Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-03-08

Председателствали:  председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Благовест Сендов и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Николай Младенов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ  (звъни): Откривам заседанието.
Днес, 8 март, искам специално да поздравя нежната и красива половина в българския парламент с нейния празник! Бъдете живи и здрави и с женското си излъчване да омиротворявате страстите български! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в дневния ред да бъдат включени две точки:
1. Проект за решение за разрешаване на транзитни прелитания през въздушното пространство на Република България на шведски военни самолети.
2. Проект за решение за  създаване на временна комисия за проучване на неправомерното разпространяване на секретни документи в сградата на Народното събрание.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 169 народни представители: за 149, против 7, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Започваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ТРАНЗИТНИ ПРЕЛИТАНИЯ ПРЕЗ ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ШВЕДСКИ ВОЕННИ САМОЛЕТИ.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, позволете ми да ви запозная с проекта за решение за разрешаване на транзитни прелитания през въздушното пространство на Република България на шведски военни самолети от International Stabilisation Assistance Force (ISAF).
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава транзитни прелитания през въздушното пространство на Република България на шведски военни самолети: С 130 с идентификационен № ISF 407 0 и регистрационен № 84005 или 84006 (алтернативно) и С 130 с идентификационен № ISF 408 0 и регистрационен № 84005 или 84006 (алтернативно), с войници с личното си оръжие и специална продукция на борда от международните сили за подкрепа на стабилизацията в периода 13-18 март и 17-22 март 2002 г. по маршрута Швеция - Афганистан (Кабул), както следва:
Първи полет:
Излитане от Швеция, влизане през точка DINRO 1100 на коридор № 616 на 13 март 2002 г. и излизане през точка MAKOL 0830 на коридор W 97 BADKI В27 WRN R 39 SAMIL В33, кацане в Истанбул, Турция.
Връщане - влизане през точка RIXEN 1135 на коридор LTFJ Sabina Истанбул, Турция 1120 и излизане през точка KOMAN 0920 на коридор ESIB Satenas Sweden 1300 на 18 март 2002 г.
Втори полет:
Излитане от Швеция, влизане през точка DINRO 1100 на коридор № 616 на 17 март 2002 г. и излизане през точка MAKOL 0830 на коридор W 97 BADKI B27 WRN R39 SAMIL B33 с кацане в Истанбул, Турция.
Връщане - влизане през точка RIXEN 1135 на коридор LTFJ Sabina в Истанбул, Турция 1120 и излизане през точка KOMAN 0920 на коридор ESIB Satenas Sweden 1300 на 18 март 2002 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по това проекторешение, което беше представено от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Има ли съображения? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване проекторешението за разрешаване на транзитни прелитания през въздушното пространство на Република България на шведски военни самолети. 
Гласували 180 народни представители: за 174, против 3, въздържали се 3.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НЕПРАВОМЕРНОТО РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА СЕКРЕТНИ ДОКУМЕНТИ В СГРАДАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Искам да обърна внимание на народните представители, че на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 25 народни представители са внесли проект за това решение за създаване на временна комисия, която да извърши проучване и проверка на фактите и обстоятелствата, довели до неправомерното разпространяване в сградата на Народното събрание на части от договора за реформа в митниците, сключен от Министерство на финансите с "Краун ейджънтс", като молят проектът да бъде представен за разглеждане и приемане, съгласно установения ред.
От името на вносителите има думата господин Владимир Дончев да представи мотивите, след което да подложим на обсъждане и гласуване проекта за решение.
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю, господа министри, колеги! Предложението, което е внесено от нашата парламентарна група, касае един факт, който се случи вчера в Народното събрание - неправомерно бяха разпространени по кутиите на голяма част от народните представители манипулирани извадки от договора на Агенция "Митници" с "Краун ейджънтс".
Считаме, че в този момент, когато този договор е под закрилата на закона, грифиран със съответната степен на секретност, абсолютно недопустимо е да бъдат разпространявани подобни извадки от него, още повече и манипулирани по този начин с коментари. Именно поради тази причина нашата парламентарна група внесе това предложение.
Позволете ми също в момента, когато съм взел думата, да обърна внимание, че в предложението има печатна грешка - не става дума за "7", а за "9" човека, както виждате от квотите. От групата на НДСВ предлагаме като членове на тази комисия Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Мирослав Севлиевски и Алеко Кюркчиев, като за председател предлагаме да бъде избрана Румяна Георгиева. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
За процедурно предложение - господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Аз се противопоставям изобщо на такава идея. Не само по правилника, а по конституционни правомощия ръководството на Народното събрание и неговия председател преди всичко имат две основни направления на своите функции:
1. Ритмичния ход на работата в пленарната зала и в комисиите.
2. Организацията на функционирането на самото Народно събрание и като сграда, и като служби.
Кой не знае, че никой няма право да пуска каквото намери за добре в някоя или друга пощенска кутия. Това е задължение на председателя или на заместник-председател, ако той го е натоварил с една подобна работа. Но да правим решение, специална анкета за неща, които са рутинни, мисля, че това би трябвало да ни обижда като парламент.
Какво пречи на ръководството на Народното събрание да се събере и да каже на Деловодството: само вие ще поставяте, или каквото намери за добре. Това е правено още в зората на нашия, уж демократичен, парламент. Сега искате да се приближим към неговия залез ли? Да се занимаваме с работи, които нямат нищо общо с нормалното функциониране на Народното събрание и на парламентарната система. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искала да поставя още един въпрос във връзка с такава комисия. Какви ще бъдат нейните функции и компетенции? Анкетни комисии се правят за проверки на случаи. Когато има книжа, които трябва да бъдат изчетени и да бъде взето становище, добре. Това е ясно. Когато трябва да бъде проверен някакъв факт, добре. Какво смятате, че ще направи тази анкетна комисия?
Господин Искров преди малко дойде при нас за имената, като ни каза, че е възложена проверка на НСС. Добре, НСС да прави проверка. Но НСС си има специфичен инструментариум. Ако го смятате подходящ за парламента, използвайте го. Но какво ще прави тази комисия? Ще се разследваме ли, ще се обискираме ли, ще гледаме видеозаписи на камери ли или какво? Кажете какво? Защото, ако ме предлагате за тази комисия, аз бих искала да знам, преди да ви дам съгласие, какво всъщност искате аз да правя. (Смях в залата.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Това ще прави комисията, което господин Ганев искаше да възложи на мен като председател на парламента. (Смях в залата.) 
Други желаещи има ли? Искам да помоля председателите на парламентарни групи да направят своите предложения за членове на тази комисия.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи за член на тази комисия предлагаме господин Четин Казак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Не говоря от името на ръководството на Парламентарната група на ОДС, тъй като не съм в това ръководство.
Но, господин председател, много Ви моля, поглеждайте всички редове, в това число и последния. Аз съм народен представител и изразявам категоричното си несъгласие за сформирането на такава комисия. Съжалявам и се извинявам пред народните представители, които са ни избрали, че губим времето на парламента със създаването на такава комисия.
Какво ще трябва да прави тази комисия? Да си купи по една лупа, да сваля дактилоскопични отпечатъци? В този коридор, където се намират пощенските кутии, имат достъп стотици хора, които са акредитирани като журналисти, стотици депутати, десетки министри, десетки заместник-министри и хиляди български граждани, които по надлежния ред имат право да извадят свой пропуск и да преминат през този коридор. Ако това е забранено, да се въведе тогава специално указание на главния секретар на МВР, може би, да обясни по телевизията, да сложи една специална бодлива тел и т.н.
Какво правим? Какво ще върши тази комисия? Какво ще открива? Единственото нещо, което прочетох в днешния вестник, една депутатка от Коалиция за България пише много сполучливо: "Това, което е секретно единствено, е срамът за България, че е подписан такъв договор".
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това е твое лично мнение.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Да, това е мое лично мнение. Но всеки един от нас, Вие, господин Искров, и аз самият бихме могли спокойно да сложим в чантите си такъв документ и да го пуснем. Вчера Вие примерно сте могли да изтичате до тоалетната долу, да се качите по стълбите нагоре, да се запъхтите и да обясните какво безобразие е станало. (Смях в залата.) 
Предлагам да не се сформира такава комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. 
Има едно процедурно предложение и това е контрапроцедурно предложение.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз бих искал да разбера какво правим в момента? Дали попълваме състава или сме в режим на обсъждане на проекта за съставяне на такава комисия? Дайте да се разберем. Ако ще има разисквания по това дали е необходима такава комисия, да започнем дебат, защото и ние имаме какво да кажем. Защото пощенската кутия на народния представител не е кошче за боклук, в което всеки може да пуска каквото си иска. Това е истината. Защото ние неведнъж сме поставяли този въпрос. Народните представители от Движението за права и свободи твърде често са сюрпризирани с редица списания на терористически организации например, и то избирателно пуснати в наши пощенски кутии. Така че на тази грозна практика веднъж завинаги трябва да се постави край.
Затова, господин председател, процедурното ми предложение е да решите дали ще имаме разисквания. Ако не, и другите парламентарни групи да направят своите предложения за състава на тази комисия. Ако не искат, ние ще си съставим такава комисия и ще направим едно разследване, за да установим какви са причините, които правят възможно да има подобни грозни изпълнения периодически. (Смях от ОДС.) 
Междупрочем, ако ще има дебат, бихме могли да изнесем и доста интересни данни, обръщам се точно към тези, които реагират така емоционално, за това кой народен представител и експремиер включва в тези грозни акции срещу кабинета свои бивши подчинени, като ги подхранва с информация, която те после охотно излагат по страниците на специализирани вестници като "Банкер" и "Пари", но това е друга тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, очевидно е, че трябва да се проведе дебат дали изобщо да се създаде такава временна комисия. След този дебат ще подложа на гласуване дали да се създаде, след това броя на членовете с квотите и след това евентуално квотите.
За процедурно предложение думата има господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю! Моето процедурно предложение е да прекратим предаването по телевизията. Затова защото явно е, че вие, господа отдясно и отляво, които имахте достъп до секретния документ, днес, когато видяхте, че има предаване по телевизията, се опитвате да излезете чисти от тази игра. Така че точката в дневния ред за предаване по телевизията не е за комисията, не е за безобразията, които ги пускате в нашите пощенски кутии. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля! В момента Националната телевизия предава ли пряко? Кой ще даде отговор на въпроса? (Силен шум и реплики в залата.) Не се предава пряко. Така че няма защо ... (Силен шум и реплики.) Моля! Прави се процедурно предложение и след като не се предава пряко, няма защо да го подлагам на гласуване. 
Процедурно предложение - господин Овчаров, след това госпожа Михайлова по същество.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група правя процедурно предложение разискванията по тази точка от дневния ред да бъдат отложени. 
Ако не беше тъжно това, което става в момента в пленарната зала, щеше да бъде много смешно. И ние сега да се занимаваме точно с тази точка, при положение, че целият Министерски съвет е тук, явно със съвсем друга цел, изглеждаме сигурно доста недобре в очите на всички български избиратели. 
Затова Ви моля да отложим разискването на тази точка. Ако сметнете за целесъобразно, да разискваме в друг момент, когато може би ще имаме малко по-свободно време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Направено е процедурно предложение за отлагане разискванията. Има ли противно процедурно предложение?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Напротив, подкрепяме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Противно процедурно предложение няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Румен Овчаров, за отлагане на разискванията по тази точка.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 188 народни представители: за 143, против 20, въздържали се 25.
Процедурното предложение се приема.
Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
СТРАТЕГИЯ ЗА УСКОРЯВАНЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Искам да помоля председателя на Комисията по европейска интеграция господин Даниел Вълчев да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Вълчев.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! 
"На свои редовни заседания, проведени на 14 и 20 февруари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, внесена от Министерския съвет на 8 февруари 2002 г. в изпълнение на решение на Народното събрание от 19 декември 2001 г. 
Стратегията бе представена от министъра на външните работи господин Соломон Паси и от заместник-министъра на външните работи и главен преговарящ с Европейския съюз госпожа Меглена Кунева.
В резултат на проведените обсъждания Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие следното становище:
Подкрепя принципите и целите, заложени в Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, внесена от Министерския съвет, и предлага на Народното събрание да приеме на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България следния проект за решение:




Р Е Ш Е Н И Е
относно Стратегията за ускоряване на преговорите за
присъединяване на България към Европейския съюз

