Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-01-19

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 12 януари до 18 януари 2000 г.:
Проект за решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание. Вносител е народният представител Ахмед Доган.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител е народният представител Драгомир Драганов. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за преобразуване на Строителните войски, войските на Министерството на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.  Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е народният представител Драгомир Драганов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и НАТО за участието на Република България в КФОР и на Споразумението между Република България и НАТО за финансовите условия за участието на Република България в КФОР. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Корпорацията за стокови кредити и правителството на България за продажба на селскостопански стоки и на Допълнителните протоколи към него. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за избиране на член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Вносител е народният представител Светлана Дянкова.
И с вносител същата народна представителка проекти за решения за избиране на членове на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, на Комисията по образованието и науката, на Комисията по икономическата политика и член на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и за член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносители са народните представители Христо Иванов и Христо Петров. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
И още два проекта за избиране на членове на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията и на Комисията по външна и интеграционна политика - с вносител народната представителка Светлана Дянкова.
Ще започнем с полагане на клетва на новоизбран народен представител.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
№ 309
София, 17 януари 2000 г.

На 8 януари 2000 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Стефан Димитров Савов, избран с листата на Коалиция "Обединени демократични сили" в 25.многомандатен избирателен район - София.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 25.многомандатен избирателен район - София, Венцислав Станимиров Марков от Коалиция "Обединени демократични сили"."
(Всички народни представители стават. Венцислав Станимиров Марков застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Йордан Соколов.)
ВЕНЦИСЛАВ СТАНИМИРОВ МАРКОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
Честито! Заповядайте да попълните клетвения лист.
Има и проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
				"ДО
				ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
				НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
				г-н ЙОРДАН СОКОЛОВ

Уважаеми господин председател,

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, моля да бъда освободен като народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание поради преминаването ми на друга държавна длъжност.

				С уважение: Константин Дочев -
						  ПГ на СДС."
Проектът за решение е:

"Р Е Ш Е Н И Е
за прекратяване на пълномощията на
народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Константин Иванов Дочев - народен представител от 4.многомандатен избирателен район - Велико Търново."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 163 народни представители: за 157, против 3, въздържали се 3.
Решението е прието.

По дневния ред на седмичната програма са направени следните предложения:
- от народния представител Петър Мутафчиев да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях;
- от Парламентарната група на СДС и от Парламентарната група на ОНС - води се като вносител господин Ахмед Доган, подписано е от заместник-председателя господин Кемал Еюп. 
Обръщам внимание, че един народен представител не може да бъде заместван от друг народен представител, тоест, не трябва да има подписване със запетайка.
Въз основа на тези предложения и на Председателския съвет се взе решение да се предложи проект за програма за работата на Народното събрание за периода 19-21 януари 2000 г.:
1. Избиране на заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание.
2. Проекти за решения за попълване съставите на постоянни комисии и делегации.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
4. Първо четене на законопроекта за лечебните растения.
5. Първо четене на законопроекта за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г.
6. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина - продължение.
7. Второ четене на законопроекта за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
9. Парламентарен контрол.
По дневния ред някой от вносителите на предложение желае ли да се изкаже?
Има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в програмата на Народното събрание от 19 до 21 януари 2000 г. предлагаме да бъде включена точка за приемане проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. Това предложение е внесено в Народното събрание на 17 ноември 1999 г. от група народни представители.
Уважаеми дами и господа! Аз съм убеден, че вие този път ще подкрепите нашето предложение. Кое ми дава основание да смятам, че мнозинството най-вече ще подкрепи това наше предложение?
Първо, защото няма политическа сила вече в парламента - и то, базирайки се на изявленията на политическите лидери - която да не отчита важността на следприватизационния контрол. Аз съм убеден, че и вие като народни представители от мнозинството се убедихте, че е необходима по-голяма откритост на следприватизационния контрол, тъй като не успяхте да постигнете откритост по време на самите приватизационни сделки.
Аз мисля, че това ще бъде една компенсация от ваша страна към дълга, който имахте към целия български народ. Подобно изявление направи и министър-председателят.
Второ, от досегашните опити на изпълнителната власт да наложи един сериозен приватизационен контрол не се получи нищо. Последният пример, който всички ние като народни представители нагледно видяхме, беше в пленарната зала по време на парламентарния контрол миналата седмица. Аз ще го кажа този пример, той е кратък. Касае се за предприятието "Автотранспорт" - Кричим, едно предприятие, в което дълготрайните материални активи са разпродадени, независимо че в договора подобно разрешение няма, едно предприятие, което само за една седмица беше затънало с 500 хил. нови български лева, почти достигнало до фалит.
Министерството не можа да окаже този контрол и каза, че няма никакви проблеми.
Разчитам на вашата отговорност като народни представители да подкрепите това наше предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Мутафчиев точка от дневния ред да бъде: Проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 84, против 81, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Под т. 4 в дневния ред влиза Закон за лечебните растения.
На 22 ноември 1999 г. този закон е разпределен и на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, но комисията не го е гледала.
Аз моля да се отложи разглеждането на първо четене на законопроекта за лечебните растения и да мине през Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. А може би трябва да се обмисли този закон да бъде гледан и от Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Като точка седем в Програмата за работата на Народното събрание за периода 19-21 януари 2000 г. се предлага второ четене на законопроекта за защита на вредното въздействие на химичните вещества и препарати, който е приет на 23 септември 1999 г. След приемането на закона на първо четене в пленарна зала работата продължи в комисията. Аз смятам, че на второ четене ни се представя един сравнително добър вариант, резултат от внесения законопроект и от професионализма и подготовката на народните представители.
Но след като бяхме приключили работата си по подготовката на законопроекта за второ четене, на 6 декември миналата година в София се проведе семинар на тема: "Хармонизиране на химическото законодателство в България", организирано от Бюрото за обмен на техническа информация. Това е известната Европейска организация TAIEX и Европейската асоциация по химическа промишленост - CEFIX, на която експерти на тези две авторитетни европейски организации, членки на създадения отраслов форум за разширение на Европейския съюз, направиха своите общи бележки, препоръки и предложения. На този форум законът беше гледан текст по текст.

Едва вчера в страната са пристигнали бележките на експертите на тези две организации. 
Предлагам да решим принципния въпрос, защото това е първият закон, който ще гледаме в пленарна зала след поканата ни за преговори за членство. И да решим как ще работим по този тип строго специфични и тяснопрофилирани закони. Дали в залата да се разпростираме в много широка дискусия и да отчитаме препоръките на експертите и самите норми, приети от Европейския съюз или в много по-експертен и тесен кръг в комисиите да отчетем всички тези препоръки, за да работим по-ефективно. Смятам, че второто е много по-рационално, затова предлагам да свикаме едно заседание на водещата комисия, да се запознаем с тези препоръки. Което отчетем - отчетем, с което сме съгласни - да го отразим, което си е наше суверенно мнение - да остане, но това да бъде стилът на работа по тези тяснопрофилирани закони оттук нататък.
И формалното предложение е да го включим за другата седмица в програмата, а да свикаме заседание на водещата комисия и да разгледаме тези предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Направено е процедурно предложение за отлагане на т. 7 от проекта  за седмична програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 85, против 80, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля,  гласувайте предложението на народния представител Иван Зънзов също за отлагане на т. 4 от седмичната програма - законопроекта за лечебните  растения.
Гласували 186 народни представители: за 99, против 79, въздържали се 8.
Предложението се приема.
За процедура има  думата господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам току-що гласуваното предложение да бъде прегласувано. Този закон трябва да мине днес, тази седмица. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Моля за тишина в залата. Господин Такоров, не се провиквайте от място. Сега се прави предложение. Какво искате? (Неразбираема реплика от място на господин Такоров.)  Пет минути по Вашия часовник, не знам какъв Ви е часовникът, но трябва да си го оправите. Ако са минали пет минути!
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Иван Зънзов за отлагане на т. 4 от седмичната програма.
Гласували 196 народни представители: за 87, против 98, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Кънчо Марангозово.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз вземам процедурно отношение по първо четене на законопроекта за лечебните растения. Струва ми се, че когато този закон е докладван на председателя на Народното събрание да  бъде разпределен по комисии, тези, които са го докладвали, са чели закона по диагоналната система, най-меко казано. Защото в този закон, във философията му основни задължения по опазване на лечебните растения има Министерството на земеделието и горите. И тук би следвало да вземе отношение и Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на Народното събрание.
И за да не бъда голословен, аз ще ви приведа като пример само един член от закона. Например чл. 44, ал. 1: "Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа ръководи култивирането, селекцията и растителната защита на  лечебните растения, както и устойчивото им ползване на територията на горския и поземлен фонд"... И редица задължения в точки и алинеи, произтичащи от това. Може ли, без да го разгледа Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, без тя да даде становище,  този закон да влезе в пленарна зала за обсъждане? Та той е по-важен, обсъждането в Земеделската комисия е по-важно, не че отричам нашата комисия, че трябва да го обсъди, отколкото дори обсъждането в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, защото там в чл. 3 е казано, че този закон не се отнася за лечебните и профилактични свойства на лечебните растения.
Така че предлагам да бъде гласувано отлагането на тази точка по причина на това, че той не е разгледан в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов!  Първо,  току-що гласувахме тази точка да се отложи. И това предложение не беше прието.
Второ, в началото на всяко заседание се четат постъпилите законопроекти и комисиите, на които са разпределени. И съгласно правилника всеки народен представител в 7-дневен срок може да направи възражение и да поиска преразпределяне или разпределяне на други комисии. Не сте  направили това когато е трябвало. 
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Той е разпределен, но не е влязъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, не е. Имаме водеща комисия. Законопроект не може да се гледа без становище на водещата комисия.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена.
Гласували 182 народни представители: за 119, против 48, въздържали се 15.
Седмичната програма е приета.

ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може отрицателен вот по процедура.
ИВЪН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Не искам да хитрувам, че ще бъде процедура. Искам да кажа защо гласувах отрицателно за програмата за седмицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно това не може да направите.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТРИДЕСЕТ И ОСМОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Ще ви прочета проекта:

"Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 2, 3 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира за заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание на ротационен принцип Юнал Сеид Лютфи от Парламентарната група на Обединението за национално спасение."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 198 народни представители: за 196, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Това са няколко проекта. Ще ги прочета последователно.

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на членове на Комисията по правни
въпроси и законодателство срещу корупцията

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Анелия Василева Тошкова и Васил Стоянов Гоцев за членове на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията."
Някой желае ли да се изкаже по това проекторешение? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 145 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 3.
Решението е прието.

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на член на Комисията по
външна и интеграционна политика

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Марио Иванов Тагарински за член на Комисията по външна и интеграционна политика."
Някой желае ли да се изкаже по това проекторешение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 141 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 19.
Решението е прието.

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на член на Комисията по
образованието и науката

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Иван Николаев Иванов аз член на Комисията по образованието и науката."
Някой желае ли да се изкаже по това проекторешение? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 156 народни представители: за 155, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на член на Комисията по
земеделието, горите и поземлената реформа

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Димо Петров Петров за член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа."
Някой желае ли да се изкаже по проекторешението? Не виждам.
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 131 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
"Проект за решение за избиране на член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Евгений Стефанов Бакърджиев за член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството."
Някой желае ли да се изкаже по проекторешението? Няма.
Моля, гласувайте това проекторешение.
Гласували 159 народни представители: за 135, против 21, въздържали се 3.
Решението е прието.
"Проект за решение за избиране на член на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Евгений Стефанов Бакърджиев за член на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, аз гласувах за избирането на господин Бакърджиев в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, но няма да гласувам за сега предлагания избор и призовавам народното представителство да направи същото. Тук въпросът не е персонален, а е крайно неуместно едно лице, което и да е то, което съвсем доскоро е било министър, да бъде включвано в състава на комисия, която потенциално би могла да разглежда случаи, които да бъдат квалифицирани като корупция в различни области на управлението.
Господин председател, смятам, че Вие самият би трябвало да бъдете доста въздържан, когато се правят подобни предложения, защото в нашето законодателство и нашата практика се получават твърде много съчетания на конкуриращи се интереси. Затова, ако ние следваме някакъв принцип, смятам, че това трябва да бъде зачетено и мисля, че и другите членове на тази комисия, ако искат ние да имаме някакво доверие в нейната дейност, би трябвало да имат подобна резервираност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 167 народни представители: за 116, против 43, въздържали се 8.
Решението е прието.
"Проект за решение за избиране на член на Комисията по икономическата политика.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Валентин Илиев Василев за член на Комисията по икономическата политика."
Някой желае ли да се изкаже по проекторешението? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 155 народни представители: за 123, против 22, въздържали се 10.
Решението е прието.
"Проект за решение за избиране на член на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Иван Николаев Иванов за член (заместващ представител) на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа."
Някой да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 141 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 8.
Решението е прието.
С това приключихме точка втора от дневния ред.

Преминаваме към точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ.
Има думата председателят на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателю, имам процедурното предложение по тази точка в залата да бъдат поканени заместник-министър Марияна Лукова и Христо Божинов - директор на Националната служба за защита на природата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 137 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата госпожа Марияна Лукова и господин Христо Божинов.
Има думата председателят на водещата Комисия по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев да изнесе становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.
"На своето редовно заседание, проведено на 1 декември 1999 г., Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
На заседанието присъстваха госпожа Евдокия Манева - министър на околната среда и водите и госпожа Марияна Лукова - заместник-министър на околната среда и водите, както и експерти от Министерството на околната среда и водите, които представиха законопроекта от името на вносителя и участваха в дебатите.
В заседанието участваха и представители на екологични неправителствени организации: Национално движение "Екогласност", Българско дружество за защита на птиците, "Природен фонд", "Зелени балкани" - София и "Екоклуб-2000".
Законопроектът се внася в съответствие с изискването на § 2 от Закона за защитените територии, с което се определят границите на националните паркове и се прекатегоризират резерватите, посочени в Приложение № 2.
В законопроекта се третират и някои други въпроси и се отстраняват несъответствия, установени през едногодишния период на прилагане на закона. Така, например: облекчава се режимът на националните и природни паркове по отношение на събирането на редки видове за научни цели; възстановяват се възможностите на местното население да ползва дървесина в националните паркове и поддържаните резервати; разширява се обсегът на проверките за установяване на нарушения на закона; облекчава се процесът на прекатегоризация на съществуващите защитени територии и други. 
Със законопроекта се предлага премахване на тежкия лицензионен режим, отнасящ се до разработването на оценката за въздействие върху околната среда и се отстраняват противоречията със Закона за опазване на околната среда по отношение на обектите, подлежащи на задължителна оценка на въздействие върху околната среда.
Създава се текст, уреждащ обезщетяването на манастири -собственици на гори и земи в национални паркове от държавния горски фонд.
Като взема предвид изискването на § 2 от Закона за защитените територии и мотивите на вносителя, Комисията по опазване на околната среда и водите препоръчва на Народното събрание да приеме законопроекта на първо четене.
Становището на комисията е прието с 12 гласа "за" и 1 глас - "въздържал се"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
От името на вносителя има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕДВОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! 
В съответствие с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защитените територии сме длъжни в продължение на една година да извършим прекатегоризация на парковете, посочени в Приложение № 1, а това са парковете Рила, Пирин и Централен Балкан, като уточним границите, както и да извършим прекатегоризация на резерватите, посочени в Приложение № 2, които следва да имат по-облекчен режим и да бъдат прекатегоризирани в поддържани резервати.
Цялата процедура е извършена в съответствие с глава трета от закона. Проведени са обществени обсъждания, в които са участвали представители на населението от съответните територии, от парковете, областни управители, кметове, неправителствени организации. Проведена е среща и с представители на всичките правителства, които финансират дейностите в националните паркове. Постигнат е консенсус и на вашето внимание днес е предложен един балансиран, уточнен един закон, в който на базата на процедурите, предвидени в закона, са предложени граници, които отразяват обществените интереси и нашата грижа за защитата на тези уникални територии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
Имате думата за изказвания - по 30 минути на парламентарна група, съгласно правилника.
Има думата госпожа Меглена Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър Манева.
Позволявам си да застана на тази трибуна едновременно като специалист-експерт в тази сфера, като политик и не на последно място като българин.
Така представени мотивите на министерството и мнението, изразено от господин Лъчезар Тошев дават вид, че става дума за елементарен само жест или факт от страна на Народното събрание да подкрепи проектозакона за изменение и допълнение на Закона за защитените територии, но всички тук присъстващи в залата смятам, че сме длъжни наистина да вникнем в съдържанието на това, което ни се предлага. Искам да ви помоля малко по-сериозно да обърнем внимание на предложенията на Министерството на околната среда и водите, а именно - с предложението, което прави Министерството на околната среда и водите в § 1, а именно:
"§ 1. В чл. 8, ал. 2, изречение второ думите "манастири, земи и гори около тях, собствеността върху които се възстановява по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд" се заличават."
На практика това лишава всичките наши манастири от възможността изобщо да кандидатстват за възстановяване правото на собственост на земи и гори от горския фонд.
На първо място е засегнат Рилският манастир. И аз съжалявам, че не беше докрай изчерпателна дадена информацията от министър Манева, но смятам, че всички тук присъстващи депутати трябва да знаят, че както Рилският манастир, така и всички останали манастири са против това предложение и не са дали съгласие, така че за консенсус в случая не може да се говори.
И в случая искам също да се знае в залата, че вчера заместник-министър Лукова и господин Лъчезар Тошев са били в Рилския манастир и отец Йоан лично е изразил категорично противно мнение на предложението на Министерството на околната среда и водите.
Искам да обърна внимание, че в момента, в който Министерството на околната среда и водите си позволява да предложи един закон, който не съответства и не отговаря на европейските стандарти и норми, по същото време застава зад оправданието, че това са изискванията на чл. 18 от Конституцията на Република България, че в националните паркове се включва изключително държавна собственост и обезщетение на манастирите ще се направи някъде на друго място. Трябва да се подчертае и трябва да се знае от всички присъстващи в залата, че статутът на национален парк в България се разминава с европейските норми и стандарти, а именно това е така наречената Категория втора по "Ай Ю Си Ен", която в европейското право и екологично законодателство не допуска никаква стопанска и човешка дейност в националните паркове, докато в нашите национални паркове такава дейност се допуска.
И още повече, в Закона за защитените територии министерството си запазва правото, въпреки че Министерството на околната среда и водите няма право на стопанска дейност, то си запазва или си регламентира правата за определяне на стопанска дейност или възлагане на тази стопанска дейност на частни фирми и други организации. Значи, министерството допуска груби разминавания с европейските норми и стандарти и в същото време лишава истинските собственици от правото им да получат своята територия обратно с аргумента, че те не могат да бъдат добри стопани. 
Искам да ви обърна внимание, че същото това Народно събрание приема през 1997 г. Закон за реституция на горите, а през 1999 г. прави поправка, с която дава право не само на частните собственици с документи, но и на собствениците без документи да кандидатстват за получаване на своята горска територия обратно. И в същото време Рилският манастир и другите манастири се лишават от това право, въпреки че те имат перфектни документи и въпреки че в случая става дума за територии, които могат по друг начин да бъдат включени и да не бъдат в разрез с природозащитното ни законодателство, а просто тази територия, която е бивша собственост на Рилския манастир да бъде обявена за природен резерват, а резерватът "Риломанастирска гора" вместо в групата на резерватите, да бъде включен в групата на поддържаните резервати.
Смятам, че тук е моментът всички ние като родолюбци и като българи да погледнем на този въпрос и да помислим по това, че Рилският манастир, който е основан в Х век и който е получил горите си с хрисовул на цар Иван Асен и по-късно с пазени като оригинали в манастира от 1378 г. хрисовули на цар Иван Шишман, трябва да се знае още, че през турско време има специални фермани на турските султани, с които се забранява всякакво посегателство върху земите и горите на Рилския манастир и всичко това трябва да бъде припомнено в този момент, в тази зала, защото де факто с предложенията на Министерството на околната среда и водите, респективно на Министерския съвет, с тази промяна в закона това означава всички ние да подкрепим една втора национализация на земите на Рилския манастир. Смятам, че никой от тук присъстващите няма да се съгласи на неговата съвест да тежи един такъв акт.
И докато в чужбина Рилският манастир е символ на България и е светиня за нас, светиня за цялата ни история, за цялата ни държава смятам, че в никакъв случай точно парламентът не би се ангажирал с такъв подобен ангажимент - да лиши Рилския манастир от правото му за възстановяване правото му на собственост върху горите и земите.

