Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-05-17

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАЗАБОВА(звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание  правя предложение за промяна в дневния ред, в смисъл почивката да бъде от 11,00 до 11,30 ч., защото в 11,30 ч. в пленарната зала ще влезе генералният секретар на Съвета на Европа, който ще направи официално обръщение към парламента по повод 10-годишнината от приемането на България в Съвета на Европа, след което ще продължим с парламентарния контрол.
Моля, гласувайте тази промяна в дневния ред.
Гласували 136 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 5.

Първа точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
По законопроекта има доклади на Комисията по правни въпроси, Комисията по европейска интеграция, Комисията по бюджет и финанси. 
Водеща е Комисията по правните въпроси. Моля, госпожо Мингова, да представите на пленарна зала доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. 
Уважаеми колеги, на своето редовно заседание, проведено на 28 март 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите за банковата несъстоятелност, внесени от Валери Димитров и група народни представители и от Надежда Михайлова и група народни представители. 
На заседанието присъстваха представители на Министерския съвет, Министерството на финансите, Българската народна банка и Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Народният представител Валери Димитров представи законопроекта. Той изтъкна, че законопроектът е в изпълнение на Споразумение с Международния валутен фонд. Банката е специфичен търговец. Банковият бизнес е много чувствителен към общественото доверие. Несъстоятелността на една банка може да предизвика изключително тежък трус върху националната икономика. Основният проблем на банковата несъстоятелност е, че върху синдиците практически не се упражнява контрол. В редица случаи се получава вторично източване на банките от техните синдици. Съдът по несъстоятелността не може да упражнява ефективен контрол върху синдиците по чисто обективни причини, а именно липса на административен капацитет. Съдът не може да действа като активна администрация, която да се самосезира. Идеята на законопроекта е ясно да се обособи функцията по администриране и контрол върху работата на синдика. Тази функция в законопроектите се възлага на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Освен това фондът е основен кредитор на обявената в несъстоятелност банка. Той е своеобразен еквивалент на липсата на събрание на кредиторите. Фондът обективно действа в интерес на най-значимата социална група кредитори, а именно вложителите. Предвидени са строги процедури по контрол, отчитане, проверка на място на работата на синдиците, като могат да се налагат определени санкции. Но това не е правораздаване, това е специализиран административен контрол. Механизмът на осребряването в банковата несъстоятелност е заимстван от Данъчно-процесуалния кодекс, който е съвременна нормативна уредба. Производството по банкова несъстоятелност остава съдебно производство, но ролята на съда е да решава спорове между участниците в производството. Представителите на Международния валутен фонд са предлагали по-радикален подход - административна процедура, от която съдът е изцяло изключен. Вносителите обаче са възприели по-рационалния подход - запазване на традиционното съдебно производство с внасяне на нови елементи в него. 
В заключение народният представител Валери Димитров изрази подкрепата си и за двата внесени законопроекта. 
Народният представител Константин Пенчев изрази становище, че двата законопроекта са почти еднакви и ги подкрепя. Необходимо е според него да има орган, който да контролира обаче действията на синдика. Той възприема идеята Фондът за гарантиране на влоговете в банките да бъде този орган. Същевременно делегираната правораздавателна компетентност на фонда може да бъде коригирана между първо и второ гласуване. Той приветства предложения механизъм за осребряване на масата на несъстоятелността и счита, че новите положения трябва да залегнат в общия режим на Търговския закон.
Народният представител Янаки Стоилов споделя мотивите и необходимостта от приемането на нов законов режим на банковата несъстоятелност. Той препоръча да бъде намерен между първо и второ гласуване балансът в правомощията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и по-конкретно да се засили съдебният контрол за законосъобразност върху действията на фонда.
Председателят на комисията доц. д-р Анелия Мингова изрази становище, че има нужда от специална уредба на банковата несъстоятелност. Като философия и двата законопроекта следва да бъдат подкрепени. На проведените дискусии със специалисти са се оформили някои бележки и тя препоръчва на вносителите тези бележки да бъдат разгледани при подготовката на законопроектите за второ гласуване. 
На първо място, банковата несъстоятелност е съдебно производство. На съда по несъстоятелността следва да се даде възможност да преценява наличието на законоустановените предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Обратното дава основание за обвинение в противоконституционност. 
На второ място, следва да се преразгледа статутът на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Възложените му правомощия са отишли твърде далеч в две направления: първо, по отношение правораздавателната компетентност на фонда. Например възлагателните постановления следва да се издават от правораздавателен орган, а не от фонда. Второ, по отношение необжалваемостта на актовете на фонда. Има актове, които не могат да бъдат лишени от съдебен контрол. Те засягат имуществени права и интереси.
По отношение предвидената субсидиарност на Данъчния процесуален кодекс следва да се имат предвид предстоящите изменения в Гражданския процесуален кодекс и законопроектите да се прецизират в тази насока.
На последно място, да се оформят конкретни препратки към Търговския закон, а не общото препращане, което понастоящем съществува в двата законопроекта.
Народният представител Михаил Миков заяви, че ще се въздържи при гласуването на законопроектите, тъй като дискусия по законопроект за банковата несъстоятелност е водена и в Тридесет и осмото Народно събрание и той не вижда в разглежданите законопроекти нищо възприето от направените тогава предложения.
Народният представител Даниел Вълчев счита, че законопроектите задълбочават различията между общия и специалния режим. Освен това с тях се признава недоверие в съдебната система. Той изрази безпокойство от голямото количество необжалваеми актове на Фонда за гарантиране влоговете в банки. Постави и въпроса дали е допустима подзаконова нормативна уредба в тази материя.
На последно място, народният представител Йордан Соколов изрази становище, че законопроектите следва да бъдат приети. Според него обаче още по-неотложни са измененията в общия режим на търговската несъстоятелност в Търговския закон. Той също счита, че правомощията на Фонда са много широки. Много разпоредби според него следва да се прецизират и е необходимо да бъде засилен съдебният контрол.
След проведените дискусии и гласуване Комисията по правни въпроси реши с 15 гласа "за" и 4 - "въздържали се", да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроектите за банковата несъстоятелност, внесени от Валери Димитров и група народни представители и от Надежда Михайлова и група народни представители." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата, господин Вълчев, да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! 
"На свое редовно заседание, проведено на 10 април 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроектите за банковата несъстоятелност, съответно внесени от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители и от господин Валери Димитров и група народни представители.
Предмет и на двата законопроекта е производството по несъстоятелност на банки. В тях се съдържат както процесуални, така и материално-правни норми относно производството за обявяване в несъстоятелност на банка, чиято съдебна регистрация и седалище са в Република България.
Понастоящем единственият акт на Европейския съюз, който регулира тази материя, е Директива 24 от 2001 г. на Европейския парламент и Съвета за преобразуването и ликвидацията на кредитните институции.
Съществуването на тази директива не е отчетено в актуализираната Програма на Република България за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз, тъй като срокът й за въвеждане дори от самите държави-членки на Европейския съюз е едва 5 май 2005 г.
Директивата е приета на основание чл. 47, ал. 2 от Договора за Европейската общност и представлява част от общата правна рамка на Европейската общност в банковия сектор, консолидирана от Директива 12 от 2000 г. на Европейския парламент и на Съвета относно започването и осъществяването на дейността на кредитните институции.
По същество Директивата за реорганизацията и ликвидацията на кредитните институции предлага единна уредба на нормите за приложимо право в производствата с международен елемент по оздравяване, ликвидация и несъстоятелност на кредитните институции. Тя възлага на държавите-членки задължение за въвеждане на еднообразни стълкновителни норми. В нея обаче не се съдържат разпоредби, изискващи хармонизация на националните материални и процесуални норми, действащи по отношение на банковата несъстоятелност. В съответствие с модела, възприет и от останалите директиви в банковия сектор, по отношение на материалните и процесуалните последици от тези производства, се въвеждат принципите на взаимно признаване и компетентност на държавата по произход.
Съгласно Директивата, в случаите, когато кредитна институция, имаща клонове в различни държави-членки, изпаднали в неплатежоспособност, свръхзадлъжнялост или други затруднения, оздравяването или несъстоятелността се развиват в единно производство, образувано в държавата-членка по седалището на съответната кредитна институция, или това е държавата по произход в съответствие с чл.1, т. 1 и 3 от  Директива 12 от 2000 г. и е изцяло подчинено на нейното национално законодателство.
Норми на българското международно частно право не се съдържат и в двата предложени законопроекта. Към производствата по несъстоятелност с международен елемент на общо основание би следвало да се прилагат членове от 757 до 760 от Търговския закон. Тези разпоредби обаче не съответстват напълно на основните положения в Директива 12 от 2000 г.
В Европейския съюз кредитните институции, получили лиценз в държавата-членка по седалището си - държавата по произход, в съответствие с чл. 1, т. 1 и 3 от Директива 12 от 2000 г. - имат право да установяват свои клонове и свободно да предоставят услугите си във всяка друга държава-членка, без за това да е необходимо допълнително разрешение или лицензиране от приемащите държави. Те оперират на основание на лицензията, издадена им от държавата-членка по произход.
Съгласно предложената от България позиция за преговори по глава трета, предварително затворена на 28 ноември 2001 г., въвеждането на принципа на взаимно признаване ще се осъществи след присъединяването на България към Европейския съюз.
Следователно към този момент би било възможно и пълноценното въвеждане на разпоредбите на Директива 24 от 2001 г. за преобразуването и ликвидацията на кредитни институции в българското законодателство. 
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че на настоящия етап и двата предложени законопроекта не противоречат на достиженията на правото на европейските общности, тъй като въпросите, уредени в тях, не са предмет на хармонизационни изисквания в рамките на Европейския съюз. От гледна точка на оценката за съответствие приемането на всеки от предложените законопроекти е допустимо. Това не би било пречка за бъдещото въвеждане на онези норми на европейското законодателство, които следва да намерят своето място именно тук.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроектите, внесени, съответно от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители и господин Валери Димитров и група народни представители." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Вълчев.
Имат думата вносителите на законопроектите.
Заповядайте, господин Димитров, в качеството си на вносител.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, искам съвсем накратко да представя този законопроект, който не само по мое мнение, е изключително важен за България и неслучайно той е влязъл изрично в Споразумението на България с Международния валутен фонд. Работата по този законопроект започна още преди близо 2 години. Още тогава се откроиха ред проблеми, свързани с банките, които бяха в процедура по несъстоятелност. След голямата банкова криза през 1996-1997 г. - знаете, че близо           15 банки бяха обявени в несъстоятелност, бяха назначени синдици и започнаха процедурите по осребряване и разпределение имуществото на тези банки. 
Обръщам внимание на това, че всъщност производството по несъстоятелност на банката, така както е уредено в Закона за банките, не включва оздравителна фаза, а всъщност това е производство по ликвидация на банки. От момента, в който банката бъде обявена за неплатежоспособна и едновременно с това тя се обявява за несъстоятелна, следва осребряване и разпределение на имуществото сред кредиторите. Този процес се проточи много и при наблюденията на този процес се откриха редица неблагоприятни обстоятелства. Стигна се до лошо управление на активите на фалиралите банки, понякога дори до вторично източване на банки. Стигна се до това, че бяха заплащани от фалирали банки огромни консултантски възнаграждения на хора, свързани със синдиците, възлизащи понякога на десетки и стотици хиляди долари. Оказа се, че ограничен кръг хора, обикновено това са двама синдици, заедно с техния екип, управляват огромни активи, при това, оказа се, без достатъчно адекватен контрол. Именно липсата на адекватен контрол върху дейността на синдиците, фактът, че бяха допуснати редица неблагополучия, доведе до започване на работата върху този законопроект. Този законопроект се работеше от специална работна група към Българската народна банка, Фонда за гарантиране на влоговете и Министерството на финансите. В работата взеха активно участие и експерти от Международния валутен фонд. Така че, бих казал, това е един съвместен проект между България и Международния валутен фонд.
Какъв е смисълът на законопроекта, в края на краищата? Смисълът на законопроекта е наистина производството по банкова несъстоятелност да бъде осъществявано бързо и ефективно, като се максимизира стойността на активите на банката и не се допускат никакви разпилявания и унищожавания на активи - това, което за съжаление наблюдавахме през изтеклите години.
Тук бяха направени редица критични бележки, госпожа Мингова посочи на заседанието на Комисията по правни въпроси, тези спорове се водиха още при разглеждането на законопроекта по време на работата на предишния парламент. Изтъква се, че той ограничава правата на съда, че едва ли не накърнява правомощията на съда и в този смисъл е близо до противоречие с Конституцията. По мое мнение това изобщо не е така. Искам да обърна внимание, уважаеми колеги, че функцията на съда е да правораздава. Законът поначало не посяга на правораздавателната функция на съда. Напротив, той много ясно разграничава правораздавателната функция на съда в това производство от функцията по оперативно управление, по администриране на производството по несъстоятелност и по контрол върху дейността на синдиците. Тази функция в много по-разгърнат, по-обогатен вид се възлага на най-важния, основния кредитор в производството по несъстоятелност - това е Фондът за гарантиране на влоговете, който в същото време има и качеството на публична институция. Той действа в собствен интерес, но и в интерес на всички кредитори по несъстоятелността. Може да се очаква, че тук вече контролът върху дейността на синдиците ще бъде много по-интензивен, по-плътен и по-ефективен.
Колеги, съдът поначало не е добър администратор. Това е напълно нормално. Неговото предназначение е принципно различно. Съдът не е активна администрация. Освен това, искам да обърна внимание, че съдиите, които назначават, освобождават и контролират синдиците, не разполагат със специализиран контролен апарат. Те нямат служители, които да ангажират в контрола. Те не разполагат със специални финансови и икономически познания, за да оценяват определени действия или бездействия на синдиците. Това ясно го показа практиката. Съдиите поначало са заседаваща администрация. Съдията си седи в кабинета и решава дела, само че активната администрация означава да се работи извън кабинета. Именно тази функция по един интензивен административен контрол поначало далеч надхвърля, така да се каже, предназначението на един съд, както и типичните нагласи на един съдия.
Ето защо смятаме, че много по-добре тази функция ще се осъществява от една малка специализирана администрация към Фонда за гарантиране на влоговете, която ще се занимава само с това.
Искам да обърна внимание и на това, че в този законопроект ясното разграничаване на правораздаването от администрирането води и до това, че действията на Фонда за гарантиране на влоговете се разглеждат като типични административни актове. Тук има известно недоразумение и много колеги може би не са разбрали, че те не са извадени от съдебен контрол. Най-важните от тях са подложени на съдебен контрол, най-вече тези, свързани със статута на синдика, с неговото освобождаване, например, намаляването на неговото възнаграждение - тези актове подлежат на съдебен контрол.
В законопроекта, извън съдебен контрол, са някои оперативни актове, които са административни актове на пълна целесъобразност. Поначало съдът не контролира целесъобразността, а само законосъобразността. Това са актове, които са свързани с оперативния контрол върху дейността на синдиците. Идеята на законопроекта е, че бързото производство е несъвместимо със съдебното оспорване на тези актове, тъй като би забавило далеч този процес.
По-нататък, по мое мнение, законопроектът съдържа доста по-добри процедури по осребряване на активите на банките, които са много по-ефективни в сравнение с процедурите, предвидени сега в Гражданско-процесуалния кодекс. Това са процедури, които са заимствани от Данъчно-процесуалния кодекс - например, търговете с явно наддаване, търговете с тайно наддаване, публичната продажба. От тази гледна точка смятаме, че това производство ще спечели с оглед на бързината и ефективността.
И не на последно място, искам да обърна внимание, че законопроектът, който е внесен от мен и група народни представители, е един по-съвършен вариант на законопроекта, който беше внесен от представителите на Обединените демократични сили. Става въпрос за един и същи законопроект, но в различни варианти. Законопроектът, внесен от нас, отразява работата на работната група, продължила след като той беше внесен от правителството в Тридесет и осмото Народно събрание.
Основна разлика е, че този законопроект предвижда уредба на процедури, прилагащи се по отношение на заварени банки в несъстоятелност. Според законопроекта, внесен от мен и моите колеги, след влизане в сила на закона Фондът за гарантиране на влоговете незабавно ще установи контрол върху синдиците в банките в несъстоятелност. Това е една от основните цели на този законопроект, за да могат тези производства да приключат максимално бързо, в интерес на кредиторите и да бъде установен незабавно ефективен контрол върху работата на синдиците в банките в несъстоятелност.
Разбира се, между първо и второ четене могат да бъдат внесени известни промени в този законопроект, но аз искам да обърна внимание, че неговата философия категорично не може да бъде променяна. Тя е много ясна. Целта на този законопроект е ефективно администриране на масата по несъстоятелността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме един много важен законопроект, свързан с функционирането на пазарната икономика преди всичко, един законопроект, който закъсня - аз бих казал - по обективни причини, защото той беше внесен в Народното събрание още при миналия мандат, в предишното Народно събрание. Наистина времето не достигна за неговото разглеждане. Така че една година почти по-късно отново сме на този дневен ред. Това е един законопроект, който има претенцията да съкрати пътя от фалита или от началния стадий на несъстоятелност до уреждането на всички претенции - естествено законни претенции - на кредиторите на банковата институция, един законопроект, който е много важен за процеса на преговори, които България води с Европейския съюз, един законопроект, който е включен и в споразумението с Международния валутен фонд и който фондът настояваше още преди една година да стане факт.
Аз не съм много сигурен, че трябваше да се прави втори законопроект. Имаше такъв законопроект, който удовлетворяваше до голяма степен настояванията и претенциите на Международния валутен фонд. Това, че една година по-късно имаме втори законопроект - от мнозинството - едва ли е достатъчно солидна причина, за забавянето с една година на този закон. Вярно е, че в тази година и някои нови неща възникнаха, които в този вариант в резултат на това едногодишно забавяне фактически правят закона до голяма степен по-актуален към настоящия момент в крайна сметка.
И все пак основният въпрос, който трябва да бъде решен тук - и аз смятам, че достатъчно добре са охранени принципите, заложени в българската Конституция - това е ролята на съда в тази процедура. До каква степен съдът има своите функции в процедурата по несъстоятелност на банката? До каква степен може това да бъде по един или друг начин ускорено и по-бързо да приключи цялостната процедура. Аз мисля, че функцията на фонда, който се вмесва като трета страна в тази процедура, в крайна сметка не бива да прескача функциите на един - вярно основен, вярно институционален - но все пак кредитор. В крайна сметка фондът се явява своеобразен кредитор и нищо повече. Той не може да замени функциите на съда.
И тук вече ще възникне известно противоречие с премахването на възможността на отделните кредитори да обжалват съдебните решения. Това е проблемът, който може би трябва между двете четения да бъде внимателно анализиран от широк кръг специалисти, които да се произнесат така, щото да се охранят в крайна сметка и интересите на всички кредитори, въпреки че точно по този въпрос най-много се спекулира, вероятно в цял свят, не само в България, като се провлачват едни дела, като се започват едни съдебни процедури и в крайна сметка виждаме колко години минаха - 15 банки потънаха, колко години минаха и има още много, много висящи въпроси около приключването на взаимоотношенията на фалирала банка или банка в несъстоятелност и нейните кредитори.
Така че аз съм доволен, че този законопроект най-после влиза на първо четене. Надявам се между двете четения да бъдат предложени достатъчно разумни предложения от всички парламентарни групи в Народното събрание и в законния срок на второ четене законопроектът да бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Преминаваме към дискусия по законопроекта.
От името на вносителите има думата господин Искров. Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда много кратък. Изказвам се в качеството си на вносител на единия законопроект.
Напълно подкрепям казаното от господин Валери Димитров и от господин Муравей Радев. Всъщност това са два законопроекта на българското правителство, единият, изготвен при правителството Костов, другият - при правителството Кобургготски, внесени в единия случай от народните представители от ОДС, а в другия случай - от народните представители от управляващото мнозинство и аз съм също така формален вносител.
Много малки са различията, тъй като нашият законопроект, както подчерта и колегата Радев, е с няколко месеца забава. Има малко доизчистване на някои текстове по препоръки на Централната банка и на Министерство на финансите и с Преходните и заключителни разпоредби се решава и проблемът с висящите производства по все още неосребрените вземания на кредитори във фалирали банки. Тоест, нещата се прехвърлят към Фонда за гарантиране на влоговете.
Завършвам с един апел законопроектът да бъде подкрепен, да има възможно по-малко изменения, тъй като знаете, че България има два вида ангажименти към международни институции. Единият е ангажиментът по линия на европейския предприсъединителен процес по преговорните глави, а другите ангажименти са по линията на Световната банка и фонда. Този законопроект е по линия на ангажиментите, поети от правителството и Централната банка и от предишното, и от сегашното правителство към Международния валутен фонд.
Благодаря ви. Разчитам на по-бързо обсъждане в комисиите и преминаване към второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания по законопроекта на първо четене.