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

1. Подкрепя принципите и целите на Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, внесена от Министерския съвет в изпълнение на решение на Народното събрание от 19 декември 2001 г. 
2. Възлага на правителството да информира Народното събрание за изпълнението на стратегията в края на всяко председателство на Европейския съюз."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Бих искал да помоля председателите на парламентарните групи да представят списък на депутатите, които ще вземат отношение по дебата. Получих от Парламентарната група на Обединените демократични сили, бих се радвал, ако получа и от другите парламентарни групи, за да можем да започнем дебата.
Парламентарното време е по 30 мин. за всяка парламентарна група с възможност за една трета увеличение на това време, тоест с възможност до 40 мин. на парламентарна група.
Откривам дебата. Имате думата. Заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги народни представители! Ще взема съвсем накратко отношение към Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз, тъй като този проблем е, мога да кажа, в талвега на моите не само теоретически, но и политически интереси. 
Ние се включваме в тези процеси активно в една епоха, която определено се характеризира като глобална. Заедно с това вървят процеси на усилване на регионалните съюзи, на интеграция на отделни региони на света. Ние сме поставени в региона на Европа - един от най-мощните икономически и културни центрове на съвременния свят, и нашите приоритети естествено са свързани с интегрирането в този център.
Заедно с това ние трябва да отчитаме всичките онези както положителни, така и отрицателни ефекти на глобализацията, които съпътстват действията - политически, икономически, финансови, търговски, културни и т.н., на отделните страни и народи.
Определено смятам, че стратегията, която е предложена от правителството на Република България, отчита всички тези моменти. Тя стъпва върху тази база, от която се тръгва и се разработват отделните приоритети и  направления, по отделните сектори, отделните области, с които ние трябва да се издигнем на нивото на Европейския съюз, за да бъдем един пълноправен и достоен член. 
Смятам, че заложените в стратегията идеи са идеи, които са съобразени както с онези препоръки на редовния доклад за 2001 г., така и с отчитането на онези възможности, онези резерви, които националното законодателство трябва да осъществи и България със своята външна политика трябва да реализира като отговор на тези изисквания, на тези критерии.
Ще се спра само на няколко момента, към които имам конкретно отношение. Факт е, че една от базовите изходни позиции на тази стратегия е промяната на законодателството, усъвършенстването на нормативната система за протичане и реализиране на различните икономически и социално-политически и други дейности. Всичко това е структурирано добре, както по основни направления, така и по конкретни сектори. Смятам, че са видяни главните слабости, главните моменти, по които трябва да се работи, за да се промени качествено националната обществена система. 
В тази връзка искам да взема отношение само по предвидените в раздела за административната реформа идеи, които касаят усъвършенстването на административната система и административното управление. Това е, мога да кажа, една от ахилесовите пети на България както в предишната епоха, така и в условията на прехода. Ние имаме една прекомерно раздута, прекомерно неефективна, прекомерно усложнена и с ниско техническо оборудване и неефективно използвани управленски технологии административна система. 
Всичко това допълнително затормозява решаването на маса обществени проблеми. Държавите, към които се стремим да се присъединим, се характеризират с една много висока степен на ефективна административна система, която не само че работи с модерни електронни и други технологии, но и с модерни управленски технологии, с висока прозрачност и демократичност. Ако ние успеем да постигнем тази цел, в голяма степен ще можем да мотивираме и мобилизираме обществото за  осъществяване на всички процеси, свързани с реализация и ползотворни дейности.
Във връзка с това искам да изтъкна своята подкрепа на една от идеите в този пункт на стратегията - за укрепване на държавността. Ние слушаме и често пъти тук някои се изказват в смисъл на по-малко държава, че едва ли не държавата трябва да бъде изтикана в ъгъла. Не става въпрос да се раздува, трябва да се намалява държавният административен апарат. Но в условията на един променящ се свят държавата също трябва да променя своите функции. Помислете и ще разберете, че когато стават процеси на интензивна интеграция и динамика в различните сектори на обществото, субектът, който може да осъществи тези процеси, да ги проведе, да ги узакони, да им създаде законодателна база, който може да осъществи стратегията, е държавата. Никой друг субект на наднационално или субнационално, на автономно или ниско самоуправленско равнище не може да осъществи тези интеграционни процеси. Това може да направи само държавата. И тя ще си остане в променящия се свят, разбира се,  с променени функции, но ще остане едно от основните ядра на глобалните мрежи.
По-нататък бих искал да се спра само с няколко думи на идеите за околната среда, за науката и образованието, тъй като това са областите, в които конкретно се занимавам в българския парламент.
Съгласен съм с приоритетите, очертани в раздела за околна среда. Искам, ако е възможно, и мисля, че това трябва да се отчете, че трябва да се вкара като допълнителен елемент разработването на една стратегия за устойчиво развитие. Този процес е силно напреднал в Европа, в Европейския съюз. Водещи страни са Германия и Франция, както и други европейски  държави. Вече има издадено и много мощно екологично законодателство. Вече се проектира идеята през тази, 2002 г., десет години след голямата среща на върха през 1999 г. на ръководствата на отделните държави в Рио де Жанейро да се състои такава среща в Южна Африка, в която Европейският съюз да изложи своя модел за устойчиво развитие. И ние трябва да имаме поглед, трябва да имаме концепция за тази  Стратегия за устойчиво развитие. И това можем да го направим, като разработим своята Национална стратегия за устойчиво развитие, която да се включи в тази система на Европейската стратегия за устойчиво развитие. 
Безспорно е, че едни от главните фактори за ускоряване процесите на интеграция, тоест на издигане качественото ниво на обществото, ще бъдат науката и образованието. Не може и да се мисли за технологично модернизиране и повишаване на ефективността на икономиката, ако не се впрегне българската наука да работи за тези цели. Това означава да се усъвършенстват и да се намерят законодателни форми за стимулиране на научните изследвания, за да могат да се осъществят тези технологични паркове, тези големи проекти, които да отговорят на цялата практика, която вече Европейският съюз въвежда като нещо нормално и нещо обикновено.
Още две думи за образованието. Ако се върнете преди няколко години, когато се избираха сега управляващите политически партии както в Европа, така и в Съединените щати, ще видите, че един от главните мотиви на предизборните програми беше образованието. "Образование, образование, образование" -  повтаряше Клинтън, повтаряше Тони Блеър, повтаряше Герхард Шрьодер. Ако ние не отделим достатъчно внимание на образованието, ако не отделим средства за неговото модернизиране и заедно с това - за съхраняване на неговите силни традиции, да можем да интегрираме, и тук има един силен момент, който според мен трябва да се включи в тази стратегия, да интегрираме различните малцинствени групи, подрастващите поколения в тази система на образованието, която е създадена в България и която засега все още дава добри резултати, но която е силно заплашена от ниските субсидии и от невъзможността да бъде модернизирана на съвременно технологично равнище, става въпрос главно за ромите, това население ще продължава да пълни контингента не само на безработните, но и на необразованите. И ние трябва да намерим форми и начини, за да го интегрираме в системата на образованието.
Искам да завърша с убеждението, че  тази стратегия ще бъде подкрепена. Тя ще стане основа за действията на българското правителство в неговите усилия за интегрирането ни с Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, проф. Ганчев.
За процедурно предложение има думата господин Даниел Вълчев. Заповядайте, господин Вълчев!
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Бих искал да направя процедурно предложение да приемем решение, с което да допуснем в залата заместник-министър Меглена Кунева, която е и главен преговарящ. Мисля, че е уместно тя да присъства и да участва в дебата, който в момента провеждаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Има процедурно предложение в залата да бъде допусната заместник-министър Меглена Кунева - главен преговарящ.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и  въздържали се  няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете госпожа Кунева в залата.
Заповядайте, госпожо Кунева.
Искам да поканя на трибуната представителя на Коалиция за България господин Евгени Кирилов. Заповядайте, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Смятам, че днешният дебат по темата за ускорената интеграция на България е изключително важен и съществен,  даже може би вече позакъснял. Въпреки това ние трябва да фокусираме вниманието си върху всичко това, което трябва да се направи и то - да се направи изключително бързо.
От тази гледна точка аз бих желал да подчертая още в началото нашата положителна оценка за факта, че този процес от известно време стана достатъчно прозрачен за нас, може би все още недостатъчно прозрачен за обществото и за нашите избиратели, но самата политика на правителството заслужава добра оценка от гледна точка на отваряне на всички детайли, на всички проблеми. И това, че днес ние обсъждаме и ще кажем и положителното, и отрицателното, само по себе си е един положителен факт.
Аз бих желал да кажа, че ние всъщност обсъждаме нещо, което е доста интересно - от една страна, стратегия за ускорено присъединяване, съвършено правилно, а от друга страна - горещи, неотложни мерки, които трябва да се започне да се правят веднага и които трябва буквално в следващите няколко месеца да дадат резултат, тоест да има конкретен резултат с оглед на големите цели, които си поставяме.
Трябва ли да приемем тази стратегия? Безусловно, да.  Трябва ли да обърнем внимание и на краткосрочните, изключително наситени мерки, които трябва да се предприемат? Безусловно, да. 
Във всички случаи аз мисля, че предварително заложените срокове търпят критика.  Ще ви кажа защо. От една страна,  те навремето бяха  реалистични, но от друга страна, нека да погледнем, колеги, какво стана през последните  две-три години.
В началото на този процес, когато бяхме поканени,  четири страни се водеха на предна линия. Примерно, от Балтийските страни единствено Естония се сочеше в изгодно положение за първата вълна. Сега, като се започне от срещата в Гьотеборг, където нежно ни беше казано, че България и Румъния се нуждаят от помощ, и се стигне до логичното последствие, че ние изоставаме и минахме във формулата на двете страни, за които ще има отделни срокове, ние виждаме, че реално нещо ни е куцало. Значи, без да политизираме нещата, трябва да сме наясно, че само говорейки за европейска интеграция, само отваряйки и затваряйки глави, ние във всички случаи не смятаме, че процесът е достатъчен, че действията и на предишното, и на сегашното правителство са достатъчни. Трябва да си дадем ясна сметка и сега особено, защото сме на една, бих казал, една последна права преди финала, който е страшно важен за нас като оценка, че са нужни ефективни действия на изключително широк  фронт. Стесняването на периметъра на нашето полезрение ще ни направи изключително лоша услуга.
Аз бих желал да започна с една констатация, която лично нас ни тревожи. Смятаме, че госпожа Кунева като главен преговарящ полага доста сериозни усилия в този процес, но, обръщам се към министър-председателя: уважаеми господин министър-председател, сега в ситуацията на етапа, на който се намираме, за да има ефективни действия от страна на изпълнителната власт, според мен е крайно време с  този процес да се натовари един заместник министър-председател, който ефективно да координира действията на широк фронт на всички ведомства, които имат отношение към процесите. А те не са никак малко.
Не е мястото на Министерство на външните работи да координира този процес, особено в ситуацията, в която се намираме. И това, което ще приемем днес, се нуждае от тъкмо такова преструктуриране с човек, който може под Ваше ръководство,  конкретно да следи изпълнението на всички заложени в стратегията въпроси, на всички проблеми, които са поставени и при това са поставени със срокове. И правилно. 
Въпросът е, че ние понякога сме много силни на програми, на стратегии, на приемане на мерки. Самото изпълнение обаче за нас през тази година е от огромна важност. Залогът е прекалено голям.
В тази връзка искам да кажа, че всъщност основната работа трябва да се свърши до края на испанското председателство. Докладите на  Европейската комисия и докладът за нас тази година ще излезе по-рано, очаква се през м. септември, което означава, че всъщност това, което реално може да повлияе... Разбира се, това не означава, че процесът трябва да спре до края на юни, но реално това, което ще подаде силния сигнал за нашите партньори от Европейския съюз, трябва да се свърши до края на м. юни. Вижте колко време е останало! Затова казвам, че във всички случаи работата трябва да започне моментално, от утре, ако искаме всички, защото това е наш общ приоритет, ние тази година да излезем на тази финална права задъхани, но в добра кондиция.
Защо казвам, че залогът е голям? Защото, виждате ли,  че 2004 г. е една съществена дата. Останалите страни ще прескочат в добра форма. Те знаят още отсега, че това е - примерно,  дали е 2004 г. или 2005 г., но те ще знаят вече, че те ще влизат, те се присъединяват. Ако ние изостанем от процеса и не получим достатъчно гаранции до края на годината, натрупвайки една критична маса от затворени глави и действия, всъщност ние оставаме на една периферия, доста неопределена. Не се знае след 2004 г. по какви правила по-нататък, ако нямаме достатъчно ясни срокове, наречете го - пътна карта,  както желаете го кажете, но ние оставаме в тази сива зона много неопределено, в много тежка ситуация.
За нас е нужно до края на годината да знаем или кога трябва да приключим преговорите, или кога България, в коя година точно ще влезе. В противен случай може да ни се наложи да преговаряме и с всички тези страни, които ще влязат сега, които реално ще ни изпреварят. 
Защо казвам, че преговорите по главите трябва да са достатъчни - имам предвид затворените глави, за да имаме критична маса да желаем нещо повече и нещо по-определено? Защото в края на миналата година страните, които минаха тази критична маса, а това е около 20 затворени глави, получиха тази определеност. Ние сме предпоследни в тази регата, равно отдалечени от тези пред нас и от Румъния, която е след нас. Всяка затворена глава вече ще бъде от огромно значение за този процес. 
И аз съжалявам, ще се получи днес отделен дебат по въпросите с митническата политика. Ние там закъсваме неслучайно. Съжалявам, че трябва да го кажа. Това допълнително ще се отбележи вероятно по време на изслушването. Неслучайно! 
В момента и тази година ние трябва да се въздържаме от необмислени действия, или да  го кажем, недостатъчно обмислени действия, които могат да ни създадат неприятели. На нас ни е нужна подкрепата на всяка една страна, но, видите ли, допускането на една частна фирма носи подобни последствия. Вие знаете много добре, няма нужда да го казвам. Вие знаете и за реакцията на други големи страни от Европейския съюз, защото на никого не му е приятно на този етап тук някой да му следи товарите и това, което минава в една или друга посока, но не е само това! В крайна сметка основното в тази политика трябва да бъде  наистина създаване на все по-голяма подкрепа от всички тези страни.
Аз ще засегна по-нататък, разбира се, и други  основни въпроси, които ни пречат, но във всички случаи трябва да кажем следното: реалното придвижване напред е важно и в интерес на нашите граждани. Ние знаем коя е основната пречка. Основната пречка е икономическото състояние на страната. Няма никакво съмнение в това! Това засяга интересите на нашите граждани. Не го казвам случайно, защото, струва ми се,  че чисто абстрактната полемика, ако щете, и за евроинтеграцията, и за НАТО, вече омръзва на много от нашите граждани по простата причина, че те не виждат своя интерес в този процес. 
Абсолютно грешна е и тактиката да се говори, че когато влезем, над нас ще се изсипе златен дъжд. Всичко това трябва да става реално. Напредъкът трябва да дава нещо конкретно и видимо и да решава  ежедневните проблеми на българските граждани.
В този план бих желал да кажа, че реалните действия означават и реален напредък по отношение на критиката, която вече две - три години подред се изразява в докладите за България, включително и в последния доклад от миналата година. Когато говорим за административния капацитет, ние трябва да имаме предвид реални действия. Това трябва да се забележи в следващите няколко месеца. Този въпрос има и друга страна. Нашата слабост в администрацията лъсва винаги, когато става ясно, че ние неефективно използваме възможностите, помощите, фондовете, които ни се предоставят. Получава се невероятен парадокс - от една страна ние желаем повече помощи, повече финансиране, а от друга страна не можем реално да използваме онова, което ни се дава. Във всички случаи това е сигнал, че не сме готови за този процес. Това е изключително важен въпрос. Разбира се, тук трябва да подчертая и съдебната система. Това са все тежки въпроси, които във всички случаи се нуждаят от бързо разрешение. Тук включвам и борбата с корупцията.
Вероятно някои са забелязали, че част от тези критични въпроси съвпадат както с критиката, която получаваме, така и с подготовката за нашето присъединяване към НАТО. От няколко месеца изведнъж се появи въпросът, че България недостатъчно се бори с корупцията. Ето как въпрос, жизнено важен за нашите граждани, за нашето общество, ни пречи в интеграционните процеси.
Какво се прави? Аз не говоря за корупционна практика в сегашното правителство. Естествено ние като опозиция следим тези процеси. Но какво се прави реално, за да се почувства, че има някакво възмездие за хората по високите етажи (или са били)? Според мен действията и тук са изключително неефективни. 
Бих желал да засегна и въпроса с АЕЦ "Козлодуй", като преди всичко задам въпроса на министъра на енергетиката. Неотдавна бях в Брюксел. Там е открита чудесна сграда, с перспектива, където когато станем членове, ще имаме достатъчно добри възможности да я използваме. Но защо енергетиката няма сега свой представител там? Разбирам, че това струва пари, но в този момент, когато ние чувстваме натиска, чувстваме проблемите, бих казал, че във всички случаи въпросът с АЕЦ "Козлодуй" (желаем или не) ще бъде гвоздеят за разрешаване на проблемите, свързани с нашия напредък.
Тук е голямото предизвикателство: първо, на експертно равнище да се обяснят много добре въпросите, свързани с безопасността и напредъка в тази област; и второ - висшият пилотаж на нашата дипломация трябва да се прояви сега. Грубо ще бъде да кажем, че ние обвързваме решаването на този въпрос и сроковете му с нещо по-конкретно, свързано с нашето бъдеще, с процеса на ускорена интеграция, но във всички случаи трябва да си дадем сметка, че има подобни примери. Литва е абсолютно подобен пример. Тя има ясни срокове и въпреки това продължава много сериозни преговори. Не е уточнила датите. Опитва се да преговаря и да извади по-добри условия за себе си, въпреки че знае много добре, че нейната карта е пределно ясна.
Всички тези въпроси, разбира се, се нуждаят от ефективни действия. Тук не трябва и ние да се изключваме като парламент. От особена важност е да съдействаме и да усилим нашите позиции, да ги разясняваме на всички страни-членки и по линия на парламента, и по линия на изпълнителната власт - по всички възможни форуми, където можем да защитаваме нашата позиция. Смятам, че началото, свързано с действието на Конвента, дава подобни условия. Но това е само една част от огромната работа, която трябва да се извърши. 
Бих желал да апелирам към всички: този приоритет тази година е толкова решаващ за бъдещето на България, че трудно могат да го осъзнаят реално всички у нас, но ние, тук присъстващите на този дебат, трябва да сме наясно, че интересите на България по този приоритет са толкова жизнено важни и толкова е необходимо да се решат още тази година, че във всички случаи тук политиката трябва да ни обединява. Трябва да направим всичко възможно, включително и с критика за изоставане, включително с ускорени действия, както са заложени в Стратегията за ускорено присъединяване към Европейския съюз.
На края бих казал, че време няма. Времето за действие е настъпило още преди да приемем тази програма. Призовавам главно изпълнителната власт и всички колеги да направят възможното, за да можем към края на годината да излезем от този процес най-после с една убеденост, че нашата карта, картата на България, бъдещето на България е вече в едни по-сигурни ръце. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря, господин Кирилов.
Давам думата на народния представител Николай Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Позволете ми преди да започна, да ползвам днешния повод и да честитя на нашите колеги в Народното събрание дамския празник, припомняйки им, че в България все още съществува несъответствие между доходите на мъжете и жените. В много части на нашата страна, предимно в по-слабо развитите, жените продължават да получават по-малко пари, да имат по-малък достъп до здравеопазването, по-малък достъп до пенсионното осигуряване. Надявам се, че всички ще намерим сили в това Народно събрание да се преборим с преодоляването на това наследство. 
Сещам се и за една притча, която искам да споделя с вас от "Талмуда" - книга, която може би малко са чели. Отишъл варварският цар при равина и казал: "Рави, вашият Бог е крадец, защото той се е промъкнал през нощта, докато Адам е спял, откраднал му е реброто и е направил от него жената. Чула това дъщерята на равина и казала: "Татко, позволи ми аз да отговоря вместо теб". Влязла в стаята и казала: "Татко, татко, крадец е влязъл в нашата къща снощи докато сме спали, откраднал е сребърната ни чаша и ни е оставил златна". "Какъв е изводът от тази притча? - казал равинът. - Не е крадец нашият Бог, защото е откраднал от реброто, за да ни даде най-ценното в живота". Нека не забравяме тези книги.
А сега по същество.
Уважаеми народни представители, по отношение на европейската интеграция всички сме съгласни, че имаме консенсус между политическите сили. Този консенсус за съжаление обаче не трябва да бъде само консенсус на думи, а трябва да бъде консенсус и на дела. Защото на думи той се постига лесно, но най-трудно се реализира, когато стане въпрос за конкретни действия. От началото на това Народно събрание ОДС, които вярваме, че консенсусът по европейската интеграция трябва да бъде свързан с дела, основан върху дейности, внесохме серия законопроекти в началото на Народното събрание, които смятахме, че са важни за европейската интеграция на България. Много от тези законопроекти бяха забавени, други бяха отхвърлени, трети (включително и Закона за равните възможности между мъжете и жените) останаха някъде на банките в Народното събрание, в небитието, след което поискахме дебат по европейската интеграция. Поискахме той да се състои преди срещата на европейския съюз в Лаакен, за да можем тук да обсъдим и да дадем мандат на нашето правителство, правителството на България да защитава националноотговорна позиция, за да не се формулират решения в Лаакен, които да не бъдат в интерес на България, да не се назовава нашата страна в отделна група с Румъния, както това беше възможно, да няма такива позовавания в Декларацията от Лаакен, да се борим за продължаваме наистина на тази политика, върху която имаме консенсус.
Наскоро изпратихме и предложения относно стратегията за ускоряване на преговорите, както я нарича правителството, конкретни предложения за включване. За съжаление, не ги видяхме включени в тази стратегия. Ето защо ние стигаме до естествения извод, че консенсусът по европейската интеграция в нашето Народно събрание наистина е на думи, за съжаление, не е на дела. Явно правителството не намира сили в себе си да формулира и да отстоява тези реформи, които са важни за България, да продължи тези реформи, които са важни за европейската интеграция на България. Може би го е страх от падащия му рейтинг. Аз бих го призовал да не се страхува от падащия рейтинг. Да не се страхува, защото присъединяването на България към Европейския съюз, добруването на българските граждани е основен приоритет за всички нас, дали го гледаме отдясно, отляво или го гледаме от гледната точка на управляващите в момента.
За съжаление, предложеният днес документ отново изглежда като опит да се избяга от отговорност или в най-добрия случай той не е подходящ за разглеждане в Народното събрание и Народното събрание няма нужда да се занимава с него.Защо да е опит за бягане от отговорност? Може би защото напоследък в нашето битие чуваме от изпълнителната власт за много стратегии - чуваме за стратегии за ускоряване на преговори, чуваме за стратегии за съдебна реформа, чуваме за стратегии за борба с корупцията. Не ги виждаме в пленарна зала, не ги обсъждаме тук. Обсъждаме тази стратегия може би защото има очакване, че консенсусът по европейската интеграция няма да ни позволи ние да си кажем истината в очите и да набележим конкретни мерки, които България трябва да извърши. Не разглеждаме стратегията за борба с корупцията или стратегията за съдебна реформа може би защото има очакване, че няма да намерим консенсус върху тях или може би защото няма какво да се докладва по изпълнението на тези стратегии. На този въпрос не искам да му обръщам много внимание днес. 
Мен ме е страх, че зад опита стратегията, наречената стратегия за ускоряване на преговорите да бъде вкарана в Народното събрание и да бъде взето решение тук в нейна подкрепа се крие наистина неспособността да се води обща политика в настоящото управление на България. Да погледнем няколко конкретни неща, които ние изпратихме като наше становище, когато тази стратегия се готвеше.
На първо място, заглавието е сгрешено, господа. Не може да има стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, защото преговорите са многостранен процес. България преговаря с 15 страни. Може да има стратегия за ускоряване на подготовката на България за присъединяване към Европейския съюз, набелязваща конкретни мерки, които ние трябва да изпълним, били те от редовния доклад, били те от нашите приоритети, били те свързани с административната реформа или с друга реформа.
България има стратегия за подготовка за членство в Европейския съюз. Тази стратегия е приета на 23 март 1998 г. Каква е връзката между настоящия документ и тази стратегия, отменя ли той предходната стратегия, допълва ли я, какво прави с нея - това не може да стане ясно. Дори няма някаква референция към стратегията за подготовка на България.
Аз призовавам правителството да намери време, да намери и сили да прегледа стратегията от 1998 г. и, ако смята за нужно, да ускори срокове в нея, да поеме нови ангажименти, да формулира нови цели, което е важно. Защото това е стратегическият документ, върху който България готви своята подготовка за Европейския съюз. Та дори и напоследък постоянно обявяваните ускорени дати за присъединяване, за приключване на преговорите - дали 2003-а, дали 2004-а година - дори и тези дати не получават конкретен политически отговор в стратегията, която ние днес разглеждаме.
Има ли, в крайна сметка, или няма ускорена дата, поставена от българското правителство за ускоряване на преговорите с Европейския съюз? Има ли цел, формулирана от изпълнителната власт, България да приключи преговорите за присъединяване към Европейския съюз през 2003 г.?
Аз наистина се обърквам и, за съжаление, моето объркване не трябва да ви притеснява. Трябва повече да ви притеснява объркването на нашите партньори в Европа, защото изпращането на такива разнопосочни сигнали, на които дори тази стратегия също не дава отговор, поставя България в трудно положение, положение, в което изглеждаме или смешно, в най-добрия случай, или жалко, в най-лошия случай.
Стратегията съдържа също така и конкретни срокове относно конкретни ангажименти - конкретни срокове за изпълнение на конкретни подстратегии, ако мога така да ги нарека. Едно бегло сравнение между тези срокове и програмата за приемане на законодателството на Европейския съюз показва, че не съществува някаква съществена разлика, която да води до ускоряване на тези срокове. Да, вярно, то е за първите 6 месеца, но все пак нали ускоряваме преговорите? Нека да покажем с какви ангажименти поемаме това ускоряване.
Резултатът от това е, че вследствие на тази стратегия няма нито ускоряване в сроковете, нито ускоряване в действията. Ето защо за мен, както казах и на заседанието на Комисията по европейска интеграция, и за нашата парламентарна група е излишно Народното събрание да се занимава с този документ. Той е вътрешен, за изпълнителната власт. Ако има цел чрез него правителството да овладее и да мобилизира администрацията, за да може тя да работи, значи признаваме, че наистина има забавяне в подготовката ни, значи признаваме, че наистина изпълнителната власт не е способна да формулира тези цели и тези дейности, които да ускорят нашата подготовка за присъединяване.
Сигурно някои ще чуят в моите думи днес, както господин Станишев, който за съжаление го няма в момента в залата, каза преди няколко дни,  поредният опит на ОДС да саботира  присъединяването на България към Европейския съюз. Бих искал да му кажа, но не мога, че това не е опит за саботиране, това е конструктивна критика, това е обсъждане, което ние трябваше да направим много отдавна, което обаче зависи от действията на изпълнителната власт.
Ние не можем да саботираме преговорите, казвайки, че тази стратегия е излишна. Ние можем да помогнем на България по този начин да формулира правилния дневен ред, който да се отстоява от изпълнителната власт в хода на преговорите.
Саботиране е в един момент да кажеш, че от твоята партия зависела стабилността на правителството, след като няколко дена преди това си казал, че не си част от това правителство.
Саботиране е малко след като кажеш, както казаха социалистите в серия техни изявления и техните министри в правителството, след като признаеш, че от теб зависи стабилността на това правителство, да поискаш и промяна в работата на правителството по отношение на преговорите с Европейския съюз, да изявиш претенции към вицепремиерски пост относно европейската интеграция.
Какви сигнали изпраща това, уважаеми колеги, в Брюксел на нашите колеги, с които преговаряме? Аз искам да попитам какви сигнали изпращат тези послания? И не е ли това саботиране на преговорите? Защото, ако искаме наистина да покажем с дела привързаността си към европейската интеграция, ние ще очакваме да видим от изпълнителната власт и нейното мнозинство в парламента избягване на забавянията, свързани с приемането на закони, свързани с европейската интеграция, каквото забавяне всички знаем, че има. Да се преодолее това забавяне зависи от координацията между правителството и управляващото мнозинство. Да се овладеят разнопосочните послания, които излизат от правителството относно сроковете, дейностите и т.н., свързани с европейската ни интеграция, защото те объркват партньорите ни в Брюксел. България няма много на какво да разчита в подготовката си, освен на себе си, и не можем да показваме различни послания и не можем да даваме различни срокове всеки път. Да се набележат реалистични мерки, свързани с преодоляването на критиките в годишния доклад на Европейската комисия. Не да ги гледаме тук, в Народното събрание, те са работа на изпълнителната власт. Конкретни мерки, конкретни програми, с които да се преодолеят. Защото, както каза и господин Кирилов, тази година наистина е решаваща. И тя е решаваща, защото България, на базата на годишния доклад, който ще излезе за България през есента на тази година, ще се прецени дали, как, какво политическо решение да бъде взето относно бъдещето на нашата кандидатура в Европейския съюз.

