Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-02-26

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев.
Секретари: Ивалин Йосифов и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА. 
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 84. За всяка мина и кариера се изготвят:
1. точен топографски план на повърхността на минното или кариерното поле в подходящ мащаб, на който да са посочени границите, картографските знаци, определящи местонахождението на мината или кариерата, характера на местността и всички инсталации и съоръжения върху нея;
2. точни подземни планове в подходящ мащаб с указание на експлоатираните през годината участъци, както и на тези, които предстои да се експлоатират; на плановете се посочват и границите на минните и кариерните полета;
3. планове за общия вид на отделните части на мината или кариерата с указани граници на запасите и ресурсите и на минните работи;
4. геоложки план с необходимите профили и данни през находището;
5. технически и други данни за извършваните наблюдения на минните дейности;
6. необходимите регистри, планове и статистически данни, свързани с изискванията за експлоатацията и с безопасността и здравето на работещите в мините и кариерите."
Има предложение на народните представители Богданов, Овчаров и Такоров, което е оттеглено.
Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя, който става чл. 81.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 84, който става чл. 81, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 10.
Член 84, който става чл. 81, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава трета - Работни проекти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 85 има направени предложения от народните представители Богданов, Овчаров и Такоров и от народния представител Жулиета Калчева, които са оттеглени.
Комисията предлага чл. 85 да стане чл. 82 със следното съдържание:
"Чл. 82.	(1) Търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства, ликвидацията и консервацията на геологопроучвателни и миннодобивни обекти задължително започват и се провеждат въз основа на цялостни и годишни работни проекти, изготвени от титулярите на разрешения за търсене и/или проучване и от концесионерите.
	(2) Проектите за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства подлежат на задължителна оценка на въздействието върху околната среда съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда.
	(3) Годишните проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства задължително се съгласуват с Министерството на околната среда и водите по отношение на изискванията за опазване на земните недра и рационалното използване на подземните богатства и мерките за опазване и възстановяване на околната среда при условия и по ред, определени от Министъра на околната среда и водите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 85 на вносителя, който става чл. 82.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Член 82 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 86 има направено предложение от народните представители Богданов, Овчаров и Такоров, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Жулиета Калчева, което също е оттеглено.
От народния представител Ангел Малинов, което е прието от комисията.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който става чл. 83.
"Чл. 83.	(1) Работните проекти за търсене и/или проучване, добив и първична преработка на подземни природни богатства трябва да съдържат изчерпателни данни за обема, техническите и технологичните решения и срока на предвижданите дейности, за размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда и за безопасността и здравето на работещите.
	(2) Титулярите на разрешения за търсене и/или проучване и концесионерите изготвят цялостни и годишни проекти, които следва да осигурят:
1. прилагане на методи, технологии и системи, ограничаващи отрицателното влияние върху земните недра и околната среда;
2. оптимално извличане на запасите богатства от земните недра и на полезните компоненти при първичната им преработка;
3. спазване на изискванията за депониране и съхраняване на почвените материали и технологичните отпадъци;
4. опазване на околната среда и възстановяване (рекултивация) на нарушените терени;
5. безопасността и здравето на работещите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 86, който става чл. 83, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Член 83 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 87 няма направени предложения.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 87 да стане чл. 84.
"Чл. 84. Проектите за ликвидация или консервация на геологопроучвателни и миннодобивни обекти трябва да съдържат изчерпателни данни за обема, техническото изпълнение и сроковете за ликвидация, консервация и рекултивация, за размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда и безопасността и здравето на работещите и на други лица, случайно попаднали в районите на обектите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 87, който става чл. 84 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 109, против няма, въздържали се няма.
Член 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 88 няма направени предложения.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 88 да стане чл. 85 със следното съдържание:
"Чл. 85. Съгласуването на проектите по чл. 84 и на техните изменения и допълнения по отношение на опазването на земните недра и на околната среда се извършва по ред, определен от министъра на околната среда и водите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 88, който става чл. 85 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Член 85 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Комисията по икономическата политика предлага чл. 89 да стане чл. 86 с текста на вносителя:
"Чл. 86. Титулярите на разрешения за търсене и/или проучване или концесионерите отчитат изпълнението на работните проекти, вложените средства и получените основни резултати ежегодно с писмен доклад до министъра, с когото е сключен договорът, освен ако е уговорено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 89, който става чл. 86 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 

"Глава четвърта
ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМНИТЕ НЕДРА

Чл. 90. Опазването на земните недра при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства включва:
1. спазване на утвърдения с работни проекти ред за търсене и проучване на подземни богатства;
2. спазване на утвърдения с работни проекти ред за усвояване на запасите на подземни богатства;
3. оптимално извличане на запасите на подземни богатства при експлоатацията на находищата им;
4. оптимално извличане на полезните компоненти от добитите подземни богатства при първичната им преработка;
5. опазване на находищата на подземни богатства от промишлено и друго строителство, усложняващо експлоатацията и рационалното използване на запасите им;
6. спазване на изискванията за депониране, съхраняване и оползотворяване на отпадъците от проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства;
7. спазване на утвърдените проекти за консервация, ликвидация и рекултивация на геологопроучвателни и миннодобивни обекти."
Предложението на народните представители Богданов, Овчаров и Такоров е оттеглено.
По принцип е прието предложението на народния представител Ангел Малинов.
Комисията по икономическата политика предлага да се подкрепи текста на вносителя, който да стане чл. 87.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта и чл. 90, който става чл. 87 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава четвърта и чл. 87 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 91 има предложение на народния представител Ангел Малинов, което е прието по принцип.
Има предложение от народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров, което в първата му част е оттеглено от вносителите, а във втората му част - т. 7 добива следното съдържание:
"7. недопускане на извънпроектни загуби при добива и преработката на подземни богатства" - не е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 88. За опазването на земните недра и рационалното използване на подземните богатства всеки титуляр на разрешение за търсене и/или проучване и концесионер е длъжен:
1. да осъществява дейностите по търсене, проучване, добив и преработка на подземни богатства в съответствие с изискванията на действащото българско законодателство;
2. да разработва и утвърждава след съгласуване с Министерството на околната среда и водите икономически обосновани кондиции за експлоатация на находища на подземни богатства с цел оптималното им извличане от земните недра;
3. да съгласува с Министерството на околната среда и водите работните проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства, проектите за рекултивация на нарушените терени и проектите за консервация и ликвидация на обектите;
4. да спазва утвърдения с работните проекти ред за промишлено усвояване на запасите и ресурсите на подземни богатства, първичната им преработка и мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда;
5. да води, съгласно действащата нормативна уредба, необходимата геолого-маркшайдерска и статистическа документация за установяване движението на запасите и ресурсите на подземни богатства и показателите за степента и качеството на извличането им от земните недра (загуби и обедняване);
6. да извлича оптимално полезните компоненти от добитите подземни богатства при първичната им преработка (обогатяване);
7. да съгласува с Министерството на околната среда и водите допустими извънпроектни загуби от подземни богатства и полезни компоненти при добива и първичната им преработка;
8. да не разработва находища без утвърдени и заведени в националния баланс запаси от подземни богатства;
9. да рекултивира нарушените терени от търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства въз основа на проект, съгласуван с Министерството на околната среда и водите;
10. да предоставя на органите по опазване на земните недра и околната среда справки и обяснения, необходими за изпълнение на служебните им задължения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Атанас Богданов, Румен Овчаров и Румен Такоров в неговата т. 2 за заместващ текст на т. 7.
Гласували 111 народни представители: за 23, против 82, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 91, който става чл. 88 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 10.
Член 88 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Чл. 92 става чл. 89 с текст на вносителя:
"Чл. 89. Министерството на околната среда и водите организира създаването и функционирането на мониторинг на геоложката среда и геоекологичен кадастър на миннодобивната дейност на национално равнище."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 92, който става чл. 89 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Член 89 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 

"Глава пета
КОНТРОЛ ПО ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМНИТЕ НЕДРА
И РАЦИОНАЛНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ
БОГАТСТВА

Чл. 93. (1) Контролът по опазване на земните недра и рационалното използване на подземните богатства се осъществява от органите на министерството на околната среда и водите.
	(2) Министърът на околната среда и водите може да привлича извънщатни сътрудници за осъществяване на контролната дейност по ал. 1."
Има предложение на народния представител Жулиета Калчева - оттеглено.
"Чл. 94. Контролните органи по опазване на земните недра и рационално използване на подземните богатства имат право:
1. на свободен достъп до всички обекти, сгради и съоръжения на титуляра на разрешението за търсене и/или проучване или на концесионера в границите на предоставената му площ;
2. да вземат проби и мостри за контролни лабораторни изследвания;
3. да дават писмени предписания за отстраняване на констатирани пропуски и нарушения, свързани с опазването на земните недра и с рационалното използване на подземните богатства;
4. да спират временно след писмено предупреждение дейностите по търсене, проучване, добив или преработка на подземни богатства, когато не се изпълняват изискванията по т. 3;
5. да налагат глоби и/или имуществени санкции за констатирани нарушения по опазването на земните недра и по рационалното използване на подземните богатства.
Чл. 95. Контролните органи по опазването на земните недра и по рационалното използване на подземните богатства са длъжни:
1. да установяват обективно фактите и да отразяват резултатите от проверката;
2. да опазват служебната, производствената и търговската тайна, да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън нейното предназначение;
3. да ползват независими експерти за осъществяване на контролната си дейност по ред, регламентиран от министъра на околната среда и водите."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителите със съответната преномерация с три номера надолу, сиреч прочетох от чл. 90 до чл. 92.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава пета и членове 93, 94 и 95, които стават съответно членове 90, 91 и 92 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава пета и членове 90, 91 и 92 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Част четвърта - Административно-наказателни разпоредби."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на част четвърта.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на част четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 96 няма предложения на народни представители.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 96 става чл. 93 със следното съдържание:
"Чл. 93. (1) Който извършва търсене и/или проучване или добив на подземни богатства без надлежно издадено разрешение или предоставена концесия, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5 до 50 млн. лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
	(2) Който извършва търсене и/или проучване или добив на подземни богатства по смисъла на този закон без спазване изискванията на чл. 30, т. 3 или е подал невярна информация по реда на този закон, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5 до 50 млн. лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
	(3) Всяко лице, което не е изпълнило задълженията си по чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 7, ал. 3, т. 6 и чл. 7, ал. 4, т. 7, заплаща глоба в размер на 2 млн. лева, а при повторно нарушение - 10 млн. лева, ако не подлежи на по-тежко наказание."
По чл. 97 също няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията:
"Чл. 94. (1) Който не спазва задълженията по опазването на земните недра и по рационалното използване на подземните богатства или нарушава права при извършване на дейности по предоставени разрешения за търсене и/или проучване или концесии за добив,  се наказва с глоба или имуществена санкция от 5 до 50 млн. лева.
	(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в троен размер, ако не се предвижда по-тежко наказание."
По чл. 98 няма направени предложения.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 95. (1) Нарушенията по чл. 93 и чл. 94 се установяват с актове на длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите.
              (2) Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица."
По чл. 99 също няма предложения на народни представители.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 96. (1) Който с действие или бездействие наруши изискванията за безопасност на труда или създаде опасност за здравето на работещите по чл. 83, ал. 2, т. 5, се наказва с глоба или имуществена санкция от 5 до 50 000 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
              (2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове на длъжностни лица на Министерството на труда и социалната политика, а наказателните постановления се издават от министъра на труда и социалната политика или от упълномощени от него длъжностни лица."
По чл. 100 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 97:
"Чл. 97. Производството по налагане на административните наказания и по обжалване на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 96, 97, 98, 99 и 100, които стават съответно чл. 93, 94, 95, 96 и 97, както са предложени от комисията, а само чл. 97, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Членове 93, 94, 95, 96 и 97 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По Допълнителната разпоредба - § 1, има предложение от народния представител Никола Николов, прието от комисията; от народния представител Веселин Чолаков - също прието от комисията.
По предложенията на народния представител Благой Димитров комисията приема предложението по т. 1, което е отразено в чл. 12, приема предложението по т. 2 и не приема предложението по т. 3:
"3. според степента на изпълнение на геоложките задачи геоложката информация се класифицира на първична, междинна и окончателна:
а) "първична информация" е съвкупността от първичните данни от натуралната информация, независимо от информационните носители. Тя е основа за получаване на междинна и окончателна информация;
б) "междинна информация" са неокончателните данни, които подлежат на допълнителна обработка и се съхраняват до получаване на окончателната информация;
в) "окончателна информация" са данни, които отразяват изпълнението на геоложките проучвания, технологичните изследвания, научноизследователските работи и др. Окончателната информация може да се съхранява на различни по вид информационни носители."
Има предложение на народния представител Ангел Малинов. 
Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 3 и не приема предложенията по т. 1 и 2:
"1. Точка 21 добива следната редакция:
"21. подземните природни богатства представляват природни, минерални, скални или органични образувания в земните недра и/или естествени енергоносители и технологични отпадъци при добива им, предмет на човешки интерес и дейност."
2. В т. 28 думата "ресурси" да се замени с думите "неуточнени запаси".
И това не е прието от комисията.
По предложенията на народния представител Жулиета Калчева Комисията по икономическата политика приема предложенията по т. 1, 4, 6 и 7, а тя е оттеглила предложенията си по т. 2, 3, 5 и 8.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1. По смисъла на закона:
1. "геоложко откритие" е наличие на подземни богатства, установено в резултат на дейности по разрешение за търсене, което се характеризира с предварителна оценка на запаси;
2. "дейности по предоставено разрешение за търсене и/или проучване или концесия за добив" са всички дейности, свързани с търсенето, проучването, подготовката за добив, добива и преработката на подземните богатства, за които е издадено разрешението или концесията и които се извършват в съответствие с условията и реда на разрешението, концесията и съответния договор;
3. "дейности, несвързани с търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства" са съхраняване на отпадъци, използване на земните недра за резервоари на въглеводороди, инженерна дейност от национално значение - тунели, магистрални пътища, тръбопроводи за пренос на въглеводороди и др.;
4. "добив" е процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни изкопаеми от земните недра;
5. "запаси" е количеството на полезни изкопаеми и находището на полезно богатство, което е технически възможно и икономически изгодно да бъде предмет на добив;
6. "земни недра" са достъпните за човешката дейност части на земната кора (литосферата);
7. "кариера" е съвкупност от минни изработки и съоръжения за открит добив и преработка на неметални полезни изкопаеми, строителни и скално-облицовъчни материали;
8. "кондиции" е съвкупност от изисквания към качеството и количеството на подземните богатства в земните недра, съобразени с минно-техническите и икономическите условия за експлоатацията им;
9. "концесионна площ" е площта, върху която са предоставени права за добив на подземни богатства;
10. "метални полезни изкопаеми" са природни минерални суровини, съдържащи метали или метални съединения в количества и вид, пригоден за тяхното технологично извличане и промишлено използване;
11. "мина" е производствена единица (предприятие) за разработване на подземни богатства;
12. "минен район" е площта на находището, в която е мината, разширена с необходимата територия от технологично естество за нормалното функциониране на мината;
13. "находище на подземни богатства" е природно струпване на минерални и органични вещества (полезни изкопаеми), което при определени технически и финансово-икономически условия би могло да бъде предмет на добив;
14. "неметални полезни изкопаеми" са тези, които се използват в материалното производство непосредствено в тяхното естествено състояние във вид на отделни минерали или химични съединения, извлечени от тях;
15. "нефт и газ" са всички природни течни и газообразни въглеводороди в земните недра, както и други полезни компоненти, които асоциират с тях (ванадий, никел, хелий, аргон и други);
16. "опазване на земните недра" - регламентирани със законодателната уредба ред и изисквания за ползването на земните недра, която включва и изискванията за рационалното използване на подземните богатства при търсенето, проучването, добива и първичната им преработка;
17. "оптимално извличане" е най-пълното и благоприятно извеждане (отделяне) на запасите от находищата на подземни богатства и на съдържащите се в тях полезни компоненти, чрез прилагане на подходящи и екологично съобразни технологии за добив и обогатяване;
18. "отделни части (участъци) от находище" са обособени части от находище на подземни богатства, които могат да бъдат предоставяни самостоятелно за добив при спазване изискванията за опазване на земните недра, околната среда и безопасността на труда;
19. "търговско откритие" или "откритие на находище" е находище на подземни богатства, открито и регистрирано в резултат на дейности по разрешение за търсене и/или проучване или концесия, на място и в момент, когато неговата разработка и добивът на полезни изкопаеми от него са икономически целесъобразни и имат търговска стойност по актуални пазарни критерии;
20. "площ на разрешението" е площта, върху която са предоставени права за търсене и/или проучване на подземни  богатства;
21. "подземни богатства" са природни минерални и органични образувания в земните недра (земната кора), които е възможно да бъдат използвани в материалното производство. Те могат да бъдат твърди, течни и газообразни. Подземни богатства са и технологичните отпадъци, рудничните и технологичните води, получени при тяхното преобразуване, добив и преработка;
22. "ползване на земята по предназначение на разрешение" е преминаване през имота или временно настаняване и извършване на дейности за нуждите на търсенето и/или проучването;
23. "първична преработка" или "преработка" е извличане на полезните компоненти от добитите полезни изкопаеми и подземни води чрез различни методи на обогатяване, както и свързаните с това подготвителни, придружаващи и последващи дейности;
24. "произведени технологични отпадъци" са натрупаните отпадъци от проучването, добива и/или първичната преработка на подземните богатства, натрупани до влизането в сила на този закон или натрупани в резултат на приключили дейности по разрешение за търсене и/или проучване или по концесии за добив;
    
