Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-09-12

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Асен Агов.

Секретари: Ралица Агайн и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Искам да поканя господин Мирчев да докладва законопроекта и да припомня, че сме на чл. 190.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Процедурно предложение, господин председател. 
Глава ХІІІ е: “Осигуряване на условия за прихващане на далекосъобщения, свързани с националната сигурност и обществения ред”.
Предлагам в залата да бъде допуснат господин Железчев -заместник-министър на вътрешните работи,  и господин Цветан Иванов - директор ДОТИ от Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Поканете господата в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, вчера в края на заседанието прочетох чл. 190, прочетох и неприетото предложение на народния представител Благой Димитров. Дискусията започна, господин Димитров мотивира своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли още изказвания по този текст? Не виждам повече желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което, както става ясно, не е било подкрепено от комисията. 
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 41, против 66, въздържали се 4.
Вероятно има предложение за прегласуване от господин Благой Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС):  Искам да направя процедурно предложение за прегласуване, независимо че залата е изключително рехава по отношение на присъствието.
Уважаеми народни представители, става дума за това, че се иска да се наложи текст за събиране на данни в реално време, да се доставя от далекосъобщителните оператори възможност за събиране на данни в реално време, без да се отчетат изискванията на Закона за специалните разузнавателни средства. Ето за това става дума тук. Тоест, да се събират данни по отношение на обаждания, телекомуникационни връзки в областта на телефонията, без да се съгласува това със съда. Това иска в момента вносителят. Тоест да има подслушване на българските граждани, което е противоконституционно.
Независимо че предложението е процедурно, това е първия текст, много важен текст, вчера господин Мутафчиев подкрепи текста, искам още веднъж да подчертая за какво става дума. Аз предлагам: “Възможностите за прихващане, непрекъснато наблюдение и достъп на данни, свързани с дадено повикване в реално време, се реализират само по реда на Закона за специалните разузнавателни средства”. И мнозинството отхвърля предложението ми. С други думи тези хора, които гласуваха против моето предложение, на практика искат българските граждани да бъдат подслушвани, да бъдат събирани данни по отношение на това кога се е обадил, на кого се е обадил, всички данни, свързани с повикването. И, забележете, от самия оператор! И после да се рекетират хората, гражданите, бизнесмени, политици и прочие. Вече имаше скандал за подслушване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това го говори вчера.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Няма значение. Ако не разбирате за какво става въпрос, господин Мирчев, ще го говоря много пъти. Явно не разбирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложението на народния представител Благой Димитров. 
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ, от място): Искаме пояснение по този въпрос. Нека вносителят да го защити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вече обявих гласуването.
Гласували 131 народни представители: за 79, против 43, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Благой Димитров е прието. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 191 има предложение на народния представител Иван Иванов – в чл. 191, ал. 1 думите “за своя сметка” се заменят със “сметка на Министерството на вътрешните работи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 191, който става чл. 187:
“Чл. 187.	(1) Обществените оператори предоставят за своя сметка един или няколко прихващащи интерфейса, от които прихванатите далекосъобщения могат да бъдат предадени към съоръженията на специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерство на вътрешните работи. 
	(2) Специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерство на вътрешните работи и обществените далекосъобщителни оператори съгласуват изискванията към прихващащите интерфейси и другите въпроси, свързани с тях при условия и по ред, определени в Наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласуваните изисквания се представят на Комисията за регулиране на съобщенията за включване в лицензията на съответния оператор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Иванов.
  ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Преди всичко искам действително да ви благодаря, че приехте предложението на народния представител Благой Димитров по предшестващия чл. 190, защото чл. 34 на Конституцията на Република България постановява, че свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени и изключения от това се допускат само с разрешение на съдебната власт.
Ако не беше приета поправката на Благой Димитров, ние фактически щяхме да влезем в нарушение на Конституцията.
По отношение на моето предложение за следващия член. Погледнете! Фактически по един напълно неправомерен начин се задължават обществените оператори да предоставят за своя сметка един или няколко прихващащи интерфейса. По същество това означава задължение те да закупят такава техника, която не ползват за себе си и за свои нужди, след което тази техника реално им се конфискува от Министерството на вътрешните работи, за да бъде използвана.
Аз считам, че в Закона за МВР и в Закона за специалните разузнавателни средства, ако е необходимо, трябва да се предвиди възможност в изпълнение на гласувания преди малко чл. 190, служителите и специализираните служби на Министерството на вътрешните работи да финансират и да закупуват такива средства, които да използват в разрешените по закона случаи, съгласно предшестващия чл. 190.
Междупрочем искам да отбележа, че и в експертизата на Европейската комисия по този повод е изразено недоумение защо разузнавателни средства? Защото по същество това представляват тези специални интерфейси, които ще се закупуват от операторите, а ще се използват от Министерството на вътрешните работи. Нека да бъдат закупени и използвани от тези органи и служби, за чиито цели всъщност те трябва да служат. Благодаря ви. Надявам се моето предложение да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
За колегите, които по-бегло следят този закон – това е един специализиран закон, все пак още веднъж да бъде казано за какво става дума и във връзка с какво е направено предложението на господин Иванов.
Уважаеми колеги, не е възможно който и да било да накара една частна компания, един оператор, да закупува за своя сметка подслушващи устройства, т.нар. прихващащи интерфейси, които ще бъдат използвани от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.
Аз съм съгласен, ако няма възможност за достъп, да има глоба, да има възможност за някакви санкции, за административни наказания, при условие, че операторът не изпълнява такива задължения, които естествено са свързани с борбата срещу тероризма, с националната сигурност и пр. Но тук се иска общественият оператор, примерно БТК, да купи за своя сметка прихващащи интерфейси -  това са специални скъпи устройства, и да ги използва МВР.
Това е едно от обясненията защо, примерно, приватизация на БТК не върви или пък защо не искат да инвестират в България. Ами кой ще дойде да инвестира, след като тук със закони задължаваме хората да правят харчове, за които общо взето ангажименти поема държавата и в частност Министерството на вътрешните работи. Вижте какъв текст се предлага тук.
Завършвайки, искам да благодаря за разбирането – явно е трябвало да се обадя по моето предложение, независимо от реакциите на господин Мирчев тук, защото това са изключително важни текстове, които, ако искате, формират, първо, безопасността, националната сигурност; ако искате – инвестиционната среда, в случая за този текст. Тук се гледа бегло и недостатъчно задълбочено на тези неща от представителите на комисията, според мен, и затова се стига до тези дебати. Казвам го най-добронамерено. Нямам нищо против. 
Аз даже не мога да се сетя - тук има специалисти в областта на Конституцията, не е ли противоконституционно да задължаваме частно лице, стопански субект, компания да купува за своя сметка устройства, ползвани от държавни органи. Тук не мога да се произнеса дали е чисто по отношение на Конституцията, но според мен, меко казано, това е недопустимо и предлагам да подкрепим предложението на господин Иванов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина обсъждаме един много важен текст и колегата Благой Димитров много правилно подчерта, че става въпрос за изисквания, свързани с националната сигурност и с борбата срещу престъпността, тероризма и т.н. Именно с оглед на това понякога се налага службите – МВР и т.н., да използват подобни устройства. Такова задължение, именно с оглед на тези приоритети, естествено, че законът може да вмени на всеки, така както законът, а и подзаконови нормативни актове вменяват всякакъв вид задължения и изисквания към всякакъв вид субекти – търговски дружества, еднолични търговци и т.н., било то с оглед на разрешителни за строежи, изисквания за безопасност, пожарна безопасност, изисквания за хигиена и т.н. – все неща, които неминуемо са свързани с финансови средства, които този търговец трябва да направи сам, ако иска да упражнява своята дейност.
От тази гледна точка аз не виждам някаква пречка държавата, в лицето на законодателя, да наложи на който и да е телекомуникационен оператор да притежава такива устройства, които в определен момент биха потрябвали на органите за сигурността, за да изпълнят своите правомощия, да предотвратят извършването на престъпления и т.н.
Днес четем по вестниците, че един българин е осъден от съда на Прага, в Чехия, на осем години затвор за това, че чрез SMS-и е изнудвал “Кока-кола” да му  плати 344 хил. долара, за да не отрови продукцията на “Кока-кола”. Ето, за такива случаи на изнудване – на телефонен тероризъм и т.н., органите имат нужда операторите да притежават такива средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю!
Уважаеми господин Казак, аз съм убедена, че задължение на всеки български гражданин е да се държи именно като български гражданин, а точно като български гражданин той трябва да разчита и на своята държава, на държавните институции, за да му осигуряват сигурността и реда. А задължението на българските граждани е да имат поведение, съответстващо на моралните норми, не само на законовите. Но по никакъв начин не мога да се съглася с Вас, че всеки български гражданин, изхождайки от позицията, че трябва да защитава националната сигурност, трябва да си купи подслушвателно устройство, с което МВР да го подслушва, защото Вие казахте точно това.
Предложението на господин Иван Иванов не предвижда да не се използват такива специални средства от частните оператори. Предложението е свързано с това не кой ще ги ползва,  а как ще бъдат доставяни, именно на тези частни оператори. Защото, ако ние задължаваме частните оператори да закупуват подслушвателни устройства или такива специални устройства, с които да се извършват такива записи, това означава, че те ще закупуват тези устройства за нуждите на държавата, за нуждите на Министерството на вътрешните работи, за да бъдат подслушвани те самите и да бъдем подслушвани ние самите. Това също означава, че ако МВР иска да ме подслушва мен или Вас, Вие трябва да си купите подслушвателно устройство.
Аз смятам, че не трябва да изкривяваме по този начин службата на държавата. Ние сме готови да бъдем подслушвани тогава, когато се преценява от органите, че представляваме някаква заплаха, но това не означава, че самите ние трябва да си закупуваме тези устройства. Аз мисля, че  трябва да се разбираме правилно как да служим на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте за втора реплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю. 
Моята реплика е в следния контекст. Еднократно, да речем, аз мисля, че това е допустимо, с решение на Министерския съвет или по предложение на министъра на вътрешните работи за такъв вид дейност да се натовари операторът с някакъв подзаконов акт. Обаче не мога да се съглася тук със закон да вменяваме на обществените далекосъобщителни оператори, така да се каже перманентно, непрекъснато, за своя сметка да доставят такива прихващащи интерфейси и да предават тези съоръжения на специализираните звена на Министерството на вътрешните работи. Това е някакъв компромис.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място):   Не е непрекъснато.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: В закона го пишем. Думата "непрекъснато" я няма, но, като се напише в закон, това нещо става законов текст. 
Още веднъж ви казвам, че е допустимо, но става дума, да речем, за еднократно,  в рамките на някаква лимитирана сума,  да се осъществи това от един далекосъобщителен оператор. Аз нямам нищо против във връзка с това, което казвате. Аз затова и подчертах, че в момента, след 11 септември, нещата са такива, че в целия свят се прибягва до нестандартни методи и средства. Но не мога да се съглася тук със законов текст да вменяваме това като задължение на обществените оператори. Някакъв компромис – може. Казвам го добронамерено. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин  председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Правя реплика, господин Казак. Смятам, че примерите, които дадохте, не са коректни. Едно е да се сравняват изискванията за противопожарна безопасност, съвсем друго е какво е направил българинът в Чехия. Това не бихме могли да го свържем по никакъв начин с проблема, който обсъждаме.
Данъкоплатците плащат достатъчно средства  Ако държавата реши, чрез парламента може да ги накара да плащат още. МВР разполага с достатъчно средства, ако е необходимо, когато дойде следващият бюджет - слагайте повече пари. Но  не е допустимо да се натоварват финансите на оператора с едно устройство, което няма да се ползва от оператора. Поради спецификата на тази дейност е естествено в рамките на инфраструктурата на този обществен оператор да се намира такъв интерфейс, но не е допустимо, след като той няма да го ползва, да го плаща от неговите финанси. Откъде накъде?
Има специфични изисквания, има специфични устройства, които могат да бъдат вкарани по някакъв начин с извънреден закон и по никакъв начин това, какво се е случило преди две години с ударите в САЩ,  не може да бъде извинение за нас да вкараме в Закона за далекосъобщенията такова изискване към обществените оператори.
Затова смятам, че примерите, които дадохте, въобще не подкрепят Вашата тези и смятам, че е необходимо да се приеме предложението, което направи  колегата Иван Иванов за промяна в текста на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря Ви, господин Жотев.
Заповядайте за дуплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС):  Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще започна от последната реплика. Аз се учудвам, че господин Жотев, като представител на една дясноцентристка политическа сила,  призовава за  увеличаване на данъците, увеличаване на данъчната тежест с оглед покриване на бюджетните нужди. Просто се учудвам на тази логика.
Уважаеми господин Жотев, това е точно така. Законодателят, нормотворецът, с множество нормативни актове, изхождайки от най-различни приоритети и обществени нужди, налага определени изисквания от всякакво естество на субектите, било то търговци, било то граждани, с оглед опазване сигурността, с оглед опазване пожарната безопасност, с оглед изпълнение на определени изисквания за лицензи и т.н. Всеки търговец, всеки търговски субект в България е подложен на неимоверен брой изисквания, за да упражнява определена дейност. И всички тези изисквания са свързани с финансови средства,  които не държавата, а самият той трябва да осигури.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ  (ПСОДС, от място):  Това е лява политика.
ЧЕТИН КАЗАК: Не знам колко лява е това. Ако искате да увеличите данъците и всички български граждани да плащат от джоба си за това, че телекомуникационните оператори притежават определени устройства или че от тяхната мрежа биха могли да се възползват, например, телефонни терористи и органите на реда няма да имат възможност, както става много често в страната и в София – затварят се гари, съдилища и т.н., от телефонни терористи и никой не може да ги залови.
Именно едно такова изискване държавата има право да наложи, за да може тези органи да си вършат работата. Не става въпрос за мен и Вас, за всеки български гражданин, а става дума за съвсем определен и ограничен кръг телекомуникационни оператори, на които се възлага това задължение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря на господин Казак.
Заповядайте, господин Мутафчиев, а след това ще помоля за експертно становище.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Казак, аз не се учудвам, че господин Жотев каза това, защото СДС винаги е боравило с лява терминология, за да излъже избирателя, а след това, като дойде на власт, прави точно, ама крайно дясна политика и винаги натоварва с данъци най-бедните,  пък освобождава най-богатите. Така че не се учудвайте, това е характерно за експертите на Съюза на демократичните сили, за какъвто се представяше господин Жотев две години.
Конкретно по темата. Аз съм учуден и от това, че Иван Иванов след няколко дебата, включително и при предишните промени на закона, след ясната позиция на всички оператори, след проучването на европейския опит,  след ясната тенденция за задължения и привилегии,  защото в тоя закон ние дадохме доста облекчения на операторите, когато трябва да изграждат своята мрежа, поставя въпроса и възбуди духовете в Съюза на демократичните сили.
Първо, искам да споделя с вас, вероятно и експертите ще ви го кажат, че това е голямата част от европейската практика. Точно тези интерфейси са част от инфраструктурата. Това е задължение на оператора – да даде възможност да се изпълни Закона за специалните разузнавателни средства. Това може и Соколов да го потвърди.
Какво означава да натоварим държавата в този случай? Ако следим вашата логика, това значи, че трябва да бъдат собственост на държавата, че трябва да се управляват от Министерството на вътрешните работи и да се обслужват от Министерството на вътрешните работи. Аз такъв подход не мога да приема. Защо? Защото ще вкараме експертите на Министерството на вътрешните работи при всеки един оператор, който дава далекосъобщителна услуга.
Господа, дайте да се разберем за нещо. Всички се тупаме в гърдите, че сме демократи. Значи, те са длъжни… И в предишния член аз затова подкрепих Благой Димитров, защото беше прав – там трябваше да има такова предложение и да се знае, че трябва да се спазва закона, защото имаше съмнение, че МВР иска да бара и да подслушва, когато си иска именно чрез тази апаратура, която операторите трябва да осигурят, но не мога да се съглася, че това трябва да е държавна собственост, обслужвана от държавата, защото тогава логиката я няма. Като държавата ще я купи, защо трябва онзи безплатно да я обслужва и да я поддържа, примерно? Или трябва да плащаме на оператора за това?
Искам да се обърна към вас, като се надявам, че ще го разберете и моля ви, хайде да спрем с демагогията, за да свършим закона и да мислим реално. Нека направим един хубав закон.
Искам да се обърна и към управляващото мнозинство – аршинът отново започва да бъде двоен точно в тази насока. Вчера ние приехме, вероятно ще стигнем до този дебат, едно предложение на Валери Димитров, което никак не е в унисон, включително с това, което говорим в момента, пък и най-малко с приватизацията на най-големия оператор в момента – БТК. Ние, с един от последните текстове на закона, се намесихме пряко в сделката и поехме ангажимента държавата да си вземе всички съоръжения и обслужването на апаратурата, която касае националната ни сигурност при ситуация, че в момента върви сделка и че има преговори именно свързани с тази апаратура и ангажиментите на оператора. Защо? Явно, за да облекчим отново с 12 млн. купувача на БТК. 
Смятам, че това не е правилен подход. Благодаря на Иван Иванов, че той ни подкрепи тогава, защото ние като опозиция искахме тогава категорично да дойде Агенцията по приватизация и да каже какви са ангажиментите, които са приели “Вива Венчърс” и “Тюрк телеком”, за да ни стане ясно за какво става дума.
Аз ви предлагам и апелирам към вас – нека да престанем с, хайде, да не казвам – демагогия, защото това не е демагогия, а с неконструктивността си и да гласуваме този текст. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
За реплика имате думата, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
С фразеология неверна, лъжлива си служат две политически сили, които са представени в този парламент, господин Мутафчиев. И целият народ  ги знае много добре. Едната е вашата – на социалистическата партия, която съсипа държавата за няколко години управление на Жан Виденов. Другата, за голямо съжаление е сега управляващото мнозинство, което излъга народа преди две години и сега бере плодовете във вид на нисък рейтинг от страна на избирателите. И така ще продължава.
Обединените демократични сили каквото са обещали, когато започнахме управлението, са го изпълнили. Данъците не сме ги увеличавали, а са намалявани там, където е било необходимо, за да се подкрепи бизнесът.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): А БГА “Балкан”?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Тази реплика какво означава? Какво означава тази реплика – означава, че не слушате за какво говоря! 
Вие, господин Казак, ме обвинихте, че аз съм настоявал за увеличаване на данъците. Не е вярно! Аз казах, че ако не ви стигат парите за едно министерство, вземете мерки в бюджета. Това не го препоръчвам аз.  Смятам, че МВР има предостатъчно средства и в Бюджет 2003 г. то си завоюва, благодарение популярността на главния секретар и на министъра, огромно увеличение на средствата. Това е друг въпрос обаче.
Въпросът, който обсъждаме тук, не може по този начин да бъде подменен. И аз отново настоявам държавата да не натоварва финансите на едно дружество, независимо от претенциите на преждеговорившия, че това било обичайната практика.
Много често в този парламент се използва сравнителният метод, а когато се използва сравнителният метод, може да се докаже всичко. Това е най-неточният метод. Сигурно ще се намерят държави, с които да се докаже и едното, и другото. Естествено, че по света е различно. 
Защо е необходимо да се правят облекчения, господин Мутафчиев? Вие казахте, че с този закон се правят облекчения. Защо се правят тези облекчения? Трябва да има равни условия за всички. Това означава прозрачна, адекватна, балансирана бизнес среда за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Жотев.
За втора реплика думата има госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Мутафчиев! Вие направихте и се надявам неуспешен опит да профанизирате тази дискусия, защото може би не разбрахте, че Обединените демократични сили със своите говорители поставят един принципен въпрос – въпросът за това е ли този текст, тази концепция и тази философия конституционна или е противоконституционна.
Европейските практики може да са много добри, но те винаги трябва да се пречупват през призмата на българската Конституция. И тъй като господин Димитров и господин Иванов не бяха разбрали нито от Вас, нито от господин  Казак, искам да ви цитирам чл. 17 от Конституцията на Република България.
Мисля, че този въпрос беше дискутиран много дълго и във връзка със Закона за кризите, и във връзка с въвеждане на военно положение, и правомощията със закон да се ограничават по какъвто и да е начин личните права и свободи на гражданите, включително и в частност правото на собственост. В този текст става дума точно за това.
Българската Конституция дава възможност тези права да бъдат ограничавани, обаче при две условия. Първото е, когато няма друга възможност за това и второ, комулативно условие, задължително, когато бъдат предварително и равностойно обезщетени. Тук става дума точно за ограничаване на правото на собственост без да се посочи реда и условията за обезщетяване, а напротив, вменяват се в задължение някой да направи разход в полза на държавата.
Никой не отрича, че това е държавен интерес, че той е свързан с националната сигурност, но текстът на закона  трябва да бъде приведен в съответствие с чл. 17, ал. 4 от Конституцията.
Връщаме ви към тази тема, за да разберете, че това е нашето основание за дебат. 
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не, не е основание. Господин Соколов ще ви го обясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Господин Благой Димитров има думата за трета, последна реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Мутафчиев, няма демагогия в залата, а има добронамереност.
