Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-11-24

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Виктория Василева и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме работата си по:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
За процедура има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Правя процедурно предложение в парламента да бъдат извикани министърът на вътрешните работи и министър-председателят, тъй като последните две седмици в България стават жестоки убийства, което малко мирише на тероризъм. Както знаете, снощи се самоуби, казват самоуби, но никой не знае дали се е самоубил или е убит, висш чиновник, бивш служител на органите на МВР. Случаят в хотел "Амбасадор", случаят на Подуянското шосе...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Извинявайте, господин Бончев, това не е процедура. Знаете какъв е начинът да бъдат изслушвани министрите. Има начин за изслушване, прави се предложение, внася се, гласува се. Миналата седмица имахме такова заседание.
Господин Кънчо Марангозов искаше реплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Отказвам се засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: После ще я направите.
Други изказвания?
Господин Иван Матев има думата.
ИВАН МАТЕВ  (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! На този етап от осъществяване на здравната реформа бюджетът на Националната здравноосигурителна каса  за 2001 г. отговаря на по-голямата част от изискванията и нуждите на здравеопазването у нас. Законопроектът включва болниците  в здравноосигурителната система и финансиране от 1 юли 2001 г. - въпрос от изключителна важност за доброто специализирано болнично обслужване на българските граждани.
Приходите на Националната здравноосигурителна каса, натрупани през 2001 г., ще дадат възможност да се осигури безпрепятствено начало на болничната помощ през 2002 г. и по-нататъшно финансиране на извънболничната помощ.
Има няколко щекотливи въпроса в предложения бюджет, на които искам да се спра. 
Първо. Очертава се излишък в ресурсите на Националната здравноосигурителна каса през 2001 г. в размер на близо 150 млн. лв. Опитите за отклоняване на част от този излишък за НОИ не е добро решение. То се посреща отрицателно от повечето народни представители от Здравната комисия и не трябва да се допуска. Такова е моето мнение.
Вторият щекотлив въпрос - предвиденият ресурс за доболнична и болнична помощ е недостатъчен с оглед на инфлацията. Затова предложението средствата за доболнична помощ да бъдат увеличени с 35 млн. лв., а за болнична помощ с 36 млн. лв.  и това да стане от излишъците на Националната здравноосигурителна каса, смятам за основателно и належащо.
Господа народни представители! Националната здравноосигурителна каса е току-що родено доносено дете. От 1991 г. датират усилията за създаване на Касата. И като всяко дете, то ще боледува. Но нека не допуснем то да залинее, както това става в Чехия, да не говорим за Полша, където реформата е в много тежко положение, да не кажа пред провал.
Преди две седмици бях в Германия. Обсъждахме с немски колеги здравното осигуряване у нас и у тях. Когато чуха, че у нас посещениe при фамилния лекар се заплаща от гражданите по 75 ст., те възкликнаха: откога се молим за такова нещо, но нашите държавни ръководители категорично отказват и затова са толкова чести посещенията при нас без особено основание, като например измерване по два пъти на ден кръвното налягане и други.
Аз ще подкрепя с вота си законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г., защото той е крачка напред по пътя на здравната реформа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Матев.
Господин Хасан Адемов има думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Днес на нашето внимание е поставен за обсъждане и гласуване законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. Ако приемем за достоверна тезата, че всеки бюджет е основният финансов инструмент за реализиране на определен вид политика, много лесно можем да стигнем до извода, че днешният дебат и гласуване са важен акт на Народното събрание, който е съпроводен с очаквания, надежди и основателни притеснения. Понеже е много трудно да се сложи демаркационна линия между бюджета на Националната здравноосигурителна каса и този на здравеопазването като отделна система, според мен е уместно двата бюджета да се коментират и обсъждат в органическа взаимозависимост. Ако всички в тази зала сме съгласни с твърдението, че здравеопазването е стратегически приоритет,  трябва да разсъждаваме върху два основни подхода. Единият от тях е глобално увеличен бюджет за здравеопазване, а вторият е оптимизиране на разходите в рамките на така предоставените 4,33 процента от брутния вътрешен продукт и ниво на здравноосигурителната вноска 6 процента.
Очевидно е, че трябва да търсим и налагаме условия за финансиране от различни източници, както бюджетни, така и фондови, при определен регламент  за контрол  на изхода за извършване на дейност и определено качество на предоставяната медицинска помощ. Тези 26 млн. лв., заделени като средства за усвояване по договор с Касата на пазарен принцип,  трябва да отидат там, където качеството на услугата в най-голяма степен отговаря на обществените потребности.
Много е важен, разбира се, въпросът за разработване на регламент, който да бъде изграден от ясни принципи за договаряне. За да сме сигурни, че можем да коментираме всички предоставени материали обективно, трябва да сме наясно с днешното състояние на здравеопазната система като цяло с прецизно представяне на проблемите. Дефинирайки и анализирайки здравния статус на населението, стигаме до драстично несъответствие между осигуреността на населението с медицински специалисти и болнични легла, от една страна, и ефективността на оказваната здравна помощ, от друга.  



Можем ли днес да отречем факта, че около 90 на сто от необходимите лекарства и консумативи в лечебните заведения за стационарна помощ се закупуват от самите пациенти или, че издръжката на тези, същите институции, вече преобразувани в търговски дружества, ще се осъществи с по-малко средства в сравнение с тези от 2000 г.? При очевидната неизбежност от промяна в структурата, очертаващото се оптимизиране числеността на персонала, с оглед новите реалности няма как да не стигнем до проблема с алтернативната медицинска заетост. Най-реално е този контингент да търси реализация в доболничната помощ и тъкмо затова е странно здравноосигурителните плащания в разходната част за доболничната помощ да са на нивото на 2000 г.
Интерес представлява и фактът, че Националната здравноосигурителна каса, определена със закон като независима, обществена и финансова институция, ще разполага с резерв в размер на около 150 млн. лв., освен законово регламентирания резерв, който трябва да гарантира реформата в болничната помощ и увеличаване дела на касата до 50 на сто участие, без да бъдат повишавани здравноосигурителните вноски. Много странен е фактът, че тези средства вместо да подсилят доболничната помощ или лекарствоснабдяването, например, па макар и 50 на сто от тези средства, тези средства са част от договорената консолидирана бюджетна рамка и не могат да бъдат използвани за горепосочените, очевидно наложителни нужди.
Законоворегламентираният надежден контрол при изразходването на средствата от осигурителните вноски води до генериране на този резерв, нещо, което може да се приеме като изключение, съпоставено например с други подобни институции и не само в България.
По принцип философията на осигурителната система, в това число и на здравноосигурителната система, включва в себе си разбирането, че срещу по-малък обем на осигурителните вноски се търси по-голяма величина на предоставената услуга и големият проблем е да се намери пресечната точка в интересите на двете страни. И колкото по-висока е тази  пресечена точка, толкова нивото на предоставената услуга е по-нормално.
Договарянето на интересите в рамките на личния финансов ресурс, търсенето и намирането на баланс между различните страни в системата е най-главната задача, която трябва да се усъвършенства при икономическите реалности, които носят съответно белега на рестрикцията.
Състоянието на здравеопазването и коректното дефиниране на рисковете и проблемите е важна и неотменна необходимост, както и точно изясняване на потребностите. Главната цел и стратегически приоритет в здравната реформа в България е подобряването здравето на нацията. Затова и девизът на Националната здравна стратегия е "По-добро здраве - за по-добро бъдеще на България". Анализирайки системата в нейните главни параметри, дефинирайки приоритетите, се налага изводът, че трябва да се търси симетрия между целите и ресурсите за постигането им. Очевидно е, че средствата, предоставени по този начин и разпределени в този вид, трудно ще отговорят на нарасналите потребности. Между двете четения трябва да се търсят възможности за преразпределения, които да осигурят средства за лечение на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Адемов.
Има ли други изказвания?
Има думата д-р Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз очаквах, че днес пръв ще вземе думата министърът, за да представи законопроекта на Министерския съвет, който предстои да обсъждаме - законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г.
Затова ще си позволя в моето изказване да направя някои обобщения от пресата и от изказванията на управляващите във връзка с бюджета.
"На стотния ден след старта на здравната реформа нацията оздравява с 50 на сто" - 10 октомври, обявява д-р Пенков във вестник "Сега".
"Здравната каса, зачената в грях" - вестник "Банкер",             17 ноември 2000 г.
"Дават под съд здравния министър Семерджиев" - вестник "Труд", 14 ноември 2000 г.
"Истерията инсулин" - вестник "Монитор", 6 ноември.
"Здравната реформа изтребва пациентите дори дистанционно" - вестник "Монитор", 16 ноември.
"Местните управи - абсолютно безгласни за болниците. Министър Семерджиев получи раздвоение" - вестник "168 часа". Тук като че ли законът на господин Иво Атанасов за раздвоението на министрите, който не приехме в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, важи много.
"Сините в "Красна поляна": "Защо здравната реформа я въведохте по комунистически?" - вестник "Сега", 4 ноември.
"Таен списък оставя само 6 поликлиники в София" - вестник "168 часа", 17 ноември 2000 г.
Сега становища на управляващите:
Господин Иван Костов в предаването "Панорама": "Здравната реформа се въведе успешно, искаме 100 дни толерантност".
И днес се учудвам защо председателят господин Соколов върна мой въпрос: "Какви управленски действия са предприети през тези 100 дни на толерантност? След това изказване на министър-председателя и върнатия въпрос отговорът е, че пресата може би е права.
Министър Семерджиев: "Грандиозен успех е въвеждането на здравната реформа. 95 на сто всичко е направено, остава само 5 на сто неизпълнено".
Директорът на Националната здравноосигурителна каса: "На Швейцария бяха нужни 6 години и много милиони долари, за да въведат здравната реформа. Ние постигнахме всичко за няколко месеца с много малко пари".
Доктор Сираков, главен секретар на министерството: "Всички правещи реформата са революционери".
Шумът, който вдигнаха управляващите за здравната реформа, ми напомня една мисъл на Марк Твен: "Шумът не доказва нищо. Кокошката снася яйце и кудкудяка така, сякаш е снесла цяла панерка".
Няма да коментирам, но вашето снесено яйце започна да понамирисва. 
А сега за закона по бюджета и всеки да си направи извод кой е прав - пресата, управляващите или Марк Твен.
Ще започна основно с бюджета. Бюджетът няма макрорамка в някои въпроси в него. Няма посочени брой заети хора в България, брой осигурени, няма какви са осигурителните доходи. Ние не сме длъжни да ги знаем. Трябва да ни ги представят поне в доклада за бюджета. Няма брой безработни в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, брой на хората, които получават минимални заплати, брой на избраните лични лекари - за това по-нататък ще стане дума - незаетите към днешна дата медицински практики. Общите приходи на касата са 629 млн. лв., общите разходи са 479 млн., а здравноосигурителните плащания са 399 млн. 243 хил. лв. или между 45 и 50 лв. за доболнична помощ за всеки български гражданин. Една пломба е 50 лв. 
В ал. 3 на закона е записано: "Приема излишъка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. на обща сума 149 млн. 468 хил. лв."
Извинявайте, господин министър, господа управляващи, това е безумие! Какво значи излишък? Ще прикривате бюджетния дефицит в консолидирания бюджет на държавата? Това са умрели пари. 
Защо, след като разчетите се правят в годишен разрез, защо тогава не се намалят вноските на хората? Нали затова всяка година парламентът приема колко да бъде вноската. Половин година плащаме, без да получаваме медицински услуги. Сега за 149 млн. лв. пак ли няма да получат хората медицински услуги и за кога ще го пазим този излишък? За инфлацията?
Този въпрос съвсем естествено и много правилно разбуди духовете в парламентарната комисия и тя предложи едно соломоновско решение - за второ четене от тези 149 млн. лв. излишък да бъдат разпределени 75 млн., от които 35 млн. за доболнична и 36 млн. за болнична помощ. Аз не гласувах за това предложение. Всички тези пари трябва да отидат за здравноосигурителни плащания и то главно за специализирана медицинска помощ в медицинските центрове, в диагностично- консултативните центрове, дори за специализирана медицинска помощ в майчиното и детско здравеопазване, за сърдечно-съдово болни, за ендокринно болни, за онкологично болни.
Един пример. Така много дискутирания проблем с диабета в България. Вие знаете, че в България има 200 хил. диабетици, от които 65 хил. инсулинозависими. Всеки един диабетик, дори в компенсирано състояние, поне на 3-4 месеца веднъж има потребност от консултация от офталмолог, невролог, хирург, ендокринолог, кардиолог. Как ще бъдат осигурени тези консултации на диабетиците с тези средства? Да не говорим за новородените деца, които имат потребност от педиатър, и то неонатолог. Известно е, че някои малформации се появяват на 15-ия, 30-ия ден след раждането. 
Резервът на касата според ал. 4 е 36 млн. 298 хил. лева. Според една друга разбивка, получена на последното заседание на комисията, е 29 млн. и 66 хил. лв. Кое е вярното число и какъв е резервът! Предполагам, че това, което е написано в официалния бюджет, подписан от господин Иван Костов.
Капиталовите разходи са 25 млн. 620 хил. лв., от които придобиване на дълготрайни материални активи 17 млн. 670 хил. лв., основен ремонт - 750 хил. лв.
Предвидено е закупуване на сгради в Пловдив, Монтана, Враца и Сливен. В Пловдив за основен ремонт миналата година сте дали 660 936 лв., в Монтана - 800 хил. лв., в Сливен - 594 хил. лв., във Враца - под наем. В тези числа не са включени сумите за обзавеждане. Ще обзавеждате 120 офиса в страната. Във всяка община могат да се намерят помещения. 
За тези 120 офиса ли са тези 750 хил. лв., които предвиждате за основен ремонт? Нали през тази година касите потънаха в разкош, какъвто нямат и коронованите глави в Европа?!
В допълнителната разбивка са дадени 10 млн. други здравноосигурителни плащания. Какви са и какво значи "други здравноосигурителни плащания"?
Предвиждате 25 млн. 620 хил. лв. да се осъществят от собствени приходи, като 21% - собствени приходи, и от заемни средства - 79%.
Кой ще връща тези заеми? Същият този, който плаща днес за всяка медицинска услуга. 
В Заключителните разпоредби, § 1, е записано, цитирам: "Стоките и услугите по проекти, свързани със здравното осигуряване, се освобождават от данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, от данък върху добавената стойност, от такси и митнически сборове при вноса им, както и/или със заеми от международни финансови институции".
А останалите договори - на бъдещите лекари, на медицинските центрове, на диагностично-консултативните центрове? Нали са вече търговски дружества? С какво са привилегировани проектите? Вероятно с това, че ще бъдат възложени на някой друг братовчед.
Планират се 6 млн. 980 хил. лв. за външни услуги. Малко ли са кадрите на Националната здравноосигурителна каса, че ще се търсят външни услуги? Доктор Игнатов заяви, че касата има икономии. Сигурно е така. Вярвам му. 
През месец септември по официални данни 600 практики в страната бяха незаети. Казвате били неатрактивни. Сега били около 400. Това значи, че от 1 юли дори и 400 да са незаетите практики, 600 хил. души в България не получават никаква, повтарям, никаква медицинска помощ, дори и от фелдшери и медицински сестри, защото общините вече не заплащат доболничната медицинска помощ.
При очаквания размер на изпълнение на бюджета по приходите е заложено равнище на събираемост над 90%. Ами, ако е под 90%, какво ще стане?
Според Сметната палата бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 1999 г. не е изпълнен с 24,7%, като в бюджета на касата са постъпили по-малко с 65 млн. 822 хил. лв.  Крайно незадоволително е за общините - 5 на сто, от самоосигуряващите се лица - 28,6%.
Не се изпълняват приходите според Сметната палата и за 2000 г. и то пак от общините, защото общините нямат достатъчно приходи, поради изключително лошо поставената рамка от Министерството на финансите. Правени са пет корекции на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, с увеличение на капиталовите разходи от 3 млн. 387 хил.  на 77 млн. и 800 хил., поради забавения заем на Световната банка, и то за лукса в касата. Отпуснат е безлихвен заем от републиканския бюджет в размер на 4 млн. 813 хил. лв. на базата на Закона за устройство на държавния бюджет. Затова трябваше поне здравният министър да уведоми Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. Това беше и една от причините да искаме парламентарен контрол за целесъобразността на разходите и за създаване на такава парламентарна комисия.
Известно ли ви е, господа, че 700 хил. души в България не са на трудови договори? Считам, че не е нужно да обяснявам какво значи това. Тридесет на сто се осигуряват на две минимални заплати, а всъщност дали всички вземат толкова? Някои получават заплатите си от застрахователните дружества, където им се внасят възнагражденията. Заплатите им се внасят във вид на застраховка и плащат само върху две минимални заплати. Попитайте господин Христов - новият председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, той, предполагам, е компетентен по застрахователното дело и ще ви ги разясни тези въпроси. 
В обяснителната записка по бюджета на Националната здравноосигурителна каса разходната й част прилича на обещания за петилетен план, което е много по-лошо от времето, когато имаше такива планове. Ето някои примери.
Не е ясно направени ли са актюерни разчети. Този въпрос зададох миналата година. Тогава министър беше доцент Бояджиев. Той пък не знаеше какво е това актюер, но това не му пречи сега да бъде шеф по Агенция по осигурителния надзор. 
Има ли актюерни разчети за структурата на заболеваемостта, дори със смешните твърдения, че тя е намаляла с 50%? И покритията на тези потребности как ще станат? Как са изчислени рисковете на Националната здравноосигурителна каса?
Струва ми се, че разходите на бюджета са измислени числа, от пръстите на заместник-директора д-р Илиев, който най-много коментира тези числа и най-много говори за тях. Вие не сте обосновали евентуалния риск, за да правите финансови разчети. Без това не се прави финансов разчет. Тези 26 млн. резерв няма да посрещнат дори данъците. За мен това е стар подход, основан на социалистическа планова бюджетна финансова система, облегнат на ретроспективно бюджетиране плюс сънувана в розови сънища инфлация. 
Давам примери. Пишете: 
"1. Елиминиране на рисковете от здравноосигурителната дейност чрез въвеждане на стабилни регулатори върху разходите на здравноосигурителните плащания."
Кои са тези регулатори? Къде са? Не са ясно казани.
"2. Въвеждане на стимули за по-добро качество на оказаната медицинска помощ."
Как ще оценявате качеството? Нямате система за оценка на качеството. Къде е тя? Видяха ли я лекарите, които ще я работят? Знаят ли я? Да не говорим пък за пациентите - за какво става дума, за качеството. Как ще стимулирате качеството? Предвидено ли е в бюджета това стимулиране? Аз не го видях.
"3. Постепенно включване на Националната здравноосигурителна каса във финансирането на болничната и диспансерна помощ чрез въвеждане на проспективно - до 20% над исторически необходимото бюджетиране."
Повтарям, "исторически", и думата "бюджетиране". Къде се дават 120% бюджет? Някъде да сте видели?

Националната здравноосигурителна каса няма право на бюджетиране. Тя сключва само договори и договори за количество и качество на медицинските услуги. Тя не бюджетира, уважаеми дами и господа.
Четвърто, съвместно договаряне на бюджет и параметри за обем и качество на медицинската помощ са ангажирани в процеса на задължителното здравно осигуряване не се договарят. Как е направен бюджетът? Бюджетът трябва да се направи върху рамката на Националния рамков договор, а не закован на тези параметри. И след това - депутатите приеха толкова пари, върху това сключваме Националния рамков договор. Къде е рамката на този Национален рамков договор, за да можем ние да обсъждаме тези средства? Цялата реформа е предвидена частично - диспансерна помощ - частично от историческия бюджет. Частично болничната помощ, частично на историческия бюджет.
Господа, вие суспендирахте Закона за здравното осигуряване, където пише, че изпълнението на договорите между районната здравноосигурителна каса и болниците започва от 1 юли 2001 г. Ясно е, че ще има болници, които въобще няма да стигнат до договор, дори и парите за стационара да станат 50 млн. С  преобразуването на лечебните заведения в търговски дружества данъчното натоварване се увеличава - данък сгради, данък смет, данъкът върху печалбата и т.н. Помислили ли сте върху това?
Няколко думи за така наречената информационна система. На 4 септември 1999 г. се открива процедура за възлагане на обществена поръчка за проектиране, доставяне, разработване и поддържане на софтуер, интегрирана информационна система за междинна интегрирана информационна система, чета го точно, както е записано, на НЗОК за регистрация на осигурените лица, изпълнители на медицинската помощ, лекарства, аптеки и за отчитане на тяхната дейност. Фирмата "Реми Софт Корпорейшън", регистрирана в Кипър, е избрана за изпълнител на обществена поръчка, като към момента на подписване на договора не е била регистрирана по Търговския закон съгласно изискванията на чл. 5, т. 2 от Закона за обществените поръчки. Фирмата не е изпълнила задължението съгласно договора да внесе банкова гаранция от 113 хил. 520 долара. За изпълнение на задачата през 1999 г. е договорена сумата от 4 млн. 47 хил. долара, като е договорено да влезе в сила, ако бъдат потвърдени от НЗОК, което не е направено според проверката на Сметната палата. И на практика има само договорни анекси за изпълнение през 1999 г. на първа и втора фаза на интегрирана информационна система. Забавено е изграждане на трета и четвърта фаза на информационната система, за което досега не е осигурен изпълнител според доклада на Сметната палата.
Забавено е и изграждането на междинна информационна система за регистрация. Няма никакъв отчет какво стана с онези 121 млн. марки, които бяха планирани за тази система в бюджет 1999 г. След като няма, уважаеми дами и господа, информационна система, как се правят разчети? Вероятно като се гледат луксозните тавани в луксозните кабинети!
