Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-10-12

Председателствал: заместник-председателят Иван Куртев. 

Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Втора точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Моля господин Никола Николов да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги! Доклад по законопроект № 002-01-30 от 12 юни 2000 г. "Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение от народните представители Валентин Христов и Лъчезар Тошев.
Създава се нов § 1:
"§ 1. В чл. 5 се създава ал. 6а:
"(6а) 1. При изграждане на нови пътища или реконструкция на участъци на съществуващи, с изключение на автомагистралите, успоредно на платното на движение, от двете страни се изграждат велосипедни алеи.
2. Велосипедните алеи се изграждат в участъци от платното за движение и с габарити, определени от наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
3. При реконструкция на съществуващите пътища, велосипедните алеи се изграждат върху стабилизиран банкет.
4. При строителство на нови пътища велосипедните алеи се включват в обхвата на пътното платно.
5. Велосипедните алеи се отделят от платното за автомобилно движение с открит бордюр и/или предпазна ограда."
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев има думата за процедура.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам ви да дадем съгласието си да влезе в пленарната зала изпълнителният директор на Агенцията по пътищата господин Димитър Коевски, който да участва в дебата. Много некоректно е да стои в коридора, а ние разглеждаме материя, към която той има непосредствени служебни задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Нешев в залата да бъде поканен господин Димитър Коевски.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Коевски, изпълнителен директор на Дирекция "Пътища", в залата.
Господин Валентин Христов има думата.
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми  господин председател! Уважаеми колеги народни представители! На 14 септември внесохме с колегата Лъчезар Тошев предложение за допълнение към внесения за второ четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, обнародван в "Държавен вестник" бр. 26 от 29 март т.г.
Предложението касае регламентиране изграждането на велосипедни алеи в участъците от републиканската пътна мрежа, определени с наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Основни мотиви. В съществуващия Закон за пътищата няма досега изискване за изграждане на велосипедни алеи. Съществува потребност държавата да стимулира и поощрява безопасните условия за велотуризъм съобразно европейските стандарти.
На трето, но не по значимост, място е подобряване чистотата и опазване на околната среда, а така също и външния вид на нашите междуселски пътища.
На четвърто място бих посочил желанието на нашите избиратели относно създаване на удобни и безопасни условия за велотуризъм между близки селища.
Уважаеми колеги народни представители! Преди внасянето на нашето предложение то беше съгласувано както с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така също и с Изпълнителна агенция "Пътища". Беше постигнато съгласие с изключение на някои текстове, които сега предлагам на вашето внимание като корекция на текстове.
С оглед изчистване на предложението с колегата Тошев предлагаме в текста на ал. 6а т.2 да отпадне, като т. 1 от същата алинея да придобие следната редакция:
"1. При изграждане на нови пътища или реконструкция на участъци от съществуващи, с изключение на автомагистралите, успоредно на платното за движение от двете страни могат да се изграждат велосипедни алеи в участъци и с габарити, определени с наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството."
Останалите точки се преномерират естествено.
Уважаеми колеги народни представители, с оглед гореизложеното и с оглед на това, че всички ние трябва да приведем своята пътна мрежа в съответствие с европейската пътна мрежа, както наистина изискват европейските стандарти, моля да подкрепите нашето предложение. Благодаря за вниманието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Валентин Христов.
Други изказвания има ли?
Господин Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, Комисията по икономическата политика отхвърли предложението на нашите колеги в онзи му редакционен вид, в който беше поднесено и който е пред вас в доклада за второ четене, където се задължаваше новите пътища, които се изграждат, задължително да имат тези велосипедни алеи. Очевидно това беше неприемливо и не може да бъде прието. 
Сега, с новата редакция, която беше предложена от господин Христов, струва ми се, че има воля да бъде подкрепено, но все пак всеки да гласува по съвест, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Валентин Христов и Лъчезар Тошев за създаването на нов § 1, така както беше докладван с редакционната промяна, направена от господин Валентин Христов в първата точка.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Новият § 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 1 на вносителя има предложение на народния представител Румен Такоров - в § 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 буква "а" се изменя така:
"а) в т. 7 след думата "които" се добавя "с експлоатацията си изискват допълнителни мерки за безопасността на движението, изместването или пресичането на".
2. Точка 2 се изменя така:
"2. Създава се ал. 6:
"(6) Съгласуването по ал. 3, т. 7 и 8 се извършва с писмено становище в 14-дневен срок."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на комисията по § 1 на вносителя:
"§ 1. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) в т. 7 думата "пресичат" се заменя с "налагат изместване на пътя или с експлоатацията изискват допълнителни мерки за безопасността на движението по";
б) в т. 8 след думата "проекти" се добавя "и устройствени планове";
в) в т. 9 думите "съгласува проекти и" се заличават.
2. Създава се ал. 6:
"(6) Съгласуването по ал. 3, т. 7 и 8 се извършва в 14-дневен срок от постъпването на проекта или плана в Изпълнителната агенция "Пътища". При непредставяне на писмено становище се смята, че проектът или планът се съгласува без забележки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам най-напред да се извиня, че не можах да отида на заседанията на комисията в началото, когато се разглеждаха предложенията, и най-вероятно заради това комисията е отхвърлила повечето от тях по представения ни законопроект. Но с мотивацията, която ще направя, се надявам да ви убедя, че това, което съм предложил, няма никакви политически мотиви, а всичките предложения са направени на базата на практическия опит, който имам, и от който знам, че тези предложения, които са направени, само след някой друг месец отново ще влязат в залата, за да бъдат преправяни.
И започвам подред.
Искам да попитам за така направеното предложение - думата "пресичат", и ще ви прочета точно текста в закона: "Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Пътища" съгласува инвестиционни проекти, които пресичат републиканските пътища".
С новата поправка думата "пресичат" отпада и се заменя с "налага изместването на пътя или в експлоатацията изискват допълнителни мерки за безопасността на движението". Това значи ли, че вече всички инвестиционни проекти, които пресичат оста на пътя, няма да се съгласуват? А те са преди всичко най-основните. Това са газопроводи, това са водопроводи, това са нефтопроводи. Нима те ще останат извън рамката на съгласуването с Изпълнителната дирекция "Пътища"?
И текстът, който предлагам аз, не отхвърля предложението, направено от тях, а просто го допълва. Но пресичането оста на пътя трябва да остане. Това е задължително! Разберете го!
Значи вие искате малките обекти - бензиностанцийки и разни други работи да се съгласуват с Главно управление на пътищата, а такива крупни проекти от техническата инфраструктура на страната, да не се съгласуват. Къде е логиката на това, което вие предлагате?
И вчера в разговорите с господин Коевски ми се струва, че дори успях и него да го убедя за това, но, пак ви казвам, няма никакъв популизъм в това предложение. И мисля, че би трябвало да бъде прието и от залата. Не знам някой дали ще може да ми опонира за това.
По второто предложение - за "съгласуването по ал. 3, т. 7 и 8 се извършва с писмено съгласие в 14-дневен срок".
Вижте, аз не съм против този 14-дневен срок. Аз не съм против приемането на документи в така нареченото "едно гише". Но не мога да се съглася с принципите на мълчаливото съгласие именно при тези крупни обекти, които се изграждат, и там, където освен хилядите, мога да кажа и милиони средства, които се влагат, там от голямо значение са и всички параметри, които касаят безопасността на движението. Това е човешкият живот. 
И аз ви питам: как ще стане това нещо? Защото в текста комисията е допълнила дори, че не се иска и писмено становище. Написали сте "при непредставяне на писмено становище". Значи вие сте премахнали и възможността писмено становище да бъде представено. И ви питам аз: един инвеститор, който си занесе проекта в Изпълнителната агенция за съгласуване в 14-дневен срок, с какво той ще удостовери преди издаването на строителното разрешение, а дори и по-нататък - при приемателната комисия при Протокол 16, който се подписва? Много ясно, той ще занесе един празен проект и писмото, което е внесъл в Изпълнителна дирекция "Пътища". Оттам нататък, вместо да се намали бюрокрацията, тя ще се задълбочи, защото или главният архитект, или който подписва строителното разрешение, трябва да отправи питане до Изпълнителната агенция дали е съгласуван проекта или не е съгласуван. Включително и следващия етап, пак казвам, на приемателната комисия. Никой не може да се подпише под това, без да се съгласува.
И ако тръгнем по веригата отново, ако някой е успял да накара служителите в Изпълнителната агенция да затворят този проект, да не му дадат ход, да мине 14-дневния срок и той да бъде съгласуван без всякакви забележки, ами, оттатък веригата на корупция продължава. Той трябва да отиде да хване след това и хората от общината, които издават строителните разрешения, оттам нататък да отиде и при приемателната комисия.
Но всичко дотук е минало добре. Питам ви аз, когато стане някое автопроизшествие и отиде някой невинен човешки живот? Нали след това всички периметри се проверяват в зависимост от наредбите и стандартите в България? Кой ще отговаря тогава, ви питам? Кой ще отговаря? За това не мислите.
Господин Куртев, предложенията, както са направени, е всяко едно за 5 минути, а те са написани заедно. Мисля, че този въпрос е доста сериозен. Но след като ми давате знак, ще преустановя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 127 народни представители: за 46, против 80, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1, който става § 2 така, както е предложен от комисията.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Поотделно трябваше да ги гласувате, господин председател. Това са две различни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отменете гласуването. 
Господин Такоров иска двете точки да бъдат гласувани поотделно.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров за т. 2.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Първото предложение можеше да се приеме. За второто знам, че няма да мине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В разрез на правилника, където е казано глава по глава, раздел по раздел, член по член. Както виждате, поставям го на гласуване, така че да не спорим.
Гласували 117 народни представители: за 50, против 58, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията, който става § 2.
Гласували 114 народни представители: за 87, против 23, въздържали се 4.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 2 на вносителя:
"§ 2. В чл. 25, ал. 1 думите "и е получено съответно разрешение от администрацията, управляваща пътя, съгласувано с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи" се заменят с "и са разрешени по реда на чл. 26"."
Има предложение на народния представител Румен Такоров - § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Вече съм убеден, че каквото ще да се направи и да се каже от тази трибуна, щом не приехте да се съгласуват проекти, които пресичат оста на пътя, ми е пределно ясно, че вие нищо няма да приемете. Затова оттук нататък се отказвам да правя дискусия по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров за отпадане на § 2.
Гласували 112 народни представители: за 27, против 82, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2, който става § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 3 на вносителя има предложение на народния представител Румен Такоров, което е прието от комисията.
Има предложение, което е оттеглено от народния представител.
Третото му предложение е прието по принцип от комисията.
И четвъртото предложение - ал. 5 се изменя така:
"(5) Съгласуването по ал. 4, т. 2 от съответния орган на Пътната полиция се извършва с писмено становище в 10-дневен срок от уведомяването му за запознаване с проекта и с придружаващата го документация."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на комисията:
"§ 3. Член 26 се изменя така:
"Чл. 26. (1) В обхвата на пътя без разрешение се забраняват:
1. засаждането или изсичането и изкореняването на дървета и храсти;
2. движението на тежки и извънгабаритни превозни средства;
3. прекъсването, отклоняването или спирането на движението;
4. косенето на трева, пашата на добитък и брането на плодове;
5. изграждането на рекламни съоръжения и поставянето на пътни знаци или рекламни материали;
6. поставянето на възпоменателни плочи и знаци;
7. временното ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя.
	   (2) В обхвата на пътя и в обслужващите зони без разрешение се забранява:
1. изграждането на сгради и съоръжения, които застрашават целостта на пътя или безопасността на движението, както и реконструкцията и промяната на тяхното предназначение;
2. прокарването на нови и реконструкцията на подземни и надземни съоръжения на техническата инфраструктура;
3. добиването на кариерни и други строителни материали;
4. направата на пътни връзки към съседни имоти и земеделски земи.
              (3) Разрешенията за специално ползване на пътищата се издават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища" или от упълномощено от него лице за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища:
1. в 7-дневен срок от подаване на заявлението - за разрешенията по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 7;
2. в 14-дневен срок от подаване на заявлението - за разрешенията по ал. 1, т. 1, 5 и 6 и за разрешенията по ал. 2.
              (4) Собственикът на подземни и надземни съоръжения на техническата инфраструктура, намиращи се по обхвата на пътя и обслужващите зони при внезапно произлезли повреди, може да започне веднага възстановителните работи, като уведоми за това най-близкото поделение на Изпълнителната агенция "Пътища" за републиканските пътища и съответната техническа служба на общината за общинските пътища при условия, че е гарантирана безопасността на движението.
              (5) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Пътища" извършва съгласуване с органите на Пътната полиция при Министерството на вътрешните работи на разрешенията за:
1. превозите на тежки и извънгабаритни товари;
2. изграждането на пътни връзки и рекламни съоръжения;
3. временното ползване на части от пътното платно.
              (6) Когато съответният орган на Пътната полиция не представи писмено становище в 10-дневен срок от уведомяването му за запознаване с проекта и с придружаващата го документация за случаите по ал. 5, т. 2, се смята, че проектът се съгласува без забележки.
	(7) Разрешенията се издават при следните условия:
1. да съществуват реални възможности за преминаване на тежкото и/или извънгабаритното превозно средство;
2. да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища;
3. при временното ползване на части от пътно платно:
а) този закон и Законът за движението по пътищата да не забраняват дейността, свързана с временното ползване на части от пътното платно;
б) за временното пресичане на пътя да има одобрен проект за пресичането.
	(8) Срокът на валидност на разрешенията е, както следва:
1. при превоз на тежки и извънгабаритни товари - 30 дни;
2. при извършване на строителство - 1 година;
3. при временното ползване на части от пътното платно и другите видове специално ползване на пътищата - по преценка на разрешаващия орган, съобразена с искането на заявителя.
	(9) Разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях.
	(10) Обжалването на отнемането на разрешенията и на отказите за тяхното издаване е при условията и по реда на Закона за административното производство.
	(11) Министерският съвет определя с тарифа размера на таксите за издаване на разрешенията по ал. 1 и 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Как има пресичане в този текст?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Понеже от място ми се задава въпросът как има пресичане, ние достатъчно ясно обяснихме, че по-общият текст, който беше приет вече от нас, включва и пресичането на пътищата като подмножество на това множество, на всички действия, които нарушават целостта на пътя. Мисля, че изяснявахме това многократно.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Виртуално го включваме.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Включва се в реконструкцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Матев има думата.
ИВАН МАТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Николов, не смятате ли, че чл. 26, ал. 2, която гласи: в обхвата на пътя и в обслужващите зони без разрешение се забраняват..., има известно противоречие? Значи с разрешение може да се допусне изграждането на сгради и съоръжения, които застрашават целостта на пътя или безопасността на движението. Аз мисля, че тук има известно противоречие и затова предлагам ал. 2 да бъде редактирана така: "В обхвата на пътя и в обслужващите зони се забранява изграждането на сгради и съоръжения, които застрашават целостта на пътя или безопасността на движението". Това трябва да бъде поставено абсолютно в забранителните условия. А другата, условната част, да остане с текста: "В обхвата на пътя и в обслужващите зони без разрешение се забранява реконструкцията и промяната на тяхното предназначение". Мисля, че така по-точно ще се отговори на изискванията за безопасност на движението, които са в ал. 2. Помислете си малко и ще видите, че действително има някакво противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Матев.
Господин Николов, както разбирам, господин Матев предлага в т. 1 на ал. 2 в първата част, която е безусловна, текстът да бъде забранителен безусловно, а вече с разрешение - за останалите дейности. Как можете да го редактирате?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има здрава логика в това, което проф. Матев каза. Истината е, че по ал. 2, ако изграждането на сгради и съоръжения - тук се касае очевидно за изграждането, застрашава целостта на пътя и безопасността на движението... Иначе те, вече изградени, ако застрашават целостта на пътя и безопасността на движението, не би следвало да бъдат строени. Наистина трябва да намерим текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Господин Николов, предлагам Ви да спрем четенето на този законопроект, защото вие вече гласувахте текста, който аз отказах да коментирам. Вие решихте в зоната около оста на пътя до ограничителната строителна линия да се забрани извършването на всяко строителство, освен с разрешението на Изпълнителна дирекция "Пътища". Махнахте дори и съгласуването. Някой луд може да поиска на средата на пътя да засади едно дърво. Ще сложи ограничителни знаци, ще сложи еластична ограда и пак ще го направи, а това ще е законосъобразно!? Именно това е цялата философия на този закон, че на практика забранява, но след това с разрешение на някого може да застроява. Е, какво забранява? Нищо не забранява.
Аз се радвам, че господин Матев забеляза това. Това е точно така, господин Николов. Но целта на този законопроект е друга и аз искам да я кажа, за да можете по-правилно да гласувате оттук нататък и да подкрепите тия предложения. Защото основно целта на този законопроект е, че трябва отново да се оправят братовчеди, които трябва да строят покрай пътищата. Именно забранителният режим да стане разрешителен, за да може още да продължава да се строи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
За реплика - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Тази теза на господин Такоров беше защитавана още при първото четене и очевидно е невярна. И на мене ми се струва, че приемайки и неговата логика, и логиката на проф. Матев, ние би следвало и аз правя процедурното предложение за редакционна поправка: след запетаята в ал. 2, т. 1, да отпадне изразът "които застрашават целостта на пътя или безопасността на движението".
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Значи може да застрашават?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Които застрашават, естествено няма да се строят. Предложението е логично и ето как ще изглежда текстът:
"1. изграждането на сгради и съоръжения, както и реконструкцията и промяната на тяхното предназначение". Без разрешение се забранява строежът на такива неща. Така текстът е изчистен.
За дуплика - господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Когато преди няколко месеца приехме този закон, всички вие се кълняхте, че това е хармонизирано с европейското законодателство. Тогава имаше консенсус в комисията, че именно тия цигании, които са по българските пътища, не трябва да получат възможност нито да се реконструират, нито да се оширяват, нито да им се променят функциите или те да останат на изживяване. Това беше постановката и в комисията, и в залата и тя се прие. Но ето само няколко месеца след приемането на този, отново се вкара в залата, защото се видя, че наистина на някого се пречи в тези интереси.
Затова ви казвам: не трябва да разрешаваме изграждането на нови, освен, както е записано в закона дотук. Трябва всичката тази цигания, която е покрай пътищата, да бъде изчистена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров, но терминът, който използвахте, не е много коректен.

Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров за изменение в ал. 5.
Гласували 110 народни представители: за 49, против 59, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията, който става § 4, като в чл. 26, ал. 2, т. 1 отпадат думите "които застрашават целостта на пътя или безопасността на движението".
Гласували 109 народни представители: за 87, против 20, въздържали се 2.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. Член 28 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 5. Член 36 се изменя така:
"Чл. 36. Проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 4 и 5 на вносителя, които стават § 5 и 6 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 5 и 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се нов § 7:
"§ 7. В чл. 46 се създава нова т. 4:
"4. газ пропан-бутан за автомобилно гориво - в размер 180 лв. на тон."
2. Създава се нов § 8:
"§ 8. В чл. 58 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "от 100 до 500 лв." се заменят с "от 500 до 1000 лв.", а думите "от 600 до1200 лв." се заменят с "от 1000 до 2000 лв.".
2. В ал. 3 думите "от 500 до 1000 лв." се заменят с "от 1000 до 2000 лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Тази поправка влезе в комисията ненадейно. 
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Как така ненадейно?!
ИВАН БОЙКОВ: Ами, защото го нямаше в закона и председателят на комисията я вкара по време на заседание на комисията. Имаше бурно обсъждане и там стигнахме до становището, че няма как да се раздели - какво е газ пропан-бутан за битови нужди, какво е газ пропан-бутан за автомобилни нужди, тъй като цистерната е една и съща - цистерната, с която се взема газта от внос и от "Нефтохим" и тази, която стои в бензиностанцията, от която се пълнят бутилките, е една и съща. Няма измерител, според който може да се раздели горивото за автомобилни нужди и за битови нужди. Макар че е записан текстът "за автомобилни нужди", това значи, че ще обложим и битовото потребление, тъй като няма място и начин, по който да се измерят нещата. Ако има такъв, аз очаквам господин Николов да каже каква е методиката и гаранциите за това, че няма да облагаме газта за битово потребление.
И второто, което искам да кажа - искам да чуя логиката, обяснението на това защо трябва да облагаме извънредно газта за автомобилни превози, която се използва за автомобилно гориво с допълнителна такса?
Съществува една логика, понеже газта е много евтина, а бензинът е скъп, разликата е голяма, има голяма сметка да се кара на газ и това между другото е така, ако забелязвате всички таксита в София карат на газ, но пък има и друга логика, че газта е изключително екологично гориво. Тя не замърсява околната среда при изгаряне, т.е. ние сега ще направим облагане на едно екологично гориво с цел да изравним степента на икономия, ако мога така да кажа, за да стимулираме шофьорите да минат обратно на бензин. Защото логиката няма как да е различна, като изравним цените!
Искам да разбера за какво става въпрос тук. Ако е само, за да пълним бюджета или да пълним бюджета на пътищата... 
Аз мисля, че трябва да преценим внимателно каква е ползата за страната. Трябва да преценим внимателно как ще се отрази това върху превозите и как може да разделим от битовото, транспортното ползване на газ пропан-бутан.
На тези три въпроса, ако чуя нормален отговор, който да ме убеди, аз бих се замислил дали да гласувам за тази точка положително или отрицателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Никола Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги! Истината е, че аз внесох това предложение в Комисията по икономическата политика. Според мен то беше защитено достатъчно добре. Сега още един път пред залата ще повторя кои са мотивите, които ме накараха да внеса това предложение и се надявам с това да спечеля вашите гласове. 
Първо, въвеждаме не екологична, а такса "Пътища". За останалите горива има както такса "Пътища", така и екологична такса. Така че не е вярно това, че облагаме с екологична такса пропан-бутана, когато е за автомобилно гориво.
След това - размерът от 180 лв. на тон е равен на размера на останалите горива - пак е 180 лв. на тон, като тук условната енергия в един тон е по-голяма и е по-евтина като гориво, което означава, че ние въвеждаме по-малка такса за онези, които горят пропан-бутан. Това е отговор на втория въпрос.
И на най-съществения въпрос - може ли да се раздели пропан-бутанът за автомобилно гориво от пропан-бутана за други цели. Между другото, целите са още две - едната цел е за домакинствата, които са бутилки, продавани - газ пропан-бутан, напълнен в бутилки и за промишлени нужди - там, където има промишлени съоръжения, работещи с газ пропан-бутан.
Как се решава въпросът с бутилките за домакински цели? Бутилките за домакински цели се оказва, че абсолютно не  законно и в нарушение на изискванията за пожарна безопасност в момента се пълнят на газостанции за автомобилно гориво. Има три завода за пълнене на бутилки в България, които само те са лицензирани и само те могат да пълнят газ пропан-бутан в бутилки за домакински цели. И никой друг не може да пълни, защото изискванията са, когато се пълни бутилка за домакински цели, да се провери за теч, да се провери целостта на бутилката и се минава по една процедура, която гарантира безопасното използване на тази бутилка от домакинството. И ми се струва, че това е много сериозно основание наистина ние по този начин да се обърнем към органите, които охраняват пожарната безопасност като им обърнем внимание за това, че в момента продължава в нарушение на наредбите и на закона да се пълнят бутилки на газостанциите, тъй като това са непроверени бутилки - първо, като безопасност бутилката, и после пълненето също е непроверено, така че в нарушение на закона, след като се пълнят на газостанциите, там не може ние да правим изключение. Цялото гориво, продадено през газостанция, е гориво за автомобилни цели. 
Как да решим въпроса с газ пропан-бутана, който се използва в промишлени инсталации? Аз предлагам, ако приемем този текст, да се създаде още един допълнителен текст в Допълнителните разпоредби - нов § 3 със съдържание, което ще ви прочета:
"§ 3. Изпълнителна агенция "Пътища" възстановява сумата от внесените такси по чл. 46, ал. 1 за реализиране на продадените количества газ пропан-бутан за битови нужди по ред и условия, който се урежда с наредба на Министерския съвет". Там ще бъдат описани тези условия, по които се възстановява, когато горивото се ползва за промишлени и за битови нужди и то в този дух, в който аз току-що ви казах.
Това е моето предложение и ми се струва, че то е изключително справедливо. Наистина няма да бъдат събирани такси за гориво, което се ползва за домакински цели или за други промишлени нужди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Николов, аз не казах, че слагате екологична такса, а казах, че слагате такса върху екологично гориво. Има разлика между двете неща. Тоест едно гориво, което би трябвало да стимулираме да се използва с оглед незамърсяване на околната среда. А вие го правите с такса и правите обратния стимул.
Второ. Има и други консуматори на пропан-бутан. Много се използва от няколко години за отопление газ пропан бутан, с инсталации в частни къщи. На тях как ще им върнете таксата върху горивото?
Съгласен съм с това, което казвате за бензиностанциите, макар че това е практика от много години и се ползва. За другото - съмнявам се че всеки път правят преглед на бутилките, защото се прави един път годишно. Аз съм ползвател на такива бутилки и зная как се правят нещата, в напълно празно състояние.
И последното, най-огромното ми съмнение е това, което казвате за допълнителния § 3. Вие знаете как държавата връща или държавите бюджетни потребители връщат пари в обратна посока. Направете си справка с ДДС-то. А тук пък, макар че там пък е  стройна система и много е описана в закона, тук ми говорите за наредби и за връщане. Ще чакат може би две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За втора реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин Николов, аз слущах съжденията, които направихте във връзка със зареждането на бутилки с газ пропан- бутан за битови нужди. Трябва да Ви кажа, че съм един от потърпевшите. Аз се притеснявам от това, че променяме една ценностна система, която искаме да внедряваме, тоест пазарна икономика върху конкурентни принципи, които да дадат шанс на потребителя да може при най-изгодни за него условия да намери стоката или услугата, която търси. А вие отивате към създаването на пореден монополист и това е "Шел". Защото днес се разпорежда, че само "Шел" може да има бутилки, в които да се зарежда газ. Тоест другите бутилки, които вече потребителят ги е купил и с тях се работи, вие ги изваждане от употреба за  сметка на материалния интерес на потребителя.
Второ. Аз не искам да ви кажа станция, в която моля да ми зареждат бутилките, която е от техническа гледна точка и пожаробезопасна гледна точка много по-добра, отколкото на разрешената на "Шел", която е близо до Южния парк.
И аз мисля, че ние в нашата правна уредба не трябва да поставяме вредни, за целите които сме си поставили, нормативни уреждания - да укрепваме монополистите. Имаме достатъчно трагични последствия на установени монополисти, да кажем неестествени монополисти. И тях не искате да ги регулираме. Сега създавайте нови!
В тази зала трябва да сме наясно какво правим - пазарна икономика или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За трета реплика има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, още в комисията стана дума, че включването на такова предложение преди второто четене едва ли е коректно. Ако имаше подобно предложение в самото начало, аз съм убеден, че председателят на Народното събрание щеше да разпредели законопроекта и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Защото няма случай в нашата практика да се въвеждат нови такси, които засягат всички потребители, без те да са били обсъждани в тази комисия.
Все пак аз Ви моля да отклоните приемането на това предложение и обсъждането му, а господин Николов би могъл да го направи във връзка със законодателството във връзка с новия бюджет. Там ще има възможност навярно да се обсъдят всички страни на въвеждането на подобна такса и възможностите особено за връщането, заплащането и т.н. на едно допълнително плащане. И да не се използва едно такова допълнително плащане за злоупотреби. Тези неща биха били обсъдени най-добре в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Нека да спазваме, така да се каже, правилата, които сме си създали в този парламент и такъв тип материя - за нови такси, да не се включва между четенията и съответно да се включва без да може специализираната комисия да взема отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За дуплика има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: На репликата на господин Иван Бойков. Мисля, че е разбрал това, което казвам, и нека гласува както той реши, че е правилно. 
На господин Нешев казвам, че просто това, което той говори от трибуната, е сто на сто неистина. Първо, преди "Шел" да продава газ пропан-бутан в бутилки, според мен се продаваха в България от "Топливо" и от "Нефтохим". Сега не съм сигурен кои са тези, които пълнят бутилки и колко са, но знаем че има три завода, защото съм го проверил. Може би единият е на "Шел" или "Шел" си пълни някъде бутилките. Но във всеки случай има най-малко три лицензирани инсталации за пълнене на домакинска газ в бутилки. (Неразбираеми реплики от ДЛ.) 
Това със сигурност не е истина, но за съжаление аз не мога да го докажа. Ако продължаваме да спорим, ще го докажа. (Обаждания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може ли за малко тишина?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз казвам, че не е истина. Ако искате, да го доказваме. Но не си струва сега в този момент и тук. Просто не е истина.
На репликата на господин Папаризов. Струва ми се, че не е коректна поради простата причина, че в този Закон са таксите върху течните горива. Той много добре знае, и не може да не знае, че в българската Конституция има ограничение да се въвеждат специални тежнения върху отделни икономически субекти и другото е противоконституционен акт. Поради тази причина точно в този закон са тези такси и това отговаря на разпоредбите на Конституцията. Просто неговата реплика е подвеждаща с идея просто да се отложи гласуването на този текст. Благодаря. (Оживление и обаждания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина предложението, което е направено от Комисията по икономическата политика заслужава повече внимание. 
Аз не споря по процедурата как е влезло в законопроекта за изменение и допълнение на Закона по пътищата. Но ми се струва, че наистина едно такова допълнение в закона за равнопоставеност на горивата в автомобилния транспорт е правилно.
Естествено е, че ние трябва да се съобразяваме и с последващите мерки и даже, бих казал, очакванията автомобилните превози или таксиметровите превози да бъдат повишени. Всичко това трябва да се отчете.
Мисля, че в този вид, както е записано и предложено от комисията, е едно разумно решение, аналогично решение. Друг е въпросът как ще се отчита на газозарядните станции. Но наистина, ако някой смята, че незаконно трябва да се зареждат и бутилките там, той да отговаря и да поема съответно и финансовите си задължения.
Така че, независимо от съображенията и тревогите на голяма част от колегите, аз бих предложил колегите народни представители да приемат предложението на комисията във вида, в който е записано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Коевски, заповядайте.
ДИМИТЪР КОЕВСКИ: Господин председател, уважаеми господа народни представители! Бих искал само да внеса едно малко пояснение каква беше презумпцията, за да подготвим това предложение към Закона за пътищата.
Считаме, че трябва да се излиза от постановката, че всички ползватели на пътната мрежа в България трябва да бъдат поставени при равни условия и да допринасят за изграждането и за поддържането на пътната мрежа, независимо с какъв вид гориво и с какъв вид превозно средство ползват тази пътна мрежа.
Излизайки от тази логика, ние констатирахме, първо, че е пропусната в досегашния текст на закона групата на потребителите на газ за автомобилно гориво и по този начин се получава неравнопоставеност между гражданите на България, които ползват пътната мрежа.
Втори елемент, който бих желал да поднеса на вашето внимание, е, че в последно време се наблюдава тенденция за намаляване на консумацията на течни горива за автомобилно гориво - имам предвид бензин и дизелово гориво, за сметка на рязко увеличение на консумацията на газ за автомобилно гориво. Оттам още повече нараства това противоречие, че увеличаващият се брой граждани, които ползват газ за автомобилно гориво, може да се каже, че ползват безплатно пътната инфраструктура.
И третият момент, който бих искал да поднеса на вашето внимание - относно техниката и механизма за разделяне на газта за автомобилно гориво и битови цели. От доста време нашите служби на Изпълнителната агенция "Пътища" е в много напреднали разговори с лицензираните органи за пълнене на газ за битови цели. Считаме, че механизмът, до който ще стигнем, е напълно реален за възстановяване на таксата, която е внесена върху газта за битови цели и с тях нямаме различия. Самата техника ще бъде допълнително детайлизирана в наредбата, която предлагаме. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Коевски.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 39, против 43, въздържали се 36.
Параграф 7 не е приет.
Господин Николов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, предлагам да прегласуваме § 7 така, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване § 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 42, против 64, въздържали се 17.
Параграф 7 не е приет.
Поставям на гласуване § 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 7.
Параграф 7, в новата номерация, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Румен Такоров:
Създава се нов § 6:
"§ 6. Създава се чл. 59:
"Чл. 59. (1) Наказват се с глоба от 250 до 500 лв. физическите лица, неизпълнили разпоредбите на чл. 21, ал. 6 и чл. 26, ал. 5.
              (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 500 до 1500 лв."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров за създаването на нов параграф.
Оттегляте ли го?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отменете гласуването. Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 6 на вносителя:
"§ 6. В § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби думите "забранителен режим за извършване на всякакъв вид строителство" се заменят с "разрешителен режим"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има и предложение на народните представители Валентин Христов и Лъчезар Тошев, което е оттеглено.
По § 6 на вносителя - господин Христов, имате думата.
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Ще направя предложение в Допълнителните разпоредби да включим понятието "стабилизиран банкет", тъй като в т. 3, която става т. 2 след направената редакция на т. 1, е записано така: "При реконструкция на съществуващите пътища велосипедните алеи се изграждат върху стабилизиран банкет". Поради това, че понятието не е записано в Допълнителните разпоредби, предлагам то да влезе в тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Колегата Христов посочи, че е необходимо да остане понятието "стабилизиращ банкет" с неговото определение в така предложения от него параграф, който впоследствие той е оттеглил, но първата част на предложението му, ако сега гласуваме така, ще остане. И би трябвало да се заяви неговото оттегляне. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той го е оттеглил. Предложението е само за създаване на т. 17. 
Господин Николов, ще Ви помоля да оформите предложението във вида, в който ще трябва да се гласува.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предлагам  параграф (преномериран) 7 да има следното съдържание:
1. В § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби думите "забранителен режим за извършване на всякакъв вид строителство" да се заменят с "разрешителен режим".
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 17:
"17. "Стабилизиран банкет" е банкет с покритие, което не позволява затревяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 7, както беше докладван от господин Никола Николов.
Гласували 102 народни представители: за 83, против 15, въздържали се 4.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Заключителна разпоредба - има предложение на народния представител Илиян Попов, което е оттеглено. 
"§ 8 (преномериран) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"." 
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само една корекция: приетият преди малко параграф е 8-и, а не 7-и.
Моля, гласувайте Заключителната разпоредба и § 7 на вносителя, който става § 8, както са предложени от вносителя.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Заглавието "Заключителна разпоредба" и § 8 са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
От името на Парламентарна група думата има господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, ще ви прочета декларация на Парламентарната група на Евролевицата.
"Парламентарната група на Евролевицата изразява своята тревога от неадекватното поведение на българското правителство в аграрната сфера. Днес изтича половината време от агротехнологичните срокове за есенна сеитба. За пръв път през последните десет години са засети по-малко от 1 млн. и 300 хил. дка пшеница и 485 хил. дка ечемик.
По данни на оперативната статистика на аграрното министерство към 10 октомври през годините 1997 - 1999 г. са засети два пъти повече пшеница и ечемик. През критичната есенна сеитба през 1995 г. по това време вече са били засети 2 млн. и 100 хил. дка пшеница и 960 хил. дка ечемик. Неадекватната аграрна политика, осъществявана тогава, доведе до невиждана в историята зърнена криза. Сега управляващите са на път да повторят събитията на зърнения пазар от 1996 г. Този процес е винаги динамичен и е възможно към днешна дата тези данни да са различни от тези, които съобщавам.
Коя е основната причина за закъснялата есенна сеитба? Разчетите показват, че при средна цена 35 лв. от 1 дка за предсеитбена почвообработка - семена, обеззаразяване на семената, сеитба, торене и валиране, на земеделските производители са необходими около 490-500 млн. лв. при обявени намерения на правителството да бъдат засети 14 млн. дка есенници. Държавен фонд "Земеделие" за стопанската 2000-2001 г. предвижда - според изказването, което направи министър-председателят пред Народното събрание на 29.09.2000 г. - цитирам: "Целева финансова линия изкуствени торове за подпомагане на земеделските производители на пшеница, ечемик, царевица, зърно и слънчоглед - в размер на 8 млн. лв. Целева финансова линия, включваща субсидия, семена за семепроизводство и масов посев на пшеница за хляб - в размер на 8 млн. лв. Преференциална кредитна линия за финансово подпомагане на земеделските производители за пшеница за хляб и семепроизводство в размер на 495 хил. лв. Общо това прави 16 млн. 495 хил. лв., или около 3 на сто от необходимите на земеделските производители около 500 млн. лв.
С какво разполага земеделският производител днес? Вследствие на засушаването през лятото добивите от царевица на зърно и на слънчоглед са изключително ниски. Тези добиви не осигуряват доходи дори за покриване на направените разходи. Добивите и качеството на виненото грозде са по-добри в сравнение с последните 5 години, но изкупната кампания се превръща в пълна трагедия за земеделските производители. Липсата на аграрна политика в този изключително важен сектор се превръща в поле на силовите групировки и рекет спрямо земеделския производител. През тази година той не може да разчита на доходи от лозята. Единствената продукция, която може да осигури финансов ресурс на земеделския производител, са пшеницата и ечемикът. Като задели количества за семена за посев, изплащане на натуралната аренда и други собствени нужди, реално той може да реализира на пазара не повече от 2 млн. тона пшеница и около 500-550 хил. т ечемик. Това прави около 450 млн. лева. А само за есенната сеитба, както вече казахме, са необходими 500 млн. лева. От тези 450 млн. лева най-малко половината ще отидат за погасяване на стари задължения към доставчиците на торове, препарати, горива и т.н.
Следователно днес земеделският производител е оставен без финансови средства за извършване на есенната сеитба. Освен нея обаче той трябва да извърши и есенна подготовка на площите за пролетниците и да извърши пролетната сеитба.
Парламентарната група на Евролевицата се обръща към изпълнителната власт с призив да предприеме бързи и адекватни пазарни мерки за облекчаване на земеделския производител. По-конкретно те могат да бъдат: да се увеличи размерът на финансовите средства за подпомагане на земеделските производители за производство на пшеница, ечемик, царевица на зърно, слънчоглед; да открие нова финансова линия за фючърсна сделка за закупуване на хлебна пшеница от държавния резерв в размер най-малко на 400 хил. тона; да използва всички механизми на държавата за отстраняване на силовите групировки в изкупвателната кампания на гроздето и пшеницата; да осигури пазарен механизъм за кредитиране на винопроизводителите за изкупуване на гроздето по адекватни пазарни цени.
Парламентарната група на Евролевицата декларира, че, излизайки с настоящата декларация, в никакъв случай не се стреми да извлича политически дивиденти. Ние сме загрижени за продоволствената и социалната несигурност през следващата година, която с бездействието си управляващите ще предизвикат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.

Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В СТРОИТЕЛНОТО ПРОЕКТИРАНЕ.
Водеща комисия е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Госпожа Янева, ще моля да прочетете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: Господин председател, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местното самоуправление, регионалната
политика и благоустройството относно законопроект за
съсловните организации на архитектите и инженерите в
строителното проектиране, внесен от Илиян Попов и група
народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 13 септември т.г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди законопроект за съсловните организации на архитектите и инженерите в строителното проектиране № 054-01-87, внесен от Илиян Попов и група народни представители. На заседанието присъстваха госпожа Ваня Зегова - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Борис Милчев  - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, представители на Камарата на архитектите и камарата на инженерите в строителното проектиране и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народните представители Илиян Попов и Методи Андреев. Те обясниха необходимостта от възстановяване на национална традиция и хармонизиране на законовата ни уредба с тази на страните от Европейския съюз. До 1949 г. у нас са действали разпоредбите на Наредба-закон за Инженерно-архитектурната камара и за Академичната организация на инженерите и архитектите в България, чието естествено продължение се явява настоящият проект на закон.
Вносителите обясниха, че законопроектът е съгласуван с приетата в края на 1994 г. от Съвета на Европа Бяла книга. Тя е част от стратегията на Европейския съюз, свързана с подготовката по присъединяване на асоциираните страни от Централна и Източна Европа към общността. Критериите за членството са пречупени през призмата на основните принципи на Европейския съюз - свободно придвижване на хора, стоки, идеи, капитали и услуги и степента им на отражение в националното законодателство. Свободното движение в случая се свързва преди всичко с взаимното признаване на професионалната квалификация на седемте водещи свободни професии: лекари, стоматолози, експерт-счетоводители, адвокати, нотариуси, архитекти и инженери. На тези ключови професии се отделя не случайно такова внимание, тъй като те са в основата на всяка пазарна икономика. По нивото на професионалната им компетентност и организираност се съди за мястото, което заемат в ценностната система на обществото. Затова Европейският съюз препоръчва със съответните директиви на страните - кандидатки за членство в съюза, да регламентират правно със специални закони професионалната дейност, упражняването на професията, сдружаването и спазването на професионална етика на тези ключови професии.
В проведените разисквания се изказаха мнения, че законопроектът е навременен, тъй като е необходимо хармонизиране на разпоредбите му с разпоредбите на законопроекта за устройство на територията, чието разглеждане на второ гласуване вече тече.
От името на Министерството на регионалното развитие и благоустройството госпожа Ваня Зегова отбеляза, че законопроектът е особено необходим и е неразривно свързан със законопроекта за устройство на територията, като изказа мнение относно прецизиране на отделни негови разпоредби. В същия дух бяха изказванията на повечето от членовете на комисията, които изразиха задоволство, че се внася регламент по отношение на устройството, организацията и дейността на две важни ключови професии - архитектите и инженерите в строителното проектиране, условията за упражняване на тези професии и отговорността за нарушаване на професионалните задължения и професионалната етика.
Законопроектът обединява две професии, касаещи един и същи инвестиционен процес - този на строителството.
Направени бяха конкретни предложения с цел усъвършенстване на законопроекта, които да бъдат взети предвид между първото и второто му гласуване.
След изказаните мнения и направените предложения Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 12 гласа "за", 1 "въздържал се" и нито един "против" предлага на Народното събрание законопроектът за съсловните организации на архитектите и инженерите в строителното проектиране № 054-01-87, внесен от Илиян Попов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Юлия Янева.
Господин Кирил Ерменков има думата.

  КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също съм убеден, че внесеният от група народни представители законопроект би могъл да запълни една законодателна празнота по отношение на целите, задачите, управлението, функционирането на две съсловни организации - Камарата на архитектите и на инженерите в строителното проектиране, както се предвижда, да се учредят след приемането на закона. 
В мотивите към проекта за закон мисля, че добре са отразени необходимостта от продължаване на традицията на съсловните организации, на действието на нови актуализирани разпоредби,  съобразени с условията за развитие на новите съсловни организации, и продължавайки традициите, утвърдени още преди повече от петдесет години с Наредбата-закон за инженерно-архитектурната камара и за Академичната организация на инженерите и  архитектите в България. Даже те са приети през 1937 г.
Този закон наистина трябва да институционализира съсловните организации и да набележи конкретни мерки за укрепване престижа на водещите съсловни организации. Аз обаче не съм убеден, че това е един приоритетен закон в момента, имайки предвид, че освен тези съсловни организации Камарата на архитектите и на инженерите от строителното проектиране съществуват и други много важни съсловни организации, за които би трябвало да се приеме един сериозен хармонизиран с европейското законодателство закон. Даже това би могло да бъде, уважаеми колеги, по принцип един закон за съсловните организации на архитектите и инженерите в България. Но да правим и да приемаме в Народното събрание специфични законодателни инициативи в този вид, мисля, че не е най-доброто решение. Аз бих могъл да ви информирам, че след няколко дни група народни представители ще внесат в Народното събрание законопроект за учредяване на Инженерната камара в България, която също има претенции, че е един последовател на тези организации, които са работили в един добър ред преди много години.
Не бих искал да пропусна и въпроса,  че в предложения законопроект съществуват редица неудачни предложения за узаконяване и по отношение правата и възможностите на управителните органи, и по отношение регистрирането, - аз не бих искал конкретно да ви чета, тъй като вероятно ще има време това да се обсъжда и по-нататък - вписване и  обжалване пред Комисията по професионална етика, което се счита, примерно, за окончателно и без право на обжалване пред други институции. Има и много други такива записи, които ми дават право да помоля всички вас законопроектът, както е предложен от група народни представители, да не се подкрепи на първо четене, да се върне за преработване и евентуалното изготвяне на един принципен законопроект за съсловните организации на архитектите и инженерите в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Методи Андреев има думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, действително аз и колегата Свилен Димитров сме в основата на създаването на тоя законопроект. Държа да го кажа, защото това е един законопроект, който няма политическите страсти. Един законопроект, който урежда една професионална общност със закон. Междувременно, искам да спомена, че това е  един уникален законопроект, тъй като той беше подкрепен от всички народни представители, които присъстваха на това заседание на комисията: от СДС, от БСП, от Евролевицата - тогава господин Нешев беше от Евролевицата, и от ДПС, в лицето на господин Ремзи Осман. Това показва, че преждеговорившият господин Ерменков не е много коректен, като казва, че този закон не е навременен. Напротив, така подкрепен този закон от мнозинство от народни представители и от различни политически сили показва едно - че този закон е явно необходим, и това се отчита от всички значими политически сили, представени в това Народно събрание. 
Не е правилно да се смята, че трябва да бъде  приет  друг закон за Камарата на инженерите. Защото всъщност това е един призив за създаване на  едно ново НТС, само че с едно ново име. Искам дебело да подчертая, че в света и в прословутата Бяла книга на Европа са заложени седем основополагащи професии. Забележете,  седем,  и във всяка една развита европейска страна има седем закона, регламентиращи тези професии в правния мир, в обществения живот, в стопанския живот на съответната страна. 
Следователно, законът не е приумица на един или двама, той е закон, който е извикан от  необходимостта в нашата държава да се възстанови традицията в този изключително важен отрасъл - строителството. Защото на всички е ясно, че строителството е този отрасъл, в който се въртят най-много пари и именно там нещата трябва да бъдат регламентирани. Именно там нещата трябва да бъдат толкова публично ясни, че да не се допуска по никакъв начин да се създават нерегламентирани отношения. Отношения, които биха хвърлили сянка на съмнение върху всяка една част от инвестиционния процес, наречен строителство. Затова аз искам да прочета кои са основните цели на закона.
Първата основна цел, това е защитата на интересите на потребителя. Второ, постигане на необходимия обществен и социален статус на професиите в съответствие с тяхната обществена значимост и отговорност. Защото, без да обиждам колегите от другите инженерни специалности, отговорността на архитекта и на строителния инженер е несъизмерима с отговорността на електроинженера и химика-инженер. Трето, създаване на правила и принципи на работа в професията, гарантиращи достатъчна публичност в строителното проектиране, ограничаване на нерегламентираните взаимоотношения по веригата инвеститор - проектант - строител - потребител. И, не на последно място,  усилване действието на пазарните принципи в областта на строителното проектиране. Това са основните цели на този законопроект. 
Разбира се, като всеки един законопроект, той ще бъде подкрепен от част от колегията. От една част няма да  бъде подкрепен. Защото всеки един закон, който въвежда принципи и правила, означава, че ограничава нещо. Ограничава именно далаверата в проектирането. И това е по принцип един антимафиотски закон. Защото по този закон ние предвиждаме целият процес на проектиране да бъде изваден  на повърхността. Да няма нерегламентирано отдаване на проекти, нерегламентирани отношения между главни архитекти, държавни служители, общински служители, които имат възможност за по-голям и по-лесен достъп до проектирането, и хората от свободния бранш, така наречените хора на свободните професии - архитекти и инженери. 
И затова в този закон има един чл. 9, който казва, че не може да бъде член на Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в строителното проектиране лице, което работи на административна, държавна или общинска служба. Защото не е тайна, че  има цели свързани вериги, които продължават от общината и достигат до проектантите, по които тези проекти текат по нерегламентиран път. А  хората, които са добри професионалисти, и които се бият често на фронта на проектирането, невинаги могат да получат достъп до сериозни проекти. По този начин ние искаме да освободим с този закон държавата от нейните нехарактерни функции, в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Искаме да ги прехвърлим на една, по своята същност, неправителствена организация, която се учредява със закон и съществува като такава  в правния мир.
Много е важно да обърна внимание на чл. 7. Член 7 от закона говори кои могат да  бъдат членове и с какво се занимават членовете на Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в строителното проектиране. Това е именно  онова, което разделя инженерите, общо инженерите, от инженерите в строителството и архитектите. Лицата, упражняващи професията архитект, съответно инженер  строително проектиране на свободна практика. Това именно е характерният принцип на една съсловна организация в свободната практика. Консултантите и вещите лица в областта на строителното проектиране и, забележете, лицата, упражняващи надзор в строителното проектиране и в строителството.
Специално по този въпрос искам да кажа, че ние имаме едно малко различие с вижданията, които са прокарани в ЗУТ. Защото в този закон, както е записано, ние всъщност даваме възможност надзорът в строителството да се извършва от физически лица, а не от юридически лица, и тези физически лица да бъдат членове на съответната камара.
Защото при моя среща преди десет дни с господин Молен Хауер, който е председател на Бранденбургската камара в Германия, това е една от най-сериозните камари на инженери и архитекти в Европа, господин Молен Хауер ми каза, че не е логично тези изключително важни дейности - надзорът особено в строителството, да се извършва от юридически лица. Той каза своите мотиви за това. Аз съм ги записал и сега ще ви ги прочета.
"1. Защо не може да бъде юридическо лице носител на такава отговорност? Защото квалификацията и знанието са свързани с физическото лице, а не с юридическото лице. Носител на знанието, на категорията "знание" е носител индивидът - инженерът или архитектът, а не фирмата, към която той работи.
2. Професионалната отговорност също се свързва с определено физическо лице. Затова именно в Германия се застраховат физически лица и застраховката на едно физическо лице в Германия възлиза обикновено на 20 на сто от стойността на строителството. Господин Молен Хауер ми каза, че той лично е застрахован за 5 млн. дойче марки. Това означава, че той може да проектира и да оказва надзор за обекти, които струват до 25 млн. дойче марки. По този начин, ако конкретното лице допусне някаква грешка, тогава е гарантирано финансовото обезпечаване на допуснатата грешка. Иначе, ако е юридическо лице, фирмата обикновено преминава към ликвидация, за да не плати."
Това са много сериозни аргументи, които аз и моите колеги ще отстояваме и по-нататък при разглеждането на ЗУТ. Защото това са принципни неща.
В момента какво се наблюдава? В момента, особено в надзора в строителството, понеже в този чл. 7 е включено едно малко пояснение "и строителството", което разпали духовете в комисията. Не крия, че именно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството изказаха становище, че надзорът в строителството не трябва да бъде приоритет на тези камари. Но все пак аз съм строителен инженер, претендирам да съм бил конструктор, главен асистент съм във Висшия институт по архитектура и строителство, както и колегата Свилен Димитров е бил строителен инженер на свободна практика, и мога да ви кажа, че в момента надзорът в строителството е само надзор. Той не може да бъде независим, а аз твърдя, че е некачествен. Защото в момента фирмите, които се занимават с този надзор, формално извършват надзор, а реално получават парите. За да няма такова нещо, ние трябва да заложим преди всичко на професионализма и на личната, персонална отговорност и затова е сложено това допълнение "и строителството". Разбира се тук могат да се движат различни лобита, които защитават различни интереси. Аз защитавам интереса на строителния инженер и архитекта от практиката. Този изключително отговорен фактор в инвестиционния процес - строително проектиране.
Освен това, искам да поясня, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дотук като вносител, а по-нататък като изказване.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Добре. (Реплика от господин Свилен Димитров.) 
Прав е господин Димитров, ще оставя и за него, защото неговият принос в закона, което искам да кажа за протокола, беше изключително сериозен. Аз му благодаря, че заедно успяхме да направим този закон.
Това, което каза господин Ерменков по отношение на членството и това как се приемат членове в камарата. Законът, който сега разглеждаме, е съобразен с фактическата ситуация в страната. Германският подобен закон е значително по-твърд от гледна точка на разрешителния режим за влизане в съответните камари. Ние отчетохме факта, че в България в момента строителството не е толкова голямо като количество и като обем, оттам и проектирането не е в достатъчното количество и обем. Затова в закона са въведени две категории - техническа правоспособност и специална проектантска правоспособност. Като всички завършили ВИАС и другите специалисти, които са завършили други строителни училища в България, имат качеството "техническа правоспособност". Когато един инженер, архитект получи своята диплома, той получава качеството "техническа правоспособност" и като такъв, след като подаде необходимата молба за членство в съответна камара, той може да извършва проектиране и да подписва чертежи. Това проектиране не може да бъде за всички обекти. Сами можете да се съгласите, че ако един инженер, завършил ХТСИ във ВИАС, излезе от ВИАС и тръгне да проектира дъгови язовирни стени малко несериозно ще звучи. Защото сложните съоръжения, като в хидротехническото строителство, в промишленото строителство, в строителството въобще, за да ги проектираш, не е необходимо само да си завършил ВИАС или съответното висше учебно заведение, а е необходимо да имаш опит. Защото в проектирането най-ценното нещо е осмисленият опит. Поради тази причина ние сме предвидили, след като едно лице завърши ВИАС и получи своята диплома за архитект или инженер, да притежава по право техническа правоспособност и като такъв да може да проектира ограничен брой обекти. Кои ще бъдат тези обекти ще бъде казано от съответната камара. Тук сме оставили място камарата да реши какви да бъдат тези обекти. Защото не е много просто и не е много лесно в един закон да изпишем обектите.
Другото нещо, което е много важно, това е втората част - специална проектантска правоспособност. Тази категория може да бъде получена от всеки член на камарата, който вече е работил две години като проектант. Това е за инженерите и архитектите, притежаващи образователната квалификация - степен "магистър" и "доктор", инженер или доктор-архитект, и три години за бакалаврите. След този срок по процедура, която ще бъде приета от съответната камара, може да се премине от "техническа правоспособност" в ниво "специална проектантска правоспособност".
И сега искам да коментирам господин Ерменков. Той цитира чл. 12, като каза, че при молба за постъпване за преминаване от специална в специална проектантска правоспособност, ако няма отговор, може да се обжалва пред съответната комисия по професионална етика и нейното решение не подлежи на обжалване. Да, но господин Ерменков чете само ал. 1 на чл. 12. Той не чете ал. 2, където ясно е казано, че  последващо кандидатиране за придобиване на специална проектантска правоспособност е възможно след изтичане на една година от датата на последното кандидатстване. Тоест, това не е затворен процес. Всеки човек има право да се яви на изпит, тук има преподаватели, като не си издържи изпита, получава право да се яви на следващ изпит или на следваща процедура за приемане. В това няма нищо лошо, нищо недемократично. Това е просто една възможност всеки човек като работи да доказва своята професионална квалификация и знания.
По-нататък е разкрито как се конструира тази камара. По този въпрос аз няма да говоря. Това е структура, характерна за всяка една камара. Искам дебело да подчертая, особено за господата от Евролевицата, че този закон е съобразен с конкретната обстановка и чрез него се стига и определена социална защита на специалистите, желаещи да се занимават със строително проектиране. Защото тези специалисти в момента, както и лекарите, действително са в едно неоправдано положение. И за да защитим интересите на този бранш, и за да защитим най-вече потребителите от некачествени проекти и от хора, които случайно са попаднали в средите на проектантите, архитектите и инженерите, ние предлагаме този закон на вашето внимание и твърдим, че той е необходим и че без него ЗУТ не може да бъде приложен изцяло.
Затова аз апелирам към всички, които разбират за какво става дума, да подкрепим на първо четене този законопроект. А иначе прави сте, че законопроектът има свои слабости, но за това ние ще поискаме да има максимално отсрочване между първо и второ четене, за да може всеки, който смята, че е необходимо по някакъв начин той да бъде коригиран, да направи своите препоръки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
За реплика думата има господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Андреев! Аз съм доволен, че вносителите на законопроекта са представители на различни парламентарни групи, но съм убеден, че това не са становища на парламентарните групи. И моля Ви, това да се има предвид. Когато направих моето предложение за оттегляне на законопроекта, имах предвид това.
Аз също мога да кажа, че в нашата парламентарна група прегледахме, запознахме се със законопроекта и смятаме, че трябва да се направи промяна и във философията на закона, която правилникът и законът не ни разрешават да правим между първо и второ четене. Иначе с удоволствие ще участваме в такъв процес.
Не мога да се съглася с господин Методи Андреев, с мотивите, които представи пред нас и с това, че ни преразказа закона заедно с предпоставките, целите, не са забравени възнагражденията - по какъв начин се осигуряват - което сигурно е логично. Даже в Заключителните разпоредби, за които и Вие говорите, са записани принципни въпроси, но пак повтарям, които не се отнасят само за инженерите, примерно, в строителното проектиране, а както и Вие казвате - за строителните инженери. Оттук нататък следва или една сериозна промяна в закона, или друг закон - за архитектите и строителите. 
Аз обсъждам законопроекта, който Вие сте внесли, господин Свилен Димитров, много моля това да се има предвид. 
Това са моите съображения, които искам да споделя като реплика. И много моля още веднъж, когато се внася такъв законопроект, да се съобразява и това с мотивите, които сте написали и които не съответстват на самия законопроект.
Аз не съм убеден, казвам го съвсем откровено, че такъв закон в този вид съществува в една от западните страни, за които Вие казвате, че са хармонизирани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Ерменков, законодателната инициатива обаче е право на депутатите, а не на парламентарните групи. 
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Той обаче каза, че е от името на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво е казал е без значение. Инициативата е право на депутатите.
За втора реплика има думата господин Вълчев.
ВЕНЧО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Господин Андреев, Вие говорехте много, но между многото неща казахте нещо изключително важно. Вие нарекохте този закон по същество един антимафиотски законопроект. Аз не възразявам срещу терминологията, която използвате. Всички в тази зала, пък и в обществото, знаят, че в тази практика има много неща за дооправяне, сигурно има и много мътни неща. Но след като представители и на парламентарните групи на СДС и на БСП смятат, че това съсловие - архитектите - са по същество едно мафиотско, това е една много мафиотска дейност, това е една много сериозна констатация. Струва ми се, че ако ние имаме основание да внесем в Народното събрание един антимафиотски закон в тази сфера, то той трябва да бъде подготвен с една доста по-различна логика и с едни много по-различни мотиви. Тези съждения са много сериозни, още повече, че вие в този законопроект давате едни много сериозни правомощия по отношение на контрола на тази дейност пак на същите тези хора. 
И аз тук се чудя как ще отделите, така да се каже, добрите мафиоти от лошите мафиоти? Как ще направите така, че тази дейност да се контролира от същите тези хора, за които по някакъв начин ще кажем: те не са мафиоти и да контролират едни хора, които наричаме "мафиоти". Това ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
За дуплика има думата господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Ще отговоря следното на последната реплика на господин Стоянов. Господин Стоянов, когато прочетете законопроекта, ще разберете, че не архитектите и инженерите са мафиоти, а законопроектът е направен против корупцията в този бранш, да брани тези хора от корупцията. Явно не сте чели законопроекта и затова може би правите такива реплики. Прочетете го хубаво. Там е описано всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
Господин Бойков, ще Ви дам думата, като ви дойде редът. Господин Стефан Нешев е преди Вас.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя този законопроект. Искам да определя два основни мотива, които ме карат да застана зад този законопроект.
Този законопроект отговаря на ценностната система на немските капиталистически отношения, които издигат в едно ниво асоциираната държава. Асоциираната държава, това са и така наречените съсловни организации, които се явяват административно-политическата връзка между изпълнителната власт и гражданското общество. Това е един характерен белег на законопроекта, който ние сме представили на вашето внимание и който апелирам да бъде подкрепен.
Втората причинност, заради която ви моля да подкрепите законопроекта, е важната му връзка със Закона за териториалното устройство, който предстои да бъде приет на второ четене и в който има заложени елементи, основаващи се на този закон.
Аз, за разлика от някои хора, не смятам, че може да се създаде идеална система или идеален документ. Всяко предложение, което вие намерите и смятате, че ще обогати или ще създаде по-голяма стойност на разглеждания законопроект, ще бъде отразено в работата на комисията и след като има положителен характер, ще бъде отчетено. Благодаря ви за вниманието. Завършвам с това: подкрепете законопроекта, с това ще бъдете полезни като законотворци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Отдавна се стремим да има Закон за съсловните организации и в България и този въпрос да се уреди. Само че има няколко подхода по този въпрос. Съсловни организации и такъв тип закони се създават за събиране на хората по браншове и за бизнес. В самата си основа, в самата си същност си заслужава да се правят такива закони за уреждане на такъв тип сборове между хора, които са събрани по браншове и да вършат някакъв бизнес, имат общ интерес. 
Тук има една много специфична дейност. Прав е колегата Методи Андреев. Днес даже има една статия във вестника, ако сте я чели, за "Слънчев бряг" - как се проектира "Слънчев бряг", какво става, какви хонорари вървят. Има неуредени въпроси в строителното проектиране. Обаче, уважаеми колеги, начинът, по който влиза този закон, и начинът, по който е направен, просто противоречи на законодателната логика и творчество, на това, което правим в парламента. Принципът, както и в Германия - понеже тук много се цитира Германия - е следният. Прави се закон за занаятчийските камари, тоест общоустройствен закон за всички видове сдружения на хора на този принцип. Там се слагат основните принципи, по които се сдружават такъв тип колеги. Уреждат се взаимоотношенията, финансовата страна на въпроса, всичко, и след това се правят специфични закони за различните видове професии. Мен ме учудва логиката, че вие тук предлагате един закон със същата логика, каквато има Лекарският съюз. Едно към едно логиката е такава. Създавате камара, която е задължителна за всички, които искат да упражняват професия. Чакайте бе, колеги от БСП, нали двама от вас гласуваха срещу този закон, срещу тази логика гласуваха, а не срещу такъв тип неща. Слагате задължително членство в тази камара. Слагате задължително разрешително за упражняване на професията. Това ли ще ви бъде логиката за всички видове професии и браншове? Ако е така, приемете и Закона за Лекарския съюз и гласувайте заедно. А доколкото си спомням, тогава имаше серия от такива антиизказвания.
По същество, повлияно от ваши интереси, защото разбирам, че по-голяма част от вносителите работят в тази сфера, познават специфичните интереси вътре, имам и аз честта малко да ги познавам, създават един закон, в който уреждат част от тези интереси. Това ли ще ви бъде логиката на законодателството? По този начин ли ще ги уреждате? 
Има частна логика, като например строителен надзор. Миналата година ние приемахме начина, по който може да се осъществява строителен надзор. Тук имахме много изказвания. Тези юридически и физически лица, които упражняват такава дейност, са лицензирани. Защо ще ги вкарате в камарата? За да ги лицензирате втори път ли? Или ще отменим онзи закон? Тук не пише такова нещо.
Вие създавате едно малко "монополче". Създавате цялата структура на избор, между другото в момента има, колеги, две съсловни организации на архитектите в България. Едната се казва Съюз на архитектите в България, а другата е Камара на архитектите.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Съюзът не е съсловна организация. 
ИВАН БОЙКОВ: Точно съсловна организация е. 
Така. И какво се получава от цялата тази комбинация? Едното го закривате. Така ли ще се получи сега? 
Освен това, обяснете ми  каква е разликата между строителен инженер в строителството и строителен инженер в проектирането. Обяснете ми защо ги разделяте на две. Точно в моята логика, вие отделяте една дейност от общата логика и я правите специфична, уреждате си определени правила. Така е, има много пари в проектирането и тепърва ще има много пари в проектирането. Има хаос в проектирането, има сваляне на цените поради конюнктурата на пазара. Аз го знам това нещо. И какво, ще правите минимални цени? Ами, цялата логика на колегите от СДС беше пазарът да е свободен и да се разбират съгласно условията на конкуренцията. 
На какъв критерий тази камара ще прави минимални цени на проектиране? А, обяснете ми, колеги! Кой ще бъде критерият. Тя ли ще раздава проектите за проектиране и на кого? Че в момента имаме хиляди малки камарки в България, които раздават проектите за проектиране на определени хора. Къде е тук демонополизацията на този вид дейност? Изключвам вътре цялата схема от разрешителен режим и най-смешното, което в България е отречен принцип, че няма право на обжалване пред съда. Значи на човек му отнемате правото да упражнява определен вид дейност и той не може да обжалва пред съда! Чакайте, бе, колеги! Извън държавата ли сте? 
Втората логика. Вие уреждате глоби и по този начин си правите бюджета. Кой ви дава основание и право, по кой български закон да събирате глоби и районният съд да ви дава задължително изпълнителен лист на ваше решение? Къде отивате вие? Съд ли ставате? Вие можете да сте арбитраж, но разликата между арбитраж и съд е огромна. 
Вижте какви неща сте написали, които отиват точно в тази логика: създаване на монопол, който урежда всички взаимоотношения вътре, както реши управителния съвет. Извинявайте, ама тези хора, които участват в проектирането, не са различни от хората, които участват в строителството. 
Даже стигате до варианта да казвате архитектът какво може и какво може строителният инженер. Ами, той получава ценз, където пише какво може да прави. В тази диплома, която получава, пише какво може да прави. И даже, уважаеми колеги, които сте внесли този закон, в нашите университети се учи главно да се проектира, а не да се строи. 
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Не е вярно. 
ИВАН БОЙКОВ: Колега, извинявай, моля ти се, но основното умение, което придобиваш, е да проектираш. Да си ходил да строиш, когато си завършил строително инженерство в университета? Ходил ли си? Не си ходил.
А ми кажете каква е разликата в отговорността на оператора в Козлодуй и на един проектант? Защото пък колегата си позволява да прави паралел между професиите като логика за това, че трябва да има специален закон.  Или междинен оператор на една голяма машина и един проектант. Защо правите такива сравнения и откъде накъде можете да имате такава логика при написването на такъв закон? Кажете си направо оттук, от трибуната, че искате да направите стройна система за преразпределение и уреждане на въпросите в проектирането и строителството. Защото има много пари. Само че ние сме Народно събрание тук. И затова ви казвам, нормалната логика, европейската логика, световната логика е сдружаването да става по браншове и за бизнес. Да регулира интереси в браншове и в бизнес. И нормалната логика е да има общ закон за съсловните организации и оттам да произлизат специфичните различия на различните видове браншове, съсловия, да кажем, и различните видове бизнес. 
Всичкото друго, което е написано тук, води към монопол, към уреждане и към създаване на пирамидка. Вие не освобождавате хората да работят, а ги затваряте да работят в определени граници. И тези граници ги създавате вие в рамките на някакво сдружение. Може да е много демократичен изборът от долу на горе, но знаете какво става после накрая. Имате богатия опит. Богатия опит с Лекарския съюз. Защото ние като Евролевица, като ви предлагахме тук, на всички колеги, да има няколко лекарски съюза и те да се обединят в едно, и да има право на свобода на избор на хората, вие го направихте административно-обществена структура.
Обръщам се към всички колеги, същото правите и в момента. Същата логика има  в този закон и в момента. И аз възразявам против  логиката на закона, а не против смисъла, че трябва да има уреждане на тези взаимоотношения. Но не е това начинът, колеги. Утре ще дойде друг закон за уреждане на други взаимоотношения, на друго място, в другата специфика, без да имаме общите правила, по които ще работим в страната. Благодаря.
Аз предлагам формално, господин председател, да се отложи гледането на закона, за доработка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес в парламента имаме един много, много скъп гост - големият победител от Олимпиадата в Сидни, господин Гълъбин Боевски. Нека го приветстваме! (Всички депутати стават и ръкопляскат.)
Господин Боевски, мисля, че ще изразя общото становище на всички народни представители, ако Ви благодаря от тяхно име за онова, което направихте, и за това, че доставихте не само на нас, а и на целия български народ една огромна радост. Благодаря Ви от името на всички. (Ръкопляскания.)
Господин Свилен Димитров има думата.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. 
Аз също благодаря на господин Боевски, че успя да напълни залата и да довършим дебата по този законопроект в малко по-обширен състав.
Уважаеми колеги народни представители, ще се опитам да не повтарям мотивите на съвносителя Методи Андреев и да не преразказвам законопроекта, тъй като вие сте достатъчно компетентни, за да се запознаете с него и да оцените неговите предимства, достойнства и, естествено, недостатъци. 
Ще се спра на няколко въпроса, най-вече необходим ли е такъв законопроект.
