Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-06-05

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-прдседателят Иван Куртев


Секретари: Христо Димитров,
		   Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Илиян Попов. Да му е честит и всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Започваме с полагане на клетва от новоизбран народен представител.

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ



Р Е Ш Е Н И Е
N 293
София, 2 юни 1998 г.

На 28 май 1998 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Александър Иванов Хаджийски, избран с листата на коалиция Обединени демократични сили в 25. многомандатен избирателен район - София.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 25. многомандатен избирателен район - София Борис Любомиров Спасов от коалиция Обединени демократични сили."
Моля квесторите да поканят господин Борис Любомиров Спасов за полагане на клетва. (Всички стават прави.)
Ако обичате, повтаряйте след мен думите на клетвата:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се! (Господин Борис Спасов повтаря думите на клетвата. Ръкопляскания.)

Преминаваме към дневния ред.
Господин Пинчев, имате думата.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Днес е 5 юни. На този ден педи 51 години в сградата на българския парламент бе арестуван и поведен към своята колкото Никола Петков - главен секретар на Български земеделски народен съюз, забележителен народен представител, чийто речи са звучали в тази зала, водач на обединената парламентарна опозиция, най-силната сред всички антикомунистически парламентарни опозиции в Източна Европа.
С този акт Българската работническа партия (комунисти), водена от съветския губернатор у нас Георги Димитров, изпълни волята на Сталин. Смазана беше парламентарната демокрация и отнета частната собственост на народа. Установена беше невиждана и нечувана по жестокост тоталитарна диктатура в страната. Потъпкана беше националната независимост на България и цели десетилетия тя бе превърната в покорен васал на Съветския съюз. 
Кощунството с варварското арестуване на Никола Петков в тази свещена зала на българското народно събрание никога не трябва да се забравя, както и преживяното от обществото ни след този брутален акт.
Ще си позволя да акцентувам върху това, защото всяка забрава води до повторение на уродливи по форма рецидиви на историята, повторения, които се явяват не толкова като нейни фарсове, а приемат формата на истински национални трагедии. Най-пресният пример, дами и господа, е безследното Жанвиденовото управление. Затова нищо не трябва да се забравя, особено от нас, народните представители. Пети юни винаги трябва да бъде като звън на камбана, която да ни държи будни и отговорни. Гибелта на Никола Петков и съдбата на страната ни след това - ето поуката от 5 юни! Да бъдем отговорни граждани на България, да пазим непокътнати нейната независимост и нейната парламентарна демокрация - на това ни учи и животът, и кончината на този бележит българин! 
Дами и господа народни представители! Моля да станем прави и с едноминутно мълчание да почетем паметта на убития народен представител Никола Димитров Петков. Мир на праха му и да бъде вечна неговата памет! (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пинчев. 
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников, за да продължим второто четене на измененията на Търговския закон.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Стигнахме до § 30. 
Има предложение от народния представител Емануил Йорданов да се създаде § 30а със следното съдържание:
§ 30а. В чл. 649, ал. 1 се създава второ изречение: "При предявяване на иск от синдик, съдът може да приложи чл. 620, ал. 2."
Народният представител Емануил Йорданов си оттегли предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 30а със следното съдържание:
"§ 30а. В чл. 649 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
	"(2) При предявяване на иск от синдика предварително държавна такса не се събира, ако съдът признае, че няма достатъчно средства за заплащането й. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предлагания от комисията нов § 30а.
Гласували 143 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 11.
Параграф 30а е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 31. В чл. 655, ал. 2 се създава т. 6:
"6. да има подходящо образование и професионален опит".
Към текста на вносителя по § 31 са направени две предложения. Едното е от народния представител Емануил Йорданов, а другото е от народните представители Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Велислав Величков.
Комисията приема по принцип направените предложения и предлага следния текст на § 31:
"§ 31. В чл. 655 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "или юридическо" се заличават.
2. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) думите "физическо лице" се заличават;
б) създават се точки 6 и 7:
"6. да има завършено висше икономическо или висше юридическо образование и не по-малко от 3-годишен стаж по специалността;
7. да бъде включен в утвърден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици. Тези промени се обнародват в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 31 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 31 така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 111, против 19, въздържали се 6.
§ 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народните представители Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Велислав Величков правят предложение да се създаде нов § 31а със следното съдържание:
"§ 31а. В чл. 657 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 3:
"3. ако назначеният синдик престане да отговаря на изискванията по чл. 655, ал. 2."
б) досегашните точки 3, 4 и 5 стават 4, 5 и 6."
2. В ал. 3 думите "и 3" се заменят с думите "3 и 4"."
Комисията приема предложението и предлага да се създаде § 31а с предложената редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 31а така, както е предложен.
Гласували 144 народни представители: за 115, против 25, въздържали се 4.
Параграф 31а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Емануил Йорданов е предложил § 31б, но след това е оттеглил предложението си.
Народният представител Емануил Йорданов е предложил да се създаде нов § 31в със следното съдържание:
"§ 31в. В чл. 662, ал. 4 се заличава."
Народните представители Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Велислав Величков също предлагат да се създаде § 31в със следното съдържание:
"§ 31в. В чл. 662 ал. 4 се отменя."
Комисията приема предложенията и предлага § 31в със следното съдържание:
Създава се § 31в със следното съдържание:
"§ 31в. В чл. 662 ал. 4 се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всъщност това ще бъде § 31б.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Може да стане § 31б, тъй като § 31б отпадна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 31в така, както е предложен от комисията, който става § 31б.
Гласували 135 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 19.
Параграф 31б е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 32. В чл. 660, ал. 1 думата "стопанин" се заменя с "търговец".
Няма постъпили предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 32 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 33. Член 666 се изменя така:
"Чл. 666.	(1) Съдът назначава временния синдик с решението за откриване на производството по несъстоятелност, ако той е включен в утвърден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за временни синдици, и ако той отговаря на изискванията по чл. 655, ал. 2.
	(2) Включените в списъка по ал. 1 физически лица, както и лицата, които осъществяват правомощията на временния синдик - юридическо лице, трябва да отговарят на изискванията на чл. 655, ал. 2, точки 1, 4 и 6.
	(3) Ако включените в списъка по ал. 1 лица престанат да отговарят на изискванията по ал. 2 или ако има констатирани нарушения във връзка с тяхната дейност като временни синдици, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция ги изключва от списъка по ал. 1. Тези промени се обнародват в "Държавен вестник"."
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Велислав Величков:
Параграф 33 да отпадне.
Предложение на Емануил Йорданов:
В § 33 се правят следните изменения:
В чл. 666, ал. 2 думите "както и лицата, които осъществяват правомощията на временния синдик - юридическо лице" се заличават.
Комисията приема предложенията за отпадане на § 33 и предлага на народните представители да гласуват § 33 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 33 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 33.
Гласували 130 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 24.
Предложението е прието. Параграф 33 отпада.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 34. В чл. 667 след думите "чл. 657" се добавя "или ако той бъде изключен от списъка по чл. 666, ал. 1, както"."
Тези думи вносителят предлага да се добавят към чл. 667.
Предложението на Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Велислав Величков е § 34 да отпадне.
Комисията приема предложението и предлага на народните представители да гласуват § 34 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията § 34 да отпадне.
Гласували 121 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 11. 
Параграф 34 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 35. В чл. 669 накрая се добавя "и се ръководи от съдия, определен от председателя на окръжния съд".
По този текст няма бележки. 
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 35 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 6. 
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 36. В чл. 673, ал. 3 думите "чл. 637, ал. 2 или 694, ал. 1" се заменят с "чл. 637, ал. 3".
Комисията приема текста на вносителя, като предлага накрая да се добавят думите "и кредитор с неприето вземане, който е обжалвал решението по чл. 692".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 36 така, както е предложен от вносителя с добавката, направена от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Параграф 36 е приет. 
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 37.	В чл. 692 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
"Съдът се произнася с решение."
2. В ал. 3 се създава изречение второ:
"В този случай решението на съда не подлежи на обжалване".
§ 38. Чл. 693 се изменя така:
"Чл. 693.	(1) Вземането, което е включено в одобрения от съда списък по чл. 692, се смята за прието в производството по несъстоятелност:
1. от момента на постановяване на решението за одобряване списъка на приетите от синдика вземания по чл. 692, ал. 1, ако вземането не е оспорено по реда на чл. 690, ал. 1 или ако не е предявено възражение в предвидения срок по чл. 692, ал. 2;
2. от момента на влизане в сила на решението на съда, ако е предявено възражение по  чл. 692, ал. 2.
	(2) Влязлото в сила решение относно приетите вземания има установително действие за длъжника, синдика, и за всички кредитори на несъстоятелността."
§ 39. Чл. 694 се отменя.
§ 40. В чл. 698, ал. 1 се изменя така:
"(1) План може да се предложи най-късно до един месец след датата на решението на съда за одобряване списъка на приетите от синдика вземания по чл. 692."
По § 37, 38, 39 и 40 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков има думата. 
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя формално предложение § 39 да отпадне или чл. 694 да не се отменя. 
Аз разбирам голямото желание на вносителите за ускоряване на процедурата, но ако приемем тази поправка, лице, което е направило възражение за някакво негово вземане, което не е включено и прието в масата по несъстоятелността, няма да може да установява съществуването или не на такова вземане, тоест един сравнително кратък срок, в който понякога кредитори могат да бъдат съществено ощетени и изключени при удовлетворяването от масата по несъстоятелността. 
Именно поради тази причина предлагам чл. 694 да не отпада или § 39 да не се приема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков. 
Друг някой желае ли да вземе отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 39. 
Гласували 156 народни представители:  за 57, против 87, въздържали се 12.
Предложението не се приема. 
Моля, гласувайте § 37, 38, 39 и 40 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 149 народни представители: за 108, против 39, въздържали се 2.
Параграфи 37, 38, 39 и 40 са приети.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 40а: 
"§ 40. В чл. 703, ал. 2, т. 3 думите "и седем" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има ли желаещи да се изкажат?
Моля, гласувайте предложението за създаване на нов § 40а.
Гласували 121 народни представители: за 98, против 22, въздържал се 1.
Параграф 40а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 41. В чл. 705 се създава ал. 2:
	"(2) Съдът се произнася с решение относно утвърждаването на плана за оздравяване на предприятието или отказа за това."
§ 42. В чл. 706 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
	"(2) Поръчителите и лицата, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължения на длъжника, както и солидарно задължените с него лица, с изключение на тези по чл. 610, не могат да се ползват от предвидените с плана облекчения."
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
3. Създава се ал. 5:
	"(5) При продажба на цялото предприятие или на част от него извършените от купувача действия на разпореждане преди окончателното плащане на цената са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността."
§ 43. Създава се чл. 707а:
"Обжалване
Чл. 707а. Решенето по чл. 707, ал. 1 и решението, с което се отказва да се утвърди приет от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на длъжника, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник".
§ 44. В чл. 709 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "неплатежоспособност" се поставя запетая и се добавя "съответно свръхзадълженост".
2. Създава се ал. 3:
	"(3) Във възобновеното производство по несъстоятелност не се провежда оздравително производство."
§ 45. В чл. 711 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 след думата "несъстоятелност" се добавя "и постановява прекратяване дейността на предприятието".
2. Ал. 2 се заличава.
§ 46. В чл. 713 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
	"(2) Решението, с което се отменя частично или цяло или се обезсилва постановеното от окръжния съд решение за обявяване в несъстоятелност, се вписва в съответния съдебен регистър и се обнародва в "Държавен вестник". 
§ 47. В чл. 717 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
"По този ред може да се продават вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността като цяло или като обособени части".
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
	"(2) По предложение на синдика съдът по несъстоятелността разрешава на публична продан да се изложат вещите и имуществените права като цяло, обособени части или отделни имуществени права. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.
	  (3) При продажба на вещите и имуществените права като цяло или на обособена част кредиторите не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажба на отделните вещи и имуществени права."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
§ 48. В чл. 718 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения:
а) след думата "когато" се добавя: "вещите и имуществените права като цяло, обособена част или";
б) създава се изречение второ: 
"Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден."
2. Създава се нова ал. 3:
	"(3) При продажба по ал. 1 на вещите и имуществените права като цяло или на обособена част кредиторите не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи и имуществени права."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
	"(4) При продажба по ал. 1 на вещите и имуществените права като цяло или на обособени части, извършените от купувача действия на разпореждане преди окончателното плащане на цената са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността."
§ 49. В чл. 719 накрая се поставя запетая и се добавя: "освен ако със закон е предвидена продажбата и от кредитора без съдебна намеса".
§ 50. В чл. 722 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения:
а) в т. 1 думите "от стойността на заложената или ипотекирана вещ" се заменят с "от получената сума при реализацията на обезпечението";
б) т. 6 се изменя така:
"6. публично правни вземания на държавата и общините като данъци, мита, такси, вноски във фонд "Обществено осигуряване" и др., възникнали от датата на решенето за откриване на производството по несъстоятелност;"  
в) точка 7 се отменя;
г) досегашната т. 8 става т. 7;
д) досегашната т. 9 става т. 8 и в нея думите "всички останали" се заменят с "останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност";
е) създават се точки 9, 10 и 11:
"9. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1;
10. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2;
11. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3.".
2. В ал. 2 цифрата "9" се заменя с числото "11".
§ 51. В чл. 724 ал. 3 се изменя така:
"(3) Дължимата сума по ал. 2 от реализацията на обезпечението се предава веднага на кредитора".
§ 52. В чл. 740 ал. 1 се изменя така:
"(1) Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения. В този случай синдикът не представлява длъжника като страна".
§ 53. Създава се чл. 741а:
"Възобновяване на производството по
несъстоятелност
Чл. 741а. Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора, кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Във възобновеното производство по несъстоятелност не се провежда оздравително производство."
§ 54. В чл. 742, ал. 2 накрая се добавя "както и ликвидаторът".
§ 55. В Допълнителните разпоредби се създава § 1а:
"§ 1а. "Обособена част" по смисъла на този закон е организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни)".
По параграфи 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54 и 55, както и по § 1а няма постъпили предложения и комисията предлага да се гласуват така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По параграфи от 41 до 55 желае ли някой думата? Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Доколкото доста пространно изчитаме текстове, които са твърде важни за отношенията, свързани с несъстоятелността, аз ще си позволя в това изказване да взема отношение по няколко текста и да направя своите предложения за отпадане.
Първото ми предложение е свързано с § 44 за чл. 709. В ал. 1 на този текст е казано, че ако длъжникът не изпълнява еди-какво си могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се доказва неплатежоспособност. Сега се добавя съответно свръхзадлъжнялост. Но свръхзадлъжнялостта - няма такова производство, това е едно състояние, което се констатира от съда. Ще бъде нонсенс това, което ще се приеме с тази поправка, освен ако аз не греша и моля господин Лучников да вземе отношение по въпроса. Предлагам § 44 да отпадне във връзка с производството по свръхзадлъжнялост.
Но другия, по-същностен въпрос, е свързан с понятието "обособена част", което се въвежда тук. И най-напред предлагам да отпадне § 55 и навсякъде в текста думите "обособена част" да отпаднат. Защото навремето, през 1992 г., когато се прави Законът за приватизация, за първи път в нашето право се появява това понятие "обособена част" за улеснение на процеса на приватизация при организационното разделяне на определено имущество. Обособената част не представлява нищо друго освен движима, недвижима вещ или някакъв комплекс от права и задължения. И учудващо е защо тук вносителите коментират само имуществените права, а са изключили от този кръг неимуществените права, търговски марки, промишлени образци, патенти и пр., които също би трябвало да влизат в този режим.
Но едно буквално преписване на текст от Закона за приватизацията, че обособената част е магазинът, или е кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни, води до една лоша тенденция, при която вместо ние да оправяме несъвършени текстове в други закони, ние вземаме оттам несъвършени понятия и ги включваме тук, защото знайно е, че бюрокрацията в последните години прие това понятие "обособена част" и започна да го употребява наляво и надясно. Такова едно понятие противоречи на устойчивите ни представи за правната терминология. Благодаря.
Формалните ми предложения са...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За два параграфа - за § 44 и § 55.
МИХАИЛ МИКОВ: Плюс "обособена част" навсякъде в текста.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Миков! Що се отнася до това, че свръхзадлъжнялостта е посочена, тя е посочена като елемент, който евентуално трябва да се доказва, а не като някакво специално производство. Защото когато той поиска възобновяване на несъстоятелността, на някой може да му дойде на ума да възразява, че трябва отново да се доказва, че предприятието е свръхзадължено, или че е спряло да бъде платежоспособно, т. е. спряло платките. За да изясни тази работа законодателят е сметнал за нужно да го напише и аз смятам, че то не е излишно.
Колкото до това дали трябва да се посочва като отделен обект за възможно продаване на част от предприятието като ресторант, работилница и т. н., този въпрос е спорен, защото в чл. 15 на Търговския закон също се предвижда продаване на предприятие като една съвкупност от права и вещи, като една "universitas rerum et iuris", но там не е определено точно дали не може да се продава и част от предприятието.
Понеже тези законоположения се отнасят до хора, които не са специалисти, смятам, че нищо не пречи да се оставят така, за да им се подсказва, че те могат да продадат, да кажем,  ресторанта като цяло, а не отделните му маси, столове, печки и т. н. Това е бил смисълът на закона и аз смятам, че няма защо да го променяме сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 44.
Гласували 138 народни представители: за 51, против 70, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 55 и навсякъде в текста думите "обособена част".
Гласували 131 народни представители: за 50, против 70, въздържали се 11.
И това предложение не се приема.

Моля, гласувайте параграфи от 41 до 55 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 137 народни представители: за 107, против 29, въздържал се 1.
Параграфи 41-55 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Най-напред трябва да гласуваме заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", а след това § 56, който гласи:
"§ 56. В § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думата "определението" се заменя с "решението".
Комисията приема текста на вносителя по § 56, като предлага и думите "Преходните и заключителните разпоредби" да се заменят с "Допълнителните разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 56, съгласно който в § 5, ал. 1 думите "Преходните и заключителните разпоредби" се заменят с думите "Допълнителните разпоредби", а думата "определението" се заменя  с "решението".
Гласували 113 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 3.
§ 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 57. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието и правната евроинтеграция утвърждава и обнародва в "Държавен вестник" списъка на физическите и юридическите лица, които могат да бъдат назначавани от съда за временни синдици."
Народният представител Емануил Йорданов предлага думите "и юридическите" да се заличат, тъй като ние по принцип приехме, че синдици не могат да бъдат юридически лица. Затова комисията приема да отпаднат тези думи.
	"(2) Списъкът по ал. 1 може да се допълва по всяко време. 
	  (3) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция е длъжен да изпрати на всички окръжни съдилища списъка по ал. 1 с посочване на адресите и специалността на утвърдените временни синдици.
	  (4) Лице, което е назначено за временен синдик по заварено от този закон открито производство по несъстоятелност, се освобождава от съда в срок не по-дълъг от един месец след обнародването на списъка в "Държавен вестник", ако не е включено в списъка по ал. 1. В същия срок съдът е длъжен да назначи на мястото на освободения временен синдик лице измежду посочените в списъка по ал. 1."
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Велислав Величков: 
Параграф 57 се изменя така:
"§ 57. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието и правната евроинтеграция утвърждава и обнародва в "Държавен вестник" списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани от съда за синдици.
	  (2) Списъкът по ал. 1 може да се допълва по всяко време.
	  (3) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция е длъжен да изпрати на всички окръжни съдилища списъка по ал. 1 с посочване на адресите и специалността на утвърдените синдици.
	  (4) Лице, което е назначено за синдик или за временен синдик по заварено от този закон производство по несъстоятелност, се освобождава от съда в срок не по-дълъг от един месец след обнародване на списъка в "Държавен вестник", ако не е включено в списъка по ал. 1. В същия срок съдът е длъжен да назначи на мястото на освободения синдик или временен синдик лице измежду посочените в списъка по ал. 1."
Комисията приема предложението на народните представители Абаджиев, Димов, Рафаилов и Величков и предлага § 57 да се гласува в редакцията, предложена от тях.

