Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-03-08

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев 

Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ  (звъни): Откривам заседанието. 
Постъпили законопроекти и проекторешения от 1 март до 7 март 2000 г.:
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител - Юлиян Буров. Проектът е разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител - народният представител Димитър Петров. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за управление на кризите. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. 
Проект за решение за избиране на член на Комисията по културата и медиите. Вносител народният представител Екатерина Михайлова. 
От нея са внесени и още четири проекта за решения, а именно: за избиране на член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа; за освобождаване и избиране на членове на Комисията по икономическата политика; за избиране на член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и за избиране на член на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител народният представител Михаил Миков. Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
До председателя на Народното събрание от Централната избирателна комисия е изпратено Решение № 311 от 2 март 2000 г.:
"На 2 март 2000 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Найден Маринов Зеленогорски, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили - СДС, ДП, БЗНС, БСДП" в 15.Плевенски многомандатен избирателен район.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
Обявява за избран за народен представител в 15.Плевенски многомандатен  избирателен район Симеон Николов Хинков, ЕГН 4007273961 от коалиция "Обединени демократични сили - СДС, ДП, БЗНС, БСДП".
Решението да се обнародва в "Държавен вестник"."
Моля квесторите да поканят господин Хинков в залата, за да положи клетва.
(Всички народни представители стават. Симеон Хинков застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Иван Куртев.)
СИМЕОН ХИНКОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Честито, господин Хинков. Моля да попълните клетвения лист.
Предложения за дневния ред за седмицата от 8 до 10 март 2000 г. От госпожа Екатерина Михайлова:
1. Проекти за решения за промени в състава на постоянните комисии. Вносител - Екатерина Михайлова.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, вх. № 001-00-1, върнат от президента на Република България с Указ № 15.
3. Законопроект за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности, с вх. № 902-01-74, вносител - Министерски съвет.
4. Законопроект  за  кадастъра  и  имотния   регистър,    вх. № 902-01-49, вносител - Министерски съвет.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, с вх. № 902-01-75, вносител - Министерски съвет.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, с вх. № 902-01-10, вносител - Министерски съвет.
7. Законопроект за връзки с българите, живеещи извън България, с вх. № 854-01-33. Вносител - Анатолий Величков и Красимир Каракачанов.
8. Парламентарен контрол.
Има предложение от народния представител Димо Димов в седмичната програма да бъде включен и проект за решение за предсрочно освобождаване на господин Стоян Райчевски от длъжността председател на Комисията по културата и медиите.
Предложение от господин Корнезов за включване в дневния ред върнатия от президента законопроект, което го има и в предложението на госпожа Михайлова.
Предложение от народния представител Михаил Миков да се включи точка в дневния ред - проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките в структурната реформа и резултатите от тях.
По дневния ред има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами - госпожи народни представителки и очарователни дами от персонала, честит празник! 
Първо предлагам да отпадне т. 3 - първото четене на законопроекта за високотехнологичните паркове и дейности. 

Както е известно, миналата седмица Народното събрание с едно внушително мнозинство на два пъти показа, че това е един изключително негоден законопроект. И аз моля народното представителство да не поставя в неудобно положение такива капацитети в законотворчеството, като господин Лучников и като господин Джеров и всички онези, които не намериха нито една добра дума да кажат за този закон. Това е първото ми предложение.
И второто ми предложение: аз моля да подкрепите предложението на проф. Димо Димов и да разгледаме въпроса за предсрочното освобождаване на господин Райчевски като председател на Комисията по културата и медиите. Обръщам се към колегите от СДС. Толкова ли не можете да намерите сред вашите редици един човек, който да е по-тясно свързан с културата и който да е по-добре приет от културата? 
И още нещо да ви кажа. Помислете си, предстои поредната поправка на Закона за радиото и телевизията. Ние ви казахме, че просто по този начин искаме да ви предпазим от някои непредсказуеми действия на председателя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов. 
Други изказвания по дневния ред?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Отново, за около петнадесети път, от името на нашата парламентарна група предлагаме на уважаемите народни представители проекта за решение за създаване на комисия, която да се занимава с проблемите на приватизацията. Всеки ден, всяка седмица, всеки месец у нас в печата излизат скандали, свързани с приватизацията. Тук днес ще спомена само няколко сделки от последната седмица. Става въпрос за "Пектин" - Перник, става въпрос за проблемите, свързани с "Плама" - Плевен, става въпрос за закъснелите и несвършени сделки, каквато е "Видахим". В тази насока нашето трайно разбиране е, че една комисия на Народното събрание трябва да разбере какво става с приватизацията в България. Трябва да започне да се занимава с всичките тези разбойнически приватизации, ефектът от които за икономиката е по-скоро отрицателен, отколкото положителен. 
Именно поради тези аргументи, излагани многократно досега от мои колеги, правя предложение точката да влезе в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов за включване на точка в дневния ред проект за решение за освобождаване на господин Стоян Райчевски от длъжността "председател на Комисията по културата и медиите". 
Гласували 190 народни представители: за 83, против 107, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в дневния ред да бъде включен и проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията. 
Гласували 180 народни представители: за 81, против 82, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Драгомир Драганов за отпадане на предложената т. 3.
Поставям на гласуване предложението на господин Драгомир Драганов.
Гласували 175 народни представители: за 79, против 91, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма на Народното събрание от 8 до 10 март 2000 г. така, както е предложена от госпожа Екатерина Михайлова и една т. 2 е предложена също от господин Любен Корнезов.
Гласували 160 народни представители: за 125, против 17, въздържали се 18.
Седмичната програма на Народното събрание е приета.
За процедура иска думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес е 8 март - Международният ден на жената. Едни признават този ден, други не го приемат, но той е включен като ден в календара на Организацията на обединените нации. И по този повод Генералният секретар на ООН ще се обърне с обръщение към всички жени в света. 
Позволявам си от името на Парламентарната група на Демократичната левица и лично от мое име да поздравя всички дами - наши колеги, делегати, с празника, да им пожелая много щастие и много любов в живота.
Народното събрание в момента обсъжда Семеен кодекс. Обсъжда Закон за детето. Всичко това е съгласно Конституцията на Република България. Но в Конституцията на Република България има и нещо друго, което като че ли ние в Народното събрание забравяме. Държавата и обществото трябва да се обърнат към проблемите на жената-майка. Ето защо днес ние, Демократичната левица, внасяме Закон за жената-майка, който предлагаме Народното събрание в бъдеще да обсъди. Ние знаем, че нашият закон е несъвършен. Но в законотворчеството е като в любовта - няма съвършенство и няма край. Предполагам, че всички ние заедно ще можем да приемем един добър Закон за жената-майка, който българката заслужава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов. Това не беше процедура, а беше от името на група. Научете правилника. 
За процедура има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като утре - 9 март 2000 г. изтича срокът за предоставяне на бележки по Закона за защита на детето, който толкова дълго време го подготвяме, моето процедурно предложение е да удължим с пет дни срока за внасяне на бележки - до 14 март 2000 г., 18,00 ч.
Моля Ви от името на вносителките да проявите това разбиране и да удължим срока за внасяне на бележки по Закона за защита на детето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Масларова за удължаване с пет дни на срока за правене на предложение по Закона за защита на детето. 
Гласували 167 народни представители: за 160, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Първа точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Ще чета проектите последователно.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Ева Димитрова Жечева за член на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта."
Моля, гласувайте този проект за решение:
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Решението е прието. 
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 
РЕШИ:
Избира Миладин Стоев Стоев за член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол."
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието. 
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 
РЕШИ:
1. Освобождава Росица Георгиева Тоткова като член на Комисията по икономическата политика.
2. Избира Пламен Иванов Пейков и Валентин Йорданов Христов за членове на Комисията по икономическата политика."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 
РЕШИ:
Избира Венцислав Станимиров Марков за член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
И последният проект за решение.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 
РЕШИ:
Избира Петър Димов Георгиев за член на Комисията по културата и медиите."
Моля, гласувайте и този проект за решение.
Гласували 141 народни представители: за 135, против 3, въздържали се 3.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С УКАЗ № 15 ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА.
Има думата да докладва господин Джеров.
Искам да предупредя, че към 9,30 ч. предстои да изслушаме президента на Словашката република, но аз ще помоля господин Джеров да започнем работа, а в момента, в който дойде президента на Словашката република и господин Соколов ще прекъснем работата си.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Второ четене на проекта за Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Съгласно приетата вече практика, господин председател, моля ви да поставите на гласуване предложението за заглавие: "Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс". 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието така, както е предложено от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 3. Постъпило е предложение на господин Любен Корнезов - да отпадне параграфът. Комисията подкрепя предложението и предлага § 3 да отпадне. 
Параграф 3 касае чл. 116, ал. 1, т. 10, като след думата "подбуди" се предлага от вносителя да се добави "или след употреба на наркотични вещества или техни аналози". 
Повтарям, предложението на комисията е § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Става реч за квалифицирания състав на убийството. Това е чл. 116. Сега в Наказателния кодекс има 11 точки, където се дават квалифицираните състави на убийството и оттук най-тежкото наказание. В проекта, който ние бяхме гласували и наложеното от президента вето към хулиганските подбуди като квалифициран елемент на убийството беше прибавено и "след употреба на наркотични вещества или техните аналози". 
И понеже много често хора неюристи ни питат: добре де, няма ли да бъдат наказани тези, които извършват убийство след употреба на наркотични вещества? Напротив, разбира се, че ще носят наказателна отговорност наред с всички други лица. Друг е въпросът, че само употребата на наркотично вещество не се извежда като квалифициран състав на убийството. Но ако това е извършено по хулигански подбуди, на бременна жена, на близки и така нататък си остава деяние по чл. 116 и се наказва по най-суровия начин, предвиден в закона, а именно доживотна присъда.
Господа народни представители, предлагам ви, а това беше и мнението на президента, беше и мнението на комисията, да отпадне този елемент на квалифицирания състав на убийство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 3 да отпадне.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 отпада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 4. В чл. 146, ал. 1 думите "лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три лева" се заменят с "глоба до пет хиляди лева"."
Имаме предложение от господин Корнезов думите            "пет хиляди" да се заменят с "хиляда лева".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 4 със следното съдържание:
"§ 4. В чл. 146, ал. 1 думите "лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три лева" се заменят с "глоба от хиляда до три хиляди лева"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю.
Дойдохме до текстовете за обидата и клеветата. Член 146 има предвид обидата, без тя да бъде квалифицирана, т.е. най- леката форма на обида, ако мога да се изразя по този начин. Предложението ми е глобата да бъде не повече от хиляда деноминирани лева.
Виждам, че други народни представители не са направили предложения и ми се струва, че не е прецизно без други предложения комисията, независимо по какъв начин, да вземе някакво средно положение. Виждам това не само по чл. 146, а и в следващи текстове, пак повтарям, без да има никакви предложения от народни представители.
Затова ви предлагам поне по този текст - чл. 146, където обидата не е квалифицирана и това даже не засяга журналистите, тъй като, ако става въпрос за журналисти, те са по чл. 148 - възможности за обида и клевета, разпространени чрез печатно произведение, тази глоба да бъде в рамките на разума - хиляда лева.
Затова предлагам, господа народни представители и      проф. Джеров, да се подложи и моето предложение на гласуване заедно с предложението на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Искам само да поясня, че чл. 69, ал. 2 от правилника дава възможност на комисията също да включва в доклада си предложения за второ четене.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Аз казах, че не е прецизно. Знам чл. 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожа Шопова - заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да подкрепя предложението на колегата Любен Корнезов. Така ще направя и по всички останали текстове, тъй като господин Корнезов дава друга скала за размера на глобите, свързани с наказанието обида и клевета.
Защо президентът на Републиката върна тези текстове? Основният аргумент на президента и на много народни представители при предишното обсъждане на тези текстове беше, че тогава, когато става дума за наказване на престъпленията обида и клевета, наказанията трябва да бъдат разумни. Само разумните наказания могат да имат превантивен характер. Тогава, когато те са неразумни, няма да имат този характер, поради което предлагам да подкрепим предложението на народния представител Любен Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Репликите ще останат за по-късно.
Прекъсваме за малко работата по тази точка.

(В залата влиза президентът на Словашката република Негово Превъзходителство господин Рудолф Шустер, посрещнат с ръкопляскания от депутатите, станали прави, ръкува се с първия ред депутати в залата и заместник-председателите на Народното събрание и заема мястото си.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, дами и господа! От името на Народното събрание имам честта да поздравя с "Добре дошли!" в българския парламент президента на Словашката република Негово Превъзходителство господин Рудолф Шустер (ръкопляскания), министъра на външните работи господин Едуард Кукан (ръкопляскания) и придружаващите ги официални лица. 
Позволете ми да представя с няколко думи нашия висок гост. Той е роден в гр. Кошице и е завършил Словашкия Висш технически университет в Братислава като строителен инженер. Трудовата му дейност минава през повече от десетгодишна работа в големия металургически комбинат на Кошице, където заема отговорни икономически и административни постове. По-нататък около две десетилетия той е активен деятел в местното самоуправление. Бил е на три пъти кмет на Кошице, председател на областен народен съвет, става и председател на Словашкия национален съвет. В началото на 90-те години е на дипломатическа работа, като е бил посланик на Чехословакия в Канада. От 1998 г. е председател на Партията за гражданско разбирателство и депутат в парламента на Словашката република. Миналата година е избран за президент на Словашката република.
Господин Шустер е  известен словашки писател и автор на редица книги и пиеси.
Уважаеми господин президент, ние сме особено щастливи да видим сред нас най-високия представител на един народ, чието приятелство особено високо ценим и с който имаме много общи неща и в миналото, и днес. И Словакия, и България през своята многовековна бурна история са минали през възходи и падения, познали са свободата и чуждото владичество, видели са слънцето на демокрацията и тъмната нощ на тоталитаризма. В далечното ни минало ни свързва общият ни спомен за делото на светите братя Кирил и Методий, донесли писменост и просвета на нашите два народа. В по-нови времена  много българи са намирали убежище в Словакия или са учили там. Много от тях са пролели кръвта си в славното Словашко национално въстание в 1944 г. При честването на 55-годишнината на въстанието миналата година в Банска Бистрица можах лично да се убедя колко високо вие и днес тачите тяхната памет. 
Но най-важен за нашите взаимни връзки, това е общият път по който днес нашите народи вървят ръка за ръка. Това е пътят на демокрацията и благоденствието, пътят на европейската и евроатлантическата общност. Демократичните промени, които настъпиха в нашите две страни през последните няколко години, още повече заздравиха възможностите ни да се придвижваме твърдо и успешно по този път. Убедени сме, уважаеми господин президент, че Вашето посещение ще бъде принос за укрепване на приятелството и сътрудничеството между нашите два народа по общия ни път към обединяваща се демократична Европа. 
А сега госпожи и господа, разрешете ми да дам думата на президента на Словашката република господин Рудолф Шустер.

РУДОЛФ ШУСТЕР (посрещнат с ръкопляскания):  Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ваши превъзходителства  - членове на Дипломатическия корпус!
Изключително радостен съм, че след срещата си с господин президента Стоянов, след срещата с министър-председателя господин Костов, с председателя на парламента господин Соколов мога да се изкажа и пред вас, депутатите!
Аз високо оценявам тази възможност, защото един свободен парламент е основният камък на демокрацията. То е място, където политиката се ражда в свободна дискусия, където чрез парламентаристи е представен всеки гражданин. Затова, обръщайки се към вас, депутатите в Народното събрание на Република България,  е все едно да се обръщам към целия български народ.
Когато през 1989 г. започна да се събаря желязната завеса, която по такъв трагичен начин десетилетия разделяше Европа, всички вярвахме, че се намираме на прага на една нова историческа ера.  Вярвахме, че пред Европа се открива нова надежда, каквато всъщност тя никога не е имала в цялата си история - надежда, че нашият стар континент може да се промени в едно  голямо общество на демократични държави, изградено върху еднакви ценности, взаимно доверие и уважение.
Развитието на събитията през последното десетилетие обаче ни изненада. По време на еуфорията през 1989 г. никой не можеше и да си представи множеството и дълбочината на проблемите, които тлееха скрити под повърхността на комунистическото единство. Никой не можеше да предположи, че и в своя край двадесетият век  може да донесе на Европа такава трагедия, с каквато беше белязана неговата първа половина, че ще дойде Босна, след нея  и Косово. Историята все пак се движи по по-криволичещ и труден път, отколкото ние бихме желали.
Бих искал в тази връзка, уважаеми госпожи народни представителки, уважаеми господа народни представители, да използвам днешния случай и да изразя пред всички вас и пред всички български граждани своето признание за това, че в неспокойния регион, в тези напрегнати времена България  играе важна, стабилизираща роля.