Това не значи в никакъв случай да се влиза в противовес с природозащитното ни законодателство, защото държавата има достатъчно добър инструментариум, форми и начини да запази съответната форма на природен парк и съответно на поддържан резерват и пак да запази тези ценни екосистеми, но да не поставя в унизително положение Рилския манастир, който в момента за       2 кубика или за 10 кубика дърва за огрев ходи да се моли и не ги получава, и трябва да се отоплява с нафта. И да се моли чрез чуждите посланици да получава финансова помощ, за да реконструира и реставрира изключително ценната конструкция на Рилския манастир.
Аз ви моля, уважаеми колеги, да обърнете внимание на тези факти. И искам също да ви уведомя, че от месец юли миналата година функционира и един българо-германски проект, който е по решение на правителството на Република България и на Федерална република Германия, за подкрепа и подпомагане точно на процеса на реституцията.
И ръководителят на проекта е ангажиран също с този въпрос и е дал съответно становище в подкрепа на Рилския манастир. И нещо повече, в неговото становище ясно е подчертано, че ако се допусне такова грубо посегателство върху правата на Рилския манастир и на другите манастири, има много голяма вероятност тези манастири, след приемането на закона, да търсят своето право в Страсбург.
Помислете само в какво унизително или скандално положение ще бъде поставена нашата държава в европейски мащаб тогава, когато ние целим присъединяването ни към Европа. Ние да сме тези, които посягаме на светинята, и ние да сме тези, които не можем да намерим компромисния вариант между екология и собственост.
Аз смятам, че такъв компромисен вариант може да се намери. И предлагам да бъде обсъдено това предложение на съвместно заседание на водещата Комисия по културата и медиите, Комисията по опазване на околната среда и водите, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и заедно с внесения още през 1997 г. законопроект за Рилския манастир, да бъдат разглеждани заедно двата закона и парламентът да излезе с едно достойно решение, което ще прави чест на него и на всички нас като българи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
За реплика има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаема госпожо Плугчиева, за съжаление някои от нещата, които казахте, не са верни. Ако прочетете до края закона ще видите, че в § 16 се записва текст, че манастирите, собственици на гори и земи около тях, попадащи в границите на националните паркове, се обезщетяват от Държавния горски фонд. В тази връзка манастирът, за който говорите, ще получи пълно обезщетение. Може да се запише дори в този текст да се обезщетяват равностойно с гори и земи. Но те не могат да бъдат вътре в парка, защото според Конституцията националните паркове и резерватите са изключителна държавна собственост. Тук трябва да бъде визиран не само Националният парк "Рила", но и резерватът "Рило-манастирска гора", който резерват е изключително държавна собственост. И там не може да се допусне никакво добиване на дървен материал. Ето защо манастирът трябва да намери начини от горите, които получи, оттам да добива своя материал или да ги дава под аренда, и за да има доходоносен имот, за да има средства.
В националните паркове и в резерватите не може да се позволи да има дърводобивна дейност. Там се добива дървесина само от определени санитарни сечи или някои специални случаи. Но там не може да се развива такава дейност. Затова е защитена територия. И затова е национален парк изключителна държавна собственост. Рилският манастир в никакъв случай няма да бъде ощетен от този закон, напротив, ще се стартира процедурата той да бъде обезщетен от Държавния горски фонд с полагащите му се гори  земи. 
Така че Вашето изказване тук е некоректно, в този смисъл. И това, че някакъв германски проект нещо там казвал, той трябва да се съобрази с Конституцията. Конституцията казва, че в националните паркове и в резерватите, които са изключителна държавна собственост, не може да има никаква реституция. Реституцията е компенсация с равностоен имот, който да носи доходи на манастира или съответно на другите такива лица, които имат претенции. Това е законът и аз подкрепям това, което е предложено от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
За дуплика има думата госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Тошев, позволявам си да отговоря на направената реплика. Първо, аз не съм забравила Вашето предложение по § 16. Но искам да Ви кажа, че то е просто несъстоятелно, защото става дума за една огромна територия от 12 хил. хектара. И е такава в момента, ако направите справка в Министерството на земеделието и горите ще видите, че такава територия  в непосредствена близост няма, което означава на практика, че на другия край на България някъде си или на части ще бъде предоставена такава територия на Рилския манастир. Това по същество не позволява наистина рентабилно и устойчиво природосъобразно стопанисване и ползване на горите, което е без всякаква логика.
Вашето предложение е равностойно на предложението да кажем: преместваме манастира някъде на друго място в България, което, съгласете се, че е абсурдно.
А по отношение на Вашата формулировка "някакъв си германски проект", той не е някакъв си, а е на база на поискан от българското правителство проект за съдействие по процесите и въпросите на реституцията. И той не се меси във вътрешните работи на България, а само дава примери от практиката и от европейското законодателство. И те могат да бъдат ползвани или не. И това остава въпрос на политическа воля и решение на българската страна. Но последиците също остават за българската страна.
Така че това е само едно изразено становище, компетентно, професионално, от което или можем да се възползваме, или след това да загубим.
А по отношение на всички останали въпроси, професионални, къде и как се водят и какви сечи се водят, аз съм готова с Вас да седнем и да коментираме нещата, защото си позволявам да имам професионални претенции в тази сфера. И да Ви кажа, че предложението, което правя за природен парк и за поддържан резерват, позволява да не се допусне нарушаване на природозащитното законодателство и с много строгия и ефективен контрол на държавата да бъдат запазени горските екосистеми.
И в никакъв случай не може да се поддържа тезата, че частната собственост е в противоречие с природозащитните принципи. Защото, ако Вие поддържате тази теза, това означава, че събаряте целия закон за реституция на горите. Целта е тези собственици да бъдат наистина научени и приспособени в условията, за да могат да се грижат за своята собственост така, че тя да не бъде нарушена и да не бъдат нарушени законите за опазване на горите и на защитените територии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от нашия правилник за отлагане на разискванията по този законопроект.
Накратко мотивите. Всъщност ние имаме един висящ законопроект, приет на първо четене - специалния Закон за Рилския манастир. Мина даже и срокът за предложения между първо и второ четене. Сега се предлага друг законопроект, който е в тясна връзка с вече приетия на първо четене законопроект.
Безспорно, между тези два законопроекта, които третират една и съща материя, трябва да има синхрон. И най-разумно е сега да отложим разискванията. Разбрах, че през тази седмица специалната комисия ще разгледа законопроекта за Рилския манастир и двата законопроекта да бъдат съгласувани и да вървят заедно, а не да се противопоставят един спрямо друг.
Има и конституционни проблеми. Не искам да се спирам на тях. Господин Тошев засегна някои от аспектите. Те са свързани с чл. 17, чл. 18. Нека да огледаме и този въпрос, и действително да приемем един закон, който да защити и обществените интереси, и тези светини на България.
Ето защо още веднъж правя това предложение за отлагане на разискванията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против това предложение? 
Господин Валентин Симов има думата.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Корнезов, просто ме принудихте да бъда против, въпреки че съм за Вашето предложение. Но в Тридесет и осмото  Народно събрание освен вашата парламентарна група има и още няколко парламентарни групи.  Дайте ни възможност ние да се изкажем по този законопроект и тогава да приемем Вашето предложение, ако всички сме съгласни с него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отлагане разискванията по първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 60, против 96, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Друг желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние сме изправени пред изключително труден въпрос за решаване днес. От една страна, законопроектът гласи и това прави чест на вносителите, че се опитват да дадат възможност на местното население там да получи някаква прехрана. А то е в много тежко положение специално на територията на трите национални парка.
От друга страна, предложението е в противоречие, и то остро, с Конституцията ни. Един път нашата Конституция повелява, че частната собственост е неприкосновена и всички ние се борим за това, от друга страна тя казва, че националните паркове са изключителна държавна собственост.
От трета страна, аз съм притеснен, че в самия законопроект се предлага промяна на статута на природните паркове и то пак с оглед на възможността населението да се изхранва. Там се дава възможност да се добиват полезни изкопаеми чрез открит способ. Ако беше тук господин Илиев, ще ви каже каква гледка има около Гълъбово нагоре и в "Марица-изток" - просто пейзажът е лунен.
Значи, всички тези неща водят до едно голямо притеснение. Тук преждеговорившите ни убеждаваха, че може да се възстанови собствеността на Рилския манастир. Изключено е! В Закона за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд е записано, че това може да стане в това или в съседното землище.  Значи ние трябва да променим и другия закон. Много е сложна дилемата, която предстои днес да вземем. И във връзка с това,  ако има и колеги от другите парламентарни групи, които желаят да вземат отношение по този въпрос, аз ще изчакам техните изказвания, след което ще предложа законопроектът да бъде върнат обратно и да се търси възможност между Комисията по опазване на околната среда,  Комисията по земеделието и вероятно и Комисията по културата и медиите, както предложи госпожа Плугчиева, да се търси възможност за намиране на най-верния път. Изключително трудно е, в момента се движим на ръба между това да вземем едно погрешно решение. Не бива да ощетяваме никой с този законопроект.  Затова аз ви моля много внимателно да преценим днес как ще гласуваме по него.
Предполагам, че колегите от Обединението за национално спасение са свободни да гласуват, както повелява съвестта им, тъй като този въпрос не е обсъждан в нашата парламентарна група. А лично аз като представител на Зелената партия ще се въздържа днес да подкрепя в този му вид законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:  Благодаря на господин Симов.
Господин Павлов има думата.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да напомня на присъстващите днес тук, които разглеждаме внесения от правителството законопроект, че границите на защитените територии и границите на националните паркове бяха подложени на едни много широки обществени дебати. И сега аз не съм съгласен днес ние да връщаме точката на дебатите преди година и половина, когато и в тази зала, и на много места по регионите, с участието и на неправителствените организации, на заинтересованите стопански субекти, на представителите на реститутите за земи и гори от  горския фонд, тези неща бяха много подробно дебатирани и по същество нещата приключиха, когато на тези обществени обсъждания всички приеха едно взаимноприемливо становище за очертаването на тези граници по начин, по който сега те са предложени ние да ги утвърдим.
Аз съм участвал в обсъжданията за парк "Рила" и парк "Пирин" и ми се струва, че това, което госпожа Плугчиева в момента защитава като теза, е несъстоятелно. И ако  се касае специално за собствеността на земите и горите на Рилския манастир, аз по никакъв начин не считам, че издигането на категорията на тези гори около Рилския манастир в изключителна държавна собственост ще ограничи по някакъв начин Рилския манастир. Напротив, именно чрез защитаването на тази гора и на тази земя около Рилския манастир, чрез недопускането на какъвто и да е вид стопанска дейност в нея ние ще защитим тази вековна природна даденост, която е създала духа,  вярата и традициите на Рилския манастир.
А що се касае до  собствеността на тези 12 хил. дка,  това е земя, това е площ, която съвсем спокойно може да бъде предоставена като равностойно обезщетение на друго място и  ако Рилският манастир като собственик желае да извършва някаква стопанска дейност и да извлича стопанска изгода от тези 12 хил. хектара гора, той може да го прави по същия начин, но на друго място, без да разрушава уникалните природни дадености около самия манастир.
Аз поддържам това становище, още повече че в дискусията, която водихме в комисията, ние се съгласихме, приехме всичките промени, които се налагат, включително и промените за природните паркове, където споделихме, че все пак някакъв вид стопанска дейност може да се извършва там. Например в Странджа има природни паркове, в които големи части, до 30 процента от парка, са по същество находища и предвид изключително слабото икономическо развитие на този регион е допустимо специално за тази местност да се допусне там да се развива този тип стопанска дейност, за да се изхранва и местното население.
Трябва също да ви кажа, че лично аз твърдо защитавам позицията за реституция, особено в пограничните райони на парковете. Но с изненада отбелязах, че  на обществените обсъждания за парк "Рила" и парк "Пирин" по същество  такива реституционни претенции не постъпиха, въпреки че беше открита процедурата за това. Напротив, дори от парк "Рила" и от парк "Пирин" отпаднаха територии по настояване на заинтересованите общини,  в случая община Разлог, община Сандански, бяха отстъпени части от някои курортни местности.
Така че нека да не връщаме нещата с дебат от  давност година и половина - две години. Ние вече преосмислихме тези неща, заехме някакви отговорни позиции. Нека още днес да решим този ключов и важен въпрос. Затова ви призовавам да гласуваме за предложението на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин  Павлов.
За реплика - господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! В действителност, както каза и колегата, законопроектът се внася в съответствие с  изискванията на § 2 от Закона за защитените територии. И дотук всичко добре. Но аз не мога да приема, господин Павлов, Вашата теза, че промяната в природните паркове и в някои други от защитените територии, че така, с лека ръка може да се пренебрегне и изцяло да се промени философията на законопроекта, който сега, в момента съществува.
Питам ви защо трябва да отпадне т. 7 от чл. 31, който забраняваше добива на полезни изкопаеми по открит способ? Защо? Именно философията на закона, а и в чл. 2, ал. 2 се казва, че опазването на природата в защитените територии има предимство пред други дейности в тях. И дори в предходния член на чл. 29 се казва, че в природните паркове трябва да има устойчиво ползване на възстановимите природни ресурси и запазване на традиционните форми на поминък. Аз съм съгласен да ги има традиционните форми на поминък, но когато в две трети от един природен парк се дава разрешение да се добиват природни изкопаеми по открит способ, аз не мога да разбера как вие не можете да разберете, че се променя философията на самия закон като цяло.
Нека да се върнем малко назад, когато умишлено бяха вкарани текстовете в закона, за да не може природният парк "Витоша" да стане национален, а именно да няма населени места - а това е само едно Чуйпетлово, - сега според мене отново, а това е чист популизъм, разрешаваме в националните паркове да може да се добива дървесина. Аз не мога да приема такава философия на закона.
Аз ще подкрепя закона в частта му за териториите, но другите текстове, които са предложени, направо променят философията на закона, който действа в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за втора реплика има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, господин Павлов! С това, че националните интереси стоят над личните и групови интереси съм напълно съгласен. Но има нещо, което ме тревожи и което вие в СДС отдавна вършите. Вие отивате срещу националността, духовността ни и държавата, разрушавайки нашата църква. Църквата е без издръжка. Аз съм разговарял с високопреосвещени личности, които знаят, че преди 1989 г. имаше монопол на църквата и тя имаше право на издръжка и на доходи. Искам един администратор да стане и да заяви, че един месец след приемане на този закон църквата ще получи полагаемите й се имоти. Защото ние имаме информация, че няма откъде да им ги дадете. А оставяйки църквата без издръжка, оставяте народа без духовност. Разберете това! Не Муун, не сектите, на България й трябва източноправославната църква. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Павлов има думата за дуплика.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, в националните паркове не може да се добива дървесина така, както всички ние си мислим - отиваш и сечеш. Възможността за добиване на дървесина в националните паркове е изключително за санитарни сечи, които са абсолютно необходими, за да се прочиства гората, тоест чисто лесовъдско мероприятие.
А по отношение на това в природните паркове да се добиват природни изкопаеми по открития способ - и този въпрос много подробно го разгледахме в комисията. Дискусията беше задълбочена, оспорвана. Пак повтарям, става въпрос само за едно място в България, това е в Странджа, където и сега съществува открит способ за добиване на природни изкопаеми и където това осигурява икономическото състояние и преживяването на населението. Знаете, че този район е много зле устроен икономически. 
Освен това всяко нещо, което се извършва в защитена територия, независимо от нейната категория става след дълги процедури на разрешителни режими и одобрения от Министерството на околната среда. Така че не се смущавайте. Едва ли биха се допуснали някакви неконтролирани процеси, които да ощетяват природата в тези защитени територии.
Що се отнася до това дали църквата е с издръжка или без издръжка, това са много общи, кардинални въпроси. Аз не искам да се връщам 50 години назад, когато на църквата де факто е било отнето всичко и тя не е съществувала поради някакво комунистическо управление. Напротив, сега създаваме реални условия чрез защита на собствеността, независимо дали тази собственост се трансформира от едно място на друго, защото знаете, че всеки един манастир по света притежава различни имоти, притежава ниви в най-различни части. Никой не е казвал, че те трябва да бъдат около дадения манастир, черква и т. н.
Повтарям и нека на всички да стане абсолютно ясно: собствеността върху тази свещена природа около Рилския манастир ще бъде съхранена, ще бъде запазена. Собствеността е на Светия синод, тя не е на самия Рилски манастир и това трябва добре да го знаете. Равностойното обезщетение ще получи българската черква, за да има възможност, ако има да взима някакви приходи от стопанска дейност, да си ги прави. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Павлов.
Думата има господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Простете ми вълнението, с което пристъпвам към този въпрос. Давате ли си сметка за какво става дума? Рилският манастир е един къс запазена българска история, преживяла вековете. Земите на Рилския манастир са потвърждавани от редица български царе, накрая с хрисовула на цар Иван Шишман, който се съхранява в неговия музей. Тези земи са потвърждавани от редица султани с фермани, които също се съхраняват в архивите на манастира. Сега ние казваме: не, вземаме имотите на манастира, даваме му земи някъде в Делиормана или не знам къде си. Чувате ли се какво приказвате? Ние посягаме на единствения къс запазена българска история. С какво право го правим? И аз много се учудвам, много се учудвам, че левицата, която посегна на земите на българската църква и която беше в негативно отношение към българската църква, сега се явява защитник на българската история срещу вас, които уж искате да бъдете законни представители на тази история.
Помислете много добре! Правим огромна историческа грешка, правим светотатство спрямо българската история! Нека да помислим още веднъж. Експлоатацията на тези земи, макар и  манастирски, ще бъде ограничена от изискванията на националните паркове. Тя няма да бъде направена по друг начин. Но имайте предвид, че експлоатацията на тези земи е част от тяхното съхраняване. Там има ливади. Вие вероятно не сте ходили там. Аз съм ги обиколил метър по метър. Там има ливади, които ако не се косят, ще подивеят. Там има пасища, които ако не се ползват, ще подивеят. Самите гори подлежат, макар и резерватни, на едно поддържане за естествено отстраняване на изсъхналата или подлежаща на изсъхване дървесина. Това е в хигиената на самата гора. И без това тази гора не може да бъде поддържана такава, каквато е. Тя ще подивее. Разберете, тук не можем да се увличаме по пряко копиране на някакви чужди модели. Прочели сме, че някъде било така и дайте да го правим тук. Там няма такава история. Там не се поставя въпрос за запазване на българската история.
Аз ви призовавам да се осъзнаете и да не посягате на този къс българска история, запазен през вековете. Благодаря. (Ръкопляскания.) 
Затова именно, господин председателю, аз си позволявам да предложа да отложим разискването на този закон, докато изясним тези неща. Благодаря. (Ръкопляскания.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Това предложение вече беше направено и беше гласувано.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.

СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Явно, че този закон е повод много хора да си разменят ролите, които са някак си типични. И аз ще вляза в противоречие със своите колеги от Демократичната левица и в много отношения ще подкрепя това, което предлага правителството на Съюза на демократичните сили.
Първо, аз няма да подкрепя този закон, но не поради тези мотиви, които бяха изложени тук от някои мои колеги, а просто защото той продължава злощастието на основния закон - за защитените територии. Въвежда една систематика, която не е съобразена с българските традиции и условия за съхраняване и опазване на околната среда, копира чужди, неприложими в България модели, и в някаква степен действително ще се яви предпоставка за разрушаване на тези устойчиви екосистеми и като кътчета от българската природа.
Второ, няма да подкрепя закона и поради факта, че той в значителна степен намалява площта на някои от националните паркове, по-специално "Централен Балкан". Аз бих желал да чуя, госпожо Манева, или някого от представителите на министерството мотивите и конкретни примери защо с близо 1000 хектара се намалява площта на парка "Централен Балкан".
И сега няколко думи по повод на манастирските имоти. Колеги, някога манастирите са притежавали не само земи и сгради, те са притежавали и хора, отроци, крепостни селяни. И тях ли трябва да възстановяваме сега? Това е по повод на историята. А иначе действително тук трябва да застанем на позициите и на българската Конституция, че българската природа, там, където е уникална и съхранена достатъчно добре, единствено държавата може да се я стопанисва правилно и да упражнява контрол. В този смисъл смятам, че ще натоварим излишно Рилския манастир или пък Светия синод, ако му тропосаме неговите хектари гора там. Ако знаете какви са разходите по Закона за горите и какви необходими процедури трябва да извършат представителите на църквата, за да запазят тези гори, разходи по лесоустройствени планове, мероприятия, санитарни сечи и т. н.! Те просто нямат нужните пари. Да притежаваш в България гора, както и в цяла Европа, е скъпо нещо, не всеки може да си го позволи. А и приходи няма да дойдат, в това отношение можете да бъдете сигурни.
Разбира се, голям е проблемът за издръжката на българските манастири, на църковната система изобщо у нас. Това е проблем обаче не на този закон. Аз съм съгласен, че действително формата е да се компенсират те с имоти някъде другаде.
Така че моля ви се, колеги, особено от Българската социалистическа партия! Ние имаме ясна позиция относно реституцията на природното богатство на България и мисля, че всеки един от вас трябва да се замисли дълбоко, когато трябва да гласува по този пункт. Явно е, че сега законът може би няма да бъде подкрепен като цяло от Демократичната левица, но виждаме колко са различни мотивите за тази неподкрепа. Аз не бих подкрепил този закон и поради едно друго обстоятелство - че се вкарва възможност за стопанска дейност в националните паркове. Категорично не подкрепям отмяната на забраната, която съществуваше в Закона за защитените територии, чл. 31, за добив по открит способ на руди. Съгласен съм, че може да се направи нещо повече за това населението да извършва някои действия в някои от тези запазени територии - събиране на дърва, косене на ливади, както каза господин Лучников, паша. Това е българската природа, тя никога не е била такава, каквато е в американските национални паркове, заварена от индианците, оградена и вече никой не влиза там. Българската природа винаги е била по определен начин и леко култивирана. И ако тази култивация от местното население по класически, неувреждащи околната среда начини се запази, в това няма нищо лошо.
Виждаме, че на второ четене явно становищата на колегите много ще се диференцират, но, пак повтарям, по съображенията, които изброих, няма да подкрепя закона. Не подкрепям категорично и идеята щом е църковен или манастирски имот, той да си остане манастирски и там да правят каквото си искат. Ами епископ Йоан искаше Рилският манастир да търгува, без да плаща мито. И това ли ще му позволим? В никакъв случай! Има достатъчни примери с други църковни дейци, като да кажем един друг Йоан, в Роженския манастир, чиито действия са достатъчно скандални и подлежащи на обсъждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги! Ние повтаряме дискусията от комисията може би едно към едно тук, в залата. Да погледнем нещата първо от формалната страна. Гледаме закон на първо четене. Ако си спомняте от какво беше предизвикан този закон, защо гледаме този закон, то е поради наложилото се всенародно обсъждане за границите на парковете. Тази процедура мина, хората са наясно, има консенсусно решение. Между другото, в комисията гледахме картен материал. Господин Гайтанджиев, понеже зададохте въпроса защо са извадени 1000 хектара от националните паркове, знаете ли, имаше грешни измервания. Колкото и парадоксално да звучи, колкото и тривиална да е тази причина, имаше грешни измервания на границите на парковете в централната схема на страната. Оттам се получи една корекция с 400-500 хектара, а другото е някакво техническо изравняване. Нищо съществено не сме разрешили в комисията да се изземе от националните паркове. Тази цифра я има, това е така.
Тук се постави големият въпрос за Рилския манастир от различни гледни точки. Той може наистина да се разглежда от различни гледни точки. Основната, която възприемам и аз, е за издръжката и приходите на Рилския манастир. Уважаеми колеги, господин Гайтанджиев ви каза: връщането на тези гори с този статут, както са, ще донесе минуси на Рилския манастир. Разберете, поддръжката на горите и задълженията по законите в България са много по-големи, отколкото приходите от този тип гори. Първо, вие сте съгласни, че там никога няма да се разреши промишлена сеч. От какво да дойде приходът? От какво ще дойде приходът, като върнем 10 хил. декара гори на Рилския манастир?  Каква е логиката, не мога да разбера! Никакъв търговски приход няма да дойде от тези гори. Ще има историческо, емоционално значение, добре, и какво от това? Тази теза е несъстоятелна. Вземете калема и направете сметка. Просто ще ги натоварим допълнително с издръжката на гората, със санитарните сечи, с охраната и т. н. Това са големи пера суми, които държавата поема в момента.
Второ. Наистина по Конституцията тази гора е изключителна държавна собственост. И в този смисъл тя ще се ползва от всички, така както са ползва в годините. Там няма да има ограничения, ще ходят хора и всичката тази гора ще бъде обща. Обаче тук стои справедливият въпрос за обезщетението. Ние специално сме го гледали в комисията и затова има предложена специална точка по този въпрос. Равностойно обезщетение. Има варианти с пари от бюджета и много други варианти. Този въпрос трябва да се разработи. Но пак ви казвам, ние сме между първо и второ четене. Може би колегите ще предложат нещо, между първо и второ четене има повече време. Аз бих предложил формално комисиите, които са ангажирани със свои предложения, да търсят разумно решение в рамките на комисията. До какво ще доведе връщането на закона? Повтаряне на същия дебат! Ние го изчерпахме, една година говорим, всички тези са ясни. Какво ще промени в тази ситуация връщането на закона? Разумното предложение е удължаваме между първо и второто четене и разглеждане на тези въпроси съвместно с комисиите, които имат отношение към тази собственост.
И третата заложена теза в този закон, която е спорна, е разширяване на правата за дейност в строго охраняваните зони. И в комисията казах, че тук съм категорично против: не може от съображения за временни трудности в поминъка на населението в близки райони да разрешаваме добив на полезни изкопаеми. Това е безумие, абсолютно безумие! И открит, и подземен, под какъвто и контрол да го направите, няма да стане! Виждате какво се получи в Ропотамо и добре че имаше сигнал от неправителствена организация, за да се спре строежът на почивната станция на "Главболгарстрой". Можем да напишем в закона, че е забранено, можем да напишем в закона, че министърът на околната среда го контролира, да сложим полицаи там и пак няма да стане. Трябва да съществува изрична забрана, иначе отстъпваме от духа на закона.
А по отношение на добиването на дървесина, както е предложено от Министерския съвет, също има заложено противоречие. Там пише, че може да се добива дървесина. А, че може да се добиват дърва за огрев за нуждите на местното население - това, да. Ама дървесина да се добива - отиваме в промишлен добив. Тук също може да се коригира текстът, но това е въпрос между първо и второ четене.
Така че има заложени спорни въпроси, има заложени и позитивни решения. Не забравяйте и друго, че изтече едногодишният срок, в който си бяхме възложили законът да влезе в действие относно границите на резерватите. Не забравяйте, че засягаме интересите на много хора, които живеят около тези граници на резерватите, които сме лишили от някакви права. Затова връщането на закона, забавянето на процедурата, в смисъл на връщане и доглеждане на закона, е неудачна.
Аз ви предлагам, ще го предложа след гласуването, да се удължи срокът между първо и второ четене и да вървим напред позитивно с определени записи и текстове и това да стане съгласувано с различните заинтересовани комисии. Иначе всичките гледни точки, които изложихте тук, аз ги приемам - една от емоционална, друга от друга гледна точка, но дайте да видим движението напред и ползата от този закон. И по-малко политика върху това, защото не е в интерес нито на Рилския манастир, нито на българите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За първа реплика думата има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Бойков! Крайно време е да оставим собствениците да си решават проблемите. Дали е изгодно на някого, дали не е, той ще прецени. Дали ще иска да го замени, дали ще поиска на друго място, това е негов проблем, а не ние да му го решаваме, защото държавата в това отношение е крайно време да престане да се намесва в работата на българските собственици, без значение дали е манастир, дали е частно лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
За втора реплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Бойков, Вие предлагате действително да няма политика в това и сте прав да няма политиканстване. Но Вие предлагате подхода на калема - казвате да се извади калема и да се направи сметката ще имат ли полза или няма да имат полза.
Струва ми се, че въпросът е от по-друг, може би от по-висшо естество. Даже, ако вземете Конституцията, чл. 13, ал. 3 повелява или заявява, че традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. И след като това е така, има поне толкова конституционни основания за всякакви законодателни мерки и действия на изпълнителната власт, щото това да не е куха фраза, а реален факт, което на практика означава, в случая с Рилския манастир, независимо че може би калемът ще бъде във Ваша полза, уважението към Конституцията и основни ценности на нацията да задължи държавата да направи така, че Рилският манастир да бъде собственик и стопанин на онова, което е негов патримониум, и да не бъде ощетен материално от това.
Тук господин Корнезов направи предложение този закон да се отложи и да се гледа заедно със Закона за Рилския манастир. Ето защо аз възразявам на Вашето предложение да се премине към гласуване. Може би по-редно е да се чуят мненията в залата по тази дискусия на първо четене на този закон, но да се въздържим от гласуване. Въпросът да се върне в комисията и да се види заедно с другите нормативни актове, които засягат тази материя, но нека при всички случаи да сме наясно кое идва първо и кое идва второ. Според мен все пак калемът е на второ място в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
За трета реплика думата има госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Бойков, вземайки повод от Вашите думи да не политизираме нещата и да се опитаме максимално експертно да решим въпроса, си позволявам точно по тази точка, където става дума за калема, съвсем професионално да обърна внимание и да кажа както от нашата история, традиция, опит в горскостопанската практика, така и от европейската, за всички е доказано ясно, че само едрата горска собственост е рентабилна, независимо дали тя е държавна, частна или общинска. Най-големият проблем, най-губещо е дребното разпокъсано частно горско стопанство. В случая с Рилския манастир или с другите манастири ние имаме уникалната възможност да имаме едра частна горска собственост, която позволява стриктно спазване на законите и в същото време възможността за една природосъобразна и устойчива стопанска дейност на стопанисване и ползване на горите, които хем да отстояват и да отговарят на интересите на собственика, хем да не противоречат на законите и на екологията. Докато със законите за реституция на горите, същият този парламент допуска раздробяване до арове, до 200-300 квадрата, което е абсурдно и което наистина е тежест за бъдещия собственик, и ако той не бъде подпомогнат от държавата, за него това ще бъде едно непосилно бреме. То в случая с едрата горска собственост нещата не стоят така.
Така че и този аргумент пак говори в полза на възстановяване на едрата собственост на манастира.
Аз подкрепям напълно изказаните мотиви от господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
За дуплика думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз ще подходя нетрадиционно и ще кажа, че подкрепям всички ваши предложения, обаче в частта им, в която вие поставяте тезиса, а не мотивировката на вашите тезиси върху него.
Господин Пирински, кой е казал, че в Конституцията един член противоречи на друг? Какво като сме с преобладаващо източноправославно или както е записано в Конституцията, извинявайте? Нали искаме да го развиваме?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Кое да развиваме?
ИВАН БОЙКОВ: Да помагаме да се развива православието. (Реплика от Георги Пирински.) 
Моля ви, не ме репликирайте от място.
Оттам нататък, след като ги натоварите с разходи, каква е ползата за православието и за Рилския манастир?
Разбира се, че съм за едрата горска собственост, само че тя няма стопанско значение в този смисъл и затова цялата Ви теза е построена върху това, че ще експлоатирате нещо, което няма да го експлоатирате, защото нямате право да го експлоатирате. Ще имате право да го съхранявате и развивате, но това са разходи, а не са приходи.
По отношение на връщането на земите. Няма как да стане точно на това място, защото това парче гора е в сърцето на резервата. Разбирате ли какво се получава? Трябва да търсим решение по посока на пълно обезвъзмездяване дори и в годините, и във времето, и даване на средства на манастира. Всичко друго работи срещу интересите на манастира. Какво като им дадете тази собственост? Хубаво, ще изпълните принцип. Но срещу този принцип какво ще получи манастирът? Правото да го поддържа. Просто не може да стане сега в тази ситуация. Хубаво, предложете промяна в Конституцията. Добре.
И последното, за което пропуснах преди малко да кажа, е, че целият закон е съгласуван с правилата в Европейската общност. Поне това сме гледали още от началото. И няма начин да не наложим върху българските традиции законите на Европейската общност. Там точно са описани видовете територии, функциите им, начинът им на съхранение и градеж. Това просто трябва да го направим. Правим го малко предварително, но го правим. Така е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Госпожа Анастасия Мозер има думата.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева, уважаеми колеги! Аз се радвам, че тази част от дебата тече под председателството на господин Куртев, защото аз много добре си спомням в предишното Народно събрание колко упорито и принципно ние се застъпвахме за правата на Рилския манастир върху  тази собственост и опитите по това време да се вземат някои неща и да бъдат опорочени техните права.
Затова сега се учудвам от становището, което тук се застъпва от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
По-голямата част от Парламентарната група на "Народен съюз", да не кажа всички,  защото ние говорехме по този въпрос, но не бяхме всички там, подкрепяме това, което каза господин Лучников.  Защото тук не става въпрос за парк. Тук става въпрос за света обител. За мен беше много важно, че днес, в това Народно събрание се повдигна този въпрос, защото стана съвсем ясно, че има нужда да се помисли още малко и да се остави според мен - и аз за това ще настоявам и така ще гласувам - положението, статутът на Рилския манастир такъв, какъвто той е бил през вековете - отделен, самостоятелен, разглеждан като нещо по-различно, както каза и господин Пирински. Калемът там е различен и за мен. И това е дълбоко мое убеждение, защото това наистина е символ на българщината. Това е един морален въпрос, не бих казала политически, защото не мисля, че в това има политика. Но в това трябва да има някакъв морал. И действително това е въпрос от по-висше естество и не бива да се  разглежда така, както господин Бойков го разглеждаше: дайте да видим тук сметката каква е,  там сметката каква е.
Аз смятам, че има места, които имат по-специален статут в тази държава и за които и  самата държава трябва да полага особено големи усилия и да има друго отношение към тях. Едно от тях определено е Рилският манастир, който е и под покровителството на ЮНЕСКО. Доколкото знам, и оттам получава известни средства за своята издръжка,  които довчера не са отивали дори в манастира, а са отивали кой знае къде - не по времето на тази администрация, а по време на предишни администрации - според игумена на манастира.
Но крайно време е ние да престанем да лишаваме този манастир и българската култура и българската духовност от едно нейно светилище, защото това е голяма и политическа грешка. И тя ще бъде политическа грешка на всички нас в този парламент.
Това е моето мнение, което и аз така емоционално  изразявам по този въпрос. Емоциите невинаги са лоши, защото в края на краищата, когато говорим за морал, това е също едно измерение, без което не можем. Когато говорим за религия и за духовни ценности, те са не по-малко важни, защото те са тези, които ни определят и като нация, и ако щете, като политици в конкретния момент.
Това, което стана днес, за мен е една много  важна инициатива и проява на гражданското общество,  защото не може по нареждане на този или онзи да се застава на една позиция. Всеки от нас имаше възможност да си каже мнението по въпроса.
Аз се надявам, подкрепяйки "Народен съюз", подкрепяйки законопроекта за  защитените територии, че той ще остави настрана и ще разгледа отделно въпроса  и ще запази статута и няма да посяга върху земите на Рилския манастир. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Мозер.
За реплика има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо Мозер, уважаеми колеги народни представители! Вие казахте,че вашата парламентарна група в по-голямата си част, за разлика от Съюза на демократичните сили, така и така. Господин Лучников е не само от Съюза на демократичните сили, но и заместник-председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Съюзът на демократичните сили и неговата Парламентарна група не са изразявали официално становище по този въпрос. А какво ще направим по време на гласуването или  между първо и второ четене, бъдете сигурни, че именно Съюзът на демократичните сили традиционно е защитавал историческата памет на нашия народ, свързан е с религията и няма да отстъпи от националните интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
За реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Понеже правителството е на Съюза на демократичните сили и до този момент мнозинството го е подкрепяло безусловно, не знам с какви очи тук господин Гоцев  каза това преди малко. Но много се надявам, че новата година и милениумът са донесли някакви нови повеи и че наистина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Репликата Ви не е към господин Гоцев, а към госпожа Мозер.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... и че наистина ще дадете тон за едно прагматично и рационално разглеждане на проблема и ще подкрепите това, което очевидно се оформя не като консенсус, но като едно сериозно мнозинство - да се запазят земите на Рилския манастир - от всички парламентарни групи, което не означава да подкрепите законопроекта, а примерно да го отложите и да го коригирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Искате ли думата за дуплика, госпожо Мозер?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА:  Дупликата е за госпожа Мозер, а не за господин Гоцев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз питам госпожа Мозер, а не него. Вие нарушихте правилника като репликирахте репликьор.
Има думата господин Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!  Мисля, че обсъждайки въпроса за защитените територии и специално сега въпроса, върху който ние се съсредоточаваме, допускаме някои увлечения, от които ние като парламент би трябвало да се предпазим.
Преди повече от година и половина на първо четене ние разгледахме законопроекта за Рилския манастир. По най-различни причини и с най-различни вмешателства този законопроект и досега продължава да стои след първо четене, без да има някакво по-нататъшно развитие.
Сега в момента някои хора с прагматична насоченост и настроение се опитват повторно да нанесат още един удар върху един въпрос, който отдавна трябваше да бъде разрешен, а именно законовото право, основание и морално, и нравствено право, дори бих казал, за правата и собствеността на Рилския манастир.
Нека само да си дадем ясна сметка върху едно друго обстоятелство, за което тук не чух нито дума. Тук се оказа, че има хора, които познават какво е положението със земите и имотите на Рилския манастир. Но нека да се  отиде  и да се види колко много от законно притежаваните площи на Рилския манастир, около манастира и малко по-встрани са заети от различни почивни станции и разни други сгради и т.н., които по най-безобразния начин бяха заграбени от манастира. 
Затова ми звучи кощунствено приказката: дайте сега да решим какво ще правим с горите, какво ще правим с техните имоти, дали те ще могат да ги управляват.
Аз ще повторя това, което каза и господин Лучников, и господин Борислав Китов, и госпожа Мозер. Ние трябва да дадем това, което законово трябва да притежава и си го притежава Рилският манастир. И друго нещо. Тук беше спомената Грамотата на цар Иван-Шишман. Ако някой се запознае с едни други документи, струва ми се, че като българи ще се червим и ще се срамуваме.

