Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-12-13

Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 7 от правилника правя предложение да пренаредим програмата, като точка първа стане проект за решение за продължаване участието на Република България в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан и точка втора - проект за решение за разрешаване участието на военнотранспортен самолет АН-26 поради обстоятелството, че изтичат сроковете, след което ще продължим със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 119 народни представители: за 95, против 8, въздържали се 16.
Предложението е прието.

 
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОПЕРАЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СИЛИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СИГУРНОСТТА В АФГАНИСТАН В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕЗОЛЮЦИЯ № 1444/2002 Г. НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН.
Господин Илчев, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“На 10 декември 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проекта за решение за разрешаване продължаване участието на Република България в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан в изпълнение на Резолюция № 1444 от 2002 г. на Съвета за сигурност на ООН. С Резолюция № 1444 от 2002 г. Съветът за сигурност на ООН продължава мандатът на международните сили за поддържане на сигурността. Призовават се страните-членки да продължат участието си в ИСАФ с личен състав, екипировка или по друг начин. Оттук произтича възможността Република България като пълноправен член на силите да продължи да изпълнява задълженията си.
Финансовите средства за подготовка и поддръжка на контингента в Афганистан не са предвидени в бюджета на Министерството на отбраната за 2003 г. и се налага допълнително финансиране от Държавния бюджет.
Като отчита, че продължението на участието в ИСАФ на български военен контингент ще има значителен принос за формиране на положително отношение в преговорния процес на страната ни за членство в НАТО, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили да приеме следното 
РЕШЕНИЕ:
Разрешава продължаване на участието на Република България в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан с контингент с обща численост до 40 военнослужещи с личното си оръжие и боеприпаси, техника и модул за санитарна обработка на личен състав, техника за логистично и комуникационно осигуряване в състава на ИСАФ за срока на операцията съгласно Резолюция № 1444 от 2002 г. на Съвета за сигурност на ООН, считано от 21 декември 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по този проект за решение. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение, както беше представен от председателя на комисията господин Илчев.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 6.
Решението е прието.

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА ВОЕННОТРАНСПОРТЕН САМОЛЕТ АН-26 ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ С ЕКИПАЖ ДО 7 КАДРОВИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ В ОПЕРАЦИИТЕ НА СИЛИТЕ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И НА СИЛИТЕ В КОСОВО ПО МАНДАТ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВЪЗДУШЕН ПРЕВОЗ ОТ И ДО СТРАНИТЕ В ЗОНАТА НА ОПЕРАЦИИТЕ.
Господин Илчев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “На 10 декември 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за Решение за разрешаване участието на военнотранспортен самолет АН-26 от Българската армия с екипаж до 7 кадрови военнослужещи в операциите на Силите за стабилизиране (СФОР) в Босна и Херцеговина и на силите в Косово (КФОР) по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО за извършване на въздушен превоз от и до страните в зоната на операциите.
С решения от 17 октомври 2001 г. и 23 май 2002 г. Народното събрание разреши участието на военнотранспортен самолет АН-26 от Българската армия с екипаж до 7 кадрови военнослужещи в операциите на Силите за стабилизиране (СФОР) в Босна и Херцеговина и на силите в Косово (КФОР) под командването на НАТО за извършване на въздушни превози в зоната на операциите до 30 декември 2002 г.
С писмо до началника на Генералния щаб на Българската армия от адмирал Райнер Фейст, заместник на върховния главнокомандващ на Обединените въоръжените сили на НАТО в Европа, е отправена молба за продължаване полетите на АН-26 и през 2003 г.
Средствата, необходими за участието на самолета в операциите на НАТО СФОР и КФОР са осигурени в бюджета на Министерството на отбраната за 2003 г. и не се налага допълнително финансиране.
Като отчита външнополитическите приоритети на страната и отправената покана към България за членство в НАТО, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Разрешава участието на военнотранспортен самолет АН-26 от Българската армия с екипаж до 7 кадрови военнослужещи в операциите на силите за стабилизиране (СФОР) в Босна и Херцеговина и на силите в Косово (КФОР) по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО за извършване на въздушен превоз от и до страните в зоната на операциите, считано от 1 януари 2003 г. до прекратяването на операциите на СФОР и КФОР.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказване по този проект за решение. Не виждам желаещи.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 108 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 8.
Решението е прието.


Продължаваме със 
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Продължаваме с § 26, който е подкрепен от комисията и става § 31:
“§ 31. В чл. 38 ал. 1 се изменя така:
“(1) Загубата се приспада последователно през следващите пет данъчни години, а за банките – през следващите десет години.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя по § 27, който става § 32:
“§ 32. В чл. 39 ал. 2 се изменя така:
“(2) Правото на пренасяне на загуби се преустановява при преобразуване по смисъла на чл. 261 от Търговския закон (без преобразуване от един вид в друг вид) на понасящото загуби данъчно задължено лице, както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме ан блок § 26 и 27, подкрепени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 24.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение за нов параграф от народните представители Муравей Радев, Веселин Черкезов, Димитър Йорданов и Никола Николов:
“§ 27а. Чл. 41. Облагаемата печалба се облага с единен корпоративен данък в размер на 20 на сто.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. 
Изказвания по този текст? Няма.
Моля, гласувайте предложението на Муравей Радев и група народни представители за създаване на нов параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 39, против 62, въздържали се 12. 
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 28, 29, 30 и 31 включително, госпожо председател, няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя, затова ще ги прочета наведнъж.
Параграф 28, който става § 33, гласи:
“§ 33. В чл. 42 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “данък върху печалбата и с данък за общините” се заменят с “корпоративен данък”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) За останалия период до края на годината корпоративният данък се установява и внася от новообразуваното дружество или дружества по общия ред.”
§ 29 става § 34 със следния текст:
“§ 34. В чл. 44, ал. 1 думите “Данъкът върху печалбата” се заменят с “Корпоративният данък”, а числото “15” се заменя с “23,5”.
Параграф 30 става § 35 със следния текст:
“§ 35. Член 45 се отменя.”
Параграф 31 става § 36:
“§ 36. В чл. 46а думите “увеличението в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка” се заменят с “възнаграждението на доставчика на телефонна или телекомуникационна услуга съгласно договора с оператора”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме параграфи от 28 до 31 по номерацията на вносителя ан блок, подкрепени от комисията. 
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3. 
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 32 има предложение от народния представител Муравей Радев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията – предлага се в чл. 48 ал. 1 да добие следната редакция:
“(1) Данъкът по чл. 35, ал. 1 е в размер на 25 на сто, а по ал. 2 е 15 на сто.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 32, който става § 37:
“§ 37. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото “25” се заменя с “20”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Данъкът върху даренията по чл. 35 е в размер 15 на сто, когато дарението е в полза на законно регистрираните в страната вероизповедания и юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност и вписани в Централния регистър към Министерството на правосъдието.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Имате думата за изказвания по този параграф. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на Муравей Радев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. 
Гласували 112 народни представители: за 28, против 75, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 32 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 34, 35 и 36 няма постъпили предложения от народни представители, приети са консенсусно от комисията, така че, ако ми позволите, ще ги прочета наведнъж.
По § 33 комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага § 33 да отпадне.
Предложеният § 33 гласи:
“§ 33. В чл. 50, ал. 1, думите “и доходите от прираст на капитала” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 33? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 33. 
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Параграф 33 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 34, който става § 38, се подкрепя от комисията със следния текст:
“§ 38. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
           “(1) Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника, се установяват по реда на този закон и се посочват в левове в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. В данъчната декларация се посочва задължението за извършване на финансов одит съгласно Закона за счетоводството.
           (2) Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в териториалната дирекция по данъчна регистрация до 31 март на следващата календарна година. Данъчна декларация подават и лицата, които не извършват стопанска дейност или подлежат на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, когато дължат данъци при източника. Заедно с годишната данъчна декларация се представя годишният финансов отчет, включително приложенията към него. Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит съгласно Закона за счетоводството, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Ако независимият финансов одит не е завършил до 31 март, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от един месец от датата на съставянето му.”
2. Създава се ал. 7:
           “(7) В декларацията по ал. 1 се декларира наличието на обстоятелствата по чл. 15, ал. 3, т. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 39, със следния текст:
“§ 39. В чл. 52 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
           “(1) Данъчно задължените лица внасят данъците по този закон в приход на републиканския бюджет.”
2. Алинея 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 40, със следното съдържание:
“§ 40. В чл. 53 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Данъкът върху печалбата и данъкът за общините” се заменят с “Корпоративният данък”.
2. Алинея 2 се изменя така:
           “(2) Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от данъчно задължените лица от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на отчетния период, следващ периода, за който корпоративният данък се явява надвнесен. В случаите, когато след подаването на годишната данъчна декларация по реда на чл. 51 се установи, че данъчно задълженото лице без основание приспада корпоративния данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви по реда на чл. 58, ал. 1.”
3. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 34 до 36 ан блок.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: ПО § 37 СА ПОСТЪПИЛИ ДВЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ. ЕДНОТО Е ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ, КОЕТО НЕ Е ПОДКРЕПЕНО ОТ КОМИСИЯТА. ТОЙ ПРЕДЛАГА В ЧЛ. 56, АЛ. 4 ДА СЕ НАПРАВЯТ СЛЕДНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ: ДУМИТЕ “15 НА СТО” СЕ ЗАМЕНЯТ С “20 НА СТО”.
Има предложения от народните представители Ламбовски и Механдов, които комисията не подкрепя. Те са:
1. В чл. 56 ал. 4, 5, 6, 7, 8 и 9 да се отменят.
2. В чл. 56 ал. 1 да се промени така:
           “(1) “Данъчно задължените лица правят авансови тримесечни вноски на базата на облагаемата си печалба за съответния период на текущата година с натрупване в размер на 23,5 на сто.”
3. В чл. 56 ал. 2 да се промени така:
           “(2) Тримесечните авансови вноски се изплащат до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска.”
4. В чл. 56 ал. 3 да се промени така:
           “(3) Тримесечните авансови вноски на лицата по чл. 36, ал. 4 от Закона за облагане доходите на физическите лица се правят върху формираната данъчна основа за съответния период и са в размер на 20 на сто. В случаите,  когато формираната данъчна основа за съответния период не превишава годишния необлагаем доход по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица, не се дължат авансови вноски.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 37, който става § 41:
“§ 41. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “данъка върху печалбата и за данъка за общините” се заменят с “корпоративния данък”.
2. В ал. 4 думите “данък върху печалбата” се заменят с “корпоративния данък” и думите “15 на сто” се заменят с “23,5 на сто”.
3. В ал. 5 думите “15 на сто” се заменят с “23,5 на сто”.
4. В ал. 6 думите “и две” се заличават.
5. В ал. 9 цифрата “20” се заменя с “15”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по този параграф.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Ламбовски и Механдов, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 8, против 91, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 37 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 38, който става § 42, е подкрепен от комисията със следния текст:
“§ 38. В чл. 57 думите “данък върху печалбата и данък за общините” се заменят с “корпоративен данък”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 38, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: ПО § 39 Е ПОСТЪПИЛО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЛАМБОВСКИ И МЕХАНДОВ В ЧЛ. 58 АЛ. 2 ДА СЕ ОТМЕНИ.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага окончателен текст на § 39, който става § 43:
“§ 43. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “прилагане” се добавя “на чл. 53, ал. 2, изречение второ и”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Когато действително дължимият годишен данък надвиши с повече от 10 на сто намалените по реда на чл. 56, ал. 6 авансови вноски, върху разликата между по-ниската от следните величини: действително дължимият годишен данък или сумата на авансовите вноски по реда на чл. 56, ал. 1 и 2 и намалените по реда на чл. 56,  ал. 6 авансови вноски (в случаите, когато е положителна величина), се дължи лихва, равна на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта към 31 декември на съответната календарна година. Разликата се разпределя пропорционално на броя на месеците, за които е ползвано намаление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по този параграф. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Ламбовски и Механдов по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 3, против 86, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 39 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 7.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, предлагам § 40, 41 и 42 наведнъж да ги обсъдим и гласуваме, тъй като има подкрепени предложения.
По § 40 не е постъпило предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 40, който става § 44:
“§ 44. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Данъкът върху печалбата и данъкът за общините се преотстъпват” се заменят с “Корпоративният данък се преотстъпва”.
2. В ал. 2 думите “данък върху печалбата и данък за общините” се заменят с “корпоративен данък”.
3. В ал. 3 думите “Данъкът върху печалбата” се заменят с “Корпоративният данък”.”
По § 41 е постъпило предложение от народния представител Нина Чилова.
Комисията е подкрепила предложението по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 41, който става § 45:
“§ 45. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Дължимият корпоративен данък се намалява с 10 на сто от сумата на вноските за учредяване на дружество или за увеличаване на дружествения капитал, използвани за придобиване или увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност, които съгласно счетоводното законодателство се отнасят в увеличение на стойността на дълготрайните материални и нематериални активи, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 (с изключение на леките автомобили). Правото се ползва и за годината на извършване на разхода за целите на изречение първо, като с разрешеното намаление се намалява годишният данък по годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовите вноски.”
2. В ал. 2 думите “публични задължения” се заменят с “данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски”.
3. В ал. 3 думата “приложението” се заменя със “списък, утвърден от министъра на финансите”, а думите “Министерството на труда и социалната политика” се заменят с “министъра на труда и социалната политика”.
4. В ал. 4 думите “данък върху печалбата” се заменят с “корпоративен данък”.”
По § 42 е постъпило предложение от народния представител Нина Радева, което е подкрепено по принцип.
Постъпило е и предложение от народния представител Недялко Калъчев, което комисията също е подкрепила по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 42, който става § 46:
“§ 46. В чл. 61 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Петдесет на сто от корпоративния данък се преотстъпва на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове, научноизследователски бюджетни предприятия и висши училища, държавни, общински и частни училища от системата на народната просвета за стопанската им дейност, която е пряко свързана с или е помощна за осъществяване на основната им дейност.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Сто на сто от корпоративния данък се преотстъпва на Българския Червен кръст.”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Преотстъпеният данък по ал. 1 за социални и здравноосигурителни фондове и частни училища и по ал. 2 се отчита като резерви. Данъкът се преотстъпва, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в основната дейност и за осъществяване на целите, за които са създадени лицата. За научноизследователските бюджетни предприятия, висшите училища, държавни и общински училища от системата на народната просвета по ал. 1 преотстъпването на данъка се отразява като отписано задължение към държавата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. 
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Аз ще взема отношение по направеното предложение от колегата Нина Чилова. Ние вече го коментирахме с нея и аз изразих и пред нея своето несъгласие. 
По първата част от нейното предложение – става въпрос за преотстъпване на данък, като се стеснява кръгът на условията. До момента не се преотстъпва данъкът, ако лицето има изискуеми публични задължения. В това влизат и социалноосигурителните вноски. 
В момента комисията предлага да остане само “изискуеми данъчни задължения”. Ние много добре знаем какви са проблемите със събиране на социалноосигурителните вноски. Кое налага да се стесни този кръг и лицето пак да ползва законовата преференция за данъчни облекчения при условие, че има изискуеми и други публични вземания? Това е единият въпрос, на който може би  господин Искров трябва да даде отговор.
Вторият въпрос, господин Искров, е свързан с онзи списък, който миналата година обсъждахме. Това е казусът “Макреш”. Ето ви една химикалка от читалище “Макреш” за 90-годишнината. Заповядайте. Списъкът на общините с 2 пъти над средната безработица за страната. Досега този списък беше приложение към закон, респективно ежегодно се преразглежда в зависимост от данните, които се подават от статистиката.
Вярно е, има основание в мотива на направилата предложението госпожа Чилова, че данните от статистиката не са достатъчно верни и актуални. Те търпят постоянно актуализация или пък са остарели. Но това не означава да махаме списъка от закона, който е стабилен акт, т.е. тази преференция и това признание се дава по списък към закона и това право да се предоставя на министъра на труда и социалната политика.

Най-добрият вариант е,  когато се дава преференция, тя да бъде определена със закон. Иначе, когато министърът определя списъка, дори, забележете, не Министерският съвет, как ще го определи? Пак по някакви данни, които ще взема от статистиката или от бюрата по труда, които са му подведомствени. Но този списък не може да бъде променян в течение на годината. Няма никаква нужда да се изважда от закона и да се остави на администрацията решаването на един такъв въпрос, от който зависи ползването или неползването на определена преференция в хипотезата на чл. 60, става въпрос за: “дължимият данък върху печалбата се намалява с 10 процента.”
Така че предлагам да не приемаме тези поправки, а просто да се погрижи някой от статистиката да има по-достоверна информация, която да стига периодически до социалния министър и при нас. По този начин към края на годината, да речем догодина, списъкът да бъде пак актуализиран.
Това са моите мотиви, с които предлагам да отпаднат тези предложения. Ще ми бъде интересно да чуя и мотивите на господин Искров, с които са ги приели, особено в частта “Замяна на публични и данъчни задължения”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това са т. 3 и 4 в редакцията на комисията по § 45?
Заповядайте, господин Джебури.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Въпросите бяха два. Мисля, че първият е свързан с недочитане на § 41, т. 2, където е написано “данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски”. Така че това не отпада.
По втория въпрос – относно списъка, господин Миков, мисля, че Вие сам си отговорихте. Когато министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите имат право да одобряват този списък, тогава може да има значително по-голяма гъвкавост, не да се чака изтичането на годината, когато се приема наново законът, а по-бързо да се отреагира и да се включат общини, които не са били включени в началото на годината, а през средата на годината, например. Смятам, че това дава една положителна възможност за подпомагане, а не заради административен акт да не може да се реагира по-бързо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ал Джебури.
Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма такива.
Гласуваме предложението на господин Миков в § 41, който става § 45, т. 2 и 3 да отпаднат.
Гласували 126 народни представители: за 27, против 93, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме параграфи от 40 до 42 ан блок.
Гласували 119 народни представители: за 92, против 20, въздържали се 7.
Параграфите са приети.
Продължаваме с § 43.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 43 е постъпило предложение от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. 
Предложението е в § 42, имат предвид § 43, да се създаде нов чл. 61а със следното съдържание:
“Чл. 61а. (1) Преотстъпва се корпоративният данък, начисляван на вероизповеданията по смисъла на Закона за вероизповеданията за дейността им по: разпореждане и управление на притежаваните от тях имущество, производство, продажбата и разпространението на предмети, печатни издания, аудио- и видеоматериали, свързани с богослужебната им дейност.
                (2) Преотстъпеният данък се отчита като резерви.”
Предложените нови чл. 61а, 61б, 61в и 61г стават съответно чл. 61б, 61в, 61г и 61д.
Комисията не е подкрепила предложението, а подкрепя предложението на вносителя за § 43, който става § 47:
“§ 47. В чл. 61а думите  “преотстъпва се данъкът върху печалбата” се заменят с “60 на сто от корпоративния данък се преотстъпват”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този параграф. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението, направено от Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 20, против 87, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 43 в редакцията на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 85, против 13, въздържали се 11.
Параграфът е приет.
Продължаваме със следващите параграфи.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграфи 44, 45 и 46, ако позволите, да ги прочета наведнъж. Нямаме спор с вносителя по § 45.
Параграф 44 е подкрепен от комисията и става § 48 със следния текст:
“§ 48. В чл. 61б, ал. 1 думите “данъкът върху печалбата” се заменят с “60 на сто от корпоративния данък”.
По § 45 не е подкрепено предложението на вносителя. Предлага се следната редакция на § 45, който става § 49:
“§ 49. В чл. 61в, ал. 1 думите “данъкът върху печалбата и данъкът за общините”, “данъка върху печалбата и данъка за общините” се заменят съответно с “корпоративният данък” и “корпоративния данък”.”
Параграф 46 е подкрепен и става § 50:
“§ 50. В чл. 61г се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “данъкът върху печалбата” се заменят с “60 на сто от корпоративния данък”.
2. В ал. 2 думите “данъкът върху печалбата” се заменят с “корпоративен данък”.
3. В ал. 3 думите “данък върху печалбата” се заменят с “корпоративен данък”.
4. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Националните кооперативни съюзи ежегодно до 31 март отчитат пред Министерството на финансите набирането и целевото разходване на преотстъпения корпоративен данък. Когато се установи, че не са изпълнени условията за преотстъпване, постъпилият в националните кооперативни съюзи преотстъпен данък се възстановява от тях в републиканския бюджет със съответната лихва”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Гласуваме § 44, 45 и 46, които са подкрепени от комисията, ан блок.
Гласували 112 народни представители: за 102, против 8, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Продължаваме със следващия параграф.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, по § 47 са постъпили няколко предложения.
Предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Предлагат в § 47 чл. 61д да се промени така:
“1. Алинея 1 да стане:
           “(1) Сто на сто от корпоративния данък се преотстъпва на данъчно задължени лица, извършващи дейност и регистрирани със седалище в общини, съгласно приложението, в които за последните две години преди текущата безработицата е с 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период.”
2. В ал. 1 т. 1 да отпадне.
3. В ал. 1, т. 2 думите “по т. 1” се заменят с “по ал. 1”.
4. В ал. 1 т. 2, 3 и 4 стават т. 1, 2 и 3.
5. В ал. 4 думите “т. 1” отпадат.”
Постъпило е предложение от народните представители Арсо Манов, Хюсеин Чауш, Юнал Тасим и Несрин Узун, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Нина Чилова, което също е подкрепено от комисията.
Предлагаме окончателен текст на § 47, който става § 51.
“§ 51. Създава се чл. 61д:
“Чл. 61д. (1) Сто на сто от корпоративния данък се преотстъпва на данъчно задължени лица за извършваната от тях производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. обектите, подлежащи на деклариране по реда на Данъчния процесуален кодекс, и активите по смисъла на Закона за счетоводството на данъчно задълженото лице се намират изцяло в административните граници на общините съгласно списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите, в които за предходната година преди текущата година безработицата е 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
2. осемдесет на сто от средносписъчния брой на персонала, нает по трудови правоотношения за годината, за която се ползва преотстъпването, има постоянен адрес в административните граници на общините по т. 1;
3. за календарната година, за която се ползва преотстъпването на данъка, данъчно задълженото лице няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви за невнасяне в срок на посочените задължения.
           (2) Данъкът се преотстъпва, когато отчетените като резерви средства са вложени за придобиване на дълготрайни материални, нематериални и краткотрайни активи, необходими за извършването на производствена дейност, както и за възнаграждения на наети по трудови правоотношения лица до края на календарната година, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.
           (3) Изпълнението на условията по ал. 1 се удостоверява чрез справки, изготвени от данъчно задълженото лице към момента на подаване на годишната данъчна декларация.
           (4) Корпоративният данък се преотстъпва за срок от пет последователни данъчни години по реда на ал. 1-3 на лицата, придобили правото на преотстъпване, и ако в резултат на увеличената трудова заетост районът отпадне от списъка по ал. 1, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам да защитя нашето предложение като уточня, че или е станала техническа грешка при преписването, или ние сме допуснали такава. Би следвало да се смята, че след ал. 1 има изречение: “Когато едновременно са изпълнени следните условия”.
Ще Ви моля да проверите, ако не, правя това редакционно предложение. (Уточнения между Никола Николов и Иван Искров.) 
Значи наша е грешката, но така да се чете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Колеги, в този член – 61д, се създават преференции за общини, в които имаме 50 на сто по-висока безработица от средната за страната. Затова аз смятам, че в ал. 1 трябва да бъде записано именно това основно условие, а условията, на които да отговарят, трябва да бъдат изброени в последващи точки. Това е логиката на целия текст и би следвало той редакционно да изглежда така. Това ми е редакционната бележка по текста.
Междупрочем виждам, че и други колеги са предложили подобен вариант на текста, затова  смятам, че просто условието, при което се получава облекчението, трябва да бъде записано в ал. 1. След това трябва да бъдат изброени условията.
Наши колеги са предложили да отпадне условието да увеличават числения състав на персонала си, нает по трудови правоотношения в предприятието. Може би това е справедливо, но не точно отговаря на идеята на предложението на Министерския съвет. Аз искам обаче да защитя нашето предложение, а то е да се запазят три от четирите условия, предложени от Министерския съвет, но да отпадне едно от условията, което касае активите по смисъла на Закона за счетоводството, и обектите, подлежащи на деклариране по реда на Данъчно процесуалния кодекс, да се намират изцяло в административните граници на общините.
Целта на тази промяна е да привлече инвеститори в депресивните общини, а не да насърчи местните и сега съществуващи инвеститори да увеличат дейността си. Според мен това е логиката на текста. Защото само чрез привличане на инвеститори можем да увеличим заетостта в една община. А как да привлечем инвеститори, като ние поставяме категоричното условие всички обекти, въобще всички активи на предприятието да бъдат на територията на общината? Очевидно това е невъзможно за сериозните, големи инвеститори - да ползват този текст, като правят свои филиали в депресивните общини.
Замислете се за този вариант, при който ще има много по-голям инвестиционен поток към общините, ако отпадне това условие, а се запази условието да увеличават заетостта с 10%. Няма друга логика! Не може с мобилизация на вътрешния ресурс в една депресивна община да считате, че ще намалите безработицата. Това е също като чуждестранните инвестиции. Ние сме убедени, че само с вътрешни инвестиции България не може да даде достатъчен икономически растеж. Затова се опитваме да привлечем чуждестранни инвестиции. На микрониво това представлява точно привличане на инвестиции извън съответната община.
Само че аз не знам доколко това предложение е сериозно обсъждано и не виждам настроение в залата да се приеме, така че ще спра дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз определено смятам, че преференцията трябва да се дава, уважаеми господин Николов, и на едните, и на другите. Всеки, който развива стопанска дейност в такова западнало място, всеки, който се ангажира там да върши производство и да наема работна ръка, включително дотам са докарани нещата, че няма значение дали тепърва ще увеличи или поддържа заетост, защото лесно ще прекратят трудовите правоотношения преди Нова година, а след Нова година ще направят ръст. Няма смисъл сега да ги караме да хитруват. По-добре директно да се даде тази преференция, като разчитаме да стимулираме с нея и тези, които тепърва ще дойдат, и тези, които все още са останали там.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Какво предлагате?
МИХАИЛ МИКОВ: Не, това е реплика на изказването на господин Николов, не е предложение.
ТОЕСТ, ПРЕФЕРЕНЦИЯТА АЗ Я РАЗБИРАМ И СПОРЕД МЕН ТАКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ, ТЯ Е И ЗА ТЕЗИ, КОИТО ТЕПЪРВА ЩЕ ДОЙДАТ, И ЗА ТЕЗИ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ СА ОСТАНАЛИ ТАМ И СЕ ЗАНИМАВАТ С ПРОИЗВОДСТВО, ГОСПОДИН НИКОЛОВ. ОСТАНАЛОТО БИ БИЛО ЕДНА ДИСКРИМИНАЦИЯ КЪМ МЕСТНИЯ БИЗНЕС В ТЕЗИ РАЙОНИ. ТЕ ЩЕ КАЖАТ: ЗА КАКВО СМЕ ОСТАНАЛИ НИЕ ТАМ, СЛЕД КАТО ВИЕ ДАВАТЕ ПРЕФЕРЕНЦИЯ САМО ЗА ТЕЗИ, КОИТО ТЕПЪРВА ЩЕ ДОЙДАТ?

