Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-07-31

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов  и Юнал Лютфи
Секретари:  Гергана Грънчарова и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието. 
Предлагам на пленарния състав проектопрограма за работата на Народното събрание от 31 юли 2002 г.  до  края на сесията.
1. Ново обсъждане на Закона за биологичното разнообразие, приет от Народното събрание на 10 юли 2002 г. и върнат с Указ № 265 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Проект за решение за разрешаване на пребиваването на военнослужещи с личното си оръжие и военнотранспортна техника от състава на Почетната артилерийска  рота на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република България.
3. Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на военен контингент на Кралските военновъздушни сили на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република България за участие в учението "Самотна котка 2002".
4. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
5. Законопроект за ратифициране на измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия.
6. Законопроект за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие.
7. Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 1 декември 2000 г. за даване на съгласие на Министерския съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване – Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран пътен или железопътен мост на р. Дунав между Република България и Румъния в района на Видин – Калафат.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителствата на страните – участнички в Черноморското икономическо сътрудничество за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия.
9. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията.
10. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
13. Проект за решение за даване на съгласие за провеждане на преговори и за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между "Топлофикация – София" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране  на проект  "Рехабилитация и модернизация на "Топлофикация – София" ЕАД".
14. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и "Национална електрическа компания" ЕАД за финансиране на проект  "Рехабилитация  в електроенергетиката - Енергия 2".
15. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.
16. Второ четене на законопроекта за амнистия.
17. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча – продължение.
18. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване.
19. Проект за решение за  приемане на доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2001 г.
20. Парламентарен контрол.
Преди да подложа на гласуване тази програма, искам да ви уведомя, че е постъпило и предложение за включване в дневния ред от народния представител Петър Мутафчиев на предложението, което беше направено от господин Сендов, за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Това предложение няма да го подлагам на отделно гласуване, тъй като то автоматично е включено в програмата, която ви прочетох.
Освен това  е постъпило и предложение на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народния представител Лъчезар Тошев за включване в програмата за тази  седмица на проекторешение за създаване на временна проучвателна комисия по задграничните инвестиции и дейността на задграничните дружества с българско участие.
Моля, гласувайте това предложение за създаване на временна проучвателна  комисия да бъде включено в дневния ред за работата на Народното събрание през тази седмица.
Гласували  190 народни представители:  за 81, против 104, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля,  гласувайте програмата за работата на Народното събрание, така както беше представена.
Гласували   202 народни представители:  за 165, против 23, въздържали се 14.
Искам да ви уведомя, че на Председателския съвет днес беше решено лятната ваканция на Народното събрание за 2002 г. да бъде от 5 до 31 август включително.
Моля, гласувайте това предложение, направено от Председателския съвет.
Гласували  177 народни представители:  за 152, против 16, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Точка първа от дневния ред за днес е:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ  НА ЗАКОНА  ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 10 ЮЛИ  2002 Г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 265 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
По тази точка от дневния ред е представен доклад на Комисията по околната  среда и водите.
Господин Чакъров, имате думата да представите доклада на комисията.






ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за подлагане на гласуване с оглед допускане в пленарна зала на заместник-министър Фатме Илияз от Министерство на околната среда и водите и на господин Михаил Михайлов – държавен експерт към същото министерство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме това процедурно предложение, направено от господин Чакъров.
Гласували 159 народни представители: за 147, против 2, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите, поканете госпожа Илияз и господин Михайлов в пленарна зала.
Имате думата за доклада, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вниманието ви доклад на Комисията по околната среда и водите относно Указ № 265 от 23 юли 2002 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за биологичното разнообразие, приет от Народното събрание на 10 юли 2002 г.
“На свое заседание, проведено на 25 юли 2002 г., Комисията по околната среда и водите обсъди Указ № 265/23.07.2002 г. на президента на Република България и мотивите към него за връщане за ново обсъждане на Закона за биологичното разнообразие, приет от Народното събрание на 10 юли 2002 г.
Законът за биологичното разнообразие е оспорен по отделни негови текстове, а не като цяло, поради което всеки пункт от мотивите на президента беше разгледан и обсъден поотделно.
В хода на проведената дискусия по-голяма част от възраженията на президента бяха отхвърлени от членовете на комисията и бяха защитени оспорваните текстове.
Единствено по отношение на § 11, т. 4, т. 10 и т. 11 във връзка с предоставяне правото на министъра на околната среда и водите самостоятелно със своя заповед да актуализира площите на защитените територии в рамките на определените граници, когато това се налага поради по-точни измервания, народните представители Лъчезар Тошев и Евдокия Манева изказаха съгласие с мотивите на президента.
В резултат на проведените разисквания Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
1. По оспорените членове от 31 до 34, както е отбелязано в мотивите на президента, има известно несъответствие с действащия Закон за опазване на околната среда, което ги прави на пръв поглед неясни, противоречиви и въвеждащи паралелна уредба. Това обаче не е пропуск или нежелание на комисията да съобрази Законът за биологичното разнообразие като специален закон с рамковия и общ закон в областта на околната среда, който дава основните принципи на управлението и опазването на околната среда. При обсъждането и приемането на тези текстове комисията изцяло се е съобразила и препраща към приетия на второ гласуване, но още невлязъл в сила Закон за опазване на околната среда, ръководейки се от изискванията на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове, според който всеки закон в материята, за която се отнася, трябва да уреди всички обществени отношения, поддаващи се на трайна уредба.
В противен случай, ако законът за биологичното разнообразие бъде съобразен със стария действащ Закон за опазване на околната среда, който не отговаря напълно на изискванията на европейското законодателство (за разлика от новия Закон за опазване на околната среда), веднага след неговото влизане в сила ще се наложи да започне процедура по изменение и съобразяване с новия Закон за опазване на околната среда. Това ще отнеме най-малко около една година технологично време, през което важни обществени отношения ще останат без трайна уредба и ще се получи сериозна празнота в законодателството, а това е недопустимо от гледна точка на Закона за нормативните актове.
В мотивите на президента се оспорва възможността в определени случаи да се допуска извършването на дейности, за които оценката на въздействие върху околната среда е отрицателна – чл. 33. С този член, заедно с чл. 34 и т. 32 от Допълнителната разпоредба се въвеждат изискванията на Директива 92/43 на Европейския съюз за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и по-специално нейния чл. 6, § 4.
Дава се възможност даден план или проект да бъде осъществен, въпреки негативните резултати, които би имал върху природните местообитания, ако това се налага по причини от обществен интерес, като се въвежда изискване към държавите – членки на Европейския съюз, да предприемат всички необходими компенсаторни мерки.
С предложената уредба в Закона за биологичното разнообразие се създават достатъчно гаранции, че изключенията се допускат само по причини от първостепенен обществен интерес, като в цитираната т. 32 на Допълнителната разпоредба са посочени съвсем точно критериите за това. Така се изключва вероятността изключенията да се правят по целесъобразност, както се твърди в мотивите на президента.
От друга страна, разпоредбата на чл. 34 гарантира, че ще бъдат предприети всички необходими мерки за минимизиране и компенсиране на причинените вреди, ако това изключение бъде допуснато.
Второ, в мотивите си по оспорения § 9, с който се отменя Законът за защита на природата, президентът твърди, че с тази отмяна се нарушава системността в екологичното законодателство, и по-специално то се лишава от редица общи  норми – принципи, регламентиращи дейността по защита на природата.
Общите принципи, които се твърди, че са установени със Закона за защита на природата, би трябвало да фигурират като разпоредби в глава I “Общи положения”, но същата отдавна е отменена с “Държавен вестник”, бр. 86 от 1991 г. В този смисъл същият закон не съдържа вече такива принципи.
Глава II е загубила правно значение. Нейните разпоредби са формулирани и влезли в сила преди да е имало приети закони за отделните компоненти на околната среда и рамков закон - Закона за опазване на околната среда. 
Принципите, установени от Закона за защита на природата, които са рамкови, сега са установени от рамковия закон – Закона за защита на природата, каквато е и неговата основна функция, а специалните закони за компонентите на околната среда уреждат подробно тези принципи в съответствие с новоприетия Закон за опазване на околната среда.
Глава III, видно от мотивите към ветото на президента, е уредена отново в новия закон – Закона за биологичното разнообразие, в съответствие с изискванията на европейското законодателство, поради което то се отменя.
Глава IV също отдавна е отменена с “Държавен вестник”, бр. 86 от 1991 г.
Глава V съдържа административнонаказателни разпоредби, които, с изключение на две от тях, са от 1988 г. Административнонаказателните разпоредби не могат да съществуват самостоятелно в един нормативен акт, ако останалите му разпоредби са отменени или загубили правно значение.
Тъй като отделните разпоредби на Закона за защита на природата са или отменени изрично, или уредени по нов начин в по-нови закони, в изпълнение на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове следва констативно Законът за защита на природата да бъде обявен за отменен.
Що се отнася до констатацията на президента, че подзаконовите актове към Закона за защита на природата ще загубят сила с неговата отмяна, това е факт за една част от тях, но материята, която регулират - ползването на определени биологични ресурси, както и за защитените растителни и животински видове, е преуредена по нов начин със Закона за биологичното разнообразие и Закона за лечебните растения.
Друга част от подзаконовите нормативни актове по чл. 19 от Закона за защита на природата за буферните зони на резерватите и вековните дървета всъщност запазва своето действие посредством § 8 от Закона за биологичното разнообразие.
Единствено обезщетението по тарифа за причинените вреди на растителни и животински видове, уредено с Правилника за приложение на Закона за защита на природата, не се преурежда със Закона за биологичното разнообразие, а това е така, защото подобен механизъм на обезщетение не е позволен от Закона за административните нарушения и наказания.
Трето, по § 11 мотивите на президента са разделени в няколко пункта:
а) Президентът счита, че с т. 2 и т. 3 на § 11 неоправдано се разширява оперативната самостоятелност на министъра на околната среда и водите по отношение на обявяването и промените в защитените територии. Целта на предлаганите промени в Закона за защитените територии е единствено да се прецизира процедурата за реда и начина за взимане на решения относно обявяването и промените в защитените територии. От сегашните текстове на Закона за защитените територии не става ясно как се взима решение на назначената от министъра на околната среда и водите комисия, не се дава възможност на членове, които имат особено мнение, да го изразят и не визират кой правен субект в крайна сметка взима окончателно решение при хипотезата на особени мнения.
Министърът на околната среда и водите като орган, който провежда държавната политика в областта на околната среда, носи и отговорността за решенията, които се взимат в тази връзка. Освен това той носи и еднолична отговорност по смисъла на чл. 108, ал. 3 от Конституцията на Република България. А по сега действащия текст в Закона за защитените територии министърът на околната среда и водите при взимането на решение, за което носи отговорност, е обвързан с мнението на назначената от него комисия, която има консултативни функции и не носи отговорност за своите действия, и е лишен от право на преценка. След като министърът осъществява държавната политика, той следва да има правната възможност да прецени и основателността на особените мнения. От друга страна, по силата на така приетите текстове министърът осъществява контрол върху решението на комисията.

