Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-01-12

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Най-напред искам да поздравя всички народни представители с Новата 2000 г., отново да им пожелая на тях и на семействата им здраве, повече радости, успех в работата, повече съгласие и по-добра атмосфера и дисциплина в Народното събрание през тази година!
На 8 януари 2000 г. почина съпредседателят на Парламентарната група на "Народен съюз - БЗНС, Народен съюз, Демократическа партия" господин Стефан Савов. С неговата смърт ние изгубихме не само един близък наш колега, народен представител в четири народни събрания, но един от изтъкнатите политици и държавници на България, един от хората, които много работиха за утвърждаване на парламентаризма, на толерантността, на добрия стил на работа в нашия парламент. 
Предлагам с едноминутно мълчание и ставане на крака да почетем неговата памет. (Всички народни представители стават на крака в едноминутно мълчание.) Благодаря на всички.
Ще започнем с полагане на клетва от новоизбрани народни представители.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
София, 22 декември 1999 г.

С решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България, прието на                21 декември 1999 г., народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание Александър Праматарски, Емануил Йорданов и Теодосий Симеонов са избрани за членове на Министерския съвет. С избирането им в Министерския съвет техните пълномощия като народни представители се прекъсват на основание чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Съгласно чл. 96, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове при избирането на народен представител за министър за времето, през което той изпълнява функциите на министър, се замества от следващия го в избирателната листа кандидат.
На основание чл. 96, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избрани кандидатите за народни представители, както следва:
1. Валентин Йорданов Христов, 10.многомандатен избирателен район - Кюстендил, коалиция "Обединени демократични сили", на мястото на Емануил Николов Йорданов.
2. Миладин Стоев Стоев, 15.многомандатен избирателен район - Плевен, коалиция "Обединени демократични сили", на мястото на Теодосий Стефанов Симеонов.
3. Иван Николаев Иванов, 23.многомандатен избирателен район - София, коалиция "Обединени демократични сили", на мястото на Александър Манолов Праматарски."
Моля квесторите да поканят новоизбраните народни представители, за да положат клетва.
(Всички народни представители стават. Валентин Йорданов Христов и Иван Николаев Иванов застават на трибуната и повтарят клетвата след председателя Йордан Соколов.)
ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ ХРИСТОВ, ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Честито!
Постъпили законопроекти и проекторешения от 15 декември 1999 г. до 11 януари 2000 г.
Проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Георги Първанов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за пътищата. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Вносител: народният представител Ивалин Йосифов. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Предложения за дневен ред на седмичната програма.
Има предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
1. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове. Вносител е Министерският съвет.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
4. Законопроект за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните вещества и техните прекурсори. Вносител е Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
6. Парламентарен контрол. 
Има предложение на основание чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като днес е пръв пленарен ден от месеца, в програмата на Народното събрание през седмицата 12-14 януари от името на Парламентарната група на Демократичната левица да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за допълнение на Кодекса на труда с вносители Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев.
Има бележка на Правния отдел, че по същия предмет има още три законопроекта.
Има предложение от народния представител Михаил Миков да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Има предложение от народния представител Петър Башикаров да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносител Георги Първанов и група народни представители. На Председателския съвет беше постигнато съгласие по този проект за решение, който визира създаването на структура досежно интеграцията ни в Европейския съюз, да бъдат проведени политически консултации и да бъде създадена една работна група, която да предложи функциите на един такъв орган, а оттам и начина на неговото съставяне.
По дневния ред някой желае ли да се изкаже?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! За пореден път правя предложение да бъде включено като точка в дневния ред разглеждането на проект за решение за създаване на комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Причината за нашата настойчивост, уважаеми дами и господа, са тези резултати от приватизацията в България, които цялото общество вижда - едни жалки приватизационни усилия, които доведоха до провали в определени сфери на приватизацията. Можем да посочим много такива. Провали се раздържавяването чрез инвестиционни бонове. Много са сделките, които трябваше да станат, а не станаха през 1999 г. Тук можем на първо място да посочим сделката за Българската телекомуникационна компания. Но не само тя. Има и много по-дребни на пръв поглед случаи, които пораждат обществен интерес и напрежение в определени региони от страната. Тук можем да посочим и "Химко" - Враца, и от сутрешното предаване на радио "Хоризонт" сделката, свързана с "Каучук" - Пазарджик, и освобождаването на 1400 работници след тази сделка. Не на последно място трябва да посочим аптечните управления в страната, за които тепърва ще се говори - и за Габрово, и за Сливен, и за Видин, Враца, Монтана, прословутата "Фарма М". Сделки, които се извършват тук между Коледа и Нова година. Част от вас, уважаеми дами и господа народни представители, са подписали ред решения в този мътен период при промяната на състава на кабинета.
Така че смятам, че е необходима такава комисия и предлагам да бъде включена в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков като точка в дневния ред да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях № 954-02-44.
Гласували 211 народни представители: за 94, против 113, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен и проектът за програма за работата  на Народното събрание от 12 до 14 януари 2000 г.
Гласували 180 народни представители: за 127, против 6, въздържали се 47.
Седмичната програма е приета.
На основание чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложенията по този ред не се гласуват.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА № 954-01-12.
Вносители: народните представители Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев.
Няма становище на водещата Комисия по труда и социалната политика, но срокът по правилника е изтекъл, така че няма пречка законопроектът да бъде разгледан. И понеже само той е посочен по реда на този текст, ще се ограничим само с неговото разглеждане.
Има становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, на която законопроектът също е бил разпределен.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията относно законопроект за допълнение на Кодекса
на труда, внесен от Велко Вълканов, Любен Корнезов и
Гиньо Ганев

На редовно заседание, проведено на 11.2.1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за допълнение на Кодекса на труда № 954-01-12, внесен от Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев.
Господин Любен Корнезов представи законопроекта, с който се предлага да не може да се сключва втори срочен трудов договор за изпълнение на същата работа. Вторият договор трябва да бъде задължително с неопределен срок. Също така да не може да се заменя трудов договор, сключен за неопределено време, със срочен трудов договор. Предвижда се също така заварените срочни трудови договори да се смятат за сключени за неопределено време, ако работникът или служителят е изпълнявал преди това същата работа по срочен трудов договор, чийто срок е изтекъл, или е изпълнявал същата работа по трудов договор, сключен за неопределено време.

Срещу това се направиха възражения - чрез предлаганите изменения на чл. 68 от Кодекса на труда се нарушава равенството между страните и свободата на договарянето. Никой не може да бъде принуден да сключи против волята си безсрочен трудов договор, ако характерът на работата или развитието на конюнктурата не позволяват това. Още по-неприемливо е заварените срочни трудови договори да се считат по право за сключени за неопределено време без работодателят да е изразил съгласие за това.
Народните представители Любен Корнезов и Янаки Стоилов подкрепиха законопроекта. Комисията обаче реши, с два гласа "за" и 6 - "против", да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за допълнение на Кодекса на труда № 954-01-12, внесен от Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
От вносителите има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господа народни представители, от името на тримата вносители - проф. Вълканов, Гиньо Ганев и моя милост, ще направя кратко изложение на законопроекта, който сме внесли преди почти една година - м. февруари 1999 г. сме внесли този законопроект.
Всъщност става дума за изменение на чл. 68 от Кодекса на труда. Това е само един текст, който ще даде възможност да се стабилизират трудовите правоотношения между работник и работодател и респективно служители, и има една преходна разпоредба, която урежда всъщност заварените случаи.
Тук чухме становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. То е предадено точно от господин Лучников, но беше употребен терминът, че трябва да зачитаме свободата на договарянето. Разбира се, че това е така, обаче става въпрос за какво договаряне говорим. Практически сега има не договаряне между работодателя и работника, а диктат на работодателя над работника. Работникът просто няма друг изход, освен да сключи някакъв трудов договор. Вчера чух даже, че се сключват трудови договори и за по 15 дни. Казаха, че в Министерския съвет даже сключвали срочни трудови договори за 15 дни. За каква стабилност можем да говорим тогава в администрацията или въобще в трудовото законодателство?
Смисълът на срочния трудов договор е да осигури възможността да се проверят професионалните качества на работника или служителя, необходими за изпълняване на съответната работа. След като този срок е изтекъл и вече могат да се правят изводи за качествата на работника или служителя, работодателят или се освобождава от него като не възобновява трудовия договор, доколкото е намерил, че необходимите качества не са налице, или срочният договор за неопределено време следва да бъде продължен като безсрочен. Следователно, би било неоправдано новият трудов договор да бъде отново със срок. Обстоятелствата изискват този нов трудов договор да бъде сключен за неопределено време. 
Днес срочните трудови договори масово се използват не за проверка на професионалните качества на работника или служителя, а за да се държи последният в пълно трудово подчинение. Междупрочем някъде, по наши данни, около 90 на сто от трудовите договори в България са срочни. Това противоречи на смисъла на съответните конституционни разпоредби и на трудовото законодателство, насочено към установяване на определена стабилност в областта на трудовото право. Правото на труд трябва да бъде гарантирано срещу произвола на работодателя.
За съжаление, срочните трудови договори се оказват, както показва практиката напоследък, едно средство за натиск върху работника, за неговата подчиненост. Ако той не се харесва на своя работодател, той да може винаги да се освободи от него. Именно това прави необходимо новите две алинеи на чл. 68. Те трябва да изключат тази възможност за злоупотреба с института на срочния трудов договор.
Няма да занимавам повече народните представители. Законопроектът е пред вас, мотивите също са пред вас. Мисля, че с този законопроект ще имаме действително, поне до известна степен, едно равнопоставяне между работодателя и работника.
И нещо, което е извън прекия текст. За съжаление, сега - ще го кажа в прав текст, без да ангажирам някой друг освен себе си - работниците, хората на наемния труд масово се експлоатират. Даже не се сключват и договори. Не само трудови, но не се сключват даже и граждански договори. Не се внасят застраховки, осигуровки и т. н., и т. н. Следователно, дълг е на парламента да намерим юридическата форма, за да защитим хората на наемния труд и в частност поне този текст - чл. 68, който ви предлагаме, е една крачка в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Имате думата за изказване по законопроекта.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Накратко искам да засегна само два въпроса във връзка с предлагания законопроект, който съм подкрепил.
Мисля, че при едно достатъчно задълбочено отношение на съдилищата в България дори и при сегашната законова уредба би могло да се даде по-добра защита на работниците и да се избегне злоупотребата с формалното съдържание на закона, тъй като по същество сключването на трудови договори за кратък период, при които лицата изпълняват продължително време една и съща трудова функция, представлява нарушение на смисъла на срочния трудов договор. И сигурно господин министърът е осведомен за практиката в много европейски страни, включително в Германия, където така наречените верижни трудови договори биват атакувани, защото по този начин се подменя смисълът на срочния трудов договор - той да бъде или договор, който дава възможност за изпитание на работника или служителя, или пък договор, който наистина е свързан с изпълнение на определена дейност, която приключва и след нея се преустановяват отношенията между работодателя и работника. Следователно, при липсата на такава традиция и при едно твърде формалистично отношение на съдебната система към този проблем за защита на трудовите права като част от социалните права на гражданите, смятам, че е необходима промяната в закона, за да се формира едно такова съзнание, което досега липсва в българското правосъзнание.
На второ място, мисля, че този въпрос трябва да бъде погледнат заедно с проблема за стимулите към полагане на труд. И аз го поставям не само като въпрос за защита на работниците, но включително и на работодателите. И ще ви дам един пример, който съм събрал от срещи, от разговори с няколко работодатели, с хора, които ръководят малки и средни предприятия. Които, забележете, в условията на висока безработица в някои общини и райони се оплакват, че не им достигат работници, които да назначат за определена работа.
Защо се получава този парадокс? Защото в момента е необходимо да се полага непрекъснато труд в течение на девет месеца, след което лицата могат да се запишат на борсата на труда независимо каква е била причината, поради която те са останали без работа. Независимо дали те са напуснали доброволно, независимо дали са били уволнени за някакви драстични нарушения. И се оказва, че по този начин не се прави разграничение между причините, поради които едно лице не може да полага труд, да получава по този начин някакви доходи.
Независимо от многобройните сигнали към компетентните органи, те са твърде лениви - мога да твърдя, в проверката както по условията, в които се полага трудът, защото масово се нарушават изисквания за работно време, за безопасни условия на труда. И в България никога не е имало толкова слаба система за контрол, която да гарантира правата на работниците и служителите, мога да кажа, в цялата й история за последните 70-80 години.