Но ще ползвам, уважаема госпожо председател, процедурата на реплика, за да не вземам втори път думата.
Лично аз смятам, и преди малко го казах пак, не е добър начинът, при който министърът на социалните грижи ще предлага на министъра на финансите списък. Той трябва да се приеме със закон. Става въпрос за данъчни облекчения. Това може да породи съмнения за един или друг министър, че действа по симпатия.
Колкото и да не се вярва на българската статистика, добра или лоша, приблизително вярна, защо тогава не вземете за доходите министърът на финансите да казва колко е растежът на брутния продукт, ами го отчитате по същата тази статистика, която включва в него най-различни фактори? Защо въобще не закрием Института по статистика, след като му се няма доверие по такъв въпрос, какъвто е безработицата?
И основният въпрос е, че това трябва да бъде прието в закон. Списъкът трябва да бъде в закон! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика думата има госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Николов!
Идеята на нашето предложение е била точно да подкрепи това, което Вие казахте, че не е свършено. И аз не мога да разбера в каква посока са Ви аргументите.
Ако Вие имате едно дружество, което е регистрирано в София и то развива даден вид дейност, няма пречка да се учреди дъщерно дружество, да се регистрира и то, примерно, да развива тази дейност на територията на Видин, да речем, или в Макреш. Няма никаква пречка по смисъла на така разписания текст.
Още повече, че Вие явно не сте погледнали, че 10% за увеличаването на средносписъчния брой на персонала е отпаднало, така че наистина целта е да се създаде възможност, да се създадат благоприятни условия в този закон за инвестиране в тези региони.
Господин Миков беше абсолютно прав също като ме репликира в посока на това, че тази норма ще действа както за тези стопански субекти, които сега в момента са на територията на този регион и за тези, които за в бъдеще биха дошли, колкото повече, толкова по-добре, които ще ползват също тази преференция.
Възползвам се от възможността от тази трибуна да кажа, понеже съм взела думата, че не се съгласявам с това, което каза господин Миков за този списък. Защото, господин Миков, повече от четири години този списък не е актуализиран. Аз мисля, че нашата идея, изваждайки го от закона, наистина дава една много по-добра, много по-мобилна възможност този списък да бъде актуализиран, тъй като така или иначе безработицата като величина, съгласно новата социална програма на Министерството на труда и социалната политика ще даде възможност тази величина да се променя. Така че мисля, че тази идея за изваждането на списъка от закона, тъй като законът се променя ежегодно, е много по-добра, отколкото предишното статукво. Това ще ни даде именно възможността да се включат много по-голям брой общини, отколкото по сега действащата нормативна уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чилова.
Друга реплика няма.
За дуплика думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вие може би имате аргументи за Вашите предложения, но аз искам отново да кажа моите.
Поради ограничението в т. 1 от текста на комисията, ще бъдат насърчени само вътрешните инвестиции в една община. Аз ви предлагам, тъй като се касае за заетост, достатъчно е условието, изискването, за 80 на сто от средносписъчния състав на персонала, нает по трудови правоотношения за годината, в която се използват, да бъде от съответната община.
И ви предлагам да отпадне условието обектите и активите по смисъла на Закона за счетоводството изцяло да се намират на територията на общината.
Според мен това е логиката, при която в общината влизат инвестиции и се увеличава заетостта.
Сега, ако се притеснявате, че ще се злоупотребява с това, вие самите подсказвате начина, по който това се заобикаля, а именно – обектите да бъдат на територията на общината, което какво означава? 
Регистрирам една нова фирма, наемам, да речем, склад или някакво производствено помещение, наемам работници от съответната община. Ето ви заобикаляне на закона. Това не е препятствие.
Истината е, че ние трябва да създадем условия в тези общини, за да насърчим инвестициите в тях. И логиката, която аз споделям е, че трябва да преформулираме самия текст. Външният му вид не трябва да бъде такъв.
Използвам и процедурата на дуплика, за да направя едно предложение, което е редакционно наистина – в ал. 3 вместо “справки” да бъде “декларации”, тъй като изпълнението на условията е нещо доста важно. Записано “справки” звучи доста несериозно, затова да бъде “декларации” и под формата на декларации да се подава информация за съответствие с изискванията на ал. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Манов, за изказване, заповядайте.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Аз смятам, че така формулираният текст с направените корекции създава условия за развитие на инвестициите в тези райони, въпреки че не съм голям оптимист в това отношение и мисля, че през следващата година няма да се реализира пълният ефект на тази преференция.
Защо мисля така? Защото голяма част от местните фирми в т.нар. “слаби общини”, ако мога да си позволя така да ги нарека, изобщо не са субекти на корпоративния данък. Това са общини, които попадат в онези 50% от фирмите в България, които изобщо не плащат корпоративен данък.
Аз смятам, че ще бъде необходимо едно известно време, за да може този текст да се адаптира към процесите, свързани с инвестициите в тези райони и вероятно през следващата година няма да се реализира пълният ефект на тази преференция.
По отношение на списъка – проблемът със списъка го повдигна господин Миков. Аз бих желал да обърнете внимание на друга промяна, за която досега не се говори.
В първоначалния текст беше предвидено в списъка да бъдат включени общини, за които безработицата през последните две години е по-голяма от 50 на сто от тази за страната.
Тук е направена една съществена корекция. Тук е казано, че се отнася за общини, в които през текущата година безработицата е 50 на сто по-висока от средната за страната спрямо предходната година. 
Точно този текст, господин Миков, изисква списъкът да не бъде включван в закона. Да си представим момента, че този списък е включен в този текст, тук, следователно той трябва да отразява безработицата през миналата година, сиреч през 2001 г. Съгласно този текст списъкът трябва да бъде актуализиран с данните за текущата 2002 г., защото този текст е валиден за 2003 г.
Аз смятам, че по този начин се създават условия за по-актуални, по-точни данни за равнището на безработицата в съответните общини.
Аз съм съгласен с Вас, че показателите за безработица в България до голяма степен подценяват реалната безработица. Искам да ви кажа, че Националният статистически институт няма пряко отношение към тези данни. 
В България безработицата се наблюдава по два различни начина. Единият начин се прилага от Националния статистически институт, който между другото не стига до общинско равнище. Те нямат такива дезагрегирани данни, които да показват равнището на безработицата в общината. И техните наблюдения не са перманентни, непрекъснати. Те правят периодични наблюдения.
Данните, които се използват тук за формирането на този списък се събират главно от системата, която наблюдава заетостта и безработицата към Министерството на труда и социалната политика.
Вие сте водили разговори със съответните служби. Аз лично смятам, че те до голяма степен трябва да подобрят своята информационна система. До голяма степен те трябва да подобрят организацията при регистрирането на безработицата. 
На всички е известно, че особено в тези общини голяма част от безработните изобщо не се регистрират по най-различни причини. Този факт оказва, на всички е ясно, негативно отношение, т.е. редуциращо отношение към процента на безработица, който се използва като критерий за включването им в този списък.
За съжаление, Министерството на труда и социалната политика няма достатъчно информация, за да се използва алтернативен показател. Нашата идея беше показателят “процент на заетите” да се използва вместо “процент на безработните”. За съжаление, обаче, както в това министерство, така и в статистиката, така и в другите ведомства, които се занимават с информация на национално равнище няма достатъчно данни, за да може да се формулира такъв показател. Затова аз смятам, че този текст е компромисен. Той създава условия да стартира тази преференция, без да съм напълно оптимист, че тя ще бъде реализирана изцяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
За реплика думата има госпожа Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чудесно е това действително да има диференциран подход там, където има парливи проблеми, единият от които, важен проблем на нацията ни, е безработицата. Но аз много се притеснявам, господин Манов, точно от това, че няма ясни критерии и че ние продължаваме да работим по една стара методика за определяне на безработицата. И ще ви кажа, че в момента в Република България и Националният статистически институт, и Агенцията по заетостта изчисляват безработицата на база на население, което отдавна не е това. Тоест ние изчисляваме безработицата още на базата на 8 345 000 души. Горе-долу такава е приблизителната цифра. А реално в България точно в трудоспособното население липсва един контингент от близо 800 000 души, което показва защо изведнъж безработицата намалява. Фактически тя не намалява, тя просто се покачва, но методиката ни е много стара. 
И се притеснявам именно от това, че  като няма ясни критерии, като Министерството на труда и социалната политика не може да засече в съответните общини каква е реалната безработица, защото много хора реално действително не се регистрират. Питам ви аз няма ли да стигнем до субективизъм при определяне на тези преференции? Никой не е против тези преференции. Въпросът е  доколко, когато се дадат тези преференции,  те ще бъдат обективно насочени, за да решат реално съществуващи проблеми. Това е въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Манов, моята реплика е в същата посока. Какъв е интересът на социалния министър Шулева? Да казва, че безработицата намалява, да го доказва по два начина.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): И да го постига.
МИХАИЛ МИКОВ: И да го постига с програма, която свършва след девет месеца и която за следващата година ще покаже, че през тази година всъщност не е била. Значи това е една доста измислена заетост, веднъж.
Второ, като все по-малко хора се обхващат от тези мрежи, за които говори уважаемият народен представител Масларова, просто не се регистрират. Как да се регистрират? Вие знаете, сигурно и във вашия регион, като трябва да даде 3 или 5 лева, за да отиде до общинския център, като все повече се изтеглят бюрата на труда и тази услуга, в моя район тази година се закриха масово и се изтегли всичко към Видин. Остана по половин бройка на 200 – 300 души. Как ще обхванат безработните дори за регистрация? И ние това нещо го даваме на този министър, който ще изготвя списъците. Това е големият въпрос.
И другият принципен въпрос. Аз лично смятам, че трябва да има по-продължителна безработица – ползва се преференцията за пет години, трябва устойчиво последните две години да има по-добър критерий, по-устойчив. Така, разберете, че преференцията ще се ползва от някой, който е на ръба на тези критерии, който не е в толкова тежко състояние. В един момент Министерството на финансите ще каже: хайде, всички станаха с безработица 2 пъти. Може да се получи изкривеното огледало. От едната страна Шулева да отчита как намалява безработицата, а от другата страна парите, които не постъпват в Министерството на финансите от ползване на тази преференция все повече да се увеличават. Затова трябва да има списък към закона. Списък, който ежегодно минава тук, списък, който може да се коментира, дискутира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други реплики има ли? Няма.
За дуплика – господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Госпожо Масларова, проблемът не е в методиката. В България се използва универсална, стандартизирана методика на Международната организация на труда. Проблемът е в системата за регистрация на безработните. Проблемът е в това, че в България има много скрита заетост и много скрита безработица. И никой не е в състояние да измери тези величини. Ние нямаме ясна представа как стоят нещата в тази област. Само ще си позволя да ви спомена, че съгласно тази методика на Международната организация по труда, зает е всеки, който в седмицата работи поне един час. Всеки от нас знае какво е състоянието по места. Как би изглеждала безработицата, ако спазим точно и стриктно този критерий? Ето това е истината. Има голяма заетост, скрита заетост и голяма скрита безработица. 
Аз съм съгласен с Вас, че системата за наблюдение, бих казал и регистрация на безработните, трябва да бъде подобрена. Това е въпрос на организация. Не е въпрос на методика. Тя трябва да бъде подобрена. 
Що се отнася до списъка, дори да го включим в закона, господин Миков, той пак ще бъде даден от това министерство, от същите хора, които ще го разработят и след това. Проблемът е там, че ако сега го включим, той ще отразява безработицата за миналата година, но ако го включим за догодина, той ще отразява безработицата за текущата година, той ще бъде по-актуален. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да ви отнемам много време, искам само накратко да подкрепя това, което каза господин Миков – за необходимостта ако не сега, то поне на един следващ етап, може би догодина наистина да има един списък, който да бъде приложение към закона.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: И сега го има.
ЧЕТИН КАЗАК: Няма го. 
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Има го и сега го отменяме.
ЧЕТИН КАЗАК: Именно, сега го отменяме. Сега го отменяме точно заради тези недостатъци, които бяха казани тук – заради невъзможността този списък да бъде изготвен, заради недостатъците на регистрация на безработни и т.н. Аз съм съгласен, че това не е въпрос на методика, това е въпрос на реалности. Само че, когато ние прилагаме една мярка, все пак трябва да се знае за какво я прилагаме и към кого е насочена, как можем ние да стимулираме фирми да инвестират в тези райони, когато те нямат сигурност във всеки един момент коя община ще влезе в този списък, коя община няма да влезе. 
Според мен най-важният критерий, който трябва да бъде спазен при прилагането на една такава мярка, е устойчивостта на мярката, което да позволи тези инвеститори, тези фирми и предприемачи да имат сигурността, че поне за определен период от време общината, в която те ще инвестират, тази мярка няма да отпадне само поради някакво стечение на обстоятелствата, промяна на методика или коригиране на данните. 
И след дълги спорове явно не можа да се намери по-добър вариант, накрая комисията се спря на варианта да няма списък-приложение към закона, той да се изготвя от министъра, затова предлагам за догодина, дано да успее министърът на труда и социалната политика, и статистиката да си подобрят работата и да могат наистина да направят един актуален списък, но догодина да се приеме такъв списък, който да бъде валиден поне за няколко години напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст? 
За изказване – господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Тези хора по Коледа ли искат да работим? Ще работим, ако трябва.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. 
Това е един от най-важните текстове, господин Искров, и недейте да губите търпение. Все пак би трябвало да знаем на този етап има ли проект на такъв списък? Законът трябва да се прилага от 1 януари. И без това е толкова усложнен, толкова са сложни критериите, за да може реално този закон да се прилага, бих искал да попитам вносителите има ли готов проект, в какъв срок реално ще го представят, след като няма да бъде част от закона? Иначе ще остане един текст с много пожелания и на практика няма да може въобще да се прилага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: ЗАПОВЯДАЙТЕ, ГОСПОДИН ИСКРОВ.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, малко протестирам като човек и като депутат – губи се време, когато без да си прочел закона, влизаш в залата, скачаш на трибуната и започваш да защитаваш тези, които не си обмислил. 
А на въпроса на господин Папаризов – да, господин Папаризов, този списък е на стр. 56 – по чл. 60, ал. 3 и по чл. 61д.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Той те пита готови ли са министерствата от Нова година…
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Този списък го има. След като вносителят – Министерският съвет, го е приложил като част от закона, господин Миков, отговорът е ясен – има  готовност, а ако не е част от закона, има готовност към Нова година да го утвърдят. От това по-ясен отговор – какъв?! Този списък е от стр. 56 до стр. 59 от закона. За него става въпрос. Няма да го подкрепим като приложение на закона, но това показва готовността – заради причините, които изложи господин Манов преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания?
За реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
От изказването на господин Искров още повече се обърках. Народният представител Папаризов го пита имат ли готовност Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика да излязат със списъка от Нова година, за да започне прилагането му, а господин Искров отговаря, че списъкът го има. Нали тук го има, но ние го отменяме да не е тук, тоест ще има някакъв друг списък. Ако няма да има друг списък, а този само ще го отменим оттук и министърът на труда и социалната политика ще го преподпише и ще го изпрати на министъра на финансите, е “Оти го ручаме това жабе?” (Приятно оживление в залата.) Имат ли готовност двете ведомства да излязат с този списък? В какъв срок ще излязат с него? Това попита Папаризов. Господин Искров, ако тя ще вземе този списък от 56, 57, 58 и 59 стр. и само ще напише едно съпроводително писмо и ще го изпрати на Милен Велчев, а Милен Велчев – ще го публикува ли, какво ли ще го прави, то какъв е смисълът от всичко това, което правим?!
Възникват и други въпроси. На какъв срок ще се актуализира този списък? Те като са министри, които трябва да свършат тази работа, имат ли представа? Защото има и една друга опасност – този списък да не се приеме и той да стане причина, както за Агенцията за следприватизационен контрол. Вие казвате, че правителството ще прави следприватизационен контрол, не излизат подзаконовите актове за създаване на агенцията, не се осигурява материално и следприватизационен контрол няма вече пет-шест месеца. Формира се, структурира се, нещо прави там от есента, след като мина лятната ваканция. Така ще стане и с този списък. 
Принципният въпрос е имат ли готовност, ще бъде ли сериозно проведен. Ако Шулева само ще преподпише същия списък и ще го изпрати на Милен Велчев, защо да го отменяме?! Има ли някаква разлика между това, което е в списъка, между предложението им за тази година? Защото ако разликата е малка, дайте да направим корекциите в списъка и да се свърши работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Никола Николов и група народни представители, което не е подкрепено по този параграф.
Гласували 106 народни представители: за 22, против 75, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението, направено в зала, на господин Николов – в ал. 3 на § 51, редакция на комисията, думата “справки” да бъде заменена с “декларации”.
Гласували 125 народни представители: за 16, против 100, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 47, който става § 51, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 96, против 13, въздържали се 13.
Текстът е приет.
За процедурно предложение има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за включване на допълнителни точки по дневния ред за обявеното за утре извънредно заседание на парламента, както следва:
1. Продължение на настоящия закон, който гледаме в момента.
2. Второ четене на Закона за вероизповеданията.
3. Второ четене на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
4. Бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Заедно с това правя и допълнителни предложения (ще дадем възможност на нашите колеги от опозицията подробно да изразят своето мнение по тези закони) – за извънредно заседание в понеделник от 14,00 ч. с дневен ред:
1. Бюджета на Държавното обществено осигуряване (продължение).
2. Бюджета на Националната здравноосигурителна каса (продължение).
3. Проект за бюджет на БНБ за 2003 г.
Третото ми предложение е за извънредно заседание във вторник от 9,00 ч. с дневен ред:
Точка единствена – разглеждане на законопроекта за бюджет на Република България за 2003 г.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Давам думата на господин Миков за противно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Моето предложение е заседанието от понеделник да отиде в неделя. (Смях и приятно оживление в залата.)
НЕ СЕ СМЕЙТЕ. ВСЕКИ ОТ НАС, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ, СИ ПЪТУВА ДО РЕГИОНА. ОБИКНОВЕНО ПОНЕДЕЛНИК Е ДЕН ЗА РАБОТА В РЕГИОНИТЕ. ВСЕКИ СИ Е ОРГАНИЗИРАЛ ДОСТАТЪЧНО МНОГО СРЕЩИ В РЕГИОНИТЕ И ИМА АНГАЖИМЕНТИ, КОИТО СА СЕРИОЗНИ КЪМ ДОСТАТЪЧНО МНОГО ХОРА. НЕ ТРЯБВА ДА ГИ ПРАВИМ НА МАЙМУНИ ЗАРАДИ НЕОРГАНИЗИРАНОСТТА НА НОВОТО ВРЕМЕ. ТОВА, ЧЕ ВИЕ ДНЕС РЕШАВАТЕ ТОЗИ ВЪПРОС … А МОЖЕШЕ, ГОСПОДИН ДОНЧЕВ, ДА СЕ КОМЕНТИРА В СРЯДА И ВСЕКИ ДА СИ НАПРАВИ ГРАФИК. ТОВА, ЧЕ ДНЕС ЩЕ ИМА ЗАСЕДАНИЕ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ЧЕ С ПРИВАТИЗАЦИЯТА ТАКА СТЕ ОРГАНИЗИРАЛИ РАБОТАТА…
Тоест всичко е така като време, но в неделя да се работи, за да отидем в понеделник по регионите и да си изпълним ангажиментите. Аз трябва да се обадя сега поне на 20 души и да отменя срещи. Не знам, вие не държите ли сметка за вашите региони?! Чудно ми е как си организирате работата! След като времето не стига, работи се в неделя. 
Моето предложение е дневният ред от понеделник – в неделя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две процедурни предложения. Първото е направено от господин Дончев. Моля, гласувайте го – за работните дни и за съответната програма за тези дни, която беше представена току-що в залата. (Силен шум в блока на КБ.)
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако можем да прогнозираме твоето поведение, ще знаем всичко, господин Миков, но не можем да го прогнозираме. Ти загуби вчера един ден за глупости. (Пререкания между Иван Искров и Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: МОЛЯ ВИ!
Гласували 175 народни представители: за 113, против 59, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Има думата за процедурно предложение господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ! (ШУМ И РЕПЛИКИ.) МОЖЕ БИ ПЪРВО ДА ПОМОЛИТЕ КОЛЕГИТЕ ДА СЕ УСПОКОЯТ МАЛКО. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трудно ми е да укротя господин Искров и господин Миков, но…
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз няма да сложа картата си да брои времето, докато все пак не се успокои малко атмосферата.
Госпожо председател, процедурното ми предложение е във връзка с проведеното гласуване. (Шум в залата.)
Моля колегите да обърнат внимание за момент!
Моля Ви да отмените гласуването, тъй като в чл. 56, ал. 1, колеги, е определен редът на извършването на гласуването. (Шум в залата.)
Моля да се успокоят малко колегите!
Погледнете ал. 1. По последователността първо се поставят на гласуване предложения, заместващи или променящи първоначалното предложение и чак на последно място се гласува основното предложение, което направи господин Дончев.
Господин Миков направи алтернативно предложение, което замества първоначалното. Ето защо молбата ми е, и настоятелно Ви моля, госпожо председател, да отмените току-що извършеното гласуване и да подложите на гласуване първо предложението на господин Миков.
Бих се обърнал към всички народни представители да приемат аргументите, с които господин Миков направи своето предложение. Те са съвършено сериозни.
Наистина, господин Дончев, моля Ви и Вас да подкрепите това предложение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Нямаме намерение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Е, добре, господин Дончев, нямате намерение, но какво да обясним на хората, с които вече са насрочени срещи?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Че загубихме 2 дена.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Казва се, че ние сме виновни. Да приемем своята вина, да речем…
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Кажете им, че ще приемаме бюджета на Държавното обществено осигуряване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: … но Вие трябваше да направите това предложение най-малко вчера, ако не в сряда. Това е крайно некоректно, което правите сега.
Освен това, господин Искров каза, че ние сме отговорни. Спомняте си, че вчера сутринта аз предложих повече да не дискутираме по тематиката, която ни отне доста време. Той беше този, който настоя. Той предизвика дискусията вчера. 
Няма да стане и с репликата “Я си гледай работата!”. Това не е аргумент. Това е изблик на емоции. Господин Искров току-що го заяви.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Кой?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ти.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Хайде, бе!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, аз го чух. Може би говориш, без да си даваш сметка какво приказваш.
Да се отмени гласуването и да се гласува предложението на господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински. Правите процедурно предложение, но то се базира на чл. 56 от правилника, който се отнася за разглеждане на законопроекти и предложения по законопроекти. По процедурни въпроси се прилага чл. 42 и нямам основание да приложа чл. 56 в конкретния случай и да прегласувам.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част на днешното пленарно заседание.
Преди да пристъпим към парламентарния контрол, позволете ми да ви информирам за новопостъпилите питания.
Питане от народните представители Ирина Бокова, Весела Лечева и Кръстьо Петков към Божидар Финков, министър на здравеопазването, относно имотите на Специализираната болница по физиотерапия и рехабилитация “Овча купел”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 декември 2002 г. 
Постъпило е питане от Елка Анастасова към Божидар Финков, министър на здравеопазването, относно закононарушенията в Многопрофилна болница за активно лечение, град Бургас, и недопускане на онкоболните в нея. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 януари 2003 г. 
Писмени отговори за връчване:
- писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народния представител Николай Бучков;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
Моля вицепремиерът и министър на икономиката господин Николай Василев да заповяда в залата.
За процедура иска думата госпожа Масларова. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като в края на предишното заседание бяха допуснати, предполагам неволно, някои процедурни грешки във връзка с правилника, Парламентарната група на Коалиция за България прави процедурно предложение днес заседанието на парламента да се удължи в рамките на допустимото съобразно нашия правилник, т.е. след парламентарния контрол да продължим по важните закони, които са в дневния ред, както и утре след заседанието на парламента, което е извънредно, също да продължим в рамките на допустимото от нашия правилник. 
Моля ви, колеги, все пак да разберете, че народните представители, всички ние, имаме ангажименти в понеделник и народният представител освен в залата има ангажименти и към своите избиратели. За да не останат разочаровани хората, които ни чакат, за да им кажем какво върви в залата, какво гласуваме, как вървят нещата, какъв бюджет ще има и какви закони приемаме, ние настояваме днес и утре да работим с удължено работно време, а ако не можем да си свършим седмичната програма, да работим и в неделя извънредно до 14,00 ч. Това е нашето процедурно предложение и аз мисля, че вие ще разберете, че то е свързано и с изпълнението на графика на парламентарната ни седмица, както и с ангажиментите, които ние имаме към избирателите на Република България, които са ни изпратили в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Масларова, значи Вие предлагате днес, след като завършим парламентарния контрол, след 14,00 ч., съгласно правилника, да работим до 16,00 ч. Същото предлагате и за утре.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Емилия Масларова днес и утре работното време да бъде удължено след 14,00 ч. с още два часа.
Заповядайте, господин Паница, за противно предложение.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Не става дума за противно процедурно предложение, искам да доуточня това, което председателят предложи за гласуване. При тези две условия понеделник да остане ден за срещи с нашите избиратели. Това не се предложи за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Масларова, не могат да се направят няколко процедурни предложения.
Аз подлагам на гласуване Вашето конкретно предложение днес и утре да се работи по два часа повече.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 42, против 108, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): При това положение, господин председател, правя процедурно предложение да се направи проверка на кворума. В залата няма 161 човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, режим на регистрация. 
Ако обичат, нека народните представители да гласуват всеки със своята карта.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Какво правим сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правим проверка на кворума. Госпожо Масларова, проверката се прави по няколко начина съгласно нашия правилник.
Режим на регистрация.
В залата присъстват 132 народни представители, следователно кворумът е налице.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Започваме с питане от народния представител Николай Бучков относно нарушенията на Договор № РД 50-379-09-06/1999 г. за продажба на 80 на сто от дяловете на “НПВМИИ” ЕОД, град София.
Господин Бучков, моля да развиете Вашия въпрос, отправен към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Николай Василев.