Имате думата, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Спомнете си печалния край на неуспешната банкова реформа в България, който печален край започна точно преди шест години. Около 24 май 1996 г. фалира еталонът за българския преход - Първа частна банка. Беше поставена под особен надзор. Цели шест години след това събитие думата, която може да бъде използвана като ключова дума за българското банкиране, аз определям като дума "мародерство", тоест разграбване на трупове след сражение. Отиват някакви хора там, трябва да свършат определена работа. Но цели шест години те изпомпват всичко, което е останало в труповете на банките и все още продължават своята дейност.
Аз подкрепям този законопроект, на когото отдавна му е дошло времето. Мисля, че и колегите от ОДС имаха такива намерения, но може би не успяха да ги реализират в предишното свое управление. Затова само с няколко думи аз искам да кажа защо трябва да бъде подкрепен този законопроект.
През лятото на 1992 г. в зала "Изток" на Народното събрание пред управителя на Българска народна банка проф. Тодор Вълчев и неговия подуправител доц. Милети Младенов аз предложих да бъде упражняван надзор, да бъде упражняван контрол върху роенето на българските банки. Малка България имаше вече 79 банки, които бяха клонирани от старата система на БНБ и от специализираните банки, които бяха 8 на брой. Около банковата реформа, която всъщност беше разграбване на страната и доведе до неуспешния край на общата икономическа реформа, се развихриха страсти, в които страсти беше включена и съдебната система. Спомнете си рамката, в която се развиваше банковата реформа. Първо, това беше Устройственият закон за БНБ, приет от Великото Народно събрание, след това - Законът за банките и кредитното дело от пролетта на 1992 г. и след това - Законът за банките. Във всички тези закони имаше охранителни мерки да не бъде разграбена банковата система. Дори в Закона за банките и кредитното дело имаше един параграф - § 6 - в Преходните и заключителни разпоредби, който разпореждаше да бъде направена най-напред преоценка на активите на държавните банки и тогава те да бъдат приватизирани.

Нищо подобно, в нарушение на разпоредбите на банковото законодателство съдът извършваше увеличение на капитала и чрез увеличение на дела на недобросъвестни банкери чрез големи вътрешни кредити бяха изпомпани 17, а може би и повече български банки, които бяха част от същата тази колова система, за която говорих по-рано.
Затова тази агония на българската банкова реформа е всъщност агония на цялата икономическа реформа в нашата страна. Твърде навременно е това, което правят нашите колеги с внасянето на този законопроект.
Подкрепяйки законопроекта, аз мисля, че все пак трябва анализаторите на дейността на контролните и на надзорните органи, които досега не успяха да прекъснат разграбването на влоговете на гражданите, на българската икономика, да направят една такава равносметка, за да се види кой крив и кой прав, защото това не беше никак случайно, никак случаен не беше този неуспешен български криминален преход. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пейков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще говоря едновременно и за двата законопроекта, защото както се разбра от преждеизказващите се, те са горе-долу едни и същи по съдържание.
Приемайки един нов закон, първо трябва да си отговорим на въпроса има ли необходимост от този закон, има ли необходимост от уреждане на тази материя с един нов нормативен акт.
Тук и господин Пейков спомена трудното развитие на нормативната уредба, което не предшестваше, а напротив, вървеше след събитията. Банковата несъстоятелност на 15 банки очевидно изненада цялото общество и се оказа, че нормативната уредба е много, много несъвършена. Ние помним Пуническите войни в съда кой може да представлява Първа частна банка под особен надзор - дали управителите или квесторите. Помним също тези спорове какво е компетентен да прецени съдът, за да открие производство по несъстоятелност на една банка. Наложи се между другото да се приеме нов Закон за банките именно, за да се уредят тези въпроси, които очевидно не бяха уредени в Закона за банките и кредитното дело.
Но и новият Закон за банките със своята глава "Несъстоятелност", в която уреди спецификата на банковата несъстоятелност при липса на оздравителен план, при липса на общо събрание на кредиторите не можа да уреди изцяло и ефективно процедурата по осребряване имуществото на фалиралите банки.
Ние помним злополучния § 46, който се опита да спаси останалото малко имущество от част от фалиралите банки и това имущество да отиде в държавата, да бъде възложено на Агенцията за държавните вземания, но този параграф беше твърде несполучлив и опитът на успя. Ние сме свидетели, че опитът не успя.
Очевидно е необходимо да има една нова и пълна уредба на банковата несъстоятелност. И тъй като и самият вносител Валери Димитров неведнъж е подчертавал, при банковата несъстоятелност нямаме общо събрание на кредиторите, а знаем, че от последните изменения на Търговския закон именно това общо събрание има, така да се каже, най-решаващи функции и правомощия, по-решаващи дори от тези на съда. Това събрание вече избира и освобождава синдика, това събрание решава по какъв начин да се осребрява имуществото, това събрание има редица други правомощия. А такъв орган при банковата несъстоятелност няма, липсва.
Затова може би логично е един държавен орган, една държавна институция, каквато е Фондът за гарантиране влоговете на гражданите, да поеме функции по администриране на производството по банкова несъстоятелност. Това е така, защото действително съдът няма този административен капацитет. Съдът няма тези специалисти, които ежедневно, дори ежечасно да контролират това, което става във фалиралите банки, това, което прави синдикът. Аз трябва да ви кажа, че съдът дори отказва да одобрява разходите на синдика и казва "към дело". Защото съдиите казват: аз не съм компетентен, не знам дали тези разходи за една банка са нормални или са завишени. Аз не мога да се ангажирам с мнение.
Очевидно трябва специалист, който да каже: да, тези разходи са необходими, тези вече са прекалени. И такъв орган би могъл да бъде действително Фондът за гарантиране на влоговете.
Друго предимство на предложените законопроекти е едно детайлизиране на процедурата по осребряването. Факт е, че Търговският закон препраща към Гражданско-процесуалния кодекс, който беше създаден през 1951 г. Аз съм го казвал неведнъж, тогава, когато думата "кредитор" беше едва ли не неприлична дума и кредиторът трябваше да бъде в много тежко положение, а длъжникът да бъде в привилегировано положение. Тази уредба е много, много несъвършена и безспорно тя не може да служи нито в търговската несъстоятелност, нито в банковата.
Тук би могло да се помисли дали не би било по-правилно от правна гледна точка да се промени Гражданско-процесуалния кодекс и към него да препращат специалните закони - Търговския и този за банковата несъстоятелност, но проектът показва, че много трудно върви работата по промяната на този кодекс и ние сме свидетели, че имаме един по-нов процесуален кодекс - Данъчния, който действително доста по-успешно отговаря на съвременните изисквания и регламентира осребряването на имуществото. Считаме, че действително не е лоша идеята в този специален закон да имаме детайлизиране процедури по осребряването, които после биха могли да бъдат възприети дори в Търговския закон при едно бъдещо изменение.
Вярно е, че между първо и второ четене трябва да се реши деликатният въпрос докъде са правомощията на съда и откъде са правомощията на фонд като един орган по администрирането на това производство.
Аз обаче не бих се съгласил с това, че примерно възлагателното постановление трябва да бъде издавано от съда. Какво е това възлагателно постановление? Вие знаете, че в Гражданско-процесуалния кодекс това постановление се издава от съдията-изпълнител, т.е. той е органът, който провежда търга и който констатира, че, видите ли, еди-кой си е дал най-добра оферта и на него трябва да бъде възложен съответния имот. Аз не виждам защо това правомощие да не бъде възложено дори на синдика, а трябваше да бъде възложено на съда. Какво прави съдът? Съдът при всички положения ще контролира търга, ако има жалба. Значи защо трябва съдът да издава постановления, и то, примерно, постановления не само за недвижими имоти, но, забележете, и за движими вещи, защото те са по Търговския закон. 
В моята практика имаше случаи, когато съдът просто не съумя за 3 години да подпише постановленията за продажба на компютърна техника от "Елитбанк", примерно, защото те бяха неколкостотин на брой. Това действително едва ли е работа на един правораздаващ орган. Това е една работа по чисто администриране, така че смятам, че съвсем удачна е предложената уредба фондът да е този, който да издава тези постановления. Пак повтарям, на мен не ми е чужда дори идеята синдикът сам да подписва тези постановления.
Но при всички положения тези застъпвания на функции между съда и между фонда могат действително да бъдат прецизно регламентирани между първо и второ четене.
Така че аз смятам, че тези два законопроекта са необходими, крайно време е да бъдат приети, действително господин Радев е прав, ние вече сме закъснели може би вече година и нещо - две, и аз ще ги подкрепя на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Други желаещи за изказване по законопроекта на първо четене има ли? 
Господин Соколов, имате думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разглеждаме два почти идентични законопроекта, които несъмнено са и необходими, и трябва да бъдат подкрепени. Не е въпросът само, че с това ние ще изпълним едни изисквания на международните финансови институции, с които нашата държава работи успешно, но и затова, защото наистина животът показа, че цялата тази материя по банковата несъстоятелност трябва да бъде подобрена, че сегашната уредба в много случаи се явява пречка дори пред евентуални чуждестранни инвеститори и че сега съществуващата уредба наистина даде възможност много банки да бъдат източени. И, за съжаление, това стана предимно чрез синдиците на тези банки, като, било по пътя на някакви определяния на собствени възнаграждения, било по пътя на възнаграждения на лица, които били извършвали услуги на банките, отидоха огромни суми.
Затова аз ще подкрепя и двата законопроекта. Аз неслучайно казах, че те са почти идентични. 
Тук отново сме изправени пред законопроекти, внесени от народни представители, но очевидно работени от експерти към предишното и към сегашното правителство. За разлика от други подобни случаи тук водещата комисия препоръчва основателно да бъдат приети и двата законопроекта, а не само законопроектът, внесен от представители на опозицията, от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, само на това основание, въпреки същите решения, които той дава, да бъде отхвърлен.
Имам само няколко бележки именно във връзка с материята за синдиците. Сега тук новото е, че синдиците се назначават от Управителния съвет на Фонда, вместо от съда. Наистина, дават им се едни много широки правомощия. 
Прави ми впечатление, че законопроектът предвижда съдебно обжалване дори от самия синдик на решението за неговото освобождаване. Струва ми се, че трябва да се помисли. Това спокойно може да стане между първо и второ четене на законопроекта - в някои случаи за засилване на съдебния контрол, включително върху пактове на Фонда. Ако ние предвиждаме възможност за обжалване освобождаването на синдика, на мен ми се струва, че с не по-малко основание трябва да се предвиди евентуална възможност за съдебно обжалване за назначаването на синдика, още повече, че има законови изисквания, на които този синдик трябва да отговаря. И не е изключена хипотезата въпреки тези законови изисквания и в нарушение на тях, в даден случай Фондът да назначи за синдик лице, което не може да бъде синдик.
Много трябва да сме внимателни относно възнагражденията на синдиците, не само защото нашата общественост е чувствителна към постове и към хора, които евентуално взимат значителни възнаграждения, но и защото това става всъщност с пари именно на вложителите в тези банки. Аз смятам, че евентуално не е най-удачното решение, което се съдържа в проектозакона и което предвижда, че при назначението на синдик Управителният съвет определя първоначално месечно възнаграждение, без да има никакви граници това възнаграждение. Може да е една огромна сума.
Следващата алинея на чл. 30, това е по проекта, внесен от господин Валери Димитров и група народни представители: "След изтичане на срока по ал. 2, - а това са 6 месеца - възнаграждението на назначените за синдик лица се определя като процент от общата сума на осребреното от синдика през съответния месец имущество". Пак няма никаква граница. Първо, има банки с огромно имущество, нищо че са изпаднали в несъстоятелност. Един синдик може дори в рамките на един месец да осребри имущество за милиони лева.
Нека да си припомним, че преди време се оказа, че Първа частна банка притежава над 500 и няколко скъпи леки коли. При това положение да се определя в никакви граници един процент, който теоретически може да бъде 99 на сто от стойността на осребреното имущество, считам, че това крие рискове ние отново, въпреки този закон и въпреки другите му разпоредби, да констатираме след време случай на източване на някоя банка.
Ето защо, и с това приключвам, аз ще подкрепя и двата законопроекта. Смятам, че между първо и второ четене трябва да положим всички усилия, за да бъдат те подобрени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Други изказвания по законопроектите на първо четене? Няма.
Моля, гласувайте законопроект № 154-01-13, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители. Законопроектът е подкрепен от Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Гласували 155 народни представители: за 149, против 1, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроект № 154-01-53, внесен от Валери Димитров и група народни представители, който също е подкрепен от двете комисии.
Гласували 148 народни представители: за 145, против 1, въздържали се 2.
И този законопроект е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ТУРИЗМА (продължение).
На предишното пленарно заседание са приети чл. 1 и 2 от законопроекта.
Предстои да бъде докладван чл. 3.
Моля, господин Папаризов, докладвайте становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: 
"Чл. 3. (1) Законът регулира туризма като съвкупност от специфични стопански дейности, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт.
	      (2) Туристически дейности са:
1. туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;
2. хотелиерството и ресторантьорството;
3. предоставяне на допълнителни туристически услуги.

(3) Туристически обекти са:
1. средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;
2. местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, бунгала, къмпинги и туристически хижи;
3. заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;
4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска дейност;
5. центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, конгресни и културни центрове, паметници на културата, културни институти, места за развлечение и атракции и др.;
6. националните паркове, природните паркове, резерватите, защитените местности, природните забележителности и др."
Предложение на народните представители Алекси Алексиев, Радослав Коев и Христо Механдов - в чл. 3 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Туристически дейности са:
1. хотелиерство и ресторантьорство;
2. туроператорска и туристическа агентска дейност;
3. предоставяне на транспортни услуги с туристическа цел;
4. предоставяне на допълнителни туристически услуги."
2. В ал. 3 т. 5 и т. 6 да отпаднат.
Предложението се оттегля от народните представители.
Предложение на народните представители Асен Дурмишев, Даринка Станчева и Димитър Димитров - в чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава нова т. 3:
"3. предоставянето на балнеоложки, морелечебни, високопланински и други климатични ресурси за възстановяване и укрепването на човешкото здраве;".
Досегашната т. 3 става т. 4.
2. В ал. 3, т. 2 след думите "почивни станции" се добавя "санаториуми".
3. В ал. 5 думата "балнеоложки" да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов, Валентин Василев, Иван Иванов и Димитър Йорданов - в чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава нова т. 3:
"3. превозваческа дейност и екскурзоводство;".
Досегашната т. 3 става т. 4.
2. В ал. 3:
а) в т. 2, накрая се добавя "къщи за гости";
б) в т. 5 думите "паметници на културата" да отпаднат;
в) създава се нова т. 6:
"6. музеи, археологически и архитектурни резервати, паметници на културата и историческото наследство.".
Досегашната т. 6 става т. 7.
Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 2, букви "б" и "в", приема по принцип предложението по буква "а", а предложението по т. 1 се оттегля от народните представители.
Предложение на народните представители Валентин Василев и Иван Георгиев - в чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 се обединяват, както следва:
"1. средства за настаняване - хотели, мотели, вили и туристически селища, пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, бунгала, къмпинги, туристически хижи;".
Досегашните т. 3, 4, 5 и 6 стават съответно т. 2, 3, 4 и 5.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Снежина Чипева, Ралица Агайн и Емил Кошлуков - в чл. 3, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите "самостоятелни стаи, вили" се заменят с "къщи за гости, стаи за гости", а думата "туристически" се заменя с "планински".
2. В т. 5 думите "паметници на културата" да отпаднат.
3. Създава се нова т. 6:
"6. музеи, археологически и архитектурни резервати и паметници на културата и историческо наследство;".
Досегашната т. 6 става т. 7.
Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 2 и приема по принцип предложението по т. 3, и не приема предложението по т. 1.
Предложение  на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов - в чл. 3, ал. 3 се създава т. 7:
"7. селища с уникална природна и културна среда, съхранени традиции и атмосфера."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители - в чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Законът регулира туризма като съвкупност от мотивирани пътувания и специфични стопански дейности, туристическа интерпретация на културни дейности, форуми и прояви, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт."
2. В ал. 2 се създава нова т. 3:
"3. културен туризъм;".
Досегашната т. 3 става т. 4.
3. В ал. 3:
а) в т. 4 съюзът "и" се заменя със запетая и след думата "туристическа" се добавя "и информационна";
б) в т. 5 думите "конгресни и културни центрове, паметници на културата, културни институти" да отпаднат;
в) създава се т. 7:
"7. културни, фестивални и конгресни центрове и институти; музеи и галерии, културни маршрути и културни пейзажи; исторически и етнографски селища и центрове; обекти на културно-историческото наследство, пригодени за нуждите на културния туризъм."
Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 3, буква "б" и не приема предложението по    т. 1, 2 и 3, букви "а" и "в".
Предложение на народните представители Явор Милушев и Димитър Димитров - в чл. 3, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 думите "паметници на културата" да отпаднат и се добавят думите "населени места с концентрирано културно наследство, фестивали".
2. Създава се т. 7:
"7. паметници на културата, музеи и обекти от културно, историческо и научно значение".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 3. (1) Законът регулира туризма като съвкупност от специфични стопански дейности, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт.
            (2) Туристически дейности са:
1. туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;
2. хотелиерството и ресторантьорството;
3. предоставянето на допълнителни туристически услуги.
	 (3) Туристически обекти са:
1. средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;
2. местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;
3. заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;
4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска дейности;
5. центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, места за развлечение и атракции и др.;
6. музеите, резерватите, паметниците на културата и на историческото наследство по Закона за паметниците на културата и музеите;
7. националните паркове, природните паркове, резерватите, защитените местности и природните забележителности по Закона за защитените територии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Има ли изказвания? 
Господин Милушев, заповядайте. 
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Комисията не прие нашите поправки, но явно разбра техния смисъл и е направила свои предложения със съответни текстове и затова, госпожо председател, ми разрешете все пак да коментирам кое наложи предложенията, които направих съвместно с господин Димитров.
По данни на Международната асоциация на научните експерти по въпросите на туризма и международното социологическо списание "Годишник за изследване в областта на туризма" през последните 50 години на ХХ век туризмът в световен мащаб е постигнал 25 процента ръст, като се подчертава, че това се дължи преди всичко и на развитието на културния туризъм.
Наред с морските плажове, наред с планинските върхове и ски писти, наред с природните феномени, музеите, паметниците на културата и населени места с концентрирано културно-историческо наследство също станаха крайна цел на туристическите пътешествия. Останалото е условия за дейност, организация и обслужване - нещо, което всъщност е и предмет на този закон.
За съвременния човек туризмът се превръща в норма на живот и културният туризъм играе ключова роля в този процес. По наличност и концентрация на културно-исторически паметници нашата страна заема едно от първите места в Европа и у нас има близо 40 хил. надземни паметници. Точният брой е 38 хил. паметници на културата, които са част от нашата национална гордост и дори със своето пасивно присъствие представляват един традиционен интерес и привличат вниманието на все повече туристи.
Предложените от нас поправки имаха за цел с определянето на културно-историческото наследство като туристически обекти те да играят вече активна роля в развитието на туристическата индустрия, от една страна, и, от друга страна, да покажат на туристическите организации, че паметниците на културата са национално богатство, което трябва да се използва компетентно и с необходимата отговорност.
В този смисъл бих добавил до понятието "културен туризъм" още две понятия - "ресурси" и "туристически продукт". Ще дам пример с Испания, която е с установени традиции в културния туризъм.
В средата на 60-те години на миналия век там стихийно навлязоха мощни чуждестранни туристически организации и компании. Дотогава в испанското законодателство не бяха предвидени адекватни мерки, които да гарантират, че използването на културно-историческото наследство за целите на туризма трябва да става с определени отговорности, поети от организациите. И не заради неговото опазване, а за да може това наследство да се съхранява, развива и обогатява и за целите на културния туризъм.
След недобросъвестно използване на испанското наследство се наложи държавата да похарчи огромни средства за неговото възстановяване. В Испания беше създадена национална програма за развитието на културния туризъм и бяха приети закони, които създадоха възможности за развитие на националните туристически ресурси и продукти.
Казвам това, защото съм убеден, че ние трябва рационално, национално и отговорно да използваме културно-историческото наследство за развитието на българската туристическа индустрия. Тук бих добавил и - природно-научното наследство.
Опазването и закрилата на културно-историческото наследство безспорно е предмет на други закони и ние в Комисията по културата се занимаваме с тях.
Аз не се съмнявам, че туристическите организации ще използват добросъвестно, с необходимата отговорност, културното и природното наследство на нашата страна, но ние сме длъжни да предпазим това наследство от едно недобросъвестно и безотговорно използване. Затова предложихме в чл. 3, ал. 3 да бъдат упоменати като туристически обекти и места с концентрирано културно наследство. Излишно е да правя обяснение какво означава това и тепърва да правим дефиниция на това понятие. Има обекти с културно-историческо значение и музеи в съответствие, бих казал, и със стандартите на ИКОН. Това е Международният съвет на музеите към ЮНЕСКО. Още повече, че на 6 юли 2001 г. на Генералната асамблея на ИКОН в Барселона беше прието ново определение за съдържанието на понятието "музей".
