Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-07-20

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев, Благовест Сендов и Петя Шопова

Секретари: Христо Димитров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни):  Откривам заседанието.
Съгласно приетото предложение за извънредно заседание точка първа от днешната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ - продължение.
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Стигнахме до § 14 и продължавам четенето на  доклада на комисията по законопроекта.
"§ 14. В чл. 35 ал. 4 се изменя така:
"(4) Поименните компенсационни бонове могат да се прехвърлят без ограничения."
Предложение на народния представител Светослав Лучников - господин Лучников оттегля предложението.
Комисията подкрепя теста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по § 14? Няма.
Моля, гласувайте § 14, както е предложен от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 3.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Във връзка със Закона за деноминацията на лева комисията предлага да се създаде § 14а:
"§ 14а. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "глоба от 250 000 до 500 000 лв."  се заменят с "глоба от 250 до 500 лв."
2. В ал. 2 думите "глоба от 500 000 до 1 000 000 лв." се заменят с глоба от "500 до 1000 лв.".
3. В ал. 3 думите "глоба от 1 000 000 до 2 000 000 лв." и от 2 000 000  до 5 000 000 лв." се заменят съответно с "глоба от 1000 до 2000 лв." и "от 2000 до 5000 лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Моля, гласувайте § 14а, както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 6.
Параграф 14а е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на § 15:
"§ 15. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "от 150 000 до 500 000 лв." се заменят с "от 500 до 2000 лв.".
2. В ал. 2 думите "от 150 000 до 500 000 лв." се заменят с "от 150 до 2000 лв.".
§ 16. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "от 200 000 до 1 000 000 лв." се заменят с "от 2000 до 10 000 лв.".
2. В ал. 2 думите "от 200 000 до 1 000 000 лв." се заменят с "от 500 до 2000 лв.".
§ 17. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинеи 1 и 2 думите "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа" се заменят с "областния управител по местонахождението на имота".
2. В ал. 3 думите "по сметката на фонд "Поземлена реформа" се заменят с "в бюджета на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези три параграфа има ли предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи 15 и 16, както са предложени от комисията, и параграф 17, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 15, 16 и 17 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По § 18 има предложение от народния представител Александър Каракачанов:
По т. 2 - вместо отменения § 4е предлагам нов § 4е със следното съдържание:
"§ 4е. Ползвателите, които са заплатили на собствениците сумите по параграфи 4а и 4б, определени съобразно действащите към момента на заплащането нормативни изисквания, запазват придобитото по силата на закона право на собственост. При евентуални различия между това право на собственост и новообразувания парцел по § 4к, ал. 6 се прилагат разпоредбите на Закона за териториалното и селищно устройство за дворищни регулации."
По т. 5 - предложената ал. 4 на § 4к се изменя, както следва:
"(4) Планът за новообразуваните имоти се изработва съгласно разпоредбите на ЗТСУ за дворищните регулации."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители:
В ал. 10, т. 6 на § 4л след края на изречението се поставя запетая и се добавя изразът: "с изключение на лицата, които са уредили правоотношенията си до 1995 г."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христо Стоянов и група народни представители ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костов, както виждам, това предложение е прието по принцип, а останалата част е оттеглена.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: А, да. Предложението в ал. 3 беше прието по принцип, а в останалата част е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 18:
"§ 18. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се алинеи 2, 3, 4 е 5:
"(2) Създават се селищни образувания по реда на глава трета, раздел втори от Закона за административно-териториалното устройство на Република България върху земите по ал. 1,  когато не по-малко от две трети от разположените в тях имоти са застроени.
(3) Земите по ал. 2, които са разположени непосредствено до строителните граници на населените места,  могат да се включват в тях.
(4) Кметовете на общини до 1 март 2000 г. да предложат на общинските съвети за одобряване  на околовръстни полигони на земите по алинеи 2 и 3.
(5) За включване на земите по алинеи 2 и 3 в строителните граници на населени места или селищни образувания не се дължат такси по чл. 30 от Закона за опазване на земеделските земи."
2. Параграф 4е се отменя.
3. Параграф 4ж се изменя така:
"§ 4ж. Средствата по параграфи 4а, 4б и 4з се набират в извънбюджетна сметка към общините и заедно с лихвите се използват за обезщетяване на бивши собственици и ползватели. Сумите се изплащат в едномесечен срок от постъпването им по ред, определен в правилника за прилагане на закона."
4. В § 4з, ар. 2, накрая се добавят думите "в тримесечен срок от влизането в сила на оценката".
5. § 4к се изменя така:
"§ 4к. (1) За земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове  по § 4 се изработват кадастрален  план и план на новообразуваните имоти.
(2) Кадастралният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите,  предоставени за ползване, така и за имотите,  съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Той се изработва и приема съгласно Закона за единния кадастър на Република България.
	(3) За установяване на границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки,  фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

	(4) Съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона.
	(5) Планът на новообразуваните имоти се приема и съобщава на заинтересуваните лица по реда на Закона за единния кадастър на Република България.
	(6) Планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ал. 5. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред окръжния съд в 14-дневен срок от съобщаването на заповедта.
	(7) Възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.
	(8) Влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя:
1. когато кадастралният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки. При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред;
2. когато планът съдържа явна фактическа грешка;
3. когато планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен;
4. по предложение на съда по дела за делба на имоти;
5. със съгласието на всички пряко заинтересувани собственици.
	(9) Финансирането на плановете по ал. 1 се осъществява в рамките на одобрените средства от държавния бюджет по годишна програма, съставена от областния управител и съгласувана с кмета на общината.
	(10) За земите по § 4, ал. 2 и 3 областният управител възлага изработването на кадастрален план и план на новообразуваните имоти до 30 септември на предходната година."
6. В § 4л изречение първо се изменя така:
"Оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона."
7. В § 16, ал. 3 се изменя така:
"(3) Приходите от дейностите по поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне се внасят в бюджета на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Кръстю Трендафилов.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Най-напред ще кажа няколко думи в защита на моето предложение. То е продиктувано от следния факт. Нормативната уредба за земите по § 4 в последните осем години се изменя неколкократно. През 1997 г. ние променихме и това, че когато са раздавани тези земи за ползване, е давано по един декар, а ние приехме, че максимумът може да бъде 600 квадратни метра. При тези условия, при положение че сега се изработват съгласно предложените изменения на закона нови кадастрални планове, става дума за кадастър на старата собственост, кадастър и земеустройство на ползвателите сега, мен ме притеснява един факт, който юристите казват, че не би трябвало да ме притеснява. Притеснява ме фактът, че има хора, които в периода до 1995 г. съгласно тогава действащите нормативни уредби са си уредили правоотношенията или с общините - там, където са били общински земи, или със съответните собственици, ако те са явни и им е признато предварително от поземлените комисии правото на собственост с решение на поземлените комисии. За мен би било твърде неприятно, ако същите тези хора бъдат подложени отново на ново пререшаване на вече получилите право на собственост с документ, с нотариален акт или с друг документ за собственост и се изменят условията, при които те вече са получили правото си на собственост.
В комисията се каза, че законът не може да действа с обратна сила. За съжаление ние тук много често вече отменяме включително и законови разпоредби отпреди и заради това аз бях предложил да се добави само "с изключение на лицата, които са уредили правоотношенията си до 1995 г.". И държа наистина това да се отбележи изрично или най-малкото да се заяви тук от трибуната на Народното събрание и да остане в протоколите на заседанията на Народното събрание, че наистина тези хора вече няма да бъдат подлагани на нови преоценки на имотите, нови плащания и ново изменение на вече придобитата с право на собственост земя. 
Бих искал да кажа и няколко думи по някои от предложенията, които току-що бяха прочетени като предложения на комисията. 
В ал. 7 се казва, че възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост в новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по съответния ред. Получава се нещо интересно: плановете се възлагат от областния управител; плановете се одобряват от областния управител; въводът във владение се прави със заповед на кмета с всички необходими реквизити за една такава заповед, която ще бъде достатъчно валидна и правно оформена. Тоест кметът стои настрана от всички тези процедури, включително и обжалването става пред окръжния съд, а той поема отговорността да въведе във владение съответните собственици. Той издава заповед за нещо, в което той всъщност не е участвал нито във възлагането, нито в одобрението, той просто е изолиран от този процес. Предлагам в такъв случай да си бъде със заповед на областния управител, защото той е възложил изработването на плана.
И още един момент, който в комисията също беше обект на дискусия. Смятам, че 3-месечният срок за извършването на оценките е кратък и общините не биха могли да се справят, особено в големите градове, където става дума за хиляди собственици. И предлагам на уважаемата колегия на Народното събрание да помислим дали не можем да удължим този срок да не бъде 3 месеца, да бъде поне 5 месеца, тъй като предварително смятам, че те няма да успеят да се справят с оценката на имотите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов. 
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов за изменение в т. 2 и т. 5.
Гласували 132 народни представители: за 38, против 94, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кръстю Трендафилов за допълнение в ал. 10.
Гласували 133 народни представители: за 54, против 78, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Господин Трендафилов, Вашето предложение за срока няма как да го поставя на гласуване, тъй като не е направено по съответния ред. 
Моля, гласувайте § 18 така, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 102, против 24, въздържали се 8.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Има предложение от народния представител Христо Стоянов и група народни представители - създава се нов § 18а със следното съдържание:
"§ 18а. Създава се нова глава седма със следното съдържание:

"Глава седма
Общинска поземлена агенция

Чл. 40. (1) Към общинската администрация се създава административно звено "Общинска поземлена агенция" съгласно чл. 21 от Закона за местната власт и местната администрация.
             (2) След приключване на задълженията по чл. 14 поземлените комисии прекратяват своята дейност, като задълженията им по по-нататъшното изпълнение на настоящия закон, както и по други закони, се осъществяват от Общинска поземлена агенция.
             (3) Общинската поземлена агенция е орган на местната власт под непосредственото ръководство на кмета на общината. Общинският съвет по предложение на кмета на общината образува и преобразува Общинската поземлена агенция и назначава председателя и секретаря й.
             (4) Общинската поземлена агенция изготвя и поддържа специализиран общински поземлен регистър, организира и провежда търгове за продажба, аренда и наем на земеделската земя.
             (5) Методическите правила за дейността на Общинската поземлена агенция и водения от нея общински поземлен регистър се определят с правилник, приет от Министерския съвет не по-късно от един месец след публикуването на измененията и допълненията на закона в "Държавен вестник".
Чл. 41. (1) Желаещите да ползват посредничеството на Общинската поземлена агенция, собственици на земеделска земя подават заявления до председателя на поземлената агенция за земята, която желаят да продадат, отдадат под аренда или под наем.
             (2) Заявленията по ал. 1 съдържат размера на цената, арендното плащане или наема, които те желаят да получат, срока на арендата, скица на поземления имот.
             (3) Ежемесечно Общинската поземлена агенция поставя на публично място обявление, съдържащо информация за земеделските земи, които се продават, отдават под аренда или наем.
             (4) Общинският съвет взима решение за общинската земеделска земя, която ще бъде отдадена под аренда чрез търг по реда на ал. 1, 2 и 3.
             (5) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа може да предоставя земеделска земя от Държавния поземлен фонд в съответната община за отдаване под аренда чрез общинските търгове.
Чл. 42. (1) Всяко тримесечие Общинската поземлена агенция провежда публичен открит търг за земята, която се продава, а за тази, която се отдава под наем и аренда - ежегодно между 1 август и 1 септември по реда на чл. 41.
             (2) Резултатите от търговете се утвърждават от общинския съвет в срок от 15 работни дни след провеждането им.
             (3) Земята, за която не се е явил кандидат купувач, наемател или арендатор се вписва в специализирания общински поземлен регистър и участва в следващите търгове. Тя се продава или се предоставя под наем или аренда при появата на кандидат, съгласно условията на собственика, фиксирани в заявлението, но не по-късно от 90 дни преди провеждането на следващия търг.
             (4) Ако след утвърждаването на резултатите от търга се яви кандидат за земя, която не е реализирана и той предлага условия, различни от тези в заявлението по чл. 41, ал. 2, Общинската поземлена агенция е длъжна в 7-дневен срок да уведоми собственика и да посредничи при евентуалното подписване на договора.
Чл. 43. (1) Цената на посредническите услуги, извършвани от Общинската поземлена агенция за провеждането на търгове и посредничеството при сключване на договори е в размер до 5 на сто от годишното арендно плащане, за което е подписан съответният договор.
             (2) Заплащането на услугата е еднократно, а размерът й се определя ежегодно с решение на общинския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, навярно онези, които са слушали внимателно разбират, че става въпрос за една нова глава и за едно ново решение в закона, който досега сме допълвали и изменяли. Всичко това аз мисля, че го правим с добро желание с господин Стефан Нешев и Иван Колев. И като се има предвид, че аз съм от Плевенския, другият - от Пловдивския, а третият - от Добричкия, искам да кажа, че всичко това дава голямо основание, че сме засегнали едни общи интереси от три различни региона, които могат да обобщят проблемите на останалите региони в страната.
Философията на това изменение е подчинена на Директивата за местно самоуправление на Европейския съюз. И аз цитирам онова, което казва тази директива, а именно: "Равнището на взимане на решение по важни за териториалните общности въпроси да се свали колкото се може на по-ниско управленческо ниво. Това е една задължителна предпоставка в интеграционния процес за страните, кандидатстващи за Европейския съюз.".
Оттук нататък мисля, че сами се убеждаваме, че това не е съвсем случайно. А на практика се получава така, че ако един министър в дадения случай направи грешка, това означава грешка за цялата страна. В този случай, когато се направи грешка, ще бъде само за една община.
Разбирам, че този въпрос е твърде труден да се възприеме, но искам да се обоснова с няколко виждания. Всичко това, което правим в продължение на няколко години на един закон, който има заглавието "за възстановяване и ползване на земята", досега сме стигнали само до възстановяване и нищо повече върху ползването. Когато обаче ние погледнем фактическите резултати, ще видим, че в региони, в които земята е възстановена от 3 г. с нотариални актове, в аналогия на тези, които не са възстановени, продължава да не се ползва рационално от 20 на сто, а някъде и 30 на сто отново да не се ползва. Значи в нашия закон нещо куца.
И в какъв смисъл нещо не е в ред? И аз ще кажа какво е. Всичко това, което решаваме, много ми прилича на онази мисъл на скулптура Павел Койчев, който е, че много приличаме на социалистическия реализъм, в който, когато ни почеше долу по крака, започваме да се чешем, а когато ни почеше по гърба, почваме по гърба да се чешем. Но това не е решението, с което да доведем ползването на земята. Какъв закон сме направили? Явно, такъв закон.   
Този закон вече има 26 поправки. И както казва една африканска мисъл: когато тръгнеш през гората и два пъти срещнеш едно и също дърво, значи вече пътят си го сгрешил. Това, че 26 пъти правим поправки, значи в закона ни има нещо много погрешно.
Погрешното е втората част в закона, че ние нямаме предпоставките да ползваме рационално, ефективно земята. И когато всички се надявате и се надяваме, че този въпрос ще решим с пазара на земята, аз искам да ви кажа: пазар на земята няма да има. Пазар няма да има на земя, докато това, което ще се купува, не води до интереса на този, който ще го купува. А една от предпоставките да има пазар на земята е да се намери онази формула, че тя да се ползва рационално. И тази рационалност ни задължава за една нова формула и една нова предпоставка за ползване на земята.
Ако ние не направим това, то ще продължим да ползваме земята неефективно, ще продължи нашата продукция да бъде скъпа, ще продължи нашето земеделие да не е ефективно и в този смисъл няма да се намери инвеститор или собственици на земя, които да се отдадат на земеделие.
В тази връзка нашето предложение, което правим с господин Стефан Нешев и с господин Иван Колев, е за една нова глава на Общинска поземлена агенция и всички въпроси оттук нататък, свързани с ефективното ползване на земята, да се предоставят на тази агенция.
Дами и господа, още един път казвам, че след като общината и след като общинският съвет се избират от хората, които са собственици на земя в региона, защо да нямат доверие и защо да не поискат въпросите, които стоят за ползването на земята, да не бъдат решавани чрез тях и общинската поземлена агенция да се постави като един посредник между проблемите на тези, които имат земя, и на тези, които искат да ползват земята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз заставам да говоря по същия въпрос от един друг ъгъл и с акцента, че ние трябва да използваме това, което Бог ни е дал - природните си дадености, включително и земята, по най-рационалния начин.
Къде е онова място, където най-грижовно ще се отнася към дадеността, която имаме? Ами тези, които са на мястото там, които са в определеното землище. Те имат най-големия интерес тази земя, която е на землището, да бъде най-ефективно използвана. Те се отнасят най-грижовно към земята си. И това беше подтикът ние да направим това предложение.
Нормално ли е в Закона за местната власт и местното самоуправление да има комисии, които да се грижат за развитието на дадения регион? Нормално е и ги има. Има ли такава комисия по селскостопански въпроси в общинския съвет? Има. Би ли било лошо, ако има и двама щатни служители в кметството, които да извършват техническата част? Каква ще бъде тяхната задача? Първо, земята да не остане необработена. Второ, да се извърши една комасация по някакъв вид - чрез аренда, чрез отдаване под наем на арендатор или кооперация, чрез най-добрите условия, при които собственикът ще си даде земята. Защото жителите на тази община са най-ангажирани да бъдат с добър жизнен стандарт.
И ако има пропуски в нашето предложение, ако има някои слаби места, защото аз не вярвам в идеалните системи, в идеалните хора, казвал съм го неведнъж, би било редно да се усъвършенства. Но се чудя господин Костов, като председател на тази комисия, как в това предложение не откри нищо ефективно! Как не взема нищо, което може да бъде основа за една по-добра работа по стопанисването на това, което Бог ни е дал - земята, плодородната ни земя? Защо не се допита до други специалисти? Защо не иска съгласуваност с Комисията по местно самоуправление и местна администрация? 
Слушах специалисти и на три нива се решават тези въпроси - в Министерския съвет, в областната управа и в общината. Къде най-добре ще се реши? В Министерския съвет ли? Че може ли един отдел в Министерския съвет да има задълбочен поглед и да познава нещата по цялата територия на България? Може ли толкова ефективно да работи един отдел в областната управа, където има сигурно 12 или 15 общини? Общината е този, който е най-добрият стопанин.
И се чудя, господин Костов, как не открихте едно рационално зърно! Защо самомнението ви, самочувствието, че сте велики и най-умни ви пречи да бъдете полезни на България?
Господа от управлението, помислете малко. Всяка идея, която ви даваме, не е, за да ви подведем, а може би да ви помогнем. Не отхвърляйте всичко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложението, което прави нашият колега Христо Стоянов, е твърде разгърнато. И като изказвам резерви по една част от текстовете, които са представени тук, аз по принцип подкрепих предложението в комисията, а предлагам на вниманието на народните представители да подкрепят само ал. 1, 2 и 3 от предложения чл. 40.
Какво имам предвид? Проблемите със земеразделянето и възстановяване правото на собственост на земята ще приключат. А, както официално обяви министерството, те вече са приключили. Друг е въпросът, че аз не вярвам в това, но то е мой проблем. Въпросът е: какво ще стане с огромната информация, която е натрупана в общините, в общинските поземлени комисии и как ще се обслужва по-нататък населението, тъй като земята е неподвижна, но тя има движение - продава се, разделя се между наследници, предава се за аренда и т.н., и т.н.? Явно е, че поземлените комисии не може просто да се закрият. И тъй като сега сме в края на този процес, когато се финализира проблемът със земеразделянето, редно е според мен още сега да кажем какво ще стане със съдбата на тези комисии. Иначе ще се наложи наистина една част от тях да седят месеци наред без да вършат нищо, тъй като са си приключили работата официално и, от друга страна пък, да няма един орган в общината, който да извършва чисто административните и други услуги, които са свързани с обслужване процеса по използването на земеделските земи.
И заради това предлагам да отпаднат другите неща, където е разписано какво да изпълнява тази агенция или комисия, както предложим да се наименува, но да напишем, че след приключване на работата на поземлените комисии те се преобразуват като комисии или отдели към общинската администрация и продължават да съхраняват и да използват информацията, която е натрупана, и да обслужват административно населението, свързано с ползването на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Други изказвания има ли? Няма.
Господин Трендафилов, аз мога да поставя на гласуване ал. 1, 2 и 3 само, ако вносителите оттеглят другите алинеи, тъй като те са автори на текста.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Ние сме на второ четене и имам право да предложа текст за отпадане.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, но това не е проект за закон, това е предложение от народни представители. По тяхното предложение Вие не можете да предложите отпадане, освен ако те не си оттеглят останалата част от законопроекта.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място):   Господин председател, това е дискусия, в която аз изказвам своето мнение. Аз предлагам да отпаднат другите текстове и да останат само трите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбирам Ви, господин Трендафилов. Това е Вашето предложение. Но това е предложение на народен представител и само той може да оттегли или да защити текста си. Никой друг не може да се бърка в правото на законодателна инициатива на отделния депутат.
Господин Христо Стоянов има думата за реплика към господин Трендафилов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Освен това, което господин Трендафилов предлага, навярно биха се приели и някои други изменения и допълнения. 
Аз искам да предложа един такъв вариант, господин председател.  Нека, примерно, да прогласуваме предложението за съществуването на такава нова глава. И ако се приеме от мнозинството да има такава глава, да има такъв нов § 18а,  тогава  вече можем да коментираме. Предполагам, че и някои други колеги ще имат желание за някакво допълнение и изменение. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:  Господин Стоянов, Вие предлагате нов параграф. Няма начин да се гласува отделно.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Аз предлагам нова глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, но ние правим изменение и допълнение на закона и Вашето предложение е за създаване на нов § 18а, който включва и заглавие на глава, и конкретни текстове.
Единственото, което можете Вие сега да направите, е евентуално да оттеглите част от текста си или да го подкрепите целия. Има два варианта: да предложите примерно на гласуване първо предложението на господин Трендафилов и ако то не бъде прието, тогава  да се гласува цялото предложение или обратното. Както искате.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Приемам този вариант. Аз мислех, че след като е глава, ще може да мине...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, това не е нов закон. Това е закон за изменение и допълнение.
За да няма недоволни, ще поставя първо на гласуване - тъй като проф. Стоянов и вносителите са съгласни - само онази част от § 18а, която включва чл. 40 с първа, втора и трета алинея, това, което предложи господин Трендафилов.
Поставям на гласуване фактически предложението на господин Кръстьо Трендафилов.
Гласували 143 народни представители: за 53, против 77, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов и група народни представители за създаването на нов § 18а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 60, против 68, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По § 12 има предложение от господин Лучников, което е прието по принцип, и предложение на народния представител Калчо Чукаров, което се подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 19, който става § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон.
"Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
"§ 19. В § 30 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародван в "Държавен вестник" бр. 98 от 1997 г., изм. бр. 36 от 1998 г., бр. 88 от 1998 г., думите "до 31 октомври 1998 г." се заменят с думите "31 октомври 1999 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 19 така, както са предложени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 92, против 8, въздържали се 6.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 19 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 20. Нотариалните актове въз основа на влезлите в сила решения на поземлените комисии се издават по досегашния ред, ако молбите за издаването им са  подадени в поземлената комисия  или проектите за нотариални актове са представени на нотариусите до влизането в сила на закона." 
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 20 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 5, въздържал се 1.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народния представител Светослав Лучников за създаване на нов параграф -  § 20а.
"§ 20а. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа да утвърдят в срок от един месец от влизането на този закон в сила образец за решение, което да има сила на констативен нотариален акт по смисъла на чл. 14 и чл. 17."
Сега искам да поясня на залата, че аналогичен текст беше оттеглен от народния представител Светослав Лучников по § 8, който има аналогичен текст с този на § 20а, предложен от него. Но господин Лучников го няма тук, за да го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Понеже го няма господин Лучников и не може да го оттегли, поставям на гласуване предложението на господин Светослав Лучников, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 12, против 19, въздържали се 73.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По § 21 комисията предлага следната редакция:
"§ 21. По направените предложения от поземлената комисия, по които общинският съвет не се е произнесъл, едномесечният срок по чл. 10б, ал. 1 тече от деня на влизането в сила на този закон."
По § 22 комисията предлага следната редакция:
"§ 22. Разпоредбите по чл. 14, ал. 1, т. 1, изречение четвърто и на чл. 17, ал. 1, изречение шесто се прилагат и за влезлите в сила решения на поземлените комисии, придружени със скици, въз основа на които до влизането в сила на този закон не са издадени нотариални актове, освен в случаите по § 20."
"§ 23. Висящите административно-наказателни производства се довършват от органите и по реда, установени с този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
"§ 24. (1) Договорите за изработване на плановете по § 4к, ал. 1, сключени до влизането в сила на закона, се приключват от възложителя им.
	(2) Плановете на новообразуваните имоти, чието изработване е възложено до влизането в сила на този закон, се изработват по реда, предвиден в него."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
"§ 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Моля, гласувайте § 21 и 22 така, както са предложени от комисията и § 23, 24 и 25 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграфи от 21 до 25 включително са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Втора точка от днешната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА - първо четене.
Председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов има думата за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-01-28 от 29 април 1999 г. за
морските пространства, вътрешните водни пътища
и пристанищата на Република България, внесен от
Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 12 май 1999 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Законопроектът е в отговор на необходимостта от изграждането на цялостна нормативна уредба относно морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Практиката показва, че липсата на подобна уредба предизвиква сериозни трудности в нормативното регулиране на обществените отношения в тази област при прилагането на съществуващите правни норми особено по отношение безопасността и контрола. Една от целите на законопроекта е да се улесни включването на България в интеграционните процеси чрез създаването на нормативна уредба, отговаряща на концепцията за трансевропейска транспортна мрежа, в която значително място се отделя на пристанищата.
За пръв път на законово ниво се урежда материята относно вътрешните водни пътища на Република България. Определят се правата на държавата в тези пътища, условията за безопасност на корабоплаването и на корабите, както и надзорът върху корабоплаването в тези води. Предвижда се създаване на пристанищна администрация, която не само ще регистрира движението на плавателните съдове и вида на пристанищата, но и ще провежда държавната политика и стратегия за развитието им. Законопроектът е изготвен в съответствие с основните международни конвенции в тази област.
Комисията по икономическата политика счита, че приемането на законопроекта за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България ще допринесе за по-ефективното развитие на българските пристанища и ще активизира инвеститорския интерес към тях.
Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата госпожа Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На нашето внимание е проектозакон, който, както и от заглавието му се вижда, тематично обхваща три групи въпроси - правен режим на морските пространства, на вътрешните водни пътища и на пристанищата в Република България. И обединява в един нормативен акт проблеми на морското и речното право, и на режима на управление и стопанисване на морските и речни пристанища. До настоящия момент правната уредба, включена в проектозакона, е уредена частично в различна степен на подробност и на различно законодателно ниво. Действа например Закон за морските пространства от 1987 г. и отделни подзаконови нормативни актове, които регулират материята за морските пространства и вътрешните водни пътища и р. Дунав. Тоест правната материя, регулираща обществените отношения в тези сектори, е разпокъсана, разпиляна, а пък по отношение на пристанищата въобще липсва.
Ето защо абсолютно е необходимо систематизиране, прецизиране, допълване и създаване там, където липсва, на правната уредба в България в съответствие с тази на Европейската общност както от гледна точка на новите обществено-политически и икономически условия в страната, така и от гледна точка на интеграционните процеси и включването на нашата страна в трансевропейската транспортна мрежа.
В законопроекта се вижда стремежът да се обедини всичко, създадено до този момент в страната и развитието на международното право по тази материя. И тъй като проектът обединява различни твърде специфични правни материи и кореспондира с твърде много други нормативни актове, включително и международни, не може да няма пропуски, правни и терминологични несъответствия, които трябва да се изчистят с наши общи усилия за окончателното му приемане на второ четене.
Така например в глава първа - "Общи разпоредби" смятам, че не може да се каже "контролът по спазване на правния режим на морските пространства и вътрешните водни пътища и пристанища се осъществява само според наредбите на този закон", тъй като има  редица други закони, които предвиждат мерки за екологичен, полицейски, военен, митнически контрол и други.
В глава втора, третираща правната материя за морските пространства на Република България, смятам, че трябва да намери място текстът за правата на Република България и режимът за научни изследвания в нашите морски пространства, който текст съществува в закона от 1987 г.
Аз разбирам стремежът в този законопроект да се регламентира материя за морските пространства предимно от гледна точка на използването им за транспортни цели, но с влизането пък на този закон в сила материята за научните изследвания ще остане нерегулирана.
Може да се помисли дали в тази глава да не намери място и регламент за дейността на морската администрация като контролиращ орган на корабоплаването, като се извлече текст от Кодекса на търговското мореплаване, тъй като в проекта на няколко места се споменава за морската администрация и то дори в глава трета, която касае текстове и за р. Дунав.
Важно е също намирането на подходящ текст за чл. 17, касаещ границата на териториалното море, тъй като например има споразумение с Румъния, в което границата не е по паралела и ако остане текстът така може да се изтълкува, че се отказваме от 15 кв.км в полза на Румъния.