Аз ще цитирам изцяло т. 6 от основните изводи на Сметната палата. "Необходимо е да се регламентират в нормативните актове на Националната здравноосигурителна каса критерии за целесъобразност и за разпределение на разходите за административна издръжка, капиталови разходи и здравни услуги, както и правила за резерва на касата. Това ще позволи да се постигне обосновано разпределение на средствата на касата и по-ефективно управление и използване на тези средства." Още едно потвърждение за искането на Парламентарната група на Демократичната левица за парламентарна комисия относно целесъобразността на разходите на националната каса. Нямало е време да се правят критерии, правила, но е имало време да се определи средната работна заплата на 369 лева при 250 лева за страната и 900 хил. лева за командировки, като е изпуснато само колко от тях ще бъдат в чужбина и колко от тях - в България.
Ще спра дотук, а вие си направете извод кой е прав - пресата, управляващите или вечният Марк Твен?! Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За реплика има думата господин Иван Матев.
ИВАН МАТЕВ (СДС): Господин председател, господин министър, господин Марангозов! С цялото ми уважение към Вас искам да Ви попитам посещавали ли сте здравноосигурителната каса, центъра, в Лозенец. Явно е, че Вие не сте били там. Защо го казвам това? Защото това не прилича на дворец на коронована глава! Това е едно скромно по нашите преценки понастоящем здание, със светли, чисти нови помещения, с обикновена тръбна мебел и с една малка заседателна зала, която трябва да изпълнява нуждите на здравноосигурителната каса.
И нещо друго ще Ви кажа. Вярно е също така, че тоалетните не издават присъствието с миризмата на амоняк, както това е в повечето наши големи окръжни болници. Но какво искате Вие? Аз това не мога да разбера? Ако определенията, които дадохте, примерно за здравноосигурителните институции в страната, включително и тази на Централната здравноосигурителна каса, са толкова верни, колкото са в действителност, аз започвам да се съмнявам в това, че критиките, които отправяте Вие по другите въпроси, са действително верни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Матев.
Няма други реплики.
За дуплика - Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми проф. Матев! Аз не говоря, че всяко учреждение трябва да има своите удобства и своите условия за работа - това е задължително изискване. Но аз ще цитирам министър-председателя, който в свое изявление каза, че луксът и здравната каса трябва да започне, цитирам по памет: "С подръчни средства в началото, поне в началния период".
Колкото до тоалетните, знаем го българския проблем с тоалетните. Вие сте напълно прав. Тук съм съгласен с Вас. Аз Лозенец не съм посещавал, но съм посещавал в други градове. И бих Ви посъветвал да отидете например в Русе, в някои други градове, в моя роден град, в Стара Загора, в Хасково, където касата е дадена, доколкото знам, на прокуратурата във връзка с разточителство на средства и тогава да поприказваме малко по-подробно. Всички числа, които цитираме за разходите на касата, под тях стои подписът на господин министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Марангозов, уважаеми дами и господа народни представители! За първи път в залата д-р Марангозов спази един много толерантен тон. И аз го поздравявам за това. За първи път нямаше груби определения. И аз знам защо е така.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Имаше истина!
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Защото той видя, че сме свършили голяма работа и я оценява. (Смях в блока на ДЛ.) 
Ако д-р Марангозов беше видял, че ние не сме свършили голяма работа, той тук щеше да ни попилее. Напротив, той ни похвали. Аз от по-голямата част, която той каза, съм доволен.
Вярно е, че не мога да изисквам от него да бъде безкрайно информиран. Това е нормално, това е разбираемо и затова аз съм тук, за да дам информация. И сега ще дам много информация. Ще дам много информация, защото съм сигурен, че българският народ трябва да знае какво се е случило през тези няколко години със здравеопазването. Беше направена една наистина успешна реформа, която има следните параметри.

Първо, нека да направя една ремарка за вестникарските заглавия. Когато много неинформирани хора започнат да коментират нещо, няма как да искаме от вестникарските заглавия да бъдат други. Най-вероятно, ако не бях станал днес, за да кажа истината, сигурно от изказването на д-р Марангозов пак щеше да има неприятни заглавия, за което вестниците нямат никаква вина. Но нека да знаем каква е истината.
Доктор Марангозов казва: няма макрорамка в бюджета. Това просто не е така. Вие знаете много добре, че законодателят, а законодателят сте вие, е определил механизъм, алгоритъм за приемане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и той е едновременно с държавния бюджет и с бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Тоест,  и трите бюджета се базират на едни и същи числа. И те са достатъчно ясно показани. Не е необходимо и в трите да бъдат изброявани поотделно. Затова и тези три бюджета се гледат заедно в пленарната зала и всеки, който е чел и трите бюджета едновременно, знае какви са числата и има отговор на въпросите, които бяха зададени.
По отношение на резерва бяха поставени въпроси 29 млн. лв. ли или 35 млн. лв. Да, има алинея, която казва, че е 35 млн. лв., а в таблиците  виждате, че 29 млн. лв. е прирастът на резерва, което много ясно означава, че тези 29 млн. лв. са в рамките на 35-те милиона. Това е просто едно обяснение. 
По отношение на излишъка - вярно е, в бюджета на Националната здравноосигурителна каса има излишъци. И слава  Богу! Защото в други бюджети има дефицити, а ние не сме допуснали такова нещо. Напротив, искам да кажа едно число, което е изключително важно и което към днешна дата е реалност.  Събираемост 96 на сто на здравноосигурителните вноски. Една млада институция с такъв висок процент събираемост - това е числово изражение на успеха.
Според мен гражданите на България нямат основание да се чувстват застрашени от гледна точка на това, че няма финанси за здравеопазването. Напротив, има добра събираемост, от една страна, а второ, има излишъци в бюджета. От трета страна, има резерв и той винаги може да бъде включен, когато има нужда. Това според мен е една балансирана и добра работа.
Защо има излишък  по бюджета? Точно, защото правим актюерски разчети, доктор Марангозов. Актюерският разчет е начин да изчислиш риска за  години напред. И аз съм изключително доволен, че тази млада институция - Националната здравноосигурителна каса, прави актюерски разчети и актюерските й разчети са точни. Благодарение на тези  актюерски разчети ние не вдигаме здравноосигурителната вноска повече от 6 на сто. Тя ще остане такава и през следващите минимум четири години. И това е още едно доказателство, числово доказателство, за успеха, който е постигнат.
Вярно е, че в болничната помощ следващата година се включва с частично финансиране и Националната здравноосигурителна каса. Защо е така? Защо с частично финансиране? Защото тази сложна реформа, която ни очаква сега в болничния сектор, трябва да бъде максимално стабилна и максимално сигурна. Сто на сто историческо финансиране - казвате вие. Да, историческо финансиране, за да запазим нивото на досегашното финансиране и то ще се реализира през държавния и през общинските бюджети. Но допълнително ще се включи Касата, която вече няма да плаща за това, че я има просто структурата, наречена болница. Касата ще плаща за това, че тази болница работи и произвежда качествени услуги. И тези пари, които Националната здравноосигурителна каса заделя, ще вървят след пациента. Тоест, ние отново сменяме философията на финансирането. Вие се сърдите, че в доклада това се нарича бюджетиране. Да, за Касата е бюджетиране. За здравните заведения е финансиране. Това са различни субекти и има и различна терминология.
По отношение на това защо само 20 на сто е допълнителното финансиране от Националната здравноосигурителна каса към болниците, аз не бих искал да навлизам много обстоятелствено в обяснения. Ще ви дам само един пример: в САЩ по същия начин преминаха за програмата "Меди кейт" и  "Меди кеър" на историческо, съчетано с перспективно бюджетиране. И, за да достигнат 100 на сто проспективно бюджетиране, им трябваха 18 години време. А ние сме все още на първата! Затова започваме с една стъпка, която е само 20 на сто, но следващата година ще продължим - ще стане 30 на сто, по следващата година ще стане 40 на сто и най-вероятно през 2005 г. ще стане 50 на 50. По този начин няма да позволим болнични фалити. Няма да позволим граждани на България да останат без медицинска помощ.
Вие питате:  защо не ни казвате в бюджета колко са ви незаетите практики? Ще ви кажа. От вас наследихме над 1200 незаети практики. За шест месеца работа на Националната здравноосигурителна каса ги докарахме до 400 незаети практики. Това означава, че достъп до здравна помощ са получили огромно количество български граждани. Затова можем само да поздравим Националната здравноосигурителна каса. 
Сигурен съм, че тази година при новото национално рамково договаряне ще бъдат намерени механизми икономически да се стимулират лекарите да отидат и да заемат и тези 400 незаети практики. Сигурно няма да стане едноактно. В това съм сигурен. Ще стане по-бавно, ще стане с еволюция, с икономически механизми, а не с административен натиск.
По отношение на външното финансиране и освобождаването на проекти от данъци, такси и т.н. не сте прав да твърдите, че това са проекти, които ще бъдат давани на братовчеди. Няма такова нещо. Аз  познавам отлично проектите. Ще ви спомена за миналата годна. 
Миналата година ние имахме проекти, които са безвъзмездно финансирани и които надхвърлиха 8 млн. долара. Това беше благодарение на добрата работа на администрацията на Националната здравноосигурителна каса. Но когато някой прави дарение, ти не го облагаш с ДДС и не му искаш онези такси и данъци, които обикновено се правят в бизнеса. Само за пример ще ви посоча, че проектът за здравна реформа беше силно одобрен от швейцарското правителство и то дари 3 млн. швейцарски франка. Имахме дарения от японското правителство в размер близо на 500 хил. долара. Имаме съвместен проект с Американската агенция за международно развитие в размер на 2,5 млн долара. Това са все безвъзмездни средства, които не излизат от джоба на българския данъкоплатец. Те идват от нашите партньори, защото те виждат, че нашият проект е успешен.
Няколко думи в това отношение. Спомняте си и аз съм абсолютно съгласен с вас, че вестниците чертаеха апокалиптични картини. Нещо апокалиптично да се случи? Нищо такова не се случи. Казваха: ще фалира Касата. Касата не само че не фалира, но има бюджетни излишъци.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място):  Касата не може да фалира, фалира здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, говорихте 22 мин. и никой не Ви прекъсна.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Казваше се, че нямало да стартира здравното осигуряване. Здравното осигуряване не само че стартира, а и се развива. И то се развива устойчиво. В момента се прави втори Национален рамков договор и неговите параметри са подобрени спрямо първия, което означава, че в цялата тази дейност са се включили със своята мисъл, със своя капацитет всички лекари на България. Българският лекарски съюз прие един невероятен подход тази година, когато стартира рамковото договаряне. Знаете ли какво направиха те? Събраха се на един събор и определиха над 200 човека работни групи, които работят по всяка отделна страничка на този Национален рамков договор. И сега най-вероятно, когато този договор дойде и при мен накрая на годината, той ще бъде максимално консенсусен, максимално съгласуван с всички заинтересовани страни. И това е смисълът на договора - да намерим в него баланс на интересите и той да послужи за едногодишна устойчива и успешна работа.
Ще спомена няколко неща, които са външни оценки за България, но които вие можете да прочетете и аз се ангажирам да ви дам материалите за това.
Миналата седмица получих последния меморандум на Световната банка, където Надзорната мисия на банката дава оценка за това как се развиват здравеопазването и проектите - първият и вторият проект за сектор "Здравеопазване". Ще получите текста на този меморандум. Предложението на банката е да бъдем изведени в най-високата оценка "Хайлу сатисфекчъри". Искам да ви кажа, че такава оценка получават само десет на сто от всички банкови проекти по света. И това е една реална оценка.
Освен това, сумата, с която нашите външни донори участват като безвъзмездна помощ в нашите проекти, е свидетелство, че те намират нашия проект за сериозен и стабилен.
Освен това по миналата седмица в България беше заместник-министърът на немското здравеопазване - заместник-министърът на госпожа Фишер, който сам предложи Германия да сключи с България споразумение за сътрудничество в областта на здравеопазването. Това се случва за първи път на държава в Източна Европа. Обикновено източноевропейските държави тичат там, за да получат такъв договор за сътрудничество, а сега ние имаме предложение от германска страна. Това са факти, които имат своето значение.
По отношение на информационната система. Вярно е, много сте прав, че информационната система е в основата на добрата административна работа на Касата. Но и на доброто взаимодействие със здравната система. И естествено на контрола, който се оказва върху паричните потоци, върху извършената дейност.
Споменахте за фирмата "Реми софт" за това, че е проведен конкурс, че този конкурс е довел до договаряне на първа и втора фаза по проекта. Защо са забавени трета и четвърта фаза? Те не са забавени. Те просто са разсрочени във времето и първоначалният ни план е такъв - докато не се изпълнят първа и втора фаза, докато не се настроят и  не заработят реално, е излишно да пристъпваме към трета и четвърта фаза. Забележете, че в плановете за изграждане на трета и четвърта фаза първата година, която фигурира, е 2002 и 2003 г., т.е. рано е още да говорим за каквото и да било забавяне.
Много е любопитно това, че след мнозинството от негативни публикации, които незнайно за мен защо излязоха в пресата за Националната здравноосигурителна каса, вътре влязоха сезирани от пресата и Държавен финансов контрол, и Сметната палата, а някъде, на определени места, имаше и проверки на прокуратурата. 
Но какво се получи? Държавният финансов контрол завърши своята проверка и се показа екзактността, законосъобразността и целесъобразността на направените разходи. 
Нещо повече, Сметната палата, която вие цитирахте и вие имате нейния доклад на № 1 от нейните изводи фигурира: за изключително кратки срокове Националната здравноосигурителна каса е изградила своите структури, изградила е административният си капацитет, стартирала е здравното осигуряване и е направила това, което се изисква и което й се възлага от Закона за здравното осигуряване. Самата Сметна палата, според мен, дава своята оценка и тя е недвусмислена.
Нещо повече, множеството проверки, които бяха направени от прокуратурата, бяха прекратени. Бяха прекратени, защото бяха направени по едни фалшиви изказвания и аз се радвам, че днес мога от тази трибуна да го обявя, защото това е един ден, в който трябва да реабилитираме Националнатна здравноосигурителна каса. Тя си свърши добре работата.
Много ви благодаря за това, че и Вие бяхте конструктивен и направихте своите коментари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За процедура думата има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! 
Господин председател, изслушах с внимание изказването на господин министъра. Нямам причини да поставям под съмнение това, което каза, само едно, че излишъците са нормални и че не са за сметка на качеството на обслужването и лечението на гражданите и поради това, че в моя блок живее една жена на 57 г. с напреднала склероза и с пукнат прешлен и никое лечебно заведение или социален институт не иска да я приеме за лечение, гражданското общество в лицето на живеещите в блока поискаха от мен като народен представител да им помогна.
Господин министър, господин председател, аз ще се опитам да Ви помоля, помогнете да решим този въпрос тази жена да получи качествено лечение и обслужване, тъй както го прочетох в книгата на Уилям Ортън "Татко", че хора в напреднала възраст са достойно обслужвани независимо от това, че поемат разходите здравноосигурителните каси. Ако това направите, аз ще Ви повярвам, че не сте ме излъгали. Благодаря ви.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Поемам ангажимента. Поемам ангажимента, само дайте името на жената...
СТЕФАН НЕШЕВ: Ще дойда при Вас... Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Нешев, само от състрадание и уважение към въпросната жена не Ви отнех думата, защото знаете, че това не е процедура и не злоупотребявайте с микрофона на Народното събрание. Наказвам Ви със забележка.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Като човек, малко разбиращ от бюджет, искам да взема отношение към два въпроса.
Уважаеми господин министър, абсолютно вярно е, че всеки един бюджет трябва да разполага с определен резерв. Той е един нужен, удобен буфер за посрещане на непредвидени събития и прочие, и прочие.
Големият проблем в условията на България е следният, когато разискваме темата "Бюджет и дефицит" и мисля, че няма да се намери народен представител, който да възрази на това, което ще кажа.
Да, звучи много добре един излишък от 130-140-150 млн. лв. Говоря приблизително. Големият проблем обаче, който възниква е в каква рамка той е формиран - дали в една рамка, която е осигурила достатъчно финансиране на основни структури и дейности в системата на здравеопазването, в случая аз имам предвид не критерий европейски или както често тук се чува - в Америка как било и прочие, и прочие, а един критерий, който позволява при ресурса, който обществото може по фискалната програма да задели за тази важна социална система, да осигури функционирането на тези системи по един задоволителен начин и финансирането да не позволява десетки, стотици хиляди хора да остават необслужени.
Истината е, че формирането на излишъци от такъв порядък при ресурсите, с които разполагаме, от една страна, и потребностите на редица структури и дейности в системата, е неоправдано, което означава, че: да, трябва да има някакъв резерв в лицето на излишъка, но той и с оглед именно на тези потребности, които за редица сектори са крещящи и Вие се сблъсквате с тях като министър почти ежедневно или ежеседмично. Протестите са външният, повърхностният израз на тези остри проблеми, значи той трябва да бъде редуциран и във времето  да се увеличава.
Така стои въпросът и за държавния бюджет. Много добре е да работиш с нулев дефицит или 1-1,5 на сто. Да, добре е, по-удобно е и отвън обикновено ръкопляскат, че бидейки даже на 15 години от вратите на Европейския съюз, ти имаш по-малък бюджетен дефицит, отколкото една Чехия, Полша и Унгария. Е, и какво от това?! Редица системи скърцат и можеш без особени рискове да отидеш към по-голям дефицит и днес, утре, в следващата година да осигуриш финансиране, при положение че няма никакви особени опасности, по-специално проинфлационни, от увеличаване на този дефицит, тъй като можеш и част от фискалния резерв да прехвърлиш, и малко повече от приватизацията за финансиране на бюджетния дефицит.
Господин министър, големият проблем за бюджета и излишъка в тази плоскост трябва да бъде разглеждан. 
Аз няма да бъда прецизен, но ще си позволя да кажа например следното: ако за някои от вашите структури има едно допълнително към това, което сте осигурили, финансиране, вероятно на хиляди човеци, пак моля да ме извините за непрецизността, ще бъде възможно да бъдат имплантирани някакви пластини, за каквито аз два пъти съм молил Вашия предшественик. И той си позволи да ходатайства в Трета градска болница, която минава за едно от заведенията, умеещи да помагат на сърдечно болни и, представете си, уважаеми колеги, господин Бояджиев може да потвърди - и двете ходатайства не помогнаха! И след първото ходатайство той беше удивен, че не сработи. За това става дума!
И никога народните представители не трябва да разсъждават по тези въпроси от позицията на хора, които така или иначе имат малко по-качествено и по-добро здравно обслужване в клиниката в Лозенец. Не трябва да бъдат забравяни стотиците хиляди хора, които много често не могат да допрат даже до съответното здравно заведение, както е този жив случай, за който аз Ви говоря. Всичко това струва пари, всичко това иска пари! 
Аз не го отдавам на лошата воля на лекарите, а го отдавам 99 на сто на финансовата невъзможност. 
Ето, в контекста на такива съображения трябва да бъде разискван въпросът за излишъка. И тъкмо поради това, убеден съм, в случая не от недобронамереност, а именно изхождайки от такива позиции и от такива съображения възниква въпросът за този излишък. Той ни най-малко не трябва да бъде основание за някакво самодоволство и не може да бъде критерий за оценка на това, че финансирането в системата на здравеопазването, по-специално по линията на Касата, е в блестящо състояние.
И тук се сблъскваме с един друг момент. Господин министър, така както за вашата система, така и за България като цяло се сипят непрекъснато отвън високи, много добри оценки по макропоказателите, по стабилността, по финансовото стабилизиране и пр., и пр., по това, че се продава, че се правят реформи. Да, този образ е на моменти даже блестящ. Зад него обаче има нещо, което е страшно или по-страшно. То важи и за здравеопазването, то важи за страната. На равнище фирми, на равнище домакинства, на равнище отделния човек, едновременно с този бляскав или полубляскав външен образ по големите показатели, върви един процес на по-голямо обедняване, на все повече трудности за домакинствата, за фирмите, за отделния човек и специално в здравеопазването.
Аз съм за реформата. Вероятно е да сме напипали по-добрия модел, не се наемам да съдя, има критици на този модел, вероятно и те имат основания, но тези проблеми трябва да се имат предвид, когато разискваме по-специално финансовия аспект на провежданата реформа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Иван Зънзов има думата.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Аз за пръв път виждам несериозно отношение на депутатите и на Народното събрание към този проблем - един изключително важен проблем, който разглеждаме. И бих казал, че както и да градираме проблемите, по-важен проблем от този за здравето и живота на българите няма.
За да бъда точен, кажете ми: кои партийни лидери и кои ръководства на парламентарните групи присъстват в момента? Да, д-р Брайнова, повтарям това, което вчера казах, и ще го повтарям в цяла България затуй, защото каквото е отношението тук на ръководствата на Народното събрание, такова е отношението към... (Неразбираема реплика на Мария Брайнова.) 
Аз говоря за всички, д-р Брайнова. И, моля Ви се, изглежда, че Вашият апетит отиде много високо, защото аз се съгласих вчера като заместник-председател, тъй като ми беше казано, че Вие искате да четете мотивите на Народното събрание. Не бъдете ревниви, когато ние говорим някои истини.
След обстойното изказване на д-р Адемов, който беше много точен, на д-р Марангозов и обясненията, които даде господин министърът, аз ще бъда малко по-кратък.
Всичко това, което се говори, е така. Системата стартира, на книга системата върви много добре, но на практика, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, нещата не са така.
Аз смятам, че тук можем да критикуваме за някои слабости Касата и Министерството на здравеопазването, но ние можем да ги критикуваме косвено. Основната причина са регионалните каси, които не провеждат контрол и които не си гледат работата, както трябва.
Отнета е възможността за специализирана медицинска помощ. Оправдавате се, че няма талони, но всичко това е свързано с пари.