Там ние трябва да покажем реални действия. Там няма да ни оценят по броя на стратегиите, които сме формулирали, няма да ни оценят по броя на идеите, които сме нахвърляли на масата, или заявления, които сме направили. Там ще ни оценят на базата на действията. А тези действия най-накрая трябва да започнат да станат видими в нашето общество. Защото аз не виждам в действията на правителството и управляващото мнозинство до този момент онези силни, важни реформи, онези силни ходове, които трябва да бъдат направени или за засилване на административния капацитет в определени сектори, или за отстояване на конкретни позиции, които са важни и за които Народното събрание може да помогне, за да можем ние наистина да покажем, че се готвим за присъединяването си. Напротив, чуваме заместник-министър Касидова, която обяснява, че българската администрация нямала капацитет да се справи с програмите ФАР и затова те били орязани за България. Тя не е трето лице, господа народни представители! Нейното задължение не е да казва дали администрацията има или няма капацитет, нейното задължение е да изгради този капацитет. И такива изказвания наистина не са позволени. Такива изказвания пречат за нашето присъединяване, пречат в ежедневните контакти с бюрократите в Брюксел, с политиците в Европа, с всички онези, пред които ние в крайна сметка трябва да покажем, че сме достойни, че имаме организирани системи, които работят, и доверие в институциите на България, за да се присъединим към Европейския съюз.
Ето защо след обсъждане на стратегията Обединените демократични сили решиха в днешното гласуване относно нея да се въздържат. Ние ще гласуваме "въздържали се" по тази стратегия, първо, защото не смятаме, че Народното събрание е мястото, където тя трябва да се обсъжда, второ, защото в нея не виждаме онова ускоряване и онези конкретни мерки, които смятаме, че са важни. И на трето място, защото смятаме, че отговорността за хода на подготовката на България е работа единствено, основно и изцяло на българското правителство. И не следва да се разчита на някакъв мним консенсус само заради думата Европа, под който да се скрие неспособността на отделни части от управлението да реализират програмите и действията, с които ние да се подготвим ефективно за присъединяване към Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Давам думата на господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители! Днешната дискусия очевидно е особено важна за бъдещето на родината. Точно заради това следва да подходим възможно с повече аргументи и възможно с по-малко емоции. Казвам това, макар че сам не си вярвам. Защото емоциите биха могли да надделеят даже в едно привидно толкова тихо и спокойно изказване, каквото направи господин Николай Младенов. Дълбоко погрешна е обаче философията на това изказване. И аз искам да се обоснова защо.
Прокрадва се една основна позиция - всичко по отношение на присъединяването на България към Европейския съюз е вървяло по мед и масло до идването на власт на коалиционния кабинет и изведнъж процесите са били забавени. Огромна лъжа, уважаеми госпожи и господа!
Аз ще си задам няколко въпроса, в отговора на които ще лъсне истината за забавянето, ако има такова.
Първо, кое наложи да се стигне до варианта за приемане на нови членове на Европейския съюз по очертаващата се формула 10 + 2? Отговор. Страните, включени в десетката, си поставиха за цел приключване на преговорите с Европейския съюз до края на 2002 г. и пълноправно членство през 2004 г. От друга страна, България по време на вашето управление, господа отдясно, си постави по-различна цел, а именно приключване на преговорите до 2004 г. и пълноправно членство през 2007 г. Това, господа, го планира не коалиционният кабинет с министър-председател Симеон Сакскобургготски и министър на външните работи господин Соломон Паси, а кабинетът "Костов" с министър на външните работи госпожа Надежда Михайлова. Тази позиция на свой ред беше тиражирана в Европейския съюз, беше анализирана и съответно логично се стигна до очертаващата се формула 10 + 2. Тази формула не се роди днес, сега или преди 8 месеца, а преди години, когато управлявахте вие. Тогава този кабинет го нямаше, а интересите на господин Паси гравитираха около НАТО като лидер на една неправителствена организация. Ерго, това най-малко може да бъде наша вина и отговорност.
Смятам, че до тази формула се стигна поради други фактори и личности, например като този факт: непосредствено преди отпадането на визовия режим господин Костов в поредица от медийни изяви се опита да извива ръцете на Европейския съюз чрез явни намеци за дистанциране по отношение на Пакта за стабилност. Аз бих задал въпроса дали това ускори или забави процеса на присъединяването ни. Според мен се случи второто. Кой се противопостави на участието ни в Пакта за стабилност, дали господин Станимир Илчев, сегашният шеф на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, или господин Асен Агов, предишният председател на тази комисия? Тази идея беше лансирана от господин Агов, господа, и малко по-късно беше подета и от тогавашния министър-председател. А тогава ситуацията за нас беше особено благоприятна: Сърбия нямаше никакво участие, Македония беше значително зад нас и все още е,  в подобни позиции бяха и останалите балкански държави. Но независимо от това българското правителство реагира негативно към този проект. Главният координатор на пакта за страната ни подаде оставка и въпросът остана да виси така няколко месеца. Разбира се, реакциите от партньорите ни от Европейския съюз бяха негативни. Защото те с право си зададоха въпроса защо България, която можеше да е лидер в тази програма, така проигра шансовете си, дали това е случайно или заради явно неадекватна регионална политика, която тогава се водеше. Сигурен съм, че отговорите са гравитирали около второто предположение, което на свой ред със сигурност води до още по-логичния извод, че България не бърза по пътя си към Европейския съюз.
Аз искам да се спра на още няколко фактора, които според мен повлияха на известното забавяне. Това са все факти, които са от наследството, което ние получихме от управлението на ОДС.
Неизменно, когато се говори за присъединяването на България към Европейския съюз, се поставят няколко въпроса: има ли в страната функционираща пазарна икономика, състоянието на корупцията и, разбира се, въпросът с интеграцията на малцинствата в гражданското общество. И по трите проблема управлението ви беше неуспешно. Защото за четири години така проведохте икономическите реформи, че не можахте да промените определението за България, че не е страна с функционираща пазарна икономика. Факт, уважаеми дами и господа!