Глава трета "Вътрешни водни пътища" е безспорен успех и принос за обновяване на остаряла регламентация и правно уреждане на корабоплаването по вътрешните водни пътища и река Дунав.
Свързана с тези глави - втора и трета, е пета глава от законопроекта, а именно "Административни и наказателни разпоредби". За второ четене трябва добре да се огледат предвидените в нея наказания и да се съобразят с международни конвенции, приети от България. Мисля, че трябва да се проведе точно разпределение на наказанията към корабособственика и към капитана на кораба, тъй като отказ от закона от отговорност на корабособственика би означавало отказ да се използват изградени вече международни компенсационни фондове.
Глава четвърта третира изцяло ново, липсваща досега в българското законодателство правна уредба за морските и речните пристанища. За нашата страна, като морска държава, е абсолютно необходимо и важно да има такъв регламент и дори очаквах отделен закон за пристанищата. В тази глава за пръв път в България се дефинира понятието "пристанище". Класифицират се пет вида пристанища - за обществен транспорт, рибарски, яхтени, технологични и военни. Регламентира се въпросът за правния характер на собствеността в пристанищата - публична или частна, което е важна законова база за развитието на тяхната инфраструктура. Предвижда се също и създаване на пристанищна администрация, която е отговорна за развитието на пристанищата и за суверенитета на държавните ни интереси.
Според мен недостатъчно и неясно са развити въпросите за пристанищните дейности и услуги в раздел V на глава четвърта. Липсват текстове за условия за извършване на тези дейности и услуги. Не е ясно също какви са тези специализирани дружества за обучение, квалификация и преквалификация на пристанищни работници. Тъй като законът предвижда генерална реконструкция на организацията на собствеността и труда в българските пристанища, то тези въпроси трябва да бъдат детайлно разработени или тук, или в правилници и наредби, които да са готови с влизането на закона в сила.
В заключение искам да кажа, че пристанището е сложен транспортен възел. Там действат многообразни и сложни взаимоотношения между много участници. Всеки пропуск в регламентирането им може да доведе до сериозни щети за тях или за държавата. Освен това като цяло законът така, както е конструиран, съдържа много важна правна материя както за суверенитета на държавата, така и за икономическото ни развитие. Насочен е също така и за ползване от чуждестранни субекти. Затова е необходимо сериозно прецизиране и оглеждане на всички текстове, като се прецени внимателно конструктивността на всички предложения за второ четене, за да направим един работещ и изряден закон. Затова мисля, че трябва да се удължи срокът за предложения с две седмици, което може би ще направя като предложение след това.
И съвсем в заключение искам да кажа, че предлагам да приемем закона на първо четене и детайлно да разгледаме всички предложения за второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Има думата народният представител Иван Генов от Парламентарната група на Демократичната левица.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър! Чрез законопроекта за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България изпълнителната власт очевидно се е опитала да направи български прочит на съответните международни конвенции, на нормите и принципите на международното право в тези области, да отчете практиката на редица международни организации. Доколко обаче този опит е сполучлив и автентичен на българския национален интерес? Отговаря ли той на равнището на българската юридическа мисъл, на българската традиция? Имам серия от общи бележки и множество конкретни питания, които в своята цялост поставят под въпрос приемането на разглеждания законопроект. Без да съм изчерпателен, ще спра вниманието ви на следните от тях.
Първо, поначало систематизацията, кодификацията са важни инструменти за усъвършенстване на правната материя в едни или други области, за уреждане на определени обществени отношения, но не винаги и не на всяка цена. Законопроектът подвежда под един знаменател твърде различна и твърде обособена материя на морското и речното право, на режима на управление и стопанисване на морските и речните пристанища. Този необоснован подход на механично бюрократично съединяване на три специфични и самостоятелни сфери на нормативна уредба, е породил нормативен хибрид, страдащ неизлечимо от хетерогенност, която едва ли може да служи като ефикасна правна основа за регулиране на споменатите сфери. Убеден съм, че вместо пренатовареност и следващите от нея дефекти в този законопроект, вместо изкуствената му цялостност, много по-сполучлив и адекватен би бил подходът с три самостоятелни нормативни акта: първо, Закон за морските пространства на Република България, който е действащ от 1987 г. и е напълно съобразен със съвременното морско право. Той и правилникът за неговото прилагане биха могли да се допълнят при необходимост. Второ, Закон за използване на река Дунав, в който освен корабоплаването, се регламентира опазването на околната среда, риболовът, добивът на енергия и други дейности. Трето, Закон за управление и стопанисване на морските и речните пристанища на Република България.
Използвания от правителството хибриден вариант освен всички други пороци, води до нормативни несъответствия в проекта. Например в чл. 72, ал. 6 Република България единствена в света въвежда режим на мирно преминаване по вътрешните водни пътища. Минималната компетентност включва знанието, че мирното преминаване е режим, установен само за териториалното море, проливите, използвани за международно корабоплаване и архипелагните води, но не и за вътрешните водни пътища. Друг пример - чл. 75, ал. 2. Режимът не е изключителната икономическа зона, по-конкретно изключителните права и юрисдикция, се прешива към вътрешните водни пътища. Тук, в този участък на Дунав, България упражнява суверенитет чрез териториално върховенство, а не суверенни права, присъщи на изключителната икономическа зона. Юридическата неграмотност не следва да води до отказ от суверенитет.
Член 75, ал. 2 от проектозакона противоречи на Конституцията, съгласно чл. 5, ал. 4 от основния закон на републиката. Неубедителни са систематическите връзки от типа на чл. 72, ал. 6 с чл. 20 и чл. 78, ал. 3 с чл. 53.
Второ, една от най-големите слабости на законопроекта се отнася до раздел VII на глава втора и по-конкретно до режима на морските научни изследвания, за което говори преди малко и колежката от СДС. Всъщност тази материя не е уредена и неоснователно е сведен въпросът до проучване, разработване, стопанисване на различни ресурси в континенталния шелф и изключителната икономическа зона по реда на Закона за концесиите и на Закона за подземните богатства. По този начин правна уредба получава единствено използването на морските пространства за стопански цели, докато нерегламентирана остава материята за научните изследвания в тях, която е съществена и притежава специфика, непозволяваща поставянето й под режима на предоставяне на особено право на ползване, предвиден в чл. 52 на проекта.
Морските научни изследвания са твърде широко понятие и не се ограничават до такива, имащи непосредствено значение за използването на естествените богатства на тези пространства. Ето защо в Конвенцията на ООН по морско право е създадена отделна част - Тринадесета, установяваща общи правила за извършване на морски научни изследвания в изключителната икономическа зона и върху континенталния шелф. Между другото там в чл. 245 и чл. 246 се предвижда разрешителен режим, тоест необходимостта от съгласието на крайбрежната държава. И всичко това е възприето от сега действащия закон за морските пространства. Защо обаче са пренебрегнати тези разпоредби в проекта, няма обяснение. Като се има предвид и постоянно нарастващата роля на научните изследвания в Черно море, става абсолютно ясно, че пробелите в тази посока не защитават националния интерес на България.
Трето, недостатъчно разработени са и текстовете относно защитата и опазването на морската среда. През последните години бе извършена значителна по своето значение дейност в областта на кодификацията и прогресивното развитие на международното екологично право, включително опазването на международните водни пътища. Приети бяха много регионални конвенции, в това число и за Черно море. По линия на Международната морска организация и Програмата на ООН за опазване на околната среда, Международната агенция за атомна енергия, Междуправителствената океанографска комисия и други компетентни международни организации, бяха приети много международни актове в екологичната област. Нашето ново законодателство следва да кореспондира на този процес.
Четвърто, предложената юридическа уредба за пристанищата не е достатъчно убедителна. Не е почерпен опитът на повече страни. В някои отношения се предлагат конюнктурни решения. В същото време редица актове на Международната морска организация и Европейската общност предполагат повишаване контрола и юрисдикцията на държавата над пристанището за безопасността на корабоплаването и опазването на морската среда. 
Пето, би следвало разпоредбата на чл. 20 от сега действащия Закон за морските пространства, която е напълно съобразена с Конвенцията на ООН по морско право, да остане непроменена по съображения от принципен характер. В случай обаче, че се възприеме предложената нова редакция на текста на чл. 20, смятам, че от ал. 2 следва да отпаднат точки 7 и 11, действията по които не се считат за нарушения на мира, добрия ред или сигурността, ако за извършването им е получено разрешение по установения ред. Като се има предвид съдържанието на действията по т. 7 и т. 11, а именно прехвърляне от или на кораба на товари в нарушение на митническите, данъчните, граничните или санитарните разпоредби или дейност, която може да попречи на работата на системите за свръзка или на радиоелектронно или друго съоръжение или устройство на страната, смятам, че изобщо е немислимо получаването на разрешение за извършването им. Затова т. 7 и т. 11 в ал. 2 на чл. 20 няма логика да остават.
Шесто, по чл. 29, ал. 2 от проекта смятам, че компетентният държавен орган относно режима на плаване във вътрешните морски води и в териториалното море поради надведомствения характер на този въпрос следва да бъде Министерският съвет, а не министърът на транспорта. 
Седмо, чл. 53, ал. 3 от проекта абсолютно необосновано въвежда изключения от сега съществуващата обща забрана за замърсяване на морската среда във вътрешните морски води и териториалното море. Отслабването на досега съществуващия забранителен режим буди безпокойство и този текст би следвало да съответства и на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. 
Осмо, смятам, че в един законопроект поне официалните наименования на съседни държави и на Икономическата комисия за Европа на ООН следва да се употребяват точно, а не произволно, както е например в чл. 80, ал. 1, или в чл. 78, ал. 1 и чл. 84, ал. 1.
Девето, при изработването на законопроекта би следвало да се използват и някои други източници на международното право, например, по отношение на Черно море - Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване; Споразумението за сътрудничество относно морското търсене и спасяване между черноморските крайбрежни държави и по отношение на река Дунав - Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав, подписана през 1994 г. в София.
Десето, в § 2, т. 10 от Допълнителните разпоредби дефиницията на замърсяването е с изкуствено разширен обхват, като е въведено понятието за речна среда. В тази разпоредба би следвало или да се включи адекватна дефиниция на замърсяването на речната среда, или въобще да не се обединяват двете дефиниции. 
Единадесето, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, смятам, че има още десетки непълноти, неточности и пропуски от най-различен характер в законопроекта. В крайна сметка стигам до извода, че внасянето на едни или други поправки в текста няма да компенсира големия дефект на този законопроект, а именно използвания от изпълнителната власт на иначе приемливия хибриден метод, който обаче препятства ефикасната правна уредба чрез три самостоятелни закона в три достатъчно ясни, отделени области: морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Затова предлагам на народното представителство да не подкрепи разглеждания днес законопроект и да препоръча на правителството да използва по-адекватни методи в посочените области с помощта на експертни групи от широк междуведомствен характер. Струва ми се, уважаеми господин министър, че в случая Министерството на транспорта с този законопроект е прекрачило прага на своята компетентност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Народният представител Благой Димитров има думата. 
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да започна с една реплика към господин Генов. Господин Генов твърди, че представеният ни законопроект е нормативен хибрид, страдащ от хетерогенност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, ако правите реплика...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не правя реплика, а правя изказване и изказването ми започва с ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защото господин Генов няма да има възможност да отговори. (Оживление.)
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това е негов проблем, господин председателю. (Шум и реплики.)
Във връзка с това, уважаеми госпожи и господа, няколко неща са изключително важни, с което можем да докажем, че законопроектът не е никакъв нормативен хибрид и не страда от някаква хетерогенност или нехетерогенност, както твърди господин Генов. 
Първо, действащият Закон за морските пространства на Народна република България от 1987 г. въобще не съответства в момента на съвременните международни реалности, вътрешни икономически реалности и прочие.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Недей така, бе човек... (Смее се.)
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Второ, липсва правна уредба за вътрешните водни пътища и пристанищата. Просто няма такива закони, които да действат в момента и този въпрос не е уреден. Впрочем, по Закона за пристанищата може би от около четири или пет години много хора ходиха да изследват опита на испанските пристанища си спомням - от Парламентарната група на Демократичната левица по време на Тридесет и седмото Народно събрание имаше народни представители, направиха си едни подкомисии към Икономическата комисия... Така или иначе ние не видяхме на бял свят закон за пристанищата и това впрочем се отчита от морската общественост в България. 
През акваторията на България преминават европейски трансгранични транспортни коридори. Това е нещо изключително важно. Искам да спомена само важността на Пристанище Бургас и Пристанище Варна във връзка с осми транспортен коридор. 
И като че ли накрая, формирана е нова пазарна среда - това е нещо изключително важно, на базата на морската транспортна инфраструктура и целта на този законопроект, наистина компилативен законопроект, е повишаване на ефективността,  създаване  на възможност за инвестиции в морската инфраструктура и най-вече в пристанищната база. 
Аз само искам да спомена  като пример японската инвестиция в пристанище Бургас - 30 млн. долара влязоха специално за разширение и модернизация на пристанище Бургас.
В тази връзка, и с нещата, които бяха казани, първо, в закона по изключително добър начин са дефинирани вътрешните морски води. Трябва да ви кажа, че имах определени притеснения с дефинирането на вътрешните морски води, териториалното море, във връзка с международните конвенции. Имах притеснения. Но вчера имах специален разговор. Отделих време и направих разговор с капитан Василев, който е шеф на морската администрация във Варна. И си изясних нещата. Даже преди малко в един предварителен разговор с господин министъра споделихме за тези проблеми.
Забележете, уважаеми госпожи и господа! Вътрешните морски води на Република България включват, дефинирани са в чл. 6 и по един обстоен начин се указва кое включва вътрешните морски води. В закона това е раздел II на глава втора. 
По-нататък - раздел III - Териториалното море на Република България дефинира чл. 16, ал. 1 - 12-милната морска зона.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): То и сега е така.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има твърдение обаче, господин Корнезов, че по някакъв начин на базата на международни конвенции България е ощетена във връзка с територията и икономическата зона в морското пространство. Тоест, такъв проблем няма и нещата са уредени в закона. 
И още - 200-милната зона по отношение на икономическите интереси на България също е уредена. В момента не мога да съобразя точно кой член беше, кой текст... Да, чл. 45 - "изключителната икономическа зона на Република България се простира... на 200 морски мили от изходните линии" и т.н., което пък е съобразено с чл. 18, ал. 2 на Конституцията на Република България. Тоест, аз твърдя, че законът е в абсолютна синхронност както с Конституцията, така и с подписаните и ратифицирани международни спогодби от Република България. 
Разбира се, има определени забележки по отношение на закона, които могат да бъдат изгладени между двете четения. Аз например имам забележка по отношение на чл. 8, ал. 1, където примерно не е казано, че подводен кораб може да влезе във вътрешните морски води в надводно положение. Това е изключително важно, защото ако един такъв кораб е в подводно положение, той просто представлява своего рода интервенция в нашите териториални води. Но  аз си мисля, че това е технически пропуск и то може да бъде оправено между двете четения.
Сега, във връзка с тези раздели, за които споменах - вътрешните морски води, териториално море, икономическата зона, аз искам да обърна внимание на раздела "Право на преследване и използване на морските пространства и опазване на морската среда и безопасността на корабоплаването". Всички тези неща ми се струва, че са свързани с една стара дискусия, която се води по отношение на необходимостта от морска брегова охрана. Впрочем, на няколко места в закона се каза, че Министерството на транспорта, наред с Министерството на вътрешните работи и Министерството на екологията, на опазването на околната среда отговарят и не само това, но и решават тези проблеми. Но въпреки всичко тук има текст, който според мен не е много точен. Имам предвид ал. 4 на чл. 53, където се казва, че: "Изпускането на отпадъчните води от брегови източници се регулира чрез Закона за водите". Мисля, че това не е много прецизен текст на ал. 4. Аз споменах за чл. 8, ал. 1, за възможността на подводен кораб да влезе в териториални води в надводно положение. И всички тези неща, за които споменах, ми се струва, че е необходимо да бъдат по някакъв начин регулирани с дейността на морската брегова охрана. Впрочем, в морската общественост и в Българска морска камара са водени такива дискусии по отношение на необходимостта от морска брегова охрана. И опитът на редица държави показва, че морската брегова охрана е един изключително ефективен инструмент за опазване както на териториалните води, така и на икономическите интереси, така и по отношение на незаконните трафици - на хора, на стоки и пр. Аз, разбира се, не съм убеден, че проблемът с морската брегова охрана е предмет на този закон и вероятно не е. Тъй като до голяма степен това е проблем на Министерството на вътрешните работи. Но като че ли ми се иска да има някаква кореспонденция между тези раздели на закона с проблема морска брегова охрана. 
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Това никога не може да стане.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Разбира се, това иска апробиране с Министерството на вътрешните работи и дооглеждане между двете четения. 
Още един път подчертавам, че законът не е нормативен хибрид, а на практика представлява един-единен закон, който урежда цялостно проблемите на морската транспортна инфраструктура, както казах още веднъж, в контекста на новите икономически реалности, затова защото, ако има отделни закони, например тук беше споменат Закона за пристанищата, Закона за морските пространства, Закон за водните пътища и пр., аз си мисля, че такива законопроекти просто ще последват съдбата на Закона за пристанищата. Както вече споменах, ние пет години не видяхме на бял свят такъв закон.
Аз си мисля, че с тези забележки, предимно технически, разбира се, ние ще влезем в кореспонденции с вносителя, за да видим какво може да се поправи и законът да стане по-перфектен.
Законът трябва да бъде приет на първо четене. Аз пледирам пред всички колеги да подкрепят Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, още повече, че парламентарната практика налага приемането на едни по-обширни, цялостни закони, които даже не изискват и правилници за приложение. Впрочем, това е според мен ефективна практика по отношение на законотворчеството. Имам предвид например кодекса по отношение на данъците, който гледаме, големия Закон за митниците - просто закони, в които да е описано всичко и да не се изискват подзаконови актове, правилници за приложение и допълнителни други наредби и пр., които на практика има възможност и опасност  да променят донякъде духа на закона. В този смисъл аз мисля, че този закон е добър. Би трябвало да бъде подкрепен от всички народни представители, тъй като това го изискват интересите на морската общност, на морската общественост в нашата страна. И общо взето хората, поне от срещите, които съм имал с представители на морската общественост, непрекъснато говорят, че е необходим един такъв закон. И аз мисля, че ние с приемането на този закон ще отговорим на новите предизвикателства, които има пред нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За изказване има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Господин министре! Аз пак се питам, приемаме такъв важен законопроект пред една полупразна зала?!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Това не е проблем.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е проблем на тези, които стоят тук, в тази зала. Вероятно е проблем за тези, които са извън тази зала.
Но се питам още от начало - председателят на Народното събрание беше разпределил този законопроект и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Защото тази комисия не го разгледа? Да даде своето становище? И тук това становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията би могло евентуално да улесни народното представителство, тъй като се поставят редица правни проблеми? 
И може би ще започна отзад напред, това което каза уважаемият народен представител от СДС Благой Димитров, че видите ли, този закон представлявал една кодификация, много подробна регламентация и т.н. Това не е точно и вярно, защото самият законопроект предвижда над 10 наредби и други подзаконови актови, които трябва да се издадат въз основа на него, било то от министъра на транспорта, било то от министъра на транспорта съвместно с министъра на вътрешните работи и т.н. Така че въз основа на този закон вече има над 10 подзаконови нормативни актове. Това вече не е кодификация.
Но аз ще започна с това, че законопроектът, поне така, както ни се предлага, не представлява нещо ново. Напротив, колеги, това е 90 на сто преписан сега действащият закон - Законът за морските пространства, който е от 1987 г.
Народният представител, който говори преди мен каза, че този закон е отживял, че е много стар, не бил съобразен със сегашните изисквания. Не зная дали господин Благой Димитров познава този законопроект, но същият този законопроект за морските пространства от 1987 г., той междупрочем има две промени, включително в 1999 г., е напълно съобразен с международните стандарти в тази насока, с международното морско право.
И доколкото ми е известно, ако не е известно на народното представителство, че този закон го е пипал, ако мога така да се изразя, най-големият български специалист в областта на морското право, човек световна величина в тази област - професор Александър Янков. Така че когато даваме някакви оценки, че даден закон едва ли не си е изживял времето, нека поне да помислим първо кой го е писал и след това да даваме оценки за него.
Може би за мен много по-целесъобразно щеше да бъде, ако в сега действащия Закон за морското пространство бяха направени известни промени, съобразно новите изисквания. Това, разбира се, би било по-законодателно целесъобразно, а не да се преминава към един нов законопроект, включващ вътре проблемите с пристанищата, с вътрешните водни пътища и т.н.
Но така или иначе, Министерският съвет е предприел един друг подход - нов законопроект, макар и 90-95 на сто преписан от стария Закон за морските пространства.
Ще се спра обаче на два въпроса в този законопроект, които според мен имат конституционно значение. Два въпроса, които поне от моя гледна точка не ми позволяват да подкрепя този законопроект.
Първо, поставя се въпросът какво представлява морското пространство. Всъщност морското пространство, без да навлизам, разбира се, в детайли, има пет елемента. Първият елемент това са вътрешните морски води, вторият елемент е териториалното море - 12 мили, прилежащата зона е третият елемент - 24 мили, континенталният шелф и пето - изключителната икономическата зона, която е 200 мили.
Тук се каза нещо, което просто не е вярно. Точно тези параметри, точно тези пет елемента, точно в тези граници е и в сега действия Закон за морските пространства - и дванадесетте мили, и двестата мили. Но тези пет елемента, да оставим другите елементи, на тях няма да се спирам на морските пространства, имат един конституционен режим.
Така например чл. 18, ал. 2 от Конституцията, колеги, ако сте обърнали внимание, казва, че държавата осъществява суверени права върху континенталния шелф. И също и върху изключителната икономическа зона.
Второ, вътрешните морски води и териториалното море са част от българската територия. Границата на България не завършва на морския бряг. Следователно, от тази гледна точка на Конституцията трябва да анализираме и доколко предлаганите ни законодателни разрешения са конституционосъобразни.
И нека да започна с чл. 8. Член 8, ал. 1 от законопроекта предвижда, че "чуждестранни военни или подводни военни кораби могат да влизат във вътрешните ни морски води и да посещават нашите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет". Обърнете внимание.
Също така чл. 10, ал. 1 казва, че "чуждестранни атомни кораби, включително, съобразно § 2, т. 7, кораби, които носят и ядрено оръжие на борда си, могат да посещават нашите вътрешни води и териториалното ни море с разрешение на Министерския съвет.
В тази насока са, колеги, членове 11, 12, 13, 14, 72, което касае корабоплаването по р. Дунав. Тоест пристанищата ни, примерно, Видин или Русе могат да бъдат посещавани от чужди военни кораби, включително и носещи ядрено оръжие.
От тези текстове излиза, че разрешението за пребиваване на тези военни кораби се дава от Министерския съвет, а не от Народното събрание. И обърнете внимание на текста - "даже може и без разрешение на Министерския съвет военни кораби да посещават нашето териториално море, респективно нашите пристанища, ако е имало споразумение за това". Значи не е необходимо даже и разрешение на Министерския съвет.
Тези текстове, които посочих, колеги, за мен са в много ярко, пряко противоречие с чл. 84, т. 11 от Конституцията, където е казано, че само Народното събрание е компетентно да дава разрешение за пребиваване на чужди войски, респективно чужди военни кораби на българска територия, в български пристанища.
И още нещо. Решение № 6 от 1994 г. на Конституционния съд, т. 2 и т. 1, включително, изрично е казано, че и операциите по поддържане на мира са операции с, подчертавам, "военна цел", включително когато се играят операции, независимо дали това е "Партньорство за мир" или не.
Даже си спомням, че преди около месец или месец и половина един чужд адмирал от наше българско пристанище даже се хвалеше, че управлява и насочва военни операции в Средиземно море, практически от български територия.
Така че тук аз съзирам опита на изпълнителната власт да изземва компетенции на парламента, което е категорично недопустимо. Следователно, поне тези текстове, според мен, трябва да отпаднат.
Второ, в областта на собствеността. Колеги, има един чл. 94, ал. 1 от законопроекта, позволете ми само да го цитирам, който казва, че "физически и юридически лица, които експлоатират или са собственици на пристанища" - собственици на пристанища! Това е глава четвърта - "Пристанища". Следователно от този текст излиза, че е възможно българските пристанища, било то Русе, Видин, било то Варна, било то Бургас, Мичурин, Несебър или Созопол, пристанищата ни са изброени, трябва да бъдат, първо, държавна собственост. Могат да бъдат обаче собственост на физически лица, примерно, най-образно го казвам, на Благой Димитров, примерно пристанище "Варна" или аз пък, понеже съм по-скромен, примерно на Любен Корнезов - пристанище "Царево". Или на юридически лица, независимо с какво участие.
 И още нещо, тези юридически лица по този текст може да бъдат и чужди юридически или физически лица.
В тази насока е чл. 102, който влиза в противоречие с... вижте чл. 107 от същия законопроект. Това противоречи категорично, според мен, на духа на Конституцията, чл. 18. И второ, противоречи и на чл. 22, ал. 1 от Конституцията, където е казано, че само български граждани могат да бъдат собственици на българска земя. А пристанището безспорно е българска земя.
Затова трябва, според мен, този законопроект или да бъде върнат за доработка на Министерския съвет, или поне Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да се занимава и текст по текст да оформи поне юридически точно идеите, които са вложени в него.
И затова, приключвайки, господин председател, ако се стигне до гласуване на този законопроект, лично аз няма да го подкрепя.
Но правя и процедурно предложение, поради тези юридически несъответствия, на основание чл. 41, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се отложи разискването, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, на която всъщност е и възложено да разглежда този законопроект, да се произнесе по него, и едва тогава народното представителство в пленарна зала да има възможност да се произнесе по него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика има думата господин Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, аз много добре познавам стария закон, имам го пред мен. Не искам да влизам в спор колко процента от стария закон са проектирани в новия. Естествено е, че примерно глава трета "Териториално море" или "Вътрешни морски води" и "Континенталния шелф", тоест класически схеми, третиращи тези точни дефиниции, са проектирани в новия закон. Това е естествено.  Още повече, че този закон включва това и още нещо във връзка с това, че имаме нова пазарна морска инфраструктура. Аз това го казах по време на изказването си недвусмислено ясно. Много точно са дефинирани вътрешните морски води с определението по чл. 6. Там няма мили, има просто описателна дефиниция - териториалното море, 12-милната зона, и изключителната икономическа зона -  200-милната зона.
Що се отнася до шелфовата зона, аз ще ви кажа и още нещо. Шелфовата зона е едно спорно научно понятие. Впрочем това е видно и от определението за континентален шелф на чл. 40. Това е скатът, който идва от най-дълбоката  част на Черно море и отива към брега. Някои казват от дълбочина 60 м, други казват от 40 м и затова в чл. 41 външните граници на континенталния шелф се определят по споразумение от съседните страни. 
Проблемът с делимитацията с Република Турция беше уреден наскоро, при посещението на  нашия премиер господин Иван Костов в Турция. Този проблем стоеше не по-малко от тридесет години и беше едно непрекъснато огнище на спор с Република Турция. Сега  се реши проблемът с делимитацията точно около тези зони.
Така че според мен трябва да бъдем прецизни и когато говорим за такива проблеми или определения като "шелфова зона" и т.н., да не се изказваме фриволно. Това са точни дефиниции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз не можах да разбера с какво не е съгласен господин Благой Димитров от това, което казах.  Но той употреби думата "фриволно". Не знам дали, господин Благой Димитров, сте учили международно публично право или международно морско право, но в юридическите факултети поне това се учи. Така че що е  "континентален шелф", "прилежащи зони" и т.н., това трябва да го знаят студентите от втори курс в Юридическия факултет.
Но аз поставих друг въпрос, че редица текстове противоречат на Конституцията, че се изземват правомощията на Народното събрание и всъщност се дават на Министерския съвет - за военните кораби, включително за военни кораби с ядрено оръжие. Говоря ви, че вие практически искате да приватизирате пристанищата и да ги дадете в ръцете, не знам, сигурно на тези, които са около вас - не искам да употребя друг термин, - което е недопустимо от гледна точка на чл. 18. Ето това са проблемите.
Не съм се спирал на въпроса що е "континентален шелф", защото предполагам, че всеки един от нас трябва да знае това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Корнезов направи процедурно предложение за отлагане на разискванията по този закон. Има ли противно становище? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов за отлагане на разискванията по този закон.
Гласували 156 народни представители: за 58, против 92, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз ще се спра конкретно върху раздел седми от закона, който третира опазването на околната среда. И се учудвам, че когато става въпрос специално за Черно море, само някакви си 8 члена са намерили място в тази глава. И вътре в тях има такива неща, от които човек чак се учудва дали това може да бъде написано или не.
Като пример ще посоча, че в чл. 54, ал. 1 се третират само невоенните кораби. Излиза, че ако военен кораб влезе в български води и той, не дай си Боже,  е с ядрено гориво и си изхвърли отпадъците, никой от сезираните по-надолу органи няма право да му търси никаква сметка. Това  е или недоглеждане, или специалистите, които са писали този раздел от закона,  са доста слаби.
На второ място, изразявам огромно учудване, че именно в този законопроект, след като България е страна на около пет конвенции, включително и на Черноморската конвенция,  която е изработена по наше предложение, не е включен в Допълнителните разпоредби параграф, който да третира създаването на черноморски екологичен фонд - нещо от изключителна важност... (Министър Краус си говори с народния представител Никола Николов.)
Аз ще спра, господин председател,   за да изчакам господин министърът да  свърши разговора си, за да ме слуша. Иначе ще си седна,  няма смисъл да говоря.
... Нещо,  което е от изключителна важност, тъй като Вие по-добре от мен, господин министър, трябва да  знаете, че  съгласно действията на Европейския съюз Черноморската комисия вече престава да съществува. Оттук нататък не се знае какво ще стане с  опазването на Черно море. Има я волята на някои от черноморските държави. Редица неправителствени организации в тази връзка са изявили желанието си да развият някои документи като поднормативни актове,  но това е само въпрос на бъдеще.
Също така Вие добре знаете, че една част от досега действащите инспектори по "Марпол" са съкратени и в момента не се упражнява почти никакъв контрол върху това какво изхвърлят корабите в нашата акватория. Знаете добре, че всеки един кораб трябва да описва колко торби боклук има право да изхвърли, съответен наш плавателен съд да му го вземе и т.н., но това е една съвсем дълга история за едно предприятие, което се казва ПЧМВ, което в момента е в трагично състояние. И ако в този закон ние не регламентираме тези неща, аз не виждам как Министерството на околната среда и водите, на което му се дава правото само да контролира бреговата ивица, ще може да упражнява своето влияние по опазването на Черно море. Защото морската среда не е изключение, тя е част от околната среда. Тя не може да бъде третирана само като една водна площ и нищо повече. Защото всички ние добре знаем как вследствие на огромни разливи загиват ценни животински видове и пернати птици, нанасят се огромни щети върху морето. Черно море е затворено, то с всеки изминат ден гние.
Между другото, тук е мястото да се включи и проблемът с  траленето на морето - този проблем, който поставят риболовците от Несебър, а не да го прехвърлят на Комисията по опазване на околната среда и водите, а да се регламентира със закон.
Изобщо има редица други дребни пропуски, но ми се струва, че тези са най-големите.
Пак повтарям,  не може да липсва черноморски екологичен фонд, а 85 на сто да отиват пак в републиканската пътна мрежа според чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите. Това е недопустимо. Защото в тази републиканска пътна мрежа отвсякъде наливаме средства, а вече втори автомобил съм си счупил в двегодишния си мандат. На път съм сигурно до края да счупя още един. А за околната среда оттук не предвиждаме нито един лев да отива.