Има също така някои нарушения и в лекарствоснабдяването. Аз например започвам да се дразня в този парламент тогава, когато ние искаме да бъдем точни, подценявайки интелекта на българина, казваме: в еди-коя си страна е така. Но в тази страна, макар и да е велика, може да не е най-правилното. Вчера се подразних, когато един колега каза, че ще се намалява човешкият инсулин за сметка на свинския, защото еди-къде си, да не цитирам, защото ще го приемете като политизиране, е така. Защо, след като ние сме направили нещо много по-хубаво от тази велика страна, ще трябва след това да се приравняваме към тях и то по отношение на здравето с нещо, което не е точно, не е ефективно?
Аз също не мога да си представя как касите не санкционират и не търсят отговорност на онези, които искат, особено фелдшерите, по един и по два лева на глава от населението за заплатите си допълнително. Никой не ги закача, това се приема като нещо обикновено. Поголовно се взимат пари при прегледите - по 5 лв. за деца и по 8 лв. за възрастни. Джипитата не стоят по местата си. Да не говорим, че моралът на лекарите е отишъл някъде в небитието. Майка-лекарка, майка е, съобщават й, че дете припада, в община Братя Даскалови, в училището. Тя поглежда и казва: то е от друго село, тук учи, но не е записано при мен. Да не ви казвам за другите градове и села, където джипитата не стоят в центровете си.
Цифрите са хубава работа, но, господин министър, ако вземем това, което е необходимо като здравеопазна помощ, аз смятам, че ние не можем да говорим за разширяване или стесняване на здравеопазната помощ. Ние можем да говорим само за адекватно отношение към здравеопазната помощ. Тя трябва да е такава, каквато трябва да бъде - ефективна и точна, защото се касае за здравето и живота на хората.
Вие казвате 20 на сто. Добре, но дано изчисленията да бъдат съвсем точни. Аз не знам дали в закона ние сме предвидили този преход - по 20, по 30 на сто. Не мога да си спомня това нещо.
Освен това в касите това, което трябва да се върже в доболничната сфера за кардиологичната помощ, не се прави, защото трябва да се плаща за ехографии и т.н., и т.н.
Аз пак казвам: не мога да кажа, че е виновно министерството, то не може да погледне навсякъде, но касите по места не си гледат работата.
Специално тук на мен ми направи впечатление, че общата сума за текущи разходи е 479 млн. 357 хил. 217 лева. Обаче като вземем тук заплати и възнаграждения, други възнаграждения за  персонала, социални осигуровки, осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване - всичко това като го съберем, прави 14 на сто от бюджета на Здравноосигурителната каса.
Аз си направих едно изчисление, че ако дадем по 10 хил. лева годишна заплата, този административен персонал примерно го заменим с лекари, ще работят 7 хил. души лекари.
Аз смятам, че персоналът на Касата е надут, в повече е, отколкото трябва, и заедно с това този персонал не си изпълнява функциите. Аз мога да ви дам много конкретни примери. И за да бъда съвсем коректен и лоялен, много пъти с д-р Игнатов и с господин министъра аз съм споделял конкретно това, което съм видял по места.
Аз искам също обяснение на един факт. След като България беше известна със своите добри специалисти в областта на електрониката и програмирането, коя е причината ние да искаме една част от нашите програми да се правят в Индия? Ние изнасяме сега навън програмисти. Сигурно има добри специалисти в Индия, но след като ние нямаме достатъчно пари за здравеопазна дейност, защо трябва да се обръщаме към чужбина да ни правят някои програми?
Аз смятам, господин министър, че трябва да се потърсят пътища за разширяване бюджета на здравеопазването. Защото всяка нормална и цивилизована страна се отнася отговорно към здравето и живота на своите граждани. С приемането на общия бюджет аз ще взема отношение, но тук смятам, че тези пари на Касата, ако трябва да се развива точна и ефективна дейност, гражданите да не плащат, няма да стигнат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Има думата господин Александър Джеров за процедура.

АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за извънредно заседание на парламента във вторник, 28 ноември, 15,00 ч. с дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за устройство на територията.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Моля, господин председател, да поставите това мое процедурно предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има ли противно становище?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Не може да се предлага нещо за обсъждане, което не е раздадено на народните представители. Имам предвид за корпоративното подоходно облагане. Кога?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС, от място): То е в дневния ред за днес.
РУСИ СТАТКОВ: То е в дневния ред, обаче кога, след като ние го работихме вчера? Не е раздаден. Така че, няма смисъл да правим продължение на една практика, която е просто насилие върху Народното събрание и противоречи на правилника.
Ето защо предлагам, господин председател, този въпрос да не се разглежда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Очевидно е прав господин Соколов, като напомня за четенето на правилника, 24-те часа се отнасят за становища за първо четене на проектозакони. Щом като вчера сте го гледали и днес ще бъде раздаден, не виждам проблем.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Джеров.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 110, против 64, въздържал се 1.
Предложението на господин Джеров е прието. Във вторник ще има извънредно заседание от 15,00 часа по дневния ред, който беше приет.
Има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Днес гледаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Гледаме за втори път в пленарна зала и дебатираме по този бюджет. Този бюджет го гледаме благодарение на това, че това мнозинство и това правителство, което вие не признавате и критикувате, имаше политическата воля да започне реформата, имаше политическата воля да направи това законодателство, което в момента дава възможност да гледаме този бюджет. Защото вие не посмяхте тогава, когато имахте това мнозинство, да започнете реформата. 
Да, ние много добре знаем, че това е една трудна реформа, защото е свързана със здравето на човека, най-чувствителното място за всеки един от нас. И знаем, че тя ще ни донесе и определени негативи. Но, колеги, ако бяхме започнали реформата в здравеопазването в 1991-1992-1994 г., дали щяхме да се сблъскаме с по-малко проблеми? Аз мисля, че тогава проблемите щяха да бъдат по-малко.
Доктор Марангозов направи един обстоен преглед на печата. Да, но този преглед на печата беше само от едната страна - това, което казват управляващите. Защо, доктор Марангозов, Вие не цитирахте и Вашите изказвания, това, което казваше опозицията - че септември, октомври Касата ще фалира, че няма да има средства, че няма да има с какво да работи Касата?
Аз не отричам, че има трудности при старта на здравната реформа и най-вече в специализираната медицинска помощ. Но нека да бъдем точни и толерантни. Към м. октомври-ноември нещата започнаха да се канализират. Наистина, в началото страхът в общопрактикуващите лекари не им позволи реално да заработят нормално със специалистите от доболничната помощ. Но, пак ви уверявам, към този момент нещата започнаха да се канализират.
И все пак, тъй като гледаме бюджет, аз искам да се върна към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Какви цели си постави изработването на този бюджет? Основните цели при изработването на бюджета са рационализиране на финансирането и обезпечаване на здравната помощ на основата на принципите, залегнали в Закона за здравното осигуряване. И аз тук ще ги повторя - принципите на справедливостта, солидарността и споделената отговорност, и задължителното участие на всички граждани, равнопоставеност при ползването на медицинската помощ, договарянето на интересите между Националната здравноосигурителна каса, като представител на пациентите в качеството си на осигурени и съсловните организации, и в крайна сметка ефективност и качество на лечението.
Предвидените средства целят осигуряване на пълно покритие на всички хора, независимо от техните приходи към момента на предоставяне на услугата. Управление и контрол на разходите за здравеопазване, по-висок стандарт, баланс на интересите на лекари и пациенти и създаване на условия за справедливо възнаграждение на работещите в системата на здравеопазването. За това тук никой нищо не спомена. Защото наистина лекарите започнаха да получават реално това, което са заработили. Защото за тези пет месеца уравниловката в доболничната помощ на повечето места вече я няма.
При разработката са засегнати и принципите на разширяване на размера и обхвата на медицинските услуги за сметка на подобрения контрол върху разпределението на паричните потоци. И аз тук искам да цитирам една цифра, която е предвидена в бюджета -  134 млн. здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение. Цифра, която се качва постепенно за всеки един бюджет. И всички вие много добре знаете, че все повече скъпи лекарства попадат в списъка на Националната здравноосигурителна каса, които ще бъдат реимбурсирани.  Усъвършенстване на методите за заплащане на медицинската помощ и аптеките, въвеждане на стимули за по-добро качество на оказваната медицинска помощ, постепенно поетапно включване на Националната здравноосигурителна каса във финансирането на болничната помощ.
Да, наистина, тази година болниците ще бъдат с 20 на сто финансиране. Аз одобрявам този подход на плавен преход на навлизане в стационарната помощ. 
И тук всички вие говорите, че тези пари са малко. Но никой не казва, че това 20-процентно допълнително финансиране ще бъде само за определени дейности, за реално свършена работа. И тези договори ще бъдат сключени с лечебни заведения, които са изпълнили своите точки по акредитацията, тези лечебни заведения, които заслужават това финансиране, а не просто пари, хвърлени на вятъра, пари, изхарчени за нищо.
Разходната част на бюджета е формирана при съблюдаване на основните параметри на макрорамката. Този бюджет на Националната каса е част от консолидирания републикански бюджет. 
Тук се спекулира също така със средствата, които Касата отделя за капиталови разходи. Наистина, в изказването на колегите мимоходом беше споменато, че тя отделя само 21 на сто от собствените си средства. Другите 79 на сто са за сметка на сключени заеми със Световната банка. 
Информационната система - нима ще отречете колеги, че тя е нужна? Системата на Касата трябва да заработи наистина така, както е в модерните страни. 
И все пак, нека да бъдем честни, правим една нова реформа. Парите, които отделя Касата за заплащане са повече от предвидените 374 млн., които бяха предвидени миналата година. Да, недостатъчни са - ще кажете, - но и в Германия средствата, които Касата отделя, са недостатъчни. И в Америка са недостатъчни средствата. Нека бъдем реалисти. Защото не трябва да забравяме, че ние запазваме 6-процентната здравноосигурителна вноска, не увеличаваме здравноосигурителната тежест на населението. И този резерв, който има Касата, е за поетапното въвеждане на здравеопазването, на навлизането на Касата в болничната помощ.
Аз ви призовавам да подкрепим този бюджет, защото той е още една крачка напред в реформирането на нашата здравна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доктор Брайнова.
Има думата д-р Марангозов за реплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаема д-р Брайнова, с Вас сме спорили и ще продължаваме да спорим. Това е съвсем естествено. Вие представихте някои теоретични постановки, които са известни на по-голямата част от присъстващите в залата. Сега Вие говорите за плавен преход. Но спомнете си януари 1998 г., тогава ние  ви казвахме за плавен преход към здравноосигурителната система, спомняте ли си? Дори ви предложихме закон за плавен преход към преминаване към здравното осигуряване. Аз не говоря дали този закон е бил с най-добро качество, но ние имахме такива предложения, които вие тогава категорично отхвърлихте.
Аз никъде не съм казал, че Касата ще фалира. Няма фалирала каса, има фалирали здравни заведения. И те започнаха да фалират. И трябва да си зададем въпроса дали наистина фалират тези здравни заведения, които трябва да фалират. Това е проблемът.
Аз не се спрях на другия проблем - дали са достатъчни парите за лекарства. Карате ме в момента да направя една много проста сметка: 134 млн. - или се падат по 17 лв. на човек годишно. 
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС, от място): Не всички ги използват!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Няма ли да ги използват? Сега ще ви докажа, че ще ги използват. В България има 1 млн. 800 хил. хипертоници. Това е, когато започнаха разработките по новата стратегия на министерството, което ще е друга тема, предполагам. 37 хил. души получават годишно мозъчен кръвоизлив и 15 хил. получават инфаркт. 200 хил. са диабетиците. Да не говорим колко са наркоманите. Ще стигнат ли тези пари за лекарства? Вие сте права, че няма страна, на която да стигат парите за лекарства. В Америка има по 4000 и нещо долара на глава от населението, англичаните имат 1400, но англичаните имат по-добро здравеопазване от американското. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата проф. Зънзов. Не пропускайте, че имате още само 2 мин. за реплика. Доктор Баташки се отказва.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, ще бъда кратък. Д-р Брайнова, Вие направихте едно добро изказване, само че имаше малко политизиране, тъй като Вие живеете с мисълта, че и по проблемите на здравеопазването искаме да ви блъфираме. Това не отговаря на истината. Това, че парите за лекарства и за много други неща не достигат е така, но аз ще ви кажа едно явление, на което вие трябва да обърнете внимание. Не може българските пациенти да отиват в болниците или в доболничната помощ в страната и да си плащат изследванията, да си купуват лекарства, да си купуват упойки, консумативи и т.н. Това, което казахте, че не бива да се хвърлят пари на вятъра, е така. Аз съм съгласен. Но дали има какво да се хвърли на вятъра?
Аз искам да чуя какво е Вашето становище, може би нямам право на въпрос, но все пак искам да запитам: тези пари, за които казвате, че са достатъчни, по колко се падат на глава от населението за една година? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Зънзов.
Доктор Брайнова, имате думата за дуплика.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми д-р Марангозов, в сряда на комисията аз ще Ви донеса една книжка, където е описана една система на смесено финансиране. Тази система се казва Кейт Микс-система. След като я прочетете, тогава с Вас ще можем да дискутираме по този въпрос.
Уважаеми проф. Зънзов, ако тръгнем да смятаме така - по колко се пада на глава от населението, дайте да зададем въпроса всичките 8 млн. българи дали са болни и дали ще бъдат болни през следващата 2001 г. Ако решим, че са болни, дайте да лягаме и да мрем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Брайнова.
Не виждам други желаещи за изказване.
Приключваме разискванията по разглеждания законопроект. 
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, ще има гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г., внесен от Министерския съвет с № 002-01-62. 
Гласували 196 народни представители: за 140, против 55, въздържал се 1.
Законопроектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. е приет на първо четене.
Часът е 10,30. Давам половин час почивка, след което ще продължим с контрола в 11,00 часа. (Звъни.)
(След почивката.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 17 ноември до 23 ноември 2000 г.:
Постъпило е питане от народния представител Петър Димитров към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизацията на хотел "Роза", обособена част от "Св.св. Константин и Елена" АД - Варна.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 декември.
Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно останалите предприятия с държавно участие от системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в област Монтана, тяхното състояние и перспектива.
Следва да се отговори писмено до 6 декември 2000 г.
Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно останалите предприятия с държавно участие от системата на Министерството на земеделието и горите в област Монтана, тяхното състояние и перспективи.
Следва да се отговори до 6 декември 2000 г.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев.
Заповядайте!
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на отбраната Бойко Ноев на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Още един отговор от същия министър на същия народен представител. 
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев.
Господин Козалиев има писмен отговор и от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Теодосий Симеонов на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народните представители Атанас Лозанов и Тодор Костадинов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов.
Има още един отговор от министър Нейков на господин Георги Михайлов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
И тъй като вече беше възприета една практика от председателя господин Соколов, върнати са два въпроса на господин Статков, които той е преформулирал и съответно бяха оповестени с новата формулировка. На тях ще получи отговор.
Върнат е и един въпрос от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев. Въпросът им е към министър-председателя: "Има ли в България политическа сила, корпоративна група или други обективни обстоятелства, които да са пречели на ръководения от Вас Министерски съвет да изпълни да изпълни конституционно предоставеното му право по чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България?"
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Той вчера отговори. Няма кой да му пречи, той просто не си е свършил работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз обяснявам защо въпросът е върнат. Върнат е, защото конкретни управленски действия в този случай трудно могат да бъдат посочени.
Преминаваме към въпросите към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Първият актуален въпрос от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев.
Господин Борисов, имате думата да развиете въпроса.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Нашият актуален въпрос с господин Стефан Нешев е относно регреса на българската икономика в областта на производителността и конкурентоспособността спрямо страните от Европейския съюз през периода 1994-1999 г.
Уважаеми господин Жотев, знаем, че в Европейския съюз внимателно следят динамичното развитие на производителността и конкурентоспособността на 10-те страни от Източна Европа - Полша, Словения, Унгария, Чехия, Хърватия, Словения, Румъния, България, Русия и Украйна. За да се установи ефективно производителността и същевременно с това и конкурентоспособността на наблюдаваните национални икономики, се използва показателят "произведен брутен вътрешен продукт", отнесен към броя на работещото население във всяка от наблюдаваните страни. Използва се фактът, че производителността се повишава чрез повишаване на брутния вътрешен продукт при същия брой на работещите или чрез намаляване на броя на работещите при същото ниво на брутния вътрешен продукт.
За да се избегне грешка от надценяване или подценяване на валутите на наблюдаваните страни, произведеният вътрешен продукт се оценява в евро.

Анализът на информацията показва, че произведеният през 1990 г. брутен вътрешен продукт в България възлиза на                11 644 евро, а през 1999 г. България е произвела брутен вътрешен продукт за 3864 евро. Тоест, има спад на брутния вътрешен продукт през 1999 спрямо 1990 г. с 67 на сто. Господин министър, това е точно 3 пъти спад на брутния вътрешен продукт на 1999 спрямо 1990 г. И в резултат на това България вече се класира на  8-мо място от десетте наблюдавани страни от Източна Европа, относно равнището на достигане на нивото на страните от Европейския съюз. Същата информация показва, че през 1994 г. по същите показатели България е била класирана на 5-то място сред наблюдаваните страни. Пак ще повторя, през 1994 г. сме на 5-то място, а през 1999 г. ние отиване на 8-мо място.
Наред с това в същата информация е отбелязано, че средното ниво на безработицата в Европейския съюз за 1999 г. е    9 на сто, за същата година безработицата в България е 18 на сто. Делът на заетите българи в индустрията е спаднал с 30 на сто. В потвърждение на казаното ще цитирам още две числа: през 1998 г. броят на заетите в производството е намалял два пъти в сравнение с 1989 г. - 1 570 000 души през 1989 г., за да достигне 2 пъти по-малко - 814 000 през 1998 г.
В резултат на тази информация нашият актуален въпрос е: какви са причините за това, че България от 5-то място през 1994 г. да отпадне до 9-то място през 1999 г. по ниво на производителност и конкурентоспособност спрямо страните от Европейския съюз между десетте наблюдавани страни от Източна Европа?
Господин министър, другата част на въпроса: какви мерки ще вземе правителството, за да измени тази прогноза на Европейския съюз, в смисъл да я съкрати, че през 2044 г. България ще има 75 на сто готовност за присъединяване към Европейския съюз. Това са техните прогнози - 2044 г. България ще има 75 на сто готовност за присъединяване към Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Борисов, дадох Ви минута и половина. 
ИВАН БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Нашият въпрос е: какви мерки ще предприеме българското правителство, за да промени тези прогнози? Благодаря ви.
Става дума за нещо сериозно, господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Всичко трябва да бъде в съответствие с правилника. Както виждате, аз Ви оставих минута и половина повече.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! 
Господин Борисов, господин Нешев, развитието на българската икономика през периода 1994-1999 г. трябва да се разглежда отделно на два подетапа: от 1994 до 1997 г. и от 1997 до 1999 г. И не поради политически причини, не поради това кой тогава е управлявал и кой сега управлява, а просто защото трендовете, тенденциите за този период, 1994-1999 г., са коренно противоположни. Това разделение е необходимо, тъй като различията както по отношение на икономическа политика, така и в тенденцията и при развитието на икономиката наистина са много различни. 
Във връзка с данните от статията, която Вие посочвате, трябва да се уточни. Според мен, направената оценка в евро не е прецизен метод за преизчисляване на брутния вътрешен продукт поради факта, че до 1998 г. валутната единица на Европейския съюз е екю, а еврото е в сила от 1 януари 1999 г.
Позволявам си да Ви запозная с данните на Националния статистически институт за същия период - 1994-1999 г., по отношение на брутния вътрешен продукт на България в левове и преизчислен на база средния валутен курс на долара за съответната година.
- 1994 г. - 525 млрд. 600 млн. лв. или 9,7 млрд. долара;
- 1995 г. - 880 млрд. лв. или 13,1 млрд. долара;
- 1996 г. - 8,6 млрд. долара, при преизчислението;
- 1997 г. - 10,2 млрд. долара;
- 1998 г. - 12,2 млрд. долара;
- 1999 г. - 12,4 млрд. долара. 
Как се изменя тази тенденция? 1994 г. - 9,7 млрд. долара, увеличава се през 1995 г. на 13 млрд. долара. Драстичен спад през 1996 г., всички знаем защо, до 8,6 млрд. долара. И ето го първият подпериод. България е тръгнала по пътя на реформите добре или лошо, расте брутният вътрешен продукт, след което следва финансов колапс, икономически колапс, политически колапс на България. През 1996 г. започва нов подпериод: 
- 1997 г. - 10,2 млрд. лв. Увеличение съществено, в сравнение с 1996 г., когато е било 8,6 млрд. лв.
- 1998 г. - 12,2 млрд. лв. Увеличение с 2 млрд. долара за    1998 г. в сравнение с 1997 г.
- 12,4 млрд. долара, в сравнение с 12,2 млрд. долара през  1998 г.
Очакванията за 2000 г. Брутният вътрешен продукт ще е около 25,6 млрд. лв. или 12,8 млрд. долара, а през 2001 г. ще е    28,2 млрд. лв. или 13,4 млрд. долара. Също така, по данни на Националната служба по заетостта, равнището на безработицата в страната за 1999 г. е 13,8 на сто, а не, както Вие сте цитирали, 18 на сто. Наистина равнището на безработицата през 1994 г. е 12,8 на сто, но причината е в преструктурирането на икономиката. В годините на преструктуриране и приватизацията и новите инвестиции генерира нова и нова безработица. Просто структурата на нашата икономика е такава. Такава е била с десетилетия и сигурно ще мине още доста време, докато тя стане по-адаптивна и не толкова зависима от външни и конюнктурни влияния: в зависимост от влиянието на цената на петрола, на цената на газта, на цената на цветните метали, на черните метали. Икономиката ни е малка и е силно ориентирана, зависима от външните шокове.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Коя икономика не е зависима?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Всички икономики са зависими от външни фактори, но нашата е изключително зависима, просто защото така е ориентирана през десетилетията. Такава е по отношение на суровинна база - силно зависима от внос на суровини и много други фактори.