25. "проучвателни операции" са дейностите, провеждани в изпълнение на придобито разрешение за търсене и/или проучване на сключен договор с оглед откриване на находище и неговата оценка, както и характеристиката и вероятното му поведение по време на добив. Тук се включват: геоложки, геофизични, геохимични и други необходими специализирани наблюдения, анализи и изследвания, сондиране или минни изработки, тяхното удълбочаване, напускане или завършване, технологични изпитания, както и свързани с това непредвидени операции;
26. "разходи за търсене и/или проучване" са разходите, разноските и задълженията, направени при изпълнението на проучвателните операции;
27. "разходи за разработка" са разходите, разноските и задълженията, направени от концесионера при разработката на находището преди преминаване към постоянен добив;
28. "ресурси" представляват вероятното количество от полезни изкопаеми в определени участъци, които не са оконтурени или доказани достатъчно убедително с геолого-проучвателни работи или за които липсва достатъчна техническа, технологична и икономическа оценка, необходима за проектиране и извършване на добив;
29. "строителни материали" са: разнообразни естествени скали, като строителни камъни, декоративно-облицовъчни скали, инертни материали и др.;
30. "твърди горива" са всички твърди органогенни енергийни и технологични образувания като торф, въглища, битумолити;
31. "титуляр на разрешение" или "концесионер" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейности в Република България по силата на дадено разрешение или предоставена концесия в съответствие с този закон и други приложими закони;
32. "търсене и/или проучване" е съвкупност от дейности, насочени към търсене, откриване и оценка на находища на подземни богатства с цел да се определят тяхното пространствено положение, количество, качество и други геолого-икономически, минно-технически и технологични параметри, необходими за проектиране и извършване на добив;
33. "технологични отпадъци" са скални и земни маси, получени от проучване, добив и преработка на подземни богатства, които се депонират по утвърден проект, включително и шлаки от металургията, сгурия и пепели от топлоелектрически и термични централи, фосфогипс, пиритни угарки, унос, шламове и др.;
34. "фактически разходи" са основните производствени разходи, които не включват финансовите и извънредните разходи, както и разходите за организация и управление на предприятието по Закона за счетоводството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте т. 3 от предложението на народния представител Благой Димитров, което не е прието от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 34, против 15, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте точки 1 и 2 от предложението на народния представител Ангел Малинов, които също не са приети.
Гласували 100 народни представители: за 16, против 23, въздържали се 61.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 така, както е предложено от комисията.
Гласували  104 народни представители: за 104, против и  въздържали се няма.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя и предлага параграфът да стане последен.
"§ 3. Заварените случаи, при които се осъществява дейност, регламентирана с този закон, се уреждат съгласно неговите разпоредби от датата на влизането му в сила."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който става § 2.
Няма направени предложения от народни представители.
Предложение на Комисията по икономическата политика - § 4 става § 3 със следното съдържание:
"§ 3. Лица, осъществяващи дейности за търсене и/или проучване на подземни богатства в срок до три месеца от влизането в сила на този закон, подават молба до органите по чл. 7 за привеждането на дейността при условията и по реда на този закон."
По § 5 също няма предложения от народни представители.
Предложение на Комисията по икономическата политика - § 5 става § 4 със следния текст:
"§ 4. В 3-месечен срок от влизането на закона в сила се приемат подзаконовите нормативни актове по прилагането му."
По § 6 също няма предложения от народни представители.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 5. В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г., изм., бр. 16 от 1996 г. - Решение № 2 от 1996 г. на Конституционния съд, бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г.) думите "подземни" и "търсене, проучване и" се заличават, а думата "тяхното" се заменя с "техния"."
По § 7 има предложение на народния представител Жулиета Калчева, което е оттеглено.
Комисията по икономическата политика предлага § 7 да стане § 6, със следното съдържание:
"§ 6. В Закона за общинската собственост чл. 69, т. 3 се изменя така:
"3. инертни и други материали, които се използват за задоволяване на строителните нужди на населението и се добиват по кариерен способ в обеми не по-големи от 10 000 куб. м годишно."
Параграф 8 става § 7 със текста на вносителя:
"§ 7. Този закон отменя Закона за мините и кариерите (обн., Изв., бр. 92 от 1957 г.; попр., бр. 17 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1959 г., бр. 104 от 1960 г.; ДВ, бр. 84 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 27 и бр. 56 от 1986 г. и бр. 35 от 1996 г.)."
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 8:
"§ 8. В Закона за морските пространства (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г., и. д. бр. 11 и 59 от 1998 г.) чл. 43 се отменя."
Текстът на § 2 от законопроекта става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3, който става § 2, така, както е предложен от вносителя, и заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
Моля, гласувайте параграфи 4, 5, 6 и 7, които стават съответно 3, 4, 5 и 6, така, както са предложени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 7. 
Параграфи 3, 4, 5 и 6 са приети.
Моля, гласувайте § 8, който става § 7, така, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Параграф 7 е приет.
Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от комисията, като след думите "в Закона за морските пространства" се добавят думите "на Република България".
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Параграф 8 е приет.
Моля, гласувайте § 9 - "Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет".
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет, а с това и целият законопроект за подземните богатства.
Благодаря на Комисията по икономическата политика за добре свършената работа. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Има думата заместник-министърът. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да благодаря на всички, които работиха по този закон, и особено на господин Николов и народните представители от  Икономическата комисия. Това е един закон, който отваря още една врата пред развитието на българската икономика и пред чуждите инвеститори, а начинът, по който вие го приехте така единодушно, е ясна покана за минаване през тази врата.
Още веднъж - благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря също.
Давам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Новопостъпили питания в периода от 19 до 26 февруари 1999 г.:
- питане от народния представител Александър Каракачанов към Емма Москова - министър на културата, относно преместването на Националната художествена галерия за изобразително изкуство и Етнографския институт с музей към БАН;
- питане от народния представител Петър Димитров към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно несъбрани външни вземания на български държавни фирми;
- питане от народния представител Петър Димитров към Александър Божков - заместник министър-председател и министъра на промишлеността, относно състоянието и преструктурирането на дружествата, производители на минерални торове;
- питане от народния представител Петър Димитров към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно несъбрани външни вземания на български държавни фирми;
- питане от народния представител Петър Димитров към Георги Ананиев - министър на отбраната, относно несъбрани външни вземания на български държавни фирми;
- питане от народните представители Яшо Минков и Георги Агафонов към Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, относно дейността на представителя на Върховния комисариат към ООН за България;
- питане от народния представител Петър Димитров към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно несъбрани външни вземания на български държавни фирми;
- питане от народния представител Петър Димитров към Валентин Василев - министър на търговията и туризма, относно несъбрани външни вземания на български държавни фирми;
- питане от народния представител Петър Димитров към Вилхелм Краус - министър на транспорта, относно несъбрани външни вземания на български държавни фирми;
- питане от народния представител Петър Димитров към Петър Бояджиев - министър на здравеопазването, относно несъбрани външни вземания на български държавни фирми и 
- питане от народния представител Панайот Ляков към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно обект "Мост над река Марица - град Пазарджик".
На тези питания трябва да се отговори съобразно датата на постъпването - 5 март и до 9 март, но съгласно нашия правилник, не знам дали господин Петър Димитров е съобразил това, но в едно заседание може да се отговори най-много на два актуални въпроса или на питания от един народен представител, така че ще има да отговарят министрите доста дълго време...
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Но питанията са за писмен отговор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако са писмени... Тук поне - в справката, която са ми дали, никъде не пише... А, "Следва да се отговори писмено" - има... Но има и за устни отговори.
Има за връчване писмени отговори от министър-председателя на Република България Иван Костов - на актуален въпрос от народния представител Любен Корнезов; от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков; от министъра на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Миналия петък обещах сагата да продължи и още следващия петък да изнеса допълнителна информация за това какво е направило правителството във връзка с това, което беше наречено от Парламентарната група на Демократичната левица "цигарена афера".
Тютюневите комбинати, установи се по недвусмислен начин, са реализирали цигари за цялата 1998 г. - 24 915 тона. В това число за месец декември - 2651 т. (Шум и реплики в залата.)
Ще прочетете след това. Не ме прекъсвайте, моля ви се! Аз го казвам заради протокола, за да може да се документира.
При средномесечна реализация - 2076 т, реализацията за месец декември е по-висока от средната за годината с 575 тона. Имайки предвид разликата в старите и новите цени, печалбата  от завишените реализации от 575 т, е не повече от 5 млрд.лв. за всички търговски фирми-дистрибутори на цигари.
По тютюневи комбинати е установена каква е реализацията и е изчислено, че средно превишението от месец декември спрямо средното месечно количество реализирани цигари е 28 на сто.
Направена беше справка какво е било превишението и какво е било състоянието в предишните 3 години. Реализацията показва следното: през 1995 г. - 33 на сто превишение на декемврийската реализация спрямо средномесечната реализация; за 1996 г. - 44 на сто превишение на декемврийската спрямо средномесечната; за 1997 г. - 6 на сто превишение или средното превишение надхвърля 28 на сто за последните 3 години, т.е. може да се направи изводът, че говорим за практика, която е била обичайна.
Търговските фирми-дистрибутори, закупили най-големите количества цигари през месец декември 1998 г. са установени. Те са следните: От "Благоевград БТ" реализирани за месец декември 908 т цигари, които са закупени от 98 фирми-търговци, като с най-големи количества са следните фирми: ЕТ "Тим Г. Виделов" - 49 т 760 кг; ЕТ "Йети - Снежния човек" - 46 т 800 кг; ЕТ "Теди Нова" - 37 т 340 кг; "Фелисия Импулс" ЕООД - 33 т 100 кг; ЕТ "Илия Дамянов - Дамян" - 32 т 855 кг; еднолично дружество с ограничена отговорност "Център ин Комерс" - 30 т 960 кг; ООД "Табак трейдинг" - 29 т 600 кг; ЕТ "Б. Цанев - Бокородо" - 28 т 950 кг; "Сандрини ал Асен" - 27 т 750 кг; "Аскен и Со." АД - 27 т 100 кг; ЕТ "Ст. Георгиев" - 23 т 950 кг; ЕТ "Йоанна" - 21 т 900 кг; ЕТ "Сн. Г. Петров" - 21 т 700 кг; "Симеон-2" ООД - 20 т 560 кг.  
Няма да изчитам другите установени фирми дистрибутори, но ще депозирам в Народното събрание списъка, така че да може всеки народен представител да го прочете. За мен е важно да се разбере, че са установени абсолютно всички фирми, които са закупили количества цигари през м. декември и те са известни на данъчните власти. Искам да кажа, че на всички фирми дистрибутори ще бъде извършена проверка за периода от закупуването до реализацията на тези количества цигари.
Какво показва контролът при производителите на тютюневи изделия? Производителите на тютюневи изделия при участието на данъчните органи извършиха инвентаризация на наличните произведени цигари и наличните неупотребени бандероли към 31 декември. От 1 януари 1999 г. тютюневите комбинати реализират както наличните количества, установени при инвентаризацията, така и новопроизведените количества цигари по новите фиксирани цени и заплащат дължимия акциз и ДДС, включени в тези цени. В случаите, в които се използват стари бандероли, установени при инвентаризацията към 31 декември 1998 г.,  за произведените количества цигари след 1 януари 1999 г., акциз и ДДС се заплаща съобразно новите цени и новите размери на данъците. 
При извършените проверки не са констатирани нарушения при заявяването и укрепването на продукцията с бандероли, а в момента се събира информация от Монетния двор за закупените и използвани бандероли през 1998 г., в това число през м. декември. 
Следва да имаме предвид, че в сравнение с 1996 г. технологичният срок за реализацията на цигари със стари бандероли е изключително кратък - до 15 март, което ограничава възможността за големи злоупотреби. При промяна на бандеролите - напомням отново - от 1 юни 1996 г. срокът за реализация на цигари със стар бандерол беше удължаван два пъти, като последно се удължи до 31 декември 1997 г. На практика това означава, че ако фирмите дистрибутори реализират изкупените преди 1 януари количества цигари през първото тримесечие на тази година или след него, дребните търговци трудно могат да реализират до 15 март подобни налични количества цигари със стар бандерол. И след 15 март - заявявам пред Народното събрание - те ще бъдат проверени и количествата цигари конфискувани, а на търговците ще бъдат наложни съответните санкции, предвидени в Закона за акцизите.
Контрол при търговците на тютюневи изделия. Във връзка със закупените по-големи количества цигари през м. декември 1998 г. от търговците на тютюневи изделия и влизане в сила на новите фиксирани цени за продажба на вътрешния пазар от 29 декември 1998 г., по които цени търговците ще реализират тези цигари, за осъществяване на ефективен контрол върху дължимия данък печалба и ДДС ще бъде извършена масирана проверка на фирмите дистрибутори. След 25 февруари ще има категорична информация за наличието на завишена реализация през м. януари въз основа на информацията за ДДС за м. януари. Закупените количества през м. декември ще бъдат установени по какви цени са осчетоводени и начина, по който ще бъдат уредени взаимоотношенията с бюджета и с фирмите, от които са закупени. И от 15 март - отново повтарям - ще има масови проверки на търговците на дребно за наличните количества цигари със стар бандерол, които подлежат на конфискация и допълнителни санкции. До края на тази седмица вероятно няма да може да стане, но до две седмици задължително ще направим анализ на продажбите на фирмите дистрибутори въз основа на внесения от тях данък добавена стойност, ще обявим резултатите от този анализ пред Народното събрание, ще осъществим данъчна проверка на взаимоотношенията на тези фирми с държавата и ще и ще информирам Народното събрание. Благодаря за вниманито. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
От името на парламентарна група има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин Костов, този път ще Ви кажа, че Ви благодаря. Благодаря Ви, защото сте започнал действително да се занимавате с проблема за разлика от миналия път, когато се опитвахте, меко казано, да говорите неистини. Сега сте започнал да вадите нещата на масата. 
Само че ми е интересно защо, след като стигнахте до "Симеон 2", не продължихте и по-нататък със свързаните със "Симеон 2" фирми - "Зора", "Арсенян", "Маетап" и т.н., които са от същото котило, и тогава да ми кажете колко е тяхната сума, сравнена с всички останали дистрибутори. Но аз съм благодарен за крачката, която сте направил в правилна посока, на истинско изясняване на нещата.
Що се отнася до осредняването на процентите за 1995-1996 и 1997 г., няма никакъв смисъл да осреднявате тези проценти. Нито в края на 1995 г., нито в края на 1996 г., нито в края на 1997 г. е имало такива крупни увеличения на цените на пазарите.
Същото се отнася и до повторената от вас инсинуация с гратисния срок за използване на бандеролите. Година и половина използване на бандеролите през 1996 и 1997 г. съвсем не е означавало, че на тези бандероли е написана една цена, а те са продавани по друга цена. Затова говоря за тези два месеца и половина. Ето с тези два месеца и половина българското правителство разреши на тези фирми, които вие сега започвате да цитирате, да спечелят огромни средства, както казахте над 5 млрд. само за месец декември. А ако говорим за останалите 4 хил. тона увеличено производство, защото, надявам се, след като сте започнал да проверявате, ще проверите и другия факт, че няма как, вие сте човек икономист и знаете много добре, че цигарите са една от стоките с най-нееластично търсене и просто няма как с повече от 30 на сто да бъде увеличено потреблението на цигари през 1998 г. Няма нито един човек, разбиращ от производството на цигари, който да се ангажира с такова твърдение. И ето тук аз ще ви кажа, че това, което говорихте миналата седмица - за 96-те милиарда, които сте спестили, е просто невярно. Защото не само че не ги спестихте, а фактът, че тези 5 хил. тона цигари не бяха продадени през 1999 г., когато ще бъдат продавани на населението, ощети бюджета с над 20 млрд. лева. Това също проверете за следващия път.
И един въпрос, който ми е много интересен и който остана у мен с известен нюанс от миналия път. Вие твърдите, че няма документирани връзки между политически представители на управляващите и сегашните ръководители на предприятията в Благоевград, Хасково, София и т.н. 
Интересно ми е какви документи са търсили хората от полицията. В същото време твърдите, че е доказана връзката на бивши фирми с управляващите през 1995 и 1996 г.  Бих искал да ме запознаете с доказателствата, които имате за връзките на тези фирми през 1995 и 1996 г. с управляващите и да ми отговорите на още един въпрос. В своето изявление миналата седмица Вие казахте:  аз знам кой стои зад тези фирми. Ако искате, ще Ви цитирам: "Аз обаче тук имам едно изследване точно кой стои зад тези фирми, но то е полицейско. Не искам аз да ги кажа." Искам  да Ви попитам тук от трибуната, господин министър-председател, наистина ли знаете кой стои зад тези фирми? И ако знаете, защо не го кажете, тъй като Конституцията Ви задължава да ми отговорите на този въпрос или не го знаете и Вие просто ни лъжете? И ако Вие лъжете, аз разбирам защо и пресцентърът на Министерския съвет лъже.  Защото  информацията на пресцентъра на Министерския съвет, разпространена, че в Пловдив не са произвеждани цигари в периода около Коледа, е невярна, господин министър-председател. И Вие много добре го знаете.
И искам още един въпрос, тъй като влязохме в тази тема, да проверите. Защо във фабриката в София на 28 са спрени цигарите за всички фирми,  официално определени като дистрибутори на фирмата, и са раздадени тези цигари на 28, а и на 29 на съвсем други фирми? И кои са тези фирми? Проверете и този факт, господин Костов. И тогава,  след като ни представите цялата информация, а не така на час по лъжичка ще можем да седнем и да кажем кои са истинските фирми, с кого са свързани тези фирми и кой позволява на тези фирми да бъдат облагодетелствани за сметка на данъкоплатеца в България. Благодаря (Ръкопляскания в опозицията.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Преминаваме към отговори.
Има думата народният представител Нансен Бехар да развие своето питане към министър-председателя на Република България господин Иван Костов относно правителствената политика за преодоляване на някои негативни тенденции в българската макроикономика.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Обръщам се към Вас, господин министър-председател, не само в качеството Ви на министър-председател, но и като макроикономист.  В последно време в българската икономика се наблюдават някои тревожни тенденции, които изискват адекватна макроикономическа политика на правителството в средносрочен и дългосрочен аспект. Има реална опасност няколко тенденции да съвпаднат в своя противоречив ход и това да доведе до общо влошаване на макроикономическата среда. Безспорно в резултат на въвеждане на валутния борд бе укротена инфлацията в страната. От друга страна обаче, общото равнище на цените в България продължава да е значително под това на западноевропейските страни, което означава частично изтичане на национален доход. За да се преодолее това, е необходимо да се осъществи плавно повишаване на цените, съпроводено с изпреварващо повишаване на заплатите при съхраняване на валутните съотношения съгласно изискванията на паричния съвет. Това обаче  без повишаване на производителността на труда е невъзможно.
На второ място, и аз искам тук силно да подчертая този момент, докато българската средна работна заплата е десетократно по-ниска от тази в най-слабо развитите страни на Европейския съюз, българското членство в Съюза винаги ще бъде под въпрос. Преодоляването на това също изисква политика на растеж, основана на интензивни производствени фактори. Как българското правителство смята да отговори на тези обективни предизвикателства?
Особено ме тревожи тенденцията към драстично спадане на българския износ. Дори  да изчистим влиянието на понижаващите се цени на световния пазар, и през 1999 г. тази тенденция ще се запази, достигайки до значително негативно салдо в търговския баланс. А това означава по-малко валутни приходи и при все още високата степен на отвореност на българската икономика - по-малки възможности за нарастване на брутния вътрешен продукт. 
За да се преодолее тази тенденция, е необходимо при даден обем на външните ни пазари или да се направят нашите стоки по-конкуретни във валутния курс, или да се повиши производителността на труда, главно в частния сектор и в земеделието, и особено важно е да се рекапитализират българските предприятия, работещи за износ. Явно е, че първият подход е неприемлив за правителството, защото ще отвори каналите на инфлацията. Въпреки че аз мисля, че тази опасност се преувеличава. Винаги съм заявявал, че съм за валутния борд, за контролните му функции, но струва ми се, че правителството трябва да се научи да управлява макроикономическия процес и при  променящи се валутни курсове.
Що се отнася до втория подход, а именно рекапитализиране на производството, повишаване на производителността на труда, намаляване на неговата ресурсоемкост и т.н.,  струва ми се, че трябва да се предприемат решителни стъпки. А видимо такива стъпки не се предприемат, макар и чрез косвени пазарни методи.
Как правителството смята да реагира на тенденцията на спадане на износа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бехар, аз съм съгласен с направените  от Вас констатации и в много голяма част от твърденията Ви мога да се присъединя към Вас. От питането сме се опитали да локализираме четири основни въпроса, на които аз ще дам отговор.
Първият е, че  по-ниските вътрешни цени в сравнение с цените на страните от Европейския съюз водят до частично изтичане на национален доход. При сравняване на равнището на цените в международен план трябва да се подхожда прецизно поради различията в структурата на вътрешното търсене, данъчната система, както и поради специфични  за всяка национална икономика особености, които зависят от много културни, исторически и други фактори. Вътрешните цени у нас могат да се сравняват само с цени на стоки, които се формират на международните фондови борси и тържища, а не с цените в определена държава. Затова е трудно да се направи обобщението, че цените у нас са по-ниски от цените в западноевропейските държави. Това е вярно за големи групи от стоки и услуги, но за някои може да не бъде вярно.
За да може да се даде отговор на поставеното питане, е достатъчно да се направи разграничение между цените на търгуемите и цените на нетъргуемите стоки и услуги в България. Вътрешните цени на търгуемите стоки при наличието на либерален външнотърговски режим не се различават  съществено от цените на тези или подобни стоки по международните фондови борси и тържища. Икономическата логика според нас е следната. Ако вътрешната  цена на дадена стока  е по-ниска от международната, то за производителите е по-изгодно да реализират продукцията си в чужбина. Това от своя страна свива вътрешното предлагане и води до повишаване на вътрешната цена до изравняването й с международната. На практика действието на този пазарен механизъм се  прояви в България по време на зърнената криза. Зърнената криза през 1995 г. възникна поради прилагането на две противоречиви по същността си мерки на правителството: фиксиране на цената на зърното на равнище под международната и либелизиране на износа със зърно чрез премахване на забраната за износ, която съществуваше през 1994 г. Производителите продаваха зърното по фиксираните цени на търговците, които от своя страна изнасяха зърното по международни цени и реализираха печалби. В резултат на дефицита на вътрешния пазар се наложи промяна в цените на зърното в посока към повишаване и доближаване до международните. Обратно, когато в средата на 1997 г. в резултат на силно намаленото производство на някои хранителни стоки, като месо и млечни произведения, отново в резултат на фиксираните тогава цени, цените им започнаха да се повишават, въвеждането на облекчения при вноса имаше стабилизиращ ефект върху пазарите и равновесието се възстанови.
Наличието на свободна търговия и конкуренция на вътрешния пазар се явява автоматичен регулатор на цените  на търгуемите стоки и резки колебания в техните равнища не са възможни. В България в момента може да се говори за съществуването на големи разлики между вътрешни цени и цените в развитите страни главно при услугите, които по правило не се търгуват. Това е обяснимо предвид по-ниското равнище на доходите в страната. Тук трябва да се прави разлика между цените на стоки и услуги, обект на държавно регулиране, и тези, които се определят свободно въз основа на търсенето и предлагането.
При административното определяне или контролиране на цените на нетъргуеми стоки - електроенергия, топлоенергия, въглища, природен газ, пощенски и телефонни услуги, цигари, лекарства, питейна вода, единственият критерий следва да бъде микроикономическата ефективност. Тоест, да не се превръщат производителите в губещи предприятия, които дърпат като воденичен камък цялата икономика надолу. Цените на останалите услуги ще поскъпват заедно с повишаването на доходите. Такава тенденция се прояви през 1998 г., когато в резултат на нарасналото платежоспособно търсене, както и на промените в административните цени на основни услуги, цените на услугите се увеличиха с 22 на сто на фона на инфлация в края на периода от 1 на сто. 
Изтичането на национален доход поради по-ниски вътрешни цени може да се прояви при субсидираните производства, които изнасят продукцията си. Ако стоки, чието производство се субсидира пряко от бюджета, или косвено чрез субсидиране на производството или вноса на енергийни ресурси и основни суровини и материали, то действително се изнася национален доход, защото българското правителство на практика субсидира чуждестранни потребители. Ако стоки, които имат по-ниски вътрешни цени, се изнасят на по-високи международни цени, то няма изтичане на национален доход. Ако тази разлика в цените се връща обратно в икономиката под форма на печалба на износителя. Ако стоки, които имат по-ниски вътрешни цени, се изнасят на ниски международни цени, то причината за това е жестоката конкуренция на международния пазар, на който съответното българско производство може да се конкурира само чрез цените. В този случай също така няма изтичане на национален доход. 
В последните две години политиката на правителството е насочена към намаляване на държавната намеса в икономиката и последователно съкращаване на субсидиите и либерализация на износа. Субсидиите се сведоха до 0,45 на сто от брутния вътрешен продукт. Намалява и съвкупността от стоки, чиито цени се регулират от правителството. Увеличаването или намаляването на цените остава  пазарен феномен и не е резултат от правителствена намеса.
Моят общ извод по този въпрос е, че там, където има по-ниски вътрешни цени на стоките и услугите,  които могат да бъдат търгувани и да бъдат изнасяни в чужбина,  а обстоятелството, че те са по-ниски от международните е фактор, който насърчава българските производители и търговци да увеличават износа.
Втората група въпроси. Необходимо е плавно повишение на цените, като повишението на заплатите да изпреварва повишението на цените. 
Моят коментар е следният - ниското равнище на заплатите в България по отношение на страните в Европейския съюз се дължи на по-ниската производителност на българската икономика. За да се повишат заплатите, търговските дружества трябва да генерират достатъчно доходи и да увеличават производителността на труда. Има няколко съществени фактора, които допринасят за повишаването на производителността на труда.
- Стабилна макроикономическа среда. Тя гарантира на производителите стабилни лихви, стабилен валутен курс и стабилни цени на вносните суровини и материали. Макроикономическата стабилизация е факт.
- Качеството на управление на реалните и финансови активи на предприятията. Втори фактор.
- Трети - развита финансова система, която е в състояние да мобилизира местните и чужди спестявания и ефективно да ги разпределя в икономиката.
Изграждането на добре регулирана финансова система и създаване на качествено управление на фирмите и банките представлява процес, който изисква време. Това не е чисто икономически проблем. Ефективната финансова система предполага ясни и опростени ликвидационни процедури и ефективна съдебна власт. Банките не отпускат кредити не защото не искат, а защото в България е много трудно кредиторът да си реализира обезпечението на длъжника или да осъди длъжника. Ние сме свидетели на дълги и скъпи за кредиторите процеси. Промените в Закона за банките и в съдебната власт са насочени към изграждането на силна съдебна власт и ефективно прилагане на законите и ние се надяваме, че тези процедури ще се ускорят.
Що се отнася до възможностите на държавата да регулира нарастването на цените в държавните и общинските предприятия, от гледна точка на фактора да се допуска повишаване на растежа на заплатите при увеличаване на производителността на труда, искам да ви информирам, че през месец февруари, с поправката в правилата за регулиране на работната заплата, ние вкарахме този критерий. И в момента вече действа критерият, съобразно който може да се увеличава работната заплата в случаи на повишаване на производителността на труда в предприятието.
Накрая, аз считам, че големият отговор на предизвикателството, което   поставя пред българската икономика много лошият мениджмънт на предприятията и на фирмите, ще го дадат само хората, само новите ръководители,  само новите собственици след осъществяване на преструктурирането на българската икономика и осъществяването на мащабната приватизация. Вие знаете колко слаба е държавата като управляваща производствените предприятия. Така считаме, че може да се даде отговор на въпроса.
На трето място. Ниските заплати са сериозна пречка пред членството ни в Европейския съюз. Формално равнището на доходите не се поставя като изискване за пълноправно членство в Европейския съюз. Съгласно Копенхагенските критерии, икономическите условия за присъединяване  са наличието на функционираща пазарна икономика и способност на страната да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз. Бавният ход на реформата в България е причина, поради която страната не беше включена в първата вълна на разширяването на Европейския съюз. Всъщност, забавянето в преструктурирането на икономиката е причина и за големия спад на брутния вътрешен продукт за периода 1991-1997 г., което доведе до сегашното ниско равнище на доходите и заплатите. В тази връзка основната задача на правителството е да създаде благоприятна среда за ускоряване на икономическия растеж, като от една страна, запазим макроикономическата стабилност, основана на стриктното прилагане на принципите на валутния съвет и съблюдаване на финансова дисциплина,  и от друга страна,  като въздейства по подходящ начин върху предлагането. Последното включва мерки от различен тип, като държавни инвестиции за подобряване на инфраструктурата, развитието на конкурентен вътрешен пазар и изграждане на законодателството и институциите на пазара, усъвършенстване на данъчната система с цел стимулиране на частните спестявания и инвестициите, особено за технологично обновяване, защита на  имуществените и интелектуалните права, повишаване на ефективността на държавната администрация,  реформиране на финансовия сектор.
Приключването на процеса на приватизация и преструктуриране на реалния сектор ще се отрази върху подобряване на корпоративното управление и ще доведе до по-висока производителност на факторите за производството.
Четвърто. Спадането на износа може  да се преодолее по два начина - чрез девалвация на лева или чрез по-висока производителност на труда и рекапитализация на предприятията, работещи за износ. Спадът на износа през 1998 г. се дължи основно на неблагоприятните ефекти на азиатската криза от средата на 1997 г., изразяващи се в забавянето на растежа на световната икономика, свиване на търсенето и спад на цените на някои суровини, които заемат значителен дял в българския експорт.
По предварителни данни за периода януари - ноември 1998 г., износът в доларово изражение е намалял с около 13 на сто, като най-силно засегнатите стокови групи са химическите продукти и металите. Поради силната концентрация на капитал в тези отрасли, наследена от времето на централното планиране, българската икономика не е в състояние да реагира гъвкаво на външни шокове и това логично води до свиване на износа и влошаване на текущата сметка. Доколко брутният вътрешен продукт е функция от вътрешното и външно търсене,  по-ниските обеми на износа при равни други условия означават и по-нисък растеж. Ако обаче вътрешното търсене се повиши в достатъчна степен, че да компенсира спада на износа, икономически растеж ще бъде постигнат. При ниското равнище на инвестициите в България може да се очаква, че инвестиционното търсене ще бъде основният двигател за нарастването на брутния вътрешен продукт през 1999 г. Дори и при запазване на неблагоприятната външна конюнктура през настоящата година, каквито са Вашите опасения, е възможно да се постигне заложеният темп на растеж от 3,7 на сто. В Естония например при дефицит по текущата сметка в размер на 12 на сто, от брутния вътрешен продукт през 1997 г. бе отчетен растеж от 11,4 на сто по данни на Европейската комисия.
В дългосрочен план е необходимо да се търсят възможности за диферсификация на износа, за да се намали зависимостта на българската икономика от негативните външни въздействия. Необходимо условие за това е преструктурирането на икономиката и създаването на силен частен сектор във всички отрасли. Държавата от своя страна може косвено да подпомага стопанските субекти чрез информационно обезпечаване, експортно застраховане, чрез сключване на споразумения за свободна търговия с други страни.
Българските предприятия и банки бяха рекапитализирани няколко пъти чрез опрощаване на дългове, емисиите на облигациите през 1992 г., ЗУНК-схемата, Булбанк и т. н.
Практиката показа, че този тип рекапитализация не променя структурата на икономиката и държавата остава в плен на няколко големи предприятия, които я изнудват. Новото опростяване на дълговете не е по силите на бюджета и предложението за нова рекапитализация не е реалистично поради наличието на валутен борд. По-реалистично е рекапитализацията да се извършва на базата на пазарни критерии и източник на капитал да бъде финансовата система - банките и капиталовия пазар, а не държавния бюджет. Ключът към повишаването на конкурентоспособността на българските продукти обаче е преструктурирането и повишаването на производителността, което пък е проблем отново на фирменото управление.
Накрая искам много категорично тук да кажа, че правителството отхвърля възможността да се насърчава износът  чрез девалвация на българския лев. Ние смятаме, че всички решения, които са свързани с девалвация на българския лев, практически замаскирват един нов срив на страната в бездната на икономическа и финансова криза. Всички знаем добре, че това нещо е невъзможно. Така че аз призовавам всички сериозни аналитици и икономически изследователи, които работят с макроикономическата материя, да насочат търсенето си в другата посока - там, където са подобряването на фирменото управление, завършването на процеса на преструктуриране на българската икономика, повишаването на производителността и ефективността на производството на основата на икономическия растеж. Там трябва да намерим отговора на големите предизвикателства, които българската макроикономика ни поставя. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Нансен Бехар за два уточняващи въпроса, ако има такива.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин министър-председател, отчасти само съм удовлетворен от отговорите, но за това ще говоря в края, когато се направи една обща оценка на този отговор.
Смятам, че подобен род дебати са полезни, защото фактически снемат известна непрозрачност в определени случаи от правителствената политика, което е важно за българския народ.
Искам да кажа, че това, което Вие споменахте за българските цени, е свързано с абсолютното им измерение, а ние ги съотнасяме към равнищата на доход в България, в страната ни, защото абсолютното равнище на тези цени още не може да обясни факта защо дори при по-ниското им равнище износът не се повишава. Тоест необходимо е още нещо, за да може да се осъществи този износ.
Що се отнася до това, което Вие се съгласихте, че е необходима производителност на труда, по-добър мениджмънт, известно ли Ви е, че в страната действително протича, ако е трудно да се проведе рекапитализация, една силно и бързо осъществяваща се декапитализация, една деиндустриализация изобщо на страната ни? Редица предприятия, включително предприятия, работещи за износ, разпродават панически своето оборудване, за да могат да изплащат работни заплати. Редица предприятия, бих казал, по чисто извънпазарни методи се опитват да компенсират някои недостатъци на пазарната макросреда.
Също така живителна сила на бизнеса и даже на експортния отрасъл, това е дребното и средно производство, това е семейният бизнес. А ние в България сме свидетели на един геноцид към този бизнес, буквално геноцид. Защото той се мачка от бюрократични процедури, данъчна политика, високи наеми, дългове на държавни фирми към тях, ограничени възможности за кредитиране, липса на информация за кредитни линии, програми и т. н.
По въпроса за износа също бих искал да Ви попитам защо, след като в огромното болшинство от страните в Западна Европа съществува специална държавна политика на стимулиране на експортните отрасли, това е една световна практика, защото в края на краищата износът е, така да се каже, визитната картичка на една страна, в България ние като че ли се дезангажираме изобщо от този въпрос и очакваме чисто монетарните принципи да ни извлекат от това положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бехар, времето Ви изтече.
НАНСЕН БЕХАР: Да, свършвам.
Предвижда се развитието на капиталовия пазар да допринесе за насочване на спестяванията към реалната икономика, но за това се изискват още редица работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бехар, благодаря.
Има думата за отговор на въпросите господин министър-председателят. Дано господин министър-председателят да е разбрал въпросите, защото за себе си не мога да кажа същото.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Нямаше заключение във Вашите питания поради изчерпване на времето, но аз локализирах, успях да установя въпросите, така че, ако не съм успял, Вие ще вземете думата още веднъж. Нека дискусията да продължи, аз съм напълно съгласен с Вас, че тя е изключително полезна. Това е една важна и нужна дискусия в обществото.
Защо ниските цени на стоките в България не са достатъчно мощен фактор да ускори износа извън страната? Отговорът на този въпрос според мен е преди всичко в ниското качество. Нашите стоки не отговарят на стандартите. Огромното изоставане в сферата на стандартите и на качеството на стоките, което по принцип беше натрупано и в периода преди падането на Берлинската стена, в България не беше преодоляно в последните 8-9 години. Със съжаление трябва да констатирам, че в тази сфера на създаването на отраслови нормали и изисквания за качествата  на изделията България изостана драстично. В момента почти няма българско производство, което да отговаря на европейските стандарти така, че да може да заеме своето място на европейския пазар, или са много малко тези производства. Това е причината, поради която ние и не реализираме квотите, които ни дава Европейският съюз, за много от изделията, които се произвеждат в България.
Много малко е направено да се осъвременят критериите за стандартизация и за развитието на тази основа - нещо, което другите страни - кандидатки за членове на Европейския съюз, направиха отдавна и в момента бързо реализират тези постижения. В България тези неголеми по размер инвестиции, които производителите трябва да направят, за да постигнат изискванията към стандартите на стоките, за съжаление не са направени в много от направленията. И особено в тези  направления, които не са експортно ориентирани. За мен това е основната причина. Разбира се, има и други причини.
Аз съм съгласен с Вас, че стимулирането на експорта трябва да става не само и не на основата на автоматичното очакване на действието на пазарните механизми. В това отношение искам да Ви кажа, че между нас няма различия. Въпросът е как може едно правителство, което е ограничено във възможностите си, специално да насърчава износа с помощта на допълнително отделени средства от бюджета, а Вие знаете, че ние сме такова правителство, тъй като върху бюджета на България има много строги ограничения, как могат да се намерят други средства, за да бъде насърчаван износът?