Така че аз пледирам, уважаеми колеги, да подкрепим този законопроект на първо четене, макар и с тези съмнения, които господин Корнезов и колегите от Демократичната левица изказват, и между първо и второ четене да се опитаме наистина да направим такива предложения, които да дадат гаранция, че ще бъдат основани тези екологични фондове и че законът ще бъде съобразен и с Конституцията ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. 
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Аз няма да споделя апела на уважаемия колега Симов да подкрепим този законопроект. И то по една основна причина - че в част от този законопроект се отваря сериозна врата за далавери на днешните управляващи, господин Симов. Става въпрос, колега Юнишев, за коментираната вече тема за пристанищата - тема за пристанищата, която вашият областен управител от Варна, позовавайки се на този законопроект, вече практикува и частни дружества събират такси, без да имат това право. Господин министърът е отговорил добросъвестно, че това пристанище не е в неговия ресор. То пътува някъде между министерствата и най-накрая е акостирало в "Златни пясъци" АД. Но тази идея виждам аз, че много удачно е заложена и разписана тук. Защото пристанищата са своего рода естествени монополи, икономическо благо, за което не толкова по юридически мотиви, по мотиви на загриженост, държавна грижа за тези ограничени ресурси - няма много пристанища и не навсякъде могат да се изграждат - трябва да има специален ред за тяхната експлоатация и то ред, свързан със запазване интересите на всички и достъпа до тях.
Макар и споменато в проекта едно мъгляво задължение, което колко ще се спазва, ще зависи в крайна сметка от собственика на отделното пристанище, това няма да гарантира всеобщата ползваемост на пристанищата. 
На второ място, кой дава право да се каже със закон кои пристанища са за обществен транспорт и да се изброят те поименно? Защо в закона да не се определят критериите, при които едно пристанище отговаря и е обществено. А тук са изброени тези, тези, тези. Ама аз ще ви кажа и защо. Защото доста от приватизираните вече предприятия искат да получат и пристанищата. И както "Соди" - Девня, съжалявам, че го няма господин Божков с прехвалените чужди инвестиции, за миналата година има 9 млрд. загуба счетоводно, по баланс, като вземе и пристанището, тогава няма да плаща и такси, поне на държавата, за дейността, която извършва.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Защо няма да плаща?
МИХАИЛ МИКОВ: Защо да плаща? То си е негово! Тук е казано, че тези такси се събират в тези пристанища. Тоест те ще поевтинят своята продукция и ще увеличат печалбата си в ущърб на интересите на България. Това може да стане, ако се развие цялата тази структура, която е дадена тук за експлоатацията на пристанищата. Но забележете още нещо, по-впечатляващо. Дава се възможност пристанища да се дават на концесия. Но аз за пръв път чувам, че може отдадени вече на концесия пристанища да се отдават под наем - целите или части от тях. Имам предвид Преходните и заключителни разпоредби, добре че нашите преподаватели във факултета ни учеха да четем закона в Преходните и заключителни разпоредби, за да разберем какво ще се случи. Едноличните търговски дружества с държавно имущество и физическите и юридическите лица, на които е предоставена концесия на обекти по съответния ред по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем имоти или части от имоти, както и да ги ползват съвместно по договор с трети лица при условията на ал. 2, без да се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени. Е, защо, бе господа, тогава, ако това е конструкцията, държавата да не отдава под наем и да взема тези пари? Отговорът е съвсем ясен: за да могат господа министрите или техните деца през мандата да получат концесия и понеже те горките не могат да управляват пристанище, ще го отдадат под наем. Иначе няма никаква правна и икономическа логика в тази конструкция, която така лекичко е подхвърлена в § 3 на Преходните и заключителни разпоредби. Ако наистина този концесионер се е подготвил да експлоатира пристанище, представя програма, представя и доказва опит, доказва инвестиции, доказва други неща, давате му концесия и само той ще експлоатира това пристанище. Ако той го взема само поради своята близост с властта, разбира се, че той ще търси някого друг, за да му го преотдаде под наем. Не може, няма такава конструкция! Все едно някой да вземе една мина на концесия и след това да отдаде под наем част от мината. Не може да стане това, господин Николов, или ще бъде наем, или концесия! Аз съм съгласен, че трябва да бъде концесия. Но каква е тази фигура концесия, ако концесионерът после ще отдава под наем? 
По-нататък. Този законопроект в тази си част позволява създаване и на други пристанища. И те са дефинирани или по предназначението, както е с рибарските пристанища, или по това какво те представляват, като особена разлика между яхтено и рибарско пристанище не може да се открие. В едните домуват яхти за крайбрежни и международни плавания по вода, в другите домуват рибарски плавателни съдове от крайбрежното плаване. Но един съд едновременно може да бъде и рибарски и като не излиза да хвърля мрежи, да вози пътници, за да се радват на природата. Така че едно такова разделяне на пристанищата на яхтени и рибарски не е удачно, то е безмислено във висока степен. Това са някакви други пристанища извън тези, които се използват по-сериозно за обществен транспорт, независимо дали става въпрос за товарен транспорт или за превоз на пътници.
Всички тези неща, те са малко, имайки предвид целия законопроект, имайки предвид и аргументите на Иван Генов и колегата Любен Корнезов, ме карат да гласувам против този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин министър Краус има думата.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Впечатлен съм от сериозния дебат, който протича в момента на един законопроект, и съм изключително много доволен от това, че има дебат.
Преди да започна по същество моето изказване бих искал да декларирам, че всички конструктивни предложения, които ще се появят, както разбирам вече, между двете четения, ще бъдат подкрепени от вносителя в мое лице от Министерския съвет. 
Но тук се направиха някои изказвания, които аз не мога да премълча. Уважаеми господин Корнезов, впечатли ме Вашето изказване за чл. 94 - член, който третира въпросите за собствеността. Но не е само той. Явно е практика за някои да вземат избирателно определен член, да градят тези върху него, без да го съобразяват с други членове, присъстващи в законопроекта, и емоционално да изказват разни хипотези.

