Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-09-12

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателяите Камелия Касабова и  Благовест Сендов
Секретари:  Силвия Нейчева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни):  Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Стигнали сме до глава трета. Искам да помоля председателя на комисията господин Валери Димитров там, където не са постъпвали предложения, текстовете да бъдат предлагани, обсъждани и гласувани ан блок.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Имам едно процедурно предложение.Моля в залата да бъде допуснат господин Димитър Ананиев, който е директор на Дирекция "Правна" в Българската народна банка, като представител на централната банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на господин Димитър Ананиев.
Гласували  136 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 11.
Приема се.
Поканете в залата господин Димитър Ананиев. Господин Милети Младенов също е тук.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:  По глава трета – комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета и раздел първи, съответно: Глава трета – "Органи на несъстоятелността", и Раздел първи – "Синдик".
По чл. 25 от законопроекта – комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:

"Изисквания
Чл. 25. (1) Синдик на банка може да бъде само физическо лице, което отговаря на следните изисквания:
1. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер;
2. да има висше икономическо или юридическо образование и стаж по специалността не по-малко от пет години, от които три години в областта на банковото дело, счетоводството или финансите, съответно търговското, банковото или финансовото право;
3. да е лице с добра професионална репутация;
4. да не е бил през последните пет години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, член на неин управителен или контролен орган;
5. да не е лишен или лишаван от правото да заема материалноотговорна длъжност;
6. да не е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до шеста степен включително или по сватовство – до трета степен включително, на член на управителен или контролен орган на банката, действал през последните три години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
7. да няма търговски, финансови, делови или други материални интереси в банката, обявена в несъстоятелност;
8. да не се намира с банката или с неин кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие;
9. да не е кредитор в производството по несъстоятелност за банката или съпруг на кредитор, или негов роднина по права линия, по съребрена линия до шеста степен включително или по сватовство – до трета степен включително;
10. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;
11. да не е временен синдик или синдик на друг търговец;
12. да е включен в списъка, воден от централната банка, на лицата, които могат да бъдат синдици на банка;
13. да не е бил член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
	(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват по следния начин:
1. по т. 1 и 2 – чрез съответните официални удостоверителни документи;
2. по т. 4-13 – с писмена декларация на лицето, че отговаря на изискванията, посочени в тези точки, подадена пред управителния съвет на фонда в деня на назначаването му за синдик.
	(3) Правомощията на синдик на банка се осъществяват от най-малко две лица.
	(4) Фондът за гарантиране на влоговете в банките има право по своя преценка и по всяко време да извършва проверки относно наличието на условията, установени в ал. 1.
	(5) Ако са налице останалите изисквания на този член, синдици могат да бъдат и квесторите на банката, при условие, че не са назначени от централната банка преди решението за отнемане на лицензията за извършаване на банкова дейност."
По чл. 26 - комисията подкрепя текста на вносителя:
"Назначаване на синдик
Чл. 26. (1) Фондът за гарантиране на влоговете в банките назначава за синдик на банката лица от списъка, воден от централната банка, в деня на получаването по реда на чл. 13, ал. 4 на препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката или най-късно на следващия работен ден.
	(2) Синдикът се назначава с решение на управителния съвет на фонда, ако:
1. лицата, определени да упражняват неговите правомощия, са дали за това писмено съгласие пред управителния съвет;
2. лицата, определени да упражняват неговите правомощия, са подали декларации по реда на чл. 25, ал. 3, т. 2 и
3. не са събрани данни, че лицата, определени да упражняват неговите правомощия, не отговарят на изискванията, установени в този закон, за да бъдат синдик на банка.
	(3) Решението за назначаване на синдик трябва да посочва датата, съдебния състав и номера на делото на решението за откриване на производство по несъстоятелност, трите имена и точния адрес на назначените за синдик лица, първоначалното им месечно възнаграждение и размера на гаранцията за управлението им.
	(4) Решението за назначаване на синдик подлежи на незабавно изпълнение от деня на постановяването му.
	(5) Решението за назначаване на синдик на банка, както и името и адресът на назначените за синдик лица се вписват в съответния съдебен регистър и се обнародват в "Държавен вестник".
	(6) Председателят на фонда в деня на постановяване на решението по ал. 2 изпраща препис от решението на  назначените за синдик лица на банката, обявена в несъстоятелност, и на централната банка. В същия ден председателят е длъжен да поиска вписване в съдебния регистър и обнародване в "Държавен вестник" на обстоятелствата по ал. 5. Обнародването на посочените обстоятелства се извършва в първия брой на "Държавен вестник" след получаване на искането или най-късно в следващия брой.
	(7) Вписването и обнародването на обстоятелствата по ал. 5 имат оповестително действие."
По чл. 27 – комисията подкрепя текста на вносителя:

"Встъпване в длъжност на синдика
Чл. 27. (1) Назначените за синдик лица трябва да встъпят в длъжност най-късно до два работни дни от датата на получаване на препис от решението по чл. 26, ал. 2.
	(2) Преди встъпване на синдика в длъжност се сключват договори за управление между назначените за синдик лица и фонда. В договора се конкретизират правата и задълженията на назначените за синдик лица, начинът за определяне и заплащане на тяхното възнаграждение и другите елементи на правоотношението между лицата и обявената в несъстоятелност банка."




По чл. 28 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование: 

“Гаранция за управлението на синдика
Чл. 28. (1) Назначените за синдик лица в деня на встъпването си в длъжност задължително предоставят гаранция за своето управление в размер, определен от фонда, но не по-малко от тримесечното им първоначално брутно възнаграждение.
	(2) Гаранцията по ал. 1 се предоставя под формата на паричен депозит в банка, определена от фонда. Паричният депозит се блокира до настъпване на условията по ал. 3 или 4.
	(3) Гаранцията служи за обезщетяване на причинените от синдика вреди на масата на несъстоятелността.
	(4) Гаранцията се връща след изтичане на шест месеца от освобождаването на синдика от длъжност, ако в този срок не са предявени искове срещу синдика за обезщетяване на причинени от него вреди на масата на несъстоятелността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по текстовете от чл. 24 до чл. 28 включително. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване заглавието на главата със заглавията на отделните разпоредби и текстовете от чл. 24 до чл. 28, така както са подкрепени от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 29 има предложение на народния представител Константин Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29 с наименование:

“Освобождаване на синдика
Чл. 29. (1) Фондът освобождава синдика и прекратява договора по чл. 27, ал. 2 при наличие на едно или повече от следните условия:
1. писмено искане на назначено за синдик лице, отправено до Управителния съвет на фонда;
2. поставяне под запрещение на назначено за синдик лице;
3. ако назначено за синдик лице не е отговаряло или впоследствие е престанало да отговаря на изискванята на чл. 25;
4. фактическа невъзможност на едно от назначените за синдик лица да осъществява правомощията си;
5. смърт на едно от назначените за синдик лица;
6. ако едно от назначените за синдик лица бъде извадено от списъка, воден от Централната банка;
7. по преценка на фонда синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите.
	(2) Синдикът се освобождава и договорът с него се прекратява с решение на Управителния съвет на фонда.
	(3) Освобождаването на синдика се вписва в съответния съдебен регистър и се обнародва в “Държавен вестник”.
	(4) Председателят на фонда в деня на постановяване на решението по ал. 2 изпраща препис от решението на банката, обявена в несъстоятелност, и на Централната банка. В същия ден председателят е длъжен да поиска вписване в съдебния регистър на обстоятелството за освобождаване на синдика на банката и обнародване в “Държавен вестник” на това обстоятелство едновременно с вписването в съдебния регистър. Обнародването на посоченото обстоятелство се извършва в първия брой на “Държавен вестник”, след получаване на искането или най-късно в следващия брой.
	(5) Вписването и обнародването на обстоятелството за освобождаване на синдика имат оповестително действие.
	(6) Управителният съвет на фонда назначава нов синдик в деня на решението по ал. 2, като в този случай се спазват условията и редът на чл. 26.
	(7) Освободеният синдик по ал. 1, т. 1, 3, 6 и 7 е длъжен да изпълнява задълженията си до встъпването в длъжност на новия синдик.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По чл. 29? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 29, така както е подкрепен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 13.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 30 има предложение от народния представител Йордан Соколов: 
1. В чл. 30, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “което не може да бъде по-малко от 10 минимални работни заплати и по-голямо от 30 минимални работни заплати”.
2. В чл. 30, ал. 3 в края на текста се добавят думите “не по-голямо от 30 минимални работни заплати”.
Комисията подкрепя предложението само по т. 1.
Има и предложение на народния представител Константин Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30 като предлага следната редакция:

“Възнаграждение на синдика
Чл. 30. (1) Възнаграждението на синдика се определя с решение на Управителния съвет на фонда.
	(2) При назначаване на синдик Управителният съвет на фонда определя първоначално месечно възнаграждение на назначените за синдик лица за срок 6 месеца от назначаването им. Първоначалното възнаграждение представлява фиксирана сума, която не зависи от размера на осребреното от синдика имущество от масата на несъстоятелността и на събраните вземания на банката и която не може да бъде по-малка от 10 минимални работни заплати и по-голяма от 30 минимални работни заплати.
	(3) След изтичането на срока по ал. 2 месечното възнаграждение на назначените за синдик лица се определя като процент от общата сума на осребреното от синдика през съответния месец имущество от масата на несъстоятелността и на събраните през месеца вземания на банката.
	(4) Определеното месечно възнаграждение на назначените за синдик лица може да бъде намалявано за определен период едностранно от фонда с решение на Управителния съвет при наличие на едно или няколко от следните условия:
1. ако синдикът е направил през съответния месец разходи в производството по несъстоятелност, които не са предвидени в одобрения от фонда месечен бюджет за разноските по несъстоятелността и за чието извършване синдикът не е получил одобрение от фонда. В този случай възнаграждението на назначените за синдик лица се намалява с определена част от сумата на неправомерно извършените разходи;
2. ако синдикът е извършил разпореждане с вещ или друго имуществено право, включено в масата на несъстоятелността, не по установените в този закон условия и ред.
	(5) Решението на Управителния съвет на фонда, с което се намалява възнаграждението на назначените за синдик лица, подлежи на обжалване пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от уведомяването на назначените за синдик лица за решението.
	(6) В случаите по ал. 4 възнаграждението на назначените за синдик лица се счита за намалено от деня на влизането в сила на решението на Управителния съвет, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение към договорите по чл. 27, ал. 2.
	(7) Механизмът за определяне възнаграждението на синдика, както и редът за намаляване на възнаграждението се регламентират в наредба, издадена от Централната банка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение засяга възнаграждението на синдика. В проекта на вносителя се предлагаше да има само минимум и то на възнаграждението, което синдикът ще получава по времето, когато няма да получава процент от продаденото имущество.
Лично на мен ми се струва, че не е толкова важно да има минимум на това възнаграждение, защото дали едно лице ще се съгласи да бъде синдик или не, зависи от него. То може да бъде назначено за синдик, но ако  не е съгласно със заплатата, която му се предлага, просто ще откаже.
Въпросът обаче е да ограничим възможността наистина синдиците да получават възнаграждения, които понякога стигат недопустими размери. Аз не искам да цитирам конкретни случаи, но практиката изобилства с такива случаи. Аз съм удовлетворен, че по отношение на първия период – тогава, когато синдикът ще получава заплата, комисията прие моето предложение, ако минимумът е 10 минимални заплати, да има максимум от 30 минимални заплати. Но за мен по-важно е да има някакво ограничение, аз го предлагах в същия размер, и тогава, когато синдикът ще получава процент от стойността на продаденото имущество на банката. Банките разполагат с огромно имущество, с огромни активи. Една банка може да е изпаднала в несъстоятелност, може да е фалирала, може да има много големи задължения, но тя има огромно имущество. 
За пример мога да ви дам Първа частна банка. Когато фалира, се оказа, че тя е била закупила, цифрата сега не мога да ви кажа точно, над 500 луксозни леки коли. Много от банките натрупаха огромни колекции от картини, в което няма нищо лошо. И Българска народна банка разполага с много добра колекция. Когато беше фалита на “Минералбанк” се оказа, че тя разполага с картини преди деноминацията, които бяха оценени на неколкостотин милиона. Повечето банки разполагат с луксозни офиси. Цялото това имущество синдикът ще го продава. Може ли ние да не сложим никакво ограничение на това възнаграждение, което той ще вземе. Казано е процент. Добре, до колко може да стига този процент? Хипотетично този процент може да стига до 99 на сто.
И наистина, когато имаме различни банки с различно имущество, но обикновено скъпо имущество, на голяма стойност, струва ми се, че ние не можем за това, че синдикът изпълнява едно свое задължение - да продава имуществото на банката, за да удовлетворява кредиторите, същевременно той да получава такива суми, каквито ние познаваме в миналото. Имаше един синдик на банка, който беше получил няколко милиарда лева преди деноминацията. Това ли ще допуснем сега? Може ли един синдик, ако продаде, да кажем, имущество за 50 млн., той да вземе 5 млн. възнаграждение за месец или два?
Затова аз смятам, че моето предложение трябва да бъде прието. Ако някой смята, че то е малко по размер, нека да увеличим размера от 30 минимални работни заплати. Но да е неограничен?! На мен ми се струва, че това беше за съжаление един от способите за източване на банки. Една банка, която е фалирала, която трябва преди всичко да удовлетвори своите кредитори, всъщност нейните средства отиваха за заплати на синдици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам пред вас да защитя становището на комисията по този въпрос, който господин Соколов засегна. Знам, че моята задача е много еретична, защото ние сме свикнали в последните години като се каже синдик, да се разбира лице – престъпник, на който единствената му цел е да присвоява, да се обогатява, но така или иначе синдикът е предвиден в Търговския закон и в Закона за банковата несъстоятелност, защото без синдик очевидно не може да има производство по несъстоятелност.
Въпросът сега е: трябва ли банковият синдик да бъде на заплата, както беше досега, и да има интерес, ако може и 10 години да не изпълни своите задачи, да осребри имуществото и да събере вземанията, доколкото е възможно, или трябва така да определим интереса на синдика, така да го мотивираме, че той да има интерес да си върши работата добре? Ние слагаме един орган, като Фонда за гарантиране на влоговете, начело на това производство да  ръководи процеса по несъстоятелност, но аз много се съмнявам, че който и да е председател на фонда и Управителния съвет на фонда ще вземе решение еди-кой си синдик да получава 99 на сто от събраното имущество. Това е нелепо да го мислим. Както и никой съд не е определял досега такова възнаграждение, така предполагам, че и фондът не би си позволил. Аз смятам, че фондът може би ще вземе решение за еднакви проценти за възнаграждение, няма да има такава голяма диференциация. Но аз не виждам нищо лошо, ако един синдик успее да събере вземания за милиони, той да получи поне 1 млн. примерно, ако е събрал 100 млн. или 200 млн. Защото тази работа не е работа на чиновник. 
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Негово задължение е.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Да, негово задължение е да продава. Но, извинете много, при събирания на вземанията вие ще видите, че той има право да прави прихващания, да прави цесии, това зависи много от личността и от уменията на синдика. И ако този човек наистина има тези умения, аз не виждам нищо лошо в това той да получи процент от събраното имущество и от събраните вземания.
Ние знаем, че по Наредбата за минимално възнаграждение на адвокатите възнаграждението се определя като процент от иска, от интереса на клиента. Когато една банка е в несъстоятелност и кредиторите имат интерес да получат колкото се може по-голяма част от своите вземания, нормално е и синдикът, който е натоварен с тази задача, често пъти непосилна, да има интерес и да знае за какво работи. И когато това е регламентирано, когато това е публично, когато това е прозрачно и ясно, че този синдик ще получи толкова и толкова процента, може и да е десети от процента от събраното имущество, не виждам нищо лошо в това той да го получи и да си плати данъците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
За реплика думата има господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! 
Уважаеми господин Пенчев, и проектът, и аз не сме против това синдикът да получава процент от своето възнаграждение, макар че тогава остава нелогично защо за срок от 6 месеца той ще получава заплата. В тези 6 месеца той не може ли да продава имущество? Той може на следващия ден да започне да си осъществява функциите и да продава това имущество и въпреки това ще получава от 10 до 30 минимални работни заплати. Но това, което тук Вие развихте не дава отговор на другия въпрос – трябва ли да има ограничение.
Първо, не трябва да забравяме, че наистина една банка, която има синдик, трябва да удовлетворява своите кредитори.
Второ, нека да не правим дейността на синдика по-трудна, отколкото е. Банките притежават ценно имущество и съвсем не е толкова трудно това ценно имущество да се продаде. Вземете която щете банка, в най-хубавите места на съответния град, където е управлението или клона, е офисът. Че един такъв офис, ако се обяви за продажба, нищо по-просто и по-лесно от това да се продаде. Толкова ли е трудно да се продаде една хубава лека кола, или 10, или 50? Това предимно е имуществото на банките.
Така че нека да бъде процент, но ние да кажем, че ако продаде за 100 млн., той ще вземе 1 милион?! Кой в България получава заплата 1 милион? Той за един месец може да вземе не 1 млн., но като няма ограничение, той може да вземе 10 млн. Ако фондът му гласува 10 процента от продаденото и то наистина е 100 млн., той ще вземе 10 млн. Това ли искаме ние да направим? И с тези 10 млн. ще бъдат ощетени всъщност кредиторите, лицата, които имат право преди всички останали, да получат своите си пари, не чужди пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Соколов.
Това беше реплика, следователно господин Пенчев има право на дуплика и иска да упражни това си право.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ):  Уважаеми господин Соколов, Вашия въпрос е правилен – защо първите шест месеца синдикът ще получава определена заплата, макар че може още от следващия ден да осребрява имущество. Но това решение по моему е разумно, защото практиката показва, че трудно синдикът на една банка може да започне да продава от следващия ден. Той трябва първо да направи опис на имуществото, да се ориентира, да види какво има и какво няма, така че това е един период, през който действително не би могло да се очакват някакви конкретни резултати от синдика, макар че би могло и да има. Това е едното.
За това, че имуществото на банките е скъпо и лесно продаваемо. Когато синдикът има интерес, когато получава процент, не казвам 10 процента и се съмнявам, че ще има синдик, който да  получава 10 процента; аз го виждам до 1 процент най-много. Когато той има интерес, има интерес да продаде по-скъпо. Той ще продава това имущество, все едно че ще продава собствения си апартамент, а няма да го продаде едва ли не на безценица и да гледа да получи нещо от разликата незаконни доходи. Това е, което искам да ви кажа. За мен не би трябвало да има ограничение, горна граница, защото не е без значение дали ще събере 1 млн. или 100 млн. лева. Не можем на този, който събере 1 млн. и на този който събере 100 млн. лв. да им платим еднакво горно възнаграждение. На мен ми се струва, че това не е удачно и не би трябвало да бъде така. Нека все пак се доверим на Фонда и да сме убедени, че той няма да определя възнаграждение 10 процента или 15, защото това очевидно е нелепо. Има Централна банка, има начин тези неща да се коригират.
По-късно вие ще видите, че дори има възможност възнаграждението на синдика да бъде обжалвано от кредиторите. Такава възможност сме предвидили в следващите текстове. Ако такова възнаграждение се определи, безспорно съдът ще го намали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пенчев.
Господин Димитров, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ):  Този спор, който се водеше в комисията, се пренася тук. Искам да обърна внимание на факта, че господин Соколов, изпитвам дълбоко уважение към него като юрист и като дългогодишен парламентарист, но според мен той поставя нещата в една малко различна плоскост, не съвсем правилно. Става въпрос за това, че едва ли не това възнаграждение на синдика ще ощети кредиторите.
Искам да обърна внимание, че цялата философия на закона е изградена върху това: бързо производство и бързо удовлетворяване в максимална степен на кредиторите. Ето защо на синдика трябва да му се даде стимул да получи по законосъобразен начин повече, като направи всичко възможно за да удовлетвори максимално кредиторите, а не както се получаваше досега – разполага с огромни активи и ги управлява и тъй като не може да получи по законосъобразен път това, които би могъл да получи, той започва да краде, грубо казано. Започва да прави неправомерни разпореждания с активи от масата по несъстоятелността в свой интерес със свързани лица за процент от тези активи.
Така че той пак взима, само че го взема по незаконосъобразен начин, на това трябва да се обърне внимание, при положение, че активите на банката, които подлежат на осребряване, са активи, които се обезценяват.
Аз не съм съгласен с това, което каза господин Соколов, че главните активи в имуществото на банката са вещи. Напротив! В баланса на една банка главното са вземания. Банката е особен търговец и има кредитен портфейл. Това е портфейл от вземания към нейни кредитори. Ето това е най-страшното и най-трудното, всеки, който е имал досег с тази дейност знае, че най-трудно е да осребриш вземания. Няма пазари на вземания в България, това не са вещи. Трудно се оценяват вземанията, трудно се продават, те зависят и от финансовото състояние на техните длъжници, понякога те се обезценяват в десетки и стотици пъти. При тази ситуация се поставя въпросът за това, че синдикът трябва да направи всичко за бързото удовлетворяване на кредиторите, като максимално увеличи стойността на активите в масата на несъстоятелността.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не може да я увеличи!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Може да я увеличи! Казвам, че може да предотврати нейното обезценяване.
МИХАИЛ МИКОВ: Това е друго.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ето за това става въпрос. По тази причина аз смятам, че няма нищо лошо да скъсаме с тези сиромахомилски представи, че видите ли, синдикът е едва ли не някакъв човек на заплата. Той не е човек на заплата, синдичеството е бизнес. Всеки ден не фалират банки.
Ние имаме две алтернативи: или да имаме много добри професионалисти, които да са мотивирани, когато фалира една банка да направят всичко възможно, за да удовлетворят максимално бързо и в максимално голяма степен кредиторите, или от друга страна, да сложим там лица с ниско възнаграждение и тогава се повтаря до болка познатата история, когато банките бяха източвани.
Аз мисля, че това е механизъм, който цели да предотврати именно източването на банките, тъй като синдиците ще могат да получават законосъобразно високи възнаграждения.
Освен това обръщам внимание и на това, че самият Фонд за гарантиране на влоговете е кредитор и е заинтересован да получи максимално от своите вземания в банката. Така че когато той определя необосновано високи възнаграждения на синдиците, той всъщност засяга собственото си имущество. Едва ли Фондът ще действа толкова безотговорно, че да определя някакви такива възнаграждения, които да накърняват неговия собствен патримониум. Аз смятам, че тук нещата са поставени на съвсем разумна основа. Няма основания за притеснения. Просто ние се опитваме да балансираме изключително строгия контрол върху синдика, това, че той ще понесе много сериозни тежести, тази задача не е много благодарна. В същото време да му дадем стимул наистина да удовлетвори кредиторите. В това цялото производство това е много важно да се подчертае, че тук най-важното е удовлетворяването на интересите на кредиторите. Няма нищо лошо в това синдикът да получи достатъчно, ако е удовлетворил максимално кредиторите. Това е интересът на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви,  уважаеми господин председател.
Слушах и се чудех. Донякъде разбирам презумпцията за синдика-крадец, господин Димитров, но тя е твърде опасна. Тя може да стане депутата-крадец, министър-председателя-крадец, министрите-крадци поради недостиг на заплати. Така че Ви моля аргументът с недостига на заплата като мотив за кражби да не го използвате.
Второ. Банките няма да се източват от синдиците, те вече са източени преди това от банкерите и са стигнали до това дередже и тогава стъпват квесторите и синдиците.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място):  Стига говори глупости!
МИХАИЛ МИКОВ: Става въпрос за масата на несъстоятелността. Тя в крайна сметка иде да удовлетвори кредиторите. Интересите на фонда, колкото и той да е добронамерен, сега ще чуем и господин Младенов по въпроса, на мен ще ми е много интересно да чуя неговата позиция, тя донякъде ще ме мотивира при гласуването. Той не е все пак кредиторът и знаем много случаи, когато някой е трябвало да защити интересите на кредитора и не го е направил, а е гледал някакъв друг интерес. Така че, всичките тези аргументи, с които обилно ни обляхте, не са толкова сериозни. Аз споделям, че трябва да има някакви ограничения, защото примерът, който ще дадем с този закон, може да предизвика съсловия, групи с важни професии в обществото да потърсят реализация на своето заплащане пак по такъв начин – с тези аргументи, които Вие споделяте, които инак са твърде и несъстоятелни, и невъзможни за държавата в този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте за втора реплика, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз споделям съображенията на господин Димитров, но той не каза нещо много важно, един много важен аргумент. Непрестанно ни се повтаря: ами, те, министрите, много работят, ама малко получават, депутатите – също, митничарите – също. 
Ама, господин Миков, министрите, депутатите и митничарите получават от бюджета. Те са на издръжка на бюджета и, колкото и да им е отговорна работата,  не можем да ги направим милионери. Тук става дума за търговски интерес. Кредиторът има интерес да отдели мъничка част от своите събрани вземания, за да бъдат събрани. За това става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Пенчев, все пак репликата Ви трябва да е към господин Димитров, не към господин Миков.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Аз казах. (Смях и оживление.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Соколов, заповядайте. Аз съм убеден, че Вашата реплика ще бъде правилно насочена.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Първо, не съм бил неточен, когато казвам, че парите на синдика са от парите на кредиторите. Възнаграждението на синдика не се плаща, както каза и господин Пенчев, нито от държавния бюджет,  нито от никъде другаде – от имуществото на банката, с което трябва да бъдат удовлетворявани преди всичко кредиторите.
На второ място, аз също не мога да  приема тази презумпция, че един синдик, ако не получава много пари, започва да краде. 
Ами,  в списъка на синдиците на централната банка са обикновено, и такива са изискванията в закона, изключително почтени хора, добри професионалисти. Много често или най-често това са адвокати, които си имат и своята професия, и своите доходи като такива. Няма професия синдик. Това са хора, които към основната си професия започват да осъществяват тази функция, за която са се съгласили и са назначени. И наистина ние като че ли правим закон не за банките и за кредиторите на обявените в несъстоятелност  банки,  а за синдиците. Тогава, когато се намали възнаграждението на един синдик, той има право да го обжалва. А иначе може да се увеличава, никой няма право да обжалва. Къде е равнопоставеността?
Ами, един синдик, като му се намали възнаграждението и той не е съгласен, аз бих казал, дори и да няма право да обжалва. Той винаги може да напусне. Ще каже: аз при тези условия не съм съгласен. Съгласих се при Х лева заплата, при У лева не съм съгласен.
Но това, за което се говори, че ще се краде, че ако той продаде за 100 млн., трябва милиони да вземе,  ами, ние съвсем скоро, преди няколко дни, аз също съм адвокат, имаше пак подобен случай, при който адвокат получавал от едно държавно търговско дружество по 81 хил. лв. месечно възнаграждение. Аз сериозно смятам, че тук трябва да се замислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Дуплика – господин Валери Димитров. След това господин Милети Младенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз бях обвинен, че тук изхождам от една необоснована презумпция. Не става дума за презумпция. Става дума за нещо, което е напълно  установено в практиката.
Ако едно лице, колкото и да е добросъвестно и добронамерено то, управлява активи за милиони левове, понякога десетки милиони левове, и това лице е с ниско възнаграждение, рискът за кредиторите, обърнете внимание на това,   нараства многократно. Защото от 10 души 7 или 8 ще се изкушат да направят такова разпореждане с имуществото, че да облагодетелстват себе си като синдици. Защо? Защото банка не фалира всеки ден. Той може през живота си да бъде два или три пъти синдик на банка и тогава, ако наистина го поставим в тези условия – да управлява активи за милиони и му дадем ниско възнаграждение, рискът за кредиторите, господа, се увеличава многократно. Има много сериозен риск, че кредиторите ще пострадат, тъй като едно подобно лице, ако е недобросъвестно,  ще направи всичко възможно да източи банката. Ние се опитваме именно чрез този механизъм да намалим риска за кредиторите от евентуално недобросъвестни действия, защото тогава изкушенията за синдика намаляват. Повтарям, изкушенията намаляват, тъй като той вече ще може по законосъобразен път да получи достатъчно. Вие тук искате да кажете, сравнявате с държавни служители, аз пак повтарям, може би господин Пенчев не ме е разбрал, синдичеството е бизнес, това е търговска дейност. Това е бизнес! Трябва да скъсаме най-после с тези сиромахомилски и съветски представи за равенство във възнагражденията. Дайте всички да получаваме по 100 лв.! Най-добре е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Младенов, заповядайте.
МИЛЕТИ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Междувременно, докато вървеше обсъждането на проекта, ние направихме някои сметки за това как би изглеждало подобно възнаграждение на тази база, която е уточнена в ал. 3. Получават се едни съвсем разумни и прилични суми. Може би, като се води тази  дискусия, има известно подвеждане от това, че в ал. 3 е казано: "Възнаграждението се определя като процент…",  и веднага сме склонни да мислим, че този процент ще даде една  много голяма сума, тъй като пропорционално на продаденото имущество ще се получат, дори за милиони се спомена днес в залата.
Аз не мисля, че на този текст противоречи тарифата, а по-нататък е казано, че трябва да има наредба за това,  в която процентът същевременно се обвързва и с абсолютни суми. На базата и на чужд опит ние правихме такива сметки и наистина се получават едни съвсем разумни възнаграждения, аз не бих искал сега да споменавам числа, но, да кажем,  те едва ли ще се отклоняват много  от максимума, който някои в днешната дискусия предлагат да се вкара в този текст. Според мен не е нужно да има такъв максимум, за да може все пак да се позволи по-голяма гъвкавост, но наистина един процент, обвързан с абсолютни суми, тоест "толкова процента, но не повече от",  дава решение на този въпрос.
В момента има шест банки в несъстоятелност. Балансовата сума на активите е доста скромна. Разбира се, в бъдеще могат да бъдат затваряни и по-големи банки, но в тези шест банки  процесът  ще продължи, в никакъв случай синдиците няма да получават и въобще не  може да става дума за милиони, а за много, много малки суми, но все пак това е един стимул, който не трябва да се пренебрегва, защото опитът, който имаме досега, показва,  че бавенето на процеса нанася щети. Икономистите използват понятието "настояща стойност", което дава отговор на този въпрос.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Струва ми се, че дискусията като че ли естествено приключи. Не виждам други желаещи.
Подлагам на гласуване първо предложението на господин Йордан Соколов в тази част, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували  138 народни представители: за 57, против 75, въздържали се 6.
Предложението не се приема. 
Подлагам на гласуване текста, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували  135 народни представители: за 80, против 34, въздържали се 21.
Приема се. Благодаря.
Господин Димитров, можете да съберете текстовете, където няма предложения. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 31 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция: 