Искам да ви уверя, че в това направление българското правителство направи редица усилия. На първо място, това е създаването на системата за застраховане на износа. Тази институция беше създадена от нашето правителство и тя започна да действа. Тепърва, разбира се, ще набира ускорение и тепърва ефектът, който тя ще произведе върху износителите, ще се увеличава. Но факт е, че тя вече е създадена, след като в продължение наистина на осем години ние тъпкахме на едно място и тази институция я нямаше.
Другите средства, с които ние прибягваме към стимулирането на износа, могат да бъдат задържането на българските цени на нивата, които имаме в момента. Тук има едно обективно противоречие. Вие казвате и то е близко до разбирането на обикновения човек, че в България е добре да се повишават и цените на стоките, и по-бързо от тях да се повишават заплатите или поне заплатите да се повишават заедно с тях. Но ако това нещо беше се случило през 1998 г. и ние бяхме реализирали примерно 20-процентна инфлация с 20-процентно нарастване на доходите, което средно се оказа, че сме реализирали, тогава днес вие щяхте да имате много повече основание да твърдите, че се е загубила конкурентноспособността на българския износ поради покачване на вътрешните разходи за производството на стоки. В това отношение наистина трябва да се намери един разумен баланс, трябва да се намери разумната среда, правилното решение, което да прецизира както плюсовете, така и минусите, така че в стремежа си да произведе положителен ефект, да не доведе до нов срив на основите, върху които се изгражда в момента българската икономика или основите, на които стъпва във финансовата си стабилност. Затова и с тези лесни на пръв поглед решения не бива много да се увличаме, тъй като, ако те не са добре балансирани и не вземат предвид плюсовете и минусите, които могат да предизвикат, ние ще получим по-скоро отрицателен резултат.
Накрая по тази точка искам да Ви кажа, че българското правителство не се занимава с цените. Дори и правителството да имаше възможност да влияе по някакъв начин на цените, то такава възможност не е реализирало, с изключение само и точно в рамките на програмите, които изпълнява. Но това са твърде малки възможности, защото една много малка част от цените в момента, примерно, се регулират от правителството. Всички останали цени са такива, каквито се получават на пазара и ние като ръководство дори нямаме възможност да създаваме каквито и да било влияния. Крайно време е да се разбере това положение, в което се намират държавните органи и да не се смята, че има лост за въздействие там, където такъв лост няма. Говоря за възможното примерно умерено повишаване на цените. Това не е по силите на правителството. Ние нямаме такива лостове. Заявявам го отговорно.
Накрая съм съгласен с тезата за това, че семейният бизнес е големият отговор на предизвикателствата в нашата страна. Но колкото и да искаме това нещо да стане бързо, господин Бехар, искам да Ви обърна внимание на обстоятелството, че българската икономика, такава каквато тя беше през 1989 г. и такава каквато за съжаление продължава да бъде и днес, що се отнася до това кой е в собственост на активите, на индустриалните или изобщо на икономическите активи, българската икономика далеч не е семеен бизнес. Тя не беше семеен бизнес в никакъв случай или в много по-нищожна степен в сравнение с другите страни дори от Централна Европа, но тя не е семеен бизнес и в момента.
Сега ние виждаме, че частната икономика произвежда или създава около 62-65 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Това се дължи както на бързия растеж на частния сектор - тук Вие просто трябва да коригирате Вашите представи за геноцида върху частния сектор и върху семейния бизнес, тъй като най-бързо развиващата се част от българската икономика е точно този сектор - така това нещо - имам предвид дела на частния сектор в брутния вътрешен продукт - се дължи и на икономическата криза, в която попаднаха и от която не могат да излязат българските крупни държавни предприятия. Кризата, за която говорих и в отговора - това съкращаване на производството, е характерно преди всичко за химическите гиганти, за металургичните гиганти на черната и цветната металургия. Те бяха засегнати най-силно от международната криза и не можаха да намерят отговоря на кризата по адекватен начин.
Що се отнася до семейния бизнес, боя се, че ние твърде малко сме дискутирали какво представлява семейният бизнес в България и какъв е неговият потенциал. Склонен съм да мисля, че семейният бизнес като формула, като начин, като модел е добър за България при положение, че се разреши въпросът с приватизацията на крупните гиганти, защото в България има крупна, гигантска индустрия, предприятия, които и по западните мащаби са огромни по своите размери. Дори по западните мащаби!
Ние имаме две предизвикателства. От една страна - да преструктурираме и да приватизираме тези предприятия и да не смятаме, че тези предприятия след приватизацията и преструктурирането ще трябва да бъдат забравени. Напротив, те все едно ще дават своето огромно производство. Тяхното наличие и тяхното реанимиране, връщането им след преструктуриране и приватизация, никога няма да позволят българската икономика да придобие структурата на икономика изцяло доминирана от семейния бизнес. В България ще има крупна индустрия, защото тя реално, материално съществува.
От друга страна не бива да смятаме, че частният семеен бизнес е само бизнес на семейството, тоест бизнес, който дава работа само на семейството. Семейният бизнес - това е бизнес, управляван от едно семейство, собствеността на който не излиза от границите на семейството. Това е бизнес, в който членовете на семейството се занимават с ръководството на фирмата. Ако погледнем така, ние с вас ще видим, че в България има много големи предприятия според западните стандарти, тоест предприятия с повече от 200-300 души работници, които са семеен бизнес. Затова не бива така елементарно да считаме, че семейният бизнес като много дребна индустрия, осъществявана преди всичко с труда на семейството, ще бъде бъдеще за България. Аз съм съгласен за това, че моделът е семеен бизнес на ръководство и управление, за изграждане на успешен мениджмънт, защото единственият успешен мениджмънт в България го има в семейните фирми - те увеличават производството, а не някой друг.
Не съм съгласен с политическия термин геноцид на семейния бизнес. Как ще има геноцид върху нещо, което непрекъснато се развива и се разширява? Погледнете статистиката и ще видите, че това, което се развива в България, е точно частният семеен бизнес. Това, което загива за съжаление пред очите ни, са крупните държавни предприятия, а не семейният бизнес. (Оживление.) Но остава да ни обвините и в геноцид върху държавните предприятия и тогава съвсем ще се затвори кръгът. Аз си мисля, че при сериозен икономически анализ тези термини трябва да се избягват, тъй като се пак - аз пак ще се върна на тази изходна идея - не трябва да бъде укорявано правителството за нещо, което по принцип правителството не може да прави. (Шум и реплики от ДЛ.) Не укорявайте правителството за това примерно, че не може да наруши правилата на валутния борд... (Неразбираема реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Господин Стоилов, Вие не разбирате достатъчно добре ограниченията на валутния борд. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не бива да ни упреквате, че  ограниченията на валутния борд съществуват и че ние не сме съгласни да ги нарушаваме, защото това не е конструктивна критика. Това е демагогия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Костов.
Има думата господин Бехар да изрази отношението си към отговора.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин министър-председател, не може да не се набият в очи някои несъответствия в това, което ние бихме искали да видим като една рационална икономическа политика и това, което действително става.
Вие казвате, че се очаква един икономически растеж от 3,7 на сто и че тази година икономическият растеж е значително над нулата. В същото време статистиките сочат, че в държавните предприятия при търсена продукция  с около 50 на сто е спаднало производството. В същото време Вие казвате, че поради редица причини - аз не искам да използвам само термина семеен бизнес - дребният бизнес не може да съществува и трудно съществува, защото има редица ограничения, но въпреки всичко се развива. Тоест, откъде идва тогава това увеличение?