Да се види в продължение на 3-4 века, че не се е намерил турски султан или турски властник, който да не даде право и приоритет, тоест, мюсюлманите дават приоритета и правата на особен статут на Рилския манастир.
Затова аз ви казвам, че от някои изказвания тук, а някои дори се опитват съвсем незаслужено да политизират този въпрос, нека да запазим духа, който върви с това разискване. Нека почти всички... Оформя се мнението за отделно разглеждане на въпроса за земите на Рилския манастир. И нека да им дадем това, което им се полага. В противен случай ние ще се окажем едни неблагодарни, да не кажа по-силна дума, лоши наследници на онова, което е оцеляло през вековете. Благодаря. (Ръкопляскания.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Госпожа министър Манева има думата.
МИНИСТЪР ЕДВОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагайки ви изменението и допълнението на Закона за защитените територии с решенията, които се съдържат в този вариант, ние сме се стремили максимално да запазим красотите на българската природа за нашите поколения. И това не е празна фраза. И заедно с това да отразим интересите на собствениците и на населението в тези райони.
Тук се казаха много неща, които просто липсват в този вариант. Не е вярно, че са намалени границите. Става дума за едно техническо уточняване на площта на съответните паркове. Нещо повече - площта на парковете е увеличена с 432 хектара. Не е вярно, че не е разрешена паша в националните паркове. Не е вярно, че е разрешена стопанска дейност в националните паркове. Но това са неща, които всеки, който прочете закона, ще види, че са допуснати неточности в изказванията, които бяха направени тук.
Най-важният проблем, свързан с горите на Рилския манастир... Решението, което ние предлагаме, по наше убеждение е запазването на ансамбъла на Рилския манастир, който е едно неделимо единство между архитектурно-културния паметник с природната среда. Една от най-хубавите, една от най-ценните в биологично отношение гори, това е Риломанастирската гора. Тя в момента е резерват и със закона не се предвижда промяна на нейния статут. Тук не става дума за извинение. Просто резерватите още с първото приемане на Закона за защитените територии съгласно Конституцията бяха обявени за изключителна държавна собственост. Така че основната територия, основната част от собствеността на Рилския манастир е резерват. И неговият статут по Конституция и по действащия закон не подлежи на промяна.
В разговора, който имахме с игумен Йоан, той поиска тази гора да бъде запазена такава, каквато е. Извадим ли горите и земите, които са близо до манастира от националния парк, това означава, че те преминават на общ режим. Това означава, че те могат да бъдат експлоатирани по каноните на общото ползване на горите със стопанска дейност. Това означава, че тази уникална природа може да бъде загубена.
Ръководени от тези съображения, ние предложихме да се компенсира Рилският манастир с равностойно гора на друго място, именно защото искаме да се запази този исторически ансамбъл. Това е нашето предложение. И аз смятам, че всички предложения, които бяха изказани тук, могат да бъдат отразени в дебатите между първо и второ четене. Няма никакви пречки да се помисли и за друго решение, специално за тази територия. Но не мисля, че законът трябва да се отлага от първо четене. Напълно решими са проблемите в периода между първо и второ четене на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Беше направено предложение за отлагане на гласуването.
Аз съжалявам, че няма никой от моите колеги, та и аз да взема думата и да се изкажа. И за да не нарушавам правилника, само с две изречения ще кажа, че въпросът не е само на механично гласуване, на просто гласуване, а наистина трябва да се обсъдят всички позиции, всички интереси, конституционните положения и т.н.
Господин Китов искаше да направи това предложение за отлагане, но преди това го направи господин Пирински.
Има ли противно становище за отлагане на гласуването на първо четене?
Моля, гласувайте процедурното предложение гласуването да бъде отложено.
Гласували 181 народни представители: за 159, против 13, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Гласуването на първо четене на този закон се отлага.

Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ.
Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Господин Лъчезар Тошев има думата да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители!
"На своето редовно заседание, проведено на 1 декември 1999 г. Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за лечебните растения.
На заседанието присъстваха: госпожа Евдокия Манева - министър на околната среда и водите и госпожа Марияна Лукова - заместник-министър на околната среда и водите, както и експерти от Министерството на околната среда и водите, които представиха законопроекта и участваха в дебатите.
На заседанието участваха също и представители на Българската асоциация на билкарите и гъбарите, Националното движение "Екогласност", Българското дружество за защита на птиците, Природен фонд "Зелени балкани" - София, и "Екоклуб - 2000".
Комисията по опазване на околната среда и водите намира за нужно приемането на такъв законопроект, регламентиращ управлението на дейностите по опазването и устойчивото ползване на лечебните растения, в това число събирането и изкупуването на билки. Целта на вносителя е била постигане на оптимални екологически ефекти и икономически резултати. Към момента голяма част от тази материя е третирана в подзаконови нормативни актове и частично в някои закони, например Закона за горите, Закона за защитените територии и Закона за защита на природата. Редица въпроси към момента остават неуредени.
С приемането на законопроекта се създава възможност за устойчивото използване на лечебните растения като част от естествения растителен генофонд.
Приемайки аргументите на вносителя, Комисията по опазване на околната среда и водите препоръчва на Народното събрание да приеме законопроекта на първо гласуване.
Становището на комисията е прието единодушно с 12 гласа "за"."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата.
Има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Като член на Комисията по опазване на околната среда и водите аз гласувах този законопроект да бъде приет на първо гласуване в залата. Но независимо от нещата, които са разгледани и които поддържаме, че трябва да бъдат приети, бих искал да обърна внимание на уважаемите народни представители и на вносителите в лицето на госпожа Манева и нейните колеги, че би следвало да бъдат отчетени при подготовката за второто гласуване някои съществени неща, поради които законът не може нормално да бъде приет в този си вид. Аз ще се аргументирам по отношение на няколко неща.

