Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-12-04

Председателствал: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите  Камелия Касабова и  Юнал Лютфи
Секретари: Ралица Агайн и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, бих искал, макар и задочно, да поздравя народния представител Йордан Мирчев Митев, който днес има рожден ден – председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации. Нека да е жив и здрав! (Ръкопляскания.) 
Искам да ви представя проектопрограмата за работата на Народното събрание за 4-6 декември 2002 г. Първите четири точки са по ал. 7 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Те не подлежат на гласуване. Влизат по право в дневния ред в тази последователност, в която са представени, а именно:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
3. Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия по дейността на Междуведомствения съвет по военно-промишления комплекс към Министерския съвет и Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжие за масово унищожение.
4. Проект за решение относно процедурата за приватизация на БТК.
Следват предложенията по ал. 3 на чл. 40, които подлежат на гласуване, а именно:
5. Законопроект за ратифициране на анекси към Договора за заем, финансиране и проекти и Договора за изпълнение между Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, Република България и “Насърчителна банка” АД.
6. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”.
7. Второ четене на законопроекта за Комисията по финансов надзор.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
10. Второ четене на законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси.
11. Първо четене на законопроекта за управление на отпадъците.
12. Второ четене на законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
13. Второ четене на законопроекта за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
15. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
16. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
17. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция за учението “Крайъгълен камък 2002”, провеждано като инженерно учение на местността.
18. Законопроект за ратифициране измененията на чл. 1 от Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие.
19. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София и на Допълнителна договореност № 1 към спогодбата.
20. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Рамкова стратегия на Общността по въпросите за равенство между половете”.
21. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на Общността “Действия на Общността за насърчаване на сътрудничеството между страните-членки да се борят със социалната изолация”.
22. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия.
23. Проект за решение за преобразуване на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост – Пловдив, в Университет по хранителни технологии със седалище Пловдив.
24. Законопроект за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народно-демократична република, и
25. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте по ал. 3 предложените точки за дневен ред за работата на Народното събрание.
Гласували 155 народни представители: за 129, против 10, въздържали се 16.
Тази програма е приета.
На основание ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Любен Корнезов предлага в програмата за седмицата да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте направеното предложение за включване в дневния ред на тази точка, която току-що беше прочетена от мен.
Гласували 149 народни представители: за 43, против 95, въздържали се 11.
Тази точка от дневния ред не се приема.
Заповядайте по процедурен въпрос, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Процедурата ми е във връзка с направените предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Постъпили са четири предложения от парламентарни групи. Опасявам се, че съгласно ал. 7 на чл. 40 ние не сме в състояние да включим в дневния ред всичките четири предложения от името на парламентарни групи, защото един прецизен прочит на тази ал. 7 сочи, че там е заложен принципът на ротацията и от тази гледна точка сега е ред на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Ако всички предложения от парламентарни групи влизаха по право в дневния ред, то смисълът на ротацията се обезсмисля. 
От тази гледна точка аз ви моля да внесете корекция в дневния ред и като точка от дневния ред за тази седмица следва да остане единствено и само предложението, направено от Парламентарната група на Движението за права и свободи. Струва ми се, че не сме в състояние да разгледаме другите точки – нито направената от Парламентарната група на НДСВ, нито другите два проекта за анкетни комисии за БТК…
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място):  А с ДДС какво ще стане?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако ДДС е по-важно, ще оттегля моето предложение и сте наред вие като най-голяма парламентарна група. Но не могат да влязат и четирите точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин Местан,  вярно е, че в ал. 7 на чл. 40 е залегнал ротационният принцип. И именно по силата на този ротационен принцип като първа точка от дневния ред е предложението, направено от Парламентарната група на ДПС. Но това не отнема възможността и другите парламентарни групи да следват. Това важи само за днешния ден. Ако днес успеем да разгледаме само една точка, това ще бъде именно на ДПС. Ако бъдат две – ще бъде на ДПС и на НДСВ, ако бъдат три – ще бъде на ДПС, на НДСВ и на ОДС, ако бъдат четири – ще бъде включена и Коалиция за България и т.н. Това е смисълът на ал. 7 на чл. 40. Затова не подлежи нито на прегласуване, нито на отмяна. Започва се с първата точка така, както обявих в началото на днешното заседание. 
А сега ми позволете да представя постъпилите законопроекти и проекторешения от 27 ноември до 3 декември 2002 г.
Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание  с вносител Четин Казак. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносители са Емил Кошлуков, Борислав Цеков и Мирослав Севлиевски. Водеща е Комисията по медиите. Подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи. Вносител Теодора Якимова-Дренска и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. 
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Кувейт за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществото. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са комисиите по външна политика, отбрана и сигурност и по вътрешна сигурност и обществен ред.

