Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-11-14

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение днешният пленарен ден да започне с: 
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ, след което ще продължим с първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 144 народни представители: за 114, против 6, въздържали се 24.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Мингова, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:  Благодаря Ви, госпожо председател.

Преди това ще направя едно процедурно предложение: да бъде допуснат в залата заместник-министърът на правосъдието господин Севдалин Божиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение господин Божиков да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 112 народни представители: за 95, против 12, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Мингова, моля представете доклада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям ви 

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно 
Законопроект за изменение и допълнение на 
Закона за особените залози, внесен от Министерския съвет

Той беше разгледан на редовно заседание на комисията, проведено на 31 октомври 2002 г. 
Госпожа Елена Петкова и господин Белазелков – представители на вносителя от Министерството на правосъдието, представиха законопроекта. 
Измененията и допълненията са в следните основни насоки:
Първо, разширяване кръга на имуществото, което може да бъде обект на особен залог, с правата върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни.
Въвежда се изрично право на заложния кредитор да получава от държавните органи и от трети лица информация относно заложеното имущество.
С допълнението на чл. 15, ал. 1 от действащия закон се създава право на предпочтително удовлетворение на заложния кредитор, който е обезпечил вземането си със залог. По този начин привилегията по чл. 15 се разпростира и върху лица, които кредитират целево придобиване на съответни вещи и права върху тях.
Предвиждат се изменения в Глава седма “Изпълнение върху заложено имущество” с цел ефективност при удовлетворяването на обезпеченото вземане. Определя се и моментът, в който заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. 
С разпоредбата на чл. 52 се създава уредба за продажба на кораби, въздухоплавателни средства и недвижими имоти, когато изпълнението е насочено върху тях по реда на чл. 46, ал. 2 от закона. Предложената разпоредба е свързана с приетите от Народното събрание изменения и допълнения на Гражданския процесуален кодекс. С тази разпоредба се постига и стабилност на купувача, който ще се легитимира като собственик с едно постановление за възлагане, издадено от съдия-изпълнителя. Предложените изменения и допълнения в Закона за особените залози са насочени към зачитане правата на заложния кредитор, положил грижата да обезпечи своето вземане, като балансът между неговите права и правата на залогодателя не се нарушава. 
Народният представител Мингова заяви, че подкрепя законопроекта, като бяха отправени някои препоръки за доизясняване на текстовете на § 11 и 12. 
Народните представители Дончева и Миков отправиха забележка по отношение включването на права върху интелектуална собственост като обект на особен залог. 
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Господин Еюп, моля Ви да представите доклада на Комисията по Европейска интеграция.

ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП: 
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията  по европейска интеграция 
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за особените залози № 202-01-59,
внесен от Министерския съвет на 16.09.2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 16 октомври 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози, внесен от Министерския съвет.
На обсъждането присъства експерт от Дирекция “Европейска интеграция и връзки с международни финансови институции” в Министерския съвет. 
Законът за особените залози (Обн. ДВ, бр. 100 от 1996 г., изм. и доп. бр. 86 от 1997 г. и бр. 42 от 1996 г.) регламентира условията и реда, при които се учредява залог без предаване на заложеното имущество. С предлаганите изменения и допълнения се цели подобряване на нормативната уредба на отношенията и финансиране срещу обезпечение, насочено към по-голяма защита и бързо и качествено реализиране на правата на кредитора по обезпеченото вземане. Правната уредба на тези отношения не е регламентирана с нарочни правни актове, приети от институциите на Европейския съюз, поради което не се налага преценка на съответствието на предложените разпоредби с нормите на acquis communautaire. 
Такава преценка се налага само по отношение на предлаганите изменения в чл. 4, ал. 1 и чл. 3, ал. 3. Предвидено е разширяване на кръга на имуществото, което може да бъде обект на особен залог, с правата върху патентите за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топология на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни. 



Тези права са  имуществени, прехвърлими и представляват част от общото имущество на залогодателя, което е посочено като мотив за включването на тези права в разпоредбата на чл. 4. Предлаганото допълнение е в съответствие с чл. 19, т. 1 и т. 2 от Регламент на Съвета 6/2002/ЕО от 12 декември 2001 г. относно дизайна на Общността и чл. 19, т. 1 и т. 2 на Регламент на Съвета 40/94/ЕО от 20 декември 1993 г. за търговската марка на Общността, в които е учредено правото да се учредява залог върху дизайн и търговска марка. С транспонирането на посочените норми на европейското право се постига по-пълно съответствие на българското законодателство в областта на дружественото право с acquis communautaire, изрична препоръка за което се съдържа и в Редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България по пътя за присъединяване за 2002 г.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи  предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози № 202-01-59, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Божиков, моля да представите законопроекта от името на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мотивите ни за изменение и допълнение на Закона за особените залози се свежда до следното:
С изменението на чл. 4, ал. 1 от закона се разширява кръгът на имуществото, което може да бъде обект на особен залог,  с правата върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни,  топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни. Посочените права са имуществени по своята правна същност, прехвърлими са и са част от общото имущество на залогодателя, поради което е наложително включването им в разпоредбите на чл. 4. Нещо повече, това е съобразено и с регламентите на Съвета на Европа относно дизайна на Общността и търговската марка на Общността.
В чл. 10, ал. 2 се урежда изрично правото на заложния кредитор да получава от държавните органи и от третите лица цялата информация относно заложеното имущество, която е достъпна за залогодателя. Това допълнение се налага от фактическата невъзможност на обезпечения кредитор да прави необходимите справки във връзка със статута на заложеното имущество при липса на съдействие от залогодателя. 
С допълнението на чл. 15, ал. 1 се създава право на предпочитателно удовлетворение на заложния кредитор, който е обезпечил вземанията си със залог. По този начин привилегията по чл. 15 се разпростира и върху лицата, които кредитират целево придобиването на съответните вещи и права.
Измененията в глава седма – "Изпълнения върху заложено имущество" – се предлагат с цел ефективност при удовлетворяването на обезпеченото вземане. Така в чл. 32, ал. 4 се определя моментът, в който заложното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор.
С предвиденото изменение в чл. 36, ал. 1 се постига и яснота на разпоредбата. Обяснява се, че  оспорването по реда на чл. 250 – 255 от Гражданско-процесуалния кодекс става само в рамките на производството по принудително изпълнение, ако изпълнението по Закона за особените залози навлезе в тази фаза. 
Изменението на чл. 37 е наложително. С него се преодолява един сериозен проблем в практиката. Нееднозначно се изяснява правното положение на пристъпилия към изпълнение кредитор. Това затруднява фактическото осъществяване на продажбите по Закона за особените залози. С това изменение се слага край на различния подход, като се урежда изрично правното положение на пристъпилия към изпълнение кредитор. С разпоредбата на чл. 52 се създава уредба за продажба на кораби, въздухоплавателни средства и недвивжими имоти, когато те са елемент от съвкупността на заложеното търговско предприятие и когато изпълнението е насочено върху тях по реда на чл. 46, ал. 2 от закона.
Предвид голямата стойност на тези вещи и предвидената в закона специална форма за тяхното прехвърляне е необходимо да има ясен механизъм за кредиторите, по който те могат да извършват съответно продажбите. Този ясен механизъм е подобрената в посока бързина и ефективност процесуална уредба на принудителното изпълнение върху вещи, предложена в приетия от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс. Това решение е продиктувано от основния принцип на Закона за особените залози, а именно бързина и качествено реализиране на правата на кредитора по обезпеченото вземане. 
Предложените изменения и допълнения в Закона за особените залози са насочени към зачитане правата на заложния кредитор, положил грижата да обезпечи своето вземане, като балансът между неговите права и правата на залогодателя не е нарушен. Напротив, последният разполага с множество процесуални способи, чрез които може да се брани при недобросъвестно поведение от страна на кредитора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божиков.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Гласували 121 народни представители: за 108,  против няма, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Вносители са Министерският съвет и народните представители Йордан Мирчев, Ирена Варадинова и Мирослав Севлиевски.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации. Има два доклада на комисията,  по двата  законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Постъпили са два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата: единият законопроект е под № 202-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 август 2002 г.; вторият законопроект е внесен под № 254-01-96 на 22 октомври 2002 г. от народните представители Йордан Мирчев, Ирена Варадинова и Мирослав Севлиевски.
На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията разгледа и двата законопроекта.
Преди това, ако разрешите, едно процедурно предложение – заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Любомил Иванов да бъде допуснат в залата от името на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение заместник-министър Иванов да бъде допуснат до пленарна зала.
Гласували 107 народни представители: за 107,  против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Продължете с доклада, господин Мирчев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: 
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет
Този законопроект беше разгледан на редовно заседание, проведено на 19 септември  2002 г. От вносителите присъстваха господин Любомил Иванов, заместник-министър на транспорта и съобщенията, също така представители на Министерството на финансите и представители на Агенция “Пътища” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.  
От името на вносителите представителите на двете министерства и на Агенция “Пътища” обясниха, че законопроектът се внася във връзка с преговорите с Европейския съюз по Глава девета “Транспортна политика”. В допълнителната информация към преговорната политика българската страна е потвърдила, че прилаганата система за облагане с такси за ползване на пътната инфраструктура към датата на присъединяването на България ще бъде в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕС относно заплащането на такси от товарните автомобили за ползване на пътната инфраструктура. 
В момента според сега действащата Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, такси за ползване на пътната инфраструктура се събират само от чуждестранните превозвачи. Това е една неоправдана дискриминация спрямо чуждестранните превозвачи, която ги поставя в неравностойно положение спрямо техните български колеги и Европейският съюз настоява тя да се премахне чрез съответното изменение на нормативната уредба. 
Необходимото привеждане на съществуващата у нас система от пътни данъци и такси в съответствие със системата на Европейския съюз изисква и въвеждането от 1 януари 2004 г. на винетната система за събиране на пътни такси (такси за ползване по време). Нашата страна е предоставила и подробен график на Европейския съюз, който посочва отделните етапи на фискална хармонизация. Първият етап включва периодът 2002 – 2003 г., вторият – 2004 – 2005 г. и третият 2006 – 2007 г. 
Първият етап предвижда: предоставяне на информация на обществеността относно целите, ползите и необходимостта от въвеждането на пътните такси за ползване по време; стартиране подмяната на свидетелствата за регистрация; подготовка и преразглеждане на двустранните спогодби за автомобилни превози, сключени със страни-членки на Европейския съюз на базата на реципрочност; промяна на нормативната уредба, свързана с въвеждането на пътни данъци; изготвяне на модел за въвеждане на винетната система и на нова структура на пътния данък съгласно изискванията на Директива 99/62.
Вторият етап включва: въвеждане от 1 януари 2004 г. на винетната система за събиране на пътни данъци и поетапно изравняване на таксите, събирани от автомобилите с българска регистрация и от автомобилите с регистрация в страните-членки на Европейския съюз; отмяна на таксите, събирани съгласно Тарифа № 14 за превозвачите, регистрирани в страните-членки на Европейския съюз; промяна в структурата на пътния данък чрез въвеждане на диференциран подход по отношение на броя на осите и вида на окачване и достигане на 50 на сто от минималните нива, съгласно Анекс 1 на директивата; отмяна на данъка върху превозните средства, регистрирани в Република България.
Третият етап предвижда: до 1 януари 2007 г. изравняване нивата на пътните такси при ползване на пътната инфраструктура по време за българските превозни средства и превозните средства, регистрирани в страните-членки на Европейския съюз; достигане на минималните нива на данъка на регистрираните в България пътни такси съгласно изискванията на Европейския съюз; оценка на резултатите от прилагането на системата от пътни данъци и такси чрез прилагане на следните принципи – прозрачност, равнопоставеност, разходоориентираност и съгласуваност със системата за данъчно облагане и таксуване на пътните превозни средства.
Разликите между настоящите минимални нива на пътния данък върху превозните средства с българска регистрация и минималните нива от Анекс 1 на Директива 1999/62 са изведени в специална таблица към мотивите на законопроекта. Членовете на комисията, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че предложеният законопроект е съобразен с изискванията на Европейския съюз и е необходим за евроинтеграцията. Едновременно с това бяха изтъкнати и редица несъвършенства на проекта, изразяващи се в липса на информация относно икономическия ефект от въвеждането на винетната система, относно размера на таксата и разпределението й. Направени бяха и предложения от правно-технически характер с цел усъвършенстване на законопроекта, които ще бъдат внесени между първото и второто му гласуване. 
На въпросите, зададени от членовете на комисията, отговориха представители на Министерството на транспорта и съобщенията, на Министерството на финансите и Агенция “Пътища”. Те обясниха, че в настоящия момент такси за ползване на пътната инфраструктура се събират само на граничните пунктове от чуждестранните превозвачи, а с промените, предлагани в законопроекта, те ще се събират както на граничните пунктове, така и на територията на цялата страна. Уточнено беше, че измененията в чл. 10 са свързани и с предстоящи изменения на Закона за местните данъци и такси и Закона за пътищата.
След проведената дискусия, изразените мнения и направените предложения Комисията по транспорт и телекомуникации с 10 гласа “за” и 3 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 102-01-49, внесен от Министерския съвет.”
По втория законопроект докладът е малко по-кратък, за да не повтаряме основните принципи, които се изискват от Европейските директиви при приемането на този закон. 
“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за пътищата № 254-01-96, внесен от народните 
Представители Йордан Мирчев, Ирена Варадинова и
Мирослав Севлиевски
На свое редовно заседание, проведено на 31 октомври 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. На заседанието присъства от името на Министерството на транспорта и съобщенията госпожа Златолина Мукова, заместник-министър. От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Йордан Мирчев. 
Налагащото се изменение и допълнение в Закона за пътищата е свързано с приключване до края на годината на преговорите с Европейския съюз по Глава девета “Транспортна политика”. Законопроектът е особено необходим и актуален поради адаптирането на съществуващата система от пътни данъци и такси с тази на Европейския съюз и въвеждането на винетната система за събиране на пътни такси от 1 януари 2004 г. 
Измененията и допълненията обхващат следните направления:
- определяне обхвата на пътната инфраструктура (автомагистрали, пътища от първокласната пътна мрежа, пътища, използвани за международен и междурегионален транспорт, пътища в граничните райони);
- обхвата на моторните превозни средства и  съставите от пътни превозни средства, за които ще се събира пътна такса;
- размера и начина на събиране на пътната такса, която се определя на база на продължителността на ползване на съответната инфраструктура и се диференцира по отношение на разходите, причинявани от видовете моторни превозни средства. 
Предлаганите изменения и допълнения в голяма степен отразяват извършената досега подготовка, както и предстоящите действия, които трябва да бъдат осъществени до края на 2003 г. в частта по-нататъшни промени в законодателството.
От името на Министерството на транспорта и съобщенията госпожа Златолина Мукова отбеляза, че законопроектът регламентира ясно по какви показатели ще се определя размерът на таксата. Той ще бъде съобразен с разходите за изграждане, експлоатация и развитие на инфраструктурата, тоест определена е логиката, по която ще се определя размерът на таксата. Ценното в този законопроект е, че в него са заложени принципите, на базата на които ще се разработи системата за събиране на пътни такси. 
В проведената дискусия бяха зададени въпроси към вносителите и представителя на Министерството на транспорта и съобщенията. Някои от членовете на комисията отбелязаха, че е необходимо усъвършенстване на законопроекта и се ангажираха да внесат предложения между първо и второ гласуване. 
След проведената дискусия и направените предложения Комисията по транспорт и телекомуникации предлага с 6 гласа “за”, 0 гласа “против” и 4 гласа “въздържали се” Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от народните представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля госпожа Първанова да прочете доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: 

“С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за пътищата № 202-01-49, внесен от Министерския
съвет на 12 август 2002 г.

Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата се отнася към откритата на 11 юни 2001 г. преговорна глава № 9 “Транспортна политика”. С него се цели да бъде поставена законовата рамка за въвеждане в българското законодателство на винетната система за събиране на пътни такси (такси за ползване по време), като елемент от предстоящата хармонизация на действащата система от пътни данъци и такси със системата на Европейския съюз.
В допълнителна информация към преговорната позиция по глава № 9 България е поела ангажимент, че към момента на присъединяването й към Европейския съюз системата за облагане с такси ще бъде в съответствие с изискванията на Директива 1999/62 ЕС на Европейския парламент и Съвета за заплащането на такси от товарните автомобили за ползването на пътната инфраструктура.
Съгласно действащата Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, пътни такси за ползване на пътната инфраструктура се събират само от чуждестранни превозвачи. Тази дискриминация, която накърнява конкуренцията между транспортните предприятия, е била многократно обект на критика от страна на Европейската комисия, включително и в последния редовен доклад.
С настоящия законопроект се създава единствено законовата рамка за въвеждане на винетната система за събиране на пътни такси, като влизането в сила на § 1 от законопроекта, с който се въвежда новата система, е отложено за 1 януари 2004 г. От този момент се предвижда да бъдат отменени таксите за превозвачи, регистрирани в страните-членки на Европейския съюз съгласно Тарифа № 14. По този начин ще бъде изпълнено изискването на директивата пътните такси да не бъдат налагани по дискриминационен начин на основание националността на превозвача. Съгласно предвидените етапи на фискална хармонизация, изложени в мотивите към законопроекта, размерът на пътната такса, събирана от моторните превозни средства, регистрирани в Република България, ще бъде поетапно изравняван с размера на таксата за моторни превозни средства, регистрирани в страните-членки на Европейския съюз. Към момента на присъединяване на България към Европейския съюз се предвижда размерът на таксата за регистрираните в Република България моторни превозни средства и размерът на таксата за регистрираните в Европейския съюз моторни превозни средства да бъде изравнен.
Комисията по европейска интеграция има следните съществени бележки по законопроекта.
Първо. Следва да бъде отбелязано, че в приложното поле на Директива 1999/62 са включени само товарни превозвачи, докато от законопроекта не става ясно до кои пътни превозни средства се отнася новата система за събиране на пътни такси и за коя част от републиканските пътища ще се прилага винетната система.
Второ. В § 3 от настоящия законопроект се предвижда общо задължение за Министерския съвет да внесе законопроекти за изменения на съответните закони, произтичащи от въвеждане на винетната система. Не става ясно кои са тези закони нито какви са сроковете за тяхното внасяне.
Трето. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата има претенцията да уреди поетапно въвеждане на новата система на таксата за ползване по време, но в действителност се ограничава до деклариране на желание за въвеждането й. Законопроектът предвижда отлагане на хармонизацията на вътрешното законодателство относно пътните такси до бъдещо изменение на съответните закони. Това поставя под въпрос необходимостта от приемането му.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че на настоящия етап не би могла да бъде направена преценка за съответствие на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата с достиженията на правото на Европейските общности, тъй като с него не се транспонират разпоредбите на Директива 1999/62 ЕС, а само се декларира намерението за въвеждане на винетната система за събиране на пътни такси.
Комисията по европейска интеграция не постигна единодушие от парламентарните групи, поради което не би могла да препоръча на Народното събрание приемането на първо гласуване на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата             № 202-01-49.”

“С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за изменение и допълнение на 
Закона за пътищата № 254-01-96, внесен от народните
представители Йордан Мирчев, Ирена Варадинова-Маринова
и Мирослав Севлиевски на 22 октомври 2002 г.

Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата се отнася към откритата на 11 юни 2001 г. преговорна глава № 9 “Транспортна политика”.
Действащата нормативна уредба относно таксите, заплащани от чуждестранни превозвачи, включва Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, двустранните споразумения между Република България и страните от Европейския съюз и Инструкция № 2 за прилагане на раздел I от Тарифа № 14. Съгласно Тарифа № 14 пътни такси за ползване на пътната инфраструктура се събират само от чуждестранни превозвачи.
С настоящия законопроект се създава законовата рамка за въвеждане на винетната система за събиране на пътни такси, като влизането в сила на § 1 от законопроекта, с който се въвежда новата система, е отложено за 1 януари 2004 г. От този момент се предвижда да бъдат отменени таксите за превозвачи, регистрирани в страните-членки на Европейския съюз съгласно Тарифа № 14. По този начин ще бъде изпълнено изискването на директивата пътните такси да не бъдат налагани по дискриминационен начин на основание националността на превозвача. Съгласно § 4 от законопроекта размерът на пътната такса, събирана от моторните превозни средства, регистрирани в Република България поетапно, в рамките на 3 години след въвеждане на винетната система ще бъде изравняван с размера на таксата за моторни превозни средства, регистрирани в страните-членки на Европейския съюз. Към момента на присъединяване на България към Европейския съюз се предвижда размерът на таксата за регистрираните в Република България моторни превозни средства, и размерът на таксата за регистрираните в Европейския съюз моторни превозни средства, да бъде изравнен.
В предложеното изменение на чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата (§ 1 от законопроекта) е посочено, че новата система за събиране на пътни такси се въвежда за преминаване по определени с решение на Министерския съвет автомагистрали, пътища от първокласната пътна мрежа, пътища, използвани за международен и междурегионален транспорт, и пътища в граничните райони. По този начин са фиксирани в съответствие с чл. 7, т. 2 на Директива 1999/62 категориите пътища, за които ще бъде въведена таксата за ползване на инфраструктурата по време.
С измененията, предвидени в същия член, се въвежда и изискването, посочено в чл. 7, т. 8 на цитираната директива размерът на таксата да се определя на базата на продължителността на ползване на съответната инфраструктура, както и изискването, посочено в т. 9 на същия член на директивата средният размер на таксата да бъде съобразен с разходите за изграждане, експлоатация и развитие на инфраструктурата. С въвеждането на т. 9 се възприема принципът за разходоориентираност, съгласно който приходите от пътната такса следва да бъдат насочени за покриване на общите разходи по поддръжка, модернизация и реконструкция на инфраструктурата.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата създава законовата рамка за въвеждане на винетната система за събиране на пътни такси, като транспонира част от разпоредбите на Директива 1999/62 на Европейския парламент и Съвета за заплащането на такси от товарните автомобили за ползването на  пътната инфраструктура. С оглед предвиденото в § 3 от законопроекта последващо изменение на съответното законодателство във връзка с определяне на размера, начина на събиране на таксата за ползване на пътната инфраструктура и моторните превозни средства, за които се въвежда, следва да бъде отбелязано, че предложеният законопроект представлява първата стъпка към хармонизация на действащата система от пътни данъци и такси със системата на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 254-01-96.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Първанова.
Госпожо Гегова, моля да представите становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ ГЕГОВА: 

“С Т А Н О В И Щ Е 
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за пътищата № 202-01-49, внесен от Министерския
съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на                  2 октомври 2002 г., обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за  изменение и допълнение на Закона за пътищата.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Изпълнителната агенция “Пътища”.
Законопроектът беше представен от господин Даниел Кирилов от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата цели привеждане на системата от пътни данъци и такси в съответствие с аналогичната система на Европейския съюз. Създава се правна основа за въвеждане на такси за ползване на пътната инфраструктура от всички български и чуждестранни пътни превозни средства и по-специално за въвеждане на винетната система за събиране на пътни такси.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство счита, че внесеният законопроект урежда по удачен начин материята, свързана с поетапното въвеждане на пътни такси за всички физически и юридически лица.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 14 гласа “за”, без “против” и 1 глас “въздържал се” реши да предложи на Народното събрание внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 202-01-49 да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имат думата вносителите да представят своите законопроекти.
Господин Иванов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИЛ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, и двата законопроекта имат една и съща философия и това е регулиращата функция на държавата по отношение на различните видове сухопътен транспорт. Най-сетне от думите, че железопътният транспорт трябва да има предимство пред всички останали видове транспорт, се преминава към дела и държавата успешно регулира този процес чрез въвеждането на винетна система. В момента единственият железопътен превозвач – БДЖ, издържа на практика цялата железопътна инфраструктура. Това са не по-малко от 150 млн. годишно. Това е едно огромно напрежение както за единствения железопътен превозвач, така и за железопътната инфраструктура, която с тези пари може единствено и само да се поддържа текущо, но не и да се възпроизвежда.
Не така стои въпросът по отношение на поддръжката на пътната инфраструктура от пътните превозвачи. Те не участват със същия интензитет в поддръжката на пътната инфраструктура, така   както участва железопътният превозвач. Оттам и цените, които предлагат автомобилните превозвачи, са много близки до тези, които предлага железопътният превозвач, и в железниците се наблюдава непрекъснат отлив на пътници и на товари. Единствено чрез въвеждането на винетната система ще стане ясно предимството на железопътния транспорт, който е по-евтин и по-екологичен. Това е философията и на двата законопроекта. Но тъй като аз представлявам вносителя, моля народните представители на първо четене да приемат законопроекта, предложен от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
От името на другите вносители? Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще бъда по-кратък. Съгласно изискванията на европейските директиви в областта на транспорта е необходимо да се осигури равнопоставеност на отделните видове транспорт. Известно е сега, че по приетия Закон за железопътния транспорт се заплаща инфраструктурна такса някъде около 150 млн. лв. годишно от железопътните превозвачи на железопътната инфраструктура. С въвеждането на пътната такса от 1 януари 2004 г. се цели да бъдат равнопоставени железопътните и автомобилните превозвачи. Освен това съществуват и проблеми от гледна точка на финансирането на железопътната и пътната инфраструктура, въвеждането на екологични транспортни технологии, които са приоритет в европейската транспортна стратегия.
Това, което искам да отбележа в допълнение защо беше внесен закон от тримата народни представители. Ние се опитахме, на базата на продукцията и на разработеното от работната група, съставена от Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството - Агенция “Пътища”, да дефинираме трите основни компонента на философията на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, а именно:
Обхвата на пътната инфраструктура. В нашия проектозакон тя е дефинирана по-точно.
Второто е обхватът на моторните превозни средства и съставите от пътни превозни средства. По този въпрос нещата ще продължат в работната група, за да може да бъдат по-точно дефинирани преди да се издаде решение на Министерски съвет по този въпрос.
Също така се опитахме да дадем и по-точно дефиниране на някои въпроси, свързани с размера и начина на събиране на пътната такса.
Що се отнася до промяната на законодателството, в Закона за местните данъци и такси това ще бъде обект следващата година, когато тук, в пленарната зала, ще се обсъждат евентуалните промени в Закона за местните данъци и такси за 2004 г. Тоест този размер на таксата не касае закона, който ние до края на годината ще обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, пред нас има два законопроекта – на Министерския съвет, внесен м. август, и м. октомври, внесен от господин Мирчев и група народни представители. Любопитното от тези два законопроекта е следното – ще помоля колегите да отворят двата законопроекта и да видят как законопроектът на господин Мирчев едно към едно повтаря законопроекта на Министерския съвет, само че с малко по-различни текстове. Аз твърдя, че това е прецедент в парламентарната практика след 1989 г. Такова нещо не бяхме виждали. Срам за българския парламент е това, което наблюдаваме в момента – едно недоносче на Министерския съвет. Много ми е любопитно министър-председателят как е допуснал – да видя от кого е подписано. От господин Паскалев. Вероятно това е един от мотивите за подаване на оставката на господин Паскалев. Как е подписано на изхода на Министерския съвет това нещо, което е наречено законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата?  
Вероятно, за да се компенсира този текст, писан на коляно в Министерския съвет, не знам от кого, как и по какъв начин е минал, господин Мирчев се е ангажирал същите текстове да ги облече в малко по-изчерпателна форма, според мен. Обаче от това, което аз виждам като текстове на вносителите, нищо не се е получило. Аз уважавам господин Мирчев, работим добре в комисията, но за мен единственият мотив на Министерския съвет м. август е затварянето на глава девета “Транспортна политика”.
Ако в комисията и в Европейския съюз се знае как се пишат тук закони и по какъв начин се поправят едно към едно текстове примерно, внесени от Министерския съвет и група народни представители от мнозинството, аз мисля, че не трябва да се затвори глава девета. Това е фиктивна законодателна работа, баластра, която на практика пречи на хармонизирането с европейското законодателство. Срам за нашия парламент е, ако това нещо се гласува, уважаеми дами и господа.
Аз призовавам мнозинството наистина да си направи труда и да види законопроекта на господин Мирчев и групата народни представители и на Министерския съвет и да вземе отношение. Много ми е интересно какви ще бъдат мотивите, за да бъдат подкрепени тези два законопроекта – писаният на коляно от Министерския съвет и по някакъв начин променен закона едно към едно, казвам още веднъж, включително и Заключителна разпоредба от господин Мирчев.
Но да се върнем и да видим опитите на групата народни представители всъщност докъде е довела по някакъв начин да промени или пък да допълни декларативните текстове от няколко редчета на Министерския съвет. Четивото е интересно.
Казва се, че размерът и начинът на таксите ще бъдат определени със закон, като разбира се има три етапа в технологичната хармонизация – 2002-2003; 2004-2005; 2006-2007 г. и тук, в мотивите, са разписани целите на тези етапи – имам предвид мотивите към законопроекта на Министерския съвет, като се казва, че ще бъдат събирани със закон.
Аз питам вносителите, както от Министерски съвет, така и господин Мирчев и групата народни представители – между другото аз не виждам госпожа Варадинова, която също е вносител, и Мирослав Севлиевски – да ми обяснят какъв ще бъде този закон и какви са идеите примерно за залагане на такси с така наречената винетна система. Между другото има няколко неща, които лично мен ме смущават. Предполагам, че всеки български гражданин, който е собственик на пътнотранспортно средство, също ще го обезпокоят.
Първо, в нашата комисия със Закона за движението по пътищата тихичко прокарахме промяна на регистрационните документи. Много дълго шефът на КАТ обяснява колко няма да се плаща да речем за подмяна на книжки във връзка с хармонизацията, за подмяна на регистрационни талони и прочие. Това нещо мина някак си между редовете. Обществото не разбра, че с подмяната на документите  бедният  българин  ще  трябва  да инкасира някъде 300-400, може би и повече за луксозните возила, лева за пререгистрация. 
Какво ни се предлага сега, в момента? Някакъв абстрактен закон, който щял да определя начина за събиране на таксите. Много ми е интересно вносителите да ми обяснят какъв ще бъде този закон и как ще се събират таксите. Аз ви разигравам следната хипотеза: имам автомобил и примерно не го карам една година. Как ще стане така, да констатирате, че аз не си карам возилото, не ползвам пътищата и по какъв начин ще ми бъде събирана таксата за инфраструктура? Това е изключително важно.
Или пък се движа по магистрала, тук тази система не е ясно как ще бъде, както е в Италия или в Гърция – на магистралата има съответно ред, та, ако се движа по магистрала, плащам, ако се движа по други пътища, които заобикалят магистралата, не плащам. Това е малко по-нисък стандарт, по-дълъг път и пр., и пр. Как това нещо с вашия закон ще се уреди? Имам конкретни въпроси. Като как ще стане това нещо? Тоест как ще идентифицирате кой колко кара и колко ще плаща? Тук казвате, че ще има някакви средни величини, които за мен са абсолютно неясни. Как ще идентифицирате кой се движи по магистрала, колко се е движел и пр., и пр.? Може би единственият мотив във връзка с хармонизацията и затварянето на глава девета “Транспортна политика” е това, че се изравняват таксите на товарните возила, които преминават транзитно през България, или пък идват до България, с тези, които са българска регистрация. За мен, ако само това е мотивът във връзка с глава девета, не е сериозен мотив. Това не е сериозен мотив! Още повече, че все пак сроковете, които се дават, са далеч, да речем третият етап обхваща това, което е записано – 2006-2007 г. Питам: защо толкова се бърза на коляно да се пише законопроект в Министерския съвет и да не го давате, че днес даже уважаваната председателка промени и дневния ред? Защо толкова се бърза по отношение на това недоносче, на този закон на Министерския съвет? Чакам отговор от вносителите.
Не знам какви са мотивите, но аз не мога да подкрепя тези законопроекти, уважаеми колеги. Това са декларативни текстове, нищо незначещи, неносещи никаква информация и дълбоко се съмнявам, че това ще бъде мотив да бъде затворена глава девета “Транспортна политика”, ако това е единственият мотив. 
Аз призовавам мнозинството да прочете внимателно двата законопроекта и да не изпадаме в комична ситуация тогава, когато тук ни се поднасят неготови текстове. Впрочем, това не е прецедент, това вече става система за този парламент и тук с машинки за гласуване с 10-15 човека в залата се приемат законопроекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин Димитров, аз мисля, че в Комисията по транспорт и телекомуникации действително много професионално гледаме на този въпрос. Аз ще бъда много доволен от вас, като членове на комисията вие имате един много добър експерт - бивш министър на регионалното развитие, който ръководеше и Агенция “Пътища”, и се надявам, че вие ще подкрепите днес двата закона. И това, което вие казахте, че не е отразено, тъй като действително това е продукция, която и по ваше време е разработвана, и сега, между първо и второ четене да направим едни много по-точни предложения, които да ги приемем на второ гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема  госпожо председател, аз всъщност като цяло споделям възмущението на господин Благой Димитров от развиващата се практика в преписването на определени текстове от един или друг законопроект, които после стават авторски. Тази практика за съжаление взима епидемични размери. Например новият Закон за радиото и телевизията – този текст, който върви апокрифно и официално по всички медии, в него има огромни пасажи, които са преписани от  сега действащия закон. Все пак искам да посоча, че шампион в плагиатството е Парламентарната група на СДС, която чрез своя народен представител и председател госпожа Надежда Михайлова през миналата година внесе 10-15 закона, изработени от предишния Министерски съвет, вероятно със средства на този Министерски съвет. Не бих се учудил, ако са платени определени суми на експерти, а сега кой знае защо се внасят от председателя на една парламентарна група.
Така че, нека да заклеймим тази практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин Мирчев, между двете четения Вие предлагате да променим така нещата, че да станат добре за законопроекта. Вие знаете ли какво ми предлагате? Давате ми едно копче и да зашия към него балтон. Това не може да стане. Ако към Вашето копче зашием балтон между двете четения, изменяме кардинално философията на закона.
Изненадан съм, уважаеми  господин Пантелеев, от това, което споменахте. Аз видях, че господин Станишев е подписал предложение на Парламентарната група на Коалиция за България за БТК. Аз не знаех, че господин Станишев разбира и от телекомуникации. 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е наша идея, на цялата група.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Стана ми ясно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дъбов има думата.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Представителите на Коалиция за България в Комисията по транспорт и телекомуникации не подкрепиха този законопроект, тъй като считаме, че той не отговаря на своето предназначение. Ние сме наясно, че е необходима хармонизация на Закона за пътищата, както и че избраният вариант на винетната система е значително по-добър от предлаганата на Запад ТОЛ-система, но независимо от това, тези два текста, които се предлагат да бъдат записани в Закона за пътищата, внасят повече въпросителни, отколкото да изясняват нещата. 
На второ място, бих казал, че те предопределят какви допълнителни записи ще се правят догодина при развитието на идеите, които са заложени в тези два текста. 
Какво ни смущава? Първо, че платено преминаване ще има, освен по магистралите, също така и по първокласната, второкласната и третокласната пътна мрежа, каквато е в пограничните райони. 
Вторият момент е свързан с това, че пътната мрежа, основно второкласна и третокласна в пограничните райони, е твърде рядка, твърде ограничена и това поставя населението, което живее в тези райони, в изключително тежкото положение непрекъснато да преминава платено през пътищата, за да влезе във вътрешността на страната, да отиде до общинските и областните центрове.
На следващо място, за нас е необяснимо, като изключим автомагистралите, първокласната, второкласната и третокласната пътна мрежа минава през населени места, през градове и големи села, как населението на тези градове и села ще трябва да плаща, за да се движи по главната улица на това населено място. Смисълът на тази поправка е точно такъв. Тоест, всички българи, които живеят в пограничните райони, са обречени на това да организират платено своето преминаване, в това число и в собствените си населени места.
В досега действащия закон, към когото правим поправки, ясно и точно е записано, че този, който организира платено преминаване по пътя на концесия, аренди на пътищата, без да се определя начинът на преминаване, е длъжен да определи паралелен път, успореден път, така, както е в Западна Европа, и този, който не желае да се ползва от платеното преминаване, да има възможност да преминава по други пътища, които не са в групата на пътищата за платено преминаване. Не мога да си представя в пограничните райони, където има твърде малко пътища, как може да се организират паралелни пътища, които да дават възможност на хората, живеещи там, или на хората, които не желаят да заплащат за преминаване, да им се осигури възможност да се движат по други пътища.
Отчитайки предимството на винетната система… Тъй като изградените в България магистрали и първокласни пътища са тип “социални пътища” по планиране и изпълнение, с много отклонения, това не дава възможност да бъде въведена ТОЛ-система, тоест бариери и заплащане за еднократно преминаване. Винетките представляват абонаментна карта. Мисля, че вносителите ще отговорят на господин Благой Димитров, че пътна такса не се плаща за всяко превозно средство, а за всяко превозно средство, което минава през път, който е обявен за път с платено преминаване. Въпросът с винетната система обаче е, как ако някой български гражданин поиска еднократно да премине в рамките на един месец по някой от платените пътища, ще може да се снабди с такъв еднократен билет, тъй като повечето от тях вероятно ще бъдат за месец или по-голям период от време, за един път или за цялата платена пътна мрежа в България.
Има още редица въпроси, на които не се дава отговор в предложения проект.
Ето защо считам, че всъщност идеята за хармонизация е доведена до един абсурд с тези два записа, които се предлагат. 
Искам също така да кажа, че в ал. 1, т. 4, където става дума за това, че пътните такси ще бъдат определени със закон, би трябвало поне да се запише, че ще се уредят с този закон – Закона за пътищата. Ако се прави отделен закон, който да определя размера на пътните такси, това би било твърде наивно и глупаво, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дъбов.
Заповядайте господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, и двата закона, които ни се предлагат, за мен, без да съм юрист, са един правен абсурд и ще се опитам да се обоснова. За съжаление обаче и от двата закона става ясно само едно: че от 1 януари 2004 г. шофьорите по българските пътища ще плащат така наречената “такса за ползването на инфраструктурата за определен период от време” и забележете още нещо – 3 години след това, от 1 януари 2007 г., тази такса след пълзящо увеличение ще се изравни с таксата, която се плаща в страните – членки на Европейския съюз. И още нещо, забележете, без да се предлага и в единия и в другия проект за закон текст, с който от 1 януари 2004 г. да се отмени данъкът върху МПС, който плащаме в момента всички българи, които имаме такива. В проекта на Министерския съвет е записано, че тези такси се заплащат, цитирам: “за преминаване на моторни превозни средства по определени републикански пътища и съоръжения”, а в проекта от тримата депутати – “за приемане за преминаване на МПС по определени с решение на Министерския съвет автомагистрали, пътища от първокласната пътна мрежа, пътища, използвани за международен и междурегионален транспорт, и пътища в граничните райони”. Всичко това е ново като понятие. В действащия Закон за пътищата чл. 3, ал. 1 гласи: “Пътищата са републикански и местни”, в ал. 2 – “Републикански пътища са автомагистралите и пътищата от 1-ви, 2-ри и 3-ти клас, които осигуряват транспортните връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа”, в ал. 3 пише: “Местни пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки с местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците на населените места”.
И един друг абсурд – сегашните алинеи 5 и 6 във въпросния чл. 10 стават алинеи 7 и 8, ще ви прочета какво пише в тях – ал. 7: “В случаите по ал. 1 собственикът на пътя задължително осигурява и сигнализира дублиращ път” и в новата ал. 8: “В случаите по ал. 1, когато пътят е автомагистрала, собственикът на пътя задължително осигурява и сигнализира дублиращ път от 1-ви или от 2-ри клас”. Ако в тази зала има човек, който да може да ми каже къде в България има дублиращ път на изградените 390 км автомагистрали или къде може да се изгради такъв на първокласната, второкласната и третокласната пътна мрежа, аз съм готов да си скъсам и двете дипломи.
Моето предложение е да върнем закона, да не го приемаме на първо четене, тъй като той противоречи на сега действащия закон, да се създаде една работна група от комисията и от двете министерства, и действително да излезем с едно предложение, тъй като това, което ни се предлага, е срам за всеки един от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
За представените ни два закона с по няколко текста е много трудно да говорим, след като чухме становището на действителния бивш министър на регионалното развитие и на експертите от Народното събрание, и да кажем нещо ново. Но аз се чувствам задължен да кажа няколко думи за това, което днес е представено в пленарна зала.
Какво имаме на банките? Два закона. Единият закон наистина е внесен август месец със стремежа и желанието на Министерския съвет по най-скоростния начин да закрием глава девета “Транспорт”. И още един закон, който е внесен октомври месец от председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации и още двама народни представители от управляващото мнозинство на НДСВ. Парадоксът е, че вторият закон е внесен след като законът на Министерския съвет беше преминал през Комисията по транспорт и телекомуникации, а също така и в Комисията по европейска интеграция.
Но, обърнете внимание – в Комисията по транспорт и телекомуникации законът е приет, а в Комисията по европейска интеграция е отхвърлен, защото не отговаря на директивите на Европейския съюз и няма да свършим необходимата работа, за да можем наистина да приключим с преговорите по глава девета.

