Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-01-28

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат двама наши колеги - госпожица Татяна Дончева и господин Петко Проданов. Да е честито и на двамата и всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)

Продължаваме работата си с точка шеста от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ "ФОНД ЗА РЕГИОНАЛНИ ИНИЦИАТИВИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ").
Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. 
Член на комисията има ли в залата? Тук е заместник-председателят на комисията господин Стефан Стоилов. Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! 
"Доклад
по законопроект № 802-02-57 от 14.12.1998 г., за
ратифициране на Заемното споразумение (проект "Фонд за
регионални инициативи") между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 14 януари 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
Заемното споразумение представлява елемент от кредитната програма на Световната банка, включена в стратегията й за подпомагане на Република България до 2001 г., с цел облекчаване на социалната цена при осъществяване на структурната реформа.
С отпуснатите средства ще бъде създаден социално-инвестиционен фонд - "Фонд за регионални инициативи", чиято цел е осигуряването на временна и дългосрочна заетост на освободените от работа, поради предстоящото преструктуриране на предприятия от реалния сектор. Необходимо е чрез пазарни механизми тези хора да бъдат своевременно пренасочени към други дейности, като в същото време се направи възможното за запазване на жизнения им статус и професионални умения. 
Заемът е в размер 9 млн. 90 хил. германски марки за 20 години с 5-годишен гратисен период и лихвен процент на база LIBOR, и начална такса 1 на сто от размера на заема.
След обсъждането се проведе гласуване, на което с 10 "за", без "против" и "въздържали се", народните представители подкрепиха законопроекта.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 4 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля госпожа Светлана Дянкова да докладва становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: 
"Становище
по законопроект за ратифициране на Заемното
споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи")
между Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие № 802-02-57/14.12.1998 г.,
внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 21 януари 1999 г., разгледа законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 802-02-57/14.12.1998 г., внесен от Министерския съвет.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков представи законопроекта и подготвителната дейност по неговото разработване.
С т. 3 от Решение № 288 от 16 юни 1998 г. Министерският съвет е упълномощил министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите, да проведат преговори с Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) за проучвателно-иновационен заем за финансиране на проект "Фонд за регионални инициативи" като пилотна база за създаването на Социално-инвестиционен фонд. Този фонд ще има изключително важно социално значение в сложните процеси, свързани с преструктурирането на икономиката. 
Преговорите са били проведени от 17 до 18 септември 1998 г., а споразумението за заема подписано на 4 декември 1998 г.,  съответно от министъра на финансите господин Муравей Радев от името на Република България и от господин Томас О'Брайън, регионален вицепрезидент за Европа и Централна Азия и постоянен представител на Международната банка за възстановяване и развитие у нас.
По доклад на министъра на труда и социалната политика Иван Нейков и министъра на финансите Муравей Радев  Министерският съвет е взел Решение № 676 от 11 декември 1998 г., с което одобрява Заемното споразумение и предлага на Народното събрание да го ратифицира със закон.
Заемът е елемент от кредитната програма на Световната банка, включена в нейната стратегия за подпомагане на Република България до 2001 г. 
Една от мерките, които правителството осъществява за социална защита в своята програма за макроикономическо стабилизиране и структурни реформи, е създаването на социално-инвестиционен фонд. Неговата цел е осигуряване на временна и дългосрочна заетост чрез инвестиране основно в инфраструктурни проекти.
Извършването на преструктурирането на предприятия от реалния сектор ще доведе до повишаването на безработицата. Необходимо е да се извърши пренасочването на безработните към други дейности при запазване и повишаване на жизненото им равнище и прилагане на професионалните им умения, като това се осъществи чрез пазарни механизми.
Идеята на социално-инвестиционните фондове е включването на засегнатите от структурната бедност в реални работещи пазарни структури и производствени дейности.
Разработеният пилотен проект "Фонд за регионални инициативи" от Министерството на труда и социалната политика представлява нов финансов инструмент на Световната банка. Приложение 2, което представлява описание на проекта, определя неговите цел - да се облекчи отрицателното социално въздействие на структурната реформа, посредством създаването на фонда, като институционален механизъм за създаване на заетост, повишаване на жизнения стандарт и защита на доходите сред уязвимите и бедните.
Предвижда се в рамките на проекта:
- да бъдат изпълнени микропроекти (Част А);
- анализирането на пазара на труда (Част Б), което включва проучвания на работната сила за подпомагане определянето на най-необлагодетелстваните групи на пазара на труда; техническо подпомагане за извършване оценка на нетното отражение на активните мерки и програми на пазара на работна сила; техническо подпомагане за подготвителна работа за преглед и ревизия на законовите и административните инструменти за представяне на микрокредит за самозаетост;
- "Част В" определя подготвителната работа по създаването на Фонда за регионални инициативи и управлението на проекта. 
Предвижда се неговото финансово осигуряване да се осъществи чрез дългосрочен заем в размер на 9 млн. 90 хил. германски марки, отпуснат на Република България от Световната банка за срок от 20 години, включително 5-годишен гратисен период, с променлив лихвен процент на база LIBOR и начална такса 1 на сто от размера на заема.

Успешното реализиране на проекта, чийто срок за реализиране е определен до 31 октомври 2000 г., ще допринесе за бъдещото финансово осигуряване от страна на Международната банка и международните финансови институции на други социално насочени инвестиции.
След проведено гласуване и получени резултати "за" 13 гласа, "против" и "въздържали се" - няма, Комисията по труда и социалната политика предлага да бъде приет на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 802-02-57/14.12.1998 г., внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Имате думата.
Няма желаещи да се изкажат.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 802-02-57, внесен от Министерския съвет.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев.
Гласували 102 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Моля господин Цонев да докладва закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Заемното споразумение
(проект "Фонд за регионални инициативи") между
Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 4 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 5.
Законът за ратифициране на Заемното споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е приет.

Седма точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ОТ ЯПОНИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ "БИСТРИЦА", СКЛЮЧЕНО ЧРЕЗ РАЗМЯНАџНА НОТИ.
Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
За процедура преди това има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От момента вчера, в който аз напомних, че парламентът многократно неформално е вземал решения Министерството на финансите да представя сметка за динамиката на дълга на България при всяка поредна ратификация на споразумение за заем, измина предостатъчно време, за да ни дадат чиновниците днес такава справка. Толкова повече, че вчера негласно председателят на събранието пое такъв ангажимент, нямаше възражения. Тук присъстваше и министърът на финансите.
Господин председател, много Ви моля, Вие сте акуратен в това отношение човек, отправете един сигнал до Министерството на финансите. Ето, днес минават отново за ратификация споразумения за заеми. Това е една справка, която струва на чиновника, който трябва да я направи, буквално половин час. Много Ви моля! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов и му обещавам да поставя въпроса пред Министерството на финансите.
Моля някой от членовете на Комисията по опазване на околната среда и водите да заповяда, за да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС БОГДАНОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО: Законопроект № 802-02-61 от 28 декември 1998 г. за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на Република България за пречиствателна станция "Бистрица", внесен от Министерския съвет.

Комисията по опазване на околната среда и водите на своето редовно заседание, състояло се на 22 януари 1999 г., разгледа законопроекта, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на Република България за пречиствателна станция "Бистрица".
На заседанието присъстваха: господин Николай Куюнджиев - главен експерт в отдел "Ползване и опазване на повърхностните води" в Министерството на околната среда и водите, госпожа Катя Райнова - експерт в отдел "Ползване и опазване на повърхностните води" в Министерството на околната среда и водите, господин Иван Саев - началник управление "Благоустройствени дейности" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, господин Иван Гечев - заместник-кмет по строителството на Софийската община, господин Светозар Стоянов - ръководител сектор "Капитално строителство и ремонт" в Софийската община, които взеха участие в разискванията.
Споразумението е за безвъзмездна помощ в размер на         1 млрд. 70 млн. японски йени и ще се използва изключително за закупуването на стоки и услуги, необходими за изграждането на съоръженията и за оборудването на обекта. Целта на проекта е пречистване на технологичните отпадни води от пречиствателния процес, които иначе биха изтичали в Панчаревското езеро.
Като взема предвид факта, че помощта е безвъзмездна, комисията препоръчва на Народното събрание да приеме проектозакона за ратификация на споразумението.
Становището на комисията е прието единодушно с 12 гласа "за".
				Председател: (п) Лъчезар Тошев".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Моля господин Башикаров да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Благодаря, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
относно Проект за Закон № 802-02-61 за ратифициране на
Споразумението между правителството на Република
България и правителството на Япония за предоставяне
на безвъзмездна помощ от Япония на Република
България за пречиствателна станция "Бистрица", сключено
чрез размяна на ноти, внесен от Министерския съвет
на 23 декември 1998 г.

На 21 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на Република България за пречиствателна станция "Бистрица", сключено чрез размяна на ноти и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на Република България за пречиствателна станция "Бистрица"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Има ли изказвания? Не виждам.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на Република България за пречиствателна станция "Бистрица", сключено чрез размяна на ноти.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Такоров, имате думата за процедура.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Предлагам да преминем и на второ четене по предложения ни законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Такоров.
Гласували 131 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Ще помоля господин Такоров да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Япония за
предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на
Република България за пречиствателна станция 
"Бистрица", сключено чрез размяна на ноти"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ТАКОРОВ: "Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на Република България за пречиствателна станция "Бистрица", сключено чрез размяна на ноти на 14 октомври 1998 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте член единствен така, както е предложен от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Член единствен на закона е приет.

Точка осма от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МАРКИРАНЕ НА ПЛАСТИЧНИТЕ ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА С ЦЕЛ ТЯХНОТО ОТКРИВАНЕ.
Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност.
Господин Захари Холевич ще докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:
 
"С Т А Н О В И Щ Е
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за
маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното
откриване, № 802-02-62, внесен от Министерския съвет
на 30 декември 1998 г.

  Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на свое заседание на 21 януари 1999 г. В заседанието на комисията взеха участие и представители на Министерството на транспорта.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване, приета в Монреал на   1 март 1991 г.
Становището на комисията е прието на 21 януари 1999 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Холевич.
Моля господин Башикаров да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! 

"С Т А Н О В И Щ Е
относно Проект за Закон № 802-02-62 за ратифициране
на Конвенцията за маркиране на пластичните взривни
вещества с цел тяхното откриване, внесен от
Министерския съвет на 30 декември 1998 г.

На 21 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване, приета в Монреал на 1 март 1991 г.".
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Имате думата.
Няма желаещи за изказване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, правя процедурно предложение да пристъпим към второ четене на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Цонев.
Гласували 122 народни представители: за 108, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Ще помоля господин Холевич да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за маркиране на
пластични взривни вещества с цел тяхното откриване

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване, приета в Монреал на 1 март 1991 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Холевич.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване е приет.

Следващата, девета точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕКСПОРТНО-ИМПОРТНАТА БАНКА НА ЯПОНИЯ, внесен от Министерския съвет.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и ще помоля господин Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-6 от 18 януари 1999 г.
за ратифициране на Споразумението за заем между
Република България и Експортно-импортната банка
на Япония, внесен от Министерския съвет на
18 януари 1999 г.

На заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, проведено на 21 януари 1999 г., се разгледа и обсъди внесеният от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Рая Узунова, главен експерт в Главно управление "Външни финанси" на Министерството на финансите, която изтъкна, че на 18 декември 1998 г. в Токио е било подписано споразумение за настоящия заем. С него японската страна се ангажира да отпусне на Република България заем в йени, еквивалентен на 50 млн. щатски долара, под формата на съфинансиране на заема от Световната банка FESAL, предназначен за финансиране на неотложно необходимия внос и на услугите, свързани с изпълнението на Програмата за действията, целите и политиката за постигане на реформи във финансовия сектор и предприятията в България.
Погасяването на заема ще стане в продължение на 15 години с начална дата 15 юни 2003 г. и крайна - 15 декември 2017 г., с по две ежегодни вноски - в края на първото и в края на второто полугодие.
По представения законопроект бяха поставени въпроси и направени изказвания, по които изчерпателни разяснения даде представителят на вносителя.
Въз основа на гласуването - 10 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението за заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония, подписано на 18 декември 1998 г. в Токио."
Искам да направя и една бележка във връзка с настояването на проф. Стоилов, което е съвсем основателно и което и аз поддържам. Бих желал да кажа, че не е толкова страшно в този момент, че нямаме движението на външния заем, тъй като към 31 декември го имаме в комисията, а оттогава сме приели всичко четири ратификации, които спокойно можем да прибавим. Апропо, към 31 декември величината на заема беше обявена и в "По света и у нас" по Българската национална телевизия, така че не можем да говорим за някаква тайна или немарливост от страна на Министерството на финансите. Но аз поддържам искането на проф. Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Господин Стоилов не е говорил за тайни. Той просто помоли тази справка да бъде на разположение на народните представители.
Моля господин Петър Башикаров да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! 
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 902-02-6 за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония, внесен от Министерския съвет
на 18 януари 1999 г.

На 21 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония, подписано на 18 декември 1998 г. в Токио." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония.
Гласували 114 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що приетия на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Цонев, имате думата да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония

Член единствен. Ратифицира Споразумението за заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония, подписано на 18 декември 1998 г. в Токио."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 19.
Законът за ратифициране на заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония е приет.

Точка десета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФОНДА ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА (Проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси").
Вносител - Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Господин Цонев, имате думата да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! 

"СТАНОВИЩЕ

по Проект № 802-03-40 от 15 декември 1998 г. за
Решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Рамково споразумение за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа (Проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"), внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 21 януари 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди Проекта за Решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Рамково споразумение за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа (Проект "България - Защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"), внесен от Министерския съвет на 15 декември 1998 г.
От името на вносителя проектът за решение беше представен от господин Иван Саев - началник на Главно управление "Градоустройствена дейност" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който изтъкна, че в Република България са регистрирани 960 свлачища с обща площ над 200 хил. дка. Това е наложило да се разработят национални програми за укрепване на свлачищата по Черноморското крайбрежие и за борба с ерозията и за укрепване брега на река Дунав.
За изпълнение на тези програми са необходими около 100 млн. щатски долара, които обаче не могат да бъдат осигурени със средства от бюджета. Поради тези затруднения се предлага заедно с наши средства да се ползват и дългосрочни заеми от международните финансови институции.
Проведени са разговори и е постигната предварителна договореност с Европейската инвестиционна банка да бъде финансиран съвместен проект за защита на речните и морските брегове в размер на 50 млн. екю. В проекта са включени 28 приоритетни обекта от приетата Национална програма. Реализирането на проекта ще се извърши поетапно, като първият етап започва в 1999 г. и завършва в 2001 г. и включва укрепване на свлачищата по засегнатата републиканска пътна мрежа и укрепване на ерозионния бряг на река Дунав на територията на общините Силистра, Тутракан, Свищов, Оряхово, Никопол, Козлодуй, Гулянци и Видин. През втория етап - 2002 - 2003 г. - ще продължи укрепването на черноморския и дунавския бряг и ще се изпълнят противосвлачищни мероприятия във вътрешността на страната.
За изпълнение на проекта на 13 ноември 1998 г. в София между Република България и Европейската инвестиционна банка беше подписан финансов договор за заем в размер на 25 млн. екю. От Фонда за социално развитие на Съвета на Европа се отпускат 15 млн. екю. Остатъкът от 10 млн. екю се осигурява от българската страна.
Финансовите условия на Рамковото споразумение за заема, предложени от Фонда за социално развитие на Съвета на Европа, са: срок на заема - 20 години; гратисен период - 5 години; погасяване на равни вноски в продължение на 15 години с начало 2004 г. и край 2018 г.; лихвен процент - равен на лихвения процент на Фонда в деня на отпускане на съответния транш.
Предвижда се средствата за погасяването на заема и на лихвите и таксите по него да бъдат осигурени от Националния фонд за опазване на околната среда, Фонд "Републиканска пътна мрежа" и държавния бюджет. Бюджетните средства са предвидени в приетата от правителството средносрочна инвестиционна програма.
По представения проект бяха поставени въпроси и направени изказвания, на които представителят на вносителя отговори изчерпателно.
Въз основа на проведеното гласуване с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Рамково споразумение за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа (Проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") в размер на 15 млн. екю."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи за изказване?
Чета проекта за
"РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие Министерският съвет да сключи
Рамково споразумение за заем между Република България
и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа
(проект "България - защита на речните и морските брегове
от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях
свлачищни процеси")

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Рамково споразумение за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") в размер на 15 млн. екю."
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 125 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 7.
Решението е прието.

