Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-07-25

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с точка десета от приетата програма за работа на Народното събрание за седмицата:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЧАСТНО СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ С НАИМЕНОВАНИЕ “ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО ЗАСТРАХОВАНЕ И ФИНАНСИ”, вносител – Министерският съвет.
Вчера започна дебатът по тази точка от дневния ред и аз искам да помоля проф. Асен Дурмишев, председател на Комисията по образованието и науката, да заеме своето място. Той имаше задача да внесе известни уточнения в проекторешението. 
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Противоречието е следното: заявителят предлага да бъде разрешено образование за квалификационната степен “бакалавър” и разрешението, което имаме от Националната агенция за оценяване и акредитация, е специализираното училище да обучава студенти в професионалното направление “икономика” за образователна степен “бакалавър”.
Допусната е грешка в предложението – от училището да се получава и магистърска степен. Изрично е подчертано от представителството на Националната агенция за оценяване и акредитация, че тогава, когато получат разрешение от Народното събрание, те биха искали отново да бъдат акредитирани и тогава да им бъде дадено правото да дадат и степента “магистър”. Това е противоречието.
Комисията поддържа ние да вземем решение, че се дава право на това висше училище да подготвя специалисти с квалификационната степен “бакалавър”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря за това уточнение. Така че училището няма претенции за “магистър”,”бакалавър” е степента, която ще се получава.
Уважаеми народни представители, продължаваме дебата по това проекторешение, имате думата.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Господин председателю, ще изразя лично мнение и то накратко, тъй като чувствам, че нагласата е това решение да бъде прието. Разбираемо и полезно е в определена степен със съдействието на едни или други професионални среди, финансови сектори на икономическия живот, да се насърчава създаването и развитието на висши учебни заведения, на специализирани школи като тази, която се предлага в момента.
Това, което ме смущава и ме смущаваше, когато предложението беше поставено в дневния ред преди две-три седмици, са следните няколко обстоятелства.
Първо, би било редно такава школа да бъде предложена от името на цялата Асоциация на застрахователните дружества, а не само от някои.
Второ, от предложението личи, че едно такова висше училище няма да може в пълна степен да отговори на условията по Закона за висшето образование за пълноценен академичен живот. И това е напълно разбираемо, тъй като една такава малка специализирана школа не може да развие онези форми на академична автономия, на пълноценна научноизследователска дейност, каквито предполага текстът на Закона за висшето образование.
И трето, струва ми се, че по-работещата форма за подобни звена биха били специализирани школи в състава, да речем, на Университета за национално и световно стопанство. Знаем каква е практиката в редица страни, където в рамките на по-големи комплексни висши учебни заведения се формират едни или други специализирани школи по проблеми на държавното управление, на икономиката - знаем каква е практиката и в Съединените щати, и в Европа, - които са подпомагани, субсидирани, финансирани от съответни заинтересовани гилдии, каквато е в случая тази на застрахователите. При това положение според мен би се създала много по-работеща форма на привличане на висококвалифицирани преподавателски кадри, които основно са ангажирани в голямото висше учебно заведение и едновременно с това биха могли по-директно да обучават в едни, ако щете, по-добре осигурени условия специализирани кадри в една такава област, каквато е застрахователната и финансово-кредитната.
Съзнавам, че тези мои съображения едва ли вече могат да бъдат отчетени, тъй като предложението е направено, разработено и ще бъде поставено на гласуване. Считам обаче, че и Комисията по образованието и науката в парламента, и народните представители като цяло би трябвало да действаме и да съдействаме, да насочваме подобни инициативи в една много по-работеща от гледна точка и на академичната дейност, и на специализираната подготовка ефективна форма на подобно съдействие от страна на такива среди, отколкото тази, която сега е предложена.
Така че аз ще се въздържа да подкрепя това решение. Благодаря Ви за възможността да взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Местан, заповядайте, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм на мнение, че сме изправени пред един принципен въпрос. Чух реплики в пленарна зала, че понеже вече сме разрешили откриването на няколко висши училища през мандата на това Тридесет и девето Народно събрание, хайде вече да спрем – казаха колеги. Но струва ми се, че това не е критерий. Откриването на едно частно висше училище е нещо твърде важно и дали това ще се случи или не не би трябвало да зависи от това дали вече сме разрешили няколко висши училища и, видите ли, понеже стават много, трябва да спрем тази практика.
Аз съм имал последователна позиция, когато сме разглеждали предишните, ако не се лъжа, три проекта за решения за откриване на частни висши училища и винаги съм твърдял от тази трибуна, че за нас като парламент водеща може би следва да бъде оценката на специализирания държавен орган – на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Във връзка с проекта за откриване на частно специализирано висше училище с наименование “Висше училище по застраховане и финанси” със седалище в София имаме еднозначно, ясно положително становище на Националната агенция за оценяване и акредитация с последващо положително становище на министъра на образованието и науката, респективно и на Министерския съвет. Какво правим? Подлагаме на съмнение правилността на тази процедура дотук? Ако е така, дайте да променим Закона за висшето образование, да променим критериите, по които Националната агенция за оценяване и акредитация дава положително становище по тези проекти. Това е съвсем друга тема.

Но, ако парламентът има претенцията, че не мери едни и същи проблеми с различен аршин, колкото и да ми е неприятно да го кажа, трябва да пусне и тези проекти. В противен случай трябва да обясним на засегнатите защо сме дали съгласие за откриване на тези три училища преди, а оттук нататък няма да ги разрешаваме. Въпросът е принципен. Моята съвест например не ми позволява да гласувам “против” тези три проекта за решение, които следват последователно, защото вече съм подкрепил предишни проекти и сега нямам други мотиви, поради които не бих подкрепил тези. За мен това, че са станали много, все още не е аргумент. Но това е проблем. Аз признавам, че непрекъснатото роене на висшите училища е проблем. Но начинът да се реши не е чрез спирането на тези три проекта. Защото не би било честно и парламентът не би бил последователен. 
Затова аз призовавам и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи, и колегите от другите парламентарни групи да подкрепим тези проекти за решение за откриване на специализирани висши училища, но ако сме съгласни с дефиницията, че висшите училища наистина стават много, ако трябва да подредим правилата, по които те възникват, ние бихме могли, разбира се, да обсъдим проблема за евентуални промени в Закона за висшето образование, ако щете, както и вчера взехме едно решение, можем да възложим на специализираните министерства, агенции и т.н. да представят на парламента една стратегия за развитие на висшето образование в България, ако щете една стратегия за това как трябва да изглежда мрежата от висши училища. Но днес аз нямам по-различни основания от тези, с които вече подкрепих сходни проекти за решение за откриване на висши училища.
Да, проблемът е налице, но други са механизмите за решаването на този проблем. Аз лично ще подкрепя проекта за решение и ви призовавам за същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Реплика от господин Благовест Сендов.
Заповядайте, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан! Вие сте един много сръчен и много добре обучен депутат. И аз много уважавам Вашите думи, които са едни от най-чисто изречените български думи поради Вашето добро образование. Но не мога в никакъв случай да се съглася с Вашата логика: защото някой е крал и е ненаказан, ние не трябва да наказваме сега други, които крадат. Най-напред ще накажем този, който пръв е откраднал, след това следващия, който е откраднал, след това третия, който е откраднал. И няма да наказваме за убийство докато не накажем всички, които преди това са убили. Тази логика излиза извън традиционната логика.
Първо, аз се съмнявам в това, че оценката, дадена от Комисията по акредитация, е точна. Аз се съмнявам в това, че оценката на Министерството на просветата е точна, защото то не е безгрешно. Всички знаем много добре това. Затова има Народно събрание. Ако Вашата логика е: щом акредитационната комисия е казала да, щом министерството е казало да, как можем ние тук да се усъмним? Такава логика изключва въобще Народното събрание като орган, висш орган.
Направили сме грешка. Всички правим грешка, защото сме хора. Но ние трябва да спрем с грешките. Защото иначе отиваме не знам накъде. Знам, но няма до го кажа.
Затова аз искам да се обърна към народните представители, към тяхната съвест и отговорност като народни представители. Ако ние продължаваме да повтаряме грешките си, никъде няма да стигнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Сендов.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Местан, имате право на дуплика. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Почитаеми господин Сендов, уважаеми колеги! Опазил ме Господ да поставя под съмнение правото на Народното събрание да отхвърли проекти за решения, включително и тези, по които има положително становище на специализираните държавни органи. Разбира се, че подобно нещо не се съдържаше в изказването ми. Аз обаче, за разлика от Вас, не мога да изхождам от презумпцията за виновност на нещо, което тепърва предстои да възникне. И поставих въпроса по-скоро от гледна точка на това защо Народното събрание не е задействало тези свои права, съмнението в правилността на решението на специализираните държавни органи, когато се е произнасяло по предишни проекти на решение. Това имам предвид. Ако ние се съмняваме, че има порок в процедурата, да я променим. Но в случая сме поставени в една доста деликатна ситуация. Освен това в заключение ще каже още нещо – аз бих бил значително по-предпазлив и вероятно щях да гласувам “против”, ако ставаше въпрос за възникването на поредното държавно висше училище. Но тук все пак става въпрос за възникване на един частен образователен субект, който, ако не друго, поне няма да иска пари от държавата, а ще разшири възможностите за достъп до образование, включително и в една толкова специфична сфера, каквато е сферата на застраховането. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли други желаещи да вземат отношение по тази точка от дневния ред? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекта за решение така, както беше представен от председателя на Комисията за образованието и науката проф. Асен Дурмишев.
Моля, гласувайте това проекторешение.
Гласували 183 народни представители: за 92, против 14, въздържали се 77.
Решението е прието.


Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ – САМОСТОЯТЕЛЕН КОЛЕЖ С НАИМЕНОВАНИЕ КОЛЕЖ “ТЕЛЕМАТИКА” СЪС СЕДАЛИЩЕ ГРАД СТАРА ЗАГОРА.
Вносител е Министерският съвет.
Моля председателят на Комисията по образованието да представи доклада. 
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! 
“ДОКЛАД
относно проект за решение за откриване на частно висше
училище – самостоятелен колеж с наименование 
Колеж “Телематика” със седалище Стара Загора,
внесен от Министерския съвет, № 202-03-13

На свое заседание от 29 май 2002 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование Колеж “Телематика”, със седалище Стара Загора, внесен от Министерския съвет, № 202-03-13.
На заседанието присъстваха доц. Христо Сантулов, управител на “Тракия” ООД, учредител на Колеж “Телематика”, доц. Румен Пранчов, представител на Министерството на образованието и науката и други.
Членовете на Комисията по образованието и науката констатираха, че всички изисквания по чл. 15, ал. 1, 2 и 3, чл. 16 и чл. 17, ал. 5 на Закона за висшето образование са спазени:
1. Има решение на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация от 20 септември 2001 г., според което е дадена положителна оценка на Проекта за откриване на самостоятелен частен Колеж “Телематика” – Стара Загора.
2. Определен е срок, съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за висшето образование до три години след акта на Народното събрание за откриване, висшето училище да поиска институционална акредитация.
3. В проекта се подчертава, че самостоятелен частен Колеж “Телематика” е частно самостоятелно висше училище и е инициирано и учредено от частната икономическа структура “Тракия” – ООД, тоест юридически колежът е собственост на търговското дружество. Бюджетът на колежа се одобрява от Общото събрание на “Тракия” ООД, след което става инструмент за реализация на финансовата политика на ръководството му. Тя се провежда от ръководните органи на колежа, които носят цялата отговорност по реализацията на бюджета.
4. Целите, които заявяват учредителите, са самостоятелният Колеж “Телематика” да осъществява “пазарно ориентирана подготовка чрез тригодишно обучение на висококвалифицирани специалисти по електроника, комуникационна техника и компютърни системи и информационни технологии с образователна степен “специалист” и развитието на науката и практиката в тази сфера.  Чрез допълнителна квалификация, колежът ще подпомага професионалната реализация и успешния частен бизнес на специалистите през целия им живот.”
5. Съществува описание на управленската структура на колежа, както и на основните му звена – катедри и центрове. 
6. Наименованието “Телематика” (“Телекомуникации и информатика”) отразява специфичната област, в която ще се обучават студентите за образователно-квалификационна степен “специалист” по специалности от професионалното направление “Електротехника и електроника”.
Към проекта за създаване на частното висше училище е представен и Учредителен акт, в който управителят доц. Христо Сантулов и съдружници на “Тракия” ООД в Стара Загора, посочват вида, наименованието и седалището на колежа, предмета на неговата дейност, специалностите, името на учредителя, предоставено имущество и начин на финансиране, управление, представителство на колежа, права и задължения на учредителите.
След проведено гласуване по проекта за решение с резултат 9 гласа “за”, 1 глас “против” и 4 гласа “въздържали се”, Комисията по образованието и науката прие следното
РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование да вземе решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование Колеж “Телематика” със седалище Стара Загора и с предмет на дейност: обучение на специалисти с висше образование по образователно-квалификационна степен “специалист” за специалности от професионално направление “Електротехника и електроника”.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Уважаеми народни представители, имате думата по тази точка от дневния ред.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Това ми дава основание да пристъпя към гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване този проект за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж “Телематика” със седалище Стара Загора.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 145 народни представители: за 83, против 28, въздържали се 34. 
И този проект става решение.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред: 
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА САМОСТОЯТЕЛЕН ЧАСТЕН КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И БИЗНЕСАДМИНИСТРАЦИЯ СЪС СЕДАЛИЩЕ БОТЕВГРАД В ЧАСТНО СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ С НАИМЕНОВАНИЕ “МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕСУЧИЛИЩЕ” И СЪС СЕДАЛИЩЕ В БОТЕВГРАД.
Господин Дурмишев, имате думата да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

