Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-11-25

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа! На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за чужденците в Република България, като оспорвам § 4 от Преходните и заключителни разпоредби. С него се изменя чл. 14а от Закона за задграничните паспорти и се изключват от съдебно обжалване временните ограничителни мерки, наложени от директора на Националната служба за сигурност въз основа на   чл. 7, буква "г", когато те са непосредствено свързани със сигурността на страната.
Конституцията в чл. 35 установява правото на всеки гражданин да напуска пределите на страната. Разбира се, конституционният законодател допуска възможността това право да се ограничава със закон и точно такива ограничения предвижда чл. 7 от сега действащия Закон за задграничните паспорти. Но всички тези изключения могат да бъдат обжалвани пред съда.
Разбира се, Конституцията дава възможност и за изключване със закон на някои административни актове от съдебен контрол, но това е уредено като изключение в чл. 120, ал. 2. В няколко свои решения Конституционният съд е отбелязал, че изключението по чл. 120, ал. 2 трябва да се прилага ограничително, а не трябва да се превръща от законодателя в правило, защото ще се обезсмисли принципът на съдебното обжалване на административните актове.
С приетата нова ал. 2 в чл. 14 от Закона за задграничните паспорти отказът за издаване на задграничен паспорт на основание чл. 7, буква "г" не може да се обжалва по съдебен ред. Ограничаването правото на свободно напускане на пределите на страната по съображения, непосредствено свързани със сигурността й, е конституционно възможно и допустимо. Но смятам, че това ограничение, както и досега, трябва да се обжалва по съдебен ред. Така съдът ще може да прецени законосъобразността на наложената от органите на МВР ограничителна мярка и гражданите ще могат да бъдат защитени от евентуална проява на административен произвол. Възможността за съдебна защита при засягане на основни човешки права е признак за демократичност на всяко общество.
В чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана от България, публикувана в "Държавен вестник" и станала част от вътрешното ни законодателство, е установено правото на всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.
Конституционната норма на чл. 56 също установява правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени негови законни права и интереси.
Установеното от законодателя в новата ал. 2 на чл. 14а  изключване от кръга на съдебно обжалваемите административни актове на отказите за издаване на задграничен паспорт не кореспондира и с разпоредбите от глава седма на Закона за българските документи за самоличност, приет от Народното събрание, който влиза в сила от 1 април следващата година. С този закон се отменя сега действащият Закон за задграничните паспорти. Установените в новия Закон за българските документи за самоличност мерки за административна принуда, включително и неиздаване или отнемане на задграничен паспорт, се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица, която заповед се издава по Закона за административното производство, а се обжалва по Закона за Върховния административен съд. Сигурен съм, че нормата на чл. 7, т. 2 от Закона за Върховния административен съд не изключва от обжалване заповедта по чл. 75 от Закона за българските документи за самоличност, неиздаването или отнемането на паспорт на лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават сигурността на Република България, защото считам, че отказът на министъра на вътрешните работи или упълномощеното от него лице не е административен акт, с който се осъществява сигурността на страната. И в тази връзка според мен изразената воля на законодателя в последните два закона е непоследователна и в известен смисъл противоречива.
Основният ми мотив обаче да оспоря § 4 от Закона за чужденците в България е друг. Смятам, че направеното изменение на чл. 14а от Закона за задграничните паспорти е отстъпление от вече установени демократични постижения на българското законодателство и не е в съответствие с изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Да, сигурността на страната е висша конституционно прогласена ценност, в името на която могат да се ограничават определени граждански права, като правото на свободно напускане пределите на страната например. Но не бива в никакъв случай националната сигурност да служи като повод, за да бъдат лишавани гражданите на България от такова право, каквото е издаването на задграничен паспорт. 
Живяло 45 години в изолация, днес българското общество е особено чувствително по този въпрос. Ето защо гражданите, на които е отказано издаването на задграничен паспорт поради мерки, свързани непосредствено с националната сигурност, трябва да бъдат убедени в правотата на тези мерки. Нещо повече, цялото общество трябва да е убедено, че правата на нито един негов член няма да бъдат засегнати неоснователно. А българската държава трябва да е сигурна, че нито един неин гражданин няма да стане жертва на административен или полицейски произвол. А това може да се избегне, като се даде възможност на лицето, на което е наложена ограничителната мярка, да я обжалва пред съда. Никой в България няма основание да мисли, че българският съд милее по-малко за българската национална сигурност, отколкото органите на Министерството на вътрешните работи. И винаги, когато тази мярка е свързана непосредствено с националната сигурност, убеден съм, че съдът винаги ще я потвърди. Тази двойна гаранция е в интерес и на българските граждани, и на бъгарската държава, и на органите на Министерството на вътрешните работи, и, разбира се, е в интерес на сигурността на държавата. Защото елемент от сигурността на държавата е и сигурността на нейните граждани, сигурността, че никой по никакъв повод не може да използва неверни основания, за да ги лишава от основни права, че над административните органи е българският закон и съдът, който го прилага.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това са мотивите ми да върна за ново обсъждане Закона за чужденците в Република България, като оспорвам разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби, с която се изменя чл. 14а от Закона за задграничните паспорти, и моля при повторното гласуване от Народното събрание тя да отпадне.
Уважаеми госпожи и господа, извън мотивите за връщане за ново обсъждане на закона, аз се възползвам от случая да споделя с вас още няколко неща.
В дебатите по връщането на този закон се повдигна въпросът дали всъщност в други нормативни актове не съществува подобна забрана - забрана да бъдат обжалвани отказите за издаване на задгранични паспорти? Всъщност тази материя е регламентирана в Закона за административното производство и в Закона за Върховния административен съд. В чл. 7 от Закона за Върховния административен съд се казва, че не могат да бъдат обжалвани онези актове, с които се осъществява външната политика, отбраната на страната и националната сигурност. Моето скромно мнение е, че административният акт отказ на министъра за издаване на такъв задграничен паспорт, не е акт, с който се осъществява националната сигурност. От своя страна пък в Закона за административното производство, в неговия чл. 34, т. 1 е казано, че се изключват от реда на обжалванията онези актове, които са свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната. Струва ми се, че актът по отказ за издаване на задграничен паспорт не е от тези административни актове, които са свързани непосредствено с отбраната или сигурността на страната. Но въпреки това, с оглед на факта, че вие сте законодателният орган на Република България, аз ви моля да погледнете каква е съдебната практика в страната и ако наистина има съдилища, които отказват да допуснат жалба срещу отказ за издаване на задграничен паспорт, да използвате своите законодателни функции и да приведете българското законодателство в такъв смисъл, че да бъде съвършено ясно, че всеки отказ за издаване на задграничен паспорт може да бъде обжалван пред българския съд.
Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания.)
Господин председател, заповядайте. (Президентът предава папката на господин Соколов.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Постъпили законопроекти и проекторешения от 18 до 24 ноември 1998 година:
- Законопроект за държавната подкрепа на дребното предприемачество в Република България. Вносител е Александър Томов и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по труда и социалната политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ и на допълнението към него. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Законопроект за ратифициране на акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на  Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "UBS" - AG, Швейцария по проект за  оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносители са Евгени  Димитров и Иван Бойков. Водеща е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител е Юлия Берберян. Водеща е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. 
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс за отмяна на смъртното наказание. Вносител е Светослав Лучников и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Отчет на Българската народна банка за първото шестмесечие на 1998 г. Вносител е Българската народна банка. Отчетът е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. 
- Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение  (заем за преструктуриране на системата за социална защита) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.  Законопроектът е разпределен и на Комисията по труда и социалната политика.
Предложения по дневния ред са направени от:
Председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили госпожа Екатерина Михайлова:
1.  Законопроект за данък върху добавената стойност - второ четене. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (заем за преструктуриране на системата за социална защита) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България - първо четене. Вносител е Министерският съвет.
4. Законопроект за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. Вносител е Министерският съвет.
5. Законопроект за   държавния служител. Вносител е Министерският съвет.
6. Законопроект за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител е Министерският съвет.
7. Парламентарен контрол.
Направено е предложение от народния представител Велко Вълканов в дневния ред на Народното събрание през тази работна седмица да се включи за второ четене законопроектът за ветераните от войните.
Още едно предложение от Парламентарната група на Демократичната левица, подписано от нейния председател господин Георги Първанов, който предлага като точка в програмата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен законопроектът за публичност на  доходите и имуществото на висшата администрация с вносител господин Велко Вълканов.
По този законопроект няма становище на водещата комисия, но срокът е изтекъл, така че това предложение ще бъде поставено на гласуване.
Имате думата за предложения по дневния ред.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ  (ДЛ):  Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да обърна още веднъж внимание върху един проект за закон, който отлежава вече повече от една година. Това е законнопроектът за публичност на доходите и имуществото на висшата администрация. Знаете какви скандали има напоследък в пресата за отделни народни представители, министри. Твърди се, че те всъщност били бедни като въшки, а след това изведнъж за две или три години построяват палати. За да се избегнат тези, някои може би необосновани, някои, може би все пак смислени и имащи основание, обвинения,  действително трябва да приемем този закон.
Може би неговата форма в конкретния вариант тук, аз също съм вносител на този закон, да не е най-добрата, но все пак, приемайки на първо четене мисля, че бихме могли с малко усъвършенстване в крайна сметка този закон да заеме своето място. Идват и местни избори. Време е нашата общественост, нашите избиратели да са наясно кой кой е. Действително ли имуществото е законно, дали то се дължи по някакво наследство или нещо подобно. Да не се получи така, че за много случаи действително и моите архиви така говорят, че много от сегашните ръководители на страната през 1990 г. са декларирали едни имущества, а сега изведнъж се оказа, че те са доста по-различни и доста повече. Нека чрез закон да се опитаме да решим този проблем. Това е дълг пред обществеността и пред България. Благодаря ви. (Господин Велко Вълканов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По дневния ред ли? По тази точка беше направено едно изказване. Дебат няма да има. Предложението ще бъде поставено на гласуване. Ако искате по друга точка от дневния ред?
Има думата господин Вълканов по предложението за законнопроекта за ветераните от войните.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Вече може би два месеца всяка седмица внасям предложение за включването в дневния ред на Закона за ветераните от войните и всеки път този законопроект, включен в дневния ред, бива оставен на място, което не осигурява неговото разглеждане. Настоятелно моля най-после ние сериозно да се заемем със законопроекта и да решим неговата съдба.
Известно ми е, че госпожа Дянкова тази седмица ще отсъства, мога да приема тези доводи, тъй като тя е председател на комисията и тя ще докладва, макар че и друг може да докладва този законопроект, но, ако сега не приемете да се включи в дневния ред законопроектът, аз настоятелно моля, господин председателю, за следващата седмица на всяка цена да положите необходимите усилия за включването на законопроекта в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
По дневния ред давам думата на госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение по програмата за работата ни през тази седмица да заменим т. 3 с т. 4. Точка 3 е: първо четене на законопроекта за държавния бюджет, а точка 4 е: първо четене на законопроекта за бюджет на фонд "Обществено осигуряване".
Уважаеми колеги, от три години вече фонд "Обществено осигуряване" е напълно независим, самостоятелен фонд. Разглеждайки държавния бюджет, преди да разгледаме този фонд, ние правим едно нарушение, защото в държавния бюджет залагаме параметрите на фонд "Обществено осигуряване". Ние вече направихме няколко такива грешки, с които утежнихме работата  на фонд "Обществено осигуряване". Аз настоятелно моля като законотворци ние да сме тези, които да не нарушаваме закона. Най-напред трябва да влезе разглеждането на първо четене на Закона за фонд "Обществено осигуряване", а след това, след като утвърдим на първо четене параметрите на този фонд, тогава да гледаме държавния бюджет, тъй като там са заложени също цифри и параметри от фонд "Обществено осигуряване".
Смятам, че това не е сериозно нарушаване на програмата на парламента за тази седмица и с малко повече конструктивизъм и усилия от всички нас мисля, че можем да извършим едно такова спазване на законосъобразната процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата относно дневния ред и то относно предложението, което се прави от господин Първанов, за включването на Закона за публичност на имуществата.
Аз мисля, че по този въпрос има консенсус в българския парламент, поне така пролича по време на работата на Временната комисия за борба с престъпността и корупцията, и, ако си спомняте, в решението, което прие парламентът след доклада на комисията, се пое този ангажимент - да бъде приет такъв закон. Веднага след това, някъде пролетта, на едни консултации предложих на всички парламентарни групи да обединим усилията си и да направим един работещ закон. Защото въпросът не е просто да приемем един закон, който да не произведе ефекта, който всички ние искаме да получим, а тоест да има реалната възможност да се получава и публичност, а от друга страна, да има задължението, да може да се прави и проверка, и да се понасят санкции в случаи на нарушаване при прилагането на този закон. Проблемите всъщност, до които се опира тази материя, са именно в тази посока.
Аз смятам, че в този вид законът на господин Вълканов няма да произведе ефекта, който ние целим. По-скоро се обръщам, този път официално, от трибуната към всички парламентарни групи да сформираме една работна група и да направим един законопроект, който наистина да доведе до такива резултати, от каквито се нуждае обществото и да не се правят спекулации на тази тема от трибуната или от медиите, защото от това няма никой полза. 
Това, което преди малко беше казано от господин Гайтанджиев, каква е разликата от 1990 г. досега. Ами тази година също имаше данъчни имуществени декларации и този въпрос може да бъде проверен - кой какво е декларирал. Въпросът е наистина да създадем механизъм и аз бих се радвала, ако наистина от всички парламентарни групи се прояви желание да започнем работа по този закон с механизми, които да дават възможност на контрол и санкции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Господин Гайтанджиев, коя точка предлагате да бъде?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Предлагам да бъде т. 1. Мисля, че законът е кратък и ще мине бързо. След това може между първо и второ четене да направим една комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Вълканов, Вие коя точка предлагате да бъде?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ ДЛ, (от място): Предлагам да бъде т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагате да бъде т. 2.
Поставям на гласуване предложението на господин Георги Първанов законопроектът за публичност на доходите и имуществата на висшата администрация, с вносител Велко Вълканов, да бъде т. 1 в дневния ред.
Гласували 155 народни представители: за 58, против 62, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Велко Вълканов законопроектът за ветераните от войните да бъде т. 2 от седмичната програма.
Гласували 148 народни представители: за 54, против 65, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Най-напред поставям на гласуване предложението на госпожа Масларова т. 3 и т. 4 от предложението на госпожица Михайлова да си разменят местата.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Масларова за размяна на т. 3 и т. 4.
Гласували 155 народни представители: за 66, против 65, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението за седмична програма, направена от госпожица Екатерина Михайлова така, както ви го докладвах.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отменете гласуването.
Господин Койчев има думата.
Беше редно преди това да поискате думата, господин Койчев, защото приключихме с изказванията по дневния ред.

НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Извинявам се, че закъснях с искането на думата, но става въпрос за перфектност в нашата законодателна програма.
В Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е казано, че годишната програма за приватизация се обсъжда и приема заедно със Закона за държавния бюджет за съответната година. Към днешна дата ние не сме получили програмата за приватизация през 1999 г. И за да бъдем изрядни като законодатели, и за да уважаваме законите, които са приемани в тази зала, предлагам включването в дневния ред на Народното събрание на законопроекта за държавния бюджет за 1999 г. да стане, след като в парламента бъде получена и програмата на правителството за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това мога да го разбирам само като предложение за отпадане на т. 3.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Програмата е получена и може да бъде включена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво е получено сега - не ме поставяйте в положение да проверявам. Аз не мога да правя предложение. Господин Койчев възразява срещу това, че ще гледаме държавния бюджет, без да я има програмата. Единствено той може да предложи разместване на точки и отпадане на точка.
Така че, конкретизирайте предложението си, господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Програмата е раздадена на народните представители, но не е обсъждана във водещата комисия или в комисиите, в които е разпределена.
Предлагам да има становище и преди или в съседство със Закона за държавния бюджет да бъде включена и обсъждана програмата за приватизация в дневния ред за тази седмица. Мисля, че  е във възможностите и в неформалните правила за работата на комисиите да се приеме становището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Такова нещо не мога да поставя на гласуване.
Поставям на гласуване седмичната програма от 7 точки, която прочетох така, както беше предложена от госпожица Екатерина Михайлова.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 105, против 12, въздържали се 36.
Седмичната програма е приета.
На основание чл. 24, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание свиквам заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията днес от 14,30 ч., за да се занимаят със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, защото, ако искаме да успеем със сроковете до 10 декември, то ще трябва днес комисията да заседава, да може да има становище, да са изтекли 24 часа и евентуално в петък, на основание чл. 39, ал. 5, да влезе в дневния ред, така че да има време и за предложения за второ четене.
ИВАН КОНСТАНТИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Кой ни е поставил срокове за този закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Свиквам - казах ви, имам това право - днес от 14,30 ч. заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Моля господин Цонев да докладва на второ четене законопроекта за данък върху добавената стойност.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! "Закон за данък върху добавената стойност". Това е заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 22.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз Ви моля да разрешите да четем по няколко члена наведнъж за тези, по които няма предложения. Имаме такава практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
 
"Част първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава първа
ОБХВАТ НА ЗАКОНА

Предметен обхват
Чл. 1. Данък върху добавената стойност, наричан по-нататък "данък", се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчнозадължено лице по този закон, за износ, извършен от данъчнозадължено лице, както и при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго.

Териториален обхват
Чл. 2. Разпоредбите на този закон се прилагат на територията на страната, която за целите на този закон включва географската територия на Република България, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за валутна търговия."
По заглавието на част първа, глава първа, чл. 1 и чл. 2 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на част първа, глава първа и членове 1 и 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 17.
Заглавията на част първа и глава първа, както чл. 1 и чл. 2, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 

"Данъчнозадължени лица
Чл. 3. (1) Данъчнозадължено лице по смисъла на този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея.
          (2) Не са данъчнозадължени лица по смисъла на този закон:
1. държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, дори и когато за тях се дължат държавни или местни данъци или такси;  
 2. физическите лица за осъществяваната от тях дейност по трудов договор;
3. физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
          (3) Независимо от разпоредбата на ал. 2 държавата, държавните органи или органите на местно самоуправление са данъчнозадължени лица по този закон, когато:
1. извършваните от тях доставки ще имат за резултат значително нарушение на конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от данъчнозадължените по този закон лица;
2. извършват някоя от дейностите, изброени в Правилника за прилагане на този закон."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 3 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил във връзка с тази разпоредба, е свързано с многократно поставяни въпроси от общините. Във връзка с това отправих и питане до министъра на финансите. Трябва да призная, че една част от тези предложения са отразени, но наред с това в ал. 3, за което съм направил предложение, се създава възможност, независимо от разпоредбите на ал. 2, т. е., когато държавата и държавните органи се освобождават по същество като данъчнозадължени, в т. 1 и т. 2 се предлага да бъдат данъчнозадължени, ако: "1. извършваните от тях доставки ще имат за резултат значително нарушение на конкуренцията... 2. извършват някои от дейностите, изброени в правилника за прилагане на този закон"...
Моите възражения и в комисията бяха, а и от предложенията, които съм направил, са, че в т. 1 с това, което се дава - значително нарушение на конкуренцията, понятието е твърде неопределено. В експертното становище пред комисията се потвърди моята теза. По същество в комисията беше тълкуван един случай кога може да бъде налице такова значително нарушение, но всяко едно тълкуване води до субективизъм, води до даване на права на данъчния орган, които не са законосъобразни, бих казал.
Затова моето предложение беше тази точка да отпадне. В същата посока е и мотивацията ми по т. 2. Изброяването в правилника на дейности, които са свързани с освобождаване от облагане, по същество не е според Закона за нормативните актове, защото именно в закона трябва ясно и точно да бъдат определени тези случаи, тъй като става дума за това или да плащаш, или да не плащаш. Препращането в правилник отново дава възможност на данъчния орган субективно да определя това задължение.
Мисля, че ориентацията в ал. 2 да не бъдат данъчнозадължени по смисъла на този закон държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършвани от тях дейности е най-правилната и не е необходимо да имаме ал. 3.
Тук само искам да допълня един аргумент, който беше изказан от експертката в посока на това, че те трябва да бъдат данъчнозадължени. Казвам това, за да бъда коректен. Тя спомена създаването на фонд "Земеделие", създаването на фонд "Тютюн" и др., които в определени случаи изкупуват продукция. Но според мене философията на тези закони за създаването на тези фондове е съвсем различна и това ще потвърдят и колегите, които участват в такива специализирани комисии. Подвеждането на това основание на държавата като данъчнозадължена и конкретно облагането с ДДС според мене противоречи на философията на тези закони. Казвам това като аргумент на експертката, за да бъда коректен, но смятам, че това не е основание, за да се въведе именно тази ал. 3 за облагане на държавата, държавните органи, общините и т. н. при извършване на определени дейности, свързани с тяхната работа.
Ето затова ви моля, колеги, независимо от становището на комисията, да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на ал. 3.
Гласували 133 народни представители: за 38, против 88, въздържали се 7.
Предложението на господин Статков не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 97, против 13, въздържали се 2.
Член 3 е приет.
За процедурно предложение имате думата, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, моля Ви във връзка с второто четене на законопроекта за данъка върху добавената стойност да поканим в залата госпожа Дора Андреева - заместник-министър на финансите и началник на Главно управление "Данъчна администрация", и госпожа Илонка Райчинова от същото управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение да бъдат поканени в залата госпожа Андреева и госпожа Райчинова.
Гласували 115 народни представители: за 109, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Андреева и госпожа Райчинова в залата.
Моля да продължите, господин Цонев, с глава втора.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Глава втора
ПОНЯТИЯ
Независима икономическа дейност

Чл. 4.	(1) Независима икономическа дейност е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия.
	(2) Освен всичко друго, независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите.
	(3) Използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея, ако има траен характер, също се счита за независима икономическа дейност.

Регистрирано лице

Чл. 5. Регистрирано лице по смисъла на този закон е данъчнозадължено лице, което е реализирало задължението или правото си за регистрация по този закон или е регистрирано по инициатива на данъчния орган.

Доставка

Чл. 6. Доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи."
По заглавието на глава втора, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора и членове 4, 5 и 6 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 16.
Заглавието на глава втора и членове 4, 5 и 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Стока

Чл. 7.	(1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обращение като законно платежно средство.
	(2) Стока по смисъла на този закон е и: електрическата енергия, газта, водата, охлаждането и топлинната енергия."
Предложение на народния представител Никола Николов:
В чл. 7, ал. 2 думата "газта" се заменя с думата "газа", а думата "охлаждането" отпада.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от вносителя, с двете корекции, които комисията е приела.
Гласували 115 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 9.
Член 7 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Приравнени на доставка на стока
Чл. 8. За доставка на стока за целите на този закон се счита и:
1. прехвърлянето на правото на разпореждане със стока по силата на договор, по който се плаща комисионна за продажбата или покупката;
2. когато данъчно задължено лице действа от свое име и за чужда сметка за доставка на стоки, се счита, че то е получило и предоставило стоките;
3. безвъзмездното прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока;
4. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стока вследствие на искане или акт на държавен орган или на основание на закон;
5. предоставянето на стоки за лична консумация на собственика или за консумация от работници и служители."
Предложение от народния представител Йордан Цонев - в точка 4, след думата "държавен" се добавя "или  местен".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от вносителя, с приетата от комисията корекция в т. 4. 
Гласували 115 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 17.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Услуга
Чл. 9. Услуга по смисъла на този закон означава всичко, което има стойност и е различно от стока и пари (в обръщение като законно платежно средство)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 14.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Приравнение на доставка на услуга
Чл. 10. За доставка на услуга за целите на този закон се счита и:
1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериални активи;
2. поемането на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права;
3. извършването на услуга по силата на договор, по който се плаща комисионна за извършването или получаването на услугата;
4. когато данъчно задължено лице действа от свое име и за чужда сметка за извършването на услуги се счита, че то е получило и отказало услугите;
5. извършването на услуга вследствие на искане или акт от или от името на държавен орган или на основание на закон;
6. безвъзмездната доставка на услуга;
7. всякакъв физически и интелектуален труд (включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, отдадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя);
8. услугите на посреднически агенции за освобождаване и наемане на персонал;
9. предоставянето на услуги за лични нужди на собственика или за нуждите на работници и служители."
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в т. 5, след думата "държавен" се добавя "или местен".
Комисията подкрепя предложението. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 10 така, както е предложен от вносителя с приетата от комисията корекция в т. 5. 
Гласували 103 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 11.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Внос на стоки
Чл. 11. (1) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на стоки на митническата територия на страната.
		(2) Внос на стоки за целите на този закон е и въвеждането на стоки от територията на свободна зона или свободен склад на територията на страната.
		(3) В случаите по ал. 2 се прилагат общите правила за документиране на вноса по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му и правилата на този закон по отношение на вноса на стоки."
Няма постъпили предложения по чл. 11. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 92, против 9, въздържали се 12.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Обща презумпция за внесена стока
Чл. 12. (1) Всеки, който е придобил стоки извън територията на страната или е притежавал стоки, които се обработват за негова сметка на място извън територията на страната, се приема, че е внесъл тези стоки на територията на страната и дължи данък с изключение на случаите, когато има доказателства за друго.
		(2) Всеки, който е освободил или отклонил стоки от митнически контрол (митнически режим или  направление), се приема, че е внесъл стоките на територията на страната и дължи данък с изключение на случаите, когато има доказателства за друго."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - да се уточни редакцията.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 12 в алинеи 1 и 2 да се определи кои са случаите или думите "с изключение на случаите, когато има доказателство за друго" да отпаднат.
Комисията не подкрепя и това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ  (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Предложенията, които съм направил в този член, а и на няколко други места, са свързани с неяснотите в разпоредбите и отправянето към правилника. Вече имах възможност в аргументацията на първото си предложение да кажа, че този подход противоречи на  Закона за нормативните актове и че във всички тези случаи се дава възможност, разбира се, аз ще поясня аргументите на експертите, но се дава възможност да се действа субективно от страна на данъчните органи. Нещо, което, разбира се,  без да омаловажава хората, които работят там, и техните качества,  дори с малки изключения позволява да се развива явлението корупция. Според мен ние, като законодатели, трябва да пресичаме тези неща.
В този смисъл в комисията експертите поясниха, че защитата или по-скоро това, което са записали: "с изключение на случаите, когато има доказателства за друго", се явява защита на данъкоплатеца и че така те биха могли по-гъвкаво да реагират в случаите, в които законът, ако липсва това уточнение, ще ги принуди да облагат внесената стока.






Аз мисля, че независимо от аргументите им ние трябва действително да бъдем прецизни. Ще отворя още една скоба и ще кажа, че водещият експерт, който е работил по този закон, изтъкна, че е много трудно да се изброят тези случаи и че в практиката на законодателството рядко става това нещо. Но колкото и рядко да е, когато става дума за Конституцията, а там е записано, че данъчното задължение се определя със закон, ние трябва да бъдем, буквално казано, максимално прецизни.
Затова, уважавайки аргументите на експертите, и въпреки тези аргументи аз моля колегите в залата да подкрепят предложенията, които съм напривил, за да ограничим максимално възможностите за субективизъм и оттам - за корупция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков в ал. 1 и 2 да отпаднат думите "с изключение на случаите, когато има доказателство за друго". 
Гласували 121 народни представители: за 24, против 89, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Венцеслав Димитров  е некоректно, не съответства на правилника и няма как да бъде гласувано.
Моля, гласувайте чл. 12, както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 3, въздържал се 1.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
 "Доставчик и получател.
Чл. 13. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което прехвърля собственост върху стока или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока, или извършва услуга.
	(2)  Получател по смисъла на този закон е лицето, което приема фактически или придобива собствеността върху стоките или други вещни права върху тях, или получава услугите."
За чл. 13 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 13, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 11.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
 "Износ
Чл. 14.  (1)  Износ по смисъла и при условията на този закон е:
1. износът на стоки по смисъла на чл. 15;
2. международният транспорт по смисъла на чл. 16;
3. доставката на стоки и услуги, пряко свързани с международен транспорт по смисъла на чл. 17;
4. обработката, преработката или поправката на стоки, поставени под митнически икономически режими "активно усъвършенстване" или "обработка под митнически контрол" от лице, на чието име е учреден митническият икономически режим, когато са изнесени или реекспортирани от същото лице;
5. извършването на обществени далекосъобщителни услуги от лицензиран за това оператор по смисъла на Закона за далекосъобщенията в полза на лица - чуждестранни оператори, които нямат седалище или друг обект на територията на страната и не са регистрирани по този закон;
6. продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на Закона за туризма, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за които е получено плащане на територията на страната.
	(2) Документите за доказване на износ по смисъла на този член се регламентират в правилника за прилагане на закона."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 14:
1. В ал. 1, т. 6 да се определи ясно кой е получател на доставката на туристическия пакет.
2. Алинея 2 да отпадне и на нейно място да се запише кои са документите за доказване на износ по смисъла на този член.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Едното от предложенията по чл. 14, а именно за ал. 1, т. 6, след обсъждане в комисията и поясненията от експертите прецених, че е по-добре да остане редакцията на вносителя и го оттеглям.
Що се касае обаче до ал. 2, считам, че ние продължаваме и в тази алинея - вече вие гласувахте на два пъти - да допускаме нарушения на Закона за нормативните актове и бих казал по-нататък, и на Конституцията, разбира се, първо на Коституцията. Не може документи за доказване на износ по смисъла на този член да се регламентират в правилника за прилагане на закона. Фактически това са основни неща, които са свързани с ново облагане или необлагане. Отново се влиза в противоречие с Конституцията, където ясно е записано, че със закон се определят случаите на облагане съобразно еди-какво си и т.н., няма да цитирам дословно члена. Но по същество аз не мога да приема каквито и да са аргументи - че е много трудно, че са динамични тези документи. След като ние пишем специална глава накрая - раздел "Документи", и тук я пишем, значи можем. Ако трябва да променяме специално закона, по-добре за такива неща, отколкото да отваряме вратички. Повтарям, за субективизъм, за създаване на условия за корупция. С това наистина ние отваряме вратата пред служители. Повтарям, не поставям съмнение към всички, но единици ще бъдат изкушени от тази възможност. Защото дори и правилникът сигурно ще отвори вратички. Това е вече акт, който ние не можем да контролираме.
Затова, господин председател, оттегляйки предложението по т. 1, настоявам в т. 2 да се гласува предложението за отпадане на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на ал. 2.
Гласували 108 народни представители: за 15, против 89, въздържали се 4.
Предложението на господин Статков не се приема.
Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 8.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 

"Износ на стоки
Чл. 15. (1) Износ на стоки по смисъла на този закон е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия:
1. стоките се доставят от място на територията на страната до място извън територията на страната;
2. превозът на стоките от страната до мястото на доставката се извършва от доставчика или от негово име;
3. доставчикът прехвърля собоствеността или други вещни права върху изнасяните стоки на получателя.
             (2) Износ на стоки за целите на този закон е и когато стоките се доставят при условията на ал. 1, от място на територията на страната до място в свободна зона, свободен склад или в търговски обект, лицензиран за валутна търговия.
             (3) В случаите по ал. 2 се прилагат общите правила за документиране на износа по реда на Закона за митниците и Правилника за прилагането му и правилата на този закон по отношение на износа на стоки."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 15, ал. 1, т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков оттегля предложението си.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 