б) Президентът изразява опасения, че разпоредбите на т. 4 във връзка с т. 10 и т. 11 се разминават с конституционните норми, тъй като според него се заличават установените със закон площ и граници на националните паркове и резерватите, а от друга страна се разширяват правомощията на министъра на околната среда и водите да променя самостоятелно площта на защитените територии.
Посочените точки от § 11 са взаимосвързани и третират облекчаване на процедурите за актуализиране на площта на защитените територии, когато не се променят техните граници. Практиката показа, че съвременните методи на измерване на площи дават известни разлики в определените граници на защитените територии. Това се отнася и до националните паркове и резерватите, чиито признаци, включително и площите им са посочени в приложения № 1 и 2  към Закона за защитените територии. Това означава, че за да се уточни тяхната площ, без да се променят фиксираните в заповедите на министъра на околната среда и водите граници, ще трябва да се следва цялата сложна и дълга процедура на закона, включваща около 90 обществени обсъждания, 90 комисии, 90 проектозакона, които следва да се приемат от Министерския съвет, съответно от Народното събрание. За да се избегнат тези усложнения се въвежда една допълнителна хипотеза към предвидените в Закона за защитените територии промени в защитените територии, а именно актуализиране на площта в рамките на установените граници, което да става само със заповед на министъра на околната среда и водите. 
Няма основания да се счита, че е налице противоречие с конституционните норми, тъй като предлаганата промяна (отпадане на посочените в Закона за защитените територии площи и парцели) и даване на право на министъра на околната среда и водите формално да актуализира площите, без да променя определените граници, е акт на управление, имащ технически характер, а не акт на разпореждане, тоест не се изземват функции и компетентности на Народното събрание. Достатъчна гаранция за защита на обществените интереси и правото на Народното събрание, съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията, да определя парковете с национално значение, които са изключителна държавна собственост, е посочването в приложенията към Закона за защитените територии на заповедта на министъра за обявяване на съответния национален парк или резерват, с нейния номер и дата на издаване, в която фигурират името на обекта, неговите площ и граници. По този начин заповедта се превръща в част от закона и никой освен Народното събрание не може да увеличава или намалява площите и да променя границите на националните паркове и резерватите. Опасенията, че под формата на актуализиране на площта министърът на околната среда и водите може да злоупотреби, изземвайки функции на Народното събрание, са неоснователни, тъй като в своето произнасяне относно площта той е обвързан с границите, установени с цитираната в закона заповед. В практиката министърът на околната среда и водите ще се произнася относно площта, без да засяга границите, например, когато размерът на площта е определен на база стар кадастър и измерванията са направени с методи, които не отговарят на сегашните изисквания на Закона за кадастъра и имотния регистър.
в) Президентът счита, че с т. 7 и т. 9 на § 11 се отменят норми, осигуряващи опазването на околната среда, с което се влиза в противоречие с Конституцията на Република България.
С т. 7 се отменя чл. 75 от Закона за защитените територии, изискващ въвеждане на “такса природа” върху недвижими имоти, разположени в защитени територии. Таксата касае обекти като хотели, мотели, почивни домове и др., изрично изброени в ал. 3 на чл. 75. След направено проучване на обектите, попадащи в обхвата на тази такса, се оказа, че техният брой е сравнително малък и очакваните приходи от нея ще са значително по-малко от разходите за администрирането на таксата от данъчната администрация. В допълнение на това, няколко други вида данъци и такси се заплащат на практика за една и съща услуга: посетителски такси по Закона за защитените територии, туристическа такса по Закона за местните данъци и такси, данък върху корпоративното подоходно облагане, плащани от фирмите и включени в цената за настаняване, концесионни възнаграждения за обектите в защитените територии – изключителна държавна собственост. В този смисъл в процеса на проучване се стигна до единодушното становище на Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите, за практическата нецелесъобразност от въвеждането на тази такса. Ако чл. 75 остане в сегашния си вид, ще се получи едно двойно облагане, което е недопустимо. И независимо дали недвижимите имоти се ползват по силата на концесионен или приватизационен договор, в същите тези договори има изрични клаузи, които задължават тези лица да опазват и подобряват околната среда в района, с конкретно определени задължения,  конкретен механизъм за контрол върху изпълнението и  конкретен финансов ресурс, който трябва да се използва за това. Така на практика се гарантира опазването на околната среда в съответствие с чл. 15 и чл. 55 от Конституцията на Република България.
С т. 9 се отменя чл. 86, касаещ заплащане на определени с тарифа на Министерския съвет обезщетения от нарушители за причинени вреди на защитените територии.
В европейските страни няма практика за плащане на обезщетения, въведени чрез фиксирани размери в тарифа. Освен това в Закона за защитените територии е предвидено нарушителят да се наказва с глоба, което на практика означава, че няма основание да се твърди, че с отмяната на този член се снема отговорността от тези, които увреждат околната среда. Възможността да се търсят обезщетения за претърпени материални вреди не отпада с отмяната на този член, но това трябва да става по общия ред. Иначе обезщетението, определено с тарифа, ще има не само обезщетителен, но и санкционен характер, въпреки че в същото време глобата, с която се налага кумулативно, също има само единствено санкционен характер. В резултат на това за едно и също правонарушение едно лице ще бъде наказано два пъти, което е абсолютно недопустимо. Такъв правен механизъм, какъвто е предвиден в чл. 86 от Закона за защитените територии, не е съобразен и не е позволен от Закона за административните нарушения и наказания, който закон изчерпателно изброява всички правни механизми и възможности за реализиране на административнонаказателна отговорност.
След изчерпване на дискусията отлагателното вето на президента беше подложено на  гласуване, резултатите от което са следните: 4 гласа “за” ветото, 8 гласа “против” и 3 “въздържали се”.
В резултат на това Комисията по околната среда и водите отхвърля възраженията на президента, с които се връщат за ново обсъждане разпоредбите на чл. 31, 32, 33 и 34, § 9 и § 11 от Преходните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие.
Комисията по околната среда и водите предлага на народните представители да приемат повторно Закона за биологичното разнообразие.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Следват дебати по върнатия закон и възраженията на президента.
Имате думата.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, по отношение ветото на президента аз подкрепям единствено аргументите му по § 11. Аз изложих тези аргументи по време на второто четене на законопроекта в пленарна зала и съм участвал в дебатите на комисията. 
Аргументите ми за това са следните. В чл. 18, ал. 1 на Конституцията се казва, че: “Парковете с национално значение и резерватите, определени със закон, са изключителна държавна собственост”. Това означава, че Народното събрание е единствен разпоредител и със закона определя коя е изключителната държавна собственост, която включва задължително границите и площта на тези територии. Ако те не бъдат посочени, тогава не може да се счита, че законът за защитените територии е изпълнил изискването на чл. 18, ал. 1 на Конституцията. 
Изглежда, че до момента не можем да стигнем до разбиране и тези аргументи не могат да се разберат. Затова ще дам един пример. В Закона за защитените територии са посочени заповедите, с които са обявени тези територии, които са изключителна държавна собственост по смисъла на Конституцията. В тази заповед, която е записана в закона, се включват и границите, определени чрез парцели по лесоустройствените проекти от определена дата, а от друга страна е посочена и площта. В закона се предлага да се даде право на министъра на околната среда и водите с допълнителна заповед, която не се отразява в закона, да може да актуализира на базата на по-точни измервания тази площ. Представете си в такъв случай ситуацията, в закона остава старата заповед със съответната дата, тоест Народното събрание е определило точно тази територия и точно тази площ и точно тази цифра. А от друга страна, има една нова заповед, издадена от министъра на околната среда и водите, с която площта е актуализирана, цифрата е променена и има едно противоречие. Кое в такъв случай ще бъде валидно? Това, което е посочено и остава в закона, то не се променя? Или това, което не е в закона, но е определено със заповед на министъра на околната среда и водите, независимо дали е на базата на по-точни измервания или по друг начин?
Аз смятам, че  не може да се заобиколи Народното събрание. То като единствен разпоредител трябва да определи тази площ, независимо че тук става въпрос само за корекция. Защото в противен случай ще имаме две ситуации, които ще действат паралелно. Естествено тази, която е в закона, има предимство, защото това е законът. Докато заповедта на министъра е подзаконов акт и той по никакъв начин не може да измени това, което е записано в закона.
Надявам се, че моите аргументи са ясни. И затова аз подкрепям връщане в комисията на този въпрос, за да може да се намери наистина облекчена процедура, без да се правят всички тези обсъждания и т.н., но  да не се заобиколи Народното събрание, за да може поправката да бъде нанесена в закона.
Още веднъж ви казвам, че ако поправката не бъде нанесена в закона, остава да действа това, което е в закона,	 независимо че тук в един текст сме дали право на министъра на околната среда да посочи, че площта е друга. 
Това са аргументите, с които смятам, че можем да се обединим около това да приемем ветото и специално по § 11 текстът да бъде коригиран в комисията. Това ще бъде едно разумно решение, така че да не достигнем до сблъсък на две различни норми, които ние самите ще бъдем създали.
С тези аргументи смятам, че изложих това, което исках да кажа и се надявам на вашето разбиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря Ви, господин Тошев.
За реплика – господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!  Вярно е, че уважаемият колега Тошев и в комисията изтъкна тези съображения. Аз и в комисията дадох някои разяснения, които изглеждаше, че той тогава приема. Но ще повторя някои от тях, а именно това, че  ние създаваме сега една нова ал. 6 в чл. 42 на Закона за защитените територии, в която алинея изрично се казва, че със заповед на министъра може да се актуализира площта на защитената територия,  когато корекцията изтича от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените граници на защитената територи е една хипотеза,   която означава, че ако в заповедта, с която защитената територия е станала факт, достатъчно ясно са очертани границите и по този начин достатъчно ясно е индивидуализиран съответният природен защитен обект, тогава тази хипотеза може да се приложи. Защото, да кажем, парцелите са били измервани навремето с тези земемерни пергели, които ние си спомняме, а понастоящем площта би могла да се измери и с някакви по-модерни прибори, съдържащи квантово-оптични генератори.  Така че ако хипотезата, че границите няма да се променят, е изпълнена,  тогава министърът би могъл да се възползва от тази алинея. При положение, че има и най-малкото съмнение, господин  Тошев, че границите не са определени точно, примерно, няма никакви координати или не е дигитализирана по съответния метод , тогава…
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Те са определени навсякъде.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да,  ако приемем, че границите не са определени по някакви причини, тогава министърът няма право да използва тази ал. 6 на чл. 42, която ние сега сме утвърдили. И в този случай, ако той евентуално си позволи да направи някое актуализиране, то би било нарушение, за което той, естествено, ще бъде санкциониран.
По този начин аз смятам, че е ясно, че ние трябва да подкрепим текста на комисията, който не е в някакво конституционно или друго противоречие със съществуващите норми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря, господин Великов.
За втора реплика – господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Тошев! Както по време  на заседанието на комисията, така и тук Вие изложихте Вашите мотиви и съображения за оспорване на текста  на ал. 6 на чл. 42 и във Вашето възражение до президента на Република България. Аз не смятам, а и комисията не смята за основателни Вашите притеснения и мотиви с оглед на това, че принципалът, който определя защитените територии, е бил и си остава Народното събрание. Процедурата за определяне на  защитените територии е предвидена много детайлно в Закона за защитените територии. Ние смятаме, че тази процедура следва да бъде запазена. Тази процедура, към която Вие ни препращате да бъде променена, ние не смятаме за основателна да бъде променена с оглед на това, че това е една материя, която трябва да бъде действаща в сегашните си измерения с всичките му детайли, защото това е едно наше национално богатство и с това наше национално богатство ние имаме всички достойнства. И това е високо оценено от Европейския съюз. Тази площ, която имаме, трябва да бъде запазена в този си вид като изключително наше национално богатство. А материята, която се урежда с ал. 6 на чл. 42, е много ясно и точно визирана, че ще се извършва актуализация, и то при необходимост, след по-точни замервания. В алинеята е предвидено, цитирам: "и не е свързано с промяна на определените граници на защитената територия".
По време на заседанието ние направихме запитване, а впоследствие аз изисках дали на този етап има действащи фиксирани граници на защитените територии. Да, има такива граници. Когато ще бъдат запазени тези граници, необходимо ли е да усложняваме цялата процедура и да не дадем правомощия на министъра на околната среда и водите при необходимост и при наличие на по-точни замервания да се определят тези  площи? Аз не виждам никакво нарушение. Бяха направени всички необходими консултации с правен отдел и с юристи, които смятат, че няма нарушение на конституционните норми.  Така че аз апелирам към колегите и призовавам да бъде подкрепен текстът от приетия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Има ли трета реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС):  Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, благодаря ви за репликите, но аз продължавам да мисля, може би причината е в мен,  чe  вие не можете да разберете това, което казвам. Аз казвам, че има една площ, която е определена със закона и с тази норма се създава възможност да се  промени. Примерно, ако тя е 1000 хектара, министърът на околната среща ще укаже,  на базата на по-точни измервания, че тя е  1020 хектара. Кое е валидно в този случай? Защото онова, което е останало в закона, ние не сме го променили. Има сблъсък на две норми, които създаваме в момента. И това е причината да опонирам. Иначе аз не бих могъл да разбера как може на две места – едното в закона, едното в заповедта на министъра -  да се урежда едно и също нещо. Това няма как да стане. Изглежда, че причината е в мен и аз не мога достатъчно ясно да обясня това.
Господин Чакъров, Вие споменахте, че с този текст се дава възможност на министъра да определя защитените територии.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да актуализира.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да актуализира площите на защитените територии. Но има два вида защитени територии. Едни, които са изключителна държавна собственост, чийто единствен разпоредител е Народното събрание. И вторият вид защитени територии, които не са изключителна държавна собственост и там няма пречка министърът да направи това, защото така и така там те се определят с неговата заповед. Но не може на две места - в закона и в заповедта - да има различни цифри, защото тогава стигаме до един правен сблъсък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря, господин Тошев.
Имате думата за изказване, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, не исках в началото да занимавам залата с някои строго технически параметри по определяне на границите и на територията, но след като многоуважаваният от мен господин Тошев - един човек, който много години държи на екологията, се изказа, аз бих искал да му обясня някои неща, които явно не са станали ясни. 
Има се предвид следното: представете си, колеги, едни граници, които не се сменят. Границите на тези резервати не се сменят. Но тук ние не говорим за идеалния случай. Ние говорим не за един равнинен терен, при който границите определят една равна площ. Повече от половината от тези резервати имат определен релеф. Представете си, че Народното събрание след четири години вземе реалната площ. Тази реална площ не е равна на разреза, който се прави през границата по хоризонтала. Представете си една планина, която е обградена с определени граници. Ние измерваме тези граници и записваме хоризонталната площ, но реалната площ в тези граници е много по-голяма.
И сега тук се върнете на начина на измерването. Някога се е измервало с пергели от два метра. Той върви по релефа – единия път е стъпил на бабунката, другия път е стъпил в дупката. Тогава имаме едно движение на релефа и са получени определени данни. В повечето от случаите разликите са под един процент. Но сега например с оптическите или с лазерните още по-точни методи започваме да определяме точните размери. Не границите – пак повтарям, не границите, господин Тошев. Никой не сменя границите. Ние просто определяме по-точно площта - уточняване на площта, а не на границите. 
Като влезем в Европа и се приеме спътниковата снимка на определения район, тази спътникова снимка при всички случаи ще се различава от това, което сега ще определим. Може би ще се различава примерно с един или два декара. Това е също разлика в цифрите. Ние не би трябвало да тръгваме през Народното събрание всеки един резерват да утвърждаваме отново и отново. Ние не искаме да даваме някакви допълнителни привилегии на министъра на околната среда и водите. Затова в следващия чл. 6 записахме, че той няма тези права. Ние не отнемаме конституционните права на Народното събрание. 
Тук говорим за един чисто технически акт – определяне на точните територии, за да няма, както Вие казвате, колизия в цифрите. На едното място да се води еди-колко си декара, а на друго – други цифри. Така че Вашето изказване е в подкрепа и на нашата теза. Ние искаме веднъж завинаги да се уточни на този етап – повтарям – на този етап. Ако утре се приеме друго нещо за определяне на територията, ще бъде меродавно новото измерване. Ние граници не сменяме и аз призовавам колегите да гласуват “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пейчев. 
Проф. Ганчев, заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моите колеги, както д-р Чакъров, така и доц. Великов и господин Пейчев, изказаха аргументите в защитата на чл. 11, т. 4, 10 и 11, която е най-оспорваната във върнатите текстове от президентското вето. Като цяло искам да кажа, че това вето, независимо от огромното ми уважение към нашия президент, в голяма степен е от неотчитане на факта, че Законът за биологичното разнообразие в значителна степен е обвързан с приемания паралелно и приет вече Закон за околната среда, а също така и останалите закони, в които се правят корекции. Имаме връщане към стари закони или неотчитане на факта, че тези положения, които са формулирани във ветото, са вече разрешени в новоприетите закони.
Няколко думи за чл. 11, т. 4, 10 и 11, която е най-спорната и където господин Тошев се солидаризира с ветото на президента. Искам да направя следния паралел: ето, например, господин Тошев, Вие сте един субект с определено физическо очертаване в пространството. Вие се измервате на едно място и получавате едни килограми, които Ви представят като физическо тяло, като субект в пространството. В същото време се измервате по-точно на друго място с по-прецизни уреди и получавате друга тежест, от което съвсем не следва, че Вие се променяте като субект, нито че променяте своите физически размери. 
В случая става въпрос за една техническа корекция в управлението на собствеността – нито в нейното разпореждане, нито в нейното притежание. Като принципал продължава да си остава Народното събрание. Освен това искам да кажа и да призова колегите да бъдат внимателни при гласуването, да подкрепят текстовете в закона, както са приети от Комисията по околната среда и водите. Става дума за това, че законът урежда като универсален принцип обществени отношения. В случая той урежда обществените отношения в ползването и управлението на една собственост, каквито са защитените територии, резерватите и парковете. Тези граници не се променят. Тази собственост не се променя, но тя трябва да бъде по-прецизно определена с по-съвършени технически средства, защото става дума за отношения с безброй други субекти – общински, кооперативни, частни и така нататък.
За да не се влиза отново в дълги правни процедури да се определя тази собственост, която ще има някакво отношение към останалите собственици, а това означава едно безкрайно влачене по съдилищата, нужно е да се извърши тази техническа процедура, при която – отново повтарям, нямаме нарушение нито на грам, нито на милиметър на очертаните със закона граници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ганчев.
Господин Кушлев, имате думата.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да насоча дискусията към обсъждане на всички пунктове от президентското вето, макар че някои от тях на заседанието на Комисията по околната среда и водите бяха отхвърлени с консенсус, защото парламентът трябва и според мене е длъжен да обсъди всички негови възражения по отделните пунктове.
По първия пункт - оспорването на определени компетенции на министъра на околната среда по чл. 31 – 34, аргументите на президента се основават на Закона за опазване на околната среда, който ние в съвсем скоро време отменихме с приет нов закон, тоест тези аргументи се основават върху остаряла и вече отменена нормативна база. 
Но аз тук бих искал да посоча нещо друго, което ви моля да имате предвид при гласуването. Неговите аргументи и неговото становище тук влизат в разрез с основната световна тенденция, която се очертава сега в областта както на икономическото развитие, така и на екологичната политика.
Законът за опазване на околната среда беше приет преди 1992 г., преди провеждането на Втората световна конференция по околната среда в Рио де Жанейро, преди появата на Концепцията за устойчивото развитие, която беше приета от всички развити страни в света и която съчетава именно запазване на темповете на икономическото развитие с гарантиране на екологичната безопасност на отделните нации и народи. Сега приетия закон от нас преди по-малко от месец съобразява екологическата политика на нашата държава именно с тази световна концепция, която в момента определя развитието, а в нея ясно и определено се дава приоритет на важен обществен интерес в отделни случаи пред запазване на определен, да кажем, екологичен обект, като, разбира се, се вземат мерки за компенсиране на вредите, които могат да настъпят, за тяхното минимализиране. Това разрешение, както ви казах, е в пълно съгласие с тази концепция, която се споделя от всички европейски държави, към които ние сме се устремили.
Именно затова смятам, че аргументи, изхождащи от един закон, приет преди формирането на основните принципи на световната икономическа и екологична политика не могат да бъдат тук взети предвид при решаването на проблема.
Що се отнася до мотива му за оспорения § 9, тук смятам, че в още по-малка степен можем да намерим аргументи за приемане на ветото. Законът за защита на природата от 1968 г. изигра своята роля, но, колеги, аз искам да кажа също нещо, което може да прозвучи пресилено, че той беше остарял и несъвременен още в момента на неговото приемане. Ние тогава бяхме откъснати от световното развитие. Осем години преди него беше приет в Съединените американски щати Законът за националната политика по околната среда, с който обърнаха световните процеси в областта на екологията и на основата на този закон станаха безспорен лидер в световната екологична политика. Ние чак сега, бих казал, със сегашния закон, който ние приехме за опазване на околната среда, влизаме в пълен унисон със световните тенденции за опазване на околната среда, което други страни направиха преди точно              40 години. Виждате какво е нашето изоставане. Да се опираме на един законодателен акт, който е приет преди много години, свършил е определена работа, но е бил в разрез със световните тенденции ми се струва за съвсем неудачно и тези аргументи ние трябва да оспорим с нашия вот тук, в залата.
И, разбира се, един от най-спорните проблеми, който се повдигна тук - това е въпросът, който беше поставен за отмяната на § 11 и специално тезата, че се засягат правомощия на Народното събрание като принципал при определяне на границите на националните паркове, на защитените обекти, която тук беше развита от господин Лъчезар Тошев.
Аз и в комисията имах вече възможност и пред вас при приемането на законопроекта да изразя моето отношение, че тези правомощия, които ние предоставяме на министъра с отмяната на текстовете от Закона за защитените територии, не са акт на разпореждане, а са акт на управление. Тук не се касае за засягане, както каза и колегата проф. Ганчев, не се засяга предметът на собствеността в неговата цялост, в неговите граници, а просто се уточнява чрез правно-технически средства каквото е измерването, то има правно значение, защото след това ще обоснове една заповед на министъра за уточняване границите. Като акт на управление ние сме дали със Закона за опазване на околната среда на министъра да управлява и осъществява държавната политика в тази насока и ми се струва, че тук тези правомощия, които му се предоставят, не надхвърлят тези  граници, които сме му определили с общия Закон за опазване на околната среда.
И последните възражения на президента, които се отнасят до така наречената т. 11 – за глобите, за обезщетенията, смятам, че съвсем основателно комисията я е отменила тази част от  Закона за защита на природата, защото тук също ние се съобразяваме с европейската тенденция и с европейските изисквания.
Уважаеми колеги, екологичните вреди нямат паричен еквивалент! Това, което се навреди на природата с нарушаването на връзките между екологичните системи, то не всичко и бих казал главно, то не може да бъде оценено в пари. Това вече е подходът, който се възприема от Европейския съюз при решаването на тези проблеми и ние като страна, която в момента синхронизира своето екологично законодателство, възприемаме именно този подход. И съвсем нормално е правно-техническите средства, които решават подобни проблеми да се променят с променяне на законодателството. Именно затова аз няма да подкрепя в залата ветото на президента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз след това ще се изкажа и по целия доклад на комисията, и по ветото.
Сега искам само към уважавания от мен господин             проф. Кушлев да отправя следната реплика – уважаеми господин Кушлев, не може Вие да твърдите, че предишният закон, приет през 1991 г. не е бил в съответствие с изводите на Комисията “Брукланд” от ООН в 1986-1987 г.
В началото на Вашето изказване Вие малко се опитахте да използвате незнанието на залата и народното представителство, че досега действащият Закон за опазване на околната среда не е бил в съответствие с тези изисквания и нормативи. Едва ли не сега се открива топлата вода. Тези изводи са известни на хората, занимаващи се с екология в България още от 1986-1987 г., от доклада на норвежката министърка пред ООН и са в пълно съответствие разпоредбите на отменения вече Закон за опазване на околната среда с тези така наречени от Вас “нови постановки”. Тези нови постановки са от 1986-1987 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин Кушлев, Вие сте юрист и би трябвало да си дадете сметка, че с този текст се създава двоен стандарт – от една страна законът определя каква е площта и, от друга страна, заповедта на министъра определя вероятно друга площ. Това е абсолютно невъзможно. Не може да има на две места едно и също нещо уредено. Ако се позоваваме на Закона за нормативните актове и той казва така, че една и съща материя не може по два начина да се определя. И точно това е основата на възражението – Вие твърдите, че това е акт на управление, а аз смятам, че тук се създава абсолютно противопоставяне между закона и заповедта. Какво като заповедта промени площта? Ще остане да действа това, което е в закона и следователно това, което правим е безсмислено. Ето защо няма никаква пречка този въпрос да бъде решен в комисията, да намерим съгласие и да го прегласуваме в началото на септември отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика няма желаещи.
За дуплика думата има господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Миков, нищо не може да отмени обстоятелството, че Световната конференция по опазване на околната среда, която отбеляза основните насоки за развитието на екологичната политика и икономическото развитие се състоя по повод 20-годишнината от Първата конференция от 5 юни 1992 г., но искам да Ви кажа още нещо и Ви моля да ме слушате добре, макар че безкрайно Ви уважавам. Ако тези решения, на които Вие се позовавате през 1986-1987 г. имат някакво значение, аз тогава като доцент по екологично право съм участвал донякъде като експерт в тяхната подготовка, нямаше да станат събитията пред “Кристал” на екологична основа и да се дойде до събарянето на режима на Тодор Живков! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване думата има госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, подкрепям изцяло казаното от господин Лъчезар Тошев и категорично твърдя, че ветото на президента има основание и то трябва да бъде подкрепено.
Основният аргумент е, че с § 11, т. 4, 10 и 11 се нарушава изискването на чл. 18 от Конституцията – изключителната държавна собственост да се определя със закон – не да се наименова, не да се споменават номера на отдели, а ясно, категорично и недвусмислено с определени характеристики тази собственост да бъде определена. Тази характеристика е площта. За съжаление с т. 10 и 11 на § 11 от закона ни се предлага площта като основна характеристика на изключителната държавна собственост да бъде заличена. 
Какво ни се предлага освен това? Предлага ни се министърът еднолично със своя заповед да променя тази площ, без да уведомява обществеността, както това се изисква в чл. 41 от закона и без да се аргументира пред Народното събрание.
Ще отбележа, че уговорката за отнасянето на този режим единствено към промените, произтичащи от по-точни измервания, е напълно несъстоятелна, защото никъде в процедурата не се изисква пред никого аргументация защо всъщност се прави това изменение и никой практически не контролира тази заповед на министъра. Тъй като не се предвижда никакъв обществен или друг контрол, не е трудно да си представим какво може да се случи. Няма пречки да се окаже натиск на министъра, да се издадат заповеди за откъсване на апетитни късчета от защитените територии и да се случат най-различни неща – в защитените територии да се построят замъчета с подобаващи огради, ресторанти, заведения, кариери. Неслучайно споменавам тези обекти. Имам нещо предвид и мисля, че ако вие подкрепите закона такъв, какъвто е, съвсем скоро ще бъдете свидетели на такива нарушения. Необходимо ще бъде само желание от някой и съгласието на министъра да издаде тази заповед.
Кои са обаче благовидните причини тези изменения днес да ни се предлагат тук, тези постановки в закона да бъдат предложени на Народното събрание (и бяха гласувани, за съжаление)?
Първо, твърди се, че в резултат на работата на поземлените комисии масово почти във всички защитени територии се налага да се актуализира площта. Това са 90 резервата и 3 парка. Ако това е така, защо тук се размахва някаква заплаха от 90 изменения на закона? Какво пречи с едно изменение на закона тази актуализация да бъде внесена в Народното събрание, да бъде аргументирана и приета? 
Второ, твърди се, че във връзка с предстоящото отдаване на концесия на територии от защитените територии, Министерството на регионалното развитие и благоустройството отказва да издаде актове за изключителна държавна собственост в случаите, когато има различия в площите – упоменатите в закона и тези, които са се получили след измерванията на поземлените комисии. Питам: ако площта не е основна характеристика на изключителната държавна собственост, защо Министерството на регионалното развитие и благоустройството отказва да издаде акт за държавна собственост? Очевидно твърденията тук, че има някакви граници, които са очертани само с номерата на парцелите без площта, не са състоятелни и изключителната държавна собственост без площ практически не се определя.
Освен това упоменаването на номерата на парцелите като граници на тези площи абсолютно е недостатъчно, защото всеки, който се е занимавал с тази материя, знае, че номерата на парцелите могат да останат, но площите се променят. Това е изключително правомощие на Министерството на земеделието и горите и то не подлежи на никакъв обществен контрол. Така че в закона вие ще имате упоменати като граници номерата на парцелите, които досега са били, но всъщност площта може да бъде съвсем различна.
Какво всъщност предизвиква записването на този § 11? Твърдя – една управленска безпомощност, невъзможност да се намери едно нормално решение на ситуация от практиката, която в момента затруднява администрацията, но този казус е напълно решим без да се изменя законът. Какво ще направим в резултат на готовността ни да се отзовем на вопъла на администрацията? Ще нарушим Конституцията, ще създадем прецедент без никакъв контрол да бъдат заплашени защитените територии.
Колеги, искам да кажа, че юристите в тази зала, които имат съвест, чувство за отговорност и които не правят компромиси със своя професионализъм, знаят, че текстовете на § 11 и особено т. 10 и 11 са недопустими.
Ние, всички останали обаче, които искаме да опазим природата на България, трябва да знаем, че с тези текстове защитените територии на България са в опасност. Това, което нито едно правителство досега за 12 години не си позволи, ако днес не подкрепим ветото на президента, ще сторим днес.
В Комисията по околната среда и водите при обсъждането на аргументите за ветото беше демонстрирано изключително упорство и неспособност да се чуят разумни аргументи. Дали причините са комплексни поради непознаване на материята или явно има интереси, оставам да прецените сами. По-важното е, че решение на проблемите на администрацията, които мотивират тези текстове, има и ние ги предложихме, както предложихме и текстове за спасяване на Националния фонд за опазване на околната среда преди една година, но трябваше да мине една година, за да може мнозинството да осъзнае за какво става дума и тази година този текст да бъде гласуван. Така е и сега, но случаят е много по-рисков. За една година или за периода, за който ще бъде осъзнато за какво става дума, могат да се нанесат непоправими щети на защитените територии.
Съображенията и силното ни безспокойство, които днес вие чувате, изложени от депутатите на СДС, ние изложихме и когато се гласуваше законът на второ четене. За съжаление не бяхме чути. Призовавам ви сега да поправим тази грешка и да подкрепим ветото на президента. В противен случай утре ще бъде късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз споделям загрижеността на госпожа Евдокия Манева и на другите колеги. Смятам, че няма никой в тази зала, който да не е загрижен за природните богатства на България и особено за онези, които са защитени. 
Не мога обаче да приема тезата, която се прокрадна, че видите ли, ние сме предложили ал. 6 в чл. 42, за да дадем възможност да се извършват нарушения. Аз може да не съм юрист, но смятам, че законите се създават, за да регулират обществени отношения. Това, че някой има намерение да ги нарушава или после неволно ги е нарушил, съвсем не може да бъде претекст такива законни положения да не бъдат включвани. Така че ние имаме най-добрата воля в случая да не се допускат никакви нарушения. Вярно е, че госпожа Евдокия Манева има по-голям опит от мен в администрацията. Тя е била министър, но ако има предвид нещо, което не се знае от другите в тази зала – на какъв натиск се подлагат министрите, как те отклоняват натиска и т.н., може да го сподели в друг случай. Аз с удоволствие ще я чуя. Но да се приеме, че един министър на околната среда ще се поддаде на натиск и ще извърши нарушение, включително и по ал. 6 на чл. 42 и затова ние да я отхвърлим, за мен е абсолютно несъстоятелно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо Манева, Вие подчертахте, че изцяло подкрепяте позицията на господин Тошев. Многократно и по време на заседание на комисията, и преди малко тук по време на разискванията се изложи, че ще има актуализация на площта. Това, което Вие казвате, господин Тошев, и за което толкова много се притеснявате, искам да Ви кажа, че стои по следния начин. Вие казвате, че ако след като се приложат съвременните методи на замерване площта на дадена защитена територия е 1020 ха вместо 1000, по този начин Вие тълкувате, че има промяна в площта. Няма промяна на площта, има актуализация на площта. При съществуващите граници и с оглед на терена, който представлява дадената защитена територия, аз искам да Ви кажа, че и на настоящия етап, и след замерването с оглед на границите площта е една и съща. Тя се доуточнява, че е такава.
Друг е въпросът, ако ние искаме кадастърът да бъде от 1930 или от 1950 г. Тогава дайте да не предприемаме такива актуализации и те да бъдат замерени с тези методики, с тези техники и да си остане на този етап.
Така че няма никаква промяна в площта. След като изрично се визира в ал. 6 на чл. 42, която се създава, по този начин се актуализират площи и ще се прецизира използването на защитените територии. Още веднъж подчертавам, че основният пункт, по който Вие считате, че се извършва закононарушение с оглед на конституционните норми, принципалът си остава Народното събрание, Народното събрание обявява защитените територии. Това, което Вие предлагате като изходен вариант – още веднъж си позволявам да повторя – да бъде променена процедурата, ние това категорично не го приемаме.
А относно опасенията на госпожа Манева, искам да посоча, че никой от цялата комисия в никакъв случай не влага такъв умисъл. Законите се създават, за да бъдат спазвани и да бъдат прилагани така, както са приети от Народното събрание. Така че всякакви атаки, че имало упорство в комисията, комисията има право да защитава позицията си аргументирано, мотивирано, както е извършено, съгласно приетите норми, разпоредби и закони. Така че досега от това управление никъде няма такива нарушения в защитените територии – там да бъдат извършвани строежи, да се разреши да се реализират различни интереси. А в близкото минало, когато тук наскоро обсъждахме РВД, знаем, че в Национален парк “Витоша” по време на вашето управление именно се разреши и оттук нататък ще бъде трудно да се устои на апетитите и амбициите, които ще искат да бъдат реализирани тук. Ние затова определено сме притеснени. Ние искаме да бъдат актуализирани площите, да бъдат запазени границите. 
По време на заседание на комисията вие много добре чухте, че аз се обърнах към експертите и поискахме справка дали границите са фиксирани, дали границите са определени. Те отговориха: да. При съществуването на тези граници, запазването на тези граници и без промяна на тези граници ние подкрепяме този текст и апелирам към всички да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Манева, заповядайте за дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господа, какви са ви намеренията, това е съвсем друг въпрос. Какъв текст създавате, това е проблемът. Когато законодателите пишат текст, трябва да си представят как той действа на практика. А какви намерения имате, това няма абсолютно никакво значение в момента. Вие отваряте възможност защитените територии с тази наречена актуализация, не било промяна – д-р Чакъров, погледнете речника, това е едно и също – вие създавате възможност от защитените територии без никакъв контрол и без никаква аргументация да се откъсват терени. И няма защо да намесвате с много патос Витоша, която не е изключителна държавна собственост, и да говорите за неща, които нямат връзка с конкретния казус. Просто приемете, че недомислено се предлага нещо, което създава сериозни опасности за защитените територии.
И аз наистина ви предупреждавам, че това ще предизвика огромни проблеми. Вашата министърка го разбра. Разговаряхме с нея, добре знаете за какво става дума, и ако искате да знаете за натиск, попитайте я нея. Мисля, че съвсем скоро в Народното събрание по време на парламентарния контрол ще чуете за най-различни неща, свързани с околната среда, които говорят за натиск. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! С особено голямо внимание следих дебатите по този закон както на първо, така и на второ четене. Оказа се, че бяха изразени много аргументи от много колеги народни представители. Оказа се, че дори президентът взе отношение по този въпрос, като наложи вето на закона. И затова днес аз съм изключително изненадан от отсъствието на министъра на околната среда и водите. При обсъждането на този закон според мен министърът трябва да бъде тук. Макар че тя присъства при първото четене, аз досега не съм чула мнение на министъра на околната среда и водите по този въпрос. 
Затова настоявам министър Долорес Арсенова да присъства и настоявам ние, народните представители, да чуем нейното мнение като ръководител на тази институция. Защото смятам, че бяха казани много аргументи, които не бяха защитени добре. Защото аз, господин Джевдет Чакъров, не мога да си представя какво значи актуализация. Аз започнах да се обърквам дали познавам българския език достатъчно добре. Вие ще актуализирате нещо и няма да получите нищо – това казвате. Защото актуализацията означава, че ще се променят някакви параметри. Защото не може да се определя площ, без да има граници. И аз се изненадах, че акад. Благовест Сендов, който винаги в такива случаи се намесва, не се намеси. Не може просто да казвате такива аргументи, които са обидни даже за децата, които държат изпит в 7 клас за езиковите гимназии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Продължаваме, не виждам какво процедурно предложение се съдържа в това изказване. (Неразбираеми реплики от ПСОДС.) Не ми викайте от залата, господин Димитров, за да не налагам дисциплинарни наказания! Моля ви, научете се отдясно да не викате, защото това се е превърнало в стил на поведение – крясъкът отдясно!
Аз не мога да подложа на гласуване процедурното предложение за показването на някого. Правилникът изрично разписва кога задължително присъства министърът – при обсъждане на законопроекта на първо четене. Тогава мога да подложа на гласуване подобно процедурно предложение. Вие искате аз да го поканя. Мога да го поканя, но това не е основание нито за спиране на заседанието, нито за подлага на нещо на гласуване.
Ще я поканя сега от Ваше име. Моля ви, поканете госпожа Арсенова по настояване на госпожа Тоткова.
Заместник-министър Илиаз иска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо бих искала да отговоря на подадената реплика от уважаемата госпожа народна представителка по отношение на това защо министърът на околната среда и водите не е тук. Бих искала да ви припомня, че за това са заместник-министрите понякога, когато има неотложни други ангажименти и задачи, да могат да ги заместват по различни поводи. За ваша информация, министърът на околната среда и водите в момента се занимава с един изключително важен проблем за страната ни по отношение на ракетите. Тя е на Консултативен съвет при президента на Република България.   
Аз бих искала също да взема отношение по ветото на президента и да изразя становището на Министерството на околната среда и водите. Бих искала да кажа, че твърденията за нарушаване на Конституцията са абсолютно неоснователни. Член 18, ал. 1 от Конституцията посочва, че обектите изключителна държавна собственост трябва да бъдат определени със закон. В този смисъл Законът за защитените територии посочва конкретните защитени територии, с което определя тяхната публична зависимост. Така Народното събрание реализира даденото му от Конституцията право да определи обектите публична държавна собственост. Това е потвърдено и с Решение № 11 от 25 септември 1997 г. на Конституционния съд на Република България, от което следва, че ресурсите, изброени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, се индивидуализират чрез тяхната характеристика. Необходимата и достатъчна характеристика за индивидуализиране на защитените територии е тяхната граница в 360-градусов диапазон.
Предлаганата промяна – отпадане на посочените в Закона за защитените територии площи и даване право на министъра на околната среда и водите формално да актуализира площите, без да променя определените граници, е акт на управление, имащ технически характер, а не акт на разпореждане. Тоест не се изземват функции и компетентности на Народното събрание, което единствено има право да определи обектите публична държавна собственост. Достатъчна гаранция за защита на обществените интереси са приложенията на Закона за защитените територии, в които фигурират имената на обектите и техните граници. По този начин никой освен принципалът Народното събрание не може да променя фактически площите на националните паркове и резерватите изключителна държавна собственост. Това е така, защото министърът няма право на преценка оперативна самостоятелност, тъй като в своето произнасяне относно площта е обвързан с установените в приложенията на закона граници.
В заключение, с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 се установява изключение от общия ред, предвиден в ал. 1, спрямо която се явява специална точка. Тя се прилага и поражда правно действие само и единствено, ако всички елементи, изчерпателно и конкретно описани в нейната хипотеза, са комулативно налице. В този смисъл, ако няма безспорно установен кадастър, тоест границите, които са посочени, не са достатъчни, за да индивидуализират защитената територия или са посочени общо и няма приложена скица и не става въпрос само за актуализиране на изчислението, то е невъзможно и недопустимо това изключение, каквото представлява ал. 6, да бъде приложено. Ако въпреки това тази разпоредба бъде приложена, административният орган – министърът на околната среда и водите като длъжностно лице ще носи наказателна отговорност по чл. 282 от Наказателния кодекс за това, че е превишило правата си.
В заключение бих искал отново да кажа, че Министерството на околната среда и водите не подкрепя така направеното отлагателно вето от президента на Република България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Елияз.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Интересно е, че дискусията тече вече час и половина и изказванията се концентрираха само в част от мотивите. А мотивите са тези, които днес трябва да коментираме и те трябва да бъдат нашето основание при гласуването за допълнителни промени или за непроменяне на приетия текст на второ четене на Закона за биологичното разнообразие. Ние винаги сме имали този спор – дали подкрепяме ветото. Тук не става въпрос дали ние подкрепяме или не подкрепяме едно вето, става въпрос за това дали мотивите, изложени към отлагателното вето, дават достатъчно основание на народните представители да променят текстове в тази хипотеза на ветото от приетия вече Закон за биологичното разнообразие.
Аз определено смятам, че ако народните представители залагат в основата на своето гласуване обществения интерес, то законът трябва да бъде променен. Ако все пак надделее теснополитическият интерес, законът ще бъде прегласуван.
Кои са аргументите ми за това?
По отношение на оспорените членове 31-34. Наистина при приемането на закона все още в проект е бил Законът за опазване на природата.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Приет на второ гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ: Но непубликуван, господин Чакъров, значи не е действащ закон.
Сега, когато вече е приет и когато виждам, че в мотивите на комисията се казва, че въпросът за екологичната оценка - част от мотивите на президента – е решен там, в Преходните разпоредби на Закона за опазване на околната среда, уважаеми дами и господа, се отлага действието на чл. 81 и чл. 82, алинеи 1 и 4 и целия раздел II, касаещ именно екологичната оценка до м. юли 2004 г. И какво се получава? Че именно приетият вече закон създава онзи риск, онази опасност, за която в мотивите на ветото се изказват опасения, че липсата на оценка за въздействие върху околната среда, а в случая явно до средата на 2004 г. и липсата на екологична оценка поради отлагателното действие в Преходните разпоредби, могат да доведат до реализация на стопански и инвестиционни проекти, които съществено да увреждат околната среда в противоречие на обществения интерес. Може би в съответствие с някакъв стопански или бизнес инвестиционен интерес? Не чух някой от досега изказалите се да вземе отношение именно по този въпрос. И не случайно казах и на господин Чакъров, че нарочно ще се изкажа преди него, за да може той да ми отговори. Защо в онзи закон, господин Чакъров, се отлага действието на екологичната оценка? Каква е причината? Значи няма да се прави ОВОС, казвате във вашата комисия в становището ви по ветото, че там е решен въпросът, а не казвате на народното представителство, че в Преходните и заключителните разпоредби реално до средата на 2004 г. такава оценка няма да се прави. Какво ще става през този период? Дали всичко това като ефект от законодателните решения в двата закона съответства на обществения интерес и на конституционната разпоредба на чл. 15 – че Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането на разнообразието на живата природа и разумното, не икономически обвързаното единствено, използване на природните богатства и ресурсите на страната.
Това – по този първи пункт от доклада на комисията.
По отношение на въпроса, свързан с процедурата за реда и начина на вземане на решения относно обявяването и промените в защитените територии – тема, по която доста народни представители преди мен се изказаха, едни даже изразявайки голямото си уважение към президента. Аз ще се въздържа от такива коментари, защото смятам, че темата не е днес нашата любов или омраза към президента.