Второ. Решителните ви действия по отношение на корупцията, решителни в кавички, доведоха дотам, че България се изкачи на челните места в класацията на страните с най-висок ръст на корупцията. И това също е безспорен факт.
По отношение на интеграцията на малцинствата. Заменихте реалните интеграционни процеси с избирателно назначаване предимно в ниските и средни етажи на властта на предани вам, а в много случаи и лично предани на Командира послушници, като месеци преди края на мандата ви възнаградихте най-послушните и със заместник-министерски кресла.
Какво се прави днес? Днес ние имаме първия в историята на страната истински коалиционен кабинет, в който присъствието на малцинствата е не просто по-сериозно, те са на всички нива и във всички власти, а се реализира един истински европейски модел на интегриране на малцинствата в България. Казвам от гледна точка на тези критерии кой е забавил и кой ускорява процесите на страната за присъединяване към Европейския съюз?
Какви са рисковете, пред които се изправя България в ситуация на постепенно и бавно приобщаване, за да можем от тази гледна точка да мотивираме необходимостта от приемането на тази стратегия, която ни се предлага от Министерския съвет, а не да се въздържим от нея, не да твърдим, че тази стратегия не е необходима? Отговор: Сега приемането ни в Европейския съюз подлежи на ратифициране от 15-те страни-членки, след 2004 г. ратифициращите страни могат да бъдат и 25, което значи реална възможност някои от тях да се въздържат. Много и повече са неблагоприятните последици, ако се приеме тактиката на постепенно и бавно приобщаване към Европейския съюз. Ще се обоснова. Освен че загубихме водещата си роля в Пакта за стабилност и оттам участието ни като разпределител в редица международни фондове, с формулата "10+2" има опасност да изпаднем в ситуация да се редуцират предприсъединителните фондове за България, тъй като евентуално не бихме били във вълната с 10-те страни-кандидатки. Естествено е Европейският съюз първо и преди всичко да подкрепя по-интензивно първите в разширяването. Има опасност да загубим и немалка част от дела ни в структурните фондове, ако останем наистина в третата вълна на разширяване. За съжаление, необходими са наистина решителни стъпки, за да преодолеем тази песимистична перспектива.
Има трети много сериозен риск - какво се крие зад формулата "плюс две"? Това са две страни, засега най-вероятно Румъния и България. Но ако забавянето се реализира, може и други страни, които сега не са включени даже във формулата "10+2", особено като се има  предвид, че някои от тях по определени икономически показатели стоят достатъчно добре, а в някои отношения и по-добре от нас, като Хърватска например, също могат да се прикачат към нас и формулата "плюс две" да се окаже "плюс три", "плюс четири", "плюс пет", което също поражда доста сериозни проблеми.
Затова, уважаеми госпожи и господа, ние нямаме друг избор, освен възможно по-ускорено водене на преговорите, по-бързо отваряне и затваряне на главите и да съкратим срока на приключване на преговорите, така както вие сте се ангажирали с него 2004 г., поне с една година, а оттам нататък вече каквото воля покаже. 
Ние убедено ще подкрепим стратегията за ускоряване на преговорите, защото това е един много сериозен документ, който ни предлага Министерският съвет. Той постига няколко неща. Първо, превежда на конкретен език какво следва да означава ускореното присъединяване на България. Предлага конкретна хронограма за конкретните мерки, които следва да се извършат по време сега на испанското, а впоследствие на датското председателство. Това е програма, това е стратегия, която демитологизира идеята за присъединяване на България към Европейския съюз и дава отговор на основния въпрос. Защото, ако има нещо, което вие успяхте да внушите на българското общество, е, че българските граждани останаха с впечатлението, че едва ли не с членството в Европейския съюз ще им се решат всички проблеми, че Европейският съюз е една панацея, която автоматически решава проблемите ни. Стратегията, която днес разглеждаме, дава истинския отговор на този въпрос. Стратегията едно към едно ни казва: ще станем членове на Европейския съюз, когато решим проблемите си вътре в страната - когато се преборим с корупцията, която ни оставихте, когато проведем истинските реформи на съдебната власт, която направихте всичко възможно да подчините на себе си и на своята политическа воля, и когато наистина се движим по пътя на пълноправното интегриране на малцинствата в демократичното гражданско общество.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи стратегията и оценява въздържането като безотговорно отношение към този най-важен стратегически приоритет на Република България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Обявявам почивка до 11,00 ч., когато ще започне парламентарният контрол. През почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба "Жените на света" по случай 8 март. (Звъни.)  
(След почивката.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието със същата точка от дневния ред - Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, за да може да се развие и процедурата, тъй като има и реплики.
Има думата за реплика господин Николай Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател, че все пак имам възможност да направя своята реплика, въпреки че, доколкото виждам, уважаемият господин Местан не е в залата. Ако е някъде покрай телевизорите в Народното събрание ще чуе, ако не е - вие ще му предадете, сигурен съм.
Знаете ли, аз мисля, че господин Местан и аз имаме абсолютно различно разбиране за политиката и това е част от проблема. Той разбира политиката като това да гледа назад много избирателно към някои факти, което е един исторически процес. Нека да стане историк и да развива своите тези в книги. Ще видим колко ще са популярни те, когато се купуват.
Моето разбиране за политиката, уважаеми господа, е, че ние трябва да гледаме напред и да търсим решение на проблемите, пред които страната е изправена. (Народният представител Лютви Местан влиза в залата.) 
А, ето го и господин Местан.
Защото, господин Местан, Вие, гледайки назад и говорейки за корупция, за какво ли не, абсолютно забравихте, че най-корумпираният период в българската история през последните 10 години беше вашето управление, което подкрепяхте - на господин Беров. По-късно то прерасна във вашето управление на господин Виденов, заради което, заради двете управления на вас, както напоследък се нарекохте стратегически партньори, през 1997 г., когато дойде нашето управление, завари в България такъв хаос, уважаеми господа, такъв хаос, който вие толкова бързо сте избрали да забравите, че е срамно да се коментира. Но в края на тази година, господин Местан, ще има доклад на Европейската комисия, който ще отразява отново вашето управление. (Шум и неодобрителни реплики от КБ и ДПС.) И в това ваше управление, в този доклад, ако няма положителни данни, господин Местан, аз не знам къде ще търсите вие оправданието с опозицията. Вие нямате вече оправдание. Вие ще трябва тогава да поемете отговорността си. Малко ще е късно, защото България ще да е загубила вероятно перспективата си за членство, но какво да се прави. Вие нямате навик да носите отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
За втора реплика - господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз не бих реагирал на изказването на господин Местан, защото смятам, че наистина имаме абсолютно разнопосочни виждания за членството на България в Европейския съюз. Но именно заради любовта на уважавания от мен колега - господин Местан, към историята, искам да припомня, че през декември 1997 г., когато беше един драматичен Европейски съвет в Люксембург, когато на практика България беше загубила шансовете си изобщо да се класира сред страните-кандидатки на Европейския съюз, с много усилия постигнахме да бъдем включени в този списък. Наследството беше много тежко. Това беше най-тежкият доклад за България. Първият редовен доклад, публикуван от Европейската комисия.
На второ място. Именно от любовта към историята и честността към фактите, през декември 1999 г. България получи съгласието на Европейския съвет в Хелзинки да започне преговори за членство в Европейския съюз. Ние смятаме, че не преговорите трябва да се ускоряват, а трябва да се ускорява подготовката на България за преговорите и за членство в Европейския съюз.
По повод историята с Пакта за стабилност. Може би оттук, от тази трибуна, трябва да се каже цялата история. И тази история е следната, господин Местан: България беше на ръба да получи същото решение, което получи Румъния по визовия въпрос. Решението за Румъния беше: по принцип - да, но с отлагане във времето.
България трябваше да предприеме ход, с който да събуди съвестта на всички страни-членки на Европейския съюз, на Съвета на министрите на правосъдието и на вътрешните работи и по този начин да постигне така желаното от всички българи решение за премахване на визите.
Пактът за стабилност тогава се занимаваше единствено с конференции. И не е случайно, че тогавашният му лидер беше така скоропостижно сменен с един изключително опитен и ценен ръководител на пакта, какъвто е господин Ерхард Бусек в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
За трета реплика - господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми господа и госпожи народни представители!
Господин Местан, вие наистина обичате да забравяте това, което не е във ваш интерес. Вярно е, че сега има коалиционно правителство, но то не е само от НДСВ и ДПС, а знаем, че участва и БСП. Недейте забравя, че подобна формула имаше точно по време на правителството на Беров. Защото това правителство не само беше с вашия мандат, но вие имахте директно представител в него. Е, сега нямате вицепремиер. Тогава той беше вицепремиер. И всичко, което не направи правителството на Беров, това правителство на безвремието, правителството на голямата корупция с всичките финансови пирамиди, които възникнаха, недейте да забравяте тези неща, просто защото не са ви изгодни.
Второ. Вярно е, че когато ние доведохме България дотам да започнат преговори с Европейския съюз за нейното членство, ние имахме зад гърба си много тежко наследство. Не това привидно тежко наследство, за което вие непрекъснато говорите. Вие получихте най-доброто наследство, което е получавала политическа сила, влизайки в управлението. Припомнете си ние какво наследство получихме. (Шум и неодобрителни реплики от КБ и ДПС.) И тогава, когато се поставяше въпросът кога България ще бъде готова, наистина ставаше дума за 2004-а и 2006 г. Но тогава само три страни твърдяха, че са готови да станат членове 2003 - 2004 г. Това бяха Полша, Чехия и Унгария. Всички останали страни, включително и България, бяха във втората вълна, а не както сега вие ни набутахте в една двойка с най-изостаналата страна при водене на преговорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Местан, имате право на дуплика. Разполагате с 3 минути.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, аз бях обвинен в пристрастие към историзъм в репликите и на тримата колеги от ОДС, но от техните реплики разбрах, че техните пристрастия към историята са малко по-големи от моите, защото те се върнаха значително по-назад, прибягнаха до едни идеологеми, които съвсем спокойно вече могат да бъдат определени като пещерни идеологеми от най-новата история на българската политика. Една такава пещерна идеологема е кабинета "Беров".
Съвсем отговорно искам да ви заявя: нищо не ви носи връщането към кабинета "Беров". Нищо не ви носи този проблем, даже ако се предаваше пряко, вероятно щяхте да получите снизходителни усмивки за тези си атаки. Защото истината за кабинета "Беров" като участие на ДПС е много простичка. Пряко участие на ДПС в този кабинет нямаше. (Смях и весело оживление в ОДС.) Спокойно! И този вицепремиер никога не е бил член на ДПС. Нещо повече, не сме имали и прислужници в Министерския съвет по времето на Беров. Аз затова говоря за този кабинет като първия истински коалиционен кабинет, в който има широко участие на представители на малцинствата чрез тяхната политическа сила.
Уважаеми колеги, от репликите ви оставам със съмнението дали вие наистина желаете да се ускори подготовката на България за присъединяване към Европейския съюз. Това според мен е по-важният въпрос. Аз подлагам под съмнение вашата искреност. Вие бихте се притеснили, ако този кабинет успее да изведе България до НАТО и до Европейския съюз, защото... (Реплика от ОДС.) 
Чувам се, разбира се.
Господин Младенов, не казахте нищо за конкретните факти, на които се позовах, от четирите години ваше управление - нито по отношение на политиката за интеграция на малцинствата, за състоянието на икономиката. Кога най-сетне вашите икономисти ще дадат разумен отговор на въпроса как така за четири години успешни икономически реформи не успяха да променят определението, че България не е страна с функционираща пазарна икономика? Това кажете, защото това е реален функционален критерий. Това е нещото, по което се измерва готовността на страните. Аз съм ви казвал: не по общите приказки.
Уважаеми колеги, времето изтече и ще кажа само това: за щастие дебатът не се предава по телевизията, защото сутринта, когато се предаваше по телевизията, тръгнахте с едно агресивно поведение и е чудесно, че не постъпи и такова предложение, защото в противен случай този дебат имаше риска да се превърне отново в една трибуна за мерене на сили преди утрешната ви национална конференция. Извинявам се за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Местан.
Давам думата на главния преговарящ - заместник-министъра на външните работи госпожа Меглена Кунева.
Заповядайте, госпожо Кунева.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Благодаря ви за поканата да дойда днес в Народното събрание и да присъствам на дискусиите, на които станах свидетел. Вероятно те биха могли да бъдат възприети по различен начин, в зависимост от това с каква нагласа човек ги слуша. Аз ги слушах добронамерено и затова искам да благодаря за всяко едно от изказванията, включително и тези, които бяха критични спрямо стратегията.
Мисля, че във всяко от изказванията, които чухме, имаше по нещо положително, имаше някакъв вид, понякога твърде условна, подкрепа на усилията, включително и по отношение на изграждането на тази стратегия. Аз ще се придържам стриктно към професионалния подход към изготвянето на тази стратегия. Няма да правя политическо изказване, защото мисля, че пред вас това е излишно. Бих искала да ви дам повече аргументи, за да можете трезво да обсъдите дали трябва да подкрепите тази стратегия, дали да гласувате за нейното приемане.
Преди всичко искам да кажа, че тази стратегия не е в парламента просто по желание на правителството, а затова защото вие със свое решение от 19 декември 2001 г. недвусмислено потвърдихте волята на всички парламентарно представени политически сили да мобилизирате усилията и ресурсите на България в името на постигането на този изключително национален приоритет - ускореното присъединяване на България към Европейския съюз. В резултат на решението, което вие взехте, правителството бе задължено да ви представи стратегията. Дали ще я приеме парламентът, разбира се, зависи от вас. Но, така или иначе, тя е вече в залата и е предмет на обсъждане. Правителството е свършило в този смисъл работата си.
Бих искала, преди да ви кажа няколко думи за самото изграждане на стратегията, да заявя съвсем недвусмислено, че няма никакво съмнение, ако прочетете въведението на стратегията, ще забележите според мен едно много значително изречение, че: "Напредъкът, отбелязан от Република България в процеса на присъединяване към Европейския съюз в периода 2000 - 2001 г., създаде стабилна основа за изграждане на европейската перспектива на страната."
Искам да ви уверя, уважаеми народни представители, че това, което е пред вас като стратегия, дава знак на продължителността на усилията, на приемствеността, която безспорно трябва да бъде основа в изграждането на нашата стратегия за ускорено присъединяване към Европейския съюз. Това не е просто знак на уважение към усилията, които се правят от момента на получаване на покана на България за членство, но това е един знак на уважение и към цялата администрация, която е работила от 1998 г. насам, включително и при подготовката на първоначалната стратегия за поставяне начало на преговорите. Тази стратегия има за цел обаче да осъвремени нещо, което без съмнение се нуждае от осъвременяване. От 1998 г. досега е натрупан много опит, натрупани са много допълнителни аргументи, заради които ние бихме могли да настояваме за това ускоряване на преговорите.
Няколко думи за това как беше изработена стратегията. Стратегията е изработена с усилията на българската администрация и тя включва нейния опит от началото на започване на преговорите досега. Тя беше изградена на базата на предложения на отделните министерства, на базата на това, което беше като критика посочено в редовния доклад, и на базата на преговорните глави и на ангажиментите, които България е поела по преговорните глави. 
Мисля, че стратегията е полезна с това, че тя е конкретна, че тя е точна и че тя по някакъв начин е скромна. Това не е стратегия, която е тип манифест, а е един съвсем работен документ. Това, с което тя е придружена като приложение, е по-скоро една оперативна програма за шестте месеца испанско председателство. Мисля, че тази прозрачност на стратегията е един много ясен знак, че вие можете да контролирате как България напредва в този процес. Стратегията е широко разпространена. Тя е и в web-сайта на Министерството на външните работи, дава много добро оръжие в ръцете и на пресата да следи как България изпълнява ангажиментите, които е поела, в какви срокове се движи. Тази стратегия е последвана от промяна на националната програма за възприемане достиженията на правото на Европейския съюз и ми се струва, че по този начин се затваря кръгът от всички необходими действия в следващите няколко месеца, които администрацията трябва да направи, за да можем ние наистина да ускорим този процес. Той е свързан с огромни усилия от страна на българската администрация и прави са всички тези, които казаха за реалните промени, които се очаква да бъдат видяни в икономическата и в социалната сфера. 
Ако приемете тази програма, това ще ни даде увереност, че нашите усилия са оценени - усилията на преговорния екип, усилията на цялата администрация в тази посока. Вероятно би било един добър знак към обществото за това, че България умее да бъде единна, че политическите сили умеят да бъдат единни тогава, когато става дума за национални интереси. 
Аз не бих искала да ви убеждавам повече на тази тема. За мен е изключително многозначителен фактът, че след като стратегията се обсъди на заседание на Комисията по европейска интеграция, нейни съвносители са представителите на всички парламентарни групи, включително и господин Младенов, включително и господин Кемал Еюп, включително и господин Кирилов. Смятам, че това е един добър знак, един сигнал, който в администрацията беше разчетен много положително. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кунева.
По процедурен въпрос думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз с голям интерес слушах госпожа Кунева. Тя постави много въпроси, които, ако бяха поставени в началото на дискусията, както е нормално по правилника, може би щяха да обогатят дискусията.
Затова аз Ви моля, господин председател, по такива важни въпроси наистина да спазвате правилника. Напоследък той не се спазва. Нормално е, след като се прочете становището на комисията, да се даде думата на вносителя. Не един важен закон, не един важен въпрос разглеждаме по този начин.
Моята молба към Вас, господин председател, е вносителят все пак да бъде поканен да говори в началото. Той, разбира се, може да вземе думата и след дискусията, но от това само ще спечели дебатът в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
По процедурен въпрос думата има господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моят процедурен въпрос е от името на нашата парламентарна група.
Първо, да прекъснем разискванията по тази точка от дневния ред, защото от 11,00 ч. трябва да има парламентарен контрол и да се развият разискванията по питането на вече сключения договор между Министерството на финансите относно митниците. Това беше обявено, включително и от Вас, преди почивката.
И след като премине парламентарният контрол, след това можем да удължим работното време след 14,00 ч., за да приключим и тази точка от дневния ред. 
Затова моля Ви, господин председателю, спазвайки правилника за организацията и дейността на нашето събрание, да прекратите разискванията по тази точка, да преминем към парламентарния контрол и след това да довършим, ако трябва, и след 14,00 ч. разискванията по Стратегията  за присъединяване към Европейския съюз. Благодаря ви. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря Ви. Това беше процедурното предложение.
Има противно процедурно предложение от господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Корнезов, ще се позова на някои ваши аргументи, когато сте реагирали точно както аз ще реагирам - че един дебат, когато е започнал и когато не са изтекли онези времеви сектори от 30 минути на всяка парламентарна група, логично е да продължим с този дебат.
Освен това, не случайно тук беше почти целият кабинет - именно за този дебат, когато се обсъжда Стратегията за ускоряване на преговорния процес. Аз предлагам да продължим сега дискусията до нейното приключване и след това, разбира се, да продължим с парламентарния контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря Ви, господин Лютфи.
Значи има едно процедурно предложение - за прекъсване на тази точка от дневния ред, и противното процедурно предложение - да не се прекъсва.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Любен Корнезов. 
Гласували 171 народни представители: за 56, против 106, въздържали се 9.
Предложението не се приема. Благодаря ви.
Продължаваме по тази точка от дневния ред. 
Съгласно ротационния принцип, който се опитвам да спазвам, Коалиция за България би трябвало да вземе участие. 
Господин Стоилов, заповядайте, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа министри, господа народни представители! Днешната дискусия, която е по важна тема, като че ли навява повече ритуалност без да сме сигурни какви ще бъдат практическите резултати от нея, а и от самото решение, което ще се гласува. Затова аз смятам, че в тези дебати, така както това в отделни моменти прозвуча и дотук, трябва да се стремим към максимален реализъм и към определяне на националната политика по отношение на присъединяването към Европейския съюз. 
Няма как в този дебат да не отбележим, че напоследък от водещи страни и представители на Европейския съюз България получава критични, но обосновани сигнали. Не можем да подминем и рязкото разминаване в темпото на присъединителния процес, което България се опитва да чертае, и тези сигнали, които идват от Европейския съюз. Този график от страна на влиятелни европейски фактори отправя България доста по-назад дори от първоначалните срокове, които бяха поставени след откриване на преговорите за членство в Европейския съюз. 
Днес повечето от нас ще подкрепят принципите и целите за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, но заедно с това мнозинството, което иска гласуването на това решение, поема допълнителна отговорност, за да се постигнат резултатите, които днес ни се предлагат. 
Всъщност аз не знам дали през 2003 г. правителството ще има възможност да носи тази политическа отговорност, но към подобни действия ние трябва да пристъпваме достатъчно сериозно и перспективно. 
Искам да подчертая, че основното са действията за доближаване по най-важните, а не само по формално нормативните показатели за членство в Европейския съюз. 
Ще си послужа с горчив исторически паралел. През средата на 80-те години новото тогава политическо и държавно ръководство на Съветския съюз прие курс на ускорение. Малко по-късно, виждайки тежките проблеми, пред които е изправено, то предприе преустройство, а не много след това тази страна се разпадна. 
Надявам се, че поне последното България ще избегне, но това трябва наистина да ни прави твърде трезви, когато преценяваме желаното с това, което може и най-спешно трябва да бъде направено. 
Днес аз съм оптимист, защото срещам тук съмишленици, и то не само от средите на левицата, защото за първи път, струва ми се, в тази зала звучат различни гласове, които апелират за промяна в подхода към членството на България в Европейския съюз. Става дума за това, че за нас приоритет трябва да бъде подготовката за членство в Европейския съюз, а не просто проблемът за ускоряване на преговорите. И добре е, че такива гласове аз чух и от средите на Съюза на демократичните сили, и от господин Младенов, и от господин Агов. Надявам се, че това е едно задълбочаване в проблематиката, а не само резултат от тяхната нова опозиционна роля, тъй като формално нормативния подход, за който говоря, предишното мнозинство също следваше и се оказа, че този, който управлява, извежда на преден план често следствията и средствата на предприсъединителния процес, а не най-съществените и най-трудните проблеми, които България трябва да реши. А тези проблеми, добре знаем, или поне българските граждани вече добре го знаят и политиците нямат право да изостават, са развитие на икономиката и цялостна модернизация на страната, повишаване на административния капацитет и ефективността на съдебната система, рязко ограничаване на корупцията и повишаване на стандарта на живот, което включва спешни мерки за ограничаване на бедността. 
Също така днес трябва да отбележим, че по социално-икономически показатели сега, когато се стремим да водим интензивни преговори за членство в Европейския съюз, България е по-далеко от този съюз, отколкото преди 15 - 20 години. 
Искам също да припомня, че в Европейския съюз, въпреки либерализацията и досега между 30 и 40% от брутния вътрешен продукт се произвежда чрез държавата. Крайно време е да се запитаме кой е най-силният двигател, който може да осигури модернизационните, а и управленските процеси при тези тенденции, които продължават да се развиват в икономиката и при все по-силното оттегляне на правителството не само от стопанския живот, а както вероятно ще обсъждаме днес още една болезнена тема, и от самото управление на администрацията. 
Освен това българските политици, всички ние дължим много по-голяма яснота пред българското общество  както  за предимствата, така и за тежестите и задълженията, които понася България в процеса на присъединяването.
Днес няма как да не припомним, че по редица показатели България заема някои от последните и дори последно място от всички преговарящи страни. Най-нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението - около 1500 долара, над 20-процентна безработица, много нисък дял на чуждестранните инвестиции и неколкократно по-ниски доходи в сравнение със средните за Европейския съюз. Например, Финландия се подготви за около година и беше приета за член на Европейския съюз. Затова аз смятам, че ние трябва да поставим ударението не толкова на позитивисткия подход - да отваряме и да затваряме глави като че ли независимо от решаването на тези групи проблеми, които посочих, а напротив, да се опитаме да групираме въпросите така, че да повишаваме цялостния капацитет на страната, а оттам и да преценим кои от разпоредбите в приложимото право в кой момент да бъдат приемани и прилагани.
И последният въпрос, който бих искал да засегна, е за съчетанието на европейската политика с другите сфери на българската външна политика. Смятам,  че европейските ни приоритети не противоречат на многостранната ориентация на страната. Наистина, не е желателно България да бъде пакетирана заедно с други страни и това да определя темпото на присъединителния процес. България обаче не само не трябва да се притеснява, но и самата тя трябва да се превърне в активен балкански фактор, да търси сътрудничеството между балканските държави, защото общият път на повечето от тях към Европейския съюз ще повиши европейския и геополитически интерес към нашия регион. Това е още по-необходимо в условията на нарастваща регионална и глобална несигурност, в която България попада.
Между нас има европейски консенсус, но изглежда онова, което все още отличава много от позициите, е разбирането, че докато България не формира и не провежда необходимата й национална политика европейската риторика няма да реши почти нито един от проблемите на българските граждани, нито ще повиши нашия авторитет в Европа.
Ние трябва да си даваме сметка, че още дълго България ще живее извън Европейския съюз, но не можем да  отлагаме решаването на най-тежките проблеми, докато чакаме покана от НАТО и членство в Европейския съюз, просто защото животът на голяма част от българските граждани е толкова тежък, че се нуждаем от спешни решения.
Не е ясно кога България ще бъде приета в Европейския съюз, но вече е почти ясно, че България ще влезе в твърде различен от сегашния Европейски съюз. И ние вероятно ще бъдем изправени пред редица нови и не по-леки проблеми. Затова аз ви призовавам - нека да действаме като национални и европейски политици. Само така можем да подобрим подготовката си за членство в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата госпожа Кина Андреева от Парламентарната група на Обединените демократични сили.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри! Едва ли в тази зала има човек, който да не желае час по-скоро България да завърши преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Едва ли обаче има някой, който смята, че тези преговори могат да бъдат успешно завършени само със стратегии, с приети  на думи обещания, без конкретни действия. За съжаление, изказването на господин Местан от името на управляващите засили нашите опасения, че мнозинството няма волята да назовава нещата с истинските им имена, а използва най-лекия подход - за прехвърляне на проблемите от болната глава на здравата.
Аз искам да припомня, че когато управляваше правителството на Обединените демократични сили, България беше оценявана по принципа на регатата,  който ние извоювахме, а формулата "10 плюс 2" дойде в Лаакен по време на вашето управление.
Днес аз искам да заявя пред вас нашата тревога за сериозното разминаване между поставените стратегически цели и конкретните действия на правителството. И аз ще се спра само на най-фрапиращите от тях.
В стратегията е очертана стратегическата рамка на мерките, които ще бъдат предприети за изпълнение на ангажиментите по главите на бъдещия Договор за присъединяване. 
В глава втора "Свободно движение на хора" като един от приоритетите е посочена необходимата промяна в Конституцията и получаване от българските граждани на правото да участват в избори за Европейски парламент.
В глава трета "Свободно движение на капитали" е предвидена още една промяна в Конституцията и отпадане на текста, според който чуждестранни граждани нямат право да придобиват земя. Сроковете, записани в плана за действие, са за края на м. март т.г. До този момент в парламента не са проведени никакви консултации по тези въпроси или, ако те са проведени между представители на управляващите политически сили, то опозицията е била изолирана. 
В същото време в стратегията никъде не се споменава за една друга важна промяна в Конституцията, която значително би ускорила и подобрила нашите позиции по глава "Правосъдие и вътрешни работи" и би изпълнила част от препоръките от работния доклад на комисията за 2001 г., а именно - препоръките за укрепване на съдебната система и повишаване ефективността на съдебната власт и борбата с корупцията. Това е премахването на несменяемостта на магистратите.
В глава тринадесета "Социална политика и заетост" е казано: "Ускорено приемане на детайлно и ефективно антидискриминационно законодателство и на законодателство в областта на равното третиране на мъжете и жените". Това казват думите, написани в стратегията, но делата на управляващото мнозинство и на правителството говорят друго. Почти веднага след конституирането на този парламент Обединените демократични сили внесоха законопроект за равните възможности на мъжете и жените. Този законопроект беше отхвърлен от водещите комисии. Дори председателят на българския парламент си позволи да направи изявления в пресата, в които квалифицира този закон като ненужен, дори като глупост. 
По-нататък в тази глава се казва, че ще бъде  изготвена Национална стратегия за подобряване живота на възрастните хора и изготвяне на Национален план за действия за борба с бедността. Нима вече не е очевидно за всички български граждани, че положението на българите се влошава значително през последните месеци и че България има нужда не от спешни стратегии и планове, а от реални икономически мерки, които да доведат до оживление в страната и до обещаваното, между другото много настоятелно от представителите на мнозинството в безметежното време на предизборните обещания, икономическо проспериране на България. Това ярко противоречие се вижда дори от депутати - представители на мнозинството.  И неслучайно те се обръщат с писмо към премиера на България.
В глава 16 "Малки и средни предприятия" като основен приоритет е посочено създаването на бизнессреда за устойчив растеж на малките и средни предприятия с цел постигането на показатели, даващи възможност за уеднаквяване на дефиницията за малки и средни предприятия с тази  на Европейския съюз. Струва ми се, че тази, приета от правителството формулировка, на фона на българската действителност, на фона на масовото недоволство сред представителите на средния и частен бизнес, на фона на увеличените патентни данъци, местни данъци и такси, на фона на увеличените цени за топлоенергия и на увеличената осигурителна тежест е чисто и просто празнодумие, дори бих казала цинизъм. Или може би българското правителство смята да направи свой принос към световната икономическа теория, като чрез увеличаване на данъчната тежест и ликвидация на дребния и среден бизнес създаде устойчива среда за растеж на малките и средни предприятия?!
Подобни аргументи биха могли да бъдат изброени почти по всяка мярка, спомената в предложената ни стратегия.
В глава 25 "Митнически съюз" също има много тревожни факти. Тук изпълнението на всяка една от посочените мерки става съмнително, като се има предвид скандалният договор за управление на Митниците, сключен с една частна чуждестранна фирма. Неслучайно министър Велчев три месеца след сключването на този договор е сформирал комисия, която да го нагоди към изискванията на Европейския съюз.
Всичко това, което аз изложих пред вас, тези противоречия будят сериозна тревога, че намеренията на правителството и на премиера са искрени. Затова ние заявяваме от тази трибуна, че ще направим всичко онова, което ролята ни на българска опозиция, на единствена българска опозиция ни позволява, за да предизвикаме реално ускоряване на подготовката на България. Затова ще продължим да критикуваме това, което смятаме за неправилно и ще продължим да изискваме българското правителство и българският министър-председател да предприемат конкретни действия, за да може тази стратегия наистина да бъде осъществена и България във възможно най-скоро време да стане член на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
Има думата народният представител Юнал Лютфи от ДПС.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! 
Днес българският парламент следва да приеме решение за стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз и аз мисля, че тъй като по тази тема - евроатлантическата интеграция на България, реално е налице политически и обществен консенсус, логично би било да звучат хармонично изказванията и позициите на народните представители и министри - народните представители от различните парламентарни групи и министрите от правителството, в тази дискусия. Но, уви, не би!
Просто като дългогодишен парламентарист неприятно съм изненадан и не толкова, разбира се, от изказването на нашия млад колега господин Младенов, а просто съм учуден от това, че господин Младенов изрази доста странни, опасни тези от тази трибуна по отношение на стратегията и бъдещото придвижване на България към Европейския съюз.
Той заяви, ако не се лъжа, че това е работа само и единствено на мнозинството в парламента и на българското правителство, и че би трябвало като база на настоящата стратегия да послужи стратегията, която правителството на ОДС е подготвило през 1998 г. и този парламент, т.е. българското Народно събрание тогава - Тридесет и осмото, е приело. Това е невъзможно, господин Младенов!
Ако ние се върнем на тази стратегия, то тогава още не беше започнал реалният преговорен процес. Тогава, в условията на остра конфронтация, 1998-1999 г. - м. декември 1999 г., когато получихме поканата за воденето на преговорите при еднопартийно управление на Обединените демократични сили, без липса на диалог в политиката, без яснота в обществото какво значи Европейски съюз, ние, представителите на опозицията, единодушно подкрепяхме усилията на вашето правителство. Тогава се говореше за стратегическо мнозинство в българския парламент. Преди подобни дискусии, касаещи присъединяването на България към Европейския съюз, усилията на страната ни да се приобщи, да се присъедини към НАТО, се водеха преговори преди тези дискусии. Тогава вашият лидер Иван Костов и вашето ръководство изпращаха емисари при нас, за да се получи това мнозинство, което наистина да излъчи послание към българското общество и към световната общественост, че в България има консенсус по този национален приоритет - евроатлантическата интеграция.
И тогава, за съжаление, именно, получавайки този консенсус с повече от две трети от българския парламент, Иван Костов и вашето ръководство, правителството, се опитаха да заявят, че тяхна е заслугата, на ОДС, България да получи покана и да започнат преговори. Не, господа! Заслугата беше на всички държавни институции, на президента, на българския парламент, на правителството и на цялото българско общество. И на опозицията, разбира се.
По същество: първо, бих искал да обърна внимание, че в заглавието на документа се съдържа думата "ускоряване". За да говорим за ускоряване на присъединителния процес, това значи, че някъде още в началото на преговорите е направена грешна стратегия по отношение на графика за воденето на преговорите и крайния срок за тяхното финализиране.
По-конкретно, правителството на Иван Костов, започвайки преговорите с Европейския съюз, предлага следния график за начало и край на преговорите по присъединяването на страната ни към Европейския съюз - приключване на преговорите по всички глави на бъдещия договор за присъединяване в края на 2004 г. и пълноправно членство, обърнете внимание, 1 януари 2007 г. Така посочените дати означават, че към края на 2004 г. България трябва да е приключила техническите преговори и да е постигнала договореност по всички параметри на договора за присъединяване. Периодът от 2 години между приключването на преговорите и датата на пълноправно членство представлява времето, през което трябва да се финализира окончателно текстът на договора и той да бъде ратифициран от България и всички страни-членки на Европейския съюз към момента по съответните конституционни процедури.
Такива цели и дати освен България си беше поставила и единствено Румъния. Останалите 10 държави, уважаеми дами и господа народни представители, кандидатки са си поставили за целеви дати съответно 2002 г. за приключване на преговорите и 2004 г. за пълноправно членство.
В крайна сметка може би ще се получи формулата "10+2" по отношение на приемането на 12-те кандидатки в Европейския съюз. Това е в резултат на изграждане на неправилна стратегия за водене на преговори за присъединяване на България към Европейския съюз от тяхното начало, а именно от правителството на ОДС. Ако тогава, както всички останали страни-кандидатки, правителството на ОДС беше изготвило стратегия, която предвиждаше край на техническите преговори през 2002 г., окончателно приемане през 2004 г., то днес пред България нямаше да стои дилемата ще бъде ли поканена безусловно заедно с останалите 10 или ще бъде сложена в друг формат.
Изясняването на този важен проблем, касаещ графика на преговорите е необходим, за да е ясно на българското общество, че ускоряването на преговорния процес се налага именно, защото правителството на ОДС е предложило погрешен график за начало и финализиране на преговорния процес и сега настоящото правителство полага всички усилия, готово е да мобилизира целия политически, икономически, финансов и човешки ресурс с оглед реално да ускори преговорния процес и България да започне да изпълнява конкретните критерии, а именно създаване на условия за работеща пазарна икономика, реформа в съдебната система, ефективна борба срещу корупцията, стратегия за изграждане на модерна административна система на Република България. 
Анализирайки стратегията, която днес обсъждаме, стигаме до извода, че се изхожда от реалистични предпоставки и при успешно концентриране на усилията ни тя ще бъде изпълнена успешно. 
Кое ме кара да бъда оптимист по отношение на изпълнението на залегналите изисквания в стратегията? Към настоящия етап на преговорите са открити 27 глави. Освен това България е внесла в Междуправителствената конференция по присъединяването на Република България към Европейския съюз преговорни позиции по всичките 29 глави. Очаква се, а доколкото имам уверението на министъра на земеделието, в близките месеци ще бъдат открити последните глави - "Земеделие" и "Икономически валутен съюз". Имаме уверението, че до няколко месеца тези глави ще бъдат открити. За да се постигне всичко това, необходимо е да анализираме и преценим какви конкретни стъпки следва да бъдат предприети. Според мен е необходимо ускоряване на темповете на хармонизиране на законодателството в съответствие с Националната програма за приемане достиженията на правото.  До 2003 г. са включени общо около 70 закона, в т.ч. изменения и допълнения на закони. Ето защо считам, че парламентът има известно забавяне в този законодателен процес и като приоритет следва неотклонно да приема нови законопроекти и да изменя и допълва такива, които са императивно наложени от преговорния процес.
Не мога да не изразя своето безспокойство по отношение на реформата в администрацията, изграждането и формирането на административен капацитет. Минаха осем месеца (съжалявам, че го няма тук министърът на държавната администрация), а все още тук, в парламента, не сме информирани какво се прави по Стратегията за изграждане на модерна администрация и план за действие към нея,  какво се прави и какви мерки се вземат за изграждането на ефективна професионална и мотивирана администрация, способна ефективно да прилага правото на Европейския съюз, създават ли се условия и предпоставки за прозрачност в действията на българската администрация,  създадени ли са необходимите условия за систематизираното обучение на тази администрация в съответствие с европейските стандарти.
Що се касае до Стратегията за реформа на българската съдебна система - един важен проблем, по който България винаги е получавала критични бележки,  то страната ни вече прие такава национална стратегия, която предвижда укрепване на съдебната система и може би най-важното - гарантиране на нейната независимост, безпристрастност и професионализъм. Предвижда се осигуряване на кадровия и административен капацитет и финансово обезпечаване на работата на съдебната система. 
С изготвянето на Стратегията за борба с корупцията България за първи път ясно и категорично заявява, че вече има изготвена програма за конкретна и ефективна борба срещу корупцията. Този въпрос, както и проблемите, свързани със съдебната система и работещата пазарна икономика, намираха място в критичните бележки в годишните доклади за България, изготвяни всяка година от началото на преговорите досега от Европейската комисия. 
България следва да анализира внимателно препоръките, които се намират в Редовния доклад за хода на подготовката на страната ни за присъединяване за 2001 г. Тук се обръща внимание, че България трябва да направи необходимото за изпълняване на някои от политически критерии като гарантиране правата на малцинствата и тяхното интегриране в българското общество, укрепване на дейността и работата на Националния съвет за етнически и демографски въпроси; хармонизиране на законодателството и практиката по отношение на предоставяне на убежище и приемане на бежанци. 
Особено важна е необходимостта от приемане на законодателство за борба с дискриминацията. Колеги, това е изключително важен проблем.
Що се касае до икономическите критерии, България трябва да направи необходимите реформи в икономиката си, за да бъде в състояние да се справи с конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС в близко бъдеще. В този контекст следва да бъдат сравнително бързо решени и да има  прозрачност на приватизационните процедури и в извършването на  следприватизационния контрол. В тази насока също правителството прави и направи необходимите действия, което вече е факт. Необходимо е активизиране на политиката по отношение на пазара на труда, по отношение на либерализацията на цените, укрепването на банковия сектор и развитието на капиталовите пазари.
Иска ми се да кажа няколко думи по отношение на решението на Европейския съюз, взето в гр. Лаакен. Независимо, че това решение поставя страната ни извън десетте страни и се оформя формат 10 + 2, считам че това решение не следва да ни разколебава, господин Стоилов, а напротив, би следвало да ни мобилизира още повече. На  всички нас ни е ясно, че това решение и този подход противоречат на декларираната готовност от страна на Европейския съюз към всички страни-кандидатки за членство да се прилагат принципите на догонването, диференциацията и равното третиране.
България очаква, че Европейският съюз ще започне консултации с всичките 12 страни - кандидатки за членство, с които Европейският съюз води преговори за изготвянето на текста на новия договор за присъединяване. Логиката за това е, че към началото на тези консултации никоя от страните-кандидатки няма да е приключила преговорите с Европейската комисия. Това участие на България в консултациите би имало знаков характер и би показало на обществеността в Европа и в България, че страната ни нито е замразена, нито е изолирана от процеса на разширяване.
Уважаеми колеги, накрая бих искал да кажа, че стратегията, по която ние водим дискусия днес, в тази пленарна зала, е един сериозен документ, една сериозна програма за действие, за изпълнението на която сме отговорни всички. Повтарям - всички! Ще повторя пак, че без участието на всички държавни институции и на първо място правителството, парламента и Президентството, без сериозната работа на всички нас, народните представители от всички парламентарни групи, трудно бихме направили тази стратегия работещ документ, трудно бихме изпълнили високите, но достижими критерии на Европейския съюз, поставени пред страните-кандидатки.
Министерският съвет и парламентът следва да обединят своите усилия и да създадат условия за реално работеща пазарна икономика. Необходимо е държавата да отдели съответните средства и да създаде условията за социална политика за постепенно, но сигурно повишаване на жизнения стандарт на българските граждани за гарантиране на реална социална защита. 
За целта е необходимо изготвянето на национална стратегия в социалната сфера.
Бих искал да кажа няколко думи по отношение на външнополитическите действия, които страната ни следва да предприеме. Необходимо е България активно да лобира пред страните - членки на Европейския съюз с оглед да бъдат намерени потенциални приятели застъпници, които да защитават нейните интереси в преговорния процес. Страната ни следва да провежда активна регионална политика на сътрудничество с цел затвърждаване на нейния авторитет като фактор за стабилността на Балканите и надежден партньор на Европейския съюз в региона. 
Безспорно тук не могат да бъдат изброени всички важни и конкретни стъпки, които трябва да бъдат предприети като отделна стратегия за контакти с отделните страни-членки на Европейския съюз - консултации, срещи с отделни решаващи фактори и институции в Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа, когато говорим на българското общество, че е необходимо ускоряване на процеса на интеграция на България за присъединяването й към Европейския съюз, би трябвало да ни е ясно, че това трябва да се прави професионално, на базата на една единна комуникационна стратегия, която да има две посоки: ясни и точни послания към българското общество с цел всеки отделен български гражданин да знае конкретно какво значение има за него присъединяването на страната ни към Европейския съюз. В този етап на присъединяване ще трябва да му бъде разяснено от какво той ще бъде лишен, какви тежнения ще трябва да понесе и какво ще получи, когато държавата ни стане пълноправен член на Европейския съюз. 
Така ние убедително ще приобщим българското общество към европейската идея на България. Ако до момента тя е била основно външнополитическа цел, то настоящият ни приоритет е да я представим пред обществото като ежедневен външнополитически въпрос.
Посланията за европейска интеграция на България следва да се преведат и отправят към гражданите на един разбираем език в тяхното реално и трудно ежедневие. Темата за интегриране на страната ни в ЕС трябва да излезе от тесните стени на държавните институции - парламент, правителство, президентство, и трябва да слезе до всеки един български гражданин на нашето общество. Само по този начин ние ще можем да бъдем убедителни и много по-лесно ще извървим пътя до момента на пълноправното ни членство в Европейския съюз.
И накрая, уважаеми колеги, апелирам към всички вас, всички колеги от всички парламентарни групи, да подкрепим стратегията за ускоряване на преговорния процес. Разбира се, че тя може да бъде изготвена и по-добре, наистина можеха да се направят предварителни консултации, но при всички случаи съм убеден, че тази програма, наречена "Стратегия", ще съдейства за ускоряването на преговорния процес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Лютфи.
Господин Младенов - за реплика.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Днес се чувствам в особено добро настроение.
Искам две неща да кажа по отношение на това, което господин Лютфи говори. Първо, разбирам, че на него му липсва стратегическото мнозинство от Тридесет и осмото събрание, малко ви е дерт за организиране на работата тук, но като част от управляващата коалиция дано да помогнете това да се оправи.
Знаете ли, стратегията за присъединяване на България към Европейския съюз от 1998 г. не е приемана от Народното събрание, точно защото правителството много правилно е разбирало тогава, че това е отговорност на изпълнителната власт. И аз искам да ви прочета от тази стратегия две цели, които са постигнати:
Първа цел - "Ускоряване на подготовката за присъединяване така, че отчетеният напредък да позволи Европейската комисия да изготви положителен доклад за България през 1999 г." Това нали се случи? Случи се.
"Откриване на преговори за пълноправно членство през 1999 - 2001 г." Това нали се случи? Случи се.
Ето, това е стратегията, която трябва да се актуализира, в която да се включат нови стратегически цели, за които да работим.
Второто, което искам да кажа съвсем накратко, това е, че да, Обединените демократични сили носят отговорността за предното управление на България - за това, че България започна преговори с Европейския съюз; за това, че мина половината глави; за това, че се свалиха визите към Шенген; за това, че ние станахме реален кандидат за членство в НАТО; за това, че българската икономика започна да расте за пръв път от доста години по време на предходни управления. Това е нашата отговорност.
Сега обаче е вашата отговорност, на вашето мнозинство - НДСВ, ДПС и Българската социалистическа партия. Ваша е отговорността за господин Калчев и за това, което той прави или не прави в администрацията; ваша е отговорността за работата на Съвета по малцинствата - изпълнението на един или друг критерий; ваша е отговорността за това дали България ще получи или не положителен доклад през есента на тази година.
Аз вярвам и искам България да получи добър доклад тази година. Защото ако не получи, всички заедно, щем или не щем, ще трябва да се съобразяваме с новата реалност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Абаджиев - заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Лютфи, от това, което чух днес от Вас и от Вашите колеги, разбирам, че стратегията ви за ускоряване на преговорите е свързана преди всичко с това да продължите оправданието си с предишното правителство и изливането на поредната доза негативизъм към него. Не знам дали това наистина ще ви помогне да постигнете резултат, който е полезен за България. Малко ми е неудобно, че трябва отново на Вас да Ви напомня неща, които Вие много добре познавате, а именно, че в края на 1999 г. имаше много хора, които не вярваха, че България ще започне преговори за членство с Европейския съюз, включително и вашата политическа сила е изразявала такова становище от тази трибуна.
В началото на 2000 г. никой не можеше да допусне, че България може да приключи преговорите до края на 2004 г., когато, както напомниха преди малко, само три страни бяха определили срок за 2003 г. И затова много добре знаете защо тези срокове бяха определени и какво беше състоянието тогава. Смешно е да упреквате някой, че е забавил нещо, което той е започнал. Освен това забравяте, че само една година след началото на преговорния процес годината за окончателно приключване на преговорите и пълноправното членство беше изместена в 2006 г.
Господин Лютфи, едва ли връщането назад и опитите ви постоянно да се оправдавате с нещо добро, което е направено, вместо да стъпите на него и да вървите напред, ще ви помогне. Много добре знаете каква беше оценката през 1998, през 1999 г. за функционираща пазарна икономика и каква беше в 2001 г., развитието  на този процес по отношение на малцинствата.  Наистина трябва да имате душа да признавате това, което е направено, за да можете да продължите напред, защото в края на краищата историята е безкомпромисна и тя дава най-силната оценка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Абаджиев.
Други реплики няма.
Господин Лютфи - за дуплика.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Господин Младенов, на Вас ще Ви отговоря с едно изречение. Ако стратегията беше влязла 1998 г. в тази зала - 1998 г, на вашето правителство - убеден съм, че друг график щеше да бъде приет, а не този, за който тук вече няколко колеги говориха. Не може една България сама да задава графика - закриване на преговорите в 2004 г. и окончателно приемане в съюза през 2007 г. на 1 януари - и сега ние да търсим вината за това в Европейския съюз или в сегашното правителство. Не! За това става дума.
Господин Абаджиев, искам да Ви кажа едно. Не само през 1997 - 1998 г. до днес, през всичките 12 години Движението за права и свободи е била единствената ясна със своята позиция по евроатлантическа интеграция политическа сила. Безусловно, безусловно се е заявявало навсякъде, включително и от тази отговорна трибуна, че няма друга алтернатива за България, за нейното бъдеще, за нейния народ, освен да стане час по-скоро член на Европейския съюз и на НАТО. Няма защо тук да говорим каквото и да било.
Защо се позоваваме на миналото? Защото по стечение на обстоятелствата вие започнахте преговорите. И пак повтарям, това не е само ваша заслуга. Не се дава оценка само на правителството, Вие знаете много добре, господин Абаджиев. Дава се оценка на страната, дава се оценка на съответното общество.
Така че аз с това ще завърша: ние винаги ще гледаме назад, защото без минало няма добро настояще, а няма и добро бъдеще. Но аз съм оптимист. Ако ние тук отправяхме някои конструктивни бележки и пожелания към отделни министерства, за да ускорят своята работа, това е именно в посока да бъде изпълнена тази наша програма с цел наистина да се получи ускоряване на преговорния процес и да получим покана през 2004 г. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Искам да съобщя на народните представители, че НДСВ има още 30 минути с продължението, ако желае; ОДС има 6 минути заедно с продължението; Коалиция за България има                     10 минути и ДПС има 6 минути с продължението.
Давам думата на народния представител Даниел Вълчев.