И тъй като комисията не прие нашите предложения, явно обаче е осъзнала тяхната необходимост и се е съобразила с тях, защото в текста на т. 6 предлага нов текст в тази връзка, където са упоменати като туристически обекти паметници на културата и други, защитени от Закона за защита на паметниците на културата.
Въпреки че имам известни съображения към определението в т. 6, приемам текста, предложен от комисията, и след като говорих с господин Димитров, оттегляме нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милушев.
Заповядайте, господин Дурмишев, по Вашето предложение по законопроекта.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо искам да заявя, че не защитавам никаква туристическа организация, за да направя това предложение.
Предложението, което направихме с моите колеги, възниква от идеята, че би трябвало да има медицински туризъм и тъй като все пак това е закон за туризма, то би могло и така да бъде обявено.
Но аз искам да ви кажа каква е историята. За първи път в България се провежда конгрес във връзка с климатичните особености и влиянието на различните климатични фактори за повлияването на различни кожни заболявания.
Дълги години в различните медицински училища се провеждат изследвания за влиянието на климатичните фактори върху здравето и за лечение на определени болести.
Други страни възприеха тая идея и такава страна е Израел, където на Мъртво море създадоха такъв център за лечение на псориазис. И този център функционира вече близо 20 години.
Това, което българската наука бе направила, не можа да бъде реализирано със създаването на такъв център за лечение на псориазиса със слънчеви лъчи, независимо че това е известно в Европа като български метод за лечение на псориазис.
Искам да ви кажа, че различни страни като Финландия подпомогнаха създаването на такива центрове на Слънчев бряг. Чехия дълго време водеше в Шкорпиловци своите болни.
Единственият проблем, който стои пред тези, които биха организирали такъв туризъм, е сключването на договори с касите в тази страни. Израел е успял да сключи договори с касата в Германия и на пациентите от Германия, които посещават Израел, касата възстановява тези суми и това спонсорира в действителност туризма в Израел.
Разбира се, аз уважавам мнението на комисията и затова ние оттегляме нашето предложение.
Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Заповядайте, госпожо Андреева, за изказване.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение по предложения текст в чл. 3, ал. 3, точка "в". Искам да обърна внимание, че този текст е предложен от група народни представители - членове на Комисията по културата, които представляват всички парламентарни групи в нашия парламент. Искам да ви напомня още нещо - че 2002 г. е обявена от ЮНЕСКО за международна година на културното наследство.
Със спада в производството, на индустриалната база в много европейски държави, включително в България, на индустриите, предоставящи услуги, се гледа като на двигатели на икономиката. В тази връзка туризмът и по-специално културният туризъм е много важен актив. 
Всъщност, културният туризъм е един от най-бързо развиващите се сектори на икономиката. Първоначално повечето държави, които се занимават с културен туризъм, започват с укрепване на позициите и изтъкване на културното наследство, но все пак, когато стратегиите им се развият малко повече, като приоритет възниква разпространяването на съвременното изкуство.
В България туризмът използва историческото наследство за популяризиране на държавата и все пак не съществува системен механизъм или стратегия за създаване на форум и връзка с Министерството на културата. Като се имат предвид притежаваните от България културни активи, изненадващо е, че все още няма изработен всеобхватен механизъм за развитие на културния туризъм. Това, колеги, е констатация, която се съдържа в доклада на Съвета на Европа, подготвен през 1996 г., в който се прави преглед на културните политики на България. Жалкото е обаче, че сега, когато се появява такава възможност чрез Закона за туризма, тя се отхвърля от Комисията по икономическата политика под натиска на чиновниците от Министерството на икономиката.
Предлаганият от нас текст дава възможност като обекти на културен туризъм да се разглеждат не само паметниците на културата, но и продукти на съвременното изкуство - фестивали, театрални и музикални, изложби и др.
Искам да кажа на уважаемите народни представители, че зад това наше предложение стои и Националният граждански форум за култура, който обединява над 40 неправителствени организации, работещи в сферата на културата. По този въпрос се появиха и множество публикации в българската преса.
Уважаеми госпожи и господа! Ако вие подкрепите предложението на нашата комисия и в чл. 3, ал. 3, точка "в" се приеме предложеният от нас текст, това ще позволи да се създаде онази логична връзка между туризма и съдбата на културното наследство, която сега липсва. Дългосрочният резултат от това много бързо ще стане ясен, защото по този начин България ще получи една допълнителна възможност за развитие на културен туризъм.
През 2000 г. нашата държава е получила по Програмата ФАР 5 млн. евро за развитие на културен туризъм. Предстои стартирането на нови проекти по тази програма, но без стабилна законодателна база и най-успешните проекти не могат да очакват перспективния ефект.
Още веднъж ви призовавам да подкрепите този текст и по този начин да покажете, че ние, народните представители, се вслушваме в гласовете на гражданското общество. Става въпрос за чл. 3, ал. 3, точка "в". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Андреева. Вие защитихте предложението, направено от господин Данаилов и група народни представители - нали, госпожо Андреева? Да.
Други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията. Две предложения бяха оттеглени в зала.
Гласуваме предложението на народните представители Валентин Василев и Иван Георгиев, което не е подкрепено от комисията - за корекции в чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2.
Гласували 133 народни представители: за 36, против 78, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Снежина Чипева, Ралица Агайн и Емил Кошлуков по т. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 21, против 83, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов.
А, вие го оттегляте.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители, което не е прието по т. 1, 2 и 3, буква "а" и буква "в".
Гласували 130 народни представители: за 66, против 56, въздържали се 8.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, мисля, че стана недоразумение. Моля Ви за прегласуване на този текст. (Шумна реакция в блока на ПСОДС: "Е-е-е!".) 
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Срам и позор!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Просто залата не разбра за какво гласува, госпожо Мозер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението, направено от господин Данаилов и група народни представители по т. 1, 2 и 3, букви "а" и "в", което не е подкрепено от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 91, против 80, въздържали се 3. (Ръкопляскания от опозицията.) 
И при прегласуването предложението се приема.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Приема се предложението на Стефан Данаилов и група народни представители и това предполага цялостна промяна в текста на комисията. Аз мисля, че трябва да се направи една по-добра редакция на чл. 3, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз бих предложила да отложим гласуването на редакцията в момента, за да редактирате текста на подходящ начин. 
Моля, гласувайте отлагането на гласуването на редакцията на чл. 3 до изработване на нова редакция.
Гласували 137 народни представители: за 87, против 46, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 4 има предложение на народните представители Атанас Папаризов, Петър Димитров и Стойко Танков: 
"В чл. 4, т. 4 след думите "национална" се добавя "и регионална".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Алекси Алексиев, Радослав Коев и Христо Механдов:
"В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Точка 3 да отпадне.
2. В т. 4 след думата "национална" се добавя "и регионална".
3. В т. 5 думите "управление и" да отпаднат.
4. В т. 6 думата "координира" се заменя с "осъществява".
Комисията приема предложението по т. 1 и 4 и не приема предложението по т. 2. Предложението по т. 3 се оттегля от народните представители.
Има предложение на Валентин Василев и Иван Георгиев, което е прието по принцип. 
Има предложение на Валери Димитров, Константин Пенчев и Димитър Стефанов, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Теодора Дренска: 
"В чл. 4 се създава т. 7: 
"7. съдейства за реализирането на проекти в сферата на туризма."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов: 
"В чл. 4 се създава нова т. 2:
"2. създава условия за развитие на селския туризъм и екотуризма и подпомагане на фамилната туристическа дейност;"
Досегашните т. 2, 3, 4, 5 и 6 се преномерират."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители:
"В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 съюзът "и" се заменя със запетая и след думата "социално" се добавя "и културно". 
2. Създава се т. 7:
"7. опазва и популяризира културно-историческото наследство, създава условия за неговото превръщане в ресурс на културния туризъм."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Явор Милушев и Димитър Димитров:
"В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 съюзът "и" се заменя със запетая и след думата "социално" се добавя "и културно".
2. Създава се нова т. 4:
"4. създава условия за развитие на културния туризъм;"
Досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 4:
"Чл. 4. Държавата осъществява политиката си в туризма като:
1. съдейства за развитието му като отрасъл с приоритетно значение за националната икономика;
2. създава нормативна база за неговото развитие в съответствие с международните норми, правила и обичайната практика;
3. осигурява финансово и реализира националната реклама на туристическия продукт;
4. осъществява управление и контрол на качеството в туризма;
5. осъществява междудържавното сътрудничество в туризма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли изказвания по чл. 4? 
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние с колегите сме предложили да се добави "и регионална", защото считаме, че освен националната реклама, която се осъществява в рамките на средствата, които се заделят от държавата, е редно да може да се осъществява и реклама по отделни региони. Още повече, че повечето туристически рекламни мероприятия са свързани с конкретен регион и е логично с тези централизирани средства такива мероприятия да се подпомагат. Това е смисълът на нашето предложение. То е направено и от други колеги.
Във връзка с гласуваното предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители аз също така мисля, че Икономическата комисия би трябвало да приеме това допълнение, което в момента е отхвърлено, за културния туризъм - "създава условия за развитие на културния туризъм", например като нова т. 4. Това съвсем логично би съответствало на това, което приехме до момента.
Затова ви моля, когато гласуваме отделните текстове, освен да подложите на гласуване въпроса за регионалната реклама, също така отделно да поставите на гласуване това предложение на колегите Явор Милушев и Димитър Димитров, което ние по същество вече приехме и може би като пленарна зала ще приемем и тази т. 4, която те предлагат. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, не знам дали осъзнавате какво означава държавата да поема разходи и за регионална реклама? Това означава да обременим страшно държавния бюджет. Национална реклама на туристически продукт - да, но защо трябва държавата да поема и регионалната реклама? В края на краищата регионалната реклама, става дума не за тези обекти, които са с национално значение, туристически, това е изцяло в усилията на местната власт и, разбира се, на съответните търговци в сферата на туризма. Да задължим държавата да осигурява финансово регионалната, местната реклама,  представете си какво означава това за държавния бюджет. Това са разходи, които по мое мнение вече са твърде прекалени. Това беше основанието, за да не подкрепим в Комисията по икономическата политика този текст - огромните разходи за държавата, претенциите непрекъснато да се покриват всякакви реклами от всички местни туроператори, хотелиери, ресторантьори и т.н. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
Господин Папаризов, заповядайте, имате думата за дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. 
Освен реплика на господин Димитров, аз бих искал да отбележа, че навярно има грешка в текста, който е предложен от комисията. Никога не сме имали предвид във връзка с регионалната, а и с националната програма, че държавата  ще гарантира със свои средства цялата национална реклама. Така че членуването "националната" не знам откъде се е появило, във всички досегашни предложения беше: "осигурява финансово и реализира национална реклама на туристическия продукт". Винаги когато сме говорили за национална реклама и регионална реклама, естествено сме имали предвид в рамките на заделените средства, че по своята специфика рекламата на туристическия продукт понякога е регионална. И това може да бъде свързано с определено регионално мероприятие, във връзка с определени сезони може да се наблегне на планинския туризъм, може да се наблегне на туризма на черноморските райони. Така че поначало не би трябвало в предложението на комисията  думата "национална" да се членува, тъй като не е единственият източник държавата за такава реклама. В този смисъл разбирайте и допълнението "регионална" - не като задължение цялата регионална реклама да се поеме от държавата, а в подходящи по преценка случаи да се подпомага и регионална реклама със средствата, които вече са заделени. Никъде в този текст ние не предвиждаме държавата автоматично да заделя повече средства и да поеме цялата национална или цялата регионална реклама. 
Във връзка с предложението на господата Милушев и Димитров бих предложил действително да има една нова т. 4: "създава условия за развитие на културния туризъм". Мисля, че тази част от тяхното предложение не противоречи на духа на това, което приехме досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Милушев, заповядайте за изказване.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко гласуването на чл. 3 показа, че народното представителство разбира проблема. И това може би налага, както каза и господин Папаризов, да остане нашето предложение по чл. 4, т. 4. А що се отнася до чл. 4, т. 1 от законопроекта, там е казано, че държавата съдейства за развитието на туризма като водещ отрасъл с важно икономическо и социално значение. Ние предложихме да се прибави "и културно значение", защото преди това са дефинирани другите негови значения. Направихме това, като имахме предвид, че наред с инвестициите и повишеното потребление, наред със създаването на нови работни места, наред с плащането на данъци и така нататък, културният туризъм наред с обогатяването и естетическата наслада от видяното, е един двупосочен процес и трябва да се полагат осъзнати грижи за обектите, които спомагат за неговото развитие. В новата редакция комисията обаче предлага текстът да стане: "с приоритетно значение". Което освен икономическо и социално аз предполагам включва и културното значение. Затова приемам тази редакция на комисията и оттеглям предложението по т. 1, като моля да остане предложението по т. 4. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милушев.
Други изказвания по чл. 4? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господата Атанас Папаризов, Петър Димитров и Стойко Танков по чл. 4, т. 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 36, против 88, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господата Алексиев, Коев и Механдов по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 17, против 76, въздържали се 21. 
Предложението не се приема.
Предложението на Петя Гегова, Марина Дикова и Теодора Дренска се оттегля. 
Предложението на народните представители Кина Андреева и Георги Хубенов също се оттегля. 
Гласуваме предложението на Стефан Данаилов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. По предложение на господин Валери Димитров ще гласуваме по точки.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители по т. 1.
Гласували 131 народни представители: за 35, против 95, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 40, против 86, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Явор Милушев и Димитър Димитров за създаване на нова т. 4. Това е тяхното предложение по т. 2,  тъй като по т. 1 беше оттеглено в залата. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 74, против 90, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Може би колегите не разбраха, че по същество това предложение на господин Милушев и господин Димитров просто включва това, което ние приехме в най-неангажираща форма, че държавата създава условия за развитие на културен туризъм. Нещо, което вече приехме в други текстове. По същество, според мен, би било обидно за всеки от нас, който гласува против такъв текст. За това ви моля да помислите и да го прегласуваме. Защото би било странно някой от българския парламент да е против текста, че се създават условия за развитие на културен туризъм. Нашите избиратели ще ни се смеят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов. 
Прегласуваме предложението на господин Милушев по т. 2, а именно "създава условия за развитие на културния туризъм" - за да бъде съвсем ясно.
Гласували 184 народни представители: за 119, против 64, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че продължавам да мисля, че тези текстове създават впечатление в залата, че едва ли не ние гласуваме декларация в подкрепа на българския туризъм. Това е закон. Какво е регулативното значение на тези текстове? Почти никакво.
Проблемът е, че един закон има ясен регулативен смисъл. След като наистина приехме тези текстове, които се гласуваха за какъв ли не туризъм в края на краищата, - гласувахме за културен туризъм, няма проблем да гласуваме и за културен туризъм, след това за здравен туризъм можем да гласуваме, можем да разтеглим списъка и до секстуризъм в края на краищата. Няма проблеми. Просто това разширяване на списъка на различните видове туризъм няма да допринесе за качеството на закона. Аз смятам, че просто трябва да прекратим този дебат - да разширяваме списъка на различните видове туризъм и да вървим към по-важните части на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, законът като цяло в много отношения е пожелателен и създава не норми, колкото една декларация на парламента в полза на това да се развие национална политика за защита и развитие на туризма. Сега, когато част от туризма вече не е държавен, а е частен, сигурно с този закон не сме намерили най-добрата форма да го стимулираме, но все пак се прави една стъпка да ангажираме цялото общество за развитието на туризма и всички държавни институции.
Що се отнася до това, че записваме отделни видове туризъм - културен, здравен, ако трябва, балнеоложки, аз съм горд, че живея в страна, която може да предложи всички тези видове туризъм. Само някои страни, които нямат тези възможности, защото никъде по света не ходят само да се пекат по плажа, вместо всички тези видове туризъм - културен, балнеоложки, само страни, които нямат тези богатства, действително наблягат на секстуризъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика - господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Димитров, според мен законът, въпреки че е тесен в своя обхват, бих казал професионален, има няколко много силни страни и аз ще ги подчертая пред вас. Той наистина създава условия туризмът да се превърне във важен приоритетен икономически отрасъл. Втората му силна страна е децентрализацията в сферата на туризма, според мен, с която се създават нови условия за взаимоотношения между отделните субекти в сферата на туризма. И трето, дава възможност за развитие на регионалния туризъм. Поправките, които предложих, както и моите колеги, просто обогатяват закона и го правят по-смислен и по-стойностен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милушев.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Бих искал да направя една редакционна корекция. Наистина, това което каза господин Папаризов, че в чл. 4, т. 3 редакцията трябва да бъде "осигурява финансово и реализира национална програма на туристическия продукт". Бележката е уместна. Получила се е досадна техническа грешка и думата "националната" трябва да бъде "национална" - да не е членувана. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване чл. 4 в редакцията, предложена от комисията с корекцията по т. 3, направена от току-що в пленарната зала като в текста се включва автоматично и приетата т. 4 от предложението на господин Милушев.
Гласували 134 народни представители: за 124, против 2, въздържали се 8.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По заглавието на глава втора има предложение от народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Димитър Стефанов, което е прието от комисията.
Предложение на комисията за наименование на глава втора - "Органи за управление".
По наименованието на раздел l има предложение от Валери Димитров, Константин Пенчев и Димитър Стефанов, което е прието от комисията.
Предложение на комисията за наименование на раздел l - "Държавни органи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По наименованията на глава втора и раздел l няма желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване ан блок наименованията на глава втора и раздел l.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Наименованията на глава втора и раздел l са приети.
Обявявам 30 минути почивка.
Моля в 11,28 ч. всички да бъдат в пленарната зала, тъй като целият дипломатически корпус ще бъде тук. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Заседанието продължава.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, Уважаеми госпожи и господа!
За мен е особено удоволствие да приветствам от името на Народното събрание генералния секретар на Съвета на Европа господин Валтер Швимер. (Ръкопляскания.)
Разрешете ми, госпожи и господа, да представя с няколко думи  нашия виден гост.
Господин Швимер е завършил Правния факултет на Виенския университет с докторат по право и със специализация по социално и трудово право.
Бил е ръководител на важни сектори в Австрийската федерация на работниците и служителите и във Виенския фонд за здравно осигуряване.
От 1971 г. е член на Австрийския парламент, заместник-председател на Парламентарната група на Австрийската народна партия (1986 - 1994 г.), последователно председател на парламентарните комисии по здравеопазването, по правосъдието и по жилищната политика и строителството.
От 1991 г. господин Швимер е член на Австрийската делегация в Парламентарната асамблея в Съвета на Европа и председател на Групата на Европейската народна партия - християндемократи. Заемал е постовете на председател на Подкомисията по международните икономически отношения, на заместник-председател на Комисията по правните въпроси и правата на човека. 
Бил е заместник-председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 1996 г., а през 1999 г. е избран за генерален секретар на Съвета на Европа.
Уважаеми господин Швимер, българските парламентаристи високо ценят сътрудничеството със Съвета на Европа и неговата Парламентарна асамблея. Това е организацията, която ни отвори вратите към демократична Европа, след като преди десет години на 7 май 1992 г. прие България за свой член. 
България бе сред първите източноевропейски страни, които влязоха в Съвета на Европа. Отправна точка на нашето развитие станаха основните принципи на Съвета на Европа: плуралистичната демокрация, върховенството на правото, зачитането на правата на човека. Нашето активно включване в Съвета на Европа помогна  за осъществяването на демократичните промени в страната и за нейното придвижване към интеграция в европейските и евроатлантическите структури. Ценностите на Съвета на Европа са и ценности на Европейския съюз и на НАТО, пълноправното членство в които е приоритетна задача на българската външна политика.
Ние искрено се радваме, уважаеми господин Швимер, че Вие сте сред нас в дните, когато отбелязваме 10-годишнината от приемането на България в Съвета на Европа. Дълбоко сме убедени, че Съветът на Европа има да играе и занапред огромна роля в утвърждаването на демократичната сигурност на нашия континент и сме изпълнени с решимост да му оказваме пълно съдействие в осъществяването на тази задача.
А сега, уважаеми госпожи и господа, разрешете ми да дам думата на генералния секретар на Съвета на Европа господин Валтер Швимер.
Заповядайте, господин Швимер. (Ръкопляскания.)
ВАЛТЕР ШВИМЕР: Господин председател на Народното събрание, господин министър-председател, Ваши Превъзходителства, госпожи и господа! 
Както току-що каза господин председателят на Народното събрание, преди десет години и десет дни българското знаме беше издигнато пред сградата на Съвета на Европа в Страсбург. За мен е чест да се обърна към членовете на българското Народно събрание по повод тази годишнина. Годишнините са полезни. Човек може да поспре и да се гордее с това, което е постигнал. 
Бих искал да поздравя българския народ и по-специално вас - неговите законодатели.
