Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-02-21

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Асен  Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Съгласно  програмата  за  работа  на Народното събрание за 19-21 февруари, продължаваме със седма точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
Уважаеми народни представители, има внесени три законопроекта – на Константин Пенчев, на Ремзи Осман и на Министерския съвет.
Започваме с докладите на комисиите.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси доц. Анелия Мингова.
Заповядайте, госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми първо едно процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на външните работи Петко Драганов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласувате направеното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на външните работи Петко Драганов.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 125, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля заместник-министърът да си заеме мястото в пленарната зала.
Заповядайте, госпожа Мингова, за доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги!
“На редовно заседание, проведено на 13 февруари 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесени от господата Константин Пенчев, Ремзи Осман и от Министерския съвет. Междувременно господин Пенчев заяви, че е оттеглил внесения от него законопроект, така че комисията обсъди и гласува останалите два законопроекта.
На заседанието присъстваха господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи, господин Иван Петков – заместник-министър на външните работи, господин Марио Димитров – заместник-министър на правосъдието, госпожа Цакова – началник отдел “Консулски отношения” на Министерството на външните работи и госпожа Виктория Нешева от Министерство на правосъдието.
От името на вносителя Министерски съвет господин Иван Петков изложи мотивите за необходимостта от приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. С него се предвиждат три основни промени. През 1998 г. бяха премахнати служебните паспорти. Практиката от тогава до сега показа, че се затрудниха пътуванията на значителен брой български граждани, които заемат висши длъжности в държавната администрация, спрямо които чуждите държави прилагат общите си правила за видовете режими. Във всички така наречени рискови страни акредитираните към дипломатическите и консулски представителства служители, които не притежават дипломатически ранг и съответно дипломатически паспорт, са лишени от всякакви елементарни привилегии и имунитети. Поради спецификата на тези държави изпълнението на определени длъжностни функции от тяхна страна е поставено на сериозни рискове.
Не на последно място трябва да се изтъкнат и сериозните затруднения, които се изпитват в процеса на договаряне на двустранни визови и реадминисионни спогодби. Липсата на служебни паспорти представлява съществен проблем при установяване на реципрочност на договаряните правила.
Поради изключване на служебните паспорти българската страна не може да се възползва ефективно от съществуващите международни договорености. Министерството на външните работи е извършило проучване на законодателството и практиката на държавите – членки на Европейския съюз, по този въпрос. Проверката е установила наличието на служебни паспорти във всички от тях, а в някои случаи и на официални паспорти. Кръгът от притежатели на служебни паспорти обхваща служители от държавната администрация, които по силата на служебните си функции не са оправомощени да притежават дипломатически паспорти. Ето защо със законопроекта се предлага отново да бъде разгледана възможността за въвеждане на служебните паспорти като вид документ за задгранично пътуване. Целта е в максимална степен да се облекчи работата на голяма част от българската администрация, която временно или постоянно осъществява служебни функции извън територията на страната.
От името на вносителя и господин Бойко Коцев изрази становище в подкрепа на мотивите, които току-що бяха изложени. С предложения законопроект се визира изменение и допълнение на членове 75 и 76 от действащия закон, което е свързано с политиката на правителството по затягане на режима спрямо незаконната миграция. Предвижда се увеличаване на срока на принудителните административни мерки от една на две години за тези, които са извършили нарушения на националното законодателство и паспортно-визовия режим на страната на пребиваване. Предвижда се възможността санкцията да бъде налагана не само след получаване на информация от Министерството на външните работи или чрез Министерството на външните работи. Много от споразуменията и протоколите към тях предвиждат възможност българските граждани да бъдат връщани с така наречените депортационни документи, в които са изложени и фактите за извършено законово нарушение. С получаването на този документ се предлага да има основание директорът на Национална служба “Гранична полиция” да налага мярката още на летището при пристигането в Република България.
По същото време поради появилите се различни интерпретации на правното основание за налагането на принудителната административна мярка се предлага уточнение, че тя може да бъде наложена само след получаването на конкретна информация за извършеното от конкретното лице конкретно нарушение на съответен закон от националното законодателство на страната, в която е пребивавал.
Народният представител Ремзи Осман изложи основните положения от внесения от него законопроект като изтъкна, че от чл. 35 на действащия закон трябва да отпаднат неговите алинеи 2 и 3, тоест той предлага възстановяване на старата редакция на закона, тъй като при действието на сегашните разпоредби на ал. 2 и 3 се получава неравнопоставеност на някои категории български граждани. Всеки български гражданин, който има и друго гражданство, също попада под действието на българското законодателство. В чл. 35 е регламентирано, че всеки има право свободно да избира своето местожителство и да се придвижва на територията на страната, както и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон. И това е когато се налага защита на националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на другите граждани. По този начин действащите две алинеи на чл. 35 в момента противоречат и на чл. 38 от закона, тъй като се получава една аномалия – български граждани с лични карти могат да напускат пределите на страната.

В развилата се дискусия народните представители Пенчев, Масева и Четин Казак подкрепиха по принцип и двата законопроекта, отчитайки съществуващите проблеми, свързани с нарушаването най-вече на визовия режим със страните-членки на Европейския съюз и негативните последици, които произтичат от това за Република България.
След проведеното гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесени от народния представител Ремзи Осман и от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Продължаваме с доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. 
Господин Владимир Дончев отсъства от залата. Има ли заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред?
Господин Дал, моля да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КАСИМ ДАЛ: “Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност на свое заседание на 15 януари 2003 г.
Със законопроекта се въвеждат служебният паспорт като документ за задгранично пътуване на българските граждани, както и нов документ за самоличност на чужденците, акредитирани в чуждите дипломатически мисии на територията на страната. Предвиждат се изменения с оглед оптимизиране на законовите механизми за ограничаване на незаконната миграция на българските граждани.
След проведените обсъждания, народните представители се обединиха около становището, че е необходимо създаването на ясни гаранции в законодателството срещу злоупотреби при използването на служебните паспорти не по предназначение.
Народните представители препоръчаха между първо и второ четене на законопроекта да се намери по-обща формулировка от така предложената от вносителя, която да обхване всички възможни хипотези, в които на данъчно задължени лица няма да се разрешава напускане на страната като паспортите и заместващите ги документи няма да се издават или ако са издадени, ще се отнемат.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, № 202-01-82, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2002 г.
Становището на комисията е прието на 15 януари 2003 г. с консенсус.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дал.
Доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще представи проф. Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
относно законопроект № 202-01-82, за изменение и
допълнение на Закона за българските документи
за самоличност, внесен от Министерския съвет на
3 декември 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи.
Предложените промени в Закона за българските документи за самоличност целят да оптимизират законовите механизми за ограничаване на незаконната миграция на български граждани. Въвеждат се отново служебните паспорти като документ за пътуване зад граница с оглед защитата и улесняването на държавните служители при задграничните им командировки. Създава се нов документ за самоличност за чужденци, акредитирани в чуждите дипломатически мисии на територията на страната.
Народните представители бяха запознати с механизма и сроковете за въвеждане на посочените документи.
След проведеното обсъждане относно целесъобразността и необходимостта от предложените промени в Закона за българските документи за самоличност Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект № 202-01-82 за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2002 г.
Становището беше прието с консенсус.”
Становището е подписано от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, проф. Александров.
Искам да запозная пленарната зала и уважаемите народни представители със заявлението на един от вносителите на един от законопроектите:
“ЗАЯВЛЕНИЕ
от Константин Любенов Пенчев, народен представител

Уважаеми господин председател, уведомявам Ви, че оттеглям внесения от мен на 5 октомври 2001 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
С уважение.”
Следва личен подпис.
Заявлението е постъпило на 19 февруари 2003 г.
Чухме докладите, уважаеми колеги.
Реално днес ще обсъждаме два законопроекта – на Министерския съвет и на народния представител Ремзи Осман.
Откривам дискусията.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Заместник-министърът трябва да представи законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ами, той не е вдигнал ръка.
Искате ли думата? Тук думата се взема с вдигане на ръка, господин заместник-министър.
Желаете ли думата? (Реплики.) 
Вие би трябвало да представите законопроекта, добре. Заповядайте.
По-смело, господин заместник-министър. Вносителят тук представя законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДРАГАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Министерският съвет ви предлага въпросните изменения в закона.
В процеса на синхронизиране на вътрешното законодателство с правото на Европейския съюз и конкретно за привеждане на документите за самоличност на българските граждани в съответствие с изискванията на европейските стандарти през 1998 г. беше приет новият закон. Той тогава премахна служебните паспорти като вид документ за задгранично пътуване. 
За тази промяна допринесе както различието в мненията на различните министерства и ведомства, по отношение на кръга лица, които имат право на такъв паспорт, така и констатираните множество случаи на злоупотреби при издаването и ползването на служебните паспорти тогава.
Практиката ни оттогава показа, че – първо, се затрудниха пътуванията на значителен брой български граждани, заемащи висши длъжности в държавната администрация, спрямо които чуждите държави прилагат общите правила на визовите си режими. Във всички т.нар. рискови страни, акредитираните към дипломатическите и консулските ни представителства служители, които не притежават дипломатически ранг и съответно нямат право на такъв паспорт, пребивават с обикновени паспорти и са лишени от всякакви елементарни привилегии и имунитети, които иначе им се полагат по съответните конвенции.
Изпълнението на определени длъжности и функции от тяхна страна е поставено на сериозни рискове. 
Не на последно място по значение следва да се изтъкнат и затрудненията, които изпитваме в процеса на договаряне на  двустранни визови и реадмисионни спогодби, поради практиката на реципроцитет. Имаме типови договори за безвизов режим за притежателите на дипломатически и служебни паспорти, както и задължителни клаузи относно тези лица в спогодбите за облекчен визов режим.

България има сключени и действащи двустранни споразумения за освобождаване от виза по отношение на притежателите на дипломатически и служебни паспорти с държави като Австрия, Гърция, Норвегия, Швеция, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Румъния, Аржентина, Бразилия, Перу, Китай, Република Корея и др. Поради изключването на служебните паспорти като вид паспорти българската страна не може да се възползва ефективно от съществуващите международни договорености. Министерството на външните работи извършва проучване на законодателството и практиката на държавите–членки на Европейския съюз по този въпрос, с което установи наличието на служебни паспорти, в някои случаи те се наричат официални паспорти, в практически всички от тях. Кръгът притежатели на служебни паспорти обхваща служители от държавната администрация, които по силата на служебните си функции не са оправомощени да притежават дипломатически паспорт, но в качеството си на административни служители осъществяват пътувания и мисии зад граница. Възможно е да бъдат издавани служебни паспорти на лица, които не са част от държавната администрация, но които изпълняват специални задгранични мисии в интерес на държавата.
Ето защо предлагам отново да бъде разгледана възможността за въвеждане на служебни паспорти като вид документ за задгранично пътуване. Целта е в максимална степен да се облекчи работата на голяма част от българската администрация, която изпълнява служебни функции временно или постоянно извън територията на страната, както и да се гарантира принципа на реципрочност при двустранните визови споразумения. 
Съгласно разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност едновременно с това се налага Министерският съвет да утвърди и нови образци на заявления за издаване на служебни паспорти. Във времето за утвърждаване на образеца за заявление от Министерския съвет трябва да следва приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Предвид тези съображения предлагаме издаването на служебни паспорти да започне шест месеца след влизането на закона в сила, което ще позволи да бъдат изготвени и  приети от Министерския съвет всички подзаконови нормативни актове, които за в бъдеще ще имат отношение по въпроса за реда и условията за издаване на паспортите.
Друг съществен момент от предложенията за изменение и допълнение на закона е създаването на нова т. 13 към чл. 14, с която се въвежда нов вид документ за самоличност за чуждите граждани, акредитирани като служители в чуждите дипломатически или консулски представителства или към международна организация със седалище на територията на страната. Министерството на външните работи и сега издава документ, удостоверяващ привилегиите и имунитета на тази категория лица, макар в закона да е пропусната тяхната регламентация. Предлагаме този нов документ да бъде с наименование “карта на чужденец”, като срокът на нейната валидност да съвпада с периода на акредитация на служителя.
Друг момент, на който бих искал да обърна внимание, това е действащата разпоредба на чл. 14, т. 7. Тя въвежда документ за самоличност за пребиваващ в страната чужденец, временно удостоверение за напускане на Република България, без да посочва орган, който следва да го издава. В утвърдените от Министерския съвет образци на новите документи за самоличност, включително и удостоверението за напускане територията на страната, е посочено, че те се издават от Министерството на външните работи. 
Предвид на това предлагаме да бъде допълнен текстът на закона, като се укаже, че компетентният орган в страната, който издава този вид документ, е Министерството на външните работи. 
Предложението за допълване на текста на чл. 59, ал. 2 има за цел да отстрани съществуващата празнота в закона по отношение на органа, който следва да издава този вид документ. От текста на цитираната разпоредба става ясно, че този документ се издава на чужденец със статут на лице без гражданство или бежанец, изгубил в чужбина българския си документ за самоличност. Официалните представители на страната ни зад граница са дипломатическите и консулски представителства на Република България, поради което предлагаме текстът на чл. 59, ал. 2 да бъде допълнен в този смисъл. 
Наред с тези изменения и допълнения на закона предлагаме редакция и в разпоредбата на чл. 75, т. 5, съгласно която на лицата по отношение на които е приложена мярка по реда на чл. 145, ал. 8, т. 2 “а” и “б” от Данъчно-процесуалния кодекс да не се разрешава напускането на страната или издадените документи да се задържат или отнемат, освен ако не представят надлежно обезпечение. 
Предложеното изменение в чл. 76, т. 5 и 6 цели оптимизирането на законовите механизми за ограничаването на незаконната миграция на български граждани. Този проблем е добре известен. Срокът за забрана за напускане на страната и отнемане на паспорти на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушение на нейното законодателство и на паспортно-визовия режим, се увеличава от една на две години. Съгласно предлаганото допълнение налагането на тази принудителна мярка ще може да става и въз основа на експулсационните документи, които са задължителен реквизит при обратното приемане на лица по реда на реадмисионните спогодби. 
Следва да се отбележи и предложението за промяна в разпоредбите на чл. 79,  с което се цели постигането на по-добра оперативност при издаването на тези заповеди, както и да се предостави по-добра защита на правата и интересите на потърпевшите лица. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Господин Драганов представи законопроекта на правителството.
Господин Ремзи Осман, имате думата да представите Вашия законопроект.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, с предлаганото изменение на закона целим възстановяването на чл. 35 в първоначалната му редакция от предишния закон, съгласно която всеки български гражданин има право на задграничен паспорт. С допълнително създадената алинея се допусна възможност гражданите на Република България, които притежават и друго гражданство и които живеят в чужбина, да получават паспорт само след установяване на постоянното им местожителство. От друга страна, според новата ал. 3 тези лица могат да запазят паспортите си при преминаване на държавната  граница, само ако представят доказателства, че живеят в България. В същия момент се получава едно разминаване с действащия закон – чл. 38, където изрично се казва, че за да напуснеш пределите на страната, трябва да имаш паспорт. В случая, когато нямаш паспорт, има едно закононарушение, че с лична карта можеш да напуснеш пределите на страната, което е масово явление в момента. Допълнителните условия ограничават правата на българските граждани и създават предпоставки за неравнопоставеност между тях. Изрично в чл. 35 от Конституцията е записано, че всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Има едни ограничения, които се посочват, това е, че това право може да се ограничава само със закон за защита на националните интереси, на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на другите граждани. На всеки български гражданин, който в чужбина е допуснал някакво нарушение, още при влизането му в България му се отнема паспорта по общия ред. Така че всички са равнопоставени и не можем да делим българските граждани на две категории. 
Това са моите мотивите. Надявам се, че залата ще подкрепи законопроекта ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Откривам дискусията по двата законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българските документи да самоличност наистина усъвършенства материята и отстранява някои противоречия и празноти в Закона за българските документи за самоличност. Ние сме съгласни с духа на разпоредбите, които указват по-широк кръг на лицата, които имат право да ползват Виенската конвенция за дипломатическите отношения, да ползват привилегиите, които са установени в нея. Също така подкрепяме и предложението, свързано с предложението за изменение и допълнение на разпоредбата на чл. 14 за въвеждане на нов документ за самоличност за чужденци, които са акредитирани в чуждестранните дипломатически мисии на територията на страната. Подкрепяме също така и изменението и допълнението на чл. 97 във връзка с установяването на единна процедура за обжалване на актовете по чл. 95 от Закона за административното производство.																																														           