Тук беше изказан един аргумент, че може би трябва да се изчака първо изготвянето на фундаментален закон за съсловните организации за всички браншове. Тази теза, естествено, беше позната за нас, когато пристъпихме към работа по законопроекта, но, както беше отбелязано и от господин Методи Андреев, има няколко професии в Европейския съюз, които и по изискванията на така наречената "Бяла книга", и по практиката на членките на Европейския съюз, изискват свое специфично законодателство, свое специфично законово уреждане. Такава е професията на архитектите и на строителните инженери - проектанти. Казвам изрично строителните инженери - проектанти, тъй като строителният инженер е една доста по-обширна категория.
Трябваше ли да насочим своите усилия към създаване на законопроект, обхващаш всички строителни инженери? 
Значи аз искам все пак да сме наясно с инвестиционния процес - такъв, какъвто е той, и с участниците в него, да разберем, че подходът при решаването на една такава задача изисква да разграничим интересите, функциите и съответно взаимоотношенията между отделните участници в инвестиционния процес.
Проектантите, архитектите, инженерите, конструкторите, специалисти от различните специалности - ще използвам може би неподходящ термин - са от едната страна на барикадата. Те защитават интереса на инвеститора, на купувача. Строителят, изпълнителят, той е представител на фирмата най-често - говоря за строителния инженер - която най-често е търговско дружество, подчинено на други принципи и като такова то има съвсем други цели и задачи, гони своята печалба и в този смисъл ние не можем да обхванем в един законопроект тези различни интереси. Затова насочихме усилията си към създаване на законопроект именно за проектантите, за съсловните организации на проектантите в строителното проектиране - архитекти и инженери.
Друго, което искам да отбележа, е, че този законопроект е в пряка връзка с вървящия на второ четене в пленарната зала Закон за устройство на територията. В този закон, който ще отмени досегашния Закон за териториално и селищно устройство, на тези съсловни организации се предоставят нови функции - функции, които досегашните професионалните и научно-творчески организации на архитекти и на инженери не притежаваха и не изпълняваха.
Аз разбирам чувствителността на председателя на Съюза на научно-техническите съюзи, защото те имат подобна претенция, но техните цели са други. И бих желал да го информирам, че един от авторите на този законопроект е именно председателят на Дружеството на строителните инженери към Научно-техническите съюзи. Не познавам точно схемата, структурата на НТС, но дължа да ви уверя, че инициативата за този законопроект не е наша лична с господин Методи Андреев  и колегите, които са сложили подписите си под него. Зад този законопроект стоят всички наши творчески и професионални организации и Съюзът на архитектите, и Камарата на архитектите и Съюзът на строителните конструктори.
Казвайки това, аз не идеализирам ситуацията и въобще не мога да подменя някое от различията, които съществуват по въпроса за структурата, за вида на законопроекта в различните специалности - така ги казваме в нашия строителен бранш, но в края на краищата единодушно всички, цялата колегия стои зад необходимостта от внасянето на такъв законопроект.
 Не е необходимо да ви изяснявам картината в строителния бранш такава, каквато тя е през последните 10 години, когато по-голямата част от проектантските институти се разформироваха и на практика проектантите в строителството излязоха на пазара на строителните услуги като свободна професия. Много малко от тях са организирани под формата на някакви търговски дружества.
Необходимостта от създаването на нови съсловни организации, на нови професионални организации в този бранш произлиза именно от това - от защитата на интересите на това съсловие, от създаването на някакви правила и норми на поведение в това съсловие. Досегашните професионални и творчески организации не могат да изчерпят тази функция, не могат да защитят тази необходимост.
И другото, което е - господин Методи Андреев също спомена, но аз искам да го подчертая. Ние не уреждаме с този законопроект, нямаме претенцията да уреждаме частните интереси на една професионална гилдия. За нас голямата цел е да задоволим обществения интерес от качествена, от компетентна проектантска услуга. Такава проектантска услуга може да бъде предоставена само от професионално компетентни лица и тук бих влязъл в сериозен спор с господин Бойков, който твърди, че нашите висши учебни заведения давали проектантска правоспособност. Това просто не е вярно. Ако в Икономическия институт е така, той въобще не познава характера на обучението във Висшия институт за архитектура и строителство и другите строителни институти.
Специализираната проектантска, а и самата строителна правоспособност се получава в продължение на няколко години. Един проектант се изгражда в продължение на много години, а добрият проектант естествено в един момент тръгва да специализира и в определени области. В този смисъл аз мисля, че дори ние сме били прекалено либерални, когато сме фиксирали една твърде ниска граница в изискванията си за трудов стаж към тези, които искат да станат членове на съсловните организации на архитекти и инженери в проектирането.
Отнемаме ли правото за упражняване на професията? Тази теза въобще не е вярна, която господин Бойков изложи пред вас. Прочетете внимателно законопроекта и ще видите за какво става дума. Ние просто слагаме изискване пред тези, които трябва да удовлетворят тъй наречената специална проектантска правоспособност. Всички инженери, притежаващи диплома, имат право да проектират, но определена категория сгради - тази, която самата гилдия, самата камара ще прецени, че обучението в института и притежаването на диплома дава гаранции за качествено изпълнение на такива проекти. 
Строителството е сериозна дейност. Проектирането - също. Не трябва да си даваме непрекъснато примери със съседна Турция, с Гърция - България е също толкова застрашена земетръсна зона, за да разберем какви сериозни проблеми са поставени пред една такава съсловна организация и какви изисквания трябва да се поставят пред квалификацията и въобще пред тези, които желаят да упражняват тази професия. Завършилият висше образование може да упражнява строителна професия не само като проектант. Никой не му забранява, но когато той иска да бъде компетентен проектант, той трябва да отговаря наистина на жестоки изисквания - такива, каквито са в развитите страни. 
И когато тук се цитира практиката само на една западна страна, дайте да не абсолютизираме нещата. Ако в Германия е една и там може би има един Закон за занаятчийските камари, във Франция е съвсем друго. В Америка е още по-различно. Ние сме тръгнали от логиката, която ни дава Законът за устройство на територията, който за нашето съсловие, за този бранш е основополагащ закон. Затова сме предложили на вашето внимание законопроект за съсловните организации на проектантите и съм длъжен да ви информирам, че по инициатива на Строителна камара в момента се подготвя законопроект и за регистрация на дружествата в строителството и за Строителна камара, т.е. ние ще обхванем и останалите участници. Имаме претенцията да обхванем и останалите участници в инвестиционния процес и по този начин да бъде завършена картината на реформите в тази сфера.
Знам, че в този законопроект има наистина може би някои неудачни решения, които са най-вече от правно естество и ние като строителни специалисти нямаме претенция точно към тази част от законопроекта. Разчитаме най-вече на колегите юристи нещата да бъдат уточнени и доизпипани, за да се получи наистина един добър законодателен продукт.
В същото време аз съм убеден, че законопроектът отговаря на нуждите в момента, отговаря на очакванията на цялата професионална гилдия и затова ви призовавам да го подкрепите, защото мисля, че с това ние ще отговорим на тези очаквания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Дами и господа народни представители, макар и залата да е полупразна, днес приемаме според мен един изключително важен закон, свързан със строителството, макар и наречен - за съсловните организации.
Може би това е първият прецедент - 12 народни представители - и от Парламентарната група на Демократичната левица, и от СДС, и от ДПС, са внесли този законопроект. Мисля, че това е първият случай, даже и да стигне толкова бързо до залата. Искам да поздравя всички колеги, които са направили тези усилия и дано те да се увенчаят с резултат.
Но, ставам не за да анализирам закона, тъй като не съм специалист в тази област, а да споделя с вас, че юридическата ми съвест, меко казано, ме смущава. Меко казано! 
Със закона също се правят две камари - на архитектите и на инженерите в проектирането. 
В чл. 7 и де юре, и де факто се задължават всички  архитекти и инженери в областта на проектирането да членуват в тези организации. Защото не членуваш ли в тази организация, не можеш да работиш. Това е чл. 7. Както искате да го въртите, прочетете го със съответните му алинеи. Даже  в ал. 2 се казва: не подлежат на одобрение от компетентните институции проекти, изготвени от нечленуващи в съответната организация... Не си ли член, ако ще и гений да си,  не можеш да проектираш, не можеш да работиш.  Включително обърнете внимание - обръщам се към практикуващите юристи - да бъдеш вещо лице в съда, трябва... 
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място):  Естествено е, че трябва да са членове.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: "Вещи лица" пишете в ал. 1. (Оживление.) Спокойно, колеги, спокойно. Има си ГПК, има си НПК, има си други нормативни актове, има си съд и съдът ще каже кой как ще назначава. Нещо повече, защото ме провокирате тук, в Гражданско-процесуалния кодекс, където най-вече се използват, всяка една от страните посочва вещо лице. Как смятате, че може предварително да кажете кой ще става вещо лице? Това е невъзможно. Вие не може да стоите над съда с вещите лица по този начин. Говоря за юридическата страна.
И още нещо: вижте чл. 12. За да можеш да работиш в тази област,  трябва да си член на едната или на другата камара. Да, ама самата камара ти казва дали ще те приеме или няма да те приеме. Може да  не си й симпатичен и да не се приеме. Е, ще чакаш една година, пак ще кандидатстваш и пак може да не те приеме. И този отказ да те регистрират в камарата въобще не подлежи на някакво обжалване пред съда. Вие де факто лишавате човека от правото на труд. Не само де факто, а и де юре. Като не ме приемете в камарата, аз не мога да работя и няма къде да го обжалвам, даже и в съда, нищо, че съм архитект, нищо, че съм проектант. Само, защото не съм симпатичен евентуално на ръководството на тази камара. Мисля, че това вече надхвърля даже конституционни измерения за правото на труд и правото на съдебна защита. Отива,  тангира да противоконституционност.
И,  вървейки по-нататък, в бюджета на камарите, включително и регионалните, се включват и такси. Значи се събират такси, че и глоби!? Даже  в чл. 35 тези камари, включително регионалните, могат да издават наказателни постановления и да глобяват, а като глобят, парите ще дойдат в техния бюджет!? ... А, то става вече държава в държавата или нещо над държавата. Глобата е санкция, държавна санкция, в конкретния случай административна, но не може да глобявате и да си събирате парите. Това е абсурд, разберете го. Казвам, че това става над държавата.
И още нещо около тези правомощия. Нещо, което надхвърля досега съществуващите азбучни правила на нашето право - възнаграждението. Възнагражденията  пък ще ги определя камарата, тоест сами ще си определят възнаграждения - минимални и т.н. Практически ще определят възнагражденията.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място):  Адвокатите как си ги определят?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Там е със закон и са съвсем други такси.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място):  Това не е ли закон? 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да може да упражнява професията, трябва да е адвокат. В цял свят е така. Не прехвърляте вашите архитекти и инженери с адвокатската дейност, която е съвсем друга, която е свързана с третата власт - съдебната власт, която е конституционна. Адвокатурата е уредена в Конституцията. Недейте се мери сега с адвокатурата, друга тема е. (Смях в залата.)
И сега ще си определяме възнагражденията. И, обърнете внимание: хайде, да оставим кой ще определя възнагражденията, но какво се казва? За вземания от възнаграждението няма съд - направо изпълнителен лист и си събирам парите в своя полза... Добре, ако един работник по Кодекса на труда без значение каква длъжност има, има някакво вземане от труд, направо не се издава изпълнителен лист. Трябва в съд да докаже размера и т.н.  Въобще за възнагражденията за труд има процедура. И изведнъж - хайде, съдът пак извън съдебната система,  и веднага трябва да му се издаде изпълнителният лист.
Чакайте, има чл. 237 в НПК, има съдебни и несъдебни, да не ви ги обяснявам тук, но не можете да създавате привилегия само за архитекти и инженери в тази област. Дайте тогава за всички трудови отношения. Кой където иска, да отива да си  взима изпълнителни листове и да си събира парите... Не може да стане това. Просто не може да стане така. 
АСЕН АГОВ (СДС, от място):  Държава в държавата. Това става.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпреки че юридическата ми съвест се бунтува (смее се), ще подкрепя на първи раз законопроекта. Разберете, но трябва основно, основно - обръщам се към всички вносители, да се преработи, защото някъде в сърцевината, във философията ми се струва, че този закон скрибуца, макар и казано на неакадемичен език. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика - господин Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Корнезов, с цялото ми уважение към Вашите правни аргументи, които сигурно са верни и аз казах, че ние нямаме претенция, че правната част от законопроекта е най-добрата и най-изпипаната, но има два въпроса, които коментирахте и по които въобще не сте прав.
Единият въпрос, който беше повдигнат от нас, е отнемаме ли правото за упражняване на професия? Това не е така. Прочетете законопроекта и ще видите какво пише в него. В него се изисква задължително членство в камарата за проектирането на определен тип сгради. Това е задължителното членство.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Къде го пише?  
СВИЛЕН ДИМИТРОВ: Къде го пише? Прочетете го. Да Ви го чета ли? Всички, които притежават диплома, могат да упражняват професията проектант за останалите сгради, за които не се изисква специална правоспособност, но аз Ви казах да четете и Закона за управление на територията, господин Бойков. Не сте го чели. В Закона за устройство на територията пише тези неща. (Неразбираема реплика на народния представител Иван Бойков.) И естествено могат да участват в колективи също като проектанти, но проектите ще бъдат подписвани от лица, притежаващи специалната правоспособност. Това е.  Когато не отговаряш на изискванията, не можеш да си автор и да подписваш. В цял свят е така и господин Бойков сигурно го знае. (Шум и реплики в залата.)
По въпроса с вещите лица, ще ме извините, господин  Корнезов. Аз не знам как съдът решава този въпрос и какви са изискванията на съда за компетентност на вещите лица, но аз в моята   си професионална практика с професионални аргументи съм оборвал експертизите на вещи лица.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място):  Как? Вие сте оборвали становища на други вещи лица? Леле, Боже!... 
СВИЛЕН ДИМИТРОВ: Да, точно така. Като свидетел по дела. В този смисъл не може да няма изисквания към вещите лица за професионална компетентност и съдът да определя компетентни ли са те или не.  Благодаря. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Разбирам защитата, която прави моят млад колега и го поздравявам. Само че друго пише в закона.
Първо, вижте ал. 2 на чл. 7. Цитирам: "Не подлежат на одобрение проекти, изготвени от лица, нечленуващи в професионалната камара."
Е, това означава, че за да направиш един проект, трябва да членуваш в камарата. Това е задължителното членство.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Не за всички.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За всички - ето ви текста. Разберете, не върви така. Дайте, ще го видим. Но като не мога да проектирам и не мога да си получа хонорара, значи практически трябва да членувам.
А що се отнася до вещите лица, нека да не се бъркаме в съдебната система, млади колеги! Там процедурата е съвсем друга. Разбира се, че не може да има предварително образователни цензове и не знам какви си други изисквания, за да бъдеш вещо лице, защото експертизите са толкова многообразни не само в тази област. Нека съдът да си решава този въпрос. Разбира се, помагайте доколкото можете на съда за правораздаването, но не можете тук да се намесвате чрез вещи лица в един закон, който няма нищо общо или поне няма пряка връзка със съдебната власт.
Дано да мине този закон на първо четене, пък ще видим между първо и второ четене какво ще правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Половин час почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заседанието продължава. 
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да започна своето изказване с тази констатация, която безспорно се налага при виждане на внесения законопроект, на която обърна внимание и господин Корнезов, че това е един може би безпрецедентен случай в рамките на това Народно събрание, в което народни представители от три различни парламентарни групи - СДС, Демократичната левица и Обединението за национално спасение, между които и председателят и заместник-председателят на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство са се подписали под един общ законопроект. Това налага на първо място безспорния извод, който според мен не подлежи на съмнение, че има нужда от такъв закон.
Самият факт на постигане на този доста труден политически консенсус и по смисъла, и по текстовете на закона предполага, че ние трябва да се отнесем изключително сериозно към труда на колегите и към необходимостта от този закон. 
Изрично е споменато в мотивите, с които бяхме запознати, че до 1949 г. у нас са действали разпоредбите на Наредбата-закон за инженерно-архитектурната камара и за Академичната организация на инженерите и архитектите в България от 1937 г., чието продължение се явява настоящият проектозакон за съсловните организации на архитектите и инженерите в строителното проектиране. 
Също така е споменато съгласуването с приетата в края на 1994 г. от  Съвета на Европа Бяла книга, която е част от стратегията на Европейския съюз за подготовката по присъединяване на асоциираните страни от Централна и Източна Европа към общността.
Приемам и тази част от мотивите, в която се споменават създадените вече специални закони, регламентиращи дейността на основни професии и нерегламентирането до настоящия момент на статута и организацията на дейността, начина на работа в областта на архитектурата и инженерството в строителното проектиране.
В закона са регламентирани устройството, организацията и дейността на съсловните организации на архитектите и инженерите. И според мен тук бяха изказани някои доводи, че може и да няма такъв закон. Но това е една изключително важна дейност, имам предвид проектирането, работата на инженерите и на архитектите в строителното проектиране - една дейност, от която са зависими интересите и сигурността на всички български граждани. И според мен за тази материя трябва да има отделен закон.
Така към предимствата на закона бих посочил още изричното ограничение, че не може да бъде член на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в строителното проектиране лице, което работи на административна, държавна или общинска служба. Една порочна практика, която за съжаление продължава много години в България е хора, които работят на съответна държавна или административна служба и голяма част от тях просто участват в одобряването на тези проекти, най-напред да участват при тяхното съставяне, което е една сериозна предпоставка и за корупция, за съжаление. 
Така много често има случаи, когато главният архитект на някоя община обича да одобрява тези проекти, под които преди това, преди да стане главен архитект, стои неговият подпис като човек, който ги е защитавал, който ги е съставял и тъй нататък.
Същевременно обаче искам да спомена, че в законопроекта има много сериозни правни противоречия, много сериозни празноти. И аз съм съгласен с голяма част от доводите, които изтъкна господин Корнезов в неговото изказване от правна гледна точка. Може би това се дължи и на факта, че сред подписалите 12 народни представители, които на практика са мнозинство от комисията, няма юрист. Част от текстовете не са сравнявани с действащото в страната законодателство, с Гражданско-процесуалния кодекс, със Закона за административното производство и тъй нататък.
Така тук задължително трябва да се спомене, че в чл. 7, вещите лица в областта на строителното проектиране, особено тези, които участват в рамките на съдебни заседания, действително може да има само съдебна преценка дали те да бъдат или да не бъдат допуснати в съответното заседание.
В чл. 12 отказът за вписване в регистъра на Камарата на член, кандидатстващ за придобиване на специална проектантска правоспособност подлежи на обжалване единствено пред комисията по професионална етика. Нейното решение не подлежи на обжалване.
Аз мисля, че тук е задължително да има съдебно обжалване, тъй като може да се стигне до тази хипотеза, когато дадена комисия, имаща включително и лично отношение спрямо някои архитект или инженер в строителното проектиране, да направи отказ той да бъде потвърден от Комисията по професионална етика и този човек да остане без право да упражнява професията си, за която в крайна сметка е дипломиран. Така че това съдебно обжалване в чл. 12 е задължително.
Освен това в чл. 23 е сложено едно възрастово ограничение за членове на Комисията по професионална етика да не се избират хора, които са на възраст по-малко от 35 години. Такова ограничение на възрастов принцип не може да има. Аз приемам изискването за 10-годишен специализиран стаж по специалността на свободна практика, което е заложено в чл. 19, ал. 2 и той е цитиран във въпросния член. Но не приемам ограничението единствено на възрастов принцип. Такова ограничение и съгласно Конституцията не може да има.
От друга страна в чл. 30 за вземанията, произтичащи от неизплатени възнаграждения архитектите и инженерите могат да се снабдят с изпълнителен лист, който се издава въз основа на решение на Управителния съвет. Не може изпълнителният лист да се издава от управителния орган на въпросната камара, защото това предполага задължително участие на съда. Само съдът е оторизираният орган, който може да издава тези изпълнителни листове. Нали? - Оспорването на вземането безспорно може да стане по реда на ГПК, но не може съдът да бъде изключен от този процес.
В самата глава шеста - "Нарушение и наказание", има едно много сериозно смесване, но и отклоняване на текстове от Закона за административното производство. На практика това, което се предлага в глава шеста, по своята същност е административно производство, макар и провеждано в рамките на една неправителствена съсловна организация. Но тук много внимателно всичките членове - от 31-и до 37-и, трябва да бъдат съобразени със Закона за административните нарушения и наказания, със Закона за административното производство, тъй като аз имам много сериозни забележки примерно по чл. 36 - издаването на актове за нарушения от членове на съответната областна регионална комисия по професионална етика, оправомощени с нейно решение. Един член на практика - аз така разбирам - може да бъде оправомощен да издава актове за нарушение и това може да предположи доста сериозно отклонение, което не е в полза на самата камара.
Също така съм притеснен по чл. 35, който казва какви са наказанията. А преди това се казва как се формира бюджетът на въпросните камари. Една от възможностите е глоба от две до десет минимални работни заплати. Това донякъде - добре, но в момента, в който глобите започват да постъпват обратно за издръжка на тази камара, може да се получи следното. Съответната областна камара в един момент има крещяща нужда от пари и започва да се гледа буквата на издаваните актове, на това, което се върши, започват да се налагат едни глоби, те постъпват в бюджета на камарата, тъй като те са на самоиздръжка. Може да се създаде една порочна практика. Това е абсолютно основателно съмнение съгласно текста, че глобите се събират в полза на камарата и много внимателно трябва да се прецизира този момент между първо и второ четене.
Затова в заключение аз бих предложил този закон, който по своята същност представлява една много сериозна работа, за която аз поздравявам от всички страни на залата колегите народни представители, който е съгласуван на съответните нива, който трябва да се приеме и съгласно европейските директиви, ние да го подкрепим на първо четене. Но срокът между двете четения - аз ще направя процедурно това предложение след гласуването - да бъде удължен до максималния срок, за да могат всички колеги не само да си направят предложенията, но той да бъде съгласуван на много сериозно професионално и юридическо ниво. Моите забележки са предимно от юридически характер. Даже аз бих предложил в този удължен срок да има едно задължително съгласуване на текстовете, чисто юридическите текстове, с  Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в парламента, за да не стане така, че след няколко месеца да започнем да го поправяме или да се стига до отмяна на текстове, което ще бъде доста неприятно.
Така че аз апелирам да подкрепим закона, но много сериозно да се поработи между първо и второ четене и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да си каже думата по оспорваните от юридическа гледна точка текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Петър Рафаилов има думата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Провокиран съм от изказванията на колегите преди мен. Ще се опитам да направя в моето изказване една граница, която няма да бъде толкова остра като при колегата Корнезов.
Аз също потвърждавам, че с една част от юридическите аргументи, които изтъкна той за този закон, съм съгласен. Но в същото време аз, без да бъда адвокат на вносителите, искам да кажа, че предлаганият на първо четене законопроект, освен безспорна необходимост от оглеждане на текстове, свързани с юридическата прецизност, като цяло предлага едно решение на въпроса, свързано, колкото и да ми е неприятно да го кажа като юрист и като адвокат и с което ще се размина с колегата Корнезов, е един закон, който да урежда правоотношенията на една съсловна организация. И като такъв аз не виждам никакви разлики или почти никакви разлики по-точно със Закона за адвокатурата.
Вярно е, че принадлежа към това съсловие на юристите. Добре е да кажа, че не могат да се мерят с нас, но в същото време казвам, че и могат, защото полезното в този закон е, че той ще спре с липсата на всякаква регулация при това съсловие и, както вносителите и господин Величков преди малко отбелязаха, ще се свърши веднъж завинаги с този хаос в тези взаимоотношения. В този смисъл аз намирам закона за много полезен, много навременен. Отново се присъединявам към колегата Корнезов и поздравявам вносителите с тази тяхна инициатива.
Сега малко по същество по принципите. Аз мисля, че предложените за решения в качеството на съсловни организации действително е добро, като бих отправил препоръка между първо и второ четене, но много внимателно, да се погледнат няколко момента.
Това, което мен най-много ме притеснява, е не това дали някой ще може да работи определени проекти, само ако членува в тази организация, а по-скоро ме притеснява системата за налагане на наказанията и по-точно на глобите. По същество това е една отраслова организация или съсловна организация, която няма статут и като такава не би могла да налага глоби и да действа като административен орган. Това е нещо много важно. Глоби в тази държава може да налага само държавен орган по ред, определен в закон. Поради тази причина аз при всички случаи съветвам вносителите между първо и второ четене да забравят за всякакви глоби, а да заменят главата и видовете наказания така, както сме решили ние в Закона за адвокатурата проблема, а именно там се степенуват и вкарването, лишаването от право. Или изключването на едни член от тази организация е достатъчна санкция и тя обхваща всички видове санкции, които може да налага тази съсловна организация. Имам предвид възможностите да се направи забележка като най-леко наказание, да бъде лишен от право да упражнява като член на тази асоциация определена дейност и като най-тежко наказание - изключване. Това е най-многото, което може да си позволи тази организация.
Всякаква глоба е свързана както с изисквания и възможност за обжалване по съответния ред, но по-важен е въпросът дали тази организация има право да налага такива глоби. Това е моята препоръка към вносителите.
На следващо място, разбира се, - и тук съм абсолютно единен с колегата Корнезов - е възможността да бъдат посочени ясно критериите за вписване като участие в тази организация. При наличието на тези критерии не би следвало да има възможност съответният орган, който приема, да отказва вписване. Значи, не би трябвало такава правна възможност да се допуска. Това предполага, на първо място, изброяване ясно на критериите и липсата на тези критерии е основание за отказване на вписване. Но изпълнението на тези критерии автоматично води до вписване - така, както е при нас.
На следващо място, при всички случаи трябва да се предвиди ред за обжалване или за протестиране на съответен отказ. Просто това е задължителен елемент, защото в противен случай би се заложила една бомба със закъснител за еднолично решаване на въпроси, свързани в края на краищата с правото за полагане на труд, както колегата Корнезов справедливо отбеляза.
Аз не се притеснявам от това, че вписването в тази камара ще дава едни или други предимства, защото същото е и при нас. Ако даден юрист не е вписан в адвокатска колегия, тоест, в тази съсловна организация, той няма право да бъде адвокат. А като няма право да бъде адвокат, той търпи определени лишения или, бих казал, невъзможност да участва по определен начин в процеса, което е най-важното за един юрист.
Така че по това си приличат двата закона. Аз бих посъветвал именно да се прецизира точно в какво ще участват и в какво няма да участват, тоест, този спор, който се разгоря, дали е само за определени обекти.
Също, съжалявам, че текстът не е при мен, но не споделям невъзможността да се работи нищо, свързано с тия професии, ако не участваш. Но приемам тезата, че само някои обекти ще могат да се работят от членове на тези камари, което е добре и аз не виждам смущение в тази работа.