"Международен транспорт
Чл. 16. Международен транспорт по смисъла на този закон е превозът на стоки или пътници:
1. от място в страната до място извън нея;
2. от място извън страната до място на територията на страната;
3. между две места извън страната;
4. между две места в страната, когато той е част от международен превоз."
По чл. 16 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 16 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 

"Доставка на стоки и услуги, пряко свързани с
международен транспорт
Чл. 17. Доставка на стоки и услуги, пряко свързани с международен транспорт по смисъла на този закон, е:
1. отдаването под наем на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав за извършване на международен транспорт;
2. обработката на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, които са в международен рейс, както и услуги по спасителни операции или помощ в морето;
3. транспортната обработка на пътници и стоки, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав, които са в международен рейс;
4. извършване на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораби и самолети; това не се отнася за яхти, платноходи и други подобни, както и за самолети, които са за спортни цели, и други средства за превоз за лични нужди;
5. снабдяването на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други стоки, предназначени за потребление на борда;
6. извършването на спедиторски, агентийски, куриерски или пощенски услуги във връзка с международен транспорт."
Предложение на народната представителка Мария Брайнова:
В чл. 17, т. 6 се изменя така:
"6. извършването на спедиторски, агентийски, брокерски, куриерски или пощенски услуги и във връзка с международния транспорт."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, госпожо Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Имам предложение по      чл. 17, т. 2, което не е включено в доклада на комисията. То се отнася до обработката на плавателни съдове. Предложението ми е: в чл. 17, т. 2, след текста "обработката на плавателни съдове" да се добави текстът "включително и услугите по глава девета от Кодекса на търговското мореплаване".
Сега виждам, че подобен текст е включен в чл. 19 по предложение на народен представител. Но чл. 19 се отнася за спедиторски и агентийски услуги, а в услугите по глава девета влизат и други услуги, като пилотаж, влекателна услуга и други, на които в никакъв случай не им е мястото в чл. 19. Аз не мога да разбера защо моето предложение в чл. 17, т. 2 е пропуснато изобщо в доклада на комисията. Мисля, че трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Ще получим обяснение от председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Николова! Аз се извинявам за това, че е пропуснато предложението в доклада. То е разгледано от работната група и е одобрено, но просто може би при набирането сме го пропуснали. Умолявам Ви, господин председател, да го включим към доклада.
Ще ви прочета текста на предложението:
"В чл. 17, т. 2, след "текстообработка на плавателни съдове" се добавя текстът "включително и услугите по глава девета от Кодекса на търговското мореплаване".
Одобрено е от комисията, но просто не е записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Щом е прието от комисията, поставям на гласуване чл. 17 така, както е предложен от вносителя, с двете корекции: в т. 2 - по предложение на госпожа Николова, и в т. 6 - по предложение на госпожа Брайнова, които са приети от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Обществени далекосъобщителни услуги
Чл. 18. Обществени далекосъобщителни услуги са далекосъобщителните услуги, предназначени да бъдат общодостъпни по смисъла на Закона за далекосъобщенията."
По чл. 18 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 18 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 6.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Спедиторски и агентийски услуги

Чл. 19. Спедиторска или агентийска услуга по смисъла на този закон е организирането на международен транспорт срещу насрещна престация".
Предложение на народната представителка Мария Брайнова:
Член 19 се изменя така:
"Чл. 19. Спедиторска, агентийска и брокерска услуга по смисъла на този закон и глава девета от Кодекса на търговското мореплаване е организирането на международен транспорт срещу насрещна престация."
Комисията подкрепя предложението на народната представителка Мария Брайнова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване чл. 19 така, както е предложен от госпожа Брайнова и е приет от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Други понятия

Чл. 20. За целите на този закон:
1. "Насрещна престация" е цената или възнаграждението, платено или дължимо на доставчика, определено в пари, стоки или в услуги.
2. "Заместващи парите платежни средства" са:
а) разписки за покупки;
б) талони или купони за покупки;
в) жетони.
3. "Свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен включително и роднините по сватовство - до трета степен включително;
б) работодател и работник;
в) лицата, едно от които участва в управлението на другото;
г) съдружниците;
д) дружество или лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;
е) лицата, едното от които е търговски представител на другото;
ж) лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото;
з) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговорят условия, различни от обичайните.
4. "Обект" е: търговско представителство, регистрирано в страната, клон на чуждестранно лице, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или предоставено за ползване) или друго място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично независима икономическа дейност на територията на страната.
5. "Пазарна цена" на стока или услуга е сумата, без данък върху добавената стойност, която би била платена за идентична стока или услуга по доставка при същите условия между лица, които не са свързани. Пазарната цена се определя чрез:
а) метода на сравнимите, неконтролирани цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката;
б) метода на пазарните цени, където пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и обичайната печалба;
в) метода на увеличената себестойност, при която пазарната цена се определя като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) всеки друг разумен метод.
6. "Финансирания (субсидии) пряко свързани с доставка/и" са безвъзмездно получените средства от бюджета или от други лица, които са доплащане до себестойността на доставяната от получателя на финансирането (субсидията), стока или услуга на трети лица.
7. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
8. "Свободна зона", "свободен склад", "митническа територия на страната", "митнически икономически режим", "митнически режим", "митническо направление", "режим с отложено плащане" по смисъла на този закон се приравняват на същите понятия от Закона за митниците и правилника за неговото прилагане.
9. "Антрепозитни складове" са митнически складове, открити и управлявани по реда на членове 104 до 117 от Закона за митниците.
10. "Приспадане на резултат за период - данък за възстановяване" по смисъла на чл. 77 е правото на регистрираното лице да намали резултат за период - данък за внасяне, посочен в справката-декларация с подлежащия на възстановяване данък по друга справка-декларация в рамките на 6 поредни едномесечни периода след възникване на правото на приспадане.
11. Тарифните номера, посочени в този закон са от Митническата тарифа на Република България".
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 20 т. 4 се изменя така:
"4. "Обект" е регистрирано търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или предоставено за ползване) или друго място, посредством което едно лице извършва цялостно или частично независима икономическа дейност на територията на една страна."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Желае ли някой от народните представители да вземе отношение по чл. 20? Не виждам.
Моля, гласувайте по чл. 20 така, както се предлага от вносителя, с корекцията на т. 4 по предложението на народния представител Йордан Цонев, одобрено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 8.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава трета
Място на изпълнение

Място на изпълнение в случаите на доставка на стока

Чл. 21. (1) Място на изпълнение при доставка на стока за целите на данъчното облагане по този закон е:
1. мястото, където стоката се монтира, инсталира или сглобява, когато се прехвърля собствеността или други вещни права върху стока, която се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на доставчика;
2. мястото, където стоката се намира до превоза й, когато тя се превозва и не се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на доставчика;
3. мястото, където стоката се намира към датата на прехвърляне на собствеността или други вещни права или фактическото й предаване, когато тя не се превозва."
По заглавието на глава трета  и чл. 21 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Моля  гласувайте заглавието на  глава трета и чл. 21.
Гласували 114 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на глава трета и чл. 21 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Място на изпълнение
в случаите на доставка на услуга

Чл. 22. (1) Място на изпълнение при доставка на услуга за целите на данъчното облагане по този закон е:
1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително:
а) услугите от експерти или агенти, свързани с недвижим имот;
б) услугите по подготовка и координиране на строителните работи, свързани с недвижим имот, като: архитектурни, инженерни, надзорни и др.
2. мястото, където транспортна услуга се извършва от гледна точка на частта от разстоянието, което се покрива за доставката на транспортните услуги;
3. мястото, където фактически се извършва услугата, когато:
а) услугата е свързана с културни, артистични, спортни, научни, образователни, хотелски, ресторантски и други туристически или подобни мероприятия, включително дейността по организирането им;
б) услугата е свързана с транспортната обработка на стоката;
в) услугата представлява оценка, експертиза или работа по движима вещ;
4. мястото на ползване на стоката при наемането на стока, с изключение на транспортно средство, която се изнася от наемателя в друга страна;
5. мястото на изпълнение е мястото, където се намира седалището или обектът на получателя, откъдето той извършва своята независима икономическа дейност при следните услуги:
а) прехвърляне на собственост или предоставяне на лиценз, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или други подобни права на индустриалната или интелектуалната собственост;
б) извършване на рекламни услуги;
в) извършване на консултантски услуги от консултанти, инженери, счетоводители, адвокати, юристи и други, както и извършени от консултантски офис - предприятия;
г) далекосъобщителни услуги, обработка на данни или предоставяне на информация;
д) поемане на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права;
е) извършване на финансова услуга;
ж) извършване на застрахователна и презастрахователна, осигурителна услуга;
з) осигуряване на персонал;
и) посреднически услуги, извършени от комисионер, действащ от името и за сметка на друго лице по повод на услугите, изброени в тази точка.
	(2) Извън случаите по ал. 1 място на изпълнение на доставката на услуга, включително отдаването под наем на транспортно средство, е мястото, където доставчикът постоянно осъществява независимата си икономическа дейност или има обект, от който се извършва изпълнението."
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 22, ал. 1, т. 5 да се уточни при преценка на мястото за изпълнение на доставката с услуга кое от двете е приоритетно - седалището или обектът.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков оттегля предложението си. Някой друг от народните представители желае ли да вземе отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 22 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 107, няма против, въздържали се 12.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Обща презумпция
за мястото на изпълнение

Чл. 23. С изключение на случаите, когато са налице доказателства в полза на противното, доставката на услуги се счита извършена на територията на страната, ако седалището или обектът, а при отсъствието им, постоянният адрес или обичайното местопребиваване на една от страните по доставката е на територията на страната.

Глава четвърта
ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ

Понятие

Чл. 24. Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги по смисъла на членове от 7 до 10, извършени от данъчно задължени по този закон лица, и с място на изпълнение на територията на страната, износа по смисъла на чл. 14, извършен от данъчно задължено по този закон лице, както и вносът на стоки по смисъла на чл. 11.

Глава пета
ДАТА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДАНЪЧНОТО СЪБИТИЕ
И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДАНЪКА

Дата на възникване на данъчното събитие
и изискуемост на данъка в случаите на доставка
на стока или услуга

Чл. 25. (1) Данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати:
1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока, или датата на завършване на услугата;
2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане).
	(2) Когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата.
	(3) На датата на възникване на данъчното събитие:
1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки."
За чл. 23, заглавието на глава четвърта и глава пета, членове 24 и 25 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте чл. 23, заглавието на глава четвърта, чл. 24, заглавието на глава пета и чл. 25 така, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Член 23, заглавието на глава четвърта, член 24, заглавието на глава пета и чл. 25 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Специфични случаи на възникване
на данъчното събитие

Чл. 26. В следните случаи за дата на възникване на данъчното събитие се приема:
1. при фактическо предоставяне на стоки по договора за прехвърляне на собственост върху тях под облагателно условие или срок, ако няма предварително (цялостно или частично) плащане - датата на изпълнение на условието или изтичане на срока, когато при нормални обстоятелства правото на собственост ще се прехвърли;
2. при фактическо предоставяне на активи по смисъла на Закона за счетоводството при условията на договор за финансов лизинг - датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо;
3. при доставки за периодично или непрекъснато изпълнение  - датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо;
4. при снабдяване с електрическа енергия, газ, вода, топлинна енергия или охлаждане и при извършване на далекосъобщителни услуги - датата, на която консумираното количество е изчислено чрез снемане на показанията на измервателен уред или посредством автоматичното оперативно отчитане с такъв измервателен и записващ уред, чрез който се извършва снабдяването с топлинна или електрическа енергия, газ, вода, охлаждане или извършването на далекосъобщителни услуги;
5. при продажба на стоки чрез поръчка по пощата - датата, на която продавачът получи плащането;
6. при извършване на доставки посредством автомати за продажба или други подобни уреди, задействащи се с монети, жетони или други подобни - датата, на която данъчно задълженото по този закон лице извади монетите или жетоните от горепосочените машини или уреди;
7. когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по повод доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон - датата на фактическото прехвърляне на собствеността върху стоките или други вещни права върху тях, или фактическото завършване на услугата."
Предложение на народния представител Руси Статков: по чл. 26, т. 1 да се уточни какво ще стане, ако правото на собственост не се прехвърля.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков оттегля предложението си. Други желаещи за дискусия не виждам.
Моля, гласувайте чл. 26 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 10.
Член 26 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Дата на възникване на данъчно събитие при внос на стоки
Чл. 27. Дата на възникване на данъчното събитие  и задължението за начисляване и заплащане, за начисляване и обезпечаване или за освобождаване от данък при внос на стоки по смисъла на чл. 11 е датата, на която възниква задължение за митническите органи за:
1. начисляването на митни сборове, включително и когато митническата ставка е нула, или освобождаването от тях, или
2. начисляването и обезпечаване на митните сборове или освобождаването от задължението за обезпечаването им.

