Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-12-16

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова 
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание с дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ  БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1999 Г.
За процедура има думата господин Стоилов.
ПЛАМЕН СТОИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да бъдат гласувани само онези предложения от бюджета, които не противоречат на вече приетия чл. 1 от бюджета, тоест тези, които показват изменението на бюджета тогава, когато показваме откъде вземаме парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Марангозов за противно становище.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз смятам, че това, което колегата направи като предложение, противоречи на всякаква нормална парламентарна практика. Аз съм убеден, че това, което съм предложил по-нататък за общините, вие няма да го приемете. Вие сте си гласували вече бюджета, гласували сте го много преди днешния ден. Там някъде на "Раковски" ли, на някои от семинарите ви ли, вие сте решили бюджета. Но ненапразно тези жени стоят тук отпред и пишат. Ние държим това, което ще кажем сега, да остане, защото ще дойде време да ви го кажем отново. Аз знам, че тогава вие няма да ни повярвате какво сте говорили сега.
Това са наивни предложения, които прави колегата - да не ни се дава думата по това, каквото сме предлагали. Преди малко и господин Куртев подхвърли това нещо. Но, господин Куртев, например аз по чл. 5 предлагам да се вземат средства от чл. 6. Така че не сме стигнали до това да няма и такива неща в проектобюджета.
Така че предлагам да си вървим по нормалната парламентарна практика, а не да приемаме наивни предложения, които ми се струва, че противоречат и на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Никое предложение, което се направи в залата, не противоречи на правилника. Но може би за яснота e необходимо известно разяснение. 
След като е приет чл. 1, оттам нататък, за да може да се приеме някакво увеличаване на разходи, било за община, било за някаква дейност, каквото и да е, трябва да бъде посочено откъде да се вземат. И такива предложения са съвсем в реда на нещата. Тук е професор Стоилов, той може да ви каже, че винаги когато е гласуван  бюджет, един  път приета макрорамката,  един  приет чл. 1, не може след това в чл. 7, 8 или 10 ние да увеличим с 2 млрд. или с 5 млрд. каквото и да е, защото вече рамката сме я гласували. Така че коректните предложения, онези, които сочат, когато се прехвърлят от едно перо в друго средства, е напълно резонно да бъдат гласувани. А досега гласувахме наистина такива неща, което не е редно. Например господин Юсеин казва да се увеличат средствата за Дирекцията на вероизповеданията, а не казва откъде да се вземат. И аз съм за това да се увеличат средствата за Дирекция на вероизповеданията, но като не знам откъде да се вземат, най-малкото ще се въздържа.
Така че в случая няма никакво нарушение на правилника и аз подлагам на гласуване предложението на господин Стоилов, което е съвсем в съответствие с правилника.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Не може да се гласува. Няма такива случаи в парламентарната практика при разглеждането на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има - 1992, 1993, 1994, 1995, 1996 г.
Отменете гласуването. Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми  колеги! Гласуваме  чл. 1 и по-специално ал. 1, в която са предвидени приходите. Тук сте прав - ние сме с вързани ръце по отношение на увеличаване на приходната част на бюджета. Но винаги са възможни преразпределения, господин председател. И за сметка на тези преразпределения говорим за хипотези. Може да вземете от една община и да увеличите бюджета на друга община, ако народните представители решат, че основанията заслужават внимание.
Така че има и други съображения, но и това е достатъчно. И мисля, че вие вече сте се съгласили - предложенията трябва да бъдат разглеждани и народните представители могат да правят допълнения към своите предложения, щом предлагат за община "Х" увеличение, разбира се, ще бъдат скромни вече в предложенията си, за сметка на предвидената субсидия на коя община например предлагат. Или на ведомство. Вие знаете, че има един списък с ведомства и твърде много са предложенията, които искат преразпределение там, намаляване.
Така че, господин председател, мисля, че Вие сте вече убеден в това, че трябва да бъдат разглеждани тези предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Убеден съм и то е било винаги така, господин Стоилов, само с още едно доуточнение. Не и на ведомство. Защото след като ние сме гласували чл. 5 например или чл. 6 и сме определили бюджета на ведомствата, след това единствената замяна, която ще може да бъде направена, ще бъде в рамките на конкретния член от една община в друга община. Така че дори и сега, когато се обсъжда този член, в който се намираме, ако се правят такива предложения - да. Но след като го приемем, няма да може да се каже например от  бюджета на Народното събрание  да се вземат 2 млрд. лв., за да отидат за община Венец примерно. И с това сте съгласен, нали, господин Стоилов?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Аз не знаех за ведомствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Жалко тогава, че не ме слушахте.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Пламен Стоилов.
Гласували 181 народни представители: за 126, против 47, въмздържали се 8.
Предложението е прието.
Искам да успокоя господин Марангозов, че на никого няма да бъде отнета възможността да си каже приказката, както Вие казахте, да се запише от тези жени пред нас, но след това естествено, ако не отговаря на условията, няма да бъде гласувано.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се съобразя с току-що приетото решение и моето предложение по чл. 5, ал. 1 - "Субсидии от държавния бюджет за държавни органи, министерства и ведомства". 
Аз предлагам в т. 3, в подточка 3 средствата, субсидиите, предвидени за Министерския съвет, които са в размер на              39 млрд. 770 млн. 637 хил.лв., да бъдат намалени с 9 млрд.лв. Бях предложила средствата да се предоставят за фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" и за фонд "Тютюн". Но тъй като чл. 1 мина и вече не можем да го върнем назад, предлагам тези 9 млрд.лв. да бъдат пренасочени към субсидиите за общините в чл. 10, т. 1.
Искам да си аргументирам предложението. Аз лично не съм в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и в Комисията по труда и социалната политика. Не разбрахме защо е това колосално увеличение на средствата за Министерския съвет. Разбрах, че ще има някакви технически програми. Все пак тези технически програми не са ни обяснили - 6 пъти увеличаване бюджета на Министерския съвет, в сравнение с миналата година, срещу 19 на сто увеличаване на бюджетите на общините.
Все пак, може ли някой да ми обясни и да се аргументира защо в крайна сметка евентуално не би могло тези 9 млрд.лв. да бъдат трансферирани към средствата, предвидени за чл. 10, т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова. Съвсем коректно е предложението й и го поставям на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 77, против 90, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
По ал. 2 има предложение от народните представители Бойко Великов, Донка Дончева и Пламен Славов.
Господин Великов има думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам почти безсмислието на предложението, което сме направили вече, след като е гласуван  чл. 1. Но нашето предложение има две части. Първата е за промяна в субсидията в чл. 5, ал. 2, т. 1. Но има една втора част за отделяне на Националния фонд "Научни изследвания" и фонд "Структурна и технологична политика" на отделен ред.
Защо държа на второто предложение и защо исках да го направя още веднъж тук? Считам, че това е възможно да стане. Защото за пръв път тези два фонда са поставени към "Други разходи". Никога в последните бюджети досега те не са били обезличавани до такава степен, както в този бюджет.
И тук, в този бюджет, фондът "Научни изследвания" е единственият, който има нулево, забележете, увеличение. Споменахме го и на първо четене, не беше обърнато внимание на това. Говорим поне за минимално подпомагане на българската наука в този момент.
За нас е необясним нихилизмът към двата научни фонда. Затова нашето виждане сега е да бъдат изведени на отделен ред така, както се полага на научните фондове. Защото няма обяснение за това пълно обезличаване, вкарвайки ги в "Други разходи". Поне не чухме един разумен отговор.
Бих добавил, че те не са извънбюджетни, за да бъдат закрити или прибавени към "Други разходи". Така че, обръщам се към вас с предложение да изведем отново така, както сме го направили към нашата т. 2, в чл. 5, ал. 2, след т. 1 да се запише съответно "Националният фонд "Научни изследвания" и фонд "Структурна и технологична политика". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Великов, това означава, че след думите "на науките" ще трябва да се сложи запетая и да се запише "в това число..." и следват двата нови реда. Защото иначе излиза, че са допълнителни средства, а така става ясно, че са от тази сума. Благодаря на господин Великов.
Поставям на гласуване предложението на господин Великов в т. 1 на ал. 2 след "Българска академия на науките" да се сложи запетая и да се добавят думите "в това число...", Добавят се и двата нови реда със сумите, посочени от господин Великов.
Моля, гласувайте предложението на Бойко Великов по     ал. 2.
Гласували 152 народни представители: за 55, против 67, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Следва предложението на господин Венцеслав Димитров за отпадане на ал. 3.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 32, против 87, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Христо Стоянов.
Има думата господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Всички вие разбирате, че предложението, което давам, е свързано с един трансфер за Селскостопанската академия. Може да коментираме дали този трансфер, който аз предлагам, е достатъчен, или може да бъде по-малко. Но по същество моето предложение е да съществува отделен ред за трансфер. Защото по този начин, по който е поставена Селскостопанската академия, остава да бъде определяна сумата, която е необходима, от чиновническия апарат на академията. 
И на базата на всичко това, че всички останали научни звена в страната, висши учебни заведения са преведени на този принцип, ние поставяме това звено, това огромно научно звено в различно положение с останалите висши учебни заведения и научни заведения. Ето, това е моята молба.
Разбирам добре, че съществува постановка, с която се търсят други решения. С най-голяма добронамереност ви казвам: не правете онова, от което ще пострадаме всички. Оставянето в ръцете на чиновника Селскостопанската академия, ще остави чиновника, нас, утре на софрата. Запомнете това от мен! Аз съм го преживявал това, когато е оставяно на академията да се решават основните проблеми, в случая финансирането, от чиновника. Винаги са следвали много, много неуспехи, за които се е заплащало много. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин Стоянов, преди да сте се върнали на мястото си, ние тук наистина сме го гласували вече в чл. 1, ал. 2 и е отхвърлено. Отхвърлено е "трансфер от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за Селскостопанска академия 15 млн.". Сега какво да гласуваме?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Ами още една кандърма правя. Може би пък някой в тоя момент е помислил, че е добре да си промени  решението, че е бил направил грешка. Всеки прави грешки, мисля, че и колегите може да са направили грешка преди това, така че да се коригират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов, но грешката, вече един път гласувана, не може, без да посочите откъде да се вземат тези средства, поради което няма да можем да гласуваме това Ваше предложение.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Аз съм посочил, но това също не се прие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Е, не се прие, да. И след като сме гласували един път, втори път няма как.
Предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на ал. 3 няма да гласуваме, защото същото предложение беше направено от господин Венцеслав Димитров и го гласувахме току-що. Аз се извинявам, че тогава не съм съобщил, че има  предложения от двама души.
Господин Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид на гласуваната процедура, която погледнато формално е нормална, но погледнато нормално е формална, правя предложение, което се отнася и е свързано с чл. 10, ал. 1: бюджетът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в частта "Разходи", т. 12 да бъде намален с числото 45 млн. 971 хил. 775 хил. лв., с което число да се завиши числото за социално подпомагане, и числото 53 млн. 475 хил. лв. социално подпомагане да стане 99 млн. 231 хил. и 200 хил. лв., с което трябва да се решат две неща:
Първо, в тази зала вие приехте Закон за социалното подпомагане, където ангажиментите на държавата са ясни и точни, а в проектобюджета направихте така, че тежестта да бъде само 50 на сто за държавата и уж 50 на сто за общините. А фактически тежестта на общините ще бъде много повече.
Когато правя това предложение, съм искал бюджетът за едно министерство да бъде поне толкова, колкото е социалното подпомагане, което държавата отделя за населението в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов. Но писмено предложението нямате, господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: За чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За чл. 10.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: За чл. 10, ал. 1, но Вие променихте вече процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, процедурата не е променена. Така е приеман бюджет. Сега нека да не се връщаме на това, винаги е приеман така и се посочва откъде да се вземат парите, за да се дадат някъде другаде. И много от вашите колеги очевидно много добре знаят как става това нещо, защото са го посочили. Не един и не двама са посочили.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: И аз съм посочил. Формално съм посочил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Формално - да, но...
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Самите числа са съобразени именно със съдържанието, което изложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В чл. 10, Вашето предложение, стр. 46. Един момент, да видим. (Председателят господин Иван Куртев и господин Тодор Костадинов се уточняват помежду си.)
Добре, не съм убеден, че трябва да го подложа на гласуване. Но за да не губим време, поставям Вашето предложение на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов.
Гласували 138 народни представители: за 51, против 80, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Господин Цонев има думата да докладва чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за чл. 5:
"Чл. 5.	(1) Определя приходите на сума 240 млн. 332 хил. 543 хил. лв., разходите, включително трансферите на сума 2 млрд. 327 млн. 587 хил. 096 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата и субсидиите им от централния бюджет на сума 2 млрд. 087 млн. 254 хил. 553 хил. лв. за 1999 г., както следва:
(Първата графа е № по ред, втората - Държавни органи, министерства и ведомства, третата - Приходи, четвъртата - Разходи, петата - Субсидия. Това е таблица. Субсидията е в хил. лева. Това беше за протокола.)
1. Народно събрание: приходи - няма; разходи - 16 543 219; субсидия - 16 543 219.
2. Администрация на президента: приходи - няма; разходи - 3 567 794; субсидия - 3 567 794.
3. Министерски съвет: приходи - 736 066; разходи - 40 506 703; субсидия - 39 770 637.
4. Министерство на външните работи: приходи - 25 930 783; разходи - 103 636 146; субсидия - 77 705 363.
5. Министерство на здравеопазването: приходи - 810 500; разходи - 233 749 623; субсидия - 232 939 123.
6. Министерство на търговията и туризма: приходи - 2 166 749; разходи - 26 007 507; субсидия - 23 840 758.
7. Министерство на финансите: приходи - 622 923; разходи - 126 022 169; субсидия - 125 399 246.
8. Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция: приходи - 542 800; разходи - 30 317 768; субсидия - 29 774 968.

9. Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа: приходи - 51 925 353; разходи - 120 332 147; субсидия - 68 406 794.
10. Министерство на промишлеността: приходи - 11 971 706; разходи - 21 138 987; субсидия - 9 167 281.
11. Министерство на културата: приходи - 5 480 622; разходи - 39 092 078; субсидия - 33 611 456.
12. Министерство на регионалното развитие и благоустройството: приходи - 36 302 259; разходи - 99 446 775; субсидия - 63 144 516.
13. Министерство на образованието и науката: приходи - 13 287 505; разходи - 339 873 991; субсидия - 326 586 486.
14. Министерство на транспорта: приходи - 46 700 892; разходи - 82 081 247; субсидия - 35 380 355.
15. Министерство на околната среда и водите: приходи - 636 900; разходи - 12 368 326; субсидия - 11 731 426.
16. Министерство на труда и социалната политика: приходи - няма; разходи - 9 819 785; субсидия - 9 819 785.
17. Министерство на отбраната: приходи - 5 555 700; разходи - 593 641 400; субсидия - 588 085 700,
от тях:
разходи за текуща издръжка - 529 224 449;
капиталовложения в областта на отбраната - 25 811 111;
разходи за научноизследователска и развойна дейност - 318 920;
за осигуряване плана по организационното изграждане и преструктуриране на Българската армия - 38 286 920.
18. Министерство на вътрешните работи: приходи  - 16 394 300; разходи - 334 282 800; субсидия - 317 888 500.
19. Национален статистически институт: приходи - 250 000; разходи 7 625 345; субсидия - 7 375 345.
20. Българско национално радио: приходи - 967 250; разходи - 22 970 621; субсидия - 22 003 371.
21. Българска национална телевизия: приходи - 14 926 935; разходи - 40 263 978; субсидия - 25 337 043.
22. Българска телеграфна агенция: приходи - няма; разходи - 1 115 800; субсидия - 1 115 800.
23. Национална служба за охрана: приходи - 414 300; разходи - 9 415 895; субсидия - 9 001 595.
24. Национална разузнавателна служба: приходи - 9000; разходи 7 767 450; субсидия - 7 758 450.
25. Конституционен съд:  приходи - няма; разходи - 402 043; субсидия - 402 043.
26. Комисия за защита на конкуренцията: приходи - няма; разходи - 578 499; субсидия - 578 499.
27. Държавна комисия по далекосъобщенията: приходи - 4 700 000; разходи - 4 700 000; субсидия - няма.
28. Национален съвет за радио и телевизия: приходи - няма; разходи - 319 000; субсидия - 319 000.
Всичко: приходи - 240 332 543; разходи - 2 327 587 096; субсидия - 2 087 254 553.
	(2) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за висшите училища и БАН, (първата графа е "№ по ред", втората - "Българска академия на науките и висши училища" и третата е - "Трансфер от бюджета на МОН - в хил. лв."), както следва:

1.

Българска академия на науките

35 457 027

2.


Технически университет - София

11 031 409

3.


Технически университет - филиал Пловдив 

2 171 915

4. 


Технически университет - Варна

3 504 482

5.


Технически университет - Габрово

2 427 112

6. 


Русенски университет "А.Кънчев" - Русе

4 220 520

7. 


Висш институт по хранително-вкусова про-мишленост -Пловдив


2 079 435

8.


Химико-технологичен и металургичен универ-ситет - София


3 284 788

9.


Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас


2 359 009

10.


Лесотехнически университет - София

2 136 420

11.


Университет по архитектура, строителство и
геодезия - София


3 693 930

12.


Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" - София


2 520 270

13.


Университет за национално и световно стопанство - София


5 428 650

14.


Стопанска академия "Д.А.Ценов" - Свищов

3 086 403

15. 


Икономически университет - Варна

2 852 663

16. 


Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

17 320 840

17.


Пловдивски университет "Паисий Хилендар-ски"


4 912 756

18. 


Великотърновски университет "Св.Св. Кирил и Методий"


4 296 435

19.


Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград


2 676 217

20.


Шуменски университет "Константин Преславски"


3 106 942

21.


Национална спортна академия - София

2 413 589

22.


Тракийски университет - Стара Загора

5 297 276









23.

Висш селскостопански институт -Пловдив


2 506 215

24. 


Висш медицински институт - Пловдив


19 217 611

25. 


Медицински университет - Варна

11 939 140

26.


Висш медицински институт - Плевен


16 052 825

27.


Тракийски университет - Висш 
медицински институт - Ст. Загора


5 480 488

28.


Медицински университет - София

10 156 271

29.


Академия за музикално и танцово изкуство - Пловдив


780 693

30.


Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кр. Сарафов"


1 037 091

31.


Държавна музикална академия

1 575 488

32.


Национална художествена академия - София


1 345 937

33.


Колеж по библиотечно дело - София


238 011

34.


Колеж по телекомуникации и пощи - София


372 631

35.


Висше военно транспортно училище "Тодор Каблешков" - София



7 604 100

36.


Висше военно инженерно строително училище "Любен Каравелов" - София



2 924 200




ВСИЧКО:

207 508 749









(3) Утвърждава субсидиите на държавните органи, министерствата и ведомствата и трансферите в размер 90 на сто от определените им суми по алинеи 1 и 2, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(4) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видове приходи и разходи и субсидиите по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители:  за 109, против 32, въздържали се няма.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 6 има направени  три предложения.
Първото предложение е на народния представител Кънчо Марангозов относно ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Второто предложение е на народния представител Венцеслав Димитров. Той предлага ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Третото предложение е на народната представителка Мария Брайнова за създаване на нова ал. 4.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната нова редакция:
"Чл. 6, ал. 4 считано от 1 юли 1999 г. определя здравноосигурителна вноска в размер на 6 на сто."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Господин Кънчо Марангозов има думата по чл. 6.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! В бюджета на Националната здравноосигурителна каса са предвидени за разходи 150 млрд. лв., от които "Други разходи" - 120 млрд. лв. Това е за създаването на информационна система на здравноосигурителната каса. 
В Закона за задължителното здравно осигуряване ние приехме текст, според който информационната система на Националната здравноосигурителна каса е част от информационната система на Националноосигурителния институт. Малко след това мнозинството внесе промени чрез Закона за народното здраве този текст от Закона за здравното осигуряване да отпадне и се прие текст, според който Националната осигурителна каса е длъжна да дава информация, формален текст, по принцип, защото според Конституцията не може да се откаже такава информация, но така или иначе остана задължението Националната здравноосигурителна каса да създаде съвсем нова информационна система. Въобще има някакво увлечение на Министерския съвет да се създават непрекъснато информационни системи, сякаш сме по-богати от най-богатите държави в света. Да, наистина, живеем в информационната ера, но там освен данни и анализ  трябва да има и разум. Като че ли тук разумът липсва. На входа, за вноските за здравното осигуряване на Националния осигурителен институт.
Тогава защо ще създаваме собствена националноосигурителна система на Националната здравноосигурителна каса? Просто, за да кажем, дето казва българският народ, "да умрем на ината си", че това ще бъде собствена информационна система. Но тук прозират  и други неща. Създаването на всяка нова информационна система носи, като сложим дивидентите, приемам и това, но носи комисионни, носи разкриване на допълнителни чиновнически  места, нов административен персонал. Докъде ще се увеличи администрацията в България,  вече не е ясно.
Затова аз съм предложил намаляване с 20 млрд. на "Други разходи" по простата причина, че като предлагам да се увеличат разходите на Министерството на здравеопазването именно за онова, за което говорих, когато председателстваше господин Куртев - за национални здравни профилактични програми и малко средства за една програма за борбата против стерилитета. Ето оттук съм предложил тези средства. Затова дайте да помислим наистина ли 150 млрд.,  от които 120 млрд. "Други разходи", от които 120 млрд.  вероятно 119 млрд. ще бъдат за информационна система. Министърът каза, и другите го потвърдиха, че ще се сключи заем от 35 млн. долара, който, доколкото ми е известно, досега не е сключен. Ами ако не бъде сключен? Ще ги даде държавният бюджет и на края на годината ще бъдат върнати, като се сключи заемът. Ами ако не сключим заема, господин министър, какво ще стане? Ще задълбочим вътрешния дълг. Да не говорим, че с тези 35 млн. долара се увеличава и външният дълг на България. Значи тук,  когато се изказа господин Папаризов от нашата парламентарна група, много правилно каза нещо, което не знам дали беше забелязано от залата: че вие правите бюджет в момента, като гледам приходната и разходната част, такъв бюджет - и тогава аз също работих по тези проблеми, - какъвто бюджет се правеше през 1985-6-7 г. по времето на Тодор Живков. Сключват се заеми, които нито ще връщате вие, като управляващи, нито следващото правителство, а тези заеми ще  се връщат след повече от десетина години, защото те имат гратисен период,  сега са удобни, но вашите деца, а в СДС има доста млади хора, и вие, господа, ще връщате тези пари. Дали ще успеем? А се казва според прогнозите, че едва през 2010 г. ще стигнем нивото на 1989 г. по доходност на населението.
Тогава какво ще правим? Защо трябва да влагаме толкова много средства и пари за създаването на излишна информационна система, когато има готова и системата на Националния осигурителен институт работи идеално, доколкото ми е известно? Няколко пъти съм задавал въпроса: кажете какво ще правите Националния осигурителен институт. Ако сте решили да го махате, махайте го, но дайте да видим наистина тези средства нужни ли са. Нужно ли е да отиват толкова много средства - 150 млрд. - за разходи в Националната здравно-осигурителна каса? Тези 150 млрд. лв. влизат и в онази сума от 4,2 на сто, за която тази година мнозинството се хвали, че видите ли колко много е увеличен процентът от брутния вътрешен продукт за здравеопазване...
Да, ама не, както казва един известен журналист - ваш привърженик, който пише в един вестник сега, но го четат само издателите му. Така че дайте да помислим дали наистина това трябва да остане така. И аз предлагам да бъде подложено на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кънчо Марангозов по чл. 6, ал. 2.
Гласували 145 народни представители: за 38, против 102, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за отпадане на ал. 3 в чл. 6. Господин Димитров не е в залата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 29, против 96, въздържали се 6. 
Предложението не се приема. 
Предложението на народната представителка Мария Брайнова за нова ал. 4 е прието по принцип и няма да го гласуваме. 
По това предложение има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! 264 млрд. са предвидените вноски общо, които трябва да влязат в Националната здравноосигурителна каса от 1 юли 1999 г. до 31 декември 1999 г. Господин министър, предполагам, че те са изчислени на базата на 6 на сто? Така ли са изчислени, господин Цонев. 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Аз смятам, че предложението на д-р Брайнова е по-разумно, защото 6 на сто е общо число. Предлагам да се запише, както тя го е предложила: 3 на сто за сметка на работодателя и 3 на сто за сметка на осигуреното лице. 
Има и още нещо: според едни разработки, които гледах наскоро, 54 на сто като относителен дял от тези суми идват за сметка на граждани, които работят на трудов договор; 24 на сто идват от държавата - става въпрос за социално слаби, всички неработещи, пенсионери и така нататък; и 13,5 на сто идват от тези, които не работят по трудов договор - свободни професии и други - няма да изреждам кои влизат тук. Струва ми се, че тези 13,5  на сто като относителен дял от  неработещи по трудов договор здравни осигуровки са малко и аз пак се обръщам към господин Цонев. Моят въпрос е: тук ли е сенчестата икономика? 13,5 на сто само са вноските от неработещите по трудов договор. Става дума за наши разработки, които са правени. 
Затова предлагам да остане така, както го е предложила доктор Брайнова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов. 
Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Това може да се смята за реплика, тъй като искам да поясня. 
Господин Марангозов, в Закона за здравното осигуряване е казано, че вноската се разделя 50 към 50 между работодателя и работника. Аз все си мисля, че този закон е във Вашата сфера и Вие го знаете. Няма никакъв смисъл тук да записваме, че половината дава единият, половината дава другият, тъй като това там е законово уредено. Затова пишем 6 на сто, тъй като в същия този закон е казано, че тук трябва да фиксираме размера на вноските за тази първа година. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. 
Господин Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа, колеги! Да, така е господин Цонев, но имайки предвид как променяте ex tempore някои закони като Закона за народното здраве - набързо, утре може да промените съотношението 50 към 50 и тогава ще трябва да променяте и бюджета. Затова нека да е вързано... (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Същото е. 
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Не е същото. Не е същото, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, не е Законът за бюджета мястото да се каже как се разпределя осигурителната вноска. В бюджета се казва какъв е нейният размер, за да образува приходната част. 
Господин Цонев, моля докладвайте чл. 6.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за чл. 6:
"Чл. 6. (1) Приема бюджета на Националната здравно-осигурителна каса за 1999 г. по приходите, както следва:



Показатели

Сума
(в млн.лв.)




I. ПРИХОДИ

264 223.10

1.


Данъчни приходи

256 515.60

1.1.


Приходи на общественото осигуряване

256 515.60

1.1.1.


Здравноосигурителни вноски

256 515.60




- здравноосигурителни вноски от рабо-    тодатели за работници и служители


71 350.00




- здравноосигурителни вноски от работ-   ници и служители (лична вноска)