Наистина положението в това отношение е драстично влошено и същевременно крайно занижен контрол, който дава възможност в много случаи да се работи без валидни трудови договори. Защото фирмите, които са лоялни,  които работят според закона, са подложени на една недопустима конкуренция. Тези хора, за които споменах, работейки по десетина-дванадесет месеца, някои от тях след това отиват и се регистрират на борсата на труда, през който период те си отиват на село и отглеждат животни, или пък отиват даже в друга фирма със сродна дейност, в която извършват същата работа, без да имат сключен трудов договор и по този начин  работодателите не заплащат нито осигуровки, нито данъци и убиват тези именно предприятия, които работят според закона - изплащат заплати по договор и правят съответните начисления.
Поставям въпроса, за да се види, че той засяга не само работниците, но и работодателите, които действат според изискванията на законодателството. Липсата на контрол от страна на компетентните органи води до все по-голямо нарастване на сенчестия дял в българската икономика и до убиване на средствата, които държавата заделя наистина за подпомагане на тези, които не могат да получат работа, които са социално слаби и се нуждаят от подпомагане.
По тези две причини мисля, че е в интерес и на работниците, и на работодателите да бъде извършена тази промяна и да се постигне в някаква степен съчетаване на тези два противоположни интереса.  Смятам, че българският парламент, ако се изправя сериозно пред тези въпроси, има основание да подкрепи предлаганото предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин  председател, уважаеми колеги! Действително това е един изключително важен проблем и този проблем действително се поставя много отдавна на вниманието на нашето общество.  Предлаганите нови разпоредби в чл. 68 и новия § 3а в Преходните разпоредби имат наистина за цел да решат този проблем, който съществува в индустриалните отношения у нас.
Вярно е това, което казаха колегите преди мен, наблюдава се практика на сключване на срочни трудови договори дори и при обстоятелства, в които би било естествено трудовите правоотношения да се регулират с договори за неопределено време. В мотивите на вносителите обаче проблемът се разглежда твърде едностранчиво според мен и може да се каже, че с тези предложения вносителите предлагат борба с последствията, а не борба с причините, породили това явление. Защото това наистина е едно ново явление, което нашите индустриални отношения вече познават. Затова, преди да бъдат приети каквито и да е законодателни промени, е целесъобразно според мен всички ние преди да вземем нашето решение да анализираме факторите, които са довели до причините за това явление, а не да се стремим да отстраним последствията.
Искам да  припомня нещичко за действащото трудово законодателство. То беше разработено, както си спомняте всички, при пълно господство на държавната собственост в предприятията и въпреки многобройните промени на това законодателство, то не можа да отчете настъпилите сериозни изменения във формата на собственост. Това трудово законодателство не можа да отчете крещящата необходимост от финансово оздравяване на стопанските субекти, повишаване на тяхната ефективност и чрез по-висока производителност на труда и съкращаване на раздутия персонал - всичко това го няма в действащото трудово законодателство.  Естествено е това законодателство да закриля преди всичко наемния труд, защото това законодателство е правено в други условия, при други отношения между работник и работодател. Тъй като работодателите поначало са в по-силна позиция сега вече, но в нашето законодателство разумният баланс между тези две страни на индустриалните отношения е прекалено нарушен според мен и е в ущърб на работодателя, на когото са наложени от сега действащото законодателство само задължения и само ограничения.
Аз мисля, че няма колега тук, който да може да каже нещо против тази теза. Освен  действието на субективния фактор,  което, разбира се, никой от нас не отрича, защото много от работодателите наистина не са на нивото на съвременни работодатели, една от причините за честото нарушаване или заобикаляне на трудовото законодателство всъщност това е точно нарушаването на този баланс между работодатели и работници. 
Затова аз смятам, че е необходимо да бъде направена цялостна промяна, генерална промяна на Кодекса на труда, а не частични промени на трудовото законодателство. Защото освен всичко нашето трудово законодателство трябва да бъде съобразено с европейската правна регулация на индустриалните отношения с цел създаване на условия за ефективна стопанска дейност. Подготовката на тази цялостна промяна на трудовото законодателство..., аз знам, че вече е в ход и има направена работна група към Министерството на труда и социалната политика, в която участват и социалните партньори, и мое дълбоко убеждение е, както съм казвала по повод на много закони, че изменението само на отделни разпоредби винаги създава опасност за необвързаност с основните принципи по бъдещите кардинални промени в закона.
Искам да кажа няколко думи по това, което предлагат колегите в текстовете на законопроекта. 
Първо, действително има случаи, в които работодателят оказва натиск  чрез различни средства за прекратяване по взаимно съгласие на трудовия договор за неопределено време и замяната му със срочен трудов договор. Оказването на такъв натиск наистина е противозаконно и пресичането на тази практика трябва да се осъществява чрез известно разширяване правата на контролните органи. Възможно решение всъщност би било при  установяването на подобни  нарушения Инспекцията по труда да се възползва от правомощията си по глава деветнадесета на същия този Кодекс на труда и да налага санкции или да отнася въпроса в съда за решаването на тези закононарушения.
Второ, не мога да се съглася с мотива на вносителя, че смисълът на срочния трудов договор е да се осигури възможност за проверка на професионалните качества на работника или служителя. За тази цел, колеги, е предвиден трудовият договор със срок за изпитване, което е по чл. 70 от Кодекса на труда. Смисълът на срочния трудов договор е наемане на работници и служители за изпълнение на работи с временен характер, за заместване на отсъстващи работници или служители, както и за временна работа на длъжност, която ще се заеме след  провеждането на конкурс. Това са случаите по чл. 68, т. 2, 3 и 4.
Вносителите не отричат необходимостта от подобни срочни договори и не насочват действието на предлаганите нови разпоредби към тези случаи. Законодателят обаче е предвидил и възможност за сключване на срочен трудов договор и по чл. 68, ал. 1 от Кодекса на труда, тоест извън посочените вече случаи. Тази точка се отнася за случаи, които той не е определил конкретно, като единственото ограничение е, че срокът на трудовия договор не може да превишава три години. Това означава, че законодателят в действащото законодателство е пожелал да предостави на страните възможността  да сключват и други трудови договори и при други многообразни жизнени ситуации, които в един закон, разбира се, не могат многостранно да се предвидят.
Такава ситуация може да бъде например нестабилната стопанска конюнктура, при която се осъществява дейността на работодателя. Тази конюнктура може да налага наемането на работници за определен срок при разширяване на дейността и прекратяването на договорите с тях при нейното стесняване. Подобна практика се прилага и в развитите страни и е един от факторите, които определят гъвкавостта на пазара на труда в тях. Състоянието на българската икономика и на нашия пазар на труда, което ние много добре заедно с вас познаваме, определено налагат преминаването към подобни форми на временна заетост, а не към тяхното ограничаване. В противен случай предлаганите от вносителите текстове - тези, които тук днес разглеждаме с вас, насочени към случаите по чл. 68, т. 1 - могат да доведат до още по-голямо свиване на предлаганите работни места.
Предлаганата нова ал. 2 на чл. 68 предвижда след изтичането на срока на срочния договор със същия работник да може да се сключва само договор за неопределено време. Това според мен ще доведе не само до ограничаване предлагането на работни места и прибягването към различни форми на прикриването на трудови правоотношения. Така мисля аз, а мисля, че и повечето от работодателите, с които сме имали взаимоотношения, мислят по същия начин. Естествената реакция на работодателите ще бъде освобождаването на значителната част от работещите след изтичането на срочните трудови договори и назначаването на нови на техните места - отново на срочни договори. Това ще усложни още повече обстановката на пазара на труда и определено ще доведе до нарастване на обезщетенията, които се изплащат от фонд "Професионална квалификация и безработица".
Аз съм сигурна, че ако въведем този текст, който ни предлагате, това ще се случи. Работодателите няма да се замислят и ще прибягнат към тази практика.
И третото, което искам да кажа и с което ще привърша, е, че основният въпрос, на който трябва да си отговорим, е какво подтиква работодателите да сключват срочни трудови договори. Главна причина за това са многобройните ограничения в Кодекса на труда. И аз мисля, че този, който познава Кодекса на труда, би могъл спокойно да го потвърди, и сегашната съдебна практика. Тези две причини не позволяват на работодателя да се освобождава от неефективно и некачествено работещи работници или служители.
Разбира се, могат да се кажат и много други неща. Но аз искам да завърша с това, че по-важното за мен е не да се правят такъв тип палиативни мерки с промяна на един или друг текст от Кодекса на труда. По-важното е да се отстранят причините, които пораждат масово прилагане на срочните договори. Мерките за ограничаване на срочните трудови договори трябва да бъдат съпроводени със законодателни промени, разширяващи правото на работодателите да се освобождават от ненужния персонал. В противен случай това желано финансово оздравяване, което ние толкова много очакваме да настъпи в българските предприятия, просто няма да бъде постигнато.
С това ще заявя пред вас, че няма да подкрепя промените в Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Имате думата, господин Марангозов, за реплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дянкова! Аз имам един единствен въпрос към Вас. Има ли в България служител в момента, с изключение на областните управители, който да не е на временен трудов договор? Има ли такъв? И защо? Защото по този начин политическата сила, която управлява България в момента, иска да държи хората в страх, в страх, че всеки момент могат да загубят работното си място. Включително и шофьорите в Народното събрание са на временен трудов договор. Аз не знам само дали само Вие - бяха Ви определели като някакъв символ - сте също на временен трудов договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За изказване има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Слушах много внимателно моите опоненти - господин Лучников и госпожа Дянкова. Намирам, че в отделни случаи те изричат думи, които заслужават да бъдат сериозно обсъдени и обмислени.
Но струва ми се, че в крайна сметка техните доводи не издържат една сериозна критика. Най-напред искам да възразя на господин Лучников, че нашият законопроект посяга на принципа на равноправието. В никакъв случай не мога да приема този довод. Ние не посягаме на този принцип, защото във всички случаи правото на работодателя да сключи договор за срок си остава. Винаги всъщност тази потребност ще съществува. Заедно с нея ще остане и потребността да има такъв правен инструмент - срочния трудов договор.
Това, което ние искаме, то е да изключим злоупотребата с тази свобода на договарянето. Защото заедно с всичко останало, ние констатиране наистина една безобразно разширила се злоупотреба със свободата на договаряне. Ние виждаме, че тези договори се сключват и в такива трудови структури, в които правоотношенията са изключително стабилни. Например преди малко колегата Марангозов отбеляза това. Дори в системата на Народното събрание ние наблюдаваме това явление - срочните трудови договори. Нищо в тази система не налага на всеки 2-3 месеца да се сключват трудови договори. Очевидно е, че в този случай става дума именно за злоупотреба с правото на договаряне. Това е, което ние искаме да отстраним.
А що се отнася до тези доводи - че наистина би могло в резултат от приложението на нашия закон да се стигне до съществено ограничаване интересите на двете страни - аз съм готов при второто четене ние да обсъдим проблема заедно и да потърсим някакви разумни решения. Но във всички случаи мисля, че вие трябва да подкрепите сериозно именно принципа, нашата воля, нашето намерение да ограничим злоупотребата. Това не бива да става. А ето, че това е един факт.
Вие, госпожо Дянкова, казахте съвършено справедливо, че това е едно ново явление. По-рано наистина го нямаше. И сега ще Ви кажа това, което вероятно ще Ви огорчи, но това си го мисля и това го мислят и колегите. Това ново явление е свързано с управлението на СДС. Всъщност СДС превърна този вид договори във форма на политически натиск, на политически рекет. Вие пак ще кажете, че сте много права като твърдите: ако искаме да отстраним явлението, да отстраним причините.
Взимайки повод от тези Ваши разсъждения, ще кажа, че ако искаме наистина да отстраним явлението срочен трудов договор като злоупотреба с право, ние трябва да отстраним от власт СДС. Това според мен е решението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има и нов рекорд в срочните договори, господин Вълканов. В Любимец новият кмет само за 10 дни - от 6 до 17 януари - е подписал трудовите договори.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Господин Куртев, нямате право на подобна реплика оттам. Елате тук, на това място и тогава се произнасяйте. Иначе се злоупотребява и нарушавате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
За изказване има думата господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС):  Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като дискусията мина в друга тема, аз ще припомня, че по същата тематика - за срочните трудови договори, господин председателят на Народното събрание каза, че има и още няколко законопроекта. Единият от тях е моят законопроект,  който е с дата от 14 май 1998 г., значи, предхождащ законопроекта, който в момента се разглежда - на господин Велко Вълканов и на господин Любен Корнезов. Тъй като не се разглежда темата на моя законопроект, аз щях да бъда спокоен да разглеждаме професионално нещата. Но тук минахме към чиста политизация и не към въпроса дали срочните трудови договори са необходими или не са, а до прехвърляне на нещата в една друга плоскост. Затова аз съм длъжен да кажа, че има и едно решение, зад което аз бих застанал, ако го бях видял в законопроекта на господин Вълканов и на господин Корнезов. Такова решение предлагам в моя законопроект. И то е насочено точно срещу онова, за което говореше господин Янаки Стоилов -да се борим с верижните срочни трудови договори. Тоест, когато едната страна - работодателят, експлоатира работника или експлоатира възможността тези правоотношения, за които ние говорим и които са заложени в Кодекса на труда , да има равнопоставеност при тях. При моя законопроект предложението е всеки трети срочен трудов договор, което вече говори за верижност на договорите, да бъде обявяван за постоянен трудов договор. И това отговаря и на европейските критерии. И затова, когато се предлага една тематика, тя трябва така да се обмисли, че да бъде балансирана както с интересите на работника, така и с интересите на работодателя. 
Съжалявам, че в момента нямам текста при мен, тъй като този законопроект не се разглежда, но действително трябва да се види какви са интересите и да говорим действително по същество за защита на работниците, а не да се опитваме да вадим политически  дивиденти точно оттам, където това не е необходимо.
Ако действително мислим за работниците и за техните интереси, то тези, които трябва да защитаваме, са хората на наемния труд, а не непотопяемия самолетоносач на тези, които работят в определени ведомства. За тях ние направихме Закона за държавния служител. И техните трудови правоотношения ще се уреждат по тези норми. Така че, много моля, когато се правят предложения, аз бих подкрепил нещо,  но тогава, когато то е насочено във вярната посока и дава едни конкретни решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
За реплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз познавам законопроекта на господин Нихризов. Той засяга не само тази част, за която говорим, но и тази част. Всъщност законопроектът на господин Нихризов и нашият законопроект, който ние сме  внесли относно срочните трудови договори, се различават по следното. 
Ние предлагаме да има  първи срочен трудов договор и ако работодателят и работникът е съгласен, следващият по ред, тоест вторият по ред трудов договор, вече да бъде безсрочен. Господин Нихризов предлага нещо малко по друго. Първите два трудови договора да бъдат срочни, а третият вече да се трансформира в безсрочен, след като има вече съгласие между работника и работодателя. И аз мисля, че тези две идеи не си противоречат и можем да намерим разума и в закона, и в практиката при едно второ четене. Всеки от нас ще има предложения, включително и това, което господин Нихризов е внесъл преди повече от година и половина.
Така че репликата, ако това е реплика, все пак казвам, че идеята, стъпката за защита на наемния труд е същата, както и при господин Нихризов.
Моля да подкрепим  поне на първо четене нашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Господин председател, аз също бих искал да се присъединя към предложението, което направи господин Нихризов. То беше подкрепено и от господин Корнезов - да се потърси възможност за обединяване на различните предложения, които се правят по този въпрос - за срочните трудови договори. И проектозаконът, който е внесен от нашите колеги, да бъде подкрепен на първо четене.
Тъй като  ми се струва, че с тези предложения се върви в онази посока, за която ни призова в част от изказването си и госпожа Дянкова - да се избегне злоупотребата с практиката на срочните трудови договори. И както каза господин Янаки Стоилов, те фактически да играят ролята, която по същество е заложена в този тип правоотношения.
Поисках думата, господин председателю, защото ми се струва, че именно в тази насока трябва да търсим резултата от дебата днес. И наистина да не допуснем той да бъде смесен с по-широкия, с по-общия въпрос за промените или за създаването на нов Кодекс на труда  и въобще за взаимоотношенията между работници и работодатели. Тъй като ми се струва, че госпожа Дянкова разшири твърде много предмета на дискусията тази сутрин и фактически започна една дискусия, която непременно трябва да продължи, но по други точки от нашия дневен ред.
Защо са важни все пак тези въпроси, които тя повдигна?  Свидетели сме през последните няколко  дни и седмици на една упорита теза, която се застъпва от болшинството представители на мнозинството, че работодателите са сериозно ограничени във възможността да уволняват от гледна точка на ефективността на фирмите. И аз, господин председателю, се опасявам, че тази линия ще бъде развивана, ще бъде аргументирана все по-неотстъпчиво по начин, който според мен не отговаря на нуждите и на основните проблеми, които съществуват в страната. Основният проблем е безработицата. Днес основната грижа за всеки български гражданин е работата. Ще може ли да я запази, ще може ли да намери работа?!  Безработицата се увеличава и вие знаете статистиката. В края на миналата година тя стигна над 597 хил., души, тоест, някъде с около 130 хил. души повече официално регистрирани, отколкото в края на 1998 г. Искам да насоча вниманието на колегите, а и на господин министъра към онези конституционни текстове,  които постановяват, и то в основните начала на българската Конституция - първата глава, чл. 16, че фактически трудът се гарантира и защитава от държавата. И това е едно основополагащо задължение на българската  държава,  което по никой начин не може да бъде разводнявано и подменяно с други аргументи.
Член 48 от Конституцията по-нататък, продължавайки тази тема, заявява, че гражданите имат право на труд и че държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Онзи ден министър-председателят заяви, че за правителството новият кабинет има три приоритета - децата,  бедността и заетостта. Ако вие искате да убедите обществото, че това не са просто така фрази, за да звучат добре, а премислена и сериозна политика на правителството, то тогава вие не можете единствено и само сега да акцентирате върху необходимостта от уволнения за повишаване ефективността на фирмите. Разбира се, че ще трябва да се създават условия за ефективна стопанска дейност. Но когато страната е изправена пред такъв изключително остър проблем - на незаетост,  която фактически надхвърля 20-22 на сто,  основното, което трябва да звучи от правителството, е грижата за създаване на работни места, а не увеличаване на предпоставките и на условията за уволнения.
Ето защо аз мога убедено да кажа, че нашата парламентарна група няма да се съгласи с тази логика, която се развива и от госпожа Дянкова днеска и от други представители на мнозинството. Ние ще имаме възможност достатъчно убедено да аргументираме нашата гледна точка по въпроса. Но все пак предлагам, господин председателю, днес да не развиваме този дебат, а да се върнем към внесения законопроект и да потърсим всички възможности той да бъде подкрепен на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата заместник-председателят на народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател,  уважаеми господин министър,  уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който предлагат колегите за изменение на Кодекса на труда, поставя една тема, към която смятам, че всеки от нас има отношение. Не е възможно в тази зала да има народен представител,  пред който да не е стоял такъв въпрос в неговия избирателен район. Същевременно аз зная колко усилия съм полагала по някои казуси в моя избирателен район със съдействието включително и на Министерството на труда и социалната политика и как някои от тези усилия са завършвали безрезултатно точно поради това, че и съдът, и работодателите са се позовавали на Кодекса на труда.
Тоест, големият въпрос, който поставя и този законопроект, е за респекта към трудовото законодателство. Ако си сложим ръка на сърцето, ще кажем, че няма достатъчно респект към трудовото законодателство в България от страна на работодателите и от страна на тези, които трябва да осигуряват респекта. А един от факторите сме ние.
Второ, аз не искам да кажа, че преструктурирането на икономиката не се нуждае от преструктуриране на работната сила. Но това преструктуриране на работната сила трябва да става по определени правила. И тези правила ги пишем ние в законите.
И трето, когато представители на чужд капитал, който идва в България, започват да сключват договори с работниците за срок или за неопределено време, виждайки каква е ситуацията и като законодателство, и като практическо приложение на това законодателство, проявяват незачитане дори на действащото трудово законодателство. И се получава един омагьосан кръг, който поради по-бавните процедури по трудовото законодателство в съда не може да бъде лесно решен. И тогава възниква големият въпрос - не блокира ли това повече нашата икономика, отколкото да я подпомогне? Защото какво показват случаите? Когато се сключват верижните срочни трудови договори, за които говориха колегите, то тогава работодателят е склонен да освободи квалифицираните работници. И той започва да ги освобождава. И вие знаете от кого започва - от инженерно-техническата интелигенция. Защото те са силните, защото са интелигентите, защото са в синдикалните организации, макар че уж има защита на синдикалните членове. Първо се освобождават от тези, които са интелекта в съответната фирма, а след това и от много висококвалифицираната работна ръка, защото много иска, защото иска да защити правата си и защото тези права действително трябва да бъдат защитени. И се получава парадоксът, че в същата фирма се вземат хора, които вече не са квалифицирани. 
Този въпрос, по отделни поводи на който съм се занимавала и аз, включително с изключително добрите експерти на министерството, ние сме стигнали до извода, че един от основните въпроси е въпросът със срочните трудови договори. И ако този въпрос със срочните трудови договори не бъде решен по начин, който да бъде полезен за работника, включително и за работодателя, защото крайните резултати без квалифицирания работник няма да бъдат добри, това няма да бъде полезно за нашата икономика.
Решението, което колегите предлагат, е много интересно, много добро. Аз смятам, че то непременно трябва да бъде подкрепено на първо четене, а между първо и второ четене могат да бъдат внесени допълнителните предложения, свързани с това, за което говори господин Нихризов. Всичко останало означава ние да си затваряме очите пред това, което става в нашата икономика, да не защитаваме работниците и от тази гледна точка да не защитаваме ефективността на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Госпожо заместник-председател на Народното събрание, аз искам да потвърдя това, което Вие казахте, само че в един друг рекурс, като политик, защото Вие говорихте като специалист-юрист.
Господин министър, има една книга на Джек Лондон. Тя се казва "Бездната". Там е описан един период от създаването на индустриалното общество тогава, когато свободата на тези, които са били наемни работници, е била почти нищожна. Притеснявам се, че днес, когато отиваме в новото хилядолетие, тогава, когато отиваме към нов тип социални отношения, ние възстановяваме такъв тип трудови отношения, които създават предпоставки наемният работник да не бъде свободен. Защото няма свобода, ако има унизителна зависимост.
Искам да не бъда голословен, а аргументиран. Аз живея в един блок с дългогодишен работник, елитарен работник, работещ на цифрово-програмни машини в Инструменталния цех на Завода за хладилна техника, закупен от "Братя Василеви". Той заболя и ТЕЛК му подновява болничните листове няколко месеца. Но срочният му трудов договор завършва и неговият собственик, т.е. работодателят му, не му подновява трудовия договор. Ето унизителното за свободния човек, към който ние искаме да създадем предпоставки в нашата държава. Когато е попаднал в тежка икономическа ситуация, когато здравословното му състояние е нестабилно, собственикът може да се отърве от него с това, че той е на срочен договор. Това е първият момент, на който искам да ви обърна вниманието, защото аз смятам, че този работодател е длъжен да носи отговорността към този работник, който е дал всичко от себе си за създаване на обществения продукт, който ние ползваме години наред.
Вторият момент. Не може да се чувствам аз, като наемен работник, притеснен от това какво ще мисли за мен работодателят ми и да говоря това, което той иска да чува. Аз трябва да имам свободата да говоря това, което искам, без да се интересувам дали това му харесва или не му харесва, стига да спазвам законите и трудовите си отношения. А в нашия кодекс те добре са определени. И всеки, който нарушава дисциплинарни предпоставки, който не спазва дисциплина - технологична и организационна, кодексът дава право да бъде освободен по съответните членове. А не сега с презумпцията: изтекъл е срочният му трудов договор и аз не го подновявам.
Ние правим една крачка назад - да отнемем свободата на хората, като ги правим унизително зависими. Моята политическа съвест не ми позволява да се съглася с преждеговорившите, че това е решението на въпроса. Аз ще подкрепя проекта и се надявам, че цялата ми парламентарна група ще го подкрепи. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, позволете ми, тъй като това е първата ми среща с народните представители след Нова година, да ви поздравя, да ви пожелая много здраве, много успехи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): И да гласуваме първия закон.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Не откриваме Америка като казваме, че Кодексът на труда, като основен закон, уреждащ индустриалните отношения, има огромно влияние върху икономическия и обществения живот в страната. А пък вътре в Кодекса на труда една от най-важните материи е материята относно трудовите правоотношения - възникване, изменение, прекратяване, в това число и относно продължителността на действие на тези правоотношения. 
Кодексът на труда е гласуван 1986 г. Има няколко големи изменения, най-голямото от които е от 1993 г. И днес вече има пълен консенсус между всички участници в индустриалните отношения - работодатели, синдикати, държава - че е необходима дълбока радикална промяна. Започнахме работа в Министерството на труда още в 1998 г. Вече са готови основните принципи, основните правила за изменението на Кодекса на труда, мина една много сериозна дискусия по тях. В момента работната група преминава на следващата фаза, а именно подготовката на самите текстове. И тук, подчертавайки, че проблемът, който е поставен със законопроекта, е много важен, бих искал всички да имаме предвид, че решаването на един проблем извън контекста на цялото изменение на Кодекса на труда, носи много повече минуси, отколкото плюсове.
Вероятно в края на март работната група ще приключи работа и ще внеса в Министерския съвет, а след това и веднага при вас текста на новия или на дълбоко изменения Кодекс на труда. Мога да поема ангажимент и то най-сериозно, да представя идеите, съдържащи се  в този законопроект, който вие разглеждате днес, на работната група, за да продължи дискусията и там, но моята молба към вас е без да подценяваме важността на проблема, той да бъде разглеждан в рамките на голямото изменение или повтарям, може би приемане на съвършено нов Кодекс на труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожа Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Не възнамерявах да взимам думата по тази толкова деликатна материя, тъй като преждеговорившите колеги изложиха много аргументирано, точно, мисля и със сериозни мотиви предложения законопроект. Но все пак част от изказванията на моите колеги от дясната страна ме провокират, а и това, което току-що каза господин Нейков, също.
Госпожа Дянкова постави като основен въпрос причините, а не следствието. Но ние всички трябва да бъдем пределно наясно, че причините, за да се прилагат срочните договори, да бъде изменен кодексът в тази му част и да се стигне до това драстично нарушаване на правата на заетите в страната, идват преди всичко от дестабилизираната икономика. Затова работодателите нямат интерес да назначават хората на безсрочни договори, тъй като не знаят какво ще стане утре. За тези причини всички сме наясно, че са много сериозни. Но не по-малко сериозна е и политическата причина. Политическата причина ние в никакъв случай днес, обсъждайки в залата честно и коректно тези неща, не трябва да пренебрегваме.
Но аз не искам да се спирам на тези неща. Искам да консултирам с министъра и да поставя следния въпрос: господин Нейков, Вие говорите, че вече има консенсус между работодатели, синдикати и държава по един нов проект на Кодекса на труда. Мое лично впечатление и мое дълбоко убеждение е, че тези три страни в момента в Република България почти три години са на едната страна. Те не са три страни. Те просто синхронизирано работят от едната страна и всички разбираме каква е тази страна, тъй като ситуацията в страната показва недвусмислено това. Все пак нов кодекс може да се готви, може да се приеме, може да е много по-добър от досега съществуващия, въпреки че бих казала, че той в никакъв случай не се разграничава толкова драстично от европейските принципи и норми. Нашият кодекс не е толкова лош, нашият кодекс не е толкова стар и не е толкова несъгласуван с европейското законодателство. Но ние с вас сме свидетели, че три години чакаме едни нормативни документи, едни закони, които уж работим, но три години семейните добавки стоят в размер на 8 лева и чакаме закон. Още толкова ли ще чакаме работниците да бъдат в тази унизителна, бих могла да кажа като с воденичен камък на шията ситуация?
Бих Ви попитала, господин Нейков, още нещо. Това, че Вие ще информирате работната група е чудесно. Но ако тази работна група има намерение, има виждане да промени в тази му част Кодекса на труда, която ние сега предлагаме, кажете ни го днес. Ако обаче Вие нямате това намерение, това противоречи на нашите виждания, противоречи на нагласата на хората, тъй като ние държим в крайна сметка в България страните да бъдат равнопоставени, защото в момента - аз отново подчертавам дебело, че и работодатели, и синдикати, и държава, тоест правителство и управляващо мнозинство, стоят от едната страна на барикадата. От другата страна стоят хората на наемния труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Не виждам други, които да имат желание да се изкажат, и ще преминем към гласуване.
За процедура думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, процедурният ми въпрос е във връзка с чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България, който предвижда, че Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.
Аз не искам да задължавам сега никого, но бих се обърнал с молба към господин Нейков да отговори и на въпроса, който зададе госпожа Масларова: какви са вижданията на министерството и на работната група по този въпрос, който сега дискутираме. Господин министърът е в залата и ми се струва нормално и редно да даде своите пояснения по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Наистина министърът е в залата и ако иска, може да отговори. Но, господин Пирински, съгласете се, че Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите според този текст с решение на Народното събрание и на комисиите.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Аз само поставям въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Иначе е въпрос на желание на самия министър да вземе отношение или не.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Аз го поставих като молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако правите предложение да гласуваме?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, благодаря Ви.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Самата липса на отговор показва, че отговорът е отрицателен. (Шум и реплики от ДЛ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за допълнение на Кодекса на труда с вносители народните представители Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев.
Гласували 170 народни представители: за 75, против 88, въздържали се 7.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
За процедура думата има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурното предложение за прегласуване и се обръщам към всички народни представители. Всъщност това е първият законопроект за 2000 г. Мисля, че тук можем да намерим разум в идеите, които ние сме поставили, и при второто четене да дадем нещо действително полезно на хората и особено на хората, които продават работната си сила, за да изкарат хляба си. Нека поне първият ни законопроект да бъде крачка към тъй желаното уж от някои национално съгласие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на прегласуване законопроекта за допълнение на Кодекса на труда.
Гласували 180 народни представители: за 76, против 97, въздържали се 7.
Законопроектът не се приема.