Уважаеми народни представители, започваме с първа точка от приетия от нас дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Искам да припомня, че разискването по законопроектите е започнало, но не е изчерпано. Използваното време е както следва: Национално движение Симеон Втори – 1 минута; Парламентарен съюз на ОДС – 35 минути; Парламентарна група на Коалиция за България – 35 минути; ДПС не е използвало време.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не мога да подкрепя на първо четене предлагания законопроект заради две много съществени промени, които се предлагат. Става дума за промяната в чл. 26, ал. 3. Всъщност досега съществуващото положение, че когато се приватизира едно търговско дружество, което има активи, и имущество в чужбина, оценката трябва да бъде одобрена от министъра на финансите. Сегашният текст дава една допълнителна гаранция, че при приватизацията на такива търговски дружества ще има един допълнителен контрол, който се упражнява от министъра на финансите, за да не бъдем изправени пред това, което сега наблюдаваме и при приватизацията на “Булгартабак”, и на БТК – едни изключително занижени, ниски, нереални оценки.
Народният представител Никола Николов миналия път също се обяви против тази предлагана промяна, защото той считаше, че не може, когато министърът на финансите не се подчинявал на закона, тоест не бил дал одобрение и сега ние заради това да променяме закона. Аз смятам, че тук идеята е много по-опасна. Идеята е именно тогава, когато министърът на финансите, както има случаи, упражни своето правомощие и не даде съгласие, сега това изискване да отпадне. И въпреки неговото несъгласие, сделката да бъде осъществена. Очевидно това се прави с цел на тези две сделки. 
Аз искам само да припомня, радвам се, че тук е и господин вицепремиерът, че когато той отговаряше на един актуален въпрос от народния представител Васил Василев има ли съгласие от министъра на финансите за сделката и за оценката на “Булгартабак” той заяви, че има. Премълча откога е. Оказа се, че съгласието е дадено в деня преди парламентарния контрол. Тук показа това съгласие. Когато народният представител Василев поиска той да прочете съгласието, се оказа, че той е показал съвсем друг лист. И се обърна към парламентарния си секретар да му помогне да намери истинския лист.
На второ място, не мога да се съглася с промяната в чл. 32 – тази фигура за отдаване за управление с клауза за изкупуване. Това означава, че наистина вече не Агенцията за приватизация ще бъде всъщност решаващият орган, а тя само ще оформя това, което предварително е станало с един договор за отдаване за управление с клауза за изкупуване. И забележете, дори няма никакви изисквания как ще се управлява. Тоест, сключва се договор с едно лице да управлява дадено подлежащо на приватизация предприятие или дружество. То го съсипва и по силата на тази клауза ще може то да го изкупи и то на безценица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Други изказвания? 
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми  господин министър, уважаеми колеги народни представители! Аз бих искал да кажа няколко думи като допълнение на това, което казах завчера като мотиви за законопроекта, който ние сме внесли с няколко колеги народни представители от Обединените демократични сили.
Според мен, наистина ние трябва да изчистим съмненията за чистотата на капиталите, които навлизат в нашата икономика. Това е изключително важно, особено след 11 септември, след събитията в Съединените американски щати. Още по-важно е днес, след получаването на поканата ни за членство в Алианса.
Уважаеми колеги, има един въпрос, на който според мен ние трябва много ясно да отговорим. Мнозинството трябва ясно да каже има ли политическа воля да каже "не" на навлизането на мръсните пари в нашата икономика и в нашата приватизация. Затова става дума. Ние ще предложим конкретен механизъм между първото и второто четене, защото основните критики бяха отправени не към идеята, а към конкретния механизъм как това да стане. Ние, народните представители от Съюза на демократичните сили, ще предложим такъв механизъм и се надявам това наше предложение поне тогава да бъде прието.
Що се отнася до законопроекта на правителството, бих искал да задам няколко въпроса на министъра на икономиката – радвам се, че той е тук – и най-вече по отношение на § 1. След думата "капитал" добавянето на текста "който може да се допълва", по мое мнение предизвиква редица въпроси.
Първо, кое налага допълването на капитала при приватизацията на дружествата, на които се допуска плащането с непарични средства?
Второ, кои са източниците, от които държавата ще може да увеличава своето участие с цел недопускане и намаляване на участието й в капитала?
И трето, не съществува ли опасност за рязко намаляване на държавното участие, което ще бъде свързано с облагодетелстване и при разпределението на приходите от приватизацията на обособени части? Тоест, няма ли да намалеят приходите от приватизацията? Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря  Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, трябваше и други  въпроси да се зададат, защото коментарите по този въпрос ние започнахме още миналата седмица, но тогава министърът не ни отговори. Тоя въпрос аз също зададох и е хубаво, че сега господин министърът е тук. Аз също ще слушам много внимателно. При всички случаи ще стане това, за което казват в ситуацията на § 1, така че въпросът е съвсем риторичен и няма смисъл да го задавате на министъра. (Смее се.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми  госпожи и господа народни представители!  Като вносител на два от законопроектите имах възможност да се изкажа. Искам да взема отношение по някои от поставените въпроси както в петъчното заседание, така и днес.
По въпроса за тази злополучна клауза за отдаване на управлението с клауза за изкупуване тук, от тази трибуна, се каза, че това било връщане на преговорите с потенциални купувачи и някакви много тайни цели се вмениха във вина на правителството. Аз искам да припомня историята на този текст. Този текст винаги е съществувал в Закона за приватизацията, който ние отменихме. Когато беше преписан в същия му вид и в новия проект за закон, изведнъж пред народното представителство в комисията се породи спор: но тая клауза не е ли неясна, няма ли да породи някакви корупционни практики… Затова ние решихме да отпадне.
Не става дума, че някой ще върне обратно преговорите с потенциалните купувачи. Дали тази клауза на мен лично ми допада или не, това е друг въпрос, но не искам да се търсят някакви задни мисли и някакви пъклени планове в нейното въвеждане в проекта на правителството.
По въпроса за законопроекта на ОДС.  Господа, аз трябва да ви кажа, че лично моето мнение – не бих могъл да говоря от името на парламентарна група, но аз съм против това един мръсен долар да влезе в България. Аз съм против това, само че ми кажете как да го направим?! Кажете ми! Вие знаете, че  90 на сто от предприятията вече са приватизирани. Кой може да спре частника, РМД-то, приватизирало предприятието, да го продаде на най-големия гангстер? Нямаме механизъм. Не че не трябва да има, но дайте да го мислим. 
И аз смятам, че може би този механизъм трябва да бъде в Закона за мерките срещу изпирането на мръсни пари. Там се следят паричните потоци, които влизат в България и излизат от България, независимо дали този поток влиза, за да бъде внесен в някаква банка, или тези пари влизат, за да се купи предприятие, било то частно, било то все още държавно. 
Мисля, че има механизми и можем да ги намерим. Трябва  да търсим строги мерки, за да не може нито един мръсен долар да влезе не само за закупуването на държавно имущество, но и за закупуването на частно имущество, защото в края на краищата мръсният капитал е мръсен капитал. Той влиза в България и започва да влияе върху икономиката и съответно върху политиката. Така че аз не съм против тази идея. Напротив, аз съм за тази идея, но ми се струва, че във вида, в който е предложена, аз между първото и второто четене не мога да си представя какво би могло да се измисли, за да може действително тази идея да действа на практика. 
Искам тук да отговоря и на някои въпроси, които господин Николов зададе в миналото пленарно заседание по отношение на нашия законопроект с Валери Димитров. Кой би следвало да разваля приватизационните договори? 
Господин Николов, бедата е, че ние с новия закон създадохме две агенции. Едната агенция продава, а другата – следи за изпълнението на договорите и за поетите ангажименти след продажбата. Логично е този, който следи за изпълнението на договорите, да прецени дали има неизпълнение, респективно дали трябва да има присъждане на неустойки или да иска разваляне. Тук мен не ме е страх, че даваме голяма власт на тази агенция, защото всеки  един държавен орган малко или повече има правомощия в рамките на своята компетентност да упражнява държавните интереси – в случая Агенцията за следприватизационен контрол ще има правото да преценява дали е в интерес на държавата да иска разваляне или да се търси  присъждане на неустойките.
Проблемът обаче е следният: проблемът е, че съгласно теорията на правото разваляне на договор може да се извършва от страна по договора, а  Агенцията за следприватизационен контрол не е страна по договора. Агенцията за приватизация  е продала, следователно ние изрично трябва да кажем в закона и изрично  да овластим тази агенция с тези правомощия, за да може тя действително да има тези права. Затова е необходимо това изменение и този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Господин Димитров, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател,  по принципните пунктове на този законопроект, на правителствения законопроект, както и по разпоредбите на другите законопроекти, внесени от народните представители, просто искам да кажа моята позиция.
По правителствения законопроект искам изрично да подчертая нещо, което тук се изтъкна многократно от ред народни представители, че аз лично не одобрявам предлагания механизъм и метод за приватизация – управление с уговорка за изкупуване. Аз смятам, че това предложение нарушава философията на приватизационния закон и лично аз няма да го подкрепя. Няма да подкрепя предложението да бъде прието и съответно да допълни сега действащия закон, така че тук няма какво да дискутираме надълго и нашироко. Това наистина е метод, който поставя редица проблеми. Той не решава проблеми, а просто създава ред проблеми и затова не би следвало да бъде подкрепен. 
Тук господин Миков  постави въпроса за случаите, когато едно дружество с над 50 на сто държавно участие, но не еднолично дружество с държавно участие, продава свои дялове и акции в друго дружество и упълномощава за това Агенцията за приватизация. Поставя се въпросът защо приходите от тези сделки трябва да остават в дружеството. Това е напълно нормално, тъй като това не е всъщност приватизация. Искам да обърна внимание на това, колеги. И тези приходи не трябва да влизат в държавния бюджет. Това са си просто приходи на дружеството, така че тук мисля, че господин Миков се е объркал. Не е чел внимателно закона, за да види, че всъщност това е едно разширяване на обсега на Закона за приватизация само по отношение на това да бъде използвана Агенцията за приватизация, но това не е приватизация, така че тук не трябва да има никакви съмнения за това.
Що се отнася до този механизъм, който се предлага да отпадне с одобряване на оценката за дружества, които имат права на територията на чужди държави – оказа се, че това е неработещ механизъм, не за друго, а просто защото, доколкото разбрахме, министърът на финансите просто не разполага с такава информация и той не може да упражнява ефективно това правомощие. Затова се предлага тази промяна в закона.
На следващо място, искам да се спра на проблема  за развалянето на сделките. Както каза господин Пенчев, правомощието да се развалят сделките трябва да бъде възложено изрично на една държавна институция, тъй като има две държавни институции, които имат правомощие в процеса на приватизация. Но нещото, на което искам да се спра малко по-внимателно е – колеги, ние се опитваме да решим един проблем, който не е  решен и не е решаван в продължение на десет години. Какво става, когато се развали една приватизационна сделка? Всички тук, които критикуваха текстовете на законопроекта, не поставиха въпроса, че  трябва да се реши един реален проблем в приватизацията, който възникна.
Господин Корнезов например се опита да реши този проблем, като направи предложение прокуратурата да разваля подобни сделки. Въпросът е обаче какво става, когато се развали такава сделка? Ето това е огромният проблем. 
Възникват определени рискове за държавния бюджет и ние трябва да се опитаме да намалим тези рискове, тъй като естествено е, че недобросъвестни купувачи могат да извлекат ползи от неправомерното си поведение. Едно неудачно разваляне ще  доведе до това, че  държавата ще трябва да плаща и ще получи един обезценен пакет от акции в приватизирани дружества. И за какво са й тези акции тогава?
Следователно, много внимателно трябва да се подхожда при развалянето на такива сделки и още по внимателно, когато трябва да уредим като законодатели последиците от това. И затова ние с господин Пенчев възнамеряваме да предложим между първо и второ четене един механизъм, който максимално ще намали рисковете за държавния бюджет, за да има задължително прехващане на евентуалната претенция на купувача за връщане на полученото от държавата с огромните по размер вземания на държавата за неустойки, които са натрупани по почти всички приватизационни сделки. Така че аз мисля, че в случая това наистина ще доведе до решаването на един реален проблем, който досега просто не е бил на вниманието на законодателя. 
Действително последното, колеги, на което искам да се спра, е на въпроса, който беше поставен  за текстовете, свързани с концесията. Това е § 10. Тук наистина се предлага едно решение, което може да се обмисли и аз мисля, че между първо и второ четене можем да намерим едно по-удачно решение. Става въпрос за тези приватизирани търговски дружества, които към момента на  приватизация са ползвали обекти или са извършвали дейности, подлежащи на концесиониране и администрацията не е направила нищо, за да открие процедурата по предоставяне на концесия. В тези случаи наистина се поставя въпросът трябва ли да стане това без търг или без конкурс. Това наистина е решение, което между първо и второ четене може да бъде обмислено и да се предложат по-подходящи текстове.
Последното, на което искам да се спра, колеги, това е законопроектът на колегите от Обединените демократични сили или законопроектът, в който се предлага да се спре участието в приватизация на лица, на които са налагани принудителни административни мерки. 
Този законопроект не беше одобрен в Комисията по икономическата политика не за друго, а защото на първо място той не постига целите. Правно-технически той не може да постигне целта, към която е насочен. Практически лицата, за които се отнася този закон, не участват в приватизацията по начините,  които  законът визира, така че просто той правно-технически е неиздържан и не може да постигне целта си.
На второ място, това е закон, така да се каже, "at persona" – насочен персонално към определени лица. Това също  поставя под съмнение приемането на този закон. Господин Иванов каза, че те могат да предложат много по-удачен механизъм за спирането на влизането на мръсните пари в приватизацията. Нека те да направят своите предложения между първо и второ четене. Ние ще ги проучим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ):  Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Димитров! Няколко кратки реплики.
Първо, по отношение на въпроса Ви какво става, когато се развали една приватизационна сделка. Първият въпрос е, кои приватизационни сделки трябва да се развалят? Тези на неизправните купувачи, на неизправните приватизатори, на неспазващите договорите и ангажиментите. И оттам следващият въпрос – никой не може да черпи права от своето виновно поведение. Значи, той е източил дружеството,  вие обсъждате механизъм как той да не вземе, че да осъди  държавата. Как ще осъди държавата, като той е бил неизправен? На какво право? 
Лошото е, че цялата логика на вашето законодателство е, че вие мислите постоянно от страната на купувачите, а не от страната на държавата. Това е въпросът!
Следващият въпрос – по отношение на министъра на финансите, че нямал информация за активите в чужбина. Ами, кой има информация в България? Кой? Министър Василев или министърът на финансите? Има ли някой в България, който да има информация за активите на дружествата ни в чужбина и той да одобрява тази оценка, за да не стават големи шашми, да не стават големи кражби, да не стават големи източвания?
И последният въпрос – за това, дето Вие ми казвате, че не съм разбрал - агенцията може да се ползва, за да продава. Ясно ни е, че при холдингите е така, но имуществото е пак държавно, защото в един момент може да се окаже, че долу в дружествата, които са под холдинга, е разпродадено всичко, парите са върнати и накрая остава един холдинг само с хартийки, с които министърът на икономиката ще се снима пред строя. И няма да има никакво имущество! За това става въпрос – тези средства, макар и  на холдинга, получени от приватизация на дружествата, в които той участва, да  отидат в държавата, защото пак са държавни, макар и  опосредени чрез холдинга. Недейте сега да ни казвате – това не е приватизация. А какво е? Какво е това? Подаряване ли? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други реплики? Няма.
За дуплика имате думата, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Миков,  нека да си изясним неща, които са основни в облигационното право.
        Когато се развали една сделка, всяка от страните дължи връщане на другата, тъй като е отпаднало основанието за размяна на престациите. И дори един неизправен купувач по една приватизационна сделка при разваляне на сделката, тъй като е отпаднало основанието, има претенция да му се върне това, което е дал. И той трябва да върне това, което е получил. Така че тук не става дума за вина. Тук става дума просто за един иск, в основата на който стои отпаднало основание, или по-общо казано – неоснователното обогатяване.
Много ви моля да си припомните тези институции на облигационното право, за да не си ги припомняме тук и да не се превръща парламентът в място за строго юридически дискусии. Много ви моля просто да обърнете внимание на това – няма вина, когато един купувач по развалена сделка иска да му се върне обратното. Не се поставя въпросът за вина. За вина се поставя въпросът тогава, когато той е неизправен и от това последицата е правото на изправната страна да развали договора, да поиска да й се плати неустойка, както и за вредите, надхвърлящи неустойката – обезщетение за вреди, но размяната на престациите е извън вината, така че нека да бъдем коректни, когато става дума за тези неща.
По-нататък. Естествено е, колеги, че когато става дума за § 9, ал. 3 – парични постъпления от продажба на акции и дялове, притежавани от дружество, в което държавата не е едноличен собственик в други дружества, тук става дума за това, че това просто не е приватизация. Господин Миков, вижте какво значи приватизация по смисъла на закона. Това дружеството може само да си го направи. На него не му трябва държавен орган. Обърнете внимание, че то упълномощава Агенцията за приватизация. Това е негова воля. Това не е приватизация. Вие очевидно не четете внимателно разпоредбите на законопроекта и на сега действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, аз първо искам да се спра на законопроекта, предложен от мен и от колегата Юнал Тасим, макар че вече имах възможността да го представя. 
С няколко думи – ние с този законопроект целим създаването на някаква разпоредба в закона, което според нас е пропуск, с която да се допълни Законът за приватизацията и следприватизационен контрол, като се регламентира набирането на средства за покриване на разходите за следприватизационния контрол и се регламентират правилата за тяхното разходване. 
Забелязвам в пленарната зала, че както колегите от НДСВ, така и колегите отляво и отдясно подкрепят нашата идея, което ме радва.
Затова ще мина към законопроекта на Министерския съвет, който породи доста сериозни дебати в залата. 
Предварително искам да кажа, че аз и Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим този законопроект. Аз съм съгласен с повечето от критиките на колегите от опозицията по отношение на този законопроект, но съгласете се, колеги, че на първо четене става въпрос предимно за философията на даден законопроект, за рамката, става въпрос дали с малки или с по-големи изменения тези предложения могат да бъдат приети. Според нас те могат да бъдат приети. 
Съгласен съм, че не е удачна т. 6 на чл. 32 – с даването на управление с клауза за изкупуване, което се надявам между първо и второ четене да отпадне. Има и други моменти, които вероятно ще отпадат между първо и второ четене, но не мога да се съглася, че нямаме нужда от такова изменение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол. Аз и друг път съм казвал – перфекционизмът е нещо хубаво, но когато е за сметка на спиране на работата, на процеса, не мога да се съглася. Имаше и доста критики по отношение на самия Закон за приватизацията и следприватизационен контрол. Колеги, все още не е измислен законът, който от първо четене да е действал перфектно и да не се е нуждаел от съответните поправки и изменения. 
В този смисъл смятам, че колегите от Министерския съвет имат пълно основание. От практиката става ясно, че трябва да се изменят някои положения в съответния закон. Примерно в § 17 – предложената нова ал. 3, предвиждаща случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е налице висящ съдебен спор или влязло вече в сила съдебно решение за отмяна на решение за органа по чл. 3 от отменения закон.
За съжаление Законът за приватизацията и следприватизационен контрол, който приехме, не урежда посочена такава хипотеза, такова положение. Този въпрос се нуждае от законова регламентация предвид постановени (както виждаме и в мотивите на Министерския съвет) съдебни решения.
Що се отнася до законопроекта, предложен от колегата Пенчев, по отношение на приватизацията на банките, напълно го подкрепяме, защото досега банките са особен вид институции, които бяха приватизирани от БКК. Смятам, че е редно и последната банка, която остана за приватизация – Държавната спестовна каса, да бъде приватизирана по този ред. Смятам да подкрепим неговото предложение.
Що се отнася до законопроекта на колегите от ОДС, да, вярно, ние не го подкрепихме в комисията. Надявам се между първо и второ четене, както казаха и колегите от Националното движение Симеон Втори, да се потърси някакъв реален механизъм, който реално да намери правилния подход по отношение на този проблем.
Така че в крайна сметка, колеги, ние ще подкрепим законопроектите, предложени от Министерския съвет, от колегите Пенчев и Валери Димитров и призовавам и вие да ги подкрепите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Узун.
Други изказвания? Няма.
Заповядайте, господин Василев. Поискахте думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. 
Уважаеми дами и господа народни представители, аз слушах с изключително внимание дебатите в парламента и съм благодарен за всички коментари и за големия интерес, разбира се. 
От всички парламентарни групи бяха изказани доста становища и с много от тях аз съм съгласен.
Най-напред да се върна на основния въпрос – защо се налагат промени в този закон и колко сериозни са те. Всъщност аз не съм твърдял, че това е един съвършен закон и не съм казвал, че няма да го променяме. Дори и днес не мога да обещая, че през следващите две – три години няма да се наложат други промени на закона. Аз съм казвал, че това е един много добър закон и продължавам да го твърдя. 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ама не ни лъжете. Има го в стенограмите – казвате, че е съвършен.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА НДСВ: Не му отговаряйте, не му отговаряйте. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, не влизайте в пререкания с министъра от място.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ  НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Причините, поради които се налагат промени, са някои развития в нашата приватизационна практика, които са се случили след това. Например наличието на висящи съдебни спорове. През месец февруари, когато ние приемахме този закон, и през месец март ние не сме знаели дали съдът ще излезе с някои становища след това, които да предизвикат такъв казус. Наличието в момента на подобни неуредени въпроси налага тяхното уреждане.
В този закон ние не променяме основната философия и основните цели на Закона за приватизация с тези изменения и допълнения. Напротив, ние ги потвърждаваме. И всъщност предлагаме около шест основни промени. 
Първият въпрос е за това какво трябва да прави министърът на финансите по отношение на оценката на чуждестранните вземания и други активи в чужбина. Спомням си много добре дебатите в Комисията по икономическата политика. Тогава основно този текст, който беше внесен, визираше външнотърговските дружества, такива от типа на “Булгаргеомин”, за който говорихме на последния парламентарен контрол, чиито основни активи, почти всичките му активи са само вземания от чужди държави. Оказа се, че текстът така е написан, че той на практика включва в своята хипотеза почти всички български дружества. И щом е така, то в стария му вид този текст вече беше непрактичен. Затова предлагаме неговото прецизиране.
Що се отнася до заварени случаи, в които по стария закон е имало разсрочено плащане, например всичките работническо-мениджърски дружества, които в продължение на много години можеха да плащат с непарични платежни средства, то след като така е сключен договорът на времето, логично е тази възможност да се продължи. Това е втората промяна.
Третата промяна, за която тук днес говориха няколко народни представители, например господин Миков. Бих искал да направя следното уточнение. Ако държавата е мажоритарен, но не 100-процентов собственик на една холдингова структура, тип “Булгартабак холдинг” или пък, ако предположим, че дружества като “Балканкар холдинг” и други не са 100% собственост на държавата и те имат дъщерни дружества, където примерно холдингът би могъл да бъде 100% собственик на това дъщерно дружество. Вие предлагате, ако правилно разбирам Вашите коментари, след като се продаде едно дъщерно дружество, в което няма нищо лошо, разбира се, парите да дойдат директно в държавата. Само че, уважаеми господин Миков, това е точно източване, само че от страна на държавата, защото държавата не е единственият собственик на холдинговата структура. А какво да кажат миноритарните акционери в холдинга, ако държавата си прибере всичките пари от продажбата на обособени части или на дъщерни дружества? Това означава държавата да направи това, от което ние се опитваме да я запазим при действията на други частни акционери.
Така че напълно логично е, когато държавата не е 100-процентов собственик на холдинговата структура, всички приходи от продажби на дъщерни дружества или на обособени части да останат в самото дружество и след това, ако трябва, да бъдат разпределяни пропорционално между техните акционери. Нищо лошо няма в това, когато става дума за сериозни, големи обособени части или дъщерни дружества, Агенцията за приватизация да извършва тези продажби, ако бъде упълномощена.
Четвъртата промяна е за висящите съдебни спорове. Както казах, възникнаха казуси, които досега не бяха уредени със закона, тъй като никой не можеше да предположи тяхното съществуване, което поставя приватизиращите органи в невъзможна ситуация и затова се налага те да бъдат уредени.
Петата промяна е по отношение на концесиите. Считаме, че когато е приватизирано дружество и то използва обект, който е подлежащ на концесиониране, но никога не е била предоставена концесия, концесионерът следва да бъде определен без търг или конкурс, защото в противен случай спокойно можем на входа и на изхода на това вече приватизирано дружество да поставим едно друго дружество, което ще рекетира неправилно това дружество.
Последно, по отношение на масовата приватизация предлагаме да се увеличи срокът до 30 юни 2003 г., като се надяваме, че този срок ще бъде достатъчен за Агенцията за приватизация, за да завърши този процес. Отново ще напомня, той на практика не е спирал от 1995-1996 г. Втората вълна на масовата приватизация започна някъде в началото или в средата на 1998 г.
В залата имаше и други коментари, с които аз не съм несъгласен. Например господин Иван Иванов и депутатите от Вашата парламентарна група имаха предложения за промени в закона по отношение на мръсните пари. Принципно аз никога не съм изказвал становище против това. Ако между първо и второ четене уважаемите народни представители намерят добър текст, който биха могли да заложат в закона, ние нямаме нищо против.
Вторият въпрос е по отношение на договора за отдаване под управление. Тук като че ли от всички парламентарни групи изказаха становище, че това може би не е най-удачният вариант. Това не е по-различно от моето мнение и аз също бих приел евентуалното отпадане на такава възможност.
Отново благодаря на всички народни представители за интереса и за направените коментари. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Господин Корнезов, Коалиция за България ще използва ли своите две минути или да преминем към гласуване?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Предлагам да гласуваме, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносител Министерския съвет.
Гласували 175 народни представители: за 110, против 64, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта с вносител Константин Пенчев.
Гласували 169 народни представители: за 138, против 28, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта с вносители Несрин Узун и Юнал Тасим.
Гласували 175 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта с вносител Иван Иванов и група народни представители.
Гласували 182 народни представители: за 46, против 74, въздържали се 16.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на първо гласуване законопроекта с вносители Валери Димитров и Константин Пенчев.
Гласували 178 народни представители: за 105, против 45, въздържали се 28.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Давам думата за процедурно предложение на господин Валери Димитров.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, тъй като на основата на приетите законопроекти трябва да се изготви един консолидиран законопроект и съгласно правилника, от момента на внасянето му в Деловодството на парламента трябва да тече срок за предложение между първо и второ четене, предлагам срокът да бъде максимално скъсен и да бъде само три дни, тъй като много се забавихме. Три дни след подготвянето на консолидирания законопроект, да бъде срокът за предложения. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. 
Гласували 168 народни представители: за 103, против 60, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, предлагам да се прегласува това предложение, защото не знам дали колегите разбраха, че става дума за три дни от получаването на съвсем нов законопроект. Много често в тези случаи в комисията се правят и текстове, които буквално не съвпадат с всичко, което дотогава е предложено. Няма да е сериозно по проблема на приватизацията да видим един нов текст и да имаме само три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението за срока за писмени предложения след подготовката на консолидирания законопроект. Прегласуваме предложението на господин Димитров по предложение на господин Папаризов. 
Гласували 172 народни представители: за 98, против 73, въздържал се 1.
Предложението се приема. 