“С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за решение за преобразуване на
самостоятелен частен Колеж по икономика и
бизнес администрация със седалище Ботевград в частно
специализирано висше училище с наименование
“Международно висше бизнес училище” и със седалище
Ботевград, № 202-03-28, внесен от Министерския съвет
на 24 юни 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 10 юли 2002 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение за преобразуване на самостоятелен частен Колеж по икономика и бизнес администрация със седалище Ботевград в частно специализирано висше училище с наименование “Международно висше бизнес училище” и със седалище Ботевград, № 202-03-28, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2002 г.
На заседанието присъстваха господин Анастас Герджиков – заместник-министър на образованието и науката, доц. Невяна Кръстева – ректор на Колеж по икономика и бизнес администрация – Ботевград, госпожа Лена Гайдарска – изпълнителен директор на Колеж по икономика и бизнес администрация – Ботевград.
Комисията по образованието и науката констатира, че проектът за решение за преобразуване на самостоятелен частен Колеж по икономика и бизнес администрация със седалище Ботевград в частно специализирано висше училище с наименование “Международно висше бизнес училище” и със седалище Ботевград е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование във връзка с изискванията на чл. 15, ал. 1 и 2, чл. 16 и чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование.
Колежът по икономика и бизнес администрация със седалище Ботевград е създаден на основание § 60, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование с Решение на Народното събрание от 15 ноември 2000 г., обн., ДВ,   бр. 95 от 21 ноември 2000 г. Неговите учредители (Сдружение “Школа за търговско и стопанско управление” и “Българо-датски колеж по икономика и управление” АД – Ботевград) искат преобразуването на колежа в частно специализирано висше училище с наименование “Международно висше бизнес училище” със седалище Ботевград. Учредителите в отношенията си с училището ще се представляват от “Българо-датски колеж по икономика и управление” АД.
С Протокол от решение на учредителите, взето на 27 декември 2001 г. и учредителния акт, Колежът по икономика и бизнес администрация – Ботевград, ще се преобразува в “Международно висше бизнес училище” по смисъла на чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование. Неговата основна цел и предмет на дейност е да подготвя специалисти за придобиване на образователно-квалификационната степен “бакалавър” от професионалната област “Икономика и управление”, по специалности “Бизнес администрация” със специализации по мениджмънт, електронна търговия и информационни технологии, “Международни икономически отношения”, “Счетоводство и контрол”, “Туризъм”, както и да осъществява квалификация, преквалификация и обучение на възрастни през целия живот, да съдейства за развитието на науката и да подпомага малкия и средния бизнес чрез консултантски услуги и обучение на персонала.
Проектът за преобразуване на самостоятелния частен “Колеж по икономика и бизнес администрация” в “Международно висше бизнес училище” със седалище Ботевград е получил положителна оценка от Националната агенция по оценяване и акредитация. Съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за висшето образование Националната агенция за оценка и акредитация определя срок до 2 години, считано от акта на Народното събрание за преобразуване на колежа, висшето училище да поиска акредитация.
Училището е самостоятелно юридическо лице, със седалище Ботевград и универсален правоприемник на Колежа по икономика и бизнес администрация.
Имуществото на училището се състои от право на собственост и други вещни права върху движими и недвижими имоти, пари в наличност, предоставени от учредителите на Колежа по икономика и бизнес администрация.
Бюджетът на колежа за учебната 2001-2002 г. се счита за бюджет на училището към момента на неговото възникване и запазва действието си до края на следващата година, като превишаването на приходите към разходите преминава като наличност в следващия бюджет. Същевременно предвидено е училището да се финансира посредством собствени приходи и външни източници.
Академичната структура е от основни и обслужващи звена, а нови ще се създават с решение на Общността на учредителите по предложение на Академичния съвет. Основните звена са двата департамента – Българо-датски, който ще провежда обучение по специалностите “Международни икономически отношения”, “Счетоводство и контрол”, “Бизнес администрация” и Българо-холандски по туризъм и рекреация, със специалност “Туризъм”. Обслужващите звена са центрове, които са два. Първият е Център за дистанционно обучение и обучение за възрастни, който ще провежда специализирани дългосрочни и краткосрочни курсове на обучение. Вторият е Библиотечно-информационен център.
Органи на академичното управление са Академичният съвет, ректорът, директорите на департаментите и директорите на центровете. Ректорът и директорите на департаментите и центровете са хабилитирани лица с 4-годишен мандат.
Административното управление е дейността по организация, ръководство и контрол за реализиране целите на висшето училище, на неговата структура и финансово-икономическата му осигуреност. Органи на административното управление са Общността на учредителите като постоянно действащ висш ръководен орган на училището, който организира, ръководи и контролира неговата дейност; изпълнителен директор, като висш изпълнително-разпоредителен орган на училището, осъществяващ неговото оперативно ръководство и го представлява пред трети лица; административен директор – подпомага изпълнителния директор при осъществяване на функциите му и осъществява оперативно ръководство и контрол върху ръководителите на отделите и техните служители; ръководители на отдели.
Учредителите определят основните насоки в дейността на училището, следят за целесъобразното разходване на бюджета, участват с право на съвещателен глас в заседанията на другите органи на управление на училището.
В представената документация подробно са разписани учебните програми по отделните специалности, както и правилниците за дейността на центровете; за организацията на учебния процес; за дейността на Студентския съвет; за международното сътрудничество и връзки с обществеността, кандидат-студентски справочник. В документацията се съдържа описание на системата за поддържане качеството на обучение и на Академичния съвет; договор с потребители на кадри; договор с община Ботевград; становище на депутати от Софийска област и областната управа за необходимостта от Международно висше бизнес училище; международни договори.
Материалната база на висшето училище (сграда за обучение), е тази на колежа, която е собственост на община Ботевград и е предоставена за нуждите на колежа с Решение № 53 от 19 април 2001 г. на Общинския съвет – Ботевград. В резултат на реализиран проект за преустройство на сградата, тя е приведена в модерен учебен комплекс с 9 лекционни зали, 7 семинарни зали,                      3 компютърни зали, една зала за езикова подготовка – всичко на площ 2374 кв. м, с капацитет за обучение на 1000-1090 студенти. Ще се модернизира и базата в град Правец, както и общежитието за студентите.
За учебната 2002/2003 г. се предвижда прием на                  1436 студенти, от които 990 задочна форма на обучение, с ръст за следващите години от 5 до 10 процента, като най-голям ръст се предвижда по специалностите “Счетоводство и контрол”, “Туризъм” и “Бизнес администрация”.
Колежът по икономика и бизнес администрация, на основата на който се иска преобразуването му в “Международно висше бизнес училище”, има договори за двустранно сътрудничество с 5 чуждестранни колежа и университети, като търговските колежи в Роскилде и Холбег - Кралство Дания, и с висшето училище по туризъм - Холандия. Постигната е договореност за сътрудничество с Копенхаген бизнес скул – Дания, за обучение по специалността “Международни икономически отношения”. За обучение по специалността “Бизнес администрация” има договореност със Сити юнивърсити – САЩ, като за целта се предоставя материална база в Правец.
След задълбочено обсъждане членовете на Комисията по образованието и науката гласуваха проекта за решение за преобразуване на самостоятелен частен Колеж по икономика и бизнес администрация със седалище Ботевград в частно специализирано висше училище с наименование “Международно висше бизнес училище” и със седалище Ботевград, № 202-03-28, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2002 г., както следва: с 6 гласа “за”, 1 – “против” и 4 – “въздържали се”.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Уважаеми народни представители, имате думата по проекта за решение.
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като водач на листата от София – област на НДСВ считам, че е необходимо да взема отношение по въпроса и да ви запозная с някои подробности. 
Проектът за преобразуване на Колежа по икономика и бизнес администрация в Ботевград в специализирано висше училище с наименование “Международно висше бизнес училище” е насочен към модернизирането на висшето образование в България за приобщаването му към европейските и световни образователни стандарти. 
Извършващият се процес на преструктуриране на българската икономика, утвърждаването на принципите и механизмите на пазарното стопанство предполагат наличието на специализирани висши бизнес училища, които да подготвят специалисти за бизнес в България. Към настоящия момент в българската система на висше образование липсва специализирано бизнес училище, а още повече такова с международен профил.
Оценявам мисията на проекта  като възможност да се запълни тази ниша в образователното пространство, като сме убедени, че България се нуждае от още такива международни училища.
Ръководени сме от разбирането, че международното сътрудничество е фактор, подпомагащ в значителна степен реализирането на поставените цели за признаване на образованието, получено в България, и осигуряване на по-голяма мобилност и конкурентоспособност.
Считаме, че обществените цели, поставени от международното висше бизнес училище, утвърждават традициите и ценностите на българското висше образование чрез трансфер и адаптация на съвременен образователен опит и практика в обучението на кадри за малкия и средния бизнес.
Предметът на дейността на новото специализирано училище ще допринесе за: развитие и утвърждаване на модерно висше бизнес образование като специфично висше икономическо образование, от което обществото ще има най-високи потребности през следващите десетилетия; постигане на  качествен учебен процес, основан на европейския опит и постижения на водещи висши бизнес училища в Европа и САЩ; поддържане и развитие на международните връзки на училището с оглед усвояване и пренасянето на най-добрите европейски образци и образователна практика в условията на преструктуриращата се българска икономика; потребностите на младите хора от съвременно висше бизнес образование; интегриране на едно място на хора, идеи и ресурси и създаването на връзки между обществения и частния сектор; пропагандирането и развитието на интеркултурни способности на младите хора. Не на последно място и развитието на инвестициите в съответния район, които ще допринесат и за нови работни места.
Аз и моите колеги от НДСВ подкрепяме преобразуването на колежа в “Международно висше бизнес училище” с убеждението, че дейността му ще спомогне както за социалното и духовно развитие на хората от София – област, така също ще спомогне и за приобщаването на българската образователна система към стандартите на европейските държави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Има думата госпожа Христина Петрова.
ХРИСТИНА ПЕТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам да взема отношение по този проект за решение като народен представител от 26.избирателен район – София-област. Бих започнала с това, че проектът за преобразуване на Колежа по икономика и бизнес администрация в специализирано висше бизнес училище с наименование “Международно висше бизнес училище” – Ботевград, е насочено към модернизиране на висшето образование в България и към приобщаване на нашата образователна система към европейските и световни образователни стандарти.
Бих искала да акцентирам върху някои основни моменти и обстоятелства, които налагат преобразуването на  колежа в специализирано висше училище.
На първо място, бих посочила натрупания десетгодишен опит. Колежът по икономика и бизнес администрация е създаден през 1992 г. с решение на Министерския съвет и в съответствие с междуправителствената политика за сътрудничество в областта на образованието, науката и  културата между Република България и Кралство Дания.
За своето 10-годишно съществуване колежът преминава през няколко етапа на развитие, непрекъснато се усъвършенства и се утвърждава като съвременно висше бизнес училище с международен профил. 
Именно международният профил и международно признатите дипломи на бъдещите студенти са моите следващи аргументи в подкрепа на преобразуването. Бих казала, че международната насоченост на учебното съдържание е една дългосрочна стратегия, заложена още при неговото създаване, и обърната напред към бъдещето. Реализират се програми съвместно с Копенхаген бизнес скул, Национално училище по туризъм – гр. Берда, Холандия, а от тази година предстои и сътрудничество със Сити юнивърсити – Сиатъл, САЩ.
Убедена съм, че всички ние споделяме разбирането, че международното сътрудничество е фактор, който подпомага в значителна степен признаване на образованието на нашите студенти, придобито в България, извън нейните граници и осигуряващо мобилност и конкурентоспособност. 
Искам да кажа, че от учебната 2002/2003 г. абсолвентите на “Международното висше бизнес училище” ще получават две бакалавърски дипломи – американска, международно призната диплома и българска диплома, отговаряща на законите на висшето образование в Република България.
На трето място, бих посочила усъвършенстване мрежата на висшите учебни заведения в България, която би трябвало да е в съответствие с потребностите на българската икономика. За справка ще кажа, че специализираните висши училища в България са 13. След приемането днес на още две, стават 15, но само едно от тях е по икономика и това е Стопанската академия в Свищов, което означава, че висшето училище в Ботевград запълва една празнина в съществуващата мрежа на висши учебни заведения. Още повече, известно е, че интересът и студентското търсене на различни програми в областта на икономиката и управлението е много голямо. 
Процесът на преход на българската икономика към пазарно стопанство и в този контекст успешното функциониране на фирмите в една адекватна на европейските стандарти бизнес среда налага необходимостта от съвременно висше бизнес образование.
Убедена съм, уважаеми колеги, че България се нуждае от такъв тип училища. Много добрият академичен състав е характерна черта на колежа. Учебно-преподавателската дейност се осъществява от 73 преподаватели, от тях 28 на основен трудов договор; 43 са хабилитирани, като 14 са на постоянен трудов договор; 5 гост-преподаватели от Дания, а от следващата учебна година – 26 преподаватели от Сити юнивърсити – САЩ.
По този начин бих казала, че учебният процес се основава както на националните традиции, така и на европейския и световен опит на водещи бизнес училища в България.
В заключение искам да заявя, че подкрепям проекта за преобразуване на Колежа по икономика и бизнес администрация в специализирано висше училище “Международно висше бизнес училище” с убеждението, че неговата дейност ще спомогне за приобщаването на българската образователна система към стандартите на европейските образователни институции и е важна крачка в процеса ни на европейска интеграция.
Освен това проектът има силната подкрепа на общината и обществеността в Ботевград и вярвам, че той ще помогне за духовното и социално развитие на региона, като не забравяме, че това е единственото висше училище на територията на София-област.
И накрая, уважаеми колеги, ви призовавам да подкрепите този проект за решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, съдейки по усмивката на лицето на председателя на парламента, виждам, че и той се радва на една добра инициатива, а и по вашите усмивки виждам, че има и вашата подкрепа. Аз няма да повтарям това, което беше казано досега, защото то беше доста изчерпателно и доста често тук губим много време да повтаряме едно и също.
Аз обаче искам да спомена отново това, което преждеговорившата колежка спомена, че тази инициатива за създаване на това висше училище е наистина подкрепена от цялата общност в този град. Когато аз съм посещавала Европа, винаги ми е правило впечатление как отделни инициативи и проекти стават дело на цялата местна общественост, на кмета, на специалистите, на общината. И вие виждате, че този проект има подкрепата и на кмета, и на общинския съвет, и на всички депутати от различните парламентарни сили, които се занимават с този район. Така че това  по себе си би трябвало да ни покаже, че този проект е наистина необходим.
Освен това, искам да спомена, че аз съм посетила този колеж и съм видяла с очите си чудесата, които е направила директорката на това училище, предвид трудните обстоятелства, в които се намираме, предвид липсата на средства, училището е било ремонтирано, то е едно много приятно място за научна дейност, което си има и съответните ресурси, и необходимия брой студенти. 
Някои говорят за някаква конкуренция с Университета в Благоевград и т.н. Аз ще ви кажа това, което съм казвала и на другите, че конкуренцията никога не е нещо лошо. Но след като в Американския колеж в Благоевград винаги има толкова много студенти, които не могат да си намерят място и които са толкова висококвалифицирани, защото там приемат с отличен и нагоре, мисля, че тези, които са с отличен, без нагоре, трябва да имат възможност да кандидатстват някъде другаде и да получат това образование, което е толкова необходимо на днешно време за бизнес и за всички тези консултантски дейности, свързани с този отрасъл, който тепърва се разраства у нас. А контактите с другите училища говорят само за едно, че те искат да глобализират културата – нещо, срещу което никой един от нас не би имал нещо против.
Парламентарният съюз подкрепя този проект и ще гласува за него. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, стана обичай от тази трибуна постоянно да се правят предложения навсякъде, ако може, България да я осеем с университети. Нямам нищо против това. Абсолютен поддръжник съм на частната икономика, на частната инициатива, на всичко частно, но почнах да чувам тук думи, че по този начин ще стигнем световната наука и световните постижения и т.н.
Уважаеми колеги, многоуважаваната от мен госпожа Мозер е гредюейт на Джордж Таун Юнивърсити на пъпа на Вашингтон, който също е една голяма величина. Когато почнем да говорим за световно образование, нямам нищо против да достигнем световното образование, но само ще ви кажа две цифрички. Най-престижният европейски университет Оксфорд със своите хай тек паркове годишно има оборот 3 млрд. долара. Масачузетската политехника със своя хай тек парк и 4000 предприятия има 232 млрд. долара годишен търн овър. Госпожа Петрова да чува, когато ми дава примери за световни достижения и т.н.
Вижте, нямам нищо против да се намери начин в България да се създаде конкуренция в образованието. Това е много хубаво нещо. Но да търсим на всеки професор как да увеличим заплатата и от държавния университет да отиде в частния, за да може всеки да си купи диплома, аз това не мога да го разбера. Просто в България, ако ние ще създадем един рънкинг на учебните заведения, така както е по цял свят, да знаеш къде влизаш и какво свършваш, абсолютно подкрепям да се прави частно обучение. Наскоро тук с колегите  от ДПС спорихме за частно театрално училище и едва ли не излязох враг на частното образование. Твърде откъсо следя световното образование, имам претенции, че го следя, за да видя какво става в него и къде сме ние. Просто сме на светлинни години. Дайте, когато искаме да уредим някое поредно селище с висше учебно заведение, да не употребяваме думите “да се приравним към европейското образование и към световното”. Европейското образование изостава от американското трагично в момента. Трагично изостава. Защото всички университети по света са хай тек паркове. Там не е въпрос само да се събереш и да генерираш няколко преподавателя, защото тези университети, вие знаете отлично, са десетки хиляди центрове на научно-технически изследвания. Ние, когато говорим, че правим европейско и световно образование, на това ниво ли сме?
Съвестно е някак си да приема идеята, създавайки такива частни училища, че ние сме достигали световното образование. Нищо такова. Кажете кой в България е нобеловият лауреат, който е направил нещо в света на икономиката? Вие виждате, че ние в България една пазарна икономика не можем да направим с толкова усилия и говорим същевременно, след всичко, което сме правили в областта на образованието, да достигнем световното ниво. Нека, когато ставаме и правим изказвания от тази трибуна, поне да бъдем малко по-скромни и да не употребяваме европейско и световно ниво. Просто сме на светлинни години от него. На светлинни! Няма университет, вие знаете, ходите по света, който да не е хай тек парк. При нас стана, че всяко училище, където искаме да подредим някой друг професор или някой друг доцент, да се оформи някакво висше учебно заведение и му лепваме едно “висше” отпред и почваме да си вярваме, че то наистина е висше.
Вижте, конкуренцията в световното образование е нещо страхотно. В сферата на услугите образованието в Съединените щати е на четвърто място по печалба с годишно 40 млрд. долара печалба. Образованието е голям бизнес. Обаче всеки знае, че едно е да свършиш Харвард и знаеш, че веднага почваш със 100 хил. долара годишна заплата, едно е да завършиш Сити унивърсити, което го цитира тук госпожа Петрова, който е световно неизвестен, тъй като единственият там е Вашингтон унивърсити в Сиатъл и естествено той няма да си намери работа и за 20 000 долара. Ние имаме ли това нещо, за да имаме тези претенции, че създаваме такова световно образование, европейско образование и т.н.?
Аз ще подкрепя идеята, но не е ли редно най-сетне тук хората, които радеят за българското образование, да помислим за едно подреждане, както се прави, на всички световни учебни заведения, за да имаме претенции и да се видим ние къде стоим. Защото нашето образование, приятели, страшно много изостава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Реплика – господин Местан. 
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Кирчев, абсолютно съм съгласен с тезата, която защитихте във финалната част на изказването си – че трябва да се опитаме да сложим ред и в тази сфера. Ако механизмът е порочен, трябва да го променим.
Но аз Ви правя реплика, за да изкажа категоричното си несъгласие с тезата Ви, че българското образование е на светлинни години от европейските и световните стандарти. Много се извинявам, но тази оценка вероятно ще обиди цялата академическа общност в България, защото в българското образование текат много сериозни реформи за приравняването му към тези европейски стандарти и успехите са забележителни. Нещо повече, смятам, че високото качество на образованието, в това число и в университетите и другите висши училища в България, е едно от малкото неща, които успяхме все още да запазим по време на прехода към демократично гражданско общество.
Разбирам Вашата загриженост, но Ви моля и Вие да бъдете по-внимателен с тези крайни формулировки от рода на “отдалеченост на светлинни години от европейските стандарти”. Това просто не е коректно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте за реплика, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател!
Искам да репликирам господин Кирчев, не че съм голям специалист, но просто заради подхода, който той прояви.
Много хубаво се изказа господин Кирчев, само че не разбрах, господин Кирчев, защо това слово не го държахте преди половин час, когато се гласуваше за други два ПУЦ-а по моята дефиниция? Защо точно когато става въпрос за Датския колеж в Ботевград, който е създаден с помощта на една държава-членка на Европейската общност, който има хай тек парк, по-мощен от парка на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, сега се сетихте да се изкажете, като реплика едва ли не на казаното от госпожа Весела Драганова и госпожа Анастасия Мозер, и госпожа Петрова, а не се изказахте преди половин час, когато се създаде ПУЦ по застраховане и ПУЦ по не знам си какво? Ако искате да направите нещо за тази държава, по-добре е да съдействате тук да влизат големи учебни заведения от развити страни. Много скоро, може би следващата сряда, господин Димитров ще потвърди, по ангажимент на вицепремиера Василев от изборите, в Комисията по икономическата политика ще се гледа именно създаването в България на MBA, с щатския университет, която да може да задържа парите тук, да довежда тук преподавателите и да не се налага нашите момчета и момичета да ходят да учат зад океана.
Само това ми е забележката, иначе съм съгласен с Вас за необходимостта от развитие в образованието. Но не тук беше моментът, според мен, господин Кирчев, а преди половин час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Заповядайте за трета, последна реплика, госпожо Петрова.
ХРИСТИНА ПЕТРОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кирчев, наистина, може би “Сити юнивърсити” не е най-добрият университет в Съединените американски щати, но е в ранг-листата на 20-те най-добри университети в Америка. Бих казала, че негови студенти след това работят в такива известни компании, като "Дженерал Електрик”, “Роял Дъч”, “Шел”, “Форд”, “Тексако”, “Боинг”, “IBM”, “Нокиа” и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Господин Кирчев, искате ли дуплика или не? Не искате.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
С оглед на това, че тезите се очертаха, аз предлагам да приключим разискванията и да гласуваме. Благодаря ви.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това не може да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Заповядайте, господин Мариус Цаков.
МАРИУС ЦАКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател!
Аз ще кажа само три изречения в подкрепа на Българо-датския колеж, който ще бъде преобразуван във висше училище. Искам да започна с това, че всички политически сили в региона подкрепят това преобразуване, защото отчитат необходимостта от това висше училище.
Искам да отбележа, като бивш заместник-кмет на община Ботевград, че общината в продължение на 10 години е подкрепяла българо-датския колеж. Искам да се обърна към господин Корнезов и да му кажа, че е добре да го посети, за да се увери, че не става въпрос за ПУЦ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цаков.
Заповядайте, господин Младен Червеняков.
Голям интерес има към това училище!
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги!
Струва ми се, че няма да бъде редно, ако всички политически сили не изразят подкрепата си за този колеж. В крайна сметка става въпрос за преобразуването на самостоятелния частен Колеж по икономика и бизнес администрация със седалище Ботевград в частно специализирано висше училище. Нека да се концентрираме върху тази тема на обсъждания и да не правим общи разсъждения. От всички изказвания стана ясно, че частният бизнес колеж в Ботевград е едно училище, което разполага с достатъчно възможности и предполага обучение на своите кадри на достатъчно високо равнище, което обуславя неговото преобразуване в частно висше училище.
Всички разговори, които се водиха през последните месеци и то доста интензивно, от представители на местната общественост и местното ръководство в общината показаха, че има възможности за прерастване на това училище в частно висше учебно заведение. Струва ми се, че този консенсус, който е между политическите сили, трябва да бъде изразен и с гласуването в залата.
Разбира се, в политическите съюзи е малко по-сложно, невинаги двете части могат да се знаят коя какво прави. Но така или иначе, аз приех изказването на господин Кирчев като частна подкрепа за това решение и принципни съображения по отношение на създаването на висши училища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Има ли други желаещи? Няма такива.
Преминаваме към гласуване на предложението за преобразуване на самостоятелния частен Колеж по икономика и бизнес администрация със седалище Ботевград в частно специализирано училище с наименование “Международно висше бизнес училище” със седалище Ботевград.
Гласувайте това проекторешение.
Гласували 153 народни представители: за 126, против 5, въздържали се 22.
Решението е прието.
Благодаря ви, уважаеми народни представители.
За днес приключихме с висшето образование.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Заповядайте, господин Мирчев.  
 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, тъй като мина повече от едно денонощие от началото на разглеждането на Закона за допълнение на Закона за движение по пътищата, ще позволите, господин председател, само да напомня накратко.
По същество има две предложения за допълнение на Закона за движение по пътищата. Въз основа на предложенията на вносителя - Министерския съвет, и на народните представители Анели Чобанова и Нина Чилова, комисията предлага подобрена редакция и систематика на уредбата, както следва:
“§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
1.	Създава се нов § 12.
	“§ 12. Режимът по чл. 91 както и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1 от този закон, се ползват и от специализирани контролни органи на Агенция “Митници” при упражняване на определените им по Закона за митниците правомощия и при спазване на изискванията по чл. 170 от този закон.”
2.	Досегашният § 12 става § 13.”
Аз предлагам да обсъдим този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, имате думата за разисквания по § 1.
Има ли желаещи?
Има думата госпожа Анели Чобанова. Заповядайте, госпожо 
Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, като вносител на второ четене се чувствам задължена да взема отношение по така поднесения ви текст, за да направя някои уточнения, по които тук, в тази зала, преди време имаше известни разисквания и обструкции.
Нашите две предложения касаят правомощията, които са основно две и тези правомощия се дават съобразно изискванията на Европейската комисия за синхронизация на нашата нормативна уредба, така че специализираните митнически органи да ползват правото, на първо място, за специализирания сигнал, т.е. специалния режим на движението – пробляскващите сини и червени лампи, и другото правомощие, което се изисква, за да осъществяват специализираните контролни митнически органи своите правомощия, визирани по чл. 16 от Закона за митниците, е именно правото им да спират в движение пътни превозни средства, за които има подаден сигнал от техните колеги от граничните контролно-пропускателни пунктове, че са в нарушение на митническите закони.
Именно това ни накара да помислим и да дадем едно по-добро систематично място на предложените ни от Министерския съвет текстове, а именно да предложим в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за движение по пътищата правомощието по чл. 91, т.е. касаещо сигналните лампи, и чл. 65 – стоппалките, да бъдат включени като правомощия на контролните митнически специализирани органи, които така или иначе ще бъдат създадени с едно бъдещо изменение на Вътрешния устройствен правилник на митническата администрация.
И на второ място, вторият ни параграф касае една заключителна разпоредба, която визира изменение в самия Закон за митниците, където даваме една по-широка гаранция на гражданите, за да не се опасяват от нарушение на техните конституционни права. А именно визираме правомощията отново по чл. 16 от Закона за митниците, и то, забележете, ал. 1, т. 1, но не точно това, с което  беше спекулирано, че касае претърсване, оглед, изземвания. Там визираме изменения на този член, като го свързваме със съобразяване със Закона за движение по пътищата, а именно чл. 170. Тоест, какво означава това? Означава, че когато извършват спиране за оглед на пътното превозно средство и на самоличността на водача на пътното превозно средство, то митническият орган е длъжен не само да използва реквизитите, които му дава § 1 на нашия законопроект – стоппалката и сигнала, а също така да носи и полагащата му се униформа, отличителни знаци и да показва своята служебна карта.
Ние смятаме, че позовавайки се на тези членове, просто даваме една достатъчно добра гаранция за опазване на конституционните права на участниците в движението по пътищата. 
Така или иначе аз не крия, че всеки един закон не може да бъде докрай съвършен, за да се опази от хората с дивиантно отношение и дивиантно поведение. Но смятаме, че тук изказаните съображения за нарушаване на граждански и човешки права просто няма да се случат.
Така или иначе аз бих ви помолила да подкрепите нашия законопроект и да гласувате подобаващо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Има ли други желаещи? 
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! В Народното събрание дори на второ четене законопроектът за допълнение на Закона за движение по пътищата отново възбуди страстите. Време е да си зададем въпроса: защо? Защото в Народното събрание постъпи един закон, който не беше подготвен добре от самото министерство, от изпълнителната власт. Ако министерството беше преценило какви трябва да бъдат точно поправките, за да можем ние да дадем тези правомощия на специализираните мобилни групи към митниците да извършват проверки на територията на страната със съответните промени в Закона за митниците и съответните промени в Закона за движение по пътищата, нямаше да се стигне дотук.
Аз наистина все пак благодаря за труда, който положиха и Нина Чилова, и Анели Чобанова, що-годе да вкарат този закон в някакви нормални рамки, за да може да бъде приет.
Лично моето мнение на първо четене беше, че законът трябва да бъде оттеглен от Министерския съвет и този, който е предложил този недоносен проект, да си понесе последствията. Твърдоглавието обаче до голяма степен повлия, аз разбирам, че колегите бяха в по-тежка ситуация, че те не можеха да гласуват това, значи да гласуват срещу собственото си правителство, но самото правителство също  не пожела да оттегли законопроекта и ние тръгнахме да правим едно ново недоносче.
Когато ни предложиха новите текстове в комисията аз се въздържах и искам да кажа защо се въздържах. Защото никой не дава ясно определение какво е специализираният орган и какъв е неговият обхват в Агенция “Митници”. 
По Закона за администрацията под “специализиран орган” може да се разбере, че са всички органи, които извършват проверката – не само на територията на страната, ами и на границата. Специализиран орган е и част от ръководството на митниците. Това означава, че и специалният режим, и тези права ги даваме на всички тях.
Настояването от страна на Коалиция за България, на народните представители, които са в Комисията по транспорт и телекомуникации, беше да се даде такова определение. Или ако влизаме в колизия с други закони, то тогава да се промени наименованието на тези специализирани органи и да се наричат “мобилни групи”, за да е ясно в края на краищата на кого ние даваме тези правомощия.