Първа точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТРАНСГРАНИЧНА ТЕЛЕВИЗИЯ.
Вносител - Министерският съвет.
Водеща комисия - Комисията по културата и медиите.
Господин Райчевски, имате думата, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по културата и медиите

На свои заседания от 16 и 22 декември 1999 г. Комисията по културата и медиите разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия № 902-02-79, внесен от Министерския съвет на 6 декември 1999 г.
В обсъжданията на 16 декември взе участие и тогавашният председател на Комитета по пощи и далекосъобщения Тони Славински, който представи законопроекта.
Комисията се запозна с мотивите към законопроекта. При обсъждането бе подчертано, че с приемането през 1998 г. на Закона за радио и телевизия, националното ни законодателство се приведе в съответствие с изискванията на аудиовизуалното общностно право. Сега актуалната задача е поддържането на националната ни правна уредба в съответствие с общностното право и актовете на Съвета на Европа.
Европейската конвенция за трансгранична телевизия е в сила от 1 май 1993 г. На 4 декември 1997 г. Народното събрание на Република България ратифицира Конвенцията и тя влезе в сила за България на 1 юли 1999 г. Присъединяването допринесе за въвеждането на стандартите на общоевропейското аудиовизуално пространство.
Предвид основните технологични и икономически тенденции в областта на радиоразпръскването, възникването на нови съобщителни услуги в Европа, приемането от Европейската общност на Директива 97/36 на Европейския парламент и Съвета, изменение и допълнение на Директивата на Съвета - 89 за съгласуване на някои законови, подзаконови или административни правила в държавите - членки във връзка с извършването на телевизионно разпръскване, в интерес на правната сигурност на държавите и на трансграничните оператори, през 1998 г. Комитетът на министрите прие Протокол за изменение и допълнение и го откри за подписване от страните по Конвенцията.
Измененията са в пълно съответствие с динамиката на съответното общностно право, така че предлаганата ратификация е и акт на сближаване на националното ни законодателство с общностното законодателство.
Необходимостта от ратифициране на Протокола за изменение и допълнение произтича от обстоятелството, че той е ратифициран със закон от Народното събрание и последващите го изменения и допълнения следва да бъдат приемани по реда, по който е приета Конвенцията. С 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по културата и медиите

Р Е Ш И:
Комисията по културата и медиите подкрепя Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, № 902-02-79, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Асен Агов има думата, за да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 902-02-79 за ратифициране на
Протокола за изменение и допълнение на Европейската
конвенция за трансгранична телевизия,
внесен от Министерския съвет на 6 декември 1999 г.