"Правомощия на синдика
Чл. 31. (1) Синдикът има следните правомощия:
1. представлява обявената в несъстоятелност банка;
2. управлява текущите дела на банката;
3. опазва, попълва и управлява имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
4. получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на банката;
5. издирва и уточнява имуществото на банката;
6. при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на сделки, по които банката е страна;
7. участва в производствата по делата, по които банката е страна, и завежда от нейно име дела;
8. събира паричните вземания на банката;
9. съставя и изпълнява след одобряването му от фонда месечен бюджет относно разноските в производството по несъстоятелност за банката;
10. с разрешение на фонда се разпорежда с паричните средства на банката, включително със сумите по банковите сметки, на които банката е титуляр, ако това се налага във връзка с управлението и запазването на имуществото на банката или с извършването на други разноски в производството по несъстоятелност;
11. издирва и уточнява кредиторите на банката и съставя по реда на този закон списъци на вземанията срещу банката;
12. извършва действия по прекратяване и осребряване на участието на банката в търговски дружества;
13. изготвя програма за осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и я предлага за одобряване от фонда;
14. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността според одобрената програма по т. 13;
15. извършва разпределение на набраните парични средства по реда, предвиден в този закон;
16. внася паричните средства, получени при осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността или при събиране на вземания на банката, по особени сметки в левове, а сумите в чуждестранна валута – по особени сметки в съответната валута;
17. извършва други действия, предвидени в този закон и в нормативните актове по неговото прилагане.
	(2) Правомощията на синдика се осъществяват задължително заедно с лицата, назначени за синдик, като решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно.”
По чл. 32 комисията подкрепя текста на вносителя с наименованието:
“Отчетност
Чл. 32. (1) Синдикът записва в прономерован и прошнурован дневник всяко свое действие, свързано с управлението, запазването и осребряването на правата от масата на несъстоятелността и извършването на разпределение на набраните парични средства.
	(2) Синдикът представя на фонда всеки месец, а при поискване незабавно – доклади и отчети, определени по вид и съдържание от Управителния съвет.
	(3) Всеки кредитор на банката може да се запознае с дневника по ал. 1 и с отчетите по ал. 2. Синдикът, с одобрението на фонда, определя помещенията и времето за запознаване с документите по ал. 1 и 2.
	(4) Фондът за гарантиране на влоговете в банките може по всяко време да проверява верността на документите по ал. 1 и 2, като изисква от синдика допълнителна счетоводна или друга документация, както и като извършва проверки на място. 
	(5) Изготвените от синдика ликвидационен баланс и други счетоводни отчети не подлежат на проверка и заверка от дипломиран експерт-счетоводител и от специализирано одиторско предприятие.”
По чл. 33 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование: 

“Задължения на синдика
Чл. 33. (1) Синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец, да поставя интересите на кредиторите над собствените си интереси и да спазва изискванията на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане.
	(2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно развитието на производството по несъстоятелност, като се ръководи от целите на този закон и като изпълнява указанията, дадени от фонда съгласно чл. 39, ал. 1, т. 14.
	(3) Синдикът е длъжен да внася по особените сметки по чл. 31, ал. 1, т. 16 паричните средства, получени при осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, или при събиране на вземания на банката, в деня на получаване на паричните средства или най-късно на следващия работен ден.
	(4) Синдикът е длъжен да не разгласява сведенията, данните и фактите, които са му станали известни във връзка с осъществяването на неговите правомощия.”
По чл. 34 комисията подкрепя текста на вносителя с наименованието:

“Ограничения
Чл. 34. (1) Синдикът не може да договаря от името на банката нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява.
	(2) Назначените за синдик лица не могат да придобиват по какъвто и да е начин, пряко или чрез друго лице, вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпрузите на назначените за синдик лица, техните родните по права линия, по съребрена линия – до шеста степен, а по сватовство – до трета степен. 
	(3) Ако свързано със синдика лице е страна по сделка, чрез която това лице придобива вещ или право от масата на несъстоятелността, счита се, че синдикът придобива чрез друго лице вещта или правото – предмет на сделката.
	(4) Сделките, извършени в нарушение на ал. 1-3, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
	(5) Назначените за синдик лица представят на всеки шест месеца пред фонда декларация относно свързаните с тях лица.”
По чл. 35 комисията подкрепя текста на вносителя с наименованието:

“Отговорност
Чл. 35. (1) Когато синдикът не осъществява правомощията си с дължимата грижа или не изпълнява задълженията си, фондът налага глоба по реда на глава десета.
	(2) Синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за времето, през което е забавил внасянето на получените парични средства по особените сметки по чл. 31, ал. 1, т. 16.
	(3) Дължимото от синдика обезщетение може да бъде прихванато със съответната част от изискуемото възнаграждение на назначените за синдик лица. Изявлението за прихващане до назначено за синдик лице се отправя в писмен вид от председателя на Управителния съвет на фонда въз основа на решение на Управителния съвет, в което се посочва времето на допуснатата от синдика забава, размерът на невнесените в срок парични средства, размерът на дължимата законна лихва върху невнесените суми, както и писмените доказателства, които установяват допуснатото от синдика нарушение на чл. 33, ал. 3.
	(4) Синдикът дължи обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си. Обезщетението се внася в масата на несъстоятелността.
	(5) Отговорността на назначените за синдик лица по ал. 2 и ал. 4 е солидарна.”
По чл. 36 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Отчет на синдика при освобождаване от длъжност
Чл. 36. (1) При освобождаване от длъжност синдикът представя писмен отчет пред фонда и Централната банка в 14-дневен срок от датата на решението за освобождаване.
	(2) Новоназначеният синдик може да направи възражение по отчета пред фонда в 7-дневен срок от представянето му.
	(3) В 7-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2 Управителният съвет на фонда се произнася по представения отчет с решение, което не подлежи на обжалване.”
По чл. 37 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Предаване на търговските книга и имуществото
Чл. 37. При освобождаването му от длъжност синдикът е длъжен незабавно да предаде под опис търговските книги и намиращото се в негово разпореждане имущество на новия синдик или на посочено от председателя на  фонда лице. Предаването се извършва чрез подписан от освободения от длъжност и от новия синдик протокол относно извършения опис. Протоколът се изготвя в присъствието на представители на фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По тези членове – от 31 до 37 включително имате ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Тези членове са приети.
Моля, докладвайте раздел ll.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По раздел ll комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела: “Фонд за гарантиране на влоговете в банките”.
По чл. 38 има предложение на народния представител Светослав Лучников, което не е подкрепено от комисията. 
В чл. 38 досегашният текст да стане ал. 1 и да се създаде ал. 2:
“(2) Фондът действа само в рамките на дадените му от Общото събрание на кредиторите пълномощия и отчита всяко тримесечие дейността си пред него.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38 със следното наименование:

“Функции на фонда
Чл. 38. В производството по несъстоятелност на банка фондът защитава интересите на кредиторите и осъществява контрол относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС, от място): Няма смисъл, Вие го предрешихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го.
Моля, гласувайте първо предложението на народния представител Светослав Лучников.
Гласували 107 народни представители: за 35, против 71, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 38 с текста, предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 91, против 13, въздържали се 12.
Член 38 се приема.
Моля, господин Димитров, докладвайте чл. 39.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 39 има предложения от народния представител Константин Пенчев:
1. Точки 12 и 18 в чл. 39, ал. 1 да отпаднат.
2. Алинеи 4, 5, 6 и 7 в чл. 39 да отпаднат.
Предложението за отпадане по ал. 4, 6 и 7 се оттегля.
Комисията подкрепя предложенията за отпадане на т. 12 и 18 на ал. 1 и на ал. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, като предлага следната редакция:
“Правомощия на фонда
Чл. 39. (1) Фондът има следните правомощия:
1. назначава и освобождава синдика на банката и определя размера на гаранцията по чл. 28;
2. определя възнаграждението на синдика;
3. сключва договори за управление с назначените за синдик лица;
4. одобрява бюджета относно разноските в производството по несъстоятелност и следи за неговото изпълнение;
5. дава предварително разрешение на синдика за извършване на извънредни разходи в производството по несъстоятелност;
6. дава предварително разрешение на синдика за извършване на разпореждане с паричните средства на банката;
7. дава предварително разрешение на синдика за извършване на всяка сделка или действие, чийто имуществен интерес надхвърля 3 хил. лв., и утвърждава условията, при които да бъдат извършени;
8. одобрява програмата за осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и следи за нейното изпълнение;
9. дава разрешение на синдика за предприемане на действия за осребряване на посочените от синдика вещи или други имуществени права от масата на несъстоятелността и разрешава извършването на други разпоредителни действия с права от масата на несъстоятелността;
10. издава постановления за възлагане на вещните и имуществените права от масата на несъстоятелността, продадени по реда на глава шеста;
11. одобрява изготвените от синдика частични сметки за разпределение, както и окончателната сметка за разпределение;
12. дава разрешения за сключване на споразумения по чл. 65, ал. 2 и 3, чл. 99, 101, 102 или 107 от Закона за задълженията и договорите с предмет вземания на банката;
13. предявява пред съда по несъстоятелността отменителни искове по чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал. 5 и чл. 60, установителни искове по чл. 3, ал. 3, чл. 22 и чл. 34, ал. 4 и искове за обезщетяване на вредите, които синдикът е причинил при упражняване на правомощията си;
14. дава методически указания на синдика във връзка с упражняването на правомощията му;
15. предприема мерки за въздействие по чл. 41 спрямо синдика;
16. възлага извършването на проверки и събирането на информация по реда на чл. 40;
17. взема решения за отправяне на изявления за прихващане по реда на чл. 35, ал. 3;
18. извършва други действия, предвидени в този закон и в нормативните актове по неговото прилагане.
	             (2) При изчисляване размера на ограничението по ал. 1, т. 7 сделките, сключени от синдика с едно лице или със свързани лица в продължение на 6 месеца се считат за една сделка.
             (3) Правомощията на фонда по ал. 1, т. 1, 2, 11, 12, 14, 15 и 17 се упражняват от Управителния съвет, а във всички останали случаи – от председателя на Управителния съвет на фонда, освен ако в този закон изрично е указано, че определени правомощия на фонда се упражняват от Управителния съвет.
             (4) Актовете на фонда по ал. 1, т. 1 относно назначаването на синдик, т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 12, 14 и 15, с изключение на мерките по чл. 41, ал. 2, т. 6 не подлежат на обжалване по съдебен ред. В останалите случаи, доколкото друго не е предвидено в този закон, всяко заинтересовано лице в производството по несъстоятелност може да обжалва актовете на фонда пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от постановяването им, по реда на глава деветнадесета от Гражданския процесуален кодекс. Обжалването не спира изпълнението. Ако отмени изцяло или отчасти обжалвания акт, съдът връща преписката на фонда за решаване на въпроса по същество.
             (5) Ако друго не е предвидено в този закон, решенията на съда по несъстоятелността по ал. 4 подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 218к от Гражданския процесуален кодекс.
             (6) Съдът не може да спре изпълнението на актовете на фонда по ал. 1, т. 1. Отмяната на акта за освобождаване на синдика не възстановява лицето като синдик в производството по несъстоятелност.
             (7) Председателят на Управителния съвет се отчита пред Управителния съвет на фонда на всеки 3 месеца относно изпълнението на функциите си по този закон.”
По чл. 40 има предложение на Константин Пенчев. Първата част от предложението е оттеглена.
Има предложение за отпадането на ал. 6 на чл. 40.
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Извършване на проверки и събиране на
информация относно дейността на синдика
Чл. 40. (1) Фондът има право във връзка с упражняването на функциите и правомощията си по този закон по всяко време:
1. да изисква от синдика на банката да му предостави всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността си;
2. да изисква от синдика писмени или устни обяснения относно извършването на определени действия или неизвършването на необходими действия в производството по несъстоятелност;
3. да изисква от синдика писмен отчет за определен период или по определен въпрос;
4. да извършва проверки на място чрез упълномощени служители на фонда или други лица.
		  (2) Действията по ал. 1 се извършват въз основа на заповед на председателя на Управителния съвет на фонда, която не подлежи на обжалване по съдебен ред.
            (3) Кредиторите на банката, както и Централната банка могат да отправят мотивирани искания до председателя на Управителния съвет на фонда за извършване на проверка на определени обстоятелства по реда на този член.
            (4) При извършване на проверките на място упълномощените от фонда лица имат право:
1. на свободен достъп в помещенията на банката в несъстоятелност;
2. да изискват счетоводни и други документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача;
3. да искат назначаването на експерти от Управителния съвет на фонда;
4. да проверяват дневника на синдика и търговските книги на банката;
5. да проверяват съдържанието на касата;
6. да извършват проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката.
            (5) Действията по ал. 4, т. 6 могат да бъдат извършвани съвместно с представители на Централната банка.
            (6) Във връзка с упражняването на контролните правомощия по този закон фондът събира такси, определени в тарифа, одобрена от Министерския съвет, които се считат за разноски по несъстоятелността.”
По чл. 41 има предложение на Константин Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41:
“Мерки за въздействие
Чл. 41. (1) Ако фондът установи самостоятелно, по сигнал от Централната банка, както и от кредитор на банката, че синдикът:
1. действа незаконосъобразно при упражняване на правомощията си;
2. не упражнява задълженията и правомощията си с дължимата грижа;
3. с дейността си накърнява интересите на кредиторите;
4. неоснователно бави производството по несъстоятелност;
5. не изпълнява указанията, дадени от фонда;
6. възпрепятства извършването на контрол относно дейността му, 
Управителният съвет може да вземе решение за налагане на мерки по ал. 2 спрямо синдика.
             (2) В случаите по ал. 1 фондът може:
1. да отправи писмено предупреждение до синдика за отстраняване на допуснатите закононарушения;
2. да задължи синдика да извърши определени неотложни действия, които са необходими за запазване интересите на кредиторите;
3. да задължи синдика да преустанови и отстрани допуснатите нарушения;
4. да забрани на синдика извършването на определени действия или сключването на определени сделки, с които се накърняват интересите на кредиторите;
5. да намали възнаграждението на синдика в случаите по      чл. 30, ал. 4;
6. да освободи синдика от длъжност.
             (3) Решенията на Управителния съвет, с които се налагат мерки по ал. 2, не подлежат на обжалване по съдебен ред, с изключение на мерките по ал. 2, т. 5 и 6.
             (4) При налагане на мерките по ал. 2 разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и на чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство относно обясненията и възраженията на страните не се прилагат.
             (5) Решенията на Управителния съвет, с които се налагат мерки по ал. 2, подлежат на незабавно изпълнение.
             (6) При наличие на данни за извършено престъпление Управителният съвет уведомява прокуратурата.”
По чл. 42 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
“Ограничения

Чл. 42. (1) Членовете на Управителния съвет, както и лицата, работещи за фонда, не могат да придобиват по какъвто и да е начин, пряко или чрез друго лице, вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпрузите на лицата по предходното изречение, техните роднини по права линия, по съребрена линия – до шеста степен, а по сватовство – до трета степен.
 	      (2) Ако се установи, че член на Управителния съвет на фонда е извършил нарушение на ал. 1, мандатът на този член се прекратява предсрочно.”
По чл. 43 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Съобщения за актовете на фонда