	
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 57 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 57 така, както е предложен от народните представители Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Велислав Величков и подкрепен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 96, против 23, въздържали се 4.
Параграф 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Емануил Йорданов оттегля предложението си за създаване на нов § 57а, затова няма да го докладвам.
"§ 58. По заварените от този закон висящи дела, по които е постановено решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност, се смята, че съдът е постановил прекратяване на дейността на предприятието по чл. 711, ал. 1, т. 1 от датата на решението за обявяване в несъстоятелност."
По § 58 няма постъпили предложения и комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 58 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 58, както е предложен от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 6.
Параграф 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народните представители Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Велислав Величков са оттеглили предложението си за създаване на нов § 58а, поради което няма да го докладвам.
"§ 59. В Закона за банките ("Държавен вестник", бр. 52 от 1997 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 90 се правят следните изменения:
а) в ал. 1, изречение първо, думата "Определението" се заменя с "Решението", думите "по реда за обжалване на решенията" и изречение второ се заличават;
б) в ал. 5 думата "определението" се заменя с "решението";
в) в ал. 6 думата "определение" се заменя с "решение";
г) ал. 7 се отменя.
2. В чл. 95, ал. 1, т. 1 думите "от стойността на заложената и ипотекирана вещ" се заменят с "от получената сума при реализацията на обезпечението".
По § 59 няма постъпили предложения и комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 59 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Параграф 59 е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Търговския закон.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС - първо четене.
Има думата председателят на водещата комисия господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО:   Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, N 854-01-55, внесен от народния представител Любен Корнезов

На заседание, проведено на 28 май 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, N 854-01-55, внесен от народния представител Любен Корнезов.
Комисията прие, че предлаганото изменение е целесъобразно и не накърнява правата на останалите съделители. Подчерта се обаче, че е необходимо да се изясни текстът, като се уточни, че уравняването на дяловете с други имоти и особено с пари, ще се извършва по действителната пазарна цена на жилището към датата на предоставяне на имота или изплащане на паричната стойност на дела на останалите съделители.
Комисията с единодушие прие да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс N 854-01-55, внесен от Любен Корнезов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата вносителят господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители, позволете ми първо да благодаря на колегите от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, които единодушно подкрепиха този законопроект.
Всъщност делбата е най-сложното, особено исково производство. То многократно е било изменяно както в миналия Закон за гражданското производство, така и сега в ГПК.
Всъщност предлагам само една алинея, състояща се от две изречения. Но така или иначе, тази алинея, тези две изречения засягат всеки един от нас, пряко или косвено, бих казал и всеки един български гражданин.
Какво е положението при сегашната редакция и за какво става реч? При една делба на съсобственост, независимо дали тя се е формирала на базата на наследство или по някакъв друг начин, принципът е, че неподеляемото жилище се изнася на публична продан от съдия-изпълнителя и този, който даде най-високата цена, получава жилището.
Това на пръв поглед е даващо възможност да се получи реалната цена на жилището. Но от друга страна тези, които са имуществено притеснени, имам предвид наследниците, примерно, или пък съпруга, когато не е съпружеска имуществена общност, това жилище ще отиде при този, който има всъщност повече средства, за да му даде.
И затова смятам, че е по-справедливо съдът да има възможност да предоставя жилището на този от съделителите, който има най-голяма нужда.
Разбира се, трябва да се гарантират интересите и на другия съделител. Те всъщност сега са гарантирани по следния начин: първо, за вземането може да се впише ипотека; второ, жилището трябва да бъде оценено по действителната му пазарна стойност, сумата трябва да бъде платена в шестмесечен срок и ако не бъде платена в шестмесечен срок, решението се обезсилва.
Ние вчера също разговаряхме тук с колеги народни представители, които имат богат опит, и практически в делбеното производство. Възможни са и други варианти за решаването на този въпрос. Но така или иначе, трябва да търсим възможно най-справедливото решение за всички страни в делбения процес.
Предлагам това, ако решите, подкрепете законопроекта. И между първото и второто четене, разбира се, можем да търсим и друго, по-рационално решение на този проблем, който, пак повтарям, касае всеки един български гражданин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Емануил Йорданов.

ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че не присъствах на заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в момента, в който беше гласуван този законопроект, и нямах възможност там да изразя становището си. Затова ще използвам възможността да го изразя в залата.
На пръв поглед този законопроект изглежда доста справедлив, защитаващ интересите на всички съделители. Но това звучи така само за хора, които на практика не са участвали в делбени дела. 
Възлагането, което съществува като възможност, е една предпоставка делбените дела да се проточват във времето в продължение на години. Понякога се стига до 6, 7 и 8 години. Винаги се спори за оценката, която вещите лица дават на делбения имот. В днешно време е изключително трудно да се каже каква е точната пазарна цена на имота на базата на заключение на вещо лице. Винаги има някой недоволен, винаги се искат нови експертизи. 
Това положение във времето - на висящност на делбения процес - не е в интерес на нито една от страните. Отделен е въпросът, че не се защитават интересите на никого. 
Когато един имот бъде изнесен на публична продан, едва тогава той би могъл да намери действителната си пазарна цена. И не мога да се съглася с това, че социално слабият не можел при публичната продан да получи апартамента. Може, още повече, че той като съделител ще трябва да плати единствено половината от цената на този имот. (Неразбираема реплика от ДЛ.)
Извинявам се, на половината, в зависимост от дяловете, в зависимост от квотите. Но един човек, който е извън кръга на съделителите, ще трябва да заплати цялата цена. Още повече,  дори и да се възложи един делбен имот на съделител, ако той няма парите да плати дяловете на останалите,   дори и при тази занижена цена, която обикновено предлагат вещите лица,  това означава възобновяване на делбения процес и още няколко години ходене на хората по съдилищата. Никой няма интерес от това.
В мотивите на законопроекта се казва, че едва ли не публичната продан облагодетелствала милионери и милиардери. Това е твърде несериозен довод. Нито един богат човек няма да се нареди на опашка пред кабинета на съдия-изпълнител да наддава за панелен апартамент в "Люлин-10". Тези хора се интересуват от съвсем друг тип имоти. 
Така че, ако ние приемем тази поправка, няма да направим услуга на никого, а отново ще натоварим съда с допълнителни ангажименти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Благодаря на господин Йорданов.
Има думата за реплика господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю,  вярно е, че при правораздаването има проблем относно оценката и по-точно дейността на вещите лица. Но така или иначе в делбеното производство - дали неподеляемото жилище ще се възлага на някой от съделителите, дали то ще се изнася на публична продан - без заключение на вещо лице не може да мине и без оспорване между страните относно цената на това жилище.
Така че колегата, който говори преди мен, тук поне не е прав, защото така или иначе в делбеното производство, независимо дали то е делба на движими или недвижими вещи, просто е невъзможно без такава експертиза.
Второ. Ами, колега, възможно е и при публична продажба също да се достигне до редица усложнения, включително този, който е спечелил търга, да не плати в определения срок, да се премине към втория, респективно третия, или втора продажба. Така че въпросът е правораздаването да стъпи на краката си и максимално бързо да правораздава. А самият закон и самото възлагане ни най-малко затруднява, според мен,  съда.
Вие казахте  за панелния апартамент в "Люлин". Да, вероятно за панелния апартамент в "Люлин" няма да се явят милионери, както Вие се изразихте или както аз съм го писал, но има жилища, които представляват интерес за хората, които са имуществено по-добре. 
Как един  пенсионер, който е с една пенсийка, ще може да конкурира една мощна фирма? Ами разбира се, че фирмата ще му изкупи жилището и в края на краищата той ще трябва да отиде някъде другаде да търси подслон на главата си.
Така че за мен справедливостта изисква тази поправка. Друг е въпросът, че има и други възможности за вътрешно наддаване и т.н., на които варианти не се спирам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  За дуплика има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Действително и при публичната продан има оценка на вещо лице, но тя е само една. Тази оценка на вещото лице служи за началната цена при търга. Липсата на възлагане, обаче, стимулира съделителите да постигнат споразумение и по този начин делото да приключи.
В заключение искам да добавя нещо, което очевидно ние сме забравили. Сегашната редакция на чл. 288, ал. 2 беше гласувана от нас в края на миналата година. Днес вие търсите промяната й. Допустимо ли е през няколко месеца да променяме един и същи текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също съжалявам, че не можах да изразя становището си в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Ще бъда съвсем кратък и ще  започна оттам, откъдето завърши колегата Йорданов, като напълно се присъединявам към неговите мотиви и неговото становище. 
Наистина само  преди няколко месеца ние приехме изменения в Гражданско-процесуалния кодекс и в частност  в текста на чл. 288, ал. 2, с което отменихме досегашната процедура по възлагане на неподеляемото жилище, като сме преценили, че обществените отношения са се изменили и сме приели този нов вариант.
Не считам, че оттогава досега обществените отношения са се изменили в насока, която да налага отново връщане на предишната правна формулировка.
Наистина според мен това, което беше предложено със законопроекта за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс, беше продиктувано от един внимателен анализ на цялостната съдебна практика през изтеклите десетилетия  по този текст. Известно е на всички практикуващи юристи, че това е текстът, по който може би се водят най-дългите дела, има най-много решения на Върховния съд. Това са делата, които най-често се отменят по всички съдебни инстанции. Именно това показва, че предишният текст не водеше до този справедлив социален резултат, който ние желаехме. Прекалено разтегливите критерии водеха до голяма относителност, водеха до постоянно желание на участниците в делото да изменят обстоятелствата. Продаваха се жилища,  правеха се опити наистина да се постигне този критерий, който беше залегнал в закона и в решенията на Върховния съд. 
Аз няма да повтарям отново мотивите, които изложи господин Емануел Йорданов, напълно се присъединявам към тях. Считам, че вариантът,  който сега съществува в Гражданско-процесуалния кодекс, е много по-удачен. Той ще доведе до много по-голяма бързина и съм убеден всъщност, че ще доведе и до по-голяма справедливост поради изложените от него съображения.	 Считам, че може да се помисли единствено за разширяване на възможностите да се възложи неподеляемото жилище на преживелия съпруг не само когато жилището е съпружеска общност. Това е изключението, което считам, че наистина ще бъде справедливо и ще бъде в съответствие с  обективните обстоятелства в обществото в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата господин  Христо Иванов.	
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Очевидно, че проблемите в законодателството трябва да отговарят на промените в обществените отношения, трябва да имат и социален аспект, който да гарантира максимално интересите на всички заинтересовани страни. Ето защо, замисляйки се върху внесената поправка на господин Корнезов аз в известен смисъл съм раздвоен.
Приемам текста на сега съществуващия закон, тоест на направената миналата година поправка тогава, когато става дума за делби извън подялбата на съпружеска съсобственост. Когато става дума за подялбата на съпружеска съсобственост и когато говорим за социална справедливост ние тук забравяме интересите на децата.
Когато държавата гарантира интересите на децата, тя трябва преди всичко да бъде сигурна, че тези деца ще имат жилище. Един елементарен пример - едно малко жилище, в което живее семейство, примерно, с две непълнолетни деца, майката получава жилището, тоест получава правата върху отглеждането и възпитанието на децата, тя обаче няма никаква сигурност, че ще може да купи това жилище, защото на пазара могат да се появят всякакви пари и това го знаем много добре в настоящия момент. По този начин тя поема отговорността за отглеждането и възпитанието на децата, обаче не е сигурна, че те утре няма да останат на улицата. И затова аз искам да апелирам към вниманието на колегите и да погледнем по диференциран начин, когато става дума за подялба, които не са съпружеска собственост и когато няма интереси на непълнолетни деца.
Когато става дума за това, че единият от съпрузите е поел отговорността върху възпитанието и отглеждането на непълнолетните деца, дайте да поемем някакъв ангажимент и да създадем известна сигурност, че тези деца няма чрез сега създалия се пазар да бъдат изхвърлени на улицата. Тук не става дума за защита на интересите на някои от съпрузите или бившите съпрузи, а става дума за интересите на децата. С тази процедура, която в момента съществува, може да се стигне до експроприация на децата от жилищна собственост. Това е моето становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Очевидно проблемът повдига доста тези.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието. 
За процедура има думата господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин премиер, уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! От името на Парламентарната група на СДС моля на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде удължен срокът за правене на предложения между първо и второ четене по Закона за администрацията с още две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Срокът изтече вчера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение за удължаване на срока с две седмици.
Гласували 138 народни представители: за 99, против 25, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Новопостъпили питания в периода 29 май - 4 юни 1998 г. 
Питане от народните представители Цветан Димитров и Кирил Баев към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно незаконно разграбване на държавно имущество на ДФ "Винпром", Сухиндол, от страна на ЛВК "Гъмза", Сухиндол.
Питане от народните представители Йордан Бакалов, Методи Андреев и Здравко Зафиров към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно предприетите от правителството мерки за отстраняване и компенсиране щетите от наводненията в общините Асеновград, Лъки, Садово и Родопи.
Получен е писмен отговор от заместник  министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров. 
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Стефан Маздев.
Пристъпваме към отговори на актуални въпроси и питания. 
За процедура думата има господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, аз протестирам затова как се провежда парламентарния контрол в първата една година откакто Вие председателствате Тридесет и осмото народно събрание. Вие не сте в състояние да организирате отговора на моя актуален въпрос. Става дума за актуален въпрос на народния представител Иван Борисов, внесен на 3 април  тази година. Днес е 5 юни. Изминаха 63 дни. Това е вече девета седмица. Тече трети месец. Вече девета седмица жителите на Койнаре, Кнежа, Бяла Слатина, Оряхово чакат всеки петък да чуят от министър Краус какво става с жп линията Червен бряг - Оряхово. Какви ли не случаи имахме през тези девет седмици: отлагане на отговора с една седмица, задгранични командировки, дебати по едноличното управление на СДС, елементарни сценарии с въпроси на сини депутати и резонните отговори на министрите, свързани с Тодор Живков, комунистите и управлението на Жан Виденов. 
Стигнахме дотам да ни лъжете, че министрите са зад граница, дори когато са в кабинетите си. Конкретен пример затова е случаят с министър Краус. На 29 май тази година той не отговаряше на актуални въпроси на депутати, защото според Вас отсъстваше от страната. Това беше груба лъжа. Нито този ден, нито предния ден господин Краус е напускал България. А иначе, задгранични командировки - достатъчно. Вечерта в четвъртък в последната емисия по телевизията видяхме господин Краус заедно с господин Иван Костов. Беше последната емисия. В петък преди обяд, около 11,30 ч. разговарях с кабинета на министър Краус. Никаква задгранична командировка. В същия ден късно след обяд, на 29 май, петък, чухме по радиото, че министър Краус е на посещение в Южна България.
Господин председател, убеден съм, че днес, когато задавам своя актуален въпрос, веднага след като пресроча трите минути с пет или десет секунди, Вие ще ми отнемете думата. В нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание  господа министрите вместо да отговарят в предвидените 10 минути, Вие не ги прекъсвате дори и когато говорят 15 минути. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече. 
ИВАН БОРИСОВ: Да, ето още едно потвърждение. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го прочетете на друго място, защото времето Ви изтече.
ИВАН БОРИСОВ: Моето процедурно предложение е да се обясни защо и кой излъга, че на 29 май министър Краус е бил зад граница. Второ, да изясните по кой член на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание .... (Силен шум и реплики от залата.) Моля ви, моля ви! Настоявам да завърша. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, не може да завършите. (Председателят изключва микрофоните.)
Кой министър не е в състояние и по каква причина да отговаря, аз чета от документите, които са ми дадени. Ако някой е излъгал, не съм аз. Аз не мога да проверявам кой министър къде е. (Силен шум и реплики от левицата.)
Има думата народния представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно позицията на правителството на Република България по отношение на изказването на пратеника на Съединените щати господин Ричърд Холбрук.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председателю, господин министър-председателю, колеги! Тук наистина става забавно. Става забавно по две причини. Външнополитическият екип на СДС убеждава света в своите успехи ката ден, неговите медии продължават същата канонада ката ден, а се страхувате един човек да каже, че някой е излъгал и министър Краус е бил в България. Какво е толкова тревожно - да си признаеш грешката, че не си разбрал, че министърът е в България този ден. (Реплики от мнозинството.)
Не ме прекъсвайте в моето време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Развивайте си актуалния въпрос, няма да Ви стигне времето.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин председателю, не ме попечителствайте! Много сте млад, не ме попечителствайте! (Смях, ръкопляскания, "Браво!" в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: При такъв комплимент наистина трябва да Ви почерпя.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: В живота трябва да имате успехи и възраст, и опит комбинирано, за да попечителствате човек като мен.
Най-доброжелателно към господин министър-председателя миналата седмица аз му казах: слушайте моя милост, ние сме доброжелателни, купувайте това, което Ви предлагаме, тъй като то е без пари.
И, второ, в петък вечер по "Панорама" Вашата кохорта използва мои изявления, че господин министър-председателят бил милиард пъти по-беден. Ами повече от милиард пъти е по-беден! Защо? Защото опитът, щастието, постиженията на един човек не се мерят само с пари. И оттук вече ние му предаваме една щафета - щафетата на опита, на знанието, на връзките в чужбина. Използвайте ги, какво ви пречи? Бъдете малко по-умни и по-скромни! (Реплики от мнозинството.) Ето един младок, който още не е завършил университета, апострофира! (Шум и реплики в мнозинството.) Момчее, къде си тръгнало? Момче, колко хляб има да ядеш още!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, само за секунда...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не ме прекъсвайте в моето време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви зачета времето, но наистина ще използваме Вашия опит, особено относно скромността, която винаги проявявате.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Имам 3 минути и ще се вместя. Не ми подарявайте време! От Вас подаръци не искам! Вие ме спряхте за Русия, за Австрия и за Германия да върша работа за България. Как Вие ще ми помагате? Вие сте абсолютен цензор. Министерството на външните работи каза: ако той не разпише, Жорж няма да ходи. Това е абсолютна олигархия. Не ми помагайте! Хора като Вас не желая да ми помагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. (Смях в мнозинството.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие прочетохте моя въпрос, благодаря ви. 
Господин министър-председател, имате думата. (Ръкопляскания, смях и реплики.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, благодаря Ви за думата. Уважаеми господа и дами народни представители! Въпросът на господин Ганчев, който трябва да прочета вместо него, е следният. Въпросът се отнася до позицията на правителството на Република България по отношение изказването на пратеника на САЩ в България Ричард Холбрук за евентуалната атака на България срещу Македония. "Уважаеми господин премиер - ме пита господин Жорж Ганчев - по световните медии бе разпространено изказването на господин Ричард Холбрук, пратеник на президента на САЩ господин Клинтън, че България може да нападне Република Македония при влошаване на положението в Косово. Разискван ли е такъв сценарий при срещите на Вашето правителство с представители на администрацията на президента Клинтън и по-точно Ричард Холбрук и Строуб Талбод?"
Отговорът е прост: не. (Смях и ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За реплика има думата господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин министър-председателю, благодаря Ви за краткия отговор. Знаех, че Вашето правителство директно не е направило такава глупост, глупостта е направена от Вашия председател на Комисията по външна и интеграционна политика, който в Бояна направи самопризнания на срещата с руската делегация от руската Дума, че той е предложил подобен сценарий като най-лош вариант на Талбод и други представители на Държавния департамент. 
Моят съвет е най-доброжелателно, тъй като все още няма СДС в Съединените щати, а има Български бизнесблок в    11 града в Съединените щати (викове и смях в мнозинството), работим по въпроса, моят най-доброжелателен съвет е: изгонете всички лакирани нокти около Вас, изгонете онзи в Париж, изгонете този отзад...
ВЪПРОС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кой?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Знае се кой е с лакирани нокти. Изгонете тези хора, които увреждат Вашия имидж и в България, и по света. Защото на моята приятелка сестра не е яла месо от 6 месеца, а е началник-отдел в "ДЗУ" - Стара Загора. Мъжът й е заместник-директор. Да знаете, че Вашите успехи и тази бутафория трябва да спре и заедно трябва да се хванем и да работим по проблемите. (Тропане по банките в мнозинството.)
Не може България да се клепе по света, че ще напада Македония и Вашият човек с лакираните нокти да стои председател на Комисията по външна и интеграционна политика. Това е несериозно!
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Това Първанов го говори.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не ме интересуват първановци. Аз ви говоря в прав текст с фактология. Шефът на руската делегация стана и си тръгна. И каза: господине, Вие 50 минути говорихте, нито един депутат не зададе един въпрос. Искахме да говорим за бизнес. Къде беше Жорж Ганчев на вечерята снощи? Това попита руският... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, възпитанието Ви не е в ред, но там вече никой не може да Ви помогне.
Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не се обръщам към министрите в този случай, защото моето предложение е процедурно. Бих искал да подложите на гласуване следното предложение: нека ние, народните представители, се въздържаме, когато министрите са тук, да стоим край тях, защото за нас, бих казал, е обидно. В края на краищата не можем да обвиняваме министрите. Когато идват те тук обаче и ние се нареждаме, е обидно. Достатъчно е да помисли малко човек по този въпрос, за да разбере.
Моля Ви се, подложете на гласуване моето предложение, когато министрите са тук, да не седят тук народните представители. Народните представители имат възможност в кабинетите, вън, имат възможност по всякакъв начин да влизат във връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Това няма защо да се гласува. Аз направих забележка и хората се оттеглиха. Без да има нужда да се гласува, не е редно никой да застава тук. Така е и по правилника.
Има думата народният представител Здравко Зафиров да развие актуален въпрос относно приватизацията на "Електроника, инженеринг, системи" ЕООД, Пловдив, към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа колеги! Моят въпрос е относно приватизацията на "Електроника, инженеринг, системи", накратко наричано ЕИС - Пловдив. В последно време се обсъждат проблемите и трудностите пред приватизацията в България, коментира се, че тя се бави. В тази връзка искам да Ви задам въпрос за приватизацията на ЕИС ЕООД - Пловдив. Процедурата е започнала през 1995 г. Като направих справка в "Държавен вестник", установих, че има Ваши заповеди от 1997 г., като последната е със срок за представяне на оферти от потенциалните купувачи през месец септември-октомври 1997 г. И тъй като времето, определено от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е само           3 минути, аз ще спра вниманието на моите колеги и на българската общественост, тъй като този въпрос е много важен, ще чуете интересни факти, направо върху допълнителните факти, които ще изяснят може би забавянето на тази приватизация.
На 10 април 1995 г. в Пловдив е сключен договор за съвместна дейност между държавно предприятие ЕИС ЕООД, представлявано от Тодор Тодоров, в явно противоречие с § 8 и § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. А именно: унищожаеми са сделките на разпореждане с държавно и общинско имущество, както и договорите за гражданско дружество, сключени при явно неизгодни условия след 1 януари 1990 г. Сделки с дълготрайни и финансови активи могат да се сключват само с разрешение на органа по чл. 3. Това също е визирано с допълнително споразумение от 25 април 1995 г. към основния договор, отразено е по категоричен начин и в ревизионния акт от Държавния финансов контрол - Пловдив, съответно в Приложение N 6 и Приложение N 8, където също се визира, че отговорен за допуснатото нарушение е управителят тогава - Тодор Илиев Тодоров - защото няма разрешение да участва като юридическо лице в граждански дружества, нито да сключва договори за съвместна дейност съгласно  т. 8.5. от Допълнителното споразумение към Договора за възлагане на управлението от       25 април 1994 г.
Забележете какво пише в Приложение N 8, т. 2.3б: с т. 5.5 на договора: печалбата се разпределя в съотношение 3 на сто за ЕИС и 97 на сто за фирма "Дизар", фирмата, която е наела и използва машините на същото това дружество.
При положение, че се произведе предвидената продукция на ЕИС, се полагат по 4 хил. и 200 до 2 хил. долара нетна печалба, а за "Дизар" - до 138 хил. долара.
И това ако не е смяна не кон, а кон за кокошка - здраве му кажете.
Въпреки тези неоспорими факти, доказващи по категоричен начин вината на управителя Тодор Тодоров и сигнала от Икономическа полиция и новия управител господин Никола Корски до районна прокуратура, вх. N 52 от 4.02.1996 г., въпреки това срещу господин Тодоров следствено дело все още не е приключило. И този директор, който е ощетил държавата с повече от 1 млрд. и 200 млн. лева, все още не е осъден. Нещо повече. С вх. N 30-48 от 5 септември 1997 г. районният прокурор Паскалев е удостоверен, че този договор ще произведе значителни вреди за предприятието, което представлява престъпление по чл. 220, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Задавам вече и основния си въпрос.
Извършена ли е продажба на "ЕИС" ЕООД - Пловдив, ако е извършена - кога и от кого е закупено дружеството? При положение, че не е приключила продажбата на дружеството - защо и какви са причините за това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зафиров.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Зафиров! Много са факторите, които забавят приватизационния процес в страната независимо от усилията на правителството, в частност - министерството и Агенцията за приватизация.
Случаят с приватизационната процедура на "Електроника, инженеринг, системи" - Пловдив, е показателен и аз изпитвам известно удоволствие да споделя с вас подробности от тази приватизационна процедура, макар че в цялата история има твърде малко хубави неща.
Процедурата за приватизация на "Електроника, инженеринг, системи" - Пловдив, е открита на 10 май 1995 г. със заповед на министър Климент Вучев. С друга негова заповед, разбира се, чак от декември - шест месеца по-късно, е определен дори и метод - 80 на сто от дяловете на дружеството, преговори с потенциални купувачи.
Както беше практиката, цяла година след това, разбира се, нищо не е свършено и чак на 10 октомври 1996 г. новият министър Любомир Дачев закрива процедурата и предишните две заповеди са отменени. Причината е, че тогава е преценено дружеството да не се приватизира, а по искане на областния управител на Пловдивска област, след като мислил година и половина, решил, че имуществото му трябва да бъде прехвърлено на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост - Пловдив.
Когато дойдохме в Министерството на промишлеността, разбира се, преразгледахме това решение и с моя заповед от 24 април 1997 г. отменихме спирането на процедурата за приватизация, която продължи. Бързо беше изготвен актуален правен анализ - оценка, и дружеството беше подготвено за продажба, като беше даден един нов срок на работниците и служителите предвид на изминалото време да подадат заявление за участие при облекчени условия, за да запазим за тях 20 на сто от капитала.
Тъй като вече имаше определен метод - 80 на сто от дяловете чрез потенциални купувачи, бяха поканени потенциалните купувачи и им беше определен срок за закупуване на информационната документация и представяне на оферти. От този момент нататък започва странната история с приватизацията на дружеството.
Малко преди изтичането на срока за представяне на оферти в Пловдивския окръжен съд е заведена искова молба от фирма "Дизар" ООД - Пловдив, с управител Запрян Димитров Апостолов за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Претенцията се позовава на един договор за съвместна дейност, за който Вие споменахте, сключен между фирмата "Електроника, инженеринг, системи" и тази фирма "Дизар" на 10 април 1995 г. в абсурдно нарушение както на Договора за възлагане на управлението на тогавашния управител Тодор Илиев Тодоров, който без разрешение на наличния собственик на капитала - министъра на промишлеността, няма право да сключва такива договори, така и в нарушение на изрична норма в Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятието - така нареченото Постановление N 7.
Нещо повече, договорът е сключен категорично при явно неизгодни условия за държавното предприятие. Искам да ви кажа, уважаеми народни представители, какво предвижда този договор. Трябва да се произвеждат 700 бр. врати. Не става въпрос за някаква електроника или нещо друго, 700 бр. врати месечно и ако "Дизар" не успее да произведе тези врати в предприятието - 700 бр. на месец, неустойката, която "Електроника, инженеринг, системи" трябва да плаща, е 6 хил. щатски долара на ден. Това е предметът на съвместната дейност - производство на 700 бр. врати месечно. Печалбата от един такъв договор е цялата за частната фирма фактически и нищожна за държавната. Предприятието предоставя цялата си производствена площ, цялата работна сила на своите работници за това съвместно производство. Този договор е обект и на ревизионния акт на териториалното управление "Държавен финансов контрол", където ясно е посочен като виновник за сключването му директорът Тодор Тодоров. Установено е, че този договор е нищожен, сключен без разрешение, извън компетенцията на управителя и в нарушение на закони.
Въпреки това обаче "Дизар" завежда дело в съда, точно когато предприятието следва да бъде приватизирано и претендира за сума - ни повече, ни по-малко, от 1 млрд. 220 млн. 612 хил. лева неустойки по така наречения договор.
Изправени пред това положение, ние спряхме процеса на офериране, предупредихме потенциалните купувачи, извършихме проверка по делото и установихме, че основание за допускане на такова искане просто няма. Осигурихме компетентна консултация на новия управител на дружеството и на неговия адвокат и първото заседание на делото мина през септември 1997 г.
Очаквайки нормалния изход от делото, ние дадохме ход на преговорите с потенциалните купувачи, пристигнаха офертите, обсъдихме инвестиционните им програми - доста амбициозни, доста сериозни, и определихме и купувач на 80 на сто от дяловете на "Електроника, инженеринг, системи" - Пловдив.
За изумление на всички с решение на Пловдивския окръжен съд N 3782 от 1997 г. - Търговско отделение, разглеждано в състав от съдиите Румен Ковачев, Красимир Коларов и Методи Андонов и докладвано от председателя на състава съдията Ковачев, "Електроника, инженеринг, системи" беше обявено в несъстоятелност.
С решението, противно на всякаква правна логика и аргументи на две страници, се развива тезата, че договорът бил за поръчка, а не за съвместна дейност. Пренебрегват се всички аргументи на дружеството и на страните-помагачи, включително и на Министерството на промишлеността, и се постановява откриване на производство по несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и на правомощията на управителя, обща възбрана и запор в имуществата и се назначава временен синдик.
След това абсурдно решение, естествено то беше обжалвано от Министерството на промишлеността и заинтересованите страни и образувано второинстанционно производство пред Върховния касационен съд.
Обжалването обаче, съгласно Търговския закон, не спира действието на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност и Пловдивският окръжен съд и синдикът набързо насрочиха събрание на кредиторите и започна разпореждане с имуществото на "Електроника, инженеринг, системи" - ЕООД.

