Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-03-29

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ  (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 22 до 28 март 2000 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносител е Валентин Симов. Законопроектът е разпределен на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за проверка на имуществото на длъжностни лица. Вносител е Александър Каракачанов. Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на двустранни учебно-тренировъчни наблюдателни полети през 2000 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора за установяване на режима "Открито небе", подписан на 24 март 1992 г. в Хелзинки. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за ратифициране на договора за заем (структурен заем) за подкрепа на околната среда и приватизацията между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Отчет за изпълнението на Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1999 г. Вносител е Министерският съвет. Отчетът е разпределен на Комисията по икономическата политика.
За дневния ред са направени предложения от:
Народния представител Златко Златев - в седмичната програма да бъде включен проектът за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Господин Илия Баташки е направил предложение да бъде включен като точка в дневния ред проекта за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Народния представител Георги Панев е предложил да се включи като точка в дневния ред проект за Закона за обявяване на незаконността на комунистическия режим в България.
Госпожица Екатерина Михайлова от името на парламентарната група е предложила седмична програма на Народното събрание:
1. Законопроект за ратифициране на Втория протокол към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Литовската република относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Литовската република, участващи в многонационалните сили за поддържане на мира "КФОР". Вносител е Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Република България и Нордик Инвестмънт Банк. Вносител е Министерският съвет.
4. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на договор за заем между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проекта за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа. Вносител е Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана).
6. Второ четене на законопроекта за българите, живеещи извън България.
7. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
9. Второ четене на законопроекта за държавния протокол.
10. Първо четене на законопроекта за устройството и дейността на ефорията за подпомагане на българския манастир "Св. Вмч. Георги Зограф" и скита "Достойно ест" в Света гора, Атон - Гърция. Вносители са Людмил Бешков и Николай Христов.
11. Първо четене на законопроекта за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ. Вносител е Министерският съвет.
12. Парламентарен контрол.
На Председателски съвет предложих и беше прието от членовете на Председателския съвет парламентарният контрол в петък да започне от 9 ч. и в петък да имаме само парламентарен контрол без законодателна дейност. Когато гласуваме седмичната програма ще подложа на гласуване и това предложение за петък за парламентарния контрол.
Имате думата по предложенията за дневния ред.
Има думата господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председателю. Моето предложение, както и Вие казахте, е на основание чл. 39, ал. 3 от нашия правилник, за това да бъде включен като точка в дневния ред проектът за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната здравноосигурителна каса.
Националната здравноосигурителна каса е обща болка на всички парламентарни групи и на цялото Народно събрание, защото знаете колко трудно и болезнено навлиза здравната реформа в своя решаващ етап. Неведнъж от тук, от трибуната, и аз, и мои колеги от опозицията, пък и колеги от управляващите, са изразявали своята тревога за това, че в структурната реформа най-трудно върви реформата в здравеопазването и точно нейното структуриране. 
Националната здравноосигурителна каса беше структурирана с големи перипетии и започна дейност от 1 януари т.г. Но всички знаем, че нейната дейност се заключава само в едно единствено нещо - да бъдат намерени административните сгради, да бъдат ремонтирани и да бъдат направени във вид, удобен за логаритмуване и използване. Но смятам, че има голямо залитане по това какви сгради да бъдат избрани, колко ремонти да се вложат. Тези 150 млн. от бюджета на Здравноосигурителната каса за миналата година никой от нас тук, мога да кажа смело, не знае къде са отишли, как са отишли и как са изразходени.
Смятам, че тази временна комисия ще си свърши добре работата. Още повече, предлагаме да бъде от всички парламентарни групи, защото наистина тези средства можеха да бъдат съхранени като не се правят скъпите ремонти на Здравноосигурителната каса, не се правят скъпите покупки на добрите автомобили, които все пак бяха закупени, а можеше да бъдат изхарчени по малко по-различен начин. (Председателят подава сигнал на народния представител Илия Баташки, че времето е изтекло.) 
Виждам, господин председател, че ме предупреждавате, но аз започнах с 32 секунди, които бяха начукани тук, не знам от кой. Но както и да е. 
Смятам, че ако ние не направим възможното да стане прозрачно действието на Националната здравноосигурителна каса ще сбъркаме и за пореден път ще проявим своето нехайство към харченето на народни пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Моля за едно извинение - пропуснах в началото на заседанието, така както сме възприели традицията, да поздравя господин Ахмед Доган и господин Красимир Каракачанов, които днес имат рожден ден. Да им е честито! (Ръкопляскания.) 
Господин Георги Панев има думата.

ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! След малко повече от десет години от рухването на комунизма в България, ние всички все още сме в дълг към нашия изстрадал от комунистическия терор народ. Ние сме в дълг към хилядите убити без съд и присъда, към жертвите на Народния съд, към стотиците хиляди разбити човешки съдби, разделените семейства, към страната, превърната в продължение на 45 г. в един огромен концлагер. Ние сме в дълг, защото вината не е призната, отговорността не е поета и престъпленията не са осъдени. Това е несправедливо.
Нещо повече, това е опасно. Опасно е, защото несправедливостта води до деморализация... (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: ... води до деморализиране на обществото. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Без комунистическа нетърпимост, моля!
ГЕОРГИ ПАНЕВ:  Защото несправедливостта води до намаляване на жизнените сили на нацията, които са нужни точно в този момент. Опасно е, защото равнодушието към престъплението е предпоставка то да се повтори в една или друга форма. Германия и Италия след Втората световна война осъзнаха това и приеха съответните закони. Чехия, Унгария и Полша след краха на комунизма осъзнаха това и приеха съответните закони. 
Ето защо аз предлагам на уважаемото Народното събрание да подкрепи и включи в дневния ред законопроект за обявяване незаконността на комунистическия режим в България,  в първата част на който се изброяват комунистическите престъпления,  а във втората част на който се сваля давност върху тези престъпления.
Завършвам отново с думите - истинското национално съгласие не е отсъствие на конфликти, то е наличие на справедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Господин Златко Златев има думата.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През последните дни средствата за масово осведомяване обнародва данни от проучване на общественото мнение за работата на държавните институции. Те недвусмислено свидетелстват, че доверието към българското Народното събрание тревожно спада за сметка на недоверието. С тревога от тази висока трибуна ви напомням за едно скромно наше искане от 17 ноември м.г. на група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица по въпрос с трайна актуалност, висока значимост и остра обществена чувствителност - все фактори, от които зависи авторитетът на Народното събрание и на държавните институции. Става дума за необходимостта  от избор на временна анкетна комисия за проучване хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. От това място неколкократно са звучали мотивите за това наше искане и затова сега ще ги спестя, уважавайки народното представителство. Но държа да напомня, че Комисията по икономическата политика  и специализираната комисия за борба с корупцията до този момент все още не могат да задоволят големия обществен интерес.
В тази връзка ви моля, уважаеми колеги, да подкрепите това мое искане за включване на темата в дневния ред за текущата седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Златев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Златко Златев за включване в седмичната програма на проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 183 народни представители: за 78, против 80, въздържали се  25.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Илия Баташки за включване като точка в седмичната програма  проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Гласували 177 народни представители: за 83, против 57, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Илия Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Моята процедура е да се подложи на прегласуване... (Реплика от СДС.) Знам, че е същото, колега,  но тук миналия път господин Цонев стана и изрази добро мнение според мен, че вие подготвяте такава комисия, затова предлагам да бъде смесена комисията, а не само от вас, за да не носите пак вие пълната отговорност, защото вие ще направите поредната си грешка.
Затова ви моля, гласувайте, за да направим една обща комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки. Комисията "Антимафия" включва представители на всички парламентарни групи.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Това не е престъпление, което ще разглежда тази комисия. Затова смятам, че това не е обект на комисията "Антимафия",   нейната дейност не е точно това да разглежда. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки. 
Поставям на повторно гласуване предложението на народния представител Илия Баташки за точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 91, против 84, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Панев точка от дневния ред да бъде законопроект за обявяване на незаконността на комунистическия режим в България.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 86, против 54, въздържали се 32.
Предложението на господин Панев става т. 12.
Извинявам се, точно поравно са гласовете - 86 на 86.
Предложението не е прието.
Господин Панев има думата за процедура.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Ползвам се от правото си на процедура и от прецедента, който вече имаме - този, който току-що беше - и ви моля да прегласувате това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Поставям на повторно гласуване предложението за точка от седмичната програма, направено от господин Георги Панев.
Гласували 194 народни представители: за 102, против 66, въздържали се 26.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, в момента този законопроект е в дневния ред. Но аз правя процедурно предложение той да бъде включен като т. 7 от дневния ред. Тоест, второто четене на законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. да стане т. 8, а включеният вече законопроект да  стане т. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев. 
(От блока на ДЛ искат думата за изказване по дневния ред.)
Знаете, че по дневния ред няма дебат. Изказва се и се гласува. Научете най-сетне правилника. След това, ако имате други предложения за разместване в програмата, ще ги направите.
Поставям на гласуване предложението на господин Панев законопроектът, който той е предложил и го включихме в седмичната програма, да бъде т. 7, а следващите точки да се преномерират с едно число - по-голямо и да отидат с една позиция назад. 
Каква процедура? Сега, като мине това гласуване, можете да направите предложение. Но когато се гласува дневния ред, само един депутат си прави предложението, няма дебат, няма противно становище. За три години трябва да научим това нещо.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 68, против 23, въздържали се 19.
Предложението е прието.
По дневния ред ли искате думата, господин Бончев? По дневния ред може да направите само предложение за размяна. Господин Бончев, миналата седмица Ви правих забележка.Може да се прави предложение само за разместване или отпадане на точки. Други предложения по дневния ред не могат да се правят сега.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители!
Уважаеми господин председател, тъй като Вие сте сторонник на негласуване с чужди карти, моля за прегласуване, понеже депутатът Таракчиев от СДС гласува с картите на двама независими, които хем не са от неговата група, хем ги няма тук, а хем и, доколкото знам, те няма да бъдат приети в Парламентарната група на СДС. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Приемам аргумента му и поставям на прегласуване, като моля наистина само с една карта да се гласува.
Поставям на прегласуване предложението законопроектът за обявяване незаконността на комунистическия режим в България да бъде т. 7.
Моля да не се използват чужди карти!
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 80, против 24, въздържали се 21.
Предложението е прието и този законопроект става т. 7.
Други изказвания по седмичната програма няма.
Поставям на гласуване седмичната програма така, както ви я докладвах, с това изменение - вече т. 7 става предложението на господин Панев и следващите точки се преномерират. 
С това гласуване на седмичната програма предлагам да гласуваме и предложението парламентарният контрол в петък да започне от 9,00 часа.
Моля, гласувайте седмичната програма с тези две корекции - включване на т. 7 и парламентарния контрол.
По дневния ред ли искате думата, господин Славов?
Отменете гласуването!
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз предлагам, господин Куртев, за да бъдете коректен към народните представители, това, което предложихте, да стане в рамките на две отделни гласувания. Аз например ще  гласувам против дневния ред, но ще бъда за това парламентарният контрол да започне от 9,00 часа.
Затова Ви моля двете гласувания да бъдат проведени отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов. Напълно съм съгласен с неговото предложение. Така и ще направим.
Най-напред гласуваме седмичната програма така, както е предложена от госпожа Михайлова, с добавената т. 7 от предложението на господин Панев.
Моля, гласувайте седмичната програма.
Гласували 184 народни представители: за 124, против 55, въздържали се 5.
Седмичната програма е приета.
Моля, гласувайте предложението парламентарният контрол в петък да започне от 9,00 ч. и цялото заседание да бъде посветено на парламентарния контрол.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към първа точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВТОРИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ ОТ 1954 г. ЗА ЗАЩИТА НА КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ В СЛУЧАЙ НА ВЪОРЪЖЕН КОНФЛИКТ.
Водеща комисия е Комисията по културата и медиите.
Има думата господин Стоян Райчевски да докладва становището на комисията.
Най-напред за процедура има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, моля да бъде поканен господин Юрий Дачев - заместник-министър на културата във връзка с обсъждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Райчевски.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин заместник-министъра в залата, а господин Райчевски да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: 
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по културата и медиите относно
законопроект за ратифициране на Втория протокол
към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните
ценности в случай на въоръжен конфликт
№ 002-02-8, внесен от Министерския съвет на
8 март 2000 г.
На свое заседание от 22 март 2000 г. Комисията по културата и медиите обсъди законопроекта за ратифициране на Втория протокол към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, внесен от Министерския съвет на 8 март 2000 г.
Комисията се запозна с мотивите към законопроекта и ги прие за основателни. Бе подчертано, че вторият протокол създава по-ефективна система за прилагане на Хагската конвенция от 1954 г. Обвързването на България, която е страна по конвенцията, с Втория протокол към нея, ще бъде по-нататъшна стъпка от последователната й политика за усъвършенстване на системата от мерки за опазване на културните ценности.
С осем гласа "за", един "против" и без "въздържали се" Комисията по културата и медиите
РЕШИ:
Комисията по културата и медиите подкрепя законопроекта за ратифициране на Втория протокол към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, внесен от Министерския съвет на 8 март 2000 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Моля господин Асен Агов да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председателю.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно законопроект № 002-02-8 за ратифициране на
Втория протокол към Хагската конвенция от 1954 г.
за защита на културните ценности в случай на
въоръжен конфликт, внесен от Министерския съвет
на 8 март 2000 г.
На свое заседание от 16 март 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди законопроект за ратифициране на Втория протокол към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Втория протокол към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, приет на 26 март 1999 г. в Хага."
 Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата.
Има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да се изкажа в подкрепа на този законопроект и да ви призова да го подкрепите.
Искам да обърна внимание само на няколко аспекта, които следва да се имат предвид. С този протокол, който всъщност допълва Конвенцията от 1954 г., се създават няколко благоприятни предпоставки и за нашата страна по отношение на запазване на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. Създава се Комитет за защита на културните ценности във въоръжен конфликт, който се състои от 12 страни. Изборът на тези страни става на общо събрание.
Създава се фонд за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. Това е нов момент в тази процедура. Този фонд се набира от доброволни вноски, тоест той не задължава никоя от страните с определена сума, и от дарения.
Протоколът дава възможност да се увеличава и разширява списъкът на културните ценности, които са под имунитет. По принцип списъкът включва в себе си културни ценности от световно значение, но с новия документ може да се разширява и с културни ценности, които са от национално значение - това, което всъщност е в интерес на нашата страна.
Затова ви предлагам, колеги, да подкрепите този законопроект и след изказванията ще поискам думата за процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ	 (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че изразявам мнението и на моите колеги от Парламентарната група на левицата, като ще ви призова да подкрепим законопроекта за ратифициране на Втория протокол на Хагската конвенция за опазване на културните ценности по време на въоръжени действия и конфликти.
Същевременно ползвам повод от обсъждането на тази тема, за да припомня, че спазването на този тип международни конвенции и задължения не се извършва равномерно от всички страни по време на подобни събития, каквито са въоръжените конфликти и напреженията между отделни страни.
Ще припомня само, че повечето страни от НАТО са подписали основната част на Хагската конвенция от 1954 г., Югославия също е подписала. Но благодарение на военните действия на НАТО срещу Югославия в момента има неколкостотин, повтарям, неколкостотин обекта на културата, главно църкви, които са разрушени. Вярно, по-голямата част от тях са разрушени от АОК и то по времето, когато албанците се връщаха в Косово, но има немалко случаи, десетки случаи, когато именно натовската авиация на страни, подписали основно Конвенцията от Хага, бомбардираха такива световноизвестни културни ценности. Ще дам като илюстрация само манастирът в Дечани от ХIII в. - с уникални фрески. За сърбите това е нещо като Боянската църква. Този манастир беше бомбардиран от натовската авиация през април  1999 г.
Нека ползваме повода, присъединявайки се към този Втори протокол, който засилва механизмите за контрол върху спазването на самата конвенция, да установим, че не всички държави правят това с чисто сърце, и да използваме повода да порицаем тези държави и военноагресивни пактове, които не го спазват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Агов иска думата за реплика.