Чл. 43. Актовете на фонда се вписват  в отделна книга, която е публична и е на разположение в служебни помещения на фонда по време, определено от председателя на Управителния съвет.”
Има предложение на Константин Пенчев за създаването на нов чл. 43а, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По членове от 39 до 43 включително има ли предложения? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 104 народни представители: за 101, против 3, въздържали се няма.
Тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III: “Раздел III - Централна банка”.
По чл. 44 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
“Правомощия на Централната банка

Чл. 44. Централната банка има следните правомощия в производството по несъстоятелност:
1. отправя искане за откриване на производство по несъстоятелност за банка;
2. води списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици на банка;
3. изключва от списъка по т. 2 назначено за синдик лице, за което е установено, че извършва нарушения във връзка с дейността му като синдик. В този случай фондът е длъжен да освободи незабавно синдика от длъжност;
4. отправя искания до съда по несъстоятелността за налагане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 12;
5. отправя искания до Управителния съвет на фонда за предприемане на мерки за въздействие спрямо синдика;
6. по предложение на фонда издава наредби за прилагането на този закон;
7. извършва други действия, предвидени в този закон.”
По раздел IV комисията подкрепя текста на вносителя с наименование: “Раздел IV - Съд по несъстоятелността”.
По чл. 45 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Функции

Чл. 45. Съдът по несъстоятелността разглежда и разрешава правните спорове, възникнали в производството по несъстоятелност.”
По чл. 46 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:

 
“Правомощия на съда по несъстоятелността

Чл. 46. (1) Съдът по несъстоятелността има следните правомощия:
1. открива производство по несъстоятелност за банка с решение по чл. 13, ал.1;
2. отхвърля искането за откриване на производство по несъстоятелност, което не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и 3;
3. налага предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 12;
4. налага обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност по реда на чл. 53;
5. одобрява списъка на приетите от синдика вземания, срещу които не е постъпило възражение с решение по чл. 67, ал. 2;
6. произнася се по възражения за неприети от синдика вземания срещу банката и по възражения за приети, но оспорени вземания;
7. произнася се по искове, предявени по реда на чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал. 5 или чл. 60;
8. произнася се по установителни искове по чл. 3, ал. 3, чл. 22 или чл. 34, ал. 4;
9. произнася се по установителни искове, предявени по реда на чл. 65; 
10. произнася се по жалби по реда на чл. 89 и по искове по чл. 90;
11. постановява приключване на производството по несъстоятелност;
12. възобновява производството по несъстоятелност за банката при условията и по реда на чл. 111;
13. произнася се по жалби срещу решения на фонда в случаите, предвидени в този закон;
14. дава одобрение за продажба на банката като предприятие по реда на глава седма;
15. извършва други действия, предвидени в този закон.
 	      (2) Правомощията на съда по несъстоятелността, предвидени в този раздел, се упражняват при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс, освен ако в този закон е предвидено друго.”
По чл. 47 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Обжалване на определенията и решенията на
съда по несъстоятелността

Чл. 47. (1) Постановените от съда по несъстоятелността определения и решения, свързани с производството по несъстоятелност, подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 218б-218к от Гражданския процесуален кодекс, освен ако в този закон е предвидено друго.
 	      (2) Върховният касационен съд образува делото в деня на подаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и я разглежда, като се произнася с решение в едномесечен срок от образуване на делото. Съдът не може да спре изпълнението на решението.”
По чл. 48 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Съобщения за актовете на съда

Чл. 48. (1) Актовете на съда по несъстоятелността се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. В същата книга се вписват и решенията и определенията на Касационния съд срещу актовете на съда по несъстоятелността.
 	  (2) За определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване, се изпращат съобщения на заинтересованите страни по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По членове от 44 до 48 включително в раздел III и IV имате ли бележки? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 105 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 2.
Тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава четвърта комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четвърта и раздел I:

“Глава четвърта
Запазване, управление и попълване на масата на
несъстоятелността. Охранителни мерки

Раздел I
Запазване на масата на несъстоятелността”

По чл. 49 Комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Запечатване

Чл. 49. (1) В деня на получаване от квесторите на препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност или най-късно на следващия ден се извършва запечатване на всички помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи и документи на банката.
 	   (2) Запечатването се извършва от квесторите или от оправомощени от тях лица в тридневен срок. При запечатването присъстват представители на фонда, определени от председателя на Управителния съвет.
  	     (3) При запечатването се съставят протоколи, в които се изброяват запечатаните обекти и вещи. Протоколите се подписват от лицата по ал. 2.
  	      (4) Не се запечатват помещения, в които се съхраняват бързо развалящи се стоки или помещения, необходими за охраната и опазването на имуществото на банката.”
 По чл. 50 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Вдигане на печатите и опис на имуществото на банката

Чл. 50. (1) В 30-дневен срок от встъпването в длъжност на синдика се извършва опис на недвижимите и движимите вещи, пари, ценности, ценни книги, договори, счетоводни и други документи, на вземанията на банката и на намиращите се във владение на трети лица вещи.
 	   (2) Опис по ал. 1 се извършва от комисия, състояща се от представители на квесторите и на синдика. В комисията участват и представители на фонда, определени от председателя на Управителния съвет. След извършването на описа се съставя протокол, който се подписва от всички участващи в описа лица.
  	     (3) Квесторите на банката и членовете на управителния и на контролния орган на банката, действал при отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, са длъжни да оказват съдействие при извършването на описа. При неизпълнение на това задължение председателят на Управителния съвет на фонда може да им наложи глоби или имуществени санкции по реда на глава десета.
  	      (4) Ако след извършването на описа се открие друго имущество, се извършва допълнителен опис.”
По чл. 51 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Отговорност за описаното имущество

Чл. 51. От момента на извършването на описа синдикът отговаря за описаното имущество.”
По чл. 52 има предложение на Константин Пенчев, което е оттеглено от него.
Комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Инвентаризация на активите и пасивите на банката

Чл. 52. (1) В 7-дневен срок от извършването на описа синдикът трябва да започне инвентаризация на описаното имущество на банката, както и оценка на вещите и имуществените права от масата по несъстоятелността. Срокът на инвентаризацията и оценката не може да надвишава 75 дни.
 	   (2) При необходимост и с разрешение на председателя на Управителния съвет на фонда синдикът може да ползва помощта на външни експерти. Решението на председателя на Управителния съвет не подлежи на обжалване по съдебен ред.
  	     (3) Въз основа на извършената инвентаризация и оценка синдикът съставя ликвидационен баланс и при констатирани вреди предприема действия за възстановяване на вредите от лицата, които са ги причинили.
  	      (4) Синдикът предоставя незабавно на фонда документите от инвентаризацията и оценката и ликвидационния баланс.”

По чл. 53 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
“Обезпечителни мерки
Чл. 53. (1) По искане на синдика или на фонда съдът по несъстоятелността може да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на банката.
             (2) След датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банка, освен при условията и по реда на ал. 1, не могат да бъдат налагани обезпечителни мерки спрямо права от масата на несъстоятелността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По членове от 49 до 53 имате ли бележки? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 106 народни представители: за 102, против 3, въздържал се 1.
Членове от 49 до 53, включително са приети.
Моля да докладвате раздел II.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По раздел II – комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела: “Управление на масата на несъстоятелността”.
По чл. 54 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
“Разноски по несъстоятелността
Чл. 54. Разноски по несъстоятелността са:
1. възнаграждението на синдика;
2. трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и другите суми, дължими по трудовите правоотношения със служителите на банката в несъстоятелност;
3. разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността;
4. възнагражденията на наетите от синдика експерти и консултанти във връзка с упражняването на правомощията му;
5. таксите за контрол, събирани от фонда по реда на чл. 40, ал. 6.”
По чл. 55 има предложение на народния представител Константин Пенчев, което е оттеглено от него.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55 с наименование:
“Ежемесечен бюджет относно разноските по
несъстоятелността
Чл. 55. (1) Синдикът съставя ежемесечно бюджет относно разноските по несъстоятелността, в който се предвиждат, както обичайните текущи разноски, свързани с производството по несъстоятелност, така и разходите, свързани с ангажиране на адвокати, експерти или консултанти, или със заплащане на оценки на вещи и права от масата на несъстоятелността, или други подобни извънредни разходи.
             (2) Сумите в бюджета относно разноските по несъстоятелността могат да бъдат разходвани само за целите, предвидени в бюджета и само в рамките на месеца, за който се отнася бюджетът.
             (3) Бюджетът се съставя и се представя за одобряване от председателя на Управителния съвет на фонда не по-късно от 14 дни преди началото на месеца, за който се отнася, а в началото на производството по несъстоятелност – не по-късно от 14 дни от встъпването в длъжност на синдика.
             (4) Бюджетът подлежи на изпълнение след одобряването му със заповед на председателя на Управителния съвет на фонда.
             (5) Ако председателят на Управителния съвет на фонда откаже да одобри представения бюджет, той дава указание на синдика относно необходимите изменения, за да бъде одобрен бюджетът.
             (6) Синдикът е длъжен да изпълни дадените по реда на ал. 5 указания и да представи нов бюджет пред фонда в 7-дневен срок от получаване на указанията, но не по-късно от 3 дни преди началото на месеца, за който се отнася бюджетът.
             (7) Ако през съответния месец възникне необходимост от извършване на извънредни, непредвидени в бюджета разходи, синдикът има право да ги извърши след получаването на разрешение от председателя на Управителния съвет на фонда. Когато извършването на такива извънредни разходи е неотложно с оглед запазване на масата на несъстоятелността и не е възможно получаване на предварително разрешение, синдикът може да ги извърши и след това да поиска последващото им одобряване.
             (8) Сумата, с която синдикът е надвишил без разрешение одобрения от фонда бюджет, както и разноските, извършени не по предназначението, определено в бюджета, се считат за вреди, причинени от синдика на масата на несъстоятелността до доказване на противното.
             (9) Със заповед на председателя на Управителния съвет на фонда периодът, за който се съставя бюджетът по ал. 1 може да бъде променян.
             (10) Заповедите на председателя на Управителния съвет на фонда по този член не подлежат на обжалване по съдебен ред.”
По чл. 56 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
“Получаване на имущество, предоставено за
съхраняване в банката
Чл. 56. (1) В срок до 6 месеца от обнародването на решението по чл. 13, ал. 1, синдикът изпраща по пощата с препоръчано писмо на адресите, съобразно наличната в банката документация, съобщения до всеки ползвател на банкова касетка или друго лице, предоставило имущество за съхраняване в банката, с което го уведомява за характера и размера на вземането му според банковата документация. Ако лицето е променило адреса си, без да уведоми за това банката, съобщението се смята за връчено.
             (2) В съобщението по ал. 1 се посочва срокът, в който ползвателите на банкови касетки и лицата, предоставили имущество за съхраняване в банката, могат да го получат лично или чрез упълномощено от тях лице.
             (3) Банкова касетка, която не е освободена в посочения срок се отваря от синдика с участието на нотариус. За съдържанието на касетката се съставя опис, подписан от синдика, нотариуса и другите присъстващи лица.
             (4) Намерените вещи в случаите по ал. 3, както и други вещи, съхранявани от банката, които не са получени в посочения срок се съхраняват от синдика до приключване на производството по несъстоятелност.
             (5) Вещите, непотърсени до приключване на производството по несъстоятелност се предават на Централната банка или на определена от нея търговска банка, а при продажба на банката като предприятие по реда на чл. 91 и чл. 92 – на купувача. След изтичане на 5-годишен срок от предаването на вещите, те стават собственост на държавата.”
По чл. 57 има предложение на Константин Пенчев, което е оттеглено от него.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Събиране на вземанията на банката
Чл. 57. (1) Синдикът е длъжен да извърши всички необходими действия и да използва всички допустими правни средства за събиране на вземанията на банката, включително на невнесените вноски по записани акции от акционерите на банката.
             (2) Включването на вземане в програмата за осребряване, както и откриването на процедура за осребряване на вземането, не освобождават синдика от задължението му по ал. 1 до деня на публичната продан на съответното вземане.
             (3) В 6-месечен срок от встъпването си в длъжност, синдикът извършва проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица.
             (4) Когато е целесъобразно и в интерес на кредиторите на банката, синдикът може след получаване на разрешение от Управителния съвет на фонда, да сключва споразумения по чл. 65, ал. 2 и 3, чл. 99, чл. 101, чл. 102 или чл. 107 от Закона за задълженията и договорите с предмет вземания на банката. Управителният съвет утвърждава условията, при които тези действия да бъдат извършени.
             (5) Когато кредитът не бъде издължен на падежа, синдикът има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За членове от 54 до 57, включително имате ли забележки? Не.
Моля да гласувате!
Гласували 111 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 10.
Членовете са приети.
Моля, докладвайте чл. 58.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По раздел III комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието: “Попълване на масата на несъстоятелността”.
По чл. 58 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
“Прекратяване на договор
Чл. 58. (1) Синдикът може да прекрати всеки договор, сключен преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, по който банката е страна, ако той не е изпълнен изцяло или отчасти.
            (2) При прекратяване на договор синдикът отправя предизвестие от 15 дни. При прекратяване на договор, по който банката е наемател на недвижим имот, независимо от срока по него, синдикът отправя предизвестие от 60 дни.
            (3) При прекратяване на договори, по които банката е наемател на недвижим имот по реда на ал. 1 и 2, насрещната страна няма право на обезщетение за претърпените вреди поради прекратяването.
            (4) По искане на насрещната страна по договор с банката синдикът отговаря в 15-дневен срок дали запазва действието на договора или го прекратява.
            (5) При запазване на договор, по който банката прави периодични плащания, синдикът няма право да извършва плащания по договора, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.”
По чл. 59 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
“Прихващане
Чл. 59. (1) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно на еднородността.
 	   (2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
  	     (3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
  	      (4) Счита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането задължението му са придобити след датата на обнародването на решението на централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за банките.
  	      (5) Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределянето на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.”
По чл. 60. Комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Отменителни искове

Чл. 60. (1) Могат да бъдат обявени от съда по несъстоятелността за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните сделки и действия, извършени от банката:
1. безвъзмездна сделка, извършена в 3-годишен срок преди датата на неплатежоспособността;
2. безвъзмездна сделка, извършена в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, в полза на администратори или акционери на банката, както и на свързани с тях лица;
3. сделка или действие, извършено в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят кредиторите на банката;
4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 6-месечен срок преди датата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили при разпределяне на осребреното имущество на банката;
5. сделка, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, във вреда на кредиторите, страна по която е свързано с банката лице, администратор или акционер на банката, както и негов съпруг, роднина по права линия и роднина по съребрена линия до шеста степен включително, съответно свързано с него лице;
6. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността;
7. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността в полза на необезпечено дотогава вземане.
              (2) Могат да бъдат обявени от съда по несъстоятелността за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и действия и сделки по ал. 1, извършени от банката след датата на неплатежоспособността, но преди датата на решението по чл. 13, ал. 1. Ако за сделките или действията по предходното изречение са налице същевременно и основанията по чл. 3, ал. 3 или по чл. 22, ал. 2, те са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
  	      (3) Исковете по ал. 1 и 2, както и исковете за установяване на нищожност по чл. 3, ал. 3 или по чл. 22, ал. 2 могат да се предявяват от синдика, както и от фонда при бездействие на синдика.
  	      (4) По исковете по ал. 1, 2 и 3 предварително държавна такса не се събира. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата по несъстоятелността.
  	      (5) Въз основа на иск, предявен от фонда, могат да бъдат обявени от съда по несъстоятелността за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и действия и сделки по ал. 1, т. 3, 4 или 5, извършени от синдика на банката при осъществяване на правомощията му в производството по несъстоятелност. Ако за сделките или действията по предходното изречение са налице същевременно и основанията по чл. 22 или по чл. 34, ал. 4, те са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. За тези искове се прилага ал. 4.”
По чл. 61. Комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Връщане на даденото от третото лице

Чл. 61. При сделка или действие, по отношение на което са приложени разпоредбите на чл. 3, ал. 3, чл. 22, чл. 34, ал. 4 или чл. 60, даденото от третото лице се връща, а ако отдаденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.”
По чл. 62. Комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:


“Предявяване на отменителен иск

Чл. 62. (1) Иск по чл. 59, ал. 3 или 5, както и исковете по чл. 60 могат да бъдат предявени освен от лицата по чл. 60, ал. 3 и от всеки кредитор на банката в 2-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката, а исковете по чл. 60, ал. 5 – в 6-месечен срок от извършването на сделката или действието.
        (2) Исковете по ал. 1 се предявяват пред съда по несъстоятелността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По членовете от 58 до 62 включително има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, предлагам редакционно да бъде променен текстът на чл. 58, ал. 1. В момента текстът е: “Синдикът може да прекрати всеки договор, сключен преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, по който банката е страна, ако той не е изпълнен изцяло или частично.”
Уважаеми господин Димитров, ако е изпълнен изцяло, значи този договор е приключен. Ако е изпълнен частично, въпросът стои по друг начин. Затова предлагам изразът “ако той не е изпълнен изцяло или частично” да бъде заменен с “ако не е започнало неговото изпълнение”. Ако е започнало неговото изпълнение и не е изпълнен, значи той е изпълнен частично. При изпълнен изцяло договор няма какво да се прекратява. Договорът е изпълнен. Как ще се прекратява един изцяло изпълнен договор?! Няма какво да се прекратява. Той е изпълнен.
По-нататък обаче е по-притеснителното. Предлагам ал. 3 да отпадне, включително и поради нейната противоконституционност. Текстът е: “При прекратяване на договори, при които банката е наемател на независим имот по реда на ал. 1 и 2, насрещната страна няма право на обезщетение за претърпените вреди поради прекратяването.”. Съгласете се, че по този начин не може да се защитава имуществото на масата на несъстоятелността. По този начин ще бъдат ощетени други трети добросъвестни лица и без да искаме, ще превърнем банките в едни доста ненадеждни съконтрагенти. Всеки, който сключва договор с банката, знае, че в определен момент този договор може да бъде прекратен, без той да получи никакво обезщетение за причинените му вреди. Нарушават се принципи на гражданското право, нарушават се конституционни принципи. Мисля, че е нормално тази ал. 3 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Миков. Може ли още веднъж да повторите предложенията си?
МИХАИЛ МИКОВ: Предлагам в ал. 1 изразът “ако той не е изпълнен изцяло или частично” да се замени с “ако не е започнало неговото изпълнение”, а ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, аз не споделям и се противопоставям на предложенията на господин Миков.
Какъв е смисълът на ал. 1? Банката вече е в несъстоятелност. Тя има сключени договори, които са договори във връзка с нейната дейност. Нейната дейност обаче вече е прекратена. Започва нейната ликвидация чрез осребряване на имуществото. Очевидно е, че синдикът би трябвало да има право да прекрати тези договори, защото банката вече не действа. Съгласен съм, че ако договорът е изпълнен изцяло, няма какво да се прекратява. Тук може би трябва да се поправи редакционно.
Господин Миков, но ако не е започнало неговото изпълнение, или дори и да е започнало, банката вече не е банка. Тя вече не изпълнява банкова дейност. Би трябвало синдикът да може да прекрати такъв договор, а не да продължава да го изпълнява. Това – първо.
Второ, ал. 3. Съображенията ми са същите. Банката вече не е банка. Тя е прекратена. На нея не й е необходимо да ползва тези многобройни офиси на нейните клонове из страната, и то при много сериозни наеми, както знаем и както сочи миналото. При това положение бихме могли да помислим, че е налице обективна невъзможност на банката да изпълни своите задължения на наемател по договора и не може да спази срока, който да кажем е три години занапред. Смятам, че е логично и правилно да се прекрати такъв един договор, без да се дава право на наемателя, който и без това се е обогатил немалко от банката с огромните наеми, които се плащаха, и който примерно иска суми, платими за останалите две години и половина, през които банката няма да ползва този офис. Това ще бъде в ущърб на кредиторите. Смятам, че при това положение сме близо до обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на банката като наемател. Би трябвало такова разрешение да се приеме. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Това беше реплика. Така че имате право на дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз много се радвам, че тук е и господин Лучников. Може би и той ще обърне внимание на чл. 58, ал. 3.
Уважаеми господин Пенчев, един наемодател на банка е нищо повече от неин кредитор. Нищо повече от неин кредитор. И когато Вие с този текст казвате, че той няма право на обезщетение за претърпените вреди поради прекратяването, Вие по този начин отнемате вземане на кредитор. Вие го редуцирате.
Аз разбирам, че на една банка може да не й трябва, ама, в края на краищата, всяко предприятие, когато тръгва, сключва договори. Вие нарушавате въобще гражданско-правния ред. Какво означава – че ще има едни субекти, банки, които всеки един момент могат да ощетяват свои кредитори, примерно наемодателя, който й е дал имот. 
Не може да се приеме такъв пробив в общите принципи на гражданското право. Както банката или застрахователното дружество, или обикновено друго търговско дружество, изпадайки в несъстоятелност, тези договори, които то е сключило, автоматически страните по тях ще се трансформират в негови кредитори. Не може Вие тук да казвате, че няма право на обезщетение за претърпени вреди. От къде на къде едно добросъвестно лице, сключвайки договор, в един момент чрез закона Вие ще му отнемете правото да претендира претърпени вреди от предсрочно прекратяване на договора?
Ето, затова аз предлагам да отпадне този текст. И няма място банковата целесъобразност да надделява над общите принципи на гражданското право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров, продължаваме дискусията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз изцяло подкрепям господин Пенчев и също смятам, че предложението на господин Миков не трябва да бъде подкрепяно, тъй като то наистина много сериозно ще ощети кредиторите, в края на краищата, тъй като засяга масата по несъстоятелността.
Да обърнем внимание на текста. Става дума за претърпени вреди поради прекратяването. Тоест, наемодателят си е направил една сметка, че например за три или за пет години той ще получава един много солиден наем от банката. Само че банката вече не е банка, тя е в несъстоятелност. Това е обстоятелство, което не може да се предвиди –изпадането на банката в несъстоятелност.
Неслучайно господин Пенчев каза, че тук сме близко до хипотезата на непреодолима сила. В тази ситуация няма оправдание кредиторът, наемодателят в случая, да разчита, че, видите ли, тези помещения ще бъдат държани от банката под наем за 3 или за 5 години. Извинявайте, идеята е производството да се прекрати бързо! От къде на къде банката ще бъде задължена, видите ли, или да държи тези помещения под наем, или да плати някакво много тлъсто обезщетение поради прекратяването й?
В случая е напълно оправдано именно да не се плаща обезщетение поради прекратяването, тъй като ще се прекрати договорът, банката ще освободи тези помещения и наемодателят ще предостави своя имот на друго лице. Просто в случая трябва да се балансират интересите на кредиторите или интересът на наемодателя. Когато става дума за банка в несъстоятелност, това не е обикновен търговец. Ако банката извършваше дейност – да, господин Миков би бил прав, но при банка в несъстоятелност, когато трябва да се избере кого да защитим повече – дали наемодателя, дали интереса на кредиторите – законодателят е предпочел да защитим интереса на кредиторите. Освен това мисля, че подобен текст има и в Търговския закон. Така че нещата тук не са направени само в изгода на банката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика на господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, въздържайте се да говорите от името на законодателя. Той след малко чрез гласуване ще прецени какво да предпочете. Това сте го предпочели Вие като вносител на законопроекта.
Но пак Ви казвам, недейте да сравнявате банковата несъстоятелност или въобще каквато и да е несъстоятелност с непреодолима сила. Непреодолимата сила – всеки човек, без да е учил право, знае, че се случва от природни, непредвидими стихии, а банковата несъстоятелност се случва заради некадърно управление на търговско дружество, което има особени специфики. Така че никаква непреодолима сила няма тук.
И аз поставям следващия въпрос: когато едно предприятие или едно застрахователно дружество, също във финансовата сфера, изпадне в състояние по несъстоятелност, и тогава ли ние ще кажем: то няма пари да си плаща офисите, дайте сега, ние спираме сключените договори дотук и няма да се дължи обезщетение?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: За развалянето.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами, за развалянето ли ще се дължи, нормално е по всеки договор, конституционно е, това е принцип в правото – да се дължи обезщетение. Иначе какво означава това – че превръщате банките в едни нестабилни съконтрагенти по определени договори. И недейте да противопоставяте интересите на наемодателите и кредиторите. С тая хипотеза наемодателят също е кредитор, само че на друго основание – договор за наем. Не е договор за кредити или някакъв друг, той си е също кредитор като всички останали кредитори. Така че тук няма смисъл да се противопоставят двата интереса. И аз мисля, че трябва да се прояви разум. Има право да прекрати, наистина, няма нужда от тоя офис, но не може Вие да отнемете правото на един добросъвестен кредитор, на една страна по договора той да търси обезщетение за вреди. От къде на къде ще се отнема правото за търсене на обезщетение за вреди от една такава дейност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки има ли? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред гласуваме предложението за отпадане.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков да отпадне ал. 3 от чл. 58.
Гласували 113 народни представители: за 36, против 70, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Миков е в чл. 58, ал. 1, накрая, след последната запетая текстът да бъде: “ако неговото изпълнение не е започнало”.
Моля да гласувате.
Гласували 102 народни представители: за 20, против 73, въздържали се 9.
И това предложение не се приема.
Моля да гласувате предложените от председателя на комисията текстове на членове от 58 до 62 включително.
Гласували 95 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 10.
Тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава пета – комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата “Предявяване на вземанията”.
По чл. 63 – комисията подкрепя текста на вносителя:
“Молба за предявяване на вземанията
Чл. 63.	(1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред синдика в срок два месеца от обнародването на решението по чл. 13, ал. 1.
	(2) Кредиторите по ал. 1 посочват в молбата си основанието, размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, адреса за кореспонденция по седалището на банката и прилагат писмени доказателства.

