Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1997-01-03

Председателствувал: председателят Благовест Сендов 

Секретари: Георги Георгиев и Иван Будимов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание. 
Честита Нова година! Пожелавам на всички здраве и духовно равновесие.
Има думата господин Савов, по процедура.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека кажа и аз - да е честита Новата година! Здраве на всички и късмет за България! 
От името на Народния съюз предлагаме да подложите на гласуване нашето искане дебатите да се предават по телевизията и по радиото - Националното радио, а не по парламентарния канал. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Клара Маринова по процедурното предложение на председателя Савов.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Имам удоволствието и аз, от името на Парламентарната група на демократичната левица, да поздравя всички колеги с настъпилата Нова 1997 година. Здраве и успехи и на народните представители, и на целия български народ!
Парламентарната група на демократичната левица също предлага днешните дебати, поради сериозният характер на обсъждания въпрос, да бъдат предавани по радиото и по телевизията. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на председателя Савов, което беше подкрепено от госпожа Клара Маринова. 
От общо гласували 208 народни представители, за - 189, против - няма, въздържали се - 19.
Предложението се приема.
Моля Националното радио и Националната телевизия да започнат пряко предаване на извънредното заседание на Народното събрание.
Преминаваме към единствената точка от дневния ред.
Предлагам най-напред да дам думата на вносителите, ако желаят.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! От името на вносителите - обединените демократични сили, искам да представя на вашето внимание декларацията за спасение на България, включително и да защитя текстовете, които са записани в нея, доколкото е налице вече известен обществен и политически дебат по тази декларация.
Тази декларация започва с констатации на сегашното състояние на нашата страна, а България се намира в бедствено икономическо положение. Никой не отрича в Народното събрание, че положението на българската икономика и на българската държава, на българското общество е бедствено.
Ние в тази декларация не търсим причините за това бедствено положение, но считаме, че то не може да не бъде изходна база, от която да се тръгне напред към търсенето на политическо разрешение на катастрофалното положение, в което се намираме.
Ние констатираме още, че е изчерпано политическото и общественото доверие в Народното събрание и в правителството, което вече си подаде оставката. Това Народно събрание беше избрано при обществено-политическа обстановка много по-различна от сегашната - края на 1994 г. Независимо, че беше след 2-годишно недобро управление от страна на господин Любен Беров, подкрепян от Българската социалистическа партия... (Неодобрителни реплики от блока на мнозинството) Преди всичко подкрепян от Българската социалистическа партия, остави едно различно наследство. Тук е редно да споменем нещо и за това наследство.
Най-важното в това наследство е, че България беше дадена в ръцете на финансови и престъпни групировки. Това се признава сега от почти всички сериозни политически сили в България. Признава се даже и от министъра на вътрешните работи в оставка. И така, това е само едната страна на това наследство.
Втората страна на това наследство, с което ние виждаме, че управляващите от Българската социалистическа партия  започнаха като че ли да спекулират, това се тежестите по обслужването на външния дълг. Наистина е възможно да се счита, че тежестите по обслужването на външния дълг са един от факторите, който утежнява положението в България, но тук не можем да не отбележим, че сделката за разсрочване и редукция на българския външен дълг беше сключена с подкрепата на Българската социалистическа партия през 1995 г. и при съпротивата тогава на Съюза на демократичните сили, който предупреждаваше, че тази сделка не дава достатъчни възможности на България да може резултатно да обслужва външния си дълг. Всъщност, разсроченият и  редуциран външен дълг, както и преди това натрупаният външен дълг, са изцяло заслуга на Българската социалистическа партия - в тези 45 години като управляваща, а след това, като партия, която подкрепи една сделка, която се оказва много трудна за България.
Необходимо е да се вземат съдбовни решения за бъдещето на нашата страна за години напред. От тази гледна точка ние предвиждаме в декларацията да се изразят ясно няколко намерения. 
На първо място, намерението да се постигне национално съгласие за спасението на България. Забележете, не за да остане да управлява един или друг, не за да дойде да управлява трети или четвърти, а декларация от мерки, намерения, които са насочени към спасяването на нашата страна. Това е много по-сериозно и като подход, и като намерения от това, което ние чуваме да се носи в политическото пространство. И така, какво предлага обединената опозиция?
Ние предлагаме да се постигне съгласие и да изразим обща воля за нов избор на управител и подуправители на Българската народна банка. 
Защо трябва да има нов управител и подуправители на Българската народна банка? Защото този управител и тези подуправители, които избра демократичната левица фалираха в своята парична политика. Те не успяха по никакъв начин да изпълнят основните изисквания на закона за Българската народна банка и да гарантират стабилността на българския лев. Не съумяха по никакъв начин да запазят валутния резерв на България. Не съумяха по никакъв начин да създадат една солидна банкова система. Всички - и от ляво, и от дясно сега признават, че банковата система на страната е в окаяно състояние. Но, ако прочетем отново Закона за Българската народна банка ние ще видим, че цялата отговорност за състоянието на банковата система и за липсата на доверие към българския лев се корени в изключително лошата парична политика на Българската народна банка. В частност, на управителя и на подуправителите, които, разбира се, носят по-голяма отговорност за това.

Ето защо, ние считаме, че този управител и тези подуправители, този състав на Управителния съвет на Българска народна банка, които са направили такъв огромен провал в паричната и банкова политика, изобщо във финансовата политика на страната, не могат да разчитат на обществено доверие да преговарят условията за преструктуриране на Българска народна банка и за въвеждане на валутен борд или паричен съвет, както някои предпочитат да го наричат. Тези хора нямат доверието на обществото. Нещо повече, ние чухме, че Международният валутен фонд също в порядъка  на преструктуриране на Българска народна банка иска промени в управителния съвет. Всъщност, когато се въведе паричен съвет или валутен борд, една значителна част от този управителен съвет става практически без функции. Затова е добре, и ние това предлагаме, точно на хората, които ще бъдат избрани с общо съгласие, да се възложи да проведат преговорите с Международния валутен фонд за въвеждане на валутен борд. Ако тези хора са избрани с общо съгласие, те ще имат висока степен на доверие, те ще бъдат силни като преговарящи. Тяхната позиция не може да бъде пренебрегвана. Техният глас ще звучи много по-сериозно и много по-стабилно, когато се отстояват интересите на България. Тези хора биха могли да проведат веднага такава парична политика, каквато считат за необходима на България, опирайки се точно на кредита, който ще получат от общото съгласие. Това не е и няма да бъде същото безпомощно управително тяло, което сега има Българска народна банка. И точно тук ние виждаме възможността националното съгласие действително да даде една конкретна силна позиция на наистина малко на брой хора, от които обаче зависи изключително много за договаряне на поносими условия за България при въвеждането на валутен борд. 
Възможно е и ние ви предупреждаваме за това, тъй като е възможно вие да не приемете тази декларация, възможно е да се договорят такива тежки условия за България при въвеждането на валутен борд, които да повторят същите тези тежки условия, които вие приехте, когато тук подкрепихте разсрочването и намалението на българския външен дълг. Защото цената на тази финансова стабилизация във всички случаи ще бъде някак си поделена. Една част вероятно ще падне отново върху гърба на обикновения човек. И е важно точно тази цена да бъде минимизирана, наистина да се плати по възможност по-малко, наистина да се направи така, че натоварването, беднотията, която ще се появи допълнително в България, да бъде по възможност действително много малка. Тук наистина няма нужда да се спекулира със социални цени и т.н., защото всичко е въпрос на едни конкретни финансови и парични разчети.
Ние, обединената опозиция, нямаме доверие в Управителния съвет на Българска народна банка, в управителя и подуправителите. Ние считаме, че не са добри техните ръце, в които да поставим договарянето точно на тези най-сериозни и най-съдбоносни за България въпроси. И точно тук, ако ние постигнем съгласие, вие виждате, че опозицията е съгласна да извърви своята част от пътя. Ние ще поемем своята отговорност, за да дадем част от своето доверие на този нов управител и тези нови подуправители.
На второ място, ние предлагаме за пръв път разрешаване на може би най-тежкия икономически въпрос, може би най-тежкият въпрос на икономическата политика на България - това е разработване на програма за структурна реформа, една програма за структурна реформа, зад която да има национално съгласие, а не да бъде обект на непрекъснати спекулации и поради това да тъпчем на едно място в продължение на толкова много години. Това е един решителен ход, който ще разреши тази, ако е вярно, патова ситуация, която се е получила в България в областта на икономическата политика. Ние предлагаме заедно да излъчим екип, който да разработи програма за структурна политика. Тя да бъде договорена с международните финансови институции и на тази база всичките да се задължим след това да спазваме тази програма. Защото тя ще бъде гласувана тук, в Народното събрание, ще бъде подкрепена от всички политически сили и хората отвън ще знаят, че това е точно пътят за икономическа реформа, а не някакъв трети път, някакъв четвърти път, някакъв китайски път или каквото и да било друго. Ние ще съгласим с вас, упълномощавайки тези хора, че има една-единствена програма за икономическа структурна политика. В това отношение обединената опозиция отново е съгласна да извърви своята част от пътя, отново е съгласна да поеме своята отговорност. 
Вие тук много пъти сте се упражнявали на тема, че ние не искаме да поемаме отговорност. Много пъти сте твърдяли, че ние нямаме идеи за политика и програма за структурна промяна в България. Ето, ние казваме сега, че сме готови и че сме в състояние да поемем своята част от тези отговорности.
Накрая, ние сме съгласни да направим още една стъпка напред към това национално съгласие. Ние сме съгласни да работим върху приемането на закони за въвеждане на борда, споразумение с Международния валутен фонд и със Световната банка. Ние ще ги подкрепим тук, в Народното събрание. Ето и тук и в това отношение ние не искаме да бягаме от своята политическа отговорност. Ние сме в състояние да работим продуктивно така, че тези програми и това споразумение, тези закони, с които ние ще въведем, ако се постигне националното съгласие, валутния борд, ще бъдат възможно най-добри за България. 
Това е от гледна точка на управленческата, законодателната и административната страна на тази декларация. В нашата декларация един път записани се правят и много сериозни политически крачки напред. Нашата страна е  наистина в много тежко социално състояние, което предизвиква политическо недоволство специално сред нашите избиратели. Вие може би не чувате този тътен на недоволство, който се носи сред нашите избиратели. Погрешна теза е това, с което управляващите в момента отговарят на опозицията, казвайки, че едни предсрочни избори ще дестабилизират политически България. България е дестабилизирана политически заради бедственото положение, с което ние започваме констатациите си в декларацията. Една страна, намираща се в икономическа катастрофа, не може да бъде политически стабилна. Тя се нуждае от специални политически мерки за стабилизация. И ние предлагаме две, много сериозни политически мерки за политическа стабилизация на България в тази декларация.