Ние не можем да толерираме това, че първо не са спазени поети ангажименти по отношение на европейския преговорен процес. Глава деветнадесета беше затворена при условие от 1 януари да влезе в сила новата законова рамка. Този закон трябваше да бъде приет преди близо девет месеца. Вие сам сте свидетел, Вие сте заместник-председател на комисията, но това как в момента се балтавиме и за какво става въпрос.
Сега, видите ли, новият министър на транспорта явно натиска председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации или, да речем, мнозинството иска нещата да се приемат и това е естествено, но аз пък не мога да се съглася това да става за сметка на законов брак. 
Аз мога да ви кажа, че тук има безсмислени текстове, които се приемат с много литерации вътре. Ето, вчера пак разбирам, че на комисия отново е прегласуван текста за прословутите заплати. Аз ще бойкотирам работата на комисията при това положение. Просто няма смисъл да присъствам. Няма да присъствам, защото вие гласувате това, което си искате с гилотината
Така че господин Мутафчиев, добронамерено е това, което в момента правим. Искаме наистина с предложенията, които имаме, да подобрим закона. Вие сам виждате какво става в комисия. Аз съм демотивиран да ходя в комисията. Независимо от това какво се предлага, се дава съответният сигнал и с гласовете, които има мнозинството, се гласува и се преустановяват нещата. Няма конструктивен диалог!
Веднъж нашият министър по евроинтеграция е заблудил европейската общност и втори път ние в момента узаконяваме това заблуждение. Просто няма да стане така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Мутафчиев, имате право на дуплика. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Димитров, бих Ви повярвал в добрите  намерения за добронамереност, ако дебатът се води точно в този стил. Но за съжаление нещата не вървят натам.
Ще се спра на репликата на госпожа Масева. Госпожо Масева, никога не бих профанизирал дебата, тъй като знам, че няма условия за профанизиране в тази зала. Ако Вие имате такова убеждение, то е лошо за Съюза на демократичните сили и лично за  Вас като човек и като народен представител. Аз лично не бих си позволил да направя подобна характеристика.
Тук не става дума за собственост, а за ангажимент - господин Соколов, обяснете им - който трябва да има операторът – с оборудването си с определена техника. Това е изискване, което да даде възможност на държавата да изпълни функции по един друг закон. Разликата в мисленето между нас и вас е точно в това. Целта не е да го наказваш, а да отбележиш, че той е длъжен да има тази апаратура,  за да може да се изпълни. По какъв друг начин, госпожо Масева, може да се направи това, ако не в този закон? Разбирате ли, че никой от операторите – а с това репликирам и господин Жотев -  имайки предвид, че знаят как е по света, не е възразил срещу това?! Ние имахме възражение до каква степен и каква техника ще се изисква в една наредба. Тогава от СДС настояваха, че ако ще го приемаме, да влезе в закона, за да не се злоупотребява от държавата. Операторите също ни убедиха, че подобна практика е нямало дори в България. Така че те нямат притеснение за това. Надявам се добронамерено да разберете смисъла на този текст, а не недобронамерено да бавим закона.
Господин Жотев, по отношение на политиката на Съюза на демократичните сили ще Ви кажа: избирателят реши, че вие не сте управлявали добре. По-добре или по-зле от Жан Виденов – няма значение,  но на вас не ви гласуваха доверие. Затова господин Костов се сърди на избирателите дълго време. 
Но искам да ви кажа, че в Първомай, където аз живея, от предприятията, които вие приватизирахте, сега не работи нито едно. Предприятието, в което аз работех,  даваше 8 хиляди тона през 1997 г., когато дойдохте на власт, а сега произвежда 2000 тона и работниците са три пъти по-малко. За това става дума за политиката на Съюза на демократичните сили и не се хвалете с нея. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря Ви,  господин Мутафчиев.
Ще помоля за експертното мнение на заместник-министъра Тоньо Железчев, който, надявам се, да внесе повече яснота, та народните представители да се ориентират и да гласуват.
Заповядайте, господин  Железчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предварително искам да кажа, че подкрепям текста на вносителя, което означава, че предложението на народния представител Иван Иванов не следва да бъде приемано.
Слушах с внимание изказването на народния представител Петър Мутафчиев и изцяло го подкрепям. Има смесване на въпросите, което забелязвам в останалите изказвания. Тук изобщо няма място проблемът кога, кой и при какви условия ще бъде подслушван. Това е въпрос на Закона за специалните разузнавателни средства. Там са определени регламентът, редът и т.н. Тук става дума за създаването на техническите условия, които да позволят да бъдат използвани специалните разузнавателни средства. (Неразбираема реплика от господин Благой Димитров.)
Вторият въпрос, на който искам да ви обърна внимание, практически е решен. Аз участвах по една или друга причина в преговорите с кандидат-купувачите, с операторите. Досега всички оператори са си осигурили тези средства. Този въпрос не е  поставен от нито един оператор, както се поставя тук от някои депутати. На практика въпросът е решен. Ние не можем да въвеждаме нов регламент, след като съществуващите мобилни оператори и БТК са решили въпроса така, както е предложено в законопроекта, а този режим съществува и в стария закон. 
Ще ви цитирам резолюция на Съвета на Европа от 1995 г. относно законното прихващане на телекомуникациите: "Правоприлагащите органи изискват мрежовите оператори доставчици да предоставят един или няколко интерфейса". МВР си е осигурило своята техника. Нещата не трябва да се смесват. Без операторите да изпълнят своята част от задължението, технически е невъзможно да се изпълнят функциите по Закона за специалните разузнавателни средства.
Затова ще призова да подкрепите изцяло текста на вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря Ви, господин Железчев.
Уважаеми народни представители, има ли още желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 99 народни представители: за 35, против 57, въздържали се 7.
Не се приема.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, излизам, за да поискам процедура на прегласуване.
В същото време, за да бъдат убедени моите колеги в пленарната зала, аз искам да отговоря на господин заместник-министъра. Той цитира резолюция на Съвета на Европа от 1995 г., но там отсъства онзи съществен елемент, по който е моето предложение. В предложения текст, който при първото гласуване беше подкрепен от залата, се каза, че обществените оператори предоставят за своя сметка интерфейси, а в Резолюцията на Съвета на Европа е записано само, че "предоставят". Аз съм напълно съгласен, че трябва да предоставят, но това трябва да бъде за сметка на Министерството на вътрешните работи. Защото така извършен този акт, както беше гласувано - а аз моля да бъде отхвърлен текстът, предложен от комисията - влиза в противоречие с чл. 17, ал. 4 от Конституцията. Обясних, че реално това представлява конфискуване на закупена техника от оператора. А чл. 17, ал. 5 от Конституцията заявява: "Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди – а това е точно за държавни нужди – може да става само въз основа на закон, но при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин, и след предварително и равностойно обезщетение".
Господин Мутафчиев, някъде да има текст, който да предвижда обезщетение за операторите? Никакъв! Тогава, питам: ние не нарушаваме ли ал. 5 на чл. 17 от Конституцията?
Затова, уважаеми колеги, изразявайки съгласие, че трябва да има такава техника и че трябва да бъде предоставена, моето единствено предложение е това да бъде за сметка на органите, които ще го използват, тоест на Министерството на вътрешните работи. Моля да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря.
Уважаеми народни представители, отново поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували  119 народни представители: за 43, против 71, въздържали се 5.
Предложението на господин Иванов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували  108 народни представители: за 70, против 34, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Членове 192, 193 и 194 са кратки, по  които няма предложения. 
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 192, който става чл.188:
“Чл. 188. Обществените оператори предоставят данни, свързани с повикването и съдържанието на това повикване, по начин, позволяващ установяване на точно съответствие между данните за повикването и съдържанието на повикването.”
Член 193 – комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 189: 
“Чл. 189. В случай, че обществените оператори предприемат кодиране, компресиране или криптирне на прихванатите далекосъобщения, те ги предоставят на специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи в първоначалния им вид.”
Член 194 – комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 190:
“Чл. 190. Обществените оператори са длъжни да осигурят възможност за предаване на прихванатите далекосъобщения към съоръженията на специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чрез фиксирани или комутируеми връзки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС):  Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да направим едно много важно уточнение в текста на чл. 193: “В случай че обществените оператори предприемат кодиране…”. 
За “компресиране или криптиране” съм съгласен. 
За “кодиране”. Аз мисля, че има специалисти тук по далекосъобщения. Кодирането от чисто математическа гледна точка има точно определен смисъл. То може да бъде или за борба срещу шумовете основно, или за намаляване наистина във вида на компримиране по отношение на освобождаване на капацитета на канала.
Аз си мисля, че “кодиране” тук не е най-точната дума. Имам предвид примерно кодове на Шинон Фано, кодове на Хеминг и прочие. Те няма смисъл да се съобщават тук. Това са част от каналовите съоръжения. Аз не знам защо тук е записано “кодиране”. Вероятно, ако има специалист по радиотехника, ще ме разбере за какво говоря. 
Тук става дума наистина за криптиране, ако искате, за шифроване. Не знам кой е писал този текст, но “кодиране” – в никакъв случай от гледна точка на теория на далекосъобщенията, на теория на сигналите, на теория на информацията. Може би Рендов ме разбира. И аз ще моля просто или “шифриране” да пишем, или да не пишем “кодиране”. 
И завършвайки, още нещо във връзка с изказването на заместник-министъра господин Железчев. Добре е, господин Железчев, като давате експертно становище, да четете Конституцията. Ние ще атакуваме в Конституционния съд този текст. В ал. 5, чл. 17 беше казано. Четете Конституцията. Тук не може да се правят фриволни изказвания, даже да се внушават на народните представители неверни неща от един заместник-министър на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров. 
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): “Кодиране” да се махне, да се замени с “шифроване”. “Кодиране” да се замени с “шифроване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: “Кодиране” да се замени с “код”
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Не, с “шифроване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С “шифроване”. 
Какво ще кажат експертите? (Шум и реплики в залата.) 
Господин Димитров, разглеждаме чл. 195. 
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС):  Разглеждаме чл. 193 – “В случай че обществените оператори предприемат кодиране, компресиране или криптиране на прихванатите далекосъобщения, те ги предоставят на специализирано звено по чл. 122…” И аз твърдя, че думата “кодиране” неуместно е сложена. Не “в случай”, винаги има кодиране при цифрови съобщения. Винаги! Самото дигитализиране, господин Мирчев,  е кодиране. Има дигитални кодове, да не обясняваме. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всяка преработка е свързана с кодиране. А тук има “криптиране”. Криптирането е именно това, което Вие казахте. 
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ:  Криптирането е задължително. Не “в случай”, то винаги е така. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи има ли? 
Значи, предлага се заменяне на “кодиране” с “код”. 
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): “Кодиране” с “шифроване”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? Няма.
Замества се една дума с друга, както каза господин Димитров. 
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): “Кодиране” с “шифроване”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: “Кодиране” с “код”. Въпросът е чисто технически, няма никакъв политически оттенък. Въпросът е за ясно разбиране на нещата.
Заповядайте.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Думата “кодиране” – става дума за техническо кодиране. 
Иначе господин Димитров в разсъжденията си беше прав, че всичкото е някакъв вид кодиране. Ако се говори за криптиране, също е кодиране, само че малко по-сложно, така че да бъде трудно да се разбере за какво става дума.
Шифрирането е също кодиране, но от по-лек характер. 
А тук става дума за техническо кодиране и текстът е преписан по буквален превод на Резолюцията от 1995 г. Там е “кодиране”. Както е написано тук – превели са го едно към едно. (Неразбираема реплика от Благой Димитров.)
Да, обаче се правят разни технически кодирания, които не са шифрирани. (Шум и реплики в залата.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господа! Не може въобще да се запише съобщение, без да се кодира. Винаги се кодира в цифрова форма…
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място):  Той каза: “в случай че”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Ако трябва да говоря, и “компресиране” се казва “компресия”, а не се казва “компресиране”. Компресия, кодиране и така нататък. Но щом са възприели такива термини, смятам, че няма нищо съществено. 
Държите ли още на това? Отказвате се. Добре.
Моля да гласувате съдържанието на членове 192, 193 и 194 така, както са представени от вносителя.
Когато разглеждаме медицински закони – много лекари се изказват, когато разглеждаме технически – инженерите се изказват.
Гласували 90 народни представители: за 65, против 6, въздържали се 19.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 195 има предложение на народния представител Благой Димитров.
“В чл. 195 накрая се добавят думите: “по реда на Закона за специалните разузнавателни средства”. 
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 195: 
“Прихващането се осъществява по начин, който изключва възможност за незаконна намеса и осигурява опазване на информацията, свързана с прихващането. Прихващаните далекосъобщения се получават само от специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да подкрепя предложението на моя колега Благой Димитров и да предложа да се добави в чл. 195 накрая на съюза “и” и да стане “и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства”. Основанието е повече от очевидно. Само преди 15 минути ние гласувахме чл. 195 и пленарната зала прие предложението на колегата Димитров, като беше добавено ново изречение, че възможностите за прихващане, непрекъснато наблюдение и достъп до данни, свързани с дадено повикване в реално време, се реализират само по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. Смисълът на чл. 195 е именно съгласуване с основополагащия член 190 на тази глава и няма нищо по-естествено прихващаните далекосъобщения да се получават само в специализираното звено по чл. 120 от закона и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства така, както, отново повтарям, ние гласувахме в чл. 190.
Ето защо, уважаеми колеги, ви предлагам да подкрепите предложението на Благой Димитров, което не измества смисъла на чл. 195, а го допълва с приетото вече допълнително изречение към чл. 190. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз ви призовавам да подкрепите предложението ми, независимо че е отхвърлено от комисията. Според мен тук в още по-голяма степен трябва да се подкрепи това, което е записано като предложение. Прихващането се осъществява по начин, който изключва възможност за незаконна намеса и осигурява опазване на информацията, свързана с прихващането. Самото прихващане. Аз не виждам защо тук наред със Закона за Министерството на вътрешните работи и органите по чл. 122 отхвърляте по смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства. Не виждам защо. Ако има някаква аргументи, моля да бъдат казани. Защо се противопоставяте тук на това редът да бъде по Закона за специалните разузнавателни средства. Съдът казва кога се ползват специални разузнавателни средства. Министерството на вътрешните работи трябва да иска разрешение от съда за самото прихващане. И аз ще ви моля да подкрепите моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика – господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Димитров, когато сте убедителен, аз винаги казвам: подкрепете предложението! Но в много случаи Вие сте неубедителен. В този случай аз предлагам да подкрепим Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Цанев.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Вземам думата като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Искам, господин Мирчев, да Ви прочета буквално становището на нашата комисия както по чл. 190, така и по чл. 195: “Народните представители изразиха своята загриженост, че с така предложените текстове не се създават достатъчно гаранции за спазване на разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства и на Наказателнопроцесуалния кодекс, поради което се нуждаят от прецизиране между първо и второ четене.” Това е становището на нашата комисия и аз съжалявам, че при първия дебат по чл. 190 не успях да се изкажа. Радвам се, че колегите подкрепиха предложението на Благой Димитров и отново призовавам след активните консултации на господин Мирчев със заместник-министъра и с другите представители от МВР, да подкрепите предложението. Явно е, че господин Мирчев си е променил мнението, но е явно и че има доста текстове в този закон, които са приети, както и господин Димитров каза, по начина на силата на мнозинството. Не би трябвало да е така. Там, където нашите колеги имат резонни предложения, нека да се подкрепят, защото силата на мнозинството е в това да се вслушва в аргументите на всички и всички конструктивни предложения да бъдат приемани, а не силата на мнозинството да е в това да се вдига ръка и след това законите да се обявяват за противоконституционни и да не могат да работят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, заедно с едно “и” от Иван Иванов.
Моля да гласувате.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 3, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте окончателния текст заедно с приетата поправка.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 196 предложението на народния представител Благой Димитров не е подкрепено в комисията, но от това, което гласувахме по чл. 190 и по чл. 195 и моето лично мнение е да го подкрепим.
Ще ви прочета предложението. В чл. 196 накрая се създава изречението: “Данните се предоставят на специализираното звено на МВР по реда на Закона за специалните разузнавателни средства”.
Текстът на вносителя, който комисията подкрепя, е:
“Чл. 196. Преди осъществяване на прихващане въз основа на законно основание за това специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи изисква от обществените далекосъобщителни оператори: 
1. данни за установяване самоличността на абоната, номер или друг идентификационен признак на далекосъобщителната услуга;
2. информация за услугата и характеристиките на далекосъобщителната система, използвани от обекта на прихващане и предоставяни от далекосъобщителни оператори;
3. информация за техническите параметри на преноса до съоръженията на специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи.”
Предложението на Благой Димитров, което ви прочетох, е накрая да се добави изречението: “Данните се предоставят на специализираното звено на МВР по реда на Закона за специалните разузнавателни средства”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз също подкрепям по принцип предложението на господин Иванов, но за да бъде в съответствие с правилата на българския език мисля, че това трябва да бъде втора алинея към чл. 196. Сегашният текст на чл. 196 да стане ал. 1, а изречението, предложено от господин Димитров, да стане ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли възражения, господин Мирчев?
От името на вносителя, заповядайте.
ЦВЕТАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Пояснението, което искам да дам по чл. 196, е следното. Тук става дума за получаване на данни, които се събират от оператора по силата на следващата глава, която ще разглеждате. Става дума за самоличността на абоната, номер и други такива, съответно точки 2 и 3. Това не са продукти, които са свързани със специалните разузнавателни средства. Това са данни от информационни масиви. Поради тази причина те не се получават по силата на Закона за специалните разузнавателни средства, а по силата на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за защита на класифицираната информация. Там Министерството на вътрешните работи със своите органи има право да изисква такава информация. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението, което е направено от господин Димитров, заедно с редакционната поправка, която беше предложена.
Гласували 95 народни представители: за 75, против 20, въздържали се няма.
Поправката е приета.
Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 196, който става чл. 192, заедно с приетата поправка.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава четиринадесета – “Тайна на съобщенията и защита на личните данни за целите на далекосъобщенията”.
Комисията предлага заглавието на Глава четиринадесета да се измени така: “Глава четиринадесета - Тайна на съобщенията и защита на личните данни при осъществяване на далекосъобщенията”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Раздел I – “Тайна на съобщенията”.
Що прочета текстовете от цялата глава, тъй като са кратки.
Комисията предлага чл. 197, който става чл. 193, да придобие следното съдържание:
“Чл. 193. Обществените оператори са длъжни да гарантират тайната на съобщенията, като предприемат всички необходими технически и организационни мерки за това.”
Комисията предлага чл. 198, който става чл. 194, да придобие следната редакция:
“Чл. 194. (1) Обществените оператори са длъжни да не разпространяват съдържанието на съобщенията и данните, свързани с тях, които са им станали известни при предоставяне на далекосъобщителна услуга.
           (2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за служителите на оператора, които имат достъп или биха могли да получат достъп до съдържанието на съобщенията и данните, свързани с тях.”
Комисията предлага чл. 199, който става чл. 195, да придобие следната редакция:
“Чл. 195. (1) Тайната на съобщенията обхваща вида на услугата, съдържанието на съобщението и всички данни, свързани с предоставяне на услугата.
           (2) При опасност от нарушаване тайната на съобщенията, общественият оператор уведомява абонатите си за наличие на такава опасност, както и за средствата за отстраняването й, включително необходимите за това разходи.”
Комисията предлага чл. 200, който става чл. 196, да придобие следното съдържание:
“Чл. 196. С цел опазване тайната на съобщенията се забранява проследяването, записването и съхраняването на съобщения, предназначени за други лица, освен със съгласие на лицата, за които те са предназначени или когато това е предвидено в закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези текстове?
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да призова колегата Иван Иванов да не оттегля предложението си, защото то е добро.
Господин Иванов, с няколко думи искам да чуя аргументите Ви, тъй като не знам какви са мотивите Ви, за да го оттегляте. 
В момента ние разглеждаме Закон за далекосъобщенията – говоря във връзка с наименованието на Раздел I. И ненапразно, защото иначе законът щеше да бъде Закон за съобщенията, а той е за далекосъобщенията. С други думи, българският превод на телекомуникации.
Господин Иванов, писмото и то е съобщение и вероятно такива са били и Вашите мотиви? Телеграмата и тя е съобщение, но там отиваме по Закона за пощенските услуги. Това е друга материя, макар че регулаторният орган е един.
Аз считам, че “Тайна на далекосъобщенията”, както сте го предложили, е по-точно. На мен ще ми бъде любопитно да чуя мотивите Ви за това, че сте оттеглили предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение във вторник, 16 септември 2003 г., да има извънредно заседание на парламента от 14,00 ч. с дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за защита срещу дискриминацията.
2. Второ четене на законопроекта за далекосъобщенията – продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте за обратно предложение, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Господин председателю, правя обратно предложение по отношение предложението на ръководството на Парламентарната група на НДСВ за извънредно заседание.
Няма смисъл да се правят извънредни заседания, а да не се работи добре в комисиите. Не може да взимате непрекъснато вторниците на народните представители в избирателните райони. На практика вие така възпрепятствате работата ни по райони. И тук, в момента, се занимаваме с необмислени предложения и да си гледате непрекъснато часовника, защото Кунева обещала, във връзка с Глава деветнадесета, законът да се приеме бързо. Работете качествено и не ни принуждавайте да си занемаряваме работата в нашите избирателни райони. Хората ме питат, но аз ще им казвам директно, че не можем да ходим по избирателните райони, защото във вторниците имаме заседания. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на господин Пенчев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Не гласувайте с повече карти!
