Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1999-07-21

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието. 
Днес рожден ден имат народните представители Анатолий Величков и Юлий Павлов. Да им е честито! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 до 20 юли 1999 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за деноминацията на лева. Вносител - Йордан Соколов. Вече сме го приели.
Законопроект за техническите изисквания към продуктите. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Македония. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по външна и интеграционна политика. 
По дневния ред е направено предложение от госпожа Екатерина Михайлова - председател на Парламентарната група на СДС:
1. Ново обсъждане на Закона за държавния служител, върнат от президента на републиката с Указ 175 по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Ново обсъждане на Закона за гражданската регистрация, върнат от президента на републиката с Указ 182 по чл. 101 от Конституцията на Република България.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
4. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за опазване на прилепите в Европа и на изменението към него.
6. Проект за валутен закон.
7. Парламентарен контрол.
Господин Любен Корнезов е направил предложение точка в седмичната програма да бъде Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. На председателския съвет беше прието тази точка да стане точка четвърта в седмичната програма, както е предложена от госпожа Михайлова, а следващите да се преномерират.
Освен това има предложение от госпожа Дора Янкова и господин Петър Мутафчиев точка в седмичната програма да бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. 
Има още едно предложение на господин Любен Корнезов - да се включи в седмичната програма Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, но становището на водещата комисия по този законопроект не е раздадено. 
Така че единственото предложение, което предстои да гласуваме по седмичната програма, е предложението на госпожа Дора Янкова и господин Петър Мутафчиев.
Има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Две седмици остават до ваканцията на народните представители. Поради тази причина съм един от вносителите заедно с народния представител Петър Мутафчиев тази седмица в дневния ред да присъства Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Аз няма да обяснявам логиката на нашето предложение, настоявам народните представители да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова. 
Други изказвания по седмичната програма? Няма.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова и господин Петър Мутафчиев за включване в седмичната програма на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори. 
Гласували 165 народни представители: за 75, против 78, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
За процедура има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. 
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз предлагам да се прегласува направеното предложение от госпожа Дора Янкова. Мотивите ми са, че вече ни е раздаден докладът на комисията за второ четене на Закона за местните избори. Току-що получихме и доклада за второ четене на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Наистина е по-добре през седмицата, която ни предстои да започнем работа по тези два законопроекта, тъй като те са от изключителна важност за подготовката на всички политически сили за предстоящите местни избори. Смятам, че с една такава стъпка и действие всички народни представители и всички парламентарни групи ще демонстрират желанието си колкото си може по-бързо да бъдат приети промените в тези два законопроекта, а и на практика да бъде реализирано обещаното от вицепремиера господин Евгений Бакърджиев, че до средата на месец юли тези законопроекти ще бъдат приети от Народното събрание и ще бъдат факт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов. Вицепремиерите обещават, парламентът решава. 
Поставям на прегласуване предложението на госпожа Дора Янкова. 
Гласували 204 народни представители: за 91, против 108, въздържали се 5.
Предложението не се приема. 
Поставям на гласуване седмичната програма за работа на Народното събрание от 21 до 23 юли така, както е предложена от госпожа Екатерина Михайлова, като т. 4 става предложението на господин Любен Корнезов за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, следващите точки си променят номерацията:
1. Ново обсъждане на Закона за държавния служител, върнат от президента на републиката с Указ 175 по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Ново обсъждане на Закона за гражданската регистрация, върнат от президента на републиката с Указ 182 по чл. 101 от Конституцията на Република България.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
5. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за опазване на прилепите в Европа и на изменението към него.
7. Проект за Валутен закон.
8. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте седмичната програма.
Гласували 167 народни представители: за 121, против 19, въздържали се 27.
Седмичната програма за работа на Народното събрание е приета.

Първа точка:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ЪЛГАРИЯ С УКАЗ 175 ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и законодателство 
срещу корупцията относно Указ № 175 на президента на Република България, постъпил на 2 юли 1999 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за държавния служител, приет от Народното събрание на 16 юни 1999 г., и мотивите към указа

На редовно заседание, проведено на 15 юли 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Указ № 175 на президента на Република България, постъпил на 2 юли 1999 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за държавния служител, приет от Народното събрание на 16 юни 1999 г., и мотивите към указа.
С указа са оспорени само две разпоредби на закона - чл. 24, ал. 4 и чл. 25, ал. 2.
Съобразявайки се с възраженията на президента, комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат следните нови редакции на двата оспорвани текста:
1. Към текста на ал. 4 на чл. 24 се прибавя изречение  второ:
"В такъв случай той е длъжен незабавно да уведоми органа, от когото е получил нареждането, който от своя страна трябва да възложи изпълнението му на друг служител или да го извърши сам."
2. Чл. 25, ал. 2 придобива следната редакция:
	"(2) Кръгът на фактите и сведенията - служебна тайна, както и редът за работа с тях се определя със закон." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата.
Искам да напомня на народните представители, че се намираме в ситуацията, предвидена в чл. 71, ал. 6 на нашия правилник, когато са оспорени само отделни текстове от закона. При гласуването е необходимо, за да бъде отхвърлено ветото на президента, да гласуват 121 народни представители "за". Ако не събере толкова гласове,  ако съответно повечето са "въздържали се" или "против", вече се приема ветото на президента и тогава пристъпваме към реда, предвиден в чл. 71, ал. 6, за приемане на текстовете, които предлага комисията.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ) Благодаря Ви, господин председател! 
Уважаеми дами и господа народни представители,  аз намирам и двете предложения на Правната комисия за коректни с желанието да се уважи ветото на президента на републиката и неговите сериозни мотиви.
Аз се притеснявам, господин председателю, от друго. Ще гласувам "за" двете идеи. Но какво правим ние всъщност с второто предложение, като  възприемаме конституционния принцип, че служебната тайна се установява със закон - обхватът, каталогът от проблеми и т.н.? Всъщност ние транспортираме един изключително труден въпрос, за който неведнъж стана дума и в печата, някъде в бъдещето и с едно много неясно съзнание на сегашното Народно събрание за бъдещото законодателство за служебните тайни. Толкова много се говори и тук, че тази служебна тайна не е един факт, а са неизброим брой от факти, различни за различните направления на нашия социален живот и като казваме сега, че те ще се установяват със закон. 
Как си го представя сегашното ни Народно събрание, господин Лучников, че това ще става? Във всеки случай ще се внася закон, ще се прави този каталог, ние ще казваме колко това е хубаво, за да бъдем верни на Конституцията. Това решение, което сега ще вземем и което казваме, че е конституционосъобразно и трябва да бъде подкрепено, всъщност ни отпраща, транспортира сложността на този въпрос в едно бъдеще, когато пак ще бъдем изправени пред същите трудности на големия брой факти и на неясното ни решение за това,  което ще бъде служебна тайна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Лучников има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Това транспортиране, за което говори господин Ганев, не е нищо необичайно и странно, защото ние вече приехме в Правната комисия за първо гласуване Закона за достъп до информацията. Той е специалният закон, който ще определи  какво представлява достъпът до информация и до коя информация не може да има достъп, понеже представлява държавна и служебна тайна.
Аз смятам, че ние трябва да избегнем и там, в този закон каталожния принцип, тоест да утвърждаваме списък на данни, които представляват държавна и служебна тайна, а да дадем съответни дефиниции, с които можем да се справим във всеки един отделен случай.
Така че в това няма нищо страшно. Ние сега трябва да уважим ветото на президента, тоест възражението на президента, а със закона, който е на ход, така да се каже, ще решим този въпрос и то не само за този случай, а за всички случаи, където този въпрос се поставя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Други изказвания няма.
Поставям на повторно гласуване Закона за държавния служител.
Гласували 200 народни представители: за 3, против 85, въздържали се 112.
Законът не е  приет.
Следва да пристъпим към процедурата, за която ви казах, по ал. 6 на чл. 71.
Има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:  Към текста на ал. 4 на чл. 24 се прибавя изречение второ...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ама направо ли?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, направо гласуваме алтернативните текстове, които сме приели. 
1. Към текста на ал. 4 на чл. 24 се прибавя изречение второ:
"В такъв случай той е длъжен незабавно да уведоми органа, от когото е получил нареждането, който от своя страна трябва да възложи изпълнението на друг служител или да го извърши сам."
Става въпрос, когато откаже да изпълни  нареждането служителят, той  трябва да възрази веднага и да донесе веднага на този, от когото го е получил,  за да го възложи на други или да го изпълни сам.
2. В чл. 25 ал. 2 придобива следната редакция:
	"(2) Кръгът на фактите и сведенията - служебна тайна, както и редът за работа с тях се определя със закон."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател!  Ние сме във фаза, все едно че няма текстовете в закон.  Това, което чете господин Лучников, не е раздадено на залата. Отделно от това отделни народни представители могат да направят предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Раздадено е на 15 юли.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ветото е раздадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Докладът на комисията е раздаден с предложението.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Лучников може да Ви направи предложение  и депутати не само от Правната комисия, които са били в Правната комисия и са разглеждали предложението и евентуално са съчинявали текста.
Така че ние възразяваме категорично срещу тази импровизация в залата. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, Вие предлагате отлагане?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Друго становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Татяна Дончева за отлагане разглеждането на тази точка по-нататък.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 85, против 111, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз правя предложение за прегласуване. Мисля, че за всички в тази зала е очевидно, че след като работим по чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, сега в момента сме се съгласили с ветото на президента, то препращането към чл. 69 е свързано с изтичането на определен срок. Госпожа Дончева беше напълно права, като каза, че и други народни представители - извън Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - биха могли да направят предложение като за второ четене. Такива обсъждания имаше и на Председателския съвет.
Затова аз моля залата да се прегласува предложението на госпожа Дончева, за да можем спокойно да предоставим възможността на народните представители да се включат в подготовката на текстовете за второ четене и когато това е готово, да пристъпим към второто четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Противно становище има ли? Няма.
Поставям на прегласуване предложението, което направи госпожа Татяна Дончева.
Гласували 203 народни представители: за 89, против 105, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие въобще не може да го поставяте на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каквото и да поставя на гласуване, го решава залата в крайна сметка. Аз не го решавам. 
Правилникът е много ясен. Намираме се в процедурата на чл. 69. Вие там може да си направите справка и да видите, че с нищо в момента - поне аз като водещ - не нарушавам правилника.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Въпросът е принципен. Не е въпрос за тези текстове, за които ние имаме, струва ми се, съгласие, включително и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Това е шестото вето на президента. С други думи президентът пет пъти е упражнил правото си на вето и досега винаги ние първо сме гласували ветото на президента и когато го приемем, даваме една седмица срок и след тази седмица Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията излиза вече с проект  по текстовете.
Нека да не правим прецеденти, които са извън правната логика, извън Конституцията, извън правилника. Да не правим, извинявайте за думата, от мухата слон сега тук, губейки си времето с процедурни неща. Другата седмица само за няколко минути ще гласуваме текста и по Закона за държавния служител, и по Закона за гражданската администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Други изказвания има ли?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Аз направих предложение за прегласуване по чл. 41, ал. 2, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Любен Корнезов.
Гласували 193 народни представители: за 76, против 110, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Към текста на ал. 4 на чл. 24 се прибавя изречение второ:
"В такъв случай той е длъжен незабавно да уведоми органа, от когото е получил нареждането, който от своя страна трябва да възложи изпълнението на друг служител или да го извърши сам."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на комисията за добавката към чл. 24, ал. 4.
Гласували 121 народни представители: за 117, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В чл. 25 ал. 2 придобива следната редакция:
"(2) Кръгът на фактите и сведенията - служебна тайна, както и реда за работа с тях, се определя със закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще кажа само две изречения. 
Към настоящия момент в 28 нормативни актове - закони и подзаконови нормативни актове - се борави с така наречената служебна тайна, цитирам точно термина. Този термин обаче не е конституционен. В Конституцията няма термин "служебна тайна".
Така че това, което се подхвърля, включително от държавния глава - едва ли не да изменяме Конституцията - е юридически, разбира се, неиздържано.
С този текст, който ние приемаме сега по ал. 2 на чл. 25, практически нищо не решаваме. Препращаме към някакъв бъдещ закон, а в този закон за информацията, който мина през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и е раздаден, има няколко текста - чл. 13, 14 и 15 - който също се опитва да характеризира тази много специфична материя.
За мен обаче би следвало във всеки един специален закон, който ние ще приемаме, разбира се, в даденото ведомство, примерно в областта на вътрешните работи, външните работи и т.н., да се опитваме да характеризираме служебната тайна, характерна за съответното ведомство или за съответния проблем.
Лично аз ще подкрепя този текст, който е предложен от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията с пълното съзнание, че той не решава абсолютно нищо.
Но ще направя едно последно изречение. Президентът Желев, ако не ме лъже паметта, а мисля, че не ме лъже, упражни своето право на вето 21 пъти. Президентът Стоянов - 6 пъти. Това, което правим обаче днес, е прецедент - веднага след ветото ние да гласуваме текстовете, което е безпрецедентно и грубо нарушение на елементарните правила. Благодаря ви. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване новата редакция на чл. 25, ал. 2, предложена от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Новата редакция на чл. 25, ал. 2 е приета.

Точка втора от дневния ред е:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА С УКАЗ № 182, ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

На редовно заседание, проведено на 15 юли 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Указ № 182 на президента на Република България, постъпил на 7 юли 1999 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за гражданската регистрация, приет от Народното събрание на 23 юни 1999 г. и мотивите към указа.
Президентът оспорва § 12, ал. 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданската регистрация. Всъщност става дума за текста на бъдещия § 12, ал. 19 от Закона за българските документи за самоличност, който се въвежда с § 5, т. 4, буква "а" от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданската регистрация.
Комисията прие единодушно възраженията на президента по същество и съобразявайки се с тях предлага следните промени в оспорвания текст:
Думите "както и пренощуване на друг адрес" се заличават, а думите "24 часа" се заменят с "30 дни".
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата.
Поставям на ново гласуване върнатия от президента Закон за гражданската регистрация.
Гласували 158 народни представители: за 2, против 52, въздържали се 104.
Ветото на президента е уважено.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В § 12, ал. 19 от Закона за българските документи за самоличност, въведен с § 5, т. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданската регистрация, думите "както и при нощуване на друг адрес" се заличават, а думите "24 часа" се заменят с "30 дни". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата.
Моля, гласувайте предложеното от комисията изменение на § 12, ал. 19.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Изменението е прието.