Глава шеста
ДАНЪЧНА ОСНОВА
Понятие
Чл. 28. Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема  или освободена."
За чл. 27, заглавието на глава шеста и чл. 28 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз оттеглих предложения, които в комисията експертите аргументираха, и приех, че в тази редакция са по-добри. Но в случая за чл. 28 просто съм пропуснал да го направя и затова се възползвам от правилника да ви предложа на базата на правилника отпадане на част от текста, за да може действително понятията да бъдат точни и по смисъла на закона.
В този вид, както е направено, "Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена", вижте, ние говорим за данъчна основа при облагане. Няма смисъл да утежняваме понятието с това, че не се начислява и е освободена сделка. Тя като е освободена, естествено не се начислява.
Следователно моето предложение е да отпадне част от текста и да остане само: "Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която ще се начислява данъкът". Нищо повече. А вече надолу, в другите текстове е уточнено за данъчната основа в различните случаи как ще изглежда - дали по-широка, дали по-стеснена.
Така че мисля, че в този случай отпадането ще бъде по-чистата и по-точна редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Желае ли някой да коментира предложението на народния представител Руси Статков или въобще да вземе отношение по посочения текст?
Заповядайте.
ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Уважаеми дами и господа, благодаря. Исках само да направя уточнение защо смятам за нецелесъобразно отпадането на част от текста.  В случаите, в които данък не се начислява, тъй като е налице освободена доставка, данъчната основа играе огромна роля, тъй като тези стойности се включват в отделни графи, които формират общата стойност от всички освободени доставки и след това влияят при формирането на коефициент, който позволява ползването на правото на частичен данъчен кредит. Ако  тази данъчна основа не бъде изрично регламентирана каква е, има възможност да се стигне до отрицателни последици за данъчно задължените лица и да се стигне до понижаване на коефициента за ползване правото на данъчен кредит. 
Нищо лошо няма в това, че е уточнено: ако сделката е облагаема,  данъчната основа е стойността, върху която се начислява; ако сделката е освободена, данъчната основа е нещо, което се вписва при отчитането на сделката, но върху нея не се начислява данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Райчинова.
Друг желае ли да вземе отношение по тези текстове? 
Господин Статков, поддържате ли предложението си?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА:  Моля, гласувайте чл. 27, заглавието на глава шеста и чл. 28, както са предложени от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 13.
Член 27, заглавието на глава шеста и член 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Данъчна основа в случаите на доставка на стоки и услуги 
Чл. 29. (1)  Данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове, без данъка по този закон и увеличена с:
1. всички други данъци и такси, в това число акциз, когато такива са дължими за доставка/и, и
2. всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка/и, и
3. всички получени от доставчика лихви и неустойки, пряко свързани с доставката/ките;
4. съпътстващите разходи, като комисионна, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя.
		(2)  В точка 4 ал. 1 не се прилага за разходите за обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери, ако съгласно условията на доставката доставчикът е поел ангажимент за възстановяване на такива суми след връщането на тези опаковъчни материали или контейнери от получателя.
		(3) Определената по алинеи 1 и 2 сума се намалява със сумата на търговската отстъпка, отбива или рабата, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие.
		(4) При доставки на стоки или услуги срещу насрещна престация в чуждестранна  валута данъчната основа се определя на база левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от БНБ към датата на възникване на данъчното събитие, и намалена или увеличена съгласно разпоредбите на алинеи 1, 2 и 3.
		(5) Данъчната основа при облагаемите доставки на стоки, които не са дълготрайни активи, за целите на този закон не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване на стоката или себестойността на произведената стока.
		(6) Алинея 5 не се прилага при:
1. наличие на обективни пазарни предпоставки, които регистрираното лице докаже по безспорен начин;
2. продажба на стоки, чиято цена е фиксирана с нормативен акт;
3. продажба на стоки, финансирани (субсидирани) от държавния или общинския бюджет;
4. продажба на бракувани стоки, за които е приложена разпоредбата на чл. 82;
5. продажба на вестници."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 29:
1. Създава се нова ал. 5:
"(5) При внос на борсови стоки данъчната основа по ал. 4 не може да е по-ниска от 80 на сто от съответната борсова цена, увеличена с корекциите по ал. 1."
2. Алинеи 5 и 6 стават съответно 6 и 7.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Луджев - в чл. 29 т.3 да отпадне.
Предложение на комисията - подкрепя предложението по принцип и предлага следната нова редакция на т. 3:
"3. всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставка/и;"
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 29, ал. 6 се създава нова т. 6:
"6. износ по смисъла на чл. 14."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 29:
1. В ал. 1, т. 3 да отпаднат "лихви и неустойки, дължими на доставчика".
2. В ал. 6:
а) точка 1 да отпадне;
б) в т. 4 да се включат българската художествена литература и научно-техническата литература.
Предложение на комисията:
1. Подкрепя по принцип предложението относно т. 3 на ал. 1 чрез предложената нова редакция (от предложението на народния представител Димитър Луджев).
2. Относно предложенията по ал. 6:
- не подкрепя предложението т. 1 да отпадне;
- подкрепя предложението по т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Руси Статков:
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Предложенията, които съм направил, в една голяма степен са подкрепени от комисията и се надявам, че и залата ще ги подкрепи. Не е подкрепено само едно от тях, а именно т. 1 да отпадне.
Аз и в комисията се аргументирах и тук ще го посоча. Разбира се, става дума за нещо, за което вече говорих няколко пъти. Точка 1 е:
"1. наличие на обективни пазарни предпоставки, които регистрираното лице докаже по безспорен начин."
С така формулираната точка се въвеждат понятия, които трудно могат да бъдат определени - "обективни пазарни предпоставки", "безспорен начин". Това са такива текстове, които, отново казвам, онова, което поддържах в началото като теза по другите разпоредби, позволяват субективизъм. А внасяйки субективизъм - отново се връщам към основната си теза - отваряме вратата към корупцията.
Не бих искал това да прозвучи като обвинение, за кой ли път говоря така, към цялата администрация, но винаги има изкушени хора в администрацията, които ще се възползват от това нещо и ние не трябва да позволяваме да става.
Надявам се, че по другите две точки ще ме подкрепите. Тук, разбира се, всеки един ще прецени.
Поддържам предложението си и по тази точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Има думата господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Подкрепям предложението на господин Статков, но не мога да се съглася да го включим в т. 4, където е: "продажба на бракувани стоки, за които е приложена разпоредбата на чл. 82". Считам, че по-подходящо е мястото в т. 5 - "продажба на вестници" и да стане така: 
"5. продажба на вестници, българска художествена и научно-техническа литература."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев. 
Има думата заместник-министър госпожа Дора Андреева.
Заместник-министър Дора Андреева: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители, във връзка с предложението за допълване на т. 5 след продажба на вестници да се включат българска художествена и научно-техническа литература, бих искала да ви обясня на практика какъв ефект ще се постигне. Мисля, че той е различен от този, който вие желаете, и е важно да го разберете, защото още преди да изтече краят на следващата година вие ще сте едни от първите, които ще искате промяна на този текст.
Вашата идея е да се облекчат издателите на българска художествена и научно-техническа литература. С допълването на т. 5 обаче вие ще облекчите и ще дадете големи възможности само на продавачите, а не на издателите. Защото всички тези, които са по сергиите, веднага ще станат регистрирани лица, ще продават по цената, която е отбелязана на книгата от издателя, а фактически ще доказват пред нас, че те продават на много по-ниска цена.
Моля да имате предвид това. Дали това целите като резултат и като ефект от това, което предлагате да се допълни?
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Дайте предложение за текст!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Текстът е "нулева ставка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Господин Цонев, тук не виждам никъде писмено предложение за вестници и няма да мога да го поставя изобщо на гласуване.
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Искам да направя две уточнения.
Първо, във връзка с предложението на господин Венцеслав Димитров за данъчната основа на борсовите стоки. Дължа го, защото е коректно, и в комисията поехме този ангажимент, че сме за посоката на това предложение, но считаме, че трябва да бъде направено по-скоро в митническата облагаема стойност, защото оттам идва и на практика данъчната основа на вносните стоки, в т. ч. и на борсовите, и митническата облагаема стойност. Ние трябва да направим тази корекция в Закона за митниците, защото всички сме единодушни, че един от каналите за контрабанда е намаляване на митническата облагаема стойност.
Правя това уточнение, за да поясня, че ние не отхвърляме предложението на господин Венцеслав Димитров, а считаме, че мястото му не е тук.
Второто, което искам да кажа. Аз в комисията гласувах против предложението за включване на художествената и научно-техническата литература в изброения по-горе списък по причини, които госпожа Андреева обясни. Искам само да допълня, че тук става въпрос само за намаляване на данъчната основа, т. е. под себестойността, кога може да става това. И, ако тази ал. 6 се разглежда във връзка с ал. 5, както би трябвало, ние виждаме, че включването на тези два вида литература не е облекчение за издателите, а напротив. Затова гласувах против.
Понеже от колегите от лявата част на залата се чу предложение - "Дайте тогава текст, с който да ги облекчим". Да, има такъв текст и то единствено възможният текст е нулева ставка по тези неща. Ние обаче приехме, че в този закон тази година няма да въведем нулеви ставки като принцип, дори и за онези стоки, които са от първа необходимост. Едва след като видим как ще действа законът в цялата му всеобхватност, както е направен в момента, тогава можем да пристъпим, поне ние така считаме, към въвеждането на нулеви ставки. Но, ако се търси облекчение за художествената и научно-техническата литература, не е този пътят. Абсолютно съм категоричен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! В това, което съм предложил, има следния смисъл.
Първо, държа да уточня, действително, станала е грешка. Господин Балтаджиев ме подсети - става дума за т. 5 и това е продължение на т. 5. Идеята е не само вестници, за които например има проблеми с търсенето, но и за такава литература, която действително е много по-рядко търсена, да бъдат облекчени. Да бъде приспадната фактически от данъчната основа.
Да, госпожо Андреева, с това се стимулират продавачите, които могат да бъдат и директно тези, които произвеждат.
По-нататък, дори и да не са, стимулират се и трябва да ги стимулираме, както допускаме за вестниците. В комисията се изказа становище, че цената на вестника е различна за рекламата и т. н., когато се облага. Вижте, става дума за техническа и българска литература.
А другото, господин Цонев, за нулевата ставка, аз съм го предложил отделно, но то влиза в онези стоки, които бяха със срок на отлагане на действие на закона. Ние сме предложили и по-нататък, не само аз, а и господин Иванов, и други колеги, това да стане отделно.
В случая става дума за една разпоредба и няма смисъл да се насочваме към другия текст. Онзи текст е различен от този.
Моля ви, колеги, подкрепете това предложение, защото наистина ние трябва да защитим и продавачите, не само вестникопродавачите, а и тези, които продават такава литература.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за дуплика господин Йордан Цонев.

	ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Статков, аз очаквах от Вас да обясните какъв е механизмът на това облекчение. Ако бяхте обяснили като как точно се реализира това предложение като облекчение, аз с удоволствие бих гласувал. Аз твърдя, че когато започнете да обяснявате механизма, ще разберете, че това не е облекчение, а е утежнение. Това твърдеше и госпожа Дора Андреева, това твърдя и аз. Ако ми докажете, че е облекчение, аз ще гласувам. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров за създаване на нова ал. 5, а ал. 5 и ал. 6 да станат съответно ал. 6 и ал. 7, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Има предложение от господин Димитър Луджев в чл. 29, ал. 1, т. 3 да отпадне. Комисията е подкрепила по принцип предложението и предлага нова редакция на т. 3, а именно:
"3. всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставка/и;"
Моля, гласувайте това предложение на комисията за нова редакция на т. 3.
Гласували 99 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 10.
Предложението по т. 3 на ал. 1 е прието.
Моля, гласувайте предложението на господин Йордан Цонев за нова т. 6 в ал. 6, което е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Предложението на господин Руси Статков е за отпадане на думите "лихви и неустойки, дължими на доставчика" в т. 3 на ал. 1.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): То е взето предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, това е гласувано в т. 3, предложението на господин Луджев. Извинявайте. 
Отменете гласуването.
Следващото предложение на господин Статков е т. 1 в ал. 6 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 18, против 89, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
И последното предложение отново е на господин Руси Статков - в т. 5 след думите "продажба на вестници" да се добави: "на българска художествена литература и научно-техническа литература". 
Гласували 119 народни представители: за 28, против 63, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 29 така, както е предложен от вносителя, с поправките и заместванията, които бяха гласувани по предложения на народни представители и които бяха приети.
Гласували 114 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 13.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Специфични случаи за определяне на
данъчната основа при доставка на стока или услуга
Чл. 30.	(1) При прехвърляне на собственост върху сграда или част (реална или идеална) от сграда - данъчната основа е по-високата между определената от страните и данъчната основа, определена по реда на чл. 46 от Закона за местните данъци и такси.
	(2)  При прехвърляне на собственост върху моторно транспортно средство - данъчната основа е по-високата между определената от страните и пълната застрахователна стойност на транспортното средство, освен когато този закон е предвидил друго.
	(3) Данъчната основа е пазарната цена на предоставената стока или услуга в следните случаи:
1. когато плащането се извършва със стоки или услуги;
2. когато доставката е между свързани лица;
3. когато плащането се извършва изцяло или отчасти със земя;
4. при безвъзмездни доставки на стоки или услуги.
	(4) Данъчната основа при прекратяване на регистрацията по този закон за наличните активи е тяхната пазарна цена към датата на дерегистрация."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 30, ал. 4 думите "пазарна цена" се заменят с "балансова стойност".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Действително вчера в комисията стана разговор по този въпрос - кое е по-изгодно за данъкоплатеца. Но аз направих отново справка и трябва да ви кажа, че поддържам предложението си.
При определянето - става дума за пазарната цена на активите във връзка с прекратяване на регистрацията - това наистина е много спорен момент. По-разумно в този случай е данъчната основа да бъде балансовата стойност на наличните активи, което е един вид възстановяване на ползван данъчен кредит при отпадане на условията за неговото ползване - дерегистрацията, с което дерегистрираното лице автоматично попада в ситуацията, в която би се намирало, ако за него не беше възникнало задължение за регистрация. Тоест, то се приравнява на нерегистрирано лице.
В този случай ще отпадне и процедурата по приспадане на платения при регистрирането му ДДС и то само в рамките на първия данъчен период, тоест от дължимия данък за извършените през този период продажби при възникване на задължения или право за нова регистрация.
Затова поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 135 народни представители: за 34, против 93, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 30 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 23.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Данъчна основа при внос на стоки
Чл. 31.	(1) Данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими по повод вноса митни сборове и акциз. 
	(2) В случаите, когато се реимпортират стоки, временно изнесени, за да бъдат подложени на обработка, преработка или поправка под митнически и икономически режим "Пасивно усъвършенстване", данъчната основа е сборът от стойността на извършеното и разходите на вносителя във връзка с тази стока извън страната, увеличена с дължимите митни сборове и акциз."
По чл. 31 няма постъпили предложения. 
Комисията подкрепя текста на вносителя. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 31 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 19.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава седма
ОБЛАГАЕМИ ДОСТАВКИ
Чл. 32. Освен в случаите, в които този закон е предвидил друго, облагаеми доставки са всички доставки на стоки или услуги по смисъла на членове от 7 до 10, когато са извършени от данъчно задължено лице по този закон и са с място на изпълнение на територията на страната, износът по смисъла на чл. 14, извършен от данъчно задължено лице, и доставката на благородни метали, по която получател е БНБ."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 32 да се уточнят случаите, в които законът е предвидил друго.
Комисията не подкрепя предложението. 
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков, Вие нямате никакво конкретно предложение.
Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил за уточняване, в комисията го поясних. Става дума за законодателна техника, която прилагаме във всички други закони. Ние посочваме изрично в кои членове са изключенията или става дума за друго нещо. От гледна точка именно на законодателната техника това е задължително. 
В случая обаче не беше прието, тъй като се смята, че всеки ще го прочете. Да, обаче всеки трябва да рови целия закон. 
Затова аз предлагам, след като не се прие уточняване на случаите, да отпадне това, което е свързано точно с тази част. 
"Освен в случаите, в които този закон е предвидил друго" да отпадне и текстът да започне така: 
"Облагаеми доставки са всички доставки на стоки..." и така нататък следва текстът надолу, да не го прочитам дословно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. 
Поставям на гласуване предложението на господин Статков да отпадне от чл. 32 текстът "освен в случаите, в които този закон е предвидил друго".
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 19, против 92, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава седма и чл. 32 така, както са предложени от вносителя. 
Гласували 108 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 11.
Заглавието на глава седма и чл. 32 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава осма
Освободени доставки

Чл. 33. (1) При условията на този закон са освободени доставките с предмет, изброен в членове 34-52.
	(2) При условията на този закон освободени доставки са и:
1. доставките с място на изпълнение извън територията на страната;
2. доставките и действията, извършени извън рамките на независимата икономическа дейност;
3. износът на стоки или услуги, изброени в членове 36-52;
4. доставките на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол, в рамките на митническия режим и ако не напускат антрепозитния склад.

Доставки, свързани със земя

Чл. 34. (1) Доставки, свързани със земя по смисъла на този закон, са: прехвърлянето на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя и отдаването под наем на земя.
	(2) За целите на този закон земя е земеделската, горската и тази в строителните граници на населените места.
	(3) Не се счита за доставка, свързана със земя:
1. прехвърлянето на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на съоръжения, оборудване, машини и постройки, неподвижно закрепени към земя;
2. прехвърлянето на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни.

