Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-09-13

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова 
Секретари: Ралица Агайн и Веселин Черкезов


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за пренареждане на дневния ред за днес:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – продължение.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за дилър мениджъри между Република България и “Джей Пи Морган Секюритис”.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите и по-нататък дневният ред продължава по начина, който гласувахме в сряда.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС – продължение.
Господин Казак, имате ли готовност да продължите с доклада по Наказателния кодекс?
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме с втората част от доклада на Комисията по правни въпроси относно Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Следва предложение от народния представител Йордан Памуков – да се създадат § 26а, 26б и 26в.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Памуков за нови § 26а, 26б и 26в, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 42, против 71, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: По § 27 е постъпило предложение от народния представител Йордан Памуков – в § 27, т. 3 в предложения текст на чл. 152, ал. 4, т. 1 думите “четиринадесет години” се заменят с “шестнадесет години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който гласи:
“§ 27. В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 думата “шестнадесет” се заменя с “осемнадесет”.
2. В ал. 3:
а) създава се нова т. 4:
“4. ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция;”;
б) досегашната т. 4 става т. 5.
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години:
1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години;
2. ако е причинена тежка телесна повреда;
3. ако е последвало самоубийство;
4. ако представлява особено тежък случай.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 27?
Господин Памуков, оттегляте ли предложението си?
ЙОРДАН ПАМУКОВ (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване § 27 – на вносителя, в редакция на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 112, против 3, въздържали се 6.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: “§ 28. В чл. 155 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “лице от женски пол” се заменят с думата “другиго”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Когато деянията по ал. 1 и ал. 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 500 до 1000 лева.”
3. В ал. 5, т. 1 се изменя така:
“1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 28? 
Заповядайте, господин Козовски.
ИВАН КОЗОВСКИ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Предполагам, че сте запознати с моето предложение за чл. 155, но ще го прочета още веднъж, тъй като предполагам, че не на всеки от вас е раздадено.
Какво предлагам аз по чл. 155? Да се промени, както следва:
“Който склонява друго лице към проституция, блудствени действия или съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от 300 до 600 лева.”
Правилно е предложението да отпадне изразът “лице от женски пол”, защото както ви е известно има и женска, и мъжка проституция. Мъжката проститутка се нарича жиголо. Преди известно време едно такова жиголо, в състояние на сексуален екстаз, удуши с колан друг хомосексуалист в град Варна.
Що се отнася до думата “другиго”, този термин е остарял, така че по-добре да се казва “друг”, а не “другиго” – значи друго лице.
По отношение на възрастовата граница мисля, че също така се спомена. Аз настоявам тя да остане шестнадесет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Козовски за ново съдържание на чл. 155, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 82, против 45, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ правя искане за  прегласуване на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, прегласувайте предложението на господин Козовски за редакция на чл. 155, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 82, против 64, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § 28 на вносителя с онези предложения, които бяха направени в залата и приети за ал. 1.
Гласували 124 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Има предложение от народния представител Любен Корнезов § 29 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Козовски:
“Чл. 157. (2) Същото наказание се налага и на лице, което извърши хомосексуални действия с дете, ненавършило 16-годишна възраст.
	(4) Който извърши хомосексуални действия открито, по скандален начин или по начин да подтикне друг към такива действия, се наказва с поправителен труд, обществено порицание и глоба от 100 до 300 лв.
	(5) Който извърши хомосексуални действия с цел да си набави облага или със същата цел, както и с обещания или даване на облага склони друг към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до две години, обществено порицание и глоба от 600 до 1000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Йордан Памуков в чл. 157, ал. 2 думите “16-годишна възраст” да се заменят с “18-годишна възраст”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, като предлага следната редакция:
“§ 29. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “от една до пет години” се заменят с “от 2 до 8 години”.
2. В ал. 2 думите “16-годишна” се заменят с “14-годишна”.
3. Алинея 4 се отменя.
4. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Който с цел да си набави имотна облага свожда другиго към хомосексуални действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към такива действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до 1000 лв., като съдът може да постанови и пробация за определен срок да не посещава определено място, район или заведение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този параграф. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов § 29 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 51, против 109, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Козовски за чл. 157, ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 71, против 89, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Козовски за чл. 157, ал. 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 167 народни представители: за 72, против 89, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Козовски за чл. 157, ал. 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 58, против 81, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Господин Памуков, оттегляте ли предложението си?
ЙОРДАН ПАМУКОВ (НДСВ): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря.
Моля, гласувайте § 29 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 118, против 22, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: "§ 30. Член 159 се изменя така:
"Чл. 159. (1) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява произведения с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от 1000 до 3000 лв.
	(2)  Който излага, представя, предлага, продава или дава под наем произведения с порнографско съдържание на лице, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до 5 хил. лв.
	(3) За деяния по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до 8 хил. лв., ако за създаването на произведението е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като такова.
	(4) Когато деянието по алинея от 1-3 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до 10 хил. лв., като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
	(5) Който държи порнографско произведение, за създаването на което е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като малолетен или непълнолетен, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до 2хил. лв.
	(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 30? Няма такива.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 145, против 2, въздържал се 1.
Параграфът се приема.
Продължаваме с § 31.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: "§ 31. В глава   втора – "Престъпление против личността" се създава  Раздел IХ:

"Раздел IХ
Трафик на хора
Чл. 159а. (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи, или за да бъдат държани в принудително подчинение, се наказва с лишаване от свобода от една  до осем години и глоба до 8 хил. лв.
	(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. спрямо лице, ненавършило 18 г.;
2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;
4. чрез използване състояние на зависимост;
5. чрез злоупотреба с власт;
6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба до 10 хил. лв.
Чл. 159б. (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и ги преведе през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години и глоба до 10 хил. лв.
	(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл. 159а, ал. 2, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до 15 хил. лв.
Чл. 159в. Когато деянието по чл. 159а и чл. 159б представлява опасен рецидив или е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба до 20 хил. лв., като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 31?
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми  дами и господа народни представители!  
За нас е очевидна необходимостта от този § 31. Ние знаем какво става в нашата действителност, знаем за тези лица, които са заблуждавани да отидат в чужбина и са принуждавани да проституират и т.н. Едва ли има нужда да убеждавам аудиторията, че трябва да подкрепим тези текстове.
Иска ми се обаче да направя едно редакционно предложение: в чл. 159а, ал. 1, след израза "или за да бъдат държани в принудително подчинение" да се добави "независимо от съгласието им". Защото вие знаете, че независимо от това, дали съответното лице  е съгласно или не, това все пак е престъпление и това е пак общественоопасно деяние. Затова трябва да се добави "независимо от съгласието им". При всички случаи такива деяния ще бъдат наказуеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Господин Димитров, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
Бих искал само да изкажа съвсем кратко становището на европейските експерти по предложението на господин Пенчев по проекта за промяната в Наказателния кодекс – защо се налага допълването с именно този елемент "независимо от съгласието на лицата, които участват в трафика". Защото при осъществения състав, както е предложен в текста, евентуалното изразяване на съгласието от страна на лицата или групата от хора, които участват в този трафик, ще излезе, че ще отпадне наказателната отговорност за лицето, което набира, транспортира, укрива или приема отделни лица и осъществява самия трафик.
Това е европейското изискване от Протокола за трафик на хора към Конвенцията на ООН за транснационалната организирана престъпност – чл. 3, буква "б". Това са ми аргументите и ще ви помоля да подкрепите предложението на господин Пенчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст?
Няма противни предложения.
Гласуваме § 31 на вносителя с току-що направената редакционна промяна от господин Пенчев в залата.
Гласували 126 народни представители: за 117, против 5, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
Продължаваме с § 32.

ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: “§ 32. В чл. 161 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) За престъпления по чл. 133, 135, ал. 1, 3 и 4 и чл. 139-141 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
“§ 33. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
“3. противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение;”
2. В ал. 3 след думата “телеграф” се поставя запетая и се добавят думите “чрез компютърна мрежа”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
“§ 34. В чл. 172, ал. 1 след думите “нечленуване в” се добавят думите “синдикална или друга организация” се поставя запетая, а думите “тридесет лева” се заменят с думите “пет хил. лева”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
“§ 35. Член 175 се изменя така:
“Чл. 175.	(1) За престъпление по чл. 170, алинеи 1 и 4, чл. 171, ал. 1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия.
	(2) За престъпление по чл. 167, чл. 169а–169в, чл. 172, ал. 1 и чл. 174 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Сигурно ще се наложи да бъда по-подробен, за да разбере залата какво прави.
Предлага се една нова фигура за определени престъпления. Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия в прокуратурата. Става въпрос по-скоро за жалба.
На първо място, за какви престъпления става въпрос? Средна и тежка телесна повреда по непредпазливост. По-нататък става въпрос за умишлено заразяване с венерическа болест. Вие знаете, че и в цял свят има други мерки по този въпрос. По-скоро те са обратните. Става въпрос за така наречения спин тероризъм. Включително в някои законодателства умишленото заразяване се третира като убийство. Ние в момента премахваме това престъпление да бъде от общ характер. Защото както и да се пишат текстовете, щом за едно престъпление прокуратурата не е длъжна да започне наказателното производство, явно е, че то става от частен характер. Въвежда се някакво нововъведение в нашето право – тъжба до прокурора. Няма тъжба до прокурора, има сигнал, има жалба, има писмо. Или престъплението е от общ характер, или е от частен.
Смятам за крайно неприемливо и предложението по § 35. За какви престъпления става въпрос? Какво се предлага? Влизане в чуждо жилище като се употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства.
Мисля, че неприкосновеността на жилището е защитена и конституционно. И когато тази конституционна защита се намалява чрез такова изменение в Наказателния кодекс, това е крайно неприемливо.
Член 171 – нарушаване на неприкосновеността на кореспонденцията. Става въпрос за незаконно отваряне, подправяне на кореспонденция и пр. – също основно конституционно право. В случая се преценява, че пострадалият трябва да реши дали да сезира прокуратурата и тогава да се образува наказателно производство.  Много често при такъв тип престъпления пострадалият дори не знае за посегателствата срещу неговата кореспонденция.
Именно поради тази причина смятам и тук решението, при чл. 171, за крайно неприемливо.
Не искам да коментирам чл. 172, свързан с трудовите права на гражданите, пак защитени в Конституцията.
И най-накрая, по отношение на престъпленията против политическите права на гражданите.
Става въпрос за попречване на някого чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин да осъществи избирателното си право. Става въпрос за престъплението по чл. 169а: “Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого, противно на убежденията или волята му да участва или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция”. Това на вниманието на госпожа Драганова специално. (Весело оживление.) Тя ще го прочете, но ще бъде късно.
Определено смятам, че с тази поправка, която се предлага, ще се даде много по-ниско ниво на защита на конституционно закрепени съществени права.
Поради това предлагам текстовете в докладваните преди малко от господин Казак параграфи да не бъдат приемани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тоест да отпаднат.
МИХАИЛ МИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по тези параграфи?
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! По повод на направените от Вас възражения и аргументи във връзка с предлаганата нова процедура в наказателното ни правораздаване, така наречените производства от публично-частен характер да се възбуждат за определен вид престъпления, наказателните производства по тъжба на пострадалия чрез сезиране на прокуратурата са известни в наказателната доктрина на немското законодателство и успешно се прилагат. Подходът за въвеждане на тази нова форма на наказателно производство е свързан, разбира се, с идеята за ускоряване на наказателното производство по определен вид дела. Предложените  промени са несъмнено свързани и с промяна в Наказателнопроцесуалния кодекс, като вече изготвения законопроект в тази насока, за самата процедура, по която ще се осъществява това наказателно преследване. 
Що се отнася до основния аргумент, който Вие изложихте – за засягане на основни политически права на гражданите, конституционни права, разбира се, това е така. И затова предлаганите изменения за възбуждане на наказателното производство по тъжба на пострадалия е именно защото се засягат техни лични конституционни права. И дори изброените в тези текстове състави, които Вие отчасти споменахте, действително касаят права, които само засегнатият може да прецени дали са засегнати, а не прокуратурата, която в общи линии не би могла и да узнае за посегателството върху тях.