Друг е въпросът… (Неразбираема реплика от място на народния представител Иван Искров.) Бързате, господин Искров. Ще Ви кажа дали ще го подкрепя или не. Друг е въпросът - възможно ли е в България и трябва ли тези мобилни групи наистина да изпълняват тази дейност и тези проверки без присъствието в техния състав на представители на полицията? Това го разисквахме на първо четене. И тогава от страна на Агенция “Митници”, на Министерство на финансите и на вносителите се казваше: “Да, ние ще определим с наредбата. Сигурно ще има представители на МВР.” Сега изведнъж се разбира, че пак няма да има представители, което още веднъж говори, че тази идея не е добре обмислена. Затова и законът не беше подготвен във вид, в който да бъде приет с пълен консенсус в Народното събрание.
Категорично искам да заявя, че нашата позиция ще бъде “въздържали се”, защото има доста въпросителни, включително и на второ четене по този закон във връзка с функциите, които ще бъдат възложени, включително, както и някои колеги изразиха притеснения, че може да се стигне дотам – да бъде нарушена и българската Конституция. Благодаря ви за вниманието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
За реплика има думата госпожа Нина Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, искам да Ви благодаря за откровеността на Вашето изказване. В него проличава последователността Ви към този законопроект при обсъждането му в Комисията по транспорт и телекомуникации.
Това, с което обаче не мога да се съглася с Вас, е, че очевидно Вашите притеснения бяха, че този контрол ще бъде осъществяван от специализираната администрация. Считам, че съгласно Закона за администрацията за всяка изпълнителна агенция или държавна агенция изрично е посочено, че има обща и специализирана администрация. Очевидно е, че тази мобилна група не е предмет на законова регламентация. Тя е предмет на подзаконова уредба. Тоест в устройствения правилник на Агенция “Митници” съгласно Закона за администрацията и Закона за митниците имат обща и специализирана администрация. Нещо повече, там изрично е посочена бройката на общата и бройката на специализираната администрация. Освен това ясно са посочени и какви са отделите в дирекция “Специализирана администрация”. Това е техническата работа, когато се приема от Министерския съвет устройственият правилник.
Така че аз също подкрепям Вашето притеснение за това, че гражданите трябва да бъдат защитени, тоест законът да не даде възможност за злоупотреба с права на органи на държавната власт. А относно това дали те ще бъдат заедно с органите на МВР, ние ясно сме посочили в нашето предложение, в § 2, че при осъществяване на своите правомощия “специализираните контролни органи на Агенция “Митници” имат право да спират пътните превозни средства във вътрешността на страната по ред и условия съгласно чл. 15, ал. 3.”, а той визира, че взаимодействието на органите на митниците, на митническата администрация става съвместно с органите на МВР. Така че те не биха могли да осъществяват своите правомощия извън инструкцията, която определя реда и условията, които са определени от органите на МВР. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
За втора реплика има думата господин Стефан Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ, от място): Нямам реплика към него. Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За втора реплика има думата госпожа Анели Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Моята реплика ще бъде съвсем кратка. Аз просто искам да припомня, че тези правомощия са разписани и към настоящия момент в чл. 16 от Закона за митниците, тоест те към настоящия момент имат право да спират пътните превозни средства и във вътрешността на страната, но тъй като в Закона за движение по пътищата това им правомощие не беше разписано, не можеха на практика да осъществяват своята дейност по този начин, по който е разписано в Закона за митниците. Именно това наложи това изменение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Имате думата за дуплика, господин Мутафчиев. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Госпожо Чилова, струва ми се, че мислим по един и същи начин, говорим едни и същи неща, но нещо не се разбираме. Защо, не знам?!
Въпросът е, че с подзаконов нормативен акт ние не бива да определяме обекта, на който даваме конкретни правомощия. Добре, съгласни сме. Направете един правилник, с който да се определи начинът на извършване на тези проверки. Но кой ще извършва тези проверки, който ще има тези правомощия? – като орган ние трябва да го определим със закон. Тази свобода не бива да се дава нито на митниците, нито на министъра на финансите. И мисля, че това не е нормално. Това трябва да стане със закона. 
Затова аз Ви казвам – дайте да напишем определение. Ще има ли мобилна група? Защо ни е страх да кажем в закона, например, ще има ли специализирани мобилни групи. Защо не го кажем така, след като ясно говорим за какво става дума – че ще спират по пътищата и ще правят проверки даже не на самата граница, а на цялата територия на страната. Защо? Отговор за това няма. 
Аз затова казвам. Нека да седнем и да направим едно ясно и точно определение, за да знаем за кои хора, за кои групи важат тези правомощия.
И още нещо. Аз не мога да разбера защо продължавате да твърдите, че към тези групи ще има представители на Министерство на вътрешните работи? Значи, групите имат възможност да спрат пътуващия с автомобила и да му направят проверка. Тогава защо даваме правомощията и митничарят да има право да спира след като при тях задължително ще има представител на Министерство на вътрешните работи? Значи, пак има нещо недомислено?! Защо, кому е нужно? 
Този въпрос остава сериозен. Той беше повторен на предишния дебат в залата. Цели ли се да се избегне участието на Министерство на вътрешните работи или не? И ако не се цели, защо тогава вървим към нови правомощия на представителите на митниците да спират пътни превозни средства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин Данаилов, заповядайте за изказване.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Всъщност, аз имам питане. Тази сутрин слушах Българска национална телевизия, където беше поканена  госпожа Чобанова. Следейки изказването на госпожа Чилова ми направи впечатление, че има някаква разлика. Днес на въпроса, който Ви зададе водещият, Вие отговорихте, че самите митничари с палки ще имат право да спират гражданството и тези, които возят колите. 
Преди малко, току-що уважаваната от мен госпожа Чилова каза, че ще има органи, както е в Европа. Имал съм възможност да сърбам попарата на гръцките власти. Спряха ме офицер и полицай, представиха се, след това двама цивилни направиха митническата проверка на 30 км от границата на държавата. След това се извиниха. 
Но сега тук прозвучава нещо друго. И още нещо, което прозвуча от въпросите, които Ви зададоха водещите. Ще бъдат спирани само 5-тонни тирове и в този дух. На въпроса, който Ви зададоха, Вие отговорихте, че след това ще има правилник, който ще покаже кои именно пътни превозни средства да бъдат спирани. 
И другото, има ли логика да спираш, след като ти не си напускал страната и си влизал в страната? Разбира се, че има нещо, което смущава и затова много моля да бъде обяснено. 
Сигурно ли е, че органите, които ще правят проверката, ще бъдат придружени от органите, които имат право да спират съответните моторни превозни средства? Нека това да се уточни, тъй като за три часа чух две различни становища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Заповядайте, господин Алексиев.
АЛЕКСИ АЛЕКСИЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги, извинявам се, че вземам отношение по този въпрос, но не съм съгласен с господин Данаилов, защото част от контрабандните канали се въртят точно през магазините за duti free търговия. Те не напускат границата, само се завъртат и стоката се озовава вътре. След като в 17 държави в Европа тези екипи действат, защо ние сме против, след като се знае, че част от тези режими, които са транзитно преминаване и така нататък, които се оформят на границата, после стоката се озовава на “Илиенци”, на пазара в Димитровград, и така нататък, и така нататък. Това са отговорите – това е опит да се спре част от контрабандата. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Алексиев.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз и в комисията, и тук, в пленарната зала, не мога да подкрепя направеното предложение от моите уважаеми колежки Чобанова и Чилова по отношение на създаване на § 1 в така предложения ни Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Кои са моите съображения?
Преди всичко в § 1 вносителките предлагат специализираните контролни органи на Агенция “Митници” да се ползват от режима по чл. 91. Първият въпрос, който възниква, къде са дефинирани тези специализирани контролни органи? Защото по-нататък, в § 2 се говори, а и в § 1: “при осъществяване на определените им по Закона за митниците правомощия”. В Закона за митниците нито са разписани тези специализирани контролни органи, нито техните правомощия. Тоест, ние даваме едно бланкетно разрешение за режими на органи, които нито са дефинирани, нито техните правомощия са дефинирани в Закона за митниците, който е устройствен закон за тези органи.
На второ място, аз и при гледането на основните промени в Закона за движение по пътищата рязко възразих срещу разширяване на контингента от коли, които могат да ползват режима по чл. 91. Ако ние продължаваме по тази система, действително по улиците и по пътищата на Република България колите, които ползват специален режим, ще се окажат повече от тези, които се ползват от общите разпоредби на закона. Няма ясно основание защо се иска именно специален режим. Защото, ако говорим за препоръките, които са ни дадени от Европейския съюз по глава 24 в частта “Митническо сътрудничество”, там е казано, че се дава препоръка на България за въвеждане на подвижно наблюдение. Подвижното наблюдение по никакъв начин не изисква ползването на специален режим, защото специалният режим е даден действително на определени органи и моторните превозни средства на Министерството на вътрешните работи. И когато се изисква такова преследване могат да бъдат ползвани именно моторните превозни средства от специализираните органи на МВР. 
Още в този § 1, който ни се предлага в момента, се говори за ползване на режима по чл. 91  и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1. Искам все пак да кажа, че чл. 165, ал. 2, т. 1 – и това го казах и в комисията - от Закона за движение по пътищата, третира изключително правата и задълженията на службите по контрол на Закона за движение по пътищата. А по същество тези специализирани контролни органи на Агенция “Митници” по никакъв начин не осъществяват контрол върху спазване на Закона за движение по пътищата. Те по-скоро имат за цел да констатират и изобщо да извършат проверки, свързани със Закона за митниците.
Като цяло считам за неправилно чрез промяна по този начин в Закона за движение по пътищата да се определят органи, функции и техни правомощия, които трябва да бъдат разписани единствено  в Закона за митниците. А в Преходни и заключителни разпоредби към Закона за митниците може да има отправка към Закона за движение по пътищата със съответно включване на Преходна разпоредба към тях. Благодаря ви. Аз не бих могъл да подкрепя предложената ни поправка. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. 
Има ли други желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Заповядайте, господин Асенов, да внесете яснота по обсъждания въпрос, за да можем да гласуваме точно.
АСЕН АСЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чувствам се длъжен да отговоря на въпроса, който беше поставен от господин Стефан Данаилов във връзка с неяснотата дали ще има представител на Министерството на вътрешните работи в мобилните екипи. 
Към настоящия момент идеята и съществуващото положение е следното. Текстовете, които са в Закона за митниците относно правомощията на митническите служители,  са ясно дефинирани в чл. 16 от Закона за митниците. Тоест повече от 120 години основната функция на митническата администрация е да извършва митнически контрол върху внасяните и изнасяните стоки. Акцентирам – върху внасяни и изнасяни стоки. Връзката по хоризонтала и взаимодействието с останалите ведомства, се осъществява на базата на инструкции, а в последно време е модерно да се наричат меморандуми за сътрудничество. Такава инструкция съществува и с колегите от Министерството на вътрешните работи. 
Към настоящия момент имаме работен вариант, който е обсъден с колегите от Министерството на вътрешните работи, за промяна на тази вътрешноведомствена инструкция, в която служител на Министерството на вътрешните работи ще бъде включен в мобилните екипи, ще участва при извършването на контролните действия, които са от страна на митническите служители по Закона за митниците. Но такъв представител на Министерството на вътрешните работи се предвижда да участва в мобилните екипи. В момента тече обучение на тези хора в Учебния център на Агенция “Митници”. 
По отношение на това дали специализираният режим на движение – въпросът на господин Иванов – е въведен, бих искал да кажа, че ние направихме анализ, разполагаме с анализа на страните-членки на Европейския съюз. И това правомощие, заедно със специалния режим за движение, е въведен в 14 от 15-те страни-членки на Европейския съюз. Така че, за да могат да се изпълняват ефективно тези действия, е необходимо този специален режим на движение да бъде въведен.
По отношение на това кои са специализираните органи, много ясно бих искал да подчертая, че устройственият правилник на Агенция “Митници” се приема от Министерския съвет. В него е посочена много ясно структурата на Агенция “Митници” и това, както и преди, и сега заявявам, ще бъдат служители от  Дирекция “Митническо разследване и разузнаване” към  Агенция “Митници”. Те ще бъдат ограничен брой служители – поне на този етап се предвиждат не повече от 20 човека. Към първоначалния момент се предвижда да бъдат сформирани до 10 мобилни екипа, а на първия етап – 5. Благодаря ви за вниманието. (Неразбираеми реплики от КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:   Благодаря Ви, господин Асенов.
Има ли други желаещи? Въпроси пораждат ли се още или всичко е ясно?
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 1 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте § 1.
Гласували  179 народни представители:  за 114, против 41, въздържали се 24.
Параграф 1 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предложението на народните представители Анели Чобанова и Нина Чилова  се подкрепя от комисията.
Комисията предлага създаването на Заключителна разпоредба - § 2:
“§ 2. В чл. 16 от Закона за митниците се създава ал. 4:
	“(4) При осъществяване на правомощията по ал. 1, т. 1 специализирани контролни органи на Агенция “Митници” имат право да спират пътните превозни средства във вътршността на страната, по ред и условия, съгласно чл. 15, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:   Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата, уважаеми народни представители. 
По § 2 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
В такъв случай си позволявам да пристъпя към гласуването на § 2 – Заключителната разпоредба,  както беше представена от господин Мирчев,  подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували  183 народни представители:  за 107, против 53, въздържали се 23.
Параграф 2 е приет, а с това и целият закон на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Хасан Адемов да докладва.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа!
“Д О К Л А Д
по законопроекта за изменение и допълнение на
Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 202-01-4 от 8 януари 2002 г., внесен от
Министерския съвет

На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 30 май 2002 г., бе разгледан и обсъден законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Емил Мирославов от Министерството на труда и социалната политика, директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване, политика на доходите, анализи и прогнози”, господин Борис Стратиев – началник отдел при Главна дирекция “Главно управление на местата за лишаване от свобода” в  Министерството на правосъдието, госпожа Зорница Димитрова – началник отдел “Осигурително законодателство” при Главна дирекция “Правна” на Националния осигурителен институт.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, синхронизира текстове от Кодекса за задължително обществено осигуряване със Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията. Цели се привеждане статута на държавните служители от личния състав на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Закона за държавния служител и Закона за администрацията. Изменението, предложено в Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване,  се отнася до онези лица, които съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1 са държавни служители и които могат да бъдат офицери, сержанти или граждански лица.
Досегашните текстове препращат към § 19 от Преходните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията, който неколкократно е цитиран и в Кодекса за задължително обществено осигуряване, а според законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, който вече е закон от 25 юни 2002 г., се предвижда § 19 да отпадне.
След приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията е предвиден 6-месечен срок, в който да бъде приведена структурата и съответно статутът на служителите. Параграф 19 ще бъде отменен непосредствено след публикуването на закона в “Държавен вестник”. Предложената промяна в Кодекса за задължително обществено осигуряване във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията не е свързана с необходимост от допълнителни финансови средства.
След приключване на разискванията и проведеното гласуване с резултати “за” - 15, “против” и “въздържали се” – няма,  Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 202-01-4 от 8 януари 2002 г.,  внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:   Господин Адемов, има още един доклад.
Моля Ви да представите и него.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“Д О К Л А Д
по законопроекта за изменение и допълнение на
Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 254-01-49 от 12 юни 2002 г.,
внесен от народния представител Хасан Адемов

На редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 27 юни 2002 г., бе обсъден законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 254-01-49 от 12 юни 2002 г., внесен от народния представител Хасан Адемов.
На заседанието присъстваха госпожа Лидия Шулева, заместник-министър председател и министър на труда и социалната политика, господин Бисер Петков – председател на Държавната агенция за осигурителен надзор към Министерския съвет, госпожа Христина Митрева – главен директор на Главна дирекция “Анализ, планиране и прогнози” в Националния осигурителен институт, госпожа Данка Шопова – директор на Дирекция “Фондове за допълнително пенсионно осигуряване” в НОИ, господин Николай Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, господин Владислав Горанов от Министерството на финансите, господин Янко Иванов от Проект “Пенсионна реформа”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване бе представен от вносителя д-р Хасан Адемов. В разпоредбите на чл. 138 и чл. 141 от Кодекса за задължително обществено осигуряване се предлага да отпадне задължителният брой минимално осигурени лица. С предложението по чл. 171 се променя участието на осигурените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, като на практика с акт на Министерския съвет се определят редът и начинът за прехвърляне на натрупани суми по индивидуалната партида на осигуреното лице, промяната на участието в универсален пенсионен фонд по чл. 137, ал. 5 и промяната на участието в професионален пенсионен фонд по чл. 140, ал. 5.
В Заключителните разпоредби се предлага изменение и допълнение на Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Отменя се чл. 41, ал. 1, т. 5, където е регламентирано правото на Държавната агенция за осигурителен надзор при Министерския съвет да отнема лицензията на пенсионно осигурителното дружество, ако осигурените лица в доброволния пенсионен фонд са под 10 хиляди след първите две години от датата на лицензирането, и на чл. 41, ал. 2, съгласно който Държавната агенция по осигурителен надзор може да даде допълнителен срок за достигане на този брой. В чл. 88 от Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се предлага създаването на нова ал. 2, според която с акт на Министерския съвет се определят редът и начинът за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида на осигуреното лице. Това ще създаде единна практика за всички пенсионно осигурителни дружества.
Предлаганите промени ще създадат възможност за повишаване яснотата и ефективността на извършваната дейност от пенсионно осигурителните дружества. Те произтичат от факта, че не  задължителният минимален брой осигурени лица гарантира финансовата стабилност на пенсионноосигурителните дружества,  което е критерий, значително по-маловажен от регламентирането на дейността и на управлението им в интерес на осигурените лица. Ще се създадат предпоставки за реализиране на едно основно право – правото на свободна промяна на избора на пенсионен фонд от гражданите след изтичането на едногодишния срок.
Предложенията са направени на базата на общо съгласие, изразено от страна на Асоциацията на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и постигнато в работната група, сформирана за работа по промени в пенсионното законодателство.
Бяха представени положителни становища по законопроекта от Министерството на труда и социалната политика, от Държавната агенция за осигурителен надзор, от Националния осигурителен институт, от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, от Проект “Пенсионна реформа” и от Министерството на финансите.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” – 14, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 254-01-49 от 12 юни 2002 г., внесен от народния представител Хасан Адемов.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Следва представяне на законопроектите от вносителите.
Има ли представител на вносителя - Министерски съвет? (Реплики.) Защо няма?
Господин Адемов, Вие можете да представите Вашия законопроект. Заповядайте, за да представите Вашия законопроект и във второ качество ще направите също още едно изказване.
Ще помоля след почивката да има представител на Министерски съвет.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането на внесения от мен законопроект правя процедурно предложение в залата да бъде поканен председателят на Държавната агенция по осигурителен надзор господин Бисер Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение да бъде поканен в залата представител на агенцията.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Поканете в залата господин Петков.
Господин Адемов, представете накратко Вашия законопроект.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС):  Благодаря Ви, господин председател.
Тригодишният период след приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване и практиката по приложението му наложи промяна в Кодекса за задължително обществено осигуряване, свързана с дейността на пенсионноосигурителните дружества.
Предложените промени и разпоредби са в няколко насоки.
На първо място, отпадат разпоредбите за задължителен минимален брой осигурени лица във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Минималният брой на осигурените лица е един критерий, който е важен, но не гарантира финансовата стабилност на фонда. Управлението и размера на активите и работата в пазарни условия са важните критерии за финансовата стабилност и ефективност на пенсионноосигурителното дружество.
Според сега действащия Кодекс за задължително обществено осигуряване клиентите на универсалните пенсионни фондове не могат да бъдат по-малко от 30 хил., а на професионалните пенсионни фондове – по-малко от 15 хил. При доброволните и универсалните няма проблем с набирането на тази бройка. Има такъв проблем с някои от професионалните фондове във връзка със стесняването на пазара на тази категория български граждани.
Вторият проблем, който се предлага за решение с този законопроект е свързан с прехвърлянето на участниците от един фонд в друг. По закон след една година могат да се сменят фондовете, но на практика този процес в момента е блокиран, защото сега липсват текстове при какви условия и по какъв ред става това прехвърляне. Процедурите и сроковете в отделните правилници са различни. Например, за сроковете – спорен е въпросът кога започва да тече едногодишният срок, след който съответните членове на пенсионноосигурителните дружества имат право да прехвърлят своите набрани средства от един фонд в друг.
Предлага се унифициране на процедурите за прехвърляне на средствата, натрупани в индивидуалната партида да става с акт на Министерски съвет, който да въведе единна практика по прехвърлянето, защото в момента всяко едно пенсионноосигурително дружество в различни договори има различни условия за това прехвърляне.
Другият въпрос, който се решава с предложения законопроект е – промените в Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, които са свързани с отпадане на изискването за минимален праг, който е 10 хил. в досегашния проект.
Това са няколкото промени, които се предлагат да бъдат решени с предложения законопроект.
Господин председател, ако ми позволите искам да кажа по отношение на предложения от Министерски съвет проект – става въпрос само за едно уточняване в Закона за изпълнение на наказанията, който е приет и отмени в Преходните и заключителни разпоредби § 19, в който се визира групата, която касае тази промяна. Става въпрос само за едно уточняване. Тези, които бяха цитирани в Закона за изпълнение на наказанията, в § 19, сега се прехвърлят като текст в Кодекса. 
Става въпрос само за едно формално уточняване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Часът е 11,00 ч.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
От името на парламентарна група – заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера Народното събрание почете с едноминутно мълчание паметта на отец Стефан Камберов, убит по особено жесток начин край манастира “Св. Пантелеймон” край с. Добринище. Съгласно информацията на Министерството на вътрешните работи обвинени за това престъпление са две лица, едното от които е свещеник.
Без съмнение поводът за убийството на отец Стефан е ескалацията на конфликта в Българската православна църква, чиято проява в този случай премина всякакви граници. Трагичният случай при манастира “Св. Пантелеймон” показва колко дълбоко е наранена духовността в днешна България. Това би трябвало да тласне нас, политиците, към безпощадна равносметка и преоценка на досегашното ни поведение.
Съюзът на демократичните сили смята, че случилото се в с. Добринище не e само проблем на църквата. Всички ние сме отговорни за това, че днес Българската православна църква, раздирана от вътрешни противоречия, не е на висотата на своята духовна мисия. СДС поема своя дял от отговорността и призовава другите политически сили да поемат своята отговорност.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Вашата отговорност е 100%!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Ние заявяваме, че за нас Българската православна църква е една и неделима.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Сега се сетихте!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Тя е част от тялото на Вселенската православна църква. Тя не е и не може да бъде нито синя, нито червена, тя е Христова.
СДС не подкрепя и няма да подкрепя никакви процеси за разцепление в църквата.
Заявяваме също така, че автономията на Българската православна църква не трябва да бъде накърнявана по никакъв повод и от никаква институция. Припомняме, че по време на нашето управление Всеправославният събор, състоял се в София през 1998 г., сложи край на разкола и прие покаянието на клириците, участвали в него. Именно Софийският събор, а не една или друга държавна институция потвърди йерархичното ръководство на Българската православна църква. 
Ние подкрепяме тези решения и настояваме час по-скоро българският патриарх Максим и дядо Инокентий да се срещнат и в интерес на всички християни да възстановят накърненото православно единство.
Убийството на отец Стефан показва, че е крайно време да бъде сложен край на конфликта в Българската православна църква. Настояваме за най-строго наказание за извършителите на това ужасно престъпление и очакваме органите на Министерството на вътрешните работи да информират обществеността за заключенията си по случая. Конституцията на Република България в нейния чл. 37, ал. 1 изисква от държавата да съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите. Ето защо призоваваме министъра на вътрешните работи да упражни цялата власт, с която разполага, за да не допусне нови инциденти и самоуправство от страна на клирици и миряни по отношение на църковни имоти, които доведоха до този печален случай.
 СДС декларира, че ще подкрепи всички инициативи, водещи до ускоряване процеса на реституция на църковните имоти, конфискувани от комунистическия режим, и гарантиране на реална независимост на Българската православна църква от държавата, за да може тя успешно да разпространява християнските ценности, които са основата и на нашата идеология на народна партия. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Кой е този Инокентий?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Атанасов, не се обаждайте от място.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Но това е предизвикателство към парламента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към дискусия по законопроектите. Парламентарните групи разполагат с по 30 минути.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Въпросът, който разглеждаме днес, смятам, че е едно продължение от всички дискусии, които се правят в нашата страна, които са посветени на това какво правим ние днес за тези, които ще получават пенсиите някога, и какво правим ние днес за тези, които получават пенсиите си също днес. Какво правим ние, за да гарантираме стабилността на пенсионната система, която е свързана с толкова много болка у нашите родители, която е свързана с толкова много популизъм, която обаче е свързана с това ние наистина да проявяваме истинска загриженост именно като законодателен орган на нашата страна и да търсим онези най-верни решения, които не само да отразяват днешния ден, но които да гарантират и бъдещето на тези, които днес се раждат, на тези, които днес работят, на тези, които днес получават, макар и в много малък размер пенсиите си, за да дадем своя принос такъв, какъвто ние можем да го направим именно като граждани преди всичко на нашата страна.

