Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-12-16

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и  заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни):  Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно приетия дневен ред за днешното извънредно заседание първа точка ще бъде второ четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Второ, приемане на решение за приемане на бюджета на Българската народна банка.
Трето, изслушване отчета на Сметната палата.
Четвърто, второ четене на законопроекта за държавния бюджет 2004 г.

Уважаеми народни представители, започваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2004 Г.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева да представи проекта на този закон на второ четене.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, господин Димитър Петров – директор на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Жени Начева – финансов директор на Касата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 143 народни представители: за 119, против 17, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Поканете уважаемите господа в пленарната зала.
Второ процедурно предложение - д-р Кацаров. Заповядайте, доктор Кацаров, имате думата.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви,  господин председател.
Искам да направя процедурно предложение министърът на здравеопазването да  бъде поканен при обсъждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, заради това, че във времето между първо и второ четене има направена една съществена промяна, свързана с финансирането на общинските болници. До този момент никой не знае точно как ще бъдат финансирани те със средствата, които бяха прехвърлени от Националната здравноосигурителна каса в Министерството на здравеопазването, което е изключително важен въпрос, касаещ голяма част от българското население. Затова смятам, че неговото присъствие в този момент е изключително важно тук, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря Ви, господин Кацаров.
Уважаеми народни представители, има предложение да бъде поканен в пленарната зала и министърът на здравеопазването. (Неразбираема реплика.) Трябва да бъде поканен, това е предложението.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте направеното процедурно предложение. Не за допускане в залата, той винаги може да влезе в залата. Въпросът е да бъде поканен настоятелно да присъства на днешното заседание на парламента.
Гласували  152 народни представители: за 142, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Много моля за връзка веднага с министъра на здравеопазването господин Славчо Богоев, за да бъде поканен във възможно най-краткия срок да заповяда в парламента на Република България.
Госпожо Радева, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми  колеги! Позволете ми да ви представя Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. – второ гласуване.
По чл. 1 има предложение на народния представител Нина Радева, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Емилия Масларова и Янаки Стоилов в чл. 1, ал. 1 в частта "Приходи" в таблицата  т. 1 да се  диференцира по елементи на приходоизточника.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл.1:
"Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса по приходите на обща сума 795 млн. 280 хил. лв., както следва:

I.	ПРИХОДИ	795 млн. 280 хил. лв.
1.	Здравноосигурителни вноски	756 млн. 400 хил. лв.
2.	Приходи и доходи от собственост	21 млн. 880 хил. лв.
3.	Глоби, санкции и наказателни лихви	17 млн. лв.
		
	(2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса по разходите и трансфера на обща сума 879 млн. 393 хил. 797 лв., както следва:

II.	РАЗХОДИ	878 млн. 093 хил.797 лв.
1. 	Текущи разходи	798 млн. 453 хил. 797 лв.
1.1.	Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения	11 млн. 632 хил. 133 лв.
1.2.	Други възнаграждения  и плащания за персонала	572 хил. лв.
1.3.	Осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) и здравноосигурителни вноски от работодатели	3 млн. 786 хил. 660 лв.
1.4.	Издръжка	12 млн. 757 хил. 804 лв.
1.5.	Здравноосигурителни плащания за: 	769 млн. 705 хил. 200 лв.
1.5.1.	- първична извънболнична медицинска помощ	103 млн. 500 хил. лв.
1.5.2.	- специализирана извънболнична медицинска помощ	94 млн. лв.
1.5.3.	- стоматологична помощ	49 млн. лв.
1.5.4.	- медикодиагностична  дейност	41 млн. лв.
1.5.5.	- лекарствени средства за домашно лечение	236 млн. 500 хил. лв.
1.5.6.	- болнична медицинска помощ	245 млн. 105 хил. 200 лв.
1.5.7.	- други здравноосигурителни плащания.	600 хил. лв.
2.	Капиталови разходи	4 млн. лв.
3.	Резерв за непредвидени и неотложни нужди	75 млн. 640 хил. лв.
III.	ТРАНСФЕР към бюджета 
на Държавното обществено осигуряване по чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване	1 млн. 300 хил. лв.

	   (3) Приема дефицит по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. в размер на 84 113 797 лв.
	   (4) Дефицитът по ал. 3 се финансира за сметка на наличните средства на Националната здравноосигурителна каса в Българска народна банка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, имате думата по първия текст на закона.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Точно в чл. 1 са промените, за които говорех преди малко, когато предложих да бъде поканен и господин министъра. Тук е промяната в текста, който е на първо четене, с която се намаляват с 90 млн. средствата, предвидени за болниците, които са предвидени като разход на Министерството на здравеопазването.
Това е първият въпрос, който трябва да изясним днес – какъв е начинът, по който ще се харчат тези средства? По какъв начин Министерството на здравеопазването ще предостави тези 90 млн. на общинските болници?
Радвам се, че народните представители от мнозинството, в т.ч. и д-р Адемов, който обича да се обажда от място, не обича да говори от трибуната, разбраха, че в първоначалния вариант на законопроекта това беше практически неосъществимо. Но още нямаме отговор на въпроса как ще се изразходват тези средства. Защото това, което чувам от мои колеги от мнозинството, ме навежда на мисълта, че министърът на здравеопазването е на път да реализира идеята за две здравноосигурителни каси в страната.
Практически половината от средствата, при по-голямата част, ще се изплащат от Министерството на здравеопазването, пак за дейност от диагнози, всичко това е неофициално. Така се работи в здравеопазването в момента, и то от доста време – неофициално. 
В същото време Националната здравноосигурителна каса също ще плаща за дейност, ще плаща по клинични пътеки. Изправени сме пред феномена да имаме две здравноосигурителни каси – едната от тях се нарича “Министерство на здравеопазването”.
Има още нещо, за което говорят цифрите в така предложения проект – отказ от реформа.
Правилно беше предложението средствата, заплащани от здравноосигурителната каса да се увеличават. Добро беше предложението тези средства да бъдат 345 млн., близо два пъти повече, отколкото бяха през 2003 г. В сега предложения текст имаме отказ от това. Увеличението през 2004 г. спрямо 2003 г. ще бъде само с 45 млн., от 200 отиваме на 245 млн. Ще имаме 10, 15 или 20 клинични пътеки…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Министър Славчо Богоев вече е в пленарна зала, господин Кацаров!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Радвам се, че е тук и го поздравявам от името на всички депутати – добре дошъл, господин министър! Чакаме Ви с нетърпение да дойдете, за да отговорите на въпросите, които се опитвам в момента да формулирам от трибуната на Народното събрание.
Да продължа оттам, докъдето бях стигнал. На практика това означава отказ, забавяне на идеята, за която, поне според мен, имаше консенсус в Комисията по здравеопазване – че средствата, плащани от здравноосигурителната каса за болнична дейност, трябва да се увеличат и то с бързи темпове, колкото се може по-скоро да стигнем до времето, когато тази дейност ще се плаща изцяло от Националната здравноосигурителна каса. Поправките на второ четене на практика означават отказ. Това е отказ от реформата! Тук е разковничето на здравната реформа. Това е начинът, по който могат да бъдат преструктурирани болниците – единствено като бъдат принудени да се преструктурират заради начина на плащане, заради плащането за дейност. Това нещо, за съжаление, в доклада, който ни се предлага за второ четене, е в отстъпление. В отстъпление е от позиции, които бяха постигнати в предварително предложения от Националната здравноосигурителна каса и одобрен от правителството и Народното събрание проект за бюджета на НЗОК.
Според мен, средствата, както бяха заложени в първоначалния вид на бюджета – с 45 млн. лв. за болнична дейност от НЗОК, трябва да останат същите, това е правилният път.
И второ, силно се надявам министърът на здравеопазването да обясни на народните представители по какъв начин ще бъдат заплащани средствата, които се прехвърлят към Министерството на здравеопазването и за държавните, и за общинските болници. Има ли разделяне на болниците в зависимост от начина им на регистрация – дали са университетски, ОРБ-та или общински болници, каква е системата на плащане по диагнози, защото това са изключително важни въпроси и са пряко свързани с разглеждания в момента бюджет на НЗОК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин Кацаров! Ако добре сте прочели дневния ред, в момента гледаме Закон за бюджета на НЗОК! Този бюджет разпределя единствено и само пари от здравноосигурителни вноски! Става въпрос за здравноосигурителни плащания. Тези 90 млн., за които говорите, са съвсем отделна тема. Това са пари от данъци.
Ако още не сте разбрали, че парите от данъци и парите от здравноосигурителни вноски не се смесват в едно, както междупрочем искат и някои други колеги, това е отделна тема, но аз съм сигурен, че Вие го знаете.
Друг е въпросът, че трябва да има яснота по това, за което Вие питате. Надявам се, че господин министърът ще даде разяснения.
Но дълбоко не съм съгласен с Вас, че трябва да коментираме тези 90 млн., защото става въпрос само и единствено за здравноосигурителни плащания и за нищо друго. И за това, което е предвидено, естествено, в разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. От тази гледна точка говоря за дефицит, който е свързан единствено и само със здравноосигурителни плащания. Другите 90 млн. са от макрорамката на бюджета. Това са пари от данъци, а не от здравноосигурителни вноски и Вие това прекрасно го знаете!
По въпроса, че искате да попитате министъра – и аз искам да го попитам, и аз искам да чуя отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте за втора реплика, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Смятам, че д-р Кацаров постави по повод на чл. 1 един въпрос, към който ще се върнем неколкократно и в него има основание. 
Формално погледнато, д-р Адемов е прав – става дума за други парични потоци, които обаче се насочват към същата обща система.
Господин Кацаров, Вие сте прав, че формално погледнато, в България от 2004 г. започват да действат две здравноосигурителни каси със свой финансов механизъм. По два начина парите ще отиват към част от болничните заведения, главно към общинските болници. Но аз лично смятам, че това е принудително и временно, надявам се, отиване към две здравноосигурителни каси. Надявам се, че ние рано или късно след големия провал тази година и през следващата година на целия замисъл да се набират здравноосигурителни вноски и хората да могат да ползват медицински услуги, ще отидем към две каси. Няма друг изход. 
Още навремето, когато сте конструирали реформата и сте заложили този механизъм на събиране и изплащане на парите, там е допусната грешката. Сега принудително трябва да я коригираме, след като една година е проспана и след като са проспани два месеца от времето, когато на Здравната комисия се постави въпросът, че 500 хил. души не са плащали и няма как да плащат здравноосигурителните си вноски. Догодина проблемът ще бъде още по-голям. И ние тогава трябва да стигнем до принудителни решения.
Аз съм за това да бъде утвърден чл. 1. След това в изказването си ще кажа какви резерви имам предвид. Но няма как да променим това, което се предлага от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петков.
За трета реплика има думата госпожа Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът, който сега разглеждаме, не само не е отказ от здравна реформа, а е едно логическо продължение и политическа воля да бъде проведена такава здравна реформа. Но поради сложността на механизма за провеждането на тази реформа, която в особена степен касае и начина на преструктуриране на общинските болници, за момента е взето такова политическо решение, което би могло да се обсъжда в различен формат и под различна форма. 
Това, което касае бюджета на Националната здравноосигурителна каса, е само намаляването на нейния дефицит, тоест намаляването в чл. 3 на сумата от 174 113 797 на 84 113 797. Така че това са тези 90 млн., които ще бъдат всъщност за сметка на държавния бюджет, а не за сметка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това е въпросът по същество, свързан с конкретния бюджетен закон, който разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Господин Кацаров, имате право на дуплика. Заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Адемов! Всичко това прекрасно го разбирам и Вие знаете, че го разбирам прекрасно. Аз поставям въпроса от гледна точка на това, че бюджетът е израз на политика. И ние днес говорим и поне аз поставям въпроса за здравната политика и за бюджета като израз на здравната политика, която води в момента правителството.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Въпросът е дали гледаме всички бюджети или само бюджета на Касата.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Аз така поставям въпроса. Няма как да разделим плащанията за болниците дали са от един или от друг източник, когато говорим за политиката към тези болници. Ние ги разделяме, но това е знак за начина, по който подхождаме към тях. Това се опитвам да кажа. 
Уважаеми господин Петков, има начин да променим, като просто не подкрепим предложението на комисията, а подкрепим законопроекта в първоначалния вид, приет на първо четене. Тогава ще останат 335 млн. за болниците. Всъщност това е голямата промяна. Другите 3 млн., които са прехвърлени от средствата за лекарства в средствата за общопрактикуващи лекари, са дреболия, която виждам как хубаво се усмихват тук шефовете на Касата, които могат да си ги направят като вътрешни компенсирани промени и за това ние дори не им трябваме.
Госпожо Радева, що се отнася до това, което казахте, че това е израз на грижата, според мен това показва непознаване на принципите и механизмите на здравната реформа.
Първо, що се отнася до общия размер на средствата. За 2003  г. те са били 540 млн. – общо през общински бюджети, през бюджета на Министерство на здравеопазването и бюджета на Националната здравноосигурителна каса – 540 млн. За 2004 г. те са 525 млн., тоест имаме едно ефективно намаление от 15 млн. лв., които ще бъдат отпуснати по-малко за болнична помощ за следващата година. Това аз не наричам грижа за реформата. Напротив, реформата изисква свръхфинансиране, за да може след това като ефект да получим икономия на средства. Това нещо тук не се случва.
Вторият ми аргумент,  че това е  обратно на идеята за реформа, и тук отговарям и на господин Кръстьо Петков, е, че идеята за реформа никога не е била да има две национални здравноосигурителни каси. Напротив, ако погледнете в стратегията, приета за 2005 г., се предвижда постепенно увеличаване на дела на плащане от Националната здравноосигурителна каса до цялостното поемане на това финансиране от НЗОК. Тук това е отстъпление от темпото, с което се извършва реформата. По-добрата цифра е 335 млн. да минат, защото с всичките им недостатъци плащанията по клинични пътеки са по-добър механизъм, отколкото плащането на база на исторически бюджет. В този смисъл това е отстъпление и забавяне хода на реформата. Това се опитвам да подчертая. 
Затова считам, че първоначално предложеният от правителството вариант за бюджет за Националната здравноосигурителна каса е по-добър от този, който комисията ни предлага на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кацаров.
Има думата господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Аз продължавам темата на д-р Кацаров – не забавяне, това си е жив провал на реформата. Аз искам да попитам тук и сега: ако някои хора нямат памет, ако преди един месец не се говореха съвсем други неща, когато се казваше, че парите за болниците стават два пъти повече – от 200 на 400 млн. – с това бяха изпълнени всички вестници и всички медии. Това бяха доводите, с които се казваше, че здравната реформа продължава с много силно темпо. И  това е принципът да се заплаща за дейност през Националната здравноосигурителна каса. 
А сега какво стана? Дойде комисията. ДПС и НДСВ не можаха да се разберат за общинските болници, които всъщност бяха порязани от онзи бюджет, първото издание. И д-р Адемов знае това, и цялото ДПС знае това. И те с право са срещу такъв тип бюджет. И измъкнаха обратно, 90-те млн. лв. отидоха към министъра и сега той ще ги разпределя по някакъв друг начин. 
Министърът безспорно е длъжен тук да каже по какъв друг начин ще ги разпределя. Клиничната пътека, за която говорим, че не е инструмент за плащане, а инструмент за качество, беше превърната изключително в инструмент за плащане. Сега е интересно да видим какво ще измисли министърът? Той ще тръгне към глобализираните системи, които се правят в Европа или в Америка за разплащането на тези болници или ще тръгне към още по-тежко разглобяване на  клиничната пътека, каквото е плащането по диагнози? 
И как ще стане това плащане? Какво ще направят изпълнителите, когато от една страна ще стои Касата с едни принципи, а от друга страна ще стои министерството с други принципи? 
Не е вярно, госпожо Радева, че само общинските болници трябва да се преструктурират. Всички болници, до една болниците в България трябва да се преструктурират. Това е целта на реформата.
Второто много важно нещо, което не казва този законопроект. С него явно Вашата комисия е отстъпила на натиска. Джипитата казват, че няма да приемат рамковия договор. И хоп – от 100 на 103 млн. – намалили 3,5 млн. от лекарствата. Утре пак ще направите актуализация, господин Ананиев, защото веднъж вече я направихте. Знаете номера и пътя, по който се минава за актуализация. Пак ще си вземете парите за лекарствата, а сега само удовлетворявате условията на джипитата за приемане на рамковия договор. Това е диктатура на джипитата. Макар че във Вашите доводи беше казано и направихте световна революция, а днес се правят такива огромни заседания със синдикатите, че 330 хил. българи не са си платили вноските и какво ще стане. Господин Ананиев, длъжен сте да кажете, че нищо няма да стане, че Касата ще продължи да функционира, ако се ръководи добре, и без тези 330 хил. българи. Проблемът не може да се отнася до бюджета с такава важност и с такъв подтекст, който казва, че ако тези 330 хил. души българи не си платят, в Касата ще стане провал, Касата отива и тези българи ще умрат. Вие просто измествате въпроса, който сега искам да задам и на госпожа Радева.
Госпожо Радева, в един разговор в кулоарите, преди да отидете на заседанието, аз Ви попитах съвсем добронамерено и Ви казах: “Попитайте, защото Вие не сте доктор, какво ще плати Касата с тези пари?”, за да дадем оценката на този бюджет. Ако бяхте попитали и бяхте казали тук, в залата, да помолите председателят на управителния съвет на Касата да каже с колко се увеличават пътеките, които ще заплаща Касата, колко са диагнозите, които министърът ще плати, тогава можеше да има обективна преценка на народните представители, които не са длъжни да бъдат такива тесни специалисти и да кажат: да, с тези пари вчера купихме толкова, а утре с тези пари ще купим толкова. Тогава щеше да проличи положителната оценка спрямо този бюджет, а не само да се ръсят приказки, че бил по-добър от миналогодишния. Кое е по-доброто? Петров, ти така говореше, но от 220 пътеки паднаха на 103 в Пловдив. Сега стават 111. Кои са пътеките? Вярно е, че това е проблем на Националния рамков договор, но Народното събрание не може да не знае тези неща, за да даде оценката на един законопроект, който ще гласува с цялата отговорност, тъй като се касае за здравето на нацията. Върху тези неща трябва да се съсредоточим и тогава проблемите ще станат много по-прости и по-лесно ще минават дебатите в залата, а не да ходим да търсим теоретични задявки на политическа тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Има думата за реплика госпожа Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Игнатов, действително количествените параметри са важни, т.е. това, за което реално ще бъдат изразходени тези пари. В Комисията по бюджет и финанси този въпрос беше обсъден. Там беше съобщено, че през 2003 г. сме имали финансово обезпечение на 81 клинични пътеки, докато през 2004 г. ще имаме обезпечение за 108 такива.
Що се отнася до броя на диагнозите, говори се, че те ще бъдат от порядъка на 1950, което като маса на хора, които могат да бъдат обслужени с този бюджет в болничните заведения, е от порядъка на 570 хоспитализирани граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
За втора реплика има думата господин Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми д-р Игнатов! Очевидно е, че днес при обсъждането бюджета на НЗОК многократно ще се връщаме към тези 90 милиона.
Преди обаче да чуем министъра, бих искал да чуя и Вашето мнение – къде трябва да бъдат тези пари – в Националната здравноосигурителна каса или в Министерство на здравеопазването?
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място):  И на двете места.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е един от големите въпроси. Защото, господин Игнатов, Вие присъствахте на националната среща на директорите на общинските болници. Там тези директори категорично се обявиха против това всички пари да бъдат в Националната здравноосигурителна каса. Да, и аз, и Вие сме убедени, че един ден така ще се плаща. За съжаление нито Националната здравноосигурителна каса в момента има капацитета да поеме този финансов ресурс, който Вие добре знаете, че се увеличава със 135 милиона в сравнение с миналата година. Говоря за бюджета за болнична помощ. Като имате предвид, че в бюджета на Националната здравноосигурителна каса има резерв от 76 млн. лв., да се надяваме, че те няма да отидат за лекарства, а изключително и само за болнична помощ, аз съм убеден, че когато коментираме всички тези въпроси, трябва ясно да си дадем сметка дали Националната здравноосигурителна каса в момента има капацитета да усвои този ресурс. Има ли възможността да разработи всички клинични пътеки, които знаете колко са? Дали Националната здравноосигурителна каса в момента може да разработи всички клинични пътеки, за да може финансирането да мине на 100% на база на клинични пътеки?
Вие добре знаете, че тук има и друга система за финансиране, става дума за диагностично свързани групи, но това е друга тема, по която ще говорим по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Д-р Игнатов, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Радева! За пръв път чувам в залата, че пътеките са 108. Правя проста сметка…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място):  Друга е цифрата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Може и друга да е цифрата, но Вие казвате тази. А кой я е казал, къде е записано и точно каква е гаранцията, това е друга тема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Д-р Петров.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Да, щом д-р Петров е казал, на него може да не му се вярва, защото той не знае днес какво е казал, а утре какво говори! В Пловдив говореше за 103 пред 250 човека и пред председателя на Комисията по здравеопазването, а пък сега станаха 108. Явно натискът е много голям от някои специалисти, които искат да влязат и да работят с Касата. Аз разбирам това. Но в крайна сметка от 81 до 108 разликата е с 27 клинични пътеки. Това е с 30,3% увеличение на пътеките, а получавате 45 милиона. От 200 милиона колко са 45 милиона? Това са 20%. Ето първото нещо, върху което трябва дълбоко да се замислите. Да видим сега какво ще се направи при преговорите. Плащайки тези пътеки, ще намалят ли цените или какво? Това е много интересен въпрос, който аз ще следя. Господин Ананиев знае, че това е така. Не може пътеката да заема, да поема 60 до 70 на сто от истинската реална стойност на едно лечение, ако парите са 235 млн. лв.
Д-р Адемов, отстъплението от 335 млн. лв. плюс резерва, който се каза, че тази година ще отиде за болниците, общо стават 410, ставаше въпрос тези пари да се разпределят през дейности, които ще плати Касата. Понеже общинските болници са лошо оборудвани, имат малък брой клинични пътеки, беше заложено по административен и финансов ред да им се отрежат главите. Това е очевадно. И Вие го виждате, защото сте в парламента от много години. И виждате, че това не е пътят, по който трябва да се съкратят тези болници.
Госпожа Радева отговори само за общинските болници, защото там е бедата. А гръбнакът бил в онези болници. А дали гръбнакът е издръжлив? Дали всички прешлени на този гръбнак са качествени? Трябва да се говори за реформата изцяло, без да делим болниците според собствеността на общински и на държавни.
Какво казаха директорите в Пловдив? Те са съгласни да отидат на дейност, но изкристализира едно правило –  всички други разходи за поддържане хотелската част на болниците трябва да си плати собственикът. Собственикът на едните е държавата и трябва да си плаща министърът, собственикът на другите са общините и трябва да си плащат общините. Затова бюджетът трябва да им осигури нужните финанси. Вие бъркате тези две неща. Вие казвате, че ще плащате за дейност, а собствеността и издръжката на собствеността ще я плаща Господ. Така излиза. Защото, ако министърът плати тези пари по диагнози, колко от тях ще отидат за самата медицинска дейност и колко от тях – за поддръжка на сградите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ      ОГНЯН      ГЕРДЖИКОВ:      Благодаря, д-р Игнатов.
Искам да помоля заместник-министър Ананиев да даде разяснения, тъй като на няколко пъти се поставиха въпроси към него.
Господин Ананиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще се опитам да бъда съвсем кратък.
Първо, искам да кажа, че за болнична помощ от бюджета на Националната здравноосигурителна каса догодина ще се изразходят 305 милиона, а не 245 милиона.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място):  Триста тридесет и пет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Триста и пет милиона, като освен 245-те млн. лв., заложени в болничната помощ, ще разходваме още 60 милиона от резерва на Касата за болнична помощ през следващата година. По този начин ще стигнем общо 305 млн. лв. Това увеличение от 200 милиона на 305 милиона е със 105 млн. лв. и показва, че е значително увеличението за болничната помощ.
В резултат на последните водени разговори с Лекарския съюз пътеките, които ще бъдат включени в Националния рамков договор, са 115, а не 108. Снощи приключихме разговорите по болничната помощ, така че това е крайната цифра, която трябва да се знае тук, в парламента.
Искам да кажа, че от 1500 диагнози за тази година, както каза госпожа Радева, те нарастват на 1950, тоест 450 нови диагнози ще бъдат включени в Националния рамков договор.
Петстотин и шестдесет хиляди преминали болни ще обслужи Националната здравноосигурителна каса от 1 млн. 250 хил. всичко преминали болни. Това показва, че ние отиваме вече към 50% от здравното обслужване на населението.