Точка единадесета от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Трябва да продължим обсъждането на § 13. По него са направили изказвания народните представители Светослав Лучников и Михаил Миков. Записали са се господин Венко Вълчев, господин Дянко Марков, господин Гиньо Ганев, господин Йордан Нихризов и заместник-председателя на Народното събрание господин Александър Джеров.
Има думата господин Светослав Лучников за реплика към господин Миков, въпреки че го няма в залата. Спомням си, че тогава прекъснахме преди да са направени репликите.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Миков, макар че Ви няма. Вие знаете отлично, че съгласно константната практика на Върховния съд, а сега на Върховния касационен съд, имотите, които се възстановяват по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, се възстановяват от момента на влизане на закона в сила - тогава от 25 февруари 1992 г.
Вие знаете също така, че със Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти се разшири значително обхватът на подлежащите на възстановяване имоти. Тези имоти, които се възстановят по този закон, вече се възстановяват от 22 ноември 1997 г. - датата на влизането му в сила. Същото, разбира се, важи и когато се възстановяват не реални имоти, а съсобственост, т. е. идеална част, от собствеността на имоти, които подлежат на обезщетяване. И те се възстановяват, и тази съсобственост възниква от 22 ноември 1997 г.
При това положение, господин Миков, Вие като много добър юрист не може да не знаете, че тази собственост вече е възникнала в патримониума на лицата, на които се възстановява, и подлежи на конституционната защита по чл. 17, ал. 3 от Конституцията. От този момент, вече влязла в патримониума на своите собственици, тя може да им бъде отнета изключително само по реда на чл. 17, ал. 5 от Конституцията, тоест за доказана държавна и общинска потребност и то, разбира се, след предварително заплащане в брой.
Понеже това не е направено с предложението на Министерския съвет, аз с моето контрапредложение го поставям в съгласие с Конституцията, като предвиждам, че да подлежат на обезщетяване с акции, дял и записи. Тоест, не подлежат на възстановяване като съсобственост само имоти, които са отчуждени преди 22 ноември 1997 г. Вие не можете да не се съгласите с тази логика и аз съм сигурен, че Вие ще подкрепите моето предложение, както ще го подкрепят и всички колеги народни представители, които зачитат Конституцията и правата на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Миков, искате ли дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Венко Вълчев беше пръв от записалите се за изказвания, но го няма в залата.
Има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Към юридическите основания на господин Лучников, които той много релефно и синтетично представи - аз не съм юрист, аз представям съображения от морален характер.
Ние сме готвили закони без да съобразим онова, което засегнатите от закона желаят да видят осъществено. Тоест, справедливост.
При мен идва председателят на Съюза на индустриалците в България, нашият колега от Тридесет и седмо Народно събрание господин Саръиванов, и ми каза: "Какво правите там? Вие нас въобще не ни питате. Какво искате да ни принудите - да отиваме да се оплакваме в Страсбург или някъде другаде срещу действията на нашата държава? Това не ни е желателно, ние искаме да избегнем подобно усложнение. Постъпете така, както наистина справедливостта изисква." И тук справедливостта не може и не бива да отстъпва място на целесъобразността или на удобството при осъществяването на тези приватизационни действия, които, разбира се, влизат изобщо в програмата на управлението на  страната ни. Обаче те не бива да се сблъскват с правата на хората и с принципа на справедливостта.
Именно в името на този принцип аз заявявам, че ще подкрепя това, което внася господин Лучников. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дянко Марков.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Струва ми се, че току-що отново се казаха същностните неща във връзка с убеждението, което е и мое - че не трябва да се приема предложението на § 6, ал. 6. Да не повтарям дългия текст, но цялата негова логика лежи върху отречения принцип на целесъобразността.
Дълго време, десетилетия наред законността, правовата позиция на държавата ни все бе унижавана чрез така наречената целесъобразност.
Искам да напомня пак за новите лица на политиката, за трудния компромис, който се намери, когато през 1990 - 1991 г. се приемаше новата Конституция на България. Въпреки невероятните противоречия едно огромно мнозинство на Великото Народно събрание тогава прие тази алинея 3 на чл. 17, която обяви частната собственост за неприкосновена. И затова в ал. 5 на Конституцията в същия този чл. 17 се създаде един много сложен режим на посягане върху частната собственост - само със закон, само когато не съществуват други условия, при подходящо обезщетяване и т. н.