Преминаваме към следващата точка от дневни ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Гати ал Джебури, заместник-министър на финансите, господин Николай Попов, главен данъчен директор и госпожа Людмила Елкова, директор на “Данъчна политика” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение. 
Гласували 135 народни представители: за 110, против 25, няма въздържали се.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, поех ангажимент към вносителите от Парламентарния съюз на ОДС да напомня, че техни предложения не фигурират в този проект, тъй като те вече са инкорпорирани в общия законопроект и това е вече законопроект на Министерския съвет и на Муравей Радев и група народни представители от ОДС. 
“Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
Постъпило е предложение за нов параграф от народните представители Лъчезар Тошев, Борислав Цеков, Кирил Милчев, Теодора Литрова, Рупен Крикорян и Мустафа Зинал, с което предлагат да се създаде нов § 1а.
“§ 1а. В чл. 3, ал. 2 се създава нова т. 4:
“4. вероизповеданията по смисъла на Закона за вероизповеданията за дейността им.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 29, против 87, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, искам да направя още едно процедурно предложение, тъй като става въпрос за второ четене и е от съществено значение да се следят точно текстовете, затова в залата да бъде допуснат и господин Ангел Савов, съветник на Комисията по бюджет и финанси. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме господин Савов да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 98 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински за нов § 2:
“В чл. 5 накрая се поставя запетая и се добавя “за което е уведомено”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по предложението за създаване на нов § 2? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 27, против 87, въздържали се 5.
Предложението за създаване на нов параграф не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, от § 1 до § 7 на вносителя или няма предложения, направени между първо и второ четене, или са подкрепени всички, така че, ако ми позволите, ще ги представя наведнъж.
По § 1 не е постъпило друго предложение. Комисията подкрепя предложението на вносителя, а именно: 
“§ 1. В чл. 14, ал. 1, т. 8 думите “от регистрирани производители (местни юридически лица, неперсонифицирани дружества или еднолични търговци) или от представител на чуждестранен производител” се заличават.”
По § 2 комисията подкрепя предложението на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. “Свързани лица” са лицата по смисъла на § 1 от Търговския закон.”
2. В т. 8 думите “по смисъла на този закон се приравняват на същите понятия от” се заменят със “са понятия по смисъла на”.
3. Точка 13 се изменя така:
“13. “Турист”, “хотелиер”, “туроператор”, “туристически агент”, “основни туристически услуги”, “организирано пътуване” са понятия по смисъла на § 1, т. 1, 3, 8, 10, 12 и 14 от Закона за туризма.”