Нашите забележки обаче по отношение на този законопроект се състоят в лаконичността на поправката, особено свързана с въвеждането на нов режим за издаване от Министерството на външните работи на служебни паспорти. Ние смятаме, че този текст трябва да бъде много по-конкретен, за да не създава конфликти и противоречия в практиката по прилагането. Твърдим, че този текст създава корупционна среда, защото това е и практиката от близкото минало. През 1992 и 1993 г. имаше не един и два процеса срещу органи на местното самоуправление, които са си позволили да дадат съгласие за издаването на такива служебни паспорти извън кръга на лицата, които се определяха от подзаконов акт.  Липсата на законов критерий дава възможност подзаконовите нормативни актове да тълкуват разширително или стеснително волята на народните представители. Затова ние смятаме, че в този закон, както стана ясно и от мотивите, и от това, което изложи заместник-министърът на външните работи, че се касае за кръг от лица, които наистина трябва да ползват имунитетите и привилегиите по Виенската конвенция, които са в най-горните етажи на властта. Има определения в редица български закони за това висшата администрация на какво деление и йерархия се намира, така че няма да е трудно между първо и второ четене да се дефинира това понятие. 
По отношение на законопроекта на господин Ремзи Осман смятаме, че това предложение е принципно, поради което ще подкрепим и двата законопроекта. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масева. 
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуване на първо четене на двата законопроекта искам да припомня, че и трите комисии с консенсус предлагат да бъдат приети на първо четене и двата законопроекта – на Министерския съвет и на народния представител Ремзи Осман. 
Ще подложа на гласуване  на първо четене предложения от народния представител Ремзи Осман законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен на 27 ноември 2002 г. 
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 153, против 2, въздържал се 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност с вносител Ремзи Осман е приет на първо четене. 
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 106, против 15, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС. 
Има думата доц. д-р Анелия Мингова да представи доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 2, въздържали се няма. 
Моля господин заместник-министърът да заеме мястото си.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, на редовно заседание, проведено на 13 февруари 2002 г., Комисията  по правни въпроси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, внесен от Министерския съвет. 
На заседанието присъства господин Марио Димитров, заместник-министър на правосъдието. Господин Димитров представи законопроекта от името на вносителя. Той изтъкна, че предложените промени в значителна част са свързани с подобряване на уредбата за осиновяване по повод влязлата в сила Конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, което е в сила за България от 1 септември 2002 г. С предложения законопроект се въвежда максимална разлика във възрастта между осиновявания и осиновяващия. Предвижда се създаване на специални регистри за децата, които са подходящи за осиновяване и за кандидат-осиновителите, както и се предлагат изисквания за кандидат-осиновителите да получават разрешение за осиновяване след социално проучване, което да се извършва при вътрешно осиновяване от досегашните общински служби за социално подпомагане и след промяната на закона – от агенциите за социално подпомагане в областните центрове. 
Установени са специални правила за опазване тайната на данните по повод осиновяването – вътрешно или международно - които се съдържат в регистрите, в съответствие със Закона за класифицирната информация и Закона за личните данни.
Към общинските служби за социално подпомагане или към Агенцията за социално подпомагане в областните центрове ще се създават съвети по осиновяване, които ще определят подходящия кандидат-осиновител за всяко дете. Направено е разграничение за процедурата по вътрешни осиновявания и процедурата за международни осиновявания. Съветът за осиновяване към областните центрове ще се занимава само с вътрешното осигуряване в страната от български кандидат-осиновители. Съвет по осиновяване ще има и към Централния орган по международни осиновявания към Министерството на правосъдието.
Когато са изчерпани вътрешните способи за осиновяване, областните центрове за социално подпомагане чрез съветите по осиновяване ще уведомяват Централния орган за международно осиновяване при Министерството на правосъдието за лицата, които са подходящи и отговарят на условията по Семейния кодекс. Преценката за съответствие между децата за осиновяване и кандидат-осиновителите, които са чуждестранни граждани, ще се осъществява от Съвета по международно осиновяване към министъра на правосъдието, който има консултативна функция и включва представители на заинтересуваните ведомства. Особеното в законопроекта е  и това, че се установява законова забрана за даване и оттеглянето на съгласието за осиновяване с оглед обвързаност с материална облага. Предвидена е наказателна отговорност за декларация с невярно съдържание в тази част.
Предлага се промяна в  подсъдността на осиновяванията, като родовоподсъдните стават на окръжните съдилища, а международните осиновявания – на Софийския градски съд, като се въвежда и бърза  съдебна процедура.
Освен създаването на специализирани органи – съвети по осиновявания – вътрешни и международни, се предвижда също  в областта на международните осиновявания създаване на процедура, по която да бъдат акредитирани организации, които да могат да осъществяват посредничество в областта на международното осиновяване в съответствие с изискванията на Хагската конвенция.
С цел да се пресече практиката за заобикаляне на процедурата по осиновяване е въведена забрана – произходът на дете, български гражданин, да се установява от чужденец чрез припознаване.
Смята се, че предлаганите изменения и допълнения в Семейния кодекс ще доведат до прозрачност на процедурата и до ограничаване в максимална степен на възможностите за корупция както във вътрешните, така и в международните осиновявания.
Предлагат се някои улеснения след осъществяване на международните осиновявания, като промени в Закона за гражданската регистрация и в Закона за българските документи за самоличност.
В последвалата дискусия се изказаха народните представители Корнезов, Василев, Миков, Мингова и Масева, като изразиха най-общо следните становища.
Народният представител Корнезов повдигна въпроса дали е  необходимо да се променя подсъдността при осиновяванията и заяви подкрепа да остане възможността за касационно обжалване.
Народният представител Пенчев изложи необходимостта от предложените промени в Семейния кодекс и изрази безспорно отношение към тяхната необходимост, тъй като за разлика от съществуващата и досега в съответни наредби уредба по международните осиновявания, не така е уреден въпросът с вътрешните осиновявания. В този смисъл  господин Пенчев поддържа в предложения законопроект и предвидената бърза процедура за осиновяване. Същевременно той изрази недоумение относно разпоредбата на чл. 136б, ал. 7 във връзка с подписаната, действаща  и влязла в сила за България Хагска конвенция, при което имаме централен орган за осиновяване. Тази конвенция приема, че тези централни органи могат да акредитират нетърговски организации,  които да посредничат при такива осиновявания. В този смисъл, с оглед предвидените разпоредби  в проектозакона, ще се разреши и на чуждестранни организации да посредничат при осиновяването, което според него е смущаващо.
Народният представител Василев изрази подкрепа за това, че съществува практика, при която чужди граждани, за да избегнат по-сложна процедура по осиновяването, преминават към по-леката процедура на припознаването. В този смисъл той подкрепя предложението в законопроекта да се забрани установяване на произход чрез припознаване за чужденци. Господин Василев постави и въпроса как ще се разграничи компетентността на Министерството на правосъдието от тази на Агенцията за закрила на детето?
Народният представител Миков изрази резерви относно възможността за прекратяване на осиновяването до навършване на пълнолетие от детето, тъй като материята може да влезе в колизия с регламентацията на наследствените отношения.
Председателят на комисията Мингова повдигна въпроса относно компетенциите на съда  в охранителното производство по осиновяване. Според нея предлаганата законова уредба клони повече към регламентация,  при която осиновяването не създава връзка на родителски отношения, а е по-скоро мярка за закрила на детето. Съдът трябва да установи действителното наличие на конкретна връзка, която тепърва ще се създава между кандидат-осиновителя и детето. По този начин, чрез предложеното в законопроекта, всъщност Съветът по осиновяване предопределя подходящия кандидат и съдът само го одобрява или не.
Народният представител Масева подчерта, че законопроектът е подходящ за доста по-идеални взаимоотношения, отколкото предлага нашата реална действителност. Действително, според нея, е добре уреден предвиденият шестмесечен срок, ако детето не бъде потърсено от центъра или дома, да се счита, че е дадена воля и има съгласие да бъде намерен осиновител. Но същевременно тя смята, че възниква и опасност да се пренебрегне уведомяването на родителите, които биха могли да бъдат поставени пред обективна невъзможност да потърсят детето.
По отношение  на бележките, направени по време на дискусията, и след нейното провеждане,  чрез гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Преминаваме към представяне на становищата на останалите две комисии.
Кой ще представи становището на Комисията по европейска интеграция?
Има думата заместник-председателят на комисията господин Кемал Еюп.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на Закон за изменение и допълнение на
Семейния Кодекс, № 302-01-7, внесен от
Министерския съвет на 14 януари 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 февруари 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на  Семейния кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Севдалин Божиков – заместник-министър на правосъдието,  госпожа Фани Виденова – директор на Дирекция "Гражданство и осиновявания" в Министерството на правосъдието, и господин Калоян Симеонов – старши експерт в Дирекция "Европейска  интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет. От страна на вносителя законопроектът бе представен от господин Севдалин Божиков.
Внасянето на законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс е мотивирано с необходимостта от привеждане в съответствие на нормативния акт с  Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.  Конвенцията е ратифицирана от българската държава и е влязла в сила от 1 септември 2002 г. в изпълнение на ангажиментите, поети в преговорната позиция по Глава 24   "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи", преговорите по която не са приключили. С предлаганите изменения и допълнения се цели и постигане на съответствие с Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решение относно упражняване на родителски права над деца и възстановяване на родителски права над деца (Люксембургска конвенция). Ратификацията на този международен договор предстои в изпълнение на поетия в хода на преговорите по Глава 24 ангажимент на българската държава.
I.  Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване е ратифицирана от Народното събрание и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България става част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат. Независимо обаче от прокламираното с Конституцията върховенство на международните договори е необходима изрична уредба в съответните нормативни актове, тъй като  Конвенцията въвежда основните принципи и изисквания за международните осиновявания, препращайки към  вътрешното право на присъединилите се държави.
1. Предложенията за изменение и допълнение в Семейния кодекс са в съответствие с  Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване:
- Съгласно Конвенцията право  на всяка държава, присъединила се към нея, е да определи в съответствие с вътрешното си законодателство централния орган, който да изпълнява поетите с международния договор задължения. Със законопроекта се възлагат на Министерството на правосъдието правомощия на централен орган по международните осиновявания и се регламентират правомощията на Съвета по международните осиновявания. Предлага се и регламентация на изискванията към организациите, които могат да получат статут на "акредитирани организации" в съответствие с чл. 10-12 от Конвенцията.
- Предложената регламентация на правомощията на Министерството на правосъдието като централен орган по международните осиновявания, на Съвета по международните осиновявания и на акредитираните организации е съобразена с основните изисквания на Конвенцията – ускоряване и контрол на процедурата по осиновяването, защита интересите на децата, както и предотвратяване получаването на недължими финансови и други  облаги във връзка с осиновяването.
- С новия чл. 67а се въвеждат правила за опазване на тайната на данните, които се съдържат в регистрите за децата и кандидат-осиновителите, в съответствие с чл. 30-31 от Конвенцията.
2. С предлаганата нова ал. 2 на чл. 136 от Семейния кодекс се въвежда общо правило за осиновяване на български гражданин от чужденец след навършване на 1 г. на детето – български гражданин, като осиновявания преди тази възраст са допустими само с оглед на здравословни причини или други важни обстоятелства. Следва да се има предвид, че такова ограничително условие не е предвидено в международния договор. Доколкото обаче в преамбюла на конвенцията международното осиновяване е признато като алтернативна защита на интересите на детето в случай, че не може да бъде намерено подходящо семейство в неговата държава по произход и доколкото тази преценка е възложена с чл. 4 на централния орган на съответната държава, ограничителното условие не противоречи на международния договор. Конкретният срок, необходим за защита интересите на децата и българските осиновители, след който осиновяването от чужд гражданин е разрешено, е въпрос на преценка по целесъобразност.
3. Предлаганите изменения и допълнения на Семейния кодекс целят по-подробна и адекватна уредба не само в областта на международните осиновявания. Въвеждането на максимална разлика във възрастта между осиновяващия и осиновения, включването на детето в специални регистри, които се водят от общинските служби за социално подпомагане, изричната уредба на оттеглянето на предварително даденото съгласие за осиновяване, както и останалите промени имат за цел максимална защита на децата при осиновяване, прозрачност и бързина на процедурите и преодоляване на корупционните практики.
Положително е обстоятелството, че и в регламентацията на осиновявания без международен елемент са залегнали основни принципи за Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване – забрана за получаване на материална облага, валидно съгласие на майката едва след раждане на детето, вземане предвид желанията и мнението на детето предвид възрастта му и степента му на зрелост, защита на данните.
II. Предлаганите в § 19 и § 21 от законопроекта допълнения на Семейния кодекс въвеждат изисквания на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права (Люксембургска конвенция), която е подписана от Република България на 18 август 2002 г. и внесена за ратификация в Народното събрание на 14 януари 2003 г.
С предложените допълнения се урежда компетентността на Министерството на правосъдието като централен орган по конвенцията да отправя молба пред съда за връщане на дете, като молбата се разглежда в специално охранително производство по глава петдесет и втора “а” (създавана със законопроект за изменение и допълнение на ГПК, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2003 г.). Това правомощие на министерството е свързано с приложното поле на Люксембургската конвенция. Съгласно чл. 1, буква “с” от конвенцията решение за упражняване на родителски права е всяко решение на орган, което се отнася до грижата за личността на детето, включително правото да се определя местопребиваването му, както и правото на лични отношения с него.
С § 21 от законопроекта се създава специално производство (специални процедурни правила) за определяне на мерки относно личните отношения между родители и деца в две хипотези – когато родителите не живеят заедно и няма постановено решение за мерките относно личните отношения, или когато българският съд с влязло в сила решение е отказал признаване и допускане изпълнение на решение на чуждестранен съд за упражняване на родителски права.
Въз основа на направения анализ се налага заключението, че законопроектът за изменение и допълнение на Семейния кодекс съответства на международните конвенции, включени в достиженията на правото на Европейските общности (acquis), и представлява положителна стъпка в изпълнението на поетите в хода на преговорите ангажименти по отношение на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. 
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс № 302-01-7, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2003 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Последно е становището на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Праматарски, заповядайте да представите вашето становище.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: 
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроекта за изменение и допълнение на
Семейния кодекс, вносител е Министерският съвет
На свое редовно заседание, проведено на 13 януари 2003 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, внесен от Министерския съвет на Република България.
На заседанието присъстваха: господин Марио Димитров – заместник-министър на правосъдието, госпожа Христина Христова – заместник-министър на труда и социалната политика.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Марио Димитров. В мотивите беше изложено, че предлаганите изменения са свързани с промени, които целят подобряване и съобразяване на уредбата на осиновяването с влязлата в сила за България Хагска конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.
В законопроекта е предвидено създаване на специални регистри за децата при пълно осиновяване и кандидат-осиновители, както и изискване кандидат-осиновителите да получат разрешение за осиновяване след специално проучване от дирекциите за социално подпомагане. Предвижда се промяна в подсъдността, както се въвежда и бърза процедура по тези производства.
При международните осиновявания съществено се променя процедурата в съответствие с Хагската конвенция, като разбира се тази процедура започва след като са изчерпани вътрешните способи за осиновяване и след като Съветът по осиновяването уведоми централния орган по осиновяването – Министерство на правосъдието, че конкретно дете следва да бъде включено в регистъра за международни осиновявания.
Друга основна цел на законопроекта е да се достигне една прозрачност в процедурата, обективност и ограничаване в максимална степен на възможностите за корупция в процедурите по вътрешно и международно осиновяване, както и да се спазват международните изисквания във връзка с осиновяването.
В хода на дискусията членовете на комисията подкрепиха предложените промени, като изразиха становища, че е необходимо да се изясни механизмът за създаване на единен регистър за вътрешни осиновявания, за да могат кандидат-осиновители по вътрешни осиновявания да получат подробна информация за децата, които могат да бъдат осиновени на територията на цялата страна.
След приключване на дебата и проведеното гласуване беше прието следното становище: с 11 гласа “за”, без "против" и "въздържали се" Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, внесен от Министерския съвет на Република България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Господин министър, имате думата да представите законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, като вносител.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерският съвет ми възложи да представя законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Предлаганите със закона промени могат да се систематизират в две групи с оглед причините, които ги налагат.
Едните промени са свързани с ратификацията на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решенията за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права. Предложените разпоредби регламентират правомощията на Министерството на правосъдието като централен орган по конвенцията във връзка с определянето на мерки относно личните отношения между родителите и детето, съответно връщането на дете, от една страна, и, от друга, определят компетентния съд и бързата процедура за решаване на тези дела. Предвижда се промените да влязат в сила от деня на обнародването в “Държавен вестник” на конвенцията.
Другата значителна част промени са свързани с необходимостта от подобряване и съобразяване на уредбата на осиновяванията с влязлата в сила за Република България Конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.
Въвеждат се нови изисквания, като максимална разлика във възрастта между осиновяващия и осиновявания, а при пълното осиновяване – получаване на разрешение за осиновяване от кандидат-осиновителите след социално проучване от общинските служби за социално подпомагане, включване на децата и кандидат-осиновителите в специални регистри с гаранция за опазване на тайната на данните, които се съдържат в тях.

Към общинските служби за социално подпомагане в административните центрове на областите ще се  създават съвети по осиновяване, които ще определят подходящия кандидат-осиновител за всяко дете. Установява се забрана даването и оттеглянето на съгласие за осиновяване да се обвързва с материална облага и е предвидена наказателна договореност за декларация с невярно съдържание. Променя се  подсъдността, по молбите за осиновяване компетентни ще бъдат окръжните съдилища, а при международното осиновяване – Софийският градски съд, като е въведена бърза процедура. 
В областта на международните осиновявания е определена компетентността на Министерството на правосъдието като централен орган. Посочени са изискванията, на които следва да отговаря детето. Определен е статутът на акредитираните организации, които ще осъществяват регламентирнана от кодекса дейност. Създава се Съвет по международните осиновявания към Министерството на правосъдието, което ще предлага подходящия кандидат-осиновител чужденец, когато са налице предвидените в кодекса условия  за такова осиновяване, и други. 
С цел да се пресече практиката на заобикаляне на процедурата по осиновяване е въведена забрана произходът на дете – български гражданин, да се установява от чужденец чрез припознаване. Предлаганите изменения и допълнения ще доведат до прозрачност на процедурата и до ограничаване в максимална степен на възможностите за корупция. Те ще гарантират също така спазването на изискването международното осиновяване да се предприема само когато няма подходящ кандидат-осиновител или друга възможност за отглеждане на  детето в страната. 
Измененията на Закона за гражданската регистрация и на Закона за българските документи за самоличност са свързани с измененията в Семейния кодекс, от една страна, и, от друга, с ратифицирането на конвенцията и ще създадат условия за бързото уреждане на напускане от детето на държавата по произход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Откривам дискусията по първо четене на законопроекта.
Има думата народният представител Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министърът ме провокира да взема думата. Ще бъда кратък.
Да оставим конвенциите. С този законопроект създаваме такава бюрокрация в областта на осиновяването, че не знам как ще излезем, господин  министре, от нея.  А всяка бюрокрация сама по себе си ражда корупция, защото един от мотивите е да се избегне корупционния момент. 
Като стар съдия, министърът също, съм извършил стотици осиновявания, пък и всеки от нас вероятно познава семейства, които са взели дете. Има една тайна на осиновяването. То не е само право, това е и чувство и хиляди, хиляди други неща. А сега какво правим – един регистър на всички деца, които ще подлежат на осиновяване; друг регистър – на всички кандидати, които искат да осиновяват. Мислите, че това ще бъде някаква тайна ли? Тези списъци се размахват! Казвам ви, много пъти хората, които ще си вземат дете, отиват с месеци, даже години, на другия край на България, за да могат да вземат детето и близките, роднините, комшиите да  не разберат, а ние ще го правим практически едно публично достояние. И по списък ще казваме: ти ще вземеш това дете! Това не става така! Просто трябва да ти тръпне сърцето, за да можеш да вземеш детето! Бюрокрация, бюрокрация, бюрокрация! Доникъде няма да ни доведе! Но ще ми позволите няколко юридически аргумента по § 11-12.
И министърът го каза тук, досега, колеги, допускането на осиновяванията ставаше от районния съд и не създаваше никакви проблеми. Десетилетия! Всъщност допускането на осиновяването не е спорен процес, това де факто е едно охранително производство и от юридическа гледна точка не представлява никаква трудност. За мен е необяснимо защо  за това, което не е създавало никаква трудност, казваме, че първа инстанция няма да е районният съд, а ще бъде окръжният съд?! Кому е необходимо да променяме родовата подсъдност? Освен това, колеги, въпросът за родовата подсъдност е материя на Гражданския процесуален кодекс, там му е мястото, а не в Семейния кодекс, където са материалноправните норми! Защо ги слагаме тук? Обърнете внимание: решението на окръжния съд ще подлежи на обжалване пред апелативния съд и апелативният съд окончателно ще решава въпроса. Защо?
Първо, обжалванията са изключителна рядкост – я има в годината едно-две обжалвания, я няма. Защото, когато се допусне осиновяването, просто няма кой да го обжалва. Ако пък е допусната грешка и то от толкова съществено значение, защо трябва да лишаваме Върховния касационен съд от върховния надзор върху дадения случай, а оттук и консолидирането на съдебната практика? 
Така че тази първа материя за обжалването, родовата подсъдност, тристепенно или двустепенно обжалване е материя,   която трябва да бъде уредена в ГПК, а не в Семейния кодекс! Според мен, трябва да си остане сегашната процедура – допускането на осиновяването от районния съд, окръжен съд, респективно Върховен касационен съд – да! Отмяната на осиновяването, както и досега – на окръжния съд като първа инстанция. Не е необходимо да правим нови експерименти за нещо, което функционира нормално. 
Нека да помислим, поставям въпроса на колегите, не само на юристите, между първо и второ четене за това припознаване, господин министре, защото Вие също го посочихте като нововъведение. Чужденец, който не е български гражданин, няма право да припознае дете, което е български гражданин, нали така? Да вземем новото заглавие. Ама бащинството е биологична връзка - или си баща, или не си баща! Нали е така? Става дума, колеги, за извънбрачните деца, когато има брак, няма проблем. Когато детето е извънбрачно, а в България долу-горе на 9 деца 1 е извънбрачно, а осиновяванията са около 2000-2500, поне преди няколко години, не съм видял последната статистика,  много семейства живеят на съпружески начала, сега даже е модерно, не сключват брак, раждат деца, отглеждат ги, живеят заедно, биологичният баща може да отиде в съвета и да каже: “Това е моето дете!” и да го припознае. Това обяснявам за колегите неюристи. Разбира се,  майката може да го оспори в определения срок. Нормална процедура! Сега казваме: щом си чужденец, не можеш да го припознаеш! Ами ако си баща? А има чужденци, небългарски граждани, живеещи в България, струва ми се, че са над 25 000! И деца се раждат от майки – български граждани, и чужденец. Живеят или не живеят, но се раждат!   Защо ще забраним на чужденеца да каже, че е бащата? Той е баща! Няма да го припознаваш, ще отиваш в съда! Но съдът е за спор! Когато няма спор, какво да решава съдът?! 
Разбирам идеята, че с припознаването се злоупотребява, вероятно имате такива случаи.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Често.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Казвате “често”, но нека от злоупотребата с право да не лишим огромната част от добросъвестни бащи да стават такива, когато те биологично са бащи! Затова нека да огледаме този случай. Може би и за чужденците, които припознават деца, да дадем по една по-тежка процедура, но един институт на припознаването още от Римското право, бих казал, да го правим за български граждани един, за чужденец – друг, мисля, че не е в интерес на самото дете, защото всяко дете си има и майка, и баща.
Това са бележките ми. Имам и още много. Бих казал, че ще натисна зеленото копче, стискайки зъби. Този закон ми се струва доста излишен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 8.
Законопроектът за изменение и допълнение на Семейния кодекс е приет на първо четене. Благодаря ви.