АСЕН АГОВ (СДС): Като се присъединявам към колегата Стефан Гайтанджиев за това, че независимо от това какви са причините за един военен конфликт,  за един въоръжен сблъсък, културните ценности трябва да се съхраняват и трябва да бъдат пазени  за историята,  защото това е културното наследство на човечеството, в  същото време аз си мисля дали българският парламент трябва да се превръща в орган за порицание, когато имаме Международен съд в Хага? И Международният съд в Хага следи за изпълнението както на Втория протокол, така и на цялата Хагска конвенция. Следователно аз бих препоръчал на господин Стефан Гайтанджиев да се обърне с жалба към този съд. И по този начин да се решат нещата по  цивилизован европейски начин. 
Не е работа на нашия парламент да се превръща в събрание,  което порицава този или онзи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
За дуплика има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Да, господин Агов, прав сте. Цивилизованият начин не е чрез спорове. Но защо не постъпиха така много страни-членки на този пакт, когато се очерта спор относно това дали да се прилага Споразумението в Рамбуйе или не? 
АСЕН АГОВ (СДС, от място):  Нямаше такова нещо.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Можеше да се използват именно тези мирни механизми.
А що се касае до този тип именно нарушения на правото на една нация да съхрани читави своите културни ценности, това е използвано вече. И  югославската страна, чрез съда в Хага, тече  процедура, тя не е завършила, именно за обявяване на Пакта НАТО, към който някои тук, в тази зала, много се стремят, не ми е известно защо, но искат непременно да влязат вътре, за агресор. Това за всички страни на залата се отнася, господин Агов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Други изказвания има ли? 
Щом няма други изказвания, поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Втория протокол към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се  няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като имам предвид общото ни убеждение и изказаните тук единодушни мнения,  че този законопроект трябва да бъде подкрепен, правя процедурно предложение да приемем на второ гласуване законопроекта за ратифициране на Втория протокол към Хагската конвенция от 1954 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски. Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Райчевски.
Гласували  119 народни представители: за 115, против 4, въздържали се  няма.
Предложението е прието.
Моля, господин Райчевски, докладвайте закона на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: 

"З А К О Н
за ратифициране на Втория протокол
към Хагската конвенция от 1954 г. за защита
на културните ценности в случай на въоръжен конфликт

Член единствен.  Ратифицира Втория протокол към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, приет на 26 март 1999 г. в Хага."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се  няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Втора точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЛИТОВСКАТА РЕПУБЛИКА ОТНОСНО УСЛОВИЯТА И РЕДА НА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ВЪОРЪЖЕНИ ЧАСТИ НА ЛИТОВСКАТА РЕПУБЛИКА, УЧАСТВАЩИ В МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ СИЛИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА "КФОР".
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Има думата господин Христо Бисеров да ни докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател,  уважаеми колеги! Докладвам ви

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по национална сигурност относно законопроект за ратифициране на Споразумението между  Република България и Литовската  република относно условията и 
реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на 
Литовската република,  участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира "КФОР"

Вносител е Министерският съвет.
Комисията по национална сигурност  обсъди внесения законопроект на свое заседание на 22 март т.г., в което взеха участие представители на Министерството на външните работи  и на Министерството на отбраната.
Предмет на Споразумението са условията, изискванията и улесненията за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени сили на Литовската република, включително личен състав, имущество или средства,  материали (боеприпаси) и превозни средства, морски съдове и въздухоплавателни средства,  необходими за участието в Многонационалните сили за поддържане на мира "КФОР". Споразумението урежда реда за предоставяне и за плащане на стоки и услуги, които биха могли да бъдат поискани от финландската страна във връзка с транзитното преминаване и свързаното с него пребиваване. Договорени са условията, отнасящи се до реда за разглеждане и възстановяване на щети, понесени от Република България във връзка с транзитното преминаване. Договорен е и редът за уреждане на евентуални спорове между страните по Споразумението.
Комисията, отчитайки мотивите на правителството,  предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Литовската република относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Литовската република,  участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира "КФОР".
Становището на комисията е прието на 22 март 2000 г. с консенсус." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Асен Агов има думата да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: 
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 002-02-10 за ратифициране на Споразумението между Република България и Литовската република относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Литовската република, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира КФОР, внесен от Министерски съвет 
на 14 март 2000 г.

На свое заседание от 23 март 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Литовската република относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Литовската република, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира КФОР и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Литовската република относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Литовската република, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира КФОР, съставен от вербална нота № 278 от 24 февруари 2000 г. на Посолството на Република България във Варшава до Посолството на Литовската република във Варшава и нота-отговор на Посолството на Литовската република във Варшава  № 25/2000  от същата дата, сключено на 24 февруари 2000 г.".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има ли изказвания?
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този път ще ви призова да не подкрепите ратификацията на това споразумение - с Литовската република, не защото имам някакви съмнения към литовците, тяхното правителство и техните войници, че ще изпълняват съвестно задълженията си в района на Косово. Не и защото имам съмнение към самите условия на това споразумение. То е стандартно, отговаря в някаква степен на нашите материални интереси, въпреки че, струва ми се, че вече трябва да се преразгледат тези стандартни клаузи за преминаване на чужди войски през България.
Няколко пъти вече ми се случва да имам затруднения по придвижването си по пътищата, както преди около десетина дни, когато пътувах за Петрич, където в района между Перник и с. Дрен пътят практически беше задръстен от камиони на КФОР. 
Разрушаването на нашата и без това в недобро състояние пътна мрежа без никакво заплащане от преминаващите често пъти тежкотоварни коли е един повод може би за в бъдеще да преразгледаме тези типови споразумения, но не е, разбира се, проблем относно задръстването на пътищата. Проблемът е принципен.
Няколко пъти съм изразявал моето и на Политически клуб "Екогласност" становище - окупацията на Косово в момента - една изконна все пак част на Република Югославия - не доведе до решаването на косовския конфликт. Практически няколкостотин хиляди души напуснаха като бежанци при най-тежки условия своите родни селища в Косово, по-голямата част сърби, но има и много роми, има и от други етнически малцинства, има дори и албанци, които предпочетоха да се изселят към районите на Югославия. Това са поне няколко десетки хиляди души. Явно е, че присъствието на тези войски не донася мир в Косово. Конфликтите непрекъснато продължават. Има опасности от подновяване на военните действия вече в райони около Косово - районите на Прешево, Медвежац, Бояновац. Това говори, че този начин на действие на международната общност се оказа неудачен. 
Ето защо смятам, че България няма какво повече да подпомага тези окупационни части, които се дирижират главно от Североатлантическия пакт - явно една организация с агресивна цел, която нарушава международното право, господа! Ето защо смятам, че съм в правото си да призова всички народни представители да гласуват против подпомагането от страна на България на преминаването на такива окупатори към съседна Югославия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За изказване думата има господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Аз призовавам Народното събрание да ратифицира тази спогодба.
Замислям се какъв е моралът на това да наричаме литовците, които бяха окупирани от 1938 г. до 1989-1990 г., да ги наричаме окупатори. И от тази гледна точка си мисля, че най-силният морал е да не позволим конфликта в Косово да се разширява, да не позволим онези, които провокират военните действия в Прешево и Бояновац да разширяват своите действия, защото нашата позиция е много ясна - ние сме против това да се разширяват действията, да се  дестабилизира повече района и това се отнася както за територията на Южна Сърбия, това се отнася и за Черна гора.
Ние смятаме, че КФОР е онази сила, онзи ангажимент на международната общност, който има своето възпиращо действие и всеки принос в работата на КФОР, независимо от това той дали е материален или политически, каквато е ратификацията на този документ в този парламент, ще бъде принос за стабилизирането на района. Още повече, нека не забравяме, че именно чрез КФОР беше предотвратено продължаването на едно от най-големите престъпления в наше време срещу човечеството, извършено именно от Югославката армия, етническото прочистване срещу косовските албанци. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Агов.
Желае ли някой друг от  колегите да вземе думата по законопроекта? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Закон за ратифициране на Споразумението между между Република България и Литовската република относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Литовската република, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира КФОР.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам да разгледаме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря ви.
Има ли противоположно становище? Не виждам.
Моля, режим на гласуване за процедурата, която предлага господин Бисеров - да преминем към второ гласуване на законопроекта.
Гласували 104 народни представители: за 93, против 10, въздържал се 1.
Преминаваме към второ гласуване.
Господин Бисеров ще докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: 
"ЗАКОН
 за ратифициране на Споразумението между Република България и Литовската република относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Литовската република, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира КФОР

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Литовската република относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Литовската република, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира КФОР, съставено от вербална нота № 278 от 24 февруари 2000 г. на Посолството на Република България във Варшава до Посолството на Литовската република във Варшава и вербална нота-отговор на Посолството на Литовската република във Варшана № 25/2000 от същата дата, сключено на 24 февруари 2000 г.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бисеров.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение при второ гласуване? Не виждам.
Моля, режим на гласуване на Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Литовската република относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Литовската република, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира КФОР на член единствен и параграф единствен с текста, който беше прочетен.
Гласували 111 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 3.
Законът за ратифициране на Споразумението между Република България и Литовската република относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Литовската република, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира КФОР е приет и на второ гласуване.
С това приключваме точка втора от седмичната програма. 






Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НОРДИК ИНВЕСТМЪНТ БАНК, внесен от Министерския съвет.
Моля квесторите да поканят в залата господин Йордан Цонев, председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Заповядайте, господин Цонев, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! 

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект 002-02-9/14.03.2000 г., за ратифициране на
Рамковото споразумение между Република България и
Нордик Инвестмънт Банк, внесен от Министерския съвет

Нордик Инвестмънт Банк отпуска държавни или държавно гарантирани заеми, както и негарантирани от държавата заеми за частния сектор. В съответствие със съвместния интерес на правителството на скандинавските страни относно икономическия преход на страните от Централна и Източна Европа, банката кредитира проекти в области като инфраструктурата, опазването на околната среда, енергетиката, транспорта, телекомуникациите, индустрията и други.
Рамковото споразумение предвижда данъчни облекчения за банката, свързани с дейността й в България, които изключват освобождаването от непреки данъци.
С подписването на Рамковото споразумение ще се регламентира кредитирането на частния сектор и ще се даде възможност на банката да финансира проекти в различни области. То не поражда конкретни финансови задължения за държавата.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение между Република България и Нордик Инвестмънт Банк, на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Кой от народните представители желае да вземе думата по този законопроект?
Думата има народният представител Атанас Папаризов. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че излезе председателят на Комисията по външна и интеграционна политика. Но ние в Комисията по външна и интеграционна политика бяхме помолили за малко допълнителна информация по това споразумение. И затова виждате, че няма становище на комисията. Според мен не е редно парламентът, без да са изтекли две седмици от внасянето на законопроекта, да не се съобразява с това, че в една от комисиите, на която той е разпределен, са били поставени въпроси, на които представителите на Министерство на финансите не са могли да отговорят. Беше редно вносителите да изчакат и тази седмица, да може да се разгледа въпросът, представен в комисията, дали споразумението с Нордик Инвестмънт Банк по някакъв начин не се отличава от споразумението с другите международни финансови институции, на които България е член.
Разбира се, аз анализирах двете споразумения, дадох си отговор на въпросите, които поставихме на миналото заседание. Но все пак от уважение към Комисията по външна и интеграционна политика трябваше да се даде възможност да приключи дискусията и в нея и тогава да се разгледа законопроектът.
Прави впечатление, например, че с Европейската инвестиционна банка, с която имаме много интензивно сътрудничество, досега споразуменията от такъв тип са все пак рамкови за някакви дву- и тригодишни периоди.
Тук сключваме едно споразумение, така да се каже, за постоянен срок. Нямаме никаква възможност на основа на опита, който ще придобием с тази банка, примерно, да внесем в него допълнения, както това беше с Европейската инвестиционна банка. И много такива въпроси, включително правата на банката да придобива имущество. Пълното съответствие между привилегиите, които даваме на тази банка, на която не сме страна - член и на другите банки, си струваше да бъдат анализирани в Комисията по външна и интеграционна политика.
Аз казвам още веднъж, удовлетворен съм от това, което сам направих като анализ. Но беше редно все пак парламентът и Председателството да се съобрази с това, че една от двете комисии, на която е разпределен законопроектът, не го е разгледала докрай не защото не е желала, а защото е обсъждала много сериозно това споразумение.
Така че, аз бих предложил, разбира се, ако и господин Агов е съгласен, да не отлагаме дискусията дотолкова, доколкото нашето становище, което неминуемо ще бъде също така положително, но ще бъде след една дискусия, ще се приеме утре. Все пак смятам, че такова бързане по важни законопроекти не е целесъобразно. И не смятам, че ролята на другата комисия, освен на водещата, е чисто формална. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Традиция на Народното събрание и практика, следвана от тази традиция, е Комисията по външна и интеграционна политика да гледа тези проекти, за да прецени външнополитическата целесъобразност, ако ми позволите да използвам тази грозна дума, на едно такова споразумение, а не финансовата целесъобразност. Финансовата целесъобразност е преценена в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и виждам, че тя се е произнесла положително.
За съжаление аз отсъствах от това заседание на Комисията по външна и интеграционна политика поради неотложна работа и помолих заместник-председателят на комисията господин Петър Башикаров да води това заседание.
Разбирам, че са възникнали въпроси към Министерството на финансите, които не засягат материята на работа на Комисията по външна и интеграционна политика. 
Затова аз имам едно съображение - господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, който е отвън, ако счетете че е целесъобразно, госпожо председател, за да се дадат отговори на тези въпроси на народното представителство, да го поканим в залата.
Моето предложение е също така да преминем към ратификация на това споразумение, вероятно след като изслушаме господин Кирил Ананиев. Защото, пак казвам, сигурен съм, както каза и колегата Папаризов, който винаги внимателно следи дебатите по всички тези споразумения, ние нямаме външнополитически възражения срещу сключването на това споразумение.
Затова, ако прецените, госпожо председател, че е необходимо, моля да поканите господин Кирил Ананиев да отговори на онези въпроси, които възникват относно спогодбата с Нордик Инвестмънт Банк. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря ви.
За реплика има думата господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моята реплика се състои в следното във връзка с изявлението на господин Агов. Тук не става дума за финансова целесъобразност, а става дума за равнопоставеност на различните стопански субекти за извършване на икономическа дейност. По този въпрос Конституцията се е произнесла еднозначно и в този смисъл проблемът е външнополитически, а не финансов. Тоест, дали ние с ратификацията на това споразумение не нарушаваме конституционното право на стопанските субекти в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаете ли думата за дуплика, господин Агов? Заповядайте.
АСЕН АГОВ (СДС): Не искам да влизам в спор с господин Башикаров по един такъв въпрос просто защото, струва ми се, че ние работим твърде добре в тази комисия, за да спорим точно по тези направления.
И пак, слушайки го внимателно с неговата реплика, отново виждам, поне аз така тълкувам нещата, може би греша, че не става въпрос за външна политика, става въпрос за конституционни права на нашите субекти тук.
И ако ние не сме имали възражение по тези въпроси, сключвайки споразумение с други банки, знаете, че това са един вид типови споразумения, следователно аз не виждам защо трябва да правим толкова голям проблем.