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Гледай си работата!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Това ми е работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно! 
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Как “Спокойно!”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 131 народни представители: за 79, против 52, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Заповядайте за процедура, господин Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дано не съм нарушил правилника. Ако съм в нарушение, моля да ме прекъснете и да ми вземете думата.
Предлагам да се смени дневния ред за вторник, като точка първа стане законопроекта за далекосъобщенията, а т. 2 да бъде второто четене на законопроекта за дискриминация. 
Тъй като по правилник дневният ред трябва да се гласува, затова правя второ процедурно предложение – да се смени поредността в точките  от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Против това предложение ли сте? 
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Искам да направя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте. Разбрах, че имате предложение за прегласуване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Господин председател, искам да направя една забележка и на Вас, защото Вие невъзмутимо гледахте как някои народни представители вече цяла седмица, по един безобразен начин нарушават и Конституцията, и морала в тази зала. Вие гледате невъзмутимо как председателят на комисията, многоуважаваният народен представител, който тича по първите редици и гласува сякаш е многоръкият Шива, и не си позволихте дори да му направите забележка.
Виждате днес как друг народен представител обикаля по втората, третата редица и най-безобразно се обръща към нас, за да ни каже: “Гледайте си работата!”.
На какво прилича това? Аз Ви питам: Вие съзнавате ли къде се намирате? Ясно ли Ви е, че това е българският парламент? Как може такова безобразно нахалство? И един председател – бивш титуляр, днешен заместник, да смята, че това е разумно и нещо, което е редно.
Господин Сендов, аз съм разочарован от Вас изцяло, дълбоко и Ви моля в крайна сметка на подложите на прегласуване това решение като не позволите на никой да гласува с повече от една карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря за направените разумни забележки, но самочувствието Ви надминава това, на което имате право.
Поставям на прегласуване направеното предложение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Толкова ли е скъп Вашият пост, че ставате за резил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Самочувствието Ви е много по-голямо от Вас.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 105 народни представители: за 70, против 35, въздържали се няма.
Предложението се приема повторно.
Заповядайте за втора процедура, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Втората ми процедура, господин председател, без да обръщам внимание на Вашите квалификации към народни представители. В залата има-няма 50 човека, а на таблото са 101, въпреки че точно това беше проблемът, за който Ви казах преди малко, че сте длъжен да отстраните.
Поради това настоявам да извършите поименна проверка на присъствието на народните представители. 
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Аз имах процедурно предложение преди това. Моля да се гласува първо моето предложение, а след това процедурата на господин Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред ще прегласуваме процедурата...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Първо  кворумът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно! 
Съгласно правилника, след като се поиска кворум, трябва да се провери, защото кворумът се иска за гласуване. 
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А защо му дадохте думата за процедура преди да гласувате моята процедура? Може би защото е Муравей Радев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбира се, защото е Муравей Радев.
Господин Мутафчиев, господин Радев искаше процедура за прегласуване. Аз не разбрах, че иска за прегласуване и затова дадох думата на Вас.
След като процедурата му е за прегласуване, ако бях подложил на гласуване Вашата процедура, след това не мога да изпълня неговата. Затова направих това изменение и смятам, че съм горе-долу прав.
Започваме поименна проверка. (Председателят чете донякъде списъка с народните представители.)
Тъй като чета една страница за една минута, а до почивката преди парламентарния контрол има още 4 мин., няма да успея да прочета целия списък до края. Затова давам почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни.):  Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
На основание чл. 83, ал. 1 давам думата на министъра на образованието господин Игор Дамянов.
Заповядайте, господин Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги  и министри, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да благодаря за предоставената ми възможност да се обърна към вас. Позволих си да поискам думата, тъй като само след три дни – в понеделник, започва новата учебна година.  Искам да ви уверя, че всички действия на Министерството на образованието и науката ще бъдат подчинени на следните принципи:
1. преди всичко прозрачност в действията;
2. диалог;
3. разбира се, задължително – продължаване на процеса на модернизация на българското образование с оглед на това то да бъде все по-широкодостъпно, по-конкурентоспособно, по-качествено и да формира реални перспективи за реализацията на младите хора.
В началото на тази учебна година обществото ни пак е ангажирано с проблемите на българското образование. За българите 15 септември е свещен ден и е традиция у нас всеки родител да се стреми да осигури най-доброто образование за своето дете въпреки всички несгоди. Освен радост 15 септември за нас, работещите в тази система, носи немалко проблеми. Част от тях вече преодоляваме, но други, като несъвършената нормативна база, започнатите процедури по одобряване на учебници, закъснения при печатането на вече готови учебници и на задължителна учебна документация и други, са едно тежко наследство, което ние, екипът на министерството, все още не можем да решим. А това са проблеми, към които обществото и медиите с основание са твърде чувствителни.
Законът за народната просвета ни задължава в началото на учебната година министерството да осигури по три одобрени учебници за всеки учебен предмет. Тази година трябва да бъдат издадени учебниците за втори клас, съдържанието на които е съобразено с новите държавнообразователни изисквания. Оценяването и класирането на учебниците става на базата на Наредба № 5 от 15 май 2003 г. С неудоволствие трябва да заявя, че проблемите, които наследихме поради напредналия процес във времето на провеждане на процедурите, не ни позволяват радикални ходови решения. Възможното разумно, което можеше да се направи, бе извършено – промяна на Наредба № 5 и допускане на второ оценяване на съдържанието на учебниците, което първоначално не беше предвидено. Въпреки всичко процедурата  срещна известни затруднения:
Първо, некоректно предадени данни на издателствата за училищата, участващи в класирането. Електронният носител би следвало да бъде дублиран с хартиен вариант. Бих искал да кажа, че ще бъда абсолютно безкомпромисен към административните грешки, допуснати от нашите служители и те ще бъдат наказани.
Второ, при въвеждане на данните за обработка на протоколите е констатиран обезпокоителен процент невалидни протоколи, свързано основно с непълното им съдържание. Това, разбира се, не би следвало силно да влияе върху окончателните резултати, тъй като репрезентативната извадка е достатъчно обхватна, а процентът на грешните протоколи в сравнение с това е такъв, че не влияе върху крайния резултат.
Решението ми да утвърдя учебниците за втори клас без да допусна исканата втора процедура се базира на следните обстоятелства:
- първо, недопустимо е на пазара да няма учебници за втори клас в началото на учебната година;
- второ, няма гаранции за категорична възможност за 100-процентова валидност на протоколите при работа с такъв голям човешки потенциал. Но в този случай недоволството ще бъде двойно, тъй като ще се съчетае и с неоснователно забавяне на учебниците за децата.
Не омаловажавам административните пропуски на служителите на Министерството на образованието и науката, както и липсата на прецизност в част от процедурата. Бих искал да уверя Народното събрание, че в бъдеще възгледите ни по този проблем са свързани с възприемането на една принципно нова философия, която следва да се реализира и искрено се надявам, че подобни проблеми няма да възникнат или ще бъдат минимизирани. Длъжни сме да осигурим преди всичко спокойствие на нашите деца и техните родители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
От името на Парламентарната група  Коалиция за България има думата господин Иво Атанасов.
Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа, изявлението на господин министъра на образованието и науката ми дава повод да направя една декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Наистина, в понеделник учебните заведения ще отворят вратите си за новата учебна година. Нека тя бъде успешна за всички ученици и студенти, за учителско-преподавателския и непедагогическия персонал, за синдикалните дейци в образованието! Парламентарната група на Коалиция за България от сърце им желае това.
Успоредно с веселия глас на първия училищен звънец обаче ще се чуе и то далеч не за първи път, и тревожният звън на нерешените проблеми. Някои от тях посочих в  декларация на нашата парламентарна група в началото на миналата учебна година. Днес, уви, може да се констатира, че почти нищо не се е променило в положителна насока. Неуспешните реформи в образованието и науката забавят общественото развитие на страната. Шокирана от несполучливи експерименти, образователната система не е в състояние да изработи своите приоритети. Независимо от смяната на министъра, водената от НДСВ политика продължава. А тя е лоша, защото продължава политиката на СДС. Липсва национална стратегия за образование и наука. Не е трудно да се предвиди, че предстоят нови сривове в образованието, тъй като рамковите условия се промениха, а образователната система остана статична.  Необмислените и хаотични проблеми като матурите, въвеждането на измисления 13-и клас в професионалното образование, липсата на яснота кой ще обучава  подготвителните групи за първи клас допълнително дестабилизират системата на образованието. Устойчивият й досега характер започва да се подкопава. Непредвиденото развитие на факторите, които най-силно влияят върху образователната система като демографският, финансовият и други поставят в опасност устоите на традиционната национална образователна структура. 

Тази есен за 28% от учащите се достъпът до образователни услуги ще бъде ограничен. На 42% от територията на България, тоест близо на половината от нейните предели вече няма училища. Установяват се не дори острови, а обширни пространства на изостаналостта. За 40% от учениците учебниците ще бъдат недостъпни, тъй като семействата им са социално слаби.
Достъп до съвременна материално-техническа база ще имат само 7% от учениците. Звучи невероятно, но едва 10% от учениците ще могат да изучават чужд език. И това в края на 800-те дни, но и в началото на ХХІ век. 
Много са конфликтните точки в началното образование. Това са обхватът на децата, неясните реформи във втори клас, неподготвеността за обучението в първи клас за следващата учебна година, произтичащо от бездействието на органите за управление на образованието при реализирането на Закона за народната просвета за подготвителните групи. 
По повод изследване на международна асоциация за оценка на резултатите от обучението експерти от Софийския университет ни предупреждават, че рязко пада качеството на образованието в началното училище. Това застрашава с особено голям и опасен мултипликационен ефект, по-точно дефект, средното образование. В средното училище продължава борбата на интереси във връзка с матурите през 2004 г. Най-тежко ще бъде при професионалното образование с неподготвения 12 клас. По желание са записани около 18 000 ученици от общо 30 000 випуск, за които няма изработени държавни образователни изисквания, а оттам те нямат нови учебни програми и не е ясно с какво ще се занимават през учебната година. Не се огласяват изводите и мотивите за смяна на изпитите след 7 клас, което при наличието на силен частен пазар на уроци и на изработена система за оценяване чрез текстове ще създава затруднения до последния момент за хиляди родители. 
Азбучникът на неуспехите продължава с учебниците. Поправките в Закона за народната просвета само засилиха административното начало. От неразграничението на държавните образователни изисквания за учебник и учебно помагало спечелиха чиновниците. За нашата общественост е ясно, че печелят издателствата около Министерството на образованието и науката, които ще погълнат милионите, определени от държавния бюджет за безплатните учебници в 1 и 2 клас.  В същото време разходите на родителите за първия учебен ден ще бъдат около една минимална работна заплата.
Господин министърът на образованието и науката преди малко говори на темата учебници, въпреки че той използва правото си да отложи с една седмица актуалния въпрос, зададен от народните представители Георги Пирински и Огнян Сапарев по този болен въпрос. И господин министърът обясни ситуацията с тежкото наследство. Само че той трябваше да каже още нещо: тежко наследство от предишния министър на НДСВ или тежко наследство от предишното правителство на СДС? (Шум и реплики в ПСОДС, ръкопляскания в КБ.) Защото преди прехода ние имахме една блестяща учебна система, една превъзходна организация за учебници и за образователен процес. 
Така че, господин министър, Вие може винаги да вземете думата в българския парламент, когато пожелаете, и, ако намерите за необходимо, а мнозина смятат, че това е нужно, направете това уточнение.
Управлението на образованието е влошено след излизане на Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката и Правилника на регионалните инспекторати по образованието през това лято. Действащата вътрешна йерархична подредба по компетентности и отговорности по отношение на съдържанието, стандартите и контрола на учебния процес влиза в противоречие с външната, която осигурява материалната обезпеченост на образованието. По отношение на материалната база не са настъпили никакви промени. 
Финансовата децентрализация на общините ще задълбочи нерешаването не само на тези проблеми, но и за транспорта на учениците, за издръжката, за отоплението. 
Очакваното под натиска на правителството коригиране на таксите в детските градини след местните избори няма да помогне да се реши въпросът, с който БСП и Коалиция за България, макар и в опозиция се ангажираха, а именно за засилване на обхвата и намаляване на неграмотността сред учащите се. Ще продължава да намалява обхватът на децата в целодневните детски градини, който сега е едва 58%. 
С не по-малко и не по-леки проблеми започва учебната година и във висшето образование. Финансирането на ВУЗ-овете продължава да бъде открит въпрос. Тежък е проблемът с таксите на студентите. Отново бяха увеличени наемите в студентските общежития. В Студенския град в София дълги месеци няма топла вода. 
С оглед на всичко това Коалиция за България настоява да бъдат спрени хаотичните промени в нормативната база на средното образование по време на учебния процес за 2003 – 2004 г. и заедно със Съюза на българските учители настояваме, уважаеми господин министър, Министерството на образованието и науката да разработи до края на календарната 2003 г. Национална програма за устойчиво развитие на средното образование и програма за подобряване на статуса на учителската професия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
От името на парламентарна група – господин Илчев. Заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Разбира се, че очаквахме в навечерието на 15 септември в тази зала представителите на различните политически сили да се изкажат. Естествено, че очаквахме от представители на опозицията да чуем добре композиран доклад, подчинен на внушението, че сме стигнали апокалипсиса. Това не е изненадващо, защото от тази трибуна обикновено се поднасят картините на апокалипсиса по сектори, по съсловия, по генерации и по отделни теми. 
Изводът, който би трябвало да направим, е, че в областта на образованието и науката ние сме пред пълно и неизбежно корабокрушение. А това не е така, най-малкото защото и в тази зала има професори, научни изследователи, автори на книги, и те не биха допуснали това внушение да не се оспори. 
Не бих искал да съм на мястото на родителите на първокласниците, на които периодически им се обещава, че покривът пак ще тече, че учебниците, букварчетата ще бъдат недостижими за техните приходи. Това се казва от година на година, но то практически не става. Безсмислено е да се забърква такъв коктейл, в който участват и проблемите на демографията, и на икономиката, и на визията по принцип за българското висше образование. Ако е верен целият този диапазон от липси, които преждеговорившия оратор обозначи, би трябвало да констатираме липса на медали от олимпиадите, липса на името на българите в ранглистите по интелигентност, липса на публикации, които впечатляват външния свят, и липса на последователност и приемственост в различните етажи на образователната система, а такава липса няма.
Има затруднения, има финансови дефицити и има нормативни шупли в образователната система. Те обаче опират точно до фундаменталния въпрос за наследството. Безсмислено е обаче да се търси наследството на предишния министър, наследството на предишното управление и изобщо наследството на тези 12 години да се разглежда като нещо изолирано. Кой превърна част от нашите вузове в придатъци на индустрия по смисъла на историческите процеси  обречена? Кой създаде такъв асинхрон между отделните степени на образованието, който сега трудно се коригира? Аз мисля, че това не е създадено нито от предишния министър, нито от предишния кабинет, а е функция на един по-предишен период, когато държавата инвестираше безогледно, без да контролира продукцията. Защото ако господин Атанасов намалява броя на училищата, как така се увеличава броят на университетите и колежите? Те с какво се попълват? С кандидати от двата милиона пенсионери или пак с млади българи? Вие не задавате въпроса кой инспирира опозиционни нагласи сред някои управленски среди във вузовете, които не желаят да преформатират своите вузове, а които настояват държавата все повече, завинаги може би, да продължава да изсипва пари в техните учебни заведения, които са толкова тромави, които не полагат никакви грижи за набиране на финансови средства, които не се обръщат към бизнеса, за да му предложат и да му предадат и продадат проекти, а молят бизнеса да им даде нещо, което след това превръщат във фондове за международни командировки.
Вашият критицизъм би трябвало да обхване действащите лица в образователната система на всички равнища, а не да прави тази болезнена за българина връзка само между министър и първокласници. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Освен това бих искал да обърна вашето внимание върху факта, че няма по-неподходящ календарен повод от 15 септември да си разменяме упреци от такъв калибър. Заслужава си в навечерието на такъв ден да кажем какво дължим на нашите ученици и студенти и на техните родители и преподаватели и как бихме могли да отговорим на техните потребности по-добре. Защото персонификацията на проблем, който има давност минимум две десетилетия, не е украшение за ораторите от опозицията. (Ръкопляскания, “Браво!” в мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на г-н Илчев.
Новопостъпили питания за периода 5-11 септември:
Постъпило е питане от народните представители Йордан Соколов и Евгени Чачев към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно състоянието на работите по компенсиране на забавянето по изграждането на пречиствателните станции за отпадни води в градовете Стара Загора, Хасково и Димитровград.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 септември 2003 г.
Има за връчване писмени отговори:
От министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева. Заповядайте, госпожо Манева.
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народния представител Кирил Милчев.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Йордан Бакалов.
Първият актуален въпрос днес е отправен от народния представител Панайот Ляков към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, относно неизпълнената законодателна програма на Министерския съвет за периода 1 януари – 31 юли 2003 г.
Имате думата, господин Ляков, да развиете своя актуален въпрос към министър-председателя.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Чрез законодателната дейност едно правителство провежда своята политика и преследва своите политически цели. Когато законодателната програма изостава, значи политиката куца и държавата започва да заприличва на спънат кон. Законодателната програма на Министерския съвет от 1 януари до 31 юли включваше 56 законопроекта и 22 ратификации. До 30 юли в Народното събрание от включените в програмата законопроекти са постъпили 24. Те са общо 37, но разликата от 13 законопроекта е от изостанали от миналата година законопроекти и някои спешни, като например този за съдебната власт. 
И докато разминаването при законите за ратификации е оправдано, в същия период са внесени само 8 ратификации от вашата законодателна програма от общо 43, то изоставането в законодателната дейност на Министерския съвет е очебийно. Само за пример ще ви дам м. април, когато е трябвало да внесете 10 законопроекта, а сте внесли само 1 – Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Да не изброявам: липсва Закон за акцизните складове, Закон за тържищата, Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда беше внесен чак през м. септември, Закон за националната горска компания и т.н. Аз имам обяснение за това изоставане, но искам да Ви запитам, уважаеми господин министър-председател, защо не е изпълнена законодателната програма на Министерския съвет? Има ли смисъл изобщо да я съставяте, щом не я изпълнявате? И има ли сменени или нарушени приоритети в политиката на Вашето правителство? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми господин Ляков! Миналата година имах възможността да отговоря на подобен Ваш въпрос, отнасящ се до изпълнението на законодателната програма на Министерския съвет. Както тогава подчертах, така и сега бих искал да потвърдя, че именно правителството е органът, оправомощен от Конституцията да ръководи вътрешната и външна политика на страната и той решава кои приоритетни законопроекти да изтегли напред във времето. Съобразно социалната необходимост то трябва да реагира по максимално адекватен начин и да отговори на дневния ред, диктуван от обществото.
В законодателната програма на Министерския съвет не са сменени или нарушени приоритетите в политиката на правителството. Те не биха и могли да бъдат сменени, защото ние се ръководим от управленската програма за периода на мандата ни от 2001 до 2005 г . Особено важни в процеса на преговорите с Европейския съюз бяха например приетите от Министерския съвет законопроекти за регионалното развитие, енергетиката, обществените поръчки, здравето и гинетично модифицираните организми. Наред с това, както знаете, Министерският съвет приема подзаконови нормативни актове, които правят възможно прилагането на законите, приети от Народното събрание. За този период правителството разгледа и прие над 900 нормативни акта, 172 постановления, 554 решения, 34 нови законопроекта, от които 10 невключени в законодателната програма, 56 наредби, 39 правилника, 46 ратификации и др. 
Тази статистика показва донякъде, уважаеми господин Ляков, че правителството е работило активно и няма намерение да намали темпото.
В периода, за който е Вашето питане, в България, както и в целия свят дневният ред се промени, след като започна кризата в Ирак. Ние не бихме могли да се изолираме от тези събития и това наложи да реагираме, включително и чрез приемане на актове на Министерския съвет, отнасящи се до самата криза. Едва ли Министерският съвет трябва да отчита само броя законопроекти, а ако има забавяне по някои от тях, то е, за да бъдат те качествено изработени.
Наред с това желанието на правителството е по някои законопроекти да бъде проведен предварителен дебат, за да може обществото да ни разбере и подкрепи.
Благодаря Ви, че насочвате вниманието ми към тази тема и за пореден път искам да ви уверя,  че посоката и целта, която Република България следва, е последователна и ние се стремим стриктно да изпълняваме договореностите във връзка с пълноправното ни членство в европейските и евроатлантическите структури.
Благодаря ви за вниманието (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате право на реплика, господин Ляков. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател. 
Радвам се да чуя, че няма сменени и нарушени приоритети в политиката на правителството, но фактът на изоставането, който Вие признахте, лично мен много сериозно ме тревожи.
Аз ви казвам: не изпитвам никакво задоволство, а напротив – болка и тревога, че една програма, която е обявена официално, не се изпълнява. Това за мен не е нормално положение.
Според мен изоставането се дължи на три фактора – първо, един лидер никога не би допуснал такова изоставане; второ – недобра организация; трето – липса на капацитет.