Само да ви кажа, уважаеми дами и господа, става въпрос за резервати, които са прогласени за резервати още по времето на бащата на премиера 1931–1934 г., през всички тия години. Но една голяма част от тези територии, уважаеми дами и господа са от 1999 г. Е, аз питам: колко се промениха методите за определяне на границите от 1999 г. – става въпрос може би за около 20-30% - до 2002 г.? Всъщност колко са се променили и тия експерти в министерството, същите, които сега пледират, че имало съвременни методи? Прилагани ли са тия методи, специално при последната партида от около 20–30 такива територии, които са обявени – заповедите са от 1999 г.? “Патлейна”, “Дервиша”, “Чамджа”, “Изгорялото гюне”, “Габра”, “Казъл Черпа” и прочие, и прочие – 35 такива, толкова много ли се промениха? 
Има още един принципен въпрос, който не беше поставен в дискусията. Става въпрос за това, че защитените зони, уважаеми дами и господа, които са с по-ниска степен на защита, се определят с акт на Министерския съвет. В същото време границите на защитените територии ще се определят с акт на министъра. Ами като искате оперативност, поне да бяхте предоставили това право на Министерския съвет. И твърде невярно е твърдението за онези три    деветдесетици, господин Чакъров - че трябвало 90 процедури, да се правят 90 законопроекта. Ами ако се координира работата може само с един законопроект за изменение и допълнение да се вкарат тия корекции, ако толкова е необходимо. Дълбоко неверен е фактът за 90 законопроекта в доклада на комисията. 
Но аз задавам следващия въпрос: не създава ли опасност така приетият текст да се избягва процедурата по обществено обсъждане при приемане на границите? Защото много често използването на чуждици – “актуализиране”, “оптимизиране” и прочие “зирания” прикриват в крайна сметка други неща. Неща, свързани с това, за което и преди мен говориха – за интереси, за вратички в законите, които създават възможности чрез властта да се реализират определени бизнес интереси. 
Уважаеми дами и господа, по отношение на следващите точки от доклада на комисията - отпадането на таксата “природа” с мотива, че имало посетителски такси и туристически такси. Става въпрос за съвсем различни неща. Таксата “природа” е онзи минимум, който собствениците на стопански обекти, предимно хотели, заплащат извън таксата върху недвижимия имот и е свързан с месторазположението на техния обект в една защитена територия. Туристическата такса е нещо съвсем друго. 
И забележете, с какъв аргумент – че се наслагвали, имало двойно облагане. Ами защо, уважаеми дами и господа, когато си плащаме и пътен данък, и данък за колите, и още няколко данъка на базата на това, че притежаваме моторни превозни средства, тогава не се сещате, че има двойно, тройно и четворно облагане? А когато става въпрос за средства, с които да се защитава и възстановява екологията на България, се сещате, че имало двойно облагане и много щяла да се затрудни данъчната администрация? Има ли резон в един такъв аргумент у хора, които наистина милеят за опазването и възпроизводството на околната среда? За мен отпадането на такса “Природа” е още един индиректен акт, че от този закон ще се облагодетелстват някои хора, които имат своите обекти в тези екологични територии. Точно защото са малко, нека да се събира тая такса и тя не е толкова голяма.
Следващият принципен въпрос – за обезщетението. Досегашният режим в България беше, че с оглед унищожаването на определени екологични обекти се дължи една твърде обективна определена в закона такса. 
Тук аз вземам аргумент от казаното от проф. Кушлев. Кой може да определи в един съдебен процес цената на пет унищожени сталактита от пещерата “Рабиша”. И колко време, уважаеми дами и господа, след като се предлага в доклада да се отиде по общия ред, ще продължи един граждански процес между държавата и извършителя на определено нарушение? Много добре знаем как през последните 10, 12 години се защитават държавните интереси, когато се стига до съдебната система. Обикновено държавата винаги е губеща. И едно такова решение е в пълно противоречие с разбирането, конституционния дух, прокаран в чл. 15 и чл. 55, че природата в България трябва да се опазва. И държавата, и тия, които са се клели в Конституцията, трябва да полагат всички, включително и законодателни усилия за това.
Не може да се приеме решението, че щетите ще се търсят по общия ред. Аз не знам има ли в България експерти, които при съдебната експертиза да мога да оценят колко струва унищожаването на един рядък вид? В крайна сметка не може да бъде прието едно такова отношение, именно на Екологичната комисия. Вместо разумно възприемане на едни абсолютно рационални аргументи, свързани с опазването на околната среда в България, е направен опит в доклада, включително чрез подменяне на тези, народното представителство да бъде убедено и така сляпо политически да охвърли наложеното вето. Сигурно нямаше да стигаме до такива изказвания, ако все пак беше приет разума на тия мотиви за този доста конституционно тежък президентски акт. За съжаление, комисията не е проявила такава чуваемост и разбиране.
В крайна сметка, уважаеми дами и господа, явно е формираната политическа воля законът да бъде гласуван и трети път, без никакви корекции. Всеки от вас, който хей-така, без никакви промени, макар и всичките разумни аргументи, част от които успях да изложа в своето изказване, гласува, то той ще носи и отговорността за всичко това, което ще става като бизнес с екологията на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
Заповядайте за реплика, господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! 
Господин Миков, има един разказ на известния турски писател Азис Несин: “Важното е да викаш силно, а какво викаш – не е важно”. Вчера слушахме тук, при приемане на второ четене на Закона за лова и опазване на дивеча, един депутат говореше, че ние трябва да полагаме усилия за стопанското и устойчиво развитие и опазване на лова. Така че днес слушаме подобни неща в атаките срещу позицията на комисията при приемането и отстояването на текстовете от Закона за биологичното разнообразие. 
По няколкото пункта, по които говореше господин Миков.
Първо, не се отлага прилагането на оценката за въздействието на околната среда, а се отлага действието на този закон, който продължава текстовете на предишния Закон за околната среда.
Второ, през цялото време ставаше дума за точни измервания на площта, без променяне на границите, които са обозначени с определени законови актове и са определени с определени знаци. Господин Миков говореше непрекъснато за променяне на границите и за реализиране на някакви скрити интереси. Трябва да декларирам, както направи това и д-р Чакъров: никой от нас не лобира за никакви интереси. Аз пък съвършено нямам никаква представа кой би могъл да се възползва от това, че ще се измери една площ, която да се окаже с два ара или с два декара по-голяма, отколкото е действителната площ, без да се променят законовите изисквания за защитените територии в парковете и резерватите.
И третият момент е за таксата “Природа”. Тя е нищожна. Ако се започнат нейните събирания, това означава да се осъществи един безсмислен бюрократичен акт, който ще струва много повече от това, което ще се събере. 
Така че, ако се погледне в заключение целия текст на закона, там става въпрос за санкции и глоби за извършени нарушения върху определени територии, върху защитени растителни и животински видове. Там има определена логика, която се следва. 
Отново ще кажа: въпреки уважението си към президента, въпреки уважението към Вас, господин Миков, трябва да се чете закона като цяло, а не да се взимат отделни части, да се изваждат и да се поставят в една безсмислена интерпретация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми проф. Ганчев, благодаря за многоуважителното уважение към всички многоуважаеми! Но Вие всъщност, макар че явно съм говорил височко, а Вие сте добре със слуха, не сте разбрали какво съм казал. Аз Ви питам: кажете ми, защо тогава отлагате по силата на § 10, ал. 2, чл. 80 ….
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Член 80 не го е оспорил!
МИХАИЛ МИКОВ: Говоря за Закона за опазване на околната среда, аз не Ви казвам, че е оспорен! Казвам Ви, че връзката на Закона за биологичното разнообразие с онзи въпрос, за когото Вие в мотивите казвате, че въпросът е решен, отпада ОВОС-а. Казвате, че ще правим екологични оценки на проекти. В чл. 81, ал. 1, т. 1, ал. 3, чл. 82, ал. 1 и 4, раздел ll на глава шеста, за екологичните оценки, влизат в сила от 1 юли 2004 г. Защо приехте това в Закона за опазване на околната среда? Във връзка с мотивите на ветото…. Ето този въпрос, ако не сте си го изяснили, вземете двата закона, седнете на спокойствие, справете се и със стенограмата и си отговорете защо сте създали този правен вакуум, от който някой може да се възползва? 
По въпроса за таксите – били пренебрежимо малки! Явно тези хотели са малко, ами съберете им таксите! Няма никакъв проблем, те се плащат по същия начин, както данък сгради. Или какво? Таксите са пренебрежимо малки и за домашното вино и ракия, само че там става въпрос за милиони, които не можете да съберете! Тук става въпрос за малко субекти, защо държавата при този постоянен недостиг на средства се отказва от един абсолютно справедлив източник на средства? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
Заповядайте за изказване, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, не съм специалист в областта на екологията, най-малкото по проблема за биологичното разнообразие, затова не мислех да правя изказване, ако тук не беше се стигнало до един чисто езиков спор, който според мен в някаква степен съдържаше елементи на обида към моя колега д-р Чакъров.
Госпожо Манева, аз неведнъж съм казвал, че Вие бяхте един от най-добрите, да не кажа най-добрият министър в предишния кабинет. Но определено не мога да се съглася със заключителната реплика от Вашето изказване, с която се обърнахте към д-р Чакъров – да бил погледнал той тълковния речник, където ще види, че променяне и актуализиране са едно и също нещо. Ако тази реплика все пак в някаква степен може да се приеме, то онова, което госпожа Росица Тоткова направи, препращайки го към грамотността на седмокласниците, вече излиза далеч от границите на колегиалността.
Искам да Ви уверя, че ако Вие си направите труда да погледнете в тълковния речник, ще видите, че думите “актуализирам” и “променям” не само не обозначават едно и  също нещо, но те даже не са в синонимна връзка. Това са две коренно различни думи. Оттук вече правим връзката с дебатите в пленарна зала, защото думата “актуализирам” означава осъвременяване, без да се променя същността на даденото нещо. Нещото си остава самото то! Не се стига до друго качество, много Ви моля, докато “променям” означава преминаването на едно качество в друго. В първия случай нещото си остава самото то, именно затова то може да се актуализира, бидейки себе си! Моля Ви, отворете синонимния речник, не само че не са едно и също, но даже не са в синонимна връзка! Има и синонимен речник на съвременния български език, който също трябва да се чете. 
Това всъщност е и същината на спора. Защитените територии имат една основна характеристика – това са онези очертани граници, вътре в които не може да се проникне. Тази основна характеристика на защитените територии се запазва в закона. Границите остават същите, моля да не смесваме актуализирането на инструментариума, с който ще се измерват площите с някаква измислена теза, че се променят границите на защитените територии и оттам те вече престават да бъдат защитени. Това просто не е коректно! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Местан, цялата защита на мнозинството по § 11 е базирана на тезата “без да се променят границите”. Какво означава обаче това? Погледнете Закона за защитените територии и вижте какво пише там: защитена територия – име, номер на отдел, площ, граници с координати с градуси, с коти и т.н., за които твърдеше заместник-министърът Илияз, в закона ги няма! Следователно, не може да се направи никаква абстрактна актуализация без да се променят границите. Какво означава “без да се променят границите”? Къде са тези граници? В закона има само “номера на отдели и площ”, а най-важната характеристика е площта. Питам, защо не се издава акт за държавна собственост без площта? Защото това е най-важната характеристика. За каква актуализация без промяна и т.н. може да става дума, ако вие пипате площта? И това ще стане. Освен това има Закон за държавната собственост. Вие не можете със Закона за биологичното разнообразие да променяте процедури, свързани със Закона за държавната собственост.
Аз не мога да разбера, за какво е това невероятно упорство. Има толкова много юристи в тази зала – погледнете закона и вижте за какво става дума! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо Манева! Смятам, че по обясними причини все пак не взехте отношение по чисто лингвистичната страна на спора. Предполагам, след като направите справката, не Вие, а госпожа Росица Тоткова ще има доблестта да се извини на д-р Чакъров.
Но по същество. Защо наистина говорим за актуализация, а не за промяна на площите? Даже и тази дума не е достатъчно коректна. Професор Ганчев, според мен тук става въпрос за нещо друго. Ако чрез по-прецизен инструментариум една и съща площ, която се намира в едни и същи граници, ясно очертани сега, даде друг резултат, то това не означава, че ние ще сме променили площите, а ще сме направили нещото идентично на себе си, такова каквото поначало е било. Аз смятам, че това е проблемът с промяната в този закон и затова няма никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? 
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! И при обсъждането на второ четене, и днес, когато се разисква отлагателното вето на Президента на  Републиката, аз заявявам своето отрицателно  отношение към § 11 в частта на точки 4, 10 и 11, които са свързани помежду си.
Както и при второто четене, така и сега  чух аргументите на вносителите и на тези мои колеги народни представители, които подкрепят тези текстове. И тогава,  и сега не виждам основание да ги подкрепя.
Основните аргументи, които бяха изложени от поддръжниците на предложения § 11 в частта на точки 4, 10 и 11, се свеждат основно до два.
Първият аргумент – че с промяната на площта не се променят границите на защитените територии. И вторият аргумент, че актът, който ще бъде извършван от министъра на околната среда и водите, се явява не акт на разпореждане, а акт на управление. Преди всичко, за да аргументирам моя отговор и моето становище, аз ще се обърна към Конституцията, която все пак е нашият основен закон. 
В чл. 18, ал. 1, покрай другите изброени обекти, се заявява така: "горите и парковете с национално значение, природните и археологичните резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост". 
Съпоставен този текст с ал. 2 на чл. 5, че разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие, оттук следва, че действително единствено законът се явява акт, чрез който може да се извърши разпореждане със защитените територии.
Какво се крие зад формулировката, че при по-точни измервания може да бъде променена площта, като се запазят границите й? Преди всичко и това го подчерта и бившият министър госпожа Манева, защитените територии са дефинирани с четири основни параметъра. Това е заповедта, с която се определя една територия за защитена, наименованието, границите и площта. Площта се явява съществена, същинска, бих казал даже,  характеристика на една защитена територия. Нещо повече, промяната на площта по неоспорим начин променя и самата територия.
Аз смятам, че уважаемият заместник-председател на Народното събрание акад. Сендов ще ме подкрепи, че каквато и да е равнинна фигура, терен, се характеризира освен с границите и със своята площ. Промяната на площта, независимо дали това ще бъде в резултат на по-точно измерване или по друга причина, мотивирана като по-точно измерване, неизбежно води до промяна на самата защитена територия.
Ако се приеме другата хипотеза, като се има предвид, че поне трите национални парка – Централен Балкан, Рила, Пирин, както и, разбира се, 90-те резервата, обхващат една все пак значителна  част от територията на България, означава ли това, че ние трябва да актуализираме площта на Република България, така както я учи всеки български ученик? В резултат на по-точни измервания, защо не?! Нали?  Защото иначе се получава един вакуум, че  площ, която е била измерена, изведнъж по някакъв начин се оказва по-малка, а в същото време цялата площ остава същата. Това е един абсурд, който просто не може да се приеме!
Поради тази причина, по причина, че се променя същинска характеристика на защитената територия, независимо дали е национален парк или резерват, аз не мога да приема тезата, че тази промяна е акт на управление. Тази промяна по същество е акт на разпореждане. И това, което през цялото време следих с безпокойство, е изключителната упоритост да бъде подменен текстът в закона, като от права на Народното събрание за промяна на тази същинска характеристика на защитените територии – нейната площ, стремежът е да се прехвърли това в разпореждане на министъра на околната среда и водите.
Смятам за несъстоятелен този  аргумент, който звучи почти, бих казал, смехотворно, че 90 пъти ще влизат закони. Ако действително се касае за промяна поради по-точно измерване, което тогава представлява  само една характеристика, която няма да има пряко следствие с оглед на някакво разпореждане, аз питам: защо за всяка защитена територия трябва да се внася отделен закон за такава актуализация? Чисто и просто тази актуализация се извършва в резултат на по-точни измервания, ако наистина това е целта, и с общ закон се уточняват тези площи. Но фактът, че от приложенията, съгласно т. 10 и 11 се изважда тази характеристика – площта на защитените територии, е силно смущаващ, да не кажа нещо по-силно. Не може ние да допуснем територии, които са разписани в Конституцията на  Република България, в чл. 18 като  природни резервати и национални паркове, да фигурират в закона без да бъде указана тяхната площ.
Ето защо, уважаеми колеги, макар и само в тази част да подкрепям ветото на президента на републиката, аз ви призовавам да гласувате в подкрепа на това вето, с оглед по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе обсъждане на второ четене в комисията и след това пленарната зала да се произнесе по оспорените текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Да, благодаря.
Реплика – господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин Иванов, Вие сте безпощадно прав, защото има една съвсем простичка теорема от елементарната геометрия. Може да има две различни фигури с различни граници и еднаква площ, но не може да има две фигури с еднакви граници и различна площ. Така че аз смятам, че тук няма нужда дълго да се говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря.
Втора реплика – господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми  академик Сендов, макар че след един академик да се изказва доцент може би не е много прието, неговата дума би трябвало да е последна, но тъй като акад. Сендов дойде малко по-късно, бих искал, като, разбира се,  отправям реплика и към уважаемия доцент и колега Иванов, с  когото наистина съм в отлични отношения и се надявам те да продължат и след тази реплика, все пак отново да кажа, че тук въпросът е свързан с една съвършено ясна конструкция: по  Закона за защитените територии съответният акт – заповед, границите на дадена защитена територия са ясно очертани с техните координати. Не знам колко от залата са се занимавали с такива карти, в моята изследователска работа аз съм се занимавал и знам по какъв начин се привързват съответните карти към топологичната и друга мрежа – репери, координати и т.н. Ако тези граници са достатъчно ясно очертани със съответната координатна система, примерно, или дигитализирани, или по друг начин,  тогава попадаме в хипотезата на чл. 42, ал. 6. Само тогава, академик Сендов! Само тогава ние имаме право по закона да направим някакво по-съвършено измерване. Преди – с пергела, този,  който така се въртеше през двата метра, днес с лазерен теодолит, бусула или другите устройства, които използват колегите - геодезисти. Само тогава!
В противен случай сме в нарушение на тази алинея, министърът ще бъде наказан, това беше ясно очертано и от заместник-министър Илиаз. Така че не виждам защо е това упорство наистина от страна на колегите от дясната  страна. Просто не го разбирам.
Така че ние трябва да подкрепим и отново да гласуваме "за" Закона за биологичното разнообразие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Благодаря Ви, господин Сендов, защото във Вашето изказване Вие действително бяхте безпощадно точен, така както трябва да постъпи един математик дори и в пленарната зала на Народното събрание.
Що се касае до това, което каза господин Великов, аз отново го моля, както и останалите колеги, да вникнат в това, че промяната на площта е промяна на същностна характеристика на един терен. И това нещо може да бъде направено само чрез закона, защото Народното събрание, съгласно Конституцията на Република България, носи пряката отговорност за тези защитени територии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За съжаление, не мога да подложа на гласуване процедурното предложение, тъй като дебатите текат по аналогична логика, както е гласуването на законопроект на първо четене. Не мога да подложа на гласуване Вашето предложение за прекратяване на дебатите, господин  Ганчев, което искате да направите. 
Има ли други изказвания по законопроекта? Няма.
Дами и господа, преди да пристъпим към гласуването, искам още веднъж да ви обърна внимание за начина, по който трябва да се гласува в момента, за да не се получат недоразумения в залата. 
Става дума за едно еднократно прегласуване на целия закон, така както е приет от Народното събрание. Който гласува “за”, означава, че е “за” закона. Който гласува “против” означава, че е “против” закона, ерго подкрепя ветото на президента. 
Поставям на повторно гласуване Закона за биологичното разнообразие на видовете.
Моля, гласувайте.
Гласували 219 народни представители: за 120, против 91, въздържали се 8.
За процедурно предложение има думата  господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ правя искане за прегласуване. (Шум, смях и ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля повторно да прегласуваме законопроекта за биологичното разнообразие на видовете. 
Гласували 224 народни представители: за 120, против 98, въздържали се 6.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част на нашето пленарно заседание.
Продължаваме с втора точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ С ЛИЧНОТО СИ ОРЪЖИЕ И ВОЕННОТРАНСПОРТНА ТЕХНИКА ОТ СЪСТАВА НА ПОЧЕТНАТА АРТИЛЕРИЙСКА РОТА НА ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител е Министерският съвет.
Има думата господин Станимир Илчев да представи становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място):  Преди това искам думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ):  Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Изказването ми е във връзка с протеклото преди почивката.
В ръцете си държа разпечатката за гласуването, от която е видно, че народен представител от нашата парламентарна група е отчетен като негласувал. Този народен представител е заместник-председателят на парламента Камелия Касабова, която водеше заседанието на парламента. И по нейни думи в момента тя изрично е гласувала.
Ние смятаме, че в случая определено има технически пропуск в системата и искаме ръководството на Народното събрание да се произнесе по този пропуск във връзка с това гласуване. (Смях в ПСОДС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По процедура има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Сендов
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ):  Аз смятам, че уважаемото мнозинство трябва да преглътне този горчив хап и да се организира за следващите гласувания по подходящ начин така, както го правят всички, когато управляват. (Частични ръкопляскания от ПСОДС.) 
Ако ще правим ревизия, аз видях, че на първия ред един депутат гласува с три карти и то в полза на закона. Тогава ще проведем следствие кой как е гласувал и гласували ли са хора за закона, които не са били тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По процедурен въпрос има думата заместник-председателят на парламента Камелия Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ):  Уважаеми дами и господа народни представители, изявлението, което направи господин Дончев тук, не беше за прегласуване, а беше просто едно изявление на факта, че моят втори глас – първият ми глас е положителен – моят втори глас, отразен на пулта, технически не е сработил и в резултат на разпечатката, която видяхме през почивката, се оказа, че моят глас не е отразен. Това е нещо, което правим само като изявление пред залата и в никакъв случай не искаме ревизия на гласуването, прегласуване или каквато и да било друга процедура така, както вероятно го разбра господин Сендов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожа Касабова.
Стана ясно, че всъщност изявлението на господин Дончев от името на ПГ на НДСВ хвърли яснота за какво става дума.
Продължаваме нашата работа по-нататък.
Господин Илчев, имате думата да представите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по проекта за решение.
 
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: 
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 202-03-43 за разрешаване
пребиваването на военнослужещи с личното си оръжие и
военнотранспортна техника от състава на
Почетната артилерийска рота на Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия на територията
на Република България, внесен от Министерския съвет
на 19 юли 2002 г.

На 25 юли 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проекта за Решение за разрешаване пребиването на военнослужещи с личното си оръжие и военнотранспортна техника от състава на Почетната артилерийска рота на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република България.
От 28 август 2002 г. до 24 септември 2002 г. ще се проведе съвместно учение “Бългериън Експрес 2002” на военнослужещи от Почетната артилерийска рота на Сухопътните войски на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и военнослужещи от Българската армия на полигон “Корен” и на част от летище “Узунджово”, което ще даде възможност за повишаване на оперативната съвместимост с НАТО и за усвояване на процедурите за организиране и провеждане на бойната подготовка.
С цел регламентирането на правата и задълженията на изпращащата държава и на държавата-домакин е подготвен проект на меморандум за разбирателство, който урежда отговорностите на двете страни. По отношение на статута на британските военнослужещи и приложимата юрисдикция в случай на извършване на правонарушения, меморандумът препраща към Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, приложимо чрез Споразумението между страните – членки на НАТО, и страните-партньори, участващи в “Партньорство за мир”, относно статута на техните въоръжени сили.
За нуждите на учението ще бъдат предоставени на британския контингент срещу заплащане тренировъчни съоръжения, 2 транспортни вертолета, 20 единици автомобилна техника, леко стрелково оръжие и снаряжение. В учението ще вземе участие и контингент от Българската армия в състав 40 военнослужещи със щатното си въоръжение.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Разрешава пребиваването на територията на Република България на до 250 военнослужещи с личното си оръжие, 5 леки военнотранспортни автомобила и 4 военнотранспортни самолета от състава на Почетната артилерийска рота на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за времето от 28 август до 24 септември 2002 г. за провеждане на учението “Бългериън експрес 2002”. 
Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше прието на 25 юли 2002 г. с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми колеги, желае ли някой да вземе думата по проекта за решение на Народното събрание? Не виждам.
Господин Илчев, заповядайте да прочетете проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
Р Е Ш И :
Разрешава пребиваването на територията на Република България на до 250 военнослужещи с личното си оръжие, 5 леки военнотранспортни автомобила и 4 военнотранспортни самолета от състава на Почетната артилерийска рота на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за времето от 28 август до 24 септември 2002 г. за провеждане на учението “Бългериън Експрес 2002”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желае ли някой да вземе думата по проекта за решение? Не виждам.
Моля да гласувате проекта за решение така, както беше представен от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Илчев.
Моля да гласувате.
Гласували 157 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 2.
Решението за разрешаване пребиваването на военнослужещи с личното си оръжие и военнотранспортна техника от състава на Почетната артилерийска рота на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република България е прието.


Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ НА КРАЛСКИТЕ ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ НА ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО “САМОТНА КОТКА 2002” (“LONE CAT 2002”).
Заповядайте, господин Илчев, да прочетете становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: 
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 202-03-44 за даване на           разрешение за пребиваване на военен контингент на Кралските
военновъздушни сили на Обединено кралство Великобритания            и Северна Ирландия на територията на Република България за           участие в учението “Самотна котка 2002”, внесен от 
Министерския съвет на 19 юли 2002 г.