Изхождайки от това, което казах, че най-важното е да имаме стабилност в тази система, да гарантираме изпълнението на основните принципи справедливост и солидарност, аз мисля, че всичко, което правим, и всичко, което казваме, трябва да бъде насочено именно към това да запазим доверието на българските граждани към тази система и да увеличаваме тяхното доверие към системата.
Затова си мисля, че когато разглеждаме законопроекта за изменение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, трябва да отчетем, че с този законопроект не можем да кажем, че допринася за повишаване на доверието към системата. Когато се разглеждаше начинът, по който да се изгради българският пенсионен модел, начинът, по който да намерим баланса между задължителните форми на осигуряване в първия и втория стълб, ние изхождахме преди всичко от загрижеността това да бъде стабилна система. Тогава бяхме упреквани за това, че търсим твърде много рестриктивни мерки, които да ограничават възможностите на дружествата да оперират със средствата, които се събират от хората, които се събират от работодателите. И сега, три години след като приехме тези правила, аз смятам, че ние сме били прави. И смятам, че именно създавайки такива правила, създавайки средата около този пенсионен модел в условията на консенсус, ние сме били прави, защото по този начин всички дружества, които се създадоха в България, можем да кажем, че днес представляват едни стабилни финансови институции.
Има обаче един въпрос, който днес се поставя за разглеждане пред нас, а именно отпадането на долния праг на броя на осигурените лица в пенсионните дружества както в задължителното пенсионно осигуряване, така и в доброволното пенсионно осигуряване. Аз знам, че това е направено, защото пет дружества в България и то професионални фондове не са успели да покрият тези критерии, не са успели да наберат необходимите по закон 15 хил. души, които да се осигуряват в тях. Техният брой варира от 5 до 7 хил., тоест те са далеч от това, което законът изисква. Днес ние се опитваме да пригодим закона към тях, а не да ги стимулираме те да покрият условията на закона. Защото отпадането на една такава граница както за професионалните, така и за универсалните фондове, отпадането на една такава граница, която се предвижда в Закона за доброволното пенсионно осигуряване, ще означава, че оттук нататък могат да бъдат създавани пенсионни фондове с всякакъв брой хора в тях, в това число и с един човек. Това означава. Това означава не само, че ние запазваме тези пет фонда, това означава, че могат да бъдат създавани безброй много други фондове, които по познатите механизми в България могат да бъдат превърнати в една спекулация. 
Затова аз смятам, че ние трябва изключително внимателно да подхождаме към този въпрос. Защото аз категорично не мога да се съглася с мотивите на вносителя д-р Адемов, че броят на осигурените лица е формален критерий, както е записано в представения ни законопроект и мотивите към него – “Минималният брой на осигурените лица в универсалните и професионалните пенсионни фондове е формален критерий, който не гарантира финансовата стабилност на пенсионния фонд. Критерий за това може да бъде само финансовото състояние на пенсионния фонд и неговото функциониране в пазарни условия.”
Уважаеми колеги, всеки човек, който се осигурява в един фонд, е носител на средства в него. Не може да има финансови средства в един пенсионен фонд, ако ги няма хората. И аз не мога да приема такава логика, че финансовата стабилност можем да я разделим от броя на хората, които се осигуряват в този фонд. Напротив, броят на участниците има пряка връзка с финансовото състояние на фонда. И аз искам да ви дам пример. За един универсален фонд при средна работна заплата, каквато е в момента, приходите от едно лице за един месец са 25 ст., за една година са почти 3 лв., макар че не са и толкова. А едно писмо, с което трябва да се уведоми лицето за набраните суми, което е задължение на фонда по закон, е някъде около 2 лв. Значи тези средства, които се събират от един човек като такса за това, че той се осигурява в този фонд, трудно покриват дори едно писмо, което е задължение на осигурителя да изпраща на осигурените лица. Аз мога да ви дам  сметки и за един пенсионен фонд, които съм направила по данните, които е обявила самата Агенция за осигурителен надзор, за да видите, че един от тези фондове има годишни приходи в размер на 100 хил. лв. Със 100 хил. лв. трябва да се издържат офисите, трябва да се издържа информационната система, трябва да се заплаща на хората, които работят там, трябва да се прави реклама, трябва да се осъществяват комуникациите с лицата, които са осигурени. Очевидно с тази сума трудно може да се издържа този фонд. А това означава не просто, че той ще губи или че няма да печели достатъчно, това означава, че това дружество, което управлява фонда, е изправено пред възможности за сериозна криза.
А най-малкото, което ние трябва да допуснем, или това, което със сигурност не трябва да допуснем, единственото, което със сигурност не трябва да допускаме, е такова дружество да бъде закривано по финансови причини. Защото това веднага ще възроди у българина спомените за такива дружества, които им отмъкнаха парите.
Уважаеми колеги, когато правите предложенията, не ни питате. Сега не можете да ми давате съвети какво да напомням и какво да не напомням. Защото, уважаеми колеги, ако това се случи, а аз не искам да се случи и затова говоря толкова предпазливо, и затова не говоря толкова остро, колкото би трябвало да се говори на такава тема, защото наистина не искам да се случи, но ние носим отговорността за това. Затова, уважаеми господин Адемов, трябва да търсим възможности за развитие на този сектор, а неговото развитие може да става със стабилност. Защото стабилността може да привлича хората. Защото по този начин ние можем да ги привличаме, като им показваме какво стои зад тези техни пари някога, когато доживеят до пенсия. Това трябва да правим. Няма да извадим сивата икономика с насилствени методи и с размахване на пръст, а можем да я извадим на светло само с такива механизми, които да повишават мотивацията на хората да участват в тези процеси в страната.
Затова   аз   смятам,   че   сте   изключително    несправедлив, д-р Адемов, когато ми се сърдите. Защото винаги съм била много конструктивна точно в това отношение. Защото знам, че това, което ние днес не успеем да решим добре, ще се стовари на хората в България. Защото това ще засегне българските граждани независимо от кой край на страната са те. И това може да засегне всички български граждани независимо от това, че може да има застрашен един фонд.
И аз мисля, че ние можем да намерим добрия тон, който сме поддържали винаги, когато става въпрос за решаване на такива важни въпроси, и да намерим онези решения, които могат да дадат именно тази стабилност и тази сигурност, която съм убедена, че всички ние желаем. Именно, изхождайки от това, аз днес ще гласувам за приемането на този законопроект с вносител д-р Адемов. Обръщам се към всички колеги: да го подкрепим, защото в него има добри решения. Защото в него има една част, която е безспорна и която дава възможност на Министерския съвет, респективно на Държавната агенция за осигурителен надзор да създаде единен механизъм, за да може хората да реализират гарантираното им от закона право на избор. И това е безспорно. И аз мисля, че тук почти няма да има дори и забележки към текстовете, които са внесени. 
Но в тази част, за която досега говорих, мисля, че имаме още какво да правим. Аз съм убедена, че с усилията на всички ние ще намерим най-доброто решение, за да можем наистина да кажем, че сме постъпили така, както очакват от нас хората, а именно със загриженост за интереса на всички и на всеки от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова. 
Имате думата за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Тоткова, възползвам се от правото си на реплика, за да Ви кажа, че действително в предложения проект има място точно в тази част, за която Вие говорите, да се намерят и по-добри решения. Както добре знаете, ние вече имаме стъпки в тази насока.
Но това, което искам да кажа, е, че няма никаква опасност за пенсионните фондове, тъй като Вие добре знаете, че в Закона за доброволното допълнително пенсионно осигуряване, който приехме в рамките на Тридесет и осмото Народно събрание, има гаранции, има механизми, които отхвърлят възможността за всякакви сътресения по отношение на пенсионните фондове. Вероятно Вие говорите за пенсионно осигурителните дружества? Вие знаете, че има банки-посредници, че има депозитари и така нататък.
По отношение на втората част от моята реплика искам да Ви кажа, че добре знаете, че става въпрос само за професионалните фондове. Този пазар, който в България е достатъчно рестриктивен, достатъчно ограничен - ако не се лъжа става въпрос за 160 хиляди от първа и втора категория труд - отдавна е парцелиран. 
И нещо друго, което искам непременно да отбележа в рамките на тази реплика е, че благодарение на това, че в Кодекса за задължително обществено осигуряване няма законова легация, която да даде възможност на Министерския съвет или на Държавната агенция по осигурителен надзор да изготви единен унифициран правилник, прехвърлянето от един в друг професионален фонд де факто не се състоя. И ако това прехвърляне се беше състояло, вероятно тези пет фонда, за които става въпрос, които не са набрали необходимия минимален брой членове в своите дружества, биха се представили по друг начин. 
Връщам се пак към началото на моята реплика и смятам, че между първо и второ четене ние ще успеем да намерим онази формула, оня механизъм, който да защити интереса и на фондовете, и преди всичко на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
Заповядайте за дуплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател! 
Уважаеми господин Адемов, аз много Ви благодаря за репликата, защото Вие сам потвърдихте, че стремежът, когато се приемаше и когато се регламентираха отношенията в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, бяха именно в това да се гарантира  стабилност на тази система, да се създаде доверие към тази система, без крайни решения, с участието на много хора във всички тези дискусии, с участието на представителите на гражданското общество, с участието на всички, които вече се занимаваха с осигурителни отношения на осигурителния пазар. И това е най-голямото достижение. И аз затова казвам, че сега съм загрижена за това ние, бързайки да приемем някои текстове, да не изпаднем точно в такава ситуация, че да можем да застрашим тези достижения, които направи българското общество, именно в осигуряването, именно с това, че създаде и се стреми да запази доверието в тази система.
Аз виждам вече у вас желание да изминете вие своя път към това да намерим доброто решение.
Аз съм съгласна с доводите, че професионалните фондове нямаха достатъчно време, именно защото нямаше такъв регламент, който се надявам, че сега ще бъде изработен бързо и качествено, защото се готви отдавна. Но може би точно в тази посока ние трябва да извървим пътя към намирането на вярното и доброто решение, пак казвам, в интерес на всички и в интерес на всеки от българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Понеже в рамките на този дебат обсъждаме и проекта, внесен от Министерския съвет по отношение на изменението на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Борислав Стратиев от Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 119 народни представители: за 100, против 15, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Стратиев да бъде поканен в пленарната зала. 
Заповядайте за изказване, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, действително се налага да се обсъди и приеме поправка в Кодекса за задължителното обществено осигуряване. И фактът, че комисията обсъди предложенията и се обедини около едно решение – становището беше докладвано от председателя на комисията господин Адемов доста коректно. 
Междувременно обаче постъпиха сигнали и възражения от част от пенсионните фондове. И сега ние сме изправени пред една по-различна и малко деликатна ситуация. Пенсионното осигуряване, аз съм съгласен с казаното от госпожа Тоткова, е доста динамична, нова система в сегашния й вид и е добре всяка корекция в законите да бъде направена в диалог и при зачитане на интересите и предложенията на трите заинтересовани страни – държавата, пенсионните фондове и осигурените лица.
Затова на мен ми се струва като по-добър вариант да се изчака да се завършат разговорите и да се намери най-добрият вариант, който би удовлетворил пенсионните фондове, така че да няма колизия, да няма напрежение вътре в тях и в тяхната асоциация. Това е и причината, поради която лично аз и колегите, които бяхме ангажирани, ще се въздържим не защото не трябва да има поправка, а защото според нас трябва да се извърви още малко път, за да се намери най-доброто решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Има думата господин Петков от Държавна агенция “Осигурителен надзор”. 
БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да изразя уважението към желанието, демонстрирано от народните представители, за поддържане на стабилност на пенсионноосигурителната система, която наистина е сравнително млада, навлиза в третата година от своето функциониране.
Бих желал да подкрепя по принцип внесеният законопроект от народния представител д-р Хасан Адемов и да запозная народните представители с това, че тези две предложения за промени са разглеждани заедно с една обща цел, и в същото време да отбележа факта, че при определянето на тези количествени критерии за минимален брой осигурени лица, специално за професионалните пенсионни фондове, където е налице проблем, е изхождано от една доста  по-голяма съвкупност от лица, които ще се пенсионират при условията на първа и втора категория труд.
Аз мисля, че между двете четения на този законопроект могат да се търсят нови решения и да се извърви този път, за който спомена и проф. Кръстьо Петков, като искам да уведомя, че това предложение се оформи в рамките на една широка, няколкомесечна дискусия, която се проведе с участието на всички заинтересовани страни. Тази позиция, тези предложения за промени в законодателството са подкрепени с единодушие от Асоциацията на пенсионните фондове в България. Това ни даде основание и Държавната агенция за осигурителен надзор също да подкрепи тези предложения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте за изказване, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. 
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да взема малко отношение без да твърдя, че съм специалист в тази област, но така или иначе и тя е финансова и предизвика моя интерес. 
Според мен, уважаеми дами и господа, истината е някъде по средата. Аз ще подкрепя законопроекта, внесен от господин Хасан Адемов, тъй като зная мотивите, които са го водили да внесе този проект, но в същото време в значителна степен е вярно и казаното от госпожа Тоткова. Не може да няма някаква долна граница, която в крайна сметка да определя кой е достойният играч на пазара и кой няма този капацитет да бъде на този пазар. По аналогия, може би много груба, но е аналогично със Закона за банките. Знаете, че има някакви минимални изисквания, на които трябва да отговаря една банка, за да бъде на пазара. Ако не – тя трябва да излезе от пазара. Така че също възприемам логиката на госпожа Тоткова, още повече, че тук спорът е изцяло професионален. Той не е политизиран, за да не намери най-доброто решение.
За да стане обаче ясно преди гласуването,  може би голяма част от колегите не са изцяло в материята като мен, трябва да е ясно, че става въпрос за три фонда – универсален, професионален и за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Проблеми няма при универсалните и доброволните. Това са фондове, които се формират на база на една много голяма извадка, на база на много заинтересовани лица, милиони лица. Универсалните, знаете, че касаят всички родени, поправете ме, ако греша, след 1959 или 1960 г. лица, а доброволните са поне 450-500 хил. Аз самият правя доброволни вноски в такива фондове.
Проблемът, който според мен трябва да намери решение е минималната граница по професионалните фондове. Проблемът е именно при тях, тъй като там пазарът е изключително ограничен и в момента има само три професионални пенсионни фонда, които отговарят на изискванията за 10 хил. осигурени лица и това са лицата, които работят l и ll категория труд. Поради тази причина аз също считам, че що се касае за фондовете универсален и доброволен, където има голяма конкуренция, където има голям брой осигурени лица, няма смисъл да падаме под минималните граници, установени още от Тридесет и осмото Народно събрание в Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Но между първо и второ четене бихме могли да конкретизираме, че пада границата само за професионалните фондове. Доколкото разбрах и от изказването на господин Петков – директорът на Държавната агенция за осигурителен надзор, това е притеснението и по линия на правителството в тази му част.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Може да се намери решение между първо и второ четене.
ИВАН ИСКРОВ: Тоест, аз считам, че бихме могли съвсем спокойно да подкрепим законопроекта на господин Адемов на първо четене и между първо и второ четене да се намери коректното решение в смисъла,  който каза и госпожа Тоткова, и това, което е като презумпция в законопроекта на господин Хасан Адемов. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Други изказвания по законопроектите? Няма.
Преминаваме към гласуване.
По реда на постъпването им поставям на гласуване първо законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване № 202-01-4 от 8 януари 2002 г., с вносител Министерски съвет.
Гласували 161 народни представители: за 143, против 5, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване № 254-01-49 от 12 юни 2002 г., с вносител Хасан Адемов.
Гласували 159 народни представители: за 134, против 3, въздържали се 22.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следваща точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Моля председателят на Комисията по култура господин Данаилов да започне да представя доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, на заседанията, проведени на 12 и 26 февруари, на 5 март, на 14 и 28 март, на 4, 11 и 18 юни 2002 г., с участието на представители на вносителите,  Комисията по култура обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, постъпилите писмени предложения от народните представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по култура предлага на Народното събрание да обсъди следния: “Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права” (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г., изм. и доп., бр. 63 от 1994 г.; бр. 10 от 1998 г. …).
Комисията по култура подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по наименованието на законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта така, както е предложено от вносителя и подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По § 1 има предложение на народния представител Стефан Данаилов, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 11:
“11. вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.”
2. Алинея 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 1 от законопроекта има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 1 в редакцията на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:  По § 2 има предложение от народния представител Кина Андреева, което не е подкрепено от комисията:
“§ 2. В чл. 18а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Първата продажба или друга сделка, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или екземпляр от него, извършена на територията на Република България или територията на Европейския съюз от носителя на авторското право или с негово съгласие, изчерпва правото на разпространение върху тях, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем.”
2. В ал. 3 думата “погасява” се заменя с “изчерпва”.”
Както казах, комисията не подкрепя предложението. Съображението е било, че все още България не може да приема ангажименти като член на Европейския съюз, преди да е приета за негов член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, това е мотивът за неприемането на предложението.
Параграф 2 на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:  Комисията предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Създава се чл. 18а:
“Прекратяване на правото на разпространение
Чл. 18а.	(1) Първата продажба или друга сделка на територията на Република България, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на нейна територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем.
	(2) Разпоредбата на ал. 1 не засяга правото по чл. 20.
	(3) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на материализираните копия от произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското право.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Данаилов.
За протокола искам да кажа, че по този § 2 има предложение на народните представители Стефан Данаилов, Явор Милушев и Андрей Пантев, които са подкрепени от комисията.
Изказвания по § 2 има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кина Андреева, което не е подкрепено от комисията, по мотивите, които господин Данаилов току-що изложи в залата.
Гласували 115 народни представители: за 47, против 62, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:  По § 2а има предложение на народния представител Явор Милушев, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага създаването на нов § 2а, който става § 3 със следната редакция:
“§ 3. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите “едновременно с излъчването” се добавят “изцяло и”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение чрез кабел или друго техническо средство, едновременно с излъчването или предаването му изцяло и в непроменен вид от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 3 има ли? Заповядайте, господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В никакъв случай не мога да се съглася с предложението на ал. 2 на чл. 21 от народния представител Явор Милушев. Текстът беше заложен като ал. 2 на чл. 58 от сега действащия закон. Същият текст бе предложен от Министерския съвет за създаване на ал. 2 към чл. 64, § 7 в настоящия доклад. Независимо от обърканата редакция на народния представител Явор Милушев, смисълът и на трите текста е един и същ. Не зная от какви принципи се е ръководила комисията, когато в единия случай е приемала, а в другия отхвърлила един и същи текст, но моите мотиви за тези текстове и в трите случая са едни и същи.
Първо, в този закон никога и никъде не се третира темата “препредаване”. В § 2 на Допълнителните разпоредби на действащия закон такова тълкувание липсва. Няма го и в допълнението на настоящия доклад към § 2 на Допълнителните разпоредби. И ако § 2 на Допълнителните разпоредби определя понятието по смисъла на този закон, то чл. 18 в раздел II конкурентно и точно дефинира по същество имуществените права на авторите. Там точно в ал. 2 са изброени всички действия относно тези права, както и току-що приетият § 1, с което те стават 11 на брой. И, забележете, в нито едно от тях не е упоменато “препредаване на произведение” като такова. Упоменати са “извършено произведение по безжичен път” – има го в т. 4; “предаването на произведение чрез кабел или друго техническо средство”- има го в т. 5, но такова понятие “препредаване по кабел” не съществува в имуществените права на авторите.
Следователно, щом го няма в претенциите за възнаграждение на авторите, на каква база се формира тази алинея? Тя просто увисва във въздуха, следователно не трябва да съществува.
Второ, ако понякога, все пак, с последващо изменение и допълнение на този закон препредаването на произведения стане факт в имуществените права на авторите, формирането на тази алинея по този начин е в противоречие с:
първо, Конституцията на Република България – чл. 19, защото, не само че не гарантира еднакви права и условия за стопанска дейност, а и необосновано поставя различни правни условия на ползвателите;
второ, в противоречие е с чл. 9 от Закона за защита на договорите, т.е. нарушава принципа за свобода на договарянето. Текстът е и в противоречие с правилата в Закона за защита на конкуренцията, тъй като възпрепятства нейното разширяване и ограничава свободната инициатива. 
И накрая, но не на последно място, според доц. д-р Емил Марков, който е преподавател по интелектуална собственост в Софийския университет, създаването на законово представителство, и то принудително, на собствениците на права без никакво разумно основание, при условие, че последните нито са малолетни, нито страдат от умствена недостатъчност или душевна болест, ги поставя в условията на пълно запрещение. Вместо тях сделки с правата им, независимо от волята им, сключват организации, даже ако те не са техни членове.
От друга страна, текстът показва принудителен начин за членство в такива организации. С това текстът разрушава замисъла на Закона за доброволност и собствен избор за членуване в организации за колективно управление на авторски права.
Моето предложение е този текст да отпадне от закона:
първо, поради липсата по същество на такова имуществено право;
второ, поради противоречие с Конституцията на Република България и редица други закони;
трето, поради третирането на авторите като лица под пълно запрещение – една доста обидна квалификация, още повече, че такова предложение има единствено в предложения от Министерския съвет законопроект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чонков, за този пространен правен анализ, който направихте на ал. 2.
Заповядайте за изказване, господин Костов.
КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. 
Запознах се с трудностите от този текст и искам да изкажа съвсем кратко съображение.
Когато става въпрос за далавера, в стопанската практика се прави обикновено така: предприятието-производител, например циментов завод, намира дистрибутори, които стоят в складовете на предприятието или продукцията им е на портала и когато се издава фактурата се казва: идете и платете на дистрибутора. Според мен, в случая има такава аналогия и аз започвам да се съмнявам, че става въпрос за далавера. Това е първо.
Второ, аз съм го казвал и друг път и искам отново да го кажа, че непрекъснато се създават организации в София от всякакъв вид, които да централизират и лицензират много дейности, и това пак представлява известна опасност. Аз подкрепям това, което колегата Чонков каза и смятам, че не трябва ал. 2 да се приеме така, както е предложена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли други желаещи за изказване по тези текстове?
Имате думата, господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаема госпожо председател, съжалявам, че го няма колегата Милушев. Аз мисля, че кабелните оператори нямат право да се противопоставят на този текст – Директива 93-83 от 27 септември 1993 г. на Европейската общност, чл. 9 и 10 изискват разплащането на авторските права при кабелно препредаване да става само чрез организация за колективно управление на права, каквото в България се явява авторското дружество “Музикаутор”. За да стане това, дружеството трябва да има правото да дава съгласието си и от името на автори нечленове, като се разплаща с тях като със свои членове.
Всичко това е от полза най-вече за кабелните оператори, защото им дава гаранция, че като платят веднъж на дружеството обща сума, след това няма да бъдат изнудвани от отделни лица, които ще твърдят, че не са членове на това дружество. Още повече, че кабелният оператор не знае какво ще му дойде от ефира, от Космоса, не може да преговаря предварително, а така е застрахован.
Когато само предава, е не препредава, тези изисквания не действат. В чл. 91 изрично се уреждат изключения, ако правото се дава чрез първичния излъчвател, което доказва, че не може да има монопол. Наистина директивата не е задължителна, но България е подписала Договор за асоцииране към Европейския съюз през 1995 г. и в него се задължава да приеме в законодателството си всички директиви в областта на авторското право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Господин Данаилов, аз бях много конкретен, точен и ясен, че чл. 18 (прочетете го, Вие сте го правили този закон) има 10 точки, с първия параграф, който току-що гласувахме,  вкарахме 11 точки, където се предявяват имуществените права на авторите. Ако Вие можете да ми покажете, че в този закон някъде можете да намерите “препредаване” аз съм готов да се съглася с Вас, но такова нещо просто няма! Ето: “възпроизвеждане на произведения”, “разпространение на неограничен брой лица”, “публично излъчване на произведението по безжичен път” – това е т. 4, “предаването на произведение чрез кабел или друго техническо средство” – т. 5, до 10, включително и 11, която току-що приехме, такова “препредаване” не съществува! Даже го нямате като терминология в целия закон!
Моето искане е точно това – тази алинея да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Павлов.
ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. 
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Данаилов, позволявам си да взема думата с мисълта, че има малко несъответствие в духа на цитираната от Вас Директива 93-83 и записания кратък текст на една единствена алинея.
Първо, в чл. 9 на въпросната Директива става въпрос не за заплащане и договаряне на заплащане на авторски и сродни права, а става въпрос за предоставяне или отказване на разрешение на кабелен оператор за излъчване на определено предаване. Има известна разлика между този текст на Директивата и записаната в ал. 2 текстова обработка.
Препоръката на Европа е, разбира се, да защити както авторите, така и да осигури кабелните оператори, да бъдат сигурни, че са платени всички авторски права на произведенията, които препредават.
Моето впечатление и това, което знам за дружествата за колективно управление на авторски права по принцип е, че би следвало да имат доста по-голяма прозрачност в своята дейност. Това за съжаление, в нашето законодателство все още не е регламентирано така подробно. Смятам, че докато това нещо не стане, трябва да си оставим време за тези задължителни разпоредби, в смисъл тези препоръчителни разпоредби да влязат и в нашето законодателство, може би при едни следващи поправки на закона. Затова предлагам и подкрепям предложението на господин Чонков тази алинея да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Павлов.
Няма трета реплика, искате ли дуплика, господин Данаилов или преминаваме към гласуване?
Гласуваме предложението, направено от господин Чонков, подкрепено от господин Костов и господин Павлов ал. 2 на чл. 21 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 82, против 9, въздържали се 20.
Алинея 2 на чл. 21 отпада.