Както при всички новоформирани демокрации, българският парламент беше първата институция, която установи работни отношения със Съвета на Европа, като през юли 1991 г. стана специален гост на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Нещо повече, вие играхте изключително важна роля, приемайки ново, демократично законодателство, съвместимо със стандартите на Съвета на Европа, което образува основата на прехода на България към плуралистична демокрация и пазарна икономика.
Както и във всички следкомунистически държави, преходът на България не беше и не е лесен, но вашата държава направи конкретен и важен принос. Имам предвид развитието на българския модел на успешно етническо съжителство, което подпомогна България да стане остров на мира и стабилността в района през последните десетина години, които видяха най-тежките етнически конфликти след Втората световна война в Европа.
През 1991 г. България стана първата държава от Централна и Източна Европа, която стана председател на Комитета на министрите - най-висшият орган на Съвета на Европа, който взема решения. В тази своя функция България поддържаше активно плуралистичната политика, законността и защитата на човешките права спрямо онези многобройни кандидатки за членство страни. Нещо повече, даде добър пример за страна в преход. 
Председателят на Съвета на министрите - тогавашният министър на външните работи Станислав Даскалов, каза много точно: "Членството в Съвета на Европа означава признание за една държава, но означава и много отговорност."
Годишнините, госпожи и господа, ни дават и възможност да погледнем какво ни носи бъдещето. Работа винаги има и ще има. Днес България се опитва и работи да се присъедини към евроатлантическите и европейските структури. Съветът на Европа без съмнение подкрепя усилията на България да стане членка на Европейския съюз и е готов да подпомогне България в пълното й постигане на новите усилия за съвместимост и хармонизация с исканията на Съюза.
По-голямата част от очакванията на Европейския съюз към България са точно ценностите, в които насърчава Съветът на Европа - подкрепа на демокрацията и законността, зачитане на човешките права и защита на националните малцинства, напредък в социалната реформа и по-нататъшно укрепване на социалното сцепление, нормална правна система и никаква толерантност към корупцията. 
Като участва в процеса на европейската интеграция, България поема много сериозни задължения за реформи. Вече е постигнат много сериозен напредък през последните години, но остава много да се направи както на правителствено, така и на парламентарно равнище. Аз обаче съм убеден, че винаги има възможност за допълнително споразумение между България и Съвета на Европа за постигане на тази цел и по-специално в онези области, където Съветът на Европа има натрупан и всепризнат опит.
Разбирам, че увеличаването на прозрачността на работата на обществената администрация днес е приоритет на вашето правителство. Инициативите ефективно да се борите срещу престъпността и корупцията са също важни елементи от дейността на Съвета на Европа в правната сфера. Ето защо приветствам ратификацията на Конвенцията за борба срещу корупцията, която България ратифицира миналата година, и повтарям, че Съветът на Европа заедно с групата от държавите, борещи се срещу корупцията, са готови да подпомогнат вашата страна в провеждането на по-нататъшните необходими реформи. Освен това Съветът на Европа има опит и възможност в изграждането на демократическите институции и засилването на механизмите за защита на гражданските права.
Зачитането правата на отделния човек съставлява сърцевината на нашите действия и аз бих искал да повторя, че ние сме готови да споделим с вас опита си, особено когато е необходима консултация в правната област. Приемането на статута на омбудсмана е нещо, което би могло да се възприеме.
По-нататъшното социално сцепление и зачитането на политическите права включва и съответна интеграция на ромското население в българския етнически модел. Необходимо е да се продължи реформата в областта на съдебната система, за да може България пълно да се интегрира в структурите на съюза.
Ние трябва да разглеждаме заедно и други проблеми като приемането на законодателство, което би помогнало за прякото прилагане на европейските стандарти в националното законодателство и което би укрепило социалното сцепление. Контактите и взаимоотношенията между България и Съвета на Европа са разнообразни и богати на правителствено, на парламентарно и на равнище на гражданското общество. От 1993 г. ние имаме информационен офис на Съвета на Европа в София, от 1997 г. имаме регионални представителства във Велико Търново. Това са все мрежи, които обслужват нуждите на местните власти, властите на местното самоуправление, университетите и неправителствените организации. Освен това те са нови начини и канали за сътрудничество с европейските партньори.
Господин председател на Народното събрание, Съветът на Европа се опитва да бъде организация не само на парламента и правителството, но първо и преди всичко на гражданите. Членството в Съвета на Европа поради това не означаваше само споразумение между България и нашата организация, а нещо повече. Според мен между България и българския народ да постигнат напредък в демокрацията, справедливостта и зачитането на човешките права. България показа, че на това споразумение тя гледа сериозно още от самото начало и съм убеден, че ще продължите по същия път и в бъдеще.
Желая ви пълен успех във всички ваши усилия да се интегрирате още повече в европейските и евроатлантическите структури. Много ви благодаря. (С ръкопляскания залата изпраща господин Валтер Швимер.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Започваме с парламентарния контрол за днес. Новопостъпилите питания за периода 26 април - 17 май са следните:
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Милен Велчев, министър на финансите, относно прехвърляне на сметките на Дирекция "Големи данъкоплатци" от банка "Биохим" в "Росексимбанк". Следва да се отговори писмено до 27 май 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Дъбов към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизацията на "Плиска фак" АД - гр. Нови Пазар. Следва да се отговори писмено до 29 май 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Емилия Масларова към Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика относно повишаването на цените и ръста на инфлацията и необходимостта от противодействие за спиране срива на стандарта на живот на населението. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 май 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Стойчо Кацаров към Владимир Атанасов, министър на образованието и науката, относно съкращения на учители и закриване на училища. Следва да се отговори на пленарното заседание на 31 май 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Иванов към Димитър Калчев, министър на държавната администрация, относно договора с "Майкрософт" за лицензиране на ползваните от държавната администрация програмни продукти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 май 2002 г.
Има за връчване писмени отговори:
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народните представители Веселин Черкезов и Иван Иванов.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народните представители Веселин Черкезов и Иван Иванов.
Три писмени отговора от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуални въпроси от народните представители Веселин Черкезов и Иван Иванов.
Заповядайте, господин Черкезов.
Има писмен отговор от министъра на образованието и науката пак на господин Иванов. Заповядайте.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народните представители Димитър Йорданов и Иван Иванов.
Към тези народни представители има три писмени отговора от господин Атанасов. Заповядайте.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов. Заповядайте, господин Стоилов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Муравей Радев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Писмен отговор от министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Писмен отговор от Неждет Моллов на актуален въпрос на народния представител Петър Жотев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народните представители Кръстьо Петков и Янаки Стоилов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев на питане от народния представител Веселин Черкезов.
За процедура, заповядайте, господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги, господин премиер, господа министри! Принуден съм да поставя отново в дневния ред на вниманието на Народното събрание въпроса за това, че повече от месец ние поставяме въпроси и към вицепремиера и министър на икономиката господин Николай Василев, свързани с проблемите и процесите, които текат около "Булгартабак холдинг" и по-точно - скандалите, които изникнаха в медиите с прословутия вече подкуп на директора Георги Попов.
Така или иначе вицепремиерът не намира време да  отговори на този въпрос в залата и на други въпроси, които са поставени. И имам чувството, че с идването на петъчния контрол като че ли той постоянно си намира причини да отсъства или от страната, или от пленарната зала. Смущаващо обаче е другото, че в сряда не знам какви извънпарламентарни или лични сили по най-бързия начин го доведоха в пленарна зала, когато се дискутираше въпросът за анкетната комисия.
Аз знам, че въпросите са малко болезнени, знам, че засягат неговия приятел Георги Попов, но държа той наистина да дойде да отговори съгласно Конституцията и правилника на парламента на поставените към него въпроси.
Молбата ми е и използвам случая, че тук е и министър-председателят на републиката, който в съвсем скоро време, преди няколко дни имаше също среща с изпълнителния директор на "Булгартабак", помолете го, госпожо председател, наистина в следващите парламентарни дни за контрол господин вицепремиерът да бъде тук и да отговори на поставените от мен и от колегите ни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев. Ще направя необходимото, но искам да Ви информирам, че министър Василев е в чужбина и това е причината днес да не присъства на парламентарния контрол.
Първата точка от дневния ред е питане към министър-председателя от господин Петков.
Моля, господин Петков, да развиете своето питане.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Няма съмнение, че проблемът за външната емиграция в България е един от най-сериозните през последните 10 години. Въпреки че няма съвсем прецизни данни, по сведения на експерти в този емигрантски оборот са включени над 1 млн. българи, част от тях са останали завинаги в други страни, част от тях се връщат, и след временно пребиваване отново отиват.
Също така няма съмнение, че при 8-милионното население на България този контингент създава огромен проблем за демографската ситуация, знае се, че България от 15 години се намира в изостряща се демографска криза, за икономиката на страната, създава й проблеми на европейските пазари на труда. Това беше основното съображение, господин министър-председател, поради което си позволих да поставя питане лично към Вас, а не към министъра на труда и социалната политика.
Заедно с това бих искал да припомня, че правителството на НДСВ беше първото, което в предизборните си обещания, а и в програмата, която пусна в публичен оборот през декември миналата година, заяви, че въпросите на емиграцията ще бъдат неин приоритет. И тъй като минава вече една година от управлението на НДСВ, аз бих конкретизирал въпроса по следния начин: имаме промяна в приоритетите, в дестинациите, които приемат български емигранти. Преди време традиционно предпочитани държави бяха САЩ, Австралия, Канада, Германия, разбира се. От известно време особено много се засилва нерегламентирания емигрантски поток към страни като Испания, Гърция, Португалия и т.н.
В България вече се е оформил пазар за изпращане на хора чрез неясно регламентиране, да не кажа често нарушаващи законодателствата на нашата и на други страни хора. Знае се кое село и коя община къде изпраща хора, кои са местните им контакти и т.н.
От тази гледна точка, уважаеми господин министър-председател, бих искал да Ви запитам:
Първо, каква е стратегията, перспективната политика на Вашето правителство спрямо продължаващата икономическа емиграция, и по-специално това, което се нарича "черен трудов пазар в Европа"? Мисля, че това е важно от гледна точка на проблемите, които България има в преговорите с Европейския съюз.
Второ, смятате ли в новите дестинации да приложите пакет от активни мерки, за да се регулира чрез спогодби или по друг начин тази трудова емиграция, като по-специално визирам Испания, Италия, Гърция, а защо не и Португалия?
Питам Ви и лично, тъй като Вие имате и личен опит, и лични контакти, какво можете да направите повече като екстри, за да може тези въпроси да бъдат решени по един достоен за българите начин и да не срещаме повече българи, които нощуват по чакални и обществени места в очакване да намерят работа в други страни и то не поединично, а като групи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Имате думата за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Както знаете, правителството води ясна и целенасочена политика по въпросите на емиграцията, и в частност на трудовата емиграция. Тази политика се базира на максимално точна статистика, което е една от предпоставките за нейната ефикасност. Именно статистиката показва, че едва ли може да се говори за 1 млн. емигранти от България. Сравняването на данните от двете последни преброявания говори за емиграционно поведение на българските граждани, съпоставимо с това на гражданите от държавите-членки на Европейския съюз.
Мерките, които правителството предприема за регулиране и контрол на трудовата емиграция най-общо могат да се представят в три групи, както следва:
Първа, мерки за управление на трудовата емиграция с комплексен подход и постоянен характер, насочени към усъвършенстването на националното законодателство и политика, които включват текущ анализ на състоянието и тенденциите на развитие на трудово-миграционните потоци и на факторите, пораждащи трудовата емиграция. Също така проучване на чужди миграционни законодателства като основа за усъвършенстване на националната миграционна политика. И още: активно участие в  
международното сътрудничество, насочено към управление на трудовата емиграция за въвеждане на международните европейски стандарти.
В процеса на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз към момента са отворени и двете глави, имащи отношение по емиграционните въпроси, свободно движение на хора и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи, с обособен отделен сектор "Миграция".
Фактът, че се очаква затварянето на тези две глави в най-скоро време показва, че България е хармонизирала вече в съответната степен законодателството си с това на Европейския съюз в тази област и че усвоява необходимите механизми от европейската практика за прилагането му.
Второ, мерки по отношение на трудовата емиграция с цел създаване на предпоставки за осъществяване на краткосрочна, регулирана трудова емиграция, които включват: постоянен анализ на работата на действащите двустранни спогодби за изпращане или взаимен обмен на работна сила с цел улесняване на българските граждани, активизиране на процеса на сключване на двустранни спогодби за взаимен обмен или изпращане на работна сила в други държави; пълно информиране за условията и реда, по които българските граждани могат да излязат и да работят в чужбина в рамките на действащите спогодби.
Казахте, че имам опит. През дългите си години в Испания съм се срещал с безкрайните трудности и несправедливи отношения спрямо емигрантите, които излизат без всякакви документи, много пъти подведени и се изправят пред много тежката и тъжна действителност.
Предстои официално подписване на спогодба за взаимно наемане на работа на граждани на Португалската република и на Република България. 
Предвижда се подписване на процедура за прилагане на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Чешката република.
Също така вече е подписан документ с Испания и се предвиждат срещи през настоящата година с британски експерти за обсъждане на възможностите за подписване на меморандум за сътрудничество за наемане на български медицински кадри в Обединеното кралство.
България е подготвила и тези дни вече мина през заседание на Министерския съвет също и спогодба за обмен на работа с Република Гърция. 
Емиграцията и нейното управление са свързани с политиката на Европейския съюз по отношение на трудовия пазар. На Европейския съвет в Барселона преди няколко месеца комисията е представила своя план за действия за премахване на бариерите пред европейските трудови пазари до 2005 г., което е много важен факт именно за нашите краткосрочни емигранти. 
Поради необходимост от конкретни стъпки за реализиране на предложените мерки на практика Европейският съвет е взел следните важни решения:
Първо, за въвеждане на европейска здравноосигурителна карта, която ще опрости процедурите, но няма да промени съществуващите права и задължения.
Второ, за създаване на Интернет-страница за информация относно европейската мобилност, за търсене на работа в близко сътрудничество с държавите-членки, с оглед да се постигне нейното пълно действие не по-късно от 2003 г. 
И трето, мерки за превенция и борба с незаконния трафик на хора и незаконната емиграция като един от най-тежките въпроси. 
По отношение на незаконната емиграция към страните от Европейския съюз България, както знаете, е подписала спогодби за реадмисия с всички държави-членки на съюза, с изключение на Великобритания, с която се водят понастоящем преговори. С този факт България ясно заявява, че на дело се включва в общите международни усилия за предотвратяване на незаконната емиграция.
Накрая, бих искал да подчертая, че правителството си дава ясна сметка, че всички българи желаят да живеят и да се реализират по-добре. В този смисъл мечтаят да работят при по-добро заплащане и условия. Целта на правителството е именно да осъществи тези желания тук, в България и във възможно най-скоро време.
Уважаеми господин Петков, в заключение, искам да Ви уверя, че правителството ще продължава да търси ефективни решения за преодоляване на проблемите в тази област, ще се стреми да създава благоприятни условия за реализация на работната сила в страната и дано това да стане скоро за завръщане на трудовите емигранти в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За уточняващ въпрос, заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър-председател, благодаря за информацията и анализа, който представихте. От това се убеждавам, че правителството има някаква последователност в своите действия, засягащи трудовата емиграция. Опасявам се, че няма система и национална програма по този въпрос. 
Тъкмо за това моят уточняващ въпрос ще бъде свързан с тази необходимост. Какво имам предвид? 
Аз няма да споря за данните. Действително, по последни статистически данни общият брой на хората, напуснали България не е 1 милион. Но аз говоря за една непрекъсната циркулация на излизане и влизане на хора - нещо, което лишава с различни изпълнители България от около 1 милион трудоспособни българи. Няма значение дали те формално са уредили своето откъсване от България или не. И ако това е вярно, господин министър-председател, ако е вярно, че сезонно в Гърция работят около 130 хиляди души и повечето от тях на нерегламентиран режим, че в Италия и Испания контингентите достигат до 50 - 60 хиляди души и така нататък, ние трябва да се запитаме това проблем ли е за българската икономика и българската демография? От 1878 г. до 1950 г. България са напуснали 900 хиляди души. Но 800 хиляди души са се влели, дошли са от другаде. И демографският баланс е бил възстановен. Сега не са 1 милион и 100 хиляди души, но само 500 - 600 хиляди души да са, хора, които явно ги търсят за реализация извън страната, това би трябвало да е сериозен социален проблем.
Вие сложихте за мото на Вашата програма: "Хората са нашето богатство". Приветствам Ви, никой не се лишава от богатството си. 
Затова моят въпрос е: ще има ли специална институция и специална програма, така както навремето имаха Турция и Гърция, Португалия и Испания, изправени пред такъв емигрантски проблем? Или Вие преценявате, че той е малозначителен, че той се вписва в обичайната практика на другите европейски страни - членове или кандидати за членове на Европейския съюз, така че предприетите мерки досега са достатъчни и че те трябва да се изпълняват? 
Що се отнася до спогодбата с Гърция, може би има някаква грешка. Ние имаме такава спогодба с Гърция, ратифицирана, но доколкото знам, тя не се прилага поради някакви причини от гръцка страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, господин Петков! Като дългогодишен емигрант мога да заявя едно, че българите предпочитат да си живеят в България. И ако нивото и въобще възможностите за реализация се развият тук, мисля, че ще сме свидетели на, да не кажа масивен, но голям поток българи, които биха се завърнали.
Но от друга страна, това е една социална тема, която естествено е приоритет за нашето правителство. Знаете, че има и много други теми. Лично аз предпочитам постепенно да се справям с проблемите. Този проблем е много чувствителен. По всяка вероятност ще се създаде специален орган, който да се занимава с това, но трябва също да имаме предвид, че демографският спад няма нищо общо с цифрите на емигрантите, които са имали възможност да напуснат или които се връщат.
Бих искал да ви уверя, че благодарение на въпроси като Вашите и на много други от уважаемите депутати, както и от страна на неправителствени организации, ще успеем да се справим с този проблем, да се надяваме в скоро време.  Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Камов, имате думата да развиете своето питане към министър-председателя относно изпълнение решението на Народното събрание за изготвяне на ежегоден доклад за младежта.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, с решение от 3 април т.г. Народното събрание възложи на Министерския съвет да изготви ежегоден доклад за младежта, в което да посочи основните приоритети на държавната политика за младежта, извършеното през годините и предвидените действия за следващата година. Това решение съответства на препоръките на Европейската комисия за младежката политика и на практиката на редица европейски държави, както и на препоръките на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа и на решенията на Втората и Третата сесия на Световния младежки форум на Организацията на обединените нации. 
В първоначалния вариант на проекта за решение беше предложен срок, в който докладът да бъде представен в Народното събрание, така че решенията по него да бъдат взети предвид при изготвянето и приемането на държавния бюджет, но дискусиите в комисията наложиха друга редакция, в която този срок не беше възприет.
Моят въпрос, уважаеми господин министър-председател, е във връзка с това какви са намеренията на правителството да изготви и да приеме този нов по същество начин, по който ще информира парламента за своята политика в областта на изключително чувствителната проблематика. Обществото ни е чувствително - и вие добре знаете това - по тежките проблеми на младите хора, които са най-голямата жертва на това време, наречено български преход - твърде жестоко време.
Така, конкретните въпроси. В какъв срок ще бъде изготвен и внесен за разглеждане в Народното събрание този годишен доклад? Имайки предвид конкретния характер на младежките проблеми, освен специализираната Държавна агенция за младежта и спорта, как ще се ангажират останалите министерства и държавни ведомства? Ще има ли възможност във формулирането на политиката за младежта да се включи и неправителственият сектор? В крайна сметка, бюджетът ще осигури ли тези дейности? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър-председател, за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Както знаете, дългосрочната политика за младежта е един от важните приоритети на нашето правителство. Безспорно младите хора се нуждаят от цялостна широка стратегия относно бъдещите перспективи за тяхното развитие. Необходима е единна държавна политика по въпросите на младежта, която ще бъде изготвена след анализ на приоритетите, целите и техните интереси.
Правителството, чрез Държавната агенция за младежта и спорта, е инициирало създаването на Експертна междуведомствена група по въпросите на младежта, чиято задача ще бъде да координира дейността на всички правителствени институти. Основни партньори в междуведомствената група са министерствата на образованието и науката, на труда и социалната политика, на културата и на обраната, Агенцията за закрила на детето и други. Резултатът от дейността на експертната група ще положи основите на националната стратегия за младите хора в България, съобразена с препоръките, дадени от Европейската комисия и работната група по младежките проблеми на Пакта за стабилност.
Срокът, който би могъл да се постави, е в рамките на тази календарна година, като ежегодният доклад ще бъде представен тук, в Народното събрание, през първото тримесечие на следващата година.
Бих искал да подчертая, че при обсъждането на проекта на това решение в парламентарната комисия, в хода на дискусията и след изказани възражения от народни представители и от министър Неджет Моллов, вносителите сами са оттеглили точката, отнасяща се до фиксиране на срок за представянето на доклада, свързан с възможността решенията на доклада да се отразят на бюджета за следващата година.