Позволете ми да изразя пред вас високото си признание за вашия значителен и конкретен принос за сигурността и стабилността в тази част на Европа, на която по различни причини мирът и спокойствието бяха дълги векове отказани. 
Активното участие на вашите войници в силите на КФОР и СФОР, формирането на командуване на Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа в Пловдив или неотдавнашната среща на седемте страни, съседки на Югославия,  в Хисаря, която се проведе именно по инициатива на България, всички те са много конкретни примери за вашата позиция, за вашата активност, за вашата ангажираност и вашето чувство за съпричастност. Те са доказателство за зрелостта и мъдростта. Такава позиция и такава политика носят полза не само на България и останалите страни на Балканския полуостров, но и на цяла Европа!  Те носят надеждата, че мирът, стабилността и сигурността могат завинаги да се настанят на Балканите и в целия наш континент.
Словакия също не желае да  бъде и не е пасивен наблюдател на събитията. Естествено, България като страна в непосредствено съседство с областите, в които до неотдавна бушуваха военни конфликти и които са и до днес белязани с хаос в обществото, носеше и продължава да носи много по-трудно тегло на преките последици, отколкото географски отдалечените държави, но и ние в Словакия много добре разбираме смисъла на изразната връзка - неделимост на сигурността. Ние също не си затваряхме очите пред безправието и човешките трагедии. Затова както България, така и нашата страна предостави своето въздушно пространство на самолетите на Северноатлантическия алианс по време на въздушните операции и също като България и нашата страна участва в международните сили на КФОР. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Както неотдавна написа бившият генерален секретар на Северноатлантическия алианс Хавиер Солана,  нека направя свободна фраза на неговите думи,  една от поуките за международната общност от събитията в Босна е, че не е достатъчно само да победиш в един въоръжен конфликт, трябва да продължиш отвъд границата на конфликта  зад неговите непосредствени последици. Необходимо е да се преизгради целият регион, започвайки от инфраструктурата и завършвайки с обществените връзки, институциите и междуличностните отношения. Това  положително не е лесно,  но иначе не може!
Именно затова Европейският съюз прие Пакта за стабилност на Югоизточна Европа, а Северноатлантическият алианс - инициативата за Югоизточна Европа. Словакия подкрепя тези инициативи и желае активно да участва и в пакта за стабилност, защото стабилността на Югоизточна Европа е и в наш интерес.
В тази връзка съм много радостен, че  на основа на неотдавна постигнатото споразумение още през тази година ще може да започне изграждането на втори мост на р. Дунав, който ще свързва българския бряг с румънския. Мостът е един от основните проекти на Пакта за стабилност. Той е, така да се каже,  пакт за стабилност в действие. Това едновременно е и много добра метафора, защото мостовете свързват това, което е отделено. Мостът може да преодолее бушуващата водна стихия и пропастта.
В днешна Европа ние всички строим един символичен мост - свързваме това, което до неотдавна беше разделено.
Уважаеми дами и господа, ние наистина сме свидетели на исторически момент. Проектът  с името Европа, който по известни причини, десетилетия трябваше да бъде насочен към Западна Европа, сега може да се разпростре и над целия континент. Имаме шанс, който поколения пред нас  не можеха да имат - шанса  да изградим нова Европа.
Нито една държава без оглед на нейната големина, брой на населението или икономическа мощ не може да си позволи да остане изолирана от интеграционните процеси. Столетия държавите откриваха изгодите от търговията и икономическото сътрудничество, но това сътрудничество през последните десетилетия в Европа получи такъв темп и насока, че отдавна преодоля възможността за връщане назад. Постепенно икономическото сътрудничество започна да се превръща в интеграция и днес, на прелома на хилядолетието, интеграционните процеси започват да се разширяват и към страните, намиращи се до неотдавна зад "желязната завеса".
Разширяването на Европейския съюз е най-важният резултат от падането на Берлинската стена. Чрез процеса на разширяване, в който България и Словакия желаят да участват активно, ще създадем единна Европа и така ще изтрием разделителната линия, която така болезнено и изкуствено разсичаше нашия континент почти през цялата втора половина на ХХ век. Ще отстраним и всички други линии, които го пресичаха цели векове.
Решението на Европейския съюз на срещата в Хелзинки и последвалото стартиране на преговорите за присъединяване на България, Словакия и други страни именно заради това е безспорен исторически предел както за Съюза, така и за нашите страни. Естествено, довеждането на този процес до положителен край ще означава за всички нас много усилия и трудности.
Зная, че не е необходимо да обяснявам на вас колко важна роля играете тук именно вие, депутатите от парламента. Множеството закони, които е необходимо да бъдат приети във връзка с подготовката за присъединяване към Европейския съюз и то с много бързи темпове, е безпрецедентно в историята на парламентаризма. Затова, че напълно ясно осъзнавате проблемите, говори и неотдавна създаденият Съвет за интеграция, който ще ви позволи да ускорите законодателния процес. Усилията, които трябва да положат нашите парламенти, но и всички граждани, няма да бъдат сизифови. Камъкът, който всички ние,  напрегнали сили докрай, катерим по стръмния наклон нагоре, най-накрая ще остане там.
Членството в Съюза, което за всички нас ще бъде награда за огромните ни усилия, ще има неоспоримо много преимущества. Затова ние, за разлика от нещастния Сизиф, имаме по-радостна перспектива.
Ръка за ръка с икономическото сътрудничество върви и сътрудничеството в областта на сигурността. Икономическият просперитет и сигурността са тясно свързани помежду си. Те са двете страни на една монета, те са скачени съдове. Където сигурността не е гарантирана, там няма предпоставки за икономически просперитет. А държава, която не просперира икономически, не е стабилна и затова не може да бъде и сигурна. Затова проектът с името "Нова Европа" не означава само Европейски съюз, но и Северноатлантически алианс, който е неделима част... (ръкопляскания от СДС), който е неделима част от този проект и сигурна защита за неговото осъществяване. По тази именно причина разширяването на Съюза и Алианса разбираме като взаимно допълващи се процеси, като разширяване на областта на стабилитета, демокрацията и просперитета. Също така - комплементарно, засилващо и взаимно допълващо се разбираме и нашето бъдещо членство в тях.
Днес вече си сътрудничим в рамките на "Партньорство за мир" и Евроатлантическия съвет за партньорство, свързващи няколко десетки страни, които имат интерес към коопериране и консултации, независимо от това дали искат или не да станат редовни членки на Алианса. По този начин и Северноатлантическият алианс създава един от важните мостове на нашия континент точно в духа на идеята "Анимус ин консулендо либер". (В обмяната на мисли е свободата на духа?). Това е издялано върху камъка на седалището на НАТО в Брюксел.
Уважаеми госпожи и господа депутати, мили присъстващи, Република България и Словашката република се намират в много подобно положение и днес имат много общи неща. Дори и в историята на нашите държави можем да открием много елементи, които правят нашия опит подобен. Господин председателят вече спомена Свети Кирил и Методий, които дадоха писмеността на нашите предци, но те дадоха и светото писмо, а чрез него и вярата. Столетия живот в държави, които не сме си избрали по своя воля. Борба за национално оцеляване. Десетилетия тоталитарен режим и последващо болезнено справяне с последиците от него. Борба, която днес водим със самите себе си. Нашите страни ги свързва подобен исторически опит, подобна степен на политическа и икономическа трансформация, подобни проблеми. Но ни свързват и еднакви цели. Словакия и България искат да станат пълноправни членове на Северноатлантическия алианс и на Европейския съюз. Това не ни прави конкуренти. Точно обратното, прави ни съюзници. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Стремежът за постигане на тази цел ние не възприемаме само като въпрос на постигане на собствен просперитет и сигурност. Разбираме го като включване отново в цивилизационния, ценностния и културния свят, където е нашето естествено място. В края на краищата гъстата и здрава мрежа от институционални връзки, с която днешна Европа е свързана с трансатлантическите партньори, би била невъзможна без силни културно-цивилизационни взаимоотношения. Процесът на по-нататъшното разширяване на европейските и трансатлантическите структури, на прага на който сме в този момент, ние възприемаме като шанс за създаване на единна Европа, на Европа, в която демокрацията ще бъде стабилна и свободата вечна, Европа, в която ще се спазват човешките права и ще се зачита правовата държава.
Дами и господа, не се съмнявам ни най-малко в това, че в нашите общи усилия ще имаме успех. В заключение ви пожелавам, уважаеми дами и господа депутати, много сили във вашата по-нататъшна работа, много здраве и истинско щастие. Благодаря. (Депутатите и присъстващите на балкона гости стават и изпращат с продължителни ръкопляскания президента на Словакия господин Рудолф Шустер.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме работата по закона. Обсъждаме § 4.
За реплика има думата господин Дянко Марков. 
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съжалявам, но не мога да приема за убедителни съображенията, които уважаемият господин Корнезов и уважаемата госпожа Шопова поднесоха, за нашата оценка и евентуално гласуване за намаляване на санкцията в глобите. 
Моето становище по този въпрос е, че тези предписания, които се предвиждат като наказателни мерки, са даже ниски. Ако ние се стремим наистина към културен обществен живот, а общественият живот в значителна степен е това, което му се поднася чрез медиите, то ние трябва да санкционираме онези, които си позволяват некултурно поведение в обществения живот и които чрез средствата за масова информация, които са им дадени, влияят на десетки хиляди, даже на стотици хиляди хора. 
Аз самият съм принадлежал и принадлежа към среда, която десетилетия наред е била клеймена с най-черни епитети като "народни врагове". Колегите, вярвам, че знаят, че не съм такъв. Обаче никой не е бил санкциониран за тази клевета. Ние искаме да изключим клеветата, злепоставянето, лъжата от нашия обществен живот. И примерът за това е да санкционираме онези, които си позволяват да нарушават това, да клеймят хората и често пъти с непоправими последици. Тези тежки санкции несъмнено един съд ще налага тогава, когато в резултат на клеветата, на злепоставянето са възникнали по-сериозни последици. Един човек може да бъде докаран до разболяване, даже до самоубийство, ако е оклеветен, очернен, смазан обществено и който не е имал възможността да се защити.
Заради това аз апелирам към вас, както бих апелирал за онези, които разрушават нашето историческо наследство чрез ограбването на останалите още от траките могили и унищожават това наследство, да увеличим тези санкции към онези, които рушат нашата култура, които рушат морала в нашите отношения. 
Това е, заради което аз апелирам да гласуваме за сурови санкции към тези хора. (Частични ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
За втора реплика има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че точно в този ден трябва да изразя несъгласието си с госпожа Шопова. Но искам всички колеги да разберат, че при определянето размера на глобата във всеки състав от предложените изменения в комисията много задълбочено и много пространно бяха разисквани абсолютно всички предложения. И след като бе анализирана още веднъж степента на обществена опасност на престъплението и справедливостта на наказанието, тоест потърси се един баланс между разумното и милосърдното, а не бе употребен някакъв математически принцип, беше употребен принципът на чисто правния и морален законодателен подход. Самият господин Корнезов много добре знае, че голяма част от неговите предложения бяха приети, вие ще видите по-нататък. Така че нека сега поне в началото да вникнем в онова, което предлага комисията, и в никакъв случай да не се поддаваме на казаното от госпожа Шопова, която има за цел просто да размекне вашите чувства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев. 
За дуплика има думата госпожа Петя Шопова - заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз, макар че денят е такъв, не разчитам на кавалерските чувства, а разчитам на разума. И тъй като съм адвокат, който се е занимавал с такива дела, вероятно сте пропуснали част от моите пледоарии, в които казвам, че по делата от частен характер, свързани с обида и клевета, онова, което се стреми да направи съдът, е да се постигне споразумение и да не се стига до наказателна отговорност. Моето дълбоко убеждение е, че самото влизане в съдебната зала, самото провеждане на наказателния процес вече има огромна превантивна роля. Ако се стигне до наказание, разбира се, можем да говорим за още по-засилена превантивна и ефективна роля на наказанието. 
На господин Дянко Марков няма да отговарям, неговата пледоария беше насочена срещу ветото на президента. Ако имат разговор с президента, нека господин Петър Стоянов да му отговори.
На господин Юнишев ще кажа, че скалата, която предлага господин Корнезов е разумна. Аз проследих след това какво предлага той и какво - комисията. Комисията по квалифицираните състави стига до един размер на глобата, който за мен е неразумен. И тъй като трябва да има степенуване на разумен размер на глобата, този разумен размер започва от основния състав на престъплението "обида" в чл. 146, ал. 1. И затова като човек, който счита, че наказанията винаги трябва да бъдат разумни, за да изиграят своята роля, аз продължавам да подкрепям колегата Любен Корнезов. Ще го подкрепям и по останалите текстове. Това, че комисията е приела други негови предложения, не е аргумент. По скалата на наказанията нито едно от предложенията на господин Корнезов не е прието и аз считам това за неразумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова. 
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 126 народни представители: за 37, против 79, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 82, против 20, въздържали се 4.
Параграф 4 е приет.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Макар и с известно закъснение правя процедурно предложение по време на разглеждането на законопроекта в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Тончев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър Тончев.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Тончев в залата. 
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател.
Параграф 5 се отнася до чл. 147, ал. 1 и третира клеветата. 
Има предложение на господин Любен Корнезов глобата от 5000 до 10 000 да се замени с "до 2000 лв.".
Предложение на господин Михаил Миков - санкцията да бъде от 1000 до 4000 лв.
И предложението на господин Корнезов, и предложението на господин Миков не се подкрепят от комисията.
Следва предложението на господин Юрий Юнишев санкцията да бъде "от 3000 до 7000 лв.", което комисията подкрепя. 
Комисията предлага следното съдържание на § 5:
"§ 5. В чл. 147, ал. 1 думите "лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева, както" се заменят с "глоба от три хиляди до седем хиляди лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. 
Уважаеми господин Джеров, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да кажа, че много странно едни от предложенията ми, направени в комисията, са включени в до клада, а други предложения отсъстват.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не съм автор.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз знам, че Вие не сте автор, но просто искам да отбележа това в пленарната зала и не знам защо   се получава така. Съжалявам, че го няма уважаемия председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма проблем, господин Миков. Ако има пропуснати предложения, съобщавайте ги тук и аз ще ги поставя на гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Защо съм си позволил да направя това предложение и да се въведе специален минимум, който колегата Юнишев е увеличил? Смятам, че е разумно в специалния минимум да бъде 1000 лв., а не 3000 лв. Но наличието на специален минимум при това престъпление очертава по-високата степен на обществена опасност, отколкото при престъплението обида. И ако там е санкцията глоба без  специален минимум,  тоест има само максимума до еди-колко си хиляди лева,  именно чрез очертаването на един специален минимум, който мисля, че е разумно да бъде 1000 лв., за да може да има по-големи граници, в които  съдът да конкретизира, да индивидуализира наказанието, да конкретизира обществената опасност във всеки конкретен казус, е необходимо да има специален минимум. Определено смятам, че е по-добре той да бъде 1000 лв., а не 3000 лв. И в тая насока продължавам да подкрепям предложението, направено от мен,  санкцията за обикновената клевета да е от 1000 до 4000 лв.
И още едно основание. В тези относително скромни размери се дава възможност другите санкции - за по-тежките,  квалифицираните случаи, да бъдат съответно по-тежки, а не да се получава едно постоянно припокриване между обикновена обида, между обикновена клевета, между квалифицирана обида и квалифицирана клевета. Тоест едни и същи възможности за санкциониране при съвсем различни по своята относителна тежест престъпления. Нещо, което  е лошо за наказателното право и то най-вече когато тръгне да се прилага законът. Може да се получават парадоксалните ситуации,  че обикновена обида да бъде по-тежко наказвана в практиката, отколкото квалифицирана клевета. Ние ще зададем едни стандарти за обществена опасност на практиката,  в които ще могат да стават определени несъответствия при преценка на конкретната обществена опасност.
Още веднъж апелирам за това да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ):  Благодаря Ви, господин председателю. Аз пък моля народните представители да не подкрепят предложението на господин Миков, нито това на господин Юнишев и то на две основания. Първо, от гледна точка на правилника. Всъщност, в срока е направено едно-единствено предложение. Други предложения няма. 
Господин председателю, Вие ми припомнихте чл. 69, ал. 2 от правилника. Да, знам я. Но в този текст - чл. 69, ал. 2,  е казано, че комисията, а не отделни народни представители, които не са направили предложението си в срок, могат да модифицират текста на  вносителя и респективно този, който е предложил. Така че от юридическа гледна точка няма направено предложение нито на уважаемия господин Миков, нито на уважавания господин Юнишев. Има едно-единствено предложение, което изхожда от мен.