Това налага обаче да направим един сравнителен анализ между двата закона – какво ни предлага единият и какво ни предлага другият. Преждеговорившите ясно и категорично заявиха, че това, което се предлага, е разширяване на алинеите и на новите параграфи, които се предлагат  в законопроекта за движение по пътищата.
За разлика от вносителя Министерски съвет, господин Мирчев с неговите колеги добавят към автомагистралите, първа и втора класа пътна мрежа, и всички останали пътища, които са използвани за международен и междурегионален транспорт, а също така и пограничните пътища, имайки предвид, това става ясно от мотивите, там, където има ГКПП-та. Тоест ние оттук нататък с предложенито на втория законопроект на тримата народни представители трябва да плащаме, да купуваме винетки за всеки един път в нашата транспортна мрежа. 
Аз мисля, че това не е парадокс. Това е недомислие. Това е едно сериозно недомислие, което в стремежа си да покажем, че можем да правим добри закони, правим всевъзможни пропуски. В никакъв случай ние не можем да подкрепим едно такова предложение.
Аз искам да попитам и Комисията по европейска интеграция – къде те намериха разликата между първия и втория законопроект и как така прецениха, че единият не отговаря на европейските директиви, а другият отговаря? И ако господин Вълчев или госпожа Първанова, която прочете становището, успее да ми обясни и да мотивира добре тази позиция на Комисията по европейска интеграция, аз бих си помислил как ще гласувам. 
За съжаление, според мен Комисията по европейска интеграция се е впуснала повече в техническите подробности, включително коя пътна мрежа да влезе, когато е обсъждала законопроекта на Министерския съвет, отколкото да се спре основно на функциите си за това законопроектът  близък ли е или не е близък до европейското законодателство.
В края на краищата, тези два законопроектаа могат да бъдат характеризирани като едно заклинание, тоест волята на Министерския съвет и на управляващото мнозинство, че ще въведат система за плащане на такси по пътищата, която ще е близка до европейската, и по този начин ще решат една несправедливост според Европейския съюз до нашето влизане в Европейския съюз – да изравнят таксите между превозвачите, преминаващи през страната ни, които са от страните – членки на Европейския съюз и тези от българска страна.
За съжаление обаче,  казва се, че ще се премахне данъкът за автомобилите, за сметка на това ще се въведе винетната система, но никой не дава ясна сметка и ясен отговор и на народните представители, и на нашите избиратели, в края на краищата с колко ще бъде утежнен бюджетът на всеки един от нас, най-вече със закона на господин Мирчев, където става ясно, пак ще повторя, че трябва да плащаме с винетната система за всички пътища, по които минаваме.
За съжаление, аз забелязвам и нещо друго. В дебата в Комисията по транспорт  ние се спираме повече на конкретните текстове и на тяхното безсмислие, отколкото да се спрем на смисъла на закона. Какво ни казва той? Той ни казва: да, с тези промени в Закона за пътищата ние заявяваме пред Европейския съюз, пред българските граждани като Народно събрание, че ще въведем с друг закон винетната система в България. Защо обаче не се дискутира тук коя система би била по-добра за нас? Дали ТОЛ-системата,  при която наистина трябва да се гарантира един дублиращ път от същия клас пътна мрежа, така че този, който не желае да минава през автомагистралата, да мине по първокласния път, или винетната система, която е система по време. Тоест, за да преминеш по един път първи или втори клас, трябва да платиш за определен период от време. И ако контролиращият орган те хване в нарушение, че ти не си платил, съответно ще си платиш глобата, която навярно в този законопроект ще бъде предложено да бъде равна на таксата, която трябва да внесеш за определения  период от време.
В залата никой не поставя точно така въпроса. На правилен път ли сме, точно винетната система ли в този момент трябва да изберем за страната? И ако тя е по-добрата, защо тогава отричаме ТОЛ-системата? Ние сме водили дебат с господин Дъбов, аз до голяма степен съм съгласен с него. Той е на позицията, че наистина тази система е по-добра и е по-приложима в страната ни. Но аз искам да ви кажа и нещо друго. В почти всички балкански страни, включително в Македония и в Гърция, е въведена ТОЛ- системата. Така че има място да се води спор и да не бързаме с тези текстове в името на затварянето на глава девета. Може според мен да се изчака известно време.
В заключение, аз искам да кажа едно. Бързаме, ще затворим глава девета, но резултатът от затварянето на глава девета и от въвеждането на новите такси най-вече след 2007 г. може да бъде само един – по-сериозно главоболие на всички наши избиратели за сумите, които ще трябва да се плащат за движение по нашите пътища. 
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки че двата законопроекта, които са ни представени, съдържат само по няколко текста, те неслучайно са обект на оживени разисквания. И нещо повече, това са законопроекти, от чието евентуално прилагане ще произтекат последици реално за всички притежатели на моторни превозни средства.
Аз ще се спра последователно на двата законопроекта и то по съвсем очевидна причина. Двата законопроекта бяха внесени в Народното събрание в рамките на една отдалеченост от два месеца. И първият  от тях – законопроектът на Министерския съвет, след като беше гласуван в Комисията по транспорт и телекомуникации, не от всички, разбира се, беше внесен в Комисията по европейска интеграция, където той беше бламиран. Комисията по европейска интеграция не препоръча на пленарната зала да подкрепи този законопроект.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Кой законопроект?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Законопроекта на Министерския съвет. Това беше по три основни причини. Първата причина е, че  въпреки че в мотивите на законопроекта на Министерския съвет се декларира, че той има за цел да хармонизира нашето законодателство и специално Закона за пътищата с Директива 1999-62, реално той разширява приложното поле на директивата, която се отнася единствено за товарни превозвачи. Законопроектът на Министерския съвет въвежда новата винетна система за всички моторни превозни средства.
Вторият основен аргумент на Комисията по европейска интеграция, поради който тя препоръча да не се подкрепи законопроекта, е свързан с обстоятелството, че в законопроекта на Министерския съвет има текст, който препоръчва на Министерския съвет, нещо повече, вменява му в дълг, да направи съответни промени в съответни закони, без да се укажат срокове и без да се конкретизират тези закони.
И накрая третият мотив, с който се иска да не бъде подкрепен законопроектът, е свързан с обстоятелството, че макар да се говори в мотивите  за поетапно  въвеждане на винетната система в България, липсват съответните текстове, които  да покажат по какъв начин ще стане това на практика.
Явно отрицателното становище на Комисията по европейска интеграция е принудило в спешен порядък наши колеги, към които аз по никакъв начин не отправям друг упрек, освен че са приели да станат в известна степен съучастници на един нескопосан законопроект, вероятно съвместно с представители на Министерския съвет  да разработят  втори законопроект. И това, което е най-странно, е, че вторият законопроект получи положителна оценка от Комисията по европейска интеграция.
Но аз питам има ли за това основание Комисията по европейска интеграция?
И е прав господин Мутафчиев, когато отправи въпрос към господин Вълчев, към д-р Първанова, може би и към някои други членове на Комисията по европейска интеграция. Хайде да видим заедно дали са настъпили такива промени?
Започваме с първото. Основната забележка на Комисията по европейска интеграция е, че приложното поле на Директива 1999/62 е за товарни превозвачи. И приложното поле неправомерно се  разширява в българския законопроект, внесен от Министерския съвет. Но ако погледнем законопроекта от нашите трима колеги  Мирчев, Севлиевски и Варадинова, ще  констатираме, че отново за преминаване на моторни превозни средства се въвежда винетната система. Тоест, приложното поле се разширява по същия начин. И в този аспект директивата въобще се явява едно ненужно украшение.
На второ място, когато се говори, че не е разписана законовата рамка, това, което трябва да се изиска като задължение на Министерския съвет и като срокове, което липсваше в законопроекта на Министерския съвет, ние също го откриваме тук,  дори бих казал по един още по-драстичен начин, в законопроекта на нашите колеги.  Там е казано, че размерът и начинът на събиране се уреждат със закон. Аз питам какъв е този закон? Може ли бланкетно Народното събрание да гласува, че ще има някакъв закон? Нещо повече – в заключителните разпоредби е записано, че законът, за който става въпрос, както и съответните промени в Закона за местните данъци и такси, се приемат в срок до 30 септември. Аз питам: на кого се възлага отговорността да създаде този закон – на тези трима наши колеги ли, на Министерския съвет, на някой друг ли? Възможно ли е ние да записваме текст, от който изобщо не произтичат никакви юридически последици? Защото никой, съгласно този текст, не носи отговорност за създаването на този закон и той спокойно може да не бъде създаден и внесен в Народното събрание. 
И накрая, по отношение на третата забележка, която беше от Комисията по европейска интеграция, в същия й размер тя може да бъде отнесена и към втория законопроект, защото и в него по никакъв начин не се разписват сроковете, в които последователно, поетапно трябва да се въведе винетната система. Говори се само, че в рамките на три години трябва да се въведе.
Към всичко това аз искам да прибавя и някои други забележки, които очевидно имат място по същество. 
Когато директивата на Европейския съюз засяга товарните превозвачи и изисква от страните – кандидатки, да се съобразят с такава директива, това не е случайно, защото инфраструктурата  в час от страните – кандидатки, и в това отношение България е един пример, е недостатъчно развита и ние, ако приемем текстовете такива, каквито са предложени, за което говори и господин Чачев, това означава, че ние реално въвеждаме още един универсален данък за всички собственици на моторни превозни средства, на който данък му се сменя само името и се нарича винетна система. Тъй като посоченият междурегионален транспорт, аз  имам чувството, че под регион се разбират области на България, и на част, съгласно териториалното деление, регион,  не съществува, означава, че всички собственици на моторни превозни средства от област София, за да напуснат областта, вие знаете, че това е едно отстояние на не повече от 30 – 40 км от центъра на София, са длъжни да притежават винетка, тоест да са платили винетния данък. Той става универсален данък. 
Второ, нарушава се Законът за пътищата, който категорично изисква по закон, гласуван от нас, че трябва обезателно да се посочи дублиращ път за всеки път, по който се изисква заплащане на пътна такса, независимо дали е рол-такса, независимо дали е винетна такса. Това също не е налице. И аз даже обсъждах с колегата Черкезов от Смолян кой ще бъде дублиращият път Смолян – Пловдив. И решихме, че може би ще бъде през Девин, ако някой собственик на моторно превозно средство от Смолян реши да се придвижи до Пловдив, без да заплати винетна такса.
Тези съображения всъщност не са единствените, защото по същество изброяването на различните пътища, както каза и господин Чачев, по никакъв начин не съответства на номенклатурата на пътищата такава, каквато е разписана в Закона за пътищата.
В заключение, уважаеми колеги, аз смятам, че и единият, и другият законопроект не съответстват на нормите, които самите ние тук би трябвало да отстояваме за законопроекти, които са вътрешноустойчиви и които отговарят или съответстват на другите закони на страната. Смятам, че и единият, и другият законопроект не трябва да бъдат подкрепени, затова няма никакви основания. Нещо повече, аз отново заявявам, че за жалост комисиите в Народното събрание  дават становища, които са различни по законопроекти, които по същество са еднакви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мирчев, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря.
Слушах внимателно и господин Чачев, и господин Иванов. В Тридесет и осмото Народно събрание, когато вие имахте пълно болшинство, приехте една поредица от закони в областта на транспорта  в името на ускоряване на преговорите за приемане на България в Европейския съюз. Няма да ги изброявам – закони за автомобилния транспорт, закони в областта на водния транспорт, на железопътния транспорт. Вие, противно на всякаква логика, извадихте от управлението на транспорта Агенция "Пътища" и я прехвърляте по други причини в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ние в момента се налага да променяме много от тези закони не само от гледна точка на хармонизацията и действително да решим въпросите с приключването на преговорите и затварянето на глава девета, а за да направим нашето транспортно законодателство хармонизирано вътре в страната. И когато тук се поставят въпроси, че се въвежда пътна такса по всички пътища, това въобще не е вярно. В България има около 19 хил. километра. От тях само 328 км, със завършените тази година,  са участъци от магистрали, около 3200 км е първокласната пътна мрежа. Ние не говорим, че въвеждаме пътна такса навсякъде. Философията и на двата закона е да направим равноправно участието на автомобилния и железопътния превоз в разпределението на участие на транспортния пазар.
Благодарение на законодателството,  прието в миналото Народно събрание, България е единствената страна, която върви обратно на философията и логиката в Европейския съюз. Навсякъде се стимулират екологичните транспортни технологии, навсякъде се извършва увеличаване превозите по железопътния транспорт и заради пътната инфраструктура, и заради безопасността на движението, и заради изключително високите разходи за пътна инфраструктура, тоест философията на двата законопроекта е да стимулираме развитието на екологични транспортни технологии, а не под името либерализация на пазара да направим хаос на транспортния пазар. В момента това съществува и ние се мъчим с това законодателство да поправим вашите грешки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Аз изслушах Вашето изказване, което носеше по-скоро един общ характер върху нашето законодателство, и по този повод ще се позова не на изказването, а на докладите, които даде Европейската комисия за развитие на законодателството в България, съгласно които доклади от 17 процента хармонизиране на законодателството на България с изискванията на Европейския съюз от 1997 г. на 68 процента беше повишена тази степен на хармонизация в рамките на четирите години на Тридесет и осмото Народно събрание по време на управлението на ОДС. Аз мисля, че е излишно да добавям каквото и да било към цифрите, които току-що казах, защото те са най-красноречиви и те са от един абсолютно компетентен и независим орган, какъвто е Европейската комисия .
И второ, когато Вие говорите, че не се въвеждат за всички пътища, аз казах: въвеждат се за всички водачи, притежатели на моторни превозни средства, а не за всички пътища. Защото няма никакво съмнение, че когато човек от едно село, да речем в Кюстендилска област, трябва да отиде до село в Благоевградска област, той не може да се придвижи по третокласна и четвъртокласна пътна мрежа. Очевидно е, че трябва да мине точно през тази междурегионална мрежа, за която Вие говорихте. Трябва, макар и в рамките на няколко десетки километри, да премине през тези първокласни пътища, които свързват отделните областни центрове.
Ето защо това, че само 328 километра са магистралните пътища в страната и 3002 километра са първокласните пътища, съвсем не дава отговор на този въпрос и на моето основно възражение, че ние въвеждаме една универсална нова пътна такса, която се нарича винетна система. Ето защо смятам, че Вашето изказване по-скоро подкрепи моите доводи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
За изказване думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Досегашната дискусия пределно ясно показа, че и двата законопроекта съдържат изключително сериозни недостатъци и ние трябва действително добре да помислим дали е необходимо да бъдат подкрепени на този етап. 
Искам да кажа, че по време на заседанията на комисията ние многократно поставяхме въпрос към Министерския съвет да ни предостави необходимата информация в края на краищата наистина за кои пътища става дума. Светлина по този въпрос не хвърля и вторият законопроект. Нещата са пределно общи. Министерският съвет може да запише каквото си пожелае в един момент. Как е възможно да се приема закон, след като народните представители многократно са поискали тази информация, която е от съществен интерес за всички български граждани и никой да не е в състояние и да не желае да предостави такава информация за кои пътища става дума?
Вторият въпрос – за кои транспортни средства и какъв е предполагаемият размер на така въвеждания условно казано данък? Какви категории и слоеве от населението ще засегне и в какъв размер? Такава информация би трябвало да има, след като по този въпрос са готвени два законопроекта. Никой не пожела да ни я предостави. Без такава информация аз не виждам как бихте могли да гласувате и да задължите след това с едно министерско разпореждане всички български граждани, които имат шофьорски книжки или по някакъв начин притежават автомобил, да плащат и дали те ще бъдат в състояние да плащат. Аз мисля, че допълнително ще закрепостим българските граждани към населените места, в които те живеят. 
Искам да се върна на въпроса, който постави и господин Мутафчиев. Какво стана между двете заседания на Комисията по европейска интеграция, която при първия законопроект, който принципиално не се различава по нищо от втория, категорично се изказа против, а след това, повтаряйки общата част на съжденията си в своето становище, изведнъж даде съгласието си? Във втория законопроект няма нищо, което да е променено във връзка със забележките, които се съдържат в становището на Комисията по европейска интеграция по първия законопроект. Нито става ясно за кои пътища, за кои моторни превозни средства, нито са изяснени сроковете. Отново се декларира същата тази готовност да приведем в съответствие нашето законодателство и сега комисията мълчи.
Аз настоявам още веднъж Комисията по европейска интеграция ясно да изложи своите мотиви за промяна в становищата си, защото в края на краищата става дума за едно: едно време това се наричаше привеждане на цените в съответствие, а сега се нарича хармонизация на нашето законодателство с европейското законодателство.
Искам да направя едно процедурно предложение да отложим гласуването на първо четене на двата законопроекта, докато получим отговор на всички въпроси, които ни вълнуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение се съдържа в изказването на господин Пантелеев за отлагане на гласуването по двата законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 72, против 91, въздържали се 2. 
Процедурното предложение не се приема. 
Госпожо Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, бих искала да внеса яснота по отношение становището на Комисията по европейска интеграция, тъй като многократно се цитираше нейното мнение и защо не е подкрепила законопроекта, внесен от Министерския съвет. 
Все пак мисля, че това, което чухме до този момент, бяха нападки по същество, докато Комисията по европейска интеграция не се е изказала по същество. Тя се изказа само по техническата пригодност на законопроекта и тези нападки, които бяха изразени от всички парламентарни групи, бяха по отношение на качеството въобще на нормотворчеството в този законопроект. Затова според мене не би трябвало да се спекулира с това дали има необходимост или няма необходимост и дали комисията се е изказала по това дали се разширявало действието на Директива 1999/62.
Единствената забележка беше, че законът има пожелателен характер и по своето качество той не отговаря на изискванията на законите, които поначало минават през Комисията по евроинтеграцията. Така че моля ви, ако обичате, не спекулирайте със становището на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплики искат господин Мутафчиев, господин Цачев и господин Иванов.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо Първанова, аз Ви благодаря, че казахте, че сте се занимавали с техническите неща в закона. Аз мисля, че това не е ваше задължение. Кажете ми и ми обяснете каква е разликата между двата закона, така че единият закон – на тримата народни представители, да отговаря на европейските изисквания и на европейското законодателство, а първият закон да не отговаря? Кои са конкретните мотиви, които накараха Комисията по евроинтеграция да отхвърли  единия и да приеме другия закон? 
Аз разбирам, че днес ние като народни представители сме поставени в една много особена ситуация. Ако приемем тези два закона, които са почти идентични, разширени във втория законопроект като за второ четене, единият закон или трябва да бъде отхвърлен и да бъде приет другият, или да приемем и двата и да направим един общ закон от тези два. Защо? Защото една комисия не е догледала становището си, когато трябва да бъде представено в пленарната зала. 
Кажете ми какви са конкретните ви мотиви и тогава може би ще ви разбера. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаема госпожо Първанова! Предполагам, че сте чели сега действащия Закон за пътищата. Ще ви прочета, че в него се допуска въвеждането на платеното преминаване със съответно решение на Министерския съвет. Това, което ни се предлага от тримата колеги, предвижда същата хипотеза, че Министерският съвет ще определи таксите.
Затова ще си позволя да направя и процедурно предложение, тъй като го направих, но не се разбра: да преустановим обсъждането, работна група от Комисията по транспорт и телекомуникации и от двете ведомства да изготви действително един проект, който отговаря на Конституцията и на това, за което сме тук. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние гласувахме вече това процедурно предложение. То влиза в една хипотеза на правилника.
За трета реплика имате думата, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Първанова! 
Аз съм неприятно изненадан от това, че Вие твърде стеснихте обхвата на дейност на Комисията по европейска интеграция, защото ако се прочете становището по законопроекта на Министерския съвет, комисията много точно в три точки е изброила своите съществени забележки. Повтарям – съществени забележки.
И аз ще прочета само първата, защото в рамките на една реплика нямам повече време, за да Ви покажа, че нищо не се е променило и в новия законопроект.
Първата забележка беше такава: следва да бъде отбелязано, че приложното поле на Директива 1999/62 на Европейския съюз, в нея са включени само товарните превозвачи, докато от законопроекта не става ясно за кои пътни превозни средства се отнася новата система на събиране на пътни такси и за коя част от републиканските пътища ще се прилага винетната система.
Същата забележка 1:1 може да бъде отнесена към новия законопроект. С тръпка ще чакат притежателите на пътни превозни средства да се определят кои именно пътни превозни средства ще бъдат обхванати в новата система и за кои именно пътища, съгласно решение на Министерския съвет, ще се отнася винетната система.
Аз считам, че по същия начин биха могли да бъдат посочени и другите две съществени забележки на Комисията по европейска интеграция.
Комисията, повтарям, е взела две разнопосочни становища и решения по два законопроекта, които са по същество едни и същи.
По тази причина и като считам, че именно аргументите на комисията в първото становище са съществени и съответстват на нейните функции и задължения, аз призовавам народните представители да отхвърлят законопроектите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика имате думата, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин Мутафчиев, аз не виждам защо трябва Комисията по европейска интеграция да поеме тази отговорност. В края на краищата този законопроект беше подаден от вашия вицепремиер, който си подаде оставката. Така че, защо в края на краищата нападате Комисията по европейска интеграция? (Шум и реплики в залата.)
Комисията е дала своето становище, дала е своите препоръки,  след това е внесен нов законопроект, който съответно се е съобразил с препоръките на комисията. Аз считам, че по този начин се урежда в технически план съобразяването с Директива 1999/62, така че все пак отнесете Вашите забележки към подалия си оставката вицепремиер, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Първанова.
За процедурно предложение думата има господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз предлагам, госпожо Първанова, навън да се разберете в общото управление на държавата кой къде гафи, а по същество ще кажа, че са налице следните няколко неща.
Първо, Директива 1999/62 на практика не е проектирана в двата законопроекта. Налага се един данък на населението, не е ясно в какви размери, от кого, за кои пътища и прочие. Това стана ясно от дискусията.
Моето процедурно предложение, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, е да бъдат върнати двата законопроекта на Министерския съвет и в частност законопроекта на Министерския съвет да бъде доработен във връзка с това, което господин Чачев предложи – една работна група, защото явно, че Министерският съвет не може да се справи с тази задача, в която вероятно и ние също ще можем да вземем участие, за да се доработят законите в оперативен порядък. Виждам, че във връзка със затварянето на преговорите по Глава девета бързате този законопроект да бъде приет. Аз съм абсолютно убеден, че няма да издържи европейска експертиза това, което в момента искате да приемете. Просто няма да я издържи. Директива 1999/62 на практика се разминава радикално и с двата законопроекта, така че да не подлагаме на такива предизвикателства българския парламент.
Госпожо председател, предлагам да гласуваме връщане на двата законопроекта и те да отидат в една работна група към Комисията по транспорт и телекомуникации.
Аз ще помоля колегите от Комисията по европейска интеграция по-прецизно да си гледат работата, а не, примерно, да влизате в реплики в общото управление на държавата с БСП кой колко гафи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, чудесно знаете, че подобна процедура между първо и второ четене няма. Можехте да упражните това свое право и като член на комисията да върнете тогава законопроекта на Министерския съвет. Сега не мога да подложа на гласуване такова връщане, защото такава процедура няма.
Господин Казак, заповядайте, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! 
Като член на Комисията по европейска интеграция не можах да се сдържа и да не взема отношение по тези два законопроекта, понеже чух тук няколкократно, най-вече от господин Мутафчиев, както и от господин Иванов някои твърдения за действията на комисията, които просто не отговарят на истината. Държа те да бъдат коригирани, за да не остава погрешно впечатление у уважаемото народно представителство.
Първо, първият законопроект на Министерския съвет не беше приет от Комисията по европейска интеграция, но не защото не отговаряше на европейското законодателство и на директивите, а както каза и госпожа Първанова, по съображения, свързани с неговата юридическа пригодност и с това, че той фактически не създаваше никакви непосредствени правни последствия, не съдържаше никакви разпоредби с характер на нормативен акт. Той имаше само пожелателен характер. От тази гледна точка единствено законопроектът беше отхвърлен и аз на заседанието на комисията се противопоставих на това, тъй като става ясно, че нуждата от този законопроект изрично е свързана с приключването на преговорите по Глава “Транспортна политика”.
Второто нещо, което искам да кажа е, че се учудвам, че по втория законопроект и отляво, и отдясно в момента се изказват такива крайни становища – да бъдат отхвърлени и двата законопроекта, след като знаете много добре – и господин Иванов знае, и господин Мутафчиев, както и господин Пантелеев, че Комисията по европейска интеграция е една особена комисия, че там гласуването не е както в другите комисии – с гласовете на мнозинството да се приемат или да се отхвърлят законопроекти. Там гласуването става, уважаеми колеги, както много добре знаете, с единодушие на парламентарно представените парламентарни групи. И за втория законопроект, държа да подчертая, Комисията по европейска интеграция с единодушие на парламентарните групи е приела този законопроект, така че да излизат представители сега и отляво, и отдясно и да призовават за отхвърляне и т.н., както и да използват становището на Комисията по европейска интеграция, е меко казано, неразбираемо и некоректно.
Третото нещо, което искам да кажа е, че тук се поставя въпросът, че вторият законопроект с нищо не допълвал, с почти нищо не се различавал от предния, нямало посочени срокове и т.н.
Тук господин Иванов или господин Чачев спомена, че законът бил неконституционосъобразен, тъй като предвиждал Министерският съвет да определя таксите. Това е опит за заблуда на парламентарната зала, след като всеки, който има закона може да види, че изрично е записано, че не Министерският съвет, а със закон се определя размера и начина за събиране на таксата по ал. 3. Просто не е коректно с такива хватки и като се използва това, че огромната част от народните представители не разполагат с текста на закона, да се правят такива изказвания, които да заблуждават залата.
Освен това, във втория законопроект, в § 3 от Заключителните разпоредби изрично е посочен срок – 30 септември 2003 г., в който трябва да бъде приет законът по чл. 10, ал. 4 – нещо, което го няма в първия законопроект и да се твърди, че законопроектите не се различават на това основание, според мен е абсолютно необосновано.
Разбира се, и първият, и вторият законопроект имат доста слабости и те не са преодолени от втория законопроект. 
Затова предлагам двата законопроекта сега да бъдат приети и да се пристъпи по процедурата, предвидена в нашия правилник – за обединяването им и приемането на един общ законопроект, като между първо и второ четене да се събере, ако трябва, работна група от всички парламентарни групи, всички, които са ангажирани с въпроса и вместо да се критикува от пленарната зала, нека да се съберат, да се направят съответните предложения, да се подобри качеството на този закон между първо и второ четене, но този закон е необходим за приключването на преговорите по тази глава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Вие вероятно недобре сте разбрали смисъла на нашата критика към Комисията по европейска интеграция. Тя се отнася както към комисията като цяло, така и към всеки един от нейните членове, в т.ч. и нашите представители. Не бихме могли да делим. Очевидно първия път те са били достатъчно сериозни и бдителни и са констатирали съществени слабости, а втория път са си затворили очите при наличието на същите тези слабости в закона.
Освен това вие казвате: “да, предвиден е”. Това е рядък случай, когато закон за пътищата или който и да е закон залага в своя текст промени в същия този закон подир време. Това е доста странно. Тъй като не знаем какво трябва да променим днес, записваме, че трябва да променим това, което днес приемаме, утре в същия този закон.
Искам да ви обърна внимание, че тук има записани маса нелепости, за които досега не стана дума. 
Във втория законопроект се говори както за моторните превозни средства, за размера и начина на събиране на такси по ал. 3, така и за съставите от пътни превозни средства, което на практика означава, че ние ще можем да обложим с данък и каруците, и рикшите, които се движат по тези пътища.
Не исках да навлизам в такива детайли, но всичко, което се каза досега, е предостатъчно, за да отхвърлим на този етап този закон, па като стане сносен, като получим надлежната информация, нека да го приемем. Това може да отнеме максимум две седмици и пак да се поберем в тези срокове. 
Докога ще гласуваме такива нелепости?! Това не мога да го разбера. Докога десетки съществени въпроси ще остават без отговор?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – госпожа Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, господин Казак, не е възможно да се обединят двата законопроекта между първо и второ четене, защото първият законопроект беше отхвърлен от Комисията по евроинтеграция, а вторият законопроект наистина беше гласуван. Между другото ние повдигнахме същите тези въпроси, които и днес в пленарната зала са повдигнати. Имаше сериозно обсъждане. Аз се опасявам, че може би сме били подведени, защото в становището, което получихме от Дирекция “Европейско законодателство” се твърдеше, че този законопроект във вида, в който той е предложен, отговаря на европейското законодателство. Ние в нашата комисия преценяваме законите единствено по този критерий. Днес чувам от колегите, че това може би не е така. Затова преди всичко трябва да се изясни този въпрос – дали влиза в противоречие с европейското законодателство и с конкретните директиви, които те цитираха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Пантелеев, първо искам да призова Вас и други,  които ще се изказват – не обиждайте вашите колеги, особено от вашата парламентарна група за това, че не са съзнавали какво гласуват, какво подкрепят, че не са обърнали сериозно внимание. Дори и да е така, Ваша е била отговорността и на господин Мутафчиев, на всички, които са свързани, които по някакъв начин се чувстват съпричастни към приемането или неприемането на този законопроект, да обърнат внимание на вашите колеги в Комисията по европейска интеграция за евентуалните слабости.
Второ, не съм съгласен с госпожа Кина Андреева, че двата законопроекта не могат да се обединят. Това, че Комисията по европейска интеграция е отхвърлила единия от тях, не означава, че пленарната зала трябва да го отхвърли. Пленарната зала или Народното събрание като орган е органът, който може да прецени дали да приеме един закон или не и след това дали да се обединят. Комисията по европейска интеграция дава само едно становище за неговото съответствие с правото на Европейския съюз. Такова съответствие, както много добре си спомняте, беше посочено и за първия законопроект, но беше отхвърлен поради други съображения, които няма да повтарям.
Отново призовавам: нека да се приемат и двата законопроекта и след това да се перфекционизират, да се обединят, да се вземе положителното от двата законопроекта, да се допълнят, ако е необходимо там, където има сериозни слабости и да приключим.
Сега да се изтеглят или да се отхвърлят и за две седмици Министерският съвет да приема нов законопроект, който да се внесе в Народното събрание и да бъде разгледан по комисиите и т.н. – това е несериозно, господин Пантелеев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИЛ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
В няколкото критични изказвания, които прозвучаха, за съжаление не чух нито една дума за защита на железопътния транспорт. Това е много тревожен факт. Всички държавни органи, в т.ч. според мен и Народното събрание, би трябвало да имат ясна позиция по отношение на това, че железопътният транспорт трябва да има предимство пред всичкия останал транспорт. Чрез въвеждането на винетна система може да стане този факт.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): И въздушният печели.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИЛ ИВАНОВ: В момента, пак ви повтарям, железопътният превозвач, единственият железопътен превозвач, носещ търговската марка “БДЖ”, плаща инфраструктурна такса. Пътните превозвачи не плащат такава инфраструктурна такса.
Тук се казаха много неверни неща. Министерството на транспорта и съобщенията има ясно изразена стратегия и тя е, че именно общественият превоз на пътници и товари ще поеме поддръжката на пътната инфраструктура. Общественият превоз на пътници и товари, а не това, което се каза – частни превозвачи и т.н. как няма да могат да минат от техните си райони. 
Имате достатъчно време, уважаеми народни представители. Тогава, когато се разработи винетната система със специален закон, всички тези дебати да бъдат обект именно на този закон, но ние трябва да направим първата крачка, с която ще покажем, че мислим за железопътния транспорт като за най-екологичен и най-евтин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 202-01-49, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 109, против 79, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 254-01-96, внесен от Йордан Мирчев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 115, против 74, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Уважаеми народни представители, преминаваме към шеста точка от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ НА ГРУЗИЯ ОТНОСНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЕ И БОЕПРИПАСИ.
Бих искал да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев да представи доклада на комисията по този законопроект, но той не е в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: 