Първата е, че след приемането на тези програми и след въвеждането на валутния борд служебно правителство - избрано или назначено по-скоро от новоизбрания президент на България, който се ползва с много висока степен на обществено доверие, ще поеме част от задълженията за въвеждане на валутен борд в България. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция)
Това служебно правителство, уверявам ви, уважаеми господа и дами народни представители, ще бъде много по-авторитетно, отколкото каквото и правителство да се опита да излъчи мнозинството в Тридесет и седмото Народно събрание. И точно заради това служебното правителство ще бъде първото политическо действие, снемащо общественото напрежение. 
Второто нещо, което ние предлагаме, и заради което виждаме неразбиране в част от демократичната левица. Ние не предлагаме ново преструктурирано парламентарно мнозинство. Ние не предлагаме непременно обединените демократични сили по някакъв начин да изместят Българската социалистическа партия от властта. Ние не ви предлагаме да абдикирате от властта и от своите отговорности. Ние ви предлагаме нещо друго. Предлагаме ви да отидем на предсрочни парламентарни избори. Първо, за да може новоизбраният парламент да бъде много по-силен обществено политически орган, който да гарантира стабилността на България. Ние ви предлагаме след тези предсрочни парламентарни избори да има изпълнителна власт, която да има ново доверие от народа. Това ви предлагаме не от гледна точка на това непременно Българската социалистическа партия да си отиде. Вие имате вашите шансове с вашите програми да се явите на тези избори и да се опитате да ги спечелите.
Защо смятаме, че трябва да има ново състезание на политически платформи? С това нещо ще завърша. Защо смятаме, че трябва да има ново състезание между политически платформи? Защото, уважаеми господа от демократичната левица и всички останали уважаеми народни представители, ние тук трябва да признаем гласно пред общественото мнение, че никой от нас не е претендирал да получи доверието на избирателите си с програма за въвеждане на валутен борд, с програма за отнемане суверенитета на българската държава върху нейната парична система. Никой от нас не е предвиждал, че страната ще стигне дотук. Никой не е правил политическа платформа в такава ситуация, в каквато ние се намираме сега. Вие трябва да признаете че вашата програма - изборна, а след това и правителствена, вече за правителствената признахте, че е банкрутирала напълно, но вие по този начин, разбира се, признавате, че и вашата политическа платформа, с която спечелихте изборите през 1994 г., на практика е провалена. Вие сега претендирате да излезете с някаква нова програма, с някаква нова платформа. Но пита се на основата на какво доверие ще я прилагате. Никой няма право в момента да претендира, сега, в тази нова качествена обстановка, че притежава ключ без да се е допитал за това до общественото мнение, до избирателя. Избирателят ще каже кой ще ни преведе през тази тясна пътека за излизане от икономическата, социална и политическа катастрофа на България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание декларацията беше разпределена на три комисии. Аз се обърнах с писмо до председателите на тези комисии, но поради ваканцията тези комисия не успяха да се съберат. 
Желаят ли председателите на тези комисии да изразят своите становища извън квотата за...
ГЛАС ОТ ОПОЗИЦИЯТА: На какво основание, след като не са се събирали? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Питам, питам. - Няма желание.
Преминаваме към дебат. Има ли желание за по-голяма квота от 30 минути на парламентарна група?
ГЛАС ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Разбира се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Определям 60 минути за демократичната левица, 45 минути за СДС, 30 минути за останалите парламентарни групи, 10 минути за независими депутати.
Преминаваме към обсъждане на декларацията. Моля председателите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещи да се изкажат. 
Давам думата на народния представител Кирил Желев от демократичната левица. Шестдесет минути, 45 минути, 30, 30, 30 минути с възможност за една трета увеличение.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, чувствам се задължен да взема отношение по предложения проект за декларация, тъй като Комисията по бюджет и финанси нямаше възможност през този период от време да се събере, да обсъди декларацията и да приеме свое собствено становище, изградено, разбира се, доколкото е възможно, на общата идея на декларацията за национално съгласие - принцип, който е основен в дейността на политическата коалиция Българска социалистическа партия, Български земеделски народен съюз и Политически клуб "Екогласност".
Споделяйки принципа за национално съгласие, самият аз смятам, че исканията, които са заложени в декларацията, в голяма степен подлежат на обсъждане, на дискусия и на изработване на взаимно приемливо решение. Характерното за тях е обаче, че те съдържат в голяма степен една политическа характеристика, която не води до стабилизация на страната в сегашния момент, до стабилизиране на управлението, а в подтекста си в голяма степен съдържа елементи и на дестабилизация. 
По първото искане в декларацията - за нов избор на управител и подуправители на Българска народна банка, на които да се възложи да проведат преговори с Международния валутен фонд за въвеждането на валутен борд. 
Колегите от обединените демократични сили знаят много добре, че преговорите се водят от правителствата и Международният валутен фонд, Световната банка и международните финансови институции сключват своите споразумения именно на основата на официално изградени съществуващи и действащи по съответното законодателство на страната институции. В този смисъл такива институции са българското правителство - Министерския съвет като орган на изпълнителната власт, и Централната банка, която по нашето законодателство функционира независимо и единствено в съответствие със Закона за Българската народна банка. 
Смятаме, че в Закона за Българската народна банка е заложен този основен принцип на консенсус, според който с помощта на три пети от гласовете на народните представители може да се вземе законосъобразно решение за смяна на управителя и подуправителите на Българската народна банка. 
За съжаление обаче колегите подхождат политически, декларирайки само искане, а не с желанието действително да се изработи обща позиция по този въпрос, тъй като в условията на провеждане на преговори с Международния валутен фонд, а разбира се, и със Световната банка, на които предстои финализирането, в голяма степен и особено важно е именно стабилността на Централната банка и нейното управление. Смятам, че колегите от обединените демократични сили ще се съгласят с това, че първият и основен въпрос, по който трябва да се вземе решение, е въвеждането на валутен съвет и като функция от него да се прецени мястото на Централната банка, функциите, които трябва да реализира и възможностите тя да бъде пълноценна именно през този преходен период, в който се намира страната. 
Моето лично мнение е, че трябва да се търси възможност да се стабилизира финансово страната, тъй като ликвидните проблеми, проблемите с неплатежоспособността на предприятията, реално доведоха до ликвидни проблеми и неплатежоспособност в банковата система като цяло, и че проблемите на Централната банка не са единствено субективни и не могат да бъдат реализирани само с кадрови решения.
Аз смятам, че действително трябва да се търси възможност да се опрем на потенциала на нацията и в този смисъл може да се подкрепи второто искане - за сформиране на екип. Но никакъв екип не може да замени реалната власт в една държава, не може да замени Министерски съвет, не може да замени Централната банка, не може да замени българския парламент с отговорностите, които имат, и правата, които са им предоставени в тази връзка.
В духа на същите тези разсъждения, бих искал да споделя, че нормално е да се ползва целият научен потенциал на нацията, да се разработят на консултативно ниво тези идеи, но всичко това да бъде възложено на Министерски съвет, на Централната банка и те да реализират своите пълномощия и отговорности в зависимост от конкретната обстановка, в която се намираме.
Що се отнася до приемането на законите мисля, че разпределено във времето, ние, като Народно събрание, не разполагаме с достатъчно време в зависимост от нивото на преговорите, които са водени до този момент, и разбира се, на отговорностите, които са поети в тази връзка. Когато българското Народно събрание ще стигне до извода в зависимост от алгоритъма на действия, който се предлага, че трябва да бъде решен въпросът и да бъде реализиран Валутният съвет мисля, че ще бъде твърде късно и именно тогава представителите на международните финансови институции ще преценят отново, че обективно такава обстановка в страната не съществува. Затова мисля, че е нормално и споделям едно такова разсъждение, бих го подкрепил - да се внесат необходимите законодателни промени, които са свързани не само със Закона за Българска народна банка, но и със Закона за банките и кредитното дело, свързани са с пакет от мерки от страна на правителството, действително опиращи до формулиране на още по-ясна структурна политика, свързани са преди всичко с реализиране на определени действия, насочени по посока на касовата приватизация на предприятия, които трябва да бъдат изолирани и да намалят своите загуби. И именно затова този пакет от мерки е естествено да се разработва от определен екип, но всички тези закони и проектопрограми трябва да бъдат внесени от упълномощен за това орган, какъвто за българската държава е българският Министерски съвет, и по тези мерки да се произнесе такъв орган, какъвто за българската държава е българският парламент. Мисля, че това би допринесло за стабилизиране именно на финансовата система на държавата и до реализиране на определени действия, насочени към преструктуриране на реалния сектор, разбира се и на финансовия сектор и по-нататъшно развитие на демократичните принципи, които бяха заложени още преди седем години.
Смятам, че може да се намери обща възможност и общ език по тази декларация или да продължи да се работи, или да се потърсят общи решения, а не само от едната страна да има искания, а от другата страна да няма достатъчно пълноценни отговори на всичко това. Смятам, че действията, които трябва да бъдат реализирани в тази връзка, са предмет на продължителни разговори от страна на заявената, поне засега, политическа воля за национално съгласие от народните представители от обединените демократични сили и от парламентарното мнозинство. Но не е достатъчна само воля. Необходими са действия и отговорност от тези, които участват в управлението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников от СДС.
Да се готви Борислав Китов от Народния съюз.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Няма никакво съмнение, че страната преживява най-тежката икономическа криза в своята история. Две трети от разходите по националния бюджет са насочени за погасяване на държавния дълг. Ясно е, че държавата през последните години е живяла на юнашка вересия. Не по-добро е положението на държавния икономически сектор. Към 30 септември на 1996 г. почти половината от държавните предприятия отчитат 44 милиарда лева загуба. По-голямата част от останалите също не могат да обслужват своите задължения. А тези задължения към 30 септември възлизат на 728 милиарда и 600 милиона лева. Почти толкова, колкото е и вътрешният дълг на държавата. От тези 728 милиарда само през третото тримесечие на 1996 г. са се натрупали повече от 100 милиарда. Виждате темповете, с които расте тази задлъжнялост. От тази задлъжнялост, забележете, 29 милиарда лева представляват неизплатени заплати на персонала, 113 милиарда лева са неиздължени вноски към бюджета, а 28 милиарда са невнесени отчисления за държавното обществено осигуряване. Само задълженията на държавните предприятия към бюджета са много по-големи от онази сума, с която вие противоконституционно задължихте Българската народна банка да финансира бюджетния дефицит.
Явно е, че положението е трагично. Спират болници, затварят се училища, немотията на населението неудържимо расте. Накъде повече? Доларът стигна 500 лева срещу 23 лева през 1992 г. и 71 лев в края на 1995 г. Накъде повече? Няма и накъде да се отиде, защото брутният национален продукт на глава от населението вече спада под 1000 долара годишно. И това ни навежда към неразвитите страни. За сравнение в Гърция и Португалия той е около 7 хил. долара. Седем пъти повече от нас. А в Австрия и Белгия е над 20 хиляди долара. Нарочно избирам за сравнение страни, горе-долу от нашия мащаб.
Причините за това катастрофално положение са също ясни. Те бяха признати и от правителството. Те са на първо място, в непредприемането на абсолютно необходимата радикална структурна реформа на скапаното държавно стопанство. Реформа, която трябва да се състои в ликвидиране на губещите и неплатежоспособни предприятия, които вече се оказва, че е невъзможно да бъдат оздравени.
На второ място, причината е в разхлабената до престъпност финансово-кредитна дисциплина. Оскъдните кредитни ресурси на нашата страна бяха пропилени в икономически необосновано финансиране на държавния бюджет и в отпускането на необезпечени кредити на губещи предприятия и на съмнителни кредитополучатели.
Тези причини показват и мерките, към които трябва да се пристъпи за спасяване на страната от катастрофата. С валутен борд, или без валутен борд необходимо е държавните разходи да се свият до размера на реалните бюджетни постъпления. Необходимо е да се спре неадекватното рефинансиране на търговските банки и да се обявят в несъстоятелност всички от тях, които фактически са фалирали. Необходимо е най-после да се преустанови необезпеченото кредитиране на неплатежоспособни длъжници. Необходимо е, с една дума, да се въведе строга финансова дисциплина, да се пристъпи към строг монетаризъм, т. е. да се направи това, за което правителството на СДС през 1992 г. беше свалено по обвинение, че е прилагало непосилна шокова терапия за икономиката на страната.
Днес вече всички признават, че тази необходима шокова терапия е била единствено спасителна и че нейното забавяне ни е довело до сегашното положение. Само че това забавяне увеличи най-малко четири пъти нейната социална цена. И българският народ сега трябва да плати тази четири пъти увеличена социална цена за необходимия преход и необходимата структурна реформа на социалистическата икономика.

По всички тези въпроси вече има яснота. Вече се чувства дори и известно съгласие по мерките, които трябва да се предприемат. Единственият спорен въпрос е: коя политическа сила трябва да поеме отговорността за извеждане на страната от сегашната криза. Ние казваме: това не може да бъде Българската социалистическа партия, защото тя не успя, не съумя да проведе необходимата структурна реформа; тя не успя, не съумя да въведе спазването на строга финансово-кредитна дисциплина; тя хлапашки доведе до такова задълбочаване на разрухата, която лекомислено обещаваше да преустанови. Вие, напротив, казвате, че вашата партия въпреки очевидния провал на своята стопанска политика е в състояние да се справи с положението.
Такъв един спор няма никакъв шанс да бъде решен чрез взаимно съгласие. Напротив, той ще става все по-ожесточен и все по-безплоден. А и време за спорове няма, защото още по-страшна икономическа катастрофа, смъртоносна икономическа катастрофа хлопа на нашите слаби врати. Тогава? 
Тогава единственият начин е да предоставим решаването на спорния въпрос на единствения суверен на тази страна - на българския народ. Нека той, като чуе нашите аргументи, се произнесе кой крив - кой прав. Нека той да реши на кого да повери държавното кормило в тия съдбоносни времена и в една обстановка, която не е имана предвид от него, когато е избирал това Народно събрание през 1994 г.
Ето това е необходимо и по това е необходимо ние да постигнем на първо място национално съгласие в този парламент. А това национално съгласие трябва да има за своя първа точка предсрочни извънредни парламентарни избори. И аз ви призовавам да постъпим като истински демократи, като последователни демократи и да дадем думата на народа, да се подчиним на неговото решение, защото в тези съдбовни времена ние нямаме време да се състезаваме с нашите партийни пристрастия, с нашите дребни и лични интереси, с нашите, ако щете, идеологически предубеждения. Ние трябва да търсим спасението на хората. Ние трябва да мислим само в спасението на хората. Ние трябва да мислим само за България! Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Борислав Китов от Народния съюз.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю! Позволете ми най-напред да честитя Новата година на всички български граждани и на вас, уважаеми колеги. Аз съм убеден, че в новогодишната нощ едва ли е имало български гражданин, който да не си е пожелал Новата година да бъде по-весела, по-добра, по-богата. Именно заради това днешното заседание на парламента е от особена важност, защото ние, избраниците на българския народ, днес можем да покажем, че наистина тя може и трябва да бъде по-добра.
Кое наложи днес за втори път през тези злополучни празници на 1996 г. ние да се събираме? Само преди една седмица ние гласувахме оставката на социалистическия кабинет начело с господин Виденов, но за най-голямо съжаление ние не чухме мотивите за тази оставка. Аз разбира се знам, че не е лесно да се говори за собствените грешки, още повече да се прави разбор, но без един такъв анализ просто е невъзможно грешките за в бъдеще да не се повтарят. 
Може би щеше да бъде нужно народните представители тук да чуят кой и поради какви мотиви забави преговорите с Международния валутен фонд; кой, защо и поради какви мотиви спря структурната реформа в страната; кой докара зърнената криза, поради която българските граждани се заредиха на километрични опашки за един хляб; кой допусна хаоса в банковата система, поради което редица банки фалираха и една голяма част от българския народ остана без онова малкото, оставено  за черни дни или иначе казано за днешни дни; кой и поради какви причини допусна днес ние тук да се събираме и да говорим за паричен съвет?
Разбира се, аз съм убеден, че днес някои считат или по-точно казано им се иска да забравят, че ние сме парламентарна република. Но именно защото сме парламентарна република мнозинството в даден парламент избира правителство. И ако министрите в този кабинет носят и персонална отговорност, която някога би могла да бъде доказана и в съда, то именно мнозинството носи моралната отговорност за всичко това, за което стана дума тук.
Аз съм убеден, че в това мнозинство е имало хора, имало е отделни гласове, които са се опитвали да посочват грешките, които са се опитали да ги поправят. Но ясно е, че тези гласове са останали глас в пустиня. 
В продължение на две години българската опозиция като такава търсеше и посочваше грешките на мнозинството. Именно с посочване и търсене на тези грешки тя се опитваше да коригира тези грешки, да ги поправя, за да не се стига до днешния ден. За съжаление, въпреки че бяха съставени контактни групи и се опитваха да водят преговори, до резултат никога не се стигаше, защото всяко едно предложение беше приемано с високомерието и с циничността на непогрешимост, подкрепена именно от това абсолютно мнозинство, гарнирано често пъти и с гласовете на Българския Бизнес Блок.
Днес ние за пореден път правим своите предложения, а именно това предложение за консенсус, за което управляващото мнозинство в продължение на две години говори. Абсолютно се солидаризирам с изказването на господин Лучников, че основният въпрос е именно кой да провежда всички тези така необходими мерки за спасяване на страната оттук нататък. Защото аз ви питам, уважаеми колеги, след като това мнозинство не успя да коригира и да поправи грешките на своето правителство, има две възможности: едната е да не иска, а другата е да не може. Но двете неща, казани по-простичко, са или престъпно нехайство, или престъпна самонадеяност. 
Кое ни дава основание за това, че това мнозинство оттук насетне ще може да коригира, ще може да направлява и ще може наистина да ръководи един кабинет, който да спаси България? След като две години вие не успяхте, няма никаква гаранция, че оттук насетне вие ще успеете. 
Ето защо ние, представителите на Обединените демократични сили, правим предложението не друг, а българският народ да каже кой да провежда оттук насетне реформата. И няма нищо страшно в това, защото никой не е застрахован, че ще загуби или ще спечели. Нека да дадем възможността на нашия суверен - българският народ, да каже своята дума, а ние преди това да се съгласим всички заедно тук, че ще се подчиним на неговата воля. Всяко друго решение, уважаеми колеги, е обречено на неуспех, обречено е на поредни мъки, но за съжаление, на гърба на българския народ.
Нека днес, на 3 януари 1997 г. ние да постигнем тъй желания консенсус за страната и да дадем искрица надежда на българския народ, че тази Нова година наистина би могла да бъде по-добра. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Юджел Атилла от ДПС.

ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тридесет и седмото Народно събрание е третото подред след смяната на обществено политическата система през 1989 г. То бе избрано при коренно различна обществено политическа и икономическа ситуация в страната. Тази ситуация и обстановка през 1994 г. предпостави и условията на обществения договор, сключен в парламентарните избори на тогавашния момент. Колко нереалистични, дори и невъзможни днес са предизборните платформи, програми и обещания на някои политически сили!
БСП спечели в парламентарните избори мнозинството в Тридесет и седмото Народно събрание и излъчи свое правителство, обещавайки лесен, обещавайки евтин социален преход и конюнктурни стойности от миналия комунистически режим от преди 1989 г. Днес тези стойности нямат нищо общо с реалното, с живия живот. Реформата в обществото се оказа блокирана, преходът се затормози и ни заплашва с изключително висока социална цена. Моралните ценности и устои на българското общество са в критична точка. Застрашително ерозира доверието в държавните институции. Опасно се изхаби държавният инструментариум. Държавата се отчужди от своите граждани и изпада в ролята на екзекутор и враг на обществото. Тя вече не е израз на обща воля. Хората не правят това просто разграничение между държава и правителство, поради което правителство, което няма доверието на обществото за провеждане на непопулярни мерки, да не говорим за такива, които никога не са били обещавани и очаквани, вреди с действията си на самата държава и на нейните вековни традиции.
Правителствата са временни представители на държавата и нейните институции. Те привеждат в действие този инструментариум на базата на официално скрепен обществен договор с избирателите. Когато този договор е нарушен или е невъзможен за реализация и изпълнение, правителството и парламентът, избиращ това правителство, трябва да бъдат на онази държавническа висота, да отговорят на новите очаквания за нов обществен договор. Обратното на това е антидържавно, антинационално, антинародно поведение и теснопартиен егоизъм.
Българската социалистическа партия - правителство и парламентарна група, е във война с всички в този момент. В Тридесет и седмото Народно събрание се наложи пагубният модел на конфронтацията, незачитане и неуважение на друго мнение, арогантно високомерие, липса на всякакъв политически диалог и общуване. Парламентарната група на БСП и коалиция не можа да напусне опиянението си от неочакваната пирова победа през 1994 г. и остана извън усещането на реалността и живота. Изолирането й - въпреки властта - от обществото се оказа необратим процес. БСП е във война с опозицията - парламентарна и извънпарламентарна. Опасни са изпуснатите изявления на нейни лидери по отношение на това дали трябва въобще да има опозиция.
БСП е във война със синдикатите. Няма нито един синдикат в България, който да споделя правителствената политика.
БСП е във война с родната интелигенция.
БСП е във война с частния предприемач, извън обаче приятелските кръгове.
БСП е във война с Президентството, главен прокурор, Конституционен съд.
БСП е във война с народа на България, който за една година обедня повече от 5 пъти.
БСП е във война с избирателите на България. Тя загуби президентските избори през 1996 г.
БСП накрая е във война и със самата себе си, видно от последния й конгрес. Имайки в своите редици един гъст конгломерат хартлайнери, комунисти, марксисти, комсомолци, социалисти, социалдемократи, комунисти - обожаващи Китай, възродители и националисти, тя не е наясно въобще с типа и характера си. Защото по своята същност тя вече не е нито лява, нито социалистическа или пък въобще социалдемократическа. Използуваният досега инструментариум е типично сталинистки и къснобрежневистки по признание на самите й лидери - покойния Луканов. Партията е в изключителна дисхармония със себе си.
БСП се разтърсва по хоризонтала и вертикала в унищожителна вътрешна война, война за разпределение и преразпределение на властовите - ръководни и бизнес позиции.
Всичко това в резултат на властта, която се оказа по общо убеждение противопоказна за здравето й.
Днес в положението, в което се намира държавата и обществото и особено пред необходимостта от вземане на съдбоносни решения в този драматичен за родината момент - въвеждането на валутен борд, постигането на разбирателство и консенсус е жизнено важно, въпреки идеологическите различия.
Обединената парламентарна опозиция изпълнява пълноценно своята роля на позитивен регулатор в българския парламент. Участвувайки активно в законодателния процес, тя изпълни със съдържание очакванията на обществото. Отговорихме на потребността от дискусия по отношение на зърнената криза, по отношение на престъпността, по отношение на кризата в икономиката чрез внесените в парламента вотове на недоверие. Обществото желаеше да чуе всичко това, без значение на математическия резултат от тези вотове.
На дневен ред пред нас, народните представители от Тридесет и седмо Народно събрание, е един изключителен по своето съдържание и решимост документ - Декларацията за спасение на България. Формулата за консенсус в този документ е съгласие в името на България. Никой няма право в този парламент да подценява ситуацията, в която се намираме. Сигурно няма да има някой, който ще отрече изключително тежкото икономическо и бедствено положение. Сигурно няма някой, който да вярва, че този Управителен съвет на Българската народна банка при този паричен банкрут и рухнала банкова система ще получи адекватно внимание от Международния валутен фонд и ще проведе ефективни разговори. Сигурно няма противник идеята да се сформира екип, не партиен, а национален, който да разработи програма със Световната банка и Международния валутен фонд за структурна политика. Едва ли вече има противник в Парламентарната група на Българската социалистическа партия идеята за валутен борд и за приемане на съответните закони за въвеждането му.
БСП е лишена от вътрешно и международно доверие. И ако валутният бард днес няма алтернатива, толкова по-необходимо е постигането на консенсус по отношение на успеха от този борд. А успехът от прилагането му е в ръцете на народа, в неговата възможност да плати огромната социална цена, която се очаква да се стовари върху него. Ако партийният примитивизъм днес вземе връх над достойното, национално и държавническо поведение, рисковете за страната за огромни, а резултатите ще бъдат трагични.
Идеята на консенсусът, предлагана в настоящата декларация, е силна и ценна с това, че на базата на един обществен договор вследствие предсрочни избори дава гаранциите за успеха на валутния борд. Мисленето, че валутният борд би успял при какъвто и да е правителствен кабинет, понеже така или иначе се отнемат определени правомощия на същия, е лишено от логика и здрав смисъл. Правителство, борд и народ трябва да бъдат в изключителен синхрон по отношение на доверието в обществото.
Обществото при едни предсрочни избори ще подкрепи с ясно съзнание първо системата на паричния съвет и адекватни на днешната ситуация политически сили в парламента и в правителството, които ще бъдат дарени с доверие и то съзнавайки очакваното тежко положение. Казано на обикновен език, валутният борд няма да успее, ако народът не издържи на допълнителните тежести и огромните лишения.
Страховете, които опозицията, а и всички трезво мислещи хора споделят, е, че без да получи парламентът на България нов вот чрез предсрочни парламентарни избори хората ще се огънат и няма да издържат. Всичко това налага сключването на нов обществен договор с избирателите, още повече, че клаузите на стария вече са нарушени и това Народно събрание няма моралното право да решава съдбините на България. И този печално установил се модел на пълен отказ от диалог, разбирателство, съгласие, консенсус по национално значими проблеми и на пълен монопол върху законодателната и изпълнителната власт от една партия е вреден, грешен и неполезен за България. В страната вече има крещяща обществена необходимост от смяна на тази изтощителна битка, която правителството на БСП и парламентарната група започна и наложи в Тридесет и седмото Народно събрание вътре в себе си и в цялото общество. А дали извънредният партиен конгрес, който вече е факт, е разбрал тази необходимост и дали БСП ще бъде в съзвучие с днешния исторически момент, не е ли конгресът една апаратна смяна по върховете на партията, има ли ново начало и в БСП, ще разберем по-скоро, отколкото се очакваше.
Нека днес с тази декларация положим основите на промяната, на нова политика, на нов модел на политическо съжителство. И всичко това - в името на България. (Ръкопляскания в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Спас Мулетаров.

СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! 
Вземам отношение най-вече поради това, че този документ е разпределен и на Комисията за устройството и дейността на държавните органи, която по известните причини не можа да проведе свое заседание. 
Аз, разбира се, съм далече от мисълта да изразявам мнение или становище на комисията, след като такова тя не е взела. Затова искам да споделя някои свои мисли и то предимно в юридически аспект, във връзка с предоставения ни документ.
Няма никакво съмнение, че изразяването на волята в един форум, било Народното събрание, било друг орган, чрез една декларация, в която са поставени общи цели, които се подкрепят от участващите в този форум, е една от най-сполучливите форми в политическия живот и за изразяването на волята  и желанието на участващите в него. 
Но тук за мен възниква следният въпрос: ако тази декларация бъде приета, макар и с известни промени, какво тя поражда след това? Известно е, че Народното събрание е в правото си да приема и закони, и решения, и декларации, и обръщения. Но съгласно чл. 86, ал. 1 от Конституцията, задължителна сила за всички държавни органи и за всички граждани в страната имат само законите и решенията. Останалите документи, какъвто е декларацията, не са нормативни документи и те не пораждат абсолютно никакво задължение за никого освен за тези, които са подписали декларацията и са изразили своя воля в нея. А в декларацията се съдържат отделни постановки, които в никакъв случай не могат да бъдат решени по декларативен път.
И аз ще се спра само на два пункта от отговорността пред нашия народ да изразим общата си воля, а именно, тире трето и тире четвърто. 
В тире трето се предвижда да се приемат закони за въвеждане на борда, споразумението с Международния валутен фонд и програмата със Световната банка. 
Вече многократно се изтъкна, че за въвеждането на Валутен борд е абсолютно необходимо колкото може по-широко съгласие, особено на политическите сили, представени в парламента. И няма никакво съмнение, че това съгласие за въвеждането на такъв борд може да бъде изразено чрез една декларация. 
Оттам нататък, обаче, когато съществува такава воля, не е необходимо с декларация ние да казваме, че ще приемаме законите. Тъй като, ако е постигнато съгласие за въвеждането на такъв валутен съвет, няма никакво съмнение, че от това съгласие произтичат задължителните ангажименти на Народното събрание да приеме законите, които са свързани с този паричен съвет. И това просто не трябва да се декларира, а трябва да решим кой ще подготвя този закони, с оглед на последващите точки в декларацията. Дали Министерският съвет, дали работна група от представители на всички политически сили, дали някои особени институции, дали банкови институции или други органи. 
Ето това е един прагматичен въпрос, по който трябва да има пълна яснота. Той може да намери отражение в декларацията, но не и това да бъдат приети законите. Тъй като засега поне се очертават три основни закона, които трябва да бъдат приети или изменени. Първият - закон за въвеждане на самия валутен съвет, който трябва да уреди общите и устройствени принципи на този съвет. Второто е изменението на Закона за Българската народна банка. И третият законопроект, който трябва да бъде внесен - за изменение на Закона за банките и кредитното дело. Разбира се, възможно е да настъпят промени в някои други закони. Но затова не е необходимо да се прави декларация, а просто то произтича от общата воля да се въведе такъв борд.
Така че, такава постановка и такава разпоредба в декларацията ми се струва, че не би следвало да съществува.
В декларацията има и някои моменти, които за мен поставят много въпросителни и които в известна степен не почиват на разпоредбите на действащата конституция, която всички знаем, сме задължени да спазваме.
В последното тире се говори за незабавно разпускане на Тридесет и седмото Народно събрание. И аз задавам въпроса за себе си и за колегите народни представители: моля да се обясни кой и при какви условия може да разпусне Народното събрание в Република България.
Съгласно ァ 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията единствено Великото Народно събрание, което беше създадено, за да приеме Конституцията, се предвиждаше, че то след приемането на тази Конституция се разпуска. И това беше направено от Великото Народно събрание, след като прие Конституцията то реши да се разпусне. И никъде другаде в Конституцията няма текстове, които да предвиждат друг ред за разпускане на Народното събрание, освен процедурата, предвидена в правомощията на президента при подаване оставка на правителството и невъзможността да се избере ново правителство при възлагане на три поредни мандата. Всички други желания и искания, отразени в декларацията, просто не почиват на конституционен текст.
Аз говоря от чисто юридическа страна на тази воля и това желание. Дори да приемем условно, че то съществува и като консенсус. Формална юридическа пречка е Народното събрание само да се разпуска, тъй като просто в неговите прерогативи, посочвам чл. 84 от Конституцията, такава възможност не съществува. Тя е създадена само за президента и само след изчерпване на условията и възможностите на чл. 99 на Конституцията.
И при това положение една такава разпоредба, една такава декларация, приет един законодателен орган, който е абсолютно задължен да спазва конституционните текстове, веднага поражда въпроса: приемането на такъв текст може ли реално да бъде облечен от някакви последващи практически действия и как това би станало? Не е ли грубо нарушение на Конституцията, ако ние днес вдигнем ръка и решим да разпуснем Народното събрание? Поради това, че такава разпоредба и такава възможност не се предвиждат. Друг е въпросът за желанието ни какво е. Ние може да го желаем, може да го искаме, но всяко действие и желание в Народното събрание трябва да бъде подкрепено с конституционни и законни текстове. Такъв текст, такава законна възможност според мен няма.
ГЛАС ОТ ОПОЗИЦИЯТА: При желание няма проблем.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Ето защо  в заключение искам да кажа, че в декларацията действително се съдържат идеи, които могат и трябва да бъдат подкрепени, идеи, които действително са свързани със състоянието на страната ни и с нейното бъдеще. Но тези идеи трябва да бъдат обогатявани, подкрепяни с данни, а не да превръщаме трибуната отново в оценка за определена партия, за нейната парламентарна група и за нейните грешки или слабости. 
Ние говорим за национално съгласие. След като говорим за него, трябва и в изказванията да подкрепим тази идея и да намерим правни, юридически форми за реализирането й.
Моето лично становище е, че някои от тези постановки в декларацията трябва да бъдат предложения за вземане на конкретни решения. А други трябва да бъдат облечени с конкретни предложения за изменение на съществуващи или създаване на нови закони. Без промяна в нормативната база ние просто не можем да вървим нататък. 
И веднага възниква следващият въпрос: кой ще проведе тези действия, тези желания при положение, че се разпусне Народното събрание? Кой орган? 
ИВАН КОСТОВ (от място): Служебното правителство.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Какъв ще бъде той? Аз питам: кой ще изпълни правомощията по Конституция на Народното събрание, тъй като пред него ... Само то може да приема закони. Това са неща, които не трябва да се обясняват. 
И аз тогава питам: приемаме условно, че ние днес разпускаме Народното събрание. Питам ви: кой ще приеме законите за въвеждане на борда? Кое Народно събрание? Това, което ще бъде след три или четири месеца? Което ще има един месец за конструиране? 
Ето, колеги, без да навлизам в дълбочината на въпроса, струва ми се, че отделни пунктове на декларацията правно не са издържани и не са в съответствие с основни конституционни разпоредби, някои от които посочих като текстове. 
Така че тази воля би следвало да бъде пренесена по-нататък в едни консултации за изчистване на ненужното, за уточняване и прецизиране на идеите и за точна и ясна прагматична програма, за да може действително да допринесем с нещо за по-нататъшното спасение на родината ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Реплика на господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мулетаров!
Конституционно нещата стоят дотолкова така, доколкото че Народното събрание, което трябва да гласува законите... Парламентарните групи са тези, които трябва да откажат мандата, който им е представен - това което се иска на втората страница на декларацията. И доколкото Народното събрание е това, което, след като не гласува доверие на нито едно правителство, президентът ще трябва да наложи служебно и тогава идва разтурянето на Народното събрание. 

Никой не е казал в тази декларация, че днес ние трябва да гласуваме разпускането на Народното събрание, защото ние знаем, че това не може да бъде така. Никой не е казал, че ние днес ще гласуваме законите, които са необходими, или че без да гласуваме тези закони, те ще влязат в действие. Но има нещо, което е важно и което пред българския народ трябва да го кажем. Приемайки тази декларация, ние заставаме на становището, че Народното събрание зачита волята на своя народ и Народното събрание изразява волята, че няма да излъже народа, който го е избрал. Тогава, когато гласуваме декларацията, ние поемаме задължението всеки един от нас поотделно да извърши определените от Конституцията парламентарни действия, за да бъдат приети законите, за които става дума, за да не приемат парламентарните групи мандата, който ще им се възложи, след като няма правителство, и като последствие на това президентът да назначи служебно правителство и да се разпусне Народното събрание. Това е логиката на нещата.
Но ние днес сме много близко до всичко това, защото правителството е в оставка и остава само парламентарните групи в името на това, че се търси съгласието с народа, а не съгласието помежду ни, да се откажат да съставят правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече. Благодаря.
Има думата господин Мулетаров за дуплика.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Аз не бих желал да коментирам становището на господин Гоцев, а бих желал да коментирам конкретна разпоредба в декларацията. Систематиката в тире четвърто на първа страница е: "незабавно разпускане на Тридесет и седмото Народно събрание".
ИВАН КОСТОВ (от място): Воля за...!
СПАС МУЛЕТАРОВ: С оглед на тази формулировка аз изразих моето становище за начините и пътищата, по които съгласно Конституцията това може да бъде постигнато. И господин Гоцев действително имплицитно потвърди, че редът е този. Друг е въпросът, че така, както е формулирано това, и то преди волята на парламентарните групи да поемат ангажимент и да заявят, че те няма да съставят свое правителство, просто не върви с тематиката на самата декларация.
По този начин аз коментирах разпоредбите на декларацията, господин Гоцев, а не някакви общи политически теми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Муравей Радев от СДС. 
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Мулетаров, когато човек иска да направи нещо, търси начини за това. Когато не иска да го направи, търси причини за оправдание. Вие преди малко точно това направихте.
Уважаеми колеги, днес е денят на националната отговорност, денят, в който този парламент може да докаже, че е български. Днес партийните интереси трябва да отстъпят пред националните, защото утре най-вероятно е да бъде късно.
България се намира в бедствено състояние. Обстановката се влошава почти в геометрична прогресия. Кризата в икономиката се задълбочи и прерасна в социална, а тя - в политическа. Днес вече говорим, че кризата премина в катастрофа, защото се рушат устоите на държавността. В този критичен момент обединената българска опозиция предлага на управляващата левица своята Декларация за спасението на България. Предлага технологична последователност от решения и действия, които са в състояние да изведат страната от катастрофата. Предлага незабавни организационни мерки и рестриктивни действия, последвани от бързото и успешно въвеждане на валутен борд в България.
Има ли алтернатива валутният борд днес? Опозицията смята, че точно днес алтернатива вече няма. Няма алтернатива по една много проста причина: държавата вече сама не може да се справя със своите задължения. Държавата сама не може да се справи нито с външните си задължения, нито с вътрешните си задължения. След безотговорно провалените споразумения с Международния валутен фонд, така нареченият меморандум за намеренията на правителството, днес цената на външната помощ се нарича валутен борд. Предполагам, че това е ясно за всички. При това, забележете, успешен валутен борд, не какъв да е, а успешен валутен борд.
Може ли БСП да въведе борда, и то много бързо? Защото ако допреди няколко месеца на България можеше да й се размине понятието "борд", то след още няколко месеца помайване и партийни терзания и десет борда да бъдат въведени, резултатът ще бъде еднакво безсмислен.
Вярва ли БСП в борда? Едва ли. Според мен, едва ли. Част от управляващата върхушка може би вижда в него възможност за собственото си спасение, отдушник за неудачите си, евентуален виновник за бъдещите си неуспехи и провали. Партията като цяло обаче съвсем не го приема еднозначно. И ако дава вид, че приема борда, това е не толкова от съзнание за необходимост, по-скоро това е поредната стъпка, направена по принуда.
Обединената демократична опозиция е убедена, че БСП не е в състояние да въведе валутния борд. Нормално може би технически и формално тя да може да го въведе и то, забележете, ако Международният валутен фонд не оттегли своевременно своето предложение, каквито индикации вече съвсем очевидно се появяват. Формалното въвеждане на борда обаче съвсем не означава провеждане, успешно провеждане на борда.
В средата на м. декември м. г. обединената демократична опозиция публично обяви основните политически, икономически и технически причини, поради които счита, че БСП не е в състояние успешно да проведе борда и че един такъв провал след едно неуспешно провеждане ще бъде изцяло на плещите отново на Българската социалистическа партия.
Искам да напомня, господа социалисти, че вашето управление се ползва с огромно недоверие вътре в страната и с пълна външна изолация. Искам да напомня, че току-що отминалият Четиридесет и втори извънреден конгрес на Българската социалистическа партия илюстрира ясно две тенденции: първата - колко дълбоки и необратими са вътрешните противоречия в БСП, и втората - колко безнадеждни са очакванията за същинска деболшевизация на БСП. Тези две тенденции са напълно достатъчни, за да предопределят провала на валутния борд, защото борд без комплексни пазарни реформи е обречен, а днешната същност на управляващата БСП е генетично отрицание на съвременното пазарно стопанство.
Искам да напомня, че нежеланието и невъзможността на върхушката на БСП да скъса с основни идеологеми на развития социализъм провали меморандума, споразумението с Международния валутен фонд от миналото лято.