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Аз за втори път вземам отношение във връзка с дебат, свързан с европейската интеграция. И да ви призная честно, за втори път ще започна по един и същи начин изказването си. Вярно е, че аз съм отскоро в политиката, но да ви призная, не мога да свикна с липсата на логика в развитието на една дискусия. 
Бих искал да напомня, че това, което обсъждаме в момента, е едно проекторешение, внесено от народните представители Даниел Вълчев, Николай Младенов, Евгени Кирилов и Кемал Еюп относно стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, на свой ред пък внесена в Народното събрание от Министерския съвет. Защо е важно да подчертая това? Защото както и предния път, през декември, когато водихме един по-общ дебат във връзка с европейската интеграция, отново и този път дебатът отива в една посока, която може да се изрази в следното: колегите от Обединените демократични сили обясняват колко правилно те са постъпили, как са започнали преговорите, отменили са визите и т.н. - нещо, което не е невярно само по себе си, откъдето пък правят извода: вие нищо не правите, съсипвате преговорите и т.н. Разбира се, от наша страна реакцията е съответна със сменен знак. 
Оттук нататък за мен се поставя следният въпрос: ние наистина ли искаме да дебатираме по това как вървят преговорите с Европейския съюз, какво трябва да се направи, къде има някакви пропуски и т.н. или по-скоро изтъкваме кой е по-юнак в преговорите с Европейския съюз. Аз не бих искал да продължавам тази тенденция, а не е като да няма какво да се каже. Много неща биха могли да се кажат - и положителни, и съвсем недотам положителни, за изминалия период на преговорите преди нашето управление. Вероятно могат да се направят критики за преговорния процес и сега, но според мен е време ние да се съсредоточим върху това, което ни се предлага като документ и да видим кои са неговите достойнства и въобще защо той би трябвало да бъде приет, респективно защо въобще се поставя на обсъждане в Народното събрание. 
Господин Лютфи спомена уместно, че ако стратегията беше поставена през 1998 г. на дебат в Народното събрание, то вероятно тя би могла да претърпи и някакви промени. Следователно сега ние да разсъждаваме дали тя е била прекрасна или пък е имала някакви недостатъци, това няма не само правен смисъл, но според мен няма и никаква логика. Затова нека да се съсредоточим върху документа, който е пред нас, и съответно дебатът да протече в някаква разумна, логична посока.
Това, което бих искал да кажа - обещавам да не съм много многословен, тъй като твърде дълго продължава дискусията - е, на първо място, че многократно сме подчертавали необходимостта да се правят няколко разграничения, когато се говори за процеса на европейска интеграция. Имам предвид, от една страна, самият преговорен процес като технология, просто отваряне и затваряне на преговорни глави и, разбира се, това, което е свързано като експертна работа с подготовката на този преговорен процес, от друга страна, един много по-общ процес на политически дебат във връзка с разширяването и мястото на България в това разширяване. Ние тук сме подчертавали, струва ми се, неколкократно, че е необходимо - и това вече фактически става - пренасянето на акцента от Европейската комисия или от отношенията с Европейската комисия към двустранните отношения с държавите-членки. На последно място - икономическата подготовка на България.
Част от говорещите в рамките на този дебат засегнаха целия спектър на европейската интеграция. Господин Кирилов например акцентира върху политическата страна. Господин Младенов - върху сроковете и действията, които би трябвало да се предприемат и върху това необходимо ли е решение на Народното събрание. Господин Янаки Стоилов - върху икономическата ситуация в страната, нейната сложност и т.н. Безспорно, това са важни въпроси, няма никакво съмнение в това, но като че ли ние изпадаме в това положение, в което имаме да си кажем нещо, но независимо каква е темата на дебата, ние се чувстваме задължени винаги да си го кажем. В действителност стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз има отношение към първия елемент от европейската интеграция, тоест към самия преговорен процес. Ние в момента не дебатираме икономическата ситуация в страната, ние не дебатираме политическия процес или политическата страна на преговорния процес. 
На второ място, бих искал да обърна внимание, че стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, както е внесена от Министерския съвет, има две части - от една страна, една първа част, която се нарича "Принципи и цели" и, на второ място, един план на действие. В този план на действие са развити конкретните мерки, които би трябвало да бъдат предприети, и сроковете за тяхното осъществяване. Неслучайно предложението, което е на вашето внимание, е в следния смисъл: подкрепят се принципите и целите на стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на България, а не общият документ, внесен от Министерския съвет. Това е важно да бъде подчертано, защото Народното събрание в момента не дебатира върху конкретните срокове и конкретните мерки, които евентуално би предприело правителството. Преговорите се ръководят от правителството. То си поема своята отговорност. И внасянето на стратегията тук не е бягане от отговорност, нищо подобно, правителството си носи своята отговорност.
Това, което ние предлагаме да бъде прието като решение, е да се потвърдят само целите и принципите, върху които е стъпила тази стратегия, и в никаква степен ние не снемаме отговорността от правителството за това, което ще се случи или няма да се случи в рамките на преговорния процес. 
Няколко думи по въпроса защо според мен е добре да се внесе стратегията или защо по-скоро с едно решение би трябвало да бъдат подкрепени усилията на Министерския съвет по пътя за ускоряване на преговорите. Ние многократно сме подчертавали наличието на консенсус между политическите сили по въпросите на европейската интеграция. Аз обаче оставам с впечатление, че за една част от нас това е като че ли един лозунг, който няма  конкретно съдържание. Напротив, и по време на двата дебата, както казах в самото начало на своето изказване, като че ли темата за европейската интеграция е някаква специфична ерогенна зона, която като бъде докосната, автоматично предизвиква съответна физиологична реакция, некрасива, трябва да призная, за разлика от други случаи, когато тази реакция от моя гледна точка е по-скоро красива.
На второ място, освен консенсус между политическите сили ние твърдим, че съществува консенсус и между държавните институции. Това според мен е особено важно да се подчертае, а и ние постоянно го подчертаваме при срещите си с представители на държавите-членки и на европейските институции с оглед на избирането на новия президент на Република България. Тоест независимо кой какво мисли, ние продължаваме като институции - правителство, парламент, президент и всички други държавни институции, да бъдем единни в желанието си да ускорим преговорите, да ускорим интеграционния процес, в който участва България.
 На трето място, аз считам, че едно по-широко обсъждане на принципите и целите на тази стратегия е от съществено значение, за да можем ние да проведем действително един истински дебат по това добри ли са тези критерии, добри ли са тези принципи, ако трябва, някъде да ги коригираме, но действително това да става въз основа на разумни и логични аргументи, а не просто на някакви политически заклинания. По друг начин казано, нека да бързаме, но да бързаме умно. А когато се съберем повече хора, въпреки че средствата за масова информация сигурно няма да са на това мнение, но аз считам, че когато се съберем повече хора, бихме родили нещо по-умно. 
Това е накратко основното, което бих искал да споделя. Иначе опасенията на България от формулата 10+2 мисля, че са достатъчно ясни, ние многократно сме говорили по тази тема. Мисля, че не е необходимо нито да ги повтаряме, нито да търсим отговорност на този или онзи защо така се е случило. Онова, което България очаква през 2002 г., мисля, че също е достатъчно ясно, но аз ще си позволя само с няколко думи да го маркирам. 
Ние трябва много ясно и категорично на всички възможни институции, на всички възможни места да се противопоставяме не толкова на самата идея на формулата 10+2, а на идеята, че по отношение на десетте държави ще се приеме едно чисто политическо решение, а по отношение на България ще се отиде към един административно-технически и правен отказ. Това е нещото, което ние трябва да подчертаваме и срещу което трябва много силно да възразяваме.
На следващо място, ние очакваме един много ясен политически и финансов ангажимент от страна на Европейския съюз. По този въпрос не трябва да има никакво разминаване между нас. Никакви мерки, които са неблагоприятни за България, не би следвало да бъдат преждевременно предприети, без този политически и финансов ангажимент да бъде ясен както като изражение, така и във времето. 
Това, което стратегията би ни позволила, е да достигнем до една нова пътна карта, която да разреши приключване на преговорите преди влизането в сила на новата институционална рамка на Европейския съюз по причини, на които повечето колеги, които взеха думата, обърнаха внимание.
И не на последно място, считам, че е много важно ние да имаме, от една страна, много активна двустранна политика и една много активна политика в рамките на институцията, която се занимава с бъдещето на Европейския съюз, а именно конвента. Защото мисля, че бихме могли да се обединим всички, аз мислех също като господин Младенов да разкажа една притча, обаче времето напредна, затова ще си позволя да приключа с една мисъл, която се приписва на Оскар Уайлд, господин Младенов, че надеждата е една чудесна закуска, но за съжаление ужасно лоша вечеря. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Абаджиев - реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаеми дами и господа! Напълно съм съгласен, господин Вълчев, с Вас. Въпреки че, така се случи, съм малко по-отдавна в политиката, аз също не мога да разбера логиката на такива дебати като днешния. Но в края на краищата трябва да се обърнете и към вашите коалиционни партньори, които дадоха този тон за това стратегията да се превърне в обяснения и в оправдания за това какво е правило предишното правителство, което естествено води до реакция от страна на политическата сила, която е била управляваща тогава. Дебатът се превръща наистина в нещо, което  не е ефективно. Но самото решение, което е внесено, предполага такъв дебат. Защото вие си спомняте, че на 19 декември ние приехме решение, с което подкрепихме усилията на правителството да ускори преговорния процес и му възложихме да приеме стратегия, която то прие. Защо е необходимо отново да се приема решение, което да преповтаря нашата декларация от 19 декември? Важното е правителството наистина оттук нататък да работи по стратегията, по целите и задачите и по сроковете, които са заложени в тази стратегия. И ако ми позволите да използвам Вашата метафора, ако Вие наистина оприличавате европейската интеграция с ерогенна зона, която Вие плахо докосвате, то, господин Вълчев, с декларации няма да стане тази работа, всичко това става наистина с някакви усилия. Благодаря ви. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други реплики?
Господин Младенов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ОДС): Аз много обичам да си говорим с господин Вълчев, защото имаме абсолютен консенсус по отношение на европейската интеграция. Съжалявам обаче, че той няма достатъчно възможност да го разясни на своите коалиционни партньори, това би улеснило нашата работа.
Една реплика само, господин Вълчев. Точно това е дебатът, който ние трябва да имаме тук. И мисля, че в моето изказване започнах с много конкретни предложения, които беше хубаво, когато ние изпратихме на госпожа Кунева преди стратегията да бъде готова, да бъдат приети или поне да бъдат обсъдени в Комисията по европейска интеграция. За съжаление обаче след като Министерският съвет си прие своята стратегия, единственото решение, което може да се търси от Народното събрание, това е да дадем един гумен печат, който да залепим върху тази стратегия, и с нищо няма да допринесем за подготовката или за изпълнението на сроковете на този етап в подготовката на България.
Искам само да напомня още веднъж, че Обединените демократични сили ще се въздържат от гласуването на това решение, защото ние смятаме, че няма достатъчно конкретни стъпки и ясни перспективи за това какво правителството предлага да вършим в тази стратегия. Ние не искаме правителството да прехвърля на нас отговорността за това, че то не е успяло да разпише конкретна програма за ускоряване на подготовката на България. Иначе утре Ви каня на закуска, господин Вълчев. Ако сте съгласен, можем рано сутринта да закусим и съм сигурен, че ще намеря и една покана за Вас за събота и неделя да прекарате един хубав ден на обяд и на закуска и тогава да прецените дали надеждата е хубава закуска или вечеря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. 
За дуплика - господин Вълчев.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря за отправените реплики. Аз бих искал да добавя само няколко неща, ако разрешите, провокиран от тези реплики. Не е вярно, че колегите от Движението за права и свободи дадоха тон на дебата в това му направление. Разрешавам си да кажа, господин Младенов, че Вие дадохте такъв  тон. (Ръкопляскания в мнозинството.) Това, което господин Лютви Местан направи, беше просто един отговор на това, което Вие казахте.
На следващо място, бих искал да кажа, че аз малко недоумявам, да Ви призная честно, от Вашата позиция. Защото това, което аз имам пред мен, а пък то се разви, ако си спомняте, пред очите ми, Вие сте един от четиримата вносители на решението във вида, в който аз го докладвах. Сега Вие казвате: ние ще се въздържим, защото няма нужда от такова решение. Ами като няма нужда от такова решение, защо гласувахте в Комисията по европейска интеграция за него? Вие знаете много добре и всички знаят, че ако няма консенсус, не може да се приеме становище. Вие гласувахте за решението, след което казвате: ние не го харесваме, нещо повече, ние считаме, че такова решение въобще не трябва да се приема. Да ви призная честно, аз това не го разбирам. Винаги съм гледал на всички колеги тук, въпреки че напоследък имам някои колебания, които, разбира се, не засягат вас, като на хора, разбиращи свойството и значението на постъпките си. (Смях.)
На следващо място, бих искал да кажа и нещо относно Оскар Уайлд. Не приемайте това за закуската и вечерята лично, искам да кажа, че когато съм употребявал думата "надежда" съм имал предвид абстрактното понятие надежда, нищо по-конкретно от това. (Смях и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагам да абсорбираме това, което беше казано. 
Господин Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. 
Наистина, господин председателю, нужно е известно абсорбиране, както Вие казахте, на цялото богатство от мисли и настроения, с които е изпълнен този дебат. Но аз ще се опитам да последвам господин Вълчев в онази част от неговия апел, а именно да кажа няколко думи по самия проект за решение и какво визира той.
Става дума ние да одобрим принципите и целите на стратегията, която е представило правителството, и да възложим в т. 2 на правителството да информира Народното събрание за изпълнението на стратегията в края на всяко председателство на Европейския съюз.
Не знам дали редакцията на т. 2 е най-точната, но аз ще започна с едно предложение, господин председателю, да допълним т. 2 - моля и колегите, които са в Комисията по евроинтеграция да вземат отношение - и с едно поръчение правителството ежемесечно да внася актуализирана информация в Народното събрание, съответно в Комисията по европейска интеграция, за изпълнението на този план за действие, който е заложен във втората част на представения документ. Където има графа "Коментар" - този коментар би трябвало ежемесечно да се актуализира, за да се следи докъде е стигнало изпълнението на една или друга стъпка, заложена в плана за действие. Като един вид, ако щете, и парламентарен контрол. Но, господин председателю, и като форма да се синхронизира текущата дейност на Народното събрание със стратегията в необходимата степен.
Защото, ако погледнем цел № 2, ще видим, че тя предвижда три неща: приемане на законодателството; увеличаване на административния капацитет и създаване на мониторинг. В първата компонента от тази цел - приемане на законодателството, това е нашата работа и би трябвало да сме наясно ежемесечно кои са онези законопроекти, които трябва да приемем най-бързо, и да организираме работата на целия парламент, така че това законодателство да върви с приоритет. 
Ето защо предлагам в края на т. 2 да запишем и такъв ангажимент - правителството ежемесечно да актуализира тази част от материала "план за действие", в компонента му "коментар" и предложение, ако щете.
Съвсем накратко, три въпроса, във връзка със самата стратегия. 
Първият е с цел № 3. Господин председателю, тя гласи: "Гарантиране на ефективното усвояване на средствата от предприсъединителните инструменти" и заема по-малко от една страничка. Става дума как ние да вземем парите по фондовете, които ни се предлагат. Струва ми се, че това трябва да е не по-малко важно от въпроса как да адаптираме законодателството. Защото тук става дума за онази практическа полза от интеграционните процеси, която може да се почувства веднага, тази година. И този въпрос трябва да е приоритетен и при съставянето на бюджета, за да има необходимото съфинансиране, и при повишаването на тоя така наречен административен капацитет, без който не можем да ги усвоим. 
Вторият въпрос, господин председателю, е в нещо, което се съдържа в работната програма и се казва "Работна група по промяна на Конституцията". Много ще бъда благодарен на някой да дойде и да каже що за работна група е това, къде работи, с какво се занимава и кой й е възложил какво да прави. Защото, ако има въпрос на въпросите, по който няма кой друг да работи, освен Народното събрание, то това е Конституцията и промените в нея. Аз не казвам да имаме монопол, но трябва да имаме пълен поглед върху това кой с какви въпроси, свързани с Конституцията, се занимава. 
И третият въпрос, господин председателю, се казва: "Глава двадесет и пета "Митнически съюз". Един въпрос, който чака своя дневен ред и по линия на парламентарния контрол. Но ако отгърнем на стр. 37 и погледнем глава двадесет и пета, първият въпрос, който стои, е: "Създаване на условия за продължаване на сътрудничеството с Европейския съюз и Програма ФАР в областта на изграждането на административния капацитет и инфраструктурата на митническата администрация." Коментарът е, че е необходимо българската страна да представи на Европейския съюз достатъчно доказателства, че ще се развива администрацията и че България ще има пълен контрол над митническите пунктове на външните граници на Европейския съюз, която е на нейна територия. Въпрос, по който не може да остане мълчалив свидетел на нашата дискусия днес господин министърът на финансите даже и по тази точка, която обсъждаме в момента, тъй като още повече крайният срок за решаване на този въпрос е 15 февруари. Повтарям, 15 февруари, който отмина преди 20 дни. Този въпрос, както знаем, стои леко открит и, меко казано, не можем да го отминем. 
Благодаря за вниманието. Не искам да отнемам още едно изказване на нашата парламентарна група. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, ако настоявате да чуете тази информация още преди дебата, то мога да Ви я предоставя. През последната седмица на срещи с Европейската комисия е договорено финансиране по предстоящата за следващата година Програма ФАР от 2,7 млн. евро за компютризация на БИМИС - Българската интегрирана митническа информационна система, и 1,5 млн. евро за граничен контрол. В тези проекти са изчистени всички въпроси, които биха могли да се припокрият с предвидените услуги по линия на договора с "Краун ейджънтс",  и имаме срок до 15 март да предадем съответните фишове за двата проекта и те ще бъдат реализирани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Пирински, за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, и процедурата, и съществото изискват министърът на финансите по този въпрос да даде далеч по-подробен, далеч по-задълбочен отговор по проблема договора с "Краун ейджънтс". Защото е известно, че някои представители на страни-членки на Европейския съюз назовават три актуални проблема пред нашето ускорено присъединяване: борбата с корупцията, подобряването състоянието на съдебната система и договорът с "Краун ейджънтс". 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Кемал Еюп.
Движението за права и свободи разполага с 6 минути; Коалиция за България има още 4 минути и Национално движение Симеон Втори има 18 минути.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Благодаря, господин председател. 
Уважаеми господа министри, колеги, знаем много добре, че още през 1997 г. Европейската комисия направи заключението, че България е изпълнила политическите критерии и оттогава България е постигнала значителен напредък в по-нататъшното консолидиране и засилване стабилността на институциите, които са гарант за демокрацията, върховенството на закона, човешките права и зачитане и закрила на малцинствата. През последните години бяха положени допълнителни усилия в тази насока и България продължава да изпълнява Копенхагенските критерии. 
Докато беше на власт управляващата СДС и чрез премиера Иван Костов, и чрез външния министър, и чрез преговарящия с Европейския съюз екип нееднократно декларира виждането си, че България има потенциал и най-вече желание да приключи преговорите за членство до 2007 г. И съответно беше подготвена такава пътна карта за България. Сега СДС нямат право да обвиняват други за забавянето.
България има нужда от нова пътна карта и именно това е целта на Стратегията за ускоряване на преговорите с Европейския съюз. През 2001 г. България отбеляза значителен напредък и създаде стабилна основа за европейската перспектива на страната. Сега нашата цел е успешно приключване на преговорите за присъединяване към 2003 г. Излишно е да припомняме обаче, че в Европа се влиза не с декларации, не и с гола политическа охота. Европейският съюз иска от кандидатите изпълнение и то не на думи, а на дела, минимални критерии за членство. Интересите на българските граждани и тези на гражданите-членки съвпадат и с формулираните в декларацията от Лаакен интереси като заетост, борба с бедността и десоциализацията, икономическо и социално сближаване, правосъдие, борба с престъпност и други.
България запази добрия темп на сближаване на законодателството си със сближаване на правото на европейската общност, но трябва да се обърне повече внимание на въпроса как то ще бъде въведено и прилагано. Напредъкът в административната реформа продължи през изминалата година и това е положителен знак. Това състояние трябва да се запази, за да се гарантира готовността на администрацията за ролята й след присъединяването ни към Европейския съюз. Малко обаче беше направено за подготвяне на съдебната власт, която се нуждае от модернизиране и укрепване, особено с оглед осигуряване ефективното прилагане на достиженията на правото на европейската общност от съдилищата.
Изпълнението на приетата неотдавна стратегия за съдебната реформа би трябвало да промени състоянието на нещата и в полза на укрепване на съдебната власт, за да стане тя силна, независима, ефективна, професионална и способна да гарантира пълно зачитане на принципа за правовата държава.
България е почти вече с реално функционираща пазарна икономика. Казвам "почти", защото това е така. В средносрочен план тя би била в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз при условие, че продължи да изпълнява реформите и засили полаганите усилия за преодоляване на трайните затруднения. Българската макроикономика навлиза в четвъртата си година на стабилни условия, установявайки трайни, задоволителни показатели на макроикономическо представяне.
Добър е напредъкът, постигнат в приватизацията, особено по отношение на банковия сектор, както и в структурната реформа, където е изградена макроикономическата основа за устойчив растеж. Административните пречки пред развитието на частния сектор, които засягат създаването, развитието и закриването на предприятията, включително процедурите по несъстоятелност, трябва да бъдат премахнати. Последователното въвеждане на тези мерки от реформата и по-високото ниво на частни и държавни инвестиции са ключови предпоставки за устойчив растеж и повишаване на конкурентоспособността.
Очевидно е, че тук, в Народното събрание, има пълен консенсус за европейската интеграция на България. Но спорът не трябва да е кой е по за Европа, не трябва да се замъглява общественото мнение с това кой колко по-горещо желае и ратува да се прегърнат България и Европейският съюз, а трябва с дружни усилия да се подготвим за присъединяването ни.
На срещата на върха в Лаакен недвусмислено ни бе заявено, че в икономически и законодателен план не сме подготвени за присъединяване към Европейския съюз. Именно затова има нужда от стратегия за ускоряване на преговорите. Добре е, че си поставяме високи цели - по-скорошно присъединяване,  приключване на преговорите и покана за членство. Трябва да сме наясно обаче, че сегашните анализи сочат, че това по-скоро би било политически, но не икономически обоснован акт. Политическият триумф от подобно приемане може да бъде последван от сериозно сътресение на една неподготвена за европейско отваряне икономика. Затова трябва да сме внимателни. Предстои ни много работа. Благодаря ви.
ПРРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Еюп.
Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ОДС): Господин Еюп, когото аз много уважавам, направи много правилно изказване. Само че това, което ме притесни, е, че говорите за България в трето лице, освен ако ДПС не е в опозиция по отношение на европейската интеграция.
Вие сте в правителството, недейте да казвате: трябва да се направи или да не се направи. (Реплики от мнозинството.) Казвайте: правим едно, правим друго, защото отговорността в крайна сметка е ваша. Затова ние поставяме въпроса за отговорността, защото не може управляващата коалиция да говори за България в трето лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика думата има господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаеми господин Еюп, Вие за съжаление опровергахте господин Вълчев, като отново показахте, че измествате дебата в тази плоскост на оправдание с това какво СДС е направил. Но тъй като Вашата политическа сила днес е много активна и говорите за нова пътна карта, аз искам да Ви задам един въпрос, тъй като господин Юнал Лютфи не можа да си спомни преди края на 1999 г., че Вие изразявахте съмнение, че ще започнем преговори: поддържате ли тезата на Вашия лидер Ахмед Доган тогава, че пътят на България ще премине на всяка цена през Босфора? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика думата има господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Господин Младенов, аз говоря за България, защото мисля, че няма спор, че има пълен консенсус за европейската интеграция. Не съм свикнал да говоря и от името на опозицията.
Господин Абаджиев, думите на господин Доган за това, че пътят минава през Босфора, не беше през 1997 г., а беше много по-рано. Босфорът има своето място и в Европа, защото много пътища за Европа минават през Босфора. 
Ще си позволя да цитирам това, което каза председателят на белгийския парламент на последното посещение на президента, където участвах и аз, който два пъти повтори, че ДПС може да бъде мост за интегрирането в Европа и на Република Турция, тъй като рано или късно и тя ще бъде член на Европейския съюз. Това бяха неговите думи. ДПС си има своето място и в европейската политика на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Атанас Папаризов, който разполага с 4 минути.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да кажа нещо, свързано с конкретните проблеми, във връзка с ускоряването на присъединяването към Европейския съюз. 
Както и в комисията, така и тук искам да отбележа, че много е важно да се приеме тази стратегия, но още по-важно е да се организира работата по присъединяването така, че действително да може администрацията да се насочи към най-главните проблеми.
В момента в документа виждаме предложенията на министерствата така, както те са намерили за добре да ги представят. Ще взема за пример първия раздел "Свободно движение на стоки". Това е най-сложната област, където ние трябва да приравним своите стандарти например не само в областта на здравеопазването, както тук Министерството на здравеопазването прилежно е отбелязано, но да кажем и в областта на детските играчки, в областта на химическите продукти. Това, че Министерството на икономиката не е намерило време да отрази своите задължения по този въпрос, не трябва да оставя стратегията половинчата.
Аз настоявам по този повод към Министерския съвет действително да се създаде орган за координация на дейността по присъединяването. Очевидно само в рамките на Министерството на външните работи това няма да бъде достатъчно. И мнозинството, наред с всички мерки, които предприема в тази област, редно е да помисли за една по-добра и по-ефективна организация.
Ето например другото ведомство, което дава предложения в тази глава, е Министерството на държавната администрация. За него открит въпрос е промяна на Конституцията във връзка с обжалването на обществените поръчки. Това, дами и господа, е един пълен абсурд, тъй като обществените поръчки дори не са елемент от общите acquis communautaire, те се решават в съответствие с националните законодателства. Давам този пример не за да критикувам усилията на правителството, които в момента се провеждат от главния преговарящ, а за да подчертая, че съществуващата организация е недостатъчна, за да могат да бъдат осъществени целите на стратегията на присъединяването. Не е възможно на този краен етап на преговорите да няма една по-широка организация, която да създаде орган, който да контролира другите ведомства.

