Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-06-26

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Ралица Агайн и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Искам да пожелая една успешна и ползотворна пленарна седмица.
На вашето внимание е проектопрограмата за работата на Народното събрание за 26-28 юни:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите.
3. Доклад на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
4. Първо четене на законопроекта за амнистия.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
6. Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2001 г. и по отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2001 г.
7. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
9. Отчет на Българската народна банка за 2001 г.
10. Първо четене на законопроекта за ордените и медалите в Република България.
11. Проект за решение за одобряване на Енергийната стратегия на Република България.
12. Първо четене на законопроекта за вероизповеданията, на законопроекта за религиозните права и религиозното сдружаване и на законопроекта за вероизповеданията, с различни вносители.
13. Парламентарен контрол.
Искам да обърна внимание преди да подложа на гласуване проекта за програма за работата на Народното събрание, че на Председателския съвет бе взето решение щото парламентарният контрол да бъде през целия петъчен ден - от 9,00 ч. сутринта до 14,00 ч., поради известното изоставане.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекта за програма за работата на Народното събрание през седмицата.
Моля, гласувайте!
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно, благодаря ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! По решение на Общото събрание на Организацията на обединените нации 26 юни бе обявен преди няколко години за Международен ден в памет на жертвите на изтезания.
На този ден през 1987 г. влезе в сила Конвенцията на ООН против изтезанията, жестокото, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изтезанието е едно от най-сериозните и жестоки нарушения на правата на човека. Макар и да е забранено от международното право, както и в националното право на повечето държави, то и днес се практикува безнаказано на много места в света.
България, която активно участва в международните усилия за забрана и за предотвратяване на наказанията е страна в Конвенцията на ООН против изтезанията, а също и в Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказание от 1987 г., сключена под егидата на Съвета на Европа. 
Българското законодателство е съобразено с тези два международни акта. Народното събрание и другите български държавни институции добре съзнават своята отговорност за стриктното прилагане на това законодателство и на международните задължения на страната в тази област.
С отбелязването на днешния ден българските парламентаристи изразяват своята почит към жертвите на изтезания и на сходни с тях репресии и своята воля да се противопоставят решително на тези най-отвратителни посегателства на правата на човека.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 19 до 25 юни 2002 г.:
 Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност - вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета - вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката, а подпомагащи са Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията по въпросите на гражданското общество.
Проект за решение за преобразуване на самостоятелен частен колеж по икономика и бизнесадминистрация със седалище град Ботевград в частно специализирано висше училище с наименование "Международно висше бизнесучилище" и със седалище град Ботевград. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби, самолети, военнослужещи с личното си оръжие на територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република България в духа на "Партньорство за мир" - "Бриз 2002". Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Позволете ми да направя още две съобщения:
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, народният представител Нонка Матова оттегля внесения от нея законопроект от 12 юни - законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Вчера, 25 юни, по парламентарни групи е раздаден обобщен проект на приетите на първо четене законопроекти за банковата несъстоятелност. На основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако няма предложение за удължаване на срока за писмени предложения по обобщения проект, срокът започва да тече по общия ред от днес - 26 юни 2002 г. и изтича на 2 юли. Говорим за законопроекта за банковата несъстоятелност.
Заповядайте, госпожо Мингова. Предполагам, че ще направите предложение за удължаване на този срок. Така чета в погледа Ви. 
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Съвсем основателно, господин председател. Благодаря Ви.
Правя процедурно предложение: срокът за предложения между първо и второ гласуване по този консолидиран проект, който ви е представен, уважаеми колеги, да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за удължаване на срока - три седмици.
Противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното предложение за удължаване на срока между двете четения.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега можем да започнем с изпълнение на приетата програма.

Първа точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС с вносители Валери Димитров и Иван Искров, на Министерския съвет и на народния представител Любен Корнезов.
Искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова, да представи доклада на комисията по тези законопроекти. Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги!
"На редовно заседание, проведено на 19 юни 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди трите законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесени респективно от народните представители Валери Димитров и Иван Искров, от Министерския съвет и от Любен Корнезов.
От името на вносителя на законопроекта, представен от Министерския съвет, госпожа Миглена Тачева - заместник-министър на правосъдието, изложи основните положения в него.
На първо място предложените промени целят усъвършенстване на гражданското съдопроизводство преди всичко с оглед на изискванията за бързина, процесуална икономия и дисциплина при спазване на прогласените в Конституцията принципи на правораздаването.
Към по-евтино и бързо производство са насочени промените в производството по трудови спорове. Трудовите спорове по правило се изключват от компетентността на окръжния съд като първа инстанция. Независимо от интереса, компетентен съд ще бъде винаги районният. Предлага се двуинстанционно разглеждане на трудовите спорове, с изключение на тези за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и обективно съединените с него искове. Законопроектът предлага уреждането на производствата по чл. 74 и 75 от Семейния кодекс, както и на производствата по искове за установяване на нарушение на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, авторско и сродно на него право като бързи производства. Включването на исковете по установяване на нарушение на интелектуална и индустриална собственост като бързи производства е залегнало в Националната програма за възприемане на достиженията на правото на Европейския съюз като приоритет, който трябваше да бъде изпълнен до края на 2001 г.
За ускоряване на гражданското правораздаване законопроектът разширява кръга от съдебни решения, които не подлежат на касационно обжалване и предвижда въвеждане на двуинстанционно разглеждане на определена категория дела.
Законопроектът предвижда промени в касационното производство с цел по-бързото приключване на споровете. Намаляват се възможностите за връщане на делата от касационната на въззивната инстанция при съблюдаване на законовите гаранции за постановяване на правилно решение.
Законопроектът цели ускоряване и усъвършенстване на изпълнителното производство чрез стимулиране по-активното участие на страните в изпълнението, предоставяне на по-ефективни механизми за защита на правата им и уреждане на нови изпълнителни способи за осребряване на имуществото на длъжника.
Народният представител Корнезов представи внесения от него законопроект, като подчерта, че той е в съзвучие с този, внесен от Министерския съвет. В законопроекта се съдържа допълнителна уредба, касаеща призоваването. На следващо място се предлага еднократно призоваване и при въззивното разглеждане на делата. Предлага се също така правна възможност за отмяна на влезли в сила недопустими решения. В чл. 27 от Гражданския процесуален кодекс се предлага възможност на прокурора в качеството му на процесуален субституент да предявява искове и да участва в процеса в защита на държавния интерес. По време на дискусията бяха изказани становища в подкрепа и на трите внесени законопроекта. Беше посочено, че първият от тях с вносители Искров и Димитров почти изцяло е инкорпориран в законопроекта, представен от Министерския съвет.
Основните възражения по проекта на Министерския съвет бяха главно в следните насоки:
На първо място, прекомерното стесняване обсега на решенията по трудови спорове, които подлежат на касационно обжалване. В този аспект народният представител Атанас Василев посочи, че на касационен контрол трябва да подлежат всички решения по искове срещу незаконно уволнение, искове за обезщетения, съединени с тях, както и тези по чл. 200 от Кодекса на труда. 
На второ място, бяха изказани съмнения относно удачността на предвиденото призоваване по постоянния адрес на страната, както и по отношение възможността за призоваване чрез Интернет.
На трето място, изказани бяха възражения в посока на предвидената по-висока цена на иска с оглед ограничаване на възможността за касационно обжалване по граждански и търговски дела.
На следващо място, изразено беше съмнение в целесъобразността на предвидената нова възможност за продажба на движими вещи чрез магазини или борса, както и на начина за наддаване при публичната продан.
Независимо от направените бележки, народните представители се обединиха около виждането, че предложените законопроекти могат да бъдат подобрени между първо и второ гласуване и следва да бъдат подкрепени.
След проведеното гласуване комисията реши да предложи с 12 гласа "за" и 4 "въздържали се" на народните представители законопроекта, внесен от Валери Димитров и Иван Искров.
В подкрепа на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет, гласуваха 15 "за" и 1 "въздържал се" от членовете на комисията.
Същият вот беше даден и за законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, внесен от народния представител Любен Корнезов.
В резултат на гласуването и трите законопроекта бяха приети от Комисията по правни въпроси, като в съответствие с нашия правилник се предлага при евентуално тяхно приемане на първо гласуване, те да бъдат обединени в един общ законопроект." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Искам да поканя вносителите на първия от законопроектите - Валери Димитров и Иван Искров.
Господин Искров, заповядайте да представите Вашия законопроект.

ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда прекалено лаконичен, тъй като материята е изключително специфична. По-скоро ще се спра на необходимостта от подкрепа на трите законопроекта, в случая на нашия законопроект с господин Валери Димитров, без да навлизам в тясноюридическа материя.
Както знаете, след 1989-1990 г. страната върви по пътя на пазарната икономика,  пазарна икономика по отношение на всички субекти на дейността, в това число и на кредиторите в нашата икономика. За жалост през всичките тези години от 1990 г. насам не беше направено почти нищо чрез изменение на процесуалните закони с цел да се защитят правата на кредиторите, правата на кредиторите в лицето на основните стопански субекти в тази дейност - търговските банки, правата на кредиторите от гледна точка на основните доставчици на стоки и услуги, каквито са големите вендори като мобилните компании, топлофикационните дружества и други, които изцяло страдат от процеса на трудно събиране на вземанията си. Това е един от основните мотиви с господин Валери Димитров да внесем законопроекта за изменение и допълнение на  Гражданския процесуален кодекс, целящ изцяло подобряване на изпълнителното производство.
Няма да се спирам на подробностите, тъй като министър Станков е тук и той ще представи законопроекта на Министерския съвет, който в значителна степен, след като беше създадена една работна група от стопански субекти, от представители на Министерството на правосъдието и експертите, работещи към Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика,  в значителна степен, както беше казано от госпожа Мингова, инкорпорира нашите предложения в този голям проект. 
Това, което искам да кажа, е, че пледирам по възможност за единодушна подкрепа, тъй като и търговските банки, и другите кредитори в икономиката много години са лъгани - поне от няколко народни събрания, поне от няколко правителства, че тези проблеми ще бъдат решени. За жалост до ден-днешен те не бяха решени. Дошло е време да сложим край на диктатурата на длъжника, да сложим коня пред каруцата. Поради тази причина аз моля всички вие отляво и отдясно,  както в края на миналата година всички поехте ангажимент по време на обсъжданията в измененията на Наказателния кодекс,  да подкрепите законопроектите, както са внесени от група народни представители, Валери Димитров и обобщения проект на Министерския съвет.  Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Искам да поканя министъра на правосъдието господин Антон Станков да представи проекта на Министерския съвет.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс е изготвен от работна група от експерти на Министерството на правосъдието, членове на Асоциацията на търговските банки, съдии от Върховния  касационен съд и специалисти в областта на гражданското съдопроизводство, както и съдии-изпълнители. Промените в Гражданския процесуален кодекс, предложени от Министерския съвет, са насочени към постигане на максимална ефективност на гражданското съдопроизводство преди всичко с оглед изискванията за бързина на производството, процесуална икономия и процесуална дисциплина при спазване на прогласените в чл. 121 от Конституцията на Република България принципи на правораздаването. Бавното съдопроизводство не е в интерес нито на страните, нито на държавата. То е свързано с неоправдани разходи, усилия и време и не осигурява надеждна защита на изправната страна.
За постигане на споменатите цели проектът предвижда рационализиране на исковия и изпълнителния процес в следните основни насоки.
По исковия процес.
1. Призоваване на страните. Промените са съобразени със Закона за гражданската регистрация и Закона за българските документи за самоличност, също така със Закона за чужденците в Република България. В Закона за гражданската регистрация е установено задължение на всяко лице, подлежащо на регистрация съгласно същия закон, да регистрира свой постоянен адрес. В чл. 27 от Закона за българските документи за самоличност е определено,  че на постоянния адрес гражданинът получава официални съобщения от органи на държавната администрация и от органите на съдебната власт. Продължително пребиваващите чужденци, краткосрочно пребиваващите чужденци и тези, които са в процедура на предоставяне на бежански статут съгласно чл. 28 от Закона за чужденците в Република България, регистрират своя адрес в службите за административен контрол на чужденците, като имат задължението да заявят за неговата промяна пред същите служби.  Тъй като постоянният адрес на лицето е винаги известен, въвежда се фикцията, че ако на този адрес призовката не може да бъде връчена по реда на чл. 46 от ГПК, тя се прилага към делото и се смята за връчена. Очакваният резултат от действието на предложената норма е да се преодолеят трудностите при призоваването на страните и свързаните с това многобройни отлагания на делата.
2. Въвеждане на нови бързи производства. Производствата по чл. 74 и 75 от Семейния кодекс за ограничаване и лишаване от родителски права. Производствата по чл. 74 и 75 от Семейния кодекс са свързани с гражданскоправния статут на лицата, който от своя страна влияе и е свързван с  интереса и грижата за децата и затова се налага възможно най-бързото им разрешаване. 
Производствата по искове за установяване на нарушения на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, авторско и сродно на него право, съответно чл. 126а, ал. 1 от закона. Включването на исковете по установяване на нарушения на интелектуална и индустриална собственост като бързи производства е залегнало в Националната програма за възприемане на достиженията на правото на Европейския съюз като приоритет, който трябваше да бъде изпълнен до края на 2001 г. Неспазването на ангажиментите по националната програма ще се отрази неблагоприятно на оценката на Европейската комисия в рамките на мониторинг по глава "Дружествено право" и респективно в хода на преговорите с Европейския съюз.
3. Въвеждане на двуинстанционно разглеждане на определени категории дела. На първо място, граждански дела с цена на иска до 5 хил. лв., чл. 218а, ал. 1, буква "а". Досегашният пределен размер е 1000 лв. Той не оправдава разглеждането на споровете по тези искове в три инстанции през продължителен период от време и води до затрупване на касационната инстанция с дела от незначителен имуществен интерес. Страни по тези дела обикновено са гражданите.
На следващо място, търговски дела с цена на иска до 50 хил. лв.,  чл. 218а, ал. 1, буква "б". Този значително по-висок предел на интереса се определя както от качеството на търговците като икономически субекти,  разполагащи със значителни материални активи, така и от нуждите на търговския оборот, които налагат ускорено приключване на споровете с по-малък имуществен интерес. Действащата разпоредба на чл. 218а, ал. 1 не прави разграничение между търговските и гражданските дела.
На следващо място са делата по искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи  и тези по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, чл. 218, ал. 1, буква "а". Тези искове не разкриват голяма фактическа и правна сложност, тъй като се развиват между претендиращия възстановяване на собствеността и органа по реституция от съответния закон във връзка с предоставяне на доказателства за правото им на собственост. Предложението се обосновава и с необходимостта от уеднаквяване на разглеждането от две инстанции на спора по този въпрос, когато претендиращият реституция е подал заявлението си директно до органа по реституция, както и в случая, когато чрез иск се стреми да установи правото си в хипотеза на пропускане на срока да сезира органа по реституция.
На следващо място, решенията по трудови спорове с изключение на тези за признаване за незаконно на дисциплинарно уволнение и обективно съединените искове за възстановяване на предишна работа, за обезщетение през времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението, и поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи - чл. 218, ал. 2. Бих искал да обясня, че извън касационно обжалване остават всички останали трудови спорове, като например за признаване на уволнението за незаконно, тоест относно неправомерното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, 329, 330, 334 и други от Кодекса на труда с изключение на тези за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно, съответно за отмяна на дисциплинарните наказания с изключение на дисциплинарното наказание уволнение, за ограничена имуществена отговорност, за имуществената отговорност на работодателя, за изменение характера и мястото на работа, както и относно трудовото възнаграждение и др. 
Трудовите спорове са уредени като бързи производства в чл. 126, ал. 1, букви "к" и "л" от Гражданския процесуален кодекс. Както интересите на работника, така и на работодателя налагат бързото им приключване. Това се мотивира от необходимостта от ефективна защита на конституционното право на труд, а също така и от успешното динамично провеждане на реформите в организацията на производството. Следва да се има предвид, че докато производството по трудовия спор е висящо, осигурителните вноски са за сметка на бюджета, а не на работодателя. Тоест, бързото приключване на спора е от интерес и за държавата.
Предложените промени кореспондират и с острата нужда за намаляване на огромната натовареност на Гражданската колегия на Върховния касационен съд с дела. За 2000 г. в нея са постъпили 18 хил. граждански дела и са решени 11 500 при брой на съдиите в тази колегия 40. Тоест средната годишна натовареност на съдия от Върховния касационен съд - Гражданска колегия, е 300 дела. За изтеклата 2001 г. показателите за натовареност на съдиите са още по-големи, като са постъпили 14 117 дела. Общият им брой с висящите за 2000 г. е 20 398. Решени са 12 000 дела. Висящите към края на 2001 г. са 8380 дела. Специално за Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, което разглежда трудови спорове, статистиката за 2001 г. е следната: заварени са 1869 дела, постъпили са 4162 дела, висящите в края на 2001 г. са 3180 дела, което е с 2000 дела повече от предходната година. Този брой на делата в касационната инстанция не позволява разглеждането и разрешаването им в разумни срокове и влошава качеството на правораздаването, като възпрепятства Върховния касационен съд да се съсредоточи върху осъществяването на функцията си да унифицира съдебната практика с цел еднаквото разбиране и приложение на закона.
Предложените изменения са в съответствие с духа на принципите на Препоръка 9505 от 1995 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно въвеждането на системи и процедури за обжалване по граждански и търговски дела и подобряване на тяхното функциониране. Препоръчва се изключване на определени категории от правото на обжалване, например онези, които се отнасят до малък размер на иска, като се акцентира на разработването на механизми, които да гарантират на касационния съд разглеждането на дела, които способстват за доразвиване на правото, унифициране на закона или когато представляват общозначим правен интерес.
Четвърто. Промени в касационното производство, които целят бързина и процесуална икономия. Въвежда се изрично необосноваността на фактическите констатации като основание за касационно обжалване. Установява се правото, че касационната инстанция при отмяна на неправилно решение връща делото за ново разглеждане от въззивния съд, само ако съществено са нарушени съдопроизводствените правила. Ако решението е отменено само поради нарушение на материалния закон или поради необоснованост, касационният съд решава спора по същество, основен ако е наложително събирането на нови доказателства. 
Промени в изпълнителния процес. Измененията в Гражданско-процесуалния кодекс след 1990 г. засегнаха в много малка степен изпълнителното производство. С тях бяха отменени само някои от разпоредбите, несъвместими с новите икономически условия. Настоящият проект цели ускоряване и усъвършенстване на изпълнителното производство чрез стимулиране на активност на страните в изпълнението, предоставяне на по-ефективни механизми за защита на правата им и уреждане на нови изпълнителни способи за осребряване на имуществото на длъжника. По-съществените изменения и допълнения се свеждат до: премахване на изискването за срок при призоваване на страните в изпълнителното производство; въвеждане на ново несъдебно изпълнително основание, което дава възможност на кредитора-лизингодател или продавач да получи от неизправния лизингополучател или купувач държането на отдадената под лизинг или продадена вещ; ускоряване на производството по издаване на изпълнителен лист и възможност въззивният съд да издаде изпълнителен лист въз основа на ползващо се с предварителна изпълняемост осъдително решение; облекчаване на изпълнението върху паричните вземания на длъжника; регламентиране на срокове за предприемане и извършване на изпълнителни действия; рационализиране процедурата по обжалване на действията на съдия-изпълнителя, като се въвежда едноинстанционно обжалване на действията и актовете на съдия-изпълнителя пред окръжния съд.
Тъй като обжалването на действията и бездействията на съдия-изпълнителя не обхваща проверката на съществуването или принадлежността на материалното право, делата по тези жалби не се отличават с фактическа и правна сложност. Съдебната проверка от една инстанция е достатъчна гаранция за законосъобразност на процеса, като тази проверка се възлага на окръжния съд. Възможност за ефективно обезпечаване на изпълнението в срока за доброволно изпълнение. Промяна в уредбата на несеквестируемите вещи на длъжника, която цели да я съобрази с новите обществено-икономически условия. Предвижда се Министерският съвет да определя само несеквестируемите вещи за всекидневно употребление от длъжника и неговото семейство, като останалото несеквестируемо имущество се регламентира от кодекса като гаранция за трайно уреждане на тези отношения.
По-съществена е промяната в несеквестируемостта на земите на длъжника земеделски стопанин. Възможност за извършване на продан на запорирана вещ чрез борса или магазин при постигнато съгласие за това между взискателя или длъжника, от една страна, и собственика на магазина - от друга. Цели се създаване на повече механизми за осъществяване на продажбата на движими вещи, за да се гарантира успешно провеждане на изпълнителното производство и удовлетворяване на взискателя. Регламентира се нова процедура за публична продан на имоти, както и на движими вещи, когато проданта се извършва от съдия-изпълнител. Възприетият способ е за тайно наддаване в запечатани пликове. Купувач на имота е предложилият най-висока цена. Ако няколко наддавачи са предложили най-високата цена, купувачът се определя чрез жребий. Възможност принудително изпълнение да бъде насочено върху необрани насаждения и плодове. Възможност принудителното изпълнение да бъде насочено върху ценни книжа и дялове в търговски дружества. 
Запълва се съществена празнота в законодателството, която съставляваше пречка за осребряването на такива имущества. Облекчава се изпълнението върху вещи - съпружеска имуществена общност.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да приемете на първо четене проекта на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, тъй като с предлаганите промени в гражданското съдопроизводство реално може да бъде постигнат бърз, икономичен и ефективен граждански процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Станков.
Правителственият законопроект беше представен. Остава да бъде представен законопроектът, предложен от народния представител Любен Корнезов.
Заповядайте, господин  Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да започна с това, че лично аз, а, убеден съм, и парламентарната ни група ще подкрепим законопроекта, посочен от господин Искров, и законопроекта на Министерския съвет. Аз съм убеден, че тези законопроекти и въззивното правораздаване, ако се реализират, ще допринесат за по-бързото и ефективно правораздаване.
Законопроектът, който съм представил на вашето внимание, също цели по-бързо и ефективно гражданско правораздаване. Всъщност основната слабост на нашето правораздаване е бавност, мудност, неефективност. Тук не всички са юристи, но знаем, че едно дело понякога продължава 5, 6, 7, че и повече години. Това е нетърпимо, то води до практически отказ от правосъдие.
Един от проблемите на нашето живо правораздаване е призоваването на страните, респективно на другите участници в процеса. В правителствен законопроект се прави крачка в тази насока. Лично аз предлагам наред с познатите досега начини за призоваване - класическата призовка, телефон, телеграма, факс, даже телекс, както пише в ал. 4 на чл. 41 - предлагам наред с тези форми за призоваване, които са познати досега, да се използва за тази цел и интернет  електронната поща.
Аз направих справка и се оказа, че в момента около 1 млн. 250 хил. граждани и фирми имат свои имейли. Даже, ако погледнете, във всяка една реклама, когато се рекламира дадена фирма за определена дейност, винаги се дава нейният имейл.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Да, но съдилищата нямат.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът е много точен, аз го казах и на Комисията по правни въпроси - проблемът е, че почти всички съдилища нямат имейли. Малко са съдилищата, които имат имейли. Но нали перспективата е да се въведат?
Затова предлагам това призоваване, което за мен е много по-сигурно от призоваването по телефона, ако щете и с телеграма или с обратна разписка - да използваме това средство. Даже аз експериментирах вчера и сам се призовах от различни имейли на моя имейл. И даже пише точно в призовката, че съм призовал в 15 часа 56 минути и 33 секунди и съм получил призоваването за Софийския районен съд - разбира се, това е експеримент - в 16 часа 17 минути и 58 секунди. Така че тук имаме много по-голяма сигурност, отколкото с другите средства. Мисля, че това ще спомогне за решаване на проблема с призоваването не само, както казах, на страните, но и на свидетели, на вещи лица, респективно на други участници в процеса.
Вторият проблем около призоваването, който ви предлагам да обмислим. С промяната от 1997 г. - тази реформа, която се въведе с триинстанционното производство - след дълги спорове приехме само в първата инстанция да има и еднократност на призоваването на страните. Щом веднъж ищецът или ответникът е редовно призован, колкото пъти и да се отлага след това делото, образно го казвам, той няма да бъде призоваван за всяко едно заседание. Трябва служебно да се следи движението на делото. Защото другото водеше до многократни отлагания. Мисля, че тази крачка беше в правилна насока.
Сега предлагам в моя законопроект не само в първата инстанция, но и във втората, тъй наречената въззивна инстанция, също да важи това правило - това е всъщност чл. 41, ал. 6 - да има еднократно призоваване и във втората инстанция. Всъщност  нашата втора инстанция, както всички юристи тук знаем, е втора първа инстанция, която разглежда делото по същество. И във въззивното производство сега също има многократни отлагания и шикания в процеса - точно така ние, юристите, го наричаме. Мисля, че по този начин ние ще преодолеем поне до известна степен многократното отлагане.
Третата насока в моите предложения. Става въпрос за касационното производство и по-точно за изпълнителната сила на въззивните решения. Тук виждам господин Лучников, той беше и председател на Правната комисия в предишния парламент. 1997 г., когато се въведе с ГПК триинстанционното производство, имам предвид касацията, приехме, тук колегите от предния парламент си спомнят, че второинстанционните решения не се ползват с изпълнителна сила. Едва когато решението влезе в сила, тогава може да се премине и към неговото изпълнение. 
С промяната от 1999 г., явно пак целейки някаква бързина, приехме старото разбиране на Закона за гражданското съдопроизводство въззивните решения - имам предвид осъдителните въззивни решения - да се ползват с изпълнителна сила, тоест, да има едно предварително изпълнение, независимо че те подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. Практиката обаче показа вече повече от три години, че вместо бързина се постига тъкмо обратното - многократно делата започват да се движат между съдилищата и не се постига целевият ефект.
За да бъда ясен, може би да дам един пример. Въззивният съд - нека да вземем Софийския градски съд - като втора инстанция е постановил едно решение, че ответникът по делото дължи, примерно, сумата 100 хил. лв., или пък ответникът трябва да напусне жилището си, защото е осъден да предаде собствеността и владението на това жилище. Решението на Софийския градски съд - казвам го образно, тук родовата подсъдност нека да не я намесвам - подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Ответникът е обжалвал това решение пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд ще се произнесе вероятно след година - две при тази натовареност. Не се знае и какво ще реши Върховният касационен съд. Много често Върховният касационен съд може да отмени решението и да постанови тъкмо обратното - че длъжникът не дължи и че жилището е собственост на ответника, а не на ищеца, респективно да го отмени, да го върне и т.н. Да, но по сегашната система, понеже въззивното решение е осъдително, ищецът, който е спечелил делото, може да се снабди с изпълнителен лист, а това винаги той го прави - образува изпълнително дело и се стреми да прибере сумата, извинявайте за този израз, но той е точно така - и  предварително, респективно да извади от жилището този, който сега го обитава. Ще го извади. Да, но Върховният касационен съд като отмени и приеме, че длъжникът не дължи, какво ще стане - ще му намери парите ли? Той никога не ги държи в касата, а в банката и т.н. Разбира се, че трябва едно обратно изпълнение по чл. 241, което е изключително трудно.
Освен това, колеги, които се занимават особено с живото правораздаване - има и начини за обезпечаване, тоест, да се депозира определена сума в зависимост от иска. И въпросът е: ако е в София - лесно, ама делото може да не е на Софийския градски съд, а на Силистренския или на Ямболския окръжен съд. И започва едно разтакаване на делото от Ямбол или от Силистра до София и обратно. Особено пък когато Върховният касационен съд, а това са около 30 процента от неговите решения, отмени решението на въззивния съд и го върне за ново разглеждане от друг състав, разбира се, на второинстанционния съд.
Това предварително изпълнение забавя - убеден съм, писал съм го - забавя реалното правораздаване. И затова ви предлагам класиката: след като решенията на въззивния съд не се ползват със сила на присъдено нещо, тъй наречената рес юдиката, то да не се ползват и с изпълнителна сила. И едва когато Върховният касационен съд окончателно реши делото, респективно решението влезе в сила и се ползва със сила на присъдено нещо, в този момент да възниква и изпълнителната сила. Тогава имаме безспорност. Преди това делото е висящо и изходът е неизвестен. И затова ви предлагам тези алинеи, които бяха въведени 1999 г., да отпаднат.
Тук искам да благодаря на доц. Мингова, когато при разискванията в Комисията по правни въпроси ми обърна внимание: ами добре, казва, колега Корнезов, какво ще стане с чл. 237 - това са тъй наречените изпълнителни основания, чл. 237, буква "а" - това са осъдителните присъдителни основания? Личи си професионалистът, точна беше бележката, но колежката Мингова е по-млада от мен, чувствително по-млада - и като научен работник, в кръга на шегата го казвам. Но може би трябва да се върнем към класическата формулировка на чл. 237, буква "а", че изпълнителни основания са решенията, независимо дали те са влезли или не, защото имаме предварително производство, в съдебните спогодби, а не съдебни протоколи, както казват тук,  определенията, това имам предвид, разноските и арбитражните решения. Всъщност, едно изречение много леко бихме могли да прибавим към чл. 237, буква "а".
А, защо така не върви? Но Вие ми засичате времето, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз се отказах да засичам. Толкова сте увлекателен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако съм прехвърлил своите 10 минути, ще Ви помоля, господин председателю, мисля, че моите колеги от парламентарната група няма да се разсърдят, ако това се прехвърли във времето на парламентарната група.
Един изключително тежък проблем в правораздаването се оказа от промените 1997 г., пък и преди това, участието на прокурора в гражданския процес. То е тук и до философия на гражданското правораздаване, доколкото прокуратурата, прокурорът, респективно като представител на държавата, като процесуален субституент ще има възможност да участва в гражданския процес, включително да предявява и искове в интерес на държавния, респективно обществения интерес, респективно от името на гражданите. До промяната, както колегите знаят, прокурорът имаше поне от гледна точка на чл. 27 и следващия от ГПК широки правомощия за участие в гражданския процес.