Преминаваме към точка осма от програмата за работата на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ АСПЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА, вносител -  Министерският съвет.
Има думата госпожа Анелия Мингова да представи становището на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
“Докладът на комисията е от редовно заседание, проведено на 30 януари 2003 г.
На заседанието присъства госпожа Надежда Тодорова от Министерство на правосъдието, която от името на вносителя запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект.
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена на 25 октомври 1980 г., е една от конвенциите на Хагската конференция, предназначена да защити правата на децата в международен план. Основните цели на конвенцията са да осигури незабавно връщане на децата, незаконно прехвърлени или задържани в някоя от договарящите държави, и да гарантира ефективно спазване на законодателството, уреждащо правото на упражняване на родителски права и на лични отношения на една договаряща държава с другите договарящи държави. Конвенцията се прилага само за деца, ненавършили 16 години. Република България прави декларация, с която определя Министерството на правосъдието за специален орган по конвенцията. Направена е и една резерва, че Република България няма да поема никакви разходи, произтичащи от участието на адвокат, съдебни такси, както и разходите по връщането на детето.
След проведената дискусия и гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
От Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта господин Праматарски го няма. Има ли представител на тази комисия?
Заповядайте, госпожо Гигова, имате думата да представите становището на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ГИГОВА: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за ратифициране на
Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, № 302-02-4/14.01.2003 г.,
вносител Министерски съвет
На свое редовно заседание, проведено на 30 януари 2003 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа законопроект за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, внесен от Министерския съвет на Република България.
На заседанието присъстваха: госпожа Христина Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Банова – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на децата, госпожа Надежда Тодорова – експерт в Министерство на правосъдието.
В представянето на конвенцията бяха изложени основните цели за осигуряване незабавно връщане на децата, незаконно прехвърлени или задържани в някои от договарящите държави, и за гарантиране ефективно спазване на законодателството, уреждащи правото на упражняване на родителски права и на лични отношения на една договаряща държава от другите договарящи държави.
Хагската конвенция дава определение на това кога едно прехвърляне или задържане на дете ще бъде считано за незаконно.
Във връзка с тази конвенция Република България се възползва от възможността да направи резерва по чл. 26, ал. 3, а именно, че няма да поема никакви разходи, произтичащи от участието на адвокат и съдебни такси, както и разходите във връзка с връщането на детето.
Хагската конвенция се прилага само за деца, които не са навършили 16 години.
Като част от вътрешното законодателство разпоредбите на конвенцията ще подобрят възможностите за международноправна защита на децата и сътрудничество в тази област.
След приключване на дебата и проведеното гласуване беше прието следното становище:
С 12 гласа “за”, без "против" и "въздържали се" Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, № 302-02-4 от 14.01.2003 г., внесен от Министерския съвет на Република България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Гигова.
Има думата народният представител Станимир Илчев като председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи становището на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “На редовно заседание, проведено на 23 януари 2003 г., в присъствието на представители на вносителя Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г.
Основните цели на конвенцията са да се осигури незабавно връщане на децата, незаконно прехвърлени или задържани в някои от договарящите се държави, и да гарантира ефективно спазване на законодателството, уреждащо правото на упражняване на родителски права и на лични отношения на една договаряща се държава от другите договарящи се държави.
Като част от вътрешното законодателство разпоредбите на конвенцията ще подобрят възможностите за международноправната защита на децата и сътрудничеството в тази област.
След проведеното обсъждане комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., съгласно внесения от Министерския съвет законопроект.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Илчев.
Кой ще прочете доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията? Господин Тошев отсъства. 
Господин Ахмед Юсеин, като заместник-председател имате думата да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
относно  законопроект за ратифициране на Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
№ 302-02-4, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2003 г.

На свое редовно заседание на 23 януари 2003 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет на 14 януари 2003 г. законопроект за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Като представители на вносителя присъстваха госпожа Надежда Тодорова и госпожа Офелия Киркорян от Министерството на правосъдието и госпожа Велина Тодорова от Държавната агенция за закрила на детето.
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена на 25 октомври 1980 г., е една от конвенциите на Хагската конференция, предназначена да защити правата на децата в международен план. Основните цели на конвенцията са да осигури незабавно връщане на децата, незаконно прехвърлени или задържани в някоя от договарящите се държави и да гарантира ефективно спазване на законодателството, уреждащо правото на упражняване на родителски права и на лични отношения на една договаряща се държава с другите договарящи се държави. Конвенцията се прилага само за деца, които не са навършили 16 години. В чл. 3 е дадено определение за това – кога едно прехвърляне или задържане на дете ще бъде считано за незаконно. Член 5 дава дефиниция на понятията “право на упражняване на родителски права” и “право на лични отношения”. Уредени са и механизмите, по които заинтересованите лица могат да започнат процедура по възстановяване на нарушеното им законно право. Посочени са и основанията за отказ за връщане на детето. Същевременно България прави декларация, с която определя Министерството на правосъдието за централен орган по конвенцията. Направена е и една резерва, че Република България няма да поема никакви разходи, произтичащи от участието на адвокат, съдебни такси, както и разходите по връщането на детето. 
По време на дебатите се изтъкна необходимостта от ратифицирането на конвенцията с оглед голямото й значение за защита на правата на детето.
Проведе се гласуване със следните резултати: “за” законопроекта за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца – 10 гласа, “против” и “въздържали се” – няма.
На основание на проведеното гласуване комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Председател: Лъчезар Тошев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по законопроекта за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Няма желаещи. 
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца с вносител Министерския съвет.
Гласували 129 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да гласуваме законопроекта и на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение за гласуване на законопроекта и на второ четене.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене.
Има думата госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: 

“ЗАКОН
за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца

Член единствен. Ратифицира Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. със следните декларация и резерва:
1. Декларация по чл. 6:
“В съответствие с чл. 6 от конвенцията Република България определя за централен орган Министерството на правосъдието с адрес: Република България, София 1040, ул. “Славянска” № 1.”
2. Резерва по чл. 26, ал. 3:
“В съответствие с чл. 42, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 3 от конвенцията Република България декларира, че не поема плащането на такси и разходи по процеса или в случаите, когато тези разходи произтичат от участието на адвокат, или разходи, свързани с връщането на детето.”

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Министърът на правосъдието да издаде наредба за определяне на условията и реда, по които централният орган ще изпълнява правомощията си по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желае ли някой да вземе отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е приет на второ четене.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми народни представители, ще ви запозная с новопостъпилите питания от 14 до 20 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Владимир Атанасов, министър на образованието и науката, относно дисциплинарното уволнение на началника на РИО на Министерството на образованието и науката – Хасково, на 17.01.2002 г. и неизпълнение на Решение № 11871 от 19.12.2002 г. на ВАС. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Анастасов към Милен Велчев, министър на финансите, относно неправомерна резервация на име на политическа партия в “Информационно обслужване” ЕАД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Спасова-Стоянова към Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите, относно отчет за извършеното зарибяване от ИАРА (МЗГ) за 2002 г. Следва да се отговори писмено до 4 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Николай Камов към Валентин Церовски, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно финансиране на строителството на хидровъзел “Цанков камък”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Димитър Дъбов и Кръстьо Петков към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизацонния договор за “Мадара” АД, Шумен. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 март 2003 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски на питане от народния представител Екатерина Михайлова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров;
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на външните работи Соломон Паси на актуалния въпрос от народния представител Румен Овчаров;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Йордан Бакалов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков;
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.

Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, ще отговори на питане от народния представител Росица Тоткова относно състоянието на безработицата през 2002 г.
Госпожо Тоткова, заповядайте да развиете Вашето питане към госпожа Лидия Шулева.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Безспорно най-сериозният и най-тежкият проблем на България, пред който всъщност е изправено цялото общество, е проблемът с безработицата. Състоянието и динамиката на безработицата са от изключително значение, защото зад статистическите данни всъщност се крият съдбите на твърде много хора. Състоянието и динамиката на безработицата са много важни и защото те са отражение на политиката на управляващите и на резултатите от взетите от тях решения. 
В средата на месец януари Вие, госпожо министър, отчетохте резултатите за 2002 г. Обявихте, че безработните са намалели с 85 000 и са достигнали в края на годината 602 500 души. Забравихте обаче да обясните, че от тези 85 000 всъщност 55 000 са започнали по така известната програма “От социални помощи - към заетост” и то в последните два месеца на годината. Тези хора, които са работили по програмата през цялата година, са били почти 100 000 души. Това, което още спестихте на българските граждани, е да дадете своята оценка за състоянието и динамиката на безработицата през 2002 г.
Данните на Агенцията по заетостта показват следното: средногодишният брой на безработните за 2002 г. е бил 656 000 и степен на безработица 17,43. Нека да припомня, че за 2001 г. средно годишно безработните са били 669 000 – 9000 души повече, а степента на безработицата е била с половин процент по-висока. Всъщност изводът е, че промяна през 2002 г. няма. 