Създадената в момента стратегия на организация на равнопоставени ведомства очевидно води до това, че важни въпроси се изпускат и всичко зависи от добрата воля на ръководителите на отделни работни групи. А те понякога дори не са и заместник-министри.
Всичко това показва, че е необходимо много внимателно да се помисли над организацията, за да може този деклариран приоритет да стане истински. 
Давам още една минута на моите колеги за по-нататъшната дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място):   Реплика от две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Репликата влиза във времето за дискусия. Само дупликата не влиза.
Една минута има Коалиция за България, 18 минути - НДСВ. 
Има ли желаещи да използват това време? Няма.
Преминаваме към гласуване на решението.
Постъпило е предложение от народния представител  Георги Пирински в т. 2, която гласи: 
"2. Възлага на правителството да информира Народното събрание за изпълнението на стратегията в края на всяко председателство на Европейския съюз", да се добави: "както и ежемесечно да внася актуализирана информация за изпълнението на плана за действие към стратегията".
Тоест на всеки шест месеца ще има отчет пред Народното събрание, но ежемесечно ще има информация за изпълнението на плана.
Има ли възражения по този въпрос?
Моля да гласувате това предложение преди да преминем към гласуване на решението изцяло.
Гласували 135 народни представители: за 66, против 38,  въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Процедура? Господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да се прегласува направеното предложение поради това, че много от народните представители влязоха в хода на гласуването и единственото, което разбраха, е, че предложението се прави от Пирински. А не можаха да разберат какво е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не могат да допуснат, че можете да направите добро предложение. (Весело оживление.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Може би, може би! Аз не вярвам, че така мислят, но може би.
Бих Ви помолил отново да го прочетете и отново да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:  Да, благодаря.
Предложението е следното.
Точка 2 от съгласуваното решение гласи:
"2. Възлага на правителството да информира Народното събрание за изпълнението на стратегията в края на всяко председателство на Европейския съюз".
Това е текстът, който е съгласуван. Господин Пирински предлага вместо точка да се сложи запетая и да продължи така: "както и ежемесечно да внася актуализирана информация за изпълнението на плана за действие към стратегията".
Тоест, депутатите да могат да следят хода на изпълнението на програмата - напълно разумно предложение.
Моля да  гласувате. 
Гласували 150 народни представители: за 78, против 34,  въздържали се 38.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на решението.
Господин Вълчев, моля да прочетете текста на  решението.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Чета проекта за решение заедно с направената и гласувана току-що поправка, предложена от господин Пирински.
"Р Е Ш Е Н И Е
относно Стратегията за ускоряване на
преговорите за присъединяване на България към
Европейския съюз