Да поканим господин Ананиев, да изясним тези въпроси и наистина да отминем тази точка с едно положително гласуване. Това е моят призив и моята дуплика. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
По процедурното предложение за поканване на заместник-министъра има ли някой против? Не виждам.
Моля, гласувайте да поканим в залата господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 3, въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Ананиев.
Заповядайте направо на трибуната.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Една част от въпросите, които постави господин Папаризов, са намерили отражение в мотивите на вносителя - Министерския съвет. Искам просто само няколко неща допълнително да кажа, които действително ще дадат яснота на поставените въпроси. Съжалявам, че тези въпроси не са намерили отговор на самото заседание на комисията.
Искам да ви кажа, че при подписването на такова рамково споразумение с Нордик Инвестмънт Банк се създава един статут на равнопоставеност с другите многостранни финансови институции. И аз мисля, че това е съвсем понятно. Ако искаме да имаме здрав инвестиционен климат в нашата страна, ние не може да дадем на едни финансови институции едни условия, а на други финансови институции - други условия. Тоест, това е една практика, която не сме нарушили и в този проект на споразумение.
Що се отнася до придобиването на собствеността на територията на Република България, искам да ви кажа, че всички форми на придобиване на собственост в нашата страна стават  изключително и само при спазване на Конституцията на Република България.
Дали може да се променя споразумението - разбира се, че може да се променя. Това е въпрос на практика, която се е наложила не само във взаимоотношенията на нашата страна с другите финансови институции. Това е европейска и световна практика и няма никакъв проблем. Когато има определен проблем, който е от взаимен интерес и би трябвало да се промени,   по желание на едната страна и със съгласието на другата страна има възможност да се промени и това споразумение. Даже в чл. 14, накрая на споразумението, е предвидена възможност и за прекратяване на това споразумение. Надяваме се да не се стигне до такъв финал на взаимоотношенията ни с банката. Но и такава възможност е предвидена в споразумението.
Аз мисля, че това бяха въпросите, които постави господин Папаризов. Ако има някакви други въпроси, ще отговоря. При всички условия, обаче, процедурата, условията на споразумението са еднакви. Ако се погледне Споразумението с Европейската инвестиционна банка, която е банка на страните - членки на Европейския съюз, ще видите, че няма съществени различия в принципите, въз основа на които е изграден този проект на споразумение, който ви е представен за ратифициране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ананиев.
Не мога да Ви дам думата, господин Папаризов, Вие вече сте я вземал. Такъв е правилникът, съжалявам. Има други депутати от вашата парламентарна група, които биха могли да вземат думата.
Друг някой от народните представители желае ли думата? Ако желаете думата, проф. Стоилов, ще Ви я дам с удоволствие.
Има ли друг някой от колегите, който желае думата за първо гласуване?
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на рамковото споразумение между Република България и Нордик Инвестмънт Банк.
Моля, гласувайте!
Гласували 93 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на рамковото споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Противоположно становище има ли? Господин Атанас Папаризов - заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Използвайки формалните основания на правилника, Вие не дадохте възможност дори да се обсъдят някои много съществени въпроси. Докато Споразумението с Европейската инвестиционна банка е само за проекти, представляващи интерес за България, тъй като всички тия заеми и по двата проекта стават  официални, държавни, гарантирани, зад тях застава българското правителство, в Рамковото споразумение с Нордик Инвестмънт Банк не е много ясен предметът, липсва този мъничък текст - обхватът на споразумението. Очевидно, за да може да се прилага Споразумението с Европейската инвестиционна банка, това трябва да е проект, който се приема от правителството и се гарантира от него, независимо на кого се предоставят средствата. Докато това нещо не е напълно ясно така, както е редакцията на другото споразумение.
Мисля, че това е един валиден въпрос - може ли държавата да поеме като официален дълг в бъдеще един кредит, който, да кажем, вземе една частна фирма, ако не е в рамката на проект от интерес за България. Този текст в споразумението с Нордик Инвестмънт Банк отсъства. Той съществува още в първите думи на Споразумението с Европейската инвестиционна банка.
Давам ви един пример, който показва, че не трябва да се претупват важни за страната споразумения и не трябва да се отхвърля спокойно фактът, че една комисия не е взела мнение. Не само нейният председател решава това, а цялата комисия. Така беше миналия път, но вие пренебрегнахте този факт, че няма становище на Комисията по външна и интеграционна политика. И Ви моля също да следите внимателно правилника, когато подлагате нещо на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Тоест, Вие се противопоставяте на второто гласува.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Цонев.
Гласували 91 народни представители: за 54, против 34, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към второто гласуване. Само искам да напомня на господин Папаризов, че тогава, когато има становище на водещата комисия, това е достатъчно, за да бъде подложен законопроектът на гласуване. И го моля и той да се съобразява с правилника.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по второто гласуване?
Моля господин Йордан Цонев да прочете текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Рамковото споразумение между
Република България и Нордик Инвестмънт Банк
Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение между Република България и Нордик Инвестмънт Банк, подписано на 26 януари 2000 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата, колеги.
Не виждам желаещи за изказване на второ гласуване.
Питам за последен път: има ли желаещи за изказване за второ гласуване? Няма.
Моля, гласувайте Закона за ратифициране на Рамковото споразумение между Република България и Нордик Инвестмънт Банк.
Гласували 117 народни представители: за 90, против 11, въздържали се 16.
Законът е приет и на второ гласуване.
Благодаря на заместник-министър Ананиев.

Пристъпваме към точка четвърта от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ПРОЕКТА ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА И ТРАНСПОРТА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата господин Йордан Цонев. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по проект за решение № 002-03-3 от 15 март 2000 г. за даване          на съгласие за сключване на Договор за заем между 
Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие по проекта за улесняване
на търговията и транспорта в Югоизточна Европа,
внесен от Министерския съвет

Преодоляването на затрудненията при преминаването през границите е първостепенен приоритет на страните за развитието на търговията, свободния транзит, инвестициите, за борба с трансграничната контрабанда и престъпност. Проектът, финансиращ подобрение в инфраструктурата с цел улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа, е свързан в програма, поддържаща Пакта за стабилност, включващ следните страни: Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Македония, Румъния и Турция. 
Предварителната обща цена възлиза на 12,6 млн. щат. долара. От тях 7,6 млн. щат. долара ще бъдат заем от Международната банка за възстановяване и развитие, около 3,7 млн. щат. долара ще бъдат осигурени от бюджета на Република България и 1,5 млн. щат. долара ще бъдат безвъзмездна помощ от правителството на САЩ.
Предвижда се заемът да бъде договорен за срок от 20 години, включително 5 години гратисен период, в евро и лихвен процент на база либор.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, ал. 1, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Договор за заем между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проекта за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа в размер на 7,4 млн. щат. долара или тяхната равностойност в друга валута."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Кой от колегите желае да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Чета текста на решението:

"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие за сключване на Договор за заем
между Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие по проекта за улесняване на
търговията и транспорта в Югоизточна Европа

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Договор за заем между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проекта за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа в размер на 7,4 млн. щат. долара или тяхната равностойност в друга валута."
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 4, въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към точка пета от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ХАРТА (РЕВИЗИРАНА).
Думата има госпожа Светлана Дянкова, председател на водещата Комисия по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На проведено заседание на 28 март 2000 г., Комисията по труда и социалната политика обсъди приетия от Народното събрание на първо гласуване законопроект за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана) № 002-02-6 от 29 февруари 2000 г., внесен от Министерския съвет, постъпилите предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на

"З А К О Н
за ратифициране на Европейската социална харта
(ревизирана)

Член единствен. Ратифицира Европейската социална харта (ревизирана) от 3 май 1996 г., подписана на 21 септември 1998 г. в Страсбург, със следната декларация:
"Република България във връзка с ал. 1 на чл. А от част III на Хартата декларира:
1. Разглежда част I от тази Харта като декларация за целите, които ще следва с всички подходящи средства от национален и международен характер, както е посочено във встъпителния параграф на тази част.
2. Обвързва се с чл. 1, чл. 2, ал. 2, 4-7, чл. 3, чл. 4, ал. 2-5, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 11, чл. 12, ал. 1 и 3, чл. 13, ал. 1-3, чл. 14, чл. 16, чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 4, чл. 20, чл. 22, чл. 24, чл. 26, чл. 27, ал. 2 и 3, чл. 28 и чл. 29 от част II на Хартата.
3. Приема контрол върху изпълнението на задълженията си по тази Харта съгласно чл. D, ал. 2 от част IV от нея в съответствие с процедурата, предвидена в Допълнителния протокол към Европейската социална харта от 9 ноември 1995 г. относно системата за колективни искове."
Предложение от народния представител Никола Койчев:
В т. 2 на член единствен да се добавят, както следва:
"2. Член 2, ал. 1, чл. 4, чл. 25...".
В Приложение № 3, в списъка на законите да се допълни точка:
"Всички закони за ратификации на двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане."
Комисията по труда и социалната политика не подкрепя предложението за чл. 2, ал. 1 и чл. 4.
Комисията подкрепя предложението за чл. 25.
Предложение от народния представител Емилия Масларова:
В т. 2 да се добави, както следва:
"2. ... чл. 4, ал. 1, чл. 15, чл. 17, ал. 1, чл. 23, чл. 27, ал. 1."
Комисията по труда и социалната политика не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ангел Балтаджиев:
Към член единствен, т. 2 да се добавят, както следва:
"2. ... чл. 21 и чл. 25...".
Комисията по труда и социалната политика подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 1, т. 2 да се измени и стане:
"2. Обвързва се с чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 12, чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 17, чл. 18, ал. 4, чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, чл. 25, чл. 26, чл. 27, чл. 28, чл. 29, чл. 30 и чл. 31, ал. 1 и 2."
Комисията по труда и социалната политика подкрепя предложението  в  частта  му  по чл. 2, ал. 1, 2, 4-7; чл. 3; чл. 4, ал. 2- 5; чл. 5; чл. 6; чл. 7; чл. 8; чл. 11; чл. 12, ал. 1 и 3; чл. 13, ал. 1, 2 и 3; чл. 14; чл. 16; чл.  17,  ал. 2; чл.  18, ал. 4;  чл. 20; чл. 21; чл. 22; чл. 24; чл. 25; чл. 26; чл. 27, ал. 2 и 3; чл. 28, чл. 29.
Комисията по труда и социалната политика не подкрепя предложението в частта  му  по чл. 2, ал. 1 и 3; чл. 4, ал. 1; чл. 9; чл. 10; чл. 12, ал.  2 и 4;  чл. 13,  ал. 4;  чл. 15; чл. 17, ал. 1; чл. 19; чл. 23; чл. 30 и чл. 31, алинеи 1 и 2.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика - член единствен се изменя както следва:
"Член единствен. Ратифицира Европейската социална харта (ревизирана) от 3 май 1996 г., подписана на 21 септември 1998 г. в Страсбург, със следната декларация:
Република България, във връзка с ал. 1 на чл. А от част трета на Хартата декларира:
1. Разглежда част първа от тази Харта като декларация за целите, които ще следва с всички подходящи средства от национален и международен характер, както е посочено във встъпителния параграф на тази част.
2. Обвързва се с чл. 1; чл. 2, ал. 2 и  4-7; чл. 3;  чл. 4,  ал. 2-5; чл. 5; чл. 6; чл. 7; чл. 8; чл. 11; чл. 12, алинеи 1 и 3; чл. 13, ал. 1-3; чл. 14; чл. 16; чл. 17, ал. 2; чл. 18, ал. 4; чл. 20; чл. 21; чл. 22; чл. 24; чл. 25; чл. 26; чл. 27, ал. 2 и 3; чл. 28 и чл. 29 от част втора на Хартата.
3. Приема контрол върху изпълнението на задълженията си по тази Харта съгласно чл. D, ал. 2 от част четвърта от нея в съответствие с процедурата, предвидена в Допълнителния протокол към Европейската социална харта от 9 ноември 1995 г. относно системата за колективни искове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз се учудвам, че не се приемат от комисията предложения, които са утвърдени от българското вътрешно трудово-правно законодателство. Имам преди всичко чл. 2, ал. 1, която третира продължителността и вариациите за продължителност на работно време в Република България. Имаме перфектни норми в Кодекса на труда и мен ме учудва защо Министерството на труда и социалната политика като вносител, респективно Министерският съвет, бягат от поемане на ангажименти на България от клаузи, които са фиксирани в трудовото законодателство на Република България. Разсъждавайки по този факт, си позволявам да упрекна правителството, в частност Министерството на труда и социалната политика и ръководената от него Главна инспекция по труда, в неспособността си да прилагат на практика тези правни норми. И това е мотивът България да не поеме ангажимент по фиксирани цивилизовани законови норми. 
Настоявам в текста да бъде включена и ал. 1 на чл. 2 от ревизираната Европейска социална харта.
Не така просто стои въпросът с моето предложение за ал. 1 на чл. 4. Той действително касае една трудно количествено измерима постановка - че България се ангажира  равнището на трудовите възнаграждения да осигурява приличен стандарт на наемните работници и специалисти и на техните семейства. Но правейки това предложение, аз изхождам от професионалното си разбиране, че след като в България се либерализираха цените и след като ножицата между цената на издръжка на живота и реалните доходи на населението - парични и натурални - са в една икономически абсурдна разлика, рано или късно и ние като политици, и хората, на които е поверена отговорността да управляват страната, трябва да направят най-после необходимата задължителна реформа в доходите и в заплащането на труда на наемните работници и специалисти и тази клауза би станала изпълнима и неатакуема при ратификацията на Европейската социална харта.
Предложението ми по чл. 25 се приема.
Но също изразявам недоумение за един технически пропуск - липсата на нормативни актове, част от нашето вътрешно и двустранно право, каквато е ратификацията на над 40 двустранни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. Не се приема. По простата българска балканска логика - щом е направено от депутат от опозицията, то е глупост и не трябва да се приема. А аз твърдя, че глупост на правителството е, че точно този пропуск го има в проектодокумента.
Настоявам, господин председател, да бъдат гласувани моите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! По време на подготовката на Закона за ратификация на Европейската социална харта, която продължи около година и половина, изключително широк кръг заинтересовани страни в рамките на Съвета за ратификация изразяваха много различни становища относно ратификацията на един или друг текст. Окончателният доклад на съвета всъщност представлява един всеобхватен компромис между всички различни становища, между всички различни гледни точки на над 40 организации, които участваха в съвета. Всяка една от организациите, включително и правителството, ясно и категорично заявява, че всички права, предвидени в Европейската социална харта (ревизирана) имат място в българското общество и трябва да станат достояние на българския народ. Но всеки един от нас, работейки по уточняване на текстовете, които трябва да бъдат ратифицирани, се водеше и от съображенията за възможностите на страната, възможностите на обществото ни да изпълним контролния механизъм, който ще последва след ратификацията на съответните текстове.