1997 г. практически орязахме до минимум възможността на прокурора за участието му в гражданския процес и сега практически прокурорът не участва в гражданския процес, а там, където участва, е съвсем формално. Оказа се обаче, поне от моя гледна точка и от гледна точка на редица прокурори, които са изразявали становище, включително и писмено, че има случаи, и не само в приватизацията, а и редица други случаи, когато държавният интерес трябва да бъде защитен, а няма кой да го защити. Или този, който трябва да го защити, бездейства. Пресата почти всеки ден пише за подобни случаи.
Мисля, че ако от тук дадем възможност на прокурора в защита на държавния интерес да предявява искове в съда, примерно разваляне на определена сделка, или защитата на държавната публична собственост, или държавната частна собственост, ще дадем възможност и на съда, и на прокуратурата, и на държавата, а оттук и на обществото, да защити своите интереси. Сега много често, включително и в нашата Комисията по жалбите, се пишат определени сигнали защо прокурорът бездейства, тъй като е бил сигнализиран за определена сделка или за определен случай. Ами прокурорът няма право да предяви иск, неговите ръце са вързани. Защо да не му дадем възможност? Аз вярвам на прокуратурата, че тя няма да злоупотреби в тази насока. Той няма право да предявява лични права на гражданите, според мен това не бива да му даваме, но що се отнася до държавния интерес, той трябва да има право на иск като процесуален субституент. 
Затова предлагам тази промяна, която се състои само от една дума, но е много съществена, на чл. 27.
И един въпрос, който е по-скоро теоретичен, но има съществено за мен и практическо значение: когато едно решение влезе в сила - примерно минали са всички инстанции, влязло е в сила, ползва се със сила на присъдено нещо, но може да се окаже, че това решение е порочно, тъй като съдът е сгрешил, не е имал предвид някакви доказателства или по време на процеса са извършени лъжесвидетелства, някакви документи са били фалшифицирани и така нататък, и така нататък - въпросът е как да се преборим срещу едно влязло в сила порочно решение? Тоест, решение, което не отговаря на обективната истина - лицето е осъдено, пък не дължи парите. Е, ние казваме, решението е влязло в сила, нищо не може да се направи.
Единствената възможност, след като отпадна прегледа по реда на надзора, е чл. 231 от ГПК - отмяна на влязло в законна сила решение при определени срокове и при определени основания. Но това касае, колеги, само неправилните решения и то на определените основания по чл. 231, "а", "б", "в", да не изброявам основанията. Но порочните решения не са само неправилни. Те са и нищожни, няма да говоря за тях, и недопустими. Недопустимото решение е даже с по-тежък порок, отколкото неправилното решение, защото съдът ни е нямал право да реши спора по същество, въобще е нямал право да се произнесе по материалното право - груба грешка на съда, но е решил делото.
Затова предлагам, а това и многократно съм го писал в моите изследвания, да се даде възможност да се атакуват пред Върховния касационен съд и влезлите в законна сила недопустими решения. Защото сега практически никой не може да се защити, няма механизъм за защита срещу този вид порочни решения. 
Аз мисля, че в законопроекта на Министерския съвет, а и на колегите, които са работили в областта на изпълнението - първия законопроект, бих казал, че от нормативна гледна точка гражданският процес е изцеден до минимум за по-голяма бързина и ефективност. Аз съм човек, на който гражданският процес е в кръвта още от студентските години и според моите научни интереси в тази насока, доколкото ги имам, е направено максималното. Аз не виждам повече какво може да се направи от гледна точка на нормативния закон. Или да се  приеме нов закон, ново ГПК, което е немислимо да стане за една, две или три години, пък мисля, че не бива на този етап. Остава това, което евентуално ще приемем днес или след седмица, две, три, да се реализира в правораздаването. Защото за мен проблемите на правораздаването не са толкова от нормативен характер,  а от организационен и кадрови. И тук крачката в тази насока за решаването им е Законът за съдебната власт. Добра крачка, но правото е мъртво, ако не се реализира, господин министър. 
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, откривам дебатите по тези законопроекти.
Давам думата на народния представител Снежина Чипева.
СНЕЖИНА ЧИПЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Реформата е замислена най-вече за ускоряване на изпълнителното производство, макар че се предлагат и други промени. Мисля, че обсъждането трябва да се съсредоточи върху проектите на Министерския съвет и този на Корнезов,  тъй като третият законопроект на Валери Димитров и Искров е по-стар и е използван при работата на проекта на Министерския съвет.
Проектът на Корнезов не е голям по обем. Не ми се струва сполучливо да се премине към еднократно призоваване и във въззивната инстанция. Въззивните съдилища са по-малко натоварени и освен това пространствено са отдалечени от страните, затова уеднаквяването с режима на призоваване пред първата инстанция ще затрудни страните чувствително. 
Ни ми се струва приемливо да отпадне възможността да се спира изпълнението на решението докато трае касационното производство. Вярно е, че изходът от него се бави, но решението не е влязло в сила и това натежава в полза на действащия режим - да може да се спира изпълнението срещу обезпечение, представено от жалбоподателя.
В останалата част се спирам на проекта на Министерския съвет, който следва да се приеме по принцип. Искам да направя няколко конкретни забележки по него. 
Много опасна и неприемлива е предлаганата промяна на чл. 51, ал. 2. Много хора живеят сами, лицето може да е на почивка, в командировка, внезапно заболяло и прочие, поне една призовка на ответника, тъй като разпоредбата визира най-вече него, трябва да се връчи. Иначе производството губи състезателния си характер и ще стане едностранно.
Разширяването на кръга на делата, които няма да стигат до Върховния касационен съд, е по принцип заплаха за страните. Затова § 8 е неприемлив. Ако все пак се вдигне прагът на необжалваемостта, трябва да се помисли. Нека, примерно, гаранцията по чл. 218, ал. 1, буква "а" да е 3000 лв., а не така, както се предлага.
Промяната на буква "б" на същия член е обременителна за търговците. Прагът за необжалваемост от 50 000 лв., който сега се предлага, е доста голям за голям брой търговци.
Параграф 9. Решително трябва да бъде приветствано въвеждането на необосноваността като касационно основание. Идеята да се ограничи връщането на делото на въззивния съд, намерила израз по-нататък в проекта, е разумна и икономична, но текстовете се нуждаят от прецизиране, което може да бъде направено между първо и второ четене.
Спорна е идеята на § 32 и § 34, която се изразява в това действията на съдия-изпълнителя да се обжалват направо пред Окръжния съд, чието решение да е окончателно.
Сегашният двуинстанционен режим е по-добър. Не трябва да се забравя, че спорът може да приключи в Районния съд, а той е най-близо до страните.
Много е важен § 35 - няма място за списък, издаван от Министерския съвет, както е сега. Несеквестируемостта се нуждае от законова основа.
В  § 339а би могло да се каже примерно: "вещи за обикновено лично ползване". Практиката няма да се затрудни да определи кръга им. Букви "д" и "е" прекомерно бранят длъжника.
Параграф 39 е също много важен. Увеличаването на процента е приемливо, но от това разсрочване трябва да могат да се ползват и юридическите лица, както е сега. Промяната е много строга към търговците. Идеята на проекта, че те като търговци не заслужават разсрочване и спиране на изпълнението е доста спорна.
В § 47 и следващите се връщаме към стария режим на принудително изпълнение на парични притежания, насочено срещу движими вещи на длъжника. Той е по-бърз от сегашната публична продан, която проектът запазва с цена над 3 хил. лева. Но продажбата чрез магазин, към която проектът предлага да се върнем, ако оценката е под 3 хил. лева, изключва възможността да се получи по-добра цена от оценката, защото няма наддаване.
По § 54 и следващите: "принудително изпълнение на парични притежания, насочено срещу недвижими вещи на длъжника". Ако връщането към стария режим на изпълнение, насочено към движими вещи, би могло да се приеме въпреки резервите, които казах, то тайното наддаване с плик при изпълнение върху недвижими имоти няма никакви предимства спрямо сегашното публично наддаване. Време не се печели. Срокът за продаване си остава този по чл. 377 - един месец, а без нужда се ликвидира една важна гаранция за законност, каквото е публичното наддаване.
По § 61 и следващите. От тези разпоредби безспорно имаше нужда, за да се запълни една законодателна празнота. Между двете четения трябва да се види дали предложените текстове се нуждаят от уточнения или подобрения.
Това накратко бяха бележките ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроектите? 
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! 
Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще подкрепи на първо гласуване и трите законопроекта. Ние приветстваме желанието наистина да се постигне по-голяма бързина и повече ефективност в гражданския процес. Ние сме свидетели на това, че бавното съдопроизводство, особено по граждански дела влияе много негативно не само за развитието на нашата икономика и особено на пазарната икономика, но влияе негативно в много голяма степен и върху идването на чуждестранни инвестиции в България. Защото не е тайна, че много чуждестранни инвеститори, които имат намерение и желание да инвестират в България, когато събират необходимата им информация тя винаги включва и въпроса доколко бързо и ефективно е нашето гражданско правораздаване.
Когато те разберат, че то не е така бързо, че да осигури техните права, тогава когато им се наложи да водят съдебни спорове, това им действа възпиращо.
Аз ще се помъча да кажа по няколко думи по основните положения на трите законопроекта. Струва ми се, че е редно да започна със законопроекта на господин Корнезов, като по-кратък и отдалечен.
Аз приемам повечето от предложенията, които той направи. Лично аз смятам, че е добре наистина да се възстанови в голяма степен старият текст на чл. 27 - прокуратурата да може да действа в защита на държавния интерес. Поставя се тази необходимост, именно защото се оказва, че може да има крупни сделки, при които да е нарушен един или друг граждански закон, дори без да е извършено престъпление, и ако и двете страни, които са нарушили закона, не са заинтересовани да бъде атакувана тази сделка, а тя уврежда държавния интерес, е редно да има институция, която да извърши това.
Приемам до голяма степен § 7. Наистина ние сме изправени и то за съжаление в продължение на много, много години пред един парадокс - това, за което и господин Корнезов като вносител спомена - категорията порочни решения включва всъщност неправилните, недопустимите и нищожните. В действащото право има ефикасна защита срещу неправилните - това е триинстанционното обжалване. Има ефикасна защита срещу нищожните, включително общия исков ред, а най-незащитени са страните в процеса срещу недопустимите решения, макар че те са наистина с една много висока степен на порочност. 
Интересно е предложението за призоваване по Интернет, но на мен ми се струва, без да съм специалист и сам да мога да отговоря на този въпрос, че това може да стане, ако има гаранция, че лицето, което е призовано по Интернет, има възможност да се увери, че наистина е призовано от орган, който има право да го призове. Защото, ако господин Корнезов сам е могъл експериментално да си пусне призовка по неговата страница в Интернет, това означава, че и аз, и всеки друг, можем да му пуснем по една призовка. Така че, трябва може би да се помисли и ако има такава гаранция, аз го приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако е електронна поща има регистрация за получаването.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: За получаване има, но кой я изпраща, ако я изпраща нелегитимно лице?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Уж, че е съдебно лице.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако аз Ви изпратя по Интернет една призовка от името на Софийския районен съд или от Софийския градски съд, тя ще се получи, въпросът е, че нямам право да изпращам такова нещо.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това и по телефона също може да стане!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: По телефона е лесно да се направи веднага обратната проверка, защото който се сети, може да каже - дайте ми телефона, аз да Ви се обадя, да видя дали наистина е това телефона на Софийския градски съд или на съответния съд. Докато тук обратната връзка може би е трудно да се направи.
По проектозакона на Министерския съвет също има и редица принципни неща, и като философия, които трябва да бъдат приети. Има наистина няколко положения, които аз също смятам, че са доста опасни и бихме могли чувствително да застрашим правата на страните в процеса.

Първо, казано е, че "физическите лица се призовават на постоянния им адрес". След влизането в сила на Закона за документите за самоличност обаче вече ние имаме легитимно и едно друго понятие освен "постоянен" - и "настоящ" адрес. Така че аз не виждам защо настоящият адрес, който  в по-големия брой случаи е по-меродавен от постоянния адрес, да не могат да бъдат призовавани чрез него? Това, да кажем, засяга цели категории лица, които не са малко на брой. Например, всички студенти имат настоящ адрес и постоянният адрес е по-неефективен при тях.
Опасно е обаче това, което се предлага. Ако на постоянния адрес призовката не може да бъде връчена, тя се прилага към делото. 
Господин министърът като представител на вносителя, но и като доскоро практикуващ съдия много добре знае, че срещу 5 лв. всеки призовкар може да отбележи, че не е намерил лицето на постоянния адрес.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Това е адвокатска практика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Не знам дали това е адвокатска практика. Аз не съм имал такава практика. Не Ви прави чест да подмятате такива неща, господин съдия, бивш, защото знаете, че адвокатите в огромния брой случаи изпълняват съвестно своите задължения. Но има недобросъвестни хора и страни, сигурно има адвокати, сигурно има и съдии, сигурно има и министри, които могат да се възползват от този текст. И едно лице може да се озове пред приключило и влязло в сила решение, минало през три инстанции, без изобщо да знае, че се води дело. Много опасен е този текст. Аз лично не бих гласувал за него, става дума на второ четене.
По отношение на параграфа, за който също стана дума - § 8. Струва ми се, че в законопроекта на Министерския съвет има просто една грешка, която е много съществена. Има поставена една запетая, която трябва да липсва, в буква "б". Сегашният текст на чл. 218а,  буква "б" гласи така: "На обжалване пред Върховния касационен съд подлежат решенията на апелативните съдилища, - значи всички решения - освен въззивните им решения по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове." Сега се предлага текстът да гласи: "На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат: ... "б" решенията на апелативните съдилища освен въззивните им решения,". Това означава да не подлежат на касационно обжалване всички въззивни решения на апелативните съдилища. 
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Не означава това.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не зная дали такава е волята на законодателя? Или просто целта е била само да се вдигне прагът от 1000 на 50 хил. лв.? Защото в останалата част на този текст се повтаря старият текст, само че сумата "1000 лв."  става "50 000 лв.". Затова на мен не ми е ясно наистина грешка ли е това, така както аз го приемам? Иначе ми се струва, че предложението би било неприемливо - всички въззивни решения на апелативния съд да не подлежат на  касационно обжалване. На мен ми се струва, че това просто не може и не трябва да става. 
Приемам също така тази промяна, която се прави във връзка с касационното обжалване за необоснованост. Но лично аз смятам, че трябва да се помисли, защото, всъщност се възстановява един стар текст на второинстанционното производство, че "ако решението е отменено  само поради нарушение на материалния закон или поради необоснованост, Върховният касационен съд решава спора по същество, освен ако е наложително събирането на нови доказателства".  Когато решението е отменено поради нарушения на материалния закон, винаги може касационната инстанция да го реши веднага. Но когато е отменено поради необоснованост, практиката показваше, че често пъти страните имат и могат да представят нови доказателства, които са от съществено значение за делото. Но тогава, когато съдът със същото решение, с което отменя, го реши и по същество, те просто няма как да представят тези доказателства. И затова може би в този случай да се задължи съдът пак той да го решава, но с две последователни решения - да си има отменително решение, да обяви и след това, когато се установи, че не се налага събирането на нови доказателства, но просто в това състезание да участват и страните. И те да преценят дали наистина нямат или не се налага събирането на нови доказателства.
Приемам също, че  списъкът на вещи за обикновено употребление, когато става дума за така наречения несеквестируем минимум, трябва да се предостави на съдилищата. Едва ли е работа на Министерския съвет той да изготви списък  кои вещи са за обикновено употребление и кои не са.
С това приключвам със законопроекта на Министерския съвет.
Няколко думи по законопроекта на народните представители Валери Димитров и Иван Искров. Той също е подчинен на желанието да се ускори изпълнителното производство, да стане то по-ефективно - нещо, което е изключително важно, защото и най-добре проведеният осъдителен процес, ако не завърши с ефикасно принудително изпълнение, когато то се налага,  всъщност процесът не е осъществил целта си. Трябва доста внимание да се отдели на много от текстовете, защото ми се струва, че има  непрецизни текстове. Бих дал само един или два примера.  Съжалявам, че нито господин Валери Димитров, нито господин Искров са в пленарна зала. Например, § 7 казва така: "В чл. 324 се създава нова ал. 2 със следното съдържание: "Когато изпълнението се насочва към парични вземания на длъжника към трето задължено лице, молбата може да бъде подадена на съдия-изпълнител по местожителството на взискателя." Да приемем, че това може да стане. "Или на всеки съдия-изпълнител по висящо изпълнително дело." Срещу кого трябва да е това висящо изпълнително дело? Мога ли аз да подам молба до всеки съдия-изпълнител по висящо дело, което няма нищо общо с това вземане? Така, както е текстът, просто той не е прецизен.
Също така в § 20 - отново не знам, може би не е дообмислено?  "Съдия-изпълнителят извършва продажбата на запорираните вещи в определеното време пред сградата, в която се пазят." Това пък защо е? Вещите се пазят в определена сграда. Продават се. Е, как ще се изнесат пред сградата? Дали това е желано да се каже или е лапсус лингве? Защото, представете си, публична продан през зимата, при минус 20 градуса и някой да изнесе вещите пред сградата? Павилион ли ще открие там, какво ще направи? Това не е сериозно, но мисля, че по-скоро е недоглеждане в текста.
Смятам, че трябва да подкрепим и трите законопроекта. А между първо и второ четене ми се струва, че Комисията по правни въпроси ще има доста  работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
За реплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, господа народи представители! Няколкото възражения, които направи тук в своето становище господин Соколов, заслужават изключително голямо внимание и трябва да бъдат обсъдени между първото и второто четене. Аз съм убеден, че това ще стане.
Що се отнася до касационното производство, Вие, господин Соколов, се спряхте на чл. 218а, буква "б" относно решението на апелативните съдилища. Аз съм съгласен до определена степен с Вас. Целта е да се ограничи триинстанционното производство. Въпросът е обаче докъде е допустимо да ограничаваме това триинстанционно производство. Сега всички решения на апелативните съдилища подлежат на касация. Правителственият законопроект ги ограничава като дава даже сумата 50 хил. лв., която не е малка. За една мощна фирма може да не е много, но за един гражданин е чувствителна сума. 
Съгласен съм в тази насока, в която се изказахте, че текстът е непрецизен - решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения... Апелативните съдилища са винаги второинстанционни и техните решения са винаги въззивни. Следователно, трябва да изчистим това и аз съм по-склонен да приема, че всички решения на апелативните съдилища трябва да подлежат на касация. 
Другият проблем, който Вие поставихте относно необосноваността, разбира се има резон, но нека да помислим. Необосноваността обаче е грешка в логиката. Тя не е правна грешка и не е непълнота на доказателствата. Това, което Вие казахте и което аз съзирам в § 11, ме довежда до мисълта, че под една скрита форма даваме възможност въззивните решения да се атакуват пред Върховния касационен съд поради непълнота на доказателствата, което в края на краищата ще ликвидира касацията. Това няма да бъде касационно производство след като има възможност да се представят нови доказателства в третата инстанция. Трябва да помислим по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз смятам, както и преждеговорившите колеги, че и трите законопроекта, представени на обсъждане, се поддават на консолидация. Всеки носи по нещо рационално в себе си и те трябва да бъдат подкрепени. Задача на правната комисия и по-сетне на пленарния състав на Народното събрание ще бъде да ги синхронизира, да ги сглоби, за да може да се постигне, както личи и от мотивите, и от промените, които се правят, един по-голям рационализъм, бързина и ефикасност на гражданския процес, особено на изпълнителното производство. 
Аз искам да заявя, че ще подкрепя и трите законопроекта с надеждата, че те ще успеят да бъдат съчетани между първото и второто четене. Но бих искал да взема отношение по няколко пункта, които колегите засегнаха.
Първо, за прокурорското участие или възбуждане на граждански процес. Струва ми се, че ограничаването на правомощията, дори както е предложението на господин Корнезов само до защита на държавния интерес, не е достатъчно. Прокурорът има често грижата, ангажимента да участва в процеси и в защита на интереси и на физически лица, и на юридически лица. Представете си един недееспособен, който няма други близки, а настойникът му нехае. Защо прокурорът да не се заеме с неговия интерес, да предяви иск от негово име или да стъпи като защитник в един процес? Мисля си, че това не е далеч от философията на законопроекта на господин Корнезов и  може би няма да има пречка между двете гласувания да се обсъди този въпрос.
Много примамлива е също така идеята за призоваването с модерните електронни средства, но аз подобно на господин Соколов имам известни опасения за гаранциите. Похвален е лаконизмът на законопроекта на господин Корнезов, но ми се струва, че тук е необходимо още нещо, за да се гарантират срещу евентуални шикании страните в процеса. Разбира се, не смея сега да твърдя дали адвокатска или съдийска практика е фалшивото призоваване срещу 5 лв. Това не беше много коректно. Това си го правят общо взето страните, ако го правят. Аз не знам, не презумирам недобросъвестност нито на съдиите, нито на адвокатите.
Основният въпрос, поради който аз взех думата, е проблемът с трудовите спорове и ограничаването на касационното обжалване по трудови спорове. Не искам тук това да звучи емоционално поради професионална привързаност към трудовото правораздаване, но ми се струва, че ограничаването на касационното обжалване, от една страна, е твърде широко, от друга страна, има ненужно оставане в сферата на касационното обжалване на спора. Вярно е, че касационното обжалване пред Върховния съд доста забавя, особено тези жизненоважни дела за работниците и служителите - делата за незаконно уволнение, за възстановяването им на работа, за обезщетения. Но си представете какво щеше да се случи, ако беше се приела първоначалната идея на Върховния касационен съд касационното обжалване по всички трудови дела да се извършва само пред апелативните съдилища. Ние щяхме да стигнем до едно валийско правосъдие - тогава, когато няма да може един орган и то тази висока инстанция - касационният съд, да обобщава практиката на съдилищата. Слава Богу, това сега не е така в законопроекта, но аз имам конкретни бележки и предполагам, че ще се обсъдят в комисията.
Първо, не всички дела, които са свързани с оспорване на уволнения, трябва да останат в обхвата на касационното обжалване, но не по-малък интерес заслужават всички дела за увреждания в резултат от трудови злополуки и професионални заболявания - делата по чл. 200. Много често те представляват много по-голям имуществен интерес, отколкото останалите трудови дела. Вярно, няма смисъл делата за оспорване на стачки да ходят на касационно обжалване, но тук, в § 8 - чл. 218а, ал. 2, се предвижда, от друга страна, да могат да подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията по искове за поправка на основанието за уволнение. Това пък е пресилено. Защо те трябва да отиват там, след като, първо, не се оспорва самото уволнение? Някой чиновник написал погрешно в заповедта за уволнение или в трудовата книжка чл. 328, т. 4 вместо т. 5 и сега се карат кой крив, кой прав. Не се оспорва уволнението и тая работа, ако ме питате мен, дори не трябва да подлежи на съдебно обжалване, защото в крайна сметка дори след осъдителното решение, ако работодателят не извърши поправката, това прави Инспекцията по труда. Защо трябва да се хаби съдебна енергия за това нещо? Но така или иначе този иск има генезиса си в чл. 2 от една Наредба за разглеждане на трудовите спорове от съдилищата още от 1952 г. и не знам по силата на каква инерция все още върви. 
Според мен трябва наистина да се намери балансът между исковете по трудови спорове, които заслужават касационно обжалване и тези, за които няма никакъв смисъл. Касационният съд ще трябва да се произнесе и да задължи работодателя, а най-накрая в инспекцията да се поправи писаното в заповедта за уволнение или трудовата книжка - в това няма особен смисъл.
Аз пак заявявам, че ще подкрепя и трите законопроекта с този опит за тяхната консолидация и с оглед именно на постигането на тези цели, изтъкнати в мотивите - рационализъм и по-голяма ефикасност. И по-бързо правораздаване, но не прибързано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Мингова, заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще се опитам да бъда кратка, за да не отегчавам повече аудиторията, но съм изкушена от тази материя, защото е областта, в която работя.
За разлика от господин Корнезов аз не мисля, че с  направените и в трите законопроекта предложения е постигнат максимумът, който можем да извлечем от Гражданския процесуален кодекс. Напротив, в много други насоки законът може да бъде усъвършенстван и само няколко примера в това отношение мога да посоча - материята на въззивното обжалване се нуждае от корекция. Господин Корнезов сигурно ще се съгласи с мен, защото и той е правил предложения в тази насока.
Съдебната делба и възлагането на неподеляемо жилище - и досега Комисията по правни въпроси получава жалби от недоволни граждани след последните изменения.
Бързите производства, които са един конгломерат от искови, охранителни и производства за спор на съдебна администрация, също не са блясък на законодателната мисъл. Но това, което се предлага в законопроектите, обективно е добро и то следва да бъде подкрепено. Аз се надявам да направим един хубав общ консолидиран законопроект. 
Само без да повтарям тези от предложенията, които изцяло бих подкрепила, само ще посоча премахването на възможността за безразборното отлагане на делата, което сега се визира с промяната на чл. 107, ал. 2 - нещо, което колегите не отбелязаха и затова го посочвам; включването в бързите производства на още допълнителна категория дела; усъвършенстването главно на изпълнителното производство и то по посока на предвиждането на срокове за извършване на изпълнителните действия от съдия-изпълнителя; еднократността на обжалването на изпълнителните действия и съсредоточаването му пред окръжен съд като единствена инстанция и най-вече въвеждането на нови обекти на принудителното изпълнение - дялове от търговски дружества, налични и безналични ценни книжа.
Що се отнася до някои бележки, които имам, аз ще си позволя това да го направя, когато се работи между първо и второ четене, но тук, пред вас, бих искала да посоча някои от по-важните от тях и то по-скоро тези, които не бяха казани.
Нека да видим в законопроекта на Министерския съвет и предложенията в чл. 218и, чл. 218ж и чл. 218з.
За аудиторията, която професионално не е обвързана от Гражданския процесуален кодекс, това ще звучи скучно, но колегите-специалисти тук, в залата, ще разберат какво имам предвид.
Създава се впечатление с промяната на чл. 218и, че решението се връща на въззивната инстанция само когато то се отмени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което означава, че в другите случаи на отмяна при необоснованост и при неправилно приложение на материалния закон, делото трябва да бъде решено по същество от касационната инстанция.
Изведнъж обаче чл. 218з, ал. 2 визира, че Върховният касационен съд решава спора по същество освен ако е наложително събирането на нови доказателства. Има съществено противоречие в тези две разпоредби и тогава трябва да си зададем въпроса - ако те визират първата отмяна и възможност за връщане на делото на въззивна инстанция, противоречието е явно, ако обаче се визира при втората, при чл. 218з, ал. 2, ако се визира второто обжалване пред касационен съд и отмяна на решението като неправилно, излиза, че при втората отмяна Върховният касационен съд има по-големи основания да върне делото, отколкото при първата отмяна - нещо, което е абсурдно. Следователно, това трябва да се отстрани между първо и второ четене, защото това е очевидно противоречие.
И в тази връзка - при касационното обжалване и чл. 218и, обърнете внимание при разглеждане на касационна жалба срещу новото въззивно решение, това означава, срещу всяко следващо касационно обжалване, Върховният касационен съд решава по същество, ако допуснатите нарушения на съдопроизводствени правила могат да бъдат поправени. Това за мен е една изключително неясна формулировка. Аз като процесуалист изобщо не мога да я запълня със съдържание. Какво ще правят съдилищата, не знам! Така че тук също се налага известна корекция.
По отношение на трудовите спорове аз категорично бих подкрепила казаното преди малко от проф. Василев. Не смятам, че така, както е формулирано сега, изключението от касационно обжалване на решенията по трудови спорове е най-доброто. Мисля, че прекалено много се е заложило на прагматичния подход за облекчаване дейността на Върховния касационен съд и горещо умолявам работната група и всички колеги, които ще работят по законопроекта след първо четене, да бъдем много внимателни, когато отграничаваме кръга от решения по трудови дела, които ще подлежат на двуинстанционен контрол.
По отношение - мисля, че госпожа Чипева обърна внимание, във връзка с чувствителното вдигане на цената на иска, по искове за парични вземания с оглед изключването им от касационен контрол. Аз съм на обратното становище, а именно, че не можем да преценяваме с оглед всеки конкретен казус и случай понятието за интерес - доколко интересът за конкретното лице е значим материален интерес. За мен, когато се търси балансът и се определя лимитативно цената на иска, след която могат да подлежат на обжалване решенията за парични вземания и пред касация трябва да изхожда от понятието за един общ, тоест за обществения интерес от дадената категория дело и от конкретното дело, а не точно от личния интерес. Това е закон и той не може да изхожда от такива конкретни критерии за значимост, а трябва да бъде изведен един общ критерий. Дали обаче това, колеги, е 50 хил. лв. на фона на сегашните 1000, лично аз на този етап не съм склонна да изкажа определено положително виждане? Може би трябва да се помисли за конкретната сума, като се има предвид, разбира се, че интересът на търговците и на търговските дружества също е различен, но дали 50-те хиляди са точно тази сума? Повечето от търговците са дребни и средни и за тях общата мярка за интереса едва ли толкова чувствително трябва да вдигне цифрата.
По отношение на някои от предложенията, които господин Корнезов прави в своя законопроект - аз подкрепям идеята за защита на обществения и държавен интерес от прокурора. Още при отмяната на този текст през 1997 г. не го акламирах.
Също предложенията му, свързани с призоваването, особено уеднаквяване призоваването пред въззивна инстанция, доколкото тя е една втора първа инстанция и продължава разглеждането на делото по същество.
Призоваването за имейл - също съм склонна по-оптимистично да гледам на подобно предложение. Разбира се, трябва да го обмислим.
Що се касае обаче до другите две предложения на проф. Корнезов, аз доста категорично мога да заявя тук и искам да го направя, че сериозно не бих могла да ги подкрепя.
Още в Комисията по правни въпроси господин Корнезов посочи в изказването си това. Аз не можах да остана с ясно впечатление неговото предложение по отношение спирането на изпълнението пред касационна инстанция - срещу това ли той възразява или срещу принципната възможност да подлежат на така нареченото екслеге предварително изпълнение на осъдителните въззивни решения?
Ако е второто, в което той ме убеди сега в това изказване, че това е неговото мнение, то категорично трябва да бъде променен чл. 237.
Аз обаче си мисля, че чл. 237 с тази промяна, предвиждаща предварително изпълнение на осъдителните въззивни решения на този етап по-скоро не следва да бъде пипана от законодателя. Все пак времето от 1999 г. не е много, за да видим плюсовете и минусите, но аз все пак мисля, че има повече плюсове, отколкото минуси това предварително изпълнение.
По принцип на предварително изпълнение, господин Корнезов също знае това като специалист, подлежат и първоинстанционните съдебни решения, но още по-голямо основание на такова предварително изпълнение преди да са влезли в сила трябва да подлежат въззивните решения и може би трябва да се обмисли нещо друго - дали да важи това принудително изпълнение предварително, екслеге, за всички въззивни осъдителни решения, или да важи за тези въззивни решения, които потвърждават или оставят в сила осъдителното първоинстанционно решение, защото идеята е, че се създава една по-голяма гаранция, че решенията на въззивния съд отговарят на обективната действителност?
 