И за тази клевета. Тя не е квалифицирана - и тук към уважаемия господин Марков,  както чл. 146, така и сегашният чл. 147  няма предвид журналистите, разберете. Следващият текст -  чл. 148, касае  и журналистите, бих казал. Разбира се, всички български граждани, включително и тези, които чрез печатни произведения разнасят..., могат да попаднат в текста на чл. 148. 
Предложението, което съм направил. Ако обидата, безспорно, тя е с по-ниска степен на обществена опасност, има глоба от 1000 лв., двойно по-голяма предлагам сега - да бъде 2000 лв., за най-обикновената клевета. Пак казвам, клевета между двама, която не е станала обществено достояние.
И в тази връзка, защото това са свързани неща, бих искал да ви прочета само един абзац от доклада, по-точно Препоръка № 14/42 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Междупрочем, резолюциите са няколко. Ще ви прочета само т. 9. Цитирам:
"Санкциите срещу журналисти би трябвало да се извадят от сфрата на наказателното право. И глобите, и нанесените щети да бъдат ограничени до разумни размери, като се отчита, че  журналистите би трябвало да спазват принципите на уважение на правото, на личен живот в съответствие с чл. 8 от Европейската конвенция по правата на човека."
Вярно е, със словото можеш да извисиш и можеш да убиеш. Но словото нито може да бъде заключвано, нито може да бъде арестувано, нито може да бъде глобявано. Това трябва да го разберем. И затова санкциите, които ви предлагам, са разумни в рамките на българския стандарт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Корнезов, искам да Ви уверя, че няма да бъдат гласувани предложения, които не са направени по съответния ред.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но така ги дават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Те може да са дадени, но нали аз ще ги поставя на гласуване? Искам да Ви уверя, че няма да бъдат поставени на гласуване.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Първо, по процедурната част. Предложенията са направени в комисията, уважаеми господин Корнезов, и въпросът е технически - дали те са отразени в доклада. Ако вземете стенограмите и ги видите, ще видите, че нашите предложения са направени съвсем редовно и са обсъждани в комисията.
Що се касае до тази резолюция или директива на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Да, има такъв документ. Но този документ се отнася и за Франция,  този документ се отнася и за Германия, отнася се за всички европейски страни. Първо,  там знаем за какви санкции става въпрос. Там става въпрос за три години, пет години и пр., и пр.,  лишаване от свобода, забележете! Така че този аргумент да гарантират правата при нас, особено по гражданско-правен път, когато честта и достойнството не се защитават в необходимия размер, тоест съдебната практика по граждански дела не дава това имуществено удовлетворение, което се дава в развитите европейски страни, все още е рано тази резолюция да бъде изпълнена. Да, аз съм съгласен, ако наистина нашата съдебна практика по граждански дела започне да оценява високо  честта и достойнството и по гражданско-правен път да се реализират правата, уредени в чл. 39 на Конституцията. Когато дойде това време, тогава може би наистина ще е възможно да се обсъжда въпросът за декриминализация на тези санкции.
Имам още няколко секунди да заявя още една своя позиция, свързана въобще с тези въпроси. Въвеждането само на имуществени санкции за престъпленията против честта и достойнството  прави така, че  богатите хора да могат да нарушават тези права, защото имат възможност да си платят. И обратното - тези хора, които нямат пари, много добре да си опичат акъла какво говорят.  Защото един човек, който има високи месечни  доходи от порядъка на 1000, 2, 3 и 5000 лв., ренти,  тантиени и пр.,  той ще засегне нечия чест и достойнство и ще си плати глобата дори и в най-високия размер. Обратното, онзи, който получава 150 лв. заплата, много ще мисли какво ще говори. Един закон не бива дори и в санкционната си част, въвеждайки само едно-единствено имуществено наказание,  да дели хората на бедни и богати в зависимост от това да се реализират техните права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаемият господин Миков направи всъщност три възражения. Първото е по процедурата. Каза, че в комисията той и господин Юнишев са направили, цитирам думите му преди малко "технически предложения". Точно така е, господин Миков, протоколът е тук. 
Нима техническо е предложението, когато се определя санкцията, когато се искат милиони левове за казана най-обикновена дума? Това не е технически въпрос. Това е въпрос по същество. Именно за този въпрос по същество президентът наложи вето - за санкциите наложи вето, не за друго. Всъщност извън санкциите текстовете остават - и чл. 146, и чл. 147. Те всъщност са класика. Тук няма нищо ново. 
Така че предложенията, които са направени в комисията, не са ни най-малко технически. Това от процедурна гледна точка. 
Второ. Господин Миков каза: "ако човек е богат и получава 1000, 2000, 5000, 6000 или 10 000 лв. месечно няма никакъв проблем да си плати глобата", тоест да клевети, респективно да обижда. Да, разбира се, че е така. Но аз не мисля за богатите, аз мисля за бедните, за които в края на краищата средната работна заплата е около 150 - 200 лв. Могат ли те да си позволят да плащат глоби в рамките на предложените 15 - 20 000 лв.? Ами че това е разоряващо. Ако има 2 на сто богати, в края на краищата те сами ще се оправят, тяхната е лесна, за тях няма какво да мислим, без да злословиш като хората, които в края на краищата са имуществено добре. Ами огромната част от хората? Кой богат е бил поставен сега на подсъдимата скамейка? Все беднотията стои там.
Така че нека се съобразяваме не с размера на доходите на 2 или 3 на сто от българското население, а от огромната част от българското население, защото законът именно тях визира.
И трето. Не си прав, господин Миков, за тези препоръки, идващи от Съвета на Европа. Тези препоръки и тази препоръка, която изрично прочетох, е за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на Република България. Тя се отнася за Република България, не за Франция или за някоя друга държава, а конкретно за България. И това е по повод доклада, както ви е известно, на господата Аткинсън и Гелерод. 
Така че нека да се вслушаме и в гласа на Европа, и на Съвета на Европа, когато определяме тези санкции. 
И в края на краищата се обръщам не само към колегите отляво, но и отдясно. Същият ден, когато президентът наложи своето вето, то беше 17-и, министър-председателят, като вносител на законопроекта, каза: абе, тези глоби са много тежки, те не трябва да бъдат повече от, цитирам дословно: "1000 - 3000, но не повече от 5000 лв.". 
Явно е, че и премиерът е извървял своя път, макар че в първия момент, като вносител, твърдеше, че трябва да бъдат 30 000 лв. Дайте разумно да постъпим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов. 
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както разбирате, аз ще подкрепя предложението на колегата Любен Корнезов, защото то е свързано с логиката, за която говорих преди малко. Но вижте предложението на комисията: за основния състав на престъплението "обида" размерът, който гласува мнозинството в залата, беше от 1000 до 3000 лв.". Сега комисията предлага за основният състав на престъплението "клевета" да бъде от 3000 до 7000 лв. Значи максималният размер на обидата се взема като минимален размер на клеветата. Да предположим, че това е една много смело направена скала.
Погледнете по-нататък обаче - в квалифицирания състав по чл. 148, ал. 1 по т. 1 отново от 3000 до 7000 лв. Господин Миков за това говореше. Къде е нюансът? И след това от 5000 до 15 000 лв. по ал. 2 на чл. 148. 
Има риск в съдебната практика, когато се предлага един и същи диапазон за основния и за квалифицирания състав, по основния състав да бъде наложено наказание по-голямо по размер, отколкото по квалифицирания. Това е, защото не се проследява цялата скала. Аз не зная защо Комисията по правни въпроси не е прецизирала тази скала. Може би в желанието си да предвиди по-високи наказания, но според мен това не е разумно. 
Аз подкрепям предложението на колегата Любен Корнезов. Аз смятам, че може да се стигне до абсурда, когато глобата е непосилно висока, тя да се окаже наказание много по-тежко за лицето, отколкото наказанието лишаване от свобода, като парадокс на нашата наказателна политика. Затова смятам, че скалата, която е разумна и в максималните си размери на господин Корнезов, трябва да бъде подкрепена. Затова подкрепям и предложението му по чл. 147. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. 
Има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трудно ми е да се изказвам след юристи, които могат да говорят и от нищо да направят нещо, и обратното, но не можах да разбера, че ние сме парламент, който трябва да прави закони и за бедни, и за богати. Тогава в България да се изберат два парламента - единият да прави закони за бедните, а другият да прави закони за богатите. 
Аз много пъти съм слушал в тази зала, че привилегии не трябва да има. Действително е така. Всички сме съгласни. Защо тогава моите приятели искат тук да има някакви привилегии? 
Господин Соколов, Вие знаете, че парното, токът и така нататък ни се удържа по ведомост. Написа се една статия и сега, където отида, аз давам обяснение. Разбират ме, но след това ми казват: и все пак не сте си плащали, ама плащайте си ги. Писаха, че съм окрал една болница като главен лекар, в която никога не съм работил. 
Извинявайте, но аз смятам, че, ако си гледат съвестно работата, няма да има и процеси. Ние искаме нашите представители на средствата за масова информация да бъдат много съвестни. Зная, че темата е деликатна, зная, че всеки, който не ги подкрепи, след това може да му се случи нещо. И аз смятам, че моите колеги го правят не толкова от убеждение, че трябва да стане, а просто искат да бъдат уважавани от журналистите. Моля да бъда извинен.
Аз няма да подкрепя привилегия в тази насока. Всеки ще отговаря, както всеки гражданин на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
За първа реплика думата има заместник-председателят господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател! Аз бих помолил проф. Зънзов, като лекар, като специалист, да си остане в своята специалност. Аз като юрист не бих посмял да взема думата по отношение на строго медицински въпроси. Тук се разглежда един правен казус и затова, когато хора, които не са специалисти, говорят по съществото, на мен ми се струва, че малко излизаме извън правата на един народен представител.
И второ, нека да престанем с това, че тези текстове се отнасят единствено до журналисти и всички онези, които са свързани с медиите. Това е текст за всички български граждани, които ще нарушат едно свое задължение. 
Не е само за журналистите. Разбира се,  и журналистите  са български граждани, и те могат да нарушат съответните права на един гражданин. Това исках да подчертая. Текстът е за всички,  които биха извършили престъплението "клевета". Не е само за журналистите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, това беше реплика, имате право на дуплика.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Да, госпожо Шопова, браво на проф. Джеров!
Аз тук не съм доктор, аз съм народен представител. Но сега ще ви говоря като лекар. Вие знаете ли защо се завишиха хипертониите в България, сърдечносъдовите заболявания? Знаете силата на словото. Аз няма да развивам тук основните канони на тибетската медицина, затова защото със словото могат да бъдат убити много хора. И затова трябва да бъдем справедливи. 
Зная, че вашата зона е такава, че вие пазите много ревниво никой да не  ви се намеси. Но тук не става дума аз да искам да убиват журналистите, но искам всеки журналист да си гледа съвестно работата и да няма привилегии за тях, така както разбирам, че се предлага. 
Така че словото е много опасно. Някой път то води също до смърт - бавна, но сигурна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Благодаря на господин Зънзов. 
Друг желаещ да се изкаже? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов по § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 53, против 87, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Михаил Миков не може да бъде гласувано, като направено извън срока.
Поставям на гласуване предложението за § 5 на комисията.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Друг път, когато ги правят в комисии - може, сега - не може. Докога Вие ще председателствате така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Докато започнете да спазвате сроковете. 
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Цигания пълна. Не може така. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Когато и юристите не познават правилника, разговорът вече става излишен. 
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Вие не го познавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 112 народни представители: за 97, против 11 и въздържали се 4.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 6, който се отнася към чл. 148 от Наказателния кодекс. Има направени няколко предложения, които не са приети от комисията.
Първото предложение е на господин Лъчезар Тошев - текстът "от 5000 до 20 000 лв." да се замени с "от 1000 до 10 000 лв.". Както казах, предложението  не е прието.
Предложението на господин Любен Корнезов в ал. 1 на чл. 148 думите "от 5000 до 20 000 лв." да се заменят с "до 3000 лв.". Предложението не е прието.
Предложението на господин Лъчезар Тошев - в ал. 2 текстът "от 5000 лв. до 30 000 лв." да се замени с "от 5000 лв. до 20 000 лв.". Предложението не е прието.
Предложение на господин Корнезов по отношение ал. 2 - думите "от 5000 лв. до 30 000 лв." да се заменят с "до 5000 лв.".
И предложение на комисията. Тя предлага § 6 със следното съдържание:
"§ 6. В чл. 148 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "лишаване от свобода до 2 години или глоба от 1 до 5 лв., както" се заменят с "глоба от 3000 до 10 000 лв.".
2. В ал. 2 думите "лишаване от свобода до три години" се заменят с "глоба от 5000 лв. до 15 000 лв.".
Това са предложенията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Дойдохме до квалифицираните състави на обидата и клеветата.  Тук искам още веднъж да подчертая това, което и преди мен каза проф. Джеров, пък и други изказващи се.
Никъде в Наказателния кодекс, включително и в чл. 146, думата "журналисти" не е употребена. И не може да бъде употребена. То даже няма легална дефиниция за журналист. И не може даже да бъде създадена.
Става дума по ал. 1 за квалифицираните състави на обидата - обида, нанесена публично,  респективно  клевета, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин, което е достигнало до множество хора, както и обида, респективно клевета, нанесени от длъжностно или  на длъжностно лице.
Така че всички български граждани, включително и журналистите, са поставени под един и същи режим и никой не дава привилегия на базата на някаква професия. Разбира се, че на журналистите това им е работата - да говорят, да пишат, чрез словото да достигат до хората. Има по-голяма опасност да извършат едно такова закононарушение.  Но още веднъж повтарям: тук, в текста, въобще не става дума, а и не може да стане, че, видите ли, текстът дава някаква привилегия или по-тежка санкция за журналиста.
Моето предложение по първата алинея е глобата да бъде не повече от 3000 лв. А ако на базата на тази обида или клевета, това, което е втората алинея, са последвали по-тежки последици от нанесената клевета, то глобата да бъде до 5000 лв.
Виждам, че комисията всъщност предлага максималната глоба да бъде 15 000 лв., което означава за около три години средномесечното възнаграждение на един български гражданин. Тук чух, и разбира се, основателно, можем и така да мислим, дайте да увеличим санкциите, за да намалим престъпността, хайде, говоря за обидата и клеветата. Просто това е илюзия. Санкциите и до този момент са лишаване от свобода, включително лишаване от свобода  три години. Е, премахнахме ли обидата и клеветата, които са ежедневие? И не говоря само за печата. Говоря и помежду ни. Разбира се, че не. 
Следователно, суровостта на наказанието, тежката санкция, не играе нито превантивна, нито роля, която може да възпре това безспорно  деяние, което не прави чест никому. Трябва санкцията да бъде справедлива.
И ви предлагам, поне от моя гледна точка, една справедлива, поносима санкция, която ще има ефект и за евентуално понамаляване на тези явления, които, пак казвам, се ширят не само сега. То и от памтивека е така. Ако си спомняте, още в Крумовото законодателство и в Закон  судим людмьм на клеветниците са режели езиците. Значи и тогава е имало клевета, но макар че са им режели езиците, клеветата пак е оставала. Пък има и ария на клеветата. Нека ние като юристи да извървим своя път за едно  разумно наказание. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов. 
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Много странно протичат днес дебатите по въпроси, свързани с чл. 39 от Конституцията. Уважаеми дами и господа, колеги от мнозинството, просто е непочтена вашата позиция в цялата ситуация, в която вие бягате от отговорност и не вземате отношение по тези въпроси.
Дебатите се въртят тук от представителите на опозицията, а вие мълчите като мушмороци! Сакън, да не се конфронтирате с някого и да не накривите на някого шапката.
По същество, аз, както вече казах в комисията, бях предложил и това предложение първо беше прието от комисията - да остане санкция "лишаване от свобода" до една година за най-тежките случаи на клевета. Става въпрос за чл. 148, ал. 2, от които са настъпили тежки последици. 
За какво иде реч, дами и господа? Иде реч за онзи офицер, който се самоуби заради "Кристал". Иде реч за онова момче, което преди един месец го оправдаха - убиецът от квартал "Изток", а две години седеше по заглавията на вестниците. Иде реч за разводи, за човешки съдби.
И в този смисъл, чисто технологично, запазването на този тип наказание, макар и намалено, не три години, както е сега, би ни дало възможност ние да подредим и да градираме относителната тежест, като се тръгне от обикновената обида, мине се през клеветата - по-тежко престъпление, мине се през квалифицираните случаи на обида, квалифицираните случаи на клевета и вече най-тежката клевета, която освен че засяга честта и доброто име и нарушава конституционната повеля на чл. 39, причинява и други последици. Пак повтарям - разбити съдби, самоубийства, разводи, защото не всички хора в тази страна им е все едно какво говорят за тях. Ако ние, политиците, по една или друга причина имаме имунитет, обръгнали сме, то има хора, които все пак преживяват неверните факти и данни, които се изнасят за тях. Може да посегнат на живота си, може да се стигне до други тежки последици.
