Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-07-30

Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и  Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Веселин Черкезов


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  (звъни): Откривам заседанието. 
Господин Милушев иска  да направи кратко изказване.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми  господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! До поезията на гениалния Яворов и неговите стихове "Две хубави очи" и "Душата ми е стон" спокойно можем да изречем стиховете на Христо Фотев "Боже, колко си хубава!". Спокойно до поезията на гениалния Яворов можем да наредим поезията на един от най-големите поети на всички времена на България Христо Фотев.
Днес България се прощава с  него. На един некролог пише: "Принцът на поезията отплува при гларусите, мидите и вятъра."
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, днес България се прощава с един от духовните спътници на нашия народ. Днес България губи един от своите духовни водачи. В едно свое стихотворение той казва: "Аз искам да знам, че живея." Той живя и писа за нас. От нас ще зависи дали ще приемем в наследство смисъла на неговия живот. 
Дами и господа, моля да почетем паметта на великия български поет Христо Фотев с една минута мълчание и след това, нека така, както той беше непривичен, да изпратим и да поемем неговата поезия като ръкопляскаме на неговия достоен живот. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря. Едноминутно мълчание.
(Народните представители стават и почитат паметта на поета Христо Фотев с минута мълчание. Ръкопляскания.) 
На основание чл. 52 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание последователно думата искат да вземат министър Соломон Паси и министър Милен Велчев.
Господин Паси, имате думата.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Госпожо председател, уважаеми народни представители, господа министри! Повод да бъдем двамата с министър Велчев в пленарната зала е това, че вчера приключихме преговорите по глава "Митнически съюз" с Европейския съюз. И госпожа Кунева, министър  по европейските въпроси, би била с нас, ако не пътуваше от Брюксел насам в момента.
Преговорите по глава "Митнически съюз" бяха открити на 11 юни миналата година, почти една седмица след парламентарните избори. В своята позиция при откриване на преговорите Европейският съюз посочи девет сериозни проблема: необходимост от хармонизация на българското законодателство в областта на митниците с това на Европейския съюз; различия в прилагането на митническото законодателство в отделните митнически пунктове, което е показател за корупционна среда; липса на адекватна информационна система; слабо прилагане на законодателството за защита на интелектуалната собственост; слабо мотивирана митническа администрация; липса на прозрачност в работата; липса на събираемост на митническите приходи, съответстваща на стандартите на Европейския съюз; слабо развит последващ контрол и продължителен престой на митническите пунктове. По-маловажните бележки са още много на брой.
Веднага след като дойде на власт правителството на НДСВ и ДПС започна активни действия за решаване на проблемите по глава "Митнически съюз". Тези действия бяха в пълно съответствие с политиката на правителството за борба с корупцията, икономическата и организираната престъпност. В изпълнение на препоръките на Европейския съюз правителството предприе следните мерки: изготви и съгласува план за  хармонизация на българското законодателство с това на Европейския съюз и за изграждане на административен капацитет; разработи подробни инструкции за прилагане на това законодателство, като осигури информационно обслужване на митническите пунктове и засили обучението на персонала; съвместно с Европейската комисия подготви стратегия за развитието на информационните технологии в митническата администрация, заедно с подробен план за действие; Агенция “Митници” подписа меморандуми за сътрудничество с Прокуратурата, Бюрото за финансово разузнаване и Сметната палата; започна активно прилагане на законодателство за защита на интелектуалната собственост; актуализира стратегия за развитие на човешките ресурси на българската митническа  администрация; беше открита интернет-страница, описваща в детайли митническите режими в страната.
Към министъра на финансите беше създадена Държавно-обществена  консултативна  комисия за подпомагане на развитието на митническата администрация. В нея участват представители на изпълнителната власт, бизнеса, неправителствени организации, чуждестранни представителства и пр. Особен приоритет бе даден на събираемостта на митническите сборове. Изпълнението му предполага комплекс от мерки, които включват: подобряване на последващия контрол чрез създаване на  мобилни групи от митнически инспектори, активно прилагане на методиката за контролиране на риска чрез национален и регионален  ситуационен анализ, подобряване на митническото разузнаване и разследването на митническите престъпления, въвеждане на вътрешен одит на митническата администрация, повишаване на професионалната етика на митническата администрация, намаляване на престоя по границата. За да бъде гарантирано навременно и ефективно изпълнение на посочените мерки, Министерството на финансите сключи, както добре знаете, договор с една от най-добрите фирми в тази област – британската фирма "Краун ейджънтс". Договорът предвижда изпълнението на всички препоръки на Европейския съюз по събираемостта на митническите сборове. Лицата, заинтересовани от източване на митниците, веднага започнаха крайно некоректна, но обречена,  кампания, представяща отговора като отказ от изпълнение на вече поетите в преговорите ангажименти. Но в хода на преговорите и консултациите с Европейския съюз бе постигнато общо съгласие за полезността на договора с "Краун ейджънтс".
В резултат на съществения напредък в прилагане на европейското право в областта на митническия контрол вчера бяха закрити и преговорите по глава "Митнически съюз". С това броят на закритите глави стана 21 и България още повече се доближи до така наречените отличници в преговорите. На нас ни остават още 9 глави до приключване на преговорите с Европейския съюз.
Със закриването на преговорите по глава "Митнически съюз" окончателно бяха определени графиците за изпълнение на законодателните, административните, инвестиционните и всички други мерки, гарантиращи стандартите на Европейския съюз в областта на митническия контрол. Предвиждаме да постигнем тези цели най-късно през 2005 г. Това означава, че съвсем скоро българският бизнес ще се радва на митническо обслужване, каквото има в страните-членки на Европейския съюз.
Госпожи и господа, това, че министърът на външните работи говори пред парламента по тази митническа проблематика, за пореден път илюстрира, че външната политика е преди всичко вътрешна работа. Приключването на преговорите по глава “Митнически съюз” е от изключително значение за България, защото доказа по най-категоричен начин, че правителството провежда правилна и изцяло съобразена със стандартите на Европейския съюз политика. Най-красноречивият резултат е, че за първото шестмесечие на тази година приходите от митниците превишиха с 65 млн. постъпленията за същия период на 2001 г. – резултат, който министър Велчев вече е докладвал пред вас.
Убедени сме, че това е само началото на една възходяща тенденция, чиито резултати ще стават все по-осезаеми. Държавата и правителството полагат огромни усилия в преговорите с Европейския съюз и НАТО, а народът понася големи лишения през последните години. Вярвам, че първите икономически резултати от реализираните външнополитически приоритети ще бъдат почувствани, и то съществено, от всеки наш гражданин в периода между приключването на преговорите с Европейския съюз, което очакваме да стане догодина, и ратифицирането на Договора за членство в НАТО, което очакваме да стане по-догодина. Благодаря ви, уважаеми народни представители. (Ръкопляскания.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паси.
Министър Велчев, имате думата.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, за мен е голямо удоволствие да съм тук лично, в момента, след като България затвори още една глава и то не коя да е, а “Митнически съюз”.
На първо място бих искал да кажа, че затварянето на тази глава означава доверие към България и към митническата система на страната. Ако доверието липсваше, ние нямаше да можем да приключим тези нелеки преговори. Както знаете, в основата на всички евроинтеграционни процеси стои Митническият съюз, с това е започнал Европейският съюз. На практика Съюзът представлява зона за свободна търговия между отделните страни без каквито и да е количествени ограничения, без мита и такси и с единна политика по отношение на трети страни. Но това разбира се, е в перспектива след пълното присъединяване на България към Европейския съюз.
Със затварянето на глава двадесет и пет Европейската комисия  ни гласува доверието и ние ги убедихме, че можем да се справим с тази тежка задача. Изхождайки от своето географско положение, България ще остане външна граница на Европейския съюз и тази глава е изключително важна както за нас, така и за Европейския съюз. Затова и вниманието на Европейския съюз беше много по-голямо към нас в сравнение с други страни.
Това още веднъж доказва, а и оценката на Европейския съюз е, че България с мерките, които е предприела и ще предприеме, се счита за партньор, който може да опазва външната граница на съюза. Със затварянето на тази глава Европейският съюз дава положителна оценка и на законодателството ни в тази област. Това означава, че то е хармонизирано с изискванията на Евросъюза към настоящия момент и той е съгласен с това, което ние сме предвидили в нашите бъдещи планове в тази насока, а именно – приемане достиженията, които ще бъдат развити в Европейския съюз и се развиват, тъй като и тяхното законодателство е динамично.
България получи силна оценка и по отношение на българската интегрирана митническа информационна система. Тя беше оценена като положителна стъпка в подготовката за присъединяването ни към Европейския съюз. В този смисъл много активно сме приканени да продължим да развиваме прилагането на IT-стратегията ни, така че до края на 2005 г. да имаме пълна връзка със системите на Европейския съюз. Европейският съюз приветства и мерките, които сме предприели в областта за защита на интелектуалната собственост. Насърчени сме да развиваме риск-анализа, селективността и информатизирането, което е и основен компонент от договора с британската консултантска агенция "Краун ейджънтс".
България ще продължи да развива и последващия контрол като допълнителна форма от мерки, които са необходими за по-ефективен като цяло митнически контрол. На Европейския съюз силно впечатление му направиха и постигнатите до този момент резултати от митническата администрация като увеличение на приходите, борбата с наркотрафика, контрабандата и ограничаването на митническите измами.
Накрая, преди да завърша, бих искал да се обърна към дамите и господата от опозицията. Всички помним истерията в публичното пространство около договора с "Краун ейджънтс", помним какви политически страсти се разгоряха в онези студени месеци. Тогава бяха изказани много тежки думи и обвинения, бяха направени мрачни прогнози за това, какво ще се случи. Една от тях беше, че новото правителство никога няма да затвори преговорите по глава “Митнически съюз”. Затова днес се обръщам към вас – не бъдете лоши пророци за бъдещето на България. Правителството върви във вярната посока и доказателство за това е, че затворихме поредната трудна глава от преговорите и направихме още една стъпка към пълноправното членство на България в Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Велчев.

Започваме с: 
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Заповядайте, господин Моллов.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение да поканите в залата заместник-министър Плугчиева и Бисер Дачев от Националното управление по горите във връзка с тематиката на разглеждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 144 народни представители: за 140, против 2, въздържали се 2. 
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Плугчиева и господин Дачев в пленарна зала.
Имате думата за доклада, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря.
“ДОКЛАД
за второ гласуване относно законопроект за изменение
и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча,
с № 202-01-19, внесен от Министерския съвет на
12 април 2002 г.

ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли изказвания по наименованието на законопроекта? Няма такива.
Гласуваме наименованието в редакцията, предложена от вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
Продължете с § 1.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 1 има направени предложения от народните представители Панайот Ляков, Владислав Костов, Пламен Моллов, Расим Муса и Стоян Кушлев.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 3, ал. 2 след думите “стопанисване на дивеча” се поставя запетая и се добавя “неговите местообитания, екосистеми и процеси, които протичат в тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има предложения на народните представители Ляков и Кушлев, които не са подкрепени от комисията. Желаете ли да защитите предложенията си? Заповядайте, господин Ляков.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Трябва да ги прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, трябва да прочетете тези текстове, които не са приети от комисията. Редно е да бъдат прочетени.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Предложението на народния представител Панайот Ляков § 1 да се отмени не се подкрепя от комисията. 
Предложението на народния представител Стоян Кушлев по § 1 - за изменение на чл. 3, ал. 1 и 2 да отпаднат, също не се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз предложих да отпадне този параграф, защото смятам, че формулировката на чл. 3 в Закона за лова и опазване на дивеча, първо, е по-пълна, освен това, не мога да разбера как в този чл. 3, който всъщност дава характеристика какво представлява законът, може да бъде изпуснат основният принцип, че опазването на дивеча е основен принцип за организация на ловната площ и управление на ловното стопанство и това нещо да отсъства във формулировката на новия чл. 3, както предлагат вносителите! 
Също така не смятам, че още в чл. 3 трябва да се появи Националното ловно сдружение, да му се приписват функции, след като е много ясно, че това Национално ловно сдружение е структура, която може да бъде образувана доброволно от съответните ловни сдружения по места. Ако вие го запишете по този начин, предопределяте казионния характер на тази организация оттук нататък! Аз не смятам, че има нужда от възкресяване на стария Български ловно-рибарски съюз - една организация с много печална слава, за съжаление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Кушлев. 
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Моите съображения за отпадането на § 1 от проекта на вносителя се основават на следното. Първо, в действащия закон, т.е. законът, който ние променяме, в чл. 3 по един много по-добър, ясен и категоричен начин са изразени принципите, върху които се осъществяват организацията и управлението на ловното стопанство в България. В сегашната редакция, както се предлага, действително тук споделям съображенията на господин Ляков, те са пропуснати и с това фактически се уврежда основата, върху която се извършват организацията и управлението на ловното стопанство. Старият текст, който е в действащия закон, според мен е по-удачен.
Що се отнася до ал. 2, имах възможност и при първото четене на законопроекта да изтъкна, че е необходимо действително Националното сдружение на ловците да намери своето място в закона, но неговото систематично място е другаде – там, където ние разглеждаме принципите, върху които се организира ловното движение в страната. А това са текстовете на чл. 29, 30, 31 и 32. И действително, ако погледнем тези текстове, ще видим, че в момента се явява едно дублиране между чл. 3, ал. 2 и чл. 31 и 32 от предложенията за изменение и допълнение на този закон.
Аз вече говорих и за печалното в миналото дублиране - създаването на втори център на властта в държавата по отношение на управлението на ловното стопанство, нелоялната конкуренция, която беше извършена между държавни органи и националната организация, което в никакъв случай не беше в полза на ловното стопанство. Трябва много ясно да се отграничат държавните функции от функциите на неправителствената организация, от функциите на сдруженията. В глава трета ние се занимаваме с организацията и управлението на ловното стопанство, което е чисто държавна функция.
Ето, поради тези съображения аз предложих да отпадне ал. 2, а както вече споменах, съответно в чл. 31 и 32 от измененията и допълненията на този закон е предвидено как Националното сдружение на ловците подпомага държавния орган при осъществяването на политиката в областта на ловното стопанство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): За разлика от преждеговорившите, аз подкрепям предложението на вносителя. Защо - главно в ал. 2? Трябва да ви кажа, че този спор между националния държавен орган и Националното ловно сдружение е от 1901 г. и не е стихвал до момента. Върви с различни превалирания на едните или на другите в различните години.
Защо считам, че не е логично да отпадне ал. 2? Звучи абсурдно държавен орган да не използва една неправителствена организация като Националното ловно сдружение да съдейства, забележете, в изпълнение на закона. Звучи и доста неевропейски, и малко встрани от понятието като гражданско общество, към което всички се стремим. Освен това, което е най-важно от всичко, рамките на това съдействие ще бъдат поставени всъщност от държавния орган. Така че не виждам нищо страшно тази ал. 2 да остане, както и целият член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Паница.
Заповядайте, заместник-министър Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса известно разяснение и вероятно става дума за недоразумение, защото чл. 3, който предлагаме в момента в новия текст, всъщност последователността, в която се предлага, ние допълваме чл. 3 с една допълнителна алинея като отчитаме традициите на българското ловно стопанство. И в подкрепа на казаното от д-р Паница, очертаваме и неговата роля като една неправителствена организация, но с много сериозни традиции в ловното ни стопанство, която всъщност подпомага държавния орган.
Освен това искам да обърна внимание и да помоля господин Ляков да прочете § 2 и съответно чл. 4, който не само запазва основните принципи на Закона по опазване на дивеча като национално богатство и съответно съхраняване на генофонда, видовото разнообразие, увеличаване и устойчиво развитие на дивечовите запаси. 
Всъщност, да не чета целия текст на сегашния чл. 3, той просто става  чл. 4 и дообогатен с текста за обогатяване на фауната, запазване на екологичното равновесие и съответно запазване на екосистемите. Така че този текст, който е основен принцип на Закона за лова, господин Ляков, на практика е само дообогатен и е сменил поредността си – от чл. 3 става чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Плугчиева.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Господин Кушлев, Вие оттегляте ли го?
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Кушлев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 15, против 81, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 1 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 5.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 2 има предложения от народните представители Панайот Ляков, Владислав Костов, Пламен Моллов, Расим Муса и Стоян Кушлев за отпадане на § 2.
Комисията подкрепя предложенията и предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на § 2.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 2 отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя. Параграф 3 става § 2.
Комисията предлага следния текст:
“1. В чл. 5, ал. 2 т. 1 се изменя така:
“1. бозайници и птици съгласно Приложение № 1;”
2. В ал. 5 думата “приложението” се заменя с “Приложение № 1”.”
Това са точки 1 и 2. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте за § 3, който става § 2.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет с нова номерация § 2.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 4 има предложение на двама народни представители: Расим Муса и Юнал Тасим, което комисията подкрепя по принцип. 
Има предложение от народните представители Васил Паница и Веселин Черкезов, което също е подкрепено от комисията. 
Комисията предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
“§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2, 3 и 4 се изменят така:
“(2) Не се обособяват ловностопански райони върху природни резервати.
(3) В защитените територии стопанисването на дивеча се извършва съгласно техния режим и план за управление, а в обектите, непосредствено свързани с отбраната и националната сигурност на страната – по ред, определен със заповед от министъра на земеделието и горите и министъра на отбраната.
(4) Площта на ловностопанските райони зависи от основния вид дивеч и се определя при условие и по ред, определени с правилника за прилагането на закона. В землището на едно населено място – село, не се обособява повече от един ловностопански район.”
2. Създава се нова ал. 5: 
“(5) Ловностопанските райони са:
1. ловностопански райони на ловните дружини по чл. 29;
2. ловностопански райони на държавни дивечовъдни станции;
3. ловностопански райони на бази за интензивно стопанисване на дивеча;
4. ловностопански райони на дивечовъдни участъци.”
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
По § 4 имате думата, господин Муса.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В чл. 7, ал. 4 на досега действащия Закон за лова, се определя, че “площта на ловностопанските райони зависи от основния вид дивеч и се определя с правилника за прилагането му.”
Второто изречение от текста на ал. 4, цитирам “Не се обособяват ловностопански райони върху площ, по-малка от 500 хектара за дребен дивеч и 1500 хектара – за едър дивеч”, според нас създава  възможност за напрежение или всъщност – в землището на едно населено място да има възможност да се създават два или повече ловностопански района. Има възможност по различни признаци, политически, етнически, религиозни и някои други да се обособяват ловни дружинки. Ние смятаме, че основната идея на закона е категорично против такива обособявания. Затова с моя колега Юнал Тасим от името на Парламентарната група на ДПС предложихме в чл. 7, ал. 4, изречение второ да се измени така: “Върху землището на едно населено място – село, се обособява един ловностопански район.”
Аз се радвам, че комисията намери възможност да обедини това с предложението на господин Паница. Смятам, че този вариант е още по-добър. Ние ще подкрепим варианта, предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Муса.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател! Защо предложихме и комисията прие, благодаря на цялата комисия, в едно село да не се обособява повече от един ловностопански район?
В предишния закон се визираше една минимална площ от 500 хектара за формиране на един ловностопански район. Това е заемка от германския закон. В Германия дивечът е частна собственост. Там има възможност върху 500 хектара да оформиш ловностопански район. Това не е приложимо за нас, където, както знаете дивечът е държавна собственост.
Освен това националната традиция в България е такава. Тя започва от 1922 г., когато е формирана първата селска дружинка, тогава в село Перущица, а по-късно в Цалапица. Този период завършва някъде около 1936 г. Юридическа легитимация дружинките имат чак след Втората световна война.
Освен това разпокъсването води до разцепление в самото село. Родът “Х” срещу родът “У”, горната махала срещу долната и накрая се получава едно нищо.
Както знаете, в закона е вменено задължение на дружинките да стопанисват дивеча. Всички вие можете да прецените кой как може да стопанисва дивеча, едно обединено или едно разпокъсано село?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паница.
Други изказвания по този текст няма.
Моля, гласувайте § 4 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма. 
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 5 има едно предложение от народния представител Стоян Кушлев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
“§ 4. Член 8 се изменя така:
“Чл. 8.	(1) За увеличаване на дивечовите запаси, запазване на дивечовото разнообразие и съхраняване на генетичния фонд се създават държавни дивечовъдни станции, дивечовъдни участъци и бази за интензивно стопанисване на дивеча.
	(2) Границите на държавните дивечовъдни станции, дивечовъдните участъци и базите за интензивно стопанисване на дивеча се определят по трайни теренни форми и съоръжения независимо от землищните и фондовите граници. Общата им площ е до 15 на сто от ловната площ на страната.
	(3) Изграждането на бази за интензивно стопанисване на дивеча с площ по-голяма от 5 хектара се съгласува с министъра на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по този параграф.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател. 
Уважаеми госпожи и господа народни представители, направих това предложение за отпадане на тази част от текста, тъй като този проблем вече е решен от друг законодателен акт от основно значение, какъвто беше Законът за опазване на околната среда, който ние приехме преди известно време. В глава четвърта от него, в която уреждаме основните принципи за ползване на отделните природни ресурси, включително и на дивечовия ресурс, конкретно са посочени обстоятелствата, при които се извършва оценка на въздействието на околната среда при създаването на дивечовъдни станции и въобще при организацията на ловната площ.
Ето защо след съгласуване и с експерти от Министерството на околната среда и водите аз предложих отпадането на тази част от текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кушлев. 
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте § 5 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
Моля, докладвайте § 6.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 6 има предложение от народния представител, което комисията не е подкрепила, а именно:
"В § 6, ал. 3 след думата "осъществяват" да се добави "функциите на държавните лесничейства по Закона за горите" и текстът продължава.
В § 6, ал. 6 да отпадне."
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
"§ 6. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Държавните дивечовъдни станции съгласно Приложение № 2 са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
 	  (2) Основният предмет на дейност на държавните  дивечовъдни станции е:
1. запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча;
2. изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на биотехнически мероприятия;
3. възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча;
4. аклиматизация и реаклиматизация на дивеча;
5. подобряване на екстериорните и трофейните качества на дивеча;
6. ползване на дивеча и дивечовите продукти и провеждане на организиран ловен туризъм;
7. ползване на горите от държавния горски фонд за съхраняване качествата на биотипите и подобряване на местообитанията.
	(3) Началникът на Националното управление по горите със заповед определя райони на дейност на държавните дивечовъдни станции, които осъществяват дейности, свързани с:
1. възпроизводство на горите в горския фонд;
2. ползвания от горите и земите от горския фонд;
3. опазване на горите и земите в горския фонд;
4. проектиране и строителство в горския фонд;
5. управление на горите от държавния горски фонд;
6. охрана на горите и земите от горския фонд и на горите, създадени върху поземлен фонд.
	(4) Държавните дивечовъдни станции могат да осъществяват и други дейности, свързани с основния им предмет на дейност.
	(5) Имуществото на държавните дивечовъдни станции се състои от имущество, предоставено им по вид, обем и стойност от министъра на земеделието и горите, и от имущество, придобито от тях в резултат на дейността им.
	(6) Срещу държавните дивечовъдни станции не може да се открива производство по несъстоятелност.
	(7) Дейността на държавните дивечовъдни станции по ал. 2, т. 1-5 и по ал. 3 се подпомага от държавата чрез бюджета на Министерството на земеделието и горите.
	(8) Държавните дивечовъдни станции са възложители на обществени поръчки и за осъществяване на дейността си организират и провеждат процедури по Закона за обществените поръчки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря Ви, господин Моллов.
Има предложение на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията. Ще се аргументирате ли, господин Ляков?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като дивечовъдните станции на терена, на който са образувани, фактически ще изпълняват  може би повече дейности, отколкото са записани, за мен е по-коректно да бъде написано, че те ще изпълняват всички функции на държавните лесничейства. Дали това е така или не, аз мисля, че е така. Затова е хубаво това да бъде записано. Защото според мен освен дейностите, които са описани тук, има и други, които се изпълняват от държавните лесничейства. Това е по първото ми предложение.
По второто предложение спорът за мен е юридически и бих помолил някой от колегите юристи да каже дали е възможно на една структура, която е регистрирана по Търговския закон, в друг закон да й забраняваме да бъде открито производство по несъстоятелност. Според мен това е невъзможно. Но все пак бих искал да чуя някой колега юрист.
Моля моите предложения да се гласуват поотделно, госпожо председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Алинея 6 да бъде гласувана отделно от ал. 3 – това е предложението Ви.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Нека да се изкаже някой юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Позволявам си известно разяснение за залата.
По повод на първата част от предложението на господин Ляков, това беше разисквано много обстойно в комисията.  В крайна сметка надделя становището, че текстът, който е записан в Закона за горите, независимо че се припокрива, е редно тук, в Закона за лова и опазване на дивеча, да бъде дублиран, макар и същите функции с известни допълнения. Надделя становището, че трябва да остане този текст.
По отношение на втората част от предложението относно производството по несъстоятелност, правната консултация с колегите от Министерството на земеделието и горите показа, че това е необходима защита с оглед  източване на тези обекти – за да се предпази от такава възможност. По този начин ние всъщност подкрепихме текста на комисията, който аз прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Процедурно предложение за отлагане на гласуването на този текст – госпожа Мингова. Става дума за § 6, ал. 6.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Госпожо председател, очевидно се налага дообмисляне на текста, поради което предлагам да отложим дебатите и гласуването по този параграф  - ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря Ви.
Моля да гласуваме това процедурно предложение да се отложи  разискването и гласуването на ал. 6 от чл. 9.
Гласували  113 народни представители:  за 83, против 5, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Други изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме предложението на господин Ляков – редакцията, която той предлага по ал. 3 на чл. 9.
Моля, гласувайте.
Гласували  106 народни представители:  за 42, против 59, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 6 в редакцията, предложена от комисията,  без ал. 6, гласуването по която беше отложено.
Моля, гласувайте.
Гласували  95 народни представители:  за 89, против 3, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя, като § 7 става § 6:
"§ 7. Създава с чл. 9а:
"Чл. 9а. Органи на управление на държавните предприятия по чл. 9, ал. 1, са:
1. министърът на земеделието и горите;
2. началникът на Националното управление по горите;
3. директорът."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря.
Изказвания по § 7 няма.
Гласуваме параграфа в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували  98 народни представители:  за 96, против няма, въздържали се 2.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 8 има предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
“§ 7. Създава се чл. 9б:
“Чл. 9б. Министърът на земеделието и горите или упълномощено от него лице:
1. упражнява правата на собственост на държавата в държавните дивечовъдни станции и провежда политиката на държавата в областта на организацията на ловната площ, опазването и стопанисването на дивеча;
2. взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти, стопанисвани от държавните дивечовъдни станции;
3. осъществява дадените му със закон правомощия, свързани с дейността на държавните дивечовъдни станции;
4. одобрява годишния счетоводен отчет на отделните държавни дивечовъдни станции;
5. упражнява контрол по опазване имуществото на държавните дивечовъдни станции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този въпрос? Няма.
Моля да гласувате § 8, подкрепен от комисията, който става § 7.
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 9 има направено предложение от народния представител Панайот Ляков.
Комисията подкрепя предложението относно определяне района на дейност на държавните дивечовъдни станции, а не подкрепя предложението относно начина на създаването им. Подкрепената част от предложението е отразена на систематичното място в доклада, а именно § 6, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8:
“§ 8. Създава се чл. 9в:
“Чл. 9в. (1) Началникът на Националното управление по горите назначава директорите на държавните дивечовъдни станции за срок 5 години и сключва с тях договори за управление.
               (2) Началникът на Националното управление по горите освобождава преди изтичането на срока директор на Държавна дивечовъдна станция, който:
1. нарушава условията, предвидени в договора за управление;
2. е подал писмено заявление за освобождаване;
3. е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца.
               (3) Началникът на Националното управление по горите:
1. утвърждава годишния финансов план на държавните дивечовъдни станции;
2. утвърждава структурата, щатното разписание на длъжностите и средствата за работна заплата на държавните дивечовъдни станции в съответствие с годишния финансов план;
3. съгласува годишния счетоводен отчет на държавните дивечовъдни станции и го предлага за утвърждаване от министъра на земеделието и горите;
4. назначава дипломиран експерт-счетоводител или одиторско предприятие за заверка на годишния счетоводен отчет;
5. предлага на министъра на земеделието и горите решения за разпореждане с дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти;
6. предлага на министъра на земеделието и горите предприемане на действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост;
7. взема решения за ползване на кредити;
8. назначава проверки на дейността на държавните дивечовъдни станции;
9. взема решения за бракуване на дълготрайни материални активи, стопанисвани от държавните дивечовъдни станции;
10. упражнява контрол по спазването на нормативните актове и финансовата дисциплина в държавните дивечовъдни станции;
11. изпълнява и други функции, свързани с управлението на държавните дивечовъдни станции в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
По този текст има предложение на господин Ляков, което частично не е прието.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 9 на вносителя, подкрепен от комисията, който става § 8.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
Моля да докладвате § 10 и § 11 едновременно, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя. Параграф 10 става § 9 със следния текст:
“§ 9. Създава се чл. 9г:
“Чл. 9г. (1) Директорът на Държавната дивечовъдна станция:
1. представлява дивечовъдната станция пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;
2. осъществява оперативното ръководство на Държавната дивечовъдна станция;
3. сключва договори за дейностите, извършвани от Държавната дивечовъдна станция;
4. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в Държавната дивечовъдна станция;
5. изготвя и представя за съгласуване от началника на Националното управление по горите годишния счетоводен отчет;
6. изготвя и представя на началника на Националното управление по горите годишен доклад за дейността на Държавната дивечовъдна станция;
7. прави предложение до началника на Националното управление по горите за бракуване на дълготрайни материални активи;
8. взема решения за отдаване под наем на движими вещи, стопанисвани от Държавната дивечовъдна станция.
              (2) Директорът на Държавната дивечовъдна станция може да делегира част от правомощията си по ал. 1 на други нейни служители.”
По § 11 има направено предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Пламен Моллов и Расим Муса, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
“§ 10. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. Министърът на земеделието и горите по предложение на началника на Националното управление по горите със заповед обособява:
1. дивечовъдните участъци и определя районите им в границите на държавните лесничейства;
2. бази за интензивно стопанисване на дивеча по предложение на лицата, които го стопанисват и без да са налице условията по чл. 7, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Има ли изказвания по § 10 и 11 на вносителя? Няма.
Гласуваме ги ан блок с нова номерация § 9 и § 10.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 12 има няколко предложения от народните представители Ляков, Костов, Моллов и Муса, и Кушлев, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме отпадането на § 12, подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 7.
Параграфът отпада.
 