Тогава, ако ние предвидим предварително изпълнение (това беше прието като промяна при предишното изменение), то е за да се стимулират, т.е. да се откажат от безсмислено касационно обжалване длъжниците, които са осъдени да плащат. И аз си задавам въпроса - вероятно има логика, когато има две осъдителни решения и опасност от принудително изпълнение, длъжниците наистина да се откажат да обжалват. Ако го няма това предварително изпълнение, нищо не им пречи да го правят по-често или да го правят винаги. За мен има основание да запазим възможността за такова предварително изпълнение. Ако запазим възможността за такова предварително изпълнение, нелогично е да премахваме това, което е в предложението на проф. Корнезов - възможностите за спиране от касационния съд на това предварително изпълнение. Това ще означава винаги след това да има опасност от т.нар. обратно принудително изпълнение, което е най-негативното очакване като възможност и резултат от проведеното касационно обжалване.
Ако законът не допуска ограничаване на възможността за спиране като обезпечителна мярка при изпълнение на първоинстанционните решения, на още по-малко основание може да отречем спирането по закон, директно, ако то се отнася до въззивните решения. Нека съдът все пак да има възможност за дискреция в случая - да може да прецени дали такова спиране е нужно, защото това е обезпечителна мярка, която гарантира другата страна. Ако ние я ликвидираме изначало, това според мен означава, че минираме принципа на равенството на страните в процеса.
Ще ви обърна внимание върху следващото предложение относно включването на недопустимите решения като категория "порочни решения" в буква "и" на чл. 231. Колеги, също категорично искам да изразя възражението си срещу тава промяна в закона. Какви са аргументите ми? Ще ги изброя съвсем схематично.
На първо място, проф. Корнезов посочи, че въпросът е малко теоретичен. Моето първо възражение също е теоретично. Учебникарско правило е, че на отмяна подлежат само категорията "неправилни решения". В тази връзка ние не можем да включим като обект на отмяна недопустимите решения. Възможно е да се мисли за нещо друго, за друг подход за атакуване на недопустимите решения, както в чл. 209, ал. 3 е направено за нищожните. Това е исковият път или възражението. Значи друга норма, на друго систематично място, но не тук, в чл. 231, ал. 1. Това като теоретично възражение. Господин Корнезов, не можем да обясним на студентите защо неправилните решения се отменят, а изведнъж в чл. 231 се отменят и недопустимите. Значи трябва да си променим малко теорията, но едва ли трябва да вървим в тази посока. По-скоро трябва да намерим някаква друга разпоредба, може би иск за унищожаемост по аналогия на атакуване на унищожаемите сделки, доколкото недопустимото решение е валидно решение, но то има порок, който може да доведе до обезсилването му.
Второто ми възражение срещу това включване е следното: чл. 231 изхожда от хипотезата, че страната, която ще използва способа за отмяната, не е могла да знае по време на гледане на делото, защото е имало обективни пречки за това, за порока, който е довел до неправилност. В тази връзка тази възможност се предоставя на страните тогава, когато не са могли да използват условията на висящия процес, за да защитят интереса си. Не е така при недопустимите решения. При тях порокът е видим и за него е трябвало служебно да следи съдът. Така че това не е някоя обективна невъзможност. Това е третият ми аргумент. Това е субективно виновно поведение на съда, което е довело до недопустимост. Как да го включим в категорията "атакуеми решения", които са обхванати и обобщени от друг признак?
На следващо място, цялата възможност за отмяна по чл. 231 всъщност визира една изключителност и конкретност на хипотезите при неправилното решение. Не е така при недопустимите. Предложението визира обобщено категорията "недопустими решения". Не му е мястото в чл. 231. Изкуствено, механично е прибавено, защото не отговаря на общата идея, че става дума за такава изключителност и изчерпателност на тези хипотези.
Следващото ми възражение е пак в посока на същите мисли. По чл. 231, при тази категория неправилни решения, концепцията е, че има право на отмяна заинтересованата страна.Това винаги е едната от страните в производството, която чрез отмяната ще цели ново по съдържание решение. При недопустимите решения не е така. Интерес да атакуват недопустимото решение, доколкото порокът дори служебно ангажира съда, имат и двете страни. Тогава това излиза отново извън обсега и обхвата на идеята на   чл. 231 - коя от страните и с каква цел. За мен целта и обсегът на разпоредбата не позволяват да включим вътре в този текст обезсилването и на недопустимите решения. Аз лично бих подкрепила предложение за текст някъде другаде, защото това ще влезе в целите и обхвата на законопроекта, за да видим съдбата на тези недопустими решения.
Ще изкажа едно съображение, за да се види, че проблемът не е чак толкова сериозен, според мен, защото кръгът на недопустими решения по брой не е толкова голям. Това е ограничена категория случаи. При положение, че страните са имали възможност за три инстанции да отстранят този порок, при положение, че съдът служебно, включително ВКС е могъл да отстрани този порок, чак толкова пък да се притесняваме за засегнатите от недопустимото решение, че да предвиждаме и за тях нещо специално, мисля, че може би е прекалено. 
Колеги, спирам дотук. Призовавам ви да подкрепим по принцип тези три законопроекта с направените в тях предложения и с надеждата, че ще направим един хубав закон между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване на първо четене на трите законопроекта. Ще гласуваме по реда на постъпване.
Поставям на гласуване законопроекта на Валери Димитров и Иван Искров. 
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 6.
Този законопроект е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта на Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът на Министерския съвет е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта на народния представител Любен Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 141, против 3, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ.
Давам думата на народния представител Анелия Мингова да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД 
на Комисията по правни въпроси относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите № 202-01-20, внесен от Министерския съвет"
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие на закона, а именно:
"ЗАКОН
 за изменение и допълнение на Закона за патентите 
(Обн.  ДВ.,...)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения по отношение на заглавието на законопроекта? Не виждам.
Моля да гласувате заглавието на закона.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 1 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага разделянето на два параграфа със следната редакция:
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: "Изобретател".
2. Алинея 1 се отменя.
3. Досегашната ал. 2 става единствена и се изменя така:
"Лицето, което е създало изобретение или полезен модел, е негов изобретател. Когато изобретението или полезният модел са създадени от няколко лица, те са съизобретатели."
4. Досегашните ал. 3 и 4 се отменят."
Комисията предлага създаването на нов § 2 със следното съдържание:
"§ 2. Създава се нов чл. 2а със заглавие "Право на изобретателя да бъде посочен" и следното съдържание: 
"Право на изобретателя да бъде посочен 
Чл. 2а. (1) Изобретателят на изобретение или на полезен модел има право да бъде посочван в заявката, в патента и в публикации относно изобретението или полезния модел. Това право е лично и непрехвърлимо.
	(2) Патентното ведомство следи служебно за посочване на изобретателя (съизобретателите) в заявката и в патента за изобретение или за полезен модел."
Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следното съдържание:
"§ 3. В чл. 3, ал. 2 думите "заявители с постоянно местожителство или със седалище извън страната" се заменят с "заявители, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България"."
По § 2 на вносителя - комисията подкрепя текста и параграфът става § 4 със следната редакция:
"§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: 
"Таксите за заявяване, експертиза и обжалване на решенията на експертизния отдел се заплащат в намален размер съгласно тарифата, ако заявители са изобретателите, микро- и малки предприятия по Закона за малките и средни предприятия, държавни учебни заведения или академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Когато таксите по предходните алинеи са заплатени в непълен размер, се счита, че плащането не е извършено. Патентното ведомство може да предостави на заявителя, съответно на патентопритежателя, възможност да плати остатъка от дължимата такса само в случаите, когато плащането може да стане в рамките на определения в закона срок. След изтичане на срока за плащане внесената сума се възстановява по молба на вносителя."
По § 3 - комисията подкрепя текста на вносителя и параграфът става § 5 със следното съдържание:
"§ 5. Член 6 се изменя така:
"Патентоспособни изобретения
Чл. 6.	(1) Патенти се издават за изобретения от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.
	(2) Не се считат за изобретения:
1. открития, научни теории и математически методи;
2. резултати от художествено творчество;
3. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност и компютърни програми;
4. представяне на информация.
	(3) Алинея 2 се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива."
По § 4 на вносителя - комисията подкрепя текста и параграфът става § 6 със следната подобрена редакция:
"§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите "чиято публикация или използване биха нарушили" се заменят с "чието търговско използване би нарушило".
2. Точка 2 се изменя така:
"2. методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани при хора или животни, като това не се отнася за продукти, по-специално до вещества или състави, употребявани при тези методи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по първите шест параграфа? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Първите шест параграфа са приети.
През предстоящата почивка в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на двама пловдивски художници - Цило Нейчев и Никола Вичев. Всички народни представители са поканени на откриването на изложбата.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля, дайте ми списък, за да направя проверка на кворума. (Списъкът от направената проверка се прилага към протокола.)
В залата има 128 души. 
Госпожо Мингова, моля, докладвайте § 5 от законопроекта.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Преди това ще ми позволите, госпожо председател, да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати представители на Патентното ведомство: госпожа Маргарита Недялкова, госпожа Вася Германова, госпожа Евгения Табова и Цонка Таушанова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
Моля, гласувайте направеното процедурно предложения.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля представителите на Патентното ведомство да заемат местата си в пленарна зала.
Госпожо Мингова, моля, докладвайте § 5.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 7 със следното съдържание:
"§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Състоянието на техниката включва и съдържанието на националните заявки за патент, европейските и международните заявки за патент, за които Република България е посочена страна и които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата по-ранна от датата, съгласно ал. 2, ако впоследствие бъдат публикувани в официалния бюлетин на Патентното ведомство."
2. Създава се ал. 4:
"(4) Вещества или състави, включени в състоянието на техниката съгласно ал. 2 и 3, които се използват в методите по чл. 7, т. 2, се считат за нови, ако използването им не е включено в състоянието на техниката."
По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 8:
"§ 8. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: "Изобретателска стъпка".
2. Думите "изобретателско равнище" се заменят с "изобретателска стъпка".
По § 7 на вносителя комисията подкрепя текста, който става § 9, и предлага следната редакция:
"§ 9. Член 11 се изменя така:
Разкриване, което не влияе на новостта
Чл. 11.	(1) Разкриването на изобретението не влияе на новостта, когато това разкриване е направено в шестмесечен срок преди датата на подаване на заявката за изобретението, съответно преди приоритетната дата, и е следствие от:
1. очевидна злоупотреба по отношение на заявителя или предходния притежател на правото на заявяване;
2. излагане на изобретението на официална или официално призната изложба от заявителя или предходния притежател на правото на заявяване.
	(2) Разкриването по ал. 1, т. 2 не влияе на новостта, ако заявителят декларира излагането на изобретението при подаване на заявката и в тримесечен срок от датата на подаване на заявката представи доказателства за това."
По § 8, който става § 10, комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 10. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата "авторството" се заменя с "изобретателя".
2. Създава се ал. 3:
"(3) Патентът действа по отношение на трети лица от публикацията за издаването му в официалния бюлетин на Патентното ведомство."
Комисията предлага да се създаде § 11 със следното съдържание:
"§ 11. В чл. 14 се създава нова ал. 3:
"(3) Ако няколко лица са подали независимо едно от друго заявка за патент за едно и също изобретение, с една и съща дата на подаване, съответно един и същи приоритет, право на патент има всяко едно от тях."
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 12 в следната редакция:
"§ 12. В чл. 15, ал. 5 думите "право на авторство съгласно чл. 2, ал. 2 и 3" се заменят с "право да бъде посочен".
По § 10 на вносителя комисията подкрепя текста и той става § 13:
"§ 13. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след предлога "до" се добавя "публикацията за", а думата "издаването" се заменя с "издаване".
По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 14 със следната редакция:
"§ 14. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите "търговията с предмета на изобретението" се добавя "включително внос".
2. В ал. 4, т. 2 се изменя така:
"2. предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване по предназначение или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му."
По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 15 със следната редакция:
"§ 15. В чл. 20, т. 4 и 5 се отменят."
По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 16:
"§ 16. Създава се чл. 20а:
Изчерпване на права
Чл. 20а. Изключителното право върху изобретението, предоставено с патент, не се разпростира върху действия със защитения с патента продукт, който е бил пуснат на пазара на територията на Република България от патентопритежателя или с негово съгласие."
По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 17 със следната редакция:
"§ 17. В чл. 25, ал. 1, думите "български граждани и юридически лица" се заменят със "заявители с постоянен адрес или седалище в Република България".
По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 18:
"§ 18. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 3 думите "чл. 33, ал. 2" се заменят с "чл. 33, ал. 3".
2. В ал. 2 думите "чл. 33, ал. 2" се заменят с "чл. 33, ал. 3".
За § 16 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 19 със следното съдържание:
"§ 19. В чл. 30, ал. 1, след думите "то може" се добавя "еднократно".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17 и той става § 20 със следното съдържание:
"§ 20. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи  1, 2 и 3  се изменят така:
"(1) За поддържане действието на патента се заплащат годишни патентни такси, като за начало на всяка патентна година се счита датата на подаване на заявката за патент, а първата патентна година започва да тече от тази дата.
(2) Годишната патентна такса за всяка следваща патентна година се заплаща предварително най-късно в последния ден на месеца, в който изтича предходната патентна година. Плащането не може да се прави за повече от една патентна година.
(3) Патентът запазва действието си при неспазване на срока по ал. 2, ако до шест месеца след изтичането на този срок патентопритежателят внесе дължимата такса в двоен размер."
2. Създава се ал. 4:
"(4) Годишните патентни такси до вземане на решение за издаване на патент и таксата за текущата патентна година се заплащат едновременно с таксите за издаване на патент и за публикация за издаването на патента в съответствие и при условията на чл.53."
За § 18 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 21:
"§ 21. В чл. 34, ал. 2, т. 3 се отменя."
Параграф 19 на вносителя става § 22.
Комисията подкрепя текста.
"§ 22. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 се отменя.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Към заявката се прилага документ за платени такси за заявяване, за експертиза, за претенции, за претендираните приоритети и за публикация за заявката."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3, като в изречение първо думата "два" се заменя с "три".
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4."
За § 20 на вносителя комисията подкрепя текста  и той става § 23:
"§ 23. В чл. 37, ал. 2, думите "биологично репродуктивен" се заменя с "биологичен".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21 и той става § 24 със следното съдържание:
"§ 24. В чл. 41 се правят следните изменения:
1. В ал. 1,  изречение второ думите "те ползват" се заменят с "за дата на подаване, съответно приоритет, на тези заявки се счита датата на подаване, съответно".
2. В ал. 2 изречение  второ се изменя така:
"Ако в тримесечен срок от искането на заявителя за разделяне отделените части бъдат подадени в самостоятелни заявки, за дата на подаване, съответно приоритет, на тези заявки се счита датата на подаване,  съответно приоритетът, на първоначално подадената заявка, когато са спазени изискванията на чл. 34, ал. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 25 със следната редакция:
"§ 25. Член 42 се изменя така:
"Промени в заявката и в патента
Чл. 42. (1) Промени в заявката или в патента могат да се правят съответно в производство по заявката до вземане на решение или в производство по искане за обявяване на недействителност на патента.
	(2) По собствена инициатива заявителят може да прави промени в заявката  до публикацията по чл. 50 или до вземането на решение, ако публикацията не е направена, като заплати съответна такса.
	(3) Промените по ал. 1 и 2 не могат да излизат извън първоначалното разкритие в заявката. В производството по обявяване на недействителност в претенциите  на патента не могат да бъдат внасяни промени, които ще доведат до разширяване на обхвата на закрила."
По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 26:
"§ 26. В чл. 43 изречение второ се изменя така: "В този случай заявката не се  включва в състоянието на техниката по чл. 8, ал. 3."
 По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя, който става  § 27 със следната редакция:
"§ 27. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "чл. 35" се  добавя "ал.  1, 3 и 4", а в изречение второ думите "счита се, че заявката не е била подадена и" се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
	"(2) Когато към заявката за патент не е приложен документ за платени такси по чл. 35, ал. 2, на заявителя се предоставя тримесечен срок за заплащането на тези такси. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за  оттеглена."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3, като в изречение второ думите "заявката се отхвърля и се отказва издаването" се заменят със "се взема решение за отказ за издаване"."
По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 28 със следната редакция:
"§ 28. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "ал. 2 и 3" се заменят с "ал. 2, 3 и 4".
2. В ал. 5, изречение второ думите "отхвърля заявката и отказва издаването на патент" се заменят с "взема решение за отказ за издаване на патент".
3. Алинея 6 се изменя така:
	"(6) Когато Експертизният отдел установи, че заявеното изобретение е патентоспособно, но описанието и/или патентните претенции не са в съответствие с чл. 37, ал. 1 и/или чл. 38, той поканва заявителя да ги коригира в тримесечен срок. Ако в предоставения срок заявителят не направи това, не отговори или възрази неоснователно, Експертизният отдел взема решение за прекратяване на производството по заявката."
4. Алинея 7 се изменя така:
	"(7) Когато в резултат на проведената експертиза по същество се установи, че заявеното изобретение е патентоспособно и са спазени изискванията на алинеи 5 и 6, Експертизният отдел уведомява заявителя да заплати таксите по чл. 33, ал. 4 и чл. 53."
6. Създава се ал. 8:
	"(8) Експертизният отдел взема решение за издаване на патент, когато таксите по ал. 7 са заплатени. Ако таксите не се заплатят, заявката се счита за оттеглена."
Комисията предлага  § 26 на вносителя  да стане § 29 със следната редакция:
"§ 29. В чл. 48 думите "чл. 46, ал. 1 и 2" се заменят с "чл. 46, ал.  1 и 3", а думите "чл. 47, ал. 5" се заменят с "чл. 47, ал.  5 и 6"."
По § 27 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 30:
"§ 30. В чл. 50, ал. 1, т. 1 думите "неподадена или отхвърлена" се заменят с "оттеглена, отказана или производството по нея е прекратено"."
По чл. 28 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 31 със следната редакция:
"§ 31. Член 51 се изменя така:
"Публикации за издаване на патент
Чл. 51. В официалния бюлетин на Патентното ведомство се прави публикация за издаване на патент непосредствено след изтичането на три месеца от вземане на решението. В едномесечен срок от публикацията се издава патент и се публикуват описанието, претенциите и чертежите към патента."
По § 29 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 32:
"§ 32. В чл. 53 изречение първо се изменя така:
"За публикациите по чл. 51 и за издаване на патент се заплащат такси в тримесечен срок от получаване на съобщението по чл. 47, ал. 7."
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 33,  и предлага следната редакция:
"§ 33. В чл. 55, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите "чл. 46, ал. 2" се заменят с "чл. 46, ал. 3", а думите "и 6" се заличават.
2. В т. 2 след думите "ал. 1" се добавя "и по чл. 47, ал. 6"."
По § 31 комисията подкрепя текста на вносителя, който става  § 34 със следната редакция:
"§ 34. Член 59 се изменя така:
"Съдебен контрол
Чл. 59. Страната, недоволна от решението на отдела по спорове,  постановено съгласно чл. 58,  ал. 3, т. 1 и чл. 58, ал. 5, в тримесечен срок от получаване на решението може да подаде жалба до Софийския градски съд по реда на Закона за административното производство."
По § 32 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 35 със следната редакция:
"§ 35. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: "Спорове за установяване на действителния изобретател".
2. Алинея 1 се изменя така:
	"(1) Споровете за установяване на действителния изобретател се решават от Софийския градски съд."
3. В ал. 2 думите "за авторство или съавторство" се заменят с "по ал. 1"."
По § 33 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 36 със следната редакция:
"§ 36. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "местожителство" се заменя с "постоянен адрес".
2. Алинея 2 се изменя така:
	"(2) Международна заявка се подава на английски език или на руски език в три идентични екземпляра. Заявката може да бъде подадена и на български език, като в едномесечен срок се представя превод. Документ за платени такси и приоритетен документ се представят в един екземпляр."
3. В ал. 3 изречение трето се изменя така: "В противен случай производството по заявката се прекратява."
По § 34 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 37 със следната редакция:
"§ 37. В чл. 69, ал. 2, изречение първо се изменя така:
"За откриване на национална фаза заявителят трябва да подаде международната заявка в Патентното ведомство в срок от 31 месеца от датата на приоритета при спазване изискванията на чл. 35."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 38 със следното съдържание:
"§ 38. В чл. 71 думите "такса за заявяване" се заменят с "таксите по чл. 35, ал. 2"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
В тази глава, госпожо Мингова, пропуснахте да прочетете в § 10 на вносителя чл. 18, ал. 2. Моля да изчетете текста на стр. 7 от доклада.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13 със следното съдържание:
"§ 13. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след предлога "до" се добавя "публикацията за", а думата "издаването" се заменя с "издаване".
2. Алинея 2 се изменя така:
	"(2) Закрилата по ал. 1 се предоставя с обратно действие от публикацията за издаване на патента, доколкото патентът не я разширява."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по параграфите на вносителя от 5 до 35? Няма.
Гласуваме ги ан блок.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и  въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, докладвайте по глава шеста.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "По § 36 на вносителя комисията предлага следната редакция и параграфът става § 39:
"§ 39. Създава се нова глава шеста "а".