Така че евентуалното премахване на тези промени или негласуването на тези промени на практика би довело до съществуващото в момента положение за провеждане на наказателните производства по общия ред.
Искам да подчертая и нещо друго основно, че тези дела не са от частен характер. Те са от общ характер, но елементът на подаване на жалбата от засегнатите лица им придава частен характер. Затова в наказателната доктрина те са известни с наименованието “публично-частен характер”. 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): В кой учебник на частното право?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: В наказателното правораздаване на Германия е реципирана тази процедура. 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Там може!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: И затова в стремежа ние да търсим, както и по-нататък вие ще видите при някои други престъпления по-надолу – за неплащане за издръжка, се образува дело от общ характер. Годишно тези дела са около 2-3 хил. Прокуратурата се занимава с тези дела, вместо да се занимава с тежката престъпност. Спокойно тези производства могат да се провеждат от частен характер по тъжба на пострадалия директно пред съда и там да се защитават техните нарушени права.
Така че аз бих апелирал пред народните представители да въведем този нов институт в нашето наказателно правораздаване, което ще доведе до бързина на определена категория наказателни производства за определени видове престъпления и, разбира се, няма да има за последица нарушаването на тези лични конституционни права на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този параграф?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, по принцип аз подкрепям идеите да се взаимстват някои нови неща от някои от напредналите европейски страни, особено когато тяхната правна система е съответстваща на нашата. И могат да се взаимстват и някои нови механизми, които до този момент не са използвани от нашето право.
В замисъла, на който са подчинени тези текстове, не виждам нищо лошо. Но сериозно ме притеснява начинът, по който са избирани престъпленията, за да се прилага новият механизъм към тях.
Струва ми се, примерно, че нарушаването на неприкосновеността на жилището, помещението и превозното средство е много сериозна работа. И ако за някои други неща можем да кажем: “А, бе, това е в някаква степен лична преценка на засегнатия човек!”, ми се струва, че за нарушаване на неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство това не е точно така.
Давам ви пример. Имаше разграничение в Наказателния кодекс за кражба на моторно превозно средство и за отнемане с цел ползване. Но практиката показа, че обикновено едното се подменя с другото. Значи, не си представям как ще дойде един човек, ще ви разбие вратата, ще го намерите вътре и той ще ви каже: “Ами, аз съм влязъл в чуждо жилище с употреба на сила и специални технически средства, но нямам абсолютно никакви намерения нито към вашето имущество, нито към каквото и да било друго.” Не бих желала с изменение в Наказателния кодекс да създаваме на колегите от адвокатурата хитри възможности за заобикаляне на едно или друго нещо.
В общия случай на нас като юристи, адвокати, прокурори и съдии ни е ясно, че ако хванете някого в чуждо жилище, вие започвате да го обвинявате в опит за кражба, ако не сте го хванали с конкретни вещи, които да изнася. Ако един такъв текст го вкарате в такава форма на преследване, просто ще позволите на адвокатите да се споразумяват със страната и срещу някой лев да обяснят, че намереният вътре е просто пожелал да се пробва за влизане в чуждо жилище.
Дали неприкосновеността на кореспонденцията е нещо, което също трябва да бъде подминавано? Смятам, че някои важни конституционни права няма пречка да бъдат третирани по този начин. Още повече, господин заместник-министре, колко дела можем да извадим от практиката през последните години по тези текстове? Очевидно е, че изключително малко и най-вероятно по част от тези текстове няма да намерите нито едно. Следователно, ние не можем да постигнем бързина на процеса и намаляване на делата от общ характер по тези текстове, защото просто те са изключително рядко срещани и нямат почти никакво практическо значение, за да не кажа - откровено никакво. 
Добре, тогава какъв е смисълът на това, което правим? Има определени текстове в НК, които се прилагат изключително рядко, защото и рядко се извършват или рядко се захващат с тях органите на правосъдието. Но тяхната защита именно като престъпления от общ характер има значение, за да се внуши първо на обществото, че това са права от изключително висок ранг, изключително важни, които са и съответно защитени в наказателноправния режим.
Поради това аз смятам, че ако се прилага този институт, който сега се залага, няма нищо лошо в него, но ми се струва, че неприкосновеността на  кореспонденцията и неприкосновеността на жилището трябва да отпаднат. За избирателните права – хубаво, добре. Макар че в последните 1-2-3 избора се забелязва едно много силно желание да се работи с ромите и с някои по-бедни категории граждани срещу пари, което ми се струва, че с тези изменения някак поощряваме. Не зная дали точно това е, към което се стремим като политици и като хора, които все пак биват избирани периодично. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ  КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря.
За реплика, заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Дончева, по никакъв начин не мога да приема, че Вие сте съгласна с по-малката защита на избирателните права. Тук определено не става въпрос за право, което е на определен човек. Тук става въпрос за начина, по който се избират всички органи в Републиката. И в крайна сметка това не е въпрос на отделния човек – той да прецени дали е нарушено неговото право или не е нарушено. Дали е нарушено дотолкова, че това представлява състав и той ще поиска намесата на прокурора. Това е въпрос, който във всяка демократична държава, а особено в нашата, която все още върви нататък, трябва да бъде въпрос на регулация, включително скрепена със санкции. В крайна сметка, прокурорът – представителят на държавното обвинение е онзи, който от името на държавата и в името на нейния интерес, а не в името на интереса на човека, комуто е попречено да упражни избирателното си право, е длъжен в такива случаи да прилага закона.
Така че аз въобще не приемам, че при избирателните права въпросът е по-маловажен. Определено смятам, че при телесните повреди това е по-възможно. Друг е въпросът, че това ще предизвика ред случаи, в които извършителите на престъпление с повече пари ще откупуват благоразположението от пострадалите. Не зная дали това може да бъде цел на нашето законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Соколов. Заповядайте.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дончева, аз не мога да се съглася с Вас. Първо, примерите, които давахте, засягат материалната норма на съответния текст, който сега изобщо не разглеждаме. На нашето внимание не е поставен текстът дали се наказва, кога се наказва лице, което е влязло в чуждо жилище. И съвсем излишно беше да ни занимавате с това как адвокатите можели да избягват наказанието на едно такова лице. Тук наистина се предлага една нова правна фигура и аз не смятам, че с това правата на отделните граждани са нарушени. Досега имахме престъпления от общ характер, които се преследват само от прокуратурата. Но, за да започне прокуратурата производство, тя трябваше да бъде сезирана. И много често именно гражданите, които са засегнати, сезираха прокуратурата. Имахме производство от частен характер, което се преследва само по тъжба на пострадалия, той си е господар на този процес. Сега това е една междинна категория: засегнатото лице да прецени дали да се отнесе до прокуратурата тогава, когато негови права са засегнати. Прокуратурата обаче, както и досега, е длъжна да действа. И дори, ако обърнете внимание, би трябвало да сте го направили, е казано, че след като едно такова лице сезира прокурора, то не може след това да оттегли своето сезиране. Тоест, прокуратурата е длъжна да действа така, както действаше и досега. 
С оглед на това аз бих подкрепил този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Имате думата за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Соколов, Вие безспорно сте чел текста, но мисля, че доста отдавна не сте влизали в наказателни дела.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Както и Вие.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не го казвайте за мен, защото не знаете.
Това, което пропускате, е наказателнопроцесуална хватка. И тя е често използвана. Ако намерите крадеца в жилището и започнете срещу него дело за опит за кражба, всеки среднограмотен адвокат по някое време на процеса ще Ви каже: “Прекратете делото, не се касае за опит за кражба, а се касае за престъпление по чл. 170, което започва по друг начин. То не започва с акт на прокурора, а започва с акта на моя клиент, който не желае да даде такъв акт.” Съжалявам много, не съм срещу въвеждането на института.
Предлагам Ви обаче чл. 170 и 171 да отпаднат от § 35. Нека да го пробваме за други престъпления. Просто Ви обясних един практически начин, по който ще намалеят част от делата за кражби. И то за взломни кражби, за кражби в сговор и за други такива неща, което мисля, че не искаме да направим.
Що се отнася до избирателните права, да, съдържа се такъв риск, господин Миков. Обаче в крайна сметка наистина е малко трудно един страничен човек като прокурора да прецени дали чрез насилие, измама и заплашване или по друг незаконен начин ви е пречено да осъществявате правото си на свободен избор. Това все пак е в много по-голяма степен въпрос на вашата субективна преценка дали това наистина е така. Докато при неприкосновеността на жилището и неприкосновеността на кореспонденцията ми се струва, че хем правата са важни, хем въвеждането на тези текстове в § 35 създават възможност за измъкване на извършители на тежки престъпления. И въпросът не е теоретичен. Извинявам се, господин Соколов, още веднъж. Надявам се да сте разбрали за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева.
Имате предвид чл.170, ал. 1?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: В § 35 чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Пенчев, заповядайте за изказване.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че доста учудващо за мен, неоснователно се драматизират тези текстове. Още повече, че те минаха без всякакво внимание в комисията. Интересно защо сега изведнъж членове на комисията ги забелязаха? Но това е друг въпрос.
За какво става дума? Заместник-министърът ви обясни каква е не теоретическата, а практическата разлика между производство от частен характер и от общ характер. Аз ще ви кажа. Не само, че производството от частен характер започва по тъжба на пострадалия, но на пострадалия се вменява неблагоприятното положение той да върши тази работа, която иначе се върши от следствени органи, от полиция, от този апарат, с който прокуратурата разполага. И затова действително пострадалият по престъпление от частен характер има много по-малко възможности да постигне осъждане на подсъдимия, отколкото едно престъпление от общ характер. В случая, както каза и заместник-министърът, става дума за такива деяния, при които 99 процента от тези деяния започват по жалба, по сигнал на самия пострадал. Ако някой влезе в моето жилище, откъде прокурорът ще знае, че той е влязъл в моето жилище? Аз ще кажа на прокурора: “Разбита ми е вратата, влезе еди-кой си, неизвестен автор, или зная кой влезе”. 
Ние много добре знаем, че в развитието на Наказателния кодекс имаше много, много престъпления, които бяха от общ характер и в момента е създадена възможност да бъдат от частен, ако деецът е близък на пострадалия. Защото, ако моят син ми счупи крака, моя преценка е дали да го дам на прокурора или да кажа, че няма да го съдя, син ми е все пак. Примерно. Така че това е едно развитие, което го е имало в нашето право и по-рано. Тук става дума за престъпления срещу личността, които, пак ви казвам, могат да бъдат констатирани само по сигнал на пострадалия. И нека му дадем възможност той да прецени дали да сигнализира прокуратурата. Но сигнализира ли я, целият този апарат – следствен, полицейски апарат – вече е впрегнат и няма пострадалият да доказва или не доказва. И няма адвокатът да му предложи пари, защото пострадалият вече не може да каже: “Не, аз се отказвам, оттеглям си сигнала, тъжбата.” Не може да си оттегли сигнала. Но аз не виждам лошо, ако някой ми разбие моето жилище, госпожо Дончева, и каже: “Ето ти 1000 лв.”, а аз да кажа: “Хубаво, мен това ме удовлетворява”. Защо трябва да ходя при прокурора? Това си е мой проблем, мое право е нарушено. Това е едно. И затова ми се струва, че тук се драматизират много нещата.
Що се отнася до това, че адвокатът ще каже: “Това не е кражба, това е по чл. 170 и понеже няма тъжба на пострадалия…”. При всяка една кражба точно този, който е ограбен, той подава сигнал до МВР или до прокуратурата, че са го ограбили, че са му разбили жилището. Очевидно тази процесуална хватка няма да може да се прилага. Дори да се окаже, че не е кражба, а е по чл. 170. Аз смятам, че не бива толкова много да драматизираме тези неща, това е доста гъвкава процесуална форма и действително не бива да натоварваме и следствието, и прокуратурата с купища преписки, които едва ли имат някакво обществено значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Пенчев, първо Ви дължа обяснение защо не в комисия. Защото начинът –– ще кажа полукриминален - като отговарям за това, което казвам – долу, в Огледална зала да се обсъжда такъв важен закон в три последователни дни по времето, когато има тук пленарни заседания, е в противоречие на правилника. И цялото това бързане никога, в никой парламент, никое мнозинство не го е докарало до добро по отношение на качеството на законодателството. Това е отговорът ми на онова, което не бяхте разбрали – защо в комисия не сме поставили тези въпроси.
Вторият въпрос. Вие казвате, че 99 процента от този тип деяния, от тези престъпления сега започва по тяхно искане. Хайде, представете си Вие, господин Пенчев, ходите по провинцията, как един човек, бит вечерта в кръчмата и причинена му средна телесна повреда, и целият град знае, че е бит от местната мутра, как той ще смее да пусне молба до прокурора? Ние знаем за маса случаи, когато свидетели оттеглят показанията си, когато въвеждаме институти като защита на свидетелите, за да ги пазите, а сега тук въвеждате той да преценява дали му е причинена средна телесна повреда и дали много го боли! Става въпрос и за тежките телесни повреди, не само за средните. 
И недейте въобще да смесвате институтите, свързани с автотранспортните и друг такъв тип произшествия, където има роднинска връзка. Тя е обективноустановима. Тази роднинска връзка е обективна, там се прекратява и е от частен характер поради това, че са в някаква връзка – съпрузи, възходящи, низходящи и пр. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. Няма никаква обективна връзка. Вие оставяте на субективната преценка на пострадалия: той да прецени дали му е причинена средна телесна повреда… И казвате на прокурора: ти можеш да знаеш, че Иван, Драган, Стоян снощи го спукаха от бой в кръчмата, но няма да се намесваш, драги ми прокуроре, защото Иван, Драган и Стоян не са те сезирали. Ето това искате да приемете. Приемете го. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – госпожа  Дончева.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Член 133 е по непредпазливост, господин Миков.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Казак, чл. 133 е по непредпазливост, но в края на разследването да се прецени какъв е умисълът -  пряк, евентуален, непредпазливост, самонадеяност или нещо друго, така че недейте за презумирате това, когато се подава жалбата.
Господин Пенчев, вярно е, че част от кражбите са свързани с тъжба на пострадалия, но те не са чак толкова много. Има сигнал на МВР - видяна вратата разбита и отворена от съседите, дошла полицията, образували преписката и т.н. Извинявайте, мен ме обираха миналата есен и аз просто вдигнах телефона. Казвам ви, че няма абсолютно нищо написано. Ако вие отгърнете делата за такива престъпления и видите по колко от тях има жалба на пострадалия, много се съмнявам, че ще видите повече от 5 на сто жалби.
Тук става дума за нещо много просто, господин Пенчев. Ако делото е започнало като дело за кражба и няма такава молба или даже молбата е, че са му откраднали, но не е по чл. 170, въпросното лице – пострадал, потърпевш, във всеки момент може да ви каже, след като му бъде платено или мотивирано по друг начин: не съм подавал жалба по чл. 170,  касае се за престъпление по чл. 170, то не е започнало по начина, който законът предвижда, поради което прекратете производството.
Пак ви казвам, че не сме срещу въвеждането на тази нова наказателна фигура, но нека да не е за нарушаване неприкосновеността на жилището. Вярно е, че това е текст, който обикновено е прилаган за лица, които са съжители в едно жилище – любовници, бивши съпрузи, някакви роднини и т. н., в които единият е лишил другия от достъп, при което лишеният от достъп решава, че може да си влезе в жилището и по този начин. Но тъй като сега правите по този начин чл. 170, ви обяснявам начина, по който за тежки престъпления хората могат да се измъкват. Не заради събрани доказателства – това е друго. Ако събраните доказателства не дават достатъчна  възможност да си вържете тежкото обвинение, това е друг въпрос. Става въпрос да не презумирате поради една процесуална фигура, която въвеждаме за добро, измъкването на тежки криминални престъпници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика, господин Пейчев, заповядайте.
ДИМТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, аз не съм юрист, но искам да задам един въпрос на господин заместник-министъра и на господин Пенчев, тъй като точно това не сме разисквали в групата. Има ли вероятност дори и 1 на сто това, което каза госпожа Дончева, да е истина? Искам да ми се отговори в залата с "да" или с "не". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика – господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Ще започна с въпроса на господин Пейчев. Уважаеми господин Пейчев, не мога да Ви отговоря с "да" или "не". (Оживление.) Ние сме хора юристи тук, в залата и знаем, че една правна норма ние я мислим по един начин, а после в практиката излиза съвсем иначе. Това е така и затова не мога да Ви отговоря.
Искам да отговоря само на господин Миков по въпроса за криминалните събирания в Огледалната зала. 
Господин Миков, имаше три или четири законопроекта, един беше Ваш. Те бяха обсъждани подробно на първо четене. После тези законопроекти бяха консолидирани в един общ. Знам, че Вие сте участвал в работната група. После имаше срок за предложения. За това става дума. Имали сте много време да направите предложения да отпадне или да не отпадне - не че нямате право сега по правилник. Но просто Ви казвам, че това ме учудва. Нищо повече.
МИХАИЛ МИКОВ (ДПС, от място): На първото четене в залата съм казал всичко това. 
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Що се отнася, госпожо Дончева, до това какво ще стане в даден процес като адвокатът каже еди-какво си, а прокурорът каже еди-какво си, това е казуистика и аз сега не мога да Ви кажа какво ще стане от тази правна норма. Може би в  Наказателно-процесуалния кодекс ще се предвиди някаква специална форма именно за тези деяния и за този особен ред на разглеждане на дела – ще трябва да има непременно тъжба и ще трябва прокурорът винаги да пита пострадалия: ти би ли подал тъжба, ако се окаже еди-какво си?… Това ще го наложи практиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Соколов има думата за изказване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!  Аз искам да поставя един друг въпрос, който за мен е по-съществен от това, което разисквахме досега. Бих помолил заместник-министър Димитров, ако може, разбира се, да отговори.
В досегашната система, когато прокурорът действа служебно, когато престъплението е от общ характер, наказателното преследване се възбужда и при неизвестен извършител. За другата сегашна форма, когато престъплението е от частен характер, то се започва по тъжба на пострадалия, но там предпоставката е пострадалият да знае кой е  извършителят, за да може конкретно да подаде тъжба срещу конкретното лице.
Сега се предлага трета, смесена форма – престъпление от публично-частен характер. Аз бих се съгласил и бих подкрепил само, ако ние знаем, че тогава, когато има извършено деяние, за което говорим – дали ще е избирателно право, дали ще е влизане в дома, прокурорът ще действа по тъжба на пострадалия, дори когато той не знае кой е извършителят. Да не стигнем дотам аз да си намеря дома разбит,  влизал някой и когато сезирам прокурора, той да ми каже: понеже аз мога да действам само по Ваша тъжба, докато не ми кажете кой е извършителят, аз няма да действам – аз не съм длъжен служебно да действам…
И понеже това е нов институт за нас, но е институт, който съществува в Германия, откъдето ние го заимстваме,  имаме ли информация там как действа този институт? Защото, ако наистина ние  приравним по отношение на това изискване - пострадалият да знае кой е извършителят - по-нататъшните действия на прокурора с досегашното производство от частен характер, което започваше по тъжба на пострадалия, става нещо много опасно. Това означава и полиция, и следствие, и прокуратура да бездействат, докато пострадалият не им посочи кой е извършителят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, имате думата за реплика на господин Соколов.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Соколов, наистина съществува тази опасност и тя иде от друго – в общата част този институт въобще не е уреден. Значи, такъв институт в българската теория няма до момента – сто години наказателно правораздаване. Има частен характер и общ характер и се знае кои са от частен характер, кои са от общ характер. Такъв институт просто от сто години ние не познаваме.
Има го някъде в Германия, но аз предполагам, че германците са го уредили веднъж в Наказателно-процесуалния кодекс, втори път са го уредили и в самия материален закон, за да се види по отношение на кои деяния и по какъв ред става започването на процедурата.
Лично аз обаче, да ви кажа честно, ще го проверя специално този въпрос. И се съмнявам, че точно такъв институт има – хем от частен, хем от публичен характер. Малко се съмнявам, но кредитирам и вярвам на господин заместник-министъра. Но, ще го проверим! 
Но, другият въпрос, който стои – нали разбирате какъв спад в регистрираната престъпност ще се получи като се извадят тези деяния? И нали разбирате, че нито една партия няма да може да сезира по време на избори прокурора за престъпления, свързани с избирателното право, защото прокурорът ще каже: “Чакай, бе! Избирателят трябва да ме сезира!”? Нали се сещате, че по време на избори има едни щабове, които обобщават сигналите и ги пускат – до прокуратура, до Централна избирателна комисия и пр.? Сега прокурорът ще казва: “Ама, не! Нека там да се жалва самият избирател. Този, който е нарушил”. 
А другото, което ще бъде благоприятно за правителството е, че ще спадне рязко … Е, да не е рязко, но ще спадне престъпността, защото ще спадне регистрацията на тези престъпления просто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика?
Искате ли дуплика, господин Соколов? Не.
Господин Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Действително, когато се въвежда нов институт независимо дали само в наказателното право или в гражданското правораздаване, или в друга сфера на правото, естествено е да поражда колебания, съмнения, недоволство от различни категории юристи.
Аз искам да ви кажа, че идеята, която залагаме в законопроекта е свързана преди всичко за процесуална икономия – да не се натоварва прокуратурата с производства, които биха могли и да не се провеждат в случаите, когато самите граждани не искат защита от правораздавателната система.
По повод на това доколко има опасност да се проявят случаи, за които госпожа Дончева спомена, аз от съдебната практика бих цитирал случаи, в които е прилаган чл. 170 – нарушаване неприкосновеността на жилището. В повечето случаи това е между близки, които са, например, бивши съпрузи. Единият разбива бившото си семейно жилища, влиза при бившата си съпруга и иска отново да се върне в семейното гнездо. Бившата съпруга пък сезира полицията. Полицията идва за съдействие. И от този момент полицията по силата на полицейското дознание започва с първото действие, с извършено процесуално действие, започва производството. И в такива случаи какво правим? (Неразбираеми реплики на Татяна Дончева от място.)
Не, той е приключил брачния процес!…
В същото време засегнатото лице – бившата съпруга, не иска да има наказателна отговорност по отношение на бившия съпруг, но тя по никакъв начин не би… (Щум и реплики в залата.) Това после се отразява върху определяне размера на наказанието на лицето. И ще бъде заменено, примерно, с глоба, защото той е влязъл в бившото си жилище при бившата си съпруга. Такива са случаите.
Има обаче и по-тежки случаи, когато лице проникне в чуждо жилище и извърши изнасилване. Имам и такъв случай от практиката – изнасилване на лице от женски пол в  собственото му жилище. Тогава той носи отговорност не само за изнасилването, но отговорност и по чл. 170, така че опасностите евентуално да се избяга от наказателна отговорност при нарушаване неприкосновеността на жилището за мен са не 1 процент, а може би 0,01 процент, защото при всички случаи, когато има такова нещо и в случая, който цитира госпожа Дончева, че са й разбили жилището и тя се обадила по телефона, пак има сезиране. И, защото наказателното производство, госпожо Дончева, започва от общ характер, когато са налице достатъчно данни за извършено престъпление. 
Данните могат да бъдат тези, които са изброени в Наказателно-процесуалния кодекс. Това може да бъде и чрез медии или по друг способ, но ние говорим за един съвсем ограничен кръг наказателно производство, което касае изключително и само лични права на гражданите, макар че и за другите видове престъпления се отнася до лични права на гражданите, но които да спомогнат по някакъв начин наказателният процес да не започва и прокуратурата да се затлачва с преписки, които в определени моменти следва да бъдат прекратени на по-късен етап, когато се прецени, че обществената опасност на деянието не е достатъчна или, че трябва да се приложи чл. 9 от Наказателния кодекс и т.н. Да не влизам в подробности. И тогава именно ще се облекчи дейността да се преследват и да се разследват другите деяния.
Що се отнася до повдигнатия въпрос от господин Костов дали би възникнала опасност тъжбата, когато е адресирана до прокуратурата при липса на известен извършител на деянието – във всички случаи тогава затова се образува производство от общ характер и започва наказателното производство – или ще бъде полицейско производство по нареждане на прокуратурата или ще бъде предварително производство, което ще се разследва по общия ред. Тогава ще се извършат всички процесуално-следствени действия, характерни за общия характер.
Даже и още нещо. Във всички случаи на сезиране по този институт – чрез частно публичния характер, производството е от общ характер, само че има един предварителен елемент за започването му – тъжбата на пострадалия, тоест на засегнатото лице. Не е свързано и никъде не се казва, и това ще бъде отразено и в Наказателно-процесуалния кодекс, че не е необходимо да е известен извършителят, за да може лицето да предяви, както е при частния характер.
Затова аз бих ви помолил да подкрепим и да опитаме с този институт, който в известни линии ще намали работата на предварителното производство, а не работата на съда, защото, ако по-нататък ще видите и по някои от другите производства, когато се преследват от общ характер и преминават в чисто частен характер, тогава съдът пак ще ги гледа тези производства, само че ще бъде сезиран директно от засегнатото лице така, както е за някои други видове престъпления. 
Идеята е да се намали в известна степен ангажираността, както и да се спестят средства на държавата, на органите на досъдебното производство, но те няма да избягат или да има отказ от правосъдие в случаите, когато са налице данни за извършено престъпление и са уведомили съответните органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Казах иска да направи процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение да прекратим дебатите и да преминем към гласуване.
Вече се изказаха достатъчно аргументи и “за”, и “против”, и смятам, че народните представители вече са направили своя избор.
Моля да подложите на гласуване процедурното ми предложение за прекратяване на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има противно процедурно предложение. 
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. 
Отново се проявява едно особено твърдоглавие и деструктивност при обсъждане на твърде сериозни текстове! 
Аз най-настойчиво моля в залата да продължим да обсъждаме тези текстове, защото тепърва ще разберете, че се прави опит набързо ние да бъдем вкарани в една ситуация, която ще направи поразии в наказателното право. Затова ви моля да продължим обсъжданията на тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две процедурни предложения – на господин Казак за прекратяване на разискванията по тези параграфи.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 89, против 44, въздържали се няма.
(Народният представител Михаил Миков иска думата за процедура.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, от името на парламентарна група Ви моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

 ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Господин Казак, моля да припомните какво стана преди почивката. Вероятно параграфи от 32 до 35 подлежат на гласуване. Дебатите по тях свършиха.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Точно така, господин председател. Народното събрание гласува прекратяване на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Както съм ориентиран, първо трябва да гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков за отпадането на параграфите от 32 до 35 включително.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков.
Гласували 119 народни представители: за 19, против 96, въздържали се 4. 
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на госпожа Татяна Дончева за отпадане в § 35 – както ги е направила, чл. 170 и чл. 171 да отпаднат.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Татяна Дончева.
Гласували 122 народни представители: за 24, против 95, въздържали се 3.
И това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на вносителя – от § 32 до 35, ан блок.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Искам да направя една забележка. В § 35, в чл. 175 след “по тъжба на пострадалия” да се добави “до прокуратурата”, за да стане ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност това е уточнение, за да няма съмнение.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Разбирам, че господин Казак направи предложение по чл. 175, ал. 1 – “по тъжба на пострадалия до прокуратурата”. И да не го кажем докъде е, ясно е, че е до прокуратурата, но нека и това да бъде допълнено.
Господин председателю, господа народни представители, ние въвеждаме един нов, непознат за българското право институт – престъпление от публично-частен характер. Както ни се предлагат текстовете, това престъпление от публично-частен характер има два вида, две разновидности. Едното престъпление е по § 32, респективно § 35, ал. 2. За да бъде възбудено наказателното производство по този вид престъпление, трябва да има тъжба на пострадалия, и обърнете внимание – тази тъжба не може да бъде оттеглена и делото не може да бъде прекратено. Това изрично е записано в текста. В чл. 175, ал. 1 обаче няма предвидено, че делото не може да бъде прекратено. Следователно имаме два вида – от една страна се прекратяват производствата, а що се отнася за престъпления по чл. 170, ал. 1, 4 и т.н., могат да бъдат прекратени. Не знам дали това е грешка, недоглеждане или нещо друго, но да създаваме двоен режим на един нов институт, който сега правим, мисля за крайно неразумно.
Впрочем, колеги, това е двадесет и осмото изменение и допълнение на Наказателния кодекс от 1990 г. насам. И предните парламенти, и днешният по три пъти на годината променят Наказателния кодекс. И ако това е законодателство, не знам как да го квалифицираме днешното ни творчество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин  Корнезов.
Сега можем да преминем към гласуване.
Ако имате да добавите нещо, заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, бих искал да споделя с вас много съществен аргумент. Четейки чл. 175 от основния закон - Наказателния кодекс, то престъпленията, за които правеха възражения господин Миков и госпожа Дончева, са от частен характер. Затова с предложението, което бе внесено, фактически се добавя нов състав в чл. 172, ал. 2. Тук по-скоро грешката е, че наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия, а частно-публичният характер важи за ал. 2. Затова не трябва да допускаме тази грешка. Добавен е само чл. 172, ал. 2. Не виждам защо дебатираме толкова много. Просто не сме погледнали основния текст.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не са от частен характер.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Господин Миков, това е съществуващият текст. Тези престъпления се преследват от частен характер.
Ако може за ал. 1 на чл. 175 редакцията да бъде: “Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.” Частно-публичният характер остават за втората алинея.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но беше казано “тъжба до прокурора”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване параграфите от 32 до 35 включително, заедно с редакционната бележка по ал. 1, която беше направена от господин Казак и от заместник-министъра Марио Димитров.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място):  Нека преди това да прочетем текста, за да бъде по-ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Димитров, моля да прочетете финалната редакция на текста на чл. 175, за да стане ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ:
“Чл. 175.	(1) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, чл. 171, ал. 1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи отпада “от общ характер”, отпада и “до прокуратурата”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Да, след като не е от общ характер, не е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители,  вече мога да подложа на гласуване параграфите от 32 до 35 включително, като чл. 175 е в редакцията, току-що представена от заместник-министъра Марио Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 16.
Приема се.
Заповядайте, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Следва предложение на народния представител Борислав Ралчев, което не е обсъждано на основание чл. 71, ал. 2 от правилника.
“§ 36. В чл. 193 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “със спиртни” се заменят с думите “с алкохолни”; думите “16-годишна” се заменят с “18-годишна”, а думите “до 5 лева” се заменят с “до 500 лева”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Който продаде алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна възраст или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до 500 лв. и поправителен труд, а ако върши това системно – с лишаване от свобода до една година и глоба до 2000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.