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 13 има предложение от народните представители Васил Паница и Веселин Черкезов, което беше оттеглено на заседанието на Комисията по земеделието и горите.
Има предложения от народните представители Владислав Костов и от Пламен Моллов и Расим Муса, които бяха подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 13, който става § 11:
“§ 11. Член 11 се изменя така:
“Чл. 11. В гори и земи от горския фонд, върху които е учредено право на ползване на научни институти и висши училища, чиято научна и образователна дейност е свързана с горското и ловното стопанство могат да се обособят дивечовъдни участъци по реда на чл. 10 и бази за интензивно стопанисване на дивеча”.
По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя на законопроекта и той гласи следното:
“§ 14. В чл. 12 ал. 1 се изменя така:
“(1) На територията на един или повече ловностопански райони с общи граници могат да се обособяват развъдници за определен период. В тях се провеждат планираните ловностопански мероприятия, без да се ловува, с изключение на хищници.”
Параграф 15 също е подкрепен от комисията с текста на вносителя на законопроекта и той гласи:
“§ 15. В чл. 13 ал. 1 се изменя така:
“(1) За ловностопанските райони се изработват ловноустройствени проекти, съгласно издадени от министъра на земеделието и горите наредби за:
1. устройството на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони;
2. бонитиране на дивечовите местообитания;
3. таксиране на дивеча”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по текстовете на тези три параграфа? Няма.
Гласуваме § 13, 14 и 15 ан блок.
Гласували 115 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 5.
Параграфите са приети.
Продължаваме с § 16, 17, 18, 19 и 20, включително.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 16 има направени предложения от народните представители Владислав Костов, Пламен Моллов и Расим Муса, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 16, който става § 14:
“§ 14. В чл. 15, ал. 2 се изменя така:
“(2) Министърът на земеделието и горите определя със заповед състава на Ловния съвет. Председател на Ловния съвет е ресорният заместник-министър на земеделието и горите”.
Параграф 17 става § 15, а текстът на вносителя на законопроекта гласи:
“§ 17. В чл. 16 ал. 1 се изменя така:
“(1) Регионалните управления на горите осъществяват дейностите по чл. 14 в определените им райони на дейност с изключение на районите на дейност на държавните дивечовъдни станции, в които осъществяват дейности, свързани с охраната на дивеча, както и контрол по изпълнението на лесо- и ловоустройствените проекти”.
За § 18 текстът на вносителя на законопроекта гласи:
“§ 18. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “държавните лесничейства” се добавя “и държавните дивечовъдни станции”.
2. В ал. 3 след думите “държавното лесничейство” се добавя “или държавната дивечовъдна станция”.”
Този параграф става § 15.
По § 19 от законопроекта на вносителя има направено предложение от народния представител Стоян Кушлев, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става  § 17, със следния текст:
“§ 19. В чл. 22 ал. 1 се изменя така:
“(1) Право на лов имат пълнолетни български граждани, положили успешно теоретичен и практически изпит по темите: дивечознание; ловно законодателство; дивечоразвъждане, стопанисване, ползване и опазване на дивеча; начини, методи и средства за ловуване; оръжиезнание и ловна стрелба; ловна кинология; болести по дивеча; оказване на първа медицинска помощ. Изпитът се полага пред комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието и горите или на упълномощено от него длъжностно лице.”
По § 20 има направени предложения от народните представители Владислав Костов и на народните представители Пламен Моллов и Расим Муса, които са подкрепени от комисията и тя предлага следната редакция на § 20, който става § 18:
“§ 18. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Билетът за лов се издава от Държавното лесничейство или Държавната дивечовъдна станция, в чийто район на дейност е постоянният адрес на лицето, придобило право на лов след представяне на удостоверение по чл. 22, ал. 2. Билетът за лов е по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите и се заверява всяка календарна година в съответното държавно лесничейство или държавна дивечовъдна станция при условия и ред, определени с Правилника за прилагане на закона.”
2. В ал. 5 след думите “държавните лесничейства” се добавя “и държавните дивечовъдни станции”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да прочетете и текста на § 21, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 21 има направени предложения от народните представители Васил Паница и Веселин Черкезов, от Васил Калинов, от Стоян Кушлев, от Пламен Моллов и Расим Муса.
Предложенията на господата Паница и Черкезов, Калинов и Кушлев, са подкрепени от комисията. Предложението на Пламен Моллов и Расим Муса беше оттеглено по време на заседанието, след което комисията предлага следната редакция на § 21, който става § 19:
“§ 19. В чл. 28 ал. 1 се изменя така:
“(1) Редът и начинът за придобиване на право на лов, на подборно ловуване и на ловни водачи се определят с Правилника за прилагането на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказване по тези параграфи с номера от 16 до 21 на вносителя.
Няма желаещи.
Гласуваме ги ан блок в новата им номерация – от § 14 до § 19, съответно.
Гласували 118 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 9.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 22 има предложение от народния представител Панайот Ляков в следния смисъл:
В § 22, ал. 1 след думата “лов” се добавя “могат да”, като текстът продължава: “В § 22, в чл. 29 ал. 2 отпада. Алинея 3 и 4 стават ал. 2 и 3."
Комисията не подкрепя предложението.
Има и друго предложение по същия параграф, направено от народния представител Стоян Кушлев, което е подкрепено от комисията по принцип, след което комисията предлага следната редакция на § 22, който става § 20:
“§ 20. Член 29 се изменя така:
“Чл. 29. (1) Български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловна дружина с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район.
               (2) Максималният брой на ловците на територията на едно държавно лесничейство или държавна дивечовъдна станция се определя със заповед на министъра на земеделието и горите, въз основа на препоръчителна норма за ловна площ от 75 ха за един ловец и съобразена със състоянието на дивеча и броя на ловците.
               (3) За сформирането на ловна дружина са необходими най-малко 20 ловци.
               (4) Ловните дружини се регистрират в държавното лесничейство, съответно в държавната дивечовъдна станция.
               (5) Регистрацията по ал. 4 се извършва след подаване на заявление, към което се прилагат:
1. списък на членовете на дружината;
2. протокол от събрание на дружината.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има изказване по § 22.
Господин Ляков, имате думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Ако за първото предложение съм искал да подчертая, че образуването на една ловна дружина все пак трябва да бъде доброволен акт на хората, които решават да се сдружат и може би не е чак толкова важно дали ще бъде “могат да” или ще остане в императивната форма в новия текст, но много ми е интересно как ще бъде защитено предложението за най-малко 20 ловци.
  
На какво се основава това число 20? Ако в този ловностопански район има 19 ловци, значи ли това, че те не могат да образуват дружина? Не могат ли да бъдат 15 или 12? Кой е избрал това число да бъде 20?
Моля вносителите по някакъв начин да защитят това число, защото иначе то увисва във въздуха.
Оттеглям предложението си по първата част, но държа за втората част. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте, господин Паница, по този параграф.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги, чл. 29, ал. 1 е позитивна промяна в закона, защото премахва тъй наречената утопична категория на свободни ловци. Искам да се мотивирам защо подкрепям този текст.
Вижте, това е германският ловен закон. (Показва копие от него на залата.) В него чл. 1, § 1, се казва:
“С правото на лов е неразривно свързано задължението за стопанисване на дивеча”. Аз искам да попитам тези, които бяха свободни ловци в продължение на една година, как са стопанисвали дивеча?
Второ основание. На всеки е предоставено правото да избира дружина на територията на цялата страна и сдружение също на територията на цялата страна.
Третата причина, поради която подкрепям този член, е, че до момента за една година от така наречените свободни ловци, които ловуваха съвсем свободно из цялата страна, не е прибран нито един лев. С абсолютна сигурност мога да кажа, че това важи за Регионалното управление на горите – Пловдив. Имам потвърждение от съответния началник. Вероятно това се отнася и за цялата страна. Пари, събрани от масово ловуващи ловци, няма. Някои по-заможни, които са ловували в големите стопанства, може да са дали някой лев, но от територията на дружините, някой да е дал пари – такова чудо няма. Затова подкрепям този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, аз споделям изказването на колегата Ляков. Винаги в едно законодателство, когато се слага точна бройка, примерно числото 20 или числото 19, създаваме излишни проблеми на хората, записвайки такива числа. Разбирам мотивите на вносителя за по-добри дружинки, по-големи, по-организирани, които да могат да се справят и да поддържат своя ловностопански район. От друга страна не споделям, че числото 20 е най-доброто число, където трябва да сложим ограничение.
Второ, в този текст вкарваме една препоръка към министъра от гледище на това колко хектара трябва да има, за да може да съществува тази дружинка, тоест препоръчително даваме 75 ха като мярка за един ловец.
Сигурен съм, че практиката ще покаже парадоксите на такива текстове, измислени набързо в комисията, поради което не мога да подкрепя този текст от гледище на това, че съм сигурен, че след време ще правим корекции именно в този текст.
Считам, че текстовете в предишния закон даваха възможност на онази доброволност и същевременно взаимна отговорност на ловците да се сдружават. Създавайки и опитвайки се да създаваме постоянен ред по отношение на това сдружаване, ние ще създадем допълнителни проблеми на самите дружинки.
Затова считам, че текстовете, които бяха много спорни в комисията и в края на краищата надделяха с много малко мнозинство, не трябва да бъдат приети, а текстът, който господин Ляков предлага, е по-добър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Други изказвания? Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, в предложения § 22 се съдържат редица рестрикции. Аз вземам думата, за да подкрепя текста на вносителя, както е подкрепен и от Комисията по земеделието и горите, защото бих искал да подчертая, а и това е важно, че според мен и според нас рестрикциите в един закон следва да са функция на характера на дейността. Явно е, че в случая говорим за една специфична дейност, каквато е тази по лова и опазването на дивеча. Съвсем допустимо е в такъв закон, който има за цел да регулира такава специфична дейност, да бъдат заложени определени рестрикции.
Няма да повтарям аргументите, изказани от господин Паница в подкрепа на изменението, което ни се предлага в ал. 1 на чл. 29 от действащия закон, защото в Комисията по земеделието и горите имаше много продължителни дебати. Доволен съм, че комисията в крайна сметка узря до необходимостта да подкрепи текста на вносителя.
Що се отнася до числото 20, проблемът, който поставя господин Ляков, е принципен. Няма как да се обоснове точно числото 20, господин Ляков. Със същото основание можем да обосновем числата 21, 22, 18, 19. Смятам, че трябва да се фиксира определено число като изискване за необходим брой ловци за сформиране на ловна дружина, защото ако няма такова число, господин Кушлев, ние можем да отидем и до другата крайност - да имаме ловна дружина с 5 души. 
Ако вникнем във функциите, които възлагаме на ловните дружини с този закон, ще видим, че не е възможно част от тези функции да могат да се изпълняват с по-малко на брой ловци, членуващи в съответната ловна дружина, защото тя е задължена да организира редица ловни мероприятия като отстрелване на вреден дивеч, редица мероприятия по размножаване на дивеча, по опазването на дивеча при тежки природни условия, по храненето и т.н. Така че едно подобно число е повече от необходимо и аз мисля, че числото 20, което ни се предлага от вносителя и което предложение се подкрепя от Националното сдружение на ловците в България и от ловците като цяло, е по-скоро резултат от опита, от практиката, наложила се през дългите години на организиран лов в България.
Така че предлагам пленарната зала да подкрепи текста на вносителя.