На второ място. Отрича се възможността да се провежда по-активна политика за стимулиране на експортните отрасли независимо, аз бих се радвал това стимулиране да бъде главно в сферата на частното производство, в сферата на частната собственост и в сферата на земеделието, но нито в едната, нито в другата сфера ние нямаме реално стимулиране от страна на държавата.
И се получава така, че даже предписания на Международния валутен фонд, които са категорично бюджетните излишъци да не се използват извънпроизводствено, Вие това най-добре го знаете, се получава така, че държавата като че ли се дезангажира от една такава политика. Казвате: "Производителността на труда в тези предприятия е много ниска, в дребните предприятия и в частния бизнес не умеят да си менажерират производството, ниска производителност и т. н.". Но всички ние сме отговорни за този процес, не може да се дезангажираме изцяло от това, само робувайки на една идея, която е монетаристична идея, срещу която нямам нищо против, че държавата като че ли трябва да бъде един само косвено регулиращ, това е правилно, но един дезангажиран фактор в икономическия живот. Благодаря ви. (Ръкопляскания в опозицията.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Едва накрая разбрах патоса на Вашата критика, господин Бехар. И точно заради това взимам думата отново, защото, според мен, абсолютно неправилно ще бъде да остане представата, че правителството на Обединените демократични сили е някакво либерално, монетарно правителство на страната.
Програмата "България 2001" е програма за социална пазарна икономика. Социална пазарна икономика, която при това е съобразена и с изискванията за опазване на околната среда. Не бива да се смесва програмата за реформи от 1991-1992 г., за която аз не отричам, че имаше такъв монетарен и либерален характер, с това, което е програмата на днешното българско правителство. Ще направите груба грешка, ако не разберете еволюцията, която е извървяла нашата коалиция в програмните си основания в създаването на програма за управление на България.
Къде са основните различия, които според мен трябва да Ви резубедят в тезата?
Първо, в това, че държавата реално стимулира икономическия растеж, реално стимулира икономическия растеж. Основният фактор за реалното стимулиране на икономическия растеж беше това, че за първи път в тези девет години ние разработихме инвестиционна програма на правителството, че ви предложихме Закон за регионалното развитие, че създадохме една програма за инвестиции, преди всичко, разбира се, в инфраструктурния сектор. Но за първи път, повтарям, в тези девет години ние се заехме с този въпрос. И решихме този въпрос, като осигурихме необходимите средства от държавния бюджет, необходимите кредити и изчислихме гаранциите, които българската държава трябва да предоставя.
Ние сме първото правителство, което излиза с активна позиция по отношение на стимулирането на икономическия растеж. И да се твърди при това положение, че държавата напълно се е оттеглила, при положение че тя ще бъде най-крупният инвеститор, за съжаление, един от най-крупните инвеститори в следващите три години в българската икономика, трябва да Ви наведе на това, че има нещо парадоксално в твърденията Ви. Точно на това Вие трябва да си отговорите.
От друга страна, правителството харчи 40 на сто от бюджета за социални нужди, като огромна част от тези средства са преди всичко средства, които отиват за социални грижи и социално подпомагане. Тоест ние можем заедно с общините да се превърнем в един от най-мощните потребители в българската икономика. И ние сме такива потребители. Държавата не се е оттеглила от потреблението и от стимулирането на потреблението.
Спомнете си как беше решена кризата с консервите миналото лято, за да разберете дали българското... подсказват ми с корнишоните през миналото лято, за да разберете пасивно ли беше българското правителство. Нали точно тогава ние излязохме с няколко десетки милиарда търсене и фактически разтоварихме тези предприятия от натрупаната готова продукция и им позволихме да намерят отговор на въпроса за изкупуването на продукцията. Значи и в това направление Българската държава по никакъв начин не е изоставила, напротив, много внимателно се е вгледала във възможностите си за въздействие върху икономиката и в момента продължава да ги прецизира.
Аз мога да избързам малко напред, но ние в момента сериозно обмисляме идеята да реализираме заложената в закона възможност част от социалното подпомагане или социалните помощи да бъде изплащана в натура, за да може семействата да бъдат подпомагани с хранителни продукти. И по този начин да можем още веднъж да им гарантираме възможността за достъп до сравнително евтини, закупени от съответните организации на общините и на държавата продукти. И по този начин да реализираме един важен въпрос.
Държавата използва тези лостове, които има. И вие трябва да забелязвате тези възможности.
Освен това правителството прави много, за да стимулира възстановяването, обновяването, ремонта на огромното имущество, което притежава изпълнителната власт и което притежават и общините. За пръв път в последните 9 години през миналата започнаха масирани ремонти на училища, изграждане на различни обекти на социалната и друга инфраструктура. Цялата програма за административна реформа, цялата програма за създаване на данъчна, митническа и друга администрация са свързани със създаване на допълнително търсене в българската икономика. Вие трябва да имате предвид и тези обстоятелства.
И когато казах "съобразен с опазването на околната среда икономически растеж", аз имах предвид много силните, мощни механизми на Министерството на опазване на околната среда, които влязоха в действие през 1998 г. Ами, ние създадохме и напълнихме фондове, с които започнахме да решаваме много крупни проблеми на българската икономика. И това пак е част от  икономическата активност. Ние не сме отстъпили от тази позиция.
Що се отнася до другите въпроси, аз мисля, че дискусията ще продължи. Едно внимателно четене на статистиката, което можем да направим заедно, може да ни разкрие отговорите на тези въпроси.
Но аз си мисля, че трябва да бъде разбрано в Народното събрание това сериозно послание - програмата на правителството на Обединените демократични сили "България 2001" не е либерална монетаристична политика. Програмата е социална пазарна икономика, съобразена с опазване на околната среда. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура има думата господин Руси Статков. Господин Статков, чакаме процедура, защото Вие обикновено взимате думата за процедура и правите изявление.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър! След това дълго встъпление на министър-председателя аз реших, че трябва да събера кураж и да направя следното процедурно предложение, за да може хубавите намерения на правителството най-после да станат реалност. Защото без кредитиране, а то липсва, нищо не можеше да стане и не става до момента, въпреки хубавите приказки.
Процедурното ми предложение е следното. Във връзка с общото разбиране от миналата седмица, че по Закона за банките или по-скоро законопроекта за изменение на Закона за банките трябва да си дадем срок от две седмици, за да направим това, което липсва досега и фактически нищо не се изпълнява от "Програма 2001" - ние да удължим срока с още една седмица. Тъй като тази седмица, която предстои, е с празници, господин председател, тя е свързана с посещение в регионите и ние няма да може да си свършим работата. И правителството ще се провали.
Затова моля да гласувате удължаване на срока за Закона за банките с още една седмица.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Срещу това предложение има ли някой? 
Моля, гласувайте направеното предложение за удължаване с една седмица на срока за предложения по Закона за банките.
Гласували 172 народни представители: за 161, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието. Срокът е продължен с една седмица.
Преминаваме към отговори на министъра на финансите господин Муравей Радев.
Има думата народният представител Иван Бойков да развие своя актуален въпрос относно финансови нарушения в "Булгаргаз" ЕАД. Заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми  господин  министър,  уважаеми колеги! През 1997 г. бе извършена тематична финансова ревизия на "Булгаргаз" ЕАД, представлявана тогава от Петър Събев и Васил Филипов. Темата на ревизията е база за вземанията на "Булгаргаз" ЕАД от "Стомана" ЕАД и "Кремиковци" ЕАД за доставени количества газ и тяхното погасяване чрез доставка на метали и реализацията им на вътрешния пазар.
Констатацията на ревизията е за щети в особено голям размер - 536 млн. 315 хил. 553 лв. Щетата е била формирана в две части - продажба на придобитите от "Булгаргаз" метали на занижени цени на избрани фирми. Държавата е ощетена и от опростени от горепосоченото дружество лихви в размер на 106 млн. 479 хил. 710 лв. И това при положение, че от получените по бартерната сделка метали в размер на 26 хил. т ревизията е проверила конкретно само 4 млн. 186 хил. 834 кг или по-малко от 20 на сто.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е:
Кога ще приключи финансовата ревизия, открита през м. юли 1998 г.?
Възложено ли е на ревизорите да проверят бартерни сделки на "Булгаргаз" ЕАД за метали и тези по договорите с "Хардланд инвестмънт"? 
Какви мерки ще предприеме финансовото министерство по резултатите от извършената финансова ревизия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойков, Вашият въпрос е изключително конкретно зададен и ще се опитам по същия начин съвсем конкретно да Ви отговоря.
Тематичната ревизия на "Булгаргаз" ЕАД, извършена през 1997 г., е обхванала периода от 1 януари 1996 г. до 31 март 1997 г. Установените от ревизията вреди в размер на 536 млн. лв. от неизгодно сключени бартерни сделки са отразени в доклад с вх. № Р-1063 от 12 август 1997 г., който е изпратен на Софийска градска прокуратура с писмо № 1063 от 8.10.1997 г., и на Главна прокуратура на Република България с писмо № 0168 от 3 февруари 1998 г.
На конкретно зададените от Вас въпроси отговарям по следния начин. Ревизията, която сега тече, ще приключи до 31 март 1999 г. В програмата на ревизията са заложени въпроси, обхващащи дейността и финансовото състояние на "Булгаргаз" ЕАД за периода от 1 януари 1996 г. до 30 септември 1998 г. 
Може би Ви прави впечатление, че донякъде съвпада и се дублира част от периода на тематичната ревизия, извършена преди това, но не бива да забравяме, че тя е една тематична ревизия, а сега говорим за пълна финансова ревизия. Така че едно подобно прихващане на вече минал период е съвсем нормално да се извърши.
Тази ревизия проверява и въпроси, поставени от Главна прокуратура.
На втория Ваш въпрос - възложено ли е на ревизията да провери бартерни сделки на "Булгаргаз" за метали и тези по договорите с "Хардланд инвестмънт". Да, тези въпроси са заложени в програмата за ревизия и са обект на проверка в момента. Резултатът ще бъде отразен в ревизионния акт.
Относно сделката за продажба на природен газ от "Булгаргаз" на "Хардланд инвестмънт" - проверката е по въпроси, поставени от Главна прокуратура и резултатът от нея също ще бъде отразен в ревизионния акт.
На въпроса Ви какви мерки ще предприеме Министерството на финансите по резултата от финансовата ревизия. Ревизията е във фаза на приключване, но все още не е съставен ревизионен акт - казахме м. март. Съгласно чл. 15 от Закона за държавния финансов контрол, до приключване на ревизията запознаването на отговорните длъжностни лица с констатациите и извършването на реализацията предварителна информация не би следвало да се огласява. След окончателното приключване на ревизията ще Ви бъде предоставена исканата информация. Но в крайна сметка трябва да знаете, че всяка една ревизия приключва с определени доказани констатации, има заповед за реализация. В нея и в документа, който дава писмени указания за задължително изпълнение на определените предписания от данъчнозадължените и от ревизирания обект, се извършва всъщност реализация на резултатите от тази финансова ревизия. Когато има данни за престъпление, веднага съответният акт се изпраща и на прокуратурата. Нещо такова ще стане и този път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата за реплика господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, аз съм доволен от Ващия отговор. Явно въпросът ще отиде след 31 март. Аз се надявам, че Вие коректно ще отнесете информацията, която вече официално сте получили от акта, към обществото и към нас. Въпросът е значим. Аз винаги съм казвал и поддържам становището, че мошениците цвят нямат. Така или иначе трябва да се чисти държавата от такъв тип хора. За съжаление, много се навъдиха в тия девет години и виждаме, че щетите, които нанасят върху държавата, са огромни. Те са щети на всички - щети върху данъкоплатците, върху всички нас. 
Така че разчитам на бързата реакция - виждам, че има конкретни срокове; разчитам и на бърза съдебна процедура, но това е само  мое пожелание, така че най-после обществото да види такъв тип хора наказани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата народната представителка госпожа Дора Янкова да развие своя актуален въпрос относно състоянието на минно-търговските дружества "ГОРУБСО - Мадан" ЕАД и "ГОРУБСО - Рудозем" ЕАД и предлаганите от министъра нови идеи за преструктурирането им. Заповядайте.

ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители!
Моят въпрос е относно състоянието на минно-търговските дружества "ГОРУБСО" - Мадан и "ГОРУБСО" - Рудозем и предлаганите от министъра през последния месец нови идеи за преструктурирането им.
Дължа тук да обясня, че на два пъти група депутати, както и председателят на Парламентарната група на  Демократичната левица, настоявахме за среща-разговор с министъра за проблеми, възникващи в тези дружества и за предлагани от нас идеи. За съжаление, и двете срещи не се състояха, тъй като министърът не прие тези срещи, а получихме едно писмо, което в рамките на добрия диалог ние не го възприемаме, че министърът единствено и само тук трябва да отговаря.
В този смисъл, господин министър, Вие не пожелахте да чуете нашите идеи и не успяхме да се информираме в този период от два месеца - януари-февруари какво се случва, Вие какво предлагате, а успявахме да долавяме от медиите Вашите идеи за развитието на тези две дружества, тъй като "ГОРУБСО" - Златоград е вече в законова ликвидация.
Това ме мотивира да задам въпроса за "ГОРУБСО" - Мадан и "ГОРУБСО" - Рудозем и Ви моля да ме информирате какви са тези идеи, кое ги налага и как смятате да ги реализирате.
Интересува ме също така обявената ликвидация на "ГОРУБСО" - Златоград, която законово стартира, Вие като министър как оценявате процеса, който тече и тъй като лансирахте в обществото тезата, че тази ликвидация ще доведе до оздравяване, като принципал дали ли сте такъв знак на ликвидаторите, паралелно с ликвидацията да се достигне и до оздравяване или се лансират някакви други идеи?
Следващото ми очакване от Вашия отговор е колко работници очаквате да останат без поминък и каква е Вашата роля като член на правителството, за да ги подпомогнете с трайна трудова заетост?
Ще споделя своите притеснения, че в процеса на ликвидация от 1 март в община Златоград се очакват около 1200 работници да бъдат вече на борсата на труда. В същото това време в община Златоград 200 жени не работят в тютюневото предприятие и паралелно с това - трудности по изкупуването на тютюна. Притесненията ми са свързани и с 1800, приблизително, жители на Мадан и около 1000 - на Рудозем.
Моето очакване, господин министър, е тук да чуя Вашата позиция и действително да разбера каква ще бъде съдбата на тези хора, тъй като това са малки родопски общини и този поминък за тях е особено важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! Извинете ме, че не мога да споделя тази Ваша екзотична идея да си обменяме някакви идеи по отношение на това или онова, след като вие като политическа сила толкова много време и толкова много години имахте тези ваши идеи да ги претворите - как беше това? - в дела, и да не се получава онова, което днес толкова много български предприятия изживяват на гърба си точно поради това, че вашите идеи бяха в една посока, която в един съвременен свят изцяло е отречена.
И най-малкото би трябвало, задавайки ми този въпрос, да помислите малко и за тази гледна точка на въпроса, защото положението с "ГОРУБСО" наистина е трагично. И не само с него.
Не е предмет на моя отговор сега да правя дисекция на причините за тази трагична ситуация, но до голяма степен точно тези Ваши идеи, за които преди малко говорихте, са в основата на сегашната трагедия на този родопски край.
Вие ме питате за това какво е състоянието в момента на три от предприятията, три от дружествата, на които се разпадна бившият гигант. Ами, обобщено за трите ще Ви кажа, че задълженията към 30 юни 1998 г., преди да се раздели "ГОРУБСО", към бюджета са 4 млрд. и 900 млн.; към 31 декември, т.е. шест месеца по-късно вече стават 6 млрд. и 32 млн., или увеличени бюджетни задължения над 1 млрд. и 100 млн.; задължения към НЕК на тези три дружества - става дума за "ГОРУБСО" -  Мадан, "ГОРУБСО" - Рудозем и фабриката в Рудозем - РОВ.
Към НЕК, казваме, че задълженията към 30 юни 1998 г. са почти 3 млрд. - 2 млрд. 890 млн. На края на миналата година, след шест месеца, те вече стават 4 млрд. 182 млн. или има едно нарастване от почти 1 млрд. и 300 млн. Има и други задължения, които на 30 юни са били 3 млрд. и 600 млн., а на края на годината са 7 млрд. 772 млн. или има нарастване с 4 млрд. 168 млн. лева.
Това е положението с трите дружества към края на миналата година, но тези числа вече не са актуални, тъй като за двата месеца, в които се произвежда и се продължава да се работи на загуба, много вероятно е тези величини да са нараснали в отрицателна посока.
Вашият интерес обаче е насочен към ликвидацията на търговските дружества, още повече, че едно от тях е вече в такава фаза и какво би могло да се случи по-нататък.
Госпожо Янкова, има два пътя, по които може да се тръгне при една ликвидация - едното е разумна ликвидация, ликвидация с чувство на отговорност не само у ликвидаторите, но и в хората, които работят там и желанието им да съхранят тази професия, да направят максимални усилия, един сериозен, последен опит да създадат от онова, което може да работи да създадат нещо, което да съхрани тази професия по-нататък. На това ние му казваме успешно преструктуриране в процедура на ликвидация. И аз мисля, че точно това сега тече в Златоград, но след малко ще говорим и за него.
Подобно нещо може да се случи, и то много скоро, и в Мадан, и в Рудозем, и в тази фабрика в Рудозем, която е обогатителна и преработвателна, затова защото възможността, която би могла да бъде използвана, а това зависи само от хората и от никой друг там, то е да закупят активи - забележете - активи, и в онези рудници, в които има смисъл да се продължава работата, тоест има достатъчно аргументи за ефективност като резултат от тази работа; чисти активи, при това на справедливи цени, на възможни цени на реализация в този район, освободени от всички задължения, необременени със стари задължения към момента на тази покупка, ако това предприятие е в ликвидация, тъй като останалите задължения ще бъдат покрити чрез разпродажбата на онези активи, които няма да се ползват в това вече намалена по обем, малка част от сегашните предприятия, концентрирало усилията си само върху ефективните участници; закриване на всички неефективни участъци; възможност за създаване на допълнителна заетост на работната ръка, тъй като знаете, че процедурата по ликвидация на тези участъци, техническа ликвидация на закритите минни участъци и мини и тяхната консервация е един много дълъг процес и неевтин процес, но той създава заетост и на работната ръка. Бюджетът има средства за тази цел. Това също ще бъде използвано за онази част от персонала, което няма да намери място в тази ограничена сфера на дейност на по-малката част от рудниците, които ще останат, за да се работи евентуално в тях. 
Дава се концесия на това дружество, но - забележете, вече частно дружество, което може да експлоатира и стопанисва тези находища. Всичко това нещо се прави достатъчно бързо, за да не се даде възможност да се натрупат още задължения, които да преминат критичната граница, след която вече наистина ще бъде невъзможна каквото и да е била дейност да се развива, поради огромните задължения, които са натрупани и ще продължат да се натрупват и те ще прескочат размера на активите, които биха могли да бъдат продадени, за да се ликвидират тези задължения.
В същото време освободените работници, всички до един, ще получат тези 2 000 000 лв., за които говорим, за които Министерският съвет миналата година допълнително взе решение - един плюс един милион. С тях биха могли да участват и при закупуването на акции, пак казвам, на онова новосформирано дружество, което ще се създаде, ако хората искат да направят това. Това е единственото условие.
По отношение процедурата на ликвидация на "ГОРУБСО" - Златоград. Трябва да ви разкрия и още нещо. Аз имам чувството, че там като че ли местнически интереси не позволяват на тези две дружества - в Мадан и Рудозем, да разделят... Какво да разделят? То няма какво толкова да се дели. Но някакви криворазбрани местнически интереси могат да попречат на тази последна възможност, наистина казвам последна възможност за съхраняване на част от рудодобива в този миньорски край.
По отношение на Златоград този проблем не съществува - персоналният, субективният момент, местническият момент. През тези два месеца, откогато "ГОРУБСО" - Златоград, е в ликвидация, ликвидаторите изготвят всички необходими документи съобразно изискванията на Търговския закон и на Закона за счетоводството, като успоредно с това довършват и онези текущи сделки, които са договорирани преди това предприятие да бъде обявено в ликвидация. В момента там тече една процедура по оценка на активите по тези справедливи цени, за които вече ви говорих.
Вашият въпрос беше свързан и с това колко хора се очаква да останат без работа в резултат на това преструктуриране. По наши груби сметки от бившето "ГОРУБСО" - Мадан, очаква се около 3800 човека да останат без работа. От тях около 800 ще бъдат заети в процедурата по консервация и техническа ликвидация на самите рудници, които няма да се експлоатират по-нататък.
Питате още каква друга заетост на работната ръка се предвижда. Да, язовир "Полдевци", който започна да се строи миналата година, всъщност той е в първия си етап, а тази година ще влезе във втория, големия етап от построяването си, влиза през месец март. Очакваме до края на месец март да започне изпълнението на каскада "Горна Арда" - много перспективен, много голям проект. Започнаха няколко много сериозни екологични обекта, като хвостохранилища, депа за твърди битови отпадъци. В момента обсъждаме възможността, и то в напреднала фаза, за строеж на пътни участъци от Кърджали до границата и от Рудозем до границата, свързани с договорености с гръцката страна за разкриване на нови контролно-пропускателни пунктове. Така че онова, което можем да направим като правителство, е да създадем условия за допълнителна заетост в тези и подобни на тях обекти, разбира се, и на много други малки, микрообекти, за които вече има подсигурено финансиране от Световната банка, и най-вече да дадем една истинска възможност, един истински шанс на онези частни дружества, съставени от работещи днес в системата на бившето "ГОРУБСО", да закупят освободени от задължения активи и с тях да се опитат да продължат онази професия, която в този край все още и според мен има бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата за реплика госпожа Дора Янкова, ако желае.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, благодаря за комплимента, че Ви звуча екзотично, но Вие ми прозвучахте, неприемайки никакви други идеи, като обременен човек.
Но искам да направя няколко анализа от Вашето изказване. Вие поехте отговорност с назначаването на ръководствата на дружествата, и министър-председателят преди на едно мое питане, да ръководите ефективно и отговорно отрасъла. Сега показвате едно нарастване на задълженията, което според мен не би трябвало да приписвате на вече преминали правителства и на вече преминали идеи и позиции, които Вие казвате, че са довели до това състояние. В онзи период от време всички хора от нашия регион знаят как се изградиха тези четири града и как се създаде поминъкът. Нека те отсъдят какви вреди сме нанесли ние като партия.
По-нататък Вие казахте "чувството за отговорност на хората". Да, и добре, че е само това чувство за отговорност на хората, защото в рамките на двете години с обещанията за можене, за ефективно ръководство, с помощта на държавата и властовия ресурс на Министерството на финансите, ние не можахме да вдигнем дружествата. Дори и с процеса на ликвидация. И сега едно частно минно дружество - без ресурс, без кредит, действително с облекченията, които ще му дадете, Вие очаквате, че то ще се реализира и ще поеме това като отговорност. Вие много правилно казахте, че само с чувството за отговорност на родопчани ще стане евентуално това.
Не упреквайте хората за местническите интереси. Вие създадохте условия за това. Вие разделихте дружеството на осем и създадохте условия за тези местнически интереси.
Сега искам да Ви попитам за нещо много отговорно. Вие като министър държите ли си на думата? На 22 февруари 1998 г. Вие се споразумяхте с работниците и  в т. 5 е записано "Министърът на финансите да съдейства правителството на Република България да приеме национална програма за комплексно развитие на региона в този край". Какво, господин министър, конкретно, освен наборът от идеи, които постоянно казвате и това е добре - една инфраструктура, която ще има, но каква ще бъде перспективата за семействата на младите хора, а не тяхната временна заетост ме вълнува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
За дуплика има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаема госпожо Янкова, ако Вие наистина се оттърсите от тази натрапчива мисъл за непрекъснат популизъм, ако Вие наистина сте загрижена за хората в този родопски край, Вие не може да не знаете тези очевидни истини. Няма друго предприятие в България, освен "ГОРУБСО", на което 100 на сто да му е опростено всичко, което е имал като задължения. През 1992 г. това предприятие беше занулено. Всичко, което имаше като задължения, му бе опростено. От 1992 г. за 5,5 години - до средата на миналата година, по една скрита или явна форма това предприятие бе субсидирано с            42 млн.долара скрити и явни субсидии. И в същия този период, независимо от тези субсидии, това предприятие в онзи си вид натрупа над 20 млрд.лв. несъбираеми задължения. За тези 6 месеца след преструктурирането, дължа да Ви кажа, няколко пъти го казвам, стана под изричното настояване и натиск от протестиращите миньори, това беше тяхно желание, тяхна идея и бе включено в споразумението между тях и Министерството на финансите като една възможност, която все пак дава някакъв шанс на тези хора, та за тези 6 месеца бяха натрупани още           6,5 млрд.лв. такива задължения.
Госпожо Янкова, съвършено ясно е на всички и на миньорите там е пределно ясно, че в този си вид, в тази си структура, с тази си собственост това предприятие не може да съществува. Това е истината. И затова казвам, че това е последен шанс. И ако не можете да помогнете, поне недейте да пречите на тези хора. Недейте с Вашето ходене там и с опитите си да върнете един модел, който бе доказан като невъзможен да се реализира в тези 7-8 години, оставете хората да се опитат на базата на частна собственост, на базата на отговорно отношение към работата и към стопанисването на онова, което може да се експлоатира, оставете ги да опитат. Защото наистина това е последният шанс. Всичко друго е от лукавия и аз съм убеден, че Вие добре го знаете. Но просто опозиционната Ви обвивка като че ли понякога налага да говорите такива неща, които, надявам се искрено в себе си, не мислите дълбоко във Вас. 