Затова ви моля да приемете, така както е предложен от доклада на Комисията по труда и социалната политика, обема на ратификацията, не защото за останалите права няма място в българското общество, а просто защото всяко общество има свои моментни възможности. Ненапразно всички страни, с едно-единствено изключение, всички страни в момента в Европа са ратифицирали частично Европейската социална харта. Още повече, че ние предлагаме, и комисията, заедно с допълненията, които направи, предлага една ратификация, която надхвърля минимума, предвиден в самата нея. Тоест, според мен, ние вече сме наистина на  границата на възможностите на българското общество да издържи на контролния механизъм за спазване на Европейската социална харта.
Затова ви моля да се съобразите както с предложението на комисията, така и с онези изисквания, на които България ще трябва, веднага след ратификацията, да е готова да откликне, да е готова да изпълни на базата на непрекъснатия контрол, който Съветът на Европа ще упражнява. Това не е отричане на другите права, които в момента не бихме могли да ратифицираме, но това просто е реална преценка на нашите възможности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Бях разколебан, след последното изречение на господин министъра, че това е оценка на нашите възможности, и въпреки всичко ставам, защото считам, господин министър, и вчера в комисията стана дума за това - има, от предложените от моите колеги и от мен,	 такива разпоредби, по които и предишните правителства и, разбира се, въпреки корекциите на една част от приетите вече решения от сегашното правителство, все пак можем да твърдим, че определени права днес са защитени и нямаме основание да се притесняваме от мониторинг на европейските структури.
Аз и вчера посочих - има елементарни права, които са свързани например с имигрантите - за това да им се създадат условия да учат езика на държавата, в която са, или пък други, свързани с инвалидите, по които независимо от промяната на закона, която беше направена във връзка с финансирането от вас като мнозинство, колеги, все пак можем отново, с известна корекция в закона, да бъдем на онази висота, на която в края на краищата е реално и в близките десет години да бъдем - и сега, и в близките десет. Защото по същество, ние вчера разговаряхме в комисията, специално за инвадилидите, ако идеализираме нещата и след сто години ще бъдем на почти същото равнище. Просто не можем да идеализираме нещата. Но същевременно не можем да отречем реално гарантирани от нашето законодателство права, защото с тази ратификация ние препотвърждаваме тези права, които ги има в нашето законодателство. И тук идва голямото противоречие, което ме мотивира да взема думата.
Значи ние в нашето законодателство можем да не ги изпълняваме, а ни е страх от европейското. Така ли излиза, господин министър? Защото тук става дума и за професионалното ориентиране, и за семействата, и за жилищата. В смисъл, за решаване на въпроса чрез наеми, за бездомните. Неща, или по-точно отношения и права, за които ние имаме български закони и подзаконови актове. Мен лично това наистина много ме притеснява - че ние си позволяваме по този начин - да вървим с един двойнствен стандарт. Нашите закони няма да изпълняваме, няма кой да ни се сърди, а за онези, по които поемаме ангажимент, там ще правим нещо. Не може така. Просто не може и аз продължавам да поддържам направените от мен предложения и моля да бъдат подложени на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. 
Госпожа Елена Поптодорова има думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Вземам думата, за да повторя по същество изказването, което вече направих по първо четене на Европейската социална харта. Вече изразих своята позиция, че като член на съответната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и като човек, работил по тази ревизирана социална харта в продължение на четири години, аз наистина не мога да пледирам за друго, освен за нейната пълна ратификация. Изразявайки, както казах, същевременно и разбиране към съображенията на правителството и отчитайки, че действително и много други правителства не са ратифицирали Европейската социална харта в пълния й текст. 
И все пак аз признавам, че съм разочарована от решението на съответния съвет към правителството да не вземе предвид предложенията, които бяха направени тук от мен на първо четене, защото те не бяха толкова всеобхватни. Аз имах предложение по чл. 9 и 10 да бъдат включени като част от ратифицирания текст, защото продължавам да мисля, че правото на професионално ориентиране и професионална подготовка е така или иначе текущо право, което и в момента се съблюдава, или поне би трябвало да се съблюдава, и в никакъв случай ратифицирането на тези два члена няма да представлява някакви свръхдопълнителни задължения, които трябва тепърва да се осъществяват от страна на изпълнителната власт.
Също така продължавам да настоявам за ратификация на текста, който предвижда прилично възнаграждение на българските граждани. И ще повторя отново аргументите, с които настоях и по време на дискусията по първо четене това да стане. Дотолкова, доколкото самото определение "прилично" не съдържа количествени измерения и не вменява някакви задължителни финансови обеми аз мисля, че, като израз на добра политическа воля, правителството можеше да включи този текст в ратифицираните текстове на Европейската социална харта. Най-малкото всички политици на България са длъжни да дадат доказателство за добра политическа воля и за  намерения за осигуряване на такова прилично възнаграждение и приличен начин на живот.
Отново изразявам разочарование от това, че тези три предложения, които направих, не са взети предвид. И си мисля, че така или иначе в недалечно бъдеще ние отново ще се върнем към този въпрос дотолкова, доколкото по силата на своите задължения като страна-член на Съвета на Европа България наистина ще трябва да се съобрази с основни документи на тази организация, а Европейската социална харта е един от трите основни документа, които се вменяват като задължителни за страните-членки.
За мен беше по-добре това да стане сега, което щеше да даде друга представа за ангажираността на страната и на нейното правителство към действията, към законодателните документи на Съвета на Европа и просто щеше да бъде в плюс на страната. Не знам доколко е възможно в последния момент да се промени едно взето решение, по-скоро знам, че не е възможно това да стане, и все пак, господин министър, бих искала Вашият коментар специално по тези три текста. Повтарям, не виждам причини, поради които те са изключени от текстовете, предложени за ратификация от народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Виждам, че опозицията днес се подава на една вълна на популизъм, правейки все повече ескалиращи предложения по ратификацията на Европейската социална харта. Само бих искал да отбележа, че съгласно Конституцията такива документи се ратифицират по предложение на Министерския съвет и смятам, че не може някакъв текст, който е предложен от отделен депутат, в случая да бъде подложен в процеса на ратификация.
Моето изказване има и процедурен характер и смятам, че съгласно Конституцията трябва да се подложи това, което е предложението на комисията, съвместно с Министерския съвет, и нищо друго не би могло да се подложи.
А що се отнася до тези предложения, които ескалират, аз бих отбелязал, че опозицията имаше възможност да ратифицира тази социална харта, когато управляваше, но тя дори и не беше подписана. Така че в момента това за мен е един чист популизъм и подкрепям думите на министър Нейков, който заяви, че тази ратификация е съобразно нашите моментни възможности. Желая на следващите правителства да могат колкото може повече резерви към ратификацията да оттеглят, което ще означава, че България се развива все повече и повече.
Но моето процедурно предложение, господин председателю, е да се подложи на гласуване единствено текстът на комисията, защото смятам, че това съответства на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Не съответства. По всеки един закон народните представители могат да направят предложения и те се гласуват в залата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС, от място): Мисля, че за ратификации не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Самият документ, който ратифицираме, не можем да променяме, но законът, който приемаме за ратифициране, можем да променим или отхвърлим, или приемем.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Не очаквах от господин Тошев, който е член на Асамблеята, да направи подобно изказване. Лично изпитвам разочарование от два факта. 
Първо, от факта, че господин Тошев се опитва да пренасочи към предишни правителства нещо, за което може би няма информация.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Предишните правителства нямат никаква отговорност.
РУСИ СТАТКОВ: Госпожо Дянкова, аз считам, че като Комисия по труда и социалната политика трябва да дадем повече информация на колегите от гледна точка именно на тези процеси. Неслучайно казах и вчера в комисията на господин министъра, че що се касае до инвалидите, например, аз се гордея, че в предишния парламент ние приехме този закон, а и не само него, а и свързаните с него голяма част от подзаконови актове. Няма нищо, което да е популистично в онова, което се прави за инвалидите. Напротив, съгласен съм с господин министъра, разбира се, че трябва да търсим още по-високи критерии в тази сфера.
Второ, господин Тошев, като лично разочарование. Ние обявяваме, че ще направим всичко необходимо да водим успешни преговори с Европейския съюз. Така ли ще ги водим - като отказваме в тази област, госпожа Поптодорова беше много права, която е изключително важна, решаваща, още повече, че действително ние имаме приети закони, аз дадох пример само със Закона за инвалидите, но и други актове, които по същество регламентират тези права в страната. Или нас ни е страх, повтарям, от това, че като се ангажираме с Европейския съюз, тук говорих за този двоен стандарт, ние няма вече накъде да отидем, т.е., ние можем на собствения си народ да не му гарантираме правата, а пък когато имаме натиск отвън, тогава ще ги гарантираме. Просто така не може да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Би било глупаво това, че сега заставам на трибуната, след като това, което каза госпожа Поптодорова, друг човек от нашата парламентарна група да взема отношение не е много политически издържано, но аз съзнателно приемам това предизвикателство.
Господин министър, в крайна сметка заставам на трибуната да се обърна към Вас, тъй като имаме взаимни добри отношения, да Ви предизвикам към един начин на мислене. Ние отиваме към Европейския съюз. Европейският съюз ни поставя определени цели. Те трябва да бъдат реализирани и днес ние трябва да покажем готови ли сме да приемем предизвикателството за постигане на тези цели или ще хленчим, че това ни са възможностите и ще отбягваме всичко, което довежда до по-голямо напрежение в системата на управлението, за да приемем, че толкова са ни психическите и интелектуалните възможности и такива резултати можем да постигаме. Коя е методиката на подготовка? - На Иван Абаджиев, който каза, че като искаш да станеш олимпийски шампион, трябва да вдигнеш по-голяма тежест на тренировката, отколкото могат да се достигнат рекордите в състезанието, в подготовката или ще играем като нашите национали по футбол - толкова са ни възможностите, такива резултати ще получаваме. Тук е предизвикателството.
Вие, като управляващо мнозинство и като правителство, което сте излъчили, ще му сложите ли коефициент на напрежение да работи повече за постигане на тези критерии, които трябват, за да влезем в Европейския съюз, или ще хленчим, че това ни са възможностите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Без обиди към футболистите. Днес ще ни зарадват, надявам се.
Господин Ангел Балтаджиев има думата.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю! Аз нямах намерение да се изказвам, тъй като предложенията, които съм направил, бяха приети от комисията. В изказването си при първото четене дадох определена мотивировка, която обаче може би не е била чута. Тук господин Тошев правилно отбеляза, че досега нито едно правителство в свой документ даже не е поставяло въпроса да се подпише Социалната харта, а правителството на Обединените демократични сили в своята Програма "България 2001" заложи необходимостта от присъединяване на България към Европейската социална харта, да започне процедурата към присъединяване. Забележете по кое време е направено това нещо - май 1997 г., в какво състояние беше България тогава и правителството, въпреки това, си постави твърде по-скромна задача от това, което прави в момента. Защото, забележете, започване на процедура по присъединяване не значи ратификация. Правителството фактически започна процедурата по присъединяване още през 1998 г., когато на 21 септември министър Нейков подписа Хартата в Съвета на Европа.
Позволявам си да отбележа, че този документ не е документ на Европейския съюз. Това е документ на Съвета на Европа и не е хубаво да се бъркат тези неща, особено на това място.
Също така искам да подчертая, че след като сме стигнали вече до ратификация, след като е направена една толкова сериозна работа от Съвета по ратификация, забележете, този съвет не е орган на правителството, а той е орган, в който са включени Организацията на работодателите, Организацията на синдикатите и на други обществени организации. Така че този орган е направил реалистична преценка за сегашните ни възможности не толкова да имаме готовност за тези законодателни критерии, колкото да можем да издържим на контрола. Контролът не е само до това дали ние гарантираме тези права, а контролът е свързан с маса бюрократични актове, с попълване на изключително голям брой справки, за които е необходимо страхотно много време да се събере информацията. Понеже през 2002 г. ще започне този контрол е преценено за реално именно този обем на ратификация.
Искам да ви кажа, че много малко са страните, единствено Франция е ратифицирала цялата Харта, а във всички други ратификации има маса бели полета. Даже повечето страни не са ратифицирали Ревизираната харта, а са ратифицирали първоначалната приета Европейска социална харта.
Така че призовавам особено тези, които докараха България през 1996-1997 г. до това състояние, да не са толкова усърдни в популизма си. Малко по-скромно, господа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Реплика от господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Вече втори колега от управляващото мнозинство се опитва да търси някъде в миналото причините за собствената си немощ или липса на воля, или липса на желание за изпълнение на законите.
Господин Балтаджиев, става дума за действащи закони в България, в които тези права са уредени. Вие не искате да ги препотвърдите с ратификация - същите права, които са заложени в тази харта. Защо? Защото може да говорите, че  в България не можете, може да не изпълнявате законите. Вижте, преди три и половина години вие казахте, че можете. Трябваше, след като не можете, да отмените тези закони, които си действат и са приети от предишното управление, и да си приемете някакви други и тогава въобще да не говорите за Европейския съюз. Моля ви! Вижте нещата такива, каквито са. Защото днес, вчера и миналата седмица прозвуча много пъти: "Ние не можем, не можем да изпълним нашите закони.". Повтарям, по същество става дума за много приети и действащи закони, в които тези права са уредени. Стига с 1996,  деветдесет и еди-коя си, защото, ако говорим за вашето място и отговорност там за срива в банковата система и за онова, което се предлагаше като мерки,  които вие не подкрепихте, защото се искаше национално съгласие, то ще се окаже много по-различно от вашите твърдения.
А междупрочем, ако  сравняваме 1996 г. с много показатели от тази година, ще се убедите, че сте далече от тези показатели. Но това е тема на друг разговор. Разговорът в момента е имате ли сили да изпълните законите? За пореден път вие казвате, че не можете.
Така че, мислете си къде отивате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Койчев, искате ли думата за реплика? Имате думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Колега Балтаджиев, моите уважения за старанието, с което навлизате в проблематиката на социалната политика и правното й уреждане. Но това Ваше старание не Ви дава основание да нападате и да търсите привидни причини за бели петна в правния мир, който урежда социалните, осигурителните и трудовите отношения в страната.
Връщайки пропуснато през различни периоди на 10-годишния период на прехода, аз бих Ви помолил да попитате министъра на труда, след като атакувате, че времето за ратификация на социалната харта е забавено, защо министерството на вашето правителство не внася редица конвенции на Международната организация по труда, по които вече ние имаме приети правни актове? Просто Ви го задавам като казус. Ако достатъчно сте навлезли в тази материя - било Вие, било господин Нейков като правист и синдикален активист, да отговори защо се бавят жизненоважни ратификации на конвенции на МОТ, по които вече постановките са уредени с нашето вътрешно право? И ако днес пледираме тук, не правете парламента закононарушител - да опрощава поемане на ангажименти, които са част от нашето вътрешно законодателство, и да застанем зад правителство, което е неспособно да изпълнява законите на страната. Визирам конкретно Главната инспекция по труда,  която не изпълнява функциите си и ще я подгоним на парламентарния контрол, обещавам ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
За дуплика има думата господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Съжалявам, че представителите на опозицията не последваха моя съвет да бъдат малко по-скромни.
Първо, ако преброим колко закона в социалната сфера са приети по времето на мандата на предишното Народното събрание, ще видим, че това е само Законът за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, внесен от народния представител Иван Куртев.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място):  Това не е вярно!
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ: Това е вярно.
Имате една Национална програма за социално развитие, приета на 10  май 1996 г. с Решение № 441 на Министерския съвет, в която изобщо не става дума не само за ратификация, а дори за присъединяване към Европейската социална харта. Разбира се, никой не казва, че Законът за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, който в момента действа, няма да се изпълнява, защото ние не се присъединяваме към съответния член в хартата, третиращ проблемите на инвалидите. Това просто не е вярно. Той се изпълнява така, както е приет. Обаче има редица други клаузи, които просто трудно подлежат на контрол, а да оставим настрана въпроса, че трябва да се осигури на всеки инвалид възможност да се качи в транспортни средства и т.н., което е много хубаво, към което ще се стремим, но това е  един процес, това не е еднократен акт.
Аз смятам, че е напълно реалистична тази ратификация, която в момента предприемаме, и трябва да поздравим правителството за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
За процедура има думата господин Руси Статков с надеждата да бъде процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Очевидно дискусията за второто четене, която се води в момента, показва липсата на определени познания и то у членове на  специализираната комисия за приети и действащи закони. Защото нашият аргумент беше именно, че приети и действащи закони по уреждане на права не се препотвърждават тук и по същество ние сме принудени като Народното събрание да направим нещо, което е незаконно.
Моето предложение във връзка с това, господин председател, е да отложим гласуването и да дадем възможност на колегите от мнозинството да се запознаят с тези документи, за да не изпадат в неудобно положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За противно становище има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, аз съм против тази процедура, която направи господин Статков. На него пък му препоръчвам да се запознае с процедурата за ратифициране на документи. Защото, ако знае как се правят законите в държавата, вероятно не знае процеса, по който се прави една ратификация.
Много Ви моля, господин Статков, много коректно стоях тук и чаках поне да се осъзнаете, че не бива да демонстрирате такава некомпетентност. Вчера в комисията съвсем добронамерено Ви обяснявах какво означава да се ратифицира. Поне днес да не го правим тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване  предложението на господин Руси Статков за отлагане на тази точка от дневния ред.
Гласували  142 народни представители: за 45, против 92, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложенията на народния представител Никола Койчев.
Искам да поясня, че онези от приетите предложения, както е в случая с господин Койчев - една част е приета, а другата не - приетото си остава в предложението на комисията и него не гласуваме. Гласуваме само онази част, която не е приета от комисията.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място):  Това са две различни материи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте.
Гласували  141 народни представители: за 50, против 72, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител госпожа Емилия Масларова.
Гласували 149 народни представители: за 55, против 88, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване неприетата част от предложението на господин Руси Статков.
Гласували 148 народни представители: за 54, против 90, въздържали се 4.
Предложението на господин Статков не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на закона, така както е предложено от вносителя, и член единствен, така както е предложен от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 5.
Законът за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана) е приет. (Ръкопляскания в мнозинството.) 