4. Точка 16 се отменя.
5. В т. 17 думите “задължителна за откриване, но доброволна за ползване” се заличават.
По § 3 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. В чл. 27, т. 1 и 2, думите “начисляването” се заменят с “вземането под отчет”.”
Постъпило е предложение от народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов за нов § 3а. 
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение и от народния представител Нина Радева за нов § 3а. 
Комисията подкрепя предложението по принцип. 
Предлагаме окончателна редакция, като номерацията се променя и този текст става § 4:
“§ 4. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6, т. 1 се изменя така: 
“1. продажба на стоката по пазарна цена, определена по методите, посочени в чл. 20, т. 5, букви “а” и “б”;
2. Създават се ал. 7 и 8: 
“(7) Разпоредбата на ал. 6, т. 1, не се прилага по отношение на доставки на превозни средства.
(8) В данъчната основа на доставка на стока се счита включена стойността на услугата по последващо безвъзмездно гаранционно обслужване.”
Параграф 4 по номерацията на вносителя се подкрепя от комисията и става § 5 в следната окончателна редакция:
“§ 5. Член 36 се изменя така:
“Чл. 36.	(1) Финансови услуги по смисъла на този закон са:
1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за финансов лизинг;
2. договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания;
3. сделките, включително договарянето, свързани с банкови сметки, преводи, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделките по събиране на дългове и факторинг;
4. сделките, включително договаряне, свързани с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;
5. сделките, включително договаряне с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;
6. управлението на дейността на инвестиционни дружества по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
7. доставките на таксови и пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенската марка;
8. финансовите фючърси и опции.
	(2) В случаите на доставки при условията на договор за финансов лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере услугата по предоставянето на кредит да бъде облагаема доставка.”
Комисията подкрепя § 5 по номерацията на вносителя, който става § 6:
“§ 6. В чл. 55 ал. 3 и 4 се отменят.”
По § 6 в номерацията на вносителя е постъпило предложение от народните представители Ламбовски и Механдов. Предложението беше оттеглено на заседанието на комисията. 
Комисията подкрепя предложението на вносителя за ал. 1 и 2 и не подкрепя ал. 3 и 4, като предлага следната окончателна редакция за § 6, който става § 7:
“§ 7. Създава се чл. 55а:
“Плащане на начислен данък по доставки
Чл. 55а.	(1) Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането на доставката.
	(2) Получателят е задължен да плати начисления му данък по ДДС-сметка на доставчика по отношение на доставки, за които едновременно са изпълнени следните условия:
1. получателят е регистрирано по този закон лице;
2. начисленият данък е над 1000 лв.”
По § 7 в номерацията на вносителя не е постъпило друго предложение.
Комисията подкрепя предложението за § 7, който става § 8:
“§ 8. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя “и определеният размер на дължимия данък се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение”.
2. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 1 до 7 включително, който става § 8, подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 10.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 8 в номерацията на вносителя има две предложения. Едното е на народните представители Муравей Радев, Веселин Черкезов, Димитър Йорданов и Никола Николов, които предлагат членове 58а, 58б и 58в да отпаднат.
Постъпило е предложение от народния представител Чилова § 8 да се измени. Това е чисто редакционно предложение.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на § 8, който става § 9:
“§ 9. Създават се членове 58а, 58б и 58в: 
“Специален ред за начисляване на ДДС 
при внос
Чл. 58а.	(1) Независимо от чл. 58, ал. 2, данъкът по вноса на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице, ако има разрешение, издадено по реда на чл. 58б и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите.
	(2) Вносителят упражнява правото си по ал. 1, като:
1. декларира в подадената митническа декларация, че ще ползва този режим;
2. декларира, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по този закон лице и няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения към задължителното обществено и здравно осигуряване.
	(3) Когато вносителят е упражнил правото си по ал. 1, митническите органи допускат вдигане на стоките, без данъкът да е фиктивно внесен или обезпечен.
	(4) Вносителят начислява данъка по отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие съгласно чл. 27.
	(5) За начисления данък по ал. 4 вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 64. 
Лица с право да прилагат специалния ред
за начисляване на ДДС при внос
Чл. 58б.	(1) Право да прилага чл. 58а има лице, което отговаря едновременно на следните условия:
1. реализира инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите;
2. регистрирано е по този закон;
3. няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения към задължителното обществено и здравно осигуряване;
4. е получило разрешение от министъра на финансите.
	(2) Инвестиционният проект се одобрява от министъра на финансите при съобразяване със следните изисквания:
1. срок на изпълнение на проекта – до две години;
2. размер на инвестициите – над 10 млн. лв. за период не по-дълъг от две години;
3. създаване на повече от 50 нови работни места;
4. възможностите на лицето за финансиране на проекта, както и за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението му.
	(3) Разрешението се издава за срок до две години въз основа на писмено искане, към което се прилагат следните документи:
1. проекти, разработки и планове, удостоверяващи възможностите на лицето за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението на проекта;
2. анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година; към анализа се прилагат и пълните годишни финансови отчети за анализираните периоди;
3. гаранции, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта;
4. списък на стоките, които лицето ще внася в изпълнение на инвестиционния проект;
5. декларация за обстоятелствата по чл. 58б, ал. 1, т. 2 и 3.
	(4) Министърът на финансите при съобразяване с изискванията по ал. 2 и след проверка на наличието на условията по чл. 58б, ал. 1, т. 2 и 3 издава разрешение в едномесечен срок от подаване на искането.
	(5) Издаването или отказът за издаване на разрешението се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.
	(6) Отказът за одобряване на разрешението може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.
Отнемане на разрешението за ползване на специалния ред
за начисляване на ДДС при внос

Чл. 58в. (1) Издаденото разрешение се отнема в следните случаи:
1. когато лицето престане да отговаря на условията по чл. 58б, ал. 1, т. 1, 2 и 3;
2. при изтичането на срока по чл. 58б, ал. 3.
           (2) Когато съответният компетентен орган установи, че не са налице условията по чл. 58б, ал. 1, т. 2 и 3 уведомява незабавно за това министъра на финансите.
           (3) Разрешението се отнема със заповед на министъра на финансите, която се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.
           (4) Министърът на финансите предоставя на митническата администрация информация за издадените и отменените разрешения, както и списъците по чл. 58б	, ал. 3, т. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, уважаеми господин Черкезов.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме предложили тези текстове в чл. 58а, 58б и 58в да отпаднат по следните съображения.
Първо, обещахте създаването на антикорупционни текстове, а тук аз твърдя, че в чл. 58а – ще го прочета дословно – се създават възможности за корупция. Той гласи следното: “Независимо от чл. 58, ал. 2 данъкът по вноса на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице, ако има разрешение, издадено по реда на чл. 58б и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите.”
Първият ми въпрос е: какво включва в този списък? Тук не смятате ли, че създаваме една много сериозна врата в полето, където този списък да се прави за личността, а не съобразно принципите по които е заложено създаването на този текст. Не може утре този списък да се допълва, от него да се изваждат стоки, които подлежат на такъв режим. И кой го прави това? Прави го министърът на финансите. Това, което се случва в момента по така предложения текст, не е нормално.
Второ, вие също говорехте за облекчаване на разрешителните и лицензионните режими. Как ще ни убедите в това, когато тук създавате още няколко разрешителни режима? Например: “реализира инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите”.  Не може ли да остане само “реализира инвестиционен проект”? Какво значи “одобрен от министъра на финансите”? Създавате условия отново една личност да има възможност да диктува на тези инвеститори, които така или иначе са затлачили вратите и чакат пред кабинета и не могат да ги приемат толкоз много. Създавате условия, които категорично още повече да ги отблъснат. Ако наистина искате да създадете такива условия, създайте ги и не поставяйте толкова много други условия, на които те не могат да отговорят.
Аз и на заседание на комисията взех отношение по този въпрос и защитих тази теза - защо трябва да отпаднат тези текстове. Защото по принцип тук и “министърът на финансите при съобразяване с изискванията по ал. 2” и т.н. “издава разрешение в едномесечен срок от подаване на искането”. Ако трябва да говорим реално, и срокът за издаване на това искане е дълъг.
Затова аз ви моля да се съобразите с тези наши констатации и да прецизирате тези текстове, ако наистина искате да създадете режими за облекчаване на бизнеса. Ние ще ги подкрепим, когато наистина са такива, за да се създадат условия за облекчаване на такъв режим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Черкезов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 8?
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също съм един от вносителите на предложението тези текстове да отпаднат и ще допълня господин Черкезов в казаното от него. Бих гласувал за подобен режим за внос на стоки, ако някой тук стане и ме убеди в това, че проблемът на тези инвеститори е точно в ДДС-то. И ако наистина ДДС-то е голям проблем за инвеститорите, които смятат да инвестират повече от 5 млн. евро, т.е. 10 млн. лева, аз твърдя, че този текст създава възможност някой да направи наистина проект, който да отговаря на тези условия – да внесе стоки, да ги освободи на митницата, да ги вкара на вътрешния пазар и да не плати ДДС. И къде са гаранциите според тези текстове, ако това се случи? Тук има някои текстове, които вече ще им отнемат това разрешително и някакви такива последващи действия, които едва ли водят до предотвратяване на тази възможност.
Другото, което искам да кажа, е, че бих искал Министерството на финансите да ме увери, че има капацитет да оценява такива инвестиционни проекти и че това е работа точно на Министерството на финансите.
И не на последно място, бих гласувал за такива текстове, когато в България бъде изградена интегрирана информационна система и връзките между митница, Министерството на финансите и други органи, които администрират и контролират тази дейност, бъдат вързани в нея.
Ако тук ме убедите, че в тези текстове тези гаранции съществуват и аз бих гласувал. Но така предложените текстове, според мен, не гарантират това и затова ви призовавам да гласувате “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Госпожо Чилова, Вие сте на ход, заповядайте.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз взимам думата като вносител на това предложение и ще се опитам съвсем накратко да изразя и в частност да отговоря на поставените въпроси от колегите от ОДС. Разбира се, аз ще оставя възможността и от Министерството на финансите да ви убедят във факта, че те разполагат с този капацитет, защото лично аз вярвам в това. Вярвам в институциите, в това, че там работят хора, които наистина са професионалисти и компетентни. 
Искам да се върна малко към предисторията, за да стане ясно за какво става въпрос. Това предложение по своята същност създава един преференциален данъчен режим, който искаме да стимулираме, за развитието на бизнеса и за подобряване на икономическата среда и преди всичко на инвеститорите в България. Всъщност това е и философията на това предложение, когато ние тук, от тази трибуна, както всички представители от ОДС, от Коалиция за България и от Движението за права и свободи подкрепихме с тази идея. Убедена съм, че вие сте имали също тази възможност като народни представители не само да критикувате, а да внесете подобрена редакция, която със сигурност щеше да бъде подкрепена. Така или иначе това не е позиция да се отхвърли това предложение, защото само се нуждае от прецизиране или от конкретика.