За какво става дума? Именно този законопроект в чл. 107, 108 дефинира Вашите притеснения, че пристанищата за обществен транспорт, единствено те, могат да бъдат единствено публична държавна собственост. За каква Конституция става дума, за какво нарушение, когато говорим за публична държавна собственост? И аз държа това нещо да стане ясно на народните представители. Значи въобще не може да се отчуждават, не могат да се обременяват тези пристанища и то само, подчертавам, за обществен транспорт.
Нещо повече. Изброени са кои точно пристанища не могат да бъдат приватизирани, според Вашата терминология. Абсурдна е тезата, която Вие градите само върху чл. 94, защото трябва да прочетете и чл. 107, и чл. 108, които регламентират тези взаимоотношения много категорично и ясно, и лесно приложимо, бих казал.
Или с други думи, не се предвижда приватизация на пристанища за обществен транспорт. Тоест, Благой Димитров няма да има пристанище "Варна", Вие няма да можете да бъдете собственик на пристанище "Царево". Такава хипотеза в законопроекта...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Значи да съм спокоен.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Да, да сте спокоен. Такава хипотеза в законопроекта няма. И това да стане ясно на цялото народно представителство. 
Но не виждам пречки да има частни яхтни пристанища. Не виждам пречки да има частни рибарски пристанища. 
За кои рибарски пристанища, господин Миков, става дума? За тези рибарски лодки, плавателни съдове, които са средство за производство на многобройните рибари по нашето Черноморие и по река Дунав? Смятате ли, че с една рибарска лодка, която е средство за производство, а не яхта за развлечение, може да се прави туризъм? Според мен - не, защото една яхта за туризъм трябва да отговаря на редица изисквания, свързани с безопасност и сигурност на плаването. 
Следователно в този законопроект е заложена възможността да се появят в правния мир частни такива пристанища било то на сдружения от физически лица - рибари N на брой, или юридически лица.
Няма да коментирам изказването на господин Миков, който отново показа че борави избирателно с текстове от закона. 
Но още нещо, което е много важно - чл. 18, ал. 2 на Конституцията и въпросите, свързани с военните плавателни съдове, и това, че изпълнителната власт прави, видите ли, опит да изземе правомощия на Народното събрание. Нищо подобно. Когато Вие цитирахте съответния член на законопроекта, не знам защо пропуснахте да кажете, че в текста пише: "военни съдове с мирна цел"? Виждате ли как една думичка може да обърне целия текст. Ама, прощавайте, господин Корнезов, това е манипулация. Уважавам Ви като юрист, но трябва да се сещат Вашите колеги, и аз съм длъжен да заостря тяхното внимание върху текста, че и по досегашния законопроект - да, прав сте, че голяма част от него присъства тук в проекта, и по досегашния действащ закон, отново компетентният орган е Министерският съвет, който дава съгласие за посещение на военни кораби с мирна цел. Виждате ли, една думичка може да обърне цялата теза с главата надолу и да се твърди за антиконституционност.
Аз пледирам към народните представители да допуснат законопроекта за второ четене в Народното събрание. Готов съм, господин Симов, да обсъждаме в комисията разумните предложения, които Вие направихте, включително и в частта за много строг контрол върху корабособственици и капитани на кораби, които си позволяват да има такива случаи, за съжаление, да си чистят трюмове и танкери в българската акватория и се надявам, че със съдействието на тези народни представители, които искат конструктивно да вземат участие в дебата, ние ще направим един добър закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесен от Министерския съвет. 
Гласували 150 народни представители: за 109, против 32, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Длъжен съм да кажа, че предложението беше направено от Даниела Николова, аз просто формално предлагам да бъде удължен срокът с две седмици, за да влезе през месец септември. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за предложенията за второ четене да бъде удължен с две седмици, което означава и първата седмица от месец септември. 
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието. 

Трета точка от днешната програма е:
ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ, с вносител Министерския съвет - второ четене.
Има думата господин Никола Николов да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги! "Становище по Законопроект № 902-01-9 от 8.02.1999 г. по Закон за марките и географските означения."
По заглавието на закона има предложение от народния представител Атанас Папаризов - в заглавието на законопроекта навсякъде в текста думите "марките и географските означения" да се заменят с "търговските марки, марките за услуги и географските означения".
Комисията не подкрепя това предложение. Подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. 
Напоследък, както се видя  и с предишния законопроект, се вижда, че мнозинството има желание да подмени всички действащи в страната закони, но дори не само законите ами и термините, които са общоизвестни и общодостъпни. 
В комисията бяхме убеждавани, че този израз "марките" вместо всеизвестния в България израз "търговски марки", а също така "марки за услуги" било новото, което щели сме да вземем от Европейския съюз. По-късно се разбра, че думата "марки" само се използва без допълнението "търговски" или "услуги" единствено на френски език. Сега, ако ние искаме да възприемаме законодателството на Европейския съюз само на френски език, както така прави този законопроект, да го възприемем. Но все пак в целия свят, пък и в английско говорещата част на Европейския съюз, ако кажете само "марки" никой няма да разбере какво казвате. Трябва да кажете "търговски марки", "марки за услуги". Затова съм направил това предложение - революционните новости да не бъдат чак толкова революционни, че да има нужда от пояснение за какво става дума в един законопроект. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми колеги, правя предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Мариана Рашева, госпожа Валя Станкова и госпожа Щиряна Вълчанова. Това са юрисконсулти от Патентното ведомство, които като вносители на законопроекта могат да вземат отношение, господин председателю. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Благой Димитров в залата да бъдат допуснати госпожите Мариана Рашева, Валя Станкова и Щиряна Вълчанова.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата госпожа Рашева, госпожа Станкова и госпожа Вълчанова.
По наименованието на закона има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Атанас Папаризов за промяна на заглавието на закона и съответно на термина "марките и географските означения" във всички останали текстове.
Гласували 112 народни представители: за 50, против 50, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 86, против 10, въздържали се 8.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 

"ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за регистрация на марките и географските означения, правата, произтичащи от нея, и защитата на тези права.

Приложно поле
Чл. 2. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат по отношение на български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.
           (2) По отношение на чуждестранни физически и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство.

Представителство
Чл. 3. (1) Всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост.
           (2) Лицата по ал. 1, които нямат местожителство или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост.

Такси
Чл. 4. Патентното ведомство събира такси за заявяване, приоритет, регистрация, издаване на свидетелства, подновяване на регистрация, вписвания, поправка на грешки, обжалване на откази, отменяне и заличаване, продължаване на срокове, публикации, международни регистрации, информация за заявена марка или географско означение, справки и извлечения от държавните регистри, в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет."
Има оттеглени предложения от народните представители Юлий Славов и Христо Иванов.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

"Държавен регистър на марките
Чл. 5. Държавният регистър на марките се поддържа от Патентното ведомство и съдържа данни за всички регистрирани марки и за всички последващи вписвания по отношение на тях.

Държавен регистър на географските означения
Чл. 6. Държавният регистър на географските означения се поддържа от Патентното ведомство и съдържа данни за всички регистрирани географски означения, вписани ползватели и всички последващи промени по отношение на тях.

Достъп до държавните регистри
Чл. 7. Държавните регистри по чл. 5 и 6 са публични. Всеки може да иска справка или извлечение от съдържанието им срещу заплащане на такса."
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 1 до чл. 7 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, аз ще си позволя да направя някои редакторски предложения по чл. 7, които се състоят в следното.
В чл. 7 преди цифрата "6" е пропуснато съкращението "чл." - "по чл. 5 и чл. 6 са публични".
Освен това предлагам да отпаднат думите "срещу заплащане на такса" в чл. 7, тъй като всички действия, за които се събират такси, са изчерпателно изброени в чл. 4. Просто тук е излишно "срещу заплащане на такса" да фигурира във второто изречение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Други изказвания има ли? Няма.
За предложението на господин Благой Димитров за добавяне на думата "член" преди числото "6" спор няма. Но  предложението за отпадане на текста "срещу заплащане на такса" трябва да се подложи на гласуване, тъй като това е предложено от вносителя.
Моля, гласувайте предложението на господин Благой Димитров за отпадане на думите "срещу заплащане на такса" в   чл. 7.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа и членове от 1 до 7 включително, така както са предложени от вносителя, с приетата поправка в чл. 7.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на глава първа и членове от 1 до 7 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 8 има направено предложение от народния представител Юлий Славов, което е прието по принцип.
Комисията по икономическата политика предлага следния текст:
"Досие
Чл. 8. (1) Патентното ведомство поддържа за всяка марка и географско означение досие, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания.
	(2) Патентното ведомство предоставя на трети лица информация за заявена марка или географско означение с инструкция от председателя.
	(3) Информацията по ал. 2 съдържа само тези данни, които се публикуват, ако марката или означението бъдат регистрирани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора - Марки. Раздел първи - Регистрация. Определение".
По чл. 9 има предложение на народния представител Христо Иванов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 9:
"Чл. 9. (1)  Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.
	(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): 	Уважаеми господин председател, уважаеми колеги,  дами и господа народни представители! Аз наистина смятам, че е важно при изброяването на различните знаци, които могат да бъдат използвани като марки,  да се добавят и звуковите знаци или, както в един разговор с колегата Благой Димитров говорихме, може вместо "звукови знаци" просто да се добави "звуци", тъй като това е един особен вид марка.
Вие виждате, че в текста са изброени множество класически и донякъде станали за нас вече от ежедневието банални марки, каквито са например буквите, цифрите, други фигури. Затова според мен не е оправдано един такъв специфичен знак, какъвто може да бъде звуковият знак, да не бъде упоменат в текста, да не говорим за това, че вече съвременната информационна техника и модерни технологии позволяват да се използват като марки обонятелни знаци или може би по-точно е да се каже специфични миризми за маркиране на определени стоки и услуги.
Вярно е, че в един разговор с експертите стана дума за това, че и на звуковия знак или съответно поредица от знаци, в частност на мелодия,  съответства някакъв графичен знак в лицето на нотното писмо. Но тъй като за мен е важно изрично да стане ясно дали писменият знак или звуковият знак сам по себе си е марка, направих това предложение и съм удовлетворен от това, че комисията го прие.
Разбира се, трудно ми е в момента да взема сам отношение по въпроса дали изразът "звукови знаци" трябва да се замени със "звуци". Струва ми се, че не е грешно да се направи това.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на вносителя за заглавие на глава втора и раздел първи и на комисията за чл. 9.
Отменете гласуването.
Има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател,  уважаеми колеги! Като поддържам по принцип предложението на господин Христо Иванов, аз все пак настоявам  да се направи поправката - вместо "звукови знаци" да се запише само "звуци", тъй като нотите са също звуков знак, но той е писмен и той не може да бъде използван по това предназначение.
Смятам, че господин Христо Иванов подкрепя "звукови знаци" да бъде заменено само със "звуци".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Когато се правят предложения, четете всичко. В първото изречение е казано, че марката е знак, който така и така, и така и накрая завършва: "и може да бъде представен графично". Звука можеш да го представиш графично само със звуков знак, който е нота. 
Така че така, както е в момента текстът - със "звукови знаци", си е съвсем точен и съвсем правилен и не виждам нужда от промяна на текста. Иначе трябва да промените и първото изречение. 
Поставям на гласуване предложението за заглавие на глава втора и раздел първи така, както са предложени от вносителя, и чл. 9 така,   както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Заглавията на глава втора и раздел първи, както и чл. 9 са приети.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава. 
Господин Николов, стигнали сме до чл. 10.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 
"Придобиване на право върху марка
Чл.10.	(1) Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.
	(2) Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.
	(3) Правото върху марка е изключително право."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. 
Моля, гласувайте чл. 10, както е предложен от вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 10 е приет. 
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Основания за отказ на регистрацията".
По чл. 11 има направено предложение на народния представител Юлий Славов т. 2 в ал. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение. 
Има и второ предложение на народния представител Юлий Славов, което е прието по принцип.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов, прието по принцип. 
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 11.	(1) Не се регистрира:
1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1;
2. марка, която няма отличителни белези;
3. марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България;
4. марка, която се състои изключително от знаци, които указват вида, качеството, количеството, състава, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;
5. знак, който се състои изключително от:
а/ формата, която произтича от естеството на самата стока;
б/ формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат;
в/ формата, която придава значителна стойност на стоката;
6. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;
7. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;
8. марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, пълни или съкратени официални наименования, както и техни имитации, на държави или на международни междуправителствени организации;
9. официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични стоки;
10. марка, която се състои от или включва герба, знамето, символи, ордени, медали, наименованието на Република България или на държавни органи;
11. марка, която се състои от или включва наименованието или изображението на исторически или културни паметници на Република България, определени от Министерството на културата;
12. марка, която се състои от или съдържа религиозни символи или техни еквиваленти, общоизвестни в Република България.
	(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена.
	(3) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. 
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение за редакционна корекция: в т. 9 преди "официални знаци" да се добави изразът "марка, която се състои от или включва". Така ще стане по-ясен текстът. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това се отнася до т. 9 и е преди текста. 
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Юлий Славов  не е в залата.
Поставям на гласуване предложението на господин Юлий Славов за отпадане на т. 2 в ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 10, против 51, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 11, както е предложен от комисията, с редакционната корекция.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Член 11 е приет. 
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 
"Допълнителни основания за отказ на регистрацията
Чл. 12.	(1) Не се регистрира марка, която:
1. е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични;
2. поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка;
3. се състои от регистрирано географско означение или негови производни.
	(2) По-ранна марка по смисъла на ал. 1 е:
1. регистрирана марка с по-ранна дата на подаване на заявката, съответно с по-ранен приоритет;
2. заявена марка с по-ранна дата на подаване на заявката, съответно с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана;
3. марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета.
	(3) Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването на заявената марка ще извлече без основание облаги от отличителния характер или известността на по-ранната марка или ще ги увреди.
	(4) Разпоредбите на ал. 1, т. 2 и ал. 3 не се прилагат при съгласие на притежателя на по-ранната марка."
Има оттеглено предложение на народния представител Юлий Славов. 
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 12, както е предложен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2. 
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:  "Раздел II - Правни последици от регистрацията. 
Съдържание на правото върху марка".
По чл. 13 има направени предложения: от народния представител Юлий Славов, което е оттеглено, и от народните представители Благой Димитров и Иван Николаев Иванов, което е прието от комисията. 
Предложение на комисията:
"Съдържание на правото върху марка

Чл. 13. (1) Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:
1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;
2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;
3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда.
           (2) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:
1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
2. подлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
3. вносът или износът на стоките с този знак;
4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.
	 (3) Изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Ограничаване на правото върху марка

Чл. 14. Притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие, че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика:
1. своето име или адрес;
2. указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите;
3. марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части.

Изчерпване на правото върху марка

Чл. 15. (1) Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара в страната с тази марка от него или с негово съгласие.
           (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато съществуват основателни причини притежателят да се противопостави на следващи продажби, особено когато състоянието на стоките е променено или влошено, след като са пуснати на пазара.

Съвместно притежание на право върху марка

Чл. 16. (1) Правото върху марката може да е притежание на две или повече лица.
           (2) Всеки съпритежател може да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма.

Посочване на регистрацията

Чл. 17. При използването на марката притежателят може да посочва регистрацията й, като в близост до нея поставя латинската буква "R", заградена в кръг.

Включване на марка в справочни материали

Чл. 18. Когато включването на марка в речници, енциклопедии или други справочни материали създава впечатлението, че марката представлява родовото наименование на стоките или услугите, за които е регистрирана, притежателят й има право да задължи издателя най-късно в следващото издание на съответния материал да посочи, че това е регистрирана марка.

Задължение за използване на марката

Чл. 19. (1) Когато в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването.
           (2) За реално използване по смисъла на ал. 1, освен използването по чл. 13, ал. 2, се счита и:
1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана;
2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това, че са предназначени само за износ.
	 (3) Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него.

Срок на действие на регистрацията

Чл. 20. (1) Срокът на действие на регистрацията е 10 години от датата на подаване на заявката.
           (2) Регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от 10 години по реда на чл. 39."
Предложение на народния представител Юлий Славов - в чл. 20, ал. 1 думата "десет" се заменя с "двадесет".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за всички прочетени текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
По раздел II има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Юлий Славов за чл. 20, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 10, против 41, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II така, както е предложен от вносителя, чл. 13 така, както е предложен от комисията и членове от 14 до 20 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел II и членове от 13 до 20 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"РАЗДЕЛ III
РАЗПОРЕЖДАНЕ С ПРАВОТО ВЪРХУ МАРКА

Прехвърляне на правото върху марка

"Чл. 21. (1) Правото върху марката може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана.
           (2) При съвместно притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.
	 (3) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър по молба на една от страните, към която се прилага документ за прехвърляне. На новия притежател се издава удостоверение.
	 (4) Когато от документа за прехвърляне е видно, че поради прехвърлянето на марката има вероятност потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, Патентното ведомство отказва вписването на прехвърлянето, освен ако стоките или услугите се ограничат до тези, по отношение на които няма такава вероятност.
	 (5) Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица след вписването му в Държавния регистър.
	 (6) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на лицето, вписано последно като притежател в Държавния регистър.
	 (7) Разпоредбите на алинеи 1, 2 и 4 се прилагат и за прехвърляне на заявка за регистрация."
Има предложение на народния представител Юлий Славов.
Предложението се оттегля от народния представител .
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.