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ.
Моля председателят на комисията господин Иван Сунгарски да докладва законопроекта.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Пламен Славов за процедура.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председателю, госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат по време на разглеждането на законопроекта за българите, живеещи извън България - второ четене, председателят на Агенцията за българите в чужбина при Министерския съвет господин Пламен Павлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат господин Пламен Павлов.
Гласували 120 народни представители: за 114, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Пламен Павлов в залата.
Господин Сунгарски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Продължаваме с второ четене на Закона за българите, живеещи извън България. Както е известно на колегите, миналия път приключихме с четенето до чл. 11 на вносителя и сега продължаваме с чл. 12.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сунгарски, извинявайте, господин Гиньо Ганев иска думата за процедура.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Както току-що каза председателят на комисията, ние трябва да продължим от стария чл. 12 или по новата номерация - чл. 9.
Искам да направя едно процедурно предложение и ви моля това да бъде подкрепено - да се върнем за едно прегласуване на чл. 2  и 3.
В чл. 2, който приехме, се формулира идеята за това кой е българин, живеещ извън пределите на България. А в чл. 3 се определя начинът, по който тези хора се доказват, така да се каже.
В текстовете, които приехме, беше малко на базата на стари идеи, се говори за българска народност, а нашето законодателство, особено Законът за българското гражданство, въведе трайно понятието, което е и в цяла Европа - за произхода, българи по произход в нашия случай.
И като имам предвид и текста на чл. 25 от нашата Конституция, в който се говори наистина за българи по произход, молбата е, ако се върнем към тези два текста, с една коректна редакция, направена и с участието на комисията, и със съгласуване на много юристи в Министерски съвет и тези, които са в Народно събрание, да приемем два по-коректни текста. Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Господин Сунгарски, от името на комисията искам да вземете отношение, защото без съгласие на комисията, аз не мога да го поставя на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам да подкрепим процедурното предложение на господин Ганев и да направим това прегласуване, защото се надявам предложените от господин Ганев текстове да бъдат наистина по-коректни и по-съобразени както с конституционните текстове, така и с текстовете на Закона за българското гражданство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Но те трябва да бъдат и докладвани, за да влязат в стенограмата. Нека председателят на комисията да ги докладва. 
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложението за чл. 2 гласи следното:
"Българин, живеещ извън Република България, съгласно този закон е лице, което:
1. има поне един възходящ от български произход;
2. притежава българско национално съзнание;
3. пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава."
Това е предложението за заместващ текст на чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво е становището на комисията?
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Подкрепя предложения текст и предлага на народното представителство да го приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте предложения текст за чл. 2.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: И предложението за чл. 3 да добие следната редакция:
"Чл. 3.	(1) Български произход се доказва с документ, издаден от:
1. български или чужд държавен орган;
2. организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях;
3. Българската православна църква.
(2) Български произход може да се доказва и по общия исков ред".
Това е текстът, комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както беше докладван от господин Сунгарски.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Член 3 е приет.


ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Продължаваме с чл. 12.
Комисията предлага да се подкрепи по принцип текста на вносителя и да се преномерира в чл. 9 със съответното съдържание, което ще прочета:
"Чл. 9. Българите, живеещи извън Република България, имат право да придобиват безплатно основно и средно образование в държавните и общинските училища в Република България, при условията и по реда за българските граждани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Към следващия чл. 13 комисията има следното предложение: първо, да бъде преномериран в чл. 10, и, второ, да бъде прередактиран по следния начин:
"Чл. 10. (1) Българите, живеещи извън Република България, имат право да придобиват висше образование в държавните висши училища в Република България при условията, предвидени за българските граждани.
	 (2) Министерският съвет утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 1 по висши училища и специалности, както и определя облекчен ред за тяхното приемане.
	 (3) Българите, живеещи извън Република България, които не са в състояние сами да заплащат разходите за своето обучение, могат да кандидатстват по програми, финансово осигурени от държавния бюджет, от висшето училище или от други източници."
По следващия чл. 14 има предложение на комисията за отпадане на предложения от вносителя текст.
Що се отнася до чл. 15, комисията предлага той да бъде преномериран в чл. 11 и да придобие следното съдържание:
"Чл. 11. (1) Българите, живеещи извън Република България, получават помощ от български институции и организации чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг подходящ начин за обучение на български език, за изучаване на българска литература, история, география и други дисциплини съгласно нормите на международното право, местното законодателство и двустранни спогодби и договорености.
	 (2) Българската държава създава условия за повишаване квалификацията на преподавателите по изучаваните на български език дисциплини в чужбина, а при необходимост командирова български преподаватели.
	 (3) Износът на учебници и учебни помагала за посочените в ал. 1 цели се освобождава от мита, митни сборове и такси и се осъществява чрез съответните държавни институции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте членове 10 и 11 така, както са предложени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Членове 10 и 11 са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 14 на вносителя да отпадне.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието и чл. 14 отпада.
Половин час почивка. (Звъни.) 