Аз мисля, че тук всички трябва да се обединим около несъгласието си с предложението, което се прави в сегашния § 6. Аз говоря така общо, защото се страхувам от една инерция на партийно-парламентарното мнозинство и днес - каквото предложи Министерският съвет, то бързо го прави на закон. 
Ние сме изправени пред друг факт - отново натиск от името на целесъобразността, само че този път една целесъобразност облечена в законов текст. Трябва да разсъблечем тази законова рокля и да върнем този гол смисъл на предложението, което се прави. Господин Лучников е прав, това са установени права на собственост върху определени движими или недвижими имоти. Тогава? Щом били в приватизационна сделка, те трябва да се подчинят на друг начин на обезщетяване. Това не може да бъде така, защото като оголим този антизаконен смисъл на предложението, което се прави, ние наистина ще отречем това голо тяло в пейзажа на правовата държава, към която, уж, всички се стремим. 
Аз чух не толкова прецизно предложението, което направи господин Лучников, ще го помоля, ако той още веднъж тук го лансира ясно и точно, да го обсъдим и то да бъде прието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, след началото на дебата по този въпрос и особено след изказването на господин Лучников в петък, аз съм малко раздвоен по този параграф, но подред.
Най-напред аз не можах да разбера кога точно беше отхвърлено моето предложение по този законопроект и какви бяха мотивите за това. Разбрах само, че те не са приети, затова защото двете неща били различни - компенсаторният запис и инвестиционният бон, и затова  не можело едното да се замени с другото. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не са гласувани изобщо предложенията. 
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Става въпрос в комисията. 
Аз съм направил тези предложения не защото съм смятал, че са еднакви, а точно защото много добре знам, че те са различни. Смисълът на предложението беше, че масата от хората, получаващи инвестиционни бонове, в случая ще бъдат поставени в едно по-ниско положение от хората с реституционни интереси, които получават един по-добър инструмент, какъвто е компенсаторния запис.  Очевидно е, че това ще се случи, за което се съмняваме, и ще се получи тази инфлация на приватизационните бонове, докато с компенсаторния запис очевидно няма да стане. Това е бил мотивът, който ме е движил. И аз мисля, че съм прав в тези си разсъждения.
След изказването обаче на господин Лучников, с което той доказа, че всъщност хората с реституционни интереси са свалени  едно ниво надолу и от статута им на хора, имащи право на съсобственост по този закон, те са сведени до положението на едни хора, които ще получат само едно възмездие с една ценна книга. 
Аз смятам, че това не е справедливо и в този смисъл аз съм готов да оттегля своето предложение, като ви призова да подкрепим предложението на господин Лучников. 
Оттеглям и третото си предложение вече по други мотиви, които няма тук да аргументирам. Тоест всички предложения по тази точка ги оттеглям. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев. 
Господин Йордан Нихризов има думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз бях този, който в комисията подкрепи предложението на господин Лучников, продължавам да го подкрепям и сега, но няма да вкарвам партийни мотиви, тези елементи са излишни. Ще подчертая, че това парламентарно мнозинство прие "Закона Лучников" и  тук вече трябва да разгледаме нещата по друг начин. И тъй като и аз имам предложение по текста, ще изложа своите мотиви. 
В момента, в който се прие Законът за обезщетяване на собствениците на одържавените имоти, имаше три техники, по които се извършва това обезщетяване. В досега действащия текст беше наложено ограничението в случай, че собствеността е приватизирана или подлежи на приватизация, тези техники да бъдат ограничени до две. В момента в предлагания текст се прави една промяна, с която аз не съм съгласен, и затова моето предложение е тази промяна да отпадне и да остане досега действащият текст.
Какви са моите съображения? Първо, внимателно ще ви прочета текста най-вече заради юристите, тъй като аз не съм юрист.
"В случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти."
Това, което искам да подчертая, е, че правото на собственост с този текст, първо, се признава, а на второ място, се слага в зависимост от факта дали един чиновник си е свършил работата да отпише от активите или да не отпише дадена собственост, което е абсолютно противоречие на текста и не знам как юристите могат да се съгласят с такъв текст. 
Второто, което е, "Законът Лучников" действа и в момента. Ние не можем да поставяме в една нова среда хората, които поради една или друга чиновническа немарливост, примерно са завели искове в съда. "Законът Лучников" разширяваше, образно казано, предния Закон за обезщетяване на собствениците. Той беше написан в изпълнение на чл. 3 на този закон. Той разшири приложното поле на този закон. Сега хората, които са след разширението на приложното поле, ще се почувстват измамени от факта, че те са в неравноправни условия в сравнение с предната възстановена собственост.
Аз подчертавам отново, че не съм юрист, но не съм сигурен дали ревандикационни искове при неизпълнени в момента искания за въвод във владение, след гласуване на този текст, няма да бъдат преустановени в съда, което според мен е отменяне на правата, които тези хора имат по Конституция.
А сега малко като икономист. Когато се говори за останалите два типа обезщетяване с акции и с компенсаторни записи, никъде в закона не е написано, че тези хора, които се обезщетяват с акции, трябва да имат информация, каквато имат хората, които извършват покупка на гореспоменатите предприятия. Те ще работят напълно на тъмно и има опаснос.т при едно декапитализирано предприятия, тъй като вече купуват активи и пасиви, да купят повече пасиви, отколкото активи, тоест да бъдат напълно поставени в едно излъгано положение.
Вторият момент, който е свързан с този начин на обезщетяване. Тези собственици, за разлика от купувачите, нямат право да кандидатстват за акции на друго място, освен в предприятието, където е била тяхната бивша собственост. Тук не говоря за случаите, в които става дума за големи компании, за случаи като "Кремиковци" и други заводи, където реституционната собственост е прашинка в сравнение на това, което се извършва като приватизационна сделка. 
Аз говоря за принципа, с който ние не трябва да нарушаваме с такъв текст правото на собственост, тъй като считам, че по този начин ние ще оставим хиляди хора в едно неравностойно положение и те няма да вярват в това, че законите в България имат една продължителна сила и евентуално не може да се извършва една намеса по целесъобразност, за която говориха колегите юристи преди мен.
Благодаря ви за вниманието. Аз оставям моето предложение в сила, като продължавам да подчертавам, че поддържам предложението и на господин Лучников, което според мен е по-перфектен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
За реплика думата има господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз благодаря на господин Нихризов за подкрепата, която дава на моето предложение, но трябва да направя едно разяснение.
Господин Нихризов, аз вече обясних в репликата, която направих на господин Миков, че собствеността, респективно съсобствеността на лицата, които подлежат на обезщетение, на реституиране, е възстановена от 22 ноември 1997 г. Всяко посегателство върху тази възстановена собственост, респективно съсобственост, е посегателство на техните конституционно защитими права.
Ето това искам да подчертая. Това не трябва да се пропуска от никого, защото ние не можем по съображения на целесъобразност да посягаме на правата на собствениците. Това е независимо от това за коя редакция на § 6 говорим. И предишната, и сегашната - те сега са поставени пред нас на обсъждане. Ние ги разглеждаме спокойно, свободно, без всякакви предубеждения. Ние трябва да решим въпроса така, както отговаря на нашата Конституция, ако, разбира се, не искаме отново да посегнем на правата на гражданите, да ги национализираме втори път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Искате ли думата за втората реплика, господин Михаил Миков? Имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Доколкото така се спомена тук моята позиция, пак заявявам: още когато се приемаше Законът за възстановяване на собствеността, ние предупреждавахме за тези проблеми. По-късно нашето виждане беше отразено и в нашето виждане до Конституционния съд. Но сега има един действащ закон, който създава проблеми пред друг процес - приватизацията, нещо, за което също сме предупреждавали.
Но в крайна сметка прав е господин Лучников за това. Тези права съществуват, признати са от закона и пак ще повторя казаното от него - едно екс леге решаване как тези права да се реализират, ще бъде ощетяване на тези хора. Това е положението. Другото би означавало просто да се приеме онова наше виждане, което трайно и последователно ние излагахме, особено що се касае до несъществуващите и необособими имоти, което беше виждане до преди приемането на този закон. Този закон е факт. Минал е през Конституционния съд и всякакво такова решение ще нарушава принцип, който тук мнозинството е поддържал най-много и който в крайна сметка е реализиран законово - дали е в съответствие с Конституцията, но Конституционният съд е приел, че е - в съответствие с Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин Лучников, аз съм напълно съгласен с Вас. Именно поради това бях гласът в Комисията по икономическата политика, който застана зад Вашето предложение, тъй като правото на собственост не може да бъде отнемано и това го знаят всички хора в тази зала. Съображенията, само поради които - подчертавам, като неюрист - предложих този текст, е фактът, че досега действащото положение беше изградено на нещо, за което ще се обърна и към господин Миков.
Господин Миков, действително приватизацията е един общ процес и Вие сте прав, че не бива да се дели реституцията от приватизацията. За мен това са две техники на извършване на приватизация. Но вярното е, че на двете техники не трябва да се пречи. В момента аз смятам, че те вървяха в един добър паралел. Именно поради този факт аз смятам, че сега този паралел може да бъде продължен, като съм съгласен, че не трябва да се ощетяват собствениците и това е свещено право, което е защитено от Конституцията. Именно като представител на една социална партия аз смятам, че справедливостта е в основата на нашето законодателство, на нашето виждане или той трябва да се спазва точно като такъв принцип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата господин Захари Желязков, председател на Агенцията за приватизацията.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, не за да влизам в спор с господин Лучников или с други народни представители, а за да изразя позицията на Агенцията за приватизация, че ние сме дълбоко смутени, че на шестата година от стартирането на процеса на реституция и приватизация в България все още се водят спорове за основополагащи принципи, по които трябва да протичат тези процеси. Казвам това, защото ние още в началото на 1998 г. дадохме един ясен сигнал, че Законът за реституцията, известен като "Законът Лучников", в частта си, в която предвижда обезщетителен способ "право на собственост и съсобственост върху имоти, включени в капитала на търговски дружества", блокира процеса на приватизация. Това, надявам се, го разбирате всички. Тогава парламентът с едно много внушително мнозинство, включително и с подкрепата на опозицията, гласува текста на § 6, ал. 6 от Закона за приватизацията. Това е един действащ текст.
Аз не знам дали народните представители в тази зала знаят, че всъщност се иска промяна на действащ текст от Закона за приватизация, приет с огромно мнозинство през м. март и тогава с този § 6, ал. 6 от действащия Закон за приватизация беше изключен обезщетителния способ "собственост и съсобственост относно имоти, включени в капитала на търговски дружества" и бяха оставени другите два обезщетителни способа - обезщетяване с дялове и акции от приватизиращото се търговско дружество или с компенсаторни записи.
Всъщност се иска промяна на този текст, иска се изключването на обезщетителния способ "собственост и съсобственост" да бъде само за сделките, сключени до 22 ноември 1997 г. и за всички останали сделки този обезщетителен способ да се прилага.
За щастие, за щастие казвам, този текст от закона беше атакуван пред Конституционния съд от господин Татарчев със същите аргументи, които се излагат в тази зала, а именно, че текстът засяга придобити вече права.
Ще ви прочета накратко само най-важното от мотивите на Конституционния съд.
Първо, той казва, че вече се е произнасял по въпроса с конституционно дело № 12 от 1998 г. След това казва, че реституцията не може да бъде третирана като основно право на гражданите или пряко задължение на държавата, произтичащо от основния закон. Дали да бъде проведена или в каква форма, както и за какви имоти, са въпроси на законодателна преценка, на законодателна целесъобразност, разбира се, в рамките на принципите и изискванията на Конституцията.
По-нататък Конституционният съд казва, че по този начин не се накърняват придобити права, защото тази разпоредба няма обратно действие и не се отнася за обезщетени вече собственици, а действа занапред и урежда бъдещо обезщетяване на правоимащи след приемането й.
Това е становището на Конституционния съд, след което отхвърля искането на главния прокурор. Това е становището на Конституционния съд по действащия вече § 6, ал. 6. Сега, с промяната, която се предлага от Министерския съвет, приложното поле на този текст се разширява само и за предприятията, за които няма открита процедура. Надявам се, че и вие разбирате, че дали има открита процедура или няма открита процедура, в края на краищата това не променя правното положение на самото предприятие.
В заключение искам да кажа, че народните представители, които подкрепят предложението на господин Лучников, на практика блокират за неопределено време процеса на приватизация, защото, надявам се, всички вие разбирате, че ако за един неограничен период от време собственици и съсобственици встъпят в право на собственост в самите предприятия, тези предприятия практически са непродаваеми докато не приключи процесът на реституция. Значи ние просто трябва да спрем, да изчакаме процесът на реституция да свърши и след това да продължим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Захари Желязков.
Господин Александър Джеров е на ред за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя настоящото изказване от името на Парламентарната група на Народен съюз. Апелирам към колегите и отдясно, и отляво да гласуваме предложението, направено от колегата Лучников. 
Не съм съгласен със становището на господин Желязков, разбира се, нямам право да го репликирам, но все пак ще си позволя няколко думи и в тази връзка.
Когато гласуваме един текст, ние сме подчинени на Конституцията. И тогава, когато гласуване един текст, който е срещу Конституцията, естествено, че ние юристите сме задължени да станем и да вземем отношение по този въпрос. 
Така, както текстът е предложен от Министерския съвет, според мен, той не е съобразен именно с Конституцията. И промяната, която предлага господин Лучников, е съвсем точна, защото той изправя именно тази некоректност спрямо Конституцията. За какво става дума? Имам предвид чл. 17 от Конституцията, който вече беше цитиран. Тогава, когато има придобити права и то абсолютното вещно право на собственост, никой не може да посяга на него. Защото ако посегнем на това вещо право на собственост, това означава да направим или конфискация, или принудително отчуждаване. Конфискацията става по ред, определен от Наказателния кодекс, само когато има извършено престъпление и т.н. Принудително отчуждаване може да стане по реда, предвиден от чл. 17 на Конституцията и доуточнен в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост.
Нека да бъдем прецизни. Защо? Защото съгласно закона, който ние гласувахме, настоящото Народно събрание, става дума за Закона за обезщетяване на собствениците и т.н., той влезе в сила на 22 ноември 1997 г. и правата на собствениците за обезщетяването приключиха на 27 ноември 1998 г. Тоест всички документи, всички молби са подадени и те са обект на разглеждане от областните управители. И ако бихме приели текста, предложен от Министерския съвет, без корекцията на колегата Лучников, това означава ние да ударим там, където има възникнала съсобственост, което означава, че ще отнемем право на собственост, възникнало по силата на един закон, който ние сме гласували.
Затова предлагам от името на Парламентарната група на Народен съюз да гласуваме § 6, ал. 6 така, както е предложена от господин Лучников.
И ще си позволя едно лично предложение, ако го приеме господин Лучников, но според мен то е перфектно. Би трябвало в предложеното от него съдържание на § 6, ал. 6 освен Законът за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти да бъде допълнен така, както го прави и комисията - Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. И там имаме обезщетяване, и там имаме подадени молби, и там имаме възникнали права на собственост. Нека да не правим нещо, което утре ще ни създаде отново работа с Конституционния съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Реплика от господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Най-напред заявявам, че приемам допълнението на господин Джеров с благодарност.
След това искам да взема становище по въпроса за решението на Конституционния съд. С Решение № 4 по конституционно дело 16 от 1998 г. Конституционният съд изрично и буквално казва:
"Приобретателят на имоти придобива имота заедно с реституционните претенции върху него."
И това е напълно конституционосъобразно, защото не може да се продава нещо, което човек няма. Щом като имотът е възстановен на неговите собственици на 22 ноември 1997 г., оттам нататък вече държавата няма право да го продава. Това трябва да бъде ясно на всички, които зачитат Конституцията и законите на тази страна.
И по това дело, за което говори господин Желязков, Конституционният съд отново подчерта, че неговото решение не засяга придобити права. А придобитите права са придобити в момента, в който лицето е заявило своята претенция и е изявило своя избор - да бъде обезщетено със съсобственост. Понеже в закона, който ние приехме, който действа и който е строен и не може да се изменя така с едно случайно вмъкване, основният начин за обезщетяване на собственици за имоти, които не могат да бъдат възстановени реално, е съсобственост в имотите, към които тези имоти са интегрирани, респективно преобразувани. Това са елементарни истини за един юрист и аз много ви моля да не създавате основания отново за неприятно развитие на този въпрос. Призовавам ви да гласувате моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Тази дискусия ни връща към предишни състави на парламента, към проблеми, многократно обсъждани. Аз ще се опитам с десетина изречения да обобщя различните мнения и да ги сведа до следния голям проблем: в случая изпълнителната власт прави един опит да разблокира в някаква степен в тези сектори, които се обсъждат, процеса на приватизация. Аз съм от тези, които подкрепят тези опити. 
Ако през 1992 г. мнозинството не беше се вторачило в реституцията като главен проблем, не само тук в страната на това се обръщаше внимание от други политически сили и определени кръгове от обществеността, но и умни външни консултанти обръщаха внимание на това, в това число и министри от европейски правителства, първи съветници на президенти и на министър-председатели на нелеви правителства. И аз мисля, че в случая изпълнителната власт прави една стъпка, която е по посока именно на това да бъдат ускорени процеси, които тогава не тръгнаха както трябва, и бих казал, толкова повече, че сега тази сфера на приватизацията е твърде замърсена, колкото може да бъдат отместени пречките, които я правят по-сложна, по-трудна. 
Както виждате, проблемът при дискутирането му не определя участниците по политически цвят, по парламентарни групи, а в зависимост от философията им по тези два големи проблема - реституция и приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги! Мисля, че по този текст дебатите се изчерпаха. Аз искам да ви обърна внимание на § 16, новата ал. 4, която е абсолютна безмислица, и по-точно:
"Служител на държавно ведомство и търговско дружество с държавно участие може да бъде член на управителни и контролни органи в не повече от две търговски дружества с държавно участие...".
Никакво последствие няма от това нещо, което е записано в закона. Абсолютно никакво! Аз мисля, че такива няма отдавна. А тук се изключват например заместник-министрите, които не са държавни служители, за които пък не важи това нещо, а те са в много управителни съвети на много дружества. (Реплика на Александър Божков от място, която не се разбира.)