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата народният представител  Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно неиздаване на правилници и наредби за приложение на Закона за данък добавена стойност.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: После ще Ви дам думата за процедура.
Давам думата на Руси Статков...
РУСИ СТАТКОВ: По правилник трябва да дадете думата първо на колежката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава няма да си развиете Вашия въпрос.
РУСИ СТАТКОВ: Вие тълкувате правилника, както си искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Както гласи правилникът!
Вие искате ли думата или не я искате? Ако не я искате, седнете и ще я дам за процедура.
РУСИ СТАТКОВ: Искам думата, но мисля, че нарушавате правилника за пореден път.
Господин председател, господин министър, колеги! Преди малко вие подкрепихте една процедура, която аз предложих, за да не се провали за пореден път правителството. И това беше мое искрено предложение, защото никой от нас, от колегите от опозицията, не желае за поредните провали на правителството да страда българският народ, както става. Но ние не можем с нашите предложения, които обикновено не са чувани...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, дал съм Ви думата да си развиете своя актуален въпрос. Ако не го развивате, ще Ви отнема думата!
РУСИ СТАТКОВ: Говоря по същество. Не може когато наши предложения не се вземат предвид, когато наши мнения и актуални въпроси не се вземат предвид, да спасяваме България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Втори път Ви предупреждавам: говорете по въпроса си.
РУСИ СТАТКОВ: Ето конкретния ми въпрос. Става дума за един пореден провал на правителството. Ние приехме закон с вас, колеги, миналата година, по-точно с вашите гласове, който беше за пореден път ремонтиран - за данък добавена стойност. Ние го приехме преди няколко месеца. Съгласно този закон трябваше да има правилник за действие на закона. Правилникът трябваше да излезе в срок от един месец от неговото публикуване. Вече мина втори месец, такъв правилник няма. Аз се опитах да помогна, както мога, с парламентарен контрол и какво се получи? Има и наредби, които трябва да бъдат издадени. След моя въпрос господин министърът предложи отлагане. Това отлагане нямаше никакъв смисъл освен да се навакса закъснялата работа. Но за съжаление нито отлагането, нито пък допълнителното слагане на господин министъра с процедурни хватки назад закри неговата непригодност и несвършената работа. И ако този проблем, господин председател на Народното събрание, е негов личен в известна степен, то ние всички тук сме задължени да се попитаме какво става с приложението на един закон, който касае почти всички българи, касае българския бизнес. Защото повече от 11 разпоредби са пряко свързани с износа, пряко свързани са с данъчния кредит, пряко свързани са с проблеми, за които всеки ден е фатален, ако се отлагат.
Господин министърът тези неща може би не ги и знае, защото е подписал една наредба във връзка с този закон, която даже не е чел, както се изрази пред един вестник. Разбира се, това е друг разговор, защото там има протести на хората. Но в случая става дума за това, че вече един месец след срока няма правилник за този изключително важен закон, който, повтарям, е свързан и с българския производител, и с чуждестранните инвеститори. А това са огромни средства, които за съжаление, както преди малко предложих, със Закона за банките до този момент не се решаваха.  Иначе и правителството, и министър-председателят, и господин Радев тук разказват красиви приказки, обещават. Той не отговори на колежката Янкова какво е обещал и защо не го е изпълнил.
Ето аз питам, след като има приет закон защо той не изпълнява закона? И не мога да приема разигравания от рода на това, че тези неща стоят в "Държавен вестник". Защото аз проверих в "Държавен вестник", правилникът наистина е внесен на 22 февруари, а трябваше да бъде публикуван на 1 февруари.
И по-нататък...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма по-нататък! Времето Ви изтече!
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, очаквам  Вие да подкрепите една моя позиция за тези, които провалят правителството, да бъдат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече! (Изключва микрофоните.)
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Винаги е била трогателна Вашата загриженост за управлението на мнозинството. И този път много ясно го подчертахте, благодаря Ви наистина за тази загриженост. Каквото можем, правим в рамките на възможностите си. Разбира се, те не са такива неограничени както Вашите примерно, поради което наистина закъсняхме с няколко наредби. Но причината, аз бих могъл да Ви я кажа, е следната. Господин Статков както, надявам се, добре си спомня, ние няколко пъти обяснявахме и най-вече в тази зала, че мнозинството извърши една гигантска по мащаби, много сериозна, обхватна данъчна реформа и я приключи в края на миналата година законодателно. Тази реформа се доконкретизира с поредица от подзаконови актове. По-конкретно тези актове, които третират двата закона - за данък добавена стойност и за акцизи - е дадено в законите право на министъра на финансите да издава правилници за тяхното приложение, съответно наредби. Обикновено подобно нещо става с постановление на Министерския съвет. Затова, понеже това беше променено сега и този къс едномесечен срок след излизането на закона. Ние наистина, господин Статков, в Министерството на финансите в рамките на този срок бяхме готови с материята на тези правилници и наредби. Оказа се, и това всеки, който разбира от тази материя и се занимава с нея знае за какво точно говоря и за какво става дума, тази много отговорна и сложна материя, първо, трябваше да бъде достатъчно синхронизирана във всички като пакет такива подзаконови актове. Не може да се издава един от тях на парче, след това друг, след това трети, а те в по-голямата част от своето съдържание задължително трябваше да бъдат синхронизирани. Това изисква изключително много време и усилия, много отговорни усилия на достатъчно висококвалифицирани специалисти - първо.
Второ, тези наредби засягат дейността на повечето министерства и ведомства в България, бих казал, повече от 2/3 от тях. Ние преценихме, че е целесъобразно да изпратим тези подзаконови актове на второ съгласуване на тези ведомства и министерства, защото се регламентират някои процеси, които тях много пряко ги засягат. Всичко това удължи процедурата на съгласуване на тези актове и на тяхното окончателно доработване във вида, в който бяха отнесени за публикуване в "Държавен вестник". Ако тези правилници и наредби бяха отново с постановление на Министерския съвет приемани, със сигурност срокът щеше да бъде няколко пъти по-дълъг от този, който е упоменат в закона. Това обаче не е така. И аз предпочитам Вашата справедлива критика днес да понеса като отговорност, отколкото да си позволя да подпиша правилници и наредби, които не са достатъчно синхронизирани с онези, които ще ги прилагат и които тази материя засягат, от една страна, и от друга страна - в липсата на време да допуснем вътрешно несинхронизиране между всички тях. Те са 7-8 наредби. Трябва да Ви кажа, че всички те отдавна вече са излезли от Министерството на финансите, всички те са отправени към "Държавен вестник", една част от тях са публикувани, друга се забавят поради затлачването на публикациите в "Държавен вестник". Знаете, че това е хроническа болест, тъй като твърде много неща трябва да излязат в "Държавен вестник", а неговият капацитет все пак е доста ограничен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата за реплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, колеги! Аз много внимателно изслушах господин Радев и трябва да ви кажа, че съм силно впечатлен. Досегашният девиз на СДС "Ние можем!" вече е "Не можем!". Той каза: правим, каквото можем. А по-рано беше: можем и всичко ще направим. Миналата година са обещани на миньорите, колежката искаше да каже това нещо още веднъж, че не получи отговор на въпроса защо обещавате, а не изпълнявате.
Господин министър, и поредната мимикрия на реформа, която направихте, от това, което отговорихте, пролича, че Вие нямате философия, Вие нямате виждане за тези неща как трябва да се направят. И не са виновни специалистите, експертите в Министерството на финансите. Те са объркани от Вашите забежки ха вляво, ха вдясно и неадекватни искания. Не е виновен "Държавен вестник". Не може на 22-ри да внесете и да искате на другия ден да излезе, след като макетът е направен!
Така че, не се опитвайте да лъжете!