Мисля, че Вие, като глава на правителството, носите отговорност за тази законодателна програма и ако не може в такъв голям обем да я изпълнявате, просто я съкратете. Аз сега ще се запозная подробно със законодателната програма до края на  тази година, която вече е качена на  Интернет-страницата на правителството. Уверявам ви, че ще я следя много внимателно, но е хубаво, когато правителството обяви, че ще прави нещо, то все пак в определени рамки да постига своите цели, защото, уверявам ви, доверието в правителството пада, когато повече от 50 процента от законодателната програма не е изпълнена.
И се надявам, че този ритъм, за който Вие говорите, аз отчетох, че в ратификациите има логично обяснение за това разминаване, но за законодателството категорично не мога да приема и този ритъм, според мен, трябва да бъде много по-ускорен.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин министър-председател? Не.
Актуален въпрос към министър-председателя, отправен от народните представители Емилия Масларова и Иво Атанасов, относно организацията на работата на Министерския съвет по време на предизобраната кампания.
Господин Атанасов, заповядайте, за да отправите своя актуален въпрос.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател, нямаше защо господин Станимир Илчев да ни съобщава, че за вашето управление течащите училищни покриви не са кой-знае какъв проблем, защото всички знаем, че големият ваш проблем е изтичането на 800-те дни. (Оживление в залата.)
Но, съгласете се, че не ние, а Вие обещахте, че с изтичането на тези дни ще спрат и течовете в различните социални системи на нашата страна.
Сигурен съм обаче, че покривите в "Царска Бистрица" не текат. Нали не се лъжа, господин министър-председател?
Но, моят въпрос е свързан с организацията на работа на Министерския съвет по време на предизборната кампания, който зададохме с колегата народният представител Емилия Масларова.
Една голяма част от министрите на вашето правителство са членове и на вашия централен предизборен щаб, например министър Церовски, който е тук, господин министър Свинаров, един от вашите министри е кандидат за кмет на София. 
Възниква въпросът как ще бъде организирана работата на правителството по време на кампанията, защото имаме горчивия опит на 1999 г., когато министрите на СДС се ширеха надлъж и нашир по страната със служебните автомобили, за да правят своята предизборна кампания.
Тъкмо с кола на своето министерство кандидатът за кмет на София госпожа Надежда Михайлова отиде в Ловеч и направи скандалния инструктаж: "Ако искате да спечелите избори, господа седесари от Ловеч, нахранете журналистите и притиснете бизнесмените!". 
И когато аз зададох въпрос към тогавашния председател на парламента Йордан Соколов и поисках обяснение в рамките на парламентарния контрол от госпожа Михайлова за това, което е казала, господин Соколов отклони въпроса, защото госпожа Михайлова била говорила там като партиен лидер, въпреки че беше отишла с министерската кола.
Това ме подтикна да внеса законопроект за предпазване на министрите от раздвояване на личността, в който настоявах тогава,  когато министрите ще пътуват и ще се изявяват като частни лица, а не като партийни фигури, да не ползват министерските коли, охрана, секретарки, телефони и всички останали екстри, с които разполага един министър. Този законопроект, естествено, беше отхвърлен.
Задавам въпроса, защото по време на  частичните избори в Невестино и вашите министри, господин министър-председател, обикаляха с предизборни задачи. Ето тук е господин Паси, който се качи на Черната скала, за да прокара митница към Македония. Бойко Борисов даже отиде да лови риба на моста в Невестино.
Задавам въпроса, защото искам да разбера дали Вие споделяте идеята, че министрите, когато ще действат като предизборни фигури, не трябва да ползват служебни автомобили и трябва да си вземат служебен отпуск.  Ако споделяте тази идея, как ще организирате през този период работата на Министерския съвет така, че България да не остане без адекватно управление? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов, уважаема госпожо Масларова!
Както всички знаем, Министерският съвет е колегиален орган и аз лично държа на това понятие. 
Той изпълнява възложените му от Конституцията функции, които не могат прекъсвани в нито един момент. Министрите са органи на управление, които осъществяват вътрешната и външната политика на Република България, но същевременно са и политически фигури. Те не могат да преотстъпят правомощията си, които са тяхна изключителна компетентност, съгласно Конституцията и законите. Ето защо правителството трябва да изпълнява своите функции и отговорности във връзка с управлението на страната и по време на изборите.
Това са съображения от мотивите на Конституционния съд в Решение № 9 от 8 май 2001 г. и по конституционно дело № 9 от същата година.
Конституционният съд е приел, че няма пречка министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите да продължават да изпълняват своите задължения и след като са регистрирани за кандидати за народни представители. 
В този смисъл, след като могат да изпълняват функциите си след регистрирането им за кандидати за народни представители, то не би следвало да има пречка те да участват в предизборната кампания за предстоящите местни избори. (Шум в блока на КБ.) Основание  за това може да се извади от решението на Конституционния съд. Известно е, че няма конституционна и законова забрана министрите по време на мандата си да членуват и да заемат ръководни постове в политическите партии и да осъществяват политическа дейност. Трайна практика в Европа и в България е лидерът на политическата сила, която е спечелила изборите, да бъде и министър-председател, както и членовете на ръководни органи на тази политическа сила да бъдат членове на правителството. Въпрос на тяхна отговорност и задължение е те да се справят с възложените им функции и правомощия на министри и политически ръководители по начин, осигуряващ адекватното им участие както в управлението на държавата, което е далеч по-важно, така и в дейността на съответната политическа сила.
С оглед на това считам, че въпросът дали министрите, заети в предизборната кампания на НДСВ, ще излязат в отпуск или ще продължат да изпълняват и задълженията си като министри, ще бъде решен с оглед на конкретните им възложени ангажименти и на предизборната кампания.
В заключение искам да ви уверя, че аз като министър-председател и ръководеното от мен правителство изпълняваме и ще изпълняваме функциите и задълженията си в съответствие с Конституцията и законите на Република България.
Искам да кажа също, уважаеми господин Атанасов, и тук навлизам може би в субективни съображения, за което ще ме извините, но има нещо, което се нарича професионална етика и уважение към всички, най-вече уважение към народа. Това, което ще зависи от мен, можете да бъдете абсолютно сигурен, че няма да се злоупотребява с нищо държавно и ще се опитаме да се поучим от уроците. Ще направим каквото можем, за да бъде пример на нормално коректно поведение. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за реплика госпожа Масларова. 
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Естествено мисля, че всички разбрахте от отговора на премиера как ще се съчетават държавните и политическите функции на управляващото мнозинство по време на изборите 2003 г. Аз лично в никакъв случай не мога да бъда удовлетворена от такъв отговор. Първо, защото съчетаването на тези функции в много случаи при реализирането и изпълняването на държавните ангажименти става със злоупотреба на държавните ангажименти. Мисля, че твърде много неща видяхме през последния месец в тази насока. Ще си позволя да цитирам някои от тези неща.
Господин министър-председателю, мисля си, че при начина, по който ми отговорихте, ние ще видим още много министри да месят хляб заедно със своите кандидати за кметове тук или там по градове и паланки. Може би ще видим господин Паси, който се оказа най-мобилният министър, обикаляйки страната, като външен министър да открие една АГ-болница, или ще видим някои от другите министри, които уж изпълнявайки служебните си задължения се срещат с администрациите на държавната структура по градовете и селата на държавата. Сами разбирате, че това, което казахте, е важно. То ще се чуе и ще се види от гражданите, то ще проличи от 26 септември до 26 октомври.
Искам да кажа, че изборите лесно се печелят и могат да се спечелят веднъж, но изборите се губят поради изгубване на доверие, поради обещания и нереализирани и неизпълнени ангажименти. 
Много искам да вярвам, че този път тъй нареченият нов морал и това, за което току-що казахте – уважение към народа и към институциите, се спази както от Вас, така и от хората, които се прекланят пред Вас. Имам предвид Вашите подчинени. Благодаря. 
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място):  От вас също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
Актуален въпрос е отправен от народния представител Любомир Пантелеев към министъра на транспорта и съобщенията Николай Василев относно изграждане на летище в землището на село Ясна поляна, община Приморско. Заповядайте, господин Пантелеев. (Народният представител Любомир Пантелеев уточнява с председателя, че не е предупреден и не е готов за поставянето на този актуален въпрос.)
Ще преминем към питането, зададено от народния представител  Йордан Соколов към министъра на външните работи Соломон Паси относно политиката на правителството и на Министерството на външните работи по отношение на български граждани, задържани в чужбина по обвинения за извършени престъпления. 
Имате думата, господин Соколов, да развиете своето питане към министър Паси, докато господин Пантелеев се подготви за актуалния си въпрос към министър Василев.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър на външните работи, свидетели сме за съжаление на немалко случаи, при които пребиваващи в чужбина български граждани биват задържани и срещу тях след изпълнение на съответни процедури се отправят едни или други обвинения за извършени престъпления съобразно законодателството на редица страни. Казвам “за съжаление”, защото в някои отношения престъпността в чужбина, в която участват български граждани, вече като че ли придобива характер, който не може да не ни тревожи. Предимно участието на българи се проявява в областта на извършени престъпления в страни от Европейския съюз, нещо, което удря по нашия имидж като кандидати за членство в Европейския съюз, в страни като Испания и Италия и предимно в областта на трафик на проститутки и на кражби на коли. 
Естествено е, че правителството е редно да вземе мерки да бъдат пресечени тези възможности. Имаше случай, който не пожелавам на никого от нас да се случи, когато дете на един наш колега от мнозинството беше задържан в Испания по едно все още непредявено и дано да не се стигне дотам, едно наистина тежко и опозоряващо обвинение. 
С оглед на това аз не упреквам ръководеното от Вас министерство и българското дипломатическо представителство за мерките, които взехте за този конкретен случай. Нашият сънародник беше посетен от посланика и други отговорни служители в нашето посолство. По данни в медиите посолството му организира защитата, намери му адвокат, осигури му квартира. Единствено не мога да одобря гаранцията, която беше дадена от името на българската държава, че ако бъде променена мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека, българската държава гарантира, че той няма да се отклони. Смятам, че никой няма право да поема такива гаранции от името на българската държава.
Същевременно, пак по данни от медиите, има редица аналогични или подобни случаи. Просто броени дни след този случай в медиите беше съобщено, че има друг подобен случай на трима задържани лица в същата страна – Испания, от които единият българин. Преди малко повече от седмица за една друга страна – членка на Европейския съюз, беше съобщено, че е разкрит също канал, в който участват 6 български граждани. Не беше съобщено поне, за да стане известно на обществеността, какви мерки предприемат Министерството на външните работи и нашите политически представителства в съответните страни по отношение на тези задържани граждани. Тук веднага правя уговорката, че изключвам това, което се прави за нашите медици в Либия, в чиято невинност всичките ние от първия момент сме убедени. Не се получиха никакви данни дали е имало среща с тези наши сънародници, дали им е осигурена защита, дали са направени някакви постъпки, които да облекчат или поне да дадат яснота за тяхното положение. 
Ето защо моето питане към Вас е: каква е политиката на българското правителство и конкретно на ръководеното от Вас Министерство на външните работи към български граждани, обвинени в извършвани от тях престъпления в чужбина? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Министър Паси, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, господа министри, господин Соколов! Тъй като това е първото ни явяване в парламента от вчера насам, използвам случая да изразя дълбокото си и на нашето правителство съчувствие по повод убийството на шведската външна министърка Ана Линд вчера. Ана Линд загина от ръката на ужасен убиец. Тя беше външен министър на Швеция и беше в момента лидер на кампанията за въвеждане на еврото. Голям лидер и забележителна европейка. И затова бих искал да Ви помоля да почетем нейната памет с едноминутно мълчание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да почетем паметта на загиналия външен министър с едноминутно мълчание. (Всички стават за едноминутно мълчание.)
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри!
Господин Соколов, благодаря Ви за въпроса. Българското правителство и Министерството на външните работи работят и полагат максимални усилия, за да осигурят облекчени условия за пътуване на българските граждани зад граница. Отпадането на множество визови ограничения през пролетта на 2001 г. доведе до увеличаване на пътуванията на български граждани в други държави. През 2001 г. тези пътувания са били 5 млн. 346 хил. 633. През 2002 г. те са били вече 6 млн. 342 хил. 990, а само до 31 август на тази година те са били 4 млн. 325 хил. 380. 
За две години рязко нараства и процентът на пътуващите българи, които се обръщат за консулско съдействие в българските дипломатически и консулски представителства, като молбите за това са: през 2001 г. – 620, през 2002 г. – 1064, а само до 10 септември т.г. – 892. Забележете какво увеличение има на нужда от консулски съдействия! През 2001 г. едва един от всеки 8620 пътуващи зад граница българи е потърсил такава помощ. През 2002 г. този брой се увеличава, като един от едва 5960 българи, пътуващи зад граница, иска помощ, а през тази година вече един от всеки 4800 пътуващи българи зад граница иска консулско съдействие. 
Същевременно, заради провежданата вече две години последователна политика на засилена консулска защита на българските граждани, пребиваващи в чужбина, личната ангажираност на нашите дипломати по решаване на възникнали проблеми, както и широкият медиен отзвук на провежданата нова линия, нараснаха и очакванията към Министерството на външните работи за съдействие и защита. 
Международноправната регламентация на реда за осъществяване на консулска защита и съдействие се съдържа във Виенската конвенция за консулските отношения, в двустранните консулски конвенции и договори за правна помощ по наказателни и граждански дела. 
Основният вътрешен нормативен акт е новият Устройствен правилник на Министерството на външните работи, приет от Министерския съвет и обнародван преди две седмици в “Държавен вестник”. В него се определят и функциите на Дирекция “Консулски отношения”, в чиято нова структура е създаден сектор “Консулска защита”. Този нов сектор ще наблюдава и ръководи нашите дипломатически и консулски представителства по всички случаи, когато българските граждани се нуждаят от помощ и закрила в чужбина.
В процес на подготовка е нов нормативен акт със специален характер, който ще регламентира изключително материята, отнасяща се до защита на българските граждани в чужбина. Стремежът е да бъдат възприети съвременните правила, по които работят консулски служби, доказали своята ефективност, като тези на държавите от Европейския съюз, Съединените щати, Австралия и пр.
Министерството отделя необходимото внимание за подобряване на превантивната работа, като се стреми да увеличава и детайлизира информацията, която трябва да стигне до заминаващите българи зад граница. Преди месец Министерството на външните работи издаде справочник и листовка за българските граждани, пътуващи в чужбина, в които освен данни за визовия режим, условията за пребиваване и работа на чужденците в дадена страна и пр. е посочено какво могат и какво не могат да направят консулските ни служители за защита на българските граждани. Ето, аз съм донесъл за илюстрация този справочник. Така изглежда той и се разпространява от Министерството на външните работи.
При задържани български граждани по обвинение за нарушение на местното законодателство или за извършено криминално деяние в чужда държава консулските ни служби изискват от компетентните власти осигуряването на служебен адвокат и преводач на български език по време на водените следствия и дело и гарантиране на същото отношение към българските граждани, както към гражданите на съответната страна.
При получаване на информация от полицията или съдебните органи за задържани наши сънародници консулските служители уведомяват незабавно Дирекция “Консулски отношения” при Министерството на външните работи, която от своя страна уведомява чрез Министерството на вътрешните работи или пък лично близките на задържания. Консулският служител посещава задържания и предава информация за състоянието му на близките. При констатиране на неподходящи условия за задържания или здравословни проблеми консулският служител отправя молба до управата на мястото за задържане за тяхното подобряване и полагане на необходимите медицински грижи. При положение, че близките на задържания разполагат със средства и предпочитат наемането на доверен адвокат, консулските служби оказват съдействие, като им предоставят имената на реномирани адвокати, с които поддържат служебни контакти. Когато близките не могат да заплатят сами услугите на адвокат, консулските служби търсят възможности за конституирането им като страна по делото, при което защитата се поема от доверен адвокат, чиито услуги се заплащат от приемащата страна. Консулските служители, по искане на задържаните , могат да настояват пред адвокатите им за постигане на извънсъдебни споразумения.
Българските дипломатически представителства поемат отговорността на гарант, когато приемащата страна определя парична гаранция за освобождаване на задържан български гражданин. Това е правило. Известен е случаят с българския студент по право Николай Джонев, задържан на летището в Атлантик сити – Съединените щати, по обвинение, че притежава оръжие – ножица и две ножчета за рязане на картон. След активната намеса на посолството и даденото съгласие за поемане на попечителство над него Джонев беше освободен и настанен в посолството до отпътуването му за България.
Аналогична бе реакцията и на посолството ни в Триполи, след като стана ясно, че срещу българската медицинска сестра Мария Зашева може да бъде заведено дело. Тя бе незабавно настанена в дипломатическата ни мисия и след като получи паспорта си от либийските власти, през м. юни т.г. се завърна благополучно в България.
Подобна процедура бе приложена и по отношение на задържания в Испания български гражданин Владимир Илчев, за когото споменахте, господин Соколов. След внасяне на определената гаранция от близките му същият беше настанен в посолството ни в Мадрид, което гарантира спазване на наложената мярка за неотклонение.
Майката на убитата в Сирия българска гражданка Росица Желязкова също беше приютена в посолството ни, докато траеше процедурата по разследването и делото за присъждане на попечителство над нейните внуци.
Разбира се, подобна подкрепа нашите мисии оказват на всички български граждани, но само доколкото битовите условия и кадровото обезпечение по места позволяват това.
Макар и вече отшумели, не са забравени премеждията на задържаните български журналисти в Афганистан; на задържаните български рибари в Черно море; инцидентът с нашите моряци на френския танкер “Илинбург”; корабът “Добруджа” и пр., и пр.
Могат да се посочат още немалко примери за успешна консулска намеса. Разбира се, има и случаи, при които поради доказана вина и постановени окончателни присъди реакцията на дипломатическите ни представителства не е в състояние да внесе промяна. В такива случаи, при молба от страна на осъдените български граждани, консулските служители съдействат за прилагане спрямо тях на конвенцията за трансфер на осъдени лица, с оглед излежаване на присъдата в България.
Следва да се има предвид, че българските консулски служби не винаги са уведомявани за задържани български граждани. Този проблем се поставя настоятелно пред компетентните власти на приемащите страни, които в отговор най-често се позовават на вътрешни закони за защита на личните данни или на нежеланието на задържаните да бъде уведомено дипломатическото ни представителство за задържането им. Против тяхната воля ние не можем да направим нищо, нито е редно.
Подобен бе случаят в Македония с българската гражданка Ана Паскова, в който посолството ни там не е било уведомено своевременно и Министерството на външните работи трябваше да реагира постфактум.
Що се отнася до Вашето впечатление, че Министерството на външните работи прилага различен подход в различните случаи на задържани български граждани в чужбина, то това се дължи на етапа на развитие на двустранните отношения и правните инструменти, които се прилагат в конкретния случай. Действа се индивидуално.
В действията на ръководеното от мен министерство се съобразяваме с местния закон във всяка страна, с равнището на сътрудничество на правоохранителните и правораздавателните органи, със степента на съгласуване и хармонизация на външната политика и законодателството в рамките на евроатлантическите структури, както и с географските особености и културните традиции на населението на страната на задържането.
Това са част от обстоятелствата, които се вземат предвид за приемане на адекватно решение с цел постигане на максимална защита на задържаните в чужбина български граждани. Идентичността на случаите се състои единствено в това, че задържаните са наши граждани.
В заключение бих искал да ви уверя, че дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина в случай на необходимост, на основата на закона и морално-етичните ценности на демокрацията винаги са на разположение за съвет и оказване на бързо и ефективно съдействие и консулска защита на българските граждани, независимо от тяхното обществено положение, политически и религиозни убеждения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Соколов, заповядайте да отправите своите уточняващи въпроси към министър Паси.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Паси, аз с внимание изслушах Вашия отговор и искам да Ви задам само два уточняващи въпроса, защото от Вашето изложение разбрах, а това е известно в обществото, функциите, с които са натоварени нашите консулски представителства в чужбина, и дейността, която в тези случаи,  които сега разискваме, се изпълнява от нашите консули.
Бих Ви помолил да ми отговорите редно ли е при такъв случай на задържан по съмнение за извършено престъпление българин в чужбина да бъде посещаван от посланика ни в съответната страна и има ли други случаи български посланик да е посетил задържан българин в чужбина?
На второ място, това че на редица наши сънародници, които са изпаднали в едно такова положение, съответните наши консулски представителства осигуряват и защита, и квартира е добре. Но на този фон трябва да Ви кажа, че, предполагам не само у мен,  много неприятно впечатление остави този случай с наш сънародник в Русия, в Москва, който без дори да е обвиняван за извършено престъпление, не беше допуснат да преспи в хотела на нашето посолство в Москва, само за това, защото останал без средства, а неговите роднини не били внесли предварително сума, която да покрие една, две или няколко негови нощувки.
Затова вторият ми уточняващ въпрос е: наистина тези българи, на които се осигурява пребиваване в нашите посолства или хотели, където те съществуват, предварително ли внасят сумите за времето, през което престояват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, за да отговорите на уточняващия въпрос, господин Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Отговорът на Вашия конкретен въпрос дали има и други посланици, които са посещавали наши задържани сънародници, е положителен: да, има такива. Един от най-пресните случаи, за който си спомням, беше на нашия посланик госпожа Поптодорова във Вашингтон. Тя посети български гражданин по подобен повод. Разбира се, готов съм на направя една подробна справка и да Ви информирам допълнително за това кои наши посланици кои наши сънародници са посещавали и къде по света.