На 25 юли 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на военен контингент на Кралските военновъздушни сили на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република България за участие в учението “Самотна котка 2002”. 
В съответствие с Програмата за двустранно сътрудничество с Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за 2002 г. от 13 август до 2 септември 2002 г. на летище “Граф Игнатиево”, полигон “Корен” ще се проведе съвместно учение на Кралските военновъздушни сили на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Военновъздушните сили на Българската армия “Самотна котка 2002” с цел отработване на въпроси по планиране на операция на тактическо ниво.
Българското участие е планирано да бъде със самолети Су-25, МиГ-21, Зенитно-ракетен комплекс “Оса” и личен състав 85 души от Военновъздушните сили на Българската армия, а от британска страна ще участват 140 военнослужещи и личен състав, 8 бойни самолета тип “Ягуар” с въоръжение, 3 транспортни самолета С-130 “Херкулес”, един транспортен самолет DC-10, 8 военни автомобила и военна техника. Необходимите финансови средства за подготовката и участието в учението са осигурени от бюджета на Министерството на отбраната.
Като приема мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, да приеме следното решение:
Разрешава пребиваването в периода от 13 август до 2 септември 2002 г. на военен контингент на Кралските военновъздушни сили на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия в състав 140 военнослужещи – личен състав, 8 бойни самолета тип “Ягуар” с въоръжение, 3 транспортни самолета С-130 “Херкулес”, един транспортен самолет DC-10, 8 военни автомобила и военна техника на територията на Република България за участие в учението “Самотна котка 2002”.
Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше прието на 25 юли 2002 г. с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Господин Илчев, моля да прочетете решението. 
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “Като приема мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното 
РЕШЕНИЕ:
Разрешава пребиваването в периода от 13 август до 2 септември 2002 г. на военен контингент на Кралските военновъздушни сили на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия в състав 140 военнослужещи – личен състав, 8 бойни самолета тип “Ягуар” с въоръжение, 3 транспортни самолета С-130 “Херкулес”, един транспортен самолет DC-10, 8 военни автомобила и военна техника на територията на Република България за участие в учението “Самотна котка 2002”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Илчев.
Има ли желаещи да вземат думата по проекта за решение? Няма.
Моля, гласувайте току-що прочетения текст на проекта за решение. 
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СУДАН ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Господин Илчев, моля да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 202-02-24 за ратифициране на
Договора между правителството на Република България
и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване
и защита на инвестициите, внесен от
Министерския съвет на 25 юни  2002 г.
На редовно заседание, проведено на 4 юли 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 април 2002 г. в Хартум.
Докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше приет на 27 юни 2002 г. с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Кой ще прочете становището на Комисията по икономическата политика? Господин Димитров тук ли е? (Оживление.) Има ли представител на Комисията по икономическата политика? (Шум и реплики.)
Господин Дончев, има ли представител на Комисията по икономическата политика? 
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място):  По всичко личи, че няма, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров само преди минута излезе от залата.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място):  Той има навика, когато има нещо важно, да не е в залата. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, затрудняваме работата в пленарната зала. (Шум и реплики.) 
Моля да потърсите господин Димитров и веднага да влезе в пленарната зала. (Оживление.) 
И все пак няма ли представител – член на Комисията по икономическата политика? – Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖИНА ЧИПЕВА: 
“СТАНОВИЩЕ
по законопроекта за ратифициране на Договора между
правителството на Република България и правителството
на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на
инвестициите, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 3 юли 2002 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Договорът между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване на инвестициите е подписан на 3 април 2002 г. и е елемент от международноправната основа за развитие и осъществяване на сътрудничество и партньорство между двете страни.





С този договор се създават възможности за стимулиране на деловите среди на Република България и Република Судан към осъществяването на по-активни контакти, извършването на инвестиции и създаването на смесени предприятия. Разпоредбите на настоящия договор обхващат целия комплекс от  отношения, свързани с процеса на осъществяването на инвестиции от инвеститори от едната договаряща се страна на другата договаряща се страна в атмосфера на равнопоставеност и добра воля, като са съобразени с българското законодателство и със съвременната международна договорна практика.
По силата на този договор всяка от страните ще насърчава и защитава на своята територия инвестициите на инвеститори от другата страна и ще допуска такива инвестиции в съответствие със своето законодателство, като им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита. Всяка от страните в рамките на своята територия ще предоставя на инвеститорите от другата страна по отношение на разширяването, управлението, оперирането, поддържането, използването, притежанието и разпореждането с техните инвестиции, третиране, не по-малко благоприятно от това, предоставено на собствените инвеститори или на инвеститорите на която и да е трета страна,  в зависимост от това кое е по-благоприятно за тези инвеститори.
Договорът между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите подлежи на ратифициране със закон, тъй като предвижда участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове и се отнася до действието на закона.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика  предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
Председател на Комисията
 по икономическата политика".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   Благодаря Ви. Чухте становището  на водещата Комисия по икономическата политика и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Откривам дискусията по законопроекта за ратификация.
Имате думата. Има ли желаещи? Не виждам.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖИНА ЧИПЕВА: 
"З А К О Н
за ратифициране на Договора между
правителството на Република България и
правителството на Република Судан за взаимно
насърчаване и защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 април 2002 г. в Хартум.
Законът е приет от Тридесет и деветото Народно събрание ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по текста на законопроекта? Няма.
Моля, режим на гласуване за първо четене на Закона за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Моля, гласувайте.
Гласували  119 народни представители:  за 118, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите е приет на първо четене.
Искате думата по процедура? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖИНА ЧИПЕВА: Тъй като няма изказвания и предложения, предлагам законът да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   Благодаря Ви.
Моля,  режим на гласуване по процедурното предложение.
Гласували  120 народни представители:  за 120, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение  законопроектът да бъде гласуван сега и на второ четене е прието.
Заповядайте да прочетете текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖИНА ЧИПЕВА:
"З А К О Н
за ратифициране на Договора между
правителството на Република България и
правителството на Република Судан за взаимно
насърчаване и защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 април 2002 г. в Хартум.
Законът е приет от Тридесет и деветото Народно събрание ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   Има ли някой желаещ да вземе думата на второ четене? Не виждам.
Моля, режим на гласуване на законопроекта на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували  124 народни представители:  за 124, против и въздържали се няма.
Законът за  ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите е приет на второ четене.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА И ДОПЪЛНЕНИЯТА В УСТАВА НА МЕЖДУНАРОДНАТА АГЕНЦИЯ ПО АТОМНА ЕНЕРГИЯ с вносител – Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по енергетиката .
Господин Пейчев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Д О К Л А Д
относно законопроект за ратифициране на
измененията и допълненията в Устава на 
Международната агенция по атомна енергия
№ 202-02-25, внесен от Министерския съвет
на 25 юни 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 10 юли 2002 г., Комисията по енергетиката  обсъди законопроект за ратифициране на измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия № 202-02-25, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2002 г.
На заседанието присъстваха  господин Влахов – главен секретар на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, и господин Караджов от отдел "Правен" на КИАЕМЦ.
Проектът беше представен от господин Влахов. Измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия, приети с резолюции GC (43) /RES/19 и GC (43) /RES/8 от Генералната конференция на Международната агенция по атомна енергия на 1 октомври 1999 г., засягат чл. 6, който третира въпроса за разпределение на местата в Борда на директорите на Международната агенция по атомна енергия измежду държавите – членки, и член 14, който е свързан със срока за представяне на отчета за бюджетните разходи на МААЕ пред Генералната конференция. 





Предложените изменения имат следното съдържание:
1. Поправки към чл. VI от  МААЕ:
I. Заменя се точка А от чл. VI на Устав на Агенцията със  следното:
"А. Съветът на Управляващите трябва да бъде съставен от, както следва:
1. Предшестващия Съвет на Управляващите определя за участие в борда осемнадесетте членки най-напреднали в областта на технологията на ядрената енергия, включително производството на делим ядрен материал. Определените места да се разпределят  в посочените по-долу зони, както следва: Северна Америка – 2 места; Латинска Америка – 2 места; Западна Европа – 4 места; Източна Европа – 2 места; Африка – 2; Близкия Изток и Южна Азия – 2; Югоизточна Азия и Тихия океан – 1; Далечния Изток – 3.
2. Генералната конференция трябва да избере за участие в Съвета на Управляващите:
а) двадесет и двама членове, като цяло от членовете от зоните изредени в подточка А.1 на този член, така че Съветът винаги да включва в тези категории: четирима представители  от зона Латинска Америка, четирима представители от зона Западна Европа, трима представители от зона Източна Европа, петима представители от зона Африка, трима представители от зона Близък Изток и Южна Азия, двама представители от зона Югоизточна Азия и Тихия океан, един представител от зона Далечен Изток;
б) двама допълнителни членове измежду членовете от следните зони: Западна Европа, Източна Европа, Близкия Изток и Южна Азия;
в) един допълнителен член измежду членовете от следните зони: Латинска Америка и Източна Европа.
II. Добавя се към чл. 6 следната нова точка:
"К. Разпоредбите по точка А на този член, както са утвърдени от Генералната конференция на 1 октомври  1999 г., трябва да влязат в сила, когато бъдат изпълнени изискванията по чл. ХVIII.С и Генералната конференция потвърди списъка на всички страни, членки на Агенцията, утвърден от Съвета, и в двата случая от деветдесет процента от присъстващите и гласуващите, чрез което всяка страна членка е разпределена в една от зоните, споменати в подточка 1 на точка А на този член. Всяка промяна в списъка може да бъде направена от Съвета с потвърждението на Генералната конференция, и в двата случая при деветдесет процента от присъстващите и гласуващите и само при постигане на консенсус относно предложената промяна в засегнатата от промяната зона."
2. Поправка към чл. ХIV.А  от устава на МААЕ.
В първото изречение на чл. ХIV.А заменя думата "едногодишен" с думата "двугодишен".
Ратифицирането на измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия не е свързано с допълнителни финансови ангажименти на Република България, но би довело до укрепване на авторитета й в организацията като една от първите страни, ратифицирали измененията. Измененията в устава ще влязат в сила, след като бъдат ратифицирани от 2/3 от страните-членки на организацията.
След проведената дискусия Комисията по енергетиката  реши:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   Благодаря Ви, господин Пейчев.
Господин Илчев, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: 
"Д О К Л А Д
относно законопроект № 202-02-25 за  ратифициране на измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия, внесен от Министерския съвет
на 25 юни 2002 г.

На  редовно заседание, проведено на 4 юли 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия, приети с резолюции GC (43) /RES/19 и GC (43) /RES/8 от Генералната конференция на Международната агенция по атомна енергия на 1 октомври 1999 г.
Докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше приет на 27 юни 2002 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми колеги, чухте  становищата на двете комисии. 
Имате думата, за да вземете отношение по ратификацията. Не виждам желаещи.
При това положение подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия.
Моля, гласувайте.
Гласували  122 народни представители:  за 122, против и, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Пейчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Господин председател, бих искал да помоля да  преминем и към разглеждане на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:   Има ли някой против? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да преминем веднага към второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували  126 народни представители:  за 126, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Пейчев, заповядайте да докладвате законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: 
“ЗАКОН
за ратифициране на измененията и допълненията в
Устава на Международната агенция по атомна енергия

Член единствен. Ратифицира измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия, приети с резолюции GC(43)RES/19 и GC(43)RES/8 от Генералната  конференция на Международната агенция по атомна енергия на 1 октомври 1999 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към второ гласуване на Закона за ратифициране на измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия, както беше представен от господин Пейчев.
Моля, гласувайте. 
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия е приет.

Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФРЕНСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ (AFD), внесен от Министерския съвет.
Има думата председателят на комисията по бюджет и финанси да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: 
“ДОКЛАД
по Законопроект № 202-02-23 от 14 юни 2002 г. за
ратифициране на Финансовото споразумение между
правителството на Република България и Френската агенция 
за развитие (AFD), внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 4 юли 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие, внесен от Министерския съвет. 
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Димитър Зоев – директор на Дирекция “Транспортна политика, инфраструктура и строителство” в Министерството на транспорта и съобщенията, и господин Лъчезар Стефанов – директор на Дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите.
Френското министерство на външните работи с резолюция от 19 януари 2001 г. и от 27 март 2002 г. е взело решение да предостави на правителството на Република България парична помощ, предназначена за съфинансиране на строителните работи и необходимите проучвания във връзка с изграждането на нов мост на река Дунав между градовете Видин и Калафат в Република Румъния, като отпускането на тази помощ и техническото и финансовото й управление е поверено на Френската агенция за развитие. Във връзка с това Министерският съвет и Френската агенция за развитие са подготвили и подписали финансово споразумение. От българска страна споразумението е подписано от министъра на транспорта и съобщенията на 9 април 2002 г.
С финансовото споразумение Френската агенция за развитие предоставя безвъзмездна помощ в размер на 5 млн. евро за финансиране на разходите по проекта за изграждане на нов мост на река Дунав при Видин – Калафат. Краен ползвател на помощта ще бъде Министерството на транспорта и съобщенията. Френската агенция за развитие ще финансира проучванията до размера на наличните средства от помощта, а Министерството на транспорта и съобщенията ще финансира съответно частта от строителните разходи, надвишаваща този размер. 
На поставените въпроси от членовете на комисията отговор дадоха представителите на вносителя. 
При гласуването законопроектът бе подкрепен от всички присъстващи народни представители – с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие за предоставяне на безвъзмездна помощ в размер на 5 млн. евро за финансиране проекта за изграждане на нов мост на река Дунав при Видин – Калафат, подписано на 9 април 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Искров.
Има думата проф. Мирчев да представи становището на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: 
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
Законопроект № 202-02-23 за ратифициране на Финансовото
споразумение между правителството на Република България
и Френската агенция за развитие, внесен от
Министерския съвет

Заседанието на Комисията по транспорт и телекомуникации се проведе в град Русе, където е изграден “Дунав мост 1” и където пише, че е започнат в 1952 г., а е завършен в 1954 г. Комисията проведе това заседание в Русе и пожеланието й беше и “Дунав мост 2” също да бъде изграден в тези кратки срокове.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията. Строителството на нов мост на река Дунав е от изключителна важност за подобряване и насърчаване цялостното развитие на общоевропейския транспортен коридор № 4 и е основа на бъдещата трансевропейска транспортна мрежа.
На 5 юни 2000 г. е подписано споразумението между българското и румънското правителство, уреждащо техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на новия мост на река Дунав Видин – Калафат, ратифицирано със закона от Народното събрание. Съгласно споразумението българската страна се задължава да осигури финансирането на предварителното проектиране на изграждането на моста и проектирането и изграждането на прилежащата инфраструктура на своята територия. 
На базата на проведените консултации с различните международни финансови институции е уточнена финансовата схема на проекта както следва: Европейската инвестиционна банка – кредит от 70 млн. евро, като първият договор от 50 млн. евро е подписан на 8 декември 2000 г. и е ратифициран със закон от Народното събрание на 21 март 2002 г., а стойността на втория ще бъде в зависимост от осигурените средства от други източници и прецизираната стойност на проекта.
Френската агенция за развитие дава безвъзмездна помощ за предварителни проучвания и консултантски услуги в размер на 500 хил. евро, които са вече усвоени, съгласно финансовото споразумение от 27 февруари 2001 г., ратифицирано със закон на Народното събрание, и безвъзмездна помощ за съфинансиране на строителните работи в размер на 5 млн. евро съгласно Финансовото споразумение, подписано от министъра на транспорта и съобщенията на 9 април 2002 г. и подлежащо на ратификация. 
Германската кредитна институция за възстановяване също дава безвъзмездна помощ за предварителните проучвания и консултантско съдействие в размер на 470 хил. евро, които са вече усвоени, и финансов пакет от безвъзмездна помощ и облекчен кредит за строителните работи в размер на 20 млн. евро при условия, договаряни ежегодно от Министерството на икономиката в рамките на двустранното икономическо сътрудничество. Сумата на кредитите в рамките на финасовия пакет може да достигне 18 млн. евро.
Програмата ИСПА на Европейския съюз дава безвъзмездна помощ в размер на 4 млн. 998 хил. евро, одобрени в рамките на Пакта за стабилност, и безвъзмездна помощ в размер на 70 млн. евро за финансиране на строителните работи и строителния надзор, за които предстои изготвяне на апликационни документи.
Програмата ФАР на Европейския съюз дава безвъзмездна помощ в размер на 200 хил. евро, които са използвани за техническо съдействие на звеното за изпълнение и управление на проекта. 
Участието на българското правителство във финансирането на обекта със средства от държавния бюджет е 4 млн. евро за проектиране, надзор и управление на проекта и около 20 млн. евро за строителни работи. С Протокол № 56 Министерският съвет на заседание, проведено на 22 ноември 2001 г., одобри проекта на Финансовото споразумение за безвъзмездна помощ в размер на 5 млн. евро между правителството на Република България и Френската агенция за развитие като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на транспорта и съобщенията да подпише споразумението от името на правителството при условия на последваща ратификация. Споразумението беше подписано на 9 април 2002 г., като според него краен ползвател на безвезмездната помощ, отпусната от Френската агенция за развитие, ще бъде Министерството на транспорта и съобщенията.
Предмет на споразумението е парична помощ в размер на 5 млн. евро, които ще бъдат предоставени изключително за финансиране на разходите, свързани с проекта, като от тях се изключват каквито и да е данъци, такси и налози от всякакъв вид, включително плащания по договори и сделки.
Членовете на Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно, с 9 гласа “за” решиха и предлагат на Народното събрание да приеме Законопроект № 202-02-23, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Госпожо Милотинова, моля да докладвате становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: 
“ДОКЛАД
относно законопроект № 202-02-23 за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие (AFD), внесен от         Министерския съвет на 14 юни 2002 г.

На редовно заседание, проведено на 20 юни 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие (AFD) за предоставяне на безвъзмездна помощ в размер на 5 млн. евро за съфинансиране на строителните работи и необходимите проучвания във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на р. Дунав между Република България и Румъния в района на Видин – Калафат.
Средствата, които не са предмет на това финансово споразумение за безвъзмездна помощ и разходите за финансиране на строителните работи, които може да надвишат размера на наличните средства, предоставени от Френската агенция за развитие, ще са за сметка на бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията.
Въз основа на проведеното обсъждане, с участието на господин Димитър Зоев – директор на дирекция “Транспортна политика, инфраструктура и строителство” към Министерството на транспорта, и госпожа Калина Папушева – държавен експерт от отдел “Външно финансиране” на дирекция “Европейски и финансови институции” към Министерството на финансите, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие, подписано на 9 април 2002 г. в София.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Милотинова.
След като чухме становището на водещата и на останалите две комисии, откривам дискусия по законопроекта за ратифициране. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие.
Гласували 105 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата. В противен случай ще премина към поименна проверка.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля законопроектът за ратификация да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
Гласували 112 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Господин Искров, моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за            развитие (AFD)

Член единствен. Ратифицира Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие (AFD), подписано на 9 април 2002 г. в София.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преди да преминем към гласуване на второ четене има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Коалиция за България подкрепя направеното предложение, включително и за гласуване на второ четене, и смятаме, че в Народното събрание трябва да се направи всичко, което е възможно, проектът “Дунав-мост” по-бързо да стартира. Това е част от усилията, но не всички усилия. Имам един апел към господин Искров: с преимущество да се разглеждат тия внасяни предложения, свързани с “Дунав-мост”, така че да се стигне до някакво обективно строителство там и решения, защото минаха доста години, в които, ако от приказките можеше да се прави мост, да бяхме направили три. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, взимам повод от изказването на господин Миков и очаквам и следващият народен представител от Видински регион също да вземе думата. 
Няма да повтарям необходимостта и изключителната важност за гласуването на тази ратификация, защото всички знаем, че това е за доброто на нашия регион и за доброто на България. Искам само да подчертая усилията на българското правителство, което успя от        7 млн. кредит да го трансформира на 5 млн. грант, тоест нещо, което не трябва да се връща. Това е благодарение усилията на българското правителство.
Искам да призова всички народни представители единодушно да подкрепят този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към следващата точка седма от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 1 ДЕКЕМВРИ 2000 Г. ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА ПРОВЕДЕ ПРЕГОВОРИ И ДА СКЛЮЧИ ФИНАНСОВИ СПОРАЗУМЕНИЯ С ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, С ФРЕНСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ И С КРЕДИТНАТА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ – ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВ ГРАНИЧЕН КОМБИНИРАН (ПЪТЕН И ЖЕЛЕЗОПЪТЕН) МОСТ НА Р. ДУНАВ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ В РАЙОНА НА ВИДИН – КАЛАФАТ (ДВ, бр. 99 от 2000 г.), с вносител Министерският съвет.
Господин Искров, заповядайте да прочетете доклада на водещата комисия.







ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Тази точка е свързана с току-що гласувания законопроект за ратификация на финансовата помощ. Във връзка с добре проведените разговори от правителството на Република България, KfW увеличава с 3 млн. кредита. Както каза госпожа Чилова, Френската агенция за развитие преоформя заема в безвъзмезден грант.
“ДОКЛАД 
по проект за Решение с № 202-02-27 от 14 юни 2002 г.
за изменение на Решение на Народното събрание от
1 декември 2000 г. за даване на съгласие Министерският съвет
да проведе преговори и да сключи финансови споразумения
с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за
развитие и с Кредитната институция за възстановяване на
Федерална република Германия, свързани с изпълнението
на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран
(пътен и железопътен) мост на р. Дунав между Република
България и Република Румъния в района
Видин – Калафат, внесен от Министерския съвет”

На заседание, проведено на 4 юли 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проект за Решение за изменение на Решение на Народното събрание от 1 декември 2000 г. за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за развитие и с Кредитната агенция за възстановяване на Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на р. Дунав между Република България и Република Румъния в района на Видин – Калафат.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Димитър Зоев – директор на Дирекция “Транспортна политика, инфраструктура и строителство” в Министерството на транспорта и съобщенията и господин Лъчезар Стефанов, директор на Дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите.
С решението на Народното събрание от 1 декември 2000 г. е дадено съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения за съфинансиране на проект “Изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на р. Дунав между Република България и Република Румъния в района Видин – Калафат”, както следва:
- финансов договор с Европейската инвестиционна банка за кредити до 70 млн. евро на два транша, първият от които на стойност 50 млн. евро;
- кредитно споразумение с Френската агенция за развитие за облекчен заем на стойност 7 млн. евро;
- кредитно споразумение с Кредитната институция за възстановяване на Федерална република Германия за облекчен заем на стойност до 15 млн. евро в рамките на Спогодбата за финансово сътрудничество между Република България и Федерална република Германия за 2001 г.
В резултат на водени допълнителни преговори е постигната замяна на искания кредит от Френската агенция за развитие в размер на 7 млн. евро с безвъзмездна помощ от същата институция в размер на 5 млн. евро. Поради това със законопроекта за Решение за изменение на Решението на Народното събрание от 1 декември 2000 г. се иска завишаване до 18 млн. евро на кредитния компонент на финансовия пакет, предлаган от Германската кредитна институция за възстановяване. По този начин не се надвишава, а се намалява с 4 млн. евро общият таван на кредитите, одобрен с Решението на Народното събрание от 1 декември 2000 г. Целесъобразността на такава мярка е одобрена и от управителния комитет по проекта с Решение от 5 декември 2001 г., тъй като това би позволило да се получи едновременно достъп до безвъзмездни средства на германското правителство и да се намали лихвеният процент на предлагания облекчен кредит от 2,5 на 2,2 на сто.
На поставените въпроси от членовете на комисията отговор дадоха представителите на вносителя. При гласуването законопроектът бе подкрепен от всички присъстващи народни представители с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”. (Неясна реплика от залата.) Не, решението за даване на съгласие за водене на преговори.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме решението за изменение на Решение на Народното събрание от 1 декември 2000 г. за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване на Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на р. Дунав между Република България и Република Румъния в района на Видин – Калафат, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само че не е Република Румъния, а Румъния!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Румъния е република.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тя е република, но в решението името е Румъния.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, и ние го поправяме на Република Румъния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по прочетеното решение? Не виждам такива.
Моля да го гласувате.
Отменете гласуването.
Не  сме прочели решението. Аз считах, че това, което прочете господин Искров, е текстът на решението в края.
Моля да прочетете проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Сега чета, моля за протокола, как изглежда решението.
 
“РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание от
1 декември 2000 г. за даване на съгласие Министерският съвет
да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с
Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за
развитие и с Кредитната институция за възстановяване –
Федерална република Германия, свързани с изпълнението
на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран
(пътен и железопътен) мост на р. Дунав между
Република България и Румъния в района на
Видин – Калафат
(обн. в “Държавен вестник”, бр. 99 от 2000 г.)

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
В решението думите “до 15 млн. евро”, се заменят с “до 18 млн. евро като компонент от финансов пакет от кредитни и безвъзмездни средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма такива.
Моля да гласувате това решение.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Решението е прието. (Ръкопляскания.) 

Минаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СТРАНИТЕ-УЧАСТНИЧКИ В ЧЕРНОМОРСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (ЧИС) ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ И ДЕЙСТВИЕ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ ВСЛЕДСТВИЕ НА ПРИРОДНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ БЕДСТВИЯ, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2002 г.
Моля господин Валери Димитров или негов заместник… Има ли някой от Комисията по икономическата политика?
Заповядайте, господин Пенчев.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 202-02-27 от 8 юли 2002 г.
за ратифициране на Споразумението между правителствата
на страните-участнички в Черноморското икономическо
сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на
помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на
природни и технологични бедствия, внесен от 
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 17 юли 2002 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия, подписано на 15 април 1998 г. в Сочи.
Настоящото споразумение установява принципите и рамките на координираните дейности на страните в случаи на природни или технологични бедствия, които не могат да бъдат ликвидирани със собствени сили на страните. Споразумението нормативно оформя правната база относно механизма за искане, за предоставяне или за изпращане на помощ, координация и управление на помощта в извънредни ситуации, което създава допълнителни възможности за укрепване и развитие на регионалното сътрудничество в тази област.
Страните си оказват взаимна помощ в съответствие със съществуващите възможности, която помощ се предоставя без заплащане, освен ако страните не са се споразумели по друг начин.
Всяка от страните определя (или създава) един или няколко компетентни органа за координиране на дейностите по прилагането на настоящото споразумение. Компетентните национални органи назначават свои представители в съответен общ орган, който се изгражда към Черноморското икономическо сътрудничество.
Споразумението съдържа клаузи, прилагането на които в съответствие с националното ни законодателство изисква ратификация. Документът за ратификация се депозира пред правителството на Руската федерация, която е депозитар по настоящото споразумение.
Споразумението влиза в сила, след като най-малко шест държави депозират документи за ратифициране, приемане, утвърждаване или одобрение и се сключва за неопределен срок. Всяка страна може да се оттегли от настоящото споразумение чрез представяне на писмено уведомление на депозитаря, който информира за този факт другите страни.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Илчев от името на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

“Д О К Л А Д
относно законопроект № 202-02-27 за ратифициране на
Споразумението между правителствата на страните-
участнички в Черноморското икономическо сътрудничество
(ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия
при извънредни ситуации вследствие на природни и
технологични бедствия, внесен от Министерския съвет
на 8 юли 2002 г.