Гласуваме § 3, предложен от комисията, във вида, в който остава.
Гласували 102 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
Господин Данаилов, § 3 на вносителя, като ще Ви моля да четете само предложението на стр. 7 – Вашето, което не е подкрепено от комисията, предложението на госпожа Андреева в частта, която не е подкрепена, и текста на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да.
Предложение на народния представител Стефан Данаилов:
“д) в т. 4 след думата “събрания” се добавя “при административни и парламентарни процедури”;
ж) в т. 5 изразът “или аналогичен на тях начин” да се замени с “или подобен на тях начин”;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение на господин Пантев, което е включено в текста на комисията.
Моля Ви да представите предложението на госпожа Андреева в частта, която не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “3. Точка 9 се изменя така:
“9. използване, улесняващо хора с увреждания, ако е пряко свързано с увреждането и е с нетърговска цел и в обем, съобразен с целта;”.
Комисията предлага следната редакция на § 3, който правно-технически се оформя съответно като: § 4, § 5 и § 6.
“§ 4. Член 23 се изменя така:
“Допустимост на свободното използване
Чл. 23. Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие, че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.”
§ 5. Член 24 се изменя така:
“Свободно използване без заплащане на възнаграждение
Чл. 24. (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
1. временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:
а) предаване в мрежа чрез посредник, или
б) друго разрешено използване на произведение;
2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
4. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
5. използването от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай, че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
6. възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;
9. възпроизвеждането в необходими количества на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи  се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие, че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение. Записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив; 
13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;
14. използването  на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт;
15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата или на план на такава сграда, с цел реконструкцията й.
	(2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и чл. 71.”
§ 6. Член 25 се изменя така:
“Свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение
Чл. 25. (1)Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на компенсационно възнаграждение е допустимо:
1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие, че не се извършва с търговска цел.
	(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 2 не се отнася до компютърните програми и архитектурните произведения. За компютърните програми се прилагат разпоредбите на чл. 70 и чл. 71.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Данаилов.
Има ли изказвания по тези параграфи  -  4, 5 и 6? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Данаилов по § 3, което по т. 3, буква “д” и “ж”, не е прието от комисията. 
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Мога ли да оттегля предложението си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Разбира се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Оттеглям предложението си, за да спестя едно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря. 
Госпожо Андреева, Вие имате предложение по т. 9 на чл. 24, което не е подкрепено от комисията?
 КИНА АНДРЕЕВА  (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря, оттегляте го.
Моля, гласувайте параграфи 4, 5 и 6, както са предложени от комисията.
Гласували  103 народни представители:  за 103, против и въздържали се  няма.
Параграфите са приети.
Моля,  докладвайте § 7, който се създава по предложение на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Комисията предлага създаването на нов § 3а, който става § 7 със следната редакция:
“§ 7. Създава се чл. 25а:
“Обвързване на свободното използване със запазването на техническите средства за защита
Чл. 25а. Използването на произведения по чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 не може да става по начин, който е съпроводен с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита без съгласието на носителя на авторското право.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря.
Има ли изказвания по § 7?  Няма.
Моля, гласувайте § 7 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували   97 народни представители:  за 96, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
Моля, докладвайте § 4 на вносителя.
Тук има предложения на народния представител Стефан Данаилов, на народния представител Димитър Игнатов, което е оттеглено по т. 2 и 3 и има окончателна редакция на § 4, който става § 8.
Моля да го изчетете.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Комисията предлага следната редакция на § 4, който става § 8:
“§ 8. В чл.  26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Възнаграждение при свободно използване”.
2. Алинея 3 се изменя така:
	“(3) Възнагражденията се изплащат на организации, създадени по реда на чл. 40 от сдружения, представляващи отделните категории носители на права по този закон. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд “Култура”.”
3. В ал. 5:
а) думите “организацията, която ги събира” се заменят с “организациите, които  ги събират, в 6-месечен срок от възникване на основанието за това”;
б) в т. 1 се създава буква “д”:
"д) са били снабдени или впоследствие бъдат снабдени с технически средства за защита на правата.”
в) точка 2 се изменя така:
"2. когато обложените апарати, предназначени за записване или възпроизвеждане по репрографски начин:
а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ и ако тази сделка е била осъществена преди използването им в страната;
б) са били закупени от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения,  музеи и архивни учреждения;
в) са били закупени от Народното събрание, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Министерството на отбраната и съдилищата.”
4. Алинея 7 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря, господин Данаилов.
Има ли изказвания по § 4?
Заповядайте, господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги,   уважаеми господин министър! Разбирам да отпаднат таксите, например, както е  посочено в измененията на т. 2, буква “б”:
“б) са били закупени от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения;”.
Ако приемем, че правим някаква социална политика, аз разбирам, че тези училища и библиотеки не би трябвало да плащат тези такси. Но не знам защо в буква “в” пише: “са били закупени от Народното събрание, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Министерството на отбраната и съдилищата.”  Това ли са най-бедните министерства и институции, които не могат да плащат тези такси?


И последното – ал. 7 се отменя. Как ще се прилага чл. 26, ако ал. 7 не съществува, при условие, че в нея е упоменато Министерството на културата и Министерството на финансите да изготвят наредба за приложението на чл. 26? Искам обяснение от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чонков. Вашето предложение е буква “в” да отпадне, а ал. 7 от съществуващия закон да не се отменя.
Има ли изказвания по тези текстове?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам да кажа за ал. 7, че досегашната практика в годините доказва, че събираемостта е невъзможна поради това, че организациите, които трябваше да плащат, се оправдаваха с това, че няма наредба, чрез която да действа законът. Това вече става прекалено. Доказано е, че нищо не влиза в Националния фонд “Култура” с оправданието: видите ли, няма наредба, която да определя как да става заплащането. Затова предложението на комисията е ал. 7 да се отмени и да действа това, което е написано в закона. Това не е направено случайно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Законът съдържа ли подробен ред за това?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да. Досега съществуващата форма е такава, че средствата не могат да се съберат, тъй като няма правилник за работа по този закон…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По-скоро искате да кажете, че по ал. 7, както се предвижда издаването на наредба от Министерския съвет, която да предвижда реда за събиране на тези такси…
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Точно така. Тази наредба от години не съществува и това е оправданието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Затова Вие го вкарвате като законова уредба.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика – господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Аз въобще не съм съгласен с това обяснение. Това, че Министерството на културата и Министерството на финансите не са си свършили работата и не са издали такава наредба не значи, че ние с новия закон не можем да формулираме и да сложим срок, в който тя трябва да бъде издадена.
Господа, ще ви кажа какво точно цели отпадането на тази наредба. Цели този чл. 26 да не се прилага и тук най-облагодетелствани са фирмите “Канон” и “Ксерокс”, които внасят такива репрографски апарати. От тях никой път никога няма да вземем никакви пари за културата. Ние тук много защитаваме интересите на културата, но когато става въпрос да се защитават някакви корпоративни интереси, имам чувството, че много колеги ги прилагат в нашето Народно събрание. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Нищо не влиза във фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Като чета чл. 26 не оставам с впечатлението, че подобен ред за събиране на таксите съществува. По-скоро според текста съществува начин на разпределение на събраните средства.
Благодаря Ви, господин Чонков.
Други изказвания по този параграф?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз мога да прочета как е в Европа това събиране на средства, но е доказано, че нищо не влиза във фонда.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ, от място): Направете го да влиза.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз съм за, но от 1993 г. е абсолютно ясно, че не се прави наредба. (Шум и реплики.)
Предлагам да отложим разглеждането на тази точка, макар че сме убедени в това, което говорим. Аз мога да ви кажа как става събирането на тези средства в Европа и какви са споровете. Споровете са дали вносителят да дава средствата или този, който купува. Това са основните спорове. Затова години наред това не се случва.
Произведения на репрографска техника – затова той плаща възнагражденията. Това е един от главните спорове. Предложителите искат да прехвърлят задължението за заплащане на компенсационните възнаграждения от себе си на ползвателите на записващите машини. 
Как е в Европа? Няма единна регламентация. Системите са две. Едната, по-старата - в Германия, Австрия, Франция, Белгия, Испания, Гърция и други – предвижда възнаграждението да се събира като отчисление от цената на произведените и внесени копирни машини, като се изхожда от презумпцията, че те могат да послужат по-късно за репрографиране на защитени с авторски права произведения. Втората система – във Великобритания, Ирландия, Холандия, Скандинавските страни – предвижда друг начин – самите потребители, в това число най-вече образователните и научноизследователските заведения да заплащат лицензионни такси според предполагаемия брой копия, които правят. България, Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Словения и Унгария са избрали първата система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В залата е направено предложение на господин Чонков: буква “в” на т. 2 да отпадне, а освен това ал. 7 да не отпада, като остане съществуването на наредба. Имаше и предложение, което господин Чонков трябваше да направи писмено, в какъв срок от влизането на закона в сила да се приеме наредба от Министерството на културата… Какво е Вашето предложение, в какъв срок?
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ, от място): В 3-месечен срок.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: В 3-месечен срок таблиците, които трябва да се изготвят, след като 9 години не са направени, ви подписвам, че няма да бъдат изготвени и този закон отново няма да действа. Тук исках да кажа, че някой иска да не действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако Вашето твърдение е, че редът за събирането на средствата е уреден в закона, няма проблем създаването на наредба, която да дорегламентира реда. Това няма да повлияе на начина на събиране на средствата. 
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Никога няма да се изготви. Няма критерии, по които да се изготви. Решението е само това, което предлага комисията. Това е и предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Андреева, да помогнете.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател. 
Аз искам да обърна внимание на това, че в чл. 26, ал. 3 и 4 на сега действащия закон е ясно посочен начина за събиране и разпределението на сумите. Досега текстът, който фигурираше по прилагането на този член – Министерският съвет издава наредба. Нашето предложение е тази ал. 7 да отпадне, защото практически тя не дава никаква яснота и не допринася за работенето на чл. 26. Затова е предложението от комисията. (Шум и реплики.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението на вносителя е ал. 7, тоест издаването на наредба да отпадне. 
Предложението на вносителя се подкрепя от комисията. 
В залата бяха направени две предложения – първото предложение на господин Чонков е по т. 3 на § 8 – в ал. 5, т. 2,  буква “в” да отпадне, тоест, с привилегии да не се ползват закупени от Народното събрание, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Министерството на отбраната и съдилищата – да не се ползват с тази привилегия, която законът дава и затова предлага да отпадне буква “в” на ал. 5. 
Защо тези субекти са избрани да имат привилегия? Моля представителите на комисията да обяснят на залата. На нас ни е много трудно да влезем в логиката на закона. Моля, обяснете мотивите точно тези субекти – Национална библиотека, Разузнавателна служба, да се ползват с привилегиите на закона, за да знаем как да гласуваме. 
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Логиката била, че те се ползват най-често от тези организации. Това е била основната логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване това предложение, което направи господин Чонков в залата. (Реплики.)
То не се подкрепя от комисията, така ли, господин Данаилов?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това се подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отпадането подкрепя ли се? Вие не го подкрепихте. Това е предложение на господин Чонков  в текста на комисията  буква “в” да отпадне, нали? 
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, не се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 24, против 75, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Чонков, което гласуваме е отпадането на т. 4 на ал. 5, което предвижда отменянето на ал. 7, тоест изготвянето на специална наредба. 
Гласуваме предложението на господин Чонков т. 4 на ал. 5 да отпадне. 
Това предложение  не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 25, против 72, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 4 в редакция, предложена на комисията, който става § 8. 
Гласували 93 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 2. 
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “§ 5. В чл. 33, изречение второ, след думата “автор” се добавя “или негов наследник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5, който става § 9. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
Има ли изказвания по § 5? Няма.
Гласуваме § 5 на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “§ 6. В чл. 37 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите “и срок” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя”.
Предложение на народния представител Кина Андреева: в § 6, т. 2 отпада. 
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 6 да отпадне. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме отпадането на § 6 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на § 6 се приема.
Господин Милушев, ако имате предложения за прегласуване, сега е моментът да го направите.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много спорове се водят относно това дали да остане тавана от десет години и респективно сега разбирам, че съществува предложение, тоест не е прието предложението на правителството този ограничителен срок да отпадне. 
В комисията много спорехме по този въпрос. Наистина, този срок от десет години дава някаква гаранция на авторите да бъдат защитени техните права. Но, питам се, нима те не са защитени? 
Освен това ставаше въпрос, да речем, за филмите, произведени до 1992-1993  г., когато изцяло държавата е продуцент. Аз зададох въпрос: а, какво става с филмите, които са произведени след 1993 г., да речем “Дунав мост”? Тоест, те ползват същите ограничения. Тогава продуцентът или телевизията няма да може да ги излъчва. На практика, ако остане 10-годишния срок ние ще ограничим възможността да се ползват тези произведения…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но, господин Милушев, ние току-що гласувахме този 10-годишен срок да не остане. Такъв е смисълът на предложението. Ние това гласувахме. Отпада чл. 37, ал. 2, който предвижда този регламент, лимит максимален на срок до 10 години. Въобще отпада чл. 37 на вносителя в закона, който регламентира този срок, така че какво да гласуваме сега. Това отпада! Така ли искате да остане? 
ЯВОР МИЛУШЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Е, значи ние сме гласували вече отпадането?! (Шум и реплики.) 
Има предложение за нов § 6 от господин Чонков. Господин Данаилов, моля да го докладвате.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предложение на народния представители за нов § 6а: 
“§ 6а. В чл. 40 ал. 8 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението, но след гласуването преди малко нещата се измениха и ще трябва да се направи корекция оттук нататък. След като народното представителство гласува предложението на господин Чонков по § 3, може би трябва да бъде подкрепено и предложението му за нов § 6а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние  гласувахме по предложение на господин Чонков отпадането на ал. 2 в чл. 21. Това отпадане има връзка с предложението за § 6а на господин Чонков – в чл. 40 ал. 8 да отмени.
Господин Данаилов, бихте ли прочели чл. 40, ал. 8 от основния закон?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “Чл. 40. (8) В случаите, в които този закон предвижда предоставянето на съгласието на авторите да става само чрез организации за обективно управление на права, организацията, която управлява съответните права, действа и от името на автори, които не са нейни членове, като при това е длъжна да уреди отношенията си с тях по същия начин, както със своите членове.”
Господин Чонков предлага тази алинея да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Комисията не е подкрепила предложението на господин Чонков ал. 8 в чл. 40 да се отмени, но председателят на комисията твърди, че независимо че не го е подкрепила, това предложение на господин Чонков се намира вече в логическа връзка с текста, който сме гласували преди това, така че трябва да го подкрепим в залата. 
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Госпожо председател, от името на Парламентарната група на НДСВ предлагам удължаване на работното време на днешното пленарно заседание с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 108 народни представители: за 94, против 12, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Петнадесет минути почивка. Моля през почивката председателят и членовете на комисията да уточнят някои неща по доклада, ако има какво да се уточнява. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни):  Продължаваме заседанието.
Продължаваме с новия § 6а, предложен от Господин  Чонков и неподктрепен от комисията.
Има ли изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз поддържам моето предложение в чл. 40 ал. 8 да се отмени. Доцент д-р Емил Марков в интерпретацията, която направи за тази алинея,  която аз цитирах, когато говорихме за чл. 21, казва, че не можем да направим едно законно представителство на такива организации, които тотално и без никакъв повод да отнемат правата на авторите сами да се разпореждат с тях. И тогава Ви цитирах, че тези автори не са малоумни, нито са малодетни, нито пък страдат от някаква душевна болест. За мен всеки автор трябва да се разпорежда сам  с произведението си.
Поради тази причина аз не съм съгласен авторите да имат  законово представителство от  други организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Други изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме предложението на господин Чонков за създаване на нов § 6а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  145 народни представители:  за 31, против 93, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение има думата госпожа Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам прегласуване на § 3 – чл. 21, поради съдържателните противоречия, които има между двата члена. Не е възможно едновременно да имаме “за” току-що гласувания параграф и “против” предложението на комисията по § 3. За да се хармонизират текстовете, моля прегласуване  на § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Прегласуваме § 3 – ал. 2, а именно текста на комисията, представен в доклада като текст на комисията за ал. 2 на чл. 21.
За противно процедурно предложение има думата господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Няма такова нещо.  Дори да се отхвърли моето предложение и да си остане § 8 в чл. 40, това не значи, че няма хармония с другото.  Това са коренно различни неща. Имам чувството, че комисията тотално не разбира какво гласува и какво прави. Плюс това, ако трябваше да правите предложение за прегласуване на § 3, трябваше да  го направите непосредствено след гласуването на закона.
В такъв случай аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  С това ни улеснявате. 
Но още веднъж, за чистота на доклада, прегласуваме  § 3 – чл. 21, ал. 2  в редакция, предложена от комисията.
Гласували   132 народни представители:  за 98, против 28, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има предложение на народния представител Господин Чонков за нов § 6б:
“§ 6б. В чл. 58 ал. 2 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Явор Милушев, което е същото. 
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме отмяната на ал. 2 на чл. 58, предложение на Господин Чонков, Явор Милушев и на комисията.
Гласували  118 народни представители:  за 112, против няма, въздържали се 6.
Алинея 2 на чл. 58 се отменя.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има предложение на Стефан Данаилов за нов § 6в:
“§ 6в. В чл. 62, ал. 1 се добавя ново изречение: “При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря.
Има ли изказвания по § 6б? Няма.
Гласуваме § 6в, подкрепен от комисията.
Гласували  111 народни представители:  за 109, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:  Има предложение на Стефан Данаилов, прието от комисията.
Предложение има и от народния представител Явор Милушев, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за създаване на нов § 6в, който става § 12 със следната редакция:
“§ 12. В чл. 63 ал. 7 се изменя така:
	“(7) В случай, че продуцентът не може да завърши произведението или след като го завърши, иска да се освободи от изходните работни материали с първоначален запис или съответно от изходните материали на окончателния вариант на произведението, той е длъжен да ги предостави безвъзмездно на авторите по чл. 62, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 6г в редакция на комисията. 
Гласували   114 народни представители:  за 108, против  няма, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:  “§ 7. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2.”
Има предложения на Господин Чонков и на Явор Милушев, които са еднакви и са приети от комисията, именно ал. 2 да се отмени.
Комисията предлага § 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме отпадането на § 7 по предложение на комисията.
Гласували   121 народни представители:  за 115, против няма, въздържали се  6.
Предложението се приема, параграфът отпада.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има предложение от народния представител Стефан Данаилов за нов § 7а:
“§ 7а. В чл. 65, ал. 1 след думата “композиторът” се добавя “а при анимационните филми – и режисьор-постановчикът”.”
Комисията подкрепя предложението. 
Има предложение от народния представител Явор Милушев за нов § 7а:
“§ 7а. В чл. 65, ал. 4 след думите “приход на продуцента” точката се заменя със запетая и се добавят думите “реализиран от използването на произведението”.”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов § 7а, който става § 13 със следната редакция:
“§ 13. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “композиторът” се поставя запетая и се добавят думите “а при анимационните фирми – и режисьор-постановчикът”.
2. В ал. 4 след думите “приход на продуцента” точката се заменя със запетая и се добавят думите “реализиран от използването на произведението”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 7а има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 7а в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има предложение на народния представител Стефан Данаилов за нов чл. 71а, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на комисията за създаване на нов § 7б, който става § 14 със следната редакция:
“§ 14. Създава се чл. 71а:
“Управление и контрол на софтуерни активи от органите на държавната власт и местното самоуправление
Чл. 71а. Управлението и контролът върху използването на придобитите софтуерни активи от органите на държавната власт и техните администрации, както и от органите на местното самоуправление и техните администрации, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 7б, който става § 14.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “§ 8. В заглавието на дял ll се добавят думите “и други особени права”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8, който става § 15 със следната редакция:
“§ 15. В заглавието на дял ll в края се добавят думите “и други особени права”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 8 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предложение на комисията за създаване на нов § 8а, който става § 16:
“§ 16. В чл. 76, ал. 1 се създава т. 4:
“4. вносът и износът на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 8а има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 8а, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предложение на комисията за създаване на нов § 8б, който става § 17 със следната редакция:
“§ 17. В чл. 78 се създават ал. 5 и ал. 6:
“(5) В случай, че телевизионната организация е същевременно и продуцент на филм или на аудиовизуално произведение, лицата по ал. 3 имат право на допълнително възнаграждение при всяко използване на произведението от тази организация, като размерът на това възнаграждение се определя съгласно изречения второ и четвърто на ал. 3.
(6) Лица, които изпълняват роля в аудиовизуално произведение с рекламно предназначение, имат право за срока, в който произведението се показва, на допълнително възнаграждение в процент от печалбата на рекламодателя от рекламираната дейност, изделие или услуга в страната. Това възнаграждение се уговаря в договора между продуцента и рекламодателя. Ако продуцентът и рекламодателят не се намират в пряка договорна връзка помежду си, продуцентът е длъжен да предвиди изплащането на това възнаграждение в договора си с лицето, което му е поръчало създаването на произведението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 8б има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 8б, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
Параграф 9 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има предложение на комисията за § 9, който става § 18:
“§ 18. Член 84 се изменя така:
“Чл. 84. Разпоредбите на чл. 18а, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, чл. 26, чл. 32, чл. 33, чл. 34, чл. 36, чл. 37 и чл. 58, ал. 1 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители, а на чл. 66 – относно правата на лицата по чл. 78, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 9 на вносителя? Няма такива.
Гласуваме § 9, който става § 18 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Преминаваме към предложение на Явор Милушев за нов § 9а.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:  Предложението на комисията за създаване на нов § 9а, който става § 19, е:
“§ 19. В чл. 86, ал. 1, т. 1 след думата “записа” се добавя “в търговско количество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма такива.
Гласуваме § 9а в редакцията на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Продължаваме с § 10 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
“§ 10. Член 89 се изменя така:

“Времетраене
Чл. 89. Правата на продуцентите по тази глава продължават 50 години. Срокът започва да тече от 1 януари на годината, до следващата година на осъществяването на записа. Ако записът е бил законно публикуван през този период, срокът започва да тече от 1 януари на годината, следващата година на това публикуване. Ако записът не е бил законно публикуван, но е бил законно разгласен по друг начин през този период, срокът започва да тече от 1 януари на годината, следващата година на това разгласяване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Има ли изказвания по § 10? Няма такива.
Гласуваме § 10, подкрепен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
Продължаваме с § 11 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тук има две предложения, които са подкрепени от комисията – на Господин Чонков и Стефан Данаилов. Предложение на комисията за § 11, който става § 21:
“§ 21. Член 90 се изменя така:
“Чл. 90. Разпоредбите на чл. 8, чл. 18а, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, чл. 26 и чл. 36 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 11? Няма такива.
Гласуваме § 11 в редакцията на комисията и подкрепен от нея.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
Господин Данаилов, ще Ви помоля, тъй като няма предложения, които не се приемат, да представите параграфите от 11а до глава единадесета, § 14.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предложение на комисията за създаване на нов § 11а, който става § 22:
“§ 22. В чл. 90а, ал. 1 се създава т. 9:
“9. вносът и износът на копие от филма в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1 или т. 5”.
Комисията предлага моето и на господин Чонков предложение.
Предложение на комисията за § 12, който става § 23:
“§ 23. Член 90в се изменя така:
“Чл. 90в. Разпоредбите на чл. 8, чл. 18а, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, чл. 26 и чл. 36 се прилагат съответно и за филмовите продуценти.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов § 12а, който става § 24 със следната редакция:
“§ 24. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “първото” се заменя с “първоначалното”, а думата “дадена” се заменя със “собствена”.
2. Създава се ал. 5:
“(5) Когато радио- и телевизионна организация по ал. 1 разрешава препредаване на своя програма по смисъла на чл. 21, ал. 2 и това разрешение включва изрично и право за препредаване на обекти, включени в програмата и закриляни по този закон, и тези права са й били предоставени от техните носители, за тях разпоредбата на чл. 21, ал. 2 не се прилага.”
Предложение на комисията за § 18, който става § 25 със следната редакция:
“§ 25. Член 93 се изменя така:
“Чл. 93. Разпоредбите на чл. 8, чл. 18а, чл. 21, ал. 1, чл. 22, чл. 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 8, 12 и 13 и чл. 36 се прилагат съответно и за радио- и телевизионните организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма такива.
Гласуваме § 11а, 12, 12а и 13 ан блок. Подкрепени са от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Продължете с § 14, само с предложенията и редакциите на комисията, господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:  Да, защото четивото е голямо.
Има предложение на комисията за § 14, който става § 26:
“§ 26. В дял втори се създава глава единадесета “а”:
“Глава единадесета “а”
ПРАВА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БАЗИ ДАННИ

Носител на правото
Чл. 93б.	(1) Носител на правото е производителят на базата данни.
	(2) Производител на базата данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането,  сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение.

Съдържание на правото
 Чл. 93в. (1) Прозводителят на база данни има право да забрани:
1. извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма;
2. повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път.
	     (2) Даването в заем не е извличане или повторно използване по смисъла на ал. 1.
                (3) Правото по ал. 1 може да се отчуждава или да бъде отстъпвано на други лица.
               (4) Производителят на база данни има право да забрани действията по ал. 1 и по отношение на несъществена част от съдържанието й, когато тези действия се извършват повторно и систематично по начин, който противоречи на нормалното й използване или може да увреди законните интереси на производителя.

Прекратяване на правото
Чл. 93г. (1) Първата продажба на територията на Република България на материално копие от база данни от носителя на правото по чл. 93в или с негово съгласие води до прекратяване на правото му да контролира по-нататъшните продажби на копието от нея.
               (2) Когато база данни се предава в цифрова форма, включително в комуникационна мрежа, правото по чл. 93в не се прекратява по отношение на материализираните копия от базата данни, направени от получателя със съгласието на носителя на това право.



Колизия с други права
Чл. 93д. (1) Правото по чл. 93в възниква независимо от това дали базата данни или частите от съдържанието й се ползват от закрилата на авторско право или на сродни на него права.
               (2) Правото по чл. 93в не може да бъде упражнявано по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторски или сродни на тях права върху съдържанието на базата данни.

Права и задължения на законните ползватели
Чл. 93е. (1) Когато една база данни е била разгласена по какъвто и да е начин, производителят й не може да възпрепятства извличането или повторното използване на несъществена част от съдържанието й за каквито и да е цели от лице, което е придобило по законен начин достъп до нея. Ако законният ползвател има право да извлича или използва повторно само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.
               (2) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, не може да извършва действия, които противоречат на нормалното използване или увреждат законните интереси на производителя й.
                 (3) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да било начин, не може да уврежда правата на носителя на авторско право или сродно на него право върху произведенията или другите обекти, съдържащи се в нея.

Изключения
Чл. 93ж. Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, може без съгласието на производителя й и да извлича или да използва повторно по смисъла на чл. 93в съществена част от нейното съдържание в следните случаи:
1. извличане за лично ползване на съдържание на база данни, която не е електронна форма;
2. извличане без търговска цел за илюстриране при обучение или при научни изследвания в обем, оправдан от целта, при посочване на източника;
3. извличане или повторно използване за целите на националната сигурност или в административно или съдебно производство.

Времетраене
Чл. 93з. (1) Правата по чл. 93в продължават 15 години. Срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е завършено създаването на базата данни.
              (2) В случай, че базата данни е била разгласена по какъвто и да е начин преди изтичането на срока по ал. 1, срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на разгласяването.
              (3) Всяка нова съществена инвестиция в базата данни, която води до съществено изменение в съдържанието на базата данни, поставя началото на нов самостоятелен срок на закрила по отношение на частта, която е резултат на тази инвестиция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Данаилов.
Изказвания по § 14 има ли? Няма.
Гласуваме § 14 – предложение на комисията за негова редакция.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграфи 15, 16, 17, 18 и 19, господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 15:
“§ 15. В чл. 94 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите “авторско право” се поставя запетая и думите “или сродно на него право” се заменят със “сродно на него право или право по чл. 93в”.
2. В ал. 2 т. 2 и 3 се изменят така:
“2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри, или
3. от 100 до 50 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда.”
Комисията подкрепя този текст, който става § 27.
“§ 16. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. В изречение първо след думата “произведение” се поставя запетая и думите “или обекти по чл. 72” се заменят с “обекти по чл. 72 или база данни по Глава единадесета “А”.
2. Точка 1 се изменя така:
“1. преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;”.
3. В т. 2 след думата “произведението” се поставя запетая и се добавя “обектите по чл. 72 или базите данни по Глава единадесета “А”."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 16, който става § 28.
“§ 17. В чл. 96а, ал. 1 се правят следните изменения:
1. След думите “авторско право” се поставя запетая и думите “или сродно на него право” се заменят със “сродно на него право или право по чл. 93в”.
2. В т. 1 след думата “произведение” се поставя запетая и думите “или на обект по чл. 72” се заменят с “обект по чл. 72 или база данни по Глава единадесета “А”.
3. В т. 2 след думата “произведението” се поставя запетая и думите “или от обектите по чл. 72” се заменят с “от обектите по чл. 72 или от базата данни по Глава единадесета “А”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 17, който става § 29.
“§ 18. В чл. 96б, ал. 1, след думата “авторско” се поставя запетая и думите “или сродно на него право”, се заменят със “сродно на него право или право по чл. 93в”.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 18, който става § 30.
“§ 19. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 11 думите “чл. 3, ал. 1, т. 8” се заменят с “чл. 3, ал. 1, т. 6 и 8”;
б) в т. 12 запетаята се заменя с точка и запетая;
в) създават се т. 13 и 14:
“13. не изпълнява свое задължение по чл. 26, ал. 2;
14. наруши забрана по чл. 93в,”
г) след думата “глоба” се добавя “или имуществена санкция”.
2. В ал. 2 след думата “глобата” се добавя “или имуществената санкция”.
3. В ал. 6 след думата “средства” се добавя “за защита”.
Има мои предложения, които са граматически. 
В § 19, т. 3, чл. 97, ал. 6 се правят следните изменения и допълнения…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вашето предложение ли четете? То е подкрепено от комисията.
Моля, изчетете направо предложението на комисията за § 19.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предложение на комисията за § 19, който става § 31:
“§ 31. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 11 думите “чл. 3, ал. 1, т. 8” се заменят с “чл. 3, ал. 1, т. 6 и 8”;
б) в т. 12 запетаята се заменя с точка и запетая;
в) създават се т. 13 и 14:
“13. не изпълнява свое задължение по чл. 26, ал. 2;
14. наруши забрана по чл. 93в.”
г) в текста след т. 14, след думата “глоба” се добавя “или имуществена санкция”.
2. В ал. 2 след думата “глобата” се добавя “или имуществената санкция”.
3. В ал. 6 думите “технологични средства” се заменят с “технически средства за защита”, а след думата “закон” се добавят думите “като знае или има основания да предполага, че тези средства имат именно такова предназначение,”
4. Създава се нова ал. 7:
“(7) Санкциите по ал. 1 или ал. 2 се налагат и на лице, което произвежда, внася, разпространява, продава, дава под наем, рекламира, предлага за продажба или отдаване под наем или притежава с търговска цел устройства, изделия или съставни части, предназначени основно за премахване, повреждане, унищожаване или разстройване на технически средства за защита или оказва с търговка цел услуги за такива действия.”
5. Досегашните ал. 7 и ал. 8 стават съответно ал. 8 и ал. 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Данаилов.
По тези текстове от § 15 до 19 включително има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте ги ан блок.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Ще Ви моля да изчетете параграфите от 19а до края.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има предложение на комисията за създаване на нов § 19а, който става § 32:
“§ 32. В чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 2 думите “постоянно местожителство” се заменят с “постоянен адрес”.
Има предложение на комисията за създаване на нов § 19б, който става § 33:
“§ 33. В чл. 100, ал. 1, думите “постоянно местожителство” се заменят с думите “постоянен адрес”.
Има предложение на комисията за нов § 19в, който става § 34.
“§ 34. В чл. 101 думите “постоянно местожителство” се заменят с думите “постоянен адрес”.
По § 20 има предложения на народните представители Стефан Данаилов, Явор Милушев, Димитър Игнатов, които са приети.
Предложение на комисията за § 20, който става § 35 със следната редакция:
“§ 35. Създава се чл. 101а:
“Приложим закон при производителите на база данни
Чл. 101а. (1) Този закон се прилага за производителите на бази данни, ако са граждани на Република България или имат постоянен адрес в нея. 
	(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за юридическите лица, учредени в съответствие със законодателството на Република България, които имат седалище, централно управление или основна дейност на територията й. Ако юридическото лице има само седалище в Република България, се изисква дейността му да има реална връзка с нейната икономика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: “С икономиката й”.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “§ 21. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Чуждестранните производители на бази данни  се закрилят в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 21, който става § 36. 
“§ 22. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2: 
а) точка 4 се изменя така:
“4. “Разпространение на произведения” е продажбата, замяната, дарението, даването под наем или взаем, както и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението; разпространението включва вноса и износа на оригинали и екземпляри от произведението, независимо дали са възпроизведени правомерно или в нарушение на правото по чл. 18; даването под наем или взаем на произведения на архитектурата, на приложното изкуство и на народните художествени занаяти не е разпространение по смисъла на този закон;”
б) създава се т. 13:
“13. “База данни” е сборът от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен или друг път. Компютърните програми, използвани за създаването или функционирането на бази данни, записите на отделно аудио- визуално, литературно или музикално произведение, както и събирането на звукозаписи с музикални изпълнения върху компактдиск не са база данни по смисъла на този закон.”
2. Създават се § 5а и 5б:
“§ 5а. Използването на компютърни програми от органите на държавната власт и от тяхната администрация се извършва по ред, определен от Министерския съвет. 
§ 5б. Контролът върху използването на обекти на авторското право и сродните му права, както и лицензирането на производителите на компактдискове и на матрици (стампери) за производство на компактдискове се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Комисията подкрепя предложението на Стефан Данаилов по т. 1, а предложението по т. 2 относно § 5а систематично е отразено като § 14 и това вече е гласувано.
Предложението на господин Явор Милушев е прието.
От предложението на госпожа Кина Андреева комисията подкрепя т. 2, а по т. 1 предложението е оттеглено.
Чета предложението на комисията за § 22, който става § 37:
“§ 37. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2:
а) в т. 3 думата “дигитална” се заменя с “цифрова”;
б) точка 4 се изменя така:
“4. “разпространение на произведение” е продажбата, замяната, дарението, даването под наем или в заем, както и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението. Даването под наем или в заем на произведение на архитектурата, на приложното изкуство и на народните художествени занаяти не е разпространение по смисъла на този закон;”
в) в т. 6 след думите “филмови продуценти” се поставя запетая и се добавя “доставчици на съдържание в Интернет”;
г) създава се т. 13:
“13. “база данни” е съвкупност от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен или друг път. Компютърните програми, използвани за създаването или функционирането на бази данни, записите на отделно аудио-визуално, литературно или музикално произведение, както и събирането на звукозаписи с музикални изпълнения върху компактдиск не са база данни по смисъла на този закон;”
д) създава се т. 14:
“14. “технически средства за защита” са всякаква технология, устройство или съставна част, които при обичайното им използване могат да попречат или да ограничат неразрешени от носителя на закриляно от този закон право действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от този закон, ако чрез тези средства използването на такъв обект може да се контролира от носителя на правото чрез код за достъп, замъгляване или друго изменение на обекта или механизъм за контрол върху копието.”
2. Създава се § 5а:
“§ 5а.	(1) Производството на компактдискове и на матрици за тяхното производство се извършва само от лицензирани лица.
	(2) Лицензирането на производителите по ал. 1, както и условията и редът за производството и разпространението на компактдискове със запис и на други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права и на матрици за тяхното производство, се определят от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По параграфи от 19а до 22, който става § 37, има ли бележки? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
“§ 23. Договори за използване на произведения, сключени преди влизането в сила на този закон, за срок по-дълъг от 10 години, остават в сила за срока, за който са сключени.”
Предложение на народния представител Стефан Данаилов:
“Параграф 23 се изменя така:
“§ 23. Договори за използване на произведение или на изпълнение, сключени преди влизането в сила на този закон, запазват действието си за срока, за който са сключени, но за не повече от 10 години от дата на сключването.”
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Явор Милушев:
“Параграф 23 се изменя така:
“§ 23. Договори за използване на произведение или на изпълнение, сключени преди влизането в сила на този закон, запазват действието си за срока, за който са сключени, но за не повече от 10 години от датата на сключването.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 23 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Милушев поддържате ли предложението?
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място):  Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате § 23 да отпадне.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграф 23 отпадна.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
“§ 24.	(1) Разпоредбите на чл. 93в се прилагат и по отношение на базите данни или частите от тях, чието създаване е завършено преди влизането в сила на този закон, ако не са изтекли сроковете по чл. 93з.
	(2) Носителите на правата по чл. 93в не могат да предявяват претенции относно действия, извършени преди влизането в сила на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 24, който става § 38.
“§ 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г., с изключение на § 22, т. 3, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
Предложение на народния представител Стефан Данаилов: в § 25 цифрите “§ 22, т. 3” да се заменят с “22, т. 2”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията по § 25, който става § 40 със следната редакция:
“§ 40. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г., с изключение на § 39, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
“§ 26. Министерският съвет приема наредбите по § 22, т. 2 в шестмесечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
Предложение на комисията по § 26, който става § 39 със следната редакция:
“§ 39. Министерският съвет приема наредбите по § 14 и § 37, т. 2 в срок 1 януари 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези три последни параграфа има ли бележки? Не виждам.
Моля да ги гласувате, с което приключваме разглеждането на този законопроект.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законът е приет. (Ръкопляскания от НДСВ.)