Трябва да кажа веднага, че тези диагнози, които ние ги обслужваме и които са включени в клиничните пътеки, са най-тежките диагнози. Това са сърдечно-съдовите, това са хирургиите, това е онкологията, вътре вече са и протезите с Националния рамков договор за следващата година. От тази гледна точка аз не мисля, че има някакво несъответствие между ресурса, който сме предвидили за болнична помощ за следващата година, и ангажиментите, които ние в момента договаряме и финализираме с Националния рамков договор. Може би министърът на здравеопазването ще вземе отношение за общинските болници, може би не е редно аз да го казвам, но  по отношение Националната здравна каса,  това е картината, свързана с болничната помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Най-напред искам да кажа какво е нашето предложение и след това да поставя няколко въпроса. 
В чл. 1, ал. 1 в частта “Приходи”, в т. 1 “Здравноосигурителни вноски” ние,  с моя колега Янаки Стоилов,  сме поставили на вашето внимание – тази точка да бъде диференцирана по елементи на приходоизточници. Какво имаме предвид? Тоест, колко са средствата, дадени за здравноосигурителни вноски от работодателите, колко от работещите, колко от пенсионери, колко от самонаети, т.е. колко са за сметка на държавния бюджет и в това не виждаме нищо страшно и нищо трудно. Това е една много по-ясна картина: какви потоци, откъде се събират парите и какво отива в Здравната каса. И няма нищо страшно в това. Това е нашето предложение. 
Сега аз искам да поставя няколко въпроса. Много искам да чуя отговорите, защото се запознах и с някои констатации на Сметната палата от по-предишни години. 
Първо, искам да обясня на колегите, че по моя преценка средната работна заплата в Здравната каса ще бъде около 500 лв., казвам средна – за всички видове служители: и по-висшия и по-низшия персонал. Това са без осигурителните вноски. Те са на отделен ред, което никак не е малко. 
На следващо място, има други възнаграждения и плащания на персонала, които горе-долу са по 25 лв. месечно на човек, имайки предвид колко са работещите в Касата.
На по-следващо място има една много шокираща цифра – над  близо 13 млн. за издръжка. Ние имаме Национална здравноосигурителна каса и регионални. Всичко това прави бройката 29 – нека да са 30. Тринадесет милиона, което, уважаеми колеги, според мен е доста шокиращо. Аз искам да знам какво - освен вода, ток, парно, какво още – автомобили. Какво? Това са много пари, разбирате ли? Тринадесет милиона. Помислете си какви са средствата във вашите общини, във вашите региони и какви разходи са предвидени. Най-шокиращото е 4 млн. капитални разходи. Колеги, община Стара Загора има 380 хил. за капитални разходи. Цялата Старозагорска област има около 1 милион. Здравната каса има 4 милиона, при положение, че от 1999 г. досега се е обзавеждала доста пищно. 
Аз ще ви кажа – примерно в Русе 1 кв. м от закупената Здравна каса в нова сграда, прехвърлена от ДЗИ и т.н., струва 423 долара. След като са я закупили за тази скромна сума от 423 долара кв. м, след това е направен ремонт. Сложена е алуминиева дограма, сложени са плочки и т.н. Аз много искам да ви попитам – 4 милиона за какво? Здравните каси са супер луксозни места във всички областни центрове, където ги има. Идете да видите: там са кожените мебели, там са кристалните сервизи, там са детектори на лъжата едва ли не, минавате през скенер, за да влезете. Примерно в Старозагорската така се влиза. Вие давате 4 млн. разходи за капитални вложения. При положение, пак казвам, че цялата Старозагорска област има около 1 млн. капитални разходи. 
Така че, уважаеми колеги, освен за всичко друго и за общините, за които аз много се надявам, че ще разберем тези 90 млн. дали ще бъдат в Министерството на здравеопазването (как ще се оправя господин министърът – аз не искам да бъда на негово място, защото все пак той е принципал на държавните болници, а не на общинските, там общините са принципал); много бих искала тези   90 млн. поне на този етап, докато се уточни механизмът, да се разпределят направо към общините, както беше досега. След това да мислим механизма. Освен това аз просто искам да попитам какви са тези разходи за здравноосигурителната каса – Националната и, разбира се, регионалните. Защото това за мен са доста сериозни суми. Суми, които на фона на другия бюджет, който ще гледаме, и на фона на общинските бюджети, те просто са неприлично високи, още повече, че това са публични пари, обществени пари, пари на всеки един български данъкоплатец. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
За реплика давам думата на господин Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Репликата ми е по отношение на предложението, което е направено от госпожа Масларова и господин Янаки Стоилов. Ако добре си спомняме Закона за здравното осигуряване, в неговия чл. 3 е записано: “Задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявана от Националния осигурителен институт.” Това е точният текст на чл. 3 от Закона за здравното осигуряване. Понеже Националният осигурителен институт е институцията, която е овластена, съгласно текста на закона, с това да събира здравноосигурителните вноски, там има регистър на здравноосигурените лица. В този регистър, тук е пред мен, има  28 позиции, където точните приходи за всеки един месец са дадени средномесечно и аз не смятам, че трябва да ангажираме Националната здравноосигурителна каса с този проблем. Затова смятам, че предложението поне според мен не е достатъчно точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Игнатов, за втора реплика към госпожа Масларова.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Аз не споделям това виждане, че Касата е похарчила много пари. Касата не се създава за един ден, нито за една година, ако мислим в почтения план, бих казал, на нещата – да се развива здравната реформа. Ако гледаме да източваме Касата, безспорно Вие сте права. От гледна точка на логиката, няма смисъл да се платят толкова пари за сградите и след това Касата да изчезне, каквито тенденции почват да съществуват. По-важният въпрос обаче според мен е да попитате: след като Касата е разположена в добри помещения, с техника, която отговаря на съвременните изисквания, защо толкова лошо работят? Това е въпросът. Защото Касата нито организационно е добре, нито информационно е добре. Значи, ако първите години беше ударът върху Касата – купихте си коли, купихте си хубави къщи, направихте всичко вътре, както се полага и на европейско ниво.
Вторият въпрос, който се зададе, защо не работите на европейско ниво? Това е по-важното и веднага ще ви дам един от възможните отговори: защото се прави бюджет и ние чуваме, че някой ни обещава нещо. В Народното събрание всичко е писано вътре. Взимам повод от господин Ананиев, който каза: да, 60 млн. от резерва ще бъде – кой е господин Ананиев да казва това в тази зала и ние да сме длъжни да му вярваме? Уважаван заместник-министър – 12 години в Министерство на финансите, голям специалист, безспорно, но утре господин Ананиев си взема шапката и заминава за Америка. Следващият дали ще потвърди това обещание? Ами ако дойде този грип, за който се говори днес във вестниците, тези пари дали ще отидат за болниците? Може ли да се говори в Народното събрание с възможни решения в рамките на годината? Това е страшно и това е пагубно. Затова ви казвам – дайте да се ориентираме и да задаваме въпроси как работи Касата, а не как са оборудвани и в какви банки работят. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Игнатов.
Аз нямам информация, че заместник-министър Ананиев ще замине за Америка в скоро време. 
Заповядайте, д-р Кенаров, за трета последна реплика.

ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вземам отношение по изказването на госпожа Масларова във връзка с разходите, направени в Здравноосигурителната каса. Моето лично становище е, че Националният осигурителен институт изпълнява изключително добре задълженията си по приходната част – по събиране на вноските за здравноосигурените лица, които са всички в България, повтарям – задължени, тъй като имаме Закон за задължителното здравно осигуряване. Всички български граждани, дали са на трудови или нетрудови договори, дали са безработни, социално слаби – по закон са задължени да се осигуряват в Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на разходната част. Не мисля, че капиталовите разходи, заложени в Националната здравноосигурителна каса, са толкова големи, че трябва ние да искаме да ги орежем.
Уважаеми колеги, по-важното е нещо много по-съществено. В Закона за здравното осигуряване общите текстове, които сме разписали още от създаването на Касата, включително и до ден-днешен, дават възможност на Управителния съвет на Касата да размества бюджетната класификация в разходната й част, което неминуемо води не до искане на съгласие от народните представители, включително и за тези 45 млн. лв., с които беше актуализирана разходната част на бюджета само преди около месец. Когато имаме огромни финансови ресурси, които се изразходват в системата на здравеопазването, разписаните текстове от Народното събрание трябва да бъдат изключително точни и ако става дума дори за милион – милион и половина лева отгоре да се похарчи нещо по различните класификатори на бюджета, трябва да се иска съгласието на Народното събрание. За мен въпросът ще бъде тези капиталови разходи не Управителният съвет на Касата да решава как ще се изразходват, а каква информационна система ще бъде създавана в Националната здравноосигурителна каса през следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ   ОГНЯН    ГЕРДЖИКОВ:    Благодаря    Ви, д-р Кенаров.
Госпожо Масларова, виждам, че искате да се възползвате от правото си на дуплика. Заповядайте
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, мисля, че разглеждаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а не бюджета на Националния осигурителен институт, нито държавния бюджет. Това е съвършено самостоятелен бюджет, бюджет с пари на данъкоплатците, на осигурените лица, обществени и публични пари и няма нищо страшно в тях да се види по пера как влизат приходите, откъде се формира приходната част на този бюджет. Това – едно.
Разбирам  много  добре,  уважаеми   лекари   –   д-р   Адемов, д-р Игнатов, д-р Кенаров, че вас много ви притеснява разходната част. Д-р Игнатов има защо да се притеснява, защото тази разходна част, за която аз казах, е била по времето на тяхното правителство и на любимия кмет Софиянски. (Шум в залата.) 
Знам защо казвате, че няма нищо лошо тогава, когато се дават много пари. Уважаеми колеги, д-р Игнатов каза как са работили. Аз казах колко ще бъде средната работна заплата неслучайно – за да се види как това се връзва на фона на цялостния статус на средностатистическия българин в бюджетната, в извънбюджетната и т.н. сфери. Но аз не мога да се съглася, след като има такова пищно обзавеждане на Касата, че трябва да се дадат още 4 млн. лв. за издръжка. Мога пак да ви дам справки от Сметната палата, че на всеки шест дни се падат четири дни семинари и че за тези семинари се тръгва от София и се отива до Варна, но се минава през Трябва, Троян, Смолян и т.н. Мога да ви дам всички тези справки, които не излизат на бял свят.
Обръщам се към хората на хуманната медицина – бъдете хуманни към българския данъкоплатец, бъдете хуманни към българския пациент и не мислете, че единствено и само трябва да обслужваме хората, работещи в тази система. Да, те трябва да работят при нормални, модерни условия, но те трябва да работят в условия, които отговарят на възможностите на страната. Затова аз попитах за какво са тези разходи. А вие ми кажете и ме оборете, аз ще се извиня. Аз съм коректен човек. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Масларова.
Давам думата на министър Славчо Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дискусията е разгорещена. Това не ме учудва. Навсякъде по света касите са нещо, което се дискутира и винаги има какво повече да се желае. Макар че нашата Национална здравноосигурителна каса е създадена през 1998 г. с първия Закон за здравното осигуряване – една млада институция, за която също има какво да се желае, тя е една голяма част от българското здравеопазване. Нейната тежест в българското здравеопазване и в обществото непрекъснато нараства.
Понякога се питам каква е целта, понякога се питам каква е тезата, тъй като виждам, че има манипулации, че има неразбиране, че тезите се подменят. Например не беше ли само преди три седмици в тази зала, когато се приемаше Законът за държавния бюджет и когато здравеопазването се изведе като приоритет и бе показано, че за здравеопазването се дават 200 млн. лв. повече. Не се ли зададе реторичният въпрос “Защо да даваме повече пари за здравеопазване, защо да даваме повече пари за образование, без да сме ги реформирали?”. Не се ли казва днес от същите хора, че за да има реформа, трябва да има свръхфинансиране? Аз не виждам логиката в това, но фактите са такива. За 2004 г. за здравеопазване има с 200 млн. лв. повече пари. Основната част от тези допълнителни пари за здравеопазването са в Националната здравноосигурителна каса. За болничната помощ това са повече от 40 лв. в сравнение с 2003 г.
И сега, когато обсъждаме законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, има стъписване пред това, че се увеличават парите за доболничната помощ, много повече се увеличават парите за болничната помощ. Има нови клинични пътеки. Като цяло нарастват разходите на касата. Отдавна се дискутира въпросът за преходния остатък, който стои в момента на влог в Централната банка и който започва в момента да се изразходва, за да подпомогне реформата. Това нарастване на парите стъписва. Едновременно с това възниква въпросът защо не сложим още пари, защо не сложим всичките пари тук. Мисля, че самата логика на реформата означава да не се отказваме от това, което имаме, а да се опитаме да го променим в посоката, която желаем. Това означава парите в повече в Касата да бъдат изразходвани за дейност и реално ще реформират системата.
Възникна въпросът как държавата ще заплаща. Отговорът е -по същия начин. Няма да има разделяне по отношение формата на собственост – държавни, общински или смесена собственост болници. Министерството на здравеопазването през 2004 г. ще заплаща на преминал Болен по методиката “цена на диагноза”, която е по-близко до диагностично свързаните групи, отколкото клиничните пътеки. Националната здравноосигурителна каса, както и досега, продължава да заплаща на преминал болен, само че по клинични пътеки. Това означава, че координирано Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса ще въведат единна форма и единна методика за отчитане на преминалите пациети, които когато са по клинични пътеки ще се заплаща от Касата, а когато няма клинична пътека, ще се заплаща от държавния бюджет. Не е ли това реформата?! Не е ли това заплащането за дейност? Не вървят ли парите с пациентите?! Мисля, че след създаването на Националната здравноосигурителна каса, след първите й плахи стъпки, това е може би най-голямата стъпка в правилната посока и подготвя въвеждането на диагностично свързаните групи.
В заключение ще кажа, че Националната здравноосигурителна каса има ръст тази година. Мисля, че този бюджет е в подкрепа на реформата, тъй като има повече пари за здравноосигурителни плащания, има разработени и въведени повече клинични пътеки в сравнение с тази година, не се отстъпва по отношение на доболничната помощ. Това не е всичко. И държавата започва в допълнение да заплаща по този принцип. Разбира се, в момента ние обсъждаме законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Затова, отговаряйки на въпросите, само маркирах някои моменти по отношение политиката на министерството, по отношение на заплащането на болничната помощ с държавния бюджет.
Затова моето предложение, уважаеми народни представители, е да подкрепите този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Щерев, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние всички тук, приемайки бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., говорим за реформата в здравеопазването. Аз мисля, че на българските граждани трябва да се каже ясно за какво говорим и в какъв смисъл се провежда реформата през 2004 г. 
Искам да кажа, че през 2003 г. реформата в здравеопазването не само не е спряла, ами са направени редица подготовки, за да може 2004 г. да бъде решаваща за реформата в болничната помощ. А това е основното в реформата в здравеопазването. И нека да се опитаме, приемайки чл. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, да видим какви са предпоставките да бъдат решително изменени начините на поведение в болниците през 2004 г.
На първо място искам да кажа, че след тази, пак повтарям, тежка подготовка, правителството можа да намери над 200 млн. лв. повече, които да се вложат в държавния бюджет и в Касата за 2004 г. За пръв път тази година, дами и господа, се ползват пари от преходния остатък. Досега нямаше разработени механизми и именно затова парите от здравноосигурителни вноски отиваха в преходния остатък. Тази година за пръв път има разработени механизми, но няма достатъчно пари. Ако имаше достатъчно пари, щяха да се ползват много повече средства за заплащане по пътеки. Но за първа година имаме вземане от преходния остатък на пари, които да се плащат по пътеки. 
В бъдещи години разбира се, че има най-малко три възможности за увеличаване на парите в Касата. На първо място, това е увеличаването на брутния вътрешен продукт като цяло и оттам повече пари за здравеопазване; на второ място – увеличаване на данъците и, на трето място, увеличаване на здравноосигурителната вноска. Това е стратегията. Касата не може с тези 700 млн., които събира, да покрие всички болнични дейности. И това трябва да бъде ясно. Необходими са още пари, които трябва да дойдат или от бюджета, или трябва да дойдат от увеличение на здравноосигурителната вноска. Няма откъде другаде, от въздуха не могат да дойдат тези пари.
На второ място, това е приватизацията на лечебните заведения. Когато преди една година с господин Алеко Кюркчиев вкарахме законопроект за приватизация на лечебните заведения, всички, дори и от нашата парламентарна група, скочиха срещу тази приватизация. Ние оттеглихме законопроекта. В момента има внесени законопроекти за приватизация на лечебните заведения и тези законопроекти няма повече да бъдат оттегляни. Те ще минат още в началото на следващата година. Затова говорим за реформа в здравеопазването.
Третият основен принцип това е стациониране на парите за лекарства. Парите за лекарства не могат да растат, а трябва да растат парите за други здравноосигурителни дейности. И те са фиксирани тази година на около 240 млн. лв., без да има възможност за по-нататъшното им увеличаване.
Четвъртата изключително важна стъпка на реформата това е увеличаването на плащания по пътеки. Плащанията по пътеки от страна на Здравноосигурителната каса, към която се чуха много критики - чуха се критики към господин Ананиев за това, че той съобщавал между другото колко пътеки и т.н., друг пък не знаел колко са пътеките… Искам да кажа, че Националната здравноосигурителна каса е една уникална институция, която има представители на държавата, но тя е независима институция и формира своята дейност в преговори със съсловните организации. И само, след като станат факт преговорите със съсловните организации, тогава може да се каже какво решение е взел Управителният съвет на Касата. Именно затова господин Ананиев съобщава днес, че при финализиране на преговорите имаме 115 пътеки, които ще бъдат финансирани с около 300-305 млн. лв. Ето за това става въпрос. Цифрата е ясна, ясни са и пътеките и оттам нататък няма за какво да се двоумим тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Времето, господин Щерев! …
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не мога да разбера, аз правя изказване! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Изказването трае 5 мин., господин Щерев, не повече. Така че изказването не е безкрайно, когато става дума за второ четене. Нали така? 
Реплика – господин Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми доц. Щерев, добре е, че взехте думата сравнително рано, защото Вие внесохте нов момент в дискусията, който може да ни помогне много. 
Моят въпрос към Вас е: може ли да дадете пред пленарната зала информация кои са новите механизми за използване на преходния остатък, защото нещо не чух добре? Кои са новите механизми? Кажете: механизъм № 1, механизъм № 2, механизъм № 3, за да знаем дали да подкрепим или не предложенията по чл. 1. Иначе Вие знаете, че в тази зала има доста хора, които са за това да се изразходва част от преходния остатък, но след стратегии и механизми. Кажете ги кои са! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков. 
Дали има втора реплика? Има – господин Стойчо Кацаров. И трета реплика – господин Борислав Китов.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми д-р Щерев, две неща ще репликирам от Вашето изказване.
Първото. Що се отнася до приватизацията, Вие правилно казахте, че Вашият законопроект беше посрещнат с неодобрение почти от всички парламентарни групи, включително и от вашата. Забравихте да кажете обаче, че преди това именно вашата парламентарна група и тази на ДПС спряха приватизацията. Тя беше разрешена по закон, вие я спряхте. Това наложи да вкарвате друг законопроект, който не беше одобрен, просто защото не беше добре написан, а не защото имаме принципно противопоставяне на приватизацията, да речем. Напротив, ние държим на това и затова то беше част от законодателството, което изготвихме в предишното Народно събрание.
Второ. Тук искам да кажа нещо, което преди малко и господин Кирил Ананиев, и Вие споменахте на няколко пъти – че средствата от резерва на Касата ще ги използвате за болниците. Вероятно се опитвате да въведете в заблуда Народното събрание, защото, както обича д-р Адемов да цитира текстове, сега и аз ще цитирам текстове, в Закона за здравното осигуряване е записано, че “със средствата от резерва се плащат разходи в случаи на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс”. Значи, няма механизъм, по който вие да ги платите просто ей така за болниците. Само ако има значително отклонение, а не просто ей така, да ги предвидите отсега, че тези средства ще ги вкарате. Идеята на закона е тези средства действително да бъдат в резерв и само в крайна нужда – при епидемии, при бедствия – да бъдат използвани тези средства, а не просто да сложите едни пари там, които вие утре да си решавате как да си ги харчите. Поне, ако искате да направите това нещо, ще трябва да промените и Закона за здравното осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин Борислав Китов, заповядайте. Трета, последна възможна реплика на изказването на  господин Атанас Щерев.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Щерев, аз съм съгласен с Вас, че относителният дял на средствата за лекарствата е висок в нашия баланс, разбира се, не като абсолютен дял и Вие много добре го знаете. Обаче възниква въпросът – и Вие също знаете отговора – защо това е така? То не може да бъде другояче, господин Щерев, след като средствата в бюджета, бюджетната рамка дава онези граници, в които могат да се вмъкнат броят клинични пътеки. И оттам насетне средствата за болниците са въз основа на това, което Касата има. Докато нормалният подход би бил обратен – на базата на нуждите в страната, на базата на разработените клинични пътеки да се дават и сумите за болнично лечение. И тогава, аз съм съгласен, темповете на растеж на средствата за болнично лечение трябва да е по-голям от темповете на растеж на средствата за домашно лечение, за да си дойдем до нормалните европейски параметри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте, д-р Щерев, имате думата. Разполагате с 3 мин.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Благодаря ви. Благодаря и за направените реплики.
Първо искам да кажа на проф. Петков, че разработените механизми за харчене на преходния остатък това са пътеките. Колкото повече пътеки имате, по които можете да плащате, толкова можете да разплащате, стига да имате средства. А преходният остатък са пари за заплащане именно по пътеки. Това е механизмът за разплащане.
Господин Кацаров повдигна един изключително важен въпрос в своето изказване – къде да бъдат тези 90 млн. лв. Аз съм съгласен, че ако се разплащаме по пътеки и тези 90 милиона останат в Касата, това е най-доброто решение на въпроса. Съгласен съм обаче с предложението на министъра на здравеопазването за преминаване на тези 90 милиона в министерството и заплащане за дейности по две причини: първо, че се запазва принципът за заплащане за дейност, както господин министърът току-що обясни, макар и не по пътеки, а по цена на диагнози, която е по-близо до диагностично свързани групи, и, второ, както и да го мислим, това е по-безопасният момент в двете ситуации. Първата ситуация, ако оставим тези 90 милиона в касата, при неукрепналата система при новия начин на заплащане действително редица болници, които имат по-слаби показатели, ще изпитат решителни трудности и дори могат да фалират. Нали за това говорим през цялото време? Говорим да запазим болничната помощ особено в труднодостъпни райони на страната. А министерството с образуването на определени фондове ще може да преструктурира тези пари, съответно да може да помогне на всички болници в страната. Но заплащането пак ще бъде за дейност. 
Затова именно подкрепям предложението, което прави госпожа Нина Радева, като, господин Кацаров, по принцип Вие сте прав, но трябва да изберем по-малкото зло, трябва да изберем по-безопасния момент. И аз затова си мисля, че преминаването на тези 90 милиона при премахването на районирането през 2004 г., което ще бъде свързано със събития, които не можем да предвидим – и Господ да е човек, не може да предвиди събитията, които ще станат в една или друга болница, - затова си мисля, че това е по-разумният подход, временна мярка.
За следващата 2005 г. всички са съгласни, че ще се заплаща само за дейност. Извинете, но за пътеки от 200 милиона стават 305 млн. лв.
И последно искам да кажа, че при реформата има отговорности на Лекарския съюз за критериите за качество и арбитраж по тях. Преди всичко това е ангажимент на съсловните организации и е изключително важна част от реформата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Щерев.
За изказване има думата господин Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Неслучайно дискусията започва така разгорещено и мисля, че министър Богоев тръгна да търси отговор на въпроса защо се получава така. То не е от елементарно заяждане на двете позиции, а е защото навсякъде в света, когато се говори за здравни пари и здравни реформи, споровете са жестоки.
Но господин министърът спря на средата. Тази година и в България има още две важни причини да започнем дискусия още от чл. 1. И аз Ви обещавам, господин председател, че дискусията няма да спре много бързо, както стана миналата година. Първата причина е, че през 2003 г. стана нещо безпрецедентно – провали се изпълнението на Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса и трябваше да правим актуализация, което показва, че нещо дълбоко в неговия механизъм е сбъркано. И второ, че става дума за увеличени пари от 200 милиона и е много важно накъде ще отидат, пари на данъкоплатците и пари от здравните осигуровки. И става дума за това, че тази година България можеше да си позволи минимум 5,6 % от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, но не си го позволи. И Министерството на здравеопазването, и Здравната каса клекнаха пред Министерството на финансите. Ние днес не гледаме първия или най-добрия вариант на проект на бюджета, ние гледаме наложения, коригирания вариант. И оттам идват големите проблеми.
По повод на тези проблеми искам да поставя пред вас няколко питания. Добре е тук да бъде и министърът на финансите, но здраве да е. Нали всички си спомняме, че никой не е казал да не се дават тези 90 млн. лв. на общинските болници? В тази зала, а и в комисията аз не съм чул човек, който да се обяви против това предложение. Но заедно с това нали всички си спомняме, че три пъти си сменихте предложението за това как да бъдат дадени в продължение на два месеца – от първия вариант чрез Здравната каса, през някаква договореност, че ще бъде компромисен вариант, до това да се даде чрез Министерството на здравеопазването.
Основателно е питането на доктор Кацаров. Вие отговорихте правилно, но много оскъдно – ние ще се разберем със Здравната каса по начините и това ще бъде за дейности, за прегледи и т.н. Ние искаме строг и ясен механизъм как ще стане това, преди да кажем: няма да е чрез Здравната каса, а чрез други механизми. Защото нали е много ясно, че министърът на здравеопазването ще бъде посещаван от депутати нагоре, които ще му казват да дава не за тази болница, а за друга болница? А може би ще бъде посещаван и от хора, които ще искат да приватизират болници и ще кажат: дай на тази болница повече, на другата по-малко. Трябва да има механизъм, господин министър. 
Второ, с какво толкова са прегрешили, доктор Адемов, госпожа Масларова и Янаки Стоилов, като искат да има сумите по приходоизточници? Ами ние по разходи ги имаме диференцирано, защо ги препращате към НОИ?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не аз, законът ги препраща!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Над Народното събрание няма никакви закони. Ако сме сбъркали, трябва да го променим. Доктор Адемов, много е важно да знаем от здравните осигуровки през 2004 г. кое откъде ще дойде – от работодатели, от самозаети, от други места… 
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е записано в чл. 40!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Не препращайте към други закон, тук трябва да бъде записано, за да има контрол. В Здравната каса няма контрол, защото няма представителство на заинтересованите групи, няма принцип на делегиране и в момента част от органите на Здравната каса искат оставката на другата част. А вие ни изпращате в тази черна кутия да даваме пари. Как да стане тази работа?
И накрая, господин председател, обръщам се и към Вас в качеството Ви на юрист, вижте какво ще ни накарате да гласуваме след малко, ако стигнем изобщо до Преходните и заключителни разпоредби. Моята представа за преходни и заключителни разпоредби е да има един член и няколко алинеи. Тук накрая е написан нов закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да стигнем дотам.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Хубаво, но то е във връзка с чл. 1, ал. 1 и 2. Съжалявам, как да гласуваме чл. 1, като няма да стигнат парите в приходната част и догодина отново трябва да коригираме бюджета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Петков, много съжалявам, може да сте прав, но времето Ви не стигна.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми професор Петков! Знаете много добре, че нямаше провал на бюджета на Касата за лекарства за тази година, а имаше преразход на лекарства през миналата година, преди да бъде избрано това ръководство на управителния съвет и на Касата. Знаете много добре това нещо – когато лекарствата не бяха по 20 милиона на месец, а стигнаха до 30 милиона – за ноември и декември. Ето това е причината и вие я знаете много добре.

И второто нещо. Когато Касата си свърши работата, проф. Петков, и когато направи информационния модул на информационната система и се откри, че имаше 75 хил. дублирани здравноосигурителни лица и 25 хил. мъртъвци, които се водят при лекари и т.н., изведнъж дойдоха тези 300 хил., че не си плащат здравното осигуряване. Извинете ме, за какво е виновна Касата в момента? Аз съм сигурен, че и Националният осигурителен институт в момента е изправен пред една ситуация, която е много трудна за решаване. Но това е навсякъде, където няма информационна система. Най-малкото обаче Касата трябва да бъде поощрена за тази си дейност. И това стана възможно да се направи сега по начина, по който вие го искате – в приходната част на бюджета. Но това е въпрос на НОИ как си събира парите. Вие знаете много добре. Нека не упрекваме Касата затова, за което не е виновна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доц. Щерев.
Дали има втора реплика? Не виждам.
Господин Петков, имате думата за дуплика.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Чета становището по проекта за Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, внесен от Министерския съвет на 21 октомври т.г. Там е записано: неизпълнение на бюджета на Здравната каса за 2003 г. в размер на 26 млн. лв. 
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Защото се платиха за миналата година.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Хубаво, но миналия път, когато обсъждахме този факт, вие не пожелахте да подхванете темата кой е виновен и да отидем докрай. А сега ние се натъкваме на недостиг, неизпълнение от 26 млн. лв. И аз затова Ви казвам, доц. Щерев, че, стигайки до Преходните и заключителните разпоредби, ще трябва да се върнем към чл. 1, ал. 1 и 2 и да констатираме, че пак няма да стигнат парите, особено след дискусията от тези няколко дни и абсурдното бюрократично предложение, което е въведено тук, да се реши въпросът с некоректните платци от над 1 млн. и 200 хил. души. Затова нека да внимаваме сега какво предлагаме. Но вие не желаете да се вслушате дори и в едно малко конструктивно предложение – да запишем по приходоизточници, да контролираме и следим какво става цялата година и да помогнем на Касата по този начин, не да им пречим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петков.
Господин Атанас Додов има думата.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Спорът е разгорещен и с основание – става въпрос за болници, които ще се грижат за здравето на българското население. Но този спор не бива да поражда надежда или съмнение, бих казал, че въпрос на бюджетна технология е добрата работа на тези сто и няколко общински болници. Сборът от парите, които са от бюджета и от Националната здравноосигурителна каса, са константа или почти константа. По какъвто и начин да бъдат разпределяни, сборът от тях е еднакъв. Едва ли има човек или група от хора, които да предложат вариант, в който така да бъдат разпределени, че болниците от полуфункциониращи да станат функциониращи. Мисля, че с приемането на бюджета по този начин, по който е предложен от Бюджетната комисия, на общинските болници им се дава време за глътка въздух, т.е. да се адаптират към пазарните условия и отчасти да могат да се приспособят към новите условия и среда на функциониране и влизайки в сила от 1 януари отпадането на районирането, най-добрите от тях да могат да оцелеят. Мисля, че това е начинът или подходът, с който се помага добрите болници, тези, които функционират добре, да оцелеят в новите пазарни условия. С бюджетни технологии няма да могат да се наливат пари в тези 200 болници и те да работят все по-добре и по-добре. Вероятно от другата или по-другата година ще ни се наложи да преглъщаме хапа, наречен фалит на болници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, господин Додов.
Други изказвания? Господин Игнатов, заповядайте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Додов! Защо след 14 години пак глътка въздух? Това е въпросът. 
Защо глътка въздух? Те нямат нужда от глътка въздух, а имат нужда от реално преструктуриране начаса. Това е положението. 
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА  (НДСВ, от място): Защо ние да казваме?
 ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Може да се смеете колкото си искате с кръшния си смях и да разсмивате навън публиката колкото искате, шутовете не са малко в тази държава, но ви казвам, че те трябва веднага да се преструктурират. И в момента има механизми, по които тези болници, д-р Додов, поне Вие сте зъболекар и нямате пряко отношение към болничното дело, сигурно ще го разберете по-добре от тези, които имат, трябва да се освободят от ненужните активи на секундата и да започнат преструктурирането по дейности, за да получат тези пари от Касата по дейности. Сега като издържат тези болници, независимо общински, държавни, университетски, които са мастодонти за своите региони, няма да се получи нищо.
И второто нещо – не мислете, че освобождаването на достъпа е панацея. Вие просто искате да налеете в университетските болници и в ОРБ-та. На какво се получава в университетските болници и ОРБ-тата? Болните страшно плащат – една част официално, а другата част под масата. Това ви е проблемът сега - да се справите с черния пазар. И ако сега не започнете да се справяте с черния пазар, ще стане като този, дето го убиха в Холандия. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Игнатов.
Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Само ще продължа това, с което започна д-р Игнатов.
Уважаеми господин Додов, когато приемахме този законопроект на първо четене, Вие ни убеждавахте от тази трибуна, че това е начинът и това е добрият законопроект. Сега има промяна с 90 млн. лв. и пак излизате и ни казвате, че това е единственият начин и трябва да го приемем. Утре ще ни кажете нещо друго. Не случайно поставих въпроса как се плаща на болниците през бюджета на Министерството на здравеопазването, как Министерството на здравеопазването ще плаща на болниците, на които не е собственик? По каква логика и по какъв законов механизъм ще плаща на общинските болници, след като той не е собственик, няма пряко отношение? Няма задължение и няма механизъм, по който да им изплаща субсидията. Няма законова възможност, по която да им плаща и за дейности, ако щете. Този въпрос въобще не е ясен в този момент според мен за никого в тази страна. Как така ще стане това? Как ще се плаща за тези диагнози? Как ще се отчитат тези диагнози? И аз лично днес съзирам опасността, че средствата, които министерството ще плаща по тези диагнози, ще бъдат похарчени много по-рано, отколкото миналата година. Аз мисля, че средствата на министерството ще бъдат изчерпани през м. август – м. септември. На министерството, не на Здравната каса. Здравната каса вече е изградила един механизъм, по който плаща за клиничните пътеки и аз съм сигурен, че тя ще влезе горе-долу в тази схема. Може да има малко преразход, както тази година. Тя си е запазила даже и механизми да си коригира цените по клиничните пътеки, така че аз за нея съм спокоен, мисля, че тя ще си влезе горе-долу в цифрите. Но как ще се плащат средства от министерствата е пълна мъгла, повярвайте ми! Сигурен съм, че и вие не знаете.
И второ, казвате, че цифрите са добри, че са по-добри отколкото миналата година. Ще повторя нещо: не е така! Министърът казва 200 млн. повече за здравеопазване. Двеста милиона са повече за здравеопазване, обаче парите за болничната помощ не стоят така. И ще направя една бърза сметка. Имаме 245 млн. тази година в Здравната каса, 190 млн., които бяха предвидени като субсидия в Министерството на здравеопазването, и още 90 млн. Това прави 525 млн. Ако съберете за миналата година тези цифри, ще видите, че са 540 млн. – с 15 млн. лв. повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Ако няма трета реплика, господин Додов, заповядайте, имате право за дуплика.

АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Осем години забавена реформа и след това четири години имитация на реформа не води до нищо добро. С пълно съзнание съм, че това не е най-доброто, което би могло да се направи. Но ако някога се правеше реформа и се почне оттам, където е тежкото - от болничното здравеопазване, нямаше да стигаме до сегашното положение да се чудим тези 90 млн. лева откъде и как да се прехвърлят – дали от бюджета или … (Реплики от ПСОДС.)
В крайна сметка 90-те милиона, по мое скромно мнение, дали ще бъдат от Касата или разпределени от Министерството на здравеопазването по принципите, по които Касата изплаща, не е от съществено значение. Много по-добре е Министерството на здравеопазването да заплаща за дейност така, както плаща Националната здравноосигурителна каса. Това е в крайна сметка, което беше сентенцията в моето изказване.
Но сборът от парите е константа. Ако някога бяхме почнали с реформа в болничната помощ, тези проблеми нямаше да ги има. Но една промяна в начина на финансиране в доболничната помощ, на която беше сложен етикет: "Реформа в здравеопазването", води до тези последствия. И все пак мисля, че това е крачка напред -Министерството на здравеопазването тази година да започне  да заплаща за дейност, а не на бюджетен принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря Ви, господин Додов.
Има думата господин Пламен Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В момента разглеждаме чл. 1 и чл. 2 с ал. 1 и 2 на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. На първо четене приехме философията на този законопроект, на второ четене разглеждаме подробностите и спецификата в един законопроект, който ще осигури, казано, около 90% от обема на медицинските дейности в системата на здравеопазването следващата година.
Виждам, че колегата Додов и някои други се опитват да се оправдават: не била стартирала правилно здравната реформа, трябвало да се почне от болничната помощ, пък дали било правилно от извънболничната помощ.
Уважаеми колега Додов, реформата е почнала  и три години вече НДСВ е на власт. Остава още една година. Хайде да не гледаме какво е било 1990, 1991 или 1992 г., или 1995 г. и да се оправдаваме за минали действия. Обикновено слабият политик и нискограмотният администратор се оправдава с тия, които са минали преди него, а той винаги е велик. Нека да видим какво е направено в последните три години.
Няма да се спра да повтарям, няма да се изморя да повтарям една теза: дали господин Щерев, като председател на Комисията по здравеопазването, като първи доктор в държавата, дали министърът на здравеопазването или някой друг може да каже в България колко са необходимите бройки клинични пътеки, за да лекуваме българите? Всеки говори: "ще плаща по дейности"  и досега никой не е представил пред нас като народни представители в Комисията по здравеопазването що е то медицинска дейност. Какво се включва в нея, каква е разходната част на една дейност в здравеопазването? С тези дейности ще плащаме ли издръжката на болниците като работни заплати, като социални осигуровки, като капитално строителство, вода, ток, парно и т.н. други дейности, санитарно-хигиенни материали и т.н., или ще плащаме някаква измислена от нас дейност? Може ли някои от вас, които заявявате това нещо, да ми каже поне днес, три години след приемане на това управление, каква е бройката клинични пътеки, описващи заболеваемостта по световния класификатор на болестите или по МКП, което съществува в момента? Колко бройки клинични пътеки, за да кажем на българския народ кога ще бъдат готови тия клинични пътеки или пак ще се скрием – те, експертите, не са виновни, те не знаят? А тук какво правим в това Народно събрание? Натискаме копчето. Може ли да се опише заболеваемостта сред българското население по клинични пътеки или не може? И поне един пример да дадем в света някой да е направил това. Това е сериозният проблем на Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса. 
Защото, ако казваме, че сърдечносъдовите болести са на първо място в държавата и Касата плаща по тях, да не се окаже след три години, че в България има само сърдечносъдови заболявания, а други заболявания няма или сме ги минали под формата на сърдечносъдови, защото имал сърцетуп или прескачане на сърцето, или пулсът му бил ускорен, защото натам отиваме в последната година.
Ще ви  кажа какво се случва в болниците на държавата и то ще се задълбочи за следващата година. Тъй като колегите не могат да опишат заболяванията, несъществуващи в клинични пътеки, а те съществуват в хората, се чудехме как да излъжем Касата заедно, защото няма да се плати за дейността и лекарствата, и труда на хората, по какъв начин може да се вкара това в една пътека на Касата, за да може да се получи някакъв ресурс от съответното лечебно заведение и лекарите да получат някакво финансиране за това. Но тъй като тази практика  е масова, тя е от най-малките болници на държавата, от частните болници до най-големите национални болници, ние по такъв начин изкривяваме статистическата заболеваемост на България, че скоро ще се прочуем в света със заболявания, които никога не са имали такъв ръст в световната история.
Моят въпрос е към господин Щерев и към министъра. Не бих задавал този въпрос на председателя на Управителния съвет на Касата,  тъй като той няма отношение към него. Каква е бройката на клиничните пътеки в крайна сметка, които ще трябва да опишете, уважаеми господа, за да кажем на българските граждани: да, от следващата година ще имаме 200 пътеки, 300 пътеки и с това приключваме всички заболявания. Да знаят българските граждани, които плащат своята вноска, за какво плащат. Дали той, като има заболяване в областта на акушерството и гинекологията, господин Щерев, ще го препратим по пътека за сърдечносъдово заболяване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Заповядайте за реплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, по чл. 1 на бюджета на Касата направихме дискусия като за първо четене на бюджета, но както и да е.
Господин Кенаров знае много добре отговорите на въпросите, които зададе. Пътеките, които са разработени вече от Касата, са не повече от 280. Те обхващат около 80-85% от цялата дейност в болниците. Пътеките не са най-доброто средство за разплащане и 2005 г. Министерството на здравеопазването се подготвя и съответно Касата за заплащане по диагностично свързани групи. Двеста и осемдесет пътеки, които са разработени и остойностени  ще останат като критерии за качество, но ще се плаща проспективно и ще се оценява дейността на болниците по диагностично свързани групи. Това го знаете много добре, доц. Кенаров. За това става въпрос.
Тази година има разработени пътеки 280, но само по 108 пътеки може да плаща Касата, защото толкова пари има. Това е отговорът на въпроса, който задавате конкретно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за друга реплика на господин Кенаров? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Кенаров.

ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Уважаеми председателю на комисията, това, което казахте, аз го знам прекрасно. Това го знае и всеки един български лекар, и всеки, който се занимава малко от малко с управление на здравеопазването. Истината е, че, гледайки разходната част на бюджета, с осигурените 335 млн. лв. за болнична помощ реално по дейности няма да финансирате и 50% от реално извършваната дейност в тези лечебни заведения, в болниците. Дори и 50% не може да покриете с тези 335 млн. лв. Това го знаете отлично.
Ще има ли плащане директно от хората, като копеймънт в болниците? Това трябва да го заявим открито. Дали ще имаме в края на следващата година реална информационна система да отчете реално направени разходи, реално преминали пациенти, въобще реално дейности, които се извършват, или отново следващата година по това време ще се чудим – ще има ли такава система, няма ли да има, колко да бъдат по дейности плащани и колко не.
Защото, уважаеми господин Щерев, в края на тази година ще Ви заявя, че в края на следващата година няма да има диагностично свързани групи, тъй като не съществува теоретична възможност в България да го въведете. Хора с развити информационни системи, както Съединените щати, са в началото на въвеждане и не могат да го направят при тотална информираност на цялото общество за всички финансови потоци. В България няма да можем да го въведем. Диагностично свързаната група започва да се прави в Европейския съюз, но следващите 10 години хората ще могат да се похвалят с диагностично свързана група. Следващата година по това време, когато се гласува бюджетът, няма да го има, господин Щерев, и аз ще ви го повторя още веднъж и догодина отново.
Това, което заявихте – да, 108 пътеки ще бъдат пуснати, защото нямало пари. Как да няма пари? Има достатъчно финансов ресурс, господин Щерев. Но начинът, по който се разходва този огромен финансов ресурс от 4,3% от брутния вътрешен продукт, не е най-целесъобразният за българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по чл. 1 от законопроекта има ли?
Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че колкото повече дебатираме по чл. 1, толкова повече се отклоняваме от същността на това, за което в момента се опитваме да добием някаква представа, да убедим колегите си и в крайна сметка да гласуваме. Продължавайки така, влизаме непрекъснато в противоречия, стигаме до абсурда, в който говорим за това, че трябва да има колкото повече клинични пътеки, а след това говорим - ама, как така точно тези клинични пътеки и дали някой няма да се облагодетелства от тях. Говорим за това, че до този момент реформата очевидно не е приключила и не можем да плащаме през Касата само за дейностите, само по тези клинични пътеки, защото има и други дейности, и други клинични пътеки, които в крайна сметка се поемат от министерството досега и ще се наложи и за следващата година, а може би и за по-следващата година да се поемат пак. За всички тези работи ние непрекъснато си противоречим – защо 90-те милиона не могат сега да бъдат използвани в Касата и да бъдат разпределяни от Касата? Има много причини и тази дискусия сме я водили в Комисията по здравеопазването.
Всички знаем, че с броя клинични пътеки, които са разработени, благодарим на Касата, че са направили 115 клинични пътеки, има и такива диагнози, и такива пациенти, които ще останат извън тези клинични пътеки и очевидно някой трябва да разпределя парите за тях. Касата няма такъв механизъм и някой друг трябва да го направи и този някой друг ще е министерството. Не могат да останат общинските болници само по тези клинични пътеки, които има Касата, защото другите пациенти какво ще правят? Много пъти сме дискутирали това и сега някак си интересно е да се дебатира, може би трябва да се губи пленарно време, може би трябва да се работи събота, неделя, по Коледа, може би бюджетът трябва да се приеме на 1 януари 2004 г.
Защо се избягва същността на въпроса? Защо се избягва това, че има и ТЕЛК в общинските болници, че има и хемодиализа, че има и други неща, които не се включват в клиничните пътеки, и някой трябва да го прави? Очевидно е, че докато не приключи реформата, ще имаме няколко различни стълба на заплащане и няма да стане така, както д-р Игнатов се опитваше да ни убеждава, че някой ще се опита да си включи своята клинична пътека. Всички клинични пътеки, предвид тяхната приоритетност, в крайна сметка трябва да бъдат включени до момента, когато минем до диагностично свързани груби.
Защо се опитваме да наречем министерството втора здравна каса? Нима миналата година беше втора здравна каса, като плащаше 110 милиона за общинските болници? Не искаме тези общински болници да ги затваряме, но те не са и зле. Защо не кажем и тази истина? И това сме го говорили в Комисията по здравеопазването. Общинските болници, които работят по клинични пътеки, са добре. Защо казваме, че отделно се плащат от министерството и от Касата хотелските разходи? Те са калкулирани в клиничните пътеки. Отделно има и такива, където няма клинични пътеки, за които се заплаща през общинските бюджети, през Министерството на здравеопазването, съответно през държавния бюджет.
Защо всички тези неща изведнъж ги включваме накуп и започваме да водим дебат: що е то здравно осигуряване и има ли почва в България? Естествено, че сега, в период на преход, ще се мине през няколко години с различна разстановка на разпределението на парите между Здравната каса и министерството. Това е абсолютно естествен процес. Защо ние в момента резистираме на това, като че ли има някаква друга възможност, като че ли има възможност от утре всички клинични пътеки да са остойностени на 100% и на 100% клиничните пътеки да се включат в болниците? Няма такава възможност. Всички знаем, че са недоостойностени, знаем, че 30% или висят върху държавния бюджет всички тези болници, които работят по клинични пътеки и не могат да си ги доплащат, или в крайна сметка трябва да ги доплати пациентът. С шест процента здравно осигуряване в страната, с тези пари, които се събират от здравноосигурителни вноски, това е, което може да се плати. Ако искате, може в следващите месеци да водим дебат дали не е целесъобразно здравната вноска да се увеличи на 8% или на 10%, дали не е целесъобразно да обявим копеймънт, всички тези неща можем да водим като дебат, но сега говорим за бюджета на Касата за 2004 г. Това, върху което трябва да се фокусираме, е дали все пак тези 236 милиона за лекарства ще стигнат и няма да се изправим пред актуализация на бюджета, както беше тази година, дали има механизми за контрол, дали могат да стигнат парите за покриване на болничната помощ със 115 бр. клинични пътеки, дали това е достатъчно и след това, разбира се, можем да водим дебат в Комисията по здравеопазването кои са механизмите, които ще ни предложи Министерството на здравеопазването за 90-те милиона за общинските болници.
Разбира се, ще се съглася и с това, което каза Кръстьо Петков, и с това приключвам, няма нищо лошо в приходната част да има разбиване. Това няма на никого да навреди, но по-важно е какви ще бъдат механизмите за контрола, а не какво точно ще запишем, защото можем да си го проверим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
За реплика думата има господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема д-р Първанова, понеже няколко пъти повторихте “Не разбирам защо губим парламентарно време, за да спорим за неща, които са ясни”, всички ние разбираме, че вече не можем да повишим общата сума. Тук няма наивници. Имаше такива предложения, но резето падна.
Второ, няма човек, който да е против това 90 млн. лв. да отидат към общинските болници. Въпросът е как? Между първото ви предложение – да стане чрез Здравната каса за дейности и клинични пътеки, и сегашното – да стане чрез Министерството на здравеопазването, имаше и междинни варианти и разговори. Българският лекарски съюз възразява срещу този механизъм, а и не само те – част от общините, част от кметовете. Понеже Вие сте от Добричкия район, ако министър Богоев не даде пари на болницата в Тервел, съгласна ли сте да бъде закрита през следващата година? И как ще намерите отговор на въпроса? За това спорим сега в момента. Затова искаме механизъм как ще бъдат изразходвани парите. 
Още нещо се случи, д-р Първанова. В нашата Комисия по здравеопазването преди два месеца, за разлика от някои медии, които от 2-3 дни, ние дискутирахме въпроса защо 500 хил. души минимум не са изправни, а те са над 1 млн. 100 хил. души. И сега,  като дойдем до Преходните и заключителни разпоредби, ще видите, че си заслужава да дебатираме, иначе ще обвинят целия парламент, че ние сме виновни тези 1 млн. и 100 хил. души да нямат достъп до медицински услуги. Не ни карайте да бързаме, нека да намерим най-доброто решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Има ли друга реплика на госпожа Първанова?
Господин Кацаров, заповядайте за втора реплика.


СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Първанова, от Вашето изказване стана ясно, че и Вие не знаете по какъв начин ще се плащат тези средства. И тук специално ще обърна внимание и ще искам да уточните, защото Вие споменахте две различни неща. Казахте, че ще се плаща на болниците, и казахте – през общинските бюджети.
Можете ли да уточните: през общинските бюджети или директно на общинските болници ще се плаща? Знаете ли отговора на този въпрос и можете ли да го дадете тук, от трибуната? Защото Вие казахте, че ще бъде хем така, хем така. Няма как да бъде хем така, хем така. Или ще се плаща през общинските бюджети, или ще се плаща директно на общинските болници. Другият вариант е половината – на бюджета, половината – на болниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Доктор Кацаров, като му дойде времето да обсъждаме точно с Министерство на здравеопазването, сигурно ще стане ясно. Сега обаче дебатът не е върху бюджета на министерството, дебатът е върху бюджета на Касата. Така че въобще не говорим за тези 90 млн., за да отклонявате непрекъснато дискусията. 
Що се отнася до болницата в Тервел, тя и сега не може да работи, господин Петков, с Касата, по простата причина, че няма акредитационна оценка. Следователно, въобще не става въпрос за това. 
И пак непрекъснато изместваме темата. Говорим за бюджета на Касата! Стига сте внасяли и други проблеми, стига сте внасяли и дебати, които сме ги водили вече две години – и в залата, и в комисията! Изморихме се от това!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ние не ги внасяме. Тези проблеми съществуват. Тези проблеми ги има и не ги внасяме ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по чл. 1 от законопроекта?
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз искам да отговоря на няколко въпроса, които госпожа Масларова постави, и мисля, че не е коректно да няма отговор, тъй като утре ще се формира обществено мнение, че Касата харчи страшно много пари за издръжка и за капиталови разходи, и то нецелесъобразно, а може би и незаконосъобразно, което не е вярно. 
Искам да Ви кажа, госпожо Масларова, че издръжката на Националната здравноосигурителна каса представлява 2,97% от общия размер на разходите по бюджета на Касата. Средно в Европа и в света – там, където има здравноосигурителна система, тази издръжка е на 3,5%.
Освен това, в края на всяка година ние правим трансформации от издръжката и тази година направихме такава трансформация за над 3 млн. 200 хил. лв. Средства, които ние пренасочихме към здравноосигурителни плащания и основно към болничната помощ, означава, че ние ще отидем близо до 2% от общия размер на разходите – нещо, което не е постигнато в нито една Здравноосигурителна каса, където тя съществува.
Тоест в никакъв случай ние не разпиляваме пари. Все пак това е една огромна система, знаете, че има 28 регионални здравноосигурителни каси, които имат своята нормална издръжка, както всяко едно друго бюджетно учреждение. 
Що се отнася до капиталовите разходи, тази сума, която ние сме предвидили за следващата година, действително е минимална, не е толкова голяма. Тя отива само за две неща: за поддържане и надграждане на софтуера. Всички в момента искат от нас да имаме информационна система. С тези пари ние надграждаме софтуера и постепенно изграждаме интегрираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса. 
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): А парите на Световната банка?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Казвам, че в момента надграждаме модули. Не става въпрос за финализирането на интегрираната информационна система, за което ни помага Световната банка. 
Единственият преходен обект, който предвиждаме за следващата година, това е учебният център в Банкя. Не може такава огромна институция, каквато е Националната здравноосигурителна каса, да няма такъв учебен център. 
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Защо? Защо да не използвате другите учебни центрове?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Защото се обучават нашите кадри и колегите от съсловните организации. И аз въобще не съм против да има семинари, защото това е форма на обучение на хората, които по-нататък ще изграждат Националната здравноосигурителна каса. В никакъв случай не мога да се съглася, че точно издръжката на Националната здравноосигурителна каса и капиталовите разходи, поне откакто аз съм председател на Управителния съвет на Касата, се харчат безразборно и както си иска ръководното тяло на Касата.
Що се отнася до общия брой на  клиничните пътеки, преди малко стана въпрос. Общият им брой е 237, които са разработени от Националната здравноосигурителна каса, включително и остойностени, а парите се движат, естествено, между Министерство на здравеопазването и болницата, защото има договор между финансиращия орган и изпълнителя на здравни услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Имате думата за изказвания по чл. 1 от законопроекта. Има ли други желаещи? Няма.
Моля, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов по чл. 1, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 27, против 142, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 1 от законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 107, против 39, въздържали се 19.
Текстът се приема.
Моля да докладвате чл. 2, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател.
“Чл. 2. Определя здравноосигурителната вноска за 2004 г . в размер 6 на сто.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да докладвате и Допълнителната разпоредба, тъй като няма предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията предлага да се създаде “Допълнителна разпоредба” с нов § 1 със следния текст:
“Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на § 6 думите “капитационни суми” са средствата, които изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ получават извън договорените в Националния рамков договор други плащания за извършена дейност за записаните при тях здравноосигурени лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Имате думата за изказвания по тези два текста от законопроекта.
Господин Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! За втори път Народното събрание тази година се занимава със средствата на Националната здравноосигурителна каса в преходния остатък. 
Миналия път се занимавахме форсмажорно, тъй като се наложи да се актуализира бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, а сега се отваря вратичката тези средства да се ползват за преодоляване на дефицита. 
Не бих искал да ангажирам когото и да било, но аз лично мисля, че при натрупания обем на средствата там, които между другото не са записани, няма никаква обосновка…. (Неразбираема реплика на Хасан Адемов.) Чакайте сега! Ние  сме на второ четене. Нали  става дума за ползване от преходния остатък, д-р Адемов?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде става дума? Пак не сте разбрали, както винаги! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Става въпрос, господин Петков, за Допълнителната разпоредба – дефиниция на “капитационни суми”. 
Може би имате предвид Заключителните разпоредби?
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Не е четен чл. 4. А, ако не е четен, поднасям извиненията си и не говоря. Запазвам си правото да  говоря по чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, добре.
Изказвания по чл. 2 и § 1 от Допълнителната разпоредба има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 2, предложението на комисията за създаване на “Допълнителна разпоредба” и текста на § 1 от Допълнителната разпоредба.
Гласували 112 народни представители: за 98, против 6, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа.
Има думата госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Заключителни разпоредби.
Има предложение на народните представители Стойчо Кацаров, Теодора Константинова и Васил Паница:
Параграф 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1, който става § 2:
“§ 1. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите по чл. 1, ал. 2, които не променят параметрите на утвърдения бюджет и не водят до увеличаване на предвидените средства за заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено предложение § 1 да отпадне.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз и моите колеги предложихме този текст да отпадне, защото, според нас, този текст противоречи на Закона за здравното осигуряване.
В чл. 29, ал. 3, която е нова алинея и е изменена през 2002 г., е казано така: “Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителни плащания за…”, след което са изредени тези диференцирани разходи. Никъде в Закона за здравното осигуряване не е казано, че веднъж приет по този начин, бюджетът от Народното събрание след това може да бъде променян от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Това са мотивите ни, с които предложихме отпадането на този параграф – защото считаме, че той е в нарушение на текста на Закона за здравното осигуряване, който не позволява извършването на такива промени. Именно Народното събрание е органът, който определя какви средства да бъдат определени, с какви средства да функционира Здравноосигурителната каса за първична извънболнична медицинска помощ, за специализирана извънболнична медицинска помощ, стоматологична помощ, медико-диагностични дейности, лекарства за домашно лечение и медицински изделия, болнична медицинска помощ и други видове плащания, предвидени в НРД. Законът е категоричен в това отношение и цифрите, приети от Народното събрание, са цифрите, с които трябва да работи Националната здравноосигурителна каса. Ако настъпят промени в изразходването на средствата, тези промени трябва да бъдат извършени от Народното събрание, а не от Управителния съвет на НЗОК. Такъв е смисълът на Закона за здравното осигуряване, който, още веднъж ще повторя, беше приет от сегашното мнозинство в края на миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Кацаров.
Заповядайте за реплика, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Кацаров! Член 29 беше приет в текста, който Вие споменахте, за да не може да има прехвърляне от един параграф в друг. Вие знаете много добре, че през миналите години от “Здравноосигурителни дейности” се прехвърляше в “Лекарства”. Точно затова беше приет.
Но тук не става въпрос за резерва на касата в размер на около 70 млн. лв. Този резерв беше преди 5%, а ние го увеличаваме на 10% предвид на всичко това, което е разплащане за дейност и възможностите за изкривяване на различните суми, които са необходими за болнична, доболнична и специализирана помощ и първичните практики. Именно затова тези суми от резерва са предназначени, по решение на управителния съвет, където има значителни отклонения от ритмичното разходване на средства, да бъдат попълнени. Те са само за здравноосигурителни плащания. От резерва не могат да се изразходват за друго! Но не и да се прехвърлят от параграф в параграф, както Вие справедливо отбелязахте. Именно чрез този § 1 биха могли да се насочват там, където Управителния съвет на Касата реши, че има нужда. Затова се гласуват тези средства от резерва, за да могат да се използват като здравоосигурителни плащания. Мисля, че не сте прав в тезата, която току-що развихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми доц. Щерев, мисля, че вие не сте прав. Параграф 1 на Закона за бюджета на НЗОК казва, че Управителният съвет на НЗОК има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите по чл. 1, ал. 1, т.е., може да извършва промени в разходите, които цитирах преди малко – да вземе пари от специализирана извънболнична помощ и да ги прехвърли в “Медико-диагностични дейности”. Това казва § 1 – че между тези дейности, които определяме днес, управителният съвет може да извършва вътрешни компенсирани промени, които не променят цялата рамка. Тук не става въпрос въобще за резерва, резервът е друг текст на закона. Тази разпоредба на § 1, която разглеждаме в момента, противоречи на чл. 29, ал. 3, която казва, че не могат да бъдат извършени такива промени, че разходите са такива, каквито ги определя Народното събрание, включително и по отделните елементи. И затова тези елементи са изброени изчерпателно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Разбирам мотива за предлагането на този параграф, който дава възможност на ръководството на Националната здравноосигурителна каса да реагира в ситуации, когато има належащи финансови потребности и да може по-свободно да се движи в рамките на определения бюджет. Но, според мен, тази възможност е прекалено широка и напълно бланкетна, не ограничава по никакъв начин възможността да бъдат намаляване или увеличавани разходите във всяка една от точките, които се съдържат в отделните дейности за здравноосигурителните плащания в различните им видове и дори за текущите разходи. Ако докрай се използва тази възможност, ще се окаже, че трябваше да приемаме предишните членове за разходите на Здравната каса само в едно изречение, което се съдържа в ал. 2: “Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса по разходите и трансфера в размера на предвидената сума.”