Ние създаваме възможност и изисквания първо от гледна точка на субекта, т.е. кой може да се ползва от този преференциален данъчен режим. В чл. 58, буква “б” сме предвидили основните изисквания към този субект. Очевидно е, че той трябва да бъде регистрирано лице, да няма ликвидни изискуеми данъчни задължения и задължения към задължителното обществено осигуряване. Казва се “получил разрешение от министъра на финансите”. Няма кой друг от държавните институции в България да е отговорен, освен министърът на финасите, който отговаря за приходите. Очевидно е, че това е режим, който създава преференции, но от друга страна, той трябва да бъде и контролиран. Тук се казва: “списък, одобрен”, стана “от министъра на финансите”. Да, този списък винаги ще бъде персонален, защото трябва да бъде неразделна част от цялата документация, от целия инвестиционен проект на лицето, което кандидатства, за да получи това разрешение. 
От друга страна, посочено е, че срокът е едномесечен. Уважаеми колеги, ако обърнете внимание, тук първо имаме изисквания по отношение на субекта; второ, изисквания по отношение на самия инвестиционен проект. Едномесечният срок е един нормален срок, който е приет в действащото законодателство. Освен това, какъв механизъм за корупция се създава, след като е очевидно, че при отговарянето на тези условия и при издаването, ако министърът на финансите издаде това разрешение, той подлежи на съдебен контрол. Не зная в България да има някаква друга практика, не само в този случай, когато се създава този лицензионен режим, да няма възможност за обжалване и за съдебен контрол на административния орган, който издава това разрешение. 
Защо е лицензионен режимът? Очевидно е, че ще бъде лицензионен, защото това създава определена категория хора в по-благоприятно отношение, отколкото всички останали данъчни субекти по смисъла на този закон. А целта е да създадем по-благоприятна икономическа среда за развитие на бизнеса в България. 
По отношение на опасенията, които бяха изказани за координацията и взаимодействието между митническата и данъчната администрация. Разбира се, че е необходимо час по-скоро да бъде създадена тази интегрирана информационна система. Няма народен представител, който да не е убеден в това. Обаче така или иначе, не трябва да поставяме под съмнение органите, които ще прилагат този преференциален данъчен режим от гледна точка на изпълнението. Именно затова министърът на финансите е органът, който е отговорен. Защото митническата и данъчната администрация са структури към Министерството на финансите. 
Не искам да се спирам на реда за обжалване. Нещо повече, ако обърнете внимание, това съществено е променено от предложението на вносителя. Ние наистина облекчихме този административен ред, като дадохме едноинстанционна система на това производство, т.е. вече няма да се издава предложение от териториалния данъчен директор, от Министерския съвет, а отговорността се концентрира и се носи единствено от министъра на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Заповядайте за реплика, господин Черкезов.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Чилова! Искам да Ви благодаря, че отново подкрепихте моята теза, като казахте, че списъкът се прави персонално, за личността. Нали точно това казах! Значи Вие не сте слушала какво съм казал. Благодаря Ви за това, че подкрепихте моята теза, че това е 100 процента корупционен текст, защото отваряте една врата в полето, с което давате възможност на всяко едно лице, което желае, да отиде с инвестиционен проект при министъра, вземам повод от изказването на колегата Йорданов, да намери начин за продукта, който иска да внесе, да може да залегне в този списък. Това го потвърдихте преди малко от тази трибуна.
Второ, искам да Ви кажа, че политическият Ви опит е много малък, за да правите политически изказвания как колегите от ОДС не са дали предложения. Трябва да посещавате повече Комисията по бюджет и финанси, тогава щяхте да разберете, че там коментирахме този въпрос и аз отново заявих, че в залата ще се опитам да защитя тезата, която сме изложили там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Черкезов.
Господин Йорданов, заповядайте за втора реплика.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че трябва да кажа на един юрист, че тук правим закони. В тях не се дават оценки на някакви институции и не се поставя под съмнение тяхната годност или негодност, а се правят текстове, които регулират отношенията между тях и гарантират работата им. В този смисъл не приемам обвиненията, че тук едва ли не съм поставил под съмнение Министерството на финансите, митниците и други институции.
Може би Министерството на финансите би трябвало да ми отговори на въпроса: колко много инвеститори са пожелали да инвестират над 10 млн. лв. и са доказали, че проблемът им е ДДС на границата или нещо от този род? Защото, ако е така, наистина може да се работи по такъв режим в законите. 
И последно, госпожице Чилова. Лично аз мисля, че сложното администриране, което се получава с обмяна на информация, въпреки че е под контрола на министъра на финансите, а той едва ли може като многоръкият Бог Шива да обхване всички тези процеси и да ги контролира сам, наистина лишава митниците като досегашен контрольор да освобождават стоките по общия ред, след като бъде платено ДДС-то.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов. Това беше втора реплика.
Не виждам желаещи за трета реплика. 
Госпожо Чилова, вероятно ще се възползвате от правото си на дуплика. Заповядайте, имате 3 минути.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Черкезов, ДДС е данък, с който се облага не персонално лицето, а стоката и услугата. Очевидно е, че когато говорим за облекчен данъчен режим, от чието облекчение субектът ще се възползва, става дума за стоките и услугите, господин Черкезов, а не персонално за лицето. 
На второ място, целта на данъчното законодателство, господин Йорданов, е да създава условия за облекчаване на бизнеса. В този смисъл Законът за ДДС е част от данъчното законодателство и като такъв трябва да създава тези законови мерки и условия за стимулиране на инвеститорите. 
По отношение на съмненията в капацитета на администрацията, това не беше към Вас, беше по изказването на господин Черкезов, така че няма да взема отношение по този въпрос. Убедена съм, че Министерството на финансите ще отговори на това Ваше питане. Благодаря ви.  
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател. Искам да направя само едно уточнение по повод репликата на господин Черкезов към госпожа Чилова, че трябвало да присъства по-редовно на заседанията на Комисията по бюджет и финанси, за да знае какво се разглежда там. 
Искам да декларирам тук, че госпожа Чилова е един от най-работоспособните членове на комисията и не си спомням откога не е отсъствала, за разлика от хората, които отправят тези забележки. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров. 
Дали има други желаещи по този текст, уважаеми народни представители, или мога да премина към гласуване на § 8?
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване, първо, на предложението на народните представители Муравей Радев, Веселин Черкезов, Димитър Йорданов и Никола Николов за отпадането на чл. 58а, 58б и 58в.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 132 народни представители: за 39, против 89, въздържали се 4.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 8.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 98, против 27, въздържали се 4.
Параграф 8 е приет.
Господин Искров, заповядайте, имате думата за § 9.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател. 
По § 9 са постъпили три предложения. Комисията подкрепя предложението на вносителя, в случая Министерски съвет, по т. 2, 3 и 4 и не подкрепя по т. 1. По т. 1 се предлага да отпаднат преференциите за “безвъзмездни помощи, с изключение на акцизни стоки, от учебни, лечебни и здравни заведения, както и от научни, културни, просветни и социални организации на бюджетна издръжка, от министерства, ведомства и други държавни и общински органи, от Български червен кръст и Агенцията за чуждестранна помощ”.
Постъпило е предложение от народните представители Ламбовски и Христо Механдов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Емил Кошлуков.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага окончателен текст на § 9, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Преди това трябва да представите онова, което не е подкрепено.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: А, да, прощавайте, господин председател.
Народните представители Лъчезар Тошев, Борислав Цеков, Кирил Милчев, Теодора Литрова, Рупен Крикорян и Мустафа Зинал предлагат в чл. 59, т. 6 след думите “Българския червен кръст” да се добави думата “вероизповеданията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Чета окончателен текст на § 9, който става § 10:
“§ 10. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
“6. се внасят безвъзмездни помощи с изключение на акцизни стоки, от учебни, лечебни и здравни заведения, както и от научни, културни, просветни и социални организации на бюджетна издръжка, от министерства, ведомства и други държавни и общински органи, от Българския червен кръст, от Агенцията за чуждестранна помощ и от юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност и вписани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерство на правосъдието;”.
2. В т. 9:
а) в буква “г” думата “употребявано” се заличава;
б) в буква “д” след думата “внася” се добавя “употребявано”;
в)  в буква “д” думата “междудържавните” се заменя с “международните”;
г) в буква “л” думата “чуждестранни” се заличава;
д) в буква “п” думите “внасят елементи на” се заменят с “внася”.
3. В т. 11 думите “инвалиди с първа група инвалидност” се заменят с “лица с над 90 на сто трайно намалена работоспособност или трайно ограничена възможност за социална адаптация”, а след думите “лица на 6 и повече години” се добавя “с до 90 на сто включително трайно намалена работоспособност или трайно ограничена възможност за социална адаптация”.
4. Точка 17 се изменя така:
“17. се внасят:
а) стоки в непроменено състояние, които са били временно изнесени;
б) стоки, които са били временно изнесени за ремонт (поправка), ако са изпълнени условията на чл. 154 от Закона за митниците.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН  ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров. 
По този § 9 по номерацията на вносителя имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи? Не виждам.
Надявам се, че  господин Ламбовски и господин Механдов са съгласни с това, че по принцип техните предложения са подкрепени и нямат претенции. Тях ги няма, за да изразят такова становище. 
И затова, уважаеми народни представители, понеже не виждам желаещи да вземат думата, подлагам на гласуване, първо, предложението на народните представители Лъчезар Тошев, Борислав Цеков, Кирил Милчев, Теодора Литрова, Рупен Крикорян и Мустафа Зинал, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 32, против 83, въздържали се 8.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване окончателния текст на § 9, така както е редактиран от комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 111 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 14.
Приема се.
Господин Искров, имате думата за § 10 по номерацията на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 на § 10 – номерация на вносителя, и не го подкрепя по т. 2, като предлага следната окончателна редакция на § 10, който става § 11:
“§ 11. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1: 
а) точка 2 се изменя така:
“2. Данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик), най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка;”
б) в т. 4 накрая се добавя “или е начислен от вносителя по реда на чл. 58а”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Суми, преведени по ДДС-сметка на основание, различно от плащане на данък върху добавената стойност, без основание или на отпаднало основание се освобождават в полза на титуляра на сметката след проверка или ревизия за данъчни задължения на платеца. Ако такива са налице, данъчните задължения се събират от ДДС-сметката на получателя до размера на внесената сума.

3. Създават се нови алинеи 4 и 5:
	"(4) Данъчен орган, който е установил внасяне на суми по ДДС-сметка на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност, без основание или на отпаднало основание, е длъжен да нареди на титуляра на сметката да преведе обратно сумите по ДДС-сметката на платеца в 14-дневен срок от уведомяването."
Колеги,   след "срок от уведомяването"  се поставя точка, а думите: "от края на месеца" до края на изречението се заличават. В доклада има грешка при изписването.
	"(5) Ако сумите по ал. 4 не бъдат върнати в този срок, задълженията по този закон на платеца, установени след проверка или ревизия, се внасят или събират от получателя, до размера на полученото.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
По този § 10 по номерацията на вносителя има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте § 10, който става § 11 в редакцията на вносителя с тази редакционна корекция, която обяви господин Искров. 
Гласували 118 народни представители: за 107,  против няма, въздържали се 11.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, по  параграфи 11, 12, 13 и 14 по номерацията на вносителя няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя и отхвърля някои предложения, които са съгласувани с вносителя – Министерския съвет. Предлагам, ако нямате нищо против, да ги изчета наведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 11 комисията подкрепя предложението на вносителя за параграфа, който става § 12, със следната окончателна редакция:
"§ 12. В чл. 65, ал. 4, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2."
По § 12 комисията подкрепя предложението, като същият става § 13.
Чета окончателния текст на § 13:
"§ 13. В чл. 66 ал. 2 се изменя така:
	"(2) Размерът на правото на частичен данъчен кредит се определя по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона."
Комисията подкрепя и следващия § 13, който става § 14.
Чета предложението на комисията по § 14, нова номерация:
"§ 14. Член 75 се изменя така:
"Чл. 75. (1) Вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:
1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;
2. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, или в касата на митническото учреждение, когато вносител е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.
	(2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от данъчните или митническите органи с други задължения.
	(3) Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.
	(4) Митническата администрация предоставя на данъчната администрация информация за приетите митнически декларации и получените плащания на данъка при внос  по електронен път в срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец. Информацията се подава при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите."
По § 14 комисията предлага същият да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По тези параграфи няма предложения. Не виждам и желаещи за изказване народни представители.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте ан блок текстовете от § 11 до § 14 включително така, както са подкрепени от комисията с промяната в § 13 "до 14 дни" .
Гласували 124 народни представители: за 112,  против няма, въздържали се 12.
Тези членове се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 15 комисията подкрепя предложението на вносителя по т. 1 и не подкрепя по т. 2. Точка 2 гласи:
"2. Създава се ал. 6:
	"(6) На лицата, регистрирани при условията на чл. 124, ал. 1, данъчният кредит се възстановява в 45-дневен срок от подаването на справката-декларация."
Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински, което комисията не подкрепя.
Господин Пирински предлага следните изменения и допълнения в чл. 77, ал. 1:
"1. Точка 4 се изменя така:
4. ако след изтичане на срока по т. 2 има остатък за възстановяване регистрираното лице декларира продължаване на приспадането през следващите данъчни периоди, без ефективно възстановяване. Данъчният орган по свое усмотрение може да насрочи ревизия за установяване на други данъчни задължения от регистрираното лице. След извършена ревизия данъчният орган възстановява в 30-дневен срок установената сума за възстановяване, като за всеки ден просрочване дължи лихва."
2. Създава се нова т. 7:
"7. На данъчно задължено лице, извършващо разплащане само през ДДС-сметка се възстановява данъкът за възстановяване в 14-дневен срок от подаване на справка-декларация по чл. 100  на настоящия закон."
Както казах, господин председател, комисията не подкрепя това предложение.
Постъпило е предложение на народните представители Ламбовски и Механдов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 15:
"§ 15. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение второ думите "начисления му за периода данък" се заменят с "начисления му данък, за който е упражнено правото на данъчен кредит за периода".
2.  Алинея 5 се изменя така:
	"(5) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание в предвидените в този закон срокове, се възстановява ведно със законната лихва за забава, считано от датата на настъпване на забавата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Финалът на ал. 5 е абсолютно излишен. Щом е лихва за забава, абсолютно излишно е да се казва "считано от датата на настъпване на забавата". Това е повтаряне на едно и също нещо.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:  Съгласен съм, господин председател.
Тогава трябва да се каже "лихва за забава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: "Лихва за забава" за всеки грамотен е ясно какво означава. Би трябвало да е така, нали, господин Пенчев? Така е.
Уважаеми народни представители, по § 15 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  119 народни представители: за 16,  против 96, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 15 така, както е подкрепен от комисията с редакционната поправка в т. 2.
Гласували 123 народни представители: за 110,  против 6, въздържали се 7.
Текстът  се приема.
И последното преди почивката, господин Искров, Ваше предложение?