Точка трета от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Господин Александър Джеров ще докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Заглавието е: "Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс".
По него няма и не може да има предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона?
Моля, гласувайте заглавието на закона, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата "обществеността" се заменя със "съдебни заседатели".
2. В ал. 1 думите "представители на обществеността като" се заличават.
§ 2. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата "следователя" се заменя с "разследващите органи".
2. В текста думата "следователят" се заменя с "разследващите органи".
§ 3. В чл. 10, ал. 2 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 4. В чл. 12, ал. 1 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 5. В чл. 14, ал. 4 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 6. В чл. 15, ал. 3 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 7. В чл. 16, ал. 1 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 8. В чл. 17 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 9. В заглавието на глава трета думата "образуване" се заменя със "започване".
§ 10. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата "образуване" се заменя със "започване".
2. В текста думата "образува" се заменя със "започне".
§ 11. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думата "образуване" се заменя със "започване".
2. В ал. 1 думата "образува" се заменя със "започва" и думата "образуваното" се заменя със "започнатото".
3. В ал. 1, т. 7 думите "мерки за обществено въздействие или възпитание" се заменят с "възпитателни мерки".
4. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
	 "(3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство."
5. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в т. 5 се създава изречение второ със следното съдържание:
"Тази разпоредба не се прилага, ако в съдебно заседание се яви негов повереник."
6. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 12. В чл. 22, т. 2 думите "и 4" се заличават.
§ 13. Заглавието на раздел първи на глава четвърта се изменя така: "Състав на съда и отводи"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1 до § 13 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте параграфи от  1 до 13 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Параграфи от 1 до 13 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 14. Чл. 23 се изменя така:
"Състав на съда

Чл. 23. (1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:
1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;
2. съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда повече от пет години лишаване от свобода;
3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор.
	(2) При разглеждане на делата като въззъвна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.
	(3) При разглеждане на делата  като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в  състав от трима съдии.
	(4) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 14, като предлага:
"1. В чл. 23 се създава нова ал. 4:
	"(4) Делата за престъпления от общ характер, извършени от лица, ползващи се с имунитет, или от членове на Министерския съвет се разглеждат от Софийския градски съд.
1. Алинея 4 става ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от вносителя и с допълнението, направено от комисията
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 15. Член 24 се отменя.
§ 16. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В т. 1 след думата "дело" се добавя "или определение по чл. 152а, 152 б, 237 или 414з".
2. В т. 2 думата "предварително" се заличава.
3. В т. 6 след думата "свидетел" се добавя "поемно лице"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по двата параграфа - § 15 и § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи 15 и 16 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и  въздържали се няма.
Параграфи 15 и 16 са приети.
За процедура има думата господин Теодосий Симеонов. 
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, моля в залата да бъде поканен заместник-министърът на правосъдието  - господин Димитър Тончев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Симеонов в залата да бъде допуснат заместник-министърът Тончев.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Прието е предложението да бъде поканен господин Тончев в залата.
Господин Джеров, моля докладвайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 17. В чл. 28 ал. 2  се изменя така:
	"(2) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по членове: 95-110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, чл. 131, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 149, ал. 5, чл. 152, ал. 4, чл. 196а, 199, 203, чл. 206, ал. 4, чл. 212, ал. 4, чл. 213а, ал. 3 и 4, чл. 214, ал. 2, чл. 219, 224, 253, 283а, 287а, 301-303, 321, 321а, чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 334, 340-342 включително, чл. 343, ал. 1, буква "в" и ал. 2, буква "б", чл. 349, ал. 2 и 3,  чл. 350, ал. 2, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, членове 356е до 356и включително, членове 357-360 и членове 407-419 от Наказателния кодекс, както и за престъпления, извършени от лица с имунитет и от министри при или по повод на изпълнение на службата им."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 17, като предлага:
"В чл. 28, ал. 2 се заличават думите "както и за престъпления, извършени от лица с имунитет и от министри при или по повод на изпълнение на службата им"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте § 17 така, както е предложен от вносителя с направеното от комисията допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Гласували 111 народни представители: за 110, против 1, въздържали се няма.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 18. В чл. 31а, изречение първо, думите "и да образуват" се заменят с предлога "в", а в изречение второ думата "новообразуваното" са заменя с "новото".
§ 19. В чл. 32, изречение първо, запетаята след думата "дела" и думата "образувани" се заличават, а в изречение второ думите "новообразуваното дело" се заменят с "делото".
§ 20. В чл. 30, ал. 3 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 21. В чл. 34, ал. 1, т. 1 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 22. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: "Разглеждане на наказателни дела от друг, еднакъв по степен съд".
2. Ал. 1 се отменя.
3. Текстът на ал. 2 става чл. 36, като в т. 2 след думата "подсъдимият" се добавя "или пострадалият".
§ 23. Наименованието на раздел III на глава четвърта се изменя така: "Актове на съда".
§ 24. В чл. 40 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата "решения" се заменя с "актове".
2. Ал. 2 се изменя така:
           "(2) Председателят на съда, съдията - докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания."
§ 25. В чл. 41 се правят следните изменения:
1. В заглавието и в ал. 1 думата "решенията" се заменя с "актовете".
2. В ал. 4 изречение второ се заличава.
§ 26. В заглавието на чл. 42 думата "решенията" се заменя с "актовете", а в текста думите "всяко решение" се заменят с "всеки акт".
§ 27. Наименованието на глава пета се изменя така: "Органи на досъдебното производство".
§ 28. Създава се нов раздел I на глава пета с наименование "Прокурор".
Комисията подкрепя текста на вносителя по параграфи 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 и 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по тези параграфи? Не виждам.
Моля, гласувайте за текстовете на параграфите от 18 до 28 включително.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 18 до 28 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 29. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думата "функция" се заменя с "функции".
2. В ал. 2, т. 1, думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
3. В ал. 2, т. 3 се изменя така:
"3. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки."
4. Създава се нова ал. 3:
	 "(3) Прокурорът извършва отделни следствени действия в случаите, предвидени в този кодекс."
Предложение на народния представител Велислав Величков:
§ 29. В чл. 40, ал. 3 да се измени така:
	 "(3) Прокурорът извършва отделни следствени действия в случаите, предвидени в този кодекс, както и по своя преценка."
В тази връзка в чл. 177 да се запише, че прокурорът може да извърши отделни следствени действия, когато прецени това за необходимо.
Комисията частично подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов:
§ 29. Предложената нова ал. 3 на чл. 43 се изменя така:
	 "(3) По-горестоящият по длъжност прокурор може писмено да отменява или изменява постановленията на непосредствено подчинените му прокурори. Неговите указания, дадени в писмена форма, са задължителни за тях."
Създава се нова ал. 4 на чл. 43 със следното съдържание:
	 "(4) Постановлението за образуване на предварително производство и постановлението за повдигане на обвинение може да се отмени само от главния прокурор на Република България или от изрично оправомощен от него прокурор от Върховната касационна прокуратура."
Комисията подкрепя предложението.
5. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
	 "(4) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и ръководство върху дейността на всички прокурори в наказателното производство.
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов:
§ 9. Предложената ал. 4 става ал. 5 на чл. 43 и се изменя така:
	 "(5) Главният прокурор на Република България може да извършва всички действия, включени в правомощията на подчинените му прокурори, и осъществява надзор за законност и ръководство върху дейността им."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов:
§ 29. 1. В чл. 43 се създава нова ал. 4:
	 "(4) Прокурорът може да извърши по преценка отделни следствени действия."
2. Ал. 4 става ал. 5 и запазва редакцията на ал. 3 от действащия Наказателно-процесуален кодекс.
3. Създава се нова ал. 6:
	 "(6) По разпореждане на главния прокурор или на зам.-главния прокурор при Върховната касационна прокуратура предварителното разследване може да се проведе и от прокурор при спазване изискванията на този кодекс."
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага § 29 със следната редакция:
§ 29. В чл. 43 е правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думата "функция" се заменя с "функции".
2. В ал. 2, т. 1 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
3. В ал. 2, т. 3 се изменя така:
"3. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки."
4. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
	 "(3) Прокурорът извършва следствени действия в случаите, предвидени в този кодекс.
	 (4) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отменява или изменява постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както и да извършва действия, включени в компетентността им. Неговите указания, дадени в писмена форма, са задължителни за тях.
	 (5) Постановлението за образуване на предварително производство и постановлението за повдигане на обвинение може да се отмени или измени само от главния прокурор на Република България или от изрично оправомощени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура."
5. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и се изменя така:
	 "(6) Главният прокурор на Република България непосредствено осъществява надзор за законност и ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи и може да извършва действията, включени в техните правомощия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Някой от народните представители желае ли да се изкаже по § 29?
Има думата господин Велко Вълканов. Заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, въпросът, който искам да поставя пред вас, е по-скоро процедурен. Вие чухте, че колегата Джеров прочете редица текстове, предложения, отделни разпоредби, а ние накрая ще трябва да гласуваме само веднъж. Десетки предложения, а накрая само веднъж ще трябва да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Те са приети.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Моля Ви, аз имам различно отношение по отделните предложения. Питам Ви как да изразя своето отношение към предложението на единия колега и към предложението на другия колега? Едното предложение приемам, другото - не приемам, а имам право само веднъж да гласувам.
И аз питам как да изразя своето отношение, адекватното си отношение към текстовете? Защото половината от текстовете, според мен, да кажем, не са приемливи за мен, а няма как да изразя своето специфично отношение към тях.
И смятам изобщо, уважаеми колеги, че този начин на решаване на проблемите, на законодателните ни въпроси, е твърде порочен. И оттам се получават тези много неприятни инциденти в законодателния процес, погледнато като цяло - да ни връщат законите, да ги отменя Конституционният съд и пр., и пр. Не може да се работи така, трябва по-прецизно отношение! 
Така че аз моля ръководството на Народното събрание да обсъди този въпрос и да не превръщат законодателния процес в едно надбягване с времето. Няма да успеете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълканов. Мога да му препоръчам да погледне текста на чл. 69 от правилника. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията е изключително прецизна.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Госпожо, не става дума за правилника, а става дума...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Ако желаете, господин Вълканов, можем да гласуваме алинея по алинея. Вие имате право да направите това предложение. Това значи - текст по текст. Вие формално не сте направили това предложение, така че не виждам в какво упреквате нито комисията, нито ръководството на събранието.
Някой друг от колегите желае ли думата?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Кажете ми как да изразя своето отношение към текста?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Като предложите процедурно да се гласува алинея по алинея. Не смятам, че трябва да давам съвети точно на Вас.
Желае ли някой друг от колегите да изрази отношение? Не.
Пристъпваме към гласуване.
От името на господин Вълканов предлагам да гласуваме алинея по алинея, за да удовлетворим предложението на народния представител Велко Вълканов, което внасям от негово име.

Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване на § 29.
Най-напред ще гласуваме т. 1, 2 и 3, тъй като там има само терминологични уточнения, а след това ще гласуваме алинеите поотделно, за да може господин Вълканов да изрази нюансираното си отношение. Правим това изключение заради моето лично уважение към господин Вълканов, но не смятам този прецедент да го разпростираме по-нататък.
Моля, гласувайте точки от 1 до 3 включително.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма. 
Тези текстове са приети. 
Сега пристъпваме към гласуване по алинеи в т. 4.
Най-напред гласуваме ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма. 
Алинея 3 е приета.
Моля, гласувайте ал. 4.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 3, въздържал се 1.
Алинея 4 е приета.
Моля, гласувайте ал. 5.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Алинея 5 е приета.
Моля, гласувайте ал. 6.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Алинея 6 е приета.
Сега ви моля да гласуваме целия § 29, за да сме сигурни.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 30. В чл. 44, ал. 4 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното". 
§ 31. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите "надзор за законност и" се заличават.
2. Алинея 1 се отменя.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 1 и се изменя така:
"(1) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 21, ал. 4, т. 3 до 5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител."
4. Създава се ал. 2:
"(2) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител."
§ 32. В чл. 46, ал. 1 думите "както и когато държавни и обществени интереси налагат това" се заличават. 
В ал. 2 думите "ал. 3 и 4" се заменят с "ал. 4 и 5".
§ 33. В чл. 46а се правят следните изменения:
1. В заглавието думите "предварително производство" се заменят с "производството".
2. В текста думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 30, 31, 32 и 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Желае ли някой от колегите да се изкаже по параграфи от 30 до 33? Не.
Моля, гласувайте параграфи от 30 до 33 включително. 
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 30 до 33 включително, са приети. 
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 34. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "или юридически лица" се заличават."
Предложение на Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов: в чл. 47, ал. 1 думата "учреждение" се заличава и се добавя "държавата или общините".
Комисията подкрепя предложението.
"2. В ал. 2 думите "или лицата по ал. 1" се заличават, а думите "които могат да предявят" се заменят с "което може да предяви".
3. В ал. 3 думите "или лицата по ал. 1 са предявили" се заменят с "е предявило".
4. В ал. 4 думите "или лицата по ал. 1" се заличават."
Комисията предлага § 34 със следната редакция:
"§ 34. В чл. 47 се правят следните изменения: 
1. В ал. 1 думите "учреждения или юридически лица" се заменят с "държавата или общините".
2. В ал. 2, 3 и 4 думите "учреждението или лицата" се заменят с "заинтересованите лица". "
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров. 
Желае ли някой думата по § 34? Не.
Моля, гласувайте § 34, както се предлага от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 35. Заглавието "Глава шеста - Органи на предварителното разследване" се заличава и се създава нов раздел II на глава пета със заглавие "Разследващи органи"."
Комисията подкрепя така предложения § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте § 35.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 36. Член 48 се изменя така:
Разследващи органи

Чл. 48. (1) Разследващи органи са следователите, дознателите в Министерството на вътрешните работи и инспекторите."
Предложение на Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов - ал. 1 на чл. 48 се изменя така:
"(1) Разследващи органи са следователите, а в случаите когато не се провежда предварително производство - дознателите в Министерството на вътрешните работи."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов - оттеглено.
"(2) Инспектори са служителите на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра, а за престъпления по чл. 242 и 251 от Наказателния кодекс - и митническите служители, определени със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите."
Предложение на Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов - в предложената втора алинея на чл. 48 думата "инспектори" се заменя с "дознатели".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Георги Дилков - в чл. 48 ал. 2 да се измени така:
"(2) Инспектори са всички офицери и сержанти от Министерството на вътрешните работи, с изключение на тези от Националната служба "Сигурност" на МВР. За престъпления по чл. 242 и 251 от Наказателния кодекс инспектори могат да бъдат и митнически служители, определени със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Велислав Величков - ал. 2 да се измени така:
"(2) Дознателите и инспекторите са служителите в съответните органи на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, а за престъпления по чл. 242 и 151 от Наказателния кодекс инспекторите са митническите служители, определени със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите."
Комисията не подкрепя предложението.
"(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора."
Комисията предлага § 36 със следната подобрена редакция:
"§ 36. Член 48 се изменя така:
Разследващи органи