“Д О К Л А Д
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект № 202-02-50 за ратифициране на
Споразумението между правителството на Република
България и Изпълнителната власт на Грузия относно
безвъзмездно предоставяне на въоръжение и боеприпаси,
внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2002 г.

На извънредно заседание, проведено на 13 ноември 2002 г., с участието на полк. Владимир Таков, експерт в дирекция “Международно сътрудничество” в Министерството на отбраната, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Изпълнителната власт на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и боеприпаси.
Сключването на споразумението е свързано с осъществяваната от Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ Програма за обучение и снабдяване на Грузия, която е насочена към повишаване подготовката на армията на Грузия за постигане на вътрешна стабилност в страната и в Кавказкия район.
В Споразумението между правителството на Република България и Изпълнителната власт на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и боеприпаси се регламентират отговорностите на двете договарящи се страни и механизмът за предаване на имуществото. Съгласно споразумението грузинската страна се задължава да не продава или по друг начин да не предоставя без съгласието на българката страна безвъзмездно предоставените въоръжение и боеприпаси.
Прехвърлянето на тази собственост върху имуществото ще се извърши след изпълнението на националните процедури по влизането в сила на споразумението, което предвид неговия военнополитически характер изисква ратифицирането му от Народното събрание.
Като отчита ясната воля на Република България да подпомогне установяването на вътрешна стабилност в Грузия и Кавказкия регион и да даде своя принос в борбата с тероризма в световен мащаб, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и Изпълнителната власт на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и боеприпаси, подписано на 31 октомври 2002 г. в София.
Становището беше прието с 10 гласа “за”, 1 глас “против” и    0 гласа “въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
По този законопроект има ли желаещи да вземат отношение? 
Професор Петко Ганчев, заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз имам два въпроса към вносителите и специално към господин Станимир Илчев като представител на комисията.
Известно е, че Министерството на отбраната разполага с огромно количество въоръжение, излязло от употреба, с множество складове, с боеприпаси, които само затрудняват тяхната охрана и нямат никакво целево предназначение. От всичко това то трябва да се освободи, да бъде използвано по някакво предназначение. Предоставянето на една такава безвъзмездна помощ на една друга страна, с която България се намира в нормални дипломатически отношения, е съвсем нормално. Но преди време възникна въпросът защо беше прието това споразумение точно във времето, когато България, в лицето на президента и делегацията, правеше усилия да нормализира търговските и икономически отношения с Русия, която се намира в не съвсем деликатни отношения с Република Грузия. Точно в момента, когато президентът беше на посещение, беше  прието това споразумение от Министерския съвет.
Вторият въпрос: какви са гаранциите, че Република Грузия, която има вече доста съмнителна репутация в системата на международните отношения и сигурността с наличието на нейна територия на различни структури, ще използва тези оръжия действително за държавни нужди? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Господин Илчев, бихте ли взели отношение по въпроса, който постави народният представител Петко Ганчев?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Благодаря, проф. Ганчев, за това, че припомнихте, че това иначе рутинно споразумение преди известно време беше натоварено с доста разнопосочни и сложни коментари, които обхванаха не само медиите, но и част от политическите среди в страната. Тогава бяха направени опити, които аз днес не мога да квалифицирам като достатъчни или достатъчно убедителни, да се обясни, че всъщност България изпълнява един поет ангажимент с международни проекции, с известна давност, с един напълно легитимен инструментариум по силата на споразумение за подпомагане на Грузия в усилията й да постигне вътрешна стабилност и да изгради въоръжени сили, които, освен добре екипирани, да имат усещането, че служат на интересите на реформиращата се грузинска държава.  И всичко това на фона на един регион, в който противоречията са силни, огнищата на напрежение реално съществуват, а военните сблъсъци са част от ежедневието там. Така че философската рамка на това споразумение, което се базира върху решение на командването на Въоръжените сили на САЩ и участието на други страни, кандидатки за членство в НАТО, между които е и страната, е философия коректна, правилна и обоснована.
За съжаление, което почти всички тогава изразихме или изконсумирахме, имаше календарно съвпадане на разглеждането на въпроса в Министерския съвет на негово редовно заседание, за което се получиха предпоставки да се коментира, че това едва ли не е направено умишлено. Аз тогава лично зададох риторичния въпрос как би било изтълкувано снемането или невключването на тази тема в дневния ред на Министерския съвет – като преиграване поради това, че президентът на България в момента е на посещение в Москва, като политическо лицемерие за нещо, което така или иначе ще стане безспорно, но му се търси по-удобния момент от гледна точка на някаква мнима конюнктура, която сами си вменяваме.
Според мен, въпреки напреженията, които тогава възникнаха и бяха малко преувеличени, това, което беше направено, не създаде никакви проблеми – нито в двустранните ни отношения с Русия, която, между другото, още по същото време излъчи недвусмислено сигнала, че възприема действията на България като действия на суверенна страна, нито от други страни в Кавказкия регион, нито в Европа. 
Мисля, че и тогава, и сега трябва да се припомни още нещо, това е твърде скромният мащаб, твърде скромните параметри на тази помощ, която е по-скоро символична. Тук става дума за 58 бр. пистолети “Макаров”, за известно количество боеприпаси, за минохвъргачки, автоматично оръжие, съвсем не за самото оръжие минохвъргачки и гранатомети, и очевидно по този начин България показва, че не мащабите на страната и възможностите й са основа за това действие към грузинската страна, а добрите й намерения. 
Както се убедихме впоследствие, тази безвъзмездна помощ действително не предизвика никакви промени в бойните способности на Грузия, никакви усложнения в региона. Нещо повече, проблематичният регион на Панкисткото дефиле в момента не е мястото, което се цитира като първостепенен източник за заплахи за самата Руска федерация. Вие знаете, че след драматичните събития в театъра в Москва представата за това откъде е очакван и откъде може да се проведе зловещ терористичен акт невинаги съвпада с традиционно разглежданите райони на конфликти и райони на концентрация на терористи. Това мога да кажа като отговор на Вашия въпрос.
А колкото до темата за значителните още количества военно имущество, техника и боеприпаси, които, от една гледна точка, са и бреме за въоръжените сили, а от друга, натоварване на бюджета на страната, темата беше засегната и вчера на заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Но във всички случаи в скоро време в нашата комисия ще предизвикаме разглеждане на конкретния въпрос за това как да се ускори работата на Изпълнителната агенция за разпореждане с армейско имущество, техника и боеприпаси, тъй като има драстични случаи на разход, значителни средства за охраняване на обекти, които вече не заслужават такова обгрижване, както и на бавно освобождаване от терени и имущества, от земи, които са крайно необходими за стопанисване от страна на общински власти или държавни фирми, също така от частни лица. Този процес ще бъде активизиран през м. декември и развръзката му или кулминацията му би трябвало да настъпи през февруари-март и да се почувства положително развитие в тази област. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Надявам се господин Ганчев да е удовлетворен от отговора. 
Има ли други желаещи, уважаеми народни представители, да вземат отношение по този законопроект за ратификация? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и изпълнителната власт на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и боеприпаси. 
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 133 народни представители: за 97, против 11, въздържали се 25.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Господин председател, позволете ми да направя предложение законопроектът да бъде разгледан и на второ четене, с което бихме облекчили усилията на съответните лица и институции в Министерството на отбраната да пристъпят към изпълнение на това действие. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за преминаване към второ четене на законопроекта. 
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 122 народни представители: за 97, против 13, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Господин Илчев, бихте ли представили законопроекта на второ четене?
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: 
“Законопроект
за ратифициране на Споразумението между правителството на
Република България и изпълнителната власт на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и боеприпаси

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и изпълнителната власт на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и боеприпаси, подписано на 31 октомври 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този текст на законопроекта има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на второ гласуване законопроекта, както беше представен от господин Станимир Илчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 100, против 12, въздържали се 21.
Законът е приет.
С това приключихме с тази точка.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на комисията за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като законопроектът е за второ четене и се гледа член по член, предлагам в залата да бъдат допуснати главният данъчен директор господин Николай Попов, неговата заместничка госпожа Мургина, ръководител на проекта за Националната агенция за приходите, и Ангел Савов, който е наш съветник в Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в зала на посочените лица. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 8.
Предложението се приема, моля да поканите посочените лица в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Закон за Националната агенция за приходите”. Постъпило е предложение да се създаде глава първа – “Общи положения”.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Искров и предлага окончателен текст за наименованието на глава първа: “Глава първа – Общи положения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Някой иска ли да вземе отношение по заглавието на закона и по заглавието на глава първа? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на закона и на глава първа, както са подкрепени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 7.
Заглавията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Искров, което комисията подкрепяq и предлага окончателен текст за наименованието и съдържанието на чл. 1:
“Предмет
Чл. 1. Този закон урежда създаването, статута, устройството и дейността на Националната агенция за приходите, както и правомощията на нейните органи.”
Постъпило е и предложение от народния представител Пирински.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение и от народния представител Иван Искров.