Постигнат е консенсус между комисията и вносителите, че засега дейностите, свързани с младежката политика, не биха могли да бъдат реално отразени в бюджета за следващата година. Но това ще бъде възможно на един по-късен етап.
Що се отнася до участието на неправителствения сектор в политиката за младежта, както сам знаете, и до настоящия момент то се осъществява чрез Държавната агенция за младежта и спорта. Тя винаги е разчитала в работата си на добро сътрудничество с младежките неправителствени организации. В основната й част държавната политика в тази област се реализира на местно ниво от общинските власти и от местните неправителствени организации.
Държавната агенция за младежта и спорта подпомага основно неправителствения сектор, свързан с младежки дейности, чрез финансиране от различни европейски програми. Неправителствените организации кандидатстват с проекти, съгласно условията на програмите "Младежки дейности", Европейски съюз "Младеж", програмата "Младежка мрежа", МИНГС и други. Предвижда се участието на неправителствения сектор в държавната младежка политика, за да се разшири чрез другите държавни институции.
В заключение искам да подчертая основните задачи, които си поставя правителството в сферата на младежката политика: осигуряване на достъпно и качествено образование; на второ място, формиране на информационна политика, насочена към младите хора; ангажиране на младите хора в обществения живот на местно и регионално ниво; стимулиране на мобилност и контакти с останалата част от света; осигуряване на условия за реализация, заетост, социална интеграция, културна активност и спорт на младите хора в родината им. Благодаря ви за вниманието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, за да зададете уточняващ въпрос, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, благодаря Ви за това, че Вашият отговор беше толкова конкретен и насърчаващ. Радвам се също така, че моят въпрос към Вас постави една новина. Досега не беше известно за експертната комисия, която сте създали. Много се радвам за всички тези неща, както и за това, че Вие наистина сте добре информиран, че нашите дебати протекоха трудно. За моя изненада и в комисията, и решението в парламента - то беше инициирано от двама народни представители от Политическо движение "Социалдемократи" - мина само с 6 гласа. Това беше моя изненада, защото в него няма нищо партийно. Става дума наистина само за най-острите проблеми на нашето общество и наистина това, което Вие очертахте в отговора за перспектива, е насърчаващо.
Все пак искам да подчертая, че липсва едно нещо. Тази стратегия, за която Вие споменавате и която, за съжаление, България няма вече 12 години, би следвало да бъде основана на много точно познаване на нещата. Мнозина от нас си мислят, че познават проблемите на младежта, защото имат деца вкъщи с всичките проблеми, произтичащи от това. Но това, както добре знаем, не може да бъде основа за преценка на една сериозна държавна политика. И затова бих Ви помолил да уточните как възнамерявате да организирате изследването на тези проблеми, защото България имаше една чудесна традиция в това отношение, имаше специален Институт за младежта. Все още специалистите, които са били на ключови позиции в Световната социологическа асоциация по тези проблеми, са на разположение. И те биха могли да допринесат, за да имаме всички една много ясна и професионално представена картина на положението, включително по въпроса, който моят колега представи преди това - за мигрирането, защото голяма част от емигрантския поток е от млади хора. Благодаря Ви предварително за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да отговорите на уточняващия въпрос, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Камов! Всяка институция или организъм може да бъде подобрен и усъвършенстван. Смятам, че това е и нашата цел, и на всички вас в тази зала. От друга страна, трябва да кажа, че аз разчитам много на неправителствените организации и особено на младежките теми. Така че с тяхна подкрепа и може би с помощта на експертите по тези теми и на някои документи от рода на тези, за които ми споменахте, ще можем да конкретизираме допълнително не само целта, но и самия план за действие. Ще имам грижата да Ви информирам. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля господин Кирчев да развие своето питане към Димитър Калчев - министър на държавната администрация относно неизплащане на сумата от 9 хил. 700 лв. по договор за поддръжка на парково стопанство на лицето Радослав Райков Илиев, президент на ЕТ "Ерика" - гр. Варна, на обект "Почивна база на Министерски съвет" - гр. Варна, курортен комплекс к.к. "Св. Св. Константин и Елена".
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри!
До това питане стигнах след като аз като народен представител дълго време се мъчих да получа някаква информация относно въпросите, които задават моите избиратели към мен. За съжаление, се оказа, извинявам се много, че може да банализирам нещата, но нито има ново време, нито нов морал, господин премиер! За съжаление сме си същите, каквито сме си!
Около два месеца аз се опитвах да разбера от администрацията на Министерски съвет защо именно на този човек, на този дребен производител не се изплаща тази сума и бях безкрайно огорчен, все пак работех в този Министерски съвет за кратко време, не бях даже информиран, не беше направен опит да бъда информиран, а накрая госпожа Полина Иванова - директор на Дирекция "Финансово-стопанска" едва ли не ми се скара с какво право аз я питам за тази фирма защо не се изплащат тези суми?
Представете си, господин премиер, с какво се сблъскват хилядите, десетките хиляди български дребни фирми всеки ден, след като един народен представител не може да получи информация и ние по всеки един повод пращаме тези дребни фирми-производители на село и в града, защото за големите фирми се грижи парламентът, правителството, тяхната е много по-лесна. Тук много бързо се вкарват закони за хазарта, ако трябва, за банки и т.н., но за дребния човек никой не се грижи, а това е в края на краищата сърцето на България - дребния производител. Ние по този начин убиваме желанието за цялата тази демокрация, за която и Вие сте били радетел, и аз, за да дадем път на дребния производител да направи крачки напред.
Ние говорихме и се кълняхме, че ще помагаме на дребния бизнес. Оказа се, че има пречки отвсякъде. Но в какво се състои този въпрос?
На 3 април се сключва договор между управителя на Почивната база на Министерски съвет в гр. Варна - "Св. Св. Константин и Елена", господин Тошко Кръстев и президента на тази фирма - "Ерика" - Радослав Илиев. Това е договор за поддръжка на парковото стопанство. Такъв договор по думите на този господин многократно е бил подновяван и изплащан в такива дребни суми - до 10 хил. лв., които за дребните фирми, естествено, са много важни.
Въпросът го има при господин Калчев. Сигурно той го е разгледал. Сигурно е запитал своите служители. Подписват се съответните документи, изпращат се в Дирекция "Финансово-стопанска" на Министерски съвет. Тази сума трябва да се изплати до края на 2001 г. Никакъв отговор, никакъв сигнал!
Господин Тошко Кръстев - не искам да употребявам думата "жълта метла", веднага е освободен. Сложен е човек от Царската федерация. Сигурно е много добър кадър, въпреки че не е виждал градина, не е виждал Министерски съвет, не е виждал и станция, но такива са времената в България - всяка партия идва, нарежда си своите хора, и започнах, както казах и преди, тъй като той многократно идва при мене, да питам защо не се изплаща тази сума.
Тази фирма, господин премиер, баща му я е открил още от времето на Вълко Червенков и той е гонен от комунистите, затова че си е позволил да бъде частник по време на комунизма. По същия начин него го гонят и сега.
И заради това си позволих това питане - в края на краищата докога дребният частен бизнес ще бъде гонен в България? И притискан! Не е ли по-добре да бъдем коректни към него, отколкото да търсим тези 5 хил. лв. по някакъв начин да се дават във вид на заем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.
Заповядайте за отговор, министър Калчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кирчев! Това не е стандартно обръщение към господин Кирчев. Той наистина е уважаван от мен човек. Като бивши кметове сме работили изключително добре.
Съжалявам, че отговорът ми ще бъде страшно негативен, тъй като тук не става въпрос за нежелание за плащане на 9 хил. лв. Тук става въпрос за издадени актове и документи с невярно съдържание, които в момента се проверяват от Държавен финансов контрол.
Преди да пристъпя към отговора по същество, господин Кирчев, бих искал да Ви кажа само две думи за статута на базата "Св. Св. Константин и Елена", тъй като тя не е самостоятелно юридическо лице, тя не е и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и тяхната самостоятелност по разпореждането, респективно разплащането с бюджетни средства, след въвеждането на единната сметка през 2001 г. се свежда само до оформянето на първичните разплащателни документи и представянето им за проверка, одобряване, нареждане и плащане от Дирекция "Финансово-стопански дейности" към администрацията на Министерски съвет.
От друга страна, съгласно чл. 98, т. 14 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация, функции и задължения на "Финансово-стопански дейности", респективно на директора е, да контролира дейността на обектите, един от които е и Почивната база "Св. Св. Константин и Елена" - Варна.
В тази връзка стопанските договори, които се сключват от субектите, подлежат на предварително писмено съгласуване от ресорни експерти, които са по съответната стопанска дейност като инвеститор, икономист и юрисконсулт, а впоследствие - на писмено утвърждаване от директора на дирекцията.
По конкретния договор, сключен между тогавашния управител на Почивната база във Варна господин Тошко Кръстев и фирма ЕТ "Радослав Илиев - Ерика", след пълна и задълбочена служебна проверка се установи следното.
Само между другото искам да ви кажа, че господин Тошко Кръстев, бившият управител, не е освободен по линия на "жълтата метла", защото такава въобще няма, а той е освободен заради и други щуротии, които е направил, като тази, за която след малко ще получите информация и която се проверява от органите на Държавен финансов контрол, тъй че никаква политическа намеса, уверявам Ви, познаваме се от много години, можете да ми имате доверие, няма.

Договорът е сключен на 3 април 2001 г. с предмет поддръжка на парковото стопанство. Съгласно чл. 3, т. 3 от договора заплащането е следвало да се извърши след съставянето на акт за извършена работа за всеки месец - забележете, за всеки месец поотделно - и двустранното му подписване от страните. При финансови затруднения на почивната база е предвидена възможност заплащането да бъде разсрочено, но такъв случай няма. Тази възможност обаче по никакъв начин не освобождава страните от задължението ежемесечно да съставят актове за изпълнената работа, които да се проверяват и съответно да се приемат от инвеститора.
С оглед сезонността на различните озеленителни работи това условие е абсолютно задължително, за да се осъществи контролът по изпълнението. Така например засадъчните работи се изпълняват през пролетта, а поливният сезон обхваща предимно летните месеци. Би било крайно нереалистично изпълнението на работи от така посочения характер да се контролират по-късно, както е в конкретния случай. Едва през месец октомври единственият съставен с фирмата-изпълнител акт за изпълнени работи е месец октомври 2001 г. и в него са посочени многобройни по количество и видове работи, които е изключено да са изпълнени през месец октомври. 
В този месечен акт са описани например 5600 кв. м обработка на алеи и площадки, 5440 броя поливания на цветя,       43 993 броя поливания на дървета и храсти, 1360 броя плевене и прашене на цветя и редица други операции. Ако се приеме, че посоченият акт се отнася за предшестващи периоди от началото на сключването на договора, то задължително условие, произтичащо от договора, а и от елементарните правила на изпълнението на такъв вид договори, е ежемесечното актуване и приемане на извършените работи с оглед ефективния контрол на реалното им изпълнение.
От друга страна, в така посочения единствен акт се съдържат редица неверни данни, които навеждат към сериозно съмнение относно обема и вида на актуваните работи. Така например в акта е записано, че е извършено поливане върху         15 117 броя дървета и храсти. В действителност цялата площ на прилежащия терен на почивната база във Варна съдържа             16 300 кв. м, в които са включени площите на сградите, алеите, паркингите и други застроени обекти. Ако съпоставим тези данни с данните в акта, ще излезе, че територията на почивната база е озеленена не 100, а над 100 процента, което определено не отговаря на истината. Както звучи абсурдно и фактът, че за един поливен сезон са извършвани по неколкостотин поливания дневно. Неколкостотин поливания дневно!
По договора е предвидено да се начислява печалба в размер на 10 процента върху изпълнените работи, което съответства на 843 лв., а в действителност в единствения издаден от фирмата акт е начислена печалба в размер на 1285 лв., което съответства на    15 процента. Но, да кажем, и това можем да го минем.
Съвсем естествено се налага изводът, че по така посочения договор с едноличен търговец Радослав Илиев са налице констатации на неверни данни и явни фактически грешки. Договорът не е утвърден по надлежния ред, актът за изпълнение на работата е подписан само от домакина на базата, който като длъжностно лице не може да ангажира отговорността на ръководството на базата.
Поради тези съображения считаме, че така описаната работа по представения акт не следва да бъде призната и платена. В близките дни в почивната база "Свети Константин и Елена" вероятно ще приключи проверката на органите на Държавен финансов контрол и ще ви дам още по-точни данни.
Така че не става въпрос нито за жълта метла, нито за незачитане интересите или за неуважение към малките фирми. Бих искал само да посоча, че през 2001 г. на обектите на Министерския съвет на територията на Варна са работили над     15 малки фирми, като: ЕТ "Персей", ЕТ "Коско", ЕТ "Филво", ЕТ "Досев и Имплек", ЕТ "Лилия-Булмарк" ООД и т.н., с които са приключени абсолютно прецизно, коректно и навреме договорните отношения, а също и разплащанията.
Искам да кажа, че нашето правителство твърдо ще се придържа към принципа за спазване и насърчаване интересите на малките и средните фирми, защото - за това сте прав - много рядко влизат такива проблеми за разглеждане в Народното събрание и държавата при всички случаи се старае да помага преди всичко на структуроопределящи фирми, от които наистина има сериозни социални и други последици. Но ние не забравяме малките фирми. В случая не става въпрос за незачитане на малкия и средния бизнес, става въпрос, че ние сме отказали, т.е., нашата администрация е отказала да заплати несъществуващи, неизпълнени видове разходи.
Колкото до новия управител на базата госпожа Снежана Донева, която е назначена за управител на базата, искам да ви кажа, че тя не е член на НДСВ. Тя е член на БСП. И искам да ви кажа, че това е един изключителен професионалист, който през цялата си практика е бил управител само на хотели в "Слънчев бряг" и "Златни пясъци". Нищо друго не е работила тази госпожа през кариерата си.
Както виждате, партийният принцип не е спазен. Спазени са изискванията и принципите на професионализма, които и занапред ще се опитаме да уважаваме и да толерираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Калчев.
Заповядайте за уточняващ въпрос, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър! Народното събрание не е компетентен орган да извършва разследвания по твърдяното от Вас, има разписани документи от Ваши служители. Не се явявам адвокат на лицето тук и съжалявам, че занимаваме Народното събрание с тези проблеми, но след като към един народен представител беше проявено неуважение от администрацията и аз идвах лично при Вас, естествено, къде е другото място, където аз мога да поставя тоя въпрос?
Колкото до Вашите твърдения, естествено, по това могат да се произнесат компетентни органи. Но мога да Ви кажа, че от времето на госпожа Нели Куцкова съществува такава заповед, която дава правомощия на управителите на почивните станции да подписват договори за издръжка и поддръжка на базите на Министерския съвет.
Искам само да Ви кажа, че отново хвърляме нещата на дребните фирми, на дребните производители в съда, а самият президент - той изразява увереност, че ще спечели това дело, но за съжаление тогава, когато той ще си получи парите, те няма да имат стойност.
Така че обвиненията, които тук Вие отправихте - аз пак казвам, тук не е съд, но досега са били изплащани по тия договори тези суми и изведнъж, след освобождаването на Тошко Кръстев, се замразяват отношенията с тази фирма. Все пак благодаря за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Всъщност, допълнителни въпроси не бяха зададени, господин Кирчев.
Господин Калчев, желаете ли думата?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това приключихме питането към министър Калчев.
Продължаваме с актуален въпрос към заместник министър-председателя Костадин Паскалев.
Давам думата на народния представител Панайот Ляков, който да развие своя актуален въпрос.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! През месец януари в Интернет-страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е публикувана информация по повод предстоящото изпълнение на проект БГ-01-02.04 - пътища за достъп до места с туристически интерес. Тази информация е написана изцяло в бъдеще време, т.е., всички дейности, които трябва да се осъществят по проекта, като критерии за допускане в неговата схема, апликационни форми и т.н., бе обявено, че тепърва ще се правят от министерството и тепърва ще се обявяват в електронния сайт на министерството.
Община Стрелча прави директен опит да се включи в схемата на анализацията на този проект. Първо тя представя своите предложения - става дума за три малки пътя на територията на общината, до областния управител и освен това с писмо с вх. № 9900195 от 26 февруари, базирайки се на информацията в Интернет-страницата и във връзка с доказаните културно-исторически обекти в общината, като своеобразно допълнение към вече направените предложения до областния управител се обръща към министерството в лицето на заместник-министър Георги Георгиев с молба да се разреши финансиране и тези пътища, които сега ще назова, да бъдат включени в съответния проект.
Първият от тях е рехабилитация на път до зоната за отдих, спорт и туризъм в местността "Огледалото"; реконструкция на път до Археологическия обект "Жаба-могила" и рехабилитация на път до зона за балнеоложки туризъм - местността "Банище".
В това писмо до министерството има детайлна информация за трите посочени пътя. От тях се вижда, че става въпрос за сравнително малки средства, които обаче могат да дадат значителен ефект.
Успешното възстановяване и модернизиране на гореспоменатата инфраструктура ще бъде съществен принос към икономическото съживяване на района. Община Стрелча - не знам дали колегите и зрителите знаят, но всъщност е вече Долината на розите, там има най-голямо производство на розов цвят. Тя е курорт с национално значение, с лечебни минерални извори, прекрасна природа, чудесен въздух и добра база като почивни станции, хотели и мотели.   
За съжаление обаче отговорните длъжностни лица в повереното Ви министерство не желаят да включат в проекта   БГ-010204 предложените от община Стрелча пътища. Госпожа Мира Янкова, началник-отдел "Ръководител на дейността" по този проект твърди, че тези предложения не са включени, защото не били представени от областния управител, тоест не отговарят на изискванията. Аз смятам, че и трите пътя, които се предлагат, отговарят на изискванията. Освен това смятам, че процедурата, по която е започнала реализацията на този проект, има известни слабости - има разлика между начина, по който се осъществява фактически и както е обявена де юре. Има някакво различие, което според мен трябва да бъде преодоляно и такива обекти да се одобряват само в зависимост от това дали отговарят на съответните изисквания, а не от това дали са предложени от областния управител или не. 
Затова ви питам дали ще бъдат включени в този проект предложените от община Стрелча пътища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Имате думата, господин Паскалев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, във връзка с Вашия въпрос бих споделил следното. Проект БГ-010204 "Общински пътища за достъп до места с туристически интерес" по програма ФАР - "Икономическо и социално сближаване 2001 г." има за цел само рехабилитация, реконструкция и поставяне на указателни знаци на не повече от 30 общински пътища в североизточния и южния централен район. Повтарям, само за рехабилитация и реконструкция. Общата дължина на пътната мрежа, която може да бъде възстановена, е до 200 км, за които е предвидена сума за инвестиции в рамките на 15 млн. евро.
Във връзка със започване на работата по този проект през януари 2002 г. беше съгласувана форма за кандидатстване между Дирекция "Благоустройствени дейности", отдел "Изпълнителна агенция ФАР - Икономическо и социално сближаване" и консултантите по проекта от фирма "Хайдън". До всички областни управители на 12-те области в двата приоритетни региона бяха изпратени писма, придружени от формата за кандидатстване. Краен срок за връщане на попълнените форми с предложения обратно в Министерството на регионалното развитие беше 25 януари 2002 г. В този срок бяха получени 19 предложения от област Пазарджик. Липсваха предложения от общините Белово, Септември и Стрелча. 
Първото предложение на община Стрелча с попълнени форми за трите пътни отсечки беше получено в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 26 февруари 2002 г., което е точно 6 дни след започване на работата на оценителната комисия. Предложението за включване в  годишната програма за финансиране на общинската пътна мрежа на същите три пътни отсечки от кмета на община Стрелча господин Димчо Караиванов е било насочено към Изпълнителна агенция "Пътища" на 5 декември 2001 г. В първоначалния си вид това предложение, естествено, не се придружава от настоящите форми за кандидатстване, което означава, че се кандидатства в съвсем друго направление, за което Съветът за регионално развитие разпредели 32 млн. лв. на заседанието на съответния съвет. 
Ясно става дума, че проектите, които предлага община Стрелча, не са за реконструкция и рехабилитация, а включват и ново строителство, което не отговаря на изискванията на проект БГ-010204. През януари т.г. на новосъздадената интернет-страница на Министерството на регионалното развитие беше публикуван проектният фиш и условията, при които се кандидатства. Това не е категоричното изискване, това е опитът за прозрачност на Министерството на регионалното развитие по отношение на европейските инвестиционни проекти, реализирани чрез програма ФАР и програма ИСПА. Дадени са телефони и адреси за контакти в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
До настоящия момент на въпроса защо пътните отсечки от община Стрелча не са включени в настоящия проект е отговаряно три пъти: на господин Димчо Караиванов, на господин Макридис от делегацията на Европейската комисия, на госпожа Кеслер от Европейския парламент. С по-късна дата беше получено и писмо от областния управител на област Пазарджик господин Иван Димитров, от което може за последен път да се убедите в достоверността на казаното по-горе и всякаква липса на пороци в процедурата по реализация на този проект.