Точно така, господин заместник министър-председател, Вие ми обещахте преди шест месеца по повод моя актуален въпрос да промените Постановление № 7 и правилника за приложение, което изобщо не е направено. Ще ми отговори министър-председателят, но аз към Вас се обръщам. 
Така че тази ал. 4 е абсолютно безсмислена в случая и по начина, по който е предложена, тя не носи нищо. Абсолютно нищо не носи. И какво значи във фирма с държавно участие? С 1%, с 2% държавно участие, с 5, с 15? Абсолютна безсмислица!
Затова ви предлагам формално в § 16 новата ал. 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата за реплика господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Искам думата за реплика само да припомня, че това е законопроектът на господин Панчо Панайотов, който ние приехме на първо четене и той е интегриран в законопроекта на Министерския съвет. Така че не съм убеден, ако Иван Бойков е гласувал "против" този законопроект на първо четене, дали има основание да желае сега да отпадне тази т. 4. Но според мен той гласува "за" законопроекта на Панчо Панайотов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата за дуплика господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Имам абсолютно право да гласувам за второ четене "против". Аз се мотивирах защо. Защото текстът не е пълен. На първо четене по смисъла на законопроекта, който беше предложен, част от неговия законопроект, който беше предложен, защото имаше и други предложения, които не влязоха в закона - нали така беше господин Николов - аз съм гласувал "за", това е така. Но категорично във вида, в който е представен тук, това няма да свърши работа. И аз се мотивирах защо. И още повече, че въпросът е голям. Той е за управление на държавната собственост по принцип. И този текст не решава нищо. Абсолютно нищо не решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Преминаваме към гласувание на предложенията по § 13.
Преди това има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин председателю! Аз искам да кажа само няколко думи по най-спорния в момента текст - по предложението на Министерския съвет и предложението на господин Лучников.
Ние обсъждахме много детайлно този въпрос в Комисията по икономическата политика, където това предложение не получи подкрепа. Обсъждахме го подробно и в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, където бяха изложени всички тези.
Аз няма да излагам подробно тези в една или друга посока. Искам само да ви обърна внимание върху два факта. Единият е, че досегашният текст, който практически в смисъла, в който се коментира тук, не се променя, а се разширява малко полето без да има промяна на начина, по който действа, вече действа от една година и не е оспорен от никого. А освен това мога да ви кажа, като представител на изпълнителната власт, че в министерството, в което има най-много такива проблеми и най-много такива спорове, този текст работеше добре като обаче създаваше проблеми с предприятията, които още не са обявени за приватизация.
И до момента двата процеса - на приватизация и на реституция вървяха добре паралелно без конфликти и мисля, че в рамките на тези две години, в които аз съм министър, не е имало нито един случай, в който да е имало тежък конфликт между процеса на приватизация и процеса на реституция при тази формулировка на нещата.
Вторият елемент, който искам да повдигна само за ваша информация - аз не мога да ви кажа как да гласувате, това е ваш избор - е, че поради естеството на българската аграрна реформа, най-вече в годините преди Втората световна война българското земеделие е било силно раздробено. И това в момента има пряко отражение точно върху този текст, тъй като основната част от българските предприятия са построени върху земеделски земи, за които хората сега по закона на господин Лучников си искат обратно съсобственост или акции, или дялове, или компенсационни бонове. Помислете си има ли едно предприятие, което да е било построено върху държавна земя или върху общинска земя. Всички предприятия имат поне по 10-15 собственици, които биха поискали, или са поискали ако приемем предложението на господин Лучников да си възстановят реална собственост - земя, сгради в предприятията, които или вече са приватизирани в тази една година, или ще бъдат приватизирани през следващите месеци и години. Ако искаме да създадем истински конфликт между реституция и приватизация, ако искаме да сблъскаме наистина тези два процеса така че никой да не е доволен и да няма добро решение за никого, тогава би трябвало да приемем абстрактната справедливост, която ни предлага господин Лучников. Това е абстрактно отношение. То няма реално приложение, колкото и много да ни се иска да има реално приложение.
Като човек, който ежедневно подписва договори - и приватизационни, и заповеди за връщане на имоти, за акции и дялове и за компенсаторни записи - мога да ви кажа с пълното си убеждение, че приемането на този текст ще доведе до изключително сериозен конфликт между реституция и приватизация и ще компрометира и двата процеса. Аз мисля, че никой не иска това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Другото предложение, което ще поставя на гласуване, е на господин Йордан Нихризов в § 13, т. 1 с подточка "а" и "б" да отпадне.
Гласували 148 народни представители: за 30, против 51, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Господин Велко Вълчев оттегли своите предложения.
Поставям на гласуване предложението на господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Моля да се прочете предложението, заедно с добавката на господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз няма да го чета. Аз не съм четец на парламента. Бяха четени предложенията. Само ще добавя, че господин Лучников приема предложението на господин Джеров след "Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти" да се добави "и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи". Ако председателят на комисията смята, че е необходимо да бъде прочетено отново, може да го прочете.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз съм го чел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Лучников.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Наистина трябва да се прочете, господин председател, който и да го прочете. Това е елементарно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отменете гласуването.
Моля председателят на комисията да прочете предложението.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Светослав Лучников - в § 13 се правят следните промени:
Параграф 6, ал. 6 става: "В случаите на сключена приватизационна сделка преди 22 ноември 1997 г., когато в активите на приватизираното предприятие или на неговите праводатели са били включени движими и/или недвижими вещи, собственост на правоимащи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и Закона за възстановяване и ползване на земеделските земи, последните се обезщетяват с акции или дялове от дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Лучников по § 13.
Гласували 165 народни представители: за 73, против 41, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Предложенията на господин Никола Николов са приети.
По текста, предложен от комисията, беше направено предложение от господин Иван Бойков за отпадане в § 16 на новосъздадената ал. 4. Поставям на гласуване предложението на господин Иван Бойков.
Гласували 145 народни представители: за 30, против 93, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 161 народни представители: за 99, против 41, въздържали се 21.
Параграф 13 е приет.
Преди да продължим по-нататък ще напомня, че отложихме т. 3 от § 12 и ще помоля господин Николов, ако имате готовност, да докладвате.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Ще докладвам предложението на комисията за т. 3 на § 12:
"3. Създава се нов § 5е:
"§ 5е. Актовете на органите по чл. 3, издадени в изпълнение на този закон и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, не подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд. Участниците в приватизационните процедури, чиито права и законни интереси са били накърнени, могат да ги защитят по общия исков ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз вече имах възможността да взема отношение по този текст, но искам само да припомня за какво става въпрос. Става въпрос за обжалване на административни актове, които по никакъв исков ред не могат да бъдат обжалвани. Друг е въпросът, че тези административни актове са твърде ограничени като кръг. Примерно не може да се атакува по административен ред заповедта, с която се определя лицето, спечелило конкурса. Тоест, много ясно е изброен кръгът на тези актове, които могат да бъдат атакувани. Премахването на административния контрол реално ще доведе до липса на всякакъв контрол на органите по чл. 3, когато говорим за прозрачност и прочие, и прочие. Да не говорим, че ще бъдат засегнати много хора, заинтересовани от малката приватизация. 	Общински съвети масово шиканьозно са използвали такива процедури. Типичен пример в това отношение е Столичният народен съвет. Отменени решения от съда, мълчаливи откази на други основания са вкарани. Не се печатат решенията, не се пишат, за да не могат да обжалват пред съда, и чакат Народното събрание да премахне административния ред. Това би предизвикало един много сериозен скандал, който няма смисъл тук да правим сега.
Аз предлагам този текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! В Комисията по икономическата политика този текст получи пълна подкрепа от всички страни на залата и от представители на всички парламентарни групи и беше един от малкото текстове, които на пръв поглед изглеждаха спорни, а представителите на всички парламентарни групи го подкрепиха след дискусията. Няма смисъл да се възпроизвежда цялата дискусия. Но мисля, че за всички е ясно, че тук въпросът не е какво е точно актът, каква е процедурата и каква е практиката, въпросът е принципен. С този текст не толкова се разрешава един или друг случай, колкото се поставя процесът на приватизация там, където му е мястото. Процесът на приватизация е сделка между държавата като продавач и купувача като купувач. Това беше в момента истинският проблем - че много хора разглеждаха приватизацията като административен акт, а не като сделка, и че по административен начин, по административен път, чрез обжалване на административни решения могат да насочват процеса на приватизация в една или друга посока.
Вие знаете няколко вече станали христоматийни в приватизационните среди случаи, като обжалването на решението на Министерския съвет да включи дружество "Челопеч" в списъка за целева приватизация от едно все още несформирано работническо-мениджърско дружество, понеже нямало да може да купи златната мина на разсрочено плащане.
Другият случай е следният. За да се забави процесът, за да мине туристическият сезон и да не може да се продаде един хотел на морето, се обжалва примерно това, че датата на издаване на заповедта била сбъркана. По тази причина, докато мине делото в Административния съд, минал туристическият сезон и хората, които са вътре в хотела, успели все още да го задържат, преди да премине в ръцете на купувача. Тоест, тук въпросът не е за един или друг конкретен случай, тук въпросът е именно за пазарното отношение към процеса на приватизация и за принципа, заложен в този закон - процесът да е пазарен, конкурентен и да не бъде блокиран по измислени административни причини. Който иска да обжалва решението на една сделка, може да го обжалва по общия ред. И това е нормалното както във всяка сделка, така и в приватизационните сделки. Но да се спират приватизационни сделки, да се блокира процесът на приватизация в ранна фаза, защото може да се използват административни хитрости, е единствено в полза на някои хора, които си вадят хляба от такива дела.
Мисля, че заради интереса на няколко души, които обичат да използват забавянето на процеса, за да печелят пари от административни дела в Административния съд, не си заслужава да коментираме изобщо този текст. Той получи ясната подкрепа на всички парламентарни групи в Комисията по икономическата политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз поддържам противоположно становище на това, което беше развито от господин Божков, защото ситуацията е по-сложна. Не съм много сигурен дали членовете на Комисията по икономическата политика са си давали сметка за тази сложност.
Спорът за това дали да има обжалване по административен ред или то да бъде изключено, е наистина един спор, който и в правните среди се води. Но трябва да е ясно на повечето хора, че решенията за приватизация, които се приемат от съответните органи, имат двойствена природа. Те не са просто само актове на разпореждане на собственик с имущество, което му принадлежи, това са актове на държавни органи, в които е концентрирана значителна власт и трябва да се разграничават тези решения на различните фази.
На първата фаза самото решение за приватизация има основните характеристики на административен акт, защото то се упражнява от органа на държавна власт. Оттам нататък осъществяването на разпоредителните действия представя същите тези институции като субекти, които упражняват собствеността.
За да е ясно на повечето народни представители, ще ви дам един пример във връзка с имуществените отношения между гражданите и държавата. Когато един държавен или общински орган взима решение за продажба на един недвижим имот на определено физическо или юридическо лице, трайната практика е, че фактическият състав на тези действия включва два елемента: първият е административният акт, а второто е сключване вече на самата сделка, която привежда тези отношения в рамките на гражданските, на облигационните правоотношения.
Мисля, че подобно, ако не същото изцяло, е положението в областта на приватизацията. Да се твърди, че някои хора искат от това да печелят определени изгоди, явявайки се по такива дела, не е най-солидното. Защото със същия аргумент можем да кажем пък, че много от хората, които извършват приватизацията, също гледат на това като бизнес. Интересите са много високи. Става дума за големи стойности. И тук никакъв частен интерес на различните участници в процеса не трябва да бъде водещ при приемане на решението.
Освен това трябва да се има предвид, че практиката на Върховния административен съд е твърде противоречива, за да не кажа крайно непоследователна. Явно, за съжаление, в някои случаи при отделни решения и неговите членове се влияят от това, че вземат решения по отношение на органи, които притежават значителна власт.
Но, според мен, нашият апел трябва да бъде Върховният административен съд да уеднаквява своята практика и да я прави последователна, за да ориентира хората. Но това именно означава: първо, да се признае възможността за административно обжалване, а след това и за атакуване по съдебен ред на актовете на тези административни органи.
Дори не съм сигурен, че възможността, абстрактната възможност за обжалване по съдебен ред може да свърши работа:  първо, защото това понякога излишно ще удължи пътя към защита на правата и законните интереси, а втори път, дори може да се окажат и недопустими някои от тези претенции, ако те трябва да се предявяват по общия исков ред.
Затова аз призовавам колегите, особено от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, да се задълбочат в този проблем. И смятам, че поради изложените аргументи трябва да отпадне сега предлаганото решение и да се запазят съществуващите до момента правно-процедурни възможности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Николов има думата за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз вземам думата за реплика, за да подчертая един довод, който господин Янаки Стоилов каза, и който е много съществен, а именно, че практиката на Върховния съд е твърде, ама наистина твърде противоречива при решаването на тези дела. Затова ние наистина трябва не да го призовем, а да му създадем законни основания да решава делата по начин, по който да няма противоречива практика, за да е ясен сигналът към обществото.
Затова е и предложението, което беше прието в Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли други желаещи за реплика? Няма.
Господин Янаки Стоилов има думата за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Проблемите, които възникват с прилагането на сегашния текст, са проблеми на правоприложението. Но това, което казва господин Николов - да създадем един нов текст, не означава ние да уеднаквим практиката, а означава просто да отнемем една компетентност на Върховния административен съд. Тогава вече тези дела, ако въобще могат да се водят и спорове, те ще отидат по общия граждански ред. Така че се елиминира една от много съществените функции на този орган, който трябва да се занимава именно с такива въпроси. Така че този аргумент е просто неотносим към спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Ние, като представители на Агенцията за приватизация сме доволни, че в залата става този спор, защото той отдавна трябваше да се проведе. И съм благодарен на господин Янаки Стоилов за това, че самият той каза, че въпросът е спорен. Тоест законодателят не е решил в какво качество приватизиращите органи встъпват в процеса на приватизация, в какво качество държавата встъпва в този процес. И оттам и споровете, и нееднаквите становища в теорията и практиката.
Самият Върховен административен съд, преди това Върховният съд на Република България, за шест години не успя ясно да се произнесе актовете на органите по чл. 3 индивидуални административни актове ли са или не са.
И оттам вече логиката е, че на този спор точка трябва да сложи именно законодателят.
Изразявам позицията на Агенцията за приватизация. Ние винаги сме считали, че в процеса на приватизация държавата встъпва като собственик, а не като власт. Тоест процесът на приватизация е един гражданскоправен процес. Това е така, защото формирането на воля за сключване на една сделка е един твърде дълъг и сложен процес. Той започва от подготовката на предприятието за приватизация, от откриването на процедура, от един куп действия, които се извършват, преди това анализи, оценки и т. н., след това решението, с което се обявява методът за приватизация, и след това сключването на самата сделка. Тоест по този начин се формира волята на собственика за сключване или не на приватизационна сделка. И точно заради това, според нас, тези актове не са индивидуални административни актове, по смисъла на Закона за административното производство. Това са нашите аргументи от правна гледна точка.
Освен това има куп чисто практически аргументи, които, разбира се, за вас не трябва да бъдат решаващи, все пак трябва да бъдат решаващи правните аргументи. Но от чисто практическа гледна точка искам да ви кажа, че съдебно-административният контрол е крайно неефективен. Делата се проточват твърде много. Обикновено жалбите са без всякакво основание. Защото знаете, че административните производства са безплатни. И много често купувачи, носейки офертите в Агенцията за приватизация, твърдят, че ако не бъдат избрани, вече са си написали жалбите в съда.
Освен това Административният съд не решава въпросите по същество. Значи след шест месеца или след една година той ни връща въпроса за ново разглеждане. И резултатът обикновено пак е същият, но вече при много по-лоши условия. Тоест това води само до забавяне на приватизационните сделки.
И накрая един аргумент, който пак за вас едва ли трябва да бъде решаващ. Но скоро, като направих една сметка, само от сделките, които са атакувани, на Агенцията за приватизация, при договорени вече параметри, се оказа, че във Върховния административен съд кротко отлежава една сума от около 50 млн. долара. Значи представете си за какво става въпрос - един транш от Международния валутен фонд си стои там, защото делата не са решени.
Това е позицията на Агенцията за приватизация. Аз смятам, че ако парламентът окончателно се произнесе по този въпрос, ще помогне и за нашата практика, и за практиката на съда.
И още нещо искам да кажа за това, че все пак не бива да се лишават участниците в приватизация от защита по съдебен ред. И затова е предвидено атакуването на сделките по гражданско-правен път.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Как?
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: А когато е нарушен законът, знаете, че сделката е нищожна. Нали така? Включително има решение на Върховния съд, че това се отнася и за подзаконовите нормативни актове. Само че там лицето, чиито права са нарушени, трябва да отиде, да си внесе държавната такса за водене на делото. Ако иска да спре сделката, трябва да плати една значителна гаранция. Изобщо тогава той става наистина равноправен участник в процеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Желязков.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложения от Комисията по икономическата политика нов § 5е, който беше отложен за разглеждане.
Извинявайте, извинявайте, отменям гласуването.
Постъпило е предложение за отпадане.
Поставям на гласуване предложението на господин Миков за отпадане, тоест за несъздаване на нов § 5е.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 58, против 75, въздържали се 6.
Предложението на господин Миков за отпадане на § 5е не се приема.