От министерството с изрична молба, постъпила при съдията по делото на 16 декември 1997 г., беше поискано спиране на производството по несъстоятелност по реда на § 5, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон за финализиране на приватизационната процедура, но, повтарям, декември 1997 г., и досега Пловдивският окръжен съд по тази молба не се е произнесъл.
В такава ситуация договорът за продажба на дяловете на дружеството, който беше подписан с избрания купувач, не беше изпълнен от него и приватизационната сделка не беше осъществена.
Министерството на промишлеността предприе нови действия по защита на държавните интереси, като заведе в Пловдивския окръжен съд дело за обявяване на договора с фирма "Дизар" за нищожен, по което съдът още не се е произнесъл с решение.
Във връзка с това дело беше поискано от Върховния касационен съд спиране на производството по несъстоятелност, доколкото спорът за законността на договора, на който се позовава фирмата-ищец и Пловдивският окръжен съд, действа в случая едва ли не като адвокат на "Дизар", е от пряко значение за производството по несъстоятелност на дружеството въобще.
Вместо това Върховният съд спря второинстанционното производство и върна делото на Пловдивския окръжен съд, без да бъде спряно производството по несъстоятелност. Синдикът продължава да се разпорежда в дружеството, чийто управител беше отстранен от съда и производството по същество продължава.
В тази ситуация Министерството на промишлеността нито може да управлява дружеството и държавното имущество в него, нито е в състояние да финализира приватизационната процедура. Принудихме се за втори или за трети път да се обръщаме с молби до Пловдивския окръжен съд, за да го накараме да се произнесе най-накрая по искането ни за спиране на производството по несъстоятелност.
Това е, господин Зафиров, тъжната история на опита ни за прозрачна, открита приватизация на "Електроника, инженеринг системи" ЕООД - Пловдив, блокирана от правни абсурди, от некомпетентност, от мотане и отказ на Пловдивския окръжен съд да вземе решение и очевидно много ясни, видими сенчести интереси.
Няма да обобщавам и да правя заключение кой има интерес и кой създава пречките пред приватизацията на държавните предприятия. Оставям изводите на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Здравко Зафиров за реплика.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, господа министри! Не мога да не бъда доволен от този отговор, въпреки, както вие казахте, тъжната история около това предприятие, затова защото за пореден път българската общественост и моите непредубедени колеги - аз съм сигурен, че има такива може би и от лявата страна, разбраха, че правителството на Обединените демократични сили не е този фактор, който бави и спира приватизацията. В случая се отнася за Министерството на промишлеността.
Аз искам обаче да подсиля и с още един факт, който може би и вие не знаете, тъй като той е станал пресен - може би някъде от преди два месеца.
За същото това  решение на Пловдивския окръжен съд, за което вие говорите, трябва да ви кажа, че аз бях, меко казано, много изненадан, когато прочетох и разбира се, издирих, че има едно друго удостоверение от 16 април 1998 г., с което Пловдивският окръжен съд, фирмено отделение "издава настоящото удостоверение в уверение на това, че...", забележете, чета диспозитива "Дружеството не е прекратено, не е в ликвидация, не е в производство за обявяване на несъстоятелност и актуалното му състояние е изложено по-горе. Настоящото удостоверение се издава, за да послужи, където е необходимо".
Искам да ви кажа, че тази техническа грешка, квалифицирана според юристите, е документ за измама. Аз предполагам, че може би в момента Вие сте изненадан също от това, което аз ви давам като факти. Аз, разбира се, тези данни ще Ви ги покажа. Така че оттук нататък все пак има и някой пряк виновник за забавянето на тази приватизация. И аз ще сезирам съдебния инспекторат, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция как се допускат такива технически грешки и кой има цел и изгода от забавянето на тази приватизация.
Също ще попитам и председателя на Окръжния съд - новоназначената госпожа Радка Петрова, какво правят всичките тези господа в това фирмено отделение и дали там им е мястото.
Не исках да популизирам и политизирам въпроса. Ето защо са необходими измененията и допълненията в Закона за съдебната власт и наказателните мерки, които се предприеха именно срещу тези магистрати. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Аз съм спокоен, господин Корнезов, винаги съм бил спокоен, особено като гледам Вас.
Следователно, за всички е явно кои са виновниците за неприватизацията на това предприятие. Искам да ви кажа, че аз вярвам в бързата честна, открита приватизация и че Министерството на промишлеността ще извърши необходимата процедура по ускоряването на този процес, както и ефективна защита на държавните интереси като принципал, като потърси наказателна отговорност от онези свои директори, които умишлено експроприират тази собственост за свои интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ: А по отношение на този същия директор, за който Вие говорите и който е ощетил цифром и словом предприятието със 716 040 долара, аз ще попитам защо повече от 3 години този човек не е осъден и вече не е в затвора. Благодаря Ви, господин председател, уважаеми господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зафиров.
За дуплика има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Зафиров! Благодаря Ви за последната информация. Аз току-що разбрах, че предприятието отново е на Министерството на промишлеността.
Междувременно обаче през всичкото това време разпродадените активи и съсипаното предприятие кой ще плаща - наистина би трябвало да питаме първо Пловдивския окръжен съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Пристъпваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
Има думата да развие своя актуален въпрос народният представител Станимир Калчевски относно бъдещето на площадка за централа с комбиниран парогазов цикъл и електрическа мощност 900 мегавата.
Заповядайте!
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев! През м. ноември 1996 г. по поръчка на Националната електрическа компания беше извършено технико-икономическо проучване - избор на площадка за централа с комбиниран парогазов цикъл и електрическа мощност от 900 мегавата на базата на 2 модула по 450 мегавата от "Енергопроект" АД.
В направените изводи и препоръки е посочено, че с най-добри технико-икономически показатели и гарантираща най-висока сигурност на газоснабдяването е площадката при Кардам, община Генерал Тошево. Препоръчва се също да се установят контакти с фирмите "Сименс" и "АСЕАМ Бромбовери" за получаването на допълнителни технико-икономически данни и консултации.
Въпросът ми е следният: заложен ли е този материал в новата стратегия на българската енергетика и какво е бъдещето на извършеното технико-икономическо проучване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калчевски.
Има думата министър Бакарджиев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калчевски! Проблемът, който Вие поставяте, е наистина от особено голямо значение. От особено важно значение е и за гарантиране на енергийния ни баланс,  и за икономиката на страната ни като цяло, важен е и за гарантиране интересите на обществото и  защита на националната ни сигурност.
Веднага искам да уточня, че това значение, за което говоря, касае по принцип централите с комбиниран парогазов цикъл и то се определя от ролята и мястото им в осигуряването и гарантирането на електроенергийния баланс на страната,  от значението им  в процеса на преструктуриране на енергетиката и на цялата ни икономика на пазарни принципи. 
Какви са предимствата на парогазовите централи? Висока ефективност, оптимален режим на работа, непрекъснат и сигурен цикъл, оптимална себестойност на произвежданата електроенергия и може би най-важното - напълно екологично чист производствен процес.
А какви са задължителните условия за изграждане на парогазова електроцентрала? Непрекъснат 24-часов източник на природен газ под високо налягане и гарантиран водоизточник с опреден непрекъснат дебит.
Разработката на "Енергопроект", която визирате, господин Калчевски, е извършена през периода април-ноември 1996 г. Заданието е избор на площадка за централа с комбиниран парогазов цикъл и електрическа мощност 900 мегавата. Тоест два парогазови модула, всеки от които включва по две газови турбини по 140 мегавата, и една кондензационна парна турбина от 170 мегавата.
Основание за проучването са изводите и препоръките в стратегията за развитие на енергетиката на Република България до 2020 г., изработена и приета от правителството на Жан Виденов. От тези изводи и препоръки е и зададената проектна мощност от 900 мегавата. Тоест, предвижда се централата да работи като подвърхова, в определени моменти като върхова и дори като базисна мощност в националната електрическа система.
На 7 януари 1997 г. 16-членен експертен съвет разглежда разработката и приема решение, че  с най-добри технико-икономически показатели за изграждане на парогазовата електроцентрала с тази мощност са площадките при Кардам и Силистра. 
Разработката на "Енергопроект" и решението на експертния съвет се базират на два основни принципа - възможността за връзка с магистрален газопровод високо налягане и наличието на водоохлаждащи или други охлаждащи мощности. Липсваше само едно - гарантираните доставки на необходимия природен газ. Защото, за да работи парогазова централа със зададената мощност от 900 мегавата, са необходими по 850 млн. до 1 млрд. куб.метра природен газ ежегодно.  Това прави около 16,5-17 процента от годишното потребление на България. А, както всички ние знаем, проблемът с доставките  на природен газ до съвсем скоро беше един от основните проблеми, които стояха за решаване пред страната  ни. Той беше решен в края на месец  април окончателно с подписването на 12-годишните дългосрочни договори за доставки на природен газ от Русия за България. Тези доставки по договорите, които се  подписаха, са в рамките на 8 млрд.кубометра природен газ годишно, с възможност за увеличение. И на практика с тези големи количества ние постигнахме едно много сериозно намаление на цената, което сега прави възможни и опитите ни да се върнем обратно към резервни проекти.
В момента са в напреднал стадий преговорите между НЕК и новия собственик на "Соди - Девня" - "Солвей", за изграждане на парогазова централна с мощност до 550 мегавата край Девня. Сформирана беше съвместна работна група, концернът е готов да инвестира в  този проект около 600 млн. долара, като с производството на електроенергия "Солвей" не само ще задоволява потребностите на содовия си завод, но и ще реализира допълнителни приходи, като предоставя тази електроенергия на НЕК.
Искам да уточня, че който и да е друг инвеститор в електроцентрала, трябва да продава произвежданата електроенергия на цена, по-ниска от тази на износа. Разликата ще е за заплащане на преноса, както и всички разходи на НЕК по него. Така, разбира се, в НЕК се акумулират допълнителни финансови приходи, които могат да бъдат използвани за строеж на нови електропроизводствени мощности. 
Паралелно с разговорите, които се водят със "Солвей", НЕК преговаря и с турската държавна електрическа компания "ТН" за увеличаване на износа ни на електроенергия за Турция. Миналата седмица аз имах възможност да водя два пъти разговори с господин Ерсюмер - енергийния министър на Турция, за едно сериозно увеличение, почти двойно, в следващите четири години на електричеството, което България изнася за Турция. Става дума за около 3 милиарда квтч. електроенергия годишно. Това прави около 150 млн.долара в рамките на година или  за 600 млн. долара в рамките на този 4-годишен период. Очаквам втората половина на този месец да водим разговори тук, да подпишем меморандум и да преминем към конкретни договори. Тези средносрочни договори, разбира се, ще ни дадат възможност да направим една обвръзка.
Спрямо това, което можем да договорираме в средносрочен и дългосрочен план със съседните на България страни за износ на българска електроенергия,  давайки си една реална съпоставка за мощностите, които работят и ще се възстановят като функция в икономиката на България, ние ще можем да направим един по-прецизен енергиен баланс вътре, за производството на електроенергия в нашата страна, и съответно тогава да се спрем на конкретни нови или допълнителни мощности, които да бъдат изграждани. Съвсем вероятно е и  съвсем логично е една от тези бъдещи мощности, на които да се спре Комитетът по енергетика и Националната електрическа компания, е да бъде и парогазовата електроцентрала край Кардам. Очаквам до есента на тази година ние да имаме пълна яснота и най-вече договорираност със съседни държави, за да можем да изградим този енергиен баланс, да направим разстановката на нашите енергомощности, за да  гледаме в 5 - 10-годишен план напред, и, разбира се, че бъдещето според мен, а това обменихме вчера и като позиция на българското правителство в разговорите с мисията на  Международния валутен фонд и госпожа Макгърк,  бъдещето ще бъде в такива нови мощности - екологично чисти, производителни и печеливши за нашата държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата господин Калчевски за реплика.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев! Вярно, че отговорът на този въпрос по обективни причини се забави един месец и така се развиха нещата, че колегите, които са готвили Вашия отговор, аз ги познавам добре откъм 25 години, зная какъв е отговорът. Ако отговорът би бил такъв, че тази есен ще започне изграждането на централата, аз щях да бъда доволен, тъй като за Североизточна България една такава централа е изключително необходима.
Когато вицепремиерът Цочев и председателят на комитета  Русинов подготвиха този материал през 1995 г., нещата бяха добре сглобени и добре балансирани. И тези достойни българи с чест изпълниха своя дълг, понеже, спомням си, и края на 1995 и началото на 1996 г. цялата тази стратегия  за развитието на българската енергетика премина през огън и вода - през конференции, симпозиуми,  открити маси, кръгли маси, какво ли не беше, дори беше внесена и тук, в парламента. Но каквото било, било.
Сега в Комисията по енергетика ние чакаме, може би излизам извън територията на своя въпрос, ние чакаме стратегията и закона за развитието на българската енергетика.
В момента комисията се занимава с текущи въпроси, текущи проблеми, което е хубаво, но не е най-важното  в работата на комисията. Така че новата стратегия и Законът за енергетиката, с  всичките им нюанси, които се очертават там, е време вече да влязат в Комисията по енергетика и енергийни ресурси. 
Коментира се въпросът за АЕЦ "Козлодуй".  Не смятам, че въпросът за АЕЦ "Козлодуй" е най-важният. Въпросът за АЕЦ "Белене" е най-важният. Ще намерим ли сили тази централа да получи достоен отговор, правителствено решение в бъдеще или ще сложим кръст на над 1 млрд.долара?
И накрая искам да кажа: понеже темата "Енергетика" в Тридесет и осмото Народно събрание става все по-дефицитна, така се развиват нещата, година и половина ние за енергийни проблеми не говорим, а щом не говорим, значи нещата не стоят добре. Меко се изразявам, тъй като няма нужда сега от разгорещени реплики и скандали. И затова очаквам с нетърпение, че в Комисията по енергетика ще влезе стратегията, адаптираната стратегия  от Тридесет и седмото Народно събрание, Законът за енергетиката и тогава ние ще можем достойно да отговорим на нашите избиратели какво правят енергетиците в Тридесет и осмото Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калчевски.
Има думата министър Бакърджиев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Калчевски, аз съм изненадан от тази разпаленост, с която говорихте по време на репликата, защото мисля, че за тези, които боравят с конкретната материя в енергетиката, няма място за разпаленост, а има нужда от хладен ум и от добри решения. Не 38-ото Народно събрание поставя основата на проблемите в енергетиката в България. Тук в ляво, много близо до Вас стои един бивш енергиен министър, който си мълчи по обясним причини. Не се закачайте да поемате вина, която не е ваша, а е на ваши колеги от правителството на Жан Виденов. 
Тогава когато говорим обаче за стратегия и за проектозакони, нека не ги тупаме така, както са тупани дотук години наред. Нека България да изгради енергийна стратегия, която действително се изпълнява в следващите години, а не след две години отново да тръгнем да правим корекции, господин Калчевски. 
Мисля, че всяка една липса на прибързаност е много по-добър резултат, ако се използва това време, отколкото да дадем възможност на нещо да мине набързо и след това да започнем да му търсим отново кусурите. В това отношение много разчитам на експертите в енергетиката и на депутатите в Комисията по енергетика в Народното събрание. 
Разбира се, че стратегията, която вече е приета по принцип от Съвета по структурна реформа, ще бъде доработена и ще бъде предложена на вашето внимание. Но пак искам да повторя, че това, от което има нужда българската енергетика не е бързане, отчитане на месеци и на взети решения, а адаптиране в новите условия, поемането на ангажимента на България действително да бъде енергиен център на Балканите, да осигурява и транзит на газ и петрол, и производствени мощности на електроенергия и износ, гарантиран износ за съседни държави. Нека да не претупваме нещата, нека си ги свършим както трябва. От кръгли маси, квадратни маси, обли маси, всичко, което направи предишното правителство, резултатът е рухналата ни енергетика. Нека сега не го правим с маси, а с ум. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно разрешаване проблемите с узаконяване на строителството в квартали, населени с роми.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, господа министри, колеги! За разлика от други министри, господин Бакърджиев не бяга от трудните въпроси. Действително тук се получи повече от месец забавяне отговора на този въпрос, но той наистина е изключително важен въпрос. Ние разговаряхме предварително с господин Бакърджиев и бих искал да използвам времето, което ми е предоставено, за да ви запозная наистина накратко със същността на проблема. Това е един изключително остър и важен проблем, който се е натрупал с десетилетия. Десетилетия, свързани с различни по характер причини, довели до натрупване на огромно незаконно строителство, свързано с ромски квартали и жилища. 
Поводът, за да поставя този въпрос, бяха измененията на Закона за териториално и селищно устройство, които се внасят от Министерския съвет. Тези изменения аз ги подкрепям в частта им за борбата с незаконното строителство. Но същевременно, имах възможност да кажа и пред вас, колеги, в залата, смятам, че приложени буквално към всички, които са строили незаконно и особено към ромите, те ще имат друг характер. Ние се нуждаем от различен подход. 
Защо? Защото сега по същество се предлага 6-месечен срок за подаване от собствениците на незаконни строежи на молби, съответно изготвяне на книжа, които струват много пари, за узаконяването им. Ако ние видим фактите такива, каквито са, ще с убедим, че това е невъзможно, защото самите роми в голямата си степен, в мнозинството си са безработни, бих казал с никакви доходи, тъй като социалните помощи закъсняват. Например в моя регион - и тази сутрин се коментираше община Лом - проблемите са именно от такъв характер. Тринадесет хиляди са хората там и строителството е изключително предстоящо за узаконяване. Общините също не могат да ги подпомогнат. Тук е господин Радев и за същата община Лом той призна през м. февруари, че на нея са й нужни много повече средства. 
Ето затова, изправяйки се реално пред тези проблеми, ние ще се убедим, че този подход ще доведе до там, че ако се приведе в действие Дирекцията за строителен контрол, която сигурно ще узаконим на второ четене, да се тръгне с булдозерите, ние ще се изправим пред нещо, което вече няма да бъде така просто. Това са десетки хиляди и стотици хиляди хора. Ето затова аз разчитам изключително на заместник министър-председателя - казвам го откровено - който в един или в два случая по отношение проблеми на нашия регион доказа, че може да се справи  с тези проблеми. Но искам да подчертая, че с досегашния подход това не може да стане. И още веднъж да дам за пример Лом. Начинът, по който се подхожда към проблемите за социалните помощи и тази сутрин показа, че и господин Радев, и господин Тагарински търсят вината там, където не трябва да се търси. 
Ето затова, господин заместник министър-председател, аз искам да Ви предупредя с този пример, за да може действително мерките, които ще вземе правителството и Вие, като министър на регионалното развитие, да бъдат ефективни, и ние, Народното събрание, узаконявайки предложенията за второ четене, да не създаваме допълнително изключително остри проблеми за нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Статков! Не е вярно, че и този, и предишният въпрос са отложени с повече от месец. Въпросите е трябвало да получат своя отговор на 15 или 22 май. Сега сме 5 юни и това, че в предишен парламентарен контрол вие, депутатите, гласувахте да не продължи времето за отговори на парламентарни питания, изобщо не е наша грижа. (Реплики от Демократичната левица: "Не ние!".)
Да се върнем на темата, господин Статков. Аз не мисля, че трябва да се бъркат социалните проблеми, ангажиментите на държавата и това, което са длъжни да направят общините, кметовете и общинските съвети с чисто техническата работа, която трябва да бъде извършена в кварталите с ромско население. Както добре знаете, проблемите с незаконното строителство в тези квартали не са нито от вчера, нито от днес, те са трупани с много години. И ако трябва да сме точни, проблемите с инфраструктурата на кварталите с предимно ромско население, се задълбочаваха все повече и повече в трупане на годините, за да се стигне до картината, която сега виждаме навсякъде - повсеместно незаконно строителство, почти пълна липса на инфраструктура, нерегулирани и непланирани квартали, в които всеки строи и както си поиска къщи или подобие на къщи, някакви улички се промъкват между тях, а за канализация не може да става и дума. 
Всъщност тази картина е типична не само за България, господин Статков, тя е типична за ромските квартали в почти всички бивши социалистически страни. Само че у нас беше една от най-живописните и за съжаление една от най-мизерните. 
Това, което сме заварили е ясно. Какво тръгнахме да правим през изминалата година? През юни 1997 г. в София по наша инициатива се проведе първата Национална конференция: "Проблеми на териториалното устройство и жилищна политика за ромската общност". В нея участваха специалисти от нашето министерство, представители на общинските администрации и на неправителствени организации. Там, освен че се изнесоха публично проблемите на ромската общност, беше показан и един модел на партньорство между правителство, местни власти и неправителствени структури. Малко по-късно, през декември 1997 г., с Постановление N 449 на Министерския съвет, създадохме Национален съвет по етнически и демографски въпроси към самия Министерски съвет.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с общинските администрации направи проучване в повече от 30 общини в страната и то в кварталите с предимно ромско население. Ще спомена сред тях Пловдив, Сливен, Казанлък, Стара Загора, Търговище, Разград, Силистра, Варна, Шумен, Монтана, Лом, Балчик и т.н. Общото за тези квартали е липсата на застроителни и регулационни планове. Констатирани бяха многобройни незаконни строежи. Повечето от сградите са с отклонения от строителните правила и норми, без необходимата инфраструктура и в разрез със съвременните санитарно-хигиенни изисквания. Тези констатации са подробно разписани в изготвени разширени списъци. Оттам нататък какво ще правим в отделните общини? Ще дам пример с община Лом, която Вие споменахте, Балчик и Хасково. 