В заключение, бих искал да ви отговоря съвсем конкретно: за съжаление въпросните проекти на община Стрелча не могат да бъдат финансирани по проекта БГ-010204 от програма ФАР, тъй като, първо, не отговарят на условията на проектния фиш и, второ, има закъснение в крайния срок за подаване на въпросните документи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Ляков, имате думата да изкажете отношението си към отговора.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Паскалев, аз Ви благодаря за разясненията. Искам да подкрепя своето становище  - аз не знам кой кога е питал и какви отговори е получавал, лично аз се запознах с проблема по време на приемна в община Стрелча и съм решил, че трябва да получа лично информация, за да видя дали действително така стоят нещата и, ако има нарушение от страна на общинската власт и на кмета и поради тези причини те са пропуснали сроковете, естествено, че Вие няма да правите изключение, а ще спазвате правилата.
И все пак ми се струва, че е хубаво да се знае, че становището на Вашето министерство по отношение на това дали тези предложения отговарят на изискванията, защото Вие казахте, че искат ново строителство, докато доколкото аз съм запознат с предложението и в становището, което чета, Вашият заместник се е разпоредил една седмица след това, има веднага изготвено становище, според мен много компетентно и точно, на господин Румен Гълев, който е директор на Дирекция "Програмна и финансова координация по международните инвестиционни проекти", който е казал, че предложенията на община Стрелча са целесъобразни и напълно съзвучни със замисъла, изложен в проектния фиш на проект БГ-010204 и предлага същите да бъдат одобрени за включване в посочения проект, съответно да бъдат представени в Изпълнителната агенция за по-нататъшно придвижване по установения канален ред на проекта. 
Аз смятам, че след такава оценка от Вашето министерство, би трябвало тези проекти, ако не сега, в следващ етап да бъдат включени, като, разбира се, се спази изискването да бъдат за реконструкция и модернизация, а не за ново строителство. И аз Ви моля за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Паскалев, ако имате желание за реплика, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Ако ми позволите, господин Ляков, бих искал да подчертая следното. От 12-те области, чиито общини кандидатстват по въпросния проект, за област Пазарджик се реализират най-много проекти, а това са 5 проекта с обща дължина 42 км 650 м, приравнени към 7,5 м ширина на пътната настилка. 
Бих искал да кажа и още нещо. Ясно е, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройството различните директори могат да имат различни становища по даден въпрос. Всички тези становища обаче са обсъдени и оценени от оценителната комисия, която е назначена със съответната заповед. Тя е крайният компетентен орган, който съгласува с делегацията на Европейската комисия същността на своята работа. 
Бих искал да подчертая, че са одобрени 28 проекта при предварително изискване 30. Общата дължина до 200 км е точно 193 850 м. И бих искал да кажа това, което ще се случи оттук нататък. През месец август предстои да се проведат тръжните процедури за осъществяване на проектите. Това ще са четири тръжни процедури за строителство, по две тръжни процедури в Североизточния район за планиране и Южен централен район за планиране и съответно международният търг за надзор на строителната дейност.
Много се радвам, че вие оценявате като положителен този проект за развитието на общините и аз ще ви моля за вашата подкрепа за развитие на този проект, за да може реално всички общини в България да кандидатстват при реализацията на подобни проекти, които дават възможност, от една страна, общините да подреждат своите приоритети, от друга страна - да изграждат капацитет в себе си за кандидатстване по европейски инвестиционни проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, министър Паскалев. С това завършихме с актуалните въпроси, отправени към Вас.
Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Тошев. Господин Лъчезар Тошев не е благоволил да се яви.
Министър Петканов, благодаря за готовността Ви да отговорите на въпроса. 
Продължаваме с актуални въпроси към министъра на културата господин Божидар Абрашев.
Има думата народният представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. 
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На размирния Балкански полуостров етническият модел е патент за страната ни. В съвременна България Конституцията, законите и международните ни договорености допринасят за усъвършенстването на модела. У нас се създават реални предпоставки за развитие на културата на етническите и религиозните малцинства и тяхното културно интегриране в българското общество, което гарантира съхраняване на собствената й културна идентичност.
Уважаеми господин министър, през 1969 г. с решение на Централния комитет на Българската комунистическа партия бяха закрити театрите в Кърджали, Шумен и Разград, което помоему е началото на асимилаторската политика или началото на възродителния процес относно културните права на турското малцинство в родината ни. През последните години са направени сериозни крачки относно правата на малцинствата в България. Сериозно разминаване обаче се вижда в развитието на културните права на малцинствата. През 1999 г. парламентът ни ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Според чл. 5, ал. 1 от Конвенцията страните, които са я приели и ратифицирали, се задължават да поощряват условията, необходими за лицата, принадлежащи към националните малцинства, за да поддържат и развиват своята култура. 
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: кога ще бъдат изпълнени клаузите на конвенцията и ще възобновят своята дейност театрите, които развиваха културата на турското малцинство в България до 1969 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Министър Абрашев, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Юсеин, възприемам Вашия актуален въпрос като загриженост за запазването и развитието както на културното многообразие в България, така и на етническата толерантност в общото ни духовно пространство. 
В името на коректността искам да уточня, че през 1969 г. не са закривани държавни турски театри в градовете Шумен, Разград и Кърджали, просто там такива театри не е имало. Към държавните театри в цитираните градове са съществували отдели, които са изнасяли предимно музикално-танцови представления с актуални скечове и сценки на турски език. Дори и след официалното им закриване тези отдели, макар и неравно, макар и с прекъсване, функционират в Разград и Кърджали почти до средата на 1980 г. Не само Рамковата конвенция за защита на малцинствата, но и психологическите модели на взамоотношенията между културните дейци от различните етнически общности у нас допускат създаване на професионални държавни театри, които да изнасят представленията си на турски език. Реализирането на тази идея обаче не е целесъобразно. Причините са изключително прагматични и нямат нищо общо с етническа или културна нетолерантност нито от страна на Министерството на културата, нито от нагласите в националното ни театрално пространство. В момента няма необходимия минимум от професионално подготвени актьори, режисьори и други творчески кадри, които да създават театрални представления на литературен турски език. Подчертавам понятието професионално подготвени, защото със сигурност подмяната на професионалисти с хора, изявяващи се в любителското творчество, ще доведе до печални художествени резултати, до негативен публичен ефект дори и сред турската етническа общност.
Очевидно е, че реализацията на Вашата идея ще трябва да се възприеме като процес във времето. Бих следвало да бъде оптимизирано приемането във висшите театрални заведения на повече турскоговорещи студенти в специалностите "актьорско майсторство" и "режисура". Там и без друго са обучавани студенти от турски произход, които владеят майчиния си език. Министерството на културата се ангажира да ги издири и да направи възможното те да получат допълнителна квалификация по турски език. Но би следвало оттук нататък студентите по театрално изкуство от турски произход успоредно с базисното си професионално обучение да изучават масирано литературен турски език с преподаватели от Софийския университет. Това е единственият начин да се подготвят кадри, които после да се основават на визираните от Вас професионални държавни театри. Ние ще приобщим Министерството на науката и образованието, в чийто ресор са висшите учебни заведения по изкуствата, към решаване на проблема, за да се включат тези студенти в държавната поръчка и да се разработи методика за обучаването им на литературно-сценичен турски език.Единствената реална възможност и разумен ход в този етап при този огромен дефицит на творчески потенциал за реализиране на вашата идея е стартирането на пилотен проект, за който ще кажа няколко думи. След съответен кастиг в един или в два държавни театъра в посочените от Вас градове да се формират и интегрират в общия им състав трупи, които да създават професионални спектакли на турски език. В началото, разбира се, това ще бъдат по-камерни форми, но така ще започне практическата професионализация на творчески кадри и ще се създаде публичен рефлекс за спектакли на турски език.
Важно е да се отбележи, че през последните пет, а особено през последните две години Министерството на културата чрез своя Национален център осигурява ритмичното гостуване на професионални държавни трупи от Турция, които на добър език и на професионално равнище изнасят представления на турски език и участват в български фестивали в големи градове, приоритетно гостуват и в регионите с компактно население от турска етническа общност. Така практически турската общност има възможност достатъчно често и на добро равнище да възприема театралното изкуство на майчиния си език. 
Тенденцията се усилва. Съществува споразумение между Дирекцията на държавните театри на Турция и Националния център за театър, което не агресивно, но последователно активизира обмена между двете страни, като гастроли на трупи, на отделни творци, стимулира реализацията на турска и съответно на българска драматургия.
Нека само споделя, че предстои поредният гастрол на Анкарския държавен театър в България, който ще покаже в Кърджали, Пазарджик и Пловдив спектакъла "Службогонци" от Иван Вазов, поставен от български режисьор. Малко преди това турски режисьори поставиха в драматичните театри на Разград и Пазарджик текстове от турски драматурзи.
Министерството на културата и Националният център за театър си партнират и подпомагат неправителствени организации като например "Балкан Арт" от Русе и други такива в превеждането на стойностни български пиеси на турски език. Вече са правени и турски пиеси на български език, като ние се ангажираме да продължим търсенето на интересни произведения от съвременни турски драматурзи, които да предоставим за сценична реализация на турски език от споменатите пилотни театрални проекти.
Също така, съгласно договора между Националния център за театър и Дирекцията за държавни театри на Република Турция, ще бъде стимулиран непосредственият творчески обмен като турски режисьори ще поставят в наши театри спектакли на турски език. В Министерството на културата в момента се разглежда и предстои скорошна работа по проект "Съвременни етнически взаимодействия, възпитание и развитие на аудиторията", който проект пилотно в Разград, а после и другаде с модерна методика ще развива етническото многообразие и интегриране на театралното изкуство както у съответните творци, така и у зрителите от различните етноси, които живеят в България.
От казаното е очевидно, че диалогът между българския и турския театър, търсенето на единството на българската култура чрез интегриране на различните етнически нюанси са магистрално отворени и наситени с действия.
Завършвам. Естествената логика на този процес, след упорита и планомерна дейност в тази насока и натрупването на адекватен творчески потенциал, след време ще направи възможна и целесъобразна идеята за създаване на държавни професионални театри, които да подготвят спектакли на турски език. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Юсеин, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Бих искал да разберете, господин министър, че идеята не е моя. Идеята е в тази рамкова конвенция, която ще Ви оставя, за да я видят специалистите на Вашето министерство, защото тя е ратифицирана преди 3 години. Според клаузите на тази конвенция ние всяка година трябва да правим доклад дали я изпълняваме или не. За културните права - не знам какво ще запишем в нея - гадаем.
Второ. Убеден съм, че отговорите на министрите ги подготвят Вашите специалисти, но една думичка силно ме нарани - думичката "турскоговорящи". Тези, които слушат тази думичка сега, в момента, също ги зъзне. Това е дума от оня период. Много Ви моля, когато Вашите сътрудници подготвят отговори, да внимават с думите.
Освен това, всички представители на малцинствата в България са също данъкоплатци. Би било хубаво и би било редно тези данъкоплатци да си получат това, което дават като данъкоплатци. Не мога да разбера каква връзка има между моите права и Анкарския театър. Културата в Анкара е съвсем друга, нашата култура тук е съвсем друга.
Аз мисля, че според клаузите на тази рамкова конвенция заслужаваме тези права и министерството ще направи нужното, за да ги получим. Но аз останах с убеждението, че в тази връзка се полуработи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Господин министър, желаете ли да вземете отношение с реплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председателю, не съм имал никакво намерение да засягам когото и да е. И ако някой се чувства засегнат от моите думи, моля за извинение. Не знам какво толкова страшно има в думата "турскоговорящи". Но щом народният представител счита, вероятно има някакво основание.
Аз също имам Рамковата конвенция. Тя е в ръцете ми и там изрично пише за правата на така наречените малцинства. Ние много добре знаем това и не само не игнорираме тези права, а се стараем дотолкова доколкото, заедно с останалите българи, които живеят под българско небе, сме длъжни да равнопоставим всички хора. Уверявам ви, че и в бъдеще нашето намерение ще бъде такова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от господин Иво Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! На 5 април 2002 г. със своя заповед Вие освободихте петима членове на Съвета на директорите на "Бояна филм" ЕАД и назначихте нов Съвет на директорите, но на 18 април отменихте предишната си заповед и възстановихте стария Съвет на директорите. Моят въпрос е свързан с мотивите Ви за едното и за другото действие.
Аз винаги съм се старал да бъда обективен и не бих се наел да отричам положителното в дейността на "Бояна филм" АЕД по времето на Евгений Михайлов, но и в никакъв случай не мога да премълчавам безобразията. И петимата членове на Съвета на директорите са подписали декларации, че нямат фирми със сходен предмет на дейност. Но трима от тях - Евгений Михайлов, Златин Радев и Радослав Спасов, не само имат фирми със сходен предмет на дейност, но и тези фирми продължават да работят. Фактически те са подписали декларации с невярно съдържание. Юристите ще припомнят дали за такова деяние се предвижда от 3 до 5 години затвор.
Има един ревизионен акт от 1999 г. Аз Ви препоръчвам да го прочетете. В него ще намерите много основания в подкрепа на смяната на Борда на директорите. Господин Евгений Михайлов го е подписал с "особено мнение" за груба тенденциозност, но актът е от времето, когато министър на финансите беше Муравей Радев. И кой от нас би допуснал, че при Муравей Радев може да се случи груба тенденциозност и то спрямо свои. Муравей Радев винаги създава впечатление, че от устата му излиза абсолютната истина.
Пак през 1999 г. Евгений Михайлов отдава и то без търг ресторанта и кафенето в Киноцентъра на брат си при цена около  1 долар и 24 цента на квадратен метър. Всички имаме братя и сестри. Моят брат например е получил категорична забрана от мен да се занимава с бизнес и то при положение, че от доста време е безработен, въпреки че е висококвалифициран специалист. Знаем че братът на Екатерина Михайлова беше шеф на ДЗИ по време на нейния мандат и виждаме къде е братът на Евгений Михайлов.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): И за мъжа на Надето?
ИВО АТАНАСОВ: Очевидно, представите за морал са различни, но в този ревизионен акт има много подобни случаи.
Така например чрез своята фирма "Сити вижън" Евгений Михайлов продава филма "Сезонът на канарчетата", на който той е режисьор, но не е и собственик на продуцентските права, защото филмът е произведен със 100 процента субсидия от Министерството на културата чрез Националния филмов център. Той продава правата за разпространение на една американска фирма, без да има законно право на това и т.н., и т.н.
Тъй като времето ми за задаване на въпроса изтече, надявам се да обясните пред народните представители по този начин - чрез микрофоните, чрез камерите, и пред нашата общественост, която се интересува от съдбата на Киноцентъра, какви са били мотивите за едната и за другата Ви заповед. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов! С настоящото ви информирам, че основанията ми, свързани с промяна в състава на директорите на "Бояна филм" ЕАД, са следните. 
Действително беше извършена цялостна смяна на Съвета на директорите на "Бояна филм" ЕАД - София, на база и с правата, които ми дават Търговският закон или Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата и предприятията. В скоби ще отбележа, че поправките в този закон не ме задължават да давам обяснения за извършените промени. Изобщо не ме задължават. Независимо от това, аз го правя. 
Промяната целеше единствено търсенето на нова форма за бързо и консолидирано решение на реализацията на стратегията за приватизацията на "Бояна филм" ЕАД - София, приета с решение № 527 на Министерския съвет от 4 юли 2001 г., няколко дни преди  края на старото правителство. Смяната на Съвета на директорите е нещо естествено и причините не трябва да бъдат свързани единствено и само с нарушения. Но за съжаление в публичното пространство се появиха съмнения за целите на тази смяна, както и намеци за евентуално участие на хора от Министерството на културата в новия съвет със спекулативни цели. Едновременно с това от Съвета на директорите, условно да го наречем стария, беше поискано на 17 април 2002 г. извършване на вътрешен финансов одит от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол за период от 1 януари 2000 г. до 31 март 2002 г. и в реализация, начиная от 9 май 2002 г. 
Предвид на горното, прецених, че би било по-добре, ако се създаде нов, да го наречем, смесен съвет, от който да бъдат извадени личностите, свързани по един или друг начин с Министерството на културата. Това наложи и издаването на нова заповед от 18 април 2002 г. С тази промяна изявих желанието си за приемственост, подчертавам, приемственост в работата на екипа на Съвета на директорите, доброто си намерение и загриженост за българското кино и от тази гледна точка извършените от мен управленски решения бяха необходими и правилни.
Предвид на изложеното, ви уверявам, макар и противоречиви на пръв поглед, че решенията са ми правилни и защитават единствено интересите на държавата и желанието ми да съществува българското кино, което безспорно трябва да продължава да бъде актуално за българската култура.
Що се отнася до извършената проверка, резултатите тепърва ще ги коментирам. Кой има фирми, кой няма фирми - всичко това се решава с документи, а не с  твърдения. Само с документи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Атанасов има думата да изрази отношението си към отговора.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър! Останах с впечатлението, че не сте ме разбрали добре. Вие защитавате един Съвет на директорите, в който трима от членовете имат фирми, които продължават да действат. Аз след малко ще Ви дам документите, но се надявам все пак и Вие да имате някаква документация. И Вие трябва да реагирате на секундата на такива факти, след като това не прави, да речем, главният прокурор на Републиката. 
На 8 март т.г. с един от членовете на Съвета на директорите - Златин Радев, "Бояна филм" ЕАД сключва договор като с едноличен търговец. Представяте ли си какво означава това? Това е все едно, ако утре Надежда Михайлова стане председател на парламента, да сключи договор с огромния гараж, който нейното семейство на много ниска цена придоби по време на мандата, да сключи договор парламентът да предостави колите на семейния гараж за обслужване. Даже нещо повече, той е сключил договор със самия себе си! Взел е 22 хил. лв. от Националния филмов център, става продуцент, а държавното дружество, в което участва, му става копродуцент. Извинете, но това го няма и в сицилианската мафия! И вие твърдите, че е нормално да има такава приемственост! Ясно е защо ще има такава приемственост. Ясно е, че не от любов към киното вуйчо Ваньо на последното заседание на синия Министерски съвет взе решение за приватизация на "Бояна филм" ЕАД. Цялата борба именно е за тази приватизация. Ако Вие допуснете тези 700 дка земя да бъдат приватизирани отделно, това означава да погребете българското кинопроизводство, това означава да продължите интересите на тази върхушка, която изчеждаше България през последните четири години и по време на Вашето управление. 
Няма никакво успокоение от това, което се обяснява, че като се продадат терените, парите щели да се вложат за създаване на български филми. Първо, такава законова възможност няма. Второ, кой нормален човек би си продал видеото, за да си купи две касети? 
Предполагам, че по този проблем ще имаме още много срещи и в парламента, и на друго място, но съм крайно недоволен от Вашия отговор, който получих днес. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
Искам да кажа, че става дума за "Златин Радев" ЕТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Думата има министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: За да мога да коментирам това, много Ви моля да видя документите. Сега в момента не е в ръцете ми този документ и не бих могъл да се произнеса.
Има техника за преминаването от продажба на тези земи евентуално във фонд "Култура", за да се използва за българското кино. В този смисъл вероятно ще бъде внесен доста скоро такъв проект за одобрение от Министерския съвет. Защото грижата както на мен, така и на всички, е парите да останат за българското кино, но това трябва да се извърши по определена процедура.
Накрая още един път искам да помоля господин Иво Атанасов да ми даде тези документи, за да мога да ги проуча. Дайте ми ги. Ще Ви благодаря за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След размяна на документи приключваме с въпросите към министъра на културата. 
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на здравеопазването Божидар Финков.
Има думата народната представителка Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Финков! Надявам се, че нашият разговор с Вас, господин министре, ще бъде значително по-ползотворен от този между моя колега и господин Абрашев, който освен да даде доказателство, че не е в час, не успя нищо друго. Вероятно жена му не му е оказала достатъчно съдействие.
Зададох Ви два актуални въпроса, които смятам, че са особено актуални за българските граждани. Първият от тях касае сигналите за корупция в системата за снабдяване на болниците с лекарства и, разбира се, стесних въпроса за снабдяване на болниците с лекарства, финансирани от Министерството на здравеопазването, за да Ви дам възможност да проверите съвсем точно въпроса.
При мен дойде следната информация, касаеща Специализирана болница за активно лечение за сърдечносъдови заболявания "Царица Йоана", болниците в Шумен, Плевен, Пловдив, Бургас, Русе, Александровска болница - София, и "Пирогов". Става дума за създаване покрай снабдяването с лекарства на следната система. Снабдяването става фиктивно в определени случаи. Доставят се лекарства по фактури, а не фактически. Завеждат се така доставените по фактури лекарства в болничните аптеки и се раздават по фиктивни табели по отделения. В крайна сметка се изписват фиктивно. Изписват се на пациенти повече, отколкото действително им се дават, и дори на починали. В крайна сметка Министерството на здравеопазването плаща на болниците по фактури и болниците - съответно на доставчиците.