Сега поставям на гласуване съдържанието на § 5е така, както е предложено от Комисията по икономическата политика.
Гласували 132 народни представители: за 90, против 37, въздържали се 5.
Параграф 5е в редакцията, предложена от Комисията по икономическата политика, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 14. Параграф 34 от Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ДВ, бр.39 от 1998 г.) се отменя."
Предложение на народния представител Стефан Стоилов, което е прието по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Никола Николов, което е прието.
"Преходни и заключителни разпоредби"
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 14. Параграф 34, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ДВ, бр. 39 от 1998 г.) се изменя, както следва:
"§ 34. (1) Чрез централизирани публични търгове се продават не по-малко от 5 на сто от акциите, които държавата общо притежава в акционерните дружества, подлежащи на приватизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. 
Предложенията на господата Стоилов и Николов са приети...
Господин Стоилов, заповядайте, имате думата. 
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да се извиня първо на колегите от Икономическата комисия, че малко съм недовидял редакцията, която се предлага като заменяща старата редакция на § 34. 
Идеята на стария текст, получила навремето, бих казал, много широка подкрепа, беше - в края на краищата ще спестя изречение - от големите предприятия, най-атрактивните, най-привлекателните, в рамките на масовата приватизация, в рамките на боновата приватизация да се осигури участие на дребните инвеститори, на които продаваме прословутите бонове. Това напълно беше в синхрон с обявената философия, че втората вълна на масовата приватизация - особено много прилагателни употребяваше господин Божков - ще бъде нещо принципно различно от първата, че ще има едно солидно покритие срещу този инструмент приватизационните бонове и т.н., и т.н. 
Аз няма да скрия, че през всичкото това време съм бил изключително доволен - а по този начин съм изразявал вероятно задоволството на много хора в парламента и извън парламента - че председателят на Икономическата комисия сериозно и уважително се отнасяше към това: на дребния инвеститор в рамките на втората вълна да бъдат предложени не само боклуци, но и сериозни активи. 
Какво се получава на практика сега? Стартира с голямо закъснение така наречената втора вълна. Но което е по-лошо, тя се превърна във фактически махленски цирк, като се има предвид какво се предлага на гишето на боновата приватизация - 31 предприятия, сред които 90 на сто са окръжни транспортни и строителни фирми. Вие ги знаете какви са, в какво състояние са. Активи, които даже и да утроиш, четири, пет, шест пъти - колкото искате - стигат до милиарди. И насреща едно търсене от около 600 милиарда номинал. И вестниците се пълнят сега с платени и неплатени материали, че стартира първият публичен търг. 
Тези инвеститори, на които продължаваме от гишетата на пощите да предлагаме бонови книжки, не знаят, че чрез променения текст изобщо може да се разчита в бъдеще, в утрешния ден само на едната добра воля на чиновника, която обаче воля сега се материализира, като се предлагат тези боклуци. 
Съвсем не е случайно, че инвестиционните посредници - и аз ги оправдавам - един след друг правят съобщения чрез пресата, в които дават оценка на този боклук и предупреждават тези 600 хиляди инвеститора да не се доближават до гишетата. Не е ли провал на така наречената втора вълна и защо става това нещо след толкова много приказки?
И аз ви моля, в интерес на процеса е, на това да бъде защитена философията, с която стартирахте, във връзка с втората вълна на масовата приватизация, най-малко да запазите стария текст. Компрометира се тази форма на приватизация. Това е една жива подигравка с боновата приватизация, която на първата вълна ви даде 13 на сто като парламент, като държава. Сега има шанс да даде не малък процент и всички лелеяни приказки, които са казвани от тази трибуна и извън парламента, в някаква степен да бъдат подкрепени с реализация.
Прегледайте текста. Повярвайте ми, че в случая нито за секунда не политизирам темата. В интерес на мнозинството е да защити философията на боновата приватизация, да не допусне чиновниците да правят това, което правят сега на първия публичен търг, и все пак в някаква прилична форма да протече и тази форма на приватизация и да бъдат защитени тези купувачи на боновите книжки, а не да се превърнат в обект на подигравка. Твърде много станаха подигравките през тези две години. Извинете ме!
Господин Божков, обръщам се лично към Вас. Мисля, че не само няма да загубите, а обратно - ще спечелите, ако оставим поне стария текст на § 34. Нека да се отнесем уважително към тези два и половина - три и половина малки инвеститори, на които всички ние разчитаме за участие в боновата приватизация, и да не заменим това с една перманентна подигравка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Проф. Стоилов, правилно ли Ви разбирам, че Вие искате отпадане на § 14?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. 
Други изказвания? 
Господин Миков има думата за изказване. 
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. 
Уважаеми господин министър, това е в същия дух, в който беше и предният текст - само администрацията да продава имуществото в България. Това се доказва и от факта, че през изминалите две години тотално бяха забравени състезателните процедури, които вие обещавахте на вашите избиратели, както ги наричате, а иначе аз казвам: на българските граждани. Ето, Вие сте тук, кажете колко е процентът, примерно, на другите методи, освен конкурсите и процедурите по преговори с потенциални купувачи. Пускате за замазване на очите миноритарни пакети за търгове. Следя много внимателно процедурите, които се обявяват в "Държавен вестник". 
Сега тук, на централизираните търгове, също искате. Толкова ли сте опрели до тия 5%, че не можете да задоволите тия гравитиращи около вас като зелени мухи корпоративни и бизнесинтереси, че посягате и на тия 5%, които бяха някакъв праг в иначе провалилото се боново раздържавяване? Не казвам "втора вълна". Вие казахте, че няма да има масова, а всичко ще върви на едно място, ще има котировки на борсата. Следим също всяка седмица седмичните издания - какво става на борсата. 
Това е явна тенденция! Това е една явна тенденция на едно тотално решение на тоталната администрация за тоталното ваше раздържавяване! Това е извън контрола на административния съд, преди малко го видяхме; извън контрола на Комисията за защита на конкуренцията, примерно; извън контрола на медиите. Ами, медиите пишат само по вашите изявления за пресата. Прозрачността, договорите - това е всичко търговска тайна. Тя е търговска тайна за народните представители, та камо ли за медиите. И искате тази приватизация да се ползва с доверие.
Ами, дайте да приемем едно решение като мекедонското и тя ще свърши много бързо. Всички решения за приватизация и сключване на сделките се възлагат на Министерския съвет, който може да упълномощи за това отделни министри. Да го изменим този създаващ толкова проблеми закон, да го отменим и да въведем един такъв кратък закон. Нека да се знае поне, че си отговаряте пряко, защото сега казвате: ама, аз за това не отговарям, а Агенцията за приватизация...
Защо? Коя е причината вие да ограничите този най-публичен начин за приватизация - централизираните публични търгове? 
Защо? След като продадохте толкова пъти с фигурата на "работническо-мениджърските дружества" и с преговори, ами защо тези работническо-мениджърски дружества като са толкова читави, веднъж не чух за тези 2 години да сте използвали фигурата "възлагане за управление" или "изкупуване чрез мениджмънт", т.е. те да управляват добре предприятието и от печалбата да го изкупуват?
А вашата приватизация каква беше? Управляват зле предприятието, пада му цената и го изкупуват на разсрочено плащане за 10 години. Отговорете има ли поне една сделка, която да беше стимулирала в този преходен период тези мениджъри да не крадат, а читаво да управляват дружествата? Напротив! Тези схеми, които вие предлагате предполагат мениджърите да съсипват предприятията, за да могат да ги купят по-евтино. Факт! Каза го и Асен Дюлгеров - 50 на сто от тези работническо-мениджърски дружества са се провалили. Факт! (Шум и реплики в залата.) Ами, не знам, така го прочетох. Може би ще ни оспорите, но резултатите ще дойдат след 1-2 години, когато събирате инвестициите, когато се види специално от машините, които са били вътре, какво е останало от тях в България и какво е изкарано. Толкова са много конкретните сделки, че просто ще напишем един ден анали. Но може би тези анали ще бъдат на някакви мотиви, на някакъв закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! 
Слушам дебата и се притеснявам, че се правим, че не разбираме за какво става дума. Сега се иска от нас да дадем възможност да се разпродаде на каквато цена може каквото е останало и да се вземат някакви авоари от строеното с години. Другото - вълци го яли! След нас, и потоп!
Не може в една държава да има 7 трилиона неразплащаемост между предприятията и вие да искате да се поставят материални активи за масова приватизация! Ами, тази, нашата промишленост, е в несъстоятелност! Тя няма реализация. 
И когато на господин Николов му разправях, че ако искате да направите масова приватизация, трябва да я обвържете с точни и конкретни материални активи, да ги покажете, за да се знае какво става, тогава се премълчаваше. Нормално е. Друга е философията: каквото можем да вземем - да вземем, отиваме си, а другите като дойдат - да се оправят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Думата за изказване има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам просто да обясня за какво става дума, защото в последните изказвания, макар изречени и с патос от нашите колеги, не са по съществото на това, което се предлага.
Това, което ние обсъждаме, е в края на краищата дали 5 на сто от всички предприятия да бъдат включени в централизираните  търгове или 5 на сто от собствеността на държавата.
Опасенията на проф. Стоилов са, че това ще бъдат онези 5 на сто, които въобще не са интересни. Той ги нарича "боклуци".
Въпрос на политическа воля е наистина да бъде ясно декларирано, че при започването на централизираните търгове ще има онзи списък, който ще заинтересова евентуалните инвеститори, които са инвеститорите с инвестиционни бонове, сиреч всички български граждани, на които дадохме това право - да участват в приватизацията и те ще бъдат заинтересовани от това участие като видят, че в този списък са НЕК, "Булгаргаз", "Булгартабак", БТК и т.н. И това са достатъчно големи пакети акции. А те ще бъдат заинтересовани, защото в това време тези предприятия ще бъдат преструктурирани и няма да представляват онези монополи, които са сега, със съмнителна печалба. За тях вече ще има инвеститор на мажоритарния пакет акции, купен, и те ще се управляват по начин така, че да се печели от собствеността, която ще придобие всеки малък инвеститор в тях.
Това е логиката на спора.
В Комисията по икономическата политика не приехме предложението на Министерския съвет да отпадне текстът, който задължава 5 на сто от акциите на държавата, независимо как са разпределени, да бъдат предложени на централизираните публични търгове. Ние приехме логиката обаче това да бъдат 5 на сто от всички активи на държавата без ограничение от кои точно предприятия и кои точно активи да бъдат включени. Раздробяването на тези акции, тъй като държавата не притежава 100 на сто от всички предприятия, а притежава пакети акции от някои предприятия твърде малки, да речем, остатъчни пакети акции, това би означавало под процентни пакети да се предложат от някои наистина неатрактивни, неинтересни предприятия и за тях никога да няма купувач. Това е проблемът, който ни накара ние да решим, че запазвайки логиката, че ще бъдат предложени 5 на сто от собствеността на държавата, то тя може да бъде разпределена в най-атрактивните предприятия.
Аз тук твърдя, че не само че няма да бъдат предложени боклуци в рамките на тези 5 на сто от държавната собственост, а обратното - тези 5 на сто ще бъдат изпълнени от достатъчно големи пакети, да речем, 10-процентни пакети, на "Булгартабак", на НЕК, на "Нефтохим", на БТК - въобще, на атрактивни предприятия, за които големият инвеститор, купил мажоритарния пакет ги управлява така, че те да печелят.
И ми се струва, че заместник министър-председателят ще потвърди това.
Искам да коригирам проф. Стоилов, че това не е била моята лична логика, а това е логиката на управляващото мнозинство, логиката на СДС, на Обединените демократични сили. Това е тази икономическа политика, която ние искаме да водим.
А колкото за другите емоционални изказвания, особено това на господин Миков, то няма никакво основание. В това вие ще се убедите, защото чрез работническо-мениджърските дружества ние правим много собственици, които също ще гласуват на следващите избори. И те ще бъдат наясно, че ние сме ги направили собственици. И това ще бъде резултатът от нашето управление.
Не са твърде далеч и едните, и другите избори. Ще видим кой е останал доволен от това, че например чрез работническо-мениджърско дружество е станал собственик или чрез втората вълна на масовата приватизация е купил пакет акции от атрактивни предприятия, които му носят допълнителен доход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
За реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз съм изключително доволен от признанието, което направи господин Николов, че целта на приватизацията е политическа, политическо структуриране на обществото. Хората, които ще гласуват на изборите...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не е точно така. Аз мога да го обясня.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама, ти го каза преди малко, господин Николов. 
Това беше едно великолепно признание. То спестява много обяснения, много гадания.
Сигурно съм бил емоционален, но аз не чух колко сделки има сключени по публичните процедури. Не чух! За мажоритарни пакети... Тук има представители на органи по чл. 3 и ако има някой, нека да ни каже при него колко - говорим за мажоритарни пакети, не тези номера с 10-15 на сто, които ги правите на дребните инвеститори... 
Аз не мога да разбера този текст по същество. В единия случай - ето, гледам го и чета: "които държавата притежава в акционерните дружества". Господин Николов казва "от всички активи". Не може на централизираните публични търгове да се продават всички активи на държавата. Там могат да се продават само акции. Дори и дялове не могат да се продават. Неслучайно в текста е написано само "акции". И когато казваш "общо" и се казва "всички активи", тоест това ще бъдат и имоти, ще бъдат и дялове, ами не може на централизирани търгове, където въведохте електронен път, заверки, хиляди сложнотии. Там се търгуват само акции. Така че изразът "общо в акционерните дружества" - нищо, нека да си остане текстът извън емоциите. "Чрез централизираните публични търгове се продават не по-малко от 5 на сто от акциите, които държавата притежава в акционерните дружества." Това е старият текст. Сега тук се вкарва "които държавата общо притежава в акционерните дружества". И общо, и поотделно, все ги притежава. В едни притежава по сто на сто, в други 50 на сто, в трети - по 10, в четвърти - хептен нищо не притежава. Думичката "общо" не значи нищо. 
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Напротив, много значи. Нали затова спорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата за втора реплика има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колега Николов, аз мисля, че нямаше да има толкова големи спорове, ако бяхте публикували общия списък на всички предприятия, които трябваше да продавате в рамките на тази техника за приватизация. И тогава всичко това щеше да бъде излишно, защото щяхме да говорим конкретни неща. За съжаление това не се случи и поради тази причина вие сте атакуеми като политическа сила, като управляващи. И с право. Това е огромната пречка и поради това тази първа вълна, която сега стартирахте, няма да се състои, защото нямате списък. Ако аз съм дори и най-дребният инвеститор, ще гледам списъка и ще гледам как продажбите се разпределят във времето, за да си направя сметка. Иначе цялата техника и технология се губи в тази схема. Затова може би сега изобщо не трябваше да стартирате. Може би сега по политически причини стартирахте. Трябваше да тръгнете, когато всичко е готово. Иначе смисълът се губи. За всичко друго ви вярвам, че искате да стане така. Но последното отрича ефекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
Думата за трета реплика има господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Николов, колкото и пресата да подиграва депутатите и да ги обвинява в това, че не им достига интелигентност, ние всички притежаваме - и аз, и Вие, и другите, поне една средна интелигентност. И много добре разбирам тази малка разлика. 
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това го кажете на господин Миков!
СТЕФАН СТОИЛОВ: На това и Вие трябва да обърнете внимание. Тази малка разлика, където е заровено кучето. Преди ние с вас като законодатели заставяхме изпълнителната власт, органите по чл. 3 да предложат и от най-хубавите предприятия на България. И това предаваше смисъл на боновата приватизация. Сега този вагон с общо петте на сто наистина може да бъде напълнен с боклуци и полубоклуци. 
Вие водите комисия и трябва да се съгласите: законът не трябва да разчита на волята - политическа или някаква друга. И в случая няма значение вие ли управлявате, друг ли управлява. Законът трябва да разпореди, да застави. Толкова повече че става дума не за нещо третостепенно, става дума за боновата приватизация, към която ние се опитваме да привлечем поне половината пълнолетни граждани на България.
Съгласете се, тази малка разлика е именно главното, същественото. И аз очаквах Вие да не се съгласите с една такава промяна, която изпразва от съдържание боновата приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Господин Николов има думата за дуплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Ще направя дуплика и на трите реплики.
Започвам от репликата на Михаил Миков. Безспорно, господин Миков, аз съм направил грешка на езика, като съм казал "активи", а не "акции". Текстът е пред мен, така че не мога да бъркам активи с акции. 
Второ, спорът е именно за думата "общо". 
Преминавам към репликата на проф. Стоилов. Професор Стоилов, моята логика е същата като Вашата. Аз смятам, че ако ние запазим стария текст, неминуемо от предприятията, които Вие наричате "боклуци", 5 на сто ще влязат в централизираните търгове. А така аз се надявам, че тези акции именно няма да влязат, а ще влязат акциите на атрактивните предприятия.
И накрая, дуплика към господин Иван Бойков. Аз съм абсолютно съгласен с това, което той каза. Сто на сто съм съгласен с казаното от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Думата за изказване има господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Запознах се внимателно с този закон, макар че вече върви второто четене, също и с материалите на закона от първо четене. Само в два члена на закона - чл. 26 и чл. 28, които са останали непроменени, са заложени изисквания, че всички сведения, които се поискат от купувача за това предприятие, трябва да му бъдат дадени. Това е нареждане също  и  на  Министерския  съвет.  Така е записано в чл. 28.
В тази зала има много юристи и много хора, които са се занимавали с външнотърговска дейност. При всяка сделка естествено, че и продавачът трябва да има сведение за капиталите и за състоятелното плащане на купувача. Ще дам един пример. Преди няколко месеца всички ние бяхме свидетели как пресата съобщи за успешната продажба на "Новотел Европа" в София и "Тримонциум" в Пловдив. Само след няколко месеца се оказа, че собствената държава на купувача го търси, за да го сложи на подсъдимата скамейка, понеже това са били мръсни пари. В момента в тези страни се говори, и аз се моля Бога да не е така, защото ние ще изгубим съвсем доверието на чуждите инвеститори, че с подобни капитали са закупени "Шератон" и "Интерпред". Ако това наистина излезе като първата сделка, то нашето правосъдие смятам, че трябва да сложи и двамата в една килия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Този текст е важен и спорът по него е по същество. Аз съм доволен, че тук наистина се говори по същество. Но бих искал да обърна внимание на няколко грешни постановки, от които се изхожда. Явно, че в главите на много хора е останало влиянието от първата вълна на масовата приватизация. И оттук се правят няколко грешни извода.
Първо, централизираните търгове не са единственият метод, единственото място, където могат да се използват приватизационните бонове, за разлика от първата вълна.
Второ, на централизираните търгове освен с бонове може да се купува и с пари, за разлика от първата вълна на масовата приватизация.
Трето, централизираните търгове не са един, два или три, тоест хората да се юрнат веднага да купуват и да приключат в рамките на няколко дни, висейки на опашки, без да са наясно какво купуват, за разлика от първата вълна на масовата приватизация, а ще се провеждат периодично през годината до 2001 г. и в тях ще влязат много и интересни пакети от акции, което е очевидно. Иначе няма да има интерес към търговете. А ако няма интерес към търговете, за какво ще ги правим? Както казах вече, търговете не са само за да оберат боновете на хората, каквато беше една от целите на първата вълна на масовата приватизация - аз ще се спра и на този въпрос, - търговете са, за да могат да се продават и срещу пари, и срещу бонове акции от предприятията и за да завърши процеса на приватизацията, да има една широка палитра от методи и всеки да избере своя метод.
Много често се прави една принципна грешка. Тук професор Стоилов защити първата вълна на масовата приватизация и каза, че в нея били приватизирани 13 процента от акциите и от капитала на българските предприятия и от активите, вероятно не е ясно точно от какво в края на краищата са тези 13 процента, но аз искам да ви кажа, че цялата практика във всички страни и нашата близка практика в България отрича твърдението, че приватизацията може да бъде еднократен акт. Приватизацията е процес, който тече във времето, и всеки опит той да бъде превърнат в акт рикошира върху приватизатора и върху  държавата. Неслучайно сега в момента има сериозни проблеми с голяма част от предприятията, които минаха през първата вълна на масовата приватизация и тече един  процес на размяна на акции в тези предприятия, на търсене на нови собственици, като тези предприятия не са заработили като частни предприятия, огромната част от тях, тоест те са в едно състояние именно на този процес на приватизация, който изкуствено беше превърнат в еднократен акт, но той по силата на своята логика продължава да си се развива като процес.
И ако ние се върнем към логиката на първата вълна и се опитаме да я наложим върху сегашната бонова приватизация - категорично бягам от сравнението първа, втора вълна - върху сегашната логика на боновата приватизация, естествено е, че ние ще търсим раздвижена форма, поредица от търгове, много търгове за малки пакети един път от едни предприятия, друг път от други предприятия, в които всеки да може да си намери своето място.
Абсолютно прав е господин Бойков и аз също подкрепям това, че трябва да има списък. Но ако ние спазвахме досегашния закон, който вие сега, надявам се, ще промените, списъкът щеше да бъде изключително лесен - записвам на един списък всички предприятия в България и пиша най-малко по 5 процента от всяко от тях. По силата на сегашния закон ние нямаме право да извадим друг списък. Всеки списък щеше да бъде в нарушение на сегашния закон. Така че очевидно е, че след като вие приемете промените в закона и ние се надявахме наистина законът да бъде приет в Народното събрание преди стартирането на първия търг, но приемането на промените в Народното събрание бяха отложени чак засега поради продължилите с месеци дебати по Медийния  закон и по Закона за съдебната система. А ние не можехме да чакаме. Хората си бяха купили боновете и ни питаха кога ще дойде първият търг. Тоест ние поехме определен риск - да, наистина първият търг не е перфектен, защото не е придружен със  списъка  на всички предприятия. И хората, които ще участват в него, ще участват до известна степен на риск после да излезе за тях някое по-интересно предприятие. Но това си е техният риск. Те са си купили боновете никой не ги кара в момента точно да ги похарчат. Но хората, които са заинтересувани точно в тези предприятия, които в момента се предлагат, могат да си купят акции от тях, ако искат с бонове, ако искат с левове, ако искат с каквато и да е валута, тъй като е абсолютно възможно по закона да се купува и с чужда валута. 
В момента няма никакво сериозно притеснение, че има някакъв провал. Просто това е един дълъг процес и ние връщаме боновата приватизация към нормалното състояние на всяка приватизация на процес, а не на еднократен акт.  И няма да бъде еднократен акт.
Естествено е, че ние ще трябва да предложим в бъдеще, особено при текст, както го записвате сега,  и аз съм много благодарен точно за тази добра формулировка, че ние ще трябва да предложим акции и от БТК, и от "Булгартабак", и от други много интересни големи предприятия, които в момента все още са монопол и все още са държавни. Разбира се, че ще предложим. Защото трябва да изпълним условието да са общо 5 процента от всички, а от малките предприятия - те отидоха вече, от тях няма какво да вземеш. Няма никакъв смисъл да предлагаме  на централизираните търгове акции от предприятия, на които ние сега мажоритарния пакет от акции продаваме за един долар. Тук Драгомир Драганов пак се прави на интересен в залата и ходи и събира доларчета да купел "Кремиковци". Защото му е лесно, защото му е широко около врата, защото е в опозиция и не отговаря за "Кремиковци". И той никога няма да бъде управляващ и никога няма да отговаря за "Кремиковци". (Ръкопляскания в мнозинството.) И всеки безотговорен човек може да разиграва такъв театър, включително и в Народното събрание.
Така че, очевидно е, че за да изпълним изискването на закона 5 процента общо от акциите на предприятията, ние ще трябва да вкараме в тези търгове и акции от най-големите и най-атрактивни предприятия.  Защото пък ще искаме да ги продаваме там. Ние искаме да ги продаваме там, защото хората, които ще искат да си купят от тези акции, голяма част от тях няма да си ги пазят, а веднага ще отидат да ги оттъргуват на борсата, с което пък ще завъртим и капиталовия пазар, което е целият смисъл на този тип приватизация и е един от методите, по които се използват приватизационните бонове. Нека да не забравяме, че и в момента с приватизационни бонове хората си купуват предприятия, купуват обособени обекти. Това е възприето платежно средство, което върви. И 600-те хиляди души, които до момента са си купили приватизационни бонове, никой не казва, че те чакат да ги използват само на този първи търг. Голяма част от тях вече влизат и вървят в органите по чл. 3.
Така че използваме една широка палитра от  методи и една широка палитра от платежни средства. И тук да се абсолютизира, да се концентрира върху този текст целият огън и жупел на масовата приватизация, на боновата приватизация, означава тотално да не се разбира за какво става дума. Става дума за един метод на приватизация изобщо, в който се купува и с бонове, и с парични средства, и за един метод от многото методи, по които могат да се използват боновете. Никой не чака на опашка в пощата, в пощата има цялата информация, хората, които искат, могат спокойно да отидат да получат информацията. А много от хората, които ще купуват сега в този първи търг, знаят, защото това са предприятията от техния град, те са купили или като акционери по масовата приватизация от първата вълна, или като работническо-мениджърски дружества, или като правоимащи по чл. 5, ал. 2 са си купили акции и сега биха могли да си добавят още акции с този търг.
Така че този търг е първи,  той е пробен, той проиграва системата, така да се каже, за първи път и неслучайно не е голям и е с акциите само на 31 предприятия. Вие забелязвате, че в него няма акции на нито едно предприятия от промишлеността.  Тоест ние подготвяме и пакетите за следващите търгове. И, разбира се, когато приемете закона, Министерският съвет ще се потруди да приготви и списъка, който е политически важен. И аз тук искам да завърша с това,  от което Михаил Миков толкова силно се възмути за политическата страна на този процес. Разбира се, че приватизацията е политически процес. Който е седнал тук да ми говори, че приватизацията не е политически процес... Естествено е, досега имаше от една страна партийна върхушка, от друга страна - 8 милиона българи, които се водеха или служещи, или селски труженици, или кооператори, или работници, сега ще има друга структура на обществото, в която ще има огромен брой собственици. Ако това не е политически акт, какво е? Разбира се,  че е политически акт. И това е същината на цялата ни реформа - създаването на пазарна обстановка, в която ще има частни собственици. От това повече какво да говорим дали приватизацията е политически акт? Разбира се, че е политически акт и то е акт на всяко реформиращо се общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божков.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието  продължава. 
От името на парламентарна група има думата господин Георги Пирински. 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин председателю, уважаеми дами и господа, по поръчение на Парламентарната група на Демократичната левица съм натоварен да оглася от трибуната на Народното събрание следната декларация на Парламентарната група на Демократичната левица. 
Темата на декларацията е Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Лайтмотивът на декларацията е призивът за националноотговорен подход по този въпрос. 
Парламентарната група на Демократичната левица споделя разбирането, че Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е първият многостранен договор, който осигурява обща защита на националните малцинства и на лицата, принадлежащи към тях. Като акт на Съвета на Европа тази конвенция изисква съответно уважение. Нашите конкретни позиции по присъединяването на България към Рамковата конвенция винаги са се основавали на това разбиране за значението на въпроса.
Нека припомня фактите. Още на 18 септември, миналата година, на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност ние споделихме разбирането, че разпоредбите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства трябва да се съобразят с условията, в които биха се прилагали в България. Историческите и съвременните реалности на страната недвусмислено говорят, че въпреки наличието на някои етнически, културни, езикови и религиозни различия на наша територия не са се обособили национални малцинства. В същото време у нас традиционно живеят етнически общности от небългарски произход и за лицата, принадлежащи към тях, Конституцията гарантира недискриминация и равенство в правата. Ето защо Рамковата конвенция изисква специфичен максимално отговорен български подход. 
На споменатото заседание бе възприето общото мнение конвенцията да бъде ратифицирана със съпътстваща декларация на Народното събрание, която следва да се разглежда като неотменима част от ратификационния инструмент. 
След като правителството не предложи нищо в тази насока, на 14 октомври 1998 г. Парламентарната група на Демократичната левица внесе проект на такава декларация със съответните мотиви. След три месеца пълно мълчание изведнъж в началото на тази година СДС внезапно призова за спешни консултации без никакви предложения за позиция на българската страна - нито от правителството, нито от мнозинството.
Парламентарната група на Демократичната левица няма намерение да участва в псевдоконсултации, в консултации заради самите тях. Ние не приемаме имитацията като модел на поведение. Парламентарната група на левицата ще се ангажира само в действия, за които участниците имат съответната готовност. 
Ние очакваме мнозинството най-сетне да има адекватно поведение. Да изрази ясна и смислена позиция по Рамковата конвенция, да вземе отношение към отдавна изработения националноотговорен подход на Демократичната левица. Правителството също не може да е пасивен наблюдател и да прехвърля отговорността си върху Консултативния съвет по национална сигурност при президента. Конкретните усилия по възможната ратификация следва да се съсредоточат в специализираните парламентарни комисии без да се игнорира и подценява Комисията по правата на човека, като се търси накрая максимално съгласие в пленарната зала.
Парламентарната група на Демократичната левица за пореден път заявява, че както има обяснителен доклад към Рамковата конвенция, който е автентично и задължително тълкувание за цяла Европа, така следва да има декларация като неотменима част от Закона за ратификация, която да осигурява автентичния български прочит на конвенцията.
В правната система на Република България инкорпорирането на Рамковата конвенция трябва да стане в пълно съответствие с Конституцията, за да не се постави под съмнение единството и целостта на българската нация и българската държава, нейната вътрешна и международна сигурност. Благодаря Ви, господин председател. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински. 