Що се отнася до конкретния въпрос за Москва, разбира се, ще проверя този въпрос и ще Ви отговоря. Както Ви казах, ние имаме близо 1000 консулски молби, изпратени през последната година. Не бих могъл да говоря по всяка една от тях в случай, че не съм се подготвил. Ще се подготвя и ще Ви отговоря на този въпрос.
По въпроса за гаранцията. Както знаете, гаранцията в този случай, за който Вие говорихте, беше внесена от родителите на момчето. Какъв е размерът на тази гаранция могат да ви отговорят те.
Разбира се, необоримо свидетелство за провежданата политика на консулската защита на правителството и на Министерството на външните работи са и множеството случаи за успешно решаване, за което се наложи да бъдат издигнати от експертно на политическо равнище. За някои от тях дори се наложи да взимаме и по-спешни мерки. Такива мерки бяха предприети например по задържаните двама български шофьори от бургаската фирма “Автотрафик” АД, осъдени за подпомагане на нелегална емиграция. Министерството на външните работи, с енергичната намеса на тогавашния председател на комисията – господин Илчев, и посолството ни в Рим съдействаха активно на техния адвокат за подготовката и обжалване на присъдата на по-висша инстанция. Само преди два месеца, благодарение на своевременно предприети действия и полагане на ежедневни усилия от консулските ни служители от затвора на гр. Лече – Италия, бяха освободени тримата български шофьори на СО “МАТ”, задържани в края на миналата година и осъдени по на 32 месеца лишаване от свобода с обвинение за подпомагане на нелегална емиграция.
В писмото от директора на фирмата, адресирано до мен, се посочва, че действията на българските дипломати са се оказали решаващи за преодоляването на различни критични ситуации, от които зависеше съдбата на тримата българи.
Министерството на външните работи оказва и необходимото съдействие при консулска защита на чужди граждани, когато чуждите мисии у нас контактуват с българските институции – МВР, съд, прокуратура и пр., при проблеми, възникнали с техни граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Паси.
Заповядайте, господин Соколов, да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин министър на външните работи, аз съм доволен от отговора, който дадохте в частта му, с която посочихте как нашите консулски представителства изпълняват своите функции. Добре е наистина всеки български гражданин в чужбина да разчита на защитата на нашата държава. Но лично на мен не ми се струва редно един посланик да посещава българин, обвинен в чужбина в извършване на криминално престъпление, защото докато консулът изпълнява своите функции, съобразно международни конвенции и той трябва да прави това, намесата на един посланик, който е представител вече на страната в лично качество, вече ангажира нашата страна. И аз не смятам, че е редно в отделните случаи да се правят някакви преценки кога едно отправено или предстоящо обвинение е основателно, кога – не, и да заангажираме авторитета на България по отношение на такива случаи, на такива наши задържани сънародници, за някои от които може наистина обвиненията за извършване на едно или друго престъпление да се окажат основателни. Аз не смятам, че това е добре за авторитета на България като страна, която се стреми към Европа, която иска да има и в България правов ред. Държавният авторитет трябва да стои над тези неща и не трябва да бъде употребяван така, понякога с лека ръка. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Пантелеев, моля да отправите своя актуален въпрос към министър Василев относно изграждане на летище в землището на с. Ясна поляна, община Приморско.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първо моля за извинение за това недоразумение, което стана. То се дължи на обстоятелството, че исках писмен отговор на този въпрос, но поради технически пропуск ще поговорим тук с министър Василев, което може би е по-добре в крайна сметка.
Уважаеми господин Василев, жителите на Приморско посрещат с особен интерес публично оповестената информация в много местни медии – и електронни, и печатни, за предстоящото изграждане на летище на тяхна територия. По информацията, която присъства в медиите, е по инвестиционна инициатива на “Албенаинвест холдинг” АД и със съдействието на община Приморско.
Доколкото ми е известно, с оглед осигуряването на необходимите терени през тази и миналата година са били сключени немалко сделки за продажба на частна земеделска земя на бъдещия инвеститор “Албенаинвест холдинг”, което, разбира се, е една нормална практика и е съвсем добре, че се прави предварително. Ако действително целите са тези или други, свързани с подобни инициативи. Паралелно с това от Министерството на транспорта и съобщенията, пак доколкото ми е известно, е предоставена проектна документация относно изграждането на летището за съгласуването й с Вас по реда на Закона за гражданското въздухоплаване.
Вие сам разбирате, че подобна по обем инициатива, реализацията на която несъмнено би оказала въздействие върху бита на хората от региона, икономическото му развитие, екологичната обстановка, поставя многобройни въпроси. До настоящия момент, за съжаление, на нито един от тях жителите на общината и в частност на Ясна поляна нямат отговор и нито министерството, нито пък “Албенаинвест холдинг” са дали каквато и да било информация по този въпрос. За съжаление и общинската администрация, и кметът на Приморско също не са направили необходимите разяснения.
Ето защо с оглед на нарастващия обществен интерес искам да Ви задам няколко конкретни въпроса.
Предприета ли е наистина и по чия инвестиционна инициатива и какви действия по разрешаването на изграждането на летище на територията на община Приморско са се случили до този момент? Приет ли е и одобрен ли е генерален план за развитието на летището? Приет ли е и одобрен ли е застроителен и регулационен план с оглед на изпълнение на процедурите по Закона за опазване на околната среда, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за устройството на територията? Внесен ли е в Министерството на транспорта и съобщенията проект за изграждане на летище и какви процедури са проведени до настоящия момент по съгласуване?
И вторият конкретен въпрос, със също толкова подвъпроси – какво е по своя статут и параметри по смисъла на чл. 43, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване въпросното летище? Има няколко категории летища съгласно този закон: за обществено ползване, за обслужване на международни и вътрешни превози, за единични полети за превозни услуги или летищата могат да бъдат технологични от типа учебно или спортно летище. Гражданите и аз бихме желали да знаем за какъв тип летище става дума.
Третият въпрос е какви въздухоплавателни средства е предназначено да обслужва това летище с оглед на максималното им излетно тегло и пътниковместимостта? Каква собственост би било летището и предвижда ли се и какво участие от страна на община Приморско съгласно тази инициатива при изграждането на летището?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Имате думата за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пантелеев! Радвам се, че ми задавате този въпрос, тъй като той ми дава повод да предоставя както на Вас, така и на жителите на община Приморско малко повече информация по този толкова важен въпрос. Признавам си също така, че Вие малко изпреварвате събитията, тъй като сте получили информация рано. Сега ще Ви запозная с фактологията.
Що се отнася до потенциалното изграждане на летище в землището на с. Ясна поляна в община Приморско до този момент в Министерството на транспорта и съобщенията не е постъпвало искане на становище за изграждане на летище. Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” не е одобрявала засега генерален план и не е разрешавала строителството на летище в тази община.
В Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” е внесен за съгласуване единствено идеен проект за изграждане на летателна площадка на 2,5 км югозападно от Курортен комплекс “Албена”. Инвеститор на проекта и на летателната площадка е “Албена” АД. При проведените разговори с проектанта на летателната площадка в Курортен комплекс “Албена” стана ясно, че инвеститорът също така проявява интерес и към изграждане на подобна летателна площадка в района на община Приморско. Без още да е реализирана тя, ще Ви кажа, че това за моето министерство и за гражданите на общината е положителна новина, тъй като би издигнала нейната роля и ролята на възможностите на гражданите на община Приморско в развитието на туризма и създаване на нови работни места и изобщо за бизнесклимата в общината.
Доколкото разбирам, проектът се подкрепя и от сегашния кмет на Приморско - господин Димитър Димитров, и вероятно общината ще има по-сериозна роля в реализирането на този проект.
Когато се реализира тази летателна площадка, тя ще е предназначена за обслужване на единични полети с въздухоплавателни средства до 5 тона и 700 кг по смисъла на чл. 43 от Закона за гражданското въздухоплаване. Подобни летателни площадки се експлоатират от самолети с размах на крилата до 20 метра и с пътниковместимост до 10 седалки всеки. От нея могат да се извършват и вътрешни полети от туристи и любители-пилоти за разглеждане на забележителности от въздуха или за различни видове забавления – скокове с парашути, разходка с мото-делта-планер или спортни полети по смисъла на чл. 8 от Наредба 24 за издаване на свидетелства на авиационните оператори. Общата площ на необходимата земя, за да се реализира такава летателна площадка, е около 200 дка. По предварителни данни от проектанта избраният терен се намира на 5 км югозападно от град Приморско. Доколкото сме информирани, в ход е процедура по закупуване на парцели на частни собственици за целите на проекта на тази летателна площадка. Участието на община Приморско в проектирането и изграждането й би спомогнало за развитието на други съпътстващи дейности и услуги. Убеден съм, че ще бъде полезно за бизнесклимата в общината. А привличането на авиационни оператори ще повиши приходите от туризъм и създаването на нови работни места.
Отново да поясня – става дума за малко летище, което не е за обществено ползване, т.е. то не може да бъде конкуренция и заплаха за летището в Бургас. Цялостната реализация на тези идеи изисква разработване на подобен устройствен план, промяна на предназначението на земята, издаване на виза за проектиране, изготвяне на работни проектни документации по отделните части, одобряването им от експертен съвет, проект за схемата на полетите в контролираното въздушно пространство под ръководство на въздушното движение. Едва след това готовият проект се внася в Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” за окончателно съгласуване по смисъла на чл. 46 по Закона за гражданското въздухоплаване.
Отново, позволете ми да обобщя, че ако се реализира подобна летателна площадка в Приморско и други райони на страната, особено по Черноморието, това би било изключително полезно и благоприятно за населението на съответния регион. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Искам да благодаря на господин Василев за изчерпателния отговор, който, разбира се, поне аз останах с такова впечатление, относно тази инициатива крие много неизвестни. Вие сте получили информацията си в частни разговори, установявайки по някакъв начин намерения на “Албена инвестхолдинг”, които до този момент не са афиширани официално никъде. 
Също като Вас бих приветствал изграждането на подобна летателна площадка, която, разбира се, не е летище, стига наистина, както Вие ни уверявате, ако това се случи, не доведе до някакви негативни икономически или екологични последици и ако предварително бъде направена необходимата разяснителна кампания сред населението и то изкаже своето одобрение. Доколкото разбирам обаче до този момент е налице някакъв частен разговор, последван от медиен фойерверк от общинската администрация и кмета на Приморско. Оставам с впечатление, че доколкото и първата копка отстои много във времето, този информационен кьорфишек има чисто предизборни цели и се касае за някаква PR-акция или опит за автореклама. Тъй като това вече се е случвало многократно и не само в тази община, не бих бил учуден, ако до края на предизборната кампания някои от кандидатите за кметове обещае изграждането на космодруми.
Бих желал, господин министър, още веднъж да Ви благодаря и да се надявам, че ако действително нещо конкретно постъпи в тази сфера, Вие ще бъдете първият, който ще го оповести официално, така че жителите на община Приморско и с. Ясна поляна да знаят, че има сериозни намерения и потенциалните инвеститори са се захванали с конкретна работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви , г-н Пантелеев.
Имате право на дуплика, г-н министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:  Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пантелеев! Аз се надявам, че този проект, който наистина е само в началото, няма да бъде информационен кьорфишек. Смятам, че нищо по-добро не би могло да се случи на жителите на тази община, и на която и да е община, от създаването на подобен атрактивен обект, който би довел там не просто средностатистическите туристи, а и друг тип туристи, които имат интерес към ползване на услуги с по-висока добавена стойност. 
Министерството на транспорта и съобщенията ще подкрепи този проект, ще подкрепи инвеститора, стига да се окаже, че неговите намерения наистина са сериозни и че те отговарят на всички изисквания, както е по закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Актуален въпрос към министъра на образованието и науката Игор Дамянов, отправен от народния представител Михаил Миков, относно осигуряване на учебната година.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз съм народен представител от Видински избирателен район, район, който на всички е известно в какво социално-икономическо положение се намира. 
Преди малко слушах бодряческия тон на господин Станимир Илчев, слушах политическите обещания или желания, които на всички ни се иска да бъдат такива. За съжаление истината е много по-различна. И този тон може да се отдаде или на незнание, или на демагогия, незнание за живота в тия райони с тежко социално-икономическо състояние, какъвто е Видинският.
Там от години наред, поради високата безработица, поради постоянната миграция, поради влошаващата се демографска структура, която е и резултат от политиката на дясното управление на България, каквато впрочем е днешната - дясна политика, се получават процеси, които са опасни въобще за съществуването на такива краища като части от България. 
Мисля, че 15 септември не е неудачен, а много подходящ повод не само за политиците, а и за гражданите, защото на 15 септември бие звънецът и е изключително важно в какви училища ще влязат учениците в тези райони. Дали ще имат учебници децата в райони, в които, примерно, едно Димово, официалната безработицата надминава 50%? Дали в един Арчар, където няма никакъв демографски проблем, напротив, там има обратното, там има необуздан демографски ръст поради етническото състояние на това населено място, децата вече втора година не могат да влязат в едно нормално училище. Защото сред тези 87 училища, които са затворени, и тези 884, към които има предписание, пред учениците в тези училища стои въпросът в какви условия те нормално ще се обучават. 
Ние също поощряваме олимпийските постижения на децата в България, но тази огромна пропаст, която се получава между децата в големите градове и децата в провинцията, която всъщност е фактор и стимул и за демографските диспропорции и за тяхното ускоряване, силно ни притеснява и специално нас, във Видинско, пък мисля, че и в другите райони, които са по краищата на България. 
Ето защо, уважаеми господин министър, си позволих да Ви задам въпроса какви специални мерки е предприело и предвижда да предприеме вашето министерство за осигуряване на учебните занятия в регионите в тежко социално икономическо положение? Защото Вашият предшественик преди година – две, когато режеше средствата и казваше, че трябваше да се затварят училища, казваше, че ще има междуселски автобуси, които ще возят децата. Ние, във Видинско, още не сме видели тези специални автобуси, които иначе по филмите за Щатите сме ги гледали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думате за отговор, господин Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Смея да ви уверя, че проблемите на този район са ми много добре познати, тъй като съм от същия район. Аз съм от един град на 50 километра от Видин – град Лом, който не е в по-добро състояние от Видин, смея да твърдя.
Но конкретно на въпроса Ви. Във своята дейност Министерството на образованието и науката има еднакво отговорен подход към всички ученици, училища и региони в страната, независимо от техните стопански, социални, демографски или географски характеристики. Чрез дейността на своите териториални структури – регионалните инспекторати в образованието, министерството взема необходимите мерки новата учебна година да започне във всички училища в страната на 15 септември. Извършени са проверки за готовността на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена за първия учебен ден. Почти всички ремонтни дейности са приключили и учебната година ще бъде открита на 15 септември. В някои училища ще продължат частични ремонти, които не възпрепятстват учебния процес. Поради продължаването на наложителни ремонти след 15 септември част от класовете на няколко училища ще се обучават в съседни училища за кратък период. Става дума за две училища в област Стара Загора. 
Проблеми възникват с наложителни аварийни ремонти на фасади, покриви, парни котли и отоплителни инсталации. Такива ремонти се извършват и в момента, някои от тях ще продължат и след откриването на учебната година без да се възпрепятства дейността на самите училища. Това са в области Габрово, Кърджали, Враца, Разград. 
В ход е процедура и по възлагане на обществена поръчка за доставка на горива за отоплителния сезон. 
В инвестиционната програма на Министерството на образованието и науката са включени 176 обекта, главно за основен ремонт на покриви, отоплителни инсталации и санитарни възли. При подготовката на плана за капиталовите разходи за тази година останаха неудовлетворени заявки от инспекторати и училища на стойност около 11 млн. лв.
След одобряване на поименен списък на обектите през май т.г. в училищата се извършиха и масови проверки на контролните органи. В министерството се получиха и голям брой предписания със срок 15 септември за над половин милион лева. Поради тази причина беше внесен доклад в Министерския съвет с молба за отпускане на допълнителни средства, но тази молба не беше удовлетворена поради отказ на Министерството на финансите. 
Съгласно предписанията от органите на ХЕИ в общините са взети мерки за осигуряване на средства за най-наложителните ремонтни дейности. Проблем представлява цялостното изпълнение на задължителните предписания, свързани с изграждане и реконструиране на санитарни възли в една значителна част от общинските училища. Не са изпълнени някои от предписаните ремонти в съблекални, физкултурни салони, учебни работилници, подови настилки в някои класни стаи. 
Подобни неизвършени ремонти не отлагат откриването на учебния процес, но застрашават неговото нормално протичане през учебната година. 
От районните инспекторати и от директорите се търсят всякакви възможности за постигане на отложени срокове за предписанията. За ремонтите в общинските училища са проведени процедурите за открит и ограничен конкурс в зависимост от средствата, осигурени от общините. Има реална опасност някои училища частично да бъдат затворени, отделни стаи, физкултурни салони, кабинети, но изход има в две направления – при провеждане на процедурите се сключват договори на по-малка сума от предвидената за обекта. Тези икономии заедно със сумите за обектите, за които има възражения, дават известен резерв, който може да бъде използван за включване на нови училища в поименния списък.
За една част от предписанията са необходими не толкова големи суми – под 5000 лв., които не са капиталов разход, а са авариен текущ ремонт и следва да се изплатят от параграф “Издръжка”.
За съжаление, в бюджета ни има предвидени много малко средства – около 60 000 лв., които вече са изчерпани. Възможно е от капиталовите разходи да се прехвърли лимит 5000 лв. – текущи разходи, които да се изпратят в училищата с най-належащ авариен ремонт.
За обезопасяване на учебния процес в училищата, където ще продължат ремонтните дейности след започване на учебната година са дадени указания, конкретни мерки са предприети на специално свикано съвещание с представители на районните инспекторати. 
Районните инспекторати и общините търсят и други пътища освен централното финансиране за осигуряване на средства за образователния процес. 
Така например в община Видин по проекта “Красива България” е осигурено изграждане на спортни площадки по проекти на самите ученици. В училищните дворове е извършено основно почистване и обезопасяване. 
За учениците от онези селища, в които училищата са закрити при оптимизирането на училищната мрежа се осигурява транспорт до най-близкото училище. В повечето случаи, а да не кажа във всички, това смея да твърдя, че е задължение на общините, не толкова на министерството. 
Полагат се големи усилия за десегрегацията и културната интеграция на децата от ромски произход като за тях се осигурява при съдействие на различни официални институции и неправителствени организации транспорт, учебници и т.н. Осъществява приемът в подготвителни групи и класове и на първокласниците. Сформират се и паралелките в 13 клас на основание на подадените от учениците заявления. 
Във всички училища са осигурени учители. Във всички области има недостиг на правоспособни учители по английски език, по информатика и по информационни технологии. До намирането на такива правоспособни учители по чужди езици се назначават хора с подготовка, но неофициализирана. 
Министерството на образованието и науката продължава да осигурява безплатни учебници за всички първокласници. Създадена е организация за получаването на учебници във всички училища до 12 септември 2003 г. За по-големите ученици, чиито семейства срещат трудности при закупуването на учебници на много места се организират и борси, където могат да се закупят употребявани учебници на по-ниски цени.
Задължителната документация на училищата ще бъде доставена незабавно при нейното отпечатване, а то се очаква да приключи около 15 септември.
Въпреки трудностите във всички детски градини, училища и обслужващи звена са осигурени условия за откриването на учебната година и провеждането на образователния и възпитателен процес. Осигурени са материално-техническите условия и педагогическите кадри,  създадена е организация на дейностите за учебната 2003-2004 г. 
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Имате право на реплика, господин Миков. Заповядайте. 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. 
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за откровения отговор. Той силно контрастира, пак казвам, с бодрячеството на господин Илчев отпреди половин час. Но това, което Вие казвате и  което прозвуча ме кара следващият ми въпрос да бъде към министъра на финансите и аз ще си позволя да му задам такъв въпрос.
С две неща не мога да се съглася, но едното е по-малкото. Това е въпросът за кадровото осигуряване. Нима не се е знаело от години, че България трябва да се интегрира в Европейския съюз и трябва усилено да се учи английски език и компютри? Нима не се знае, че достъпът до компютър в София, примерно, е 70 – 80 от 100 деца, а в такива региони като Видинския или Лом, където Вие сте роден, сигурно достъпът е на 20 – 30% от децата, независимо вкъщи или в училище. 
Тези диспропорции Ви карат в рамките на еднаквата ви отговорност, господин министър, да търсите диференциран подход и специални мерки за такъв тип региони, за да се постигне резултата, който се изисква от Конституцията. А резултатът, записан в Конституцията е, че училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. И от тези 16 – 18 000 деца, които годишно отпадат, едно 70 – 80% са именно в такива слаби икономически райони. 
За да реализирате онази еднаква отговорност, за която Вие пледирате, Вие трябва просто да смените политиката.  Трябват специални мерки по всичките теми – и за кадровото осигуряване и аз мога да съобщя, примерно, и села. Примерно, в Ново село проверете има ли училището директор. Учебната година започва на 15 септември. И какво прави видинският инспекторат? Намира номади-директори и учители, които всяка година се сменят и минават от община в община. И си пътуват всяка вечер, и се прибират. Дайте, направете политиката така, че кадрите там, където е училището, да се задържат. Защото кадрите задържат и децата. И техните деца учат в техните училища. 