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

1. Подкрепя принципите и целите на Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, внесена от Министерския съвет в изпълнение на решение на Народното събрание от 19 декември 2001 г.
2. Възлага на правителството да информира Народното събрание за изпълнението на стратегията в края на всяко председателство на Европейския съюз, както и ежемесечно да внася актуализирана информация за изпълнението на плана за действие към стратегията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да  гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласували 187 народни представители: за 146, против няма,  въздържали се 41.
Решението е прието. (Възгласи: "А-а-а" и единични ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господа народни представители, продължаваме нататък.
Процедурен въпрос - господин Веселин Близнаков. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори правя процедурно предложение да отложим дебатите за договора с митниците във връзка с фирмата "Краун ейджънтс" поради напредналото време и да продължим до края на работното време с парламентарен контрол. Благодаря ви.
Предлагам дебатите да отложим за следващия петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Има процедурно предложение за отлагане на дебата.
Противно процедурно предложение, вероятно. Господин Корнезов, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин председател, в петък съм в Брюксел.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Нашата парламентарна група подкрепя по принцип това предложение - за отлагането, тъй като чл. 87, ал. 2 изрично казва, че дебатът трябва да продължи един час, а това време е недостатъчно, тъй като сега вече е 13,10 ч.  И то чисто време един час, точно така.
Второ обаче, нашият правилник ни задължава една седмица след питането да има и разисквания. Следователно трябва да проведем този дебат и ние предлагаме това да бъде т. 1 в сряда, още повече, че сега разбрах, министърът на финансите следващия петък ще отсъства от страната.
Нашето предложение е да отложим тази точка и тя да бъде разгледана в сряда следващата седмица.
Моля да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов, за уточнението на процедурното предложение.
Господин министър, в сряда звучи ли добре? С т. 1 от дневния ред от 9,00 ч.
Следователно има процедурно предложение тези разисквания да бъдат отложени за сряда от 9,00 ч. в пленарна зала. 
Противно процедурно предложение не виждам. Цялата зала гледам, господин Жотев. Прощавайте, че сутринта не можах да погледна навреме.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 158, против 9,  въздържали се 18.
Приема се направеното процедурно предложение - отлагаме разискванията, което ни дава възможност да започнем с парламентарен контрол.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Очевидно, че няма да можем да изчерпим целия парламентарен контрол.
Преди да започнем по същество, искам да поставя на вашето внимание новопостъпилите питания от периода 1-7 март 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Евдокия Иванова Манева към Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, относно техническото и финансовото осигуряване на редовното функциониране на стационарните и автоматичните станции. Следва да се отговори в пленарно заседание на 15 март т.г.
Писмени отговори за връчване от председателя:
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Румен Петков.
За процедура има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Моят процедурен въпрос е свързан с непростимото според мен подценяване ролята на парламентарния контрол. До този момент - вече 7 месеца, в това Народно събрание нито на едно мое питане, нито на един мой въпрос не се е отговорило в законния срок! Винаги се е използвало правото за отлагане с една седмица или с колкото трябва от съответния министър.
Сега разбирам от Вас, господин председател, че следващия петък министърът на финансите ще отсъства отново от България. Днес той трябваше да ми отговори на актуален въпрос. Отлага го за следващата седмица, когато няма да бъде в България!
Много Ви моля, господин председател, да направите остра бележка на членовете на правителството за това, че са длъжни да спазват Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и най-вече да отговарят своевременно на всички въпроси и питания на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Обръщам внимание на Министерския съвет да се отнасят максимално отговорно към парламентарния контрол и да се придържат към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Както каза самият господин Радев, те са използвали правото си на отлагане с времето, което позволява правилникът. В тези рамки трудно може да се отправи бележка. Но оттам нататък, ако има нарушения, те действително не би трябвало да се повтарят.
Сега преминаваме по същество.
Питане към министъра на земеделието и горите господин Мехмед Дикме от народния представител Пламен Неделчев Моллов и Васил Тодоров Калинов относно стратегията на Министерството на земеделието и горите за опазването и развитието на българския горски фонд.
Искам да поканя вносителите на питането господин Моллов и господин Калинов.
Разполагате с 5 минути, господин Моллов. Заповядайте!
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател!
Питането е кратко.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги депутати! През последните години по данни на Националното управление по горите българската гора е намаляла с повече от 1,5 млн. дка. Това е един изключително тревожен факт, който поставя въпроса за цялостното развитие на горското стопанство в Република България.
В тази връзка моля да ми отговорите на питането каква е стратегията на Министерството на земеделието и горите за опазване и развитие на българския горски фонд? Какви са непосредствените мерки, които се предприемат за регулиране на стопанската дейност в горите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Господин министър, разполагате с 10 минути парламентарно време, за да отговорите на отправеното питане.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Моллов, уважаеми господин Калинов! В отговор на вашето питане, свързано със стратегията на Министерството на земеделието и горите за опазване и развитие на българския горски фонд, искам да представя на вашето внимание и на вниманието на всички народни представители официалното становище на Министерство на земеделието и горите, което се гради на анализа на състоянието на горското ни стопанство, проблемите в него и на тази база очертаните перспективи за развитие.
За последните 12 години горското стопанство на Република България преминава през редица структурни и икономически промени, насочени към неговото адаптиране към пазарни икономически условия. Този период е наситен с проблеми и трудности, чието решаване на фона на тежкото икономическо състояние на страната представлява сериозно предизвикателство за Министерство на земеделието и горите и за Националното управление по горите.
Анализът на състоянието на горското стопанство за последните 10 години, който можем да ви предоставим в писмен вид, води до следните основни изводи.
Наблюдава се трайна негативна тенденция на намаляване площта на горите в Република България, рязко влошаване на качествената им характеристика, загуба на биоразнообразие, нарушени стопански и социални функции. Тази тенденция се проявява особено през последните 5 години в резултат на обективни и субективни причини.
Обективните причини са главно глобални климатични промени, изразяващи се в продължително засушаване. Бедността на населението води до груби и масови посегателства върху горите.
Субективни причини са: нецелесъобразни реформи на отрасъл "Горско стопанство", закриване системата за финансиране на необходимите лесовъдни дейности в горите и главно поради тази причина тяхното изпълнение е сведено под допустимия минимум; кадровата политика е водена не на професионален, а на политически принцип. Това положение наложи да се предприемат редица действия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Първо, по отношение на законовата и нормативна база. Предложени са законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча. Подготвени са изменения и допълнения на инструкциите за възлагане ползването на дървесина и извършването на лесокултурна дейност. Разработена е и концепция за охрана на горите и борбата срещу горските пожари. Разработен е план за действие за опазване и възстановяване на естествените заливни  гори на българските дунавски острови.
Второ, структурата на Националното управление по горите бе оптимизирана на този етап. Особено внимание се отдели на създаването на информационна система на горите.
Трето, предвиждаме ефективна структура, механизъм и административни мерки за изпълнение на най-належащите инвестиционни дейности в горите, свързани с възстановяването от горските пожари, отгледните мероприятия в младите насаждения, строителството на горски пътища, осигуряването на ефективна охрана в горите, подпомагане на недържавните гори и др.
За 2002 г. основните приоритети са: приемане от Народното събрание на промените в Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча; двойно увеличение на площите за залесяване в сравнение с 2001 г. от 50 на 100 хил. дка и на площите на отгледните сечи от 235 хил. на 400 хил. дка; изпълнение разчета за собствени приходи около 72 млн. лв. от ползването в горите чрез нормализиране на процеса на работа със специализирани фирми и държавни лесничейства и осъществяване на строг контрол за изпълнение на Закона за горите.

С промените в Закона за горите и подзаконовата уредба предвиждаме възстановяване на лесокултурната и стопанска дейност, компетенциите на държавните лесничейства, а когато се възлага изпълнението на тези дейности и на частни фирми и предприемачи, то това ще бъдат специализирани и регистрирани по Закона за горите фирми. По този начин държавата ще управлява и регулира цялостния процес на стопанисване и ползване на държавните гори.
Осигурили сме всички предпоставки за по-ефективна противопожарна охрана, осъществявана чрез комплекс от законодателни и административни дейности и чрез техническо и финансово обезпечаване на дейността на охраната в горите.
Предлагам на вашето внимание специален материал, съдържащ всички законови и административни мерки, които Министерството на земеделието и горите е предприело, но предвид факта, че са подробно изложени, ще Ви ги представя в писмен вид.
Искам да Ви информирам, че на вчерашното заседание на Министерския съвет внесохме заедно с министъра на вътрешните работи господин Петканов проект за решение на Министерския съвет за опазване на горите от пожари, като основните моменти в него са следните:
Първо, да се предприеме след дискусия законодателна инициатива чрез промяна в Закона за опазване на земеделските земи за допускане на контролируемо палене на стърнища и растителни отпадъци в земеделските земи и пасища при доказана необходимост и предприети мерки за безопасност.
Второ, предприемане на съответни мерки за по-широко ангажиране на органите на местната власт и обществеността за недопускане на пожари и спазване изискванията за обезопасяване на поземления и горски фонд.
Трето,  приемане на краткосрочна програма за техническо осигуряване на структурните звена на Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" към Министерството на вътрешните работи с неотложно необходимата техника и съоръжения за гасене на горски пожари.
Четвърто, приемане от Министерския съвет на разработената концепция за създаване на опорни пунктове за гасене на горски пожари и защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи чрез ползването на наличните ресурси на Министерството на отбраната.
И на последно място, да се предприеме като държавен ангажимент в най-близко бъдеще създаването на благоприятни условия за построяване на специализирани предприятия за преработката на излишната растителна биомаса.
С помощта на Световната банка ще изготвим още тази година цялостна национална стратегия за дългосрочно развитие на горското стопанство и ще се извърши подготовка за цялостно преструктуриране на системата на управление на държавните гори чрез трансформирането им в жизнена, при пазарни условия, национална горска компания.
Предвиждаме активно включване на сектор "Горско стопанство" в международни програми и проекти - ФАР, САПАРД, прототип "Карбон фонд", Глобалния фонд по защита на природата за успешна противопожарна охрана и действия по време на пожари, както и за осигуряване на финансиране за възстановяване на горите.
Предвиждаме още подпомагане на недържавните горски собственици чрез специално подготвена нормативна уредба, професионално консултиране и обучение от страна на структурите на Националното управление по горите и финансово подпомагане на частни собственици и общините чрез програма САПАРД.
В средносрочен план до 2003 г. планираме:
Първо, стартиране на проекта на Световната банка през 2003 г. на стойност 30 млн. щатски долара кредит и 8 млн. щатски долара безвъзмездна помощ като гранд.
Второ, подготовка и приемане на специален закон за създаване на Национална горска компания след широко обсъждане с други държавни институции, браншови и неправителствени природозащитни организации.
Трето, структурно и финансово стабилизиране на недържавния горски сектор.
С така формулираните краткосрочни и средносрочни мерки и действия ще гарантираме устойчивото управление на горското стопанство, което е жизненоважно за бъдещето на страната ни и е цел и задача, произтичаща от ангажиментите ни по присъединяване към Европейския съюз.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Моллов, господин Калинов, допълнителни въпроси, уточняващи, имате възможност за две минути да ги поставите - до два въпроса.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, господин министър!
Моите въпроси са следните. Какво конкретно предприемате за преодоляване и ограничаване на причините, които водят до така прогресивно нарастване на горските пожари в страната и какви мерки предприемате с други министерства и ведомства, за да решите генерално и трайно проблема с осигуряването на  пожарозащитни средства и механизми, машини и съоръжения, които да позволят бързото потушаване и решаване на проблемите с пожарите? Въобще, за цялата превенция в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин министър Дикме, имате възможност да отговорите в рамките на 5 мин. Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Калинов, уважаеми дами и господа народни представители! Отговорът на една част от допълнителните въпроси се съдържаше в отговора на питането за предприетите мерки от страна на Министерския съвет като концепция и като цялостна концепция за обединяване на усилията на всички министерства за решаването на този глобален проблем.
Това, което искам да ви кажа допълнително като отговор на въпроса, е, че само през последните години в България са изгорели общо около 1 млн. и 350 хил. дка гори. Това е трагично за българската гора.  Ако не се предприемат тези спешни мерки и не започне тяхната реализация - това, за което аз вече казах,  след около 20 г. има опасност българската гора да се превърне в една пустиня. Разбира се, необходимо е да се предприемат както административни мерки, които вече сме ги предприели, така и да се намери финансов инструмент. Ние разчитаме много на средствата по линия на Световната банка и на заема, който ще получим за предотвратяване на последствията от горските пожари.
Допълнителната мярка, която е предприета - вчера на заседание на Министерския съвет ние сме предложили забрана за износ на обгоряла дървесина. Разбира се, по този начин смятаме, че поне отчасти ще решим проблема с безразборното палене и паленето на гората от фирми, които имат за цел след това да изнесат дървесината.
От друга  страна, доста дискусионен е въпросът с контролираното палене на стърнищата. В момента искам да изразя моята благодарност особено на службите на пожарната, които работят много активно при гасенето на пожарите, но си даваме много ясна сметка, че една голяма част от техниката е амортизирана и стара.
Съвместното действие на Министерството на вътрешните работи и Министерството на земеделието и горите в настоящия момент оказват положително влияние, положително действие за решаването и предотвратяването на пожарите. 
И дискусионният въпрос за паленето на стърнищата,  за чието решаване разчитам много и на подкрепата на всички народни представители от всички парламентарни групи, може би е основният въпрос по отношение на пожарите в гората.
Основният въпрос е това дали ние ще оставим да горят незаконно, но със санкции, макар че има доста сериозни санкции вече, дали ще оставим безразборно да горят стърнища и пожарите да се пренасят в горите или Народното събрание и Министерският съвет ще обединят усилията си и ще поемат отговорността за предприемане на контролирано палене на стърнищата, което е във всички случаи по-малкото зло при решаването на този проблем.
Мисля, че всички мерки, които са предприети в момента от страна на Министерския съвет, ми дават основание да смятам, че в пълна степен ще се ограничат пожарите в горите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
Да изразите отношението си, господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Бих искал да изразя своето задоволство от навременната намеса на Министерството на земеделието и горите във връзка с възникналата ситуация в горския фонд на България във връзка със зачестилите пожари, да благодаря за адекватните и своевременни действия, които са предприели, и като се надявам, че те ще покажат резултат в един краткосрочен план, си запазвам правото да проведем една по-широка дискусия по отношение на цялостната стратегия на министерството в сферата на горите по отношение на тяхното стопанисване, след като видим след около една-две седмици мерките, които сега са предприети (изключително разумни според мен), какви начални резултати ще дадат и в каква посока водят. Надявам се, че една такава дискусия ще бъде изключително полезна за колегите от министерството и за цялата общественост, тъй като считам, че проблемът със стопанисването на горите и тяхното бъдеще, доколкото касае цялото население на България, е изключително важен и особено актуален сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
С това приключваме процедурата по питането.
Преминаваме към следващ актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев относно сигнал за допуснати закононарушения и злоупотреби в дейността на Районно управление на горите - Пловдив. 
Господин Мутафчиев, заповядайте да развиете своя актуален въпрос. Разполагате с 3 мин. парламентарно време.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос се отнася до допуснати закононарушения и злоупотреби в дейността на Районното управление на горите в Пловдив. Защо Ви зададох този въпрос? Уважаеми господин министър, нееднократно ние като народни представители в Тридесет и осмото и Тридесет и деветото Народно събрание сме получавали сигнали за сериозни закононарушения от страна на тогавашното и сегашното ръководство (то не се е променило много) на Районното управление на горите.
За какво точно става дума? Най-напред за закупуването на безценица на "Средна гора" ЕАД. Това е фирмата, която стопанисваше всички ловни резиденции за международен ловен туризъм. Неведнъж ние сезирахме тогава министъра на земеделието и горите господин Върбанов, а също така и народни представители от СДС - да се спре тази прибързана процедура по приватизацията. Ръководството на Районното управление на горите обаче работеше в схемата за това да бъде приватизирана "Средна гора" ЕАД и тя беше закупена доколкото знам за 280 хил. лв. Това са около десетина станции и резиденции за международен ловен туризъм, от което горите печелеха валута.
Става дума за умишлената ликвидация на фирмата "Карлово лес", където с новоназначеното ръководство след 1998 г. започна източване на фирмата - сериозни ремонти на машините и след това преотстъпване на частни фирми на безценица. По този начин се стигна до една ликвидация, която, струва ми се, беше обявена през 2001 г. Сега фирмата е в ликвидация. 
Става дума за нееднократни сигнали в държавно лесничейство Асеновград (най-вече в землището на с. Тополово), където с назначен служител на Районно горско управление се сечаха незаконно дървета.
Става дума за държавно лесничейство Клисура, за държавно лесничейство Кричим, където против всички закони и наредби на министерството се извършва незаконна сеч.
За всичко това, уважаеми господин министър, Вие вероятно сте били уведомен.
Затова моят актуален въпрос към Вас е: информирани ли сте за редицата нарушения от страна на ръководството на Районното управление на горите в гр. Пловдив, извършена ли е проверка по сигналите, какви са констатираните нарушения и какви мерки сте предприели и ще предприемете за защита на държавните интереси и българската гора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Заповядайте, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и  господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Вие сте абсолютно прав. Аз Ви благодаря за този въпрос. За голямо съжаление проблемът не е само в Пловдив. Такива са проблемите почти във всички лесничейства с ловните домове след промяната на закона преди две години.
В отговор на поставените от Вас въпроси бих искал да Ви информирам следното.
Със заповед от 8 февруари 2002 г. беше възложено на работна група на Инспектората и Националното управление на горите при Министерството на земеделието и горите да извърши проверка на постъпилите сигнали за нарушение в Регионалното управление по горите в гр. Пловдив. Искам да Ви информирам, че в Министерството на земеделието и горите има страшно много постъпили сигнали за нарушения. 
Със Заповед № РД 42805 от 13.11.2000 г. е обявен конкурс за продажба на 80 на сто от капитала на "Средна гора" ЕАД - гр. Пловдив, при начална офертна цена не по-ниска от 483 хил. лв. -50 на сто платима по банков път и 50 на сто с всички възможни финансови инструменти за участие в приватизацията. В обявения срок е закупена една-единствена конкурсна документация и е подадена само една оферта - от Кристина Пухарева - представител на "Средна гора 2000" АД - гр. Пловдив, юридическо лице по чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в което членуват 102 от общо работещите в дружеството 251 човека. Със Заповед 42878 от 28 декември 2000 г. за купувач е определен единственият участник - "Средна гора 2000" АД - гр. Пловдив. Приватизационният договор е сключен на 18 януари 2001 г., като купувачът е поел да заплати оферираната цена за 80 на сто от капитала в размер на 485 хил. лв. при условията на разсрочено плащане за срок от 6 години при ползване на едногодишен гратисен период. Спрямо предавателен протокол от 6 април 2001 г. дружеството е заплатило авансово в гратисния период сума в размер на 242 537 лв. Приватизационната оценка е изготвена от лицензирани от Агенцията за приватизация оценители и приета от комисия. Пазарната стойност на капитала на дружеството е изведена след оценка не само на активите, а и на бизнесвъзможността на дружеството в бъдеще време да генерира доходи. Към датата на изготвяне на приватизационната оценка дружеството има краткосрочни задължения в размер на 743 894 лв. и с договора за приватизация купувачът е поел изплащането на всички задължения.
Регионалното управление по горите в гр. Пловдив осъществява управлението на Държавния горски фонд и контрола върху горите и земите от горския фонд и горите по чл. 2, ал. 3 от Закона за горите, и върху дейности на държавните лесничейства от региона.
При проверка на посочените от жалбоподателите насаждения в района на Държавно лесничейство - Асеновград, беше констатирана незаконна сеч върху площ от около 2 хектара и на 52 броя немаркирани дървета, неоткрити от служители на държавното лесничейство. На 25.07.2000 г. в района на с. Тополово подвижната горска стража на РУГ и Държавното лесничейство установява нарушение - отрязани близо 225 бр. дървета. За тези нарушения са съставени два акта по Закона за горите и със заповед са наложени дисциплинарни наказания: на горския стражар господин Стефанов - предупреждение за уволнение, и на старши лесничея Узунджиев - забележка. 
От общ лимит за лесничейството от 5 хил. куб. м дървесина за местното население, от жителите на с. Тополово през 2001 г. са добити едва 1691 куб. м дървета за горене.
Държавното лесничейство Клисура е възстановено на 1 февруари 2001 г. Във връзка с изложеното в сигналите е извършена проверка на място и по документи в Държавното лесничейство. Тя показва, че длъжностни лица от лесничейството са допуснали нарушения на разпоредбите на Закона за горите и подзаконовите нормативни актове. При проверка на посочените в сигнала насаждения, находящи се на територията на Държавно лесничейство - Клисура, са допуснати нарушения на разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за горите и Наредба № 30 от 1998 г. за ползване на дървесината от горите, като по този начин не са изпълнили задълженията по чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Закона за горите, а именно да се осъществи организацията, координацията и  контролните дейности по ползванията от горите и земите в горския фонд, опазването на горите и земите в горския фонд и други в определения им район съгласно нормативната уредба.