“§ 37. Член 193а се изменя така:
“Чл. 193а. За престъпления по чл. 182 и чл. 183 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
“§ 38. В чл. 199, ал. 1 се създава т. 5:
“5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
Параграф 39 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, като предлага следната редакция:
“§ 39. В чл. 202, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата “или” се заменя със запетая.
2. В т. 2 точката се заменя с думата “или”.
3. Създава се т. 3:
“3. ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
4. В ал. 3 думите “и може да го лиши от правото по чл. 37, т. 8” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По параграфи от 36 до 39 включително?
Заповядайте, господин Миков. По-енергично, господин Миков, за да се движим в динамика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз мисля, че обсъждането ще спечели, ако обсъждаме малко по-малки пасажи, и ще бъде по-ясно за народните представители за какво гласуват.
На първо място, правя формално предложение за отпадане на чл. 182 в § 37, чл. 193а. Тоест, от текста да отпадне чл. 182.
Какъв е аргументът ми? Става въпрос за престъпленията против брака и семейството.
“Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителска грижа или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година и с поправителен труд.”
Аз разбирам големия стремеж на министерството да облекчи прокуратурата от такива безинтересни, скучни и на пръв поглед битови дела. Но смятам, че оповестената от вашето правителство политика, създадената Агенция за защита на детето и пр., и пр. – сега ще приемате някакъв закон за изравняване, да няма дискриминационни мерки, за равенство на полове, политически и пр. – влиза в противоречие с тая политика, която се прокарва с тези текстове.
Представете си едно дете на пет години, оставено без надзор, без родителски грижи, да искате от него то да пуска тъжба от частен характер! Аз разбирам, че прокуратурата иска да се занимава с големи икономически дела и нищо друго, ако може убийствата, телесните повреди и други такива битовизми, за тях елементарни, да не се занимават с тях. Или примерно мерките за задържане - там се върти битката между институциите, или за крадените коли – все такива работи. Но прокуратурата трябва да има задължението и в такива случаи. Ако ние сме едно общество, което наистина прокламира някои принципи и тези, да се намесва, и то служебно да се намесва тогава, когато има достатъчно стигнали до нея данни, извадки от пресата.
Представете си какво става! Оставено е едно дете без надзор, без настойничество, вижда се, че е създадена опасност за неговото физическо, душевно, морално и пр. развитие, пишат вестниците за това и прокурорът ще каже: това е от частен характер и ще чакам това дете да подаде тъжба.
Смятам, че е неприемливо приемането този тип престъпления да бъдат от частен характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Други изказвания? 
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател! Възражението на господин Миков в известен смисъл има резон само дотолкова, доколкото в самия текст на чл. 193 е посочено, че “наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия”.
Всъщност, и по досега действащата разпоредба на чл. 193а престъплението по чл. 182, ал. 2 се разследва по частен път.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ама по първата не.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: По първата – не. И затова по-скоро редакцията на текста да бъде: “За престъпления по чл. 182, ал. 2 и чл. 183”.
Член 183 фактически беше включен поради това, че чл. 183 се отнася до неплащане на издръжка. Това са годишно около 3 хил. дела от общ характер. Тъй като те не представляват някаква сложност при разследването, достатъчно е неплащането на две или повече издръжки, засегнатото лице – родител или настойник, сезира директно чрез тъжба съда и не е необходимо провеждане на допълнително производство или полицейско производство. Затова: да се облекчи дейността на досъдебните органи.
Може би трябва да отпадне ал. 1 за преследването по частен път, тъй като действително в определени моменти може да се окаже, че няма кой да отправи тъжбата до съда, тъй като засегнатото лице е непълнолетно и може да няма кой да упражнява правата по отношение на него, защото извършителите тук могат да бъдат родител или настойник.
И ако ми позволите да изчета една редакция на чл. 193а за улеснение:
“Чл. 193а. За престъпления по чл. 182, ал. 2 и чл. 183 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Миков, струва ми се, че това вече ще удовлетвори Вашето правно чувство. Нали това е една стъпка в положителна насока, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, радвам се за това.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи от 36 до 39 включително, с корекцията, която беше направена от заместник-министър Марио Димитров. 
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Господин Казак, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Комисията предлага да се създаде § 39а:
“§ 39а. В чл. 203, ал. 2 думите “чл. 37, т. 6, 7 и 8” се заменят с “чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7”.
§ 40. В чл. 206, ал. 2, след думите “принадлежи на дееца” се поставя запетая и се добавя “както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата по текстовете на параграфи 39а и 40.
Има ли нещо, което да смущава? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на § 39а и § 40, както бяха представени от господин Казак.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 7.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Има направени предложения от народните представители Нонка Матова, Огнян Сапарев, Теодора Литрова и Николай Чуканов, които не са обсъдени от комисията на основание чл. 71, ал. 2 от правилника.
“§ 41. В чл. 212 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
  	      “(3) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.”
2. Алинеи 3, 4, 5 и 6 стават съответно 4, 5, 6 и 7.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41.