На редовно заседание, проведено на 18 юли 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, с участието на министър Неждет Моллов и ген. Никола Николов - председател на Държавната агенция за гражданска защита, разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия.
На 15 април 1998 г. в Сочи по време на срещата на ръководителите на институциите по защита на населението при бедствия и аварии на държавите-членки на ЧИС е подписано Споразумение между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия.
Споразумението е междуправителствен инструмент, съобразен с международните стандарти за този вид договори, не противоречи на националното законодателство на Република България и дава възможност да се установят принципите и рамките на координираните дейности на страните-членки на ЧИС, в случаи на природни и технологични бедствия, чиито последствия не могат да бъдат ликвидирани със собствени средства на страните.
Споразумението оформя нормативноправната база на ЧИС относно механизма за искане, за предоставяне или изпращане на помощ, координация и управление на помощта в извънредни ситуации, което дава възможност за укрепване и развитие на регионалното сътрудничество в тази важна област.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия, подписано на 15 април 1998 г. в Сочи.
Докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше приет на 18 юли 2002 г. с консенсус.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Пенчев за процедурно предложение.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. 
Моля, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът да бъде подложен на гласуване и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това процедурно предложение? Не виждам.
Моля да го гласувате.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, господин Пенчев, да прочетете законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между правителствата
на страните-участнички в Черноморското икономическо
сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на
помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на
природни и технологични бедствия

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия, подписано на 15 април 1998 г. в Сочи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат участие в обсъждането на законопроекта на второ четене? Не виждам.
Моля да го гласувате.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет на второ четене.
Процедура. Заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ):Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя следната  процедура. Тъй като има проблем в Комисията по образованието и науката, моля т. 9 от дневния ред да се отложи, а на нейно място да мине т. 16 – второ четене на законопроекта за амнистията.
И второто ми процедурно предложение е удължим работното време с два часа до 16,00 ч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения да се разместят двете точки и на мястото на законопроекта за народната просвета да бъде разгледан на второ четене законопроектът за амнистията? Има ли възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Вместо т. 10 да се разгледа т. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:  Вместо т. 10 да се разгледа т. 16? Добре.
Точка 16 става т. 10, а от т. 10 нататък точките се преномерират.
Това е процедурното предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували  110 народни представители:  за 96, против 3, въздържали се 11.
Предложението  се приема. Дневният ред е пренареден.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: (НДСВ, от място): Имах втора процедура – за удължаване на работното време с два часа?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И това процедурно предложение искате да се гласува?
Заповядайте да го направите.
Прави се едно процедурно предложение, което се гласува.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Имам второ процедурно предложение, колеги. Моля да удължим работното време днес до 16,00 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували  127 народни представители:  за 107, против 13, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Работното време се продължава днес до 16,00 ч.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, 
Заповядайте, госпожо Милотинова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
"Д О К Л А Д
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за радиото и телевизията
№ 254-01-61, внесен от  народния представител
Милена Милотинова и група народни представители

Уважаеми господин председател, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 254-01-61, внесен от Милена Милотинова и група народни представители, беше приет на първо четене на 24 юли 2002 г.
На извънредно заседание, проведено на  30 юли 2002 г., Комисията по медиите разгледа законопроекта, постъпилите писмени предложения от народни представители, както и направените предложения по време на дискусията.
На заседанието присъстваха членове на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията и представители на неправителствени организации в областта на медиите.
Комисията по медиите предлага на  Народното събрание да обсъди следния законопроект: "Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, по заглавието на законопроекта има ли бележки? Няма.
Моля да го гласувате.
Гласували  117 народни представители:  за 110, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Има предложение на народния представител Александър Арабаджиев за нов § 1:
"§ 1. В чл. 8 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
	"(3) Народното събрание приема Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност по предложение на (или изготвена от)  Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията."
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната подобрена редакция за § 1:
"§ 1. В чл. 8 се  създава ал. 3:
	"(3) Народното събрание  одобрява Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, изготвена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Арабаджиев, съгласен ли сте с тази редакция?
Има ли други предложения?
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Не може да има глагола "одобрява" за Народното събрание. Народното събрание приема закони и решения. Трябва да се промени терминът. Народното събрание има четири акта – закони, решения и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Ганев, моля Ви да дойдете на трибуната и да кажете оттук редакционната бележка, за да влезе в протокола.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Нали приемате предложението, госпожо Милотинова?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Направете редакционно предложение за протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може да се смята, че Народното събрание одобрява с решение.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз приемам тази поправка, която беше направена.
Същевременно искам в редакционен план да кажа две думи. "Народното събрание приема Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно разпръскване." На мен  не ми харесва предлогът "чрез", защото става дума за стратегия! "Чрез наземно разпръскване"?
Би могло да се каже: "Народното събрание приема Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност в сферата на наземното разпръскване" или нещо от сорта.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: "Осъществявана чрез".
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Осъществявана чрез?… Но това се отнася до стратегията, това "чрез"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се отнася до Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Не, отнася се до дейността.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Не, отнася се до Стратегията, защото Народното събрание приема стратегия. Стратегията е за развитие на радио- и телевизионната дейност в областта на наземното разпръскване или в наземното разпръскване, но "чрез наземното разпръскване"? "Чрез" се отнася до стратегията в това изречение. Аз разбирам за какво става дума. Според мен  трябва друг предлог да се употреби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може да се каже "при".
 Има думата госпожа Милотинова.


ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря Ви, господин председател. 
Аз нямам нищо против това, което каза колегата Пантелеев, но все пак, възприели сме един текст, приет вече в закона и е редно след като той съществува така в закона – радиотелевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване, така да го запишем и в този конкретен текст. В противен случай може да възникнат различни тълкувания относно това какво сме искали да кажем. Такъв е терминът, приет в закона. Ние не сме го изменяли и именно затова оставихме тази редакционна поправка. Смисълът й се отнася не към Народното събрание и не към стратегията, а до радиотелевизионната дейност. Радиотелевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване означава радиотелевизионната дейност в ефира, а не по кабелен път. Именно това искахме да разграничим и затова направихме тази редакционна поправка между първо и второ гласуване, за да не си помисли някой, че стратегията непременно трябва да включва и кабелните оператори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, предлагате да остане така.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Текстът, който предлагаме и този, който прие комисията е: “Народното събрание одобрява…”. Тук можем да допълним “одобрява с решение”, за да не се окаже, че Народното събрание приема нещо. Тази стратегия ще бъде изготвена от двата регулаторни органа, Народното събрание просто ще дебатира тази стратегия и ще я одобри или отхвърли. Надяваме се, че ще я одобри: “Народното събрание одобряване с решение стратегия за развитие на радиотелевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, изготвена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Много фамилиарничим, госпожо Милотинова, с Народното събрание. То по Конституция приема четири акта – закони, решения, декларации и обръщения. И нито едно от тях не се одобрява. Някой друг го работи и тук се одобрява! Това е акт на Народното събрание и се приема с решение. Има решение, с което приема стратегията. Благодаря ви много за разбирането. Малко е предварително, но се надявам, че ще се съгласите. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлага се следния текст: “Народното събрание приема стратегия …”.
Съгласни ли сте с тази редакционна поправка? 
Моля да гласувате този текст.
Гласували 165 народни представители: за 141, против 18, въздържали се 6.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Предложение на народните представители Благой Димитров и Николай Младенов за нов § 1:
“Създава се нов чл. 31а със следното съдържание:
“Чл. 31а. (1) Съветът за електронни медии, съвместно с комисията за регулиране на съобщенията, приема стратегия за развитие на електронната медийна среда, в която въз основа на международните ангажименти на Република България се определят националните приоритети и обществените интереси при лицензирането с оглед по-ефективното използване на спектъра от радиочестоти и радиочестотни ленти, предназначени за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни радиопрограми. Стратегията се обнародва в “Държавен вестник”. 
	(2) Стратегията за развитие на електронната медийна среда се приема в съответствие със Закона за радиото и телевизията, Закона за радиосъобщенията и секторната политика в далекосъобщенията на Република България.
	(3) Стратегията за развитие на електронната медийна среда може да се актуализира на всеки три години или на по-кратки периоди в зависимост от динамиката на икономическото и технологично състояние на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 1 и ал. 3, като предлага систематичното им отразяване в текста от Преходните и заключителни разпоредби от закона. Комисията не подкрепя предложението по ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, преди да взема отношение конкретно по текста, искам все пак да кажа, че по принцип стратегии приема изпълнителната власт, а не законодателната. Това е едно малко недоразумение, което обаче вече гласувахме. Поне практиката досега е такава.
И още нещо. Приемането на една стратегия за развитие на медиите чрез наземно радиоразпръскване от Народното събрание до голяма степен вкарва този процес извън рамките на независимите регулаторни органи, извън рамките на Съвета за електронни медии.
Във връзка с това нашето предложение по ал. 1, че тази стратегия се приема от Съвета за електронни медии, който по дефиниция е независим регулаторен орган и Комисията за регулиране на съобщенията. Навсякъде досега всички експертизи, свързани с медийната проблематика, които са идвали от Европа, са насочени към това пред големи скоби да се извежда необвързването с политически органи, правителство, Народно събрание и пр. 
Ние предлагаме този член 32а систематично да бъде в раздела, по Закона за радиото и телевизията, който дефинира правата на Съвета за електронни медии. Аз съжалявам, че комисията не прие това наше предложение. Дълбокото ми убеждение е, че систематичното място на уреждането на тази материя е в този раздел – Правомощия на Съвета за електронни медии.
Навсякъде в чл. 32а, ал. 1 и 2, ние сме се съобразявали с обществения дебат, който тече във връзка със стратегията, мнението на неправителствения сектор и затова искам да подчертая няколко основни неща.
Приемайки волята на мнозинството, да има стратегия за развитието на електронните медии, както приехме чрез наземно радиоразпръскване, на първо място е важно да се спомене, че каквато и стратегия да приеме Народното събрание по предложение на независимите регулаторни органи, тя трябва да бъде свързана с Женевския план за честотно планиране. Затова трябва да има международни ангажименти на Република България във връзка с това. 
Националните приоритети и обществените интереси при лицензирането. Има се предвид това, че големи площи от територията на страната не са покрити с радио- и телевизионни програми, с образ и българска реч, за съжаление. Особено става дума за пограничните райони. Затова тук включваме националните интереси. Обществените интереси също обхващат един кръг от въпроси, свързани с икономическото състояние на електронния медиен пазар и в частност на рекламния пазар. Впрочем това е виждането и на Съвета за електронни медии. Това беше отразено на наша среща със състава на Съвета за електронни медии.
Радиочестоти и радиочестотни ленти. Не се прие радиочестотни ленти, но това впрочем не е толкова важно. Има се предвид все пак, че се изискват определени честотни ленти за разпространение на телевизионни програми, но казах, че това може да се приеме само като текст, приет от комисията.
Изненада ме защо комисията отхвърли ал. 2. Не можах да разбера защо мнозинството отхвърля нашето предложение по ал. 2. Какво имаме предвид, когато предлагаме ал. 2?
Има приета секторна политика в областта на далекосъобщенията на Република България. Това е действащ документ, приет от Министерския съвет. Секторната политика се актуализира в определен период от време, а стратегията, която в момента е на нашето внимание, представлява една малка част от секторната политика на България в тази област. И аз съм изненадан защо ал. 2 е отхвърлена. Това, което вносителите не са отчели, е актуализацията и обнародването в “Държавен вестник”. 
На практика виждам как всички наши предложения са инкорпорирани по-нататък в текстовете – разбира се, вече стават текстове на комисията. Ние с тези предложения искахме все пак да покажем, че проявяваме конструктивно виждане дори по въпроси, които се предлагат от мнозинството, но имаме точки на пресичане и примерно в един конструктивен план правим предложения. За съжаление, в комисията нашите текстове по принцип са предложени, а след това – още един път искам да спомена, че накрая с някакви общи редакции на комисията наши текстове са предложени като текстове на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Вие държите да гласуваме Вашето предложение по ал. 2, а другото ще отиде накрая.
Господин Павлов има думата за реплика.
ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, Вие поставихте въпроса, че не е ясно защо комисията е гласувала против Вашето предложение по ал. 2. Искам да внеса едно разяснение за всички присъстващи. 
Мотивите, които се изтъкнаха в комисията, са следните: когато се говори за Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност, разбира се, тя ще бъде съобразена със Закона за радиото и телевизията, както Вие предлагате. Това смятам е абсолютно ясно на всички. Второ, естествено е, че ще бъде съобразена също и със Закона за далекосъобщенията. Тя не може да противоречи на законодателни актове. И трето, доколкото изобщо секторната политика в далекосъобщенията (това е третият документ, който Вие цитирате тук) се отнася за радио- и телевизионната дейност и изобщо там се говори за радио- и телевизионна дейност, естествено ще бъде съобразена също и с нея, но аз се опасявам, че във въпросната секторна политика много малко е засегнат въпросът с радио- и телевизионната дейност. По-скоро там се посочват чисто техническите виждания за развитието на тази област от гледна точка на съотношението и развитието на честотите за граждански нужди, за военни нужди и т.н.
Затова смятам, че другите Ваши предложения, които наистина бяха конструктивни и в духа на предложените поправки – в някои случаи уточняващи, в други – допълващи, са инкорпорирани в текстовете, които комисията прие. Смятам, че това е един знак наистина за добро сътрудничество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика – господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Павлов, изключително важно е да се спомене на народното представителство, че неотменна част от секторната политика е тази, за която говорим. Защо? Може да се окаже, че в секторната политика по време на нейната актуализация – в Закона за далекосъобщенията е записано, че тя се актуализира, може определени части от спектъра да бъдат освободени или пък да бъдат заети, свързани с националната сигурност на страната, а може  да бъде и за граждански нужди. Така че при всички положения според нас трябва да бъде записано, че тази стратегия е в съответствие със секторната политика. Няма как да бъде по друг начин. Аз съм съгласен, че се подразбира, че със Закона за далекосъобщенията и Закона за радиото и телевизията е в съответствие. Но задължително трябва да бъде разписано, че секторната политика е по-голямата част, по-общото и затова стратегията трябва да бъде в съответствие с нея. Даже, ако щете, във връзка с актуализациите на стратегията, които ние предвиждаме тук. Впрочем тази идея ние пренасяме от секторната политика. Повярвайте ми, изключително важно е да се разпише в ал. 2, че трябва да бъде в съответствие със секторната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се изкажа именно в подкрепа на ал. 2 от предложението, което са направили моите колеги Благой Димитров и Николай Младенов. Няма да взема отношение по ал. 1, в която се говори за създаването на Стратегия за развитието на електронната медийна среда, въпреки че смятам, че когато се създава стратегия в тази област, тя трябва да бъде действително достатъчно широко отворена върху цялата електронна медийна среда, защото иначе тя обхваща един съвсем малък участък от цялата медийна среда, който, както вече ние приехме първата поправка в закона, ще касае единствено наземното радиоразпръскване.
Това, което искам да подчертая обаче е, че в изказването, което направи господин Павлов, аз не чух по никакъв начин да се оспори необходимостта от създаването на тази ал. 2. Какво всъщност съдържа ал. 2? Отправя се искане, че стратегията трябва да бъде в съответствие с двата закона, които са устройствени и които дават фактически рамката на стратегията, и второ, с най-важния акт на изпълнителната власт – това е секторната политика в далекосъобщенията.
На този момент искам изрично да се спра, защото секторната политика, ако прочетете, е с разписани срокове. Срокове, включително с освобождаване на честоти от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, което дава определените възможности за развитие на наземното радиоразпръскване и осъществяване на радио- и телевизионна дейност. Ако това не бъде направено, съществува опасност стратегията, която в момента обсъждаме, да не бъде съгласувана и по такъв начин да няма координация на тези два важни документа. 
Ето защо, господин председателю, аз отправям настойчива молба към колегите да подкрепят ал. 2, както е предложена от колегите Димитров и Младенов, защото, първо, по никакъв начин не противоречи на останалите текстове, които ще гласуваме днес, и второ, изрично изтъква трите опорни точки, върху които стратегията ще бъде разработена. Това ще гарантира и нейното приложно поле, а и нейната изпълнимост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика – господин Павлов.  
ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Димитров!
Това, което казахте Вие е напълно вярно в смисъл такъв, че тази стратегия е един основен документ. Става въпрос не за стратегията, а за секторната политика. Това е един основен документ и акт на изпълнителната власт, но съгласете се, че ние в стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност говорим за съвсем други неща. Не знам защо винаги нещата отиват до честотите, техния обхват и така нататък. 
Не смятам, че във въпросната стратегия, която предстои да бъде изготвена, трябва да залегнат конкретни параметри на честоти така че те да са съобразени със секторната политика. Ако това се случи, те наистина трябва да са съобразени със секторната политика и това всъщност ще бъде предмет на бъдещи дискусии в Народното събрание, когато вече видим един краен продукт, тоест изготвената стратегия и ще бъде, така да се каже, в нашия прерогатив да оценим доколко този документ, който ние ще приемем е съобразен с трите нормативни акта, за които говорите. Така че не смятам, че изобщо е нужно да се предпоставя това нещо с изписване в отделна алинея при сегашната поправка на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика, заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Павлов, с репликата, която току-що направихте Вие не само че не разсеяхте моите опасения, а обратно, създадохте у мен впечатление, че действително ще има една конкурентна база едва ли не между двата документа. 
Искам все пак да подчертая, че двата независими регулаторни органа… Защото ние ще оценим доколко е в съответствие, когато още при създаването, ако бъде записан такъв текст, двата независими регулаторни органа, имам предвид Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията ще бъдат задължени да се съобразят с този документ и при това положение, ако са съобразени с двата закона и със секторната политика Народното събрание ще бъде единствено в ролята си на орган, който ще приеме, а аз по-скоро мисля, че ще одобри, но както каза господин Ганев, не можем да употребим този термин, ще приеме тази стратегия.
В противен случай Вие излагате хипотезата, че може да не бъде съобразена стратегията със секторната политика и в подкрепа на моето твърдение искам да ви кажа, че регулаторните органи, нямам информация от последните месеци, но това беше практика при тях, те изграждаха своята програма за развитие, имам предвид Държавната комисия по далекосъобщенията въз основа на секторната политика на правителството като една задължителна рамка.
Аз питам в крайна сметка, ако мислим действително еднакво в тази насока, какво по-добро от това да заложим в тази ал. 2 рамката, в която двата независими регулаторни органа трябва да създадат тази стратегия и да ни я предложат след това на нашето внимание. За мен това е напълно естествено. Останалото, пак казвам, буди за мен недоумение. Какво цели махането на текста, че стратегията трябва да бъде съобразена със секторната политика? Тя е основополагаща, защото тя действително изисква съобразяване с действията, свързани с няколко министерства и в крайна сметка правителството като колективен орган, изразяващ, но всъщност върха на изпълнителната власт, представя тази стратегия и представлява секторната политика. Ние не можем да равнопоставяме стратегията на секторната политика на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? 
Госпожа Милотинова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря, господин председател.
Съвсем накратко ще кажа, че намирам за абсолютно безсмислена дискусията, защото това са нормативни документи, които имат задължителна сила. Дали ще ги споменем в дадени алинеи или не, те съществуват и те имат задължителна сила. В противен случай защо са направени? 
Естествено, че след като Комитета за регулиране на съобщенията се ръководи от секторната политика в далекосъобщенията няма да участва в изработването на стратегия, която да е в противоречие с нея. В противен случай, ако тръгнем да изброяваме документите, с които трябва да се съобразява Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията трябва да включим и Конституцията, и Европейската конвенция по трансгранична телевизия, която има задължителна сила за България и редица други документи. 
Аз не виждам защо трябва да изброяваме цялото законодателство и всички нормативни актове, които са направени и са свързани с този проблем, аз съм сигурна, че ще изпуснем някой от тях, ако тръгнем да ги изброяваме, за да могат двата органа да си свършат работата? В крайна сметка и СЕМ, и КРС казаха, че им е пределно ясно какво трябва да направят и с какво трябва да се съобразят. И аз не виждам никакво противоречие тук.
Просто това е един излишен текст – да кажем на някой, че трябва да се съобразява със законите. Трябва! Намирам го за излишно, затова не сме го приели, а иначе това е така, както казвате, господин Иванов и господин Благой Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. 
Има ли други бележки?
Господин Пантелеев, имате думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, проблемите произтичат от самото название “секторна политика”, което създава впечатление за нещо много обобщено, а всъщност нещата, която тя разписва са съвсем конкретни.
Тук, ако приемем, че ще приемем стратегия, тя е една по-висока степен на обобщение, съвсем нормално е да ползват данните, които съществуват в така наречената “секторна политика”, само че не произтича задължение, още по-малко би могло да се каже, че стратегията ще бъде неотменна част от секторната политика. Откъде накъде? 
Аз не казвам, че това е правилно, и няма да го доказвам, но това, което вие искате да направим – стратегия, която да е част от секторната политика е доста нелепо, така че очевидно е, че ще бъдат използвани наличните данни. Аз не знам правилно ли сме я нарекли, тоест авторите на закона, са я нарекли “секторна политика”, тъй като там става дума за неща, които могат и да не бъдат наречени “политика”. А оттам насетне искаме да сложиме всичко, което тепърва ще правим, под тази шапка. 
И съм съгласен с госпожа Милотинова, че спорът на този етап е напълно безсмислен, тъй като в края на краищата нещата ще бъдат свършени точно в този порядък, за който всички знаем, че е неизбежен. Ще бъдат използвани наличните данни такива, каквито са, за да бъде изработена стратегията. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пантелеев, няма безсмислен дебат. Тук, първо, не спорим, а водим дебати. 
И, второ, няма безсмислени дебати. 
Да Ви обясня защо секторната политика е базата на тази стратегия, затова защото съгласно европейски директиви, това не е измислено от някого: “секторна политика в далекосъобщенията”, а там е въведена тази секторна политика във връзка с чл. 18, ал. 3 на Конституцията, която пък вменява суверенните права на държавата върху радиочестотния спектър. Изключително важно е това за сигурността на страната и за други държавни, национални приоритети, уважаеми господин Пантелеев. А тази стратегия, която в момента коментираме е много малка част от радиочестотния спектър и геостационарните орбити, точките на геостационарна орбита, отредени на Република България във връзка с Женевския план и трябва да има едно разбиране. Ако няма чуваемост в края на краищата мнозинството каквото реши, това ще бъде, но не е някакъв информационен излишък казването на стратегията или пък изреждането, както каза уважаемата госпожа Милотинова, на всички закони. Това са устройствени закони, това са специализирани закони и затова ние ги предлагаме. В края на краищата волята на мнозинството, ако е такава, отхвърлете ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Пантелеев, аз също считам, че спорът съвсем не е безсмислен, защото тук се касае въпрос за това – дали трябва в закона, който гласуваме, да залегне текст, който да определя рамките на тази стратегия. 
Ще ви дам следния пример – ако така, както предлага госпожа Милотинова и господин Павлов изрично изтъкна – да не се запише секторната политика в далекосъобщенията на Република България като документ, с който стратегията трябва да се съобрази, аз поставям въпроса – представете си, че се появи стратегия, която влиза в противоречие по определени пунктове със секторната политика. Кой е по-, бих казал, валидният акт – дали секторната политика, което е акт на Министерския съвет или стратегията, разработена от два независими регулаторни органа, но приета с решение на Народното събрание без да е закон? Кой от двата акта е този, който ще бъде поставен на по-високо ниво?
Ако аз държа секторната политика, а не разбира се, Конвенцията за трансгранична телевизия и така нататък, но секторната политика, това е, защото за мен зданието ще бъде напълно изградено – двата устройствени закона, гласувани от нас и, второ, Стратегията за развитие на далекосъобщенията като основополагащи, имам предвид секторната политика и след това стратегията – тази, която в момента гласуваме, съобразена с тях. Иначе ми отговорете на въпроса кой от двата вие ще считате, че има права по отношение на другия? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Пантелеев не ви удостои с присъствието си. Няма да има дуплика.
Има ли други желаещи? Няма.
Моля да гласувате най-напред да се създаде § 2 със съдържание – съдържанието на ал. 2 от предложението на господин Благой Димитров.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Ако се приеме, трябва да бъде систематично на друго място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласували 135 народни представители: за 43, против 72, въздържали се 20.
Предложението на господин Благой Димитров не се приема.
Преминаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Параграф 1 от законопроекта, както беше предложен от вносителите, е:
“§ 1. В чл. 105, ал. 1 се добавя накрая “и в съответствие със Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност, изготвена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията и одобрена от Народното събрание.”
Предложение на народните представители Благой Димитров и Николай Младенов за нов § 1: “В чл. 105, ал. 1 в края на изречението се добавят думите: “и в съответствие със Стратегията за развитие на електронната медийна среда.”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2, като предлага след думите “телевизионната дейност” да се добави “чрез наземно радиоразпръскване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, желаете ли да защитите предложението си? Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Не мога да разбера защо е отхвърлен нашият текст. Може би мотивите са, че дефиницията за тази стратегия е малко по-различна. Иначе ние предлагаме абсолютно това, което комисията предлага в момента да бъде гласувано. Разбира се, щом е приета такава дефиниция за стратегията със същото определение, не ми е ясно защо е отхвърлен нашият текст. Значи текст, предложен от комисията, е като нашия текст, но нашият текст се отхвърля и се предлага текстът на комисията със същото съдържание. Нямам нищо против със същата дефиниция за стратегията, но да се отхвърля, както сега, така и в другите текстове, не знам…
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Нека да обясня на господин Димитров защо е отхвърлена формулировката. Защото тя по принцип е отхвърлена още при предишния текст, господин Димитров. Вие говорите за Стратегия за развитие на електронната медийна среда, а ние вече приехме, че става въпрос за Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. Това е причината. Иначе смисълът, който сте вложили, е същият. Просто трябва да сме точни в дефинициите.
Използвам случая, че съм на трибуната, господин председател, за да направя една редакционна поправка. Тъй като приехме предложението на господин Гиньо Ганев за смяна в терминологията – Стратегията да бъде не одобрена, а приета от Народното събрание, в този смисъл предлагам да направим редакционна поправка и в този текст и той да звучи: “и в съответствие със Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност, изготвена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията и приета от Народното събрание”. Разбира се, тук поправката, гласувана в комисията – “чрез наземно радиоразпръскване”, също се добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки има ли? Заповядайте, господин Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също под формата на редакционна бележка по повод на чл. 105, ал. 1, отказвайки се от по-общо изказване, основано на второто ми предложение – параграфи от 1 до 4 да отпаднат от първоначалния законопроект, искам да посоча, че след като Народното събрание прие като § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията допълнителна ал. 3 в чл. 8, дали не е редно накрая в чл. 105, ал. 1 да се каже: “стратегията по чл. 8, ал. 3”, без да се възпроизвежда “приета, одобрена по предложение на еди-кой си”? Това беше част от идеята в Общите положения на закона да се посочи съществуването на такава стратегия и приемането й от Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Предложението е текстът с редакционната поправка, предложена от Александър Арабаджиев, да изглежда така: “§ 2. В чл. 105, ал. 1 се добавя накрая: “и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Няма.
Моля да гласувате най-напред предложението на Благой Димитров и Николай Младенов.
Гласували 126 народни представители: за 28, против 91, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст, който ще изглежда така: “§ 2. В чл. 105, ал. 1 се добавя накрая: “и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.”
Гласували 111 народни представители: за 111, против и  въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
Продължаваме по-нататък.

ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: “§ 2. В чл. 116 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя: “в съответствие със стратегията по чл. 105, ал. 1”.
2. В ал. 4 накрая се добавя: “и в съответствие със Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност”.
Предложение на народните представители Благой Димитров и Николай Младенов за нов § 2:
“1. В чл. 116, ал. 1 след края на изречението се добавят думите “в съответствие със Стратегията за развитие на електронната медийна среда”.
2. В чл. 116, ал. 4 след края на изречението се добавят думите “в съответствие със Стратегията за развитие на електронната медийна среда”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3, като предлага в т. 2 след думите “телевизионна дейност” да се добави “чрез наземно радиоразпръскване”.
Господин председател, и тук трябва да се направи една редакционна поправка в смисъла, в който вече беше направена в предходния текст, тъй като ние приехме тази формулировка в ал. 1 накрая да се добави “в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3”. Също така в ал. 4, т. 2 накрая да се добави “и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3”. Да не препращаме към чл. 105, а да приемем навсякъде в текста да бъде така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, желаете ли да защитите предложението си? Не. Оттегляте ли го? Благодаря.
Моля да гласувате предложения текст на § 3.
Гласували 118 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 14.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Продължаваме с    § 3 на вносителя:
“§ 3. Член 116а, ал. 1 се изменя така:
“(1) В 14-дневен срок от получаване на отговора и в съответствие със Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност Съветът за електронни медии взема решение за откриване на конкурс или конкурси съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.”
Предложение на народните представители Благой Димитров и Николай Младенов за нов § 3:
“§ 3. В чл. 116а, ал. 1 в края на изречението се добавят думите “и в съответствие със Стратегията за развитие на електронната медийна среда”.
Комисията не подкрепя предложението на народните представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4, като предлага след думите “телевизионната дейност” да се добави “чрез наземно радиоразпръскване”.
Господин председател, тук отново се налага редакционна поправка в смисъла, в който направихме и предишните, и текстът на вносителя да звучи така:
“(1) В 14-дневен срок от получаване на отговора и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3 Съветът за електронни медии взема решение за откриване на конкурс или конкурси съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, желаете ли да защитите предложението си? Оттегляте ли го? Благодаря.
Моля да гласувате предложения текст на § 4 с направените редакционни поправки.
Гласували 117 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 16.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: 

“Преходни и заключителни разпоредби

§ 3. Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок 3 месеца от влизането в сила на този закон.”
Предложение на народните представители Благой Димитров и Николай Младенов:
“§ 3. Стратегията за развитие на електронната медийна среда се приема в срок от 3 месеца след влизане в сила на този закон.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
“§ 5. (1) Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок 3 месеца от влизането в сила на този закон.
          (2) Стратегията по ал. 1 трябва да съдържа националните приоритети и обществените интереси при лицензирането с оглед по-ефективно използване на свободния радиочестотен спектър.
          (3) Стратегията по ал. 1 може да се актуализира на всеки 3 години или на по-кратки периоди в зависимост от динамиката на икономическото и технологично състояние на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези текстове?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В ал. 3 има едно словосъчетание, което по принцип не може да съществува. Говори се за динамика на състоянието. Състоянието не е динамично. Затова предлагам ал. 3 да стане така:
“(3) Стратегията по ал. 1 може да се актуализира на всеки 3 години или на по-кратки периоди в зависимост от икономическото и технологично развитие на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.”
Това отразява всъщност и степента на развитие. Благодаря.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приема ли се това предложение?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Приема се, звучи по-точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? Няма.
Моля да гласувате § 5 с направените редакционни поправки.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: “§ 4. (1) Нови конкурсни процедури се откриват след одобрението от Народното събрание на Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност.
(2) Откритите конкурсни процедури след влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 96 от 2001 г.) се спират и възобновяват след одобрението от Народното събрание на Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност и в съответствие с нея.”
Предложение на народните представители Благой Димитров и Николай Младенов:
“§ 4. До приемането на Стратегията за развитието на електронната медийна среда не се обявяват нови конкурсни процедури за лицензиране.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6, и предлага следната подобрена редакция:
“§ 6.	(1) Нови конкурсни процедури се откриват след приемането от Народното събрание на Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.
	(2) Започнали или образувани конкурси и лицензионни процедури до влизането в сила на този закон се финализират след приемането от Народното събрание на Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и в съответствие с нея.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам все пак да стане ясно на народното представителство, че с предлагания от комисията текст, ако той стане закон, консервираме 15 процента от честотния ресурс на България за граждански нужди в тази сфера за неопределен период от време. Може би това ще бъдат 7, 8 месеца или не знам колко. Законът предвижда в 3-месечен срок Стратегията да се приеме от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, някакво технологично време ще бъде нужно за приемане от Народното събрание, някакво технологично време ще има за оглед от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, там има един 14-дневен срок, тя пък трябва да съобщи на Съвета за електронни медии във връзка с действащия закон и аз твърдя, че може да се окаже, че 15 процента от националния честотен ресурс за целите на електронния медиен пазар се консервират с този текст. В същото време е приет на първо четене законопроектът на господин Иво Атанасов, който пък разрешава един либерален режим, аз мисля, че там намираме общи формули, на субекти, на оператори, които са на пазара в момента. Аз твърдя, че ако има воля наистина радиочестотният ресурс да работи, този текст не трябва да се приеме, а трябва да се приеме текстът, който ние предлагаме във връзка с тази материя.
Няма никаква логика и аз ще помоля някой да ми обясни логиката на ал. 2 – започнали или образувани конкурси или лицензионни процедури на практика се спират. За мен това е необяснимо. Да, съгласен съм до приемането на тази стратегия да не се обявяват нови конкурси и процедури за лицензиране. Но още веднъж искам народните представители да са наясно, че с този текст, ако се натисне копчето за него, консервирате 15 процента от националния радиочестотен спектър, отреден за електронния медиен пазар. Това значи някакво количество пари ги слагаме някъде и стоят. Това значи лишаване на електронния медиен пазар от ресурс, на операторите от този ресурс, това означава лишаване и на рекламния пазар от този честотен ресурс, даже, ако искате, лишаване на малки населени места, там, където в регионален план няма ресурс. Аз ще помоля да осмислим тази материя. Продължавам да твърдя, че това нещо е изключително важно. Наистина нека да има воля, добре, че е гласувала комисията, да помислим още веднъж и да не се консервира за толкова дълго време честотният ресурс, в който държавата, забележете, съгласно чл. 18 има суверенни права и ние в момента го отделяме, консервираме го и не го даваме на пазара да го използва. Това просто е едно разхищение при този недоимък навсякъде, във всички пазарни сфери в страната. Мисля, че трябва да се преосмисли позицията на мнозинството в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Иван Павлов.
ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Страхувам се, че прекалено често използваме търговски терминологии по отношение на радио- и телевизионната дейност. Става въпрос за блокиране на пазар, както Вие се изразявате, и т.н. Нека да разсъждаваме за радио- и телевизионната дейност и малко в посока на обществения ефект от тази дейност, не само като бизнес, не само като пазар, но и от гледна точка на потребителите, по-скоро, на зрителите и слушателите.
Тези 15 процента, за които говорите, бяха изнесени като данни от Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии и доколкото разбрах, става въпрос само за радиочестотите. Те били свободни. Така се разбра от техните данни. За телевизионните честоти процентите са малко повече, мисля, че повече от половината. Не се притесняваме, както вносителите, така и вас призовавам да не се притеснявате, че с малко ще забавим лицензионния процес. За сметка на това обаче ще осигурим едно много по-добро качество. Както самите оператори ще имат полза от това нещо, така и консуматорите на крайния продукт, който се произвежда в тази дейност, тоест на програмите, това са зрителите и слушателите. Така че аз нямам никакви притеснения. Какво значи забавяне и губене на пари? Струва ми се, че тази дейност се омаловажава, като се говори само за пари и за ресурс, който струва пари. По същата аналогия ние бихме могли да говорим и за неразработени находища на природни богатства и да се вайкаме, че с години сме изгубили пари. Не смятам, че това е правилният начин на мислене и правилният подход към темата. Напротив, смятам, че ще покажем много по-сериозно отношение като народно представителство, ако ние предоставим по лицензионния процес една сериозна и отговорна стратегия, която да даде рамката на този процес и да бъде ориентир в дейността на двата независими регулаторни органа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Павлов.
За втора реплика – госпожа Милотинова.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Аз съм малко озадачена и се чудя откъде точно колегата Димитров знае, че точно 15 процента от ресурса стои свободен. Чудя се, защото именно това е целта на тази стратегия – да изкара всичко на масата и да видим за 15 процента ли става въпрос или за 16, или за 21, например. Но това е друг въпрос.
Колеги, аз тук искам да разсея някои съмнения на колегата Димитров и някои неясноти, които възникнаха. Защото аз не виждам за какво консервиране може да става въпрос, при положение че ние приехме на колегата Иво Атанасов законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, който наистина, както каза Благой Димитров, е твърде либерален и ще позволи на всички радио- и телевизионни оператори или, ако използвам терминологията на колегата, на всички играчи на пазара, да работят през това време. Няма никаква консервация на ефира. И ако правим тези стъпки и предлагаме тази стратегия, е именно за да направим по-ефективно разпределението на свободния радиочестотен спектър, както предложи господин Благой Димитров, и ние приехме тази негова формулировка. Това е целта на стратегията. Иначе казвате, че ще се загуби рекламният ресурс, включително на малките населени места. Аз не виждам какъв рекламен ресурс има в малките населени места, примерно в един Годеч. Какъв е този рекламен ресурс? Кой е този, който е тръгнал да рекламира в радиото в Годеч? Не знам, господин Димитров, и наистина съм озадачена какво толкова се спира. Няма такъв ресурс в малките населени места, за какъвто Вие говорите. И наистина трябва да се види какъв е пазарът и колко радиостанции или телевизионни канали може да издържи рекламният пазар в едно населено място. В противен случай ще се питаме как се издържат или как се самоиздържат, самоиздържат ли се въобще, с какви пари функционират тези медии. Това е основен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Павлов, уважаема госпожо Милотинова, става дума за национален ресурс. Вие вмъкнахте в устата ми думи, които не съм използвал – за “играчи” на пазара не съм говорил. Господин Павлов употреби също няколко термина. Аз искам да ми отговорите защо в края на краищата спирате лицензионния процес за неограничено време? И може ли някой да каже колко месеца няма да се лицензира? В момента вие прекъсвате открити лицензионни процедури. Това предлагате в текста. Петнадесет процента – направете справка с Националния  статистически институт, там е записано и има данни за ресурса. Аз мисля, че Вие трябва да следите тази материя, тъй като сте председател на тази комисия, госпожо Милотинова. Не знам, 21-22, Вие фриволно употребявате термини. Аз Ви съветвам да бъдете по-стриктна в изказванията си, особено по отношение на техническите параметри, когато се изказвате от парламентарната трибуна, да сте подготвена. Не мога да се съглася и не знам каква е логиката да се спре лицензирането поне за половин година. 
Да, да не се отварят нови лицензионни процедури до приемане на стратегията, аз съм съгласен. Но да се спират вече обявени процедури?! И още нещо, не става дума само за пари. Този ресурс е ресурс, чрез който – казвам още един път – в погранични и в големи райони на страната хората да могат да слушат радио- и телевизионни програми на български език. За това става дума. Даже няма смисъл да комерсиализираме толкова много разговора. Говорим от тази гледна точка. Аз мога да ви кажа, че има погранични райони, особено в южната граница, където се говори предимно на езици на съседни нам държави и до населението не стигат радио- и телевизионни програми на български език. Даже, ако искате, това се вписва в националните интереси, а вие в момента искате да консервирате този спектър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
За изказване – госпожа Милотинова.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата за изказване, защото господин Димитров зададе няколко въпроса, на които трябва да бъде отговорено.
Господин Димитров, аз не знам кои са тези конкурсни процедури, които са открити, защото стана въпрос, че няма такива. Но един законопроект изхожда от принципи и от принципни положения, а не от фактическо състояние в момента. Когато този законопроект е правен, ние не  сме имали яснота кога точно ще бъде приет и какво ще бъде фактическото състояние в момента. Затова сме заложили едни принципни текстове.
А иначе, що се отнася до пограничните райони, това което казвате, е изключително важно. Но там няма открити конкурсни процедури. Доколкото знам, не се намират и много желаещи. И тази стратегия именно трябва да помогне за спазването на националните интереси, на националните приоритети и на обществения интерес, включително и в пограничните райони. Това беше и ваша идея. Това е. 
Аз не знам какъв интерес ще има, господин Димитров, в пограничните райони, но предполагам, че ако има интерес за национални честоти, те биха … (Неразбираема реплика от народния представител Благой Димитров.) Точно за това  говорим, че и радио “Хоризонт” не се чува. Това са именно въпроси, на които трябва да даде отговор тази стратегия и не виждам защо се обявявате срещу нея. Въпросът е ясен, принципен и много коректно поставен. Кратък, ясен законопроект. 
Колко време ще се бави приемането на стратегията? Регулаторните органи имат три месеца срок за изготвянето. За три месеца няма да има открити конкурсни процедури. Това е смисълът и на вашия текст. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Има думата за изказване господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният ни § 4 от Преходните и заключителните разпоредби съдържа две алинеи. По същество по първата алинея аз нямам възражения и считам, че предложеният заместващ текст от народните представители Благой Димитров и Николай Младенов, като се изключи наименованието на стратегията, съвпада с това, което е предложила и госпожа Милотинова. Това е съвсем нормално – нови конкурсни и лицензионни процедури да не бъдат обявявани докато стратегията не бъде приета от Народното събрание.
Имам обаче възражение по ал. 2. Преди всичко текстът, който ни се предлага, в този му вид означава, че тези процедури ще бъдат спряни и ще бъдат завършени по други правила, такива каквито стратегията ще постанови. Все пак, ако се позовем и на прецеденти, които са съществували, обикновено се практикува започнали процедури да завършат по действащия закон. Ще дам пример със Закона за научните степени и научните звания.
При приемането на промени в закона винаги има преходна разпоредба, която постановява, че започналите процедури за научни звания и научни степени завършват по действащия закон и това е съвсем нормално, защото участниците в тези процедури, независимо дали са конкурсни или лицензионни, са подали документите си на базата на действащото законодателство. Смяната на законодателството не би трябвало да засегне тях. В противен случай се създава неприятното усещане, че Народното събрание във всеки момент може да променя законодателството и да попадат под удари започнали процедури не само в областта на радиото и телевизията.
Поради което аз наистина настоявам така записана ал. 2 да отпадне, защото тя създава един лош прецедент. Ако ли пък това бъде отхвърлено, за да не взимам повторно думата, бих желал да предложа чистия текст, че започналите или образувани конкурсни или лицензионни процедури до влизането на този закон не се финализират. Защото какво значи “финализирани”? Част от кандидатите могат да не са съгласни с новопоявилите се изисквания по отношение на процедурите, а просто да се възобновяват, така както беше записано междупрочем в първоначалния текст на вносителя. Защото след като се спира обявяване на нови процедури това означава, че ще настъпят съществени изменения в правилата за лицензиране и провеждане на конкурсите. При това положение е повече от ясно, че е необходимо започналите процедури, ако не се уважи това да бъдат завършени, те трябва да бъдат възобновени в  своето си начало. 
И все пак, завършвайки ще подчертая, че за мен е редно лицензионните процедури, които са започнали, а има такива – госпожа Милотинова говори за това, че няма лицензионни процедури, започнали в последните пет месеца откакто функционира Комисията за регулиране на съобщенията, - но има такива, които бяха започнати по време на Държавната комисия по далекосъобщения, които не бяха финализирани и фактически те са в ход. За мен е нормално тези процедури да бъдат завършени по действащото законодателство и по действащите правила, а всички нови да бъдат открити, естествено, едва  след като бъде приета стратегията, за която днес говорим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Това беше изказване.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 4 на вносителя?
За реплика има думата господин Иван Павлов.
ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Ще си позволя да не се съглася с Вас, че непременно е практика, започнали процедури преди влизането на един закон в сила, да се продължават по старите законови разпоредби. Това съвсем не е така и мога да посоча някои скорошни примери, както и в приватизацията, и така нататък. Зависи от нашата воля на законодатели, разбира се, но ако ние приемем, че започнатите процедури се довършват по старите правила на закона, по-скоро те ще останат същите, но ще бъдат допълнени с тази стратегия. Именно целта на приемането на тази стратегия е да постави на по-ясни и по-предвидими за кандидатите условия – конкурсното лицензиране.
Затова аз смятам, че по-добрият вариант е предложението, подобрено от комисията, всички процедури, започнали преди влизането на закона в сила, да бъдат довършвани след приемането и в съответствие с въпросната стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Павлов.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Павлов, страхувам се, че не мога да се съглася с Вас, защото, дори и да има примери, това по същество представляват изключения, които потвърждават правилото. Защото действително правилото е такова и то не случайно се използва масово, защото това изразя стабилността на актовете на една институция. Когато има започнала процедура, да не бъдат променяни правилата по време на самата процедура. Останалото е един лош знак и дори тогава, когато се използва това, за което Вие говорите, включително и по законодателството, свързано с приватизацията, то обикновено завършва с негативни резултати. Надявам се да не бъде така в този случай, но имам наистина сериозни опасения.
И второто, което е вече извън моите общи разсъждения, е свързано с конкретната обстановка.
Действително, господин Павлов, в продължение на шест месеца не е завършена никоя от започнатите вече процедури. Няма съмнение, че от приемането на закона в рамките на три месеца двата регулаторни органа ще представят тази стратегия. Вие обаче знаете какъв е редът за внасяне и обсъждане в Народното събрание – ще изтекат поне още месец, а може би и два. Практически една година ще бъде стопирано развитието на медийния пазар в страната в областта на наземното радиоразпръскване. Това не е в интерес, включително и на Народното събрание като висш законодателен орган, защото показва и неговата неспособност да намери адекватно решение. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. 
Има ли други желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Благой Димитров и Николай Младенов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 33, против 111, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 104, против 32, въздържали се 26.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Предложение на народния представител Александър Арабаджиев: параграфи от 1 до 4 на законопроекта се отменят. 
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. По това предложение има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Арабаджиев, което не се подкрепя от комисията. 
Гласували 162 народни представители: за 37, против 106, въздържали се 19.
Не се приема.
Госпожо Милотинова, струва ми се, че с това приключихме със закона. Благодаря ви.

Уважаеми народни представители, имаме готовност да преминем към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АМНИСТИЯ.
Законопроектът е приет на първо четене на 26.06.2002 г. 
Заповядайте, госпожо Мингова, да представите доклада на Комисията по правни въпроси по второто четене на законопроекта за амнистия.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател! 
Уважаеми колеги, комисията подкрепя заглавието на закона “Закон за амнистия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по заглавието. Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте заглавието на закона, подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Госпожо Мингова, тъй като няма никакви спорни текстове, докладвайте до Допълнителните разпоредби наведнъж и след това Допълнителните и заключителните накрая. 
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, чета ви текста на чл. 1 в редакцията на комисията: 
“Чл. 1. (1) Амнистират се престъпленията по чл. 361, ал. 1 от Наказателния кодекс, извършени през периода от 13 юли 1991 г. до 31 декември 1998 г., във връзка с упражняване на конституционното право на свобода на съвестта, свобода на мисълта и на свободен избор на вероизповедание.
	(2) При условията на ал. 1 се амнистират и престъпленията по чл. 361, ал. 2 от Наказателния кодекс, извършени от лица, които са изпълнили наборна военна служба през периода по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2:
“Чл. 2. Лицата, извършили престъпленията по чл. 1, се освобождават от наказателна отговорност, от изтърпяване на наказанието, и от последиците на осъждането, съгласно чл. 83 от Наказателния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
По първите два текста няма никакви възражения, а и желаещи не виждам от залата да вземат думата.
Моля, гласувайте тези два текста, подкрепени от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Допълнителна разпоредба”.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният: “Спорните въпроси, възникнали по прилагането на този закон се решават от съда, който е издал присъдата или на който е подсъдно делото за съответното престъпление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Понеже е отделна Допълнителната разпоредба, има ли възражения по нея? Не виждам такива.
Моля, гласувайте Допълнителната разпоредба, подкрепена от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Госпожо Мингова, продължете със Заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Заключителни разпоредби”.
“§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 3. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието и на главния прокурор на Република България.”
Комисията подкрепя текста по § 3.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
По тези два финални текста – Заключителни разпоредби, има ли желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
Подлагам на гласуване Заключителните разпоредби, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Приема се. Благодаря.
С това законът е приет на второ четене. Поставихме рекорд по бързо приемане на второ четене.
Заповядайте, господин Джевдет Чакъров, за процедурно предложение.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! 
Правя процедурно предложение за разглеждане на Закона за биологичното разнообразие, след като днес Народното събрание не прие повторно закона за разглеждане в Комисията по околната среда и водите.
Процедурното ми предложение е срокът за предложения да бъде утре до 16,00 ч., за да може да разгледаме оспорените текстове в пленарната зала в петък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Има ли възражения срещу това процедурно предложение? Не виждам такива.
Затова си позволявам да гласуваме направеното процедурно предложение от господин Чакъров.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 145, против 12, въздържали се 3.
Приема се. Благодаря ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Тази точка е отменена!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отменена ли е? При мен няма белег за отмяната й. Това означава, че трябва да преминем към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Тук няма нищо отменено. Заповядайте, господин Пламен Моллов, имате думата да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение във връзка с тематиката на законопроекта да бъдат поканени в залата господин Лило Джамбазов – заместник-изпълнителен директор на фонд “Земеделие” и госпожа Даниела Попова – юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 101 народни представители: за 90, против 9, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Попова и господин Джамбазов в пленарната зала.
Господин Моллов, моля Ви да представите становището на комисията по четирите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

“Д О К Л А Д
за първо гласуване на Комисията по земеделието
и горите относно:
законопроект за изменение и допълнение на Закона за
подпомагане на земеделските производители
№ 154-01-57, внесен от Петър Василев Мутафчиев, Янаки
Боянов Стоилов и Васил Тодоров Калинов на
1 октомври 2001 г.;
законопроект за изменение и допълнение на Закона за
подпомагане на земеделските производители
№ 154-01-68, внесен от Пламен Неделчев Моллов на
24 юли 2002 г.;
законопроект за изменение и допълнение на Закона за
подпомагане на земеделските производители
№ 202-01-44, внесен от Министерския съвет на
25 юли 2002 г.;
законопроект за изменение и допълнение на Закона за 
подпомагане на земеделските производители
№ 254-01-69, внесен от Венцислав Василев Върбанов,
Моньо Христов Христов и Георги Костов Станилов на
25 юли 2002 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 25 юли 2002 г., на което обсъди четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесени съответно от група народни представители – Мутафчиев, Стоилов и Калинов; народния представител Пламен Моллов; Министерския съвет и група народни представители – Върбанов, Христов и Станилов.
В работата на комисията взеха участие министърът на земеделието и горите господин Мехмед Дикме, заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев, изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” господин Асен Друмев и експерти по законопроекта, внесен от група народни представители – Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов и Васил Калинов.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на      23 януари 2002 г., на което обстойно обсъди законопроекта. На това заседание народните представители се обединиха около тезата, че законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители е необходим. С оглед на някои слабости на законопроекта, Комисията по земеделието и горите възприе идеята Министерството на земеделието и горите да подготви Стратегия за подпомагане на земеделските производители и нов законопроект, който да е синхронизиран със законодателството на Европейския съюз и да бъде внесен в Народното събрание след приемане от Министерския съвет.
Законопроектът, внесен от народния представител Пламен Моллов, е идентичен с този на Министерския съвет, поради което двата законопроекта бяха обсъдени едновременно.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет. Със законопроекта се цели да се осигури изпълнението на Националния план за развитие на земеделието и селските райони. Освен това се осигурява правната основа и финансово обезпечаване на изпълнението на Стратегията за финансово подпомагане на земеделието като важен етап по пътя на интеграцията на Република България към Европейския съюз.
За постигането на тези цели законопроектът предлага промени в няколко основни направления.
В предмета на закона са включени, освен държавното подпомагане по приети от Министерския съвет годишен доклад, а също така и изпълнение на мерките по Националния план за развитие на земеделието и селските райони. Предвижда се насърчаване на развитието на хранително-вкусовата промишленост на селските райони и производството на висококачествени първични и преработени продукти. Разширява се кръгът на субектите за подпомагане, като се включват производителите на непреработена и преработена земеделска продукция, техните организации и пазари. Със законопроекта се усъвършенстват функциите на Държавен фонд “Земеделие”, като ясно са дефинирани двете основни направления на дейност, а именно:
- финансово подпомагане на земеделските производители, съгласно одобрения и приет от Министерския съвет годишен доклад;
- изпълнението на функциите на Агенция САПАРД, съгласно Многогодишното финансово споразумение по специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз.
По този начин се утвърждава ролята на Държавния фонд “Земеделие” като орган, който провежда държавната политика за финансово подпомагане по националните схеми и международното сътрудничество за развитие на земеделието.
Със законопроекта се прецизират и финансовите инструменти, чрез които фондът ще изпълнява задачите си и ще интервенира на пазара на земеделската продукция. Чрез интервенцията и експортните субсидии се цели да се стимулира и износът на земеделска продукция, да се съдейства за обективното проявление на пазарните стимулатори и за създаване на предпоставки за конкурентоспособност на родното производство на външните пазари. Създава се нормативна основа за постигане на разширените цели на държавното подпомагане и се предвижда ежегодната субсидия от държавния бюджет да се определя със Закона за държавния бюджет като процент спрямо размера на брутния вътрешен продукт за съответната бюджетна година.
Народните представители, взели участие в дискусията, зададоха множество въпроси на министъра на земеделието и горите относно конкретните механизми за субсидиране и стимулиране на земеделското производство. След обстойна дискусия по въпроси за същността и механизмите на действие на интервенционната агенция, експортните лицензии, експортното субсидиране и други, народните представители се обединиха около идеята, че със законопроекта се прави крачка напред в подпомагането на земеделските производители  и държавата се връща в земеделието. 
По законопроекта, внесен от народните представители Върбанов, Христов и Станилов.
Народният представител Христов представи законопроекта от името на вносителите. Той изтъкна, че със законопроекта се преследват три основни цели: 
- създаване на условия и стимулиране на дейността на млади специалисти в земеделието и хранителната промишленост;
- гарантиране със силата на закон размера на държавната субсидия, която ще се отделя ежегодно за подпомагане на земеделието и хранителната промишленост;
- възстановяване на статуквото чрез преминаване на хранителната промишленост към Министерството на земеделието и горите, където е нейното естествено място.
Народните представители, взели участие в дискусията, се солидаризираха около становището, че отделянето на хранителната промишленост от Министерството на земеделието и горите и преминаването й към Министерство на икономиката преди четири години се е оказало неудачно решение. Те подчертаха, че хранителната промишленост влиза в структурата на министерствата на земеделието на всички европейски държави и в България решението за преминаване на хранителната промишленост от Министерство на икономиката към Министерството на земеделието и горите е неотложно и следва да се направи чрез структурни промени в Министерския съвет.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното 
СТАНОВИЩЕ:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 154-01-57, внесен от Петър Василев Мутафчиев, Янаки Боянов Стоилов и Васил Тодоров Калинов на 1.10.2001 г.
2. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 154-01-68, внесен от Пламен Неделчев Моллов на 24.07.2002 г.
3. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 25.07.2002 г.
4. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 254-01-69, внесен от Венцислав Василев Върбанов, Моньо Христов Христов и Георги Костов Станилов на 25.07.2002 г.
Гласуването протече както следва: 
По т. 1: 12 гласа “за”, “против” – няма, 1 – “въздържал се”.
По т. 2 и 3: 15 гласа “за”, “против и въздържали се” – няма.
По т. 4: 11 гласа “за”, “против” – няма,  4 – “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Моля представител на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да прочете становището на комисията. Има ли в залата председател, заместник-председател или член на тази комисия?
Заповядайте, господин Муса.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: 
СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 154-01-57, внесен от Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов и Васил Калинов 
на 1.10.2001 г.; законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 154-01-68, внесен от Пламен Моллов на 24.07.2002 г.; законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 25.07.2002 г.; законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 254-01-69, внесен от Венцислав Върбанов, Моньо Христов и Георги Станилов на 25.07.2002 г.