В Годишния инвестиционен план на Министерството на регионалното развитие и благоустройството съвместно с общинските администрации и на Лом, и на Балчик са осигурени средства за изработване на застроителни регулационни планове на два квартала с предимно ромско население. Това са "Хумата" в Лом и "Изток" в Балчик. Нашето министерство осигурява по 2,5 млн.лв. за всеки един от тези проекти. Предстоящо е сключването на конкретни договори за съвместно изпълнение на задачи с фирмите "Градоустройство", "Главпроект" и "Екопроект-Юносепулос" - Варна. С изработването на тези планове ще се установи траен градоустройствен статут на незаконните строежи, за които това е възможно разбира се. Освен това ще се създадат условия за ново вече законосъобразно строителство, съответстващо на съвременните санитарно-хигиенни и инфраструктурни изисквания. 
По нареждане на нашето министерство в ромския квартал "Боруна" е извършена актуализация на инженерно-геоложките и геотехническите условия. Със Заповед РД 02-14-518 от април т.г. е назначена комисия, която в близките дни трябва да прецени възможността за частична отмяна на строителната забрана там. Това ще даде възможност да се проведат процедури по узаконяване на някои незаконно построени обекти.
За град Раднево, Хасковска област, нашето министерство подготви документация за финансово осигуряване на пилотен проект за жилища за социално слаби семейства от ромската общност. Документацията е подготвена и започната във времето преди пролетта на миналата година, като целта на този проект е да се намери най-удачният модел за решаването на жилищните проблеми на ромите. Проектът предвижда изграждане на обособен квартал с цялата необходима техническа инфраструктура и 73 самостоятелни фамилни къщи. Необходимите средства за реализацията обаче са 1,515 млн. щатски долара. Тридесет и осем на сто от тях в размер на 574 хил. долара още в началото на миналата година Фондът за социално развитие към Съвета на Европа решава да отпусне като заем на българското правителство. За съжаление обаче до момента няма сключено споразумение с фонда и единствената причина за това е забавянето на решението на общинския съвет на община Раднево за поемане на съответните ангажименти по този проект. Ние със специално писмо от нашето министерство сме изискали подобно решение, настояваме за такова решение, но досега нямаме отговор. Независимо от това във времето вече са изградени шест къщи и част от техническата инфраструктура. Обемът на изпълнените до момента технически работи е на обща стойност 172,5 хил. щатски долара.
Най-голямата общност обаче в населено място е площта на територията на район "Източен" в Пловдив. Това е площ от 6908 дка, а общо там населението е около 58 000 души, като ромското население е около 25 000. Работихме много и миналата година, и тази година вече в конкретни стъпки по осъществяването на проекта "Столипиново", в който основните части са следните: изграждане на около  2000 м пътна връзка с прилежащите подземни и надземни инфраструктури на булевардите "Марица-юг" от бул. "Изток" до бул. "Крайна"; реконструкция на улиците "Елба", "Възход", "Батак", "Шумен" и други вътрешни улици, корекция на река Марица и изграждане на сериозна подпорна стена в участък дълъг повече то 1500 м.
Общата сума на капиталните вложения, които ще бъдат усвоени по този проект за 1998 г. е 2 255 847 хил. лв. Масовото незаконно строителство там обаче се извършва върху общински терени в отклонение от действащите ЗРП и междублокови пространства. Процесът е изключително трудно контролируем, а този вид незаконно строителство много трудно подлежи на узаконяване по действащата нормативна уредба. Към момента са постъпили само три молби за узаконяване върху терени със спорна собственост - била тя частна или държавна. Молбите съответно са препратени в областната администрация за решаване на проблема по компетентност. Приоритетно се разглеждат всички преписки за частично изменение на застроителния и регулационен план по частна инициатива за определяне на вид и начин на застрояване, касаещи територии в квартала с индивидуални имоти и парцели. 
Господин Статков, независимо от усилията, които системно се полагат за създаване на законов ред в квартала и от общинската, и от държавната администрация, положението много често излиза извън контрол поради големия брой ромско население в компактна маса с един вече изграден стереотип на поведение. 
Аз мисля, че приведените примери говорят достатъчно ясно за отношението на нашето правителство към грижата ни за ромските общности и за конкретни ангажименти в изпълнение на тази грижа. Нещо повече, длъжен съм да Ви уверя, че простото узаконяване на незаконното строителство в ромските квартали няма и не може да реши проблема с тези жители. Необходимо е да бъдат действително изработени устройствени планове, да се проведат благоустройствени мероприятия, да се изгради съвременна техническа и санитарно-хигиенна инфраструктура. 
И още нещо, което според мене е също много важно: необходимо е да се работи за социалната адаптация на тази част от нашето население, за професионална квалификация на тези наши сънародници. Всъщност това са основните грижи, които трябва да положим и аз се надявам да ги положим общо, господин Статков, в общия ни успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев. 
За реплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министър председател, господин министър, колеги! Ще започна от това, с което завърши господин Бакърджиев - за квалификацията, за адаптацията и другите въпроси, свързани с ромското население.
Мисля, че господин Бакърджиев ще има мъжеството и в този случай да признае, че неправилно оцени периода преди 10 ноември в цялостния му аспект за състоянието на тези квартали и онова, което е правено. Господин Бакърджиев, мисля че всички онези данни и за заетост, и за образованост през тези години, същевременно и опитите на тогавашното правителство да приобщи тези хора с настаняване в блокове съвместно с българи; отделно от това самото изграждане на тази база, са много или поне част от онези примери, които Вие знаете добре като мен. Затова Вие, предлагайки да работим заедно, не може да изключвате тези неща, които са постигнати и да не приемете факта, че от няколко години насам това население е в изключително тежко положение.
Мисля, че Вие правилно сте започнали да работите по тези проблеми, но това, което внасяте в законопроекта, господин Бакърджиев, говори за друг подход. Шест месеца са крайно недостатъчни. Това беше и поводът да задам този въпрос, защото след това наистина следват булдозерите - поне по законопроекта е така. А Вие правите съвсем различно нещо, което е добро. Следователно подходът Ви трябва да бъде отразен в този законопроект, за да получите и подкрепа. Иначе ние не можем да Ви подкрепим да изправите булдозерите срещу хората, както междупрочем господин Радев, когато го предупредих през февруари, че помощите няма да се  изплащат в Лом, сега трябва да бере горчивите плодове на неподчинението и да се праща пожарна команда  със заместник-министър Василева, която е хубав човек от нашия край, но трябва да изпълнява поръчки и да успокоява хора, без да има средства за това. 
Уважаеми господа от правителството, мисля, че никога досега Демократичната левица не е отказала подкрепа за добронамерени ефективни актове и действия. Няма да откаже и занапред, ако има такива. Но, повтарям, подходи които са антисоциални, които са в противоречие с нашето разбиране за справедливост и елементарни човешки нужди, ние не можем да подкрепим и категорично ще бъдем против.
Бих искал да завърша с нещо положително, господин Бакърджиев. Аз казах в началото, че имам основание от отделни Ваши действия да вярвам, че бихте могли да се преборите с този проблем като заместник министър-председател и министър на регионалното развитие, разбира се ако остане правителството. (Оживление.) Ако правителството тръгне да работи така, както е нужно за България. И се надявам, че Вие във времето, в което ще работите, ще се постараете да продължите тези неща, които сте започнали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков. 
Господин Статков, законите се приемат от Народното събрание, а не от Министерския съвет.
Има думата заместник министър-председателят Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, аз Ви благодаря, Вие подсетихте един народен представител какво трябва да прави в парламента. Законите действително се гласуват от вас, народните представители, какъвто сте Вие, господин Статков. Министерският съвет прави предложения, крайната дума е ваша.
Вие казахте няколко неща във Вашата реплика, които просто няма да прескоча. Колкото по-дълго управлява това правителство, господин Статков, толкова повече ще продължават полезните усилия да има държава в България, да има институции, да има ред, да има нормални условия, за да живеете и вие, които съсипахте държавата ни при нормални условия. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Оценката не е необходимо да се търси извън страната ни, макар че всеки, който я потърси там, я намира веднага. Необходимо е само да погледнете всички, които имат доверие в българското правителство, за да видите, че не сте вие тези 60 %, които подкрепят правителството. А когато си в малцинство, най-добре е да се опитваш поне да не пречиш. 
Но аз си мисля, че Вие направихте още една грешка, господин Статков. Когато с Вас говорим за конкретни неща, Вие сте точен. Когато решите да правите политика от тази трибуна, правите гаф след гаф. Аз Ви съветвам просто да не го правите. 
Какво значи: до 1989 г. на ромите в България всичко им беше наред, а оттогава какво им стана, че закъсаха? Дотогава имаха къщи, оттогава някак странно нямат къщи. Дотогава бяха образовани, сега изведнъж станаха необразовани. Дотогава живееха щастливо, сега живеят тъжно. Господин Статков, ставате смешен. Съветвам Ви, просто не правете такива евтини съпоставки, ще Ви смеят и ромите в Ломско. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
Има думата народният представител Кирил Йорданов да развие своя актуален въпрос, относно статута на Морската градина в гр. Варна.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, ще започна с въведение с малко предистория. Изграждането на Морската градина започва по време на турското робство в 1862 г. С трънен плет се заграждат десетина декара земя на морския бряг между аквариума и сегашното морско казино. След Освобождението кметовете и общинските управи непрекъснато разширяват и разкрасяват този парк. Още през 1926 г. са били отчуждени 13 частни имота, намиращи се между сегашния Военноморски музей и централния вход на градината. Едва през 1939 г. се намират пари и са изплатени на собствениците им. През 1930 г., по настояване на Антон Новак, се взема решение да се прокара крайбрежна алея, наречена по-късно Станчовата алея, бащата на Иван Станчов, министър на външните работи в правителството на Ренета Инджова. 
По време на последните години на Втората световна война, общинската управа, с кмет инж. Янко Мустаков, изгражда сегашния портал на главния вход на парка, станал един от символите на гр. Варна. 
През 1940 г. градът вече наброява 49 000 жители, а морският парк достига 43 декара. Градът расте непрекъснато и надхвърля 250 000 жители, сега е около 350 000 жители. 
През 1958 г. са отчуждени допълнително земи от охранителния канал Шокера до местността "Почивка". И така с този акт през 1960 г. паркът достига 500 декара, а впоследствие нараства на 1160 декара.
Целта е била да се осигурят законовите норми по 14 кв. м. зелена площ на глава от населението. Сега варненци разполагат с 3 кв. м. зелена площ. 
Днес обаче проблемите на Морската градина са много. Изброявам само някои от по-глобалните въпроси.
Първо. Характерът на собствеността и правната възможност Варненската община да стопанисва имота. 
Второ. Този въпрос е от значение за формиране на бюджета за поддръжката й.
Трето. Какъв е застроителният режим както в историческото ядро, така и в останалата част? По кой закон и от кой орган се разрешава строителството? Ако е налице незаконно строителство, какви мерки следва да се предприемат? Допустима ли е реституция в Морската градина, включително и по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти? Какво да бъде нейното развитие в бъдеще, да стане ли туристически и търговски център или усилията да бъдат насочени към съхраняването и обогатяването й?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Йорданов, разбирам Вашата загриженост към състоянието, проблемите и бъдещето на Морската градина във Варна и в качеството Ви на народен представител от 3. Варненски многомандатен район и в качеството Ви на бивш областен управител на Варненска област. Аз като министър на регионалното развитие и благоустройството, в чийто ресор са държавните имоти, споделям съвсем искрено тази загриженост.
Въпросът за състоянието и бъдещето на това безспорно богатство на града е много важен и е естествено да вълнува всички варненци. Затова аз ще се постарая да ви отговоря изчерпателно на зададените въпроси. Макар че за пореден път става практика въпросите, които получавам от Парламентарната група на Демократичната левица като питания от отделни народни представители, да са в едно изречение, а след това в зала да чувам 10 конкретни други въпроса. Мисля, че това не е най-полезното.
Относно статута. Историческото ядро на Морската градина във Варна е обявено за паметник на градинарското и парковото изкуство от национално значение, в списък, публикуван в "Държавен вестник", бр. 41 от 1992 г. С него са определени и границите на контактната зона, коригирани през 1995 г. със списък на обектите, свалени от Регистъра на паметници на културата ("Държавен вестник", бр. 4 от 1995 г.). Корекцията на контактната зона е наложена от възстановяване на собствеността върху имоти на територията на местността "Салтанати" и местността "Свети Никола".
С общия градоустройствен план на гр. Варна през 1982 г. е определена територията за изграждане и развитие на Морската градина. 
Във връзка с изработването на новия план, със Заповед N 12-5-57 от 30.12.1992 г. на кмета на община Варна е наложена строителна забрана на територията на Морската градина. 
Повторна строителна забрана, на същото основание, е наложена от министъра на, тогава, териториалното развитие и строителството от 25.01.1995 г. за срок от две години.
По решение на Общинския съвет на Варна, поради "изключителната важност на територията", в началото на 1998 г. е възложено да бъде изготвен нов проект.
Морската градина в гр. Варна, обявена за паметник на градинарското и парковото изкуство от национално значение, представляваща публична държавна собственост, съгласно горецитираните нормативни разпоредби, е актувана по време на служебното правителство на Стефан Софиянски, с акт за изключителна държавна собственост. Това е станало на 18.03.1997 г. В акта е посочена площ от 55 хектара. 
Кой стопанисва и кой управлява имота? Съгласно чл. 31 от Закона за държавната собственост, държавните недвижими имоти, паметниците на културата се стопанисват и управляват при условия и по ред, определен в специалните закони - Закона за паметниците на културата и музеите.
В чл. 20 от този закон е уредено стопанисването и управлението на тези имоти от собственика, т.е. от държавата в случая. Това основание е посочено и в акта за държавна собственост.
Разбира се, редно е да бъде посочен и органът, който управлява и стопанисва имота. И в това отношение актът за държавна собственост безспорно е непълен. 
Проблемът със стопанисването и управлението на Морската градина е бил предмет на обсъждане и в Общинския съвет на гр. Варна. 
За да е ясно кой се грижи и кой отговаря за доброто стопанисване и подобряване на състоянието на Морската градина, съвсем наскоро през м. април т.г., до Министерския съвет е отправено предложение от Общинския съвет на Варна, Морската градина да бъде обявена за публична общинска собственост, като паметник на културата от местно значение.
По мое мнение това е един добър вариант. И ще имам грижа в разговорите с експертите в нашето министерство да направя необходимото за промяна на статута именно в тази посока, тъй като аз действително съм привърженик за предоставянето, стопанисването и управлението именно на органите за местно самоуправление и на администрацията, която управлява в общините. 
Относно Вашия въпрос: има ли учредено право на ползване и има ли отстъпено право на строеж, извършени ли са разпоредителни действия с имота? Върху територията на Морската градина не е учредявано право на ползване, не е отстъпвано право на строеж и с него не са извършвани разпоредителни действия. Затова липсват отбелязвания в съответните графи от 10 до 14, която Вие бяхте фиксирали във Вашия писмен въпрос, в акта за държавна собственост
  