“§ 42. Създава се нов чл. 212а:
“Чл. 212а. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева.
                   (2) Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни, за да получи нещо, което не му се следва.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
“§ 43. Досегашният чл. 212а става чл. 212б.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 41 до 43 включително, както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Параграфите се приети.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: “§ 44. В чл. 216 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и 3:
“(2) Който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.
 (3) Който, като осъществи нерегламентиран достъп до компютър от значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 6, като в нея думите “по ал. 1 и 3” се заменят с “по ал. 1, 2, 3 и 5”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
“§ 45. В чл. 217 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45.
“§ 46. Член 218в се изменя така:
“Чл. 218в. За престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217,    ал. 1 и 2, както и за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По параграфи от 44 до 46 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи от 44 до 46 включително, така както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 115, против 7, въздържал се 1.
Параграфи от 44 до 46 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: По § 47 е направено предложение от народния представител Борислав Ралчев.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 47 със следната редакция:
“§ 47. Член 225в се изменя така:
“Чл. 225в. (1) Който, като изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.
                   (2) Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до петнадесет хиляди лева.
                   (3) Наказанията по предходните алинеи се налагат и когато със съгласие на лицето по ал. 1 дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.
                   (4) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до пет хиляди лева.
                   (5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден се присъжда неговата равностойност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 47 има ли желаещи за изказване?
Аз бих си позволил да предложа една редакционна поправка. В текста на две места, ако не и на повече, се казва: “Който изпълнява работа в юридическо лице”. Лично това мен ме смущава като изказ. Бих предложил “в предприятие на юридическо лице или на едноличен търговец”. Не може да бъде “в юридическо лице”. 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Може да бъде “в дружество или в организацията на юридическо лице”, или примерно “в дружество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Те имат предвид вероятно не само търговски дружества. Може да бъде някаква друга организация.
Затова, ако държите, може да не е “предприятие”, но във всички случаи не може да бъде “в юридическо лице”. Или да бъде: “като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец”. Но пък за да не изглежда като представителство, да стане: “в предприятие на юридическо лице или на едноличен търговец”. 
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: По-нататък уточняваме, че работи в търговско дружество – осъществява търговска дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В това няма нищо лошо. Значи спокойно може да бъде “в предприятие на юридическо лице или на едноличен търговец”. Не може да бъде “в юридическо лице”.
Очевидно, че за фондация не може да става дума, след като става реч за търговска дейност, защото фондацията единствена е без персонален субстрат юридическо лице. Друго такова не е известно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: А сдруженията, които извършват стопанска дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Говорите за гражданско дружество по чл. 357 от ЗЗД? То не е персонифицирано.
Аз предлагам този текст да го оставим, за да измислим по-добра редакция, защото така ме смущава. Все пак е Наказателен кодекс. Нека да оставим този текст и след това да потърсим най-добрият изказ.
Господин Казак, бихте ли продължили нататък?
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: "§ 48. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "дейност" се добавят  думите "с оръжие и", а думите "до 500 лв." се заменят с "до 200 хил. лв."
2. В ал. 2 думите "до 1000 лв. се заменят с думите "до 500 хил. лв."
3.  В ал. 3 думите "до 50 лв." се заменят с "до 20 хил. лв."
4. В ал. 4 думата "Стоките" се заменя с "Оръжието и стоките"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48.
"§ 49. В чл. 234 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "до една година" се заменят с думите "до три години".
2. В ал. 2 думите "три години" се заменят с думите "пет години"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
"§ 50. Създава се чл. 234б:
"Чл. 234б. (1) Който изкупува или извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали без разрешение, което се изисква по нормативен акт, или в негово нарушение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от 1000 до 20 000 лв.
		(2) Отпадъците, предмет на деянието по ал. 1, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50.
"§ 51. В чл. 242, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В буква "г" след думата "боеприпаси" се поставя запетая и се добавят думите "ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения".
2. Създава се буква "ж":
"ж) от лице,  което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По параграфи от 48 до 51 включително има ли някакви възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи от 48 до 51 включително, така както са предложени и подкрепени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, като предлага следната редакция:
"§ 52. Чл. 249 се изменя така:
"Чл. 249. (1) Който използва платежен инструмент, независимо от неговия вид, издател, носител на информация, способ за авторизация и плащане, терминално устройство, връзка на  платежния инструмент с банкова сметка, издаден в Република България или в чужбина, или данни от платежен инструмент, като номер на инструмента, персонален идентификационен номер на държателя и други, без съгласието на титуляра, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двойния размер на получената сума.
	(2) Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата,  за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до двойния размер на получената сума.
	(3) Когато с действията по ал. 1 и 2 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до 50 хил. лв., като съдът може да постанови и  конфискация на част  или на цялото имущество на дееца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Аз имам питане дали в Допълнителните разпоредби на кодекса е предвидена дефиниция на "платежен инструмент"?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Думата има господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Господин председател, имам едно редакционно уточнение, което внася яснота в текста,  тъй като според мен е допусната една лека неточност. В текста на чл. 249, ал. 1 в израза "персонален идентификационен номер на държателя и други" думата "държателя" трябва да се замени с "титуляра". Става дума за титуляра на платежния инструмент, а не за държателя, тъй като персоналният идентификационен номер се свързва с титуляра на платежния инструмент, а не с лицето, което го държи в момента, без да има връзка с издателя на платежния инструмент, който обикновено е банка.
Така че предлагам думата "държателя" да се замени с "титуляра".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, съвсем коректно е предложението.
Думата има господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми  колеги! Първо, аз също исках да направя това редакционно уточнение, което беше прието в комисията, в ал. 1 вместо "държателя" по-точният термин е "титуляра".
В ал. 2 се казва: "Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент…", но лично на мен не ми е ясно какво значи да се използват данни от платежен инструмент. Или плащаш и използваш самия платежен инструмент, или само данни да използваш, как можеш да ги използваш?
И по-нататък: "издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие на сумата…". 
Всички кредитни, не дебитни карти, които вече са разпространени,  много финансови институции ги издават,  но всъщност при тях се получава именно това – съответната банка, която издава кредитната карта, се съгласява, без аз да имам покритие на сумата,  аз мога да нямам никакъв влог, но ми се дава кредитна карта, може да имам влог 1000 лв., тоест покритието да е 1000 лв., а имам право да плащам до определена сума, дори има кредитни карти и без ограничение.
Дали тук не трябва да помислим за някакво уточняване? Вместо "без да има покритие" да кажем "без съгласие на издателя на платежния документ".
В началото само една или две финансови институции издаваха кредитни карти. В началото беше  "Дайнесклуб", беше "Райфайзенбанк", а сега вече и други банки издават кредитни, а не дебитни карти, които са ограничени до размера на влога. Ако ние приемем този текст, един налагащ се, много удобен платежен инструмент,  рискуваме този, който го ползва, едва ли не да попадне под ударите на ал. 2 в сегашната й редакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Соколов.
Ще си позволя едно вметване. Ако има споразумение за овердграфт - възможността да се плаща над покритието, то тогава деянието няма да е противоправно и по дефиниция не може да бъде престъпление, ако правилно се ориентирам.
Господин Искров има думата.

Иван Искров (НДСВ): Благодаря, господин председател. Действително, това, което сподели току-що председателят на парламента проф. Герджиков, е точно така, с което искам да успокоя и колегата господин Соколов. Покритието всъщност съдържа и разрешения кредит, който имате право да получите. Вие можете да си направите един експеримент: при кредитната карта е малко по-труден, но например при дебитната ако вземете, и имате разрешен кредит, ако погледнете разпечатката от банкомата, казвам най-елементарния пример, за да може и след две минути да го сравните, ако пожелаете, вие ще видите, че дори да сте изчерпали средствата си, които са приведени от главния счетоводител Иванов това, което ви е позволено като овърдрафт, като кредит, се показва като покритие, като наличност по самата сметка. Така че, действително това, което току-що каза проф. Герджиков, е така. Разрешеният овърдрафт и ползваният овърдрафт влизат в размера на покритието от наша гледна точка, преценете дали е добре като изказ в Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, благодаря Ви, господин Искров.
Господин Миков, имахте някакъв копнеж да излезете на трибуната?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Безспорен е копнежът. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Ясна е идеята на вносителите да решат един проблем, който от отдавна се поставя не само в България, но и в чужбина за решаване. Трудно се намират решения. Премахнат е текстът за чека, текст със 100-годишна история, въпреки че аз лично смятам… да, чекът без покритие е толкова! Премахнат е този класически текст и е включен тук, доколкото разбирам. Според мен онзи текст за чека там трябваше да си остане като специфичен, познат и пр.
Вторият въпрос. По втората алинея става въпрос за лице, което е титуляр на този платежен инструмент. Така че “данни от платежен инструмент”, както правилно  каза господин Соколов, просто трябва да отпаднат. Той използва платежен инструмент – край! Вие смесвате тук пластичните носители на данни с хартиените носители. Няма смисъл в случая да стои “данни”. Нека да са по-ясни текстовете!
Мен лично ме притеснява специално третата алинея, където е предвидено “значителни вреди”. Класифицираният признак “значителни вреди”, уважаеми дами и господа, в наказателното право обикновено се използва при безстопанственост, при унищожаване и повреждане, при такъв тип престъпления, където няма користен елемент. При измамата, при грабежа и при другите се използва друго понятие “особено големи размери”, “представляващо особено тежък случай”. Съжалявам, че тук не виждам никой, който да се е занимавал малко повече с тази материя. Така че “значителни”, “неправомерни” доходи или “значителни вреди” при един такъв тип користно престъпление, каквото е престъплението по ал. 1, по ал. 2 даже не го коментирам толкова, е неподходящо като квалифициращо обстоятелство.
И вторият принципен въпрос е, че наказанието от пет до десет години е малко по третата алинея, защото ние въвеждаме класифициращ случай на едно изключително тежко престъпление. С кредитна карта може да се направи транзакция за 100-200-300-500 хил. долара. Това е умишлено престъпление, на всичкото отгоре е престъпление, което изисква особени умения, знания, познания и престъпна воля. Така че наказанието от пет до десет години е просто с един много висок минимум и с нисък максимум, отнесено към класифицираните състави на престъплението документна измама, изнудване и пр., ще се види, че едва ли не по този текст наказанието е доста по-ниско. Тук се крие вече сериозната опасност – при някои от платежните инструменти да се получи колизия на състави, да се покриват едновременно състави на документна измама, на престъпление по този състав и евентуално компютърно престъпление, казвам евентуално, защото сега не може толкова бързо да се сравни. При тази ситуация трудно можем да направим повече, освен да отпадне, господин председател, по втората алинея  “данни от платежен инструмент”. Мисля, че използването на платежния инструмент включва, щом титулярът го прави, “данни от платежен инструмент”; има нужда от разширение на приложението само когато друг взема данните от моята карта. Аз използвам платежен инструмент. Мисля, че е ясно и вносителите може би трябва да пояснят, дали във втората алинея става въпрос за субект единствено и само титуляр. Едно лице, което прави злоупотреба с кредитна карта, по която няма покритие, ще извърши престъпление по ал. 1, а не по ал. 2. Защото, Казак, съставът е по ал. 1, картата не е негова, това е основният разграничителен критерий. Даже, ако искате, за яснота по втората алинея да се запише направо “титуляр”, за да е ясно кой е субектът по втория състав. Ама тогава и вносителите малко трябва да си пояснят волята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако имат такава.
Заповядайте, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз имам противоположно становище по ал. 2. Предлагам да си остане текстът така, както е.
Първо, човек може да има кредитна карта и да има право да тегли на кредит. Да, но винаги кредитът е до определена сума, ако господин Искров няма противно мнение, например аз имам кредитна карта и банката се е съгласила да ми предостави възможност да използвам или да тегля пари на кредит до определена сума, например до 1000 долара или до 1000 лева. Ако обаче аз използвам кредитната си карта и изтегля или изхарча пари на стойност над 1000 лева, тогава аз отново ще съм използвал моята собствена карта без покритие. Тогава ще съм извършил това престъпление по ал. 2. Това е от една страна.
От друга страна, господин Миков, който се занимава с компютърните престъпления, знае, че в Интернет вече има много Интернет-фирми и дружества, които продават, като искат за целта единствено и само да си попълните данните на кредитната карта, т.е. номера на кредитната карта, който им е напълно достатъчен, за да могат да изтеглят парите, за които се отнася покупката, която правите. Аз може да съм титуляр и да съм въвел номера, данните на личната си кредитна карта, но да нямам покритие за тази сума и тогава ще съм извършил престъплението по ал. 2. Така че, от тази гледна точка, аз предлагам ал. 2 да остане така, както си е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Казак.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Казак, аз само не разбрах във втората алинея субектът титуляр ли е или не?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Такъв е.
МИХАИЛ МИКОВ: Щом е титуляр, аз предлагам за яснота да се запише не “който”, а “титуляр, който използва…” и пр., или “данни от платежен инструмент”, въпреки че аз продължавам да смятам, че платежният инструмент е по-широкото понятие и съдържа в себе си данните. Чисто фактическото въвеждане чрез компютър на данните, материалното извършване, не значи, че той не е използвал… При използването на кредитната карта и данните от нея, свързана с неговата воля, дали той ще я даде на сервитьора, да я прекара там през релсите, дали ще я напише някъде или ще даде цифрите на жена си да му тегли от сметката, този пластичен носител при всички случаи е важен с информацията си, а не като пластичен носител. Затова ми се струва, че е малко излишно “данни от платежен инструмент”, но нека така да бъде, щом вие го предлагате така.
Но по-важният въпрос е свързан с… По следващия текст сега ли да се изказвам или после?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, само по този.
Благодаря, господин Миков.
Заповядайте за реплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Казак!
Когато ние вземаме едно или друго решение по отношение на едно понятие, трябва да сме наясно с понятието. Вие давате един пример, който просто не е верен. Когато аз имам кредитна карта и тя е до определен размер, аз и да искам не мога да изтегля над този размер, над разрешения ми кредит, освен ако автоматът е повреден. Така както ако отидете в нашия банкомат, който разрешава до 400 лева, като изтеглите днес 400 лева и сложите трети път да изтеглите ви се връща картата и ви казва “дневният ви лимит е надвишен”. Аз как ще изтегля 6000 лева, когато моята карта за  кредит има 5000 лева?! Или обратното?
И затова ние трябва да сме наясно какво имаме предвид.