71 350.00




- здравноосигурителни вноски от само-   осигуряващи се лица


31 360.00


- здравноосигурителни вноски за пенсионери - 55 453
- здравноосигурителни вноски за безработни и социално слаби - 21 091
- здравноосигурителни вноски за други категории осигурени лица - 5 911,6
2. Субсидия от Републиканския бюджет - 7 707,5.
(2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 1999 г. по разходите, както следва:
II. РАЗХОДИ (сумите са в млн.лв.) - 150 000. 
1. Текущи разходи - 146 612,3
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения - 2 239,38
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонал - 200
1.3. Социалноосигурителни плащания - 921,42
1.3.1. Социални осигуровки - 799,62
1.3.2. Вноски за фонд "ПКБ" - 78,38
1.3.3. Здравноосигурителни вноски от работодатели - 43,42
1.4. Издръжка - 143 251,50
1.4.1. Храна - няма
1.4.2. Медикаменти - няма
1.4.3. Постелен инвентар и облекло - няма
1.4.4. Командировки - 402
1.4.5. Материали, горива и енергия - 180
1.4.6. Външни услуги - 180
1.4.7. Текущ ремонт - 7 000
1.4.8. Учебни и научноизследователни разходи и книги за библиотеки - 15 000
1.4.9. Други разходи - 120 489,5
2. Капиталови разходи - 3 387,7
    - основен ремонт - 1 387,7
    - придобиване на дълготрайни активи - 2 000
    (3) Утвърждава субсидията на Националната здравноосигурителна каса в размер на 90 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
    (4) Считано от 1 юли 1999 г. определя здравноосигурителната вноска в размер на 6 на сто."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 6, както е предложен от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 116, против 36, въздържали се 5.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 7 има направени следните предложения:
Предложение на народната представителка Виктория Василева по ал. 1 на чл. 7.
Комисията не подкрепя предложението.
Всъщност, може би по-късно трябва да обясня, че причината е формална, на практика е подкрепено, но има един акт на Министерския съвет, който трябва да се вземе, и тогава да се запише, но средствата са предвидени.
Второто предложение на народния представител Тодор Костадинов е пак относно ал. 1.
Комисията не подкрепя това предложение.
Третото предложение е на народния представител Иван Сунгарски отново относно ал. 1.
Комисията не подкрепя и това предложение.
Четвъртото предложение е на народния представител Стефан Стоилов, което комисията подкрепя, но с 10 млн.лв. Той предлага 21 млн.лв. Тогава постигнахме някакъв консенсус в комисията, така че може да се счита за подкрепено.
Петото предложение е на народния представител Руси Статков, което е същото като на проф. Стоилов, но с други цифри.
Остава същото решение.
Шестото предложение е на народния представител Тодор Павлов относно т. 3, 4, 5, 8 и 10 на ал. 1 в чл. 7, което не се подкрепя от комисията.
Седмото предложение е на народния представител Йордан Цонев, което е техническо. Подкрепя се от комисията.
И относно ал. 2 на чл. 7 има две еднакви предложения - на Венцеслав Димитров и на Руси Статков - да отпадне ал. 2 на чл. 7.
И двете не се подкрепят от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По предложението на народната представителка Виктория Василева в чл. 7, ал. 1 да се създаде нова т. 19 "Национален младежки съвет на България" със субсидия от Централния бюджет на стойност 40 млн.лв.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Предложението, което прави колежката Василева, е един пример как мудно, бих казал, и как не се решават нещата в България. От една година има такава структура, на която председател е госпожица Василева. От една година член на Министерския съвет по същество, какъвто е господин Барчовски, не прави в Министерския съвет предложение, за да може по легитимен ред ние да отделяме средства.
Ето тези неща станаха ясни в комисията. И аз предлагам, господин председател, ние да гласуваме сумата, предложена от госпожица Василева, а съответно този човек, който не си е свършил работата, да я свърши в Министерския съвет. Защото смешно и жалко е, а и сумата, която се предлага, е никаква, да пречим на младежките структури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Виктория Василева.
Гласували 159 народни представители: за 48, против 26, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Тодор Костадинов? Има думата господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, предложението, което правя, е толкова скромно, че едва ли си заслужава да бъде обсъждано. Става дума за 30 млн.лв. Но не става дума да се увеличат парите на Българския туристически съюз, а за това, че държавата има задължения, които ги изпълнява Българският туристически съюз - една обществена, неправителствена, непартийна, родолюбива организация с идеална цел, която традиционно поддържа радиовръзките, свързани със спасителната дейност в планините. Тези радиовръзки са задължение на държавата. Държавата в лицето на числото "37 млн." се опитва да подпомогне Българския туристически съюз, но фактически с тези пари тя прехвърля тежестта върху една организация с идеална цел.
Тези радиовръзки са крайно необходими за спасяване в планината при всякакви условия. Те се използват от Планинската спасителна служба, а също и от някои районни управления и постове на Министерството на вътрешните работи.
Българският туристически съюз ще осъществява и за в бъдеще тези радиовръзки, но повярвайте - и мисля, че като ви го казвам това, вие ще разберете и ще подкрепите предложението ми - не е целесъобразно, не е хуманно и не е етично от членския внос на пенсионери и ученици като членове на Българския туристически съюз да се отделят пари, за да се изпълни една задача,  която е на държавата. Нека да има солидарност държавата да подкрепи до по-голяма степен задълженията, които изпълнява Българският туристически съюз от нейно име. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов.
Гласували 155 народни представители: за 61, против 76, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Иван Сунгарски.
Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС):  Благодаря Ви, господин председател! 
Уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, е становище на преобладаващата част не, а на всички колеги от Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
В становището на първо четене това предложение е залегнало. Когато ние разглеждахме проектобюджета, образно казано,  за вероизповедната сфера, ние се обединихме около това становище затова,  защото увеличението на субсидията за вероизповедни цели  е само в размер на 2,7 на сто увеличение в сравнение с предходната година. 
Ето защо ние решихме, без да натоварваме допълнително бюджета, да направим една трансформация на заделените средства за така наречените организации с идеална цел. Предложението предвижда прехвърляне на средства от четири други субекта, а именно: Българския червен кръст, Рилската света обител - Рилски манастир,  Съюза на българските автомобилисти и Българския туристически съюз.
Ние смятаме, че Дирекцията по вероизповеданията, която борави с тези средства, е единствената от споменатите организации, която разчита само на субсидиите от държавата. Всички останали имат собствени приходоизточници. А нашето твърдо убеждение е, че инвестиция в духовната сфера е не по-малко значима, отколкото инвестиция във всяко едно от останалите социални направления в  обществото. 
Както каза преди колегата Юсеин, през изтеклата година бяха  отправени над 1100 искания към дирекцията за помощ, за възстановяване на храмове, за ремонт, за построяване на нови. Има един глад в обществото за религия, за вяра.
Аз призовавам народните представители да подкрепят това предложение, независимо, че то не е подкрепено в комисията.
Искам да посоча може би най-важния елемент защо това предложение не е подкрепено в комисията. Поради отсъствие от страната аз не можах да участвам в заседанията на комисията, когато е обсъждан бюджетът.  Струва ми се, че ако моето присъствие беше налице или ако някой от моите колеги от нашата комисия беше присъствал на заседанията на Комисията по бюджет, финанси  и финансов контрол, резултатът нямаше да бъде такъв.                                                                        
Аз разговарях и с министъра. Той пое, разбира се, ангажимента при възможности бюджетът да задели предвидената от нас сума, а може би и по-голяма, за нуждите на вероизповеданията. Но мисля, че въпреки всичко  е добре ние да направим този жест в името, ако щете, на желанието ни да възродим традициите и ценностите, които позагубихме през изминалите десетилетия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата господин Иван Тодоров по същото предложение.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър на финансите, уважаеми господин председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, уважаеми колеги! Ще се опитам да вляза в съвсем кратък диалог с чувството ви за принадлежност към българското православие и българската духовност.
Изказвам се в подкрепа на тезата, която разви пред вас и предложението, което направи пред вас председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите и петициите на гражданите. Изказвам се като член на тази комисия. Изказвам се и като депутат, принадлежащ към една друга парламентарна група, но подчертавам това изрично, за да ви демонстрирам пълното единодушие, което цареше в комисията по този въпрос. 
С единодушие комисията застана зад това становище и зад това предложение, изразено пред вас от нейния председател. Много силно съм учуден от мнението на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, но се надявам, че това е станало именно по причината, която изтъкна господин Сунгарски в края на своето изказване и си мисля, че нещата са поправими и в края на краищата те са в ръцете на всички нас. 
Освен това излишно е да обяснявам колко е важен като знак един такъв  жест, едно такова решение. Споделям и смутеността си от мисълта, че това е някакъв израз на недоверие към Дирекцията по вероизповеданията, недоверие на мнозинството, което има мнозинство и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Смятам, че и това е поправимо с едно друго гласуване днес. И накрая, подчертавам според мен най-важния аргумент - че ние като комисия бихме искали и ще настояваме за това и в рамките на нашата компетентност, възможности и права ще упражняваме контрол тези средства да отиват за поддръжка и реставрация на храмовете.
Така че, след този кратък диалог с вашето  чувство, както казах в началото, оставам с убеждението, че съм успял да ви подтикна към едно положително гласуване на това наше - на комисията - предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, чувствам се задължен да отговоря защо становището на комисията е такова. Защото това е проблем, който поставен така ще ни накара да се чувстваме с гузна съвест като гласуваме против. Аз обаче не се чувствам с такава съвест и ще гласувам против, както съм гласувал и в комисията поради една-единствена причина - не считам себе си за по-малко принадлежен към православието, нито считам, че нуждата на обществото от храмове, възстановявания и изобщо от възраждане на тази традиция е малка. Напротив, мненията ни съвпадат.
Има обаче една технология на приемане на бюджета, която се спазва и която технология е следната, господин Сунгарски. Ще помоля министъра на финансите да ме поправи, ако сгреша. Когато се съставя бюджетът, всички бюджетни учреждения отправят своите искания към Министерството на финансите - всички бюджетни системи, всички първостепенни разпоредители и т. н. Води се един диалог по съставянето на този бюджет и се постига една равновесна точка.
Аз съм бил в Министерския съвет, когато министърът на финансите представя бюджета и когато министър-председателят пита всички дали са съгласни, и когато се провежда този арбитраж. Там е било мястото, защото, доколкото ми е известно, тази дирекция е към Министерския съвет. Мисля, че не греша. Там е било мястото нейният директор и нейната администрация да постави този въпрос.
Аз не приемам технология, при която администратори, шефове на служби използват народните представители, за да лобират за нещо, за което не са успели да убедят преките си ръководители. Как така? Там е било мястото да лобира, и ако щете да казва тези аргументи и да чука по масата, и да казва на министър-председателя и на министъра на финансите - 1100 молби имаме и тези пари ни трябват, а не народното представителство. Затова аз гласувах против и пак ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС	): Искам да направя кратка реплика на господин Цонев. Съгласно принципите на парламентаризма бюджетът се прави и се гласува тук. Бюджетът се предлага от държавните институции на изпълнителната власт, а окончателно се приема в пленарна зала.
Що се касае до думата лобизъм, тя може да бъде употребена спрямо предложенията на всеки един народен представител, някои от които, господин Цонев, са приети от комисията. Така че мисля, че тази фраза просто беше в повече.
Що се касае до исканията на шефа на дирекцията, те са съвсем ясно декларирани пред Министерския съвет и предвиждат една субсидия в рамките на 850 млн. лв., а не предвидените 329. Независимо от това обаче ние не искаме допълнителни средства, както казах.
Пак подчертавам, организациите, от които ние взимаме, за да дадем на дирекцията, и нека бъде ясно на всички в залата, че разпореждането с тези средства става именно в Министерския съвет, и именно от Дирекцията по вероизповеданията, тези организации за разлика от тази дирекция имат собствени приходоизточници, някои от тях немалки. Някои от тези организации разполагат и със собственост, която дават под наем и от която печелят пари, а дирекцията изцяло разчита на това, което държавата ще й отпусне.
Аз мисля, че по всяко едно предложение ние можем да спорим дали трябва да има предложения в залата или не, или предложения от народни представители. Но това, което чух тук, ми се струва, че прозвуча доста тенденциозно и не мога да го отмина с мълчание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата господин Юсеин.
Господин Сунгарски, на мен само едно нещо искам да ми стане ясно. Първо, разискванията са по чл. 7. В чл. 7 Дирекция по вероизповеданията изобщо не фигурира. Като гледам и предишните текстове, тя не е първостепенен разпоредител с бюджета. Тоест, Вие казвате да се намали бюджетът на организации по чл. 7, но това Ваше предложение е трябвало да се направи там, когато гласуваме бюджета на Министерския съвет. Там да се увеличи, като се вземе оттук. Ние сега можем ли да намалим от една точка без да казваме къде отива, само защото вече сме приели, че там, където искаме да отиде, вече не може да отиде?!
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Искам да ви уведомя, че имах предложение по този член. С един-два гласа след обаждането на някои хора то не мина.
Искам да опонирам господин Цонев. Ето къде е писмото от дирекцията до Министерския съвет, чрез което подробно се обяснява ситуацията, в която се намира дирекцията, с тези 1113 молби. Това е само от Българската православна църква. А 250 молби има от Главното мюфтийство. За другите вероизповедания, виновен съм, като член на комисията не знам данните. Но в тази тяхна мотивировка се искаха 820 млн. Ние се спряхме на една сума, която задоволява засега поне техните критични нужди. С господин Сунгарски се спряхме на тези предложения и затова искахме в предишното гласуване да мине поне моето предложение. Не мина.
Искам да бъда много добре разбран. Когато обсъждахме бюджета в комисията имаше представители на Министерството на финансите и цялата комисия бяхме единодушни, че с този бюджет тази дирекция няма да може да изкара годината. Не може да бъде завишен за религиозните дела бюджетът само с 9 млн. Защото ние като страна имаме задължения и към църквите и в другите страни, където живеят наши сънародници. Затова се учудвам. Хайде, моето предложение, аз съм от опозицията, да се отхвърли. Но и предложението на председателя да не мине?!
Аз апелирам към колегите да гласуват този път по съвест. Действително по съвест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Цонев.
Но пак искам да кажа, че така, както виждам нещата, изобщо не можем да подложим това предложение на гласуване. Не може, след като е приет текстът за бюджета на Министерския съвет, към който е Дирекцията по вероизповеданията, ние сега да кажем взимаме оттук и го пренасяме там. Той вече е приет.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ, от място): Тя е административна единица, а не е организация с идеална цел.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда съвсем кратък.
Колега Сунгарски, точно това исках да обясня. Може би е прозвучало не както трябва. Обяснявайки технологията, точно това исках да обясня - че тя не е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, и че е гласуван бюджетът на Министерския съвет. Тя е към Министерския съвет и там трябва да отправи тези въпроси. В бюджета на Министерския съвет, в тази зала стана ясно, че има предвидени достатъчно средства. Могат да й отпуснат не 800 млн., а ако искат могат да й отпуснат 2 млрд., но Министерският съвет трябва да го реши. Ние няма как да запишем предложение, касаещо непървостепенен разпоредител с бюджетни средства. Това ми беше мисълта и затова ви обясних подробно, че аз гласувах против и пак ще гласувам против. Ние не можем да се бъркаме в работата на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И не може, все едно да прегласуваме вече приет текст, с който е определена приходната част на бюджета на Министерския съвет.
Има думата господин Костадинов.

ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Напълно подкрепям становището на господин председателя - господин Соколов, и на господин Цонев, тъй като тук действително не става дума за организации с идеална цел, а става дума за една административна единица в рамките на Министерския съвет. 
Струва ми се, че тук наистина трябва да разграничим два проблема. Единият - сериозността и необходимостта от подкрепа на светата българска Православна църква и всички официални религиозни общности. И второ, начинът, по който ще се осъществи това. Безспорно съм за подкрепа на Българската православна църква и другите официални религиозни общности. Но една дирекция в Министерския съвет ще получи този ресурс, който е необходим, и който първоразпоредителят на бюджета ще го направи. 
Искам обаче да обърна внимание върху един друг аспект, който мисля, че ни поставя малко в унизително положение. Става дума за безкрайно малки суми за организации с идеална цел, а ние бяхме поставени в такова унизително положение, че да се правят предложения да се вземе от бедния и най-бедния, за да се даде на друг беден и още по-беден. Никак не е морално, а и не е рационално, не е ефективно след като има 700% увеличение на бюджета на Министерския съвет, 300% увеличение на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за някакви си стотина милиона или 150 общо, за някакви си 20-30 млн., които се отделят за организации с идеална цел, ние да бъдем поставени в унизителното положение да преразпределяме между бедните. Това е неприятното и затова исках да взема думата. 
Още веднъж, подкрепям становището на господин председателя - господин Соколов, и на господин Цонев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Предложението на народния представител Иван Сунгарски не го поставям на гласуване.
Предложението на народния представител Стефан Стоилов е прието частично. Той предлага 21 млн., а комисията е приела 10 млн. 
Поставям на гласуване само предложението на господин Стефан Стоилов за 21 млн. Ако това не се приеме, остава предложението на комисията за 10 млн. 
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 57, против 44, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Руси Статков...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Примам предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приемате, добре.
Оттегля се седмо. Вашето предложение е прието. 
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Павлов, което комисията не  подкрепя.
Гласували 117 народни представители: за 20, против 20, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Йордан Цонев е прието. То е само за промяна на наименование. 
Има две еднакви предложения - на народните представители Венцеслав  Димитров  и  Руси Статков, по чл. 7 за отпадане на ал. 2.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Както виждате, оттеглих едно от предложенията си, за да подкрепя това на комисията. Разбрахме се да не се политизира въпросът за Съюза на кооперациите на инвалидите, а да остане като предложение на комисията и го изпълнявам.
Но що се отнася до това предложение, смятам, че трябва да го поддържам, защото то е различно и опира до 10 на сто от средствата, които ние гласуваме не само за тези, които предложихме, а въобще за всички тези организации. Няма смисъл, тъй като става дума общо за една сума около милиард, ние да ограничаваме възможностите за тия 10 на сто и да слагаме условие дефицит, дали е изпълнено или не. Това е една много малка сума. И без това парите за тези организации са малки. Виждам, че и господин Димитров го е предложил, воден от тези съображения - да отпадне това ограничение от 10 на сто.
В този смисъл поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Руси Статков и Венцеслав Димитров за отпадане на ал. 2 на чл. 7.
Гласували 151 народни представители: за 47, против 97, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. 
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам процедурно предложение - таблиците по отделните текстове, така както досега бяха четени, да не се четат, тъй като това е един много обременителен процес, който с нищо не обогатява народните представители. За да разберем смисъла на текста всички ние следим този текст и го държим в ръцете си. Той може да бъде приложен към протокола, да са четат само предложенията на колегите, в които има разлики, а основният текст с цялата таблица да бъде прилаган към протокола, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Срещу това предложение има ли някой?
Само да поясня. Предложението е всички тези цифри в отделните членове, които ги има в доклада, да не се четат от председателя на комисията, защото при това прочитане и изписване може да станат грешки, а за стенографския протокол да се вземат направо от доклада.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 119, против 16, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да се прочете само чл. 7.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Член 7, ал. 1 - предложение на комисията:
"Чл. 7. (1) Приема субсидиите от централния бюджет на организациите с идеална цел за 1999 г. на обща сума 1 652 071 хил. лв., както следва:" (виж таблицата, която се прилага към протокола).
	"(2) Утвърждава субсидиите на организациите с идеална цел в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля гласувайте чл. 7, както е предложен от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 118, против 30, въздържали се няма.
Член 7 е приет.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Стигнахме до предложенията по чл. 8. Има направени три предложения.
По ал. 1 на чл. 8 има предложение на народния представител Тодор Костадинов, което не е подкрепено от комисията.
По ал. 2 има две предложения - на народния представител Венцеслав Димитров и на народния представител Иван Иванов, и двете са еднакви - да отпадне ал. 2 на чл. 8.
И двете предложения не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
По предложението на господин Костадинов? Господин Костадинов го няма в залата, но тъй като неговото предложение намалява разходите, аз ще го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Костадинов.
Гласували 120 народни представители: за 35, против 68, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Венцеслав Димитров и от народния представител Иван Иванов за отпадане на ал. 2.
Поставям на гласуване предложението на двамата народни представители ал. 2 да отпадне.
Гласували 125 народни представители: за 35, против 88, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, господин Цонев да докладва предложението на комисията за чл. 8.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за чл. 8:
"Чл. 8. (1) Определя приходите на сума 74 109 хил.лв. и разходите на сума 11 339 709 хил.лв. на областните администрации и субсидиите им от Централния бюджет за 1999 г. на обща сума   11 265 600 хил.лв., както следва - таблицата се прилага към стенограмата.
            (2) Утвърждава субсидиите на областните администрации в размер 90 на сто от определените им суми по   ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
            (3) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на областните администрации по видове приходи и разходи и субсидиите по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 8, както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 108, против 29, въздържал се 1.
Член 8 е приет. 

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 9 има направени две предложения относно ал. 1. Първото предложение е на народния представител Тодор Костадинов.
Комисията не подкрепя предложението.
Второто предложение е на народния представител Иван Иванов - също  не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
По предложението на господин Костадинов има ли изказвания? Няма изказвания.
Неговото предложение е в ал. 1, след думата "бюджет" да се добави изразът "с изключение на патентния данък изцяло за бюджетите на общините".
Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 31, против 107, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Иван Иванов.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение се отнася до разпределянето на доходите по Закона за облагане доходите на физическите лица.
В предложението на Министерския съвет това е 50 на сто за бюджетите на общините и 50 на сто за централния бюджет. Ако ние като Народно  събрание искаме да правим всичко възможно да спазваме Хартата за местното самоуправление, към която  се присъединихме като държава, би трябвало да имаме и стъпки, които да увеличават самостоятелността на българските общини.
Каква е сегашната практика - максимално концентриране на средства в центъра и разпределяне на субсидии. 
С това предложение 70 на сто да бъдат пряко в бюджетите на общините, а 30 на сто в държавата ще променим този подход, ще стимулираме общините да търсят възможности да създават нови работни места, нови производства на собствените си територии. Тъй като знаем, че основните приходи са  именно по този данък - за облагане  доходите на физическите лица.
И в този смисъл аз предлагам тази промяна. Мисля, че така ще бъдем по-адекватни и на намерението, което беше изразено и в "Програма 2001" на правителството. Мисля, че това трябва да го имаме предвид. И ще направим необходимото общините да не бъдат в позицията на постоянно молещи се и очакващи от държавата да им дава пари. Нека сами да се погрижат за собствените си приходи и да получат по-големи стимули да правят това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Поставям на гласуване предложението на господин Иван Иванов по ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 36, против 73, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Моля господин Цонев да докладва предложението на комисията за чл. 9.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 9. (1) На основание чл. 6, ал. 3 от Закона за общинските бюджети установява разпределение на приходите от данъка върху доходите на физическите лица и другите данъчно задължени лица по Закона за облагане доходите на физическите лица в размер 50 на сто за бюджетите на общините и 50 на сто за централния бюджет.
(2) Данъкът върху доходите на физическите лица, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и/или организации на български предприятия и членовете на техните семейства, постъпва изцяло в централния бюджет по ред, определен от министъра на финансите.
(3) Данъкът по Закона за облагане  доходите на физическите лица върху  еднократните парични обезщетения по чл. 237 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 261 от Закона за Министерството на вътрешните работи постъпва изцяло в централния бюджет по ред, определен от министъра на финансите." 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 114, против 22, въздържали се 3.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 10.
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин - касае чл. 10, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложенията ги има пред вас, аз ще чета само имената на народните представители, които са ги направили, и алинеята, за която се отнасят, а също и становището на комисията.
Второто предложение е на народните представители Васил Клявков, Йордан Бакалов и Иван Николов относно ал. 1.
Комисията подкрепя това предложение. Грешно е изписано становището под предложението.
Предложение на народния представител Бойко Великов - отново относно ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители ангел Найденов и Васил Козалиев - по същата алинея.
Предложението също не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов относно ал. 1.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Иван Иванов. Надолу  следват таблиците, които той предлага. Предложението е отново по ал. 1.
И неговото предложение не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев - по същия член и същата алинея.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Пламен Славов по чл. 10, ал. 1.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Иван Цонев - също не се подкрепя от комисията.
Предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Любен Корнезов - също не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов - относно ал. 1 на чл. 10.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Михаил Миков - също не се подкрепя от комисията.
Предложение на народните представители Руси Статков, Гиньо Ганев, Стефан Нинов и Георги Михайлов - отново относно чл. 10, ал. 1.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Руси Статков, отнасящо се до същата материя. 
И това предложение не се подкрепя от комисията.
Предложение на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев - също не се подкрепя от комисията.
Следващото предложение е на същите народни представители - не се подкрепя от комисията.
Следващите три предложения са на същите народни представители - Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев.
Тези три предложения не се подкрепят от комисията.
Предложение на народните представители Иван Иванов, Иван Зънзов, Златко Златев и Димитър Димитров - относно ал. 1 на чл. 10.
И това предложение не се подкрепя от комисията.

Двадесет и първото предложение - на народния представител Пламен Славов - не се подкрепя от комисията.
Двадесет и второто предложение - на народния представител Иван Цонев - не се подкрепя от комисията.
Двадесет и третото предложение - на народните представители Атанас Мерджанов и Любен Корнезов - не е подкрепено от комисията.
Следващото предложение е на Йордан Бакалов и Васил Клявков. Това предложение е подкрепено от комисията.
И последното предложение е на народния представител Стефан Стоилов - не е подкрепено от комисията.
Всичко това беше по ал. 1. 
По ал. 2 има три предложения. Всичките са с един и същи текст - да отпадне ал. 2 на чл. 10. Предложенията са на народния представител Венцеслав Димитров, на народния представител Иван Иванов и на народния представител Руси Статков. Не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Първото предложение е на господин Ахмед Юсеин. Но, господин Юсеин, Вие не сте посочили тези завишавания на двете общини за сметка на какво да станат. И след като сме приели вече чл. 1, аз не мога да ги поставя на гласуване.
Предложението на господата Клявков, Бакалов и Иван Николов е прието.
Господин Бойко Великов е направил следващото предложение. Не виждам господин Великов в залата. Неговото предложение обаче се мотивира с увеличение на сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.1.4., което не е прието при гласуването на чл. 1. Така че и това предложение не може да се гласува. 
Предложението на народните представители Ангел Найденов и Васил Козалиев също е във връзка с предишно тяхно предложение по чл. 1, ал. 1.
Господин Козалиев, и Вашето предложение не мога да го поставя на гласуване, защото е във връзка с предложение по чл. 1, ал. 1, което не е било прието. 
Имате думата, разбира се. 
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Вярно е, че гласувахме чл. 1 и предложението беше направено там за увеличение на приходите, за да ги прехвърляме след това като разходи в чл. 10. Но аз направих и едно друго предложение в комисията.
Кой ще гарантира от Министерството на финансите и по-точно от Главно данъчно управление изпълнението на така планираните собствени приходи на общините? Кой ще ги гарантира? Защото вие формирате един бюджет на общините, гарантирайки някакви собствени приходи. Добре, те не се изпълняват в края на 1999 г. Тогава какво ще прави Министерството на финансите? Защото вие на базата на планирани собствени приходи намалявате в една голяма група от общините държавната субсидия. Примерно на община Ивайловград сте я намалили с цели 15,4% спрямо тази, 1998 г., защото завишавате техните собствени приходи, неотчитайки примерно дислокация на поделение, намаляване на работни места, преструктуриране на някои от предприятията във връзка със структурната реформа. Тогава? И в комисията такъв нормален отговор никой не даде, включително и госпожа заместник-министърката Дора Андреева. 
Така че аз много моля, нека да не приемате тези наши предложения за увеличение, но да имате куража и смелостта да запишете в Преходните и заключителни разпоредби един параграф, че при неизпълнение на така планираните собствени приходи на общините от Главно данъчно управление Министерството на финансите гарантира бюджета със съответно завишаване на целевите субсидии към тях. 
Всъщност ние имаме безброй примери в това отношение, в които се намаляват субсидиите на общините спрямо тази, 1998 г., завишавайки неоснователно собствените им приходи. Така че, господин председателю, затова исках да взема думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Козалиев.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, хубав въпрос е този. Този въпрос би могъл да бъде зададен със същата логика и въобще за приходната част на бюджета като цяло. Това е една прогноза. Събираемостта на данъците е една прогноза, която стъпва на съответни изчисления, на съответни прогнозни бъдещи събития и на дадени отчетни данни. Цялото това нещо е една прогноза и държавният бюджет като цяло би могъл да бъде изпълнен,  неизпълнен или преизпълнен. По същия начин всички негови съставни бюджети, в това число и бюджетът на общините има всичките тези белези на прогноза. Но тази прогноза - аз твърдя това - е направена много внимателно. Тя е направена изключително отговорно от органите, които носят тази отговорност не само на централно равнище в Министерството на финансите, а и по места. Включени са прогнозите на териториалните данъчни управления, взети са под внимание всички фактори, които към момента съществуват, и тяхната прогноза като развитие за в бъдеще съвместно с общинските органи и най-вече с Асоциацията на общините в България, Националното сдружение на общините. Всичко това е коментирано няколко месеца подред това лято и тази есен, за да стигнем до тези величини, които сега вие разглеждате. И съвсем не е така волунтаристично - виждате ли, някой си измислил някакво число и го забол там. 
Това, освен всичко друго, е направено на една нова, бих казал, система на отношения на тези бюджети, не само субсидия към субсидия, а бюджет към бюджет. И това е много по-справедливо и много по-точно, бих казал, много по-добре за самите общини, защото дава тази необходима гаранция, че няма да има голяма диспропорция между величините в едната община и тази в някакво друго населено място, с други условия за събиране на собствени приходи.
Така че аз твърдя, че достатъчно балансирано е направен проектът за разпределение на бюджетите на общините, включително и техните приходи, и ако вие познавате този механизъм, вероятно - ако го познавате, както трябва, задълбочено, ако знаете всяко нещо кое след кое следва - не бихте задали подобен въпрос от тази трибуна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. 
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. 
Господин Козалиев, ако това, което искате да запишем, го запишем, какво ще стане с преизпълнените собствени приходи там, където ще ги има? Питам, само като технология, без да броим. Може да е една в цяла България. Примерно какво ще направим с нейната субсидия по силата на така действащия механизъм, който Вие искате да запишем? Той ще е автоматичен механизъм. Значи ще намалим субсидиите.
И веднага искам да ви кажа какво щеше да стане, ако това го имаше в тази година. Ето тук, горе, са финансисти. Какво щеше да стане? На 90% от общините изобщо нямаше да им изплатим субсидиите поради простата причина, че тая година всички имат превишения на планираните собствени средства.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ, от място): Това не е вярно! 
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как да не е вярно? Има данни! 
Вижте, дайте да не се апострофираме! Аз най-отговорно  Ви  заявявам, че съм чел данните и това е така. Друг е въпросът на какво се дължи. Това е така, заявявам Ви го най-отговорно. Значи щяхме на всички по силата на този механизъм  да им вземем. Така че като мислим в едната посока, нека да мислим и в другата. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. 
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Въпросът, който вие искате да откажете да обсъждаме чрез формалното, че с обсъждането по чл. 1, ал. 1 сме приключили, т. е. за приходите, и след като няма гласуване трябва да го оставим настрана, според мен, меко казано, е грубото заравяне на главата в пясъка като щрауса - не искате да видите фактите такива, каквито са!
Господин министър, може и Ваши думи да са, обаче Вие преди малко казахте няколко неистини. И накрая господин Цонев завърши с една неистина.
Първо, аз съм видял протокола на сдружението, който Вие се опитвате да ни размахвате. Там пише няколко неща, господин министър. Едно от тях е, че времето за диалог е било изключително малко.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Една година!
РУСИ СТАТКОВ: Вие трябва да видите в тези наши предложения именно онзи диалог, който вие сте били длъжни да направите във времето и да видите промяната на ситуацията. Това - първо.
Второ, там пише, че прогнозите на Главно данъчно управление са поставени на нездрава основа. И няколко други неща пише, макар и леко записани в други точки.
Не бива да злоупотребявате с този подпис на част от ръководството на Асоциацията на общините. Ситуацията се измени. Ситуацията се измени веднъж от това, че диалогът не беше проведен на това ниво, на което трябва да бъде. Аз в комисията използвах един израз, който не беше точен. Според мен диалог по същество не е проведен.
Второ, една голяма част от предприятията, особено тези, които не са с общинско значение, са в различни списъци, над които Вие, господин министър, трябва да упражнявате своето компетентно въздействие. За разлика от това Вие правите нещо друго. И тези предприятия са в опасност. В опасност са, а вие се смеете дори и в момента, поради Вашата некадърност да ги управлявате! (Шум и реплики на недоволство от мнозинството.)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Господин председател, тук се правят квалификации!
РУСИ СТАТКОВ: Излезте от летаргията малко! Излезте от летаргията малко - да, квалификация като народен представител давам точно... (Шум и реплики от мнозинството.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не пречете! Щом не му правя забележка наистина един депутат може да оценява работата на министър, това му е работата!
РУСИ СТАТКОВ: Точно това е, което Вие не искате да видите! Не искате да видите, а то е - бяха изброени в комисията много окръжни градове, в които предприятия, както от отбранителната промишленост, така и от други промишлености отиват към закриване, към ликвидация. Става дума, например, за Михайловград, за Монтана, за около 1000 човека. Става дума за Лом - няколко предприятия с около 400 работници. Става дума за Враца, става дума за много градове, които тук са предложени и за които Вие не искате да чуете. Става дума за това, че трябва да се види още отсега тази опасност, а тя е реална. Това е бедствие.
Колегата Козалиев направи това предложение не случайно, защото има резерв от 4 млрд. лв., който обаче не е достатъчен.
Господин проф. Стоилов предложи сумата от 20 млрд. в Преходни разпоредби да ги сложим именно за това и да има критерий. И този критерий да бъде неизпълнение на собствени приходи, които са зависими от това дали ще работят хората или няма да работят.
Ето тези неща трябва да се видят, а не министърът на финансите да се подхилва тук и да не приема това, което е съвсем сериозно. Това е отговорно!
След това - за другите неща. Приходите. Ето, това е таблицата от изпълнението на приходите и очакваното изпълнение, която от Министерство на финансите са ни дали.
Господин Цонев, неистината беше, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, ние сме по предложението на господин Козалиев. Вие по Вашето предложение после ще имате възможност за още разсъждения.
РУСИ СТАТКОВ: Искам да кажа, че именно господин Козалиев има основание да предлага това нещо. И ние в комисията в тази посока бяхме тръгнали - да търсим една разпоредба, която разпоредба да е именно, защото общините се очертава да нямат и собствени приходи, сега изпълнени на 100 процента, камо ли за следващата година в една променена ситуация, гаранция на поне минимум относително социално  спокойствие, а не да се оправдаваме след това с некадърността на тоя или оня или пък да не виждаме собствената си некадърност и да се явяваме спасители на бял кон, когато сме причинили нещо, което самите ние ясно сме видели.
Затова аз поддържам предложението на господин Козалиев за едно такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Козалиев е предложил нещо, което е във връзка с чл. 1, ал. 1 и по този въпрос вече сме приключили обсъждането.
Следва предложението на народния представител Тодор Костадинов.
Искате ли думата, господин Костадинов? Не.
Първото Ви предложение е за сметка на увеличените приходи в чл. 1, така че това предложение фактически е решено с гласуването на чл. 1.
Второто Ви предложение е за нова ал. 1а.
Поставям на гласуване предложението на господин Костадинов за нова ал. 1а.
Гласували 143 народни представители: за 46, против 97, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Иван Иванов.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение, както сами виждате, е завишаване на субсидиите за няколко общини в Русенския район.
Какви са фактите?
За община Русе е предвидено намаление на субсидията в сравнение със субсидията за 1998 г. с 10 на сто, за община Бяла - с 10 на сто. Особено фрапиращо е намалението за община Сливо поле - да получи 78 на сто от субсидиите, които е получила през тази година.
Опитах се да разбера какви са обективните критерии, по които Министерство на финансите е решило да направи такова предложение в парламента. Трябва да Ви призная, че не можах да получа убедителни аргументи за това, господин министър, въпреки Вашите твърдения за проведените диалози.
Вие сигурно знаете, че отговарящи по региони дават цифрите, не провеждат диалога, а точните цифри, които бяха записани в проекта за държавен бюджет, с голямо неудобство Ви казвам, че кметовете не ги научиха от Министерство на финансите, а ги научиха от мен за нашия регион, след като получих проекта, който влезе в парламента.
Правят се сметки за собствените приходи на общините, което да бъде аргумент за намаляване на субсидията, но не се питат кметовете на общините и общинските съвети какви са при вас изобщо приходите, а се питат данъчните служители, които казват на базата на една система, че от данъци еди-колко си ще дойде. Но данъчните служители изобщо не знаят характера на другите собствени приходи на общините. И Вие не ги питате, за да Ви кажат какви са проблемите и какво предвиждат през следващата година да направят. Решавате и им намалявате субсидията.
Аз ще взема за пример една конкретна община. Тя има преизпълнение на собствените приходи. Тази община се казва Сливо поле. От какво е обаче преизпълнението през тази година? От продажба на дълготрайни материални активи: тополова гора - 161 дка, общината е получила 145 млн. лв.; акациева гора - 50 дка - 9 млн. От приходи от наеми на земи: прасковена градина - 164 дка, 24 млн. са получили. Добре, но в общината няма гора, която през следващата година ще бъде продадена. В общината няма и да я има тази прасковена градина, която сега измръзна, а са необходими средства тя да бъде възстановена. Тогава за какво става дума по отношение на увеличаване на собствените приходи?
Какви процеси протичат? Пак за тази община ще ви говоря. Безработицата е 56 на сто. Ясно ви е, от данъците вече знаете какво ще влезе в общината. Увеличаването на безработицата води до увеличаване на социалните разходи. Вие сте предвидили 95 млн. социални разходи от републиканския бюджет по съответната графа. Значи, общината трябва да задели още толкова и си решава проблемите със социалните помощи. А известно ли ви е, че за тази година община Сливо поле е похарчила за това 380 млн., за да може да покрие изискванията по различните закони и т. н., за да може да се плащат и социалните плащания. Тогава какво ще прави тя през следващата година?
Кметът трябва да обяснява на населението, на безработните, на тези, които трябва да получават еднократни помощи всеки месец, че няма пари, че не може да се справи. Прехвърляме целия проблем на кмета на общината. Републиканският бюджет казва, че ще даде 78 на сто от това, което те са получили през тази година. Няма никаква логика на такова поведение. Аз съм склонен да мисля, че има нещо целенасочено в тази работа.
Значи, идват местни избори. Кмета го оставяме без пари. Сложихме му и ще му сложим един областен управител на главата и гледайте как се печелят вече местни избори. Много лесно ще убедим хората, че той щом е червен, а правителството не е червено, то е от другите, значи той няма да получава пари. И хората трябва да се съобразят с тази работа, и за това какво ще гласуват. За това ли става дума и това ли е целта, която преследваме?
Подобни са данните и показателите за община Русе. Знае се кои предприятия вече се закриват и няма да носят приходи в общинския бюджет.