Комисията подкрепя предложението на народния представител Иван Искров и предлага окончателен текст за наименованието и съдържанието на чл. 2:
"Статут
Чл. 2. (1) Създава се Национална агенция за приходите като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания, наричана по-нататък "агенцията".
	(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По първите два текста на законопроекта? 
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз съм благодарен на комисията и на работната група за принципната подкрепа на направеното от мен предложение. Бих желал да привлека и Вашето внимание, и това на колегите върху следната част от предложението, което съм направил – в ал. 1 след думите "към министъра на финансите" да се добави "за единно прилагане на нормативния режим за публичните вземания" и по-нататък следва текстът, който е включен в окончателното предложение.
Привличам внимание към този въпрос, тъй като мотивът за нормативния режим, който регламентира установяването, обезпечаването и събирането,  според мен се нуждае от единно наблюдение, синхронизиране на отделните норми, които го регламентират, и от това този нов държавен орган, който създаваме, да започне да прави реални крачки към преодоляване на съществуващите противоречия и преодоляване, господин председателю, на така нареченото право чрез писма. Това са тълкуванията, които се дават за отделни казуси въз основа на индивидуални писма, изпратени в много голяма степен от Главна данъчна дирекция като указания как да се прилагат едни или други норми. И в  следващите предложения, които са включени в доклада на комисията, фигурира тази моя теза, аз съм предложил и чл. 5, който предвижда такава функция изрично на агенцията.
Бих мотивирал включването на тази фраза в текста на чл. 2 и с  предложеното от самата комисия по отношение на чл. 3, където се третират функциите и правомощията на агенцията. Ако обърнете внимание, в ал. 1, т. 8, като самостоятелна точка е записано като функция осъществяването на методическо ръководство и анализ на приходите и приходната практика. Тоест тук е вменена на агенцията именно такава функция – на методическо ръководство и насочване на практиката за установяване на вземанията. Ако останем, господин председателю, само с текста, който сега се предлага от комисията и който беше прочетен от господин Искров в ал. 1, според мен, прочетен така, той означава установяването, обезпечаването и събирането от задължени по различни държавни вземания физически и юридически лица. Тоест записана е чисто приложната функция на агенцията, а не нейната насочваща по отношение на политиката в нормативния режим на държавните вземания. Смятам, че това е една съществена празнота в дефиницията "статут". Разбира се, въпрос на дискусия е до каква степен да се отиде в посока на тази методическа и политическа функция. Тук очевидно ще имаме в следващите текстове различия. Моето конкретно предложение, господин председателю, е към текста, който се предлага сега за ал. 1 на чл. 2, след думите "към министъра на финансите за" да добавим онова, което съм предложил – "за единно прилагане на нормативния режим за публичните вземания" и текстът да продължи с "и за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания…"
Молбата ми е да вземат отношение и представителите на Главната данъчна дирекция, колегите от Бюджетната комисия и в крайна сметка да подложите на гласуване моето редакционно предложение преди да се гласува целият текст. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински. Само ще ми позволите да обърна внимание на финала на Вашето предложение, който Вие не защитихте, не е коректно да се говори за събиране на дължимите приходи. Приходите не се събират, те са реализирани вземания. Но очевидно е, че това е въпрос на редакция и Вие не го поддържате.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не го поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи по текстовете на чл. 1 и чл. 2? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински в тази част, която той защити и която не е била възприета от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински.
Гласували 111 народни представители: за 28,  против 74, въздържали се 9.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 1 и чл. 2 така, както са предложени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 96 народни представители: за 83,  против 3, въздържали се 10.
Текстовете не се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 3 са постъпили три предложения.
Предложение на народния представител Георги Пирински – в чл. 3 сегашната ал. 2 става ал. 1, като по-пълно се определят видовете публични вземания:
"Чл. 3. Публични вземания по смисъла на този закон са:
1. държавни данъци и такси;
2. местни данъци и такси;
3. акцизи;
4. мита;
5. задължителни осигурителни вноски;
6. дивиденти от държавно участие в търговски дружества;
7. вземания по концесионни договори;
8. дължими суми по приватизационни договори;
9. вземания по ликвидационни квоти от търговски дружества;
10. дължими погашения по държавни кредити и заеми по публични фондове и програми."
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Тоткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Искров.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага окончателен текст за наименованието и съдържанието на чл. 3:
“Функции и правомощия
Чл. 3. (1) Агенцията:
1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет, на страницата на агенцията;
2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;
3. обезпечава и принудително събира публичните вземания по т. 2;
4. събира доброволните плащания на публичните вземания по т. 2;
5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;
6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;
7. води регистър на данъчните субекти, създава и поддържа база от персонални данни за данъчните субекти, осигурените и самоосигуряващите се лица и осигурителите, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на финансите и общините;
8. осъществява методическото ръководство, анализира приходите и приходната практика;
9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си;
10. осъществява и други дейности, възложени й със закон.
           (2) Агенцията установява, обезпечава и събира и други публични вземания, когато това й е възложено със закон.
           (3) Агенцията не събира такси за издаване и заверка на документи и удостоверения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, вижте какво се е случило с чл. 3. В първоначалното предложение на вносителя на законопроекта, както виждате, има три алинеи, като първата третира функциите, втората се стреми да определи по смисъла на ал. 1 кои са публични вземания по смисъла на този закон, с които се занимава агенцията, и в ал. 3 се казва, че агенцията администрира и други публични вземания, когато това й е възложено със закон. Това е първоначалното предложение.
В предложението, което се предлага окончателно от комисията, въз основа на предложението на господин Искров, ал. 1 третира правомощията, функциите по един разширен начин и между другото определя кои са публичните вземания, по които тези правомощия се упражняват. В т. 2 се казва, че установява вземанията за данъци и задължителни осигуровки; в т. 3 на ал. 1 се казва, че събира принудително тези вземания по т. 2 и в т. 4, че събира – тук е единственото място, където пряко упражнява събиране на вземания – доброволните плащания на публичните вземания по т. 2.
Къде е проблемът, господин председателю, и се връщам на предходното си предложение. Както виждате, аз съм изброил 10 вида публични вземания, като не претендирам, господин председателю, че съм бил докрай прецизен във всяка от формулировките на тези вземания. Но преди всичко съм се стремил да бъде обхванат в компетентността на агенцията целият набор, цялата поредица от вземания, тъй като според мен един от много сериозните проблеми сега по събирането на вземанията е, че те се събират, грубо казано, на парче. Един събира данъците, без да мисли какви са другите вземания от дадено юридическо лице или физическо по линия на други закони, които коментират други видове държавни вземания. Възникват доста колизии по това при каква поредност, последователност, в каква взаимна връзка са тези вземания и как най-добре да се осигурят.
Следващият въпрос – не знам, и тук бих помолил колегите, които са работили професионално по текстовете на закона, да споделят как стои въпросът с държавните и местни такси. В сега предложения окончателен текст ал. 3 гласи, че агенцията не събира такси за издаване и заверка на документи и удостоверения. Добре, но то очевидно е съвсем друго. Има ли поглед агенцията върху държавните и местните такси по смисъла на т. 2 и т. 3 от ал. 1 – данъци, включва ли и такси, грубо казано, ми е въпросът?
Накрая, господин председателю, връщайки се към дискусията, която се състоя по предходния текст, макар да не беше дискусия, а  само аз да обосновах своите съображения, сега искам да ги доразвия. Вие сам съзнавате, че в обществото доста сериозно се тиражира фактът за създаване на такава национална агенция не просто като поредния държавен орган, а като много сериозна държавна институция, която ще помогне да се преодолее сега масовото отклонение на издължаване на данъците, да речем, на източването на държавния бюджет чрез данък добавена стойност. Тъй като имаше доста продължителни дискусии как си представяме агенцията, каква е концепцията, има ли, няма ли, очевидно сега няма смисъл да възпроизвеждаме тези дискусии, но е ясно, че тя ще се развива на етапи. По мое мнение, по мое убеждение още на първия етап агенцията трябва да си постави за задача да обхване в един поглед всички видове вземания. Да се постарае да инвентаризира, ако щете, режима, на който те подлежат за доброволно и принудително събиране, и да започне да въвежда един по-добър ред за издължаване на гражданите – физически и юридически лица, към фиска и, разбира се, преди всичко да затваря онези бели петна и дупки в законодателството и в данъчната, осигурителна и друга практика, които позволяват сега да се заобикалят тези задължения.
Ето защо мотивирам предложението си да бъде включена като ал. 2 след сега предлаганата ал. 1 алинеята, която аз предлагам, в чл. 3 и да бъдат изброени тези видове вземания и съответно сега предлаганата ал. 2 да стане ал. 3, ал. 3 – ал. 4, като пак Ви моля да подложите отделно на гласуване моето предложение.
В заключение, господин председателю, по този закон, както и по всички други, може да се дебатира най-общо по два начина. Единият е без излишно емоционално ангажиране и в един неутрален тон, какъвто аз винаги предпочитам. Но не изключвайте възможността, при положение че се създаде впечатление, че се занимаваме с имитация на онова, което всъщност е необходимо, да възникнат доста по-остри коментари по качеството на законопроекта, който предлагаме и в пленарната зала, разбира се, и извън нея. Аз категорично ще гласувам “против” текстовете, които се предлагат, в този според мен беззъб и частичен вид, и трябва да е достатъчно ясно, че ако създаваме просто още един орган, който да съществува паралелно с маса действащи други, без да има смисъл от него, какъвто аз по принцип виждам, че би могло да има, но в този текст той не е заложен. Нека няма обидени и засегнати от категоричността на оценките, които неизбежно ще прозвучат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Много съжалявам, че не бих могъл от трибуната да направя една реплика към Вас, но ако ми позволите, бих го направил от това място.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): По този начин ще имам право на дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще ми позволите да процедирам по този начин, тъй като няма кой да застане на моето място.
Но така или иначе, уважаеми господин Пирински, Вие разширявате твърде много понятието за публични вземания. От Вашите предложени 10 точки една немалка част не биха могли да бъдат третирани като публични вземания. Трябва да се прави разлика между вземания на държавата и публично вземане. Не всички вземания на държавата са публични. Публичните вземания произтичат от публични правоотношения, правоотношения, които са субординирани на власти, подчинени. Там, където държавата има властническите правомощия, както е при данъците, както е при акцизите, както е при задължителните осигурителни вноски. Но това не може да бъде в никакъв случай публично вземане, а едно вземане на дивидент от частно търговско дружество или вземания от ликвидационни дялове – тук сте го нарекли “квоти”. По-коректното е “ликвидационни дялове”, но това не е толкова важно. Или пък вземания по концесионни договори. Тук държавата участва в равнопоставени отношения. Той няма отношения на субординация, а има отношение на координация, равнопоставеност, независимо, че става въпрос за държава, но тя не в това качество е в тези правоотношения. Така че тези вземания не биха могли да бъдат публични. И от тази гледна точка аз трудно мога да го преглътна. Вярно е, казвате по силата на този закон да се счита, но аз имам силни резерви по този начин да замърсяваме едно ясно отграничение между публично и частно право, на което аз продължавам да държа. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Приемам, разбира се, същината на Вашия аргумент. Аз направих сам тази уговорка, че не стоя категорично зад този набор на публични вземания като адекватно отразяващи предмета на компетентност на агенцията. В отговор на Вашата забележка бих развил разсъжденията в смисъл, че има място за достатъчно точно и стриктно дефиниране по смисъла на законодателството публичните вземания, които са пряк предмет на компетентност на агенцията, и онзи по-широк кръг публични вземания, в които държавата може би встъпва в по-друго качество, а не във властничеството, за което Вие говорихте, но които в крайна сметка са вземания, адресирани пак към едни и същи субекти – граждани и юридически лица със стопанска или нестопанска цел. Тоест, кръг от задължения и правоотношения, които би трябвало да се имат предвид, когато държавата формулира режима и упражнява практиката на агент за събиране на задължителните или доброволни държавни вземания в стриктния смисъл на думата. Малко сложно се получи фразата, но предполагам, че разбирате мисълта ми.
Отново се връщам към въпроса, че има нужда в сегашния момент от развитието на правния режим на данъчни и други взаимоотношения между субектите – стопански и нестопански - и държавата, от едно сериозно осмисляне, синхронизиране, регламентиране на набора от правоотношения, които възникват в тази по-широка публична сфера. Агенцията може да направи един много сериозен принос за урегулиране, с извинение за думата, тя е малко чудовищна, на целия този комплекс от отношения. Не виждам направено усилие в този законопроект с тази цел, господин председателю. Това е основното ми възражение, че се върви пак по един технико-механичен начин да се създаде нещо, което да се кръсти Национална агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински.
Гласували 132 народни представители: за 40, против 85, въздържали се 7.
Това предложение не се приема.
Предложението на народния представител Росица Тоткова е възприето по принцип.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, и моето е възприето по принцип и правим едно общо като краен текст, който прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Затова аз няма да го подложа на гласуване, още повече, че не я виждам, за да разбера дали поддържа своята редакция.
Моля, гласувайте окончателната редакция на чл. 3, която се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 5.
Член 3 се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Има предложение от народния представител Иван Искров да се създаде глава втора, което комисията подкрепя.
Комисията предлага окончателен текст за наименованието на глава втора: “Глава втора - Органи на управление и структура”.
Има и предложение на народния представител Георги Пирински, което комисията подкрепя по принцип.
Има и предложение от народния представител Иван Искров, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага окончателен текст за наименованието на глава втора и съдържанието на чл. 4:
“Органи на управление
Чл. 4.	(1) Органи на управление на агенцията са управителен съвет и изпълнителен директор.
	(2) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По заглавието на главата и чл. 4 има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на глава втора и чл. 4.
Гласували 104 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, по номерацията на вносителя е постъпило предложение от народния представител Пирински за нов чл. 5, който комисията не подкрепя. Предложението е следното:
“Чл. 5. Агенцията наблюдава и съдейства за законосъобразното приложение на счетоводните стандарти от бюджетните организации, търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел с оглед осигуряването на дължимите публични вземания и постъпленията от тях. При несъответствия и противоречия издава тълкувания и указания с цел надлежното прилагане на международните счетоводни стандарти в изпълнение на Закона за счетоводството”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Пирински, по Вашето предложение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! То е в продължение на онова, за което споменах в първоначалните си мотиви за първите членове от този законопроект. Струва ми се, че всички съзнават необходимостта от много срочна, спешна и конкретна работа по въпроса за единното приложение на счетоводните стандарти, за тяхната взаимовръзка с данъчните принципи и стандарти и преобразуването на финансовите резултати, фиксирани в счетоводните документи за данъчни цели, и в по-широк аспект осигуряването на публичните вземания в светлината на една изяснена счетоводна и данъчна практика.
 