Днес аз срещам учудващо мълчание в тази зала и прекланяне на главичките пред онази така разгоряла се дискусия - народните представители "против" журналистите ли са, "за" свободата на словото ли са? Измислена дискусия, особено когато става въпрос за тези престъпления и за санкционната им част. Ние всички се плъзнахме в тази дискусия, изпързаляхме се, и след президентското вето. И в това са замесени и Министерският съвет, и президентът, и ние тук, в тази зала. Резултатите от наказателното ни право и въобще за конституционната реализация на принципите на чл. 39, особено ал. 2, че правото за изразяване на мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Ние няма да дадем тази защита.
И още веднъж предлагам онова мое предложение, което беше прието от комисията, после отхвърлено, после по технически причини, това казах, невключено в доклада, да бъде поставено на гласуване, защото в крайна сметка само така ние ще можем малко по-добре да съобразим, въпреки смекчаването на наказателно-правния режим, обществената опасност и тежестта на тези престъпления срещу честта и достойнството.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков. 
Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако не взех думата по този въпрос досега, то е защото наистина не виждам и не разбирам защо в материала, който ни е даден, няма предложението, което не само го гласувахме, но и го приехме - на господин Миков. Аз няма да повтарям аргументите на колегата Миков, които са точни. 
Искам само да кажа още веднъж, че тук не става въпрос само за журналистите. Тук става въпрос за всеки български гражданин, който клевети, а клеветата е нещо, което е забранено и от Конституцията, и от европейските документи, които ние имаме.
И още нещо, мисля, че тук преди малко беше казано пак от господин Миков, че бедният, ако го направим така ниско, ако направим санкциите по такъв начин, за бедния ще бъде едно, а за богатия - друго. Богатият ще плати и ще клевети. Да, това може да бъде така. Но аз питам още едно нещо. Какво ще стане, ако ние наложим едно наказание 10 000 или 20 000 и никой не го плати? Или какво ще стане, ако наложим едно наказание от 500 лв. и пак никой не го плати? И няма имущество, от което да се събере. А доста хора има начини и укриват имуществата, които имат. В стария Наказателен кодекс имаше разпоредба, в общата част, която казваше, че неплатената глоба се заменя с "лишаване от свобода".
Утре, когато ще правим нов Наказателен кодекс, аз ще поддържам тази разпоредба да остане, защото иначе остава без никаква санкция. Налагаш една глоба, глобата не се плаща - все едно нищо. Така че по съображенията, които изложи много аргументирано колегата Миков, съображения, които бяха чути и доразвити и в комисията, аз поддържам и настоявам да се подложи на гласуване това. Става въпрос за най-тежките, с най-тежки последици клеветнически твърдения. Последици, които могат да засегнат семейството, могат да засегнат дори живота на хората така, както току-що беше казано. В този случай нека да има и наказанието "лишаване от свобода", което пък е предвидено минимално - 6 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма го това предложение.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Няма го, но го имаше в предложенията на комисията. Сега защо го няма, не знам и аз затова досега си мълчах. (Господин Михаил Миков уточнява въпроса с председателя Йордан Соколов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! По това, което колегата говори, според мен каза:  "Разбира се, че има и такава теза. Разбира се, че тя може да се аргументира." Но тя не може днес да бъде гласувана тук, защото по силата на чл. 68 от правилника в 7-дневен срок всеки един народен представител може да направи предложение. Предложение в 7-дневен срок по чл. 148, за който говорих, тук няма. Не е направено. 
Друг е въпросът за комисията. Комисията, обсъждайки предложенията, може по силата на чл. 69, ал. 2 да обобщи тези предложения и тук да направи от името на комисията някакво предложение пред Народното събрание. Такова нещо няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама, твърди се, че има.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма такова нещо, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, аз не знам, не съм член на комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И в доклада не е отразено. Така че може да бъде поставено на гласуване само това, което е направено от народните представители в срока, респективно комисията, както предлага, една глоба от 15 000 лв.
А що се отнася, направете го, господа народни представители, имате 7-дневен срок, напишете си предложенията. Комисията ще ги разгледа. Защо след този 7-дневен срок ние започваме да правим фактически, и не само сега, а и при другите законопроекти, практически да ги преработваме.

А що се отнася до това за една или две години лишаване от свобода при тежките последици от обидата и клеветата, аз ще ви цитирам какво сме постигнали. Съветът на Европа казва: "Браво на България е инициативата на правителството да не се прилагат повече присъди за затвор, предвиден в Наказателния кодекс за клевета и обида". Това ни го казва Съветът на Европа като някакво наше достижение. А ние сега предлагаме тук отново да се връщаме назад към затвора. Разберете, решетките няма да решат проблемите с обидата и клеветата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Вижте, аз нямам протоколите, но в комисията се гласува. И се гласува с мнозинство предложението, направено от господин Миков. Не мога да кажа, че през всичкото време съм бил в комисията, може за момент да съм излязъл, защото ме викаха. Дали след това е било прегласувано, както ми казва колегата Пламен Марков, не мога да кажа. Ако е било прегласувано, разбира се, не може да влезе в протокола. Въпрос на справка по протокола е. 
А колкото се отнася до доклада на господата Гелерод и Аткинсън, това е тяхно мнение. Но Съветът на Европа има също така не мнение на отделни докладчици, а резолюция, която защитава правата и достойнството на гражданите. И тези резолюции са по-силни, отколкото съответна теза в един или друг доклад на членове на Съвета на Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз смятам, че е добре да отложим § 6. Разбира се, който иска да се изкаже сега ще му дам думата. По този спор какво е приела комисията, помолих да изискаме протокола от заседанието на комисията. Можем наистина да видим какво е прието там.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз поздравявам колегата Миков със съвсем ясната му позиция по този болезнен въпрос. Робска психика е, че някои Гелерод и Аткинсън, и стринка ми Гюрга предложили и потупали по рамото България. Това са пълни простотии. България е една държава на толкова много века, че трябва сама да си решава делата един път и завинаги и да се включва в международни споразумения с чест и достойнство. Във Великобритания от 4 до 6 млн. лири ще отнесе всеки клеветник, който уязвява достойнството на една професионална личност, на някоя фирма или на някоя политическа персона, която може наистина да пострада с разбиването на кариерата на тази политическа личност.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): И в Германия също.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ето, в Германия също.
Вие, господин председател, много добре знаете, че и между нас стои един клеветник, който в обръщения в радио и телевизия, на избори в началото и в края на обръщенията клеветеше и лъжеше. И ще си го отнесе. И вие настоявате той да го отнесе с някакви смешни 10 000 марки ли? Извинявайте! За разбиването на партии и политически кариери по цял свят наказват жестоко и с имущество, и със затвор.
Аз поддържам тезата на господин Миков и поздравявам Васил Гоцев, че наистина знаят за какво става дума тук. Ние не защитим ли всяка личност в България, достойнството, професионализма, интересите на тази личност, инвестирани в неговата професия, в неговата фирма, в неговата партия, ние ставаме абсолютно колониална, дребна администрацийка. И това е напълно неприемливо. Тук има толкова юристи, че аз съм последният, който трябва да ги учи. Аз им се покланям на всички и се моля Богу да вземете правилното решение.
Вие, господин председател, от вашата Национална конференция излъгахте, че Бизнесблокът и нейният председател ви адресирали... Ами, това е подла лъжа! Това е подла клевета! Това е неприемливо. Недопустимо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да обиждате.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Недопустимо! Вие нарушихте всякакъв правилник и закон, и мярка. И въпреки това аз с цялото си уважение на Вашата институция и на Вашия пост, както виждате, Ви говоря съвсем цивилизовано и Ви казвам: решете в този парламент една сериозна клауза, където тези хора да бъдат сериозно наказани. Всичко друго оставя мърцина и напълно беззащитни нормалните хорица, които не могат да се защитят, освен чрез закона. А законът е най-голямата свобода.
Мария-Тереза преди 300 години писа на паметника си три думички на латински: "Юстициа регнорум фундаментум" - Правото е основата на държавата. Всичко друго е приказки. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз исках да направя изказването си веднага след колегата Миков, защото поводът за моето изказване произтича от неговите думи. А неговите думи бяха доказателство за това от какви тези следва да изхожда залата, за да вземе своето решение по § 6. Именно думата "мушмороци" по отношение на група народни представители дава ясно доказателство за това на какво ще се обърнем, ако Народното събрание не защити по достоен начин правото на личността да не бъде обиждана, клеветена по никой начин от който и да е то в България. И затова аз мисля, че тук залата е изправена пред три тези, като третата теза, разбира се, ще се види дали е влязла по съответния ред в доклада.
Ние трябва да решим въпроса ще има ли наказание лишаване от свобода за квалифицираните случаи на клевета и обида, или няма да има. Ако приемем тезата на господин Корнезов или на тази група, която отстоява, че трябва да бъде заменено лишаването от свобода с глоба, това е едната теза. Другата теза е на господин Миков.
Но какво искам да ви кажа? Независимо от двата вида санкции, които може да приеме залата за този вид престъпни деяния, предложението на господин Миков, макар основателно по своята същност, в размера, в който е предложено, просто няма да постигне ефект. Защото, ако залата приеме да се наложи наказание до една година лишаване от свобода, юристите знаят, че то много лесно ще бъде заменено, даже има специален текст в закона, с административно наказание. Така че изобщо не постигаме нищо с предвиждане на наказание "лишаване до една година". Тоест, или си остава старият текст, или приемаме тезата на колегата Корнезов за глоба.
Аз при тази ситуация, при наличието на тези предложения - до една година лишаване от свобода, силно защитавам тезата за парични санкции. Но тук вече се различавам от колегата Корнезов по отношение на размера.
Уважаеми дами и господа народни представители! Заменянето на наказанието "лишаване от свобода" с глоба е едно действие, което е достатъчно революционно от гледна точка на наказателната практика досега в България за тези деяния. Но ако ние приемем размери във вида, в който уважаваният от мен колега Корнезов предлага, съгласете се, че никаква превенция на наказанието не може да бъде налице. Защото предложеният размер "до три хиляди лева" просто предполага в начина, в който е предложено - от един до три хиляди лева. Съгласете се, че при тази хипотеза всеки ще може да клевети и да изнася информация по публичен начин в обществото срещу лица, които все пак са във фокуса на общественото мнение, които носят съответни политически отговорности, като съвсем нормално е да заплатят тази глоба. Ако ние искаме да защитим правото на човешката личност, ние трябва според мен да приемем предложението на комисията, защото така или иначе то е в рамките на едни сравнително сериозни санкции. И то не заради друго, пак казвам, това не е посегателство нито както уважаваният от мен господин президент се произнесе, че това било посегателство на свободата на словото. Нищо подобно, това е санкция срещу всички граждани в Република България, които решат да клеветят или да обиждат когото и да е без правно основание, без доказателство, без убедителни доводи. Това не е свобода на словото, това е свободия. И бих казал, че това е неморално.
Поради това моето изказване е в полза на предложението на комисията, ако залата реши, че ще бъде заменено наказанието с глоба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Миков.  
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! 
Уважаеми колеги, уважаеми господин Рафаилов, моля да бъда извинен за емоционалното сравнение, но Вие в края на Вашето изказване споменахте думата превенция. Наказателният закон освен смисъла санкция, превъзпитание, поправяне, има и една друга цел - целта превенция. Когато в Наказателния кодекс има един друг, по-тежък вид наказание, дори и в минимален размер, защото аз споделям общата тенденция за либерализиране на санкциите тук, макар че като цяло в Наказателния кодекс при другите престъпления санкциите се вдигат, тук се намаляват. Затова говорих вече на първо четене и по ветото няма смисъл.
Тук санкцията лишаване от свобода като вид санкция трябва да остане и като превенция. Още веднъж повтарям: за да може тези 5 - 6 - 7 скали, докато се стигне до най-тежкото - на обществена опасност при отделните състави, да могат по някакъв начин да задействат. Разберете, че те фактически е невъзможно да се поберат в рамките на един вид наказание, тоест глобата. Не е възможно. 
А що се касае до другата част от Вашето изказване, че могат да бъдат заменени, то е несъстоятелно и несъотносимо към тази дискусия. И досега санкциите при обида и клевета, особено при леките състави, можеше съвсем спокойно да бъдат по чл. 78а, другите начини за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказанието. Нещо повече, ние променихме с тази поправка - чл. 78а и дадохме до две години! Тоест, в тези случаи съдът беше длъжен да налага, така че това в никакъв случай не мога да приема като аргумент. И досега нямаше проблем. Тогава нямаше смисъл от всички тия думи, дискусии и прочие, защото в практиката можеше да се прилагат всички познати средства. 
Смисълът на санкцията, на различния вид санкция е да остане и генералната превенция в крайна сметка при най-тежките посегателства, свързани с тежки последици, при злоупотреба с правата по чл. 39, ал. 1, закрепени в чл. 39, ал. 2 от Конституцията, и при най-тежките форми на клевета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Втора реплика - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Правя реплика, само че от друга гледна точка. 
Престъпленията по чл. 146 - 148 включително, както знаете колеги, станаха престъпления от частен характер, а не от общ характер. Следователно всеки, който се почувства обиден или наклеветен, може пряко в съда да предяви своята тъжба и съдът да му разгледа делото. Това улеснява нещата. 
Второ, както е известно, по тези дела от частен характер може да се сключва и спогодба. Може ли? Може, разбира се. Включително и този, който е извършил това деяние, да заплати съответни имуществени или респективно неимуществени вреди. А ако не се стигне до спогодба, съдът наред с глобата, която се предвижда сега или определения размер, ще трябва най-вероятно да определи и имуществените, по-скоро може би неимуществените санкции, които може и да не бъдат малки. 
Следователно трябва да имаме предвид не само санкцията глоба, която предлагам да е 5000 лв., а не 3000 лв., както Вие казахте, но и тези имуществени, респективно неимуществени граждански вреди и лицето, което е извършило това деяние, ще трябва да ги компенсира на този, който е потърпевш. Затова отново повтарям, че прекомерната глоба няма да даде искания от нас резултат.
Тук преди малко се цитираха господата Аткинсън и Гелерод. Това не е само тяхно становище. То е облечено в Резолюция № 1211 във връзка с дебата на Асамблеята на ПАСЕ в Петото заседание и е станало вече документ на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, а не лично мнение на двамата докладчици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, това за документа не беше към мен, защо не е част от моето изказване, а може би към колегата Васил Гоцев.
По отношение на другото, което казахте, да, Вие предлагате 5000 лв. в ал. 2. За ал. 1 предлагате точно 3000 лв., така че аз бях точен. Но тук за мене не е важен спорът, защото Вашето предложение приемам като принцип, но като размер не го одобрявам поради причините, които изложих в моето изказване. 
По отношение на колегата Миков, да, аз също като Вас съм абсолютен привърженик на превенцията, която се съдържа в налагането на наказанието. Точно поради това се опитвам да обясня, че не съм против лишаването от свобода в частта му превантивност, но когато това наказание действително може да действа превантивно. Затова имам предвид именно чл. 78а, че ако наказанието остане три години, тогава в някои случаи, в много тежки такива случаи няма да може да бъде приложено. Но когато предлагате една година, тогава всеки ще предпочете да бъде осъден на една година със замяна по чл. 78а, отколкото да бъде осъден на глобата, която се предлага от комисията. 
Моля Ви да ме разберете в този смисъл, а не в смисъл, че не споделям едната алтернатива или другата. В така предложената ситуация това е причината аз да отстоявам налагането на парична санкция, но в размерите, които са предложени от комисията. Пак подчертавам, че според мене това в никакъв случай не е  ограничаване на конституционното право на гражданите за разпространение на информация, за мнение и така нататък, а просто ограничава посегателствата върху човешката личност и достойнство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Благодаря на господин Рафаилов. 
При мене до 14,00 ч. по факса ще се получи протоколът от заседанието на комисията. Аз предлагам да отложим гласуването на § 6 и да продължим нататък, за да можем да се запознаем с този протокол.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, в такъв случай преминаваме към § 8, свързан с чл. 152, ал. 3 от  Наказателния кодекс. Вносителят предлага да се създаде нова т. 5 със следното съдържание:
"5. ако е извършено след употреба на наркотични вещества или техни аналози."
Господин Корнезов предлага тази точка да отпадне.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? 