"Лицензионен договор

Чл. 22. (1) Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.
           (2) Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.
	 (3) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.
	 (4) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено.
	 (5) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по молба на лицензополучателя, към която се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия й номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. На лицензополучателя се издава удостоверение.
	 (6) Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от вписването му в Държавния регистър."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.(Реплики от блока на СДС.) 
Моля за тишина в редиците на мнозинството!
Поставям на гласуване заглавието на раздел III и членове 21 и 22 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел III и членове 21 и 22 са приети.

"Раздел IV
ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА
РЕГИСТРАЦИЯТА, ОТМЕНЯНЕ И ЗАЛИЧАВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА
Прекратяване действието на регистрацията

Чл. 23. (1) Действието на регистрацията се прекратява:
1. с изтичането на срока по чл. 20;
2. с отказ на притежателя;
3. с прекратяване на юридическото лице - притежател без правоприемство.
	(2) Прекратяването по ал. 1, т. 3 се извършва по искане на заинтересувано лице.
	(3) С прекратяване действието на регистрацията се погасява правото върху марката."
Предложение на народния представител Юлий Славов:
В чл. 23 се създава ал. 4:
"(4) Списък на свободните марки по чл. 23, ал. 1, т. 3 да се публикуват от Патентното ведомство в Официалния бюлетин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Славов оттегли предложението си.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 
"Отказ от право
Чл. 24. (1) Притежателят може да се откаже от правото си върху марка за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, с писмена декларация до Патентното ведомство.
	(2) Отказът има действие от вписването му в Държавния регистър.
	(3) Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право се вписва, след като притежателят представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху марката. Вписването се извършва след изтичането на двумесечен срок от представяне на доказателството.
	(4) Отказът на един или няколко от съпритежателите на правото върху марка не води до прекратяване действието на регистрацията по отношение на останалите съпритежатели.
Отменяне на регистрацията
Чл. 25. (1) Регистрацията на марка се отменя по искане на заинтересувано лице, когато:
1. марката не е била използвана съгласно чл. 19;
2. в резултат на действието или бездействието на притежателя  марката е станала обичайно означение за стоката или услугата, за която е регистрирана;
3. използването на марката от притежателя или от друго лице с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, е по начин, който въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите.
	(2) Разпоредбата на ал. 1 т. 1 не се прилага, ако притежателят е започнал или възобновил реалното й използване в периода между изтичането на петгодишния срок и подаването на искането за отмяна. Започването или възобновяването на използването в тримесечен срок преди подаването на искането за отменяне не се взема предвид, ако подготовката за това използване или възобновяване е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено такова искане.
	(3) Когато искането за отменяне се отнася за част от стоките или услугите, регистрацията се отменя само за тези стоки или услуги.
Заличаване на регистрацията
Чл. 26. (1) Регистрацията на марка се заличава по искане на всяко лице, когато е регистрирана в противоречие с чл. 11.
	(2) Когато марката е регистрирана в противоречие с чл. 11, ал. 1, точки 2, 3 или 4, регистрацията не се заличава, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана.
	(3) Регистрацията на марка се заличава по искане на заинтересувано лице, когато:
1. марката е регистрирана в противоречие с чл. 12;
2. марката е регистрирана на лице, което не отговаря на чл. 2;
3.  марката е регистрирана на името на агент или представител на притежателя без неговото съгласие;
4. заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение;
5. използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално:
а) право на име и портрет;
б) авторско право;
в) право на селекционер върху наименование на сорт или порода;
г)  право на индустриална собственост.
	(4) Регистрацията на марка може да се заличи и служебно от Патентното ведомство,  когато е регистрирана в противоречие с членове 11 и  12.
	(5) В случаите по ал. 3 т. 1 регистрацията не се заличава, ако по-ранната марка не е била използвана съгласно чл. 19.
	(6) В случаите по ал. 3 точки 2 и 3 регистрацията не се заличава, марката се прехвърля на заинтересуваното лице по негова молба.
	(7) В случаите по ал. 3, т. 5 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласието на лицето с по-ранното право.
	(8) Когато основанията за заличаване се отнасят за част от стоките или услугите, регистрацията се заличава само за тези стоки или услуги.

Ограничение в резултат на бездействие

Чл. 27. (1) Когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да  поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно.
	(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на притежател на право върху по-ранна марка съгласно чл. 12, ал. 3 или на по-ранно право съгласно чл. 26, ал. 3, т. 5.
	(3) В случаите по алинеи 1  и 2 притежателят на правото върху по-късната марка няма право да се противопостави на използването на по-ранната марка, въпреки че нейният притежател не може да се позове на правата си да поиска заличаване на по-късната марка.

Правни последици от отменянето  и
заличаването на регистрацията

Чл. 28. (1) Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 има действие от началото на петгодишния период на неизползване.
	(2) Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 2 и 3 има действие от датата на подаване на искането за отменяне.
	(3) Заличаването на регистрацията на марка има действие от датата на подаване на заявката.
	(4) Отменянето и заличаването на регистрацията не засягат:
1. влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването;
2. лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването, освен ако е уговорено друго."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на раздел четвърти и членове от 23 до 28 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел четвърти и членове от 23 до 28 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел V - Колективни и сертификатни марки.

Колективни марки"

Има предложение на народните представители Благой Димитров и Иван Николаев Иванов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 29. (1) Колективната марка е марка - притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките на други лица.
	(2) Сдружението задължително приема Правила за използване на колективната марка, които съдържат: данни за лицата, които могат да използват марката; условия за членство в сдружението; условия за използване на марката и основания, поради които на член на сдружението може да се забрани използването й.
	(3) Правото върху колективна марка не може да се прехвърля. Лица, които не са членове на сдружението, не  могат да получат разрешение за използването й.

Сертификатни марки

Чл. 30. (1) Сертификатната марка удостоверява състава, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите,  произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката.
	(2) Притежателят на марката задължително приема Правила за използване на сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, състава или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол,  които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага.
	(3) Притежателят на сертификатната марка не може да я използва за означаване на произвежданите от него стоки или услуги.
	(4) Регистрацията на сертификатна марка  може да се отмени, когато притежателят й е използвал марката за означаване на стоки или услуги, произведени или извършени от него.

Особени правила 
Чл. 31. (1) Притежателят на колективна или сертификатна марка представя в Патентното ведомство Правилата за използване и всички промени в тях. Тези промени имат действие от представянето им в Патентното ведомство.
	(2) Регистрацията на колективна или сертификатна марка може да се отмени освен по чл. 25 и когато притежателят й е разрешил или търпял  използване, което противоречи на Правилата за използване.
	(3) Колективна или сертификатна марка, чиято регистрация е отменена или прекратена, представлява пречка за регистрацията на идентична или сходна марка за идентични или сходни стоки или услуги на името на друго лице в тригодишен срок от публикуването на отмяната или прекратяването."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на раздел V, както е предложено от вносителя, чл. 29, както е предложен от комисията, и чл. 30 и 31, както са предложени от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел V и членове 29 до 31 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 

"Раздел VI
ПРОИЗВОДСТВО В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО

Заявка"

По чл. 32 има предложение на народните представители Благой Димитров и Иван Иванов, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 32. (1) Заявката за регистрация на марка се подава в Патентното ведомство.
              (2) Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на Международната класификация.
              (3) Заявката трябва да съдържа:
1. искането за регистрация;
2. името и адреса на заявителя;
3. изображението на марката и
4. списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията.
              (4) Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, освен документите по ал. 3 се прилагат и Правилата за използване.
              (5) Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет.
              (6) Към заявката се прилага документ за платени такси.
              (7) Документите и данните в заявката се представят на български език.

Дата на подаване
Чл. 33. (1) За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени документите, съдържащи данните съгласно чл. 32, ал. 3 и 4.
             (2) Когато документите са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в 3-месечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.

Право на приоритет
Чл. 34. (1) Право на приоритет на заявителя пред по-късно подадени заявки за идентични или сходни марки, предназначени за идентични или сходни стоки или услуги, се признава от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство съгласно чл. 33, ал. 1.
             (2) Право на приоритет на заявителя се признава от датата на предходната заявка, при условие че:
1. предходната заявка е била редовно подадена в страна-членка от Парижката конвенция или на Световната търговска организация;
2. предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и е за същата марка и за същите стоки или услуги;
3. заявката е подадена в Патентното ведомство в 6-месечен срок от датата на подаване на предходната заявка;
4. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата и страната на предходната заявка и
5. в 3-месечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетен документ, издаден от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка.
	   (3) Редовно подадена заявка по ал. 2, т. 1 е заявка, която има установена дата на подаване, независимо от нейната последваща съдба.
             (4) Право на изложбен приоритет на заявителя се признава от датата на излагането на стоките или услугите, означени със заявената марка, на официална или официално призната изложба, при условие че:
1. заявката е подадена в 6-месечен срок от датата на първото излагане на стоките или услугите;
2. заявката е за същата марка и за същите изложени стоки или услуги;
3. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата на излагане и страната, в която е организирана изложбата, и
4. в 3-месечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка.

Претенция за цвят
Чл. 35. Претенция за цвят или за комбинация от цветове се признава, когато е направена едновременно с подаването на заявката.

Формална експертиза
Чл. 36. (1) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 33 за установяване дата на подаване. Когато тези изисквания не са изпълнени, постъпилите материали се връщат на заявителя.
             (2) За всяка заявка с установена дата на подаване се извършва експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 2, 4, 5, 6 и 7. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя 3-месечен срок за отстраняването им.
             (3) Когато заявката не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 и в срока по ал. 2 заявителят раздели заявката, разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритета на първоначалната заявка.
             (4) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Николов.
По тези членове има ли някакви забележки? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на раздел VI, както е предложено от вносителя, чл. 32, както е предложен от комисията, и чл. от 33 до 36 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел VI и членове от 32 до 36 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Експертиза по същество".
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 37. (1) За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се извършва експертиза по същество в   18-месечен срок.
              (2) Когато има основание за отказ на регистрацията за всички или за част от стоките или услугите, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и му се предоставя 3-месечен срок за възражения.
              (3) Когато марката съдържа елемент, който сам по себе си не може да бъде регистриран като марка съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5, 8, 9, 10 и 11, може да се изисква като условие за регистрацията на марката заявителят да се откаже от изключителното право върху този елемент.
              (4) Когато в срока по ал. 2 заявителят не направи основателни възражения и/или не ограничи списъка на стоките или услугите, или не изпълни изискванията на ал. 3, се взема решение за отказ на регистрацията.
              (5) Когато се установи, че марката отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация. Марката се вписва в Държавния регистър на марките и на заявителя се издава свидетелство за регистрация в едномесечен срок.

Оттегляне, ограничаване и промени в заявката
Чл. 38. (1) До вземането на решение по заявката заявителят може да я оттегли или да ограничи списъка на стоките или услугите, за които марката е заявена.
             (2) В заявката не могат да се внасят промени, освен когато има промяна в името или адреса на заявителя или е необходимо да се поправят допуснати грешки в името и адреса на заявителя и очевидни грешки, при условие че тези промени не засягат знака или не разширяват списъка на стоките или услугите.
             (3) Промените по ал. 2 се извършват по молба на заявителя.

Подновяване на регистрацията
Чл. 39. (1) Регистрацията на марка се подновява по молба на притежателя, придружена с документ за платена такса.
             (2) Молбата трябва да съдържа регистровия номер на марката и идентификационните данни на притежателя.
             (3) Молбата може да се подаде в последната година на срока по чл. 20, ал. 1 или до 6 месеца след изтичането на този срок срещу заплащане на допълнителна такса.
             (4) Когато притежателят поиска подновяване на регистрацията само за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, в молбата се посочва и за кои стоки или услуги се иска подновяването.
             (5) Когато изискванията на ал. 1, 2 и 3 не са спазени, подновяването на регистрацията се отказва с решение на председателя на Патентното ведомство.
             (6) Подновяването действа от деня, следващ датата, на която изтича срокът на предходната регистрация.

Промени в името и адреса на притежателя
Чл. 40. (1) Притежателят на правото върху марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в 3-месечен срок от извършването й.
             (2) Промяната се вписва в Държавния регистър по искане на притежателя.
             (3) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан  последен в Държавния регистър. 
Промени в марката

Чл. 41. (1) В марката не могат да се внасят промени по време на действие на регистрацията или при подновяването й.
           (2) Когато марката включва името и адреса на притежателя, всяка промяна в тях, при условие че не засяга съществено марката така, както е регистрирана, може да бъде направена по молба на притежателя.

Разглеждане на спорове"

По чл. 42 има предложение, което е прието. Предложение на комисията за чл. 42:
"Чл. 42. (1) Отделът по спорове разглежда:
1. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 37, ал. 4;
2. жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 36, ал. 4;
3. искания за отменяне на регистрацията по чл. 25;
4. искания за заличаване на регистрацията по чл. 26.
           (2) Съставите за разглеждане на жалбите включват трима държавни експерти, единият от които е юрист, а съставите за разглеждане на исканията - петима държавни експерти, двама от които са юристи.
	 (3) Съставите по ал. 2 се назначават от председателя на Патентното ведомство.

Срокове

Чл. 43. (1) Жалбата се подава в тримесечен срок от съобщаване на решението.
           (2) Искането може да се подаде през целия срок на действие на регистрацията.
	 (3) По жалби, които не са подадени в срок, и по жалби и искания, за които при подаването им не е заплатена такса, производство не се образува.

Съдържание на жалбите и исканията

Чл. 44. (1) Жалбата трябва да бъде мотивирана и да съдържа данни за жалбоподателя и данни за заявката.
           (2) Искането трябва да бъде мотивирано и да съдържа данни за молителя и регистрацията на марката.
	 (3) Когато се констатират недостатъци, на жалбоподателя или молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. Ако в този срок недостатъците не бъдат отстранени, производството се прекратява.

Произнасяне по жалбите"

По чл. 45 има предложение на народния представител Атанас Папаризов, прието от комисията. Предложение на комисията:
"Чл. 45. (1) Когато жалбата е неоснователна, решението се потвърждава.
           (2) Когато жалбата е основателна, се отменя решението и се взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно разглеждане.
	 (3) Когато отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката се взема решение по същество.

Производство по исканията

Чл. 46. (1) Копие от искането се изпраща на притежателя на правото върху марката и му се предоставя тримесечен срок за възражение.
           (2) Когато искането е неоснователно, отделът по спорове взема решение за отхвърлянето му.
	 (3) Когато искането е основателно, отделът по спорове взема решение за пълно или частично отменяне или за заличаване на регистрацията.
	 (4) В случаите на частично отменяне или частично заличаване на регистрацията издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново.

Продължаване на срокове

Чл. 47. По молба на заявителя или притежателя, подадена преди изтичането на сроковете по чл. 36, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 тези срокове могат да бъдат продължени с три месеца, но не повече от два пъти. Молбата не се уважава, когато към нея не е приложен документ за платена такса.

Възстановяване на срокове

Чл. 48. Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя или притежателя. Молбата се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.