Повтарям, не виждам кой е органът, който в момента достатъчно конкретно и с предимство се занимава с този проблем.
Този проблем е изключително остър. По него, както си спомняте, господин председателю, на един етап на предишната сесия на този парламент се стигна до вето на президента и връщане на Закона за изменение на Закона за банките поради параграф в Преходните разпоредби, който се мъчеше да изчерпи въпроса с един текст, че когато има конфликт между международните и националните стандарти по постановлението на Министерския съвет, предимство имат международните, тъй като законът ги регламентира и т.н.
Повтарям, за мен такъв орган, какъвто създаваме сега, има смисъл, ако се стреми да запълни нещо, което сега го няма, а не да дублира нито Националния осигурителен институт, нито Главна данъчна дирекция, нито някой друг орган, който събира едни или други държавни вземания, а който се стреми да ги координира, да уеднакви практиката и да създаде ред. При тази степен на неяснота в Закона за държавния бюджет, отново в Преходните разпоредби, има предвидени редица промени в току-що приетия Закон за счетоводството по отношение на бюджетните организации. Има една огромна неяснота за този преход от 1 януари следващата година към прилагане на международните счетоводни стандарти без промени за определени категории публични дружества.
Повтарям, щом ще създаваме цяла национална агенция, щом тя ще има за задача да подобри събираемостта на данъци и други такива държавни безусловни вземания, с какво друго да се хване да се занимава, ако не първо с това, по какви правила ще става тази работа, по какви правила ще се фиксира един или друг резултат, който после ще бъде облаган?
Ето защо настоятелно предлагам и се обръщам към пленарната зала съвсем убедено да подкрепи текста, който предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи да се изкажат по този текст, по предложението на народния представител господин Искров?
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да обоснова защо не е подкрепено предложението на господин Пирински, въпреки че звучи добре казаното от него и никой няма нищо против схващанията за проблемите, които могат да възникват и вероятно ще възникнат при приложението на международните счетоводни стандарти.
Първо, не е агенцията онзи орган, който трябва да прилага международните счетоводни стандарти и да дава указания. Счетоводните стандарти от бюджетните организации не само че се утвърждават от Министерството на финансите, но и министърът на финансите е отговорен за тяхното издаване и приложение – нещо, за което е написано във вчерашния отчет на Сметната палата, че все още не е свършено. Да не говорим за това, че тълкувание по международните счетоводни стандарти може да дава само лицето, което ги приема и утвърждава (и оттук дойде проблемът при приемането на Закона за счетоводството и последващите изменения), а това е Бордът по международни и счетоводни стандарти в Лондон и съответно на базата на приложението на тези стандарти, и на базата на договори - Институтът на дипломираните експерт-счетоводители. С оглед на по-плавното преминаване към тези стандарти миналата година със Закона за счетоводството запазихме така наречения “Национален съвет по счетоводство”. Но той или неговият председател – министърът на финансите, в никакъв случай не може да дава тълкувание. Те по-скоро подпомагат с примерни сметкоплани и др., преразказвам по памет това, което казва законът, по-лесното приложение на международните счетоводни стандарти.
Така че, първо, агенцията не е такъв орган, не се предвижда тази приходна администрация. Това е все едно днешната данъчна администрация или приходните служби на НОИ да дават такива указания. Така че предложението противоречи на много закони и международни договори.
Другото, за което спомена господин Пирински, от гледна точка на данъчния резултат ясно е решено. В голяма част от страните по света, също и в България, си има отделни данъчни и счетоводни стандарти. В България такъв данъчен стандарт, както казвате за търговските дружества и другите лица, е чл. 23 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Това е данъчният стандарт, който казва как крайният финансов резултат по счетоводни стандарти се преобразува за целите на данъчното облагане.
Така че от тази гледна точка много време дискутирахме и в комисията счетохме, че не е необходимо да се подкрепи този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Заповядайте за реплика, господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, поне на мен ми се струва, че много от това, което каза господин Искров, по-скоро подкрепя моето предложение. Той действително спомена Националния съвет по счетоводство, който е към министъра на финансите, но който на практика не функционира изобщо. Той е от един предишен период, по предишния Закон по счетоводството и регламентиране, и навярно вече в онзи си вид не върши работа. Колегите добре знаят, че чл. 23 от ЗКПО, който спомена господин Искров, през последните 2-3 години е предмет на много съществени корекции. Когато го погледнете в текста на закона, виждате скобичката, където пише “Държавен вестник” – брой, година, “Държавен вестник” – брой, година. Така е няколко реда с поправки. В резултат на това, Вие добре знаете, господин председателю, какво се получава – един поток от писма на Главна данъчна дирекция, която се стреми да обясни как да се прилагат тези промени. Господин Искров спомена същата функция от страна на НОИ, която също обяснява как да се прилагат едни или други текстове. Ето защо, имайки предвид и новата роля на института на дипломираните експерт-счетоводители и това, което той спомена за международното бюро в Лондон, колегите, които следят тази материя, знаят, че в момента международното бюро много сериозно се занимава с това – какво е състоянието на международните стандарти и какви промени се налагат във връзка с колосалната криза в одитния бранш, на която сме свидетели в света през последните една-две години, още повече е нужна специализирана държавна структура в изпълнителната власт, която да осмисли всички тези промени, да осигури единствено тълкуванието и да дава не тълкувания и указания, в смисъл на някакви държавни директиви, а авторитетно становище, което да бъде стандарта, който да се отчита в данъчната и счетоводната практика.
Ето защо, отново апелирам към пленарната зала да се гласува за моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Това реплика ли беше?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Реплика на апела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председателю, много уважавам господин Пирински, но не мога да приема този апел, тъй като, да не повтарям казаното преди малко, но това е една приходна агенция. Националният съвет по счетоводство на практика не функционирал, но просто не е така! Той функционира, колко пъти се събира – това е друг въпрос, това си е техен въпрос! Но той функционира не защото е по предходния закон, има някаква грешка, господин Пирински, а защото е по този Закон за счетоводството, който в момента действа. (Неразбираема реплика от Георги Пирински.) Точно така, така че това е законово изискване. 
Кризата, която не е в световен мащаб, а на американските пазари, не настъпи от лошо прилагане на международните счетоводни стандарти, Америка никога не е прилагала международни счетоводни стандарти. Напротив, прилага ГАПС-ове, така наречените ГАПС. Заради тази криза американското правителство препоръча (тъй като са саморегулиращи се общности, връщам дискусията отпреди една година и нещо) на тези асоциации, които се занимават с приемането на съответните стандарти, да се насочат към международните счетоводни стандарти, които гарантират една по-голяма прозрачност. И ако има някаква криза, тя не е поради приложение на ГАПС или международните счетоводни стандарти, а по-скоро на добросъвестността на одиторите, които прилагаха тези стандарти. Но това е един много по-друг, различен от днешната тема, дебат.
А иначе чл. 23 няма как да не се измени, уважаеми господин Пирински, уважаеми колеги! Той е един от основните членове на данъчните закони и в случая на ЗПКО, който изразява визията, данъчната политика на съответното управляващо мнозинство във връзка с политиката, която ще се следва през съответния мандат на съответното правителство и за съответния данъчен период.
Така че чл. 23, ако остане такъв за в бъдеще, ще се изменя вероятно през следващите 50 години оттук нататък. Но  счетоводното законодателство не трябва да се изменя, тъй като смисълът му е да покаже честно и справедливо финансовото състояние и ефективността от дейността на съответното предприятие.

Казвам още веднъж, нямам отношение към агенцията и по тази причина, като иначе напълно споделям притесненията или мотивите, които са водили господин Пирински, но поради тези причини, които изложих тук, ние не подкрепихме и предлагам да не се подкрепи това предложение в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински за нов чл. 5.
Гласували 110 народни представители: за 33,  против 71, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров членове 8 и 9 да станат чл. 5 и да се изменят по определен начин.
Комисията подкрепя предложението и предлага окончателен текст за наименованието и съдържанието на чл. 5. Номерацията ще бъде съгласно преномерирането.
"Управителен съвет
Чл. 5. (1) Управителният съвет се състои от министъра на финансите, управителя на Националния осигурителен институт, директора на Националната здравноосигурителна каса, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията.
	(2) Председател на Управителния съвет е министърът на финансите.
	(3) Изпълнителният директор внася в Управителния съвет прогнозата и плана за приходите от публичните вземания.
	(4) Министърът на финансите представя плана за приходите от публични вземания преди внасянето на проектозакона за държавния бюджет за съответната година в Министерския съвет.
	(5) управителният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява:
1. стратегическия план на агенцията;
2. отчета и анализа на изпълнението на плана за приходите от публични вземания;
3. годишния отчет за дейността на агенцията;
4. проекта на бюджета на агенцията;
5. териториалния обхват и седалищата на териториалните дирекции и териториалните служби;
6. структурата на централното управление и на териториалните дирекции и териториалните служби, както и числеността на персонала в тях;
7. стратегиите за развитие на човешките ресурси, на информационната система и на осигуряване на сградния фонд и материалната база на агенцията;
8. обхвата на информацията по чл. 3, ал. 1, т. 7, както и реда и условията за нейния обмен между агенцията, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и общините.
	(6) Управителният съвет разглежда и други въпроси, свързани с дейността и управлението на агенцията или отнасящи се до осигуряването на взаимодействието на агенцията с Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, общините и други държавни и общински органи, които са внесени от членовете му или от изпълнителния директор.
	(7)  Управителният съвет приема решение, ако за него са гласували две трети от неговите членове.
(8) Управителният съвет приема правила за своята работа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:  Да, благодаря Ви. Този текст е достатъчно обширен.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по текста, или той изглежда безспорен? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте окончателния текст така, както е предложен и подкрепен от комисията.
Гласували 96  народни представители: за 82,  против няма, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, постъпило е предложение от народния представител Иван  Искров чл. 5 по номерация на вносителя да стане чл. 6.
Комисията подкрепя предложението и предлага окончателен текст за наименованието и съдържанието на чл. 6:
"Структура
Чл. 6. (1) Агенцията се състои от централно управление и териториални подразделения – териториални дирекции и териториални служби.
	(2) Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия по този закон.
	(3) Териториалните дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски.
	(4) Териториалните служби установяват, обезпечават и събират данъците по Закона за местните данъци и такси, както и други публични вземания, определени със закон.
	(5) В централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори.
	(6) Към изпълнителния директор се създава Главна дирекция "Инспекторат по контрол и сигурност", която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията, за спазване на финансовата дисциплина в агенцията, както и осигурява вътрешната сигурност.
	(7) В териториалните дирекции могат да се създават дирекции, отдели и сектори.
	(8) В териториалните служби могат да се създават отдели и сектори.
	(9) Числеността на персонала на агенцията се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, след одобрение на Управителния съвет поотделно за:
1. централното управление;
2. териториалните дирекции;
3. териториалните служби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли желаещи за изказване по чл. 6? Не виждам такива.
Моля, гласувайте текста на чл. 6 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 76,  против 3, въздържали се 16. 
Бих помолил за анулиране на гласуването.
Господин Искров, съветвам Ви да поискате прегласуване. Очевидно е, че не са гласували достатъчен брой народни представители и аз ще ги повикам за прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, предлагам прегласуване,  тъй като, доколкото разбрах, трябва да гласуват повече хора, за да бъде приет текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми  народни представители, моля ви да  заемете местата си в залата, за да можем да работим нормално.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте отново текста на чл. 6, така както е предложен и подкрепен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 106,  против 7, въздържали се 16.
Членът е приет.  Благодаря ви.


ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, чл. 6, чл. 7, чл. 8 и чл. 9 включително по номерацията на вносителя следва да отпаднат, тъй като са включени в други членове по новата номерация. Една част са включени във вече гласуваните текстове, а друга част, като предложението на госпожа Тоткова за броя на заместник-директорите, същото предложение има и господин Ляков, предстои тепърва да бъдат обсъдени в следващата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложението на комисията е за отпадане на тези текстове от чл. 6 до чл. 9 по причините, които казахте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По технически причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма желаещи да вземат отношение по този въпрос.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на членове от 6 до 9 от номерацията на вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 107, против 13, въздържали се 13.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров да се създаде глава трета.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция за наименование на глава трета: “Глава трета – Органи на агенцията, назначаване и правомощия”.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров да се създаде чл. 7.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция за наименование и съдържание на чл. 7:
“Органи на агенцията
Чл. 7.	(1) Органи на агенцията са:
1. изпълнителният директор;
2. териториалните директори и началниците на териториалните служби;
3. служителите в териториалните подразделения, заемащи длъжност “инспектор” или “експерт”.
	(2) Лицата по ал. 1, т. 1 и 2 могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия.
	(3) Длъжностите по ал. 1, т. 3 се степенуват в три групи, подредени в низходящ ред – съответно главен, старши и младши.
	(4) Когато длъжност по ал. 1, т. 3 се заема от служител с висше образование по специалност “Право”, придобитият за нея стаж се зачита за стаж по специалността”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Не виждам.
Подлагам на гласуване глава трета със заглавието и текста на чл. 7 със заглавието му така, както са предложени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 139 народни представители: за 109, против 11, въздържали се 19.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение на народния представител Иван Искров да се създаде чл. 8.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Иван Искров и предлага следната окончателна редакция за наименование и съдържание на чл. 8:
“Назначаване
Чл. 8.	(1) Изпълнителният директор се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
	(2) При осъществяване на дейността си изпълнителният директор се подпомага от заместник-изпълнителни директори, които се назначават от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор.
	(3) Директорите на териториалните дирекции, началниците на териториалните служби и служителите в централното управление се назначават от изпълнителния директор.
	(4) Служителите в териториалните дирекции и териториалните служби се назначават от съответния териториален директор или началник териториална служба по реда и съгласно изискванията, определени със заповед на изпълнителния директор.
	(5) Възнагражденията на изпълнителния директор и на заместник-изпълнителните директори се определят от Министерския съвет”.
Уважаеми колеги, тъй като в текста на вносителя беше предвиден точен брой на заместниците, а именно 4, наречени от вносителя заместник-генерални директори, беше постъпило предложение от господин Ляков по чл. 9, ал. 1 от номерацията на вносителя, думата “четирима” да се замени с “трима”. Комисията не подкрепя това предложение от гледна точка на това, че се реши да не се упоменава точният брой.
Има и аналогично предложение от госпожа Росица Тоткова – в чл. 9, ал. 1 думите “подпомаган от четирима заместник-генерални директори” да отпаднат.
И второ, в ал. 2 думите “на министъра на финансите” се заменят с “Надзорния съвет на агенцията”.
Комисията не подкрепя и това предложение.
Ако госпожа Тоткова реши тук да приемем бройка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
С оглед на тази конфигурация, госпожо Тоткова, заповядайте да вземете отношение.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Тъй като по същество ние разглеждаме нов законопроект за Агенцията на приходите е много трудно нашите предложения да се адаптират към текстовете, които е предложил господин Искров, тъй като, пак повтарям, това по същество е нов законопроект. Идеята беше в закона да не се фиксира точно броят, да има ред, по който да се определя структурата, за да може по този начин хем да се даде свобода, а, от друга страна, това да бъде закон, а не Правилник за организацията на работа на агенцията по приходите.
Във връзка с това искам да направя предложение по този чл. 8, който е предложение на комисията, в ал. 5, където става въпрос за възнагражденията на изпълнителния директор и на заместник-изпълнителните директори, в съответствие с нашия правилник правя  предложение да отпадне част от текста на ал. 5, а именно “и на заместник-изпълнителните директори”. Така ал. 5 да добие вида:
“(5) Възнаграждението на изпълнителния директор е определя от МС”.
Мисля, че това е достатъчно като ангажимент, с който да натоварим Министерския съвет. Заместник-изпълнителните директори на тази агенция, съгласно структурата, да се определят съгласно вътрешния ред, което е съвсем нормално. Ако тръгнем по този начин, можем да превърнем Министерския съвет в един работодател, който вместо с управлението на държавата и с решаване на изключително важни въпроси, каквито възникват ежедневно, да се занимава с възнаграждението на един или друг чиновник в държавата. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Ще подложа предложението Ви на гласуване. Както разбирам, не държите на предишните текстове, защото те просто нямат смисъл.
РОСИЦА ТОТКОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Други желаещи?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, само искам да кажа, че е абсолютно логично това, което предложи госпожа Тоткова. Не мога да говоря от името на комисията, но като председател на Комисията по бюджет и финанси го подкрепям. Ако желаете, мога да прочета ал. 5 съгласно предложението, направено от госпожа Тоткова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще отпадне изразът “и на заместник-изпълнителните директори”, а “възнагражденията” ще стане “възнаграждението”.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Възнаграждението на изпълнителния директор се определя от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи по този текст? Няма.
Най-напред ще подложа на гласуване предложението на госпожа Росица Тоткова – то е подкрепено и от господин Иван Искров – за отпадане от ал. 5 на израза “и на заместник-изпълнителните директори” и съответно съгласуване по род и число.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Тоткова, подкрепено от Искров.
Гласували 132 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 13.
Това предложение на госпожа Тоткова е прието.
И сега ви моля да гласуваме целия текст на чл. 8.
Моля, гласувайте текста, както е подкрепен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 108, против 7, въздържали се 7.
Приема се, благодаря.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 10 е постъпило предложение от народния представител Панайот Ляков.
Комисията подкрепя предложението по принцип – то е включено в окончателния текст като т. 7, която ще прочета, като е съобразено с Търговския закон.
По същия член е постъпило предложение от Искров да стане чл. 9 и да се измени.
Комисията подкрепя предложенията и на Ляков, и на Искров, и предлага следната окончателна редакция за наименование и съдържание на чл. 9:
“Изисквания
Чл. 9. (1) Изпълнителен директор или заместник-изпълнителен директор може да бъде лице, което е български гражданин и:
1. има висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър”;
2. има не по-малко от 10 години стаж по специалността, в областта на икономиката, финансите и осигуряването;
3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
4. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;
5. не е едноличен търговец или съдружник в търговско дружество;
6. не участва в орган на управление или контрол на юридическо лице, освен ако този закон не предвижда друго;
7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните 2 години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не заема друга платена длъжност, освен ако този закон не предвижда друго.
	(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4-8 се удостоверяват пред министъра на финансите с декларация.
	(3) Изпълнителният директор се освобождава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите:
1. по негово искане;
2. при възникване на пречка по ал. 1;
3. при грубо или системно нарушаване на задълженията по този закон.
	(4) На длъжностите по чл. 8, ал. 3 и 4 могат да се назначават лица:
1. които отговарят на специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност, определени със заповед на изпълнителния директор;
2. спрямо които не са налице пречките по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6,      7 и 8.
	(5) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4-8 за лицата по ал. 4 се удостоверяват с декларация пред изпълнителния директор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По чл. 9 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 9 заедно със заглавието.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 92, против 4, въздържали се 13.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 11 е постъпило предложение от народния представител Искров - да стане чл. 10, като е предложена и нова редакция.
Постъпило е предложение от народния представител Ляков – комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е и предложение от народния представител Росица Тоткова в чл. 11, ал. 1 т. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението и ако трябва да го прехвърлим по новата номерация, това е т. 7 от текста, който сега ще прочета като окончателен текст.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Искров и Ляков, и предлага следната окончателна редакция, наименование и съдържание на чл. 10:
“Изпълнителен директор
Чл. 10. (1) Изпълнителният директор:
1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;
2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;
3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;
4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на нормативните актове по приходите;
5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;
6. утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;
7. определя числеността на териториалните подразделения в рамките на общата численост на агенцията;
8. осъществява политиката по управлението и квалификацията на служителите;
9. организира разясняване на данъчното и осигурително законодателство;
10. упражнява други правомощия, предвидени със закон.
		  (2) Изпълнителният директор определя правомощията и дейностите, за които отговарят заместник-изпълнителните директори. При отсъствие правомощията на изпълнителния директор се упражняват от определен от него заместник-изпълнителен директор.
		  (3) Изпълнителният директор може да възлага на определени от него органи на агенцията изпълнението на правомощията си по ал. 1.”
Уважаеми господин председател, както вече казах, т. 7 всъщност е предложението на госпожа Росица Тоткова да отпадне.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Искров, след като предложението на господин Панайот Ляков е прието по принцип, подлагам на гласуване редакцията на чл. 10, предложена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 10.
Член 10 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров чл. 12 да бъде разделен - на   чл. 11 и чл. 12.
Постъпило е предложение от народния представител Росица Тоткова в чл. 12 ал. 2 да отпадне, което по новата номерация е ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Искров и предлага следната окончателна редакция за наименование и съдържание на чл. 11 и чл. 12:
“Териториален директор и началник на 
териториална служба
Чл. 11. (1) Териториалният директор и началникът на териториална служба в рамките на предоставената им компетентност и на територията на региона на тяхната компетентност осъществява дейностите по установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания като:
1. възлагат извършване на ревизии за определянето на конкретните размери на данъчните задължения и данъчните резултати, както и за определянето на размера на дължимите задължителни осигурителни вноски;
2. възлагат определянето, корекцията, прихващането и възстановяването на суми по данъчни задължения и за задължителните осигурителни вноски, когато това е предвидено със закон;
3. организират и извършват приемането и обработването на данъчни и други декларации, предвидени в данъчните закони и законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;
4. организират и извършват обслужването и подпомагането на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 при изпълнение на техните задължения;
5. приемат, разглеждат и изпращат към съответния съд жалбите против актове и отказите от издаване на актове на органите на агенцията, както и против действията или бездействия на органи и служители на агенцията на територията на региона по реда, установен със закон;
6. осъществяват контрол върху дейността на органите и другите служители в агенцията на територията на региона;
7. установяват административните нарушения и налагат административни наказания, предвидени с данъчните закони и в законите, регламентиращи задължителното осигуряване;
8. организират и извършват обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията;
9. отчитат се за дейността си пред изпълнителния директор;
10. упражняват други правомощия, предвидени със закон.
	(2) Териториалният директор и началникът на териториалната служба могат да възлагат със заповед на определени длъжностни лица и органи на агенцията от териториалната дирекция или териториалната служба изпълнението на правомощията по ал. 1.