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Знам, че се приема, но всъщност това беше и ветото на президента. За какво става реч в чл. 152? С две думи поне за неюристите. Става въпрос за изнасилване и то квалифицираните състави на изнасилването по чл. 152, ал. 3, като се създава нова т. 5 във връзка с изнасилване, свързано с употреба на наркотични вещества или техните аналози. Но си остават първите четири квалифицирани състава! И в този смисъл, когато е извършено от две или повече лица, ако е причинена средна телесна повреда, ако е последвал опит за самоубийство, ако представлява опасен рецидив - всичко това е дадено в ал. 3. И ако едно лице извърши изнасилване при тези квалифицирани състави, то наказанието сега е от 3 до 15 години лишаване от свобода. 
Затова новата т. 5 е излишна при тези квалифицирани състави преди това. Поздравявам комисията, че в края на краищата е приела предложението ми. Междупрочем то е и безспорно и не изхожда само от мене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли думата? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията § 8 да отпадне. 
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Параграф 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф е § 11. Предложението на вносителя е:
"§ 11. В чл. 199, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 4:
"4. извършен след употреба на наркотични вещества или техни аналози;".
2. Досегашната т. 4 става т. 5".
Господин Корнезов прави предложение т. 4 да отпадне.
Комисията приема предложението и предлага на уважаемите народни представители § 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 11.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 11 отпада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 12 като вносителят предлага в чл. 213а, ал. 2 да се създаде една нова т. 8. Тази т. 8 трябва да гласи:
"8. извършено след употреба на наркотични вещества или техни аналози".
Господин Любен Корнезов е предложил тази т. 8 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и нейното предложение е § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията § 12 да отпадне.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Параграф 12 отпада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва последния параграф - това е § 25.
Вносителят е направил предложение в чл. 354а да се изменят алинеи 1, 2 и 3.
Господин Корнезов е направил предложение ал. 3 да отпадне, което се възприема от комисията.
Комисията предлага следното съдържание на § 25:
"§ 25. В чл. 354а се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или пренася наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 хил. до 200 хил. лв., а за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от 3 до 15 години и глоба от 10 хил. до 100 хил. лв. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода  от 3 до 15 години и глоба от 50 хил. до 150 хил. лв.
(2) Ако деянието по предходната алинея:
1. има за предмет вещества в големи размери;
2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;
3. се отнася за вещества, които се разпространяват сред повече от две лица или на публично място, или в района на учебно заведение, общежитие или казарма на разстояние до 250 м от прилежащите им терени;
4. е извършено от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;
5. е извършено повторно, 
наказанието е лишаване от свобода от 15 до 20 години и глоба от 200 хил. до 300 хил. лв. за високорискови наркотични вещества, и лишаване от свобода от 10 до 20 години и глоба от 50 хил. до 150 хил. лв. - за рискови наркотични вещества".
2. Алинея 4 се отменя.
3. В ал. 6 думите "ал. 1 до 4" се заменят с "ал. 1 до 3".
Това е предложението, господин председател, на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Този текст обаче ми се струва, че още веднъж трябва да го погледнем, защото - вярно, че върху трета алинея е наложено вето. Вярно е, че и аз съм направил предложение да отпадне и комисията е приела отпадането на ал. 3, но какво гласи ал. 3? Не се наказва лице, което системно злоупотребява или е зависимо от наркотични вещества или техните аналози, ако количеството - предмет на престъплението е в размер до определен с наредба на Министерския съвет - следователно трета алинея казва, че това не е престъпление. А сега, като отпадне, ние ще го направим най-вероятно престъпление.
Може би и аз съм сгрешил. Аз мога да си оттегля предложението още сега. 
Въпросът е, струва ми се, господин председател, освен 148, да видим стенографския протокол, който ние прескочихме, нека да видим и мотивите на ветото, респективно по това предложение да не направим грешка. 
Сега, в момента, не мога да си спомня всички аргументи, които съм изложил, когато съм направил това предложение. Възможно е и аз да съм сгрешил, но нека да го видим. В противен случай си оттеглям предложението. Трета алинея не е състав за деяние престъпление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Димитър Петров има думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Аз мисля, че ал. 3 или трябва да се запази, или да се направи един текст, подобрение на нея, тъй като иначе ние ще криминализираме деянието на жертвите на престъплението, тоест на наркоманите. Сега не знам доколко наистина в този текст, в който в ал. 3 има някои неясноти и аз по принцип мога да предложа и нов текст, но не знам доколко това в момента е процедурно. Текстът е: "Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества и/или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася е в размери, сочещи, че то не е предназначено за продажба".
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Супертекст!
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Ще Ви го дам, ако искате. Ако господин Корнезов оттегли предложението си...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можем да го гледаме, какво като го оттегля...
Господин Едуард Клайн има думата.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да предложа една редакционна поправка в текста на комисията на ал. 2, т. 1. Текстът, който е записан, е: "Има за предмет вещества в големи размери". Не може да става въпрос за размери на вещество, може да бъде количества. Затова предлагам да стане: "Има за предмет вещества в големи количества". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Тази делегация, която се прави в наредба на Министерския съвет и на базата на нея да се определя наказателната отговорност, вече споменахме, че не е коректно. В този смисъл аз приветствам предложението на колегата Петров, което е изключително изрядно и коректно. Вече трябва да търсим начин то да влезе в доклада за гласуване.
Аз обаче станах да направя едно чисто редакционно предложение, което споменавах досега много пъти при второ четене. При ветото за съжаление то не е отстранено. Предлагам ви да отпадне буквата "и" и скобата след нея. Това е ненужно. Става въпрос за чл. 354а, ал. 1. Тоест да няма "и/или", а да остане само "или". Много е ясен съставът. Изпълнителните деяния са:  "произвежда, преработва, придобие...". Достатъчно е да произведе, преработи и т. н. или наркотик, или аналог. Защото така, както текстът е записан с "и/или", утре ще има адвокати, които ще твърдят, че трябва да са налице и двете условия - и да е произвеждал и разпространявал наркотици, и аналози. Така че да остане само "или". Да е достатъчно само едното от веществата - наркотик или аналог, предмет на местопрестъплението, да е било произведено, преработено и пр. и той ще си носи наказателната отговорност и текстът ще бъде лесен за прилагане.
Разбира се, че подкрепям казаното по ал. 3. Още веднъж приветствам направеното предложение от колегата Петров, което по изключително добър начин отразява идеята, която законодателят трябва да вложи в този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата заместник-министърът господин Тончев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да внеса яснота какво става, ако отпадне първоначалната редакция, с която и аз не съм съгласен, първоначалната редакция на ал. 3. Действително се запазва старата ал. 3 на чл. 354, която гласи, чета дословно: "Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, непредназначени за продажба или друго отчуждаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд".
При старата редакция се съдържат две опасности. На първо място, че ще се наказва с лишаване от свобода и този, който е зависим от наркотични вещества, когато държи в себе си една доза. Втората опасност е, че непредназначени за продажба е елемент на фактическия състав, който много трудно може да бъде доказан, дори когато количествата са по-големи, защото може да се шиканира, като се твърди, че едва ли не един килограм хероин се държи за колекция, а не е предназначен за продажба.
Затова и работната група, когато е работила, и при обсъждането се имаше предвид точно това - да се измени ал. 3, като се предвиди, че отпада наказателната отговорност за тези лица, които са зависими от наркотични вещества - аз изоставям и тези, които системно злоупотребяват, защото те могат да се установят по-трудно - само за зависимите от наркотични вещества, в които се намери, просто те държат или придобият една доза, такова количество, което е необходимо...
Подкрепям предложението на депутата Димитър Петров, възприемам го изцяло от името на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тончев.
Сега ще дам почивка, за да изчистим тези неща, защото текстовете са важни. Аз лично не съм съгласен, че то не е предназначено за продажба. Ако е предназначено за дарение...
Почивка до 12 часа. (Звъни.)
(След почивката.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Връщаме се на § 6. Разполагам с протокола от заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Имало е предложение на народния представител Михаил Миков да остане наказанието "лишаване от свобода до 1 година", което е било прието с гласуване. След това членът на комисията Пламен Марков предлага да се прегласува, било е прегласувано. Цитирам: "Председател Светослав Лучников: Предлагам да прегласуваме приетото на миналото заседание решение наказанието за квалифицирана клевета да бъде до една година лишаване от свобода. Който е съгласен да остане това решение, тоест една година лишаване от свобода, моля да гласува. За предложението гласуват 4 души, против 3, въздържали се 4 души. Предложението не се приема."
След това с 10 гласа "за", без "против" и "въздържал се" 1 се гласува наказанието да бъде глоба от 5 до 15 хил. лева.
Така че докладът е съставен правилно.
По § 6 има предложения на народния представител Лъчезар Тошев - по първа и по втора алинея. Комисията не подкрепя предложенията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 92 народни представители: за 8, против 11, въздържали се 73.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложенията на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 113 народни представители, за 37, против 59, въздържали се 17.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте § 6, както е предложен от комисията с двете точки - 1 и 2.
Гласували 96 народни представители: за 83, против 8, въздържали се 5.
Параграф 6 е приет.
Стигаме до § 25. Президентът е върнал § 25, отнасящ се до чл. 354а, ал. 3, като изхожда от това, че така, както е направена редакцията от вносителя, излиза, че не се наказват лица, системно злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества, включително и в случаите на ал. 1 на чл. 354, който текст визира вече не употребата, а производството. Предложи се един текст, който се опитахме да опростим - да има ал. 3 със следния текст: "Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба."
Поставям на гласуване § 25, както е предложен от комисията, като отпада съюзът "и", където той е заедно със съюза "или".
Гласуваме и ал. 3 с текста: "Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба".
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Параграф 25 е приет, включително с ал. 3.
С това изчерпахме новото обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПАРКОВЕ И ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ДЕЙНОСТИ - продължение.
За процедура има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Очевидно има известна неяснота как завърши дебата миналия път. Поне аз съм с убеждение, че гласувах за връщане по същество на закона на вносителя и за прекратяване на разискванията по този въпрос. Може би преди да продължим работата да изясним в каква процедура се намираме. 
Доколкото си спомням, по предложение на господин Лучников, намерихме тази форма - да върнем закона. Разбира се, чисто формално ние не сме гласували да върнем закона, но това, за което гласувахме, беше да отложим законопроекта с цел да дадем възможност на вносителя да си го оттегли. Така че, ако аз не съм разбрал правилно, то моля, господин председателю, да поканите вносителя да разясни какво е неговото отношение към законопроекта, защото лично аз останах с това впечатление, че ние намерихме форма, без формално да връщаме законопроекта, да дадем възможност на вносителя да си го изтегли. 
Моята молба е да поканите вносителя да чуем неговото отношение към законопроекта след доста убедителната дискусия, в която народни представители от всички политически сили изразиха своето отношение към степента на готовност на този иначе изключително нужен законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като тогава аз ръководех заседанието искам да обясня процедурата, която беше гласувана. Беше направено процедурно предложение по чл. 41, ал. 2, т. 4, което означава отлагане на разискванията, което не означава, че е гласуван закона на първо четене, за да бъде отхвърлен. Няма процедура връщане. Единственото, което може да направи Народното събрание, е да приеме или да не приеме законопроекта на първо четене. Няма и процедура, която да означава, че след някакво гласуване даваме възможност на вносител, който и да е той, независимо дали е Министерски съвет или отделен народен представител, да си оттегли закона. Оттеглянето на закона става само писмено от вносителя. Такова нещо не е направено. От залата имаше реплика от господин Велко Вълканов, че сме гласували прекратяване на разискванията, което не беше същото, защото ако беше прекратяване, трябваше да пристъпим към гласуване. Така че сега това, което е редно да направим, е да си продължим разискванията в съответствие с времето, с което разполагат съответните парламентарни групи за разискване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги! Доста трудна съдба мина този проектозакон в нашето Народно събрание. Гледахме го в комисия при доста бурни дебати. В Комисията по икономическата политика мина по някакъв начин. Имаше кръгла маса и разискване с мостове, доста атрактивно, с Израел, с Франция и всъщност не знам дали чухме какво казаха на тази кръгла маса хората, които са водещи в това отношение в Европа. Казаха едно основно нещо, което изведоха - най-хубавото на тоя закон е, че има закон с такова заглавие в България. И нататък започнаха вече съображенията. Господин Матхьофер - икономическият съветник на министър-председателя, който между другото направи един много хубав материал по отношение на малкия и средния бизнес, който също не беше взет под внимание - каза, че държавата не може да администрира такъв процес. Никъде не се е получил резултат при държавно администриране на такъв процес, уважаеми колеги. Съвсем други са формата и начинът. По този въпрос досега не бяхме дискутирали. Говорихме, че е абсурдно правен и това го казаха в изказвания уважаемият господин Лучников и уважаемият господин Джеров, държа да припомня. И е така. Той е абсурдно икономически, защото слагаме едно хибридно дружество, като се използва една вратичка в Търговския закон, че може и по друг начин да се образува дружество, ако е определено със закон. Това е точно този закон и точно тоя, другият начин.
Абсолютен икономически и счетоводен абсурд е, защото това е някакво нонпрофи дружество, което прави някакви фондове и после какво става вътре и как се разпределят нещата един господ знае. Към момента в България няма такова чудо. И в края на краищата си задайте въпроса защо влиза този закон.
Уважаеми колеги, време е да престанем да обслужваме конкретни икономически интереси. Цялата схема на този закон е да преобразува едно имущество, едни фирми, част от които са в БАН, и други такива подобни, да обслужва права и интереси. Вие не се вслушахте и в доста откровената гражданска дискусия по него, доста откровените отрицателни реакции по него. 
Нека сега се върна малко назад, за да ви кажа, според мен, за какво става въпрос.
Ние приехме Закон за малкия и средния бизнес преди повече от шест месеца. Нещо да стана от това? Нещо стана ли с малкия и средния бизнес от този закон, който също мина с фанфари и много шум? Даже още не сме го регистрирали, защото не иска да се регистрира. И за какво да се регистрира като този закон не му дава нищо освен регистрация. Вие пак вкарвате схемата, че трябва да регистрираме високотехнологичните паркове. И кой да ги регистрира? - Министърът. Моите дълбоки уважения към господин министъра, но той има правото да определя какво е висока технология. А в закона сме записали такива абсурди, че и провеждането на семинари също е висока технология.
Хайде да седнем тук сериозно в Народното събрание и да не се подиграваме с такива раздели и с такива дейности, които са жизнено важни за страната. Да не създаваме административни структури и разни комисии, които да бъдат алиби на министъра, защото тая комисия, която е консултативен съвет, и е създадена вътре, няма никакви права освен да подпомага министъра. Ако това е право на такава комисия, здраве му кажете. И цялата тая схема, която е изградена в този закон... Дори и Законът за малкия и средния бизнес е по-добре структуриран, отколкото този закон. Там поне е ясно какво е, как е, те са юридически лица, отиват, регистрират се и ги пускаме в кладенеца, както каза моят многоуважаван и бивш колега господин Божков, и който изплува - изплува. 
А тук какво правим? Нали достатъчно внимателно слушахте какво ви каза френският представител и тези от Германия как работят в Германия. Да сте чули да има в Германия администрация от държавата на този процес?  Ами че ние преди една година закрихме фондовете, които ги имаше в страната и които обслужваха този процес, а сега искаме да създадем административна структура и от нея да израсне нещо. Нищо не расне от администрацията, уважаеми колеги, освен данъци и такси. Нищо. И лицензии. И тук пак лицензията, само че й е заменено името. Някой си дава право на някой да прави високотехнологична дейност, след като го впише в регистъра и на база на това вписване в регистъра на Министерството на икономиката сега, то изведнъж става някакво високотехнологично дружество. Е, какво от това? А какви взаимоотношения имат вътре, какво става в цялата тази каша, която сме натворили в този закон, по-скоро вие сте натворили този закон в Министерския  съвет, просто е тъмна картинка. Хайде, кажете какво искате да направите с този закон, за да можем ние внимателно, точно и категорично да го обсъдим и да кажем: да, така ще стане или няма да стане така. Недейте да създаваме само заглавие и да отчитаме, че има такъв закон и че България е страшно много напред в Европа, защото има такъв закон, а пък другите държави нямат, дори и Германия. 