"Глава шеста "а"
ЗАЯВКИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАТЕНТ
И ЕВРОПЕЙСКИ ПАТЕНТИ
СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКАТА ПАТЕНТНА КОНВЕНЦИЯ

Подаване  на заявки за европейски патент
Чл. 72а. (1) Заявките за европейски патент могат да се подават в Патентното ведомство на Република България или в Европейското патентно ведомство в Мюнхен или неговия клон в Хага на един от езиците, съгласно чл. 14 от Европейската патентна конвенция, наричана по-нататък "Конвенцията". Разделените заявки се подават само в Европейското пантентно ведомство.
	(2) Заявители с постоянен адрес или седалище в Република България подават заявки за европейски патент в Патентното ведомство, освен ако заявката ползва приоритет от по-ранна заявка, подадена във ведомството.
	(3) Патентното ведомство препраща заявката за европейски патент на Европейското патентно ведомство.

Еквивалентност на европейска и национална заявка
Чл. 72б. (1)  Заявка за европейски патент с установена дата на подаване и приоритет, когато такъв е претендиран,  в която Република България е посочена страна, е еквивалентна на редовно подадена в Патентното ведомство национална заявка.
	(2) Когато заявката за европейски патент е публикувана от Европейското патентно ведомство и заявителят представи превод на патентните претенции на български език в три екземпляра с библиографските данни за заявката и заплати такса за публикация,  Патентното ведомство осигурява достъп до превода и публикува съобщение в официалния бюлетин за получения превод.
	(3) Заявителят се ползва с правата по чл. 18 от датата на съобщението за получения превод по ал. 2 при условията на чл. 72в.

Действие на европейския патент
Чл. 72в. (1) Европейски патент, в който е посочена Република България, предоставя на патентопритежателя от датата на съобщението за издаването му  в европейския патентен бюлетин правата по този закон, ако в тримесечен срок от тази дата се представи превод на описанието и претенциите на български език в три екземпляра и се плати такса за публикация.
	(2) Преводът съгласно ал. 1 трябва да съдържа наименованието на изобретението, описанието, включително чертежи, когато е необходимо, и патентните претенции.
	(3) Преводът се подава заедно с данни за притежателя на патента, номера на заявката за европейски патент, номера на публикацията на европейския патент, номера и датата на европейския патентен бюлетин, в който е направено съобщението за издаване на патента.
	(4) Патентното ведомство прави съобщение в официалния бюлетин за получения превод и публикува превода на европейския патент на български език.
	(5) Разпоредбите на този член се прилагат и когато описанието и патентните претенции на европейския патент са изменени в производство по възражение съгласно чл. 102, ал. 3 от Конвенцията.
	(6) Европейският патент няма действие на територията на Република България от датата на подаване на заявката, ако в срока по ал. 1 преводът съгласно ал. 1 и 5 не е представен и/или таксата за публикация не е заплатена, или не са изпълнени изискванията на ал. 2 и 3 и недостатъците не са отстранени в двумесечен срок от уведомлението на Патентното ведомство.

Автентичен текст на заявката за европейски патент и
европейския патент. Внасяне на корекции в превода
Чл. 72г. (1) Когато преводът на български език по чл. 72б и 72в предоставя обхват на закрила, който е по-тесен от  обхвата на закрилата, предоставен със заявката за европейски патент или европейския патент на езика на производството на Европейското патентно ведомство, за автентичен се счита текстът на този превод.
	(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в производство за обявяване на недействителност на европейски патент.
	(3) Заявителят или притежателят на европейски патент може да подаде по всяко време коригиран превод, като заплати съответна такса за публикация. Преводът се представя в три екземпляра. Патентното ведомство публикува съобщение за получения и коригиран превод в официалния бюлетин. Когато корекциите се отнасят до патентните претенции в заявката за европейския патент, едновременно със съобщението в бюлетина се осигурява достъп до коригирания превод, а когато корекциите се отнасят до превода на европейския патент, патентът се публикува отново с внесените корекции.
	(4) Коригираният  превод има действие по отношение на трети лица от датата на публикуване на съобщението.
	(5) Лице,  което добросъвестно използва или е извършило необходимата подготовка за използване на изобретението, което не би съставлявало нарушение на заявката или патента съгласно първоначалния превод, може след влизане в сила на коригирания превод да продължи използването на изобретението в своята дейност или за целите на тези дейност без заплащане. 

Такси за поддържане действието на европейския патент
Чл. 72д. Годишна патентна такса за европейски патенти се  плаща в Патентното ведомство на Република България по реда на чл. 33 за всяка патентна година след годината, през която Европейското патентно ведомство публикува съобщението за издаване на  европейския патент. 

Трансформация в национална заявка за патент
Чл. 72е. (1) Заявка за европейски патент, в която е посочена Република България, може по молба на заявителя да се трансформира в национална заявка за патент за изобретение или за полезен модел, когато:
1. заявката се счита за оттеглена съгласно чл. 77, ал. 5 от конвенцията;
2. заявката се счита за оттеглена съгласно чл. 90, ал. 3 от конвенцията, тъй като не е представен превод на заявката на езика на производството съгласно чл. 14, ал. 2 от Конвенцията.
	(2) Молбата за трансформация  се подава в сроковете по чл. 135, ал. 2 от Конвенцията.
	(3) В тримесечен срок от датата на получаване на молбата в Патентното ведомство заявителят трябва:
1. да плати таксите по чл. 35, ал. 2, и
2. да подаде превод на български език на заявката за европейски патент, както е подаден и превод на заявката с промени, когато е изменена в производството пред Европейското патентно ведомство.


Забрана за едновременна закрила
Чл. 72ж. (1) Когато е издаден национален патент за изобретение, за което е издаден и европейски патент, в който е посочена Република България, с една и съща дата на заявяване, съответно с една и съща приоритетна дата, на едно и също лице или негов правоприемник, националният патент прекратява действието си.
	(2) При условията на ал. 1, националният патент прекратява действието си в обхвата, в който е идентичен с европейския патент, от датата, на която срокът за подаване на възражение срещу европейския патент е изтекъл, без да е подадено възражение, или от датата, на която влиза в сила решението за запазване на европейския патент в процедурата по възражение.

Обявяване на недействителност на европейски патент
Чл. 72з. Решенията на Европейското патентно ведомство в производство по обявяване на недействителност на европейски патент, в който е посочена Република България, имат действие на територията на Република България.

Регистър на заявките за европейски патент и 
европейските патенти
Чл. 72и. Патентното ведомство вписва заявките за европейски патенти,  както и европейските патенти с действие в Република България в отделен регистър, като всички промени в правния им статус се вписват по общия ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по глава шеста? Няма.
Гласуваме глава шеста, § 36 на вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и  въздържали се  няма.
Глава шеста е приета. 