Продължаваме работата по точка единадесета от седмичната програма.
Има думата за изказване господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим):  Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Това, че господин Николов откликна на изказването на господин Бойков, до голяма степен снема част от полемичното съдържание на моето изказване. Радвам се, че тук има място за консенсус.
Дълбоко съм убеден и вече говоря от логична, а не от полемична гледна точка, че по въпроса за масовата приватизация може и трябва да има консенсус, тъй като е в интерес на електоратите на всяка една от нашите политически сили. Имам удоволствието да съм първият в България, който говори за масова приватизация и парична реформа още от януари 1990 г. 
Със съжаление трябва да кажа, че някои закъснели неща се превръщат във фарсове и наше задължение е масовата приватизация да не бъде такъв фарс. Подчертавам това, защото една закъсняла реформа се нуждае сама по себе си от реформиране. И, ако нещо може да ни убеди в смисъл от продължаване на реформите, е лозунгът: "Да реформираме самите реформи преди те да са ни деформирали като държава, като нация и като икономика!"
Една много силна статия, върху която ви обръщам вниманието, е днешното лично мнение на господин Хърсев - "Могат ли българите да правят бизнес". Препоръчвам на колегите да се запознаят с този материал във в. "24 часа" и със, за съжаление, тъжната констатация, че "Родните фирми са на режим - позор, надзор и никакви пари".
Масовата приватизация, колеги, е една от малкото систематични форми, в която българският народ и българските бизнесмени могат да се включат в процеса на икономическите реформи. Те не разполагат с капиталите, които се изливат тук под формата понякога на помощи, но, забележете, за да се подпомагат чужди фирми да стъпят тук.
Аз не съм ксенофоб и никога няма да бъда. Но съм против тази ксеномания, която води до дебългаризация на бизнеса. Българският бизнес трябва да бъде поощряван, за да може дребният бизнес да става среден, средният бизнес да става едър. За съжаление не това е тенденцията. 
Ето защо, след като съм пропагандирал масова приватизация в последните девет години, искам да подчертая и факта, че специално управляващите са длъжници на собствения си електорат по отношение на масовата приватизация. Защото, подчертавам, когато беше организирана първата вълна, господстващото тогава негативно отношение към масовата приватизация, чрез пропагандните механизми доведе до невключване на значителна част от вашия собствен електорат, колеги от СДС, в масовата приватизация.
Ето защо смятам, че е абсолютно правомерно искането в сегашния процес, в така наречената втора вълна, да бъдат подложени на масова приватизация, на такъв тип раздържавяване, при което чрез бонове могат да се включат обикновени български граждани, корпоративно обединени под един или друг начин в приватизацията на сериозни, престижни, струващи си обекти, а не на неща, които са така или иначе за боклука.
Ето защо още веднъж подчертавам, че всичко казано от колегата Бойков в този дух, заслужава да се солидаризираме с него. И приветствам това, че господин Николов изрази своето съгласие в този дух.
Моля още веднъж да обърнем внимание, че вашият собствен електорат, както и електоратите на другите политически сили, в своето единство правят български народ, който, за съжаление, е в крайно неизгодно, по отношение на конкурентоспособността му, положение спрямо външния  псевдоинвеститорски натиск. Благодаря ви. И се ангажирам, ако колегите не разполагат със статията на господин Хърсев, утре да връча ксерокопие на всеки един, 240 екземпляра.
ИВАН КУРТЕВ: Господин Смоленов, за момент останете, за да кажете конкретно по текста какво предлагате. Защото разпространението на вестникарски статии е отделна работа, а сега сме на § 14.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Благодаря Ви за възможността да продължа. Значи в този смисъл § 14... С визирането на тези неопределени 5 на сто, без списъка от подлежащи на приватизация сериозни обекти, без законодателния контрол върху изпълнителната власт, тогава когато тя внася за приватизация определени обекти, просто смятам, че би загубил своя икономически смисъл. Подчертавам необходимостта, както досега, подлежащите на приватизация обекти да бъдат систематизирани, представени на вниманието на българските кандидат-купувачи. И в известен смисъл те трябва да бъдат равнопоставени спрямо външния инвеститор, който има правото да идва да си избира, чрез също чуждестранни посредници, какво да приватизира, да го приватизира за един долар срещу обещания, подчертавам обещания, които не са гарантирани с нищо.
Аз смятам, че реалната гаранция на приватизационния процес е във възможността българският бизнес, чрез своите данъчни ангажименти, чрез своята кадрова политика, чрез своите ангажименти спрямо създаването на работни места, да поеме значителна част от привлекателния, подлежащ на приватизация бизнес и предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря, но така и не чух конкретно предложение.
Има ли други желаещи за изказване?
Има едно предложение, то е на народния представител Стефан Стоилов - за отпадане на § 14.
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Стоилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 61, против 40, въздържали се 15.
Предложението на господин Стоилов за отпадане на § 14 е прието.
Това, което предлага комисията, е друг текст за § 14.
Има думата за процедура господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз, като народен представител, си признавам, че не разбрах за какво става въпрос. Ето защо моля процедурно да подложите на прегласуване току-що гласувания текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов. Ще го поставя на прегласуване. Но проблемът не е, че Вие, господин Рафаилов, не сте разбрали. Защото един човек, да кажем, евентуално е сгрешил. Проблемът е, че тук са 42 гласа, и тук са горе-долу толкова. Очевидно проблемът е в броя на гласуващите.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС, от място): Аз и един да съм, имам право да искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбира се, че имате право.
Поставям предложението на господин Рафаилов за прегласуване на предложението на господин Стоилов - да отпадне § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 68, против 87, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има предложение на Комисията по икономическата политика за текст на § 14.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 101, против 22, въздържали се 16.
Параграф 14 е приет.
Господин Николов, моля да продължите с докладването.
Имате думата, господин Николов.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю! Поради технологията на работата в Народното събрание този текст, който е записан в § 15, според мен е приет вече в Закона за корпоративното подоходно облагане и за да не направим грешка и да се предпазим от такава неволна грешка, ви предлагам да отложим гласуването на § 15, докато аз успея да направя справка и тогава да го подложим на гласуване. Сега направо да минем към § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението да се отложи разглеждането и гласуването на § 15.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика: в Преходните и заключителните разпоредби се създават нови параграфи 16 и 17.
"§ 16. Образуваните административни производства по Закона за административното производство и по Закона за Върховния административен съд се прекратяват.
§ 17. При промяна на органа по чл. 3 процедурите за приватизация, по които са определени начините за продажба, се приключват от органа по чл. 3, който ги е започнал."
Параграф 16 е във връзка с приетото вече предложение, което се съдържаше в т. 3 на § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря  на господин Николов.
По това предложение на комисията господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, този текст идва само да покаже, че се решават някакви конкретни приватизационни сделки и са замесени конкретни приватизационни интереси. Ако вие принципно искахте едно бъдещо ускоряване на процеса, щяхте да се задоволите само с онова изменение, да не се обжалват административните актове за в бъдеще. Придавайки обратно действие на закона и пряка намеса в открити вече процедури по реализиране на определени права,  само доказвате, че става въпрос за конкретни случаи. И всъщност потвърждението на това мое твърдение аз намерих в едно писмо, изпратено през месец септември до Агенцията за приватизация, където по четири-пет различни дела се изисква предоставяне на документи, които Агенцията за приватизация не е сметнала за необходимо, макар и по тогава действащия закон, да предостави на съдебната власт. Ако някой се интересува, писмото го има при мен, то е от месец септември. 
Или пред какво сме изправени? Народното събрание ще трябва да реши днес някои конкретни приватизационни сделки, по които има спорове в съда с този текст.
Кои са тези сделки? Една такава сделка е с автосервиза на ЦК. Там какво стана? Постъпило е искане до Административния съд,  има спиране на прехвърлянето на акциите,  министър Краус, несъобразявайки се, е прехвърлил акциите. Аз не знам по-нататък как се е развил казусът, но той е много показателен за отношението на днес управляващата администрация, на избрания от вас Министерски съвет в такива икономически преразпределителни процеси. Този текст само потвърждава това.
И доколкото тук има юристи, и доколкото все пак много клетви сме чули от тази трибуна за  уважението към независимата съдебна власт, към закона и правото,  едно приемане на такъв текст при всички случаи само доказва волунтаристичния характер на вашата политика, доказва една политика на неуважение на правото.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря, господин Миков.
Господин Петър Рафаилов има думата. 
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Аз си позволявам да направя реплика на колегата Миков, именно защото  като юристи е смешно да говорим неща,  които нямат никакво правно основание.  Тук никой не казва нещата да се връщат със задна дата. Предложеният текст е естествено продължение на взето вече решение от Народното събрание  да не може да се използва правото на обжалване по административен ред, а да се мине по общия ред. Висящите производства просто не биха могли  да продължат, защото липсва правно основание за образуването на този процес. И това колегата Миков много добре го знае. Защото, за да се възбуди едно съдебно производство, освен процесуалните правила, по които се води делото, има материален закон, въз основа на който се обуславя и завежда съответната жалба или съответният иск. Е, като няма правно основание да се обжалва това решение,  защото вече го отменихме, как могат да продължат висящите производства? Съвсем естествено е, че те трябва да бъдат прекратени, защото няма да има правно основание. 
Колега Миков, ако Вие търсите някакъв друг  ефект във Вашето изказване, по-добре го кажете, но не е този аргументът, който изтъкнахте преди малко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Изходящият номер на писмото е 153 от 25 септември 1998 г, където по едно, две, три изходящи номера са поискани документи. 
Какво прави приватизиращият орган, в случая Агенцията за приватизация? Бави и чака, нарушавайки закона с ясното съзнание, че ще излобира мнозинството да премахне административното обжалване. 
Преди малко ви казах какво прави Столичният общински съвет - откази мълчаливи, отменени на едно основание, след това връща ги в съда и задължава общинския съвет да вземе решение по така наречената малка приватизация - чл. 35. Общинският съвет в края на месец юли взема решение, но на друго основание, че пак отхвърля тези искания, само че не пише решенията и казва: решението не е написано, и чака законодателят - вие, да орежете всичките тези хора, да ограничите правата им. Чака ги, не са написали решенията.
Ето, това е скандално, когато един парламент решава конкретни казуси. Това е скандалното в случая. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да направя едно предложение, което е редакционно и което се съдържа в текста, и което смятам, че ще успокои господин Миков, а именно да запишем след "образуваните административни производства" думите "срещу актове на органите по чл. 3 по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" и да продължи нататък текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз съм  съгласен с господин Николов,  защото, ако бяхме приели текста в този му вид, щяхме въобще да изпразним от съдържание Върховния административен съд, тоест с този  дурацки запис, който съществуваше. Така наистина ще се разбере, че става въпрос за процедурите по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Но аз лично си мълчах, за да видя докъде ще ви стигне акълът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Николов, моля да прочетете текста преди да сме го гласували в окончателната редакция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 16. Образуваните административни производства срещу актове на органите по чл. 3 по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, по Закона за административното производство и по Закона за Върховния административен съд се прекратяват."
Параграф 17 си остава така, както беше прочетен преди това от мен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете още веднъж, за да стане ясно.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 16. Образуваните административни производства по Закона за административното производство и по Закона за Върховния административен съд срещу актове на органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се прекратяват."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 16 и § 17 така, както са предложени от комисията и с редакционната поправка, която беше предложена от господин Николов.
Гласували 124 народни представители: за 98, против 17, въздържали се 9.
Параграфи 16 и 17 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател! Извинявам се на залата, че въведох в заблуждение, че има възможност този член да е отпаднал при предишните гледания на Закона за корпоративното подоходно облагане. Припомням, че текстът касае авансовото плащане на дивидент при приватизация, нещо, което очевидно е недоразумение в Закона за корпоративното подоходно облагане и предлагам сега да продължим четенето на закона с този § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! 
Абсолютно подкрепям внесеното предложение, защото то предвиждаше да се отчислява дивидент към момента на приватизационната сделка. И тогава, когато предишния път се обсъждаше този текст, се опитвах да ви убедя, че дивидентът върви с акцията и ако излезе накрая на годината на печалба, другата година ще се даде дивидент. Тогава надделяха едни етатистки, фискалистки настроения и се прие този текст от вас. Ето сега, слава Богу, след толкова време ви е осенил здравият разум и аз абсолютно подкрепям внесеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Но той пак избърза малко - още не сме чули текста. Господин Николов не е докладвал § 15. Не го е докладвал още.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 15. Член  63 от Закона за корпоративното подоходно облагане се отменя."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 15 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Вече беше направено едно изказване. Господин Руси Статков има предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз говорих с господин Руси Статков, той почти го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Е, не може. Ако е тук, ще го оттегли, но го няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков § 15 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на господин Руси Статков.
Гласували 112 народни представители: за 3, против 92, въздържали се 17.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Моля, гласувайте § 15 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 7.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 16. В чл. 4 т. 10 от Закона за фонд "Обществено осигуряване" се отменя."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 16 да отпадне.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Параграф 16 да стане § 18.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! В тази част аз подкрепям уважаемия народен представител Руси Статков и неговото предложение.
Искам да ви кажа за какво става въпрос. Става въпрос за отчисленията от приватизацията във Фонда за социално осигуряване, които, ако не ме лъже паметта, са 20 на сто. Нашата парламентарна група е имала трайно и постоянно отношение по въпроса за разпределението на средствата, получавани от приватизацията, включително със своите предложения да бъде отчетено трудовото участие в изграждането на определени предприятия чрез допълнителни инвестиционни бонове. Известно е на всички, че мнозинството отхвърли едно такова решение.
Днес обаче то продължава своята политика по-нататък. То ограничава дори и социалното осигуряване - фондът "Социално осигуряване", да получава някакви средства от приватизация. При ситуацията, че фондът в момента е задължен за 13-та политическа пенсия, при условие, че в Закона за фонд "Социално осигуряване" беше приета една - аз не знам, даже тогава съм я пропуснал - идиотска разпоредба, без да се извинявам за думите си, която предвижда, че болничните листове за майчинство, за болно дете, за заболяване на работник, ще се облагат с още 20 на сто. Разберете, това просто е абсурд. Значи веднъж на работника му начисляват 42 на сто, а втори път, като се разболее, вместо да си ползва оттам, работодателят на всеки ден болничен, плащан от НОИ, плаща още 20 на сто, с което натоварва непроизводствените разходи именно в предприятия, където са заети предимно жени. Става въпрос за шивашки предприятия, за такива предприятия, които в момента са единствените, които дишат още и осигуряват работа на много хора. 70-80 на сто от състава там са жени. Значи там слагате още 20 на сто, за да се попълва онзи дефицит във фонда, тук се свалят 20 на сто за попълване на онзи фонд, при условие, че от него се изплащат именно пенсиите на тези, които са създали това имущество, което се приватизира. Това би било цинизъм, ако стане днес. 
Аз съм почти сигурен в начина, по който гласуваме, но ви моля все пак представители от мнозинството да вземат отношение по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз излизам на трибуната преди всичко да се обърна към мнозинството да размисли преди да гласува сега, защото отнемайки възможността трудът на онези, които днес имат нужда от социална помощ, да бъде овъзмезден, давайки възможност да разпродавате онова, което с години е строено с лишенията и от заплатите на тези, които бъркат в кофите, на тези, които ще останат без работа в резултат на една лоша управленска политика, да им отнемем възможността да вземат нещо, макар и неголямо, нещо нищожно от своя труд, за да могат да бъдат подпомогнати, аз смятам, че ще покажете и на собствения си електорат една безчовечност, една безскрупулност и липса на всякакъв ангажимент към социалната справедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Иван Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз по принцип бях съгласен да се централизират в бюджета приходите от приватизация в другите му части - там, където се говори за Министерство на отбраната, за фонд "Тютюн" и другите неща, тъй като наистина през бюджета с нашите решения може да се провежда правителствена политика, каквато смятат за добре. 