Ето за тази промяна в рамките на еднаквата отговорност говорим. И пак казвам – еднаквата отговорност за изпълнение на чл. 53 от Конституцията за образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Имате право на дуплика, господин министър. Можете да се възползвате от това право.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Миков, мога смело да заявя, че всичко това, за което говорите, е обект на моето внимание и на вниманието на министерството. Във всички тези посоки се работи. Това, че все още няма резултати съвсем не означава, че нищо не се върши. Както и по проблема за реинтеграцията на децата, които са прекъснали посещаването на училище, така и по проблема за електронизацията, най-общо казано, на учебния процес, необходимостта за попълване с кадри от друг порядък, друг вид специалисти – по тези въпроси се работи. Наистина нуждите от такива кадри нараснаха рязко през последните години, имам предвид по информатика и по чужди езици. Но това не са неща, които могат да бъдат решени от днес за утре или с някакъв административен акт. Това са неща, които се решават като процес. Уверявам Ви, работи се в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Със съгласие на останалите народни представители, които са задали актуални въпроси към министъра на здравеопазването ще отправим първия актуален въпрос към господин Богоев. Въпросът ще бъде зададен от народния представител Васил Паница относно финансовия дефицит в държавните болници към 31 юни 2003 г. 
Имате думата, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър!
Към средата на годината дълговете на държавните болници бяха ориентировъчно над 90 млн. лв. Това е по неофициални данни на вашето министерство. 
Между другото това е една много болезнена тема за обществото и касае не само държавните болници, а и общинските болници, тъй като те от средата на годината не са получили нито един лев, а имат дългове.
Засягам този въпрос, защото Вие сте министър не само на държавните болници, а и на общинските болници, а там се лекуват български граждани, които имат равни права с тези, които се лекуват в големите държавни болници.
Към днешна дата, все пак се връщам към въпроса, Вие ще ни кажете какъв е размерът на тези дългове, ако можете. Това е една тревожна тенденция, която продължава в последните две години.
Същевременно Националната здравноосигурителна каса съобщи, че ако анализът на данните покаже, че разходите в болничната помощ са по-големи от прогнозните, а те са действително такива, от 1 октомври 2003 г. ще се намалят цените на клиничните пътеки с 6 до 8%. Това, естествено ще задълбочи допълнително този дефицит към края на годината. 
Тъй като се касае за един изключително важен проблем, засягащ пряко българските граждани, моят въпрос към Вас е какъв е размерът на финансовия дефицит на държавните болници към 31 юни и ако сте в състояние да ни кажете – към настоящия момент, и каква е политиката на Министерството на здравеопазването за решаване на този важен проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Паница.
Заповядайте да отговорите на отправения към Вас актуален въпрос, господин министър.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Паница! Бих отговорил в обратен порядък. Първо ще се спра на това какви мерки взема Министерството на здравеопазването и какви подходи реализира за решаването на този проблем. 
През 2002 г. и в началото на настоящата Министерството на здравеопазването разработи и стартира реализацията на стратегия за преструктурирането на болничната помощ в периода до 2006 г. Завърши първият етап на институционалната акредитация на лечебните заведения. Разработен бе основен пакет медицински стандарти. Утвърдена беше нова национална здравна карта, въз основа на извършен анализ и оценка на здравните приоритети и потребности в страната по райони. С разработването на проекта и в хода на изпълнението на държавния бюджет, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Националния рамков договор 2002-2003, бяха утвърдени принципите и започна реализирането на модел за финансиране на болнична помощ с поетапно прехвърляне на отговорности и ресурси за болниците от републиканския бюджет и общинските бюджети към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Разшири се обхватът и се усъвършенства методиката за заплащането на болничната помощ по клинични пътеки. Продължи изграждането на информационна система за задължително здравно осигуряване, както и се подобри контролът върху финансирането на болничната помощ от страна на републиканския бюджет и Здравната каса при спазване на приетите стандарти за качество. Анализът за развитие на системата през 2002 г. и първото полугодие на тази година дава основание да се направи изводът, че в резултат на предприетите мерки и практически действия са постигнати определени резултати при преструктурирането на сектора и повишаването на неговата ефективност.
Ще спомена някои от тях. Съкращаването на легловия фонд през 2002 г. спрямо 2001 г. само в държавните болници е с около 15%. Оптимизирана е числеността на персонала, главно на немедицинския персонал в рамките на около 6%. Намален е средният болничен престой и е увеличена използваемостта на болничните легла като пряко следствие от намаляването на броя на леглата. Формирана е устойчива тенденция на пренасочване потока от болни от по-малки общински болници към областни и университетски специализирани и многопрофилни болници за активно лечение. През 2002 г. броят на преминалите болни в тези болници е увеличен с 8% спрямо 2001 г.
В резултат на тези извършени структурни промени се постигна изменение на стойностни параметри на измерители на болнична помощ и поетапно стабилизиране на финансовото състояние на болничните структури. Така например средният разход на един преминал болен през 2002 г. в сравнение с 2001 г. се увеличи с университетските и областни болници с около 35%. Затова способства основно разширяването на обхвата на клиничните пътеки и увеличаването на дела от финансирането на Националната здравноосигурителна каса. През настоящата година Здравната каса вече финансира болниците по 81 клинични пътеки, което като процент достига до около 40% от общите приходи на заведенията.
Задълженията на лечебните заведения след този кратък увод в системата на Министерството на здравеопазването към 30.06.2003 г. са общо в размер на около 98 млн. лева. Трябва да се има предвид, че още в края на 2001 г. останаха непогасени задължения в размер на 46 млн. лв., а в края на 2002 г. – 45 млн. лв., което формира финансов дефицит в болниците още в началото на настоящата година. Част от задълженията – между 20 и 25% или 18-20 млн. лв. са в резултат на текущи разчетни отношения с доставчици. Това са главно разходи, свързани с поддържане на инфраструктурата на заведенията като електроенергия, топлоенергия, вода, разходи за външни услуги. Тези задължения нормално възникват в края на всеки отчетен период и са пресрочени. Останалата част от задълженията – основно към доставчици на медикаменти и други медицински изделия, са с различен период на просрочие и се дължат на системния дефицит във финансирането на болничните структури през последните 3-4 години. Влияние върху финансовото състояние на болниците през настоящата година оказва както по-късното сключване на Националния рамков договор за тази година, така и недофинансирането като обем дейности и цени от Националната здравноосигурителна каса по клинични пътеки, а също така и тенденцията за пренасочване на потока болни от по-малките общински болници към големите университетски болници, националните центрове, областните многопрофилни болници.
За преодоляване на всички тези проблеми, свързани със задлъжнялостта на лечебните заведения за болнична помощ, предвидихме мерки в следните аспекти: разширяване на обхвата и увеличаване на цените по клинични пътеки за 2004 г., което ще влезе в Националния рамков договор. Надяваме се той да бъде приет от 1 януари 2004 г., за да действа още от началото на бюджетната и финансова година, а не в по-късен момент; предоставяне на допълнителни субсидии по бюджета на Министерството на здравеопазването от преизпълнение на приходите по държавния бюджет за еднократно уреждане на дълговете в рамките на 2003 г.; подобряване на финансовия мениджмънт на болниците.
Проблемът с финансовия дефицит в болничните заведения за болничната помощ е изключително сложен. Министерството на здравеопазването ще продължи последователно провеждането на стратегия за преструктуриране на болничната помощ. Наред с това за успешно решаване на разглеждания проблем разчитаме на подкрепата и съдействието на всички политически сили и на цялото общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, виждам, че мерките, които е взело министерството в последните две години, наистина нямат резултат. От цифрите, които Вие цитирахте, виждам, че тези 98 млн. лв. са почти два пъти повече отколкото тези, които са били в края на 2001 г. Надявам се да имате успех, но искрено се съмнявам. Ще Ви кажа защо.
Преди време от Вашето министерство официално бе заявено, че болниците, които са големи длъжници, няма да получат допълнителни субсидии. Сега Вие направихте точно обратното. Допълнителните субсидии са за няколкото най-големи болници-длъжници. Това е един дълбоко погрешен принцип – да даваш допълнителни средства на търговски дружества, които не спазват финансовата дисциплина. Нещо повече, наскоро Вие проведохте среща с изпълнителните директори на 20-те най-големи болници-длъжници под мотото “Пари срещу реформа”. Това мото наистина ми звучи малко иронично, защото Вие давате пари срещу тези, които с финансовата си дисциплина саботират реформата. Те не са реформаторите. Тези, които спазват финансовата дисциплина, нямат никакъв шанс.
След като дълговете на държавните болници, а и не само те, растат, следва логичният въпрос: Вие ли правихте погрешни разчети или изпълнителните директори си правят каквото искат? Вероятно истината е някъде по средата.
Въпросът, който е по-тежък, е, че при допълнителни субсидии, които в някои случаи достигат до 50% от годишните разчети, българските граждани продължават поголовно да плащат в болниците: плащат за лекарства, плащат за упойки, за консумативи, за храна, носят си бельо, плащат в повечето случаи почти за всичко. Това не може повече да продължава така! Тези хора, които плащат по определени ценови листи, поставени на видно място в болниците, фактически формират трети сив бюджет, който Вие едва ли отчитате. Това е непосилно бреме за българина, господин министре.
Министерството на здравеопазването трябва в най-скоро време съвсем отговорно да отговори на този въпрос – защо се получава така, че някои болници се движат в порочен кръг, който първо ощетява държавния бюджет, и второ – ощетява българските граждани, карайки ги да плащат. Ние от Обединените демократични сили, а и всички български граждани, очакваме от Вас да решите този болезнен въпрос, защото той е въпрос за оцеляване на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Паница.
Господин министър, имате възможност да реагирате.

МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин д-р Паница, благодаря за този коментар. Действително трудно е да направим разлика между различните търговски дружества – болници, кои от тях са добри и кои са лоши във финансово отношение и по отношение на мениджмънта. Искам да заявя, че в Министерството на здравеопазването се прави в момента такъв анализ и тези, които имат лоши дългове, просрочени, които са създадени благодарение на недоброто финансово управление на тези болници, няма да бъдат покрити на 100%, т.е. няма да има задължително покриване на дългове, още повече че и възможностите на бюджета няма да бъдат достатъчни за това.
По засегнатия въпрос. Това касае един обществен процес, който в никакъв случай не може да се развие бързо, защото като всеки обществен процес той изисква време, бавен е. Трябва да се направи разлика между това, че една болница лекува и все пак тя е търговско дружество, и една фирма, която със своята дейност печели. Може би това, че болниците имат дългове, е резултат от тяхната дейност, тъй като те не могат да затворят врати. Така или иначе при държавна субсидия проблемът за правилното разпределение на финансовите ресурси и проблемът за дълговете ще стои и винаги ще се нуждае от оптимизиране. Мисля, че по отношение на тази обществена промяна, която в момента се осъществява, в най-голяма степен е въвеждането на пазарните механизми чрез заплащането за дейност от Националната здравноосигурителна каса. В момента в преходния период действително Касата заплаща част от дейността. Останалата част се покрива от републиканския бюджет и от общинските бюджети чрез бюджета на държавата – до няколко години. Крайният срок е 2006 г. Тогава този процес ще завърши. Преструктурирането на финансирането ще бъде факт и ще бъде изцяло в Националната здравноосигурителна каса.
За да може след това да не се появява проблемът за лошите дългове и проблемът за нефинансиране или неправилно финансиране на болниците, са необходими две неща, върху които ние работим – да бъдат въведени всички клинични пътеки, да се заплаща цялата дейност на болницата от едно място, а именно Здравната каса, и тези разчети да бъдат реални и справедливи, да се заплащат истинските разходи, които болницата извършва. Разбира се, аз говоря за нещо, което ще се развие през следващата и по-следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министре.
Следва актуалният въпрос на народния представител Стойчо Кацаров. Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, политиката на правителството Симеон Сакскобургготски в областта на лекарствата през двете години на управление е пълен провал и в това няма никакво съмнение! През последните две години всички ние сме свидетели в резултат на Вашите действия и по-често бездействия на едно непрекъснато и неконтролируемо нарастване на цените на лекарствата на българския пазар. През последните две години всички ние сме свидетели в резултат на Вашите действия и по-често бездействия на значително увеличаване на обществените разходи за лекарства. Почти два пъти са нараснали разходите на правителството и на Националната здравноосигурителна каса за лекарства.
Но не само това, а въпреки това броят на лекарствата и количества на лекарствата, чиято цена се заплаща напълно или частично – било чрез държавния бюджет или бюджета на Здравноосигурителната каса, непрекъснато намалява. Само за последната година Здравноосигурителната каса повече от 15 пъти направи редукция на лекарствата, които се заплащат частично или напълно от нейния бюджет. Днес има над 1000 лекарствата по-малко в списъците в сравнение с времето, когато управляваше правителството на ОДС.
Темата, която засегнахте преди малко с д-р Паница – за дълговете на болниците, има и едно друго измерение. Почти половината от тези дългове на болниците са към доставчиците на лекарства. И всички знаем, че в много от болниците много от болните са принудени да си купуват лекарствата, за да получат стационарно лечение.
Всичко това, господин министър, има за резултат едно единствено нещо – нарастването на разходите на всеки индивид от нашето общество, нарастването на семейните разходи за лекарства. Уважаеми господин министър, в нашата страна страдат и умират хора заради това, че не могат да си купят лекарства. Това е кризата и това е нещото, което характеризира провала на Вашето правителство.
Искам от Вас днес тук, от трибуната на Народното събрание, макар и нов министър, но и не чак толкова нов, защото Вие бяхте и досега в кабинета като заместник-министър, да кажете – давате ли си сметка за резултатите от тази политика и какви са Вашите намерения за тази политика, която е жестока спрямо част от българското население, и то немалка част, какви са Вашите намерения да подобрите тази политика, така че да не се случват такива неща, характерни за ХIХ век – хората да страдат и умират заради това, че не могат да си купят лекарства, които ги има в страната и с които тяхното заболяване може да бъде излекувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Заповядайте, господин министър, да развиете отговора си на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! 
Уважаеми д-р Кацаров, не бих определил лекарствената политика, провеждана от Министерството на здравеопазването през изминалите две години, като провал. Като доказателство ще посоча накратко развитието в някои аспекти на нормативните, икономическите и организационните компоненти на лекарствената политика.
С приетите промени в основните нормативни актове - в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, както и в различни подзаконови нормативни актове по прилагането им, се хармонизира законодателството в областта на лекарствената политика с изискванията на Европейския съюз. Съгласно оценката на експертите от Европейския съюз действащият в момента Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина напълно съответства на изискванията на европейските директиви в областта на лекарствата. 
Искам да Ви припомня, че на 8 април т.г. с постановление на Министерския съвет беше приета Наредба за критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък на Република България. Чрез позитивния лекарствен списък, който трябва да бъде приет до края на октомври т.г., се цели въвеждането на ред и стабилност на фармацевтичния пазар и на по-строги критерии при селекция на лекарствените продукти за реимбурсиране, както и за защита на обществения интерес при разходването на ограничените финансови ресурси. 
Приключва разработването и промяната на Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно. Изменението е насочено към засилване на прозрачността и конкуренцията при защита на интересите на всички страни – производители, търговци, държава и граждани. От 18 април т.г. в съответствие с разпоредбите на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина изтече гратисният период за привеждане в съответствие на българските производители с изискванията на добрата практика при производството на лекарства. Системата от правила гарантира, че продуктите се произвеждат в съответствие с европейските стандарти за производство на лекарства и че рисковете във фармацевтичното производство са сведени до минимум. Десет български фармацевтични производители са покрили тези изисквания и имат възможност да излязат на международните пазари, ако получат положителна оценка от страните-членки на Европейския съюз. В момента лекарственият пазар у нас възлиза на 580 млн. лв., като 70% от него се покриват от обществени разходи, от бюджетите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и на общините.

За сравнение, през 2000 г. този пазар е бил 347 млн. лв.
През последните години непрекъснато се увеличава участието на държавата в заплащането на медикаменти и по този начин се облекчава достъпът на граждани до лекарства. Министерството на здравеопазването осигурява заплащането на лекарства, ваксини и консумативи за заболявания по Наредба № 23 и по 20 национални програми. Сключените договори за доставки по тях, които ще се реализират до края на 2003 г., са на стойност 125 млн. лв., а осъществените доставки по тях за 2002 г. са в размер на 99 млн. лв. Тоест, имаме нарастване над 20%.
Министерството осигурява и лекарства за болничната помощ чрез предоставянето на субсидии на болничните заведения. 
Изпълнителната агенция по лекарствата е регулативен орган, който осъществява надзор върху качеството, ефективността и безопасността на лекарствата. През периода 2002-2003 г. експерти от Европейската агенция по лекарствата извършиха проверки на дейността на ИАЛ и дадоха положителна оценка за дейността й като регулаторен орган. ИАЛ придоби статут на наблюдател към комитета от експерти по фармацевтични продукти и комисията от експерти по лекарства, отпускани по лекарско предписание, към Съвета на Европа. Същевременно Министерството на здравеопазването отчита като необходимост за продължаване на развитието на лекарствената политика, а също така и наличието на някои проблеми в осъществяването й и предприема мерки за в бъдеще – засилване на контрола върху разпределяне на лекарствата и разходване на средствата за тях. Като пример мога да посоча проверките, извършени от контролни органи на Министерството на здравеопазването в диспансерите за онкологични заболявания. В резултат на тези проверки са констатирани и редица нарушения: не във всички диспансери се водят лични амбулаторни карти на пациентите; несъответствие между броя на болните, лекувани от даден продукт и подлежащи на лекуване с него; разминаване между изписване на скъпи лекарства и поставени диагнози. Създадена е работна група, която да преразгледа цялата процедура по отпускане на лекарства по Наредба № 23, като заявките от диспансерите вече няма да се отнасят за общото количество медикаменти, а ще се подават данни за всеки пациент персонално.
Предстои договаряне с Националната здравноосигурителна каса за все по-пълно преминаване на заплащането на лекарства от НЗОК по клинични пътеки и програми. Държавата ще намали дела на директното си търговско участие на фармацевтичния пазар, като ще се увеличат регулативните й функции.
Във връзка с двугодишното Споразумение за сътрудничество между Министерството на здравеопазването и Европейското регионално бюро на СЗО за периода 2002-2003 г. е изготвена национална лекарствена политика. Съгласно този документ приоритетите на България са поддържане на качество, безопасност и ефективност на лекарствата в страната, система на ценообразуване и реинбурсна политика, осигуряване на терапевтично значими лекарства съобразно заболеваемостта, в съответствие с финансовия ресурс, както и изграждане на система за рационална употреба на лекарствата. Предстои да бъде разработен и план за действие към следващо споразумение със СЗО за периода 2004-2009 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Заповядайте, господин Кацаров, със своята реплика.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми министър Богоев! Вие, изглежда, не слушахте внимателно въпроса. Аз Ви попитах и заявих…
Вие пак не ме слушате, имате по-важен разговор в момента. Поставих въпроса за това, че в България страдат и умират хора за това, че нямат достъп до лекарства. Поставих въпроса за това, че и обществените, и личните разходи на хората за лекарства непрекъснато нарастват. Вие казвате, че няма проблем, че нашето законодателство е синхронизирано с това на Европейския съюз. И какво от това? Това ли означава Европейският съюз за нас – хората да нямат достъп до лекарства? Това ли означава Европейският съюз за нас? И каква е Вашата заслуга за тази синхронизация, след като законът е приет от предишното правителство, а не от сегашното? Вие направихте една дребна поправка – така наречената “поправка Булар”, която умишлено не беше направена по наше време, за да бъдат подкрепени българските производители. С това ли се хвалите днес?
Каква е заслугата на вашето правителство, като ми цитирате тук, че нашите заводи – 10 от тях, отговаряли на изискванията за добра производствена практика? Че това са изисквания, въведени от предишното правителство! Това са инвестиции, направени точно, защото бяха въведени такива изисквания още по времето на правителството на Иван Костов! Вие това като Ваша заслуга ли го смятате, за да го цитирате тук, при нас? И какво общо има добрата експертна оценка, която някакви специалисти дали на нашата Изпълнителна агенция по лекарствата? Това ли е отговорът на Вашия въпрос за хората, които не могат сега да получат лекарства за рак на тестисите, лекарства за рак на гърдата, за това, че цяла година няма лекарства против повръщане за онкоболните? Това ли е Вашият отговор, че някакви експерти дават добра оценка на ИАЛ? Какво общо има това с проблема?
И в крайна сметка, Вие отчитате като заслуга на правителството това, че то е започнало да дава повече пари за лекарства! Ама, моля Ви се, това не е смисълът на управлението! Не е смисълът и не е знак за добро управление да взимаш повече пари от хората и да ги харчиш – да харчиш парите на хората! Точно обратното на това! Аз неслучайно подчертах в моя въпрос, че над 1000 позиции по-малко днес се реинбурсират, въпреки че разходите наистина са нараснали. А това е знак за лошо управление – даваш повече пари за по-малко услуги. Парите на хората! Аз не знам така ли бихте ги дали Вашите и така ли давахте парите, когато сте работили в Демирбанк? Така ли работят и в банките с парите на хората – хвърляме ги и колкото повече пари даваме, толкова по-добри са резултатите?