Няма да заработи този закон и ви го казаха едно към едно чуждестранните експерти. Всички бяхме на тази кръгла маса. Няма как да заработи. Той дори не отговаря на българското законодателство, на българската традиция в търговското право и в Търговския закон. Абсолютен хибрид. (Реплики от Никола Николов.) Аз не го казвам, а цитирам господин Лучников, господин Николов. Сигурно е точно обратното, но вижте как е структуриран законът и вижте как са подредени нещата. Целият този правен и икономически абсурд тук го вкарвате в една схема да направите високи технологии като  заглавие. Няма да заработи. Аз ще си взема думите назад след шест - осем или десет месеца, когато се пръкне първата висока технология от това чудо. Няма как да стане. След като преди две седмици отложихме този закон и всичките останахме с впечатлението, че законът се връща, за да се доогледа и може би да се преработи и да се внесе закон, който подлежи на сериозно обсъждане, вие след две седмици вкарвате същото недоносче да го обсъждаме пак. Малко ли ви бяха две гласувания тогава? И при двете с подобаващо мнозинство се отхвърли гледането на закона. И пак внасяте същия закон. Коя е волята на Народното събрание? Това, че се отхвърли предишния път, че не е добър при преобладаващите изказвания от всички парламентарни групи или това, което правите сега? Чии интереси защитавате? За какво става въпрос? Наистина този закон не може да заработи. Разберете го. Най-колегиално ви го казвам. Няма да заработи в страната. Само едно заглавие ще сложите в дневния ред на парламента и това ще бъде. Нищо друго няма да бъде. Самият факт, че го вкарвате да го гледаме в парламента след две седмици пак същия закон показва, че предишния път сме движили въздуха. Недейте така, това е несериозно за нашето Народно събрание и особено по тази тема, която е доста актуална и доста болезнена за страната. А той и икономически не дава нищо, хайде, оставете другите неща. Нищо. Една регистрация, едно административно движение, едно прехвърляне на имущество и толкова, и то със заповед на министъра. И това, ако е пазарна икономика, здраве му кажете. Това е точно административната икономика от миналото време и вие се опитвате да я възродите точно сега с този закон. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков. 
За реплика думата има господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Едно принципно възражение срещу становището, изказано от господин Бойков. Парковете не създават технологии. Технологии създават хората с идеи,  които отиват в парковете, където са създадени най-благоприятни условия да им спестят времето, като им осигуряват юридически, правни услуги, свързани с регистрация на техните патенти, предоставяне на техника и т. н. Тоест, парковете представляват едни ускорители на техническия прогрес, за да скъсят пътя от идеята до изваждането на пазарен продукт. Затова паркът има няколко характерни особености - това е общата територия, той трябва да има много гъвкаво и професионално управление от хора - специалисти, които да оценяват проектите, а всеки проект си има собствено развитие и той създава технологията, която е родена в нечия глава. Може да се спори само за това какво трябва да бъде участието на държавата в тези паркове и дали тя ще се ангажира поне със създаването на един високотехнологичен парк и ще го финансира. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Аз искам да възразя на Вашето основно твърдение, че в действителност това е една неработеща система дотолкова, доколкото тя не следва стандартите по законодателството, по добре изградената пирамида в нас, свързана например с Търговския закон или Закона за лицата и семейството. В действителност в България има организации, които са създадени със специален закон и които работят много добре. Това са например висшите учебни заведения, които са създадени със специален закон, работят по специален закон и, както знаете, тяхната оценка за тяхната работа е много добра. Те продават също така образователни услуги и приликата е абсолютно пълна. Защо смятате, че този закон не може да създаде, вън от законодателството, което казах, работеща система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трета реплика думата има господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Бойков! В никакъв случай няма да Ви възразявам по същество, защото аз съм съгласен с 90 на сто от това, което казвате по отношение на закона. Но ние сме в патова ситуация. Ако отхвърлим законопроекта, какво остава да чакаме? - Министерският съвет да предложи нов, съставен от същата работна група, със същата философия? Не, естествено, че ние не сме съгласни с тази философия.
Какво можем да направим? Депутатите да внесем друг законопроект, който да се отнася до това, но това също може да отнеме време. Ако обаче го приемем на първо четене с всичките уговорки, които сме направили, и дадем максимално време, все пак работна група може да представи такъв законопроект, който да отговори и на нуждите, и да промени философията.
Ето защо аз ще подкрепя законопроекта на първо четене именно с тази цел - работна група с представители даже от две или три комисии да промени коренно този законопроект и да го направи такъв, че той действително да бъде действащ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Иван Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги, започвам отзад напред. Господин Клайн, ние приемаме философията на закона в момента, а Вие казвате, че тази философия не я приемаме. Е, кое от двете е вярно? Това, което казвате, е абсурд. Просто не може да стане по законите на страната и по регламента на Народното събрание.
По първата реплика и същевременно на втората - на господин Буров. Господин Буров, тези неща са решени и в Европа, и навсякъде. Бизнесинкубатори, които са и технологични паркове, има във висшите училища в цял свят. И точно там ги има, ама вие ги закрихте. А ги имаше. Вие ги закрихте. Сега ще създавате нещо със закон.
В Закона за малкия и средния бизнес бяхме предложили от Евролевицата бизнесинкубатори. Това ви го казаха и от Франция, и от Германия. Точно това работи. А не такива измислени технологични паркове. В самите бизнесинкубатори, които са основно към висшите училища и към фирмите с високи технологии, се създават тези работи. Точно там, господин Ляков, работят хората с многото идеи. И точно там участва държавата. Да, но вие отхвърлихте това нещо в Закона за малкия и средния бизнес. И сега създавате някакво недоносче тук, някакъв хибрид. Какво да ви отговоря повече за ракетния ускорител и т.н.? Другото са лозунги. 
На нас ни се иска да правим конкретни неща. И освен това, извинявайте, но ако нашето време го спестим, ще отнемете времето и енергията на хората. Предпочитам нашето време тук да е по-дълго, а времето и енергията на хората да влезе в един работещ закон. А не да отлагаме нещата. Всичко друго не подлежи на поправка в този закон. Иначе щяхме да го приемем с това хубаво заглавие. Просто не подлежи на поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата народният представител Пламен Пейков от Парламентарната група на СДС.
ПЛАМЕН ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Законът за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности бе поставен за обсъждане на широка обществена основа. От Комисията по икономическата политика на Народното събрание съвместно с Центъра за икономическо развитие бе организирана кръгла маса на тема: "Държавната политика за развитие на високите технологии". В дискусията участваха господин Санц - генерален директор на Международната асоциация на научните паркове, господин Матхьофер - федерален министър в оставка на Германия и икономически съветник на българското правителство, народни представители, учени, членове на неправителствени организации, хора на бизнеса.
Дискусията беше оживена, бяха поставени много въпроси. Голяма част от тях получиха отговор, а някои може би ще получат отговор чак при практическото приложение на закона.
Според мен големият въпрос сега е: има ли нужда от този закон? Определено да! Това се признава от голяма част от учените на България, бизнеса в България и неправителствени организации, примерно Стопанската камара.
Вторият голям въпрос: дали точно сега трябва да се появи този закон? Тук отговорът не е еднозначен. Аз си позволявам да застъпя тезата, че този законопроект се появява в подходящо време, дори и може би с малко закъснение. Тази година започваме преговори с Европейския съюз и пред нашата страна стои нелеката задача да се покрият много критерии, позволяващи членство в Европейския съюз. Високите технологии ще са големият помощник на реалната икономика, която ще бъде двигателят за влизане в Европа. Високите технологии ще са в основата на създаването на конкурентния български продукт. И въпреки че Министерският съвет ще приема стратегията за развитие на високотехнологичните дейности, смятам, че високотехнологичните продукти при пазарни условия бързо ще намерят своя пазар. Мисля, че отраслите в икономиката сами ще търсят или създават необходимия високотехнологичен парк, високотехнологични дейности, високотехнологичния продукт. Може би сега ще бъде трудно на юридическите и физическите лица, занимаващи се с високотехнологична дейност, но не трябва да забравяме, че с такава дейност се занимава цветът на научната мисъл в дадения отрасъл или сфера. Сега ще има и възможност за финансиране от европейски и други международни фондове и организации. В закона е застъпено благоприятно данъчно облагане за високотехнологичните паркове.
С няколко думи искам да се спра на предложеното данъчно облагане на високотехнологичните паркове. Интересно е предложеното данъчно облагане на високотехнологичните паркове и на високотехнологичните фирми. При този режим на облагане определянето на данъка не се влияе от направените разходи. По аналогичен начин се облагат например застрахователните компании, извършващи застрахователна дейност по Закона за застраховането.
Определянето и внасянето на данъка е окончателно и става ежемесечно. Този начин на облагане дава възможност на фирмите, от една страна, да планират данъчната си политика на база приходите си, а от друга страна, данъчната тежест е сравнително ниска и поносима за лицата, които ще ползват този режим. Този начин на облагане е сравнително опростен и лесно приложим за данъчно задължените лица. Може да се твърди, че този режим на облагане е преференциален в сравнение с общия режим на облагане на фирмите по Закона за корпоративното подоходно облагане. Преференциалният ефект е особено силен за фирми с висока рентабилност и бърз растеж, каквито обикновено са високотехнологичните фирми.
За фирми с ниска рентабилност или такива в начален стадий на развитие, тази схема не би била привлекателна, поради което те могат да изберат стандартното корпоративно облагане.
В заключение бих желал да има по-големи преференции за този вид юридически и физически лица. Но за съжаление мисля, че в момента това не е възможно. Може би на някои хора им се иска наистина този закон да не заработи, но ние искрено се надяваме той да заработи. Имайки предвид актуалността на законопроекта и възможността за предложения между първо и второ четене, предлагам законопроектът да бъде приет на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пейков.
За реплика има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин първи заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми колеги! Аз не знам доколко изказването преди малко на колегата Пейков, при всичкото ми уважение към него, е успяло да ви убеди да оформите вашата позиция, но аз наистина не разбирам и използвам възможността си за реплика към него, може би той ще се опита да ми отговори, след като вие изразихте ясно отношението си към този законопроект при предишните две гласувания, не разбирам защо се внася същият вариант без каквито и да било поправки и изменения и защитавате тезата той да бъде приет на първо четене. Просто не разбирам. Това не е добре нито за авторитета на мнозинството в парламента, нито за нещо, което много повече ме вълнува - за авторитета на парламента въобще.
Освен това използвам възможността и да изразя недоумението си от това, което каза колегата Клайн, към което ни призова - въпреки вътрешната борба и неубеденост в него, все пак да подкрепим законопроекта на първо четене. Това е една, прощавайте, за мен абсурдна теза. Нека да си свършим работата както трябва, да ни се предложи един проект, който да бъде приет не само от мнозинството, а и от депутати от другите парламентарни групи. Много по-добре и по-лесно ще си свършим така работата, отколкото да приемем един законопроект на първо четене по начин, който най-малко е спорен, да бъде приет противно на личното мнение на мнозинството депутати, това си позволявам да го твърдя в резултат на гласуването предишния път, да си свършим както трябва работата и тогава ще ни е много по-лесно гласуването на един такъв законопроект по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ИВАН ТОДОРОВ: Да, извинявам се, господин председател.
Освен това, повтарям отново, много е важно ние да държим на авторитета на нашето Народно събрание, който в последно време, за жалост, не е толкова висок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втора реплика - господин Пламен Славов. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  За втора реплика има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми господин Пейков! Не мога да се съглася с казаното от Вас,  че това широко обсъждане на предлагания законопроект на първо четене е получило подкрепата от страна на тези, които в края на краищата са професионалисти - специалистите, и тези, които аз имах възможност лично да чуя на една организирана среща - дискусия, обсъждане на законопроекта във Федерацията на Научно-техническите съюзи.  Там се изказаха представители на Съюза на учените в България, на Федерацията на Научно-техническите съюзи, на Българската академия на науките и на висши училища в България. Всички те бяха категорични. Законът е лош, законът в този вид не може да бъде приет на първо четене. Той трябва да бъде спрян. И част от участващите в дискусията се обърнаха съвсем искрено към вносителя, разчитайки, че той ще прояви благоразумие, ще прояви разбиране, ще се вслуша в мотивите, които бяха изразени от широк кръг от специалисти,  и ще оттегли законопроекта. И заявиха, че това е действително най-разумното, най-правилното и най-точното, което трябва да се направи в този момент. Така че аз имах възможност лично да чуя съображенията, критиките, несъгласията, недоволството на изявени, утвърдени специалисти. И не мога да се съглася с вас, че този закон има подкрепата именно на тази общност, която в края на краищата ще изпита върху своя гръб последиците от реализацията на предлагания за първо четене законопроект за високотехнологичните паркове и дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Пламен Пейков.
ПЛАМЕН ПЕЙКОВ (СДС): Господин председател, господин заместник министър-председател, дами и господа,  господин Тодоров, уважаеми колеги! Аз не мога да разбера Вие "за"  това ли сте да помагаме на тези предприятия и на този вид паркове? Нали, този въпрос все пак искам да получи някакъв отговор евентуално в следващите  Ви изказвания? Сега, мисля, че от Ваша страна трябва да има адмирации специално към работата на Икономическата комисия. Повтарям се наистина,  но законопроектът беше поставен на една широка обществена основа за обсъждане.  Не знам как е бил представен този законопроект на научните среди. Може би не са разбрали правилно законопроекта. Но веднага ще ви прочета думите на господин Божидар Данев, цитирам от Кръглата маса: "Трябва ли държавата да помага? Да, трябва да помага. И тя помага много с този закон. Защото дава една съществена преференция за този, който развива високотехнологичните дейности. При 20 на сто рентабилност имаме 7,5 на сто  данък "Печалба", тоест, това е една съществена преференция." Сега, да не ви цитирам и господин Санс, който казва, че един от начините да се въздейства на държавния сектор е чрез законодателството. В крайна сметка нали повечето от вас бяха на тази Кръгла маса? Но имам чувството, че явно не сте били. С такова впечатление оставам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, позволете ми най-напред да кажа, че съм доста неприятно изненадан от това, което става сега в момента. И мисля, че то просто не е коректно. Аз много добре си спомням, че господин Лучников предложи да прекратим дискусията,  за да дадем възможност на Министерския съвет да оттегли своя законопроект и внесе друг, разработен съобразно вече направените препоръки. А тук изведнъж ни се поднася една ситуация, която не е взета под внимание, когато ние всъщност преди два дни гласувахме.
Аз настоявам, господин председателю, за изясняване на този въпрос. Вие да направите преглед на протокола и да видите, че всъщност сега се извършва едно много съществено нарушение на правилника. Но да оставим това на вас, на ръководството.
По законопроекта бяха направени твърде съществени изказвания. Интересни и силни доводи бяха използвани. Аз няма да взимам отношение към тези доводи, становища и позиции. Аз само ще си позволя да кажа кои са тези организации, органи, лица, субекти изобщо  на научното търсене, които застанаха на становището, че законопроектът е негоден да обслужи целите, за които е създаден.
Нека най-напред да посоча, че Министерството на образованието и науката направи твърде сериозни, много тежки бележки от всякакъв характер по законопроекта. Общите бележки са седем на брой, а бележките по отделните текстове са тридесет и две. Общите бележки засягат самата природа на законопроекта. И те показват, че всъщност тук става дума за една несъвместимост на законопроекта с търсените задачи и цели,  с решението на задачите, които се поставят.
Ето, в т. 1 се говори за това, че има твърде висока степен на централизация и администриране на съответния вид обществени отношения. Точка 2 говори за сложна бюрократична процедура и по същество е лицензиране. Точка 3 - липсва ясна дефиниция и критерий за високотехнологичните дейности и т.н.
Още самият този, момент... Тези бележки, които се правят от Министерството на отбраната, показват, че всъщност ние сме изправени пред законопроект, който трудно може да бъде изправен в хода на тези две-три седмици,  които нормално биват предоставяни за преработване на законопроектите.  
Много остри критични бележки бяха направени, уважаеми колеги, от Българската асоциация за информационни технологии.  Много силни са, категорични.  Аз ще си позволя да прочета само заключението. Накрая, това, което се казва тук: "Заключение. Българската асоциация по информационни технологии се противопоставя категорично на проекта за закон, тъй като той като е изграден изцяло на базата на една нееднозначна дефиниция за високи технологии,   която позволява сериозно чиновническо творчество" и т.н.
Колегата Пламен Славов вече говори за позицията на Федерацията на Научно-техническите съюзи. Тя също е категорично отрицателна. Смята се, че  проектът е негоден да обслужи набелязаните цели.
И най-накрая, позволете ми, уважаеми колеги, да кажа, че самата Комисия по образованието и науката към Народното събрание отхвърли законопроекта. (Реплики от блока на СДС.) Отхвърли го, колега, моля Ви! Аз съм член  на комисията и Ви казвам,  отхвърли се. Мнозинството гласува "против" приемането на законопроекта на първо четене. Моля Ви, сега говорим сериозно, не бива така да се репликираме.
И при тези категорични позиции на толкова авторитетни институции аз се питам как сега ще имаме кураж да гласуваме "за" приемането на законопроекта?
Уважаеми колеги, това са субекти на научното мислене, на научното творчество, които имат дълбокопроникновено отношение към съответния вид научни проблеми. Аз самият нямам кураж да се произнасям с една категоричност и съм предпазлив, когато трябва да приема собствена позиция, собствено становище по тези въпроси, но се отнасям с доверие към тези, които вече са направили това. Аз не мога да си представя, че тези хора биха могли да отхвърлят един законопроект, който ще работи за тях. Но очевидно те - хората, които познават интимните страни на този процес, те не го приемат.