Този фонд обаче е специален и се получава така, уважаеми колеги, че от приватизацията приходите се централизират в бюджета, там са записани неопределено, и след това се разпределят както правителството иска, без контрол на Народното събрание, тъй като те ще дойдат в плюс, там няма такъв ред. Е, какво се получава сега? С тези средства, които са общонародни, се прави конкретна политика на правителството - дали ще дават 13-та или 14-та заплата или някаква друга схема ще се ползва за приходите от приватизацията, това ще се ползва от правителството извън нашия контрол - на Народното събрание, което не е редно. Точно това означава тази точка, че част от тези средства отиват пряко на управление на правителството безконтролно, през бюджета. Такава схема е изградена към момента. Не знам дали нарочно са го направили, дали това е политика на правителството или така се е получило технически. По-скоро е първото - това е целенасочена политика. 
Затова ви съветвам да си помислите извън много тежките изказвания на моите колеги, дали е редно точно този фонд, точно фонд "Социално подпомагане" - там, където има липси, където парите не достигат, да не се ползват част от приходите от приватизацията целево, за попълване на този фонд. Този фонд го гласуваме ние, в Народното събрание. Такъв източник поне сега, в момента, изглежда справедлив, тъй като отива именно за ползване от най-онеправданата част на нашето общество и всички аргументи, които се изказаха тук извън много емоционалните, изглеждат на място. 
Всичко друго ме навява на това, което ви казах преди малко. Замислете се върху схемата, по която парите от приватизацията влизат в бюджета и как се използват след това. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
Други изказвания? Господин Никола Николов иска думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС) : Нека отново да уточним за какво става дума. Значи ние приехме, че 90 на сто от приходите от приватизацията постъпват в централния държавен бюджет. Този бюджет е най-обсъжданият закон всяка година, най-важният закон. По него опозицията обикновено има много предложения, дълго време говори, приема или не приема, обсъжда политиката на правителството как се похарчват тези средства. Така че затова става дума.
Ние казваме: всички средства от приватизацията. Не части, разпределени по този начин, а всички отиват в централния бюджет, който се обсъжда от цялото Народно събрание, безспорно с най-голям интерес. Това е безусловно, нали, защото очевидно чрез държавния бюджет се реализира съответната политика от правителството. Така че затова става дума тук. Това е текст, който е следствие на вече приетия текст, че 90 на сто от постъпленията от приватизацията ще влязат в централния бюджет.
В същото време ние вече сме приели и бюджета на фонд "Обществено осигуряване", приели сме и държавния бюджет и наистина тук става дума за формално гласуване. Благодаря. 
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Как така формално? Защо тогава го внасяте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Реплика от господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин Николов, аз Ви благодаря. Вие бяхте пределно откровен. Вие правите това, което искате, а не това, което иска логиката на живота. И нека народът да разбере, че ние ви предлагаме по строго регламентиран начин да отидат част от средствата на приватизацията, а вие искате да отидат там, където вие, по ваше усмотрение, можете да ги ползвате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Втора реплика - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз Ви благодаря, уважаеми господин председател, но тук се отвори нова тема. Или тези текстове, тези правни норми по-скоро, текстовете не ги закачаме, са отменени и тук ние обсъждаме нещо, което е безсмислено, или те на са отменени и ще го обсъждаме, господин Николов. Не може да се предопределя! Защо? Ами, защото с това изменение на Закона за приватизацията се отменят именно тези точки 3, 4, деферерето с бюджета вярно го закрихме, да, но тези фондове са по съответни други закони. Те са разписани в ония закони - фонд "Земеделие", фонд "Тютюн". И ето т. 5 - за фондовете на общественото осигуряване - 20 на сто. Тук следват културата, здравеопазването и прочие. Така че дайте да не коментираме в тази посока. 
И следващият въпрос. Какво е разчетено в бюджета? Разчетени ли са тези приходи в бюджета или пак догодина по това време господин министърът на финансите ще се бие в гърдите и ще казва колко е преизпълнил бюджета. Разчетени ли са в бюджета за 1999 г. всичките тези? Защото пък ако те са разчетени...
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Не са разчетени. 
МИХАИЛ МИКОВ: Значи какво? Създаваме скрития резерв на Министерство на финансите или попълваме дупката в бюджета за платежния баланс. Дайте да сме наясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Искате ли дуплика?
Има думата господин Николов за дуплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Първо, господин Нешев, няма по-прозрачно разпределение на средства, които са на разположение на Министерския съвет, от бюджета, тъй като той се приема от Народното събрание. Тук аз отново се връщам на това, с което започнах своето изказване - че особено активна е опозицията, нали? Най-атакуваният закон, най-обсъжданият закон е Законът за бюджета. И това, според мен, е безспорно за всички. 
На господин Миков. Наистина ние сме записали, че средствата от приватизацията се използват за намаляване на бюджетния дефицит. И това е ясно. Казали сме даже точно къде и как се използват в бюджета. Не виждам какъв проблем има, макар че се връщаме отново на този спор за разпределението на средствата от приватизацията. Това е логиката. И Вашите притеснения, може би Вие ще ги изразявате и по следващите предложения в този законопроект, според мен,  нямат никакво основание - нито имат логика, нито имат основание. (Реплика на Иван Бойков от място, която не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков § 16 да отпадне.
Гласували 140 народни представители: за 52, против 80, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 16, който става § 18, така както е предложен от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 86, против 41, въздържали се 4.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 17. В чл. 15а, ал. 2 т. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България се отменя."
Предложение на народния представител Руси Статков - § 17 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението и предлага § 17 да стане § 19 с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков § 17 да отпадне.
Гласували 124 народни представители: за 40, против 80, въздържали се 4.
Предложението на господин Статков не е прието.
Моля, гласувайте § 17, който става § 19 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 137 народни представители: за 90, против 40, въздържали се 7.
Параграф 19 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Гласувах срещу този текст, защото той още повече ограничава отбранителните възможности на Република България. Става дума за средства, които бяха предвидени във фонд, който трябва да отива за модернизация и техническа реконструкция на въоръжението и то от продажбата на имущество, което се е намирало под разпореждане на това министерство и е специализирано в посочената област.
Има и още един принципен мотив, за да се гласува срещу този текст. Това е вашата, на мнозинството, непоследователна политика, защото вие самите сигурно вече сте забравили, че преди около година с промените в Закона за отбраната казвахте колко добро ще стане състоянието, когато отделим средства от приватизацията. Сега тихомълком вие самите обръщате политиката на 180 градуса и пак правите, сигурно, нещо добро за страната.
В тези изменения на Закона за приватизацията поне по 4-5 принципни въпроса се прави точно това нещо. Ако вашите възможности за избор са ограничени от условията, които поставя фондът, то тогава поне ясно кажете, че вие сте само проводници на нещо, което е предрешено, на компрадорско управление или пък сте неспособни да отстоявате интересите на страната и ние ще се движим в една инерция, която все повече и повече ще изтощава нашите национални сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 18. В чл. 14, ал. 1 т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители се отменя."
Предложение на народния представител Руси Статков - § 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Параграф 18 да стане § 20 с текста на вносителя е предложението на Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин  председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изглежда че е излишно да се повтарят едни и същи неща, но аз все пак се чувствам задължен да кажа, че само преди шест месеца ние приехме Закона за подпомагане на земеделския производител, където, след като се направи едно изменение в отменения вече Закон за защита на земеделския производител с това, че трябваше във фонд "Земеделие" да се заделят 0,5 на сто брутния вътрешен продукт на предходната година и се прие изменението "до 0,5", което дава възможности да се гласуват ограничени средства, тогава се каза, че във фонд "Земеделие" от приватизацията ще постъпят 26 на сто от средствата, които постъпват от приватизацията. И на тази основа е разчетено онова, което фонд "Земеделие" ще осигури за подпомагане на българското земеделие.
Сега ние отменяме този текст и реално фондът остава с твърде ограничени възможности. Едва ли някой в тази зала ще оспори факта, че всичко онова, което е създадено в промишлеността, поне в 80 на сто е за сметка на българското земеделие под различни форми - с ниските изкупни цени, които имаше в продължение на години, с отчисленията, които се направиха и т.н.
Аз не смятам, че това е разумно и най-малкото то показва една последователност, бих казал даже една подигравка със закони, които приехме само преди шест месеца, с които обещахме на българското земеделие, че ще осигурим, макар и малко помощ от държавата за преструктуриране на този отрасъл и извеждането му от кризата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 18.
Гласували 159 народни представители: за 56, против 95, въздържали се 8.
Предложението на господин Статков не е прието.
Моля, гласувайте § 18, който става § 20 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 155 народни представители: за 99, против 55, въздържал се 1.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 19. В Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, т. 4, букви "в" и "г" се изменят така:
"в) петата и шестата година - 2/3 от основния лихвен процент, действащ за предходния лихвен период, като размерът на лихвения купон се обявява от Министерството на финансите до три дни след началото на всеки лихвен период;
г) от седмата до двадесет и петата година включително - основният лихвен процент, действащ за предходния лихвен период, като размерът на лихвения купон се обявява от Министерството на финансите до три дни след началото на всеки лихвен период."
2. В чл. 5 т. 6 се изменя така:
"6. Лихва, изплащана два пъти годишно - на 1 юли и на 1 януари, в размер на 6-месечния ЛИБОР за щатски долари, действащ за предходния лихвен период, като размерът на лихвения купон се обявява от Министерството на финансите до три дни след началото на всеки лихвен период."
3. Създава се чл. 12а:
"Чл. 12а. (1) Министерският съвет може да отписва задълженията по този закон (главници и лихви) на търговските дружества към държавата, при условие че се извърши приватизационна сделка за продажба на над 50 на сто от дяловете или акциите на дружеството. В този случай не се прилагат ограниченията по чл. 12, ал. 3.
	(2) Проектът на решение на Министерския съвет се внася от органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 или 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия след определяне на метода за приватизация на търговското дружество и след съгласуване с министъра на финансите.
	(3) Отписването на задълженията се отразява в цената на приватизационната сделка.
	(4) Размерът на задълженията, които могат да бъдат отписвани, се определя от коефициента на задълженията на търговските дружества към държавата по този закон към балансовата стойност на дълготрайните активи към 30 юни 1998 г., както следва:
1. при коефициент от 0,5 до 1,0 - отписване до 50 на сто;
2. при коефициент от 1,0 до 4,0 - отписване до 75 на сто;
3. при коефициент над 4,0 - отписване до сто на сто.
	(5) На отписване подлежат задълженията към датата на влизане в сила на приватизационния договор. Новите условия по обслужване на задълженията влизат в сила след подписването на договор по реда на чл. 12, ал. 1 и 2.
	(6) Търговските дружества обслужват задълженията си в съответствие с чл. 12 и 13 до датата на влизане в сила на приватизационния договор, включително и за времето след обявяване на процедура за приватизация."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 19 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Стефан Стоилов, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Никола Николов, което е оттеглено.
Има част от предложение на народния представител Никола Николов, което е прието по принцип.
Следващото предложение е прието.
Следващото предложение е прието по принцип.
Следващите предложения до края са приети.
Предложение на Комисията по икономическата политика.
Параграф 19 става § 21 и се изменя, както следва:
"§ 21. В Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, т. 6 букви "в" и "г" се изменят така:
"в) петата и шестата година - две трети от основния лихвен процент, действащ за предходния лихвен период, като размерът на лихвения купон се обявява от Министерството на финансите до три дни след началото на всеки лихвен период;
г) от седмата до двадесет и петата година включително - основният лихвен процент, действащ за предходния лихвен период, като размерът на лихвения купон се обявява от Министерството на финансите до три дни след началото на всеки лихвен период."
2. В чл. 5 т. 6 се изменя така:
"6. лихва, изплащана два пъти годишно - на 1 юли и на 1 януари, в размер шестмесечния ЛИБОР за щатски долари, действащ за предходния лихвен процент, като размерът на лихвения купон се обявява от Министерството на финансите до три дни след началото на всеки лихвен период."
3. Създава се чл. 12а:
"Чл. 12а. (1) Министерският съвет може да отписва задълженията по този закон (главници и лихви) на търговските дружества към държавата, при условие че се извърши приватизационна сделка за продажба на над 50 на сто от дяловете или акциите на дружеството. В този случай не се прилагат ограниченията по чл. 12, ал. 3.
	(2) Предложение за отписване по ал. 1 се прави от съответния орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия до Министерския съвет след съгласуване с министъра на финансите за предприятия, за които е взето решение за приватизация, преди вземане на решението по чл. 20 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
	(3) Размерът на задълженията към държавата, които могат да бъдат отписвани, се определя от коефициент, изразяващ отношението между стойността на тези задължения и балансовата стойност на дълготрайните активи към 30 юни 1998 г., когато този коефициент е по-голям от 0,5.
	(4) Задълженията се отписват по размер към датата на предложението по ал. 2 след сключване на приватизационната сделка. Отписаните задължения се обявяват в решението по чл. 20 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Когато задълженията не са отписани в пълен размер, условията по тяхното обслужване влизат в сила след подписване на договора.
	(5) Търговските дружества обслужват задълженията си в съответствие с чл. 12 и 13 до датата на влизане в сила на приватизационния договор, включително и за времето след обявяване на процедура за приватизация.
	(6) За държавни предприятия, за които към 1 януари 1999 г. е взето решение за начин на приватизация на държавни предприятия, органите по чл. 3, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия правят предложения за отписване пред Министерския съвет до 1 март 1999 г. Отписаните задължения се обнародват с допълнение към решението по чл. 20 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми представители на Агенцията за приватизация! Аз ще Ви помоля първо, господин председател, да се изкажа по всичките текстове, за да не ставам повече пъти.
Тук има ред разпоредби, които ще дадат определени ефекти. Какви са тези ефекти? На първо място, трябва да сме наясно, че нищо не може да се отписва на този свят. Тоест, държавата, респективно фискът, респективно данъкоплатците ще бъдат лишени от едни приходи.
Господин Николов се смее, но аз искам да поставя основната теза, която вие заложихте във вашата приватизация - ние ще продаваме евтино и за един долар, защото имат големи задължения. Добре, като ще се отпишат тези задължения, пак за един долар и евтино ли ще се продава?
И аз си мислех, че в тази насока вие сте променили философията си, тоест, държавата ще поеме дълговете, което е по-точно, а не отписване. Защото за народа отписване е така - тези дългове висят, отписваме ги, няма ги, ефектът от това е никакъв. Но те не влизат в държавния бюджет. Това са все задължения.
След това, твърде имагинерно е понятието "към държавата". Защото аз питам: Националният осигурителен институт държавата ли е, господа? Нека някой да ми каже. Или държавата е само Министерството на финансите, респективно хазната, респективно само данъчните задължения?
Задавам един следващ въпрос. Като идват тук чужди инвеститори, които също имат някакви задължения към държавата, защо не им ги отпишете и на тях? Защо не им ги отпишете, ами ги оставяте да фалират? Като има български предприятия, които също имат задължения към държавата, и с оглед на икономическата ситуация някои от тях не могат да ги плащат, защо не им ги отпишем и на тях? Нали вие се борите за частния бизнес - ще станат по-жизнени, ще създадат работни места, цветя и рози!
Но забележете как ще става отписването. Аз имах тайната надежда, че ще има корекция в този скандален вариант, който беше внесен от Министерския съвет, да има една яснота в закона, която да се обуславя от сравнително обективни критерии и която да бъде еднаква за всички. Думичките "може да" обаче си остават в крайния вариант като предложение. Значи Министерският съвет "може да", а "може и да не".
Е, господин Николов, в тази зала, в това Народно събрание навремето са се карали един файтон да купят на някое министерство, а ние тук милиарди, милиарди, милиарди предоставяме на администрацията.