Процесуално представителство
Чл. 12. (1) Процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие от служители в агенцията, заемащи длъжност “юрисконсулт”.
	(2) Длъжностите по ал. 1 се степенуват в три групи, подредени в низходящ ред – съответно главен, старши и младши.
	(3) На длъжностите по ал. 2 се назначават лица:
1. които имат висше юридическо образование;
2. спрямо които не са налице пречките по чл. 9, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6, 7 и 8;
3. които отговарят на специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност, определени от изпълнителния директор”.
Уважаеми господин председател, както отбелязах и по-рано, нека да се счита, че предложението на госпожа Тоткова е чл. 12, ал. 1 да отпадне от току-що прочетения текст. Това предложение не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Масева, заповядайте, имате думата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Искров, първо моето възражение е това, че специално се урежда процесуално представителство в  този закон и че текстовете, които са включени в чл. 12 противоречат на действащото законодателство. 
Ограничаваме процесуалната защита и представителство до длъжност “юрисконсулт”, която въвеждаме сега, с този закон, тъй като няма нормативен акт, който да регламентира статута на юрисконсулта.
Моят въпрос към Вас е всъщност кое налага това? За част от мотивите Ви се досещам – за да бъде регламентирана тази дейност и да се осъществява от юрисконсулти, които отговарят на определени изисквания, но в този случай Ви питам как ще избегнем противоречието с действащите закони, тъй като това представителство и по Гражданско-процесуалния кодекс може да се извършва от лица с юридическо образование – било то адвокати, юрисконсулти и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожа Масева.
Господин Искров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, предлагам господин Ангел Савов, който е юридически съветник към комисията, да отговори на въпроса, тъй като материята е по-специфична.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Савов. Имате думата.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Считам, че в случая няма противоречия с действащото законодателство. По принцип този текст, който вече беше приложен във второто четене е съобразен, първо, с изискванията на Гражданско-процесуалния кодекс, където е казано, че ръководителят или лица с юридическо образование представляват; второто е, че съгласно Данъчно-процесуалния кодекс са споменати органите, които могат да представляват и те ще представляват данъчната администрация, съгласно преходната разпоредба за периода до 31 декември и третото – това е съвсем чисто и колегиално, за колегите – понеже отпадна, ако не се лъжа, имаше указ за юрисконсултите, който отпадна и това наложи сега в един устройствен закон, какъвто е законът, който се предлага на вашето внимание, да бъде точно регламентиран статута и правата на колегите със степените на заеманите длъжности, което досега не беше уреждано. 
Това наложи предлагането на подобен текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Савов.
Заповядайте, госпожо Масева, ако желаете нещо да добавите.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Савов, уважавам Вашето мнение, само че в действащото законодателство е казано: лица с юридическо образование. Това не са само юрисконсултите, чийто статут уреждаме тук, в този закон. Вие знаете добре това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Значи ли това, че предложенията за отпадане на ал. 2 от чл. 12 си остава? Държите ли на това? Добре.
Тогава ще подложа първо на гласуване предложението на госпожа Росица Тоткова за отпадане от чл. 12 на ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 24, против 81, въздържали се 2.
Предложението на народната представителка Росица Тоткова не се приема.
Подлагам на гласуване независимо, че се подкрепя от комисията, предложенията на Иван Искров за създаване от чл. 12 на два члена – чл. 11 и чл. 12.
Моля, гласувайте.
Гласуваме първо разделянето, а след това ще гласуваме текста така, както го докладвахте.
Гласували 119 народни представители: за 110, против 5, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване заглавията и текстовете в новата им редакция на новите чл. 11 и чл. 12 така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Членове 11 и 12 в новата им редакция със заглавията, са приети.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Стигнахме до чл. 13. 
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров  - да се създаде глава четвърта.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Искров и предлага следната окончателна редакция и наименование на глава четвърта:
“Глава четвърта
ПРАВООТНОШЕНИЯ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ,
ОТГОВОРНОСТИ”
По чл. 13, който е част от тази глава, са постъпили две предложения.
Едното е на народния представител Искров – чл. 13 да се измени, и предложение на народния представител Росица Тоткова – чл. 13 въобще да отпадне. 
Комисията подкрепя предложението на Искров и не подкрепя предложението на Тоткова.
Чета окончателната редакция за наименование и съдържание на чл. 13:
“Трудови правоотношения
Чл. 13.	(1) Трудовите договори със служителите в централното управление, директорите на териториалните дирекции и началниците на териториалните служби се сключват, изменят се и се прекратяват от изпълнителния директор.
	(2) Трудовите договори със служителите в териториалните дирекции и териториалните служби се сключват, изменят се и се прекратяват от съответния директор на териториална дирекция или началник на териториална служба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. 
По чл. 13 има предложение на народния представител Росица Тоткова – този член да отпадне.
Госпожо Тоткова, имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, изключително важен беше въпросът, когато разглеждахме законопроекта за Националната агенция за приходите, да намерим мястото на тази агенция в законодателството, което урежда държавните структури в нашата страна. Защото тази агенция така, както е създадена, както беше предложена от Министерския съвет, а и това, което направи господин Искров като до голяма степен успешен опит да реши проблема, който не беше решен в Министерския съвет, като внесе по същество един относително добър закон, всъщност излиза извън рамките на Закона за администрацията. Това създава много проблеми оттук нататък в решаването на всичките тези въпроси. Много важно е да знаем тази агенция подчинява ли се на законодателството, което урежда съществуването на агенции и изобщо на държавни структури в България или не се съобразява. 
Затова моето предложение е чл. 13 да отпадне, защото би трябвало служителите, които имат много висок ранг в тази агенция, да бъдат в служебно правоотношение. Най-малкото според мен е достатъчно да запишем, че тези хора, които работят в Националната агенция за приходите, ще работят по трудови правоотношения. Ако работят по трудови правоотношения, всички въпроси оттам нататък се решават с Кодекса на труда и няма нужда да записваме (по-нататък има и други текстове, които са изрични, специални), че тези хора като че ли ще бъдат най-специалните хора в държавата и за тях ще имаме най-специални текстове. Всички трябва да се подчиняваме на законодателството, а това е или трудовото законодателство, или служебните правоотношения, които са уредени както в Закона за администрацията, така и в Закона за държавния служител. 
Затова мисля, че тук трябва да се търси отговор на този въпрос. Ако вие не приемете отлагането на текста, аз държа да се гласува моето предложение да отпадне чл. 13 от закона. Ако обаче приемете да се отложи гласуването на текста, бихме могли да достигнем до един общ текст, в който да се запише, че работещите в Националната агенция за приходите са по трудови правоотношения или по служебни правоотношения (както вие прецените) и оттам нататък всички въпроси ще бъдат решени в съответствие с действащото законодателство. Не можем да правим прецедент и изключения. Ние приемаме Кодекс на труда. Имаме действащ Кодекс на труда, имаме действащ Кодекс за задължителното обществено осигуряване. Там са уредени тези основни въпроси и ние не можем да правим изключително законодателство, някакъв извънреден закон, който да урежда един или друг статут на един или друг чиновник в нашата държава.
Съжалявам, че не присъствах на заседанието на комисията. Тя имаше заседание в същото време, в което имаше заседание комисията, в която аз членувам. Там също се гледат много важни въпроси.
Затова се обръщам с молба към господин Искров: да отложим този текст и да помислим за един вариант, който ще постави тази агенция в рамките на действащото законодателство, без да създаваме впечатлението, че има нещо извънредно в нея. Нейното извънредно е, че тя просто трябва да събира приходи, което досега се прави от други органи в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Тоткова, Вие смесихте изказване с процедурно предложение.
РОСИЦА ТОТКОВА: Нямам избор, защото гледаме нов закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трябваше да направите директно процедурно предложение за отлагане на гласуването на този текст. 
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и за топлите думи на госпожа Тоткова. Понеже чувствата са ни взаимни, ние отделихме поне половин час в Комисията по бюджет и финанси, за да обсъдим това предложение.
Оказва се, че към момента действително тези служители са много важни, госпожо Тоткова. Те осигуряват приходите на държавата както по осигурителните фондове, така и по данъчните приходи. Към момента те са на трудови договори. Поради тази причина и тъй като са основателни забележките, а и в някаква степен притесненията на госпожа Тоткова, аз ще помоля, господин председател, да дадете думата на главния данъчен директор като представител на вносителите. Нека да вземе отношение по поставения от госпожа Тоткова въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, с най-голямо удоволствие, но тя направи процедурно предложение за отлагане на гласуването на текста по чл. 13.
Искате думата за реплика ли? Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Искров, сега тези служители и работещи в България, които се грижат за събиране на приходите, са на две места. Едните са в Министерството на финансите, а другите са в Националния осигурителен институт. В Националния осигурителен институт всички са на трудови правоотношения, защото това е обществен орган, който се занимава с обществени средства. Законът за държавната администрация не се отнася за тях.
Мисля, че в Министерството на финансите има държавни служители и не би трябвало да няма. Вие ще кажете, но според мен би трябвало да има държавни служители, както във всички останали структури и министерства в България. Точно за това става дума. 
Сега с този закон ние всъщност им даваме извънреден статут. Досега те са били подчинени на действащото законодателство, независимо от това, че имат високоотговорни функции в държавата. Ако тръгнем по този начин, винаги ще намерим някой друг, който има още по-отговорни функции. Мисля, че не е редно да разделяме органите по това дали имат по-отговорни или най-отговорни функции. Органите имат тези функции, които им възлага законът. Както са важни тези хора, които се занимават със социалното обслужване на населението, така са важни и тези, които събират приходите, за да могат да се предоставят тези социални услуги. Аз съм против тази извънредност в нещата. Иначе те имат висок статут, има управителен съвет, в който е самият министър на финансите и така нататък. Тоест подчертано е, че те имат много важни функции в България. Това обаче не ни дава основание ние да им даваме извънреден статут на някакви специални правоотношения, които трябва да се сключват и да се уреждат в закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. 
Има думата за дуплика господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, всъщност госпожа Тоткова донякъде отговори на зададения от нея въпрос. Действително и тази Агенция за приходите, госпожо Тоткова, не е нито изпълнителна, нито държавна, нито пък е някаква държавна комисия. Както НОИ (който споменахте), така и тази агенция се създава със специален закон, а не с решение на Министерския съвет. Така че ако трябва още да дискутираме по този въпрос, господин председател, наистина бих предложил да се изкаже господин Попов. Мисля, че все пак стана ясно и можем да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, стана ясно. Благодаря Ви.
Искате думата за изказване ли? Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Аз считам, че аргументите, които се изложиха тук от председателя Искров, мотивират точно това, че тези служители имат своето значение и своето особено място, поради което те не могат да бъдат приравнявани към трудовото правоотношение.
Служебното правоотношение е създадено с една единствена цел – да открои, наистина да раздели по степен на правомощия, на функции, на задачи служебните правоотношения от трудовите правоотношения. За заемането на служебно правоотношение се изискват много повече ангажименти и критерии към заемащите. Освен това те имат свои отговорности и полагат клетва.
Този закон не бива да се дерогира в тази му част и ако наистина на служителите на тази национална агенция се възлагат такива надежди, би следвало и логично е тези служители да бъдат признати по служебно правоотношение, а не по трудово правоотношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова за отпадане на чл. 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 39, против 106, въздържали се 4.
Предложението за отпадане на чл. 13, направено от народния представител Росица Тоткова, не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Искров за създаване на глава четвърта със заглавие “Правоотношения, права и задължения и отговорности”.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 104, против 39, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 13 така, както беше докладвана от председателя на комисията Иван Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 102, против 30, въздържали се 2.
Член 13 в новата му редакция е приет.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Постъпило е предложение от народния представител Искров за създаване на нови членове 14, 15, 16 и 17. 
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция за наименование и съдържание на чл. 14, 15, 16 и 17:
“Задължения на органите и служителите на агенцията
Чл. 14. (1) При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на агенцията са длъжни:
1. да спазват организацията на работа в агенцията;
2. да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения; не се смята за издаване на тайна предоставянето на сведения по реда, предвиден за това в Данъчния процесуален кодекс и Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
           (2) Редът и начинът за използване и съхраняване на обстоятелствата и фактите по ал. 1, както и лицата, отговорни за съхраняването им, се определят със заповед на изпълнителния директор.
           (3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 органите и служителите в агенцията подписват декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор, в която изрично се отразява и отговорността им.
Задължително застраховане
Чл. 15. Агенцията задължително застрахова органите по чл. 7, ал. 1 срещу злополука и застраховка “Живот” за сметка на своя бюджет.
Обучение, квалификация и професионална подготовка
Чл. 16. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на органите и служителите в агенцията се извършват в центрове за специализация и квалификация. Организацията и дейността на центровете за специализация и квалификация се определят от изпълнителния директор.
           (2) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка обхващат:
1. първоначалната професионална подготовка за новоназначените органи и служители със срок до 6 месеца;
2. периодична преподготовка за поддържане и повишаване на квалификацията;
3. обучение за придобиване на нови професионални знания и умения, необходими за заемане на по-висока длъжност.
           (3) Органите и служителите в агенцията могат да се обучават в сродни учебни заведения на други държави.
           (4) Редът, обхватът и начинът за извършване на обучението, квалификацията и професионалната подготовка се определят от изпълнителния директор.
Материално и социално осигуряване
Чл. 17. (1) За осъществяване на служебните си задължения органите и служителите в агенцията имат право на представително или униформено облекло при условия и по ред, определени от Управителния съвет.
           (2) Органите на агенцията пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като средствата се осигуряват от държавния бюджет.
           (3) Размерът на сумите по ал. 1 и 2 се определя ежегодно от Управителния съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Само искам да спомена, господин председател, че има преномерация и госпожа Тоткова е предложила чл. 15 по новата номерация – за застраховането на служителите – да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Тоткова, желаете ли да защитите Вашето предложение? Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ето това, което сега предстои да гласуваме, всъщност потвърждава аргументите, които преди малко изнесох, че тук с този закон се решават въпроси, които са решени на друго място и се дава специален статут на тези служители. Тъй като е много трудно да се адаптираме към новия закон, който всъщност гласуваме на второ четене, аз ще си позволя да направя следното предложение: чл. 17 да отпадне, защото не можем със закон да уреждаме специалното работно облекло. Струва ми се, че твърде много даваме, как да се изразя, тежест на външните прояви на тази агенция и на нейните служители. Още малко и ще кажем какъв да бъде цветът на облеклото, колко да бъде дълга полата, дали да имат някакви знаци, да нямат ли знаци и т.н. Мисля, че това просто излиза извън това, което трябва да прави Народното събрание. Давам си сметка, че това време сега, в което дебатираме, струва сигурно колкото униформеното облекло на тези служители.