На първо място, смятам, че един закон в своя завършен вид, във всички случаи би следвало да бъде в услуга и в помощ на гражданското общество. И независимо, че приемам мотивите на министър-председателя, който ги е подписал при внасянето му в Народното събрание, смятам, че в някои от въпросите, които са разглеждани в този законопроект, задължително при второто му гласуване трябва да се наложат някои принципни промени, които да дадат възможност този закон да бъде в услуга на гражданското общество.
Какво имам предвид? Преди  повече  от  59 години, през 1941 г. е приеман подобен закон, който по същество в основата си е Закон за лечебните и благоуханни растения. И основната му мисъл, основният принцип на този закон в този му вид е бил действително да даде възможност на хората да могат да упражняват един, аз бих го нарекъл занаят. Билкарството е занаят, който във всички случаи трябва да има възможност да се използва от хората, особено в една социално-икономическа обстановка, каквато е сегашната ни обстановка.
Какво намирам като нецелесъобразно в представения ни проект? Смятам, че дейностите, които са записани по опазването и устойчивото ползване на лечебните растения, този приложен списък, това всичко е полезно. Но в никакъв случай не мога да се съглася - това не е първият закон, който приемаме по този начин - с начина на внасяне на такива законопроекти, които в определена степен се разработват от чиновници, без да ги обиждам, но чиновници, които не отиват в полза на гражданското общество, а отиват в полза на държавните институции да бъдат облекчени в прилагането на даден закон.
Аз смятам, че в закона, който е бил приет през 1941 г., много съществено значение - и това нещо отново би следвало да се включи в новия проект за закон - професията или занаята, както и да се възприеме от присъстващите, билкар трябва да има възможност да се придобива при определени... Просто в закона липсва този раздел, в който трябва да се опише кои имат правото да получават тази професия или занаят. Билкарството както е описано в предишния закон, има възможност всеки агроном, всеки, който е завършил такава специалност, при която е придобил необходимите познания, да има правото да придобие тази професионална възможност.
На второ място, билкарите имат организация, която в съвременната държава се нарича Българска асоциация на билкарите и гъбарите. И смятам, че този зародиш на гражданско общество не трябва да се изключва от възможностите да бъде отново включен като обществен орган, който освен че упражнява контрол по отношение на спазването на този закон, би могъл да съдейства и за придобиването на тази специалност, а в същия случай бихме могли да създадем възможност и да дава определена квалификация на тези хора, които желаят да се занимават с билкарство.
Аз не мога да се съглася с предложенията и би следвало не госпожа Манева,  понеже тя се явява като вносител, но господин министър-председателят да допусне в един такъв закон наново да се появяват пет институции, които трябва да дават позволително за билкарство. Представете си, че досега обществото непрекъснато се възмущава от някои подобни действия в други закони, където се създават такива бюрократични предпоставки за писане на декларации, за създаване на досиета и други неща по отношение на топлофикацията, по отношение на някои данъчни закони. Тук  в момента ние виждаме, че за да бъде получено позволителното за ползване на лечебните растения, може да се издават от пет институции. И тези такси да се заплащат в същите тия пет институции. Тук имам предвид: за горите от Държавния горски фонд след заплащане на такса в лесничейството; за горите общинска собственост след заплащане на такса в общината; за горите  частна собственост - еди-как си; от кмета на общината, от областния управител. Вижте какво, ние ще превърнем нашите граждани в хора, които няма да могат нормално да се движат в страната ако започнем по този начин да ги караме... Един билкар в България би следвало да има възможности и в Държавния горски фонд да отиде да бере билки, да отиде да бере билки и в общинската гора.
Аз смятам, че трябва да прекратим вече това предлагане на чиновниците да се създават толкова много гишета и институции, в които да се прави искане за позволително. Ако се наложи, този билкар е взел примерно разрешителното от Държавния горски фонд, той не може ли да отиде в общинската гора да бере билки? Или някъде на друго място, където трябва да отиде за следващото позволително, със следващата такса. Докато всичко това би могло, както е било и в определените преди това членове на този Закон за лечебни и благоуханни растения, всеки поданик на държавата да има право да събира билки, след като е получил правото или квалификацията да бъде билкар и след като си е заплатил определена такса за ползването на билките.
Държавата в своя механизъм би трябвало да създаде такива възможности, че да облекчава гражданите, а не да ги кара да се чудят къде трябва да отидат за позволително и по какъв начин трябва да си платят таксата, за да може да използват един занаят, пак повтарям, който би им дал възможност да подобрят своето социално положение.
Аз поддържам този закон да бъде приет на първо гласуване, но във всички случаи разчитам на вносителите, разчитам на народното представителство, че ще поемат определени ангажименти и тези бюрократични неща, тези източници, бих ги нарекъл даже за корупция да бъдат изчистени, защото не може по този начин да се процедира с един закон, който в България има доста голяма традиция и не би следвало сега по този начин да го приемаме в този му вид на второто гласуване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми госпожи и господа, законът, който предлагаме, е един изключително важен закон, който е в изпълнение на Европейската директива за опазване на биоразнообразието и Директива 94-23 на Европейския съюз за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна. Законът, освен това, е съобразен и с традициите, които има в България за събиране на лечебни растения. Той е съгласуван и обсъден с неправителствените организации, работещи в тази област, и с Асоциацията на билкарите, които подкрепят нашия закон.
Искам веднага да внеса едно уточнение, за да не останете с погрешно мнение след изказването на господин Богданов. Изцяло сме изчистили закона от всякакви разрешителни режими. Затова нямаме и лицензиране на билкари. Тоест всеки, който желае, може да събира първо, за собствени нужди билки. Второ, може да участва в промишленото събиране на билки без да получава някакво разрешение от каквато и да била държавната институция. Това дали тези хора ще бъдат по някакъв начин обучавани и лицензирани, ще бъде грижа на техните сдружения, на техните асоциации. В това отношение Асоциацията на билкарите има определени намерения.
Когато обаче се събира ресурс в промишлени количества от Вашата собственост, от Вашата гора, не може да не се вземе съгласието на собственика за събиране на билки в неговата територия. Затова всеки, който притежава земя или гора - било държавата, било общината, било частният собственик, трябва да разреши промишленото събиране в неговата територия. Именно това са тези съгласия, разрешения, за които говори господин Богданов. Не са 5, т.е., когато един събира, няма да получи             5 разрешения, но в зависимост от това на чия територия събира билките, той трябва задължително да получи съгласието на собственика. Това според нас е съвсем основателно уважение на собствеността в България и, разбира се, и на собственика.
Аз мисля, че законопроектът е наистина балансиран, добре изработен, съгласуван е с всички неправителствени организации, отчетени са интересите на асоциациите и няма причини да не бъде допуснат до процедурата за подготовка за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Други изказвания? Госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева, уважаеми дами и господа народни представители! Аз лично не толкова като депутат, а като специалист в тази сфера си позволявам най-искрено да приветствам Министерството на околната среда и водите за този законопроект и по принцип да го подкрепя - да подкрепя изобщо усилията на държавата да въведе ред и регламент в използването на този наистина рядък и много ценен природен ресурс. Даже бих си позволила да кажа, че този законопроект доста закъсня, защото в последните години всички сме свидетели на опустошително ползване и експлоатация на този природен ресурс, като опасността от загиването и загубата за природата ни и за нашето биоразнообразие на изключително редки видове е много голяма. В страната ни виреят около 3500 билки, от които над 700 са лечебни растения. Това от една страна, както вече беше споменато, е неоценим аспект в създаване на нашето биоразнообразие, но от друга страна, разбира се, това е част от поминъка на голяма част от населението ни, особено в планинските райони.
Като отчитам и уважавам всички директиви, които са взети под внимание от страна на европейското законодателство, а също и традициите, от които една голяма част са отразени в този закон, си позволявам, като подкрепям законопроекта на първо четене, да обърна внимание и на това, което вече беше споменато, разбира се: прекалено сложна и объркваща е процедурата, по която се дава разрешителният режим за ползване и за събиране на билки. Ще ви прочета само чл. 13 и без да се спирам на повече подробности, ще направя един кратък коментар по него:
"Чл. 13. Купувачът на билките, събрани от лечебни растения под специален режим, е длъжен да изисква от продавача:
1. заповед на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите по чл. 10, ал. 5, когато билките са събрани от естествените им находища;
2. удостоверение, издадено от общината, когато билките са събрани от култивирани лечебни растения;
3. позволително за ползване на билки по чл. 21."
В по-голямата си част законопроектът е изпълнен с ограничителен и разпоредителен текст и режим. Аз подкрепям казаното от господин Богданов и бих апелирала между първото и второто четене да направим съответните предложения за създаването на по-разумен и по-гъвкав режим, така че ползвателите да не превръщаме потенциално, от една страна, с презумпцията, че са престъпници, а от друга страна, със сложната и тежка процедура да не ги предизвикваме да не спазват закона, като по този начин вместо да изпишем вежди, да извадим очи. Нека да не допуснем заради сложната процедура да предизвикваме хората да злоупотребят със закона, да го погазят и от това щетата и вредата за всички да бъде огромна, а особено за природата ни.
Аз поддържам по принцип законопроекта и ще си позволя да направя предложения в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Други изказвания? Господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Манева, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също намирам за съвсем нужно и необходимо приемането на такъв законопроект, който да регламентира управлението на дейността по опазването на лечебните растения, тяхното съхранение, тяхното събиране и изкупуване. Аз също ще подкрепя законопроекта на първо четене.
Не мога точно да определя дали с постигнатото в закона за оптимален екологичен ефект ще се постигне желан икономически резултат и преди всичко социален ефект от тази дейност, защото нека не забравяме, че събирането на билки е особен поминък в много населени места и общини и за съжаление това е единственият отдушник на работна заетост и доходи на населението особено при сегашната огромна безработица. Това преди всичко касае безработните, безимотните и ромското население.
Казвайки тези думи, искам категорично да заявя, че не заставам зад тези, които по най-безцеремонен начин унищожават и увреждат находищата на защитени лечебни растения. Мисля, че няма колега в тази зала, който да не се е сблъсквал с такива действия на недобросъвестни събирачи на билки и за съжаление те пак са от категорията на безимотните, безработните и ромите.
Затова е необходимо да се наблегне на превантивната дейност и тежестта при разходването на таксите, които ще се събират за билки и генетичен материал от диворастящи и култивирани лечебни растения - те да се насочат към обучението именно на това население или просто да се принудят фирмите, които изкупуват тези билки, да проведат такива краткосрочни курсове за хората, които ще берат тези растения.
Мисля, че има и някои слабости в законопроекта, на които ще обърна внимание. Този законопроект, който излиза от Министерството на околната среда и водите, както и предишните, защитава презумпцията за плащане на такси за природоползване. Спомнете си за собственоръчно изкопания кладенец в собственото си място и че по Закона за водите всеки трябва да плаща такса на държавата над определеното количество. Аз се питам къде е услугата, която върши държавата? Защото, за да заплащаш такса, трябва да се извършва определена услуга. Но няма да се учудя, ако някой ден започнем да плащаме и такса въздух.
Ако държавата събира такси за диворастящите лечебни растения и приема това за заслуга на правителството, аз ще се солидаризирам с него, защото от неадекватните действия през последните години много от обработваемите земи се напълниха с диворастящи растения и билки. Приемам това наистина като заслуга на добрите действия на правителството в областта на поземлената реформа.
Не мога да си обясня и факта, че за платената такса за събиране на билки е и когато ползването не е осъществено. Това е един неправомерен доход за мен. Тук не става дума за закупуване на тръжни книжа, колеги. Странна е презумпцията в чл. 13, че купувачът трябва да поеме отговорност за контрола върху продавача за спазването на реда по този закон. 
По реда за издаването на позволителните за ползване не всичко е наред. Ако плановите документи по този закон, включително документите в проектната фаза не са готови, органът по чл. 22, както е регламентирано в закона, ще гледа в тавана и ще определя количеството, на базата на което ще се плащат такси. Но, ако количеството го няма? Не може да си върне платените пари, а това ще бъде определено именно от този, който дава позволението за събирането на диворастящи билки и растения. 
Текстът на чл. 24 ограничава местното самоуправление и той принуждава да се въвеждат такси, по-големи от тези, които ще се плащат за ползване на лечебни растения от земите, горите, водите и водните обекти, които са държавна собственост. И вместо да стимулират билкосъбирането на своята територия, с което ще се получава отдушник отново за безработните, безимотните и ромското население, ще се получава обратният ефект особено в тези общини, където няма държавна собственост.
Не знам по каква причина, но сред органите за управление на тези, които осъществяват и издават позволителни за ползване на лечебни растения, не фигурира Главно управление на пътищата.
Госпожо Манева, аз мисля, че в сервитута на пътищата без автомагистралите - първи, втори, трети и четвърти клас, те са в общините, може би като количество площ те са по-големи, отколкото един или два национални парка и отколкото едно цяло лесничейство. И мисля, че тук трябва - дали това е пропуск или е нарочно, но аз мисля, че по пътните растения има много диворастящи билки, които в момента се изнасят. Спомням си за дивата череша в Сливенски и Търговищки регион, която наистина се изнася във Франция и костилките се използват за цвят и аромат на кампарито, но те фигурират в момента в списъка на лечебните растения.
Също така не мога да приема и логично 5-дневният срок за издаване на позволителните, когато органът по чл. 22 не е наясно с количествата, защото има лечебни растения с период на бране, който е по-малък от 5 дни и просто няма да може да се осъществи събирането на тези билки.
И накрая, не мога да се съглася с голямата част от глобите и санкциите, които се предвиждат в законопроекта. Може би инерцията на всичките тези законопроекти в една или съща степен е да искат да имаме високи доходи, за да можем да плащаме високи глоби, но на практика реалността е друга. Лично аз не мога да приема рамката на глобата, която започва от 1 лв. и е до     5000-6000 лв. Не мога да допусна, че всички глоби, които са дадени в този закон са до 5000-6000, до 3000 лв. Кой ще ги определя? Пак субектът, пак субективно!
И накрая, пак искам да кажа, че лично аз ще подкрепя закона, но ще поискам след гласуването му удължаването на срока с още 14 дни за предложенията, за да имаме възможност да работим по-добре по него и да може да стане един наистина работещ закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Други изказвания има ли?
Моля, гласувайте на първо четене Закона за лечебните растения... (Шум и реплики на недоволство от опозицията.) Има ли още изказвания? Ако има, ще отложим гласуването. Ако няма, нека да приключим.
Добре, отменете гласуването.
Почивка до 12,05 ч., когато продължаваме с дебатите. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Напълно съм съгласен с изказванията на моите колеги, както и с изказването на госпожа Манева, че това е един изключително важен закон за България. Защото България има две богатства, които едва ли ги има другаде по света. Това са минералните извори и лечебните растения.  И само тези две богатства, ако държавата успее да наложи своята интеграционна роля и да се намеси в тяхното управление, ще подобрят икономическото състояние на държавата. Не го казвам случайно, защото наистина и минералните извори, и лечебните растения носят и международен престиж на държавата.
Затова аз приветствам приемането на един такъв закон. Разбира се, както няма съвършен закон, и този закон има своите слабости. И аз предполагам, че на второ четене много от тези слабости ще бъдат разрешени. Например, някои от нещата в закона не са съобразени със закона, който в момента ние приемаме на второ четене - Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, дори и по отношение на терминологията. Говори се за лекарствени средства.  И би могло, ако днес се беше приело предложението да бъде разгледан този закон в  Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и тогава да влезе  в пленарна зала, може би тези недоразумения още със становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта щяха да бъдат избегнати.
Мен ме безпокои един текст в закона - така наречените билки за лични нужди. Струва ми се, че този текст е много обтегаем, тъй като, независимо че се води регистър от билкосъбирача и този регистър подлежи на контрол,  който понякога много трудно ще се осъществява,  все пак някои количества, които са предложени тук за лични нужди, госпожо министър,  са в твърде огромни количества, според мен.
Например, плодове. Да вземем едно растение, което в България се използва при много заболявания, какъвто е глогът. Десет килограма глог  на човек, за пет души - 50 кг глог за един ден означава да обират землището на едно село само за личните си нужди. Както и някои други, като стръкове, пъпки и т.н., независимо че са дадени във суров вид, в свеж вид в килограми. Струва ми се, че именно върху този проблем би следвало да се помисли и да се види как да се обвърже събирането на билки за лични нужди, от което  се нуждае всяко семейство, с това, което създаваме в новия Закон за лекарствените средства - дрогериите. Тъй като аз съм убеден, че дрогериите ще изкупуват директно някои билки, които имат и профилактична цел, главно с профилактична цел, ще ги изкупуват директно от билкосъбирачите, вероятно. Това също трябва да намери отражение в закона, за да не създадем възможност за нарушаване опазването на  билките и на лечебните растения.
И ненапразно още сутринта в процедура предложих, съжалявам, че своевременно не съм направил предложението, както е по правилника,  този закон би следвало да мине и през Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Тъй като на министъра на земеделието и горите са  възложени твърде отговорни функции по отношение на опазването на  лечебните растения.  И би следвало  Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа да даде своите препоръки, своето становище по закона. И това становище да прозвучи тук, в залата още на първо четене. 
Така че, да вземем например дори селекцията, сортоподдържането, сортоизпитването, това са изключително важни неща по отношение на билките,  към които Министерството на земеделието и горите има огромни функции и задачи. Така че би следвало да бъде разгледан и в тази комисия.
Но аз се надявам, че членовете на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще направят  съответни препоръки, за да може действително законът на второ четене да придобие наистина един европейски вид, това, към което се стремим всички. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има ли други изказвания? 
Моля, гласувайте законопроекта за лечебните растения на първо четене.
Гласували 161 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът за лечебните растения е приет на първо гласуване.
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители, на основание чл. 68, ал. 1 от нашия правилник правя процедурно предложение за удължаване на срока за писмените предложения за второ четене да бъде удължен с 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има ли противно становище?
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Такоров срокът да бъде удължен с две седмици,  като практически става три седмици, за писмените предложения за второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 105, против 12, въздържали се 19.
Предложението е прието.

Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО, ЖИЛИЩНИЯ ФОНД И ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2001 Г., с вносител Министерският съвет.
За процедура има думата господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени господин Александър Хаджийски, председател на Националния статистически институт, и господин Иван Балев, директор  на Дирекция "Демографска статистика".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Маринов.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение, което направи господин Александър Маринов.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Хаджийски и господин Балев в залата.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Не виждам господин Николов в залата. Някой от заместник-председателите на комисията ще вземе ли думата?
Има думата господин Благой Димитров да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председателю.