Уважаеми колеги, такъв подход смятам за много порочен и ако не се промени това, може да имате после и ваши кметове, които да оставите да работят в същите условия.
Искам да подчертая, господин председателю, че моето предложение ще трябва да го гласувате въпреки съображенията по чл. 1, тъй като аз сега правя предложение необходимите средства по моите 5 предложения, за петте общини, да бъдат взети от субсидията за община София. Моля да не се засягат колегите, които са от София, но все пак предвиждането на 20 млрд.лв. за благоустрояване, извинявайте, но такова нещо не се предвижда за другите български градове. Иначе приемам, че за метрото в София трябва да се отделят такива средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Поставям на гласуване неговото предложение, като средствата, които той иска да бъдат завишени за общините в Русенска област, бъдат за сметка на община София.
Гласували 160 народни представители: за 63, против 90, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Министърът щеше да иска думата, но той води служебен разговор с господин Иванов.
Следващото предложение е на господин Петър Мутафчиев. Господин Мутафчиев, Вие сте посочили завишението да бъде за сметка завишаване приходите в чл. 1, ал. 1 и ал. 4.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Излизам на трибуната на Народното събрание с ясното съзнание, че след като приехме в началото на извънредното заседание процедура да не се гласуват предложенията, които не са приети в чл. 1, ал. 1 - за завишаване на приходната част...
Искам да кажа обаче само няколко думи. Бюджетите, с които ще разполагат общините през 1999 г., са напълно недостатъчни. На всички нас, и преждеговорившите колеги изразиха своите виждания, че приходната част, за собствени приходи е завишена. Искам да докажа това само с два примера.
Първо, община Първомай. По информация от общинската администрация до момента с 350 млн.лв. не са изпълнени местните приходи. А завишението за 1999 г. е 136 на сто на база 1998 г. Това означава, че още с гласуването на този бюджет ние ще обречем общината на финансов крах. Ясно е защо се получава така. Това идва най-вече от хаоса в данъчната администрация. И мисля, че е във ваши ръце да решите този въпрос.
За община Карлово. В момента военнопромишленият комплекс дължи над 3 млрд.лв. Вие ще кажете: да, това са вземания за по-късен период, те може би ще си ги получат. Не ми се вярва. Общината също е в крайно тежко финансово състояние.
Не искам повече да говоря по моето предложение. Аз съм бил с желанието наистина да оценим и това, че държавата е в сериозна криза и затова съм предложил суми от порядъка на      100 млн., 80 млн. на община и т.н.
Искам да изразя и своята подкрепа за предложението, което е направено от колегите от Съюза на демократичните сили Васил Клявков, Йордан Бакалов и Иван Николов. Аз ще подкрепя това тяхно предложение за преразпределение на субсидиите в Пловдив-област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев. Това предложение няма да го гласуваме. Вече се разбрахме защо. Но понеже все още, уважаеми народни представители, в някои изказвания се връщаме към нещо, което би следвало да бъде пределно ясно, защото не за първи път приемаме закон - и господин Мутафчиев, преди малко и господин Статков. Процедурата, не е въпрос до процедура, дами и господа. Винаги, какъвто ще и да е закон, след като е приет един член от закона, ако следващите текстове на този закон не се придържат към някакви постановки, норми или положения в този приет вече член, няма да стане закон.
Ако вие искахте, имаше начин наистина да се гласува така, както предлагате. Просто в началото на днешното заседание някой трябваше да стане и процедурно да предложи чл. 1 да се гледа, след като се приемат останалите членове. И тогава нямаше да има никакъв проблем. Но никой не е направил това предложение, а сега искате да изкарате, че нарушаваме правилника. Правилникът не се нарушава.
Думата за процедура има господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин председател, аз съм изцяло съгласен с това, което казахте. Но знаем и едно, че по принцип процедурите в правилника в повечето случаи са, за да може мнозинството да налага своята воля над малцинството.
Но има още един вариант и този вариант беше предложен от колегите. Ние можем да приемем определени предложения, които са заложени, по промяна на чл. 10 и след това процедурно да се върнем и да прегласуваме чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Такава процедура няма.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Много Ви моля, това нещо е правено и под председателстване на Народното събрание от Ваше име. Така че подобна процедура като практика в Народното събрание е имало. Не ни пречи и сега да подходим по този начин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За да приключим спора, ще ви припомня, че дори по закони, които след това върна президентът, и господин Соколов, и аз, и останалите заместник-председатели не сме разрешавали да се върнем на текстове, които преди това са приети.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Връщали сме се три пъти и ще го докажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващото предложение е на господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също много добре разбирам, че това предложение няма да бъде подкрепено от мнозинството, тъй като на практика моето предложение по чл. 1, ал. 1 не се прие в началото на обсъждането на проектобюджета, но използвам тази възможност, която ми се предоставя по правилник, тъй като аз коректно съм посочил откъде предлагам да се увеличи субсидията за община Карлово, когато обсъждахме текстовете на ал. 1, съответно т. 1.1.2.3. и 1.1.2.5.
Използвам тази възможност отново, за да попитам господин министъра на финансите, тъй като той отсъстваше по време на това мое предложение, как лично той вижда ситуации, в които и в момента са поставени общини, каквато е община Карлово, а едва ли 1999 г. ще се отличава особено от ситуацията през 1998 г., когато голямо предприятие, каквото са Вазовските машиностроителни заводи в Сопот, до момента за 1998 г. дължат на общинския бюджет 1 млрд. 500 млн.лв. Как голяма община като община Карлово, която е естествено да формира своя бюджет на базата на един висок процент планирани собствени приходи, ще се справи със ситуации, в които голямо предприятие като Вазовските машиностроителни заводи е длъжник в огромни размери за общинския бюджет, какъвто е този на община Карлово? Повтарям: 1 млрд. 500 млн.лв. са задълженията към общинския бюджет за 1998 г. Това и в момента силно затруднява общината за реализиране на определена социална политика. 
Споделих с колеги, господин Радев, че правителството твърде ревностно, както и представители на мнозинството, атакуват в последно време кметове на общини, общински съвети за неизпълнение на техни задължения, особено по отношение на социални плащания. Но как да се справят с това предизвикателство общини, които не могат да изпълнят собствените приходи тогава, когато големи предприятия не издължават предвидените и планирани отчисления към общинските бюджети?
Затова използвам предоставената ми възможност, за да чуя и Вашето мнение по този въпрос, което е нетолкова важно за изтичащата 1998 г., колкото за това, което предстои и на нас като Народно събрание, а и на общинските съвети и кметовете на общини през следващата 1999 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Славов, кажете точно откъде предлагате да бъдат взети тези средства.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: За да спазя изискването, което господин председателят с основание предявява към мен, увеличението на субсидията е за сметка на моето предложение, което не беше прието - повтарям - за увеличаване на средствата от конфискувани средства и приходи от продажба на конфискувани вещи със 100 млн.лв. и от концесиите - с 257 млн. 800 хил.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Славов. Тъй като и това сме го гласували вече и са фиксирани  и концесиите, и конфискациите, очевидно няма да можем да гласуваме и Вашето предложение.
Господин Стефан Стоилов отдавна искаше думата. 
Имате думата, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Връщам се към въпроса, който вече беше разискван. Ще ми простите тези 4-5 минути, тъй като той беше дебатиран и в комисията, и си струва отново да се върнем, ето поради какви причини.
Първо, никой няма да отрече, че има редица общини, които са вече в тежко положение от гледна точка на това, че икономиката в района им се срива, собствените приходи драстично  се  намаляват. Тази тенденция ще продължи и през 1999 г. С голяма точност до стотните може да  бъде прогнозирано, тъй като има утвърдени, съгласувани планове за намаляване на персонала, намаляване и на заплатите на основните предприятия в тия райони. Така че, ако има някои общини с излишъци по своите сметки, увеличава се броят на общини, при това и много големи, в които ситуацията през 1999 г. ще бъде многократно по-тежка отколкото през 1998 г. 
Господин министър, има едно решение, което би било израз и на почтеност, и на коректност в отношенията между министерството и общините. То е в така да се каже фарватера на това, което беше разисквано в комисията. Аз уважавам справедливата бележка на господин Бойко Георгиев, който се занимава с общините - всички депутати го знаят, един човек, който прави понякога и невъзможното да им помага, че, ако приемем да се помага на общините при всяко едно неизпълнение, то за половин и един процент всеки ще се нареди на гишето пред вас. Дайте да приемем един критерий - при неизпълнение на собствените приходи над 10 на сто, това вече е чувствително неизпълнение, и при доказани обективни причини, тоест анализ, оценка на съответните ваши експерти, Министерството на финансите подпомага тези общини, не изобщо, а в рамките на реализираните излишъци. Така че към оня, нека си признаем, мизерен фонд от 4 млрд., който се предвижда, тук създаваме една възможност, която от една страна въвежда определен регламент по отношение на това нареждане за компенсации и, второ, в рамките на реализираните излишъци. Има излишъци - подпомагат общините, няма излишъци - няма да има подпомагане. Това във времето, в което живеем, и при дълбоката убеденост и на вашите експерти, че ще има отново превишение на приходната част ...
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Но за сметка на другите общини.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вижте сега, не за сметка на другите общини. Защо за сметка на другите общини? Вие с други думи казвате на господин Иванов от Русе - щом като няма борова или тополова гора, ами, господа, измислете си една нова тополова гора и я продавайте. Но там, където тази година не е вървял приватизационният процес и получава развитие през 1999 г. защо ще пипате на тези пари? А в много от общините, тук присъстват и депутати, които ще потвърдят, че каквото можеше да се продаде от общинската собственост беше изкарано на гишето за приватизация през 1998 г. 
Това, което ви предлагам, е наистина една форма на урегулирване на тези отношения на подпомагане, тъй като общините не са друга планета. Те са частите  на България. И кое чак толкова много Ви смущава тук? В рамките на тези излишъци, пак повтарям, ако ги има, не да дадете на тази или оная община, а при такъв един механизъм на регулиране горе-долу на отношенията Вие да окажете помощ. Приемете! Нека не бъде 10 на сто, а да бъде над 15 на сто на изпълнение. Тоест, намаляваме така да се каже територията, на която ще се появят пред гишето на министерството тези, които се нуждаят от подпомагане. Това е едно решение.
Защото иначе, извинявайте, но аз не знам кога ще правите изборите за общини, значи ще ги притесняваме до месец септември или октомври и след това там, където спечели правителството, ще излива големите излишъци.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Откъде ще ги дадем? 
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вие вече ги заложихте. Вие признавате, господин Цонев. Вие го признавате почти публично.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е вярно, абсолютно не е вярно.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Миналата година го заложихме. Тая година, макар и в по-малка степен, пак го залагаме и така нататък до края на света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на професор Стоилов.
Само че формално писмено предложение, господин професоре, като че ли няма по този въпрос. (Неразбираема реплика от Стефан Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре, благодаря. Това беше общо разсъждение по ал. 1.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, Вие сте един сериозен народен представител, а в този момент правите едно недостатъчно сериозно предложение, защото поне на Вас трябва да Ви е ясно, че приходите от продажба на общинско имущество, като резултат на приватизацията, не участват в това сравнение, за което говорим, тъй като самите те по себе си са извънбюджетни средства, отиват в една извънбюджетна сметка и не участват в съпоставката на бюджет към бюджет. И това на Вас, ако не е ясно?! Аз разбирам, ако Руси Статков ми зададе такъв въпрос, но не и Вие. Това първо.
Второ, господин Стоилов, в това, което казвате, със сигурност има немалък процент логика, но Вие добре знаете, че в бюджета на България консолидираната бюджетна програма е съставена от твърде много съставни бюджети сами за себе си, един от които е общинският. Този общински бюджет, ако вие решите да предложите на Народното събрание, имате това право като народен представител, да се компенсира неизпълнението на собствените приходи, логиката показва, че трябва да се компенсира от същия източник от самите общини. И това е нещо, върху което може да се разсъждава. И това е нещо, което може да бъде обсъждано с Асоциацията на общините в България. Не възразявам да стане такъв диалог. Възможно е да се намери нещо по-добро и по-справедливо от сегашното, но това със сигурност ще стане с бюджета за по-следващата година, когато се промени методиката, която е част от бюджета, който сега се гласува. И в тази методика бъдат включени подобни, пак казвам, по-добри начини на разпределяне на субсидията на общините. Със сигурност тя може да бъде подобрявана, може би и не само в тази посока. Но пак казвам, за да бъде сериозно издържано, това означава дискусия, полемика във всички случаи допитване до самите общини, до техните ръководства и тогава вече можем да го внесем, пак казвам, да го приемем изцяло, но вероятно през една година нататък - в по-следващия бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин министъра. Само имам молба към него да не прави внушения във връзка с някои от колегите. Нека да спазим коректния тон.
Следващото предложение е на господин Иван Борисов. 
Заповядайте.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Аз имам направено предложение за увеличаване на цифрите, увеличение  на субсидиите на пет общини от Врачанския регион. Това са Кнежа, Козлодуй, Криводол, Оряхово и Роман. Аз няма да цитирам цифрите, всички ние ги имаме, бих могъл да разделя моето предложение на две части, на две групи. В първата група са всички тези общини Кнежа, Криводол, Оряхово и Роман. Тук става дума преди всичко за средства, за целеви социални помощи. 
Тези общини, уважаеми колеги, господин министър, и сега в 1998 г. имат изключително тежки проблеми с бюджета, става дума за бюджета за 1998 г. Така стана с приемането на бюджета за миналата година, както и сега, и аз се питам, а питам и всички вас: защо трябва да отчитаме в края на 1998 г. излишъци? Така отиват нещата и за 1999 г. А в същото време да сме наясно отсега, че така заложените средства далеч няма да стигнат за тези общини. Няма да цитирам цифрите, вие ги имате пред вас, моля при гласуването да обърнем внимание на това, че тези общини и сега са в изключително критично състояние.
Втората група  е община Козлодуй,  която е на вноска. Ще си позволя да припомня само това, че 47 на сто от електроенергията на Република България и тази година ще бъде произведена от АЕЦ "Козлодуй". Само за сведение ще припомня и това, че основният контингент от населението на община Козлодуй е свързан с експлоатацията на АЕЦ, което от своя страна поставя ежедневно на преден план завишени критерии в сферите на здравеопазването, образованието, социалните дейности, а така също и в организирането и поддържането на дейностите на общинската инфраструктура.
Аз съм съгласен с това, което каза проф. Стоилов, че уважаваният от всички нас господин Бойко Георгиев действително прави от невъзможното възможно, за да се помогне на общините. Но ще си позволя да допълня и това, че кметовете на общините,  общинските съвети в не по-малка степен правят от невъзможното възможно, за да могат да осигурят приход - собствени средства,  за да могат да затворят бюджет 1998 г.
Аз правя второ предложение, защото първото не беше прието,  завишението на средствата да бъде за сметка на община София и настоявам да се гласува направеното от мен предложение.
Господин Йордан Цонев,  допусната е грешка, сигурно не е случайно и трябва да бъде обърнато внимание на това,  моето предложение е отпечатано два пъти като точка 9 и точка 22. Вероятно не е случайно това. 
Аз моля, уважаеми колеги народни представители,  преди да посегнем към  кнопките за гласуването, преди да определим техния цвят, който ще натиснем, нека да не забравяме това, че става дума за община Козлодуй - общината, в която се намира атомната електроцентрала, която осигурява почти половината от електроенергията на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Борисов. Искам да му припомня, че не мога да подложа на гласуване това предложение, тъй като не се казва откъде да се вземат средствата.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ,  от място): Казах - от община София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Казахте от София? Извинявайте, не съм чула. Добре.
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател! Аз искам думата, за да поправя една грешка, която допуснах при изчитането на чл. 10. Пропуснах да прочета предложението на народната представителка  Емилия Масларова. Тя има предложение по чл. 10. За да бъда коректен, тъй като не е отразено в доклада,  както имах възможността да й се извиня няколко пъти, да го прочета сега, ако ми разрешите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Народната представителка Емилия Масларова прави предложение в чл. 10, ал. 1 числото "517 968 730 000 лв." да стане "570 431 865 000 лв.", а числото "53 475 000 000 лв." да стане "99 231 200 000 лв." за сметка на част от предложените увеличения на приходите по чл. 1, ал. 1.
В чл. 10, ал. 1 да се направят следните промени за Русенска област:
"За Русенска област -  ред Борово, ред Бяла, ред Ветово, ред Русе и ред Сливо поле."
Има дадени таблици, които аз ще прикрепя към стенограмата и ще ви моля това предложение също да го имате предвид при обсъждането и гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви. Без да се посочват текстове откъде да се вземат тези средства, нали, господин Цонев? Не са посочени?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Посочено е само по чл. 1. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Само във връзка с чл. 1, добре.
По предложението на народния представител Иван Борисов някой желае ли думата?  
Общо по ал. 1 ли, господин Козалиев? Вие сте вземали веднъж думата. По предложението на господин Борисов може. Заповядайте.  
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ):  Благодаря, госпожо председател! 
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз подкрепям, разбира се, напълно предложенията, които направи господин Цонев и останалите колеги, но силно впечатление ми направиха двете изказвания на господин министъра, от които разбрах, че господин министърът не разбира от съставяне на общински бюджети. 
Аз трябва да му кажа,  че той не различава продажбите по Закона за собствеността за общинската собственост, които влизат в общата набирателна сметка и се изразходват за всички  нужди, и продажбите по Закона за приватизация. Точно това Вие не разбирате, защото една голяма част от това, което Ви каза и господин Иванов, Вие го репликирахте.
Така че, уважаеми господин министър, всичко това, което общините продадоха, и през тези две-три години изконсумираха,  догодина няма да го има. И заради това колегите Ви предлагат, и ние с проф. Стоилов Ви предложихме да включим в Преходните и заключителни разпоредби една допълнителна разпоредба, с която Вие все пак да гарантирате, че правилно сте преценили и планирали тези приходи. От тази гледна точка, аз съжалявам, но тук няма нищо общо в този бюджет с всички онези средства, които общините получават от приватизацията. Благодаря ви.
Мисля, че като стигнем до Преходните и заключителни разпоредби, ще намерим място, за да включим при един срив на собствените приходи на общините Вашата реакция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Козалиев, с всичкото ми уважение към Вас, Вие взехте думата за втори път по един и същи въпрос. Моля да не се прави така, както и да не се обвиняваме във взаимна компетентност или некомпетентност, както помолих и господин министъра.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ):  Уважаема госпожо председател, господин министър! Ставам да подкрепя предложението на господин Цонев не толкова защото той не го аргументира добре, а защото съм уплашен от една посредственост и повърхност, която се изяви преди малко от говорившия господин министър. Уплашен съм от това, че той не се  вслушва въобще  в няколко неща, за които господин Цонев предлага да има промяна. Господин Йордан Цонев също ги е предлагал и в комисия е казвал:  ако имаше, щях да дам това. А ние предлагаме да има.