Втори вариант. Доставят се лекарствата, изписват се фиктивно и фирмата-доставчик си ги прибира, след което ги продава пак. Това за мен е изключително тревожно, защото знаете какъв недостиг на финансиране има за здравеопазването и че е практика пациентите да си купуват лекарства, особено когато става дума за скъпи и трудни за намиране лекарства. Става дума за един бизнес с човешкото здраве, който според мен е нещо изключително важно днес, когато парите не стигат и няма да достигат.
Получили ли сте такива сигнали? Ако сте ги получили, какво сте направили по тях?
Надявам се да разбирате цялата добронамереност, с която Ви задавам въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева, уважаеми господа народни представители! Така, както е представен пред мен писменият въпрос, той изглежда така: има ли проблеми в системата на здравеопазването със заплащането на лекарствата на фирмите, които ги доставят в болниците? Ако такива са налице, от кога са ви известни и какви мерки сте предприели за решението им.
В този смисъл аз малко...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Това е вторият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е вторият въпрос. Първият въпрос е: получили ли сте сигнали за корупция в системата на снабдяване с лекарства на болниците, финансирани от Министерството на здравеопазването? 
Следва още един въпрос след това.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Моля да ме извините. Изцяло моя е грешката.
Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 5 от Закона за лечебните заведения държавата финансира държавните лечебни заведения за болнична помощ, които са търговски дружества, по осъществяваната по договори с държавата дейност чрез целеви субсидии, одобрени със Закона за бюджета за 2002 г.
Субсидиите от държавния бюджет, предвиждани чрез министерството, не са единствените източници на финансиране на лечебните заведения. Такива могат да бъдат: Националната здравноосигурителна каса, доброволни здравноосигурителни фондове, местни и чуждестранни юридически и физически лица, както и собствени приходи.
Във връзка с провежданите от лечебните заведения конкурси по Закона за обществените поръчки Министерството на здравеопазването чрез сключените договори за субсидиране е въвело задължения за лечебните заведения да уведомяват министерството относно предотвратяване на подготвените процедури по Закона за обществените поръчки и наредбата най-малко 15 дни преди оповестяването на процедурата по съответния ред. Представят се също така решенията за откриване на процедурата, както и информация относно основните изисквания към кандидатите, критерии за оценяване и стойността на поръчката.
В министерството е създадена организация за предварителен контрол по законосъобразност на провежданите процедури чрез проверка на съответствието на решението за възлагане с изискванията на чл. 22 от Закона за обществените поръчки, както и контрол върху стойността на поръчките и възможностите за финансирането им от лечебното заведение - в смисъл дали са обезпечени.
С оглед намаляване възможността за източване на средства през 2002 г. в министерството бе проведена процедура за договаряне пределни цени на лекарствени продукти, заемащи най-голям относителен дял по отношение разходите на болниците - антибиотици, разтвори за парентерално приложение, така нареченият виртуален търг. Договорените цени са сведени до знанието на изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ и те са инструктирани да ги спазват.
Друг начин за осъществяване контрол върху процедурите по доставка на медикаменти е в обобщаването на данните, съдържащи се в докладите от органите на Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол след извършените от тях финансови одити.
За одитирания период до 31.12.2001 г. в Министерството на здравеопазването са постъпили 12 доклада от териториалните органи на Сметната палата за извършени одити в ХЕИ и към настоящия момент се обобщават нейни доклади за извършените проверки на 28-те центрове за спешна медицинска помощ. Постъпили са и над 10 доклада от териториалните органи на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол за извършван през 2001 г. финансов одит в лечебни заведения. Понастоящем се извършват одити и се очакват доклади за още 15 обекта. В съответствие с констатираните нарушения в качеството си на едноличен собственик на капитала, респективно акционер-съдружник в лечебните заведения, министърът на здравеопазването изисква приемането на мерки за отстраняване на нарушенията и следи за своевременното им извършване. Към настоящия момент в Министерството на здравеопазването не са постъпвали сигнали, съдържащи данни за "корупция в системата на снабдяване с лекарства в болниците", нито има такива констатации в обобщените доклади на Сметната палата и Държавния финансов контрол в официален вид. Констатирано е, че като възложители на поръчки лечебните заведения са допуснали извършването на нарушения на Закона за обществените поръчки. Извършените нарушения обаче са деяния, за които няма достатъчно данни за "корупция", тоест, няма данни, че съдържат признаците на престъпления по смисъла на Наказателния кодекс. А по неофициални данни сведения за корупция са получавани и във връзка с това са предизвиквани проверки от страна на Националната служба "Сигурност" в няколко от посочените от Вас лечебни заведения. Проверките текат и резултати още нямаме. Но когато дойдат, поемам личния ангажимент да Ви уведомя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народната представителка Татяна Дончева да изрази отношението си към отговора.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министре, смятам, че Ваше задължение е освен да бъдете прекрасен лекар и добре разбиращ проблемите на здравеопазването е и да се погрижите да не толерирате съзнателно или не корупцията в системата ви. 
Вие сте получили на 5 март 2002 г. една писмо от Асоциацията на търговците на едро с лекарства. Те са осем най-едри. В т. 4 от това писмо се твърди следното:
"Молим да се извърши проверка дали "Магинет" ООД доставя  в определени здравни заведения лекарства, които реално никога не са внасяни или закупувани от местен пазар или количеството им при продажбите по фактури многократно нахвърля реалния внос. Ако в резултат на проверката се установи, че това е вярно, молим да се сезирате прокуратурата..." и така нататък. 
Начинът, по който вървите  към проблема, според мен, е погрешен, защото не отчита, че във веригата, за която Ви говорих, участват и шефове на здравни заведения, понякога и шефове на отделения, шефове на болнични аптеки и главни счетоводители. Ако карате самите нарушители, измамници, присвоители и така нататък да се самопроверяват, никога няма да стигнете до истината. За сметка на това пациентите на тези здравни заведения ще продължат да си носят лекарствата, а някои от някъде от държавния бюджет да финансира това. 
Смятам, че случаят е изключително тревожен. Независимо, че сигналът Ви е от останалите едри дистрибутори само за "Магинет", един разумен министър ще направи проверка на всички по следния прост начин. Няма нужда да се правят така хаотично проверки, които да се заключават само в системата на болниците. Те няма да открият нищо. Трябва да се направи проста съпоставка между лекарствата, които са изписани в болниците, които са дадени по фактури, които са платени от министерството и които са внесени отвън, респективно купени от местен пазар. Това е проста работа. Финансовите години 2000 и 2001 са приключени. Неслучайно става проблем с фирмата "Магинет". Това е фирма, която е била близка до  "Бъдеще за България", в момента близка до НДСВ. България е пълна с бизнесмени, които танцуват с всеки нов управляващ и си търсят място под слънцето. Те така разбират пазарната икономика. Но грижата, според мен, и на Вас като министър, и на нас като народни представители, е да се сложи ред тук и според мен абсолютно задължително е още от сега, буквално от понеделник, със системата на вътрешния финансов контрол да изискате спешни ревизии поне и на първо време на осемте болници, за чието финансиране Вие лично отговаряте. Мога да ви дам и отделни дати, в които има данни, включително и за още една модификация - фактурирана разновидност на медикамент по скъпа цена с висока концентрация, а всъщност предаден медикамент с ниска концентрация на половин цена. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Дончева.
Желаете ли реплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева, уважаеми народни представители! Аз се опитах накратко да изложа механизмите, по които ние се стремим да ограничим неправомерните, нецелесъобразните разходи в системата на здравеопазването, както и да ограничим възможността за възникване на корупционни ситуации, за които Вие споменавате. Разбира се тези сигнали, за които Вие сега споделихте, аз също ги имам, включително и доста повече. Само в скоби искам да кажа, че нито аз, нито Вие трябва да приемем да бъдем въвлечени в търговската война между фирмите, поради което смятам, че има компетентни органи, на които, като бъдат предоставени достатъчно данни, а това вече е направено, както споменах в изложението, те ще си свършат работата. 
Пак искам да Ви кажа, че всички постъпили при нас  сигнали са предоставени на Националната следствена служба и оттам са предприети съответните дейности не само спрямо фирмата, която споменахте, а спрямо още няколко едри дистрибутора от асоциация "Ател". Това писмо, което имате, аз също го имам, естествено. След това има още две писма, в които асоциацията се отказва от някои от точките, които фигурират в писмото от 5 май, не знаех, че ще стане дума за това, но те са на разположение, може би ги имате. 
Така че както и досега, така и в бъдеще аз мисля, че се прави всичко, което е възможно, за ограничаване на едрата корупция. Дребната корупция, която касае чисто вътреболнични операции, някои от които даже и на Вас не са известни, не води до тежки финансови загуби. И освен това е изключително трудна за контрол. Става въпрос когато персоналът изписва лекарства за себе си. Това може да се проверява по табели, по лекарствен лист, през аптеката. Нашите впечатления са, че там продължава да съществува своеобразно неправомерно изземване на медикаменти от болниците за лични нужди на персонала. В тази насока единствените хора, които биха могли да се справят предвид изключителната мащабност на проблема, независимо от ниския икономически ефект, могат да бъдат само изпълнителните директори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос на народната представителка Татяна Дончева. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министре, без да издребняваме, Вие завършихте първата част на своето изложение с това, че нямате сигнали за корупция. И в отношението си към това, което аз Ви казах, отговорихте, че имате тези сигнали, които аз изложих. Вие разбирате, че изпадате в една деликатна ситуация, в каквато не бих искала да Ви виждам.
И тъй като говорихме за търговска война и за едрите дистрибутори на лекарства, които са част от тази корупция, аз наистина искам да Ви уверя, че преди да опирате до Националната служба за сигурност, за да търсите последици, е много добре да си създадете организация в министерството, включително със система на внезапни проверки. Всяко разбиране, че това не е Ваша работа, защото не сте разследващи съд, прокуратура, МВР, спецслужба и така нататък, е просто погрешно. Всеки добър администратор може да хване корупцията най-напред пред вратите на собствения си кабинет. И това е много по-лесно.
Тъй като в момента наистина има търговска война между едрите дистрибутори и тя на няколко пъти ви изправи косите, веднъж с един проблем с инсулина, малко след това с един проблем с ваксините, по въвеждане на ДДС върху лекарствата с това, че се оказа, че наредбата за пределните цени не е съобразена с новите изменения на закона. На следващо място с това, че позволихте производителите на едро да качат 30 - 40% върху цените на лекарствата без да има финансово оправдание за това и никой от вашето министерство не обясни защо това се наложи. Просто изгорихте един заместник-финансов министър, който отчаяно твърдеше, че по негови сметки с 5% може да има увеличение, а не с 35. Но стана с 35.
Сега как стигаме до войната и до това на кого плаща министерството за задълженията за доставки на лекарства, на кого не и защо? 
Признавате ли, че има проблеми в системата на здравеопазването със заплащането на лекарствата на фирмите-доставчици? И бихте ли ни казали какви са размерите на тези задължения що се отнася до Министерството на финансите, поне на най-едрите доставчици, и какво се прави в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожа Дончева.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева, уважаеми народни представители! Въпросът, който поставяте относно проблемите по заплащането на лекарствата за болниците е част от сериозния проблем на задлъжнялостта на болниците и произтичащите от това затруднения в отношенията им с доставчиците и в цялостната им дейност като лечебни заведения за болнична помощ.
Този проблем не е нов, но продължава да бъде актуален и може би е един от най-тежките проблеми, с който аз и моя екип се сблъскахме при поемането на управлението в средата на миналата година. По наши данни към 31.03.2002 г. лечебните заведения за болнична помощ, които получават субсидии чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, имат общо неразплатени разходи в размер на 66 млн. лв. От тях най-голям относителен дял са задълженията за медикаменти в размер на 38 млн. лв., което представлява 57% от общата маса на задълженията. Подчертавам, че това е един от най-сериозните проблеми, които съпътстват дейността през последните две - три години на Министерство на здравеопазването и цялата здравна система.
Проблемът възниква и се задълбочава още през края на 1999 г. Към 1.1.2001 г. неразплатените разходи на лечебните заведения за болнична помощ от системата на министерството са били в размер около 43 млн. лв., в т.ч. за лекарства и консумативи - 32 млн. лв. Естествено, това рефлектира върху взаимоотношенията с основните доставчици на болниците. Основна част от тях са неуредени задължения на многопрофилните болници за активно лечение, бившите окръжни болници, - 22,5 млн. лв., и на университетските болници във Варна, Плевен, Пловдив и Стара Загора - общо 13,5 млн. лв., с които тези заведения преминаха на финансиране от общините, съответно от Министерството на образованието и Министерството на финансите, на финансиране от бюджета на Министерството на здравеопазването. Говоря за университетските болници.
През цялата 2001 г. задлъжнялостта на болниците продължава да нараства, като към 31.7.2001 г. неразплатените разходи достигат 53 млн. лв., а в края на месец декември същата година - 67 млн. 130 хил. лв.
Тенденцията за увеличаване на задлъжнялостта на болниците основно се дължи на системното и недостатъчно финансиране през последните няколко години от страна на републиканския бюджет. През цялата 2001 г. субсидиите, които министерството превежда на лечебните заведения, са само за заплати, осигуровки и най-, най-необходимото за поддържане на болничната инфраструктура, частични плащания на ток, парно и вода.
Искам да отбележа, че в края на месец декември 2001 г. по решение на правителството на Министерството на здравеопазването бяха предоставени целево 30 млн. лв. над утвърдения първоначален бюджет, които са разпределени приоритетно за погасяване на задълженията на болниците с най-големи просрочия, в т.ч. за ток, парно, вода и медикаменти. Така изпълнението на бюджета 2001 г. стана 99,8 на сто. В резултат на това в началото на 2002 г. болниците получиха възможност за известно стабилизиране на финансовото състояние като неразплатените разходи бяха сведени до около 47 млн. лв.
За съжаление, през настоящата година възникнаха някои обективни обстоятелства и фактори, основните от които е забавянето на подписването на Националния рамков договор и свързаното с това финансиране, което болниците трябваше да получат по клиничните пътеки. За целта бяха предвидени около 100 млн. лв. Договорът още не е подписан.
Този факт, както и това, че в края на 2001 г. не бяха изцяло погасени натрупаните задължения, формира тенденция за ново нарастване задълженията на болниците и произтичащите от това проблеми по разплащането на лекарствата на основни доставчици.
От страна на Министерството на здравеопазването са предприети следните мерки за преодоляване на тези трудности:
Първо, през месец август 2001 г. беше извършен цялостен и задълбочен анализ и оценка на общото функционално състояние на болниците, в т.ч. използваемостта на легловия фонд, на материалната база, на извършваните медицински дейности, на организационната структура и числеността на персонала. В тази връзка се предприеха конкретни действия за усъвършенстване и рационализиране на дейностите и оптимизиране капацитета на лечебните заведения за болнична помощ с оглед постигане на по-добро съотношение цена - дейност.
Второ, през месец февруари 2002 г. в Министерството на здравеопазването се извърши цялостен преглед на здравната система с оглед да се установи съответствието между обема и структурата на потребностите от здравна помощ в страната и съществуващата мрежа от лечебни здравни заведения. На основата на направените изводи и оценки са дадени конкретни препоръки за привеждане на структурата и дейността на болниците съобразно реалните потребности от медицински услуги и наличния ресурс за тяхното финансиране.
Анализът обхвана и лекарствената политика, системата по изписване и контрола на скъпоструващи лекарства, необходимостта от оптимизиране на разходите за лекарства на отделните болници.
Трето, отчитайки обстоятелството, че основната част от задълженията и то с най-големи просрочия е за доставки на лекарства и медицински консумативи от няколко основни доставчици в страната, които покриват около 80 на сто от пазара на тези продукти, с разрешение на Министерството на финансите през месеците март и април т.г. на болниците с най-големи задължения за медикаменти и консумативи беше осигурено изпреварващо финансиране в размер на 10 млн. лв., в резултат на което задлъжнялостта на болниците към някои основни доставчици като търговска верига "Магинет", "Калиман", "Санита", "Фармаекспрес", "Маримпекс" и други е намалена от 17 млн. на 7 млн. към 12.4.2002 г.
Четвърто, в болниците, в които е констатирано необосновано нарастване на задлъжнялостта и неспазване на определените в закона ред и приоритети на плащанията, се извършват целеви проверки от Инспектората на Министерството на здравеопазването. Въз основа на това са предприети и ще продължават да бъдат предприемани предвидените в закона мерки.
Проблемът с неразплатените разходи и просрочените задължения на болниците от системата на министерството е поставен от моя страна няколко пъти за разглеждане в Комисията по здравеопазване на Народното събрание, първия път преди приемането на Закона за държавния бюджет миналата година.
Независимо от всички наши усилия и конкретни действия, за които ви информирах, трябва да признаем, че въпросът за неразплатените разходи в болниците е сериозен проблем, който е невъзможно да бъде преодолян само с административни мерки от страна на Министерството на здравеопазването, с бюджетни рестрикции или преструктуриране на дейността. Поне това не е възможно да стане в рамките на няколко месеца, може би и години.
За успешното решаване на проблема със задлъжнялостта на болниците разчитаме на разбиране, съдействие и подкрепа на всички парламентарно представени политически сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, госпожо Дончева, да изразите отношението си към отговора.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, вярвам, че се убедихте от собствения си отговор, каква беше ролята и значението на първия ми въпрос. И как е хубаво всеки лев, предвиден за лекарства, да отиде наистина за пациентите.
Но вярвам, че също така ще се съгласите, че търговската война между едрите дистрибутори е свързана с относително справедливото разпределяне на парите, които министерството отпуска за покриване на задълженията, независимо че парите не стигат.
Има едно обвинение към Вашето министерство, което тегне от месеци наред, че фирма "Магинет" се фаворизира очевидно и че нейните задължения се плащат с очевидно предимство благодарение на близостта на главния секретар на ведомството с тази фирма, чрез това, че е съученик на дъщерята, на сина на собственичката, без това, че момичето, с което живее, работи във фирмата, и се внушават непрекъснато и други зависимости.
Тъй като аз не искам да изпадна в необосновани обвинения, в неща от рода на "рекъл, казал, чул-недочул", вие разбирате, че на такива упреци може да се отговори по един единствен начин: процедурата по заплащане на всички фирми - едри доставчици на лекарства, трябва да бъде максимално прозрачна и да не бъде само в ръцете на един човек, независимо че той може да ви се струва много ловък администратор. Когато тя е в ръцете на един човек и когато хората могат да намерят очевидни зависимости, се внушават и други зависимости, вероятно не неоснователни.
По начина, по който върви заплащането на закъснелите доставки за лекарства, вие разбирате, че самото заплащане се превръща в бизнес. А заплащането, което е превърнато в бизнес, обикновено означава комисиони за държавните чиновници, от които то зависи. Министерството има сериозни проблеми по Закона за обществените поръчки. Не са единични случаите, когато конкурсите за обществени поръчки не приключват с договори, като започват да се изнудват онези, които са спечели конкурсите, за всякакви неща. Това означава, че трябва да промените системата във ведомството си, да направите един допълнителен контрол от самия себе си като министър и да не позволявате зад гърба Ви да се прави каквото и да било.
Няма да се спирам на такъв уж дребен факт като този, че Вашият главен секретар с писмо № 20-00-58 от 26.2.2002 г. е разпоредил на шефовете на болници да не правят заявки за доставки по вече сключени договори и да не се сключват нови договори с доставчици, които имат неуредени просрочени задължения, даже да са спечелили търгове и конкурси. Това е грубо нарушение на Закона за обществените поръчки. Като нямате възможност да плащате, няма да обявявате поръчки. А когато обявявате поръчки, започвате да играете с поръчките! Тук вече става страшно! Вие разбирате, че тези числа, за които Вие ни говорихте, нямат особен смисъл.
В заключение на двата въпроса, надявам се ще разберете загрижеността на Коалиция за България по тези проблеми и ще се включите в тяхното адекватно решаване, а не в тяхното прехвърляне на друга компетентна по Ваше преценка инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожа Дончева.
За кратка реплика - господин Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева, уважаеми господа народни представители! Поставихте нови въпроси. Например, ще Ви дам проучването на Национална следствена служба, както и на самата "Ател" дали жената на главния секретар Карабатаков работи в "Магинет", а също и дали Карабатаков, мисля, че споменахме, че ми е съученик. Ще Ви го връча лично, по куриер, обещавам, за да не питате повече тези въпроси. Те са изчерпани отдавна.
Процедурите, провеждани в министерството по Закона за обществените поръчки от времето, в което аз съм министър, са прозрачни и са оспорвани три процедури. За справка, миналата година са 51. Сега са три. Един от следващите актуални въпроси е отправен към една от тези процедури. Ако останете, ще изслушате и този отговор.