Аз съм изключително недоволен от Вашия отговор. Излязох тук да Ви питам с надеждата, че във Ваше лице ще видя човек, който наистина точно като външен човек за системата на здравеопазването ще постави въпроса и ще види проблемите, и ще се опита да формулира нова политика, защото сегашната е очевиден провал. Но съм дълбоко разочарован, че такъв отговор не получих. (Ръкопляскания от ПСОДС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Кацаров.
Имате думата за дуплика, господин министре, ако желаете. Да или не? Не.
Следва актуалният въпрос на народния представител Димитър Игнатов. Заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колежки и колеги – липсващи и присъстващи, уважаеми господин министре! Обичайна практика е хората, които са от управленческия екип и от висшата администрация на Министерството на здравеопазването, да участват в бордовете на медицинските лечебни заведения, чийто принципал е Министерството на здравеопазването. Когато екипът на министър Финков пое ръководството на това министерство, Вие бяхте заместник-министър и както всички други останали служители бяхте включени в различни бордове.
Какво ми направи впечатление обаче след това? В част от тези бордове имаше хора с голям опит, преминали през 10, 11-годишни усилия в реформирането на това здравеопазване, които с лека ръка бяха изхвърлени само, защото трябваше да се назначат нови хора, които явно са хора на новото време. Такъв беше случаят, да кажем, в болницата в Русе – д-р Въжаров, член на борда, който без обяснение на министъра беше сменен само, защото трябваше да влезе друг лекар от болницата в Русе, който е привърженик на НДСВ, който обаче никъде не е доказал своите качества нито на професионалист, нито на мениджър.
Такъв беше случаят и в бургаската болница с нейния изпълнителен директор, който само след като две седмици беше издържал конкурс и беше му удължен срокът за изпълнителен директор, беше сменен от министър Финков. И на моя въпрос защо става така, той отговори, че е затънал до гуша в корупция. Ами на министъра две седмици ли му трябваха, за да разбере само, че той е затънал в корупция, ако е вярно това?
Очерта се една странна тенденция за такъв партиен подход към тези смени и назначаването на хора, което обаче е парадоксално, когато резултатите на някои от тези болници бяха започнали да се подобряват. Имам предвид русенската болница. Русенската болница беше една от първите не защото е русенски почин, една от първите, която започна и активно да сътрудничи с Националната здравноосигурителна каса, респективно регионалната, да усвоява все повече пътеки и да прави оборот върху тези пътеки, което й донесе едно привидно финансово благополучие. И това са факти, които никой не може да отрече. И точно в този момент бордът беше сменен.

От друга страна, пак ви казвам, и като слушам днес първия въпрос защо правят дългове болниците, Вие бяхте две години заместник-министър в екипа на Финков. Направихте ли този анализ защо тези хора правят дългове? Видяхте ли къде са най-големите разходи? Не говоря за онези хора, които са си присвоили правото директно да бъркат в държавния бюджет и да крадат – има си органи, те ще установят кой от тях е крал. Говоря обаче за същностните анализи защо болниците правят дългове. И вие ще видите, д-р Кацаров ви каза, едното огромно перо е за лекарства, защото там е далаверата, това е ясно за целия български народ. Обаче другото голямо перо, което се харчи, е издръжката на хотелската част на болниците. В същото време Вие като мениджър в това министерство не съм чул нито веднъж в Комисията по здравеопазване или от трибуната на Народното събрание да застанете зад реформата в здравеопазването, която препоръчва приватизацията на тези лечебни заведения с оглед намаляването именно на тези разходи, на хотелската им част. Няма досега болница в България, която да ги е намалила. Вие казахте 15% намаление на леглата. Е, какво от това? Това е само минималната част. Леглата в България са намалени вече нееднократно и от много министри. Да има ефект от тази работа? Разбира се, пазарен принцип, обаче кое тегли болниците надолу? Кои разходи я теглят? Нерегламентираните разходи за лекарства и издръжката на хотелската част, на стопанската част, защото за ток, вода, парно се наливат пари, без да има нужда. Защото няма структурна реформа в тези болници. 
Това ме навежда на мисълта, че не знам Вашата изчистена концепция по въпроса за цялостната здравна реформа и затова когато приемаха новото правителство на Вашия министър-председател, аз се усъмних в правилността на неговия избор, че Ви избра за министър. Защото през тези две години, когато бяхте заместник-министър, аз не можах да видя тенденции от Ваша страна на мениджърски умения в тази посока – посока на действително пазарно отношение в здравеопазването. И затова зададох моя въпрос Вие в колко борда бяхте и какви са финансовите резултати на тези болници и на този борд, в които сте били? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Заповядайте, господин министре, да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми д-р Игнатов, тъй като във Вашия въпрос Вие засегнахте много обширна тематика, свързана със здравната реформа, с необходимостта от определени разходи, с управлението на болниците, които са може би елемент от една друга дискусия, която  и в момента тече в обществото, аз в моя отговор ще се спра и ще концентрирам моето и Вашето внимание върху това в колко борда участвах и  какви са резултатите от моето участие конкретно в този борд.
Първо искам да заявя, че в други бордове освен в съвета на директорите на Многопрофилна университетска болница за активно лечение Александровска не съм участвал. Бях председател на този борд в качеството ми на заместник-министър от периода 28 ноември 2001 г. до 16 юли 2003 г., когато излязох като номиниран за министър. 
Както е известно, Александровска е една от най-големите университетски болници в страната. А по отношение на брой клиники и уставен капитал е най-голямата. От 31 август 2000 г. Александровска е регистрирана като акционерно търговско дружество със 100 процента държавно участие и се управлява от съвет на директорите. Управлението на една такава голяма болница от национално значение е съпроводено с изключително големи трудности и проблеми, свързани както с провежданата здравна реформа, преструктурирането на медицинската дейност в болнична и доболнична, промяна на методика на финансиране, постоянен недостиг на средства, така и с обикновени, ежедневни проблеми на една такава голяма структура в центъра на София. Александровска формира своите приходи главно от две направления – от държавния бюджет на основание на договор с Министерството на здравеопазването за извършени медицински услуги, както и собствени приходи, включващи приходи от Националната здравноосигурителна каса, платени медицински услуги, отдаване под наем на помещения и др. 
Анализът на достигнатите стойности на основните икономически и медико-статистически показатели през първото полугодие на 2003 г. дават възможности да се направят следните недвусмислени изводи. Делът на собствените приходи от всички източници в общите приходи на болницата в цифрово изражение нараства от 1 млн. 800 хил. лв. през 2001 г. на 4 млн. 300 хил. лв. в 2002 г., а се очаква до края на 2003 г. тези приходи да достигнат над 6,5 млн. В това число реализираните приходи от Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. достигнаха 2,5 млн., а през първото шестмесечие на 2003 г. в сравнение със същия период на 2003 г. имаме нарастване със 107 процента. Броят на преминалите болни през 2002 г. е 24 254 души. Това е увеличение с 4 процента спрямо 2001 г. 
Увеличението на този показател за първото шестмесечие на 2003 г. спрямо същия период през 2002 г. е 5 процента. Средният престой на преминал болен през последните три години показва тенденция към спадане. През 2001 г. е бил 13 дни, през 2002 г. – 12 дни, в момента е 11 дни. Оборотът на болничните легла съответно е намален с 3%  през 2002 г. и с 4%  за първото полугодие на 2003 г. 
В същото време разходите с най-голям относителен дял за медикаменти и консумативи са намалени от 9 млн. 100 хил. лв. през 2001 г. на 8 млн. 300 хил. лв. през 2002 г. Това е един много важен показател, който действително показва едно по-добро управление.
Средната работна заплата на едно лице е увеличена от 257 лв. през 2000 г. на 315 лв. през 2002 г. През 2003 г. нашите очаквания са да достигне 335 лв.
Счетоводната загуба от цялостната дейност на болницата е намалена от 8,5 млн. през 2001 г. на 4 млн. 400 хил. през 2002 г., а тенденцията към намаляване продължава и през текущата 2003 г.
Горепосочените основни икономически показатели показват подобряване на дейността на Многопрофилна болница за активно лечение Александровска, а това е доказателство за добри управленски решения от съвета на директорите и правилната посока, в която е работило цялото ръководство на болницата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Доктор Игнатов, заповядайте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Изглежда, че е стил на НДСВ стилът на министър-председателя. Вчера чувам, че той казал, че си е изпълнил предизборните обещания, почти ги е изпълнил. И сега Вие  убеждавате мен, човек, който работи 38 години в “Царица Йоана”, бившия ИСУЛ, че сега Александровската болница е едно бижу на центъра на София. Ами първото погледнете какво представлява болницата, ако влезете в нея – мръсотия, порутени сгради! Вътре да не говорим за ред и чистота и има ли нещо общо с болница. А това е най-университетската, най-старата наша гордост като болница. Действително е пълна с много добри специалисти, които благодарение на своята енергия и умения избиват неумението на ръководството да ръководи. 
Вие твърдите, че парите за лекарствата са намалени от 9 млн. на 8 млн. лв. Ами защото не знаете сякаш, че на вратата се искат пари и болните си плащат! Вие знаете ли, че за ядрено магнитния резонанс, който се намира там и който за пръв път сключи договор с Националната здравноосигурителна каса и Касата плаща, пациентите се отпращат нарочно и се прави листа на чакащи и те заплащат кешово? Затова се увеличават кешовите печалби на 6 млн. Това ли е пътят? Дайте да видим анализа, откъде са тези 6 млн.? Откъде ги вземате? От кои външни услуги? От отдаването на барчетата и на стола под наем ли? Или на павилиончетата, които са в двора на болницата? Тогава защо проф. Хинов напусна болницата като изпълнителен директор, отвратен точно от ситуацията в тази болница на безкрайни комбинации и комбинатори, които шестват там. И това Вие казвате, че е успешното управление! Аз призовавам всички народни представители, за да бъдат съдници на този спор между Вас и мен, просто да се разходят до Александровската болница, да я погледнат отвън и да кажат кой е крив и кой е прав – аз или Вие? Защото ако влязат вътре, ще побягнат ужасени! Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря. 
Желаете ли да използвате правото си на дуплика, министър Богоев? Господин министърът не желае да направи дуплика на д-р Игнатов.
Следва актуалният въпрос на народния представител Теодора Константинова.
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър! Дефектите на урейния цикъл са наследствени обменни заболявания, които се проявяват с неспецифични симптоми предимно в периода на новороденото. Повишаването на концентрацията на амоняк в кръвта води до умствено и физическо изоставане, до гърчове, кома и смърт на децата с хиперамониемия, когато няма лечение. За предотвратяване на високи стойности на амоняка болните трябва да приемат с всяко хранене и определено количество Амонапс – единственото животоспасяващо и животоподдържащо лекарство за тях, единственото, благодарение на което децата могат да се развиват, играят, учат и живеят като всички свои връстници, ако болестта е открита навреме. От м. юли 2002 г. в аптеката на Специализирана болница за активно лечение на детски болници не бе доставян препарат. Болните бяха обречени. Шестгодишният Георги от София получи серия гърчове, Пламен от Дупница изпадна в кома, невръстният Мехмед от Шуменско умря на 15 юни 2002 г. поради липса на лечение.
През април 2003 г. в отговор на множество жалби и писма от името на Българската асоциация на деца с хиперамониемия от изпълнителния директор на Болницата за лечение на детски болести, от председателя на Комисията за лечение на деца с метаболични заболявания Амонапс да бъде включен в Наредба № 23 на Министерството на здравеопазването, становището на министерството е лекарственият препарат да бъде реинбалансиран от Националната здравноосигурителна каса, тъй като лечението се провежда при домашни условия.
От касата на 4 юни 2003 г. отговорът е, че поради високата цена на лекарствения продукт и на основание чл. 3а от Закона за народното здраве, и поради факта, че става въпрос за рядко заболяване, чието лечение продължава цял живот, най-удачно е заболяването да се включи в Наредба № 23 на Министерството на здравеопазването. Омагьосаният кръг се затваря. Министерството и касата се опитват да си прехвърлят отговорността за намиране на средства, от които зависят животът и развитието на 10 български деца. На 23 юли т.г. Комисията по здравеопазването обсъди по предложение на група народни представители от ОДС възможности за гарантиране лечението на децата с хиперамониемия, тяхната ранна диагностика и скрининг. След бурни дебати в присъствието на министър Богоев, шефовете на касата и Сметната палата се оказа, че необходимите средства от 140 хил. лв. за Амонапс до края на годината могат да бъдат осигурени. Десет семейства и много медици временно си отдъхнаха. Горепосоченото решение води до отпадане на първата част на моя въпрос, но остава необходимостта да се спра на втората част – какво ще предприемете, уважаеми господин министър, относно трайното уреждане на проблема, свързван с включване на болестта дефект на урейния цикъл и лекарството в Наредба № 23 на Министерството на здравеопазването или включване на медикамента в позитивния списък и Националния рамков договор от 2000г. да се предвидят съответните средства за него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Константинова! Макар че са рядко срещани болести, социалната и медицинска значимост на подобен род заболявания налагат специално внимание при осигуряване на лечението. Лицата с доказано заболяване, изискващо освен рестриктивна белтъчна диета и медикаментозно лечение с Амонапс, понастоящем в България са 9. В хронологичен ред осигуряването на Амонапс досега се е осъществявало по следния начин: лекарственият продукт се прилага в терапевтичната схема от 2000 г. През 2000 г. той е осигуряван и заплащан от Министерството на здравеопазването като неразрешен за употреба на територията на България продукт, тоест в порядък на изключение.
През м. януари 2001 г. влиза в сила Наредба № 2 за условията и реда на лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти.
Съгласно изискванията на този нормативен акт ангажимент на лечебното заведение е медикаментозното обезпечаване на болните. През 2001 г. лекарственият продукт е закупен еднократно от Националната здравноосигурителна каса. През следващата 2002 г. Министерството на здравеопазването съдейства за по-бързо регистриране на продукта в Изпълнителната агенция по лекарствата, което се случва през м. юни, за да бъде възможно закупуването му и приоритетно осигури средства, така че през м. юли 2002 г. беше осигурено лечението за следващите месеци.
През настоящата 2003 г. в ръководството на министерството многократно е обсъждан проблемът за лечението с Амонапс на деца с вродена хиперамониемия.
Уведомихме ръководството на НЗОК за нашето предложение лекарственият продукт да бъде реинбурсиран от нея, тъй като лечението с него се провежда в домашни условия. Разбира се, имаше кореспонденция с НЗОК, в Комисията по здравеопазване този случай действително беше разглеждан и като решение на комисията, с което Министерството на здравеопазването се съобрази, тогава обявих, че ще поемем лечението до края на тази година, Министерството на здравеопазването осигури средства от бюджета си в размер на 150 хил. лв. или със заявени общо 64 опаковки или 16 хил. таблетки, спазвайки разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 10-12 от Закона за обществените поръчки. С осигурените количества се гарантира лечението на деца до м. май 2004 г. Реиндуксирането на този лекарствен продукт от Здравноосигурителната каса може да бъде извършено на основание на чл. 56, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, съгласно който предписването и получаването на лекарства за пълно или частично заплащане от касата извън списъците по чл. 55, ал. 2, т. 7 от изпълнител на медицинска помощ се извършва след писмена обосновка на необходимостта. Заплащането на тези лекарства следва да става с разрешение на директора на съответната каса.

Това дава възможност при подготвяне на позитивния списък и на Националния рамков договор за 2004 г. да бъде постигната договореност с Националната здравноосигурителна каса и предвидени средства за реинбурсирането на това лекарствено средство. По този начин се урежда трайно снабдяването с Амонапс на нуждаещите се деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Константинова, имате право на реплика. Заповядайте, да реагирате на отговора.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПСОДС): Благодаря, господин министър.
Съжалявам, че голяма част от народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България и на НДСВ не бяха тук, за да чуят част от Вашия отговор, тъй като те са склонни непрекъснато да критикуват за щяло и нещяло  правителството на ОДС, как по време на правителството на ОДС се е разрешавал този въпрос със снабдяването на това скъпоструващо лекарство, независимо дори, че не е било още регистрирано, но са се намирали законни начини.
През 2002 г. наистина е било снабдено еднократно от касата, но за съжаление едва след смъртта на детето от Шуменско. 
Надявам се, уважаеми господин министър, че крайното нормативно уреждане на проблема през 2004г. е или ще бъде факт и нека никога повече да не бъдем свидетели такива въпроси да се решават в Комисията по здравеопазването, когато подобен спор можеше да намери решение много по-рано и на друго равнище.
Искрено се надявам, че болестта дефект на урейния цикъл ще бъде  включена или в Наредба № 23 на Министерството на здравеопазването, или амонапс в позитивния списък. Наш дълг е да защитим правото на всяко българско дете на здраве, лечение и нормален живот. Разчитам на Вашата дума и се надявам на реални резултати, тъй като в продължение  на две години се наслушахме на голи обещания.
Редно би било Министерството на здравеопазването да излезе с предложение за цялостна стратегия за ранна диагностика и лечение на болните.  Семействата на децата с хиперамониемия и много медици следят неотклонно, с интерес и надежда развитието на събитията около поставения проблем. Уверявам Ви, че лично аз няма да отстъпя от моите позиции за окончателно уреждане на въпроса в качеството си на медик и народен представител. Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви,  госпожо Константинова.
Дуплика ще искате ли, господин министър? Не искате.
Следва питане от народния представител Стойчо Кацаров относно приложението на така наречените програми на Националната здравноосигурителна каса за безплатно лечение.
Заповядайте, господин Кацаров, да развиете своето питане. Както знаете, по правилник разполагате с 5 минути.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър Богоев! Поводът за моето питане към Вас е една молба, която получих от Николина Дачева от Хасково, която също така е адресирана и до Министерството на здравеопазването, но жената не е получила отговор. Няма да навлизам в подробности, казвам само, че това е поводът и тук няма нищо общо конкретното искане, а е важен принципът.
Госпожа Дачева е болна от ревматоиден артрит. Преди няколко месеца е навършила 55 г. С навършването на 55 г. тя е получила писмо от Районната здравноосигурителна каса в Хасково, че здравноосигурителната каса прекратява отпускането на препарата “Арава” с аргумента, че не отговаря на критерия за възраст съгласно програмата за лечение на болни с ревматоиден артрит. Тя е получила поздравления за рождения си ден от здравноосигурителната каса. Те са й казали: “Честит рожден ден! От утре си купувайте лекарствата.” Жената е пенсионерка.
Използвам това писмо, не за да отговорим днес конкретно на госпожа Дачева, а за да поставя въпроса принципно пред Народното събрание: допустимо ли е такова нещо? Допустимо ли е права на български граждани да бъдат ограничавани заради това, че са навършили една или друга възраст? Кой е човекът или хората, които решават каква да бъде тази граница? Как е избрана тази граница от 55 години и защо да не е 56 или 54? Това, според Вас, господин министър, не противоречи ли на Конституцията на Република България, където е записано, че правата на всички нас са равни? Вие само преди два месеца положихте клетва тук, от тази трибуна, да спазвате и изпълнявате Конституцията. Аз зная, че това не е пряк резултат от Вашите действия и от действията на министерствата, но зная също така, че в Закона за народното здраве пише, че министърът на здравеопазването отговаря за цялостната здравна политика. И министърът на здравеопазването не може пасивно да мълчи в такъв случай.
Ето защо аз  поставям днес пред  Вас въпроса по този начин. 
Моля да отговорите на народните представители и на тези, които ни гледат или ни слушат: смятате ли подобен подход за конституционносъобразен и какви мерки ще предприемете като министър такава дискриминация да бъде отстранена от практическо приложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Имате думата за отговор, господин министър. Разполагате с 10 минути.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Кацаров! Съгласно чл. 66, ал. 1 от Националния рамков договор за тази година Националната здравноосигурителна каса съвместно с консултанти по съответните заболявания и експерти на Българския лекарски съюз разработва програми по някои заболявания и лекарствени продукти за тяхното лечение. Политиката на Министерството на здравеопазването в тази област се провежда чрез определяне на заболяванията по Наредба № 26,  чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса напълно или частично заплаща.
Тъй като Вашият актуален въпрос засяга дейността на Националната здравноосигурителна каса, моят отговор основно се базира на становище, получено от директора на Касата. 
Програмите са структурирани като документи в седем основни раздела, съгласно същата разпоредба. В раздели 3, 4 и 6 на програмите задължително са записани включващи и изключващи критерии, които регламентират медицинските и клинични параметри за одобряване или неодобряване на кандидатстващите за лечение, задължително здравноосигурени лица. Параметрите, отнасящи се до възраст или  брой лечебни курсове за конкретно лечение, са свързани с одобрените при разрешението за употреба на лекарствени продукти показания в оптимален период на въздействие на лечението, степен на тежест на заболяването и т.н.