Първото, което господин Цонев предлага, е свързано със социалното подпомагане. Господин министърът многократно тук е заявявал, че всички общини са в такова положение, по повод нашите предложения за общините миналата година  по време на съставяне на бюджета. Ние тогава го предупредихме, че ако не се вземат мерки, няма да се плаща от юни месец или от май в много от общините в страната. Това вече е факт. Господин министърът миналата година си позволи да се яви като спасител на бял кон през месец декември за тези общини, които са същите и сега, с една торба от 60, 70 или 80 млрд. лв. 
Отново две трети от общините са в това състояние. Обаче господин министърът се държи в момента за тези 20 млрд., които се искат, като екзекутор. Защото, господин министър, Вие си отделихте в рамките на Министерския съвет пари, за да си ремонтирате кабинетите, а социалното подпомагане в тези общини, за които господин Цонев иска и в които и аз искам, и колегите, в две трети или повече от две трети те не са изплатени.
Този проблем ще стои и за следващата година и господин Цонев предлага решение по него.
Вторият проблем - за общата субсидия за лекарствата и за някои други средства в здравеопазването. Отново поради неразчитане на това, което се случва, неотчитане на ситуацията и миналата година, и сега, не се залагат необходимите средства и всичко това се крие зад методиката. Реално средства за безплатни лекарства не се изплащат, защото общините ги нямат. Възможностите за преизпълнение на средствата в много от тези общини, за които и господин Цонев говори, са нищожни. И вие, ако не искате да видите тези аргументи и ако се отнасяте наистина повърхностно и безотговорно, то крайно време е да ви се казва това по-категорично в очите и да се искат наистина решителни мерки преди хората да са изразили това отчаяние и това негодувание по друг начин. Ето затова, госпожо председател, аз подкрепям господин Иван Цонев и се надявам, че и господин Йордан Цонев, който многократно по различни поводи в отсъствието на журналисти е заявявал: да, така е, обаче ние мислим иначе като философия, надявам, че ще подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Господин Йордан Цонев има думата за реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Колега Статков, нека да не излизаме от рамките на добрия тон въпреки желанието Ви непрекъснато да го провокирате. Никога не съм разговарял в отсъствието на журналисти, защото до този момент не е имало закрито заседание на комисията. Първо, тук сте некоректен.
И второ, аз имам уста да кажа това, което мисля и го правя. Нямам нужда да бъда перифразиран, цитиран или Вие да бъдете изразител на моето мнение. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! 
Уважаеми господин Статков! Може би няколко пъти по време на дните за парламентарен контрол не идва редът на наши народни представители от Варненски избирателен район да поставят проблема за неправомерно отклоняване на средства за социални дейности по линия на бюджетите на общините. Аз ще посоча например един червен кмет - в с. Аврен, Варненско. Човекът пренасочва средствата за социални дейности на друго място и след това въпросът се поставя за това, че не стигат такива средства. Значи има го и това. И мисля, че не трябва да се спекулира с това, че 80 млрд. бяха осигурени от министър Радев за всички общини и това не беше толкова отдавна, всички помним. Даже тук министърът ме поправя, че са над 100 млрд. средствата. Тогава нямаше селекция кой кмет какъв цвят има и на всички общини бяха раздадени средства. 
Така че, струва ми се, че трябва да бъдем добронамерени, господин Статков, да не политизираме този въпрос и наистина кметовете, независимо от това какъв цвят са, да използват средствата по предназначение. Защото наистина положението в много общини - за моя избирателен район знам  - е тежко, и не трябва да се спекулира нито от народни представители, нито от кметове с това тежко положение на тези социално затруднени слоеве. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Благой Димитров.
За дуплика има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър! Аз се радвам, че провокирах начало на мислене. Обаче дайте да продължим да мислим по-нататък.
Ако, господин Димитров, говорим за същността на проблема, то същността е тази - че не се залагат приходи, по-скоро се крият приходи в бюджета и за сметка на това се реже разходната част и най-вече тази за общините. И аз цитирах миналата година това, че в края на годината се изляха 80 млрд., които фактически шест месеца трябваше да се дават по правата на Закона за социално подпомагане - тогава правилник, защото не беше приет закон. 
Говоря за това, че общините нямаха тези средства въпреки желанието си. Сега отново се повтаря това нещо за тази година и ще го заложим и за 1999 г. Цитирах господин министъра и ще му дам стенограмата по повод на град Лом, когато той каза: да, така са много общини, това е положението. Ами то положението не трябва да бъде така при нашето, тук с вас, общо действие - да подлагаме общините на тормоз, да подлагаме хората, които работят в тях 6 - 7 месеца и тези, които разчитат само на този доход. И този въпрос не е решен и тази година. Няма и решение за разлика от миналата година с 80 млрд., както беше. 
На следващо място - за отклоняване на средствата, господин Благой Димитров. Има решение на сесиите и ако някъде имаше нарушение, щеше да се спре сусидията за тези общини. Ето, тук е министърът на финансите. Ако има такова нарушение, това щеше да стане. Това трябваше да се санкционира още месец януари, февруари, ако е било, господин Благой Димитров. А никой не е санкциониран, значи е прието, тъй като такъв контрол се осъществява. 
Господин Цонев, ставаше дума за това, че Вие многократно - и тук наскоро бяхте цитиран и във в. "Труд" - говорите за това, че да, нужните на хората са такива. Даже по спомен ще кажа: да, жизненият минимум е 220 хил., обаче няма пари. Е, господин Цонев, Вие казвахте, че можете. Защо сега казвате, че няма? И като казвате, че няма, ние Ви предлагаме алтернативи. 
След като ги отхвърляте и не можете да ги осъществите, дайте ни възможност ние да го направим. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Пристъпваме към гласуване. Гласуваме предложението на народния представител Иван Борисов Цонев, което е под № 9, свързано с област Монтана - средствата да бъдат за сметка на област град София.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 55, против 96, въздържал се 1.
Предложението на господин Цонев не се приема. 
По предложението на народния представител Емилия Масларова желае ли някой да се изкаже? Не виждам.
Не мога да го подложа на гласуване, тъй като то е свързано с чл.1.
Преминаваме към предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Любен Корнезов по т.10.
Има ли желаещи да се изкажат по това предложение? Не виждам.
Също не мога да го подложа на гласуване, тъй като не е казано от коя друга част на бюджета да се вземат тези средства.
Под № 11 е предложението на народния представител Стефан Стоилов. 
Не виждам господин Стефан Стоилов в залата. 
Също не е указано как да се получи това, което господин Стоилов предлага и по приетите процедурни правила не мога да подложа на гласуване това предложение. 
С № 12 е предложението на народния представител Михаил Миков.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! 
Аз много се радвам, че тук е господин министърът, оздравител на промишлеността, ликвидатор на предприятия, благодетел на общините, включително и повелител на Асоциацията на общините. Господин министър, аз се радвам, че сега сте тук, за да чуете тези неща, защото сутринта за концесиите излязохте. Миналата година обаче си спомняте разискванията за концесиите. 
С какво е свързано моето предложение? То е свързано с увеличаване на субсидията за един край на България, в който на всички е известно какво е положението там. Съвсем обективни са били критериите, от които съм се ръководил, когато съм вземал съответните населени места и те са: на първо място, там, където субсидията не е за капитални разходи, каквито са повечето от случаите, тези общини са взети от приложението към Закона за корпоративното подоходно облагане, където от 11 общини за последните 5 години 9 са включени в този списък. И няма друг регион на България, в който за последните 5 години да има по-голяма безработица. Там става въпрос за съвсем скромни предложения, най-големите от които са около 100 млн.
Но по-интересни са другите предложения, които искам да поставя на вниманието на народните представители. Става въпрос за две субсидии за капитално строителство. Едната е в град Белоградчик, която е свързана с дълго планираното изграждане на прохода и връзката през Салаш с Югославия. Става въпрос за    800 млн.лв., което да довърши и поне инфраструктурно да задвижи този регион, защото обещанията, господин министър, са, че където има голяма безработица ще се правят инфраструктурни проекти. И понеже Вашият колега Бакърджиев по-миналата седмица - аз оттогава чакам един отговор на актуален въпрос, да Ви подсетя, за "Видахим" - той каза, че ще се строи мост. И много интересно, че го каза в същия ден, в който назначените от Вас ликвидатори взеха решението и освободиха с Ваша заповед един борд на директори, който причини, всъщност два борда за една година причиниха 8 млрд.лв. загуби на "Видахим".
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Правилно са ги освободили.
МИХАИЛ МИКОВ: Освободиха ги от отговорност. Правилно са ги освободили, само че защо ги освободиха от отговорност, господин Панев?
И тогава той каза, че ще се строи мостът на Видин. И аз съм предложил 2 млрд.лв. субсидия именно защото, ако е сериозно намерението на правителството, заявено от господин Бакърджиев, да се прави този проект за моста на Видин, е необходимо разширяване на подходите към моста, подобряване на пътищата и железопътните връзки. Знаете, господин министър, какво е положението след закриването на "Видахим". Аналогична е ситуацията "Горна Арда" - "Горубсо". Е, нищо ли няма да се предвиди в този бюджет за това? Има го инфраструктурният проект "Мост на река Дунав", има го изявлението на вицепремиера Бакърджиев. Ако това не бъде прието от залата, това значи, че този строеж на моста е или някакво политическо обещание за примиряване на настроенията, или имаме идея да правим някакъв мост, като онзи в Авиньон, който е до средата на реката, без подходи до него, без връзка, защото оттам реката той трудно ще бъде построен без съгласието на румънците.
И затова колеги, апелирам да обърнете внимание на тези предложения и въпреки политическата директива да не се приемат никакви различни от мнението на Министерството на финансите предложения, да гласувате за тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други изказвания по предложението на господин Миков? Няма.
Господин Миков, Вие не сте предложили откъде да се вземат средствата за тези завишения.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз съм предложил, но вие не го приехте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поради което преминаваме към следващото предложение - предложението на господата Руси Статков, Гиньо Ганев, Стефан Нинов и Георги Михайлов.
Има думата господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз вече говорих за нуждата от увеличаване субсидията на общините Плевен, Белене и Левски. Искам да Ви кажа, че поради това, че промишлеността в общините в Плевенска област, вече, не работи, субсидии и приходи не влизат в общините. Така например община Плевен тази година не е получила 6 млрд.лв. само от "Плама". И ако започна да изреждам всички предприятия в нашия край, за всички общини ще стане ясно, че много трудно ще имат собствени приходи в общините.
Освен това, известно е, че в България има общини, които са най-малко облагодетелствани и които са с по-големи възможности. Затова аз правя процедурно предложение да се намали субсидията на община Пловдив с 2 млрд.лв. и от               11 млрд. 814 млн. 622 хил.лв. стане на 9 млрд. 814 млн. 622 хил.лв. и се увеличи, както вече предложих - за община Плевен бюджетното взаимоотношение с 1 млрд. 700 млн.лв., за община Левски с 250 млн.лв. и за община Белене с 50 млн.лв. Като съм сигурен, че в края на краищата в края на годината и община Пловдив ще може да приключи с добър бюджет, и заедно с това тези три общини, за които вече пледирах, ще могат да приключат добре своя бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Поставям на гласуване предложението на господин Михайлов и група народни представители за увеличение на субсидията на тези три общини с 2 млрд.лв. за сметка на община Пловдив.
Гласували 160 народни представители: за 63, против 88, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Руси Статков.
Имате думата, господин Статков.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ти нали беше напуснал?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Да, аз напуснах първото заседание, не съм бил на първото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е ново заседание, господин Божинов.
РУСИ СТАТКОВ: Да, това е ново заседание.
И тъй като смятам, че по-добре ще бъде за колегите, макар и малко, но поне да чуят нещо, отколкото нищо, затова съм тук. (Реплики в залата.)
Това, което предлагам, е свързано с общините от региона. Аз бих започнал с най-тежката община - Лом. За Лом не зная на кой колко му е известно, но известно е на тези, които ходят там. А там, за съжаление, не ходите вие, колеги, не ходи и министърът. И казвам за съжаление, защото това е българска община, в България, която е пред бедствие. Шестдесет на сто е безработицата там. И ако за нещо съм упреквал министъра на финансите, едно от тези неща е Лом. И той не отрече проблемите на Лом, не отрече, че тя действа съгласно закона. Не отрече, стенограмата е налице.
Второ, господин министърът на финансите ме подведе, а е подвел и вас, говорейки за състоянието на "Пима", част от която има поделение в Лом. Защото той ми каза преди няколко месеца, че състоянието е много добро и фирмата излиза извън ликвидация. Състоянието не е добро, то е разчетено при едни цифри, сега господин министърът е сменил директора - същият, който  хвалеше, и оттук нататък има срив. Срив, който ще бъде най-тежък в Лом, защото в Лом и Електрокарният завод, и Пристанищният комплекс, и всички други са в страшна криза. И всеки един процент безработни, при положение че имаме              12 000 безработни цигани,  ще утежнява още повече  положението.    
Аз уважавам аргументите на всички колеги, обаче искам да разберете, че в края на краищата, ако днес вие не гласувате за община Лом поне 500 млн., както съм предложил, и ако не се заплатят близо 800 млн. за тази година от социалните помощи след някой и друг ден ще слушаме други неща оттам, които няма да бъдат никак добри.
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС, от място): Не се заканвай!
РУСИ СТАТКОВ: Колега, аз не искам да те провокирам, искам да кажа какво е реалното състояние там. Съжалявам, че колегите от моя регион от СДС в момента ги няма, защото те са на партийно съвещание в Берковица, за да го подкрепят точно в този момент, в който се обсъжда бюджета и че трябва да го кажа само аз. Но това е положението в момента там и е по вина преди всичко на министъра на финансите.
Второ, за социалното подпомагане в целия регион. Всички общини са в изключително тежко положение с икономиката и даже и Монтана, като регионална структура, освен "Пима", ще се ликвидират още няколко предприятия, които са след този диалог, който се води - обувна фабрика, текстилната и още няколко други - ката 1000 човека. От тях няма да идва нито данък печалба, нито данък общ доход от тези предприятия и от хората, няма да се отчислява. И ако ние си затваряме очите за тези факти днес, то какво решаваме тогава? Просто натискаме копчетата? 
Предложил съм и за няколко други общини, които са в същото положение. В Чипровци рудодобива е пред закриване. Якимово, което и сега е с 200 млн. по-малко и не се изплащат социални помощи. Брусарци, Бойчиновци... Който от вас желае, нека да дойде с мен да види там тези неща, да чуе хората и да не бяга като министрите, защото вече няколко месеца с изключение на Валентин Василев, който ходи на софра, другите не ходят там и не искат да реагират на проблемите на хората. 
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ, от място): На какво ходи там?
РУСИ СТАТКОВ: На софра ходи - агнета и разни други животни, такива неща, които дразнят хората между другото и ги настройват срещу управлението на СДС допълнително. Но то си е за ваша сметка. 
Става дума за другото, че ако някой се съмнява в това, което казвам, нека да дойде с мен, да се срещнем с хората и ако малко наистина има, аз съм готов да се извиня на всички тук, както междупрочем съм се ангажирал и друг път с това, което съм твърдял.
Ето затова, господин председател, въпреки че Вие днес не приехте за отделно гласуване, аз отново държа най-тежката община, която може би е една от най-тежките в страната - Лом, да бъде изведена на отделно гласуване и предлагам средствата да се вземат от проектобюджета на община София, тъй като предложенията по ал. 1 вие не ги приехте, предлагам тези средства да се вземат от бюджета на община София.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ, от място): Колко пари?
РУСИ СТАТКОВ: 500 млн. за Лом и останалите милиард и 200 млн. за другите общини. Общо милиард и 700 млн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. 
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков да бъдат намалени с милиард и 700 млн. субсидиите за община София и прехвърлени за общините в регион Монтана.
Гласували 160 народни представители: за 61, против 95, въздържали се 4.
Предложението не е прието и разделно гласуване, господин Статков, няма да може да стане, защото народните представители отказаха да намалят субсидията на община София.
Следващото предложение е на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев за община Карнобат.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Разрешете ми, господин председател, за да не отнемам 25 минути на народното представителство, колкото ми се полагат по направените предложения отсега нататък, в рамките може би на малко повече от 5 минути, максимум 5-6 минути, да изложа съображенията за всичките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбира се, че може. Вие единствен коректно сте направили предложението си.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Бургас започва от мостика и свършва до тъй наречената Петолъчка, колкото и неприятно да ви е да чувате тази дума, и от Обзор до Резово. Един регион, в който има всичко - силноразвита промишленост, порт, летище, голямо БДЖ, голям железопътен център. Имаше развита и много друга промишленост навътре в региона, която днес я няма. Но има и нещо друго. Нещо, което се казва нефтозавод. Един нефтозавод, който, колкото и да ви се струва чудно, трови Бургас, но едновременно с това е и гордостта на Бургас, едновременно с това има голям относителен дял и е структурноопределящ за националната икономика на страната. 
Аз започвам с този проблем, защото предлагам за Бургас да се гласува изключително голяма субсидия. Преди известно време - месец и половина-два във в. "Капитал", на който вестник аз вярвам безусловно, той не може да бъде определен като червен или ляв вестник, независимо от това му вярвам - излезе една статия за нефтозавода, за бъдещето на нефтозавода. Прогнозата беше отчайваща. Групата "Андерсън", която работи в момента в нефтозавода, му е определила цена от 148 млн. долара. Представяте ли си за толкова да бъде продаден? И ако това, което стана сега с този бюджет за митата и което е поето като задължение към Международния валутен фонд да се осигурят митата, да се внесат евтини горива в България, аз по-нататък няма да споря, господин Цонев по-добре от мен ще развие въпроса от мен какво ще стане с нефтозавода.
А когато този нефтозавод рухне като производство и като икономика, оставете, че ще излязат голям процент безработни, можете да си представите какво ще стане с този регион. Защото от моя роден град Айтос, където съм роден, 1000 души работят в този нефтозавод. В Айтос няма почти никаква друга икономика.
Но наред. Ние предлагаме бюджетът на Бургас да бъде увеличен с 6,5 млрд. И ще ви кажа след това откъде. Защото за град Бургас - започвам с него - за социални помощи са ни необходими 1 млрд. лв. В държавния бюджет за 1999 г. са предвидени само 900 млн., а на нас ни е необходим още 1 млрд. За медикаменти и цитостатици на онкоболни, а ние поддържаме и Ямболски регион, защото в Ямбол няма онкологичен диспансер, допълнително са необходими милиард и половина. Тук има колеги, които знаят колко струват цитостатиците. И за дълготрайни материални активи, медицинска апаратура, която е много нужна на онкологичния диспансер, като например линеен ускорител, за да се обслужва целия източен район от Стара Загора насам, знаете колко пари са необходими за това.
Същото се отнася и до Карнобат, за който стана дума преди малко. Карнобат...
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС, от място): Поляновград.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Поляновград, да. Няма нищо лошо в това. Защо да не е? Димитър Полянов е един голям български поет. 
В община Карнобат има 30 селища. Можете да си представите, че в тези селища трябва да се отиде по някакъв начин до тях и хората от тези селища да отидат до града Карнобат, до общинската администрация или да отидат до болницата на преглед. Затова е нужно да се развива инфраструктура, нужен е транспорт. В този град месечно се изплащат 80 млн. лв. социални помощи, защото безработицата е огромна.
Не може и няма откъде да дойдат средства, тъй като икономиката там запада, предприятията, които се приватизираха, бяха в тежко състояние. В Айтос историята е същата. Структуроопределящото предприятие - Заводът за резистори рухна и сега произвежда пластмасовни капачки. И той рухна, защото се загубиха пазарите на този град.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Кой ги загуби?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Загуби ги Филип Димитров. (Реплики от СДС.) Не ми задавайте въпрос, да, да. И мога да ви докажа, този завод рухна по време на вашето управление.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За нефтозавода ли? 
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Не за нефтозавода, говоря за Завода за резистори.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото за нефтозавода ще кажем след малко.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Добре, господин Цонев, много хубаво. Наистина въпросът за нефтозавода трябва да бъде обсъден в Народното събрание. И то много подробно обсъден.
За град Средец. Средец е най-голямата община по територия в страната - планински, полупланински и равнинен район със селища, които са откъснати на десетки километри от централното селище, където живеят възрастни хора. За това са необходими средства.