Чл. 48. (1) Разследващи органи са следователите, а в случаите, когато не се провежда предварително производство - дознателите в Министерството на вътрешните работи.
	(2) Дознателите са служителите на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра, а за престъпления по чл. 242 и 251 от Наказателния кодекс - и митническите служители, определени със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
	(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора.
	(4) Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет се осъществява по правилата за предварителното производство от прокурор на Върховната касационна прокуратура, определен от главния прокурор на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
По § 36 желае ли някой думата? Не виждам.
Господин Велислав Величков оттегля своето предложение. 
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Георги Дилков за нова ал. 2 на чл. 48, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 8, против 86, въздържали се 10.
Предложението на господин Дилков не се приема.
Има думата господин Джеров за едно уточнение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В докладваната от мен ал. 1 на чл. 48 господин Вълканов съзря един пропуск. Ние премахнахме термина "предварително производство", трябва да бъде "до съдебно производство". Или ал. 1 на чл. 48 ще гласи:
"(1) Разследващи органи са следователите, а в случаите, когато не се провежда досъдебно производство - дознателите в Министерството на вътрешните работи."
Промяната е редакционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата заместник-министър Тончев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Считам, че няма никаква редакционна неточност. Правилно е посочено предварителното производство. Има се предвид, че следователите са на предварителното производство. А когато не се провежда предварително производство, тоест в останалите случаи на досъдебното производство, тогава е общото понятие. Така че си остава. Защото тук се има предвид изключението от правилото. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай оттегляме току-що направеното предложение и остава текстът така, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Вълканов, удовлетворява ли Ви това?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Изобщо не знаем какво правим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Други мнения на народните представители? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на § 36 така, както се предлага от вносителя, с допълненията на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 6.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 37. В чл. 49 се правят следните изменения:
1. В заглавието и в ал. 1 думите "органите на предварителното разследване" се заменят с "разследващите органи".
2. В ал. 2 думите "органа на предварителното разследване" се заменят с "разследващия орган".
§ 38. В чл. 51, ал. 1 думата "решенията" се заменя с "актовете" и думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 39. В чл. 55 думата "решенията" се заменя с "актовете".
§ 40. В чл. 58, ал. 1 думата "решенията" се заменя с "актовете".
§ 41. В заглавието и в текста на чл. 59 думата "дознанието" се заменя с "Министерството на вътрешните работи".
§ 42. В чл. 63, ал. 1 думата "решенията" се заменя с "актовете" и думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 43. В чл. 66, ал. 1 думата "решенията" се заменя с "актовете" и думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 44. В чл. 67, ал. 3, т. 5 запетаята след думата "прокурор" се заличава и думите "следовател или орган на дознанието" се заменят с "или разследващ орган".
§ 45. В чл. 69, ал. 4 думите "всички стадии на наказателното" се заменят с "цялото наказателно".
§ 46. В чл. 70, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 3 думите "смъртно наказание" и запетаята след тях се заличават.
2. В т. 6 думата "подсъдимия" се заменя с "обвиняемия".
3. Създава се т. 7:
"7. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това."
§ 47. В чл. 73, ал. 2 изречение първо думата  "предварителното" се заменя с "досъдебното" и тирето след думата "защитник" и думата "адвокат" се заличават, а в изречение второ думите "следствени действия" се заменят с "действия по разследването".
Комисията подкрепя текста на  вносителя по параграфи 37 до 47 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Моля, режим на гласуване за параграфите от 37 до 47 включително.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ ((СДС, от място): Можем да гласуваме и § 48. Ние оттегляме предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Симеонов казва, че си оттегля предложението по § 48. Може и него да включим в тази поредица. Още не сме започнали гласуването.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължавам с § 48:
"§ 48. В чл. 75, ал. 1 думата "решенията" се заменя с "актовете", думата "предварителното" се заменя с "досъдебното" и думите "следствени действия" се заменят с "действия по разследването".
Господин Теодосий Симеонов току-що оттегли направеното предложение.
Комисията подкрепя и § 48 така, както е предложен от вносителя.
В такъв случай, госпожо председател,  трябва да гласуваме параграфи от 37 до 48 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Джеров.
Моля, гласувайте параграфите от 37 до 48 включително.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграфи от 37 до 48 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 49. В чл. 76, ал. 2  числото "73" се заменя с "69".
Предложение на Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов - в чл. 76 се създава нова ал. 2 със съдържание:
	"(2) Органите на досъдебното производство назначават на пострадалия от престъплението малолетен или непълнолетен повереник,  когато такъв не е упълномощен."
И ал. 2 става ал. 3.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 49 със следното съдържание:
"§ 49. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2 със съдържание:
	"(2) Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговият родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат, който  от негово име упражнява правата по  чл. 52 и чл. 60. Особеният представител участва като повереник в наказателното производство."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея числото "73" се заменя с "69".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте за § 49 така, както се предлага от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 50. В чл. 82, т. 3 след думата "обвиняемия" се поставя запетая и се добавя "включително и относно семейното и имущественото му положение".
§ 51. В чл. 83, ал. 1 думите "органите на предварителното разследване" се заменят с "разследващите органи".
§ 52. В чл. 86 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите "задължение за" се заличават.
2. В текста думата "предварителното" се заменя с "досъдебното", а думите "са длъжни да" се заличават.
§ 53. В чл. 97 думата "решенията" се заменя с "актовете".
Комисията подкрепя параграфи 50, 51, 52 и 53 така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте за параграфите от 50 до 53 включително така, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 50 до 53 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията предлага § 54 със следната редакция:
"§ 54. В чл. 97а се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
	"(1) Органите на досъдебното производство, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с негово  съгласие вземат мерки за неговата защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота, здравето или имота на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения."
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:	
	"(3) Мярката осигуряване на охрана по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, се взема с тяхното съгласие или със съгласие на законните им представители."
3. Ал. 3 става ал. 4 и в нея се правят следните изменения:
а) В изречение първо изразът "в постановлението на органа на предварителното производство или в разпореждането на съдията-докладчик за вземане на мярка за защита на свидетел се посочват" се заменя с "в акта на съответния орган за защита на свидетел по ал. 2, т. 1 се посочва".
б) В изречение второ думите "постановлението или разпореждането" се заменят с "актът".
4. Ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
	"(5) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без  неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да поставят въпроси  на свидетеля."
5. Ал. 5 става ал. 6 и в нея думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
6. Ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
	"(7) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях."
7. Ал. 7 става ал. 8 и в нея думата "решение" се заменя с "акт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джеров.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 54 така, както се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 55. Наименованието на раздел четвърти на глава осма се изменя така: "Протоколи за действия по разследването и съдебни следствени действия и други документи."
§ 56. В чл. 100 думите "следствено и съдебно" се заменят с "действие по разследването и съдебно следствено".
§ 57. В чл. 101 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "следствените или съдебните" се заменят с "действията по разследването или съдебните следствени".
2. В ал. 2 думите "следствените или съдебните" се заменят с "действията по разследването или съдебните следствени".
§ 58. В чл. 103 думите "следствените и съдебните" се заменят с "действията по разследването и съдебните следствени".
§ 59. В чл. 104 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
Комисията подкрепя параграфи 55, 56, 57, 58 и 59 така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте параграфи от 55 до 59 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.  
Параграфи от 55 до 59 са приети.



ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва едно предложение на доцент Борислав Китов за създаване на § 59а.
Комисията го подкрепя по принцип, но го включва като ал. 5 на чл. 108. Ще го гласуваме на съответното място.
"§ 60. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:"
Предложения на Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов:
В чл. 108, ал. 2 след думите "могат да бъдат върнати" се добавя "с разрешение на прокурора".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е подкрепено, господин Джеров, после като докладвате целия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на комисията е:
"§ 60. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата "доказателства" се добавя "с разрешение на прокурора".
2. В ал. 3 след думите "собствениците им" се добавя "с разрешение на прокурора" и думите "предприятия, учреждения и организации" се заменят с "учреждения и юридически лица".
3. Създават се ал. 4 и 5 със следното съдържание:
	 "(4) Отказът на разследващия орган да върне веществено доказателство по ал. 2 подлежи на обжалване от собственика пред прокурора, а отказът на прокурора - пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата еднолично в закрито заседание.
	 (5) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство по реда и при условията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 60 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграф 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 61. В чл. 109, ал. 3 думите "предприятия, организации и" се заменят с "юридически и физически".
§ 62. В чл. 111, ал. 3 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 63. В чл. 111а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата "съд" се добавя "или от изрично упълномощен от него заместник-председател".
2. В ал. 3 цифрата "6" се заменя с числото "13".
3. Създава се ал. 5 със съдържание:
	 "(5) При условията и по реда на предходните алинеи разрешения за използване на специални разузнавателни средства може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично упълномощен от него заместник-председател, когато органът по ал. 1 и 2 откаже да даде исканото разрешение."
§ 64. В чл. 111в думите "председателя на окръжния съд" се заменят с "органа, дал разрешението".
§ 65. В чл. 112, ал. 1 думата "следствените" се заменя с "действия по разследването и съдебни следствени".
§ 66. В чл. 113 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "следствено" се заличава, а думите "следствените действия" се заменят с "действията".
2. В ал. 2, изречение второ думите "на председателя на окръжния съд" се заменят със "за използването му".
§ 67. В чл. 113а думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 68. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите "Задължение за" се заличават.
2. Алинея 1 се изменя така:
     "(1) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица."
3. Създава се нова ал. 2 със съдържание:
           "(2) Съдът събира доказателства по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина."
4. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
§ 69. В чл. 115 се правят следните изменения:
1. В заглавието и в ал. 1 думите "Следствени действия" се заменят с "Действия по разследването и съдебни следствени действия".
2. В ал. 2 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното" и думите "предварителното разследване" се заменят с "разследването".
3. В ал. 3 думите "следствени действия" се заменят с "действия по ал. 1".
§ 70. В чл. 117, ал. 1 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 71. В заглавието и в теста на чл. 118 думата "решението" се заменя с "акта", а в текста думите "решението, с което" се заменят със "с акта, с който".
§ 72. В чл. 120, ал. 2 думата "решението" се заменя с "акта".
§ 73. В чл. 121, ал. 1, т. 4 думите "образуване на предварителното производство" се заменят със "започване на разследването".
§ 74. В чл. 123, ал. 1 думите "следствени действия" се заменят с "действия по разследването и съдебни следствени действия" и думата "решенията" се заменя с "актовете".
§ 75. В чл. 124 в заглавието думата "решението" се заменя с "акта" и в ал. 2 думата "решението" се заменя с "актът".
§ 76. В чл. 127, ал. 1 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 77. В чл. 128, ал. 1 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 78. В чл. 129, ал. 4 думата "решенията" се заменя с "актовете"."
Комисията подкрепя параграфи 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77 и 78 така, както са предложени от вносителя и както ги докладвах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте параграфи от 61 до 78 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 61 до 78 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията предлага § 79 със следната редакция:
"§ 79. В чл. 132 се създава ал. 3 със следното съдържание:
	 "(3) Оглед на лице в досъдебното производство се извършва с писменото му съгласие, а без такова съгласие - с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 79 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Параграф 79 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 80. В чл. 133 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното" и думите "предприятия, обществени организации" се заменят с "юридически лица"."
Комисията подкрепя текста на § 83, предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 80 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Параграф 80 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 81.  В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) В досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. 
(2) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършват претърсване и изземване без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. Протоколът за извършеното следствено действие се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа."
Следва едно предложение от господата Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов, което е оттеглено. 
2. Създава се ал. 3:
"(3) В съдебното производство претърсване и изземване се извършват по решение на съда, който разглежда делото."
Пак следва предложение от народните представители Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя § 81 така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете и следващите параграфи, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 82. В чл. 136, ал. 2 думите "народния съвет" се заменят с "общината или кметството".
§ 83. В чл. 137, ал. 2 думата "решението" се заменя с "разрешението"."
Комисията предлага параграфи 81, 82 и 83 така, както са предложени от вносителя.
В § 84 има също оттеглено предложение. 
Ще продължа с Ваше разрешение, господин председател.
"§ 84. В чл. 138 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "лице" се добавя "в досъдебното производство", а думата "прокурора" се заменя със "съдия от съответния първоинстанционен съд".
2. Създава се ал. 3:
"(3) Протоколът за извършеното следствено действие се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа."
Комисията също подкрепя това предложение.
Следва предложение от народните представители Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов, което е оттеглено. 
"§ 85. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Задържането и изземването на кореспонденция се допуска, само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления."
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
"(2) Задържането и изземването на кореспонденция в досъдебното производство се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.
(3) Задържането и изземването на кореспонденция в съдебното производство се извършват по решение на съда, който разглежда делото."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4. 
Комисията подкрепя текста на § 85 така, както е предложен от вносителя.
"§ 86. В чл. 140 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното" и думите "следствено действие" се заменят с "действие по разследването или съдебно следствено действие".
§ 87. В чл. 143 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
Комисията подкрепя и § 86 и 87 така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте параграфи от 81 до 87 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграфи от 81 до 87 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 88. В чл. 146 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на чл. 146 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Когато обвинението се повдига при условията на чл. 268, ал. 3 т. 2 и 3, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия."
Има предложение на народните представители Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя § 88 така, както е предложен от вносителя.
"§ 89. В чл. 147 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "разкриването на обективната истина или" се заличават.
2. Алинея 3 се отменя."
Направено е предложение от колегите Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов, което е оттеглено. 
Комисията подкрепя текста на § 89 така, както е предложен от вносителя. 
"§ 90. В  чл. 148 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата "Решение" се заменя с "Акт". 
2. В ал. 1 думите "решението, с което" се заменя с "акта, с който".
3. В ал. 2 думата "Решението" се заменя с "Актът"."
Комисията подкрепя § 90 така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров. 
Моля, гласувайте § 88, 89 и 90 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 88, 89 и 90 са приети. 
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 91. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава изречение второ със съдържание:
"Срокът за представяне на гаранцията не може да бъде по-малък от 3 дни."
Има предложение на народния представител Велислав Величков, което е подкрепено по принцип:
Алинея 3 да се измени така:
"(3) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или друго лице в срок не по-малък от 3 дни и не по-голям от 15 дни от налагането й, като конкретният размер на срока се определя от органа, взел мярката за неотклонение."
2. Ал. 4 се изменя така:
"(4) Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл. 151, ал. 2 или чл. 152а. Такова искане може да направи и разследващият орган при условията на чл. 152а, ал. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага т. 1 да се измени така:
"§ 91. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или друго лице. При първоначално вземане на мярка за неотклонение парична гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка  в парична гаранция, съответният орган определя срок за представянето й, който не може да бъде по-малък от 3 дни и по-голям от 15 дни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте § 91 така, както е предложен от вносителя, с изменението на т. 1, предложена от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 91 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 92. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на чл. 151 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл. 152а и чл. 152б."
Предложението на колегите Пламен Марков, Иван Димов и Теодосий Симеонов е оттеглено.
При това положение комисията подкрепя текста на § 92, предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 92 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 92 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По § 93 комисията предлага следното съдържание:
"§ 93. Член 152 се изменя така:
"Задържане под стража
Чл. 152.	(1) Мярка за неотклонение задържане под стража се взема за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, когато данните по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
	(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, опасността по ал. 1 е налице когато:
1. обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив или повторно;
2. обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;
3. обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 10 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
	(3) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека.
	(4) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако обвинението е за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода  или доживотен затвор. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.
	(5) След изтичането на сроковете по ал. 4 задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора.
	(6) Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте § 93 така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Параграф 93 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 94 господин Велислав Величков предлага - в чл. 152а, ал. 7, изречение първо да отпаднат думите "и двамата съдебни заседатели" и думите "и не подлежи на обжалване".
И още едно предложение от господин Велислав Величков, което не е прието - в чл. 152а се създават нови ал. 8, 9 и 10:
"(8) Определението по предходната алинея може да се протестира от прокурора или да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник в срок от три дни от обявяването му пред съответния въззивен съд.
(9) Определението по ал. 7 се изпълнява незабавно, освен ако въззивният съд не спре изпълнението."
(10) Въззивният съд се произнася незабавно в открито съдебно заседание с участието на прокурора, обвиняемия и негов защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото."
Сегашната ал. 8 става ал. 11.
Това е второто предложение на господин Величков, което не е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да продължите, господин Джеров, искам да информирам народните представители, че в момента гостуват и са на балкона д-р  Ролф Йенихен - министър на земеделието на Свободната държава Саксония, който е тук по покана на нашето министерство с делегация. (Ръкопляскания.)
Моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията предлага следната редакция на § 94:
"§ 94. Член 152а се изменя така:
"Вземане на мярка за неотклонение задържане 
под стража в досъдебното производство
Чл. 152а.	(1) Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора.
	(2) Когато прокурорът не уважи предложение на съответния разследващ орган за внасяне на искане по ал. 1, разследващият орган може сам да направи искането пред съда.
	(3) Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от органа на досъдебното производство, който е направил искането. При необходимост съответният орган може да постанови задържане на обвиняемия до довеждането му пред съда. Това задържане не може да продължи повече от 72 часа, ако е постановено от прокурора, и повече от 24 часа, ако е постановено от разследващия орган. 
	(4) Когато е постановил задържане по ал. 3 разследващият орган незабавно уведомява прокурора. 
	(5) Съдът разглежда незабавно делото еднолично в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. В случаите по ал. 2 съдът може да изслуша разследващия орган, ако се яви в съдебното заседание.
	(6) Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и са налице основанията по чл. 152.
	(7) Когато не са налице основанията по ал. 6, съдът взема по-лека мярка за неотклонение.
	(8) Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок не по-дълъг от седем дни в случай на жалба или протест.
	(9) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.
	(10) Въззивният съд разглежда делото еднолично в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. 
	(11) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на жалба и протест.
	(12) Когато с влязло в сила определение е взета мярка за неотклонение парична гаранция, обвиняемият се задържа до внасянето й."
Това е предложението на комисията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Величков, имате две предложения. Имате думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. 
Ще бъда максимално кратък. Фактически моите предложения се съдържат в окончателния вариант, който комисията предлага за гласуване и съвпада по смисъл с предложението на господин Абаджиев и господин Йорданов. Не зная защо е написано, че комисията не подкрепя предложението. Фактически то е подкрепено по принцип и се съдържа в окончателното предложение на комисията, поради което аз го оттеглям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Моля, гласувайте § 94 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 7.
Параграф 94 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на комисията за ново съдържание на § 95 е следното:
"§ 95. Създава се чл. 152б:
Съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство

Чл. 152б. (1) Обвиняемият или неговият защитник може да поиска изменяване на взетата мярка за неотклонение задържане под страна.
	(2) Искане по ал. 1 може да направи и прокурорът или разследващият орган, в случай че между тях няма съгласие за изменяване на мярката за неотклонение.
	(3)Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез съответния орган на досъдебното производство, който е длъжен незабавно да уведоми прокурора и да изпрати делото на съда. 
	(4) Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.
	(5) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото в случай на жалба или протест пред въззивния съд в срок не по-дълъг от седем дни. 
	(6) Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден протест, който не е в интерес на обвиняемия.
	(7) Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 5 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде по-дълъг от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на внезапно влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
	(8) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.
	(9) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.
	(10) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на жалба и протест.
	(11) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение парична гаранция, обвиняемият се задържа до внасянето й.
	(12) Предходните алинеи се прилагат съответно и в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда парична гаранция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, въпросът е правен. Аз се питам, когато се взима мярката за неотклонение задържане под стража - взима я първоинстанционният съд, той заседава винаги еднолично; обжалва се евентуално и въззивният съд също при взимане на мярката задържане под стража разглежда делото еднолично. Сега е обратната хипотеза - когато мярката за неотклонение трябва да бъде променена евентуално в по-лека. Защо променяме принципа? Сега и първоинстанционният съд, който разглежда този въпрос, и въззивният съд разглеждат делото в състав от трима съдии!?...
Мисля, че логиката изисква, ако в първия случай при вземане на мярката за неотклонение еднолично се разглежда и от първата, и от втората инстанция, същият въпрос по същия начин да се разглежда еднолично, а не в състав от трима съдии, както е в проекта и това ще бъде и по-оперативно. Става дума за ал. 4 и ал. 9 на сегашния текст.
Второ, текстът на ал. 2 за мене е малко неясен. Ние обсъждахме много този въпрос в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Поставя се въпросът: на едно лице е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, но по ред причини, може и разследващият орган - имам предвид дознание, следствие или прокуратура - да счете, че вече не е необходимо с оглед на нуждите на следствието лицето да бъде задържано, а трябва да премине в по-лека мярка за отклонение - било подписка, било гаранция. Следва ли винаги и винаги, когато включително и органите на предварителното производство са съгласни с това, да бъде сезиран съдът и съдът да отменя мярката задържане под стража?
Алинея втора, както аз я чета е, че ако няма съгласие между прокурора и разследващия орган - нека да вземем следователя, само тогава се сезира съдът, за да се произнесе по мярката за неотклонение задържане под стража. С аргумент на противното, ако изхождаме от ал. 2, това означава, че има ли съгласие между следователя и прокурора, макар и мярката за неотклонение задържане под стража да е взета от съда, то те, без съдебна намеса, могат да променят мярката в по-лека. Така излиза от ал. 2.
Но доколкото паметта не ме лъже, ние в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията приехме другия принцип, който ми се струва, че е юридически по-издържан. След като натоварваме съда да взима мярка за неотклонение задържане под стража, само съдът може да я променя в по-лека. Иначе се губи принципът и значи съдът може да вземе мярка за неотклонение задържане под стража, а на другия ден прокурорът заедно със следователя или дознателя да пусне обвиняемия.
Моля да внесем някаква яснота. Материята за задържането е много чувствителна, ние внасяме някои нови неща тук и мисля, че трябва да ги поогледаме. Ще помоля включително и представителя на Министерството на правосъдието като вносител да каже становището си поне по ал. 2 и защо трябва трима съдии да отменят мярката за неотклонение. Ако може, да обсъдим този въпрос. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Какво предложение правите?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правя предложението вместо трима, да е един съдия и по проблема с ал. 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И в двете алинеи вместо трима да бъде един - ал. 4 и ал. 9?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, защото вече в по-предния текст гласувахме, че еднолично се разглежда мярката за неотклонение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата заместник-министър Димитър Тончев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: От името на вносителя наистина ми се струва, че има някакво недоразумение при приемането на ал. 4, където е разпоредено делото да се разглежда в състав от трима съдии. Първото тук е практическото неудобство, тъй като 80 на сто от районните съдилища в страната нямат и двама съдии, а някъде има и само един съдия. Явно е, че тук има някакво недоразумение, тъй като първоначалният вариант не е бил такъв.
Смятам за правилно да се подходи по симетрията, която е в чл. 152а и където е определено да бъде съдия с двама съдебни заседатели. По този начин е и прието вече...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не е, еднолично е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Моя е грешката. Съдът разглежда делото еднолично. За симетрия може да се приеме по този начин. Но най-вече трябва да имаме предвид практическото неудобство. Иначе това означава, че в маса от съдилищата това производство не може да се проведе, тъй като няма трима съдии. В повечето от районните съдилища в малките градове заседават един или двама районни съдии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А за въззивния съд?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: За въззивния съд би могло да остане с трима съдии.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): В чл. 152, ал. 10 въззивният съд разглежда делото еднолично.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: По принцип въззивният съд разглежда всички производства...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Решихме да бъде еднолично.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Съставът от трима съдии дава по-големи гаранции. Дайте да го направим така.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Тогава трябва да се върнем назад.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ще го прегласуваме. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников има думата.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! По направените бележки вземам следното становище:
Първо, в ал. 2 на чл. 152б, ал. 2, наистина е станало недоразумение и предлагам думите "в случай че между тях няма съгласие" да отпаднат.
"(2) Искане по ал. 1 може да направи и прокурорът или разследващият орган, ..." Думите "в случай че между тях няма съгласие" да отпаднат. Това беше свързано с една друга редакция, която се измени. И затова  отпадат.
Сега, по отношение на това дали да се произнасят по искането за промяна на мярката  един съдия или трима съдии? По този въпрос, наистина имаше много разисквания и съображения. Но ние уважихме искането на министъра на правосъдието: да бъде тричленен съставът, който се произнася по този въпрос, тъй като се оказва, че едночленният състав не дава гаранция за обективност. Знаете, че има възможности за въздействие. Целта е да се вкарат колкото се може повече лица при вземането на решение, тъй като знаете, че когато участват повече лица, възможностите за корумпиране, за извънсъдебно въздействие, се намаляват. Това ни беше съображението.
Колкото до фактическата трудност - че в някои районни съдилища няма трима съдии, вярно че това е така. Но тази трудност трябва да се уреди от висшестоящия, по-горестоящия съд, който да командирова други членове. Нали въпросът не е непреодолим? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За реплика давам думата на господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Тези текстове влязоха в последния момент. Те не са направени като предложение и затова тук изпитваме известно затруднение ние, юристите. 
Животът е по-силен от всички нас. Над 50 на сто или около 50 на сто от районните съдилища, които също ще взимат мерки като първоинстанционни, са в състав от 1-2 съдии. Да не изброявам колко съдилища са. Но около 50 на сто от малките градове практически няма да могат да вземат мярка за неотклонение. Затова ви предлагам следното, за да излезем от положението. С идеята, която тук сподели и господин Лучников: първоинстанционният съд винаги, когато взема мярката за неотклонение, респективно изменя мярката за неотклонение, да го разглежда в един състав, еднолично съдията. Това определение подлежи на обжалване - от прокурора, или от гражданина, или от разследващия орган. Когато отиде във въззивния съд, въззивният съд (т.е. окръжният или апелативният съд), да заседава в състав от трима съдии. Така че да имаме и тази гаранция, че няма да има внушения извън правото при вземане на мярката за неотклонение, респективно при нейната промяна.
Мисля, че това е най-разумното както в чл. 152а, така и в чл. 152б. Иначе практически разберете, само с командироване няма да може да стане. Някога мярката за неотклонение е, че веднага трябва да бъде задържано едно лице. Къде ще се намерят съдиите? Ето сега, излизаме във ваканция. Има и съдебна ваканция. Но вършат ли се престъпления? Вършат се. Трябва ли да се задържат? Трябва да се задържат. А откъде да вземем тези три съдии, примерно в Елхово, или от Тополовград, или от Царево и т.н.? От тези съдилища, които са малки? Просто ще блокира системата!
Затова ви предлагам така: първоинстанционният съд - еднолично, въззивният съд - в състав от трима души. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Искате ли дуплика, господин Лучников?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не. Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението в ал. 2 да отпаднат думите: "в случай че между тях няма съгласие".
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
И следващо предложение - в ал. 4 да отпаднат думите: "в състав от трима съдии". И текстът остава:
"(4) Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито заседание..." и т.н. Отпадане на думите "в състав от трима съдии".
Гласували 105 народни представители: за 79, против 21, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 95 така, както е предложен от комисията, с двете поправки на текста, които приехме сега.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Параграф 95 е приет.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Обещах, че няма да говоря, но ще направим грешка, затова! Процедура, господин председателю! Преди малко гласувахме, че въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии - така, както е при вносителя. И за да има синхрон, би следвало да прегласуваме и правя това предложение - в чл. 152а, това е § 94, ал. 10 казва:
"(10) Въззивният съд разглежда делото еднолично..." За да има хармония между тези два текста, би следвало въззивният съд, който поначало винаги в състав разглежда делата, а не еднолично, да пишем същото. "Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии". Това е процедурното ми предложение, за да има хармония в двата текста. Това е така, както го приехме преди секунда. Не знам дали вносителят има нещо против?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на прегласуване § 94 с тази промяна в ал. 10. Думата "еднолично" се заменя с думите "в състав от трима съдии", заради синхрона.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Параграф 94 е приет с тази корекция.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "§ 96. В чл. 153, ал. 1 думите "без да е уведомил писмено съответния орган" се заменят с "без да го е уведомил писмено".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 96 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Параграф 96 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "По § 97 има направени няколко предложения, които са приети, други предложения са направени и оттеглени.
Комисията предлага § 97 със следната редакция:
"§ 97. Създава се чл. 153а:

Забрана за напускане пределите на
Република България

Чл. 153а. (1) В досъдебното производство при обвинение за умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. За наложената забрана незабавно се уведомяват граничните контролно-пропусквателни пунктове.
           (2) Прокурорът се произнася в тридневен срок по искането на обвиняемия за разрешение по ал. 1.
	 (3) Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд.
	 (4) Съдът разглежда незабавно жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася незабавно с определение, с което потвърждава отказа на прокурора или разрешава на обвиняемия да напусне пределите на Република България. Определението не подлежи на жалба и протест.
	 (5) В съдебното производство правомощията по ал. 1 се осъществяват от съда, който разглежда делото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Така както е написан текстът и ни се предлага, означава следното, не зная дали това е идеята на вносителите, защото и този текст в последния момент беше получен - прокурорът на предварителното производство може да разпореди едно лице, обвиняемият, подсъдимият по делото, да не напуска пределите на страната, когато е за престъпление от общ характер и се предвижда наказание лишаване от свобода. Добре, разбира се, че е необходима такава мярка. Тя е нещо като мярка за неотклонение, нещо подобно. Проблемът е в следното - това постановление на прокурора, с което се забранява на едно лице да напуска пределите на страната, подлежи ли на обжалване или не? От текста излиза, че не подлежи на обжалване. Ще подлежи на обжалване само когато лицето, на което е забранено да напуска страната, подаде молба до прокурора да му разреши да напусне по една или друга причина и прокурорът тогава му откаже. И отказът на прокурора тогава подлежи на обжалване по 2, 3, 4 и т.н.
Проблемът е в това, следва ли да допуснем една съдебна защита на гражданина, обвиняемия по делото, на когото му е забранено да напуска страната, да обжалва това постановление на прокурора пред съда и съдът да реши окончателно въпроса. С този текст не решаваме този проблем.
Според мен общият принцип, че след като е нещо като мярка за неотклонение, би следвало постановлението на прокурора за забрана за напускане на пределите на Република България да подлежи на съдебна преценка. На гражданина, в края на краищата, може много съществено да му се нарушат правата. Защото, вижте, при забраната за напускане пределите на Република България може да продължи една, две, три години, знам ли колко. Знаете, че едно следствие продължава твърде дълго. И трябва да дадем възможност на гражданина, когато счита, че негови права са нарушени, а това са съществени права, да има право да се обърне към съда. Да помислим.
Ето защо, може би да се каже с едно изречение - постановлението на прокурора подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ал. 3 не третира ли точно това?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, ал. 3, вижте... Пак повтарям, текстът е: прокурорът взима с постановление тази мярка - забрана за напускане на пределите на Република България. От текста личи, че това постановление не подлежи на обжалване. Ако гражданинът иска да напусне пределите, той трябва да подаде молба до прокурора и прокурорът да му разреши да напусне. Ако прокурорът не му разреши, тогава отказът на прокурора подлежи на обжалване. Но първоначалната мярка от текста личи, че не подлежи на обжалване. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, настоятелно моля да подкрепите позицията, която застъпи колегата Корнезов.
Искам да обърна внимание върху това, че в случая става дума за едно конституционно право на гражданите по чл. 35 - всеки може да напуска свободно своята страна и да се връща в нея. А изведнъж се оказва, че прокурор може, само защото има производство за някакво умишлено престъпление, за което се предвижда минимална степен на лишаване от свобода, да суспендира действието на това конституционно право. Мисля, че се допуска една много сериозна грешка, която ще бъде, предполагам, осъдена и от Конституционния съд, и от международни институции.
Аз настоятелно моля да коригирате целия този режим, като внесете правната възможност да се атакува актът на прокурор пред съответната по-горна инстанция. Трябва да има някакви сериозни гаранции, все пак, щом става дума за толкова съществени основни права на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тук нещо не четем правилно текста. Прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. Значи тук става въпрос за едно дискусионно правомощие на прокурора - да разреши или да не разреши. Обвиняемият иска от прокурора разрешение да напусне пределите на страната, прокурорът му отказва. И тогава този отказ подлежи на обжалване. Всичко е съвсем логично. Той няма нужда да обжалва предварителната забрана на прокурора, защото тя не е дефинитивна, тя е само условна. Тя му казва: не ти позволявам да напуснеш, освен ако аз ти разреша. Той подава заявление да му разреши. И когато не му разреши, тогава има право да обжалва. Въпросът е прост и ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Правя реплика на уважаемия господин Лучников. Явно имаме неразбиране на текста или текстът е неясен, че може да се тълкува и така, и така.
Това, което чух от господин Лучников означава, че всеки обвиняем, щом е обвиняем, няма право да напуска пределите на страната без разрешение на прокурора. Не такъв е текстът. Нека да го прочетем: "В досъдебната фаза и т.н.... прокурорът може да забрани на обвиняемия". Следователно, освен мярката за неотклонение - парична гаранция ли ще бъде, подписка ли и т.н., във всеки един конкретен случай прокурорът може да постанови тази забрана за напускане на страната. Това ще стане, това е допълнително, втора, така да се каже привременна мярка, и това ще стане, няма друг акт, с постановление - забранявам на лицето да напуска пределите на страната. Нали е така? Така е.
Това лице вече, на което е взета тази мярка - забрана за напускане на страната, ако иска да излезе, ще трябва да пусне молба до прокурора и прокурорът евентуално да му разреши. Ако не му разреши, отказът му подлежи на обжалване.
Аз смятам, че мярката, която се взима от прокурора, т.е. постановлението на прокурора - забрана за напускане на пределите на Република България, трябва да подлежи на обжалване пред съответния съд. Това е съдебната защита. Основното, първичният акт на прокурора, постановлението "Забранявам на Иван Иванов да напуска пределите на Република България" - това трябва да подлежи на обжалване. Именно за това правя репликата на уважаемия господин  Лучников. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За втора реплика има думата господин Велко Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Аз приемам обясненията на колегата Лучников и се радвам, че той така разбира текста, но - ето, оказва се, че двама души в момента съвършено различно тълкуват разпоредбата и този дисонанс може да се получи в практиката, затова аз, уважаеми колеги, настоятелно моля по такива основни въпроси да няма възможност за различно тълкувание, трябва да бъдем съвършено наясно относно правната възможност, която стои пред нашите граждани да бранят своите права, така че, колега Лучников, настоятелно Ви моля, след като по същество Вие не оспорвате тази позиция, да се съгласите да се внесе необходимата яснота в текста, в разпоредбата. Нека да не се оставя никаква възможност за различно тълкуване на текста. Това е опасно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
За дуплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние като че ли изпадаме вече в сферата на една юридическа софистика.
Въпросът е много ясен - прокурорът забранява на лицето да напуска пределите на страната без негово разрешение. Какво предлагате вие? - Тази забрана да бъде обжалвана. Защо? Той може да поиска разрешение, прокурорът може да му даде разрешение, ами, тогава, какво ще обжалва? Ако не му даде разрешение, а ако откаже да му даде разрешението, тогава обжалва и всъщност той обжалва забраната. Така че няма никакъв смисъл за такива дребни софистични уточнявания, да отменяме една съвсем сериозна мярка. Знаете в нашата страна, в нашата практика колко престъпници, възползвайки се от възможността да напуснат страната я напускат и след това върви ги гони по света!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Рафаилов има думата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, само едно кратко допълнение - първоначалната мярка не се обжалва по простата причина, че казусите са многобройни. Прокурорът е този, който, след като наложи забраната за един конкретен случай при искане може автоматично да даде разрешение, ако този обвиняем не трябва повече за следствието, а на друг би могъл да забрани, с оглед целите на доказване на обвинението. Затова отказът във всеки конкретен случай подлежи на обжалване. Това е смисълът. А по принцип, екслеге, не би следвало да се допуска налагането на забраната да се обжалва по принцип, а за всеки конкретен случай, всеки конкретен отказ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
В целия дебат не прозвуча никакво предложение за отпадане на някакъв текст или някакъв допълнителен, поради което поставям на гласуване § 97 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 83, против 18, въздържали се 13.
Параграф 97 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Лучников, моля да докладвате по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 98 има няколко предложения, които са оттеглени, и едно, което е прието. При това положение комисията предлага следния текст на § 98:
"§ 98. Чл. 154 се изменя така:
"Отстраняване на обвиняемия от длъжност
Чл. 154. (1) Когато обвинението е за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка  с работата, и има достатъчно основание да се счита, че служебното положение на обвиняемия ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност по искане на прокурора.
	(2) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд се произнася еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.
	(3) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.
	(4) Въззивният съд се произнася еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
	(5) Когато отпадне нуждата от взетата мярка, в досъдебното производство отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия от съда по реда на предходните алинеи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Става въпрос за чл. 154, ал. 1. В предните текстове, колеги, ако си спомняте,  по промяната на мерките за неотклонение приехме принципа, че първоинстанционният съд разглежда делото еднолично, а когато се обжалва - въззивният съд, тоест второинстанционният съд заседава в състав от трима съдии. Така приехме в предните текстове.
За да има симетрия и принципи, би следвало  и в чл. 154, ал. 4 въззивният съд да заседава в състав от трима съдии. Поначало принципът е  както в ГПК, така и в наказателното производство винаги второинстанционният съд да бъде в състав.
И правя предложение:
	"(4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии...", както приехме и в предишните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. Но дори няма да го поставям отделно на гласуване, защото това върви вече от предишните текстове.
Моля, гласувайте § 98, както е предложен от комисията, с тази корекция в ал. 4 - думата "еднолично" да се замени с думите "в състав от трима съдии".
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Параграф 98 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 99. Чл. 155 се изменя така:
"Настаняване за изследване в психиатрично заведение
Чл. 155. (1) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд в състав от съдия и двама съдебни заседатели по искане на прокурора, а за съдебното производство - съдът, който разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за изследване в психиатрично заведение за срок не по-дълъг от тридесет дни.
	(2) Съдът се произнася с определение в съдебно заседание, в което изслушва експерт-психиатър и лицето, чието настаняване се иска. Участието на прокурор и защитник е задължително."
Предложение на Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов: в чл. 155, ал. 2 думата "съдебно" се заменя с "открито".
Комисията подкрепя предложението.
	"(3) Определението, постановено в досъдебното производство, подлежи на обжалване и протест пред съответния въззивен съд  в тридневен срок.
	(4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
	(5) Ако срокът за изследване, определен от съда, се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен еднократно с не повече от тридесет дни по реда на ал. 2.
	(6) Времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като задържане под стража."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 99, като предлага:
1. В ал. 2 думата "съдебно" да се замени с "открито".
2. В ал. 3 думата "обжалване" да се замени с "жалба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Не знам каква е идеята, вложена в ал. 3. Става въпрос за следното, колеги. Едно лице,  налага се понякога, а и в моята практика се е случвало, да бъде настанено в психиатрично заведение един обвиняем за изследване, казва се, за срок от тридесет дни с едно определение. Добре, обаче ал. 3 казва: "Определението, постановено в досъдебното производство" и то подлежи на обжалване пред въззивния съд. Това означава ли, че винаги настаняването за изследване, включително и на предварителното производство, става само от съда? Ако това е така и става само от съда, а не с постановление на прокурора, разбирам въззивният съд да се произнася. Но ако това става с постановление на прокурора, би следвало актът да подлежи на обжалване пред първоинстанционния съд.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Господин Корнезов, вижте какво казва ал. 1 на чл. 155 - "В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд ...".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Добре, щом е така, оттеглям своето недоразумение, ако мога така да се изразя, с ал. 3. Явно е, че винаги съдът взема мярка и заради това определението подлежи на обжалване пред въззивния съд. Извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте § 99 така, както е предложен от вносителя, с двете корекции от комисията - в ал. 2 и ал. 3.
Гласували 106 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 7.
Параграф 99 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:  "§ 100. Чл. 156 се изменя така:
"Мерки за обезпечаване на гражданския иск
Чл. 156. (1) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви граждански иск за вредите, причинени от престъплението.
	(2) По искане на пострадалия в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на иска по реда на Гражданския процесуален кодекс.
	(3) В случаите по чл. 47 мерките по ал. 2 се вземат по искане на прокурора."
§ 101. Създава се чл. 156а:
"Мерки за обезпечаване на глобата и конфискацията
Чл. 156а. (1) По искане на органите на досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата и конфискацията по реда на Гражданския процесуален кодекс.
	(2) В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 по искане на прокурора."
§ 102. В чл. 158 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "предварителното производство или народен съвет" се заменят с "досъдебното производство, община или кметство".
2. В ал. 4 думите "администрацията на предприятието, учреждението или организацията, където те работят" се заменят с "работодателя".
3. В ал. 7 думите "лица, учреждения, предприятия и организации" се заменят с "физически и юридически лица, както и на учреждения".
§ 103. В чл. 160,  ал. 4 запетаята след думата "учреждение" се заличава и думите "предприятие или организация" се заменят с "или юридическо лице.
§ 104. В чл. 165, ал. 1 думата "двеста" се заменя със "сто".