Концесии за Морската градина в гр. Варна също не са предоставени.
С изменението на Закона за държавната собственост от 11 юли 1997 г. актовете за държавна собственост на недвижими имоти се съставят по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В образеца, който аз в качеството си на министър съм утвърдил, за имотите публична държавна собственост такива графи липсват.
И сега относно обектите, построени на територията на Морската градина. Независимо от съществуващата забрана, на територията на Морската градина през периода 1989 - 1996 г., в рамките на тези осем, на практика, пълни години, са изградени множество незаконни постройки без строителни книжа и без съгласуване с Министерството на културата, респективно с Националния институт за паметници на културата.
Органите на Държавната инспекция за териториален и строителен контрол през май т. г. са издали заповеди за премахването на 16 незаконни обекта. И аз съм уверен, че действията по привеждането на тези незаконни строежи в изпълнение на изискванията ще бъдат доведени докрай. Част от постройките на територията на Морската градина са заснети в кадастралния план, изработен през 1966 г. Такива са постройките, включени в капитала на образуваното с Разпореждане от 5 юли 1997 г. на Министерския съвет търговско дружество "Лазурен бряг '91" ЕОД. Терените не са включвани в капитала на дружеството.
Съществуващите сгради, например сградата на Аквариума, която е собственост на Института по рибни ресурси, старата и новата сграда на Радио "Варна", също не са включени в този акт.
В крайна сметка, мисля, че това, което имаме да свършим оттук насетне, е действително да подпомогнем и Общинския съвет на Варна, и варненци, като дадем възможност за пряка грижа към Морската градина като действително един обект от много сериозно значение за населението на града. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
Има думата за реплика господин Йорданов.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър, за Вашия отговор. Бързам да уточня, че въпросите се задават в този вид съгласно утвърдената практика от ръководството на Народното събрание, която не считам да е съобразена със самия правилник. В този смисъл аз бях формулирал тези въпроси съвсем конкретно към Вас, но те бяха върнати с уточнението, че повече от два въпроса нямам право да задам, въпреки че аз считах, че предметът на моя въпрос е един и същи - Морската градина. Както вие видяхте, многоаспектен е най-малкото този въпрос.
Обърнах вниманието Ви, че Морската градина е създадена още преди освобождението от турско робство, поради два факта: че не трябва да се отнасяме към нея като към наследство от турското робство, което подлежи на ликвидация, както и че вниманието към проблемите надхвърлят измененията на политическите дивиденти и пристрастия.
Поради краткото време, с което разполагам, ще се опитам да дам и предложения за решаване на проблемите.
Няма спор, че историческото ядро на Морската градина е изключителна държавна собственост, публична държавна с акт N 40 от 18 март 1997 г., а останалата й част е общинска публична собственост.
Отговорът на този въпрос до голяма степен предопределя отговорите и на другите въпроси, а именно:
При това положение тя трябва в историческото си ядро да бъде стопанисвана от областния управител, но той не разполага с бюджет и структура за това.
И до днес средствата за Морската градина - 280 млн. за текущата година - се осигуряват от общинския бюджет, но са необходими поне още три пъти повече. Ето защо по законно установените начини, аз се радвам да чуя това от Вас, тя може да бъде предадена реално за стопанисване и управление от Община Варна.
Не може да се отстъпва право на строеж и право на ползване. Естествено, поради характера на собствеността това трябва да става единствено само по реда на Закона за концесиите.
Масовото незаконно строителство не може да бъде узаконено - и тук съм съгласен с Вас - то следва да бъде премахнато.
Не е допустима реституция и в рамките на парка. Имотите са били отчуждени за мероприятие, което е осъществено. Съществува тълкувателно решение на бившия Върховен съд, че парковите дейности са мероприятия по смисъла на закона. Още по-ясно това е формулирано и в Закона "Лучников". В момента обаче са върнати 17 обекта с решения на различни инстанции.
Държа да Ви уведомя, че по-голямата част от варненци държат на публичния характер на собствеността, както и че са недоволни от състоянието на парка. Те не одобряват неговата комерсиализация и въпреки икономическия си интерес желаят да запазят градината за себе си. Те са за умерена намеса, която укрепва и подобрява природните дадености на територията за съхраняване на растителността.
И на последно място, споделям с Вас, че във Варна основахме Обществен съвет за опазване и развитие на Морската градина като доброволен съюз на физически и юридически лица, които имам честта да оглавя. То е юридическо лице след регистрация в съда и си поставя за свои цели да подпомага местните органи на самоуправление, провеждане на системен обществен контрол за спазване на утвърдения общ градоустройствен план на гр. Варна, да противодейства на опита за нарушаване конституционните права на гражданите.
Нашите очаквания са, че във Ваше лице ние ще намерим съмишленик, както и ние сме готови да подкрепим и да популяризираме всички усилия, които са насочени към опазването и оцеляването на Морската градина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Йорданов, искам още веднъж да споделя, че усилията и на Общинския съвет във Варна, и на администрацията в кметството, и на инициативния комитет, за който Вие споделихте, ще се радват на подкрепа от  нашето Министерство на регионалното развитие и благоустройството, защото ние действително искаме да бъдем полезни за доброто стопанисване на такива национални богатства, каквото е и Морската градина във Варна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев да развие своя актуален въпрос относно определяне категорията "основно жилище" при данъчното облагане към министъра на финансите господин Муравей Радев. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е относно определянето на категорията "основно жилище" при данъчното облагане по Закона за облагане на доходите на физически лица. Моля да се произнесете категорично по въпроса: ако жилището е единствено, възможно ли е това жилище да не бъде признато за основно жилище и има ли значение в случая адресната регистрация на собственика.
Има редица случаи в моята приемна в София. От различни райони хората идват с подобни проблеми. Тук при мен има един въпрос от госпожа Мачева, живееща на бул. "Гоце Делчев", например, на която се отказва да бъде признато единственото й жилище за основно, тъй като живее при дъщеря си, но тя няма друго жилище. Освен това възникна и въпросът: ако жилището е ново и е закупено в къс срок след нужната регистрация, възможно ли е да не бъде признато за основно. Смятам, че този въпрос е от обществено значение, тъй като в момента върви процедурата по определяне на данъците за доходите на физическите лица и се надявам с Вашия отговор Вие да дадете категорично тълкувание на този въпрос и да има яснота по това възможно ли е основното жилище, когато е единствено, да има друг статут. Моля за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, Вашият въпрос беше пределно ясен. Вие ме питате дали едно-единствено жилище може да бъде основно и има ли значение адресната регистрация за признаването на това качество. Така ясно зададен въпросът предполага още по-ясен отговор. И той е: да. Едно жилище, дори и да е единствено, невинаги може да бъде основно, но адресната регистрация няма никакво отношение към признаването на това негово качество. И тъй като вероятно е необходимо някои неща да бъдат пояснени, позволете ми да се опитам да обясня за какво става дума. Аз ще Ви дам и писмено отговора, за да го ползвате във Вашите срещи с избирателите си. Но все пак е добре може би и да поясним нещо.
За какво става дума? Става дума за имуществен, имотен данък сгради. Този данък сгради поначало не се налага върху пазарната цена на съответното имущество. Така е по закон. Избрана е една величина, която се облага и която е равна на 50 на сто от пазарната стойност на имота. Това - веднъж.