	(3) Вземанията на вложителите в банката, вземанията на работници и служители, произтичащи от трудово правоотношение с банката,  възникнало до една година преди  датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и установените с влезли в сила актове публични вземания се смятат за предявени и се вписват служебно от синдика в списъка по чл. 64, ал. 1. Това не отменя правото на лицата по предходното изречение да предявят пред синдика вземанията  си в срока по ал. 1."
По чл. 64 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

"Първоначален списък на приетите от
 синдика вземания
Чл. 64. (1)  В срок до 14  дни след изтичането на срока по чл. 63, ал 1 синдикът съставя списък на приетите от него вземания, в който посочва основанието и размера, с който е прието вземането, вида и размера на обезпечението и поредността на удовлетворяване на вземането съгласно този закон. В списъка вземанията се подреждат по ред на удовлетворяване, а в рамките на реда – по размера на вземанията.
	(2) След съставянето на списъка синдикът обявява в "Държавен вестник" и публикува най-малко два пъти в един или повече централни всекидневника съобщение за мястото, където списъкът ще бъде на разположение за проверка в 14-дневен срок от обнародването на обявлението."
По чл. 65 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

"Допълнително предявени вземания
Чл. 65. (1) Кредитори, които не са предявили своите вземания в срока по чл. 63, ал. 1, могат в едногодишен срок от датата на решението по чл. 13, ал. 1 да предявят установителен иск пред съда по несъстоятелността относно своите вземания към банката.
	(2) От датата на влизането в сила на решението, с което се уважава иск по ал. 1, вземанията – предмет на иска, се считат за приети в производството по несъстоятелност.
	(3) Кредитор с вземане по ал. 1 не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество. Държавните такси, както и допълнително направените разноски по приемане на вземането му са за негова сметка."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 66 с наименование:

"Оспорване на списъка
Чл. 66. (1) В 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 64, ал. 2 всеки вложител, друг кредитор или един или повече акционери, които притежават общо не по-малко от 25 на сто от всички акции с право на глас в банката,  могат да направят писмено възражение пред синдика срещу прието и/или неприето в списъка вземане.
	(2) Възражението се разглежда в 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1  съвместно от синдика,  кредитора, чието включване или невключване в списъка се оспорва, и лицата, направили възражение по ал. 1.
	(3) След разглеждане на възражението по реда на ал. 2 синдикът взема окончателно решение относно изключването или включването на вземането в списъка на приетите от него вземания, за което уведомява лицата по ал. 2.
	(4) В 7-дневен срок от уведомлението всяко лице, направило възражение по реда на ал. 2, може да оспори пред съда по несъстоятелността решението на синдика по ал. 3 единствено за вземането, по което е възразило. Възражението до съда се подава чрез синдика.
	(5) В 3-дневен срок след изтичането  на срока по ал. 4 синдикът е длъжен да състави:
1. списък на приетите вземания, по които не са направени възражения;
2. списък на неприетите вземания, за които е подадено възражение пред съда при спазване изискванията на ал. 4;
3. списък на приетите вземания, които са оспорени пред съда чрез възражение при спазване изискванията на ал. 4.
	(6) В списъците по ал. 5 вземанията се подреждат по ред на удовлетворяване съгласно чл. 94, ал. 1, а в рамките на реда – по размера на вземанията.
	(7) Към списъците по ал. 5, т. 2 и 3 се прилагат направените възражения, представените доказателства към тях и доказателства относно изпълнението на изискванията по ал. 4."
По чл. 67 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

"Одобряване на списъка на приетите и
неоспорени вземания
Чл. 67. (1)  Синдикът изпраща на съда по несъстоятелността  в 3-дневен срок от съставянето им списъците по чл. 66, ал. 5 заедно с документите по чл. 66, ал. 7.
	(2) Съдът разглежда и одобрява списъка на приетите вземания, по които не са направени възражения,  в срок 14 дни от постъпването му в закрито заседание, като се произнася с решение. В този случай решението на съда не подлежи на обжалване."
По чл. 68 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

"Разглеждане на направените възражения от съда
Чл. 68. (1) Съдът по несъстоятелността разглежда направените по реда на чл. 66, ал. 4 възражения в открито заседание с призоваване на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор, като се произнася с решение по всяко от направените възражения.
	(2) С решението по ал. 1 съдът постановява допълване на списъка по чл. 67, ал. 2, като посочва вида, основанието и размера, с които вземането следва да бъде включено в списъка, вида и размера на обезпечението и поредността на удовлетворяване на вземането, в случай че:
1. е уважил частично или изцяло възражение срещу неприето от синдика вземане;
2. е отхвърлил частично  или изцяло възражение срещу прието от синдика вземане.
             (3) Съдът трябва да се произнесе по всички направени възражения в едномесечен срок от получаването им по реда на чл. 67, ал. 1."
По чл. 69 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

"Прието вземане
Чл. 69. (1) Вземане, което е включено в списъка по чл. 67, ал. 2, включително  в случаите по чл. 20, ал. 4, чл. 65, ал. 2 и чл. 68, ал. 2, се смята за прието  в производството по несъстоятелност:
1. от момента  на постановяване  на решението по чл. 67, ал. 2 за одобряване на списъка на приетите и неоспорените вземания;
2. от момента на влизане в сила на решение на съда по чл. 68, ал. 2 относно вземането;
3. от момента на влизане в сила на решение на съда по чл. 65, ал. 2 относно вземането;
4. от момента на влизане в сила на решение по чл. 20, ал. 4, с което се признава претендираното от кредитора вземане към банката.
	(2) Влезлите в сила решения по чл. 65, ал. 2, чл. 67, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 имат установително действие за банката и за всички кредитори на несъстоятелността."
По чл. 70 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

"Неоспоримо вземане
Чл. 70. Не може да се оспорва вземане,  което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в производството по делото е взел участие синдикът."
По чл. 71 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

"Допълване на одобрения от съда списък
на приетите вземания
Чл. 70. (1) Списъкът по чл. 67, ал. 2 се допълва от синдика с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 2. Този списък се допълва от синдика и с вземанията – предмет на решение по чл. 20, ал. 4, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката.
	(2) Допълването на списъка се извършва към деня на влизане в сила на решенията по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по съдържанието на членове от  63 до 71? Не виждам.
Моля, гласувайте!
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Текстовете на членове от 63 до 71 включително са приети.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
За процедурно предложение думата има господин Асен Дурмишев.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въз основа на чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам предложенията, които се правят от народните представители към приетия вчера на първо четене в залата законопроект за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план, да бъдат за 6 дни, тоест до 18,00 ч. на 17 септември, за да може тези предложения на следващия ден да бъдат разгледани в Комисията по образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Противно предложение има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за 6-дневен срок между първо и второ четене на този законопроект.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Сега продължаваме нашата работа.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава шеста “Осребряване на имуществото на банката” и наименованието на раздел l “Общи положения”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72 с наименование:
“Обхват
Чл. 72. (1) Вещите и другите имуществени права от масата на несъстоятелността поотделно, като съвкупност, в обособена част или като цяло се превръщат в пари при условията и по реда на тази глава.
	(2) Синдикът внася събраните парични вземания по особена сметка в левове, а сумите в чуждестранна валута – по особени сметки в съответната валута, открити в търговски банки, които са утвърдени за първични дилъри на държавни ценни книжа. Банката в несъстоятелност може да има само по една от посочените сметки.
	(3) За неуредените в тази глава случаи се прилагат съответно разпоредбите на  глави деветнадесета и двадесета във връзка с § 21 от Преходните и заключителните разпоредби на Данъчния процесуален кодекс.”
По чл. 73 има предложение от народния представител Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията.

Комисията предлага следната редакция на чл. 73:
“Публична продан на вещи и имуществени права
Чл. 73. (1) Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се осребряват от синдика на банката чрез публична продан, освен в особените случаи за продажба или в случаите по чл. 85, ал. 6, т. 2.
	(2) Начинът на осребряване и  способът за извършване на публична продан на отделните права, включени в масата на несъстоятелността, се определят от синдика и се одобряват от фонда.
	(3) Вещта или правото – обект на осребряване, се продават такива, каквито са в момента на проданта им, и купувачите не могат да претендират за недостатъци на закупената вещ или право.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74:
“Способи за извършване на публична продан
Чл. 74. (1) Публична продан се извършва чрез публична продажба, чрез търг с явно наддаване или чрез търг с тайно наддаване.
	(2) Осребряване чрез публична продан може да бъде извършвано само за движими вещи, чиято оценка не надвишава 1000 лв., или за съвкупности от движими вещи, ако общата оценка на вещите, включени в съвкупността, не надвишава 2000 лв.
	(3) Когато проданта се извършва чрез търг, тя е действителна дори и при участие само на един купувач, ако предложената от него цена не е по-ниска от началната тръжна цена.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75:
“Предмет на публична продан
Чл. 75. (1) Предмет на публична продан могат да бъдат вещите и имуществените права на банката като цяло, обособени части, съвкупности от вещи или вземания, или отделни вещи и имуществени права.
	(2) При продажба на вещите и имуществените права като цяло, съвкупност или на обособена част кредиторите не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделните вещи и имуществени права.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, като предлага следната редакция:
“Действие на публичната продан
Чл. 76. (1) Продадените чрез публична продан движими вещи и оценими в пари права върху тях стават собственост на купувача, дори и да не са били собственост на банката. Предишният собственик на вещта има правата по чл. 372, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
	(2) Ако с влязло в сила съдебно решение бъде установено, че продадените недвижими вещи или други имуществени права върху тях не принадлежат на банката, прилага се чл. 387 от Гражданския процесуален кодекс.
	(3) Продадените чрез публична продан вземания на банката запазват привилегиите и обезпеченията си, без да е необходимо вписване в съответните регистри или извършване на други допълнителни действия.
	(4) От деня на влизането в сила на постановление за възлагане на купувача по извършена по тази глава публична продан не могат да бъдат противопоставяни правата, които трети лица са придобили върху вещта или правото, ако тези права не могат да се противопоставят на кредиторите на банката.
	(5) С извършването на публична продан на недвижим имот всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват.
	(6) С извършването на публична продан на вземане се погасяват всички учредени залози или запори върху вземането.”
По чл. 77 има предложение на народния представител Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията.

Комисията предлага следната редакция за чл. 77:
“Протоколи за действията по осребряване
Чл. 77. (1) За всяко предприето действие по осребряване синдикът съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставяне, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски.
	(2) Към искането до фонда за издаване на постановление за възлагане на съответната вещ или право се прилагат всички съставени протоколи относно действията по осребряване на вещта или правото, за която се иска издаване на постановление за възлагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, имате думата по глава шеста. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от глава шеста, заедно със заглавията, от чл. 72 до чл. 77 включително.
Гласували 101 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 9.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По раздел II комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела “Начало на процедура по осребряване”.
По чл. 78 има предложение на Константин Пенчев, което е оттеглено. 
Комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Програма за осребряване

Чл. 78. (1) В 14-дневен срок от завършването на инвентаризацията по чл. 52 синдикът е длъжен да състави програма за осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
  	      (2) Програмата по ал. 1 трябва да предвижда началната дата за започване на процедурите по осребряване и краен срок, до който ще бъдат осребрени всички вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността.
  	      (3) В програмата за осребряване се описват видът и балансовата стойност на активите, които ще бъдат осребрявани през всеки от месеците в рамките на крайния срок, определен в програмата, начинът на осребряване на тези активи, началната дата и мястото на провеждане на съответната процедура, прогнозната сума, която ще бъде получена през съответния месец и резултат на осребряването.
  	      (4) В програмата за осребряване не се включват:
1. вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността, които са обект на съдебен спор относно съществуването, размера и съдържанието на правата на банката;
2. вещите, които не се намират във владение на банката;
3. правата и вещите, за които банката не разполага с достатъчно доказателства, удостоверяващи правата й спрямо тях, и за които трети лица са заявили претенции, които по всяка вероятност са основателни;
4. вещи или вземания, върху които е учреден залог, ако със закон е предвидено продажбата им да бъде извършвана от кредитора без съдебна намеса, освен ако е отказано приемане в производството по несъстоятелност на вземането на заложния кредитор.
  	      (5) Вещите и правата по ал. 4, т. 1-3 се включват в програмата за осребряване допълнително след установяване по безсъмнен начин на правата на банката спрямо тях.
  	      (6) Фондът одобрява или отказва да одобри програмата за осребряване със заповед на председателя на Управителния съвет, която не подлежи на обжалване по съдебен ред.
  	      (7) Ако фондът е отказал да одобри програмата за осребряване, председателят на Управителния съвет дава писмени указния на синдика относно необходимите промени и допълнения. Синдикът е длъжен да изпълни дадените указания и да внесе за разглеждане от фонда нова програма в 10-дневен срок от получаване на указанията.
  	      (8) След одобряването й програмата за осребряване може да бъде променяна или допълвана от синдика само след предварително писмено разрешение на председателя на Управителния съвет на фонда.
  	      (9) Ако в резултат на обжалване по реда на чл. 88 и чл. 89 или с влязло в сила решение бъде установено, че право или вещ, включено в програмата за осребряване, не принадлежи на банката, вещта или правото се изключват от програмата по реда на ал. 8.”
По чл. 79 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Извършване на опис на вещите и правата, включени
в програмата за осребряване

Чл. 79. (1) Синдикът е длъжен в 14-дневен срок от одобряването на програмата за осребряване да извърши описи на всички вещи и имуществени права, предвидени в програмата за осребряване през първия месец, считано от началната дата на започване на процедурата за осребряване.
  	      (2) Описите по ал. 1 могат да бъдат извършени и от изрично упълномощени за това с нотариално заверено пълномощно от синдика лица.
Описът трябва да съдържа:
1. дата и място на извършване;
2. основание за извършване на описа;
3. трите имена и длъжността на лицето, което извършва описа, а ако е пълномощник  на синдика – номера и датата на пълномощното му;
4. подробно описание на вещта или правото, което съдържа:
а) за движимите вещи – местонахождението, учредените залози, наложените запори, както и дължимите данъци, ако има такива;
б) за недвижимите вещи – местонахождението и границите на имота, вписаните ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци;
в) за вземанията – основание, размер към датата на извършване на описа, описание на привилегиите и обезпеченията на вземането, наложени запори или учредени залози върху вземането, данни за длъжника по вземането и други характеризиращи данни относно вземането;
г) за другите права – основание, вид и други характеризиращи данни правото;
5. оценка на вещта или правото;
6. заявените от трети лица права върху описаната вещ или право, както и доказателствата, които третите лица сочат в подкрепа на претенциите си;
7. подпис на лицето, съставило описа и на третите лица, които са заявили права върху описаната вещ или право.
  	      (4) Опис на недвижим имот се извършва само ако синдикът се е уверил, че имотът е собственост на банката. За целта синдикът може да извърши проверка въз основа на справка в съответната данъчна дирекция и от съдията по вписванията. 
Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната.
  	      (5) Синдикът извършва опис на вещите и правата, които според програмата за осребряване са предвидени за осребряване през съответния следващ месец, в 10-дневен срок преди началото на месеца.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 80 с наименование:

“Оценка на описаните вещи и права

Чл. 80. (1) Вещите и правата, които се описват по реда на чл. 79, се оценяват по тяхната пазарна цена от лице, определено по реда на чл. 52.
  	      (2) Заключението за оценката се изготвя в писмена форма и се представя на синдика най-късно на датата за извършване на описа на съответната вещ или право. В заключението следва да бъдат описани използваните методи за оценка и да се сочат мотиви за посочената цена на вещта или правото.
  	      (3) Оценката на недвижимите вещи не може да бъде по-малка от данъчната им оценка, а оценката на моторните превозни средства – от застрахователната им оценка.
  	      (4) Ако синдикът или кредитор в производството по несъстоятелност са недоволни от оценката, те могат в тридневен срок от извършването на описа да поискат от председателя на Управителния съвет на фонда преразглеждане на оценката като посочат писмени мотиви за това.
  	      (5) Председателят на Управителния съвет на фонда по своя преценка или ако намери искането по ал. 4 за основателно, насрочва нова оценка на съответната вещ или право от друго специализирано одиторско предприятие от списъка по чл. 61, ал. 2 от Закона за банките, чиято оценка е окончателна. Новата оценка се посочва в описа от синдика.
(6) Възнаграждението на оценителите на вещи и права се определя от синдика и се одобрява от фонда по реда на чл. 52 или чл. 55.”
По чл. 81 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Пазене на описаните вещи

Чл. 81. (1) Описаните вещи се предават на отговорно пазене на лице, назначено от синдика за техен пазач, или се оставят за съхраняване на определено от синдика място.
  	      (2) Пазачът се избира с оглед на лицето, естеството на вещта и мястото, където се намира или където ще се съхранява вещта.
  	      (3) Описаната вещ се предава на пазача срещу подпис.
  	      (4) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин, да дава сметка за приходите от нея и за разходите по пазенето, както и да дава възможност на желаещите лица да извършват оглед на вещта в определеното от синдика време. При неизпълнението на тези задължения синдикът може да назначи друг пазач.
  	      (5) Ако определеният  пазач не е служител на банката, синдикът му определя възнаграждение, което е за сметка на масата на несъстоятелността.”
По чл. 82 има предложение на Константин Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Разрешение за извършване на публична продан

Чл. 82. (1) В тридневен срок от извършването на описа, а в случаите по чл. 80, ал. 5 – от извършването на новата оценка, синдикът е длъжен да направи предложение пред фонда за извършване на публична продан на описаната вещ или право.
  	      (2) В предложението си по ал. 1 синдикът посочва избрания от него способ за извършване на публичната продан, предмета за осребряване, началната цена, от която да започне публичната продан, и датата, от която да започне проданта.
  	      (3) Предложената от синдика начална цена, от която да започне проданта, не може да е по-ниска от 60 на сто от оценката, посочена в описа, а в случаите на публична продажба – 80 на сто от оценката.
 	      (4) Предложената от синдика дата, на която да започне проданта, трябва да е съобразена с програмата за осребряване.
  	      (5) Към предложението на синдика се прилага протоколът за извършения опис и заключението на цените по чл. 80, ал. 2 или 5.
  	      (6) Фондът дава разрешение за извършване на публична продан на предложените от синдика вещи и/или права:
1. ако не са налице  условията по чл. 80, ал. 5 за преразглеждане на оценката им, и
2. ако предложението на синдика съответства на одобрената програма за осребряване и на изискванията на тази глава.
  	      (7) Ако фондът откаже да даде разрешение съгласно направеното от синдика предложение, председателят на фонда уведомява писмено синдика за това и му дава указания относно действията, които следва да бъдат извършени, за да бъде дадено разрешение. В уведомлението председателят дава срок на синдика за изпълнение на указанията.
  	      (8) Синдикът отправя ново предложение до фонда след изпълнение на указанията по ал. 7.
  	      (9) Фондът дава разрешение за извършване на публична продан или отказва издаването на такова разрешение със заповед на председателя на Управителния съвет, която не подлежи на обжалване по съдебен ред.”
По чл. 83 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция с наименование:

“Съобщение за публична продан

Чл. 83. (1) Синдикът е длъжен да направи съобщение за публичната продан в тридневен срок от получаването на разрешение от фонда.
  	      (2) Съобщението по ал. 1 трябва да съдържа:
1. наименование и адрес на управление на банката в несъстоятелност;
2. номер и дата на заповедта на председателя на Управителния съвет на фонда, с което се дава разрешение за извършване на публичната продан;
3. способ за извършване на публичната продан;
4. списък на вещите или правата – предмет на публичната продан, а ако се продават като цяло, съвкупност или в обособена част – посочване на начина, по който се излагат на публична продан;
5. първоначална продажна цена на вещите или правата – предмет на публичната продан;
6. описание на вещите и правата – предмет на публичната продан, съдържащо информация относно наложените тежести и ограничения върху тях;
7. времето и мястото на огледа;
8. времето и мястото на проданта;
9. ако публичната продан е чрез търг – правилата за продажбата, размера на депозита за участие, начина, по който следва да се внесе, крайния срок за внасяне;
10. други условия, свързани с определения начин на проданта, включително оповестяване на мястото, където се намира тръжната документация за продажбата на разположение на всеки, който се интересува от вещта или правото, или от условията, при които може да я закупи.