Освен това, от всички тези неща, от вашето неможене страда българският народ, българската икономика. Ние действително не желаем повече да има провал. Ние не искаме, защото вие две години не сте издали наредба за продажба на конфискувано имущество да се губят 60 милиарда, когато трябват 6 милиарда за социалното подпомагане в общините. И, вместо да поемете отговорността, вие се опитвате да противопоставите кметовете, които нямат нищо общо, на хората. Ние не искаме, когато българското образование има нужда от пари, вие да не ги осигурявате като министър. Ние искаме, уважаеми колеги, може би и вие от дясно - също, българското правителство да си изпълнява задълженията, да изпълнява законите,  които вие като мнозинство сте приели. Това не става.
Ето затова аз не мога да имам друга позиция в репликата си, освен тази - след като не можете, достойният път е да си дадете оставката. (Неразбираеми реплики от мнозинството.)Благодаря ви, колеги от дясно, че ми подсказахте. Надявам се, че ще   ръкопляскате. И действително българското правителство няма повече да проваля страната, защото тя няма накъде повече да се проваля. И не се подигравайте повече с чувствата и очакванията на хората. Защото не тук  и господин Муравей Радев, и господин министър-председателят да ни четат речи и назидания и да ни говорят красиви приказки.  Хората вече прогледнаха. Така че, подайте си оставката по най-достойния начин. (Весело оживление в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата народният представител Стефан Нешев да развие своя актуален въпрос относно несъответствия между функциите на местното самоуправление и реално осигурената финансова среда. Разполагате с три минути, за да развиете въпроса си.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми народни представители! Господин министър Радев, нормално е една политическа сила да проявява интерес към такъв елемент от обществения и политически живот, какъвто е местното самоуправление или  децентрализацията. В  две от кореспонденциите, които имаме с редица общини,  се установява едно несъответствие между техните виждания по отношение на самофинансирането, на бюджетните приходи, които получават във вид на субсидии, изобщо по отношение на тяхната самостоятелност като   власт,  подсигурена със съответните финансови ресурси. 
Аз съм Ви дал две ярки писма на такъв контраст. Едното е на Девня, където ние досега смятахме, че като малка община, но със силно развита индустрия може да има голям относителен дял на самофинансирането си, тоест собствените приходи. А те говорят, че това не могат да го постигнат  поради някакви причини. Другото контрастиращо писмо е на община Плевен, където пък те пледират, че вие сте им заложили по-малка част от дела, който те могат да реализират като самофинансиране, и оттам да усвояват тези ресурси за собствената си местна политика. Вие сте ги прочели.
Някои характеристики,  до които достигнахме след един анализ от информацията, която получихме. Бих цитирал примерно съществена характеристика  за компетенциите на българските местни власти по приходната част на бюджета е, че те са изключително ограничени. Българските общини нямат никаква фискална свобода, тъй като всички видове данъци и техните съставки се определят със закон тук, в Народното събрание, предложен от изпълнителната власт. С преминаване на данъчните служби на подчинение на Министерството на финансите, местните власти не могат да контролират дори постъпленията на своите бюджети. 
Над 80 на сто от разходите, които правят българските общини, се извършват в резултат на решения, взети от централните държавни органи. Липсата на компетенции да налагат местните данъци е може би най-съществената разлика между българските и западноевропейските общини.  Цитирал съм някои слабости в Закона за общинския бюджет и в членове на Закона за местното самоуправление и местната администрация, в резултат на което Ви задавам следния въпрос - какви инициативи ще предприемете като член на кабинета, за да се получи съответствие между самоуправлението на местните власти и  реално осигурената функционална финансова среда?  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ:  Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Господин Нешев,  в доста пространното си питане по актуалния въпрос и справките, които сте ми предложили, тоест двете писма, изпратени  до Вас,  са с диаметрално противоположно съдържание. В резултат, както самият казвате във въпроса си, на задълбочена библиографска справка, стигате до няколко основни извода, които в крайна сметка като че ли опират до това, че проблемите на общините идват от невъзможността те сами да определят размера на данъците си, че нямат достатъчна възможност за мобилно управление на приходната си част в бюджетите и че едва ли не вина за това състояние на общините и на тяхната твърде голяма зависимост от централната власт, от централния бюджет преди всичко носи Законът за местните финанси.  Това общо взето е Вашият въпрос.
Аз Ви казвам, че в тази библиографска справка сте пропуснали един много важен документ, по-важен от всички други, които сте прегледали, и той се нарича Конституция на Република България. Която Конституция в раздел седми има много  ясен регламент за това какво може и какво не може една община, включително и по отношение на финансите.  В много прав текст е казано там, че техните собствени  приходи са в резултат на данъчни постъпления като основен източник, които постъпления се регламентират със закон. Със закон, господин Нешев! Така че, да обвинявате Закона за местните финанси, че е причината, аз като казвам "обвинявате", разбира се, нямам предвид Вас, а тези, които са Ви писали, защото имам чувството, че в едното писмо буквално са Ви подвели.  Накрая може би ще кажа и за него. Но не е причината в този закон, защото той много точно следва и повелите на Конституцията, и това, че данъците в България и всички ангажименти, свързани със задълженията по-нататък  на страната, се установяват единствено със закон.
Вашият конкретен въпрос обаче е до каква степен тезата за самостоятелност на общинското самоуправление се връзва с финансовата обезпеченост, най-общо казано.
Мога да Ви кажа няколко много конкретни неща в тази насока. Тази зависимост се осъществява посредством внесените от правителството и приетите от Тридесет и осмото Народно събрание закони, както следва:
Първо. Чрез Закона за държавния бюджет за 1999 г. - максимално оптимизиране размерите на собствените приходи по общини с цел по-справедливо разпределение на субсидиите от централния бюджет за отделните общини. Това създава възможност за достоверни изходни данни при съставянето и изпълнението на общинските бюджети.
Второ. С методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения на общините с републиканския бюджет се извършват финансово изравнителни процедури в съответствие с едно от основните изисквания на Европейската харта за местно самоуправление.
Трето. Предвиден е финансов механизъм, чрез който се споделя отговорността между централната изпълнителна власт и общините при подпомагането на социално слабите граждани на страната. Всичко това е в Закона за бюджета за тази година.
Предвидени са също така допълнителни средства за преодоляване на затрудненията в приходната част на общинските бюджети, настъпили в резултат на провеждащата се структурна реформа. Нямате представа колко много такива въпроси решавахме и в края на миналата година от кметове,  които идваха и доказваха тази своя недостатъчност на приходната част и централният бюджет помагаше.
Другият закон - Законът за здравното осигуряване. С въвеждането на здравноосигурителната система от редица общини на  пазарна основа ще излезнат редица  здравни заведения с регионални функции, което ще доведе  във всички случаи до по-справедливо разпределяне на финансовите ангажименти между отделните общини.
Със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия,  Законът за общинските бюджети и други закони постъпленията от общинската приватизация и преизпълнението на собствените приходи по бюджетите на общините - тук запомнете това - преизпълнението на собствените приходи по бюджетите на общините, не подлежат на изземване в централния бюджет и не водят до преразпределителни процеси, а се разходват по решение на съответния общински съвет.
В тази връзка искам да Ви кажа, че едното писмо буквално се е опитало да Ви подведе - писмото на плевенския кмет, където се твърди, че Централният републикански бюджет и неговите органи, Министерството на финансите и местните териториални данъчни управления умишлено занижават плана за собствени постъпления на общината с цел да се реализира преизпълнение, което впоследствие държавата да пренасочва към други общини.
Това, господин Нешев, или е абсолютна некомпетентност, въпиюща некомпетентност на този кмет, или, което е по-вероятно, тъй като той не е от вчера кмет, е опит директно да Ви заблуди. Никой не може да пипне една стотинка от преизпълнението на собствените приходи, на която и да било община. А в писмото пише точно обратното.
И накрая чрез Закона за местните данъци и такси при спазване разпоредбите на Конституцията на Република България беше създадена възможност за определяне в дадени граници размерът на местните такси и тяхното събиране от общинската администрация. Тоест, имат и такава възможност по места - дадена точно от Закона за местните данъци и такси.
Така че Министерството на финансите и за в бъдеще съобразно предоставените му компетенции, ще съдейства за увеличаване на финансовата самостоятелност на общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Нешев, имате думата за реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Аз трябва да започна репликата си с това, че като че ли се получи диалог. Аз бих желал срещу това, което Вие казахте, да кажа и моята оценка по Вашето становище.
Трябва да Ви призная, че въпросът, който Ви зададох, беше формулиран по друг начин: какви законодателни инициативи ще предприемете като член на кабинета? 
Председателят на Народното събрание ми го върна поради факта, че Вие като министър нямате законодателна инициатива. Аз обаче живея с убеждението, че като член на кабинета Вие внасяте в кабинета и кабинетът внася законодателните инициативи. Затова така я и формулирах - като член на кабинета. Тоест, аз търсех и промени в действащите закони, защото смятам, че самите тези закони, както е дадено по Конституция, не удовлетворяват самофинансирането и реалната финансова и фискална независимост на общините. Това е моята оценка. И затова очаквам, че нещо в тях би трябвало да се промени.
Второто, което бих искал да споделя с Вас, е, че законите регламентират и данъчната ставка както на данъците, които формират собствените приходи, така и на таксите. В нормалните държави, в Западна Европа, те се определят от местното самоуправление. Не са формирани като твърда постановка в самия закон и дават възможност за инициативност на местното самоуправление - да стимулират развитие на местната индустрия, за да могат да формират и по-големи приходи евентуално.
Третото, което ми направи впечатление от това, което казахте. Методиката мисля, че я познавам, приемам я, за формирането на субсидиите чрез Републиканския бюджет, за която Вие говорите, но ето, например, последната ми среща в община Димово - Видинско, ще Ви дам две цифри, които мисля, че представляват интерес за Вас.
Те прогнозират, че от 1,5 млрд.лв. общински бюджет ще има неизпълнение на приходната му част с 500 млн.лв. Това е прогнозата на общинското ръководство. Казват, че ръстът на бюджета спрямо 1998 г. е 19 на сто. Но говорят, че цялата сума се консумира за ръста на бюджетните заплати. Тоест, освен ръстът на бюджетните заплати, те не могат да заделят средства с така формирания бюджет за друг вид дейности, включително и за някакви инициативи, свързани с развитието на стопанския живот. И казват, че са в състояние с този бюджет да изплатят около 30 на сто от социалните помощи, които са предвидени да се изплащат, включително още за месец януари те са консумирали около          47 млн., което почти дава признаци, че в последните месеци на годината за пореден път ще има напрежение със социалните помощи.
Казвам всичко това с добрите намерения, взаимно подпомагайки се, да дадем такъв акцент на местната власт като децентрализирана власт, да живее пълноценен живот и да бъде мотивирана да изпълнява заложените й функции да бъде ръководител или водач на региона си.
С най-добри чувства го казах, бих желал те да достигнат до Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Нешев, Вие вероятно не знаете, че общините действително самостоятелно определят размера на своите такси. Сами си го правят, общинският съвет го решава. Народните представители това добре го знаят - и такса "Смет", и за водата, и за тротоарно право, и за какво ли не щете още. Идете в един общински съвет, за да видите какво се гласува и да разберете, че тези неща те сами си ги определят, а не държавата. Първо.
Второ, дискусията за това коя община каква субсидия да получи, ами, това приключи, когато се приемаше бюджетът за тази година, още миналата година, и да се връщаме сега за тази или онази община, няма да бъде достатъчно сериозно.
Трето - нямали финансова самостоятелност или нямали пълна финансова децентрализация. Ами, няма да има, разбира се. Как може да има подобно нещо, когато общините в България не са достатъчно финансово самостоятелни по отношение на приходната си част, защото нямат еднаквост на тези постъпления. Ами, че вземете една община като Видин, друга община като Враца, която миналата година беше фрапиращ случай, вземете една община като Смолян, ако щете, сега след това, което става там. Как е възможно да оставите Вие тази община само на собствените й приходи? А нали за да има дотации от бюджета, трябва да има някаква система на преразпределяне на национално равнище? И който това го отрича днес в България, просто аз не зная какво цели. Не е това целта. Аз мисля, че не това е Вашата цел. Предполагам, че от друга гледна точка изхождате, но, разбирате ли, необходим е достатъчен баланс, който да съществува и  да даде възможност за развитието на общините чрез преливането на средства в национален мащаб. Това е функцията и задачата на държавния бюджет.
И в този смисъл аз подчертавам, че не мнението на една отделна община, защото то винаги ще бъде субективно, а мнението, бих казал, на Националното сдружение, на Националната асоциация на общините в България, е меродавно за нас. И ние контактуваме непрекъснато с ръководството на тази асоциация. И тези глобални национални въпроси там ги решаваме, там стигаме до това кое е по-правилно за всички общини като цяло, а не само за тази или онази. И то, пак казвам, благодарение на това наше желание. Питате ме като законодател, като член на кабинета, по-скоро, който има законодателна инициатива, какво бихме могли да направим. Аз бих Ви казал само едно: бихме продължили да работим в посока на обективизиране разпределянето на бюджетната субсидия по общини. Не субективизъм, не по един или друг начин някакъв критерий да важи за едни, а не за други, а именно чрез тази методика и този комплекс от обективни критерии да бъде онази формула, онова мерило, което да отсъди правилно. Защото в противен случай наистина може да се опитат някои градоначалници да подвеждат Народното събрание, като опитът на плевенския например, с това нелепо твърдение, че онова, което преизпълни от собствените си приходи, държавата ще го преразпределя на други общини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Георги Карабашев относно състоянието на "Чавдар" АД - гр. Ботевград и становището на министъра за бъдещето на предприятието.
ГЕОРГИ КАРАБАШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Радев! Търговско дружество "Чавдар" АД - гр. Ботевград, е специализирано в производството на автобуси с 80-годишна история. Производствените и технологичните мощности на базата на собствен опит и закупени лицензии по мнение на специалистите е на средно европейско равнище.  
През последните години са извършени преструктурирания на автобусното  производство, като бяха създадени лицензионни продукти с високи технико-експлоатационни показатели. Кооперирани с немския концерн "Ман", ботевградските автобусопроизводители произведоха автобуси  с немски основни възли и агрегати. Въпреки това дружеството изпитва трудности с продажбата на своята продукция на нашия пазар, които се свеждат до три основни причини, решаването на които до голяма степен зависи от принципала, тоест от Вас, господин министър.
Първата основна причина е либералният вносен режим за стари автобуси в страната. При вносни мита от 2,5 - 8 на сто, страната беше залята с автобуси с пробег над 1 млн. км.
Второ, остаряло национално законодателство, което не стимулира използването на нови автобуси. Не се прави нищо по хармонизиране на нашето законодателство в областта на  транспортните средства с това на страните - членки на Европейския съюз. България и Албания са единствени от страните  на Централна Източна Европа, които не са променили своето законодателство.
Трето, пълна незаинтересованост от страна на принципала за осигуряване на поръчки и оборотни средства за дружеството. Фрапиращ пример за това е решението на Министерския съвет от края на 1998 г. за отпускане на 51 млрд. лв.  на общините София, Пловдив и Варна за закупуване на автобуси. Ако Вие действахте като истински принципал, господин министър, нямаше да допуснете тези средства да се отпуснат безусловно на гореизброените общини, а с тях щяхте да възложите държавна поръчка на българския производител. Тогава с тези 51 млрд. лв. на българския данъкоплатец щяха да се произведат над 300 български автобуса по лиценз на "Ман" при цена 180 хил. германски марки и нямаше общините да внасят аналогични автобуси при цени от 323 хил. до 348 хил. германски марки.  В резултат на Вашето бездействие, господин министър,  беше  кредитирано производството на турските фирми "Манаш" и "Мерцедес - Тюрк" и белгийската "Юнкерс". 
Господин министър, моля да отговорите на мен и на осемстотин висококвалифицирани работници от Ботевград и на над  четири хиляди  заети в над  сто кооперирани предприятия? Какви действия ще предприемете оттук нататък? Коя от двете възможности ще изберете? Ще предприемете ли реални действия за оздравяване на дружеството или ще продължите досегашното си поведение на пълна незаинтересованост за съдбата на работещите в "Чавдар"? Ако изберете втората възможност, последствията са известни още сега: ликвидация на дружеството и обричане на глад и мизерия на хиляди хора. Моля за ясен и категоричен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Карабашев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Карабашев, предприятието, за което се интересувате, е в списъка за изолация - така нареченото финансово оздравяване, и е в изключително тежко финансово състояние, което бих могъл да илюстрирам с няколко числа.
През миналата 1998 г. финансовият резултат на предприятието е 510 млн. лв. печалба, но е натрупало задължения към същата дата от 21 млрд. лв. общо, в това число към бюджета 1,8 млрд. лв., дългосрочни заеми - 9,8 млрд. лв., като общият размер на активите на това предприятие е 25 млрд. лв. Само тези две величини означават, че при общ размер на дълга към 31 декември от 21 млрд. лв. с печалба от 500 млн. лв. дружеството показва пълна невъзможност да погасява своите задължения, за съжаление. С тази чиста печалба се покриват само 2,4 на сто от общия дълг, тоест всякаква реализация и някаква перспектива за тази фирма ще изисква ползването на значителни по размер чужди средства. Това е изводът от тези величини. 
Анализът на финансовото равновесие на дружеството показва, че степента на задлъжнялост е 327 на сто. Като структура постоянният капитал от 14 млрд. лв. се  разпределя  на собствен капитал 4,3 млрд. лв. или 30 на сто всъщност, и дългосрочни заеми от 9,8 млрд. лв. или почти 70 на сто заемен капитал. След приспадане на дълготрайните активи в размер на 16 млрд. лв., от постоянния капитал се получава чистият оборотен капитал, с който разполага фирмата, в размер на минус 1,9, почти 2 млрд. лв. отрицатален показател, което означава изцяло липса на оборотни средства и невъзможност за осъществяване на нормална стопанска дейност.
Въпреки положените усилия от страна на Министерството на финансите - дадено разсрочване на дължимите данъци, разрешение за продажба на дълготрайни материални активи и пълното необслужване на старите задължения, дружеството е в постоянна ликвидна криза и не е осигурило средства за своята дейност.  Финансовото състояние на "Чавдар" за миналата година предопределя съществени  финансови затруднения и за настоящата 1999 г., тъй като търговското дружество ще  трябва да разплаща огромни задължения, непосилни дори и при много по-ефективна дейност. Това е една от причините до момента да няма потенциални купувачи за дружеството, въпреки откритата процедура за приватизация още през април 1997 г. 
Относно трудностите за реализацията на продукцията на "Чавдар" ЕАД Ви пояснявам, че при пазарната икономика търсенето на стоките определя тяхната реализация на пазарите. Фактът, че неговата продукция не е търсена както на вътрешния, така и на външния пазар означава, че тя не е конкурентна по качество на подобни сравними продукти от други фирми.  В последните няколко месеца предприятието изпълнява основно поръчки по основен ремонт на транспортни средства, а не производство на изделия именно поради липсата на такива пазари.
Вие твърдите, че миналата година при мита за внос на употребявани автобуси някъде между 2,5 и 8 на сто, България била залята от такива употребявани некачествени автобуси. Първо, трябва да Ви кажа, че до началото на тази година процентът на митото за внос на употребявани автобуси е 25 на сто, а не от 2 до 8 на сто. До края на миналата година, когато е осъществена тази операция, за която Вие говорите, митническият режим залага 25 на сто на стари автомобили за внос. Тази година това е променено във връзка с договорености с Европейския съюз, но въпросът, който поставяте, има дата миналата година, така че там е 25 на сто.
По отношение на опазването на околната среда, за което говорите, да, желателно е, разбира се, но извинявайте, аз нямам такова отношение към нея в качеството си на министър на финансите сега.
Средствата от тези 52 млрд. лв.,  за които казвате, че са закупени автобуси за трите общини по Решение № 488 на Министерския съвет от миналата година... По този въпрос трябва да Ви кажа, че срокът на изпълнението на тази държавна поръчка и осигурените средства, които бяха отпуснати от бюджета допълнително,  беше краят на миналата година. Всички тези средства по допълнителната инвестиционна програма имаха краен срок за усвояване 31 декември миналата година. "Чавдар" ЕАД не разполагаше и не разполага с автобуси на склад, разбира се, за да изпълни поръчката в този срок  (реплики от ДЛ), тъй като възможният срок за изпълнение на поръчките от това дружество е от шест до осем месеца и при това като задължително условие е поставено авансовото плащане на тази поръчка. Естествено, защото няма оборотни средства.
Трябва да ви е ясно, че и трите града формираха търгове за доставка на такива автобуси и  "Чавдар" е взел участие и в трите търга. На нито един от тях дружеството не е успяло да спечели! Просто не е успяло да спечели поради тези причини, които ви казах и още поради други. Сега това ви го казвам вече по данни на Софийската община,  защото Софийската община преди няколко години купи автобуси оттам и тя казва следното...
И тук не сте прави в оценката си за цената. Цената на двойни съчленени автобуси, казвате на фирмата "Манаш", Турция, е 323 хил. дойче марки. Да, така е. Цената на "Манаш", Турция, е 323 хиляди, обаче същите двойни съчленени автобуси, за да съпоставите едните с другите, каквото е искала Софийска община, са били подадени като оферта от "Чавдар" от 310 хил. до 313 хил. дойче марки, тоест цената е съвсем близко до тази на другата фирма.
При преценката на избора на този вид стока освен цената, други съществено важни критерии са качеството, стойността на поддръжката, срокът на износване, разхода на гориво не на последно място, вибрации, шум, срочност на доставка и т. н., и т. н. Всичко това е било критерий при съставяне на условията за тези търгове.
И самата Столична община е имала и други съображения. При закупените преди това, експлоатацията на закупените други съчленени автобуси "Чавдар" по лиценз на МАН, както Вие твърдите, наистина, по време на експлоатацията в София са показали редица дефекти, основно в рамата - късане, при което е възможно автобусът да се разчлени, а също и дефекти на двигателя. Това са констатации на Софийската община и на специалисти от Техническия университет. Всички тези много сериозни проблеми вероятно са допринесли до това тази фирма да загуби участието си в тези конкурси.
Вие питате какво по-нататък ще стане с това предприятие. Ами това предприятие вече... (Обаждания от Демократичната левица.) Банките-кредиторки... Има закони в България, добре е и левицата да ги научи най-после. Има едни закони, според които кредиторите са длъжни да поискат обявяване в несъстоятелност на своите неизрядни длъжници. Нещо подобно "Балканбанк" е направила преди няколко дни и е поискала съдебна процедура по несъстоятелност. Очаква се в скоро време излизането на съдебно решение. Но това е процедура извън принципала, извън правителството, извън парламента, а по действащо законодателство в България. Когато някой даде на някого пари, той иска да му ги върнат. И когато не му ги върнат, е в правото си да ги даде под съд. Точно това в момента е направила и тази банка, която сама по себе си също е в несъстоятелност точно от подобни неща - дала пари, не й ги върнали - банката потънала. Същото нещо става сега и тук.
Но аз все пак се обръщам към Вас с напомнянето, че всичко онова, което казвате, и опитът да се съживят едни предприятия, които от числата, които казах, са несъживими, би допринесло само до удължаване на агонията при тях.
Това нещо го има в цял свят. И в България започва да го има. Онова, което не може и не е в състояние да отговори на пазарните изисквания, на условията за съществуване, за производство в модерни условия, то просто фалира. На негово място, разбира се, там в природата вакуум няма, създава се друго, което върши онова, което предишното не е успяло. Така вероятно ще стане и с това предприятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Карабашев, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ КАРАБАШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви. Аз ли грешно питах, господин министър, Вие ли грешно ме разбрахте? Попитах Ви аз, но заедно с мен питаха хиляди работници от "Чавдар" и кооперираните предприятия. Те, както и аз, очаквахме да чуем какви мерки ще предприемете, господин Радев, за тяхното оздравяване, а не за тяхната ликвидация. Очаквахме, но не получихме този отговор.
Какво означава Вие да твърдите, че няма купувач на "Чавдар", Ботевград? Ами на Вас Ви е известно, че през миналата година, м. февруари, преди една година ръководството на МАН в Министерството на промишлеността е водило разговори за закупуване на "Чавдар". На Вас Ви е известно това като принципал. Но само при едно-единствено условие - българското правителство да се ангажира с реализацията на 200 автобуса на вътрешния пазар. Останалите 400-500 или 600 МАН ще ги продава навън. Не се смейте, господин Радев, това е истината.
Какво значи да говорите за търговете на общините? Какви са условията на търговете на Софийска и Пловдивска община - разсрочено плащане за 5 години. Какво е това предприятие в изолация, което може да си позволи да кредитира купувача с 5 години? А в същото време парите от излишъка на бюджета, парите на българския данъкоплатец отиват в турски фирми. И те се предплащат, тези поръчки, господин Радев. За това става въпрос. И Вие сте принципал, а от Вашето министерство се извършват тези преводи.
Вие сте разработили, Вие сте одобрили оздравителната програма. Признайте си, господин Радев, че не може един финансов министър да направи нищо добро за едно предприятие в изолация. Просто не е по Вашите възможности!
Проблемът е в това, че правителството няма ясна индустриална политика. Това е проблемът. Това е проблемът, това е проблемът. Не може финансовият министър да прави индустриалната политика на държавата.
Или може би... Вземете... Вие тук тръбихте къде ли не, с какви ли не успехи се кичихте тези две години... Спад в промишленото производство 23 на сто за м. януари, в потреблението - 15 на сто. Не Ви ли стряска това? Или като монтирате касови апарати на уличните сергии, ще напълните бюджета? Благодаря Ви. (Ръкопляскания в опозицията.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Карабашев.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Карабашев! Какво разбирате Вие под "реални действия за оздравяване"? Какво? В това предприятие, за което Ви говоря, някаква форма на скрита субсидия ли отново искате да бъде дадена? Или може би бихте пледирали от тази трибуна за една явна субсидия? Ами защо вие, господа от левицата, не вземете да внесете един законопроект, в който да кажете: в България всяко българско предприятие, което работи на загуба, няма да бъде закривано. Българският данъкоплатец, за който вие толкова много плачете, ще бъде любезен да плаща загубите на това предприятие.
Ами че внесете го, имате такава законодателна инициатива! Не искайте от мен, като финансов министър, аз да направя това, господа. Защото вие забравяте още едно нещо много съществено. Вие, господа от левицата, и вашето правителство е точно онова правителство, което затвори във фризера тези предприятия. Вие издадохте този закон за ликвидация. И този списък го направи правителството на Жан Виденов.
Вие преди малко, господин Карабашев, казахте, че не е работа на финансовия министър да управлява индустрията. Вярно е, съгласен съм с това, разбира се. Но точно вашето правителство с този закон задължи моя предшественик да прави това. И аз от няма къде продължавам да го правя. (Обаждания от опозицията.) Точно вашето правителство, господа, тогава, когато управлявахте, знаете ли по какъв критерий направи този списък за тези предприятия в изолация? Ами че това беше, основният елемент за принадлежност към този списък беше тяхната неспасяемост. И днес вие, техните наследници, когато едно предприятие от този списък за изолацията фалира или бъде закрито, изведнъж вие се смайвате. Вие тук, от тази трибуна, се смайвате и започвате да се тюхкате!
Ами, вижте, аз пак ви казвам: ако вие желаете да решите този въпрос, внесете в Народното събрание един законопроект, с който да кажете така, както в началото ви предложих - в България предприятие не може да фалира. Ние ще даваме от бюджета пари и ще му поддържаме главата над повърхността на водата. Само че онзи ресурс, който ще потъне отново в тези дебри, така както преди три години направихте, няма да отиде там, където е мястото му - в развитието на България, в икономическия растеж, който залагаме, ако щете дори в социалните разходи, от които все повече и повече има нужда българският народ, нито в пенсия, нито в заплати, нито никъде, а ще потъне да спасява точно такива предприятия, които вие, господа, много правилно преди три години вкарахте в този списък за изолация. Благодаря.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Ама не за изолация, има разлика, господин министър, и то голяма!
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Става дума за държавна поръчка, а не за субсидия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. (Обаждания от Демократичната левица.) 
Сега ви оставям да викате, наистина, защото министърът не можете да надвикате. Достатъчно високо и той говори.
Питане от народния представител Панайот Ляков към министъра на отбраната Георги Ананиев относно Обединен военнотехнически клуб на остров "Свобода", гр. Пазарджик, който не се стопанисва и използва по предназначение.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! С Постановление № 72 от 30.04.1992 г. се закри Организацията за съдействие на отбраната, като обектите, които стопанисваше и управляваше, преминаха към Министерството на отбраната.
Съгласно чл. 3 от това постановление на Министерството на отбраната е възложено да подготвя наборници и специалисти за нуждите на Въоръжените сили, началното обучение на неучащата младеж и методическото ръководство на военнотехническата подготовка извън системата на Българската армия.
В община Пазарджик по това постановление бяха предоставени безвъзмездно няколко обекта, но с Постановление № 16 от 27.01.1993 г. бяха направени изменения и допълнения към ал. 1 на чл. 4 от ПМС № 72 и в една допълнителна точка беше включен и "Обединен военно-технически клуб", който е в основата на моето питане.
Този обект всъщност представлява стар общински имот съгласно акт № 349 от 23.03.1953 г. и към момента на двете постановления е представлявал база за развитие на спортове по авио-, авто-, корабо- и ракетомоделизъм, като участници в него са били и деца в началните училища, а самият Остров на река Марица, където е бил разположен този обект, винаги е бил общинска собственост. 
Самият обект представлява масивна сграда от около 600 кв. м, актувана като стар строеж на Пазарджишката община. Там беше старият плаж. Всъщност това са къпалните към стария плаж и винаги  с този обект се е разпореждала общината. През 1965 г. е прехвърлен със заповед на председателя на Градския народен съвет на ГТП "Здрава храна" и в продължение на много години работи като ресторант.
След това, съгласно едно решение от 14.11.1970 г., обектът е предоставен за безвъзмездно ползване на ДКМС, след което започва реконструкцията на съществуващата постройка и обособяването й в детски център за техническо творчество. С преминаването на приложните спортове към ОСО, обектът започва да се използва като клуб по авио-, ракето- и корабомоделизъм.
От 1970 г., под различни наименования на обекта, общината е изразходвала по линията на децентрализирани капитални вложения средства в размер на 87 750 лв. и за това има съответните документи.
От 1992 г. до настоящия момент Регионалният център за предказармена подготовка на младежта отдава под наем част от сградата на частни фирми.
Останалата част, в която се намира цялостното оборудване на моделните спортове, е запечатена и не се използва за целта.
При направената проверка на място се установи, че Регионалният център не полага никакви грижи за правилното стопанисване и управление на имота, като няколко пъти той е разбиван и ограбван.
От всичко казано дотук е видно, че сградата не се използва по предназначение, тя не се поддържа, разчита се само на наемите и с тези си действия се проваля спортната дейност на клуба.
Уважаеми господин министър, цялата пазарджишка общественост иска да се запазят вече утвърдените традиции в развитието на моделните спортове, постигнати благодарение на уникалната база, построена от общината. Затова е необходимо на основание чл. 4, ал. 6 от Постановление на Министерския съвет № 16 от 1993 г. за изменение и допълнение на Постановление № 72 от 1992 г. да се заличи т. 8 на Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 - обект "Обединен военнотехнически клуб" на остров "Свобода" - град Пазарджик.
Разбира се, има и още един вариант, който за мен е по-лош - базата да бъде предоставена за стопанисване от общината или отдадена под наем на общината, за да не се руши и ограбва.
И в заключение искам да Ви кажа, че този моделен яхтклуб в Пазарджик е един от най-добрите в страната. Има много авторитетно международно участие във всякакви прояви и през тази година му предстои да организира световно първенство по радиоуправляеми яхтени модели. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Ще Ви запозная с основните причини, довели до непълноценното използване на Обединения военнотехнически клуб през последните години и намеренията на ръководството на Министерството на отбраната за неговото бъдещо съхраняване и стопанисване.
Първо, по правното осигуряване на обект "Обединен военнотехнически клуб", намиращ се в град Пазарджик, ви информирам, че на основание Постановление на Министерския съвет № 72 от 1992 г. и последвалото го допълнение с Постановление на Министерския съвет № 16 от 1993 г. имотът преминава за управление и стопанисване към Министерството на отбраната, респективно към Управление "Предказармена подготовка на младежта". Той се състои от застроен терен от 6260 кв. м, масивна двуетажна сграда - Вие казахте за нея - и писти за корабомоделизъм, авиомоделизъм и автомоделизъм.
Министерството на отбраната, в съответствие с нормативната база, отправя писмена молба до общинското ръководство на град Пазарджик за изпълнение на правителственото решение и издаване на акт за държавна собственост.
Отказът на общината за узаконяване на предоставената ни база попречи както за пълноценното й реализиране по предназначение, така и за отделянето на средства за ремонт и поддръжка.
С влизането в сила на Закона за държавната собственост, с акт № 1335 от 26 ноември 1998 г. на областния управител на Пловдивска област имотът е актуван като частна държавна собственост на Министерството на отбраната.
С цел пълноценното използване на базата, в съответствие с Постановление на Министерския съвет № 72 от 1992 г., чл. 4, т. 3, Управление "Предказармена подготовка на младежта" сключва договори за сътрудничество с 14 федерации по военноприложни и технически спортове, включително и с Българската федерация по корабомоделизъм. На основата на сключените договори и задачите, стоящи пред управлението, са полагани усилия за подпомагане дейността на федерацията и спортните клубове, включително и на "Моделяхтклуб" в град Пазарджик. Всяка година базата се предоставя за провеждане на световни, международни и републикански първенства. Възможностите й позволяват и провеждането на републикански първенства по авиомоделизъм от Българската федерация по авиомоделизъм. Последното състезание е било през юни 1998 г.
Потребностите на федерацията са били задоволявани, като Управление "Предказармена подготовка на младежта" не е търсило икономическа изгода от тази дейност.
Предвид на малкото бюжетни средства за поддържане и охрана на базата, част от нея е отдадена под наем, което не пречи на основното й предназначение.
На основание чл. 24, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и във връзка с чл. 113 и следващите от Търговския закон и чл. 8 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с Постановление № 7 от 1994 г., през 1998 г. обектът "Обединен военнотехнически клуб" е включен в апортната вноска на ЕОД "Воинтех" и поради това поставеният от Вас, господин Ляков, въпрос не може да бъде решен в момента, тъй като документите за регистрацията на дружеството се намират в съда и в близките дни ние очакваме такава съдебна регистрация. След като се регистрира търговското дружество, можем да търсим изход за решаване на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два допълнителни въпроса имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз Ви благодаря за изчерпателния отговор, защото за мен също беше важно да се установи както правният статут на този обект, така и оттук нататък кой ще го стопанисва и при какви условия.
Аз се надявам, че след като бъде регистрирано това дружество, което ще разполага с имота, можем да намерим взаимноизгодни условия, в смисъл да се сключи договор за стопанисване от страна на общината или от страна на самия яхтклуб, който според мен е готов за такова сътрудничество.