По § 22 обаче има още едно предложение, което е направено от господин Кушлев – максималният брой на ловците на територията на едно държавно лесничейство да се определя от нормата за ловна площ от 75 ха за 1 ловец. Отново сме в логиката на рестрикциите. Тук вече аз искам да изкажа известни резерви, уважаеми господин Кушлев.
Ако това предложение се приеме така, както Вие го предлагате, би било коректно да се придружи с редица други разгърнати предложения, които да правят невъзможно съществуването на ловци като Лютви Местан например. Аз съм ловец от три години и ви казвам, че съм фиктивен ловец, нямам нито един излет. Нямам още и пушка. Минал съм курсовете, но не ми е останало време. Нарочно ви давам краен пример. Аз заемам място. Въведем ли тази рестрикция, това ограничение от минимум 75 ха за един ловец, то аз или трябва да бъда задължен с последващи текстове активно да изпълнявам задълженията си на ловец, или да нямам право да бъда такъв. Защото ще бъде коректно. В противен случай, когато се изпълни квотата за страната като цяло, този, който е ловец по призвание и би изпълнил всички свои задължения, ще трябва да чака моята кончина, за да може да се вреди.
От тази гледна точка предлагам дебатът специално по това предложение да продължи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В какъв смисъл да продължи? Дебатът не е прекъсван. Да приемем ли, че Вашето предложение беше за продължаване на дебата, или за отпадане на ал. 2? Защото ако се махне цифрата 75, то отпада целият смисъл на алинеята. 
За реплика има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Аз мисля, че този закон можем да го наречем Закон за рестрикциите на българските граждани – как да не стават ловци, използвайки именно думите на господин Местан.
Първо, вече не може да има неорганизирани ловци. Второ, слагаме бройка 20. Аз бих казал, че една дружинка може да бъде от 12 души, стига да са добри ловци, стига да имат необходимата физическа издръжливост и голямото желание да работят като дружинка по отношение на опазване, развитие и стопанисване на дивеча. 
На това отгоре – тук подкрепям вече господин Местан – още едно ограничение: 75 ха. И трето ограничение – в едно село един ловностопански район. 
Е какво става сега? Като започнем да ги изброяваме едно по едно и ще го кръстим закон за рестрикциите – как да не стават българските граждани ловци. Защото по-нататък има и други такива утежняващи текстове – как други, освен тези, които в момента са ловци, няма да могат да стават ловци. 
Обръщам се към вас, господа, дайте да помислим малко и да премахнем някои от тези критерии, особено това за 75 ха. Аз разбирам желанието на господин Кушлев да има един норматив, в който да се движи съотношението дивеч – ловец, но в края на краищата не може пет неща, които си противоречат едно на друго, да ги заложим в един закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвате само съображения ли? 
МОНЬО ХРИСТОВ: Не, предлагам да отпадне ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре.
Госпожо Манева, заповядайте, имате думата за втора реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Местан, нека да не забравяме, че Законът е за лова и за опазване на дивеча. Тази територия е препоръчителна единствено от гледна точка на опазване на дивеча. В закона има може би само три текста, които слагат ограничение върху този кръвожаден спорт. Най-накрая, става дума за въоръжени хора, които убиват животни. Значи трябва да има максимално ограничение, за да не лишим държавата си в най-скоро време изобщо от дивеч, както е тръгнало. 
Този спор се води доста продължително в комисията и се предложи един компромисен текст, който удовлетворява всички. Става дума за препоръчителни мерки. Всичко е в ръцете на министъра. В зависимост от района, в зависимост от състоянието на дивеча той ще определя и препоръчителната площ. Така че мисля, че е безсмислено отново да спорим върху този текст, след като след продължителни дебати беше намерено най-доброто решение. 
Аз предлагам текстът да бъде подкрепен такъв, какъвто е предложен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Господин Местан, заповядайте за дуплика. 
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Изправени сме пред нещо много интересно, което красноречието на господин Гиньо Ганев определя като така наречените “инцидентни коалиции по конкретни въпроси”. Бяхме свидетели как народни представители от една и съща парламентарна група застъпват доста по-различни позиции по тези предложения, които дебатираме. И това е много добре. На мен ми бяха направени две реплики от Парламентарната група на ОДС, които са противоположни по своята същност. В това също няма нищо лошо. 
Когато аз говоря за рестрикциите, господин Христов, използвам определението необходими рестрикции с оглед на характера на дейността, която се опитваме да регулираме. Определено смятам, че са необходими и благодаря за подкрепата, която получаваме и от госпожа Манева. 
Що се отнася до резервите, които изразих във връзка с ограничението за максимална площ от 75 ха за един ловец, аз мисля, че обосновах достатъчно ясно мотивите, поради които имам резерви към това вече ограничение. Но въпросът вече е на гласуване в пленарната зала. Струва ми се, че при това положение ние трябва да гласуваме поотделно тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще гласуваме предложението по ал. 2 отделно, тъй като в залата се появи предложение за отпадането й.
Благодаря, господин Местан.
Господин Костов, заповядайте, имате думата за изказване.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че текстът, който се предлага от комисията, беше продиктуван от необходимостта да се разшири съществуващият законов текст. Защото при създаването на дружините, първо, никъде не беше указано тези дружини къде ще бъдат регистрирани, как ще съществуват в правния мир, защото те не са нито сдружения с нестопанска цел, нито се регистрират по Търговския закон. И затова в алинеи 4 и 5 съвсем правилно се посочва къде ще бъдат регистрирани ловните дружинки, а именно в държавните лесничейства. След това те си образуват сдружения, сдруженията образуват Национално сдружение и т.н., и т.н. Това ще го разглеждаме в следващите параграфи на законопроекта.
Смятам, че предложението на господин Кушлев беше разисквано много подробно в комисията и действително се оказа, че  едно фиксиране на 75 хектара ловна площ норма за един ловец е мярка, която не може да бъде въведена за цялата територия на страната. Затова мисля, че правилно беше възприет текстът, че това е една препоръчителна норма, тя не е фиксирана, тя не е закована. Освен това със заповед на министъра, когато се събере ловният съвет, когато се съберат умните по отношение на лова, те ще кажат в кой район каква ловна площ се пада в зависимост и от състоянието на дивеча, не само неговото преследване и убиване, а и неговото възпроизводство, което е не по-малко важно, господин Местан.
Що се отнася до прословутата ал. 3, това заковаване на 20 човека според мен е една противоконституционна норма, която противоречи на свободното сдружаване на гражданите в Република България. Не можем да  заковем, могат да бъдат и 15, могат да бъдат и 25 – това ще си решат самите ловци в съответното село,  а не ние тук много умните да им казваме да бъдат 20 души.
Моето процедурно предложение, госпожо председател, е ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря, господин Костов.
Господин Кюркчиев,  заповядайте.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Някои хора в тази зала,  а и хора извън тази зала, искат в България ловът да не бъде организиран. Но той е организиран, ловът в България се казва организиран лов. Целият закон може да приключи само с един член – чл. 1, в който да запишем, че в България ловът не е организиран. И оттам нататък няма нужда да пишем никакви други членове – нито хектари, нито бройки,  нито нищо! Пишем чл. 1 и това ще бъде единственият закон в страната само с един член:  ловът в България е неорганизиран. Довиждане! Това е. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Господин Кушлев, заповядайте.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Действително § 29 предизвика дискусия сред вас и тези проблеми са дискусионни, защото са решени по различен начин в различните държави в Европа. Струва ми се, че като страна, която е направила своя цивилизационен избор да бъде член на Европейския съюз, ние трябва да се ръководим от онези разрешения, които са дадени в защита на дивеча в Европейския съюз и у нас и същевременно да следваме определени традиции, които са характерни за нашата страна.
Искам да взема отношение главно по два проблема. Първият от тях е по площта, тоест лимитирането на броя на ловците в страната в зависимост от размера на ловната площ. Колеги,  има два принципа, върху които се изгражда организацията на ловното стопанство и съотношението ловци – площ.  В някои страни, като Италия,  Франция и други съществува неограничен брой ловци. Примерно в Италия има 3 млн. и 600 хил. ловци при 50 млн. население, но там се стреля и по врабчета, стреля се и по пеперуди. С това искам да ви кажа в какво състояние са дивечовите запаси в Италия,  но италианците имат възможност да ловуват в други страни. Освен това те постоянно внасят дивеч, много дивеч внасят и от нас,  и от Румъния. Тоест чрез внос на дивеч се попълват дивечовите запаси – нещо, което ние  никога не можем да си позволим, сами разбирате по какви причини.
Другият принцип е лимитиране броя на ловците спрямо ловната площ. Моето предложение беше да се върнем към този принцип, който дълги години служеше като основа за съотношение брой на ловци и територия при организацията на ловното стопанство, само че нормата беше по-висока – 110 хектара на ловец. Нека си припомним, че именно при тази норма и при този ред беше постигнат възходът на българското ловно стопанство и ние се наредихме в челните  редици на страните с високоразвито ловно стопанство.
Освен това много ви моля да имаме предвид, че нас ни наблюдават и неправителствените екологични организации. Голям брой техни представители дойдоха при мен и възразиха срещу отпадането на принципа за лимитиране броя на  ловците спрямо площта. Нека имаме предвид, че в Европа даже се развива едно движение "Антишас", аз винаги съм бил противник на това движение като организиран ловец с близо 40-годишен стаж, но трябва да следим и тези тенденции и да удовлетворим исканията на огромния брой неправителствени екологични организации, които искат да възприемем принципа на  лимитиране на площта. Предложил съм 75 хектара, защото тази е най-ниската площ съотношение  ловец – размер на площта в Европейския съюз. Такава е площта в Австрия. В Германия е 110 хектара, в други страни е 150 хектара. Но ние като брой на населението сме горе-долу колкото австрийците, територията ни е приблизително същата,  имаме един и същи модел в ловното стопанство, тази е най-приемливата  норма.  Аз приех и предложението в комисията тази норма засега да бъде препоръчителна и да дадем възможност на министъра там, където съществуват по-високи дивечови запаси,  той да прецени и съответно да се отиде към по-ниска норма, но това трябва да става, когато съществуват обективните условия на по-висок дивечов запас върху определена територия. Но ние в бъдеще ще се стремим към тази норма, това трябва да си го кажем ясно и определено. Затова намирам за удачно преминаването върху принципа лимитиране броя на ловците съобразно ловната територия на страната. От екологична гледна точка това е не само  полезно, но и то просто е необходимо и наложително.
По втория въпрос, който се дискутира тук – броя на ловците в една дружина. Колеги,  винаги броят на ловците в дружината е бил лимитиран, само че не в закона, а в устава на националната организация или на Българската ловна организация "Сокол". В миналото тази норма е била по-ниска – 10 ловци в една дружина минимален брой. Тоест, дружина се създава, ако съществуват 10 ловци, които са решили да се сдружат.
Какво показва практиката?  Все пак аз ви моля да се съобразите с моето мнение, защото повече от 40 години съм ловностопански деец. В момента съществуват около 3 хил. дружни на 120 хил. ловци. Имаме средна норма 40 ловци в дружина. Разбира се, има и по 150, и по 200 души в една дружина, има и по 10 души. Оказа се, че тези дружини, които са под нормата 20, които са 10 – 12, кретат на опашката на ловното движение, уважаеми колеги! Тук вече съм съгласен с аргументите на господин Местан, те не могат да изпълняват задълженията си, които законът им възлага, особено по организирането на регулирането на хищниците.
За да се организира една хайка, както законът предвижда, това е вече мероприятие на държавното лесничейство, тоест организирано мероприятие на държавната власт, са необходими поне 20 души, а това става обикновено с 40-50 души, тоест най-малко две дружини от два съседни района могат да го правят. 
Същото се отнася и до подхранването на дивеча. Не могат 8-9-10 души в трудни зимни условия да организират върху една територия от площ 3500 ха подхранването на дивеча. Просто е невъзможно. Ние се ръководим именно от тези съображения. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кушлев, не забелязахте ли, че времето Ви изтече и Ви дадох три пъти звуков сигнал?
СТОЯН КУШЛЕВ: Още един аргумент. Уважаеми колеги, правото на лов не е конституционно право. Правото на сдружаване е гарантирано в чл. 4 на Конституцията. Правото на лов е едно ограничено от закона право. Ние сега тук с гласуването на закона ще определим условията, при които то може да се осъществява и да се реализира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по този текст има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков, подкрепено от господин Костов, от господин Христов, а и на господин Местан горе-долу в този смисъл беше предложението, за отпадане на ал. 2 на чл. 29, която фиксира тези 75 ха като ограничител на ловна норма, препоръчителна.
Гласували 185 народни представители: за 39, против 146, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Костов за отпадане на ал. 3 на същия член, който фиксира 20 ловци, необходими за сформиране на ловна дружина.
Гласували 175 народни представители: за 63, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 22 в редакцията, предложена от комисията, който става § 20.
Гласували 176 народни представители: за 154, против 3, въздържали се 19.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 23 има предложение от народния представител Радослав Илиевски, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народния представител Васил Калинов, което беше оттеглено по време на заседанието на комисията.
Има предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Пламен Моллов и Расим Муса, което е подкрепено от комисията.
Неподкрепеното предложение на господин Илиевски гласи:
“В чл. 30 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Членският състав на ловното сдружение е между 500 и 1500 организирани ловци.”
Комисията предлага следната редакция на § 23, който става § 21:
“§ 21. Член 30 се изменя така:
“Чл. 30. (1) Лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини със съседни ловностопански райони, учредяват ловно сдружение с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча.
	(2) Ловното сдружение ръководи и организира дейността на дружините по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча върху предоставените им ловностопански райони.
	(3) Ловното сдружение представлява и защитава интересите на ловците, сдружени при условията и по реда на чл. 29, пред съответните държавни и общински органи.
	(4) Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Изказвания по този параграф има ли?
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ) Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, господин министър! Аз частично оттеглих предложението си за горната граница, но то е водено от идеята за нормална ловностопанска дейност на сдруженията. Ние в момента сме свидетели на парадокси, където имаме ловни сдружения, съставени от две или три дружинки, и ненаброяващи повече от 70-80 човека. Смятайте, че тези сдружения не само че не водят ловностопанска дейност, а те са едни сдружения за изтребване на дивеча, а не за неговата охрана и възпроизводство.
Тъй като в комисията тогава тази редакция, която сега ни предложи председателят на комисията, не беше направена, аз поддържах до последно долната граница от 500 човека на едно ловно сдружение. В момента оттеглям своето предложение и подкрепям предложението, направено от господин Моллов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Други изказвания по този параграф има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 23, който става § 21 в редакцията на комисията.
Гласували 160 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 24 има предложение от народния представител Панайот Ляков, което е подкрепено от комисията в първата му част, а именно: в § 24, чл. 31, ал. 1 след числото “30” се добавят думите “могат да” и текстът продължава.
Има предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Стоян Кушлев, което беше оттеглено в едната му част, а в другата остана в смисъл: 
В чл. 31 ал. 1 да добие следната редакция:
“(1) Ловните сдружения по чл. 30 учредяват на доброволен принцип регионални и национално ловно сдружение.”
Комисията предлага следната редакция на § 24, който става § 22:
“§ 22. Член 31 се изменя така:
“Чл. 31. (1) Ловните сдружения по чл. 30, ал. 4 могат да учредяват на доброволен принцип регионални и национално ловно сдружение.
	(2) Национално ловно сдружение е това сдружение, което обединява ловни сдружения, в които броят на членуващите ловци е повече от половината от общия брой на регистрираните в страната лица, придобили право на лов.
	(3) Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
	(4) Националното ловно сдружение представлява ловците, сдружени при условията на ал. 2 и защитава техните интереси на национално и международно равнище, както и осъществява дейности във връзка с обучението, повишаване на ловната култура на своите членове, популяризиране на ловния спорт, съдействие за запазване на екосистемите и обогатяване на дивечовите запаси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст има ли?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте отпадането на ал. 2, което не е подкрепено.
Други изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 24 на вносителя, който става § 22 в редакцията на комисията.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част на нашето пленарно заседание.
Господин Моллов, заповядайте. Продължаваме с § 25, чл. 32.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 25 има направено предложение от народния представител Панайот Ляков – чл. 32 да се измени така:
“Чл. 32. Лицата по чл. 30, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 не могат да учредяват и/или да участват в търговски дружества”.
Комисията не подкрепя предложението.
Направено е предложение от народния представител Васил Калинов, което беше оттеглено.
Има друго предложение от народния представител Владислав Костов, което не е подкрепено от комисията. То се отнася до чл. 32, който да се измени по следния начин:
“Чл. 32. (1) Ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 подпомагат Министерството на земеделието и горите при организацията и управлението на ловното стопанство.
               (2) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и/или да участват в търговски дружества.”
Предложение от народния представител Стоян Кушлев, което   комисията подкрепя по принцип и предлага следната редакция на     § 25, който става § 23:
“§ 23. Член 32 се изменя така:
“Чл. 32. (1) Лицата по чл. 30, ал. 4 и чл. 31, ал. 3 не могат да участват в търговски дружества и в други лица, регистрирани по Търговския закон.
               (2) Лицата по чл. 30, ал. 4 и чл. 31, ал. 3 могат да учредяват търговски дружества без право на непарична вноска в тях. Реализираната печалба от дейността на търговските дружества се разпределя за постигане на определените в устава цели на ловното сдружение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля народните представители да заемат своите места.
Благодаря Ви, господин Моллов.
Има направено предложение от господин Панайот Ляков.
Господин Ляков, искате ли думата, или да го подложа на гласуване?
Има предложение от народния представител господин Ляков, комисията не го подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на господин Панайот Ляков.
Гласували 169 народни представители: за 26, против 136, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Панайот Ляков в § 25 чл. 32 не се приема.
Има направено предложение от народния представител Васил Калинов по същия параграф, което е оттеглено.
Има направено предложение от народния представител Владислав Костов, така както беше представено от председателя на комисията господин Моллов.
Господин Костов, желаете ли думата?
Заповядайте, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз ще направя предложение, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като правя уговорката, че ще приема при това положение текста на комисията, за отпадане в ал. 2 на чл. 32 на думите “чл. 31, ал. 2” и ще се аргументирам за какво става въпрос.
Лицата по чл. 31, ал. 2 – това е Националното ловно сдружение. С гласуването само на предишния текст на чл. 31 и изменението на чл. 31, ние приехме, че Националното ловно сдружение е определен, особен тип сдружение, създадено, първо, на доброволен принцип, второ, от местните ловни сдружения, че то има представителни функции и организира за своите членове дейности по обучението им като ловци, повишаване на ловната им култура, популяризирането на ловния спорт и дори в по-предишния член приехме, че съдейства на Министерството на земеделието и горите в организацията на ловното стопанство. 
Ние приехме освен това и нещо друго в този законопроект, че стопанисването на дивеча в ловностопанските райони ще бъде при лицата, които непосредствено се грижат за дивеча и участват в осъществяването на ловностопанската дейност, а това именно са самите ловци, обединени в ловни дружини и техните местни ловни сдружения, за които говорихме с по-предния член. Те могат да учредяват търговски дружества, те са именно лицата по чл. 30, ал. 4, които да подпомогнат тяхната непосредствена ловностопанска дейност и целите, записани в устава им. Фактически там се извършва тази ловностопанска дейност, от самите местни сдружения, където са ловците, където са ловностопанските райони и където в края на краищата е дивечът! Дивечът не се разхожда по улица “Витоша”, а в горите и в ловностопанските райони! И там е редно те да си имат правото да си създават, да учредяват търговски дружества, за да могат да осъществят тази стопанска дейност и да реализират продукцията от нея, което е разумно!
Опитът с този чл. 31, ал. 2, който е вмъкнат в ал. 2 на чл. 32, отново да се превърне Националното ловно сдружение едва ли не в търговско дружество, на практика търговско предприятие, неминуемо ще го отклони от непосредствените му цели и задачи, които са изброени в чл. 31, ал. 4. Разбира се, и да се заобиколи Законът за лицата с нестопанска цел.
На практика да се създаде едно холдингово предприятие с неограничен периметър на действие. Дори може да има хотелиерски дейности, ресторантьорство и така нататък, което няма нищо общо с ловностопанската дейност. Или с други думи, отново да възкресим едни рецидиви от недалечното минало. Принципът – стопанската дейност при ловците, трябва да се спази. Затова аз искам Националното ловно сдружение да запази своите идеални организационни и представителни функции и съдействие заедно с Министерството на земеделието в тази област. Да не се превръща в стопанско обединение, което, разбира се, може да се осъществи, само ако се приеме моето предложение - в текста на § 25 относно чл. 32, ал. 2 да отпаднат думите “чл. 31, ал. 2”.
Това е моето предложение. 
В ал. 2 на чл. 32 да отпаднат думите “чл. 31, ал. 2”, а останалия текст да се запази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Взимам думата, за да подкрепя текста на вносителя по § 25, така както е прецизиран този текст в предложението на Комисията по земеделието и горите. 
Мотиви: България ще бъде единствената страна, ако се приеме предложението на господин Панайот Ляков, която ще забрани стопанска дейност на един нестопански субект, регистриран по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Това е абсолютно недопустимо. Много моля колегите, когато се позовават на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, да правят това коректно, защото българският Закон за юридическите лица с нестопанска цел е един от най-модерните закони в Европа, които уреждат дейността на нестопанските организации. В този закон не само че не се съдържа каквато и да е забрана за осъществяване на стопанска дейност от юридически лица с нестопанска цел, а, напротив, изрично подобно нещо се разрешава.
В Закона за юридическите лица с нестопанска цел има една друга забрана – това е забраната да се разпределя печалба, което означава, че те могат да имат стопански дейности, въз основа на които да формират положителен финансов резултат, но той няма да се превърне в печалба, именно защото няма да се разпределя като дивидент между учредители или членове, а тук даже нямаме и собственици. А този положителен финансов резултат ще се реинвестира обратно в дейности, свързани пряко с идеалните цели на тази организация.
Да се твърди, че стопанската дейност трябва да бъде само долу също няма достатъчно основания, защото определен тип стопански дейности, свързани с опазването и размножаването на дивеча, се нуждаят от национална координация. В този смисъл, това право определено трябва да се признае и на Националното ловно сдружение. 
Уважаеми колеги, именно в духа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, аз предлагам пленарната зала да отхвърли предложението на господин Панайот Ляков и да подкрепи текста на вносителя, подкрепен от комисията, защото текста на вносителя практически се подкрепя от комисията с подобрена редакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Местан, ние гласувахме предложението на господин Ляков и пленарната зала го отхвърли. То мина. 
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз обосновах текста на вносителя. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Местан, естествено е, че съгласно Закона за юридическите лица всички с нестопанска цел имат право на стопанска дейност. Аз не съм казвал, че нямат право на стопанска дейност. Те само не разпределят печалба - юридическите лица. Но тук вече е другият въпрос - за учредяване на търговски дружества. И тъй като те на практика не стопанисват дивеч какво търговско дружество ще образуват? И по този начин съгласно Търговския закон им се дава право да правят съответно печалби и да ги реализират по някакъв начин, който е заложен в устава им и така нататък. 
Затова мисълта ми беше, че там където са ловците, там където е дивечът, и там където фактически се извършва ловностопанската дейност да се разрешава именно създаването на търговски дружества, което да правят самите регионални сдружения или местните сдружения на ловците. Но какви търговски дружества ще прави Националното сдружение, което има представителни функции? Тук отиваме вече да правим пак това, което беше преди – търговско дружество, търговска организация. Именно, за да не опорочаваме, според мен, да си отиде там, където са ловците и където е дивечът, тоест в местните и регионални сдружения, а не в националното. Това бе репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Местан, ако този текст го свържем със следващия – с българските юридически лица, Вие имате голямо основание за това. Тоест защо Националното ловно сдружение да не извършва тази търговска дейност и така нататък. Но аз ви питам: къде ще я извършва и на кого ще бъде конкурент Националното ловно сдружение, ако ние му създадем правата на такова търговско дружество? - На ловните сдружения, които са по места! Това, което се предлага в този текст, аз виждам старото – търговски дружества, ако греша, господин Кушлев ще ме поправи, “Мургаш” и “Сокол”, които да се занимават именно с тази дейност. Не е ли по-добре в случая да оставим дейността наистина на ловните сдружения по места, на регионалните, а да оставим тази функция на Националното ловно сдружение, която сме записали в чл. 31?