НИКОЛАЙ БУЧКОВ (НДСВ): Господин председател, господин заместник министър-председател! Обръщам се към Вас, в качеството Ви на вицепремиер, отговарящ за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол. Конкретният повод е извършената  от бившия министър на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов продажба на 80% от дяловете на Научноизследователския и производствен ветеринарномедицински институт по имунологии, сега “Биопродукт”, град София. Повече от 50 години контролът върху здравословното състояние на животинския фонд в България и борбата със заразните болести е осъществявана с ваксини, серуми и диагностикуми, произвеждани в този институт. Но заразата РМД успя да разболее неизлечимо и този така важен ветеринарен институт. 
Със Заповед № РД-42-268 от 14 април 1999 г., обнародвана в “Държавен вестник” на 4 май 1999 г., министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов обявява продажбата на 80% от дяловете на Научноизследоватеския и производствен ветеринарномедицински институт по имунологии ЕООД, София. След разговори с потенциални купувачи дружеството е продадено на РМД – “ВИИ – Биопродукт” АД, представлявано от д-р Митко Стефанов, едновременно изпълнителен директор на НИПВМИИ ЕООД с договор за продажба на дялове № РД-50-379 от 9 юни 1999 г. с разсрочено плащане до 2007 г. Оценката на дружеството е символична – 716 013 лв., предвид факта, че в нея влизат цената на 35 декара земя с над 15 монолитни сгради, оборудвани със скъпа техника и пособия за биопроизводство, собствена парова централа и автоклавни инсталации, лиофилна лаборатория с модерно френско оборудване, станция за производство на течен азот, 150 декара земя в село Мировяне с монолитна сграда, обори, сеновали, животни – опитни и серопродуцентни около 30 броя към момента на оценката. 
Твърди се, че посредник по тази твърде изгодна сделка е бившият депутат от СДС д-р Красимир Каменов, чиято съпруга Давидка Йорданова Каменова е в съвета на директорите на потенциалния купувач и притежава почти една трета от акциите на РМД-то ВИИ "Биопродукт” АД. Веднага след сделката д-р Стефанов започва да източва дружеството, като разпродава негови активи, но този път по пазарни цени. На своята бъдеща съпруга продава, след солиден ремонт за сметка на института, къща, която по план, залегнал в договора, е предвидена за аптека за биопродукти. Срещу компенсаторни записи са продадени 10 – 15 декара от двора на института, а чрез тези измислени платежни средства е издължен остатъкът от сделката. 
В края на 2000 г. в двора на Ветеринарния институт е изградена нямаща нищо общо с предмета на дейност на дружеството газостанция “Кълвача”, с бизнеса на която се свързва избухналият взрив в една от лабораториите на института в близост до газостанцията, при който сериозно са пострадали две лаборантки. Предполага се, че се касае за сплашване на собствениците на газостанцията от конкуренцията.
Съгласно т. 4.4. от договора за продажба на дялове новият собственик е трябвало да запази съществуващите 79 работни места и да разкрие дори нови 14 работни места до края на 2003 г. Вместо това, в нарушение на договора, към края на 2001 г. са останали на работа само 15 служители. Към днешна дата, три години след влизане в сила на приватизационния договор, в института почти няма никой. Не се произвежда нищо, но за сметка на това в България вече има всичко – антракс, салмонелози, туберкулоза, хранителни токсинфекции, чума и т.н. За ваше сведение през 70-те и 80-те години институтът е реализирал износ на ваксини, серуми и диагностикуми за Италия, Германия, Норвегия, арабските страни и др., а сега се внасят биопрепарати на високи цени от чужбина. 
Коментарът за ползата на държавата от тази РМД-приватизация е излишен. За скандалната приватизационна сделка и унищожаването на Института по имунология в София са били уведомени различни държавни институции, в това число и Министерството на земеделието и горите, но без резултат до момента.
Господин вицепремиер, моето конкретно питане към вас е следното: Агенцията за следприватизационен контрол извършила ли е проверка по изпълнението на въпросния Договор за продажба № РД-50-379 от 9 юни 1999 г. относно извършено прехвърляне на дялове от приватизираното дружество преди посочения в договора забранителен срок от пет години, за правомерността на извършените продажби на активи на дружеството преди окончателното заплащане по сделката, за изпълнението на инвестиционната програма и запазването на работните места? На база резултатите от тази проверка също така моля да получа от Вас отговор какви мерки ще бъдат предприети във връзка с точки 7, 7.1 и 7.2 от Договора за продажба, касаещи възможността за неговото разваляне и плащане на дължимите неустойки от страна на купувача. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Господин вицепремиер, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:  Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бучков, аз продължавам да се впечатлявам положително от въпросите, които задавате и от Вашата безспорна гражданска съвест, тъй като Вие не за първи път обръщате внимание на моето ведомство към множество проблеми, които ние сме наследили от последните години. Убеден съм, че същото ще правите и по отношение на нашите действия през следващите години. 
В питането, което Вие развихте, ми направи впечатление едно изречение и аз бих искал да го повторя – заразата РМД успя да разболее неизлечимо и този така важен ветеринарен институт. 
Уважаеми господин Бучков, без да мога със сигурност да потвърдя всички твърдения, които Вие току-що казахте, подозирам, че повечето от тях са напълно верни. Точно така е, в продължение на предишните няколко години неколкостотин български дружества бяха източени и затрити чрез заразата РМД. И това е едно от тях.
По отношение на конкретния сигнал ситуацията е следната. Агенцията за следприватизационен контрол беше създадена преди няколко месеца вследствие на новия закон. По силата на този закон тя на практика обединява в себе си следприватизационния контрол на хиляди дружества, събрани от десетина приватизиращи ведомства. Физически се беше наложило да се прехвърлят огромни архиви, които заемат няколко стаи обем от всички министерства и от други приватизиращи ведомства, включително и от самата Агенция за приватизация. Повечето ведомства отдавна вече са преместили физически своите документи. Специално това министерство, което е било принципал – Министерството на земеделието и горите, все още физически не е преместило този архив в Агенцията за следприватизационен контрол. Процесът тече и е на път скоро да завърши. 
Вследствие на Вашия сигнал ние направихме следното. Най-напред аз се обърнах към Агенцията за следприватизационен контрол да ускори проверката точно по това дружество. И второ, обърнах се към министъра на земеделието и горите да ускори прехвърлянето точно на този архив към Агенцията за следприватизационен контрол, за да може да бъде извършена проверката. Този процес продължава и вероятно ще отнеме още няколко седмици. Ако мога да обобщя обаче, Агенцията за следприватизационен контрол съвсем неотдавна предостави един много масивен и изключително полезен доклад, който ние тепърва ще има да препрочитаме и да анализираме. Но съвсем краткият извод, който се налага, е следният: за предходните пет и повече години следприватизационен контрол в страната е извършван съвсем бегло и хаотично и загубите на държавата от липсата на този контрол и от неговата неефективност възлизат на почти 1 млрд. лв. Това включва несъбрани неустойки заради неизвършени инвестиции, заради неизпълнение на ангажиментите към трудовата заетост, заради неплатени цени, по-точно, вноски по приватизацията, основно от РМД-та, и т.н. 
Отново бих искал да повторя, загубата на държавата от липсата на следприватизационен контрол за последните години е около 1 млрд. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател. 
Господин Бучков, имате думата да зададете два допълнителни уточняващи въпроса.
НИКОЛАЙ БУЧКОВ (НДСВ): Господин министър, аз ще Ви призная, че и преди да отправя питането си към Вас, попитах и Агенцията за следприватизационен контрол, както и Министерството на земеделието. Бях впечатлен, че в едно твърде пространствено, около 3 – 4 страници, изложение от страна на Министерството на земеделието ми беше отговорено, че единствено по питане на граждани са изпратени необходимите документи в прокуратурата. И нищо повече. Целта на моят въпрос към Вас беше Вие по някакъв начин да поемете ангажимента този въпрос да се разнищи. Защото аз лично имам усещане, че за сроковете, в които прокуратурата е била уведомена, не е предприето нищо от нейна страна. И ще Ви помоля, когато документите минат към Агенцията за следприватизационен контрол, да обърнете особено внимание дали вътре фигурират и някакви отговори от страна на прокуратурата по този въпрос. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Бучков.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ! 
Уважаеми господин Бучков, само моето ведомство, както и другите сходни министерства са изпратили на прокуратурата през тази календарна година десетки хиляди страници по много стотин, може би вече няколко хиляди приватизационни сделки. С Вас можем да се досетим, че почти по 100 процента от тях няма някакво развитие. Разбира се, когато пристигнат материалите по тази приватизационна сделка в Агенцията за следприватизационен контрол, ние ще ги изпратим също в прокуратурата, ако имаме впечатление, че тези сигнали са справедливи и аз предполагам, че те ще бъдат справедливи. Разбира се, това е една независима институция и аз не бих могъл сега да се ангажирам кога те ще предприемат необходимите действия и по тази сделка, и по другите стотици сделки, но да се надяваме, че все пак това ще стане и някой ден справедливостта ще възтържествува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бучков, желаете ли думата? Не желаете.
Продължаваме с питане отново от народния представител Николай Бучков относно мотивите за освобождаване на госпожа Катерина Атанасова Димитрова от поста изпълнителен директор на “Първомай БТ” АД.
Господин Бучков, заповядайте да развиете Вашето питане.
НИКОЛАЙ БУЧКОВ (НДСВ): Господин председател, господин вицепремиер! От 12 октомври 2001 г. до 28 юни 2002 г. изпълнителен директор на “Първомай БТ” АД е госпожа Катерина Димитрова, която за краткото време на своето управление е подобрила видимо финансовото състояние на дружеството. В това число са подписани договори за реализация на стойност 3 млн. лв. и редовно са изплащани заплати и социални осигуровки на работниците. В резултат на нейната дейност дружеството има едни от най-добрите икономически показатели в системата на “Булгартабак Холдинг” АД. Въпреки това без мотиви на 28 юни 2002 г. Общото събрание на акционерите на “Първомай БТ” АД освобождава госпожа Катерина Димитрова и на нейно място е назначен господин Атанас Пеев. На среща с ръководството на холдинга на 3 юли 2002 г. на госпожа Димитрова е обяснено, че нейното уволнение е във връзка със статия във в. “Марица” от 9 март 2002 г. относно представена от нея фалшива диплома за завършено висше образование. Във връзка със същата статия е образувана прокурорска преписка в районна прокуратура – Първомай, под № 133 от 2002 г., която приключва на 11 май 2002 г. с постановление за отказ да се образува наказателно производство поради факта, че публикуваните във в. “Марица” обстоятелства относно неистинския документ – диплом за завършено висше образование, притежаван и съзнателно ползван от Катерина Димитрова, са неверни. Видно от датите прокурорската преписка е приключила месец и половина преди провеждането на Общото събрание на акционерите на “Първомай БТ” АД, от което следва, че ръководствата на Министерството на икономиката и на холдинга са имали достатъчно време да изяснят въпроса с фалшивата диплома, посочен като мотив за освобождаването на госпожа Катерина Димитрова от поста изпълнителен директор.
В тази връзка госпожа Димитрова изпраща свое писмо с вх. № 20К-14 от 24 юли 2002 г. до Вас, господин Василев, подробен доклад за своята дейност, мотивите за освобождаването й от длъжност и копие с прокурорско постановление от 11 май 2002 г. През м. август от ръководството на холдинга е изискано становище за дейността на госпожа Димитрова, с оглед нейното възстановяване, в отговор на което е образувана нова прокурорска преписка на 2 септември 2002 г., вече по сигнал на новия изпълнителен директор Атанас Пеев за финансови злоупотреби на госпожа Димитрова. На 6 ноември 2002 г. районната прокуратура в гр. Първомай излиза с постановление за отказ да се образува наказателно производство поради липса на злоупотреби и формален повод за образуването на прокурорската преписка. Копие от прокурорското постановление Ви е изпратено, господин Василев, от госпожа Димитрова с писмо с вх. № Т-94-К-85 от 7 ноември 2002 г., по което до момента не са предприети никакви действия.
Господин Василев, във връзка с горното и факта, че Вие при вземане на кадрови решения се съобразявате стриктно с прокурорските постановления относно дейността на ръководните органи на дружества, ресорно подчинени на Министерството на икономиката, се обръщам към Вас със следното питане: какви конкретни мерки ще предприемете за възстановяване на госпожа Катерина Димитрова на поста изпълнителен директор на “Първомай БТ”, предвид нейните управленски качества и постигнати добри финансови резултати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Господин заместник министър-председател и министър на икономиката, имате думата за отговор на отправеното питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бучков, във връзка с изложеното от Вас питане бих искал да Ви запозная с мотивите за освобождаване на госпожа Катерина Димитрова от поста изпълнителен директор на “Първомай БТ” АД.
Вярно е, че на проведеното общо събрание на акционерите на “Първомай БТ” АД на 28 юни т.г. госпожа Димитрова е освободена от заеманата длъжност и на нейно място е избран Атанас Пеев. В същото време обаче мотивите не са точно тези, които Вие изложихте. Според нас, не отговарят на истината твърденията, че за кратко време – тоест от октомври м.г. до юни т.г., госпожа Димитрова е подобрила видимо финансовото състояние на дружеството. Сключените договори за 3 млн. лв. са главно вътрешни договори за реализация на налични тютюни за цигарените фабрики в Благоевград и в София, което е обичайна практика в системата на “Булгартабак”. Тоест, не може да се твърди, че изпълнителният директор на това дружество е направил някакви чудеса с тези договори. Напротив, дори финансовото състояние за този период, за съжаление, се е влошило, както е видно от следните данни:
Печалбата на дружеството към м. септември м.г., тоест преди тя да встъпи в длъжност, е 278 хил. лв., а само за първото полугодие, когато тя е управлявала през тази година, имаме загуба от 95 хил. лв. и миналата година също завършва, въпреки печалбата към м. септември, с обща загуба от 77 хил. лв. Разбира се, това не са колосални суми за системата на “Булгартабак”. Неведнъж от тази трибуна аз съм заявявал, че финансовото състояние на цялото дружество “Булгартабак Холдинг” и цялата система се е подобрило значително за последната година, но не отговарят очевидно на истината твърденията на самата госпожа Димитрова, че нейното дружество едва ли не е едно от най-добрите във финансово отношение в рамките на холдинга, а то е точно обратното. То е едно от тези, които са влошили финансовото си състояние.
Ето защо считам, че основният мотив за смяната е именно този, а не случаят с фалшивата диплома. Той е само един малък факт, който отдавна е позабравен, макар че временно навреди на имиджа на “Първомай БТ”.
Допълнителен мотив за освобождаването на госпожа Димитрова бе полученият анонимен сигнал, че тя е застраховала чрез Застрахователна компания “Витоша” на едноличен търговец Сабри Дуран от гр. Хасково 500 дка пшеница за 15 хил. лв. - странно защо пшеница - и на еднолична фирма “Шан Шабан Рафет” от Крушево – 150 дка пипер за около 10 хил. лв. Според нас това е грубо нарушение на финансовата дисциплина и след избирането на господин Пеев за изпълнителен директор беше наредена проверка по случая, която доказа верността на подадения сигнал.
Така че, уважаеми господин Бучков, считам, че на базата на тези факти Съветът на директорите на “Булгартабак Холдинг” АД е взел правилно решение и нямаме основание засега да възстановяваме госпожа Димитрова като изпълнителен директор на “Първомай БТ”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Заповядайте, господин Бучков.