Валутният борд е несравнимо по-тежко препятствие, непреодолима за БСП височина. Нелепо е да очакваш успешен опит на 4 м висок скок от състезател, провалил се току-що на 2 метра.
Искам да напомня, че динамично променящата се обстановка в страната е предмет на непрекъснат анализ на международните финансови институции. Очевидната безпомощност и негодност на БСП да се справи дори с елементарни текущи проблеми обясняват чувствително спадналия ентусиазъм на Международния валутен фонд. Господин Стенли Фишер, това е икономическият мозък на Международния валутен фонд, това е вторият човек в йерархията на фонда, недвусмислено даде да се разбере, че, цитирам: "На Съвета на директорите на Международния валутен фонд, който ще приема доклада за въвеждането на валутния борд в България, ще се представи само такъв доклад, който не може да бъде върнат". С други думи това ще стане, когато се изготви достатъчно убедителна програма и се създадат необходимите гаранции за успешното въвеждане и провеждане на борда, тоест неща, които видимо днес не интересуват БСП.
Искам да напомня на управляващата левица, че ако Международният валутен фонд оттегли своето предложение, това вече съвсем няма да бъде поредната плесница. Това, уважаеми колеги, ще бъде нокаут, нокаут на Българската социалистическа партия, но и нокдаун за България като цяло.
Има ли изход все пак? Ние считаме, че има и този изход се съдържа в предложената от обединената демократична опозиция декларация за спасението на България. Искам да подчертая, че смисълът на декларацията и формулата, която е заложена в нея, получиха много висока оценка от ръководството на Международния валутен фонд и лично от господин Стенли Фишер.
Уважаеми колеги, тази декларация дава уникален шанс на БСП да извърви своята половина от пътя за постигане на реално национално съгласие. В този съдбоносен за страната момент това е крайно необходимо. България достигна дъното. Господа социалисти, спрете да копаете, сменете посоката, за да се срещнем! Направете го в името на България! Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има господин Миланчо Колев.
МИЛАНЧО КОЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Радев! Внимателно се запознах с текста на предложения вариант за декларация и откровено казано тази сутрин тръгнах с мисълта, че тези положителни неща, които има в тази декларация, ще бъдат една сериозна основа за един разговор на базата на консенсуса. Това, което обаче чух от господин Атилла и това, което чух от Вашето изказване, ме карат дълбоко да се съмнявам дали обединената опозиция желае въобще да бъде приета днес тази декларация тук. Този, с извинение менторски тон по отношение на Българската социалистическа партия, тези трактати по партийно строителство, които чухме от двамата, ми говорят точно обратното: вие просто не желаете тази декларация и ценните моменти, които има в нея, днес да бъдат приети тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за втора реплика има господин Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Господин Радев, аз също имам няколко въпроса към Вас. Вие сте икономист. За моя голяма изненада и Вашето обяснение звучи по следния начин: че това, което става в България, не е икономическа криза, която е предизвикана от състоянието на икономиката, а икономическа криза, предизвикана от това, което са правили субектите. И се стига до прост извод: сменяме субектите в банката, сменяме субектите в правителството и всичко си отива на мястото.
Въпросът ми към Вас е като към икономист. Ние в момента имаме - от 1989-1990 г., криза на относително свръхпроизводство. Как ще излезем от тази криза? Имаме структурна криза, за която Западна Германия похарчи в ГДР до момента 900 млрд. марки. За да направим това преструктуриране, на нас ни трябват пари и ни трябват много пари. Затова молбата ми е като специалисти да излезете от рамките на обективния идеализъм и да кажете кои са причините за кризата, какъв е характерът на кризата и как можем да я преодолеем. Всичко друго се свежда само до едно изречение, познатото изречение: стани да седна аз. И щом седна аз другият започва същите критики. Ние не отговорим ли на въпроса кои са истинските причини за кризата и как трябва да излезем оттам, тогава никога няма да излезем от тази криза. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за третата реплика има Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Муравей Радев! Тази декларация, която предлагат Обединените демократични сили за спасение на България, е конструктивна и тя може да изиграе своята роля, когато се предлага на хора, които желаят доброто на България, хора, които не да рушат, а да градят. А самият факт, че България днес е стигнала до това състояние, макар че в декларацията виновниците не се посочват, ясно е кои са. Аз не знам наивност ли е това ние да очакваме от тях нещо друго освен това, което слушаме.
Но, господин Радев, аз имам реплика към Вас, когато говорите, че бордът нямал алтернатива. Мое виждане е, че бордът има алтернатива. Ако господата от ляво не искат да направят така, че парламентът да престане да съществува и да дойде друг парламент, който наистина да мисли за България, с борд няма да се оправят нещата. Алтернативата на борда и на всичко, което става в България, са само четири закона, които трябва да изяснят защо е този хаос в България и как трябва от хаоса да тръгнем към хармония в обществото.
Първият закон, колеги народни представители, трябва да бъде разкриване досиетата на всички хора, заети във властта и в политиката, ако искаме ние да вършим  градивна политика.
Вторият закон трябва да бъде Закон за незаконно забогателите. Има ли ги в България? Има ги, но го няма законът. 
Третият закон трябва да бъде: съдене виновниците за националната катастрофа в България. Има ли я националната катастрофа? Има я. Има ли виновници? Има. Няма го законът.
И четвъртият закон трябва да бъде декомунизация на България, защото тя е последна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ПЕТКО ИЛИЕВ: Без тези четири закона нито бордове, нито декларации, каквото и да си говорим, нещата в страната няма да се оправят. И именно тази декларация е мостът този парламент да престане да съществува и да дойдат тук хора, които да приемат тези четири основни закона, а това значи лишаване БСП от всички видове власти. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Илиев, обръщам Ви внимание да спазвате регламента. Имате право да се изкажете неограничено.
Думата за дуплика има господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! На господин Миланчо Колев - за менторския тон. Господин Миланчо, научете се на малко повече скромност. Виновният трябва да познава това качество. Ако вие, които сте толкова много виновни, не го познавате, означава да познавате само наглостта.
На господин Петко Ганев: господин Ганев, Вие сте изключително неправ в тезите си. Вие казвате: сменете субектите и стани да седна. Ами че нали точно това вие правите. Ами точно вие сменяте субектите във вашето правителство и управлявате със същата програма, с която дойдохте на власт. Това решихте на конгреса. Тоест вашите действия вие преписвате на нас и ни задавате въпроса. Разбира се, че вие го правите.
Вижте, много пъти от тази трибуна ние сме обяснявали какви са причините за днешната ситуация и вашата дълбока вина, историческа ако щете, и вашата поредица от вини, и вашата поредица от грешни стъпки, които доведоха България до днешното състояние. Мога пак да го направя, но няма да ми стигне времето точно сега. На Вас точно ще Ви обясня още веднъж, ако желаете, но разберете едно нещо, най-после го разберете: не е важно Вие вече какво правите и какво мислите, важно е какво става в името на България. Запомнете това! Опитайте се най-после да помислите днес. Изтрийте това, което Ви пречи, вникнете в съдържанието на тази декларация. Повечето от вас не са я прочели. Това е една протегната ръка. Това е един извървян път. Извървете вашата половина, защото иначе ще докажете това, което толкова много хора навън непрекъснато казват, че вие никога няма да се промените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Александър Джеров.













АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз си позволявам първо да честитя Новата година на всички колеги и наред с общите пожелания, които се правят и на новогодишната трапеза, и след това, да пожелая на колегите особено отляво малко повече разум и отговорност. Нека да не забравяме, че ние сме парламент на България и за всичко онова, което става в тази България, в тази страна, на която ние сме народните представители, мисля, че носим достатъчно отговорност.
Именно в контекста на това пожелание, което си позволих да направя, би трябвало да разгледаме и самата декларация или по-точно казано, предложението, което обединената опозиция в този парламент прави. 
Според мен днешното заседание е продължение на извънредното заседание, което беше в края на годината. Опозицията внася това предложение именно като продължение от разговорите, които бяха проведени тук, на дискусията, която беше проведена тук. В момента правителството, съставено от мнозинството, подаде оставка. Именно в този момент  идва и направеното предложение от опозицията. В миналото заседание беше поставен съвсем основателно въпросът: правителството подава оставка, но нито една дума нямаше защо то подава тази своя оставка. Господин Сендов репликира съобразно Конституцията и съвсем формално това е така - че когато правителството подава оставка, то няма защо да я мотивира, просто подава оставка. Но все пак беше редно именно след като правителството, което управлява тази страна вече две години, стига до оставка, тази оставка означава признаване на провала от неговата двегодишна дейност.
Всъщност каква е предпоставката на нашата декларация?
На първо място, това е финансовият провал, до който е докарана тази страна. Икономическият срив е нещо, по което въобще не може да се спори. Гладът в голяма част от българското население е срам, резултат от управлението на Българската социалистическа партия. Аз никой път през живота си не съм виждал толкова много възрастни хора, пенсионери, които да ровят в боклука, за да изкарат някоя трохичка хляб, някое изхвърлено парченце, за да могат да се нахранят.
Следващите провали, които също така са обосновка за нашата декларация: с приватизацията, освен че говорим, нищо друго не е направено. Приватизация не се провежда. Това е може би именно и от отрицателното вътрешно виждане на управляващото мнозинство.
Твърде много се говори за структурната реформа. Аз бих попитал и правителството, и нашите колеги отляво какво означава структурна реформа, дали се разбира тя и в какво се изразява тя и по-скоро какъв е резултатът от две години провежданата структурна реформа. Нееднократно тук са правени бележки за грешната данъчна политика.
Не на последно място е и провалът в здравеопазването.
Аз трябва да ви кажа и още един момент. Във връзка с Новата година получих доста поздравления. Едно поздравление дойде до мен от един мой приятел от Карлсруе, професор по техническите науки. Освен общите приказки, общите поздравления, които са характерни за този момент, човекът в една страница изрежда опасенията си за състоянието на България. Пак ви казвам, той е инженер, той не е политик. До него са стигнали някакви потресаващи факти за глада на българското население и той ме пита като приятел: кажи какво да направим, може ли да образувам тук една група, една организация от хора, които имат възможности, за да може да направим някакъв дар на гладуващите българи.
Извинявайте, ама такова поздравление да получи един българин, мисля, че е срам за България, доведена до това състояние. Затова започнах разговора оттам: разум и отговорност. Има ли го разума, има ли я отговорността? 
Резултатът от двегодишното управление на правителството на Жан Виденов е безспорно валутният борд. Не знам как се усещат колегите отляво, но за мен също това е един срам, защото борд или, по-точно казано, паричен съвет се налага на излезлите от колониализма държави и също така на онези държави, които са излезли от война. Ние от колониално робство ли излязохме, от война ли излязохме и въпреки това стигаме до борд или паричен съвет? Какво означава това? - Че трябва да си сложим попечител. А на кого съдът и кметът поставят попечител, мисля че въпросът остава открит, няма защо да отговарям. Това е един пореден срам за България доведен от двегодишното управление на правителството на Жан Виденов. България никой път не е стигала до това положение, даже след воини.
В тази връзка съвсем основателно е предложението, което е направено от обединената демократична опозиция. Крайно време е Социалистическата партия да разбере, че и в демократичната общност има способни хора. Мнозинството не може да управлява затворено само в себе си. Именно за това се налага да се приеме тази декларация. Тя може да бъде модифицирана, никой не казва, че в стила или в някои други подробности могат да бъдат направени промени, но нека да получим разума и отговорността от лявата страна в насоката ,за която ние говорим. Действително, че Народното събрание има право винаги да смени ръководството на Българската народна банка. Спор няма. Може, но в декларацията не се казва, че то може, а просто се взема решение да се смени. Защото, струва ми се, че ръководството на народната банка и то съвсем обосновано ми се струва, е една от причините, за да стигнем дотук. И поради това законодателство, което трябва да бъде направено... Виждате лошата законодателна дейност на правителството, тя е факт, тя е резултат на българската правна система. И тогава, когато опозицията смята, че трябва да се образува един екип от специалисти от способни хора, какво лошо има в това? Точно това е протегнатата ръка от страна на обединената опозиция. Тя иска да се включи в този момент, за да могат да бъдат изготвени такива закони, такива програми, такива нормативни актове, които действително ще направят необходимото за извеждане на България от тресавището, в което е докарана тази страна, тази прекрасна страна с хилядолетна история от управляващото мнозинство.
Подкрепям изцяло декларацията не защото съм член на опозицията, а защото и като човек съм длъжен да я подкрепя и смятам, че Българската социалистическа партия, ако иска въобще да остане като партия в историята и по-нататък, би трябвало малко да обърне внимание на опозицията, да се не смята за безпогрешна, защото точно двете години, през които тя управлява самостоятелно, показаха, че тя няма онзи потенциал, който може да я задържи във властта. Благодаря. (Частични ръкопляскания в опозицията) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. 
Има думата за реплика господин Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Джеров, в началото на Вашето изказване Вие направихте съзнателно или не една грешка, а тя е - ако не си спомняте, ще Ви върна към първите Ви думи - че обединената опозиция продължава дебатите след подадената оставка и с внасянето на декларацията продължава логиката на това, за което стана дума на 28 декември.
Не, господин Джеров! Вижте кога е внесен вашият проект за декларация - 19 декември. И аз разбирам Вашата грешка, направена случайно или не. Тя е за да се потърси максимално политическа инициатива и тя да се измести от БСП към вас. За съжаление, не е така. И, ако Вие, както се оказа, добре следите работата на БСП, политическата инициатива е извън обединените демократични сили. Но нека да се обърнем и към това, което Вие предлагате.
Какво национално съгласие, господин Джеров - една скоба - абсолютно приемам и необходимостта от консенсус, и необходимостта от пререшаване на онези проблеми, за които Вие говорите - от приватизацията до тежките социални и финансови проблеми. Но какъв консенсус ни предлагате, господин Джеров? Вие казахте, че подкрепяте декларацията, като, първо, предлагате да се направят три неща, с които мога в някаква степен лично аз да се съглася, и накрая ни предлагате да се разпусне Народното събрание. Как виждате Вие да се приемат...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Какво лошо има, бе? Какво толкова страшно?
ФИДЕЛ КОСЕВ: Ще Ви обясня, господин Божков.
Кой ще приема тези закони, след като искате незабавно премахване на Народното събрание? Как ще стане това? За какъв консенсус можем да говорим с Вас, ако Вие ми предлагате да си отрежа главата и да отидем към консенсус? Това не става!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Това отрязване на глава ли е?
ФИДЕЛ КОСЕВ: Аз искам да Ви припомня едни ясни думи, за които Вие ще се смеете, но по-тъжно - думите на новоизбрания президент Петър Стоянов, когато му искаха три минути, бяха пред Националната телевизия, когато още беше кандидат. Той каза, че не може да подмени народния вот, дори да даде три минути, а вие искате сега ние да се съгласим да премахнем Народното събрание - неговото разпускане, при положение, че дори не искахте да дадете тези три минути по време на предизборната кампания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Джеров желае ли дуплика?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Косев! Не направих връзка между две дати - между датата на внесената оставка на премиера и датата на внасяне на нашата декларация. Аз разгледах двата момента в една логическа последователност и считам, че подаването на оставката и приемането й от Народното събрание преди няколко дни и днес - разглеждане на предложената декларация от опозицията, за мен са в логическа връзка. Невинаги датите дават логика на нещата. Връзката може да се създаде и по пътя не на датите, а на нарушаване на датите.
Що се отнася до консенсуса. Грешката на този парламент, грешката на мнозинството в Тридесет и седмото обикновено Народно събрание се състои именно в това - липса на консенсус, липса на търсене на консенсус, липса на търсене на опозицията като равноправен партньор. Защото и от опозицията могат да се чуят много полезни идеи, много полезни предложения. И ако те бяха взети предвид в досегашната дейност и на правителството, и на мнозинството нямаше да бъдем в днешното положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Кемал Еюп.
Да се готви Никола Койчев.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искал да честитя на целия български народ Новата година. Нека тя де е успешна и мирна! Успехът за 1997 г., аз искрено се надявам, от днешното извънредно заседание на Народното събрание да започне.
Явно има някаква извънредна ситуация, за да се събере Народното събрание два пъти през новогодишната си ваканция. На 28 декември ние гласувахме оставката на правителството на демократичната левица. За съжаление, без никакви мотиви. Тоест, тук правителството не каза истината за ситуацията в България и за това защо си подава оставката. Даже не каза и полуистината, както обикновено правят.
Социалистическото правителство дойде в резултат от мнозинството, което спечелиха през 1994 г. по време на парламентарните избори, а именно на социалистически криле, със социалистически обещания, със социалистически популизъм. И се видя, че - не знам вече кой трябва да даде отговор, поне аз не намерих след техния конгрес, БСП социалистическа партия ли е или не - но след управление първата година, което летеше на крилете на високомерието и гордостта, втората година - 1996 г., социалистите кацнаха на земята. Кацнаха, но и България слезе до дъното, не знам кое подред, и според един от последните вицове - "Продължаваме да копаем надолу, без да знаем защо". Затова именно ние - обединените демократични сили, обединената опозиция, излизаме с предложение в името на България, в името на съгласие за спасението на България, да приемем една декларация, която да начертае, която да положи здрави основи, така че да изведе нашата страна от кризисната ситуация, от катастрофалното положение.
Тук беше споменато, че икономиката е в патова ситуация. Аз не знам икономиката или България, но едно от двете е в матова ситуация. Най-малкото, БСП е пред матова ситуация. Защо?
Първото правителство след 10 ноември отиде до мораториум по външния дълг. Сегашното правителство, за да не отиде до мораториум, отива до валутен борд и това се сервира едва ли не като спасителен лифт за България. Но добре е да се направи един анализ какво ще ни донесе бордът. Много се говори по медиите. Не става въпрос само за социалната цена, за това как ще влия върху икономиката, но става въпрос защо се стигна дотук?
Мисля, че всички ще се съгласите, чисто и просто реформата в България се стопира. Чисто и просто, след двегодишно управление и самата БСП се убеди в това, пък и целокупният български народ, че БСП са неспособни да управляват при новите реалности, при демократичните условия в България.
Не може да се говори за пазарна икономика. Не може да се приемат пазарни закони, без да се променя базата, без да се проведе структурна реформа. Но явно БСП нямат решения, нямат виждания - междупрочем, виждания имат, но нямат смелостта да проведат такива реформи, защото чисто и просто тяхната идеология, тяхната закалка е в съвсем друга насока.
Мисля, че няма да прозвучи много силно, ако кажа, че в България нямаме реална демокрация, а имаме кримидемокрация - криминална демокрация. Как иначе можем да обясним зърнената криза, за която до онзи ден ни се обясняваше, че криза няма, а има само зърнен проблем? Как да обясним нещата така, че примерно моите избиратели от златна Добруджа - житницата на България, ядат царевичен хляб, защото нямат пари за хляб? (Неодобрителни реплики от блока на мнозинството)
Не са ли на криминална основа финансовите пирамиди, банкрутът на банките? - Имаше банки, няма банки.