§ 105. В чл. 164 думите "следствен орган" се заменят с "разследващ орган". 
§ 106. В чл. 165, ал. 1 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 107. В чл. 166, ал. 2 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 108. В чл. 168, ал. 1 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
§ 109. В чл. 169, ал. 2 думите "съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4" се заличават. 
§ 110. Наименованието на част втора "Стадии на наказателното производство" се заменя с "Досъдебно производство".
§ 111. В наименованието на глава дванадесета "Предварително производство" накрая се добавя "и действия на прокурора"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по параграфи от 100 до 111 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи от 100 до 111 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 26.
Параграфи от 100 до 111 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 112 има едно предложение, което е прието. Комисията предлага § 112 със следното съдържание:
"§ 112. Член 171 се изменя така:
"Дела, по които се произвежда 
предварително производство
Чл. 171.	(1) Предварително производство задължително се произвежда:
1. за престъпления от общ характер, които са подсъдни като първа инстанция на окръжния съд, както и за престъпления по чл. 122, 134, 142, 142а, 143, 143а, 152, 162 - 167 включително, 169, 201 - 205 включително, 212, 212а, 220 -223 включително, 227б - 227е включително, 240, 282 - 285 включително, 304 - 307 включително, 320 и 339а от Наказателния кодекс;
2. за престъпления, извършени от непълнолетни, от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, и от чужди граждани, както и за престъпления, извършени в чужбина.
	(2) Извън случаите по ал. 1 се произвежда полицейско производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. 
Моля, гласувайте § 112 така, както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 27. 
Параграф 112 е приет. 
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 113. Член 172 се изменя така:
Чл. 172. Органи на предварителното производство са следователите."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 113 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 10.
Параграф 113 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 114 има предложения, които са оттеглени, и предложения, които са приети. Комисията предлага § 114 със следната подобрена редакция:
"§ 114. Създава се чл. 172а:
Разпределение на делата между следствените служби
Чл. 172а.	(1) Следователите от Специализираната следствена служба извършват предварителното производство за престъпления:
1. по чл. 95 до 110 включително, чл. 142, ал.2, т. 4 и 8, чл. 142а, ал. 2, чл. 143, ал. 2 и 3, чл. 143а, чл. 162, ал. 3 и 4, чл. 224, 253, 321, 321а, 340, 341, 341а, 341б, 356е - 356и включително, 357 - 359 включително и 407 - 419 включително от Наказателния кодекс;
2. извършени в чужбина.
	(2) Извън случаите по ал. 1 предварителното производство се извършва от следователите от съответните окръжни следствени служби. 
	(3) Когато  делото представлява фактическа или правна сложност, както и когато това се налага от значителен обществен интерес, главният прокурор на републиката може да разпореди разследването на дела по ал. 2 да се извърши от следователите на Специализираната следствена служба. 
	(4) Главният прокурор на Република България може да разпореди надзора и ръководството върху следователя по дела, разследвани от Специализираната следствена служба, да се извърши от определени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Госпожа Дончева има думата. 
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вероятно ви прави впечатление, че опозицията, която винаги е била много активна по тези закони, този път общо взето стои и гледа. Това не е случаен факт. Понеже някой твърди, че прави реформа, би трябвало да се подпише под творението си и да си поеме негативите открай докрай. Този текст на § 114 е класически пример за това, което реформаторите на съдебната система от мнозинството правят вече две години. През три месеца концепцията се променя генерално с оглед на това кой в момента е главен прокурор и в какви отношения е мнозинството с него. До такава степен се променяше генерално, че даже между внасянето на закона от Министерския съвет докато траеше първото и второто четене, тя пак се смени генерално още няколко пъти на 180 градуса. Първо се твърдеше, че друг освен следователи няма да разследва. И в никакъв случай прокурори няма да разследват. После се установи, че може и да разследват. Нещата накрая стигнаха до абсурда главният прокурор, който беше заместник-министър на правосъдието в избраното от това мнозинство правителство, да определя за специалните дела, които касаят включително новата висша номенклатура, кой да ги разследва. Как да стане борбата с корупцията, се питам аз, при това състояние на държавата? Не американският посланик да ви извади случаи, не американските конгресмени, не "Декотекс", не митниците - каквото и да ви извади, няма начин да стане! 
Бихте ли ми казали има ли логика в това за общия случай да се твърди, че прокурорът не може да извършва нищо друго освен отделни следствени действия, а когато става дума за определена категория лица, там само прокурори ще разследват. Значи ако главният прокурор се казва Иван Татарчев, прокурорът няма да разследва; ако се казва Филчев - ще разследва всичко. И ако той посочи определен прокурор, ето този ще бъде разследван. Няма български гражданин, който може да си избере прокурора и следователя по тертипа, който вие правите! 
Това е типичен пример как всичко се прави с оглед на личността, с оглед на човека, който е на власт. Остава само и предполагам, че в следващите изменения на НПК, които ще бъдат след два - три месеца, защото горе-долу вие през два -три месеца правите промени на НПК, добре че колегите от съдебната система са сериозни хора, отдавна работят там, те не пипат нищо, те си работят както са си работили, но след два - три месеца предполагам че ще има текстове: за лицата еди-кои си прокурорът определя лист на СДС, дава го на главния прокурор и той го утвърждава. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, какво предложихте?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Вие нали записахте това, което казах. То е достатъчно. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е достатъчно. Ние сме на второ четене все пак и аз търпеливо Ви слушах, очаквайки поне накрая да предложите отпадане на последната алинея. И това не направихте.
Моля, гласувайте § 114 така, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 20.
Параграф 114 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 115. В чл. 173 думите "Органите на предварителното производство" се заменят с "Прокурорът и следователят".
§ 116. В чл. 174, ал. 1 и 2 думата "предварителното" се заменя с "досъдебното".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 115 и 116 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 13.
Параграфи 115 и 116 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 117. В чл. 176 се правят следните изменения:
1. Думите "органите на предварителното разследване" се заменят със "следователите".
2. В т. 1 думите "предварителното разследване" се заменят с "разследването".
3. В т. 2 думите "органите на предварителното разследване" се заменят със "следователите".
4. В т. 3 думите "в хода на предварителното разследване" се заличават.
5. В т. 4 думите "предварителното разследване" се заменят с "разследването".
6. В т. 5 думите "лицата, които извършват предварително разследване" се заменят със "следователите".
7. В т. 6 думите "следственото дело от един орган на разследване" се заменят с "делото от един следовател".
8. В т. 8 думите "решения на органите на предварителното производство" се заменят с "актове на следователя"."
По този текст са направени редица предложения, които са оттеглени или пък са приети.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага т. 5 и 8 да се изменят така:
"5. Да определя следователя или да го отстранява, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на делото.
8. Да отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на следователя, освен постановлението за образуване на предварително производство, постановлението за повдигане на обвинение и заключителните постановления. Постановлението за образуване на предварително производство и постановлението за повдигане на обвинение може да се отмени само от главния прокурор на Република България или от изрично оправомощен от него прокурор от Върховната касационна прокуратура."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Колко текста четете заедно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Един-единствен текст, госпожице Дончева. Но човек трябва да си остави вестника, за да чуе какво се чете в залата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Зная какво се чете, даже го разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Параграф 117 четем. Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви! Ще се спра само на новата т. 5, тъй като тя нито беше внесена от вносителя, нито някой е бил направил предложение, а явно в последния момент е постъпила.
За какво става реч? Че един следовател може да бъде отстранен, ако е допуснал нарушение на закона. Ами, ако този следовател, който трябва да бди за закона, нарушава закона, значи той не е следовател. Какъв ще е следовател, който нарушава закона във връзка със следствието? Това е работа на Висшия съдебен съвет, ако такъв следовател е допуснал нарушаване на закона, се занимава Висшият съдебен съвет и да му се търси дисциплинарна отговорност. Но не може според мен прокурорът по своя преценка да преценява, че един следовател е допуснал нарушение на закона или пък не може да осигури правилно провеждане на делото. Че той, ако не може да подсигури, той значи не е следовател. Дава се една субективна преценка за неговото отстраняване.
Струва ми се, че такива правомощия, които търпят буквално субективна преценка, не би следвало да се дават на прокурора.
Затова предлагам т. 5 да отпадне, господин председателю.
За т. 8, която сега ни се предлага, се дават много сериозни правомощия на главния прокурор. Не съм против правомощията на главния прокурор, но тук преди малко се каза: ние от едната страна, от едното махало сега тръгнахме между първото и даже след първото четене и сроковете отиваме съвсем на друга страна.
Знаете ли какво означава това - т. 8, поне за колегите неюристи?  Това означава, че прокурорът в Бургас, Ямбол - районен, окръжен ли ще е, апелативен ли ще е, или в София градския прокурор ще образува едно наказателно производство, тъй като счита, че има извършено престъпление от дадено лице или от дадена група лица. Дава се възможност на главния прокурор по своя преценка, неговият акт не подлежи на контрол, да отменя тези постановления, т.е. практически да освобождава от наказателна отговорност определени лица. Това води до субективизъм и е много опасно като правомощие. Струва ми се, че това не е в полза и на самия главен прокурор. Защото, ако той използва тези възможности, веднага, разбира се, ще бъде атакуван не само от пресата, но евентуално и от своите колеги - прокурори, които считат и са вземали тази мярка - постановление за образуване на предварителното производство и повдигане на обвинение. Повдигане на обвинение означава, че следователят, съответно прокурорът примерно на София или пък на Ямбол, или пък на Търговище, е преценил, че има извършено престъпление например по чл. 282. Това е текстът точно. Как може главният прокурор да каже: ама няма да го обвинявате по чл. 282, отменям ви постановлението.
Затова правя предложение т. 5 и т. 8 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Велислав Величков има думата за реплика.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз не мога да се съглася с уважаемия от мен господин Корнезов досежно т. 5 от предложението. Съгласно      чл. 176 при упражняване на ръководство и надзор за законност върху дейността на органите на предварителното разследване прокурорът може. Предложението е да определя следователя или да го отстранява, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на делото. Това изцяло влиза в хипотезата на упражняване на ръководство и надзор за законност върху дейността на органите на предварителното разследване, което е и конституционно правомощие на прокуратурата. Защото, ако прокурорът, който упражнява контрол върху съответното предварително производство, установи, че има допуснато нарушение на закона - да, Висшият съдебен съвет може да се занимае, но какво става през това време, докато се занимае Висшият съдебен съвет? Може ли този следовател да продължи да води предварителното производство и да продължи да нарушава закона или да не води правилно делото? 
Би ли било от интерес на наказателното дело един следовател, който явно не може да се справи с него или който допуска явни нарушения на закона, да бъде оставен и по-нататък да води следствието по това дело?
И аз затова мисля, че изцяло в компетенциите и в законовото и конституционното правомощие на прокурора е тук да упражни своето право и да отстрани следователя при допуснато явно нарушение на закона. Това е и презумпцията на чл. 176. Благодаря ви. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Искате ли думата за дуплика, господин Корнезов?
За изказване има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми млади колега! Понякога много личи, когато просто не си работим една работа. Не е допустимо прокурорът да определя следователя, който ще разследва, както не е допустимо - което е написано в т. 5, тя започва с това - и не бих искала да бъде допустимо прокурорът да определя оперативния или служителя на МВР, който ще прави полицейското разследване. Защото ако допуснем това, ще създадем възможности за създаване на такива хубави групички, извън всякакво правосъдие, и такива комбинки, които не само ще създадат възможност за корупция, а и за злоупотреба с права. Не може прокурорът да си избира следователя или полицая, който ще разследва.
Затова си има съответен шеф - полицейският шеф, когато ще разследва полицая или следственият, когато ще разследва следовател. Прокурорът има права по отношение на оня, който съответният следствен началник или съответният полицейски е определил да се занимава с преписката. Но неговият административен шеф изхожда още от няколко неща: от натовареност на службата, например, кой колко дела има за производство, кой има по-тежки, кой - по-леки дела. Може един началник - следствен и полицейски, да им прави разпределение с оглед на групи дела. Има големи следствени управления, големи полицейски управления, в които група следователи се занимават с транспортни дела, група - със стопански дела, група - с криминални. Даже в Софийската градска следствена служба има отдел за убийствата. 
Не можете вие просто така да решавате прокурорът да казва кой и включително, защото е опасно.
Прокурорът, разбира се, ще запази правата си по чл. 176 - да дава задължителни указания, по всяко време да изисква делото, да прави проверка, да проучва и проверява материалите, да участва при извършване на отделни действия. Няма проблем за това. Но вие не можете да го накарате и да ви посочва следовател. Защото, вижте, практика в момента е мъжът-следовател, жената-адвокат, вика се жената служебно, присъства на служебната защита, следствието осигурява бизнес на съпругите. И не можете да хванете края на плащането. Ние ще им създадем възможности за корупционни звена в самото предварително разследване. Това е вредно.
Затова аз съм категорично против да приемем т. 5 с началото: "да определя следователя". Няма да определя следователя. 
Да го отстранява - можем да запазим досегашната т. 5, да отстранява лицата, които извършват предварителното разследване, ако са допуснали нарушения на закона или не могат да осигурят правилното провеждане на делото. Може. По-добре да си остане старата редакция на т. 5.
За постановленията на следователя, които са т. 8. Тя е една нова точка. Какви постановления издава един следовател при едно предварително разследване? Едната част са отделени и без това и са изключени от такива прерогативи на прокурора. Това са постановлението за образуване на предварително производство, за повдигане на обвинението и заключителното постановление. Какви още постановления има? 
Един следовател прави протоколи през другото време. Постановленията, които се издават, са няколко групи. Вие тези постановления сте ги изчерпали в правомощията на главния прокурор. Какви други постановления има? За назначаване на експертиза, например, е друго постановление, вън от визираните. 
Да спорят прокурор и следовател трябва ли експертиза или не и да си отменят дори за това, струва ми се, че това, общо взето, са безсмислици, които сме написали в т. 8. Така, както са изброени правомощията в досегашния чл. 176, обхващат на практика пълен контрол на прокурора върху предварителното производство, без да дават възможности, разбира се, за злоупотреба с права. Ако имат някакви конфликти, разбира се - до горестоящия прокурор следователят може да оспори действията на прокурора. Но вместо да направим екип от следователя и прокурора, които ще работят по делото, ние ще ги превърнем в конфликтуващи хора, които само си обжалват едно и друго постановление. Няма смисъл. Всичките важни постановления за процеса сме ги дали да ги отменя главният прокурор. И правилно.
Така че съм и за отпадане на т. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има направено предложение за отпадане на т. 5 и т. 8.
ТАТЯНА  ДОНЧЕВА  (ДЛ, от място):  Само началото на т. 5. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов е предложил отпадане на цялата т. 5. Има предложение и за отпадане на т. 8.
Най-напред се поставят на гласуване предложенията за отпадане.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 39, против 94, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Другото предложение е на госпожа Дончева за отпадане началото на т. 5 - "да отстранява".
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 47, против 92, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 117 така, както е предложен от вносителя, и с двете точки, предложени от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 94, против 13, въздържали се 4.
Параграф 117 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 118. Към този параграф има направени предложения, които са приети и предложения, които са оттеглени.
Комисията предлага § 118 със следната редакция:
"§ 118. Член 177 се изменя така:
"Извършване на процесуални действия от прокурора на предварителното производство.
Чл. 177. На предварителното производство прокурорът може да извършва отделни следствени и други процесуални действия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Кои са тези "и други процесуални действия"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Юридически текстът е несъвършен. Добре, идеята е да се даде възможност на прокурора да извършва на предварителното производство определени процесуални действия, които се извършват от следователя по принцип. Сега тук пишем: "може да извършва отделни следствени и други процесуални действия". Кои са тези други процесуални действия на предварителното производство, които не са следствени? Няма такива. Има предварително производство, има си специална глава в НПК за предварителното производство и с този текст даваме възможност на прокурора да извършва "отделни", значи - всякакви процесуални действия.
Така че предлагам текстът да бъде "да извършва отделни следствения действия". Така да го напишем. Иначе, разберете, юридически за мен текстът е неточен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов за отпадане на думите "и други процесуални".
Гласували 128 народни представители: за 37, против 75, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 118 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 9.
Параграф 118 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 119. В чл. 178 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "органите на предварителното разследване" се заменят със "следователя".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) По-горният прокурор се произнася в 3-дневен срок от получаване на възражението с постановление, което е задължително за следователя и не подлежи на възразяване."
§ 120. В чл. 179, ал. 2 думите "органът на предварителното производство" се заменят с "прокурорът или следователят".
§ 121. В чл. 180 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така:
"Актове на прокурора и следователя в досъдебното производство".
2. Алинея 1 се изменя така:
"(1) В досъдебното производство прокурорът и следователят се произнасят с постановления."
§ 122. В чл. 181 се правят следните изменения:
1. Текстът на ал. 1 става чл. 181 и в него думите "органите на предварително разследване" се заменят със "следователя".
2. Алинея 2 се отменя.
§ 123. В чл. 182, ал. 1 думите "органите на предварителното производство" се заменят с "прокурора и следователя".
§ 124. В чл. 183, ал. 1 думите "орган на предварителното разследване" се заменят със "следовател".
§ 125. В чл. 184 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите "органите на предварителното производство" се заменят с "прокурора и следователя".
2. В ал. 1 думите "органите на предварителното производство" се заменят с "прокурорът и следователят", запетаята след думите "учреждение" се заличава и думите "предприятие или организация" се заменят с "или юридическо лице".
3. В ал. 2 запетаята след думата "учреждението" се заличава и думите "предприятието или организацията" се заменят с "или юридическо лице".
4. Алинея 3 се отменя.
§ 126. В чл. 185 се правят следните изменения:
1. Текстът на ал. 1 става чл. 185 и в него думите "органите на предварителното производство" се заменят с "прокурорът и следователят".
2. Алинея 2 се отменя."
Има предложение от народни представители, което е оттеглено.
"§ 127. Наименованието на раздел II на глава дванадесета се заменя с:
"Образуване и провеждане на предварителното производство".
§ 128. В чл. 187 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "органите на предварителното производство" се заменят с "прокурора или следователя".
2. В т. 3 и 4 думите "органа на предварителното производство" се заменят с "прокурора или следователя".
§ 129. В чл. 189 думите "органът на предварителното производство" се заменят с "прокурорът или следователят"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 119 до 129 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте параграфи от 119 до 129 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Параграфи от 119 до 129 включително са приети.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. 
Дами и господа народни представители, тъжно е, когато такъв важен закон се приема от 60 души. Тъжно е просто. Друг е въпросът за начина, по който протичат дебатите и обсъжданията - нещо, което касае всички граждани.
Затова Ви моля, господин председател, не да правите проверка този път на кворума, ако трябва и до това ще стигнем, а да поканите народните представители в залата. Не може 50 души да приемат толкова сериозни промени в НПК. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС, от място): А вие колко сте?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): И нашите също. Срамно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля без спор в залата. Такава процедура "поканване", няма. И господин Миков много добре го знае. Просто иска да се изкаже.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Тогава ще направя друга процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Друга също не можете да направите. Може да я направи заместник-председателят на парламентарната група. Има такъв в момента. Но Вие нямате право. Справете се с правилника. Има ред.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А миналия път защо ми разрешихте да я направя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имахте рожден ден, господин Миков, и за да Ви направя удоволствие. (Весело оживление.)
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 130 има предложения, които са оттеглени.
Комисията предлага § 130 със следната подобрена редакция:
"§ 130. В чл. 191 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "органите на предварителното производство" се заменят със "следователите" и се създават изречения второ и трето:
"Предварителна проверка може да се извърши и по разпореждане на прокурора. Във всички случаи съответните органи извършват проверката под надзора и ръководството на прокурора, като са длъжни да го информират за получените резултати в определен от него срок."
2. В ал. 2 думите "органът на предварителното производство" се заменят със "следователят"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте § 130 така, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Параграф 130 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 131. В чл. 192, ал. 3 се изменя така:
"(3) Когато предварителното производство трябва да се извърши от друг следовател, а се налагат неотложни следствени действия, следователят образува предварително производство, за което уведомява незабавно прокурора."
§ 132. В чл. 193 думите "органът, който трябва да извърши предварителното разследване" се заменят със "следователят, който трябва да извърши предварителното производство".
§ 133. В чл. 194 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "следствие" се заменя с "производство".
2. В ал. 2 след думата "уведомява" се добавя "пострадалия и".
3. В ал. 3 думите "и да нареди на съответния орган да извърши предварително разследване" се заличават.  
§ 134. В глава дванадесета заглавието "Раздел III - Предварително следствие" се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя по параграфи 131, 132, 133 и 134.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи от 131 до 134 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 131-134 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде § 134а със следната редакция:
"§ 134а. Създава се чл. 194а със следното съдържание:

"Правомощията на директорите на окръжните следствени служби и на директора на Специализираната следствена служба

Чл. 194а. Директорите на окръжните следствени служби и директорът на Специализираната следствена служба осигуряват провеждането на предварителното производство в съответствие с разпоредбите на този кодекс и указанията на прокурора, като осъществяват и административно ръководство върху дейността на следователите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 134а, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Параграф 134а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 135. Членове 195 и 196 се отменят.
§ 136. Членове 198 и 199 се отменят.
§ 137. В чл. 201 се правят следните изменения:
1.Текстът на ал. 1 става чл. 201.
2. Алинеи 2 и 3 се заличават.
§ 138. Създава се чл. 201а:

"Право на следователя да иска съдействие от други органи
Чл. 201а. (1)  Когато е необходимо, следователят, който извършва предварителното производство, може да поиска  от друг разследващ орган да извърши отделни следствени действия.
	(2) Когато следователят поиска, органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да му окажат съдействие при извършване  на отделни следствени действия."
§ 139. В чл. 202, ал. 1 думите "законът предвижда лишаване от свобода или по-тежко наказание" се заменят с думите "е задължително провеждането на предварително производство".
§ 140. В чл. 206 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите "и обяснения" се заличават.
2. В ал. 1 думите "спрямо което е взета мярка за процесуална принуда"  се заменят със "задържано", а думите "органите на предварителното производство" се заменят с "прокурора и следователя".
§ 141. В чл. 207, ал. 1 думата "следствие" се заменя с "производство"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по  параграфи от 135 до 141 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи от 135 до 141 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 12.
Параграфи от 135 до 141 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:"§ 142. В чл. 210 се създават алинеи 3 и 4."
По този текст са направени предложения, които са оттеглени и предложение, което е прието. При това положение комисията предлага § 142 със следната редакция:
"§ 142. В чл. 210 се създават алинеи 3 и 4:
	"(3) По преценка на следователя или прокурора разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд с участието на защитник, ако има такъв. В този случай следственото дело не се предоставя на съдията.
	(4) За разпита по ал. 3 съответният орган осигурява явяването на обвиняемия и на неговия защитник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Тези две алинеи, които  ни се предлагат, са едно нововъведение в българското наказателнопроцесуално право. Правим нещо ново, което за мен ще създаде и много, много затруднения в самото правораздаване. За какво става реч? 
Обвиняемият, последственият се разпитва. Разпитва се от следовател, респективно от прокурор. Съставят се протоколи, подписват се и т.н. Примерно, той прави някакви признания за това, в което се обвинява. За да имат обаче доказателствена стойност тези негови признания, които са дадени пред прокурора, респективно пред следователя, и да се използват като доказателствено средство, този разпит трябва да стане пред съдия. Не стане ли разпитът пред съдия, в съдебната фаза той може да се отрече и съдът не може да се позовава на тези признания, които той вече е направил пред прокурора и следователя.
Какво практически означава това? Това означава, че следователят, респективно дознателят, за да може (извинявайте за думата) да си върже делото, винаги, когато има някакво признание от страна на обвиняемия, ще търси съдията - да го разпита пред съдията, това да се отрази в протокола и да може делото му евентуално да издържи в съда.
Аз разбирам идеята и не съм против тази идея, тя е свързана и с международни актове. Но практически това означава да има съдии, които да се занимават само с това, защото следователите ежедневно вършат разпити и винаги ще търсят съдии. Ще има ли възможност - тук е представител на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция - практически да правим нещо като  полусъдия-следовател?
И второ, какво ще прави този съдия, пред когото ще се разпитва обвиняемият? Казва се: в този случай следственото дело не се предоставя на съдията. И аз питам този съдия какъв е?  Нотариус? Само стои и слуша? След като той не познава въобще делото. Ще има ли право този съдия, пред когото се върши разпитът и той удостоверява, че е извършен този разпит, примерно да задава въпроси на обвиняемия? Както излиза тук от текста - няма. Той стои и мълчи. Разпитът се върши и само се подписва, че разпитът е извършен пред него...
Той какъв е? Протоколчик ли е? Даже когато се отива при нотариус за заверка на един елементарен подпис, нотариусът поне пита: подписът твой ли е, съгласен ли си? Тук не даваме възможност и на това. Следователно  този съдия, пред когото се извършва разпитът, остава буквално един ням наблюдател без някакви правомощия.
Затова поне, ако приемете идеята, която се разисква, за да има доказателствена стойност, разпитът да става пред съдия, то моля и правя процедурно предложение последното изречение на ал. 3: "В този случай следственото дело не се предоставя на съдията" да  отпадне. В края на краищата той е съдия и когато иска, би следвало да се запознае с материалите по делото. Защо му отнемаме това право?
Правя процедурното предложение за отпадане на второто изречение на ал. 3 и ви моля да помислите за това нововъведение. Убеден съм, че то ще създаде много и много проблеми на съдилищата. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отпадане на второто изречение в ал. 3.
Гласували 98 народни представители: за 28, против 62, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 142 така, така е предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 11.
Параграф 142 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 143 има едно прието предложение и едно оттеглено предложение.
Комисията предлага § 143 със следната редакция:
"§ 143. Създава се чл. 210а:

"Разпит на свидетеля пред съдия

Чл. 210а. (1) Когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина, разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд. В този случай следственото дело не се предоставя на съдията.
	      (2) Следователят или прокурорът осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и на неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте § 143 така, както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 10.
Параграф 143 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 144. В чл. 212 думата "следствие" се заменя с "производство".
§ 145. В чл. 217а думите "и четири" се заличават.
§ 146. В чл. 219 в заглавието и навсякъде в текста думата "заключение" се заменя с "постановление".
Поради промяна на номерацията, се налага да добавим една т. 2 в § 146. В чл. 219, ал. 4 думата "ал. 4" се заменя с "ал. 6".
"§ 147. В чл. 220 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така:
"Постановление с мнение за прекратяване или спиране на наказателното производство".
2. В ал. 1 думата "заключение" се заменя с "постановление с мнение" и думите "предварителното следствие" се заменят с "наказателното производство".
3. В ал. 2 думите "заключението за прекратяване или спиране на предварителното следствие" се заменят с "постановлението по ал. 1".
§ 148. В чл. 220а се правят следните изменения:
1. В заглавието и в ал. 1 и 2 думите "предварително следствие" се заменят с "наказателно производство".
2. В ал. 3 думите "предварително следствие" се заменят с "наказателното производство".
§ 149. В чл. 221 думите "обвинителното заключение или заключението за прекратяване или спиране на предварителното следствие" се заменят със "заключителното постановление".
§ 150. В чл. 222 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата "следствие" се заменя с  "производство".
2. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Предварителното производство трябва да бъде завършено и следственото дело да бъде изпратено на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му."
3. В ал. 3 думата "следствие" се заменя с "производство".
§ 151. В заглавието на чл. 224 думите "на предварителното следствие" се заличават.
§ 152. В глава дванадесета заглавието "Раздел IV- Дознание" се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заглавието на глава дванадесета?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Заглавието на раздел IV: "Дознание" се заличава.
"§ 153. Членове 228-233 се отменят."
Предложението на господата Марков, Димов и Симеонов е оттеглено.
При това положение комисията подкрепя предложенията на вносителя по параграфите до 153 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи от 144 до 153 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 16.
Параграфи от 144 до 153 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Прекъснах, защото имаше предложение за създаване на нови параграфи 153а и 153б. Предложението е оттеглено.
При това положение преминаваме към § 154:
"§ 154. В глава дванадесета досегашният раздел V става раздел III и в наименованието му думата "разследване" се заменя с "производство".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 154 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 10.
Параграф 154 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 155 има едно предложение, което е прието.
Комисията предлага § 155 със следната редакция:
"§ 155. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите "като получи предварителното следствие" се заменят с "приключване на предварителното производство".
2. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) думите "предварителното следствие" се заменят със "следственото дело";
б) т. 3 се изменя така:
"3. събрани ли са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;"
в) в т. 5 думата "разследване" се заменя с "производство";
г) създават се нови т. 6 и 7:
"6. налице ли са основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс;
7. налице ли са условията за споразумение за прекратяване на наказателното производство;".
д) досегашните точки 6 и 7 стават съответно 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте § 155 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 17.
Параграф 155 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 156 има предложение, което е прието.
Комисията го предлага в следната редакция:
"§ 156. В чл. 235 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "предварителното разследване е извършено обективно, всестранно и пълно" се заменят със "събрани са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина".
2. В ал. 5 думите "предварителното следствие" се заменят със "следствието".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте § 156 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 12.
Параграф 156 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 157 има едно оттеглено и едно прието предложение, комисията го предлага в следната редакция:
"§ 157. В чл. 236, алинеи 1, 3 и 6 се изменят така:
(1) Прокурорът връща делото за допълнително разследване, когато:
1. следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица;
2. не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;
3. при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила."
"(3) Допълнителното разследване се извършва в срока, определен от прокурора, но не повече от два месеца, а когато срокът е недостатъчен, се прилага съответно чл. 222, ал. 3."
"(6) Прокурорът може и сам да извърши необходимите допълнителни процесуални действия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте § 157 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 16.
Параграф 157 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 158. В чл. 237 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите "от прокурора" се заличават.
2. В ал. 1 думата "прекратява" се заменя с "изпраща делото на съответния първоинстанционен съд с постановление за прекратяване на".
Има едно предложение, което се оттегля.
Има второ предложение от господин Величов. Поддържате ли го, господин Величков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Величков оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: При това положение комисията предлага § 158 със следната редакция:
"§ 158. Член 237 се изменя така:
"Прекратяване на наказателното производство