Най-важното за мен е тази база, която е една от най-добрите в страната и която може да се използва пълноценно за провеждане, както Вие казахте, и на републикански, световни, европейски, международни състезания, да бъде в ръцете на хората, които са участвали в изграждането й и които най-добре могат да я стопанисват. Затова аз ще разчитам на Вас и вашето министерство за проявите разбиране и да намерим най-добрата форма за функциониране на този военнотехнически клуб на остров "Свобода", Пазарджик.
Благодаря ви още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Нямаше допълнителни въпроси към министъра.
Последният актуален въпрос за днес е към министъра на вътрешните работи Богомил Бонев от народния представител Александър Каракачанов относно строителството на жилища на служители на МВР.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
На 2 юли 1998 г. Ви зададох актуален въпрос във връзка с грубото неспазване на законите и договорните отношения при строителството на жилища за служители на МВР от създадената за тази цел към министерството фирма "Проинвекс". 
Вашият отговор беше изчерпателен. Останах с убеждение, че всички нередности при уреждането на този жизненоважен за стотици служители на ведомството Ви въпрос ще бъдат отстранени от сегашното ръководство на МВР и ще бъде осъществено строителството по предварително изготвен за всеки блок график, а претенциите на всички от сключените договори за строителството още преди 4-5 години ще бъдат задоволени в разумни срокове.
За съжаление, в последно време до мен постъпиха много тревожни сигнали, че поетите задължения не се изпълняват реално и че отново се искат пряко или под формата на поемане заплащането на инфраструктура и други подобни, допълнителни средства. Обещаното от бившия секретар на МВР господин Радулов, че ще се вземат мерки в срок за довършване на жилищата и изграждане на инфраструктура, не се потвърждават от началника на МВР "Тил" - господин Ковачев, който по Ваше нареждане движи сега въпросът. 
Хората са обезпокоени от неопределеността на положението. Затова Ви моля да отговорите на следните въпроси:
Ще се спазят ли всички останали клаузи на сключените договори за строителство, респективно на анексите към тях, които по вина на изпълнителя са нарушени още с изтичането през 1994 г. на срока за завършване на обектите? И в частност, ще се гарантира ли с някакъв документ - анекс, споразумение за новиране на договора или друго - завършването, предаването и прехвърлянето на собствеността на жилищата заедно със съответните идеални части от правото на строеж на служителите от МВР, сключили договора, в качеството им на изправна страна по тях или това ще остане в сферата на пожеланията?
Може би, малко сложно формулиран, въпросът е съвсем болезнен за тези хора. Те, фактически, нямат никакъв реален договор за собственост, тоест ако фирмата им каже: съдете ни оттук нататък, те могат да ги съдят за 1-2 млн. лв., които сега вече са нищо. Реално даже това, което е построено с техни пари дотук - в много случаи това даже е в груб строеж завършено - те нямат никакъв начин да докажат, че вече е тяхно, тоест остават на сухо.
Втората част на въпроса: не счита ли ръководството на МВР, че то морално, а ведомствената му фирма "Проинвекс" юрдически, са длъжни да уредят именно по горепосочения начин грубото неизпълнение на договора от нейна страна с всички произтичащи от този факт правни последици, в това число - ще изброя само няколко по-важни от тях - да предприемат всички необходими действия за изграждане на инфраструктурата, което според договорите не е задължение и не е за сметка на бъдещите собственици, а е задължение на фирмата; за сметка на фирмата да се отстранят всички повреди и амортизирани части в резултат на близо петгодишния престой на обектите в стадий на изграждане на груб строеж?
И последното, съкращавам, за да има време за Вашия отговор, не счита ли МВР, че уговорките относно стойността на жилищата трябва да бъдат спазени и че сумите, внесени преди четири години, отразяват реалните им цени по това време? Съпоставката може да се направи при преизчисляване по тогавашните валутни курсове и че не е законно неблагоприятните последици от забавата на изпълнителя, свързани със споменатата стопанска ситуация да се стоварват върху служителите, които са изпълнили всички свои задължения?
И накрая, господин министър, разбирам че безобразията около това строителство не са по Ваша вина, нито по вина на вашето министерство, в смисъл на управляващия екип в момента в министерството, но вече мина един дълъг период, през който трябваше да бъдат направени усилия, за да удовлетворят справедливите искания на служителите. Затова се надявам Вие да сте раздвижили този въпрос по някакъв начин и да ни кажете как.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов!
За тези две години от изминалия период, въпреки липсата на каквито и да е било средства по бюджета на МВР, каквито и да било средства във фирма "Проинвекс", успяхме да намерим начин и една голяма част от хората, сключили договори с "Проинвекс" получиха жилища.
В момента - към края на 1998 г. - "Проинвекс" е страна по 356 договора за строителство, в това число 123 са картотекирани служители на МВР, 51 са обезщетени собственици на терените и 182 са физически и юридически лица извън системата на МВР.
Основните проблеми за реализацията на тези договори са следните: липса на финансови средства за продължаването на строителството. Една от причините е опитът на дружеството със собствени средства и заеми, комплексно и едновременно да изгражда жилищни блокове и инженерната инфраструктура. По този начин са изградени на много от терените трафопостове, водопроводи, канали, пътни връзки и т.н. на обща стойност 4 млрд. 355 млн. лв. Тези пари не са включени в цената на жилищата, които са платени по договорите.
Част от изградената инфраструктура в жилищните комплекси "Младост 4", група "Юг", жк "Разсадника", жк "Надежда - 4 част" са предадени безвъзмездно за експлоатация на стопанисващите фирми "Енергоснабдяване" и "ВиК". За довършване на започнатата инженерна инфраструктура към строящите се жилищни блокове са необходими още около 4 млрд. 212 млн. лв. "Проинвекс" е изградил със собствени и заемни средства магазини и офиси в подблоковите пространства с обща площ 4053 кв. м на стойност по  експертна оценка 3 млрд. 650 млн. лв. С § 15 от Преходните и заключителни разпоредби - това е едно от нещата, които успяхме да направим сега - на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. е дадена възможност средствата, които МВР ще получи при продажбата на магазините и офисите да се ползват и за изграждането на инженерна инфраструктура на жилищните блокове. До този момент не съществуваше такава възможност в бюджета и ние затова не ги продадохме.
Подготвени са документи и е започнала процедурата за провеждане на търг за продажба на подблоковите пространства - магазини и офиси. Такива търгове ще бъдат провеждани неколкократно до края на годината за продажба на всички подблокови пространства. Получените средства ще бъдат използвани за възстановяване на вложените от "Проинвекс" средства за изграждане на инженерната инфраструктура на жилищните блокове, а пък тези средства фирмата ще може да използва за довършване на незавършеното строителство.
На 23 февруари е обявен един търг за отдаване под наем на ведомствени недвижими имоти на МВР, който ще бъде проведен през м. март. Средствата от наемите ще постъпват във фонд "Жилищно строителство" на МВР.
Конкретно по въпросите:
По въпроса ще се гарантира ли с някакъв документ завършването, предаването и прехвърлянето на собствеността на жилищата със съответните идеални части от правото на строеж на служителите от МВР в качеството им на изправна страна по тях - не само на служителите, но и на всички, с които "Проинвекс" има договор. Мнението ни е да се сключат анекси към вече сключените предварителни договори от фирма "Проинвекс" като министерството встъпи като страна по тях в качеството си на носител на правото на строеж.
Сключените договори съдържат клаузи по договор за строителство, респективно изработка и прехвърляне на собствеността на построените обекти, тоест в една част те имат характер на предварителен договор за прехвърляне на вещни права. За действителността на предварителния договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот са необходими същите изисквания, с изключение на нотариалната форма, каквито се изискват за действителността на окончателния договор.
Разпореждането с недвижим имот не е в компетентността на управителя на еднолично дружество с държавно участие, поради което сключената от него сделка за такова прехвърляне първоначално е висящо недействителна, докато не бъде потвърдена от принципала, което ние смятаме сега да направим. С тези анекси ще се решат въпросите, свързани със завършване, предаване и прехвърляне собствеността, а така също ще бъде решен един от основните проблеми, свързан с нереалните цени на сключените договори.
В интерес на истината, стойността на някои от тези договори възлиза на цени от 40 до 100 долара на кв. м, като в същото време има сключени договори със служители на министерството на цени 230 долара за кв. м. Сами разбирате, че независимо кога са плащани, по левовата равностойност на долара, цена 40 долара за кв. м е нереална.
Във връзка с въпроса за изграждането на инфраструктурата на  блок 1 и блок 2 в комплекс "Витоша" - в изпълнение Решение № 8 на Столичния общински съвет от 1997 г. от МВР е отнето правото на строеж  за  изграждане  на  жилищни  блокове № 3 до № 12 в жк "Младост - 4" , група "Витоша" като възлага на кмета на Столичната община да уреди облигационно правните отношения между общината и МВР, възникнали с отнемането на терените.
Извършена е експертна оценка на изпълнените подобрения на незавършеното строителство на жилищните блокове на стойност 344 млн. лв. без ДДС, с които средства се предвижда да бъде изградена прилежащата инфраструктура на жилищните блокове № 1 и № 2 в жк "Младост 4", група "Витоша".
От страна на МВР е предложен проект за договор на Столичната община, уреждащ горните взаимоотношения. Днес имах разговор със заместник-кмета Гечев, който ми каза, че тези средства са предвидени в бюджета на общината и общината поема изграждането на тази инфраструктура.
По въпроса за отстраняване на повредите и амортизираните части в резултат на близо 5-годишния престой на обектите съгласно Наредба № 6 за държавно приемане на обекта по капитално строителство "Проинвест" е задължено да предаде жилищните блокове като отстрани всички дефекти и некачествено изпълнени работи за своя сметка.
Във връзка с искането за търсене на отговорност от виновните длъжностни лица за неправомерно изразходвани суми искам да Ви информирам, че ние вече сме направили това нещо. Всички материали са предадени на прокуратурата. И те съдържат доказателства за престъпление. Това е другата причина да няма средства - особено големи престъпления през 1994 -1995-1996 г.
По въпроса дали клаузите в договорите относно цените на жилищата трябва да бъдат спазени. С индексирането на договорите следва да бъде предоговорена и цената на жилищата, като се приложи диференциран подход за всеки отделен договор. Това се налага, за да се отстранят фрапиращите несъответствия в цените на еднакви по стойност жилища, а също така и договорени цифри под реалната себестойност на изгражданите жилища, които са резултат от действията на бившите управители на "Проинвест". Още повече, че в самите договори има клауза, съгласно която при промяна на цените на строителните материали, горивата и труда по време на строителството, тези промени се включват в окончателната цена.
По отношение на отговорността на изпълнителите за забава в договорите са включени клаузи за неустойка и за забавяне на изпълнение, за които няма правно основание да не бъдат реализирани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Каракачанов, имате думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин министър, радвам се, че все пак има придвижване по въпроса и най-вече, че хората ще бъдат гарантирани с право за строеж. Много се надявам, че при договарянето на някои по-ниски цени, които са били реални даже навремето за квадратен метър жилищна площ, ще бъде все пак в някакви реални граници, защото знаете, че финансовото състояние на служителите на министерството - бивши и сегашни, съвсем не е цъфтящо. И да не се получи така, че изписвайки вежди, да извадите очи.
И последното, което Ви моля, е все пак да намерите време, в безспорно Вашия доста тежък график, да приемете представители на тези хора, за да могат те да са убедени, че наистина всичко това, което чуват оттук, ще бъде изпълнено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Парламентарният контрол приключи.
Едно съобщение:
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 4 март, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 4 март от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)





(Закрито в 13,54 ч.)


Председател:
                     Йордан Соколов


Заместник-председател:
                                         Иван Куртев


Секретари:
                 Ивалин Йосифов

                Камен Костадинов