Втори път - онова жилище, което е основно, неговият данък е намален още 50 % от тази вече изначално намалена пазарна оценка на имуществото. Става дума за това кога едно жилище е основно и може ли да признаем във всички случаи, ако жилището е единствено, че то е и основно. Може би в огромния брой от случаите има пълно съвпадение между тези две понятия. Има обаче и малко различия. И това много ясно е посочено в закона и аз смятам, че едва ли е необходимо да се получава разногласие по един очевидно ясно записан текст в закона. 
Едно жилище, което е единствено се превръща в основно тогава, когато неговият собственик го обитава в преобладаващото време в течение на данъчната година. 
Какво означава това? Това означава, че онзи, на когото се води имотът, а не някой друг, значи говорим за лицето, което е собственик на този имот, само за него става дума, или за лицето, което ползва този имот, ако има по съответния ред учредено вещно право на ползване. Има и такива случаи. Значи, тези хора са данъчно задължените лица - те, а не някои други. Не техен роднина, който по някакъв случай живее някъде другаде. Значи, ако тези лица не живеят в този свой апартамент или това свое жилище през преобладаващата част на годината - случаят е такъв, че той работи в София, живее или учи, пребивава в София, но жилището му е в Бургас, да кажем. И той една или две години, или не знам колко си време, работи и живее в София, естествено е, логично е, че онова жилище там, което той не обитава в това време не може да придобие качеството на негов основен жилищен имот. Той му е единствен, но не е основен. И в този случай това облекчение, което е предвидил законодателят не се ползва. 
Дали обаче е аргумент за това къде той живее в този момент или времето оттук напред или оттук назад може да служи адресната регистрация като документ, който предоставя възможността някой да оцени налице ли е това качество или не. Аз казвам, че този документ, тази адресна регистрация не е този мотив, който може да бъде намерен и не съветвам данъчните власти да се позовават на него. Защо? Защото данъчната регистрация регистрира един акт към определен момент, обикновено със задна дата. Вие сте се регистрирали сега или вчера, или завчера, че живеете еди-къде си, но вие не можете да се регистрирате утре, че ще живеете там. А качеството, което предоставя възможност да се оцени един имот, че не е или е единствен е декларацията, което това данъчно задължено лице прави за годината оттук напред, тъй като данъкът се плаща в началото на годината за периода на текущата година, която следва, така че достатъчен е аргументът той да декларира в своята декларация, че тази година, за която плаща данъка, а тя е оттук напред, той ще ползва в преобладаващото време своето жилище и добива това качество. 
Нещо, което също е много важно и което би трябвало да бъде споменато е как това данъчно задължено лице плаща своя данък и дали той трябва да бъде инициаторът да отиде и да заплати сумата, която дължи в данъчното - дали може да я изпрати по пощата, по запис или по банков път. Може да го направи по всички тези начини, но аз използвам случая, който ми бе даден с този въпрос да поясня, че гражданите ще извършат своето плащане само след като получат от съответните данъчни служби ето този вид данъчно съобщение.
Всеки един гражданин, който е подал своята данъчна декларация по надлежния ред и тя е приета от данъчните служби ще получи такова съобщение, в което ясно ще бъде написано какво точно дължи, какви облекчения има и в какви срокове трябва да си внесе съответния дължим данък.
Аз бих казал, че най-малкото не е коректно в някои медии да излизат обратни съобщения, че видите ли, тази или онази данъчна служба отказвала да праща такива съобщения, което според мен е пълна инсинуация. Вчера в поредната среща, която имах с контактната група на данъчните служители в София буквално бе изразено едно възмущение от хората на тези данъчни служби, които бяха обвинени от в. "24 часа" във вчерашната си уводна статия, че нямало да бъдат изпращани такива съобщения поради съображения от икономия. Това казвам, че не е вярно! Хората го казаха директно, че е лъжа. Аз намирам тук един опит след като някои среди и някои хора не успяха да вкарат клин между данъчните и финансовия министър - един процес, който обслужваха няколко месеца и който завърши катастрофално с неуспех на тези, които искат такава разправия в България да се създаде, сега се опитват да създадат нов конфликт - конфликт между данъчните служители и данъкоплатеца. Това най-малкото не, че е некоректно, бих казал, че е и нечистоплътно.
И ви моля всички вие като народни представители - това го казвам неслучайно, а за ваша информация - да знаете, че заплащането на имуществените данъци ще стане след като гражданите, които са подали съответните декларации получат такова данъчно съобщение. Виждате го, че то не може да бъде сгрешено с други. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За реплика има думата господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, позволете ми да благодаря на министъра на финансите за отговора. Това беше и целта на моя актуален въпрос - да се чуе от избирателите неговото становище по въпроса точно в актуалния момент. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И аз благодаря на господин Тошев. 
Бих си позволил да изкажа лично мнение, господин Радев. Трудно ми е да се съглася с Вас като юрист. 
Основно жилище ще влезе в действие тогава, когато един собственик, данъчно задължен, има няколко жилища и да се прецени в кое от тях живее. Но ако аз имам единствено жилище, а съм отишъл, да кажем, да живея при близък, при дете или в чужбина, защото имам дете в чужбина, изобщо да остана без основно жилище ми се струва, при наличието на единствено жилище, че това е едно тълкуване, което едва ли отговаря на духа на закона. 
Давам Ви думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, аз много уважавам Вашето юридическо становище. Благодаря Ви за него. 
Длъжен съм да кажа, че такъв закон е гласуван в Народното събрание. Аз не го тълкувам. Аз ви съобщавам какво е написано в него. Ако тази логика, която казвам не е най-добрата, точно във ваши ръце е, уважаеми народни представители, да промените този текст, за който става дума. И аз бих ви подкрепил, господин председател, точно в посоката на това Ваше тълкуване, но то е тълкуване, а това, което аз казвам е записано буквално в закона. Аз не го тълкувам, но се присъединявам към Вашата логика. (Шум и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Евгени Кирилов да развие своя актуален въпрос към Надежда Михайлова, министър на външните работи относно посещението на министър-председателя в Съвета на Европа през м. април 1998 г. 
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Михайлова, вече мина немалко време от това посещение, но то остави следи, за които аз смятам, че има реална нужда да говорим именно тук, в парламента.
Първо, използвайки прийома на господин Радев да ви покажа как изглежда официално разпространената реч на господин Костов в Съвета на Европа. Предполагам, че драсканиците се виждат даже от колегите от задните столове. Ето, погледнете. На този официален документ са правени поправки на ръка!
Документът, аз бих казал, че като форма е почти трагичен. Под задраскванията в първия разпространен документ личи стария текст. Това инплицира даже конкретни дипломатически усложнения - на две места някои титан на дипломатическата практика и мисъл е задраскал официалното наименование на Република Македония. Както знаем тя е бивша югославска Република Македония и това се употребява на всички официални международни форуми. 
В самия документ това е задраскано за съжаление даже така, че се вижда какво е задраскано. Става дума, разбира се, за самата форма. Но бих желал да кажа, че това като събитие е нещо уникално. Никъде на международен форум аз не съм видял - да не говорим за Съвета на Европа - официален документ, разпространен по този начин.
Второ, не стига и това, но на следващия ден тази реч беше отпечатана в този вид в протоколите от пленарното заседание. Не стига и това, на по-следващия ден беше внесен коригендум към протоколите - много от журналистите, много от колегите даже не го забелязаха, - в който се казва да се отстранят страници от 17 до 22 - речта на господин Костов - и да се сложи следващото. Това, което се слага, е естествено пак един преобърнат превод на същата реч. За мен това е абсолютно недопустимо. Това уврежда имиджа на България именно на равнище министър-председател.
Второ, госпожо Михайлова, това вече касае нещата по същество. Вие знаете, че с посещението на министър-председателя оставаха само няколко дни от крайния срок за предоставяне на бележките на правителството по повод предварителния доклад на двамата докладчици. Вие това го знаете и като член на Комитета на министрите. Ето какво казва госпожа Фишер при представянето на министър-председателя: "Факт е, че след посещението си във Вашата страна през декември 1997 г. нашите докладчици господата Аткинсън и Гелерод предадоха на българската делегация предварителния проектодоклад за спазването на човешките права във вашата страна. Отговорът на българските власти трябва да стигне до вас през следващите дни и несъмнено вие ще трябва да желаете да очертаете неговите основни контури днес пред нас". Това не стана. Не зная кой го подготви и кой носи отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Вие се проявихте на един етап, госпожо Михайлова, като специалистка по дипломатическите намеци и би трябвало добре да разберете и този доста пресилен намек в нашето официално представяне.
Аз бих желал накрая, прочитайки въпроса, който Вие естествено имате, относно подготовката на това посещение и Вашата оценка за резултатите, да Ви запитам и това ли е новият образ на България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кирилов, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже стана дума за професионализъм, както напоследък се разбра, Вашият професионализъм е натрупан също в известни специализирани звена, така че нека да не се коментираме на тема кой до каква степен защитава националните интереси. И бих призовала наистина за малко повече скромност в това отношение, защото човек си позволява толкова много кураж, ако действително в този момент вашите правителства са направили изключителен скок във външната политика - нещо, което струва ми се, че не е факт.
И в тази връзка, започвайки по този начин от уважение към Вас и към народните представители, аз ще се спра на Вашия въпрос. Фактът, че поканата към министър-председателя Иван Костов бе отправена лично от председателката на ПАСЕ госпожа Лени Фишер, за мен е достатъчно красноречив. Той показва вниманието и уважението към България и доказва интереса на парламентаристите от Европа към провежданата от българското правителство политика и към хода на реформите в страната.
Посещението на министър-председателя Иван Костов в Съвета на Европа на 21 април 1998 г. е важно не само от външнополитическа гледна точка. Вярвам, знаете, че Съветът на Европа е най-старата европейска политическа междуправителствена организация, която сега включва              40 държави-членки от всички части на континента. Депутатите в ПАСЕ бяха запознати лично от министър-председателя с провежданата от българското правителство вътрешна и външна политика, с извършеното досега и с предстоящото в бъдеще. Считам, че посещението изпълни своето основно предназначение и може да бъде оценено като успешно. То помогна да се утвърди авторитетът на страната ни пред един значим общоевропейски форум, какъвто е Съветът на Европа.
В рамките на посещението бяха проведени интензивни срещи на високо равнище. Медиите отразиха много подробно и самото изказване на министър-председателя. Министър-председателят проведе разговори с председателката на ПАСЕ госпожа Лени Фишер, с генералния секретар на Съвета на Европа Даниел Тършис, със заместник-председателите на асамблеята и с председателите на политическите групи в нея, както и с вицепрезидента на Световната банка господин Малок.
Бих предложила на вашето внимание кратките, но точни оценки на двама видни политици, добре запознати с развитието на страната ни през последните години, на които са чужди излишните хвалебствия. Госпожа Лени Фишер: "България в последно време успешно се справя с натрупаните през един дълъг преходен период трудности и проблеми". Даниел Тършис: "Днес България се развива по един положителен начин. Правителството полага достойни за уважение усилия за успешно реформиране на страната". Оценката на господин Тършис, че посещението на господин Костов е предизвикало съществен интерес сред членовете на ПАСЕ бе потвърдена и от многото въпроси, зададени след  изказването в пленарна зала, от депутати от Германия, Турция, Хърватска, Албания, Швейцария, Република Македония, Австрия, Полша, Дания, Румъния и Испания, както и от български депутат, на които господин Костов отговори изчерпателно. Достатъчно красноречиво звучи и заглавието, подбрано от редакцията на вестник "Елзас", който публикува интервю с българския министър-председател - "България: победа над корупцията!"
Посещението на господин Иван Костов даде още една възможност да се представят регионалните инициативи на България. Както знаете те са насочени към укрепване на мира и сигурността в Югоизточна Европа. Известна ви е и активната българска позиция по кризата в Косово.
В своето изказване българският министър-председател открои необходимостта от неотложно подобряване на транспортната и комуникационна инфраструктура на страната като важен елемент от процеса на европейската интеграция и на България, както и в контекста на задълбочаващата се криза в Косово. В своите изявления представителите на ПАСЕ изразиха високата си оценка за активните усилия, които страната ни полага за трайно омиротворяване на региона и задълбочаване на сътрудничеството в Югоизточна Европа.
Бих искала да отбележа и още един съществен резултат от посещението. Депутатите в ПАСЕ бяха запознати с хода на предприетите от българското правителство реформи във вътрешнополитически план - реформата на законодателството, административната реформа, в частност реформата на Въоръжените сили, мерките за борбата с корупцията, организираната престъпност и прането на пари. Бе отделено внимание и на българската инициатива за образование и възпитание в дух на демократично гражданство. Тази инициатива бе обсъдена и подкрепена на току-що завършилата - всъщност вече преди няколко месеца - 102-ра сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа в Страсбург.
Понеже имахте и конкретни въпроси по начина на разпространение на доклада, аз, разбира се, проверих случая и ми беше отговорено от постоянното представителство в Страсбург следното: корекциите, които са нанесени от министър-председателя, са нанесени в последния момент. Текстът на доклада му е предаден 3 дни преди той да замине за Страсбург. Поради това, както и самият Вие знаете, при утвърдената практика постоянното представителство е разпространило писмените текстове на изказванията с гриф "Сравнявай с произнесеното!" и този текст е бил предоставен за преводачите в кабините, а не за разпространение в Секретариата. От страна на Секретариата е поднесено извинение на българските представители в Съвета на Европа.
А колкото до това, което коментирате за Република Македония, мога да Ви отговоря следното: нито една от изброените в този пасаж на речта на господин Костов държави, не е назована с пълното си име. Съществува практика за удобство на произнасящия речта да се правят подобни съкращения. България е признала Република Македония под нейното конституционно име и това название се използва по принцип освен, както Вие казахте, в международни организации, които са възприели практиката да се използва името бивша Югославска република Македония.
Не бих желала повече да се спирам на подробностите, но с удоволствие ще отговоря, ако имате някакви допълнителни въпроси. 
Последното нещо, което искам да кажа, защото засегнахте още един въпрос, а именно за проектодоклада на Гелерот и Аткинсън, които, както знаете, ще бъдат на посещение в България. Искам обаче тук да внеса много стриктна яснота по този въпрос, тъй като се правят всякакви спекулации. Искам да обърна внимание на господата и дамите народни представители, че по неведоми пътища докладът, който носи гриф "Секретно", дори и с публикацията си във в. "Дума", забележете, е бил получен по неведоми, повтарям, пътища, от Вас и от Социалистическата партия, когато той е още в проектовариант и изрично по този начин Вие нарушавате изискванията или това, което Съветът на Европа поставя като секретно до момента, в който той бъде окончателно приет. Но аз ще отговоря на въпросите, които ми задавате. Самият доклад е предаден три дни по-рано от срока. Интересно е и много бих искала да ми дадете отговор на въпроса как "Дума" е публикувал секретен доклад на Съвета на Европа. Бележките на българските власти по проектодоклада бяха предадени в Комитета по мониторинга своевременно на 27 април, можете да го проверите. По този начин има известно противоречие между това, което Вие казвате, и това, което са официалните факти. 
Това е, което имам да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
Има думата за реплика господин Кирилов. 
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Михайлова, да започнем от края, за да не забравя да Ви отговоря. Защото се оказа, че всъщност аз задавам въпросите, но редно е може би и на това да Ви отговоря. 
Това, което се публикува по вестниците, моля Ви се, обяснете им, че това е секретно, че им забранявате да се публикува, може би и да се обсъжда по-нататък. Вие вероятно имате достатъчно възможности да упражните своето влияние за това. Секретни неща трябва да се пазят, разберете се с пресата, аз съм съгласен с Вас.
Няма да отговарям на личните, бих казал, недостойни и неиздържани нападки,  с които започнахте. Това е просто под моето достойнство. Но Вие възбуждате у мен едно странно професионално удивление и съжаление, че не говорим да един и същи език. Изглежда Вие не си давате ясна сметка за какво става дума. Аз в своите въпроси в началото много добре Ви обясних за какво става дума. Учудвам се на постоянството, с което Вие продължавате да се държите повече като шеф на Пресцентъра на СДС, отколкото като външен министър. Вие носите отговорност не само за тези скандални страни на фактическата подготовка, които злепоставиха България, вие носите отговорност и като член на Комитета на министрите на Съвета на Европа, че на критиката на докладчиците на ПАСЕ, свързана със свободата на словото в държавните медии, с независимостта на съдебната власт, с политическата чистка всъщност Вие забавихте отговора и  бламирахте посещението на министър-председателя. Това е факт. Какво значи 27-ми? Ами че той беше там, знаете кога. Може ли при едно посещение да не се извърши елементарна страна от задълженията на България. Вие сте член на Комитета на министрите. Аз се съмнявам дълбоко, че понеже този доклад засяга и Вас, с чистката, която проведохте и за която чистосърдечно говорихме, когато Ви беше време, но Вие не се вслушахте, може би има и някакъв личен елемент от Ваша страна. Бих желал да кажа, че с това Вие показвате, че България не обръща достатъчно внимание на политическите критерии на членството в Европейския съюз. И в този случай Вие самата не действате като демократ, като бивш член на Делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Бих желал със силно съжаление да Ви уверя, че представата за Вас лично като за демократична личност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече. (Изключва микрофона.)
Ако желае госпожа Михайлова, има право на дуплика.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Господин Кирилов, искам само да Ви кажа, че се радвам, че не говорим с Вас на един и същи език. Защото предполагам, че за външната политика на България би било много лошо, ако и аз заговоря на езика, на който се говореше в България във външната политика  45 години. Смятам, че резултатите от външната политика, която изолира България от света са достатъчно показателни и когато Вие успеете да докажете, че тази политика е успешна, тогава можете да поставите под съмнение професионализма на правителството. (Ръкопляскания в мнозинството.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има думата народния представител Иван Цонев да развие своя актуален въпрос към министъра на културата госпожа Емма Москова относно статута и съдбата на Националния музей-параход "Радецки" и неговия екипаж. 