Наем на сгради за жилище

Чл. 35. (1) Наем на сграда за жилище по смисъла на този закон е отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
	(2) Не се счита за отдаване под наем за жилище настаняването в хотели, мотели, хижи,  туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции и други подобни, санаториални комплекси и здравни заведения."
За заглавието на глава осма и членове 33, 34 и 35 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава осма и членове 33, 34 и 35 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 9.
Заглавието на глава осма и членове 33, 34 и 35 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Финансови услуги

Чл. 36. Финансови услуги по смисъла на този закон са:
1. отпускането на кредит срещу насрещна престация (лихва), както и управлението на кредита от лицето, което го е отпуснало;
2. доставките, свързани с кредитни и други  гаранции, както и управлението на кредитни  гаранции от лицето, отпуснало кредита;
3. управлението на депозити, текущи и разплащателни сметки, преводи, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти без факторинг и форфетиране;
4. извършването на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица;
5. доставките, свързани с валутни ценности, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство;
6. доставките, свързани с дружествени дялове или други ценни книжа, но без управление и отговорно пазене;
7. управлението на инвестиционни фондове по реда на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества;
8. доставките, свързани с таксови и пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенската марка;
9. финансовите фючърси и опции."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 36, т. 6 след думата "книжа" се добавят: "и техни деривати".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Луджев - в чл. 36 се създава т. 10:
"10. поемане или встъпване в дълг, както и прехвърлянето на вземане в случай, че вземането или дълга са парични.".
Комисията не приема предложението, тъй като се съдържа в т. 3.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 36, т. 1 накрая се добавя: "включително отпускането на кредит срещу доставка на стоки при условията на договор за финансов лизинг, когато е до размера на законната лихва."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Луджев, оттегляте ли предложението, тъй като е включено в т. 3?
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте го. Благодаря Ви.
Моля, гласувайте чл. 36 така, както е предложен от вносителя и с приетите от комисията корекции, направени от господин Венцеслав Димитров и господин Йордан Цонев.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Член 36 е приет.
Господин Димитров, имате думата за процедура.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, тук са ни раздали един материал, по който работим, обаче в това, което ми е дадено на мен, я няма тази страница, която гледаме в момента. (Весело оживление.) Не зная дали това не е масово явление.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, има го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В материалите на другите я има тази страница, така че няма проблем.
Едно съобщение, уважаеми народни представители. По време на почивката в Клуба на народния представител ще бъде представена новата, непозната досега публицистика на Захари Стоянов, която от вчера и вие я имате. Каня ви в Клуба на народния представител на представянето на тази книга.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Моля господин Цонев да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 

"Застрахователни и презастрахователни услуги

Чл. 37. Застрахователни и презастрахователни услуги по смисъла на този закон са услугите, извършвани от застраховател при условията и по реда на Закона за застраховането, включително свързаните с това застраховане и презастраховане услуги, извършвани от застрахователни брокери и застрахователни помощници (агенти)."
Няма направени предложения по чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 37 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 3, въздържали се няма.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Социалноосигурителни услуги

Чл. 38. (1) Социалноосигурителни услуги по смисъла на този закон са услугите, извършвани от лице, оправомощено по специален закон да извършва задължително или доброволно осигуряване при условията и по реда на специалния закон.
	(2) Социалноосигурителните услуги са и посредническите услуги, пряко свързани с доброволното пенсионно осигуряване, извършвани при условията и по реда на специалния закон."
Предложение на народния представител Димитър Петров:
В чл. 38, ал. 2 след думата "пенсионно" се поставя запетая и се добавя: "здравно и осигуряване при безработица, извършвани при условията и реда на специалните закони".
Комисията подкрепя предложението частично и предлага следната редакция:
"Социално и здравноосигурителни
услуги

Чл. 38. (1) Социално или здравноосигурителни услуги по смисъла на този закон са услугите, извършвани от лице, оправомощено по специален закон да извършва задължително или доброволно осигуряване при условията и реда на специален закон.
	(2) Посредническите услуги, пряко свързани с доброволното здравно, социално или пенсионно осигуряване, извършвани по реда и при условията на специален закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 38 така, както го предлага комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Доставка на социални помощи

Чл. 39. Доставка на социални помощи по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, пряко свързани със социалното дело, извършвана от специализирани общински органи или лицензирани юридически лица при условията и по реда на Закона за социално подпомагане."
По чл. 39 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 39 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 

"Здравни услуги

Чл. 40. (1) Здравни услуги по смисъла на този закон са услугите, за които се заплаща от републикански или общински бюджет или от националната или регионалните здравноосигурителни каси, оказвани в болници, поликлиники, здравни пунктове, рехабилитационни и диагностични центрове и други заведения от практикуващи лекари, стоматолози, фелдшери, сестри, както и от медицински и стоматологични техници, както и съпътстващите доставки, пряко свързани със здравните услуги по тази алинея.
	(2) Здравни услуги са и всички услуги, оказвани в домове за стари хора или за лица с физически или психически увреждания, финансирани от държавния или общински бюджет или от друг специализиран национален или регионален фонд."
Предложения на народния представител Димитър Петров:
В чл. 40, ал. 1 думите "за които се заплаща от републикански или общински бюджет или от националната или регионалните здравноосигурителни каси" да се заличат.
Предложение на комисията.
Подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция:

"Здравни услуги
Чл. 40.	(1) Здравни услуги по смисъла на този закон са услугите, за които се заплаща от републиканския или общински бюджет или по реда на Закона за здравното осигуряване, извършвани от практикуващи лекари, стоматолози, фелдшери, сестри, както и от медицински и стоматологични техници, включително и съпътстващи доставки, пряко свързани със здравните услуги по тази алинея."
Алинея 2 остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 40 с ал. 1, както е предложена от комисията, и ал. 2, както е предложена от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Лекарствени средства
Чл. 41. Лекарствени средства по смисъла на този закон са:
1. регистрираните в страната от Националния институт за лекарствени средства, включително кръв, кърма и други биологични продукти;
2. регистрираните в страната от Националната ветеринарномедицинска служба при Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа лекарствени средства за ветеринарна медицина;
3. консумативите за хуманна и ветеринарна медицина, включени в приложение към правилника за прилагане на този закон;
4. протезите и помощно-техническите средства за инвалиди, включени в приложение към правилника за прилагане на този закон."
По чл. 41 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 41, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Образователни и културни услуги
Чл. 42. Образователни и културни услуги по смисъла на този закон са:
1. услугите, свързани с обучението и възпитанието, оказвани от детски градини, училищата или обслужващите ги звена, или културно-просветни, или научни институции, ако те са финансирани от държавния или общинския бюджет, по учебно-образователни и културно-просветни и научни програми, утвърдени от Министерството на образованието и науката или от Министерството на културата;
2. безплатните услуги в рамките на държавната поръчка и на утвърдения учебен план, оказвани от висши училища и колежи, получили разрешение съгласно предвидения за това ред в Закона  за висшето образование;
3. услугите, извършвани във връзка със следдипломно обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, финансирани от държавата, когато се извършват от институциите по точки 1 и 2;
4. учебниците и учебните помагала за системата на народната просвета, одобрени като такива от министъра на образованието и науката или от министъра на културата в рамките на утвърдените задължителни учебно-образователни програми;
5. учебниците за системата на висшето образование, одобрени като такива от министъра на образованието и науката или от министъра на културата в рамките на утвърдените им учебни планове."
Предложение от народния представител Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: То не се подкрепя от комисията и се оттегля от народния представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Петров си оттегля предложението.
Моля, гласувайте чл. 42, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 111, против 2, въздържали се 4.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Правни услуги
Чл. 43. Правни услуги по смисъла на този закон са услугите, осъществявани от адвокат или нотариус по реда на Закона за адвокатурата или Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Прехвърляне на предприятия
Чл. 44. Прехвърляне на предприятие е прехвърлянето на предприятие като цяло по реда на чл. 15 от Търговския закон, както и сделките с предприятия или обособени техни части по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с изключение на тези по § 10 на същия закон.
Разпореждане със стоки, отнети или изоставени
в полза на държавата
Чл. 45. Разпореждането със стоки в полза на държавата е разпореждането от държавен или общински орган с отнети от него в полза на държавата стоки или с изоставени стоки в полза на държавата.
Безвъзмездно разпореждане с активи от
държавата или общините
Чл. 46. Безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините е безвъзмездното разпореждане по установения за това ред с дълготрайни активи, включени в капитала на данъчнозадължени по този закон лица, чийто едноличен собственик е държавата или община.
Правни действия по обезпечаване на вземания
Чл. 47. Правни действия по обезпечаване на вземания е учредяването на залог или ипотека.
Доставки по Кодекса на труда
Чл. 48. Доставки по Кодекса на труда е предоставянето от работодател на работници и служители на стоки или услуги по глава четиринадесета от Кодекса на труда на цени, по-ниски или равни на фактическите разходи."
За членове от 43 до 48 включително няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове от 43 до 48 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Членове 43, 44, 45, 46, 47 и 48 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Дарения
Чл. 49.	(1) Дарения на стоки или услуги по смисъла на този закон са тези, направени в полза на:
1. учебни и здравни заведения, научни, културни, просветни, социални и други организации на бюджетна издръжка;
2. Съюза на слепите, Съюза на глухите, Съюза на инвалидите;
3. за подпомагане на пострадали от природни бедствия или тежки производствени аварии;
4. Български червен кръст;
5. за националната сигурност и отбраната;
6. държавата, общините, министерства, ведомства, държавни и местни органи;
7. социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители, както и на домове за тях, на домове за стари хора или за лица с физически или психически увреждания.
	(2) Дарение е и разпореждането от лицата или организациите по ал. 1 със стоките и услугите - предмет на дарение."

Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 49, ал. 1, т. 1 думите "на бюджетна издръжка" се заменят с "и фондации и сдружения с идеална цел".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров.
Гласували 118 народни представители: за 26, против 92, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 49 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 