	(3) Съобщението се разгласява чрез поставянето му на видно място в сградата по адреса на управление на банката, на мястото, където се намира вещта или където се съхранява документацията относно правото – предмет на публична продан, на мястото, където ще бъде извършена публичната продан, на определените за това места в сградата на съда по несъстоятелността и в сградата на общината по местонахождението на вещта – обект на продажба.
(4) Съобщението следва да бъде разгласено най-малко 7 дни преди датата на публичната продан.
	(5) По разпореждане на председателя на управителния съвет на фонда за всеки конкретен случай публичната продан се разгласява и чрез обявление в един или няколко централни всекидневника.
	(6) Синдикът съставя в деня на продажбата протокол, в който посочва деня и начина на разгласяване на проданта.
	(7) Когато оценката на вещта или правото е над 20 хил. лв., съобщението за публична продан се пуска в един централен ежедневник най-малко 10 дни преди проданта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Желаещи да се изкажат по раздел II?
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз предлагам една редакционна поправка в чл. 83, ал. 7. Това “съобщението за публична продан се пуска…” да стане може би “се публикува”. Така е по-точно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Тази редакционна бележка е уместна. Не е необходимо отделно да я гласуваме.
Други желаещи има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване целия раздел II, от чл. 78 до 83 включително, заедно с направената редакционна бележка.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 78, против 6, въздържали се 17.
Приема се.
Господин Димитров, заповядайте, раздел III.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По раздел III комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздела – “Извършване на публичната продан”.
По чл. 84 има предложение на Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията, която предлага следната окончателна редакция с наименование на члена:
“Публична продажба
Чл. 84.	(1) Публична продажба се извършва за движими вещи или за съвкупности от движими вещи по чл. 74, ал. 2 и които се намират на мястото на продажбата, при което вещта се предава на купувача след заплащането на цената.
	(2) Публична продажба се извършва от синдика на определени от него постоянни места.
	(3) За публичната продажба се прилагат съответно правилата на чл. 206, ал. 6–10, изречение първо и второ, и чл. 207, ал. 1 и 2 от Данъчния процесуален кодекс, като синдикът има правомощията на публичен изпълнител, а постановлението за възлагане се издава от председателя на фонда.
	(4) В случай, че вещта не бъде продадена в 5-месечен срок от излагането й за продан, тя се продава на цена по договаряне. В този случай председателят на фонда издава постановление за възлагане, ако одобри договорената цена на вещта.
	(5) Ако вещта не бъде продадена след изтичането на 9 месеца от излагането й за продан, с разрешение на председателя на фонда тя се предава на социални заведения или се унищожава.
	(6) Когато за продажба на движими вещи се изисква специална форма, тя се счита за спазена с издаването на постановлението за възлагане при публичната им продажба.”
По чл. 85 има предложение на Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага следната редакция на чл. 85 с наименование:
“Продажба чрез търг
Чл. 85.	(1) Продажбата чрез търг с явно или с тайно наддаване се извършва на място и време, определени от синдика.
	(2) Депозитът за участие в търга е 10 на сто от обявената начална продажна цена. Документът за внасяне на депозита се предоставя на синдика най-късно до обявения начален час за провеждане на търга.
	(3) За търга с явно наддаване се прилагат съответно правилата на чл. 209, чл. 210, ал. 1–11, чл. 211, ал. 1, т. 2, чл. 212, ал. 1, т. 3 и чл. 215 от Данъчния процесуален кодекс, като синдикът извършва действията на публичния изпълнител, а постановленията за възлагане се издават от председателя на фонда. Ако спечелилият търга купувач не внесе в срок предложената от него цена по посочената от синдика особена сметка, с внесения депозит от купувача се покриват разноските по търга, а остатъкът се включва в масата на несъстоятелността.
	(4) Когато вещ или право са закупени чрез търг с явно наддаване от лице, което не е имало право да наддава, възлагането е недействително. В този случай внесената от купувача сума остава в полза на масата на несъстоятелността, а вещта или правото – предмет на недействително възлагане, се предлагат от синдика по реда на чл. 211 от Данъчния процесуален кодекс.
	(5) За търга с тайно наддаване се прилагат съответно правилата на чл. 213–215 и чл. 216, ал. 1–4 от Данъчния процесуален кодекс, като синдикът извършва действията на публичния изпълнител, а постановленията за възлагане се издават от председателя на фонда.
	(6) Ако на проведен търг с явно или с тайно наддаване вещта или правото не бъдат продадени, по предложение на синдика председателят на управителния съвет на фонда може да разреши:
1. насрочване на нов търг относно вещта или правото при намалена цена в размер до 50 на сто от първоначалната оценка, или
2. продажба чрез пряко договаряне или чрез посредник.
	(7) Договорите за продажба по ал. 6, т. 2 влизат в сила след одобряването им със заповед на председателя на управителния съвет на фонда.
	(8) Ако кредитор с прието вземане е спечелил търг по реда на ал. 1-7, той има право да прихване дължимата от него цена с такава част от вземането си към банката, каквато би получил при разпределяне на осребреното към момента на прихващането имущество от масата на несъстоятелността според утвърдена към този момент частична сметка за разпределяне.”
По чл. 86 има предложение на Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага следната редакция: 
“Обжалване на продажба чрез търг
Чл. 86.	(1) Извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в тридневен срок от обявяване на резултатите от търга от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, и когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следващата цена на спечелилия.
	(2) Жалбата по ал. 1 се подава чрез синдика и се разглежда по реда на чл. 88 и чл. 89.
	(3) При подадена жалба председателят на фонда не издава постановление за възлагане.
	(4) Жалбоподателят е длъжен да внесе изцяло предложената от него цена по особена сметка в банката, което е условие за редовността на жалбата. В случаите на уважаване на жалбата жалбоподателят се обявява за купувач.
	(5) Ако при обжалване на решение по чл. 89, ал. 2, т. 3 или 4 жалбата е уважена от съда, решението на съда е окончателно, не подлежи на обжалване и има действие на постановление за възлагане.
	(6) Ако жалбата е оставена без уважение, председателят на управителния съвет на фонда издава постановление за възлагане на обявения от синдика купувач и нарежда освобождаване на депозираната от жалбоподателя цена.
	(7) Ако жалбата бъде уважена и жалбоподателят бъде обявен за купувач, синдикът освобождава депозираната цена на обявения от него купувач, освен в случаите, когато обявеният от него купувач не е имал право да участва в търга. В тези случаи депозираната от обявения от синдика за купувач цена остава в полза на масата на несъстоятелността.”
По чл. 87 има предложение на Константин Пенчев. Част от него е оттеглена, част от него е подкрепена от комисията, която предлага следната редакция:
“Особени случаи на продажба
Чл. 87.	(1) За продажбата на съсобствена вещ се прилагат съответно правилата на чл. 220, ал. 1-5 от Данъчния процесуален кодекс, като синдикът извършва действията на публичния изпълнител, а постановленията за възлагане се издават от председателя на фонда. Идеалната част от вещта – собственост на банката, се предлага за изкупуване по цена, равна на оценката, посочена в описа, и ако съсобственикът се съгласи писмено да плати тази цена, синдикът му определя срок за плащане. След плащането на цената вещта се възлага на платилия съсобственик с постановление за възлагане.
	(2) Третото лице – съсобственик на вещта, може да обжалва изпълнителните действия по реда на чл. 88 и 89, ако не са спазени изискванията по ал. 1.
	(3) Дялове, които са съсобственост на банката в други дружества, се продават по реда на чл. 85, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници при цена, определена по реда на чл. 80, и в срок един месец предложението не бъде прието.

  	      (4) Акции, притежавани от банката, се продават на фондова борса или на друг регулиран пазар на ценни книжа, освен ако уставът на дружеството, което е издало акциите, предвижда друго.
  	      (5) С разрешение на Управителния съвет на фонда синдикът може да продава финансови активи чрез посредник в страната и в чужбина.
  	      (6) Заложена вещ, която се държи от кредитор или от трето лице, се изисква от синдика и се продава по реда на тази глава, освен ако със закон е предвидена продажбата й от кредитор без съдебна намеса.
  	      (7) Синдикът след получаване на разрешение от фонда може да продаде, преди да е одобрена програмата за осребряване:
1. бързо развалящи се вещи от масата на несъстоятелността или вещи и права от масата на несъстоятелността с бързо намаляваща стойност;
2. имущество от масата на несъстоятелността, ако това е необходимо за издръжката на производството по несъстоятелност.
  	      (8) В разрешението на фонда по ал. 5 се определят минималната продажна цена и начинът, по който да се извърши продажбата.
  	      (9) В случаите по ал. 5 фондът може да разреши продажбата да се осъществи чрез пряко договаряне или чрез посредник.
  	     (10) Актовете на фонда по този член не подлежат на обжалване по съдебен ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Ще ви помоля да погледнете чл. 84, ал. 3, където се казва:
  	      “(3) За публичната продажба се прилагат съответно правилата на чл. 206, ал. 6-10, изречение първо и второ,”
Алинеи 6 до 10 не могат да имат изречение първо и второ. Може би само 10-ата алинея има изречение първо и второ, които трябва да се прилагат. Нали? Следователно, трябва да бъде по друг начин формулирана тази алинея: “чл. 206, ал. 6-9 и ал. 10, изречение първо и второ,”.
Моля с тази редакционна корекция да се приеме текстът, защото тя се налага. Иначе е нонсенс.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този раздел имате ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте раздел III от чл. 84 до 87 включително така, както беше предложен и подкрепен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 111, против 6, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По раздел IV комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела: “Обжалване на действията по осребряване”.
По чл. 88 има предложение на Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

“Право на жалба

Чл. 88. Действията по осребряване могат да се обжалват пред съда по несъстоятелността от кредитор на банката или от трето лице със самостоятелни права върху вещта или правото, засегнати от действията по осребряване.”
По чл. 89 има предложение от Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията, която предлага следната редакция:

“Разглеждане на жалбата

Чл. 89. При разглеждането на жалбата съдът по несъстоятелността прилага съответно разпоредбите на чл. 332-335 от Гражданския процесуален кодекс. Съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 90 със следното наименование:

“Иск на трето лице

Чл. 90. (1) Трето лице, чието право е засегнато от действията по осребряване, може да предяви иск срещу банката за установяване на правото си.
 	      (2) Искът по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността, който може като обезпечителна мярка да спре процедурата по осребряване на вещта или правото, във връзка с които се води делото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този последен раздел от глава шеста има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте раздел IV от чл. 88 до чл. 90 включително така, както е предложен и подкрепен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 6.
Разделът се приема.
Господин Димитров, заповядайте да докладвате глава седма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава седма комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на главата: “Продажба на банката като предприятие”.
По чл. 91 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Условия

Чл. 91. (1) При наличие на интерес от потенциални купувачи, по искане на синдика, фондът може да разреши откриване на процедура за продажба на банката като предприятие. Продажбата на банката като предприятие се извършва чрез пряко договаряне или чрез посредник, без да се спазват условията и редът, установени в глава шеста.
 	     (2) За да продаде банката като предприятие, синдикът може да намали пропорционално размера на нейните задължения, ако от това кредиторите й не се поставят в по-неблагоприятно положение, отколкото при разпределянето на осребреното имущество.
  	      (3) Съдът по несъстоятелността одобрява сделката след получаване на писмено становище от фонда и от централната банка. То трябва да бъде дадено най-късно 30 дни след поискването му.
  	      (4) Съдът проверява дали сделката не противоречи на закона и дали съобразно ал. 2 не уврежда интересите на кредиторите на банката.
  	      (5) Прехвърляне на собственост преди окончателно плащане на цената не се допуска.”
По чл. 92 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Ред на продажбата и последици

Чл. 92. (1) Предприятието на банка в несъстоятелност може да бъде продадено само на друга банка с лицензия за банкова дейност в страната.
  	      (2) Сделката е допустима и когато акционерното дружество се учредява с тази цел, ако получи от централната банка условна лицензия за осъществяване на банкова дейност. В този случай съдът одобрява сделката след издаването на лицензията.
  	      (3) Ако дружеството по ал. 2 отговаря на изискванията, централната банка издава условна банкова лицензия, която дава право за осъществяване на банкова дейност след извършване на сделката. Лицензията се издава само ако заявителят разполага с капитал, който би му позволил да извършва банкова дейност съгласно установените изисквания, след като е удовлетворил вземанията на кредиторите при условията на сделката.
  	      (4) Купувачът отговаря само за задълженията, които е поел по одобрените от съда условия на сделката. Останалите вземания и неупражнените права се погасяват.
  	      (5) Правата по акциите на банката в несъстоятелност се погасяват, освен правото на ликвидационен дял, ако купувачът е поел задължение за изплащането му по условията на сделката.
  	      (6) Вземанията на кредиторите се удовлетворяват чрез откриване от банката купувач на безсрочни депозитни сметки с авоар, равен на поетото от купувача задължение. Това действие трябва да бъде изпълнено в едномесечен срок от одобрението на съда. Купувачът и кредиторите могат да уговарят и други начини да удовлетворяване.
  	      (7) Ако установи, че купувачът не е изпълнил задълженията си по ал. 6, централната банка отнема лицензията.
  	      (8) Съдът прекратява производството по несъстоятелност след извършване на продажбата.
  	      (9) Актовете на съда по този член и по чл. 91 не подлежат на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Соколов, по глава седма.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми  колеги! Смятам, че се налага  редакционна поправка в чл. 92. Заглавието на  глава седма е "Продажба на банката като предприятие". В чл. 91 навсякъде се говори за банката като предприятие. Само по чл. 92, ал. 1 се казва "предприятието на банка". Аз смятам, че навсякъде в тази глава става дума именно за банката като предприятие, а не, че се  продава някакво предприятие на банка. Трябва и в чл. 92 да бъде същата терминология. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз приемам поправката на господин Соколов. Само да уточним текста. 
Господин Соколов, Вашето предложение е: "Банка в несъстоятелност може да бъде продадена като предприятие само на друга банка.". С тази редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря.
И аз имам една редакционна бележка по ал. 9 на чл. 92: "Актовете на съда по този член и по чл. 91…". Не е ли по-добре да бъде: "Актовете  на съда по тази глава", защото тя е от два члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да,  "по тази глава" звучи по-добре. И то удовлетворява смисъла. Благодаря.
Има ли други бележки?  Няма.
Подлагам на гласуване глава седма с двата текста на чл. 91 и 92 така, както бяха представени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували  104 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава осма комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието "Разпределяне на осребреното имущество".
По чл. 93 комисията подкрепя текста на вносителя: 

"Условия за разпределяне 
Чл. 93. Разпределяне се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства."
По чл. 94 комисията подкрепя текста на вносителя:

"Ред на вземанията
Чл. 94. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
1. вземания, обезпечени със залог или ипотека – от получената сума при реализацията на обезпечението;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот;
3. разноските по несъстоятелността;
4. вземания, за които фондът се е суброгирал, и вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете;
5. вземания на банките;
6. текущи вноски, дължими към Държавното обществено осигуряване и възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали  до година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
7. текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други, и вземания, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
8. всички останали вземания;
9. вземанията по чл. 4, ал. 2, т. 1;
10. вземания по чл. 4, ал. 2, т. 2.
	(2) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, точки 3-10, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.
	(3) Ако след удовлетворяване на кредиторите остане имущество, то се разпределя между акционерите съобразно правата по притежаваните от тях акции."
По чл. 95 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:

"Сметка за разпределяне
Чл. 95. (1) Синдикът изготвя частична сметка за  разпределяне на наличните суми между кредиторите с приети по смисъла на чл. 69, ал. 1  вземания съобразно реда,  привилегиите и обезпеченията.
	(2) Сметката за разпределение е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи.
	(3) Синдикът е длъжен да състави частична сметка и да извърши разпределение задължително, когато в масата на несъстоятелността се набере сума, представляваща повече от 10 на сто от общия размер на вземанията на поредния ред кредитори."
По чл. 96 комисията подкрепя текста на вносителя:

"Заделяне на суми по оспорено вземане
Чл. 96. (1) За вземания, включени в списъците по чл. 66, ал. 5, точки 2 и 3, се заделя съответната сума в сметката за разпределяне.
	(2) Когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаването на спора, като в сметката за разпределяне се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане."
По чл. 97 комисията подкрепя текста на вносителя:

"Публичност на сметката за разпределяне
Чл. 97. Всяка сметка за разпределяне се поставя в продължение на 14 дни на определено за целта видно и общодостъпно място в сградата по адреса на управление на банката."
По чл. 98 има предложение от Константин Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя:

 
"Възражения срещу сметката 
Чл. 98. Всеки кредитор може да направи пред Управителния съвет на фонда писмено възражение срещу обявената сметка за разпределяне в срока по чл.  97."
По чл. 99  има предложение от Константин Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя:

"Одобряване на сметката за разпределяне
Чл. 99. (1) Управителният съвет на фонда одобрява с решение сметката за разпределяне, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност.
	(2) Одобрената сметка се изпълнява от синдика.
	(3) Лице, което е направило възражение по реда на чл. 98,  може да обжалва пред съда по несъстоятелността одобрената от фонда сметка в 7-дневен срок от издаването на одобрението. Жалбата се  подава чрез фонда.
	(4) Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, синдика и фонда. Съдът се  произнася с решение в 10-дневен срок от получаването на жалбата. Решението на съда не подлежи на обжалване. В случая се прилагат съответно разпоредбите на чл. 214-217 от Гражданския процесуален кодекс."
По чл. 100 комисията подкрепя текста на вносителя:

"Допълнително включване на кредитор
в разпределянето
Чл. 100. Кредитор, чието вземане е предявено и прието по реда на  чл. 65, ал. 2, след извършено разпределение се включва в следващите разпределяния без право на изравняване с вече платеното."
По чл. 101 комисията подкрепя текста на вносителя:

 
"Удовлетворяване на обезпечен кредитор и
на кредитор с право на задържане

Чл. 101. При удовлетворяване на  обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане се прилага чл. 724 от Търговския закон."
По чл. 102 комисията подкрепя текста на вносителя:

"Участие на вземания под отлагателно или
прекратително условие
Чл. 102. Вземанията под отлагателно или прекратително условие се включват в сметката за разпределяне и се удовлетворяват по реда на чл. 725 от Търговския закон."
По чл. 103 комисията подкрепя текста на вносителя:

"Допълнително включване на суми
Чл. 103. В масата на несъстоятелността се включват допълнително новосъбраните суми от вземания на банката и от осребряване на имущество, както и сумите от вземания, от които кредиторите са се отказали."
По чл.104 комисията подкрепя текста на вносителя:

"Окончателна сметка за разпределение
Чл. 104. (1) Синдикът представя на фонда окончателна сметка за разпределяне и доклад относно останалите неплатени вземания в срок не по-дълъг от един месец от изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи.
	(2) Окончателната сметка за разпределяне и докладът относно останалите неплатени вземания се поставят в продължение на 14 дни на определено за целта видно и общодостъпно място в сградата по адреса на управление на банката.
	(3) Управителният съвет на фонда одобрява с решение окончателната сметка за разпределяне и доклада за останалите неплатени вземания, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност.
	(4) Управителният съвет на фонда взема решение относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността.
	(5) Синдикът изпълнява окончателната сметка за разпределение в едномесечен срок от постановяване на решението по ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли  желаещи да вземат отношение по глава осма? Не виждам.
Подлагам на гласуване глава осма с текстовете от чл. 93 до чл. 104 включително така, както бяха представени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте
Гласували 100 народни представители: за 92, против 1, въздържали се7.
Приема се.


ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава девета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата: “Глава девета – Приключване на производството по несъстоятелност”.
По чл. 105 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Приключване на производството по несъстоятелност
Чл. 105. (1) Производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда по несъстоятелността, когато:
1. са изплатени задълженията, или 
2. масата на несъстоятелността е изчерпана.
	(2) Синдикът е длъжен в едномесечен срок от постановяването на решението по чл. 104, ал. 3 да отправи молба до съда за приключване на производството по несъстоятелност.
	(3) С решението по ал. 1 съдът постановява заличаване на банката от търговския регистър.
	(4) Решението по ал. 1 се вписва в съответния съдебен регистър и се обнародва в “Държавен вестник”.
	(5) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обнародването му в “Държавен вестник”.”
По чл. 106 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Отчет на синдика
Чл. 106. (1) Синдикът представя пред съда по несъстоятелността заедно с молбата по чл. 105 отчет за своята дейност.
	(2) Отчетът се представя и на фонда, и на Централната банка в срока за подаване на молба за приключване на производството по несъстоятелност.”
По чл. 107 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Прекратяване на правомощията на синдика
Чл. 107. (1) С прекратяването на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на синдика.
	(2) Синдикът предава търговските книги на банката във фонда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 108 с наименование:

“Депозиране на неполучени суми
Чл. 108. По разпореждане на председателя на Управителния съвет на фонда синдикът депозира сумите в банка, които са заделени при окончателното разпределяне за неполучените или оспорените вземания. Разпореждането не подлежи на обжалване по съдебен ред.”
По чл. 109 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Прекратяване действието на общата възбрана
Чл. 109. (1) С прекратяването на производството по несъстоятелност се прекратява действието на общата възбрана.
	(2) Общата възбрана се заличава служебно от деня на обнародването на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност.”
По чл. 110 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Погасяване
Чл. 110. (1) Непредявените в производството по несъстоятелност вземани и неупражнените права се погасяват.
	(2) Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите по чл. 111.”
По чл. 111 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:



“Възобновяване на производството по несъстоятелност
Чл. 111. (1) Прекратеното производство по несъстоятелност се възобновява с решение на съда по несъстоятелността, когато в срок две години след прекратяването на производството:
1. се освободят суми, заделени за оспорени вземания;
2. се открие имущество, което не е било известно при прекратяването на производството по несъстоятелност.
	(2) Когато освободените заделени суми и новооткритото имущество са недостатъчни, за да покрият разноските в производството, съдът може да откаже неговото възобновяване, освен ако заинтересувано лице не предплати необходимата сума.
	(3) Производството по несъстоятелност се възобновява по писмена молба от Централната банка, от фонда или от кредитор с прието вземане.
	(4) С решението за възобновяване на производството правата на синдика и на органите на несъстоятелността се възстановяват.
	(5) Възстановеното производство продължава от окончателната сметка за разпределяне, която се смята за частична.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по глава девета? Не виждам.
Подлагам на гласуване глава девета със заглавията от чл. 105 до чл. 111 включително, както бяха представени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 5.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава десета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието: “Глава десета – Административнонаказателни разпоредби”.
По чл. 112 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 112. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на издадените по неговото прилагане нормативни актове, се налага с глоба от 400 до 2500 лв., освен ако деянието съставлява престъпление.
	(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.
	(3) Актовете за констатирани нарушения се съставят от упълномощени от председателя на Управителния съвет на фонда лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице. 
	(4) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да обърна внимание, че чл. 112 няма заглавие.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това е цяла глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Този член трябва да има заглавие и е хубаво да се помисли.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Би могло да бъде същото като заглавието на главата или може би трябва да бъде по-друго…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Пенчев, господин Соколов, имате ли предложения?
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Административни наказания и имуществени санкции.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Административни наказания и имуществени санкции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: “Административни наказания и имуществени санкции”.
Моля, гласувайте заглавието “Административни наказания и имуществени санкции” с текста на чл. 112, който е подкрепен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По допълнителните разпоредби комисията подкрепя текста на вносителя за § 1:

“ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Свързани лица” са:
а) съпрузите, роднините по права линия – без ограничение, по съребрена – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до трета степен включително;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява юридическо лице;
е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;
ж) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;
з) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;
и) лицата, едното от които е търговски представители на другото;
к) лицата, едното от които е направило дарение на другото.
2. “Администратор” е:
а) член на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банка;
б) длъжностно лице с ръководни функции в банката;
в) всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.
3. “Обособена част” е организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност.
4. “Вложител” е лице, което има право, съгласно приложимите законови и договорни условия, да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки.
5. “Заинтересован кредитор” е лице с вземания към банката, чието съществуване, размер или възможност за събиране са пряко обусловени от акта – предмет на обжалване по такъв начин, че ако този акт не бъде отменен или изменен, е много вероятно кредиторът да претърпи имуществени вреди.”
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 2. (1) При откриване на производство по несъстоятелност на търговска банка – посредник по обслужването на кредити, отпуснати със средства на Държавен фонд “Земеделие”, последният се суброгира като единствен и пряк кредитор по отношение на крайните получатели на заемите.
         (2) Не са част от масата на несъстоятелността и се превеждат на Държавен фонд “Земеделие” средствата:
1. преведени от Държавен фонд “Земеделие” по сметка на търговската банка и предназначени за кредитиране на земеделските производители;
2. преведени от крайните получатели по сметка на търговската банка и предназначени за обслужване на кредити, отпуснати със средства на Държавен фонд “Земеделие”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този раздел “Допълнителни разпоредби” желаещи за изказване има ли? 
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Аз имам една редакционна бележка, господин председател, по § 1, буква “д”. Това е последният абзац: “включително, когато физическото лице представлява юридическо лице”. Може би смисълът е, че когато физическото лице е представител на юридическото лице. Иначе, получава се двусмислие – хем е физическо лице, хем е юридическо.
Аз предлагам да стане: “когато физическото лице е представител на юридическо лице”, за да няма двусмислие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, уместна е бележката.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване двата параграфа от Допълнителните разпоредби, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте решително!
Гласували 88 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 4.
Приема се.
Преминаваме към Преходните и заключителните разпоредби.
Моля, господин Димитров, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 3. Централната банка по предложение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките издава наредби по прилагането на членове 30, 32, 40 и 55.”
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 4. В Закона за банките глава петнадесета се отменя.”
По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 5. В Закона за гарантиране на влоговете в банките се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8 се създава т. 4:
“4. осъществява функциите и правомощията, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност”.
2. В чл. 11, ал. 1 се създава т. 6 със следния текст:
“6. е нарушен чл. 42, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност”.
3. В чл. 12, ал. 1 се създава т. 8:
“8. изпълнява правомощията на фонда по Закона за банковата несъстоятелност, за които е предвидено, че се упражняват с решение на Управителния съвет”.
По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 6. (1) Този закон се прилага и по отношение на производствата по несъстоятелност на банки, открити преди влизането му в сила, с изключение на чл. 94, ал. 1. В случаите на      § 46 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките от 1999 г., постановлението за възлагане се издава от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, освен ако вече е обявен купувач и той е платил цената или извършил прихващане по реда на § 46, ал. 7.
         (2) В 30-дневен срок от влизане на закона в сила синдиците представят на фонда за утвърждаване план за разходите за срока по ал. 3, както и подробен отчет за състоянието на производството по несъстоятелност и за всички действащи договори, страна по които е банката.
         (3) Правомощията на назначените синдици се прекратяват с изтичане на 3-месечен срок от влизане на закона в сила. В тези случаи се прилага съответно чл. 29, ал. 7.
         (4) Фондът по своя преценка може да освободи синдик и преди изтичане на срока по предходната алинея.
         (5) По искане на фонда, синдикът може да прекрати договор с периодично изпълнение, сключен преди влизане на закона в сила, с предизвестие от един месец, без да дължи обезщетение за прекратяването.
         (6) Продажбите на вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността, за които има издадени разрешения по чл. 717, ал. 2 от Търговския закон, се довършват по досегашния ред, ако до влизане на закона в сила продажбата е била обявена.
         (7) Вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността, за които има издадено разрешение по чл. 718, ал. 1 от Търговския закон, се продават по реда на този закон, ако продажбата не е била извършена до влизането му в сила.
         (8) Сметките за разпределение, одобрени от съда до влизането в сила на закона, запазват действието си и се изпълняват от синдика.
         (9) При разпределение на осребреното имущество вземанията на кредитори, предоставили кредити на банки след поставянето им под особен надзор по реда на отменения Закон за банките и кредитното дело, както и вземанията на държавата, за които се е суброгирала, съгласно Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, се изплащат след разноските по несъстоятелността.
         (10) Образуваните преди влизане в сила на този закон висящи въззивни производства се довършват по досегашния ред.”
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 7. Този закон влиза в сила в срок от 3 месеца от обнародването му в “Държавен вестник”.”
Има предложение от Константин Пенчев, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По Преходните и заключителните разпоредби, уважаеми дами и господа народни представители, не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване параграфи от 3 до 7, включително, предложени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Приемат се тези параграфи, с което ми се струва, че и целият закон е приет. Правилно ли смятам, господин Димитров?
Заповядайте, за да кажете няколко думи на благодарност, за да преминем към следващата точка от дневния ред.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря на всички колеги, които подкрепиха този закон. Той е един изключително важен закон. Знаете, че той е изпълнение на международен ангажимент с международни финансови институции.
Смятам, че това е една много важна стъпка за модернизацията на производството по несъстоятелност и въобще за модернизацията на България, така че ви благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря.

Струва ми се, че можем да преминем към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ВЪТРЕШЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ. 
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси – господин Иван Искров да представи становището на комисията.
Но, понеже него го няма в залата, госпожо Радева, заповядайте Вие да представите доклада по законопроекта.
А, господин Искров успя да влезе в залата в последния момент почти като Радецки! (Весело оживление.)
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател. 
Говорехме с ресорния заместник-министър и в тази връзка правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Нахит Зия, заместник-министър на финансите и госпожа Гинка Драганинска, директор на Държавната агенция за държавен вътрешен финансов контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Противно процедурно предложение няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Поканете в залата посочените дами и господа.
Господин Искров, представете доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
“ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за 
държавния вътрешен финансов контрол, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет на 20 август 2002 г.

На заседание, проведено на 4 септември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния вътрешен финансов контрол, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от господин Нахит Зия - заместник-министър на финансите, и госпожа Гинка Драганинска  - директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
Основните промени, които предвижда законопроектът, са следните:
1. Въвежда се фигурата на финансовия контрольор, който ще осъществява предварителния контрол при първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по републиканския и общинските бюджети, разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз, в Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса. С въвеждането на финансов контрольор се преодолява съществуващото до момента съчетаване на функциите по контрол и осчетоводяване при главния счетоводител.
2. Засилва се функционалната независимост на Агенцията за държавния вътрешен финансов контрол и на директора на агенцията, за който се предвижда да се назначава за срок от четири години с възможност за продължаването му.
3. Отменя се чл. 14 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол за отчисляване на средства в размер на 10 на сто от разкритите и възстановени суми за причинени вреди на държавния и общински бюджети и от укритите и възстановени публични държавни и общински вземания. С това изменение се преодолява зависимостта между издръжката на агенцията и резултатите от контролната дейност.
4. Разширява се обхватът на държавния вътрешен финансов контрол, като се включва и дейността на разпоредителите със средства по международни договори, спогодби, конвенции и други международни актове. Проверката по разходването на тези средства ще се осъществява само когато е предвидено в международния акт и е възложено от оправомощен орган.
5. Разширява се кръгът от субекти, които са задължени да изградят системи за финансово управление и контрол. Задължение за това се възлага на ръководителите на Държавно обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.
6. Изменят се разпоредбите, които предвиждат издаване на наредби за сертификация и определяне на критерии и методи за оценка на риска. Предлага се тези въпроси да се уреждат с акт на директора на агенцията, тъй като въпросната материя не изисква формата на нормативен акт.
7. Предлагат се изменения в Закона за административните нарушения и наказания с цел да се удължи срокът за установяване на нарушенията на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетна дейност. Така ще могат да бъдат санкционирани повече от извършените нарушения, а не само тези, в резултат на които са причинени вреди.
8. Предвидени са изменения на действащия закон, които целят подобряване на контролните процедури.
При обсъждане на законопроекта членовете на комисията поставиха следните въпроси и препоръки:
1. Да се прецизират критериите за освобождаване от длъжност на директора на агенцията преди изтичане на мандата в случаи, че не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, както и при нарушаване на този закон и нормативните актове за неговото прилагане. Да се уточни с какъв нормативен акт ще се определят критериите за заемане длъжността “директор”.
2. Кое налага и колко е целесъобразно наредбите за сертификация и определяне критерии и методи за оценка на риска да се уреждат с акт на директора на агенцията, а не на министъра на финансите.
3. Формалното изискване за образование за заемане на длъжността “финансов контрольор” да бъде либерализирано за сметка на професионалния стаж, а не да се стеснява кръгът от специалности, както е предвидено в чл. 19б, ал. 2.
4. Кое налага намаляването на глобата по § 19, т. 2.
На поставените въпроси отговори дадоха представителите на Министерството на финансите.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния вътрешен финансов контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Зия, заповядайте да представите накратко законопроекта от името на вносителите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря ви за дадената ми възможност да представя пред вас мотивите и основните промени и допълнения, които предлагаме да обсъдите и приемете от Закона за държавния вътрешен финансов контрол.
Предлаганите изменения и допълнения от Закона за държавния вътрешен финансов контрол се налагат по следните причини:
1. С оглед изпълнение на изискванията за хармонизиране на законодателството на Република България с актовете на Европейския съюз.
2. С цел изпълнение на мерките, предвидени в Плана за действие към Стратегията за ускоряване преговорите с Европейския съюз, приет от Министерския съвет.
3. Постигане на съответствие с актовете от националното законодателство.
4. Изпълнение на поети ангажименти в преговорния процес за присъединяване на България към Европейския съюз.
С изменение на закона се постига съответствие с финансовия регламент от 1977 г. относно общия бюджет на Европейските общности.
Освен това се избягва сега съществуващото противоречие между новия Закон за счетоводството в сила от 1 януари 2002 г., който вече не предвижда функцията на главния счетоводител по организация на вътрешния контрол в предприятието и в Закона за държавния вътрешен финансов контрол.
С изменението и допълнението на закона, намерили отражение в чл. 19, ал. 5 и новосъздадените чл. 19а, 19б и 19в се въвежда фигурата на финансовия контрольор. На него се поверява функцията по осъществяване на предварителен контрол. Задължение за назначаване на финансов контрольор е предвидено за първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по републиканския и общинските бюджети, разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз и за ръководителите на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.
При условия и по критерии, които се предвижда да бъдат уредени в Правилника за прилагане на закона, първостепенните разпоредители с бюджетни кредити определят подчинените им структури, в които е необходимо определянето на финансов контрольор. Целта на тази промяна е да се постигне разделянето на трите функции – вземане на решение от разпоредителя, осъществяване на контрол от финансовия контрольор и осчетоводяване от счетоводството. Необходимо е според изискванията на Европейската комисия тези три функции да бъдат възложени на различни лица в рамките на една структура.
С въвеждането на финансовия контрольор се преодолява съществуващото до момента съчетаване на функции по контрол и осчетоводяване при главния счетоводител.
С предлаганите изменения се уреждат и основните елементи от статута на финансовия контрольор. Поставят се изисквания за образование и стаж за заеманата длъжност. С въвеждането на фигурата на финансовия контрольор се очаква ефективно функциониране и укрепване на системите за финансово управление и контрол.
Измененията на закона имат за цел да засилят функционалната независимост на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол чрез отменяне на чл. 14 и на директора на агенцията, намерили отражение в предложените промени и допълнения на чл. 7, който се назначава за срок от четири години с възможност за продължаването му. По този начин се дават по-големи гаранции на директора на агенцията за независимост, която му е необходима с оглед възложените на него и на агенцията функции по контрол.
Въвежда се и допълнително ограничение за вътрешните одитори, които са упражнявали превантивен контрол. Забраната те да участват в управленческата, счетоводната и контролната дейност на обектите, в които са упражнявали превантивен контрол, за срок от три години от прекратяването на превантивния контрол, гарантира обективност и независимост при осъществяването на контрола по чл. 27 от закона.
Чрез промените и допълненията на чл. 4 е предвидено разширяване обхвата на държавния вътрешен финансов контрол, който ще обхваща и дейността на разпоредителите със средства по международни договори, спогодби, конвенции и други международни актове. Целта на тази промяна е да се подложи на контрол и дейността на разпоредителите със средства от международни организации и институции, които са извън Европейския съюз.

 
Проверка по разходването на тези средства ще се осъществява само, когато е предвидено в международен акт или е възложено от оправомощен орган.
С проекта се предлага и разширяване кръга на субекти, които са задължени да изградят системи за финансово управление и контрол. Такова задължение се възлага и на ръководителите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Промяната се предвижда чрез допълнение и изменение на чл. 19.
В проекта е регламентирано задължение за изпращане на копие от одитния доклад на по-горестоящия по степен разпоредител с бюджетни кредити, при извършен одит на разпоредители от по-ниска степен. Целта е горестоящите разпоредители да имат информация за състоянието и финансовата дисциплина в подчинените им разпоредители.
При одита на разпоредители със средства по програми на Европейския съюз копие от доклада се изпраща и на Европейската комисия за сведение относно начина на разходването на предоставените средства.
С проекта се предлага и изменение на разпоредбите, които предвиждат издаване на наредби за сертификация и определяне на критерии и методи за оценка на риска. Предвижда се тези въпроси да бъдат уреждани с акт на директора на агенцията.
Предметът на урежданата материя не изисква формата на нормативен акт. Достатъчно е издаването на вътрешен акт от директора на агенцията, тъй като материята има технически характер и засяга ограничен кръг лица – органите на агенцията. В този смисъл е и отправената препоръка от консултантите на Европейската комисия.
Предлаганите изменения в Закона за административните нарушения имат за цел да осигурят по-дълъг срок за установяване на нарушенията на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност. Предлаганият по-дълъг срок гарантира, че ще могат да бъдат санкционирани повече от извършителите на административните нарушения, а не само тези, в резултат на които са причинени вредите.
В проекта се съдържат изменения на действащия закон, които целят подобряване на контролните процедури.
Уважаеми дами и господа народни представители! Имайки предвид важността на закона относно затварянето на глава двадесет и осем, моля да подкрепите така предложените промени и допълнения в Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Благодаря ви за вниманието. Пожелавам ви ползотворна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Беше представен законът.
За изказване от името на парламентарна група – господин Иво Атанасов от Коалиция за България. Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Ще направя декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
От тази висока трибуна неведнъж сме изразявали тревогата си за състоянието на българското образование. Началото на новата учебна година е подходящ повод още веднъж да отбележим, че тежестите на прехода не са накърнили стремежа на българина да изучи децата си и че днешното образование обаче не задоволява потребностите на обществото. Нарушават се конституционно  гарантираните права на българските граждани за равен достъп до образование. Стотици хиляди деца вече се затрудняват да четат и пишат. Прагът на неграмотността застрашително скочи до 7,2 процента.
С нарастваща тревога следим как успоредно с намаляващия брой деца през последните години самоцелно се разрушава образователната инфраструктура. От най-развита и модерна в това отношение държава в Югоизточна Европа се превръщаме в изоставаща страна, неосигуряваща реален достъп на всяко българско дете до училището. Набързо приключилото закриване на нови 70 учебни заведения и изграждането на средищни училища не е разумна алтернатива, защото тези промени не отчитат разстоянията, надхвърлящи нерядко 70 км. Не са съобразени с климатичните условия и състоянието на пътищата, с липсата на транспорт, на занимални, с рисковете за здравето на малките ученици. За хиляди родители промените са свързани с огромно натоварване на семейния бюджет.
При последния ремонт на Закона за народната просвета сегашното мнозинство, за разлика от предишното, се съобрази с някои законодателни идеи, отстоявани от нас години наред. Прието бе предложението ни за възстановяване на задължителната предучилищна подготовка. Подкрепено бе и поисканото от нас възстановяване на медицинското обслужване в училищата. Намален бе на 3 броят на учебниците по всеки предмет.
Тези крачки са необходими, но не са достатъчни. Не бе подкрепено настояването ни за плавно въвеждане на матурите. Макар тревожните резултати от пробните матури тази пролет да показаха, че резкият преход не е добро решение, мнозинството не уважи и искането ни българският учител най-после да получи статут на държавен служител. Въпреки предприетите административни мерки, поради липса на системна работа в Министерството на образованието и науката и в регионалните инспекторати и днес няма гаранции за по-голямо обхващане на подлежащите на задължително обучение деца. Тепърва ще се породят последствия от взаимодействието на редица неблагоприятни фактори: от закриването на училища; от липсата на методика за работа с ученици от 6 до 15-годишна възраст, които според виждането на министерството трябва да учат заедно в първи клас независимо от възрастта си; от предоставянето на учителите в последния момент на новите учебни програми по математика и роден език; от учебниците, избрани от тесен министерски кръг и неотговарящи на българската традиция, особено в ограмотяването и работата с билингвите.
Няма как през новата учебна година да се очакват по-добри резултати от учениците в средния и горния курс, след като настъпва некоординирано действие на междупредметни връзки и недоизработени държавни стандарти. Тревожи липсата на нормален диалог с родителите. Училищното настоятелство все още е предимно извънбюджетна сметка на учебното заведение, а не  основна форма на партньорство. Все още е недостатъчна координацията в дейността на държавните институции по грижата за всяко българско дете. За пореден път отговорността за подготовката на новата учебна година изцяло е прехвърлена на българските общини, без да е осигурена ресурсно от правителството.
Обществото очаква от НДСВ да реализира на практика заявената загриженост за българското училище, като осъществи съответната политика за бъдещето на съкратените учители, за подобряването на материално-техническата база, за обхващането на всички деца до 16 години, подлежащи на обучение, за по-добра подготовка на зрелостните изпити, за европейски процент от брутния вътрешен продукт за образованието.
Българското образование не може да бъде дело само на една партия или парламентарна група. Ето защо ние се насочваме към широка обществена дискусия за неговата съдба. Смятаме, че след изработването с общи усилия на национална програма за образованието то може да стане конкурентоспособно според европейските стандарти. Тъкмо затова призоваваме партиите, независимо дали са управляващи или в опозиция, учителските синдикати, съюзите на работодателите, асоциациите на родителите и всички други фактори за активно участие в обществения дебат, който ще инициираме. Бъдещето на нашите деца, бъдещето на България изисква от нас да направим това усилие и то по най-отговорния начин. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин  Атанасов.
От името на парламентарна група – госпожа Снежана Гроздилова. Заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ):  Благодаря, господин председател. Не разбирам настроенията на моите колеги отляво.
Господин Атанасов, с цялото ми уважение към Вас като стар парламентарист и от време на време огромното Ви желание да правите политически декларации и умение на моменти да яхвате гребена на вълната, защо оставам с впечатление… Да, зная, че Вие не сте член на Комисията по образованието и науката, но защо оставам с впечатление, че дори в пленарната зала не сте послушал за 10 минути какъв закон приехме онзи ден?

Защо се опитвате да присвоите инициативи както на екипа на министър Атанасов, така и на цялата Комисия по образованието и науката в Тридесет и деветия парламент? Как така са случва,  че Вие сега правите акцент върху това, че закриването на училищата е един лек знак за това, че се обръща внимание на демографския срив? Вие сте стар парламентарист. Откога демографските проблеми се отразиха в българското училище, питам аз? И след като  дванадесет години всеки, който участваше в политиката на тази наша скъпа родина, не даде своя принос за отстраняване на тези проблеми, защо сега, когато нашето правителство, когато това управляващо мнозинство започна стъпка по стъпка, планово, прагматично и в перспектива както да  оптимизира,  така и да модернизира българското средно училище, защо сега поставяте тези проблеми? Защо вие говорите за държавнообразователни изисквания и неизработени държавни стандарти сега? Защо не започнахте да помагате, когато вие управлявахте, за да бъдат изработени качествени такива,  че ние сега да бяхме работили по тях? И ако добре сте внимавал в пленарните заседания отпреди няколко дни,  ние променихме точно това – държавното образователно изискване № 9 – за учебници и учебни помагала, да се утвърждава с наредба на Министерския съвет, а не от министъра. Това е нашето желание за получаване на все по-качествени резултати от изработване на учебници.
Аз наистина не разбирам как така стана, че говорите: одобриха нашето предложение. Нали работим в една посока, нали искаме да се подобри българското образование? Кой предложи трите учебника? И това ли е големият успех, питам аз? Това не ни е успех. Ако бяхте чули, тогава аз казах: докато се създадат ясни правила, нека да ограничим броя на учебниците. Защото ние наистина работим във всички направления за създаване на ясни правила, по които ще се работи в българското училище.
Искам да кажа още нещо. Аз имам 26-годишен стаж като учител в гимназиален курс. За първи път чувам, че общините са тези, които подготвят българското училище за новата учебна година. Защо вие игнорирате учителските колективи? Какво прави общината – че осигурява средствата? Много ви моля такива популистки изказвания не мисля, че ще ни доведат до реални резултати. Истината е една – в тези училища се учат децата на всички български граждани. Нека всички мислим сериозно и отговорно и когато се породи една рационална идея за усъвършенстване на обучението на нашите деца, нека всички да работим в тази посока. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.