Аз не виждам никакво основание господата социалисти или господата депутати от демократичната левица да не се съгласят, че има нужда от смяна на управителя и подуправителите на БНБ, че има нужда от програма за структурна реформа в България, че има нужда от диалог между политическите сили в този парламент, че има нужда от подкрепа на цялата общественост в България. Защото наистина настъпват тежки времена, защото кризата все още не е такава, каквато ще бъде следващите месеци след въвеждането на валутния борд. И ако трябва да ядем горчив хляб, ако трябва да пием горчиво лекарство, ако трябва да боледуваме и взаимно да си помагаме, трябва да си кажем истината в очите, но истината пред целия народ. И за да е успешна реформата поне оттук нататък, трябва обществен консенсус не само на политическите сили. Трябва да има широка обществена подкрепа. А това се постига само с едни избори, за да каже българският народ на кого гласува доверие, за да каже българският народ, че е готов да изтърпи лишения, но да има надежда, да има светлина. Стига сме гонили светлина в тунела. Вече тунелът не се вижда, господа. Дайте да се обединим в името на България за просперитета на България. И реформите не само да ги приказваме от тази трибуна, не само да се коментират по медиите, а наистина да тръгнат реформите в България - и икономическите, и социалните, и политическите. Явно и ние, политиците, имаме нужда от реформа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Започва нова съдбовна година за Република България и мисля, че българският парламент проявява висок политически морал, определяйки първия работен ден на новата година за свое заседание, на което в отговорна дискусия да бъдат разисквани актуалните и злободневни въпроси на нашето общество.
Декларацията, внесена от Обединената опозиция, е един положителен ход към отдавна очакваното от българското общество национално съгласие. Тя е и една добра основа за започване на диалог в името на националното спасение и в името на това национално съгласие.
Основа - да. Но в съдържателен план, а и това, което чухме от няколко колеги народни представители от опозицията, едва ли днес ще ни доведе до категорично решение и приемане на декларацията в това й съдържание. Тя има някои вътрешни противоречия. Не е необходим задълбочен семантичен анализ на съдържанието на декларацията, за да се открие една неприемлива теза за национално съгласие, отново под чуждо диригентство и чуждо влияние. Половината декларация е построена върху програми, разработени извън България или с доминиращо участие на международни финансови институции, декларация, породена от една многодневна световна екскурзия на представители на лидери на българската опозиция в държави, в които думата "валутен борд" беше непозната. А те идваха с достатъчно убедителни обещания за подкрепа. Но подкрепа, за съжаление само техническа и интелектуална, от която, бих казал, България няма толкова голяма нужда, пак повтарям, от общества, които са били много далеч от необходимостта от прилагането на тази форма на национални финансово-кредитни отношения.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Значи знаят как да управляват!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, господин Божков, за мен малко комично звучи, че вие загубихте една седмица да ви обучават на държавно управление в държава с най-нестабилна изпълнителна власт - над 50 кабинета след Втората световна война. Ако искате България да прилага тези форми на стабилитет на държавно управление, добре. Но аз мисля, че българската държава, България има своя професионален потенциал, своите глави, които са способни да разработят и програма за икономическо преструктуриране, и да поемат аполитизирано в значителна степен държавното управление за извеждане на България от кризисната ситуация, в която се намира. 
И разчитайки именно на умствения потенциал на българските специалисти, аз правя следното предложение. Не програма за преструктуриране на българската икономика с участието или под диригентството на Световната банка и Международния валутен фонд, а програма под патронажа на Икономическата комисия на Народното събрание. Не можете да отречете, господин Божков, като заместник-председател на Икономическата комисия, че в тази комисия се работи в значителна степен деполитизирано, налага се професионализмът, отговорността. Аз свалям на масата още на първото заседание програма от около 500 страници за преструктуриране на българското национално стопанство. Отдавна четем, че и вие имате програма. От изказването на господин Иван Костов и Муравей Радев разбирам, че нищо конкретно още в главите ви няма. Ако има, дайте го и да започнем дискусии и да готвим тази програма. Ако трябва да оставаме на служебно правителство, ако трябва да оставаме на изпълнителна власт, на новия президент, но програмата за бъдещото национално стопанство на   България   трябва  да   се  разработва   от  българи.    Стига 7-годишно робуване на чужд опит, на очакване на помощ отвън, като че ли някакъв дядо Мраз е Международният валутен фонд. По-добре обективната икономическа ситуация от българи в България не се познава. И тези хора са в България и за съжаление недостатъчно използуваме техните знания и опит.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Питайте Жорж Ганчев!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Жорж Ганчев ще ме пита мен.
Второ, по тезата ви за изчерпаните резерви. Да, правителството загуби авторитет. Подаде оставка. Миналата седмица ние я приехме. Не съм съгласен, колеги, да си правя  политическо харакири, че Народното събрание не работи. В законодателната си функция българският парламент впечатлява всички професионални парламентаристи от развитите демокрации по обем на извършената законодателна дейност. Естествено е, че при голямото количество ще има минуси в качеството. Прави се радикална промяна на българското законодателство и качеството обаче не е толкова влошено, че да води до непоправими грешки. Бих казал, че в резултат на прекалената политизация на обществените, на икономическите, ако щете, и на юридическите отношения в България, като че ли юристите са водещи в насаждането на правния нихилизъм в нашето общество. В резултат на това е и високата престъпност, за която, бих казал, че парламентът еднозначно не носи своята отговорност от конституционния принцип за разделение на властите. Може парламентът да погледне самокритично на другата си функция - избор на изпълнителна власт и контролни функции по отношение на дейността на изпълнителната власт. А бих искал да обърна внимание, че трети парламент вече слабичко поглежда върху дейността на Националната банка и българската банкова система.
Тук и като човек, който е в икономическите комисии на парламента, отчитам, че не играем достатъчно добре координиращата си роля между изпълнителна власт и национална банка. И сега има дисонанс в техните решения и действия, неадекватни на валутно-паричната ситуация, неадекватни преди всичко на производство на търговските отношения в страната. И тук ние като депутати трябваше по-активно, а не констативно - с приемането на годишните отчети на Националната банка, само да се сещаме, че отговаряме за нейната дейност и за нейното ръководство.
Вие правите предложение да се смени управителния състав на българската банка - управителя и подуправителите. Какви са мотивите? Дайте с долара да не определяме цялостната банкова дейност на Управителния съвет. Защото курсът на националната валута е функция преди всичко от икономическото състояние на държавата.

Но, господа, говори се почти като прието решение преминаването на българската национална финансово-кредитна система за работа в условията на паричен съвет. Аз бих казал, че решението, доколкото е взето, се прави на базата на ограничен кръг критерии и оценки, на минусите и плюсовете от функционирането на един такъв режим на финансово-кредитни отношения. Говори се, да, какъв ще бъде валутният курс, какъв ще бъде валутният ресурс, с който ще стартира България, редовно ли ще се плащат заплати и пенсии, да, значителен проблем, външният дълг. Като че ли външният дълг зависи от това има ли валутен борд в страната или не. Той поне не подлежи на деноминация. И в същото време от анализите, които се правят и доколкото се правят, отсъства как ще се отрази работата на паричния съвет върху националното производство, как ще се стартира при този непомерно висок вътрешен дълг, външният е този, както и да го обръщаме в долари и в марки. 
Една Аржентина две години тръгваше да прави стъпката към борда и се връщаше. И два пъти прави компенсация на доходите и преизчислява валутния си ресурс, с който стартира. 
Какъв ще бъде нашият паричен съвет? - Прибалтийски от най-новите или аржентинските от типа "а ла борд"? И тогава вече, ако се приеме формата, а доколкото знам в меморандума на техническата мисия на фонда препоръката е за аржентински вариант "а ла борд", тогава очевидно ще трябва да се търсят хората, които работят при съответните условия, става дума от управителното тяло на банката. 
Що се касае до нашите парламентарни ангажименти, да, приеме ли се решение, но, пак повтарям, тук водещ трябва да бъде професионализмът, икономическата компетентност преди политическото решение, парламентът очевидно няма да избяга от своята отговорност да приеме един закон - било Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, или специален Закон за паричния съвет, който помоему трябва да засегне и текстове от Закона за БНБ, за банките и кредитното дело, за валутния режим, от Търговския закон и така нататък. 
Дами и господа народни представители, нека днешният ден постави началото на една ползотворна дискусия към дългоочакваното национално съгласие, от което България има нужда. Да бъдем първо българи, а след това български политици. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Три реплики бяха поискани - народната представителка Надежда Михайлова, господин Савов и господин Радев. 
Моля, в този ред, заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Господин Койчев, впечатляващ е Вашият патриотизъм, но вероятно, произнасяйки тази патриотична реч, сте забравили, че след 9 септември именно вашата партия 45 години ползваше съветския опит и имаше съветски съветници във всяко едно министерство. Така че, спомнете си ги все пак тези неща, преди да говорите. (Шум и реплики в блока на левицата)
А колкото до отговорната дискусия, за която говорите, вероятно нея я виждате именно по този начин. Аз съм изненадана, че по един толкова сериозен въпрос тук примерно не е председателят на парламентарната група, който доскоро четеше вестник на първата банка. Няма го и председателят на БСП в тази зала. И като изключим знаменателните реплики на Миланчо Колев и на Петър Димитров, може би единствено Вашето изказване, което прозвуча като на икономист в тази зала, според мен БСП доста подозрително мълчи по повод на една такава дискусия. Вероятно разбирате дискусията единствено като монолог. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция)
А колкото до тези 500 страници програма, аз си спомням, че господин Гечев също ми предложи в едно студио една 500 страници програма, но въпросът е не само да пишете и да размахвате програмите,  а и да ги изпълнявате. (Единични ръкопляскания в СДС) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата председателят Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Койчев, не знам, не Ви виждам, дано сте тук. А, на първия ред, извинявайте.
Господин Койчев, слушал съм внимателно винаги Вашите изказвания и намирам, че Вие обикновено сте били много логични. Но този път трябва да Ви кажа, че ме изненадахте просто с липсата на логика. Трябва да ви кажа, че сигурно като си прочетете утре Вашето изказване, ще се чудите защо и как сте говорили това нещо, но сигурно има някаква причина.
Аз ще бъда съвършено кратък и ще Ви кажа само едно: имам чувството, че Вие ставате високоговорител на нещо, което ние наблюдаваме напоследък, в последните една - две седмици, което започнаха да говорят в някои медии и ваши представители, че едва ли не опозицията изпълнява някакви нареждания от чужди страни и от Запада.
Господин Койчев, смятам, че естествено беше всеки един от нас, който имаше някакви връзки, да отиде и да получи някакви сведения за същността на валутния борд и какво може да очакваме. Но, кой докара валутния борд? Това е една, бих казал, натрапена на нас, натрапена по необходимост, институция от чужбина. Обаче нали вие докарахте това нещо? Така че тук аз намирам една крайна нелогичност във Вашето изказване. 
Но бъдете сигурни, че и ние сме добри патриоти и недейте ни обвинява в липса на патриотизъм. 
И второто, което искам да кажа по повод Вашето изказване, което искам да се запитам. Вие казахте: има народни представители, които са добри специалисти, добри професионалисти, ефикасни и така нататък. Аз винаги съм защитавал Народното събрание и народните представители, защото лично аз смятам, че незаслужени са нападките против Народното събрание и против народните представители. Но работата е там, колкото и да са добри специалистите, господин Койчев, когато те работят по партийна заръка, когато работят по заръката на една партия, тогава тези специалисти  започват да губят своя ориентир. Така беше и 45 години, както каза госпожа Михайлова, работеха тогава под ориентира - звездата на Кремъл, а пък сега се работи по такъв начин, че въобще не остава нищо от този професионализъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, току-що чухме един съвършен образец на неадекватно поведение на висш представител на Българската социалистическа партия в лицето на господина Койчев.
Господин Койчев, опозицията проведе изключително отговорни и много важни за България консултации на собствени разноски, в същото време, когато ваши делегации посещаваха Китай, Виетнам, може би пропуснахте Либия, Куба и така нататък. Но имате време все още.  
Господин Койчев, по-опасно е това, което прозвуча от Вашите уста. Вие отново казвате: ние и никой друг. Останалият цивилизован свят, той да си прави програми, не ни интересува.
Господин Койчев, никой не е правил отвън програма на България, никой. Но хората казват: направете си достатъчно пазарна програма. Другата няма шанс да бъде подкрепена от тях. Точно за това става дума. Вашата програма, господин Койчев, е точно обратното на пазарна. 