На свое заседание от 16 декември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, приет на 9 септември 1998 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, искам най-напред да поздравя новите депутати и да им пожелая успешна работа. И тъй като виждам Велислав Величков тук смятам, че повторната клетва на депутата е една добра тема за дипломна работа на колегата Величков. (Оживление в залата.) 
Имам възможност да поздравя и новите европейци с "Добре дошли на Стария континент!". Казвам го за всички, които сега правят своя цивилизационен избор. Нека да избират правилно и да не забравят, че повечето от нас вече 14-ти век живеем тук!
Основание за надежди все още има. Само преди година и половина премиерът Костов смяташе, че събитията от януари - февруари 1997 г. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, след малко ще Ви отнема думата, ако не се върнете на законопроекта, който в момента приемаме. (Шум и реплики в залата.) 
Моя работа е! Погледнете правилника!
ИВО АТАНАСОВ: Аз съм изненадан от това отношение, уважаеми господин председател! Не е ли по-добре Вие да ми напишете изказването тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, но, моля Ви да се върнете на темата, без да се занимаваме с господин Величков, с новите депутати...
ИВО АТАНАСОВ: Вие преценявате моето изказване, което е цензура! Какво е това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това ми е задължението -да Ви върна към темата. Погледнете правилника!
ИВО АТАНАСОВ: С какво съм излязъл от темата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, продължете в темата!
ИВО АТАНАСОВ: Европейската конвенция за трансгранична телевизия - извинете, това по темата ли е? - е открита за подписване на 5 май 1989 г. в Страсбург. Тя е в сила от 1 май 1993 г.
В българския парламент я ратифицирахме на 4 декември 1997 г. Година и половина обаче външният ни министър Надежда Михайлова не намери време да депозира ратификационния документ при генералния секретар на Съвета на Европа, може би защото рядко пътува. По тази причина Конвенцията влезе в сила за България едва на 1 юли 1999 г.
Имаме всички основания да смятаме, че това забавяне бе умишлено. Целта бе първо да се приеме Закона за радиото и телевизията, а Конвенцията да влезе в сила след това, за да не може медийният закон да бъде атакуван пред Конституционния съд въз основа на несъответствието му с международната конвенция, подписана от България. Така външният министър даде близо 2-годишен коридор за приемането на един Закон за радиото и телевизията, който ни отдалечава от Европа.
От многобройните препоръки на различните европейски институции не бе приета нито една. Опозицията внесе десетки предложения за второто четене на медийния закон, всичките базирани на европрепоръките, но мнозинството не прие нито едно. За да покаже, че няма нищо случайно, премиерът заяви, че така и не разбрал какво иска опозицията по медийното законодателство. Това означаваше, че Костов не разбира какво иска Европа в тази сфера. По медийния и по далекосъобщителния закон Европа подкрепи българската опозиция, а зад премиера Костов застана колегата Райчевски. При такова отношение от страна на управляващите няма нищо чудно в това, че според евронаблюдателите Адкинсън и Гелерод свободата на медиите у нас бе и продължава да е основна тема за загриженост.
Ние чухме становищата на двете парламентарни комисии, на които е разпределен законопроекта, но аз питам някой разбра ли от така прочетените становища за какво става дума в тази Конвенция. Няма да питам дали някой е чел Конвенцията, защото този въпрос е неудобен за една голяма част от колегите.
Изменението и допълнението на Европейската конвенция за трансгранична телевизия се налага от основните технологически и икономически тенденции в областта на телевизионното разпръскване, а също така от възникването на нови съобщителни услуги в Европа след приемането на Конвенцията през 1989 г.

Държавите -членки на Съвета на Европа и другите страни по Европейската конвенция за трансгранична телевизия изменят конвенцията в няколко посоки, това, което днес ще ратифицираме.
1. В чл. 8, т. 1 и в чл. 16, т. 2а във френския текст думата "юрисдикция" се заменя с думата "компетентност". Това се прави във връзка с приложното поле на конвенцията. Целта е да се гарантира по-добре възможността на всяко физическо и юридическо лице, независимо от неговата националност или местожителство, да упражни правото на отговор или да прибегне до други сравними правни или административни средства по отношение на програмите. 
2. Актуализират се дефинициите, свързани с рекламата. В чл. 15, т. 3 и 4 в английския текст думата "реклами" се заменя с думата "рекламирам". Досега бяха забранени рекламите на медикаменти и на медицинско лечение, които са достъпни само по лекарско предписание в предаващата страна. Сега се забранява не само и не просто рекламата, а рекламирането. За онези, които въпреки грубостта на парламентарния делник все още не са загубили чувствителността си към словото, разликата между двата термина е очевидна. Ако някой отдясно каже на своя си популярен език, че разликата между реклама и рекламиране е като между демокрация и демократизиране, той няма да бъде съвсем далеч от истината.
3. Детайлизира се терминът "предаващ", използван в конвенцията. Досега това бе физическото или юридическото лице, съставящо телевизионните програмни емисии, а сега вече понятието се свързва  с лицето, което носи редакционна отговорност за съставянето на телевизионни програми. Тук разликата е по-ясна, отколкото в предходната точка, може би защото бяхме дарени с един зашеметяващ пример: малко преди Бакърджиев да не успее да събори от раз мавзолея, Лили Попова не сколаса да заснеме слънчевото затъмнение.
По силата на досегашния текст Българската национална телевизия е предаваща организация, но българския демократичен опит показа, че може да възникнат случаи, в които предаващата организация да не смогне да предаде нищо. Ето защо е по-удачно предаващата организация да се дефинира не чрез съставянето на програмната емисия - такава програма бе съставена за затъмнението, макар че не бе изпълнена - а да се дефинира чрез поемането на редакционната отговорност. Тук вече българският опит не може да служи за пример, защото Лили Попова прехвърли отговорността върху предишните поколения,  но в това за нас, българите, няма нищо чудно.
Съюзът на демократичните сили досега не е поел отговорност за нищо. Не е поел отговорност за собствените си  действия, като например преди три години тук, в сградата на парламента, та камо ли за някакъв природен феномен, какъвто е слънчевото затъмнение, па макар и пълно. 
4. Разширява се дефиницията на рекламирането. Досегашният текст визира постигането срещу заплащане на ефект или резултат, желан от рекламодателя. Сега се добавя, че ефектът може да бъде желан и от самия предаващ. Рекламиране е не само насърчаването на продажбата, покупката или наемането на продукт или услуга, но и подкрепата на кауза или идея. Макар някой все още да не е определил нейното съдържание, пропагандирането на синята идея е реклама по смисъла на конвенцията и затова ще трябва да се плаща. Това важи и за случаите, в които подкрепата на тази идея идва от самия предаващ, независимо дали ще се нарича Явор Дачков, Светла Петрова или ще е безименен, но платен син войник. Занапред не е толкова важно дали този войник ще бъде платен. По-важното е, че според промените в конвенцията той трябва да бъде платец, ако иска да дава рамо на някоя идея, па макар и синя.
5. Въвежда се несъществуващото досега в конвенцията определение на телевизионния пазар. Подобно определение досега имаше само в директивата на Съвета на Европа "Телевизия без граници", макар че използваният там термин е не телевизионен пазар, а телевизионен магазин.
6. Включват се нови усложнени хипотези във връзка с понятието "предаваща страна". За нас това е интересно, тъй като вече имаме една телевизионна честота с национален обхват, продадена на чуждо юридическо лице. Според конвенцията, според протокола за допълнение и изменение на конвенцията, ако седалището на предаващия е в една страна, но решението относно програмите се взема в друга страна, предаващият се счита за установен в страната, където оперира значителна част от работната сила, ангажирана в извършването на телевизионната дейност. Ако значителна част от работната сила, ангажирана в извършването на телевизионната дейност, оперира във всяка от тези страни, предаващият се смята за установен в страната, в която се намира неговото седалище. А ако значителна част от работната сила, ангажирана в извършването на телевизионната дейност, не работи в нито една от тези страни, предаващият се смята за установен в страната,  в която най-напред е започнал да предава в съответствие с правната система на тази страна при условие, че поддържа стабилна и ефективна връзка с икономиката на тази страна. А за нас ще бъде интересно да видим телевизията на Рупърт Мърдок в коя от тези три хипотези ще влезе.
7. Засилват се гаранциите за  достъп на публиката до информация за важни събития, за чието отразяване определен оператор е получил изключителни права. Още през 1995 г. участвах във Виена в обсъждането на този проблем на един форум на Европейския съюз за разпръскване и днес с удовлетворение мога да отбележа, че интересът на публиката с тези изменения е много по-обширно и по-надеждно защитено. За целта вече всяка страна е длъжна да проучва и при нужда да предприема юридически мерки. Съответната страна дори може да състави списък на определени събития, които смята за събития с важно обществено значение и за които организация с изключителни права няма да предава по такъв начин събитията, че да лиши значителна част от публиката от възможността да следи тези събития на живо или чрез репортажи по свободната телевизия. Такова събитие например е благодарственият молебен на СДС по случай 10 януари и българската общественост трябва да има възможност да види кои са лицата, които са благодарни на 10 януари; да се види как и за кого паветата разцъфват в баницата. Ето защо този молебен сигурно трябва да влезе в списъка на България за събития с важно обществено значение.
8. Направена е по-добра редакция на чл. 10, т. 1, която задължава всяка страна да запазва за европейски произведения преобладаващата част от своето програмно време. Това е особено интересно за колегите, които работят в сферата на културата, образованието и други области.
9. По отношение на предаването по телевизията на кинематографично произведение,  вместо универсалният досега срок от две години от първото му показване в кината, в новия текст, колеги, са залегнали сроковете,  съгласувани с  носителите  на права. Тоест, не е задължително срокът да бъде две години, той може да бъде различен.
10. Създава се  нов член,  с който страните се задължават да не допускат програмите,  предавани или препредавани под тяхна юрисдикция, да застрашават плурализма на медиите.
11. Досегашните изисквания за рекламирането по отношение на времетраене, форма и представяне, включване в програмното време, рекламирането на специфични изделия и рекламирането, насочено  специално към една страна по конвенцията,  стават изисквания вече и за телевизионния пазар.
Няколко съображения по процедурата,  свързана с приемането на законопроекта. 
Текстът на протокола за изменение и допълнение на конвенцията предвижда всяка страна да има възможност да направи резерви само по една точка. Това е, когато дадена държава заяви, че запазва правото да ограничи препредаването на нейна територия, само доколкото то не  съответства на националното й законодателство, на програмите, които съдържат рекламирането на алкохолни напитки съгласно правилата на чл. 15, т. 2 от тази конвенция. Други резерви не могат да бъдат правени. Така че ние ще приемем, предполагам, цялата конвенция. Друг е въпросът дали тази резерва ще я направим, но аз се надявам, че управляващите са  направили своя анализ  и в изказванията ще имаме възможност да чуем дали се предлага протоколът за изменение и допълнение на конвенцията да бъде приет с тази именно резерва.
И още една интересна възможност. Всяка държава - страна по конвенцията, може да заяви, че ще прилага протокола предварително. Аз мисля, че трябва да се замислим по този въпрос и може би за второто четене да преценим дали не е редно България да заяви, че ще прилага протокола предварително. В такъв случай тази страна заявява, че е склонна незабавно да се съобрази с новите норми, докато другите страни остават обвързани от първоначалния текст на конвенцията. Страна, която заяви, че ще прилага протокола предварително, ясно показва намеренията си незабавно да поеме задълженията, които произтичат от него.
И аз моля, тъй като естествено вносителят няма как да присъства, той не е длъжен да присъства по всеки законопроект, имам предвид господин Костов, или господин Райчевски, или господин Агов, като шефове на парламентарни комисии, или някой представител на Министерския съвет, който е внесъл законопроекта, да каже дали намира за уместно България да запише, че е съгласна да прилага протокола предварително, преди всички страни, които са подписали конвенцията, да ратифицират този протокол всяка за себе си. Дали ние имаме тази готовност.
Завършвам с една убеденост, че всички колеги ще подкрепим Протокола за изменение и допълнение на тази конвенция. Друг е въпросът дали ще имаме резерви и дали ще бъдем съгласни да прилагаме протокола предварително. Това са две теми, по които си заслужава да се чуят повече мнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
За процедура има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение да гласуваме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ние не сме го гласували още на първо четене, господин Райчевски. Това предложение можете да направите, след като гласуваме на първо четене.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Моето изказване е в този смисъл, че направените бележки от колегата Иво Атанасов по отношение на процедурата на приемане на тази ратификация, не бива да създават смут, защото абсолютно не е вярно, че България забави тази процедура. Ние сме една от страните, които ратифицираме не само в срок, а в изпреварващ срок. Приели сме всички документи във връзка с нейното прилагане. Това е част от синхронизиране на нашето законодателство с европейското. Но аз бих бил много благодарен, ако господин Иво Атанасов беше изложил всички тези съображения в комисията, където щяхме да направим един много полезен дебат. Но той там се въздържа. Това е негово право.
След като гласуваме на първо четене, аз ще направя своето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия с вносител Министерският съвет.
Гласували 135 народни представители: за 133, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, предлагам да подложите законопроекта и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата за противно становище има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз още веднъж предлагам да помислим върху тази интересна идея на второ четене да решим протоколът да действа за България предварително. Ние готови ли сме да прилагаме тези изменения и допълнения или не сме готови? Ако сме готови, защо трябва да чакаме всяка една от страните по конвенцията да я ратифицира, след това да минат 3 месеца и след представянето на последния ратификационен документ в Съвета на Европа, на генералния секретар на Съвета на Европа, за да започне тази конвенция да действа за България? Ако вие действително сте направили искрено своя цивилизационен избор, нека сега да не правим второ четене, да дадем възможност да се гласува този протокол да действа за България предварително. Няма защо да бързаме, както направихме при ратифицирането на самата конвенция. Ние я ратифицирахме, а министърът на външните работи чак след година и половина представи ратификационния документ при генералния секретар на Съвета на Европа. И сега може да се получи същото. Затова нека по-добре да изчакаме няколко дни и парламентът да гласува протоколът да действа за България предварително. Ето това е европейският подход.
Няма защо примерно да се съгласяваме да даваме коридори преди да са ни ги поискали или да обещаваме територия за бази преди да са ни я поискали, а един европейски документ да не решим, че в България може да действа преди всички останали страни - членки на конвенцията, да са я подписали и да са я ратифицирали. Хубаво е да бързаме, но не на всяка цена. Добро е не самоцелното и безцелното бързане, а доцелното бързане.
Затова предлагам да не приемаме днес и на второ четене законопроекта за ратифициране на протокола, да отложим с цел да решим този протокол да действа за България предварително. Една възможност, която ни дава самият протокол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Стоян Райчевски за приемане на законопроекта на второ гласуване в днешното заседание.
Гласували 138 народни представители: за 98, против 37, въздържали се 3.
Предложението на господин Райчевски е прието.
Моля, господин Райчевски, да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: 