Параграф 40 по предложение на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 40 със следното съдържание:
"§ 40. Алинея 7 на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя."
Създава се "Допълнителна разпоредба." 
Параграф 37 на вносителя, който става § 41:
"§ 41. "Официална или официално призната изложба" е изложба по смисъла на Конвенцията за международни изложби, подписана на 22 ноември 1928 г. в Париж и ревизирана на 30 ноември 1972 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли съображения по създаването на § 40 на комисията? Няма.
Моля, гласувайте § 40.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Моля, гласувайте § 37, който става § 41.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 38, който става § 42 със следната редакция:
"§ 42. (1) Този закон се прилага за заявки за патенти за изобретения и полезни модели, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки, по които не е взето окончателно решение.
	(2) Искания за обявяване на недействителност на патенти за изобретения, които се отнасят до методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани при хора или животни, независимо кога са издадени, се разглеждат с оглед разпоредбите на закона, който е действал по време на разглеждането на заявката до вземането на окончателното решение."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 43 и предлага следната редакция:
"§ 43. Правната закрила, предоставена с патенти за изобретения, които се отнасят до методи за лечение на хора или животни, чрез терапия или по хирургичен път, както и до методи за диагностика, прилагани при хора или животни, се запазва до изтичане срока на действие на патентите с ограничението по закона, съгласно който е постановено решението за издаването му."
По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 44:
"§ 44. Заявители, подали заявка за патент за изобретение или полезен модел преди влизането в сила на този закон, се ползват от привилегията по чл. 11 в досегашната му редакция."
По § 41 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 45 със следната редакция:
"§ 45. Производството по подадени декларации за открития по отменената ал. 7 на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби се прекратява. По искане на авторите в официалния бюлетин на патентното ведомство се публикуват библиографските данни по декларациите и се предоставя достъп до материалите по тях."
И последния параграф е 42. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 46, и предлага следната редакция:
"§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 19, т. 1 (относно ал. 1, 2 и 3 на чл. 33),  който влиза в сила шест месеца след влизането в сила на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта от § 38 до § 46 включително на вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет и целият Закон за патентите.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.
Господин Корнезов, най-после имате думата по този доклад.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
След три месеца дойде време и на този доклад, който се изисква от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, макар и в полупразна зала. 
Аз няма да чета целия доклад. Той ви е раздаден през м. март със своите приложения и проект за решение. Само ще изложа едно кратко резюме на този доклад, междупрочем, прието единодушно от цялата комисия. 
"ДОКЛАД 
на Комисията по жалбите и петициите на гражданите

 I. Нормативна основа за дейността на комисията

Както ви е известно, дами и господа, в чл. 45 на Конституцията е казано, че "гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи". Така че правото на жалби и петиции, колкото и да бъде подценявано от някои, е едно конституционно право на всеки български гражданин. Държавата е длъжна да гарантира реално това конституционно право, а не това право да остава само една фраза в основния ни закон. 
И още тук следва да отбележим, че държавата е в дълг на своите граждани в тази насока.

В момента има Закон за предложенията, сигналите и молбите на гражданите, който е от 1980 г., забележете, и е непригоден за приложение при днешните условия. В нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание не са посочени предметът, обхватът и правомощията на комисията, следователно от юридическа гледна точка имаме един конституционен текст и един "полуприложим" закон.
И оттук първия извод, който следва да направим като Народно събрание: наложително е през тази 2002 г. Народното събрание да приеме Закона за омбудсмана или с някакво друго наименование. Междупрочем трите законопроекта вече минаха на първо четене. Не трябва теснопартийни или личностни интереси да препятстват приемането на такъв закон.
II. Предмет на дейност, задачи и цели на комисията. 
Комисията по жалбите и петициите на гражданите е една специфична парламентарна комисия. Може би тя не е така престижна, но е много трудоемка и е необходима на парламента като институция. Целта е, ако е възможно, на гражданите да се помогне да защитят своите законни права и интереси. Основното обаче в дейността на нашата комисия е чрез анализ на жалбите и петициите да се търсят законодателни решения на проблемите.
И оттук предлагам всички законопроекти, които пряко засягат правата на гражданите, да бъдат разпределяни на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Предлагам в нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание нормативно - повтарям - нормативно да бъдат посочени задачите, целите и правомощията на комисията. Това ще създаде по-стабилна и ясна юридическа основа за дейността й.
Малка скоба: във Федерална република Германия в Конституцията - чл. 45с, е посочено, че има такава комисия. Има специален закон за дейността на комисията и тя се казва Комисия по петициите. Има закон и бих казал, че това е конституционен закон, а ние нямаме нито ред, включително и в нашия правилник. Да оставим настрана цялата им регламентация за тази дейност.
 
III. Организация и дейност на комисията.
Комисията се състои от 16 члена. Трябва определено да заявим, че работната атмосфера е много добра, толерантна и всеки народен представител е съпричастен към болките на хората. Към комисията има трима щатни сътрудници, които обаче са крайно недостатъчни за големия обем на работата. Бюджетът на комисията е ограничен. И понеже правя аналогия, в Комисията на Бундестага щатът е 85 работници - само щатни, и над 300 извънщатни.
Една от основните дейности в организационен план са приемните на комисията. Те се провеждат всеки вторник от 9,00 ч. в София. Нито един гражданин не е бил върнат, макар и тези приемни понякога да продължават по 7-8 часа. Всеки месец комисията организира приемни в провинцията, като например в Благоевград, Ямбол, Ловеч, Бургас, Монтана, Шумен, Стара Загора, Велико Търново, Хасково, този месец сме в Плевен, предстоят в Сливен, Враца и т.н. До 2003 г. комисията ще посети всички области. Бихме желали като комисия да посетим и други градове, а не само областните центрове, но това засега е трудно постижимо.
Интересът към тези приемни е много голям. Ще кажа за моя роден град Ямбол - там желаещите да бъдат изслушани бяха над 150, в Ловеч бяха около 200, в Монтана - 203 граждани и т.н.
Изводът е, че гражданите желаят, изпитват нужда да се срещнат и поставят своите искания и предложения пред представителите на Народното събрание. Те търсят опора, бих казал, че тяхната надежда е в парламента, след като са обходили безрезултатно различни държавни, съдебни и общински органи. Изводът е, че тези приемни, които по същество са срещи на Народното събрание като институция с гражданите, са необходими.
IV. Сезиране на комисията.
Жалбите и петициите на гражданите се получават от цялата страна, от всяка една област. Естествено, най-много жалби и петиции има от София. За периода преди Нова година те са 533. След това - няма да изброявам цифрите - са Монтана, Ловеч, Пловдив, Ямбол, Бургас и т.н. Най-малко по брой жалби са постъпили от областите Търговище, Разград, Смолян, Силистра и Кърджали (аз съм дал съответните цифри). Това, разбира се, не означава, че в тези региони има по-малко проблеми.
Прави впечатление, че до този момент и бих искал да обърна внимание на това, дами и господа народни представители, няма нито една жалба, свързана с някакъв етнически или религиозен проблем. В комисията не е постъпвала жалба, в която гражданин да се оплаква, че неговите права са нарушени поради етническата или верската му принадлежност.
V. Анализ на някои от проблемите, поставени от гражданите в техните жалби и петиции.
Първо, съдебна власт. Преди половин час разглеждахме Гражданския процесуален кодекс, който е един от основните елементи на дейността на съдебната власт. Основните жалби на гражданите са свързани с бавното правораздаване. Това е един от големите недостатъци на съдебната ни система. Неоправданата бавност в наказателния процес се проявява още в съдебното производство. Типичен пример в тази насока е жалбата на семейство Зашеви. При проверка се установи, че следствено дело № 39 от 1997 г. на Окръжна следствена служба - Плевен, е образувано за престъпление по чл. 116 за умишлено убийство. Обърнете внимание: още на 3 февруари 1997 г. в с. Ставревци, Плевенско, по особено жесток начин е убит синът на семейство Зашеви - Ивайло Методиев, който е на 33 г., даже бивш служител на Народното събрание, и е направен опит за убийството на другия син - Валери Зашев. Деянието е извършено от трима криминално проявени, които полицията залавя още същата година. Впоследствие, неизвестно защо, те са пуснати под "парична гаранция". Следствието се води от Окръжна следствена служба в гр. Плевен под № 39/97 г. На 12 юни 2000 г. и вторият син - Валери Зашев, вследствие на преживените психически и физически травми, почива. От 1997 г., дами и господа, де факто не се извършват никакви следствени действия по делото и извършителите са на свобода. Това граничи с престъпно бездействие.
Ръководството на комисията проведе среща с министър Станков, който пое ангажимент веднага да се направи необходимата проверка. На практика обаче досега реален резултат по делото няма. Давам този пример, който не е единственият, но е фрапантен. От 1997 г. няма никакви следствени действия! Това следствие ли е?
Имаме жалби от задържани лица, които с години са лишени от свобода без влезли в законна сила присъди.
Много бавно е и гражданското правораздаване. Въвеждането  през 1999 г. на бързото производство и жалбата за бавност не дават реални резултати. Има примерно трудови спорове за уволнение, които продължават 7, 8 до 10 години! Десет години трудов спор за уволнение!?
Неоправдано бавното правораздаване граничи с отказ от правосъдие. То води до ескалиране на проблемите и обезверяване на хората.

От наша  гледна точка са наложителни, това сме го направили в началото на тази година, вече някак си сме придвижили това ние като комисия, като парламент, изменения в Закона за съдебната власт, НПК, където ясно да се очертаят правомощията, структурата и взаимодействието на трите звена в съдебната власт - следствие, прокуратура и съд. 
Също така, мястото и функционирането на дознанието. Имаме 12 хил. дознатели. Дванадесет хиляди! Колко е ефективно обаче това дознание? Не хвърлям упрек към никого. Въпросът е до организация.
Промените в ГПК и особено в изпълнителния процес са крайно наложителни.
Налага се засилване на ролята, според нас, на Инспектората на Министерството на правосъдието.
Висшият съдебен съвет да търси дисциплинарна отговорност на всеки съдия, прокурор и следовател, който не изпълнява служебните си задължения и без промяна в Закона за съдебната власт. Това е възможно, но всъщност тази дисциплинарна отговорност практически не се търси от тези, които не си вършат задълженията. 
Без силна, независима и справедлива съдебна власт не може да има силна държава и демократично общество!
Второ, много граждани в писмена форма и на приемните се оплакват от разпоредбите на прословутия чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Гражданите са били осъдени поради нарушени нормативни актове, извършени от длъжностни лица от общинските народни съвети или ведомства, а не от гражданите-купувачи. Внесен е законопроект в тази насока. Държавата и обществото не би следвало да търпят тази неправда. Става въпрос за прословутите договори, подписани не от председателя на Народния съвет, а от някои от заместниците му и не от министър, а от заместник-министър с прословутата запетайка отпред. И сега, счита се, че тези договори са нищожни въпреки, че гражданите са си ги платили, живели са с години в тези жилища, отгледали са семейства, а сега трябва да ги напуснат.
Трето, една голяма част от жалбите и петициите на гражданите са свързани с тяхното недоволство от прилагане на Закона за земята и правилника, иначе наименованието е по-дълго. Всъщност, има над 360 хил. жалби до различни инстанции. Десетки хиляди са висящите дела в момента пред съдилищата. Няма приемна или населено място, където гражданите да са доволни от начина, по който се възстановява собствеността върху земята. 
Подобно е и положението с възстановяването на  горите. Проблемите, визирани в жалбите на тези граждани, вие ги знаете от вашите приемни, могат да се разделят на няколко основни групи.
На първо място като основен проблем е липсата на контрол върху дейността на поземлените комисии. Гражданите сигнализират за злоупотреби от страна на председателите на поземлените комисии.
На второ място като проблем в жалбите се поставя неизпълнение на решенията на съда и на заповедите на самия министър на земеделието и горите, както предния, така и сегашния министър. Гражданите са лишени от възможността дори и при удовлетворително за тях решение от съда, респективно от министерството, да не получат реално това, което им се полага по закон.
На трето място гражданите изразяват недоволство от разпоредбата на прословутия § 4 от Закона за земята. Недоволството от § 4 и следващите е двустранно - от една страна недоволство изразяват ползвателите, които съгласно § 4а могат да придобият собственост върху земята, ако са построили сграда в нея до 1 март 1991 г. и наред с това заплатят земята на собственика чрез общината. Гражданите негодуват от факта, че години наред са облагородявали пустеещи земи, с които е настъпила и промяна на категорията им, а при действието на този § 4 следва да купят земята си от собственика по сегашни цени. 
От друга страна, действителните собственици, на които се възстановява земята, не са съгласни други лица-ползватели, да придобият собственост върху отнетите им в миналото земи. 
На четвърто място се изразява недоволство и от нотариалната заверка на подписите при арендните договори. Знаете сега, че арендните договори трябва да бъдат нотариално заверени. Голяма част от гражданите, които имат възстановена собственост върху земи, живеят извън населеното място, в чието землище са земите. Това затруднява изключително сключването на арендните договори, особено пък с изискването, че кметските наместници, тоест населени места под 500 жители, не са кметове и не могат да извършат нотариални заверки.
Наложително е в Закона за нотариусите и нотариалната дейност да се предвиди възможност кметските наместници да извършват определени нотариални дейности, включително и заверка на подписи. Все още недокрай е уредената собственост върху земеделските земи и безконечните спорове затрудняват стопанските субекти, които обработват земята. Тук са кооперации, сдружения, арендатори. Обикновено в едно землище има няколко стопански субекта, занимаващи се с обработка на земята, а проблемът с комасацията не е разрешен. Знам колко е тежък, но трябва да намерим път за комасация! Модерното земеделие при такава раздробена собственост върху земята не може да се прави. 
От наша гледна точка е наложително разработването на цялостна концепция за развитието на селското стопанство като приоритетен отрасъл на нашата икономика. Не на думи приоритетен, а реално приоритетен! Тази концепция в съкратени срокове да бъде разработена от правителството и представена за обсъждане в парламента. След приемането на концепцията, която да обхване всички аспекти в областта на селското стопанство, да се премине към законодателни промени, а не както досега да се работи на парче. Пример, Законът за земята, изменян 25 пъти. Двадесет и пет пъти!
Много тежък е проблемът със собствеността върху земята на къмпингите по Черноморието, особено на юг от Бургас. Тези констатации сме ги направили, пак повтарям, преди почти шест месеца, но чета и вчера в пресата - блокирали са даже пътя на юг от Бургас недоволните именно от този проблем за връщането на земята.
Масово е недоволството, че чрез криминална приватизация на гражданите се отнема собствеността. На приемната в Бургас, където бяхме, десетки собственици от района на Созопол посочиха драстични примери. Така е и със споровете в кв. "Славейков" в Бургас, които граничат не само до правни абсурди. Мисля, че има народни представители от Бургас и предполагам, че знаят проблема.
Четвърто - голяма част от жалбите и петициите на гражданите са свързани с незаконното строителство. Показателен пример за това е петицията от Благоевград, където входът, лично видях, не вярвах преди това, в Благоевград, входът на един жилищен блок е затворен и живеещите са принудени да ползват някакъв авариен заден изход. Комисията се запозна на място със случая и се убеди в този абсурд. За съжаление, и намесата на Министерството на териториалното развитие и благоустройството не спомогна за разрешаването на проблема. Да ти затворят входа! Да, защото имат пари!
Незаконното строителство, примерно, на Витоша, Боровец, Пампорово, Черноморието и т.н. е обществено нетърпимо.
Пето. На вниманието на комисията беше поставен въпрос относно отпускане на детски помощи на самотни майки. В редица случаи те са практически лишени от получаването на тези надбавки, колкото и малки да са те, но тези самотни майки разчитат на тези, макар и мизерни, да ги нарека, средства.
Поставеният пред комисията въпрос може да бъде решен чрез решение детските надбавки да бъдат предоставени единствено на майката. Сега - самотна майка, гледа си детето и за да може да си вземе тази детска надбавка искат изрично писмо-разрешение от мъжа, с който тя не живее и може би не е изключено да няма брак, той е изчезнал някъде или по България, или в чужбина и майката не може да си получи и тези надбавки. Абсурд, но е така!
Затова законът трябва да каже - самотната майка и майката, тя получава тези надбавки.
Случаите, когато обаче родителските права са предоставени на бащата, и колкото и рядко да е това, или на друго лице, също може да се ползва от това си право да получава детски надбавки след като докаже посредством съдебно решение или друг официален документ своето право пред съответната социална служба. Така ще се избегне омагьосаният кръг и майката, която отглежда детето си, ще получава, макар и минималните детски надбавки. Това от нас зависи, не от друг!
Шесто. Редица жалби и петиции поставят проблема относно отглеждането, възпитаването и обучаването на децата. Към настоящия момент действат общо - обърнете внимание - в тази област за децата - 100 нормативни акта. Сто нормативни акта! Джунгла от нормативни актове!
Само в системата на Министерство на образованието има 120 домове със 7674 деца. Специалните училища са 138 с 16 346 ученика. Домове обаче, обърнете внимание, има не само към Министерството на образованието, но и към Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на здравеопазването. Постави се въпросът - нека тук и специалистите се произнесат - не е ли целесъобразно управлението на тези домове, независимо от тяхната специфика, да се ръководи от едно ведомство, а не както досега от различни органи, които много често си препращат проблема един на друг? И като прибавим и общините, вижте какво става!