"Хазарт
Чл. 50. "Хазарт" по смисъла на този закон е залагането, лотариите и други игри, за организирането на които се начислява и дължи акциз съгласно Закона за акцизите."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 50, след думата "организирането" се добавя "и провеждането".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
Член 50 се изменя така:
"Чл. 50. "Хазарт" по смисъла на този закон е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът, за организирането и провеждането на която се дължи данък по Закона за акцизите и/или Закона за корпоративното подоходно облагане."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вашето предложение, господин Димитров, е намерило отражение в текста, който предлага и господин Цонев.
Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, аз не смятам, че тук е най-подходящото място да се казва какво е това "хазарт". Вярно е, че нямаме закон. Знам, че Министерството на финансите има един екип, който работи от 5-6 години с надеждата такъв закон никога да няма. Може би се сещате защо. Но независимо от това дали предложението е на Министерството на финансите или на господин Цонев, ние ще гледаме утре - вдругиден също така и Закона за акцизите. Мисля, че има един хазарт, който е изпуснат, и аз обръщам внимание всяка година, че това нещо трябва да бъде организирано по някакъв начин, за да се събират приходите в държавата от него - това е тотото. Дали ще е държавният тотализатор, дали ще е частният тотализатор, евроспорт или разни други, ние на всичките трябва да намерим мястото и в законите за акцизите, и в законите за корпоративното облагане и да си минат, а не както досега е било - с постановления и с разни записи в държавния бюджет те да бъдат освобождавани от данъци. И мисля, че те допринасят за това да се създаде хаос именно в тази система, при която хората могат да залагат, да печелят и да губят.
Така че по-скоро не искам да апелирам да не се гласува за тези текстове, но искам да апелирам и към Министерството на финансите, и към председателя на комисията и колегите да помислим как да бъдат вкарани тези необлагани досега със законните данъци у нас дейности, както другият хазарт. А това предстои да го направим, защото утре изтича срокът за предложенията по Закона за акцизите, предстои второто четене и мисля, че може да се организира по подходящ начин тяхното включване в облагането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, прав сте за това, което искате да бъде направено. Мога да Ви кажа, че Законът за хазарта е вече завършен напълно и доколкото знам в понеделник влиза в Министерския съвет. В него е предвидено такова облагане и на спортния тотализатор, и на всички, които организират и провеждат всякакъв вид подобни игри. Освен това е предвидена данъчна уредба на облагането на хазарта и по Закона за акцизите, и по Закона за корпоративното подоходно облагане, а за някои видове хазарт и по двата закона. И затова този текст казва: "по Закона за акцизите и/или по Закона за корпоративното подоходно облагане", с уговорката, че говорим за един неприет закон. Но тъй като и Вие цитирахте, че няма такъв закон, отговарям Ви: тази материя ще бъде уредена до Нова година. А с това, което предлагаме, и тук я уреждаме. И в Закона за акцизите ще я уредим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство, уважаеми колеги народни представители! Не искам да бъда циничен, по-скоро искам да разведря обстановката, като обърна внимание, че по смисъла на определението за "хазарт" такова, каквото ни беше прочетено, "хазарт" е организирането и на парламентарни избори. Мисля, че тази формулировка може и трябва да се запише по-иначе. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов, но му правя забележка: на второ четене сме, обсъждаме конкретни текстове и подобни изявления са неуместни и в разрез с правилника.
Поставям на гласуване предложението на господин  Йордан Цонев за чл. 50, което е подкрепено от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 7.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Доставка на селскостопански стоки или услуги
Чл. 51. Доставка на селскостопански стоки или услуги по смисъла на този закон е:
1. прехвърлянето на собственост върху хлебно или фуражно зърно, предоставено като заплащане в натура на рента или на част от нея;
2. извършването от кооперации със собствени машини на услуги по обработването на земя - собственост на членове на същата кооперация, както и отглеждането и придобиването на продукция от същата земя за кооперацията."
По чл. 51 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 51 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Член 51 е приет. 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Доставка на културни ценности и продажба на билети
Чл. 52. (1) Доставка на културни ценности по смисъла на този закон е доставката, по която получател или доставчик е: музей, художествена галерия и библиотека, финансирани от държавния или общинския бюджет.
	(2) Продажба  на билети по смисъла на този закон е продажбата на входни билети за:
1. циркове, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;
2. спортни състезания.
3. музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;
4. зоологически и ботанически градини;
5. архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси."
Предложение на народния представител Димитър Петров:
В чл. 52, ал. 1 думите "финансирани от държавния или общинския бюджет" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Петров оттегли току-що предложението си.
Моля, гласувайте чл. 52 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Част втора - Данъчно облагане. Глава девета - Данъчна ставка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието няма направени предложения.
Моля, гласувайте заглавията на част втора и на глава девета.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Заглавията на част втора и на глава девета са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Основна  ставка
Чл. 53. Данъчната ставка е 20 на сто за всяка облагаема доставка на стока или услуга, включително при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: 
Първи вариант: числото "20" се заменя с "16", без да се променя чл. 54.
Втори вариант: числото "20" се заменя с "18", а в чл. 54 се създава нова ал. 2:
"(2) Данъчната ставка е 8 на сто в случаите на:
(Изброяват се случаите на доставка на стоки, упоменати в § 14 на сега действащия Закон за ДДС.)"
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Димитър Луджев:
В чл. 53 числото "20" се заменя с "18".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Николов Иванов:
В чл. 53 числото "20" се заменя с "22".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
В чл. 53 числото "20" се заменя с "18".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Направил съм две предложения, макар че са отразени като едно, в два варианта, които са свързани и със следващия чл. 54, така че от гледна точка на икономия на време няма да вземам думата при следващия текст.
Най-напред предлагам данъкът да падне на 16 на сто при условие, че има само една ставка, единна ставка и данъкът да падне на 18 на сто, с възможности за занижена ставка от 8 на сто за онези стоки, които  - не искам да ги изброявам пак - колегите са ги разписали. Те сега са разписани в действащия закон - § 14. Те трябва да са необлагаеми до 1 април следващата година.
Изхождал съм от разбирането, че данъчна ставка и от 20 на сто, и от 22 на сто е твърде висока за България, като се има предвид, че потреблението на българите, на хората със средни и ниски доходи е крайно ограничено и облагането им с допълнителни 20 на сто ги прави, така да се каже, още по-бедни. Например, една страна с равнище на развитие приблизително, както нашето, макар че доходите са малко по-високи - Турция, започна ДДС от 11 на сто и лека-полека разнообрази ставките - сега има и 15 на сто, но масовите стоки се облагат с 8 на сто. 
Ние възприехме един друг принцип - да имаме единна ставка. Възприе се 18 на сто, която не беше от най-ниските ставки. След това тя се увеличи. Знаем какви бяха проблемите. Проблемите бяха, че имахме инфлация, грамадни лихви за плащане по вътрешния дълг, по външния, разбира се, също така, но нали затова приехме валутен борд или паричен съвет, както го наричат. Постигна се финансова стабилизация и мисля, че в момента можем да приемем едно по-ниско облагане, като се има предвид, че облагането е твърде високо - например, при нас се събират чрез ДДС близо 7,5 на сто от брутния вътрешен продукт.  Като махнем непазарната част от брутния вътрешен продукт, за което неколкократно вече вземам думата в последния месец,  пазарната част от брутния продукт е 75  на сто от обявената и се оказва, че ДДС-то, от което събираме около - не 7,2 на сто, както беше раздадена първата справка, господин професор Стоилов, а 7,6 на сто, съобразно това, което е залегнало в Закона за държавния бюджет, който утре предстои да гледаме на първо четене и се оказва, че събираме 10 на сто от брутния продукт под формата на ДДС, на пазарната част. 
За сведение ще ви кажа, че в една нормална страна, към която се стремим и към която сме си вързали нашата валута - Германия, се събират около 5 на сто, или с още няколко десети отгоре, а не десет процента, както е при нас, така че има грамадна възможност, ако се стремим към Европа, да постигнем европейска пропорция. 
Затова апелирам най-напред да подкрепите първия вариант, а ако не сте склонни да подкрепите варианта с понижената ставка, тоест ако има една ставка, тя да бъде 16 на сто и след това да гласуваме за намаление на 18 процента, което, между другото, са направили като предложение и други колеги.
И пак, за господин Куртев казвам, че когато стигнем до чл. 54, да прогласуваме и моята ал. 2 с 8 на сто понижена ставка, въпреки че като знам какво е отношението на управляващото мнозинство, аз се съмнявам, че това ще бъде прието, но все пак право ми е като народен представител да предложа това, още повече, че  това предложение не е само мое, а то е предложение на нашата парламентарна група. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина във връзка с чл. 53 на законопроекта много от предложенията съвпадат, въпреки известна малка разлика в числата. Това, от една страна, показва, че настроенията са общо взето в една посока - за промени. И второ, това, че от трите парламентарни групи правените предложения извън мнозинството са в една посока, мисля, че това доказва качеството им да отразяват сложили се в страната очаквания, определени нагласи, които за съжаление не бяха реализирани, не бяха оправдани чрез представения ни проект.
На искането данъчната ставка да бъде намалена на 18 на сто се възразява, че тя се намалява от 22 на 20. Аргументите да се пледира за довеждане на ставката по данък добавена стойност до стартовото й равнище, когато през 1994 г. беше въведен данъкът, са няколко.
Първо, едно, бих казал, колкото морално, толкова и икономическо основание. Ставката 22 беше въведена в средата на 1996 г. по настояване на Международния валутен фонд във връзка с очертаващата се финансова криза. Оттогава досега, включвайки и 1999 г., всички желаем стабилизационният процес не само да продължи, но да бъде и още по-солиден, като основа за един устойчив икономически растеж. Изминават две и половина, близо три години и няма никакви основания ние да останем с равнище на ставка, каквато сме въвели през 1996 г. Намалението с 2-процентни пункта е стъпка, но половинчата.
Второ, в никакъв случай не трябва да се пренебрегва, че в проекта с изкарването на десетина стоки от § 14 и превръщането им в доставки, които подлежат на облагане с данък добавена стойност, по изчисленията на Министерството на финансите потенциалната облагаема база се увеличава с 3-процентни пункта. 
И трето, нека да не спорим по това дали 7,2, дали 7,5 от брутния вътрешен продукт ще бъде акумулиран в бюджета чрез данък добавена стойност, но така или иначе равнището на това привличане на ресурс от брутния вътрешен продукт чрез този данък е горе-долу такова, каквото и когато стартираше данъкът като нов данък. Това са главните основания да се пледира за едно връщане към стартовата ставка.
Ако обаче потърсим аргументи и откъм голямата тема за растежа, не можем да пренебрегнем съображенията, че намаляването на този косвен данък, който е данък върху потреблението, води до разширяването му. Тук си позволявам да отворя една скоба. Когато правителството намалява данъка, говори, че това облекчава потреблението, води до увеличаване на размера на потреблението. Когато опозицията пледира и който и да е извън парламента икономист за намаляване на ставката, с усмивка се реагира, че всъщност това не би довело до намаляване на цените и съответното разширяване на потреблението. Тоест, прилагат се два аршина.
Истината е, че не в същата степен, в която увеличавате или намалявате данъка, имате увеличение на потреблението. Но съвършено ясно е, че при увеличение посоката и намаление, и съответно когато намалявате ставката на този данък, трябва да се очаква едно увеличаване на потреблението при други равни условия. С други думи, щом очакваме 1999 г. да бъде година на растеж и ни се иска на всички, би трябвало всички възможни фактори да бъдат използвани за стимулиране на потреблението. В случая ние обсъждаме един закон, който може да бъде по-силен фактор, стимулиращ потреблението, отколкото досега.
И аз Ви предлагам, господин председател, да обединим чл. 53 и 54. И само за няколко минути ще изчерпя и предложението, което правя във връзка със стоки от § 14. Ако възразявате, ще напусна трибуната. Ако сте съгласни с предложението, което направи господин Димитров, мога да продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз няма с какво да бъда съгласен или несъгласен, аз ще поставя на гласуване всички предложения.
А по чл. 54 ще имаме дебат после, когато можете да вземете пак думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това са основните мотиви, за да се пледира за едно свеждане на данъчната ставка до равнището, с което този данък влезе в данъчната система на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може да ви прозвучи странно, но аз ще пледирам за запазване на данъчната ставка. Ще изложа накратко няколко аргумента.
Идеята на вносителите за намаляване на данъчната ставка от 22 на 20 на сто е, че по този начин ще се увеличи потреблението в известна степен. Аз твърдя, че намаляването на данъчната ставка от 22 на 20 на сто няма да постигне този ефект. Ако вземем за пример, че едно семейство потребява месечно за около 400 хил. лв. потребителски стоки като краен потребител, това намаление от 2 на сто би икономисало едва 8 хил. лв. данък добавена стойност. Ако е 4 на сто, ще бъде 16 хил. лв. добавена стойност. Или цялата тази промяна ще се отрази на средния потребител едва с около 100 хил. лв. на година.
Второ, тази данъчна ставка има една основна характеристика - навсякъде тя се казва данък върху потреблението. Тоест, има една желязна логика: който потребява повече, плаща повече. Аз не мисля, че намалението на данъчната ставка ще бъде в полза на средния гражданин в България. Това ще облагодетелства този, който има много по-голямо потребление. Всичко това може да се разчете в цифри. 
Не приемам за верен аргументът, че това ще доведе до активизиране или увеличаване на инвестициите в реалния сектор. За инвеститора данък добавена стойност няма никакво отношение, освен чрез сроковете за възстановяване на данък добавена стойност.
И третият ми аргумент е, че най-после ние трябва да започнем да работим със стабилни числа, поне за един по-продължителен период от време. Всяка година или през година ние променяме числата  в данъчните закони, данъчните ставки.
Аз съм склонен, и това е предложението ми, да запазим данъчната ставка на 22 на сто, но като подходим разумно към следващия член и по-нататък, в другия закон, който касае данък общ доход, чрез него да повишим чувствително и реално реалните доходи, покупателната способност на българите, за да активизираме потреблението. Това са ни аргументите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Думата за реплика има господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една кратка реплика на господин Иванов. Господин Иванов, аз просто съм озадачен от тезата, която развивате тук. По цял свят ще Ви кажат, че данъкът върху потреблението и специално ДДС е регресивен данък. Той засяга и тежи много повече на хора с ниски и средни доходи, отколкото на хората с високи доходи. Защото хората с високи доходи при потребление отделят пропорционално по-малко, отколкото хората с ниски доходи. Или, казано с други думи, хората с ниски доходи си изяждат парите, а хората с високи доходи правят и нещо друго, могат и в чужбина да ги изнесат, както и го правят сега в момента.
Така че ДДС е регресивен данък, който тежи много повече на хората, които Вие би трябвало да защитавате. По Вашата логика, ако увеличим данъка, ако го направим 30 на сто, тогава ще стане още по-добре. Моята теза е, че за бедна държава такъв висок данък е неприложим, чисто и просто не работи, защото тези, които трябва да плащат, те се изпокриват. Изпокриват се богатите, които наистина могат да се крият от плащане на данъка, а хората, които ходят по магазинчетата и пазаруват, няма как да се скрият. Затова те плащат данъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Втора реплика - господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Венцеслав Димитров каза първата част от това, което щях да питам. Втората част, колега. По Ваше време и времето на моя добър познайник Жан Виденов ви помолихме да диференцирате данък добавена стойност. Диференциацията е по цял свят. За някои неща, за книгите например изобщо не трябва да съществува, за някои неща е 6 на сто, за някои - 8, за някои - 12, за някои - 16. Над 16 на сто данък добавена стойност е абсолютна глупост, абсолютна тъпота! Управляващите го правят с една цел - да напълнят хазната и да могат да реагират на предизвикателствата и вероятно да стоят колкото се може повече на власт. Но, разберете ме, колега, с една приказка: на всяка цена трябва диференциация на данък добавена стойност, за да бъдем нормална държава и да влезем в Европа. Не можеш да ограбваш някого с нещо, което го няма в джоба си. Това е просто смехотворно!
Искам днес да реагирам на нещо. Председателят на Народното събрание забрани наша пресконференция и ни взе залата горе, заключи я и не пусна нашите коалиционни партньори. Призовавам всички парламентарни групи на този сталинизъм, на този фашизъм да излязат и да реагират! И най-вече хората от СДС! Ако това продължи, вие наистина ще направите вашата партия за смях и в чужбина, и в очите на вашия народ. Ние не приемаме сталинистките действия на лицето Йордан Соколов! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, пак нарушихте правилника! Разглеждаме Закона за данък добавена стойност.
Трета реплика - господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Даже и една дясна партия, за каквато претендира СДС, се вълнува от въпроса за равнището на ставката на ДДС. Което е достатъчно категоричен аргумент, че философията, която използва моят колега Иван Иванов, е несъстоятелна. Истината е в посоката, в която господин Димитров говори за данъка и ефекта от неговото прилагане. И самата ставка далеч не е решаващият фактор за акумулиране на по-значителни ресурси от брутния вътрешен продукт в бюджета. Има страни, като Израел, където ставката е такава, каквато беше и в България при старта на въвеждане на този доход, и вероятно всичко е изстискано по линията на облагане на възможните обороти и прибират в хазната около 13 на сто от ДДС. Вероятно има много по-малко освободени сделки, но така или иначе това е един инструмент за акумулиране на значителни средства. И ако вие поддържате една висока ставка, това наистина става данък-убиец, толкова повече, ако не съдържа в себе си диференциация.
Защо беше възприет моделът на една ставка, за което СДС тогава говореше, че ще подкрепи, но не гласува? - По-леко да бъде въвеждането на данъка. Така че и левите партии тогава, в онзи парламент, решиха в името на по-лесното, по-безпроблемно въвеждане на данъка да се отиде към една ставка от 18 на сто. И сега тенденцията на парламента трябва да бъде: довеждане на тази ставка поне до стартовото й равнище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика - господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не искам да отричам принципни теоретични постановки, но работя с числа. Казах, вземете и го разчетете: при 400 хил. лева потребление на семейство намаляването с 2 на сто на данъчната ставка е 8 хил. лева месечно. Ако това доведе до повишаване на потреблението, значи аз наистина нищо не разбирам! А за един, който изразходва 2 милиона месечно за потребление, данъка, който ще плати, той не може да го скрие, защото отива в магазина да си купува стоки, е от по-висок порядък. И тези 2 на сто ще бъдат 44 хил. лева при него месечно!
Второ, аз казах, че свързвам тези неща със следващия чл. 54 и, нещо повече, със следващия закон - Закона за данък общ доход. Там може и трябва да се мисли в посоката, за която вие говорите. И е по-лесно, по-ефективно и по-справедливо.
И, трето, Европейският съюз ще отиде, бъдете сигурни в това, към изравняване на данъчните ставки някъде на ниво 20 на сто.
Иначе, от теоретична гледна точка, господин Димитров, съм съгласен, ако потреблението на българина не е като на пенсионерите - 120-130 хил. лева месечно, а примерно от порядъка на 2 или 3 милиона. И ако намалението не е 2 на сто, а примерно 6 или 7 на сто.
Няма да даде отражение на цените на дребно! Няма! Ние просто ще излъжем хората и ще си разстроим цялата система, която е създадена сега за събиране на данък добавена стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Очевидно тук се връщаме на дебата въобще за данъчната реформа и за данъчната тежест в България. Аз ще съкратя времето, и без това сме в дефицит на време, но искам да кажа няколко думи във връзка с това, което казаха колегите.
Мисля, че този път няма разминаване в залата. Бих могъл съвсем спокойно да се съглася с голяма част от казаното от всеки от изказващите се. Разбира се, че най-справедливо е този данък да е диференциран. Разбира се, че посоката трябва да бъде на намаляване, ако има единни ставки, а дори и да е диференциран, пак към намаляване. Разбира се, лично мое становище е, че този данък е справедлив някъде около 16 на сто. Там е пресечната точка на данъка като стимул и данъка като възможност за събираемост и разширяване на потреблението. А то пък от своя страна - като източник на растежа.
Става въпрос за темповете. Мисля, че всички анализи, които се направиха, бяха абсолютно верни и от теоретична, и от практическа гледна точка. Защото е точно така: този данък е данък потребление, ние имаме нужда да увеличим потреблението, чрез него да увеличим реалните доходи на хората, а чрез увеличеното потребление да вървим към един икономически растеж. Това са нещата, по които нямаме никакви спорове нито отляво, нито в средата, нито отдясно.
Въпросът е за скоростта и степента. Въпросът е за обвързването на този данък със степента на реформа в данъчната администрация, с възможностите за задвижване, задействане, създаване на онази информационна система, която ще направи ефективно събирането на данъка, с която ще можем, по думите на проф. Стоилов, да изстискаме максимума от този данък, въпреки че вече сме на европейско ниво на събираемост на този данък. И ние като управляващи преценяваме, че трябва да го намалим през тази година с два пункта. 