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Искров за нов § 15а. 
Уважаеми колеги, обръщам внимание, че ще прочета предложението по друг начин, тъй като в т. 1 една част е пропусната.
Комисията подкрепя предложението като § 16 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 16. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като в т. 7 думите “но не повече от 6 месеца, считано от датата на уведомяване за данъчна ревизия” се заменят с “до приключването й в срока по чл. 68, ал. 5-7 от Данъчния процесуален кодекс”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Срокът за възстановяване по чл. 77, ал. 2 не спира в случаите, когато лицето е платило чрез ДДС – сметка, включително по внос, но не по-малко от 80 на сто от начисления му данък, за който е упражнено правото на данъчен кредит за периода.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Обръщам внимание, че в оригиналното предложение това, което сега прочетохте, фигурира. Така че в окончателния текст е изпуснато.
Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 16 в окончателната редакция с тази корекция, направена от господин Искров.
Гласували 132 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 22.
Този параграф е приет.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието. Имаме необходимия кворум.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси да докладва § 16.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 16 по номерацията на вносителя не са постъпвали предложения.
Комисията подкрепя § 16, който става § 17.
По § 17 също няма предложения.
Комисията подкрепя § 17, който става § 18.
Комисията подкрепя  и § 18, който става § 19.
Комисията подкрепя  и следващия § 19, който става § 20.
По § 20 комисията подкрепя предложението за § 20, който става § 21 с окончателна редакция.
Затова, ако позволите, господин председател, от § 16 до § 20 по номерацията на вносителя да прочета наведнъж и да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “§ 16. В чл. 91д ал. 2 се изменя така:
           “(2) Данъчната основа на доставката на общата туристическа услуга е 35 на сто от разликата по ал. 1, намалена с размера на дължимия данък при продажбата на организирано пътуване, което ще се ползва в страната от чуждестранен турист, на чуждестранно лице, което не е регистрирано по този закон.”
“§ 17. В чл. 91е ал. 2 се изменя така:
           “(2) Туроператорът или туристическият агент има право на 65 на сто от данъчния кредит за получените доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко, използвани за доставки по чл. 91д, ал. 2.”
“§ 18. В чл. 91к се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
           “(4) Когато туроператорът или туристическият агент се е възползвал от правото си по ал. 1, данъчната основа при продажбата на организирано пътуване, което ще се ползва в страната от чуждестранен турист, на чуждестранно лице, което не е регистрирано по този закон, е 35 на сто от данъчната основа, определена по реда на Глава шеста.”
2. Създава се ал. 5:
           “(5) Данъчната основа при доставката от хотелиер на основни туристически услуги, които са част от организирано пътуване, което ще се ползва в страната от чуждестранен турист, на чуждестранен туроператор, който не е регистриран по този закон, е 35 на сто от данъчната основа, определена по реда на Глава шеста.”
“§ 19. Член 91л се изменя така:
“Доказване на продажба на туристически услуги
Чл. 91л. Документите, удостоверяващи извършването на доставките по чл. 91д, ал. 2 и чл. 91к, ал. 4 и 5, се регламентират в правилника за прилагане на този закон.”
Окончателна редакция на § 20, който става § 21:
“§ 20. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
           “(2) Освобождават се от данък върху добавената стойност и облагаемите доставки, осъществени при условията на съвместно финансиране със средства от републиканския или общинските бюджети по международни публични договори по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли народни представители, които да вземат отношение по тези текстове? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на второ четене на § 16 до § 20 включително по номерация на вносителя, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте. 
Гласували 133 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 39.
Параграфите са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател, току-що създадохме една голяма преференция и за останалите хотелиери, за което отдавна е поет ангажимент. Те се изравниха като данъчен режим по ДДС с туроператорите и туристическите агенти, т.е. образно казано производителите хотелиери получиха същия статут. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 21 по номерация на вносителя е постъпило предложение от народния представител Пирински, което комисията не подкрепя:
“В чл. 93 се правят следните изменения:
1. Алинея 6 се изменя така:
           “(6) Поправки и добавки в данъчните документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират. Същите документи не се унищожават, а екземплярите се запазват при получателя или доставчика, като получателят е информиран своевременно за извършеното действие.”
2. В ал. 7 се добавя нов текст:
“При установена техническа грешка фактурата се анулира. При издаването на нова данъчна фактура, повтаряща анулираната, не е необходим нов подпис от получателя.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 21, който става § 22:
“§ 21. В чл. 93 ал. 4 се изменя така:
           “(4) Данъчните документи се издават задължително освен в случаите на доставки, които се документират по реда на чл. 102 и получател е физическо лице, което не е търговец, или на доставки по чл. 36, 37, 38, 46 и 47. Когато издаването на данъчни документи не е задължително, те се издават по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е задължена да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването на данъчния документ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не виждам господин Пирински в залата.
Независимо от това, подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински за текста, който той предлага в § 21 по номерацията на вносителя, касаещ чл. 93. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 33, против 97, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 28.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 22 комисията подкрепя предложението на вносителя и той става § 23 със следния текст:
“§ 22. В чл. 100, ал. 2 думите “в два екземпляра” се заличават.”
Предложението на народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов § 22 да отпадне, е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте § 22 по номерацията на вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 25.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Пирински да се създаде нов параграф, който да гласи:
В чл. 101 се създава нова ал. 4:
“(4) За нуждите на контрола по прилагане на настоящия закон заедно с годишния финансов отчет, регистрираното лице представя справка за начислените и декларирани суми по месеци”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Комисията не подкрепя предложението.
Господин Пирински отново го няма. 
Господин Миков, имате думата, след като Ви е възложено на Вас да се изказвате по тези предложения. Моля да аргументирате предложението на народния представител Пирински.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Известни са големите злоупотреби, които стават с ДДС. 
Също така е известно, че много често данъчната администрация санкционира изправни данъкоплатци в опита си да овладее източването на ДДС. Маса примери за това могат да се дадат.
С този текст се прави един опит да се създаде една по-голяма възможност за контрол по изпълнение на настоящия закон. И е много странно защо Комисията по бюджет и финанси не приема това предложение на Пирински. Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков. 
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на Георги Пирински за нов параграф.
Моля, гласувайте, като се има предвид, че предложението не се подкрепя от комисията. 
Гласували 116 народни представители: за 25, против 88, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Георги Пирински не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, аз вече казах, че предложението на народните представители Ламбовски и Механдов беше оттеглено и то касаеше предходния параграф, така че преминавам нататък, ако позволите. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Има предложение на комисията за нов § 24:
“§ 24. В чл. 102 се създава ал. 4:
“(4) При експлоатацията на фискалното устройство лицата по ал. 1 сключват договори за техническо обслужване и ремонт с регистрирани от Главна дирекция “Национален център по метрология” към Държавната агенция по стандартизация и метрология сервизни фирми. Техническото обслужване по време на гаранционния срок е безплатно в рамките на поетите от производителя гаранции".”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има предложение на комисията за създаване на нов § 24. 
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по текста? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по бюджет и финанси за нов § 24. Предлагам текста в редакцията, в която беше прочетена от председателя на комисията господин Искров.
Моля, гласувайте!
Гласували 123 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 26.
Новият § 24 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 23 също е постъпило предложение от народния представител Пирински. 
Комисията не подкрепя предложението, затова ще го изчета. Господин Пирински предлага:
В чл. 104 се създава нова ал. 7:
“(7) Данъчната администрация в срок от шест месеца информира данъкоплатеца за неправомерно ползван кредит и неговото задължение за превеждане по сметките на данъчната администрация”.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя, което ще го изчета, но с нова номерация - § 25:
“§ 25. В чл. 104 се създава ал. 6:
“(6) Регистрираното лице може да подаде справката-декларация, заедно с информацията от регистрите по този член за съответния данъчен период и по електронен път, при условията и по реда на Данъчния процесуален кодекс. В тези случаи ал. 5 не се прилага”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински в § 23 по номерацията на вносителя, касаещ чл. 104. 
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински.
Гласували 133 народни представители: за 23, против 93, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Георги Пирински в § 23 по номерацията на вносителя, не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 23 така, както беше прочетен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте за текста на вносителя по § 23.
Гласували 111 народни представители: за 95, против 2, въздържали е 14.
Текстът на вносителя за § 23, който става по новата номерация § 25, е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 24 отново е постъпило предложение от народния представител Георги Пирински, който комисията отново не подкрепя:
В чл. 107 се създава нова ал. 3:
“(3) Данъчната администрация може да откаже регистрация по този закон като мотивите се връчват на лицето и се сезира съдът, регистрирал лицето за произнасяне. Решението на съда е окончателно”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 24, който става § 26. Текстът е:
“§ 26. В чл. 107, ал. 1 думите “Закона за данъчното производство” се заменят с “Данъчния процесуален кодекс”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. 
По § 24, който става § 26 има предложение на господин Георги Пирински. 
Желае ли някой да защити предложението? Не.
Подлагам на гласуване по § 24 предложението на народния представител Георги Пирински в частта на чл. 107.
Моля, гласувайте!
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. В противен случай ще бъда принуден да направя поименна проверка! 
Гласували 120 народни представители: за 39, против 76, въздържали се 5.
Параграф 24, който става § 26, е приет.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Тоест, предложението на господин Пирински не беше прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сега приехме текста на вносителя…
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: … за § 24, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
Сега преминаваме към § 25.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 25 е постъпило предложение на народния представител Пирински, което комисията не подкрепя – в чл. 108 да се създаде нова ал. 6:
	"(6) Предприятия, по смисъла на своята дейност, които участват  във верига на търговски оборот (складове на едро), задължително се регистрират по служебен път при получаване на регистрационното свидетелство,  без да е необходим оборотът по ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27:
"§ 27. В чл. 108 ал. 1 думите "75 хил. лв." се заменят с "50 хил. лв." и изречение второ се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ние сме пропуснали да гласуваме текста на вносителя по § 24, а само гласувахме предложението на Георги Пирински. Бихте ли прочели още веднъж § 24?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:  Параграф  24, който става § 26,  със следната окончателна редакция:
"§ 24. В чл. 107 ал. 1 думите "Закона за данъчното производство" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме този текст на § 24, който става § 26.
Моля, гласувайте.
Гласували  126 народни представители: за 116,  против няма, въздържали се 10.
Текстът на § 24, който става § 26, е приет.
Господин Искров, бихте ли прочели още веднъж § 25?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:  Преди това, ако обичате, господин председател, да гласуваме предложението на господин Пирински, което прочетох и не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински в § 25, чл. 108,  за създаване на нова ал. 6. Текстът току-що бе прочетен от председателя на комисията господин Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 30,  против 125, въздържали се няма.
Предложението на народния представител  Георги Пирински по § 25 не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Окончателният текст, както пожелахте, господин председател, на § 25, който става § 27, гласи:
"§ 27. В чл. 108,  ал. 1 думите "75 хил. лв." се заменят с "50 хил. лв." и изречение второ се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Подлагам на гласуване § 25, който става § 27, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 107,  против няма, въздържали се 11.
Параграф 25 по номерацията на вносителя, който става § 27, е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 26 са постъпили две предложения.
Едното е от народния представител Пирински.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение и от народните представители Ламбовски и Механдов, което също не е подкрепено от комисията.
Предложението на господин Пирински е в чл. 110 да се създаде нова ал. 7:
	"(7) Всяко лице със собственост или капитал над 5000 лв. може да се регистрира по настоящия закон, без да са налице изискванията по ал. 1."
Предложението на Ламбовски и Механдов е: 
"В чл. 110, ал. 1 думите "по предходния член" се заменят с "по реда на чл. 108"."
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 26, който става § 28:
"§ 28. В чл. 110, ал. 1, изречение второ се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате предложенията на народния представител Пирински и на народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов.
Подлагам на гласуване текста на народния представител Георги Пирински – в § 26 съгласно номерацията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 30,  против 107, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Георги Пирински не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ламбовски и Механдов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 12,  против 97, въздържали се 11.
Предложението на народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов по чл. 110, § 26, не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 26, който става § 28, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 105,  против 2, въздържали се 7.
Текстът на § 26, който става § 28, е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По параграфи 27, 28 и 29 има само едно предложение на народния представител Георги Пирински, което е подкрепено от комисията. Затова, ако ми позволите, ще ги прочета наведнъж.
Комисията подкрепя предложението за § 27, който става § 29, а именно:
"§ 27. Член 114 се отменя."
По § 28 е постъпило предложение от народния представител Пирински. То е подкрепено и включено в окончателния текст.
Чета окончателната редакция на § 28, който става § 30:
“§ 30. Създава се чл. 115а:
“Задължение за откриване на ДДС-сметка
Чл. 115а. (1) Всяко данъчно задължено лице е длъжно да открие ДДС-сметка най-късно до 14 дни след датата на регистрацията си по този закон и да разполага с такава сметка, докато е регистрирано по този закон.
	(2) Списъкът на ДДС-сметките, както и датите на откриването и закриването им, се публикува в Интернет на страницата на данъчната администрация.”
По § 29 не е постъпило предложение.
Комисията подкрепя предложението за § 29, който става § 31. Чета текста, господин председател:
“§ 31. В чл. 116 се създава ал. 3:
“(3) Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон на основание ал. 2, т. 2, букви “б” и “г”, може да се регистрира повторно, ако са налице условията за това и са отпаднали обстоятелствата, довели до прекратяване на регистрацията му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има предложение на народния представител Георги Пирински за нова редакция на чл. 115а. Предложението е подкрепено от комисията и е включено в текста на § 28.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези три текста? Няма.
Преминаваме към гласуване на текстовете на параграфите от 27 до 29 включително, така както бяха докладвани от председателя на Комисията по бюджет и финанси Иван Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 4.
Текстовете на параграфи от 27 до 29 включително в новата им редакция са приети.
Продължаваме с § 30 по номерацията на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 30 е постъпило предложение от народния представител Георги Пирински, което комисията не подкрепя.
Господин Пирински предлага в чл. 117, ал. 2 да се създаде нова т. 7:
“7. При наличието на неотменими обстоятелства (предстоящо продължително напускане на страната, продължително боледуване, смърт и др.) регистрираното лице се дерегистрира след подаване на необходимата декларация и изискуемите към нея документи. Данъчната администрация дерегистрира служебно на горното основание, при неподадена декларация в два последователни учебни периода.”
Комисията не подкрепя и предложението на вносителя и предлага § 30 да отпадне.
Вносителят е предложил в § 30, в чл. 117, ал. 1, т. 1 числото “50 000” да се замени с числото “25 000”. 
Колеги, това е във връзка със съвпадане на доброволния праг за регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински в § 30, чл. 117, ал. 2 да се създаде нова т. 7. Текстът беше докладван от председателя Искров.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински. Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 14, против 89, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Георги Пирински в § 30 не се приема.
Комисията предлага да отпадне § 30 на вносителя.
Подлагам на гласуване новата редакция на текста на § 30 така, както беше докладван от председателя на комисията Иван Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 5.
Предложението за отпадане на § 30 е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 31 с номерация на вносителя, господин председател, комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната нова редакция на § 31, който става § 32:
“§ 32. В чл. 118, ал. 1 думите “75 000 лв.” се заменят с “50 000 лв.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте новата редакция на § 31 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Текстът на § 31 в новата му редакция, който става § 32, е приет.
За процедурен въпрос – имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на ДПС искам половин час почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Едно съобщение. 
Днес, 4 декември 2002 г., е постъпило и предстои да бъде раздаден на народните представители обобщен проект на приетите на първо четене законопроекти за вероизповеданията, № 154-01-1, внесен от Борислав Цеков, № 254-01-32, внесен от народните представители Кирил Милчев и Рупен Крикорян и законопроект за религиозните права и религиозното сдружаване, № 254-01-31, внесен от Лютви Местан и Ахмед Юсеин, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Народните представители могат да внасят предложения за второ четене по този проект, считано от днес,           4 декември 2002 г.
Уважаеми народни представители, продължаваме работата по второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Господин Манов, заповядайте за процедурен въпрос.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Имам процедурно предложение да бъдат прегласувани два текста от разглеждания законопроект. Аз смятам, че ако има процедурни пречки, бихме могли да вземем предвид обстоятелството, че обсъждаме един изключително важен закон и е възможно по време на обсъжданията в пленарната зала да се правят подобни предложения, които имат изключителна важност за възможностите за прилагане на отделните норми, залегнали в закона.
Правя процедурно предложение за прегласуване на текста по § 11 и нов § 15а, който става § 16.
След обстойна консултация със съответните данъчни органи и колегите от Комисията по бюджет и финанси смятаме, че режимът, който се създава, т.е. старият текст на § 11, който е гласуван, ще доведе до практически трудности при приложението. Новият текст, който ще предложим, премахва тези трудности и улеснява режима на изпълнение на тези норми.
По отношение на § 16 ние ще предложим един нов текст, изхождайки от следното. Ние смятаме, че не може да се спре срокът за възстановяване, когато: първо, лицето, което иска възстановяването, не може да бъде открито; второ, при данъчно престъпление или нарушение е заведено предварително производство; трето, при липса на счетоводство; четвърто, при непредставяне на данъчни документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