Вие казвате, че мястото на България в това класиране е изчислено като произведеният брутен вътрешен продукт се отнесе към броя на работещото население в дадена страна. И според това изследване показателят се влошава през 1999 г. спрямо 1994 г. Мога да Ви уверя, че подобен показател брутен вътрешен продукт на работещо лице от населението в долари се изчислява в България от Националния статистически институт и данните за последните 6 години са съвсем различни, а именно: 
- 1994 г. - 4943 щат. долара на човек;
- 1995 г. - 7023 щат. долара на човек;
- 1996 г. - 4786 щат. долара на човек;
- 1997 г. - 5678 щат. долара на човек;
- 1998 г. - 6075 щат. долара на човек;
- 1999 г. - 6329 щат. долара на човек.
От тези данни е ясно, че тенденцията е възходяща, а не низходяща, пак в зависимост от динамиката на тези два полупериода, като критичната година естествено е 1996 г.
Вярно е това, което казвате, а именно, че производителността на труда се повишава с нарастване на брутния вътрешен продукт при същото ниво на работещите или с намаляване броя на работниците, ако се запази същото равнище на брутния вътрешен продукт. Статистиката у нас обаче показва, че производителността се увеличава по-скоро заради по-големия брутен вътрешен продукт, отколкото заради намаляване на броя на заетите. През 1994 г. заетите са 1 965 539 души. През 1999 г. заетите са 1 957 644 души. За сравнение за същите години разликата в брутния вътрешен продукт на работещо лице от населението е 1386 долара в полза на 1999 г. За целия разглеждан период показателят се характеризира с нарастване, като изключение правят само 1994 и 1996 г.
След кризата през 1996 г., когато е достигната най-ниската стойност - 4786 долара на лице, започва постепенно възстановяване на икономиката като през 1999 г. брутният вътрешен продукт на работещ човек от населението е най-висок - 6329 долара на човек. Връзката между производителност на труда, безработица и конкурентоспособност не е еднозначна. Очакваното развитие на България през следващите години включва високи темпове на растеж от 5 на сто годишно и нарастване на производителността на труда под влияние както на по-добра организация и управление на фирмите, така и на новите инвестиции, които през периода 1998-1999 г. бележат двуцифрени темпове на нарастване в реално изражение. Под влиянието на тези два фактора конкурентоспособността на българските фирми ще се повишава, а равнището на безработица очакваме постепенно да започне снижение.  
Повишаването на производителността обаче не е единственият фактор, който оказва влияние върху конкурентоспособността на нашата икономика. Пътят за нейното подобряване е чрез въвеждане на високи технологии, което ще стане най-вече с привличане на чуждестранни инвестиции, възвръщането и разширяването на външните пазари, подобряването на бизнессредата в страната, което също ще стимулира инвестиционната дейност. Всички тези фактори и последвалото увеличение на техния дял в брутния вътрешен продукт на страната са необходимите условия за постигане на реален икономически растеж в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател!
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, дами и господа народни представители! Господин Жотев, първо, искам да Ви прочета нещо, което и Вие имате и което аз не намирам за обективно, защото е изследване извън нашия Национален статистически институт.
Всяка страна, която има от една до четири години  допълнителна трансформация, а за България знаете, че са две години, дадени от Австрийската национална банка - ще започне пълния си растеж едва след този период. А дотогава ще има ръст на развитие само наполовина."
Това касае и България за 2000 и 2001 г., които са дадени като авансов период за допълнителна стабилизация.
Искам да Ви направя следните забележки по изложението. Вие и в писмения си отговор говорите да не правим сравнение на нашата заплата в щатски долари или в евро, а в левове. А Вие също цитирахте ръста на брутния вътрешен продукт в щатски долари. Не е възможно да не правим такава съпоставка, защото жизненият стандарт зависи от това конвертируемата валута на какво ниво е, за да можем да определим нашата покупателна способност. И това ми се струва, че е елементарно. Вие сам казахте, че ние зависим от цените на петрола и газта. Те не се определят в български левове.
Искам да Ви обърна внимание на още едно нещо, защото Ви уважавам като икономист. В живота има моментни стойности на всяка една реална величина, има и средна величина. Дайте да не говорим за периода на управлението на Жан Виденов, на което аз не искам да бъда адвокат и да реанимирам в негова защита, говорим за моментни стойности в края на периода на неговото управление и за средния период на управлението.
В този аспект искам да ви кажа, че ако искате да запазите нивото си на истински експерт, не влизайте в политическото блато на защита на една ценностна система, която доказа, че не е прогресивна и не дава развитие, а трябва да бъде сменена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин заместник министър-председателят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Нешев и господин Борисов! Днес не съм започнал с политическите си оценки. Винаги се въздържам. Правя го само, когато някой се опита да ме въвлече в дебат, където моето място не е. Затова се опитвам да го поставя на мястото му. Не съм казал кой е управлявал. Аз казах, че през 1996 г. страната ни беше в икономически колапс. Това се вижда дори от цифрите, които аз току-що казах.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Тогава се произвеждаше повече, отколкото през 1999 г.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Има ясно изразена тенденция на постепенно повишаване на равнището на брутния вътрешен продукт в реални изражения от периода на 1994 и 1995 г., а след това - рязък спад, който е с няколко милиарда щатски долара по-малко като общо ниво на брутния вътрешен продукт в реални изражения. След това постепенно страната излиза от финансовата и икономическа криза. Аз не казвам, че такъв полупериод отново ще се получи примерно, ако друга политическа сила вземе изборите. Не съм казал такова нещо. Аз се надявам, че оттук нататък България ще продължи тази тенденция, защото друг шанс нашата страна да стане член на Европейския съюз няма, ако постепенно не намалява дистанцията по отношение на брутния вътрешен продукт в реално изражение.
Затова всъщност приоритет № 1 на "Програма 2001" на правителството - актуализираната програма - това е икономическият растеж. Няма как да растат доходите на хората, жизненият стандарт, няма как постепенно да се управлява икономиката, как да си оправим вътрешния двор, няма как да поискаме в един момент наистина да бъдем пълноправни членове на Европейския съюз, ако икономиката ни не генерира повече доходи, не се развива с по-голям темп на икономически растеж от страните, към които ние се стремим. Разбира се, излизането от финансовата и икономическата криза не е лесно. А все още текат процеси на преструктуриране и все още ще текат процеси на преструктуриране в инфраструктури и монополи, които много трудно се преструктурират изобщо в света.
Така че политически нюанс нямаше в моето изказване. Тази част от забележката аз не я приемам. Но иначе, тъй като темата е изключително интересна, тя е изключително актуална за България и аз се надявам, че тази тема - за икономическия растеж - ще остане приоритет № 1 на всяко едно правителство, откакто сега тук депутатите виждат колко е важно това, докато свят светува. Благодаря ви.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): И аз Ви благодаря, господин заместник министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев от народния представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, господин министър, дами и господа народни представители! Въпросът, който съм поставил, е наистина актуален и изключително тежък като проблем. Става дума за вече повече от година продължила битка на кмета на община Чипровци господин Люсиен Симеонов с представители на министерството на господин Жотев. Всичко това се развива на фона на едни действия, които господин Жотев непрекъснато декларира като отношение към Чипровци, като поети ангажименти. И това е странното. Не искам господин Жотев да се засяга лично, но ако той се запознае с предоставената ми информация, ще се убеди сам.
Накратко. На два пъти господин Симеонов, кмет на община Чипровци, се обръща към Министерството на икономиката с молба за вземане на мерки за оросяване или за рекултивиране на хвостохранилище, свързано с миннодобивния отрасъл в Чипровци. Става дума за огромни хвостохранилища на общ размер над 450 дка с различни отпадъци, които при съществуващото вече положение на ликвидация на миннодобивния отрасъл, са оставени без да се оросяват. Това е прах, която се разнася из селата на Чипровци. Има сигнални записки на кметове от селата и въпреки това, въпреки писмата на господин Симеонов министерството не е реагирало адекватно. Имам две писма, подписани от Вашия заместник господин Левон Хампарцумян, който на едното писмо по повод онова, което кметът на Чипровци твърди, казва буквално: "Този въпрос ще го обсъдим през м. юни т.г. на заседание на междуведомствен съвет". По-късно, през м. август отговорът е: "С изложените във Вашето писмо проблеми ще бъдат запознати членовете на междуведомствения съвет."

Фактически става едно   прехвърляне, господин Жотев, и въпросът не се решава. Съответно министерствата на екологията, на финансите поставят проблема, че той е зависим от проекти, които Вашето министерство трябва да разработи, свързани с цялостното виждане за ликвидацията на отрасъла на територията на община Чипровци. Става дума за миннодобивния отрасъл.
Реално хората от Чипровци попадат в бюрократичната машина, тъй като става дума, повтарям, за прах, който е със съдържание на сяра, на тежки метали и Вие,  господин Жотев, сам се убедихте, хора, които живеят в мизерно положение в момента поради безработицата, поради рухването на икономиката, са подложени и на такъв тормоз. Ето затова зададох и актуалния си въпрос за вашите мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Статков! Във връзка с актуалния Ви въпрос искам да Ви информирам за следното.
Миннодобивната дейност, която се осъществява от "Чипровец", е преустановена през април 1999 г., поради икономическа неефективност. През май 2000 г. дружеството е обявено в ликвидация по Търговския закон. В състава на "Чипровец" - гр. Чипровци, влизат следните хвостохранилища: "Голям Буковец", което е с площ 471 дка, "Чипровци" - с площ 5 дка и аварийното хвостохранилище в Мечи дол - с площ 26 дка.
Същите хвостохранилища са обслужвали производствената дейност на обогатителните фабрики, преработващи добиваните железни и оловно-цинкови руди от рудниците "Мартиново" и "Чипровци". Досега част от обектите на дружеството, а именно рудник "Мартиново", обогатителна фабрика "Мартиново" и обогатителна фабрика "Чипровци" бяха в режим на консервация, с цел евентуалната им продажба и възстановяване на дейността. Именно затова хвостохранилищата  не бяха включени в досегашното Приложение № 1 на Постановление на Министерския съвет  № 140 от 1992 г. и не са предприемани действия по тяхната рекултивация. Това беше опит да се привлече някой, който да се интересува от тези обекти, за да могат те евентуално да започнат да работят отново. Поради това, че не е проявен интерес от потенциален купувач, с решение от 13 юли 2000 г. на междуведомствения експертен съвет към Министерството на икономиката са приети и в момента се изпълняват работните проекти за техническа ликвидация на подземните и надземни обекти. Затова през този период тези хвостохранилища не са били обект на инвестиции, за да могат те да се консервират. Защото се търсеха всички   възможности, ако се появи интерес, да заработи поне една част от тези обекти, които и Вие, и аз, господин Статков, познаваме много добре . 
До момента има заявен интерес само към флуоритовото находище "Лукина падина". Вие си спомняте, господин Статков, че оттук, в парламента, Ви обяснявах, че единственият реален поминък на населението на    тази община, е ако евентуално се прояви интерес именно към флуоритовото находище. 
Чрез Министерството на околната среда и водите  са предприети съответните действия за даване на разрешение за проучване на това флуоритово находище. При положителни резултати обогатителна фабрика "Чипровци" и хвостохранилище "Голям Буковец" ще бъдат пуснати отново в експлоатация и проблемът със запрашването в района на с. Железна ще бъде разрешен.
За решаване на проблема със замърсяването в района на община Чипровци от наша страна са предприети следните действия: Министерството на икономиката подготви, съгласува и внесе на 16 ноември т.г. в Министерския съвет  проект на постановление за изменение и допълнение на Постановление на Министерския съвет  № 140 от 1992 г. В Приложение  № 1 на предложения проект са включени за рекултивация хвостохранилищата "Голям Буковец", "Мечи дол" и "Чипровци".
През 2001 г. за изпълнение на дейностите по  техническата ликвидация и рекултивация на обектите от "Чипровец" ЕАД са предвидени 4 млн. лв., в това число  са предвидени необходимите средства и за трите хвостохранилища. До края на м. март 2001 г. ще бъде завършено предварителното проучване и ще се изготвят работните проекти за техническа и биологическа рекултивация. В тях ще бъдат заложени мероприятия, с които се цели  ограничаване на запрашаването през сухите периоди. След приемането на проектите от междуведомствения експертен съвет ще започне тяхното изпълнение.
Господин Статков, с посочените действия ще бъдат трайно решени проблемите, предизвикани от запрашаването в района на трите хвостохранилища и ще бъде отстранено негативното въздействие върху околната среда. 
И пак ще кажа в заключение, че причината да не се инвестират тези пари, отново е не бюрократичната машина, за която Вие  несправедливо хвърляте упреци към министерството, а просто желанието на Министерството на икономиката да изчака интерес, който евентуално да се прояви към някой от тези обекти, които биха могли да осигурят поминък на населението. И пак ще кажа, с изключение на флуоритовото находище, за другите обекти няма такъв интерес, поради което Министерският съвет преди няколко дни прие съответното решение, с което 4 млн. лв. ще бъдат инвестирани в тези обекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, господин министър, дами и господа народни представители! Добре е, че най-после тези дни е прието такова решение. И същевременно, господин Жотев, аз държа да подчертая, че действително бюрократичната машина е причината този проблем да не се реши досега. Защо? 
Ето, това е отговорът на Министерство на околната среда и водите. За оня перспективен участък "Лукина падина" е записано, че "се предвижда почти безотпадна технология на преработка, което означава, че хвостохранилищата няма да бъдат нужни". И това е казано още август месец. Следователно,  аз разполагам и с другите отговори, Вас просто са Ви подвели, не са Ви казали истината. И аз правя този извод на основата  на писма от няколко министерства и на онова, което Ви прочетох в началото - на Вашия заместник - единия път казва: "Ще стане юни",  другия път казва: "Ще видим", и слава Богу, бих казал, че Вие най-после  се намесвате. Но защо е нужно да стигаме дотук? И аз много пъти съм Ви молил за разговори, за да се предотврати подобно закъснение и унижение на хората. Защото в края на краищата става дума за много потърпевши хора, не само  от Железна, а от Чипровска община.
На следващо място, по отношение на парите за Чипровци. Използвам случая, Вие обявихте многократно, че ще се реализират програми, но за съжаление, средствата ги няма. Или по-скоро има средства от няколко милиона, които отиват за разрушаване, и то едно безсмислено разрушаване на селища, на сгради, които са свързани с отрасъл "рудодобив", които можеше и трябва да бъдат ползвани по друг начин.
Обръщам се към Вас с молба от името на хората от региона: действително да контролирате тези ангажименти, които сте поели, да ги държите по-изкъсо, защото не е само работата, която сте обещали, и програмите да бъдат реализирани. Ето, днес ми пишат, че не достигат средства за вода, в общината нямат водоизточници,  не достигат средства за социално подпомагане. Ако Вие действително желаете да помогнете на Чипровци, помогнете на народните представители от региона и на мен лично да изпълним тези задачи, които действително са необходими, изключително важни за един много тежък край, който Вие познавате лично. Надявам се, че ще получа такова съдействие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Искате ли дуплика, господин заместник министър-председател?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ:  Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител  Борислав Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, госпожи и господа народни представители! Господин Жотев, до Вас е адресиран протест от група работници от фирма "Струма С" - гр. Сандански. Работниците изразяват острото си възмущение срещу действията на управителя  инж. Божинов. 
В Районна прокуратура - гр. Сандански, са представени материали след проверка на служители от Икономическата полиция и от РПУ гр. Сандански, уличаващи инж. Божинов в сериозни нарушения, граничещи с престъпления. Работниците питат кой е разрешил на господин Божинов да продава скъпи инструментални машини без търг, без да бъдат оценени, без да има разрешение за продажба. Същите машини се продават и заминават за Република Македония, като цените и уговорките се правят "на четири очи", а фактурирането е съвсем различно от плащането.
Работниците настояват да се извърши финансова проверка за преведените суми в предприятието.
През м. април 1998 г. изпълнителен директор на предприятието става господин Божинов. Основните занимания за този директор са следните. Първо, да уволни неугодните на него служители и работници с 10-20 години трудов стаж и добри специалисти. Второ, да регистрира РМД "Струма-бон" без да направи общо събрание на колектива. Трето, да подменя автопарка, като доставя коли от Гърция чрез фирмата на своя зет - грък по народност. Четвърто, да продава готова продукция, произведена от "Струма" АД, а фактури се издават от РМД "Струма-бон", като средствата отиват не в касата на производителя, а в РМД-то на господин Божинов. Пето, назначени са близки на господин Божинов пенсионери, които правят ревизия, като за това получават необходимите хонорари. 
За документалните измами от страна на управителя инж. Божинов още на 13.03.т.г. е сезирана Агенцията за приватизация. Вместо да се потърси отговорност от управителя, господин Желязков подписва документа за покупко-продажбата на 75 на сто от активите на фирмата.
За щетите към държавата и завода е редно да се заемат други институции - съдът и прокуратурата.
Уважаеми господин Жотев, многото пари корумпират, малкото пари корумпират абсолютно! Аз не зная в момента, защото не е и моя работа, за колко пари става въпрос на посоченото лице. Но работниците искат помощ. Това е вик за справедливост. И моята молба е, ако може, министерството и лично Вие да помогнете на това предприятие и най-вече на тези работници, ако е във Вашата компетентност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев. 
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Джолев! "Струма С" е дружество от отбранителната промишленост. То е специализирано в общото и специално машиностроене. Произвежда гама-взриватели, които са предназначени за производство на боеприпаси. През 1998 и 1999 г. "Струма С" е отчело отрицателен финансов резултат. Наблюдава се тенденция на намаляване на приходите от продажби и увеличаване на загубата. Това се дължи преди всичко на слабо търсене на произвежданите от това дружество специални изделия.
Финансовите резултати и необходимостта да се извърши продуктово преструктуриране и пазарна преориентация на предприятието са основание и в програмата на Министерския съвет за приватизация и преструктуриране на отбранителната промишленост с Решение № 13 от 1998 г. държавата да не запази мажоритарно или контролно участие в дружеството. Това е позволило да се сключи договор за приватизацията на 75 на сто от капитала на "Струма С", Сандански, на 18 юли 2000 г. След като е бил проведен конкурс и на основание Решение от 2 май т.г. Агенцията за приватизация е определила за  купувач дружеството "Струма-бон" АД, гр. Сандански. Дружеството отговаря на изискванията на чл. 25 от Закона за приватизацията. В приватизационния договор са включени всички изисквания, определени нормативно от наредбата за конкурси. Съгласно клаузите на договора за приватизация в деня на подписването му купувачът е заплатил 10 на сто от покупната цена. Остатъкът е разсрочен за срок от 8 години на седем равни годишни вноски. Учреден е залог върху акциите по реда на Закона за особените залози за обезпечаване на неуредената част от цената, която още не е платена. 
При подписването на приватизационния договор купувачът е поел задължение за изпълнение на инвестиционна програма. Общият размер на тези инвестиции е 4 млн. лв. Поет е и ангажимент да се поддържа средносписъчна численост на персонала, съответно за 2001 г. - 260 заети, за 2002 г - 300 и за 2003 г. - 360 заети лица. Първият отчетен период обхваща времето от прехвърлянето на собствеността върху акциите до 31 декември следващата година, като отчетът трябва да се представи в Агенцията за приватизация до 31 март 2002 г.
През 2000 г. в Министерство на икономиката няма представен ревизионен акт за извършена финансова ревизия от Главно управление "Държавен финансов контрол". По отношение на изнесеното в протеста, който сте приложили, за нерегламентирана продажба на дълготрайни материални активи и такива активи, които са ангажирани в изпълнението на военновременни задачи, Ви моля да обърнете внимание на няколко неща.
Първо, машината за производство на мерителни и режещи инструменти не е мобилизационен запас, а представлява мобилизационна мощност. 
Второ, в приватизационния договор са включени клаузи, съгласно които купувачът е задължен да изпълнява военновременните задачи, предвидени във военновременния план на дружеството.
Трето, мобилизационните мощности, тоест машините, с които се изпълняват военновременни задачи, се определят от ръководството на дружеството.
И накрая, начинът и счетоводното отразяване на продажбите на дълготрайни материални активи на това дружество не е предмет на контрол от страна на Министерство на икономиката по никакъв начин и не е предмет на контрол от страна на Агенцията за приватизация. Няма такива клаузи в договора за приватизация.
По повод на изнесените в протеста от работниците и служителите от дружеството сигнали, че са извършени нарушения от изпълнителния директор Никола Божинов следва да се произнесат, както и Вие казахте, и други компетентни органи - районна прокуратура, районно полицейско управление, Сандански. Струва ми се, че Министерство на икономиката, независимо че е притежател само на 25 на сто от акциите на капитала на дружеството, мисля, че във Вашия въпрос и в протеста на работниците има достатъчно основание, за да наредя извършването на допълнителна проверка в дружеството. 
Аз получих Вашия актуален въпрос на 21-и. Резултатите, които ще се оформят от проверката, ще Ви бъдат представени писмено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Джолев, имате думата.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Уважаеми господин Жотев! От името и на работниците, и на обществеността в гр. Сандански аз Ви благодаря за изчерпателния Ви отговор. Тъй като говорим за корупция, ... тя е вечно и всеобщо зло. Но въпросът е има ли рицари в тази държава и хора, които да се справят с тази корупция и в крайна сметка хората да останат удовлетворени. Наистина въпросът е и до прокуратурата. Има създадена преписка от  страна на РПУ, Сандански, до районния прокурор. 
Оттук нататък може би тези институции ще си кажат тежката дума. Но аз много Ви благодаря за тази загриженост от страна на Вашето министерство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев.