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, безкрайно ви благодаря – на тези, които сте в залата, но вие не съзнавате с тези много цифри и букви колко хубаво нещо гласувахме. На вас ще ви бъде благодарна много голяма част от артистичното съсловие. Да сте живи и здрави!
Благодаря на моите колеги от комисията. Това беше първият ни и толкова сложен закон! Да сте живи и здрави! (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Цветан Иванов – директор на дирекция в Министерството на вътрешните работи и господин Колев, също от Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате допускането в залата на господин Колев и господин Иванов.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля господата да бъдат поканени в залата.
Имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги

Параграф единствен. В чл. 20, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
“5. Създават се условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги от страна на компетентните органи и доставят, монтират, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка необходимите за дейността им технически устройства и софтуер.”
2. Създава се т. 6:
“6. Съгласуват с компетентните органи изискванията за необходимите технически устройства и софтуер.”
Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага следната подобрена редакция:
“Параграф единствен. В чл. 20, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
“5. Създават условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги от страна на компетентните органи и доставят, монтират, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка необходимите за дейността им технически устройства и софтуер.”
2. Създава се т. 6:
“6. Съгласуват с компетентните органи изискванията за необходимите технически устройства и софтуер в съответствие с наредбата по чл. 14.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф единствен?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По същество предложеното изменение в Закона за пощенските услуги е известно продължение на измененията, които бяха обсъждани и гласувани в Закона за далекосъобщенията, но докато там имаме въпроси касаещи далекосъобщителните оператори, тук въпросът се отнася до операторите на пощенски услуги.
По принцип аз съм напълно убеден, че е необходимо да се засили контролът върху осъществяваните в страната пощенски услуги, особено след инцидентите от 11 септември 2001 г. По същество това е една препоръка, която е отправена към България и реално ние сме длъжни да осъществим засилен контрол. Това е в интерес както на пощенските служители, така и на всички граждани, които са податели или които са адресати на кореспонденция.
Едновременно с това аз имам едно ясно възражение, което по същество бях го заявил и в комисията и не получих отговори и там от компетентните органи – представителите на Министерството на вътрешните работи, а то е, че с предлагания ни параграф единствен се задължават пощенските оператори да доставят, монтират и въведат в експлоатация, както и да поддържат за своя сметка необходимите за дейността им технически устройства и софтуер.
Когато се казва: “въвеждане в експлоатация и поддържане на такива устройства и софтуер” това по същество означава, че пощенските оператори имат възможността, включително частично или изцяло, да осъществят контрол върху пощенската услуга, което вие знаете, че противоречи на Конституцията на Република България за конфиденциалност, неприкосновеност на личната кореспонденция.
Моето предложение беше тези устройства да бъдат доставени, монтирани, въведени в експлоатация и поддържани единствено от органите на Министерството на вътрешните работи, които съгласно Закона за МВР и всичките други закони на страната имат такива правомощия и при определени условия те могат да ги упражняват.
Аз дори поставих въпроса и в друга плоскост, че ако към момента “Български пощи” АД е едно държавно предприятие, то след приватизацията подобни устройства, които сега ще бъдат купени от “Български пощи” ще преминат в ръцете на един частен пощенски оператор, който твърде възможно е, както е такъв случаят с БТК, да се окаже едно чуждестранно юридическо лице, което още повече сее съмнението, че неприкосновеността на личната кореспонденция на български граждани ще бъде нарушена.
Моето категорично предложение е в този му вид да не бъде приет този параграф единствен.
Естествено, господин председател, аз не мога да правя предложение по същество за промяна, но отново изразявам това становище, че би трябвало органите на Министерството на вътрешните работи да осъществяват цялата дейност – от доставянето до поддържането за своя сметка на тези устройства, които иначе са необходими за повишаване сигурността на пощенските услуги.
Това е причината, поради която аз няма да подкрепя предложения параграф единствен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС):  Благодаря Ви, господин председател.
По текста на единствения член от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги – това, което беше казано в комисията многократно, както и на първо четене в зала, изразява нашите опасения, че никъде или ако някой трябва да внесе яснота от вносителите, няма гаранция за тайна на кореспонденцията, т.е. в момента така, както е записан текстът означава, че операторът може с тези технически средства, които той осигурява, примерно, едно пояснение – рентгенов апарат, който може да чете, да речем, писмовна пратка, има такива възможности – и по софтуерен начин, и съответно към тези технически средства с хардуер, придружен към него.

Не мога да подкрепя един такъв текст. 
Господин председателю, даже използвам случая процедурно да предложа този текст да не бъде приет, да не бъде гласуван днес, за да може да бъде обмислен още веднъж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие имате възможност и да предложите да отпадне. Вие обаче предлагате да бъде отложено обсъждането, така ли?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, да бъде отложен с оглед на това да има изискване за проверки, тъй като борбата с тероризма, националната сигурност и нейната защита изискват да има такива възможности. Опасенията ми са в друга насока. Споменах за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение за отлагане на обсъждането.
Има ли противно предложение?
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, имам противно предложение. 
Трябва да бъдем коректни. Между първо и второ гласуване в 7-дневен срок имаше достатъчно време да бъдат направени предложения от народни представители. В гласувания от Народното събрание срок не е постъпило нито едно предложение, включително и когато комисията разглеждаше това предложение, за да няма противоречия с някои от изказаните тук предложения. В т. 2 – създаването на нова т. 6, комисията предложи накрая, след “съгласуват с компетентните органи изискванията за необходимите технически устройства и софтуер”, за да няма възможности за изкривяване и други действия, да се добави “в съответствие с наредбата по чл. 14”. Тази наредба действа в приетия Закон за пощенските услуги в края на миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всъщност Вие сте против това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, аз съм против и мотивирах, че нито едно предложение не е постъпило в 7-дневния срок. Не е коректно днес да се иска това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е аргумент. Всеки народен представител може да предложи отлагане, независимо дали е дал или не е дал предложение. Въпросът е, че има процедурно предложение – да се отложи разискването на този текст.
Моля да го гласувате.
Гласували 133 народни представители: за 60, против 73, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Други желаещи? Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Мирчев, има и други законопроекти, не е само Законът за пощите, с който се занимават народните представители. Така че да им се сърдите, че не са спазили 7-дневния срок, е малко несериозно. Това не отменя, както каза академикът, правото ни да вземем отношение тук.
Разбирам, че текстът е предизвикан от стремежа за борба с тероризма, но искам да задам няколко въпроса на председателя на комисията.
Първи въпрос. Постига ли този текст това? Казано е “създават се условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги”. А пощенските пратки? Какво представлява услугата и какво е предмет на услугата? Според мен предмет на услугата са колети, писма и други, а самата услуга е нещо съвсем различно. Пощенският запис също е предмет – изпращането на пари, но услугата е да изпратиш парите някъде. Господин Мирчев, ако можете да отговорите – как ще се наблюдават услугите? Ако се наблюдават услугите, значи нищо няма да стане от тази работа. Трябва да се наблюдава предметът на услугите – предаване на глас, предаване на писмени знаци по електронен път, чрез телеграф, чрез телефон. Услугата е съвсем друго нещо, различно. Ако искате да решите проблеми на определени компетентни органи, ще Ви помоля да ми обясните като председател на комисията, та поне Народното събрание да знае кои са тези компетентни органи. Става въпрос за нарушаване на съществени конституционни права в името на някакви други цели – борба с тероризма, борба с престъпността. Добре беше в закона да се запише кои са компетентните органи. Компетентен орган ли е началникът на пощата, за да проверява моята кореспонденция? Или началникът на районното управление? Или началникът на икономическата полиция? Или главният секретар на МВР? Или министърът на вътрешните работи? Или ръководителят на някоя служба, до какво равнище? После влизаме в сферата на съдебната система. И досега има ред и начини за използване на специалните разузнавателни средства.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Защо не сте го предложили в 7-дневния срок?
МИХАИЛ МИКОВ: Защото, господин Искров, не сме го и чели досега, а и не ни е работа да четем всичките неща, които изпращат от Министерския съвет или по Ваша самодейна инициатива и които постъпват в Деловодството. Но когато дойдат на трибуната, ние внимаваме как да гласуваме.
Това са въпросите, които искам да поставя. Ако чуя сравнително-удовлетворителни отговори, ще бъда много доволен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин Миков, ето чл. 3 на действащия закон, приет в тази пленарна зала от Тридесет и деветото Народно събрание:
“Чл. 3. Пощенските услуги включват:
1. приемане, пренасяне и доставка на пощенски пратки;
2. приемане и/или доставяне като пощенски пратки на съобщения, предавани чрез далекосъобщителни средства;
3. пощенски парични преводи;
4. куриерски услуги.”
В Допълнителната разпоредба по смисъла на този закон е дадена дефиниция: “Приемане на пощенски пратки е дейност на пощенските оператори. Пренасяне на пощенски пратки е дейност на пощенските оператори. Доставка на пощенски пратки…” и т.н. Ако трябва, бих Ви прочел всички дефиниции до края.
Що се отнася до чл. 20 в сегашния закон, т. 5 гласи: “Пощенските оператори са длъжни да създават условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги от страна на компетентните органи”. Оттук нататък е допълнението, което ние предлагаме в подкрепа на вносителя.
А що се отнася до това какво означават “компетентни органи”, господин Цветан Иванов или господин Колев ще Ви отговорят на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин Мирчев, хайде, ние не сме спазили 7-дневния срок, не сме се поинтересували, но лошото е, че Вие като председател, а и цялата комисия, не сте си задали въпроса кои са тези компетентни органи. Сега експертът ще ни каже. Ще му бъдем благодарни.
Стои обаче следващ въпрос. С това, което ми изчетохте, само потвърждавате онова, което Ви казвам. Приемането на колет е пощенска услуга. Но какво ще се контролира и наблюдава – приемането на колета или съдържанието му? Услугата ли ще се наблюдава или предметът на услугата? Ако искате да се борите с тероризма, мисля, че не трябва да следите по гишетата хората, които приемат колетите, защото така излиза от текста, който прочетохте. Оправете си текста. Предметите на услугите, описани в текстовете, които прочетохте, ще бъдат предмет на наблюдение и контрол, а не самите услуги. Вие само потвърдихте това, което казах. Нямам какво да Ви казвам повече.
Ще чакам да чуем кои са компетентните органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, не разбирам защо този законопроект не е гледан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред? Нещата в много по-голяма степен касаят тази комисия, отколкото Комисията по транспорт и телекомуникации, макар че формално законът, в който трябва да се направят промените, е тъкмо Законът за пощенските услуги.
Въпреки че отхвърлихте предложението за отлагане, би трябвало да направим всичко възможно да получим и становище на тази комисия. Този въпрос е прекалено важен, за да може да бъде решен единствено и само от Комисията по транспорта. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Пантелеев, Вие имате възможност да направите друго предложение, защото ние гласувахме да се отложи разглеждането на този текст, а сега можете да предложите да се отложи разглеждането на този закон. 
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това се прави на първо четене!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Чувал съм, но въпреки това съм длъжен да го кажа. 
Искам да кажа и някои допълнителни неща, които имат съществено значение в случая и които вероятно авторите на текста и вносителите не са взели предвид. В крайна сметка рискови с оглед на възможността да съдържат опасни предмети и вещества са пратките, които се предават анонимно. Това са пратки, които подателят пуска в пощенските кутии на клоновете на “Български пощи”, без никой да установява тяхната самоличност. При куриерската услуга тези пратки се приемат лично. И в повечето случаи куриерът е длъжен да установи по документи самоличността на подателя. Значи това би могло и да се регламентира, ако досега не е направено.
Вторият въпрос, който беше обсъждан и на комисия, е свързан с това, че законодателят на практика ще задължи стопанските субекти да влагат средства за осъществяване на контрол върху самите тях от страна на държавните органи. Аз не съм принципиален противник на тази практика, но все пак тя не е много издържана в редица отношения. Защото държавата чрез своите специализирани бюджетни и финансови органи осъществява контролни и защитни функции в полза на обществото. Тя е субектът, който извършва контролът. Редно ли е тя да използва законодателната си власт, за да задължи онези, които са обект на контрола, да купят, поддържат и предоставят на контролиращия средства за осъществяване на контрол? Целесъобразността е едно. Аз я приемам. Знаем на какъв хал е държавата. Това е равносилно на това търговците да бъдат задължени да купят и поддържат измервателна и диагностична апаратура, препарати, реактиви и др. специални уреди и вещества, необходими на съответните органи да контролират точността на теглилките, примерно, наличието на нитрати и тъй насетне. Това правим в момента.
Искам да се върна към този въпрос, който постави господин Миков. Кой подлежи на контрол – пощенската услуга или пощенските пратки? Ясно е, че сегашният текст в Закона за пощенските услуги предвижда поправки за контрол върху самите услуги. Следователно могат да се контролират организацията и технологията за извършване на дейността, нейната законосъобразност и други параметри и характеристики на работата на пощенските оператори от неизвестните засега компетентни органи. Значи трябва да дефинираме кой е компетентен орган съгласно този закон. Ние се досещаме, ние сме чували, горе-долу знаем за какво иде реч, само че тази дефиниция, доколкото липсва, само един термин “компетентни органи”, компетентни по пощенските услуги могат да бъдат и разни други органи освен тези, които тук се имат предвид. И е нормално да има дефиниция за това. Ако ще се контролират пратките, то трябва да се предвиди законово задължение и за подателите им да ги предоставят за контрол. А това няма ли да накърни в много по-голяма степен и тайната на съдържанието на пратките? 
Четвъртият въпрос, който искам да задам, е всички пратки ли подлежат на контрол или само някои типове кореспонденция, само отделни категории податели, само конкретни податели или получатели? Ясно е, че повсеместните или извадкови проверки ще забавят и ще оскъпят обслужването, а това ще доведе и до влошаване на качеството на куриерските услуги. Оттук нататък вие знаете, че редица пощенски оператори обслужват стотици селища, пренасят хиляди пратки. Навсякъде ли трябва да се поддържат съоръжения, тъй като това не е уточнено, за извършване на контролна дейност или само в централното управление? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е второ четене, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Само една секунда. Изходът е да се съоръжат един или определен брой технически пунктове? Компетентните органи на каква база ще определят количеството и качеството на необходимите програмно-технически средства? Това е също пълна тайна. Каквото решат, това. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Пантелеев, изминаха вече 6 мин.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Така че те могат да предявят в тази връзка към някои фирми непосилни изисквания, на други да спестят това, като се ограничат до възможния минимум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Благодаря Ви и аз, господин председател. И в тази връзка накрая искам да попитам каква ще бъде съдбата на пощенските оператори, които нямат финансова възможност да изпълнят това задължение?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Излизат от пазара!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? Имат думата вносителите.
КРАСИМИР КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На поставените от уважаемите народни представители въпроси мога да дам следните отговори. Компетентните органи ясно и отчетливо са разписани в чл. 124, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Който си направи труда да прочете този текст, ще види, че това е дирекция “Оперативно-техническа информация”. 
От друга страна, в Закона за специалните разузнавателни средства изрично е записано в чл. 20, ал. 1, че специални разузнавателни средства на територията на Република България не могат да прилагат други служби освен оперативно-техническите служби на Министерството на вътрешните работи. В този смисъл не е необходимо в Закона за пощенските услуги, който не е функционален закон, както Законът за Министерството на вътрешните работи, да се разписват отново права и задължения на органите на Министерството на вътрешните работи.
По другия въпрос, свързан със задълженията дори на изпращача, както казва уважаемият господин народен представител, за предоставяне на пратката, която подлежи на контрол.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Услугите подлежат, а не пратките!
КРАСИМИР  КОЛЕВ: Господин Миков, не искам да коментирам, но ако прочетете внимателно Закона за пощенските услуги, ще видите, че пощенската услуга включва, мога да Ви го прочета: “Универсалната пощенска услуга включва доставянето, пренасянето, както следва:” и се изброяват пратки и пратки, тоест съвкупността от действията и предметите, които се пренасят, включва услугата. Това е прието, това е гласувано и това е съгласно международното законодателство. Пратката не може, господин Миков, да бъде разглеждана извън доставянето, приемането и пренасянето, сама за себе си, както Вие твърдите, съгласно действащото законодателство на Република България и съгласно Конвенцията на Международния пощенски съюз, която ние сме възприели.
От друга страна, беше поставен въпросът защо операторите трябва да оставят за своя сметка оборудването или техническите устройства и прилежащия към тях софтуер. Технологията, която използват операторите, не може да бъде различна от технологията и техническите устройства и софтуер, които се използват за контрол. Сами разбирате, че ако се доставят съоръжения, които не са съвместими със съоръженията на пощенския оператор, на първо място и най-малко контролът няма да бъде ефективен. Трябва да знаете, че в момента този контрол се осъществява както на територията на Република България, така и на територията на целия свят, особено след 11 септември. Въпросът е всички оператори, извършители на универсална и неуниверсална пощенска услуга, да бъдат така добри да изпълнят задълженията си, свързани с борбата срещу тероризма, разкриването и разследването на тежки престъпления и да доставят тези съоръжения. Министерството на вътрешните работи няма никакви претенции относно договарянето на сделката, определянето на доставчика, производителя и т.н. Това ще си бъде проблем на съответния пощенски оператор.
Относно въпроса Ви за това как малките пощенски оператори, тоест тези, които нямат достатъчно финансови средства да осигурят тези съоръжения, той беше дискутиран надълго както в комисията, така и на предварителното съгласуване. Възможни са много подходи. Най-елементарният е те да се обърнат към основния пощенски оператор, в случая Български пощи към настоящия момент, да сключат договори или някакви съглашения, с които тяхната кореспонденция или пратките, които обработват, преминават през съоръженията, които са на големия, основен пощенски оператор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Ако приемем думите на току-що изказалия се държавен чиновник за точни по отношение на компетентните органи, аз ви предлагам да заменим “компетентните органи” с “органите на МВР”. Първо, ясно е кои са органите на МВР, второ, има си ред, по който те осъществяват това и ние сме им дали този ред в Закона за МВР. В противен случай, ако оставим досегашния запис – “на компетентните органи”, позволявам си да твърдя като човек, който сега чува проблема, защото не съм служител на пощите, че когато в един Закон за пощенските услуги фигурира изразът “компетентните органи”, всеки човек, нормално четящ закона, първо търси компетентните органи по Закона за пощенските услуги, а не някакви други органи по друг закон. Спорът, който възникна тук, беше защото, от една страна, ние позволяваме на органите на МВР да осъществяват такава дейност и сме регламентирали и начина, по който това да става, включително да става законно. Но не е длъжен четящият Закона за пощенските услуги да се препраща към някакви компетентни органи от друг закон. Затова ако разумът, който се влага в чл. 20, ал. 1 така както комисията е предложила, е този, който ни излагате, тоест, че вие имате предвид само служителите на МВР, а не и обикновените оператори в пощата, тогава дайте да избегнем това недоразумение и вместо “компетентните органи” текстът да звучи така: “създават условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги от страна на органите на Министерството на вътрешните работи” и нататък текстът си върви.
Моето редакционно предложение е думите “компетентните органи” да се заменят с “органите на Министерството на вътрешните работи”. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин председател на комисията, може ли да се смята това предложение за редакционна поправка? 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, чл. 20, ал. 1, т. 5 гласи: “създават условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги от страна на компетентните органи”. Ако вносителят не възразява, можем да добавим “от страна на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи” и да продължим по-нататък по текста. Така вече става ясно, че се касае за компетентните органи на МВР, а не въобще на всички органи на МВР. Органи на МВР са и Пътна полиция, и всички останали. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приемаме като редакционна поправка, тъй като тя не е представена предварително, добавянето “компетентните органи на Министерството на вътрешните работи”. Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате законопроекта с член единствен.
Гласували 121 народни представители: за 86, против 14, въздържали се 21. 
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКИТЕ.
Господин Искров, имате думата да докладвате законопроекта. Тъй като по този законопроект няма нито едно предложение, което не е прието от комисията, предлагам да бъде прочетен изцяло и гласуван изцяло.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моля в залата да бъдат допуснати госпожа Емилия Миланова, подуправител на Българската народна банка, Димитър Ананиев, директор на Правната дирекция, и господин Тихомир Тимнев, директор на “Надзорни мерки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 3, въздържали се няма.
Предложението се приема. 
Моля да поканите госпожа Миланова, господин Ананиев и господин Тимнев в залата.
Господин Искров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Тъй като всички предложения по закона са приети, включително и по предизвикалия доста спорове чл. 9, за който имаме вече пълното съгласие на госпожа Чилова и господин Пенчев, което беше изразено и от другите парламентарни групи, предлагам да чета целия закон до Заключителната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте. 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Имам противно процедурно предложение. Трябва да се чете текст по текст, за да могат да се обсъдят предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всички предложения са приети и са включени в окончателните текстове.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Аз питам текст по текст ли ще се гласува или целият закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно нашия правилник може да се гласува текст по текст, може да се гласува и глава по глава. 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А целият закон може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Миков, Вие отсъствахте доста дълго време и сте забравили, че почти всички законопроекти ги гласуваме така. 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Аз не искам този закон да бъде гласуван така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Благодаря Ви, господин председател. Аз се радвам, че съм отсъствал и не участвам много често в такъв начин на гласуване на законопроектите. Моля Ви да подлагате на гласуване текст по текст, когато има предложение. Може да има редакционни бележки. Тук не става въпрос за член по член, глава по глава, тук става въпрос за законопроект от няколко страници. Спазвайте правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Миков, благодаря. Правилникът ми дава право да предложа такъв начин на гласуване. Ще имате възможност да си кажете думата по всеки текст и да гласуваме поотделно всяко предложение. Естествено ако се направят десет предложения, няма да ги гласуваме ан блок.
Господин Искров, моля да четете.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за банките”.
Има предложение на народните представители Валери Димитров и Иван Искров за нов § 1.
Комисията подкрепя предложението като § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2, т. 4 в началото се добавя “сделки с ценни книжа, включително и”;
б) в ал. 4 думите “Сделките по ал. 1 и 2, т. 1, 3, 5, 6, 10, 12 и 16” се заменят със “Сделките по ал. 1 и 2, т. 3, 6, 10 и 12”;
в) ал. 5 се изменя така:
  	      “(5) Небанкова финансова институция е лице, чийто основен предмет на дейност е извършването на една или повече от следните сделки:
1. покупка на менителници и записи на заповед;
2. финансов лизинг;
3. придобиване и управление на дялови участие;
4. сделки с чуждестранни средства за плащане;
5. консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие;
6. консултации относно портфейлни инвестиции;
7. сделки с:
а) финансови фючърси и опции;
б) инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти;
8. сделките по чл. 54, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и/или сделки с други ценни книжа;
9. факторинг;
10. гаранционни сделки.”
Постъпило е предложение от народните представители Димитров и Искров за нов § 2.
Комисията подкрепя предложението като § 2 със следната редакция:
“§ 2. В чл. 8, ал. 1, изречение първо думите “постоянно местожителство или местопребиваване” се заменят с “постоянен адрес или дългосрочно пребиваване”.”
По § 1 по номерация на вносителите е постъпило предложение от народните представители Димитров и Искров, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от народните представители Нина Чилова и Константин Пенчев, което комисията подкрепя по принцип.
Чета, уважаеми колеги, окончателен текст на § 1, който става § 3:
“§ 3. В чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от “бакалавър”.”
2. Точка 2 се изменя така:
“2. притежават достатъчни за съответното образование квалификация и професионален опит в банковата дейност, а лицата по чл. 8, ал. 1, изречение първо – и да са работили най-малко три години на длъжност с ръководни функции в банка или сравнимо с банка дружество или институция, съобразно критерии, определени от Централната банка.”
По § 2 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип.
Постъпило е предложение и от народните представители Димитров и Искров, което се подкрепя от комисията.
Окончателен текст на § 2, който става § 4:
“§ 4. В чл. 11, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
“6. писмени данни за името (наименованието) и местоживеенето (седалището) на лицата, записали пряко или косвено три и над три на сто от акциите с право на глас, както и за тяхната професионална (делова) дейност през последните пет години. Физическите лица и законните представители на юридическите лица представят писмени декларации:
а) относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции;
б) че средствата не са заемни;
в) за платените от тях данъци през последните пет години”.
2. Точка 7 се изменя така:
“7. за юридическите лица по предходната точка – писмени данни относно лицата, притежаващи акции или дялове в капитала или имуществото им, или упражняващи контрол върху тях”.”
Комисията подкрепя предложението за § 3, който става § 5 със следната редакция:
“§ 5. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 6 числото “5” са заменя с “3”.
2. Алинея 3 се изменя така:
  	      “(3) Централната банка отказва издаването на лицензия за извършването на сделки по чл. 54, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато не са спазени изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му.”
3. В ал. 4 думите “сделки по чл. 1, ал. 2, т. 4” се заменят със “сделки по чл. 54, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”
По § 4 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип.
Постъпило е и редакционно предложение на народните представители Димитров и Искров, което комисията подкрепя.
Предлагаме окончателен текст на § 4, който става § 6:
“§ 6. Член 19в се изменя така:
“Чл. 19в. (1) Когато лице придобие три или повече от три на сто от акциите с право на глас в местна банка, банката уведомява Централната банка за името (наименованието) и адреса (седалището) на лицето в седемдневен срок от вписване на придобиването в Книгата на акционерите.
	  (2) Лицето по ал. 1 е длъжно при поискване от Централната банка да й представи в определен от нея срок документите по чл. 11, ал. 2, т. 6-8.
  	      (3) При неизпълнение на изискването по ал. 2, както и когато представената информация не е достатъчно пълна и достоверна, към лицето може да се приложи мярката по чл. 65, ал. 2, т. 12.
  	      (4) Централната банка има правомощията по ал. 3 и когато установи, че:
а) лицето е представило неверни данни, или;
б) с дейността или влиянието си върху вземането на решения лицето може да навреди на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции.”
Комисията подкрепя предложението за § 5, който става § 7.
Чета текста на § 7:
“§ 7. В чл. 20 думите “по чл. 19, ал. 2” се заменят с “по чл. 19, ал. 4”.”
По § 6 на вносителя е постъпило предложение от народните представители Димитров и Искров.
Комисията подкрепя предложението, като предлага окончателен текст на § 6, който става § 8:
“§ 8. В чл. 45 ал. 1 се изменя така:
	  “(1) Банките извършват безкасови плащания на територията на Република България и презгранични плащания по ред, установен с наредби на Централната банка.”
Постъпило е предложение за нов параграф от депутатите Димитров и Искров.
Комисията подкрепя предложението като § 9 с окончателен текст:
“§ 9. Член 46 се изменя така:
“Чл. 46. Банките задължително участват в националната платежна система, организирана от БНБ. Сетълмент на всички безкасови плащания в левове стават чрез сметките за сетълмент на банките, открити в БНБ. Редът за участие в платежната система и начинът за нейното функциониране се определят с наредба на БНБ.”
Комисията подкрепя § 7, който става § 10:
“§ 10. В чл. 62, ал. 1, изречение второ се изменя така:
“Тя има право да изисква от тях и от акционерите им да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.”