На свое заседание, проведено на 30 юли 2002 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесени съответно от: народните представител Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов и Васил Калинов; от народния представител Пламен Моллов, от Министерския съвет; и от народните представители Венцислав Върбанов, Моньо Христов и Георги Станилов.
На заседанието на комисията присъстваха и представители на Министерството на земеделието и горите. 
Относно законопроекта, внесен от група народни представители Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов и Васил Калинов.
Предлаганият законопроект цели формиране на по-активна държавна политика по подпомагане на земеделските производители, както и по развитие на целия отрасъл. Предвижда се въвеждане на защитни и прогнозни цени на определени селскостопански продукти, както и увеличаване на средствата, чрез които държавата финансира земеделието. Визират се и мерки за осигуряване на пряк достъп на селскостопанските производители до общинските пазари на земеделска продукция. Членовете на комисията считат, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители по принцип е необходим и предлага удачни мерки за подпомагане развитието на земеделието. 
Законопроектът, внесен от народния представител Пламен Моллов, цели осигуряване на изпълнението на националния план за развитие на земеделието и селските райони. Предвижда се разширяване обхвата на закона по отношение предмета, целите и субектите на подпомагане. Предлагат се текстове, които по-ясно и точно дефинират функциите на Държавен фонд “Земеделие”. Народните представители от комисията изразиха становище, че законопроектът предлага навременни  и удачни решения.
Относно законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Със законопроекта се цели осигуряване изпълнението на националния план за развитие на земеделието и селските райони, както и създаване на нормативна и финансова база за изпълнението на Стратегията за финансово подпомагане на земеделието.
За постигането на посочените цели законопроектът предвижда промени в следните насоки.
В предмета на закона се включва изпълнението на мерките по националния план за развитие на земеделието и селските райони. Предвижда се насърчаване на развитието на хранително-вкусовата промишленост, на селските райони и производството на висококачествени първични и преработени продукти. Разширява се кръгът на субектите за подпомагане чрез включване на производителите на непреработена и преработена земеделска продукция.
И с този законопроект се предлага усъвършенстване на функциите на Държавен фонд “Земеделие”, посредством ясно определяне на двете основни направления на дейността му. Прецизират се и финансовите инструменти, чрез които фондът ще изпълнява задачите си и ще се намесва на пазара на земеделската продукция. Като краен резултат се цели да се стимулира износът на земеделска продукция, както и да се повиши конкурентоспособността на българското земеделие.
Членовете на комисията считат, че със законопроекта се постига действително усъвършенстване на правната уредба, свързана с подпомагането на земеделските производители.
По законопроекта, внесен от народните представители Върбанов, Христов и Станилов.
Със законопроекта се цели създаване на условия за стимулиране на дейността на младите специалисти в земеделието и хранителната промишленост, гарантиране размера на ежегодната държавна субсидия за подпомагане на земеделието и хранителната промишленост, както и преминаване на хранителната промишленост към Министерство на земеделието и горите.
Народните представители се обединиха около становището, че и този законопроект предлага принципно приемливи решения, които следва да бъдат подкрепени.
След проведените дебати и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство прие следното
	РЕШЕНИЕ:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 154-01-57, внесен от Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов и Васил Калинов на 1.10.2001г.
2. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 154-01-68, внесен от Пламен Неделчев Моллов на 24.07.2002 г.
3. Предлага на Народното събрание на приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане земеделските производители, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 25.07.2002 г.
4. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане земеделските производители, № 254-01-69, внесен от Венцислав  Върбанов, Моньо Христов и Георги Станилов на 25.07.2002 г.
Гласуването протече както следва:
По т. 1: 11 гласа “за”, “против и въздържали се” – няма. Същото се повтаря и по останалите три точки.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря ви.
Вносителите на законопроекти, имате ли желание да вземете отношение към тях?
Господин Калинов, заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Настоящият Закон за подпомагане на земеделските производители дойде в българското законодателство с идването на власт на мнозинството в Тридесет и осмото Народно събрание. Днес със съжаление констатираме, че този закон имаше задачи, които трудно се вписват в графата "подпомагане на земеделските производители". Оказа се, че той има друга задача, а именно: 
първо, да отмени Закона за защита на земеделските производители, чрез който закон бе създаден  Фонд "Земеделие" и се постави началото и бе потърсена възможност за връщане на държавата на полето на земеделското производство;
второ, отрязани бяха източниците за финансов ресурс от страна на държавата, насочен към развитие на селското стопанство. Същевременно бяха създадени условия и малкото налични финансови средства да се използват според интересите на управляващите тогава, превръщайки Фонд "Земеделие" в партийна каса, нещо повече, потвърдено и от Прокуратурата неотдавна.
Така законът, променян досега 11 пъти, удовлетвори управляващото мнозинство от ОДС, но не удовлетвори българския земеделски производител.
И неслучайно в годишния доклад на Комисията на Европейския съюз преди година и половина България е посочена като единствената страна с коефициент ( - 1) в подкрепа на селското стопанство. Този коефициент за редица страни достигаше до 40, като за Чехия, Унгария и Полша се движеше между 20 и 30.
Затова допълненията и измененията на закона се налагат не само от потребността за решаване на конкретни проблеми, но и по-важното е заради факта, че в процеса на подготовката  и последвалите го изменения и допълнения доведоха до принципни отклонения от идеята  за подпомагане на земеделските производители, за активното участие на държавата във възстановяването и развитието на селскостопанското производство.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и уважаеми господин министър! Предлаганите от нас изменения и допълнения са само една част от крайно наложителните мерки за извеждане на българското земеделие от дълбокия упадък, в който то се намира. От една страна, те изискват финансови средства като заделянето на минимум 0,5 на сто от  брутния вътрешен продукт за Държавен фонд "Земеделие" годишно до достигането на 3 процента след 2-3 години, а от друга страна, в по-голямата си част са насочени към  организационни и управленски решения в унисон с пазарните механизми и изискванията на Европейския съюз.
Внесеният от нас законопроект е насочен към:
Първо, дефинира ролята на държавата и нейното активно участие в развитието на българското земеделие на базата на общата политика и с ясна краткосрочна и дългосрочна програма,  в която държавата има точно определени ангажименти. Създава условия за преодоляване на хаоса, в който се намира  селскостопанското ни производство.
Второ, осигурява се необходимият финансов ресурс за подпомагане на земеделските производители чрез заделяне минимум на 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт до достигането на 2-3 на сто след 2-3 години.
Трето, дава възможност на правителството да провежда политика,  насочена към повишаване качеството и количеството на селскостопанската продукция, към засилване на нейната конкурентоспособност и експортна ориентация.
Четвърто, проектозаконът предлага конкретни механизми, дава възможности и на Министерския съвет, и на Министерството на земеделието и горите самостоятелно да разработят допълнително такива с цел ефективна реализация на държавната политика за подкрепа на земеделските производители.
Практиката показва, че трябва да преосмислим редица решения в структурно и функционално отношение и по други въпроси, опиращи пряко или косвено до селскостопанското производство. Ще дам само един пример. Днес при пълния срив и хаос   в пазара на зърно в  страната Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси",  независимо че й е вменено със закон – Закона за съхранение и търговия със зърно - чл. 7, че има правото по решение на Министерския съвет да се създаде стоков фонд, с който да се регулира зърненият пазар, стои и наблюдава безучастно трагедията, бих казал, на селскостопанските производители. И възниква въпросът:  в този си вид агенцията не е ли изживяла времето си? Не трябва ли всички проблеми на зърното  и  тяхното решаване да бъдат съсредоточени на едно място? И това място, естествено, е Министерството на земеделието и горите.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дикме! Ние сме убедени и призоваваме всички политически сили към политически консенсус и воля по този жизненоважен въпрос не само за земеделските производители, но и за страната. И обединени да приемем един закон, който наистина да подпомогне селскостопанското ни производство и да спомогне за излизане от тежката криза, в която то е изпаднало. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Калинов.
Господин Моллов, желаете ли да представите Вашия законопроект? Заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък, но, надявам се да обоснова защо внесох законопроекта за подпомагане на земеделските производители.
Така или иначе, в последните дни се лансира една теза в медиите, че, видите ли, едва ли не правителството под някакъв натиск на производители на земеделска продукция е предприело стъпки да внася "на пожар"  законопроекта за подпомагане на земеделските производители. Не само като вносител на законопроекта, но и като председател на комисията твърдо заявявам, че това не е така. Напротив, за този законопроект, за необходимостта от видоизменение на сега действащия Закон за подпомагане на земеделските производители се говореше в Комисията по земеделието и горите още от края на миналата година. Той дойде като следствие от работата на Временната анкетна комисия, а по-късно – от обсъждането в заседание на Комисията по земеделието и горите, на което стана ясно, че един такъв законопроект, поради това, че е изключително важен за земеделието и неговото развитие, трябва да бъде предшестван от една добре премерена, добре прецизирана стратегия, която да идва по инициатива на Министерския съвет. Ето защо тогава  в комисията ние се обединихме около едно такова виждане. И това стана причина всъщност да изчакаме решението на Министерския съвет, да се съгласуват всички нюанси на ангажиментите, поети към Европейския съюз по линията на присъединяването и на законодателството, което трябва да хармонизираме. Известно е, че ние сме поели ангажименти и до края на 2004 г. трябва да превърнем Държавен фонд "Земеделие", който е регламентиран в своята дейност чрез този закон, той да се превърне от разплащателна в разплащателна и интервенционна агенция. 
Фактически чрез стратегията, която също бе разгледана на заседанието на комисията, на практика се извършва  тази  стъпка много по-рано от поетите ангажименти. И всъщност това е може би най-адекватната реакция на правителството.
В този смисъл аз смятам, че изключително обосновано е предприемането на тези действия на този етап. Във всички случаи превръщането, създаването на интервенционни механизми в този закон ще бъде изключително полезно и ще обвърже възможностите на министерството да интервенира на пазара, включително и чрез експортни субсидии да регулира по някакъв начин износа на продукция, така че да може да подпомага земеделските производители.  
Тук искам да споделя и това, че още от първите дни като народен представител аз защитавам една теза, че преди да се произвежда земеделска продукция, тя трябва да се продаде. Това е  стратегията именно на аграрния маркетинг, която, за съжаление, в България все още не е достатъчно добре застъпена. Или, както казват баварските селяни: "Първо продай, тогава сей."

Казвам това, защото във всички случаи, каквато и помощ да извършва държавата, както и да подпомага земеделските производители, това не би било възможно да се извърши добре, ако не става на принципа на пазарните механизми, ако не бъде обосновано отзад напред по хранителната верига. Ето защо аз напълно споделям, независимо че това не е залегнало в моя законопроект, и позицията, която изразяват колегите от ОДС, които внесоха с техния законопроект желанието Министерството на земеделието и горите отново да поеме управлението на хранителната промишленост, т.е. на преработвателния сектор, който стои след земеделското производство по веригата и по този начин гарантира от един принципал да бъде регулирано цялото напрежение, което се създава между производители и преработватели. И тук не бива да забравяме, че това е изключително важно и заради това, защото около две трети от земеделската продукция отива за преработка, а не за конкретна консумация и не за директна продажба на пазара.
Изключително важно е да се има предвид също така в законопроекта, че е залегнал един инструментариум, който не е нов, но в  крайна сметка той прилага европейските механизми за подпомагане на земеделските производители. Става дума за преминаването от текущо кредитиране към текущо субсидиране. Това е изключително важно и трябва да се знае, че това всъщност е европейската практика и час по-скоро ние трябва да я въведем в България.
Разбира се, за да може всичко това обаче, трябва да е обезпечено със съответния финансов ресурс. Ето защо в стратегията и финансовата обосновка на Министерския съвет е залегнала и специална схема за субсидиране от държавния бюджет на земеделието, която всъщност е в основата на прилагането на тези механизми и започва с отделяне на бюджетна субсидия от другата година в размер на половин процент от брутния вътрешен продукт.
В този смисъл аз смятам, че всички тези механизми, които всъщност са основните моменти в законопроекта и на Министерския съвет, ще бъдат изключително полезни и призовавам всички колеги да гласуваме и по четирите законопроекта, не само по този, който аз съм внесъл, защото във всички тях има полезни елементи, които трябва да се взаимстват, да се обсъдят внимателно, така че да се направи един нов законопроект, който възможно най-добре да съответства на сегашните нужди на земеделския производител у нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, желаете ли да вземете думата? Не.
Господин Върбанов и господин Моньо Христов, ще вземете ли думата да защитите своя законопроект?
Заповядайте, господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Законопроектът, който предлагаме на вашето внимание, е свързан с няколко важни аспекта от Закона за подпомагане на земеделския производител. Нашето становище е, че разписаните от България възможности за присъединяване към Европейския съюз в областта на земеделието, трябва да се извървят стъпка по стъпка и с гаранция за развитието в българското земеделие, а не с бързане, което да доведе до намаление на производството и на продуктите, които се произвеждат в България.
Ние смятаме, че българското земеделие в етапа, който му предстои, е необходимо да се подпомага не само парично, но също така и информационно, да се подпомага и с кадри, които да могат да прилагат съвременно земеделие, и същевременно да се направи едно нормално структурно разпределение на вътрешните отрасли в областта на земеделието. Ние не смятаме, че българската държава се е оттеглила от земеделието. Българската държава в този закон е разписала целта на подпомагането, която в рамките на няколко години, от 1996 г., съгласно възможностите на държавата и на правителствата, са давали и са обръщали внимание на земеделските производители.
Структурите, които възникнаха на базата на възстановяването на собствеността на земята и на новите пазарни отношения, вече дават предпоставка преди всичко за засилване на средства, насочени в областта на земеделието. Тоест, ние вече имаме структура от различен вид и характер, било кооперации и сдружения, арендни ООД-та, търговски дружества, които имат една устойчивост, но те трябва да имат и една гаранция от страна на държавата, защото самият отрасъл е много рисков. Рискът, на който е подложено земеделието, именно там държавата трябва да подпомогне земеделския производител.
Нашето предложение в първата си част е свързано с една гаранция пред българския земеделски производител, че не може ежегодната субсидия да бъде по-малка от външното финансиране, което получаваме по Програма САПАРД. Защо сме се спрели точно на това виждане? То е свързано с две неща.
Първо, ние смятаме, че щом получаваме външно финансиране от предприсъединителните фондове в размер на около 110-120 млн. лв., толкова може да си позволи и самата държава. Второ, заедно с това финансиране, участват още толкова – още 120 млн. капитали на самите производители. Или, разчетът, който сме направили, че на година в българското земеделие, плюс други външни финансирания, ще бъде в рамките на около 400 млн. лв., който, според нас, е един добър старт, за да може наистина да се развие земеделието и да станат още по-устойчиви тези производства и още повече да се подпомага земеделският производител.
Вторият аспект, който сме заложили преди всичко е свързано с младите специалисти, които работят в земеделието и хранително-вкусовата промишленост. И сега в закона има текст, който казва, че трябва да бъдат подпомагани преди всичко физическите лица до 35 години. Бяха разработени програми. В голямата си част те бяха насочени към тези хора, без да бъде обърнато достатъчно внимание именно на висшистите или среднистите, които са завършили в областта на земеделието или на хранително-вкусовата промишленост.
Какво предлагаме ние? Предлагаме, особено на кредитираните български ВУЗ-ове, имам предвид Тракийския университет в Стара Загора, Аграрния университет в Пловдив, Лесотехническия в София, имам предвид Института в Русе, а също така и хранително-вкусовата промишленост в Пловдив на базата на това, че те са завършили, техните дипломи да бъдат достатъчна гаранция фонд “Земеделие” да дава едно обезпечение или да гарантира за тях пред други институции в размер на 30 процента.
Разбира се, аз споменах тези висши учебни заведения, защото познавам техния характер и моите колеги също го познават. Изредих тях, но въпросът е при приемането на самия закон, ако трябва да се допълни, да се разшири или да се подходи по друг начин, ние нямаме претенции по това. Но нашата нагласа е преди всичко хората, които участват в земеделието, да бъдат наясно изцяло с агробизнеса, който им предстои. Това са хората, които ще направят съвременното българско земеделие.

Третият аспект, на който се спирам, е свързан с нещо, което смятаме, че трябва да бъде преодоляно, нещо, което не дава възможност за развитие на двата отрасъла. Защо на тези два отрасъла и защо фактически предлагаме това решение към Министерството на земеделието и горите да премине хранително-вкусовата промишленост? 
Практиката показва, че обръщайки се към Министерството на икономиката, различни браншови съюзи искат решаване на техни проблеми било в цени, било в митнически тарифи и така нататък, но то не обръща достатъчно внимание на производителите от хранително-вкусовата промишленост. Разделянето, което се получи за част от хранително-вкусовата промишленост – едни браншови съюзи да ходят при министъра на земеделието, а други да ходят при министъра на икономиката, не спомага и най-важното не може да интегрира двата отрасъла в едно общо цяло да работят един за друг, а не един срещу друг. Не спомага възможността правителството, министърът или неправителствените организации при своите срещи да се срещат с един министър и един министър да поема и отговорност от страна на правителството, и същевременно един министър да може да съдейства при различните проблеми, които имат отделните сектори.
Същевременно програма САПАРД започна да работи от миналата година, във връзка с развитието на селскостопанските райони. Те не могат да се развиват само със земеделие. Явно е, че без развитието в тези райони на хранително-вкусова промишленост или отделни нейни дейности, тези райони няма да бъдат развити. Само със земеделие няма да стане. 
Всичко това, което споменах, според нас налага едно решение и ние предлагаме това решение. Разбира се, то трябва да бъде взето от правителството, но предлагаме това решение в интерес именно на производителите в двата сектора и в интерес на държавата. Смятаме, че е вече време то да бъде извършено. 
С тези думи аз представям нашия законопроект, в който смятаме, че сме наблегнали на това, което е важно и съществено и се надявам на вашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Христов.
Преминаваме към обсъждане на законопроектите. 
Заповядайте, господин Муса.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме удовлетворени от атмосферата, при която народните представители от различните групи се отнесоха както при първоначалното поставяне на проблема за промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители, така и в хода на подготовката на този законопроект. Ясно се откроява, че мнозинството е за сериозна подкрепа на земеделските производители, за да може едновременно да се повиши както качеството и културата на земеделското производство, така и благосъстоянието на производителите. За съжаление, това става след като в последните 10 – 12 години докарахме селското стопанство до тази дълбока и тежка разруха. 
За първи път Министерството на земеделието и горите, подкрепено от Министерския съвет и парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС, се осмели да погледне към тези тежки проблеми с желанието последователно да ги реши. Приятно ми е още веднъж да подчертая, че сегашното правителство обяви като свой приоритет не само на думи земеделието и селското стопанство, а и реално вече предлага конкретни мерки за реализирането на многото планирани задачи, за да се постигне основната цел – модерно европейско земеделие с доволни от благосъстоянието си земеделски производители.
Стратегията за финансово подпомагане развитието на земеделието и селските райони, подкрепена на съвместното заседание на НДСВ и ДПС, а и приета от Министерския съвет, дава възможност да се използват както различни механизми за подкрепа, така и да се заделят от 2003 г. от 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт, което за първата година е равно на около 150 млн. лв., като се стигне през 2006 г. до около 2 на сто, което вече ще бъде сериозната сума 600 млн. лв. за подкрепа и субсидиране на земеделието в България. Измененията в закона ще станат правната основа за осигуряване на необходимите финансови средства за изпълнението на правителствената програма. Съчетаването и взаимното допълване на програмите и по САПАРД ще дадат възможност за развитието на земеделието и селските райони и за по-бързата и пълна интеграция към Европейския съюз и разбира се достигане на качествени показатели за земеделската продукция по европейските стандарти. 
Важно е да се отбележи, че чрез промените в закона – конкретно в чл. 2, се разширяват целите на държавното подпомагане. Включва се и насърчаването на развитието на хранително-вкусовата промишленост, на селските райони и производството на висококачествена първична и преработена продукция. Всичко това съществено ще се отрази на развитието на селските райони и на общините, а и на икономиката като цяло, ще постави на пазарен принцип работата на всички.
В чл. 12 се дава възможност да се инвестира не само в земеделието, но и в селските райони и това ще доведе до тяхното устойчиво и стабилно развитие, ще се създадат условия за алтернативна заетост, ще се подобрят условията за живот и стандарт в селските общини.
Нашата парламентарна група е за подкрепа както на духа на тези промени, така и финансовото подпомагане чрез преки субсидии да става в следните сектори:
1. Зърнопроизводство – като помощта да се определя за декар реално засята площ и се предоставя само за качествено зърно и едновременно с това да се субсидира и семепроизводството за зърнени култури. 
2. Да се субсидира млекопроизводството като се подпомага само предадено качествено мляко – краве, биволско и овче и козе, за преработване.
3. Животновъдството – да се субсидира за брой животни при изискване на минимален брой от съответните видове, съобразено с изискванията по САПАРД и при спазване на установени хигиенно-санитарни изисквания.
4. Създаване на трайни насаждения - като се подпомагат само нови насаждения до периода на плододаване с необходимост от диференциране на помощта по видове и региони.
5. Картофопроизводството - като се субсидира на декар засадени терени с диференциация на площта по райони.
При наличие на ресурс, още през 2003 г. да може да се подпомогне и производството на други зеленчуци.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи е сред инициаторите за бързата подготовка на обсъждания законопроект за подпомагане на земеделските производители. Чест прави на министъра господин Дикме, на Министерството на земеделието и горите и на Министерския съвет, че в края на едногодишното управление на това мнозинство и при етапа на подготовката на Бюджет 2003 поехме политическата отговорност за реализацията на тази голяма цел, която ще доведе до дълбока промяна в бита на българския селянин в посока на постепенно подобряване и реално тръгване по пътя към Европейския съюз. Вярвам, че този проектозакон ще бъде подкрепен консенсусно от парламента и между двете четения ще бъде достатъчно добре подобрен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Няма съмнение, че ние днес разглеждаме едни важни законопроекти, защото ние винаги сме считали, че проблемът с подпомагането на земеделските производители е проблем от изключително важно значение за развитието на земеделието в България и за превръщането му в един ефективен, конкурентоспособен и рентабилен отрасъл на нашата икономика.
В това отношение ние винаги бихме подкрепили нещо, което е рационално и работещо. За съжаление, този законопроект – говоря за законопроекта на Министерския съвет, има амбицията да даде нещо ново и като идея действително той дава нещо ново, обаче очевидно аз няма да се съглася с господин Муса, че бързото приемане и бързото изготвяне на закона е гаранция за качеството му, а напротив, ние считаме, че той доста прибързано е боравил с текстовете и те не са такива, че да могат да осигурят действително, да въплътят в действителност идеите, които са заложени в законопроекта.
Аз бих казал, че дори това прибързване смятам, че е резултат от обстоятелствата, които настъпиха във връзка с влошаване на пазара не само на зърнени храни, а и за други земеделски продукти, и че в момента управляващото мнозинство му е крайно необходимо да покаже, че прави нещо, макар че много ясно е, че този законопроект или тези законопроекти дори и да влязат и да се приемат от Народното събрание, те няма да дадат никакъв ефект през настоящата година, а това ще бъде за следващата стопанска година.
Но, така или иначе, искам да изтъкна тук това, което смятам, че е важно и за в бъдеще да се знае как трябва да се постъпва, че още през есента пазарът даде много ясни сигнали, че със зърнения пазар в момента става нещо, което посочва едни отрицателни тенденции, които най-общо се изразиха в едно значително превишаване на предлагането пред търсенето. Това даде един значителен натиск върху осъществяването на сделките със зърно и разбира се значителен натиск и при фючърсните договори, които трябваше да се сключат между производителите и търговците и на много места те се сключваха или не се сключваха, а ако се сключваха, то беше на изключително ниски, неподходящи или неосигуряващи необходимата заинтересованост от страна на производителите цени. И при тези сигнали не се взеха тогава необходимите мерки, които да могат да преодолеят тези тенденции на пазара на зърното, за да се дойде сега до това да се изсипва зърно в Дунава и да се продава или да  се  търси  пазарна  цена,  която  бъде   някакви  мизерни 110-120 лв. за тон. Тази цена едва ли покрива или ако покрива, с мъка покрива себестойността на произвежданата продукция, камо ли да даде или да осигури необходимите средства за възпроизводство, за осигуряване на последващи селскостопански работи на полето с оглед осигуряване пък на реколтата за следващата година.
Аз смятам, че това е необходимо да се има предвид и по-нататък в работата на Министерството на земеделието и горите и във всички организации, ведомства и органи, които са заинтригувани или са задължени да осигуряват определена оптимална и нормална обстановка на работа, защото иначе пак ще бъдем изправени пред необходимостта да приемаме набързо някои закони, които обаче да са не закони-идеи, а закони работещи с ясни и точни текстове, които могат да осигурят действително подпомагане на земеделските производители, а не да оставят илюзията, че те се подпомагат.
Защо казвам, че не подпомагат, а създават илюзия? Защото всеки един текст, който не е точен и ясен, не може точно и ясно по веригата да бъде изпълняван или да бъде осъществяван на практика.
По принцип законопроектът, както личи и от неговото наименование, е за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. По-нататък в закона, който действа и сега, става ясно кои са тези земеделски производители. Това са хората, които непосредствено произвеждат растителна или животинска непреработена продукция, предназначена за продажба. Това беше определението за земеделски производител. Разширяването с този законопроект на понятието “земеделски производител” и включването в него на физически и юридически лица, които осъществяват преработка на тази продукция на практика вкарва в понятието “земеделски производител” и целия мощен потенциал на хранителната промишленост и проблематиката на тази промишленост, която е изключително голяма, уважаеми дами и господа! Изключително голяма е проблематиката и като физическо и морално остаряване на технологии и на оборудване, и като асортимент на структура, и като пазар, и т.н, и т.н. Това, опасявам се, че на практика изтласква земеделския производител от фокуса на закона и от мерките, които ще се предприемат в закона.
Ако във връзка с усвояването на средствата по САПАРД, господин министър, трябва да се запише, че се подпомага и хранителната промишленост, защото в САПАРД има такъв раздел, макар и неголям и не всичките средства на САПАРД отиват за тази цел, то това да се запише ясно и в други текстове на законопроекта, а не да се пришиват към земеделските производители. Защото хранителната промишленост, отново повтарям, има своя океан от нерешени въпроси, които не е правилно да бъдат прехвърляни към земеделския производител и удавяни в съответната проблематика на хранителната промишленост. Повтарям, че мястото на директорите или управителните съвети на фабриките и на предприятията от хранителната промишленост не е да бъдат обявявани за земеделски производители. Мястото им е в този закон, но на друго място, където се говори вече за функциите на Фонд “Земеделие” като агенция към САПАРД. Иначе какво правим? И достигаме дори до този абсурд да подпомагаме с този закон и горските стопанства, като че ли няма Закон за горите и там фонд като второстепенен разпоредител и т.н. Решихме земеделския производител как ще го подпомагаме, и горкият земеделски производител, та му вкарахме и горите вътре! Ами, извинявайте, не съм съгласен с такъв подход. Абсолютно не съм съгласен! И той не е действащ подход.
Опитът за въвеждане на интервениране от фонда чрез изкупуване и продажба на непреработени земеделски продукти по интервенционни цени пораждат в мене и някои въпроси, които аз ги споделих с Вас, господи Дикме, когато имаше заседание на комисията, но които продължават в мен да възбуждат определени въпроси.
На първо място, що е интервенционна цена? Говори се за интервенционна цена в закона, а не е писано що е интервенционна цена.
Аз говорих с няколко икономисти в това отношение, специалисти, и те ми казаха поне три дефиниции, които могат да ми дадат за интервенционна цена и това що е тя. Аз не смятам, че ние трябва да пишем така, че икономистите да се чудят или тези, които ще прилагат закона, на това що е интервенционна цена, а трябва да им го запишем ние тук, в закона, може би в Допълнителните разпоредби или където и да било. Това цена над пазарната ли е или това е някаква минимална цена, по която ще се изкупува продукция? Ще се изкупува непродадената, нереализираната ли продукция? Какво точно ще става? Каква е целта на тази интервенционна цена? Не е посочено нищо в закона.