Вчера се занимавахме с Дома за деца в село Овчи кладенец - Ямболско. Министерството иска да го закрива. Прехвърля топката на общината, общината няма средства, министерството отговаря и в края на краищата ще отидем към закриването и пръскането на тези деца, на които това е домът, няма къде да отидат.
От наша гледна точка е необходимо Министерският съвет да разработи цялостна концепция относно отглеждането и възпитанието на децата и юношите, която да бъде внесена в Народното събрание за дискусия и приемане. На основата на тази концепция да се предприемат законодателни и организационни мерки, защо не и нов Закон за детето, който впрочем е внесен, но трябва концепция, а не на парче. Налагат се промени в този закон, където ясно да се очертае статутът на приемното семейство (много говорим за него, а то не функционира), институтът за лишаване на родителски права (не са редки случаите, когато родителите изоставят децата си и които срещаме ежедневно в средствата за масова информация - идете по ж.п.гарите и ще видите), осиновяването, включително осиновяването от чужденци, полицейската закрила, която не е уредена, издигане ролята на училищното настоятелство и т.н. Проблемите са комплексни, засягат различни нормативни актове и не могат да бъдат решавани кампанийно и конюнктурно.
Все в тази връзка следва да отбележим, че в комисията постъпват жалби и петиции в областта на средното и висше образование, начина за акредитация, получаване на научни степени и звания. 
Седмо. В работата на комисията се очертават и редица слабости. Трябва да бъдем откровени, някои от членовете на комисията са демотивирани. С месеци не участват в заседанията на комисията, а и на приемите на граждани. Не всички приети решения от комисията се изпълняват.
В заключение трябва да кажем, че преките контакти между Народното събрание, респективно неговата комисия, и избирателите трябва да се разширява и задълбочава. Чрез проблемите на хората, които те ни поставят, да търсим законодателни решения, които ще бъдат в полза на държавата и обществото и преди всичко на гражданите. Другото е политически нарцизъм.
И накрая, ако ние като народни представители, като парламент, подценяваме това, което ни казват хората, когато се срещаме с тях, а те са по-мъдри от нас, значи не си изпълняваме дълга. Бих искал поне с този кратък доклад не на думи, а със сърце да се обърнем към тези, които са ни изпратили тук." Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Имате думата за изказвания по доклада на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, тази комисия има много особен статут по простата причина, че единствена тя заради характера на своята работа има възможност да се среща с населението на цяла България. Членовете на тази комисия имат изключително точна, пълна и обективна представа за ситуацията в страната заради многото срещи с хората. Ние държим пръста върху пулса на страната. Имаме много точна и обективна представа за работата най-напред на парламента, за ефективността от тази работа, за начина, по който хората оценяват нашата дейност, ефективността на законите, които творим, за темпа на нашата работа, за приложението на законите.
Бих искала да кажа, че онова, което хората споделят с нас, когато обикаляме страната, не е твърде радостно. Затова моля нека всички да впрегнем малко повече сили и да има малко повече критичност и самокритичност в нашата работа.
В тази комисия има много широко поле за работа. Комисията прие за един от приоритетите в своята дейност наблюдението и съдействието на детските домове. Повод ни даде една история с детски дом в Търнава, където бяхме шокирани от една ситуация, която представихме и в медиите - Дом за деца с умствена и физическа изостаналост, в който децата бяха измъчвани, заливани с вряла вода, бодени с игли, упойвани с упойващи вещества. След намесата на нашата комисия, слава Богу, нещата там се промениха. Това ни даде повод да вземем под око работата на детските домове в страната. Дано да не прозвучат силно моите думи, но държавата в момента е като мащеха спрямо тези домове. Казвам го съвсем отговорно. Не е възможно примерно един храноден в тези детски домове да е между 40 и 50 ст., а храноденът на затворниците да е около 1,50 лв. Тази съпоставка я имам от посещението ни в Софийския централен затвор преди няколко месеца. Тогава попитах: "Що за държава е това?" Беше ми отговорено: "Да, но ако затворниците имат по-малко храна, те ще се качат на покривите и ще се бунтуват". Понеже тези дечица са сами и отритнати, нямат никаква възможност за социален бунт и реакция, държавата предпочита по-лекото съпротивление.
Друг приоритет на нашата комисия е, че започнахме съвместна дейност с Центъра за независим живот, оглавяван от госпожа Капка Панайотова. Това е центърът, който се занимава със защита на хората с увреждания. От няколкото съвместни срещи и разговори стигнахме до извода, че можем да си подадем ръка и съвместно да работим, що се отнася до бъдеща законодателна дейност, тъй като в нашата страна инвалидите също не могат да се похвалят, че държавата се отнася като майка към тях. Напротив, и тук отношението към хората с увреждания е много изостанало. Бих искала в нашия устремен път и полет към европейските ценности да синхронизираме нашето законодателство с европейското и в онази част, която касае правата на хората с увреждания, защото тук много изоставаме и се намираме на едно нецивилизовано равнище.
Тези два приоритета са достатъчно хуманни и значими. Ако си подадем ръка, бихме могли да постигнем доста добри неща.
Бих пожелала пространното изложение на господин Корнезов да стигне до нашите уважаеми господа министри, защото онова, което сме чули от хората в нашите приемни, пряко касае тяхната работа. Хората са много критични. Затова бих искала гласът на хората да стигне до нашите министри. Би било добре и те да се запознаят с този доклад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Банкова.
Заповядайте, господин Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, вземам думата като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите и като човек, който имаше възможност в многобройните срещи с гражданите да се сблъска с техните проблеми, малка част от които са решими, а основната част фактически не е решена. 
Докладът, който представи господин Корнезов на нашето внимание, е доклад, който, както се вижда, чу много малка част от състава на Тридесет и деветото Народно събрание. Това е, разбира се, и показател за отношението на тази най-висша държавна институция към проблемите на българските граждани.
Трябва да отбележа, че докладът е един много сериозен документ, който не трябва да занимава Народното събрание само днес в този малък отрязък от време. Той трябва да намери своето развитие и по-нататък, като достигне, както предложи и госпожа Банкова, до вниманието на Министерския съвет, на всички държавни институции, които са визирани в този доклад.
Проблемите, с които ние се сблъскваме в нашата работа като членове на комисията, като огледало отразяват състоянието на българското общество, на българската държава, на нейните институции. Впечатлението, което се налага, е много негативно. 
Проблемите засягат абсолютно всички сфери на българския обществен, политически, социален, икономически и т.н. живот. Гражданите се оказват в ситуация, в която при несъмнено свое право не могат да получат решение на своите проблеми. Ежедневно те се сблъскват с една непреодолима бюрокрация, която се демонстрира от всички държавни институции. В много от случаите, когато дори има и съдебни решения, не се намира начин, по който тези решения да бъдат изпълнени. И всъщност българският гражданин изпада в един затворен кръг, от който не може да излезе.
Още по-тягостно е усещането на народен представител, който не е в състояние да помогне на тези граждани, когато е несъмнено тяхното право, когато има решение в тяхна полза и когато и самият народен представител попада в този затворен кръг, от който няма изход.
Ние имахме възможността да се запознаем с работата на аналогичните комисии в германския Бундестаг. Да оставим настрана тяхната експертна, материална, финансова осигуреност. Но Комисията по петиции на гражданите в германския Бундестаг е институция, която има изключителен авторитет и е институция, с която се съобразяват всички останали държавни институции във Федерална република Германия. И когато тя поиска разглеждането на какъвто и да било проблем, който е станал предмет на нейната дейност, то тази институция обективно разглежда този проблем и достига съответно до обективно решение.
При нас тези неща са недостижими. При нас ние, след като поставим проблема, се сблъскваме с безразличието на българските държавни институции, какъвто е случаят например с една група жилища в град София, в кв. "Надежда", където е застрашен животът на обитателите в около 10 блока. Един от тях се е разцепил наполовина и ние трябва да чакаме да се случи същото, каквото беше с тази злополучна дискотека преди Нова година, когато загинаха малки деца, за да може тогава българското общество да се събуди и да реагира, и да принуди българските държавни институции да намерят решение на този проблем.
Ето защо аз предлагам докладът на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, поднесен от нейния председател господин Корнезов, да бъде представен и на Министерския съвет, и на министерствата, и, разбира се, на съдебната система в България, защото решаването на много проблеми на гражданите зависи най-вече именно от тази институция, която се намира по наша преценка в едно незавидно състояние. И ако тя не бъде променена, и ако не бъде принудена да реагира адекватно на нуждите на българското общество, то значи, че ние тук, които представляваме българския народ, не сме на своето място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Заповядайте.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да поздравя колегата Корнезов за великолепния му доклад. 
Всички ние много обичаме да употребяваме клишета от типа "дневния ред на обществото", "преструктуриране на публичното пространство" и всякакви други такива лафове. Е, това, скъпи колеги, е дневният ред на обществото, чухте го преди малко. Това е истинският дневен ред на обществото и ако някой от вас се съмнява, че нашата скъпа Татковина в голяма степен е един бардак, мисля, че след всичко това, което чухте, нямате основание да се съмнявате.
Аз обаче бих искал да попитам следното: не може ли малко по-често да се слушат такива доклади, т.е., прегледи на жалбите, които отразяват така наречения "дневен ред" на обществото. Това - първо. И второ, тази комисия да има малко повече права, да обърне внимание на съответните органи, защото някои от примерите, които чухме тук, директно плачат за прокурор. Вярно, че и парламентът ни е доста заспал, но би могъл да се събужда от време на време и да подпомага в някаква степен за решаването на подобни проблеми и подобни жалби.
Вижте, всеки един от нас е една малка Комисия по жалби. Предполагам, че всеки един от вас, като отиде тук и там по места, бива затрупван с всякакви жалби. Тоест, аз не съм изненадан от това, което чух, защото също съм получавал най-различни жалби. Но голяма част от тях, за съжаление, остават без последствия и хората с основание ни ругаят. Парламентът е една доста мръсна дума, а за депутат да не говорим. А и една от причините за това е, че тези жалби умират, не се разглеждат там, където трябва, и не се взимат съответните мерки. 
Така че много моля, отново казвам, колкото и да сме заспали тук, все пак от време на време да се събуждаме и да обръщаме внимание на съответните органи, да удряме с юмрук по масата, ако трябва, и да помагаме на хората, защото това са всъщност реалните проблеми на хората. Иначе ратифицирането на всякакви международни договори е много важно, разбира се, да не говорим за някои хомосексуални закони, те са още по-важни, но все пак и тези жалби трябва да се имат предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Сапарев.
Заповядайте.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отчетът на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, който чухме, според мен действително е изключително важен от гледна точка на това, че все пак основната ни задача е да подготвим такива закони, които да решават проблемите, а не да създават проблеми, които в един момент се превръщат в изключително тежък проблем на конкретния човек. В тази връзка аз подкрепям това предложение, което тук вече се оформя, че отчетът не бива да остане просто чут в тази зала, без да има никакви последствия. Той трябва да стигне до всеки министър, до всяка институция, която по определен начин е засегната. А отделно от това, разбира се, аз мисля, че комисията изпраща всяка жалба конкретно до всяко министерство и иска отговор както до комисията, така и до конкретния човек, чиито проблеми засяга. 
Аз преди 2-3 месеца, всъщност може би преди 3 месеца получих този отчет и като заместник-председател на Комисията по земеделието и горите за мен беше важно да видя в тази част какви проблеми общо са се натрупали, тъй като тук конкретика няма точно кой какъв проблем има.

В този смисъл и като ангажиран в тази област, за мен беше важно да разговарям, тъй като повечето проблеми бяха свързани с приложението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, разговарях със заместник-министъра господин Нихат Кебил и заедно потърсихме обяснение на причините, които довеждат до натрупването на такива сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени във времето, и отделно от това какво трябва да бъде направено както в самото министерство, така и в Народното събрание, за да можем действително да бъдем полезни при решаването на тези натрупани проблеми. Аз смятам, че в тази посока трябва да се положат усилия и в кратко време в Народното събрание да получим отговор на тези натрупани общи принципни въпроси.
В този смисъл аз подготвих съвсем накратко обяснение на тези проблеми в областта на земеделието, какво трябва да направи Народното събрание, за да бъдат решени. Според нас при прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и на Правилника за неговото прилагане през годините са се натрупали тези проблеми поради следните причини.
Първо, философията на закона. Той е чисто реституционен, връщане на земята в размери, каквито са били преди кооперирането. Въпроси като рационално използване, окрупняване и съвременни технологии в земеделието не са намерили място в закона.
Следващото, което посочи господин Корнезов, непрекъснати изменения и допълнения на закона. За десет години законът е променян над 25 пъти.
Голям проблем създава и статутът на поземлените комисии и техните решения. Те са органи, административно подчинени на Министерството на земеделието и горите и на окръжните дирекции "Земеделие и гори", но на практика самостоятелни при вземането на решения за възстановяване на собствеността. А решенията на поземлените комисии и индивидуалните административни актове могат да бъдат отменяни само от съда. Същото важи и за плановете за земеразделяне и поради това има огромен брой дела и недоволство у собствениците, тъй като министерството няма пряк достъп и възможност да реши конкретния проблем. А много често хората търсят решението в самото министерство и се получава един порочен кръг.
Много често в някои от текстовете има неясна регламентация. Например: "Документите за собственост могат да бъдат: ...". Изброяват се всички възможни документи, клетвени декларации "и други". Това е чл. 12, ал. 2 от закона. Това дава отговор на въпроса за недостига на земи, за редукционния коефициент и за многото дела по съдилищата. За съжаление по всички актове, постановени от поземлени комисии, Министерството на земеделието и горите не е страна и поради тази причина не може да ги реши. Министерството на земеделието и горите може да назначава и уволнява членове на поземлени комисии при нарушения, но не може да отменя решенията.
Институционални причини. В поземлените комисии са направени изключително много промени по различни причини, като същественото възстановяване на земеделските земи се извършва почти без участието на юристи и на геодезисти. Отначало добре оформени, във времето изглежда те са били неудобните и са били премахнати точно хората, които биха могли да вземат компетентни мнения и решения.
Управленчески решения. За десет години при всички смени на властта и преди поредни избори са поставени различни, но във всички случаи къси срокове, са подетапите, което води до много грешки. Указанията при смяна на правителствата в повечето случаи са противоречиви.
За поземлените комисии искам да допълня още, че до 1.1.2002 г. в тях имаше председатели и секретари със специалности, нямащи нищо общо с техническата работа в поземлените комисии. Много от тях уреждаха себе си и роднините си, което породи голямо напрежение в населените места между председателите на поземлените комисии и собствениците, което водеше до погазване на законите и грубо отношение и към самите собственици. Не е без значение да се спомене, че и политическите сили влияеха върху състава и работата на поземлените комисии, което водеше до голяма субективност при вземане на решения.
Във връзка с горепосоченото в Министерството на земеделието и горите от средата на 2001 г. досега са предприети следните мерки. Първо, промени в състава на поземлените комисии в съответствие с новите длъжностни характеристики, като се назначават инженер-агрономи, инженер-геодезисти и аграр-икономисти. Второ, те преминаха на подчинение на окръжните дирекции "Земеделие и гори", в момента областни дирекции, за по-пряк контакт и по-действен контрол.
За затруднението, което се получи със съдебните решения и за неговото преодоляване. Чрез Министерството на земеделието и горите е осигурен програмен продукт, неговото финансиране и са удължени договорите с фирмите за поддръжка.
За да бъдат преодолени посочените грешки, според министерството и според мен е необходимо да се подготвят нови закони, уреждащи отношенията между новосъздадените собственици - частни, арендатори, кооперации и други, един нов законопроект за поземлените отношения в тясна връзка със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, един нов Закон за арендата.
Много важен проблем, който може би трябва много скоро да бъде решен, това е комасацията. В този смисъл от известно време в сайта на Министерството на земеделието и горите тече една дискусия за законопроекта за комасацията. Всеки разбира, че това е един дълъг и скъп процес. В момента се подготвят два проекта - единият е чрез холандското правителство в определени райони да се види как ще протече процесът на комасация. Явно още в самото начало при приемането на Закона за земите е имало такъв законопроект през 1991 г. във Великото Народно събрание - законопроект за комасация, но той не е стигнал до пленарна зала, което е можело още в самото начало да реши и някои други проблеми, заедно с раздаването на земята. До края на 2002 г. се предвижда в Народното събрание да бъде приет Законът за комасацията, за който и в комисията отделяме достатъчно време и внимание.
Надявам се, че тези проблеми, които аз се опитах да проуча, ще бъдат от полза, за да бъдат преодолени тези пречки, а от друга страна, като член на Комисията по земеделието и горите, аз ще продължавам да се интересувам по какъв начин ще бъдат преодолени и другите пречки, които се появяват във времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Стаменов.
СТАМЕН СТАМЕНОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите се чувствам до известна степен обезоръжен от доклада на господин Корнезов, тъй като той беше много обстоен, много стойностен и конкретен. Аз излязох на трибуната, за да изразя пълната си подкрепа на този доклад.