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-01-72 от 1 декември 1999 г.
за преброяване на населението, жилищния фонд и земедел-
ските стопанства в Република България през 2001 г., внесен
от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 15 декември 1999 г., с участието на председателя на Националния статистически институт, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г.
Необходимостта от регулиране на изчерпателните преброявания със специален закон е заложен в чл. 18 от Закона за статистиката. Законопроектът цели осигуряването на актуална информация за състоянието и динамиката на населението, неговите структури и условия на живот. С него се урежда програмата на наблюдение, йерархичната структура на преброяването и координацията на работата на изградения апарат. С представения законопроект България ще отговори на изискванията на Европейския съюз за разработване на национална нормативна основа за провеждане и организиране на преброявания. Предвижда се провеждането на преброяването да се осъществи в съответствие с дефинираните в Закона за статистиката принципи на безпристрастност, надеждност, ефективност, адекватност, поверителност и публичност.
В хода на обсъждането беше поставен въпрос относно организацията на преброяването. Беше отправена препоръка отговорите на въпросите 12, 13 и 14 от чл. 5 на законопроекта да бъдат доброволни.
След проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г."
Това е становището, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Становище има и от Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Моля член на комисията да докладва това становище.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ХУБЕНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Чета становище на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството относно законопроект за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г., внесен от Министерския съвет.
"На свое заседание, проведено на 22 декември 1999 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди законопроект № 902-01-72 за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г.
На заседанието присъстваха господин Александър Хаджийски - председател на Националния статистически институт, и госпожа Снежана Георгиева - началник отдел "Гражданска регистрация" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Александър Хаджийски. Той обясни необходимостта от налагащото се преброяване на населението.
Последното преброяване на населението е извършено на 4 декември 1992 г. с решение на Тридесет и шестото Народно събрание. Господин Хаджийски обясни, че поради значимостта на целта се налага регулирането на тези сложни обществени отношения да бъде регламентирано със специален закон. България е една от малкото страни, която през миналия век е уредила провеждането на преброяванията на населението със закон - Закон за общото преброяване на населението, сградите и домашния добитък, утвърден с Указ № 134 от 15 декември 1897 г. Необходимостта от приемането на специален закон е заложена и в чл. 18 от Закона за статистиката. Приемането на такъв закон ще даде възможност за обвързване и гарантиране интересите на всички участници в процеса на подготовката и провеждането на преброяването. Акцентирано беше и на факта, че с изготвянето на законопроекта нашата страна ще отговори на изискванията на Европейския съюз за разработване на национални законодателства във връзка с провеждането на тези преброявания.
Изказано беше мнение от членове на комисията, че законопроектът е необходим и актуален, още повече че той е изготвен след задълбочено проучване на законодателствата, уреждащи тази материя в страни-членки на Европейския съюз: Великобритания, Португалия, Гърция, Ирландия и други. В законопроекта се посочва периодът, през който трябва да се проведе преброяването, и моментът, към който се отнасят събраните данни за лицата, жилищните сгради, жилищата и земеделските стопанства. Изказано беше становище, че в законопроекта подробно са описани задълженията на всички участници в преброяването и начинът за събиране на данните. Към вносителя беше отправен въпрос дали сроковете за обработка на събраните данни не са прекалено кратки и беше обяснено, че това са срокове, които са стандартни за европейското законодателство. Събраната информация при преброяването ще ни приобщи към останалите европейски страни и ще допринесе за сравнимостта на резултатите в международен аспект.
След изказаните мнения и направените предложения Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 12 гласа "за" предлага на Народното събрание внесеният законопроект за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Георги Хубенов.
От името на вносителя има думата господин Александър Хаджийски - председател на Националния статистически институт.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Представеният ви закон много подробно беше описан в мненията на двете комисии, на които съм благодарен за задълбочената работа, и ще добавя съвсем малко към това, което те казаха.
Защо беше необходим този закон? Ще ви напомня, че тази година се навършват 120 години от първото преброяване в България. Разбира се, това е хубаво историческо съвпадение, но не то е причината да бъде предложен този закон.
Със закона се опитваме да решим три проблема: първо, обхвата на самите преброявания - какво точно да се преброява, как да се преброява чисто технически; второ, което е много важно, искаме да бъдат защитени интересите на всички - и на тези, които преброяват, и най-важното, на преброяваното население; и третото е да отговорим на всички изисквания на Европейския съюз, тоест това да бъде един хармонизиран закон.
Аз ще ви прочета мнението на Евростат - законът беше преведен и изпратен в Европейската комисия. То е следното, съкратено, за да не чета дълго:
"Предложението за закон съдържа всички необходими елементи, дори някъде е много подробен и по никакъв начин не противоречи на регламента на съвета 322 от 1997 г. за статистиката на общността, нито на регламента за защита на данните, - което за мен е много важно - нито на програмата на общността за преброяването на населението и жилищния фонд през 2001 г. за цяла Европа."
Тоест, имаме пълната подкрепа на Европейския съюз. Законът така беше разработен.
Аз бих помолил колегите да побързат с техните становища, защото в закона знаете, че се предвижда едно пробно преброяване в град Ихтиман и в две съседни села - Живково и Стамболово, и се надявам това пробно преброяване да отговори на всички надежди, които сме вложили в закона. В краен случай, ако някъде нещо не сработи, ние ще се обърнем отново към Народното събрание да бъдат направени поправки в този закон. Но тъй като това пробно преброяване трябва да започне през март, много моля парламентът да направи всичко възможно за по-бързото приемане на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Имате думата.
Господин Осман има думата.

РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз бих искал накратко да взема отношение по законопроекта. В мотивите на законопроекта за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства се посочва, че основната цел на преброяването е осигуряване на актуална информация за състоянието и динамиката на населението, като вносителят се е постарал да бъдат регулирани отношенията, които биха възникнали в процеса на едно преброяване. Посочва се също необходимостта от специален закон, че е продиктуван от изискванията на чл. 18 от Закона за статистиката, че трябва да има отделен закон за изчерпателното преброяване. 
Един от важните текстове на законопроекта според мен е глава втора - "Обекти и единици за наблюдение". Текстовете на чл. 3 посочват кои са те. По т. 1 нямаме забележки, но в ал. 1, т. 2 се посочва, че обект на наблюдението са и български граждани, заминали в чужбина след 29 февруари 2000 г. Интересно е защо се посочва точно тази дата, а не по-предишна или по-късна дата. Може би вносителят в лицето на господин Хаджийски ще ни каже какви са били мотивите. В мотивите на законопроекта аз не можах да открия някакви обяснения за тази дата. Поставям този въпрос, защото този текст от своя страна предпоставя текста на чл. 4, т. 1 - кои не са обект на наблюдение в процеса на преброяването, как ще се установи това и по-важното, кой ще установява кои са напуснали страната преди 1 март 2000 г., също така  какво означава "напуснали страната". 
Според текстовете на чл. 3 и чл. 4 излиза, че български граждани, които са заминали в странство на гурбет, оставили са своите семейства в България, няма да бъдат обект на наблюдение. Членовете на семействата им няма да могат да ги посочват, тъй като те формално са напуснали страната преди 1 март 2000 г. Въпреки че той е заминал в чужбина, за да издържа своето семейство. Той не е заминал самоцелно. А сега има голяма безработица и голяма част от българските граждани са заминали да работят в чужбина под една или друга форма. Тези лица не попадат и в обсега на чл. 3, ал. 1, т. 3, че обект на наблюдението са и български граждани, които живеят постоянно в България, но към критичния момент на преброяването пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и организации. Това трябва да бъде така, но и тези лица, които са на работа в чужбина, не попадат според този текст.
В чл. 5 изчерпателно са изброени какви данни за лицата се събират задължително. Но веднага е посочва едно изключение от три точки - т. 12, 13 и 14, с мотива, че в Закона за статистиката е заложен такъв текст. За какво става въпрос? В чл. 5, ал. 1 се посочват данните, които се събират за лицата задължително, и посочените точки са: т. 12 - етническа група, т. 13 - вероизповедание, т. 14 - майчин език. А в ал. 3 се казва, че тези данни се предоставят доброволно от тези лица. Искам да изтъкна, че във всички преброявания досега тези данни се събират задължително. И мисля, че много важно за страната ни е да се знае етническият състав на населението в страната. Ако се допусне това да става на доброволен принцип, винаги ще се спекулира с получените данни. За да се пресече това, смятам, че ал. 3 трябва да отпадне. Мотивът, че чл. 21, ал. 2 от Закона за статистиката изисква това, според мен не е много сериозен, тъй като в същия закон пък изрично се казва, че изчерпателното преброяване се извършва по силата на специален закон, какъвто е този проект. 
Аз няма предварително да подценявам тези, които ще извършват преброяването. Изтъкнах тези мотиви, защото когато е на доброволен принцип, може да се злоупотребява. Голяма част от обществото не познава законите. Няма никаква причина тази информация задължително да се спре и веднъж завинаги да се спре със спекулацията какъв е етническият състав на страната. Мисля, че цялата страна има нужда от това. Иначе, уважаеми колеги, според мен страшно много ще се спекулира. 
Това са забележките, които исках да направя. Аз лично ще подкрепя проекта на първо четене. Разбира се, преди второ четене ще направим писмените предложения от името на парламентарната група. Но все пак бих искал да разберем какви са мотивите за посочените от мен моменти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин председател на Националния статистически институт, уважаеми колеги! Аз и в комисията, и тук ще кажа, че съм удовлетворен от закона, който е внесен, че този закон е професионално изработен и че се продължава една традиция в този важен процес в социалния и стопанския живот на България да бъде уреден чрез законов акт. 
Мисля, че наред с всички добри неща, които могат да се кажат за този закон, мога да си позволя да направя няколко бележки, които в никакъв случай не го обезличават или не намаляват неговата стойност. Това е дотолкова, доколкото, господин Хаджийски, вие да ги имате предвид и да можете да прецените дали аз субективно съм оценил неправилно нещата или може би действително са пропуски.
Смятам, че в чл. 11 трябва да има и чл. 11а, в който трябва да бъде заложено, че документите, с които ще стане преброяването, трябва да бъдат в корелация със системата на регионално-изчислителната машина, да подлежат на автоматична обработка или да могат да бъдат обработвани в компютърни системи. Това е един носител на информация, който за в бъдеще може да бъде ползван. Такъв тип информация лесно се съхранява и до нея има добър достъп от широк кръг от хора. Освен това не е скъп. Много напечатани книги струват много и като запазване на природата - шегувам се, - но трябва много дървесина за листите, които ще изписваме.
Другата  забележка,  която  искам да споделя с вас, е, че в чл. 14, ал. 2 вие сте посочили, че ще съгласувате предложения от Вас необходим ресурс за провеждането на този процес, но не е посочено, че Министерството на финансите е задължено да осигури издръжката на този процес. Аз бих Ви посъветвал да излезете от тази скромна позиция да не притеснявате тази институция, но нека да заложим гаранция, че процесът няма да търпи някакви неудачи заради неосигурено необходимо финансово обезпечаване.
Последната бележка, която искам да споделя с вас, мислих върху нея, не съм правист, мога и да сгреша, но в чл. 35 и 36 вие показвате диапазон в размера на глобите, които искате да се налагат както на тези, които не се отзоват добронамерено към исканата от тях информация, така и на тези, които набират информацията и вършат своята работа също недобронамерено. Аз мисля, че провинението е едно и също и няма място за тълкуване какво трябва да бъде наказанието. Ако вие поставите една категорична цифра, мисля, че ще бъде много по-справедливо, отколкото да оставим някъде някой субективно да преценява каква трябва да бъде наказателната мярка за едно и също провинение.
Но това за мен са незначителни слабости. Не бих казал че са слабости, даже и да не бъдат отстранени, законът ще свърши предназначението, за което е създаден. Аз искам да ви уверя, че както аз, така и Парламентарната група на Евролевицата ще го подкрепим на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам съвсем накратко да отговоря на поставените въпроси.
На господин Ремзи Осман ще кажа, че сроковете, които са сложени вътре, една година преди самото преброяване, са международни срокове за емиграция. Тоест, ако някой е напуснал една година преди това, се смята за емигрант.
По другия въпрос, който той постави - за т. 4, ал. 1 в чл. 3. Имат се предвид хора, които са напуснали страната, не са отишли на работа, тези, които отиват на временна работа, се преброяват, а тези, които са напуснали страната, точно емигрантите.
И най-важният въпрос, който беше засегнат, е за доброволността - т. 11, 12 и 13. Този въпрос сме го предложили, както е в европейските закони. Там точно по тези въпроси се отговаря доброволно. Но право на парламента е да реши, както намери за добре. Ще ви приведа пример. Миналата седмица в Националния статистически институт беше господин Тревор Евънс, който е шеф на преброяването в Шотландия, Ирландия, изобщо във Великобритания. Той приведе интересни случаи как тези въпроси са били много драстични в Ирландия, всички знаете как стои въпросът за вероизповеданията там. Взели са решение този въпрос да бъде доброволен. На други места е задължителен. Тоест тези норми за доброволност са препоръчителни. В края на краищата ще ги реши парламентът.
На господин Нешев. Аз съм предал всички финансови разчети за преброяването в Министерството на финансите. Те са приети, но, разбира се, може да бъде включена точка, че те са задължени да го обезпечат. Те са го поели, но може да влезе и в закона.
За предложението за обработка, което направихте. Създадена е база данни "Население" и там всички неща отиват електронно. Ако ни задължите да издадем годишник, ще издадем такъв. Ако не - ще издадем на CD-ROM, което е модерно. Както решите.
За по-големите глоби. Ако ви е направило впечатление, глобите са малки за населението, те са около 50 лева. Големите глоби са за длъжностните лица преброители, ако те разпространяват индивидуалните данни. Тоест искаме да защитим данните на хората. Диапазонът е голям, защото зависи все пак колко данни той е разпространил непозволено. Затова диапазонът е по-голям. Но принципът е такъв - глобите за преброяваните са по-малки, но за длъжностни лица, разпространили данни, глобите са много големи.
Това мога да кажа по тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 124 народни представители: за 110, против 5, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Георги Хубенов.
ГЕОРГИ ХУБЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Имайки предвид, че законопроектът мина и в двете комисии с консенсус между членовете на всички парламентарни групи, разбира се, има и някои предложения, които трябва да се обмислят, предлагам срокът да бъдат минималният срок, даден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а това е тридневният срок.
На основание чл. 68, ал. 1 срокът за предложенията до второ четене да бъде 3 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хубенов.
За противно становище има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам мотивите на колегите, но все пак има и гласували "против". Дайте възможност на колегите, които са гласували против, да имат достатъчно време да помислят много добре. Не навлязох нарочно в подробности в проекта. Примерно, ще бъдат назначавани комисии - централна, областна, общинска и т. н. Има и много други въпроси. Нека да си остане срокът, заложен в правилника. Затова моля колегите да оттеглят процедурното си предложение, за да може този проект наистина с консенсус да бъде приет на второ четене. Не е вярно, че в комисиите законопроектът е минал с консенсус. Комисията по местно самоуправление проведе инкогнито заседание, по време на пленарно заседание се проведе заседание на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Извинявайте, в правилника изрично се казва, че по време на пленарни заседания е знайно кога могат да бъдат предизвиквани заседания на комисиите. Затова оттеглете процедурното предложение, нека си остане срокът, който е в правилника, за да имаме време да се подготвим. За да бъде по-изчистен законопроектът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Георги Хубенов.
Гласували 141 народни представители: за 97, против 30, въздържали се 14.
Процедурното предложение е прието.

Шеста точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Моля господин Китов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по § 64 има направено предложение от народния представител Панчо Панайотов, което е подкрепено по принцип. Предложение от народните представители проф. Зънзов и Илия Баташки, което бе оттеглено в хода на дебатите, както и предложение от д-р Кънчо Марангозов, което също бе оттеглено.
Комисията подкрепя съдържанието на § 64 и предлага следната редакция.
Параграф 64. Член 69 се изменя така:
"Чл. 69.	(1) В населени места с население до 5 хил. жители съответната община може да открие аптека чрез общинско дружество със сто на сто общинско участие.
	(2) Магистър-фармацевт с по-малко от една година стаж като такъв може да бъде ръководител на аптека в населено място, където няма друга аптека.
	(3) Помощник-фармацевт може да открие аптека или да бъде ръководител на аптека, намираща се в населено място с население до 5 хил. жители, ако на територията на това населено място няма друга аптека и до явяването на кандидат магистър-фармацевт. Министърът на здравеопазването утвърждава списък на лекарствените продукти, които могат да се продават в тези аптеки.
	(4) Аптеките на лечебните заведения за извънболнична помощ към Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи могат да се ръководят от помощник-фармацевт по предложение от съответното ведомство и разрешение от министъра на здравеопазването.