НИКОЛАЙ БУЧКОВ (НДСВ): БЛАГОДАРЯ ВИ, ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ!
Господин министър, аз съвсем коректно Ви предоставих към моето питане копия от документи, които ми бяха предадени по случая. В моето питане в текстовата му част съвсем целенасочено съм дал ударение на подхода за нейното освобождаване. 
Аз приемам Вашите доказателства за това, че тя не е била добър ръководител, но не това целях с моя въпрос, а това дали Вие приемате подхода, който носи информация до Вас като министър, за начина, по който би следвало да бъде освободена госпожа Димитрова. Имам предвид прякото, конкретно, мотивирано сведение за, бих казал, депутатска намеса. Това имах предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Господин Василев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бучков! Разбирам всъщност конкретния въпрос, който Вие задавате, и вследствие на собствените проверки, които направихме в Министерството на икономиката, достигнахме до следните изводи.
Според нас наистина, вследствие на немного добрите финансови резултати на това дружество, правилна и целесъобразна е била смяната на изпълнителния директор към момента на общото събрание преди половин година. Ние лично в Министерството на икономиката не се месим във всички кадрови назначения надолу по цялата система на всички тези дружества. Това е невъзможно, тъй като те са много. Смятам, че кадровата политика на холдинга в дъщерните дружества е добра, което показват и подобрените резултати за последната една година.
В този конкретен случай ние проверихме дали има някаква неправомерна намеса и считаме, че няма. Бих могъл след това с Вас да обсъдя детайлите, разбира се, но така или иначе засега нещата в системата на холдинга вървят добре и смятаме, че няма нужда да връщаме старото решение. Но Ви благодаря за сигнала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народните представители Димитър Йорданов и Васил Богданов Василев относно приватизацията на Завода за стоманобетонни изделия в град Свищов. Питането е отправено към заместник министър-председателя и министър на икономиката.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! На 24 септември 2002 г. Агенцията за приватизация обяви, че търгът за 97 на сто от капитала на Завода за стоманобетонни елементи в град Свищов е спечелен от софийската фирма “Молимен консулт” ООД. За по-голяма яснота ще запозная накратко Вас и всички, които слушат нашето питане, с това, което представлява продаденото от вас предприятие.
Заводът за стоманобетонни елементи е единственият производител на ж.п.траверси в България и е лицензиран по европейския стандарт ISO 9001. Този факт безспорно гарантира както качеството на продукцията и мениджмънта, така и достъпа на завода до европейските пазари. 
Не можем да не отбележим и факта, че преди 2 години в завода е монтирана високотехнологична производствена линия за над 2 млн. долара, внос от Великобритания. Освен че изнася голяма част от продукцията си, предприятието е с господстващо положение на вътрешния пазар и упражнява фактически монопол. Заводът снабдява изцяло с траверси БДЖ и Софийското метро. В завода работят 360 души. Печалбата за 2001 г. е около 140 хил. лв., финансовият резултат за първото полугодие на 2002 г. също е положителен.
От всичко казано дотук е видно, че предприятието е стратегическо за България. Ето защо за нас, като народни представители, и за много хора от страната и региона не е без значение кой е купувачът и каква ще е съдбата на това производство в бъдеще.
За да разберем дали и за Вас като вицепремиер и министър на икономиката, пряко отговарящ за приватизацията, това е така, Ви отправяме следното питане: какви са ангажиментите относно запазване на дейността, броя на работните места, разпореждането с дълготрайни активи и други, които купувачът е поел с подписания приватизационен договор? Какви са предметът на дейност, финансовото и правното му състояние и производствения му опит за последните години? Става въпрос за фирмата-купувач “Молимен консулт” ООД. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Уважаеми заместник министър-председател и министър на икономиката, имате думата за отговор на питането на народните представители Димитър Йорданов и господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йорданов, както и уважаеми господин Василев! Когато получих вашето питане, аз наистина в началото не разбрах какви са мотивите и каква е целта на вашето питане, надявам се вие да ги доизясните, когато вземете думата за втори път.
В отговор на вашия въпрос бих искал да ви уведомя за следното. 
На 30 октомври 2002 г., т.е. преди месец и половина, беше подписан договорът за приватизационна продажба на 97 на сто от капитала на Завод за стоманобетонни конструкции и изделия, еднолично дружество с ограничена отговорност, между Агенцията за приватизация и “Молимен консулт” от град София. Договорът се подписа във връзка с проведен на 25 септември 2002 г. търг с явно наддаване за посоченото дружество. Съгласно приватизационния договор за продажбата, купувачът “Молимен консулт” ООД е поел следните задължения.
Първо, да не намалява своето участие в капитала на дружеството под 97 на сто за срок до 3 години от датата на придобиване на правото на собственост върху дяловете, освен с предварително писмено съгласие на оправомощен за това държавен орган.
Второ, да не прехвърля дяловете, предмет на приватизационния договор, за срок до 3 години от датата на придобиване на правото на собственост върху тях, освен също с предварително писмено съгласие на оправомощен за това държавен орган.
Трето, да не допуска вземането на решения за ликвидация на дружеството по реда на глава седемнадесета от Търговския закон за срок до 3 години от датата на придобиване на правото на собственост.
Четвърто, да запази основния предмет на дейност на дружеството за срок от 3 години от датата на придобиване.
  Пето, чрез участието си в органите за управление на дружеството да осигури дружеството да не се разпорежда с дълготрайни материални активи, надвишаващи 25 на сто от балансовата стойност на дълготрайните му активи за съответната година, за срок до 3 години, отново освен с писмено съгласие.
При неизпълнението на което и да е от гореизброените задължения, купувачът дължи неустойка в размер на 50 на сто от покупната цена  по приватизационния договор. И тъй като тази цена е 5 млн. 900 хил. лв. в брой, то такава неустойка би била почти 3 млн. лв.
Купувачът се задължава да съдейства на представители на оправомощения за това държавен орган да получава информация за изпълнението на задълженията, поети от купувача по силата на този договор и да извършва необходимите за това проверки на дружеството и документацията му за целия срок до изпълнение на задълженията. Има и задължения за конфедициалност. Последното задължение също е скрепено със съответната неустойка.
Купувачът е регистриран със следния предмет на дейност: производство на конфекция, обувки и всякакви други промишлени и  селскостопански продукти, продажба на едро и дребно на конфекция, обувки и всякакви други промишлени и селскостопански продукти, търговия на материали, аксесоари и принадлежности за много видове промишлености и т.н.
Дружеството е регистрирано през 1997 г., т.е. преди повече от 5 години и се представлява от господин Хумбаджиев – изпълнителен директор.
Разполагам с доста допълнителна информация и се надявам през втората част на своето изказване да я добавя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин  Василев.
Господин Васил Василев, народният представител, имате думата в рамките на две минути да зададете два доуточняващи въпроса.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, колеги! Както обикновено с Вас, господин вицепремиер, си говорим за някои нередности. Съжалявам, че не може понякога да Ви похвалим и за нещо добре свършено, но в повечето случаи Вие или поднасяте информацията така, че да е на ръба между истината и неистината, или обикновено приватизационните Ви сделки са свързани със закононарушения. Понеже и сега не става много ясно кой, как, защо и по какъв начин закупува 97% от Завода за траверси в Свищов, преди да задам двата си доуточняващи въпроса, искам да дам малко по-обстойна информация.
Фирмата купувач "Молимен консулт" е регистрирана на 4 септември 1999 г.  в София. На 18 януари 2002 г. Софийски градски съд ликвидира дружеството. На 29 февруари 2002 г. Общото събрание на "Молимен консулт" решава да прекрати процедурата по ликвидация и вписва предмет на дейност на търговското дружество "Търговия с обувки и козметика". Забележете – търговия с обувки и козметика! Същата фирма "Молимен консулт", искам да се отбележи много внимателно, през последните три години е декларирала нулева дейност!
Странно е и това, че за продажбата на предприятието са проведени два търга. През месец март 2002 г. търгът е спечелен от "Мултибет", Свищов,   които не изпълняват договорената цена с Агенцията за приватизация, не плащат и,  разбира се, отпадат. На второ място е класирано чешкото дружество "ЖПСВЛМБ – гр. Бърно", което е специализирано в производството на ж.п. траверси. Сигурно неслучайно не се прилага чл. 17, ал. 1 от Наредбата за търговете, която гласи, цитирам: "В случай на неплащане на цената по ал. 1 депозитът не се връща и продавачът служебно обявява за спечелил търга участника, предложил следващата по размер цена, но не по-късно от един месец след провеждането на търга." Напротив, обявена е нова процедура и на 24 септември, както казахте Вие, търгът е спечелен от "Молимен консулт" – специализираната фирма в търговия на обувки и козметика, която спечелва конкурс за завод за производство на траверси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Василев, моля Ви да привършвате.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Двата уточняващи въпроса: кое наложи и защо не се приложи чл. 17, ал. 1 от Наредбата за търговете при продажбата на Завода за траверси – Свищов, на търга през март 2002 г.?
И второ, от приватизационния договор е видно, че купувачът не поема ангажименти за запазване на работните места и нови инвестиции. Защо? Ето го договора, аз също го имам. 
Благодаря Ви, господин вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин заместник министър-председател и министър на икономиката, имате думата да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин  председател на Народното събрание!
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Василев и  уважаеми господин Йорданов! Господин Василев, предполагам, че зададохте този въпрос с цел да покажете някои нарушения или нещо негативно в дейността на Агенцията за приватизация. Много съм щастлив, че задавате този въпрос от трибуната на Народното събрание, защото сега ще видите как Вашите твърдения са изобщо неверни, говоря за политическите Ви твърдения.
Най-напред във въздуха увисва Вашето твърдение, че едва ли не всички наши приватизационни сделки са свързани с някакви закононарушения. Бих Ви помолил да дадете пример от трибуната на Народното събрание, защото в противен случай това е едно безпочвено политическо изказване.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ПРИВАТИЗАЦИЯТА – И АЗ ЩЕ ВИ ВЪРНА КЪМ МИНАЛОТО, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ. ДА,  ПРАВ СТЕ, ПРЕЗ ЛЯТОТО НА МИНАЛАТА ГОДИНА – 2001 Г., Е БИЛА ОТКРИТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВОТО В СВИЩОВ – "ЗАВОД ЗА СТОМАНОБЕТОНОВИ КОНСТРУКЦИИ И ИЗДЕЛИЯ". ЩЕ ПОДЧЕРТАЯ, ЧЕ ТОВА Е БИЛО НАПРАВЕНО ОТ ПРЕДИШНОТО РЪКОВОДСТВО НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ, В КОЕТО, РАЗБИРА СЕ, НЯМА НИЩО ЛОШО, ТОВА Е ПРЕКРАСНО. ПОДАДЕНИ СА ЧЕТИРИ ОФЕРТИ, КАТО 90 ПРОЦЕНТА ОТ ЦЕНАТА ТОГАВА Е ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ ПЛАТЕНА В НЕПАРИЧНИ ПЛАТЕЖНИ СРЕДСТВА, НА ЖАРГОН НАРИЧАНИ "КОМПЕНСАТОРКИ". ПРЕДЛОЖЕНАТА ЦЕНА  НА ПЪРВИЯ СПЕЧЕЛИЛ Е САМО 4 МЛН. 750 ХИЛ. ЛВ. АКО С ВАС НАПРАВИМ ЕДНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ТОГАВАШНАТА ЦЕНА НА КОМПЕНСАТОРКИТЕ ЩЕ ВИДИМ, ЧЕ СТЕ ИСКАЛИ ДА ПРОДАДЕТЕ ТОВА ДРУЖЕСТВО ЗА МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ 1 МЛН. ЛВ. НА ПРАКТИКА! АБСОЛЮТНО СЪМ СЪГЛАСЕН С КОНСТАТАЦИИТЕ НА ГОСПОДИН ЙОРДАНОВ ЗА ТОВА, ЧЕ ТОВА Е ЕДНО ВАЖНО И ХУБАВО ДРУЖЕСТВО, КОЕТО СТРУВА МНОГО ПОВЕЧЕ. НАПРАВИХМЕ СИ ТРУДА ДА НАПРАВИМ ПО-СЕРИОЗЕН АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ДРУЖЕСТВОТО. НЕГОВИЯТ КАПИТАЛ Е ПРИБЛИЗИТЕЛНО 6 МЛН. ЛВ. КАК ТАКА, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ, СТАРОТО РЪКОВОДСТВО НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ Е БИЛО ГОТОВО ДА ПРОДАДЕ ЗА ОКОЛО 1 МЛН. ЛВ. ЕДНО ДРУЖЕСТВО, КОЕТО ИМА СОБСТВЕН КАПИТАЛ ОТ 6 МЛН. ЛВ.?
Въпреки това е нямало сделка. Между другото, цената, предложена от чешкото дружество, е била почти два пъти по-ниска. Значи сте искали за още по-малка цена да продадем това дружество! Няма да го продадем на такава цена. Вижте какво сме направили след това – около една година по-късно е сключен договор с "Молимен консулт" за 5,9 млн. лв. в кеш, уважаеми господин Василев! Вие не сте доволен от тази цена, искахте да го продадем за 3,1 млн. лв., колкото е предложението на чешкото дружество, в 90 процента компенсаторки. Разбира се, че няма да направим така, уважаеми господин Василев!
Опитвате се, някак си сензационно, от трибуната на Народното събрание да обвинявате, че, видите ли, в новия приватизационен договор, който е един много добър договор, нямало  задължения за запазване на работни места и за нови инвестиции. Знаете  ли, господин Василев, Вие много пъти през последните  дни цитирате законите и Конституцията на страната. Отворете Закона за приватизация и следприватизационен контрол и ще видите, че новото управление набляга основно на два приватизационни метода в държавата: публично оповестен конкурс и публичен търг. В този случай сме използвали най-добрият метод – търг с явно наддаване. При него, уважаеми господин Василев и уважаеми господин Йорданов, има един-единствен критерий, който е важен – това е цената. Дали купувачът е българско дружество, чуждестранно дружество, голямо или малко дружество, или дружество, което на Вас лично Ви харесва, или се занимава с обувки, това за нас няма никакво значение. Купувачът е платил почти 6 млн. лв. в кеш. Убеден съм, че няма инвеститор в България или по света, който  да плати 6 млн. долара и да не  знае какво да прави с това дружество. То може да прави точно това, което намери за добре. 
Преди малко в рамките на пет минути прочетох всичките задължения на купувача, които са почти в рамките на две страници, но няма никаква нужда да спекулирате с темата за работни места и нови инвестиции. Отново ще повторя – това е една от най-добрите сделки на Агенцията за приватизация за последната година и при тази сделка, както и при другите, няма никакви закононарушения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Благодаря Ви, господин заместник министър-председател и министър на икономиката.
Господин Василев, имате две минути да изразите Вашето отношение към получения отговор.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин вицепремиер! Така и не ми отговорихте защо не е приложен чл. 17 от Наредбата за търговете, но това си е Ваше решение. Ето, пред мен е приватизационният договор, виждам много добре какво е написано вътре.
Много пъти съм Ви казвал, че Вие сте министърът,  който е най-скандален в това правителство, че не можете да реализирате в българската икономика полезна приватизационна сделка. Изявленията Ви за прозрачност, безпристрастност, законосъобразност в приватизацията са само добри пожелания от близкото минало. Всичките Ви приватизационни сделки са съпроводени със скандали и провали. Нещо повече – цялата Ви политика като министър в българската икономика може да носи знака на провала. Цитирам провалите: приватизация на Варненската корабостроителница, "Булгартабак", БТК, скандалът с "Терем", където сте председател на междуведомствения съвет, а сега случаят с приватизацията на Завода за траверси в Свищов. Всичко това е низ от провали. Преди няколко дни в Плевен депутатите от НДСВ дадоха пресконференция за злоупотреби и за притесненията си, които имат в менажирането на предприятието "Добив на нефт и газ", в което намесват името на Вашия заместник министър Калоян Нинов относно рязането на 4 хил. тона скрап, но това ще бъде обект на друго питане.
Във всичките си управленчески действия Вие показвате некомпетентност. Тези дни се предлага един закон за промяна в приватизацията, който не е без Вашата благословия, Вие сте му архитектът, който безспорно ще доведе до погазване на Конституцията.
Неслучайно съм казвал, че Вие полагате неимоверни усилия да надминете един друг вицепремиер и министър на икономиката, който носеше знака на провала, само че в правителството на Жан Виденов – това е Румен Гечев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Василев, конкретно по въпроса, по питането, което сте задали! Много Ви моля!
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Затова искам да заявя: не знам още какво може да се случи, за да може Вие наистина да се оттеглите и да спре българската икономика да търпи провали! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Дончев, за процедурен въпрос.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Както знаете, беше направено едно блицсъвещание на Председателския съвет в кабинета на заместник-председателя госпожа Касабова по настояване на представители на опозицията във връзка с взетото преди започването на парламентарния контрол решение за извънредно заседание в понеделник. Бяха съобразени предложенията на опозицията с оглед поети ангажименти в понеделник за политически мероприятия, поради което взехме едно общо решение да предложим изменение на така приетото решение за извънредно заседание в понеделник, като то бъде прехвърлено в неделя от 9,00 часа. Това е съгласувано и с ОДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Извънредно заседание в неделя от 9,00 ч. А дневен ред, господин Дончев?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Дневният ред ще бъде същият, който е приет за понеделник. Ще го повторя пак. Продължение на бюджета на ДОО, продължение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и гледане проекта за бюджет на БНБ, като искам да направим едно малко допълнение: всички тези точки – първа, втора и трета, да станат втора, трета и четвърта, а т. 1 да бъде продължение на Закона за вероизповеданията, тъй като е с изричен дневен ред. Ако не го приключим в събота, да продължим с него в неделя сутрин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми колеги, чухте, че е постигнат консенсус вместо в понеделник Народното събрание да има извънредно пленарно заседание с току-що оповестения дневен ред в неделя от 9,00 ч. сутринта.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 171 народни представители: за 130, против 37, въздържали се 4.
Процедурното предложение, направено от народния представител Владимир Дончев, е прието.
Продължаваме нашата работа по парламентарния контрол.
Господин Кръстьо Петков има отправен актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Николай Василев относно държавното представителство и държавните вземания от “Кремиковци”АД.
Господин Петков, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, ще бъда много кратък. Преди време поставих пред министър Николай Василев въпроса за дълговете на “Кремиковци” АД в контекста на темата за големите длъжници към НОИ и други институции. По-късно по този въпрос се състоя парламентарно разискване, прие се и съответно решение. Не ми е известна съдбата на това решение на Народното събрание – изпълнява ли се, не се ли изпълнява и т.н. 
За съжаление, поне по мои сведения, до радикален изход, в който да са защитени държавните интереси, не се стигна. Напоследък се появи информация в публичното и медийното пространство, включително и от заместник-министри във вашето ведомство, че се готви опрощаване на дълговете на това частно предприятие. Моят въпрос е в малко по-друг аспект вече.
Първо, каква работа свършиха държавните представители в “Кремиковци” през това време, откакто Народното събрание взе решение, за да бъдат ликвидирани неговите задължения? Какво е предприел в тази насока ресорният заместник-министър от Министерството на икономиката?
Второ, как съдейства Министерството на икономиката за събирането на дълговете и на други приватизирани предприятия в контекста на усилията на правителството да увеличи приходната част на Бюджет 2003? Ще ви кажа само една цифра и с това приключвам, вероятно тя ви е известна. В бюджета на НОИ за тази година трансферът от държавния бюджет трябва да бъде около 560 млн., и допълнително още 300 и няколко милиона трябва да се дадат, при положение че една голяма група предприятия с флагман “Кремиковци” продължават да не си плащат задълженията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин вицепремиер и министър на икономиката, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми проф. Петков! Много е полезен Вашият въпрос сега, защото това е възможност за мен от трибуната на Народното събрание да ви запозная с последствията от решението на Народното събрание, което беше взето през първата половина на тази година, вследствие на някои проблеми с “Кремиковци”. Оттогава е направено много и ние всъщност сме изпълнили решението на Народното събрание. Министерският съвет в изпълнение на това решение спешно създаде постоянна правителствена комисия от заместник-министри от всички ключови ведомства, която решава проблемите на “Кремиковци” и координира взаимоотношенията между държавата, “Кремиковци”, кредиторите и всички други заинтересовани лица. 
След това Министерство на икономиката изпрати свой представител – директор на важна дирекция, в надзорния орган на дружеството, който постоянно следи изпълнението на предприетите мерки. 
Министерството на икономиката и комисията съдействаха за подписване на споразумения за погасяване на задълженията на “Кремиковци” към всички държавни кредитори. Това са Националният осигурителен институт, Главна данъчна дирекция, Агенция “Митници”, “Булгаргаз”, Националната електропреносна компания, БДЖ, Пристанище Бургас, Пристанище Лом, “Напоителни системи” и т.н. 
По отношение на старите задължения на “Кремиковци” към различните кредитори, с повечето от тези най-големи държавни  кредитори текущите задължения се предплащат, включително и чрез акредитив. Освен това постепенно, вследствие на приета програма и график се изплащат и част от предишните натрупани задължения. Вследствие на това можем да направим следния извод: че е затегната финансовата дисциплина в дружеството, както по отношение на държавата и на отношенията му с държавните и другите кредитори. Задълженията като цяло не се увеличават, дори постепенно намаляват. Твърдата позиция по отношение на финансовата дисциплина беше потвърдена от самата Агенция за приватизация и от нейния надзорен съвет, когато те не опростиха една неустойка, а напротив, я събраха, на сума над 5 млн. долара, която беше дължима от “Кремиковци” за стари дати. Тя беше събрана в полза на държавния бюджет. 
Вследствие на тази твърда позиция ние сме постигнали сериозен прогрес към бъдещото закриване на Глава “Конкуренция” – една от ключовите глави в отношенията ни с Европейския съюз. По време на своите посещения в Брюксел, както и в Съединените щати и аз, и моите колеги от Министерство на икономиката предприехме значителни стъпки към договаряне на по-добри условия като мита и квоти за нашите експортни пазари. През последната половин или една година “Кремиковци” има добри чуждестранни партньори. Това са кредитори, клиенти, тоест износители, или потенциални акционери дори. 
НЕОТДАВНА БЕШЕ СТАРТИРАНО ПУСКАНЕТО НА НОВА ДОМЕННА ПЕЩ, КОЯТО ЩЕ УВЕЛИЧИ ПРОИЗВОДСТВОТО И ЩЕ ИМА ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕФЕКТИ ВЪРХУ ДРУГИ СЕКТОРИ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРИСТАНИЩА, ЖЕЛЕЗНИЦИ И МНОГО ДОСТАВЧИЦИ.
По отношение на най-важния Ваш въпрос – за скритите или така наречени нововъзникнали вземания, това е един дълъг юридически въпрос, уважаеми проф. Петков, и аз тук по-скоро бих искал да конкретизирам, че не става дума за някакво потенциално опрощаване на стари дългове, а става дума за изпълнение на Решение № 5 от 26 септември т.г. на Конституционния съд на Република България, според което решение всички вземания, които не са предявени в шестмесечен срок по силата на § 6а от вече отменения Закон за приватизация – това е старият Закон за приватизация – и по силата на § 17, ал. 6 от новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол такива стари искания, които не са предявени в срок от държавните кредитори, не могат повече да се предявят. Тоест, макар че засега това, за което Вие питате, още не се е случило, тоест няма по някакъв начин намаляване на задълженията на “Кремиковци” към някои квазидържавни институции, то не става дума за някакво политическо решение, а става дума просто за изпълнение на закона и на решението на Конституционния съд.
По отношение на по-общия Ви въпрос – през 2002 г. значително е затегната финансовата дисциплина в много дружества. Няколко от тях са обявени в несъстоятелност, а други са били притиснати да си плащат и с тях са сключени различни споразумения. Такива споразумения има и в Автомобилния завод в Шумен, както и в някои от заводите за тежко машиностроене в Радомир. Списъкът е доста дълъг. Но можем да потвърдим, че през последната година резултатите от управлението са следните. От една страна, има увеличение на промишленото производство в една доста тежка година с може би над 5 процента за тази година. Второ, има увеличение на износа на българска промишлена продукция и за пръв път има значително увеличение на износа на българска машиностроителна и електронна продукция, която през предишните години имаше обикновено отрицателен растеж. И това е постигнато със затягане на финансовата дисциплина. Тоест държавата в момента не субсидира губещи, особено частни предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Петков, имате думата да изразите Вашето становище от получения отговор.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър, радвам се, че според Вас изпълнявате решението на Народното събрание. Аз лично смятам, че не го изпълнявате както трябва. И сега ще Ви кажа защо. Това, че престава да действа старият закон и влиза в действие нов Закон за приватизация ви беше известно още миналата година. Това, че чрез Конституционния съд, чрез съдебната система ще бъдат оспорвани вземания на държавата, също Ви беше известно. Сега постфактум Вие ни съобщавате, че не можете да направите нищо, а е трябвало в периода септември м.г. – февруари т.г., докато Народното събрание взе решение, да си създадете система и да съберете дълговете. Не забравяйте, това не е станало по ваше време, че “Кремиковци” е продадено за 1 долар и със сериозно опростена сума по отношение на държавата, от което собствениците печелят веднъж, втори път, натрупвайки 80 млн. лв. задължения към държавата, не плащат, втори път, сега Конституционният съд ще им опрости още нещо. И накрая моят въпрос е кое е четвъртото опрощаване? Кажете ми като цифра към днешна дата колко дължи “Кремиковци” към НОИ и другите държавни институции?
Моля да отговорите и на втория ми въпрос. Представителите на държавата в такива бордове, където държавата има миноритарни дялове, колко са, какви заплати получават и какъв е ефектът – колко осигуряват те обратно за заплатите, които получават като постъпления в държавния бюджет? Тези секретарки, пресаташета и т.н., които са в бордовете. Може ли да им измерите ефекта – финансовия, количествения ефект. Двадесет души са там, докарани са 20 млн. Това вече е сериозен професионален и политически отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Петков.
Господин министър, имате две минути да отговорите на репликата на народния представител господин Петков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Петков! Наистина за кратко време ще отговоря на важни, поставени от Вас въпроси.
От една страна, наистина през първите няколко месеца на новото управление, през миналата година, а през първите шест месеца след продажбата на “Кремиковци” през 1999 г. е трябвало държавата и държавните кредитори да се събудят и да си предявят вземанията. А те не са го направили и с това на практика са се поставили в невъзможност по § 6а от отменения вече закон в бъдеще да го направят. И ако те са го били направили, както се е случило с огромно закъснение след това, то тогава купувачът на “Кремиковци” по силата на приватизационния договор е имал пълното основание да иска обезщетение от Агенцията за приватизация. И той още преди три години е завел такова искане към Агенцията за приватизация, но и до ден днешен не е получил отговор. И всъщност аз не съм юрист, но за мен край на спора поставя решението на Конституционния съд отпреди около три месеца. Така че той всъщност се произнася по темата кой е прав и кой не е. Но така или иначе въпросът е юридически и в момента нашите юристи работят по този въпрос.
Имате и други няколко важни въпроса, например колко са задълженията на “Кремиковци” и към кои кредитори? Докато намеря тази голяма таблица, ще Ви отговоря на другия въпрос.
Аз не зная да има секретарки в бордове на държавни дружества, но ще Ви кажа каква е ситуацията в моето министерство. Още откакто станах министър на икономиката, няколко месеца след това, през м. август 2001 г. въведох много ясни правила за участие в подобни структури на държавни служители. Всички служители в моето министерство, с изключение членовете на политическия кабинет, могат да участват само в едно такова дружество при много ясни правила, разписани от мен като министър, за това какви са техните права и задължения в подобни бордове. И резултатът е следният. Аз заварих неколкостотин дружества в Министерството на икономиката, които през първата половина на 2001 г. имаха обща загуба около 25 млн. лв. За вторите шест месеца на миналата година те имаха обща печалба от около 35 млн. лв.
Тоест, уважаеми проф. Петков, само за шест месеца тези неколкодесетки служители на моето министерство, които са в подобни бордове, разбира се заедно с изпълнителните директори на тези дружества, спечелиха за държавата 60 млн. лв. разлика.
По отношение на цифрите, тук има множество цифри, става дума за суми от десетки милиони, като за повечето кредитори са намалени задълженията. Например за БДЖ грубо от 20-ина милиона преди няколко месеца стигнаха почти до нула, тоест задълженията са само текущи. За “Булгаргаз” се изплащат всички текущи и със задна дата част от миналите. Към НОИ има стабилизация и леко намаление и те се изплащат по график. Ще Ви предоставя доста обемиста информация за абсолютните цифри. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на заместник министър-председателя и министър на икономиката. Пожелаваме Ви приятен ден.
Преминаваме към актуален въпрос към министъра на отбраната Николай Свинаров, зададен от народните представители Георги Божинов и Любомир Пантелеев, относно стопанисването и ефективното използване на жилищния фонд в района на с. Звездец след закриване на военното поделение.
Господин Божинов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! След закриването на поделението в с. Звездец, община Малко Търново, останаха свободни и необитаеми десетки жилищни блокове, стотици апартаменти и други сгради. Необитаем остана и културният дом, бившият Дом на Народната армия – една великолепна и красива сграда. В резултат на миграционни процеси и интензивната работа на Горското стопанство в с. Звездец и региона, са се преселили много млади семейства, които изпитват остра жилищна нужда. С Решение № 175, Общинският съвет в Малко Търново предлага част от необитаемите сгради да бъдат предоставени на общината и да се ползват за нуждите на бездомните семейства. При толкова много жилищни и други сгради, които се рушат и разграбват, децата в Звездец няма къде да учат, а читалището в селото няма къде да развива своята дейност.
Уважаеми господин министър, нашият актуален въпрос към Вас е ще се отнесете ли положително към предложението на Общинския съвет в Малко Търново и ще вземете ли решение за по-рационално използване на практически непродаваемия и необитаем жилищен фонд и затворения и рушащ се културен дом?
Това е писменият въпрос, който съм Ви изпратил. Искам с няколко думи да поясня идеята, която се роди на място при посещението ни в края на миналата седмица в този регион.