Освен чисто медицински съображения се отчита и наличието на други конвенционални средства в лекарствения списък на Касата, заплащани за същите заболявания: възрастта на най-често обърналите се към системата за задължително здравноосигурени лица с молба за същото заболяване, както и баланс между възможността за финансово обезпечаване и необходимостта за подпомагане на пациентите в по-тежка форма на заболяването. Под внимание се взема и правото на достъп до скъпо лечение на по-голям брой нуждаещи се пациенти. Тоест, осигурява се по-голяма обръщаемост на пациентите, подходящи за съответното лечение.
На основание Националния рамков договор 2003 са разработени 14 програми за лечението на над 15 000 задължително здравноосигурени лица на обща стойност около 48 млн. лв. В НЗОК ежегодно постъпват предложения, молби, жалби и запитвания за все по-голям брой заболявания и съответно все по-нови, съвременни, но и по-скъпи лекарства. Всички те са неизменно свързани с настояването за незабавно включване в листата на Касата и тяхното безотказно заплащане.
Видно от по-горе посочените данни и предвид ограничените бюджетни средства НЗОК не е в състояние да покрива всички искания на сто процента, отправени както от страна на пациентите, така и от страна на сдружения, асоциации и институции. Според ръководството на Касата открит стои въпросът следва ли задължително здравното осигуряване да покрива медикаментозното лечение на заболявания с ниска популационна заболеваемост, изискващи в същото време  отделянето на значителен финансов ресурс.
Във връзка с питането за програмата за лечение на ревматоиден артрит конкретният отговор на Националната здравноосигурителна каса е, че в лекарствения списък на Касата освен продуктите, включени в програмата, НЗОК заплаща за лечение на ревматоиден артрит още около 130 лекарствени продукта, в които няма ограничение за възраст. Това означава, че тази област е една от най-добре покритите от медикаментозна гледна точка. Възрастовата граница в програмата е определена на 55 г. за някои от продуктите, с изключение на един, който е до 60 г., именно с цел да бъдат включени в програмата само тежки форми на заболяванията, хронифицирани и в сравнително по-млада възраст. Така принципът на равнопоставеност е балансирано представен, още повече, че той следва да се прилага не само в сферата на едно заболяване, а в контекста на всички останали заболявания и обезпечеността на лечението в рамките на определения за това бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кацаров, разполагате с две минути, за да развиете своите уточняващи въпроси.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не чух отговора на въпроса, който поставих: как е определен критерият възраст? Кой е критерият, по който българските граждани се разделят на две – такива, които имат право да получават лекарството “Арава”, и такива, които нямат право да го получават?
Що се отнася до отговора, който дадохте, че има много лекарства, които се доплащат частично от Националната здравноосигурителна каса, това е дебат, който ние с Вас не можем да водим, защото Вие професионално не сте подготвен. Това са лекарства. Директорът на Националната здравноосигурителна каса Ви е написал за аспирин и аналгин, че ги доплаща частично, когато лекуват ревматоиден артрит, а аз говоря за “Арава”, говоря за медикаменти от I група, които наистина могат да повлияят и да предизвикат обратно развитие на ревматоидния артрит, а не просто да подтискат болката. Кого заблуждаваме? Тия, които не знаят. Само че аз го знам това нещо.

Моят допълнителен въпрос към Вас е следният. Две са групите препарати, единият от които е “Арава”, които наистина водят до драматично обратно развитие при болестта ревматоиден артрит. Знае ли министерството колко души според програмата на Здравноосигурителната каса се лекуват с тези лекарства и какъв е общият брой на болните от ревматоиден артрит в сравнение с тези, които се лекуват с посочените медикаменти, един от които е “Арава”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин министър, заповядайте за отговор на уточняващия въпрос.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря за този допълнителен въпрос. Той ми напомни за един стар анекдот: Преподавателят казва: “Знаете ли колко души са загинали през Втората световна война?” Студентът казва: “Еди-колко си милиона”. Преподавателят казва: “А ЕГН-то, моля?”.
Извинете, д-р Кацаров, това е твърде конкретен въпрос. Разбира се, че ние знаем тези цифри, естествено, че не мога да Ви ги цитирам в момента, тъй като въпроса го чух преди десет секунди, но възможностите на министерството, на държавния бюджет и на държавата като отговорна за социалната политика винаги трябва да се има предвид, че са ограничени като форма и като обем във възможностите на обществото като икономика, като финанси, като ресурс, който може да се отдели за една или друга област. Разбира се, не можем и трябва да се сравняваме не с държавите, които са по-скоро там, откъдето идваме, а трябва да гледаме към държавите, към които ние отиваме и където действително обществото е по-богато и решава по-добре и по-пълно тези въпроси.
Уверявам Ви, че съобразно възможностите на бюджета и съобразно приоритетите на обществото министерството винаги ще стои на тази позиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Кацаров, имате възможност да реагирате на този отговор.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, наистина заприличахте на човек, който е отишъл на изпит, като студент, който не се е подготвил добре за изпита.
Аз не Ви питам колко са жертвите на Втората световна война. Зададох много прост въпрос: знаете ли колко души се лекуват с “Арава”? И това го има в Рамковия договор, който е приподписан от Министерството на здравеопазването, в тази програма за ревматоиден артрит, за която аз задавам въпрос. Става въпрос за 600 души.
Но истинският, големият въпрос, на който Вие така и не желаете да отговорите, е как разделихте българските граждани на такива, които имат право, и такива, които нямат право да получават наистина доброто лекарство по възрастов критерий. Вярно е, че е 60 години, но е 60 години от юли месец. И това не знаете вероятно. През юли месец е променено. Преди това беше 55 години. И всички над тази възраст нямат право да получават. В момента, в който той празнува рождения си ден, от утре трябва да го купува. Една опаковка “Арава” струва 192 лева. Колко души над 55-годишна възраст могат да си купуват това лекарство ежемесечно, защото то се пие непрекъснато?
Вашите отговори, господин министър, ми напомнят нещо друго. Напомнят ми какво каза вашият лидер преди две години: че богатството на България са хората. От Вашия отговор аз разбирам, че не всички хора са богатството на България, част от тях са богатството на България.
Разбирам и нещо друго. Жалко за министър Финков. Неговата смяна беше извършена с желанието за по-добро, с желание за промяна, за по-добра работа в системата на здравеопазването. Не само от отговора на моето питане и на моя въпрос, но и от отговора, който дадохте на колегите, аз ще кажа: смяната беше безсмислена. Нищо добро няма да се случи. Благодаря. (Ръкопляскания в ПСОДС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Следват актуален въпрос и питане към министъра на енергетиката и енергийните ресурси господин Милко Ковачев.
Разбирам, че народните представители Румяна Георгиева и Асен Гагаузов са се споразумели да разменят местата на своите въпроси, така че първо ще мине питането от народния представител Асен Гагаузов.
Заповядайте, господин Гагаузов, да развиете питането си.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От името на над 90 бивши миньори от обявеното в несъстоятелност “Мини Балканбас” Акционерно дружество – Сливен, и заболели от професионални болести като силикоза, вибрации, смъртни злополуки, с приети от синдика на това дружество изпълнителни листи, ние питаме: кога ще бъдат изплатени техните обезщетения? 
От 31 март 2001 г. синдикът на това дружество Георги Добрев е спрял изплащането на горните обезщетения с мотива, че липсват активи за осребряване. Многократно чрез Съюза на миньорите -  пенсионери, лично Вие, господин министър, и при проведената Ви среща в Твърдица през август 2002 г. по тези проблеми сте запознат и сте ги уверили, че търсите начин за решаването на проблема им. В такъв смисъл е и отговорът във Ваше писмо от 22 октомври 2002 г., като ги препращате към Министерството на труда и социалната политика, където се подготвя нормативен документ за гарантиране вземанията на работници и служители при обявяване на дружество в несъстоятелност. Но знаем, че този бъдещ нормативен акт вероятно ще се отнася и ще урежда проблемите от момента на неговото приемане нататък, което не решава техния въпрос.
Съгласно Постановление № 199 от 1996 г. и № 195  от 2000 г. бе закрита по-голяма част от въгледобива в Сливенския регион, като успоредно със закриването и ликвидацията на мините в горните постановления беше залегнала една значителна част и за мерки по алтернативна заетост на съкратените миньори в този район, като се има предвид, че той е със смесено население и там безработицата е изключително голяма. Досега нищо не е предприето в тази насока и Ви питам дали ще се предприеме нещо.
Бившето ръководство на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси беше подработило подобно Постановление № 74 от 27 март 1998 г., където в чл. 3, ал. 5 се уреждаше изплащането на такива обезщетения на заболелите миньори от уранодобива. Тези разходи вече са направени и изплатени.
Сега, господин министър, въпреки че сте информиран и за неправомерно прехвърляне на активи през 1996 г. в нарушение на закона и изкуствено намаляване на активите на обявеното в несъстоятелност дружество “Мини Балканбас”, тук само за секунда ще дам едно пояснение, че всички тези активи, които можеха да вършат някаква работа, бяха отделени в отделно дружество, а това, което не можеше и не ставаше или трябваше да бъде закрито и ликвидирано, остана заедно с хората, които бяха съкратени, в друго, от което те не можаха, вследствие ликвидацията му, да получат именно тези обезщетения. И в този смисъл обявеното в несъстоятелност “Мини Балканбас” не е в състояние с активите си да обезпечи изплащането на тези обезщетения.
Нагнетява се едно сериозно напрежение в тези хора, сезиран е съдът и прокуратурата в гр. Сливен за неправомерни действия на синдика, но като принципал е необходимо да се намесите, за да не се стигне до масови протестни действия и сезиране на Международния съд в Страсбург, каквито постъпки междупрочем вече са направени.
За да се избегнат всички тези масови протестни действия и се удовлетворят безспорно справедливите и законни искания на миньорите от “Балканбас”, Ви питам:
Първо, какви мерки се предприемат от Ваша страна за изплащане обезщетението на миньорите?
Второ, смятате ли, че е справедливо миньорите да се третират като кредитори на държавата? Питам да ми отговорите не съобразно Търговския закон, защото аз го знам, а дали е справедливо.
И трето, защо не се подготви постановление на Министерския съвет, подобно на това при закриване на уранодобива, с цел гарантиране изплащането на обезщетението на миньорите. Още повече, че не става дума за милиони, а става дума за около 300 хил. лв., което според мен не би било непосилна сума за Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, като имаме предвид, че разходите в системата са стотици милиони левове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Заповядайте, господин министър, да отговорите. Разполагате с 10 минути.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гагаузов. Този въпрос действително ни занимава и аз лично съм се занимавал с него, включително и на срещи с потърпевшите хора. Той е изключително болезнен и сложен.
През последните две години многократно ни се е налагало да търсим нетрадиционни подходи, за да намерим решение на онаследените казуси и същевременно да решим някои от възникналите казуси. В крайна сметка цялостната тежест все пак трябва да е ограничена – такава, каквато Вие я описахте във Вашия въпрос. И бих искал веднага да Ви информирам, че Министерството на енергетиката и енергийните ресурси подготви проект за изменение и допълнение на Постановление №195 на Министерския съвет, за техническа ликвидация и преодоляване на вредните последици при прекратяване и ограничаване на производствената дейност при въгледобива, което предвижда гарантиране на изплащанията на обезщетенията на именно тези случаи сред миньорите. Проектът на постановление в момента е в процедура на съгласуване по реда на чл. 58 от Устройствения правилник на Министерския съвет и вярвам, че до края на тази година миньорите ще получат своите обезщетения, заедно с дължимите лихви по забавянето. Това е философията на внесените и в съгласувателен процес изменения в наредбата. 
Ако не възразявате, уважаеми господин Гагаузов, подготвил съм подробна информация за предисторията на проблема и състоянието на дружествата, което бих желал да ви предоставя писмено като допълнение на този кратък и по същество отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате две минути, за да развиете своите два уточняващи въпроси, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз имах и уточняващи въпроси, имах и желанието да подскажа по какъв начин би могъл да се разреши този въпрос, но разбирам от отговора на господин министъра, че такъв проект за постановление вече има. Ако наистина това постановление бъде прието и средствата бъдат изплатени до края на годината най-вече тези над 90 човека ще бъдат напълно доволни от това, което е свършило министерството.
Позволявам си от тяхно име да благодаря предварително за това, което е направено. Иначе, знаем, че въпросът не е толкова политически. Той не е и въпрос, свързан със структурната реформа, въпросът е поставен за това, че тези хора са отдали своя труд, своя живот в мините и на тях са присъдени вземания и се полагат тези пари. Благодаря за разбирането и се надявам, че всичко това ще бъде направено и те ще бъдат доволни. 
Благодаря, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин министър, изглежда е изчерпано всичко по това питане, следователно да минем към другия въпрос.
Народният представител Румяна Георгиева има актуален въпрос към министъра на енергетиката и енергийните ресурси. 
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Както знаете, през последните 10 – 12 години въпреки сътресенията в икономиката Мини “Марица-Изток” са едно от малкото предприятия в държавата, което ежегодно реализира печалба, редовно внася задълженията си към държавата и произвежда близо 40% от електроенергията в Република България. 
Въпреки всичко това положително искам да се спра само на няколко факта. Знаете, че на 10 ноември 1998 г. се сключва споразумение за разработване на проект между НЕК, Мини “Марица-Изток”, председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки, от една страна, и компаниите “Енерджи” и “Рейн-Браун”, Германия, с цел създаване на юридическо лице, българско акционерно дружество, което да притежава собственост и правата да управлява независимо и самостоятелно дейността на ТЕЦ “Марица-Изток 2” и Мини “Марица-Изток”.
Тази сделка остава, първо, само в споразумението, но по-късно в кратки срокове, без публичност за условията, след Заповед № 245 на господин Шиляшки от 7 юли 2000 г., Старозагорският окръжен съд на основание чл. 4 от Търговския закон вписва новоучредено дружество – “Минна компания “Марица-Изток” с основен предмет на дейност – всяка дейност, насочена към трансформиране на дружеството от дружество за разработване на проекти във въгледобивно дружество. 
Още тогава въпросът за съотношението на собствеността е определен като 70:30 в полза на “Рейн-Браун”. До този момент обаче не е ясно въз основа на какви точно анализи е станало всичко това и какви са били инвестиционните планове.
На 31 октомври 2001 г. господин Шиляшки излиза като член на надзорния съвет на дружеството и вие заемате неговото място, съгласно регистрацията при фирменото отделение на Старозагорския съд. 
Именно във връзка с това е и въпросът, както и дискусията, която се проведе в един следобед, когато аз споделих, че ще задам един такъв въпрос: какво е дало основание да участвате в това дружество. Вие казахте, че ще си търсите правата в съда за въпроса, който Ви задавам. Затова аз Ви питам: участвате ли като председател на Надзорния съвет на Минна компания “Марица-Изток”? Освен това какво е основанието да бъдете избран за такъв председател, има ли за това решение на Министерския съвет, защото знаете, че министри нямат право да участват в контролни и управителни органи на търговски дружества? Спазени ли са изискванията на Правилника на Министерския съвет за реда за упражняване правата на държавна собственост и възнаграждението, което Ви е определено, съгласно устава на компанията? 
Задавам Ви този въпрос, защото когато питах за възнагражденията, които получават членовете на политическия кабинет на вашето министерство и служителите в Министерството на енергетика, Вашето име не фигурираше там като участник в контролни и управителни органи на търговски дружества. Плюс това тази информация вие споделихте, че по Закона за защита на личните данни, Вашите колеги не искат да бъде предоставена.
Затова сега Ви моля в качеството ми на народен представител, Вие съответно да уведомите народните представители по тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Георгиева! На Вашите въпроси ще отговоря последователно – да, както нееднократно съм заявявал, включително и пред медиите, аз съм председател на Надзорния съвет на Минна компания “Марица-Изток” АД. Това е публична информация, както и самата Вие във въпроса си развихте, която се намира в Търговския регистър и всеки има достъп до нея. 
На втория Ви въпрос – основанието за избиране, моят отговор е следният: за този пост не е необходимо решение на Министерския съвет или друг държавен орган. Основанието за избора ми като председател на Минна компания “Марица-Изток” АД е Решение на Надзорния съвет на компанията от 7 юни 2000 г., на което председателят на ДАЕЕР тогава, както и Вие казахте, Иван Шиляшки е избран за председател на Съвета на директорите не като име, а като позиция. Това е и записано в Протокол № 1 от заседанието на Надзорния съвет, проведено на 7 юни 2000 г. 
След избирането ми на длъжността председател на ДАЕЕР на 26 август 2001 г. автоматично поех това задължение.
На третият Ви въпрос: спазени ли са изискванията на Правилника на Министерския съвет за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала и други разпореждания на Министерския съвет, моят отговор е следният: Минна компания “Марица-Изток” АД не е държавна компания, а е акционерно дружество с капитал, образуван, както и във Вашия въпрос беше отбелязано, от частно-правни субекти “Рейн-Браун”  и Мини “Марица-Изток” ЕАД. В този случай е приложим Търговският закон, а не Правилникът  на Министерския съвет за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие. 
На четвъртия Ви въпрос, който беше за възнаграждението ми, което е определено от устава на компанията, моят отговор е следният: възнаграждението на членовете на Надзорния съвет на Минна компания “Марица-Изток” АД, е определено на заседание на Надзорния съвет от 7 юли 2000 г. е в размер на една минимална работна заплата за страната.
Бих се радвал, госпожо Георгиева, ако заедно успеем да изградим жизнен стандарт, който да позволява минималната работна заплата в страната да бъде 3500 евро, както в един вестник постъпи цитат от Вас, което всъщност беше и далеч предхождащо Вашия официален въпрос. За съжаление, минималната работна заплата в страната все още не е достигнала такъв размер. Разпространената от Вас информация за размера на възнагражденията, които уж съм бил получавал, не бих желал да квалифицирам и е срещу мен или институцията. Надявам се, че това е плод на недостатъчна информираност и се радвам, че мога да Ви информирам тук, в Народното събрание, за да не бъдете подвеждана в този план.
Също така бих искал да споделя с Вас, за да затворим тази страница, че цялата сума на полученото от мен възнаграждение от 2001 г. до момента като председател на Надзорния съвет на Минната компания е предоставено на 50-те деца от Дома за деца с умствено увреждане в старозагорското село Студен кладенец. Не смятах за уместно да споделям това преждевременно, тъй като не считам, че е възпитано да се коментират такива жестове на благотворителност, и ако не беше Вашият интерес към този въпрос, не бих си позволил да го коментирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министре.
Госпожо Георгиева, имате възможност за реплика на въпроса.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (независим): Благодаря, господин председател. Благодаря, господин министър. Въпросът във връзка с възнаграждението беше зададен затова, защото Вие знаете, че през 2000-ната година получи публичност възнаграждението, което господин Шиляшки получаваше като такъв член – в рамките на 2000 щатски долари или левовата равностойност на тази сума. Не знам кога и как се е променило всичко това.
Освен това останах неудовлетворена от Вашия отговор в една негова част. Все пак Вие сте министър, а Министерският съвет не е взел решение. Кой осъществява контрол върху Вашата дейност за предлаганата схема на управление, която Вие предлагате в мини “Марица-изток” заедно с “Рейн-браун”? Във връзка с информация, която бяхте предоставили за подготовката за раздържавяване на мини “Марица-изток”, посочвате какви проблеми съществуват и в същото време поставяте нова скрита форма на приватизация – чрез предпочитан инвеститор, която не е никаква приватизация. Кой ще осъществи контрол върху Вашите действия, ако Вие решите, както с това смесено дружество едва ли не подарявате мини “Марица-изток”, които по пазарна стойност са горе-долу по най-общи данни около 1,6 млрд. лв. с това смесено дружество, което е създадено? Става въпрос кой ще осъществява контрол върху Вашата дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ще искате ли дуплика, господин министре? Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: От самото начало този въпрос е на фокуса на вниманието на Министерството на енергетиката. Искам само да Ви коригирам, че мини “Марица-изток” не произвеждат 40% от електроенергията, а захранват с въглища централи, които произвеждат 38% от електроенергията на страната. Този въпрос е обсъждан. Правени бяха много често обществени обсъждания на предварителното проучване, което ние заварихме готово и подготвено в рамките на споразумението, подписано от предходното правителство. Винаги съм заявявал във всички преки разговори с ръководството на компанията, с миньорите и с обществеността, че този въпрос не може да остане извън фокуса на общественото внимание, защото действително мини “Марица-изток” са ключов фактор в сигурността на доставки в българската икономика като цяло и в частност на българската енергетика. Затова именно и всички информации по тази сделка са били предоставени по надлежния ред на Комисията по енергетика с множество информации, включително цитираната от Вас и представена пред Парламентарната група на НДСВ. Аз лично преди лятото поех ангажимент да докладвам през есента развитието на проекта. Не виждам нищо, което да е скрито. Напротив, всичко е законосъобразно, в съответствие с моите отговорности като министър.
Още веднъж от тази трибуна искам да повторя нещо, което съм подписал като споразумение със синдикатите, а именно, че скрита приватизация на мини “Марица-изток” не може, няма и няма да има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Преди да закрия заседанието, ще направя съобщение, че на 16 септември, вторник, от 14,00 ч. ще има извънредно заседание по предварително гласувания дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.) 

(Закрито в 14,06 ч.) 


Председател:
			Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
					Камелия Касабова

					Асен Агов

					Благовест Сендов

Секретари:
		Ралица Агайн

		Георги Анастасов