И накрая няколко думи за Малко Търново. Аз не знам дали има хора, които са ходили в Малко Търново? Малко Търново е на 100 - 110 км от Бургас, когато пътят е добър, а когато пътят стане лош, става на 140 км, защото трябва да се минава през Созопол. Представяте ли си как ще живеят тези хора там, ако републиканската субсидия остане в този размер? 
И затова аз предлагам следното, понеже се каза, че трябва да се предложи от други общини. 
Значи аз предлагам да се намали бюджетът на София, оттук го предлагам, субсидията с 3 млрд. лв., защото София си има съпружески фондации, които могат да подпомагат социално град София. Дори едно "Бъдеще за България" може да  оправи тези 3 млрд., Пловдив - с 2 млрд. И да се увеличи вноската в  бюджета от Девня. Всички вие казахте, че в Девня е постигнат голям успех с приватизацията. Ами да се увеличи вноската от Девня. Предлагам също да се увеличи вноската от Несебър. Защото Несебър е на вноска и тази вноска примерно от Несебър да се увеличи с около 600 млн. лв. Има такава възможност, защото сега Валентин Василев непрекъснато се хвали колко са преуспяващи курортите. И след като са преуспяващи, значи може да се увеличи вноската.
Така че тези неща трябва да се имат предвид за този източен край на страната. 
Затова предлагам моите предложения да бъдат подложени на гласуване - за София и Пловдив да се намали съответно, и да се увеличи вноската от Девня и от Несебър. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов. За съжаление, господин Марангозов, нищо няма да подложа на гласуване. Седнете и ще чуете обясненията ми, тъй като Вашето предложение е обвързано с чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. и т. 1.1.2.1. и беше гласувано още когато се гласува чл. 1. Сега правите ново предложение и ако това ново предложение беше сериозно, а не фондации да спонсорират бюджетите на София и Пловдив, щях да го поставя на гласуване. Но очевидно предлагате неща, които нямат място в бюджета. (Реплика от Кънчо Марангозов.)
Вашето предложение е гласувано. С чл. 1 Вашите предложения фактически са отпаднали, защото още тогава е гласувано. 
Стигаме до предложението на народните представители Иван Иванов, Иван Зънзов, Златко Златев и Димитър Димитров.
Предложението на господин Иван Иванов и група народни представители няма да бъде гласувано също, тъй като вече сме гласували чл. 1, а те са обвързали своето предложение с чл. 1, ал. 1.
Господин Цонев, 21-то  предложение на господин Пламен Славов, тук просто е преписано за втори път точка осем от предложенията, така че това предложение е минало. 
Следва предложението на народния представител Иван Борисов Цонев, което също е записано два пъти. Значи някаква грешка е станала. 
Предложението на господата Мерджанов и Корнезов не е записано два пъти, нали? 
По тяхното предложение има ли някой, който желае да се изкаже? Няма. 
И то не може да бъде гласувано, защото не посочва източниците откъдето да се вземат средствата. 
Следващото предложение е на господата Бакалов и Клявков, което е прието. 
Следва предложение на господин Стефан Стоилов. 
Господин Стоилов, Вашето предложение е под № 25. Имате думата. 
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Част от предложенията са обсъждани в Министерството на финансите. Не че оценките ни съвпадат, що се отнася до Перник и района, и особено за Перник. И ако някой се впечатлява от числото, с което се иска увеличаване на субсидията за Перник, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не за Перник, господин Стоилов. Става дума за предложението Ви за ал. 1 за общата сума.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз говорих на тази тема и не искам да отнемам отново време, не искам да злоупотребявам. Аз предложих и схема, към която прояви внимание и господин министърът. Лошо е, че той не вижда възможност да я дообсъдим за бюджет'99. Той предлага да мислим за 2000 г. Мен ме вълнува повече въпроса за следващата година, толкова повече и общините, но няма да говоря по ал. 1. 
Само две думи във връзка с другото мое предложение и няма да взимам повече думата. 
Перник е именно типичният град, в който вече са съгласувани програмите за намаляване на работните места, в онези предприятия, които са, така да се каже, гръбнакът  на пернишката икономика. Това е съгласувано. Тристранките в Перник на регионално равнище ги обсъждат и са приели като, така да се каже, минимални числа. И оттам  и силното намаляване на приходите в общината. Който и кмет да сложите там, Господ да свалите от небето, не може да се справи с тази ситуация. 
Следователно това се случи във връзка с което и аз пледирах да проявите малко по-голям интерес към една формула, която в рамките на излишъците, които ще бъдат реализирани в течение на годината, да се опитвате да помогнете като правителство, като мнозинство на тези общини, които ще изпаднат в критично положение при доказване на действието на обективни причини, а не поради некадърност на общинския съвет или на кмета да си събират приходите. За това става дума. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов, извинявайте, но понеже аз съм отсъствал от залата, когато преди това пак сте се изказвали, а тук госпожа Шопова е отбелязала, че това Ваше предложение, което е за общините Радомир, Перник и така нататък, вече е гледано. Така че аз сега не мога да го поставя втори път на гласуване. 
По ал. 2 има направено предложение от трима народни представители... 
Преди това думата иска господин Цонев. 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз искам само с няколко думи да повторя позицията, която изразих и по време на комисията, когато заседаваше и гледаше въпросния чл. 10. 
Смятам, че няма нищо по-нормално от това народните представители именно по този член от бюджета и именно в бюджета да лобират за районите, от които са избрани. Просто от това няма по-нормално нещо. 
Защо ние не приехме нито едно предложение, с изключение това на колегите Клявков и Бакалов. Обяснихме в комисията защо го приехме. Защото народните представители от този регион и от Демократичната левица са се разбрали с тях, направили са съответната справка и са констатирали, че проблемът е точно такъв - за една нововъзникнала община, имаше консенсус и съгласие, Министерството на финансите и Главно данъчно управление потвърдиха проблема. Само поради тази причина го приехме. Няма друга причина. И то при първото четене отказахме, след това направихме проверката и го приехме. Но това казано в скоби. 
Да се върна към мисълта си. Няма нищо по-нормално от това да се лобира и естествена е констатацията, че на общините не им стигат парите. На някои много не им стигат, на други - малко.
Аз обаче считам първо, че от година - година и половина има истински диалог, макар че, както се изрази колегата Статков в комисията, диалогът не бил перфектен. Има диалог между общините и Министерството на финансите - това никой няма да го отрече. Сигурно няма съгласие, очевидно е, не може да има никога съгласие между искащ и даващ, особено когато искащият понякога не, а винаги иска повече, а даващият няма възможност да даде. Но фактът, че има диалог между общините и Министерството на финансите вече е крачка напред. Не последната, но е първа. Много важно е да бъде направена. И общините го признават. Неведнъж в протоколи, в становища на тяхната асоциация това е казано.
Какво би могло да се направи, за да се оптимизират общинските финанси. Това е проблем, който не стои пред нашето управление само, той е стоял пред предните и ще стои години наред, бих казал, и пред следващите. Тук има много и обективни, и субективни фактори.
Като махнем тези причини, които всички знаем, и състоянието, в което се намира страната ни, и т. н., аз няма да се спирам на тях, просто се опитвам да направя един честен и професионален анализ, който да не бъде оцветен, очевидно е, че в хода на преструктуриране на българската икономика последното нещо, което можем да постигнем, е справедливост за всички. Тогава нещата опират до това как да измислим такава методика, че тя да бъде еднаква за всички, защото безспорно е необходимо да бъде еднаква, не може да се прилагат различни критерии, и как едновременно с това да отразим много силния дисбаланс в развитието на различните общини. Аз мисля, че по това и министерството мисли, и министърът го каза преди малко. И самият факт, че методиката тази година беше усъвършенствана, самият факт, че вече не се съотнася субсидия към субсидия, а бюджет към бюджет, е също крачка напред и потвърждение на това, че се мисли.
Но проблемът наистина е труден. И ако ние излезем от зоната на политическите си и регионални пристрастия, ако излезем от зоната на предизборната кампания, в която така или иначе навлизаме, да не кажа - се намираме, ние трябва да признаем тези обективни трудности. Тези обективни трудности със сигурност няма да намерят решение нито днес, нито утре. Аз съм дълбоко убеден в това. Въпросът е обаче да обърнeм  внимание на субективния фактор.
Не смятам, че сме перфектни в диалога, не смятам, че сме направили всичко и че сме чули всички предложения. Но забелязвам, че народното представителство се сеща за този проблем тогава, когато дойде ред за приемане на бюджета. А този проблем би трябвало и може би сега е моментът да бъде ускорен, катализиран при тези общински избори, би трябвало да бъде решен много по-рано и много по-изначало.
Ще ви дам един пример, без оглед цветовете на кметовете. Всички те до един, когато приемат с охота да станат кандидати за кметове, когато правят предизборните си кампании казват: аз ще намеря средства, аз ще намеря средства, аз ще направя това. Казвам - без цвят. Следващата им крачка в намирането на средства е да започнат да плачат на рамото на народния представител: иди и искай субсидия.
Сега е моментът ние, народните представители, да върнем топката обратно, да говорим с общините, с общинските съвети, с нашите хора там, че този подход е изчерпан, трябва да се търси методика, а не само субсидия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз отчитам, че наистина, макар и със закъснение, някои от вас разбраха за какво става дума и се мъчат в тази посока да разсъждават. Но, колеги, решението е нужно днес. Защото аз не съм съгласен с господин Цонев, че този въпрос не сме го поставяли. Ние го поставихме и миналата година, поставяме го и през цялата година - въпроса за взаимоотношенията централен бюджет - общини.
Господин Цонев, не приемам, че не е поставен. Напротив. И не приемам също така при наличието вече на трети бюджет, на два остри проблема, свързани с тези взаимоотношения, които опират до това, че по 6-7 месеца на хора не им се дават по закона средствата за социално подпомагане, ние да го отминаваме и да говорим за справедливост. Тука няма въобще място да се употребява думата справедливост. Тук става дума за огромни проблеми, чието решение ние не можем да отлагаме повече.
И с риск да забавим приемането с един или два дни или с два часа на бюджета, по-добре е да намерим решение. Защото аз не знам кой с каква съвест ще застане пред хората и ще се мъчи да си успокои съвестта, пред хората, които наистина не са получавали толкова време помощите си, хората, които не са получавали безплатните лекарства. И това е вече трети бюджет. Ето, това са проблемите, които не можем да отминем и не трябва да отминаваме.
Така че, господин Цонев, ако Вие действително имате волята, политическата воля и отговорността пред хората, предлагам да го направим днес. Ако не, това, което би трябвало да последва, вие го знаете сами, вие междупрочем именно на основата на онази непримиримост, която имахте - обаче се оказа, че е било само заради властта, дойдохте. Но това е бумерангът, който вие тогава хвърлихте, а сега идва върху вас. Така че по-добре и навреме да се реагира, макар и по-късно, отколкото да стане другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
По ал. 2 едно и също предложение за отпадане на ал. 2 в чл. 10 е направено от народните представители Венцеслав Димитров, Иван Иванов и Руси Статков.
Господин Статков, имате думата. (Шум и възражения в блока на СДС.)
Моля да няма обаждания. Правото на народния представител не може да бъде накърнено.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз разбирам, че някои от колегите от СДС не проявяват, макар и малко, търпимост, а още повече отговорност. Дори и да не ви харесва това, че някой от левицата предлага, трябва да се вслушате в проблема, който се поставя, и аргументите, които се изказват. Аз ще продължа онова, което казах преди малко.
Става дума отново за бюджетни взаимоотношения с общините. При положение, че ние с вас виждаме проблемите, които преди малко изброих, да не отнемам време отново да ги повтарям, се предлага средствата, които се гласуват, да бъдат 90 на сто от субсидията, а когато приключи бюджетната година и няма дефицит в еди-какъв си размер, да се дадат останалите 10 на сто.
Колеги, ние говорим за това, че общините всеки ден имат нужда от средства, говорим за това, че много от тях не могат да изпълнят и собствените си приходи не по вина - тук се говори за кметовете, че не са се впрегнали - тяхна, а заради това че икономиката се срива като цяло. Ако беше оправдано заради инфлация, заради други проблеми да има това 10 на сто вчера или по-скоро преди година и половина, сега няма никакво основание. Напротив, тези 10 на сто са жизнена глътка въздух за общините. Затова ако за държавната администрация, където ние раздухме, по-скоро в Министерския съвет, 6,5-7 пъти средствата, а тук отиваме на 19 на сто,  там можем да си позволим 10 на сто да намаляваме, тук това според мен е толкова грубо и бих казал - безотговорно.
Затова поддържам предложението си да отпадне това ограничение и средствата, които са за общините, след като ги орязахте толкова, поне да си останат на сто на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Венцеслав Димитров, Иван Иванов и Руси Статков за отпадане на ал. 2.
Гласували 168 народни представители: за 64, против 103, въздържал се 1.
Предложението не се приема.

От Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол може ли някой от членовете да дойде и да докладва предложението на комисията? Някой от заместниците или член на комисията?
Има думата господин Стефан Стоилов да докладва предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Предложение на комисията за чл. 10:
"Чл. 10. (1) Приема по методика, съгласно Приложение № 1 размерите на взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджетите на общините за 1999 г. на обща сума                         518 164 730 хил.лв. под формата на обща субсидия                         427 357 599 хил.лв., целева субсидия за социални помощи               53 475 000 хил.лв., целева субсидия за капиталови разходи             82 231 200 хил.лв. и вноски в Републиканския бюджет в размер на 44 899 069 хил.лв., разпределени по общини, както следва:" 
Ще четем ли всички данни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, таблицата се прилага към протокола, съгласно решение на Народното събрание. Само на 68 стр. прочетете ал. 2.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "(2) Утвърждава субсидиите на общините в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
По предложението на комисията желае ли някой думата?
Поставям на гласуване чл. 10 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 104, против 49, въздържали се няма.
Член 10 е приет.
За процедурно предложение има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прекратяване на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли противно становище? Няма.
Наистина, приключихме с най-тежкия член от закона.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 107, против 16, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Едно съобщение:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание на                 17 декември от 15,00 ч. в зала 356.
Следващото заседание на Народното събрание е утре,        17 декември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,06 ч.)

Председател:
	             Йордан Соколов

Заместник-председатели:
				   Иван Куртев
			             Петя Шопова

Секретари:
	         Васил Клявков
	         Камен Костадинов