Какъв е смисълът, че ние сме приели това разпределение на разходите, след като в рамките на определените средства ръководството на Касата може да прави всякакви вътрешни трансфери? Това обезсмисля всичко, което е прието. 
Затова аз предлагам не този текст да отпадне изцяло, но ако може той да бъде преформулиран, ако въобще такава процедура е възможна. Знам, че това е трудно. Иначе Народното събрание създава възможност цялото разпореждане с бюджета да се прехвърля в рамките на глобалната сума – нещо, което го няма дори в държавния бюджет при цялата свобода, която е дадена на Министерския съвет да оперира с допълнителните приходи и тяхното разпределяне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите ли конкретно предложение или подкрепяте предложението на народния представител Стойчо Кацаров? Предлагате отпадане или нова редакция?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не се изказах в подкрепа изцяло на отпадането на тази възможност.
Ако трябва да направя някакво предложение, то е изцяло процедурно – да се отложи този параграф, защото ние сега не можем да правим промени извън редакционните. Да се обмисли тази степен, в която може да се даде свобода на ръководството на Касата. Знам, че този проблем не може да се реши без такава възможност. Аз съм против § 1 в сегашния му вид и не мога да го подкрепя. Затова предлагам комисията да обмисли начина, по който такава възможност да съществува, но тя да бъде силно ограничена, а не в сегашния си вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, правите процедурно предложение за отлагане.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, действително има противоречие между чл. 29 на Закона за здравното осигуряване – това, за което говори доктор Кацаров, и предлагания текст в § 1 на този закон.
Но пред себе си аз имам текст от чл. 34, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет. Вероятно този член е предложен по аналогия на този текст. Той гласи: “Министърът на финансите по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити може да дава съгласие за вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на бюджетната класификация по бюджетите им.”
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не е същото.
ХАСАН АДЕМОВ: Понеже възниква спор същото ли е или не, аз правя друго процедурно предложение – господин Кирил Ананиев да се произнесе по въпроса като експерт в тази област.
Очевидно е, че всъщност Законът за държавния бюджет и Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса са отделни бюджети, независимо че всички те са част от консолидирания държавен бюджет.
Затова, господин председател, аз правя процедурно предложение, ако е възможно и господин Ананиев има готовност, да даде разяснения по този въпроси, защото действително такива противоречия съществуват. Неслучайно, когато обсъждахме тези текстове от Закона за здравното осигуряване, аз заявих от тази трибуна, че това няма как да стане при практиката за изпълнение на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбира се. Това беше реплика към господин Янаки Стоилов.
Господин Стоилов, заповядайте за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател! Господин Адемов, аз имам резерви и към разпоредбата, която цитирахте в Закона за държавния бюджет. Нека там хората – специалисти в тази област да се произнесат дали тези кредити не са по-ограничени в рамките на предвидените разходи по отделните видове дейности, а не въобще свободното прехвърляне и променяне размера на тези разходи. Мисля, че дори там възможностите на финансовия министър са по-ограничени от тези, които съществуват тук за Здравната каса, по начина, по който са предвидени за всички видове разходи за здравноосигурителни плащания.
Според мен този въпрос трябва да бъде още веднъж обсъден, не за да игнорираме изцяло тази възможност, а за да се намери този баланс между придържането към разходните пера и възможностите на ръководството на Касата да реагира на ситуации, които изискват някакви трансфери.
Моето предложение се запазва. Ще бъде интересно да чуем и господин Ананиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата заместник-министър Кирил Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател. Ще ми позволите да изразя становище, че няма противоречие между двата цитирани членове – единият от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, другият – от Закона за здравното осигуряване. Ще се опитам да се мотивирам.
За да мога да обясня този проблем, трябва ясно да кажа, че бюджетният процес включва няколко елемента. Първият елемент е съставянето на бюджета, т.е. неговото разработване и защитата тук, в пленарната зала, в резултат на което той бива одобрен. След това има още два процеса, свързани с изпълнението и приключването на бюджета. Този текст е свързан с втория етап, а именно изпълнението на бюджета. В никакъв случай не противоречи с текста от Закона за здравно осигуряване, който регламентира одобряването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Най-голям гарант за това, че НЗОК не иска да се отклонява от цифрите, които се приемат в пленарна зала, е воденето на преговори по съответния национален рамков договор с Лекарския съюз, където ние договаряме извършването на обеми и цени, съответстващи на цифрите, гласувани в пленарна зала.
Разбира се, като институция, която финансира на базата на дейности, на резултати от дейности и на определени обеми, винаги може да има определено неусвояване в едни пера и съответно преразходи в други пера. Това на практика означава, че за всяко едно такова отклонение винаги трябва да влизаме в Народното събрание за съответни корекции.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Може в резерва.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Не може да се взима от резерва, когато има неусвоени средства по нормалните параграфи, включени и гласувани от Народното събрание. Например, както в момента сме реализирали икономии в издръжката и капиталовите разходи в размер на 6,5 млн. лв., защо да не можем да ги прехвърлим за болнична помощ, за да разплатим, както и ще направим до края на годината, стопроцентовия размер от необходимите средства на болниците, така както са одобрени от Народното събрание?
В крайна сметка, след като се приеме Законът за бюджета на Касата, управителният съвет има чисто оперативни функциите по изпълнението бюджета на Касата, които функции до този момент бяха регламентирани с текста, действащ вече от няколко години съвсем обективно. И в никакъв случай не сме подвели Народното събрание с разходната част на бюджета.
Ще дам конкретен пример. През тази година беше изменена Наредбата за диспансеризация, в резултат на което бяха дадени допълнителни диагнози, които трябваше да заплаща Националната здравноосигурителна каса. В резултат на този оперативен текст, даващ право на ръководството на Касата да размества там, където има определено неусвояване, за там, където има допълнително напрежение, ние решихме този проблем, без да занимаваме Народното събрание.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Резервът е за тази работа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Резервът се използва в краен случай в двата варианта, в които е записан в Закона за здравното осигуряване.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Нали каза, че ще го използваш за болниците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Кацаров, ако обичате, седнете си на мястото.
Продължавайте, господин Ананиев. Моля, не влизайте в диалози.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Да, благодаря Ви, може би грешката е моя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Изложете си тезата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако искате да има управителен съвет, който да управлява по най-ефективния и най-целесъобразния начин бюджета, който се надявам днес да гласувате, подкрепете този текст, защото управителният съвет ще бъде просто технически изпълнителен на бюджета, който днес ще приемете. Този текст ни дава възможност действително да управляваме ресурса, който ще бъде гласуван от вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За изказване има думата народният представител Емилия Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз се солидаризирам с колегите, които предлагат да отпадне този текст и не мога да приема аргументацията, която беше дадена преди малко от заместник-министъра господин Ананиев. Колеги, когато пишем закони, когато приемаме закони, трябва да внимаваме: или отменяме чл. 29, ал. 3 на Закона за здравното осигуряване, в който (тук има юристи, аз просто моля и те да се намесят) е писано изрично, че със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса задължително се определят размерът и задълженията, здравноосигурителните вноски, приходите и разходите. Както вече и там по пера, да не ги прочитам. Значи в един закон ние сме казали какво задължително се прави в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Сега изведнъж ние започваме да тълкуваме едва ли не държавния бюджет, но тук няма първостепенен разпоредител. Тук казват: Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса само ще изпълнява, ами ще изпълнява. Българският народ изпълнява да си внася здравноосигурителните вноски. Народното събрание, изпълнявайки законите и съобразно нуждите в страната, определя бюджета. Оттам насетне, извинявайте, колеги, това е твърде много широко дадена възможност на Управителния съвет на Касата. При това положение, ако вие гласувате така, остава абсолютно излишно цялото това, което госпожа Радева изчете мот-а-мо от горе до долу. Приемаме бюджета в разходната му част – толкова и трансфера, приемаме дефицита и приключваме. Колеги, преди малко аз се опитах да ви обясня за някои неща, които са ставали като драстични нарушения в Здравната каса. Не давайте възможност, не отваряйте вратичката, има Закон за здравното осигуряване. На базата на този закон се пълни Националната здравноосигурителна каса. Ние с вас трябва да бъдем безкрайно точни и прецизни, когато се посяга на парите на българските осигурители, на хората, които се осигуряват. Пак повтарям, това са публични пари, това са пари на всички български граждани. Те не могат така вътрешно да се регулират и да се управляват, защото може да се прехвърля от сметка в сметка. Ако трябва, ще се заседава в комисията, ще се приеме в парламента. Настоятелно ви моля да преосмислите това и да не го подкрепяте – този текст трябва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте, доктор Константинова, имате думата за изказване.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В § 1 пише, че Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите. Не са посочени никакви критерии в какви случаи може да стане това. В края на краищата аз смятам, че резервът има функцията да компенсира недостига в отделните пера. Представете си, че Управителният съвет на Касата реши, че може в един момент, когато не достигат средствата за лекарства, да прехвърля от болничната помощ в перо за изплащане на лекарствата, здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение и изведнъж се окаже, че не достигат средствата за болнично лечение. Значи ли това, че в един момент Здравната каса ще може да си промени цените на пътеките, както това стана преди около месец, месец и половина и изведнъж болниците да започнат да получават в много по-малка степен това, което са отработили. Още повече, че ние виждаме винаги перото, което е необходимо за лекарства, е причина да се освобождават средства или да се допълват от резерва, или от преходния остатък. 
Ясно е на всички, че монополизмът и корупцията водят непрекъснато до завишаване нивото на цените на лекарствата в България. Имаме данни от “Евростат”, че за 2000 г. са 160% от нивото в Европейския съюз, докато съотношението между потребителските цени в България и Европейския съюз е било само 29%. Аз в никакъв случай не съм съгласна, че трябва да си играем с хората и с техните здравноосигурителни плащания – да приемаме този параграф, тъй като не са изяснени причините, критериите и случаите, при които ще може да се прехвърлят такива пера от едно в друго в бюджета.  
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Моля народните представители да заповядат в пленарната зала. Квесторите да поканят любезните народни представители да заемат своите места в пленарната зала.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители за отпадането на § 1.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Имаше предложение за отлагане. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Първо отпадането, след това отлагането.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Става безмислено, ако се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Хронологично предложението беше направено преди Вас.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Въпрос на логика, а не на хронология.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Знам, че няма логика, но в крайна сметка, ако отпадне, няма как да се отложи.
Гласували 190 народни представители: за 73, против 107, въздържали се 10.
Предложението за отпадане не се приема.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Янаки Стоилов за отлагане на гласуването в днешното пленарно заседание на § 1. 
Гласували 191 народни представители: за 80, против 96, въздържали се 15.
Предложението също не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 1, така както е внесен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 190 народни представители: за 116, против 74, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
Преминаваме към § 2. Госпожо Радева, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 2. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ, съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, има право да разходва средствата от резерва за непредвидени и неотложни нужди по чл. 1, ал. 2, т. 3 единствено за здравноосигурителни плащания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма други предложения за § 2. Има ли изказвания за § 2 от Заключителните разпоредби?
Господин Кацаров, имате думата.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Аз считам, че този текст е излишен. Той фактически повтаря текста, записан в Закона за здравното осигуряване. Ако може някой, нека да ми обясни, защо трябва да има два текста, касаещи една и съща материя. Законът за здравното осигуряване казва същото – че резервът може да се използва точно за това и точно за такива случаи. В този смисъл правя предложение за отпадане на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно предложение? Какво мисли комисията по този въпрос? Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя, тъй като вносителят счита, че трябва да има изричен запис, който гарантира режима на използване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стойчо Кацаров за отпадане на § 2. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 83, против 100, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Има думата за процедурно предложение господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз мисля, че никой не разбра какво гласувате в момента. Гласувате текст, който съществува в закона, който буквално повтаря съществуващия текст. Това не е ли абсурд?!
Господин председател, моля Ви за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение за прегласуване.
Гласуваме отново предложението за отпадане на § 2.
Гласували 201 народни представители: за 90, против 109, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на § 2 не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 2, както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 115, против 58, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 3. До сключването на Национален рамков договор за 2004 г. Националната здравноосигурителна каса трансферира месечно по 1/12-та част от 90 млн. лв. в централния бюджет. Министърът на финансите по предложение на министъра на здравеопазването променя ежемесечно взаимоотношенията със съответните общини за финансиране на лечебните заведения за болнична помощ.”
Има предложение на Нина Радева, подкрепено от комисията.
Има предложение на Кацаров, Константинова и Паница - § 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за отпадането на § 3 от текста на вносителя. Предложението се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 135, против 2, въздържали се 19.
Предложението за отпадане на § 3 е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 4. Разчитането на дължимите суми в съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Националния осигурителен институт се извършва в края на всеки календарен месец в размер на 0,2 на сто върху набраните здравноосигурителни вноски през предходния календарен месец на годината.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
“§ 5. Разчитането на дължимите суми в съответствие с изискванията на чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Националния осигурителен институт се извършва в края на всеки календарен месец в размер 10 на сто от преведените през предходния календарен месец от Националния осигурителен институт суми по актове за начети от невнесени осигурителни вноски за здравно осигуряване. Средствата се отчитат като трансфери между бюджетни сметки и при превишаване на сумата по чл. 1, ал. 2, т. lll се увеличава дефицитът по чл. 1, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текстовете на § 4 и 5. Желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 4 по номерацията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 11.
Параграф 4 е приет.
Преминаваме към гласуване на § 5, по който също няма предложения.
Моля, гласувайте § 5.
Гласували 145 народни представители: за 128, против 5, въздържали се 12.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 6 има предложение на Стойчо Кацаров, Теодора Константинова - § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 по принцип и предлага следната окончателна редакция:
“§ 6. Средствата за капитационни суми на изпълнителите от първичната извънболнична медицинска помощ за лицата, за които е констатирано, че не са били осигурявани съгласно Закона за здравното осигуряване, се прехвърлят с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса за други здравноосигурителни плащания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение за отпадане на § 6. Предложението е направено от народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители. 
Заповядайте, господин Кацаров. Имате думата за изказване.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Имам няколко възражения срещу така предложения текст:
Първото и най-лекото, и може би най-незначителното е, че този въпрос е изяснен в Закона за здравното осигуряване. Там е казано, че който не плаща здравноосигурителни вноски, си плаща лечението. В този смисъл сега записаният текст е едно повторение на действаща нормативна уредба. Това обаче е по-малкият проблем.
По-големият проблем, който би се създал с приемането на този текст, е свързан с онези 500 хил. или 300 хил., или 2 млн. ли са, колко са, аз така и не разбрах до ден-днешен точно колко са, хора, които не са си плащали здравноосигурителните вноски. А според текста, който се предлага да се гласува от Народното събрание, средствата, които  досега са получавали общопрактикуващите лекари, за да лекуват тези хора – вероятно част от тях са записани в списъците на общопрактикуващите лекари – не би трябвало да ги получават от момента на влизане в сила на закона. Което означава, че всички тези хора минават на платена медицинска помощ. Ако приемем този текст на закона, всичките тези 200 или 300, или 500 хил. души минават на платена медицинска помощ в момента, в който се обнародва законът в “Държавен вестник”.
Вторият проблем, който ще създаде този текст на закона, макар че повтаря известна нормативна уредба, е, че той я прави по-неясна. Защото според Закона за здравното осигуряване се счита, че не си здравноосигурен, ако повече от три месеца не си си плащал здравноосигурителна вноска. В текста, който днес приемаме в Закона за здравното осигуряване, обаче няма такъв срок. В него буквално е казано: за лица, за които е констатирано, че не са били осигурявани. По смисъла на Закона за здравното осигуряване всички хора, които три или повече месеца не са си платили здравноосигурителни вноски, независимо дали е в момента – може да е за миналата година, може да е за по-миналата година – за тези хора няма да бъде платено на общопрактикуващия лекар, тези хора отпадат автоматично от системата на здравното осигуряване. Те няма да могат да отидат на специалист, те няма да могат да постъпват в болница, ако, разбира се, не си платят. 
И накрая, записването на този текст противоречи на другата идея, която беше лансирана от управляващото мнозинство, да се даде една година отсрочка за хората, които не са си платили здравноосигурителни вноски, за да могат да си ги платят през тази една година. В случая ни се предлага текст, според който след влизането в сила на закона те трябва да отпаднат. Този текст противоречи на другия текст, който предлагате, да се даде една година отсрочка.
Затова моето предложение и на моите колеги беше този текст да отпадне, защото така или иначе тези хора досега се водеха при общопрактикуващите лекари, общопрактикуващите лекари получаваха капитационната сума за тях, независимо че те не знаеха дали са осигурени или не са осигурени. Днес лека-полека разбираме, че част от тези хора не са осигурени. С подобен текст навлизаме в едно тресавище, което ще създаде изключително сериозни проблеми и на Националната здравноосигурителна каса, и на Министерството на здравеопазването, и на нас като парламент, ако приемем по този начин текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Кацаров.
Заповядайте,  господин Ананиев, имате думата да дадете разяснение по повдигнатия въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Неслучайно е записан текстът на § 6 и той не влиза в противоречие с предложения текст за разсроченото плащане на задълженията до 31 декември 2003 г., които ще се разсрочат за периода до 31 декември 2004 г. Вие знаете, че ние подписваме Национален рамков договор и в този Национален рамков договор се определят взаимоотношенията между финансиращата институция Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ за всеки един отделен вид здравноосигурително плащане. 
По отношение на първичната извънболнична медицинска помощ, където са общопрактикуващите лекари, в  края на годината, когато остане неусвоена някаква сума в резултат на конкретно извършената дейност, тази сума се дава като бонус на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ. Тоест, тези пари ще останат и ще бъдат разпределени без никакви критерии, без никакви права за изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ. Поради което ние искаме за несвършена работа тези пари да отидат в резерва и след това да се използват там, където трябва. 
Няма противоречие с предложения механизъм на разсрочване до края на годината, защото, ако погледнете ал. 5 от предложения текст, там е записано, че “Лицата, на които е разсрочено задължението, запазват правата си на здравноосигурени лица, като внасят дължимите месечни здравноосигурителни вноски за 2004 г.”. Тоест, те започват да изпълняват  своя погасителен план, който са договорили, и през този период не им се нарушават здравноосигурителните права, и общопрактикуващият лекар ще ги обслужва така, че все едно те са редовни. Ако обаче до края на годината те не изпълнят своите задължения, тогава вече им се прекъсват правата и са длъжни да заплащат медицинската помощ, която им се оказва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Ананиев.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 6? Няма.
В такъв случай, поставям на гласуване предложението на народните представители Стойчо Кацаров, Теодора Константинова и Васил Паница за отпадане на § 6.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 6.
Гласували 187 народни представители: за 58, против 101, въздържали се 28.
Предложението на тези народни представители за отпадане на § 6 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 6 така, както беше докладван тук, в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 108, против 39, въздържали се 23.
Параграф 6 е приет.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
Има предложение от народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за създаване на нови параграфи 6 и 7:
“§ 6. Разликата в цената на заплащаните лекарства по критерии “субстанция” по чл. 1, ал. 2, т. 1.5.5. между вносител (производител) и крайната цена на потребител, заплащана от Здравноосигурителната каса, не може да бъде по-голяма от 30 на сто. 
§ 7. Вноските от осигурителите се превеждат ежемесечно по банковата сметка на Националната здравноосигурителна каса като глобална сума, придружена с идентификационен код (БУЛСТАТ) на вносителя.”
Параграфи 7, 8 и 9 стават съответно параграфи 8, 9 и 10.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Имамов.
Госпожа Масларова, Вие имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, непрекъснато в тази зала, когато разглеждаме средствата, които се заделят за лекарства, се коментира  колко много са изразходвани, колко целесъобразно, кои лекарства са, кой за кого лобира – извинявам се за това, което казвам, имаше и такива реплики – за коя фирма, за кой вносител и т.н., и т.н.
Успоредно с това само преди час ние коментирахме един друг текст,  с който искахме да има една по-голяма прозрачност, да се видят елементите на приходоизточниците. Винаги се излиза с тезата, че е много трудно администрирането, че много сложно се работи по този начин. В същото време обаче аз не мога да си представя, че няма да има някакви правила за търговците на лекарства в Република България и че те ще могат да внасят лекарства на една цена, след това да я представят на Здравната каса на цена, която е не с 30%, не два пъти, а понякога и десетки пъти по-скъпа.
Именно от тази гледна точка ние предлагаме, за да се пестят парите на Здравната каса, разликата, ножицата между цената на производителя или на вносителя и цената на потреблението да бъде не повече от 30%.  Аз знам, че някои от вас ще ми кажат, че фактически сега цената е и по-малка, но аз мисля, че това са световните цени, а не са цените, които отиват директно във фармацевтичните магазини. Така че от тази гледна точка аз настоятелно ви моля да подкрепите това наше предложение, за да може действително да сме спокойни, че няма да има спекула в търговията с лекарства.
Другият параграф е свързан с повече информация в Здравната каса, защото досега в Здравната каса няма информация кой и откъде се осигурява. Аз не искам да разказвам целия път на осигурител, на НОИ, от НОИ в банката, от банката в Здравната каса и т.н. Нашето предложение е с оглед на рационалност и повече информация. Ние трябва да свикнем така, както получаваме фишовете си от НОИ  в края на годината, така да ги получаваме и от Здравната каса. Това може да го има на листчета при председателите на комисиите, но го няма всеки гражданин. Тоест, аз като човек, който се осигурява здравно, искам да получа в края на годината или в началото на следващата един отчет, че съм направила толкова здравноосигурителни вноски. Да има такава информационна банка в Здравната каса, каквато има и в Националния осигурителен институт. Още повече разбрахме, че в тази насока се правят сериозни усилия и се отделят сериозни средства за капиталови разходи.
Така че, моля ви, проследете логиката на това, което предлагаме, то не променя с нищо дейността на хората, които са ангажирани със Здравната каса, просто правим нещата да бъдат по-икономични от гледна точка на обществените пари и по-удобни за вносителите и за осигурителите, т.е. за обикновените граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по тези предложения? 
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще взема отношение и по двете предложения.
На първо място, по предложението за въвеждане на т.нар. термин субстанция, като той не може да бъде по-голям от 30 на сто. Става въпрос за надценката на цената на производител или вносител. Това е материя, която се разглежда в друг закон, в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. И ако трябва някъде да се търси регламентация на този проблем, то това не е тук, в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, още повече в годишния закон.
Освен това наредбата, която е по приложението на този закон, регламентира пределни надценки в размер на 28% за аптека и 10% за търговец на едро. В нашите договорни отношения ние сме постигнали много по-ниски равнища, с което правим икономия, включително и на средствата за лекарства, които са предвидени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място):   Наредбата не е закон!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Но тя е в изпълнение на закона.
Така че считам, че най-малкото в годишния Закон за бюджета на Здравната каса би трябвало да бъде вкарван такъв текст, който е постигнат като ефект.
На второ място, по отношение предложението Националната здравноосигурителна каса да стане събирач на своите приходи искам да кажа следните неща. Първо, ние нямаме никакъв проблем с Националния осигурителен институт и той изключително точно и коректно изпълнява задълженията си и ни предоставя необходимата информация. На второ място, персоналният регистър е изграден в Националния осигурителен институт и той работи с него. На трето място, освен че е събирач на приходите, Националният осигурителен институт извършва много сериозна контролна дейност и за тази цел той има съответния персонал, с какъвто не разполага Националната здравноосигурителна каса.
И най-важното, което искам да кажа накрая, е, че е гласуван и Закон за изграждане на Национална агенция за приходите. Там се вливат всички приходи, включително и дейността на Националния осигурителен институт по отношение на здравноосигурителните вноски на населението. Така че това ще създаде проблеми и по приложението на Закона за Националната агенция за приходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по двата предложени параграфа? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за създаване на нови параграфи 6 и 7.
Гласували  151 народни представители: за 37, против 100, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: "§ 7. Изпълнението на закона се възлага на Управителния съвет и на директора на Националната здравноосигурителна каса, както и на Националния осигурителен институт в частта за събиране на здравноосигурителните вноски."
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте § 7.
Гласували  139 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 14.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за създаване на нов § 7а:
"§ 7а. В Закона за здравното осигуряване в чл. 3, ал. 1 текстът "осъществявано от Националния осигурителен институт (НОИ)”, да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да изразят становището си по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за създаване на нов § 7а, както беше докладвано от заместник-председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували  141 народни представители: за 19, против 113, въздържали се 9.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Следващото предложение е на народния представител Валери Цеков – за нов § 7а, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 8 със следната редакция:
“§ 8. В Закона за здравното осигуряване в Преходните и заключителните разпоредби се създава § 19а:
“§19а. (1) Лицата, които дължат три и повече лични здравноосигурителни вноски или вноски за членове на семействата си до 31 декември 2003 г., могат да разсрочат еднократно до 31 декември 2004 г. дължимите суми в случаите, когато общият размер на вноските е над 50 лв.
            (2) Лицата по ал. 1 подават писмено искане за разсрочване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, като посочват срока за погасяване на задълженията си.
            (3) Ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или упълномощени от него длъжностни лица се произнасят с решение по направеното искане и не могат да откажат разсрочване на задължението, което се счита за разсрочено от датата на подаване на искане по ал. 2. В решението се вписва размерът на задължението, погасителната вноска и крайният срок за издължаване.
            (4) Лицата, на които е разсрочено задължението, запазват правата си на здравно осигурени лица и са длъжни да внасят дължимите месечни здравноосигурителни вноски за 2004 г.
            (5) Лицето губи здравноосигурителните си права, ако:
1. не погаси задълженията си по ал. 1 до крайния срок на разсрочването;
2. не е внесло повече от три здравноосигурителни вноски за 2004 г. В този случай не се прекратява действието на разсрочването.
            (6) За периода от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2004 г. съответните разпоредби на Данъчно-процесуалния кодекс и Кодекса за социално осигуряване не се прилагат по отношение на лицата по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, народни представители.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, обръщам се пак към Вас, господин председател, този текст не може да бъде гласуван тук. Казва се, че в Закона за здравното осигуряване в Преходните и заключителни разпоредби се създава § 19 и се изрежда текстът. Не е имало случай, поне досега, в Народното събрание да не се спази чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който гласи, че всички предложения се гласуват на две четения. Този текст не е съществувал на първо четене и касае друг закон. 
Аз бих предложил на колегата Цеков да внесе този текст в Комисията по здравеопазване, след което по каналния ред с първо и второ четене да влезе в Закона за здравното осигуряване.
Моята молба е да спазите правилника, като не подложите този текст на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прави се сериозно възражение за недопустимост. Чухте аргументите. Моля заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси или други колеги да вземат отношение. Предполагам, че след като това е текст на комисията, този въпрос е обсъждан.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, очевидно става дума за процедурно изключение. (Шум и реплики в ПСОДС.) Подобни изключения са правени и друг път. Вие трябва да прецените дали да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Цеков, заповядайте.
Моля залата да запази спокойствие. Нека да изслушаме становищата. Разбирате колко е неловко моето положение в момента от председателстващ на заседанието да се превръщам в съдия и да решавам въпроса. Не бягам от отговорността си, доктор Кацаров, но нека да чуем господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, тук става дума за един регламент, който предлагам на вниманието на Народното събрание, като, разбира се, преди това съм го предложил на вниманието на Бюджетната комисия. Защото действително, когато се разглеждаше Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., стана известен един факт, по който факт Народното събрание трябва да се произнесе. Всъщност благодарение на това, че в крайна сметка в Националната здравноосигурителна каса най-после с много усилия от страна на управляващото мнозинство и новото ръководство на Касата бяха въведени някакви модули и начални етапи на информационна система, стана ясно едно нещо – нещо, което никой явно преди това не искаше да стане ясно: че има хора, които не плащат здравноосигурителни вноски и получават медицинско обслужване, което се плаща от Касата. А парите на Касата са събрани от всички останали 7 милиона наши съграждани. Оказва се, че има 300 хиляди души, които не са плащали изобщо или редовно своите здравноосигурителни вноски. 
През 1999 г., когато беше въведен този закон в действие, беше възприета една изключително строга норма, а тя гласи, че ако някой не си плати редовно здравноосигурителните вноски, той губи своите здравноосигурителни права. Към онзи момент тази здравноосигурителна норма, въпреки че беше въведена, не беше задействана по простата причина, че я нямаше информационната система, която да каже кой плаща и кой не плаща здравноосигурителни вноски. Сега, когато това вече е факт  стана ясно, че има хора, които са за съжаление не между живите, но продължават да фигурират в списъците на своите лични лекари, че има хора, които фигурират в списъците на двама, трима и четирима лични лекари, че има хора, които изобщо не внасят никакви средства в Здравноосигурителната каса, но въпреки това получават медицинско обслужване, което се заплаща от тази каса, че тези хора трябва от 1 януари да загубят своите здравноосигурителни права. За съжаление обаче в тази група хора има и такива наши съграждани, които са пропуснали периодите и които не са плащали здравноосигурителни вноски не по собствена воля, а по волята на своя работодател, по причина, че не са били в България – нещо, което в регламента на закона не е ясно указано.
Регламентът, който предлагам, който съм съгласувал и с ръководството на Националния осигурителен институт, е една възможност за тези хора, които евентуално и към декември месец ще се окаже, че имат нередовни плащания или ще излязат нови хора през декември месец, които присъстват в регистрите на Здравноосигурителната каса, но не са плащали редовно вноски, тези хора трябва да останат без медицинско обслужване, за което да заплаща касата. Този регламент дава възможност фактически на тези хора да заявят доброто си желание и воля да заявят своята дължима сума, като на разположение имат едногодишен период, в който те да разсрочат своите плащания. И този едногодишен период те да определят дали да бъде 12 месеца или за по-кратък период от време, в зависимост от сумата, която дължат. И тъй като ситуацията, в която сме изправени, е от 1 януари една огромна група от хора, някои от които не по своя воля са пропуснали периоди, в които да внесат своите осигурителни вноски, да останат без здравно обслужване,  аз смятам, че Народното събрание, при положение че Бюджетната комисия е приела този текст за удачен, може съвсем спокойно да приеме решението сега от 1 януари с тази малка промяна в Закона за здравното осигуряване да даде възможност на добросъвестните наши съграждани, които по една или друга причина са били с нередовни плащания към Здравната каса, да запазят своите здравноосигурителни права, при положение че сключат тези договори за разсрочване. Аз смятам, че няма никакъв прецедент в това по този начин да бъде направено едно предложение. Още повече, че то е гледано в Комисията по бюджет и финанси. Предлагам този текст да бъде гласуван така, както е приет от комисията. Благодаря.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): В дебат по същество ли сме?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не мога да огранича. Тук се направи едно предложение от гледна точка на законодателната процедура. Народният представител господин Цеков обоснова по същество предложението си. 
По дебат по текста, заповядайте, д-р Кацаров. (Реплики от ПСОДС.)
Не, нямаше процедурно предложение. Ако е процедурно предложение за отпадане на текста, но не беше направено такова. Вие направихте възражение, че този текст въобще не подлежи на разглеждане, на разискване и на гласуване. Това бяха аргументите. Нали е така? 
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС):Точно така. 
Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми проф. Корнезов, аз се обръщам към Вас като  към професор по право, не само като председател на Народното събрание. Обръщам се към Вас като бивш конституционен съдия. И за да Ви улесня във вземането на решение, защото в крайна сметка това е Ваше решение, тъй като нашият правилник Ви е натоварил с отговорната задача да следите за неговото спазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И сега ще се позовете на чл. 81, ал. 2, предполагам.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Ще Ви го спестя, Вие го знаете по-добре от мен.
Ще Ви дам законопроекта, който беше внесен на първо четене, за да сте сигурен, че такъв текст няма на първо четене. Не само по този въпрос, но в законопроекта за първо четене не е предвидена поправка в Закона за здравното осигуряване. Ето, това е материалът, който беше предоставен за първо четене (господин Кацаров дава на господин Корнезов законопроекта), от който е  видно, че няма такъв текст. Тоест, предложеният от господин Цеков текст, ако бъде приет от Народното събрание, ще бъде приет само на едно четене.
Тук не става въпрос само за правилника на Народното събрание. Това е текст, записан в Конституцията – че законите се приемат на две четения. Това,  че господин Цеков не знае правилника на Народното събрание и не е чел Конституцията не е проблем. Проблем е, господин председателю, че Вие трябва да ги знаете и сега Вие трябва да решите.
Затова Вие съвсем правилно отбелязахте, че това не е просто процедура, не е въпрос, който да се реши с гласуване от Народното събрание, защото е абсурдно Народното събрание да гласува дали да се изпълнява правилникът или не. След като го е приело, то е приело, че трябва да изпълнява този правилник и не може да го нарушава. Ваша е ролята да кажете ясно и категорично: този текст е в нарушение на правилника и на Конституцията и не може да бъде разглеждан и изобщо дискутиран.
Съвсем друг е въпросът за целесъобразността на това, което се предлага – дали е добро или лошо. Лично моето мнение, макар че имам забележки към начина, по който се предлага, но мисля, че като цяло идеята е добра. Само че, нали всички знаем, че …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За пътя към ада ли?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Не, оставете го пътя към ада.
Нищо не е полезно, ако  не е почтено. Че в крайна сметка какво значи законност?  Това значи да спазваме правилата, процедурите и ограниченията на закона. Това е законността. Какъв  пример даваме, ако ние самите нарушаваме тази законност? Днес, когато всеки един от нас по повод и без повод говори за законност, говори за борба с престъпността, какъв пример даваме,  когато ние самите нарушаваме правилата, които градим?
Аз мисля,  че е правно недопустимо такъв текст изобщо да бъде гледан. Нека да препоръчаме на нашия колега Валери Цеков да си внесе текста по общия ред, какъвто предвижда правилникът  на Народното събрание. Той да бъде разгледан. Аз съм съгласен да работим извънредно, да разгледаме този текст, да го приемем, но не по този начин.
Ще Ви кажа още нещо, господин председател. По този начин ние ощетяваме други наши колеги, тъй като предложението на Валери Цеков касае Закона за здравното осигуряване. По този закон в момента има внесени още няколко предложения, засягащи същия обхват и материя. А съгласно нашия правилник всички предложения, касаещи една и съща материя, или един и същи проблем се разглеждат едновременно от Народното събрание. Ако ние допуснем предложението на Валери Цеков да бъде гледано, това означава, че ние още веднъж нарушаваме правилника в друга му част – заради това, че няма да се гледат едновременно всички предложения с този обхват и в рамките на този законопроект. 
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място):  Има разлика между предложение и законопроект.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Ето защо аз считам, че е недопустимо в момента изобщо да бъде разглеждан този текст. Нека да приключим със законопроекта дотам, докъдето сме стигнали. Той и без тази поправка има завършен вид. Остава  да гласуваме само § 8, който казва: "Когато влиза в сила текстът…", и господин Цеков да бъде така добър да си внесе предложението по реда, установен в нашия правилник. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Кацаров, кое е по-голямо нарушение – четири години да се нарушава Законът за здравното осигуряване или да се наруши еднократно правилникът на Народното събрание?  (Неодобрителни реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Очевидно, господин председател, дискусията е все още около процедурата. Не е започнала дискусията на предложението по същество.
Уважаеми господин председател, очевидно Вие ще решите този проблем, но аз много Ви моля, когато вземате решение, да претеглите много добре последствията,  ако този текст не се приеме и евентуално да направите едно процедурно допускане този въпрос да се разглежда. 
Разбира се, това, което в момента правим, ми дава основание да мисля за понятието конструктивизъм в политически сили, особено в опозиция на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Имамов.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Доктор Кацаров, имате право на дуплика, ако желаете.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Професор Корнезов, аз съм изумен, просто нямам какво да добавя. Тук народни представители ме репликираха и Ви призоваха да постъпите така, да нарушим закона, защото той бил нарушаван от нещо друго или от някой друг, или защото това не било чак такова голямо нарушение. Аз нямам какво да кажа на подобни реплики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, доц. Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да говоря пред вас в продължение на една-две минути по отношение на това, ако се приеме предложението на д-р Кацаров, какви биха били последиците. (Неодобрителни реплики от ПСОДС.)
Аз не възразявам за това, че д-р Кацаров има правното основание за всичко това. Искам само да Ви помоля да прецените, господин председател, какви ще бъдат последиците от това. Пак повтарям, не възразявам срещу казаното от д-р Кацаров, но искам все пак да прецените какви биха били последиците за това, защото в хода на  вкарването на този Закон за Здравната каса в Народното събрание, при разглеждането му на първо и второ четене се откриха, чрез създаването на информационните модули на информационната система на Здравната каса, именно тези несъответствия в плащането на вноските.
С този текст се дава възможност на стотици хиляди граждани на България за три месеца да имат здравно осигуряване. Това е решението на въпроса.
При положение, че го няма този текст, то тогава може да се коментира отново законът и, разбира се, той трябва да се спазва. И тези стотици хиляди, които не са плащали и които не могат да плащат социалноосигурителни вноски, ще останат без здравна помощ и грижи. Това е последицата от невкарването на този текст. Извинете ме.
Оттам нататък, пак ви повтарям, какво трябва да направим сега, след като се създаде една ситуация, че в момента на вкарването между първо и второ четене се разбраха всички тези неща? И за да се спази законът, просто не трябва да има здравна помощ и грижи за тези, които не са плащали здравни вноски. Отбележете, че всичко това става всъщност за здравноосигурени лица, които не са направили три вноски, през 2004 г. те отново губят възможността да получат здравна помощ и грижи. Това означава, че до месец март 2004 г. окончателно трябва да се уреди въпросът на тези граждани, които не могат да плащат здравноосигурителни вноски. Но тези три месеца ние не можем да ги оставим така, все едно, че нищо не се е случило.
Затова аз ви призовавам, след като, осланяйки се на уважаемите членове на Комисията по бюджет и финанси, които са разгледали задълбочено този въпрос и след като те ни препоръчват да го приемем, аз ви моля, уважаеми колеги, и вас, уважаеми господин председател, да подложите на гласуване и да гласуваме този текст в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Щерев, Вие отново започвате да говорите по същество какъв е проблемът. В момента става дума, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание трябва да не се нарушава. Защото ако сега е нарушен правилникът, т.е. има прецедент, във всеки един момент, господин Щерев, всеки от нас може да се сети за този случай и да пледира, тъй като другият проблем е още по-важен, и отново да се наруши правилникът.
Господин председателю, Вие сте хабилитиран специалист по право. Аз Ви призовавам да не допускате нарушаване на правилника. Вие сте председател на събранието, няма изключения, когато се нарушава закон. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е с ранг на закон.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: А когато има изключения?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Няма такива изключения. Когато има нарушения на закона, има две възможности – или административно нарушение, или по принцип закононарушение.
Господин председателю, призовавам Ви да пресечете този срамен театър, който се разиграва тук. Призовавам Ви, Вие сте уважаван юрист, разбирате за какво става дума, пресечете тази срамна сцена, която се разиграва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, господин Димитров.
Господин Жотев има думата за реплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Щерев! Тук не става въпрос за това колко е важно и колко е спешно приемането на този текст. Ако не ви стига времето, вие сте достатъчно много тук в този парламент, ако искате, отменете и Коледната ваканция. Това, че в последно време препускаме из дебрите на Бюджет 2004 г., говори единствено, че не си вършите добре работата, дами и господа от НДСВ и ДПС. Това е ваш проблем и проблем на държавата. Няма нужда да се нарушава един правилник, а просто седнете и си свършете работата – вкарайте промяна в текста, заседавайте с комисиите, които са необходими, и си свършете работата. Няма да има Нова година, няма да има Коледа. Естествено, че няма да има, такъв слаб парламент България сигурно не е имала от много десетилетия.
Затова аз Ви моля да не призовавате ръководството на Народното събрание, доктор Щерев, да прецени, че това е един малък проблем, едно малко нарушение на правилника. Защото 40 и повече години всичко се правеше в името на човека и за благото на човека. Е, вярно е, че има някакъв проблем – е, на някой примерно могат да му отрежат главата или да го пратят в Белене, обаче народът добрува. Нека този парламент да се придържа към правилника, който си го е приел.
Моля Ви, доктор Щерев, аз не се обръщам към Вас, господин председател, а към тези професионалисти тук, които разбират сериозността на проблема. И от нашата парламентарна група има доста по-добри лекари и специалисти, които знаят същия проблем. Защо не го решим цивилизовано всички парламентарни групи тук и да престанем да променяме в ход правилата, по които работим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кацаров има думата за трета реплика.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю професор Корнезов! Искам да кажа, правейки реплика на доцент Щерев, аз няма да повтарям аргументите, които бяха казани дотук, касаещи законосъобразността на предложението. Мисля, че те са безспорни. Само бих подчертал още веднъж, че говорим за нарушение не толкова и само на правилника, колкото за нарушение на Конституцията, защото това е конституционен текст.
Искам обаче да използвам повода за реплика, заради тази целесъобразност, с която мисля, че се спекулира в момента. Нищо фатално няма да се случи на 1 януари, ако текстът не бъде приет сега, както нищо фатално не се е случило на 1 декември, заради това, че този текст го няма, нито ще се случи нещо фатално на 1 февруари. Няма изискване за спешност. Още миналата година знаехме, когато разглеждахме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, отворете стенограмите и ще видите, че там пише, че един милион български граждани не се осигуряват. Още тогава се дебатираше този проблем. Той не е нов. Сега излезе конкретно, сега излезе с имената на хората, но това, че всички български граждани не се осигуряват, е ясно от повече от година. 
Второ, още месец март аз и мои колеги сме предложили поправка в Закона за здравното осигуряване, свързана с решаването на този проблем, която и до ден днешен не е внесена в Народното събрание. Тя беше в интерес на мнозинството да бъде разгледана, защото тя би помогнала да се разреши този проблем. Така че нито е нов този проблем, нито пък има каквото и да било основание, за да поставяме като някакъв срок 1 януари, като че ли след 1 януари ще настъпи някаква драматична катастрофа. Нищо няма да настъпи. Ще продължат да се обслужват българските граждани, както са обслужвани на 29 декември. Няма абсолютно никаква разлика. Защото сега действащият Закон за бюджета на Здравноосигурителната каса също не разрешава този проблем, но тези хора продължават да се обслужват.
Така че от тази гледна точка искам да отправя реплика и да убедя народните представители, че няма драма в това да не бъде приет този текст в момента. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Щерев, имате право на дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доктор Кацаров! Има драма. Защото преди една година, ако вие сте казвали, че един милион граждани не си плащат здравноосигурителните вноски, то днес се знае поименно кой не ги плаща. Именно заради това, защото преди 15 или 20 дни излязоха тези масиви от хора, които не си плащат, и тогава вече може, ако не се приеме този текст, от 1 януари 2004 г. на определено лице да се каже: ти нямаш право на здравна помощ и грижа. Това е проблемът и той е огромен проблем, и засяга, уверявам ви, стотици хиляди хора, които не могат да си плащат вноските.
Господин председател, става въпрос за един огромен социален проблем. Наложи се да участвам в няколко медии по този въпрос, включително с пациенти, и хората са изключително разтревожени на тази тема. Аз мисля, че с приемането на този текст ние решаваме, макар и временно, този въпрос и до три месеца ще имаме възможност за окончателното решаване на въпроса.
Призовавам ви отново да гласуваме този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз изслушах становищата и съм готов да взема отношение, но съм готов да чуя и становището на Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като се смеси дискусията по процедурата и по същество, аз в рамките на разполагаемото време ще взема отношение и по двата въпроса.
В правилника съществува разпоредба, която предвижда, че на второ четене не могат да се обсъждат предложения, които са извън предмета и обхвата на приетия на първо четене законопроект.