Не виждам в залата госпожа Емилия Масларова. Трябваше министър Нейков да отговаря на неин въпрос.
Актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика Иван Нейков от народния представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Високият процент безработица, данните са за 18 на сто от икономически активното население, наистина е проблем номер едно на държавата. България вече има работеща пазарна икономика с преобладаващ частен сектор. И въпреки данните за икономически растеж, който през тази година ще бъде 4,5 на сто, за съжаление темпът, с който се разкриват работни места, е недостатъчен, за да се намали входящият поток от безработни.
Разбира се, тук искам да отбележа и други обективни фактори, като недостатъчни инвестиции, неразвития пазар на труда, ниското професионално и образователно равнище на голяма част от безработните, което влиза в противоречие с изискването за по-висока производителност на труда.
Тук искам да направя и едно отклонение, че все още безработните в България са прекалено пасивни и очакват работата да дойде при тях. Няма активно търсене на работа в икономически активните региони - там, където темпът на икономически растеж е видим и осезаем и възможностите за намиране на работа са много по-големи.
Като оценяваме изключителната социална значимост на този проблем, породен от историческата трансформация на държавната в частна собственост, правителството се ангажира, първо, със засилване на социалните буфери, което е видно и в бюджета за 2001 г., и второ, с нови програми за заетост, разработени предимно за районите с най-висока безработица. Между другото тези програми за заетост, според мен, ще погълнат тези нискоквалифицирани безработни, от които около 50 на сто имат основно и по-ниско от основно образование и според мен са абсолютни аутсайдери на пазара на труда.
Затова, уважаеми господин министър, Ви питам: готови ли са тези програми за заетост, осигурени ли са финансово и кога ще стартират? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ляков! Аз предварително искам да помоля да ме извините за това, че малко по-подробно искам да Ви информирам за всичко, свършено дотук, но напълно приемам Вашата оценка за това, че проблемът със заетостта е наистина проблем номер едно в момента не само в социалната сфера, а и проблем на обществото ни.
С Постановление № 206 от 3 октомври 2000 г. Министерският съвет предостави допълнителни средства от държавния бюджет за финансиране на програми и мерки за насърчаване на заетостта до края на годината, в размер на 19 млн. 477 хил. 148 лева, целящи създаването на 40 043 нови работни места.
Искам тук да отворя една скоба и да кажа, че това е ресурсът, който е необходим, за да бъдат осигурени тези места до края на годината, но това не означава край на ангажимента на правителството и на републиканския бюджет към тези програми. Парите, които са необходими за тяхното продължаване, са предвидени в Бюджет 2001. 
Как са разпределени тези пари по различните програми и по различни проекти?
В частта на национални програми за заетост са включени четири отделни проекта на обща стойност 10 млн. 21 хил. 983 лева, целящи разкриването на 30 хил. 732 нови работни места. Тук са включени Националната програма за временна заетост на стойност 3 млн. 917 хил. 430 лева, с които се цели разкриването на 13 хил. и 200 нови работни места. Тук е включена Програмата за временна заетост през зимните месеци на обща стойност 3 млн. 561 хил. и 300 лева и заетост на 15 хил. работни места. Тук влизат и насърчителните мерки по Закона за закрила срещу безработица и насърчаване на заетостта на стойност 1 млн. 510 хил. 122 лева, които да създадат заетост за 2532 работни места. Част от средствата ще бъдат отделени и за професионална квалификация по различните варианти, предвиждани в закона, на обща стойност 1 млн. 33 хил. 131 лева.
Друга голяма група проекти, за които е предвидено финансиране, това са регионалните програми за заетост и микропроектите в тези регионални програми. Като имам предвид огромния интерес, ще си позволя да ви информирам област по област и регионална програма по регионална програма, първо, защото това според мен ще бъде признание за онези региони, които са си свършили работата, а второ, надявам се, че ще подсети онези региони, които не се чуят, че има още какво да направят:
Регионалната програма за заетост в област София е с 4 микропроекта на обща стойност 752 хил. 370 лева, с които се предвижда заетост на 1763 души или 1763 работни места;
Регионалната програма за заетост в област Кюстендил е с 4 микропроекта на стойност 152 хил. 490 лева и предвидена заетост от 267 работни места;
Регионална програма за заетост в Ямболска област с 11 микропроекта на обща стойност 69 хил. 464 лева и предвидена заетост от 222 работни места;
Регионална програма за заетост на област Стара Загора с 5 микропроекта на обща стойност 290 хил. 896 лева и предвидена заетост от 380 работни места;
Регионална програма за заетост на област Перник с 3 микропроекта на обща стойност 124 хил. 634 лева и предвидена заетост от 220 работни места;
Регионална програма за заетост на Софийска област с 4 микропроекта на обща стойност 509 хил. 295 лева и предвидена заетост от 390 работни места;
Регионална програма за заетост на Благоевградска област с 3 микропроекта на стойност 94 хил. 165 лева и предвидени 235 работни места;
Регионална програма за заетост на област Монтана с 2  микропроекта на стойност 64 хил. 872 лева и предвидени 150 работни места;
Регионална програма за заетост на Хасковска област с 1 микропроект на обща стойност 19 хил. лева и предвидени 63 работни места;
Регионална програма за заетост на област Плевен на стойност 335 хил. 132 лева и предвидени 750 работни места;
Регионална програма за заетост на община Лом с 1 микропроект на стойност 3360 лева;
Регионална програма за заетост на община Карлово с 2 микропроекта на обща стойност 398 хил. 875 лева;
Регионална програма за заетост Видин с 3 микропроекта;
Програма за осигуряване на заетост на продължително безработни млади хора от кметство Сините в община Пазарджик на стойност 3047 лева;
Регионална програма за заетост на област Търговище  на стойност 348 хил. 139 лева и предвидени 1324 работни места;
Регионална програма за заетост на област Враца с 1 микропроект на стойност 25 хил. 465 лева и 117 работни места.
Освен тези регионални програми, имаме и представени и одобрени редица общински програми. В тези общински програми общо са включени обекти, за които е осигурено това финансиране, на стойност 1 млн. 960 хил. 442 лева и са предвидени 3339 работни места. Те са включени както следва:
На дружествата за заетост са представени 1 млн. 434 хил. и 47 лева, с които ще бъдат финансирани 14 програми с 2320 работни места. Това са програмите за осигуряване на заетост в общините Ямбол, Стралджа - за 200 работни места, програма за осигуряване на заетост на безработни лица в община Разград - 100 работни места, програма за осигуряване на заетост на безработни лица в общините Раковски и Брезово - Пловдивска област - за 200 работни места.
Освен това от тези средства на републиканския бюджет ще бъде финансирана допълнителна квота в дружествата за заетост: дружество за заетост - Враца, тъй като се включва и община Мездра - допълнително 50 работни места. Допълнителна квота се предоставя на дружеството за заетост - Добрич - 63 работни места; дружеството за заетост - Плевен - 82 работни места; дружеството за заетост - Враца - 50 работни места; дружеството за заетост в Попово - 118 работни места.
За всички тези допълнителни работни места са осигурени средства в размер на 284 хил. 319 лева.
Извън тези програми, за които ви информирах, мисля, че вече има достатъчно информация, но ще си позволя отново да споделя старта на проекта "Красива България"-3, в който са включени 21 общини. Започна една нова инициатива на Министерството на труда и социалната политика и ПРООН за създаването на агробизнесцентрове в 20 града - преди всичко с възможности в селското стопанство, и едновременно с това са предвидени допълнителни средства за фонд "Регионални инициативи", от който до момента са финансирани 118 инфраструктурни проекта преди всичко в малки и средни общини, и предполагам че приблизително още 100 проекта ще можем да финансираме чрез фонда.

Едновременно с това през месец октомври стартира и една нова програма - така наречената програма "гъвкави форми на заетост". Тази програма има за цел да мотивира работодателите да приемат на работа безработни лица на непълно работно време тогава, когато те имат и право на обезщетение.
Господин Ляков, ако ми позволите да използвам Вашия въпрос, за да дам още малко информация по повод гъвкавите форми на заетост като нова програма.
Вече има проявен интерес към нея, има няколко десетки работници в различни градове, които вече са постъпили на работа, но ми се струва, че тук не сме си свършили докрай ние работата,  да информираме колкото може по-широк кръг работодатели за тази нова идея.
Според мен тя е интересна, привлекателна за работодателите. Ние им предлагаме, ако те, разбира се, желаят това, да вземат на работа безработни лица, които получават обезщетение. Ако те вземат такъв безработен на работа на не по-малко от 4 часа на ден, т.е., ако те желаят, могат на едно работно място да вземат двама души по 4 часа, ние сме готови благодарение на възможностите и на републиканския бюджет и на фонд "ПКБ" да предоставим директно на работодателя за всеки такъв нает работник ресурс в размер месечно на една минимална работна заплата плюс всички осигуровки. Задължението на работодателя ще бъде да е взел този работник на работа най-малко за 8 месеца. Според мен това е изгодно за работодателите, защото те директно получават ресурс, който могат да използват, както те намерят за добре. Едновременно с това интересно е за безработните, защото те не губят своите навици, те бързо отново се връщат в работата.
Друга национална програма, която финансираме, това е Програмата за социална интеграция и професионална реализация на младежите, възпитаници на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа в България. Тази програма е приета в края на септември 2000 г. Чрез нея искаме да помогнем за ускорената професионална реализация на тази група младежи, на които обективно им е по-трудно да намерят нов шанс, след като завършат училищата. Мога да Ви информирам, че досега благодарение на добрата съвместна работа между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката за последните няколко години повече от половината от тези младежи без родители от домовете, вече са постъпили на работа.
Малко допълнителна информация за два интересни проекта, които вече започнаха - единият е проектът "Перник" и той е по-напреднал. С този проект благодарение на подкрепата от специалната предприсъединителна програма на структурните фондове на Европейския съюз ще бъде финансирана квалификацията и постъпването на работа на около 400 души в различни дейности на територията на община Перник, Брезник и Радомир. Едновременно с това очаквам буквално в следващите седмици окончателното решение на Европейския съюз за стартирането на една допълнителна програма с бюджет                12 млн. евро, която ще финансира програми за заетост в регионите, където се осъществи преструктуриране на стоманодобив и рудодобив. Тук, ако ми позволите, бих очертал кръга от региони. Това е отново Пернишки регион, региона на Родопите поради преструктурирането на "Горубсо", региона на Балкана, където имаше преструктуриране отново на мини, региона на Бургас. Според мен минимум 4-5 области ще могат да ползват тези средства в момента на старта на програмата.
Аз още веднъж моля да ме извините, господин Ляков, за много подробната и може би малко тромава информация, която Ви предоставих, но исках да имате пълна картина за това какви мерки предприема Министерството на труда и социалната политика, за да даде възможност на правителството да изпълни поетите ангажименти по актуализираната Програма        "България 2001".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, имате право на реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Напротив, господин министър, аз Ви благодаря за тази информация, защото по този начин много хора в България ще разберат, че тези програми за заетост не са един мит или една илюзия, а са действащи и работят. Хубаво е, че голямата част от тях са насочени точно в регионите, където има висок процент на безработица и е хубаво това, че има области, които са проявили достатъчна активност, но според мен от информацията, която чух от Вас, все още и активността на областите и на общините не е достатъчна и мисля, че някои от тях не са ви равностойни партньори и според мен те трябва да бъдат подтикнати, за да станат такива партньори.
Аз ще използвам тази информация и ще я разпространя в моя избирателен район. Съветвам и моите колеги да направят същото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ляков.
Господин министър, желаете ли да вземете думата? Не. Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия актуален въпрос. Това е актуалният въпрос, който е поставен от господин Руси Статков относно мерките на правителството за увеличаване размера на месечните добавки и месечните помощи за деца.
Имате думата, господин Статков, за да развиете актуалния си въпрос.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Мисля, че въпросът, който съм поставил е един от най-болезнените и за съжаление, продължаващ, без да има каквото и да е решение.
Аз, господин министър, многократно съм поставял този въпрос към Вас, към министър-председателя и към други министри.
Българското правителство, чийто министър сте и Вие, обяви, че има своите приоритети и на първо място това е спазването на Конституцията и законите. А в Конституцията изрично е записано, че децата и семейството са под особена закрила.
На следващо място, има Конвенция за закрила на детето, приет е Закон за закрила на детето, има европейски документи, които ние ратифицирахме и въпреки всичко, и въпреки това, господин министър, от 2 май 1997 г. досега детските добавки са 8,54 лв. за всяко дете! Също така обезщетенията и помощите за отглеждане на деца са 8,54 лв.!
Просто унизително е за който и да е българин да се мъчи да калкулира с тази сума какво може да се осигури за едно дете. Може би Вие ще предложите някоя своя разшифровка, както министър-председателят направи, когато ни каза, че с 46 лв. пенсия, с такъв доход пенсионерите могат да си застраховат имуществото. Значи, не Ви предизвиквам, но вие многократно от тази трибуна сте обявявали в последните 4 години големите цели на своята политика като правителство и конкретно това, че от следващата година ще има промяна в детските добавки. Но, ето, навлизаме в последната година на вашето управление. Няма в Закона за държавния бюджет за 2001 г. нищо, което да подскаже подобно намерение.
Още повече, че Законът за държавния бюджет за 2001 г. се базира на Закона за устройство на държавния бюджет, който регламентира, че всяко едно разходване на средства се базира на приети вече нормативни актове, на приети закони.
Господин министър, аз съм Ви попитал за мерките на правителството, защото все още се надявам, че и с днешното изказване от тази трибуна във Вас ще просветне нещо и Вие ще предприемете наистина такива мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Статков! Наистина един от основните разходи в рамките на средствата за социална политика, които се предоставят от републиканския бюджет, е насочен към нуждите на децата в глобален мащаб. Тук, ако ми позволите преди да се спра на детските надбавки, искам да Ви кажа, че не бива да включваме единствено тях.
За да бъде пълен отговорът ми, искам да Ви информирам как се развиват средствата, предоставени от републиканския бюджет през последните години както за детски добавки, така за помощи за бременност и раждане, и отглеждане на деца и т.н. Независимо от това, че в този период, който Вие посочихте от 1997 до 2000 г. конкретната сума за детските добавки не е увеличавана, в същото време средствата, които се отделят отначало чрез НОИ, а след това директно от републиканския бюджет и чрез общинските служби за социално подпомагане и висшите учебни заведения нарастват, както следва: в 1997 г. са предоставени като обща сума за месечни добавки 101 млн. 600 хил. лева, в 1998 г. стават 128 млн. лева, в 2000 г. стават 136 млн. лева. Като имате предвид, че до 1999 г. през всичките изминали години от началото на действие на този механизъм от 60-те години средствата се осигуряваха от Държавно обществено осигуряване. От 1999 г. за първи път републиканският бюджет пое изцяло изплащането на детските надбавки. По този начин оказа известна помощ, известна подкрепа и на пенсионния фонд.
Как се развиваха през годините средствата, предоставени за помощ  за  бременност,  за  раждане  и  отглеждане  на   деца   до 2-годишна възраст, които се изплащат както на осигурените лица, така и на неосигурените лица? В 1997 г. са изплатени 24 млн. и 400 хил. лева, в 1998 г. - 32 млн. 110 хил. лева, в 1999 г. - 39,5 млн. лева, в 2000 г. - 51 млн. лева. През същото време са се увеличили и средствата, които се отпускат като еднократни помощи за изплащане за раждане на деца. Те се движеха в следните параметри: в 1997 г. - 5 млн. лева, в 1998 г. - 7,5 млн. лева, в 1999 г. - 9,5 млн. лева, в 2000 г. - 12,5 млн. лева.
Едновременно с това Министерството на труда и социалната политика финансира и разкри 14 нови дневни центъра за деца с физически и умствени увреждания. Тези центрове са създадени към общинските служби за социално подпомагане, оказват квалифицирана помощ от психолози, рехабилитатори, логопеди, социални работници на семействата, които имат увредени деца.
В момента имаме програма за възстановяване и създаване на нови домове за деца.
За да приключа с глобалните цифри, общо всички плащания, които са насочени към децата по различните програми, се движеха от 1997 г. по следния начин: в 1997 г. бяха осигурени общо 131 млн. и 800 хил. лева за децата, в 1998 г. се осигуриха 171 млн. и 800 хил. лева, в 1999 г. се осигуриха 176 млн., в 2000 г. за децата са предоставени 203 млн. и 500 хил. лева.
Аз зная, че тези цифри са и много абстрактни, и те сами по себе си не могат да дадат един задоволителен отговор на хората, на семействата, които от 1997 г. получават точно този размер, който Вие посочихте - 8 лв. и 50 ст. детски надбавки.
Това е един от сериозните въпроси, който дискутирахме не само в рамките на министерството, не само с депутатите, не само с много от семействата и социалните партньори.
Господин Статков, това е и моята болка, едно от нещата, които наистина ме тревожат и то от няколко гледни точки. Аз се опитах още в 1998-1999 г. в рамките на една много широка дискусия да обясня на обществото, че пътят специално за едно радикално увеличаване на детските надбавки вероятно минава през отказ от този модел на детски надбавки.
Продължавам да смятам, че ние трябва да признаем неравенството в семействата, да признаем, че има семейства с по-големи доходи, има родители, които могат да поемат издръжката на децата си, без да е необходима подкрепа от държавата. И едновременно с това има семейства, които имат нужда от много по-голяма помощ, за да могат да отгледат своите деца.
За съжаление наистина не успях да убедя обществото, че този диференциран подход не е несправедлив. Проведохме и специално социологическо проучване и се оказа, че по-голямата част от анкетираните, по-голямата част от обществото смятат, че детската добавка трябва да продължава да бъде универсално плащане, че трябва да се получава от всички, независимо от това какви са възможностите на семейството, дали едно семейство е от безработни родители или в същото време това е семейство с много големи доходи.
Мисля, че този модел, който може би има своето обяснение и традициите, натрупани в продължение на 20 години, надделяха и поне засега остана да действа универсалната добавка, тоест на всички по равно, без да се интересуваме от доходите.
Ако по този начин продължим и в следващите години, аз, за съжаление, не виждам големи възможности за промяна на детските надбавки за този 1 млн. и 200 хил. деца, които има България в момента. За мен трайното решение на въпроса и предоставянето на значителна финансова помощ на семействата за отглеждане на деца трябва да бъде свързана с доходите.
Мисля, че в рамките на дискусията между първо и второ четене при приемането на републиканския бюджет ние отново ще се върнем към този въпрос. Аз отново ще се опитам да изложа моята теза. Но, честно казано, съм песимист. Виждам и разговарям много с хората, и с много хора по този въпрос, виждам, че все още традицията е много силна. И се боя, че отново ще остана неразбран и неприет по отношение на новия модел на детските надбавки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министър Нейков.
Има думата господин Руси Статков за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Чудя се каква може да бъде наистина човешката бих казал безочливост. Защото аз се обърнах и като към баща към господин Нейков. Познавам го от синдикален деец. Друго говореше тогава. Стана министър. Сега четири години един проблем, за който той казва, че му е болка, не може да реши. Един проблем, който конституционно е заложен - за закрила на децата.
Не мога, господин министър, въпреки онова отношение, което имам към Вас, оценявайки постигнатото от Вас, да не кажа днес, че Вие се опитахте да се измъкнете по недостоен начин. Вместо на конкретния въпрос да ми кажете какви пари са дадени някъде - "ама аз ги изчислих тези пари". Една дванадесетхилядна от брутния вътрешен продукт, даже и по-малка сума - смешна, жалка. Това не е аргумент.
Децата ли трябва да бъдат потърпевши четири години и да продължи и по-нататък, един милион и двеста хиляди деца - на спора дали трябва да получават всички или не? И колко? Нали това би трябвало да бъде приоритет на българското правителство? Защо предизвиквате не само в мен, а във всеки български гражданин възмущение от такава политика? Защото това е геноцид. Защото вие със социалното подпомагане знаете, че изостават с два-три месеца средствата. Този доход също е недосегаем за много хора и техните деца, чиито родители, от друга страна, са и безработни. И това е в България огромната част.

Аз мисля, че между първо и второ четене Вие трябва да се опитате да запазите своето достойнство и да предложите решение, защото в Европа, към която се стремим, няма ограничения и деление на децата, има достатъчно добри и финансово-обезпечени грижи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Статков.
Има думата министър Нейков за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Статков, за съжаление, не сте прав. Ако моделът на Европа беше за универсални добавки, не бих правил опит да защитавам моята теза. Обратно - България е едно изключение с универсалните добавки за деца. Точно диференцираният подход е приет във всички страни на Европейския съюз.
Единственото, което искам да допълня към моята информация, е да Ви кажа, че за последните четири години средствата, предоставени за децата, са нараснали със 70%. Няма друго социално плащане, което да е нараснало с такъв темп. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към втория актуален въпрос, поставен също така от господин Руси Статков, относно проверка и мерки от Министерството на труда и социалната политика за незаконосъобразно предоставени държавни финансови средства от общинската служба за социално подпомагане - Лом, и общинския съвет на СДС - Лом. 
Имате думата, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Преди малко завърших с това, че пари за децата няма. Господин министърът се опита да аргументира за Европа нещо, което не е така и той го знае много добре от онази справка, която ни дадоха когато се работеше Законът за семейните помощи и детските добавки. И аз ще ви я предоставя, господин министър, ако сте я забравили, с данни за цяла Европа.
Но конкретно община Лом е в страшно, бедствено положение - огромна безработица, загиващи предприятия, закъсняващи суми за социално подпомагане.
И какво се получава на практика? Помощно стопанство към общинската служба за социално подпомагане, развивайки своята дейност, решава да дари Общинския съвет на СДС в Лом с една сума, за да се изгражда паметник на репресираните. Когато хората в Лом гладуват, когато хората в Лом унижено стоят на опашки, представител на общинската служба за социално подпомагане си позволява и е допуснато незаконосъобразно, подчертавам, незаконосъобразно и нечовешки да финансира една дейност, която също бих поставил под съмнение. Защото по този начин вложени средства в такъв паметник, го опорочават - опорочават една идея, която сигурно някой е считал за добра. 