Възможно ли е, уважаеми колеги, да се смята, че ние бихме могли в срок от две-три седмици да свършим тази работа, която трябваше да свърши Министерският съвет? Дайте си сметка, че ако ние започнем за работим по ето тези бележки, които вече са представени, от тоя законопроект няма да остане норма върху норма. Камък върху камък няма да остане. И ние само ще направим грешка, ако претупаме нещата. По-добре е да забавим приемането на законопроекта, отколкото да го приемем набързо. Един лош закон е много по-лош от един липсващ закон.
Аз не виждам защо трябва да бързате, колеги. Никой не е заинтересован. Тука няма политика. Тука има една практическа задача с научен характер. Ние трябва да я решим, без да мислим за ляво и дясно. В науката няма ляво - дясно.
Ето защо, уважаеми колеги, настоятелно ви моля да проявите разум и да не позволите на едни пристрастия, необосновани в случая, да вземат връх. Ще направим сериозна грешка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Записан е за изказване народният представител Кирил Ерменков, но не го виждам в залата.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Жотев, откровено казано, аз Ви съчувствам, защото Вие не сте реалният вносител на този законопроект, а сега трябва да оберете целия гняв на залата срещу един наистина абсурден законопроект.
Това не е закон за високи технологии, за високи технологични паркове. Той съвсем спокойно може да се нарече закон за тяснобратовчедските паркове. (Оживление.) Мога да ви предложа и още едно заглавие на законопроекта - закон за разпределение на предприсъединителни фондове между братовчедите. (Оживление и единични ръкопляскания.) Това наистина е един абсурден закон. И това че е абсурден, беше схванато не от един или от двама и не само тук, в залата. 
Министерството на образованието и науката извърши един прецедент. По същество в своето становище той отхвърли законопроекта и аргументира това си становище с няколко много прости неща:
1. Централизация.
2. Администриране.
3. Регистрационен режим.
4. Лицензиране.
5. Субективизъм.
Аз не знам на какъв език трябва да ви се каже, че тези неща категорично не са в духа на посоката, която ужким сме поели към Европа.
Федерацията на научно-техническите съюзи по същество отхвърли законопроекта, макар и използвайки по-меката формула, че се нуждае от основна преработка.
Господин Лучников се опита да ви обясни миналата седмица - миналия четвъртък от тази трибуна, че това не е закон, а е правен абсурд. Много ще ми е интересно как ще заставите господин Лучников сега, след като имате решение на мнозинството да подкрепите законопроекта, как ще го заставите и той да си промени мнението. И какво уважение ще демонстрирате към този правник.
Господин Джеров направи законопроекта направо за смях. Аз си спомням неговата реплика, че за пръв път вижда такова чудо, дето един парк щял да управлява територия..., след като знаем много добре, че територията на България е единна и неделима и се управлява само от едно място.
Аз също мога да се засмея като чета някакви абсурди, някакви безсмислици.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Къде?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Член 3, господин Николов. Високотехнологична е всяка дейност, чрез която се създават високотехнологични продукти!?... Гениално! Моята баба свири на цигулка, защото тя свири на цигулка. Със същия успех можете да сложите тоя текст тука. Със същия успех.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Това е логиката...
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Ако искате, после ще ме репликирате.
Но да ви кажа нещо друго - чл. 2. Вижте какво пише в чл. 2. По принцип във всеки един закон трябва да има единство между целите и механизмите, по които се постигат тези цели.
Вижте какво пише в чл. 2: Този закон има за цел изграждане на благоприятни институционални, нормативни и икономически условия за насърчаване и развитие на високотехнологични дейности и за създаване на високотехнологични паркове. Значи това му е целта.
Какви са механизмите за постигане? От чл. 4 нататък вие сте направили всъщност една наредба, една най-елементарна министерска наредба и то наредба, която да даде статут на най-облагодетелствана братовчедска фирма. Това е истината за този закон и заради това бързате да го вкарате. Само че искам да ви кажа: няма да имате време. Иван Бойков ви каза: няма да ви сработи, остава ви една година и през тази година няма да имате време да създадете този статут. А ако създадете този статут, след една година нещата ще се обърнат точно наопаки. Искам да ви кажа да го знаете и да не плачете после.
Вижте какво става по-нататък. Идете на чл. 6 - какво прави министърът. Министърът на промишлеността - предполагам, че сега ще бъде заменено с министъра на икономиката. Той прави всичко от А до Я. Стига се до абсурда, че министърът определя коя дейност е високотехнологична. Хайде, бе? Как стават тия работи? Нали има дефиниция за високотехнологична дейност? Министърът ли ще измисля нови дефиниции?
Я вижте по-нататък какво прави министърът. Много внимавайте. Защо ви казах, че е закон за братовчедски паркове? Министърът препоръчва в т. 5 проекти на високотехнологични паркове за финансиране от европейски и други международни фондове. Е, какво ще ни разправяте на нас? Ние сме паднали от небето, ние ходим само по Луната, не ходим по Земята, не знаем за какво става дума...
И вижте върха - т. 6: министърът осъществява международното сътрудничество в областта на развитието на високотехнологичните паркове. Значи те са толкова некадърни, че не могат да си направят това международно сътрудничество. Те ще отидат при министъра и ще му кажат: господин министре, моля ти се така и така, ние сме закъсали и т. н. ...
Да ви върна на чл. 4 - друг абсурд. Уважаеми колеги, наистина се замислете. Кои създават високотехнологичния парк? Слушайте! Алинея 3: Държавата и общините, както и едноличните търговски дружества с държавно или общинско участие, държавните висши училища и държавните научни организации могат да участват в създаването на високотехнологични паркове. Как? Не с акъл, а като предоставят свое имущество. Значи научният елит на нацията ще предоставя имуществото - държавното имущество, но няма да предоставя акъла си. Кой ще участва само с акъла си в тези паркове? Ами много ясно и точно е казано в чл. 9: ще участват други юридически и физически лица. (Неразбираеми реплики.) 
Извинявайте! Да, казаха го. Единият е той. Той няма да участва с имущество. Той ще участва с мозък и ще си взима предприсъединителните фондове. Какво се лъжем? За какво се лъжем?
Да вървя ли по-нататък в закона, уважаеми колеги? Член 19!
Ще ни се смеят хората, ако приемем това: "Всеки учредител има право на един глас в общото събрание, ако в учредителния акт не е предвидено друго". Е, защо го пишете тогава, като давате право в учредителния акт да се предвиди всичко друго? Защо го пишете тогава? Защо? За да ставаме спешни ли с гласуването на такива текстове? 

Вижте по-нататък чл. 32 - за фондовете. Как се набират средствата за трите фонда, които създава този закон? Сега гледам на нашата банка са седнали и бизнесмени. 
Средствата, уважаеми господин Иванов, се набират от разликата между приходите след облагането им с данъци и разходите, съобразно установеното в учредителния акт. Къде е печалбата? Няма я! За какво ще работят те? Значи, само за преразпределение, така излиза.
Аз, наистина мога да ви кажа, че всеки член на този закон наистина е един абсурд!
"Чл. 47. Министърът на промишлеността може да изисква информация, необходима му за осъществяване на функциите му" за контрол.
Извинявайте, колеги, в кой свят живеете? Високите технологии са един, ако не и най-интересният обект на икономически, промишлен и всякакъв шпионаж и разузнаване.
Значи, министърът отива и казва:"Слушай, ти си направил едно страхотно висока технология. Я, дай тук всичко, дай си тази технология. Как си я направил? Що си я направил? Пък аз после ще отида да я продам!". Така ли? И това е според закона! (Реплики.)
Моля ви се, знаем нравите на вашите министри, така че недейте да викате! Знаем нравите им.
Колеги, законът ви наистина е абсурден. Аз много ви моля да гласувате да си го вземе вносителят. Защото, той е непоправяем в този му вид.
И това го констатирахме и в Комисията по образованието и науката.
Господин Иванов, констатирахме го, че не става. Това го констатирахте и вие, мнозинството, миналата седмица, с две поредни гласувания, когато аз си помислих, че за първи път в живота си вие сте набрали смелост да отхвърлите един законопроект на Министерския съвет. Оказа се, че смелостта била кратка, може би само преди 3 март, защото бил национален празник.
И, завършвайки, искам да ви кажа нещо, което наистина е възмутително - прав е господин Вълканов. Комисията по образованието и науката отхвърли този законопроект: 7 гласа "за", 5 гласа "против" и 2 - "въздържали се", означава, че законопроектът не е получил необходимата подкрепа. 
В становището на господин Панев този факт се заобикаля изключително деликатно. Там, все едно, че "Левски" и "ЦСКА" са завършили наравно - 7:7, тоест няма победител.
Има победител и това беше здравият разум в Комисията по образованието и науката! И това трябваше да се запише в становището! Но, като гледам, че и сега продължават процедурните разпоредби, какво тук значи някаква си комисия и някакво си мнение?! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, драги колеги народни представители!
Наистина, този закон, ако се приеме в този вид, ще бъде едно унижение за България и за нейната интелектуална мисъл. Защо?
Първо, започвам от Допълнителните разпоредби. 
В § 1 е казано, че по смисъла на този закон "високотехнологични продукти" са конкурентоспособни стоки и услуги, в производството на които има значителен дял - запомнете - на разходи за научни и приложни изследвания и т.н. 
В този закон никъде не е споменато как ще бъде финасирането, защото тези продукти - високите технологии изискват огромни финансови средства. 
Само в раздел III, чл. 14 съвсем бегло е казано, че всеки учредител на високотехнологичен парк прави задължителни вноски в пари, предмети. Ами, това не е Взаимоспомагателна каса, уважаеми колеги!
И аз се радвам, че тук присъства вицепремиерът Жотев, защото той е живял и работил в страни, в които наистина има високоразвити технологии и технологични продукти.
И, ето, започваме от Допълнителните разпоредби в ал. 2 на § 1 - телекомуникациите и комуникационното оборудване. За това оборудване трябват пари, и то много пари. 
Точка 5 - електропромишленост. Огромни пари!
Точка 6 - системи и средства за автоматика и роботика. Имаше такива навремето, но всичко беше ликвидирано.
Точка 7 - електроника, приборостроене, медицинска техника. Огромни пари! 
Но, в закона няма откъде ще дойдат.
Точка 8 - биотехнологии, фармацевтични продукти и прецизна химия. Всичко се ликвидира. Вие знаете колко пари се хвърлиха в БАН за интерферона. Няма го вече! Знаете, че имаше създадени предприятия в Пловдив и София - биотехнологии към "Биоинвест". Няма ги вече, макар че бяха хвърлени много пари!
Продължаваме натам - т. 9 - нови сортове растения, породи животни, хранене и генно инженерство. Извинявайте много - генното инженерство в Костинброд за животните беше ликвидирано, макар че беше стигнало ниво и привлякло вниманието на ФАО, към ООН, в Рим. И даваха пари, но вече не дават! Институтът по генно инженерство за растения в местността "Врана" на Пловдивско шосе почти е ликвидиран, макар че се дадоха много пари.
Продължаваме натам - контрол върху замърсяването на околната среда. Вие знаете, че това е изискване на Европейския съюз. Трябват също много пари. Само за ваше сведение една Германия - говоря за бившата Западна Германия - на годината хвърляше по 50 млрд. марки за околната среда, а Япония всяка година за нови биотехнологии и биопродукти хвърля по 250 млрд. долара.
И, затова, уважаеми господин председател, моето предложение е - България имаше постижения и може би ще ги има, но да не се излагаме пред света, да се отложи разискването на този закон, докато се намери път за финансиране. Другото всичко ще бъде оставено на книга и ще станем за смях на света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Юлий Славов.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз много искам да внесем малко друг тон в залата, за излезем от тази несериозност, която беше демонстрирана от оратори преди мен. 
Този въпрос е изключително сериозен. Ние го дебатираме повече от година и нямаме никакво право на такова отношение към него.
Защо аз оттук-нататък разглеждам този законопроект с оптимизъм? В него действително има два режима на регистрация и аз много държа тези режими да бъдат дефинирани в какъвто и да е вариант на законопроекта, който обсъждаме.
В чл. 4, ал. 1 е казано много ясно - високотехнологичният парк е юридическо лице, регистрирано по този закон. Една редакция на този текст много лесно може да разграничи тези два режима, които се очертават като задължителни в регистрацията на високотехнологичния парк. 
Първата е да го обособи като стопански субект, като юридическо лице в стопанския мир, защото самият законопроект му възлага управление на фондове, възлага му и други стопански дейности, които биха били немислими, ако той няма регистрация по Търговския закон.
От друга страна, замислете се добре какво би станало, ако ние разчитаме само на тази регистрация? Ако ние разчитаме само на тази регистрация това означава, че пълна свобода, една прекалено широка свобода на тези хора, които желаят да се възползват, макар от крехките привилегии, гарантирани с този законопроект. Това означава, че всеки, който направи съдебна регистрация, ще си има своя задължителен текст и всички дейности, незабранени от закона като заключение от съдебното решение. 
Ние нямаме нужда от масовост в създаването на високотехнологични паркове. Напротив, ние трябва да се страхуваме от една такава масовост, защото хората от моето поколение натрапчиво страдат от лозунги от миналото: "Всяка селищна система - с ВТ-парк". Или "Всеки народен избраник - създател на ВТ-парк". Нямаме нужда от една такава позиция.


Аз мисля, че ние сме задължени да подходим много сериозно към този проект, който се очаква от заинтересованата българска общественост. И ако уважаваният господин Пламен Славов е присъствал на едно от събитията  в обсъждането на законопроекта, аз вчера се разделих с двама инициатори на такава дейност, които чакат нашата работа, чакат нашето действие между първо и второ четене, за да получат в ръцете си законопроекта.
Искам да спомена още нещо и ви моля отново добросъвестно да подходим към тази характеристика на законопроекта.  При обсъждането в Комисията по икономическата политика  господин Бойков каза, че този закон е много обтекаем, че този закон може да има  тълкувание, което действително, че не е присъщо в законодателната практика. Мисля, че точно в него, точно в тази материя има място един такъв подход. Защото точно този подход съответства на чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България, който, цитирам, казва: "Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива". В този законопроект е влязла и свобода на учредители, и свобода на територия. Никъде няма дефиниция за обособена територия, тоест има свобода на избор на такава територия и свобода на определяне на данъчната политика.
Аз мисля, че пред България в момента има една алтернатива: или, от една страна, да бъдем генератор на идеи, на стоки, на услуги, които ще намерят своето място в световните пазари, или, от друга страна,  да си останем консуматори на такива високотехнологични стоки и услуги, които да заплащаме с едни стоки и услуги, които са наситени с материали и енергия и които струват много и на производителя, и на страната и които са един неравностоен продукт в този международен обмен.  Разбира се, ние избираме първия път. 
В заключение бих казал следното: този законопроект дава само един инструмент в развитието на високите технологии. Този законопроект  дава само една възможност на инициативните хора да приближат науката до производството, да приближат тези притежатели на научни продукти, които не са в състояние да ги превърнат в стока, в реализуем продукт. Ние не бива да им отнемаме тази възможност. 
Аз ви призовавам,   разглеждайки така законопроекта, да се  отнесем сериозно към неговата същност, да приемем един достатъчен срок за неговото обсъждане между първо и второ четене,  да подходим към него с нужната сериозност и да дадем на обществото това,  което иска. Призовавам ви да подкрепим законопроекта за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Господин Славов, имаше едно решение на ЦК на БКП отпреди петнадесет години - аз бях тогава директор на завод - за намаляване на енергийната ефективност и т.н. Да се получи нещо от тази работа? С целия ресурс на държавата, с всичките му там изпълнения, митинги, срещи с обществеността - нищо няма да стане от тази работа, защото сте сложили в ръцете на  чиновника развитието на този вид дейност. Имаше един анекдот какво става в чужди ръце. Не се ли убедихте, че тези  неща не стават в ръцете на държавата? И не чухте ли това от френските и немските "работници" по тези паркове,  че където е влязла държавата, е попречила в това отношение? Аз не  знам какво повече трябва да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Славов, имате думата за дуплика.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!  Уважаеми господин Бойков, не искам в никакъв случай да се връщам към решенията на пленумите на ЦК. Те доведоха страната до това състояние. Но Вие като че ли целенасочено избягвате едно твърдение на най-ерудирания специалист на кръглата маса, това беше господин Луис Сайнц, който е генерален директор на Международната асамблея на научните паркове. Той каза така: има много страни без такива законопроекти. Да, значи и без такива законопроекти технологични паркове ще има. Защото нуждата ги налага. Вече има. Радваме се, че България е 48-ият член в тази международна асоциация. Но този законопроект аз съм уверен, че ще помогне на тези, които са тръгнали по този път.