След тези прехвърлени искри, смятам,  че можем да се върнем към:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ И ВЪТРЕШЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ –  първо четене.
Имате думата,  уважаеми дами и господа народни представители. Разполагате с времето, предвидено в нашия правилник.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, уважаеми колеги, темата за вътрешния финансов контрол на пръв поглед не може въобще да се сравнява с емоциите, които предизвиква, да речем, тематиката на образованието и кой колко е допринесъл за развитието и за съсипването му. Но ми се струва, че законопроектът, който е предложен, заслужава  сериозно внимание и поради мотивите, които правителството е приложило към законопроекта, и във връзка с начина, по който ще се прилагат тези изменения в Закона за държавния вътрешен финансов контрол.
Господин председателю,  има безспорна необходимост - тук съм  напълно съгласен с мотивите на вносителя - в бюджетните учреждения, в другите институции, които работят с публични финанси, да бъде въведена една нова,  значително по-висока степен на предварителен финансов контрол. Тоест още преди да се вземат решенията за поемане на задължения или извършване на разходи да има достатъчна степен на сигурност, че тези решения са, първо, законосъобразни, разбира се, но освен това са ефективни, ефикасни и оправдани, въпреки че съзнавам, че контролът се занимава преди всичко със законосъобразността.
И в законопроекта, който  ни е представен, е направена една много съществена крачка, която качествено променя целия начин, по който се упражнява държавен финансов контрол. Въвежда се фигурата на финансовия контрольор. Това е сърцевината на закона и смятам,  че е много важно да се осъзнае от народните представители степента на отговорност на решението за въвеждане на такава фигура.
Господин заместник-министърът обърна внимание, че съответните записи се намират в чл. 19, ал.  3, която се прередактира и се създават три нови отделни члена – 19а, 19б и 19в, които уреждат фигурата на финансовия контрольор.
В тази връзка, господин председателю, първо, предлагам да се помисли още веднъж – това предлагам и на вносителите – редактирането на съответните текстове от чл. 19, които регламентират поначало предварителния контрол и неговото осъществяване с помощта на  финансов контрольор.
Така, както се предлага от вносителите уреждането на тази материя,  тя предвижда в  сегашната уредба на чл. 19 да се добави нова ал. 5, която вмъква фигурата на финансовия контрольор в края на първото изречение почти мимоходом. Текстът звучи така:
"Предварителният контрол е функция и отговорност на разпоредителя" – има се предвид с бюджетни кредити или други публични средства – "и се осъществява от финансов контрольор."
Предложението ми е да се помисли за връзка с предходната ал. 4 на сега действащия закон, където ясно е казано, че "предварителният контрол е контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност и се осъществява чрез проверки и преди вземане на решения за поемане на задължения".  Значи имаме проверки и то предварителни проверки. Както регламентира самият чл. 19, предварителният контрол е една от двете съставни части на системите за финансово управление и контрол, заедно със системата на двойния подпис. И ми се струва, че между сега записаната и действаща норма на ал. 4 и новопредлаганата редакция на новия текст на ал. 5 може да се направи един по-добър синхрон, едно по-добро съчетаване, в което ясно да се каже как изглежда тази конфигурация, система за финансово управление и контрол, превантивният контрол, че е функция и отговорност на ръководителя, че представлява система на предварително анализиране и контролиране за законосъобразност на всички документи и действия и т.н., и отделно - да се запише поне в отделна алинея на чл. 19, че този предварителен контрол се осъществява от финансов контрольор.
И тук, господин председателю, отиваме към новите текстове на чл. 19а, 19б и 19в. Аз бих поставил въпроса само за текста на ал. 3 от новия чл. 19б.
Алинея 3 предвижда: “Финансовите контрольори изпълняват функциите си по служебно или по трудово правоотношение.”
Струва ми се, господин председателю, че тук се създава една двойственост и в определен смисъл неяснота относно статута на този финансов контрольор. Той или е държавен служител, или не е държавен служител. Служебното правоотношение предвижда статус по Закона за държавния служител с всички права и отговорности на такъв статут. Трудовото правоотношение, неудобно ми е да изтъквам това пред Вас, като юрист, е с друго качество.
Смятам, че отговорността на функциите, които се възлагат на фигурата на финансовия контрольор, която ще бъде назначавана от ръководителя на съответното бюджетно учреждение или друго учреждение, би трябвало да предполага един статут на този контрольор. Съзнавам, че самите единици са различни по своя характер, има разлика между чисто бюджетни учреждения и осигурителната система, и т.н. Но ако се предвижда различен статут в зависимост от различните единици, то това би трябвало според мен да се каже ясно и при всички случаи да има едни общи критерии за поведението на финансовия контрольор, независимо от неговия правен статут.
Струва ми се, че това е необходимо, господин председателю, и във връзка с един следващ текст, който вече се отнася до сегашния чл. 27, където се третира не предварителният контрол, а превантивният контрол – един много сериозен вид на директна интервенция на държавния финансов контрол в дейността на едно учреждение. Както повелява чл. 27 от сега действащия закон, по предложение или на делегирания вътрешен одитор, или на базата на оценка за риска директорът на агенцията може да възложи и да въведе система на превантивен контрол в одитираните обекти за определен период от време. Отбележете, че актът за възлагане на такъв превантивен контрол, т.е. да предотврати да не станат злоупотреби, не подлежи на обжалване. И тази система се упражнява до получаване на задоволителни гаранции, че системите за финансово управление и контрол функционират правилно, т.е. една доста сериозна интервенция, както казах, в дейността на съответното учреждение.
Тук в ал. 5 на чл. 27 се предлага, и това беше споменато от господин Искров в доклада на комисията, наредбата, която оценява степента на риска, въз основа на който евентуално да се въведе такъв превантивен контрол, да се утвърждава вече не от министъра на финансите, а от директора на агенцията. Съзнавам, че с промените в закона се дава нова тежест на директора на агенцията, статутът на директора се засилва, но независимо от това не разбирам защо, след като ние искаме да подчертаем повишената отговорност на контролната функция, искаме да покажем и пред Европейския съюз възможно най-висока степен на прецизност, тук понижаваме ранга на наредбата, с която се определя степента на риска.
Аз бих предложил да се запази сегашният текст и тези критерии да се утвърждават именно от министъра на финансите като отговорното лице на правителството на страната по ефективността на финансовия контрол. 
Същото се отнася и за другия текст, където правомощията на министъра на финансите са предадени на директора на агенцията по отношение на наредбата, която регламентира начина на утвърждаване на докладите за сметки по ползвани средства от Европейския съюз. Това мисля, че беше чл. 8, ал. 1 или 2. Сигурен съм, че вносителите ще намерят точния текст. Възражението ми отново е дали е оправдано, както и в комисията е дискутирано, понижаването на ранга на утвърждаване на тази наредба.
Това са в основни линии, господин председателю, съмненията и въпросите ми и към вносителите, и към пленарна зала доколко се смята за целесъобразно и обосновано отново да се прецизират текстовете, които уреждат правомощията, статута на финансовия контрольор и начина на неговото функциониране на бюджетната сфера.
В заключение само още един въпрос ще засегна. Той е свързан с отнемането или отменянето на тази 10-процентна част от разкрити нарушения в полза на агенцията. Както е уредено досега, в текста се предвижда тези средства да са за две основни нужди – капиталовложения и други материални разходи и за квалификация. Законът започва да действа от 1 януари 2003 г.
Въпросите са два. Както изисква законът на 6 месеца директорът на агенцията да прави доклад за направените средства и за тяхното разходване, би ли споделил господин заместник-министърът какво на практика е положението, има ли такива отчислени средства и използвани ли са те?
И второ, съгласявайки се с отпадането на тази система, защото когато се приемаше и аз се съмнявах, че това е най-добрият начин да се финансира една агенция, която трябва да е достатъчно обективна, дали са разчетени в бюджета за следващата година достатъчно средства, които реално да покрият нуждите на агенцията от такива разходи, каквито съм сигурен, че са належащи, за да може ефективно да се контролират обекти с толкова разностранна, променяща се дейност и да се обучат съответно контрольори и одитори, които могат да си вършат работата качествено.
Това са основните въпроси, които бих искал да поставя на вниманието на залата и на вносителите. Отново казвам, че законът е очевидно необходим и аз ще го подкрепя, като, разбира се, в зависимост от дискусията сега на първо четене, евентуално ще внеса предложения за второ четене. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Други изказвания по законопроекта има ли?
Заповядайте, господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съвсем накратко ще взема отношение по законопроекта за изменение и допълнение на Държавния вътрешен финансов контрол.
Ставам, защото преди доста години имах едно голямо системно изследване на видовете контрол, на социалния контрол – неговите форми, видове, начин на осъществяване, субекти и т.н. – нещо, което се знае от колегите юристи, особено занимаващи се с наука, и продължавам да проявявам интерес към тази тематика.


Мисля, че предложеният законопроект за изменение и допълнение е един успешен опит за систематизиране на материята в този действащ закон, извеждането на определени положения до нивото на действащата практика, която вече съществува в нашето общество, използване на новите категории и новите термини, които се прилагат в практиката на вътрешния финансов контрол. Всичко това е направено, както в отделните глави и параграфи, така и в Преходните и заключителни разпоредби. 
Аз също искам да взема съвсем накратко отношение към темата за предварителния контрол и правата на контрольора при осъществяване на този предварителен контрол. Мисля, че е намерена добре рационалната формула за обосноваване на неговите действия, които действително не са само постфактум констатиращи и санкциониращи извършеното действие в областта на финансите, а са и такива, които имат превантивни, предпазни функции и могат да бъдат съобразани с приета програма, разпоредби, държавни норми и принципи, и ако съответният разпоредител нарушава тези норми и принципи, той би могъл да бъде предварително предупреден и да му се направи съответната препоръка да се спазва закона, да се спазват съответните принципи и норми на осъществяване на финансова дейност. Това е едното и мисля, че това е казано достатъчно добре и се предоставят съответните права с формулирания статус на финансовия контрольор.
Също така самият статут е добре обоснован и той не само изисква съответната професионална подготовка на хората, които ще извършват този контрол, но и изричното изискване да не се съвместяват длъжности на хора, които се разпореждат с финанси и с други средства, да осъществяват и контролни функции, тоест да няма зависимост от някакво ръководно лице или пък самият той да изпълнява такива функции, които да му пречат да осъществява своите контролни, санкциониращи функции. 
Искам да завърша своето изказване с препоръката този закон да бъде приет на първо четене и да се даде възможност на комисията след обсъждане да го усъвършенства още някъде, терминологично да бъде по-екзактен изразът, за да имаме една действително добре действаща нормативна система в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Има ли други изказвания по законопроекта на първо четене? Няма такива.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния вътрешен финансов контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 3.
Законът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за удължаване на пленарното време с един час. От справката, която беше направена, се видя, че само няколко от комисиите, всъщност три, имат обявено заседание от 14,30 ч., което няма сериозно да ограничи работата им. Всъщност, ще има забавяне само с половин час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме удължаване на пленарното заседание с един час, тоест до 15,00 ч.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 116 народни представители: за 97, против 7, въздържали  се 12.
Процедурното предложение се приема.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС. 
Има съгласие между всички политически сили това да бъде законопроектът, който да бъде гледан днес. Господин Казак ще бъде докладчик по законопроекта.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Госпожо председател, аз не мога да възразя второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс да бъде следваща точка, но това може да стане само чрез гласуване в зала, защото нормално следващата точка от дневния ред е второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. Ако се гласува в залата, започва четенето на Наказателния кодекс. Не е до времето, нямам нищо против, но например аз съм тук заради второто четене на Закона за техническите изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това беше решено на Председателския съвет в сряда сутринта между всички политически сили.
Моля да гласуваме точка в дневния ред сега да бъде гледане на Наказателния кодекс.
Чисто формално господин Иванов е прав, разбира се, но мисля, че мога да спестя това гласуване. Подобно съгласие беше постигнато на Председателския съвет вчера.
Гласували 108 народни представители: за 96, против 11, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Казак, моля Ви да докладвате доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! 
Преди да започнем разглеждането на доклада на Комисията по правни въпроси на второ четене, искам да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме допускането на заместник-министър Димитров в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров да влезе в пленарна зала.
Господин Казак, моля продължете със заглавието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: 


“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси 
ЗАКОН
За изменение и допълнение на Наказателния кодекс”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по заглавието на законопроекта има ли? Няма такива.
Гласуваме заглавието на законопроекта.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.

ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 23, ал. 2 се изменя така:
“(2) Наложените наказания “пробация”, “обществено порицание” и “лишаване от права” по чл. 37, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този нов, предложен от комисията параграф? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 1 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: По § 1 на вносителя е постъпило предложение от народния представител Йордан Соколов, според което в чл. 26, ал. 4 и 5 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2 със следната редакция:
“§ 2. Член 26 се изменя така:
“Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление – когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
              (2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
              (3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.
              (4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.
              (5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялата престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.
              (6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме предложението на господин Соколов по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 12, против 80, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 1 на вносителя в редакция на комисията, който става § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 7.
Параграфът е приет.
Параграф 2 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: По § 2 на вносителя няма постъпили предложения.
Комисията предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 2? Няма.
Гласуваме отпадането на § 2 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Параграфът отпада.
Параграф 3 и следващите.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като предлага следната редакция:
“§ 3. В чл. 37, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. пробация;”.
2. Досегашната т. 2 става т. 2а.
3. Точки 5 и 8 се отменят.”
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
“§ 4. В чл. 40 ал. 2 се отменя.”
По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 6 със следното съдържание:
“§ 6. В чл. 43 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “една година” се заменят с “две години”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Наказанието “поправителен труд” се изпълнява по местоработата на осъдения.”
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Присъдата, с която се налага наказание “поправителен труд”, се довежда до знанието на колектива по местоработата на осъдения.”
4. Алинеи 5 и 6 се отменят.
5. Алинея 7 се изменя така:
“(7) Ако по време на изтърпяване на наказанието осъденият на поправителен труд бъде уволнен от работа, за размера на остатъка съдът постановява пробация.”
6. В ал. 8 накрая думите “или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието” се заличават.”
По § 6 има направено предложение от народния представител Светослав Лучников, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 5, като предлага следната редакция:
“§ 5. Създава се чл. 42а:
“Чл. 42а. (1) Пробацията е съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.
                (2) Ограничителните мерки включват:
1. задължителна регистрация по местоживеене;
2. периодични срещи с пробационен служител;
3. включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие;
4. забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и заведения;
5. безвъзмезден труд в полза на обществото.
                (3) Ограничителните мерки се налагат на лица, навършили 16-годишна възраст, и са с продължителност от 6 месеца до 3 години.
                (4) Безвъзмездният труд в полза на обществото е за срок от 100 до 400 часа годишно и се налага за не повече от три поредни години.
                (5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.”
Следва § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който гласи:
“§ 7. В чл. 47, ал. 1 думите “от 0,50 лв.” се заменят с “от 100 лв.”.”
По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
“§ 8. Член 48 се отменя.”
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
“§ 9. В чл. 49, ал. 1 думите “от права по чл. 37, точки 6-8” се заменят с думите “от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7”.”
По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
“§ 10. В чл. 50 ал. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи от 3 до 10 на вносителя има ли? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 3 до 10 на вносителя ан блок. Текстовете са подкрепени от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: “§ 11. В чл. 55, ал. 1, т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква “б” след думите “с поправителен труд” се поставя запетая и се добавя думата “пробация”, думата “петдесет” се заменя със “сто”, а след думите “а за непълнолетните с” се добавя “пробационни мерки или с”.”
Думите “за надзор и подкрепа” трябва да отпаднат. Това е редакционна поправка.
“2. В буква “в” думите “и задължителното заселване” се заличават, а думата “петдесет” се заменя със “сто”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
“§ 12. Член 59, ал. 1 се изменя така:
“(1) Времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, поправителен труд или пробация. Когато наложеното наказание е поправителен труд или пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за три дни”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
“§ 13. В чл. 62 се създава т. 1а:
“1а. Пробация за навършили 16 години”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
“§ 14. В чл. 63, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 думите “поправителният труд, глобата, задължителното заселване” се заменят с “поправителният труд и глобата”. Точката накрая се заменя с точка и запетая.
2. Създава се т. 6:
“6. пробационните мерки за надзор и подкрепа за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни – с обществено порицание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
“§ 15. В чл. 66 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място заедно или поотделно” се заличават.
2. В ал. 2 думите “или поправителен труд” се заличават.
3. Алинея 3 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
“§ 16. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови изпълнението на пробационна мярка през изпитателния срок.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
3. Досегашната ал. 4 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
“§ 17. В чл. 68 ал. 3 се изменя така:
“(3) Ако условно осъденият не изпълнява определените му пробационни мерки по реда на чл. 67, ал. 3 без основателна причина, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
“§ 18. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.”
2. В ал. 4 думите “чл. 37, точки 6-8” се заменят с “чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7”.
3. В ал. 5 думите “чл. 37, точки 6, 7 или 8” се заменят с “чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7”, а думите “както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване” се заличават.
4. В ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя “за което време съдът може да постанови пробационна мярка”.
5. В ал. 7 в изречение първо накрая се добавят думите “или не изпълнява постановената пробационна мярка.”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези параграфи?
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ):  Благодаря, госпожо председател.
Искам да направя само няколко редакционни предложения в прочетените текстове във връзка с тази редакция, която се направи и в § 13.
Навсякъде, където има “пробационни мерки” тези думи трябва да се заменят с думата “пробация”. Аз имам следните предложения: в § 14, т. 6, не “пробационни мерки за надзор и подкрепа”, а “пробация”. В § 16, ал. 3, в края на изречението да стане “пробация през изпитателния срок.”, а не “пробационна мярка през изпитателния срок.”
Същото се отнася за § 18, точка 4 “Съдът може да постанови пробация”. И в т. 5 на същия параграф “или не изпълнява постановената пробационна мярка.” да стане “или не изпълнява постановената пробация.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Има ли някакви съображения против тези редакционни корекции? Няма.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте ан блок параграфи от 13 до 18 на вносителя, подкрепени от комисията с направената редакционна корекция по тях в зала сега. Думата “пробационна мярка” да се замени с “пробация”.
Гласували 77 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 6.
Параграфите са приети.
Моля да докладвате следващите параграфи 18а, 18б и 18в, господин Казак.

ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Комисията предлага да се създадат § 18а, 18б и 18в:
“§ 18а. Член 72 се отменя.
  § 18б. В чл. 86, ал. 1, т. 2 думите “задължително заселване” се заменят с “пробация”.
  § 18в. В чл. 87, ал. 3 думите “т. 6-8” се заменят с “т. 6 и 7”, а думите “задължително заселване” се заменят с “пробация”.”
По § 19 има постъпило предложение от народния представител Светослав Лучников, което е оттеглено.
Предложението на народния представител Борислав Ралчев не се обсъжда, защото е извън обхвата на законопроекта.
Същото е и за предложението на народния представител Димитър Пейчев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, като предлага следната редакция:
“§ 19. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думите “държавна власт” съюзът “и” се заменя със запетая, а думите “съдилищата и прокуратурата” се заменят с “органите на съдебната власт”.
2. В т. 15, буква “в” накрая се поставя запетая и се добавя “както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд”.
3. В т. 17 накрая се добавя “и всяко химическо вещество по смисъла на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори”.
4. В т. 18 накрая се поставя запетая и се добавя “с биологични, химически и радиационни оръжия, с взривни вещества, радиоактивни материали, токсични и химически вещества и техните прекурсори, с биологични агенти и токсини”.
5. Създават се т. 20, 21, 22, 23, 24 и 25:
“20. “Организирана престъпна група” е структурирано сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години и чрез които се цели да се набави имотна облага и/или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на власт или на местно самоуправление. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.
 21. “Компютърна информационна система” е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.
 22. “Компютърни информационни данни” е всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително такава програма, която е в състояние да направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция.
 23. “Доставчик на компютърно-информационни услуги” е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.”
За т. 24 в комисията се взе решение да отпадне, понеже терминът “данни за трафика” не се употребява в останалата част на Наказателния кодекс.
“25. Платежен инструмент” е веществено средство, различно от законно платежно средство (банкнота или монета), позволяващо, поради специфичната си природа самостоятелно или във връзка с друго средство, на държателя да прехвърля пари или парична стойност, като например дебитна карта, кредитна карта, електронно портмоне или друга карта, издадена от финансова институция, чек или пътнически чек.”
“§ 20. Създава се чл. 108а:
“Чл. 108а. (1) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл. 115, 128, 142,  ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 326, 330, ал. 1, чл. 333, 334, ал. 1, чл. 337, ал. 1, чл. 339, ал. 1, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а,    ал. 1-3, чл. 341б, ал. 1, чл. 344, 347, ал. 1, чл. 348, 349, ал. 1 и 3,       чл. 350, ал. 1, чл. 352, ал. 1, чл. 354, ал. 1, чл. 356е, ал. 1, чл. 356з, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а когато е причинена смърт – с лишаване от свобода от 15 до 30 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
                  (2) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено, събира или предоставя средства за осъществяване на деянието по ал. 1 като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 15 години и глоба до 30 000 лв.
                  (3) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.”
Има предложение на народния представител Светослав Лучников, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Има ли изказвания по този параграф? 
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! По повод предложението по § 19, бих искал да направя някои уточнения преди окончателното гласуване. То е свързано с т. 5 по отношение определението на организирана престъпна група.
Вчера в комисията предложеният от Министерския съвет проект беше гласуван без един съществен елемент на това понятие, съгласно Конвенцията за транснационалната организирана престъпност, където е дадено легално определение на понятието “организирана престъпна група”, а именно с отпадането на думата “трайно структурирано сдружение”. По нашия проект беше “структурирано трайно сдружение”. В прочетения днес вариант на т. 20 думата “трайно”, както беше гласувано и в комисията, отпадна.
Вземам думата именно по този съществен елемент на понятието, тъй като при дебатите ние добре обсъдихме разграничението между предварителния сговор, съществуващ в момента в Наказателния кодекс, който е инцидентна проява на две и повече лица по повод извършване на определено престъпление, докато, съгласно чл. 2 от Конвенцията, буква “а”, за целите на тази конвенция организирана престъпна група означава структурирана група от три или повече лица, която съществува за определен период от време. Именно този елемент на определението “определен период от време”, разбира се, съгласно нашата практика, е приемливо за термините и понятията в Наказателния кодекс, предложихме за определен период от време думата “трайно” сдружение. Именно това е отликата от инцидентната проява на предварителния сговор за осъществяване на престъпление от две и повече лица. Именно това е основната характеристика за мафиотската група, тъй като, ако не бъде скрепена организираната престъпна група и с определен период от време или трайно, както е предложено в нашия проект, би означавало, че е изчерпано определението от съществен елемент на съдържанието и ще се тълкува в общата разпоредба като за предварителния сговор.
Другото, което е най-важното – по наше мнение би следвало понятието, което се въвежда в Наказателния кодекс, да е в съответствие с Конвенцията за транснационалната организирана престъпност.
Бихме искали освен тази дума да коригираме гласуван вчера в Комисията по правни въпроси текст по т. 20, а именно за организирана престъпна група. В изречение първо след израза “и чрез които се цели да се набави имотна облага” беше добавено “и/или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на власт или на местно самоуправление”. Разбира се, тук бяха направени доста сериозни доводи в Комисията по правни въпроси дали да бъде алтернативно предложено и/или, дали изобщо да съществува този допълнителен елемент да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на власт или на местно самоуправление.
Знаете, разговаряли сме и друг път, че в Министерството на правосъдието се работи по изготвянето на нов Наказателен кодекс по проект на Европейския съюз, при изработването на който участват и експерти от Германия и Гърция – професори по наказателно право. Съвпадение на обстоятелствата е, че сутринта разговаряхме обстойно и по този въпрос с европейските експерти. Там съществено беше наблегнато на този елемент от предложеното от нас определение, че би следвало да отпадне този елемент, предложен в съдържанието на законопроекта “и/или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на власт или на местно самоуправление”. Аргументите са, че именно този елемент не е включен в характеристиката и определението на организирана престъпна група в конвенцията по чл. 2, който цитирах, а от друга страна, това би означавало в известен смисъл противозаконово влияние, когато тази дейност е насочена срещу органите на държавна власт и местно самоуправление, които са характерни признаци за други състави на престъпления, предвидени в особената част на Наказателния кодекс.
Затова предложението ми е в т. 20 – организирана престъпна група, след думата “структурирано” да бъде добавена думата “трайно” поради временния признак, който следва да бъде съществен елемент от характеристиката, а след думите “набави имотна облага” да се постави точка и изразът “и/или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на власт или на местно самоуправление” да отпаднат.
Това е предложението, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Думата има господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително беше обект на доста голямо и интензивно обсъждане този текст специално за организираната престъпна група. Доколкото си спомням, в Комисията по правни въпроси имаше точно тези възражения, че тези два елемента, които после бяха свързани с “и/или” по този начин, някак си са доста разнопосочни. И за да спазим нашия правилник като знаем, че вносителят не може да прави предложения в пленарната зала, аз, като народен представител, правя предложение, първо, за редакционна поправка в т. 5 – пред думата “сдружение” да се добави думата “трайно”, и второ, след израза “набави имотна облага” в първото изречение да се постави точка и останалата част от изречението да отпадне.
Освен това в съответствие с нашия правилник аз правя предложение да отпадне и т. 24, защото се оказа, че при проучване на промените в особената част, понятието “данни за трафика”, чиято дефиниция е дадена в т. 24, не съответства на нито един от съставите, тоест ние не можем да даваме определение за нещо, което не се намира в особената част. Затова правя предложение т. 24 да отпадне, а съответно т. 25 да стане т. 24. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Ние твърде дълго обсъждахме тази разпоредба в комисията и тя отново поражда дискусии. Смятам, че проблемът отчасти е по същество, отчасти е в редакцията. Той се дължи на две основни причини. Едната според мен е напластяването на фрази, чието специфично съдържание като че ли не е достатъчно ясно определено, защото в нашето наказателно право досега има възможност за инцидентно сдружаване на лица и това е някаква форма на усложнена престъпна дейност от гледна точка на субектите. Заедно с това Наказателният кодекс използва и понятието престъпна група, въведено в едно от предишните изменения на Наказателния кодекс, специално мисля, че е чл. 321 във връзка с главата за общоопасните престъпления.
И сега се появява още едно усложняване в терминологията, още едно класифициращо обстоятелство – организирана престъпна група. Смятам, че няма никакви затруднения да се изключи в случая инцидентното сдружаване на лица, което в много случаи е спонтанно възникнало и то завършва с осъществяване на изпълнителното деяние на каквото и да е престъпление.
По-сложното е да се разграничи престъпната група от това, което сега се въвежда като организирана престъпна група. Мисля, че разграничението, от една страна, е, както тук каза господин Димитров, в продължителността на дейността, но то не е достатъчно. Основното разграничение е от гледна точка на обективната страна на деянието по отношение на изпълнителното деяние и извършените чрез него действия. Те са посочени тук веднъж чрез квалификацията на деянието и наказанието, което се следва за него, а второ, с извличането на имотна облага или с упражняването на противозаконно въздействие върху орган на държавната власт.
За мен даже са излишни думите “структурирано трайно”, и аз предлагам редакцията в друга посока, , защото тази трайност по същество се извлича от изискването това да е сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или в чужбина престъпления. Значи не с цел да извършат, а с цел да вършат. Самият сговор, който предполага трайност на тяхната дейност, независимо че може да не е осъществено нито едно изпълнително деяние, вече предполага възможността за наказание. Това са така наречените формални престъпления без да е необходимо да е причинена някаква реална вреда. Достатъчен е престъпният умисъл, с който се създава една такава организация. Ние трябва да оставим възможност нашето право да борави с една възможно най-пестелива, а смятам също толкова ясна терминология.
Второто ми уточнение се отнася до второто изречение, че сдружението е налице и без формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието и бих казал или формално определена структура. Тъй като в случая не е съществен елементът развитост или неразвитост на структурата, а иска да се подчертае, че не е необходимо това сдружение да е формализирано с някакъв устав, с длъжностни характеристики на участниците -  достатъчно е то фактически да се организира за такава дейност. И като се позоваваме на ратифицираната Конвенция за борбата с трансграничната организирана престъпност, аз първо искам да кажа, че за съжаление ние сме ратифицирали конвенцията не с нейния буквален текст. Защо се е получило това, сега не искам да обсъждам.