Аз съм член на тази комисия от няколко месеца. Ще си позволя накратко да кажа моите впечатления от работата й, като ще се пазя да не повтарям някои неща, както и да не давам конкретни примери на отделни жалбоподатели.
Всички днес признахме, че Комисията по жалбите и петициите на гражданите е нова комисията. За разлика от всички останали постоянни комисии в парламента тя няма  опит, тя няма път, тя няма себеподобни от миналото, с които да се сравнява и от които да черпи опит. Всичко, което прави тази комисия, го прави за първи път. И това, че нейният път и нейният опит е много кратък и малък,  аз твърдя, че всичко това пък се компенсира от големия парламентарен опит на нейния председател господин Корнезов. 
Кое е много важно, специфично и много трудно в работата на тази комисия? Всички останали постоянни комисии към парламента са конституирани с определен статут, предмет, задачи и правомощия.  Комисията по жалбите и петициите на гражданите няма тези конкретни задачи, няма цели,  определени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И всичко,  което днес вие чухте от господин Корнезов, мисля, че се дължи на неговия упорит труд, както и на много упоритата и всеотдайна работа на членовете на комисията. Комисията по жалбите и петициите на гражданите, иска не иска, фокусира в себе си всичко, което става тук. Защото всяка една от 20-те комисии има конкретни задачи, а нашата комисия поема всички тези задачи, несполуки и неудачи. Смея да си помисля, че в бъдеще Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще стане лицето на Народното събрание. Аз зная, че сега всички народни представители, когато приемат гражданите в своите приемни,  изслушват жалби от тях.  Обаче тази комисия ще приеме вече особен статут и ще стане лицето на Народното събрание. Но тя обезателно трябва да получи не само статут, но и много по-големи правомощия. Защото вие чухте както в изложението на господин Корнезов, така и господин Агов спомена за една аналогична комисия. Разбира се, много е трудно ние да се сравняваме с тази комисия - тя има почти 100-годишна история, тя има 85 души административен апарат. И само ще ви кажа, за да видите разликите в работата на комисията, какъв голям проблем Комисията по петициите в Бундестага разглеждаше на заседанието, на което ние присъствахме - какво да направи с 8 бели мечки, които са били в държавния цирк на бившето ГДР. Циркът се е разформировал и сега те с толкова угрижени лица и физиономии обсъждаха какво да направят с тези бели мечки, защото искат да ги разделят. А дресьорката им, която е със световна слава, не разрешава мечките да се разделят, защото те са си били семейство, имат си навици, познават се. Това е големият проблем на тази комисия.
И още един голям проблем - да назначат две индийки  в един дом. А вие чухте тук проблемите - от 1997 г. убийства, нереституирани жилища, неправилно раздадени земи и хиляди, хиляди такива проблеми. Вие чухте, че за това кратко време има над 1500 жалби. 
Предстои една среща на ръководството на Комисията по жалбите и петициите на гражданите с ръководството на Народното събрание, където ние много точно ще  поставим нашите искания, за да може тази комисия да работи по-добре. Тя работи и сега добре, но  трудно. И когато аз се радвах много на стила и начина на работа на тази комисия, няма да скрия, че  у мен се породи чувството, че има още около какво да се обединим и да подобрим нашата работа. След като разгледаме метода и стила на работа на комисията в Бундестага, ще вземем някакви решения. Защото тази дейност е изключително трудоемка и аз още отсега бих казал, че може би не трябва по двама народни представители да изслушват гражданите, а е достатъчно един народен представител да изслушва и тези жалби да се обработват от повече експерти и да се подават готови на народните представители. Защото вие знаете, че народните представители приемат своите избиратели, но в тази комисия идват страшно много хора и работата е пренапрегната.
Най-характерният за работата на тази комисия е и фактът, че за радост аз нито за миг не съм почувствал в решенията на отделните колеги да има някаква политическа зависимост, да се подчертава някаква партийна принадлежност. Даже аз много дълго време не знаех кой колега от коя парламентарна група е. Това е добре и аз много се радвам,  че колегите членове на тази комисия осъзнават много сериозно своята голяма отговорност, с която застават пред гражданите, които идват при нас. 
В бъдеще, след като ние се  обединим и поставим нашите задачи и искания пред ръководството на Народното събрание, аз твърдо вярвам, че работата ще се подобри. 
Искам да ви кажа още нещо, уважаеми колеги. Когато бяхме в Берлин да се запознаем с работата на Бундестага и на комисията,  господин Агов спомена за голямата разлика. Разбира се, техните условия са много добри, но независимо от това аз бих казал,  че и нашият парламент работи добре, макар и при много по-мизерни условия. И когато казвам нашият парламент, аз в никакъв случай не се съгласявам с това, което каза господин Сапарев - че парламентът е мръсна дума. Не, парламентът не може да бъде мръсна дума, парламент е свята дума. И не бива тук от тази трибуна поне ние, народните представители да даваме такива квалификации както за парламента, така и за самите нас. Ние сме тези, които ще дадем и името на парламента, и авторитета и достойнството на народния представител. Но иначе аз подкрепям господин Сапарев в това, което каза, че когато проблемите, които стоят в Комисията по жалбите и петициите на гражданите,  са обществено значими, ние от комисията трябва да ги внасяме тук в парламента да се решават.
И ако се говори, че Тридесет и деветото Народно събрание е свършило много хубави работи, то аз със сигурност мога да кажа, че една от тези хубави работи е създаването на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стаменов.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги!
Аз съм бивш член на тази комисия и считам, че днешния доклад, който изнесе господин Корнезов, е първият доклад на неофициалния омбудсман в България, затова защото действително и като бивш член на Комисията по правата на човека в България смятам, че у нас има много големи несправедливости. Ние като народни представители къде поотделно, когато имаме срещи с избирателите, къде в рамките на комисията се натъкваме на случаи, които са страшно фрапиращи. След това аз бях преместен в друга комисия. По време на дебатите в комисията обаче, аз имах идеи, които исках да споделя пред вас, макар че днес залата, специално за този случай може би, трябваше да бъде по-пълна.
Едното ми предложение тогава беше, че всичките 20 комисии, които са в Народното събрание, всеки вторник трябва да приемат гражданите, които се жалват от неща, са свързани с дейността на тази комисия. Хубаво е, днес ще отчетеме, ще роним сълзи по масмедиите, видите ли, това правителство, онова правителство, това ведомство и така нататък... гражданинът от това няма да спечели. 
Какво имах предвид, когато предлагах това? Директор на училище или учител идва в Комисията по  жалбите и петициите на гражданите, а имаме комисия, която се занимава с тези проблеми. Защо тази комисия за всеки вторник да не си определи двама представители, които в залата, където се провеждат заседанията, да приемат граждани с юриста на комисията, с представител на Министерството на образованието? Само по такъв начин ще реши тези проблеми. Гражданин с жалба от здравен характер  - имаме здравна комисия и така нататък. 
Проблемите, които бяха изтъкнати от господин Корнезов, специално от правно естество - за тези, които са извършили престъпления, това най-много дразни обществеността, може би и нас като народни представители ни дразни - аз предлагам ръководството на парламента да осигури една среща с Главна прокуратура. Този доклад да се даде. Има много жалби, които са пратени в Главна прокуратура. Как са решени тези проблеми? Вярно е, Конституцията не ни дава право да се месим във вътрешните дела на прокуратурата, но това неминуемо ще допринесе поне за решаването на някои проблеми, които не са били решени от прокуратурата или от съда. От тази гледна точка, мисля, че това предложение - за ръководството на парламента, съвместно с председателите на комисиите да проведат едно заседание, където да се види, че има много трагични случаи, които са от компетенциите на отделните комисии, е правилно тази комисия да си съществува, нямам нищо напротив. По такъв начин ще издигнем авторитета на нашия парламент и ще решим проблемите на гражданите, и като народни представители ще имаме някаква основа за предложения за изменение на членове и алинеи от отделни закони, за да можем да решим проблемите на гражданите.
Уважаеми колеги, може би сме страна, в която като нородопсихология много се жалваме. Наскоро бяхме с господин Дончев в Китай. Там в годината имат само 200 жалби - а са 1 300 000 000. Ние имаме повече жалби, но не трябва да сме с вдигнати ръце, че нашите хора се жалват. Ние сме изпратени тук да решаваме проблемите на хората. Държа на това мое предложение - тази комисия да приема гражданите. Не знам как ще бъде формулирано на тази среща, която ще проведе ръководството на комисията с ръководството на парламента, много ви моля, настоявайте за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, господин Юсеин.
Господин Ганев, имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! 
Аз съм малко смутен. Аз не знам как може една комисия да бъде наречена лицето на парламента! Този висш орган, който е единственият законодателен форум в страната и който се занимава с парламентарен контрол! Един от ораторите тук каза, че виждате ли, Народното събрание като е създало тази комисия за първи път в своята многогодишна история е направило едно ново откритие.  Ново откритие е за него, но за българския парламентаризъм е странно да се говорят такива неща.

Бедата е другаде - тази комисия се създаде съвършено оправдано. Защо в правилника няма нито една дума за начина по който тя работи? В каква връзка е с другите постоянни комисии, какви права имат те по повод на жалбите и интересите на гражданите, които се отнасят към тях, могат ли другите комисии сега, както справедливо каза тук господин Юсеин, да приемат, и така е правилно, в рамките на своята сфера също граждани, петиции и всичко друго? Така ли трябва да бъде? Или пък, поради това значение на правилника - това е комисията, където гражданите трябва да се отнасят. А пък всички други стерилно се занимават със законопроекти и парламентарен контрол на правителството. Това е несериозно! Затова първо казвам, че някои от народните представители тук, никого не засягам, да не смятат, че като са станали парламентаристи, просто са събудили българския парламент за своя живот. 
Какво трябва да произтече от всичко това? Ние, за жалост, този път, за разлика от други пъти и състави на парламента, прекратихме действието на Комисията по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Такава комисия се създава не инцидентно и не докато изработим един правилник, а през целия мандат на Народното събрание. Понеже ние нямаме тази хипотеза сега, аз искам да предложа, уважаема госпожо председател, в решение, което трябва непременно да се формулира, да се включи тъкмо това задължение - Народното събрание, а не неговото ръководство, не толкова и само да приеме поправки в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но да предвиди правата и границите на работата на Комисията по жалбите и т.н., и правата в това отношение на другите комисии.

Всичко друго тук ще бъде един плач по трагедията на хората - толкова верен, едно състрадание, без никакви права.
И после, къде са пределите на нашите комисии? Къде ние можем да се намесваме, да нагазим конституционната територия на органи на изпълнителната власт ли? Или на съда? Добре, че тук е господин Корнезов, който много добре знае, че сме на стража на конституционния ред и това е недопустимо.
Но аз като чувам тук как трябвало да работи Народното събрание, как трябвало да се ходи по провинцията, да намества народните представители в техния триединен дълг - парламент, връзки с другите държавни органи и избирателен район, струва ми се, че се отива твърде далеч!
Предлагам в решението, което непременно трябва да произтече от тази дискусия, независимо от това, че може би до този миг не е представено в писмена форма, то не е задължително... (Реплика от място на господин Любен Корнезов.) Ако е представено, добре. Но да се включи непременно такава поправка или допълнение, както искате, в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която да определи работата на тази комисия и взаимодействието с другите постоянни комисии на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ганев.
За реплика има думата господин Стаменов.
СТАМЕН СТАМЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, многоуважаеми господин Ганев! Аз в никакъв случай не съм допуснал, че тази комисия може да Ви засенчи, Вас, с такъв голям парламентарен опит. Аз просто съм допуснал грешка. Обаче не е виновен този, който идва за първи път тук, но някои, които много пъти идват тук, на тази катедра, и от много години са тук - те по-добре и повече трябва да се замислят върху себе си какво са направили или само тук са стояли и са държали речи със и без смисъл! Но в никакъв случай аз не съм искал да поставя тази комисия над господин Ганев. И ако грешно съм разбран, моля да бъда извинен. (Ръкопляскания от НДСВ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стаменов.
Искате ли дуплика, господин Ганев?
ГИНЬО3
 ГАНЕВ (КБ): Разбира се, иначе ще останем с друго впечатление.
Нито е сега времето, нито е сега мястото, но все пак да се напомни, че в Народното събрание заседават политици и никакви други специалисти! Тяхната друга специалност трябва да служи на политическото им представителство. Това се нарича професия "политика", професия "народен представител". Мога да ръкопляскам на един хирург, който се радва публично, че прави много добри операции през свободното си време. Това е срам за Народното събрание. Но това е друга тема.
И тук, в Народното събрание, независимо от ръкоплясканията трябва да се знае - трябва да идват хора, които не непременно да са били народни представители, а да имат чувство за обществена работа - това е то политическата дейност.
А иначе, да не забравяме, че в парламента трябва да заседават не ученици, а най-малко - учители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по доклада на комисията и включително по проекта за решение, който ви е раздаден? Няма други изказвания.
Господин Корнезов, моля да представите проекта за решение на комисията, който сте внесли.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Само едно уточнение. Проектът за решение е  раздаден  на  всички  народни  представители.   Той  е  под № 254-02-15 и е внесен на 1 март 2002 г. Затова вероятно колегите го нямат пред себе си. Но тези, с които говорих, си спомнят, че такова решение е раздадено.
Позволете ми да го прочета.

 

"РЕШЕНИЕ

На основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 75 във връзка с чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Приема годишния доклад на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
2. Препоръчва на постоянните комисии да имат предвид при изготвяне на становищата си по законопроектите изводите от доклада и дискусиите по неговото приемане в Народното събрание."
Това е всъщност, което се предложи.
"3. Докладът на Комисията по жалбите и петициите на гражданите да се изпрати на президента на Република България, на Министерския съвет, министерствата, Висшия съдебен съвет, областните управители и други ведомства, до които той се отнася, за сведение.
4. Задължава ръководството на Народното събрание да съгласува организацията между звената на парламента, които работят по жалбите, сигналите, молбите и петициите на гражданите." 
Сега, междупрочем, има три звена в парламента, които разглеждат тази материя.
"5. Задължава Комисията по жалбите и петициите на гражданите да разшири своите приемни срещи с избирателите, като се организират приемни по конкретни въпроси в столицата и страната заедно със специализираните парламентарни комисии и представители на изпълнителната власт."
Госпожо председател, нещо смущава ли Ви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не ме смущава. Смущава ме по-скоро предложението, което направи господин Ганев, а не Вашият проект за решение.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много мога да говоря, но трябва по някакъв начин, макар и кратко, да се регламентира дейността на комисията. Ние че няма да вземем предвид немския опит - да приемем цели закони, но поне в правилника. Това не можем да го направим. Това е констатирано в доклада. Зависи от нас.
Моля ви, обръщам се към вас, гласувайте това решение, разбира се, под ръководството на председателя на нашето Народно събрание - госпожа Касабова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Имате ли изказвания по проекта за решение, предложения за редакционни поправки? Няма.
В такъв случай трябва да подложа на гласуване предложението, което направи господин Ганев - в проекта за решение да залегне една нова точка, която да гласи: "Народното събрание да приеме поправка в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в която да се предвидят правата на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, както и взаимодействието й с другите комисии.". Факт е, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не разписва права на комисиите. Това е елемент на вътрешния правилник на всяка комисия. Но предложението е направено в зала.
Член 21, ал. 1 на ПОДНС изрично разписва, че постоянните комисии могат да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този  правилник, а не правилникът да е актът, който да разпише правомощията на една комисия. По тази логика това означава, че всички права и правомощия на комисията трябва да се разпишат в правилника.
Моля, гласувайте за предложението на господин Ганев проектът за решение да бъде допълнен с тази нова т. 6.
Гласували 137 народни представители: за 64, против 51, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за решение, представен от Комисията по жалбите и петициите на гражданите, така както беше представен от нейния председател Любен Корнезов.
Гласували 146 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 20.
Решението е прието. (Ръкопляскания.) 

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АМНИСТИЯ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси. Госпожа Мингова ще представи доклада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
"На редовно заседание, проведено на 19 юни 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за амнистия, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя - Министерски съвет, господин Георги Рупчев - представител на Министерство на правосъдието, изложи основните причини за създаването на закона и целите, които се преследват в него. Съгласно конституционна разпоредба се предвижда, че условията и редът за замяна на воинските задължения с алтернативна служба трябва да се уредят със закон. Такъв закон обаче е бил приет в края на 1998 г. Това е Законът за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
В периода между влизането в сила на Конституцията и влизането в сила на този закон лица, които са имали основателни причини да не служат с оръжие в армията, не са имали тази възможност да се възползват от алтернативната служба, поради което спрямо някои от тях е било възбуждано и наказателно преследване. В резултат на това са били произнасяни осъдителни присъди по чл. 361 от Наказателния кодекс.
Действието на законопроекта се разпростира върху престъпленията, които са извършени именно в периода от приемането на Конституцията през 1991 г. до приемането на Закона за алтернативната служба през 1998 г. По отношение на лицата действието на законопроекта се ограничава до българските граждани, които са се отклонили от военна служба. Това е по чл. 361, ал. 1 от Наказателния кодекс, както и по отношение на запасните, които не са се явили в срок на учебен, проверочен или практически сбор. Става дума за чл. 361, ал. 2 от Наказателния кодекс, но само в случай, че са изпълнили наборната си военна служба в посочения по-горе период.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за амнистия, № 202 01 17, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Господин Стефан Мазнев ще представи доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН МАЗНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"ДОКЛАД
относно законопроект за амнистия, № 202-01-17, от
1 април 2002 г., внесен от Министерския съвет

На своето редовно заседание на 18 април 2002 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за амнистия.
Законопроектът предвижда амнистия за престъпления по чл. 361, ал. 1 от Наказателния кодекс, извършени през времето от 13 юли 1991 г. до 31 декември 1998 г., във връзка с упражняване конституционното право на свобода на съвестта, свобода на мисълта и на свободен избор на вероизповедание.
Амнистират се и престъпленията по чл. 361, ал. 2 от Наказателния кодекс в същия период. Лицата, извършили тези престъпления, се освобождават от наказателна отговорност, от изтърпяване на наказанието и последиците от осъждането, съгласно чл. 83 от Наказателния кодекс.
Гарантирането на залегналото в чл. 37 от Конституцията право на свобода на мисълта и избора на вероизповедание, както и изискването за уреждане със закон на правото на алтернативна военна служба (чл. 59, ал. 2 от Конституцията) е изпълнено от България с приемането на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба. Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г.
След 1 януари 1999 г. тези лица, които по религиозни причини отказват да носят оръжие, имат право на алтернативна военна служба. В този случай е справедливо извършените преди влизането на закона престъпления по този текст да бъдат амнистирани, като се има предвид, че преди това засегнатите лица не са имали право на алтернативна военна служба.
Като взе предвид горните съображения, Комисията по правата на човека и вероизповеданията реши да предложи на Народно събрание да приеме законопроекта за амнистия, № 202 01 17, от 1 април 2002 г.
Решението е взето единодушно с 10 "за"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има ли изказвания по законопроекта на първо четене? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за амнистията.
Гласували 113 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Съобщение на Комисията по труда и социалната политика, която ще проведе заседание на 27 юни, четвъртък, от 15,00 ч., в зала 134.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.) 

(Закрито в 13,57 ч.) 

Председател:
			Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
					Камелия Касабова

					Благовест Сендов

Секретари:
		Ралица Агайн

		Георги Анастасов