Много от нещата бяха казани преди мен и аз няма да ги повтарям. Разбира се, подкрепям изцяло колегата Величков, че ограниченията за заемане на определени длъжности в тези камари могат да бъдат на база опит и стаж, но не трябва в никакъв случай критерият да бъде възраст. Това е недопустимо. 
В този смисъл моето предложение е да се даде възможност за по-дълъг срок между първо и второ четене. Да приемем законопроекта на първо четене, защото той е много полезен, и при всички случаи той да мине през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, защото колегите от тази комисия биха могли да бъдат много полезни при изработването на един добър закон за тази съсловна организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Други изказвания няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за съсловните организации на архитектите и инженерите в строителното проектиране № 054-01-87, внесен от Илиян Попов и група народни представители.
Гласували 142 народни представители: за 137, против 2, въздържали се 3. 
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Предлагам срокът за писмените предложения по този законопроект да бъде увеличен максимално, тоест с три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Велислав Величков срокът за писмени предложения да бъде увеличен с три седмици.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Четвърта точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛ № 4 И ПРОТОКОЛ № 7 КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ с вносител Министерския съвет. 
Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. 
Господин Великов, може ли да докладвате становището на комисията?
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ: 
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за ратифициране на Протокол № 4 и 
Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи № 002-02-36,
внесен от Министерския съвет
На 13 септември 2000 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за ратифициране на Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи № 002-02-36, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха 10 народни представители, членове на комисията.
В изпълнение на Решение на Министерския съвет от 7 юли 1992 г., на 3 ноември 1993 г. Република България подписа Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Настъпилите след 1994 г. промени в българското законодателство, по-специално приемането през 1998 г. на Закона за чужденците в Република България, а така също и текста на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея в резултат на приемането на Протокол № 11, реорганизиращ контролния механизъм на Конвенцията, създадоха възможност Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи да бъдат ратифицирани от нашата страна без всякакви декларации и резерви. 
Като взе предвид, че Протокол № 4 и Протокол № 7 са последните два протокола към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, по които Република България все още не е страна, и във връзка с течащите в страната процеси, комисията прие необходимостта от спешната им ратификация. 
Комисията  единодушно    подкрепи  Законопроект              №  002-02-36, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и предлага на народното представителство да го подкрепи на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Господин Агов, моля да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! 
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика 
относно проект за Закон № 002-02-36 за ратифициране
на Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи,
внесен от Министерския съвет на 24 юли 2000 г.
На свое заседание от 14 септември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокол № 4 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно признаването на някои права и свободи, различни от вече включените в конвенцията и допълнителния протокол към нея, открит за подписване в Страсбург на 16 септември 1963 г., и Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, открит за подписване в Страсбург на 22 ноември 1984 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте на първо четене законопроект за ратифициране на Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! От становищата на двете комисии е видно, че не е имало никакви противоречия при дебатите по отношение на приемането на този законопроект, още повече че и в мотивите, които бяха прочетени от вносителя, той би трябвало да бъде ратифициран още от Тридесет и шестото, а след това и от Тридесет и седмото Народно събрание.
Текстът на всички е известен и тъй като е кратък и няма противни становища, то предлагам процедурно законопроектът да бъде гласуван и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има ли противно становище? 
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Юрий Юнишев.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля господин Бойко Великов да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Протокол № 4 и
Протокол № 7 към Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи

Член единствен. Ратифицира Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно признаването на някои права и свободи, различни от вече включените в Конвенцията и в Допълнителния протокол към нея, открит за подписване в Страсбург на 16 септември 1963 г., и Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, открит за подписване в Страсбург на 22 ноември 1984 г.
Заключителна разпоредба. 

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Моля, гласувайте заглавието на закона, член единствен и Заключителна разпоредба параграф единствен, както са предложени от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Пета точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 47, АЛ. 1 И АЛ. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 40, АЛ. 1, Т. 2, И ЧЛ. 10, АЛ. 1, Т. 1 ОТ СЪЩИЯ ЗАКОН.
Моля, господин Пламен Марков да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря, господин председател.

"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за тълкуване на
чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чужденците
във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 и
чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон № 054-01-94,
внесен от Васил Стоянов Гоцев и Иван Иванов Димов

З А К О Н
за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в
Република България"

По заглавието има направено предложение от народния представител  Георги Дилков-Лорда - заглавието на закона да бъде изменено и да придобие следното съдържание: "Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в България".
Комисията не подкрепя направеното предложение. Комисията подкрепя текста на вносителите за заглавие на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Георги Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): Уважаеми господин председател,  дами и господа народни представители! Мотивите ми да внеса това предложение за замяна на предложеното заглавие са следните. Както Вие, господин председателю, прочетохте, редакцията на вносителите на този закон беше за тълкуване на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чужденците във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2. Но сега във вече преработения и "усъвършенстван" вариант, приет от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, се оказа, че се внасят още два нови текста. Тълкува се чл. 47, но във връзка не само с чл. 40 от Закона за чужденците, но и във връзка с чл. 41 и чл. 42 от Закона за чужденците. Това е, което ме кара да твърдя отново, както казах и на първо четене на законопроекта, че сме изправени не пред един закон за тълкуване на даден текст по този закон, а пред един съвсем нов закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците. В противен случай както всички медии, така и вестник "Демокрация", ще излязат прави, че това е закон, който няма да допусне Чорни да депозира иск. По-точно,  той е депозирал иск, но не му се отваря парашутът, както казваше тук един колега от парламента.
Аз съм съгласен с министъра на вътрешните работи в изказването му при първото четене на законопроекта. Той каза, че това не е закон за едно лице.  С оглед на предложеното изменение на заглавието аз наистина ще кажа, че ако не бъде променено заглавието, защото той по същество изменя и допълва три текста от Закона за чужденците, той наистина няма да бъде закон   анти-Чорни, той ще бъде един антиевропейски, преди всичко антиконституционен, антидемократичен, антиинвестиционен и антифондационен. Но имам предвид чуждестранни фондации и чуждестранни инвестиции. Този закон ще спре тези процеси в България.
Освен Чорни през времето, откакто министър на вътрешните работи е господин Емануил Йорданов, са изгонени десетки чужденци. Интересно е обаче за всички колеги защо беше изгонен небезизвестният Ахмад Муса, който е изпълнителен директор на една мюсюлманска фондация, кувейтска, и за който се писа много по вестниците. Той е с три деца, установил се е повече от 15 г. в България.  На един прием, присъстваха и някои наши колеги, тази фондация дари България с лекарства и медикаменти за 1,5 млн. долара. Председател на фондация "Тайба" е внесъл над половин милион лекарства, храни, поддържа бедни семейства, вярно, някои от тях са мюсюлмански, но аз не искам да влагам никакъв елемент тук. Това са изпълнителни директори на фондации, които имат деца, установили са се трайно в България, но очевидно нещо е станало - те не дават на когото трябва. И затова трябваше да напуснат страната ни.
Ето защо аз поддържам, че законът трябва да има това заглавие, което аз предлагам,   а след това ще се мотивирам за текстовете на самия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Просто искам да изясня на колегите защо не беше прието предложението на колегата Дилков за промяна в заглавието на закона. Заглавието на закона обикновено синтезира, отразява неговата философия и принципите, заложени в него. С това заглавие, с тази му същност той беше приет на първо четене в пленарна зала. Следователно, всеки един от нас може да прави своите предложения между първо и второ четене, незасягащи материята в самия този закон, но не и такова предложение, което променя изцяло характера, философията, принципите на закона.
Ето защо не беше прието в комисията неговото предложение, що се отнася до заглавието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев. (Неразбираема реплика от народния представител Любен Корнезов.)
По-просто обяснение има. Като погледнете по-нататък, ако приемем това заглавие, което предлага господин Дилков, не трябва да приемем изобщо закон, защото по-нататък става дума за член единствен и параграф  по съвсем друг закон.
Поставям на гласуване предложението на господин Георги Дилков за заместващ текст на заглавието на закона.
Гласували 111 народни представители: за 37, против 66, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на закона, така както е предложено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 82, против 24, въздържали се 6.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Член единствен. Не подлежат на обжалване, не съдържат фактическо основание и подлежат на незабавно изпълнение заповедите, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1, на основание чл. 41, т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2, на основание чл. 42 или на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, с които се налагат принудителни административни мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната. Преценката на съда, дали даден административен акт е непосредствено свързан със сигурността на страната се изчерпва само с посоченото в заповедта правно основание за нейното издаване. Това означава, че съдът не може да разглежда жалби срещу такива заповеди и същите се оставят без разглеждане, на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за Върховния административен съд или на основание чл. 34, т. 1 и 4 от Закона за административното производство. Съдът не може да събира доказателства за фактите и обстоятелствата, мотивирали органа, издал заповедта. В случаите, когато е допуснато разглеждане, съдът е длъжен да прекрати производството. Съдебен акт по същество, постановен по жалба срещу заповед, издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1, на основание чл. 41, т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2, на основание чл. 42 или на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България е нищожен и не поражда правни последици."
Има направено предложение на народния представител Георги Дилков - Лорда - чл. 1, ал. 1 от закона, предложен от вносителите да се измени и допълни както следва:
"(1) Заповедите по този раздел, с които са наложени принудителни и административни мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната, се обжалват пред Върховния административен съд."
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение на народния представител Георги Дилков - Лорда - чл. 2 и чл. 3 от законопроекта да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за член единствен на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е текстът на вносителя, фактически с редакция от комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: С редакцията, която беше направена и от вносителите, и беше приета в зала на първо четене в този й вид, който докладвах в момента. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, разбрах смущението Ви от думите на колегата Марков и то е основателно. Ето, това е законът за тълкуване на чл. 47 с по-дългото заглавие, внесен от господата Васил Гоцев и Иван Димов - чл. 1, 2, 3 с Преходни и заключителни разпоредби. Е, ние гласувахме против този закон, но в края на краищата този закон прие мнозинството в пленарната зала на първо четене. Друг законопроект няма. Много интересно как се роди туй нещо, което пък днес гледаме. И заглавието е различно. Дава се "член единствен", докато законопроектът има три члена с отделни алинеи, включително и параграф единствен и изведнъж ни се пише на раздаденото: "Комисията подкрепя текста на вносителя с член единствен". Ама, чакайте, бе, хора! Как ще е "член единствен"? Ето ви законопроекта, вие сте го подписали, вие го гласувахте. Толкова за процедурата, която е също уникална. За мен е и противоконституционна. Едно гласуваме, пък съвсем друго на второ четене.
Но вижте и самия тъй наречен член единствен. Не знам как се е пръкнал?! Извинявайте за думата, ама е така. Няма никакви предложения. Няма предложения! Предложение единствено е направил господин Дилков - Лорда. Други предложения няма. Изведнъж се прави нещо съвсем ново. 
"Не подлежат на обжалване, не съдържат фактически основания...". Какво е туй  "не съдържат фактически основания"? Ако някой може да ми го разтълкува, може би и Нобелов лауреат да стане. Това, първо.
Второ. В това, което ни е раздадено, има нови текстове, които въобще не фигурират в първия проект. Това, примерно е "чл. 41, т. 3". Значи започваме да тълкуваме и нови текстове, които са извън предмета на първото четене.
И още едно по-нататък. Вижте първото изречение: "Не подлежат на обжалване..." и т.н., а третото изречение: "Преценката на съда, дали даден административен акт е непосредствено свързан със сигурността..." се пази на съответното правно основание. Е, чакайте, бе, нали уж не подлежи на обжалване? Значи жалбата е недопустима. Съдът въобще не може да бъде сезиран. Изведнъж обаче казвате: да, ама преценката ще я прави съдът. Само че, обърнете внимание, господа, - само на правното основание за нейното издаване. Знаете ли какво значи правно основание? Ами членът, който е посочил министърът на вътрешните работи. Посочи ли министърът на вътрешните работи, разберете какво става - чл. 40, ал. 1, т. 1 и чл. 10 от Закона за чужденците. Край! Въпросът е да посочи този член. Е, разбира се, че винаги ще го посочи. Но обърнете внимание на чл. 10 на същия закон - отказва се издаване на виза или влизане в страната и когато с действията си е поставил в опасност сигурността на страната. Действия, а винаги едни действия са обективирани. Това значи, че е направено нещо. Е, как може сега и съдът, ако трябва да прави някаква преценка, само да изхожда от члена, който е посочил. Посочил е табу. Никаква преценка не крие доказателство.
И накрая виждайки, че времето тече, моля тук и колегите юристи, независимо от коя част на залата, разберете, правим нещо безпрецедентно. Досега парламентът, след новата Конституция, не е приемал такъв тълкувателен закон. Приемем ли това да оставим сега само за чужденците и конкретния Чорни и античорни, отваряме такава врата за злоупотреби, говоря за законодателни злоупотреби, които ще бъдат прецеденти за следващи парламенти. СДС само преди месеци си гласува измененията и допълненията на закона. Тези текстове си гласува тук, в тази зала, и  като си ги гласува  след няколко месеца почна сам да си ги тълкува. Като искате, приемете какъвто текст искате, да е ясен.
И накрая за финал, това е, ако може да се каже, шедьовър, законодателен шедьовър. Съдебните актове по същество, които е постановил съдът досега, защото го е нямало това квазизаконче, съдебни актове, явно ще бъдат решение, може да бъдат и други, включително, разберете, и на Върховния административен съд. Ние ги обявяваме за нищожни и никакви правни последици не поражда.
Колеги, разберете, ние сме парламент и не можем да отменяме съдебни актове де факто. Затова ви моля да разберете, че член единствен или другите членове, въобще целият закон трябва да отпадне. Аз ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Искам да напомня процедурата, понеже господин Корнезов постави въпроса, имам чувството, че само аз помня какво правим  в тази зала. Тогава, когато беше предложен за първо гласуване законопроектът, той беше с доклад на комисията, в който комисията беше приела и този текст, който сега тук се предлага като член единствен с очевидното намерение в едно заседание да бъдат гласувани на първо и второ четене с този доклад, който комисията беше подготвила за второ четене. Затова казвам сега и  на господин Пламен Марков, защото се оказа, че и той не помни, че това предложение за член единствен не е текстът на вносителя, а това е текстът на комисията по предишния доклад. Но тогава господин Соколов не допусна да се гласува в същото заседание и на второ четене. Беше направено предложение за един съкратен срок от три дни, който беше приет, за предложения за второ четене. Точно този закон, за който говори и господин Дилков на първо четене - предишният, а докладът на комисията за второ четене вече предлага текста, който сега имаме пред себе си като член единствен и като една заключителна разпоредба.
Това е по процедурата и по историята по приемането на закона.
Господин Дилков, имате думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ - ЛОРДА (ЕЛ): Уважаеми колеги, аз наистина съм обезпокоен. По-малко от една десета в тази зала са юристи. Обръщам се към колегите от мнозинството: разберете, че това, което се предлага, е едно недоносче. Разберете, че то не е мотивирано, че е противоконституционно, против европейските стандарти за право и за правосъдие. Предложил съм наистина заместител на този единствен текст, защото много преди това, два месеца преди да влезе този закон за тълкуване, само че тогава го нямаше казусът "Чьорни", съм предложил цял законопроект за изменение и допълнение именно на чл. 47 и чл. 46 от Закона за чужденците в България. Защото като юрист, като човек, ако щете, не мога да приема, както и президентът се изрази при връщането на точно този закон, че министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица ще дават едно по-добро правосъдие и ще решават административно проблеми по правата на човека, общосветовни проблеми, с административен акт и че министърът на вътрешните работи милее повече за националната сигурност, както се изрази господин президентът, отколкото съдът в Република България.
Ще ви покажа нещо. Защо не изменихте този закон, защо не го отменихте, бе, господа - Закон за отмяна на всички закони, издадени от 9 септември 1944 г.? Това можеше да стане в Преходните разпоредби на закона за обявяване на престъпния комунистически режим. И там има член единствен: отменят се като противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 9 септември 1944 г. социалистическо законодателство в България и се считат за недействителни всички издадени до 9 септември 1944 г. закони и законодателни актове.
Ами този същият, който беше пуснат от съда сега, той е пуснат въз основа на този закон. Защото точно с тези отменени закони до 9 септември 1944 г. фактически е отменен и Законът за ратификация на споразумението със Съединените американски щати от 1934 г. Разбирате ли тук за какво става въпрос?
Пак се обръщам към вас отдясно: не може да гласувате като роботи. Разберете ме правилно. С болка ви го казвам. И този, който го внесе, сега стана конституционен съдия. Аз се надявам, че там поне ще си направи самоотвод, когато всички останали негови колеги ще го подкрепят.
Ще  допълня  господин  Корнезов.   Пред  мен   е  Решение № 42-82 от 30.06.2000 г. на Върховния административен съд на Република България с председател Николай Урумов. Ето какво казва той за чл. 42, който вие сега пробутахте. Него го нямаше в първия законопроект.
Тъжителят се жалва, че неправомерно е изгонен от България. Уважаемият съд посочва: в конкретната хипотеза в заповедта от административния орган се налага да се конкретизира хипотезата. Съдът счита, че има две хипотези по чл. 42: едната е сериозна заплаха за националната сигурност и втората - за обществения ред. И продължава: посочената конкретна хипотеза в заповедта се налага и не само с оглед изискването на съдържанието на административния акт, съгласно чл. 15, ал. 2, т. 3 от Закона за административното производство, но и с оглед на последиците.
Дами и господа, забележете, при първата хипотеза, тоест, когато националната сигурност е засегната, заповедта не подлежи на обжалване с оглед на чл. 47. Макар и противоречива, но има практика, нормална. А при втората - се обжалва по разпоредбите на чл. 46 от Закона за чужденците в България и тази заповед се отменя.
Ако вие приемете този текст, не само че няма да бъде "анти-Чьорни", това ще бъде един проадминистративно, полицейски и прокорупционен текст. Това ще бъде просъпружескопремиерски фондационен текст. Това ще бъде прокорпоративно седесарски текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз имам две думи, отправени лично към Вас. Ваш дълг е, а не на Народното събрание, да прецените конституционната недопустимост на гласуването, което предприехме вече. Внесен е един законопроект от двама народни представители. Помощният орган на Народното събрание - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, го разглежда и без да има никакви предложения по съдържанието на този внесен законопроект, почва да сътворява един нов. Какво значи това, че ние на първо четене сме имали пред очите си този закон? Ние не гласуваме закона на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Тя не е проявила законодателна инициатива. Тя просто е подпомогнала една политическа воля, която е очевидна.
Сега нямаме право на второто гласуване да продължаваме да разтваряме ножицата между конституционния принцип на първото четене и на основанията, които са казали "да" на това четене, философията на закона и т.н и новороденото законодателно творение.
Но аз не правя това процедурно предложение, за да питате залата, а това е Вашето задължение. Това е големият дълг на спикера на един парламент. Предлагам ви да влезете в правата си и да не допуснете гласуването оттук нататък на този проект такъв, какъвто е. Всичкото друго се нарича "ажиотаж" в правен смисъл на думата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Преди да му ръкопляскате, господин Марангозов, да Ви прочета чл. 69, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
"Чл. 69. (2) При второ гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 68, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й."
Това е във връзка с отправения към мен апел. Отговорът ви го прочетох.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): В кой момент се правят тези предложения на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корепцията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз прочетох точния текст на правилника, господин Ганев. Там е казано и в кой момент - "включени в доклада й".
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Господин Куртев, аз Ви казвам, че освен правилника, понякога и Конституцията трябва да се спазва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А, не. Освен правилника и Конституцията - друго не. Тълкуване - не. Аз не съм Конституционен съд. Спазвам и двете много стриктно - и Конституцията, и правилника.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Не трябва да се преминава към гласуването. Това е елементарна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз не знам какъв е смисълът въобще от какъвто и да било дебат по какъвто и да било закон. В този парламент нещата достигнаха до някакви суперхипертрофирани размери на парламентаризма. По предишната точка тук часове наред парламентът си блъскаше главите със Закона за съсловните организации на архитектите, който се оказа очевидно много сбъркан. Този парламент не просто възприе практиката на предишния, че всяка комисия е законодателна, а юристи няма и за една, ами започна да се работи с всякакви експерти, имащи документ за завършено образование, без някой да си прави сметка те какви експерти са.
По предишния закон, по който няма никакъв чисто политически момент, по който основните и другите политически сили да спорят, стана ясно, че просто е налице една много непрофесионална работа и че някой е взел хонорар за работа, която очевидно не е по силите му. Но причината за тази работа не е, че имало зелник и някой, който яде зелника. Причината е в създадената порочна практика - всяка комисия да е законодателна и всъщност юристи да няма и за една. Вече никой не говори, че трябва да се усвои една-единна терминология, едно единно разбиране, което да върви като нишка в различни закони, за да може един човек, юрист или неюрист, без значение, като чете нормативни актове, да се ориентира какво пише в тях. Тук вече априорно се прие, че щом е написано на български език, то е ясно. И всеки може да пише всичко. И понеже е ясно, че не всеки може да пише поезия, защото не звучи римувано, а пък законите не са в рима, се прие, че е лесна работа, защото е на български.
Този закон за тълкуване е поредно доказателство. Ние много отдавна работим без две четения. Защо е в смисъла на Конституцията да има две четения на закона и второто четене да се ограничи в принципите на първото? Разбихме го напълно - и парламент, и Конституционен съд, при което вече се счита за нормално, защото парламентарното мнозинство можело да излъже останалите, да се внася нещо по някакъв закон, което между първо и второ четене, а даже понякога и преди първо, само от специализираната комисия да бъде абсолютно променяно. Ама абсолютно променяно! Добре, позволявал го правилникът. Да, той не пишел какво всъщност са принципи на законопроекти и докъде, когато се внася нещо за изменение, допълнение и тълкуване, са границите. Няма граници. Щом заглавието е същото, щом е по законопроекта, може всичко. И ние така си законодателстваме три години и нещо, при което вече става ясно, че се правят все по-лоши и по-лоши закони.
Е, добре, кой има интерес от това? Мнозинството, опозицията, извънпарламентарните сили, обществото? Кой? И само върху всички ни се изсипват камъни, че парламентът работел некачествено, неперфектно, че тук се приемали всякакви глупотевици. 
Този закон е за тълкуване по една проста причина: няма как със закон за изменение и допълнение да се предава действие за минало време. Поради което едни велики юристи са измислили, че по този начин могат да заобиколят законите. Понеже законът е врата в полето, само баламите влизат във вратата. Другите я карат направо.
Къде са господа вносителите на закона? Няма да обсъждам на какво ни направиха пресата, на какво ни направиха юридическите среди. Аз присъствах преди две седмици на едно юридическо мероприятие, на което беше един от вносителите. Пред лицето му председателят на Върховния административен съд му каза какво мисли за този законопроект: че това е пълна порнография, че той просто е срам за парламента и срам за правото, че въобще няма никаква връзка с никаква законност. Какво ще кажете? Че господин Владислав Славов е комунист? Че сте недоволни от него, че някога е бил нелоялен към парламентарното мнозинство или че е лош юрист, който не знае какво говори?
Господин Димов просто се изниза от залата и днес също го няма в залата. Другият автор е в Конституционния съд, понеже това творение е много законосъобразно. Какво смятате, че голяма разлика става в зависимост от това дали сме написали 5 пъти нова мисъл или сме ги обединили в едно? Нищо различно не става. Все същата безсмислица, която е срам за парламента и която на всичкото отгоре искате да подлагате на гласуване. Гласувайте си, вие си имате мнозинство. Всъщност така можете да си карате до колкото можете. А след това да има някой да забърсва, защото вече мръсотиите надхвърлиха всякакви граници. Нали това трябва да има някакво лице като за пред хора? Просто не може така да се прави това - да дадем възможност на един шеф на НСС да сложи едно число и без никакви факти да го прикачи към всеки един от нас или не от нас, ами извън тази зала? Е, какво е това сега? Ред, законност, нормална работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е, че след като Ви оставих една минута да говорите в повече от допустимите 5, Ви моля да...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Поне му кажете на човека какви факти му вменявате. Поне това му кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева. (Господин председателят изключва микрофоните.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Недейте казва на съда да ги проверява. Само му кажете фактите, които му вменявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, благодаря Ви.
Господин Пламен Марков има думата.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз не зная защо някои от колегите се опитват чрез правно-процедурни аргументи да прикрият истинските си намерения тук, в тази зала. А те са именно да се даде възможност да бъде възпрепятствана българската държава чрез нейните институции и чрез онези специализирани звена, които имат пряка отговорност и задължение да се грижат за сигурността на страната, да нямат възможност да си вършат ефективно работата.
На практика това е същинската цел, която преследвате вие, господа и дами отляво, и няма защо сега да се опитвате със словесна еквилибристика, гимнастика, с изсмукани от пръстите правни доводи, да прикривате същинските си намерения.
Що се отнася до конкретния текст, аз много добре си спомням наистина, че ние приехме на първо четене варианта на законопроекта така, както беше предложен от двамата вносители - колегите Гоцев и Димов. 
Но, тъй като не съм присъствал на заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията при разглеждането на законопроекта на второ четене, след консултация с колегата Юнишев, а би трябвало, ако бъдат достатъчно почтени и честни пред себе си и пред нас, своите колеги, да го признаят и колегите отляво, че по време на разглеждането на законопроекта за второ четене този текст е бил предложен от колегата Иван Димов като член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и е бил приет точно в този му вид, в който го докладваме в момента в залата.
И вече цитираният текст от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който дава право на членовете на една комисия да внасят предложения по време на разглеждането на един законопроект на второ четене и тези предложения да бъдат обсъждани и приемани от Правната комисия, мисля, че в момента ние се намираме изцяло в правото си като пленарна зала, като пленарен състав на Народното събрание, да разгледаме този текст и да го прием или отхвърлим, така както ни е предложен от Правната комисия.
Нито влизаме в противоречие с правилника, още по-малко влизаме в противоречие с Конституцията.  Аз не искам да повтарям аргументите, които бяха изложени от вносителите при първото разглеждане на законопроекта, аргументи, които дават, мисля, достатъчно сериозно основание за приемането на един такъв тълкувателен законопроект, тъй като безспорен е фактът, че има противоречива практика, бяха цитирани конкретни случаи, в съдебноадминистративното производство при разглеждането на такива конкретни казуси.
Това са моите аргументи, с които мисля, че всички добросъвестни  колеги би следвало да се съгласят, и Ви призовавам да преминем към гласуване, господин председател, на текста, който бях предложил, като само това искам да допълня, че на практика това е текст, който предлага Правната комисия, въпреки че в доклада е записано "текст на вносителите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Първа реплика - господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): Просто не зная какво да кажа на колегата, правейки му реплика. 
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място):  Защо излизаш тогава?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Това е уникално! Не, излизам, за да го кажа, въпреки всичко. Нямам думи, но и нямам и нерви. (Весело оживление.) Защото Вие сте безскрупулен, когато ни упреквате, че едва ли не искаме да пречим на министър Емануил Йорданов да изпълнява политическите поръчки. Не, ние искаме съдебен контрол върху тези негови актове. Ясно ли Ви е това? Съдебен контрол, а не безконтролно!  
И понеже ме засегнахте в това отношение, като юрист, като Ваш колега, аз ще заявя пред целия парламент: много преди министър Йорданов да създаде ситуация, в която да се вкара този текст, аз бях викан лично в неговия кабинет по повод на мои изявления в защита на този Муса - с трите дечица. Този, който даде  за 1,5 млн. долара лекарства и медикаменти. И бяха, повтарям, седем-осем души от парламента,  народни представители на приема. Вярно е, че тях ги няма тук. 
По повод на едно мое изявление в медиите - и като народен представител, и като юрист, и като човек - като гражданин на една демократична държава, бях помолен, забележете, в 15,00 ч. да бъда при него. В 15,00 ч. същия ден, когато излезе публикацията в ежедневника.
Няма да скрия от вас, че очаквах там да бъде  и Атанас Атанасов,  който заблуди Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. (Председателят сигнализира, че времето е изтекло.) С една дума, бях заплашван повече да не ровя, да не се интересувам и да не давам информация за медиите за моето мнение по един такъв тогава много актуален въпрос.
По подобен начин е действано и с други, включително и журналисти. И ако четвъртата власт има достойнство и смелост, трябва и тя да реагира на този законопроект - по един изключително остър начин, безкомпромисен.
Повтарям, това не е Законът "Анти-Чорни", това е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е вече, отнех Ви думата, защото просрочвате непрекъснато.
И ще Ви помоля, Вие току-що отправихте едно обвинение, което не е прозвучавало в тази зала никога - обвинение към български министър, че Ви е заплашвал. Ще Ви моля, това са много сериозни думи. (Реплика на народния представител Георги Дилков от място.)
Не, не се карайте с мен. Това е много сериозно обвинение, да го направите по съответния ред и със съответните доказателства, защото подобно обвинение разбирате какво означава.
Втора реплика - господин Корнезов.
Много означава. Ако един български министър си служи със заплахи, той трябва да отиде в затвора направо. Как да не означава много?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА  (ЕЛ, от място): Няма никакво право този министър да ме предупреждава да не говоря.  
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю,  не знам кой кого е заплашвал,  заплашва ли се, плаши ли се, министърът ли плашел народния представител. Нека да си го изясняват, не съм бил там. Но разберете,  с този закон ние плашим чужденците в България. 
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Които ги е страх.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И евентуално даже и инвеститорите в България. Това е опасността. Аз бих казал,  изумен съм, защото това е реплика към господин Марков.
Да, и министърът на вътрешните работи, и шефът на Националната служба за сигурност са длъжни да пазят нашата национална сигурност. Да! Но нима вие считате по вашата логика, че Върховният административен съд, съдията,  магистратът е враг на националната ни сигурност в България? И затова му казвате: а, нито ще гледаш делото, пишем ти там члена, тоест една цифра, нямаш право нищо повече да кажеш. 
Съдията враг ли е на тази България? Нямате ли доверие и в съда? Защо бягате от съда? Вероятно се страхувате и от закона, и от съда, щом приемате този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Трета реплика - господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Както изисква правилникът, уважаеми господин председателю,  аз искам да кажа няколко думи на господин Марков и не като колега. Искам да ви призова всички да не се наричате колеги, ами да знаете, че тук сме граждани със самостоятелни права всеки за себе си.
Не мога да Ви позволя, господин Марков, да си служите с аргументи за  здравето на държавата и на държавността, с които да прикривате болни теснопартийни цели. И не само това да правите, а и да го транспортирате в другата част на залата. Защото така Ви е по-удобно сега със спокойствието на човек от мнозинството.
Винаги съм говорил коректно и аз определено се чувствам засегнат от това. Когато търся основание в Конституцията да оправдая безумието на едно мнозинство,  Вие да казвате, че  тук някои от левицата не били съгласни с това, защото пречели на държавата, на държавната сигурност. Вземете си думите назад!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Искате ли дуплика, господин Марков?
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Да, разбира се. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата. (Неразбираема реплика от място на народния представител Илия Баташки.)
Господин Баташки, правя Ви забележка.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Колегата Магелан Баташки, моля, по-спокойно! (Смях и оживление в залата, реплика на Илия Баташки от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки, правя Ви втора забележка. (Реплика на Илия Баташки от място.)
Господин Баташки, отстранявам Ви за едно заседание.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място):  Аз си тръгнах преди да ме отстраниш. Много важно!
ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми господин Дилков, неведнъж съм чувал за Вас, поне предишните Ви политически покровители Ви наричаха много често  топполицай, човек с много богат полицейски опит. Ако това действително е така, то Вие би трябвало да сте запознат, че подобни процедури,  подобни правни и административни възможности  съществуват във всяка една държава. Включително и невъзможност за съдебно обжалване на подобни актове.
И аз даже бих си послужил с един пример от вчерашната преса, на който случайно попаднах: българският отбор по карате заминава на състезание в Германия. Треньорът и същевременно състезател в отбора не е допуснат, не му е издадена виза и никой не му дава никакво обяснение за това.
Подобни случаи има много не само за Германия, а и за Съединените щати.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място):  Това няма нищо общо.
ПЛАМЕН МАРКОВ: Не ви допускат на територията на страната, или ако сте там, ви екстрадират, без да ви дават никакви обяснения, когато става въпрос за проблеми, свързани със сигурността на съответната държава.