Вашето мислене е сбъркано. Защо? Ето тук е вашият проблем. Вие не можете да разберете основното. Вие сте сбъркали кардинално посоката. Ето това е вашият проблем и вие не желаете да го разберете.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Кажете вие какво правите? Кажете вие какво предлагате? Ние се знаем кои сме.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Че вашата посока докара България до тази мизерия, че вашата посока докара пенсионерите до 15 долара на месец и до 30 долара средна заплата в България. Затова ли ви избраха хората в това Народно събрание?
Вашият проблем, господин Койчев, е много сериозен. Намерете време да го оправите. Вие казвате, че ще правите програма за преструктуриране. Каква програма прочие е програма за преструктуриране на социалистическата държавна собственост в капиталистическа ли? Вие ли? Вие, които на вашия конгрес пеехте партизански песни ще го направите? Аз не ви вярвам.  (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Койчев за дуплика.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Господин Савов, аз не съм против изучаването на чуждия опит, но трябваше да ходите да изучавате африканския опит. А вие ходихте в такива елитни, приятни за екскурзии държави - Дания, която е много далече от понятието валутен борд; Германия, която никога в историята си не е работила; Италия ни учи на държавно управление и т.н. Така че нека да има опита, но разговорите са били: "Вижте там, оправяйте се", "Нещо ще ни дадете ли?" Слава Богу че не излъгахте българския народ, че ви е обещано нещо. И няма да дадат за такова нещо. (Шум и реплики от опозицията) 
Господин Радев, зададоха ви два професионални въпроса на реплика. Нищо не отговорихте. Само: "Вие, вие, вие". Ние се знаем кои сме. Вие сте си плод на Димитровския комсомол. Ето, конгресът още не е завършил, а вие по-добре от нас сте изучили материалите му. (Весело оживление, ръкопляскания от мнозинството) Говорите тук за политически поръчения. Словото на господин Атилла беше изцяло анализ на конгресните материали. Кой получава партийни поръчения? Вие или ние? И ако има професионални разговори, вие самият, господин Савов, казахте, че се е говорило професионално.
Аз предлагам българският парламент да бъде патрон за разработване на програма. Тази програма трябва да бъде българска, с познаване на условията. Направихте първа стъпка - правихте дискусия в Българската стопанска камара. Аз правих дискусия в Българската стопанска индустрия. Имаме мненията на експертите, които познават българската... (Неразбираема реплика от господин Иван Костов) Ако вашата не се е получила, при мен се получи, елате да направим и да я работим за спасяването на българското производство. Спасим ли производството, възстановим ли търговията, няма да има нужда и от борд, няма да имаме нужда и от... (Шум и реплики от опозицията)
Белоградчик, господин Капудалиев, ви избира Вас само, за да показва изчезващ политически вид. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тридесет минути почивка.
След това ще има думата Александър Божков. (Звъни)
      След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Давам думата на народния представител Александър Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС):  Както и да броя, господин председателю, 105 социалисти не мога да видя в тази зала. Не знам точно как ги броите Вие. Хубаво е да спазвате правилника и Вие понякога, още повече чувам, че ще ставате министър-председател.
Честита Нова година, господин председателю! Честита Нова година, госпожи и господа народни представители! В последните дни по съвета на господин Койчев се запознах подробно с документите, предложени и приети на 42 извънреден конгрес на БСП, между които предложеният проект "Финансова стабилизация, структурна реформа, икономически растеж" и "Програма за практически действия на БСП (1997-1998 г.). Насоки." 
Видно е, че авторите на повечето документи, включително и насоките, са търсили преди всичко решения на ключовия въпрос за следващите няколко години - какво да се прави в икономическата сфера, за да бъде гарантиран успехът на валутния борд и на реформата като цяло. Няма никакво съмнение, че много от принципните постановки по икономическите въпроси в документите на конгреса и особено в насоките, са правилно изведени и записани.  Те са доста близко до вижданията, които Съюзът на демократичните сили открай време отстоява и декларира и това е твърде радостно като тенденция.  Значи има хора в БСП, които са извървели значителен път и днес вече приемат, че приватизацията трябва да се ускори по всички начини - с бонове, чрез замяна на дълг срещу собственост, мениджърско-работническа, чрез продажба на акции на капиталовия пазар, така че до края на  1998 г. според вашите насоки да бъде приватизиран не по-малко от 2/3  от държавния капитал. При това тези хора настояват БСП да иска пълна прозрачност на приватизационните сделки.
Изглежда също така, че в БСП най-после проумяват, че трябва да се преодолеят всички процедури и условия, които дискриминират частните фирми и нерядко спират тяхната дейност, както и че трябва да спре скритото субсидиране  на държавните предприятия. 
В БСП си признават, че  нищо не е направено с ликвидацията на фирмите от прочутия списък и поставят нов срок да се приключи с това. 
В БСП дори приемат вече, че политиката за привличане на чуждестранни инвестиции трябва да гарантира реални конкурентни предимства на чуждите инвеститори за производство и износ. Нещо повече, от самата БСП вече предлагат да се наемат чуждестранни консултанти, които да помагат при определянето и събирането на данъците.  
Гласове в БСП вече настояват бързо да се върне земята и да се оформи юридически правото на собственост, както и да се създаде реален пазар на земеделските земи.
В БСП са напреднали неимоверно много и в разбиранията си за външната търговия. В документите се говори за експортно кредитиране и за гарантиране на експортния риск, за премахване на бюрократичните бариери пред износителите, за съвместни действия между държавата и фирмите за пропагандиране и информация, както и пряко взаимодействие при реализирането на крупни сделки.
Вижда се, че авторите на насоките от конгреса вече са разбрали какво означава структурна реформа и доста грамотно са подредили приоритетите. Остава  да се  изясни въпросът защо БСП не се сети за тези неща  преди две години. Защо в правителствената програма от 1995 година се говореше за запазване на държавната собственост и за някаква полуприватизация чрез увеличаване на капитала? Защо тогава програмата прогласяваше държавно кредитиране на производството, стабилизирането на перспективни държавни фирми, недопускане на ликвидация на държавни предприятия? Защо БСП трябваше да трупа негативен опит   от собствените си недомислици на гърба на българския народ, да ни докара до финансова и икономическа катастрофа и до валутен борд, за да ни се появи сега росна-росна с идеи за нова програма и да настоява пак тя да провежда реформата? 
Уважаеми депутати социалисти, колкото и малко да сте в залата! Две години, след като спечелихте изборите с една програма,  стигнахте до нашето заключение, че програмата ви е сбъркана. Изправени пред въвеждането на валутния борд, вие седнахте и написахте насоки за изработването на нова програма, която би трябвало да изведе страната от кризата. Гласуването миналата седмица на оставката на Виденов със забележително единодушие от всички парламентарни групи показа, че всички тук сме съгласни, че през последните две години България е управлявана неправилно. Всички тук сме съгласни, че трябва да се ускори структурната реформа, приватизацията, аграрната реформа, банковата реформа и пр., за да се оправим. 
Виждаме, че сте започнали да пишете нещо по въпроса. Господин Койчев каза тук, че сте имали 500 страници програма. Той щял да я сложи на масата. Аз съм видял тази програма, написана от Румен Гечев и ме е срам, че български институции са написали това творение, в което се говори за 25 на сто инфлация за 1996 година и на тази база се гради по-нататъшната програма. Но ясно е, че сте започнали да пишете нещо ново около конгреса и след конгреса.
Насреща ние сме готови с нашите програмни документи и те не са писани от чужденци, за щастие или за радост наша - ние можем да ги пишем сами. Но ние сме ползвали - не се срамуваме от това и сме много горди,  че сме ползвали положителното от опита на успелите страни и от Източна, и от Западна Европа.
След като вие имате някакви насоки, а ние имаме програмни документи, можем да седнем заедно да изработим и да договорим с Международния валутен фонд и Световната банка нова програма за България - за структурна политика и за нови заеми. Значи можем да седнем заедно и да намерим един управител и трима подуправители на Българската народна банка, които да разбират и да приемат новата политика и да са готови да я отстояват, опирайки се на всички нас. Значи можем да седнем заедно и да приемем няколко закона, свързани с въвеждането на валутния борд.
Всичко това можем да свършим до месец март: да приемем базата на бъдещата политика за спасение на България;  да сключим споразуменията с Международния валутен фонд и Световната банка; да осигурим пари за пенсионери, за безработни, за болни, за деца, за армията, полицията, учителите и лекарите. И тогава да попитаме българския народ кого иска той за водач отсега нататък, защото на българския народ му предстоят тежки месеци и дори години. И никак не му е безразлично кой ще взима решенията за нацията по това време.
Ако настоявате да изкарате мандата си докрай, както решихте в резолюцията от пет точки на конгреса си, значи вие ще трябва да провеждате мерките, част от които са набелязани в  конгресните ви насоки и документи. Тези мерки са тежки. Ще се реже живо месо и народът вече не ви вярва. Това е ясно дори на лявата половина на тази зала. Вие сами не си вярвате. Представяте ли си как изведнъж ще убедите самите себе си, че нещо, за което две години сте гласували и подкрепяли, трябва да се изхвърли на боклука и да се започне съвсем по друг начин, а камо ли пък да убедите българските граждани? - Няма да ви повярват. Няма да приемат тежестта на реформата, няма да мируват. Ще ви провалят жалките опити за реформа и тогава няма да има нито борд, нито плащания по външния дълг, нито пари. Ще има глад, мизерия и разруха. И вие ще сте сто на сто виновни.
Може би ще кажете, че не съм прав, че хората ще ви повярват и ще тръгнат след вас. Хайде да подложим тази ваша теза на проверка, както и нашето убеждение, че хората ще тръгнат след нас: да отидем на избори напролет.
България е болна. Наложителна е операция. Преди да те оперират, искат писменото ти съгласие. Ако ще те оперират през 1997 година, старият протокол за приемане в болницата от 18 декември 1994 година вече не важи. Трябва  нов подпис под нов протокол. Този подпис България ще положи на предсрочните парламентарни избори, за да е ясно кой ще извърши операцията и че пациентът му има доверие. За да е успешна операцията,  за да спасим България! Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата Ивайло Калфин.