Искам да припомня и това, че през м. юли 2001 г., когато вие поехте управлението, степента на безработица беше 16,83 процента. Освен това вие възлагахте много надежди на приетия Закон за насърчаване на заетостта. С бюджета бяха отделени значителни ресурси – 116 млн. лв., за активни мерки на пазара на труда.
Според Вас, цитирам: “Значителният ръст на ползваните преференции по закона е доказателство за повишен интерес и доверие към програмите и мерките по заетостта и показват, че всъщност този ръст показва, че интересът към тези мерки е изключително висок”.
Данните обаче, които са взети от страницата на Агенцията по заетостта, показват, че през 2002 г. само 3000 души повече са работили по тези активни мерки, които са включени в закон. Освен това едва 60 процента от всички обявени работни места са били ангажирани, т.е. са били реализирани.
Искам да направим едно малко сравнение, че за 2001 г. за тази цел са били предвидени 70 млн. лв. С повече от 46 млн. лв. вие сте реализирали повече едва 3000 работни места. 
Всъщност, тези данни показват каква е оценката на бизнеса за приложимостта на мерките. Аз се опасявам, че с част от приетите промени в Закона за насърчаване на заетостта този интерес ще спадне още, защото се заложиха не мерки, които да стимулират бизнеса, а всъщност мерки, които да го санкционират.
Позволявам си да изнеса тези данни, защото с манипулативната информационна политика, която очевидно водите, няма да решите проблемите. Тези проблеми са изключително сериозни и единствено признаването им ще ни позволи да намерим тяхното постепенно решаване.
Уважаема госпожо министър, убедена съм, че българските граждани са направили своята оценка за 2002 г. Те не са загубили своята социална чувствителност и много точно определят дали живеят по-добре или по-лошо. 
За мен, за народните представители, надявам се, но преди всичко за всички български граждани е много важно да чуем Вашата оценка за състоянието и динамиката на безработицата през 2002 г. И освен това Ви моля да ми отговорите още: какви са основните причини отчетената от Вас степен на безработица в края на 2002 г. да е 16,27 процента и какъв е делът на частния сектор, на реалната икономика в намаляването на безработицата в България през 2002 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Госпожо министър, заповядайте, за да дадете отговор на питането на народния представител Росица Тоткова. Разполагате с 10 минути пленарно време.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Тоткова, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Намаляването на безработицата в страната е първи приоритет на правителството. 
Отчитайки безработицата като един от най-сериозните проблеми в страната, екипът на Министерството на труда и социалната политика още в началото на своя мандат се зае да разработи нов подход в областта на заетостта, да премине от пасивна към активна политика на пазара на труда.
Всички наши усилия бяха насочени към съгласуване на мерките и действията на отделните институции към координиране на отделните политики. Поставихме си за цел да подходим диференцирано към отделните групи безработни, за да създадем допълнителни преференции за работодателите, насочени към увеличаване на заетостта, да разширим достъпа на кредитен и инвестиционен ресурс, да увеличим средствата за професионално обучение, да подобрим социалната инфраструктура и пригодността за заетост.
Пример за този нов подход са програмите “От социални помощи – към осигуряване на заетост”, “Помощ за пенсиониране”, “Заетост на младежите в публичната администрация” и др.
През 2002 г. започна да действа и новият Закон за насърчаване на заетостта. Като доказателство за повишения интерес и доверие към програмите дойде и значителният ръст на ползваните преференции по закона. 
В резултат от тази нова политика и в унисон с благоприятните тенденции в икономиката, в края на 2002 г. безработицата в страната достигна най-ниското си равнище от 3 години насам.
През миналата година броят на безработните лица в страната е намалял с 85 000 души, сочат данните на Агенцията по заетостта. Равнището на безработицата е паднало от 18,57 процента през         м. януари, на 16,27 процента в края на годината. Броят на безработните в края на годината е 602 000 души.
Тенденцията на намаляване на безработните е в синхрон с процесите на нарастване на заетостта, които са отчетени чрез наблюденията на работната сила от Националния статистически институт през годината, както и в сравнение с предходната година.
Намалението на безработните лица в годишно изражение, според Националния статистически институт дори е по-голямо в сравнение със статистиката на Агенцията по заетостта, а именно 92 000 души.
Интересно е да се отбележи и разминаването в данните за броя на безработните през м. декември. В анонимната анкета на Националния статистически институт хората, които се самоопределят като безработни, са 544 000 души, което е с близо     60 000 по-малко в сравнение с официалните данни на Агенцията по заетост. Този факт за съжаление сочи, че пред нас все още стои проблемът с лъжебезработните и хората, които се възползват от пропуските в системата, за да имат право на преференции, които не им се полагат.
Използвам случая да съобщя, че съвместната проверка на Националния осигурителен институт и Агенцията по заетостта, стартирала съвсем наскоро, вече установи 27 000 души, регистрирани едновременно в Националния осигурителен институт като работещи и в бюрата по труда – като безработни, само за          м. януари.
Спадът на безработицата е отчетен и от международната статистика. По данни на Евростат в началото на 2002 г. България е с най-висока безработица от страните-кандидатки, докато към            6-месечието на 2002 г. преди нея се нареждат Полша и Словакия.
Какви са основните причини, както ме попитахте, отчетената от нас степен на безработица да достигне 16,27 процента в края на годината?
Както вече споменах, Министерството на труда и социалната политика полага извънредни усилия за прилагане на нов диференциран подход към безработните лица и стимулиране на работодателите към създаване на заетост, с цел връщането им на пазара на труда.
Паралелно с това масовите процеси на приватизация и преструктуриране и ликвидация на предприятия в икономиката през 2002 г. намаляват. 
Един от най-важните показатели е рязкото намаляване на броя на съкратените лица с право на обезщетение, които са истинските нови безработни. През 2002 г. те са с 50 000 души по-малко, отколкото са били през 2001 г.
Паралелно с намаляване броя на новите безработни се наблюдава, макар и леко, покачване на безработните без право на обезщетение. В края на годината те са с 16 000 души в повече от предходната година. Това нарастване се дължи на възобновяване на регистрацията на хората, които от пасивни безработни, от обезкуражени, се превръщат в активно търсещи работа и насочват вниманието си към новите програми на Министерството на труда и социалната политика. Това са предимно хора, изхвърлени трайно от пазара на труда, нежелани от никой работодател, с ниска или без всякаква квалификация. Точно към тях е насочено цялото внимание на Министерството на труда и социалната политика, защото без подкрепата на държавата, под формата на ограмотяване, създаване на субсидирана заетост или допълнителна квалификация, те ще останат завинаги изолирани от обществото.
В този процес обаче особено важна е добрата организация. Пример за това е реализацията на Националната програма “От социални помощи – към осигуряване на заетост”. По нея бяха разкрити голям брой работни места във всички области на страната и устроени на работа през месеците ноември и декември над           50 000 безработни лица, получаващи социални помощи.
За сравнение – през същия период от последните 2 месеца на 2000 г., когато се е прилагало Постановление за целево финансово осигуряване на програми и мерки за насърчаване на заетостта, са били устроени на работа близо 40 000 лица, но въпреки това броят на безработните през 2002 г. не само че не намалява през                  м. декември спрямо м. октомври 2000 г., а се увеличава с близо       30 000 души.
Обобщената статистика показва, че е налице по-ефективно прилагане на програмите и мерките за заетост, което води и до осигуряване на по-голям брой работни места.
През последните два месеца на 2002 г., съгласно изпълнението на Националния план по заетостта са включени общо по програми и  мерки за заетост над 62 000 безработни лица, от които 12 000 - в постоянна заетост и 50 000 - във временна заетост. 
През 2002 г. чрез посредничеството на Агенцията по заетостта са били устроени на работа общо 210 хил. безработни, в т.ч. са разкрити 96 хил. нови работни места по програмите на Министерството на труда и социалната политика. Останалите 114 хил. работни места, които са заети чрез посредничеството на Агенцията по заетостта, са разкрити в частния сектор. Допълнително частните трудови посредници са осигурили работа на 20 хил. души. При това трябва да се има предвид, че Агенцията по заетостта по принцип устройства на работа около 30 на сто от хората, които търсят и намират нови работни места на пазара на труда, което е показател, съизмерим с тенденцията в развитите страни. 
Амбицията на министерството и неговата изпълнителна агенция по заетостта е през 2003 г. да постави акцент върху подобряване качеството на услугите в нейните структури – бюрата по труда. Техният основен и първостепенен ангажимент ще стане не регистрацията на безработни лица, а полагане на максимални усилия за предоставяне на качествени услуги и консултации по търсене и намиране на работа, както и за квалификация и преквалификация на безработните. Според новата стратегия в социалната политика ще се премине към индивидуален подход спрямо потърсилите услугите на Бюрото по труда, което, вярвам, ще допринесе за повече разкрити работни места чрез посредничеството на Агенцията по заетостта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Тоткова, заповядайте, имате право на два уточняващи въпроса. 
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Аз и не очаквах от Вас да чуя друг отговор освен този, защото тези неща съм ги чувала и преди това. Обърнах Ви внимание върху много сериозното разминаване между това, което дава Агенцията по заетостта, и тази интерпретация, която вие ни предлагате.
На основата на това аз Ви задавам следния въпрос: какво става тогава със заетостта, след като всички проблеми са решени, след като пътят е правилен, политиката е правилна? За 2002 г. се очаква осигурените лица общо да бъдат 1 956 000, от тях наети – 1 635 000. Това са с 300 хил. души по-малко, отколкото през 2001 г. и то не по план за 2001 г., а по отчет. В резултат на Вашите мерки би трябвало заетите в България и най-вече наетите по трудов договор да са се увеличили значително.
И второ, освен известните на всички 100 хил. работни места по още по-известната програма “От социално подпомагане – към заетост”, какви са Вашите предвиждания за възможностите на бизнеса да разкрива работни места и какви са Вашите очаквания за 2003 г.? Задавам Ви този въпрос, защото данните за 2002 г., които сега изнесохте, са изключително обезспокоителни. От 210 хил. работни места, които отчита Бюрото по труда, не 96 хил., а 111 хил. от тях са създадени всъщност със средства на държавата – или по насърчителните мерки по Закона за насърчаване на заетостта, или по програмите за подпомагане на безработните да започнат работа. Тоест държавата осигурява по-голямата част от разкритите работни места. И аз затова Ви питам дали и следващата година предвиждате такива резултати и какво очаквате от бизнеса? Защото реалният бизнес, реалната икономика е тази, която създава трайни работни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Госпожо министър, заповядайте, в рамките на 5 мин. можете да отговорите на уточняващите въпроси от народния представител Росица Тоткова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Тоткова, с жонглиране с цифри, още повече със спекулация с цифри безработица не се оправя и аргумент за това е достигнатата по време на управлението на ОДС най-висока за страната през последните 12 години безработица в началото на януари 2001 г. Аз няма да се спирам повече на цифри, ще цитирам последното наблюдение на работната сила през декември 2002 г. по данни на Националния статистически институт. От икономически активните лица през декември 2 404 400 лица са заети, а не както Вие твърдите 1 600 000. Това са данните на  статистиката. От тях в обществения сектор работят 1 млн. 5 хил., а в частния сектор – 1 694 000. Не знам откъде са Вашите данни, но статистиката, която е официална за страната и която дава информация в Евростат, сочи тези данни. По същата тази статистика през декември безработните лица са 544 200 души. Това е, което мога да коментирам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Тоткова, имате възможност в рамките на 2 мин. да изразите отношение към отговора на министър Лидия Шулева.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаема госпожо министър, аз се радвам, че Вие признавате, че с манипулации проблемите няма да се решат. И точно в това е въпросът. Аз затова Ви зададох този въпрос, защото гражданите трябва да чуят единственото и само истината. Защото Вие дори си позволихте да подмените данните за степента на безработицата за м. януари, м. февруари, м. март и м. април 2002 г. Аз веднага мога да Ви дам данните, те са публично достояние за всеки, който иска да достигне до тях и са на страницата на Националната служба по заетостта. Ще посоча данните само за януари. Това, което Вие казвате, е, че степента на безработицата е 18,57 на сто, а Националната служба по заетостта казва, че тя е 17,99 на сто. 
Но според мен по-важното е, че Вие, за да изглеждат постиженията по-високи, искате да направите графиката стръмна – виждате ли от колко много сме тръгнали и колко ниско състояние сме достигнали. Това е безспорната истина. 
Освен това, уважаема госпожо министър, аз се учудвам на това, че Вие казвате, че не знаете откъде аз Ви давам данните за заетите, които са в България, и наетите от тях. Това са официални данни, които са внесени в Народното събрание. Аз дори мога да Ви цитирам, тези 1 635 000 души са на стр. 56 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
И накрая, позволете ми да Ви кажа оценката на един български гражданин. Вие може би нея ще я приемете. “Ползата от всички действия на това правителство са като конфетите на новогодишните бомбички: пръскат се нашироко, създават емоции и весело настроение, но на следващия ден трябва да ги метеш, а  след метенето нищо не остава.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Питане от народния представител Валери Цеков относно наличието на резултати от прилагането на мерките срещу сивата икономика, влезли в сила от началото на 2003 г. 
Господин Цеков, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на 5 мин. пленарно време.                                                 
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! В края на 2002 г. Вие представихте пред народните представители тук, в Народното събрание, новата Стратегия за социалната политика на правителството на НДСВ и ДПС. Като неотменима част от тази стратегия бяха предложени и впоследствие приети от Народното събрание редица мерки срещу сивата икономика, които Министерството на труда и социалната политика да предприеме, за да постигне повече ред и социална справедливост за всички български граждани. 
В България, както всички знаем, все още липсват точни данни за истинския размер на така наречената сива икономика, но въпреки това никой не оспорва сериозността на проблема, за който ние се опитваме да съдим само по странични фактори. Някои от тези странични фактори са ниските постъпления например във фонд “Пенсии” и огромният дял работещи, осигурявани върху минималния размер на работната заплата в страната.
Въвеждането на минимални осигурителни прагове и задължителната регистрация на трудовите договори, които влязоха в сила от 1 януари 2003 г., беше посрещнато с възражение от страна на редица икономисти и представители на работодателските организации. Аз добре си спомням широко тиражираните техни предвиждания, че тези мерки няма да постигнат очаквания ефект, а напротив, ще затруднят допълнително фирмите и ще доведат до увеличаване на дела на сивата икономика, вместо до неговото редуциране.
Във връзка с това аз бих искал да получа отговор на въпроса: има ли вече конкретни резултати от прилагането на мерките срещу сивата икономика от началото на тази година и какви са те? Увеличени ли са приходите в Националния осигурителен институт в резултат от прилагането на новите минимални осигурителни прагове? Какво показват данните за регистрацията на трудовите договори, която стартира в началото на тази година? Какви са резултатите от обявения от Вас диференциран подход за ограничаване безработицата, който анонсирахте в новата Стратегия за социалната политика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Госпожо Шулева, заповядайте да дадете отговор на питането на народния представител Валери Цеков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Цеков! Въвеждането на минимални осигурителни прагове и задължителна регистрация на трудовите договори от 1 януари 2003 г. беше навременна и крайно необходима мярка, предприета от правителството. Въпреки обвиненията в администриране на икономиката ние бяхме наясно, че е крайно време да се противодейства на един от най-тежките проблеми в страната – сивата икономика. Греховете на сивата икономика са многобройни и тежки. Тя погазва законите в страната, извършва нелоялна конкуренция, дава изкривена картина за икономическото състояние и доходите на населението, води до растящ дефицит във фонд “Пенсии”, а оттам и до невъзможност да се увеличат съществено пенсиите. 
Освен всичко това сивата икономика нанася значителна вреда върху съзнанието на българските граждани. Тя създава илюзията в некоректния платец, че той може да ползва всякакви обществени облаги, да се възмущава на воля от ниските доходи или лошото качество на обществените услуги, като същевременно безнаказано не плаща дължимото на държавата.
Разбира се, въвеждайки новите мерки, ние знаехме, че са необходими много усилия от наша страна както по административното им обслужване, така и по контрола за спазване на законовите изисквания. И макар че информацията за един месец и половина не е достатъчна, за да се направят трайни изводи за тенденциите, все пак вече могат да се отчетат безспорно положителни резултати. Вече можем да си кажем: заслужаваше си да преминем през цялото недоверие и нападки, които у нас обичайно съпътстват всяко нововъведение.
Първият показател за успех на новите мерки на правителството срещу сивата икономика е броят на новите трудови договори, регистрирани след 2 януари 2003 г. От общо                   500 000 подадени уведомления, 180 000 са за нови трудови договори, регистрирани между 3 януари и 17 февруари. Това би трябвало да означава, че през този период са открити                      180 000 работни места. Би било прекрасно, но за съжаление не е така. Всички тези договори са на хора, които допреди месец-два са работили на черно. Същото се отнася и за осигурителите, т.е. работодателите, които правят регистрацията. От общо                      80 000 работодатели, подали уведомленията, 40 000 не са съществували досега в регистрите на НОИ. Също прекрасен факт за поява на 40 000 нови работещи фирми, който за съжаление е плод на изкривената ни статистика. Всички тези 40 000 работодатели са съществували и миналата година, но не са плащали никакви осигуровки на своите работници преди въвеждането на задължителната регистрация.
Трябва да Ви призная, че резултатите по тази мярка надминаха най-големите ни очаквания. Скромните ни прогнози за                   100 000 души, извадени от сивата икономика, вече са прескочени и числата непрекъснато се увеличават.
Как стои въпросът с осигурителните прагове? Показателни в това отношение са данните за приходите в НОИ в началото на годината. За първите 14 работни дни на януари 2003 г. нетните приходи от осигурителни вноски в НОИ са 78 млн., а за същия период на февруари са над 99 млн. Или нарастването е с 21 млн. лв. Знаете, че през февруари се плащат вноските за януари, когато бяха в сила новите осигурителни прагове. И само за 14 дни имаме 20 млн. увеличение.
Не се сбъдна и негативната прогноза, че много от реалните заплати в някои сектори ще бъдат под определените минимални осигурителни прагове и това може да доведе до намаляване доходите на хората. От общо 432 позиции по таблицата на минималните прагове, само в 21 посочената основна заплата за дадена икономическа дейност и професия е под прага за осигурителен доход. Това се дължи на два факта. Първо, че към основната заплата има допълнителни плащания, така че брутната заплата отива над прага. И второ, че част от работниците са наети на непълно работно време. 
Излишно е и опасението, че работодателите масово ще осигуряват работниците и служителите си като най-нискоквалифициран персонал и съответно върху най-ниските прагове за даден бранш. От новосключените договори след 1 януари средно в 35 на сто е посочена групата на нискоквалифицираните работници. В икономически дейности, като търговията например този показател дори е по-нисък – 21 процента. Тук е мястото да подчертая, че за доброто функциониране на новите мерки ние много разчитаме не само на контролните органи на НОИ, но и на Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда, която полага много усилия да затегне контрола върху спазване на трудовото законодателство в страната. Органите на Главната инспекция по труда извършиха сериозна предварителна подготовка, дадоха двуседмичен гратисен период работодателите да се запознаят с промените в Кодекса на труда и да приведат наемането на работната сила в съответствие с новите изисквания. От 14 януари стартираха техните проверки в цялата страна. От предварително планирани да се проверят 1000 предприятия, органите на Главната инспекция по труда провериха 1700. По време на проверките са констатирани     860 нарушения в областта на новите изисквания. В резултат на тези проверки над 400 души, работещи в сивата икономика без трудови договори, получиха такива и вече са социално осигурени и защитени по Кодекса на труда. Съставени са 274 акта по 1000 лв. всеки за нарушения за работа без трудов договор. Проверките на Главната инспекция по труда продължават и ще продължават, защото една законова мярка ще даде резултат само, ако строго се следи тя да бъде спазвана.
Освен мерките срещу сивата икономика част от новата стратегия в социалната политика е диференцираният подход както в социалното подпомагане, така и по отношение на безработните лица. И макар че е още рано да отговоря категорично на втората част от въпроса Ви, господин Цеков, смятам, че вече има някои положителни резултати от този подход в мерките за намаляване на безработицата.
Позволете ми само няколко думи за състоянието към момента на Програмата “От социални помощи – към осигуряване на заетост”, която е насочена към дълготрайно безработните и е добър пример за диференциран подход. Към 7 февруари по нея са приети на работа над 50 000 души. Почти 4000 семейства на хора с увреждания бяха подпомогнати чрез компонента личен асистент, който позволява близките им да се грижат за тях и да получават възнаграждения и осигуровки.   
Програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост" има още една много важна цел, свързана със структурата на безработицата. Както сигурно знаете, преобладаващата част от безработните е с ниско и без никакво образование. Като включваме в програмата курсове за ограмотяване и квалификация, ние се стремим да ликвидираме една от основните  първопричини на безработицата, а именно липсата на пригодност за работа.
Ето защо в рамките на програмата се предвижда да бъдат обучени 7 хил. безработни. От тях 3 хил. ще бъдат обучени по строителни специалности: боядисване,  поставяне на тапети, поставяне на облицовки, подови настилки, В и К-инсталации, зидаро-мазачи,  дърводелци, озеленители и пр. Планира се и допълнителен модул "Ограмотяване".
Вярвам, че тези мерки са подходящи и ефикасни. Налице са и първите резултати от тях. През декември наблюдаваме намаление на безработицата в няколко от най-рисковите групи на пазара на труда спрямо септември същата година. Тоест времето, когато стартирахме някои от новите програми на министерството.  Така например безработните младежи до 29 години са намалели през този период с 20 хил. души. Безработните без специалност са с 30 хил. по-малко. Същото се отнася и за безработни лица с основно и по-ниско образование, както и продължително безработните над една година.
Надявам се в края на тази година диференцираният  подход на министерството по отношение на безработните да даде още по-ясни резултати и да повлияе трайно върху структурата на безработицата в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря Ви, министър Шулева.
Господин Цеков, в рамките на 2 мин. имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Благодаря Ви, госпожо министър. В изказването си Вие съобщихте някои впечатляващи цифри, но аз ще обърна вниманието на моите колеги само върху част от тях, а именно тези, свързани с 
новорегистрираните трудови договори. Тези цифри наистина доказват колко сериозен е проблемът със сивата икономика в нашата страна. Един дори повърхностен анализ показва,  и то при тези ранни данни, че едва ли не на всеки един официално зает наш съгражданин се пада по един работещ на черно. Нещо повече, половината от подалите уведомление работодатели въобще не са били регистрирани досега. Вероятно те са били именно в оня, сивия сектор на икономиката, който ние така или иначе не можем да обхванем.
Аз все пак се надявам  зад тези цифри да стоят и много новоразкрити работни места и нов бизнес. Забележително е и увеличаването на приходите в Националния осигурителен институт за осигурителни вноски за отчетения от Вас период. Отново искам да повторя, това са 20 млн. лв. повече приходи в НОИ в сравнение със същия период за миналата година. И все пак да не забравяме, това са данни само за първите 35 дни от влизането в сила на мерките, които Вие анонсирахте в края на миналата година и които управляващото мнозинство в парламента подкрепи.
Аз,  разбира се, не бих се наел да прогнозирам какви ще бъдат цифрите до края на годината, но от това, което Вие изнесохте пред нас, вече е ясно за всички колко необходимо е   било да се въведе строг регламент за регистриране на трудовите договори в Националния осигурителен институт. И аз съм сигурен, предполагам и моите колеги са убедени, че в крайна сметка това ще е от огромна полза за цялото наше общество.