Вярно е, в Преходните и заключителни разпоредби ние вкарваме текст, в който им даваме онези права, които са имали преди - да стопанисват две ловни стопанства. И в това няма нищо лошо.
Но иначе какво правим? Създаваме търговски дружества, които търговски дружества… Преди малко защитавах тези дружинки, малки дружинки, какви да бъдат те и т.н. Но обяснете ми каква ще бъде конкуренцията между Националното ловно сдружение и ловните сдружения - регионални и други по места, във връзка със следващите текстове, където става дума за отдаване на конкурс и други на български юридически лица?
Ясно е, че само Националното ловно сдружение ще ги взима. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Местан, заповядайте за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Аз поставях въпроса от гледна точка на общите принципи на нестопанското право. И ще ви кажа само едно изречение. Националното ловно сдружение е отделно юридическо лице. Никой в тази зала не е в състояние да обоснове достатъчно надлежни мотиви, въз основа на които на едно-единствено юридическо лице с нестопанска цел да се забранят стопански дейности или правото да учредява търговски дружества. Това е абсолютно несериозен спор. Не е възможно това да се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, ако трябва да формализирам моята идея, тя може да се конкретизира в следното.
Първо, подкрепям текста на вносителя и не подкрепям направеното предложение да отпадне от § 25, ал. 2 изразът “и чл. 31”. Това е формалното предложение.
Но съдържателното предложение, прав е господин Местан, че както всички други юридически лица, и Националното сдружение на ловците е отделно юридическо лице, но отделно с особени, общи за страната функции, каквито няма нито едно от другите сдружения. Тази политика на устойчиво развитие на дивечовъдното стопанство и фонд на страната трябва да се наблюдава, да се регулира, да се държи тази тенденция. И ние нямаме правото да лишим това отделно юридическо лице с особени и отговорни на територията на цялата страна функции от нещо, което законът му е дал. Още повече че след малко ще дадем право на всички юридически лица по Търговския закон да стопанисват дивеча, а на Националното сдружение на ловците не му даваме право да има действия, ако не сходни, близки до тези, които ще стопанисват. Няма логика. Има нещо скрито. И скритото е, както лисицата, когато не стигне гроздето, казва, че е кисело. Като не може някой да овладее националното сдружение и да го моделира както желае, иска да му съкрати функциите. Не е добра тази политика.
Затова аз ви предлагам да подкрепим текста на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, както съобщи и председателят на комисията, има едно предложение на народния представител Стоян Кушлев по § 25, което комисията подкрепя по принцип.
Моля, гласувайте направеното конкретно предложение от народния представител Владислав Костов в окончателния текст на комисията по § 25, чл. 32, в ал. 2, а именно: “Лицата по чл. 30, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 да отпаднат”.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 27, против 161, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Владислав Костов по § 25 не се приема.
Моля, гласувайте цялостния текст на § 25, така както беше предложен от председателя на комисията, за чл. 32.
Гласували 199 народни представители: за 166, против 6, въздържали се 27.
Параграф 25 и чл. 32 е приет така, както беше докладван от председателя на Комисията по земеделието и горите.
Имате думата за процедура, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин председател, господин министър, колеги! Тъй като приключваме групата въпроси, касаещи Националната ловна организация, и преминаваме към дивечоразвъдните бази, искам да ви върна отново на чл. 23, ал. 30. Ние пропуснахме при гласуването й да гласуваме предложението на Министерския съвет. Гласувахме само това, което е предложение на комисията.
Ето защо правя предложение за прегласуване на § 23, ал. 30, като се подложат на гласуване предложенията на Министерския съвет и на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата председателят на комисията да обясни за какво става реч. Бихте ли го формулирали ясно и точно?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Става дума за това, че както гласувахме текста, предложен от комисията, от чл. 30, ал. 1 отпадна изразът “върху територията на една или няколко съседни общини”, което касае възможността за обединяване на ловните дружини в ловни сдружения на общински принцип.
С така гласувания текст, предложен от комисията, това не се забранява, а се дава възможност Министерство на земеделието и горите по преценка да образува ловни сдружения било то на общински, било то на ловностопански принцип. Това беше становището на комисията, че по този начин се дава по-голяма гъвкавост на закона. И незабранявайки една възможност, даваме възможност тя да се случи, ако се прецени, че това е целесъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи ли това, че имплицитно тук се включва и предложението на вносителя - Министерския съвет?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: На практика, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. На практика, да.
Има думата господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз правя процедурно предложение малко по-внимателно да анализираме предложението, което беше направено от колегата Дъбов за прегласуване на чл. 29. И то не за друго, а защото не мога да се съглася, че текстът, предложен от комисията, съдържа в себе си имплицитно предложението на вносителя Министерски съвет. Това определено не е така, защото то е качествено различен текст. Ако в текста на вносителя става въпрос лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини със съседни ловностопански райони върху територията на една или няколко съседни общини учредяват ловно сдружение, то в предложението на комисията беше без израза “върху територията на една или няколко съседни общини”. И се получава нещо качествено различно. Нека пленарната зала да реши кое от предложенията да подкрепи. Но при положение че има разминаване между предложението на вносителя и предложението на комисията, коректно е да се гласуват и двете предложения поотделно. Това не беше направено в пленарната зала и аз така разбрах процедурното предложение на колегата – да се прегласува, за да се даде шанс да се гласува и предложението на Министерския съвет, защото той е вносител на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте за процедура господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Ние отново трябва да си припомняме нашия правилник, съгласно който се гласува първо заместващият текст. И когато той бъде приет основният текст изобщо не се гласува, защото на негово място идва заместващият текст.
Ако е вярно това, което току-що заяви господин Местан, че между предложението на комисията и текста на вносителя има качествена разлика и е гласуван предложеният от комисията текст, значи това е приетият текст. Въпросът е приключен. И не може ние да приемем един качествено различен текст и след това да приемаме друг текст, който се различава от него. Съвсем ясно е положението, за да губим време с такива истории. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така диктува и правилникът. След като има окончателен текст на комисията, ние не можем отново да гласуваме текста на вносителя.
Заповядайте, проф. Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ):  Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз желаех да се изкажа по същество, ако беше допуснато прегласуване по текста и исках да изложа съображения, които подкрепят текста, предложен от комисията.
Аз ви моля да имате предвид, че на основата на сега действащия закон, който беше приет преди две години, и на основата на чл. 44 от Конституцията, където е казано, че гражданите в страната могат свободно да се сдружават, са образувани над 70 ловни сдружения, които не са на общински принцип. Тоест не съответства сдружение - община. Ако ние приемем подобно ограничение в закона сега и съответно погледнем една от заключителните разпоредби, че всички сдружения трябва да се приведат в съответствие със закона, ние фактически ги поставяме извън закона и те трябва да се обединяват с други сдружения.
Можем ли ние да принудим някого, в случая едно юридическо лице, което е възникнало на основата на правото от Конституцията за сдружаване и на основата на един действащ закон, след това да му въведем една рестрикция, тук се говори много по този въпрос, то да се самоликвидира, да го поставим в условия на самоликвидиране? Законът, по моему, трябва да признае юридическата субектност на всички ловни сдружения, които съществуват в момента. Защото те са създадени на основата на конституционния текст. Нека не забравяме, че Конституцията има и пряко действие. В нея го има правото на свободно сдружаване.
По тези съображения аз предложих да отпадне това условие в предложението на Министерския съвет. И тук съм съгласен с господин Моллов – няма никаква пречка онези сдружения, ние имаме сдружения, които са не в една община, в две общини, те ще се запазят, стига съществуващите в тях ловни сдружения да желаят да членуват в тези сдружения. Тук няма ограничения на броя на сдруженията. Казано е “няколко”, те могат да бъдат и 20, и 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Кушлев. Времето изтече.
За съжаление не можем да поставим на гласуване отново текста на вносителя, както предлагат господин Местан и господин Дъбов, след като вече има гласуван текст, приет от комисията, окончателен текст.
Продължаваме по-нататък, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 26 има направено предложение от народния представител Панайот Ляков, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 26, който става § 24:
“§ 24. Член 34 се изменя така:
“Чл. 34. Дивечът в страната се стопанисва от държавни дивечовъдни станции, държавни лесничейства, лица по чл. 11, ловни сдружения по чл. 30, ал. 4 и от други български юридически лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, д-р Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ):  Господин председател, уважаеми колеги, господин министър! В новопредложения от комисията чл. 34 предлагам следната промяна: текстът “и от други български юридически лица” да отпадне. Член 34 да придобие следния вид:
“Чл. 34. Дивечът в страната се стопанисва от държавни дивечовъдни станции, държавни лесничейства, лица по чл. 11, ловни сдружения по чл. 30, ал. 4.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Кюркчиев.
Имате думата, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Това предложение на господин Ляков, което малко слепешката е прието и е променило цялата редакция на предложението на комисията, беше прието в една недотам работеща и недотам зряла ситуация в цялата комисия. Искам да ви кажа, че след това беше върнато за прегласуване, но кворумът отсъстваше. Ние отново нарушаваме някакви конституционни права на националното сдружение. Защо трябва “чл. 31, ал. 1” да отпадне? Питам! И аз предлагам освен “чл. 30, ал. 4” да се добави и “чл. 31, ал. 1”. Защо лишаваме националното сдружение от стопанисването на дивеча, от неговата реална стопанска дейност. Какво целим от това? Един път в предишните гласувания му даваме права, сега ги ликвидираме.
И аз ще ви помоля да вникнете коректно в текста.
Що се отнася до юридическите лица, мисля компромисно да го оставим като текст в предложението на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата, госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, драги колеги! Първата част от това, което искам да ви кажа, е в синхрон с изказването на колегата Кюркчиев. Тоест, също като него, и аз предлагам в чл. 34 накрая изразът “и от други юридически лица” да отпадне. Свързвам това с казаното преди няколко часа от тази трибуна от министър Паси, който, говорейки за условията, които България трябва да приеме, за да влезе в Европейския съюз, подчерта, че част от националните приоритети трябва да бъдат селско стопанство, ловно стопанство, горско стопанство, дърводобив, туризъм, включително ловен туризъм и т.н.
За да бъде възможно постигането на втория приоритет – ловното стопанство, не трябва да се допусне приемането от парламента на § 26 и § 41, чл. 67, ал. 2 от закона, относно фактическото отдаване под аренда на дивечовъдни участъци.