Защо според мен е създадена тази разпоредба в правилника?
Тя има две цели. Едната е да гарантира на опозицията, че няма да бъде поставена в неизвестност по отношение на развитието на законодателния процес и в последния момент да се предлагат едни или други предложения.
Второто предназначение на тази разпоредба е да не се допуска приемането на некачествени законодателни текстове, тъй като те трябва да бъдат обсъдени поне на две четения, за да може тези предложения да се разискват и да се вземе съответното решение.
Смятам, че в първата част, като мотив за съществуването на тази разпоредба, проблемът е решим, ако народните представители от СДС оттеглят своето предложение. 
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Няма никакво предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Своето предложение да не се гласува текстът поради неговата недопустимост, както се твърди. Защото, ако по същество не се намери решение на проблема, ние наистина рискуваме от 1 януари около половин милион български граждани, които не са изрядни в изпълнението на задълженията за вноските към Здравната каса, да останат без здравно осигуряване, респективно без всякаква медицинска помощ. Като мога да твърдя, че по-голямата част от тези хора, над 300 хиляди,  не са неизправни поради недобросъвестност, а поради невъзможност. Защото това са най-често трайно безработни хора, които нямат доходи, за да осигуряват нормалното си преживяване, камо ли да заделят средства за своето здравно осигуряване. 
Без текстът в предложената редакция да е съвършен, аз го подкрепям, защото това е един много остър социален проблем. Той не решава проблема, той просто го отлага. Но в този период от една година, за който се отлага, имаме възможност да намерим решение по същество, което да бъде по-добро от досегашната система. И аз го заявих в Комисията по здравеопазване, уверено го заявявам и сега. Решението не е в този палиатив. Но в момента той върши някаква работа, отлага проблема. 
Но пак казвам, ако не се предвиди, че държавата ще поеме с необходимите финанси лечението на тези лица, които са в обективна невъзможност да плащат здравните си осигуровки, проблемът няма да се реши с това, че просто им казвате: нека да си платят осигуровките в течение на следващата година. Те пак няма да могат да ги платят.
Затова нека да се мисли за сериозно решение и независимо от принципиалните спорове, които почти винаги в тези дискусии съм имал с д-р Щерев и с някои от представителите на управляващото мнозинство днес, смятам, че това, което те предлагат, трябва да намери подкрепа.
Сега да не обсъждам някои неясноти в текста, които се съдържат особено в ал. 5. Смятам, че още в началните месеци на следващата година трябва да се направят промени в Закона за здравното осигуряване и наистина да се помисли за бюджетното осигуряване на тези лица - ако не в пълния размер, то поне в рамките на един минимален здравен пакет, който да защити техния живот, ако не повече. А лицата, които внасят здравно осигуряване, да получават всички необходими неща, предвидени от Здравната каса. Нека да направим така, че да не се отнема последното право на тези хора, след като в тези години по същество, не по закон, а по същество,  те бяха лишени от много други права.
Затова моят призив е да не поставяме в затруднение председателя на заседанието…
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Не сме го поставили ние!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: … да не го поставяме в затруднение, защото той вероятно ще се произнесе по този проблем, и моят апел е депутатите от дясната опозиция да снемат своите възражения, за да няма проблем в гласуването на текста по същество. Иначе те ще трябва да поемат отговорността, обяснявайки с чисто процедурни аргументи това, че няколкостотин хиляди граждани в България от Нова година има опасност да не получават здравно осигуряване. Така че те трябва да преценят дали да поемат тази отговорност. Нека да не бъдат ревниви, затова че са внесли един закон, който, според мен е някакъв опит, също не много сполучлив, за решаване на този проблем. Това е спешното решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика – д-р Кацаров. След това господин Жотев, господин Кюркчиев.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Стоилов, Вие какво се опитвате да ни кажете? Че трябва да нарушим Конституцията заради целесъобразността на това, което се предлага? Това ли се опитвате да ни кажете? Това ли се опитвахте да кажете на Народното събрание и на председателя?
Не аз поставям председателя в затруднено положение. В затруднено положение го поставят господин Валери Цеков и госпожа Радева, която побърза да си отиде. И Комисията по бюджет и финанси, защото е допуснала това нещо да бъде вкарано в нарушение на правилника, в нарушение на Конституцията.
Не аз го поставям! Напротив, аз му помагам да се разреши един проблем. Недопустимо е да се гледа по този начин!
И второто нещо, по което искам да Ви репликирам. Не е вярно това, че от 1 януари. Дълбоко се заблуждавате в това нещо. Защото, ако се следва законът, в момента, в който е установено, тези хора трябва да бъдат лишени от медицински услуги. А това е установено през м. септември. Още тогава се заговори, че НОИ вече има справката. Само че те и до ден днешен не са лишени от медицински услуги и продължават да ги получават. И аз не виждам проблем да продължават да ги получават още две или три седмици, докато се поправи този закон, но по начина, по който Конституцията и нашият правилник позволяват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искам все пак да съобщя, че госпожа Радева не е напуснала залата. Просто здравословното й състояние в момента не позволява да бъде в залата. Казвам го като съобщение. 
Доктор Паница, господин Жотев беше преди Вас.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС, от място): Само едно предложение, за да приключим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има реплики. Да не се обидят колегите, които поискаха думата. 
Добре, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за да не нарушаваме закона и Конституцията, в нашия правилник, който за нас е закон, много ви моля, има едно елементарно положение, което можем да приложим към този случай. Утре сутринта Комисията по здравеопазване се събира тук, имаме консенсус по въпроса, гласуваме го за пет минути на първо и второ четене и въпросът приключва. 
Защо трябва да измъчваме и председателят тук? Нямаме съществени противоречия по този текст.  Казвам го, за да не продължаваме до 19,00 ч. да коментираме нещо, което е явно, и господин председателят да се мъчи с него. Предлагам този вариант, за да излезем от нелепата ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега може би малко наруших процедурата, но Вие имате процедурно предложение – да го приема като отлагане на текст, за да може утре да влезе като законопроект. Нещо подобно. Така ли да го разбирам?
Все пак господин Янаки Стоилов има право на дуплика, тъй като му беше направена реплика. 
Доктор Чакъров, след това сте Вие. (Силен шум и реплики в залата.) Дайте ми възможност поне да се произнеса. Така ще стане 19,00 ч. и няма да мога да взема отношение по въпроса. 
Заповядайте, господин Стоилов за дуплика. След дупликата ще поставя на гласуване процедурното предложение, направено от д-р Паница.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Установявам, че в залата се формира някакъв конструктивизъм, въпреки че за мен остава неясно как утре ще бъде приет този законопроект от която и да е комисия, след като такъв законопроект в момента не съществува.
Така че не знам дали това е някакъв опит наистина за решаване на проблема, ако не днес, утре, или друга форма за неговото отлагане.
А по отношение на репликата на господин Кацаров искам да кажа, че никакви призиви няма за нарушаване на Конституцията, нито нарушаване на Конституцията. Конституцията прокламира, че законите се приемат на две четения, а не разпоредбите. Защото в един законопроект между двете четения могат да се появят различни предложения. Единствено тук е дискусията дали те попадат в предмета и обхвата. 
Така че недейте изпада в един прекомерен педантизъм, който нарушава самата логика на правото. И не ви подхожда вие, които трябва да търсите проблемите по същество, да ни учите на право, след като ние си даваме сметка, че тук има правен спор, но се опитваме да кажем къде е конкуренцията между различните правни основания. 
А по отношение на закона, казвате, че вноските не са внасяни в продължение на месеци. Да, това е така. Но Вие казвате: по-добре е да се продължи нарушаването на закона, отколкото да се намери разрешение на въпроса в рамките на правилника, ако такава дискусия по-нататък не се възпроизвежда. Защото ако говорим за силата на правните основания, те си имат също своя йерархия. 
Затова аз казвам, че според мен най-доброто е наистина да снемете процедурните предложения и предложението да се приеме по същество. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Беше направено процедурно предложение от народния представител господин Паница за отлагане на разискванията, респективно гласуването, на § 8, с който се допълва Законът за здравното осигуряване, имаме предвид § 19а, с мотивите, които той изложи тук. 
Това  процедурно предложение е във връзка с чл. 42 от правилника.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 39, против 111, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Има ли други желаещи да вземат отношение по текста или трябва аз да се произнеса по поставения въпрос?
Заповядайте, господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председателю, това, което предлага колегата Валери Цеков, наистина е така и така би трябвало да бъде в една нормална държава, където работи един нормален парламент. Но нито държавата е нормална, нито парламентът е нормален, за съжаление.
Тук се премълчава една голяма истина – че тези хора, които така или иначе не са си плащали здравноосигурителните вноски, от 1 януари, независимо че не са плащали осигурителни вноски, няма да останат без медицинска помощ. Защо? Защото Спешната медицинска помощ е абсолютно безплатна за всички български граждани. И те така или иначе ще си получават медицинската помощ. Всичко в медицината е спешно състояние!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не е така!
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Така е!
Не е нормално, хора, които са хронично болни и които са работили дълги години в чужбина, да дойдат в България и да си оперират хроничната язва безплатно! Това не е нормално, не е и морално, не е и солидарно с всички останали, които през тези години плащат. Затова е съвсем естествено тези хора да платят тук, след като не са плащали, защото всички останали български граждани през това време са плащали, независимо каква е причината. Ако някой е бил толкова лично заинтересован дали неговото лично здравно осигуряване върви, ще намери начин, както намират начин за хиляди други плащания да ги проконтролират. При положение, че държавата подсигурява на българските граждани спешната помощ безплатно, а оттук нататък едно изменение на този закон в един нормален срок, а не да се нарушават всички законови срокове и разпоредби на Народното събрание, е съвсем естествено да се направи след Нова година. И вече ще бъде воля на парламента дали да бъде така или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на народния представител Кюркчиев. 
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Трябва да кажа, че съм изключително разтревожена от всичко, което става в днешния парламент. Моята тревога е за това, че мнозинството убедено и вече с дългогодишен опит в нарушаването на законите днес просто се опитва с една социална тема отново да си измива ръцете и да каже: да, това е целесъобразно, в нарушение на правилата можем да го  приемем.
Мисля, че това поведение е основание за изключително голяма тревога както за нас, като народни представители, така и за всички граждани в България. Разтревожена съм, защото този въпрос беше поставен доста отдавна. Мисля, че си спомняте, господин Щерев, господин Цеков, когато въпросът беше поставен и в Комисията по здравеопазване, но тогава не намерихте време да се занимавате с тази материя, не отделихте необходимото време за да се дискутират тези проблеми, за да може да се достигне до крайното решение. И това е вашата отговорност, защото вие сте тези, които взеха решение да се прекрати дискусията по проблемите, свързани със здравното осигуряване! Ако тогава въпросът беше стигнал до край, днес нямаше да се занимаваме с всичките тези неща.
Този въпрос по никакъв начин, както ни е представен сега, не урежда проблемите на хората и това е ясно за всички. Нали въпросът се състои в това, че една част от тези хора не са си плащали, защото просто не са добросъвестни граждани, а от други защото просто не могат да си платят. Или пък законът им е създал неприемливо трудни условия за покриване на техните здравноосигурителни вноски. Как сега ще направим една малка крачка, против която аз принципно не възразявам, обаче в същото време няма да решим глобалните въпроси и по средата или в края на годината ще бъдем изправени отново пред такъв въпрос и тогава пак, в съответствие с традицията, която вие създавате, ще приемаме някакви текстове в нарушение на закона. 
Това разсрочване се прави, защото хората не са си изпълнили задължението по закон. А ние изпълняваме ли си задълженията по закон – тогава, когато е поставен въпросът, да му бъде намерено решение? Ето за това говорим.
И още нещо по съществото на текста. Ако този въпрос беше поставен по-рано, сигурна съм, че можеше да бъде намерена много по-добра редакция. През цялото време се говори за разсрочване на задълженията. Защо? Може ли някой да ми отговори защо, след като в ал. 5 е записано, че лицето губи здравноосигурителните си права, ако не погаси задълженията си по ал. 1 до крайния срок на разсрочване. Какво значение има самото разсрочване? Определя се един  краен срок и какво правим по-нататък? Разсрочваме, единият си плаща всеки месец по 2-5,00 лв. или колкото му се пада и е изряден, другият обаче не си плаща и като изтече годината, може да не си издължи тези пари. Тогава какъв въпрос решаваме? Просто отлагаме изплащането на тези задължения с една година, щом като няма да се спазва графикът, който е приет и който е договорен между лицето и Касата. Ето този текст в ал. 5, т. 1 означава, че въпросът се отлага с една година. Ако не съм си изплащала вноските и имам такъв план, по който всеки месец трябва да си внасям своите задължения, ако не го правя, Касата не може да ме санкционира по силата на този текст, а може в края на годината пак да не си ги платя. А ние какво искаме -–да разсрочим плащането,  да създадем облекчени условия, обаче хората да знаят, че след като са приели този разсрочен план, са длъжни да го спазват.
Така че, уважаеми колеги, така както караме през просото, всъщност създаваме такива правни норми, които хората ще нарушават, следвайки нашия пример. Искам, когато правим всички тези текстове, да бъдем наясно за какво говорим. Всеки, който има отношение, да участва в тази дискусия и да намерим най-доброто решение. Тогава няма да имаме основания да мислим, че създаваме тревоги на българските граждани. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Щерев.

АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова! Вие въобще не сте права, дори и затова, което цитирате по ал. 5, защото не е временно разрешение на въпроса за една година, а е временно решение за три месеца. Ако това лице не е плащало вноски и не плаща вноските си през 2004 г. за повече от три месеца, то отново губи здравното осигуряване. Значи в срок до март месец 2004 г. въпросът трябва да се уреди окончателно. Бихте запитали – защо не се уреди? Защото има поне три категории граждани от тези, които не си плащат вноските, и това се знае от 15 дни.
Едната категория граждани – това са хора, които не плащат здравни вноски и няма и да плащат занапред, и, разбира се, че те няма да ползват здравно осигуряване. На тях нищо не им пречи.
Втората категория граждани, това са недобросъвестни граждани, които не си плащат вноската, и ще бъдат застрашени, защото трябва да плащат кешово, когато отидат на лекар, защото нямат здравно осигуряване.
Третата категория, за съжаление най-многобройна – това са най-малко двеста или триста хиляди души, те не само не плащат, ами нямат и възможност да плащат. При всички случаи, когато отидат на лекар утре или вдругиден и от масивите на Здравната каса излезе, че те не са плащали вноска, трябва кешово да плащат, а те нямат пари. Това не е само спешна помощ, а това е и при личния лекар. Именно затова е спешно този въпрос да се реши сега. От януари до март месец чрез Министерството на труда и социалната политика трябва да се намерят критерии кои са тези хора, които не могат трайно да си плащат вноските и тогава държавата трябва да поеме на тези хора, разбира се, защото те няма откъде да намерят доходи. Така че искам да Ви коригирам във Вашето изказване, че в никакъв случай това не е окончателно решение на въпроса и не може сега да се намери това решение на въпроса. Но ние намираме решение на въпроса за няколко месеца и това според мен е единствената възможност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика от народните представители?
Госпожо Тоткова, имате право на дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Щерев! Вие многократно повтаряте, че този въпрос е поставян от две седмици. Слава Богу, в парламента всичко се пише, което нееднократно съм казвала. Дори да бяха две седмици, за тези две седмици вие можехте да направите всичко необходимо този въпрос да бъде уреден в съответствие с нашите правила. Аз съм убедена, че той щеше да бъде уреден много по-добре. Защото дори Вие, господин председателю на Здравната комисия, не сте прочел § 19а от първата буква до последната. В ал. 1 е записано следното, господин председателю на Здравната комисия: “Лицата, които дължат три и повече лични осигурителни вноски, могат да разсрочват еднократно до 31 декември 2004 г. дължимите суми.” Да разсрочват, т.е. по погасителен план.
В ал. 5 е записано, че лицето губи здравноосигурителните си права, ако не погаси задължението си по ал. 1 до крайния срок на разсрочването. Аз не говоря за новите вноски, това са две условия, които са независими едно от друго. Те не са свързани. Значи може да си плаща за новата година, обаче тези задължения, които е имал, може да не ги изплаща. Точно затова ви казвам, че вие отлагате този въпрос за една година. Аз мисля, че когато има разсрочване, трябва да има задължението – щом е подписал такъв погасителен план, то трябва да спазва този план. Иначе за какво го прави? Просто отлагаме този въпрос с една година. Или може би някой, когато някъде намери от някого пари, извинете, обаче аз мисля, че по начина, по който се поставя този въпрос, той буди повече въпросителни, отколкото дава решение. Защото това е една част, която е свързана с последиците от въпроси, които са възникнали и които можеха да бъдат решени по същество.
Господин председателю на Здравната комисия, Вие носите, господин председателю,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Към мен ли се обръщате?
РОСИЦА ТОТКОВА: Към него се обръщам, защото той ми направи реплика. Вие носите тази отговорност, защото Вие, като председател на Комисията по здравеопазване, трябваше да предизвикате такава дискусия, а не тук в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса най-накрая да се измъдри един параграф, който дори не решава въпроса. Не искам да заблуждавате българските граждани, че вие сте им решили въпроса. Не сте решили въпроса. В това е големият проблем. Аз ви казвам – единственото нещо, което се постига с това, е да се отложи с една година  изплащането на тези задължения. Ето това се постига. Вие очевидно не искате това. Ние искаме всички хора да спазват законите. Как да ги спазват, като вие самите ги нарушавате всеки ден?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пирински, Вие желаехте да вземете отношение, продължавате ли да искате това?
Заповядайте, господин Пирински. (Реплики.)
Репликите в залата продължават, господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, доколкото разбирам, първоначалното възражение на господин Кацаров беше, че не е спазена ал. 1 на чл. 67. Така ли е, господин Кацаров? Вие възразихте, че не е спазена ал. 1 на чл. 67, т.е. че законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания. Това е Вашето възражение. Но ние не сме в този казус. Ние според мен, господин председателю, трябва да преценим дали се спазва или се нарушава ал. 2 на чл. 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 71, ал. 2 – там е.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Защото ние сме в процедура на второ гласуване. Прочетете алинеята, вижте какво предвижда тя. При второ гласуване се обсъждат предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, т.е. в съответния срок, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Спори се, че това предложение на господин Цеков е предложение на народен представител, който не е спазил чл. 70. Преценете, уважаеми колеги. Всъщност господин Цеков, мисля, че по-добре ще си употребите времето, ако слушате какво искам да кажа. В дадения случай може да считате, господин председателю, че предложението на господин Цеков всъщност вече е предложение на комисията, защото комисията го е подкрепила. Освен това нека да подходим сериозно. В законопроектите, които сме гласували досега през последните месеци, се съдържат редица текстове, които са внесени между двете четения – било от работна група, било като предложение на комисията, които не са присъствали, господин председателю, в доклада за първо четене. Винаги сме ги гласували именно като предложения, включени в доклада преди второто четене, след като е преценено, че въпросът е актуален, че трябва да се реши един или друг въпрос.
Ето защо аз бих предложил наистина и на колегите от Съюза на демократичните сили, и на Вас, господин председателю, доколкото се разбира, че тази норма е нужна като преходен режим, по който никой не спори по принцип, както разбрах. Едновременно с това е ясно, че трябва да се търси по-трайно решение във връзка с изясняването във всички аспекти на проблема, който третираме, но все пак да подложим на гласуване този текст и да го приемем, преди всичко поради съображенията, които бяха изтъкнати и от господин Янаки Стоилов, а и от доктор Щерев. Много е хубаво да настояваме всички да си издължават вноските, но реалностите са такива, че неколкостотин хиляди български граждани нямат материалните възможности да го направят. Означава ли това, че трябва да ги оставим без здравна помощ? Разбира се, че не. 
Ето защо предполагам, господин председателю, че кръгът се стяга около Вас. Вие ще трябва да се изкажете. Предложете на залата да гласува текста по силата на чл. 71, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, д-р Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Господин Пирински, въобще не сме в хипотезата на чл. 71, ал. 2. Ако погледнете законопроекта, който се предлага, ние говорим за промяна на друг закон – не на Закона за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Предлага се поправка на друг закон – Закона за здравното осигуряване. В този смисъл това е приемане на закон в едно четене. Тук не става въпрос за предложение, дадено на второ четене като предложение на комисията, защото го нямало в първия закон. Във внесения законопроект въобще няма параграф, който да се отнася дори до Закона за здравното осигуряване.
Е, добре, да Ви питам и друго нещо. Вие хубаво ми казвате, което не е вярно, че нещо налага на 1 януари да бъде приет. Приемате го на доверие от другите. Твърдя точно обратното. Нямам време да го аргументирам. 
По-важното е друго, което искам да Ви попитам. Добре, предложили са някакъв текст. Принципно сме съгласни. Аз искам да внеса корекции в него за второ четене. Как да го направя, след като той ми се предлага само на второ четене?! Поправка на два параграфа с пет или шест члена в Закона за здравното осигуряване! Как да направя предложение за корекция за второ четене, като той ми се предлага единствено на второ четене?!
Затова казвам, че  сме в хипотезата на чл. 67 и чл. 68. Аз споменах това преди малко. Не сте слушали внимателно. Аз имам внесен законопроект с колегите, касаещ същата материя, същите текстове на здравното осигуряване и съгласно чл. 68 те трябва да се гледат едновременно с това, което е предложил в момента Валери Цеков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пирински, имате право на дуплика.  Заповядайте.
ГЕОРГИ  ПИРИНСКИ (КБ):  Уважаеми д-р Кацаров, ал. 2 за съжаление не прави това разграничение, което Вие правите. Тук не е казано, че тези предложения, които се внасят между първо и второ четене, не могат да бъдат по друг закон. По принцип има логика във Вашето възражение – след като се засяга друг закон, не би трябвало да може така да се процедира, но ал. 2 не го забранява. Тя казва, че могат да се предлагат текстове. Така че тук няма нарушение на тази норма.
Нещо повече – това, което  изтъкна и господин Стоилов – макар и да е друг закон, проблематиката очевидно е свързана с упражняването на бюджета на Здравната каса за следващата година. Така че не можете да приложите последното изречение от ал. 2, т.е., че това  няма връзка с предмета на разглеждания закон.
По третия Ви въпрос – второто изречение на тази алинея казва: "Допустими са и редакционни поправки", т.е. Вие можете да внесете едни или други уточнения, за които говорите. (Силен шум и неодобрителни ръкопляскания в блока на ПСОДС.)
Много Ви благодаря, уважаеми колеги. Трябва да сте наясно с едно – че вие правите фарс от този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, д-р Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС):  Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, първо бих искал да благодаря на председателстващия днешното заседание с оглед на това, че именно по този текст бе дадена възможност по същество да се развие дискусия. В развилата се дискусия от изказванията, които бяха направени тук, се очерта в голяма част позицията, която имат народните представители. С оглед на това, че текстовете, които се предлагат да бъдат приети днес, в този параграф, уреждат един много сериозен социалноздравен проблем, аз считам, че е съвсем правилна позицията, изказана от повечето от преждеговорившите колеги. Аз също бих искал да изразя подкрепата си за тези текстове с оглед на това, че от анализа, направен от доц. Щерев, се вижда, че по този начин на една прослойка от хора – няма да квалифицирам техния социален статут - които нямат възможност да си внасят здравноосигурителните вноски, ние ще им дадем възможност да имат достъп до здравни услуги и дейности. 
Другата част, на която той се позова като категория - тези,  които до този момент не са си внасяли здравноосигурителните вноски, сигурен съм, ще предприемат поведение и биха започнали да изплащат здравноосигурителните си вноски. В такъв аспект аз съм убеден, че  ще има по-голяма събираемост и принос в приходната част на Националната здравноосигурителна каса.
По-водещ момент тук е, че се решава един социален проблем на социална прослойка от хора, които биха били сериозно засегнати от нерешаването на този проблем днес тук.
Учудвам се на колегите от Съюза на демократичните сили, които от трибуната на парламента изразяват позиция, че по същество подкрепят текстовете, а в същото време процедурно не искат това да стане днес. Благодаря на д-р Кацаров и на доц. Паница за това, защото подкрепят по същество – поне така бе видно от техните изказвания – и се очертава позиция, за която бих казал, че до голяма степен има консенсус в пленарната зала.
Апелирам да подкрепим тези текстове, за да дадем възможност през това време тези, които имат възможност да си внасят здравноосигурителните вноски – тоест хората с този социален статут,  да имат възможност за здравна осигуреност.
Това е процедурното ми предложение – текстът да бъде  подложен на гласуване, да бъде подкрепен и приет на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи? Няма.
Уважаеми дами и господа народни представители, Конституцията и законът стоят над всички нас. Ние сме им подчинени. На първо място всеки народен представител, включително и институцията Народно събрание трябва първо да спазва законите и своя правилник. Това е безспорно. Не може чрез една целесъобразност, колкото и необходима да е тя, да води до закононарушения. Член 88, ал. 1 от българската Конституция  повелява, че законите се обсъждат и приемат на две четения. Второ, в чл. 71, ал. 2 изрично е казано, че всеки народен представител може да прави предложения между първо и второ четене, респ. комисията да изработва между първо и второ четене нови текстове, но само когато те не противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо четене законопроект. Приетият на първо четене законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. не третира материята относно Закона за здравното осигуряване и по-конкретно предлагания ни текст – 19а. Тези обществени отношения, които се предлагат сега, не са били предмет на първо четене относно закона, който вече цитирах.
Следователно от тази гледна точка, колкото и да е необходимо и целесъобразно приемането и регулирането на законова основа на тези обществени отношения, те не могат да бъдат приети само на едно четене. От тази гледна точка предложението на народния представител Валери Цеков и предложението на комисията е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Затова аз не мога да подложа на гласуване предложението на комисията. (Ръкопляскания в блока на ПСОДС.) Но от тази трибуна се обръщам и към народния представител Валери Цеков, и към Комисията по бюджет и финанси: моля, внесете  максимално бързо тази материя и ръководството, и аз включително, ще направим, каквото ни е възможно, за да бъдат приети тези текстове така, както повеляват Конституцията и нашият правилник.
Преминаваме към последния параграф - § 8.
Господин Имамов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: "§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г."
Комисията подкрепя предложението за § 8, който става § 9, господин председател, ако не са настъпили промени по отношение на номерацията във връзка с предходния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Номерацията ще бъде уточнена.
По § 8 – "Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.". Има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували  155 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет, а с това и целият закон.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО БЮДЖЕТА НА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА ЗА 2004 Г.
Без  да подценявам, разбира се, ни най-малко бюджета на Българската народна банка, мисля, че можем да започнем разглеждането на проекта за решение и ако, разбира се, народното представителство реши, бихме могли да преминем към гласуване, след като процедурата бъде спазена.
Имате думата, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:  Благодаря, господин председател.
Във връзка със следващата точка от нашия дневен ред предлагам в залата да бъдат допуснати господин Иван Искров – управител на БНБ, и господин Божидар Кабакчиев - подуправител на управление "Банково" в БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували  147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение се приема. Заповядайте в залата, господа.
Имате думата, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: 