Все пак ние, народните представители, сме длъжни да държим сметка и за това как всички тези мерки ще се отразят на работодателите, особено чувствителни към новите правила, които им налагаме. И загрижен от вероятността да не се предозира лекарството,  както се изразяваме в моите професионални среди,  и да се постигне обратен ефект, искам да Ви попитам само за това:  предприети ли са допълнителни  стъпки за  облекчаване на бизнеса и стимулиране на фирмите, които работят на светло, за да бъдат те мотивирани да спазват новото законодателство без от това да пострадат пазарът на труда и правата на работещите граждани? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря Ви, господин Цеков. Малко просрочихте времето.
Госпожо Шулева,  имате да отговорите на един уточняващ въпрос от народния представител Валери Цеков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цеков, уважаеми  дами и господа народни представители! Преди може би повече от месец обявихме пред бизнеса десет мерки, които Министерството на труда и социалната политика предприема по отношение на облекчения, свързани с бизнеса в България. Искам да спомена няколко от тях.
Вече стан известен списъкът на 117 общини,  в които фирмите няма да плащат данък печалба. Това е мярка, която е предприета съвместно с Министерството на финансите за районите, където безработицата е по-висока от 50 процента, да се предприеме мярка, която да доведе до стимулиране на заетостта, а именно нулев данък печалба. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че условията за ползване на тази мярка са свързани пак с поощряване на коректните и изрядни платци към бюджета на държавата. Тази мярка ще може да се ползва от работодатели, които нямат задължения: които са регистрирали своята фирма на територията на общината с над 50  на сто по-висока безработица, 80  на сто от хората, които работят в тази фирма, да са жители на  съответната община и всички активи да се намират на територията й. Така че мерките,  за които споменах преди малко, свързани със сивата икономика, и тук продължават своето активно присъствие – поощряват се коректните, хората, които изпълняват задълженията си към държавата.
Втората мярка, която е насочена към стимулиране на бизнеса, също е свързана със Закона за корпоративното подоходно облагане и  включва удвояване на размера за заплати и осигуровки, които предприятието плаща на работниците си,  и признаването им като разход, което на практика означава намаляване на дължимия данък. Нашите изчисления показват, че това удвояване се равнява на преотстъпване на сумата,  която се дължи за плащане на осигуровките върху работната заплата. Тази мярка се отнася, когато се наемат лица над 50 години, дългосрочно безработни и лица с увреждания. Виждате, че тя също е диференцирана, защото отразява нашия  вече прокламиран подход за диференциация към различните групи.
Надявам се другата седмица да влезе за второ четене Законът за насърчаване на заетостта, в който също се предвиждат доста мерки за насърчаване на наемането на безработни лица. Една от тези мерки, които ще спомена, е свързана с плащането на пълния размер на осигуровки при наемане на безработни лица, като нашата идея е да се стимулира не плащането на минимална работна заплата и осигуровките върху нея, а плащането на пълния размер осигуровки, независимо на каква заплата се назначава безработното лице. Това е стимул към поощряване и към назначаване на високоплатени работници на тези работни места и покриване на осигуровките от страна на държавата.
В насърчителните режими съществуват различни форми на  субсидирана заетост, която е насочена към най-уязвимите групи. Удвояваме размера на средствата за квалификация и преквалификация от 200 на 450 лв. Това също е една мярка, която е насочена към работодателите, като през тази година ще стартират и курсове не само за безработни, а и курсове за квалификация и преквалификация на работещи в предприятията.
Тук искам да спомена, че чрез програмите на Министерството на труда и социалната политика се осигурява инвестиционен ресурс за бизнеса в размер на 40 млн. лв., който ще бъде разпределен чрез различните програми, които министерството предприема, а именно програмите "Красива България", "Джобс", "Гаранционен фонд за микрокредитиране" и други. Освен това, чрез програмите ФАР предстои да бъдат усвоени 19 млн. евро, които средства също са насочени в частния и неправителствен сектор. Ние се надяваме, че тези средства ще допринесат за разкриване на нови работни места.
Мисля, че има достатъчно стимули, ако човек иска да се възползва от тях, за да наеме безработни, и тези стимули са насочени именно към разкриване на работни места в икономиката, към стимулиране на бизнеса, към подпомагането на бизнеса в трудни за него времена. Надявам се, че тези мерки и програми ще доведат до по-сериозно оживление на нашия пазар и до разкриване на нови работни места в икономиката, като за това, разбира се, основно сериозен принос ще имат преди всичко икономическите министерства и икономическите проекти, които започват да се реализират през тази година. 
Завършвайки, искам само да спомена, че започналият строеж на летището в София ще открие 2500 работни места. Това са проекти, чрез които наистина се разкриват работни места и аз ще бъда особено доволна, ако такива проекти стартират все повече и повече в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Валери Цеков има думата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Благодарен съм на отговора Ви, госпожо министър! След изминалите 30-40 дни от началото на тази година смея да твърдя, че ще срещнете пълна подкрепа от народните представители и то за моя най-голяма радост не само от управляващото мнозинство, но и от опозиционните политически партии, представени в парламента, за голяма част от мерките, които въвеждаме през тази година. Увереността ми идва от това как протича  гласуването по приемането на промените в Закона за насърчаване на заетостта в Комисията по труда и социалната политика. Сигурен съм, че по същия начин този закон ще бъде приет и в пленарната зала, смея да кажа, включително и с подкрепата на опозиционните сили. 
Така че съм убеден, че огромна част от тези мерки, които вие предлагате, ще стигнат до своите адресанти, а именно до начинаещия бизнес в нашата страна. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева относно условията и режимите за разпределение на квотите за улов и износ на риби и части от тях.
Госпожо Манева, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Цеков, да се надяваме, че в бъдеще опозицията сама ще може да заявява мнението си.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дикме! Три закона регламентират задължението на министъра на земеделието и горите по отношение на опазването и ползването на рибните ресурси в България. 
На първо място, това е Законът за ветеринарномедицинската дейност, с която Вие одобрявате дейността на цехове, които имат експортна дейност в областта на улова и преработка на рибни ресурси.
На второ място, това е Законът за рибарството и аквакултурите, който Ви вменява задължение да издавате разрешителни за стопанския риболов и тези разрешителни трябва да бъдат такива, че да гарантират опазване на ресурсите и особено тези, които се намират под контрол.
На трето място, това е Законът за биологичното разнообразие, по който Вие заедно с министъра на околната среда и водите сте длъжни ежегодно да регламентирате режимите и условията за улов на риби, които са под режим на опазване. 
Тези три закона подчертават Вашата важна роля в този процес.
През миналата година за съжаление режимите и условията бяха такива, че създадоха огромно обществено напрежение, предизвикаха възмущението на фирми, традиционни износители на хайвер, реакциите на неправителствени организации, привлякоха вниманието на медиите, предизвикаха сезиране на Комисията за борба с корупцията, както и на прокуратурата. Затова аз смятам, че през тази година трябва да бъде направено всичко необходимо, за да не се повторят грешките от миналата година и смятам, че Вашата роля в този процес е много важна.
Затова Ви питам: какви мерки ще предприемете, за да може заповедта, която с министъра на околната среда и водите трябва да издадете, да регламентира такива режими и условия за улов на есетрови риби, които да гарантират прозрачна процедура, които да гарантират обективни критерии, без толериране на определени фирми, и които да гарантират обществен контрол в процеса на ползването на този ресурс? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос на народния представител Евдокия Манева.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Наистина есетровите риби са със силно намалени запаси и някои от тях са застрашени от изчезване и се намират под регулацията на Конвенцията за търговия със застрашени видове, към която те са включени от 1 април 1999 г. Компетентен орган по конвенцията за Република България е Министерството на околната среда и водите. Във връзка с това досега условията за реализиране на квотата за улов и изнасяне зад граница на есетрови риби и черен хайвер се определяха със заповед на министъра на околната среда и водите. След приемането на Закона за биологичното разнообразие на 2 август 2002 г., Раздел lll от Глава трета на същия закон третира регулираното ползване на растителни животински видове. 
В чл. 41 и чл. 42 от същия закон и Приложение № 4 са посочени режимите и условията за ползване на диви животни и растения, които обхващат предписания за достъп, временни или местни забрани, срокове, правила и методи за ползване, въвеждане на разрешителни режими или определяне на квоти за ползване на екземпляри и условия за покупка и продажба, включително и зад граница – това, което Вие поставяте като въпрос. Тези режими и условия, отнасящи се за риби и ловни видове в Приложение № 4, се въвеждат вече от тази година със заповед на министрите на земеделието и горите и на околната среда и водите, която се публикува в “Държавен вестник”. Съгласно чл. 43 от Закона за биологичното разнообразие тази заповед се издава след обсъждане със заинтересованите ведомства, обществени и браншови организации, а в случаите на регионална или местна забрана – със съответните областни управители или кметове на общини в съответните общини.
Във Вашето питане, госпожо Манева, са посочени конкретно есетровите риби и черният хайвер, добиван от тях. В случая не става ясно защо въпросът е адресиран единствено до мен, след като компетентен орган по прилагането на “Ситис” за България е Министерството на околната среда и водите. Аз го приемам в смисъл, че министърът на земеделието и горите съвместно с министъра на околната среда и водите издават тази заповед.
Искам да ви информирам, че в момента има сформирана работна група в Министерството на околната среда и водите, включваща експерти от заинтересованите ведомства и научни организации, която разработва обща заповед, която за съжаление все още не е готова, на двамата министри за определяне на принципите за разпределяне на квотите за ползване на риба във връзка с чл. 42, ал. 1. Тоест трябва да е ясно, че не трябва да има безпринципност при разпределянето на квотите и да се игнорират определени износители за сметка на други износители. В тази връзка, първо, трябва да е ясно какви трябва да бъдат принципите. След като бъдат уточнени принципите, ще бъдат раздадени и съответните квоти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, имате право на реплика. Заповядайте.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС):  Уважаеми господин Дикме, зададох към Вас въпроса, защото от самото присъствие на министъра на земеделието в този процес по силата на новия закон означава, че вече двама министри ще контролират процеса и ще има много по-малко възможности за различни нарушения. И тъй като Вие сте нов в този процес, необременен с ангажименти, аз се надявам, че вашето присъствие ще гарантира една по-принципна процедура през тази година. 
Искам да ви обърна внимание на няколко неща, които мисля, че е много важно да се вземат предвид точно в този момент. Първо, че заповедта не може да се бави вече, защото основната миграция на рибите е през март – април. Ако заповедта се издаде, както беше издадена миналата година – през август, Вие знаете какво означава това, включително и толериране на сивия бизнес в тази област. 
На второ място, не трябва да се допуска през тази година участие на хора, които бяха активно замесени в криминалното зарибяване, организирано от фирма “Белуга”. Не трябва да се допуска участие на фирми, които в момента се разследват в прокуратурата по сигнал на министъра на околната среда. Тоест Вие трябва, надявам се, да направите такава процедура, която да гарантира максимално честно и прозрачно участие на фирми, които почтено се занимават с този бизнес, каквото и насилие и въздействие да ви се оказва от различни представители на различни заинтересувани структури, включително и народни представители от този регион. Хората очакват честна процедура и трябва да ви кажа, че ние ще следим най-внимателно този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева. 
Господин министър, имате право на дуплика. 
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател. 
Уважаема госпожо Манева, ще направя всичко възможно министърката на околната среда да ускори издаването на тази заповед.
Колкото до допускането до участие на фирми, това, което мога да гарантирам, което е било принцип в работата на Министерството на земеделието и горите, лично в моята работа е, че при участието на фирмите ще има пълна прозрачност и наистина да бъдат допуснати фирми, които не са разследвани в съда за злоупотреби с квоти и т.н. Тоест да има една яснота, да има прозрачност и обществото да не остане със съмнение за някакви други неща при раздаването на квотите. Аз поемам ангажимент за това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър. 
Питане от народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева относно изкупуването на ориенталски тютюн, реколта 2002 г. 
Госпожо Тоткова, Вие ще развиете питането. Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Изкупната кампания на ориенталските тютюни, реколта 2002 г. е белязана с едно огромно, бих го нарекъл безпрецедентно напрежение, което не е наблюдавано в последните десет години. Тютюнопроизводителите в България са изключително обезпокоени и разтревожени, дори са доведени до отчаяние от това, че за положения труд от цели семейства, в това число децата, които, както казват хората, бял ден не виждат заради тютюна и в края на краищата се очертават неприлично ниски доходи – доходи, обричащи ги на глад и мизерия.
Тревогата за днешния, а и за вчерашния ден, защото тези хора почти през цялата година са живели на вересия, накара голяма част от тях да запалят част от произведения тютюн, тоест да запалят труда си, което също смятам, че е нещо, за което много трудно би взел решение един човек – да запали труда си. С тези действия, господин министър, те Ви обърнаха внимание. И аз следя Вашите реакции. С тези Ваши реакции Вие всъщност върнахте част от тяхната надежда, че те могат да получат по-достойно заплащане за труда си. Но констатациите на тютюнопроизводителите са съвсем различни. Аз цитирам: "Изкупната кампания е убийствена. Дори след широко рекламираната среща на лидера на ДПС с кметове от ДПС, положението с изкупуването на тютюна е още по-трагично”. Зад този цитат стои физически съществуващ човек, който си изкарва хляба с тютюн не само за себе си, а и за своето семейство. 
Положението е толкова трагично, че площадът на село Хвостяне в община Гърмен – специално посочвам това населено място, защото то  характерно с това, че там се произвежда един от най-висококачествените тютюни в нашата област – е наречен “Стената на плача на тютюнопроизводителите”. Там, на тази стена на плача, вие може да чуете потресаващи факти. Пример: “В изкупната комисия закарах 64 бали тютюн. Едва не полудях, когато ми върнаха като лоши и неплатими 43 от тях, тоест 67%. Върнатото количество подлежи на изхвърляне. От 360 кг. ми дадоха само 5 кг. първо качество, 145 кг. второ качество, 102 кг. трето качество, 30% пясък.” Сами можете да пресметнете какъв е доходът на един килограм произведен тютюн от този човек, който се казва Адил А. 
Втори пример: “От 1000 кг. тютюн само 7 кг. ми окачествиха като първо качество"”
Тези хора не са единствени, за съжаление. Такива примери може да се видят навсякъде. И за съжаление, те са преобладаващата част. 
Уважаеми господин министър, аз съм сигурна, че Вие имате цялата информация. Цялата информация, не само тази, която е на книга, а тази, която е там, в домовете на хората. И от името, и в името на всички тютюнопроизводители, ние днес Ви задаваме този въпрос: как, уважаеми господин министър на земеделието, Вие оценявате изкупната кампания на ориенталския тютюн през 2002 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова. 
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането на народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева. 
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател. 
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масева, уважаема госпожо Тоткова! Аз преди всичко искам да благодаря за този въпрос, зададен от вас. Радвам се за това, че Вие сте съпричастна, заедно с мен, за проблемите на тютюнопроизводителите. И аз Ви моля това нещо да го разгледате в Парламентарната група на обединените демократични сили, за да изчистите позицията. Защото атаките на ОДС са за това, че министерството отделя прекалено внимание на тютюнопроизводителите. И аз си задавам въпроса дали пък няма част от хората от ОДС, които определят точно друга позиция. Затова хубаво би било да се изчисти въпросът. Благодаря Ви, наистина проблемите в отрасъла са доста сериозни и те трябва да бъдат решени, в това число и с отглеждането, и с изкупуването на тютюна. 
Но, госпожо Тоткова, аз направих справка, Вие сте била народна представителка и в предишния парламент. И там не сте задали такъв въпрос. Ще си позволя да цитирам цифрите, до които е доведено в предишното управление на СДС тютюнопроизводството като отрасъл в България. При отглежданите във фрапантното правителство на Виденов 54 900 т ориенталски тютюн, в края на вашето управление се свеждат до 19 900 т. И аз не видях в рамките на четири години Вие да сте задали въпрос защо аджеба има спад в тютюнопроизводството и хората се оттеглят от тютюнопроизводството. Такъв въпрос Вие не сте задали на предишния министър. 
Да, госпожо Тоткова, аз съм притеснен от гледна точка на това, че интересите на тютюнопроизводителите към тютюнопроизводството все повече и повече се увеличава и заявките за изкупуване са по-малки отколкото желаят да обработват тютюн тютюнопроизводителите. Само в настоящия момент производството на ориенталски тютюн – запишете си го като цифра – е нараснало на 41 000 т. От 19 900 през последната година на вашето управление на 41 000 т в настоящия момент.
Уважаема госпожо Тоткова, по така наречените от Вас протестиращи хора и паленето на бали тютюн. Аз мога да Ви кажа, че бях един от ръководителите на стачката 1999 г., когато правителството също беше с мандата на ДПС и когато наистина се палеше – и то основателно – тютюна. Не бих казал, че в момента има основателни притеснения за протести на тютюнопроизводителите. Наистина реколтата не е достатъчно добра в качествено отношение, но тя е достатъчна в количествено отношение.
Искам да ви кажа, че броят на регистрираните тютюнопроизводители само за една година се е увеличил с 8759 души, т.е. за една година близо 9 хил. души повече се занимават с тютюнопроизводство.
Скъпа госпожо Тоткова, от общо 60 хил. души тютюнопроизводители в страната, от които 58 хил. отглеждащи ориенталски тютюн, само 55 броя жалби са подадени от тютюнопроизводители и сигурно те имат основания. Със сигурност не мога да кажа, че изкупната кампания протича в нормалните темпове. Имаше закъснения, тя стартира едва в началото на месец декември. Много се радвам, че през месец януари имаше наваксване при изкупуването.
По отношение на цената – сигурно е така и сигурно има единици производители, така както го представихте. При мен също има от 1000 кг само 3 кг първо качество, също има такива жалби, но мога да ви кажа и случаи, когато от 1000 кг има 300 кг. Така че от единични случаи не може да се прави обща оценка за състоянието на изкупната кампания. Средната изкупна цена при изкупени в настоящия момент около 37 хил. тона в края на миналата седмица от общо договорирани 41 хил. тона ориенталски тютюни е 3 лева и   24 стотинки при средна изкупна цена за миналата година 3 лева и 36 стотинки. Така че разликата, макар и при по-лоша година, в средната изкупна цена е минимална – 12 стотинки. Ще ви предоставя таблицата по региони.
Накрая, преди да приключа с моя отговор, искам да ви кажа, че ще продължаваме да водим такава политика, колкото и да бъдем упреквани, защото мога да покажа изявления на ваши колеги за това, че министерството обръща прекалено много внимание на тютюнопроизводството. Не, не отделяме прекалено много внимание на тютюнопроизводството, отделяме дотолкова, доколкото е необходимо да се отделя като отрасъл в българското земеделие. Но това, което мога да ви кажа, е, че само за миналата година, госпожо Тоткова, от България са изнесени български ориенталски тютюни на стойност приблизително 68 млн. щ.д. – толкова тютюни, колкото не са произведени в последната година на вашето управление! (Единични ръкопляскания от блока на ДПС.) Ние имаме достатъчно потенциал не само да задоволим собственото производство, но и да увеличим производството, в България да влизат и свежи финансови ресурси от износа на тютюн. Ще продължаваме да водим такава политика и разликата от тези 12 стотинки в средната изкупна цена ще бъде компенсирана с премиите, които ще бъдат дадени на тютюнопроизводителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уточняващи въпроси ще зададе народният представител Елиана Масева. Разполагате с 2 минути.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министре! На фона на общата трагедия Вашият оптимизъм е най-малкото неуместен. Това, което разбрах от Вашия отговор, е изблик на радост. Обаче усмивките на тютюнопроизводителите в тази изкупна кампания секнаха. Не считам, че с този изблик на радост трябва да посрещнете проблемите, които съчетават кампания, която все още не е приключила.
На числа не вярвам. Не вярвам на това, което цитирахте, защото само през 2001 г. добивът на тютюн от сорта “Неврокоп” е 7289 кг, това число 19 900 тона го взимам за произволно, тъй като Вие в едно писмо до мен, в писмен отговор на актуален въпрос ми съобщихте, че в Благоевградския регион ще бъдат изкупени 9 млн. и 500 хил. тона тютюн и че от договорените количества имате възможност да изкупите допълнително 1 млн. 295 хил. тона. Макар че рекордът през 1988 г. за производство на ориенталски тютюни в нашата област е 8 хил. и 300 тона. 
Господин Дикме, искам да Ви попитам: какви конкретни мерки ще вземете във връзка с правомощията Ви по Закона за тютюна и тютюневите изделия – по-конкретно чл. 18а, ал. 2, която касае допълнителните парични премии за стимулиране на качеството - проблем, който се очертава в тази кампания? Също така, съгласно чл. 19, т. 7 каква целева парична подкрепа за тютюнопроизводителите ще предложите на Министерския съвет за тази кампания?
Другият ми уточняващ въпрос е: от предварителните справки е видно, че “Булгартабак холдинг” изкупува до 70% трета класа, а частните фирми до 30-40%. Не е ли това некомпетентност и корист в оценителите, които след това преработват класата от трета в първа и втора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, госпожо Масева, за уточняващите въпроси.
Ще Ви дам таблиците, официално заверени с моя подпис, след като изразите Вашето становище на базата на моите отговори, включително и за изкупените количества през изминалите години, за да видите какво е състоянието на отрасъла. Аз нося пълна отговорност за подписа си и за цифрите, които Ви подавам.
Представете ми документ, в който е писано, че през 2000 г. е отгледан 8 хил. тона “Неврокоп” в Благоевградски регион, който аз съм Ви дал, защото не съм Ви дал такава справка и такъв документ. Това беше просто уточнение по Вашия отговор.
Политиката на Министерството на земеделието и горите и на правителството няма да се променя, колкото и какъвто и натиск да се опитват да оказват върху самия отрасъл различните институции. Премирането съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия ще продължава да бъде по абсолютно същия начин в рамките на одобрените средства от Народното събрание в Закона за устройството на държавния бюджет. По същия начин държавата ще продължава да дава целева парична подкрепа на търговците с оглед да бъде българският тютюн конкурентоспособен на европейските и световни пазари. Виждаме, че износът на български тютюни за последната година рязко се е увеличил. 
По отношение на размера на премиите – това, което казах, че разликата в миналогодишната цена е по-ниска в момента, не го отричам. Но това до голяма степен, съгласете се, се дължи на обективни критерии – на качеството на тютюна. За голямо съжаление все още няма институция, орган, който да направи точна оценка, а тя се прави и по обективни, и в известна степен по субективни критерии. Премиите за ориенталски тютюн са осигурени и ще бъдат в по-голям размер, за да компенсират разликата в цената. Политиката на министерството, което е за отглеждане на качествени земеделски продукти, в т.ч. и на тютюн, ще продължава да бъде същата. Няма да правим компромиси по отношение на качеството на произвежданата земеделска продукция. Това, което въведохме миналата година като принцип, ще продължаваме да го правим – ще продължаваме да премираме с по-голяма степен качествените продукти, а не некачествените земеделски продукти, в т.ч. и тютюна.
По отношение на целевата парична подкрепа бих искал да кажа две неща: нямам притеснения за изкупната кампания на тютюна. Осемдесет и пет процента от тютюна е изкупен и мисля, че до края на месеца ще бъде изкупен изцяло. Ако останат някакви количества, те ще бъдат съвсем минимални. Искам да ви кажа, че онези фирми, които са сключили договор с тютюнопроизводителите и които не са изкупили тютюна, няма да получат целева парична подкрепа. Ангажиментът е ясен и точен – всеки, който сключва договор и получава подкрепата на държавата, трябва да изпълни собствения си ангажимент. 