Отчита се възможността при провежданата от правителството политика, което междувременно искам да Ви кажа,  господин министър, че горещо се адмирира от хората в този регион, за преминаване от социално подпомагане към заетост, да се направи и да се реализира едно взаимодействие между общината …
Господин председател, нали имам три минути за задаване на въпроса? Значи имам още една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, да! Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Значи, идеята е следната – едно взаимодействие между вашето министерство като принципал на тези имоти, Министерството на земеделието и горите, министерството на госпожа Шулева и кмета на общината. 
Проектът сега има две фази – първата, по политиката “Социално подпомагане към заетост” да се създаде и реализира проект за ремонт и освежаване на този жилищен фонд и въпросния културен дом, да бъдат заети и ангажирани хора, които получават сега социални помощи, за да извършат тази работа.
А вторият етап е с Министерството на земеделието и горите да се реализира проект за реализиране на лесоустройствените планове и добивната дейност на горски предприятия и с наличните средства, които държавата има и с които разполага, с фонда, който има, с който разполага и не се използва, да се направи нещо добро и полезно за хората. 
Очаквам – аз и жителите на Звездец, Вашия отговор с нетърпение, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Министърът на отбраната – господин Свинаров, има думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! 
Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос относно стопанисването и ефективното използване на жилищния фонд в района на с. Звездец след закриване на военното поделение Ви информирам за следното.
В изпълнение на плана за организационно изграждане и развитие на Въоръжените сили известен като План 2004, гарнизонният военен клуб и жилища в с. Звездец наистина са имоти с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната. Към момента те се управляват от Изпълнителна агенция “Управление на частната държавна собственост” към Министерството на отбраната.
Гарнизонният военен клуб или така известен като Културен дом на Народната армия в с. Звездец е освободен от Министерството на отбраната, съгласно работен график още в края на 1999 г. 
В съответствие със Закона за държавната собственост и заявено искане от Министерството на вътрешните работи в част от него е настанена Национална служба “Гранична полиция”. Останалата  част от имота, която е с отделен вход не се ползва от Министерството на отбраната и би могла да бъде предоставена на Община Малко Търново.
Ведомственият жилищен фонд на Министерството на отбраната в с. Звездец се състои от 111 жилища. Те са с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната. В 25 от тях има наематели – бивши кадрови военнослужещи и граждански лица. Останалите 86 броя от жилищата не се ползват. 
С моя заповед и в изпълнение на Постановление № 83 на Министерския съвет от 1999 г., 48 броя от тези жилища са обявени за продажба на кадрови военнослужещи и служители от МВР. Това са правата по постановлението. В определения срок не се явяват кандидати за нито едно жилище.
В момента се работи по процедурата по безвъзмездното им предоставяне на Община Малко Търново, за което е направено искане от общината. Ориентировъчно бих казал, че вероятно до м. март 2003 г. жилищата ще бъдат предоставени на общината. 
И, за да отговоря на Вашата добавка към въпроса в изложението Ви в пленарна зала ще кажа, че аз се надявам, че след като бъдат предоставени на общината, кметът ще направи съответните контакти с Министерството на земеделието и горите, както и с Министерството на труда и социалната политика, за реализиране на проекта, който Вие предлагате и аз намирам за достатъчно добър.
Останалите 38 броя от жилищата още не могат да бъдат стартирани като процедура, защото продължава процедурата по актуването им, за да могат да се предоставят също безвъзмездно на общината. 
След издаване на актове за частна държавна собственост и при липса на заявен интерес от кадрови военнослужещи и служители на Министерството на вътрешните работи, тези жилища ще бъдат наистина предоставени на общината.
Понеже проблемът с освободените жилища и имоти в Звездец е идентичен с проблеми в други райони на страната  ще ви кажа, че в Министерството на отбраната работи ведомствена комисия, която цели да направи допълнение и изменение на Наредбата за разпореждане със жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната. Целта е опростяване на процедурата по организацията на безвъзмездно предоставяне на имоти от ведомствения жилищен фонд с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната и Българската армия на ведомства и общини при заявен от тях интерес.
Очаквам до м. февруари тази промяна в наредбата да бъде завършена по съответния ред. 
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Божинов, имате две минути за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, трябва да ви призная, че Вашият отговор напълно ме удовлетворява, но по-важното е, че ако изразените от Вас намерения се реализират, ще бъдат удовлетворени не малко хора и това наистина е по-важното.
И другото, което искам да кажа е, че в последните години се нагледахме на едно изключително умение да се правят проекти с цел усвояването на средства. Това, което Вие казахте, аз мисля, че можем да преминем към един нов етап – реализиране на проекти за оползотворяване на ресурсите и възможностите на страната за постигане на реалните и обществено значими цели. И това би било един нов подход в управлението на страната, за което още един път Ви благодаря и се надявам, че това ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Божинов. 
Преминаваме към актуални въпроси отправени към министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов.
Първият актуален въпрос е от народния представител Татяна Дончева относно събирането и използването на материали чрез прилагане на специални разузнавателни средства.
Госпожо Дончева, имате три минути, за да развиете Вашия актуален въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър!
От около десетина дни в България се разрази поредния гейт – подслушване и следене. 
Материалите излязоха в най-тиражния всекидневник миналата седмица – един ден след заседанието на Висшия съдебен съвет при вече започналия скандал във връзка с разследване срещу главния прокурор Никола Филчев по повод на писмо на Едвин Сугарев, доскорошен заместник-председател на една от основните политически сили.
Във в. “Труд” се появи уж в съкратен вид нещо, за което вестникът твърдеше, че е стенограма от използвани специални разузнавателни средства. 
Тези дни в. “Труд” го публикува вече в два броя, доста по-нашироко.
НЕЗАВИСИМО ОТ ПРЕТЕНЦИИТЕ НА ВЕСТНИКА, ЧЕ ПУБЛИКУВАТ СТЕНОГРАМА, ПРОСТИЯТ ПРОЧИТ ПОКАЗВА, ЧЕ ТЕ ПУБЛИКУВАТ ПРОСТО ЕДНА СПРАВКА, НАПРАВЕНА ВЪРХУ СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА ИЛИ ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ВАРИАЦИИ ВЪРХУ СДС.
Един ден след първото публикуване Вие дадохте специална пресконференция, защото веднага възникна въпросът използвани ли са специални разузнавателни средства, дали това е станало законно или не, срещу кои лица е използвано. 
На тази пресконференция Вие заявихте, че единственият срещу който са използвани специални разузнавателни средства е вашият служител Живко Георгиев – служител на ДОИ за извършени от него престъпления. 
РАЗКАЗЧЕТО ОБАЧЕ , КОЕТО ИЗТЕЧЕ ПО ВЕСТНИЦИТЕ, СЪДЪРЖА РАЗГОВОРИ НЕ САМО МЕЖДУ ЖИВКО ГЕОРГИЕВ И ДРУГИ ЛИЦА, А И МЕЖДУ ДРУГИ ЛИЦА, КОЕТО ВЪЗБУДИ ВЪПРОСА ДАЛИ ВСЕ ПАК СРС-ТА СА ИЗПОЛЗВАНИ САМО СРЕЩУ ЖИВКО ГЕОРГИЕВ ИЛИ И СРЕЩУ ДРУГИ ЛИЦА.
Дори подслушването срещу Живко Георгиев буди обаче определен допълнителен интерес. Става дума за престъпления  по чл. 387 от НК, чл. 284 от НК, чл. 357 от НК, чл. 339 от НК, чл. 143 от НК и 213а от НК. Простата справка с Наказателния кодекс обаче показва, че тези престъпления, които се вменяват на лицето, се наказват с лишаване от свобода по-малко от пет години и не са тежки по смисъла на НК.
Онова, което касае принудата срещу министъра на правосъдието, е нещо, което се надявам да развием по-нататък. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Дончева, моля да завършите Вашия въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но справката показа, че тези престъпления, в които се обвинява Живко Георгиев, не са тежки. Затова Ви питам: кой е издал писменото разпореждане по чл. 16 от Закона за специалните разузнавателни средства, по чие искане и с разрешение на кой съд е станало това, за какъв срок, използвани ли са СРС по отношение на господата Антон Станков, Едвин Сугарев или Пламен Симов, или по тяхно искане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Професор Петканов, министър на вътрешните работи, имате думата да отговорите на актуалния въпрос в рамките на 5 мин., съгласно правилника. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Дончева, на въпросите, поставени от Вас, ще се опитам да отговоря в тази зала дотолкова, доколкото ми позволява законът. Вие добре знаете, че съгласно чл. 32 и 33 от Закона за специалните разузнавателни средства информацията, която е придобита чрез тяхното използване, не може да бъде използвана за друго, освен за предотвратяване и разкриване на престъпления. Данните, които са събрани по пътя на СРС-тата, лицата не могат да ги разпространяват публично. Ако те нарушат тези забрани, съгласно чл. 145а от Наказателния кодекс лицето ще носи наказателна отговорност. Опасявайки се да не стигна дотам, ще се опитам да Ви отговоря в рамките на закона.
Това – първо.
Второ, както Ви е известно, Комисията по вътрешна сигурност към парламента излъчи работна група от пет човека, която да направи съответната проверка и да докладва пред Вас какъв е резултатът. Днес в 10,00 ч. приех комисията и до 12,05 ч. тяхната проверка започна. Така че моля да ме извините, че не бих могъл да Ви отговоря детайлно на въпросите, които поставяте, но отговорите ще получите детайлно от комисията. Надявам се в понеделник резултатът да бъде готов.
Във Вашите въпроси се пита дали МВР е предоставило на органите на прокуратурата, на медиите …
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Това е вторият въпрос. Моля по първия въпрос.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: По първия въпрос – кой е издал писменото разпореждане по чл. 16. Ако позволите да Ви коригирам – не по чл. 16, то е по чл. 15, но това е технически въпрос, за използването на специалните разузнавателни средства.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): За чл. 16 Ви говоря, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Писменото разпореждане, а то не е едно, те са няколко на брой, е издадено на основание чл. 15 от Закона за специалните разузнавателни средства от съдии от Софийския градски съд. Повтарям, разрешенията са няколко и всички те са подписани от съответен съдия от Софийския градски съд. Това са цивилни съдии, доколкото лицата, обект на СРС, са цивилни лица, а не военнослужещи.
Искам да обърна внимание върху факта: разрешението за използване на СРС се дава от председателя на окръжния, респективно градския съд, или упълномощени от него лица. Той дава разрешението. Министърът на вътрешните работи въз основа на това разрешение се разпорежда да започне експлоатацията.
Искането за прилагане на специални разузнавателни средства до градския съд е отправено от една от нашите национални служби. Експлоатацията на СРС-тата е станала в рамките на чл. 21 от закона, който предвижда, че общо прилагането на тези средства може да стане в рамките до шест месеца.
По отношение на всички лица, които са били обект на СРС, максималният срок, в който те са използвани, е четири месеца. 
Специални разузнавателни средства по отношение на колегата Антон Станков и господин Едвин Сугарев не са прилагани. Те не са били обект на специални разузнавателни средства или както се казва – не са били обект на подслушване.
Лицето Пламен Симов е било обект на СРС по съвсем друго дело, което не е свързано с делото на Живко Георгиев. Там също са спазени законовите изисквания по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, както от гледна точка на дадени съдийски разрешения, така и от гледна точка на времето, през което те са прилагани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Дончева, имате право в рамките на 2 мин. да отправите реплика към министъра на вътрешните работи.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министре, позволете ми на свой ред да Ви коригирам аз. Аз знам кой дава разрешението по чл. 15, но в моя актуален въпрос  се съдържа въпрос за писменото разпореждане по чл. 16, което давате или Вие, или упълномощен от Вас секретар. 
Моят въпрос беше: Вие ли подписахте разпореждането по отношение на Живко Георгиев или главният секретар?
Тъй като отказахте да ми отговорите на въпроса, ще си позволим да направим изводи, че не искате да кажете.
Писменото разпореждане допуска освен разрешението по чл. 15, да прочетете материалите, защото съгласно чл. 14 за използване на СРС съответният ръководител иска мотивирано и писмено. Там щяхте да забележите, че всички престъпления, които се вменяват на лицето Живко Георгиев, не са тежки престъпления по смисъла на НК и съгласно дефиницията на чл. 3 СРС не могат да се използват освен за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на НПК, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин.
Ако твърдите, че сте използвали средствата по чл. 4, а не по чл. 3, това е друго и тогава ние ще разберем от Вашите уста за коя национална служба-искател става дума. Защото тази национална служба е пряко свързана с това какво е получила след това в резултат на използването на СРС и на кого го е дала.
Другото, което прави впечатление, е, че след като твърдите, че Вашият служител Живко Георгиев е голям престъпник, сте допуснали като юрист съвместяване на няколко текста за едно и също нещо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Такава квалификация нямаше в отговора.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: … което очевидно не е вярно. Също така накрая той все пак е отстранен от длъжност, защото при автопроизшествие в пияно състояние си е позволил да се легитимира на служителите на МВР, вероятно за да не прекара нощта в ареста, което е повече от човешко действие, смятам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Дончева, моля Ви да приключвате.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ЗАТОВА СМЯТАМ, ЧЕ ВИЕ НЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА ОТГОВОРИТЕ НА ТОЗИ ВЪПРОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, желая да Ви отговоря, даже горя от желание. И сега допълвам към това, което преди малко казах. Разрешението за използване на СРС е дадено от съдия. Разпореждането, за да започне експлоатацията, във всички случаи – те са няколко на брой – е дадено от мен въз основа на съдийското разрешение. 
Трябва да знаете обаче, че преди аз да се разпоредя да започне използването, преди моя подпис, е нужен и подписът на главния секретар на МВР, но на друго основание. Той трябва да се запознае с това искане, доколкото той ръководи оперативните служби и е възможно да осъществи някаква координация между тях. 
Така че във всички тези разрешения за използване на СРС е налице същинското разрешение на съда, подписът на главния секретар от оперативна гледна точка и моят подпис, последен, който има значение за службата “ТОТИ” да започне прилагането на специалните разузнавателни средства.
Дали престъпленията са тежки или не, това е видно от документите по искането за тяхното прилагане. В крайна сметка, съдът е този, който преценява за какво престъпление става дума и дали то е тежко или не по смисъла на чл. 93 от НК. Смея да Ви уверя, че законовите изисквания от гледна точка на тежко престъпление или засягане на националната сигурност са спазени.
И последното нещо. Използването на специалните разузнавателни средства по отношение на Живко Георгиев и воденото оперативно, а сега следствено дело, нямат абсолютно нищо с уволнението му. Уволнението е на основание на това, че на 29 септември 2002 г. той е извършил пътнотранспортно произшествие между Бургас и Созопол, в резултат на което произшествие е причинена смърт на млад човек. Не казвам дали е виновен или не – това ще кажат други органи, но по повод на това, за да избегне неблагоприятни за него правни последици, Живко Георгиев се разконспирира, показва на трима служители от РДВР – Бургас, кой какъв е. Това е самостоятелно нарушение, което няма нищо общо с воденото оперативно дело и използваните СРС. По смисъла на нашия Закон за МВР това е тежко дисциплинарно нарушение, за което се следва дисциплинарно уволнение. Той е уволнен за това, а не за деянията, за които има образувано следствено дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към втория актуален въпрос – от народния представител Татяна Дончева, относно предоставянето на материали, събрани по Закона за специалните разузнавателни средства, на други лица и институции.
Госпожо Дончева, имате думата за 3 минути да развиете Вашия актуален въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър! Радвам се, че след първата Ви пресконференция излезе и второто име – това на Пламен Симов. То е една новост все пак, съобразно първата Ви пресконференция. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да преминете към втория Ваш актуален въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Живко Георгиев очевидно е военнослужещ и по Закона за СРС и НПК разрешението би трябвало да даде Софийският военноапелативен съд, освен ако не е военнослужещ. Съдът така е преценил, но каквото и да е преценил, в НПК и в НК има изисквания кога се употребяват СРС дори спрямо Ваш служител. По-интересното е другото – че междувременно от тези материали са отделени други, които касаят действащия министър на правосъдието и други лица.
Съгласно чл. 30 от Закона за специалните разузнавателни средства Вие и главният секретар сте били уведомени за това. Няма начин да става въпрос за изнудване, за всякаква принуда на министъра на правосъдието, което се опитва в момента да се твърди, защото по единия текст, който се вменява на Живко Георгиев и другите лица – чл. 213а, се изисква принудата да бъде за разпореждане с вещ със свое право или поемане на имуществени задължения, което очевидно няма нищо общо с фактите, това, към което се твърди, че се принуждавали лицата, било да принудят Антон Станков да направи определени действия срещу главния прокурор, и второто – чл. 143 от НПК, е принуда на някого да извърши, да допусне или да претърпи нещо против волята му. Никой, дори при Милен Цветков – министъра на правосъдието, не е твърдял, че някой го принуждава да върши нещо против волята му.
Така че преди да се твърди, че някой се принуждава, трябва той да се пита за волята си. Преди да се пита за волята си, не може да се предадат материалите на никаква специализирана служба. А това очевидно е направенво.
“Труд” ли е получил справката от прокуратурата, от ВСС или  някой друг,  е въпрос, в който Вие ни тикате. По-интересен въпрос е откъде прокуратурата получи тези материали, които първоначално не е искала? Тя може да ги получи от службата, която е поискала използването на СРС. Тази служба вероятно е Националната служба за сигурност и трябва да видите дали тя е изпратила тези материали, без да ги изчисти, независимо че законът я задължава, или е пратила и нещо друго. Поради което ни позволете да се отнасяме с крайна подозрителност към опитите да ни казвате, че трябва да се проверява само случаят с Живко Георгиев и че трябва да ги проверява или прокуратурата, или Комисията по класифицирана информация.
Предоставяло ли е МВР на органите на прокуратурата, на медиите или на някой друг материали, събрани чрез СРС по оперативни разработки срещу лицата Георгиев, Симов, Сугарев и Станков? Ако да, кое длъжностно лице е разпоредило изпращането и имате ли данни такива материали да са изпращани неофициално и от кого? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Уважаеми министър Петканов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, аз няма да отговарям на това дали има престъпление, кой го е извършил, кой кого е изнудвал. Това не е предмет сега на обсъждане. В крайна сметка, съдът е преценил има ли данни за тежко престъпление или не и вероятно назначената работна група ще Ви докладва как стоят нещата. 
Аз се съсредоточавам само върху въпроса Ви предоставяло ли е МВР на органите на прокуратурата, на медиите или на друг орган материали, събрани чрез специалните разузнавателни средства Да. На 7 ноември 2002 г. службата-заявител, тази, която е ползвала СРС, е запознала прокуратурата с данните, събрани чрез СРС, за извършено престъпление с оглед образуването на следствено дело. Прокурорът се е запознал с тези данни, с цялото оперативно дело – повтарям, с цялото оперативно дело - вътре са и материалите от специалните разузнавателни средства, в присъствието на нашите служители и материалите са върнати същия ден. Тоест, службата си ги е взела обратно. Това – на 7 ноември.
На другия ден – на 8 ноември, прокуратурата образува следствено дело. На 8 ноември!
На 12 ноември прокуратурата изисква цялото оперативно дело, включително и материалите от използваните специални разузнавателни средства. И оттогава, от 12 ноември до ден-днешен всички тези материали се намират в прокуратурата.
 