Публикация в Официалния бюлетин"

Има предложение, което е прието. Предложението на Комисията по икономическата политика за заглавие е:

"Публикация в Официалния бюлетин на
Патентното ведомство"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Николов, в чл. 45 в предложението на комисията е допусната печатна грешка в ал. 2. Господин Папаризов е предложил замяна на думите "отделът по споровете" с "Патентното ведомство". Щом сте приели неговото предложение, би следвало да бъде:
           "(2) Когато жалбата е основателна, Патентното ведомство отменя решението и се взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно разглеждане."
Има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): В чл. 45, ал. 2 предлагам да стане:
"(2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно разглеждане."
В ал. 3 трябва да се добави частицата "се" и да стане:
	 "(3) Когато се отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката, се взема решение по същество."
В чл. 46, ал. 2 - "Когато искането е неоснователно, се взема решение за отхвърлянето му."
В ал. 3 да стане по същия начин - "Когато искането е основателно, се взема решение за пълно или частично отменяне или за заличаване на регистрацията."
По този начин и двата члена имат еднотипен вид в безлична форма, тъй като Патентното ведомство взема тези решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Понеже се прочетоха много текстове едновременно, аз ще започна от първия и ще стигна до тези въпроси, които сега засегна господин Иванов.
Първо, аз съм удовлетворен, че комисията прие моето предложение в закона да има и срокове за дейността на Патентното ведомство, тъй като такива нямаше. Аз бях предложил за експертизите по същество срокът да бъде шест месеца. В комисията ни убедиха, че тъй като се чакат потвърждения от други международни институции и т.н., международният срок за цялостното решение във връзка с дадена заявка е 18 месеца. И аз приех срока за всички действия, включително за експертизата по същество, да бъде 18 месеца. Тоест аз очаквам да има не само в чл. 37, ал. 1 тези удължени 18 месеца за експертизата по същество, но и в ал. 5 - "Когато се установи, че марката отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация", редно е според мен това да бъде в рамките на тези 18 месеца от подаване на заявката. Поне това обсъждахме в комисията и остана експертите да отразят и в ал. 5 този краен срок, тъй като, както виждате, моето първоначално предложение за шест месеца за действия на Патентното ведомство се счете за определено кратък срок за това окончателно решение. Но ми се струва, че тези 18 месеца следва да бъдат отразени не само в ал. 1 на чл. 37, но и в ал. 5.
Положително е и това, че все пак се възприе и едномесечен срок след това решение за издаване на свидетелство за регистрация. Тоест в чл. 37 бяха направени две добавки, които ангажират Патентното ведомство с определени срокове.
Все пак аз бих искал да помоля тук председателя на комисията да съобщи в последния текст трудности ли са видели да се фиксира този срок и в ал. 5 и какви са причините да остане той само в ал. 1. Иначе по принцип смятам, че е полезно това, че се приемат срокове за действията на ведомството на основа на моето предложение.

Другото ми предложение, което също е възприето от комисията, и е отразено и в чл. 42, а по-нататък и в чл. 45 е, че не може отделът по споровете да бъде крайната инстанция в Патентното ведомство и не може по закон, както беше първоначално предложено, председателят на ведомството да делегира своите права изцяло на този отдел. Такова нещо би обезсмислило ролята на председателя на Патентното ведомство и на ведомството като институция. Това предложение е отразено в ал. 3 на чл. 42, където се казва, че съставите по ал. 2 се назначават от председателя. Отпаднал е текста, че той изрично им делегира правото си да вземат решения и отделът ясно се занимава с разглеждане на споровете. Никъде в чл. 42 не се говори, че той взима крайните решения. Очевидно това си е функция на председателя.
По-нататък обаче, когато е съобразен текста по чл. 45 с моето предложение - да отпадне отделът, а да се запише "Патентното ведомство" или както сега е направено безлично, да се подразбира Патентното ведомство, както отбеляза и колегата Иванов, са се получили някои немного точни редакции. Аз бих помолил и юристите в тази зала, като имат предвид смисъла на тези предложения, още веднъж да погледнат редакцията на чл. 45, защото от тази безлична форма като че ли има определени неясноти.
Дотук фактически, господин председател, разгледахме тези предложения. Аз моля по тях още веднъж внимателно да видим текстовете - чл. 42 и 45 са за ролята на председателя, а в чл. 37 да видим за 18-месечния срок за кои етапи се отнася. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Действително, че както отбеляза колегата Папаризов, това, което комисията привнесе в този закон, беше приемането на определени срокове както за експертизите, така и за взимането на решенията. За вписванията, което е от изключителна важност, тъй като тези марки се нуждаят от специална защита и с тези срокове са обвързани съответно възможността или невъзможността да се извършва контрабанда, злоупотреба и спекулация с въпросните марки.
Действително, че за ал. 1 експертите ни убедиха да приемем един доста дълъг срок, според мен, на фона на европейските темпове, с които се работи, но когато става дума за ал. 5, където аз също предложих да се внесе този едномесечен срок за нанасяне в регистъра, аз мисля, господин Папаризов, че не можем да възприемем отново 18 месеца, когато се установи, че марката отговаря на изискванията на закона, да се вземе решение за регистрация. Осемнадесет месеца са нужни за експертизата. За експертизата, след като бъде надлежно извършена, въз основа на нея се констатира, че може да се вземе решение за регистрация. Значи това решение за регистрация, мерено от началния срок, трябва да бъде вероятно малко повече от 18 месеца, но от началния срок, в който е подадена заявката за регистрация. Или вероятно трябва да се посочи някакъв по-малък срок, измерен от момента, в който е извършена експертизата по същество и е установено, че може да се вземе решение за регистрация. 
Аз също искам да обърна внимание и на експертите, и на колегите в залата, много внимателно да се обмисли този срок, тъй като той има извънредно голямо значение за защитата на търговските марки на стоки и услуги. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Обяснението защо не е записано в ал. 5 на чл. 37 осемнадесетте месеца като срок по начина, по който са записани в ал. 1 е просто, защото имаме след това две процедури на връщане, които имат срокове по три месеца за попълване на данните от заявителя и очевидно не можем да запишем 18 плюс два пъти по три са 6 - 24 месеца, защото тогава пък наистина ще ощетим част от заявителите, които бързо ще могат, а и са заинтересовани бързо да попълват документите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Може да се каже: "Не по-късно от 24 месеца".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: То е ясно, защото тези процедури се наслагват. 
Така че записването на ограничението за работата на ведомството точно отговаря на логиката, която ние приехме в комисията, че искаме да ограничим оня анализ, който се прави по същество на заявката, да се извършва в някакъв краен срок. Останалите процедури са кратки и те са в интерес на заявителя, защото те касаят негови действия. Затова е записано 18 месеца само в първата алинея. Другите два срока касаят заявителя. Очевидно неговият интерес е той да ги съкрати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Папаризов, мен това обяснение ме убеди. Вас убеждава ли Ви с двата други срока по три месеца?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Въпросът е да убедим и тези, които подават заявки. Разбира се, може да се помисли, че и решението се взема незабавно след завършване на експертизата, но не по-късно от 24 месеца. Би могло да има някакви крайни срокове и в тази алинея, ако желаем за всички действия на Патентното ведомство да има конкретни срокове.
Но, разбира се, ако приемем, че то действа добросъвестно и това обяснение на председателя също ме удовлетворява. Въпросът е да преценим дали и тук да не запишем някакъв допълнителен срок. Разбира се, така както е текстът със срока по ал. 1, с другите два срока, "при добросъвестна работа" като че ли въпросът е решен дотолкова, доколкото се настояваше и в комисията да има краен срок за това решение. Аз само затова припомням дискусията и попитах дали експертите са могли да видят подобна формула.
По принцип ме удовлетворява намереното решение, но смятам, че би могло, ако пожелаем да има още един срок, да запишем и някакъв подобен текст. Въпросът е все пак на преценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Колеги, признавам си, че не познавам добре закона. Става въпрос за жалбата. Значи имаме отказ от регистрация. Става въпрос кой прави този отказ? И този отказ на регистрацията подлежи на обжалване. Добре, в закона винаги трябва да кажем пред кого подлежи на обжалване. В първия вариант е казано - отделът по споровете. Сега виждам, че отделът по споровете пада без да се казва кой ще го разгледа. Нека да кажем, примерно председателят разглежда или заместник-председател, но трябва да знаем кой е компетентният орган да разгледа тази жалба и респективно да реши - или да не уважи жалбата, или да я уважи, като при уважаване на жалбата има две възможности - или да разпореди регистрацията, или пък да върне за ново разглеждане тази молба. Това са възможностите. И при второто разглеждане обаче вече трябва, ако има такава жалба, да реши винаги по същество, за да няма перпетуум мобиле - вечният спор. Но от юридическа гледна точка трябва да кажем точно органът, пред когото се обжалва и е компетентен този орган да реши жалбата. В противен случай излиза, че няма орган. Има жалба, пък не сме определили кой.
Моля, колеги, макар и малко на прима виста, разберете, че текстът не е прецизен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. 
Има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Значи това, което е прието в комисията, като се има предвид, че касае наистина дейността на  Патентното ведомство, ние считаме, че се подразбира Патентното ведомство.
Предложението на Министерския съвет беше това да бъде Отделът по споровете. Отдел по споровете - се реши в Икономическата комисия - че няма смисъл да заковаваме кой разглежда точно споровете и се създава такъв отдел, просто ръководителят на Патентното ведомство определя кой разглежда жалбите. Сиреч, ако запишем "Патентното ведомство", еднолично, разбира се, той е ръководител... (Реплики от Атанас Папаризов.) Това се имаше предвид, че не може нещо под решението на самото Патентно ведомство, като отдел да решава спорове. Това беше противоречието в основния текст. 
Аз не съм юрист и моля да ми помогнете, ако запишем "Патентното ведомство взема решение..." и така нататък, на мястото на Отдела по споровете...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Председателят, а той ще упълномощи.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Председателят на Патентното ведомство - да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, това сега как да го разбирам? Че в ал. 1 още ще се каже: "Когато жалбата е неоснователна, решението се потвърждава от председателя на Патентното ведомство". Така ли?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И оттам нататък си остава текстът: "Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се взема решение..." и така нататък, както господин Иванов предложи текстовете.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да пристъпим към гласуване, да напомня какво имаме да гласуваме и какво сме свършили по тези текстове. 
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Същото важи и за ал. 2 и ал. 3 на чл. 46 - "Отделът по спорове" го заменяме с "председателят на Патентното ведомство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В чл. 37, ал. 5 последно разбрах, че господин Папаризов не възразява да остане така, както е, след като  се акумулират по-нататък сроковете.
Другите корекции, които сега направихме са:
В чл. 45, ал. 1 ще гласи:
"(1) Когато жалбата е неоснователна, решението се потвърждава от председателя на Патентното ведомство.
(2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно разглеждане от председателя на Патентното ведомство.
(3) Когато се отмени решение за отказ при повторно разглеждане на заявката, се взема решение по същество" - тук не е необходимо да се добавя.
И в чл. 46 ал. 2 става така:
"(2) Когато искането е неоснователно, председателят на Патентното ведомство взема решение за отхвърлянето му".
И в ал. 3 става следната промяна:
"(3) Когато искането е основателно, председателят на Патентното ведомство взема решение за пълно или частично отменяне или заличаване на регистрацията".
Това са промените, които се приемат от всички. 
От експертите думата има госпожа Вълчанова.
ЩИРЯНА ВЪЛЧАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да обърна вашето внимание на чл. 42, ал. 1.  Там е посочен органът, който разглежда споровете. 
Член 42, ал. 1 гласи:
"(1) Отделът по спорове разглежда:
1. жалби срещу решения за отказ ..." - и са изброени в четири точки. 
Тоест това е органът, пред който се разглеждат жалбите. 
В ал. 2 са дадени съставите, които разглеждат жалбите, а в ал. 3 е казано, че "съставите се назначават от председателя на Патентното ведомство".
Така че в чл. 45, като разработчици ние считаме, че при наличието на чл. 42, ал. 1 не е необходимо да се добавя "от председателя на Патентното ведомство", защото той назначава състава. 
Така че считаме, че би могло да остане: "Когато жалбата е неоснователна, решението се потвърждава." - в  безличната форма, така както е и в други членове. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: "Решението се потвърждава от ..." не разбрах?
ЩИРЯНА ВЪЛЧАНОВА: Считаме,  че  при  условие, че в чл. 42, ал. 1 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е ясно. 
ЩИРЯНА ВЪЛЧАНОВА: ... е записано кой разглежда жалбите и че по ал. 3 е определено, че съставите се определят от председателя  на  ведомството, не  е  необходимо да се  добави в чл. 45 и чл. 46 "решението се потвърждава от председателя на Патентното ведомство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие предлагате в чл. 45 ал. 1 да си остане: "Когато жалбата е неоснователна, решението се потвърждава." - без да се казва повече нищо.
ЩИРЯНА ВЪЛЧАНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Смятам, че няма противоречие между това, че има отдел, който извършва цялата подготовка, и в крайна сметка решението се утвърждава от председателя. Едва ли е възможно председателят без този отдел, който е част от неговата администрация и за който обясняваме каква дейност извършва, да взима решения. Така че няма никакъв проблем.
Това, което е записано тук, че Отделът по споровете разглежда жалби и така нататък, но крайното решение взема председателят. Редно е да бъде така и ние така приехме в комисията. Затова отхвърлихме предложението да има някакъв друг вид служители в Патентното ведомство, които за разлика от Закона за държавната администрация, да не са обикновен вид експерти, а някакъв нов старши вид експерти, защото преценихме, че председателят на Патентното ведомство може във всеки отдел, в зависимост от съществуващия Закон за държавната администрация, да издига експертите до едно най-високо равнище, позволявано от Закона за държавната администрация.
Ние не приехме философията, че Отделът за разрешаване на спорове е някакъв различен тип отдел от всички други отдели, които работят в това ведомство. В крайна сметка всички те се подчиняват на председателя и той има последната дума. Той подписва решенията.
Така че мисля, че редакцията, която току-що подготвихме и с помощта на господин Корнезов и господин Иванов, отговаря на нашето виждане. Този Отдел по споровете естествено е важен отдел, но той е само отдел. Той не е председателят, който все пак е упълномощен именно за това, ако това е орган към правителството, председателят на Министерския съвет да взима крайните решения.
В този смисъл мисля, че предложението, както го доуточнихме, отговаря на нашите намерения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От Правния отдел се обадиха и поставиха един основателен въпрос: кой е адресатът на жалбата? Като решим въпроса, всичко става ясно. Ако е председателят на Патентното ведомство, става ясно. А пък, ако е Отделът по споровете, ...
Така че, изяснете този въпрос, моля ви.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Адресатът на жалбата безспорно е председателят.
Аз предлагам компромисно решение, защото притесненията са само за ал. 2 на чл. 45, където да бъде безлично. Ще помоля да погледнете. Само там да остане безлично - без председателя, и се решава и този проблем, който беше поставен от експертите.
В чл. 45, ал. 2 остава безлична - без председателя. В ал. 1 и 3 го има и в следващия член - чл. 46, също го има.
Това решава този проблем, който беше поставен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това, което прочетох като чл. 45, остава, като в ал. 2 отпадат думите "председателят на Патентното ведомство".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Правният отдел казва, че трябва да има адресант, безспорно адресант на жалбите е председателят, няма кой друг да бъде. Това беше основанието, поради което вие пожелахте да го подменим. Това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И за да има яснота и за стенограмата, ал. 2 на чл. 45 ще гласи:
"(2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно разглеждане."
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Може ли да прочетете и ал. 1?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: "(1) Когато жалбата е неоснователна, решението се потвърждава от председателя на Патентното ведомство."
А ал. 3 гласи:
"(3) Когато се отмени решение за отказ при повторно разглеждане на заявката, се взема решение по същество от председателя на Патентното ведомство."
Поставям на гласуване членове от 37 до 50, като чл. 37, 42, 45 и 49 са така, както са предложени от комисията, а останалите - така, както са предложени от вносителя, с направените корекции в чл. 45 и чл. 46.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Членове от 37 до 50 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 

"ГЛАВА ТРЕТА
ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

Раздел II
РЕГИСТРАЦИЯ 

Определение
Чл. 51. (1) Под "географско означение" се разбира наименование за произход и географско указание.
             (2) "Наименование за произход" е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.
             (3) "Географско указание" е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.