Записано е, че фондът ще изкупува и продава по интервенционни цени. Без да определим що е интервенционна цена, ние не можем да определим механизма на действието на тази цена. Какво значи да продава по интервенционни цени? Това значи да интервенира на пазара с някаква цена, по която ще продава и която когато падне пазарът, ще бъде по-висока, или когато е по-висок пазарът, ще бъде по-ниска?! Как ще стане този механизъм? Ако е по-висока от пазарната цена, кой ще купува тогава изкупените от фонда количества?  Ще си купува по пазарната цена. Ако интервенционната цена е по-ниска от пазарната, тогава кой ще плаща този марж между пазарната и по-ниската цена?  В закона не е ясно кой ще прави това, как ще го прави и с какъв механизъм.
Господин Мутафчиев, не може с подзаконови актове да се решават такива важни въпроси. Параметрите трябва да бъдат сложени в закона. Аз съм аграр-икономист и ги знам тези работи още от памтивека. Не току-така е измислена аграр-икономиката!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Имаше качество на образованието едно време, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, може би. 
После каква е методиката на определянето на интервенционните цени? Те не могат да бъдат приумица на някой чиновник, на някой титан или група титани на мисълта от министерството, които ще  ги определят. Трябва да има ясна икономически обоснована формула, която не конюнктурно ние да пригаждаме към нашите условия, а такава, която икономистите да могат да изведат и която да бъде точно, ясно и веднъж завинаги установена. Такива формули между другото съществуват в  света, ако сте се интересували.
В законопроекта е записано, че Министерският съвет ще определя с решение минималните количества, които фондът ще изкупува. А какви ще бъдат максималните? За тях нищо не пише в закона. Каква част от средствата на фонда могат да бъдат заделени за покупка? Какво значи минимални количества?  Щом се определят минималните, значи максималните могат да бъдат където щат.
"Фондът отпуска експортни субсидии на износители на непреработени и преработени земеделски продукти". Вие знаете ли какво значи да се отпускат експортни субсидии за непреработени и преработени земеделски продукти като обем, като размер от средства? Аз знам какво е  износ на преработена и непреработена продукция и знам какъв е потенциалът на България, за да осъществява това нещо. Мисля, че тук трябва да се направи много сериозна сметка. От една страна, трябва да се направи сметка на тези субсидии, а от друга страна, тези експортни субсидии са предназначени за търговците. Те няма да отидат при земеделските производители или поне  такъв механизъм не ни е представен в законопроекта – че нещо от тази експортна субсидия ще се върне към земеделските производители. Пестеливите текстове в законопроекта  посочват, че се дава на търговеца. Но какво става по-нататък? Каква е гаранцията, че те не само ще увеличат печалбата на търговеца? Земеделският производител отново ще пие една студена... лимонада. (Приятно оживление в залата.)
Ето такива работи не може да ги няма фиксирани точно и определено в един сериозен  законопроект. Трябва да го има това нещо, за да няма такива въпроси.
И накрая,  сума сумарум, като вземем всички амбициозни, дори свръхамбициозни цели на този законопроект, като ги остойностим и като видим какво е необходимо, тогава в законопроекта да се запишат не обтекаеми текстове за финансовото осигуряване на фонда,  а да се пише какъв процент от брутния вътрешен продукт ще се дава във Фонд "Земеделие", за да може финансово да бъде обезпечен целият обем от дейности, които трябва той да извършва и да подпомага.
Не се спирам на други, по-маловажни неща, но те ме карат да бъда доста въздържан по отношение на еуфорията, която представителите на  отделните парламентарни групи изразиха по отношение на този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин Костов, слушах Ви с огромен интерес и си мислех защо когато сме в опозиция, сме реалисти и загрижени за земеделието и за производителите, а когато имаме властта, упражняваме насилие  по волята на своята представа за организацията на обществото и в частност производството, с което му пречим.
Като се съгласявам с Вас, че този закон е много важен и с това,  че трябва да помислим дали да се разпростира ресурсът за подпомагане на производителите и към преработвателните и другите отрасли на земеделието, аз искам не да Ви възразя, а да Ви допълня, че ако ние успоредно с този закон не променим и другите два закона,  които ограничават свободата на сдружаването на производителите и земеползването, включително Закона за кооперациите и те не станат елемент от провежданата от правителството политика, ние ще решаваме въпросите на парче и ефектът от този ресурс, който е заделило обществото чрез дейността на правителството,  няма да доведе до очаквания резултат. Казвам го и се обръщам към Вас като участник  в тази дискусия в комисията – да оставим наистина настрана пристрастията си и ако Българската православна църква от тази трибуна получи извиненията за онова, което политиците й причиниха, земеделието го заслужава, защото много вреди му причинихме и оттук нататък да мислим държавнически, да подкрепим този законопроект, тези законопроекти на първо четене, да отчетем бележките и да го правим за хората и за производството, а не за пристрастията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има правото на дуплика господин Костов.


ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Божинов, Вие ме предизвиквате да Ви върна политическата закачка, която направихте в първата част на Вашата реплика, и да Ви кажа, че благодарение на усилията на вашето правителство ние именно проявихме флексибилност и решителност да изведем България от зърнената и продоволствена криза. Така че по този въпрос не е излишна малко повече скромност.
Що се отнася до засилване ролята на браншовите организации и това, че само чрез едни силни браншови организации органите на изпълнителната власт и държавата могат да намерят помощници и да решават обхватно и ефективно въпросите, в това няма спор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Искам да ви съобщя, че след 15 мин. часовникът ще спре, докато гласуваме законопроекта. Има ли възражения? Няма.
Господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! И днес по медиите отново се поставя въпросът дали Народното събрание навременно отговори на исканията на българските производители и точно сега ли е времето да приемем тези четири закона от различни политически сила, но целящи едно и също – да успеем да създадем по-нормални условия и нормални доходи от земеделското производство в страната. Категорично сега не е времето, за да отговорим на нуждите на земеделските производители за 2002 г., но сега е времето, точно когато виждаме проблемите, при които са поставени нашите земеделски производители, да ги решим през следващата 2003 г. 
И аз искам да се върна няколко месеца назад. Имаше някаква воля за разбиране от страна на управляващото мнозинство, когато ние внесохме нашия Закон за подпомагане на земеделските производители. Може би не е най-добрият, може би с доста недостатъци, но навременен – октомври 2001 г. Там имаше три важни неща. Едното е да създадем нормални условия на земеделските производители да имат достъп до пазарите на големите градове, за да могат те директно да продават своята стока на потребителите в градовете. Второто е да увеличим бюджета за 2002 г. от 0,03 на сто от брутния вътрешен продукт във фонд “Земеделие” – това, което се достигаше по време на управлението на Съюза на демократичните сили – на 0,05 и същевременно да създадем условия за едно нормално планиране и информация от министерството, а също така и защитни цени на основните земеделски продукти. Говоря за зърното, говоря и за млякото, а също така и за някои други продукти, за които по принцип се налага отделно решение на министерството и на правителството за тяхното подпомагане и за поставяне на защитни цени. Много често се говори, че това е невъзможно, че това е стара методика. Тук господин Костов постави въпроса за интервенционните цени, какво представлява това. Без да има една защитна цена, винаги ще си задаваме въпроса доколко ще субсидираме, как трябва да се намеси правителството, така че защитната цена, без значение как ще я наречем, тя е задължителна, тя е необходима, за да се развие по-нататък методиката за субсидиране на земеделските производители. Това искахме и ние. Да, ние не бяхме дали методика, но дадохме право на правителството през тази година да има тази възможност. Това не стана. Но се надявам, че днес в пленарната зала ще имаме волята, приемайки тези четири закона, наистина за 2003 г. да изработим един много добър закон, един закон, с който наистина ще удовлетворим исканията на българските земеделски производители.
Този закон е необходим не за друго, а защото очакванията на нашите земеделски производители са дългогодишни. Четири години Съюзът на демократичните сили не успя да създаде закон, който да подпомага земеделските производители. Напротив, някои от мерките, отричайки ги като връщане към миналото, бяха махнати от Закона за подкрепа на земеделските производители. Остана единствено само терминологията и членовете, които засягат функциите и начина на функциониране на фонд “Земеделие”. По този начин не бяха защитени и зърнопроизводителите. 
В края на своето управление Съюзът на демократичните сили разпродаде зърнените бази. По този начин се създаде сериозен проблем с изкупуването на зърното и начина на неговото съхраняване. Сега има една методика, по която правителството може да предприеме мерки и да създаде възможност, складирайки в определени бази, със складовите записи да се отпуснат кредити, които ще бъдат гарантирани с това зърно, което в момента е дадено на склад. Но въпреки това продажбата на зърнените бази създаде сериозно затруднение в държавата. Виждам, че господин Жотев миналия ден, струва ми се в Русе, господин  Стоилов, се е изказал за това къде са държавните зърнени бази, които да поемат това зърно на съхранение, така че да може да се вдигне цената и да се предприемат конкретни мерки. 
На мен ми е ясно защо СДС не успя да създаде нормален закон за подпомагане на земеделските производители. То си личеше от многото въпроси, които бившият председател на Комисията по земеделието господин Костов зададе. Тоест, като политическа сила управляващите тогава са нямали ясна визия. Сега се надявам, че с общи усилия ще намерим верния път. 
Необходимо е да приемем тези четири закона и поради още един проблем, а той е социален проблем. Първо, ние създадохме със закон, не ние, хайде пак да не прехвърлям всичко на гърба на СДС, предишните народни събрания, най-вече след 1991, 1992 г. създадоха условия за разбиване на селското стопанство и същевременно за създаване на хиляди пречки за уедреното обработване на земята. Говоря и за кооперациите, говоря и за арендаторите и сдруженията. Е, може би някои арендатори през това време, включително и досега, бяха облагодетелствани, тъй като са близки до властимащите, но на по-голямата част бяха създавани непрекъснати пречки, за да не могат да функционират нормално. На всички ни е ясно, че за да има едно добре функциониращо модерно земеделие, е необходимо уедряване на българската земя и вие си поставяте задачата това да стане със Закона за комасацията. Друг е въпросът дали ще успеем, защото в България има такъв опит преди 9 септември, струва ми се в периода 1934-1944 г., когато за 10-12 години само 10 процента от земята е била комасирана. Но ние поставихме голяма част от земеделските производители да обработват неефективно малки парчета земя, същевременно да се занимават с дребно животновъдство от 2-3 животни. Сега говорим, че ще подпомагаме само тогава, когато това стане с уедряване на земята и с животновъдство в по-широк обем на животните, които се отглеждат. Но същевременно правителството на Съюза на демократичните сили, а това не беше отменено от вашето правителство, лишава земеделски стопани, които отглеждат 1-2 дка зеленчуци, които отглеждат зърно или тютюн, от правото да получават социално подпомагане и да се регистрират като безработни. Ние сме социално ангажирани към тези хора и категорично с този закон трябва да дадем отговор по какъв начин ние ще субсидираме точно тези дребни земеделски производители.
Защо казвам това? Защото и в закона на правителството усещам едно изтегляне на субсидирането именно към тези, които могат да се занимават с по-едро земеделие. Това е добре, господин министър, но трябва да създадем условия за уедряване, включително подпомагайки уедрената обработка на земята, ние да успеем да създадем комасация чрез обработката на земята. Може би това ще бъде най-бързият и най-ефективен метод за вдигане на крака на българското земеделие.
И последно и с това приключвам, виждам, че ДПС недоволства, може би ги е страх, че няма да им оставя време, искам да кажа едно: волята трябва да бъде в управляващото мнозинство, защото с обемите на земеделската продукция, която в момента произвеждаме, ще защитим квотите си в Европейския съюз, разбира се, в деня, в който ние ще станем членове на Европейския съюз. Затова аз се надявам наистина на бързи, спешни мерки от страна на правителството, от страна на Министерството на земеделието, така че България наистина да се наложи в Европейския съюз като една от страните със силно развито модерно земеделие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други реплики? Не виждам.
Има думата народният представител Венцислав Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин Дикме, уважаеми колеги! Преди да започна своето изказване искам да се присъединя към изказванията, че и четирите законопроекта имат своите качества и че трябва да има една по-сериозна подкрепа на предложените изменения. В същото време обаче аз също изпитвам известни опасения от начина, по който беше предложен законопроектът, и от това бързане. Неминуемо възниква въпросът защо се бърза толкова много с един толкова важен закон? Дали някои не искат в това бързане да покажат желанието си да решат някакви проблеми в момента, както някои колеги се изказаха, на парче. 
Какво имам предвид? В момента има действащ закон, който позволява да се подпомагат земеделските производители. В момента има нормативна база, която позволява на правителството, на ръководството на фонд “Земеделие” и на министерството да подпомогнат зърнопроизводителите, да ги субсидират. Доста колеги се изказаха съвсем неподготвени, опитвайки се да прехвърлят изцяло вината за днешното състояние на предишното правителство. И всички сте наясно, че това не е така. Съгласен съм, че от тази трибуна всеки гледа да се изяви, да изпрати повече позитивни послания и да извади максимални дивиденти, но нека да гледаме истината в очите, колеги, стига с този евтин популизъм. 
В сега действащият закон, чл. 2, пише така: “Държавното подпомагане има за цел:
1. развитие на ефективни земеделски стопанства;
2. развитие на производство на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики и неблагоприятни природни условия;
3. опазване и подобряване на почвеното плодородие и генетичния фон;
4. развитие на екологично земеделие;
5. развитие на стабилен вътрешен пазар и разширяване на външните пазари за българските земеделски стоки;
6. усъвършенстване на производствената инфраструктура в земеделските райони;
7. създаване на условия за повишаване на доходите на земеделските производители от продажба на земеделска продукция.
Чл. 3. Министърът на земеделието и горите внася до 31 октомври за одобрение от Министерския съвет годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието.”
Съжалявам, че трябва да ви чета закона, обаче тук прозвучаха такива изказвания, които показват, че дори и хората, които се изказват, не са си направили труда да прочетат този закон, а говорят за неговите промени и за неговите недостатъци. 
Продължавам по-нататък: “За изпълнението на задачите по горните алинеи фондът отпуска субсидии”.
Какво пречи сега да се отпуска субсидия на зърнопроизводителя? Само че проблемът вече е налице. Благодарение на гафовете, които управляващите правят в продължение на една година, в момента има социално напрежение в цялата страна, има барикади по шосетата, има застъпване на две реколти и срив на цените. 
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): И имаш очи да говориш!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Да, имам. Защото дадох на 18 хиляди земеделски производители по 100 лв. Питам Ви аз какво го очаква този човек само след една година, ако наистина 500 – 600 млн. бъдат раздавани като субсидия? Ако и следващите са същите като вас. И Ви предлагам да сменим тона. Ако искате, в този тон мога да продължа изказването си и аз.
Ето го закона, аз ви го прочетох. И точно в този закон има механизъм, по който да бъдат подпомогнати земеделските производители, а не да се оправдаваме, че в момента няма нормативна база и, виждате ли, затова толкова бързаме да приемем един закон, защото това било свързано с присъединяването на България в Европейския съюз. Няма нищо общо с присъединяването на България в Европейския съюз и с промените, които се предлагат тук! Точно така е! Затова аз предлагам да сменим тона и да погледнем какво може да стане, ако четирите законопроекта се обединят. 
На първо място, приветствам желанието да се разшири полето на действие на закона. Само че за да се случи това нещо, трябва да се приеме и хранително-вкусовата промишленост – предложението, което ние с моите колеги от Обединените демократични сили сме направили хранително-вкусовата промишленост да отиде в Министерството на земеделието и горите. Така ще може да има яснота кое се подпомага, как се подпомага, да има ясни правила за това нещо. 
По същия начин стои и въпросът със средствата, които се заделят. Ние предлагаме да се заделят, ако има възможност, средства не по-малко от средствата, които са предложени по Програма САПАРД. Защото, колеги, парите по Програма САПАРД стоят в момента. От 106 млн. за двете години – за 2001 и за 2002 г. – преди един месец на заседание на комисията изпълнителният директор на фонд “Земеделие” господин Друмев каза, че реално усвоените са 4 млн. евро. Останалите пари са тук, в страната. Да, има приети проекти, но все още не са реализирани. И това е едно изоставане. Но по никакъв начин ние с промените в този закон не допринасяме за по-бързото усвояване на тези средства. И аз тук имам опасение, че, насочвайки се към създаване на интервенционната агенция, до  голяма степен може да се получи едно разконцентриране и вместо фондът да се занимава със ангажиментите, които има по осъществяване на Програма САПАРД, да започне да се занимава и с нещо друго, което не е толкова свойствено за държавната политика.  Има в страни такива агенции, които работят, но те не са изграждани за няколко дни, а са изграждани в продължение на години. Това е един процес и аз съм сигурен, че ние ще приемем този законопроект, но отговорността за самото изграждане на тази система и след това за процедурата по самото подпомагане изцяло остава при вас, при управляващото мнозинство. И затова трябва много внимателно да се подходи. 
Нещо повече, със създаването на интервенционната агенция има голям риск точно вие, хората, които силно заявихте, че ще се борите срещу корупцията, да създадете една възможност за нови корупционни механизми – начинът, по който ще бъдат определяни фирмите, които ще изнасят и които ще бъдат субсидирани, и така нататък. Тук много бегло са засегнати някои неща, аз не искам да изпадам в подробности, между първо и второ четене ще имаме възможност да дадем и конкретни предложения. 
Нещо повече, бих желал да спомена във връзка с изказването на колегата от Коалиция за България, господин Мутафчиев, следното. Не виждам нищо страшно в това, че са продадени зърнобазите, господин Мутафчиев, има Закон за търговия и съхранение на зърното, който показва, че тези складови бази, които са лицензирани като публични складове, могат да работят при пазарни условия. И зърното не е изчезнало от тези складове, вземете и си сверете информацията!
Не на последно място искам да спомена притесненията ни, че това, което се предлага тук, до голяма степен противоречи на споразумениятя с Международния валутен фонд и Световната банка. Много от тези неща ни се е искало преди доста време да бъдат предложени в закона, но ограниченията, които имахме с тези споразумения, не позволяваха това нещо да се случи. И аз апелирам да се свери часовникът, да не стане така, че самият законопроект да остане едно пожелание. 
И накрая искам да завърша така: ако наистина целта на разглеждането на законопроекта е да се създаде по-добра нормативна база за следващата година, ние ще го подкрепим. Ако обаче целта е да се покаже на българското общество, че в момента се търси решение на текущите проблеми, тогава няма как ние да подкрепим законопроекта. Защото още веднъж искам да подчертая, в 1997 г., когато имаше проблеми, когато ние искахме да изведем страната от зърнената криза, в която на всички ни е известно, че вашето управление, господин Мутафчиев, управлението на Жан Виденов ни вкара, тогава българското правителство взе решение и гласува защитна цена от 130 долара или 260 лв. за тон зърно. Сега ако има желание правителството, може да предприеме съответните мерки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. 
Ще допусна само реплики. Когато попитах има ли някой против да спрем часовника, никой не се обади, но след това много хора дойдоха и заявиха, че има заседание на комисиите и ако продължаваме със спрял часовник само при нас, а другите часовници вървят, ще стане колизия. Затова ще чуем репликите, дупликата и приключваме.
Заповядайте, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз ще бъда много кратък. 
Господин Върбанов, наистина практиката да се говори от място не е най-добрият начин, както аз направих. Исках да ви кажа, че тази година имаме наистина много голямо количество зърно, което е произведено. И това е заслуга на сегашното правителството, но и на част от вашето правителство, когато сте създали условия за развитие на земеделието. Заради това и заради слабия долар и международната обстановка цената е по-ниска. Но искам да ви кажа, че ние не опонираме на вашия законопроект, напротив, вие явно споделяте нашата идея, че и в четирите законопроекта има много добри неща, които между първи и второ четене могат да дадат основа да бъде направена една компилация и да направим един добър закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. 
Господин Мутафчиев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми господин Върбанов! Аз съм съгласен с Вас, че наистина ние с този закон не можем да решим проблема на земеделските производители и че всичко е в ръцете на правителството и на Министерството на земеделието. Надявам се, че това, което министърът обеща и пое ангажимент в петъчния контрол, ще го изпълни. Наистина е необходима спешна намеса от тях. Все пак има някаква законова норма, съгласно  която могат да направят тази интервенция на пазара по отношение на цените на земеделските продукти. Но не мога да се съглася в никакъв случай и се учудвам, че Вие като представител на Българския земеделски народен съюз, участващ в управлението на Съюза на демократичните сили, на ОДС четири години, да не понесете своята отговорност за това, че вие не подпомогнахте по никакъв начин земеделското производство в страната. Говоря за дребните производители. Какво направихте за дребните производители? Колко пъти защитихте цените примерно на дините, на зеленчуците? На зърното в 1997 г. – да, съгласен съм. В 1999 г. направихте още един жест и това може би беше последният жест към земеделските производители, че затворихте за един месец вноса на зеленчуци, за да се регулира горе-долу цената. И тогава имаше някакъв резултат, но направихте това под натиска на самите земеделски производители. А какво направихме за млякото? Какво направихме? Създадохме ли нормални условия за развитие на уедрено земеделие в страната? Напротив, с предложенията от вас разпокъсахме още повече земята. От района, в който съм аз, се стигна да има до 500 квадратни метра ниви. Кажете ми за каква ефективност говорим? Та вие залагахте криза с вашето управление, включително със Закона за възстановяването на земеделските земи. Не чувствате ли вина – говоря и за ОДС, и за БЗНС – към ликвидационните съвети? С ликвидацията на земеделието докъде доведохме животновъдството в страната? Затова ви моля, когато се изказвате отговорно, нека всеки да си поеме вината, както ние си поехме вината за зърнената криза, господин Върбанов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Върбанов, имате думата за дуплика.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Аз бих желал да взема отношение първо по първата реплика. Не съм сигурен обаче, уважаеми колега, дали това, което се говори от министъра, дори и премиерът беше включен да пропагандира, че тази година има много добра реколта, че тази година има рекордни добиви, че тази година ще има между 4 и 4,5 млн. т зърно, отговаря на истината. Аз категорично от тази трибуна заявявам, че това не отговаря на истината. Ще се радвате, ако има и 3,5 млн. Това го казвам съвсем отговорно. Дай, Боже, накрая, когато се опъне чертата, да има        3,5 млн. т зърно в хамбарите, за да не се повтори нещо от недалечното минало, а именно зимата на Жан Виденов. Това го казвам съвсем отговорно.
Миналата седмица тук имахме среща с председателя на Съюза на земеделските кооперации проф. Атанас Ганев, който по никакъв начин не е симпатизант нито на БСП… (смях в залата), пардон, той е симпатизант на БСП, не е симпатизант нито на ОДС, нито на СДС, нито на БЗНС. Нещо повече, той ми е бил най-големият опонент по време на 4-те години, докато аз бях министър. Трябва да ви кажа, че неговите прогнози изцяло съвпадат с прогнозите, които ние имаме от нашите регионални структури. Ще бъде много жалко, когато тази истина лъсне. Толкова на Вашата реплика.
По другия въпрос, що се касае до политиката, можем да си говорим тук 2 часа. Мога да ви припомня кой довърши ликвидацията и кой преназначи ликвидационните съвети, които на практика извършиха ликвидацията. По време на правителството на проф. Беров, което вие подкрепяхте.
Но въпросът, който вие поставяте, за решаването на проблема, за решаването на проблема не на парче. Аз затова си позволих в своето изказване да засегна сериозността на закона, който обсъждаме. Не е въпрос да се заяждаме на дребно и да си прехвърляме топката. Отговорността, която всяка една политическа сила има по времето на нейното управление, тя е ясна, тя не може да бъде прикрита. Но аз мога да ви кажа, че по време на нашето управление нямаше такива сътресения, каквито има в момента. Също така по време на нашето управление нямаше такива продоволствени кризи, каквито имаше по време на вашето управление.
Така че аз предлагам, колеги, ако искаме наистина да се получи нещо, което да е от полза на земеделските производители, казвам да е от полза на земеделските производители, на хората, които са ни изпратили в тази зала, да се обединим и да сменим тона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Ще ви прочета новопостъпили законопроекти и проекторешения.
Проект за решение за промяна в Министерския съвет на Република България. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител е Пламен Моллов.
Стратегия за финансово подпомагане развитието на земеделието и селските райони за периода 2003-2006 г. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносители са Венцислав Върбанов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономически и социален съвет. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители са Владимир Дончев и група народни представители.
Законопроект за медицинските изделия. Вносители са Борислав Великов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Вносител е Министерският съвет.

Други съобщения.
Комисията по бюджет и финанси ще има извънредно съвместно заседание с Комисията по енергетика днес от 16,00 ч. в зала 238.
Комисията по околната среда и водите ще проведе извънредно заседание на 1 август от 16,00 ч. в зала “Запад”.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 16,12 ч.)



Председател:
		 Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
				   Камелия Касабова

				Благовест Сендов

			         Юнал Лютфи


Секретари:
	        Гергана Грънчарова

                 Весела Лечева