По повод на искането на прокуратурата да й бъдат предоставени тези материали ръководителят на съответната служба е разпоредил те да бъдат изпратени съобразно искането, доколкото това е задължително за нас. Оттук нататък неофициално, както и официално тези или други материали, свързани със специални разузнавателни средства, не са изпращани, не са предоставяни, не са разглеждани от никой друг държавен орган. Включително самият аз не съм ги чел и не съм проявявал интерес към тях.
Съгласно Закона за специалните разузнавателни средства и издадения въз основа на него Правилник за приложението му, с тези материали боравят единствено службата заявител и службата изпълнител дотогава, докато материалите са при нас. Оттук нататък, след изготвянето на веществените доказателствени средства, с тези материали вече могат да боравят следствието, прокуратурата и съдът.
Така че в синтезиран вид на въпроса Ви отговарям така: ние сме предоставяли материалите само и единствено на прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Дончева, имате право на реплика в рамките на две минути. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, ако сте направили това, Вие сте извършили сериозни нарушения по Закона за специалните разузнавателни средства. Първо сте длъжен да четете, както когато давате разпореждането по чл. 16 въобще не сте задължени, независимо от парафа на съда, така и когато ги изпращате. Съгласно чл. 30 от закона при получаване на резултати извън направеното искане, отнасящи се до компетентността на други органи по чл. 13, се уведомява незабавно министърът на вътрешните работи или секретарят, който взема решение за ползване на специалните разузнавателни средства. Вие сте длъжен по закон да вземете решение за ползване, съжалявам, не шефът на Националната служба за сигурност. Вие сте длъжен да парафирате изпращането на материалите. И ако сте допуснали шефът на службата да ги изпраща без Вас, това също е нарушение. Не коментирам от кого и защо. Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпление по условията и по реда, посочени в закона. Какви престъпления доказвате? Не може да има никаква принуда, без лицето да ви каже, че е принудено. Няма значение с какво го заплашвате, дали твърдите, че бил агент или не бил. Това са съвсем други въпроси. 
Това, което е станало, да изпращате оперативни дела на прокуратурата с параф на шеф на национална служба, е нарушение на работата със Закона за класифицирана информация. Само че Вие, съгласно Закона за специалните разузнавателни средства, носите отговорност.
В заключение обаче искам да кажа две неща. Начинът, по който се държите, внушенията, които правите – кой да проверявал случая, Комисията по класифицирана информация е създадена наскоро от абсолютно неграмотни хора, които в момента Калчо Таушанов обучава в школата в Симеоново, е, меко казано, смешно. Законът за класифицирана информация казва кой проверява сигурността на информацията и това не е тази комисия. Или прокуратурата очевидно е заинтересована от случая и заплетена в цялата тази история с пряк и личен интерес, включително чрез злоупотреба със закона?
Поради това смятам, господин Петканов, че може би трябва да се замислите за думите на колегите от СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Преминаваме към актуален въпрос на Кръстьо Петков относно движението на следствено дело за инцидента в дискотека “Индиго”. Въпросът е към министъра на правосъдието Антон Станков.
Заповядайте, господин Петков, да развиете Вашия въпрос.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, от справката, която направих, става ясно, че разследването на това дело за инцидента в дискотека “Индиго” е приключило и делото е постъпило още на 27 април в Софийската градска прокуратура. На 3 юни делото е внесено с обвинителен акт срещу седем лица за разглеждане в Софийския градски съд. Ще изпусна останалите подробности, те са Ви ясни, от тогава започва протакането в съдебната система, като съдията прекратява съдебното производство по посоченото дело и връща делото на Софийската градска прокуратура за допуснати, според него, на съществени нарушения на процесуалните правила.
Въпреки протеста на прокурорите, който по-късно се оказа основателен, имаме нова пауза и едва на 11 октомври Софийският градски съд изпраща делото за разглеждане на протеста до Софийския апелативен съд. Там е образувано дело и е насрочено за разглеждане на 22 ноември 2002 г. Но фактически това производство не е за разрешаване на делото, а само за движение по същото. Делото е разгледано от Апелативния съд, но към момента няма произнасяне по протеста на прокурора.
Вече втора година тече драмата, аз бих казал трагедията, на семействата на загиналите деца, бих казал и на гражданското общество. Не си спомням друго дело през последните години, което да придоби такъв публичен характер и заради което да са се ангажирали толкова високопоставени личности и институции – от президента през главния прокурор, главния секретар на МВР и Вие лично, господин министър. Вярно е, че съдът е независима институция, но Вие като министър и политик имате механизми за въздействие. И имайки предвид изключителното хуманно и чисто човешко значение на този въпрос, аз Ви питам: защо се протака повече от пет месеца движението по делото за инцидента в дискотека “Индиго” при положение, че поне по това дело следствието и прокуратурата са си свършили работата?
И второ, като се имат предвид засилващите се критики вътре в България и извън България към съдебната система за нейната неефективност, тромавост, какви мерки ще предприемете Вие лично като министър на правосъдието, за да не се бавят изкуствено и по чисто субективни причини делата с особена значимост, каквото е това за инцидента в дискотека “Индиго”? Да не говорим, че всички дела би трябвало да се третират по такъв начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
Министър Станков има думата за отговор в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Петков! Във връзка с актуален въпрос, зададен ми от народен представител от Парламентарната група на ОДС, относно това заведено ли е дело по случая “Индиго” и приключило ли е следствието по него преди по-малко от месец възложих на инспектор от Инспектората към Министерството на правосъдието да извърши проверка по движението на делото. Направените констатации напълно съвпадат с изложените във Вашия въпрос данни. Това, което бих искал да добавя като информация, за да подчертая, че съзнавам особеното хуманно значение на делото, както Вие сам го наричате, е следното.
Първо, разследването е извършено от екип, включващ шест следователи от Специализираната следствена служба и двама наблюдаващи прокурора от Софийската градска прокуратура, както и двама прокурора от Върховната касационна прокуратура.
Второ,  към наказателна отговорност са привлечени общо 7 обвиняеми по 60 обвинения за извършени престъпления от общ характер.
Трето, като свидетели са разпитани 150 лица. 
Четвърто, предявени са 7 граждански иска.
Пето, в извършените експертизи и процесуалноследствени действия са участвали 20 вещи лица и 5 психолози.
Обобщавайки, бих се съгласил с това, което казахте преди малко – работата в следствието и в прокуратурата е свършена добре и навреме. Очевидно е, че става въпрос за дело с фактическа и правна сложност, със значителен обществен интерес и с множество участници в производството. Именно с цел постановяването на справедлива присъда следва да бъдат  приложени точно всички правила на предварителното производство.
Софийският апелативен съд е органът, който ще прецени дали делото да продължи в съдебна фаза или ще бъде върнато отново в доседебната фаза.
Съгласно разпоредбите на действащия Наказателно процесуален кодекс, а именно чл. 337а във връзка с чл. 348, ал. 4 от НПК, решението на въззивната инстанция, каквато се явява в случая Софийският апелативен съд, заедно с мотивите се изготвя, цитирам, "не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е било обявено за решаване." Този срок, подчертавам, е инструктивен. Това означава, че той не е задължителен. Към момента срокът не е изтекъл, той изтича на 22 декември 2002 г., което е неделя и е неработен ден, поради което съгласно правилата за броене на сроковете по НПК ще се  счита за изтекъл на първия работен ден след тази дата, тоест на 27 декември 2002 г. Това е крайният срок, в който можем да очакваме решение от Софийския апелативен съд.
От гореизложеното е видно, че делото "Индиго" към момента не се бави изкуствено, а се движи в законно установените срокове по съответните инстанции, с цел точно и изчерпателно установяване на фактите и обстоятелствата от правно значение.
Що се отнася до втория Ви въпрос – какви мерки ще предприема като министър на правосъдието, за да не се бавят изкуствено делата с особено важна обществена значимост, вече съм предприел такива мерки. Това е законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, който е приет от Министерския съвет и е внесен в парламента. Оттук нататък въпросът е в ръцете на народните представители.
В заключение бих искал да кажа, че ще продължавам като министър на правосъдието да наблюдавам този случай, движението на делото и ще направя всичко, което законът ми позволява, това дело да приключи в максимално кратки срокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петков, имате думата да направите реплика.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм доволен от отговора в тази част, в която Вие лично се ангажирахте като министър, че ще наблюдавате хода на делото. И дано то да няма съдбата на онези дела, за които се казва "Предадено е на съда, забравете!".
От тези хора, които се събраха при президента,  който пое огромен обществен ангажимент, двама души и техните институции са си свършили работата: генерал Борисов и главният прокурор Никола Филчев.
Като човек с много скромни правни познания, аз все още не мога да разбера как така съдът намира пролуки тук и там, за  да бави пет месеца през лятото придвижването на делото. И може би за да Ви помогна, имам право да Ви отправя следния въпрос: не е ли една от причините намесата на заинтересувани хора, включително и такива, които са следствени, като например главния архитект на София? Не зная дали това е вярно, но разбирам, че той е включен в някаква комисия за оценка на това как са се движили разрешенията за строежа на дискотека "Индиго". Когато един човек е обвиняем,  а заедно с това е включен да администрира и да се включи в една комисия по хода на делото, ясно е, че има конфликт на интереси. Изобщо става въпрос за ролята на Софийската община – една много влиятелна институция, която пряко е засегната и пряко трябва да носи отговорност за поредица от нарушения, свързани с този трагичен инцидент. Ако Вие кажете, че има и такива неща, това не е влияние върху съда, бих допуснал, че  субективният фактор е сведен до минимум. Но аз имам много сериозни съмнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Петков. 
Господин министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми проф. Петков, от извършената от Министерството на правосъдието проверка такива данни не сме установили. Но бих искал да подчертая, че министърът на правосъдието няма и такава компетентност. Ако имате данни,  че някакви лица упражняват влияние, натиск върху съда, това означава извършване на престъпление и има компетентни органи,  които ще вземат отношение по този въпрос, убеден съм.
В същото време отново искам да Ви подчертая личния си ангажимент към делото. Преди да стана министър на правосъдието аз съм бил заместник-председател на Софийски градски съд и председател на наказателна колегия, тоест този съд, който следва да разгледа това дело. Отново Ви казвам, имам личен ангажимент това дело да бъде разгледано в най-кратки срокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, министър Станков.
За процедура има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Господин председателю, обръщам се с процедура към Вас да коригираме посочения по този начин ред на въпросите, които имам зададени към министър Дикме. Актуалните ми въпроси са зададени на 15 ноември и господин министърът трябваше да отговори на 22 ноември, докато питането ми също е зададено на 15 ноември и трябваше да отговори на 2 декември. Тъй като тези въпроси са взаимносвързани,  искам съгласно правилника първо да се отговори на актуалните въпроси и след това да бъде питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искате разместване в питанията и актуалните въпроси, които са зададени от Вас? Първо да започнем с актуалните въпроси? Мисля, че това може да стане. Давам Ви думата да развиете своя актуален въпрос към министъра на земеделието и горите господин Дикме относно изпълнението на програма САПАРД.
МОНЬО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, господин министър! Програма САПАРД заработи в България като предприсъединителен фонд от месец май миналата година. Тази програма е насочена към  земеделските производители преди всичко за създаване на едно устойчиво българско земеделие и преди всичко свързано с инвестиции, които са необходими на земеделските производители. Това, което прави впечатление,  е, че усвояването на средствата по тази програма изостава сериозно. Справката, която имам при мен, говори за 13 млн. евро усвоени средства. Тя е към края на м. септември, господин министър. Средствата, които са за миналата година и за тази година,  са 106 млн. евро.
Ето защо, господин министър, безпокойството сред земеделските производители и в обществеността нараства във връзка с действията на министерството и по-точно на Агенция САПАРД, че не работи адекватно в българските реалности и поради тази причина няма да могат да се усвоят и разплатят средствата, отпуснати по годишно финансирано Споразумение  2000.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е следният: кои са областите и областните дирекции на Фонд "Земеделие" в страната, които са с най-малко подготвени проекти и кои са с най-много проекти? Какви практически мерки Вие сте предприели като министър за ускоряване на програма САПАРД? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря,  господин Христов.
Има думата за отговор министърът на земеделието и горите господин Мехмед Дикме.

МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: БЛАГОДАРЯ, ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ. 
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! На този въпрос, зададен от народния представител господин Чачев, ако не се лъжа, миналата седмица отговори министър-председателят на Република България. Но явно, че Вие не сте присъствали в залата, затова ще си позволя да Ви отговоря още веднъж, за да стане ясно и чрез отговора и на цялата българска общественост за това как върви работата по Програма САПАРД.
До настоящия момент са одобрени общо 272 проекта на обща стойност над 181 млн. лв. на проектите. От тях 100 бр. са завършени с полагаща им се субсидия в размер на 24 млн. 137 хил. 153 лв. До края на годината предстои да се проведе още едно заседание на Комисията за избор на проекти. В същия срок се очаква да бъдат изпълнени още около 40 проекта.
Конкретно на въпроса. Най-много одобрени проекти има в областите Пловдив, Силистра, Търново, Бургас, Варна, Стара Загора, Добрич. Най-малко одобрени проекти има в областите Видин, Кърджали и Кюстендил. Нещо повече, Европейската комисия даде една висока оценка за работата на Програма САПАРД от страните, които работят по програмата.
По втората част на въпроса Ви – какви мерки са предприети? Това, което мога да кажа е, че Министерството на земеделието и горите работи много активно включително по акредитирането на нови допълнителни шест мерки и създаването на една нова мярка, която да бъде за малките фермери и младите фермери в това число. 
Миналата седмица на срещите ми с господин Фишлер в Брюксел аз представих целия пакет от мерки, обсъдихме възможности България да получи акредитация и получих уверението на еврокомисаря Фишлер, че след представянето в началото на годината на шестте мерки от страна на България те ще бъдат акредитирани. Така България ще има възможност да работи не както в случая по три мерки, а по девет.
По отношение на мерките, предприети вътре в България. Първо, до средата на тази година Агенция САПАРД имаше право на шест заседания годишно. Европейската комисия разреши увеличаването на тези заседания от шест на дванадесет. Освен това агенцията създаде възможност, чрез промяна на наредбите, за 10-дневен срок за отстраняване на недостатъци по проектите, с оглед намаляване на допълнителното необходимо време. Тази мярка също не съществуваше и хората, които кандидатстваха по тези проекти, нямаха такава възможност.
Освен това работим активно по намаляване на допустимата минимална стойност за проектите по втора мярка за преработвателните предприятия и по такъв начин смятаме да активираме повече предприятия да участват по втора мярка. 
Освен това са предприети и редица други мерки като: ежемесечно обучение на различни структурни звена на Агенция САПАРД; периодични семинари от областните дирекции на Фонда и на министерството с потенциалните кандидати за разясняване на мерките и условията по програмата. Осигурена е експедитивност в работата на Агенция САПАРД за максимално съкращаване на периода до крайното решение за одобрените проекти. Всеки месец одобрените проекти се проследяват за тяхното развитие, с оглед максималното улесняване при кандидатстване за изплащане на субсидията след завършване на проекта. Подписани са тристранни меморандуми за разбирателство с 20 банки, в които залегнаха задължения за тях кредитите по Програма САПАРД да бъдат приоритетни.
Най-радикална промяна, която е направена, е извършена с промяната на Закона за подпомагане на земеделските производители, чрез който българските земеделски производители следващата година ще могат да участват за финансов ресурс чрез средства от Фонд “Земеделие”, които впоследствие да бъдат като проекти, одобрени и по Програма САПАРД. Вече имаме положително становище за това наше намерение и на Европейската комисия, която ни подкрепя да бъде приложена една такава мярка за първа и трета мярка.
Може би Ви прави впечатление, че броя и стойността на определените проекти са много по-големи от броя на реализираните проекти, но особено по втора мярка се изисква и време за строителство. Разбирате, че изграждането или реконструкцията на една фабрика не може да се извърши за период от 5-6 месеца. Именно затова реализираните проекти са основно от първа и трета мярка, където сроковете са по-кратки. 
Не само че  съм убеден, но и Европейската комисия, още веднъж повтарям, дава една много висока оценка за работата на Програма САПАРД в България.
Колкото до Вашите опасения, че България няма да усвои средствата, аз имам точно обратните опасения, господин Христов. България не само че ще усвои всички средства, но смятам, че средствата, които са определени, ще бъдат недостатъчни за инвестициите в България. В тази връзка сме провели необходимите разговори за увеличаването на лимитите и за увеличаването на безвъзмездните кредити от Европейската комисия. Така например за настоящия момент вече имаме готовност за подписване на новото годишно споразумение, което е в размер вече на 55 млн. 600 хил. евро безвъзмездна помощ от Европейската комисия.
Имаме уверението на нашите европейски партньори, че след 2004 г. ще има драстично увеличение на средствата по САПАРД. Аз се радвам, че българските земеделски стопани ще могат да използват тези средства за инвестиции в своите земеделски стопанства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате думата за реплика.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър. Вие както винаги тичате напред в годините – четвърта, пета, осма, дванадесета, но за  конкретната ситуация нищо не казвате. Винаги избягвате. Обещавате едни големи приказки и след това – това е Вашето действие като министър и от трибуната, и в практиката.
Въпреки това трябва да повторя това, което казах – че наистина средствата не се усвояват. Вярно е, че е проблем за там, където е строителството, обаче не е проблем за трайните насаждения, а така също и за машините и това Ви е много добре ясно.
Искам да Ви кажа следното нещо. Господин министър, има една причина, много сериозна, заинтересувайте се. Не може проектите да минават само през  две-три фирми в България - едната от Варна, другата от София – а от другите градове фирми, които правят проекти, да не могат и да не се възприемат от Вашата централа горе. Това е основната причина за забавянето на проектите, защото само от няколко фирми и то свързани – следващия път ще кажа и имена, минават проекти, а на другите просто се връщат. Вземете и проверете случая с розите в Стара Загора, където човекът сам си е направил проекта и е върнат заради това, че розите след десетата година ще бъдат неефективни. Грешката е именно в централата на фонда. Проверете тези сигнали, защото,  нали знаете, трябва да ги даваме към прокуратурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин министър, имате думата за дуплика в рамките на 2 мин.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Господин Христов, аз Ви благодаря за това нещо. Готов съм и на мен да предоставите тези данни, защото общо от стартирането на Програма САПАРД до настоящия момент, забележете, от общо близо 300 проекта броят на отхвърлените проекти не е повече от четири или пет.  Съвсем нормално е от близо 300 проекта да има два, три или четири проекта, които са некачествени, но в никакъв случай не значи, че тези хора, след като подобрят проектите си, не могат да кандидатстват. Едва ли някой може да спекулира с този въпрос, че някой трябва да изготви проекта. 
Нещо повече, Агенция САПАРД работи много сериозно по изграждането на типови образци особено за кандидатстване за земеделска техника, които да могат да се взимат от областните представителства, и хората да си ги попълнят. Там ще бъдат описани всички документи, които се изискват от тях и сами да си кандидатстват. Тоест, да не търсят хора, които да им изготвят проектите. Но ако вие имате конкретни сигнали, аз Ви моля да ми ги предоставите, за да мога да ги разгледам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен отново от народния представител Моньо Христов, относно изпълнение на Постановление № 198 от 29 август 2002 г. за създаване на Стоков фонд “Пшеница”.
Заповядайте, господин Христов.

МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): БЛАГОДАРЯ ВИ, ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ!
Господин министър, това лято беше доста бурно за земеделските производители, които постоянно протестираха и с основание за ниските изкупни цени. Разбира се, тяхното основание беше дотолкова, доколкото министърът на земеделието не обръщаше внимание на техните искания. Въпреки че в края на краищата Вие ги чухте и предприехте някакви действия, тези действия, разбира се, бяха закъснели. По това спор няма. Но така или иначе беше създаден стоков фонд за пшеница.
При мен е една заповед на господин Друмев, в която той разпорежда от 9 септември до 13 септември дирекциите на Фонд “Земеделие” да предоставят информация и да дадат тази информация в Централата на Фонд “Земеделие”, на земеделски производители, като става дума за минимални количества между 10 т и 1000 т. Тоест, насоката на фонда и вашият замисъл е бил да се подпомогнат земеделските производители в по-голям брой и същевременно тези земеделски производители от цялата страна да получат една добра цена. За цената всичко стана спорно – 160 лв., като сложим транспортните им разходи, борсовите цени, другите неща и накрая излезе 120-130 лв. и хората се отказаха. По-лошото според мен е това, което задавам във въпроса, и затова искам отговор, защото за мен това е много важно.
Господин министър, вярно ли е, че от земеделските производители, съгласно тази заповед на Друмев, са изкупени само 26 хил. т хлебна пшеница при условията, поставени от Фонд “Земеделие” – от 10 до 1000 т пшеница, с минимално качество втора “В” група, а останалите количества след 1 октомври са изкупени директно от публични складове в наличност между 3 и 4 хил. т?
Ако е вярно това нещо, смятате ли, че по този начин вие реално подпомогнахте земеделските производители? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Христов, Вашият въпрос беше кратък и аз ще отговоря много кратко и конкретно.
Първо, въпросът едва ли трябваше да бъде отправен към министъра на земеделието и горите, защото знаете много добре, че министърът на земеделието и горите не се разпорежда с държавния резерв, а друг министър се разпорежда с държавния резерв, а държавният резерв изкупува пшеницата, която трябва да бъде изкупувана за стоковия фонд с решение на Министерския съвет. Но въпреки всичко, аз ще Ви отговоря на въпроса.
По информация на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” до 10 декември чрез трите стокови борси са договорирани 195 хил. 218 т и са изкупени в собствени и наети бази на държавния резерв 91 хил. 078 т от 87 производители, като само 8 от тях са продали по над 1000 т пшеница. От договорените чрез борсите количества се очаква да се изкупят още 40 хил. т, с което общото количество ще стане 130 хил. т.
Относно втората част на въпроса Ви: от кои области са купувани. Областите, от които е изкупена пшеницата, са Варна, Шумен, Велико Търново, Разград, Враца, Пловдив, Бургас, Плевен и София. През периода на изкупуване са анулирани 13 договора за 7 хил. т и заявките на 31 зърнопроизводители са изпълнени частично с 14 хил. 200 т по-малко, заради установените по-ниски качествени показатели на предложеното зърно.
Относно Вашето обвинение за това, че министерството не обръща достатъчно внимание на зърнопроизводителите. Нещо повече, аз смея да твърдя, че именно ние сме хората, които за последните 12 години не само че обръщат внимание на зърнопроизводителите, но и реално подпомагат зърнопроизводството в България. Защото, ако ние не обръщахме внимание, Министерският съвет нямаше да създаде стоков фонд. Ако ние не обръщахме внимание, нямаше да осигурим средства за субсидии за торове, за препарати, за растителна защита, както и за семена за масов посев. Ние нямаше да отделяме средства за съхранение на зърното.
Основателно е да зададете може би въпроса дали намесата на държавата е адекватна и реална. Аз приемам Вашите бележки и осъзнавам, че държавата закъсня с намесата на пазара. В този смисъл приемам и моята лична вина и нося лична отговорност за това, съзнавайки положението на пазара, че ние не се намесихме един месец по-рано. Но намесата на държавата на пазара предизвика няколко ефекта: първо, увеличи се изкупната цена; второ, катализира процесът на износа. Държавата не е необходимо да изкупува 200 хил. т. Ако има свободно необходимо количество, държавата ще го изкупи.
Господин Христов, в момента България само за три месеца от нова реколта пшеница е изнесла вече над 600 хил. т пшеница. Това никога от 1990 г. не е било в историята на България, господин Христов. И ако това не е положителен резултат, не знам тогава какво да наречем положителен резултат. Ако трябва да направя база за сравнение от предходни години, за една година България е изнасяла до 520-525 хил. т, а ние миналата година общо за реколта на годината достигнахме количества 825 хил. т, за тази година, ако говорим за нереколтна година, ако говорим календарна година, България вече има износ близо 1 млн. 200 хил. т пшеница. Това не се е случвало в България от 15 - 16 години. И ако Вие критикувате правителството за това! Не знам какво трябва да направи, за да критикувате. Но разбирам ви, че трябва да критикувате, защото вие все пак сте опозиция и това е не само ваше право, но това е и задължение. Разбира се, чрез тези критики, онази част, които са основателни, ние пък сме длъжни да си коригираме поведението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дикме.
Господин Христов, имате право на реплика.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Господин министър, с това, което Вие казахте, потвърдихте само моите думи. От 87 души сте изкупили 197 хил. т, а 7 души са били над 2000 т. Значи, сметнете 80 души по 1000 т – са 80 хил. т. Говоря именно за това.
Аз знам, че резервът не е към Вас, но тази заповед и това министерско постановление свързва дейността на Фонд “Земеделие” именно с информацията, която трябваше да получат земеделските производители. Това – първо.
И второ, искам да Ви кажа, че на 3 октомври шефът на държавния резерв заяви, че има само 66 хил. т изкупено зърно от тези земеделски производители и започва масово изкупуване, даже го заяви по телевизията, именно на количества между 3 и 4 хил. т. Но Вие казахте, че това не е Ваша работа, хвалите се пак, че сте изнесли много. Но искам да Ви кажа, че най-голямото количество износ за календарна година беше по времето на Жан Виденов, това е 1995 г. и бяха изнесени 1 млн. 120 хил. т, събрано по време на служебния кабинет, и другото количество след това.
Така че колко количества са изнасяни, 15 години назад няма да се връщаме. Друг е въпросът, че са изнасяни такива количества. Но въпросът е какво е ставало после. Това също е много важно.
Аз съм доволен от Вашия отговор, в смисъл, че дадохте информация от кои области са изкупени зърната, тъй като това е свързано и със следващия ми въпрос, където ще стане много интересно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли дуплика, министър Дикме?  Не.
Следващото питане е от господин Моньо Христов относно масово уволнение на директори от Държавен фонд “Земеделие” към министър Дикме.

МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, господин министър! Като министър на земеделието и горите в продължение на над една година Вие отговаряте за провеждането на политиката на правителството в тази област, както и за синхронизиране на законодателството с Европейския съюз и за провеждане на обща селскостопанска политика.
Вие като министър за този период не се занимавахте нито с възстановяване на собствеността на земеделски земи, нито с възстановяване собствеността на земите и горите в горския фонд, нито извършвахте приватизация, единственото нещо, което остана за Вас, беше да провеждате обща селскостопанска политика чрез подпомагане на земеделските производители и контрол върху дейностите им, като фитосанитарен, ветеринарен, горски контрол и други.
В отговорите на въпросите, които зададохме аз и мои колеги, можем да видим Вашата дейност като министър досега.
Първо, провалено е кредитирането на земеделските производители за есенната сеитба. Вместо да получат навреме необходимите средства през м. септември, октомври, дори ноември, те все още не са ги получили. Наскоро Министерството на земеделието и горите отново увеличи срока за кандидатстването до 20 декември. Вашата лоша и опасна политика към земеделските производители се изрази в това, че тази година изкупните цени бяха 10-12 стотинки и доведохте до фалит около 30-40% от земеделските производители. И затова сте отговорен лично Вие, господин министър! Защото на 15 април т.г. по Националната телевизия заявихте, че реколтата ще бъде много богата, но цената ще бъде ниска – 15 стотинки! По този начин дадохте големия шанс на търговци и прекупвачи, а унижихте труда на земеделските производители. Цяла година лъгахте производителите, че ще създадете благоприятни инвестиционни кредитни линии. Вместо това от Вашия отговор от 20 ноември т.г. стана ясно, че от заложените 29 млн. лева във Фонд “Земеделие” за инвестиционно кредитиране са усвоени едва 9 млн.! 
Истината е, господин министър, че Вие като председател на Управителния съвет на Фонд “Земеделие” и вашите инвестиционни линии, които изработихте, просто не устройвате земеделските производители и те не кандидатстват за тях. Неслучайно в същия отговор давате 160 одобрени проекта за разлика от предишните години, когато е имало 600 и 800. Когато Ви предупреждавахме и Ви насочвахме към мерките, които трябва да предприемете, за да избегнете ниските изкупни цени на пшеницата, Вие се криехте както от нас, така и от земеделските производители. Цяло лято земеделските производители протестираха и искаха Вашата намеса, но Вие въпреки обещанията си и създаването на стоковия фонд не подпомогнахте производителите, а отново дадохте шанс на търговците и прекупвачите.
Няма начин да не спомена и Вашата безплодност и немощ при усвояването на средствата по Програма САПАРД. За да прикриете тоталния провал на Вашето министерство, решихте да прехвърлите вината и да уволните осем директори от държавен Фонд “Земеделие”. В причините за тяхното уволнение се изтъкна, че те са виновни във връзка с неизпълнението на Постановление № 198 от 29 август 2002 г., където те просто са събирали информация, съгласно заповедта на изпълнителния директор на Фонд “Земеделие” и са я изпращали в централата на Фонд “Земеделие”, където са вземани решенията от кои региони и от кои земеделски производители да бъде изкупена пшеницата. Много е интересно, че дори в мотивите на уволнението на регионалния директор на Смолян, където можете да събирате шишарки, господин министър, а не зърно, също са посочени тези мотиви! 
Още по-интересен е другият мотив – че част от тези директори са уволнени поради това, че не работят добре с Програма САПАРД. Направената справка показва следното: в Стара Загора има одобрени 26 проекти към датите на уволнението, в Силистра – 20, в Бургас – 16, а в Пазарджик – 16, в Разград – 14, в Хасково – 9, в Сливен – 7, в Смолян – 0.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече Ви времето, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ: Как ще е изтекло?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече Ви времето! Ако не бяхте разсъждавали на друга тема в началото на питането си, може би щяхте да успеете да го развиете, но не успяхте.
Заповядайте за отговор, господин Дикме.
МОНЬО ХРИСТОВ: Чакам Вашия отговор, господин министър – защо са уволнени и да ми посочите къде са местата, където е имало бунтове и социално напрежение.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, дами и господа народни представители! Сега разбирам защо господин Христов държеше неговото питане да бъде поставено последно – защото той ще има и последен право на думата. Но се надявам, че ще мога да му отговоря, след като зададе допълнителния въпрос.
Да, господин Христов, изпълнителният директор на Фонд “Земеделие”, който е и директор на Агенция САПАРД, е уволнил дисциплинарно посочените от Вас директори на дирекции. Аз съм уведомен и съм подкрепил тези уволнения. Това е във връзка с подаването на поредица сигнали от граждани, живеещи в тези области за нарушения в работата им. След като е била направена проверка в Централното управление на фонда е установено, че в нарушение на изискванията, регламентирани в постановлението на Министерския съвет, решенията на Управителния съвет на фонда, приети с протоколи и указанията, които са дадени, директорите на посочените областни дирекции не са събрали изискваните необходими документи и в заявките неправилно са включени за подпомагане лица, които нямат право да кандидатстват. По този начин мерките на правителството за преодоляване на кризата на зърнения пазар не могат да бъдат проведени в пълнота и да постигнат основните си цели – стабилизиране на пазара и намаляване на социалното напрежение сред зърнопроизводителите.
Много се радвам, че искате да свържете двата въпроса, защото и аз ще Ви ги свържа.
Първо, зададохте въпроса защо не е запълнен стоковият фонд? Именно затова, защото тези служители не са работили добросъвестно, за да бъде попълнен той. Естествено, че след тяхното уволнение виждате, че има активизация, има активизиране, стоковият фонд се попълва. Аз съм одобрил, господин Христов, след малко като зададете допълнителния въпрос ще Ви кажа защо, смяната на тези ръководители и нося политическата отговорност. В крайна сметка съм и политик и нося политическата отговорност за смяната на тези ръководители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дикме.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Вие пак не ми отговорихте на въпроса! Питам Ви, къде са бунтовете в тези области, къде е имало социално напрежение? Защо не ми отговаряте на въпроса? Дати и места!
Но да видим какви специалисти сте назначили след това на мястото на хората, които са уволнени – със зоотехника, полевъдство, икономика и т.н. Какви хора сте назначили на тяхно място? Да чета ли, господин министър?
В Смолян – Али Джамал Таир – технология на органичния синтез и горивата. Какво общо има земеделието, не знам?! В Силистра – Орал Емин Чакър – технология на машиностроенето! Сигурно ще започнете да правите трактори чрез Фонд “Земеделие”? В Добрич – специалист по биология и химия! Тези хора какво понятие имат от земеделие?! Какви професионалисти са те?! Каква политическа отговорност поемате Вие?! Нито познават Програмата САПАРД… Проверяващите от Сметната палата на Европейския съюз са доста шокирани, господин министър, че именно такива хора сте назначили, които нито познават програмата, нито имат нещо общо със земеделието. Да Ви прочета ли още някои имена?
Моят въпрос е: как ще изпълнявате тази програма с тези хора, които нямат никакво понятие от земеделие, как ще изпълнявате Програмата САПАРД?
Вие поемате някаква политическа отговорност – да, но има и една друга отговорност, че тези пари трябва да бъдат усвоени и има срокове, в които трябва да стане това и България да стане член на Европейския съюз! И Вие с тези кадри ще свършите тази работа… 
Отговорете ми на този въпрос, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Дикме.

МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Аз не знам защо господин Христов толкова се вълнува. Явно е, на срещата ми с хората в Стара Загора, когато бяха казани някои неща за ръководителката… Но аз искам да Ви кажа, че не вярвам на тези неща. Все пак не знам защо толкова се вълнувате.
Ако си спомняте, точно преди една година, когато зададохте един от първите си въпроси за Фонд “Земеделие”, господин Христов, Вие сте човекът, който каза: господин министър, сменете ги, те не са държавни служители. Спомняте ли си? Сега казвате: защо ги сменихте?  Може би се притеснявате, че са били политически кадри?!
Аз си направих труда и от архивите на Народното събрание поисках да получа справка дали сте задали такъв въпрос на предишния министър след масовата смяна на служителите във Фонд “Земеделие”. Оказа се, че не сте задали такъв въпрос. Може би Вие сте участвали в тази смяна. 
За период от година и половина от началото на мандата от общо 115 души, работещи в системата на Държавен фонд “Земеделие”, уважаеми господин Христов, са били сменени 113. Ако искате, аз сега да започна да Ви ги цитирам. Единствено директорът на Фонд “Земеделие” – Павлина Димитрова Ангелова, която и в момента си работи, и счетоводителят на Фонд “Земеделие” в Бургас – Денка Иванова Колева, която работи от 1996 г.,  не са сменени.
Много интересно с какъв аршин мерите и защо тогава не сте задавали такъв въпрос, защото тогава наистина е имало тотална смяна. Нееднократно от тази трибуна съм заявявал и, господин Христов, още веднъж ще заявя и пред Вас, че съм дал възможност на всеки един, който работи в структурите на Министерството на земеделието и горите, да се докаже. Година и половина е достатъчно време, за да може всеки да докаже своите качества. Но оттук нататък  вече ние знаем какви са качествата на нашите служители. И на господин Ляков, когато ставаше въпрос за кадрови промени в Пазарджик, му отговорих, и на Вас ще отговоря. Господин Христов, това няма да бъдат нито първите, нито последните проверки. 
Аз не знам какво е трябвало да направите, когато 113 души са били уволнени и то, ако трябва да ви кажа, на една и съща дата през 1998 г. са били уволнени над 20 души. На една и съща дата! Не само директори, вие, когато управлявахте, сте сменили, включително и чистачите, работили в областните дирекции на Държавен фонд “Земеделие”. И аз ще Ви предоставя тази справка – кой откога работи в структурите на Фонд “Земеделие” за този период от време, с изключение на двама души, за които Ви казах,. 
При условие, че в момента реагирате за смяната на осем души по такъв начин, защо тогава, Вие и тогава бяхте народен представител, не сте реагирали на смяната на тези лица, които са сменени от предишния министър на земеделието и горите? Може би и Вие сте участвали в тази смяна и сега просто защитавате хората, които сте назначили?! Но виждате, че ние не сме приели такава драстична мярка и служителите, които работят, не трябва да се притесняват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме. 
Имате право да изразите своето отношение, господин Христов,  към отговора на министъра.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Господин министър, Вие пак лъжете цялото Народно събрание. 
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Ето Ви справката. 
МОНЬО ХРИСТОВ: Фонд “Земеделие” до 1997 г. имаше само в девет области, съгласно старото териториално деление. Това бяха девет области. Имаше представители по места, но те не бяха служители само на Фонд "Земеделие”, а бяха служители на регионалните служби. 
Едва през 1998 г. бяха създадени регионални дирекции на Фонд “Земеделие”. През м. август бяха назначени с конкурс, явили се. Вземете си прочетете поне нещата и стига сте лъгали! То бива, бива, но Вашето е вече безобразие! Точно през август месец бяха създадени регионалните дирекции, така че няма какво тук да се опитвате - кой уволнил, кой не уволнил 113 души! Може и да са 120, да са назначени или уволнени, аз Ви казвам: през 1998 г. беше точно така. Тогава бяха създадени регионалните дирекции. И когато искате да говорите нещо, не си мислете, че историята започва от Вас – както за зърното, така и за кредитирането, за много неща. Напротив, Вие сте само част, едно от нещата, които вървят в България, трябва да ги вършите, да добавяте нагоре и нагоре. Това е Вашата задача. А не да отричате и да казвате, че едва ли не Вие сте открили водното колело.
Така че, господин министър, това уволнение е напълно политическо и Вие много добре си давате сметка, защото аз Ви прочетох, че тези дирекции имат най-много одобрени проекти по САПАРД. Какво излиза? За половината проекти по САПАРД  парите са усвоени от тези директори. Защо не уволнихте другите 21, които имат другата половина проекти? Защо не уволните тях? Защо не уволните този в Кърджали, като и той има нула? А?
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Той е нов.
МОНЬО ХРИСТОВ: Абе, нов! Нов! Какво прави? Шест месеца, осем месеца – нов. 
Благодаря Ви, господин министър. Показахте какво е отношението Ви към професионалистите в България. Това показахте Вие. За съжаление ще се провалите с тези Ваши хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето Ви изтече, господин Христов. 
Налагам Ви дисциплинарно наказание “забележка”, защото използвате думата “лъжа” към министър, който е в залата.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, от място): Ами, да, точно пред него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мутафчиев, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма процедура в парламентарен контрол. 
Господин Мутафчиев, заповядайте да развиете своя актуален въпрос към министър Дикме.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Може би ще иска удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А, това е друго. Заповядайте, разбрах какво е процедурното Ви намерение. 
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви за разбирането, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам да бъде удължено времето с два часа, не повече от два часа, до завършване на всички питания и актуални въпроси, съгласно графика, който е утвърден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. 
Гласували 127 народни представители: за 44, против 76, въздържали се 7.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Мутафчиев, имате думата да развиете своя въпрос към министър Дикме.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз много внимателно следих дебата, който се водеше, парламентарният контрол по проблемите на земеделието. И това бяха два основни проблема: по какъв начин се усвояват фондовете – Фонд “Земеделие” и САПАРД, и по какъв начин се решава въпросът с кадрите? 
Втрещен съм от този дебат. Не за друго, а защото бившите управляващи, които нищо не направиха за това земеделие, поне да достигне нивото от 1989 г. като производство, да създадат едни нормални условия за частната инициатива, търсят сметка от сегашните управляващи, които, за съжаление, за една година също не направиха кой знае какво.
Искам да Ви питам как искате българските граждани да кандидатстват за Фонд “Земеделие”, да има ефективно обработване на земята, да кандидатстват за Фонд “САПАРД” след като земята е разпокъсана на парчета по половин и един декар? Кажете ми как ще стане, след като все още земята не е възстановена на собствениците, господин министър?
И МОЯТ ВЪПРОС Е СВЪРЗАН ТОЧНО С ТОВА. СТАВА ДУМА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, КОИТО СА СЕ ИЗСЕЛИЛИ ОТ БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ. ВЕЧЕ БЛИЗО ДВЕ ГОДИНИ ТЕЗИ ХОРА ИМАТ РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО, ЧЕ МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ СВОЯТА ЗЕМЯ. ЕДНИ ОТ ТЯХ, КОИТО НЕ ЖЕЛАЕХА ДА ОБРАБОТВАТ ЗЕМЯТА И СЕ ЗАНИМАВАТ С ДРУГА РАБОТА, СИ ВЗЕХА КОМПЕНСАТОРНИ ЗАПИСИ. НО ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТЯХ ИСКАТ ДА БЪДАТ ОЗЕМЛЕНИ. 
Повече от две години нито правителството на Съюза на демократичните сили и на земеделците на Мозер, господин Христов, нито правителството на Движение Симеон Сакскобургготски и ДПС не решиха този проблем. Все още, доколкото знам, господин министър, не е готова наредбата, не са сключени и договори, за да може този акт да се извърши. Тези хора са отчаяни. При мен идваха от цялата Пловдивска област, от Първомай, от Съединение, от Стамболийски и други общини. Общинските съвети са изпълнили своя ангажимент. Те са дали общинска земя, с която да бъдат обезщетени тези хора. Проблемът е, че министерството и съответно областните земеделски служби, които одеве, господин Христов, Вие ги направихте 29, също не са свършили своите задължения. 
Ясно е едно, че бюрокрацията и при създаването на нормативните и поднормативните актове, господин министър, и при сегашното правителство, и при предишното правителство, е много голяма. Аз настоявам да чуя отговора на актуалния ми въпрос – какви са проблемите, господин министър, поради което се забавя възстановяването на земеделските земи на тракийци и какви мерки възнамерявате да предприемете, за да изпълните своите ангажименти по този проблем? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Имате думата за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Благодаря за въпроса, защото този въпрос наистина касае проблемите на българското земеделие, а не касае, както беше предишния въпрос, кадрите в една загиваща политическа партия. Защото едва ли това е основният проблем на България, че кадрите на една партия остават без работа и според социологическите проучвания тя просто се стопява. Наистина въпросът е доста сериозен и доста основателен. Във връзка с това със заповед на министъра на земеделието и горите е признато правото на обезщетение на 1589 собственици със 193 хиляди декара земеделска земя. 
На всички правоимащи лица  са постановени решения за определяне стойността на дължимото обезщетение, определено по реда на наредбата за услугата и реда за установяване на текущи пазарни цени, на земеделски земи, прието с Постановление на Министерския съвет № 118. По-голямата част, около 70% от подлежащите на обезщетение лица, са пожелали и са обезщетени с поименни компенсационни бонове. Законът предвижда по желание на правоимащи лица обезщетяването да се извършва и със земи от Държавния общински поземлен фонд по местонастаняването им. Поради факта, че голям брой бежанци са настанени в общини, в които наличните земи от държавни и общински поземлени фондове са недостатъчни, невъзможно е исканията им за обезщетяване със земя да бъдат напълно удовлетворени. Такова е положението, както Вие казахте, в Пловдивско, в Асеновград, такова е положението в Гоце Делчев, Пазарджик, Сандански, Петрич.
Със заповеди на министъра на земеделието и горите общо за страната са определени 8000 декара земя от Държавния поземлен фонд, които да послужат за обезщетяване на тези правоимащи лица. 
В някои случаи общинските съвети отказват да разрешат земя от общинския поземлен фонд и се налага искането да се отправи до областния управител, което води до забавяне на процедурите за обезщетяване и в този смисъл Вие сте прави, че също има и бюрократична пречка за забавянето на този процес.
По отношение на плановете за обезщетяване със земя на лицата по чл. 10, ал. 1 от закона, ще се изработят за 37 общини, господин Мутафчиев. Понастоящем общинските служби по земеделие и гори изготвя технически задания, въз основа на които ще се изработват планове за обезщетения. До момента са постъпили и одобрени технически задания за 24 от тези общини. Предстои възлагане на изпълнението на технически дейности по реда и условията на Закона за обществените поръчки.
Както Ви е известно, в последните изменения и допълнения на закона, които са публикувани в “Държавен вестник” едва преди около месец и половина, се дава допълнителна възможност на тези лица да подават заявление пред Министерството на земеделието и горите в шестмесечен срок от влизането на закона в сила, тоест от 26.04.2003 г. 
Министерството на земеделието и горите ще направи всичко възможно в рамките на действащото законодателство обезщетяването на правоимащи лица, преселници от Беломорската област, да приключи до края на 2003 г. Смятаме, че с промените на закона, когато вече имат права директно да кандидатстват в министерството и да не минават по тази бюрократична стълбица, ще улесним възстановяването на тези земи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме.
Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз мога да Ви благодаря в този момент само за едно, че Вие поехте един ангажимент с крайна дата 2003 г. да възстановите земята на всички бежанци от Тракия – български граждани, които желаят да получат земята си. Аз се надявам на нещо повече, господин министър, че, разсъждавайки точно като министър на земеделието, Вие ще възстановите тази земя така, че те да я получат есента, за да могат да я ползват. Защото в противен случай, ако я получат декември 2003 г., тази земя отново ще остане необработваема близо една година. А Вие знаете, че в най-плодородните места в Пловдивска област, чийто народен представител съм аз, 56% от земята е пустееща. Петдесет и шест процента! Надявам се, че с мерките, които ще вземете, поне ще удовлетворите желанието на тези, които желаят да обработват земята си и да се занимават със земеделие. В противен случай, ако не решаваме конкретните проблеми на хората, занимаващи се със земеделие, ние ще продължаваме да спорим, както се спореше до този момент с господин Моньо Христов, кой как ползва фондовете и защо са изгонени хората, които даваха възможност на предишните управляващи да ползват Фонд “САПАРД” и Фонд “Земеделие” само за партийни нужди. 
Надявам се, че вашето министерство ще се обърне с лице към проблемите на българските земеделски стопани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мутафчиев. 
Следва питане към министър Дикме, отправено от народния представител Радослав Илиевски относно приватизацията на “ВИТ” ЕАД, град Долна Митрополия.
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! С Решение № 543 от 03.07.1997 г., Агенцията по приватизация е открила процедура за приватизацията на Фуражен завод “ВИТ” ЕАД, град Долна Митрополия. За сведение, това е най-големият фуражен комбинат на Балканите до 1990 г. Със същото решение на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за приватизация, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа е упълномощен да подготви и сключи приватизационна сделка. След изготвяне на приватизационните документи със Заповед № РД-42-1097 от 09.12.1997 г., е определена продажбата на 85% от капитала на дружеството при начална офертна цена на пакета акции 3 880 000 лв. Само за паралел – една година преди това – януари 1996 г. активите на завода са оценени на 966,5 млн. лв. 
Поради изтичане срока на оценката е извършена актуализация и със Заповед № РД-42-614 от 17.07.1998 г., се обявява нова начална цена от 2 933 000 лв. Преминават се още два циклона преоценки, за да се стигне цената на 70% от пакета акции в размер на 1 940 000 лв., платима както следва: не по-малко от 20% по банков път и 80% с всички възможни финансови инструменти. 
Постъпила е оферта от “ВИТ 99” АД, юридическо лице по смисъла на чл. 25, ал. 3 от Закона за приватизацията, с предложена цена 1 940 500 лв. Комисията е приела предложението и е сключила договор при следните условия. Цената е същата –  1 940 000 лв., като само 10%, или това са 190 000 лв. платими по банков път и 90 на сто за срок от десет години при една година гратисен период, като само 20% от годишните вноски се заплащат по банков път и 80% от тях с всички възможни финансови средства. Каква щедрост!
Поети са ангажименти да се вложат инвестиции за срок от пет години в размер на 50 хил. щатски долара, да се запази съществуващият предмет на дейност на дружеството за срок от пет години от подписване на приватизационния договор, да се запазят съществуващите работни места при пълна трудова заетост за пет години, да не прехвърлят собствеността върху придобитите акции на трети лица за пет години от подписването на договора.
Уважаеми господин министър, моето питане е след този подарък, извършена на "Вит-99" АД на основата на сключения договор между тогавашното Министерство на земеделието горите и аграрната реформа и изпълнителния директор извършван ли е някакъв следприватизационен контрол и как е защитен държавният интерес не само  на останалите 30 процента от капитала на дружеството? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Имате думата за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиевски! Макар че приватизацията и следприватизационният контрол вече са извън правомощията на министерството, аз ще се опитам с информацията, с която разполагаме в министерството, да отговоря на този въпрос.
Наистина, Вие сте абсолютно прав, че тук е извършена една приватизация на едно предприятие, чиято първоначална оценка е била 3 млн. 880 хил. лв., като цената на реализираната сделка е точно наполовината – за 1 млн. 940 хил. лв.
Конкретно на въпроса – какъв е традиционният контрол по поетите от купувача ангажименти за осъществяване.
Първо, по отношение плащането на покупната цена на акциите. Проверката на наличните документи в приватизационното досие във връзка с предадената документация в Агенцията за следприватизационен контрол показва, че е допуснато плащане на остатък от покупната цена с непарични средства в нарушение  на нормативните изисквания, включително на 24 юли 2001 г., тоест в деня на смяната на кабинета.
Тогава са издадени документи за окончателно плащане, при условие, че купувачът дължи сума в размер на 35 хил. лв., които той още не е издължил. Смятам, че с това той е нарушил държавните интереси.
По отношение на инвестиционната програма. При проверка на документи, представени впоследствие като отчет за изпълнение на задълженията на купувача по приватизационния договор от 1999 г., е констатирано, че са отчетени с фактури, издадени през 2000 г., а като разход – за 1999 г.
Във връзка с постъпило предложение на купувача за променени срокове в инвестиционната програма и за отпадане на задължението за пазене на работни места. След личното разпореждане на министъра на земеделието на 18 май 2001 г. е сключено допълнително споразумение с дата на влизане в сила от датата на приватизационния договор, с което отпадат ангажиментите за влагане на инвестиции през 1999 г., респективно държавата е ощетена от дължимата по договора неустойка за неизпълнение. Намалява се изискването за запазване на работните места до 75 броя средносписъчен брой. 
Купувачът отчита инвестиционни разходи до размера на договорените – 50 хил. щатски долара и съгласно допълнителното споразумение от 2000 г. в размер на 43 хил. щатски долара, а за 2001 г. – 7000  щатски долара.
По отношение на програмата за  трудовата заетост. За 1999 г. се отчита средносписъчен брой на персонала в размер на 117 души при налични 117 души работещи за месец април, месеца на приватизацията. За 2000 г. 113 души при равен брой напуснали и приети на работа. За 2001 г. средният брой е 91 при напуснали 45 и приети 7 на работа.
По отношение на финансово-икономическото състояние и поемане на стари задължения съгласно представените отчети след приватизацията е налице силно намаление на оборота на приватизираното предприятие за 2001 г. с 50 процента спрямо 1998 г. преди приватизацията и снижение на реализираното  годишно количество комбиниран фураж в сравнение с 1998-1999 г.
Не са погасени всички задължения, поети с договора, който не регламентира срокове за погасяване на задълженията, както и неустойка за неизпълнението.
Това е информацията, която мога да предоставя от министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на два уточняващи въпроса, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Да, всичко това, което казвате, е вярно. Но аз питам на какво основание са тези анекси със задна дата, господин министър? И то, забележете, главно по инвестиционната програма, която и до ден-днешен не се изпълнява.
Но най-циничното е анексът за намаляване на задължителния брой работни места – близо с 50 на сто.
За другите условия по договора, дори и без анекси още от самото начало те са забравени, те са игнорирани. Например, по условието да не прехвърля акции на трети лица, още на втората година от договора е продадено модерното силозно стопанство на завода с вместимост 110 хил. тона. Господин министър, продадено е за над 2 млн. лв. на троянската фирма "Октопод"! Цялото оборудване е нарязано на скрап, при това модерно, на Цеха за фуражни дрожди, предимно цветни метали и хром-никелова стомана с тегло около 1000 тона.
По предмета на дейност. Отдавна производството на концентрирани фуражи не е основна дейност на това дружество. Основната дейност е рентиерството. Отдадени са халета, където се развиват други дейности, други производства,   в голямата си част като елемент на сенчестата икономика. Нима е необходимо като  подкрепа за това да посоча разигралата се преди месец  трагедия, отнела живота на четирима човека и още други трима осакатила? Взривът на площадката на този завод е доказателство за криминалното начало в неговото менажиране, господин министър.
Господин министър, моите уточняващи въпроси са: ще поискате ли, въпреки че сте в процедура на прехвърляне на досието към Агенцията за следприватизационен контрол, ще поискате ли приватизационната сделка да бъде разтрогната вследствие неизпълнение на всички тези условия по договора? Ще поискате ли възстановяване на нанесените щети и източени средства от завода, като потърсите наказателна отговорност и от всички представители на държавата в управлението на този завод до неговата приватизация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ:  Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Илиевски, още веднъж ще повторя, че приватизацията и следприватизационният  контрол вече не е в правомощията на нито един от министрите и на министерството. Той е изключително в правомощията на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол. 
Така, както сутринта вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев от тази трибуна заяви, че са дадени стотици фирми на прокуратурата, аз се надявам и съм убеден, че след преминаването на документите в Агенцията за следприватизационен контрол ръководството на агенцията ще предприеме необходимите мерки съгласно Закона за защита на държавните интереси в предприятието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми  господин министър!  Така е и не е така. Аз мисля, че съдействието и активността на Министерството на земеделието и горите е необходимо, нищо че вече има специализиран орган в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол, защото казват, че има 30 на сто държавно участие, защото е назначено лице от министерството в доскорошния Борд на директорите там.
Но от деня на приватизацията тази съшита с бели конци криминална приватизация от ЕАД "Вит", Долна Митрополия от разбойническо-мениджърското дружество "Вит-99" АД, сформирано и ръководено от активисти на Българския земеделски народен съюз с лидер Анастасия Мозер. (Шум от блока на ПСОДС.) Да, така е. Там са  господин Милчо Илиев – бивш областен управител на Плевен и настоящ областен председател на БЗНС с председател Мозер, Донка Грънчева – доскорошен главен секретар на Вашето министерство, господин министър,  Жана Иванова – доскорошен директор в областната управа, и други местни партийни величия. Там се разиграва онзи класически театър на икономическата българска съвременна сцена. Купуваш на безценица, при  максимално възможни преференции, разпродаваш ценните дълготрайни материални активи, тоест, не влагаш никакви инвестиции, закриваш работни места, водиш към умишлено фалиране, минаващо през унизително вегетиране, каквото е в случая.
Аз се надявам с Вашата активна подкрепа, господин министър, все пак истината в едно от бившите Ваши подведомствени предприятия да излезе наяве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: БЛАГОДАРЯ, ГОСПОДИН ИЛИЕВСКИ.
Давам думата по процедурен въпрос на господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Колеги, моята процедура е да завършим оставащите два въпроса към господин Дикме. Това няма да ни отнеме повече от десетина минути. Въпросите са важни и актуални сега, до 31 декември. След това не са актуални. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение, направено от господин Паница – да удължим парламентарния контрол с двата въпроса – питане и актуален въпрос към господин Дикме.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 114 народни представители: за 79, против 29, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, моля да отправите Вашето питане към министър Дикме относно нарушение на нормативната база от страна на РУГ – Пазарджик.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моето питане е свързано с пресконференцията, която съвместно дадохте с Министерството на вътрешните работи в началото на седмицата. Там недвусмислено беше казано, че район Пазарджик е област, в която дървесината е изключително скъпа и има сериозни интереси.
Наскоро в интервю в столичен вестник водачът на листата на НДСВ в 13.Пазарджишки избирателен район – госпожа Милена Милотинова, заявява следното: “Пред учудения поглед на избирателите си, че има нередности, а няма кой друг да реагира, нямах друг избор освен да се обадя в РДВР. Полицията се намеси. В резултат въпросният търг беше проведен наново и цената на дървото се вдигна с повече от една трета – от 50 на 70 лв. на кубик. Държавата спечели след моята намеса.” Аз не мога да разбера защо Регионалната дирекция на вътрешните работи се намесва в конкурсите във Вашето министерство.
По нататък във въпросното интервю: “Застъпничеството за десетки местни сдружения – фирми-преработватели, които дават работа на огромна част от местното население, разбира се, беше консултирано с мен като водач на депутатската листа в района.” Забележете, застъпничество за десетки местни сдружения и фирми-преработватели на дърво. Не знам Вие как можете да коментирате такова изявление на водача на листата на НДСВ в Пазарджишкия избирателен район.
По-нататък, става дума за твърдения на лесничеи, че са били привиквани за разговори във връзка с дърводобива. Та тук, уважаемата колежка Милотинова заявява: “И с другите директори на лесничейства и дивечовъдни стопанства съм говорила за горите и дивеча. Въпреки настояванията им за посещение в ловните хижи в района, винаги съм провеждала разговорите с тях в София”. Господин министър, аз имам една подписка на лесничеи (която ще Ви предоставя), които са възмутени от това, че са били привиквани в кабинета на госпожа Милотинова. Имах разговор с тях. Хората са стресирани, притеснени са и е интересно и Вие да ги изслушате. Знам, че въпросната подписка е и до Вас.
Изключвам тези откровения на уважаемата колежка Милотинова и вече навлизам в по-сериозната фаза.
Искам да отбележа, че от юли действа Постановление на Министерския съвет № 266, съгласно което на регионалните управления на горите е забранено да отдават пречистване на горите под далекопроводите, околоречните корита и други национални обекти чрез пряко договаряне с фирми, а само по реда на Постановление № 266.
От друга страна, единственият начин за контрол на народните представители над изпълнителната власт е това, което аз правя в момента – питане или актуален въпрос, поканва се министърът и той отговаря. Моята справка показва, че питания или актуални въпроси към Вас от Пазарджишкия избирателен район от наши колеги, включително и от уважаемата колежка Милотинова, няма по въпроса за дърводобива. Чух на Вашата пресконференция, че има организирана престъпност, включително и в Пазарджишкия район в тази връзка. Там бяхте Вие, господин Бойко Борисов, господин Петканов и госпожа Плугчиева.
Искам да отбележа, че не е добре народни представители да кадруват и да се месят в назначаването на хора, свързани с лесничействата и дивечовъдните стопанства.
В тази връзка, господин министър, моите въпроси към Вас са следните:
1. Има ли писмено предложение до Вас, уважаеми господин министър, от народните представители от НДСВ от 13. многомандатен избирателен район – Пазарджик, за назначаването на инженер Гено Пеев за директор на Държавното лесничейство – Велинград? Това предложение подписано ли е от уважаемата колежка Милотинова?
2. Има ли писмено предложение до Вас за назначаването на инженер Иван Кормушев като началник на Регионално управление на горите – Пазарджик?
3. Осъществено ли е сечище без търг след приемането на Постановление № 266 от страна на фирмата “Чико” – Пещера, и констатирани ли са нарушения от страна на тази фирма на  просеката под далекопроводите в Батак?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, ще започна отговорите на въпросите отзад напред.
На 31 юли 2002 г. между Държавна дивечовъдна станция “Родопи” и “Чико” – град Пещера, е сключен договор за ползване на дървесина на корен. Договорът е подписан на основание Заповед № 81 на областния управител на Пазарджик и писмено искане от “Електроразпределение” – Пловдив, клон Пазарджик, изпратено до Държавна дивечовъдна станция “Родопи”. Правното основание за сключване на договора е чл. 9 от Инструкция № 36 за условията и реда за ползването и продажба на дървесина от горите – чрез търг, конкурс и преговор с потенциален ползвател.
Съгласно посочената разпоредба при повреда на инфраструктурата в Държавния горски фонд, както и при възникнала опасност за нейното нормално и безопасно функциониране, въз основа на писмено искане на кмета на общината или други заинтересовани лица, до отстраняване на повредата или опасността директорът на държавното лесничейство сключва договор за ползване на дървесината от горите, без да спазва сроковете и реда, регламентирани в инструкцията.
В конкретния случай до Държавната дивечовъдна станция “Родопи” е изпратено писмо-искане от “Електроразпределение” – Пловдив, клон Пазарджик, явяващо се заинтересовано лице по смисъла на чл. 9, в който се посочва, че с цел опазване на горските площи от пожари е необходимо да се извърши изсичане и почистване на дърветата по  просеките, трасета на 20-киловолтовия далекопровод “Беглика”.
В изпълнение на сключения договор между Държавната дивечовъдна станция “Родопи” и “Чико” ООД е подписан двустранен приемателен протокол и са издадени позволителни за сеч. По сключения договор при разчет 1100 куб.м дървесина са отсечени 928 куб.м и е заплатена сума в размер на 26 844 лева за право на ползване съгласно чл. 1, т. 2 от Постановление № 266 на Министерския съвет. Следва да се има предвид, че Инструкция № 36, послужила като основание за сключване на конкретния договор, е отменена впоследствие по наше разпореждане в Правилника за прилагане на Закона за горите, който е приет на 22 юли 2002 г. с Постановление № 153 на Министерския съвет и обнародван в “Държавен вестник” бр. 74 от 30 юли 2002 г., като влиза в сила от 3 август 2002 г.