(След почивката.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Моля господин Сунгарски да докладва законопроекта.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Можете да го прекратите като в петък. Горе-долу ситуацията е същата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И това може, защо не?!
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Към следващия чл. 16 има направено и оттеглено предложение на народния представител Иван Тодоров.
Комисията предлага, след като подкрепя по принцип текста на вносителя, той да бъде преномериран в чл. 12 със следната редакция:
"Чл. 12. На българите, живеещи извън Република България, се осигуряват възможности за запознаване с многовековната българска култура и наука и за участие в нейното развитие, според желанието и интересите им, като за целта Република България чрез съответните институции:
1. изпраща печатни издания, технически носители на информация и други материали за запознаване с живота, културата и други сфери от развитието на България;
2. организира срещи със специалисти и дейци в съответните области;
3. насърчава и подпомага създаването и дейността на средища за популяризиране и развитие на българската култура и наука на територията на съответните държави;
4. организира културни, научни и други прояви на територията на съответните държави или в Република България, включително с участието на международни организации и изтъкнати представители на науката, изкуството, културата и спорта;
5. предоставя при възможност помещения и обзавеждане на организации на български общности или български национални малцинства зад граница за осъществяване на културно-просветна, научна и друга подробна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ:
"Чл. 17. (1) Българската държава подпомага съхраняването и изявата на източноправославното вероизповедание като традиционна религиозна принадлежност на българите и като фактор за опазване на българската национална идентичност, за което, съгласувано с Българската православна църква, подпомага дейността й сред българите, живеещи извън Република България, контактува с техни религиозни общности извън страната и подпомага дейността им зад граница, насочена към утвърждаване на националните и духовни ценности.
	 (2) Съгласувано с държавите, в които живеят българи, както и със съответните религиозни институции на тяхна територия, Република България съдейства за осъществяване верските права на нашите сънародници."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 17 да се преномерира в чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от вносителя като чл. 17.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията предлага следващия чл. 18 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 18.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19 като предлага преномерирането му в чл. 14 със следната редакция:
"Чл. 14. (1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация при установяване на открити наследства в Република България, наследници по които са българи, живеещи извън Република България, им предоставят информация чрез съответните български дипломатически и консулски представителства.
	 (2) Българите, живеещи извън Република България, при издаване на документи, свързани с гражданската им регистрация, заплащат такси в размер, определен за българските граждани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 14 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: По чл. 20 на вносителя комисията има предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията - чл. 20 да отпадне.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 3, въздържали се няма.
Член 20 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Глава трета - Задгранични паметници, свързани с България".
Има направено предложение на народния представител Иван Тодоров за отпадането й от законопроекта, което е прието от комисията, тоест предлага се народното представителство да подкрепи отпадането на тази глава от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на глава трета, чл. 21 на вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Към номерацията и заглавието на глава четвърта комисията има следното становище.
Подкрепя се по принцип заглавието на вносителя, като се предлага вместо "глава четвърта" да стане "глава трета" със следното съдържание:
"Установяване в страната на българи, живеещи извън Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте заглавието на глава трета и промяната в номерацията така, както е предложено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: По чл. 22 има направено и оттеглено предложение на народния представител Иван Тодоров и предложение на народния представител Ремзи Осман - ал. 2 да отпадне. Тоест господин Ремзи Осман предлага да отпадне ал. 2 със следното съдържание:
"На лицата по ал. 1 държавните органи и органите на местното самоуправление оказват съдействие, предоставят материални и други помощи за тяхното устройване при условия и по ред, определени от Министерския съвет".
Комисията не приема предложението на господин Осман.
Комисията предлага чл. 22 да бъде преномериран в чл. 15 със следното съдържание:
"Чл. 15. (1) Българи, живеещи извън Република България, които желаят да се установят в Република България, получават разрешение за постоянно пребиваване при облекчени условия и ред.
	(2) На лицата по ал. 1 държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие, предоставят материални и други помощи за тяхното устройване при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман за отпадане на ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 10, против 69, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 66, против 1, въздържали се 3.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: По чл. 23 има направено предложение на народния представител Ремзи Осман за отпадане на съдържанието на двете алинеи, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага чл. 23 да се преномерира в чл. 16 със следното съдържание:
"Чл. 16. (1) Българската държава създава условия на нуждаещите се българи, установяващи се на нейна територия, за предоставяне на безвъзмездно право на ползване на земи от държавния или общински поземлен фонд за първите три години от датата на установяването им.
	(2) Министерският съвет определя условията и реда, при които лицата по ал. 1 могат да ползват кредит за закупуване на недвижими имоти, жилища и инвентар при облекчени условия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман за отпадане на предложения член, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 20, против 57, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 3.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип наименованието на следващата глава от закона и предлага нейното преномериране и заглавие: "Глава четвърта - Национален съвет за българите, живеещи извън Република България". 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта така, както е предложено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се  1.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Към следващия текст на чл. 24 е направено предложение от народния представител Иван Тодоров - в ал. 4, т. 4, след думите "Българската православна църква"   да се добавят думите "и с другите вероизповедания в България", което не е прието от комисията. Чета текста на т. 4 в ал. 4:
"4. съгласувано с ръководството на Българската православна църква работата сред българите, живеещи извън България, за тяхното духовно сплотяване и запазване на националната, езиковата, културната и религиозната им идентичност;"
Това е предложението на господин Тодоров, което не се приема от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, предлага да бъде преномериран в чл. 17 и предлага следното съдържание:
"Чл. 17. (1) Националният съвет за българите,  живеещи извън Република България, е държавно-обществен орган с организационни, координиращи и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българите, живеещи извън Република България.
	(2) Националният съвет съдейства за провеждане на единна държавна политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, съобразена с Конституцията, традициите, националните интереси и международноправните принципи и норми; координира дейността на българските публични и частни институции, свързани с българите, живеещи извън Република България, и оказва съдействие на тях и техните организации.
	(3) Националният съвет съдейства за представяне интересите на българите и българските общности извън Република България пред българското правителство.
	(4) Националният съвет:
1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучването на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвянето на анализи, прогнози и програми за работа с тях;
2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България;
3. поддържа връзки с българите, живеещи извън Република България, с техните организации и културно-просветните им средища, като ги подпомага с информационни материали или по друг начин;
4. съгласува с ръководството на Българската православна църква работата сред българите, живеещи извън Република България, за тяхното духовно сплотяване и запазване на националната, културната е религиозната им идентичност;
5. съвместно с български патриотични организации осъществява прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън Република България;
6. организира издателска и разпространителка дейност;
7. подготвя и чрез съответния министър - член на Националния съвет, внася за разглеждане от Министерския съвет  проекти за нормативни актове съобразно функциите си;
8. участва в международната дейност по въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява;
9. създава и организира комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българите, живеещи извън Република България.
	(5) Националният съвет представя ежегоден доклад за дейността си пред Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Иван Тодоров има думата.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Бих искал да ви помоля да обърнете много сериозно внимание на предложението, което съм направил и което за малко не беше прието от комисията. Но аз се надявам сега, че това нещо ще бъде поправено с ваша помощ, разбира се.
Мисля си, че има достатъчно аргументи в полза на това предложение, което правя. Аз съм сигурен примерно, че господин Агов ще разбере моето предложение и сигурно ще го подкрепи, защото тук става въпрос за следното. На всички ни е ясно защо приемаме този закон; на всички ни е ясно какъв е особеният смисъл и значение на този закон. Преди два дни бях в Будапеща и се срещах и с българи, които са католици. Значи ли това, че когато един българин католик чете този закон,  той трябва да се почувства изключен, изолиран? Значи ли това, когато един българин протестант прочете този закон, също да се почувства по някакъв начин пренебрегнат? Да не говорим за българите мюсюлмани, които са също много извън пределите на България.
Мисля, че тези аргументи са ви абсолютно достатъчни, за да ви убедя и да ви призова да подкрепите това предложение, което правя отново в контекста на особеното значение на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата за изказване господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз взимам думата,  за да подкрепя без резерви предложението на господин Иван Тодоров. Съгласен съм и с аргументите, които той изтъкна. 
Аз бих искал да поставя един по-конкретен въпрос. Безспорно, Източноправославното вероизповедание е фактор за опазване на българската национална идентичност. Но това ли е единственото вероизповедание, което е фактор за запазването на българската идентичност, и  какво разбираме под "българска идентичност"?  Можем ли да покриваме тази идентичност непременно с Източноправославното вероизповедание?
Без да подлагам и на най-малко съмнение историческата заслуга на Българската православна църква за формирането и укрепването на българската нация, искам все пак да ви попитам: какво им остава на банатските българи, които са католици?
Следователно, предложението на господин Тодоров е изключително уместно и смятам, че то трябва да се подкрепи.
А коментарът върху този чл. 24, ал. 4, т. 4 ми дава повод да направим връзката между този член и някои вече приети текстове от този закон. Моля да бъда коригиран, ако греша, но имам чувството, че чрез този закон изключително последователно се прокарва едно разбиране за нацията като етнонация, а не като гражданско-политическа субстанция. Този спор наистина е и теоретичен, и това разбиране на нацията явно е характерно за почти всички балкански страни. Това разбиране е антоним на разбирането за нацията като политическа нация, което е характерно примерно за Съединените американски щати. 
И аз задавам още един много сериозен въпрос. Понеже тук към тези обективни критерии, по които се доказва, че си българин, ние причисляваме и притежаването на българско национално самосъзнание, питам какво ще стане с 90 000 българи, които живеят в Америка, ако те са приели разбирането за нацията така, както я разбират американците, които казват, че са част от американската нация и са се заклели? И казват, че същевременно имат българско етническо самосъзнание. Ние ще ги изключим ли от обсега на този закон?
Освен това, поднесени по този начин, тези въпроси ще дискредитират отношението към вътрешните малцинства и ще ни изправят пред един двоен стандарт. Говорим с охота, че българите в Унгария са българско национално малцинство. Аз съм напълно съгласен, че банатските българи представляват едно българско национално малцинство, австрийските българи представляват едно българско национално малцинство, но пренесено като отношение към вътрешните малцинства, ние ще бъдем поставени в една доста деликатна ситуация, имайки предвид отношението на българските държавни институции по тези въпроси.
Общо взето понятийният апарат в това отношение не е достатъчно изчистен. Аз знам, че това поражда проблеми, но е полезно за България, ако се ориентира към едно разбиране за нацията в неговото гражданско-политическо измерение, защото това ще бъде основа, върху която да се търси национален консенсус по тези въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Асен Агов има думата.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приемам напълно аргументите, изложени от господин Иван Тодоров. Аз не знам как са протекли дебатите в комисията, но във всички случаи ние не можем да даваме привилегии на едни българи пред други българи затова, че те изповядват това или онова вероизповедание. Ние не даваме тези привилегии в собствената си страна на един или друг и не виждам защо трябва да даваме тези привилегии за нашите обичани сънародници, които живеят в чужбина. Тоест, би трябвало да е валиден общият знаменател и общата либерална и добра политика на България, която е валидна в страната. Тя да бъде валидна и за тях, навън.
От тази гледна точка аз разбирам съображенията на вносителя, който се позовава на Конституцията, квалифицираща Българската православна църква като традиционна. И тук, Бога ми, не е въпросът за Българската православна църква. Никой не оспорва нейната традиционност и нейната изключителна роля в историята на България. Тук въпросът е за цялото онова законодателство, което в последните 10 години, особено в последните 3 години - не го приписвам като заслуга на Съюза на демократичните сили, - е съобразено с европейското законодателство и вече е възприето от нашата страна.
И аз се боя, че ако ние приемем духа - склонен съм да приема голяма част от разсъжденията на моя колега Лютви Местан, - ако ние възприемем този дух на закона, има сериозна заплаха да влезем в противоречие с цялото онова напредничаво европейско законодателство, което сме възприели вече тук.
Затова, подкрепяйки текста, който внесе господин Иван Тодоров, добавяйки впрочем една дума, за традиционната роля на Българската православна църква, предлагам текстът да гласи така: "Съгласува с ръководството на Българската православна църква, която е традиционна за България...", за да спазим текста на Конституцията. И след това да приемем поправката на господин Иван Тодоров.
Във всички случаи обаче аз призовавам към един допълнителен размисъл и съгласуване на духа на този закон с онова законодателство, което сме имали досега. Нека да помислим още веднъж няма ли заплаха да предизвикаме едно разделено третиране на нашите сънародници, които живеят в странство и тези, които живеят у нас. Бих отишъл и малко по-нататък. Да речем, че етническите турци у нас нямат българско етническо самосъзнание, но какво казваме за българите-мохамедани, както ги наричаме, т.е. българите, които изповядват Исляма и които са част от имиграцията? Ние ще си позволим ли да изпратим едно послание до тези хора, че не ги третираме така, както третираме всички останали българи, впрочем както ги третираме днес в нашето общество?
Именно изхождайки от тези съждения, които са повече философски относно този закон, макар да поддържам конкретното предложение на господин Иван Тодоров, бих призовал председателят на комисията и членовете на комисията да помислят още веднъж по цялата тази съвкупност от исторически, философски и вътрешнозаконодателни разпоредби, които съществуват у нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Слушах внимателно тези две бележки. Имам чувството, че не се разбира добре обхватът на този закон. Той се отнася до българите по произход, които живеят в чужбина и имат българско национално самосъзнание. Затова опасенията на господин Агов са на друга територия, не на територията на този закон. С други думи, този закон отговаря на своя предмет, както е изложено в уводните текстове, а разсъжденията да видим още веднъж дали той съответства на европейските принципи, господин Агов, ако ме чуете добре, това отдавна е направено. Този закон се работи повече от 2 години и той има много ограничен по своята територия предмет. Той не се отнася до всички тези разсъждения за другите българи - мохамедани и прочие, това е за българите по произход, които са пръснати извън страната, само за тях. Другото е въпрос на Конституция, на норми, които сме приели в целия дух на нашето законодателство. И моля той да не настоява ние още веднъж да се връщаме с такъв размисъл, който даже е вън от психологията на тези, които са правили закона.
Второ, по така наречената т. 4 на новия чл. 17, ал. 4. Когато се казва, господин Тодоров, че Националният съвет съгласува с ръководството на Българската православна църква някакви въпроси, не съгласува всичко. Иска се едно съгласуване или се предлага това да става само тогава, когато става дума за тяхното духовно сплотяване и запазване на тяхната културна, национална и т.н. принадлежност. С други думи Националният съвет не получава задължение чрез този текст да съгласува всичко, което е в дейността на българските държавни органи по отношение на българите, които живеят извън България, с Българската православна църква. Това е по един много ограничен предмет. Въпросът, който се задава, може би е друг - това съгласуване изключва ли другото съгласуване? Разбира се, че не го изключва. Когато ще стане дума за духовното сплотяване на българите извън България, но които имат католическа вероизповедна принадлежност, има ли пречка с ръководството на католическата църква, на която принадлежат те, да се помисли за някои общи идеи? Само обаче когато става дума за тяхното духовно сплотяване като българи по произход.
Така че текстът на т. 4 не се разпростира въобще като един вменен дълг на Националния съвет за всякакво съгласуване, а само по този въпрос и само там, където има компактни маси, които изповядват българската православна религия.
Нека не остане някой с лошо чувство, че стоим на стража на Конституцията - Конституцията признава равноправието на всички регистрирани религии у нас и изтъква, че българското православно вероизповедание е традиционно у нас. Тук нищо повече не е казано. Ако искаме да се добави нещо, за да бъде по-ясен напълно ясният смисъл, можем да кажем, господин председателю, "Съгласува с ръководството на Българската православна църква и при необходимост - с ръководствата на други вероизповедания". При необходимост. Ако в Унгария са католици, тогава да стане. Но целта на това съгласуване е само българското духовно единение на тези наши сънародници, които трябва да се почувстват приобщени към днешната българска държава. Няма никаква колизия нито с европейски принципи, нито пък се нарушава този дух, който нашата Конституция е възприела. Законът просто е за тези предели. И за нищо повече. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Иван Тодоров. 
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Ганев, всъщност всичко, което казахте, е в подкрепа на предложението, което аз правя. Не разбирам защо е нужно да добавяме и това "при необходимост", след като действително става въпрос само за съгласуване. Пак повтарям, това мое предложение, което правя и очевидно Вие го подкрепяте, очевидно Вие го разбирате, има съвсем принципен символичен характер. Затова мисля, че го предлагам по най-нормалния и най-добрия за възприемане начин. Всичко останало - при необходимост, без необходимост и т.н., би утежнило текста, първо, и, второ, така или иначе някъде би могло да породи някакви съмнения или подозрения. Така че аз поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз винаги се притеснявам, когато в един закон се вмъква религиозен оттенък. Вие знаете ли например, че в Беломорието живеят помаци, които говорят един много интересен български език, аз съм бил там. Може би утре ние ще имаме там отворена граница и на тези хора, ако пожелаят да се приобщят и да кажат, че са българи по произход, ние ще им кажем: вие сте мохамедани, не може! Въобще това е много опасен елемент и да не се стигне, както беше онзи парадокс - има хървати, има бошнаци, има и мюсюлмани. Онези ги делим по националност политическа, тези - по религиозна. Не трябва да го има този елемент. Въпросът е дали се чувстват българи. Дали се чувстват българи - това е истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
За трета реплика има думата господин Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. 
Уважаеми колеги! Мисля, че текстът, който е предложен в т. 4 на чл. 17, съвсем ясно показва становището по отношение на верските убеждения, поради което нека да не хвърляме  съмнения за неща, които не съществуват.
Първо, българският народ, тези, които изповядват източноправославното вероизповедание, през вековете са показали достатъчно своята толерантност спрямо други верски убеждения. Освен това във втората част или в края на четвърта точка е казано за духовното сплотяване и запазване на националната културна и религиозна идентичност. Струва ми се, че никой от присъстващите, а и никой от изповядващите други вероизповедания, човек, който е свързан с други конфесии, не би могъл да покаже нещо, което е характерно за други страни и  народи, при които чисто религиозната асимилация е унищожаваща. Българите и изповядващите източното правословие са проявявали редица години, да не каже десетилетия и векове, своята религиозна търпимост.  Поинтересувайте се, дори в наше време има  села, в които мохамедани участват в изграждането на православен храм. 
Поради това искам да предпазя вас, колегите, и нашето Народно събрание от рисуването и предсказването на апокалиптични картини. Навсякъде източноправославният българин е проявявал търпимост и нека си даваме ясна сметка за тази търпимост. 
И, второ, нека не проявяваме буквоядство да записваме абсолютно всичко в един закон, който по своя смисъл и съдържание е твърде, твърде много демократичен и абсолютно правилен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви. 
За дуплика има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Обръщам се към Вас така, макар че сте жена, защото това е конституционно обръщение. 
Текстът не може да поражда тези кризи, за които говорим тук. Връщам се на една мисъл, на която ме наведе един народен представител. Когато казваме "съгласува" с ръководството на една или друга църква, няма значение, съгласува означава да вземеш съгласието. И като не вземеш съгласието, не можеш да направиш проявата, за която говориш. Затова тук трябва да бъде, господин Тодоров, "обменя мнения с ръководството на Българската православна църква" - да падне "при необходимост" - "и с ръководствата на другите вероизповедания". Според случая, в името на тази идентичност. 
С други думи, предложението ми е да се приеме идеята на господин Иван Тодоров след израза ръководството на Българската православна църква и другите вероизповедания в България,  което значи признати в България, и щом е само за целите на сплотяването. Защото това не означава, че ние трябва да отидем сега при ръководството на бахайската вяра или на българската божия църква, която има малко членове тук, и да съгласуваме тези големи национални идеи.
И ако се махне "съгласува", уважаеми господин председателю на комисията, което значи съгласие на всяка цена, обменя мнения с тези ръководства, щом става дума за единението на българите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ганев.
Думата има заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз споделям казаното от господин Иван Тодоров, от господин Местан, от господин Агов, но мисля, че решението, което те предлагат, не е най-доброто. Защото ако приемем всички вероизповедания, те са 30 официално регистрирани, и ако започнем да ги делим на по-големи и по-малки, както казва господин Ганев, отново отиваме в задънена улица и не решаваме проблема. Принадлежността на един българин към по-малко или по-голямо вероизповедание по членски състав не го прави по-малко или повече българин. Те всички са българи. Ето защо аз мисля, че най-добре е един такъв текст, който не само че няма да помогне, а създава проблеми, а и не работи... Някой трудно може да ми обясни каква ще бъде ползата от наличието на този текст в закона. Най-добре е отпадането на т. 4 и тогава всички въпроси се изчистват.
Аргументите Ви за духовно обединение, господин Гиньо Ганев, веднага ще оборя с простия пример за българската православна църква в един град, където има доста голяма българска колония - Вашингтон, и където от много време българите ходят в сръбската църква, защото няма единение в българската. И не само че не допринася за духовното единство, а напротив - разединява българите точно по един такъв признак. (Шум и реплики в ДЛ.) 
Не може да се прави едно разделение на кой е повече и по-малко българин по религиозна принадлежност.
Аз не мога да се съглася например, че в Аржентина, където голяма част от българите, особено от по-новото поколение, раждани там, са католици, са по-малко българи тези хора, които дори не знаят и езика. Не знаят езика, но в гр. Берису има клуб с 250 члена българи, активни, които се интересуват от България, и голямата част от тях не могат да кажат една дума на български, не са и източноправославни. (Шум и реплики в ДЛ.) 
Не се пишете по-големи националисти. По този начин национализъм не се прави.
За да не си създаваме излишни проблеми, да не вкарваме текст в закона, който, и с него, и без него е все едно, нищо не пречи при някакъв религиозен празник да се съгласува от този орган с ръководството на съответната църква в България или с нейните представители там на място. Но вкаран, този текст не само че няма да ни помогне нищо, тъй като той не работи, а само ще ни създаде проблеми.
Моето предложение е за отпадане на т. 4 от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Куртев.
Господин Каракачанов има думата.
Още веднъж - честит рожден ден!
КРАСИМИР КАРАЧАКАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че т. 4 е необходима и тук не мога да се съглася с уважавания от мен господин Иван Куртев. Какво пише в т. 4? - "Съгласува с ръководството на Българската православна църква...".
Факт е, че българската колония по света на някои места има и неправославно изповедание - в Банат, в Унгария и на някои други места по-малки групи, те са католици. Факт е, че има една немалка група българи в съседна нам Гърция, които изповядват исляма.
Аз мисля, че при всички положения този орган, на който в момента гласуваме прерогативите и функциите, в своята дейност трябва да търси подкрепата и на Българската православна църква,  и на онези изповедания, които касаят съответната група българи, с които ще се занимава самият закон.
Лично аз смятам, че предложението на господин Тодоров е много уместно и може да бъде прието, защото факт е, че българската имиграция или пък онези групи български граждани, които живеят в околните нам страни, е един от стимулите, който ги обединява и запазва тяхното съзнание, е религиозната им принадлежност. Така че ние не можем да се откажем от това нещо. Но, за да допълним текста, за да може да се работи и с българите-католици, да може да се работи и с българите-мюсюлмани, за да не делим нацията на верски принцип, можем да приемем и би трябвало да приемем предложението на господин Тодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че дебатът прекалено много задълба и минаваме вече не само в теоретични разсъждения, а и в повторения. Обърнете внимание на съдържанието на чл. 17, по вносителя, или чл. 13, както го приехме преди малко, и ще видите, че от тази гледна точка предложението на господин Иван Куртев е съвсем разумно.
И в качеството си на вносител, и в качеството си на председател на водещата комисия, аз призовавам залата да подкрепи направеното предложение от господин Иван Куртев за отпадане на т. 4 от ал. 4 от гласувания член. Защото функциите и възможностите на българската православна църква са вече фиксирани в закона в предишен текст, който е одобрен от залата. Така че господин Куртев за пореден път доказа, че може да прави изключително разумни предложения и аз лично заставам зад това предложение и ще ви призова да го подкрепите.
Госпожо председател, присъединявам се към формално направеното предложение на господин Иван Куртев за отпадане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За реплика - господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Сунгарски, аз не съм убеден, че това е най-доброто решение, защото, ако погледнем текста на целия член, ние изброяваме поредица от институции, обществени, граждански организации и т.н. А ако не споменем институциите, които са свързани с вероизповеданията, мисля, че ще сгрешим.
Пак повтарям, този закон ние го приемаме, поне моето мнение е такова, с еднакво значение за всички ние българи, живеещи в страната, но с още по-голямо значение към нашите сънародници, които живеят извън България. Това е един изключително деликатен и сериозен проблем и мисля, че отпадането на т. 4, отпадането на проблема не решава проблема. Така че отново ви призовавам, разбира се, че ще бъде поставено на гласуване и моето предложение, сериозно да помислите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми колеги, целта на закона, който днес разглеждаме и приемаме, е духовно да обедини всички онези, които живеят извън границите на отечеството, но се самоопределят като българи. И то се самоопределят като българи по произход, като етнически българи. Следователно, това трябва да бъде общият знаменател, около който трябва да се търси тяхното сплотяване, приобщаване към отечеството, а не да намесваме един вторичен признак, религиозен признак, който от гледна точка на целите на закона се явява несъществен.
Затова ви призовавам да се обединим около предложението, което направи господин Иван Куртев, защото по този начин ще избегнем противоречия. 
А това, че когато става дума за конкретна работа с наши сънародници зад границите на България, които имат конкретно вероизповедание, няма никаква пречка съответният компетентен орган или институциите, които участват в организирането на тези срещи или мероприятия, с тях да потърсят контакт, разбира се, и с онази църква, към която тези българи се чувстват принадлежни. Това нещо би било съвсем нормално и вероятно ще се наложи от само себе си, без да залагаме някакви пожелателни текстове в закона като практика.
Затова аз считам за изключително разумно в момента предложението на господин Куртев, към което се присъедини и председателят на комисията. Надявам се, че то ще получи мнозинство в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли още някой от колегите да желае да вземе отношение? Не виждам. И без това дискусията беше много задълбочена и много колеги взеха отношение.
Съгласно изискванията на чл. 55 на правилника най-напред ще подложа на гласуване предложението за отпадане, а след това предложението на господин Иван Тодоров. Естествено, след това - текстът на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Куртев - да отпадне т. 4 в ал. 4 на чл. 17.
Гласували 153 народни представители: за 98, против 39, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Не мога да подложа на гласуване предложението на господин Иван Тодоров, тъй като вече няма т. 4.
Подлагам на гласуване текста на чл. 17, така както беше докладван от господин Сунгарски, без т. 4, както мнозинството в залата прие преди малко.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25 и предлага да бъде преномериран в чл. 18 и да добие следното съдържание:
"Чл. 18. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в град София.
	 (2) Средствата по ал. 1 се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.
	 (3) Националният съвет приема правилник за своята организация и дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Сунгарски.
Желае ли някой думата по новия чл. 18? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 18 така, както беше докладван от господин Сунгарски.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията предлага чл. 26 на вносителя да се преномерира в чл. 19 и да придобие следната редакция:
"Чл. 19. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, се състои от девет членове.
	 (2) Народното събрание избира за срок от пет години председателя на Националния съвет и шест от неговите членове, като пет от тях се избират измежду българите, живеещи извън Република България.
	 (3) Предложението по ал. 2 се прави от председателя на Народното събрание, който взема предвид мнението на българските общности в чужбина.
	 (4) Президентът на Република България назначава един от членовете на Националния съвет.
	 (5) Министерският съвет определя един от министрите за член на Националния съвет."
Мога да ви прочета и следващия член. Комисията предлага да се създаде нов чл. 20 със следното съдържание:
"Чл. 20. (1) Пълномощията на председателя на Националния съвет или на негов изборен член се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред председателя на Народното събрание;
2. трайна невъзможност да участва в работата на Националния съвет;
3. влязла в сила присъда за умишлено престъпление;
4. смърт.
	 (2) В случаите на ал. 1, т. 2 и 3 пълномощията се прекратяват с решение на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Стефан Мазнев има думата.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС):  Благодаря Ви, госпожо председател! Предлагам в чл. 20, ал. 2 - "в случаите на ал. 1, т. 2 и 3 пълномощията се прекратяват с решение на Народното събрание", т. 3 да отпадне и да остане само: "в случаите на ал. 1, т. 2", тъй като едва ли трябва да се взема решение на Народното събрание, когато има влязла в сила присъда за умишлено престъпление.
Затова предлагам т. 3 да отпадне в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Други колеги желаят ли думата? Не виждам.
Ще гласуваме поотделно двата текста.
Най-напред гласуваме предложението на комисията за новия чл. 19 така, както беше предложен от господин Сунгарски.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 19 е приет.
Сега пристъпваме към гласуването на чл. 20.
Има предложение на народния представител Стефан Мазнев в ал. 2 да отпадне препращането към т. 3, тоест текстът да гласи: "в случаите на ал. 1, т. 2 пълномощията се прекратяват с решение на Народното събрание".
Моля режим на гласуване по предложението на господин Мазнев.
Гласували 98 народни представители: за 16, против 40, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 20 така, както се предлага от комисията и беше предложен от господин Сунгарски.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Има предложение на комисията да се създаде нов чл. 21 със следното съдържание:
"Чл. 21. Административното обслужване на Националния съвет се урежда с Правилника за прилагането на закона."
Има предложение, госпожо председател, за заместващ текст, който да гласи следното:
"Дейността на Националния съвет за българите, живеещи извън Република България, се подпомага от администрация, образувана при условията и по реда на Закона за администрацията."
Мисля, че този текст е по-чист, отколкото текста, който сме гледали в комисията. Призовавам залата да подкрепи това съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Сунгарски, извинявайте, ще Ви помоля да повторите още веднъж новия текст, тъй като залата не беше съсредоточена.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предлагам текстът на чл. 21 да добие следното съдържание:
"Чл. 21. Дейността на Националния съвет за българите, живеещи извън Република България, се подпомага от администрация, образувана при условията и по реда на Закона за администрацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря ви.
Някой от колегите желае ли думата?
Господин Юнишев има думата.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, тъй като господин председателят на комисията беше изключително кратък, аз бих искал да обоснова защо така наречения от господин Ганев "хубав текст" е необходим да замести първия.
Преди всичко ние трябва да си обясним какъв орган е Националният съвет, а вече гласувахме в чл. 18, че той е юридическо лица на бюджетна издръжка. Следователно той е държавен орган.