И другото, което мога да кажа с оглед на третата класа, е, че няма да премираме и няма да даваме целева парична подкрепа, така както някои хора казаха, за лошокачествени, за третокласни тютюни. Защото, давайки за трета класа тютюн, ние бихме стимулирали тогава търговците изкуствено и субективно да дават по-ниска оценка, а ние няма да го допуснем. Както ще премираме отглеждането на висококачествени тютюни, така и ще премираме търговците с изкупуването на висококачествени тютюни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Тоткова, заповядайте, за да изразите отношение към отговора.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, безспорно няма да Ви изненадам като кажа, че аз не съм доволна от Вашия отговор. Не защото не дадохте достатъчно данни, не защото не правихте достатъчно оценки за това как аз си изпълнявам ангажиментите като народен представител. Аз съм недоволна, защото хората, които очакват Вашия отговор, чуха, че всъщност те нямат проблеми. А те имат проблеми. Знаете ли, че само преди два дни комисията, която се занимава с приемането на тютюна, в с. Горно Краище е била изгонена от селото и е било необходимо да се намесват органите на реда, за да не бъдат линчувани? 
Е, това от какво се прави? От добро ли?  Ами, тези, които дават висока оценка, тях ще ги посрещнат с хляб и сол, както се казва. Но за да стигнат хората дотам, значи те вече до такава степен са се отчаяли, че са готови на всякакви действия. 
Аз Ви моля, уважаеми господин министър, Вие да слезете на земята. При цялото ми уважение към Вас, искам да Ви кажа, че Вие, изглежда, много бързо се изкачихте по тази стълбичка нагоре. Ама на хората, от които ние произлизаме, точно тези хора, които наистина с робски труд отглеждат децата си, ние трябва да можем реално да оценяваме проблемите. 
Как сега да отговоря на един човек, който вчера си е предал тютюна и от 90 приети бали 31 са му върнали и са му дали 1,40 лв.? Вие му казвате: средната изкупна цена е 3,20 – 3,30 лв. Е, дайте му на този човек 3,20 – 3,30 и той да е доволен. Но 1,40 лв. е три пъти по-малко, отколкото 3,20.
Затова, уважаеми господин министър, мисля си, че наистина трябва да разбираме хората. Аз винаги съм защитавала интересите на тези хора, защото те полагат труд. И сега ние не знаем те безработни ли са, социално слаби ли са, след като за цяла година не могат да си покрият разходите, които са направили. 
И накрая искам да кажа един цитат, който се надявам да разберете от кого е:
“Този път тежестта пред нас е толкова голяма, че вместо да се радвам, аз се стъписвам от това, което ни предстои”.
Да, на вас ви предстои да се изправите пред гнева на хората. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Актуален въпрос от народния представител Васил Калинов относно предприети мерки на Министерството на земеделието и горите за пролетната кампания в селското стопанство и за недопускане слабостите от 2002 г. 
Заповядайте, господин Калинов, да развиете Вашия актуален въпрос към министър Дикме.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е породен от два основни момента. 
Първо, пролетната кампания в селското стопанство вече реално започна. Вие разбирате, че тя не може да бъде затворена само в границите на подхранването на есенниците и засяването на пролетниците.
Второ, Вие вече обявихте взетите от Министерството на земеделието и горите важни решения за селскостопанските производители. Медиите широко огласиха кредитните линии и субсидии за производителите, много от които са нови и за първи път се отпускат. 
Но тук въпросът е и друг. Става дума за цялостната политика на Министерството на земеделието и горите. Тази пролетна кампания е друга и тя е особена. 
Първо, вие имате нова и усъвършенствана законодателна база. Нови или усъвършенствани са основополагащите закони в земеделието – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, Законът за подпомагане на земеделските производители, Законът за кооперациите, Законът за Националния център за аграрни науки, Законът за посадъчния и посевния материал, Законът за горите. Имате общински служби “Земеделие и гори”, макар че три месеца след приемането на закона все още се бави подзаконовата база. Имате организационен ресурс и необходимия инструментариум, за да реализирате единна и цялостна политика в земеделието. 
Второ, статистиката сочи, че 4 млн. декара по-малко е засятата през есента площ от традиционно засяваната през последните години. 
Какво ще стане с тези 4 млн. декара? Ще бъдат ли засети, с какви култури или те ще бъдат в числото на допълнително пустеещите в България земи? 
Уважаеми господин министър, в страната има недоволство и сред земеделските производители, и сред населението. Засега то се оказва хранителна среда за псевдоземеделски дейци, чиято грижа за българското земеделие минава през прозрачни политически цели. Вие трябва да премахнете тази среда. Проблемите не са само в обхвата и размера на кредитните линии и субсидиите, те са в целия спектър на селското стопанство. На дневен ред е създаване на ефективни условия за високи и качествени добиви, пълно прибиране и реализиране на реколта 2003.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е: какви конкретни мерки предприема Министерството на земеделието и горите за осигуряване на ефективна пролетна кампания в земеделието и какво е особеното на кампанията през тази година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Изключително Ви благодаря за този въпрос, защото той наистина е доста съществен и въпрос, който касае една много голяма част от населението на България. 
Ще започна отговора си с това какви мерки предприемаме за тютюнопроизводството, защото тютюнопроизводството е пролетна култура. Не съм сигурен, че не осъзнаваме отговорността, която поемаме по отношение на тютюнопроизводството в страната. Радвам се за това, че тютюнопроизводителите също оценяват много добре политиката на правителството в тази насока и заявената квота за тази година за отглеждането на ориенталски тютюни в България е нараснала със 7000 т – от 41 000 на 48 000 т тютюн допълнително са заявили тютюнопроизводителите. Съответно техният брой е нараснал с повече от 8000 души.
Това, че наближават местните избори и някои хора се опитват да “яхнат недоволството” на определени хора, съвсем не значи, че има проблеми в отрасъла. Ако има единични проблеми, те не могат да бъдат прехвърлени на целия отрасъл. 
По отношение на другите пролетници и конкретно за пшеницата – въпрос, който Вие зададохте.
Министерството на земеделието и горите е предоставило на земеделските производители за есенната кампания на 2002 г. само за пролетно подхранване на площите, засети с пшеница и ечемик, средства в размер на 4 млн. 404 хил. лв. 
Тук искам да кажа няколко думи за проведеното заседание на 18 януари т.г. на Управителния съвет на фонд “Земеделие”, където бяха разпределени финансовите ресурси за програмите за тази година. 
Уважаеми господин Калинов, за тази година фонд “Земеделие” прави най-голямото финансиране изобщо в историята на своето съществуване, на българското земеделие - общо в размер на 210 млн. лв. Политиката за развитие на българското земеделие, това, което ние говорихме тук, цялото парламентарно мнозинство, реално от тази година вече действа. 
От тези 210 млн. лв. 40 млн. лв. е размерът на преките плащания. За първи път се въвеждат принципите на европейските плащания, 40 млн. лв. е чистата субсидия – преки плащания, 70 млн. лв. са кредитите по различните линии и 100 млн. лв. – допълнително кредитиране за реализация на програма САПАРД.
Конкретно по субсидиите, които са дадени за тази година. 
За сеитбата на царевица за зърно Министерството на земеделието и горите осигурява на земеделските производители 600 хил. лв. субсидия, говоря за чиста субсидия, за подпомагане на сеитбата на черен маслодаен слънчоглед – 1 млн. 200 хил. лв. Говорим за чиста субсидия. Двете линии ще стартират за първи път тази година от 1 март, от началото на кампанията. 
През тази година ние ще продължим субсидирането и на производството на картофи, като за тази цел са заделени 600 хил. лв., от които 200 хил. лв. – за семепроизводство, и 400 хил. лв. – за стокова продукция.
Допълнително за пролетниците ще бъдат отделени средства в размер на 4,5 млн. лв. като краткосрочни кредити при 3 процента едногодишна лихва.
Отделно сме предвидили при заявен интерес да бъде отпусната допълнителна субсидия в рамките на над 500 хил. лв., само чиста субсидия за купуване на торове през тази година.
За първи път през тази година ние въвеждаме принципите на европейското подпомагане, тоест подпомагане не само на количества, но и на декар и за отглеждане на качествена продукция.
За първи път през тази година в обхвата на подпомагането е включено финансиране и закупуване на семена за производство на фъстъци, като земеделските производители получават по 22 лв. на декар с ДДС, а целевата субсидия е в рамките на 1 млн. лв.
През 2003 г. е предвидено безвъзмездно подпомагане на производителите на ориз, което е абсолютно нова субсидия в рамките на 200 хил. лв., плюс допълнително поемане на части от разходите им за водата за напояване.
За първи път през тази година въвеждаме нови механизми на подпомагане на зеленчукопроизводството, като подпомагаме производството на домати в рамките на 2 ст. на килограм, а на червения пипер – в рамките на 4 ст. за килограм. Общото подпомагане на декар за двете култури е по 60 лв. чиста пряка субсидия.
През тази година ние ще продължим субсидирането и на захарното цвекло като общият размер е в рамките на 300 хил. лв.
За тази година Фонд “Земеделие” ще отпусне общо средства в размер на 12 млн. 40 хил. лв. за финансово подпомагане на пролетната кампания в селското стопанство. Искам да ви кажа, че това е само размерът на чистата субсидия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Калинов, имате право на реплика. Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Той съдържа много цифри и данни. Вие посочихте и конкретни действия.
Но днес големият въпрос пред нас е да отчетем и реализираме ролята на държавата в процеса на адаптация на българското земеделие към Европейския съюз, още повече че общата селскостопанска политика на Европейския съюз се намира в период  на реформи и на промени.
Очевидно Министерството на земеделието и горите отделя изключително внимание и залага на по-либерални форми и средства, тъй като реално се ограничава ролята на държавата в интервенирането и намесата на пазара.
Позволявам си обаче най-настоятелно да поставя пред Вас следните въпроси:
Първо, не разчитайте на стихийния пазар. Това и в развитите страни с пазарна икономика също го няма. Не само с позициите на крупните производители и търговци трябва да бъде съобразена политиката на министерството, защото не само те са определящи в селскостопанското производство в България.
Второ, не провеждайте политика, която да води само до постигане на финансови резултати, а насочете помощта си повече към средния и дребния производител, към обикновения производител.
Нито за момент според мен не трябва да забравяме, че земеделието в България е поминък за две трети от страната ни, за милиони българи.
Направете достъпна и реална за хората дейността на Министерство на земеделието и горите. Опростете системата и я направете така, че тя да достигне до реалните потребители, защото не е тайна, че сега бюрократичните пречки са толкова големи, че не позволяват на голяма част от производителите да участват в програмите, за които преди малко говорихте.
Свидетели сме на подобрена работа на Държавен фонд “Земеделие”. Мисля, че всички разбираме това, но не можем да си затворим очите, че има един куп сериозни проблеми – с изкупните цени на млякото, горивата, земеделската техника, изкупуването въобще на селскостопанската продукция. Навън също тече протест на птицепроизводителите, така че всичко това вие трябва да го отчетете и да вземете цялостни и комплексни мерки, още повече че имате и ресурсни възможности, за да го направите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин министър, имате право на дуплика. Ще я използвате ли? Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря, господин Калинов, за допълнителните въпроси. Наистина политиката на правителството и на министерството е ориентирана изцяло към обикновения производител. Ние съзнаваме необходимите възможности именно с цел да можем да подпомогнем дребния собственик най-вече с линиите на Фонд “Земеделие”, а не едрия арендатор, който има възможност включително да участва по линията на програма САПАРД.
В тази връзка и след промените в Закона за кооперациите, последните имат вече една допълнителна възможност и условие за участие в линиите на Фонд “Земеделие”. Ние сме опростили изцяло схемите на подпомагане, но елементът на това – да не се подпомагат лица, които имат задължения към Фонд “Земеделие”, ще продължава да съществува и през тази година.
Мерките, които ние взехме през миналата година, доведоха до рязко подобряване на финансовото състояние на Фонд “Земеделие” и за първи път от съществуването на Фонд “Земеделие” за миналата година, господин Калинов, фондът не приключи с дефицит по изпълнение на приходната част, а приключи с преизпълнение, с излишък от 3 млн. лв. в приходната част. Това е нещо, което не трябва да се крие и да се каже на обществото.
Отделно за подпомагането с горивата ние не чакаме да дойде времето на жътвата, а още сега, в момента, има взети конкретни решения. За 2,5 млн. дка пшеница са осигурени непосредствено преди жътвената кампания по 1 лв. на декар чиста, пряка субсидия от страна на държавата, за да може да протече нормално жътвената кампания.
Искам да кажа, че никога в България и нито едно българско правителство не е подпомагало българското земеделие и българските земеделски производители с такива размери и с толкова средства. Никога в България есенниците не са били подпомагани в размер повече от 1 млн. дка засети есенници. От тази година държавата подпомага 2,5 млн. дка, тоест 25 процента от общо засетите площи са обект на пряко подпомагане от страна на държавата.
Мисля, че мерките и линиите, приети вече от Фонд “Земеделие”, са достатъчно ефективни и ще се отразят благоприятно на развитието на българското земеделие.
Но аз приемам Вашия упрек и Вашата забележка за това, че те час по-скоро трябва да станат достояние на най-обикновения български земеделски производител и той не трябва да има притеснения, а само трябва да кандидатства, за да получи необходимата подкрепа от страна на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър. С това приключиха актуалните въпроси и питанията към министъра на земеделието и горите.
Преминаваме към питане и актуален въпрос към министъра на образованието и науката господин Владимир Атанасов.
Питането на народния представител Кина Симеонова Андреева и народния представител Иван Николаев Иванов относно откриването на нелегитимни филиали на български и чуждестранни университети.
Господин Иванов, заповядайте да развиете своето питане в рамките на 5 минути.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В последните години едно порочно явление в системата на висшето ни образование придобива особено големи размери, а именно разкриването на нелегитимни филиали в рамките на съществуващите висши училища. Тези филиали се характеризират с изключително слаба материална база, със символичен сграден фонд, с липса на достатъчно квалифицирани университетски преподаватели на основен трудов договор и най-вече с липса на академична среда. Те са се разпрострели буквално като метастази из цялата страна и водят до девалвация и деградация на висшето ни образование. Стойността на дипломите, издавани там, е твърде съмнителна, а получените знания от студентите са твърде посредствени.
В тези незаконни филиали се подменят основните ценности на висшето образование и то се превръща в тях във форма на доходен търговски бизнес.