В този контекст ще дам само два примера. Първият пример касае случая с приватизирането за  60 днешни лева на Стопанско дружество за международен ловен туризъм "Мургаш". То е приватизирано за 60 лв.! Колегите, които са в този бранш, знаят какво означава това и оттук нататък какви пари се взимат. Доходите от него – 9 млн. и 500 хил. долара, ежегодно се внасяха в бюджета до 1990 г.
Вторият пример касае язовирите. Известно е, че арендата, приложена за язовирите, доведе до екологична катастрофа значителна част от тях и в сладководното рибно стопанство, което предизвиква остро нестихващо обществено недоволство. Дивечовъдните участъци, граничещи с държавните дивечовъдни станции, биха осигурили на евентуалните арендатори възможност за безконтролно отстрелване на значителна част от дивеча, отгледан със средства на държавата, при неадекватна такса, чийто очакван размер по тарифа, съгласно Постановление на Министерския съвет № 283, е около 600 хил. лв. За сравнение, само върху 6 на сто от ловната площ до 1990 г. са получавани 9 млн. и 500 хил. долара. Вижда се колко е несъстоятелен и в тази си част предлаганият законопроект. Но причината за това не е некомпетентност, а преднамерено създаване  на условия за ненаказуемо преливане на бюджетни средства в ненаситните арендаторски джобове.
Тъй като аз не съм специалист в тази област, но милея за България и за това малкото, което остана от нея в границите на България да не бъде разграбено, бих искала да ви кажа, че това, което аз току-що прочетох като становище, е подкрепено от двете най-големи синдикални организации КНСБ и "Подкрепа". Становището е подкрепено и от ръководителя на Катедра "Ловно и рибно стопанство" на Лесотехническия университет, от директора на Зоологическия институт и представители на Института по екология, Института за гората, други институти и членове на Общото събрание на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките,  проф. Марко Семов от Софийския университет – член на ръководството на Съюза на ловците и риболовците в България, председателите на неправителствени организации: Национален екологичен клуб,  Балканска екологична федерация, Асоциация на българските еколози, Фондация за защита на дивеча. Аз мисля, че тези неправителствени организации би трябвало да бъдат чути.
Още веднъж призовавам да запазим тези стопанства и  реагирам, изказвам се срещу арендата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   За реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Банкова, моите най-искрени почитания към всички тези неправителствени организации и академически среди, на които се позовахте. По-късно, когато обсъждаме текста на § 28, аз ще направя едно по-цялостно изказване, за да ви уверя, че  няма достатъчно основания да се притесняваме  от възможността и други български юридически лица да могат да стопанисват дивеч. 
Правя Ви реплика, защото се позовахте на изказване днес на господин Паси. За подобни случаи българският народ е казал: нерде Ямбол, нерде Стамбул… (Оживление.) Господин Паси, ако би взел отношение по този въпрос, вероятно ще се позове на европейска практика.
Госпожо Банкова, в Европа правят много ясна разлика между това държавата да бъде изключителен собственик на дивеча и разделят този проблем от проблема кой може да стопанисва този дивеч. Държавата е собственик и ще има своите неотменими задължения, но много по-често стопанисването се извършва по-успешно и от други юридически лица. В изказването си по-нататък ще обоснова тезата си.
Аз знам и също проведох множество разговори с редица неправителствени организации. Чух им страховете. Те се позоваха включително и на негативния опит в Унгария, където дивечът беше изтребен. Но ще видите, че в следващия текст онова, което ни предлага вносителят, не засяга дивеча въобще, не засяга целия ловен район на страната, който е от 10 млн. хектара, а става въпрос за една много малка, ограничена част – 5,57 на сто от цялото ловно стопанство.
Затова предлагам да се приеме текстът на комисията, защото това би обезсмислило дебата по-нататък по § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   Благодаря.
За втора реплика – господин Калинов. Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Според мен не е нормално да търсим или да виждаме и да прилагаме в горското стопанство и по стопанисването въобще на горския фонд различни режими и различни подходи. Ние сме разрешили, от една страна, стопанската дейност в горите и горския фонд, като се започне от дърводобив, лесокултурни мероприятия и пр., да се извършва от други юридически лица. И само за лова искаме да извадим тази дейност. За мен това излиза от логиката, която влагаме в цялото законодателство, което имаме досега, свързано със стопанисването на българския горски фонд. Това, от една страна.
От втора страна, ние не се съобразяваме с един прост факт, свързан с особеностите на българския горски фонд.  В България 85 на сто от горите са държавна собственост. Кажете ми по какъв начин ние ще провокираме и ще търсим влизането на частното като инициатива, като интерес с цел да се създава алтернативност и да се създава възможността за развитие на ловното ни стопанство и въобще на ловното богатство?
Във връзка с това дотолкова, доколкото този текст има пряка връзка със следващите и обуславя, ако щете, следващите текстове, аз категорично смятам, че  е недопустимо ние да ограничаваме частната инициатива и възможността тя да се развива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   Благодаря Ви, господин Калинов.
За трета реплика – доктор Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Виждам, че една група е обхваната от някакъв особен екологичен плам,    който е абсолютно необоснован в случая. 
Искам да ви кажа, че преди две години имаше една препоръка от една английска екологична организация, която препоръчваше – и това стана, за съжаление: ловът на водоплаващ дивеч да се преустановява на 31 януари. А знаете ли как е в Англия? Двадесет и осми февруари! Така че тези екологични препоръки, които са ви дали, се отнасят изглежда само за България. Знаете ли, че във Франция са разрешени гюметата? В България не са разрешени. Те дават препоръките само на нас и не ги изпълняват. За тях важат други закони.
Освен  това искам да ви кажа, че съм сигурен, че министър Дикме не може да издържа по никакъв начин над 100 дивечовъдни участъци. По никакъв начин!  Оставяйки без възможност да дадем на юридически лица да ги стопанисват, тези дивечовъдни участъци ще опустеят поради липса на финансова възможност да се поддържат адекватно. Затова аз също поддържам текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   Благодаря Ви, доктор Паница.
Госпожа Банкова не иска дуплика.
За изказване има думата Моньо Христов, а след това ще чуем заместник-министър Плугчиева от Министерството на земеделието и горите.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. 
Аз преди малко започнах с този текст и ми се струва, че той  наистина предизвиква много дебати, но той предизвиква дебати, защото има една непоследователност в политиката на Министерството на земеделието и горите. Каква е тази непоследователност?
Преди малко господин Калинов говори за горския фонд, за ползването на горите и в предложенията, които Министерството на земеделието и горите внася в този аспект, създава Национална горска компания, която да се занимава с тези дейности. 
В трите предложения има записани текстове, както и по предишния закон, кои могат да бъдат  тези, които да влизат в горите и т.н, тоест има правила на играта. Тук БСП, особено господин Калинов, ни чете едни големи лекции за  професионалистите в горите. Сега същият господин Калинов е загрижен много за това как да развие частната собственост. За какво става дума тук?
Става дума наистина за 100 участъка, които трябва да бъдат раздадени на български юридически лица. Но кои са тези лица? Тоест, регламентирано ли е тези лица ще отговарят ли на някакви условия? Не. Юридическото лице "ЛУКОЙЛ", което се занимава с еди-какво си, ще  вземе еди-къде си. Или еди-кое си ще вземе еди-къде си.
Досега се борехте за Националното ловно сдружение и ловните сдружения да имат права, които да са разписани в тези текстове. Кажете ми как те ще се конкурират с български юридически лица, за които говорите Вие? По никакъв начин! 
Вие искате ли тогава на тази база, на която направихте Закона за горите,  да дадете възможност на ловните дружинки да участват в тези конкурси, където участват ловците, или искате да подарите от 5 до 13 години именно най-добрите станции в страната? Кое желаете? И аз моля много мнозинството от НДСВ да се замисли върху този въпрос. Много да се замисли, защото фактите, които бяха изнесени и за неправителствени организации, и за синдикати, и т.н.,  от данните става ясно следното нещо – или вече предварително е ясно кой какви участъци ще взема и толкова е голям въпроса, че на всяка цена да влязат българските юридически лица. 
Аз виждам, че госпожа Плугчиева е готова с отговора и ще й дам възможност да даде отговора си именно в тази насока, но в края на краищата ние го правим закона за стопанисване, възпроизводство и развитие на лова в България. 
Едно след друго – рестрикции, рестрикции, рестрикции. Сега изведнъж обаче след толкова рестрикции за българските граждани, сега изведнъж голям шанс за българските юридически лица. И аз се замислям върху това, че най-големите активисти, които подкрепят това, са именно господата от  БСП. Не знам как да обоснова тяхното извръщане на 180 градуса, защото, доколкото си спомням, в миналия парламент те имаха съвсем обратната теза – как да опазим от юридическите лица именно ловните стопанства, дивечовъдните станции и т.н., и т.н.
Странни са тези метаморфози, които настъпват. А те настъпват, когато има интереси, така че се обръщам към депутатите от НДСВ да не подкрепят това предложение за юридическите лица и то да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   Благодаря Ви.
Госпожо Плугчиева, заповядайте.
Има думата заместник-министърът на земеделието и горите  госпожа Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми  господин министър! Аз се чувствам поласкана да говоря след изказването на господин Моньо Христов и започвам с фактите.
Господин Христов, бързам да Ви кажа, че законът, за който говорите, както и текстът, за който говорите, беше гласуван  по времето, когато Вие бяхте не само депутат, бяхте в управляващата коалиция, така че в момента първо трябва да започнем с този факт, че няма никакво ново предложение от страна на Министерството на земеделието и горите, респективно на Министерския съвет. Чета дословно чл. 34 от действащия закон, приет с ваше предложение,  с ваше мнозинство. Член 34 казва: 
"Чл. 34. Дивечът в страната се  стопанисва от държавни дивечовъдни станции, от лица по чл. 11, ловни сдуржения по чл. 30 и други български юридически лица."
Какво е последвало от действието  на този закон? Със заповед на министъра на земеделието и горите съответните ловни участъци са били предоставени на държавни горски фирми и  съответно на частни  юридически лица за едногодишен период, господин Христов, и когато такъв ловен участък се предостави за една година на което и да е то – юридическо или физическо лице, обикновена и проста е логиката, че за съжаление нищо друго не може да се направи, освен да се провокира интересът и да се отстреля дивечът, защото няма такъв инвеститор, който за една година да си внесе парите някъде, където знае, че след една година той ще си отиде.
Първо, този факт, че това не е изменение на закона и не е предложение на министерството.
Второ, искам да обясня, че всички тези договори, които бяха сключени за една година и които доведоха наистина до унищожаване на дивеча, всички бяха прекратени, господин Христов. И сега това, което всъщност се предлага, е една ясна, точна процедура с ясни правила, които са залегнали в правилника и те всъщност не са изменени, и те са факт от действието на стария закон с много ясни и точни правила и изисквания към тези, които  могат да кандидатстват.
На Вашата тревога и на въпроса къде пращаме ловците, ако обърнете внимание, пише точно:  български юридически лица. Вие преди малко тук приехте,  че Националното сдружение на ловците и риболовците е българско юридическо лице по българското законодателство като сдружение с нестопанска цел, юридическо лице. Значи, то няма никакви ограничения. Има пълните права, наред с  всички останали юридически лица  да кандидатства. Това е първият аргумент.
По-нататък – става въпрос за една ясна и точна процедура – да се направят конкурси и да се отдават ловните участъци под аренда. И аз благодаря на  народните представители, които си бяха направили труда да се запознаят с предоставената им процедура за условията и реда за кандидатстване, изискванията, които са дадени в пет страници към тези кандидати, съответно изискванията към бизнес плана, който трябва да представят и който трябва да покрива максимално изпълнението на ловностопанските и ловнотехнически мероприятия, предвидени по устройствените проекти.
Благодаря за това, че сте си направили труда да изясните, че ловната  територия на страната е 10 млн. хектара, даже и над 10 млн. От тези 10 млн. хектара 85 на сто се стопанисват от Сдружението на ловците и риболовците. Те нито са ограничени, нито са  стеснени, нито пък посягаме на тази тяхна територия. Става дума за останалите 15 процента, които са в прерогативите и ангажиментите на държавата и от тях 6 процента от тези 15 са обявени в момента за държавни дивечовъдни станции с ангажимента за стопанисване и управление на дивечовите запаси и възстановяване на дивечовите популации, защото за съжаление през последните 12 години има една крайно негативна тенденция на унищожаване на дивеча и на рязко намаляване на дивеча и то на основните ни видове дивеч, като благороден елен,  сърна, муфлон. Единствено при дивата свиня има известно съхраняване на тенденцията за тази година, даже има намаление, така че смисълът е след като 6 процента са запазени под ръководството, под управлението на държавата, където тя се ангажира да съхранява, съответно дивечовите популации, които в същото време са част от биоразнообразието на нашата страна и по Закона за биоразнообразието имаме същите основни ангажименти като министерство, предвиждаме само 5,57 на сто, както господин Местан тук обяви, от тази трибуна, да бъдат предвидени чрез конкурс и да бъдат предоставени под аренда на български юридически лица. И то за период в зависимост от дивеча и от биологията на дивеча, защото когато един човек кандидатства за 13-годишен период и се ангажира със сериозни инвестиции, той си прави добре сметката дали може да си позволи на първата или на втората година да избие дивеча, така че става въпрос за европейска практика.
Трябва  да прекратя изказването. Дават ми сигнал.
Но нека да кажа, че става дума за европейска практика, която се опитваме да внесем за българското ловно стопанство, да ангажираме инвестиции, да подобрим охраната на дивеча и съответно държавата да има възможността да контролира и управлява този процес. 
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
За изказване има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз смятам, че текстът на § 24, отнасящ се до чл. 34, е коректен и точен и го подкрепям в този му вид, изписан така, както го прочете председателят на комисията, без всякакви изменения и допълнения.
Имайки предвид, че още на 26 септември 2000 г., когато дебатирахме и приехме този закон, който днес изменяме, в чл. 34, както посочи госпожа Плугчиева, ние приехме възможността юридически лица да стопанисват не дивечовъдните станции, не ловностопанските райони, а дивечовъдните участъци. Това са едни малки терени, където обикновено трябва сериозно да се намесват юридически лица – било то държава, било ловни сдружения, било други юридически лица, които имат тази възможност, и да рискуват, защото това не е много благодатна работа, не е да правиш покупко-продажба, да правиш търговия, а трябва да развъждаш тази стока – дивеча, трябва да участваш в обогатяване на популациите и т.н. Това иска рискове. Затова още тогава се прие текстът – да бъде разрешено и на всички други юридически лица.
Моля да обърне внимание и на следващия член, който след малко ще разглеждаме, който дообяснява чл. 34. Погледнете по-нататък: “Държавните лесничейства предоставят дивеча в дивечовъдните участъци на български юридически лица, определени със заповед на НУГ дивечовъдни участъци”. Тоест не става въпрос за всичките, а за тези, където държавата изпитва известни затруднения да финансира тази дейност, където тя няма възможност да направи това.
Аз призовавам господин Дикме да каже: има ли възможност, ако му възложи Народното събрание, изцяло да направи това в цялата страна? Ако има, да приемем тогава този текст, но аз лично се съмнявам. Трябва по конкурентен начин да участват и други.
Другата решетка, другото сито е, че освен определяни със заповед кои да са тези дивечовъдни участъци, другото е, че те се отдават на конкурс. Не че на господин Дикме братовчед му иска да вземе този дивечовъден участък, а че това трябва да става чрез конкурс. Извинявайте, че ползвам Вас в примера, но Вие ще издавате заповедите. Друг е въпросът, че ние като народни представители и Вие, господин Дикме, като министър на земеделието и горите, трябва да гледаме този конкурс действително да бъде съгласно Закона за държавната собственост и в него да могат да участват и да го спечелят тези фирми, които могат да свършат тази работа, защото тези участъци се отдават за срок от 5 до 13 години. Това не е малко.
Уважаеми дами и господа народни представители, затова ви предлагам, а моля и уважаемия ми колега господин Христов да се съгласи този текст да се приеме така, както е предложен от комисията, без да се правят каквито и да било добавки, вадения, прибавяния и така да го подкрепим всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Проф. Кушлев, Вие за втори път искате думата по една и съща тема.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ, от място):  Не съм говорил по тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте тогава.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ):  Уважаеми господин председател, аз дълбоко Ви уважавам и Ви моля да ми дадете възможност да изразя и моето становище. Не съм вземал думата по този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, прощавайте. Заповядайте.
СТОЯН КУШЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, не трябва да мислим, че проблемът, който днес обсъждаме, само ние сега го повдигаме пред нашето общество. Той е бил дискутиран още преди повече от 100 години, в историческото развитие на нашата страна и тогава е намерил някакво решение, което е траяло дълго, повече от един век. Още при обсъждането на Закона за лова от 1897 г. (преди 105 години) се повдига въпросът за допускане на арендата като форма на стопанисване на ловни площи. Основанието тогава е било, че държавният глава – княз Фердинанд, в неговите площи е прилагал разпоредби на законодателството от страната, от която той е дошъл. Извинявайте, че ви връщам към историята. Българското обществено мнение, ловното обществено мнение и политическите дейци тогава са намерили, че приемането на арендната форма е чуждо подражателство. Така е решен проблемът през 1897 г. със закон, тоест стопанисването на дивеча остава тогава в ръцете на ловните сдружения и на държавата. Общият надзор върху стопанисването се осъществява от държавата.
Втори път отново се повдига този въпрос през 1925 г., една година преди приемането на Закона за лова от 1926 г. Обърнете внимание, в Закона за лова от 1926 г. има специален текст – че дивеч са дивите животни в страната, където и да се намират в нейната територия, освен в имотите на държавния глава. Защото отново са възникнали тези аргументи.
Ще изкажа съображения за и против.
Първо, не приемам политизирането на този проблем, което досега се извършваше в залата. Това не е упрек към никого, но не приемам този начин на обсъждане на проблема. Той трябва дълбоко и сериозно да бъде обсъден, да се видят всички доводи за и против и едва след това всеки един от народните представители, както повелява клетвата, която сме положили, да гласува по съвест и убеждения.
Аргументите, които са против въвеждането на арендата. Първо, исторически са направени два опита, които са били несполучливи, тоест не е била приета тогава, когато е поставена. Второ, у нас липсва традиция на стопанисване на дивеча по този начин. Сега фактически ние изоставяме традицията. Вярно е, че това ще бъде само една малка част от площта, но ние изоставяме традицията дивечът да се стопанисва от ловците, изоставяме девиза, под който 120 години се развива ловното движение – “Ловът за ловците”, разбира се на онези ловци, които с опазването на дивеча пазят интересите на цялото общество, защото той дава задължения в тази насока, и променяме формата. Това са едни от отрицателните аргументи.
Второ, в нашето общество общественото мнение помни, че преди 5 години ние отдадохме под аренда язовирите и водните площи. Какво се получи? Въпреки съществуващите в договорите тогава задължения за зарибяване, за поддържане на ихтиофауната, за производство  на  рибни  запаси, рибата беше изловена и само след 2-3 години те се отказаха от арендуването на площите, защото ресурсът беше изчерпан.