През 2001 г. от органите на Териториална дирекция за държавен вътрешен финансов контрол - град Пловдив, е извършен вътрешен одит на РУГ - град Пловдив, обхващащ периода от 27 септември до 30 юни 2001 г. При одита е направен анализ на бюджетните приходи за 2000 г., приходите от право на ползване на дървесина от Държавното лесничейство, утвърдените кредити за капиталови разходи и законосъобразността при разходването им, банковите сметки на РУГ, ремонта на покрив на административната сграда за 5000 лв., на придобиване на дълготрайни материални активи, без да са утвърдени от Министерството на финансите, както и разпределението на капиталовите разходи, включително и поименните списъци за 1999 и 2000 г. С това е нарушен чл. 10, ал. 1 от ПМС № 23 за изпълнение на държавния бюджет на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. 
Със свое писмо директорът на Териториална дирекция "Държавен вътрешен финансов контрол" - град Пловдив, за отстраняване на установените слабости и нарушения на финансовата дейност е дал указания на началника на РУГ Станислав Благоев за предприемане на мерки.
Поради това, че изложението е доста голямо, аз бих искал да приключа моя анализ. На базата на анализа на констатираните нарушения и на настъпилите от тях последици за РУГ - Пловдив, освен на посочените вече длъжностни лица ще бъдат наложени съответстващи на извършените нарушения дисциплинарни наказания и на ръководителите на държавни лесничейства Клисура, Асеновград и РУГ - Пловдив. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Дикме.
Господин Мутафчиев, заповядайте да изразите отношението си към отговора.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, преди да дам своя отговор дали съм доволен от отговора, който дадохте на моя актуален въпрос, искам да изразя моята твърда подкрепа на концепцията, която Вие разкрихте пред Народното събрание на предното питане от господата Моллов и Калинов. И съм убеден, че ако Вие съумеете да прокарате тези Ваши добри идеи, наистина на България, на българската гора й предстои добро бъдеще. Но се съмнявам, господин министър, че ще успеете да прокарате тази стратегия с кадрите, с които разполагате в районните управления на горите.
Аз чух от Вашия отговор, че наказвате някои от горските стражари. Но вината не е в горските стражари, вината е някъде много по-нагоре. Вината идва от корупцията и от натиска на самото ръководство.
Аз ще Ви представя една справка за проведени преговори с потенциален изпълнител за възлагане на "ЛКД". Обърнете внимание, преговори с потенциален изпълнител без търгове! Само три фирми ще залесяват в Пловдивска област и ще подготвят почвата. Средствата Вие ги знаете, аз нямам време сега в момента да ги спомена. 
От една страна, господин Благоев участва във всички тези процедури. От друга страна, неговият заместник, който пряко също е работил и за приватизацията на "Средна гора", и за прехвърлянето на част от имуществото, и за ликвидирането на "Карлово-лес", и за фирмите, които по-нататък започнаха да изкупуват напълно незаконно, беше господин Симеонов. Сега господин Симеонов е шеф на НУГ, на Национално управление на горите, човекът, който ще изпълнява тази стратегия. Мислите ли Вие, че господин Симеонов е способен да го направи това или че той ще продължи отново тази политика, която прокарваше в Пловдив? А тя беше пагубна за горите в Пловдивска област и за държавните фирми в Пловдивска област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли реплика, господин Дикме? Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Мутафчиев, разбира се, всяка една политика, всяка една стратегия, за да бъде изпълнена, са необходими кадри. Аз и на отговори на други въпроси тук, от тази трибуна, съм заявявал, че ще дам възможност на всеки един професионалист да се докаже и в случай, че не се докаже като такъв, той ще бъде сменен, без значение какви упреци лично аз ще получа и от коя парламентарна група. 
Съвсем искрено заявявам пред парламента и пред Вас, че ще бъдат предприети необходимите кадрови промени във връзка с допуснати слабости, констатирани от проверката, която е изпратена от Инспектората на Министерството на земеделието и горите, и със сигурност тези кадри, за които има вече доказани неща за несправяне с работа, ще бъдат сменени - както стари кадри, които продължават да работят в Националното управление по горите, така и нови хора, които са били назначени от началото на нашия мандат. Трябва да е ясно, че министерството няма да позволи непрофесионалисти и хора, които не милеят за българската гора, да работят в системата на Националното управление по горите. И искам да Ви уверя, че нямам никакви притеснения за съвестта си при смяната на един ръководител от най-ниско до най-висше ниво. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Дикме. С това завършихме с питането и актуалния въпрос към Вас. 
Преминаваме към актуални въпроси, зададени към Димитър Калчев, министър на държавната администрация.
Давам думата на доц. Борислав Китов да постави своя актуален въпрос.
БОРИСЛАВ КИТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Калчев, преди няколко месеца с Ваша Заповед № 851 Вие сте уволнили управителката на Лечебновъзстановителната база - Велинград.
Госпожа Кафелинова е била на постоянен трудов договор. Финансовите резултати показват, че тя добре е гледала своята работа, защото при постъпването си базата е имала едва               38 процента самостоятелни приходи, а само месец преди уволнението й те са достигнали до 84-85 процента, с тенденция да достигнат в скоро време 100. Нещо повече, тя за тези години успя да обнови почти изцяло базата. В същото време многократно са правени проверки от ДФК, от Сметната палата и от други финансови и държавни органи, които не са установили нарушения.
Моят актуален въпрос към Вас, уважаеми господин Калчев, е: какви са мотивите за нейното уволнение? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Калчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Китов, за да отговоря на поставения ми от Вас въпрос във връзка с освобождаването на госпожа Екатерина Кафелинова от длъжността управител на Лечебновъзстановителна база на Министерския съвет - Велинград, бих желал да Ви запозная с начина, по който функционират нашите обекти.
Базата е на загуба - и сега си е на загуба - с тенденция наистина да може да я извадим от това положение, като проведем някои мероприятия, които имат частично инвестиционен характер, но преди всичко организационен характер.
Днес, когато нашите бази се отварят към привличането на нови клиенти в развитието им като икономически единици, става все по-важно личностите, които ги управляват, да притежават необходимата квалификация и подготовка, за да осигурят съответното качество на работа.
Структурата на управление на един туристически обект, какъвто е Лечебновъзстановителната база във Велинград, в същността си трябва да се разглежда в две посоки: мениджмънт на конкретния обект и познаване на спецификата на дейността. Това включва цялостния цикъл на планиране и изпълнение на туристическото обслужване, иновацията на предлагания продукт, познаването на специфичните характеристики на отделните типове гости.
Във връзка с това, за да се създаде ефективна система на контрол, е необходимо човекът, който управлява контрола, да е компетентен и в сферата на този контрол, за да бъдат гостите ни доволни от услугите, които получават.
Вие, господа депутати, най-добре бихте разбрали това, посещавайки нашите бази. Вие искате - и то съвсем основателно - да бъдете обслужени добре. Толкова повече това се отнася и за чуждестранните гости, които пристигат в България, формирали конкретни представи. Ние сме длъжни да удовлетворяваме техните очаквания и като българи, и като професионалисти. 
В тази посока предстои  някои от нашите бази да бъдат категоризирани. Към тази група обекти принадлежи и Лечебновъзстановителната база - Велинград. Тези завишени изисквания на търсенето дават основа да се търсят и хора с ясна преценка за туристическото търсене и предлагате, с възможност компетентно да представят своя хотел на националните и международните туристически борси.
Нашите ръководители трябва да умеят да водят преговори, да договарят легловата си база и да защитават интересите при контактите с чуждестранните и български туроператорски фирми и в крайна сметка те да не тежат със субсидии на държавния бюджет, а да бъдат наистина печеливши, действащи самостоятелно икономически единици.
Подозирам, че в настоящата ситуация ще бъдем обвинени в политическа смяна. Но ако е така, бих желал да обърна вниманието и на факта, че сменените управители на нашите бази са единици. Сменени са всичко на всичко управителите на три или четири бази, не повече. И тяхната смяна беше направена от професионални, а не от политически съображения. За това говори фактът, че на някои места не се заменят едни личности с други, а се обявява конкурс. 
Възползвам се от случая да обявя, че именно такъв конкурс в момента има обявен и за почивната база "Орлица" в Пампорово, за да не се налага после да отговарям на въпрос, касаещ ръководителя на този обект.
В конкретния случай с Лечебновъзстановителна база на Министерския съвет - Велинград, се налага да поясня, че освободената управителка госпожа Екатерина Кафелинова не притежава необходимите по длъжностната характеристика квалификационни изисквания. Не притежава висше техническо или висше икономическо образование. Госпожа Кафелинова е завършила история и до назначаването й в Лечебновъзстановителна база - Велинград, е единствено с дългогодишен педагогически стаж. Не ползва чужд език, не притежава компютърна грамотност. 
От друга страна, госпожа Каферинова беше ангажирана продължително време и с функции в общинската власт на Велинград като председател на общинския съвет. 
В базата ни във Велинград се провеждат мероприятия с международно участие, семинари, конференции и напоследък беше и Върховният комисариат за бежанците към ООН, както и индивидуални почивки на чуждестранни граждани. Сами разбирате, че управителят би следвало да може да контактува свободно с представителите на тези организации без преводач, какъвто не се полага и по длъжностно разписание на персонала. 
Длъжностната характеристика за обектите, управлявани от Министерския съвет е утвърден от министър-председателя и министър на държавната администрация. В този смисъл госпожа Каферинова е освободена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда. 
В заключение, уважаеми дами и господа народни представители, бих желал да споделя своето виждане, че е крайно време да престанем с политически мотиви при назначенията и уволненията, а да използваме подготвени професионалисти. От това само ще спечелим всички ние. 
В момента за управител е издадена временна заповед на госпожа Красимира Малакова Брумалийска, която е дългогодишен служител в базата, инженер-технолог по храненето, с висока квалификация, с много добър административно-управленчески опит, ползва английски език и има добра компютърна грамотност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър. 
Господин Китов, заповядайте да изразите отношението си към дадения отговор.
БОРИСЛАВ КИТОВ (независим): Господин Калчев, аз не мога да бъда доволен от Вашия отговор по простата причина, че Вие сте опитен администратор и явно сте позволили да бъдете много лошо подведен от Вашите служители. 
Първо, госпожа Каферинова има завършено второ висше образование, специалност "Туризъм", което по регистъра на Софийския университет се приравнява на икономическа специалност.  Заповядайте. (Господин Китов дава на министър Калчев копие от дипломата за завършено образование на госпожа Каферинова.) 
Второ, Вие сам казахте, че базата продължава да бъде все още на субсидии. Но само преди три години субсидиите бяха 70%, а сега са само 15%. Това е явно една тенденция, която говори за добри резултати.
Трето, Вие казахте, че е педагог, но не казахте, че има специалност "Руски език". Освен това ползва и друг език. 
Освен това казахте, че в момента е назначена временно да изпълнява длъжността госпожа Брумалийска, но всъщност тя е назначена на постоянен договор от известно  време - нещо, което Вие би трябвало да знаете. 
И понеже сте опитен администратор, знаете, че по члена, по който сте я уволнили, съдът ще я върне. Защото тя има квалификация, която отговаря на изискванията. Но въпросът не е до съда, нито пък за политически уволнения, господин Калчев. Аз говоря, че явно Вашите подчинени не ви дават точна информация. Защото, ако Вие бяхте запознат с тази информация, ако бяхте огледали внимателно и резултатите на базата, щяхте да видите, че това е една от базите, които се развива много добре, да не кажа най-добре и срещу управителката никога не е имало оплакване от страна на народното представителство. Така че съдът вероятно ще реши нещата, но обръщайте внимание повече на Вашите подчинени да не Ви заблуждават повече по този начин. Въпреки че аз не съм убеден дали Вие лично сте подписал тази заповед за уволнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Калчев, заповядайте за реплика. 
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин Китов, аз изслушах Вашето емоционално изказване и искам да Ви кажа, че заповедта съм подписал аз. 
Що се касае до образованието й, то не е педагогическо, въпреки че е работила като педагог, а е историческо. И не ползва чужд език. Но нека да оставим съдът да реши. Аз вярвам, че той ще реши нещата законосъобразно. 
А колкото до резултатите на базата, тези резултати, които цитирате, не са така. Базата е със загуба някъде около 260 - 280 хил. лв. Точно колко, не мога да Ви кажа. Има много други бази, които оперират добре, на които не са сменени управителите. и които са на печалба. 
Така че ние ще направим всичко възможно това, за което говорим, а именно базите да не лежат на субсидии на държавния бюджет, да го направим в близко време, може би още в рамките на тази бюджетна година. Уверявам Ви, че не сме имали никакви лични съображения. Освободени са всички ръководители на тези четири бази, които или нямат висше образование, или са с неподходящо за целта образование. Но така или иначе мисля, че конкурсното начало ще реши тези проблеми най-добре. И Ви уверявам, че то ще бъде въведено за всички останали почивни бази на Министерския съвет, които като бази са с над 1200 души персонал, което представлява една изключително сериозна машина за управление, но което няма нищо общо с пряката дейност на Министерския съвет и те трябва да бъдат управлявани наистина от професионалисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следващият актуален въпрос е от народните представители Димитър Абаджиев, Иво Цанев, Теодора Константинова. 
Заповядайте, госпожо Константинова, да зададете въпроса.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Калчев, ние двамата сме русенци, свързани сме с общите проблеми на нашия град - един град, който е с неповторим европейски дух и атмосфера, град, който е вратата на България към Европа. Всички ние в този град искаме да живеем в град, който е жив и има бъдеще, а не в град, който е замиращо селище. Именно това е причината русенската общественост да генерира толкова много вълнения и тревоги, научавайки, че най-вероятно нашият град поредно ще остане игнориран от един бъдещ окрупнен регион. 
Преди около две седмици русенските журналисти, обезпокоени от съдбата на нашия град, инициираха една подписка и за два дни се събраха около 15 хиляди подписа. И Вие, и аз сме се подписали в тази подписка. Направиха се опити за някакви спекулации във връзка с този акт. Говореше се, че най-вероятно някой друг стоял зад тази подписка, зад инициативата на журналистите. Не, това не е истина. Всички русенци искат да разберат едно-единствено нещо - предстои ли ново административно-териториално деление на страната и какъв е статутът на Русе в това деление. 
Затова Ви задавам следният актуален въпрос: предвижда ли правителството изменение в административно-териториалното устройство на страната и, ако това е така, предвижда ли се промяна в статута на град Русе като областен център? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. 
Господин Калчев, заповядайте. 
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Константинова, уважаеми господин Абаджиев, уважаеми господин Цанев! Аз мисля, че в изказването на моята уважаема съгражданка малко се измести темата на зададения въпрос, затова искам да ви го прочета:
"Уважаеми господин министър, от известно време цялата русенска общественост се вълнува от информация в медиите, че се предвижда намаляване на областите в страната и промяна на статута на Русе като областен център. В тази връзка с активното съдействие на русенските журналисти беше организирана подписка в защита на Русе. Във връзка с изложеното Ви задаваме следния актуален въпрос: предвижда ли правителството изменение в административно-териториалното устройство на страната и, ако това е така, предвижда ли се промяна на статута на град Русе като областен център?" Това е точният въпрос.
В тази връзка ще се опитам и аз да ви отговоря точно. На поставения ми въпрос, че от известно време цялата русенска общественост се вълнува от информация в медиите, че се предвижда намаляване на областите в страната и промяна на статута на Русе като областен център, мога да ви информирам за следното: такъв казус не съществува.
И е удивително да разберем кои са истинските подбудители на подобна медийна кампания, която няма нищо общо с актуалното състояние на административно-териториалното деление в България? Такъв въпрос в правителството никой не е обсъждал. За 28-те области в България не се предвиждат никакви промени. Това са териториалните структури на държавна власт, на които правителството разчита. Следейки хронологията в местния печат, оставаме с впечатлението, че вероятно неправилно е било изтълкувано изявление на уважаваната от нас русенска депутатка от НДСВ госпожа Теодора Литрова във връзка с това, че в последно време Русе губи някои от авторитетните си позиции като областен център.
В публикация на вестник "Бряг" от 12 февруари 2002 г. този въпрос се засяга. Следвайки хронологията на местния печат, се спираме пак на публикувания във вестник "Бряг"  призив на русенските журналисти "Да запазим Русе като областен център" и информация за създаване на инициативен комитет за запазване на Русе като областен център. Това е вестник "Бряг" от 14 февруари т.г.
Следващите публикации са отново в "Бряг". Впоследствие бях удостоен с внимание да дам едно интервю във вестник "Бряг" на 18 февруари, в което аз подробно коментирам проблема  и ясно и категорично обяснявам, че такъв проблем не съществува и че той може да служи за някои нечисти политически цели във връзка с предстоящите частични местни избори в гр. Русе за избор на кмет, които ще бъдат през втората половина на м. април. Вероятно става въпрос за неразбиране и некомпетентно тълкуване на информация, която третира проблемите с регионалното деление на България и създаването на така наречените икономически региони или провинции, които съгласно Хартата за местно самоуправление на Съвета на Европа следва да бъдат с изборни, а не с назначаеми от Министерския съвет ръководства. Това е добре известна практика в много европейски страни, включително Франция и Германия. То няма нищо общо със сега съществуващите в структурата на държавната власт 28 области.  И както наскоро в едно интервю много добре обясни вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Паскалев, дали България в скоро време ще бъде разделена на шест, осем или девет провинции или региони, всичко това ще зависи само от експертните разработки, които ще се направят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но в никой случай това няма да стане по-рано от 1-2 години. 
Става въпрос за смесване на два съвсем различни проблема. В сегашните държавни структури 28-те области, които са с назначаеми от Министерския съвет ръководства и са структури на държавната власт, и евентуално бъдещото териториално деление на България на така наречените региони или провинции с изборни ръководства съгласно Хартата за местно самоуправление на Съвета на Европа.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Лично аз съм заинтересуван като русенец и като бивш кмет на Русе от съдбата на Русе. В последните години Русе понесе много изпитания - затварянето на корабоплаването,  50-процентното съкращение на състава на Българско речно плаване. Всички тези фактори се отразиха много неблагоприятно на общото състояние на икономиката на региона. Но още един път искам да ви уверя, че такъв проблем не съществува. Искам да благодаря и на медиите за изключително патриотичната им позиция при коментирането на този въпрос, което говори за чувствителна гражданска позиция и желание да се помогне на просперитета и развитието на нашия скъп русенски регион.
Не мога да не отбележа с горчивина, че на такива важни проблеми се прави опит да се придаде политическа окраска и да се използват патриотичните чувства на гражданите на Русе за неясни политически цели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:  Благодаря, господин Калчев.
Заповядайте, господин Абаджиев, да изразите отношението си към отговора.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за  отговора и най-вече за това, че казахте, че такъв казус няма, такъв проблем няма, тоест Русе ще запази статута си на областен център. Въпреки това не мога да не отбележа, че се забеляза известна нервност във Вашия отговор. Едва ли е достойно да твърдите, че такъв въпрос се задава с политически мотиви, за всичко да се дава обяснение, че има политически мотиви, без да се гледа в сърцевината на въпроса. Едва ли е достойно да се твърди, че депутатките Теодора Литрова и Теодора Константинова са провокирали един такъв дебат, още по-малко русенските журналисти. Да, наистина те заеха гражданска позиция. Едва ли обаче може да се твърди, че пред русенци няма тревога, след като наистина за 2-3 дни се събраха повече от 15 хил. подписа. Наистина тревогата съществува и наистина трябва много по-убедителни отговори да се дават на такива въпроси. А тази тревога съществува, защото и недоверието е голямо. А недоверието е голямо, защото разочарованието е голямо.  А то е голямо, защото русенци се надяваха, особено след като техният кмет стана министър, че не само че статутът им няма да се промени, а че той ще стане още по-стабилен. Те се надяваха много от нещата, които бяха започнати, много проекти, по които сме работили съвместно и с Вас даже, като проектите за летището в Русе, проектите за доходното здание, не само да намерят продължение, но и да бъдат завършени. За съжаление те бяха блокирани. Затова ние всички заедно с действията си трябва да даваме много по-убедителни отговори, за да няма такива вълнения сред русенската общественост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Калчев, желаете ли реплика?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма нервност в отговора ми, просто обещах по-бързо да приключа с отговора си,  защото времето напредна.
Първо, това, че съм бил кмет на този град, за мен е един много важен период от живота ми, едно много достойно място, където научих много неща. Но аз като министър нямам право да деля градовете на наши и ваши нито по политически, нито по някакъв друг признак, така че изпълнявам длъжността си като министър на администрацията съвършено безпристрастно. 
Що се касае за обектите, които са започнати и някои от които сме започнали с Вас, искам да Ви кажа, че аз сега правя много, за да могат те да бъдат завършени, но ще Ви докладвам на местна територия, когато се съберем с русенската общественост, а не тук, защото ще прозвучи много самохвално, а аз не обичам тези пози. Колкото до доходното здание и останалите обекти, те ще бъдат завършени. Надявам се, че русенската общественост на предстоящите избори ще избере достоен кмет, който ще може да продължи това, което сме започнали, и да го завърши успешно.
Още веднъж Ви уверявам, че такъв проблем в правителството не е гледан и че такъв проблем не съществува.
 Благодаря и на русенската общественост за големия интерес, който прояви към проблема, което говори, че занапред ще можем с тези будни български русенски граждани да направим нещо много повече за бъдещето на Русе. Благодаря (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Калчев.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,07 ч.)






Председател:
		Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
				Благовест Сендов
			
				Юнал Лютфи

Секретари:
		Светослав Спасов

		Николай Младенов