В такъв случай каква ще бъде дейността на администрацията, която го обслужва? Тази дейност, функциите й, структурата й може да бъде определена само със специален закон,  а ние вече го имаме. Ако бихме приели първия текст, то ще влезем в колизия със специалния закон. 
Ето защо обосновавам необходимостта от тази редакционна промяна, независимо от това, че се налага да изнасилим малко правилника си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Не изнасилваме никакъв правилник. Ако има консенсус, всъщност ще гласуваме заместващия текст като основен. А щом има консенсус, моля, гласувайте чл. 21 така, както беше докладван от господин Сунгарски, във връзка със Закона за администрацията.
Моля, гласувайте.
Гласували  86 народни представители: за 86, против и въздържали се  няма.
Тоест, налице е съгласие, дори консенсус.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Към чл. 27 на вносителя има предложение на комисията за отпадане, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 27 да отпадне.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се  няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 28. Предлага да бъде преномериран в чл. 22 със следното съдържание:
"Чл. 22. (1) Националният съвет осъществява своите функции в тясно взаимодействие с централните и местните органи на държавната власт, които провеждат държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, със структурите, които те изграждат с оглед нейното осъществяване,  и участва в координирането на техните действия.
	(2) Националният съвет получава информация относно дейността на органите по ал. 1 по изпълнението на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 22 така, както е предложен от комисията.
Гласували  84 народни представители: за 84, против и въздържали се  няма.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип заглавието и предлага следващата глава шеста да има преномерация, както следва: глава шеста става глава пета със заглавие "Програми за българите, живеещи извън Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава пета така, както е предложено от комисията.
Гласували  85 народни представители: за 85, против и въздържали се  няма.
Заглавието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ:  Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29. Предлага преномерация - да стане чл. 23, като пред думата "България" се изпише "Република България".
Тоест, чл. 29, който става чл. 23,  да има следното съдържание.
"Чл. 29. Подкрепата на българите, живеещи извън Република България, и техните самодейни организации се осъществява чрез правителствени и частни програми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Мазнев има думата.
СТЕФАН МАЗНЕМ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз предлагам само една редакционна поправка: определението "самодейни" да отпадне, тъй като не само самодейните организации ще имат право на тази подкрепа. Благодаря.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Не възразявам срещу това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мазнев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място):   Да се приеме за редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли възражения по думата "самодейни"? Както виждам, няма.
Поставям на гласуване чл. 29 така, както е предложен от вносителя, с корекцията от комисията и с отпадането на думата "самодейни".
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Член 29, който става член 23, е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Чл. 30. (1)  Правителствените програми се разработват от съответните министерства, съгласуват се с Националния съвет за българите, живеещи извън България, и се одобряват от Министерския съвет.
	(2) Програмите по ал. 1 се финансират от държавния бюджет с предварително предвидени за целта средства.
	(3) Програмите са със срок от една до пет години и имат за цел създаване на благоприятни условия за българите, живеещи извън България,  в сферата на науката, културата, образованието и здравеопазването. Програмата може да обхваща и мероприятия, свързани  с опазването на обекти в чужбина, съставляващи част от българското културно-историческо наследство.
	(4) Програмите се осъществяват чрез проекти, одобрявани от съответното министерство на конкурсна основа. Финансирането на проектите се осъществява чрез съответното министерство в рамките на средствата, предвидени по съответната програма.
	(5)  Условията и редът за участие във всяка от програмите се определят  от съответното министерство, съгласувано с Националния съвет за българите, живеещи извън България."
Тук комисията предлага преномерация на текста - да стане чл. 24, както и навсякъде, където е записано "България", да се запише "Република България", и където е изписано цялото наименование " Националния съвет  за българите, живеещи извън Република България", да се запише "Националния съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както е предложен от вносителя, с направените от комисията уточнения и промени.
Гласували  80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Чл. 31. (1)  Националният съвет съдейства за разработването и одобрява частни програми за българите, живеещи извън България.
	(2) Финансирането на частните програми се осъществява чрез Националния съвет за българите, живеещи извън България, от частни лица и средства на Националния съвет, постъпили като дарения, завещания, помощи и други.