Господин министър, аз съм Ви попитал за мерките, които Вие ще предприемете. Имам информация, че сте предприели такива, тъй като въпросът се забави много. Но имаме и питане към Вас след малко: не Ви ли се струва, господин министър, че политизирането в системата на социалното осигуряване със смени на ръководители, назначаване на хора, които са лоялни на една политическа партия, каквато е СДС, води именно до такива извращения, до такива закононарушения? И не е ли време вече наистина - обръщам се отново към Вас с надежда да се въведе онова, което трябваше да стане: конкурсно начало, неангажираност на държавните служители с политическа дейност и служба в името на онези, които очакват именно такава, на българските граждани.
Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Давам думата на министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков, за да даде своя отговор.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Статков, във връзка с постъпили сигнали за нарушаване на финансовата щатна и административна дисциплина в общинската служба за социално подпомагане в  гр. Лом, със Заповед № 37 от 12 септември 2000 г. на заместник-министъра на труда и социалната политика д-р Татяна Василева бе извършена обстойна проверка. Резултатите от проверката констатираха незадоволителна организация на работа, нарушение на щатната дисциплина, лоша счетоводна отчетност, липса на контрол върху дейността на помощно-стопанската дейност от страна на ръководителя на общинската служба за социално подпомагане. Сред проверените документи бе намерена и цитираната от Вас Заповед № 183 от 12.08.2000 г.
Тук, ако ми позволите, да обърна внимание, тъй като не бива ..., след като искаме да сме коректни, трябва всички да сме такива. В заповедта, която беше проверявана, е посочена сума за дарение 300 лв. След това започна да се говори за 3000 лв. А последните слухове, които вървяха, са за 30 хил. лв. Така че коректността изисква да бъдем точни.
В тази Заповед № 183 от 23.08.2000 г. е посочена сума от 300 лв. Тези средства не са бюджетни средства в истинския смисъл на думата. Това са допълнителни приходи от помощно-стопанска дейност и с тази заповед са предоставени за паметника, за който Вие споменахте.
Министерството на труда и социалната политика и специално Националната служба за социално подпомагане предприеха незабавни мерки за отстраняване на констатираните нарушения. Ръководителят на службата за социално подпомагане в Лом е освободен. На виновните длъжностни лица са наложени наказания. Сезирах и Държавен финансов контрол. Лицето, което си е позволило да отпусне 300 лв. като дарение, вече има заповед да бъде възстановена сумата от собствената му заплата със собствени средства. 
Категоричната позиция на министерството е, че средства за социални дейности, независимо от техния произход - дали са от бюджета или са извънбюджетни - не могат да бъдат използвани за дарения и всякакъв подобен случай ще бъде санкциониран най-строго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Статков, имате думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Дарените от общинската служба за социално подпомагане средства на СДС - Лом, дарени на СДС - Лом, не споря, господин министър, за сумата, говоря за акта. Той е незаконосъобразен. Но същевременно ще Ви кажа, че каквато и да е сумата, на фона на неразплатените заплати на хората от Електрокарния завод вече година или на другите предприятия, не само в Електрокарния завод, а в Монтанска област и в страната това е кощунство, това е престъпление, което е несравнимо със страданията и с мизерията на хората. Защото вчера Вие говорихте за 13-а заплата, а тия хора не са получавали от година доходи. И социалното си подпомагане не получават. И тук това е проблемът - как може да си позволят?!
Вижте, Вие казвате, че сте взели мерки. Но има отново сигнали за злоупотреби в този общински център от отделни служители. И неговата ръководителка не може да се справи, защото тези хора ги покровителстват, за съжаление, хора от министерството и се бъркат партийни, роднински и други интереси и връзки. 
Аз много съм разочарован от последния пример, който получих като информация наскоро, защото става дума за отговорен служител във Вашето министерство, който поощрява местен служител от тази общинска служба в неговите незаконни действия. Ето затова трябва да се вземат мерки от Вас като министър. Безкомпромисни, безкомпромисни!
На следващо място. Аз считам, че в рамките на 10 сек. трябва да Ви кажа още нещо за онова, което не трябва да се прави с ломските, а и с българските деца, лишавайки ги от всеки лев. Вие трябва да се преборите в правителството с господин Радев да не икономисва 7 или 8 млн. с ваканция на децата. Вие трябва да се преборите с другите министри, че наистина децата са приоритет. И аз очаквам наистина, първо, безкомпромисни мерки срещу всякакви политически злоупотреби и нарушения на Конституцията и, второ, наистина защита от Вас като бивш синдикален деец, като човек, който според мен би трябвало да намери в себе си силата и мъжеството да се пребори с тези неща. Наистина очаквам от Вас това. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър Нейков за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин Статков, останах с впечатление, че  не съм бил ясен в отговора си, затова сега ще Ви кажа съвсем точно. Допуснато е грубо нарушение в Лом. Виновното лице е уволнено. Сумата е възстановена с лични средства на виновното лице по сметката на службата за социално подпомагане. Във всички подобни случаи ще действам по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:  Благодаря на господин министъра. 
Преминаваме към две питания.Първото питане от народния представител  Асен Христов. Не го виждам в залата. След като го няма в залата, съгласно правилника питането отпада.
Последното питане към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков е поставено от господин Статков.
Господин Статков, имате думата, за да развиете Вашето питане.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател,  господа министри, дами и господа народни представители! Това е слабата организация на парламентарния контрол, която води до такова натрупване на въпроси от няколко месеца, които по съвпадение се събират на един народен представител към един министър или към други министри.
Господин Нейков, опитах се в предварителен разговор с Вас специално по това питане да Ви дам повече информация дотолкова, доколкото става дума не просто за един спор между Бюрото по труда в Монтана и сто - повтарям - сто български граждани от община Якимово, а става дума за нещо много повече, нещо, което е свързано с разграбването  на едно от най-добрите предприятия на територията на община Якимово, това е предприятие за отглеждане на птици - фирма “Легхорн”, и то систематично в рамките на доста години.
Когато миналата година поставих на министъра на земеделието въпрос за състоянието на тази фирма, ще цитирам, неговият отговор беше: "За първи път ми се поставят такива проблеми". Този отговор беше през 1999 г., три години след като е управлявал като министър. "И досега никой не е изпращал в министерството някакви данни за предприятието, нито са искали проверка". И по-нататък, цитирам още: "Господин Статков, изнесените от Вас данни са верни".
Един от проблемите, който тогава постави министърът, споделяйки тези данни,  е за това, че има унищожени  наред със сградния, с производствения фонд, с птиците, даже там е имало и животни на един етап, унищожени документи. И той пое ангажимент да вземе мерки. За съжаление обаче тези мерки се насочиха не към когото трябва. Малко преди местните избори сто човека от с. Якимово са поставени на умишлен тормоз. Към тях са предявени искания за възстановяване на суми за обезщетения от тази фирма, за която говоря - “Легхорн”, обезщетения във връзка с тяхното  изпращане на трудовата борса, при положение, че става дума за хора, освободени в периода 1994 - 1998 г., част от които са с различен трудов стаж в това предприятие, вариращ от месеци до 30 години.  Тези хора са подложени на умишлен тормоз, защото тогава предстоят местни избори. Отваря се проблем, който би трябвало да бъде видян през тези две или три години, ако наистина е съществувал. Тенденциозно, според мен, тъй като аз разполагам с факсимиле на трудовите книжки, се казва, че те не разполагат със сведения за това, че са работили там. Ако Вие желаете, аз ще Ви предоставя тези данни, папката е при мен. 
Също така, освен претенциите на бюрото по труда има проверки от РУСО, Монтана във връзка със социалното осигуряване и е констатирано, че съществуват и други документи, като сборни ведомости, съществуват ведомости и за заплати, тоест има разминаване в информацията, че става дума за липсата на някои документи. Това е още един факт, че наистина тези хора са подложени на тормоз, без да са виновни. Повтарям - 100 човека.
Отделно от това стои въпросът този, който е унищожил документите и продължаващата след това безстопанственост,  защо са допуснати? Именно на такива хора трябва да се търси отговорност, защото те са получили договор за възлагане от правителството на СДС, от министерството. Защо  не са контролирани? Защо не са се намесили другите органи? Това е продължило и след 1998 г., през 1999 г.
И аз се обръщам към Вас като министър Вие да спрете този терор върху хората, този безпринципен спор и да потърсите наистина отговорните, а не тези 100 души и техните семейства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Давам думата на министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Статков, Вие, разбира се, като народен представител сте в правото си да изберете всякакъв начин на формулиране на своя въпрос,  но за да стане ясно на народните представители за какво говорим с Вас, искам да конкретизирам,  че Вашият въпрос визира спор между бюрото по труда и регистрираните работници дали имат право или нямат на обезщетение като безработни. Ето  това е същността на спора.
По повод на Вашето питане аз назначих проверка и въз основа на тази проверка бе установено следното. През периода 1994-1998 г. в бюрото по труда в гр. Монтана са се регистрирали като безработни 100 бивши работници на фирма ЕООД “Легхорн”, с. Якимово. Те са представили свои документи, но по-късно от редица проверки, за които сега ще ви информирам, се установява, че тези документи са били с невярно съдържание. На 12 март 1999 г.  началникът на бюрото по труда изисква извършването на проверка от Районната инспекция по труда в гр. Монтана на трудовите договори и на изплатените трудови възнаграждения през периода 1994-1998 г. на регистрираните безработни, за да може да бъде изчислено тяхното обезщетение. Въз основа на извършената проверка, за която има протокол от 28 април 1999 г., се оказва, че за проверявания период 1994-1998 г. няма никаква документация, касаеща трудовите правоотношения на регистрираните в бюрото по труда лица. Освен това се констатира, че съгласно ревизионен акт на Държавен финансов контрол от 23 октомври 1997 г. не е приключена счетоводно стопанската 1994 г., а през 1995, 1996 и 1997  г. въобще не е водено счетоводство и няма изготвени ведомости за  работна заплата.
Кметът на община Якимово е издал и служебна бележка в уверение на това, че в общината не се съхраняват ведомости на фирмата "Лекхорн" ЕОД, с. Якимово, от 1993 до 1999 г.
За да може отново да се провери какво е положението, началникът на бюрото на труда на 30 април 1999 г. е поискал от районното управление "Социално осигуряване" - гр. Монтана, да бъдат извършени нови проверки. Констатациите от проверките са отново, че няма доказателства за изплатени трудови възнаграждения на лицата, които са се регистрирали като безработни, и че трудовият им стаж - това е заключението - е неправомерно заверен.
Ведомости за заплатите за периода 1994-1999 г. не са представени, а също така не са представени и платежни документи за внесени социални осигуровки. Предвид липсата на разплащателни ведомости и на платежни документи е направен изводът, че лицата, които са се регистрирали, за да получават обезщетение за безработица и са го получили междувременно, не са осигурявани за този период. Тоест те нямат статут на осигурени лица.
От 4 януари до 16 март 2000 г. е извършена финансова ревизия от държавен финансов контрол на Бюрото по труда в гр. Монтана за периода 1996-1999 г. По време на тази ревизия е констатирано и е съставен акт за административно нарушение на самото бюро по труда, заради това че, без да са спазвани правилата на технологията на работа, са регистрирани и са изплатени обезщетения, и то неправомерно, на тези лица, които са работили в "Лекхорн", с. Якимово, и са се регистрирали. Тоест държавен финансов контрол санкционира бюрото по труда за това, че е изплатило неоснователно обезщетенията.
По време на финансовата ревизия, след като тя констатира това нещо и след този случай, бюрото по труда, според мен, и Вие ще се съгласите, естествено предявява иск за възстановяване на неправомерно изплатените суми. Заведените граждански дела са 96 на брой. От тях 90 са приключили и съдът приема, че обезщетенията са получени неправомерно. Тоест бюрото по труда е в правото си да получи обезщетенията.
По време на проверката, която аз поисках по повод Вашия въпрос, се оказа, че част от лицата от "Лекхорн" - Якимово, продължават да поддържат своята регистрация, те имат право на това, работят с бюрото по труда, по програмата за временна заетост през 1997 г. са били включени 16 лица, продължава включването на бивши работници на "Лекхорн" и през 1998 г., през 1999 г., две лица са започнали самостоятелна дейност с помощта на бюрото по труда за подготовка на бизнеспроекти. Едновременно с това те са получили и полагащите се средства в този случай.
Всичко това ми дава основание да кажа, че не виждам място за твърдението, че има психологически натиск или тормоз от страна на бюрото по труда спрямо тези работници. Обратно, всеки от тях, който е пожелал, е могъл да се регистрира и да се ползва от услугите на бюрото по труда. И много хора са направили това и продължават да го правят.
Проблемът, който Вие поставяте, и който, признавам, създава трудности на част от бившите работници, е това, че те поради липсата на осигуровки нямат право на обезщетение. И затова и държавен финансов контрол, и съдът са се произнесли, че има неправомерно получаване на обезщетения. Това е проблемът. Аз мога да изразя своето съжаление, че се е стигнало до тази ситуация, но бюрото по труда няма никакъв друг изход, няма друг избор освен да изпълни предписанието на ревизията и да поиска събиране на тези суми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра за отговора.
Господин Статков, имате право на два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Първият ми уточняващ въпрос е свързан с това, господин министър: какво са виновни хората, които имат дългогодишен стаж там, че някой не е водил документацията както трябва? Или че умишлено е скрил документацията и е изземал техния труд? И аз казах, че миналата година питах министъра на земеделието къде е била Инспекцията по труда през тези години, след като не са плащани заплати? Така излиза. Къде са били другите контролни органи? Какво са виновни хората? В края на краищата, ето, имам и факсимилета от трудови книжки, имам от всичко онова, което хората не могат да проумеят. И документите, с които са се регистрирали на борсата, които са приети и е започнато да им се плаща обезщетение. И всичко това се случва много по-късно.
И това е вторият ми уточняващ въпрос: Вие знаете ли, че шефката на Бюрото по труда в Монтана нито има образованието, нито има подготовката, когато е назначена, но е активист на СДС и е от Якимово. Защо не се поинтересувате дали не решава наистина политически задачи с тази именно проверка, знаейки за онези кражби и нарушения, които са ставали там?
Ще Ви кажа още веднъж: не е вярно, че няма документи. Ето това е докладна записка от Иво Христов, който казва, че от сборните ведомства за периода, тоест има ведомости, не всичко е окрадено, и пак повтарям, не по вина на хората... Аз се обърнах към Вас да се намесите и да спрете този тормоз върху хората. И тези длъжностни лица, които са отговорни, да си отговарят. А хората, след като имат всичко онова, което е било нужно и им е било дадено, и са се регистрирали, да не бъдат потърпевши. Защото Вие казвате, че част от тях са били във временна заетост, но община Якимово има 38 на сто безработица, една от най-високите безработици. И това е действително една малка част от тях, които са били временно заети. Тормозът наистина е страшен, разберете ме правилно! Затова съм поставил въпроса да се намесите административно, а не да се продължава съдебният натиск върху невинни хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Статков, нещо днес с Вас като че ли не успяваме да стигнем един до друг. Аз Ви казах, че не става дума за никакъв тормоз. Има 90 влезли в сила съдебни решения! Моля Ви, аз Ви благодаря за доверието, но не ме надценявайте, министърът на труда няма никакви права върху съда. Има влезли в сила съдебни решения.
Вашият въпрос ми дава основание да напомня и нещо друго - че всеки един от нас, всеки един работник сам също носи отговорност за защита на неговите права. Защото не мога да приема за нормално това 4-5 години от 1994 до 1998 г. да се получават заплати, да няма ведомости, да няма данни, че са превеждани осигуровките. Това, което повтарям толкова време, е, че ако ние не помогнем да си защитим сами правата, рано или късно страдаме от това нещо. Никой в момента извън съдебната система не е в състояние да вземе решение, различно от решението на съда. Затова твърдя, че не може да има тормоз от страна на бюрото по труда. Още повече, въобще не виждам връзката между това, което ми казвате, че ръководителят бил от същото село. Все някой е от някакво село. И не бива да се създава у хората впечатление, че някъде някой административно, включително министъра на труда, може да реши този проблем. Обратно, това не е коректно към тях. Ако може да има решение, различно от днешното, това е само в рамките на съдебната система. Само друг съд може да отмени решението на съда, който е постановил, че обезщетенията са получени неправомерно и че дължим тяхното връщане обратно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата господин Статков да изрази отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Изслушах с внимание това, което господин министърът каза, и съм длъжен, господин министър, да подчертая следното. Беше изнесено от председателя на Сметната палата, че има много назначени държавни служители без ценз. Тази жена, която Вие казвате, че е от същото село, защото аз твърдя така, не е въпросът, че е от същото село, тя е детска учителка и когато е назначена, не е имала никакъв опит в тази сфера. И аз имам съмнението, че там се сблъскват лични, политически и други интереси и в разграбването на това предприятие, и в принудата на тези около 100 човека.
Подчертах, господин Нейков, че искам Вашата намеса, защото става дума за съществуващи документи по времето, когато хората са работили, те са се разписвали, разписвали са се и други, които не са получавали пари. Това трябва да се изясни. Има и изчезнали документи. Но същевременно тези хора изрядно са представени пред бюрото на труда - четири или път години! И да ги тормозите по съдилища, вместо да се вземат мерки по отношение на държавните служители, които са виновни, за да се допусне това, и да им се търси отговорност за такива вреди.

И междупрочем, един друг проблем. Вие казвате: хората да си защитят правата. Знаете ли, господин Нейков, колко са случаите, и Вие сте ги слушали от тази трибуна, на унижения на хората, които са безработни? Аз съм разговарял с млади хора и те ми казват: ако не се съглася на някои условия да работя без трудов договор и без осигуровки, ще вземат другия. А инспекциите по труда нехаят. Отвсякъде хората не чувстват подкрепа. Именно за това, когато ги попиташ: защо не се обърнахте към господин министъра, хората казаха: ами, ние не знаехме. Ето, те са с надежда. Може би сега слушат. Опитайте се още веднъж да погледнете всички тези факти, макар и с по-късна дата. Аз не искам от Вас всесилност, но разберете, това е поредният пример на смачкване на хората. На смачкване на стотици, на хиляди хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Иван Зънзов.
Господин Миков има думата от името на парламентарна група.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Днес средствата за масова информация от ръководителя на отдел "Общ надзор" на Върховната административна прокуратура - генерал Чирипов, се изнася информация за противозаконно подслушване на висши магистрати и политици от служителите на МВР в грубо нарушение на Конституцията и законите.
След разразилия се летен скандал за подслушването на главния прокурор обществото отново силно е разтревожено. До днес то не е получило задоволителен отговор относно истината за използването на специални разузнавателни средства - грубо нарушение на Конституцията и законите. 
Както посочихме в мотивите на законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от нас още на           7 август 2000 г., приетият през 1997 г. Закон за специалните разузнавателни средства не дава достатъчно гаранции срещу противозаконното подслушване на граждани от органите на МВР. Сега предвидените правомощия на вътрешния министър крият сериозна опасност от употреба на информация, събрана със специални разузнавателни средства за политически цели. И досега внесеният от нас закон не е представен за обсъждане в Комисията по национална сигурност и в пленарна зала.
Решението на Народното събрание от 3 август, възлагащо определени задължения на специалните комисии на Народното събрание и на изпълнителната власт, и до момента не е изпълнено. Тъкмо обратното, отново се появяват доказателства за злоупотреба със специални разузнавателни средства, за противозаконно подслушване на политици, магистрати и журналисти. Днешните твърдения на генерал Чирипов категорично опровергават изявленията на министър-председателя и на сформираната от него комисия, прехвърлящи отговорността върху някакви паралелни структури, върху бивши служби и служители. Очевидно, тогава господин Иван Костов излъга. Същото прави и днес с изявленията си министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов. Буди недоумение отказът на МВР да допусне проверката на Върховната административна прокуратура относно законността на действията по използване на специални разузнавателни средства.
Категорично заявяваме, че всички парламентарни групи трябва да подкрепят усилията на прокуратурата за осигуряване на ред и законност в употребата на специални разузнавателни средства, както и гражданският контрол върху тази дейност. Правителството на Иван Костов трябва да понесе цялата отговорност за осуетяването на проверката от прокуратурата. Тези негови действия недвусмислено говорят, че вероятно нарушения на закона са налице и със специални разузнавателни средства се злоупотребява от страна на изпълнителната власт.
В момента в Котел се извършва полицейски преврат срещу законно избраните кмет и председател на общинския съвет. Центърът на града е блокиран. (Смях в СДС.) Не се смейте, защото в момента там се води ръкопашен бой между граждани и полиция. Във всяка държава подобни случаи водят до оставка на правителството, но не и у нас. Очевидно, сегашното правителство има други критерии за законност и правов ред. 
Българската социалистическа партия, Демократичната левица, Новата левица днес казват: Стига на тази полицейщина и политически шпионаж! Искаме незабавното освобождаване на министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов или оставка на целия кабинет. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Зънзов, имате думата да зададете въпроса си към министър Семерджиев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Някой да каже нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако трябва някой да каже нещо, ще попитам: твърдението доказателство ли е? (Реплики от ДЛ.)
Искаха някой да каже нещо и аз го казах.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Може ли по принцип и аз да кажа две думи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може, разбира се, заповядайте.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Виждам, че нещата се приемат малко на шега или несериозно, или строго се политизират. Ако това, аз ще заприличам на министъра на правосъдието, беше една високоцивилизована държава, щяхме по друг начин да реагираме. При мен в апартамента има на четири места бръмбарчета. Аз не искам и да ги махнат. Явно е, че ще търсят нещо друго да ми сложат. Поне съм свикнал с тях. И аз смятам, че по този проблем ние трябва да реагираме много остро. Подслушване и разработки е имало и ще има, но всичко трябва да става по законов начин, а не поголовно, включително и народните представители. Благодаря ви.