И забележете, става въпрос за опрощаване на милиарди на частни търговски дружества, след като се сключи приватизационната сделка, ако правилно разбирам крайния текст, защото вече така всичко се превъртя, че му изгубих края.
Значи Министерският съвет - ето ви го текстът - може по този закон да отписва задълженията - главници и лихви - на търговските дружества към държавата, при условие, че се извърши приватизационна сделка, т.е. да се джиросат акциите за продажба. В този случай не се прилагат ограниченията. Аз това го тълкувам, че трябва да са джиросани акциите, търговското дружество е частно, агенцията или друг орган по чл. 3 е поел този ангажимент, прави предложението на Министерския съвет... Сигурно и отстрани ще стават някакви процеси, кипежи, но те ще бъдат по-скоро за медийна консумация и консумация на гражданите. Е, не можаха ли категоричните критерии да се определят в закона?
Забележете по-нататък как е текстът: "Предложението се прави...". (Председателстващият господин Иван Куртев напомня със звънеца, че времето е изтекло.)
Понеже има доста текстове...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Е, доста текстове, но нито едно конкретно предложение за 5 минути! А Вие, освен нападане, друго не можете да предложите.
МИХАИЛ МИКОВ: Конкретното ми предложение е да отпадне всичко това. А тогава ще се изказвам по всеки параграф. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма да се изкажете по всеки параграф, а ще си направите предложението...
МИХАИЛ МИКОВ: А като е сложно, защо е вкарано в един текст? За да объркат главите на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, ако сте имали някакви предложения за промяна на текстове и прочие - между двете четения. Другото, което можете да направите сега, е предложение за отпадане. Изложете аргументите за отпадане.
Има думата за реплика господин Николов. Ето, господин Миков ще има възможност да говори още 3 минути.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Да, искам да дам възможност на господин Миков да говори още 2 минути, но в същото време да му кажа, че така, както са записани на гърба на държавата... И тук съм ама наистина много затруднен да проявя деликатност към общо взето безочието от Демократичната левица да се твърди, че ние сме тези, които сме натоварили държавата с тези задължения. Защото на мен ми се струва, че друго мнозинство прие Закона за уреждане на необслужваните кредити. И точно тогава се одържавиха тези кредити и тези задължения. Тогава те станаха държавни. Значи, когато са записани на гърба на държавата, могат и да се отписват. Разбира се, ясно е какво значи терминът "да се отписват задълженията".
В същото време наистина аз съм съгласен, че в текста на Министерския съвет имаше възможност да се създава непрозрачност на процеса на договаряне на размера на отписваните кредити. Нали това го имаше в текста на Министерския съвет? Това именно ние сме преодолели с текста, който беше приет в Комисията по икономическата политика, а именно: че отписаните задължения ще бъдат обявявани заедно с решението по чл. 20, сиреч, че ще бъдат равнопоставени всички потенциални инвеститори за съответното предприятие, които ще знаят с колко ще бъдат намалени задълженията.
Междупрочем, това е един механизъм държавата сега да получи част от средствата, които й се дължат в този голям период от 25 години. И в това наистина има сериозна логика. Моля Ви да си помислите и върху това, тъй като това беше обмислено по време на дебатите в Комисията по икономическата политика. Така че за това тук става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Миков, за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Първо, не мога да не взема отношение по "безочието на Демократичната левица" със случая "Видахим".  Казвал съм ви го доста пъти. За половин година борд и половин година без борд, в 1997 г. то реализира половин милиард стабилен курс - 1000:1. Половин милиард загуби! В борд, при оздравяване от Министерството на финансите, за 9 месеца, при 2 борда сменени - 8 млрд. загуба 1998 г.! Как го лекувахте?...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Какво общо има това?
МИХАИЛ МИКОВ: Ами ето, вие такива сега ще отписвате, вместо да ги хванете тези два борда - тези два борда от ваши партийни чиновници - и да видите къде са тези 8 милиарда. Аз се чудя откъде са дошли, при условие, че е изолирано, то да направи загуба от 8 млрд.! Тук става някаква чудна алхимия. С тези  ЗУНК-ове същото в момента вие подготвяте като алхимия. Само че рано или късно тази алхимия ще лъсне. И трябва да ви кажа, че  тогава ще трябва да се гледа всеки какво е гласувал, как е гласувал. За много пара става въпрос. Не става въпрос за хиляди и милиони, става въпрос за милиарди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Други желаещи да вземат думата? 
Има думата господин Бойков.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Кой емитира облигациите по ЗУНК-овете?
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Николов, аз ще кажа няколко думи по този въпрос. Наистина, нека се върнем, 7 години ли вече станаха, назад, даже и повече, когато се прие Законът за обслужване на тези кредити ЗУНК, така наречените облигации. Целта тогава беше огромната междуфирмена задлъжнялост да се отложи във времето...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Към банките.
ИВАН БОЙКОВ: Към банките - точно така, да отложи това нещо, за да тръгне икономиката. Тя не тръгна, защото нямаше условия да тръгне. И стигнахме до варианта, в който има предложение те да се отписват в момента, защото пък не тръгва приватизацията по тази причина. Тоест, процесът е верижен: първо, не заработиха, второ, не тръгва приватизацията, защото са с много големи дългове.
Аз може би за втори път ще се повторя, по отношение на този закон вие пак тръгвате, уважаеми колеги, по някакъв административен начин. Чак преди 3 дни се каза, когато имаше конференция за растежа, която беше в НДК - а виждам, че и господин Николов тук вчера или онзи ден имаше едно изказване - че трябва дълговете да се търгуват. 
Всяко административно решение довежда до изкривяване на нещата и до натрупване на нови дългове. И това няма да ни послужи за нищо, освен за конкретни случаи, които в момента висят пред вас, пред правителството.
Защото, забележете, § 6. Има вече процедура за приватизация на "Кремиковци". Има огромен дълг, натрупан по ЗУНК на "Кремиковци". Има проведена процедура. И изведнъж казваме, че към 30 март ние ще отписваме дългове по този закон при вече свършена процедура, независимо че закона го приемаме днес. Как ще стане тази схема по обявяването по чл. 20? Как ще стане отначало схемата по набиране на купувачи? Аз разбирам, тук, в закона на Министерския съвет, който беше внесъл, в тази точка я нямаше процедурата по чл. 20 - обявяване в "Държавен вестник". Похвално, разбира се, че трябва да я има, за да има прозрачност. Само че към тези сделки как ще стане това нещо, като вече купувачът е тук?
Значи трябва да стартираме нова процедура по приватизацията на "Кремиковци" и по чл. 20 правителството да каже колко милиарда лева отписва по ЗУНК на "Кремиковци", за да има нова сделка. Променят се условията - ето един парадокс. Ето до какво водят тези решения съгласно някакви разпоредби.
Ненапразно имаше много големи дебати по тази точка. Ненапразно я писахме в някои варианти наново в комисията. Всичко това обаче, както е тук, може - да. И цялата схема по решенията... А в последното решение на комисията са отпаднали тези степени, по които се опрощават дългове. Пише: само при коефициент над 0,5 могат да се опрощават. Това въобще да отпадне, разбира се. Тогава вече те ще си решават колко да отписват и колко да не отписват.
Но къде отиваме в тази схема? Как ще ги регулираме тези неща? Значи Министерският съвет ще решава или някой орган ще решава и ще предлага на Министерския съвет колко да се отпишат. Е, на базата на какви обективни критерии ще бъде това решение, уважаеми колеги?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: На пазарен принцип.
ИВАН БОЙКОВ: На кой пазарен принцип ще бъде, като тук пазарен принцип няма? Тук има пазарният принцип на рушвета или пък на някакво друго давление. Нека да е целесъобразност. Хайде да не е рушвет, а целесъобразност, но който както си я разбира целесъобразността. 
Не може да вкараме по такава схема милиарди от бюджета да се отписват. Плюс това, уважаеми колеги, да кажем в тази година, дето идва сега, в този бюджет колко ще се отпишат? Откъде от бюджета ще отпишем тези милиарди? Откъде ще приспаднем, от кои резерви на бюджета, като бюджетът беше много напрегнат?! Колко десетки и стотици милиарди ще отпишем дългове, които трябва да се получат тази година като плащания в бюджета, и кой ще ги поеме? Този въпрос трябваше да го гледаме, когато гледахме бюджета, като презумпция, че ще има такова нещо. Къде са тези резерви - нека да каже министърът на финансите.
Разберете, не може по административен ред да се решават такива сложни и огромни въпроси. Аз разбирам начина, по който се сключват сделките, разбирам, че това тежи страшно, но какви са критериите, какви са обективните неща? По каква схема ще отпишете? Защото трябва да вкараме еди-кой си купувач тук и той ни е казал, че така може, а може и иначе. 
Освен това, когато обсъждахме тези текстове - ще приключа с това, защото искам да се мотивирам, уважаеми господин председател - като обсъждахме тези текстове презумпцията беше, че понеже ги продаваме за един долар, тогава ще си продадем с дългове. Ако не ги продаваме за един долар, като отпишем дълговете, ще вдигнем цената на акциите. Тук няма такова нещо! Излиза трета процедура - хем за един долар, хем без задължения.
Уважаеми колеги, ако няма задължения и е за един долар, ами, аз ще го осребря това предприятие и ще си отида. Ще си го взема... Има такива случаи в практиката на приватизация в другите страни, които правят приватизация. Какво ще ме спре? Че имам някакво задължение по договор за бъдещи вземания и инвестиции? Неустойка имало. Много важно, че има неустойка!
Да каже тук уважаемият председател на агенцията колко сделки е развалил за неизпълнени клаузи по следприватизационния контрол. Или всички си изпълняват на 100 на сто?  Няма такова нещо!
Пак има случаи тук на поемане на задължения, не казвам кой ги е натрупал, защото тази тема е много деликатна. За две години междуфирмените задължения от 3 трилиона са станали      7 трилиона!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Но те не са държавни!
ИВАН БОЙКОВ: Вие ще стигнете до варианта да отпишете и сегашни задължения, за да може да работи икономиката. Само че трябва да има пазар на дългове и затова Ви предлагам, уважаеми господин председател, да отпадне целият текст по § 19, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Целият § 19? Добре. Благодаря.
Имате думата за изказване, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател!
Аз по принцип съм склонен и ще гласувам за всякакъв текст, който постига основната цел, която си поставяме - ускоряване на приватизацията. В този смисъл не подкрепих и предложението на господин Лучников, което е перфектно от правна гледна точка и няма съмнение в това, но видимо щеше да затрудни процеса на приватизация.
По конкретния текст - вярно е, че текстът, който беше изработен в Комисията по икономическата политика и приет е по-перфектен, по наше виждане и по мое дълбоко убеждение, от предложения от вносителите на законопроекта. Но, дайте да видим, какъв е смисълът на този текст. Ако ние искаме да ускорим приватизацията няма никой в тази зала, който да се съмнява във факта, че по-лесно се продава едно предприятие, което е задлъжняло, особено ако има дългове по брейди облигациите или по ЗУНК-овете, защото потенциалният купувач може да го купи за един лев и фактически си осигурява едно перфектно дългосрочно кредитиране. Ако говорим за ускоряване на приватизацията...
РЕПЛИКИ: Как така "кредитиране"?!
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: Кредитиране, защото тези дългове той ги дължи към бюджета и са разсрочени до 20 години. Ясно е за какво става дума! (Шум и реплики в залата.)
Колеги, да не спорим по този въпрос! Прочетете Закона за уреждане на несъбираемите кредити и ще видите. За всяко предприятие това е конкретно, но е принципно, както ви казвам. И не се съмнявам в това!
Значи, ако ние искаме да ускорим приватизацията, по-добре е да търсим минимална кешова цена, а да отиваме и да го продаваме срещу дълга му. Обратно, като приемем текст, с който опрощаваме задълженията му, ние би следвало да искаме висока цена, в което няма логика от гледна точка на ускоряване на приватизацията. Ако, обаче, искаме да прилагаме схеми, отписваме задължения и продаваме за един лев - това е трети подход. Тогава за обекти като "Кремиковци" много по-ефективно е да отпишем задължения и буквално да го разформироваме като отпадъчно желязо на вторични суровини. Поне за пет години ще можем да плащаме на работниците. Има хиляди тона стомана! И такъв метод има в света.
В този смисъл аз подкрепям предложението на господин Бойков за отпадане на този текст. Ако това не стане, ще гласувам за текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иванов.
За реплика думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Моята реплика е предизвикана от това, че не знам дали членовете на Комисията по икономическата политика, които са приемали този текст, знаят точно какво е вложено в него. По това може да ни даде отговор и господин Иванов, и господин Николов.
Ако неговата идея е, че по-ефективна ще бъде приватизацията, ако предварително в някои случаи се вземе решение за опрощаване на задължения, аз съм склонен тази възможност да бъде допусната. Ако, обаче, това ще бъде само някакво предварително условие или първо ще се сключи сделката, а след това ще се обсъжда въпросът за опрощаване на задълженията, аз съм категорично против.
Вижте какво сте записали - при условие, че се извърши приватизационна сделка. Защо не кажете: "при условие, че ще се извърши" или пък "при условие, че е извършена"? Това е, което ви казвам - определете ясно момента. Аз съм категорично против такова условие да бъде договаряно след сключване на сделката. Вашият текст дава една възможност този текст да си го прилага всеки, както си иска. Затова аз искам да ми кажете какво сте искали да направите, защото от текста ви не е ясно какво сте направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз ще използвам практиката на реплика, за да отговоря на господин Янаки Стоилов.
Да, точно такъв беше спорът в комисията. Ние го решихме в полза на това да не е възможно в течение на преговорите и само с някои от евентуалните инвеститори да се водят преговори за намаляване на задълженията, а това да става с обявяването по чл. 20. Не след това, а преди това! Говорим за размера, защото само размерът е интересен от гледна точка на Вашите подозрения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Иванов, имате право на дуплика. Това са Ваши права.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Колеги, ако трябва да защитя текста на комисията ще кажа подобно на това, което каза господин Николов - текстът е перфектен, но няма да бъде работещ. Аз твърдя това, затова защото е казано, че в тръжната документация предварително обявяваш това, че си одържавил задълженията. В самата тръжна документация! И е казано, че тази процедура, тази преференция, ако мога да я нарека така, ще се ползва само в случаите, когато сделката завърши, т.е. се сключи договорът. Така че не може да има съмнение относно субективизъм по време на процедурата. Но аз ви твърдя, повярвайте ми, че текстът не работи в посока на това, което ние искаме. Просто не работи! Или обратно - съзнателно  отиваме на вариант да опрощаваме задължения и да продаваме без пари!
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Е, как ще опрощаваш, а пък и без пари!
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: Ей така, ще стане, професоре! В това съм дълбоко убеден, че и такъв вариант ще има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Желязков, председател на Агенцията по приватизация.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми дами и господа! За съжаление, това, което чувам в залата говори за дълбоко неразбиране на един от най-големите проблеми в държавата. Този проблем е дълговото бреме. Вие много добре знаете, че редица големи български предприятия са свръхзадлъжнели и много добре знаете, че преди около две години ние наследихме този проблем. Тоест, огромната част от дълговете на предприятията са натрупани в предшестващите 5-6 години. Такъв начин на мислене - дали опрощаваме ЗУНК-а и гоним висока цена или пък слагаме много ниска цена и оставяме задълженията, просто аз не мога да приема.
Става въпрос за свръхзадлъжнели предприятия, при които една от основните цели на отписването на ЗУНК-а е да докараме цената до един долар. За това става въпрос. (Шум и реплики в залата.)
И не става въпрос само за задълженията по ЗУНК. Значи, сега ние създаваме тази възможност за отписване на задълженията по ЗУНК, но предприятията имат редица други задължения. Те имат задължения към доставчици, имат задължения към банките в несъстоятелност. Това е много голям проблем, за който досега не сме намерили решение! Имат задължение към бюджета, както и редица други задължения.
Сега създаваме възможност за отписване само на едно държавно вземане и това са задълженията по ЗУНК.
Това са нещата, които не стават ясни от текста, но би трябвало да са ясни на народните представители.
Господин Иванов е много прав, че е по-добре купувачът да купи на ниска цена с едно много добро разсрочено задължение по ЗУНК, отколкото да отпишем ЗУНК-а и да гоним висока цена. Този механизъм ще се прилага само за предприятията, на които собствеността е отрицателна или е близка до отрицателната. За това става въпрос.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): 0,5 също е коефициент! Той не е отрицателен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, не от място, господин Бойков!
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Тук говорим само за задълженията по ЗУНК. Не забравяйте, че има редица други задължения още!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Петър Рафаилов има думата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване е предизвикано от думите на колегата Иванов, на когото прави чест, че така добре обясни невъзможността за спекулации за отписването на ЗУНК-а след сключването на приватизационната сделка. И аз му благодаря за това.
В същото време обаче аз съм много сериозно предизвикан от думите на колегите, които, правейки се, че не знаят, или не разбират предложенията, които са направени тук, си послужиха с чисто политически спекулации. 
Какво се предлага? По отношение думите на колегата Миков за думичката "може". Естествено, че ще бъде думичката "може", господин Миков. Много просто защо. Защото тук няма правило - ниска цена и целият ЗУНК да бъде заплатен, или да отпишем целият ЗУНК и да се плати голяма цена. Никой тук не казва, че става въпрос за ЗУНК, което означава Закон за уреждане на несъбираеми кредити, тоест дружествата имат кредити, които не могат да бъдат заплатени. Техният капитал, който е регистриран, не е в състояние да погаси тези задължения. Такива изказвания имаше от колеги от Демократичната левица и от други леви партии. И понеже те много държат на социалния елемент, аз искам да им кажа, че държавата има два начина по отношение на тези дружества: или да ги продаде, за да запази производството и работните места, или да ги ликвидира. Ако вие ми кажете трети вариант, аз ще ви се извиня.
И понеже говорите за социалния елемент, тук се предвижда механизъм: такива предприятия, за които няма кандидати, или има само един кандидат, ама само един кандидат, по-добре да се приемат условия, които позволяват това предприятие да върви. Защото има предприятия, за които има само един кандидат и този кандидат не е съгласен да плати и цялото ЗУНК-ово задължение. Той казва, че ще плати примерно две трети от ЗУНК-овото задължение. Какво правим тогава? Понеже не можем да го отпишем или да отпишем една част от това ЗУНК-ово задължение, ние го ликвидираме. Какво става със социалния елемент? И правото за всеки конкретен случай е право на органа по чл. 3, предложение до Министерския съвет, който като принципал преценява всеки конкретен случай. Тук няма правило: отписва се целият ЗУНК или се дава голяма цена. Ако има повече от един кандидат, ако са двама, ако са трима, кой е луд да отписва ЗУНК-а, ако те са готови да поемат всички задължения?
Поради това аз правя предложения, които са свързани с отпадане на текстове, господин председател. Именно поради тази причина, изхождайки от това, че Министерският съвет е в правото си да преценява за всеки конкретен случай в зависимост от това дали има конкуренция или това предприятие трябва да се продаде, аз предлагам в т. 3 на § 19, в новия чл. 12а ал. 3 да бъде отменена. И това го правя с ясното съзнание, че във всеки конкретен случай Министерският съвет да може да решава въпросите и да носи отговорност за това.
Също така предлагам ал. 6 на същия чл. 12а да отпадне, като се аргументирам с това, че ал. 6 дословно преповтаря ал. 2 на същия текст. И смятам, че няма смисъл от ал. 6. В нея се казва, че държавните предприятия, за които е взето решение за приватизация, органите по чл. 3 правят предложения. Същият текст го има и в ал. 2. 
Поради това правя предложение да отпаднат ал. 3 и ал. 6 на чл. 12а. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Думата за реплика има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Все нещо постигнах. Аз предложих да се отмени целият текст, а господин Рафаилов предлага да отпаднат само две алинеи от него. Това в значителна степен ще улесни поставянето на въпроса пред Конституционния съд.
Господин Рафаилов, моля Ви, вижте ал. 4 и ми обяснете, защото с Янаки Стоилов я четем вече половин час, кажете ни в кой момент ще става отписването. Защото тук, както казва проф. Стоилов, е заровено кучето. Задълженията се отписват по размер, тоест размерът им се определя също, предполагам, към датата на предложението по ал. 2 след сключване на приватизационната сделка. Втори път се говори, че отписването се обявява в решението по чл. 20 от закона. Е как да се обяви, като то се знае. После, онова решение стартира процедурата. Тука има нонсенс, разберете. Решението по чл. 20 отваря процедурата. А в първото изречение се казва, че се отписват по размер след сключване на приватизационната сделка. Или аз не мога да чета, или не разбирам, или не знам, или пък много неуважително се отнасяте към нашите възможности да четем текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата за втора реплика има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Рафаилов, цялата Ви логика я приемам, само че тя е част от нещата. Това, което предлагате като правило, може да стане изключение. И в този смисъл са нашите съмнения в този текст. Има толкова богат опит - с РМД и тем подобни начини на приватизация, които показват, че правилото става изключение, а изключението става правило. Няма гаранции в този текст. Отговорността не е само на Министерския съвет. Защото се касае за бюджета на Република България. Затова обсъждаме толкова сериозно този въпрос. Освен това Законът за уреждане на несъбираемите кредити се обслужва към банките и в момента в една част. Една част не се обслужва. Така че и тук трябва да се направи преценка колко и как. Беше много хубаво да имаме становище на Министерството на финансите, което да чуем. Защото имаше предложение на господин Цонев, че всички тези отписвания трябва да стават от министъра на финансите, а не от органа по чл. 3. Защото единият гледа да продаде, а другият гледа бюджета. Тези неща не са в противоречие. 
Процедурата също беше много важна. Отпадна. Той оттегли предложението си, за да не затруднява процеса. 
А да не говоря за § 6, който е пълно безумие. Имаме процедура, избран е купувачът и понеже тече тримесечен срок от закона, ние ще му отписваме задълженията. Той си остава един, а му даваме и преференции. През това време можеше да дойде и друг, ако знаеше, че ще му се отпишат задължения по този закон. Значи трябва да стартира нова процедура.
Дайте да отложим този текст, господин Николов. Мисля, че най-разумният вариант е този. И да го гледаме още веднъж, за да отпаднат някои неща, които са различни в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Няма други реплики към господин Рафаилов.
Господин Рафаилов, имате думата за дуплика.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема колега Миков, по отношение на улеснението за поставяне на въпроса пред Конституционния съд, аз много пъти съм чувал такива думи, това е друга тема. Същото говорихте и по Закона за съдебната власт. Нямате проблем. Ваше право е. 
По отношение на нонсенса. Аз мисля и затова изразих моите поздравления към колегата Иванов, защото той явно е разбрал смисъла на ал. 4, а тя е, че сделката се сключва под условие, тоест когато купувачът направи предложение, че ще сключи сделка, ако бъдат отписани една част от задълженията, след сключване на сделката те се отписват. Ако обаче той не сключи тази сделка, не може да се отпишат, защото за следващия купувач, ако той се откаже, ще важат същите условия. Това е смисълът на ал. 4, че ще се отпишат предварително договорените задължения, само ако този купувач сключи сделка при тези условия. Защото има купувачи - и това не е тайна, например на "Кремиковци", които казват, че могат да го купят за 1 долар, но не искат да платят задълженията. Намерете фирма да купи "Кремиковци" , като плати всички задължения. Ако намерите, ще го купи, какъв е проблемът? 
По този начин отговарям и на колегата Бойков. Да, аз също съм за гаранции. Но разберете, че Министерският съвет, освен ако ние не поставяме под съмнение неговите компетенции като върховен орган на изпълнителната власт, също като държавнически орган има интерес да има правна възможност, ако няма друг начин, за да не ликвидира това предприятие, ако има кандидат купувач, при определени условия да може да му даде по-добри условия, за да не ликвидираме предприятието. И мисля, че това е ясно.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Последното изказване за днес ще бъде на господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, искам да ви кажа, че е дискусионен въпросът дали Законът за опрощаване на необслужващите кредити, приет в миналото Народно събрание, от макроикономическа гледна точка е бил положителен или не е бил положителен. Но има един факт, който е неоспорим - не се сменя собствеността, собственикът не се сменя. Сега ние сменяме собственика и субективно определяме на кого ще опростим кредитите и на кого няма да ги опростим. И аз бих желал професор Джеров категорично да се произнесе, защото един закон не може да дава субективна субстанция на изпълняващия закона. Законът трябва да бъде ясен и категоричен. Опрощаваме всички  необслужващи кредити или на кого опрощаваме? При какви обстоятелства опрощаваме? Защото става дума за ощетяване на днъкоплатеца. Опрощаването на кредитите означава поемането от държавния бюджет. Държавният бюджет се формира от данъкоплатеца. И това е един пореден текст, който не е ясен, не е категоричен. Той е тълкувателен. А щом е тълкувателен, извинете ме, господин Николов, той е предпоставка и за корупция. Ние се борим срещу корупцията, а със законови актове създаваме предпоставки за корупция. Вие не може да преценявате на кого ще опростите дълговете, при коя приватизационна сделка и на кого няма. Законът трябва да бъде категоричен.
Ето по това ние възразяваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Нешев.
Има думата за реплика господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика е в частта за ощетяването на данъкоплатеца. Много спорно е дали ще ощетим данъкоплатеца. И аз ще ви дам един пример от най-най-новата история на българската приватизация с встъпването на държавата в задълженията на "Плама" към няколко фалирали банки. Да, точно това ощетяване на данъкоплатеца с тази сума ще донесе 180 млрд. акцизи, защото "Плама" вече тръгна, за една година. Ако смятате, че това е ощетяване на данъкоплатеца, здраве му кажи! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Николов има думата за втора реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз също искам да направя реплика по повод на ощетяването.  ЗУНК-ът е съсредоточен и свръхзадлъжнели са онези предприятия и този закон ще засегне онези предприятия, които наистина трупат и продължават да трупат обществена загуба. Това, което господин Миков каза за "Видахим", очевидно е истина. Очевидно се трупат загуби, които са точно публична загуба и по този начин се ощетява данъкоплатецът. Ако  ние можем да намерим инвеститор за "Видахим" и ако "Видахим" има ЗУНК, то тогава  с опрощаването на ЗУНК-а на "Видахим" и намирането на този инвеститор спираме трупането на тази публична загуба. Същият е и случаят с "Кремиковци".
Искам да разсеем и опасенията на господин Нешев. Господин Нешев, вероятно такива опасения можеше да има при първоначалния текст, предложен от Министерския съвет. Но след като ние приехме, че с обявяването на начина на приватизация, който е по чл. 20 от закона, ние едновременно с това ще обявим и размера на описания ЗУНК и ще поставим при равни условия всеки един от инвеститорите. Ние преодоляваме точно този страх, че екипът, който води сделката, би могъл по различен начин, и ние изразихме това в комисията, да води сделката с различните инвеститори - сиреч на един да обещае, че  ще опрости 20, на друг - 50, на друг - 70 процента.
Така че това притеснение е преодоляно и аз Ви съветвам просто да бъдете спокоен на тази тема. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Колеги, ако ние погледнем съдържателната част, какво стои зад ЗУНК-овете, ще видите, че винаги стои хардуер. Пример: зад 80-те милиона ЗУНК-ове на "Кремиковци"  стои линията за непрекъснато леене на стомана. Така че аз не съм съгласен с господин Нешев, че ще ощетим бюджета, ако махнем задълженията по ЗУНК-овете и остане собствеността върху това, за което са купени. ЗУНК-овете  в 90 на сто от случаите са инвестиционни кредити. Зад тях стои хардуер. Махнете задължението на "Кремиковци",  нека тази линия да си остане на разположение на принципала - мнистерството - аз ви гарантирам, че то може да я продаде за 40 млн. долара втора ръка. Това е подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Нешев има думата за дуплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, на мен ми се ще да започна с третата реплика. Иване, но ние говорим за едно и също! Ние искаме да махнем необслужваните кредити преди да е сменен собственикът. И аз за това говорех.
Господин Николов, Вие говорите за възможност след сключване на приватизационната сделка, но не казвате за всички случаи и за кои конкретно. На мен може да откажете да опростите, по начина, по който е формиран, ако аз съм купувач, а примерно на господин Благой Димитров да му опростите. Аз с това не съм  съгласен. Защото има субективен, волунтаристичен елемент. Ако разбирате философията на един текст, един добър правист, аз затова провокирах професор Джеров, да ви каже: законът трябва да бъде категоричен, да не дава възможност за тълкуване.
На господин Зеленогорски не отговарям, защото той не попадна на темата изобщо. Ако се изнесе петролът, няма да има акциз, господин Зеленогорски!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев. 
Утре е петък,  правя ви следното  съобщение за парламентарния контрол:
1. Министър-председателят на републиката Иван Костов ще отговори на четири актуални въпроса - на народните представители Иво Атанасов, Иван Генов, Петя Шопова и Жорж Ганчев, и на питане на Иван  Бойков.
2. Заместник министър-председателят Веселин Методиев ще отговори на два актуални въпроса - на Драгомир Драганов и Евгени Димитров.
3. Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Кънчо Марангозов, Илия Баташки и Бойко Великов.
4. Министърът на културата Емма Москова ще отговори на два актуални въпроса на Ахмед Юсеин и Илия Петров.
5. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса - на Георги Пирински и на Ивалин Йосифов.
6. Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос на Илия Петров.
7. Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на питане на господин Румен Овчаров.
8. Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос на госпожа Дора Янкова.
9. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос на Емилия Масларова.
10. Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса - на Жорж Ганчев и на Дянко Марков, и на питане на народния представител Анелия Тошкова.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заместник министър-председателят Александър Божков е поискал отлагане със 7 дни на отговора на актуалния въпрос на народния представител Румен Овчаров.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков поради отсъствие от страната.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва и министърът на държавната администрация поради служебни ангажименти.
Следващото заседание ще бъде утре, петък, 29 януари 1999 г. от 9,00 ч. - продължаваме със Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Калчо Чукаров
Камен Костадинов