За противно процедурно предложение има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю! Може текстовете на посочените параграфи да са много важни, но си има Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. В момента не е възможно да има прегласуване по приети текстове на второ четене. Практически технологично не е възможно. Съветвам колегата да направи много бързо, ако са толкова важни тези промени, законопроект за изменение и допълнение на закона и по съответния ред да мине в комисията и после в залата. Иначе просто не е възможно, господин председателю, дори да подложите една такава процедура на пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров, но, ако действително става дума за пропуск, който сме направили в пленарната зала, след като законът още не е приет, аз не виждам никаква пречка да се стигне отново до обсъждане и до прегласуване. Едва ли трябва да приемем закон, който е сбъркан, ако това е действително така. Затова аз искам да се ориентирам. Обяснете, защото разбрах, че почивката е дадена основно заради тези текстове, които трябва да се осмислят и да се прегласуват.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Точно заради тези два текста аз поисках почивка от името на парламентарна група. Считам, че, както казва господин Гиньо Ганев, парламентаризмът е над буквата на правилника много често, макар че наистина трябва да се стремим да спазваме този правилник. Освен това, господин Димитров, Вие много добре знаете, че това е практика, случвало се е неведнъж и в Тридесет и седмото, и в Тридесет и осмото Народно събрание.
Затова, понеже все пак направихте противно предложение, моята процедура, уважаеми господин председател, е да подложите на гласуване процедурното предложение на господин Арсо Манов и пленарната зала да реши дали са достатъчно основателни съображенията му той да поиска прегласуване на § 11 и на новия § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, аз продължавам да смятам, че ние не можем да робуваме по такъв начин на буквата на правилника, щото да произведем един некачествен закон. Затова съвършено основателно е направеното предложение, след като законът все още не е приет на второ четене, да може да бъде дообсъдено и прегласувано едно или друго положение. Аз даже не бих поставил на гласуване това процедурно предложение, защото ние сме длъжни преди всичко да приемаме качествени закони, а не да допускаме грешки в нашето законодателство.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Нека комисията да си върши работата както трябва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за преразглеждане и прегласуване на § 11 и § 16.
Гласували 159 народни представители: за 126, против 23, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието.
Господин заместник-министър, заповядайте да изясните въпроса. 
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо бих искал да благодаря на ръководството на ДПС за проявеното разбиране и за това, че успяхме в почивката да изясним какъв е проблемът. Съвсем накратко бих искал да споделя това сега с вас.
Измененията, които се предлагат, наистина са важни, за да може данъчната администрация, за да може данъчните субекти да работят правомерно и да работят добре, а не да създаваме нови затруднения. В чл. 64, ал. 3 и 4, така както бяха гласувани по-рано днес, се създава изискване данъчната администрация да уведомява данъчно регистрираното лице за връщането обратно и прехвърлянето на сумите. Не е ясно по какъв начин се прави това уведомление, не е ясно как то се оспорва. Този подход просто административно затруднява работата на данъчните субекти в случаи, в които те са били изцяло коректни към държавата и към данъчната администрация и просто имат суми, които трябва да бъдат възстановени.
Еднакво важна е новата ал. 2 в чл. 78, която гарантира на всеки данъкоплатец възможността да му се възстанови ДДС-то в срок не по-дълъг от 45 дни. И е много важно наистина когато се извършват ревизии, този срок да не спира. Ние искаме да поощряваме всички данъкоплатци в страната, които използват ДДС-сметката, да им възстановяваме ДДС-то в срок не по-дълъг от 45 дни. Обаче за тези, които не водят счетоводство, за какво възстановяване може да става въпрос? Това е явно укриване и източване на ДДС. За тези, които не представят документи и нямат документи, за какъв коректен данъкоплатец става въпрос тук? За случаите, когато МВР изрично са изискали невъзстановяването на данъци поради наличието на съмнения или притеснения за укриване на данъци или за неправомерни действия, извършени от този субект, това не са лицата, които ние искаме да поощряваме. Държавата има задължението да върне пари, но тя не би трябвало да ги връща на некоректните спрямо нея данъкоплатци. 
Затова още веднъж благодаря на ръководството на ДПС за възможността както от страна на вносителя, така от страна и на целия парламент да създадем един коректен и по-добър текст в Закона за изменение и допълнение на Закона за ДДС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ал Джебури.
И все пак у мен остава един въпрос: защо се стига дотам, че се внася законопроект, който е недообмислен, та трябва в пленарната зала да се създава такива усложнения. 
За процедурен въпрос има думата господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз апелирам към председателя на Бюджетната комисия да престанем с този цирк. Ако има някакви проблеми по текстовете, ако трябва, да отложим целия законопроект, да спрем да го гледаме и да го върнем в комисията. Не може тук в залата да гледаме текстове, които въобще не са гледани в комисията. Председателят на Народното събрание също знае това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, правя процедурно предложение в съответствие с чл. 42, ал. 2, т. 4, за отлагане на разискването. Искам да бъда правилно разбран от колегите в пленарната зала. Вносителят, Министерският съвет, прави съществени предложения по два важни текста, които устно се обявяват на народните представители и ние трябва да вземем отношение, без да имаме писмения текст пред нас. Смятам, че няма нищо по-логично и по-разумно от това да се прекъснат разискванията и ако трябва, още днес следобед комисията  да разгледа направените предложения, да се произнесе компетентно и тогава да ни бъдат предоставени на разположение в пленарната зала. Останалото би било действително просто една импровизация, която може да има и неприятни последици, в смисъл, гласуване на некачествени текстове.
Още повече, господин председателю, че ние по същество нарушихме чл. 58, ал. 2, че процедурата по гласуване или резултатът могат да бъдат оспорени веднага след приключването му, за което Вие като председател се разпореждате, и резултатът от второто гласуване е окончателен. Ако се смята, че трябва да се подобри законът, това може да стане само с решение на комисията. Останалото аз го смятам за неприемливо. Повтарям моето процедурно предложение за отлагане на разискванията. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На основание чл. 42, ал. 2, т. 4 има процедурно предложение за отлагане на разискванията по този законопроект. 
Има ли противно процедурно предложение? Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз също искам да благодаря на колегите от ДПС. Тук се вдигна много шум за нищо. Действително правилникът казва, че текстовете се прегласуват веднага. Само че, колеги, пледирам до Нова година, докато гледаме данъчните закони и бюджета, да имате предвид, че има някои високотехнологични текстове, които се уточняват до последния момент. Не случайно се уточняваха и от колеги от комисията и от господин Ал Джебури и неговия екип.
Така че правя противно процедурно предложение да продължим дискусията, още повече, става въпрос за редакцията на два члена, които са внесени по надлежния ред от комисията и които аз самият като председател на комисията ги подкрепям. А господин Манов нека да прочете редактираните текстове както са обсъдени с представителите на данъчната администрация. И моля въобще при гледането на данъчните закони и на бюджета да имаме по-голяма търпимост, тъй като действително понякога се налагат поправки в последния момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. 
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от Народния представител Иван Николаев Иванов, направено по чл. 42, ал. 2, т. 4 за отлагане на разискванията.
Моля, гласувайте това процедурно предложение. 
Гласували 196 народни представители: за 66, против 126, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Продължаваме по същество нашата работа.
Искам да помоля господин Арсо Манов да представи много внимателно и коректно редакцията, която трябва да обсъдим и гласуваме.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Корекциите, които се предлагат, се отнасят за § 11.
Точка 1 от § 11 остава с гласувания текст на чл. 64.
Точка 2 придобива следната редакция:
“(3) Получателят на суми, преведени от ДДС-сметка на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност, без основание или с отпаднало основание, е задължен да ги преведе обратно по ДДС-сметката на платеца в срок до 14 дни от края на календарния месец, през който са получени сумите или е отпаднало основанието за превеждането им. Ако сумите не бъдат върнати в този срок, задълженията по този закон на платеца, установени след проверка или ревизия, се внасят или събират от получателя до размера на полученото.
(4) Обезпечение и принудително изпълнение по Гражданския процесуален кодекс срещу ДДС-сметка не се допуска. Обезпечение и принудително изпълнение по Данъчния процесуален кодекс срещу ДДС-сметка се допуска само за задължения, възникнали на основание на този закон.” 
Точка 3 и 4 от предложения § 11 отпадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За процедурен въпрос има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да припомня чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - “При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки.”
Това, което чухме тук от заместник-министър Ал Джебури не е редакционна поправка. Това са нови текстове, господин председателю. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз ги следя, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз правя процедурно предложение тези текстове, които бяха прочетени преди малко, да бъдат разпечатани и раздадени, за да може народното представителство да се ориентира и тогава да подложите на гласуване окончателните текстове.
В момента аз чувам от микрофона текстове, които се внасят тук, и не мога да се ориентирам как да гласувам. Много ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много просто, ще погледнете малко по-нагоре и ще видите текстът, който е написан от вносителя.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Много Ви моля, господин председателю, да подложите процедурното ми предложение на гласуване – само текстовете, за които става дума в тези параграфи да бъдат разпечатани и раздадени на народните представители, за да се запознаят и след това да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение тези текстове да бъдат разпечатани и раздадени в пленарна зала. Има ли друго процедурно предложение? Това може ли да стане за 20 мин.?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това е решение на председателя. Защо трябва да гласуваме за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, уважавам искането на народния представител Благой Димитров и давам 20 мин. почивка за размножаване и раздаване текстовете на народните представители. (Звъни.)
(След почивката.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, тъй като текстът е отпечатан и в момента се размножава, всеки момент ще влезе в пленарната зала, предлагам, господин Искров, да продължим по законопроекта по останалите няколко параграфа. Междувременно ще дойде и ще бъде раздаден печатният текст.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Обръщам се към колегите от данъчната администрация да спазват предложенията на господин проф. Корнезов. Ако има грешки, свиркайте дори, да не стават…
Параграф 31, който става § 32, беше гласуван. Продължаваме нататък.
Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински за нов параграф. 
Комисията не подкрепя предложението, а именно в чл. 119 ал. 3 да се измени така:
“(3) Освен когато този закон предвижда друго, към датата на дерегистрация се приема, че лицето извършва доставка по смисъла на този закон. Лицето е длъжно да начисли данък върху пазарната цена на всички амортизуеми активи, за които е ползвало правото на данъчен кредит, но не по-малко от ползвания размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по този параграф? Не виждам такива.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински за новия параграф, което не се подкрепя от комисията. 
Гласували 135 народни представители: за 30, против 97, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител за още един параграф. Този път комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция за новия параграф, който става § 33:
“§ 33. В чл. 120 се създават ал. 4 и 5:
“(4) При преместване на седалището или при дерегистрация данъчната администрация извършва задължителна ревизия за установяване на задълженията по настоящия закон. 
(5) Ревизията по ал. 4 трябва да бъде започната от съответния данъчен орган не по-късно от 30 дни от подаване на декларацията за промяна на седалището по чл. 33, ал. 2 от Данъчния процесуален кодекс или от датата на влизане в сила на акта за прекратяване на регистрацията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 33 има ли желаещи за изказване? Не виждам такива. 
Моля, гласувайте § 33 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 124, против 7, въздържали се 19.
Приема се.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, по § 31а комисията подкрепя предложението и става § 34:
“§ 34. В чл. 124, ал. 1 думата “местно” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 31а по номерацията на вносителя има ли желаещи за изказване? Не виждам такива.
Моля, гласувайте текста, така както е подкрепен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 32.
Приема се. Благодаря.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Дано “въздържалите се” да не са от ОДС, тъй като това беше техен текст.
Постъпило е предложение на народния представител Георги Пирински за нов параграф, което комисията не подкрепя. Чета неподкрепеното предложение на господин Пирински:
“В чл. 127 да се създаде нова ал. 3:
“(3) Всеки данъкоплатец, регистриран по настоящия закон, има право да получи писмена или устна информация за присъствието на контрагент в данъчните регистри към определена дата. Издаденото удостоверение е окончателно за двете страни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това предложение на народния представител Георги Пирински има ли желаещи за изказване? Не виждам такива.
Моля, гласувайте това предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 28, против 111, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, господин председател, § 32, 33 и 34 от номерацията на вносителя да изчета наведнъж и да се гласуват, тъй като няма предложения на народни представители и са подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, няма проблеми, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 32 по номерацията на вносителя е подкрепен от комисията и става § 35 със следната окончателна редакция:
“§ 35. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “не се регистрира” се заменят с “не подаде заявление за регистрация”;
2. В ал. 3 думите “открие ДДС-сметка в предвидените срокове” се заменят със “спази чл. 115а, ал. 1”.”
Комисията подкрепя и  следващия § 33 на вносителя, който става § 36:
“§ 36. В чл. 134, ал. 1 думите “на магнитен носител” се заличават”.
Комисията подкрепя и § 34 на вносителя, който става § 37 с текст:
“§ 37. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 50 лв.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “по ал. 1” се заменят с “по ал. 1 и 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По тези три параграфи има ли желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
Моля, гласувайте параграфите, както бяха представени и подкрепени от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 23.
Приема се.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Моето процедурно предложение е за удължаване на времето с два часа. Споменавам, с два часа, а не до приключване на текущата точка, във връзка с това, че на основание чл. 40, ал. 7 досега се гледаха само точки на управляващото мнозинство, а предложенията на Коалиция за България и на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили на практика остават извън дневния ред.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място):  Тях на митинга ще ги гледате.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Всичко интересува българското общество, господин Аталай. Най-много хората в момента се интересуват от скандалите, свързани с представители на Движението за права и свободи и "Терем", както и с Българската телекомуникационна компания.
Затова, господин председателю,  ще Ви моля да подложите на гласуване моето процедурно предложение за удължаване на времето с два часа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има процедурно предложение за удължаване времето с два часа.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, гласувайте направеното от господин Благой Димитров процедурно предложение за удължаване на пленарното време с два часа.
Моля, гласувайте сега.
Гласували 190 народни представители: за 60,  против 127, въздържали се 3.
Това предложение не се приема.
Господин Искров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, постъпило е предложение за нов § 38.
Чета § 38:
"§ 38. В чл. 143 се създават алинеи 3 и 4:
	"(3) Данъчен орган по чл. 68, ал. 1, точки 1 и 2 от Данъчния процесуален кодекс, който не изпълни задължението си да започне и извърши ревизията по реда и в сроковете по чл. 120, ал. 4 и ал. 5, се наказва с глоба в размер от 500 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 1000 лв.
	(4) Актовете за  административните нарушения по ал. 3 се съставят от данъчните органи, осъществяващи дейността по вътрешен контрол в данъчната администрация, а наказателните постановления се издават от Главния данъчен директор по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. 
По този нов § 38 от предложението на народния представител Георги Пирински, подкрепен от комисията, има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте този параграф, както е подкрепен от комисията.
Гласували  139 народни представители: за 118,  против 17, въздържали се 4.
Приема се.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 35 е постъпило предложение от народните представители Ламбовски и Механдов - § 35 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 35, който става § 39 със следната нова редакция:
"§ 39. Създават се членове 146 и 147:
"Чл. 146. (1) Който не внесе в срок пълния размер на дължим по този закон данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и за едноличните търговци, в размер 2 на сто от сумата на невнесения в срок данък за внасяне, но не по-малко от 50 лв.
	      (2) За извършено повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е 5 на сто от сумата на невнесения в срок данък, но не по-малко от 400 лв.
		(3) За всяко нарушение по ал. 1, извършено в 2-годишен срок от влизането в сила на наказателно постановление за същото по вид повторно нарушение, размерът на глобата или имуществената санкция е 10 на сто от сумата на невнесения в срок данък за внасяне, но не по-малко от 1000 лв.
Чл. 147. (1) Регистрирано лице, което не спази чл. 55а, ал. 2, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер не по-малък от 500 лв. и не по-голям от размера на данъка по доставката.
	(2) При повторно нарушение по ал. 1  глобата или имуществената санкция е в размер не по-малък от 1000 лв. и не по-голям от двойния размер на данъка по доставката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Госпожо Гроздилова, часът е 14,00 по моя компютър.
Имате думата за предложение.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, понеже виждам, че остават само Преходните и заключителните разпоредби, освен параграфа, който току-що изчете колегата, предлагам да удължим работното време…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И тези параграфи, които са разпространени.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Да, заради тези текстове да удължим времето до приемане на законопроекта. Благодаря.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ  (ПСОДС, от място): Преди малко нали го отхвърлихте?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на точката от дневния ред има ли противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте  процедурното предложение за удължаване на времето до приключване на тази точка.
Гласували 132 народни представители: за 109,  против 23, въздържали се няма.
Приема се.
Господин Искров, преминаваме към обсъждане на § 35, който става § 39.
Има ли желаещи да се изкажат по него? Не виждам.
Моля, гласувайте § 35, който става § 39,  така както е подкрепен от комисията.
Гласували  124 народни представители: за 113,  против 5, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 36, който става § 40.
Чета § 36 с нова номерация - § 40.
"§ 36. Навсякъде в закона думата "валутна" се заменя с "безмитна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И следващият § 40 също може да бъде докладван, защото по него няма спор.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това е § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тогава следващият - § 41.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 41 е мое предложение, което аз съм оттеглил, и не знам защо не е отбелязано.
Така че отиваме направо към § 37 на вносителя, който обаче не е подкрепен от комисията.
Затова предложих първо този да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, нека тогава да гласуваме това, което е безспорно.
По § 36, който става § 40, има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфа, така както е подкрепен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 111,  против 2, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Искров за нов § 36а, което е оттеглено, затова моля да се впише в протокола. 
Преминаваме  към § 37 – номерация на вносителя.
"§ 37. В чл. 202 от Данъчния процесуален кодекс ал. 2 се отменя."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И какво предлагате да направя аз?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да гласуваме неподкрепеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да гласуваме текста на § 37, така както е предложен от вносителя, при положение, че не е подкрепен от комисията.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 37 по вносителя, като се има предвид, че този параграф не е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 16,  против 109, въздържали се 6.
Предложението на вносителя не се приема.
				