Искам да кажа още две думи. Уважаеми колеги народни представители, аз вече не смея да кажа, където не ме познават, че съм народен представител. Ние нямаме капка авторитет, срещу нас се сипят помийни ями ежедневно, ръководството на парламента не взема отношение и нещата, които се сипят, не отговарят на истината. Ние най-покорно си мълчим, обаче. Защо? Не мога да си обясня.
Господин Куртев, към Вас с най-добри чувства имам следните претенции. Не можете Вие да говорите официално, че някои със седмици не идват на заседанията. Ами, че Вие сте в ръководството - ще ги санкционирате. Второто. Много Ви моля, не коментирайте становища, които се изнасят от тази трибуна или извикайте някой друг да ръководи Събранието и Вие взимайте думата. И, трето, много Ви моля: не допускайте висши чиновници, избрани от този парламент, да идват от трибуната и да нанасят обиди на определени личности или на цели парламентарни групи. Смятам, че цивилизованото отношение по този въпрос е именно това: коректно и внимателно. Знаете, че в други парламенти те могат да разговарят с народните представители само чрез председателя на Народното събрание. Благодаря ви.
Ако позволите, ако няма други, да си поставя актуалния въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате още 40 секунди.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с проведената от Министерството на здравеопазването открита процедура за доставка на стационарна рентгенова апаратура, апарати за функционално изследване на дишането и апарати за автоматично проявяване на рентгенови филми за нуждите на пневмофтизиатричните диспансери и болници. Моля Ви да отговорите спазени ли са разпорежданията, свързани с процедурата по избора на доставчик, а също така и сроковете за доставка на апаратурата от фирмата, с която е сключен договорът? Коя е тя, позната ли е в нашата страна и в чужбина?
Моля да кажете няколко думи за конкурентните участници - фирми с традиции и какво по-добро за България е предложила фирмата, избрана за доставчик? Имало ли е назначен от Вас специалист в комисията и какви предимства на закупената от Министерството на здравеопазването апаратура са изтъкнати пред Вас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Преди да отговори министърът съм длъжен да отговоря на въпроса, който ми постави господин Зънзов. Заявявал съм и пак го заявявам: има народни представители, които не само със седмици не стъпват в тази зала, господин Зънзов, има народни представители, които с години не стъпват в тази зала, с години и Вие ги знаете.
Имате думата, господин министър.
Само преди малко, преди да бъде прочетена Вашата декларация, бяха останали 11 души в тази зала. Правим парламентарен контрол! Добре че имахте декларация, та да дойдете, да влезете в залата. Хората го виждат, защото телевизията показва.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми проф. Зънзов, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на това  запитване  искам  да  Ви информирам,  че със  Заповед № РД-17-51 от 10.5.2000 г. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на рентгенова апаратура, апарати за функционално изследване на дишането и апарати за автоматично проявяване на рентгенови филми за нуждите на пневмофтизиатричните диспансери и болници. Поканата за обществена поръчка е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 42 от 23.5.2000 г.
В процедурата са участвали следните кандидати: "Евромед МД" ООД, София; "Байер България" ЕООД, София; "Дарис МС" ЕООД; "Сименс медицинска техника" ЕООД; ЕТ "Алба ТМ", София; "Медилон" ЕООД, София; "AVL - България" ООД; "Смарт и ко" ЕООД, София; "Арт Колента" ЕООД, София; ЕГ "Промед - Огнян Дянков" , София; "Сапекс БТ" ЕООД, София; "ЛС - Консулт" ООД, София.
По време на процедурата комисията констатира, че по позиция "стационарни рентгенови апарати" са подадени предложения от седем кандидати. Това са: "Евромед-МД", "Дарис МС", "Сименс медицинска техника", "Медилон", "Смарт и ко", "Промед - Огнян Дянков" и "Сапекс БГ".
С изключение на кандидата "Евромед-МД" останалите шест участника в процедурата предлагат рентгенова апаратура, отговаряща напълно на изискванията на техническата документация.
По позиция "апарати за автоматично проявяване и сушене на филми" са постъпили пет предложения от: "Евромед-МД", "Байер България", "Алба ТМ", "Смарт и ко"  и "Арт Колента".
От техническа гледна точка и петте оферти отговарят на изискванията на техническата документация.
По позиция "апарати за функционално изследване на дишането" са постъпили пет предложения от: "Дарис МС", "Медилон", "AVL - България", "Смарт и ко" и "ЛС - Консулт".
От техническа гледна точка и петте предлагани апарата отговарят на изискванията на техническата документация.
Съответствието на предлаганите продукти с техническите параметри, определени в предмета на поръчката и документацията за нейното провеждане по изброените позиции, е установено от комисия, съставена по силата на чл. 37 от Закона за обществените поръчки, в която е бил включен специалист, притежаващ необходимата професионална квалификация, инженерно образование и практически опит в съответствие с характера и вида на поръчката.
Разглеждането, оценяването и класирането на предложението е осъществено в съответствие със Закона за обществените поръчки. В резултат на извършеното класиране е определен и изпълнителят на поръчката за отделните позиции, както следва:
- по позиция "стационарна рентгенова апаратура" за изпълнител на обществената поръчка е избрано "Медилон" ЕООД, град София, представител на италиански производител, който се нарича ITALRAY S.R.L - Италия;
- по позиция "апарати за автоматично проявяване на рентгенови фирми" за изпълнител на обществената поръчка е избрано дружеството "Байер България", град София, представител на Agfa - Белгия;
- по позиция "апарати за функционално изследване на дишането" за изпълнител на обществената поръчка е избрана фирмата "Смарт и ко", град София. Тя е представител на производителя Mikro medikal spirometar Microlab от Великобритания.
В процедурата всички участници по всички позиции отговарят на изискването на възложителя на обществената поръчка да представят доказателства относно търговската си репутация и техническата си възможност за изпълнение на поръчката. Кандидатите, определени за изпълнители по позициите, са търговци, определяни за изпълнители на обществени поръчки и при много други възложители, а именно болници и диспансери в страната.
Спечелилата фирма, за която специално задавате въпрос - "Медилон" - е представител на производителя ITALRAY S.R.L от Италия. Тя е известна в Европа, притежава необходимите сертификати за качество и те са предоставени на комисията по оценката. Същата печели процедурата, тъй като 100 на сто покрива поставените технически задания с тръжната документация, предлага съвременен конвенционален апарат, дава 36 месеца гаранция, допълнително предоставя по две рентгенови тръби за всеки един апарат с цена между 10 и 20 хил. германски марки, колкото струва подмяната на една тръба.
В работата на комисията, още веднъж повтарям, е взел участие дипломиран инженер-специалист по тези въпроси. Благодаря ви за вниманието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! 
Господин министър, аз като Ви слушам, Вие подавате тази информация, която имате. Аз ще Ви подам другата информация, която аз имам, и ще Ви кажа, че фирмата не е спазила срока за доставката на апаратурата.
Вие знаете, че това не може да бъде предимство, защото знаете, че има най-малко един месец след сключването на договора и един, през който се проектира, два или колко месеца са нужни за самото монтиране.
Освен това предполагам, че имате информация, че има апарати, внесени от миналата година, които не са монтирани. Вие давате тази разлика, но ако вземете разликата на някои други фирми - предполагам, че не сте имали време да направите тези изчисления - ще видите, че те предлагат и проектирането, и монтирането на апаратите и с цената, която предлагат, сумата ще излезе малко по-голяма.
Другото, което е неприятно и което аз имам като информация, е, че тази фирма няма собствен завод. Тя е сателит на някого. По-лошата информация, която имам и която трябва Вие да проверите, е, че един месец преди това тази фирма е поръчала различни детайли на останалите участници да им се разработят. Информацията, която имам също, е тази, че забавянето на внасянето на апаратурата е станало или поради това, че различните заводи не са могли да доставят тези детайли, или за това, че просто са блокирани.
А що се отнася до резервните части, те много трудно ще имат възможност да предоставят резервни части в България. Тази фирма няма и сервиз тук. Аз не искам да кажа, че "Сименс" и примерно фирми като "Сименс" и другите трябва непременно да печелят конкурсите, но сега, когато ние вече имаме определени традиции, говорим, че апаратурата трябва да бъде такава, че да може да се поддържа, смятам, че тук има нарушение и Ви моля този конкурс да не се състои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Зънзов! Вярно е, че има закъснение. Вие сте прав. То обаче не се дължи на фирмата. Знаете, че рентгенът е сложна апаратура и за да се подготви нейното монтиране, е необходимо да се направят определени установки. Те са свързани със строителни работи. Здравните заведения, за които те са предназначени, не са успели да се справят в срок с тези установки и затова не са монтирали и апаратите. Но те са в България, т.е. те са доставени тук.
По отношение на това, че фирмата няма собствен завод, трябва да ви кажа, че нито една от офериращите фирми няма собствен завод. Те са търговски представители, а заводите са извън страната. Специално на тази, която е спечелила търга за рентгените, заводът е в Италия.
По отношение на това, че не са монтирани старите апарати, трябва да ви уверя, че вече са монтирани. Последният, който от миналата година беше доставен и който трябваше да бъде монтиран в Детската болница в Горна баня, вече е факт, той работи, така че може да се разчита на него. Единственото нещо е монтажът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Георги Дилков.

ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): За протокола, Георги Дилков-Лорда, господин председателю, по документи за самоличност, от Парламентарната група на Българската евролевица.
Уважаеми колеги,  уважаеми господин министър, преди два месеца депозирах настоящия актуален въпрос и очевидно са настъпили някои изменения, които ще се радвам, ако са по-благоприятни.
На 25 септември за 14,30 ч. в Министерството на здравеопазването  е бил насрочен отраслов  съвет по проблемите на Центъра за спешна медицинска помощ и центровете в страната, разбира се, който по Ваша заповед не е бил проведен. Като имате предвид този факт и обстоятелството, че от 10 септември до деня на подаване на актуалния въпрос 150 служители от центровете за спешна медицинска помощ протестираха чрез щафетно гладуване, тогава десет дни вече гладуваха и не преустановяваха гладния си протест трима лекари - д-р Соня Миланова, д-р Магдалена Николова и д-р Велко Калайджиев, а в началото на следващия месец протестираха и лекари в Смолян. Това е нещо, което е уникално, тъй като проверих в Интернет - няма страна в света, бих казал, където лекари да протестират чрез глад. 
Моля да отговорите на следния актуален въпрос: известни ли са Ви, и тук добавям, бяха ли Ви известни тогава исканията на протестиращите чрез гладуване служители от Центъра за спешна медицинска помощ? Считате ли, че те са и все още ли са основателни,  какво е мнението Ви за необходимостта от свикването на извънреден отраслов съвет при Министерството на здравеопазването, на който да се решат с приоритет проблемите на центровете за спешна медицинска помощ?
Тук само ще си позволя да добавя, имам още няколко секунди, предишния ден, тоест на 25 септември, заедно с колегата Цветелин Кънчев депозирахме законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, с който предложихме механизъм за формиране, и съответно изплащане на по-справедливо и достойно трудово възнаграждение на медицинските специалисти с висше и средно образование, полагащи непосредствено грижи за здравето и живота на българските граждани чрез, цитирам Конституцията, "дейности по здравеопазването, финансирани от бюджета, за които гражданите имат право на безплатно ползване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Георги Дилков-Лорда.
Аз се извинявам, ако съм засегнал господин Дилков-Лорда, но понеже имаме и други такива случаи - с по две имена, ето, госпожа Брайнова е тук, госпожа Мозер, госпожа Плугчиева, никога не сме използвали и двете, но щом държите, ще го казвам. 
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ, от място): С тире, по документи. Това е част от фамилията
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа  народни представители, уважаеми господин Дилков-Лорда! (Весело оживление.) Казвам го с най-голямо уважение, разбира се, не влагам нищо, което да предизвика смях.
Проблемът действително съществуваше. Вие си спомняте, че в "Спешна помощ" имаха искания. Може би трябва да разкажа малко предистория. Всъщност Министерството на здравеопазването  има редовно конституиран отраслов съвет. Той редовно заседава. Освен  това имаме подписано браншово споразумение и с двата представителни синдиката за 2000 г. и никога не сме отказвали да се проведе отраслов съвет. Напротив, много често ние сме го инициирали, понякога той се е провалял поради неприсъствие на някои от партньорите. В случая облаче ставаше въпрос за искания, които надминаваха възможностите на държавата въобще. Поиска се едно 400-процентно увеличение на работната заплата - нещо, което Вие виждате и сам разбирате, че не е възможно да бъде направено. Ние предложихме по-разумен подход, като, разбира се, отговорихме не само на искането да се вдигнат заплатите, защото аз отлично съзнавам, че заплатите в сектор "Спешна помощ", а и в болничната помощ не са такива, каквито би трябвало да бъдат.
Отговорихме, разбира се, с едно разумно предложение. Отговорихме не само с предложение да се увеличат заплатите, но и с много други неща, които са изискуеми за системата на спешната помощ. Вие знаете, че в тази система се провеждат реформи от 1992 г. насам. И те са може би към края си. Те бяха свързани, най-напред, с един огромен проект по програмата ФАР. Тя инвестира близо 15 млн. екю в системата на спешната помощ.
След това ние продължихме тази мащабна инвестиция с още около 10 млн. долара от страна на Световната банка. Така  че в тази система има едно сериозно инвестиране, което подкрепя реформата в нея.
Какво предложихме ние? Провеждане на допълнително следдипломно обучение на работещите в спешната помощ, финансирано изцяло от Министерството на здравеопазването; допълнителни 18 дни над полагаемия годишен отпуск за работещите в системата на спешната помощ; получаване на зимно служебно облекло и на лятно облекло; издръжката на центровете за спешна помощ да се увеличи с около 5 млн. лв.; погасяване на натрупаните дългове, за да могат да функционират нормално и безпроблемно спешните центрове; подобряване на условията на труд; строителна рехабилитация на всичките центрове за спешна медицинска помощ и техните филиали до края на 2000 г.; закупуване на допълнителни количества реанимобили и линейки, за да може всеки български гражданин да бъде гарантиран от гледна точка на това, че бързо до него ще достигне спешната помощ, когато тя му е необходима; оборудване на центровете с нови ЕКГ-апарати, дефибрилатори,  кардиоскопи, портативни дихателни апарати и други.
Виждате, че ние не се отнесохме с пренебрежение към работещите. Напротив, постигнахме споразумение и малко по-късно, за съжаление не с всички, единствено "Подкрепа" отказа да се ангажира със споразумението, което предложихме, за увеличение на заплатите и реално в числа това означава, че от 164 лв. средна брутна месечна работна заплата,  сега сме постигнали 191 лв., като за висшия персонал това число е 280 лв. средна брутна месечна работна заплата. Всички мерки, които тук изброих, които бяха наше предложение, ние ги извършваме, независимо от липсата на съгласие  от някои от протестиращите. Според мен тогава "Подкрепа" просто направи една провокация и постави неизпълними искания за размера на работната заплата.
Длъжен съм обаче да Ви уведомя, че допълнително направихме доставки на линейки, това беше публично оповестено, може би и Вие го видяхте. Към момента над 250 нови линейки и реанимобила циркулират в системата. Допълнителните доставки на медицинска техника и апаратура вече са направени, включително тази събота директорите на центровете за спешна помощ са в София, за да си вземат част от тази апаратура. Строителните и ремонтните работи започнаха,  в  много от спешните центрове дори вече завършват.  Така че ние до края на 2000 г. ще се справим и с това - да подобрим условията на труд в центровете за спешна медицинска помощ.
Мисля, че отговаряме по възможно най-рационалния начин, с най-голямото уважение към труда на нашите колеги, защото те наистина заслужават да бъдат уважавани, а това, че не можем да повишим четири пъти заплатите, Вие сами го осъзнавате, че не е реално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Дилков-Лорда.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): Скъпи, в смисъл скъпоструващ на българския данъкоплатец проводник на здравната реформа у нас, господин министър на здравеопазването!
Аз съм подготвил и ще Ви предам законопроекта, за който стана въпрос, и с който ние по аналогия с решаване на трудовото възнаграждение на  кадровите военнослужещи, служителите, офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи, магистратите, ако щете дори и на нас всички - народните представители, на президента, вицепрезидента, министрите, приехме за база средното месечно възнаграждение, като за медицински длъжности, за които се изисква образователноквалификационна степен "магистър" и "доктор", ние предлагаме не по-малко от две средномесечни заплати;  за медицински длъжности, за които се изисква  образователноквалификационна степен "специалист по" и "бакалавър" - не по-малко от 1,5 средна месечна работна заплата; за медицински длъжности, за които се изисква средно образование - не по-малко от една средна месечна заплата.
Предоставям ви този законопроект заедно с Протокол № 135 от 4.10., 15,00 ч. от проведеното заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, на което присъства и Вашият заместник - д-р Кундурлиев, нали правилно чета името му? Надявам се, че Вие ще дадете едно рамо за създаването на този фонд към министерството, специализиран фонд към Министерство на здравеопазването в рамките на бюджета. И това, което казахте, че имаме вече и международни помощи, ще спомогне за едно по-справедливо и, разбира се, достойно заплащане на лекарския труд. Повтарям - за онези, които оказват медицинска помощ в съответствие с Конституцията, безплатна медицинска помощ на населението ни. 
Връчвам ви тези два документа. И се надявам, че ще съдействат за тяхното реализиране в живота. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков-Лорда.
Актуален въпрос от народния представител Руси Статков към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Още веднъж ще подчертая, че недобрата организация на парламентарния контрол води до такова струпване на въпроси. Но въпросите, които съм поставил - този и следващите към господин министъра, са действително актуални. И не е имало друг изход освен този начин - на парламентарната процедура.
Защо за конкретния въпрос, който съм поставил, съм поискал разширяване на списъка с лекарствени средства, безплатни или частично платени? Защо съм стигнал именно до този начин - да се обърна към министъра на здравеопазването? Поводът беше, че вече повече от два месеца има очакване на една болна от село Горно Белотинци, Монтанска област, и заедно с нея и на други болни от сходно заболяване за решаване на техния проблем с осигуряването на лекарства, които са жизненонеобходими. 
Ще кажа само, че ако тези лекарства не се вземат всеки ден от болната, тя ще умре. Тези болни - също. Това е едно специфично заболяване. Какво се е получило? От м. юли насам нейните близки съгласно Закона за здравното осигуряване на базата на препоръка за предписаното лекарствено средство, което се явява извън списъка, уведомяват районната здравноосигурителна каса за това, че имат нужда от това средство. Става дума за скъпоструващо за техния джоб лекарство. И оттам нататък тръгват техните мъки - до Националната здравноосигурителна каса. Решение няма. Обръщат се към мен и аз след разговори с НЗОК, след като се убедих, че няма отново решение, се обърнах  към Вас, господин министър!
Искам да кажа на тези хора, че моята надежда е свързана именно с Вашата намеса. И съм го казвал много пъти: очаквам Вие днес да дадете отговор, че проблемът ще се реши до края на тази година. И от следващата - също, защото средства има за тази година в Националната здравноосигурителна каса, а за следващата година се предвижда излишък. Ето това очакваме от вас, господин министър, като един отговорен висш държавен служител, като един лекар най-накрая, защото става дума и за медицински работници. Един от потърпевшите е медицински работник, който е оказвал помощ на много хора, а сега в момента, за съжаление, е зависим от това лекарство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Във връзка с Вашия актуален въпрос, зададен по повод на тази болна, която боледува от есенциална тромбоцитомия е и следният отговор. Това заболяване е хронично миелополиферативно заболяване, което обикновено засяга лица и от двата пола над 50-годишна възраст, като при клинични прояви при едни болни може да има кръвоизливи в различни органи, а при други - тромбоза на кръвоносни съдове. Диагнозата трябва да се поставя в специализирано болнично заведение, като освен кръвната картина трябва да се направят и специализирани изследвания. Това са тестове за хемостаза и специализирани изследвания на костния мозък. Целта на лечението е да се потисне производството но тромбоцити до нормални или близки до нормалните стойности и да се лекуват хроничните прояви в лицето на тези кръвоизливи и тромбози.
Това и обяснява защо обръщането към Националната здравноосигурителна каса не е довело до някакъв резултат, защото подобно лечение се прави в болнични условия, а засега вие знаете много добре, че Националната здравноосигурителна каса работи в извънболничния сектор. 
Основното лечение на това заболяване се провежда със следните препарати. Единият от тях е хидроксиуреата, а другият е интерферон-алфа. Обикновено лечението започва в специализирано лечебно заведение и след това продължава в домашни условия, като състоянието на пациента трябва периодично да се контролира от специалисти по профила на заболяването в съответното болнично лечебно заведение.
Лечението в болничното лечебно заведение вие знаете, че е безплатно. Лечението с интерферон-алфа е много скъпо и в зависимост от формата си варира като цена на опаковка от 20 до 82 щатски долара. Общо 36 регистрирани фирми на 8 производителя са на българския пазар и предлагат този лекарствен продукт. За първи път е включен в държавна поръчка през 1997 г., защото ние напълно съзнаваме, че лечение с такава висока цена не е по силите на отделния гражданин. За тези продукти се провежда от Министерство на здравеопазването доставка, конкурс - доставка и интерферонът за домашно лечение може да се получи безплатно от онкологичните диспансери. 
По отношение на хидроксиуреата, който е другият препарат, досега той не е бил включен в схемата на домашното лечение чрез централна доставка. Но тази година той се включва, ако сте видели Наредба № 23, която е публикувана в "Държавен вестник" през миналия месец, хидроксиуреата фигурира като лекарство за домашно лечение. Така че той също ще бъде доставян безплатно и от следващата година всеки един български гражданин, боледуващ от това заболяване, ще може да го получи съответно в онкодиспансерите.