"З А К О Н 
за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение             на Европейската конвенция за трансгранична телевизия

Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, приет на 9 септември 1998 г. в Страсбург."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на закона, както са предложени от вносителя.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.   
Втора точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МИРНО УРЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СПОРОВЕ.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията относно законопроект за ратифициране на
Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове
№ 902-02-68, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 16 декември 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за ратифициране на Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове № 902-02-68, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от госпожа Мария Серкеджиева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове е приета на 18 октомври 1907 г. в град Хага. България е една от 44-те държави, подписали Конвенцията при нейното приемане. За съжаление повече от 90 години България не е ратифицирала подписания от неин упълномощен представител документ. С оглед предстоящото присъединяване на страната ни към Европейския съюз е необходимо, макар и със закъснение, Конвенцията да бъде ратифицирана. Ето защо комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове № 902-02-68 от 29 ноември 1999 г., внесен от Министерския съвет."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Асен Агов - председател на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: 

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 902-02-68 за ратифициране
на Конвенцията за мирно уреждане на международните
спорове, внесен от Министерския съвет на 29 ноември
1999 година

На свое заседание от 2 декември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове и прие следното становище.
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове, приета на 18 октомври 1907 г. в Хага,  със следната декларация: "Присъединяването на Република България към Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове, приета на 18 октомври 1907 г. в Хага, по никакъв начин не означава и не може да се тълкува като отказ от или накърняване на принципите на неупотреба на сила на мирно решаване на международните спорове, така както са закрепени в съвременното международно право."
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
По същество тази Конвенция като материя не поставя проблеми. Но поставя един друг, поне за мен, а мисля, че не само за мен, а за целия парламент, един съществен принципен въпрос. Кой е той? Тази Конвенция за мирно уреждане на международните спорове, известна из юридическите среди като Втората Хагска конвенция, която е от 1907 г., всъщност е изработена и подписана от 44 държави като учредители, една от които е и България. България е участвала в изработването на тази конвенция и е подписала тази конвенция още в 1907 г. И когато подписва тази конвенция в 1907 г., България я подписва без резерви. Има други държави, които са направили резерви, но България подписва Конвенцията без резерви. И малко изпреварвайки нещата напред, колеги, получава се някак си нецелесъобразно. В 1907 г. подписваме Конвенцията без резерви, а сега, в 2000 г. я подписваме с резерви, декларация, която е една резерва. Това е нелогично. Плюс това тази резерва или тази декларация нищо не ни казва.
Големият принципен въпрос, юридически и конституционен, е следният: режимът на ратификацията и на международните договори е от юли 1991 г. Договорите, които имат този характер по чл. 85 от Конституцията, трябва да бъдат ратифицирани от парламента и след тяхната ратификация със закон и публикуването им в "Държавен вестник" имат силата по чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Тоест стават част от вътрешното ни законодателство и имат приоритет пред нашите закони. Този режим обаче на международните договори е, пак повтарям, от юли 1991 г. Поставя се въпросът не само за тази Конвенция, а за стотиците, бих казал, хиляди международни договори, които България от създаването си, имам предвид 1878-1879 г., досега, е подписала. Какво ще стане с режима на тези международни договори, които са подписани от България и България е страна по тях? Режимът се е менил, имало е Търновска конституция и Втората Хагска конвенция е сключена по режима на Търновската конституция, ако мога така да се изразя. След това идва Конституцията в 1947 г., в 1971 г., където режимът на международните договори е различен от този сега. Даже по Търновската конституция, чл. 105, парламентът въобще няма тези правомощия. Камо ли пък международните договори да бъдат част от вътрешното законодателство и т.н.!
Във връзка с това още в 1992 г. Конституционният съд беше сезиран, участвал съм в решаването на това дело, и прие едно Решение № 7 от 1992 г. Цитирам само диспозитива: "Международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, но необнародвани в "Държавен вестник", не са част от вътрешното право на страната - и обърнете внимание какво казва Конституционният съд - освен ако са приети и ратифицирани преди сега действащата Конституция."
Следователно режимът на международните договори, приети преди 12 юли 1991 г., е различен от режима на изискванията, които са днес.
Освен това така наречената Втора Хагска конвенция, колеги, по това време, пък ако щете и сега, е дала процедурата за ратифицирането. Какво казва чл. 92 от Хагската конвенция? Настоящата Конвенция ще бъде ратифицирана колкото се може по-скоро, ратификацията ще бъде в Хага и, обърнете внимание, първото депозиране на ратификации ще бъде отразено в протокол, подписан от представителите на държавите, които участват в него, и респективно от министъра на външните работи на Холандия. Аз питам, не знам, може би Министерството на външните работи трябва да ни каже: ние сме участници в учредяването на Втората Хагска конвенция от 1907 г., ние сме подписали тази Конвенция, този протокол явно е представен в Хага и по силата на законодателството от 1907 г. това означава ратификация. Плюс това, никога в България не е имало спор, че ние сме страна по тази Конвенция и спазваме правилата на тази Конвенция, включително и да продължаваме да си плащаме вноските, които не са големи, относно Арбитражния съд в Хага.
Така че спор, че ние сме страна, че Конвенцията е ратифицирана де факто, а според и де юре, няма. Защото не е било изискване към онзи момент тези конвенции, а аз казвам даже и до  1991 г., да бъдат обнародвани в "Държавен вестник".

Направих набързо, доколкото можах снощи, някаква справка. Оказа се, че под редакцията и с предговор на проф. Баламезов, известният наш конституционалист, още в 1925 г. в "Принос към дипломатическата история на България", тази конвенция - Втората Хагска конвенция е отразена, регламентирана, обсъждана и е публикувана. Е, не е в "Държавен вестник", но е публикувана отделно. 
Защото, колеги, ако ние се връщаме назад във времето - връщаме се сега 1907 г. и кажем, че тези видове международни договори трябва да бъдат ратифицирани, какъвто е настоящият, тогава трябва да ратифицираме още хиляди. Аз се питам трябва ли да ратифицираме тогава примерно Берлинския договор, Ньойския договор, Парижкия договор? Според мен - не. Не е необходимо. Просто взимам тези хипотеза.
Затова, без да имам претенции, и, разбира се, нямам претенции за специалист в международното публично право, а тук проблемът е и конституционен, господин председателю, правя едно процедурно предложение на основание чл. 41, ал. 2, т. 2 да отложим разискванията по тази точка. Да направим справките, които са необходими, и ако специалистите стигнем до извода, че трябва да бъде ратифициран, че е нужно да бъде ратифициран, защото не е ратифицирана - разбирате ли - тогава, дайте и тази конвенция, и другите конвенции, които са от предния период, да ги ратифицираме, да ги обнародваме в "Държавен вестник" и да няма проблем. Ако обаче се вземе принципното становище, че трябва да се прилага правото и конституционното право към момента, когато България е станала страна, а не със стара дата, както казваме: 90 години назад, то в такъв случай е излишно. Правно излишно, ненужно ние да ратифицираме нещо, което България в края на краищата винаги е признавала.
Затова моето предложение, разбира се, може да има и други виждания, може да има и по-дълбоки води в проблема, който тук поставям на вашето внимание, но в бързината, доколкото можах да направя справките за това кратко време, поне лично аз, от юридическа гледна точка, не съм убеден, че е необходимо тази Втора Хагска  конвенция да бъде ратифицирана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Корнезов, аз съм длъжен да поставя веднага Вашето предложение на гласуване, но ще Ви предложа един компромис - да изслушаме аргументите от Министерството на външните работи и след това да гласуваме Вашето предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура има думата господин Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, благодаря Ви.
Трябва да призная, че съм силно впечатлен от юридическата аргументация на господин Корнезов. В същото време не мога да не отбележа, господин председателю, че тук, в комисиите на този парламент, всички тези въпроси са разисквани в детайли. И нещо повече, беше изслушан внимателно доклада и на експертите от Министерството на външните работи. 
Затова аз подкрепям процедурата, която току-що предложихте като компромис, господин председателю, и предлагам в залата да бъдат поканени заместник-министърът на външните работи господин Константин Димитров и директорът на дирекция "Международно право" господин Альоша Неделчев, който е един безспорен специалист в международното публично право. Нека ги изслушаме и ако господин Корнезов не възразява, тогава да се произнесем по процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат поканени господин Константин Димитров и господин Альоша Неделчев. 
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Димитров и господин Неделчев в залата.
Ще помоля някой от двамата, преди още да сте седнали на местата си, да вземе отношение по проблемите, които постави господин Корнезов. 
Има думата заместник-министърът на външните работи господин Константин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не бях в състояние да изслушам в подробност доводите на господин Корнезов, но това, което разбрах и след допълнителни консултации, се съсредоточава върху два въпроса. Първо, защо е необходима декларация като част от бъдещото решение на Народното събрание и, второ, защо е необходима ратификация на тази конвенция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По-скоро второто е основното, което ни интересува.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: При това положение бих предложил, господин председател, нашият водещ експерт по международно право да вземе точно отношение по въпроса. А аз бих се спрял по въпроса защо е необходима декларацията. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, кажете за декларацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: При всички положения тази декларация е необходима поради факта, че това, което се е допускало в международните отношения към 1907 г., е все пак употреба на сила при максимално придържане към мирните средства. От 1907 г. международното право е еволюирало в тази област изключително бързо през периода след войната, Устава на ООН - 1975 г., това е декларацията - Хелзинкският документ, който превръща вече в окончателна форма императивността на въздържанието и неупотребата на сила  в международните отношения. 
Ето защо, ако на днешния етап ние не ратифицираме тази конвенция с придружаваща декларация, която съдържа императивен ангажимент за отказ от употреба на сила, това означава, че ние няма да бъдем в крак с международните норми към 1999 - 2000 г. Това е основното основание, поради което ние предлагаме на Народното събрание да ратифицира конвенцията с тази съпътстваща декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Неделчев, заповядайте и Вие.
АЛЬОША НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми народни представители! Ще се опитам да отговарям на въпросите, поставени от народния представител Любен Корнезов. Ако това, което той каза, беше така, в официалните документи на Постоянния арбитражен съд в Хага България щеше да фигурира сред страните, които са участници в така наречената Втора хагска конвенция за мирно уреждане на споровете. Ние сме страна по Първата хагска конвенция, която е приета преди 101 години и чието столетие миналата година се честваше тържествено по решение на ООН с две конференции - в Санкт Петербург и в Хага. Ако това, което  казвате Вие, е вярно, генералният секретар на Постоянния арбитражен съд нямаше да се обърне при визитата на президента Петър Стоянов в Холандия преди две години с призив ние да участваме във Втората хагска конвенция, нямаше да пише писма до министъра на външните работи да я ратифицираме, нямаше да пише писма до членовете на националната група в Постоянния арбитражен съд да направят всичко възможно България да стане участник и във Втората хагска конвенция.
По сега действащото законодателство и Конституцията на Република България ние можем да се присъединим чрез ратификация. Според мен това не буди съмнение.
Първата хагска конвенция, която е подписана, и България е участвала сред 26 държави, въпреки че не е била формално независима, е подписана преди 100 години и е ратифицирана. За втората е само подпис. Това е фактическото и правно състояние към настоящия момент. Аз като юрист не виждам друг способ ние да станем участник в конвенцията, освен да я ратифицираме и да депозираме документ за присъединяване.
Само бих добавил, че Първата хагска конвенция е ратифицирана на 4 септември 1900 г. - точно преди 100 години. В момента става дума за втората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Неделчев.
Въпреки че се изказахте, отново имате думата, господин Корнезов, за да се изчисти въпросът.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз подчертавам и тук колегата е прав, да оставим сега Първата хагска конвенция. Става въпрос за Втората хагска конвенция и в тази Втора хагска конвенция всъщност се приемат 13 конвенции, една от които е и Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове от 1907 г.
Но ето, пак повтарям, в приноса към дипломатическата история на Република България проф. Баламезов, д-р Кисяков изрично пишат: "България подписа без резерви Втората хагска конвенция от юли и е учредител".
Междупрочем, и в самия доклад на уважаваната министърка на външните работи Надежда Михайлова до Министерския съвет изрично е посочено, че България е упълномощена и е една от 40-те страни, които са подписали и са учредители.
Да, че ние сме подписали, че ние сме учредители, мисля, че тук няма проблем. Но към 1907-1908-1909 г. какъв е бил режимът на така наречената ратификация? В момента сегашният наш режим в България е един, по-различен е във Франция, по-различен е в другите държави. Ратификацията не е един правен институт, който е валиден за цял свят, камо ли пък за 1907 г. Ратификацията през 1907 г., пак повтарям, по Търновската конституция не е ставала в парламента. Съвсем друг е режимът.
Аз не искам да споря, не казвам, че видите ли Корнезов тук е категорично прав. Ние трябва да намерим юридическия път в края на краищата, да дадем юридическата сила на тази конвенция, ако някой ни я оспорва. Възможно е председателят на Арбитражния съд в Хага да има едни или други претенции или двоумения и ние трябва да му обясним какво е нашето законодателство оттук.
За международните договори след 13 юли 1991 г. е ясен режимът. Проблемът е за международните договори преди тази дата. И сега, когато по действащото тогава законодателство България е ставала страна по международния договор, по тогавашния режим - говоря за 1907 г. - единствено Конституционният съд изисква това, за да стане част от вътрешното ни законодателство по силата на чл. 5, ал. 4, трябва да бъде обнародван този международен договор. Той не може два пъти да бъде ратифициран. Само ако по тогавашното законодателство процедурата не е била спазена, въобще процедурата около така наречената пак ратификация не е точна, тогава дайте да видим какво да правим не само с този договор, но и с останалите.
Господин председателю, пак повтарям, не съм и нямам претенцията да бъда специалист в областта на международното публично право, но дайте да огледаме тези проблеми, които Ви поставяме, и всички юристи тук, пък и не само юристи, а и международници, за да сме убедени правилно ли постъпваме или не. Защото е парадоксално - досега винаги сме изпълнявали от 1907 г. този договор, пак казвам, даже сме си плащали и продължаваме да плащаме вноските. Казахте за Арбитражния съд - ами, че ние сме водили дела в Арбитражния съд и даже съм бил в този Арбитражен съд в Хага. Плюс това тази декларация, хайде да не се спирам на нея, толкова много ли международни договори има, включително и Устава на ООН, развитието, Международният съд в Хага и т. н., и т. н.? Така че според мен водим спор, който има принципно значение, а не толкова за самата конвенция и за нейното съдържание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. Той беше направил процедурно предложение за отлагане на тази точка. Има ли противно становище на предложението за отлагане?
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ей, Богу, недоумявам защо искате да ни вкарате в една драма на абсурда. Въпросът е елементарно прост. Имаме една международна конвенция. Тази международна конвенция не е била ратифицирана по установения ред. По това няма никакъв спор. Има маса други международни актове и конвенции, които са сключвани не само преди 13 юли 1991 г., но и преди 9 септември 1944 г., които са били ратифицирани по съответния ред. Една конвенция, ратифицирана по съответния ред, продължава да бъде в сила, защото ние не можем едностранно да се отказваме от нашите международни ангажименти, въпреки че сме променили нашия строй, както се говореше тогава.
Вие всички знаете един уникален акт, една наредба-закон от 16 септември 1951 г., която обяви за недействителни всички нормативни документи, действащи в страната преди 9 септември 1944 г., противоречащи на новия социалистически дух, на новата Конституция. Този акт обаче не засегна и не можеше да засегне международните договори. Защото представете си каква комедия щеше да се получи, ако ние бяхме обявили, че и законът, с който е ратифициран Ньойският договор, е недействителен! Очевидно се стига до един абсурд. Конвенцията вярно е прилагана. България е водила дела пред Международния съд в Хага и едно от големите от тях по нахлуването на гръцката армия на генерал Пангалос в Петрич е спечелено и на България е платено обезщетение. Но това не значи, че формално тази конвенция е била приета съгласно българското законодателство.