ИВАН ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви господин председател. Уважаеми министри, колеги! Съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България внасям актуален въпрос относно статута  и съдбата на Националния музей-параход "Радецки" и неговия екипаж.
Уважаема госпожо Москова, вероятно имате информация, че през последните месеци проблемите на Националният музей-параход "Радецки" привлякоха вниманието на цялата общественост от врачанския край. В някои местни вестници се появиха на първа страница тревожни статии със заглавия "И "Радецки" гордо потъва", "Съдбата на "Радецки" е да върви", "Корабът е светиня, която трябва да се запази" и така нататък. Проблемът придоби актуалност и от тържествата по случай 2 юни - Денят на Ботев. 
Корабът в момента е в много добро техническо състояние  и може да тръгне на път само 10 минути след включване на двигателите му. Има обаче и сериозни проблеми. Съгласно утвърдения от Министерството на културата за 1998 г. бюджет за Националния музей-параход "Радецки" са предвидени само 34 млн. лв. Тези средства са достатъчни само за фонд "Работна заплата". За гориво и енергия е предвидена скромната сума от 3 млн. лв. Заплатите на музейните работници са сведени до минимума, получаван в Министерството на културата. Екипажът, състоят се от десетина души е със статут на музейни уредници, поради което те не могат да получават пари за храна, работно и униформено облекло. Текучеството е неизбежно. 
Голяма е тревогата на екипажа на кораба и на жителите на крайдунавските градове. Корабът за тях и за българите-патриоти не е просто атракция. За тях той се е превърнал в светиня. Тревогата им е, че корабът може да се погуби и да не остане за бъдещите поколения.
Като връх на всички тези проблеми идва и решението на Министерството на културата от 15 април, т.г. за кадрова промяна. Прекратен е трудовият договор на директора на кораба-музей госпожа Любка Вакова. Тя работи на кораба от 1986 г., минала е през всички длъжности, за да стигне до директор. Познава много добре нормативните актове, засягащи речното корабоплаване, Българския корабен регистър, Държавната инспекция по корабоплаване. Да се отстрани сега който и да е ръководител, не е никакъв проблем. В това число и да се създаде нова длъжностна характеристика. Но едва ли най-доброто решение е отстраняването на госпожа Вакова от длъжността директор на Националния музей-параход "Радецки". С преките си контакти с предприятия и фирми в страната тя може да бъде полезна за оцеляването на кораба.
Уважаема госпожо министър Москова, корабът "Радецки" има своето достойно място в историята на България. Наше задължение като парламент, ваше задължение като министерство е да съхраним и да предадем на бъдещите поколения тази светиня за всеки уважаващ себе си българин.
Моят актуален въпрос е какво е становището на Министерството на културата по статута, кадровото и финансовото обезпечаване и бъдещето на Националния музей-параход "Радецки". 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата министър Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Когато става дума за  национална историческа памет, въпросите едва ли са актуални в смисъла, в който ние ги разбираме тук, защото символите на тази памет са вечни, а нашият дълг към тях е неотменен, независимо от това кой отговаря за тях в момента.
Казвам това преди да отговоря на конкретните Ви въпроси, за да заявя, че никой и по никакъв повод от страна на Министерство на културата не  е поставял въпроса за отнемане или намаляване нивото на статута на Националния музей "Параход "Радецки" и той продължава да има този статут. Нещо повече. Както ще чуете от отговора ми,  подготвя се решение, чрез което музеят се поставя в по-логичен, по-силен пространствен и нормативен контекст. Коректно е да съобщя, че през годините грижата за парахода, макар и в различна степен, не е преставала.
Параходът преминава към Министерство на културата през 1992 г., след което е извършен основният ремонт на парахода, платен изцяло от Министерство на културата, и оттогава той е технически годен, включително и да извършва плавания по река Дунав. Както Вие сам отбелязахте, техническото състояние сега е много добро, а това е изключително важно, защото немалко музеи в страната имат изключително големи проблеми - а това са и наши проблеми, с тяхната материална база.
Преустрояването на парахода на по-икономичен режим на работа също ще бъде извършено  в близко време и това ще облекчи експлоатацията му. Действително бюджетът за 1998 г. е безспорно дестриктивен, което налага търсене на всички възможни източници,  за да се осигури дейността на културните институции. И все пак със субсидии от републиканския бюджет за 1998 г. на парахода и неговия състав изцяло са осигурени средства за заплати и осигурителни вноски. Осигурена е застраховката на кораба в размер на 1 млн. лв., както и 4 645 хил.лв. за издръжка. Разликите между тези и Вашите цифри са малки, но те показват тенденция, както ще видим след малко.
Тези суми са определени на база утвърдена численост и месечна брутна работна заплата, увеличена с коефициентите, заложени в чл. 2, ал. 1 от Постановление на Министерския съвет N 14 от тази година. 
Ето някои цифри, за които споменах. Субсидия от държавния бюджет - 34 329 хил.лв.; собствени приходи - 2 545 хил.лв. Обръщам внимание именно върху минимално заложената сума за собствени приходи,  която несъмнено ще бъде изпълнена - тя е само 2 млн. Това е така и това е съобразено в разчетите, защото съгласно Закона за държавния бюджет се допуска преизпълнение на  разходи, когато те са покрити от собствени приходи. Ето възможността на кораба "Радецки", както и на другите. Тази възможност ръководството на музея следва да използва максимално, за да увеличи собствените си приходи с дейности, непротиворечащи на основната. За съжаление, имаме информация, че това изрично условие не винаги е спазвано. 
 Дължа да припомня, че по отношение на трудовите договори Министерство на културата е работодател само на директора на парахода-музей  "Радецки", както и на другите държавни музеи. Той, директорът,  от своя страна, е работодател за останалите служители. В рамките на утвърдените средства за фонд "Работна заплата" директорът би следвало да използва целият възможен инструментариум, да уточни индивидуални работни заплати,  защото хората вършат различна работа - а това там не е станало, и в зависимост от тежестта на тази работа, времевото им натоварване,  както и да извърши вътрешни структурни промени, например възможно намаляване на числеността, сключване на временни договори поради характера на работа и други промени в съответствие с характера на този специфичен музей.
Говорейки за трудовите договори, ще  припомня следното. Във Вашето устно изказване липсваше цифрата 85 хиляди като средна основна заплата. Вероятно сте внесли тази корекция, защото тя вече е 104 322 лв. Ето тенденцията, за която говорех в началото. Разбира се,  че статутът на работещите е музейни служители или музейни работници, защото това е музей с относително инцидентни, тематично мотивирани плавания, а не постоянно действаща увеселителна атракция например, която наистина би могла да спечели, но по друг начин. Оттук и значително по-малкото натоварване на екипажа в аспекта на плаването. И все пак право на личен избор е членовете на екипажа да решат дали да работят в музей или на друг кораб, но при друг режим, вероятно и друго заплащане, но при много по-голямо натоварване. 
Разбира се, картината, която очертах, съвсем не означава охолство. Но при подобни условия работят десетки музеи в страната, при това с много по-интензивна, същинска музейна дейност. Независимо от това, а може би и заради това Министерството на културата не само не се оттегля, но според възможностите и правомощията си подкрепя разумни инициативи. С мое лично съдействие - и Вие мисля, че знаете това, в Козлодуй беше организирана работна среща с представители на държавни ведомства, обществени организации, фондации. Трябва да посоча активното съпричастие на кмета на  Козлодуй и председателя на Общинския съвет. На срещата са обсъдени най-съществените проблеми, свързани с експлоатацията, поддържането, финансирането и техническото осигуряване на парахода "Радецки". Всички участници в разговора са изразили разбиране и подкрепа, за да запазим този исторически символ.
Тук е мястото да кажа: аз наистина го наричам символ, защото той не е автентичен и по силата на науката за ценностите на музеите  и на недвижимите паметници   първият, основният критерий за автентичност не е изпълнен. 
Но ние и лично аз не от днес сме поели  отговорността да пазим този символ, защото той има знаково значение в съзнанието на българите и ние извървяваме своя път,  доказвайки, че има моменти, в които буквалното четене на дефинициите не е най-доброто. Но с това поемаме отговорността.
Споменах само за някои от формите, но ето още една. Това е искането и съпричастието, разбира се, финансово осигурено от община Русе и русенско читалище "Христо Ботев", за плаване по случай празника на  националния герой. Това са форми, които следва да се търсят, търсят се от всички музеи, а тук това може да бъде направено много удачно.
Що се отнася до въпроса Ви за смяната на директора госпожа Любка Вакова, дължа да дам следните обяснения. Всички директори на културни институти в системата на Министерството на културата се назначават с конкурс. Основно изискване към кандидатите съгласно утвърдената длъжностна характеристика е да притежават диплома за завършено висше образование. Поради липса на такова образование госпожа Вакова понастоящем има срочен трудов договор до провеждане на конкурса. Министерството на културата е  обявило конкурс за директор  на парахода "Радецки" и в момента тече законово установената процедура. 
Вие посочвате знанията на госпожа Вакова по отношение на речното корабоплаване, на корабния регистър и т.н. Сигурна съм, че това не са маловажни неща предвид спецификата на музея. И все пак! Не в това е акцентът на един национален, макар и специфичен, музей. 
В никаква степен не подценявам натрупания опит или вложената енергия в годините. Но право на бъдещия директор,  който ще бъде избран с конкурс - а това е обективизираната форма, е да види целесъобразността в използване на знанията и опита и да намери, надявам се, място и на госпожа  Вакова. Но това е негово право.
Завършвайки, искам да се върна към споменатото в началото решение за засилване на културно-историческата роля на музея. Нашето предложение е свързването на музея с мемориалния Ботев път, обявен за групов исторически паметник от национално значение. Тоест, създаване на историческа зона, разбира се, със статут на самостоятелно юридическо лица. По този начин в логична смислова цялост се свързват различните елементи на една голяма, исконна българска историческа тема, без да губят своята самостоятелност или да намаляват собствения си статут.
Нямам възможност да развия тази идея в пълнота, но онова, което подготвяме, е на ваше разположение, ако бихте искали да го видите.
Ще добавя само, че за реализирането на изложеното предложение Министерство на културата подготвя проект за разпореждане на Министерски съвет, който ще бъде обсъден, разбира се, и с кметовете и обществеността на шестте общини на територията, на които, надявам се, скоро ще я има тази културно-историческа зона.
Целта ни е да се обединят и ангажират не само общинските ръководства, а и широката общественост, не само в медийна изява, а в истинска помощ за дейността, за поддържането, за развитието на онова, което е част от историческата символика на България. Защото историята и културата на България е на всички нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
Има думата за реплика господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви, госпожа Москова, за отговора.
Има нещо различно в отговора, който Вие давате, в сравнение с Вашите колеги министри - загриженост, но има и нещо, което страшно много е в унисон, в аналогия с отговорите на Вашите колеги. А то е пълният синхрон с отчета на едногодишното управление на СДС. Вие отчитате успехи. Какви успехи, когато ромите в Лом се палят? (Шум и реплики в блока на СДС.)
Що се отнася до кораба. Заслуги, нека бъдем реалисти, да не си приписваме излишно. (Реплика от блока на СДС, която не се разбира.) Да, да, така е.
Аз бях на срещата на 16 април на кораба-музей, бяхме заедно с господин Соколов на 27 май. Действително местният бизнесмен Борислав Златанов даде 1 млн. лева за кораба, той стигна до Русе. Действително оценката Ви за кмета на Козлодуй господин Петров е много вярна, аз Ви благодаря за това.
Казано с думите на поета, Вашият отговор за кораба звучи така: "Ще да загине и този юнак", но прекалено много станаха отрязаните глави на стопански ръководители от Врачанския край, госпожо Москова. Резултатите са печални. Явно Вие сте предрешили съдбата на директора на кораба "Радецки". Явно това е поредното политическо уволнение. Екипажът напуска.
Госпожо Москова, вече стана практика правителството на Иван Костов да подценява важни национални празници,  спомнете си 3 март т. г. Москва изпрати за 120-годишнината Егор Строев - един от четиримата големи, които днес управляват Русия. На Шипка не видяхме нито един от първенците на българската власт. Спомнете си тържествата във Враца по случай 2 юни. Иван Костов препуска по улиците на Враца, Бяла Слатина и Борован. Всички опити на кметовете за среща с него са безрезултатни. Да, действително, и Стоманярски, и Иван Георгиев, и Пешо Цветковски са избрани с червената бюлетина, но това не им пречи да бъдат и безупречни кметове. Това беше гаф на Иван Костов.
Още по-грозна беше картината на 2 юни т. г. във Враца. Всички опити на кмета на Враца да се обсъдят икономическите проблеми на града бяха...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. Изобщо не говорите по зададения въпрос. (Народният представител Иван Борисов довършва изказването си при изключени микрофони.)
Не става дума за отношение. Да, има правилник. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ИВАН БОРИСОВ: Но правилникът е за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като си пишете предварително репликите, пишете си ги по-кратки, за да можете да влезете в двете минути.
ИВАН БОРИСОВ: Не това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно това е проблемът.
ИВАН БОРИСОВ: Не са удобни въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много са удобни и Ви се отговаря по законен начин.
Има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин народен представител Борисов! Искрено се надявах, че Вие няма да използвате въпроса си, който ми се струваше искрен по отношение съдбата на кораба "Радецки".
Жалко е, че направихте политическа атракция. Разбира се, че аз говорех с личностно отношение, когато става дума за народни символи, за национални исторически символи. Разбира се всеки от нас и личностно носи отговорност за това, за което е поставен на своето място. Така че това не може да бъде упрек. Наистина аз влагам отговорността си и на личност, и на гражданин на тази страна. Но излагайки коректно онова, което трябваше да кажа като причини, стъпки, трудности, намерения, Вие не оценихте това, което направих. Тук моят отговор беше пореден акт на вярата ми в едно съпричастие - че за културата и историята на България може да се говори отговорно и без политизация. Ако вие не искате да участвате в това съпричастие, то ние ще извървим пътя, трудния път, но ще го извървим достойно. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Москова.
Наистина щеше да е интересно директорът на национален музей на България да бъде без висше образование. Това само вие можете да си го представите изглежда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Питане от народната представителка госпожа Дора Янкова относно закриване на военно поделение в гр. Девин, Пловдивска област, към министъра на отбраната господин Георги Ананиев.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министър Ананиев! Гражданите на община Девин са обезпокоени от информация за предстоящо закриване на военния батальон в града. Както Ви е известно, поделението е създадено през 1912 г. Същото участва с личния си състав във всички войни след Освобождението на България. Дадени са жертви от града и района за отстояване интересите на родината ни, батальонът в района, както и на всички военни поделения, са крепост на българщината. 
Поделението в мирно време участва в обществения живот на града, на региона. Голяма част от семействата на военнослужещите са свързани с развитието на Девинска община. Вие като член на Министерския съвет е нужно да познавате бедственото социално-икономическо развитие на общината и района в тази част на Родопите.
Уважаеми господин министър, очаквам от 7 април 1998 г. и сега да ми отговорите на следното питане: кое налага закриването на военния батальон в гр. Девин? Отчетени ли са социално-икономическите последици за живеещите в града и за военнослужещите? И давате ли гаранция за сигурността на южната ни граница в тази част на родината ни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! Разбирам безпокойството на населението в гр. Девин от предстоящото закриване на приграничния гарнизон, както и от евентуалните неблагоприятни последици, породени от него за развитието на града и региона. Вярно е, че в съответствие с плана за организационното изграждане и структурата на Българската армия до 2010 година, одобрени и от Народното събрание в началото на м. април т. г., поделението в гр. Девин ще бъде закрито и ще се предислоцира в гр. Смолян. Планирано е това да стане през настоящата година.
Искам да подчертая, че определянето на гарнизоните, които подлежат на закриване в съответствие със структурния етап на протичащата военна реформа, беше извършено въз основа на строго определени критерии, а не на лични предпочитания или специално отношение към някои градове и гарнизони.
Тези критерии, за които съм говорил неведнъж, преди всичко опират до същността на реформата, чиято цел е създаването на по-малка, по-малочислена, но по-компактна, и най-важното, по-боеспособна армия, която може да участва активно в изграждащата се европейска и регионална архитектура на сигурност.
Затова главни критерии при определянето на поделенията и гарнизоните, които трябва да бъдат закрити са:
На първо място, военната целесъобразност и оперативните потребности на Българската армия да изпълнява конституционните си задължения по защитата на териториалната цялост на страната.
На второ място, финансово-икономическата ефективност, която налага окрупняване на гарнизоните и решително намаляване на разходите за поддържане на казармения фонд и други, необходими за функционирането на поделенията.
И на трето място, значителното намаляване на личния състав и вследствие на протичащите в страната неблагоприятни демографски процеси.
Всички тези фактори са взети предвид, когато се е преценявало кои гарнизони да бъдат закрити, включително и за поделението в гр. Девин.
Предполагам, госпожо Янкова, Вие добре знаете, че поделението в гр. Девин има малък личен състав и не може едновременно и да води нормален учебен процес, и да осигурява поддържането, съхранението и охраната на войсковия район. Освен това през последните години разходите за отопление, осветление, вода, поддръжка на материалната база и др. значително нараснаха, което прави неговото съществуване икономически неизгодно. В такова положение се намират и други поделения и гарнизони, които също ще бъдат закрити.
Смятаме, че след задълбочената военно-географска и оперативна оценка на районите е взето най-целесъобразното решение - да се закрият някои поделения. От 10 пригранични района в този южен ще останат да функционират шест - Момчилград, Кърджали, Смолян, Ардино, Гоце Делчев и Сандански. Както посочих, Девинското поделение ще бъде преместено в гр. Смолян, където съществуват по-добри условия за поддържане на бойната готовност, за обучение на личния състав и съхраняване на въоръжението и техниката.