Второ, въпросът, който постави господин Миков, е съвсем основателен. Кой може да няма покритие? Ами, само титулярът! Ако аз използвам чужд платежен документ или чужди данни, за какво покритие или непокритие може да става дума? Наистина, тогава съставът, деянието ще отиде под първата алинея. 
Втората алинея, когато става дума, че въвеждаме в престъпен състав едно деяние, когато някой изтегли над покритието, тоест без да има покритие, това може да бъде само титулярът. Ако аз взема чужд платежен документ, мога ли да знам изобщо има ли покритие, колко му е покритието, за да изтегля над покритието. От тази гледна точка, колкото и абсурдно да звучи, аз няма да имам умисъл, че тегля над покритието. Над покритието може да тегли само титулярът, който си знае покритието.
Така че на мен ми се струва, че може би не трябва да бързаме. Ако искате да прецизираме, да помислим за един точен текст, който да обхваща всичките хипотези. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Кюркчиев, имате думата за трета реплика.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Уважаеми господа, въпросът с кредитните карти е съвсем сложен, напълно непознат и още неприложен в България. Тепърва България започва да работи с кредитни карти. И тук възниква един проблем, който не се третира в този законопроект. 
Тук спорим във връзка с лимитите. Кредитните карти, не става дума за дебитните, кредитните карти имат две способности. Те имат лимит, но той е само за кешови плащания, а не и за стоки. За стоки стойността на лимита може да се прехвърли многократно. Това е тънката разлика. Става дума за истинска кредитна карта, виза, или каквото и друга да вземем, там може да си ограничен само в кешовото теглене. А за стоки можеш да теглиш многократно надвишаващ лимит. Там нямаш ограничения. Това е първото. 
И второто нещо, което е още по-фрапиращо и не зная как ще бъде решено в този закон, е, че съпругата ти може да има дубликат на твоята кредитна карта. А титулярът си ти. И когато тя, примерно, надхвърли лимита, титулярът си ти, кой носи отговорността?! Това е проблемът. Затова искаме това да бъде изчистено. Защото в скоро време българите ще започнат да имат кредитни карти. Много съпруги ще имат кредитна карта върху титуляр-съпруг, може и син, дете да има кредитна карта върху титуляр. И оттам нататък какво става? Този човек, който не е ползвал кредита, не е извършил този акт, и изведнъж върху него пада цялата отговорност. Вярно е, че те са му роднини, близки, но все пак? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кюркчиев.
За дуплика по този текст има думата господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател! Благодаря на колегата Кюркчиев, че изказа голяма част от аргументите, които възнамерявах също да кажа. 
Именно, първо, господин Соколов, точно така, Вие можете да имате лимит, когато искате да изтеглите с кредитната карта от банкомат, но когато отидете да купувате от “Метро” или от друго място, спокойно можете да накупите половината “Метро”, като представите Вашата кредитна карта. Ако се окаже, че тя няма покритие, могат да Ви обвинят, че искате да ползвате платежен инструмент без покритие. Това е от една страна. 
От друга страна, тук е проблемът за това, че не трябва да се пише титулярът, който я използва. Именно това е една от причините, която каза господин Кюркчиев. Другата е, че аз, бидейки титуляр, мога спокойно да предоставя, тоест с моето съгласие да дам на съпругата си правото да използва моята кредитна карта. И тогава няма да бъде налице съставът по ал. 1. И пак тя да се опита да го използва без покритие. 
Текстът все пак е премислен многократно и съгласуван. Така че аз предлагам да го гласуваме така, както е с единствената корекция в ал. 1 вместо “държателят” да се замени с “титуляра”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Казак.
За изказване има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Само едно уточнение към многоуважавания господин Соколов, за успокоение при обсъжданията. Действително е така, уважаеми колеги, господин Соколов. Ако е пинова картата, където имате в реално време обмяна на информация за състоянието по сметката, не може да се получи надвишаване на лимита. Прав сте. Но, както каза и господин Казак, на много места е възможно да не разполага с такива устройства или самите карти да не са пинови. Например, най-простият пример мога да ви дам със слиповете, които има. В много магазини в чужбина, ако отидете ще видите, че се минава с едно апаратче, което прави “цък-цък”, което взима релефа на картата. И е възможно вие днес да пазарувате от две-три магазинчета и да надвишите лимита си, въпреки че на кредитната карта винаги пише някакъв лимит отзад. Но вие можете да влезете в няколко магазинчета едно след друго. Така че все пак това са стандартизирани текстове, които западната практика ги е  доказала. Има и такива случаи. 
В масовия случай, там, разбира се, сте прав, той е при електронните разплащания, където в реално време се получава справка за покритието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Заповядайте, господин Кюркчиев, за реплика.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Аз ще направя само една кратка реплика, защото тук има спор с тези карти. Аз пак казвам. Кешовото теглене е ограничено в лимита. Но ако ти в срок от 20 дни си погасиш другото теглене, ти не си… На всичкото отгоре, ти имаш и лихвен период, който можеш да го погасиш след една година с респективната лихва. Фактически това не може да се хване в закона. Не може хората да носят отговорност за такова нещо. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кюркчиев.
Господин Искров, заповядайте за дуплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Аз ви предлагам, защото дневният  ред е тежък, ако става въпрос за спринцовки, за операции, не споря. Но когато става дума за специфична материя, моля  колегите да се уважаваме. И ако трябва да се отлага, да се проверят текстовете и да продължаваме нататък. Няма безлимитно кредитиране. Ама, не под формата на банков кредит, за който отивате, говорите и подписвате 15 стр. за покупка, примерно, на портокали, за доставка или кредит по карта. Няма такова нещо! Винаги има лимити! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров. (Шум и реплики.)
Но дали да не пристъпим към гласуване на текста? 
Има думата заместник-министър Марио Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Разбира се, този текст на чл. 249 е по-скоро икономически, отколкото наказателноправен. Той съдържа такива елементи. Затова вносителите в комисията основно бяха господин Валери Димитров и господин Иван Искров, доколкото си спомням. 
Тъй като ние обсъждахме в комисията по принцип да се изравнят използваните понятия за платежни инструменти – дали “държател” или “титуляр”. В чл. 93, т. 24, приета вече вчера, беше отбелязано, че там е използвана думата “държател”, а в чл. 249, ал. 1 се говори за “държател” и “титуляр”. В комисията беше прието да се изравнят и в чл. 93,  т. 24 да бъде “титуляр”. И, разбира се, в чл. 249, ал. 1 вместо “държател” да бъде “титуляра”. Това е първата бележка, която, ако е възможно, трябва да се отрази, тъй като ще има разминаване между “титуляра” по чл. 249, ал. 1 и “държателя на платежния инструмент” по определението за платежен инструмент. Тъй като “държател” по Закона за собствеността всички знаем кой може да бъде. Може да бъде и самият извършител на деянието, който не е собственик на сметката.
По ал. 2, по отношение субекта на престъплението, класически използваният термин в Наказателния кодекс е “който”. Използвайки стария текст на чл. 249, тъй като говорим за случаите и цитираме случаите, предимно когато се използва платежен инструмент без покритие, а в стария текст  това беше чекът. Там се използваше термина “който издаде чек”. А в случая “който използва платежен инструмент”. Считам, че за всички юристи е ясно, че “който” се използва в смисъл на титуляр. Тъй като такъв термин не е употребяван в Наказателния кодекс като субект на извършване на престъплението. Използвани са други техники и то от по-новите промени на Наказателния кодекс като “търговец” и “продавач”. 
Но съобразявайки стария текст на чл. 249 мисля, че за всички е по-ясно, че трябва да остане: “субекта на престъплението, който”, а не да се пише “титуляра”.

Защото в такъв случай ще се окаже, че в определен момент действително може и не титулярът, а някое друго лице, което е упълномощено от титуляра, да извърши фактическия състав на това престъпление. Това и като допълнителен основен аргумент да се запази субектът, като, разбира се, подкрепям идеята на господин Миков да отпаднат думите "или данни от платежен инструмент", тъй като това е отделно изпълнително деяние и аз не виждам какво на практика ще осъществява това изпълнително деяние, за да бъде наказуемо, когато се  използват тези данни.
В ал. 3 предлагам редакционно, предвид бележката на господин Миков, че няма използвани думи  като "други значителни вреди". По-скоро има много текстове в Наказателния кодекс,  в които този термин се използва. Примерно ще ви цитирам чл. 343. Там се говори за  значителни имуществени вреди. Примерно, сега се сещам за този текст.
И затова моето предложение е по-скоро да изчистим текста от тази гледна точка. Другият използван вариант може да бъде  "големи размери" или "особено големи размери", когато стойността на престъплението по ал. 2 е в големи размери или особено големи размери, но няма пречка да се употребява "значителни имуществени вреди", и то да се отбележи, че вредите са имуществени. В противен случай  бихме въвели  наказателна отговорност и за морални вреди. Това е основна бележка.
В ал. 3 да отпадне текстът "или са получили значителни неправомерни доходи". Ами те ще получат значителни неправомерни доходи, когато са причинени значителни имуществени вреди. Има съдебна практика, която уточнява кога са значителни имуществените вреди, кога са големи и кога са особено големи размерите на предмета на престъплението.
Така че в това отношение с тези редакционни бележки  аз предлагам  текстовете да се гласуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Казак, искате нещо да изясните ли?
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Искам да възразя срещу това предложение.
Възразявам срещу това, което заместник-министърът предложи. Още един път казвам, тук я няма госпожа Татяна Дончева, тя има високи познания за това как адвокатите могат да използват всеки пропуск в нормативните документи, нека не даваме възможност този, който използва номера на картата, да казва: аз не съм използвал картата, аз използвах данни от нея.
Така че нека да си останат и данните. Това от една страна.
От друга страна, в ал. 3 могат да бъдат нанесени не само имуществени вреди, особено по ал. 1, когато някой друг  ти използва картата и купи половината "Метро" и след това по вестниците се пише, че еди-кой си, Михаил Миков например, използва картата си без покритие или пък обра магазин без да е имал покритие на картата си и т.н. Тогава ще има значителни морални щети върху името на  съответния титуляр.
Така че аз предлагам още един път да си гласуваме текста, така както е предложен от вносителите, с единствената поправка в ал. 1 – вместо "държател" – "титуляр".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, можем да преминем към гласуване, като няма да подлагам на гласуване корекцията в ал. 1, където всички сме единодушни, че "държателят"  трябва да се замени с "титуляра". Това е  юридически коректният термин и не можем да го подлагаме на съмнение.
Оттук насетне обаче трябва да подложим на гласуване отпадането в ал. 2 на израза "или данни от платежен инструмент", за което призова народният представител Йордан Соколов, подкрепен от Михаил Миков, от Марио Димитров, аз също го подкрепям. Господин Казак е против това отпадане и затова подлагам на гласуване предложението по ал. 2 да отпадне изразът "или данни от платежен инструмент".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 82, против 41, въздържали се няма.
Това предложение се приема.
 