Текстът, който тук е възпроизведен, наистина е по-близък до видоизмененото, умишлено или поради лош превод, съдържание на тази ратифицирана от България конвенция.
И последното, което искам да кажа, е, че не трябва да отпадне квалифициращото обстоятелство за противозаконно влияние върху дейността на орган на власт или на местното самоуправление – също една не съвсем сполучлива редакция – защото тя се съдържа и в текста на Конвенцията. И аз не знам дори различните хора, които са причастни… (Шум в залата.)  Говоря за  оригиналния текст. В оригиналния текст се съдържа това обстоятелство.
Затова последно предлагам една редакция, която може да се подложи на гласуване. За мен тя е и ясна, и донякъде прави тези разграничения. 
Извинявам се за малко удълженото време, а тази редакция на т. 20 е следната: "Организирана престъпна група е сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления,  за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на власт или на местното самоуправление. Сдружението е налице и без формално разпределяне на функциите между участниците, продължителност на участието или формално определена структура". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Димитров, ще вземете ли отношение по предложената редакция от господин Стоилов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, аз разбира се, няма да удължавам времето, което и без друго Вие удължихте за разисквания по този законопроект, но искам само да отбележа следното.
По принцип вътрешният законодател на всяка държава, ратифицирала Конвенцията, има право и възможност да въведе допълнителни ограничителни или по-тежки елементи от тези, които самата Конвенция въвежда. Това е право на вътрешния законодател, независимо че  по този предложен вариант, общо взето, ние правим именно това. 
Доколко "и/или" да отпадне – "да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на власт или на местно самоуправление" би утежнило допълнително санкцията по отношение на структурите, които представляват организирана престъпна група, това вече ще бъде преценка именно на волята на законодателя, тъй като е свързано с това допълнително ограничение, освен основната цел – имотната облага освен другите  елементи.
И наистина, аз подкрепям мнението на господин Стоилов, че текстът, ратифициран от парламента, е в известна колизия с оригиналния текст на Конвенцията, подписана в Палермо. Затова  и за мен е трудно да кажа кой текст е приемлив – ратифицираният от България, с този проект, който ви прочетох, или този, който е оригиналният английски текст, тъй в като Преходната разпоредба на самия закон, с която е ратифицирана Конвенцията, е казано.
И, помоему, предложеният вариант от господин Янаки Стоилов, ако се приеме да остане "или да се упражни противозаконно влияние върху" предлагам да остане в алтернативния вариант, а не комулативния, както се предлага "и/или", тъй като в общи линии в практиката би се създала съществена трудност да се доказва квалифициран състав на престъпление, което е извършено от организирана престъпна група. Затова, ако е налице или едната цел – имотната облага, или действието срещу органите на власт, но пак казвам, ако приемем този вариант, предложен от господин Стоилов, това  пък в известен смисъл ще води до противоречиво тълкуване с други състави от Особената част на Наказателния кодекс, където има противозаконно влияние срещу дейността на органите на власт и на местно самоуправление. Така че в Особената част ние сме предвидили квалифицирани състави в отделните видове престъпления, където е казано: "когато са извършени от организирана престъпна група". И може би е излишно в понятието да се включва този допълнителен елемент, този допълнителен признак от субективната страна на състава на престъплението, а това да бъде направено в съответната Особена част,  в конкретния вид престъпление. Може би това е по-разумният вариант, ако господин Янаки Стоилов го подкрепи. 
В този смисъл ще има и едно съответствие и няма да се води до съвсем ограничително тълкуване на предложението на организирана престъпна група.
И това, което искам да отбележа само, е, че ние може би сме по-напред и от някои страни-членки на Европейския съюз, като посоча, че в Германия няма легално определение на понятието "организирана престъпна група", а в Гърция според експертите, с които днес обсъждахме,  е преписан буквално този текст, който четох от Конвенцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има две предложения за редакционни корекции в текстовете. Първото е на господин Пенчев за редакция на т. 20 от § 19 и отпадането на т. 24 от същия параграф.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Пенчев в залата, всъщност  с което  се преповтори предложението на заместник-министър Марио Димитров.
Гласували  76 народни представители: за 63, против 7, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Гласуваме ан блок § 18а  до 20 включително, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте параграфа със съответните редакционни промени,  които току-що направихме.
Гласували  76 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 10.
Параграфите са приети.
Моля, докладвайте § 21, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: "§ 21. В чл. 109 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "организация или" се заменят с "организирана престъпна", а думите "против републиката" се заменят с "по тази глава".
2. В ал. 2 думите "организация или" се заличават.
3. Алинея 3 се изменя така:
	"(3) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55".
4. В ал. 4 думите "организацията или" се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
"§ 22. Член 110 се изменя така:
"Чл. 110. За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106, 107 и 108а, ал. 1, наказанието е лишаване от свобода до 6  години."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
"§ 23. В чл. 114, ал. 2, след думите "по чл. 95-107" се поставя запетая и се добавя "чл. 108а".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
"§ 24. В чл. 116, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 10:
"10. извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;".
2. Досегашните точки 10 и 11 стават съответно 11 и 12.
3. В изречение последно думите "точки 10 и 11" се заменят с "точки 10-12".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
"§ 25. В чл. 131 ал.  1 се създават точки 8-12:
"8. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
9. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;
10. с користна цел;
11. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;
12. по хулигански подбуди.".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
“§ 26. По чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 съюзът “и” се заменя с думите “с цел”, а след думата “противозаконно” се добавя думата “да”.
2. В ал. 2:
а) в т. 7 след думите “отвличане е” се добавя “с користна цел или”;
б) т. 8 се изменя така:
“8. деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Гласуваме ан блок параграфи от 21 до 26 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Това е тази част от доклада. Частично се докладва Наказателният кодекс.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ, внесен от Министерския съвет.
Моля член на Комисията по икономическата политика да представи доклада на комисията.
 
ДОКЛАДЧИК СНЕЖИНА ЧИПЕВА: 

“ДОКЛАД
по законопроект № 202-01-26 от 24 април 2002 г.
за изменение и допълнение на Закона за техническите
изисквания към продуктите, внесен от Министерския съвет,
за второ четене

На заседанията, проведени на 17 и 24 юли 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния

З А К ОН
за изменение и допълнение на Закона за техническите
изисквания към продуктите.

Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя по наименованието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Съображения по наименованието на законопроекта? Няма.
Моля, гласуваме наименованието на законопроекта.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖИНА ЧИПЕВА: По § 1 има предложение на народния представител Иван Иванов: “В § 1 т. 2 да отпадне.”
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите “за пускане на пазара и/или в действие” се заменят с думите “за пускане на пазара и/или за пускане в действие”.
2. В т. 2 думите “пускат на пазара и/или в действие” се заменят с думите “пускат продукти на пазара и/или ги пускат в действие”.
3. Създава се нова т. 4:
“4. надзора на пуснатите на пазара и/или пуснатите в действие продукти;”.
4. Досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така:
“5. техническия надзор за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите за устройство и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 14, против 74, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията по § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.


ДОКЛАДЧИК СНЕЖИНА ЧИПЕВА: По § 2 - има предложение на народния представител Атанас Папаризов § 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика приема предложението по принцип. 
Предложение на народния представител Иван Иванов:
“В § 2, чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите “осигуряват защитата на” се заменят с “не застрашават”.
2. Създават се т. 3 и т. 4:
“3. да се въведат процедурите за оценяване на съответствието на продуктите със съществените изисквания, съобразно с изискванията на “Глобалния (модулния) подход”;
4. да се изградят органи за надзор на пазара, които в своята работа спазват и прилагат общите критерии, определени в документите на Европейския съюз.”
Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 1 и не приема предложенията по т. 2.
Предложение на Комисията по икономическата политика: 
“§ 2. В чл. 2 т. 1 се изменя така:
“1. да създаде условия, които гарантират пускането на пазара и/или пускането в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни, интересите на потребителите и опазването на околната среда и вещите;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Иванов желае ли да защити предложението си? 
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че не можах да вляза в залата при започването на второто четене на закона, но това се дължи на промяната, която беше настъпила в дневния ред.
По отношение на § 2. Параграф 2 всъщност внася изменение в чл. 2 на действащия закон. Член 2 гласи какви са целите, които си поставя законът.
Аз ще започна в по-общ аспект – че по същество измененията, които са в закона, имат за цел хармонизирането на закона с европейското законодателство в тази част, която е свързана със свободното движение на стоки, и в този аспект – въвеждането именно на директивите от нов подход и приложение на Глобалния подход по отношение на оценяване на техническите изисквания към продуктите.
Ето защо в този параграф 2, касаещ целите на закона, считам, че за да се отговори на изискванията, трябва да бъде съвсем ясно записано като нова т. 3: “да се въведат процедурите за оценяване на съответствието на продуктите със съществените изисквания съобразно с изискванията на Глобалния (модулния) подход.”
По този повод искам да отбележа пред народното представителство, че Европейският съюз разполага с ясен документ, защото това е в една от основните разпоредби всъщност на Европейския съюз – Решение № 93465 на Европейския съюз, в който документ, в анекс е разписано именно какви са процедурите за оценяване на съответствието.
Считам, че е съвсем естествено в българския закон, след като се декларира, че се поставят такива цели, да бъде разписано именно, че тези процедури стават неделима част от българския закон, респективно от българското законодателство. 
Що се касае до т. 4, господин председателю, аз оттеглям предложението си, като считам, че то не е от такава важност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, ще гласуваме само т. 3.
Господин Папаризов е предложил да отпадне § 2. Комисията докладва, че по принцип се съгласява, но не предлага да отпадне.
Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Атанас Папаризов § 2 да отпадне.
Гласували 106 народни представители: за 19, против 84, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖИНА ЧИПЕВА: Искаме процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сега сме в процес на гласуване. Щом има обявено гласуване…
ДОКЛАДЧИК СНЕЖИНА ЧИПЕВА: Искаме прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕС СЕНДОВ: Искате прегласуване?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Искаме прегласуване, защото не се разбра за какво става дума. Мисля, че имаше неразбиране от народните представители. 
ДОКЛАДЧИК СНЕЖИНА ЧИПЕВА: Защото по принцип е прието предложението. 
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Предложението е прието, а те гласуваха “против”.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖИНА ЧИПЕВА: Затова искаме да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи, процедурен въпрос за прегласуване. Да, това е напълно в реда на нещата. Направете предложението.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Става въпрос за предложението на господин Папаризов, което е подкрепено по принцип от Комисията по икономическата политика - § 2 да отпадне. Всъщност, това предложение, тъй като е подкрепено по принцип, то не трябва да се подлага на гласуване. Комисията го е приела в своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Иванов, понеже прегласуване може да се гласува само веднага, вземаме го само като обяснение, като изключение. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Съжалявам, че действително нарушавам чистия вид на разискването в залата, но според мен комисията по § 2 и § 3 в заключението си е допуснала формална грешка. Ако погледнете, господин председателю, както и колегите в залата, предложения от вносителя § 2 с една-единствена т. 1 се намира и като предложение на Комисията по икономическата политика, като единствено е отразено в текста моето предложение по т. 1, тоест, думите “осигуряват защитата на” се заменят с “не застрашават”.
Заключението, което е дадено, е абсурдно – че комисията приема по принцип предложението, а всъщност предлага същото предложение като предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това беше моята бележка в началото.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно така е. Напълно основателно. 
Същото ще открием и в § 3. Отново има предложение на господин Папаризов за отпадане, приема се по принцип съгласно записаното от комисията, а всъщност чл. 3 остава такъв, какъвто е предложен от вносителя по същество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпреки всичко, има предложение за прегласуване на предложението на господин Папаризов.
Моля да гласувате.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Те са приети, акад. Сендов. След като са приети, те не трябва да бъдат подлагани на гласуване. Гласува се предложението на комисията, нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров! Моля, гласувайте, а аз ще направя обяснение.
Щом има предложение за отпадане, най-напред се гласува предложението за отпадане. Имахме такъв случай вчера, мисля, когато имаше възражение, и председателят разясни правилника още веднъж.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 110 народни представители: за 56, против 52, въздържали се 2.
Параграф 2 отпадна.
Аз предварително направих бележка, че в доклада е написано: “Комисията по икономическата политика приема предложението по принцип”. Щом е предложение за отпадане и се приема по принцип, значи отпада.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Как ще отпада като след това го има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, единственият начин да спасите работата е този параграф 2, който предлагате и който отпадна, да е “§ 2а. Да кажете: “Предлагаме “§2а”. Да ви избавя от батака.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Сендов, аз мисля, че просто трябва да се гласува “за” или “против” предложението на господин Папаризов и съответно “за” или “против” предложението на Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като не искам да създавам проблеми от незначителни неща, а трябва да спазваме правилника, кръщаваме “§ 2” на “§ 2а” и в него разглеждаме и предложението на  господин Иванов.
Господин Иванов е съгласен, че е направил предложение по § 2а, а именно: “да се въведат процедурите за оценяване на съответствието на продуктите със съществуващите изисквания съобразно с изискванията на глобалния (модулния) подход.”
Моля да гласувате това предложение да бъде част от § 2а.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Както е предложението на комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, предложението на господин Иванов. Ако приемем предложението на господин Иванов то ще стане част от предложението на комисията. Предложението на господин Иванов е да има още една точка в § 2а, която прочетох.
Моля, гласувайте предложението на господин Иванов – да има още една точка в § 2а, която прочетох.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Това, което не е прието от комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Комисията не подкрепя предложението. То беше обосновано от автора.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 105 народни представители: за 31, против 69, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за § 2а – в чл. 2 т. 1 се изменя така:
“1. Да се създадат условия…” и т.н., както беше прочетено от докладчика.
Гласували 105 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 16.
Параграф 2а е приет и ще се води по-нататък като § 2.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение от народния представител Атанас Папаризов - § 3 да отпадне.
Комисията приема предложението по принцип.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за изменение на § 3:
“§ 3. Член 3 се изменя така:
“Чл. 3. Продукти, за които са определени съществени изисквания, се пускат на пазара и/или се пускат в действие само когато не застрашават живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни, интересите на потребителите и опазването на околната среда и вещите, при условие, че са правилно монтирани, поддържани и се използват по предназначение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Игнорираме предложението на господин Папаризов.
Предложението на господин Иванов е включено в текста.
Подлагам на гласуване текста на § 3, предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика за § 4:
“§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “пускането на пазара и/или в действие” се заменят с “пускането на пазара и/или пускането в действие”.
2. В ал. 2:
а) в изречение първо думите “които ги пускат на пазара и/или в действие” се заменят с “които ги пускат на пазара и/или ги пускат в действие”;
б) в изречение второ думите “пускат продукти на пазара и/или в действие” се заменят с “пускат продукти на пазара и/или  пускат продукти в действие”, а след думата “вносители” се поставя запетая и се добавя “упълномощени представители на производителите по ал. 3”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Производителят може да упълномощи писмено свой представител – местно лице, който е регистриран по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с пускането на пазара и/или пускането в действие на продуктите.”
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 5:
“§ 5. Създават се чл. 4а и чл. 4б:
“Чл. 4а. Лицата, които пускат продукти на пазара и/или ги пускат в действие, са длъжни да посочат наименованието и адреса си на управление върху продукта, а когато това е невъзможно – върху опаковката му и придружаващата го документация, както и да предоставят инструкция и/или указание за употреба на български език, когато това се изисква от наредбите по чл. 7.
Чл. 4б. Търговците са длъжни да продават само продукти с маркировка за съответствие и/или с декларация за съответствие, с инструкция и/или указание за употреба на български език, когато това се изисква от наредбите по чл. 7, и с обозначени върху продуктите наименования и адрес на управление на лицето, което пуска продукта на пазара и/или го пуска в действие."
По § 6 има предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 6. В чл. 5 думите “по чл. 6” се заменят с “по чл. 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези параграфи имате ли бележки? Няма.
Подлагам на гласуване § 4, 5 и 6.
Гласували 103 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 5.
Параграфи 4, 5 и 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 7 има предложение от народните представители Недялко Калъчев, Борислав Великов и Цветан Ценков – в § 7, в чл. 6 се създава ал. 3:
“(3) Съществените изисквания към медицинските изделия, включително и ин витро диагностичните, се определят с отделен закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
“§ 7. В чл. 6, ал. 2 след думата “животни” се поставя запетая и се добавя “защитата на потребителите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Калъчев, да защитите направеното от Вас предложение.


НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Колеги, има няколко предложения, които са в този дух, става дума за това, че в  общия Закон за техническите изисквания, който сега разглеждаме, даже вчера на първо четене мина в Комисията по здравеопазването, е записано: "Отделен закон за техническите и безопасни изисквания и ползването на медицинските изделия". Ако си спомняте, в Закона за лекарствените средства те излизат вече от регулация на Закона за лекарствените средства и увисваха без регулация. Факт е, че законът вече е минал през комисията.
Така че смятам, че е разумно в общия закон да направим препратката към специалния закон, който предстои да приемем в относително скоро време. Предложенията, които по-нататък следват, са в същия дух, така че ви предлагам, независимо от становището на комисията, което е било отпреди ваканцията, когато не беше готов законопроектът,  в момента да минем на подкрепа на тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Недялко Калъчев, Борислав Великов и  Цветан Ценков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  95 народни представители: за 52, против 34, въздържали се 9.
Предложението се приема.
За процедурно предложение думата има господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам прегласуване, тъй като много от народните представители не разбраха всъщност за какво става дума.
Моля ви да прегласуваме това предложение. Става дума за предложението на народните представители Недялко Калъчев, Борислав Великов и Цветан Ценков, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прегласувате това предложение, което беше прието преди малко.
Гласували  120 народни представители: за 45, против 65, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 7, предложен от комисията.
Гласували  111 народни представители: за 72, против 15, въздържали се 24.
Параграф 7 е приет.

Съобщения:
Комисията по културата ще заседава на 17 септември, вторник, от 9,30 ч. в зала 130.
Комисията по образованието и науката ще заседава на 18 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 42.

Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,00 ч.)


Председател:
		Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
				 Камелия Касабова

Благовест Сендов

			
Секретари:
	       Силвия Нейчева

	       Несрин Узун