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Оттеглям предложението си по § 37.
Отиваме на § 38.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 38, който става § 42 със следния текст:
“§ 42. Този закон влиза в сила от 1 януари 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по последния параграф? Не виждам.
Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте § 38 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 7.
Параграфът е приет.
Останаха последните текстове от законопроекта, които са размножени.
Моля, господин Искров, представете и тях.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 11, господин председател, имаме три предложения:
1. Точка 1 се запазва в гласуваната редакция.
2. Точка 2 се изменя така:
“2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
“(3) Получателят на суми, преведени от ДДС-сметка на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност, без основание или с отпаднало основание, е задължен да ги преведе обратно по ДДС-сметката на платеца в срок до 14 дни от края на календарния месец, през който са получени сумите или е отпаднало основанието за превеждането им. Ако сумите не бъдат върнати в този срок, задълженията по този закон на платеца, установени след проверка или ревизия, се внасят или събират от получателя, до размера на полученото.
 (4) Обезпечение и принудително изпълнение по Гражданския процесуален кодекс срещу ДДС-сметка не се допуска. Обезпечение и принудително изпълнение по Данъчния процесуален кодекс срещу ДДС-сметка се допуска само за задължения, възникнали на основание на този закон.”
3. Точки 3 и 4 от гласувания текст отпадат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате думата, уважаеми народни представители, по окончателната редакция на § 11.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте представения текст.
Гласували 120 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 4.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 16 има изменение в т. 2. Първа точка си остава така, както е прочетена. 
1. За ал. 2 се запазва гласуваният вече текст.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Алинея 2 не се прилага в случаите по ал. 1, т. 1-6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 16 има ли желаещи народни представители за изказване? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте § 16 така, както беше представен от господин Искров.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 2.
Параграф 16 е приет, а с това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Господин Искров, имате ли да кажете нещо?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря ви, колеги, за подкрепата, включително и за подкрепата по процедурните въпроси. 
Чакаме колегите от Комисията по бюджет и финанси в 15,00 ч. на извънредно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.



Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 4 декември, сряда, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание днес, 4 декември, от 15,00 ч. в зала 42 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по енергетиката ще проведе редовно заседание днес, сряда, 4 декември 2002 г., от 15,00 ч. в зала 238 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 4 декември, сряда, от 16,30 ч. в зала 130 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание днес, сряда, 4 декември 2002 г., от 14,30 ч. в зала 232 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по европейска интеграция ще проведе редовно заседание днес, сряда, 4 декември 2002 г., от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 5 декември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по труда и социалната политика ще проведат съвместно заседание на 5 декември, четвъртък, от 11,00 ч. в зала “Запад”.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 5 декември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала “Изток”.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 5 декември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 42 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 5 декември, четвъртък, от 16,00 ч. в зала 130 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 5 декември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 42 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Уважаеми народни представители, това беше всичко за днес.
Утре пленарното заседание започва в 9,00 ч. в тази зала.
Закривам заседанието в 14,13 ч. (Звъни.)



(Закрито в 14,13 ч.)



Председател:
	            Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
			             Камелия Касабова

				 Юнал Лютфи


Секретари:
                  Ралица Агайн

                Георги Анастасов