Казвам, нашето желание е да го намалим с 6, но възможностите са да го намалим с 2 пункта. Защото освен функция на стимулиране или ограничаване на потреблението, освен останалите функции, които изтъкнаха колегата Димитров, професор Стоилов и другите колеги, този данък, естествено, има основна функция да осигурява приходната част на бюджета. Пресечната точка между тези функции на този етап от развитието ни, на този етап от реформата, на този етап от възможностите на данъчната администрация, според нас е намаляването му с два пункта. Нямаме никакви други спорове, аргументи и възражения и по отношение на теоретизацията, и по отношение на посоката.
Посоката трябва да бъде надолу в ставката, посоката трябва да бъде, когато стане ефективна и достатъчно всеобхващаща данъчната система към диреференциране на ставките, ако това е възможно, и ако това не оскъпява данъчния процес. Но на този етап това са възможностите.
Аз се радвам, че всички тук, в залата, признахме, че това е намаление на този данък и че той ще увеличи потреблението. Ще го увеличи, така каза професор Стоилов, така каза и Венци Димитров, така твърдя и аз. В каква степен ще го увеличи, ще видим. Това зависи от пазарното държание на стопанските субекти, зависи от това до каква степен пазарът действа със своите механизми, до каква степен пазарът е въведен в отделните сектори или не е въведен. Изобщо, това е един въпрос, който мисля, че сега не му е мястото да обсъждаме. Факт е, че ще действа върху потреблението. Малко или много ще видим, ще покаже практиката през тази година. Но той ще разшири потреблението и ще изпълни това, което ние искаме.
Факт е, разбира се, господин Иванов, че този данък е във връзка с останалите данъци с намаляването на данъчната тежест в останалите данъци, както ние казахме - ние бяхме съгласни и да запазим ставката, с оглед приходите във фиска, но да намалим драстично останалите конкуренти на данъка - корпоративния данък. Казвам, драстично, минимум с 10 пункта. Срещнахме категоричният отказ на Международния валутен фонд. Заявявам го от тази трибуна - категоричен отказ! Заявявам го от тази трибуна - ние искахме данък печалба да бъде намален с 10 пункта. При положение, че спираме на пет пункта, ние считаме, че е по-добре при намаляване с 3, 4 или 5 пункта този данък да го намалим с 2% и другия - с 3, отколкото този да го запазим, а другия да го намалим само с 5. Това е нашата постановка. Бяхме достатъчно честни и откровени в продължение на три месеца да я заявим в обществото и пред вас от тази трибуна.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за реплика господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Ще направя една кратка реплика на господин Цонев.
Господин Цонев, вярно, че формално данъкът се намалява с 2%, но на практика се събират повече пари, тъй като се премахват освободените стоки. Ето, тази година, господин Благой Димитров, това са разчетите на Министерството на финансите, тази година са събрани 7,4% от брутния продукт е ДДС. За следващата година се предвижда да се съберат 7,58%. Поне такива са разчетите, тоест хем намаляваме ставката, хем събираме повече пари. (Неразбираема реплика от Благой Димитров.)
Заповядайте, изкажете се.
Значи премахването на освободените стоки компенсира с излишък намалението на ставката и бремето върху онези хора, които потребяват повече тези стоки, а знаете кои са тези стоки - хляб, краве сирене, кисело мляко. Това са стоки, дето на преобладаващата част от пенсионерите потреблението им се състои от тях. Данъкът почва да покрива тяхното потребление и те започват да плащат повече пари.
И още един пункт - за фонда. Извинете, господин Цонев, това, че вие сте водили някакви преговори с фонда или вашият министър не ангажира Народното събрание. Фондът не е висшият орган в България. Аз неслучайно миналата година, когато приемахте бюджета, казах, че сме се превърнали във фондова държава. Когато фондът нарежда на правителството и на Народното събрание какво да правим. Но хората не са избирали фонда, а са ни избрали нас тук, защото можем да мислим с главите си, а не един чиновник да дойде тук и всички да ни прави на луди. Затова може това да си го мислите и да ги слушате тях, но поне не го казвайте публично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за дуплика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Господин Димитров, първата част на изказването Ви беше абсолютно некоректна и абсолютно не отговаря на никакви цифри, заложени в бюджета. В момента Вие четете цифрите, както Дяволът чете Евангелието. Ние казваме, че увеличаваме с процент - процент и половина събираемостта, пък Вие искате да изкарате този процент, че бил от разширяване на облагаемата основа. Въобще разширяването на облагаемата основа заради § 14 изобщо не компенсира тези 2%.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Сигурен ли си?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Абсолютно съм сигурен, мога да Ви го докажа с каквито искате цифри.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Тогава нищо не разбираш!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото делът на тези стоки от § 14 е толкова малък, че просто е необходимо само да погледнете как компонентите им са били облагани досега с ДДС и ще видите колко е малък. И Вие като икономист прекрасно го знаете това нещо.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Е как ще е малък?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: В момента Ви е угодно точно така да го четете и да го кажете от тази трибуна.
А колкото до фонда ще Ви кажа само едно нещо. Последната политическа сила в тази държава, която ни докара дотам да бъдем зависими от международните финансови институции е Съюзът на демократичните сили. Обърнете се към други хора, към други правителства, други парламенти, в които и Вие сте били член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имаме да гласуваме фактически замяната на три числа.
Господин Венцеслав Димитров предлага числото "20" да се замени с "16".
Моля, гласувайте предложението на господин Венцеслав Димитров.
Гласували 155 народни представители: за 43, против 103, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Венцеслав Димитров, Димитър Луджев и Стефан Стоилов числото "20" да се замени с "18".
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 51, против 98, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Третото предложение е от народния представител Иван Николов Иванов числото "20" да се замени с "22".
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 4, против 112, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Господин Димитров, Вашето предложение по чл. 54 ще го подложа на гласуване, когато стигнем до чл. 54.
Преди това поставям на гласуване чл. 53 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 108, против 7, въздържали се 18.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Специфична ставка

Чл. 54. Данъчната ставка е 0 на сто в случаите на:
1. износ по смисъла на чл. 14;
2. доставка на благородни метали, по която получател е БНБ."