Освен това, град Смолян е с по-развита инфраструктура и комуникации и дава по-добри възможности за живот и реализация на военнослужещите и техните семейства.
Разбира се, закриването на поделението ще доведе до  някои неблагоприятни последици за самото население в града, но аз вярвам, че с усилията на  местната власт те могат да бъдат преодолени в най-скоро време.
Що се отнася до сигурността на границата на Република България, в това число и на южната ни граница, мога да кажа, че структурната реформа не я поставя под съмнение. Напротив,  с нейното провеждане ще се увеличат военните гаранции за тяхната надеждност. Преди всичко това са действащите оперативни планове за използване на обединенията и съединенията на Българската армия във време на криза. Голяма роля в това отношение ще изиграят и силите за бързо реагиране, които се предвижда да бъдат формирани. 
Допълнителна гаранция са и добрите ни взаимоотношения с всички наши съседи, в това число и двустранните договорености с Република Турция и Република Гърция.
В заключение, госпожи и господа народни представители, бих искал да ви уверя, че закриването на поделението в град Девин е целесъобразно и  издържано във военно и икономическо отношение. То няма да наруши сигурността на южната ни граница и бойната и мобилизационна готовност на Българската армия. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. 
Госпожо Янкова, имате думата за допълнителни въпроси.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, Вие сте член на Министерския съвет и е редно да сте ангажиран със социално-икономическото развитие и на Родопите. Моите уточняващи въпроси към Вас са следните:
Първо, навярно са Ви информирали, че в община Девин и общините около нея проблемът с безработицата е много сериозен. От около  18 хиляди жители на общината реалната безработица е над 56 процента. Предполагам, че знаете за това, че базата на Девинския батальон е една от най-добрите бази в страната. И от Вашия отговор разбрах, че в перспектива нещо с кмета ще се реализира, дай Боже да е така, но не ми стана ясно и затова моля да се конкретизирате и да разясните: в крайна сметка Вие имате ли анализи как това закриване ще се отрази на социално-икономическото развитие на една  бедстваща община като Девин? И какво предлагате като компенсация като член на Министерския съвет? Чувствате ли се ангажиран за социално-икономическото развитие, правейки структурна  реформа, то да не нарушава и да не създава допълнително социално-икономически проблеми. Това първо.
И второ. Добре, говорите ни тук за осъществяваната реформа. В рамките на това направление в структурно отношение имате друга концепция за отбраната. Дотук добре. Да приемем, че изоставяте едно оперативно-тактическо направление, каквото е девинското, в рамките на приграничната полоса, а то е и стратегическо, и тогава в крайна сметка Вие казахте, че армията като цяло ще компенсира. Обаче не става ясно с какво ще се компенсира. Предислоцирането и снижаването ранга на военното подразделение компенсира ли отговорностите към полосата и към огневата мощ? 
По това, което твърдят експертите, действително добросъседски, но тук имаме добре въоръжени и мощни по отношение на системата за организация и управление бойни единици. 
Успокойте ни тук, народните представители, пък и гражданството, с какво компенсираме, как във времето и кога?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова. 
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Янкова,  аз казах в отговора си за това, че наистина е възможно да има социално напрежение в града. Но Вие сама би трябвало да разберете, че основните функции и задачи на Министерството на отбраната не са в социалната дейност. То има съвсем друго предназначение. Българската армия трябва да се гради така, че да може да защитава териториалната цялост и суверенитета на нашата страна. И това всъщност е направено.
По отношение на мненията, които изразихте във връзка със съмненията си за това, че поделението се закрива и от военнотехническа гледна точка давате оценка, аз се учудвам на Вашите познания, но нормално е, възможно е да имате съветници в тази област, но аз лично като министър на отбраната пък нямам никакви основания да не вярвам на  Генералния щаб, на офицерите и сержантите в Българската армия, които са направили този план за организационното изграждане, и са преценили, че поделението в Девин трябва да бъде закрито. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, за да изразите отношението си към отговора, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ):  Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министър Ананиев! Изразявам дълбокото си безпокойство, че един път при дискусията за реформата в армията, втори път в дискусията за националната сигурност ние не получаваме отговор за реалните гаранции, които поемате по отношение на националната сигурност и свързаните с реформата в армията. Уважавайки всички военнослужещи и военни от Българската армия,  за пореден път в рамките на един конкретен въпрос Вие не успявате да разсеете моите опасения и тревога за последиците от провежданата от Вас реформа.
Стана ясно, че когато говорим за развитието на страната ни, всеки един министър поотделно си прави реформата, а в крайна сметка трябва някой да центрира. В крайна сметка обществото също трябва да бъде убедено за тези реформи и използвам повода да Ви връча подписка на жителите на община Девин, от селата Михалково, Триград, Жребово, Беден и Настен за несъгласие със закриване на военния батальон. Бих искала да Ви връча тази подписка, да поемете отговорностите към региона, да поемете ангажиментите към живеещите в община Девин и в крайна сметка и на тях да им стане ясно и те да бъдат действително успокоени за това, което Вие правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова. 
Искате думата, господин министър? Имате я.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ:  Ще бъда съвсем кратък, господин председател.
Уважаема госпожо Янкова, да, аз като министър на отбраната и член на кабинета имам съответните отговорности и те са записани в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Ясно и категорично там са записани. 
Планът за организационното изграждане и структурата на Българската армия съгласно Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България трябва да се разработи и приеме от Министерския съвет.
И въпреки всичко, по повод на дискусиите, които възникваха в Народното събрание, този план беше одобрен от Народното събрание. А аз като министър на отбраната съм длъжен и ще изпълняват този план за организационното изграждане и структурата на Българската армия. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане от народния представител Ивалин Йосифов относно определяне възнаграждението  на кадровите военнослужещи, назначени в държавната и местната администрация, към господин Георги Ананиев - министър на отбраната.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Проблемът за възнаграждението на кадровите военнослужещи от държавната и местна администрация вече втора година стои нерешен. Тази материя се определя от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България в чл. 91, 224 и 234. С цитираните разпоредби от Закона за отбраната и Въоръжените сили, кадровите военнослужещи са приравнени по звание и длъжност, независимо от това къде служат, в кои граждански ведомства служат и работната им заплата не се определя от Кодекса на труда и наредбите за договаряне на работната заплата.
В чл. 224, ал. 2, както и в чл. 91, ал. 4 от Закона за отбраната и Въоръжените сили не се разграничават званията и длъжностите на кадровите военнослужещи, независимо от това къде работят, в кое ведомство, както и не е допуснато разграничаване при определяне размерите на заплатите за звание и длъжност на кадровите военнослужещи. Никъде в цитирания или в друг закон не е предвидена възможността Министерският съвет да делегира на друг орган определянето на възнаграждението на кадровите военнослужещи, освен него. Във връзка с това моето питане към Вас, господин министър, е възможно ли е нормативен документ на Министерския съвет, Постановление N 68 от 25 март 1998 г., да противоречи на Закона за отбраната и Въоръжените сили? Съгласно това постановление чл. 2, чл. 9, ал. 4, се предоставя възможност на ръководителите на ведомствата, в които служат кадровите офицери,  да определят тяхното възнаграждение за длъжност. Обезпокоен съм от факта, че тази процедура се явява прецедент. Постановление N 50 на Министерския съвет от 17 февруари  1997 г. също поставяше тази категория военнослужещи в неравноправно положение. Върховният административен съд с Решение N 524 от 16 декември 1997 г. отмени § 4 от Постановление N 50 на Министерския съвет, като противоречащ на закона. Питам защо всяка година трябва да се приемат постановления, противоречащи на Закона за отбраната и Въоръжените сили, накърняващи интересите на определена категория военнослужещи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Йосифов.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йосифов! Съгласно чл. 53, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, Министерският съвет може да създава в държавната и местната администрация специализирани органи по изпълнение на задачи, свързани с отбраната на страната и с отбранително-мобилизационната подготовка. По силата на чл. 37, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили, по предложение на ръководителя на друго ведомство, министърът на отбраната, съгласувано с началника на Генералния щаб, дава в разпореждане за назначаване на длъжност кадрови военнослужещи в органите на държавната и местната администрация. В изпълнение на това свое задължение министърът на отбраната отдава съответните заповеди.
Между назначените по този начин офицери министърът на отбраната и ръководителят на съответното ведомство са подписани договори за кадрова военна служба, в които са определени срокът на службата, обхватът на длъжностите, които могат да заемат, и задълженията на страните, неуредени с императивни разпоредби на закона.
Според изискването на чл. 91, ал. 4 от Закона за отбраната и Въоръжените сили длъжностите за кадрови военнослужещи в държавната и местната администрация, опредeлени по реда на нормативни актове на Министерския съвет, са приравнени към основните и междинни командни длъжности в Българската армия. Това е извършено по предвидената в закона процедура със заповед на ръководителя на ведомството, съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия. Методиката, по която се образуват възнагражденията на кадровите военнослужещи, се регламентира от чл. 224 от Закона за отбраната и Въоръжените сили, съгласно който е посочен компетентният орган. Това е Министерският съвет. Фиксиран е минималният размер на основните възнаграждения и е определен механизмът за неговото изчисляване. В изпълнение на това свое законово задължение Министерският съвет със свои актове определя размерите на възнагражденията на кадровите военнослужещи. Конкретните размери на заплатите отчитат спецификата на воинския труд за всяка длъжност. Това е израз на принципа, който е залегнал и в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България, по силата на който всички български граждани имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа.
С Постановление N 68 от 1998 г., в изпълнение на задължението си по чл. 224, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили, Министерският съвет е определил основните възнаграждения по категории кадрови военнослужещи. В този смисъл той не е делегирал задължението си на ръководителя на ведомството, където служи офицерът.
Съгласно чл. 231 от Закона за отбраната и Въоръжените сили, задължение на органите на държавната и местната администрация е да изплащат възнагражденията на военнослужещите, които са назначени в тях. На основание на този законов текст с чл. 9, ал. 2 от вече цитираното Постановление N 68 от 1998 г., Министерският съвет е разпоредил основното месечно възнаграждение на кадровите военнослужещи да се образува от заплатата за звание, както и от заплатата за заеманата длъжност и извършената работа в органите на държавната и местната администрация, където служат те. Смятаме, че този текст на постановлението е правилен и законосъобразен, тъй като отчита конституционния принцип, цитиран по-горе. Нещо повече, в чл. 9, ал. 2 на постановлението Министерският съвет е подчертал, че така определените заплати за длъжност на кадровите военнослужещи следва да съответстват на чл. 224, ал. 2 на Закона за отбраната и Въоръжените сили, т.е. основните месечни възнаграждения за офицерите да не са по-ниски от две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Ананиев.
Имате думата, господин Йосифов, за два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър! Съгласно цитираните членове от Закона за отбраната и Въоръжените сили и съгласно цитирания чл. 224, който се упоменава в чл. 9, ал. 2 от Постановление N 68, наистина звучи така, но препращайки съответно към чл. 2 от същото постановление, нещата коренно се изменят. Де факто  възнаграждението на военнослужещите, работещи в местната и държавната администрация, се определя на базата на средната работна заплата в съответните ведомства и в съответните министерства, която, знаете, е значително по-малка от средната работна заплата в страната. Ако направите една справка с работната заплата, която заемат за конкретната длъжност офицерите от съответните ведомства, ще видите, че тя е значително по-ниска от техните колеги, които служат директно във Ваше подчинение и не са дадени по Ваше разпореждане в съответните ведомства.
Не мога да се съглася и с Вашето определение, че работната заплата се определя в съответствие с извършената дейност. Отчитайки обстоятелството, че офицерите, работещи в местната и държавна администрация, са професионалисти, хора с по няколко образования, включително и икономическо образование, високоподготвени специалисти при наличието на тази по-ниска заплата от съответните колеги, работещи в системата на отбраната, съвсем нормална е тенденцията за тяхното желание да напуснат редовете на армията. И тогава аз питам какво ще се получи в процеса на приватизация, когато тяхното задължение е да контролират вече приватизираните и приватизиращите се дружества, какво ще се получи, когато армията в момента се реконструира, численият състав на армията намалява, а именно тези офицери са реалната връзка между гражданските структури и армията?
Не съм доволен от отговора и от решението на Министерския съвет. Независимо че Постановление N 68 е на Министерския съвет, аз се чудех към Вас ли да отправя въпроса или съответно към министър-председателя. Но все пак те са военнослужещи, подчинени на Вас, отдадени в разпореждане и не мога да се съглася, че чл. 2 е законосъобразен, понеже противоречи на чл. 224 от Закона за отбраната и Въоръжените сили. Не може едно постановление на Министерския съвет, което се явява подзаконов нормативен акт, да противоречи на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Йосифов, нито Вие, нито аз сме тези, които могат да кажат дали един нормативен акт противоречи на закона. Има си процедура, има съд, който би трябвало да се произнесе и да каже дали този акт противоречи на закона или не.
Моето мнение е, че това постановление не противоречи на Закона за отбраната и въоръжените сили. А що се отнася до това, че както казвате Вие, трябва да получават еднакви заплати кадровите военнослужещи, които работят в местната и държавната администрация, аз не бих се съгласил с това Ваше мнение. Правото е на ръководителя на съответното ведомство да преценява тяхната работа и да предлага заплатите за длъжност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Ако желаете да изразите отношение към отговора, имате думата, господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): За съжаление трябва да кажа, че не съм доволен и явно процедурата ще бъде, както беше и миналата година: отново ще бъде сезиран съдът - предполагам, че военнослужещите ще предприемат тази тактика, отново ще има една дълга и тежка процедура. Надявам се, че съдът ще вземе същото решение, както миналата година. Обезпокоен съм, че това е прецедент спрямо тази категория военнослужещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов относно назначаването на директора на Общинската болница в Айтос към господин Петър Бояджиев - министър на здравеопазването.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! В началото на април 1998 г. след освобождаването на длъжността директор на Общинската болница в Айтос, екстрено за такъв е назначен д-р Живко Балев - ординатор в неврологичното отделение, без никакъв административен и малък клиничен опит. Това е извършено без съгласуване с кмета на общината господин Митко Митев, който е уведомил писмено за този акт Вас, като министър на здравеопазването, и директора на Районния център по здравеопазване в Бургас, искайки да се спази законът.
До 5 май т.г., когато пуснах моя актуален въпрос, а и до днес, доколкото ми е известно, не е обявен конкурс съгласно изискванията на Закона за народното здраве. В болницата работят завеждащ отделения по основни специалности с над 15 години стаж, с богат клиничен и немалък административен опит.
Моят актуален въпрос е: какви са били мотивите на подчинения Ви директор на Районния център в Бургас за директор на Общинската болница в Айтос да бъде назначен д-р Живко Балев без съгласуване с кмета на община Айтос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Марангозов. 
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! Първо, основанието за освобождаването на директора на Общинската болница в Айтос е лична молба, с която се иска да бъде преназначен от длъжността "директор" на длъжността "участъков лекар". И такива случаи има.
С д-р Живко Балев е сключен трудов договор на основание чл. 68, т. 4 във връзка с чл. 90, ал. 3 от Кодекса на труда, т.е. той изпълнява длъжността "директор" до провеждане на конкурса. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за народното здраве от 7 февруари 1997 г. - § 6, чл. 4а, т. 1, трудовото правоотношение с ръководителя на публично здравно заведение възниква въз основа на конкурс. Обявяването на конкурса се извършва от директора на Районния център по здравеопазване, съгласувано с кмета на населеното място.
Д-р Живко Балев е със специалност неврология, с общ лекарски стаж 17 години. Притежава допълнителна квалификация и се ползва с авторитет в болницата и общината. Нормативната база не предявява изисквания за ръководители на публични здравни заведения да се назначават завеждащ отделение и то със стаж над 15 години. В случая правото на избор е на работодателя. В разговор с кмета на гр. Айтос господин Митев, който е присъствал на представянето на д-р Балев пред колектива на болницата, е било съгласувано предстоящото обявяване на конкурса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Марангозов, имате думата за реплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, да, бившият директор на болницата в Айтос е подал сам молба за оставка след оказан политически натиск от страна на директора на Районния център - Бургас, (смях от СДС) по една единствена причина: той е председател на Общинския съвет на БСП в гр. Айтос и бивш народен представител. Естествено един човек на 57-58 г., след като му е казано, че ще бъде уволнен, едва ли би останал без работа преди пенсионирането си в един малък град и колегата се оттегля сам.
И сега започва нещо твърде интересно: небезизвестната ви вече госпожа Студия Иванова - сервитьорка по професия - и в това няма нищо лошо и нищо срамно, е председател на СДС в Айтос и заместник-председател на СДС в Бургас - и в това няма нищо лошо. Същевременно е представител на държавата в завода за резистори - това вече е срамно, след като има толкова много безработни привърженици на СДС с техническо образование, но има и нещо много интересно: тя изглежда притежава и квалификация по здравен мениджмънт, защото се озовава на представянето на директора на болницата пред колектива и добре че кметът я поканва да напусне, защото нейното място не е там...
Сега има и нещо друго интересно: новоназначеният д-р Балев през януари в Тополница - на 10 км от Айтос, в дома взема 30 хил. лева за преглед, а на другия ден - 10 хил. лева за издаване на болничен лист. Това става пред свидетели, а вече действа и Наредба N 22. Прегледът е преди 19 часа. Гражданите се жалят. Бургаски вестник пише по въпроса. Бившият директор д-р Попов започва анкета по въпроса, но човекът не съобразил, че д-р Балев е активен член на СДС...
В своите обяснения д-р Балев не отрича това. Обясненията му са предизвикателни и той счита, че трябва тази цена да се договори и правилно е взел парите. На листа за обяснение той си е сложил дори и снимката, като е писал, че е специалист по неврология, мануална терапия, спортна медицина и сексология. За 11 години няма прецедент да се вземат четири специалности наведнъж! Това е новата кадрова политика.
А на д-р Попов, като обикновен лекар с над 25 години трудов стаж му е дадена в момента заплата, която е по-ниска от заплатата на фелдшера, с когото заедно работи. Според мен това отново е една политическа репресия и целия материал по този въпрос, господин министър, заедно с жалбата и обясненията на господин Балев, аз съм Ви ги подготвил и ще Ви моля да се запознаете с тях. (Предава папката на министър Бояджиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не Ви прекъснах, но общо взето ще попречите на господин Каракачанов да получи отговор на въпроса си.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Д-р Марангозов, защо не бяхте достатъчно коректен, преди да си поставите въпроса да ми предоставите тези материали? Това, което току-що казахте, няма нищо общо с Вашия актуален въпрос. Използвахте трибуната да си направите някаква политическа пропаганда. Дали това е морално или не, аз не искам да преценявам. Но от въпроса Ви и от Вашата реплика тук, или както се нарича, аз разбирам, че Вие поставяте политически въпроси и пет пари не давате за българското здравеопазване. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
(Господин Кънчо Марангозов се връща, за да вземе картата си от пулта.)
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Би било редно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чакайте, кой Ви е дал думата, седнете си на мястото! Правя ви забележка. 
Има думата господин  Каракачанов, за да развие актуалния си въпрос към господин министъра на здравеопазването.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Задавам въпрос по един, според мен, криминален случай и искам да подчертая, че нямам никакво политическо отношение към него.
Имах възможността, господин министър, да проведа среща с Вас, както и да изпратя две писма. Но и досега нямам Вашето категорично становище по доказано криминалния характер на дейността на медицински директор на ХХХ поликлиника д-р Генов. 
От материалите, които съм Ви предоставил, Ви е добре известно, че д-р Генов е издал десетки, даже може би стотици болнични листове, в пълно нарушение на законовата и подзаконовата нормативна уредба. Независимо че е медицински директор на ХХХ поликлиника, болничните листове са издавани лично от него. Очевидно е, че тези болнични листове са издавани с цел лично облагодетелстване, защото не е възможно д-р Генов да не е знаел, че издава болнични листове за по 20, 30 и повече дни на лица  от гр. Враца, гр. Перник,  с. Драгичево, с. Мрамор и други населени места, нямащи нищо общо с района на ХХХ поликлиника.
Повечето от тези болнични листове са отменени с решение на ТЕЛК, тоест на структура на Вашето министерство, за което Вие също сте известен. Отмяната на болничните листове доказва криминалния характер на дейността на д-р Генов, нещо повече, Градска прокуратура е уважила жалбата срещу д-р Генов и в момента се води следствие по смисъла на чл. 282, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Наглостта на горепосочения медицински директор е такава, че независимо от многократните проверки и неуспешни опити той да бъде уволнен, той не е прекратил своята незаконна дейност. 
Странно е също, което бих добавил, че след като той бива уволнен от госпожа Мими Виткова, може би едно от малкото добри неща, които тя е направила, Вие, в качеството си на заместник-министър, подписвате с него спогодба, че го възстановявате, с което спирате неговата жалба в съда. И много бих искал да видя кой съд би уважил неговата жалба при такива очевидни нарушения. 
Така че, аз много бих искал да зная защо, каква е причината Ви да възстановите този "лекар", който очевидно е един закононарушител? И защо поемате такъв ангажимент, който най-малкото е неморален, ако не някакъв друг?
Ето защо моите въпроси са следните: 
1. Признавате ли, че като се има предвид представените Ви документи от ТЕЛК и Прокуратурата, д-р Генов е извършил горепосочените закононарушения?
2. Колко доказано неправомерно издадени болнични листове трябва да издаде един медицински директор, за да бъде той освободен от длъжността си?
Питам Ви, защото д-р Генов е издал десетки такива. 
Аз като народен представител не мога да разбера какво още трябва да направи д-р Генов, за да Ви стане ясно, че той е една корумпирана личност, която петни Вашето съсловие.
3. Защо в продължение на цяла година не вземате никакво отношение по този случай в качеството на министър на здравеопазването? Не считате ли, че по този начин Вие съзнателно или несъзнателно поощрявате корупцията в повереното Ви министерство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! През есента на 1993 г., забележете, като директор на ХХХ поликлиника д-р Генов е допуснал издаването на 28 болнични листове на действително болни хора, но живеещи извън района на поликлиниката. Това е установено от многократни проверки от РЦЗ и ТЕЛК, след което издадените болнични листове са анулирани от ТЕЛК. След анулирането на болничните листове, част от пациентите са върнали доброволно взетите по болничните листове суми по месторабота. 
За тази неправомерна дейност д-р Генов е наказан със Заповед РД 62-74 от 21.ХII.1994 г. от своя работодател, кметът на София, проф. Янчулев.
В началото на 1996 г. министър Виткова уволнява д-р Генов и през 1997 г. е възстановен по съдебен ред. 
Аз не коментирам дали е имала основание д-р Виткова да го уволни или не, аз това не мога сега да установя. Аз мога да коментирам, че аргументите, с които той е бил освободен, просто не са издържани юридически.
На 9 май 1997 г. и на 18 юли 1997 г. са направени две комплексни проверки, с участието на Министерството на здравеопазването, Районния център по здравеопазване, Управление "Здравеопазване" към  Столичната община, кметството на район "Връбница", които не намериха незаконосъобразни действия от страна на д-р Генов.
За неправомерно издадените болнични листове д-р Генов е получил наказание от своя работодател.
Според чл. 189, ал. 2 от Кодекса на труда за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Според чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В съответствие с тях не може да се търси отговорност от сегашния му работодател.
Независимо от това, както Вие отбелязахте, в момента се води следствие в Градска прокуратура, което продължава повече от една година, което ще се произнесе имало ли е корупция при издаването на болничните листове. В зависимост от резултата ще се предприемат съответните административни действия, вече от моя страна, защото аз също бих искал мои евентуални заповеди да не бъдат след това оборвани в съда.
Господин Каракачанов, мога да Ви уверя, че ако това следствие установи, че има вина д-р Генов, умисъл, криминално действие или някаква друга квалификация, той ще бъде наказан лично от мен с цялата ми строгост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин министър, за съжаление трябва да Ви кажа с какво го е наказал господин Янчулев навремето този господин - със "Забележка". Затова, че е издал 30 незаконни болнични листове, той го е наказал със "Забележка".
След това, другото, което е важно, има значение, след това той е продължил да издава болнични листове. Тук пред мен има един списък, който продължава до 1995 - 1996 г. 
Но най-важното, което е, господин министър, Вие казахте, че той е възстановен от съда, след като го е уволнила госпожа Виткова. Не е вярно. Ето, ще Ви прочета: "Спогодба. Днес, на 17 март 1997 г. министърът на здравеопазването Емил Табаков (само че подписът не е негов, а е Ваш накрая, пише: "Бояджиев", подписано със запетая)..." заявява, че е съгласен да бъде отменена заповедта, с която е уволнен ищеца и да го възстанови. 
Защо, господин министър, поемате тази отговорност за нещо, което е очевидно? Защо да не оставите съдът да реши това? Значи Вие просто сте спрели делото в съда. То не е тръгнало въобще в съда. Вие поемате една морална отговорност. И това, че Вие може би след една година, като свърши следствието, а знаете как при нас се тегнат тези неща, ами че този човек ще направи сума ти поразии и тогава евентуално може да го уволните. След дъжд качулка! Извинявам се, съжалявам, но не мога да приема Вашите аргументи. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За дуплика имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Господин Каракачанов, моите аргументи дали ги приемате или не, е отделен въпрос, но те са чисто юридически. Аз съм поел тази отговорност, затова защото юристите са ми дали доказателства, че тази заповед на госпожа Виткова е нецелесъобразна. 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Съдът го е отменил. Той каза, че съдът го е отменил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, седнете си на мястото и не говорете! (Господин Георги Божинов отново се обажда.) Господин Божинов, правя Ви забележка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Отстранете ме, той каза, че съдът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, мога да Ви отстраня накрая. Оставете министърът да  говори.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Той каза, че съдът...
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Да, по моя молба съдът е преустановил преписката. 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това е друго. 
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Ето, казвам Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, отстранявам Ви от заседанието. 
Довършете си, господин министър.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Той отговаря пред нас.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Така че, господин Каракачанов, юридическите аргументи са по-силни понякога от нашето желание. Пак повтарям, взех това решение, тъй като не беше добре аргументирана заповедта на госпожа Виткова. 
Що се отнася до наказанието, каквото и да било то, правилно или неправилно, съразмерно или не от страна на проф. Янчулев, факт е, че е наложено такова наказание, факт е, че има давност. И аз в момента не мога да му наложа никакво друго наказание. Още повече, че имаше две проверки, които показаха, че няма вече такава практика там. Тоест аз нямам мотив да го накажа. Единственият мотив би бил решението на съда,  тоест на следствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 9 юни, вторник, от 12 ч. в зала N 248.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 10 юни, сряда, от 15 ч. в зала N 142.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседания на 10 юни, сряда, от 14,30 ч. в зала N 248 и на 11 юни, четвъртък, от 14,30 ч. в зала N 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 10 юни, сряда, от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)

Председател:
			Йордан Соколов

Заместник-председател:
					Иван Куртев

Секретари:
			Христо Димитров

			Камен Костадинов