Нещо повече, самият факт, че ще  институционализира тази структура, това е съвсем достатъчно, за да може обществото да погледне на нея с други очи, за да може тя да бъде въведена в програми, които сега не могат да намерят ориентация, в малките фирми, които едва сега прохождат и които нямат свое собствено пазарно поведение. В този смисъл, моля ви, не заобикаляйте и твърдението на господин Сайнц. Той казва дословно: "законът е добър". Това са думите на господин Сайнц и той приветства това, че ние сме тръгнали по този път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Действително много учудваща е процедурата по подновяване на дискусиите по закон, по който аз не чух нито една добра дума в залата. Може би само господин Славов  сега каза две добри думи. Но в крайна сметка лично аз, с искреното желание да се направи нещо по този закон, водих заседанието  на Комисията по икономическата политика, когато тя, дори с непълен кворум, го прие на първо четене.  Но всички бележки, които се направиха там,  не са отразени. Представителите на тогавашното Министерство на промишлеността си вземаха бележки и не отразиха нищо. В Научно-техническите съюзи също си вземаха бележки и нищо не отразиха. Оказва се, че в Научно-техническите съюзи - съжалявам, че го няма господин Ерменков, който много по-добре би могъл да отрази дискусията - отново покрай ушите им минаваха редицата бележки  на много учени, за да се стигне до това да видим същия закон в същия вид. Очевидно декларираните на думи намерения да има добър закон за високите технологии, за високотехнологичните дейности са били само на думи. И никога, на нито един етап не е имало искрено желание да се направи работещ закон.  Иначе този абсурд, след като председателят на Комисията по правните въпроси и законодателството срещу корупцията, който е от управляващото мнозинство,  миналия път по същество предложи да се върне на вносителя и днес отново мнозинството да го предложи на нашето внимание, аз не мога да разбера този абсурд. Всичко се каза и много се каза по всички аспекти на закона - че той се занимава само с администриране, само с регистриране на информация, паркове и тези, които трябва да я потребяват, че поставя в неравнопоставено положение различните фирми, които биха се занимавали със създаване на високотехнологични паркове.
Във всички дискусии се говореше за това, което говориха юристите в тази зала, че високотехнологичните паркове, разбира се, не могат да възникнат в резултат на регистрация в едно министерство, а по съдебен ред. Ако Министерството на промишлеността действително се интересуваше да има един независим орган, който да подпомага такива паркове, сигурно щеше да предложи друг вид орган - агенция или атестационна комисия, която най-малкото да участва наравно с министъра на икономиката и министъра на образованието и науката. Такива предложения се правиха много, но нито едно не беше отразено тук. Като че ли няма смисъл да се правят предложения, те не се приемат. 
Ще прочета само по няколко думи от изказванията, записани в стенограмата в Научно-техническите съюзи на професорите, за които тук се спомена, за да се види, че този закон не обслужва тях и не се подкрепя от тях. Не се подкрепя и от Българската стопанска камара например. Професор Дамянов, председател на Съюза на учените в България, счита, че има сериозно разминаване във вижданията и постановките на законопроекта. Професор Младенов, Съюз на технологичните центрове в България: "Всичко се прави отгоре надолу, измисля се кой министър да води тази дейност, взема се отново гигантската структура технологичен парк...". И т.н. Чета ви само по едно изречение от всяко едно от тези изказвания, за да ви стане ясно, че хората, които се занимават с наука, въобще не чакат този и подобен на него закон. Мария Златева, доктор на химичните науки, се обърна към народните представители с молба да се защитят българските учени и техните постижения: "В България има много ценни високи технологии, но те не могат да се приложат, защото няма инвестиции, защото е нужен друг вид закон, друг вид механизъм, закон, който да се занимава с високотехнологичната дейност и как тя да бъде подпомагана, кредитирана и гарантирана, а не само с парковете."
И, разбира се, Николай Виденов от Центъра за икономическо развитие за пореден път си взе бележки, които очевидно не е докладвал на своя министър. Няма нужда да чета неговото изказване. Професор Ангел Попов: "На първо обсъждане на проекта в Комисията по икономическата политика се обърна внимание на липсата на преференциални условия. Има някаква преференция в размер на 1,5 на сто, но не е достатъчна."
Информира ни Министерството на икономиката, че учените не искали в рамките на този закон например да има ускорена амортизация за фирмите, които работят в парковете, защото това щяло да постави в дискриминационни условия другите фирми. Но много представители, включително на Центъра за информационни технологии, отбелязаха именно това, че тези, които и сега създават високотехнологична дейност, ако не бъдат регистрирани при министъра на икономиката, фактически те ще бъдат дискриминирани. Този въпрос също не беше отразен в доклада.
Професор Чорбаджийски например каза, че законът е минал през Министерския съвет и очевидно мнозинството ще го наложи, но смущаващо е обстоятелството, че не се предвижда съдебна регистрация, а само учредителен акт. "Логиката на закона е да има държавна собственост и да има хора, които я управляват, както досега" - това е част от неговото изказване.
Професор Найден Момчев от Центъра за наукознание: "Понятията в закона трябва да бъдат точни. Има неточности, които трудно могат да се поправят." И т.н.
Има хора, които представиха писмени бележки. 
Мога да продължа по стенограмата. И навярно господин Жотев ще я вземе, ще я прочете, ще се запознае. Аз бих бил много заинтересуван да чуя и неговото мнение, който навярно, след като е дошъл в тази зала, е прочел материалите не само на своите сътрудници, но на редица представители на българската наука, на редица представители на действащи в момента технологични институти, за да видя дали и неговото мнение е, че законът би трябвало да мине на първо четене. Но инж. Шиваров от Българската стопанска камара, който Вие цитирате, каза пред Научно-техническите съюзи следното: "Бележките и предложенията по този закон, които са правени на обсъждане в Българската стопанска камара, се покриват с тези, които направиха там всички учени." Счита, че "много трудно е да се правят конкретни бележки по проекта в този му вид" и се съмнява, че "нещо съществено може да се промени". "Ако не претърпи промяна, този закон няма да може да действа". И препоръча да се върне.
Не знам как вие сте слушали дискусията, на която сте присъствали, но аз ви чета части от стенограмата, добросъвестно направена във Федерацията на научно-техническите съюзи. И мисля, че след толкова бележки и след толкова много мнения, след толкова много направени предложения как да се подготви един действащ в българските условия закон, предложения, които направиха и в тази зала най-активните юристи в Народното събрание, би било редно Министерският съвет да изтегли законопроекта и да го предложи отново. Да отчете само половината бележки и няколко проекта за закон, които, ако господин Жотев ги няма, аз ще му дам след заседанието, и би могло да се предложи на Народното събрание един закон, който наистина да действа, а не както всички вече прозряхме, закон, зад който стоят нечии интереси. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За реплика има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Папаризов, Вие в действителност тук прочетохте мнението на част от българските учени, което безспорно е важно. Заедно с това обаче аз не се съмнявам, че Вие знаете добре, че високотехнологичните паркове са мястото, където по възможност се образуват синергетични връзки между четири общества: бизнес, финанси, академична общност (за част от академичната общност Вие казахте няколко думи сега, но само за част) и четвъртата е държавата. В действителност, разсъждавайки само върху една малка, непълна част, Вие предлагате този закон да бъде върнат. Още повече, че всички тези хора, за които Вие говорите, са имали възможност да направят високотехнологичен парк, ако са желаели, по сега действащите закони. Тоест, прави се един опит ад се създаде една алтернатива за всички тези четири общества, за които аз преди малко Ви казах, да направят нещо ново. Благодаря за вниманието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За дуплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Буров, аз с много голямо внимание слушах и Вашите изказвания по този закон. В Комисията по икономическата политика те не бяха толкова еднозначни. Навярно имаме и стенограма от това заседание. Мисля, че не само учените, които изброих, аз просто прочетох тази стенограма, но всички представители на бизнеса, които участваха там, за които Вие говорите, пък и на държавата извън авторите на законопроекта, хората, които бяха от Министерството на образованието и науката, заявиха ясно, че законът в този си вид не може да работи. И не знам какво е необходимо, за да проумеете и Вие това. Защото не е достатъчно просто да се защитава един закон, защото е внесен и защото е внесен от управляващото мнозинство. Ако искаме да има работещ закон, няма да си служим с много сложни термини, а ще направим прости и ясни предложения как той да работи, като съдържа включително и финансовите отношения, и равнопоставеността на фирмите. А между другото, в България и сега има два работещи технологични парка, нали знаете? Те са създадени и Вие можехте да поканите хората, които са ги създали, при подготовката на закона.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС, от място): Те са участвали.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, те са участвали, но не са доволни от този закон. И тези хора са направили при мен редица предложения, а и не само те, които никой не приема. Това е трагедията - че те правят предложения и никой не приема тези предложения, господин Буров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Кирил Ерменков не е в залата.
Има думата госпожа Даниела Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук се чуха много "за" и "против" приемането на законопроекта, против приемането въобще на такъв закон. Обаче аз мисля, че ние трябва да приемем тоя законопроект сега на първо четене, защото той е очакван от голяма част от обществото, защото очакваме той да даде все пак тласък за развитие на конкурентно стопанство в нашата страна и защото предлага едно изпитано средство за регионално развитие, а нашата страна има необходимост от това. Това изпитано средство са именно технологичните паркове. Не случайно в националния план за регионално развитие като приоритет е залегнало изграждането на технологични паркове - инкубатори в районите за растеж. Развитието на такива ядра на високотехнологично-производствена дейност ще помогне на тези райони да постигнат икономически растеж, да се оползотвори наличният човешки потенциал там и да се подобри стандартът на живот в тези райони. И всичко това, съчетано пък със съществуващите в момента възможности за финансиране на подобни начинания от международни източници, прави високотехнологичните паркове изключително перспективно средство за регионално и национално развитие.
Аз ще подкрепя този закон на първо четене като ще предложа тук - мисля, че не го чух, това е едно, либерализиране в окончателния вариант на закона. Основен момент в законопроекта се явява понятието високотехнологична дейност. Именно тя е тази, която трябва да бъде стимулирана, насърчавана и в крайна сметка тя е тази, която ще даде очакваните резултати в икономически план. Ето защо според мен по-удачно би било в окончателния вариант фокусът на закона да бъде изместен върху поощряване на високотехнологичните дейности и чрез това на фирмите, а не обратното.
Освен това и изискването за членство във високотехнологичен парк създава неравнопоставеност между фирмите, опериращи вън от парка, и тези, които са негови членове. А това според мен въобще противоречи на духа на свободната конкуренция.
Смятам, че с оглед на по-добро приближение на целите и задачите на проектозакона е необходимо той да бъде донякъде либерализиран като и фирмите извън територията на парковете, които развиват високотехнологична дейност, също да имат възможност да ползват алтернативното данъчно облагане. Технически това смятам, че е възможно да се осъществи, като те се регистрират в Министерството на икономиката в облекчен вариант на процедура, като това се обвърже с предлаганото експертно удостоверяване на високотехнологичните дейности и като тези фирми бъдат задължени първо да получат удостоверение за такава дейност. По този начин ще бъде премахната неравнопоставеността между фирмите вътре в парка и тези извън него.
Смятам, че това ще има и обществена подкрепа, защото в този дух бяха направени предложения от различни камари, асоциации, участвали в обсъждането, дискусиите по проектозакона. Имам и други забележки, но тук се казаха много неща, така че предлагам да приемем закона на първо четене и всички конструктивни предложения, които се чуха тук, да ги обработим, да ги приемем и да направим един работен закон в окончателен вариант. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
За реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!
Госпожо Николова, аз слушах дебата, изказвах се по този закон. Знам, че има напористост от един заместник-председател на парламентарната ви група обезателно да мине този закон. Той е инициативна личност, трябва да реализира инициативата си. Но аз искам да задам въпроса както и към Вас, както и към господин Славов, както и към заместник министър-председателя: след като има недостатъци в този закон и след като има целева постановка, при която ние искаме от него да реализира един полезен труд, и след като имаме опита от това, че фундаментална наука се прави в учебните заведения, където е концентриран интелектът на България, а приложна наука се прави в звената, за които вие искате да вземете материалната им база, защото без експериментална част не се постига нито една цел в науката. Връзката между практиката и абстрактното мислене на учене, защо не поставихте като задача какъв точно закон трябва да се направи, за да отговорим на потребностите на тази работна група? Защо тук трябва да приемем един закон и после да го правим наново? Това не мога да разбера, каква е тази упоритост да не се вслушвате в съветите на тия, които с критичните си бележки правят услуга на вашето управление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Искате ли дуплика?
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Искам да започна с това, с което призова един от нашите колеги - по този закон да бъде безкрайно сериозни. И аз съм съгласен с тази теза. Той беше абсолютно прав и именно затова аз искам да изразя днес съображения по второто първо четене на този законопроект, ако мога така да го нарека.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Или продължени - да кажем истината.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Или продължението.
Първо, аз съм убеден, че в тази зала няма депутат, който да не желае да има регламентация на най-перспективната дейност в света. Няма такъв, защото ако малко се интересуваме от нещата ще разберем, че рутинното производство в Съединените щати отива към залез и там бизнесът е само чрез разработка и продажба на нови високотехнологични изделия и нови хай-технологии, както те се изразяват. Аз мисля, че България има шанс, експортен шанс именно в тази област. И поради това, повтарям, ние наистина трябва да бъдем сериозни.
Аз не искам да се спирам на юридическата страна на въпроса. Искам да кажа само следното. Ако този закон не създава условия за акумулиране на паричен ресурс, той няма да реши никакъв въпрос. В света тези въпроси се решават основно по два начина - първо, даване на законова възможност на банките да формират рискови фондове. И трябва да ви кажа, колеги, че когато от тези рискови фондове се постигне коефициент на успеваемост от порядъка на 0,25 на сто, това се счита за високо постижение.
Второ, като източник да заинтересоваме търговските дружества, които мислят модерно, да участват във формирането на тези фондове примерно чрез влагане на средства преди данъчното облагане - от печалбата си, в тези рискови фондове. Тоест, ние чрез този закон не създаваме тези важни условия.
На следващо място, много важно е за това, за което всички с вас си говорим - аз зная и голяма част от колегите ми какво мислят и много точно мислят. Ние не създаваме условия за обективен достъп до този ресурс. И най-важното - последващия контрол върху целесъобразността от неговото изразходване. Ако това го нямаме, а в този проект го няма, ние нищо няма да направим въпреки огромното ни желание да направим нещо. И можем да го направим.
И, трето, ако не помогнем на тези хора, които някой път могат да бъдат и двама души, да им създадем условия за дистрибуция на високотехнологичните изделия, ние нищо няма да направим. Защото аз считам, че България има по-голяма възможност да създава такива технологии и изделия, отколкото да създава условия за тяхното производство, където ресурсът е много по-голям.

Затова ви моля за следното. Искам, господин вицепремиер, и Вас да помоля, аз знам Вашите виждания и ги споделям, този законопроект е значително под Вашето ниво, не го допускайте, изтеглете го и може да бъде разработен така, както е световната практика, и Вие добре го знаете. За това Ви моля. Искам да направим нещо, което да работи. Защото заедно с Вас и с част от колегите споделяхме през 1997-1998 г. съображенията си за тези лицензионни, регистрационни, разрешителни режими, не го направихме, въпреки волята си, въведохме ги и сега цялото министерство работи и вероятно 30-40 закона ще променяме, за да оптимизираме този процес.
Ако вкараме този закон на първо четене така, не може да бъде модернизиран. Разберете го. Той трябва да бъде много по-кратък, много по-обективен, много по-семпъл и най-важното работещ. Моля ви, нека да го върнем, нека бързо да решим този въпрос. Съгласен съм с тази постановка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма други изказвания.
Поставям на първо гласуване законопроекта за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности, внесен от Министерския съвет.
Гласували 201 народни представители: за 118, против 78, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предвид на многото отправени забележки и препоръки за подобряване на предложения законопроект, моля да бъде удължен срокът между първо и второ четене на максимално възможния, тоест, седем дни плюс три седмици удължение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за писмените предложения преди второ гласуване да бъде удължен с три седмици.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Съобщения:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 8 март, сряда, от 15,00 часа в зала 356.
Насроченото за утре извънредно заседание на същата комисия се отлага.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 часа в зала 130.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 часа в зала 238.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 часа в зала "Запад".
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 9 март, четвъртък, от 15,00 часа в зала 142.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 9 март, четвъртък, от 15,00 часа в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 9 март, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
			Йордан Соколов

Заместник-председател:
					Иван Куртев

Секретари:
		Виктория Василева

		Атанас Мерджанов