Основания за отказ на регистрацията
Чл. 52. Не се регистрира като географско означение наименование, което:
1. се е превърнало на територията на Република България в родово наименование на стоки от определен вид, без да се свързва с мястото на производството им;
2. е идентично с наименованието на по-рано защитен сорт растения или порода животни, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение относно истинския произход на стоката;
3. е идентично на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични стоки;
4. е идентично или сходно на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични или сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Правят се малки експертни уточнения, колеги, така че изчакваме.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Може би само в ал. 3 на чл. 45 трябва да се запише точно текстът, който е на комисията.
"Когато се отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката, се взема решение по същество."
Това е единственият проблем, който възниква в този момент.
Затова формално предлагам прегласуване на предишното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Николов предлага прегласуване на чл. 45, ал. 3.
Може ли още веднъж да прочетете текста, господин Николов?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "(3) Когато се отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката, се взема решение по същество."
Предлагаме това да бъде текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Подлагам на прегласуване...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По силата на онова определение точно на Отдела по споровете е ясно, че се взема от Отдела по споровете, защото е повторно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Защо?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това е вторият случай, когато се определя активно кой взема решението.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Нали председателят го взема?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Когато се отмени решение за отказ...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Не е възможно. Нали решихме, че председателят взема решението.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това е решението по същество.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Винаги председателят взима решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Уважаеми колеги, тъй като отново ще възникне дискусия...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Оттегляте ли предложението си, господин Николов? Благодаря.
Няма да има прегласуване. Оттегля се предложението. 
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 
"Правна закрила
Чл. 53.	(1) Правната закрила на географското означение се предоставя чрез регистрацията му в патентното ведомство. 
	(2) Правната закрила обхваща забрана за:
1. всяко използване в търговската дейност на географското означение за стоки, които са сходни на стоката, за която е регистрирано, доколкото се експлоатира известността на защитеното означение;
2. неправилно използване или имитиране на географското означение, дори и когато истинският произход на стоката е отбелязан, или използването му в превод или заедно с изрази като "род", "вид", "тип", "имитация" и други подобни;
3. използване на всяко друго невярно или заблуждаващо указание по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоката, посочено върху опаковката, в рекламни материали или документи, свързани със стоката, което указание може да създаде невярно впечатление относно нейния произход;
4. други действия, които могат да въведат в заблуждение потребителите относно истинския произход на стоката.
	(3) Регистрираните географски означения не могат да се превърнат в родови наименования, докато се ползват със закрилата по този закон.
Право на заявяване
Чл. 54.	(1) Правото на заявяване  принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености.
	(2) Границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му.
Право на използване
Чл. 55.	(1) Регистрирано географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател. 
	(2) Вписаният ползвател може да използва географското означение само за стоката, за която е регистрирано. Той може да го поставя върху стоките или върху тяхната опаковка, в рекламни материали, върху търговски книжа, свързани със стоката, или върху други документи.
Прекратяване на правната закрила
Чл. 56. Правната закрила на регистрирано географско означение се прекратява, когато престане да съществува връзката между качествата или особеностите на стоката и географската среда. 
Заличаване на регистрацията
Чл. 57.	(1) Регистрацията на географско означение се заличава по искане на всяко заинтересувано лице, когато по исков ред се установи, че е извършена в нарушение на чл. 51, ал. 2 и 3 и чл. 52.
	(2) Регистрацията на чуждестранно географско означение се заличава, когато тя е заличена в страната на произхода.
Отменяне на вписването на ползвател
Чл. 58. Вписването на ползвател се отменя по искане на всеки вписан ползвател, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености.
Правни последици от заличаването и отменянето
Чл. 59.	(1) Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката.
	(2) Отменянето на вписването на ползвател има действие от датата на подаване на искането за отменяне.
	(3) Заличаването или отменянето не засяга влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди заличаването или отменянето."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя. 
"Раздел II
ПРОИЗВОДСТВО В ПАТЕНТОТО ВЕДОМСТВО
Подаване на заявка
Чл. 60.	(1) Заявката за регистрация на географско означение се подава в Патентното ведомство. 
	(2) Заявката трябва да се отнася само до едно географско означение.
	(3) Заявката трябва да съдържа: 
1. искането за регистрация;
2. името и адреса на заявителя;
3. наименованието за произход или географското указание;
4. посочване на стоката;
5. описание на границите на географското място, и 
6. описание на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход.
	(4) Към заявката се прилага препис на заповедта по чл. 54, ал. 2 и удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място. 
	(5) Когато заявителят е чуждестранно лице, към заявката се прилага документ за регистрация на географското означение в страната на произхода.
	(6) Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет.
	(7) Към заявката се прилага документ за платени такси.
Формална експертиза
Чл. 61.	(1) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 60. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя 3-месечен срок за отстраняването им.
	(2) Когато в срока по ал. 1 заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.
Експертиза по същество".
По чл. 62 има предложение на народния представител Атанас Папаризов и предложението на комисията е:
"Чл. 62.	(1) За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се извършва експертиза по същество в 18-месечен срок.
	(2) Когато има основания за отказ на регистрацията на географското означение, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и се предоставя 3-месечен срок за възражения.
	(3) Когато в срока по ал. 2 заявителят не представя основателни възражения, се взема решение за отказ на регистрацията. 
	(4) Когато се установи, че географското означение отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация. Географското означение се вписва в Държавния регистър на географските означения. Заявителят се вписва като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение в едномесечен срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Николов, благодаря.
Започва дискусия - господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Тук бих предложил отново да помислим освен това, че е прието предложението от комисията за срока, дали не трябва да се каже от кого се взема това решение, както направихме в предишните текстове - отново остана безлично. Предполагам, че поне на едно място трябва да се каже, че накрая решението се взема от председателя на Патентното ведомство. Затова предлагам в ал. 4 да се каже: "Когато се установи, че географското означение отговаря на изискванията на закона, се взема решение от председателя на Патентното ведомство за регистрация". Мисля, че поне в ал. 4 е редно веднъж да упоменем председателя на Патентното ведомство.  И ако решим, че това е така, трябва да го добавим и в съответния член, който не бяхме съобразили с този наш подход. Ако решим да добавим председателя в ал. 4 тук, добре е  да го добавим и във вече гласувания чл. 37, ал. 5, тъй като ние започнахме да променяме безличната форма малко по-късно - от чл. 45.
Моето формално предложение е за добавка в чл. 62, ал. 4 с израза "... се взема решение от председателя на Патентното ведомство за регистрация", за да е ясно, че това е органът. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Госпожа Вълчанова иска думата - заповядайте.
Господин Николов, господин Папаризов внесе предложение в ал. 4 след думата "решение" да се добави "от председателя на Патентното ведомство". 
ЩИРЯНА ВЪЛЧАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да ви кажа от името на вносителите, че подобно уточнение не бива да се прави. Съгласно Закона за патентите, където е определен статутът на Патентното ведомство и статутът на държавния експерт, в чл. 80 се казва: "Патентното ведомство осъществява следните основни дейности:
1. извършва експертиза и взема решение по закриването на обекти на индустриална собственост"...
В чл. 83, ал. 2 на Закона за патентите се казва: "За държавни експерти, които взимат решение за издаване на защитни документи в областта на индустриалната собственост...", така че всъщност тук е определено кой взима решение за регистрацията. Това не може да бъде променено. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Вълчанова.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Ние внимателно обсъждахме този закон и в комисията преценихме, че след като има Закон за държавната администрация, ние трябва да съобразим всички закони, включително и Закона за Патентното ведомство, тъй като Патентното ведомство не е някакъв друг тип, а е също така орган на държавната администрация. Затова се отказахме в Преходните разпоредби да правим промени в Закона за патентите, тъй като, ако там бяхме направили промяна, трябваше да променим и току-що цитираните текстове.
Според Закона за държавната администрация, в крайна сметка органът, който взема решение, е председателят на съответното ведомство. Ние тук не говорим за патенти и се разбрахме, че при промяната и на Закона за патентите, подобни текстове ще бъдат променени, защото единственият орган не може да бъде експертът, а може да бъде ръководителят на съответното ведомство. Ние поне възприехме така. И защото има подобни текстове в Закона за патентите, както се каза, ние нарочно със сегашния закон не внесохме промени в него, тъй като е ясно, че промените в Закона за патентите трябва да се направят с отделен закон, който също така да не дава някакви окончателни правомощия на един или друг отдел в рамките на органа, който се занимава с всички дейности по авторското право.
Нека сега да не обсъждаме другия закон, а когато се внесат измененията в него, да преценим дали Патентното ведомство е орган на държавната администрация, както ние приехме, или е някакъв трети вид орган. Но засега нямаме като че ли основание на базата на закон, приет преди Закона за държавната администрация, да правим тези промени в сегашния закон. Все пак цялата логика на всички наши текстове изхожда от принципите, възприети в Закона за държавната администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Папаризов.
Желае ли още някой от колегите думата? Господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз искам да се извиня и на народните представители и може би трябва да помислим.
Първо, ако председателят, както се предлага, ще регистрира съответната марка, може би това е разумно. Може би! Ако обаче това го направим, това, което приехме в чл. 45, увисва във въздуха: отказът на председателя ще се обжалва пред самия председател и той ще трябва да взима решение... Правен абсурд! Абсурдно е това!
Виждам, че времето е напреднало, виждам, че може би не сме в кондиция и можем да допуснем доста груби юридически грешки, госпожо председател и господа народни представители. Затова моля поне тази глава да отложим или да продължим утре с нещата, когато огледаме цялостната схема. Не може, ако председателят регистрира, пред председателя да се обжалва и той всъщност да взима решение по собствения си акт. Това е невъзможно.
Затова правя процедурното предложение по чл. 41, ал. 2, т. 4 да отложим разискванията по този законопроект. Разберете ме, ще направим грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, искам да ви припомня, че в Икономическата комисия, след като приехме предложението на господин Папаризов и решихме, че то наистина отменя структура на Патентното ведомство, по-нататък записахме безлична форма поради това, че тя отговаря точно и на тоя закон, и на Закона за патентите. В момента, в който се промени Законът за патентите и той започне да отговаря на Закона за администрацията, тогава ще е ясно кой взема решенията и кой ще контролира оная администрация, пред която се отправят тези искове.
Така записано, неутрално, няма противоречие в законите. Това целяхме ние, като го записахме така. И това според мен решава проблема. Ако ние не запишем председателя, а запишем, както Комисията по икономическата политика го е приела, тогава този спор няма да възникне и ще се изглади това противоречие със Закона за администрацията, защото очевидно се влиза в противоречие. Ние целяхме изчистването на това противоречие между Закона за патентите и Закона за администрацията. Аз просто ви припомням. 
Нашите експерти, когато са оформяли текстовете на законопроекта, точно с това са се съобразявали текст по текст. Ако ние сега ад хок решаваме такъв проблем, вероятно ще сбъркаме. Доверете се на това, което е предложила Комисията по икономическата политика. Ако приемете така, аз предлагам да гласуваме тези текстове, както са предложени. Вярвайте, че са направени спокойно и са направени от нашите експерти, тъй като ние гласувахме по принцип в Комисията по икономическата политика и нямаме това притеснение. 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не е председателят.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не е председателят в тоя случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Николов, Вие поддържате становището на комисията по чл. 62?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Папаризов, за реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател!
Ако юристите смятат след всичките тези допълнения, че това временно отлага проблема, докато влезе Законът за патентите и няма междувременно да създаде проблеми, аз нямам нищо против, както решихме в комисията. Но от дискусията на юристите бях останал с впечатление, че може би създаваме допълнителен проблем с това, че не казваме кой регистрира в този закон.
Склонен съм да приема това, което каза господин Николов, стига това да е мнението и на юристите, че не затрудняваме процеса по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Започваме гласуване най-напред по безспорните текстове, а ще гласуваме чл. 62 самостоятелно.
Моля, гласувайте наименованието на глава трета, наименованието на раздел I и членовете от 51 до 59, наименованието на раздел II и членове 60 и 61.
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на глава трета, на раздел I и II и членовете от 51 до 61 включително са приети.
Сега пристъпваме към гласуването на чл. 62.
Господин Корнезов, настоявате ли за процедурата?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Папаризов, има ли съгласие за текста, предложен от комисията?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля, гласувайте чл. 62, както се предлага от комисията и беше прочетен от господин Николов.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Член 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: 
"Вписване на ползвател на регистрирано географско означение

Чл. 63. (1) Всяко лице, което има право на заявяване, може да подаде заявка за вписване като ползвател на регистрирано географско означение.
	(2) Заявката трябва да съдържа:
1. искането за вписване като ползвател;
2. името и адреса на заявителя, и
3. географското означение и регистровия номер.
	(3) Към заявката се прилага удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място, и удостоверение, издадено от съответното централно ведомство, че произвежданите от заявителя стоки отговарят на установените за географското означение качества или особености.
	(4) Към заявката се прилага документ за платени такси.
	(5) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.
	(6) Когато в срока по ал. 5 заявителят не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството.
	(7) Когато заявката за вписване отговаря на изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4, заявителят се вписва в Държавния регистър на географските означения като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение.

Производство в отдела по спорове

Чл. 64. (1) Отделът по спорове разглежда:
1. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 62, ал. 3;
2. жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 61, ал. 1 и по чл. 63, ал. 6;
	(2) Жалбите  се  разглеждат по реда на чл. 42, ал. 2, чл. 43 и чл. 44.

Произнасяне по жалбите

Чл. 65. (1) Когато жалбата е неоснователна, отделът по спорове потвърждава решението.
	(2) Когато жалбата е основателна, отделът по спорове отменя решението и взема решение за регистрация.

Продължаване и възстановяване на срокове

Чл. 66. (1) По молба на заявителя, подадена преди изтичането на сроковете по чл. 61, ал. 2; чл. 62, ал. 2 и чл. 63, ал. 5, тези срокове могат да бъдат продължени с три месеца, но не повече от два пъти. Молбата не се уважава, когато към нея не е приложен документ за платена такса.
	(2) Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя или ползвателя. Молбата се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.

Публикация в Официалния бюлетин"
Тук има предложение на народните представители Благой Димитров и Иван Николаев Иванов - да се добави след думата "официалния" думата "си".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Четете направо текста на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 67. Патентното ведомство публикува в официалния си бюлетин всички регистрирани географски означения и последващите промени, свързани с тях."
Промяната, която е предложена от народните представители Димитров и Иванов е да се добави "официалния си" бюлетин.
Комисията подкрепя това предложение.
"Съдебен контрол

Чл. 68. Решенията по чл. 65, ал. 1 могат да се обжалват пред Софийския градски съд в тримесечен срок от съобщаването."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Дотук, господин Николов. Благодаря Ви много.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председателстваща. В комисията ние се договорихме, но очевидно това е чисто редакционен пропуск, да направим същите промени в чл. 65, които бяхме направили в чл. 45. Тоест, вместо "отделът", да бъде "Патентното ведомство". Така че аз предлагам чл. 65 просто да звучи по съвсем същия начин, както приехме чл. 45 - с трите алинеи. Аз не зная  защо  в  първоначалния  текст  няма ал. 3 на чл. 65, тоест, "Когато отмени решението за отказ при повторно разглеждане на заявката, се взима решение по същество от председателя на Патентното ведомство". Но е логично, ние го приехме, господин председател, по принцип това в комисията. Вече съгласуваният чл. 45, след всички изменения, да го възпроизведем с трите му алинеи като чл. 65.
Правя това формално предложение, имайки предвид решенията на комисията и проведената дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Да чуем мнението на председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да чуем мнението на експертите. (Експертът от Патентното ведомство госпожа Щиряна Вълчанова уточнява текста с господин Папаризов.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ще объркаме нещата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Няма проблем да се препише. (Продължава уточняването между народния представител Атанас Папаризов и експерта от Патентното ведомство.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Уважаеми колеги, тъй като няма и формално предложение по чл. 65, можем да гласуваме другите текстове, а него да го отложим. Все пак правилникът трябва да се спазва в някаква степен!
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: ... в пълна степен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Даже в пълна степен! (Смее се.)
Господин Николов, имате последната дума.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, подкрепя се. Истината е, че Комисията по икономическата политика взе това решение за реципрочност на текстовете на чл. 45 и 65 и сега експертите подкрепят точно това предложение: чл. 65 да изглежда така, ще го прочета:
"Чл. 65. (1) Когато жалбата е неоснователна, решението се потвърждава.
	(2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно решение.
	(3) Когато се отмени решение за отказ, при повторното разглеждане на заявката се взема решение по същество."
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Ние добавихме "от председателя" в първата и третата алинея.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, истината е, че в първа и трета алинея добавихме "от председателя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Може ли още веднъж да прочетете крайния текст на чл. 65?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 65. (1) Когато жалбата е неоснователна, решението се потвърждава от председателя на Патентното ведомство.
(2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно разглеждане.
(3) Когато се отмени решение за отказ, при повторното разглеждане на заявката се взема решение по същество." Тук решението по същество не може да бъде от председателя, защото се взема от отдела по спорове. По съществото. Така е по Закона за патентите.  Това  е  единственият пропуск, който направихме по чл. 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПЕТЯ ШОПОВА: Разбрах, господин Николов. Благодаря Ви.
Ще гласуваме текстовете поотделно, за да няма съмнение.
Моля, гласувайте членове 63 и 64, по които нямаше никакви предложения и спорове.
Гласували 121 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 10.
Членове 63 и 64 са приети.
Сега пристъпваме към гласуване на чл. 65 в редакцията, която беше прочетена от господин Николов - председател на Комисията по икономическата политика. 
Моля, гласувайте! Член 65 е направен аналогичен на чл. 45 така, както комисията е решила.
Гласували 127 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 12.
Член 65 е приет.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 66 до 68.  Редакцията на чл. 67 е след предложението на народните представители Благой Димитров и Иван Иванов.
Гласували 118 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 11.
Членовете до 68 включително са приети.
 
 
Спираме дотук. 
Някои съобщения.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 21 юли, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Ако пленарното заседание продължи повече от 14,00 ч. - веднага след пленарното заседание на Народното събрание.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 21 юли, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,00 ч.)


Заместник-председатели:

				Иван Куртев

				Благовест Сендов

				Петя Шопова
				
Секретари:
	    Христо Димитров

	   Камен Костадинов