И щом като тя не е била приета формално, ние нямаме никаква пречка сега да я ратифицираме, особено, когато - както тук много компетентно се обясни - към тази ратификация ние прилагаме една декларация, която съобразява разпоредбите на Хагската конференция с по-нататъшните международни актове - между другото - Хелзинкските - които вече изключват не само като изключение, а избщо - по принцип - употребата на сила в решаването на международни спорове.
Защо сега трябва непрекъснато да усложняваме нещата? Защо трябва да създаваме впечатление у Европа, че ние умуваме по приобщаването ни към европейското и световното законодателство от международен характер?
Аз смятам, че чисто формална еквилибристика е това жонглиране с полуюридически, полуполитически понятия, които искат да ни отклонят от ратифицирането на конвенцията.
Моля да отхвърлите предложението за отлагане разискванията по този проблем и да продължим като ратифицираме тази конвенция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Любен Корнезов за отлагане на тази точка от седмичната програма.
Гласували 153 народни представители: за 72, против 80, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове.
Гласували 121 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Правя процедурно предложение да преминем към второ гласуване на предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? 
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Светослав Лучников.
Гласували 122 народни представители: за 90, против 31, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля господин Лучников да докладва законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: 

"З А К О Н
за ратифициране на Конвенцията за мирно уреждане
на международни спорове

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове, приета на 18 октомври 1907 г. в Хага със следната декларация:
Присъединяването на Република България към Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове, приета на            18 октомври 1907 г. в Хага, по никакъв начин не означава и не може да се тълкува като отказ от или накърняване на принципите на неупотреба на сила и на мирно решаване на международните спорове така, както са закрепени в съвременното международно право."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте законопроекта и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с трета точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Господин Лучников има думата да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! "Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс". Следват държавните вестници, в които е публикуван законът и неговите изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона имате ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложен от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
Има думата за процедура господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моля във връзка с дебатите по  второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс да допуснем в залата заместник-министъра на правосъдието господин Димитър Тончев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът господин Димитър Тончев.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят господин Тончев в залата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 1 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"§ 1. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 14 думите "50 пъти установената за страната минимална работна заплата" се заменят с "3 хил. лева" и думите "200 пъти установената за страната минимална работна заплата" се заменят с "12 хил. лева".
2. Създават се точки 16, 17, 18 и 19:
"16. "Наркотични вещества" са всички упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
17. "Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
18. "Незаконен трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори.
19. "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически състав с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие в човешкия организъм."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
По § 1 има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 14.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага нов § 1а със следното съдържание:
"1. Създава се § 1а:
"§ 1а. В чл. 78а се правят следните промени:"
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Къде е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има допълнителен доклад, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има допълнителен доклад, господин Корнезов. Нали помните, приехме го в комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Помня, помня, но не мога да го намеря.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1а. В чл. 78а се правят следните промени:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от 500 до 1000 лева, когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 2 години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или "лишаване от свобода" до 3 години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
2. Алинеи 2 и 3 се отменят."
Точка 3 не докладвам, защото е излишна. Съгласно правилата за нормативните актове, когато се отменят алинеи, не се прави пренареждане на останалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, само в буква "б" това "и" мисля, че е излишно. Това е в края на точка "б" - мисля, че това "и" е излишно.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Мога ли да използвам Вашия доклад, защото го нямам? (Към докладчика господин Светослав Лучников.) Благодаря.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз вземам думата, за да се изкажа "против" направеното предложение по чл. 78а.
Първо искам да върна народните представители във времето и да им припомня или обясня по-скоро причините как възникна чл. 78а в нашия Наказателен кодекс. Както е видно, той е приет през 1982 г. като едно решение на законодателя с оглед за по-леки престъпни деяния, когато наказанието "лишаване от свобода" е до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено или при лишаване от свобода до 2 години или друго, когато е непредпазливо, деецът да не представлява голяма обществена опасност, т. е., ставаше въпрос за изключително леки престъпни прояви - инцидентни и свързани все пак с това лицето да няма едни трайни престъпни нагласи.
Сега с направеното предложение в допълнителния доклад за второ четене се предвижда едно разширяване на кръга от случаите, при които административната отговорност може да заменя наказателната. И тук възниква едно голямо противоречие, уважаеми дами и господа народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание!
По отношение начина на усилване на наказателната политика в много текстове засилване на санкциите, максимално тежки санкции, от една страна, а с тази поправка - въвеждане при  един по-широк кръг от случаи на един по-голям либерализъм, бих казал, при замяната на наказанията по Наказателния кодекс с административно-наказателна отговорност. Тоест, ако ние приемем това изменение, то това ще противоречи на цялостната наказателна политика, която наблюдаваме през последните две години и половина при измененията на Наказателния кодекс.