Министерство на здравеопазването и НЗОК непрекъснато правят постъпки за разширяване на лекарствените листи. Искам да ви дам един пример в това отношение. В извънболничния сектор до миналата година ние имахме около 120-130 лекарства, които се реимбурсираха изцяло или частично. Националната здравноосигурителна каса ги разшири над 700 в този кратък период от време. Есенциалната листа на Световната здравна организация съдържа малко над 600 лекарства. Виждате, че по този показател ние сме покрили европейските стандарти.
По отношение доставките на лекарства, които прави Министерство на здравеопазването и то за скъпоструващи лечения, които се извършват предимно в болнична обстановка, тази година с Наредба № 23 разширихме лекарствената листа с 37 нови позиции, което, надявам се, отговаря положително на Вашия въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! По конкретния случай искам да поясня само, че извънболничното лечение вече се провежда домашно и за това става дума. Може би не сте разбрали, господин министър. Така че всичко онова, което се изисква като условие, е спазено. Проблемът обаче е именно този, който Ви разказах, че  няколко месеца и  повече от няколко месеца хората са подложени на един наистина страшен тормоз, въпреки че има закон, въпреки че има средства.
Второ, Вие казахте за безплатното лечение в болниците. Аз на няколко пъти се обръщах към Вас и ще Ви дам пример. В момента в Берковската болница хората си носят и храна, и лекарства. И не само в Берковската болница. Поставям го съвсем официално във връзка с Вашата реплика, че не е така и че се нарушава законът. И средства няма.
Трето, за аптеките - за безплатните и частично платени лекарства ще Ви дам отново пример: и до ден-днешен във Вършец няма, защото няма такава аптека, а се ходи в Берковица и като се платят транспортните разходи, лекарствата стават много скъпоплатени за пенсионерите, които нямат пари.
Господин министър, наистина стоят много тежки проблеми по отношение на безплатно и частично платените лекарства, редът и особено администрирането им, защото ние констатираме, че средства има в излишък, а хората нямат достъп. Един такъв лишен от достъп означава в повечето случаи смърт, трагичен край. И аз мисля, че този пример, който Вие подчертахте в медицински план, трябва да е достатъчно основание, за да огледате още веднъж системата. В края на краищата тук има и други въпроси, които са поставени - аз съм ги поставял и извън парламентарния контрол: и за аглонекс за множествената склероза, и за други, които са свързани с инвалидите. Не е нужно наистина да стигаме до тази трибуна, за да подсещаме и Вас, и онези, които са отговорни пред хората и наистина трябва да си изпълняват задълженията.
Ето за това наистина разчитам, че този пример ще бъде поука за Вас и използвам случая да Ви кажа, че няколко съюза на пенсионерите очакват сериозно повишение на обхвата на безплатните и частично платените лекарства, защото смятат, че е далеч от възможностите им днес да придобият и най-елементарните лекарства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата министър Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин Статков, много съжалявам, че отговаряте по подобен начин. Най-малкото Вие сте ни подсещали, за да разширим обхвата на безплатното лекарствено лечение от 120 на 730 в извънболничния сектор и от 57 на 89. Това, което Ви съобщих, е достатъчно добра новина, за да я приемете и да я преглътнете, а не да продължавате да упорствате с това, че Вие ни подсещате за нещо. Мисля, че трябва да бъдем коректни, когато разговаряме помежду си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Втори актуален въпрос от народния представител Руси Статков към министъра на здравеопазването д-р Семерджиев.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ще кажа, господин министър, че наистина 120 пъти да звъня на Здравната каса и на Вас, не са малко подсещания. Без да преувеличавам своето място, ще кажа и другото: че наистина са много случаите, които съм Ви спестил, а фактът, че Вие правите корекция, разбира се, е нещо добро, но не е достатъчно и трябва да го приемете и наистина да действате, както повелява законът и съобразно потребностите на хората. За това става дума, а да не се засягате лично.
По конкретния въпрос, който съм Ви поставил също така много отдавна, за съжаление. Той е свързан с изясняване на причините за малформации, т.е. за раждания на деца с увреждания и конкретните мерки за подпомагане на тези, които са с такива увреждания. Въпросът е поставен доста отдавна и по него имаше и в медиите доста написани неща. 
За мен днес е важно да припомня следното, защото не трябва да се злоупотребява с този случай, а от него да се извадят необходимите поуки: 
Първо, съществуваше и съществува огромно напрежение в Северозападна България по повод на много въпроси: замърсявания от отделни производства, атомна електроцентрала, войната в Югославия, нерешени проблеми в Смоляновци - например от радиоактивните отпадъци. Тук преди половин час говорих за хвостохранилища и т.н. Всичко това тормози хората и те търсят своите обяснения за съществуването на един или друг факт. 
Специално този случай на раждания за един кратък период през последната година на деца с такива малформации наложи да се търси действително компетентна намеса от страна на науката, за да може хората да получат действително аргументиран отговор, а не да се носят слухове. И второ, за да се предприемат необходимите мерки, защото тези деца, които са в описаните случаи - без анус или без вътрешно ухо, трябва да бъдат лекувани. На онези, които са си отишли вече, за съжаление, не може да им се помогне, но на тези трябва. Ето затова се обърнах към Вас и разбирам реакцията на медиите, които интервюираха хората, разговаряха с тях, защото те според мен проявиха едно отговорно отношение.
За съжаление, Вие закъсняхте. Работната група, която трябваше да пристигне много по-рано, пристигна с известно закъснение и това допълнително отвори място за коментари. Затова днес искам да чуя ясно и категорично от Вас, разбира се, в рамките на онова, което наистина е точно и ясно констатирано от комисията, отговор на тези два въпроса: причини и мерките, които сте предприели за подпомагане на хората, които са засегнати, по-точно на децата, които са засегнати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Във връзка с поставения от Вас въпрос беше извършена проверка на първо място от Районния център по здравеопазване в град Монтана. Изискаха се всички данни за ражданията в Монтана. Беше направена справка за лекуваните деца в секцията по детска хирургия на Многопрофилна болница за активно лечение "Пирогов". Анализираха се статистически данни за цялата страна, получени от здравните заведения във връзка с провеждането на генетични скрининги и програми.
Относно цитираните от Вас случаи на деца с увреждания от село Лехчево, истината е следната:
На първо място, Сергей Цветанов с диагноза агенезия на ануса. Провежда се многоетапно хирургично лечение в "Пирогов". В момента е приключил вторият етап. Прогнозата по отношение на функционалните резултати и преживяемост е много добра.
По отношение на Даяна Димитрова - има зрителни увреждания, които предстои да бъдат уточнени. Необходимите прегледи се правят. Засега не може да се говори категорично за слепота.
Относно Мирослава Иванова - родителите са от Монтана, работят в Бойчиновци. Детето е с лимфангиом на медиастинума. Проведено е оперативно лечение в "Пирогов". За съжаление, изходът е летален.
Относно Румяна Борисова - тя е близнак, развива се добре, няма данни за стеснение на хранопровода. 
Относно Даяна Борисова - има малформация на ухото. Предстои изясняване на аномалията.
Останалите три деца - Илиян, Замфир и Виктория, са с диагнози, които не са свързани с аномалии в развитието на бременността и категорично не могат да бъдат свързани с някаква обща причина, както Вие се изразявате.
Искам освен това, което получихте като конкретен отговор по отношение на децата, да Ви дам някои малко по-големи разяснения не само за това, че Вие попитахте и че действително обществото беше сезирано чрез медиите и се разгоря една много голяма публична дискусия. 
Не сте прав да казвате, че сме закъснели. Напротив, ние реагирахме светкавично. На първо място, проверихме документацията, която се съдържаше в съответните здравни заведения и в Регионалния център по здравеопазване, като я предоставихме за анализ в Министерството на здравеопазването. Веднага на основата на тези данни изпратихме и комисия, която отиде на място и разгледа случаите на място. Нейният доклад е пред мен и аз ще се опитам да прочета някои от данните, за да имате пълна информация за какво точно става въпрос. Ще започна с някои общи данни, за да имате база за сравнение.
Област Монтана има население от 193 183 души, които живеят в 11 общини и получават квалифицирана медицинска помощ в градовете Монтана, Лом и Берковица. В периода       1997-1999 г. до 9-месечието на 2000 г., т.е. това представлява 3 г. и 9 м., в областта има 5506 живородени и 51 мъртвородени деца.     51 живородени деца са имали установими вродени аномалии, което представлява 0,93 на сто от броя на родените деца. За последните 2 години честотата на вродените аномалии в областта е 1,39. Детската смъртност проявява трайна тенденция за намаление от 21,97 промила през 1996 г. до 14,5 промила през първото 9-месечие на 2000 г. Виждате какво огромно понижение на този много сериозен показател има там.
Село Лехчево има население 2451 човека. През последните   5 години там са родени 105 деца. Установени са само 2 деца с вродени аномалии, което представлява 1,9 на сто. Тези 2 деца са родени през януари и юли 2000 г. От 1 януари 2000 г. до 30.09.2000 г. в Лехчево са родени 20 деца. Не са регистрирани спонтанни аборти и мъртви раждания. През периода                1996-1999-2000 г. в селото не са родени деца с вродени аномалии.   
Всички цитирани деца, които бяха изброени в парламентарния Ви въпрос, бяха анализирани много подробно. Тези, които са в Лехчево, бяха посетени по домовете. Другите, които са по лечебни заведения, бяха  посетени там.
Съобщих едно по едно за какво става въпрос при всяко едно дете на базата на получените резултати и анализ, който комисията направи. Изводите са следните: в с. Лехчево са родени досега 20 деца, 2 имат изолирани вродени аномалии с  добра прогноза за бъдещото им физическо и психическо развитие. 
По-голямата част от твърденията, с които Вие сте сезиран от госпожа Иванова, са абсолютно неверни, а станахме и свидетели на крайно тенденциозни тълкувания във вестниците.
От тази информация е ясно, че честотата на вродените аномалии в с. Лехчево не превишава статистически средната честота на вродените аномалии в региона и страната.
Въз основа на всичко казано по-горе, комисията убедено твърди, че в района на с. Лехчево няма повишена честота на вродените аномалии. 
По отношение на това, което Вие попитахте: какви мерки са взети спрямо тези деца, които са изброени, ще Ви кажа, че на първо място, още веднъж повтарям, това са прегледите, които бяха направени моментално, и проследяването на болничното лечение на тези деца. С оглед улесняване на близките, тези посещения на място ще продължат, а общината се е ангажирала с това да покрие транспортните разходи на децата, на които е назначено лечение в София.
Това, което искам да кажа, е, че приемаме като ангажимент на Министерството на здравеопазването, който ние го имаме и продължаваме  да го осъществяваме, по отношение на непрекъснатия контрол на промените в генофонда. Ръководството на Министерството на здравеопазването  разработи комплексна национална програма за профилактика на наследствените болести, както на предразположение и на вродените аномалии. В нея са заложени дейности   и средства за доизграждане на пет започнати вече приоритетни генетични центъра на малформациите със съответните регистри на наследствените болести - наследственият рак на гърдата, на дебелото черво, на хипотериодизма и фенилкетонорията. Програмата е приета вече от Министерския съвет. Това стана на 16 ноември 2000 г. и е един конкретен пример как едно правителство може да реагира на подобен тип проблеми.
По отношение на това, че имаше известни съмнения, че случаите се дължат на някакви проблеми на запад от българската граница, искам да ви кажа, че от 24 до 26 август т.г. в Нови Сад се проведе четвъртият конгрес на балканските страни по човешка генетика, където всички данни, представени от учените, които бяха насочени към проучване на големи групи от хора, не показаха повишаване честотата на новородените деца с малформативни синдроми, въпреки  че изследванията са изключително прецизни. Не е открита също повишена честота на мутагенезата при изследване на бременни жени. Това са обективни научни факти. В противен случай, ако беше вярно това, което Вие твърдяхте, Югославия би имала най-големи основания да предяви претенции и желание за икономически компенсации.
Надявам се, че с това отговорих на въпроса Ви. Надявам се, че с това затварям тази дискусия. 
Искам само няколко последни думи да кажа. Подобен род въпроси наистина концентрират вниманието на обществото и те не бива да стават публична дискусия най-малкото,  защото се засягат десетки лични човешки съдби. Много от хората, които се появиха в светлините на прожектора, пострадаха от това и аз им изказвам своето извинение, защото така или иначе, косвено бях намесен в този въпрос. Би било редно такъв тип проблеми, както гласи медицинската етика, да се поставят персонално и да се решават не пред публиката, а на специализираните места, за които ние в България имаме достатъчно възможности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз ще започна с това, че съм народен представител, а не лекар и като народен представител съм длъжен да поставям проблемите, които вълнуват много хора и да търся отговор от онези, които  носят отговорност за това.  Още повече, че става дума за деца, така че обществен дебат е необходим, когато нещо не е извършено и не мога да приема, господин министър, опита да правите внушения, както, междупрочем, някои се опитаха да го направят. Защото става дума за натрупано напрежение от доста време и тези, които се обърнаха към мен, дават факти, които Вие не отрекохте. За един кратък период от време се раждат такива деца и не е нужно да ми цитирате пет или десет години, защото аз видях в детската градина здрави и хубави деца, които са родени преди това. Става дума за смущението на хората, за притеснението и точно за този случаи от последната година, който Вие не отрекохте. 
Второ, господин министър, Вие говорите за програма, която сте приели на 16 ноември т.г. За същата програма аз знам като народен представител от предишното Народно събрание, че съществуваше. Защо не я приведохте в изпълнение? Тук не е въпросът само да се преоткриват програми. Тук е въпросът действително за конкретни мерки и не искам да се създава впечатление, че едва ли не се търсят някакви дребни теми и някой търси да уязви някого. Напротив, много пъти съм поглеждал с надежда на Вас като министър и този път също,  но не искам да тръгвате в погрешна посока, защото Вие в един момент се опитахте да защитавате нещо, което не трябваше по този начин да направите.
Това, което отговорихте - за грижата за тези деца, и тя е най-важната за тези, които сега ще трябва да бъдат лекувани, а за онези, които ще се раждат, които ще се отглеждат, не трябва да отговаряте като господин Нейков, че пари няма, както Вие чухте преди малко, че се търси отговор четири години. Напротив, ако Вие действително виждате ясно като лекар проблемите, трябва наистина да воювате за всяко българско дете, защото смъртността 14 на 1000 не е малка, за всеки български гражданин! Ето това очакват хората от Вас. И не лично аз, и не го твърдя, а това са настроенията на хората, на които Вие трябва да отговорите, които трябва да убедите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Господин Статков, оставам с впечатление, че Вие сте винаги недоволен! Каквото и да Ви каже човек, Вие оставате недоволен!
В крайна сметка разбирам Вашите подбуди. Зная, че имате право да питате, но в случая не направихте добро и затова си позволих да отправя този апел към Вас, защото подобен случай може да възникне навсякъде. Виждате, че всички мерки, които би трябвало да се вземат, са взети. Виждате, че са взети и извънредни мерки и не е редно в подобен тип реплики да продължавате да отправяте упреци, защото работата, която е трябвало да бъде свършена, е свършена и всеки, който е имал задължения, ги е изпълнил. И аз от тази трибуна искам да благодаря на всички, които участваха и в комисията, и на лекарите в областта, които дадоха по един много професионален начин своя труд и с желание се включиха и направиха всичко по един блестящ начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министър Семерджиев от народния представител  Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Това е трети въпрос, който касае много хора и е изключително болезнен въпрос. Става дума за подпомагане транспортирането на  болни от бъбречни заболявания за хемодиализа. Става дума не само за Северозападна България, където тези болни, за съжаление, се увеличават, тъй като съществува някакво огнище очевидно.
И тук веднага ще вметна - Северозападна България се нуждае от действително много повече помощ, господин министър, и това, че Вие благодарите на хората, не е достатъчно от Вашия екип,  а им създайте условия, защото тези хора нямаха и транспорт и бяха дошли с влака - изтъкнати учени, професори и други, докато други разходват средства безотговорно.
И още нещо, говорейки за хемодиализата, ще Ви кажа - хората,  които се обърнаха към мен от няколко населени места,  са подложени отново,  ще кажа го многократно този ден,   на психически тормоз, на невъзможност да провеждат курса на лечение, защото няма средства в общините, за да им се плаща транспортът до Монтана или до Лом. 
Същите такива сигнали имам за страната. Последно в медиите се изнесе информация за закриване на отделение във Военномедицинската болница - Специализирано отделение. 
И в тази връзка, ако Вие счетете, че поставянето на този проблем от тази трибуна е неоснователно във връзка със средствата, които трябва да се осигурят до края на 2000 г. и до 2001 г., аз не бих коментирал нищо повече, а бих Ви попитал - как щяхте да се чувствате Вие, ако сте болен от тази болест? Вие сте зъболекар, разбира се, трудно Ви е може би всички болести да ги знаете добре.
Също така ще Ви питам как бихте се чувствали, ако на Ваше дете би се случило нещо такова? Бихте ли потулвали нещата, бихте ли търсили начин да не се коментира и да не се търси решение?
Ето затова съм Ви задал и този въпрос. И го казвам - не заради себе си, а заради многото хора, които, уважаеми дами и господа отдясно, страдат в момента. И трябва да ги чуете най-после!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, искам да Ви кажа, че въпросът с транспорта на хемодиализираните болни е регламентиран с Решение № 789 от 29.12.1973 г. на Министерския съвет и е допълнен с Решение № 107 от 14.06.1978 г. Той действително регламентира безплатното превозване на болни от хронична бъбречна недостатъчност до мястото за хемодиализиране. Само че вменява реинбуксирането на разходите на хемодиализните болници на общините. Тези актове не са отменени и това задължение продължава да бъде на общините. Така че вие, задавайки този въпрос към мен, не сте намерили точния адресат, би трябвало да го зададете към съответните кметове на общини, където сте установили, че има такива нередности.
Не само това, Министерството на здравеопазването и правителството се чувстват отговорни и желаят да помагат на този процес. Ето защо с Решение № 498 на Министерския съвет от 14.07.2000 г. за допълнителна компенсация на бюджетите на общините в размер на 48 млн. лева целево се отделиха допълнителни средства в размер на не по-малко от 8 млн. лева за поемане на транспортните разходи на болните, които подлежат на периодично хемодиализно лечение.
Не само това, в допълнение през 2001 г. в бюджета, който гледате сега в Народното събрание, правителството е планирало целеви субсидии в размер на 18 млн. лева за осигуряване на превоз на хемодиализирани болни, които ще бъдат преведени в общинските бюджети, така че това задължение на общините да може да се изпълнява. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! От краткия отговор на господин министър Семерджиев оставам с впечатлението, първо, че очакванията за справяне на общините с този проблем или са умишлено завишени, или са некомпетентни.
Един министър би трябвало да знае състоянието на общините в България. Значи от 300 близо общини - 266, повече от половината, даже две трети, са на дотации между 70 и 90 на сто, на субсидии от републиканския бюджет. Освен това имаха приоритети досега, които трябва да спазват.
Само Вие може би не сте разбрали, господин Семерджиев, че те просто не са в състояние да свършат елементарна работа, камо ли и тези средства да осигурят, за съжаление. Казвате - правителството се чувствало отговорно. Ами беше ясно, че така ще се случи с общините. Защо трябваше да страдат и тези хора тук? И да се обръщат към мен или към някой друг народен представители и ние по този начин да си кореспондираме с Вас? Това трябваше да го прецените. Във Вашите задължения на министерството е да инициирате целеви пари именно за тези болни, както и по отношение на другите въпроси.
И завършвам с това, което вметнах. Моите лични очаквания, към Вас, като към нов министър, бяха и в известна степен остават, затова че Вие действително ще направите поне голяма част от онова, което трябва да направите.
Защо е нужно, пак повтарям, по този начин да се изчаква, да се тормозят хората? Особено такива, които наистина са стигнали в този случай, както говорим, за хемодиализа, до онова, което се нарича граница между живота и отвъдното?
Така че, господин министър, може и да се засягате, и сигурно има защо при несвършена работа. Приемете нещата каквито са и не чакайте следваща подкана по други проблеми, а  решавайте и действайте, каквито са Ви отговорностите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата министър Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, Вашият въпрос е зададен на 30 октомври. Аз Ви цитирах преди малко в моя отговор, че с Решение № 498 на Министерския съвет от 14.07.2000 г. са преведени целеви субсидии, за да се подпомогнат общините в този проблем. Да, ние установихме проблема веднага, още след 1 юли, след провеждане на здравното осигуряване, и решихме, че има начин, и че има механизъм да се помогне. Както виждате, планираме средства за цялата следваща година, така че този проблем да не съществува при общините. И то ги планираме точно по този начин - с целеви субсидии, в определен размер, за да не може никой да харчи тези пари, които се полагат за хемодиализираните болни, за някакви други цели.
Вие обаче си позволихте да обидите общините. И аз протестирам срещу това. Те не са некомпетентни да си свършат работата, напротив, те могат да го направят. Просто трябва да бъдат призовани към това. И затова, когато задавате и такива въпроси, моля Ви, намирайте точния адресат. Точният адресат ще доведе до изпълнение на такъв тип общински задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 28 ноември, вторник, от 13,00 ч. в зала 248.
Същата комисия ще проведе заседание и на 30 ноември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседания на 29 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 142, и на 30 ноември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по образованието и науката ще проведе редовно заседание на 29 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 456, и извънредно заседание на 30 ноември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание е на 28 ноември от 15,00 ч. - извънредно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.) 

(Закрито в 14,57 ч.) 


Заместник-председатели:
					Иван Куртев
					Александър Джеров

Секретари:
		Виктория Василева
		Калчо Чукаров