(5) Помощник-фармацевт, който е открил аптека, не може да участва в търговски дружества, имащи за предмет на дейност производство или търговия на едро с лекарства, както и да работи по трудов договор на друго място.
(6) Помощник-фармацевти, които работят в аптеки на лечебни заведения или на общини, не могат да откриват частни аптеки.
(7) Лицата по ал. 3 трябва:
1. да са дееспособни български граждани;
2. да притежават фармацевтично образование за помощник-фармацевт, придобито или признато по установения ред в Република България;
3. да не са лишени от правото да упражняват професията си на помощник-фармацевт;
4. да имат най-малко една година стаж като помощник-фармацевт;
5. да не са осъждани за престъпления, свързани с упражняване на професията им, за присвоителни престъпления или за умишлени престъпления срещу личността.
(8) Помощник-фармацевти, които в продължение на повече от 5 години не са започнали да упражняват професията си или са прекъснали упражняването й за същия срок, могат да работят по специалността си, след като положат изпит пред комисия и по програма, определени от министъра на здравеопазването.
(9) Помощник-фармацевт, получил разрешение за откриване на аптека, е неин ръководител и задължително работи в нея.
(10) Ръководителят на аптеката по ал. 3 не може да бъде по-възрастен от 70 години."
Тук аз си позволявам да направя едно предложение, уважаеми господин председател, с оглед на това, че Народното събрание премахна това ограничение за възрастта 70 години, аз предлагам в съответствие на това ал. 10 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Предложението за ал. 10 е направено от комисията, а не от вносителя. Ако не възразявате, ще гласуваме § 64 само с 9 алинеи.
Моля, гласувайте § 64 така, както е предложен от комисията с 9 алинеи.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Параграф 64 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 65 има направено предложение от народния представител д-р Панайотов, което комисията подкрепи.
Има предложение от народните представители Мария Брайнова, Светлана Бончева и Иван Колчаков, което бе оттеглено в хода на дебатите.
Има предложение от народния представител д-р Кънчо Марангозов, което бе оттеглено в хода на дебатите.
Комисията предлага § 65 да бъде приет със следната редакция:
"§ 65. Член 70 се изменя така:
"Чл. 70. На територията на лечебните заведения за извънболнична помощ могат да се откриват аптеки за продажба на лекарства на граждани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 65 така, както е предложен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Параграф 65 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 66 няма направени предложения.
Комисията предлага § 66 да бъде приет със следната редакция:
"§ 66. Член 71 се изменя така:
"Чл. 71. (1) Аптеки могат да се откриват в партерни, приземни или надсутеренни помещения, достъпни за посетителите и подходящи за извършване на дейностите по чл. 65, ал. 1. Изискването за местонахождението не се отнася за аптеките на лечебните заведения за болнична помощ.
              (2) Изискванията към помещенията се определят в наредбата по чл. 65, ал. 2.
              (3) Не се разрешава откриването на аптеки в жилищни сгради без съгласието на собствениците й, ако това застрашава здравето и спокойствието на живеещите в тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 66 така, както е предложен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Параграф 66 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, комисията предлага да се създаде нов § 66а със следното съдържание:
"§ 66а. Член 72 се изменя така:
"Чл. 72. Лицата по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 и 3 могат да получат разрешение за откриване само на една аптека."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 66а така, както е предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 2.
Параграф 66а е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 67 има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага § 67 да бъде приет със следната редакция:
"§ 67. Член 73 се изменя така:
"Чл. 73. (1) Консултативен орган на министъра на здравеопазването по въпросите на фармацията е Висшият съвет по фармация. В него влизат равен брой представители на Министерството на здравеопазването и на Изпълнителната агенция по лекарствата, на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет - София, на Съсловната организация на фармацевтите и представител на Националната здравноосигурителна каса. Съставът на съвета и правилникът за дейността му се утвърждават от министъра на здравеопазването.
	   (2) Висшият съвет по фармация прави предложения пред министъра на здравеопазването за откриване и закриване на аптеки, както и за отнемане на разрешения за откриване на аптеки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм предложил текстът да стане "съсловните организации на фармацевтите", а не "съсловната организация на фармацевтите".
Тук от тази трибуна аз се обърнах с въпрос към министър-председателя: ще има ли в България други съсловни организации със задължително членство? И министър-председателят ми отговори точно с две думи: "Не, няма да има".
Това беше най-краткият отговор, даден от министър-председателя, на въпрос, с който отговор аз приех, че той отчита голямата грешка, която е направил, подписвайки се под Закона на съсловните организации за задължително членство на лекарите. Разбира се, това подлежи на коментар.
Не мога да приема, че само една съсловна организация ще участва в този висш съвет. Кажете коя съсловна организация на фармацевтите? Пред мен има един устав на Българска медико-фармацевтична камара, която също е съсловна организация на фармацевтите. Има и някаква друга, чийто представител присъстваше на заседанията на комисията. Има и трета - на частно практикуващи фармацевти и т.н. Кажете на коя съсловна организация? Кой ще определи тази съсловна организация? Министърът? Няма това право. Той няма право да се меси в работата на съсловните организации. Или самите съсловни организации ще трябва да се съберат и да решат? Няма такова нещо, никъде не е написано в закона.
Затова аз не мога да приема "съсловната организация на фармацевтите". Трябва да се реши този въпрос. По този въпрос стана спор и в самата комисия, ако си спомнят членовете на комисията, но тогава се прие "съсловната организация на фармацевтите" и преминахме по-нататък. 
Според мен това е нарушение и на Конституцията - сдружението на гражданите. Представете си, че утре се регистрира по Закона за лицата и семейството още една съсловна организация на фармацевти. Тогава кой ще участва в този Висш фармацевтичен съвет?
Ето защо аз предлагам да се запише "съсловните организации  на фармацевтите" и по-нататък с наредбата ли, която ще прави министърът по този закон, по друг начин ли ще се определи какво да бъде представителството на съсловните организации на фармацевтите в този Висш фармацевтичен съвет. Иначе излиза, че ние нарушаваме Конституцията в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов думите "съсловната организация" да бъдат заменени с думите "съсловните организации".
Гласували 107 народни представители: за 24, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема, господин Марангозов, въпреки моята подкрепа.
Поставям на гласуване § 67 така, както е предложен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 77, против 7, въздържал се 1.
Параграф 67 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 68 има направени предложения: от народния представител Панчо Панайотов, което комисията подкрепи, и предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията не подкрепи във връзка с предишното решение.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта предлага § 68 да бъде приет в следния вид:
"§ 68. В чл. 74 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
	"(1) Разрешение за откриване на аптека се дава от министъра на здравеопазването въз основа на заявление по образец, утвърден от министъра на здравеопазването, към което се прилагат:
1.  архитектурен проект с разположението на помещенията и документ, удостоверяващ правното основание за ползване на помещенията;
2. документи, удостоверяващи, че са спазени изискванията на чл. 68, алинеи 6 и 7, чл. 69, алинеи 7 и 8 и чл. 71,  ал. 2;
3. свидетелство за съдимост на магистър-фармацевта, съответно помощник-фармацевта, кандидатстващ за разрешение за откриване на аптека;
4. медицинско свидетелство за магистър-фармацевта, съответно помощник-фармацевта, кандидатстващ  за разрешение за откриване на аптека;
5. разрешение за ползване на помещенията, издадено по реда на Закона за териториалното и селищното устройство, а когато не се изисква такова разрешение - заключение от Хигиенно-епидемиологична инспекция;
6. становище от регионалното ръководство на съсловната организация на фармацевтите, издадено не по-късно от един месец от поискването;
7. препис от съдебното решение и удостоверение за актуална съдебна регистрация, ако е регистриран по Търговския закон.
	(2) Аптеки  на лечебните заведения за болнична помощ се откриват и закриват по искане на лицето, представляващо заведението.
2. Алинея 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ):  Аз имам въпрос. Представете си, че в един град съсловната организация на фармацевтите,  която Министерството на здравеопазването или съответният министър - независимо кой е той, днес един -  утре  друг, признава, няма свои поделения,  а има поделение друга организация на фармацевтите, която е създадена. От  кого ще вземе разрешение този фармацевт? Законът не отговаря на този въпрос. Това е по т. 6.
Затова аз предлагам тя да отпадне от § 68 - в чл. 74 т. 6 да отпадне.
Моля  да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:  Благодаря на господин Марангозов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов т. 6 от ал. 1 да отпадне.
Гласували 89 народни представители: за 16, против 70, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 68 така, както е предложен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 2.
Параграф 68 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 69. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "Съветът по аптечно дело" се заменят с "Висшият съвет по фармация".
2. В ал. 2 думата "изпраща" се заменя с "връчва".
3.Създава се нова ал. 3:
	"(3) Когато се установят несъответствия с представената документация или пропуски в нея, Висшият съвет по фармация уведомява писмено кандидата и дава указания за отстраняването им. В тези случаи срокът по ал. 2 спира да тече от деня на уведомяването до отстраняване на недостатъците."
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
Комисията предлага  § 69 да бъде приет с текста на вносителя, като в ал. 2 на чл. 75 думата "молбата" се заменя със "заявлението", както приехме преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Китов,  Вие правите промяна в ал. 2 на чл. 75.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, в стария текст, който не е променен от вносителите,  фигурира думата "молба". Ние предварително в закона приехме, че ще  се нарича "заявление" и затова правим тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбирам, но в текста на § 69 трябва да бъде направена тази промяна и това може би е най-редно да стане в т. 2 или да има още една точка, защото така, както казвате да се промени, не е достатъчно. Тук т. 2 в § 69 гласи: 
"2. В ал. 2 думата "изпраща" се заменя с "връчва"."
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Може би е редно да се допълни "...и думата "молбата" се заменя със "заявление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добавя се  "думата "молбата" се заменя със "заявлението".
Трябва да го има в текста на т. 2 на § 69.
Моля, гласувайте § 69 така, както е предложен от вносителя, с добавката в т. 2.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Параграф 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията предлага  § 70 да бъде приет в следната редакция:
"§ 70. Член 76 се изменя така:
"Чл. 76. (1) Министерството на здравеопазването води публичен регистър на издадените  разрешения за откриване на аптеки, който съдържа:
1. номер и дата на разрешението;
2. трите имена, паспортните данни, единния граждански номер и адреса на лицето, получило разрешение за откриване на аптеката; наименование и адрес на лечебното заведение или общинската фирма;

3. трите имена, паспортните данни, единния граждански номер и адреса на ръководителя на аптеката;
4. адрес на аптеката;
5. дейностите, които ще се извършват в аптеката;
6. дата на прекратяването на разрешението и заличаването от регистъра и основание за това;
7. забележки по вписани обстоятелства.
	(2) Министърът на здравеопазването определя условията и реда за начина на използване на данните от регистъра."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Ще желае ли някой думата по § 70? Няма.
Моля, гласувайте § 70 така, както се предлага от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Параграф 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, д-р Адемов би трябвало да зададе този въпрос, но аз си позволявам да го цитирам, защото няма вече да има паспортни данни. Ще има лични карти. Когато сме приемали закона, е имало паспортни данни, дали сега не би следвало това да го оправим? Това е редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Китов, можем да обявим, че при редактирането на закона трябва да се вземат предвид новите разпоредби във връзка с документите за самоличност.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Да. Аз мисля, че е добре. 
Д-р Адемов? (Хасан Ахмед Адемов от място потвърждава своето съгласие.) 
Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре. Записваме го в протокола. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 71. Комисията предлага този параграф да бъде приет със следната редакция. По него няма постъпили предложения. 
"§ 71. В чл. 77 ал. 1 се изменя така:
"(1) При промяна на адреса на аптеката, на дейностите, извършвани в нея, и на ръководителя на аптеката по чл. 68 или чл. 69 лицето, получило разрешение за откриване на аптеката, подава заявление по реда на чл. 74, ал. 1, към което прилага и свързаните с промяната документи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
По § 71 не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 71.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Параграф 71 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 72 има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което той оттегли в хода на дебатите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72 в следната редакция:
"§ 72. Член 78 се изменя така:
"Чл. 78.	(1) Лекарите, стоматолозите, фелдшерите и медицинските сестри могат да съхраняват лекарствени продукти по списък, определен от министъра на здравеопазването.
	(2) Когато в населеното място няма аптека, лекарят или фелдшерът могат да съхраняват и да продават лекарствени продукти само ако са получили разрешение за това по ред, определен от министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 72 така, както се предлага от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4. 
Параграф 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, комисията предлага и създаването на нов § 72а:
"§ 72а. В чл. 79 думите "готовите форми" се заменят с "лекарствените продукти"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте за новия § 72а, който се предлага от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 72а е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 73. Член 80 се изменя така:
"Чл. 80.	(1) Забранява се продажбата на лекарствени продукти посредством автомати, освен на тези по списък, одобрен от министъра на здравеопазването.
	(2) Не се разрешава оказионната продажба на лекарствени продукти."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 73 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 74 има направено предложение от народните представители Ангел Балтаджиев и Мария Брайнова, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 74 в следната редакция:
"§ 74. Член 81 се изменя така:
"Чл. 81.	(1) Разрешението за откриване на аптека на магистър-фармацевт, съответно помощник-фармацевт прекратява действието си:
1. при навършване на 70-годишна възраст на лицето, притежаващо разрешение;
2. със смъртта на лицето, притежаващо разрешение.
	(2) Министърът на здравеопазването закрива аптеката:
1. по молба на лицето, получило разрешение за откриване на аптеката;
2. когато се установи, че получилото разрешение за откриване на аптека лице не отговаря на изискванията, посочени в чл. 68, алинеи 5, 6 и 7, съответно на чл. 69, ал. 6, 7 и 8."
Уважаема госпожо председател, тъй като Народното събрание гласува да падне ограничението до 70-годишна възраст, правя предложение чл. 81, ал. 1 да придобие следното съдържание:
"Чл. 81.	(1) Разрешението за откриване на аптека на магистър-фармацевт, съответно помощник-фармацевт, прекратява действието си със смъртта на лицето, притежаващо разрешение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов. По този начин се отчита и предложението на народните представители Ангел Балтаджиев и Мария Брайнова.
Желае ли някой думата? Не виждам.
Моля, гласувайте за § 74 така, както се предлага от комисията с уточнението, което направи господин Китов, за  отпадането на ограничението по т. 1, свързано с предишно решение на Народното събрание.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо председател, по § 75 има направени предложения от народните представители проф. Зънзов и д-р Баташки. Предложенията за отпадане на чл. 81а и чл. 81б бяха оттеглени.
Комисията подкрепи тяхното предложение за чл. 81в.
Има  направено  предложение  от  народния   представител д-р Марангозов, което бе оттеглено.
Има предложение от народния представител Григор Шишков, което също бе оттеглено.
Комисията предлага § 75 да придобие следния вид:
"§ 75. Създават се членове 81а, 81б, 81в, 81г, 81д, 81е, 81ж и 81з:
"Чл. 81а.	(1) Аптеката не може да бъде затворена за повече от 45 дни в рамките на една календарна година поради отсъствие на лицето, получило разрешение за откриване на аптека.
	(2) Когато магистър-фармацевтът, съответно помощник-фармацевтът не е в състояние да изпълнява задълженията си поради заболяване, аптеката може да работи за срок не повече от две години под ръководството на друг магистър-фармацевт, съответно помощник-фармацевт, отговарящ на изискванията по чл. 68, алинеи 5, 6, 7 и 8, съответно на чл. 69, алинеи 6, 7, 8 и 9.