Защо е необходимо това? Може би трябва да ни дадат отговор тези, които са го предложили. То може обаче да има и един друг подтекст - чрез едни такива изменения да се намалява кръгът на осъдените с наложено наказание по Наказателния кодекс лица, което несъмнено би повлияло благоприятно на съдебната статистика. В съдебната статистика тези лица, по отношение на които се прилага чл. 78а и разбира се, последиците от тази мярка, са неосъждано лице. Дали това е истинският замисъл, след като ние наблюдаваме едно постоянно увеличение на ръста на тази дебна престъпност. Увеличение, въпреки големите заклинания, независимо дали те идват от страна на изпълнителната власт, от страна на съдебната власт. Обществено-икономическото развитие на България, социалното положение на голяма част от българските граждани води до увеличаване на тази дребна, условно наречена дребна престъпност. И сега ние, ако приемем този текст, ще увеличим горната граница на тази дребна престъпност. Да не говоря, че има и чисто правно-технически въпроси, които не ми позволяват да гласувам за този текст. Благодаря ви, времето ми изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков. 
Някой друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: На господин Миков е много добре известно, че този текст ние приехме допълнително по молба на Върховния касационен съд. Какъв е смисълът на този текст? Целта на законодателството ни не е да пълни затворите, а целта му е да ограничава престъпността. Тук се вижда какви условия се изискват, за да не се приложи наказанието "затвор". Те са: "За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или друго по-малко за умишленото и до три години за непредпазливите". Значи, касае се за дребни престъпления. Няма защо от първо извършване на такива престъпления да осъдим човека, да го дамгосаме като престъпник и да го прехвърлим в страната на тези, които потенциално ще се развиват като още по-големи престъпници. Второ, деецът да не е осъждан за престъпление, значи той да бъде наистина човек, който за първи път е сгрешил и на когото трябва да се даде възможност да се поправи. И най-после, и то най-важното в тези случаи, когато са извършени материални щети, когато е отнета някаква вещ или са нанесени вреди, тези материални щети да бъдат възстановени, което е именно преди всичко целта на законодателя. Така че текстът е напълно обмислен, много сериозен и няма защо да се спираме пред това да го гласуваме, както е предложен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Лучников, виждате, че в предлагания от Вас текст ал. 2 и 3 се изменят. А вижте какво гласи ал. 2: "Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или освобождаване от наказателна отговорност по тази глава". Това е сега действащият текст, който вие предлагате ние да отменим. Излиза, че текстът на чл. 78а ще може да бъде прилаган многократно. Тоест едно лице извършва престъпление, на него му се налага административно наказание по чл. 78а, пак извършва то престъпление и пак ще може да се приложи чл. 78а. Това променя смисълът на замяната на наказателната с административно-наказателна отговорност. Това е т. 2 от предложението: "Алинеи 2 и 3 се отменят". 
Тоест съдът, дори лицето да е извършило престъпление кражба, да му е наложена наказателна отговорност, съдът пак може да прецени да приложи чл. 78а и да му наложи втори път административно-наказателна отговорност. Друга е логиката на замяната на наказателната с админитративно-наказателната - само за тези лица, които за първи път, които нямат престъпна биография, които имат относително положителна обществена обстановка, използвайки русизма, приет в наказателното право, само по отношение на тях. 
От това изменение, което сега предлагате да приемем, излиза, че ще може лица, които веднъж вече са осъждани, да им се налага втори път административно-наказателна отговорност по чл. 78а. Нещо, което аз в никакъв случай...
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Същото го има в точка "а".
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Какъв е смисълът от това нещо? 
Явно ал. 2 не се отменя, а просто е преписана в точка "а" на т. 1. 
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това беше текст, предложен от Касационния съд. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всъщност се оказва, че тук няма спор по същество. Редакционно така е прието от комисията. 
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Досега е било в един текст, сега ще бъде в друг. Какъв е смисълът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? - Не виждам.
Моля, гласувайте § 1а така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 93, против 10, въздържали се 8.
Параграф 1а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 2 няма направени забележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 2. В чл. 116, ал. 1, т. 10 след думата "подбуди" се добавя "или след употреба на наркотични вещества или техни аналози".
И сега комисията предлага предлаганият от вносителя текст "установена чрез медицинско освидетелстване" да отпадне. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз разбирам желанието на законодателя да  привежда или по-скоро явно да запише в Наказателния кодекс текстове, които биха показали висока степен на съвместимост с Конвенцията на ООН, която ние приехме. Но мисля, че тук има едно престараване, което сами ще разберете до какво води. 
Член 116 касае тежките квалифицирани умишлени убийства. Употребата на наркотични вещества или техни аналози се въвежда в едно ново допълнително квалифициращо обстоятелство. Едно лице, когато е под влиянието на наркотици, ние много добре знаем каква степен на контрол върху волята си има. И ако санкцията по отношение на разпространението, на трафика, на производството, на дистрибуцията е напълно обоснована, за да търсят наказателно-правни начини за въздействие върху тази зараза на съвременното общество, то в случая става въпрос за едно състояние, при което лицето от субективна страна не може да контролира волята си. 
В същото състояние лицето се намира и при употреба на алкохол, познато на теорията като actio libera in causa. Същото е състоянието, само че задавате ли си въпроса защо нашият законодател още от 1896 г., защото голяма част от тези квалифициращи обстоятелства са още оттогава и са били сравнително  неизменни при всичките изменения на Наказателния закон, респективно Наказателния кодекс,  не е въвел това квалифициращо обстоятелство? Защото това квалифициращо обстоятелство трябва да бъде съзнавано от субективната страна, от извършителя на престъплението. Тоест, той трябва да извърши убийство в състояние на употреба на наркотици, а същевременно трябва и да съзнава, че е  в такова състояние от субективна страна. Аз моля отношение тук да вземат хората, които са се занимавали с наказателно право. Как ще съзнава той, когато е именно в такова състояние? Не е възможно това. И приемането на този текст освен едно демонстриране на борба с производството, разпространението, продажбата и пр. на наркотици, никакъв друг реален смисъл не би имало.
В крайна сметка аз задавам и един следващ въпрос: а ако това е едно обективно състояние, тоест лицето страда от тежко неизлечимо заболяване и по силата на лекарско предписание то употребява наркотици - знаете, че има такива случаи...
ОБАЖДАТ СЕ: Няма такива случаи.
МИХАИЛ МИКОВ: Как да няма? Нека този, който казва, че няма, да излезе да го каже от трибуната. Аз предполагам, че е лекар.
Поне ние, юристите, знаем такива случаи, при които на определени лица, страдащи от тежки неизлечими заболявания, им се предписва употреба на наркотици не в наказателноправния смисъл, разбира се, но в лекарския смисъл. Как ще третираме тези лица, ако те в такова състояние извършат убийство? Автоматично ще го квалифицираме по този  текст, а разликите в годините от  обикновеното убийство и по чл. 116 са огромни.
Именно поради тази причина смятам, че поправката е неудачна като решение в рамките на  тези поправки на Наказателния кодекс, свързани със засилване на наказателноправните санкции срещу производството, разпространението, продажбата и пр. действия с наркотици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Само едно изречение в допълнение. Обичайно, когато престъплението е извършено след употреба на алкохол и след употреба на наркотици,  това съдебната практика да квалифицира като отегчаващо вината обстоятелство и правоприлагащите органи го имат предвид при определяне размера на наказанието към по-високата граница. И практиците, и законодателите го отчитат по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): За какво става дума? Actio libera in causa, тоест състоянието, в което едно лице се е  самопоставило в невменяемост и извършва престъпление. То не може да каже: аз бях невменяем, напих се и като се напих, убих, смятайте, че съм невменяем, недейте ме наказва. Това нещо не може да бъде, не може да бъде никога и както правилно каза колежката Дончева, то се смята дори за утежняващо обстоятелство при определяне на наказанието.
В този случай, когато се касае не за напиване, а за употреба на наркотици,  явно е, че този, който е взел наркотика, знае много добре, че се поставя в едно състояние на невменяемост, което не може да го оправдае за престъпленията, които извършва в това състояние. Какво лошо има тогава, ако законодателят предвиди изрично приемането на утежняващи вината обстоятелства и налагане на по-тежко наказание? Абсолютно нищо. Напротив, това е една сериозна мярка в борбата срещу употребата и злоупотребата с наркотици. Затова аз моля да приемете текста, както е предложен от вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  За дуплика - госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин Лучников, разликата е следната: защото лицето се е самопоставило в такова положение, практиката го  отчита като отегчаващо обстоятелство. Без да иска той субективно да съзнава,  че е в такова състояние, което не би могъл и да направи. Затова да оставим основния текст такъв, какъвто си е. Позволявам си да ви кажа,  че личи на цивилистите, когато не са се занимавали с наказателни дела. Оставяме основния текст такъв, какъвто е и практиците, защото лицето се е самопоставило в такова положение, го наказват по-тежко. Но не го пращат в по-висококвалифициран текст, защото за квалификацията едно от обстоятелствата, които действат, е, че трябва да съзнава собственото си наркотично състояние, наркотичното си повлияване,  което не може да стане, ако той вече се намира под въздействието на наркотиците. Само ще въведем едно объркване в практиката и хляб на наказателните адвокати. 
Освен това е логичен  въпросът защо за убийството това състояние е отегчаващо, а не е отегчаващо за телесните повреди? Трябва да  има унификация в това отношение в Наказателния закон. В крайна сметка вие знаете, че често убийството е резултат на телесни повреди. Щом това е разбирането на законодателя, вие трябва да го унифицирате, а нямате обяснение защо това не е направено.  Но от теоретична наказателноправна гледна точка смятам, че правим съществена грешка, която само ще затрудни правоприлагането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2, както е предложен от вносителя с корекцията на комисията: да отпаднат думите "установена с медицинско освидетелстване".
Гласували 129 народни представители: за 95, против 28, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 3 има предложение от народния представител Любен Корнезов. Той предлага в чл. 146, ал. 1 думите "пет милиона лева" да се заменят с "хиляда лева".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3, като предлага следната редакция:
"§ 3. В чл. 146, ал. 1 думите "лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три лева" се заменят с "глоба до пет хиляди лева".
Тук може би ви правят впечатление различните курсове. Това е, тъй като проектът е изготвян при стария курс, а решението на комисията е прието по новия курс. Затова трябва да се имат предвид тези неща. И комисията предлага в чл.  146, ал. 1 думите "лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три лева" да се заменят с "глоба до пет хиляди лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3 има ли изказвания?
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Става дума за чл. 146, ал. 1, с други думи - за обида. И обида, която даже не е квалифицирана. Квалифицираните обиди, респективно клеветите, са в чл. 148. С други думи, за неюристите, може двама или трима човека да си кажат някоя не много добра дума един спрямо друг и само за това, за тази дума, която е казана между тях, да се налага санкция - се предлага - 5 000 000 стари или 5000 деноминирани лева. Смятам, че една такава санкция е чрезмерно тежка. И затова предлагам санкцията да бъде глоба до 1000 лв., която, разбира се, съдът за всеки конкретен случай ще определя.
Пак повтарям, става въпрос за обида, за едни отношения между хората, които, бих казал, че ежедневно се срещат. Глобата, която, примерно, предлагам - 1000 лв., нима е лека? Изчислих тук, че това е 14 пъти минималната работна заплата или 6 пъти средната работна заплата в България! А, камо ли, да слагаме санкция, която е всъщност разоряваща - 5 000 000 лв. за хора, за които, пак повтарям, няма никакви тежки последици. Хайде, по-нататък ще стигнем до чл. 148, където са квалифицираните състави. Една санкция трябва да съответства на извършеното деяние! А тук е казана една дума - нищо повече. Една дума, която - е, обидна, засяга до известна степен честта. Тази чест трябва да има някаква цена.
И още веднъж повтарям за неюристите - освен санкцията -   5 000 000 лв., всеки потърпевш - този, който е обиден, има право да търси тъй наречените имуществени, респективно неимуществени вреди и той може да си предяви граждански иск в наказателния процес и да получи своето обезщетение. Затова няма никаква пречка. 
И затова предлагам, господин председател, да се приеме моето предложение, тъй като предложението, което всъщност е предложение на Министерския съвет, потвърдено от комисията, несъответства на степента на обществена опасност на това деяние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов.
Моля, гласувайте!
Гласували 147 народни представители: за 44, против 93, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 98, против 15, въздържали се 27.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 4 има предложение също от народния представител Любен Корнезов, който предлага в чл. 147, ал. 1 думите "от 5 000 000 до                    10 000 000 лв." да се заменят с "до 2000 лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4, като предлага следната редакция:
"§ 4. В чл. 147, ал. 1 думите "лишаване от свобода до една година или с глоба до 5 лв., както" се заменят с "глоба от 5000 до 10 000 лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Става дума за следващия текст - чл. 147. Всъщност, става дума за клевета, но клевета, която не е квалифицирана. С други думи, пак за една казана дума, която уронва престижа, но не в присъствието на този, за който се отнася тази дума или няколко думи... (Шум и реплики в залата.)
Наистина, ежедневно се срещат тези неща. Извинявайте за въздишката, но за това, което е ежедневно - щем-не щем, това е една реалност, ние ще трябва да наложим санкция на този, който е изрекъл тези думи от 5 000 000 лв. мининум до 10 000 000 лв.! Че, то тази санкция е по-тежка, отколкото сега съществуващата -      10 000 000 лв.! И даже сме сложили и долна граница. Значи, съдът практически под 5 000 000 лв. не може да слезе. Защо? Кому е необходима тази санкция, тази толкова тежка санкция?
Затова предлагам до 2 000 000 лв., т.е. до 2000 лв. деноминирани, като се даде възможност на съда за всеки конкретен случай да реши. И това са престъпления от частен характер, колеги! Както предният текст - по чл. 146, така и по    чл. 147, това са престъпления от частен характер. Сега няма предварително производство, няма следствие, подаваш си една тъжба - този, който е обиден или наклеветен и съдът разглежда делото. Хиляди са такива дела. Обикновено, даже те в големия си брой случаи достигат до така нареченото споразумение, тъй наречената спогода, без да се стига до присъда. И затова разумът, просто разумът налага тази тежка санкция да не се приема. Разумно е, според мен, от мое гледище, до 2000 лв. да бъде. Все пак това, което е направено, трябва да бъде санкционирано, но не да бъде и гражданинът разоряван. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Колеги, тук става дума за нещо важно! 
Ще подема от предишната точка и ще обобща нещо, което може би ще достигне до сърцата на някои от народните представители. 
Клеветата в България в момента е политическо всекидневие. Окаляни са не само народни представители, председатели на партии, за да могат да бъдат елиминирани от властта, от подставени лица на други партии. И какво? Ще им простим, няма да платят 10 000 марки? Извинявайте, господин Корнезов!
По ваше време - на комунистическия терор тук - наистина жертвите, наклеветените бяха избирателно поставени на пангара и като господин Минев лежаха 27 години с 1840 дни в карцера по абсурдни причини! Затова някакви кирливи 10 000 марки за едно лице като Христо Иванов, например, слуга на СДС, който говори за един народен представител на мое ниво какви ли не неща на местните избори по радио и телевизия, по национални предавания и когато е осъден няма да плати 10 000 марки според вас? Извинявайте! Просто, извинявайте!
За да стане Сингапур суперчудо и азиатски тигър в икономиката за 3 г хероин бесеха! В Малайзия, Тайван, Хонконг - за 3 г бесят!
Ние направихме тази държава една бананова република - всеки, който дойде, когато го хванат, да може да се откупи. Един сърбин се откупи, с 12 килограма. Не грама, 12 килограма! Беше затворен в Софийския централен затвор и изчезна зад граница. Подкупи надзиратели, подкупи граничарите и никой в нашето общество не реагира. Такива хора тровят децата ни. Затова се иска смъртна присъда по цял свят за такова нещо. Дванадесет килограма! Такава държава сме ние.
Тук трябват драконовски мерки по отношение на наркотици, драконовски мерки по отношение на груби убийства след употреба на алкохол и на наркотици. Каква е тая държава? Как децата ни ще бъдат стимулирани да ходят спокойно по улиците и в училище? Един пласьор на дрога трябва да бъде наказан по такъв начин, че неговите колеги никога на тази територия да не посмеят да го направят втори път.
Децата ни са зад граница. Ние стареем и нямаме продължение на рода скоро, след 20, 30, 50 години. Ако сега не направим стъпката, утре ще бъде късно. И аз пледирам към моя приятел Лучников, знам, че той е много по-мек човек от мен, знам, че той може би е по-джентълмен и по-благородно настроен към хората, но този път трябва да намери сили в себе си и да предложи поправки, които наистина ще спрат вакханалията в нашата държава. Не може така повече! А политическите мръсници, които клеветят светли личности в тази страна, трябва да си поемат отговорността и наказанието и то в най-суровия вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев. Само че, господин Ганчев, аз се страхувам, че ако приемем този текст, трябва да внимавате и Вие да не попадате под него. (Оживление.) 
За реплика има думата господин Корнезов.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Мен само Бог може да ме съди, господине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не само Бог. (Весело оживление, шум.) 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): С всичките ми уважения към господин Ганчев, сега да оставим в кои държави бесят, къде обезглавяват. В края на краищата ние сме тук, в Европа.
Но за това, което Вие, господин Ганчев, говорите, за тази клевета - оклеветяват се и политици, и граждани, пък и ние понякога си позволяваме волности, които не ни правят понякога чест. Това не се касае до чл. 147. И тук санкцията не е за това, което говорите. След малко ще стигнем до чл. 148, където има клевета и обида чрез печатно произведение, по радио, по телевизия, когато е станала достояние до по-широк кръг граждани, и там санкциите са чувствително по-тежки. Даже се предлага от комисията до 50 хил., както Вие се изразихте, марки. Тук става въпрос за едни частни случаи между граждани, дето се казва, на четири очи. Така че Вашите аргументи може би се отнасят до друг текст, но не и до чл. 147. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов.
Моля, гласувайте!
Гласували 138 народни представители: за 42, против 84, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 17.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 5 също има предложения от народния представител Любен Корнезов, според когото в чл. 148, ал. 1 думите "от 5 млн. до 20 млн. лева" да се заменят с "до 3 хил. лева".
Комисията не подкрепя предложението.
И в т. 2 от същия текст господин Корнезов предлага думите "от 5 млн. лева до 30 млн. лева" да се заменят с "до 5 хил. лева".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5, като предлага следната редакция:
"§ 5. В чл. 148 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "лишаване от свобода до 2 години или глоба от 1 до 5 лева, както" се заменят с "глоба от 5 хил. до 20 хил. лева".
2. В ал. 2 думите "лишаване от свобода до 3 години" се заменят с "глоба от 5 хил. лева до 30 хил. лева"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По § 5 има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): И така, стигнахме до квалифицираните състави на обидата и клеветата. И както става известно в публичното пространство, проблемът е около журналистите и съденето на журналисти. От 1990 г. насам така или иначе около 200 журналисти са били поставени на подсъдимата скамейка за статии или свои публични изяви в публичното пространство.