             (3) Програмите по ал. 1 се осъществяват чрез проекти, одобрявани от Националния съвет за българите, живеещи извън България, на конкурсна основа, съгласувано с частните лица, осигуряващи основните средства за финансиране на съответната програма.
             (4) Условията и редът за участие във всяка от програмите се определят от Националния съвет за българите, живеещи извън България."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага чл. 31 да бъде преномериран в чл. 25. И също така предлага навсякъде, където е изписано "България", да се изпише "Република България" и където е написано цялото наименование на Националния съвет за българите, живеещи извън Република България, да се напише "Националния съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 25 така, както е предложен от вносителя с направените от комисията корекции.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 32. Предлага да се преномерира в чл. 26 и да придобие следното съдържание:
"Чл. 26. (1) Извънбюджетните средства на Националния съвет не могат да бъдат използвани за други цели, освен за финансиране на програми по чл. 25.
              (2) Националният съвет може да учредява, съобразно волята на дарителите, фондации или фондове със средства и имущество, постъпили от дарения, завещания и помощи.
              (3) Целта на фондациите и фондовете по ал. 2 е участие във финансирането на частни програми за българите, живеещи извън Република България и контрол върху изпълнението на одобрените и финансирани по тези програми проекти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 26 така, както е предложен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33. Предлага неговото преномериране в чл. 27. И предлага чл. 27 да придобие следното съдържание:
"Чл. 27. (1) Министерският съвет, в рамките на своята компетентност, предлага на Народното събрание данъчни, митнически и други фискални облекчения за лицата, финансиращи частни програми за българите, живеещи извън Република България, съответстващи на размера на финансирането, както и за лицата, осъществяващи програми чрез одобрени по реда на чл. 24, ал. 4 и чл. 25, ал. 3 проекти.
              (2) Предложения за упражняване правомощията на Министерския съвет по ал. 1 могат да правят Националният съвет, министерствата и ведомствата, ангажирани с провеждането на държавната политика, свързана с българите, живеещи извън Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 27 така, както е предложен от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията предлага следващият раздел от закона да бъде озаглавен: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следното съдържание:
"§ 1. (1) Съставът на Националния съвет, формиран от българи, живеещи извън Република България, през първия мандат се обновява по жребий.   
        (2) След изтичане на 3-годишен срок от формирането му, съставът на Националния съвет по ал. 1 се обновява с 3-ма членове по реда на чл. 19, ал. 2 и 3.
        (3) При обновяването на Националния съвет и изготвянето на предложение за попълването му се спазва пропорционално представителство на различните български общности."
Тук имам разяснение, ако позволите, господин председател.
За да бъдат по-наясно колегите, сме използвали принципа на обновяване на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Красимир Каракачанов има думата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Не знам дали идеята за обновяване чрез жребий е най-добра от гледна точка на факта, че все пак в този Национален съвет трябва да бъдат избрани хора, които ще вършат някаква работа. Едва ли, ако се представят няколко личности и се направи жребий, тук оставяме възможността съдбата да определи кой ще представлява дадената общност в този Национален съвет.
Бих желал просто господин Сунгарски да разясни по-точно смисъла на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата господин Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Едва ли мога да оспоря аргумента на господин Каракачанов, че жребият не е най-точната формула за обновяване на Националния съвет. Но едва ли пък може в закон да предвидим друг начин за обновяването му. Така че няма никаква правна възможност в закона да бъде разписано: "Този човек не върши работа, трябва да си ходи." Ние сме записали в предишен член основания. А иначе тук сме въвели принцип. Този принцип, както казах, е принципът, по който се обновява Конституционният съд.
Вие знаете, че няма две еднакви личности на този свят. Всеки един за себе си е абсолютен уникат. И въпреки всичко и в Конституционния съд сме въвели този начин на обновление - по жребий отпадат едни хора, на тяхно място влизат други хора. 
Може би господин Ганев ще ме подкрепи или ще оспори казаното от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, би трябвало да се подкрепи предложението на комисията така, както е формулирано. Жребият не е непознат начин на поведение. Така е и при Конституционния съд, когато няма други критерии и това в никакъв случай не превръща органа в хазартен орган.
Идеята за подмяната лежи в идеята колкото е възможно повече и различни представители на българските общности да бъдат ангажирани. Съмнението на господин Каракачанов искам да го помоля да го изтълкува в един положителен смисъл, защото органът остава, а не лицата правят неговата дейност толкова и само!
Разумно е това да бъде подкрепено. И мисля, че една нова идея най-после ще намери живот сред грижите на България за българските общности в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Юнишев има думата. 
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз просто искам да доразвия казаното от господин Ганев тук по отношение на жребия и обновяването на Националния съвет.
Господин Каракачанов, това е свързано преди всичко с чл. 19, ал. 2, където е казано ясно, че петима от членовете на Националния съвет се избират между българите, живеещи извън Република България. Като съотносим този текст към ал. 3 на § 1: "при обновяването на Националния съвет и изготвянето на предложение за попълването му се спазва пропорционално представителство на различните български общности", ще установим, че общностите са много повече от възможностите да  представят само пет члена като такива в Националния съвет. Само в Чикаго, доколкото ни е известно на нас, са някъде около  5-6 такива. Следователно ние трябва да дадем тази правна възможност чрез жребий те да изберат пет от тях и впоследствие да обновяват своето представителство в Националния съвет. Това е идеята на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 1 така, както са предложени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип текста, предложен като § 1, и предлага да бъде преномериран в § 2 със следното съдържание:
"§ 2.  (1) Прекратява се дейността на Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет.
	(2) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона урежда всички правоотношения, свързани със закриването на Държавната агенция за българите в чужбина."
Господин председател, позволявам си тук да предложа на залата заместващ текст на предложения от комисията. Надявам се да има консенсус по това предложение като текст на § 2.
Моето предложение визира следното съдържание като § 2:
"§ 2. Министерският съвет привежда в съответствие с този закон подзаконовите нормативни актове, регулиращи отношенията на Република България с българите, живеещи извън България."
Струва ми се, че по този начин ние даваме повече свобода на Министерския съвет точно как да постъпи като последствие от приемането на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Предлагам, господин председател, новата редакция, която току-що формулира господин Сунгарски, да бъде подкрепена, защото законът и неговото върховенство налагат само това - Министерският съвет да постави в хармония с принципите на приетия закон своите актове и по този начин една дискреция на Министерския съвет, но много ограничена от самия закон. Това би било едно разумно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Има ли възражения, защото нарушаваме малко правилника?
Ако няма възражения, поставям на гласуване § 2 в редакцията, която предложи господин Иван Сунгарски.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Параграф 2 от текста на вносителя, който се предлага да стане § 3 в закона, има следното съдържание:
"§ 3. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Следващият параграф, който става § 4 по приетата от нас номерация:
"§ 4. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте параграфи 3 и 4 така, както са предложени от вносителя.
Предложението на вносителя е това да са параграфи 2 и 3, но ние ги преномерираме.
Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
Параграфи 3 и 4, а с това и целият Закон за българите, живеещи извън България, са приети. (Ръкопляскания.) 

Преминаваме към седма точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННОСТТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ.
Господин Иван Димов има думата за процедура.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Колеги, предлагам ви, тъй като закона, който ще започнем да разглеждаме, съдържа текстове, касаещи сериозни правни последици, а механизмите, предложени в него, не са достатъчно добре изчистени и с оглед на това считам, че този законопроект трябва да бъде разгледан от съответните комисии на парламента. Затова ви предлагам да приемем решение, с което този законопроект да се разгледа от съответните комисии и след като чуем тяхното становище, да го разгледаме в пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагате отлагане на тази точка?
ИВАН ДИМОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Господин Георги Панев има думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът беше внесен преди две години и половина и разпределен в комисията на господин Иван Сунгарски - Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Срокът по правилник е три месеца. Оттогава са минали две години и половина. Така че този въпрос не стои. На второ четене всички несъвършенства, ако има такива, могат да бъдат поправени.
Моето възражение по същество е, че съгласно чл. 39, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание програмата за седмицата и включването на точки в нея става в началото на седмицата, на първото пленарно заседание, което обикновено е в сряда, и тогава с гласуване програмата заедно с включените в нея точки става факт. Така че по същество това предложение е предложение за прегласуване за включването на тази точка в дневния ред.
Такова прегласуване обаче не може да се направи по правилника, тъй като е отдалечено във времето и, второ, такова прегласуване фактически беше направено и то показа същия резултат, тоест законопроектът остава в дневния ред. Благодаря ви за вниманието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Искам да поясня само, че неведнъж, а многократно приети точки в дневния ред сме отлагали преди започване на тяхното разискване, когато се стигне до тях. Това не е пренареждане на дневния ред, а е парламентарна практика, която е отразена и в правилника.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Иван Димов за отлагане на т. 7.
Гласували 133 народни представители: за 60, против 54, въздържали се 19.
Предложението не се приема. (Силен шум в залата, реплики и провиквания от опозицията.) 
Има думата вносителят - господин Георги Панев. (Силен шум в залата.) 
Моля за тишина!
Господин Панев, извинявайте, процедурно иска думата господин Пантелеев.


АТАНАС ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С оглед на изключителната важност на законопроекта на господин Панев от името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам дебатите по този въпрос да бъдат излъчвани директно по Българското национално радио и по Българската национална телевизия. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Пантелеев.
Гласували 164 народни представители: за 89, против 52, въздържали се 23.
Предложението е прието.
За процедура има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид колосалното значение на този законопроект, внесен от колосалния учен господин Панев, ние предлагаме да се удължи работното време на парламента до приемането на законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има ли противно становище?
Има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Поради неприкритата ирония на уважаваната от мен колежка, аз считам предложението направено неискрено, а с друга цел. И тъй като никога не приемам подобни цели, които противоречат на нормалната практика в Народното събрание и не признавам иронията, тъй като Народното събрание не е място, където да се посочват такива чувства, аз се противопоставям на това предложение. Предлагам това предложение на колежката да не бъде подкрепено и Народното събрание да работи с нормално работно време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Емилия Масларова за удължаване на работното време до приключването на тази точка в рамките на два часа.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 65, против 94, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Предлагам да прегласуваме гласуваното по така предложената ни точка, защото господин Панев гласува с 6 карти. Можете да проверите седящите до него, че са гласували в момента. Кажете имената на тези, чиито места са до Вас, да проверим дали са гласували или не. (Оживление в залата.) Кажете имената, кои са? Проверете. Аз искам да проверите, господин председател, дали господин Панев е гласувал с няколко карти и ако е гласувал, да го отстраните от заседанието. Благодаря. (Оживление и ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Искате да прекъсна заседанието и да проверим? Нищо не ми коства. Мога и поименна проверка да направя, знаете, неведнъж съм го правил.
Поставям на прегласуване предложението на госпожа Емилия Масларова.
Моля, гласувайте.
И не гласувайте с чужди карти! (Смях в залата.) Да няма динамика в залата и движение. Всеки да си седне на мястото.
Гласували 162 народни представители: за 62, против 93, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Поради изключителните последствия, които този закон ще има за правния мир, правя процедурно предложение да бъде поканен министърът на правосъдието господин Теодосий Симеонов да присъства още на първото четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Драганов, знаете много добре, че министрите не се канят, те имат право винаги да присъстват. (Обаждания от ДЛ.) Благодаря Ви за предложението. Няма да го поканя. Ако бяхте поискали да присъства заместник-министър, щях да го подложа на гласуване.
Има думата господин Пантелеев.
АТАНАС ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Начинът, по който беше обсъждана до този момент предложената от господин Панев точка създава у мен впечатлението, че в групата на Съюза на демократичните сили съществува голям хаос по този въпрос. Ето защо моля най-настоятелно да поканите ръководството на Парламентарната група на СДС да заеме местата си на първия ред. (Смях в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев, правя Ви забележка, защото това не е процедура и нарушавате правилника. (Оживление в ДЛ.)
Има думата вносителят господин Георги Панев.
Знаете, че когато в тримесечен срок водещата комисия няма становище, законите могат да се гледат и без становище на водещата комисия.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители?
Моето слово, като вносител и от името на подписалите го 40 души народни представители, ще се изрази единствено в прочитане на самия текст на закона, който е кратък и говори сам за себе си.
ОБАЖДАНЕ ОТ ДЛ: Прочети ги! Мотивите си кажете!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: И така, "Закон за обявяване незаконността на комунистически режим в България.
Чл. 1. (1) Народното събрание на Република България констатира, че Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия, комунисти) идва на власт на 9 септември 1944 г. (ръкопляскания в ДЛ и възгласи: "Браво!") с помощта на чужда сила, обявила война на България и в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. (Шум в ДЛ, обаждания.)
	(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до края на 1989 г., довело страната до национална катастрофа. (Шум в ДЛ.)
Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия на всички равнища са отговорни за:
1. Целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация.
2. Съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи.
3. Моралният и икономически упадък на държавата. (Ръкопляскания в ДЛ и възгласи: "Браво!")
4. Установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело до разруха. (Ръкопляскания в ДЛ.)
5. Погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост.
6. Рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу  религиозните му свободи.
7. Провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението.
8. Злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия. (Обаждания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, моля за тишина!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: 9. Безогледното унищожаване на природата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И господин Павлов!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
	"(2) Комунистическото управление е отговорно за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления. Това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още в 1970 г. ратифицира Международната харта за правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи, валидни за демократическа и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;" (Неразбираема реплика на Илия Баташки.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки, правя Ви забележка, за да не Ви отстраня. Моля! (Реплика от Илия Баташки.) 
Господин Баташки, втора забележка!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на нечувани насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения като средство за политическа репресия;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение в и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които взимаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.
Чл. 3.	(1) Посочените в чл. 1 и чл. 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическото управление в България от 9 септември 1944 г. до края на 1989 г. за престъпно, незаконно и осъдително.
	(2) Българската комунистическа партия е била престъпна и осъдителна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкването на човешките права и демократичните свободи.
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическото управление и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
Чл. 5. Лица, които са били преследвани от комунистическото управление при провеждане на неговата противонародна и противочовешка дейност по смисъла на чл. 2 от закона и неучаствали в действията по чл. 2, ал. 2, заслужават признание и имат право на обезщетение по ред и условия, определени със закон.
Чл. 6. За извършените престъпления и нарушения на гражданските права по време на комунистическото управление от 9 септември 1944 до края на 1989 г. не тече погасителна давност, ако по причини, свързани с престъпността на комунистическия режим и създадената обстановка на невъзможност за осъществяване на наказателната репресия и гражданските права, не е могла да бъде осъществена отговорността за извършено престъпление или нарушено субективно право."
Това е законопроектът. Благодаря ви. (Шум и реплики в блока на ДЛ. Ръкопляскания в блока на СДС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев. 
Съобщения за заседания на комисии:
Съветът по европейските въпроси ще проведе на 29 март, сряда, от 14,30 ч. заседание в зала "Запад". (Викове в блока на ДЛ.) 
Какво искате? Има пет минути, в които ще ви направя съобщенията, и утре продължаваме с тази точка. Всичко е в реда на нещата.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 29 март, сряда, от 14,30 ч. в зала "Изток".
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 29 март, сряда, от 15,00 ч., в зала № 356.
Заседанието на Комисията по културата и медиите, насрочено за 30 март, четвъртък, се отлага.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 30 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.) 

(Закрито в 13,55 ч.) 

Заместник-председатели:
					Иван Куртев
					Петя Шопова

Секретари: 
		Виктория Василева
		Камен Костадинов