И няма защо сега някои от вас да се правят на това, което не са.
А що се отнася до репликата на господин Корнезов, аз не съм се съмнявал никога, но става ясно защо толкова пламенно, толкова енергично се защитават в момента правата на тези чужди граждани, които попадат под ударите на този закон. Кои са тези чужди граждани, чии интереси са обслужвали? Интересите на България, или интересите на някои...
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС, от място): Партньори!
ПЛАМЕН МАРКОВ: Ти го казваш, аз не го казвам от тази трибуна, но съм съгласен с теб. (Реплики от ДЛ.)
Защо чак сега от ваша страна толкова много шум се вдигна? Защото този закон се прилага от доста време. Има доста хора, които са попаднали под режима на този закон. Но единствено и само, когато бяха изгонени - да не ги повтарям - лицата Чорни, Ершов и т.н., стари кагебисти,...
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): На кого даваха парите?
ПЛАМЕН МАРКОВ: ... чак тогава вие се изправихте на нокти. И става ясно на всички защо го правите. Мисля, че няма да заблудите никого, най-малко българската общественост, защо го правите. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Марков.
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Странно, че някои колеги в залата се държат като на пресконференция, а не като на дебат по един конкретен текст от законопроект. Нещо повече, аз съм убеден, че мнозина от вас изобщо не са обърнали внимание на Протокол № 7 и респективно Протокол № 4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, който малко преди да се внесе за дебат този законопроект, беше гласуван от всички присъстващи тук и дори от отсъстващите с единодушие. Нямаше нито един против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре е да прочетем чл. 1 на глас.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Да.
Ето, ако бяхте наясно точно с тази материя и то с чл. 1 от Протокол № 7, щяха да станат абсолютно излишни всякакви дебати. Защото междувременно и господин Дилков помогна за това темата да бъде изместена. Вашите предложения, господин Дилков, не са приети не защото Вие ги правите, а просто защото Вие не сте ги направили по закона, по който е необходимо да ги направите - във връзка с изменение и допълнение на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България. Не им е мястото тук. Моля Ви!
При тези обстоятелства, независимо от това, че аз прочетох текста, когато дебатирахме върху законопроекта на първо четене, ще ми се за аудиторията, която ни слуша и извън тази зала, да ги припомня:
"Чл. 1. Чужденец, живеещ постоянно на законно основание на територията на дадена държава не може да бъде експулсиран, освен по силата на решение, взето съгласно закона и трябва да има възможност:
а) да представи доводи против експулсирането му;
b) да бъде разгледан неговият случай; и
с) за тези цели да бъде изслушан от компетентния орган или от едно или няколко лица, определени от този закон."
Точка 2 от чл. 1:
"2. Чужденец може да бъде експулсиран преди да се възползва от правата, изброени в подточките "а", "b" и "с" на този член, когато то е необходимо в интерес на обществения ред или е основано на съображения за национална сигурност."
Това значи ли, че Франция, Германия, Англия, Италия нямат доверие в своята съдебна власт? Едва ли. Даже бих казал, че ние имаме прекалено голямо доверие в някои случаи на нашата съдебна власт.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А?!
ЮРИЙ ЮНИШЕВ : Да.
При тези обстоятелства аз съм убеден, че всички ние имаме правото да имаме различни чувства върху различна законова материя, но сме задължени, поне юристите, да имаме еднакво тълкуване на нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Много внимателно слушах прочита на ратифицирания международен акт, по който България, след публикуването в "Държавен вестник", ще стане и страна. И така и не можах да разбера защо господин Юнишев го тълкува именно в полза на това нещо, което днес обсъждаме.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС, от място): Няма тълкувание. Той само го прочете.
МИХАИЛ МИКОВ: Каза да представи доводи и да бъде изслушан. 
Може преди това да бъде експулсиран, ако се налага от съображения за национална сигурност и обществен ред, но никъде не се казва, че той няма право след това и някакъв друг орган да проверява дали наистина са или не са налице фактите, основанията, съображенията за национална сигурност и обществен ред.
Именно този акт повелява, тълкувайки първите му права, - да представи доводи, да бъде изслушан и прочие - дори в случаите на извънредна процедура, когато лицето се експулсира по съображения за национална сигурност, в рамките на вътрешното законодателство да има някой, който все пак да преценява има ли застрашена национална сигурност или няма. Това е въпросът.
Да не говорим, че твърде трудно може да се сравни отказът за издаване на виза с експулсирането. Това са толкова различни институти в правото, с толкова различни правни ефекти, с толкова различен правен смисъл, че да навлизаме сега в детайли, аз се страхувам, че някои колеги, които сравняват визите с експулсирането, отказът за издаване на виза с експулсирането, ще изпаднат в много смешна ситуация. Има много писано по тези въпроси, което може да се прочете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За втора реплика има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ - ЛОРДА (ЕЛ): Уважаеми господин Юнишев, дами и господа народни представители! Аз съм притеснен още веднъж, господин Юнишев. Посочих Ви примера с Решение № 4282 от 30 юни на Върховния административен съд. Бих искал в дупликата да ми отговорите, ако този акт бъде обявен за нищожен и това лице от Иран - няма да използвам имена, за да не му правя реклама и да не го подсещам да го направи - заведе дело в международните правни инстанции, питам Ви кой там ще прецени: абе, да, това е от най-върховния орган, административния съд е издал решението, но отменено впоследствие с някакъв закон, влязъл с обратна сила. 
Извинявайте, дами и господа, мисля си, че прекалено много се престаравате. Поне кажете: правим този закон, не изменяме закона, правим закон за тълкуване, за да може да влезе с обратна сила в интерес на Командира. Малко звучи и в рима. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
За трета реплика - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Репликата ми е към колегата Юнишев.
Известно ли е на колегата Юнишев, чл. 26, ал. 2 от Конституцията, който гласи: "Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция". Тоест, по тази Конституция! А по силата на тази Конституция в чл. 56 е казано, че: "Всеки има право на защита, включително и на съдебна защита".
Е, как можем сега оттук да говорим, че виждате ли министърът на вътрешните работи, респективно директорът каквото кажат в държавата, това ще става. Който те решат - ще стои в България и за който те не решат - вън от България! Това е полицейщина на n-та степен и няма никаква връзка с тези протоколи, които преди това ратифицирахме. Това са съвсем други проблеми, господин Юнишев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За дуплика има думата господин Юнишев. 
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Колега Миков, никой не Ви е лишил от възможността действително Вие да направите допълнение и изменение към основните текстове в закона, който ние тълкуваме сега. Аз се учудвам защо непрекъснато се дерайлира от темата и то съзнателно. Може би заради любопитството на медиите по отношение на иженарицаемия закон от колегата Дилков-Лорда - "Чорни". 
Господин Дилков, чуждестранният съд ще приложи действително нормите на конвенцията, а не онова, което искате Вие, съвсем кратко и ясно, защото те са ги реципирали в своите вътрешни законодателства - нещо, което ние е трябвало да направим още през 1992 г., след като са ни и подсетили през 1994 г., но това не сме направили и досега. 
Що се отнася до изравняването на правата на чужденците и българските граждани съобразно Конституцията, да, господин Корнезов. Онези, които са лоялни, имат пълните права като българските граждани, пребивавайки на територията на страната. Това е, точка. Благодаря ви. 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кой преценява?
ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Съответните органи ще преценят. 
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Полицията ще преценява!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев. (Шум и реплики.)
Господин Миков има думата за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. 
Е, господин Юнишев, международните договори действат там не защото са ги реципирали, а защото и у нас действат на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Те имат пряко действие и нямат нужда от реципиране и превеждане. Това е ваша технология. За да отчитате законодателна дейност, преписвате евродирективи. Те си действат, както казах преди малко с момента на публикуването и с нормалния срок. Тоест, никаква рецепция не е необходима. Ползвам изказването си, защото Вие казахте, че в Европа ги били реципирали, а ние не сме го изпълнили. Нашата Конституция казва, че има пряко действие на международното право - и това е особеност на новата ни Конституция. Добре е да се познава и да не се говори за рецепция. (Шум и реплики.) 
По отношение на това нещо, за чието обсъждане ние днес полагаме доста енергия. Трябва да отбележим, че това е един закон, внесен по повод конкретни лица и ние тук не бягаме от истината. Лица, които са финансирали, както се оказа, не политическата сила СДС, но роднини на политическата сила в тяхната много благотворителна дейност. (Оживление.) И ние се чудим защо вие не искате тези лица да упражняват някакви права пред съда? Ами защото ще си отворят устата, уважаеми дами и господа. Един от тях си отвори устата и тук се разгоря един пожар в медиите. Тичате да го гасите всичките. Ангажирахте всичкия ресурс само, за да пазите честта на фамилията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, нека да се върнем на член единствен и да оставим фамилиите. На второ четене сме.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, именно. Какъв е смисълът на този член единствен? Смисълът на този член единствен е, когато някой бъде изгонен, той да няма трибуна тук, в България. Това е смисълът, защото съдът, освен всичко друго, освен установяване на права, на задължения, на стриктно спазване на закона, е и една обществена трибуна. Трибуна извън контрола на политическата власт. И никакъв друг смисъл, защото аз бих могъл още юридически аргументи да търся, но няма смисъл. Тук от сутринта маса народ употреби енергия и сили да ви каже, че такъв закон не може да има. Такова нещо не може да има. Аз казах на първо четене и пак ще ви подсетя защо не може да има.
Представете си, дами и господа отдясно, че утре се сменя властта и някой умник Гюро решава да внесе един тълкувателен закон по Закона за земеделските земи или по Закона за възстановяване на собствеността на одържавени имоти. Нали си представяте, че това е революционно? Ще има революция в страната и ще се избият хората. Не може с такива неща да се управлява в правова държава.
Аз разбирам големия ви проблем да се потърси законодателно оправдание на министъра. Но намерете добри юристи. Нека министърът да намери своята обосновка пред съда, който самите вие твърдите, че трябва да е независим и трябва да му вярваме. Колегата Дончева ви каза, че този съд най-малкото можете да обвините в някакви пробесепетенденции. Но там, в рамките на съдебната процедура могат да се решават тези проблеми. Всякакво друго решение като това, което вие предлагате да се ангажира с него Народното събрание, е тъжно, бих казал, ако не беше толкова страшно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. 
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков-Лорда.
Гласували 157 народни представители: за 57, против 99, въздържал се 1.
Предложението на господин Дилков не се приема.
Второто предложение на господин Дилков за отпадане на чл. 2 и 3 няма как да поставя на гласуване, защото няма какво да отпада.
Поставям на гласуване член единствен, както е предложен от комисията.
Гласували 177 народни представители: за 106, против 68, въздържали се 3.
Член единствен е приет.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Правя процедура за прегласуване, тъй като видяхме на таблото 177 гласували народни представители, в залата са 37 - 27 са от СДС. Моля за прегласуване и всеки да гласува само със собствената си карта, господин председателю, и дай Боже, и със своя разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. Не са 37, но наистина всеки да гласува със собствената си карта... (Реплика на недоволство от господин Любен Корнезов.) Петдесет и един са гласували от вашата група, така че пребройте се. И те да се преброят и наистина да гласуват само тези, които са в залата. 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ние няма да гласуваме в такъв случай, за да се види колко сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, не гласувайте в такъв случай.
Моля, гласувайте член единствен, както е предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 82, против 5, въздържал се 1.
Член единствен е приет. (Силно недоволство от ДЛ.) 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Господин председателю, отменете гласуването. Виждате какво става. (Шум и реплики.) Моля да се отбележи в протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:
"ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. Настоящият закон за тълкуване има действие от влизане в сила на Закона за чужденците в Република България".
Предложение на Георги Дилков-Лорда:
Параграф 1 от Преходната разпоредба на проектозакона да се измени и придобие следното съдържание:
"§ 1. Настоящият закон влиза в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите по § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Господин Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Поне тук искам да бъда разбран правилно - ако вие не искате наистина да действа този закон за антиЧорни, тоест против Чорни, а да действа оттук нататък - о кей, приехте си го. Той е недоносче. Но поне да действа три дни след публикацията му. Тогава ще ме убедите и мен, че вие сте разбрали за какво става въпрос, за какво ви използват в тази зала.
Обръщам се към мнозинството: да, съгласен съм, приехте си закона. Има президент, той може да го върне. Ако той не направи това, не стори това, въпреки, че се съмнявам дълбоко, има Конституционен съд. Там също малко е сложничко да го върнат. Вероятно господин Гоцев може да стане и председател на Конституционния съд. Но има Бог, има морал. 
Дами и господа, разберете - срещу това поне не може да се реагира. Аз нищо не предлагам. Дотук съм предлагал много неща. Сега ви предлагам - подкрепете този закон, който днес вие приехте да влезе в сила оттук натам, след приемането му, а не от 1998 г., защото 1998 г. вие сте го гласували. И защото от 1998 г. до преди два-три месеца никой не се сети да го промени този закон. Защо се променя сега? Защо се иска да действа с обратна сила? 
Още веднъж ви казвам - в интерес на Командира, който поне днес знае, че не е командировка в чужбина (весело оживление в залата), поне използвайте това - когато е в страната ни да не го подкрепите за един принципен въпрос - да влезе закона в сила. Той е против моите убеждения, моите аргументи, но да влезе в сила оттук натам. Вие го приемате днес. Разберете ме, като човек ви го споделям. Страшно е това, което се твори. Ако така се изменят законите, ако така се тълкуват законите, стана въпрос вече от някои изказвания - всеки може да променя, да тълкува закон, който сам си го е издал. И затова ви дадох примера от 1951 г. Тогава се изменя от онази тоталитарна власт, която вие претендирате, че сте я свалили и че няма да използвате нейния подход, нейните прийоми, отменят се всички закони до 1944 г., издадени от Царство България, от нашите колеги в онзи парламент тогава...
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ (от място): И които бяха избити!...
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Ами защо не го отмените тогава?! Отменете го този закон!
Още веднъж ви призовавам, колеги: с най-чисти чувства го казвам, никого не защитавам, не ме интересува Чорни, Муса ...
Мой уважаван лекар ми казва: защо го защитаваш този, той е мръсник, жена му се е облякла с фередже!
Е, това ли е психологията на народния представител? Така ли защитаваме закона, честта, достойнството на човека, правото на вероизповедание?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
Господин Дилков, понеже Вашето предложение фактически означава онова, което си е изобщо в сила, законите да влизат в сила до три дни, то, за да го поставим на гласуване, защото така се получава малко безсмислица, бих го префасонирал малко. 
Предлагате отпадането на параграф единствен, което на практика...
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Не, замяната! Замяната на параграф единствен, моля ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ама, всички закони влизат в действие три дни след обнародването си влизат в сила,  така че такъв текст не е редно да приемем. Мисля, че съм прав - нищо, че не съм юрист.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Добре, и така да бъде. Фактически отпада този текст. Благодаря Ви.
Отпада текстът и остава, както всички закони се приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Дилков за отпадане на Заключителната разпоредба и § 1, което на практика означава, че законът си влиза в действие така, както е. (Реплики от залата.)
Ако отпадне предложението на комисията, остава в сила предложението на господин Дилков.
Поставям на гласуване предложението на Дилков за отпадане предложението на комисията, за да влезнем в някакъв по-такъв, близък до правилника и до правото начин на процедиране.
Гласували 159 народни представители: за 71, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте Заключителната разпоредба и § 1 така, както са предложени от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 94, против 57, въздържал се 1.
Заключителната разпоредба и § 1 са приети.
За процедура има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Аз считам, че това гласуване, което се провежда в момента тук е напълно формално и просто мнозинството личи колко уважава и своя Командир, защото гласува дори тези, заради които,... заради което се гласува законът, ги няма. Няма го председателят на Комисията по национална сигурност, а уж законът има отношение към Закона за националната сигурност. Къде е той? Защо не вземе отношение? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това ли е процедурата, господин Марангозов?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Второ, къде е господин Лучников. Присъстват 35 човека! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква е процедурата, господин Марангозов? Отнемам Ви думата, напуснете трибуната! 
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Ами ще стигна и до процедурата! Искам прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами така кажете, не питайте къде е господин Лучников! 
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Искам прегласуване и всеки да си гласува със собствената си карта! Това е моята процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре. Благодаря Ви.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Тридесет и пет души са!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами, току-що се видя, 45 души гласуваха от вас в залата, не са 35, не заблуждавайте! (Шум и реплики в залата.)
Четиридесет и пет са гласували от Демократичната левица, казвам, в последното гласуване!
Моля, гласувайте Заключителната разпоредба и § 1 така, както са предложени от комисията. И не си служете с чужди карти! 
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1. 
Заключителната разпоредба и § 1 са приети, а с това и целият закон. (Шум и реплики в залата.) 
Съобщения за парламентарен контрол на 13 октомври 2000 г., петък:
Министър-председателя на Република България Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Венцеслав Димитров и на питане от народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Стефан Нешев, Жорж Ганчев - два въпроса, и Татяна Дончева и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на питане от народния представител Велислав Величков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Драгомир Шопов, Иво Атанасов, Михаил Миков, Методи Андреев и Георги Пирински и на три питания от народните представители Лъчезар Тошев, Тодор Костадинов, Ремзи Осман и Руси Статков.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народните представители Стефан Нешев и Любен Корнезов.
Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Стефан Нешев и Любен Корнезов и на питане от народния представител Велислав Величков.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова, Орфей Дуевски, Панайот Ляков и Борислав Джолев.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Стоилов и на питане от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова, Ахмед Юсеин, Александър Томов и Панайот Ляков и на питане от народния представител Асен Христов.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Иван Зънзов, Георги Дилков и Руси Статков.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Иван Борисов и Руси Статков.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на питане от народния представител Дянко Марков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов е поискал отлагане със 7 дни на отговорите на:
- актуален въпрос от народните представители Георги Михайлов, Атанас Лозанов и Кръстьо Трендафилов;
- актуален въпрос от народните представители Иван Борисов и Кръстьо Трендафилов;
- актуален въпрос от народните представители Георги Божинов, Кръстьо Трендафилов и Иван Борисов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народния представител Димо Димов от заседанието се отлага отговорът на негов актуален въпрос към министъра на културата Емма Москова.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 18 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 13 октомври, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.) 

(Закрито в 13,53 ч.) 


Заместник-председател:
					Иван Куртев

Секретари:
		Васил Клявков

		Свилен Димитров