Тоест, към момента на подписването на договора за ползване на дървесина Инструкция № 36 все още е била в сила. Следователно, от правна гледна точка до момента на влизане в сила на измененията в Правилника за приложение на Закона за горите се прилага редът,  регламентиран в Инструкция № 36.
Толкова по отношение на въпроса, който  Ви е поставен – дали е дадена такава възможност.
По отношение на другите въпроси.
"Има ли писмено предложение до Вас от народните представители от НДСВ от 13 многомандатен избирателен район?" Много народни представители са правили конкретни предложения – не говоря конкретно за една или друга област, за едни или други кадри – което е съвсем нормално. Искам да  Ви кажа, че аз като министър на земеделието едва ли бих имал възможност да познавам всичките кадри във всичките области и във всичките общини. В тази връзка съвсем нормално е на своите срещи народните представители, срещайки се с хората, изслушвайки ги, да чуят и тяхното мнение за изпълнението на задачите от съответните кадри,  защото те имат по-близък контакт с кадрите.
Така че има предложение за назначаването на инж. Гено Николов Пеев за директор. Въпреки всичко, с моя заповед, с която след това е оторизиран заместник-министърът на земеделието, има издадена и нова заповед, е обявен конкурс и в настоящия момент господин Гено Пеев е спечелил конкурса, а не чрез протекциите на един или друг е бил назначен. Ако желаете, аз мога да Ви предоставя цялата информация, за да се убедите в това нещо.
По отношение на господин Кормушев. Когато станах министър, за заместник-министър, който да отговаря за горите, имаше над 30 предложения. В това число и името на господин Кормушев фигурираше в тези предложения.  Но все пак аз съм преценил с кого  ще работя. Така че това е отговорът на Вашия въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС):  Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз разбирам, че съгласно заповед на областния управител, във връзка с някакво писмо на "Електроснабдяване",  фирмата "Чико" – Пещера, е реализирала сечите.  Областният управител на Пазрджишка област е господин Иван Димитров. Той е подписал предложение до Вас за господин Кормушев чрез народните представители. Любопитно обаче е друго – че тази фирма е на бащата на господин Кукушев, който пък също е направил предложения до Вас за други назначения. Тоест, по веригата има свързани по някакъв начин лица. Оказва се,  че родственици  на този, който предлага назначения на лесничеи, осъществяват сечищата във връзка с такива предложения.
На какво основание е издадена тази заповед на областния управител? Аз разбирам, че постановлението – Вие споменахте – още не е прието. Уточняващият ми въпрос към Вас е: на какво законово основание Вие се съобразявате с предложенията на народните представители за тези назначения? Това е изключително важно, защото, ако нямате законово основание, за  мен това е политически натиск от парламентаристи от НДСВ към коалиционен партньор от Движението за права и свободи. Това е чист политически натиск. Разбира се, тук излизам от сферата на Вашите коалиционни отношения. Но аз още един път искам да подчертая, че имам подписка от лесничеи – аз ще Ви я дам – които твърдят, че върху тях се оказва изключително психологически натиск. Има доста големи обеми, може би над 2500  куб. м дървесина. Аз не знам въпросната заповед или по-точно колко кубика са реализирани във връзка с въпросната заповед на областния управител, но това е вторият ми уточняващ въпрос: колко куб. м фирма "Чико" -–Пещера, фирмата на този лобист от Атлантическия клуб, е реализирала в това сечище? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря,  госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, аз още веднъж ще повторя колко кубика са изсечени. Както казах, заповедта е издадена наистина от областния управител. Правното основание го казах – тоест, до тази дата, до влизането в сила на постановлението правно основание е съществувало. В момента вече такова правно основание няма и не съществува. Просто това е в периода преди влизането в сила на постановлението.
По отношение на количествата. Още веднъж повтарям, по сключения договор, при разчет 1110 куб. м дървесина, са отсечени 928 куб. м и е заплатена сума в размер на 26 844,66 лв. за право на ползване съгласно чл. 1, т. 2 от ПМС № 266.
По втората част на въпроса - дали е оказан политически натиск и дали имам някакво законно задължение. Не, нямам никакво  законно задължение, нито някой може да ме накара да се съобразявам с предложението, тоест законно да се съобразявам с предложенията, които са направени за назначението на едно или друго лице.
Господин Димитров, с цел ненамесата в горите ние сме предприели и редица промени в Закона  за горите. Аз се надявам в най-скоро време да мине на второ четене и там ще видите, че директорите на държавните лесничейства и на регионалното управление по горите се назначават единствено и само  чрез публичен конкурс. Дори и министърът няма право да назначава конкретно лице. Тоест, чрез спечелване на конкурс могат да бъдат назначени. Смятаме, че това е най-добрата формула, за да може професионалистите да  останат в горите и да ръководят РУГ-овете.
Колкото до това, което споменахте в началото по отношение на съвместната ни пресконференция с Министерството на вътрешните работи. Господин Димитров, наистина имаме доста сериозни резултати през тази година в областта на горите. Аз само ще кажа цифрата, за да си направите Вие извода. До миналата година общо приходите от тази дейност в горите са били 64 млн. лв. Тази година, след въвеждането на тези мерки, приходите се увеличават на 95 млн. лв. при същото количество дървесина, при  същите програми, които се  изпълняват. Вие си направете извода къде са отивали останалата част от средствата, които в момента влизат в републиканския бюджет.
Разбирам, че  работа на  опозицията е да критикува и т. н. и аз приемам критиките, когато те са основателни. Но когато има положителен резултат, все пак трябва да се даде не положителна оценка на министъра, аз нямам нужда и необходимост от положителна оценка, но тези хора, които работят – директорите на държавни лесничейства, самите лесничеи, горските стражари – все пак трябва да имат някакъв стимул, било то и морален. И този стимул те трябва да го получат на най-високоотговорно ниво – от министъра, от заместник-министрите, от народните представители. В този смисъл аз смятам, че е необходимо да се даде една добра и реална оценка за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дикме.
Заповядайте да изразите своето отношение към отговора, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, преди да бъдат поощрявани, хората трябва да бъдат защитавани. Аз Ви предлагам да вкарате един текст в новия законопроект да не могат народни представители от мнозинството да оказват психологически натиск върху лесничеите. Това е нещо изключително важно. Аз Ви казвам, имам подписка, включително от господин Кормушев. Той твърди, че госпожа Милотинова му се обажда непрекъснато, притиска го, за да може въпросната фирма да осъществява сеч.
Така че аз си мисля, или ако Вие не внесете, аз между двете четения ще внеса такъв текст, за да може тези хора да бъдат защитени. Те, преди да бъдат защитени, няма как да бъдат поощрени. Тези хора се притискат в момента.
Още веднъж Ви казвам, че не може председателката на Медийната комисия да  привиква в кабинета си лесничеи. Материята е изключително разнопосочна.
Така че аз ще Ви моля като министър да защитите  хората си. В противен случай трябва наистина със законови мерки, по наши предложения ние да вкараме текстове, които да защитят лесничеите от посегателствата на народни представители от мнозинството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Паница, заповядайте да развиете актуалния си въпрос към министър Дикме относно разпореждане на началника на Национално управление на горите за забрана на групово ловуване на дива свиня.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): БЛАГОДАРЯ ВИ, ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ. ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ НА КОЛЕГИТЕ, ЧЕ ПОЗВОЛИХА ТОВА УДЪЛЖАВАНЕ, ТЪЙ КАТО ВЪПРОСЪТ, КОЙТО ЗАДАВАМ, КАСАЕ ГОЛЯМА ГРУПА ЛОВЦИ И СРОКОВЕ ЗА ЛОВУВАНЕ, КОИТО СА ДО 31 ДЕКЕМВРИ. СЛЕД ТОВА НЯМАШЕ ДА ИМА НИКАКЪВ СМИСЪЛ ОТ ЗАДАВАНЕТО НА ТОЗИ ВЪПРОС.
Уважаеми господин министър, с изх. № 36-00-280 от 25 ноември 2002 г. началникът на Националното управление на горите е изпратил до регионалното управление на горите нареждане, с което се забранява до края на ловния сезон 2002-2003г.  груповото ловуване на дива свиня от български ловци в ловностопанските райони в районите на дейност на държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции. Съгласно чл. 54, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча компетентен да ограничи или да забрани лова на някои видове дивеч е не началникът на НУГ, а министърът на земеделието и горите след съгласуване с министъра на околната среда и водите. В чл. 54, ал. 2 са предвидени и случаите, в които може да се извършва ограничаване на лова. Те са свързани и са в зависимост от биологичното развитие на дивеча, нанесени от него щети и епизоотичната обстановка. 
Със своята заповед началникът на НУГ е забранил груповото ловуване във връзка с – забележете – констатирани нарушения при провеждане на групово ловуване на дива свиня с цел опазване спокойствието на дивеча. В случая се нарушава един от основните правни принципи, а именно, че административнонаказателната отговорност е лична. Прави се опит за извършени нарушения от отделни лица да се накаже голям кръг от хора, които упражняват своето право на лов съгласно закона и в сроковете, предвидени от него. С това се ощетяват значителен брой български ловци. Във въпросния акт на началника на НУГ липсват изискуемите реквизи съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за административното производство – наименование на акта, фактически и правни основания за издаване на акта. 
Нашият въпрос е следният: защо е допуснато да бъде издадено от повереното Ви ведомство акт, противоречащ на разпоредбите на законите на страната, акт, който е във Вашите прерогативи? 
И второ, ще обявите ли за нищожна въпросната разпоредба, издадена от началника на Националното управление на горите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Паница! Българските ловци не трябва да имат никакви притеснения. И аз не само като министър, а и като ловец мога да ви кажа, че ловците още утре могат да излязат на лов в съответните си райони. 
В отговор на Вашия въпрос – действително на 25.11. началникът на Националното управление на горите разпорежда с цел запазване спокойствието на дивеча до края на ловен сезон 2002-2003 г. да бъде преустановено груповото ловуване на дива свиня от български ловци в държавните – забележете – държавни ловностопански райони в района на дейност на държавните лесничейства и държавните дивечовъдни стопанства. Тоест, в онези места, които се стопанисват и управляват пряко от държавата. 
Същевременно с друго писмо на НУГ е направено уточнение, че преустановяването на груповото ловуване на дива свиня не се отнася до държавни лесничейства и държавни дивечовъдни стопанства, които имат сключени договори за предоставяне на услуги по линията на организирания ловен туризъм и са откупили целия план за ползване на ловен сезон 2002-2003 г. 
Вие сте абсолютно прав като основание, цитирайки чл. 54, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча, която регламентира правомощията на министъра да удължава, забранява и т.н. и да променя със заповед сроковете за ловуване. В конкретния казус обаче не е налице нито една от изчерпателно изброените в закона хипотези. Началникът на НУГ не е забранил лова. Единственото, което той е направил, е, че е разпоредил временно преустановяване на определен метод на ловуване, което не означава забрана на ловуване на дива свиня в посочените райони. Знаете, че всички ловни дружини си имат съответни договори. Така че няма никакви притеснения.
Друг е въпросът за онези лица, които – но това е една тема, която не искам да коментирам – влизат в държавните дивечовъдни стопанства и в ловните участъци, които нямат договор. Те няма да имат право да ловуват, но само там. А цялата армия от български ловци има тази възможност и свободно ще може да ловува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз прекрасно разбирам, че тази заповед, макар и пусната под формата на окръжно, тъй като не е формулирана като заповед, касае зоните, стопанисвани от държавните дивечовъдни станции и дивечовъдни участъци към лесничействата. Но все пак към Приложение 2 към чл. 66, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча са дадени срокове за това ловуване и те са от 1 октомври до 31 декември. Казвам, въпреки че знам за какво се отнася това ограничение. Искам да кажа, че когато се забранява даден метод – както Вие твърдите, - то тогава се променят и съответните срокове. Тоест съгласно закона Вие имате компетенциите да направите това. И ако Вие бяхте издали тази заповед, този въпрос нямаше да се разисква на тази трибуна.
По-опасен е обаче другият момент, че се нарушава един от основните принципи на административното наказване, а именно, че административнонаказателната отговорност е лична. Ако тази заповед или нареждане беше пусната под друга форма, примерно с оглед опазване популацията на дивата свиня, разбирам, но юридически не върви заради провинение на десет души да се наказват потенциално 100, 200 или 300 човека, които биха желали да ловуват срещу заплащане от държавна дивечовъдна станция. По този начин смятам, че вие губите и средства, защото вероятно ще има хора, които биха желали да се възползват от това, а сега няма да имат тази възможност.
В тази връзка е също и въпросът защо забраната е само за български ловци, а не и за чуждестранни. Каква е гаранцията, че чуждестранните ловци няма да извършват подобни нарушения? Така че моят апел е да отмените тази заповед точно във връзка с това, че се нарушава този основен принцип в административното наказване, че не може заради провинението на няколко души да се лишават от право на лов и останалите ловци, които биха желали срещу заплащане да ловуват в съответните дивечовъдни станции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Дикме, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Аз благодаря за препоръките, които направихте. През следващата седмица, както миналата година удължих със заповед срока за ловуване, който също беше до 31 декември, ние ще вземем решение дали отново ще се даде възможност да се удължи срока за ловуване. 
Ще се запозная още веднъж с мотивите на началника на Националното управление на горите за издаване на това разпореждане за спиране на такъв вид лов и такова ловуване в тези райони. Вие сте абсолютно прав, в случай, когато има възможност за привличане на допълнителни приходи в  края на  годината от ловен туризъм, България би трябвало да използва тази възможност. Така че аз ще проверя какви са били точно мотивите, за да взема необходимото решение.
Още веднъж повтарям, че мисля, че с това разпореждане той не е нарушил закона, защото не е забранил лова, а решението за удължаване или за забрана на лова ще бъде взето през следващата седмица в зависимост от условията и данните, които ще ми бъдат предоставени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дикме.
С това приключваме парламентарния контрол за днес.
Комисията по икономическата политика ще проведе днес заседание от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,30 ч.) 

Заместник-председатели:
					Камелия Касабова
	
					Юнал Лютфи
Секретари:
			Величко Клингов
	
			Весела Лечева