Сега ще подложа на гласуване целия текст на § 52 с тази корекция, за която стана дума, по ал. 1.
Моля, гласувайте целия текст по § 52, както е предложен и подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 22.
Параграф 52 е приет.
Господин Казак, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:  Има предложение на народния представител Румяна Георгиева и на народен представител Борислав Ралчев, които не са обсъдени, понеже противоречат на чл. 71, ал. 2 от правилника.
"§ 53. Създава се чл. 274а:
"Чл. 274а. (1) Който държи или носи формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на Закона за Министерство на вътрешните работи се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до 500 лв.
		(2) Ако деянието по ал. 1 е осъществено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до 2 хил. лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53.
"§ 54. В чл. 277 ал. 2 се изменя така:
            		"(2) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два параграфа – 53 и 54, смятам, че няма да има спорове.
Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване параграфи 53 и 54, така както са предложени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Ще продължим нашата работа, като междувременно искам да ви уведомя, че се налага рестартиране на системата поради известно блокиране на определени участъци. До 4-5 мин. ще можем да продължим. Нищо не пречи да продължим с обсъжданията, а след това ще гласуваме ан блок малко повече.
Заповядайте, господин Казак, продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: “§ 55. В чл. 283б след думите “земеделските земи” се добавя “и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55.
“§ 56. Член 296 се изменя така:
“Чл. 296. (1) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
                 (2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение, унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56.
“§ 57. В чл. 301 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:
“(1) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
 (2) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.
 (3) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.”
2. Създава се ал. 5:
“(5) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп, или приеме предложение или обещание за подкуп.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57.
“§ 58. В чл. 302 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 след думите “отговорно служебно положение” се поставя запетая и се добавя “включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател”.
2. В т. 4, буква “а” след думата “години” се поставя запетая и се добавят думите “глоба до двадесет хиляди лева,”.
3. В т. 4, буква “б”, след думата “години” се поставя запетая и се добавя “глоба до двадесет и пет хиляди лева,”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58.
“§ 59. В чл. 302а след думата “години” и запетаята след нея се добавя “глоба до тридесет хиляди лева,”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59.
“§ 60. Член 303 се изменя така:
“Чл. 303. Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60.
По § 61 има предложение от народния представител Борислав Ралчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, като предлага следната редакция:
“§ 61. Член 304 се изменя така:
“Чл. 304. (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба, или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
                 (2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.
                 (3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.”
“§ 62. Член 304а се изменя така:
“Чл. 304а. Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение от § 55 до § 62?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
С тъга в душата ще заявя, че ще се въздържа по тези текстове. Елементарният подход веднага означава, че аз съм против борбата с корупцията. Но опити за промени в класическите състави на подкупа в съдебната практика, познато у нас, се правиха и в предишното събрание. И тогава след дълги дискусии и аргументите не стигнаха до такива решения. Сега отново се взема конвенцията и директно започва едно преписване на текста. Тогава обаче тези, които бяха в предишното Народно събрание си спомнят, че се приложиха аргументи за спомените от времето на Вишински, аз само ще ги спомена пред тази зала, когато много често тайните служби са изпращали хора в Сибир точно по този начин. 
Забележете само какви текстове ще се приемат. Аз нямам съмнение, че ще се приемат: “Длъжностно лице, което поиска или приеме” – дотук горе-долу е като сегашния текст – “дар или каквато и да е друга облага”, не само имотна, “която не му се следва или приеме предложение или обещание…”. Длъжностно лице, което приеме обещание! Аз не зная как може да се приеме. Може би Вие да обясните, господин председател, обещание в правото, да приемеш обещание в правото! Това сделка ли е вече? Сключено ли е? Има ли съгласувана воля? Тоест, аз да приема обещание на някого.
Другият въпрос възниква при § 60. Там се казва така: “Съобразно различията по предходните членове”, а те са доста сериозни различия, “длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму”. Значи дарът е обещан другиму със съгласие на длъжностно лице?!
Казвам ви със свито сърце очаквам ефекта върху нашето законодателство от този стълб, иначе конвенционален, който сега ще влезе в тази част. Определено смятам, че текстовете са по-лоши от досега действащите и че големите проблеми на борбата с корупцията и подкупите са свързани с други въпроси, не с такива чужди и на практиката, и на наказателното ни право решения. Затова ще се въздържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Мога ли да смятам, че предлагате “или обещание” да отпадне, или изобщо критикувате цялата редакция и сте против?
МИХАИЛ МИКОВ: Поне “обещание” ако може да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да ви помоля, понеже поради дефект в системата предишните два текста на § 53 и     § 54, които бяха безспорни, не можахме да ги гласуваме, затова нека да ги гласуваме, след което ще продължим дебатите.
Моля, гласувайте текстовете по § 53 и § 54 така, както са предложени и подкрепени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Приемат се. 
За процедурен въпрос – заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ):  Уважаеми господин председателю, процедурното ми предложение е за продължаване на настоящото пленарно заседание до приключване на второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, както и приемането на законопроекта за ратифициране на договора за дилър-мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк. и проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на рамково кредитно споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и “Насърчителна банка” АД и Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но не повече от два часа, защото това е нещо, за което ни задължава правилникът.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: В рамките на правилника, уважаеми господин председателю. Надявам се, че ще свършим дотогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно на това процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване на днешното пленарно заседание до приключване на тази точка, както и ратифициране на договора за дилър-мениджъри и приемане на проекта за решение за Насърчителната банка.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 90, против 32, въздържали се 3.
Приема се предложението за удължаване на работното време.
Заповядайте за второ процедурно предложение, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ):  Моля да ме извините, че не направих заедно двете предложения, но тъй като напреднахме с времето, предложението ми е за извънредно заседание следващия вторник – 17 септември 2002 г., от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
3. Второ четене на законопроекта за държавния дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За противно процедурно предложение, заповядайте господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Дончев, уважаеми дами и господа! Твърде лош атестат е парламентът да стартира есенната си сесия с извънредни заседания. Това говори за една неподреденост и лоша организация в мнозинството, господин Дончев. Извънредните заседания са извънредни, за да се правят наистина в извънредни случаи, а не да се превръщат в перманентна практика на есенната сесия още в началото. (Неразбираема реплика на народния представител Владимир Дончев.) Представяте ли си какво ще стане като стигнем до бюджета и данъчните закони, ако отсега го караме така? Винаги има някакви неотложни обстоятелства – външни, вътрешни или лобистки интереси, за които времето не стига. Имало ги е и в 37-то, и в 38-то, и в сегашното Народно събрание. Но не бива това да бъде повод народните представители всеки вторник да провалят маса ангажименти и да не си вършат и другата работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за извънредно заседание във вторник с дневен ред, предложен от господин Дончев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 89, против 42, въздържали се 5.
Предложението се приема и във вторник, 17.09.2002 г., ще има извънредно заседание с този дневен ред.
Продължаваме с нашата работа.
Господин Соколов, имате думата, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на § 57 – новата ал. 5 на чл. 301 и съответстващата на този текст в § 61 – чл. 304, ал. 3:
(5) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп.”
Това е по § 57.
По § 61, ал. 3 “Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.”
На мен ми се струва, че тук обезателно трябва да кажем “на територията на Република България”. Иначе стигаме до някакъв абсурд, ако някъде по света длъжностно лице приеме подкуп…
ОБАЖДАТ СЕ: От българин.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо от българин? Къде е казано от българин? И то попада под действието на нашия Наказателен кодекс. Както и някъде по света, ако друг, но дори да приемем тук и българин, отиде в някаква страна и предложи някъде на някое длъжностно лице подкуп, той ще отговаря по нашия Наказателен кодекс. Това на мен ми се струва абсурдно, така че, ако искаме да оставим тези текстове, а аз съм “за”, трябва да внесем най-малко това уточнение, за което говоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Соколов, може и няма пречка да криминализираме, ако го прогласим за престъпление по нашия закон. Друг е въпросът чисто практически как ще стане тази работа. Иначе принципите на действие на наказателния закон – чл. 2, позволяват такова решение и няма проблем. Въпросът е каква ни е волята и дали ще може това да се изпълнява или просто е така. (Оживление.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
За втора реплика – господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нека всички да погледнем чл. 3 в общата част от Наказателния кодекс, където изрично е написано в ал. 1: Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България. И чл. 4, ал. 1: Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина. Това е достатъчно, за да се разсеят всякакви недоразумения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Казак.
Има ли други желаещи да вземат отношение по текстовете от § 55 до § 62 включително? Няма.
Започвам процедурата по гласуване, като първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на изразите “или обещания” в текстовете на § 57, ал. 1 и 5. Правилно ли е, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Има го навсякъде и е по-добре принципно да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Навсякъде, където има “обещание” или “обещае” в текстовете, които ние сега дискутираме, това да отпадне. Това е предложението на народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 39, против 66, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Господин Соколов, вероятно държите Вашето предложение по § 57 и § 61 да се гласува?
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване ан блок текстовете на параграфи от 55 до 62 включително, така както са предложени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 14.
Приемат се.

ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: По чл. 63 има направено предложение от народния представител Борислав Ралчев, което е подкрепено от комисията. 
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, като предлага следната редакция:
"§ 63. Създава се чл. 304б:
"Чл. 304б. (1)  Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение  от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му,  се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до 5 хил. лв.
	(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е последваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по предходната алинея,  се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до 3 хил. лв.".
"64. Член 305 се изменя така:
"Чл. 305. (1) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или  организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.
	(2) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64.
"§ 65. Член 305а се изменя така:
"Чл. 305а. Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до 5 хил. лв."."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65.
"§ 66. Член 306 се изменя така:
"Чл. 306. Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66.
"§ 67. В чл. 307а думите "престъплението по чл. 301-307" се заменят с "престъпленията по този раздел".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67.
"§ 68. В чл. 313 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "писмена декларация" се добавя "или съобщение, изпратено  по електронен път", думата "която" се заменя с  думата "които", а думата "дава" се заменя с "дават".
2. В ал. 3 след думите "частен документ" се добавя "или съобщение, изпратено по електронен път", а думата "който" се заменя с думата "които"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, за изказвания от § 63 до § 68 включително.
Има ли желаещи? Не виждам.
За една забележка давам думата на господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: В § 66, където се променя чл. 306, накрая: "е съобщил на властта", тази дума може би е уместно да се замени със "съобщил на компетентните органи", или нещо подобно. "Съобщил на властта" – не знам дали има такъв термин в Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да кажат специалистите по наказателно право дали признават властта. (Оживление в залата.)
"Който доброволно е съобщил на властта" задоволява ли Ви като израз?  В Наказателния кодекс, в наказателното право използвате ли властта или не я признавате? (Весело оживление.) 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място):  Използваме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Значи може да остане така, не ви дразни? Добре.
Други бележки не виждам.
Подлагам на гласуване от § 63 до § 68 включително да бъдат гласувани така, както са предложени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували  98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно, благодаря.
Заповядайте, за да докладвате глава IХа.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:  "§ 69. Създава се глава IХа:

"Глава IХа
Компютърни престъпления
Чл. 319а. (1) Който осъществи нерегламентиран достъп до ресурсите на компютър, копира или използва компютърни данни без разрешение, когато се изисква такова, се наказва с глоба до 3 хил. лв. 
	(2)  Ако деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за извършване на такова деяние, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до 3 хил. лв.
	(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до 5 хил. лв.
	(4) Ако деянията по предходните алинеи са извършени по отношение на сведения, представляващи държавна тайна, наказанието е от една до три години лишаване от свобода, ако не подлежи на по-тежко наказание.
	(5) Ако от деянието по ал. 4 са настъпили тежки последици, наказанието е от една до осем години.
Чл. 319б. (1) Който без разрешение на лицето, което администрира или ползва компютър добави, промени, изтрие или унищожи компютърна програма или данни в немаловажни случаи се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до 2 хил. лв.
	(2) Ако с деянието по предходната алинея са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до 3 хил. лв.
	(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено с цел имотна облага,  наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба до 5 хил. лв.
Чл. 319в. (1) Който извърши деяние по предходния член по отношение на данни, които се дават по силата на закон, по електронен път или на магнитен носител, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до  3 хил. лв.
	(2) Ако деянието по предходната  алинея е с цел да се осуети изпълнение на задължение,  наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба  до 5 хил. лв.
Чл. 319г. (1) Който въведе компютърен вирус в компютър или информационна мрежа се наказва с глоба до 3 хил. лв.
	(2) Ако от деянието по предходната алинея са настъпили значителни вреди или е извършено повторно, наказанието е лишаване от  свобода до три години и глоба до 1000 лв.
Чл. 319д. (1) Който разпространи компютърни или системни пароли и от това последва разкриване на лични данни или държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до една година.
	(2) За деяние по предходната алинея, извършено с користна цел или ако с него са причинени значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до три години.
Чл. 319е. Доставящ информационни услуги, който наруши разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Закона за електронния документ и електронния подпис, се наказва с глоба до 5 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69.
"§ 70. В чл. 320 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
	"(2) Наказанието за явно подбуждане към извършване на  престъпление по чл. 108а, ал. 1 е лишаване от свобода до шест години.".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По  параграфи  69 и 70 имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря ви, уважаеми господин председател.
Имам само едно редакционно предложение по чл. 319е. Терминът “доставящ” е определящ субекта. Предлагам чл. 319е да придобие следната редакция: “Който при доставяне на информационни услуги наруши…”. Мотивът е, че в общата част на чл. 193 е прието “доставчик” по линия на Конвенцията. Тук субектът пък е и юридическо лице, така че да е ясен субектът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Аз лично подкрепям тази редакционна поправка. Тя е по-коректна.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз съм съгласен с господин Миков, че поначало се използва “който”, когато се характеризира деянието.
Господин Миков, щом в чл. 193 е казано “доставчик”, не е ли по-добре да употребим “доставчик на”. Не се конфронтирам. Просто задавам въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако това беше реплика, значи сега давам думата на господин Миков за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Пенчев, проблемът идва оттам, че в т. 23 на чл. 93 е формулирано, че доставчик на компютърна информационна услуга е всяко юридическо или физическо лице. Моето предложение е, за да изчистим субекта и да няма спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Това изчиства спора.
Ако няма други желаещи, предлагам да подложим на гласуване параграфи 69 и 70, както са предложени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Уважаеми народни представители, възнамерявам да дам почивка, защото остана да се доредактира един текст, а ние сме длъжни да завършим целия кодекс. Нека да остане време, за да се направи тази редакционна поправка.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не може ли докато се прави тази поправка, да гледаме втора точка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имам чувството, че вече сме уморени. Поне така го усещам по господин Казак.
Обявявам почивка до 13,00 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Стигнали сме до § 71.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: “§ 71. В чл. 320а след думите “престъпление по” се добавя “чл. 108а, ал. 1” и се поставя запетая.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71.
“§ 72. В чл. 321 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.”
2. В ал. 2 думите “до три” се заменят с “от една до шест”.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Когато групата е въоръжена или създадена с цел да върши престъпления по чл. 243, 244, 253, 280, 280а, 337, 339, ал. 1-4,         чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, ал. 1-4 и чл. 354в, ал. 1, или в нея участва длъжностно лице, наказанието е: 
1. по ал. 1 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години;
2. по ал. 2 – лишаване от свобода от три до десет години.”
4. Създава се ал. 6:
“(6) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72.
“§ 73. В чл. 325, ал. 4 думите “по ал. 2” се заменят с “по ал. 1 и 2”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 71 до 73 ан блок. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: “§ 74. В чл. 330, ал. 2 се създава т. 4:
“4. ако палежът е извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група.”
Има направено предложение от народния представител Димитър Пейчев, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Пейчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 28, против 58, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 74 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: “§ 75. В чл. 331 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Който запали стърнище, вследствие на което предизвика пожар в горския фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75.
“§ 76. В чл. 337, ал. 1, след думата “поправя” се добавят думите “разработва, съхранява”, след думата “огнестрелни” се добавят думите “химически, биологични или ядрени”, а думите “до шест години” се заменят с думите “от една до шест години”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76.
“§ 77. В чл. 339 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 и 2 след думата “огнестрелни” се поставя запетая и се добавят думите “химически, биологични или ядрени”.
2. В ал. 3 и 5 след думата “огнестрелно” се поставя запетая и се добавят думите “химическо, биологично или ядрено”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77.
“§ 78. В чл. 343 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) За престъпления по ал. 1, букви “а” и “б” деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78.
“§ 79. В чл. 343а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) За престъпление по ал. 1, буква “а” деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79.
“§ 80. В чл. 353б след думата “отпадъци” се поставя запетая и се добавят думите “токсични химически вещества, биологически агенти, токсини и радиоактивни вещества”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80.
“§ 81. В чл. 415, ал. 1, след думата “ядрено” съюзът “или” се заменя със запетая, а след думата “химическо” се поставя запетая и се добавят думите “бактериологическо, биологично или токсично”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81.
“§ 82. Създава се чл. 415а:
“Чл. 415а. Който предприема военни приготовления за използване на ядрено, химическо, бактериологическо, биологично или токсично оръжие като метод за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме параграфи от 75 до 82 ан блок. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: “Допълнителни разпоредби”.
Параграф 83 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, като предлага следната редакция:
“§ 83. Навсякъде в Особената част думите “глоба до сто лева” се заменят с “глоба от сто до триста лева”.”
Параграф 84 – комисията подкрепя текста на вносителя за        § 84, като предлага следната редакция:
“§ 84. Навсякъде в Общата част думите “задължително заселване”, “задължителното заселване”, “лишаване от право на местоживеене в определено населено място” и “лишаване от правото на местоживеене в определено населено място” се заличават, а в Особената част думите “задължително заселване” и “задължителното заселване” се заменят с “пробация”, “пробацията”.” 
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85 като предлага следната редакция:
“§ 85. Параграфи 1, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12 – по отношение на наказанието пробация, 13-17, т. 2-5 на § 18, 18а, 18б, 18в, § 39, т. 4, § 39а и § 84 влизат в сила от 1 януари 2004 г.
§ 86. Рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизането на този закон в сила чл. 26 (в сила от 8 август 1997 г.), изтърпяват наказание за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86.
“§ 87. Висящите производства към деня на влизане на закона в сила за престъпления по чл. 172, ал. 2, чл. 182, ал. 1, 3 и 4 и чл. 183 се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане на закона в сила пострадалият поиска това.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87.
Има направено предложение от народния представител Светослав Лучников, което е оттеглено.
Следващото предложение не е обсъдено поради противоречие с правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Желаещи да вземат отношение по допълнителните разпоредби на закона?
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, бих искал да обърна внимание върху една корекция по § 87. 
Тъй като гласувахме чл. 193а и там чл. 182 не е в пълния му текст, а само чл. 182, ал. 2.
Затова влизането в сила на тази разпоредба следва да бъде в съответствие с приетия вече чл. 193а – само по отношение на чл. 182, ал. 2 – в § 87 вместо “чл. 182, ал. 1, 3 и 4” да стане “чл. 182, ал. 2”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Казак.
Коригираният текст на § 87 гласи:
“§ 87. Висящите производства към деня на влизане на закона в сила за престъпления по чл. 172, ал. 2, чл. 182, ал. 2 и чл. 183 се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане на закона в сила пострадалият поиска това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 83 до 87 от Допълнителната разпоредба ан блок, предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Казак, моля да прочетете отложения текст на § 47.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: След направените консултации в почивката стигнахме до следното общо предложение – в чл. 225в, ал. 1 в текста: “Който изпълнява работа в юридическо лице” вместо съюза “в” да се запише съюзът “за” и се получава следният текст:
“Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец” – отпада съюзът “при” – “поиска или приеме дар…” и нататък текстът остава непроменен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли някакви съображения по тази редакция? Няма.
Подлагам на гласуване § 47 с промяната, която току-що бе направена в пленарна зала.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това е приет и целият Наказателен кодекс.
За процедурно предложение има думата господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ):  Уважаема госпожо председател, ще си позволя да предложа на уважаемите народни представители да прегласуваме един параграф, а именно § 50. Ще ви обясня за какво става дума.
Текстът на § 50 гласи: “Създава се чл. 234б” и в ал. 1 се казва: “Който изкупува или извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали без разрешение,” и т.н.
От тази редакция може да се остане с впечатление, че едва ли не, ако аз извърша търговия само с цветни отпадъци или с отпадъци само от черни метали, няма да отговарям, а трябва да извърша търговия с отпадъци от черни и цветни метали и тогава ще нося отговорност. Очевидно това не е волята нито на народните представители, нито на вносителя.
Предлагам вместо съюза “и” да се запише “или” – “черни или цветни метали”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще го прегласуваме, но като редакционна корекция за по-добро звучене на текста. Не променя смисъла.
Има ли противни съображения? Няма.
Подлагам на прегласуване § 50 с предложената редакция, направена от господин Пенчев.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Господин Казак, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Бих искал да поздравя всички и най-вече членовете на Комисията по правни въпроси и всички народни представители, които работиха за приемането на тези изменения и допълнения в Наказателния кодекс. Това беше наистина много важно с оглед България да получи една по-положителна оценка в подготвящия се редовен доклад на Европейската комисия и все пак ние да се поздравим с един положителен напредък в това отношение. Благодаря още един път. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ДИЛЪР МЕНИДЖЪРИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЖЕЙ ПИ МОРГАН СЕКЮРИТИС ИНК., ДЖЕЙ ПИ МОРГАН ЮРЪП ЛИМИТИД И САЛОМОН СМИТ БАРНИ ИНК., внесен от Министерския съвет на 9 септември 2002 г.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Има и доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Искров, имате думата да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: 
“ДОКЛАД
по законопроект № 202-02-38 за ратифициране на
Договора за дилър мениджъри между Република България
и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган
Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк., внесен от
Министерския съвет на 9 септември 2002 г.

На заседание, проведено на 11 септември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледаха законопроекта за ратифициране на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк., подписан на 4 септември 2002 г. в София.
На заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финансите Красимир Катев и финансови експерти.
Договорът ще даде възможност да се извърши замяна на облигации по външния дълг в обращения (брейди облигации) с нови облигации. Ще се използва механизмът на замяната, осъществена през април т.г., като за целта се емитира допълнително количество ценни книжа от вече съществуващи емисии.

В своето експозе министърът на финансите изтъкна следните основни приоритети на стратегията за управление на държавния дълг:
Поддържане на равнище на дълга, гарантиращо фискална устойчивост и постигане на Маастрихските критерии за съотношение дълг – брутен вътрешен продукт – под 60%;
Минимизиране и активно управление на валутния лихвен риск – постепенно намаление на доларовия компонент и намаление на риска към плаващите лихви;
Удължаване на срочността (дюрацията) на дълговия портфейл, като се избягва прекалена концентрация на плащания по главници, в която и да е година – облекчението на краткосрочните плащания спомага за ускорен икономически растеж;
Увеличаване на частта на вътрешния дълг и удължаване на матуритета му, без да се допуска значително увеличение на лихвените проценти. Разширяване на кръга на ликвидността на предлаганите инструменти. Продължение на превалутирането на вътрешния дълг (ЗУНК) от долари в евро;
Предприемане на консервативен подход при издаването на държавни гаранции;
Управление на фискалния резерв с цел постигане на оптимално съотношение между риск, доходност и ликвидност;
До постигането на инвестиционен кредитен рейтинг (ВВВ-) да се поддържа фискален резерв, покриващ плащанията по дълга за период от минимум една година напред;
При постигане на значителен излишък над минималния фискален резерв и при сигурност за безпрепятствено рефинансиране е възможно предплащане на краткосрочен дълг към официалните международни кредитори;
Активно събиране на вземанията от трети страни с цел попълване на фискалния резерв и намаление на нетната задлъжнялост;
Активен диалог с рейтинговите агенции с цел повишаване на кредитния рейтинг.
Изтъкнати бяха и положителните аспекти от замяната, а именно:
Номинално намаление на дълга в размер на 87 млн. щ.д.;
Нетно намаление на дълга с 238 млн. щ.д. при използване на освободеното обезпечение в размер на 151 млн. щ.д. за намаление на дълг и съответно постигане на по-добри дългови показатели;
Общи нетни спестявания от обслужване на дълга на стойност 346 млн. щ.д. през следващите 10 години;
Освобождаване на блокирано обезпечение на стойност 151 млн. щ.д.;
Намаление на цената на финансиране за България (спестявания на база нетна настояща стойност от 38 млн. щ.д.).
При станалата дискусия бяха поставени множество въпроси относно избора на тези дилър мениджъри, как се изчислява и какъв е рискът от операцията, как се определя и какъв е размерът на комисионната по сделката и други.
На поставените въпроси подробни отговори дадоха министър Велчев и заместник-министър Катев.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 13 народни представители, “против” – 3 народни представители, и “въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк., подписан на 4 септември в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Моля господин Илчев да представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
 
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: 

“ДОКЛАД
относно законопроект № 202-0238 за ратифициране на
Договора за дилър мениджъри между Република България и
Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп
Лимитид и Саломон Смит Барни Инк., внесен от
Министерския съвет на 9 септември 2002 г.

На извънредно заседание, проведено на 11 септември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност съвместно с Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк. и прие следното становище: 
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк., подписан на 4 септември 2002 г. в София.
Становището беше прието с 12 гласа “за”, 2 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се”.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Тъй като в залата има по-малко от 90 присъстващи, от името на парламентарна група предлагам да бъде направена поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля парламентарните секретари да направят поименна проверка. (Неразбираема реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Господин Стоилов, много добре знаете, че поименната проверка може да бъде извършена по три начина и аз използвам единия от трите възможни. 
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, тъй като тече поименна проверка.
В момента в залата има 109 народни представители, което ми дава основание да прекратя заседанието.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,40 ч.)


Председател:
		Огнян Герджиков



Заместник-председател:
				Камелия Касабова 


Секретари:
	     	Ралица Агайн

		Веселин Черкезов