Предложение на народния представител Димитър Луджев:
В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Данъчната ставка е 10 на сто в случаите на:
1. доставка на хляб пшеничен и ръжен;
2. доставка на мляко краве прясно за консумация, БДС     11-87;
3. доставка на мляко, кисело българско, БДС 12-82;
4. доставка на вестници и списания, издавани в Република България на български език, художествена и научна литература."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивалин Йосифов:
В чл. 54 се създава нова т. 3:
"3. следните стоки и услуги:
а) хляб пшеничен и ръжен;
б) мляко краве прясно за консумация, БДС 11-87;
в) мляко кисело българско, БДС 12-82;
г) сирене бяло саламурено от краве мляко, БДС 2651-88;
д) дърва за огрев на населението;
е) българска художествена литература, научна литература (преводна и оригинална), учебна, одобрени от Министерството на образованието и науката или от Министерството на културата."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Николов Иванов:
В чл. 54 се създава нова т. 3:
"3. сделки със стоки и услуги: хляб пшеничен и ръжен, мляко краве прясно за консумация, БДС 11-87; мляко кисело българско, БДС 12-82; сирене бяло саламурено от краве мляко, БДС 2651-88, медикаменти, учебници, одобрени от Министерството на образованието и науката."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 54 се създава нова т. 3:
"3. хляб пшеничен и ръжен, мляко краве прясно за консумация, БДС 11-87; мляко кисело българско, БДС 12-82; сирене бяло саламурено от краве мляко, БДС 2651-88; вода за населението; дърва за огрев на населението; българска художествена литература, научна литература (преводна и оригинална), учебници, одобрени от Министерството на образованието и науката или от Министерството на културата; лекарствени средства, включени в приложение към настоящия закон (досегашните лекарствени средства към Правилника за прилагане на досегашния Закон за ДДС)".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За процедура думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Искам да ви предложа да отложим гласуването на този член. Предложението ми е най-вече към председателя на комисията.
По време на първо четене тук в пленарна зала, а доколкото си спомням и в нашата комисия, имаше една идея, против която госпожа Андреева не възрази - каза: ако вие го решите, ние ще се съгласим.
Знаете, че освободените стоки се освобождават до 1 април следващата година. Имаше предложение да продължат да бъдат освободени до 1 април. Аз понеже направих предложение в друг смисъл и не направих това предложение, сега виждам, че никой не го е направил.
Затова, господин Цонев, ако имаме съгласие, предлагам да отложим гласуването на този член. Когато направим следващата почивка, да видим каква редакция можем да направим, ако имаме, разбира се, съгласие, поне това нещо да направим, за да изкарат хората зимата, а пролетта, знаете, по-лесно ще плащат увеличените цени на тези стоки. Поне това.
Затова аз апелирам най-вече към господин Цонев да се съгласи да отложим приемането на този член, да формулираме другото предложение и наистина, ако съберем мнозинство, понеже виждам, че всичко се отхвърля в момента, поне това нещо да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Противно становище на тази процедура има ли? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Венцеслав Димитров за отлагане разглеждането и приемането на чл. 54.
Гласували 144 народни представители: за 38, против 80, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Господин Цонев, преди да започнат дебатите, заместник-председателят господин Сендов ми направи една уместна забележка, която сигурно и на Вас е казал, че в първото изречение на чл. 54 думите "на сто" не им е мястото там, защото 0 на сто, на хиляда и т.н., все си е нула.
Трябва да остане: "данъчната ставка е нула в случаите на:" - просто да отпаднат думите "на сто", като редакционна корекция.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, правилно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата по чл. 54, господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение за нулева данъчна ставка, когато предния път приемахме закона на първо четене, тогава помолих, помолих и колегите в комисията, да се направи конкретен финансов разчет с колко ще се вдигнат стоките от първа необходимост, така наречените стоки от § 14, за да видим наистина какво е тяхното нарастване при една ставка 20 на сто.
Преди малко господин Йорданов каза, че нарастването на процент от брутния вътрешен продукт не е за сметка на тези стоки. Аз съм напълно съгласен с него, че това не е за сметка на тези стоки. Но след като казваме, че не е за сметка на тези стоки, дайте да направим конструктивно гласуване, на базата на нашите предложения, а виждам, че те всички се въртят около нулева данъчна ставка. Първо, постигаме социален ефект, съвсем нормално е да се гласува за нулева данъчна ставка. От друга страна, фирмите, когато вече е регламентирано, не необлагаеми, а с определена фиксирана ставка и то нулева, ще могат спокойно да работят и няма да тръгват на подобни комбинации, както беше подчертано от Министерството на финансите, че това е в тежест на самите фирми. От друга страна, самото Министерство на финансите също ще работи нормално. Механизмът, доколкото разбрах, няма да бъде утежнен - дали ще има диференцирана ставка, била тя нулева, била тя съответно 20 на сто. Това е конкретната аргументация.
Никой в крайна сметка досега не се ангажира, дори вчера във вестниците пишеше, че стоките от първа необходимост няма да нараснат с нарастването на ставката от необлагаема на 20 на сто. Тогава защо наистина не помислим съвсем нормално и трезво и да приемем една такава нулева ставка за тези стоки?
Апелирам към колегите от дясната страна на залата да проявят в дадения случай разум, едно разбиране, постига се социална справедливост, едно намаляване на социалното напрежение, от което никой от нас не е заинтересован да съществува в страната. Знаете, че вървят протести на пенсионери и разни социално слаби хора, които са категорично против това облагане с 20 на сто.
Отново апелирам за един такъв подход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Няма да се изказвам по съществото на моето предложение, но искам само да го конкретизирам. Също така от името на господин Луджев искам да кажа, че в неговото предложение са забравени две пера, за което той ме помоли, да кажа да се включат.
Нека да включим точка "г" и "д" от предложението на Ивалин Йосифов в предложението на господин Луджев, така че да се гласуват. Тоест, забравени са:
"г) сирене бяло саламурено от краве мляко, БДС 2651-88;
д) дърва за огрев за населението."
По този начин с тези две допълнения - неговото да се гласува, а също така неговото предложение със ставка от 10 на сто, по същия начин и моето предложение със ставка от 8 на сто да се гласува с тези 6 точки - 4, изброени в предложението на господин Луджев и тези 2, които аз цитирах от следващото предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Думата има господин Иван Николов Иванов.  
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя това предложение, но го разглеждам във връзка с първото си предложение, което вие не приехте. Аз сам си гласувах за него. 
Ако искаме да не демагогстваме, а наистина да дадем възможност на хората с ниски доходи да потребяват ограничена стокова група, изброена от редица колеги, това е решението. Другото - дали ще бъде намален данък добавена стойност с 2 на сто, няма да повлияе. Ако обаче тези стоки ги запазим с нулева ставка, точно върху социално слабите слоеве ще се отрази благоприятно или точно, както е било досега.
Второ, тези два въпроса ги разглеждам съвместно и по други съображения - това е сегашното статукво и факта, че прави прогнозируема приходната част на бюджета, не води до никакви рискове. И това не може да бъде аргумент, за съжаление. Никой не пожела да го разбере, защото това е начинът да се погрижим за социално слабите, които все още ги има в страната, без да влияем на приходната част на бюджета, а да можем добре и точно да я разчетем и да не поемаме никакви рискове от гледна точка на валутен борд. 
Това са аргументите ми за това предложение. Всички други аргументи са само да заблуждаваме хората. Намалихме с 2 на сто данък добавена стойност, но вкарахме в нормална данъчна ставка тези стоки, които са най-масовите за бедните хора и повишават разходите им 6, 8 или 10 на сто по разчети на различни експерти. 
Това са аргументите за моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов. 
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми  господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е във връзка с тази група стоки и беше направено по повод на § 14. Но понеже дискусията, господин председател, върви сега, за да не се връщаме, разрешете и аз да се включа по повод на направеното от мен предложение. 
Искам да отбележа, че най-елегантното решение на въпроса, който ни вълнува, е наистина към тази група или към подобни групи стоки да бъде приложена нулевата ставка, за да работи механизмът на данъчния кредит и да не възникват проблемите, които в някаква степен сега се използват и се използваха като аргументи срещу това тази група стоки да бъде необлагаема.
Но с оглед да бъде по-просто решението аз и някои други колеги правим предложение да се запази досегашното положение. Тоест, въпреки, че законът предвижда от април 1999 г. тези стоки да минат в групата на облагаемите, както и неведнъж съм имал възможност тук да отбележа, с оглед на това, че в изминалите 4 - 5 години доходите на българските граждани не отбелязаха някакво чувствително увеличение, ние да приемем за още няколко години - примерно две години, този текст на § 14 от стария, сега действащ закон, да се запази. Това е единият вариант на решението.
Ползвайки се от това, че съм взел думата, искам да обърна внимание на следното. Преди малко бяха правени в движение някои сметки, които целяха да оспорят значението на разширяването на потенциалната облагаема база. Това не е вярно. Тези 3-процентни пункта увеличение на потенциалната облагаема база, уважаеми колеги, са равни на 720 млрд. облагаема данъчна база, ако приемем прогнозираното число на брутния вътрешен продукт за 1999 г. И като наложите ставката от 20 на сто, стигате до числото, което показва какъв е плюсът от разширяване на облагаемата база. 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И какъв е плюсът?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Плюсът е някъде около 150 млрд., господин председател, което е равно горе-долу някъде към 80 на сто - на 2-процентни пункта от данък добавена стойност, които идват в хазната.
С други думи подобрената събираемост е някъде в рамките на 1-процентен пункт. Големият плюс за сборовете по този данък идват от разширяването на облагаемата база. Оттам идват. Числата са точни и говорят категорично в това отношение.
Затова аз предлагам на уважаемите народни представители да бъде прогласувано поне едно от двете предложения - или запазване на досегашния режим за тази група стоки за две години, или предложението за облагането им с нулева ставка.
Това отговаря на условия, в които все още се намираме от гледна точка на доходите и - с това искам да приключа - държейки сметка за потреблението като един от факторите на растежа, който се проектира за 1999 г. Иначе потреблението няма да се превърне в онази помпа, на която особено много разчита мнозинството, смятайки, че големият, така да се каже, "слон" на растежа през 1999 г. ще бъде потреблението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Руси Статков има думата.
Господин Статков, извинявайте, но господин Цонев поиска думата за реплика на господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще бъда съвсем кратък, господин председател.
Извинявайте, господин Статков.
Професор Стоилов, Вие обичате да си служите с числа, но пак некоректни са сметките. Наскоро ми дадохте един съвет - да се науча да си служа с числата - и аз се опитвам да следвам този съвет. Забравяте да изключите от тази сметка факта, че голяма част от компонентите на стоките в § 14 и досега се облагаха с ДДС. Ами колко е токът в производството на хляб? Искам да запитам проф. Стоилов. Ами брашното не се ли облагаше с ДДС? Ами млякото? Значи вземаме тези стоки от § 14 - всичките, слагаме ги в един чувал, казваме това е масата, тя не се облагаше с ДДС, а пък 80 на сто от цената - 90 на сто от цената на тези стоки до този момент, се е облагала с ДДС.
Ето това са коректните сметки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че тук е един от централните моменти в законопроекта, който, ако ние като народни представители, които сме в залата, не го видим отговорно, сме на път да направим нещо, което, бих казал, ще има значителни отрицателни последствия, което ще взриви обществото. 
Аз нарочно не правих предложения по предходния член. Съвсем умишлено даже не се и изказах. Не защото съм против това да се намалява ставката, а защото действително смятам, че нещата трябва да се разглеждат в комплекс, данъчните закони като система. И защото споделям, че ние бихме могли дори и 22 на сто ставка да задържим, но да променим задължително няколко неща. Едно от тези неща е именно нулева ставка. Не освобождаване, не 10 на сто, както предлагат тук колеги, или 11 на сто, а нулева ставка за тези стоки наред с радикални промени в Закона за облагане на физическите лица в посока на по-висок минимум, семейно облагане и всичко онова, което, както каза колегата Иван Иванов, освобождава възможности на хора с ниски доходи да потребяват действително.
Мисля, че именно нулевата ставка е решение на проблема, за който преди малко господин Цонев се опита да репликира проф. Стоилов. Да, с нулевата ставка ние ще дадем възможност да се възстановява данъчен кредит по цялата верига. По този начин ще намалим още цената на тези жизненоважни стоки за нашите съграждани. И ще направим не толкова и само увеличение на потребление, забележете, уважаеми колеги, а ще създадем условия за оцеляване на хората, ще създадем условия за по-качествено възпроизводство на нацията. Защото при недохранването умират хора, при недохранването децата се израждат, нашите деца се израждат. И ако някой смята, че това са силни думи, ако някой смята, че това е излишно днес, аз мисля, че той не си дава сметка наистина за това какво прави в момента.
Каза тук господин Цонев, че СДС най-малко е направило да зависим от Международния валутен фонд и оправда необходимостта от такъв начин на действие с Международния валутен фонд. Уважаеми колеги, пред мен е господин Цонев, пред мен са и други колеги, с които сме участвали в срещи с представители на фонда, и в това число в един бележит семинар, в който се убедихме, че фондът никога по този начин, по който каза господин Цонев, не се меси в която и да е страна, в нейните решения и най-малкото в законите. Аз мисля, че това, че вие търсите начин фиска да бъде решен така, Международният валутен фонд не трябва да бъде оправдание.
А що се отнася до другите проблеми за зависимост от Международния валутен фонд, не е нужно да напомням правителството след 1990 г. И да напомням онова, което много ни обвърза от 1992 г. с необходимост от такива средства. И да напомням и други крачки. Но това е една по-широка тема, а аз искам да акцентувам на това, че наистина не ни пречи фондът. Не ни пречи фондът ние да си решаваме националноотговорно и спрямо нашите избиратели проблемите така, както е необходимо. 
Групата от стоки, която съм предложил, според мен, без да засягам колегите, най-пълно отразява тези, които е необходимо да бъдат действително с нулева ставка, за да може достъпът до тях и оцеляването на хората да бъдат гарантирани, в това число не само за ядене, не само за образование, а и за лекарства. Това са основните неща, които, повтарям пак, ние днес сме длъжни в този закон да решим по този начин. И ако не направим това, повтарям отново, ще отворим още по-голяма бразда между нас и хората. Защото аз многократно съм заявявал, че хората казват: "вие там горе". Не СДС и БСП, "вие там горе се оправихте и не мислите за нас". Днес ние трябва да помислим наистина за хората и да гласуваме тези стоки да бъдат с нулева ставка, за да може действително да бъдат с реално намаление от следващата година, за да може действително да бъдат достъпни за оцеляването на хората, да оцеляват нашите деца и ние да имаме поне малко от малко очи да кажем, че сме си свършили работата.
Надявам се, уважаеми колеги отдясно, особено отдясно, че сте разбрали за какво става дума и ще подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Преминаваме към гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за процедура господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Искам да ви помогна, господин председател, да градирате предложенията, като Ви предлагам най-напред да гласуваме предложението с нулева ставка, след това има предложение за 8%, след това предложението за 10%. Мисля, че това са предложенията. И после, естествено, последното,  което остава, е предложението на  комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Но, господин Димитров, Вашето предложение не мога да го съобщя. Изброяват се  случаите на доставки и стоки, упоменати в § 14 на сега действащия закон. Вие сте депутат в четири парламента и знаете, че така не може. Или другото, което казахте - четирите точки, които посочва Димитър Луджев и букви "г" и "д" от предложенията на Ивалин Йосифов. Такова гласуване не е имало в парламента. Аз ще ги прочета, защото Вие не сте си направили труда - ще прочета позициите, за да бъде ясно за какво се гласува.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Имайки предвид изключителната важност на това, което се гласува, предлагам гласуването да бъде поименно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли противно становище? Не виждам.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Руси Статков за поименно гласуване на чл. 54.
Гласували 158 народни представители: за 49, против 77, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Господин Статков, можете да вземете стенограмата и да я публикувате. Там е поименно.
Поставям на гласуване предложението на господин Димитър Луджев. Напомням, че там става дума ставката да бъде 10 на сто.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Най-напред да започнем с нулевата ставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагате от нулева? Добре.
Ще ги поставя на гласуване отделно трите предложения, защото има известни различия в предложенията на господин Йосифов, господин Иванов и господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Ивалин Йосифов.
Гласували 173 народни представители: за 65, против 86, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което ще гласуваме, е на народния представител господин Иван Николов Иванов.
Гласували 153 народни представители: за 62, против 75, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
И третото предложение за нулева ставка е на господин Руси Статков. Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 177 народни представители: за 67, против 88, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, давам възможност на колегата Руси Статков да идентифицира гласуващите "против". Аз гласувах против тези три предложения за нулева ставка. Гласувах против с ясното съзнание, че имам очи да се изправя пред хората, които смачкахте в продължение на седем години, които размазахте в периода 1994 - 1996 г. (Шум и реплики от ДЛ.) Защото това, което направи нашето управление за година и половина ни дава основание да застанем пред хората с гордо вдигнати чела и да им кажем, че им повишихме реално доходите, че намалихме инфлацията, че се преборихме с явления (силен шум и реплики от ДЛ), които вие създадохте в продължение на седем години.
И освен всичко друго, не смятам, че трябва да се ползват от нулева ставка и богатите и заможни хора - да купуват хляб и други стоки по-евтино. (Шум и реплики от ДЛ.)
Освен всичко друго смятам, че вкарването на всичко при еднакви условия, справедливостта на данъка е много по-важно отколкото това, което вие предлагате и евтиният популизъм, с който си служите пред хората. Затова гласувах отрицателно. (Силен шум и реплики от ДЛ.) Благодаря ви.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква процедура, господин Димитров? Страхувам се, че няма да бъде процедура.
Имате думата.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, обръщам Ви внимание, че неправилно дадохте думата на господин Цонев, защото предложението беше отхвърлено. Отрицателен вот се дава само тогава, когато едно предложение е прието и някой е гласувал "против". Но предложението беше отхвърлено и по правилник нямате право да му дадете думата. (Оживление и реплики от ДЛ.) 
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Освен това той говори по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Погледнете правилника и ще видите, че всеки има право да обясни отрицателния си вот. (Силен шум и реплики от ДЛ.) 
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Само, когато предложението не е прието. Вижте правилника. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След малко ще погледна и правилника.
Господин Димитров, кое предложение искате да се гласува най-напред - Вашето или на господин Луджев?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Моето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Венцеслав Димитров е: "Данъчната ставка е 8 на сто в случаите на:
1. доставка на хляб пшеничен и ръжен;
2. доставка на мляко  краве  прясно  за  консумация, БДС 11-87;
3. доставка на мляко, кисело българско, БДС 12-82;
4. доставка на вестници и списания, издавани в Република България на български език, художествена и научна литература;
5. сирене бяло саламурено от краве мляко, БДС 2651-88;
6. дърва за огрев за населението."
Това е предложението на господин Димитров. Моля Ви друг път да го давате в писмен вид. 
Моля, гласувайте!
Гласували 182 народни представители: за 71, против 104, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Едно обяснение на господин Димитров: чл. 46, ал. 2 гласи: "Народният представител има право на обяснение на свой отрицателен вот в рамките на две минути след гласуването. Право на обяснение има само онзи, който не е изразил същото становище" и така нататък. Господин Цонев не се е изказвал, така че правилникът не е нарушен. (Оживление.)
Преминаваме към гласуване на предложението на господин Димитър Луджев, което е за това данъчната ставка да бъде 10 на сто.
Гласували 162 народни представители: за 42, против 98, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 54 така, както е предложен от вносителя с редакционната поправка в първото изречение: думите "на сто" отпадат. 
Гласували 150 народни представители: за 120, против 25, въздържали се 5.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Глава десета
НАЧИСЛЯВАНЕ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪКА
Начисляване на данъка при облагаема доставка на
стока или услуга
Чл. 55.	(1) Начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга, на датата на възникване на данъчното събитие. 
	(2) Определянето на размера на данъка по този закон за всяка доставка се извършва, като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка. 
	(3) Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката. 
	(4) При извършване на безвъзмездни облагаеми доставки на стоки или услуги начисленият данък е за сметка на доставчика. 
	(5) Начисленият данък е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем, и се отразява в счетоводството му и справката-декларация за същия данъчен период.
Специфични случаи на определяне на размера на данъка
Чл. 56.	(1) Когато за прехвърляне на собствеността върху сграда или част от сграда се начислява данък, дължимите за прехвърлянето държавни и местни данъци и такси се приспадат от размера на начисления данък и получената разлика се приема за размер на данъка, подлежащ на плащане. 
	(2) Когато при договаряне на облагаемата доставка данъкът не е бил изрично посочен, че се дължи отделно, той се приема за включен в договорената цена. 
	(3) Данъкът се счита включен в обявената цена и когато се предлагат стоки - предмет на облагаема доставка, на дребно в търговската мрежа. 
Освобождаване от задължението за начисляване на данък
Чл. 57. Не се начислява данък в случаите на извършване на освободена доставка на стока или услуга по чл. 33.
Начисляване на данък при внос на стоки
Чл. 58.	(1) Размерът на данъка при внос на стока в страната се определя като данъчната основа при внос, определена по реда на чл. 31, се умножи с данъчната ставка.
	(2) При внос на стоки данъкът се начислява от митническите органи.
	(3) Начисляването и контролът от митническите органи по плащането на данъка при внос на стоки се приравнява на понятието "събиране" за целите на прилагането на Закона за митниците."
Няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава десета и членове 55, 56, 57 и 58 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 2. 
Заглавието на глава десета и членове 55, 56, 57 и 58 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И за заглавието "Внос на стоки освободен от данък"
"Чл. 59. Не се дължи данък при внос на стоки, когато:
1. в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък;
2. стоките влизат от място извън територията на страната в свободни зони, свободни складове или в търговски обекти, лицензирани за валутна търговия;
3. се внасят въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и резервни части за тях, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;
4. се внасят благородни метали за Българската народна банка;
5. се внасят безвъзмездни помощи, предоставени на държавата или общините от чужди държави, общини, юридически и физически лица и организации;
6. се внасят безвъзмездни помощи, предоставени на учебни и здравни заведения, научни, културни, просветни и социални организации; министерства, ведомства и други държавни органи; Българския червен кръст, Агенцията за чуждестранна помощ;

7. се внасят носители на информация по линия на участието на България в международния обмен на издания, когато те са освободени от митни сборове;
8. се внасят въоръжения, снаряжения и техника за нуждите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите органи в системата на националната сигурност;
9. в рамките на разрешения безмитен внос:
а) се получават международни пощенски и други пратки или се внасят стоки с незначителна стойност;
б) се внася личен багаж от пътници;
в) се внасят придобити в чужбина стоки от пътници;
г) се внася употребявано лично имущество, получено като наследство;
д) се внася лично имущество от физически лица, които се преместват за постоянно пребиваване в Република България;
е) се внася имущество във връзка с встъпване в брак;
ж) се внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Република България;
з) се внасят ордени, медали и почетни награди;
и) се внасят от лица с постоянно местопребиваване на територията на страната собствени художествени творби и научни  трудове, независимо от вида на носителя на информацията;
к) се внасят подаръци, получени в рамките на междудържавните отношения;
л) се внасят стоки, предназначени за лична употреба от чуждестранни държавни глави;
м) се внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;
н) се внасят материали за погребални цели;
о) се внасят стоки, необходими за извършване на превозни операции;
п) се внасят елементи на документация.
10. се внася ядрено гориво;
11. се внасят помощни технически средства и съоръжения за инвалиди, както и резервни части за тях, включително леки автомобили, внасяни от инвалиди с I група инвалидност, и от лица на шест и повече години, които имат заболяване или увреждане, посочено в списък, одобрен от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите; освобождаването от данък при внос на леките автомобили се извършва по реда за освобождаването им от мито и в размер до левовата равностойност на 900 щатски долара включително. По тази разпоредба може да се внесе лек автомобил за период от три години за употребяван и пет години за нов автомобил;
12. се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства, консумативи и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването или доставки за държавни или общински болници по списък, одобрен от министъра на финансите и министъра на здравеопазването;
13. се внасят в пристанища продуктите на морския риболов и другите продукти, извлечени извън териториалните води на Република България от кораби, регистрирани в Република България и плаващи под нейно знаме;
14. се внасят в пристанища стоките, получени от продуктите по т. 13, на борда на кораби-заводи, регистрирани в Република България и плаващи под нейно знаме;
15. се внасят стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на чл. 180 от Закона за митниците;
16. ако стоки под митнически контрол са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;
17. се внасят стоки в непроменено състояние, които са били временно изнесени;
18. се внасят стоки, които са били изнесени и върнати в срок до една година по рекламация."
Предложение на народния представител Димитър Петров:
В чл. 59 т. 12 думите "за държавни или общински болници" се заменят със "за здравни заведения за извънболнична или болнична помощ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той го оттегля.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това предложение се оттегля.
Предложение на народния представител Мария Брайнова:
В чл. 59 т. 12 се изменя така:
"12. се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства, консумативи и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването или доставки за държавни или общински  здравни заведения по списък, одобрен от министъра на финансите и министъра на здравеопазването."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 59:
1. В т. 11 да се конкретизира за какво се отнася посоченият размер от 900 щатски долара, който е начислен - за митото или за стойността на колата. При положение, че се отнася до стойността на колата, да се запише сумата 5 хиляди долара. В тази точка да отпадне последното изречение.
2. В т. 13 да се уточни кои са "други продукти" или този израз да отпадне.
Комисията подкрепя предложението, като предлага следната промяна:
1. По т. 11 след думите "900 щатски долара включително" се добавя "за данък".
2. В т. 13 думата "другите" да се замени с "други".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Господин Статков, удовлетворяват ли Ви  тези корекции, които е приела комисията?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Удовлетворяват ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава да гласуваме чл. 59, както е предложен от вносителя, с редакцията на т. 12, предложена от госпожа Брайнова,  и с промените в точки 11 и 13, които са по предложение на господин Статков и които комисията е приела.
Моля, гласувайте чл. 59.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Член 59 е приет.
Няколко съобщения:
Комисията по енергетика и енергийните ресурси отлага насроченото за днес заседание.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес от 15,30 ч. в зала № 238.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала № 130.
Вече съобщих за това, че съм насрочил заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията от 14,30 ч. в зала № 356.
Комисията по икономическата политика отлага днешното заседание.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, 26 ноември, от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание утре, 26 ноември, от 16,00 ч. в зала № 42.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол отменя насроченото за днес заседание.
Следващото заседание на Народното събрание е утре,        26 ноември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
		 Йордан Соколов

Заместник-председатели:
				  Иван Куртев
				 Петя Шопова

Секретари:
	        Илия Петров
	       Калчо Чукаров