Но този текст на чл. 148, обидата и клеветата, няма предвид само журналисти, а всеки един български гражданин. Защото тази квалифицирана обида, респективно клевета, може да бъде нанесена не само чрез печатно произведение, такава, каквато е т. 2, но и да не бъде публична, а от длъжностно лице респективно на длъжностно лице.
Така че нека да не стесняваме и когато гласуваме да имаме само предвид, когато може би сме попаднали в светлината на прожекторите било на журналистиката, било в пресата или по някакъв друг по-публичен начин. В края на краищата, след като сме станали народни представители, респективно след като сме в тази зала, ние трябва да носим и този свой риск и никога, чрез каквато и да е санкция, независимо колко и тежка да е тя, сега междупрочем е до 3 години лишаване от свобода, може да се спре това явление. То междупрочем не е само в България, а както виждаме и по целия свят.
Въпросът е до санкцията, размера на санкцията. Според мен, това, което ни се предлага - 30 млн., 3 хил. лева нови, е прекомерно, прекомерно, прекомерно тежко. Кой може да си позволи 30 млн. да заплати санкция?! Мисля, че почти никой или много малък кръг лица.
Затова според мен санкцията би следвало да бъде по-разумна и, разбира се, да играе своя и превантивен, а и санкционен ефект.  Затова предлагам тя да бъде до 3 хил. лв., респективно 3 млн. лв.  стари. В противен случай тези имуществени санкции и глобите, както са дадени, са по-тежки от сега съществуващата санкция, макар и да предвижда лишаване от свобода.
Това са аргументите ми за моите предложения. Те всъщност са систематизирани в чл. 146,  чл. 147, а сега идва до публичния характер на обидата и клеветата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Позволявам си да взема думата по този въпрос, защото много се спекулира с него. Едва ли не се казва, че видите ли,  вие заменяте наказанието затвор за обида и клевета на длъжностно лице или от длъжностно лице,  за да влезем в Европа. Стига сте били заблуждавани, стига българската общественост е била заблуждавана. Според Наказателния закон на Федерална република Германия от 1996 г. за всички случаи на обида и клевета се предвижда алтернативно наказание - затвор или глоба. Така беше и в досегашния действащ наш наказателен текст. В един случай обаче се предвижда само затвор и това е обида и клевета на лице, което се занимава с обществена дейност. Дори не само който е на власт, а и който е в опозиция, ако се занимава с обществена дейност,  бъде ли обиден или наклеветен,  за тази клевета и обида санкцията е само затвор. 
Искам да ви кажа, че ние някой път се престараваме и си надскачаме боя. Но тук специално Министерският съвет все пак реши да се подаде на влияние за замяна наказанието затвор за обида и клевета на обществени дейци, като той ги замени с едни прилични тежки размери на глоба. А на кого са по силите тези тежки наказания? На същите тези хора, на които е по силите и по съвестта да клеветят и обиждат  обществените деятели. Нашата страна има нужда от неопетнени обществени деятели, а ние не можем да имаме такива деятели, ако позволим безнаказано да бъдат клеветени и обиждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте предложенията на народния представител Любен Корнезов за заместващ текст в алинеи 1 и 2.
Гласували 157 народни представители: за 58, против 92, въздържали се 7.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте § 5, както е предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 100, против 29, въздържали се 11.
Параграф 5 е приет.
Думата за отрицателен вот има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз гласувах "против" този текст не защото съм съгласен да има престъпление без наказание, а защото все пак трябва да има някаква съпоставимост в наказанията. Тридесет милиона или 30 хил. лв., както каза колегата Корнезов, е непосилно за съвременния български журналист.  Няма възпитателен ефект от това наказание. Каква е целта? Да се възпита, да се промени, а не да се унищожи журналистът. Вие по този начин го унищожавате.
Аз имах възможност да кажа на първото четене, че тази сума за три години един депутат не може да я събере, ако разчита на официалните си доходи. Как един журналист ще извади 30 млн. за три години? Той би предпочел да отиде в затвора за тези три години, ще му излезе по-евтино, отколкото да плаща такава сума. Нека да има глоби.  Не може наистина безнаказано да се злослови. Но нека да има такава глоба, която да е платима, която да служи за едно оздравяване на нравите, за един по-добър политически морал в обществото, а не за унищожаване на съответното лице, което си е позволило да изнесе едни или други данни.
Това бяха моите съображения да гласувам против тази огромна, непосилна, невъзможна за плащане глоба, която днес вие въвеждате за българските журналисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 6 има също предложение на господин Любен Корнезов: 
В чл. 148а думите "от 5 млн. до 20 млн. лв." да се заменят с "до 3 хил. лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по  § 6, като предлага следната редакция:
"§ 6.  В чл. 148а думите "лишаване от свобода до три години и глоба от 500 лв. до 3 хил. лв." се заменят с "глоба от 5 хил. до 20 хил. лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 6? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 121 народни представители: за 22, против 87, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 6, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 98, против 8, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага думите "установена чрез медицинско освидетелстване" да отпаднат. 
Предложение на комисията за § 7:
"§ 7. В чл. 152, ал. 3 се създава т. 5:
"5. ако е извършено след употреба на наркотични вещества или техни аналози.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7, така както е предложен от вносителя, с корекцията на комисията - думите "установена чрез медицинско освидетелстване" да отпаднат. 
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 8 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"§ 8. В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 4 и 5:
"(4) Който е склонил или принудил друго лице към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с цел проституиране, хомосексуални действия или блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 000 до 50 000 лв.
(5) Когато деянието е извършено:
1. чрез организирана група;
2. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;
3. по отношение на повече от две лица;
4. повторно, 
наказанието е лишаване от свобода от 10 до 20 години и глоба от 100 000 до 300 000 лв."
2. Досегашната ал. 4 се отменя, а ал. 5 става ал. 6. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. 
Има думата господин Михаил Миков. 
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Лучников, на първо място, категорично възразявам срещу отпадането на ал. 4. Ще ви прочета текста, който вие предлагате на залата да отмени: "Чл. 155, ал. 4. Който въвлече малолетни лица в развратни действия, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 8 години." Отпадането на този текст определено смятам, че не съответства на криминогенната обстановка в страната и на обществената опасност от това деяние. 
По-нататък. Що се касае до ал. 4 и основния й състав, текстът, така както ни е предложен, крие определени опасности и несъвършенства. Досегашният текст предвижда склоняване на лица от женски пол към проституция или свождане към блудствени действия или към съвокупление. В ал. 4 обаче при наркотиците, забележете, че е пропуснато от вносителя, не знам, нека да се произнесе дали е нарочно или без да иска, свождането към съвокупление. И е останало само "с цел проституиране". В този си вид текстът не решава никакъв проблем. Той по-скоро ще обхване само случаите, при които едно лице се принуждава да употреби наркотични вещества, за да проституира. Но ако лицето е тръгнало да проституира, то ще си проституира със или без наркотични вещества. За да проституира едно лице, то трябва да има субективна страна, разберете, по-важно е другото изпълнително деяние, при което лицето се принуждава да употреби наркотични вещества, за да има свождане към съвокупление. Защото, пак ви казвам, терминът тук "проституира" е абсолютно ненужен. Ако едно лице проституира, дали ще проституира в състояние на наркотично опиянение или не в състояние на наркотично опиянение, то проституира. По-неприятното е тогава, когато едно лице се принуждава да употреби наркотици, за да бъде, както е казано в досегашния текст, "свожда към съвокупление", втората хипотеза на изпълнителното деяние.
Не знам как ще се оправи този текст, но според мен изразът "с цел да проституира" е ненужен тук. 
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ние се намираме на второ четене, господин Миков, имате право да правите само редакционни поправки или отпадане на текстове.
МИХАИЛ МИКОВ: Е как да предложа, като вносителят не е мислил с главата си!
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: А Вие защо не мислихте? 
МИХАИЛ МИКОВ: Ние не можем да оправим всички текстове, които идват от разни министерства и от всякакви хора, които нямат подозрение какво пишат!
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Нали сте го гледали!
МИХАИЛ МИКОВ: Гледахме го, но не съм го видял.
Тоест аз предлагам досегашната ал. 4 да не се отменя.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: За досегашната ал. 4 очевидно е станало недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, ал. 4 остава, не се отменя, алинеите само се преномерират. 
И още едно уточнение - в ал. 5 на чл. 155, т. 1 не "чрез организирана група", а "от или чрез организирана група". Това по-пълно покрива възможностите.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Щом е така, включете и израза от досегашния текст "свожда към съвокупление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников приема това предложение. 
Съгласуваме § 8: т. 1 в ал. 5 става "от или чрез организирана група", в ал. 4 след думата "проституиране" се добавят  думите от досегашния текст "свожда към съвокупление"; т. 2 става, както е в предложението на вносителя, досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 6 и 7.
Моля, гласувайте!
Гласували 126 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 7.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който гласи:
"§ 9. В чл. 161 думите "145 - 147 и 148, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2" се заменят със "145 - 148а".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 11.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията приема текста на вносителя за § 10 с известна корекция, а именно:
"§ 10. В чл. 199, ал. 2 се създава т. 4:
"4. извършен след употреба на наркотични вещества или техни аналози.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Лучников, моля и колегите - юристи от мнозинството, да разберат какво правим и ако трябва да вземат отношение по този въпрос.
Става въпрос за въвеждане на ново квалифицирано обстоятелство по чл. 199 в по-тежката квалификация - ал. 2, където останалите обстоятелства са придружен грабеж с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт, забележете, придружен с убийство или с опит за убийство и в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен. 
Колеги, забележете, по-леко наказуемо е в предната алинея извършването на грабеж от един опасен рецидивист. Юристите знаят какво означава опасен рецидив. Тоест, то е по-лека квалификация. И тук, с въвеждането всъщност на това квалифициращо обстоятелство в състояние на наркотичен глад или абстиненция, защото то е още по-опасно състояние - на абстеничен глад, на наркоза или на абстеничен глад, ние въвеждаме това обстоятелство и го приравняваме с убийство и опит за убийство. И какво излиза? Че ако един опасен рецидивист извърши грабеж, който е вършил един, два, три или повече пъти, ще носи по-лека наказателна отговорност отколкото един 18, 19 или 20-годишен, защото най-много тези лица са изложени, пак казвам, на тази зараза на съвременното общество. Този, 18, 19, 20-годишният, ще носи по-тежка наказателна отговорност, според разбирането на вносителя и според това, което бихте приели, ако гласувате този текст, отколкото опасният рецидивист, който е извършил 5 грабежа. Е, за каква наказателна политика и за каква съотносимост на санкциите можем да говорим и за каква въобще борба, която познава Европа, с наркотиците, с методите на наказателното право, можем да говорим? Това ще стане, ако този текст бъде приет така. Пак ви казвам, опасният рецидивист ще отговаря по предходната алинея - по т. 4, представляваща опасен рецидив, наказание "лишаване от свобода от 5 до 15 години", а този, който е извършил в такова състояние - обикновено тези престъпления се извършват в състояние на абстеничен глад, а не толкова на наркоза, но пак, да речем, след употреба на наркотици, той ще носи наказателна отговорност от 15 до 20 години. Опитвам се да избягам максимално от наказателноправните неща и да приведа нещата на един разбираем език, за да могат повече народни представители да го разберат.
Затова предлагам този текст да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Тончев, да не би идеята тук да е друга? Ако престъплението, извършено по първата алинея - след употреба на наркотични вещества или техни аналози, вече наказанието да е по втората алинея? Защото иначе наистина се получава донякъде това, за което говори господин Миков. Излиза, че по-тежки случаи ще се накажат по-леко, отколкото един лек случай само затова, защото е извършен след употреба на наркотични вещества?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Нека да  отложим този текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение за отлагане.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 117 народни представители: за 112, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Параграф 10 е отложен. 
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следния текст:
"§ 11. В чл. 213а, ал. 2 се създава т. 8:
"8. извършено след употреба на наркотични вещества или техни аналози."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 5.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 12 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 12, като предлага следната редакция:
"§ 12. В чл. 218б се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "150 хил. лева" да се заменят със "150 лева".
2. Точка 2 се изменя така:
"2. В ал. 2, т. 1 думите "120 лева" се заменят с "над 150 лева"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 12 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 13 няма направени бележки и предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"§ 13. В чл. 242 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 се изменя така:
           "(2) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 хил. до 200 хил. лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от 3 до 15 години и глоба от 10 хил. до 100 хил. лева."
2. Създава се нова ал. 3:
	 "(3) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната  прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 10 години и глоба от 50 хил. до 100 хил. лева."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите "наказанието е" се поставя двоеточие и текстът до края се изменя така: "в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 50 хил. до 200 хил. лева, а в случаите по алинеи 2 и 3 - лишаване от свобода от 15 до 20 години и глоба от 200 хил. до 300 хил. лева."
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите "по ал. 2 и 3" се заменят с "по ал. 2, 3 и 4".
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
	 "(6) В маловажни случаи по алинеи 1, 2 и 3 наказанието е глоба до 1000 лева, налагана по административен ред."
6. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.
7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите "по ал. 2 и 3" се заменят с "по ал. 2, 3 и 4", а в изречение второ думите "ал. 6" се заменят с "ал. 7"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 9.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 14 също няма бележки и предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 14, като предлага следната редакция:
"§ 14. Създава се чл. 242а:
"Чл. 242а. Който пренесе през държавната граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с глоба от 50 хил. до 500 хил. лева. Стоката и превозното средство, послужило за пренасянето й, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 14 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 15 също няма бележки и предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 15, като предлага следната редакция:
"§ 15. В чл. 250 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
           "(2) Наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба до двойния размер на сумата по превода, ако деецът е знаел или е предполагал, че сумите са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 16 също няма бележки и предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 16, като предлага следната редакция:
"§ 16. В чл. 253 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
	 "(3) Наказанието е лишаване от свобода от 10 до 30 години и глоба от 20 хил. до 200 хил. лева, когато деянието е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори."
2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Параграф 16 е приет.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 17 също няма бележки и предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"§ 17. В чл. 270 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст на чл. 270 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Когато задълженията по предходната алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до 2 години и глоба от 10 000 до 50 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте    § 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя, както е предложен.
"§ 18. В чл. 282 се създава ал. 5:
"(5) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до 10 години по ал. 1 и от 3 до 15 години по ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте    § 18 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Параграф 18 е приет.
Стигнахме до § 19.
Има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Извинявайте, господин председател. Искам да кажа нещо по повод на това, което обсъждаме.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Прави ми впечатление нещо. В един от текстовете, които гласувахме - това е новата ал. 2 в § 15 - е казано:
"... чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори."
Това "техни аналози" по-нататък вече го няма никъде. В първоначалния текст, който гледам, че е внесен, е без "аналози".
Откровено казано, аз не разбирам от медицинска гледна точка кое е аналог пък не е прекурсор, дали "прекурсори" не обхваща "и аналози".
Но така или иначе само в един текст има аналози. В другите текстове го няма. Или трябва навсякъде да го има, или да го няма. Ако трябва да го няма, може би трябва да се прегласува.
Но този, който би могъл точно и компетентно да каже каква е разликата, бих помолил да вземе думата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
Всъщност в § 18 няма "аналози". В § 19 вече...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников, уважаеми господин Гоцев, дами и господа! Ние приехме в началото на това заседание легалната дефиниция на "аналози". Това е т. 19 на чл. 93:
"Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква алергични действия в човешкия организъм.
Това е термин, усвоен от конвенцията. Лично мен ако ме питате, господин министър, ние трябваше да не приравняваме наркотиците и прекурсорите с аналозите. Не трябваше да ги приравняваме. Но така или иначе те вече се приравниха.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС, от място): Не трябва ли навсякъде да го има това?
МИХАИЛ МИКОВ: Не може да е навсякъде, защото сигурно ще има едни случаи, в които е преценено, че от субективна гледна точка е по-добре да не съществуват аналози. Защото лицето не го знае, че е аналог, че е със сходен химически състав. Аз лично смятам, че много по-малко трябваше да употребяваме "аналози", защото едно лице от субективна страна ще каже: аз мислех, че е прах за пране, пък то било еди-какво си. Той няма специалните химически познания, за да каже, че е аналог и от субективна страна обвинението няма да може да му го вмени.
Но след като го приехме така, то си върви. Така че на едни места го има, на други места го няма. Но иначе изравняването пък навсякъде води до друго - че ще се изравни наказателна отговорност за аналози и наркотични вещества, без да е същата тежестта на едно такова деяние примерно.
(Господин председателят Йордан Соколов и председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников обсъждат текстовете.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Понеже наистина възникват проблеми с една такава важна материя, правя процедурното предложение да спрем дотук, да обсъдим, сравнявайки с изискванията на Конвенцията на ООН, в изпълнение на която ние правим част от тези изменения и след това - утре да продължим по-нататък с приемането на закона. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. 
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението. 
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Три съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес - сряда, от 15,00 ч. на пл. "Батенберг".
Комисията по културата и медиите ще заседава на 13 януари 2000 г., четвъртък, от 15,00 ч. на пл. "Батенберг".
И Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе също заседание на 13 януари, четвъртък, от 17,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание  е утре - 13.01.2000 г. от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)


Председател:
		Йордан Соколов

Заместник-председател:
				Иван Куртев

			
Секретари:
	 Илия Петров

	Калчо Чукаров