Съгласно Закона за висшето образование – чл. 75, ал. 5, господин министър, за разкриване на филиал към висше училище е необходимо да се изготви проект, който  се оценява от Агенцията по акредитация, след което по предложение на министъра филиалът се открива с решение на Министерския съвет. В момента в страната има 89 законни звена на висшите училища, но Вие самият във Ваше изявление  заявихте, че реално те са значително повече. 
Аз ще изброя някои от тях, за които не е спазена законовата процедура: например, филиалът в Сливен на Техническия университет – Варна, филиалите на Шуменския университет в Благоевград и Варна, на Бургаския свободен университет в Сливен, на Варненския свободен университет в София, Смолян и на други места. Шампион обаче безспорно е Великотърновският университет, който има такива звена в Добрич, София, Пазарджик, Бургас, Благоевград, Ловеч, Казанлък! 
Особено възмутително е, че част от тях се водят центрове, а съгласно Закона за висшето образование центровете не са основни звена, а обслужващи, където единствено се подпомага учебният процес. Няма съмнение, че обявяването на тези звена за центрове се прави с едничката проста цел да се избегне акредитацията, която е предвидена за основните звена. Естествено, че това се прави, защото тези центрове не отговарят на никакви изисквания на Закона за висшето образование.
Подтискащо звучи изказването на Вашия заместник господин Герджиков, който заяви, цитирам дословно: "Министерството не знае кои от всички университети имат незаконни структури и колко са те".
Господин министър, аз мисля, че Законът за висшето образование е действащ и съгласно него – чл. 10, ал. 2, т. 3, министерството поддържа регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, а съгласно т. 6 на същия член и ал. 2, министерството упражнява контрол върху висшите училища по спазването на този закон. Това са всъщност задължения именно на министерството.
И като стана дума за закона и неговото неспазване, пак от министерството съобщиха, че в повечето от тези филиали кандидатите не полагат приемен изпит, което е задължително, съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за висшето образование. Оказва се, че се приемат студенти извън утвърдения от Министерския съвет брой, че се приемат студенти без полагане на приемен изпит, че не се знае колко са и дори не се знае къде се обучават. 
Това вече заплашва не само висшето образование на България. Това заплашва законността, а аз ще кажа, че заплашва и държавността, защото без съмнение България утре ще бъде такава, каквото е висшето ни образование днес, защото тези хора ще трябва да дадат интелектуалния облик на нацията ни.
Не по-малък проблем е и така нареченото трансгранично образование, което се дава от чужди университети в нарушение на § 4, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование, където това нещо е забранено, освен в рамките на съществуващите висши училища. Те не спазват закона и не се акредитират. 
Освен това те твърдят, че действат по закон на друга държава, което е реално неприемливо, защото съгласно Конституцията, законите на България важат върху цялата й територия. Още повече, че някои от тези университети не са акредитирани в собствените си страни. Всъщност потърпевши са студентите, а други правят чрез тях доходен бизнес.
Господин министър, очевидно министерството е в дълг пред тези млади хора, защото не съумява да защити тяхното конституционно право за качествено висше образование. Ето защо си позволяваме с моята колежка Кина Андреева да отправим към Вас питането:
Каква е политиката на министерството по отношение на нелегитимните филиали? Какви мерки сте предприели относно тях? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин министър,  имате думата да отговорите в рамките на 10 мин.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, ще се опитам да отговоря на някои от изнесените във Вашето изказване факти, като ще си позволя да не коментирам направените от това заключения.
По въпроса за структурите на български висши училища, разкрити в противоречие със Закона за висшето образование, съгласно чл. 9 Министерският съвет открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката. Той също така утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища за държавните висши училища, по професионални направления и образователно-квалификационни области, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки, както и други научни организации.
Съгласно чл. 75, ал. 5 от Закона за висшето образование Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висши училища – факултет, институт, филиал – обръщам внимание на това - и колеж, както и за откриване на специалност.  Съответно в чл. 26, ал. 1 е дадено легално определение на това какво трябва да разбираме под понятието филиал. Филиалът е основно звено на висшето  училище, което се създава, за да се удовлетворят потребностите от определен вид обучение в райони, където липсва съответна университетска структура. Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.
В нарушение на тази разпоредба в някои висши училища се обучават студенти над броя, определен в решение на Министерския съвет, както и в структури,  които не  са били включени в проекта за институционална акредитация и не са подали проект за последващо разкриване. 
До този момент в съответствие със Закона за висшето образование са открити филиали в Кърджали и Смолян на Пловдивския университет, в Хасково и Враца – на Университета за национално и световно стопанство, както и един филиал в Пловдив и Сливен на Техническия университет – София.
Някои висши училища предлагат обучение в образователно-квалификационна "бакалавър" и "магистър", както и в други структури, неакредитирани от Националната агенция за оценяване и акредитация, като ги обявяват за образователни центрове или за обучение в дистанционна форма. По този начин те използват липсата на критерии за оценка и акредитация на дистанционното обучение в сега действащия Закон за висшето образование. Висшите училища сключват договори с посреднически агенции – тук разказвам какъв е механизмът на всичко това, които вместо посредническа дейност, предлагат обучение от името на университета. По този начин, наред със Закона за висшето образование,  се нарушава и Законът за бюджета, и Законът за социалното осигуряване.
Причините от няколко години тази практика да остава безнаказана са две. На първо място, това е несъвършенството в нормативната уредба, а на второ – липсата на обща информационна система в областта на висшето образование. Не е достатъчно ефективен и механизмът за акредитация. Липсата на информационна система позволява студентите, обучавани в неакредитирани структури, да завършват с диплома, издадена от университета – майка. Така дипломата на акредитирания университет и на неговата неакредитирана структура стават идентични.
Министерството на образованието и науката предприема решителни действия за преустановяване на тази практика. Ще посоча само  три от тях. На първо място, съгласно своята контролна функция по Закона за висшето образование, започнаха проверки във висшите училища за спазване на закона и препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация. 
На второ място, в предстоящите изменения и допълнения на Закона за висшето образование всички тези възможности ще бъдат регламентирани.
Трето, до началото на 2004 г. ще бъде завършено изграждането на информационна система, благодарение на която ние ще имаме пълна прозрачност на процеса на обучение за всеки студент.
За голямо съжаление трябва да приема Вашите констатации във връзка със структурите на чуждестранни висши училища в България. Съгласно § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование, чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои структури на територията на Република България. В ал. 2 на същата законова норма е предвидена обаче правната възможност в структурата на българското висше училище да се разкриват съвместни звена с чуждестранни висши училища, съответно с международни спогодби. 
Някои чуждестранни висши училища разкриват свои структури в България. Това не е съобразено със Закона за висшето образование. Структурите са разкрити като търговски дружества и регистрирани по Търговския закон, което не е достатъчно условие за откриване и функциониране на висше училище в България, във връзка с чл. 15 и 16 от Закона за висшето образование. В този смисъл подобни структури не представляват българско висше училище или съвместно звено в българско висше училище, открито в съответствие със закона. Те нямат и такава претенция, а твърдят, че имат за цел улесняване на студентите при обучението им в дистанционна или друга форма на обучение в чуждестранно висше училище намиращо се на територията на друга държава, открито и акредитирано по нейните закони.
Такива структури не могат и не издават български дипломи за висше образование. Те също не могат да бъдат контролирани от Министерството на образованието и науката, чиито функции като държавен орган за осъществяване на държавната политика във висшето образование са регламентирани в чл. 10 от Закона за висшето образование. В тази разпоредба са конкретизирани и правомощията на Министерството на образованието и науката по изпълнение на чл. 9, както и тези във връзка с осъществяване контрола по спазване на изискванията на Закона за държавните образователни стандарти.
За студентите, завършили обучението си в такива структури, остава възможността да подадат молба за легализация.
В наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, приета с постановление на Министерския съвет от 2000 г., е уредена цялата процедура. Съгласно чл. 10 на тази наредба всяка диплома се разглежда от назначена комисия с оглед установяване на съответствието с държавните изисквания за придобиване на висше образование. Въз основа на становището на комисията министърът на образованието и науката взема решение за признаване на висшето образование и издава удостоверение или отказва признаването му. Трудността обаче идва от факта, че понякога, аз бих искал да споделя това пред уважаемите дами и господа народни представители, че понякога дипломите на такива студенти не се различават от дипломите на студентите, обучавани в университета-майка в чужбина, защото са издадени именно от същия университет. 
В някои случаи възниква съмнение и комисията се допитва до компетентния орган на съответната държава дали този университет е акредитиран. В случай, че отговорът е положителен, се отправя запитване до университета дали студентът е завършил там. При положителен отговор данните от дипломата и академичната справка се сравняват за съответствие с държавните изисквания за хорариум, качество на образованието и дисциплини от учебния план. Едва тогава дипломата се легализира.
Проблемът, който повдигнахте, за трансграничното образование очевидно е по-труден за решаване и регламентиране от този с неакредитираните структури на български висши училища. Въпросът се обсъжда постоянно в страните от Европейския съюз, но трябва да посоча, че и те не разполагат с готово решение към момента. Един възможен изход е усъвършенстване на базата данни “Ерик-нарик”, която съдържа по-голяма част от информацията, досега получавана чрез запитвания до съответните министерства и университети, и към която е включено и българското Министерство на образованието.
Още веднъж искам да повторя, че споделям изнесените във Вашия въпрос факти и поемам ангажимента Министерството на образованието и науката да приключи всички проверки и във връзка с проекта за допълнение и изменение на определени параграфи в Закона за висшето образование, да предложи такива форми и такъв регламент, които да изключват съществуването и възможността за заобикаляне на действащите в страната ни закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питащите имат правото да зададат два допълнителни или уточняващи въпроса в рамките на 2 мин. 
Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги!
Ще призная, че последното изречение на Вашия отговор прозвуча за мен доста оптимистично, защото дотогава Вие изложихте пред нас формите, през които се заобикаля законът, запознахте ни с Вашите намерения за действие, но не отговорихте на нашия въпрос какви мерки сте предприели, за да се прекрати тази порочна практика.
Очевидно, че в Закона за висшето образование има празноти в частта за откриване и упражняване на мониторинг върху филиалите на висшите училища. Очевидно е, че недобросъвестни преподаватели и чиновници се възползват от това, за да печелят. Очевидно също така е, че достатъчен брой кандидати за лесни дипломи нямат нищо против да влязат без приемни изпити, да си платят и да получат тази диплома още повече, че както и Вие сам признахте, не може да се каже дали тя е нелегитимна, понеже е издадена от университета-майка. Но, държавните институции не могат и не бива да остават тази битка единствено на медиите и да се задоволяват само с някое интервю от време на време. 
Трябва да се предприемат и някакви действия и аз искам да ви посоча и да ви напомня, че законът съвсем не е толкова безпомощен, защото в чл. 79 от Закона за висшето образование е прогласено правото на министъра на образованието да иска процедура за акредитация и за оценка на проекти на дадено висше училище.
Затова първият наш уточняващ въпрос е: колко пъти Вие сте се възползвали от това свое право да поискате повторна акредитация на висше училище в резултат на постъпили сигнали за съществуващи незаконни филиали?
Вторият ни допълнителен въпрос е свързан със специалните проверки, които Вие и днес обявихте, и затова ние Ви питаме: извършена ли е такава специална проверка и какви са резултатите от нея? Ако не е извършена, то защо не е извършена, след като Вашият заместник-министър обеща тя да бъде направена още в началото на януари и дори увери обществеността, че през м. март ще има втора такава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на уточняващите въпроси. Разполагате с 5 мин.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да обърна внимание върху факта, че сигналите, за които тук и госпожа Андреева има добрината да спомене, често пъти идват от медиите, а цифрата на работещите извън закона филиали на висши училища в България е доста променлива и доста обезпокоителна. Не бихме могли да очакваме, че членовете на Националната комисия по акредитация биха могли да се справят със задача за преразглеждане на документите и провеждане на нова акредитационна процедура за филиали между 240 и 320.
Що се отнася до проверките, вече са започнали такива проверки. Често пъти те са свързани с процедури, които не могат да бъдат ускорявани административно. Такива проверки се правят в Русенският университет и в Техническия университет в Габрово. В момента се подготвят констативните протоколи и аз поемам ангажимента да ви запозная с тяхното съдържание. 
Съществува голяма възможност поради липса на установени до този момент критерии да се използват като добър параван и формите на дистанционно обучение. Мога да ви уверя, че в Закона за висшето образование допълненията и измененията, които се предвиждат за внасяне в Министерски съвет през следващия месец, тези критерии ще бъдат регламентирани.
Аз лично много се надявам, че българското висше образование няма да стигне дотам, докъдето очертахте неговата тъжна перспектива в бъдещето. Струва ми се, че капацитетът на българските висши училища, академичният състав, качествата на българските учени и преподаватели изключват възможността да търсим единствено търговска изгода и бизнес-интерес в това, че се разкриват филиали и структури на различни висши училища в България. Независимо от това обаче трябва да подчертая, че позицията на правителството в това отношение ще бъде непримирима и ние имаме воля да приведем всички действащи към този момент структури на висши училища, както и самите тях, в рамките на българското законодателство.
В противен случай, струва ми се, че ние действително бихме загубили битката за бъдещото поколение на България. 
Висшите училища у нас не бива да бъдат обвинявани с лека ръка в търговски спекулации, ето защо струва ми се, че Министерството на образованието и науката – първо, изпълни своя обществен ангажимент. Ние повдигнахме дебат в обществото и медиите върху това какви и колко филиали на висши училища в България съществуват. Ние потърсихме възможности за установяване на легитимността на тези филиали. Но, съгласете се, че често пъти става дума за легитимни дипломи, издавани от университета-майка, които не позволяват да се установи дали този студент всъщност е интелектуален фантом или е нещо друго.
Още веднъж бих искал да повторя, че нашата цел е именно качественото образование и ние ще го осигурим на българските студенти, на всички, които завършват в български висши училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Андреева, имате основание да реагирате дали сте доволна от отговора на министъра.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, ние очаквахме от Вас да посочите конкретните стъпки, които сте предприели, за да се прекрати тази практика. Ако трябва да резюмирам Вашия отговор, той може да бъде сведен до 4 думи: голи обещания, безпомощност и бездействие. Това е, което Министерството на образованието и науката демонстрира в момента и с Вашия отговор. Стотици хиляди български студенти в момента са измамени и финансово, и академично. И къде отива намесата на държавата, гаранцията на държавата и за качеството на висшето образование, и за дипломите, които се издават? Аз разбирам, че на Вас по всяка вероятност в момента не Ви е до това, защото имате изключително много други проблеми, не искате да си навличате неприятности, като започнете процес на закриване на нелегитимните висши училища, при положение че са налице проблемите с матурата, при положение че излизат отново скандали с учебници в публичното пространство.
Единственото нещо, от което аз съм доволна, е, че след като преди един месец ние депозирахме нашето питане към Вас, предизвикахме поне словесна активност на Министерството на образованието и науката, защото излязоха няколко публикации в медиите, интервюта на хора от Вашия екип. Но ние очакваме тази словесна активност да бъде последвана и от конкретни действия. Защото в противен случай, ако Вие смятате, че този проблем няма решение и Вие не сте готов да предприемете стъпки за постигане на онези цели, които казвате, че си поставяте, то единственият изход е заедно със своя екип да си подадете оставката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Следва актуален въпрос на народния представител Сергей Дмитриевич Станишев и Стойко Илиев Танков относно държавните зрелостни изпити и дипломирането на випуск 2003 в средните училища в Република България.
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Нашият актуален въпрос е предизвикан от напрежението, което съществува сред ученици, учители и родители след решението на Върховния административен съд за отмяна на държавните зрелостни изпити за една част от випуск 2003 и особено неяснотата как този випуск ще завърши учебната година.
Последните промени в Закона за народната просвета и в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план са насочени към освобождаване от задължителни държавни изпити на учениците, които са постъпили в 8 клас през 1998/1999 г. в профилираните гимназии и паралелки на общообразователните училища и в професионалните училища с прием след 7 клас. Тези промени дават възможност за явяване на матура по желание. Но заедно с тези ученици през настоящата година ще завършат 12 клас и тези, които са постъпили в 9 клас през 1999/2000 г. От промените в Закона за народната просвета не става ясно как ще завършат учебната година – с матура или без матура. 
В същото време възниква въпросът явяването по желание на държавен зрелостен изпит какви привилегии ще даде на учениците. Смятаме, че стратегията на Министерството на образованието и науката е да стимулира това желание. Явно е, че с явяването на матура по желание би следвало да се даде възможност на ученика да повишава оценката си по дадения учебен предмет или да избира коя оценка да бъде записана в неговия краен документ.
Другият въпрос е тази оценка ще бъде ли зачитана за вход във ВУЗ. Както е известно, когато през м. септември приемахме Закона за народната просвета, народните представители от Коалиция за България предложиха въвеждането на договорната основа във взаимоотношенията между Министерството на образованието и науката и висшите учебни заведения предвид желанието и възможността тези оценки от държавните зрелостни изпити да се вземат за вход във висшите учебни заведения.
В тази връзка, господин министър, нашият актуален въпрос с господин Сергей Станишев е: как ще приключи учебната година за випуск 2003 и кога това ще стане ясно за учители, ученици и родители; какви документи за завършено образование ще получат и доколко и по какъв начин ще бъдат оформени оценките в тези документи; и дали тези оценки от матурите, когато се явят по желание, ще бъдат признати за вход във ВУЗ при кандидатстване във висшите учебни заведения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Господин министър, имате 5 минути за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам чувството, че някои въпроси на уважаемите народни представители добиват натрапчива повторяемост, но така или иначе съм принуден от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да им отговоря.
Уважаеми господин Станишев, уважаеми господин Танков, в приетия на първо гласуване от Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета учениците, които завършват успешно 12 клас през учебната 2002/2003 г., придобиват средно образование, без да полагат зрелостни изпити – нито държавни зрелостни изпити по чл. 24 от същия закон, нито зрелостни изпити, посочени в учебния план на училището, който е действал към момента на приемането им. По свое желание обаче учениците имат право и възможност да положат държавни зрелостни изпити по чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за народната просвета.
В законопроекта е предвидено удостоверяването на придобитото средно образование да се извършва с диплома за завършено средно образование по чл. 24, ал. 1 от Закона за народната просвета. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се правят изменения и допълнения и в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, в който се създават подобни разпоредби. В Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета са регламентирани реквизитите на дипломата за учениците, които придобиват средно образование през учебната 2002/2003 г. Този правилник предстои да бъде приет след обсъждане. В приложение към дипломата ще се съдържат и оценките от държавните зрелостни изпити, ако ученикът ги е положил. По този начин ще се осигури възможност на лицата, издържали успешно държавните зрелостни изпити, да бъдат приети във висши училища без конкурсен изпит след решение на Академичния съвет на висшето училище, съгласно чл. 7 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
Тук си позволявам да не се съглася с обобщенията за съществуването на напрежение. Струва ми се, че доста лекомислено произвеждаме със собствените си изказвания напрежение и чувство на несигурност. За наше щастие обаче над 80 000 деца до този момент са заявили желанието си да се явят на зрелостен изпит. Онези от тях, които поддържат това желание през април, ще имат възможност да го сторят. Всички останали, които са загубили това желание или пък никога не са имали желание да продължат образованието си, съответно няма да се явят и ще получат диплома за завършено образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Танков, заповядайте, имате 2 минути.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Тези неща трябваше да се чуят от цялата общественост. Но най-малко смятам, че нашият въпрос е предизвикал напрежението. До завършването на учебната година остават няколко месеца. Всички тези въпроси, за които Вие споменахте, все още са като проекти на министерството, те не са стигнали реално до ученици, учители, родители. Не са даже отменени старите указания по начина, по който трябва да се организира учебният процес.
Ето защо, продиктувана именно от хилядите въпроси към нас, към народните представители от различни места в страната, аз мога да Ви ги предоставя в министерството, и загрижеността, с която ние се отнасяме към тези въпроси, предизвикаха необходимостта даже по време между първо и второ четене на законопроекта за изменение на Закона за народната просвета да поставим тези въпроси. Просто времето до м. май, когато завършва учебната година, е твърде кратко. Още по време на второто четене на законопроекта ние изразихме нашето становище, че сроковете, в които трябва да бъде подготвена поднормативната база, трябва да бъдат значително съкратени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Дуплика ще направите ли, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин Танков, аз нямам желание да влизам в излишни спорове, приемам изцяло Вашата загриженост и тази загриженост за българското средно образование пролича още в начина, по който пленарната зала гласува допълненията и измененията на Закона за народната просвета и за учебния план през 2002 г. Вие сте запознати с обстоятелствата, които наложиха известно забавяне във времето и аз предпочитам да не ги коментирам от тази трибуна. Така или иначе, бих искал да успокоя всички ученици и техните учители, че тяхната качествена работа ще бъде оценена и ще даде възможност на хиляди ученици не само да завършат успешно средното си образование, а и да продължат в други форми на висше образование и професионално обучение. Разбира се, без да страдат от пресиления страх, че ще попаднат в някой фалшив факултет. Впрочем, такива може би са създавани и през годините на предходното управление и аз изпитвам силно безпокойство от необходимостта да опонирам на тяхното съществуване. Още повече че тук се говори за стотици хиляди студенти, попаднали в такива фантомни организации. Аз ще се задоволя само с това да посоча, че броят на студентите в България е 252 хиляди.
Благодаря Ви още веднъж, господин Танков. Уверявам Ви, че ще взема под внимание сериозността на Вашето питане.
Що се отнася до сроковете и до необходимостта да бъдат подготвени всички документи – нормативни и поднормативни, както и процедурите по организацията и провеждането на зрелостните изпити и завършването на средно образование за випуск 2003 г., ще бъдат ускорени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключваме въпросите и питанията към министъра на образованието и науката.
Преминаваме към питане от народния представител Панайот Ляков относно правителствения доклад за националните малцинства, който трябва да бъде представен на Комитета на министрите на Съвета на Европа. На питането ще отговори министър Соломон Паси.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Лаская се от мисълта, че моето питане даде последен тласък и този прословут доклад най-после беше приет от Министерския съвет. Тъй като питането ми беше формулирано по друг начин, аз ще го променя в движение, като запазя същинската му част.
Прочетох внимателно доклада и препоръчвам на всеки от моите колеги да направи същото. В него правителството отчита съответствията на цялата практика по защита на малцинствата в България, съобразени с изискванията на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и съответните реалности в България. Изводът е, че няма сериозни различия, има проблеми. И накратко най-важните проблеми, които според мен не са отразени в доклада, а би трябвало.
В доклада няма никакви факти относно етническа дискриминация, макар че на всички е известно, че тя съществува, особено по отношение на ромите. Една от възможностите тя да бъде преодолявана е чрез законови защити и това е прословутият закон за предотвратяване на дискриминацията. За съжаление този закон в момента е блокиран и вече 6 месеца буксува, тъй като Съветът по законодателството към Народното събрание даде отрицателно становище. Спорът в момента е дали този закон трябва да бъде специализиран, след като в Конституцията, в Кодекса на труда и в още 16 други закона има антидискриминационни текстове. Мисля, че това е въпрос, който мнозинството трябва да реши час по-скоро, защото е изключително важен.
Вторият основен проблем е свързан с насилието. Според доклада има отделни изолирани враждебни прояви на насилие, тоест отделни лица са източници на насилие. Има само едно изречение за проявено насилие от органите на МВР, макар че са известни побои над роми и други етнически лица, представители на малцинства. Освен това има редица достоверни данни от неправителствени организации и междуправителствени организации, като Комитета срещу изтезанията на Съвета на Европа за проявено официално насилие. Мисля, че това също е много сериозен проблем, който трябва да бъде преодолян и който трябва да бъде на вниманието на правителството.
Сериозен проблем е и спестената истина, която се отнася до обясненията при чл. 10.2 на Рамковата конвенция, където се урежда правото за използване на езика на малцинствата в отношението на тези лица с административните органи. Няма добра практика и какво да се покаже от българското законодателство. Пример: при ареста на хората от малцинствата трябва да бъдат уведомени на езика, който разбират, какви са причините да ги арестуват. В доклада няма отговор защо Законът за МВР е в грубо несъответствие с тази норма на Рамковата конвенция и съответно с Европейската конвенция за правата на човека.
Бих посочил още един проблем, който според мен обаче би трябвало да се тълкува в положителна насока. Аз не смятам, че е слабост посочената огромна роля на неправителствените организации, тъй като по-голямата част от проектите, които са правени в защита на правата на малцинствата, посочени в доклада, са изпълнявани от неправителствени организации и по-малка част – от държавни органи.
Не смятам, че защитата на правата на малцинствата е основно и само задължение на държавата, защото ролята тук на гражданското общество е не по-малко важна, не по-малко ключова и трябва непрекъснато да се засилва.
Мисля, че това са основните слабости, господин министър. И все пак съм удовлетворен, че най-накрая този изключително важен доклад беше приет и ще бъде представен според изискванията на чл. 25, ал. 1 от Рамковата конвенция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Ляков, аз не схванах Вашето изявление като питане. Не знам дали не греша. Слушах внимателно, но разбирам, че са настъпили събития, които може би вече са направили ненужно питането Ви. Да разбираме ли това, което казахте, като коментар или заключително изявление по питането или ще процедираме по всички пунктове на процедурата по питането?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Вие сте прав, господин председател. Тъй като отговорът на моето питане закъсня с близо месец – тук господин министърът няма вина, той нямаше обективна възможност да отговори на питането ми освен с едно отлагане от 7 дни, поискано от него – и когато аз го зададох, правителственият доклад не беше приет. А сега правителственият доклад е приет. Макар че в основата на питането и при приемането бяха посочените от мен три слабости или проблема, аз искам да разбера дали правителството ги оценява по същия начин или има различна гледна точка, за да могат тези проблеми да бъдат преодолени. Много е важен например проблемът в Закона за предотвратяване на дискриминацията. Изключително важно е дали този закон ще бъде приет така, както е представен от правителството, или ще бъде променен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Ляков, аз разбирам всичко това, което казвате. 
Но, господин министре, ние влизаме в сферата на ново питане, което не е направено. Тоест въпрос, който не е зададен. Вие сега го задавате от трибуната. Мога да приема това единствено като задаване на уточняващ въпрос или два уточняващи въпроса. Господин министре, аз мисля да процедираме по този начин – Вие да отговорите на уточняващите въпроси. Очевидно господин Ляков е удовлетворен от това, че правителството е приело своя доклад. Той ми потвърждава с кимане на глава.
Следователно, господин министър, заповядайте, да изразите своето отношение към уточняващите въпроси или каквото намерите за добре, защото очевидно вече излизаме от сферата на питането. Ще ми простите тази малка неразбория.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председателю.
Разбира се, когато правителството работи експедитивно, винаги може да изпревари отговора на едно питане, какъвто е случаят в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ако той не е закъснял, разбира се.
МИНИСТЪР СОЛОМОН  ПАСИ: Уважаеми народни представители, в началото нека ви въведа в тематиката с няколко думи. 
Политическото решение за разработване на тази конвенция, сиреч на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, е взето на Виенската среща на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа през 1993 г. Рамковата конвенция е открита за подписване на 1 февруари 1995 г., включително и за страни, които не членуват в Съвета на Европа. Конвенцията влезе в сила на 1 февруари 1998 г. Към момента тя е подписана от 41 от общо 44-те страни-членки на Съвета на Европа и ратифицирана от 34 страни-членки.
Въз основа на решение на Министерския съвет от 6 октомври 1997 г. Рамковата конвенция за защита на националните малцинства бе одобрена и Конвенцията бе подписана от президента Петър Стоянов през същия месец. Народното събрание ратифицира Конвенцията на 18 февруари 1999 г. и тя влезе в сила за България от 1 септември 1999 г.
Съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1 от Рамковата конвенция, първият доклад на правителството е следвало да бъде изготвен и предаден на генералния секретар на Съвета на Европа една година след влизане в сила на Конвенцията, т.е. на 1 септември 2000 г. Повтарям, съгласно изискванията, първият доклад е трябвало да бъде предаден на 1 септември 2000 г. Не са ни известни някакви правителствени действия по изработване на доклада до 24 юли   2001 г., когато беше избрано нашето правителство. Може би е имало такива действия, но специално аз не успях да открия следи от тях.
Изработването на първия доклад по изпълнение на Рамковата конвенция бе възложено на Националния съвет по етническите и демографски въпроси към Министерския съвет, за който пряко отговаря министър Неждет Моллов, и на Министерството на външните работи с решение на Министерския съвет от 17 януари 2002 г. Разбира се, ние имахме добрата воля да започнем работата  много по-рано, обаче датата 11 септември 2001 г. практически промени приоритетите ни и конкретните действия затова започнаха точно от датата, която споменах, сиреч 17 януари 2002 г.
За целите на обективното и качествено изпълнение на решението на Министерския съвет бе сформирана работна група с участието на представители на различни министерства: Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на културата, на Министерството на външните работи, на Дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет и Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет.
Работната група проведе три заседания, по време на които бяха уточнени и усъвършенствани редица детайли в доклада. В процеса на междуведомствената процедура за съгласуване на доклада постъпиха десетки бележки и мнения от министерствата, по-голямата част от които намериха място в текста.
Окончателният доклад беше одобрен на заседание на Министерския съвет на 6 февруари т.г. и с Решение № 91 от 14 февруари 2003 г. излезе извън рамките на Министерския съвет. Той се намира на Интернет-страницата на правителството, където всеки би могъл да се запознае с него. Бихте могли да се обръщате за допълнителни коментари и допълнителни въпроси, както бяха развитите преди малко, както към Министерството на външните работи така и към министър Неждет Моллов, с когото сме съвносители на доклада.
Нашият постоянен представител в Страсбург вече е предоставил българския текст и предстои да връчи и английския текст на доклада на генералния секретар на Съвета на Европа, който в съответствие с процедурата ще го предаде на Комитета на министрите на Съвета на Европа, респективно на Консултативния комитет за разглеждане.
На практика правителството приключи работата по доклада за период точно от една година, като по този начин компенсирахме изоставането от предишния период.
Това е по същество отговорът на въпроса на господин Ляков, който въпрос е формулиран така: защо Министерският съвет още не е приел този доклад? Както стана ясно от изложението, този доклад вече е приет в едни доста ускорени срокове, предаден и процедурата е завършена.
Всякакви други уточняващи въпроси по съдържанието на доклада, разбира се, готов съм да дискутирам допълнително или съответно, както се разберем, по обичайните парламентарни процедури за контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Очевидно тази процедура на въпроси и отговори по доклада между господин Ляков и господин министъра ще се развие по-нататък в други питания.
С това благодаря на външния министър.
Преминаваме към питанията и актуалните въпроси към министъра на транспорта и съобщенията господин Пламен Петров.
Първото питане е от народния представител Иван Николаев Иванов относно разпределение между българските превозвачи на многократните разрешителни за извършване на международен автомобилен превоз на товари за 2003 г.
Заповядайте, господин Иванов, разполагате с 5 минути.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Всяка година Европейската конференция на министрите на транспорта предоставя за ползване на българските превозвачи ограничено количество разрешителни за извършване на международен автомобилен превоз на товари, така наречените СЕМТ-разрешителни. За 2003 г. от българската страна са заявени и получени 533 разрешителни за ползване от автомобилите “Евро-2” и 252 разрешителни за автомобили “Евро-3”. Тези разрешителни се разпределят между превозвачите по условия и по ред, определени с Ваша заповед, в т. 6 на която изрично е посочено, че “Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация” при Министерството на транспорта и съобщенията, съвместно с представители на браншовите организации от автомобилния транспорт изготвя критерии, правила и методика за пропорционално разпределение на разрешителните между превозвачите, отговарящи на съответните изисквания.” 
По-скоро ще Ви кажа данните, че към 20 януари 2003 г. практически са били разпределени почти всички разрешителни. Те са предоставени на 214 фирми с общо 2257 автомобила. По този начин отношението между общия брой на раздадените разрешителни и общият брой на автомобилите, които ще ги ползват, е приблизително 0,35. Междувременно получих информация, че критериите, правилата и методиката за разпределение на разрешителните драстично не е спазена от министерството. Това ме накара да Ви поискам в специално писмо надлежна справка и други документи.
Какво се оказа, господин министър? Вашата справка показва, че в 66 случая разпределението не е спазено съгласно цитирания преди малко коефициент. Нормално е да се предполага, че ако има отклонения, то те трябва да са близки до така цитираната средна стойност, за да се спази най-важният критерий, прогласен от Вас – критерият за пропорционалност.    
В правилата има и един друг задължителен ограничителен критерий – той е в т. 3 на утвърдената методика. Чета го: “Разпределението между превозвачите, кандидатстващи за СЕМТ-разрешителни, да се извършва пропорционално при коефициент до 0,5.” Тоест, коефициентът трябва да е под 0,5. Повтарям го, за да стане ясно. 
Изпълнено ли е това условие, господин министър? Съвсем не.
Ето няколко прелюбопитни примера. Фирмата “Асорт – Георги Петров” е получила СЕМТ-разрешителни, които гарантират коефициент 0,75. Реално тази фирма е получила два пъти повече разрешителни от тези, които се полагат. За още девет фирми този коефициент е над забранителния праг. Това са: “Куш груп”, “Автостарт”, “Сиджи транс”, “Акаунтънт”, “Васил Михалев – 2002”, “Транс сервиз”, “Даф транс”, “Иген транс”, “Пегас-К”.
При всички тях комисията по разпределение е нарушила грубо собствените си правила, приети от нея. За кого тогава са написани те? Очевидно за хората, които имат равни права. Но според министерството явно има хора с по-равни права от тях и тези 10 фирми доказват моето твърдение. 
Още по-впечатляващо е, ако кажа колко разрешителни като бройки са получили в повече някои фирми от полагащото им се.
Фирмата “Транскапитал” – 8 СЕМТ-разрешителни в повече.
“Биомет”, “Транспрес”, “Клипер” АД и “Глобъл – Биомет” – 4 разрешителни, а “Биомет” – 6 разрешителни в повече. 
Фирмите “Перчемлиев” и “Фанти-Г” с по 3 разрешителни в  повече от полагащите им се.
Ясно е, че разпределението на СЕМТ-разрешителните в Министерството на транспорта и съобщенията показва, господин министър, един дирижиран хаос с прозрачни, уви, мотиви. 
Поради обществената значимост на повдигнатия проблем, аз отправям към Вас следното за мен ясно питане: какво е основанието за съществуващата неравнопоставеност на фирмите в така направеното разпределение? Защо не сте оповестили публично пълната информация за разпределение на разрешителните, която да включва и броя на одобрените за всяка фирма автомобили, а сте постъпили по начин, с който противоречите на декларираната от Вас прозрачност на процедурата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Явно е, че сте прочели условията, но явно е, че не сте ги разбрали. Вие вече обяснихте предисторията на СЕМТ-разрешителните и аз няма да се спирам на това. Но важно е да се посочи практиката от 1993 г. до 2000 г. При тази практика не е имало абсолютно никакви критерии, никакви правила и никаква методика за разпределение на така наречените СЕМТ-разрешителни. Те са се разпределяли по решение на министъра с назначена  комисия, отново без никакви правила. Разбирате, че комисия, която работи без правила и е назначена без правила, не може да излъчи обективна преценка как да се разпределят тези дефицитни разрешителни. 
Виждайки ясно, че това е едно от основните ядра на корупция в управлението на вашето правителство, още при встъпването си в длъжност аз престъпих към следните мерки. Поканих всички браншови организации и по преценка – наша и тяхна, бяха представени над 90 на сто от компаниите в бранша. На тази среща им казах следното: ясно е, че винаги сте давали досега рушвети за получаване на разрешителни, но оттук нататък няма да е така. Определете вие сами правилата, по които да се определя бройката разрешителни за всяка фирма, определете методиката и критериите. Ние ще ви покажем бройката разрешителни и отделно от това и в допълнение на него ние ще ви дадем възможност комисията, която се назначава, да бъде с мажоритарно участие на браншовите организации. 
За първи път в историята на Министерството на транспорта и съобщенията миналата година, както и тази година, повечето от членовете на комисията са определени от браншовите организации в България. Тук става въпрос вече за саморегулация на една индустрия – на автопревозвачите, която е много ефективна, много зряла и аз се надявам всички други индустрии в транспорта по-скоро да стигнат до това положение.
Принципът на пропорционалност, както сам споменахте, действително е основният, но той не е единствен. При принципа на пропорционалност има малки закръгляния, които оказват малко въздействие на определянето на разрешителните, но по-голямо въздействие оказват други фактори, като допуснати нарушения на двустранни и многостранни договорености в областта на международния автомобилен транспорт, по които Република България е страна, постигнатият пробег със съответните СЕМТ-разрешителни за предходната година, направените също така през 2002 г. инвестиции за обновяване на автомобилния парк. Друг фактор е броят на използваните карнети ТИР, които са една обективна мярка какво действително е превозвано от съответния превозвач през предходната година. 
В допълнение на това, по решение на комисията и със стимула на министерството с цел защита и подпомагане на малкия и среден бизнес, се изготви първоначално разпределение между фирми с до 80 броя по-зелени и сигурни автомобили и с до 40 броя “Евро-3” сигурни автомобили. Останалите разрешителни се разпределиха между фирми, чийто брой автомобили е по-голям от споменатия. Също така съществуващите нарушения в допълнение се разпределят по същите правила от същата комисия.
Така че ясно е, че броят на автомобили е важен критерий, но той не е единствен. Не е възможно оповестяването на всички елементи, на показатели за оценка. Вече споменах, че съществуват и други, като окомплектованост на документи, истинност на документи, извършени нарушения, изминат пробег, одобрени автомобили, а не само брой автомобили или нови инвестиции за автомобили. Това са все правила, които хората, които си изкарват  хляба в тази индустрия, са ги измислили и си ги спазват.
Изнасянето на информация в публичното пространство, на данни за тези фирми би накърнило тяхната фирмена тайна. Това личи от кореспонденцията, която ние имаме с отделни фирми и с браншовите организации. Това обаче в никакъв случай не означава, че някоя фирма не е получила или няма неограничен достъп до информацията, свързана с кандидатстването й за разпределение на СЕМТ-разрешителните.
Така че аз смятам, че процедурата по разпределение е максимално прозрачна. Най-ясната гаранция, господин Иванов, и единственият начин за елиминиране на корупцията е логически да се прекратят възможностите за нейното съществуване. Логиката тук е кристална и аз много се радвам, че ми зададохте този въпрос. Логиката е такава, че когато самите тези, които получават лицензиите, определят критериите и те сами имат доминиращо влияние в  комисията, това е логическо елиминиране на корупцията, господин Иванов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, имате думата за два уточняващи въпроса.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз не мога да бъда доволен от отговора Ви, защото Вие казахте неща, които противоречат на фактите. Вие казахте, че фирмена тайна са данните, които трябва да бъдат оповестени. Пред мен е транспортен вестник, в който данните са оповестени, но липсват тези данни, откъдето самите превозвачи могат да видят кои са ощетените и кои са облагодетелствани. Само тези данни липсват - броят на техните автомобили. Това не е банкова тайна, че фирмите да крият броя на автомобилите, с които оперират.
На второ място, тази информация я няма включително и в интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, която също трябва да дава такава публичност.
Що се отнася до обяснението Ви за това, какво се взема предвид при разпределението, Вие не отговорихте изобщо защо е нарушена забранителната граница от 0,5 за установения коефициент. Цитирахте т. 3, която е пред мен, но стигнахте само до броя на автомобилите, с които се извършва разпределението, но срамежливо пропуснахте да кажете, че то се извършва пропорционално при коефициент до 0,5. Съобщете го! Това е хубаво да се чуе, защото бе нарушено от 10 фирми!
Второ. Не казахте как определяте, или по-точно как контролирате постигнатия пробег. Никак не може да се контролира, господин министър! С това, което казахте, само насърчавате документните измами на фирмите по отношение на пробега, защото той не може да бъде контролиран. Критериите за инвестиции за 2002 г. не са отнети. Има една фирма, но тя направи инвестиции през 2001 г. Тук се касае за правилата за 2002 г. С една дума: Вие не оборихте твърдението ми, че има хаос, при това дирижиран, при разпределение на разрешителните.
В тази връзка са и моите два допълнителни въпроса: първо, кои са виновните за допуснатия хаос при разпределението на разрешителните и ще им бъде ли потърсена отговорност и по какъв начин, господин министър?
Второ. Сред членовете на комисията, за която така широко говорихте тук, която е изготвила правилата, критериите и методиката на разпределение, има ли лица, които са собственици, управители или представители на облагодетелствани фирми, не повтарям на сдруженията, а на облагодетелствани фирми? Чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин министре. Имате 5 минути да отговорите на тези въпроси.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Не знам как не Ви е удобно, като знаете какво е било положението, да обвинявате браншовите организации в непрозрачност и в това, че техните представители, избрани демократично, са облагодетелствани от разпределението на разрешителните. Явно тези мерки по ваше време изобщо не са били и обсъждани, такова нещо човек не е и могъл да си представи – да дадете на индустрията да се саморегулира. 
Всеки път, когато има регулация, господин Иванов, се създават предпоставки за корупция. Това е съвсем ясно. Кои са виновните? Вие не формулирахте каква виновност има, поради това, че не сте разбрали какви са критериите. Тези критерии са подробни и ясни, и са създадени от самите членуващи в комисията с доминиращо влияние, отново повтарям, на индустрията, как получава тези разрешителни. Не разбирам от какво сте недоволен, но съм сигурен, че винаги ще бъдете недоволен, просто защото задавате този въпрос. Това са нещата.
Данните по критериите и доколко фирмите са чувствителни – всяка една фирма е чувствителна към информацията. Не става въпрос само за показване на броя на автомобилите. Всички тези критерии, които оказват въздействие, са свързани с всеки аспект на дейността на всяка една фирма. Те имат клиенти, имат маршрути, посоки, по които обслужват бизнес трафик. Всичко това е информация, която за тях не е безразлично дали ще излезе в публичното пространство.
Колкото до коефициента – бих могъл да Ви покажа за всяка една фирма какъв е той, но това не се включва във Вашия въпрос. Ако искате, да Ви го зачета. Фирмите, които изброявате тук, може и да са измислени. Дайте ми информация за тях, ще Ви предоставя всичките данни в отговора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министре.
Господин Иванов, разполагате с 2 минути, за да реагирате на отговорите на господин министъра.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Фирми, които са получили по няколко разрешителни в повече, са имали представители в Комисията за критериите, правилата и методиката на разпределение. След това самите те са получили разрешителни в нарушение на приетите от тях правила. Кои са те? Използвам материала, който сте ми дали, допълнил съм го с фирмите, които стоят зад тях: Явор Сарафов – “Иген-транс”, Илко Милушев – “TFT”, Красимир Лалов – “Акаунтънт”, Георги Петров Ненчев – “Даф транс” и “Транс сервиз”, Светослав Дочков – “Сима Си Дочков”. Особено уникален е случаят с Явор Сарафов, господин министър, защото той е служител в автомобилната администрация и е член на комисия по изготвяне на правилата. На практика е съсобственик на транспортната фирма, на която де юре собственик е неговият баща. Тя е получила 4 разрешителни при полагащи се 2. Срещу същата тази фирма има заведено съдебно дело за ползване през 1999 г. на фалшиви разрешителни.
Господин министър, Вие знаете, че безплатен обяд няма! И безплатни СЕМТ-разрешителни над полагащите се по правилата също няма и не се дават. При мен дойдоха много превозвачи, които се оплакаха, че за едно разрешително над нормата им се искат много пари – хиляди лева, до 10 хиляди. Това, господин министър, се нарича корупция в особено големи размери. След като Вие не взимате никакви марки срещу тази корупционна практика, то тогава съмненията падат върху Вас, господин министър Петров! Как така корупционната практика съжителства с декларирания нов морал - това е въпросът, чийто отговор интересува не мен или колегите в залата, това е въпрос, който интересува българското общество! Може би отговорът е, че новият морал съвпада с корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте за процедура, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Както показва часовникът, вероятно има време само за още едно питане. Списъкът е много дълъг. Искам обаче да поставя въпроса пред председателството във връзка с това, че имам питане от трета седмица, господин председателю! Стана ясно, че на господин Ляков не е отговорено 4 седмици. Във връзка с това от министъра на външните работи разбрах, че правителството действало много експедитивно.
Молбата ми е, уважаеми господин председателю, да бъде поставен въпросът за другия парламентарен контрол – идния петък да бъдат подредени питанията и актуалните въпроси така, щото да няма питания или актуални въпроси, които се затлачват по три или четири седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Димитров.
Няма как да подложа това предложение на гласуване, нали? Затова ще преминем към актуалния въпрос на народния представител Васил Тодоров Калинов относно подготовката и реализацията на проекта за реконструкция и развитие на пристанището Лом.
Заповядайте, господин Калинов, имате 3 минути да развиете въпроса си.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще си позволя да цитирам част от вече казани думи във връзка с подобни питания и актуални въпроси, които съм имал към Вас.
На 2 ноември 2001 г. във връзка със същия въпрос Вие казахте: “Във връзка с поставения от Вас въпрос Ви информирам, че Министерството на транспорта и съобщенията е оценило важното място на пристанище Лом като традиционен възлов транспортен център в инфраструктурата на речния транспорт на България, за което свидетелстват предприетите от нас конкретни действия. Проектът “Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом” е залегнал в инвестиционната програма на правителството”. 
На 3 юли 2002 г. в писмен отговор ми отговаряте, че: “На базата на утвърдения през 2001 г. “Генерален план за развитие на пристанище Лом” и въз основа на Решение № 836 от 18 декември 2001 г. на Министерския съвет и Решение № 39 на Народното събрание бяха проведени преговори и на 6 февруари 2002 г. бе подписан договор за заем с Европейската инвестиционна банка в размер на 17 млн. евро за съфинансиране на горепосочения проект. Предвижда се внасянето на договора за ратификация веднага след решаване на дискусионните проблеми относно конкретния обхват, обем и съдържание на реконструкцията и съответните строителни работи. Предприемат се стъпки за тристранни консултации, за безвъзмездно финансиране на част от проектите по програма ИСПА.  До края на годината се очаква да бъдат разработени и одобрени от съответните инстанции и финансиращи институции техническите проекти, работният доклад по оценка на въздействието върху околната среда и тръжното досие за търг по строителството.”