Онова, което беше създавано с десетилетия от ловните сдружения, от цялата общественост, от държавни структури, отиде в джобовете на определена група от хора. Нека си го кажем. Тоест, общественото мнение по този въпрос вече е твърде чувствително и вече има негативна оценка на нещо, което е извършено досега. 
Друго, ако ние сега приемем в закона тази теза, даваме възможност на тези юридически лица да имат собствена охрана. Ако те имат собствена охрана и заемат тези участъци, кого ще допуснат да упражни контрол как се стопанисва дивеча и дали се изпълнява този закон, който ние сега ще приемем? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кушлев, петте минути изтекоха, завършвайте, ако обичате!
СТОЯН КУШЛЕВ: Но има и съображения “за”. Едното от тях е, че липсва финансов ресурс у държавата, за да може да стопанисва цялата територия на страната. И трябва да се търси финансов ресурс. И второ, утре ние ще бъдем принудени да променим и Конституцията, за да допуснем право на собственост на чужденци върху земя, тоест при влизането ни в Европейския съюз принципът на трансфер, тоест на свободно преминаване на капитали, на хора и на имота…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря! 
За реплика има думата господин Калинов.
Колеги, прави ми впечатление, че има само едно предложение, а вече дебатираме повече от 30 минути по § 26. Този дебат не беше ли проведен в комисията?
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Дотолкова, доколкото се постави въпросът дебатът да не се политизира, проф. Кушлев, аз разбирам притесненията на колегите от СДС и особено на тези, които са от БЗНС или от партията на Венцислав Върбанов. Много е трудно да си представиш, че след като си приватизирал цялата горскостопанска дейност, сега нещо е било останало и някой друг щял да го раздава. И че не можеш ти да го раздадеш, защото просто те няма. И в тази връзка много ми е болно,  но аз мисля, че едва ли някой ще повтори случая с “Добруджанска гора”, ще доведе нещата дотам, че да се чувствате в такава ситуация, в каквато се чувства в момента един от народните представители от вашата група. Казвам го с много голямо съжаление. 
И все пак ви моля не да политизираме дебата, а да гледаме нещата от професионална гледна точка. Става дума наистина за търсене на форми и средства, с които да се даде възможност да се увеличи богатството на нашето ловно стопанство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм малко изненадан от това, че някои от членовете на комисията са променили решението. Разбирам и техните опасения от това доколко и как да се стопанисва дивечът в страната, включително и опасенията им от това, че дивечът в страната може да бъде унищожен. 
Не мога да приема обаче сравнението с европейските страни и с европейската практика, защото тя е точно обратната. Ние де факто сме предложили нещо, което се прилага в развитите страни от Европейския съюз. Господин Кушлев, така ли е в Германия, в Австрия, във Франция? Е, добре, ние не можем да тръгнем на Изток като казваме, че вървим на Запад. (Неразбираема реплика от народния представител Стоян Кушлев.)
Така или иначе ние ще приемем този закон, въпросът е дали ще се приеме днес или ще бъде приет след една или две години от друг парламент. Но и на вас ви е ясно, че такъв текст ще бъде приет в закона. Между другото, този текст е приет от предишния парламент, от предишното парламентарно мнозинство. И ако има някакво опасение за дивеча, той досега щеше да бъде изтрепан. Да, той досега щеше да бъде изтрепан. И ако досега не е изтрепан, то оттук нататък няма такава възможност, защото ние предлагаме точно обратното. Досега се отдаваше за една година и всеки, който арендоваше за една година, знаеше, че следващата година е малко трудно той отново да бъде арендаторът и експлоатираше по възможно най-бързия начин тези площи. Нашето предложение е арендоването да бъде за по-дълъг период от време. 
Вие много добре знаете, че той не може да прави лов без да има разрешение от съответните органи, тоест от държавата. Тоест, количествата, които ще бъдат ловувани, също ще бъдат регулирани от страна на държавата. 
Освен това се отдава само около 6 на сто от ловната територия. Така ли е, господин Кушлев. И това е така. Какви са притесненията? От страна на държавата липсва възможност да инвестира. Необходими са около 60 – 70 млн. долара. Държавата не може да инвестира, защото може би ловът е последното нещо в момента, в  което държавата ще инвестира. Но ако господин Искров като председател на Комисията по бюджет и финанси осигури средства, аз съм готов да инвестираме тези пари в лова. Но малко се съмнявам, че тези средства ще бъдат осигурени. 
Трудно се охранява дивечът в момента от държавата. Ние имаме 2800 стражари. Кое да охраняват по-рано? Друг е въпросът, че те не разполагат дори с един мотор или с някаква техника. Аз мисля, че това е начин по-скоро за опазване и размножаване на дивеча, както ние сме го предложили и както е одобрен от комисията. Това е и в Европейската практика, която се е утвърдила. Мисля, че това е единственият начин да влязат свежи инвестиции в този сектор, реални инвестиции, за да се опази и размножи дивечът. 
Имайте предвид, има сериозна опасност, за която говори госпожа Плугчиева, че за последните 4 – 5 години има драстично намаление на дивеча. И, господин Кушлев, Вие много добре го знаете. Ако оставим законът да действа така, както е в момента, това намаление на дивеча в страната, ще се увеличава. Ако някой се притеснява, че с отдаването под аренда ще спре бракониерството, то това е отделна тема. Да, частникът може да охранява, да стопанисва, да инвестира по-добре от държавата. Със закона, приет от предишния парламент, беше дадена такава възможност и ние сме доразвили този закон. Ние сме дали нещо повече, за да не влязат онези хора, които биха бракониерствали в горите, а сме дали възможност да влязат чрез конкурс, отговаряйки на конкретни условия, хора, които разбират от тази работа, да стопанисват дивеча. 
Не трябва да се притеснявате, че едва ли не на ловните сдружения и на дивечовъдните стопанства, както господин Христов се притеснява, че ние даваме едва ли не дивечовъдните стопанства. Не е така, господин Христов, напротив, те остават да се стопанисват в страната. Става въпрос за около 6%, които не се стопанисват в момента от държавата. Държавата ще остане най-големият собственик. Всички дивечови стопанства ще останат като изключителна държавна собственост. Но след като преди малко вие не дадохте такава възможност, защото след приемането на предложението на господин Ляков, аз не знам дали осъзнахте, но вие лишихте от такава дейност и Ловно-рибарския съюз. Не знам дали го осъзнахте! Сега вие лишавате и частните стопани. Добре, в крайна сметка кой ще стопанисва дивеча в страната.
Призовавам всички народни представители, от всички парламентарни групи, да се обединят около текста, предложен от комисията за това на какви лица да бъде даден за стопанисване дивечът в страната. Мисля, че това е правилната формула за решаване на проблемите, които са се натрупали през годините. Бъдете сигурни, че това е най-доброто за развитието на този бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Аз ще се изкажа в полза, разбира се, на предложението, което е направила комисията, поради простата причина, че съм убеден, че това е единственият път за спасяване на българския дивеч. Всичко останало означава, че няма кой да застане зад отговорността да стопанисва дивеча. Доказателство за това е и неуспешният опит от създадените дивечовъдни станции, от създадените сдружения и въобще всички форми, които досега бяха опитани за стопанисването на дивеча. Само че аз лично, за разлика от много говорещите преди това колеги, считам, че твърде малко са тези ловни полета, които се дават под аренда. За колегите, които не са наясно как ще се стопанисват тези ловни полета, искам да кажа, че и при държавните, и при тези, които ще се дадат под аренда, има една и съща регулация на отстрел на животните. Това се върши под контрола на съответното лесничейство. Само че интересът на частното юридическо лице, което е взело под аренда съответния ловен участък, е да съхранява лова, за да има печалба от това, че го е взел. Което означава той да увеличава броя на животните, да има таксация, която да показва ръст, което означава по-голям отстрел през следващата година. И ако това не се разбира от колегите, означава, че ние си мислим нещо различно, а тук твърдим, че се стремим да съхраняваме дивеча в страната. Аз обаче твърдя, че тези ловни полета, които се дават, са твърде малко. В цяла Североизточна България има три ловни полета. А имаме горчивия пример на Каракос, където беше унищожен не само дивечът, но и гората, а за награда съответният лесничей беше издигнат в ранг на регионален директор. Това го направи министърът. 
Всичко това според мен трябва да е доказателство да подкрепим този текст, но с препоръката тези ловни полета да бъдат повече, защото иначе 5 процента от ловната територия, макар и тя да бъде най-добрата, не е достатъчна. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За изказване – господин Муса.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имах намерение да се изкажа по § 28, тъй като там очаквах да се развие този дебат. Явно сега трябва да кажа моето мнение за българските юридически лица – дали този текст да отпадне или да не отпадне, тъй като ако сега го гласуваме, като че ли за § 28 става безсмислено.
Радвам се, че в чл. 9 днес всички подкрепихме държавните дивечовъдни станции да бъдат със статут на държавни предприятия и да могат да развиват търговска дейност. Явно тогава всички бяхме убедени и всъщност сме убедени, че държавата трябва да даде възможност на тези, които стопанисват, инициативата да се отприщи, да могат да вкарат свежи инвестиции и по този начин да го развиват. Тъй като там има проблем. Една част от ловното ни стопанство се стопанисва именно от тези държавни дивечовъдни станции, но има дивечовъдни участъци, които са в момента под стопанисването на държавните лесничейства, но поради липса на средства и предишният парламент се е обединил около тази идея те да бъдат отдавани под аренда. В момента става вече ясно, че те няма да бъдат давани за една година, тъй като опитът показва, че тогава единствената цел е просто да вземеш това, което е в гората, без да влагаш средства. В момента има възможност тази дейност да се обогати, да се разнообрази и целта е там да има истинска дейност. В този смисъл аз се обръщам към колегите от НДСВ, тъй като там се получи обрат в последните десет дена, дори една седмица. Преди една седмица ние говорихме едно и също, подкрепяхме текста, представен от Министерския съвет. И под натиска на неправителствени организации, които според мен без никаква мотивировка, просто на едно листче изразяват свои опасения, че е възможно да се развие бракониерството в България позицията се промени. Възможност да се развие бракониерство винаги е съществувала, откакто съществува някакъв организиран лов. В момента и дивечовъдните станции, и Националното управление по горите имат възможност за контрол. Тук въпросът е искаме ли истински, реално да стопанисваме или просто за да сме симпатични на неправителствените организации,  правим такъв жест. Аз мисля, че правим голяма грешка и моля колегите от НДСВ да обмислят тази своя позиция и да гласуват за нещо, което според мен е изключително прогресивно и необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Муса.
За реплика – господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Две години духът на Али Баба и 40-те разбойника броди из българските гори. Сега виждам, че броди и в коридорите на властта! Какво искаме ние всъщност да направим? НДСВ се е поддало на натиска на неправителствени организации! Съжалявам, господин Муса, не е това. Това е наше вътрешно убеждение. Българският дивеч ще бъде унищожен и затова ние искаме да кажем: “Сезам, затвори се!” И това богатство да остане за цялата нация – българските животни, тази беззащитна красота на природата. Това е истината. Защото каквото и да се арендува, когато свърши една аренда, ще дойде краят и на популацията вътре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кюркчиев, за пламенната реплика.
За втора реплика – господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, господин министър! Аз мисля, че трябва да престанем с този цирк и да видим следващия текст. Да ми обясните защо създавате двойнствен режим. Вижте какво пише в следващия член: “Държавните лесничейства предоставят стопанисването на дивеча чрез конкурс на български юридически лица, определени със заповед на началника…” Това е режимът за българските юридически лица. 
По-нататък пише: “За дивечовъдни участъци по чл. 10 и обособени бази за интензивно стопанисване на дивеча в района им на дейност заедно с ловната база и биотехническите съоръжения, които са държавна собственост.”
Следващата алинея: “Държавните лесничейства предоставят стопанисването на дивеча чрез пряко договаряне на ловните сдружения по чл. 30, ал. 4 в ловностопанските райони и обособени бази за интензивно стопанисване на дивеча…” Но нищо не пише за другите неща! Защо не пише за тях? Питам ви защо не пише за биотехническите съоръжения? Защо не пише за дивечовъдните участъци спрямо ловните сдружения? Аз ви питам за това.
Вие създавате двойнствен режим по отношение на ловните сдружения и на някакви други юридически лица! Ето за това става дума. Ако го уеднаквите, всички да имат еднакви права, аз разбирам. Защо създавате специален режим за други юридически лица? Отговорете ми! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За трета реплика давам думата на господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа! Аз няма да взема становище по така разгорещения спор за юридическите лица, за стопанската и бюджетна целесъобразност и възможности. Но ми се струва, че този проблем съдържа в себе си един правов абсурд. В правото думата “предоставя” трябва да бъде последвана от определение на това какво означава “предоставя”. 
Макар с риск да получа определен упрек, защото това, което искам да кажа, е записано в § 28, но то е във връзка с това, което се дискутира в момента, и там пише: “Държавните лесничейства стопанисват или предоставят”. Такава дума “предоставят” в правото няма. Тук достатъчно много приказки чухме от типа на концесии, аренди и прочие. Нека пак да се обърнем към закона и да видим има ли такова нещо – аренда в публичната държавна собственост. Какво казва по този въпрос чл. 18 от Конституцията? 
Струва ми се, че целият този спор е абсолютно безпредметен, защото той не е изпълнен със съдържание. Докато тук някой не каже какво означава думата “предоставя”, каква е нейната конкретна характеристика – наем ли ще бъде, концесия ли ще бъде, аренда ли ще бъде, няма защо да говорим. Защото тази делегация, която се създава със закона, ще бъде опразнена от съдържание, което пък само по себе си съдържа много по-голямата опасност после всеки да влага това съдържание, което той си мисли, което е от всяка една гледна точка правов нонсенс. 
Затова аз смятам, че спорът е абсолютно безпредметен и докато не се напълни със съдържание тази дума, няма защо да се говори. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура думата има господин Искров. 
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Между 2000 и 2002 г. бюджетите са разглеждани между 18 и 21 часа. Тук вече час и половина разглеждаме един казус. 
Процедурното ми предложение е да преминем към гласуване. Очевидно ще се оформят две мнения, но, ако е възможно, да  посъкратим времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За обратно предложение думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър! Аз искам да кажа няколко думи по същество. В процедурното си предложение да не прекратим дискусията ще обясня, въпреки доста продължителното време, в което бяха обсъждани тези текстове, че все още има въпроси, които не са изяснени.
Аз смятам, че,  макар и накратко, тази дискусия трябва да бъде продължена, защото моето предложение по чл. 34 е да се запази текстът на вносителя, но от него да отпаднат само финалните думи “и от други български юридически лица”. 
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ, от място): Супер.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще ви обясня какво става. Комисията, странно защо, е извадила от тези, които могат да се занимават със стопанската дейност по отношение на дивеча, точно ловните сдружения, които са с регионално и национално значение. Аз тук питам народните представители, които пледират за обратното, за кого искат да освободят терен в тази дейност? За новите частни сдружения, които да се занимават с тази дейност, вместо българското Национално  ловно сдружение. 
Затова, независимо как ще се гласува за моето процедурно предложение, господин председател, аз го използвам, за да се подложи на гласуване текстът в предложения вариант на вносителя без финалните думи, които предложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате процедурното предложение за прекратяване на разискванията. 
Гласували 194 народни представители: за 141, против 48, въздържали се 5. 
Процедурното предложение е прието. 
Прекратяваме разискванията.
Преминаваме към гласуване на предложенията най-напред за отпадане. 
Д-р Кюркчиев е предложил да отпаднат думите “от други български юридически лица”. 
Моля да гласувате.
Гласували 209 народни представители: за 128, против 80, въздържал се 1.
Този текст отпада.
Предложението да  остане от  текста на вносителя и чл. 31, ал. 1. Предложението е на господин Янаки Стоилов.
Моля да гласувате.
Гласували 206 народни представители: за 171, против 33, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте окончателния текст, който е следният: “Дивечът в страната се стопанисва от държавни дивечовъдни станции, държавни лесничейства, лица по чл. 11, ловни дружества по чл. 30, ал. 4 и чл. 31, ал. 1.”
Моля да гласувате.
Гласували 194 народни представители: за 167, против 27, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към § 27.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 27 комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 27 става § 25 със следното съдържание:
"§ 25. Член 35 се изменя така:
"Чл. 35. Държавните дивечовъдни станции и лицата по чл. 11 стопанисват дивеча в определените им ловностопански райони и обособени бази за интензивно стопанисване на дивеча."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?       Няма такива.
Моля да гласувате § 27, който става § 25.
Гласували  142 народни представители:  за 135, против 6, въздържал се 1.
Параграф 25 е приет.
Продължете със следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Искам да направя известно разяснение,  тъй като току-що гласуваният текст на § 26 води естествено до промени в  текстовете на параграфи 28,  29 и 41, които са свързани тематично.
Предлагам да отложим гласуването на тези параграфи, докато се прецизира техният текст в смисъла на това гласуване, което направихме и да продължим нататък с § 29, като ги оставим за накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате отлагането на разискванията по тези параграфи, които бяха съобщени,  за да се формулира спокойно текстът.
Моля, гласувайте.
Гласували   132 народни представители:  за 126, против 3, въздържали се 3.
Предложението да се отложат разискванията на тези параграфи се приема.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 30 е направено предложение от народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя и предлага следната редакция на § 30, който става § 28:
"§ 28. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. досегашният текст става ал. 1;
2. създават се алинеи 2 и 3:
	"(2) Министърът на земеделието и горите издава наредба за условията и реда за производство на дивеч във фермерни условия и полусвободно развъждане.
	(3) Профилактиката на дивеча са извършва съгласно утвърдена от министъра на земеделието и горите държавна профилактична програма, съгласно Закона за ветеринарно-медицинската дейност."
По същия параграф са направени предложения от народните представители  Васил Калинов, Пламен Моллов и Расим Муса за създаване на нов § 30а, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 30а, който става § 29.
"§ 29. Създава се чл. 42а:
"Чл. 42а. (1) Началникът на  Националното управление по горите създава поделение Национална научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и   болести на дивеча, което е самостоятелно юридическо лице.
	(2) Националната научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и болести на дивеча е специализирана за научноизследователска, диагностична и консултантска дейност по:
1. ловно стопанство, биология, технологии за отглеждане и развъждане на дивеча;
2. болести и мониторинг върху устойчивото развитие на дивеча и зоопрофилактика. 
	(3) Устройството и редът за осъществяването на дейността на Националната научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и болести на дивеча се уреждат с правилник, издаден от началника на Националното управление по горите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По параграфи 28 и 29 има ли предложения? Не виждам такива.
Моля да гласувате.
Гласували  114 народни представители:  за 109, против няма, въздържали се 5.
Параграфи 29 и 30 са приети.
Продължаваме с § 31.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 31 има предложение от народния представител Стоян Кушлев, което не е подкрепено от комисията. То е в смисъл в чл. 43 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
	"(3) Ловуване е и престой или движение на лица извън населени места със забранените за лов средства по чл. 65, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9 и 12."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Кушлев, желаете ли да защитите предложението си?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Извинявайте, комисията подкрепя текста на вносителя, който трябва да прочета.
"§ 31. В чл. 43 ал. 2 се изменя така:
	"(2) Ловуване е   убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и взимане, пренасяне, укриване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и взимане на яйца от птици, обект на лов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, проф. Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, целта на моето предложение е да се разшири разбирането на понятието "ловуване". Понятията "лов" и "ловуване" са основни категории в този закон.
Така, както сега е предложено от вносителя, е изключено заставането на пусия,  което е много характерен начин на бракониерство от определени лица и причакване на дивеча с тези средства,  които съм изброил в моето предложение. Ние пропускаме да включим този начин на извършване на нарушение на закона – причакване на дивеча чрез стоене на определено място. Не само преследването, това не е преследване, това е причакване на дивеча, престой.
Също така ние изключваме залавянето на лице с нерегламентирани средства за лов по време на движение в ловен район. Струва ми се, че в момента, в който започваме да организираме охраната на дивеча и да се преборим с бракониерството като едно явление, което застрашава не само съществуването на дивечовите популации, но и  биологичното равновесие в страната, е необходимо едно по-широко тълкуване на понятието "ловуване". Ние го взимаме дотук в онзи класически вид, който съществува отблизо 100 години. Сега и бракониерите се модернизират, измислят нови начини, по които унищожават дивеча, и едно такова разширително описване на понятието "ловуване" според мен е желателно, с оглед на стопиране на бракониерството.  Това е единствената цел, с която предложих да бъде допълнен този текст.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? Не виждам.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на       проф. Кушлев.
Гласували 119 народни представители: за 37, против 76, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста, предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 10.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 32 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става  § 31 със следния текст:
“§ 31. В чл. 44 ал. 5 се изменя така:
“(5) Хайки се организират от лицата, стопанисващи дивеча, по тяхна инициатива, по искане на общинската администрация или на Националната ветеринарномедицинска служба. За провеждане на хайка се издава заповед от директора на държавното лесничейство или на държавната дивечовъдна станция, съгласувано със съответното регионално управление на горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте!
Гласували 129 народни представители: за 126, против 3, въздържали се няма.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 33 има направено предложение от народния представител Стоян Кушлев – в чл. 45, ал. 1 и 2 да отпадне изразът “местният”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя на законопроекта за § 33, който става § 32, със следното съдържание:
“§ 32. В чл. 45 ал. 2 се изменя така:
“(2) Общият план за ползване на местния дивеч в страната се утвърждава от министъра на земеделието и горите или от упълномощено от него длъжностно лице по предложение на началника на Националното управление по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Кушлев, заповядайте да защитите своето предложение.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, текстът така, както е предложен от вносителя, следва една традиция, която е от дълги години – общият план за отстрел да се планира само за местния дивеч, а прелетният дивеч е изоставен и не се планира. В миналото е имало оправдание на тази традиция, когато прелетният дивеч е бил безчислен и не е бил предмет на такава строга регламентация, както сега. В момента и европейските директиви за защита на птиците – те са 3 или 4 – ни задължават да имаме годишен план за отстрел на тези видове, които прелитат през нашата страна. Законът за опазване на околната среда, който ние приехме преди известно време, позовавам се втори път на него, в своя раздел IV, където се въвеждат общите принципи за ползване на природните ресурси изрично е казано, че дивечовите ресурси в страната се ползват на основата на програми и планове – всички дивечови ресурси, целият дивеч. Този текст така, както е предложен от вносителя, влиза в противоречие с приетия Закон за опазване на околната среда. А това, което приехме в текста на Закона за опазване на околната среда е една транспанация на европейските директиви.
Аз разбирам, традицията в миналото беше така, но повече така не може да бъде. Ние сме кандидат за член в Европейския съюз. Тези директиви в момента ги транспонираме в нашето законодателство. Те изискват общ план на отстрела на всички видове дивеч, включително и на прелетния. И на мен не ми е много приятно, защото знам, че в миналото се плануваше само местния дивеч, но сега това е изискване, което ние трябва да транспонираме и в Ловния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки има ли? Не виждам.
Предложението на господин Кушлев е “ползване на местния дивеч” да стане “ползване на дивеча”.
Подлагам на гласуване предложението на проф. Кушлев.
Гласували 109 народни представители: за 58, против 51, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложения текст за § 32, с приетото изменение.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 34 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 33, със следното съдържание:
“§ 33. Член 48 се изменя така:
“Чл. 48. (1) Ловуването в държавните дивечовъдни станции, в дивечовъдните участъци и в базите за интензивно стопанисване на дивеча, стопанисвани от държавните лесничейства, се извършва по реда на организирания ловен туризъм.
               (2) Селекционният и санитарният отстрел, както и отстрелът на хищници в държавните дивечовъдни станции, в дивечовъдните участъци и в базите за интензивно стопанисване на дивеча, стопанисвани от държавните лесничейства, се осъществява от служителите в тях или от лица с придобита квалификация по реда на чл. 26 и 27 или по реда на организирания ловен туризъм.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 34, който става § 33.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 35 са направени няколко предложения.
Предложение от народния представител Панайот Ляков - § 35 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Пламен Моллов и Расим Муса, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Стоян Кушлев – да отпадне предложението за отменяне на чл. 51 и чл. 52 от действащия закон.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 35, който става § 34.
“§ 34. Член 51 се отменя.”
По същия параграф е направено предложение от народния представител Владислав Костов - § 35 се изменя така: “Член 52 се отменя”.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя и предложението на народните представители Пламен Моллов и Расим Муса за създаване на § 35а, който гласи:
“§ 35а. Член 52 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде § 35а, който става § 35, със следното съдържание:
“§ 35. Член 52 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А чл. 51?
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ, от място): Аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При това положение този параграф е: “Член 51 и чл. 52 отпадат.”?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: За разяснение, в крайна сметка със становището си комисията подкрепя текста на вносителя на законопроекта – да отпаднат чл. 51 и 52. Но чрез правната техника се създават два параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате тези два параграфа. Гласувайте ги заедно. (Гласове от залата.) Гласуваме най-напред първия параграф: “Член 51 отпада.”, след това гласуваме и втория параграф: “Член 52 отпада.” (Реплики от място на народния представител Владислав Костов.)
Ако има предложения за разделно гласуване, кажете. Има ли?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Костов.
Моля, отменете гласуването.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Имаме § 35, който казва: “Член 51 и чл. 52 се отменят.” Така е по предложението на вносителя.
След това комисията предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 34: “Член 51 се отменя.”
След това има предложение на комисията да се създаде § 35а, който да гласи: “Член 52 се отменя.”
Обаче моето предложение е в § 35 да отпадне само един текст: “Член 52 се отменя.” А чл. 51 да остане. Това означава моето предложение. 
Моето предложение е чл. 51 да остане, а чл. 52 да се отмени.
Комисията предлага това да стане в § 35, с което съм съгласен. Но аз не съм подкрепял чл. 51 да се отмени. 
Затова предлагам гласуването да стане разделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Добре, съгласен съм.
Аз не знаех, че има такова възражение. 
Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, че чл. 51 трябва да отпадне, защото ние с един предишен текст решихме, че свободни ловци няма. Така че е логично той да отпадне. Аз просто не виждам как може да има два текста, които ще си противоречат? С чл. 29 ние решихме това нещо.
Но имам възражение за това чл. 52 да отпадне. 
“Чл. 52. За ползване на дивеча в ловностопанските райони се заплаща такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.” Става дума за дивечовъдните станции. Това беше една тарифа, която даваше възможност на български граждани да ловуват в дивечовъдни станции при по-занижени цени. И сега тази тарифа се маха. Не мога да разбера, ние започнахме да получаваме заплати на германци, на англичани ли? Не виждам защо трябва да отпадне чл. 52?
Така че моето предложение в първата част е това – чл. 51 да отпадне, но чл. 52 да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Тъй като съгласно нашия правилник първо се гласува предложението за отпадане, но мнението за отпадането е различно за единия и за другия член, поставям на гласуване най-напред предложението чл. 51 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 101, против 9, въздържали се 2.
Член 51 е отменен.
Моля, гласувайте за предложението чл. 52 да отпадне.
Гласували 109 народни представители: за 71, против 26, въздържали се 12.
Предложението е прието. И този член отпада.
За процедура има думата господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Имам процедурно предложение за прегласуване на чл. 52, защото явно хората не разбраха за какво става дума. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обяснете.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Член 52 даваше възможност на български граждани да ловуват не по цените, по които ловуват чуждестранните туристи, а на доста по-ниски цени. Има постановление на Министерския съвет, което го знаят и ползват много малко хора, но защо се гласува в този смисъл, не мога да разбера. Затова предлагам да се прегласува. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение за прегласуване. 
Моля, гласувайте за това, което предложи господин Паница.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но това предложение на комисията ли е? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е предложение на комисията. А господин Паница защитава обратното. Той предлага членът да не отпадне. 
Моля, гласувайте още веднъж този параграф – предложението за отпадане на чл. 52 го гласуваме втори път.
Гласували 142 народни представители: за 95, против 36, въздържали се 11.
И при второто гласуване се прие това, което предлага комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ	: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който гласи:
“§ 36. Член 53 се изменя така:
“Чл. 53. (1) Лицата, стопанисващи дивеча, заплащат годишна вноска за ползване.
	(2) Сроковете, условията и редът за определяне размера на годишната вноска за ползване на дивеча и за нейното разходване се уреждат с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По § 36 има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте § 36.
Гласували 124 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 8.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 37 има предложение от народния представител Панайот Ляков – в чл. 54, ал. 2 след думата “водите” се добавя “по изключение” и текстът продължава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който гласи:
“§ 37. В чл. 54 ал. 2 и 3 се изменят така:
“(2) В зависимост от биологичното развитие на дивеча, щетите, нанесени от него, и епизоотичната обстановка министърът на земеделието и горите по предложение на началника на Националното управление по горите или генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба и след съгласуване с министъра на околната среда и водите със заповед променя сроковете за ловуване, регулира числеността на дивечовите запаси, както и ограничава или забранява лова на някои видове дивеч. 
	(3) За регулиране числеността на някои видове дивеч и при възникнала епизоотична обстановка се осигуряват средства от държавния бюджет.”
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Ляков за добавяне на думите “по изключение” след думата “водите”.
Гласували 130 народни представители: за 26, против 99, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на вносителя за § 37.
Гласували 119 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 10.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага следната редакция за § 38:
“§ 38. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 се създава изречение второ:
“Право на придобиване, носене и употреба на ловно нарезно оръжие имат само лицата, придобили квалификация по реда на чл. 26.”
2. Алинея 5 се изменя така:
“(5) При ловуване могат да се използват ловни кучета. Породните групи и изискванията, на които трябва да отговарят ловните кучета, условията за тяхното използване и редът за провеждане на изпитания с тях се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по § 38? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 119 народни представители: за 108, против 6, въздържали се 5.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 39 има предложение от народния представител Панайот Ляков за отпадане на параграфа, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39 със следното съдържание:
“§ 39. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата “развъдници” се добавя “и рибовъдни стопанства”.
2. Точка 9 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на народния представител Панайот Ляков § 39 да се отмени.
Гласували 136 народни представители: за 24, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 39, предложено от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 9.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 40 има предложение от народния представител Стоян Кушлев, което комисията подкрепя по т. 4 и 13 и не го подкрепя по т. 2.
Комисията предлага следната редакция на § 40:
“§ 40. В чл. 65:
1. Точка 4 думата “звукозаписи” се заменя с “електрически звуковъзпроизвеждащи устройства”.
2. Създава се т. 13:
“13. моторни плавателни съдове, които се движат със скорост над 5 км /час, а в Черно море над 18 км/час.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Кушлев, желаете ли думата?
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ, от място):  Оттеглям предложението в тази част, която не се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С недоумение констатирам, че едно от двете предложения, което е направено от вносителя Министерски съвет, а именно създаването на т. 14, е било отхвърлено от комисията. Фактически т. 14 цели да се забрани използването на оловни сачми при лова на водолюбиви птици. Искам да изтъкна, че оловото, използвано във влажните зони, увеличава смъртността на водолюбивите птици, което междупрочем е констатирано не само в резултат на изследванията, но е залегнало под формата на Препоръка 28 на Бернската конвенция, по която България е страна, както и на съглашението за мигриращите афро-авразийски видове и водоплаващи птици, по които България също така е страна.
Едновременно с това искам да изтъкна, че в редица страни, основно от Скандинавия, но също така Съединените щати и Канада, използването на оловни сачми за тази цел при ловуване на водоплаващи птици е забранено изцяло, на други места е забранено частично.
Аз разбирам, че за ловците в България това ще създаде определено неудобство и дискомфорт, защото ще трябва да сменят снаряжението си, но в интерес на запазването на биоразнообразието в България и нормалната популация и за запазване на сравнително ниската понастоящем смъртност на водоплаващите птици, би трябвало да се приеме предложението на Министерския съвет за забрана използването на оловните сачми при лова на водолюбиви птици.
Ето защо, господин председателю, аз бих желал второто от предложенията на вносителя да бъде подложено на гласуване и призовавам колегите да го подкрепят. Става въпрос за създаването  на т. 14 от предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Иванов, не възразявате ли срещу “електрически”? Не са ли “електронни”  звукозаписи?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз не се изказвам по този текст, господин председателю. Изказвам се по текста, който забранява използването на оловни сачми при лова на водолюбиви птици. Това е текстът, по който вземам отношение.
По принцип са електронни, но когато се каже “електрически”, те обхващат електрониката като част от електротехниката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Паница.

ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да изтъкна мотивите, поради които комисията предлага този текст, който преди малко прочете господин Моллов. Аз разбирам благородните подбуди, които има господин Иванов, но специално този текст за момента е неприложим за България. По никакъв начин не може да се приложи. Трябва да ви кажа, че и в момента, въпреки че има препоръка от Европейския съюз, само в определени региони на Дания и Швеция се ловува с безоловни сачми. Щом като една Англия, една Германия или Франция ловуват с оловни сачми на водоплаващ дивеч, ние не можем да приемем за момента нещо друго. Затова мисля, че това, което предлага комисията, е най-удачното за момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Илиевски има думата.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, господин Паница каза част от моята реплика.
Първо, на българския пазар няма такива боеприпаси. Второ, знаем в момента комплектоваността на българските ловци с какво е. Ако искаме да създадем излишно и допълнително социално напрежение, трябва да тръгнем да подкрепяме това, което господин Иванов каза. И това е напрежение сред въоръжени хора. Хич не подценявайте. Колкото и да изглежда елементарно, въпросът е много сериозен. 
Вземете страните от Европейския съюз – те внасят точно оловни сачми за лов на водоплаващи – и италианските, и испанските са такива. Евростандартите все още не са наложили при тях тези критерии, а ние искаме тук да бъдем по-католици от Папата. Дайте да не залитаме в тази плоскост, а да гледаме реално на живота такъв, какъвто е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още в изказването си аз подчертах, че предложението, което правя, което всъщност е предложението на Министерския съвет, ще създаде известни неудобства на българските ловци. Но в крайна сметка смятам, че ние преди всичко трябва да отчитаме коя е по-значимата цел и да отстояваме този инструментариум и тези текстове в закона, с които тази цел се постига. Ако ние искаме да запазим равновесието в природата и да имаме лов, който по същество да не носи силни отрицателни последици за популацията и да увеличи смъртността, ние би трябвало да приемем тази препоръка. Затова именно пледирам за нея.
Не съм съгласен, че единствено в Дания и някъде в Белгия се използват такива сачми. Не. Що се касае до Великобритания, то Великобритания, Испания, Белгия и Швеция, частично, в една голяма част от своите водни зони, също забраняват улова на водоплаващи птици с оловни сачми. А други страни – излишно е отново да ги изброявам – изцяло забраняват този улов.
В крайна сметка, когато се казва да не се пишем по-големи католици от Папата, аз пък задавам обратния въпрос: трябва ли винаги ние да бъдем последните, които да приемем определени норми, които са препоръчани в страните от Европейския съюз? Нека покажем, че имаме волята. За мене звучи несериозно казаното, че ще се създаде социално напрежение. И какво следва оттам? Че нас ще започнат да ни отстрелват като водоплаващи птици ли или какво? Господин Илиевски, много Ви моля, в Народното събрание нека все пак изхождаме от по-значими цели, отколкото това, което Вие казахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има госпожа Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам първо да благодаря на господин Иванов за направеното разяснение и подкрепата на предложението на Министерския съвет, респективно на Министерството на земеделието и горите. Изхождайки точно от преговорите, които нашата страна води с Европейския съюз, от стандартите и нормите, от екологичните норми в Европейския съюз и отчитайки именно значимостта на това, че замърсяването с оловни сачми е наистина един много сериозен проблем в момента в страните от Европейския съюз и забраната върви в тази посока – поради тези съображения сме предложили и този текст и смятаме, че за българските ловци даже и да има известно неудобство, не е толкова голям проблем да започне вносът и на безоловни сачми, когато става дума точно за опазване на водните басейни, където може да се ловува на водоплаващи.
Затова аз апелирам към подкрепа на предложението на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване. 
Най-напред подлагам на гласуване предложението на господин Иванов да се включи и т. 14, както е предложена от вносителя. Има възможност това предложение да се гласува, тъй като текстът е в доклада. 
Моля да гласувате.
Гласували 157 народни представители: за 39, против 114, въздържали се 4.
Птиците ще бъдат убивани и с олово, но временно.
Преминаваме към гласуване на текста на § 40, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 15.
Параграф 40 е приет.
Съобщения: 
Комисията по образованието и науката ще има заседание на 31 юли, сряда, от 16,00 ч. в зала № 130.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 31 юли, сряда, от 16,00 ч. в зала № 134.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 31 юли, сряда, от 14,30 ч., а ако има удължаване на пленарното заседание – от 16,15 ч.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 31 юли, сряда, от 16,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание на 1 август, четвъртък, в зала № 356, Батенберг.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,59 ч.)



Заместник-председатели:

				Камелия Касабова

				Благовест Сендов

				Юнал Лютфи


Секретари:

		Величко Клингов

		Веселин Черкезов