Чл. 237. (1) Прокурорът съставя постановление за прекратяване на наказателното производство:
1. в случаите на чл. 21, ал. 1;
2. когато намери, че обвинението не е доказано.
	(2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпросите за веществените доказателства, отмяната на мярката за неотклонение и мярката за обезпечаване на глобата и конфискацията.
	(3) Делото с постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на непосредствено по-горестоящата прокуратура.
	(4) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура се произнася в седемдневен срок, като:
1. потвърждава постановлението за прекратяване;
2. изменява постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство, разпореждането с веществените доказателства, отмяната на мярката за неотклонение и мярката за обезпечаване на глобата и конфискацията;
3. отменява постановлението и връща делото на съответната прокуратура с конкретни указания.
	(5) В случаите на ал. 4, т. 1 и 2 прокурорът изпраща делото на съответния нему съд.
	(6) Съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение не по-късно от седем дни от постъпване на делото.
	(7) С определението съдът може:
1. да потвърди постановлението;
2. да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство, разпореждането с веществените доказателства, отмяната на мярката за неотклонение и мярката за обезпечаване на глобата и конфискацията;
3. да отмени постановлението и да върне делото на прокурора. Указанията на съда по прилагането на закона са задължителни.
	(8) В случаите по ал. 7, точки 1 и 2 съдът отменя мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното постановление е отпаднало.
	(9) Определението на съда не подлежи на жалба и протест.
	(10) Постановлението на прокурора, с което производството се прекратява частично поради изменение на обвинението за същото деяние не подлежи на съдебен контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Отново тук се изправяме пред едно нововъведение, непознато за българското ни поне право. И за мен то се промъкна в последния момент. Според мен, ще употребя този термин, правя една съдебна бюрокрация тук. За какво става реч?
Когато на предварителното производство се установи, че едно лице не е извършило престъпление или няма данни за извършено престъпление, не е наказателно отговорно, въобще делото не трябва да отива до съд, не трябва да се пише обвинителен акт. Прокурорът се запознава с материалите по делото и пише постановление за прекратяване на наказателното производство, като се мотивира. Добре, това е неговото становище.
Всъщност обаче с това постановление не се прекратява производството. Той трябва да го изпрати на по-горния прокурор, примерно на окръжния или на апелативния. По-горният прокурор трябва също да се запознае с материалите по делото, също трябва да постанови едно постановление, било то, примерно, да го потвърди. И тези две постановления на първоинстанционния прокурор, ако мога така да се изразя, и на по-горния прокурор, се изпращат в съда. Значи става трета, бих казал, инстанция, макар и съд и съдът окончателно да реши дали трябва да бъде прекратено наказателното производство или не. Кому е необходимо всичко това?
 
За мен, след като мнозинството прецени, в което, има, разбира се, една логика, че при прекратяването на наказателното производство в края на краищата последна дума има съдът, с други думи казано, ти си бил обвиняем, подследствен, но си невинен, след като се прекратява наказателното производство спрямо това лице.
За мен ал. 3 и 4 трябва да отпаднат. Правя това формално предложение. След като прокурорът прецени, че едно лице не е виновно, няма доказателства или по някаква друга причина - те са дадени в т. 1 и 2, постановява своето постановление, т.е. своето становище и го изпраща на съответния съд, който трябва окончателно да реши въпроса. Защо ви е необходимо да го изпращате на по-горния прокурор, че после в съда? Просто това за мен е един безкрайно ненужен механизъм, защото, колеги, тук има практикуващи юристи - много, много, много голяма част от образуваните предварителни производства, може би над 50 на сто, се прекратяват по ред причини, да не ги обяснявам защо. И тази огромна маса от дела да вървят от един прокурор на по-горен прокурор, после да се отива в съда. Поне това второ звено - по-горният прокурор, смятам че трябва да отпадне. Гаранции има, както за гражданина, че съдът ще постанови, има гаранции, включително и определение за обжалване и т.н., и т.н.
Да, предлагам следното: прокурорът издава своето постановление за прекратяване на наказателното производство, изпраща делото на съответния съд, който окончателно решава въпроса. Нека да премахнем това междинно звено на по-горния прокурор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на ал. 3 и 4.
Гласували 118 народни представители: за 27, против 78, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 158 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 98, против 3, въздържали се 7.
Параграф 158 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 159. Чл. 238 се отменя."
Има предложение на народните представители Марков, Димов и Симеонов, което е оттеглено.
Има и предложение на господин Велислав Величков.
Комисията не подкрепя предложението на господин Величков, подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Величков, за съжаление, не е в залата, затова ще трябва да поставя на гласуване неговото предложение.
Поставям на гласуване предложението на господин Велислав Величков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 5, против 31, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 159 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 14.
Параграф 159 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 160. В чл. 239 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите "органа на предварителното разследване" се заменят със "следователя".
2. В ал. 5 думите "органът на предварителното разследване" се заменят със "следователят".
3. Създават се алинеи 7, 8, 9 и 10:
	 "(7) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия и пострадалия пред съответния първоинстанционен съд след изтичане на три месеца от спирането на производството. Съдът се произнася с определение еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото в съда.
	 (8) Определението по предходната алинея може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник и от пострадалия в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния въззивен съд.
	 (9) Въззивният съд се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно.
         (10) Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от влизането в сила на определението по ал. 7."
Има предложение на Марков, Димов и Симеонов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 160 като предлага ал. 2 и 3 да се изменят така:
           "(2) Ако в случаите по т. 2 на предходната алинея е било повдигнато обвинение, наказателното производство спрямо обвиняемия се прекратява по реда на чл. 237.
	 (3) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия и на пострадалия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Стана въпрос за ал. 9 на текста. Значи, имаме едно определение. То подлежи на обжалване пред по-горния, въззивния съд. И както си спомняте, колеги, ние приехме, че първоинстанционният съд при тези мерки заседава еднолично и когато се обжалва съответният акт, принципът е, че въззивният съд разглеждаше делата в троен състав. И затова предлагам девета алинея: въззивният съд се произнася не еднолично, както е сега, а в състав от трима съдии, за да бъдат всички текстове в унисон един с друг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте § 160 така, както е предложен от вносителя, с тази промяна в ал. 9 - думата "еднолично" се заменя с думите "в състав от трима съдии" и с направените от комисията изменения във втора и трета алинеи.
Гласували 108 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 10.
Параграф 160 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 161. След чл. 239 се създава заглавие "Част трета - Съдебно производство".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 161 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 14.
Параграф 161 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на Георги Дилков - създава се § 161а:
"§ 161а. В чл. 240 се създава нова ал. 4:
"(4) Производството пред първата инстанция се извършва в едномесечен срок от представянето на обвинителния акт от прокурора. При дела с правна и фактическа сложност този срок може да се удължи до три месеца с писмено разпореждане на председателя на съответния съд."
Комисията подкрепя по принцип предложението и го включва като § 164а.
"§ 162. В чл. 246, ал. 2 думите "обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени" се заличават. 
§ 163. Създават се чл. 247а и 247б:
"Спиране на наказателното производство от съдията-докладчик.
Чл. 247а.	(1) Съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите по чл. 22 и 22а.
	(2) Съдията-докладчик отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
Насрочване на делото при установяване на основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
Чл. 247б. Когато въз основа на обвинителния акт и данните по делото съдията-докладчик установи, че са налице основанията по чл. 78а от Наказателния кодекс, той насрочва, разглежда и решава делото по реда на раздел IV на глава двадесета."
§ 164. В заглавието на чл. 254 думите "предаване на съд" се заменят с "образуване на съдебното производство".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 162, 163 и 164.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи от 162 до 164 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 15. 
Параграфи 162, 163 и 164 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде § 164а:
"§ 164а. В чл. 255 се създава нова ал. 3:
"(3) Съдебното заседание се насрочва в срок до два месеца от представяне на обвинителния акт или тъжбата в съда. Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши заседанието да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията да се създаде § 164а.
Гласували 112 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 13.
Параграф 164а е приет. 
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 165. Член 258 се изменя така:
"Непрекъснатост на съдебното заседание
Чл. 258. След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, съставът на съда не може преди постановяване на присъдата да разглежда друго дело."
§ 166. В чл. 262, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "ал. 2, т. 1".
§ 167. В чл. 263, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "ал. 2, т. 1".
§ 168. В чл. 266 се правят следните изменения: 
1. В ал. 2 след думата "отсъствие" се поставя запетая и се добавя "чрез прочитане на съдебния протокол".
2. В ал. 4 думите "четири хиляди лева." се заменят с "четиридесет лева", а думите "7-дневен срок" се заличават.
§ 169. В чл. 268, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата "компетентния" се заменя със "съответния".
2. Точка 2 се изменя така:
"2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;"
3. Създава се т. 3:
"3. се намира извън пределите на Република България, когато местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини, или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си."
§ 170. В чл. 269, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думите "и 4" се заличават.
2. В т. 3 думите "когато тя е задължителна" се заличават."
Тук констатирахме, че Конституционният съд е отменил един аналогичен текст именно с вкарване на думите "когато тя е задължителна" - става въпрос за защитата. При това положение аз си позволявам да предложа в т. 3 думите "когато тя е задължителна" да отпаднат.
"§ 171. В чл. 270 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата "положение" се добавя  "и единния му граждански номер".
2. В ал. 3 след думите "чл. 253" се добавя "и чл. 254". 
§ 172. В чл. 271, ал. 2 думите "а проверката на самоличността им се извършва по начин, недопускащ разкриването й" се заличават.
§ 173. В чл. 275, ал. 4 думите "по всяко време на разпита на подсъдимия" се заменят с "на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните".
§ 174. В чл. 276 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Разпит на подсъдим в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина."
2. В ал. 2 думите "който е отсъствал по уважителни причини" се заличават, след думата "отсъствие" се поставя запетая и се добавя "чрез прочитане на съдебния протокол". 
§ 175. В чл. 277, ал. 1 се изменя така:
"(1) Обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
1. подсъдимият е починал и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;
2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;
3. между обясненията, дадени в досъдебното производство, и на съдебното следствие има съществено противоречие;
4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо."
§ 176. В чл. 278, ал. 2, изречение първо след думите "ал. 3" се добавя "и ал. 4".
§ 177. В чл. 279 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а/ думите "предварителното разследване" се заменят с "досъдебното производство пред съдия";
б/ в т. 5 запетаята след думата "свидетелят", думите "след като е редовно призован" и запетаята след тях се заличават и се създава изречение второ:
"Когато подсъдимият няма защитник, съдът му разяснява, че прочетените показания ще се ползват при постановяване на присъдата."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) При условията на ал. 1, т. 1 до 5 включително показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на страните. За това следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания ще се ползват при постановяване на присъдата."
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. 
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Имам две бележки, които са по-скоро от редакционен характер. Ще започна малко отзад напред.
Параграф 175 казва: "В чл. 277, ал. 1 се изменя така: "Обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или друг състав на съда се прочитат...".  И оттук да бъдат използвани като доказателствено средство, като доказателства. По този проблем говорихме. Добре, приехме го вече.
Но аз поне не разбирам как може подсъдимият да бъде разпитан пред съдия или друг състав на съда. Кой е тоз другият състав на съда?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Починал.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но то не значи, че когато се извършва един разпит на обвиняем пред съдията, същият съдия ще трябва да разгледа и наказателното дело. Разбира се, че не. Всеки един съдия може да разгледа делото.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това вече е друг състав.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, това е друг състав и то не е необходимо. Така че "или пред друг състав", според мен просто трябва да отпадне. Щом разпитът е извършен пред съдия, този разпит може да бъде прочетен в съдебно заседание и респективно взет предвид като доказателствен материал. Затова според мен "пред друг състав" просто е излишно.
Второ. Връщам се назад, за да бъдем наясно - това е § 165, чл. 258, принципа за непрекъснатост на съдебното заседание. Става дума за следното. Съставът, т.е. съдията и двамата съдебни заседатели или тримата съдии, в зависимост от състава, след като са приключили устните прения и е дадена последната дума на подсъдимия, остава какво? Да се постанови присъдата. Докато не се постанови присъдата този състав и всички негови членове нямат право да разглеждат други дела. Не само наказателни, но и граждански, административни и т.н. Самият текст аз го разбирам, но у някои колеги може да се получи двусмислие. Какво казваме - "...и последната дума на подсъдимия съставът на съда не може преди постановяване на присъдата да разглежда друго дело". Значи, ако съставът е от съдия и двама съдебни заседатели, този състав не може да разглежда друго дело. Не само това, но и всеки един от членовете на състава няма право да разглежда друго дело - и съдебният заседател, ако щете, и съдията.
За да бъдем наясно като идея, която аз, разбира се, споделям, би следвало редакцията да бъде следната:
"След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело." 
Това означава всеки един от членовете, а не целият състав като състав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: С предложението по § 165 на господин Корнезов съм съгласен, но не съм съгласен с неговото предложение по § 175. В наказателния процес е задължително понятието присъственост. Ако показанията са дадени пред един съдия или пред един състав, който е сменен, вторият състав трябва също непосредствено да чуе със собствените си възприятия показанията. И затова няма никаква пречка той да бъде задължен да ги изслуша отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Искам да прочета как ще изглежда в § 165 чл. 258:
"След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело." 
Това се приема и от председателя на комисията, така че остава да гласуваме само предложението на господин Корнезов в § 175, в ал. 1 да отпаднат...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов оттегля предложението.
Поставям на гласуване параграфи от 165 до 177 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 135 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 20.
Параграфи от 165 до 177 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 178. В чл. 280, ал. 2 накрая след думите "ал. 3" се добавя "и ал. 4".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 178, така както е предложен от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 16.
Параграф 178 е приет.
Следващият параграф е доста обемен, така че няма да можем да го приемем в оставащите минута и половина.

Две съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 21 юли, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по културата и медиите ще има заседание на 22 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 22 юли, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Заместник-председатели:
				 Иван Куртев
				Петя Шопова

Секретари:
	 Анелия Тошкова
	Свилен Димитров