Сега сме началото на 2003 г. За мен и за избирателите от Монтанска област, особено за жителите на гр. Лом, е много важно да знаят: ще бъде ли придвижен проектът, докъде са стигнали всички процедурни въпроси, кога най-после реално ще започне изграждането и реализирането на този проект? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Заповядайте, господин министър, разполагате с 5 мин. за отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,  уважаеми господин  Калинов! По поставения от Вас въпрос отговарям следното: действително въз основа на съответните решения на Министерския съвет и на Народното събрание беше подписан договор за заем в размер на 17 млн. евро за финансиране на проекта.
Съгласно договора за заем и с безвъзмездна техническа помощ от американското правителство международният консултант – консорциумът  "Бузаон и Хамилтън", направи преглед на предварителните проучвания, настоящото техническо състояние на обекта, комуникационни връзки на пристанището, оценка на измененията в товаропотоците.
Консултантът разработи варианти за  предложения за решение на проекта, фазиране на поетапното изпълнение на строителните работи и предварителен проект  на тръжна документация.
Въз основа на тези прединвестиционни проучвания по стратегическия генерален план на пристанището и предварителния  доклад по оценка за въздействие на околната среда, разработките на международния консултант и становището на банката е изготвена тръжна документация за избор на консултант.
Незабавно след получаването на становището от банката се очаква до средата на м. март да бъде открита тръжна процедура за избор на консултанта. След приключване на търга избраният консултант по проекта следва да извърши необходимите за реконструкцията проучвания,  да разработи техническите проекти и да представи експертни становища по всички възникнали въпроси по проекта.
Окончателно дефиниране на проекта ще се извърши на базата на готовия технически проект. 
Програмата и конкретните задачи за 2003 г. са разгледани и съгласувани при мисията на Европейската инвестиционна банка в София на 23 януари. За осигуряване на българското съфинансиране по проекта са разработени и подадени апликационна форма и придружителни документи за получаване на безвъзмездна помощ по програмата на гръцкия план за развитие на Балканите  2002 – 2006 г.,  с цел доставка на основното пристанищно оборудване. Кандидатурата на проекта е приета от националния координатор на програмата - Министерството на финансите. Очаква се одобрение от гръцка страна до края на м. април 2003 г.
Проектът е предложен и за субсидиране от Централноевропейската инициатива за доставка на оборудването. Очаква се отговор.
Има основание да твърдим, че Бордът на директорите на Европейската инвестиционна банка ще одобри промяната на структурата на заема за намаляване на българското съфинансиране до края на м. май 2003 г., както и ратификация на договора. 
В условията на ограничени финансови средства усилията на Министерството на транспорта и съобщенията са насочени към намаляване на бюджетното съфинансиране на проекта и привличане на безвъзмездно съфинансиране. Със стъпките, които са предприети, целта е постигната, като общият финансов пакет се намалява от 39,2 млн. евро на 27 млн. евро, без да се намаляват средствата за подобрение на инфраструктурата, която е държавна публична собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Калинов, имате две минути за реплика на отговора на господин министъра.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, сам разбирате, че когато става дума за такива проекти, обществеността е изключително чувствителна и иска да бъде информирана, защото, ако погледнем в цялата Монтанска област - в моя избирателен район, това е най-крупният инвестиционен проект. И вече втора година по него реално нищо не се предприема и прави, за да може той да влезе във фаза реализация.
Аз добре разбирам трудностите, които срещате,  и за осигуряване на средствата, необходими на българската страна, и за осигуряването на необходимата стиковка между всички тези институции, които са включени и имат отношение към проекта. Но в крайна сметка, разберете и  вие добре проблемите и тревогите, които имат ломчани и ломската общественост. Много ви моля, съвсем откровено да направите необходимото действително да бъде ускорен проектът по реализирането на реконструкцията на пристанище Лом. Този китен крайдунавски град, за съжаление, няма нищо друго, на което да разчита, след като бе унищожена цялата му индустрия. Той разчита на възвръщането на неговото стратегическо значение като пристанищен център. Направете това, защото градът действително няма на какво друго да разчита. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин министър, имате две минути за дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря,  господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Разбирам Вашето силно желание проектът да се придвижи максимално бързо. Това желание е общо, но ще си позволя да не се съглася с Вашата преценка, че две години нищо не се прави. Аз бих казал, че всичко, което е направено, е направено през последните години, тъй като средства за проекта нямаше. Този проект имаше осигурено   нулево финансиране. Както споменах по-рано, ние подписахме договор с Европейската инвестиционна банка. Проучвания нямаше,  изброих огромен списък дейности, които са абсолютно задължителни и без тях не може. По всеки голям инфраструктурен проект тези неща не само че отнемат време, а има и ограничение на долната граница, минимално време, в което те да се проведат, съобразно изискването на Европейската инвестиционна банка, особено когато се търси и безвъзмездно съфинансиране от външни източници.
Така че всичко това беше свършено през този период. Също така ние успяхме да убедим Европейската инвестиционна банка да увеличи от 50 на 75 процента  тавана на финансирането, с което те са готови да участват в един проект. И в проекта за пристанище Лом именно тези нови критерии, от които ние ще бъдем облагодетелствани, ще бъдат приложени.
Не на последно място, при всяко свое посещение  в европейски страни сред проектите, за които разказвам, разказвам и за пристанище Лом, тъй като то дава една изключително атрактивна локация със съществуваща чудесна инфраструктура и възможност за изключително конкурентна позиция по отношение на контейнерен превоз, където при сегашното състояние на железопътната инфраструктура ние имаме възможност да закараме блок-влак от Лом в Солун за  12 часа. За сравнение разстоянието се покрива за 3 до 4 дни през Констанца и Босфора, като таксите непрекъснато се увеличават и често се получава така, че има задържания. Например миналата седмица осем дни Босфора беше затворен за транспорт.
Освен по време преимуществото на пристанище Лом за осъществяване на такава връзка от Централна и Западна Европа, знаете, че по Дунава може да се стигне до Ротердам,  контейнерите могат да се превозят и по-евтино в сравнение със съществуващите ставки за достигане на Егейско море и по-нататък.
Така че аз съм силен поддръжник на проекта. Благодарение на представянето му на много места ние имаме вече интерес от няколко значителни партньори, които нямат и възражения по това тяхното име да се споменава, и това са пристанище Хамбург и гръцкият консорциум, който обединява няколко гръцки пристанища – такива като Пирея и Солун.
В тази връзка, позволете ми да не се съглася, че нищо не е направено. Мисля, че всичко, което беше направено, е направено през последната година и половина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър. 
Тъй като не остана време за останалите въпроси, преди да закрия заседанието ще направя две съобщения.
Ще помоля също от секретариата да подготвят от стенограмата от днешното заседание за председателския съвет в сряда предложението на господин Благой Димитров. Моля тази извадка от стенограмата да бъде приложена към документите за председателския съвет.
Съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще има заседание на 26 февруари 2003 г., сряда, от 16,30 ч. в зала 142 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1, с дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа, ЕВРОФИШ, № 302-02-12, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2003 г.
2. Текущи.
Комисията по здравеопазването ще има заседание на 26 февруари 2003 г., сряда, от 15,00 ч. в сградата на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1 в зала № 248, при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 202-01-41, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2002 г., второ четене.
2. Разни: 
Дискусия по повод писмо до Комисията по здравеопазването относно дейността на пневмофтизиатричните диспансери и НРД 2003.
С това приключвам съобщенията и закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
		 Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
                                           	 Асен Агов

	 Юнал Лютфи


Секретари:
	Величко Клингов
                	Веселин Черкезов