Алинея 2 е още по-нагла. Може ли сега, когато градският транспорт е общински, когато може да бъде частен, ние да даваме право на някой да се движи безплатно? За да се движи безплатно, някой друг трябва да му плати.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, държавният бюджет.
РОСИЦА ТОТКОВА: Какво значи държавният бюджет? Извинете, обаче знаете как болезнено реагира населението за това, че се вдигат цените и че те примерно с 1 лв. трябва да отидат на работа, с 1 лв. трябва да се върнат от работа и трябва да изкарат още 10 лв. днес, а не могат да го направят. Знаете колко са чувствителни хората, на всичкото отгоре ние ще даваме безплатни карти на някакви служители. Нека те да си ползват служебни карти, но да се плащат от бюджета на самата агенция.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: За това става въпрос.
РОСИЦА ТОТКОВА: Не става въпрос за това. Изобщо не става въпрос за това. Говори се точно за безплатен градски транспорт. Какво безплатно има? Какъв е този безплатен обяд? Както всички казват, няма такова понятие. Извинете, аз обаче държа това да отпадне. Искаме да бъдем справедливи, искаме хората да бъдат търпеливи, искаме хората да преодолеят прехода, който за едни е свършил, за други не е, а сега ги натоварваме с безплатното пътуване на този или онзи. Категорично не мога да се съглася.
И ако вие имате социално мислене и казвате, че хората са богатството на държавата, просто трябва да подкрепите моето предложение. Нека агенцията да им дава карти за пътуване, но да си ги купи от градския транспорт. Това трябва да направим. Нека да пътуват за сметка на агенцията, но агенцията трябва да им ги купи, а транспортът да получи парите си. А не с тези средства да се натоварват другите граждани и утре ние да им кажем, че вдигаме цените на билетите с 10 стотинки. Но за тях тези 10 стотинки е това намаляване на данъка, което вие тук ни представяте за голямо. А той трябва да дава 10 стотинки в едната посока и 10 стотинки в другата посока само за един билет. 
Много ви моля, колеги, струва ми се, че и за мен ще бъде обидно да ви обяснявам втори път защо не трябва да се приема този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Искам да се изкажа против популизма в залата. Госпожо Тоткова, сега ще влезем в голям спор. Защо заблуждавате Народното събрание и хората, които присъстват, а и всички, които слушат навън? Това, което казахте, няма нищо общо. Първо, не се плаща от увеличението на цената на билетите за другите граждани, или от който и да е джоб, а се казва, че средствата се осигуряват от държавния бюджет. Какво значи това? Просто няма никакво изменение от положението, което е в момента, тъй като закриваме данъчната администрация, когато тя се влее в тази агенция, закриват се и приходните органи на НОИ, уреждаме материята тук. Госпожо Тоткова, в момента всички данъчни пътуват безплатно. Попитайте господин Хрискосков, че всичките чиновници, които са по приходната част, пътуват безплатно. Няма друг начин, госпожо Тоткова, да накарате един данъчен да отиде да свърши някъде проверка. Това е принцип, който не е измислен нито от нас, нито при вашето правителство, нито от предходното правителство, а е от много, много години. И това нещо просто го вписваме тук, тъй като тази администрация ще бъде единствената, ще отпадне от Главната данъчна дирекция и от НОИ в приходната част.
Така че, уважаеми колеги, нищо ново не създаваме. Още веднъж казвам, че разходите са за сметка на бюджета на агенцията, който се осигурява с държавния бюджет за съответната година, както се прави и сега. Затова пледирам чл. 17 да бъде подкрепен. Иначе трябва да търсим служебен транспорт и автомобили за данъчните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Госпожо Тоткова, заповядайте за реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Искров! Първо, не всички се движат така, както са си извоювали да се движат данъчните, защото те винаги са били най-важните хора. Но искам да Ви кажа нещо друго. Няма да им купуваме коли, много от тях вече ги имат, служебни. Не е въпросът в това. Дайте да запишем, че тези служители имат право на карта за движение по градския транспорт. Защо ще се движат безплатно? Няма значение дали са от Осигурителния институт или са от Главна данъчна дирекция. Нека те да си купят карти, а агенцията да им ги плати. Аз това Ви предлагам. Агенцията да плати картите и тези пари да отидат в градския транспорт. А иначе кой им плаща? Разбира се, че тези, които плащат билети за градския транспорт. Нали те покриват разходите на градския транспорт? Какво по-нормално, какво по-разумно и по-справедливо от това агенцията да им закупи карти, с които те да се движат в градския транспорт? Ще изпълняват задълженията си, високоотговорните си задължения, но по този начин, а в градския транспорт ще има съответните приходи.
Аз Ви предлагам такава редакция. Ако смятате, че има различие между това, което казвам аз и това, което казвате Вие, значи наистина говорим за много, много различни неща и наистина Вие пък заблуждавате Народното събрание. Нека да запишем текст, в който да се казва, че тези служители или работещи там, тъй като са по трудови правоотношения, използват карти за сметка на агенцията. По този начин бюджетът от една страна ще бъде осигурен със средства, а от друга страна, тези хора ще могат да пътуват по градския транспорт и да изпълняват задълженията си. И най-вече няма да натоварваме хората. Защото, ако аз пътувам с транспорта, както го правя, това означава, че аз с моя билет плащам и билета на този данъчен агент. Това е истината и няма защо да я заобикаляме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всичко е ясно.
Господин Мазнев, заповядайте за втора реплика.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Господин Искров, това, което Вие предлагате, наистина може да е валидно и ще върши работа, но само в София. Уверявам Ви, че в градове, където общественият транспорт е частен, например аз съм от Стара Загора и там над 50 процента от градския и извънградския транспорт е частен, кажете ми тогава как ще пътува този данъчен служител? Той така или иначе ще трябва да си плати билета, защото един частник няма да му признае това право по закон, а ще му поиска сумата.
Така че в този смисъл аз поддържам предложението, което направи госпожа Тоткова. По този начин ще има равнопоставеност на данъчните служители в цялата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Господин Искров, имате думата за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател. И заради популизмът, който се развихри тук, искам да Ви покажа моята депутатска карта, господин Мазнев и госпожо Тоткова. Хайде, предложете още утре или вдругиден, аз ще ви подкрепя, да отпадне т. 3 – “народният представител има право на безплатно пътуване в държавния и общинския транспорт – БДЖ, автомобилен или воден”. И не ми говорете тук за 10 стотинки и т.н.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Аз си купувам билет в транспорта.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС, от място): А какво ще правят в частния транспорт?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо Тоткова, Данъчно-процесуалният кодекс е приет от Тридесет и осмото Народно събрание по времето на вашето управление. Там в чл. 248 пише в ал. 3: “Данъчните органи пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като средствата се осигуряват от държавния бюджет”. Така че просто не виждам за какво спорим. И аз се убедих, че когато сте на власт, говорите едно, когато сте в опозиция – абсолютно друго.
Така че предлагам да не се подкрепи предложението на госпожа Тоткова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова чл. 17 по новата номерация да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 37,  против 85, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Искров да се създадат нови членове 14, 15, 16 и 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 83,  против 22, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте текстовете на членове 14, 15, 16 и 17 така, както бяха докладвани от председателя на комисията господин Иван Искров.
Гласували 105 народни представители: за 77,  против 16, въздържали се 12.
Текстовете на новите членове 14, 15, 16 и 17 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров чл. 14 да стане чл. 18.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция за наименование и съдържание на чл. 18:
"Допълнително стимулиране
Чл. 18. Органите и служителите на агенцията имат право на допълнително материално стимулиране към основната заплата при условия и ред, определени от Управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте заглавието и съдържанието на чл. 18 така, както беше докладван.
Гласували 111 народни представители: за 80,  против 23, въздържали се 8.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 15 е постъпило предложение от народния представител Панайот Ляков.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е и предложение от народния представител Росица Тоткова чл. 15 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
"Чл. 15. (1) Средствата в размер 25 на сто, набрани от отчисления от допълнителните приходи от публични вземания, установени и събрани върху укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущество, както и от невнесени задължителни осигурителни вноски, постъпват като собствени приходи в бюджета на агенцията.
	(2) Средствата по ал. 1 се начисляват и разходват само за:
1. капитални вложения за подобряване на материалната база на агенцията и за облекло по чл. 14, ал. 1 в размер 60 на сто от средствата по ал. 1;
2. допълнително материално стимулиране на служителите в агенцията в размер не по-малко от 35 на сто от средствата по ал. 1 при условия и по ред, определени от Надзорния съвет;
3. добавки към основната работна заплата на служителите на Министерството на финансите в размер до 5 на сто от средствата по ал. 1 по критерии, определени от министъра на финансите."
Предлагаме чл. 15 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова, което се подкрепя от комисията, за отпадане на чл. 15 по номерацията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 115народни представители: за 109,  против няма, въздържали се 6.
Предложението за отпадане на чл. 15 е прието.
При това положение няма да подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров да се създадат нови членове 19, 20 и 21.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция за наименование и съдържание на членове 19, 20 и 21:
"Отговорност
Чл. 19. (1) Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на дейността им.
	(2) Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се иска след тяхното отменяне. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
	(3) Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Обхват на отговорността
Чл. 20. (1) Агенцията отговаря за вредите солидарно с причинилите ги нейни органи или служители.
	(2) Отговорността на виновните органи и служители спрямо агенцията за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда.
Осъществяване на отговорността
Чл. 21. Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван  Искров за създаване на нови членове 19, 20 и 21 в редакцията, предложена от  комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 88,  против 23, въздържали се 7.
Членове 19, 20 и 21 са приети.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, започвам Преходни и заключителни разпоредби. По тях има няколко мои предложения, подкрепени от комисията, и едно предложение на госпожа Росица Тоткова, което също е подкрепено по принцип и се отнася за преномерация. 
Ако позволите, с оглед и на напредналото време, да изчета законопроекта до края и да бъде гласувано ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров § 1 да се измени. 
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция за § 1:
“§ 1. (1) До 31 декември 2002 г.:
1. Министерският съвет, по предложение на министъра на финансите, назначава главния данъчен директор да заема и изпълнява длъжността и на изпълнителен директор на агенцията.
2. Министерският съвет определя числеността на централното управление и предоставя за неговите нужди недвижим имот – публична държавна собственост.
3. Председателят на Управителния съвет свиква неговото първо заседание.
	(2) След влизане в сила на нормативната уредба по § 3, ал. 1 Министерският съвет назначава изпълнителен директор на агенцията.”
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров за изменение на § 2.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция за § 2:
“§ 2. До 31 декември 2003 г. Националният осигурителен институт осигурява обособяването на дейностите по установяване, обезпечаване и събиране на задължителните осигурителни вноски в структурата на териториалните поделения.”
По § 3 е постъпило предложение от народния представител Росица Тоткова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на § 3:
“§ 3. (1) До 31 декември 2003 г. централното управление на агенцията, съгласувано с Националния осигурителен институт и Данъчната администрация да разработи и внесе в Управителния съвет проектите за нормативната уредба, свързана с промяната на данъчното и осигурителното законодателство и във връзка със създаването на интегрираните процеси на регистрация, приемане на декларации, отчитане на приходите, извършване на контрол и ревизии на задълженията, обжалване и събиране на публичните вземания към агенцията.
	(2) Централното управление на агенцията, съгласувано с Националния осигурителен институт и Данъчната администрация в срока по ал. 1 да:
1. разработи и внесе в Управителния съвет проектите за изграждане на структурата на Националната агенция за приходите и за структурните промени в Данъчната администрация и в Националния осигурителен институт във връзка с преминаването на дейностите по този закон към агенцията;
2. организира изграждането на информационната система на агенцията.”
По § 4 е постъпило редакционно предложение от народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на § 4:
“§ 4. След влизането в сила на нормативната уредба по § 3, ал. 1 Министерският съвет урежда всички правоотношения, свързани с преминаването на дейностите относно публичните вземания от Данъчната администрация и Националния осигурителен институт в Националната агенция за приходите.”
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров за създаване на нов § 5.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция за § 5:
“§ 5. Националният осигурителен институт и Данъчната администрация предоставят необходимата за дейността на агенцията информация, в т.ч. информация, съставляваща служебна тайна, като за служителите в агенцията се прилагат чл. 242, ал. 1, т. 3 от Данъчния процесуален кодекс и чл. 109, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.”
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров § 5 да стане § 6.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция за § 6:
“§ 6. (1) До влизане в сила на нормативната уредба по § 3, ал. 1 и създаването на териториалните подразделения на агенцията, производствата по:
1. регистрацията на данъчните субекти, установяването, обезпечаването и събирането на данъчните и други публични вземания, както и обжалването на свързаните с това актове, се извършват по реда на Данъчния процесуален кодекс от предвидените в него данъчни органи, а с преминаването на дейности по установяването, обезпечаването и събирането на публични вземания към създадените по реда на този закон териториални подразделения на агенцията – от съответните органи на агенцията;
2. събирането и администрирането на задължителните осигурителни вноски се извършва по реда на Кодекса за задължителното обществено осигуряване и на Закона за здравното осигуряване от органите на Националния осигурителен институт, а с преминаването на дейности по установяването, обезпечаването и събирането на публични вземания към създадените по реда на този закон териториални подразделения на агенцията – от съответните органи на агенцията.”
По § 6 е постъпило предложение от народния представител Иван Искров - § 6 да стане § 7 и думата “генералният” да се замени с “изпълнителният”.
Комисията подкрепя предложението.
Чета окончателния текст на § 6, който става § 7:
“§ 7. В чл. 7, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване накрая се поставя запетая и се добавя “като един от тях задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.”
По § 7 е постъпило предложение от народния представител Иван Искров - § 7 става § 8 и думата “генералният” се заменя с “изпълнителният”.
Комисията подкрепя предложението и предлага следния окончателен текст за § 8:
“§ 8. В чл. 35, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване накрая се поставя запетая и се добавя “един от които задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.”
По § 8 – номерация на вносителя, е постъпило предложение от народния представител Иван Искров § 8 да стане § 9.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на § 9:
“§ 9. В Данъчния процесуален кодекс се правят следните изменения и допълнения:”…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Искров, ако обичате за момент, тъй като има процедурно предложение. 
Заповядайте за процедура, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за удължаване на пленарното време до приключване гласуването на законопроекта. Благодаря.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Това не е възможно, защото има нарушение на правилника.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин Иванов, винаги сме правили така нареченото спиране на часовника за две страници. Аз помолих председателя и той разреши да изчета текстовете до края, тъй като нямаше предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ние сме в процес на прочитане. Колеги, всъщност става въпрос за 2-3 мин., но ако държите за буквата на правилника, вие сте прави.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, аз приемам, след като председателят на Комисията по бюджет и финанси завърши четенето на тази част да се извърши гласуване. Но предложението на заместник-председателя на Парламентарната група на НДСВ Владимир Дончев влиза в крещящо противоречие с правилника, тъй като сега часът е 14,03 ч. Невъзможно е след 14,00 ч. да се прави каквото и да е предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви за толерантността.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Уважаеми колеги, останаха два параграфа. 
“1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 накрая, след думите “в закон” се добавя “или по писмено искане на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и управителя на Националния осигурителен институт”;
б) в ал. 3 думите “по решение” се заменят със “с акт”;
в) алинея 4 и ал. 5 се отменят.
2. Създава се чл. 12а, а отменените ал. 4 и ал. 5 стават ал. 1 и ал. 2 на новия чл. 12а:
“Разкриване на служебна тайна по искане на органите
на прокуратурата, на следствието и на Министерството на вътрешните работи
Чл. 12а. (1) Съдът, извън случаите по чл. 12, ал. 3, може да постанови разкриване на сведения, съставляващи служебна тайна, по мотивирано искане на:
1. прокурора или следовател – във връзка с образувана предварителна проверка или започнато наказателно производство;
2. министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директор на Национална служба “Сигурност”, директор на Национална служба “Полиция”, директор на Национална служба “Борба с организираната престъпност”, директор на регионална дирекция на вътрешните работи – при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия.
	(2) Окръжният съд по местонахождение на териториалната данъчна дирекция, по искането на органите по ал. 1, се произнася по искането с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя данъчния субект, по отношение на който се разкрива служебната тайна, обхвата на конкретните индивидуализирани данни за него, съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби и срока за разкриване на сведенията. Определението не подлежи на обжалване.”


3. В чл. 121, ал. 1 думите “ал. 4” се заменят с “ал. 5”.
4. В чл. 249 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2, т. 1 след думите “данъчната администрация” се добавя “и Националната агенция за приходите”;
б) в ал. 2, т. 2 след думите “данъчната администрация” се добавя “и служителите на Националната агенция за приходите”.
§ 10. Числеността и издръжката на персонала на агенцията по чл. 6, ал. 9 е за сметка на числеността и издръжката на данъчната администрация и Националния осигурителен институт.”
Параграф 9 по номерация на вносителя става § 11 по предложение на народния представител Иван Искров, което комисията подкрепя, който гласи:
“§ 11. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожа Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Искров, специално се обръщам към Вас, тъй като сте Вие сте вносител на тези текстове и по-точно на § 10: “Числеността и издръжката на персонала на агенцията по чл. 6, ал. 9 е за сметка на числеността и издръжката на данъчната администрация и Националния осигурителен институт.”
Смятам, че по този начин записът нито казва колко, от кого и защо, нито дава някаква представа за това Националният осигурителен институт колко средства да отдели, колко законът го задължава и колко не го задължава, защото по този начин може да бъде за сметка на Министерството на финансите и на Националния осигурителен институт, примерно, в съотношение 1:100 или 100:1. Това – първо.
Второ, искам да Ви подсетя, защото съм сигурна, че Вие знаете това, в Закона за държавния бюджет е записано, че числеността на Министерството на финансите се увеличава, не мога да си спомня точно с колко бройки, които никак не бяха малко, на 110 и всички тези бройки, с които се увеличава персоналът на Министерството на финансите, са точно за тази Агенция за приходите. Много е точно, защото е записано черно на бяло. Аз не искам да се спираме точно на това число 110, но заместник-министърът на финансите господин Гати ал Джебури каза, че тази агенция ще се състои от 80 човека. Това беше, когато гледахме закона в Комисията по бюджет и финанси. Докато се разработи бюджетът, те станаха 110, а докато влезе законът на второ четене, изведнъж се оказва, че тези хора не са достатъчни, към тях вероятно ще трябва да се добавят и други хора, които да идват от Националния осигурителен институт.
Мисля, че текстът създава много двусмислие, много неяснота, много подозрения и аз затова имам предложение този текст да отпадне. Защото в противен случай ние ще трябва да поискаме корекция в бюджета на Министерството на финансите, да му намалим бюджета поне с половината от тези бройки, а може би пропорционално на приходите, а освен това ще трябва да правим и корекция в бюджета на Държавното обществено осигуряване, защото там няма такъв ред, който да казва, че трябва да се издържа тази агенция с обществените средства, преди тя на практика да е започнала да функционира.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Нищо не можем да направим.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз Ви чувам, че казвате, че нищо не можете да направите. Вие с това “нищо няма да направим” казвате, че ще нарушите Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Защото в Закона за държавното обществено осигуряване няма предвидени средства за издържане на държавна агенция. Защото Държавното обществено осигуряване все още е обществено. Когато го одържавите, може да издържате и министър-председателя. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Тоткова, да разбираме ли, че предлагате новия § 10 да отпадне?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председателю, искам да обоснова този § 10, на който изключително много държа, тъй като това е и решение на моето управляващо мнозинство – НДСВ и ДПС, от един семинар в Хисаря, което решение беше изпратено изрично към органите на изпълнителната власт, че ние не сме чиновническа република и препоръчва оттук нататък, когато се създават нови структури, надявам се, че и Вие ще го подкрепите, и колегите отляво, да се има предвид, че все пак данъкоплатецът не трябва да бъде товарен с нови чиновници, а да се търси възможност в рамките на сега съществуващата численост на персонала на държавната администрация да се решават тези въпроси.
Записът не казва кой, колко и защо. Не казва, госпожо Тоткова, защото неслучайно предвидихме управителят на НОИ да участва в Управителния съвет. Това е смисълът, иначе той е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и затова го оставихме в Управителния съвет. Този текст е подкрепен и от главния данъчен директор, не им се щеше, така е, и от господин Христосков. И пропорцията най-вероятно ще бъде много към много малко в полза на данъчната администрация. Така че това ще се реши от тях.
А в Закона за държавния бюджет, госпожо Тоткова, ще видите едно предложение от народния представител Искров между първо и второ четене, в което ще отпадне това увеличение на чиновниците със 110 бройки в Министерството на финансите, за което говорите.
Така че Ви моля, както сме помолили Министерския съвет и другите органи, които подават законопроекти към него, този принцип да се спазва.
Моля ви да бъде подкрепен единодушно този член, тъй като той е само в полза на контрол върху нарастването на бюрокрацията. Знаете, че тя има функцията да се самовъзпроизвежда за сметка на данъкоплатеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
За реплика думата има госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин Искров, Вие създавате администрацията, Вие внасяте закон, Вие пишете в Закона за държавния бюджет, че са 110, при положение че господин Гати ал Джебури каза, че ще бъдат 80, което все пак е доста по-скромно от 110, и сега хвърляте вината върху нас, че ние искаме да създаваме държавна администрация. Вие я създавате. Но това, което правите в момента, не облекчава бюджета.
Това, срещу което аз най-много възразявам, е, че не може управителят на Националния осигурителен институт да дава съгласие за обществени средства. Обществените средства в Националния осигурителен институт се управляват на трипартитен принцип и Вие много добре знаете това.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: За кои средства става въпрос?
РОСИЦА ТОТКОВА: Точно за обществени средства, това не са държавни средства. Това са средства на работодателите и средства на нас – тези, които се осигуряваме и тези, които се самоосигуряват. От къде на къде управителят на Националния осигурителен институт ще дава съгласие моите средства, вашите средства, къде да отиват? Това ли трябва да прави? Това е стъпка към одържавяване на обществените средства.
Едно, което правите с Агенцията по приходите, че там ги няма тези, които по закон защитават интересите на тези, които представляват, и второ, сега като казвате, че някой трябва да дава. Може да е 1 лв., обаче за всеки лев трябва да се знае кой взема решението и кой носи отговорността.
Така че това, което Вие казвате тук, че ще отпаднат               110 бройки, е добре. Вие ми давате една прекрасна идея: аз ще сметна на тези високоплатени 110 чиновници в Министерството на финансите колко им е заплатата и осигуровката и ще поискам тези пари за най-бедната община в Благоевградски окръг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
За дуплика думата има господин Искров.  
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Е, наслушахме се днес… Госпожо Тоткова, правя дуплика за следното: казах, не сме написали ние 110 нови бройки, така е написано от Министерския съвет с проектозакона за държавния бюджет. Сто и десет бройки управляващите тук ще гласуват да отпаднат. Нали чувате какво казвам сега и се записва в протокола? Ние не раздуваме администрацията, за разлика от предишните четири години.
Какви обществени средства дава НОИ, госпожо Тоткова? Никакви средства не дава. Просто казваме точно обратното: няма да се дават повече обществени средства за хранене на още 110 чиновници, а ще бъдат пренасочени от перо в перо в държавния бюджет и не може да ги дадете за най-бедната община в Благоевград, тъй като и агенцията е второстепенен разпоредител към министъра на финансите. Така че тук пак се опитвате да заблуждавате! Тоест, те ще бъдат взети от данъчната администрация и ще влязат в Агенцията по приходите.
Мисля, че с това съм достатъчно ясен. Не създаваме нови чиновнически щатни бройки, колкото и да ви е мъчно и да искате да се раздува администрацията, няма да се позволи това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми колеги народни представители, подлагам на гласуване предложението на Росица Тоткова за отпадане на новия § 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 38, против 96, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Росица Тоткова за отпадане на § 10 при новата номерация не се приема.
Подлагам на гласуване глава “Преходни и заключителни разпоредби” от § 1 до § 11 включително, съгласно новата редакция и в новата им номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 99, против 25, въздържали се 4.
Глава “Преходни и заключителни разпоредби” от § 1 до § 11 включително, в новата им редакция, е приета. 
Приет е и законът.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря на всички народни представители. Това беше изключително важен закон.
Още веднъж благодаря за кооперативността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преди да приключа заседанието, позволете ми набързо да ви запозная с утрешния парламентарен контрол.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос на народния представител Янаки Стоилов и на питане на народния представител Йордан Бакалов.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Борислав Борисов и на две питания от народните представители Йордан Бакалов и Мария Стоянова.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на две питания от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на три питания от народните представители Васил Паница и Борислав Китов, Петър Димитров и Йордан Нихризов.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Моньо Христов – пет въпроса, и Янаки Стоилов – два актуални въпроса.
Закривам заседанието. (Звъни.) 

(Закрито в 14,20 ч.) 


Председател:
			Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
					Камелия Касабова
	
					Юнал Лютфи


Секретари:
			Гергана Грънчарова
	
			Несрин Узун