Каквото може се прави. Всички плащания, които се извършват от министерството, се приемат от ръководството на министерството и се вписват в протокол, след което платежните нареждания подписвам лично аз. Така че ако има някой, дето еднолично подписва, това съм аз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов - за процедурен въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Ще помоля народните представители да гласуваме за кратко удължаване на заседанието, за да може да завърши следващото питане и да мога и аз да задам своя актуален въпрос, който също е свързан със снабдяването с лекарства за онкоболните. Мисля, че това няма да отнеме повече от 15 минути.
За да не се ангажира допълнително и времето на министъра, ще помоля да гласувате това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на господин Янаки Стоилов е да продължим заседанието до приключване на отговорите на въпросите и питанията към министър Финков.
Има ли възражения? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 3, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Продължаваме с питането на народния представител Стойчо Кацаров.
Заповядайте, господин Кацаров. Имате 5 минути да развиете питането си, след което министър Финков ще има до 10 минути за отговор.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да използвам за повод и основна причина за моето питане към Вас е липсата в момента на ваксини за хепатит "Б", на ваксини за морбили, рубеола и паротит. И бих желал в рамките на това питане, заедно с Вас да се опитаме да изясним каква е причината за това. Защото от данните, които имам, и от документите, с които разполагам, излиза, че причината е в Министерството на здравеопазването и в министъра на здравеопазването. И от това, което се е случило, и за което ще стане дума след малко, сериозно мирише на корупция. И то не в смисъла, в който беше поставен въпросът преди малко, а директно за неща, които са се случили в Министерство на здравеопазването.
По една традиция министерството закупува ежегодно ваксини, всички видове ваксини, провеждайки търгове. 
Първият въпрос, който бих искал да Ви поставя, е принципен. Смятате ли, че не по-правилно министерството да се откаже от тази порочна практика на провеждане на търгове? Има и друг начин да бъде осигурено снабдяването с лекарства и с ваксини, а не само провеждане на търгове. Тъй като има само една причина, която се изтъква за основателна за провеждането на търговете, а именно, че по този начин се постига по-ниска цена на закупуването и се прави икономия на държавния бюджет. От това, което ще кажа след малко, всички ще разберат, че дори и тази цел не се постига. Всъщност министерството договаря лекарства на по-високи цени от тези, които са предложени по време на тръжната процедура. И то на значително по-високи.
На второ място, веднага идва въпросът защо този търг не е проведен в края на миналата година, каквато е обичайната практика, за да се закупят ваксини за 2002 г., а вместо това са проведени, обърнете внимание, не един, а два търга. Два търга за едни и същи ваксини. Единият е проведен през м. януари, вторият е проведен през м. март. 
Една от фирмите-участници е обжалвала тръжната процедура. Става въпрос за френската фирма "Авенсис Пастьор". Не че има нещо кой знае какво в това да се обжалва тръжна процедура, но ако погледнем данните, с които разполагам и аз в момента, с които, разбира се, разполага и министерството, действително излизат въпроси, на които аз поне не мога да намеря разумен отговор.
Основният проблем е, че всъщност, използвайки - не знам как да го характеризирам като техника - използвайки една такава техника, заобикаляща закона, министерството всъщност в разрез с изискванията на Закона за обществените поръчки, намалява тежестта на показателя цена за сметка на показатели като качество, като срокове на плащане и т.н.
Фактически основното изискване на закона е показателят цена да бъде най-малко 65 на сто от общата оценка на търга. По начина, по който е проведен този търг в Министерството на здравеопазването, излиза, че показателят цена е едва 13 процента. Това е нарушение на едно основно изискване, императивно изискване на Закона за обществените поръчки.

Не мога да си обясня на какво основание и с какво самочувствие служители от Министерството на здравеопазването - не лекари, обърнете внимание - участници в Тръжната комисия си позволяват да квалифицират по качество продукти. Тук става въпрос за двама световноизвестни производители на ваксини. В никакъв случай не искам да кажа, че този, който е обявен за победител е по-лош или неговите ваксини са по-некачествени, но е абсурд да се прави сравнение на качество по показатели като "имунологична ефективност", като "епидемиологична ефективност" и да се твърди, че ваксината на "Авентис-Пастьор" е пет пъти с по-лошо качество от ваксината на "Глаксо - Смит", примерно. Това е абсурд! Това е абсурд, още повече, да се прави от хора, които дори не са и лекари. И това да става основание търгът да се присъди на другата фирма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Завършвам, господин председател.
Искам да спомена в заключение само една цифра. В резултат на това нещо държавният бюджет е ощетен с 276 475.20 лв. Сумата, с която офертата на "Авентис-Пастьор" е била по-ниска от офертата, която е спечелила търга. Въпросът ми е защо, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Кацаров, уважаеми господа депутати!
Доктор Кацаров, този път казахте четири неверни неща.
Първо, ваксина има. Не се е получила никаква дупка в снабдяването с ваксини нито за един момент. Не знам откъде имате тези сведения.
Второ, разликата между офертите на ваксината на "Пастьор" и тази на "Глаксо" е много голяма.  Показателят цена е 65 процента, а не 13, както казахте. По времето, когато Вие сте били в министерството, е била 40. Сега сме я качили на 45. 
Освен това "Пастьор" предоставя корейска ваксина, която не се прави във Франция. Тя се прави само в Азия и Африка, понеже съдържа оловносъдържаща компонента. Допускам, че това го знаете. Би трябвало да го знаете. Поради това тя не се препоръчва за приложение въобще, а пък особено при малки деца.   (Реплики на народния представител Стойчо Кацаров от място.) Това е корейската,  на "Ел Джи Кемикъл" за хепатит. 
Искам да кажа, че оценката за качество не е дадена от нелекари, а е дадена от тримата републикански консултанти. Нашата присъда е тази - ниска оценка за качество, и тъй като има оспорване и по процедура, делото е в съда. Нека той да се  произнесе дали е спазена процедурата.  
Победителят в конкурса зареди всички ХЕИ-та, оттам респективно и съответните служби, без да е подписан договор. Такъв няма да се подпише, докато не приключи делото, така че въпросът с липсата на ваксини беше решен своевременно.
Между другото това, което Ви казвам, и  за което разполагам с много подробна информация, но нямам време да го изложа, беше предоставено при една регулярна среща на френския посланик на "Пастьор" в България, който няма нищо общо с "Пастьор" за ваксини, заедно с обширен литературен материал, който касае качеството на ваксините. Разбира се, споменахте и други неща, на които мисля, че не е нужно да отговарям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Доктор Кацаров, имате право да зададете до два уточняващи въпроса. Заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, ваксината, за която говорите, е в списъка на Световната здравна организация като допустима ваксина и тя се прилага в целия свят.
Що се отнася до фирмата "Пастьор", тя е един от основоположниците на производството на ваксини в световен мащаб. И да се говори, че тази фирма произвежда лошокачествени ваксини е пълен абсурд!
Вие не отговорихте на част от въпросите, които Ви зададох, но аз ще продължа да задавам въпроси, независимо от това,  че не получавам отговор.
Например, въпросът защо Министерството на здравеопазването е поискало в тръжната документация и за двата търга за въпросната ваксина за хепатит "В" те да бъдат предоставени в саморазграждащи се спринцовки? Това нещо го има в обявите на "Държавен вестник". Аз искам да чуя Вашия отговор на този уточняващ въпрос: защо е поискано да бъдат в саморазглаждащи се спринцовки? 
Защо министърът на здравеопазването не уведомява фирмите за изхода от търга, цитирайки заповедта, тоест своя индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване пред съда и каквото е изискването на закона, а изпращате писма? Е ли това показател за гузна съвест?  Защото всички знаем, че писмото не може да се обжалва. Обжалва се Вашата заповед. Защо Вие изпращате писма? Дали защото не знаете, че трябва да се изпрати заповедта и с нея да се уведоми съответната фирма, независимо коя е тя, а изпращате писма? И това не е само в този случай. Това е абсолютно във всички случаи. Абсолютно във всички случаи!
Защо фирмите не са присъствали на отварянето на офертите?  И то не само на собствените, но и на чуждите оферти - нещо, което също е изискване на закона. Защо в комисиите са участвали хора, които са изготвяли тръжните документи - нещо, което също е забранено от закона. И аз мога да Ви цитирам имена на Ваши служители, които са подготвили тръжните документи и след това са участвали в комисиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, доктор Кацаров.
Господин министър, желаете ли да отговорите на допълнителните въпроси? Знаете, че след това няма да имате право на реплика - след като дам думата на доктор Кацаров.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Кацаров, уважаеми народни представители! Пак задавате много въпроси и на тях едва ли може да се отговори обобщаващо. 
Не са саморазграждащи се, а самоблокиращи се спринцовките, които ограничават повторната употреба. Това е една техническа грешка, която е записана в тръжната документация. Този критерий е свален впоследствие като характеристика на продукта. И търгът не е провеждан по него.  Това не би повлияло върху търга. Това е изискване, което Световната здравна организация дава към всички такива спринцовки, които се използват за ваксиниране, за да се изключи възможността от многократност на употребата.
Това, което считам за по-съществено, за да Ви отговоря, е, че във всички комисии е имало само компетентни хора и няма такива, които да са изготвяли заданията. Винаги външни хора ги провеждат. Винаги  има участие на хора от Министерството на финансите, от Сметната палата и от дирекцията в Министерския съвет по обществените поръчки. Благодаря. Друго нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Доктор Кацаров, желаете ли да изразите отношението си към отговора? 
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател. 
Не само желая да изразя отношението си, но и ще дам още данни, защото част от нещата, които казва министърът, просто не са така.
Това е изискването за саморазграждащи се спринцовки, което вие сте записали в тръжните документи. И на първия търг, който сте провели през месец януари, аз не чух отговор за това защо правите два, а не един търг, вие сте изхвърлили пак тази фирма "Авентис" заради това, че не е предоставила  ваксините в саморазграждащите се спринцовки.
Аз държа да Ви информирам, господин министър, не знам дали е грешка или е направено умишлено, но такива спринцовки в България не са разрешени за употреба. Няма разрешен за употреба такъв продукт. И ще Ви цитирам един текст от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, който казва, че "който произвежда, продава и предоставя за употреба лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 8000 лв."
Аз твърдя сега, че Вие трябва сега да бъдете наказан от директора Агенцията по лекарства, да бъдете глобен затова, че сте съдействали на пазара да излязат лекарства, в случая, защото тези спринцовки са и лекарства по смисъла на закона, все още. И са лекарства, които не са разрешени за употреба. Така излиза. 
Така излиза и ще Ви кажа още нещо - това го имам писмено, мога и да Ви го дам. 
На същия този търг настойчиво е помолена "Авентис -Пастьор" да си оттегли жалбата срещу провеждането на търга, като вашия главен секретар го е уверил, че независимо от това, че този, който е спечелил търга, е имал по-висока цена, той ще дари ваксината на министерството, така че: "Оттеглете си жалбата, ще има втори търг".
Факт е обаче, че ваксината не е дарена, а след това е платена, господин министър! Много такива въпроси има. Много такива въпроси могат да бъдат зададени. Те не могат да бъдат изчерпани в рамките на един парламентарен контрол, още по-малко пък в рамките на едно питане, но аз ще завърша с това, с което започнах моето питане: господин министър, от цялата тази работа мирише на корупция! Мирише на корупция и аз Ви моля като министър - вземете мерки. Вземете мерки това  да не се случва и да не бъдем свидетели на такива неща занапред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Кацаров.
Преминаваме към последния актуален въпрос към министър Финков.
Има думата народният представител Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, господа народни представители, моят въпрос е съвсем конкретен - за липсата на лекарства за лица с онкологични заболявания  от Ловешка област. Тъй като завършваме дискусията по темата за лекарствената политика в рамките на този парламентарен контрол и заради това, че мина доста време от задаването на въпроса до неговия отговор, ще си позволя да разширя съдържанието на въпроса, а накрая - вероятно да поставя и някои принципни въпроси, които прозвучаха вече в дискусията.
Към мен се обърнаха граждани от община Троян и от други населени места в областта за съдействие за осигуряване на лекарства за окнокологично болните. Съгласно установения ред картотекираните в Онкологичния център в гр. Плевен получават лекарства от плевенската болница. Това е в съответствие с установеното райониране. От м. февруари обаче на тях им се отговаря, поне докъм средата на април, че лекарства няма. Тези лекарства са жизнено необходими и тяхната липса застрашава живота и здравето на стотици хора от областта, а вероятно и на много повече от цялата страна, тъй като този случай сигурно не е инцидентен. Допускам, че причината за нарушаването на ритъма при снабдяването с жизнено необходими лекарства вероятно се дължи на несвоевременното провеждане на конкурси за закупуването и впоследствие предоставянето на такива лекарства. Ако средствата от министерството са осигурени, което би трябвало да е така, тогава е  необходимо да се обърне внимание на проблема за времето, в което се провеждат конкурсите, тъй като трябва да има предвиждане и планиране на тези лекарства, за да не се допусне нито месец, в който болните да не могат да ги получават.
И ако това е причината, възниква въпросът кои са лицата в Министерството на здравеопазването, които носят отговорност. Бих искал да чуя Вашия отговор - дали вече са осигурени полагащите се лекарства на лицата с онкологични заболявания, защото получих информация, че този проблем се преодолява, и можете ли да гарантирате, че по основните групи заболявания, за които са предвидени такива лекарства, не само за онкологично болните, до края на годината няма да има смущения в ритъма на тяхното доставяне и получаване? Какви мерки ще предприеме ръководеното от Вас министерство за по-доброто регулиране на въпросите в тази област? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов, уважаеми народни представители, възникналият недостиг от началото на годината е резултат от механизма на договаряне на безплатните лекарства от Приложение 1 на Наредба 23, за което се възлага държавна поръчка. Минималният срок за извършване на процедурата е 70 дни. 
Отчитайки обективната ситуация и цитираните процедурни срокове, в началото на годината Министерството на здравеопазването направи извънредно пряко договаряне на основание чл. 16, т. 2 от Закона за обществените поръчки на  30 позиции от най-необходимите и неотложни за доставка онкологични лекарствени продукти, които  бяха своевременно доставени в онкологичните лечебни заведения. Защо се направи тази поръчка? Горе-долу така засягам и предишния въпрос.
През 2001 г. е обогатена гамата на антитуморните медикаменти с около 15 нови препарата, така че в момента ние сме една от страните, които най-широко и в дълбочина (имам предвид групи по класове на тежест) задоволява с безплатни лекарства лечението на онкологично болните. Значи имаме по-широко задоволяване, включително и от Съединените щати.
В резултат на влезлите нови медикаменти се е получила много сериозна диспропорция, тъй като са застъпени определени фармакологични групи и за някои видове лекарства бяха поръчани и закупени лекарства и за тази година, за други - до средата на тази година, а за трети - само до края на миналата година. За да могат да се изравнят количествата по нашите разчети и за да бъде равномерно снабдяването през 2002 г., бяха направени анекси по процедури с оглед някъде към края на март да имаме балансирано снабдяване във всички лекарствени групи за всички групи онкологични заболявания. При това положение в някои позиции са се получили неточности и не е изключено за определено кратко време, уверявам ви - може би седмица или две...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): За около три месеца.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Това вероятно не е свързано с поръчването на лекарствата, а със снабдяването. За това също са взети мерки в момента - да се изискват много изчерпателни информации от онкологичните диспансери, от лекарите и от финансовия отдел, който следи по плащанията какво се изразходва, тъй че да има равномерно снабдяване с медикаменти през тази година, тъй като има много начини лекарствата да не стигат до потребителя. Първото е, че ние с централно снабдяване зареждаме общински структури -  онкологичните диспансери,  откъдето обратната информация тече несигурно или въобще не тече, тъй като са общински структури и не са задължени да дават отчети за дейността си в медицинската статистика. Тези неща тази година се придвижват по друг ред и контролът е изключително затегнат.
Разбира се, в страната е налице и неблагоприятна тенденция за изпреварващо нарастване на броя на онкоболните - нарастват   3-4 процента годишно. Този факт е и предпоставка за съществуването на потенциален риск от забавяне и прекъсване на лечението за непредвидени групи. Нашата основна грижа е да се предотврати и сведе до минимум възможността за появяване на последствия от такава негативна тенденция. В тази връзка важна е ролята на специалистите, които работят в онкологичните лечебни заведения. От тяхната правилна и професионална преценка в много голяма степен зависи обема на провежданата противотуморна терапия - да се спазват клиничните групи.
С цел подпомагане работата им и възможностите за избор на най-съвременна и ефикасна химиотерапия, министерството осигурява сравнително многоброен списък от най-новите лекарствени достижения в областта на онкологията и натискът е той да бъде актуализиран ежегодно от страна на пациентите и преди всичко от страна на лобиращите за тях лекари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Стоилов, имате думата да изразите отношението си към отговора.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър,  в дупликата, която можете да направите, очаквам по-категоричното Ви уверение, че до края на годината няма да се допусне неритмичност в снабдяването с лекарства на онкологично болните, бих разширил и за другите групи лица, които ползват определени медикаменти. В случая обединените районни болници са с преобладаващо държавно участие и тъй като това снабдяване с лекарства е към редица от тях, няма никакво оправдание за държавата да не следи изцяло начина, по който действа тази верига - от министерството към болниците и обратно, от болниците до министерството, така че животът и здравето на пациентите да са гарантирани.
Заедно с това искам да привлека вниманието Ви върху възникналия напоследък особено остър проблем за  допълнителните изисквания за снабдяване с лекарства на хронично болните лица и за конфликта, който възникна и в който се оказаха въвлечени   специализирани лекари от доболничната помощ и пациенти. Съгласен съм, че трябва да има стриктен ред за изписването и ползването на лекарства, но заедно с това той ще се оправдае само ако наистина е най-рационален и ако се видят резултатите по използването на отпусканите от държавата средства. Само за лекарствата за онкологично болните в отпусканите средства се забелязва увеличение около 20 процента и не е допустимо при това положение, дори и при ръста, който посочихте на лицата с тези  заболявания, да има нередовно снабдяване.
Трябва да Ви обърна вниманието и върху факта,  който не може да не знаете - че по някои позиции се оказва, че броят на регистрираните лица с хронични заболявания е много по-малък от лицата, на които се изписват лекарства, че част от лекарствата са много по-малко, отколкото са доставените от производителите и стигнали до болните, отколкото са изписани по рецепти от лекари, фармацевти и т.н.

Тоест, и в България, както в много други страни, вече се формира бяла мафия и Вие трябва да застанете на страната на обществото, за да защитите честните лекари и хилядите пациенти от злоупотребата с тези средства. Защото в момента се разпределят немалко средства в здравеопазването, а една голяма част отиват не до болните, които се нуждаят от тях. Смятам, че този въпрос е генерален и трябва да има реакция от министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов, уважаеми народни представители! За тази година в бюджета на Министерството на здравеопазването са записани 42 млн. лв. за медикаменти по Наредба № 23 - животоспасяващи и животоподдържащи, 22 от които касаят сектора "Онкология". Тези пари са осигурени и аз се надявам, че с тях ние ще можем без затруднения и сътресения да продължим да покриваме безплатното лечение на онкоболните. Само искам да ви обърна внимание, че това са окръжните онкодиспансери и те са общински структури. Там ние имаме нула участие като капитал. 
Като говорите за хронично болни, сигурно става въпрос пак за онкоболните. Общо взето тази група, за която стана дума в третата част на Вашето изказване, са обект на реимбурсираните медикаменти от Здравноосигурителната каса. Министерството следи реимбурсната листа на Касата чрез Комисията по прозрачността, образувана на основание на Закона за лекарствата и аптеките. Касата досега не е представила новия реимбурсен списък за 2003 г. в рамките на следващия рамков договор. Надявам се това да стане до края на месеца. Така че върху самите позиции и групи медикаменти и начина на реимбурсиране министерството ще има отношение. От друга страна обаче средствата за здравеопазване са недостатъчни и те не могат да покрият сто на сто потребностите на населението.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): По някой път въобще не покриват здравните потребности.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Такова нещо се набелязва, естествено.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не, не е естествено, защото за някои е в пъти увеличено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Завършихте ли, господин министър?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Не, не, само искам да кажа, че в условия на остър недостиг и малкото, което не достигне още, вече системата започва да рухва и се изживява много драматично. И последиците са много драматични. Така че пътят е към подобряване на снабдяването, ограничаване на неправомерните разходи, също така и ограничаване на всякакви елементи на корупция в системата. И другият път е увеличаване на приходите в системата. Аз пък използвам това да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Съобщения:
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 21 май от 14,00 ч. в зала № 248 и на 23 май от 15,00 ч. в зала № 130.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 22 май, сряда, от 15,30 ч. в зала № 130 на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 22 май от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,24 ч.)



Председател:
		Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

				Камелия Касабова

				Благовест Сендов


Секретари:
	      Величко Клингов

		     Несрин Узун