Чл. 81б. При смърт на притежателя на разрешението за откриване на аптеката, наследниците имат право да продадат лекарствените продукти на лица, получили разрешение за търговия с лекарства.
Чл. 81в. (1) Стоки, имащи значение за здравето на населението и лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание, определени със списъци на министъра на здравеопазването, могат да се продават в дрогерия.
               (2) Право да откриват дрогерия имат всички физически и юридически лица.
               (3) Ръководител на дрогерия може да бъде лице с фармацевтично или медицинско образование, включително и лице, завършило медицински колеж.
Чл. 81г. (1) Дрогерии се откриват след регистрация в Изпълнителната агенция по лекарствата.
              (2) Лицата по чл. 81в, ал. 2 подават в Изпълнителната агенция по лекарствата заявление за регистрация, към което прилагат следните документи:
1. съдебно решение и удостоверение за актуална съдебна регистрация;
2. документ за образование и свидетелство за съдимост на лицето, определено за ръководител на дрогерията;
3. медицинско свидетелство на лицето по т. 2;
4. разрешение за ползване на помещенията, издадено по реда на Закона за териториалното и селищното устройство или заключение от хигиенно-епидемиологичната инспекция, когато не се изисква разрешение за ползване.
Чл. 81д. (1) В 30-дневен срок от постъпване на документите по чл. 81г, ал. 2 директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата издава удостоверение за регистрация на дрогерията или прави мотивиран отказ за издаването му.
               (2) Отказът на директора на Изпълнителната агенция по лекарствата по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 81е. В Изпълнителната агенция по лекарствата се води регистър на издадените удостоверения за откриване на дрогерия, който съдържа:
1. номера и датата на удостоверението за регистрация;
2. седалището и адреса на лицето, получило удостоверение за откриване на дрогерия;
3. трите имена, паспортните данни, единен граждански номер и адреса на ръководителя на дрогерията;
4. адреса на дрогерията;
5. датата на прекратяване на регистрацията и основанието за това;
6. забележки по вписаните обстоятелства.
Чл. 81ж. При промяна на адреса на дрогерията и на ръководителя лицето, получило удостоверение за откриването й, подава заявление по реда на чл. 81г, ал. 2 и свързаните с промяната документи.
Чл. 81з. Условията и редът за откриване на дрогерия и начинът на водене на публичен регистър се определят с наредба на министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на здравеопазването господин Стойчо Кацаров във връзка с разглеждането на закона, ако, разбира се, не важи направената процедура в предишни заседания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Няма пречка да гласуваме отново.
Има ли някой против това процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте да поканим в залата заместник-министър Стойчо Кацаров.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля квесторите да поканят господин Кацаров в залата.
Сега започваме обсъждането на § 75. Желае ли някой от колегите да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте § 75, както е предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Параграф 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, комисията предлага да се създаде нов § 75а.
"Създава се § 75а:
"§ 75а. Наименованието на глава осма се изменя така:
"Внос и износ на лекарства"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте новия § 75а, както се предлага от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 75а е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 76 има направено предложение от народния представител д-р Кънчо Марангозов, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага § 76 да бъде приет със следната редакция:
"§ 76. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Внос на лекарства се извършва в съответствие с външнотърговския режим на страната с писмено съгласие на Изпълнителната агенция по лекарствата."
2. В ал. 2 думите "или износ" се заличават, а думите "лекарствени средства" се заменят с "лекарства".
3. Създава се ал. 6:
"(6) Лекарствени продукти, получени като хуманитарна помощ, които не са разрешени за употреба по реда на този закон, могат да се внасят и употребяват в страната след съгласуване с Изпълнителната агенция по лекарствата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Думата има народният представител Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ние създадохме Изпълнителна агенция по лекарствата. Тази изпълнителна агенция носи отговорността за употребата на лекарства в България. Ние получаваме хуманитарна помощ и ще продължаваме да получаваме. За съжаление, понякога с хуманитарна помощ идват лекарства, които са непригодни за приложение. Всички сме свидетели на това, колкото и тъжен да е този факт. Затова аз съм предложил не със съгласуване, а с разрешение на Изпълнителната агенция по лекарствата да се употребяват такива лекарства, тъй като тук не става въпрос да се съгласува дали това химикалче, получено като хуманитарна помощ, ще пише или не. Става въпрос за нещо много по-отговорно - за медикаменти, за лекарства, които ще бъдат употребявани от хората и които ще се прилагат в нашите лечебни заведения било за болнична или извънболнична помощ, в аптеките и т.н.
Именно поради това аз предлагам това да става с разрешение на Изпълнителната агенция по лекарствата. Това ми е била единствената презумпция. Съгласуването според мен не е достатъчно. Съгласува и? Кой носи отговорността в крайна сметка за това, че в държавата ще се приложат лекарства, които не са разрешени за употреба? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За реплика думата има господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Марангозов! Наистина този дебат беше проведен и в комисията. Ние по принцип споделяме вижданията на д-р Марангозов, но в крайна сметка да се разрешава внос на хуманитарна помощ не звучи добре. Безспорно е, че съгласуването, когато има лекарства с изминал срок на годност или лекарства, които са вредни, е наложително и комисията никога няма да даде разрешение, като съответно те ще се спрат. Това по-скоро беше да намерим една по-мека дума, за да не се създава впечатление, че определена институция в България ще дава разрешение за хуманитарната помощ. Това беше единственият аргумент, ако си спомняте, уважаеми                        д-р Марангозов. Иначе по принцип аз също споделям тези опасения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Желаете ли дуплика, господин Марангозов?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Някой друг от колегите желае ли да се изкаже по § 76? Няма.
Най-напред гласуваме предложението на народния представител Кънчо Марангозов в § 76, т. 3, която се отнася до   ал. 6, думите "съгласуване с" да се заменят с "разрешение на".
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 23, против 55, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 76, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 17.
Параграф 76 е приет. 
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията предлага § 77 да бъде приет в следната редакция, а по него няма постъпили предложения:
"§ 77. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
"1. реекспорт или износ на лекарствени продукти, произведени с материали на чуждестранен клиент от производител, получил разрешение за производство на тези продукти по реда на този закон.";
б) точка 2 се отменя.
2. Алинея 3 се изменя така:
           "3) Разпоредбите на чл. 83, ал. 2 и 3 не се отнасят до вноса на:
1. мостри, изпращани за целите на разрешаването за употреба на лекарствения продукт или за клинично изпитване;
2. лекарствени продукти за научни цели от научноизследователски институти и медицински училища в количества, определени от министъра на здравеопазването;
3. лекарствени продукти, внасяни като хуманитарна помощ."
3. Създават се ал. 4 и 5:
	 "(4) Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 не се отнася до вноса на мостри за рекламни цели от представителите на чуждестранните производители по чл. 17, при задължително спазване на условията им за съхранение.
	 (5) Мострите по ал. 3, т. 1 и ал. 4 трябва да съдържат означение, че не са за продажба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Желае ли някой думата по § 77? Не.
Моля, режим на гласуване за § 77 така, както се предлага от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против 1, въздържал се 1.
Параграф 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми госпожо председател, комисията предлага на уважаемите народни представители да се създаде нов § 77а:
"§ 77а. Наименованието на глава девета се изменя така: "Цени на лекарствата"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, режим на гласуване за новия § 77а.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Параграф 77а е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 78 има направено предложение от народния представител д-р Кънчо Марангозов. Тук има техническа грешка. Комисията подкрепи по принцип това предложение и фиксираните цени отпаднаха.
Комисията предлага § 78 да придобие следния вид:
"§ 78. Член 85 се изменя така:
"Чл. 85. (1) Държавата регулира цените на лекарствата на националния пазар.
           (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването създава към Министерството на здравеопазването Комисия по цените на лекарствата, която се състои от представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на търговията и туризма, Министерството на промишлеността, Националната здравноосигурителна каса и Изпълнителната агенция по лекарствата.
           (3) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за работа на Комисията по цените на лекарствата."
След сливането на Министерството на промишлеността с това на търговията и туризма би следвало да редактираме текста: "Министерството на икономиката" вместо "Министерството на търговията и туризма, Министерството на промишлеността".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Желае ли някой от колегите да вземе думата? Не.
Моля, гласувайте за § 78, като в чл. 85, ал. 2 се заличават думите "Министерството на търговията и туризма, Министерството на промишлеността" и се заменят с "Министерството на икономиката".
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Параграф 78 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 79 има направено предложение от д-р Марангозов, което комисията не подкрепи.
Има и предложение от народния представител Григор Шишков, което комисията подкрепи по принцип.
Комисията предлага § 79 да придобие следната редакция:
"§ 79. Създават се чл. 85а и чл. 85б:
"Чл. 85а. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба правила и нормативи за образуване и регистриране на пределни цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно.
           (2) Пределните цени по ал. 1 се обявяват от Министерството на здравеопазването най-малко веднъж годишно по подходящ начин.
Чл. 85б. (1) Министерският съвет създава Комисия по прозрачност за одобряване, приемане и контролиране на списъците на лекарствените продукти, които могат да се заплащат изцяло или частично от държавния бюджет и от Националната здравноосигурителна каса.
           (2) Съставът на Комисията по прозрачност се определя от Министерският съвет. В нея задължително се включват представители на Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и Съсловната организация на фармацевтите.
           (3) Министерският съвет по предложение на Комисията по прозрачност приема устройствения й правилник.
	 (4) Комисията има следните функции:
1. надзор върху начина на определяне на лекарствените листи;
2. контрол върху начина на ценообразуване на пределните лекарствени цени."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Желае ли някой от колегите да вземе думата?
Господин Панайот Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е в чл. 85а и чл. 85б терминът "пределни цени" да придобие редакцията, която е била на вносителя - Министерският съвет - "крайни продажни цени".
Мотивите ми са, че "крайни продажни цени" е термин, който много по-точно означава цените на лекарствата, които се продават на дребно по аптеките, и не позволява по никакъв начин нелоялната конкуренция и също така възможността да се продават крадени лекарства - една масова практика, която съществува в аптеките. От заводите и от аптеки се крадат лекарства, които недобросъвестни търговци на дребно предлагат на пазара на цени, които даже са по-малки от производствената им стойност. Затова, според мен, този термин - "крайни продажни цени", който е пределно ясен и който е бил като редакция на Министерския съвет, трябва да съществува и в чл. 85а, и в чл. 85б.
Също така предлагам в чл. 85б, ал. 4, т. 2, където се изброяват функциите на комисията и по-специално т. 2 - "контрол върху начина на ценообразуване и спазване на крайните продажни лекарствени цени". Тоест, една от функциите на комисията да бъде не само контрол върху начина на ценообразуване, а дали тези крайни продажни цени се спазват от аптеките, които ги предлагат на гражданите и съответно които след това трябва да бъдат отчитани от Здравноосигурителната каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
За реплика думата има господин Марангозов.

КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Личи си,  че когато господин Ляков е работил в социалистическия вестник "Орбита", добре е усвоил принципите на социалистическата икономика. Защото "крайна продажна цена" е термин на социалистическата икономика. А пределната цена съществува в пазарната икономика. Именно пределната цена позволява конкуренция, пределната цена позволява определени аптеки да намалят цените, но не и да надминат тази пределна цена.
Така че, дайте да не се връщаме в забравени вече терминологии, преодолени. Какво означава "крайна продажна цена"? Това означава фиксирана цена. Аз предлагам да отпадне "фиксирана цена". Фиксирана цена и крайна продажна цена е едно и също, няма разлика. Затова предлагам да остане така, както се възприе в комисията. И трябва да ви кажа, че в комисията по този въпрос доста се спори и се стигна до "пределна цена", което аз считам че е напълно разумно и правилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата заместник-министър Стойчо Кацаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТОЙЧО КАЦАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Терминът наистина беше дискутиран дълго в комисията и промяната в текста на вносителя беше предизвикана от това, че термина "крайна цена" не фигурира като термин в българското законодателство. Той беше съгласуван с представители тогава на комисията на търговията. И наистина логиката, която беше изведена в комисията е тази, която сподели д-р Марангозов - да отвори възможността такива цени да бъдат сваляни, да имаме пределна цена, която да е фиксирана и възможност все пак за един пазарен механизъм, по пазарен път да бъдат намалявани тези цени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин Марангозов, Вие имахте и друго предложение, което ще оттеглите ли? Оттегляте го.
В такъв случай няма смисъл сега да се гласува.
Господин Ляков, държите ли да гласуваме Вашето предложение? Да.
Поставям на гласуване предложението, което направи господин Панайот Ляков за замяна на термина "пределни цени" с "крайни продажни цени".
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 8, против 42, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 79 така, както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 79 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 80. Член 86 се изменя така:
"Чл. 86. (1) Допуска се реклама само на разрешени за употреба в страната лекарства.
	(2) Съдържанието на рекламата преди разпространението й се одобрява от Изпълнителната агенция по лекарствата, като разходите за одобряването й са за сметка на заявителя.
	(3) Контролът върху рекламата и нейното разпространение се извършва от Изпълнителната агенция по лекарствата."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, като предлага в чл. 86, ал. 1 думата "лекарства" да се замени с "лекарствени продукти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 80 така, както е предложен от вносителя, с направената от комисията корекция.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Параграф 80 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 81. Създава се чл. 87а:
"Чл. 87а. Заявление за одобряване на реклама може да подава само притежателят на разрешението за употреба на лекарствения продукт или упълномощено от него лице."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81.
Няма направени други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 81 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Параграф 81 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 82 има направено предложение от народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки, което комисията подкрепи и предлага на народното представителство § 82 да придобие следната редакция:
"§ 82. В чл. 88 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "лекарствени средства" се заменят с "лекарствени продукти", а думите "продават без рецепта" се заменят с "продават без лекарско предписание".
2. В ал. 2 думите "лекарствени средства" се заменят с "лекарствени продукти", а думите "продават по рецепта" се заменят с "продават по лекарско предписание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
За изказване има думата госпожа Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам предложение да не подкрепим текста на комисията, а да бъде подкрепен текстът на вносителите, тъй като при гласуването в комисията явно се е получила някаква грешка. Защото в други текстове на закона, и на вносителя по предложения, навсякъде терминологията, която е възприета, е "отпускат без лекарско предписание" и "отпускат по лекарско предписание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Понеже ние имахме предвид това възражение на д-р Брайнова, в комисията се направи цялостен преглед на закона и не се намери разлика в термините или друг термин, за който Вие говорите.
МАРИЯ БРАЙНОВА: Имам предвид в стария закон, текстовете, които остават и сега в сила.
БОРИСЛАВ КИТОВ: В стария закон има, да. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожа Брайнова за дуплика.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Уважаеми господин Китов, аз казвам в стария закон, този, на който в момента се прави промяна. Има текстове, в които е възприета тази терминология.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние говорим за този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Тъй като предложението на комисията се явява като заместващ текст, най-напред поставям на гласуване § 82.
Моля, гласувайте § 82 така, както е предложен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 49, против 17, въздържали се 16.
Параграф 82 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 83 комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага § 83 да бъде приет със следната редакция:
"§ 83. Член 89 се изменя така:
"Чл. 89. (1) Забранява се рекламата на лекарствени продукти с показания и лечебни ефекти, които не са одобрени при разрешаването им за употреба.

 
	(2) Забранява се укриването на противопоказания и сериозни нежелани лекарствени реакции при реклама в издания, предназначени за медицински специалисти.
	(3) Забранява се реклама на лекарствени продукти, която обвързва количествата заявени и/или закупени лекарствени продукти с парични и/или предметни награди, допълнителни услуги и друг вид поощрения, разигравани или не чрез томболи, игри и др., независимо от това дали стойността на наградата надвишава или не надвишава цената на рекламираните лекарствени продукти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 83, както е предложен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Член 83 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, комисията предлага да се създаде нов § 83а:
"§ 83а. Член 90 се изменя така:
"Чл. 90. Забранява се да се рекламират като лекарствени продукти вещества, които не са такива по смисъла на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 83а, както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Параграф 83а е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 84. Създава се чл. 90а:
"Чл. 90а.	(1) При установяване на нарушение на изискванията на закона или наредбата по чл. 87, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата разпорежда със заповед спиране на разпространението на рекламата.
	(2) Със заповедта по ал. 1 директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата може да задължи рекламодателя да публикува или разпространи съгласувано с Изпълнителната агенция по лекарствата опровержение на твърденията в рекламата чрез същите средства и в същия формат и обем."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 84, както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5 .
Параграф 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, комисията предлага да се създадат нови § 84а и § 84б:
"§ 84а. Наименованието на глава единадесета се изменя така: "Контрол върху лекарствата".
§ 84б. В чл. 91 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "лекарствените средства" се заменят с "лекарствата", а думите "Специализираният държавен орган за контрол върху лекарствените средства" се заменят с "Изпълнителната агенция по лекарствата".
2. В ал. 2 думите "лекарствените средства" се заменят с "лекарствата", а думите "Специализираният държавен орган за контрол върху лекарствените средства" се заменят с "Изпълнителната агенция по лекарствата".
3. В ал. 3 "Специализираният държавен орган за контрол върху лекарствените средства" се заменят с "Изпълнителната агенция по лекарствата"."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте параграфи 84а и 84б, както са предложени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
Параграфи 84а и 84б са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 85. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1: 
а) точки 1 и 2 се изменят така:
1. съответствието на помещенията, съоръженията и условията за производство, контрол, съхранение и търговия с лекарства и за спазване на изискванията за Добрата производствена практика на лекарства;
2. дейността на производителите и търговците на едро с лекарства, аптеките и дрогериите; 
б) в т. 3 след думата "качеството" се поставя запетая и се добавя "ефективността и безопасността";
в) създава се т. 5:
"5. лекарствената информация, свързана с разрешението им за употреба и рекламата."
2. алинеи 2 и 3 се изменят така:
"(2) Хигиенно-епидемиологичните инспекции упражняват санитарен контрол върху помещенията, съоръженията, условията за съхранение и търговия на едро с лекарства, аптеките и дрогериите.
(3) С Изпълнителната агенция по лекарствата се съгласуват проектните документации за строеж на обекти, свързани с производството на лекарства съобразно правилата за добра производствена практика на лекарства."
3. В ал. 4, т. 1 думите "с изключение на тези, които не се изискват при регистрацията на лекарствените средства и представляват фирмена тайна" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, като предлага в чл. 92, ал. 1, т. 4 и в ал. 4, т. 2 думите "лекарствени средства" да се заменят с "лекарства".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
В материала, който ви е раздаден, в доклада е допусната техническа грешка на две места. Господин Китов сега, като чете, я коригира, но и за протокола да се има предвид - в т. 1, накрая, след думите "Добрата производствена практика" трябва да се добавят и думите "на лекарства". Същото се отнася и за т. 2,  ал. 3 - пак да се добавят думите "на лекарства".
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Защото, колеги, става дума именно за Добрата производствена практика на лекарства, а не изобщо. Грешката е техническа, за което моля да бъдем извинени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 85, както е предложен от вносителя, с корекцията от комисията и с тази техническа поправка, която сега направихме.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Параграф 85 е приет.
Съобщения:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание днес, от 15,00 часа, в зала № 356.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес, от 15,00 часа, в зала № 130.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, от 14,30 ч., в зала "Запад".
Комисията по културата и медиите ще заседава утре, 20 януари, от 15,00 ч., в зала № 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 20 януари, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
			Йордан Соколов

Заместник-председатели:
					Иван Куртев

					Петя Шопова
Секретари:
		Анелия Тошкова

		Атанас Мерджанов