"РЕШЕНИЕ
за приемане бюджета на Българска народна банка
за 2004 г.

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 48 от Закона за Българска народна банка

РЕШИ:

1. Приема бюджета на Българска народна банка за 2004 г., както следва:

РАЗДЕЛ I	Разходи за издръжка на Българската народна банка	56 млн. 453 хил. лв.
1.	Разходи, свързани с издръжката
на паричното обращение	18 млн. 556 хил. лв.
2. 	Разходи за материали, услуги и
амортизации	20 млн. 983 хил. лв.
3. 	Разходи за персонал и
социално осигуряване	14 млн. 54 хил. лв.
4.	Разходи за социална дейност	1 млн. 780 хил. лв.
5. 	Други административни разходи	1 млн.  80 хил. лв.
		
РАЗДЕЛ II	Инвестиционна програма	14 млн. 48 хил. лв.
1.	Разходи за ново строителство,
реконструкция и модернизация	4 млн. 82 хил. лв.
2.	Разходи за машини, обслужващи паричното обращение	370 хил. лв.
3. 	Разходи за технически средства за безопасността на БНБ	796 хил. лв.
4.	Разходи за придобиване на  специални автомобили и други транспортни средства	300 хил. лв.
5.	Разходи за електронизация на БНБ	8 млн. 110 хил. лв.
6.	Офис мебели и канцеларско оборудване	390 хил. лв.

2. Управителният съвет на Българска народна банка, по предложение на управителя, може да изменя бюджета по отделни показатели в рамките на утвърдените суми по раздели I и II, като увеличенията по отделните видове разходи не може да надвишават 20 на сто от одобрената с този бюджет сума."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Имамов. Той прочете проекта за решение, изготвен от Комисията по бюджет и финанси.
Пред мен е становището и на Сметната палата. Господин Николов не е тук. Мисля, че беше извън залата, но няма гласуване за него. Ако го няма, бих могъл да ви запозная със становището, макар  и вие да сте го получили, уважаеми дами и господа. Бих могъл да ви прочета диспозитива, ако ми разрешите. Това е становище на Сметната палата по проекта за бюджет на Българската народна банка за 2004 г.:
"Предвидените в проекта разходи са обосновани с изпълнението на основната цел – всекидневната пазарна стойност на активите да покрива левовата емисия, както и собствените резерви и капитала на банката.
Становището е прието с решение на Сметната палата с Протокол № 43 от 5 декември 2003 г."
Това е диспозитивът, крайното мнение, становището на Сметната палата.
И така, откривам дискусията по този проект за решение относно бюджета на Българската народна банка.
Ако господин Искров желае, може да вземе отношение, респ. да представи, макар и накратко, бюджета.  Народните представители също могат да вземат отношение, разбира се. Виждам, че имаме още седем или осем минути.
Господин Искров, заповядайте, всички сме вперили поглед във Вас. Отдавна не сте заставали на тази трибуна. Сега имате възможност, макар и за кратко.
ИВАН ИСКРОВ:  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да ви кажа, че за мен е чест отново да имам възможност да говоря от тази висока трибуна, тъй като се надявам за две години и половина да съм научил доста неща от вас, за което още веднъж ви благодаря.
Шест страници е изложението по бюджета на управителя на Българската народна банка, но мисля, че в 18,54 ч. е по-подходящо да преразкажа накратко основните параметри на бюджета.
Първо искам да ви уверя, че бюджетът на Българската народна банка за 2004 г. има за основна цел - и постига според нас тази цел -да осигури изпълнението на основните функции на банката, а  именно: издържане на паричното обращение, осигуряване на платежния оборот на страната чрез поддържане на платежния механизъм и не на последно място по важност – осигуряване на банковия надзор върху цялата финансова банкова система.
При изготвянето на бюджета сме се ръководили от макрорамката, изготвена от Министерството на финансите и от нашата собствена Дирекция по макроикономически анализи,  която прави независими изследвания,  както знаете. Ние не се различаваме от макрорамката, която е заложена в бюджета, който сте гласували на първо четене и предстои утре да гласувате и на второ четене, а именно: висок темп на растеж 5,3-5,5%, ниска инфлация от порядъка на 4%, валутен курс около 1,8, дефицит по текущата сметка 6,8% и като цяло доверие във финансовата и банковата система на страната.
Това, което  ни касае нас като Българска народна банка, е състоянието на валутните резерви. Ние очакваме и през следващата година едно добро състояние на валутните резерви поне от 5 млрд. евро. Тук имаме предвид 5 млрд. евро без така нареченото монетарно злато.
Ако погледнете последната страница на бюджета, вие ще видите, че при разходите за издръжка имаме едно увеличение от 8,5 млн. лв. – от 48 млн. на 56 млн. Искам да обърна внимание, че нарастването е в резултат на разходите за паричното обръщение, които се увеличават от 13 на 18,5 млн. лв., амортизациите – 2,6 млн. лв., и разходи за персонала, които нарастват само с 6,4% - от 13 на 14 млн. лв. През 2004 г. предвиждаме да се запази бройката от 1012 човека след няколкото съкращения на персонала през изминалите години.
По отношение на инвестиционната програма предвиждаме намаление на бюджета на БНБ от 15,7 на 14 млн. лв. Това не е, защото няма необходимост от инвестиции, по-скоро се свързва със забавата на някои проекти главно в областта на информационното осигуряване на банката. Разходите за електронизация намаляват от 9,3 на 8,1 млн. лв., като един от най-важните проекти е единното хранилище от данни, което е една от най-скъпите системи, изграждане на системата за банкова информация и не на последно място като значение – една съществена промяна в кредитния регистър, с която целим да обхванем всички кредити, отпускани от банките, а не както досега само кредитите, които са над 10 хил. лв.
За щастие на страната и на министъра на финансите разчитаме и през 2004 г. банката да реализира един съществен положителен финансов резултат. Знаете, че съгласно Закона за Българската народна банка БНБ е освободена от някои данъци и такси и не формира печалба, а целият краен финансов резултат, след заделяне на 25% от него за резервните фондове на банката, се превежда като вноска в държавния бюджет. За 2004 г. предвиждаме значителен финансов резултат в размер на 170 млн. лв. след формиране на резервите да бъде насочен към държавния бюджет, с което, без това да е основна причина за дейността на банката и основна цел, да подпомогнем бюджета на Българската народна банка. 
Това е, уважаеми господин председател. Ако има някакви въпроси по бюджета на Българската народна банка, аз съм готов да отговарям заедно с ресорния подуправител господин Кабакчиев. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Искров.
Имате думата, уважаеми дами и господа. 
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, вероятно Вие и колегите забелязахте, че аз спестих описателната част от доклада, но смятам, че трябва да заявя, че предложеният проект за бюджет беше приет единодушно от комисията с 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
ПРЕДСЕДАТЕ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, това е отбелязано в доклада на Бюджетната комисия. Благодаря Ви, господин Имамов.
И все пак, има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Няма. 
Трябва да кажа, че традиционно бюджетът на БНБ се приема с решение на Народното събрание, макар и според мен това да не е безспорно. 
Поставям на гласуване проекта за решение за приемане бюджета на Българската народна банка за 2004 г.
Гласували 170 народни представители: за 167, против 1, въздържали се 2.
Решението е прието. 
С това приключваме днешното заседание.
Ще продължим утре от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 19,00 ч.) 


Председател:
                     
                      Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

                                        Камелия Касабова

                                        Любен Корнезов

                                        Юнал Лютфи


Секретари:
                 Светослав Спасов

                 Весела Лечева