По § 8 е постъпило редакционно предложение от народните представители Димитров и Искров.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и на депутатите и предлага окончателен текст на § 8, който става § 11:
"§ 11. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите "с над 10 на сто от акциите с право на глас" се заличават;
б) създава се нова т. 9:
"9. застрашаване стабилността на платежната система.".
2. В ал. 2, т. 12 думите "притежаващ квалифицирано дялово участие в банката" се заличават.
3. Алинея 6 се изменя така:
"(6)  Когато е приложена мярка по ал. 2, т. 12, правото на глас по акциите, посочени в мярката, не може да бъде упражнявано до прехвърлянето им. В тези случаи, ако възникне опасност за надеждността или сигурността в управлението на банката или на нейните операции, Централната банка може да приложи спрямо банката мерките по ал. 2, т. 6, 8 и 14."
Комисията подкрепя предложението за § 9, който става § 12. 
Уважаеми колеги, чета окончателния текст на § 12:
" В § 1 от Допълнителните разпоредби  се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 се създава нова буква "ж":
"ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото".
2. Досегашните букви "ж", "з", "и" и "к" на т. 3 стават съответно "з", "и", "к" и "л".
3. Точка 3а се изменя така:
"3а. "Контрол" е налице, когато контролиращият:
а) притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице, повече от половината от гласовете в общото събрание на друго лице, или
б) има възможността да определя, пряко или не пряко, повече от половината от членовете на управителния или контролен орган на друго лице, или 
в) има възможността да ръководи, включително и чрез или заедно с дъщерно дружество, по силата на устав или договор дейността на друго лице, или
г) като акционер или съдружник в едно дружество контролира самостоятелно, по силата на сделки с други съдружници или акционери в същото дружество, повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, или
д) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху взимането на решения във връзка с   дейността на дружеството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По тези 12 параграфа има ли бележки?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз само моля да обясните на залата как обсъждаме закона – член по член или глава по глава, защото тези 12 параграфа са в различни глави на действащия закон, откъснати една от друга по своята уредба, смисъл и съдържание! Не мога да приема, че начинът, по който ще стане това гласуване, съответства на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте за процедура, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние наистина започваме много често да се отклоняваме от ясните текстове на нашия правилник! Прави ми впечатление, че когато става дума за въпроси на банковото дело, на хазарта, на застраховането, мнозинството винаги се опитва между другото и набързо да решаваме и да приемаме изключително важни текстове.
Член 71 е съвсем ясен: “Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст”. Ама закон по закон – няма такава възможност! Аз бих Ви попитал Вас, като председател, как ще приложите ал. 3: “Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение”? Тук има най-малко 12 предложения по тези 12 текста. Всеки народен представител, не само който ги е предложил,  има право да се изказва по тях и то по 5 минути за всяко предложение! А сега Вие искате  за тези 12 важни параграфа, в един изключително важен закон, един народен представител да вземе думата за 5 минути и да ги разгледа всичките ли? И след това, може би да гласуваме ан блок, без да се разбере изобщо за какво става дума?
Аз Ви моля да се спазва правилникът наистина. Колегата Миков съвсем основателно в началото постави този въпрос, може би трябваше да прочете и припомни текста на правилника, за да няма неяснота по този въпрос – какво ние имаме право да правим и че това, което в момента се прави, противоречи изобщо на правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Соколов, чл. 71 гласи: “Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст! Ние ги гледаме глава по глава!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние гледаме пет глави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не гледаме пет глави, защото това е закон, в който има само две глави, едната е първата, втората са Допълнителните разпоредби!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че не е така, извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да разговаряме! Приключихме с Вашето предложение.
Второто Ви предложение е напълно законно.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате право да ме репликирате, защото нямате право да го правите оттук! Слезте долу и ми направете реплика! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз не Ви правя реплика, аз водя заседанието!
Втората Ви бележка е напълно правилна и аз няма да огранича никой да взема думата по всяко предложение по 5 минути. Аз се учудвам на това, че досега 50 пъти сме гласували по този начин и нямаше възражения, а сега има такива!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз също се учудвам на тези забележки, но искам да кажа друго. Мнозинството не бърза в момента за никъде, не искаме да се правят такива внушения, господин Соколов!
Попитах може ли – беше ми отговорено от председателстващия събранието, уважаемия акад. Сендов, и затова го прочетох. Както той реши оттук нататък, мнозинството е на ваше разположение.
Не желаем безсмислени конфронтации и излишни изказвания от тази трибуна.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Има правилник! 
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Мнозинството не е против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, имам следното процедурно предложение: обсъждането и гласуването да мине текст по текст, дори само поради факта, че първите два-три текста са от различни глави на Закона за банките Ето го закона, той има пет. Ако е възможно, господин Искров да припомня текстовете, защото те са от абсолютно различни материи.
Само погледнете: чл. 1 урежда дефиницията на сделките, като комисията е пипала по алинеи, за които няма предложения; вторият се отнася за това, дали трябва адресът да бъде постоянен или непостоянен; третото – за това какъв образователен ценз да има банковият директор и т.н. Това са съвършено различни неща. Освен това, има предложения, които не са оттеглени от вносителите и за които тук се прие,  че минават, тъй като са приети от комисията! Това става по един процедурен начин – или се оттеглят предложенията, или се гласуват. Това може да стане, разбира се,  и в зала, но не може да не се гласуват, нито да не се обсъждат.
Затова аз предлагам да се гласува текст по текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Приемам предложението Ви. Винаги може да се направи предложение да се гласува, даже един текст да се гласува на подтекстове! И това се прави!
По § 1 има ли бележки? Няма такива.
Моля да гласувате.
Гласували  111 народни представители:  за 92, против 15, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
По § 2 има ли бележки?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това са различни текстове – на вносителя и на комисията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Миков, имате текста пред очите си!
Заповядайте, господин Миков.





МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Отрицателен вот.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател. И Вие имате текста пред очите си и виждате, че има едно предложение от вносителя и едно предложение на комисията, които не са абсолютно идентични.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това е право на комисията. 
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място):  Не може без да четете.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това е във връзка със Закона за местопребиваването или нещо от този род беше, Правният отдел го даде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:  Гласувахме първия параграф. Дадох възможност да се направят бележки, никакви бележки не се направиха и минаваме към § 2.
По § 2 има ли някакви бележки? 
Господин Миков, имате ли някакви бележки по втория параграф?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Аз нямам бележки, аз правя изказване. По този начин на работа. (Възражения на Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво възразявате сега? Кажете какво възразявате!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Моля Ви, за да излезем от тази ситуация, досега да сме приели поне 3 – 4 параграфа, да започнем четене на параграфите текст по текст, да гласуваме и да се изказваме, за да е ясно как върви процедурата. Да не създаваме предпоставки за някакво специално отношение към този закон. Нека да спестим това нещо. И господин  Искров каза, че не се бърза, мисля, че и той ще подкрепи едно такова предложение. Нека да влезем в една процедура – текст по текст, каквито предложения за отпадане, редакционни и прочее има, ще ги правят народните представители… Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Миков, преминахме към гласуване текст по текст.
Преминахме към това гласуване и сега сме на § 2, втория текст. 
Имате думата по него.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Реално процедурата досега течеше по един, бих казал, не съвсем коректен начин, меко казано. Бяха прочетени 12-те параграфа. Някой действително трябва да разполага с тях и да бъде съвсем навътре в тяхната последователност, за да  може след това да се мине към гласуване без те да бъдат прочетени.
Процедурата, която предложи госпожа Дончева, която аз искам да повторя съвсем ясно, е: господин  Искров като председател на комисията да прочете текста на вносителя, направените предложния за отпадане или допълнения и предложението на комисията. Това дава яснота за цялата пленарна зала. Много ви моля така да продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Искров. Започнете четенето отново. 
Щом искате да заседаваме, ще заседаваме. Аз не мога да разбера,  когато имате всички текстове пред очите си, напечатани, раздадени, вече прочетено това, което се предлага, сега искате да се чете и това, което е оттеглено или което е взето предвид по окончателното формулиране. Но понеже смятате, че тук се прави нещо нередно, четете по § 2.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря,  господин председател. 
Преди това да ви кажа, че преди малко получих информация от Агенция “Митници”. Най-вероятно глава 25 в понеделник ще бъде затворена благодарение на успиването на госпожа Дончева днес сутринта и поправките в Закона за движение по пътищата. 
По § 2 е постъпило предложение от народните представители Димитров и Искров.
Комисията подкрепя предложенията за § 2 със следната редакция…
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прочетете какво предлагат, защото искат да чуят това.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, на мен това ми е вече 50-и закон сигурно. След като се подкрепя предложението, се чете окончателният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Четете го!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Може ли, господин  Иванов? (Шум и реплики в залата: "Да!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Четете го!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Продължавам:
Комисията подкрепя предложението за § 2 със следната редакция:
"§ 2. В чл. 8, ал. 1, изречение първо, думите "постоянно местожителство или местопребиваване" се заменят с "постоянен адрес или дългосрочно пребиваване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:  Има ли бележки по това предложение?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Тъй като претупахте § 1, в който има добавена една ал. 2, т. 4, в която няма никакво предложение на вносителите, но тя се е появила в комисията без ничие предложение,  и тъй като ние възприехме една много демократична процедура на четене на галоп, в която никой не може да се ориентира, защото е закон за изменение и допълнение, има някъде променени думи в алинеи,  да не се чудите защо става така. Защото, ако е закон на първо четене,  целият текст е изписан и няма проблеми. 
Сега с т. 2. Очевидно се налага промяна заради промяна на термините в законодателството. Но употребата на термина "дългосрочно пребиваване", пояснявам на залата, става дума банковите директори колко дълго време ще трябва да са живели на някакъв адрес. Банката се управлява или представлява от най-малко две лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в страната. Това е досегашният текст. И тъй като тези термини са сменени във връзка с изменение на законодателството за документите за самоличност, се предлага да се заменят с "постоянен адрес" или "дългосрочно пребиваване".
Ако употребим думите "дългосрочно пребиваване",  трябва да кажем колко. Затова аз имам една редакционна бележка – вместо "дългосрочно",  да сложите срок и да ни кажете колко според вас е това. Ако оставим просто "дългосрочно", оставяме на свободата на тълкуване на лицата, които ще трябва да дават документи за банкови директори, дали ще смятат, че 6 месеца е дългосрочно, че 3 месеца е дългосрочно или че някакви години са дългосрочно.
Така че аз правя това редакционно предложение – "дългосрочно" да се замени с колко месечно или годишно. Вие сте вносители, вие ще кажете какво разбирате под този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие предлагате.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не може да бъде "дългосрочно", защото означава свобода на тълкуване. Вие сте вносители, кажете колко го разбирате, колко ще го разбира Централната банка, за да им издава документи.  Пет години, 3 години, 1 година… Колко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожо Дончева, моля да формулирате предложението си.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тъй като идеята на основния текст на закона и на цялата му редакция е банките да се управляват от българи, намиращи се в страната,  тогава другият начин е да отпадне "дългосрочно пребиваване". Ако имате предвид чуждите граждани – шефове на банки, трябва да се вземе от другия закон. Но да се остави "дългосрочно пребиваване" не може, защото е пълна свобода и произвол на тълкуване. В противен случай просто моля да дадете десет минути почивка, за да се уточнят вносителите.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ние сме се уточнили.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ами, щом кажете,  колкото е. Но "дългосрочно" не може да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
От Вашето предложение приемам следното: да отпадне "или дългосрочно пребиваване". Госпожо Дончева,  единственото, което мога да приема, е да отпадне "или дългосрочно пребиваване".
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ако вносителите са против, да кажат колко.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: В Закона за чужденците е уредено, госпожо Дончева, какво значи "дългосрочно пребиваване". Това е една година пребиваване. Предлагам да продължим напред и да гласуваме текстовете, тъй като губим време. (Силен шум и неразбираеми реплики на Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика – госпожа Дончева.
ТАТЯНА Д0НЧЕВА (КБ):  Щом е уредено в Закона за чужденците, ще сложите текста от Закона за чужденците, ако това имате предвид.  Но няма да карате хората да четат закони, ходейки едва ли не с целия наръчник на "Апис" и да си чукат по компютъра кой закон към какво ги препраща и кой орган е компетентен.
Като казвате "една година", една година. Тогава би трябвало да изглежда така:
"Банката се управлява от най-малко две лица, които имат постоянно местожителство или пребивават в страната повече от една година." Вместо "дългосрочно пребиваване".

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други предложения има ли? 
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за мен също не е ясно каква е идеята на това предложение. В стария текст е “да имат постоянно местожителство”, което правилно се заменя с “постоянен адрес” – така както е вече и по Закона за документите за самоличност. В стария текст е “местопребиваване”. 
Сега изискването е не обикновено местопребиваване, а по-продължително ли да бъде? В Закона за чужденците има “постоянно пребиваване”, а не “продължително” или “дългосрочно”. Ако Вие държите да е “дългосрочно”, то тогава в Допълнителните разпоредби трябва да се появи обяснение на този текст, на това понятие какво се разбира под “дългосрочно”.
И тогава може да се каже, че “дългосрочно пребиваване” означава пребиваване повече от една година, повече от шест месеца или какъвто срок приемете. Но да се сложи само това прилагателно “дългосрочно”, без да се знае какво точно означава, просто няма да подобрим закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСДОС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Навлизаме в една ситуация, която е доста интересна. Плюс това времето е напреднало.
Смятам, че комисията като помощен орган на Народното събрание трябва да докладва и да представя така законопроекта, който тук ще се гласува, защото ние гласуваме и приемаме законите, така че да могат всичките народни представители добросъвестно да бъдат запознати с това, което гласуват, и да могат да вземат съответното правилно решение. Едва ли в оставащите 2-3-5 мин. това може да стане.
Затова аз имам процедурно предложение да отложим този законопроект за разглеждане на утрешното пленарно заседание, с което ще има възможност да се направят съответните консултации, съответните уточнявания и да може по-правилно да процедираме и да приемем един коректен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Няма да поставям процедурното Ви предложение на гласуване, защото до края на заседанието остават няколко минути. 
По този параграф 2 има ли още бележки? Няма.
Моля, гласувайте § 2.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Моля, изчакайте. Направено е процедурно предложение от господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз имам противно процедурно предложение. На който му липсва следобеден сън, да се чувства свободен да отиде да почива. Но нека да продължим нататък. (Реплики от залата.) Съжалявам, но това е сериозна институция и ние сме тук да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отменям гласуването.
Съобщения за парламентарен контрол на 26 юли 2002 г.:
1. Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Георги Божинов, Йордан Бакалов, Янаки Стоилов и Петър Мутафчиев, Петър Мутафчиев и Панайот Ляков и на питане от народните представители Янаки Стоилов и Петър Мутафчиев.
2. Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Димитър Абаджиев и Йордан Соколов.
3. Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стефан Мазнев и Йордан Соколов и Иво Атанасов и на питане от народните представители Димитър Камбуров и Иван Николаев Иванов.
4. Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ирина Бокова и Кръстьо Петков.
5. Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Лъчезар Тошев, Панайот Ляков – два въпроса, Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров и на питане на народния представител Лъчезар Тошев.
6. Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков и на питане от народния представител Кина Андреева.
7. Министърът Неждет Моллов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
8. Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Васил Калинов – два въпроса, Благовест Сендов, Румяна Георгиева и Кръстьо Петков и Михаил Миков.
9. Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стефан Мазнев и Йордан Соколов и на Иво Атанасов.
10. Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Любен Петров.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров – на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев – на питане от народния представител Благой Димитров;
- министърът на образованието и науката Владимир Атанасов – на актуален въпрос от народните представители Димитър Камбуров и Иван Николаев Иванов.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 25.07.2002 г. от 16,10 ч.
Следващото заседание е утре, петък, 26 юли 2002 г., от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 15,57 ч.)

Председател:
		Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
				Камелия Касабова

				Благовест Сендов

Секретари:
		Силвия Нейчева

		Наим Наим