ИВАЙЛО КАЛФИН 	(ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Божков, с голям интерес преди малко научих, че вие имате програма за икономическите реформи в страната.
ИВАН КОСТОВ (от място): Стига нахалство! (Шум и реплики в блока на СДС)
ИВАЙЛО КАЛФИН: Разбрах преди известно време от вестниците, че елитът на обединената опозиция се е събрал в Италия...
ИВАН КОСТОВ (от място): Откъде това самочувствие, момче?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Костов много вика, не знам защо. Събрал се е в Италия и измислил основни насоки за това нещо. (Шум и реплики в блока на БСП)
Току-що Вие казахте, че имате една много подробна програма. Искам да Ви попитам и понеже съм Ви питал извън трибуната, ще използвам и трибуната - при какви условия примерно депутатите от левицата или обществеността може да се запознае с вашата програма?
ИВАН КОСТОВ (от място): Защо си толкова нахален! Млад човек!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Александър  Божков.
АЛЕКСАНДЪР  БОЖКОВ (СДС): Господин Калфин, винаги съм имал добро мнение за Вас и подобно изказване просто обижда парламента, обижда и доброто ми мнение за Вас. Естествено, че имаме програма. Естествено, че нашата програма беше разработена в продължение на месеци. За тази цел ние правихме неколкократно конференции и кръгли маси, на които бяхте поканени да участвате, не вие не дойдохте. Ние поканихме всички, които мислят за България. 
Това, което Ви боде толкова много очите - нашето събиране на представителите на трите опозиционни политически сили в Италия, беше за нещо съвсем друго - беше за консултации със сериозните, успешни страни от Западна Европа за това как да излезем по-добре от кризата. И ние свършихме чудесна работа там. И когато поемем управлението на страната, вие ще видите резултатите от работата ни в Италия. Дай Боже, това да ви е проблемът.
А за това какви са нашите намерения, какво можем, какво знаем, ще научите, когато излезем на избори. Тогава ще излезем с програмата си официално. Това е съвсем нормално. Вие на конгреса си приехте само някакви насоки, след като две години управлявате. Две години управлявате с една програма - хвърлихте я на боклука и започвате да пишете нови насоки. И точно вие ще ми говорите за програма сега! Та вие нямате програмата за страната за мандата си! Къде сте тръгнали да питате останалите за програма?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Стоян Денчев за процедура.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Господин председателю, дами и господа заместник-председатели, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам 30 минути почивка, тъй като ние предлагаме декларация за консенсус. А консенсус се прави между два субекта - опозиция и в случая управляващите, като управляващите в момента отсъстват от залата, може би имат някакво мероприятие. Моля да подложите моето предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма нужда от гласуване. Това е мой проблем. Въпросът е, че почивка се дава, след като е изтекъл един час от предишната почивка. Веднага след като изтече един час, ще дам половин час почивка.
ИВАН КОСТОВ (от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защото по правилник, господин Костов, трябва да изтече един час след почивката, за да се даде нова почивка. Иначе ще бъде нарушение на правилника. След един час ще дам половин час почивка.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (от място): Господин председателю, оттеглям предложението си за почивка, защото колегите идват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Александър Йорданов искаше думата за процедура. Отказва се.
Давам думата на народния представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! В дискусията имаше една реплика на несъгласие, че това е естествено продължение на дебатите отпреди Нова година. И аз ще започна с твърдението и личното ми убеждение, че има много общо естествено, много логика, както каза господин Джеров, в дебатите, които водихме преди 5-6 дни и тези, които водим днес. Естествено обаче, че има и разлика.
Разликата се състои в това, че ако в края на миналата година ние говорихме за оставка на правителството и за провал на една политика, днес начисто в началото на новата 1997 г. се опитваме - с променлив успех досега - да говорим за национално съгласие и за спасение на България.
Когато беше публикувано обръщението на Обединените демократични сили за тази декларация и бяха използвани думите "За спасение на България", се чуха много подигравателни, иронични думи. Те се чуват и днес тук в залата. По този път не само национално съгласие, но нищо не може да се постигне. В пленарна зала иронията и сарказмът може да се използват само от доста интелигентни хора, които го правят не за да обидят колегите си, а за да направят своята мисъл по-интересна. Искам да направя едно признание - аз не съм от тези, които могат да използват до такава степен иронията и сарказма и се стремя да бъда коректен. Съветвам и другите колеги да го правят, защото не на всеки това е подходящо.
Особено много неща се казаха по адрес на Съюза на демократичните сили, Народния съюз и Движението за права и свободи и на техния опит да предложат наистина алтернатива. Тъй като съм един от хората, които участват в тези консултации, в разработването на стъпките по посока за доброто на България, искам да ви кажа, колеги от БСП - това се правеше много отговорно. Неслучайно в самото начало на днешното заседание при представянето на декларацията господин Костов каза: Не отбелязваме защо сме стигнали дотук. Искаме да поговорим за това какво можем да направим оттук насетне.
Това е коренна промяна в политическа позиция и е хубаво да помислите при гласуването и при вземането на отношение към декларацията върху това нещо.
Както виждате, не само че сме в състояние, а и сме принудени на моменти да говорим много по-остро. Но се стремим да запазим политическия тон в пленарната зала именно за доброто на България. Недейте излиза с реплики, както стана току-що, просто да се подигравате с едни безспорно добронамерени усилия.
Искам да ви кажа, че следващата крачка, ако продължаваме в духа на иронията и сарказма и на недобронамерения тон, е много лоша крачка. Поне за мен и като гражданин, и като човек, който участвува в политиката. Следващите крачки ще бъдат лоши. От тях ще пострадат не само много хора от тази зала, но ще пострада и нашето общество. Това е може би възелът, сърцевината на днешния дебат. Наистина, не смятайте, че тук става дума за победители и победени. Аз го казах и онзи ден и затова смятам, че има логическа връзка между тези два дебата. Ние не говорим от позицията на това кой ще победи. Защо не желаете да го разберете? Защо всяка такава дума, изречена от представител на опозицията вие посрещате с хихикане и с някакви недотам прилични думи?
Разберете, наистина в последните месеци това е било основното, което ни е занимавало. Включително и това, за което говореше господин Божков на семинара, който беше проведен в Италия. Аз съм присъствувал там 6 дни. Шест дни се говореше сериозно на този семинар. Търсеха се възможности, алтернативи - и политически, и стопански. Имаме огромното желание наистина заедно да спрем процеса на разрушаване на страната, процеса на разрушаване на държавността. Защото ако не го направим ние, натискът, който ще получим от обществото ще бъде огромен и държавността ще бъде поставена под въпрос. 
Вчера съм участвувал в едно предаване по Радио "Свободна Европа" в продължение на 2 часа. Обадиха се над 25 човека. Натискът наистина върху държавността на страната ни, върху парламентаризма, върху нашия парламент е огромен. Трябва да отговаряме на тези хора. Това са хората, които гласуват, това са хората, които определят общественото мнение, хората, които знаят, че са господарите в крайна сметка върху властта със своя власт. Те утре ще откажат да се подчинят на държавността и парламентаризма и ще бъдат прави, защото са обидени, защото са угнетени, защото над страната тегнат само лоши неща. Това е факт за всички.
Днес трябва да вземем това решение. В противен случай политическото действие ще тръгне в друга посока.
И най-искрено ви казвам, аз, като човек, който се занимава с история на институциите, в момента съм в една от най-висшите институции за всяка държава, аз съм притеснен за това, което може да се случи. Защото се излиза от рамките на законността и държавността и обществото налага собствената си воля. Има право и го може. Тогава институциите, не само им пада рейтингът по социологически проучвания, което е по-малката беда, но те просто затихват в обществото. И това е само няколко години, след като сме се измъкнали от една система, която не зачиташе никаква демокрация.
Поставяме на карта съществуването наистина на демократичната държавност на страната, ако не стигнем до национално съгласие. Затова, завършвайки, искам да ви помоля: отнесете се в оставащото време на дебатите с максимална сериозност към темата. И много ви моля, помислете и преди гласуването. Благодаря ви. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Господин Методиев!
Аз мисля, че действително ние трябва всички много отговорно да се отнесем. И също така смятам, че колегите от левицата, които се изказаха, не намирам в техните изказвания ирония, напротив. И в техните изказвания, и в собствените си размисли аз търся отговор на въпроса: действително ли днес ние разполагаме с документ, който документ да ни даде предмета на това, което обсъждаме? Защото заглавието е много претенциозно. То говори за спасението на България, обаче проблемите, които застрашават България ние определихме ли ги? 
Господин Методиев, това ли са само тези най-неотложни мерки, които трябва да приемем? В този ли кръг трябва да се затворим?
И мисля, че Вие днес не може да искате от нас така, грубо, бих казал, без уважение, Вие сте историк, да приемем едно решение, без да сме изяснили кръга на проблемите и подходите за тяхното решаване. Още повече да говорим за национално съгласие, което не сме постигнали по много проблеми в продължение на година и половина.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Те са ясни, проблемите.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Илиев, нищо не е толкова ясно.
И ако вие действително сте демократи, господа, нека да говорим върху реалните проблеми, а да не се вкарваме в схеми. Защото аз четох интервю на господин Божков, в което той казва: "Ясно е, че БСП днес няма да се съгласи. Ние сме готови с ударните отряди." 
Не така, господа! Не с такъв подход!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Пламен Денчев за реплика.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Аз също искам да изразя моето несъгласие, че към този документ ние се отнасяме несериозно. Напротив, за мен това е един сериозен документ, една основа, върху която ние можем да водим диалог, за да постигнем съгласие по най-важните проблеми, които трябва да бъдат решени в нашата държава.
Аз смятам, че България е изправена пред няколко свършени факта. Това е въвеждането на валутния съвет. Факт е, че българското правителство вече е представило своите отговори към Европейската общност, поставени в Бялата книга. Там са описани и основните моменти за интеграция на България.
По тези два въпроса аз смятам, че ние сме длъжни да намерим общо съгласие, да намерим решения за тяхната реализация, преди всичко.
В този смисъл аз предлагам да продължим този диалог именно в парламента. Ние знаем, че председателят възложи на постоянните комисии да дадат своите становища, поставени в Бялата книга. Тези становища са представени от комисиите.
За съжаление обаче българският парламент не е обсъдил тези становища. На практика постоянните комисии са дали своите виждания по важните проблеми за развитие на българската икономика. И аз смятам, че това е основа, върху която ние трябва да обединим усилията си - именно българският парламент да излезе с един далеч по-широк, много по-задълбочен анализ и решение за реализирането на тази политика, именно политиката на интеграция на България към Европейската общност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Това е всъщност азбуката на бъдещото развитие на България.
Завършвам с убеждението, че именно на тези два основни пункта ние би трябвало да дадем тежест, за да можем да постигнем общото съгласие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Методиев за дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Господин Статков! Пленарната зала има право по нашия правилник на три типа документи, които обсъжда - проектозакони, проекторешения и проектодекларации.
Ние сме внесли за обсъждане проектодекларация, която по силата на Конституцията и законите на страната няма задължителен характер за институциите в държавата. Тя е израз на една политическа воля. И ние питаме: имаме ли съгласие върху тези параметри, представени в декларацията за политическа воля? Не да ги отделяме, господин Денчев! Имаме върху тези параметри съгласие за политическа воля. Оттам насетне всички останали неща, те са описани, влизат в рамките на законите и решенията, които парламентът приема и стават задължителни за институциите на страната.
Днес коментираме, дебатираме върху това дали има политическа воля. Декларацията е вид документ на парламента, който служи за израз на политическа воля. Това е резултатът, който очакваме. Оттам насетне технологията на парламентаризма ни позволява да свършим всичко останало и да дебатираме далеч по-задълбочено по конкретни неща. Първо да изчистим този въпрос. Политическата воля включва съгласието по предложените текстове. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народната представителка Гюлбие Реджеб.

ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Настъпи денят, в който българските граждани отдавна очакваха от нас да чуят думата "спасение". Изминаха мъчителните две години от управлението на Българската социалистическа партия и коалиция, години, които ще оставят черно петно в историята на нашата страна.
Както всички знаем, на последните парламентарни избори, уважаеми колеги отляво, вие дойдохте на власт, обещахте много, но за съжаление за награда в началото на новата година на българските граждани и на българските избиратели като подарък носите като Дядо Коледа валутния борд.
Днес повече от всякога осъзнаваме, че водената от демократичната левица политика е пагубна и опасна за България, защото, както винаги сме казвали, характеристиките за това неморално управление са: тежка стопанска разруха, губещи предприятия, закриване на банки, мизерно жизнено равнище, доведено до границите на оцеляването. Българските граждани, а и всички ние тук усетихме и, разбира се, носим на гърба си що е то некадърно управление. Започвайки от зърнената криза в края на 1995 и началото на 1996 г., минавайки покрай закрити болници, детски градини и училища, домове за сираци и стари хора, посягайки на малкото трудови спестявания на нашите избиратели, икономическият рекет, спекулата, корупцията взеха връх, роди се организираната престъпност. За кратко време родината ни изпадна в изключително тежка икономическа и финансова криза. За първи път, и то много сериозно поставям въпроса, улиците на малка България се напълниха с бедни и гладни хора. Днес хиляди семейства живеят на ръба на биологичното оцеляване, а стотици хиляди са под социалния минимум.
Какво повече от това, уважаеми колеги от БСП? Осъзнайте се и както всички тук апелираме, и вие заедно с нас, от опозицията, да кажем: "Стига вече!" Нима не виждате, че гладът и мизерията раждат омраза? Затова днес като истински политици ние трябва да се обединим около Декларацията за спасение на България. Просто нямаме друг избор.
Уважаеми дами и господа народни избраници! Страната ни се намира в бедствено положение, както всички преди мен говоривши подчертаха. Ако до вчера БСП беше разочаровала обществото, а Жан Виденов - социалистите, то днес е напълно изчерпана вярата и доверието в българския парламент, а това значи и във всички нас до един тук. Ние сме избрани от народа и нека наистина днес да вземем най-важното за държавата ни решение, а именно: незабавно разпускане на това Народно събрание и провеждане на предсрочни парламентарни избори.
Аз виждам в очите на много от депутатите, че се притесняват от факта за предсрочни парламентарни избори. Нищо чудно, колеги, просто някои от народните избраници няма да бъдат в тая зала. Трябва да сме спокойни, но с това народът ще даде своя вот и ще определи новото мнозинство, на което ще има доверие и ще иска от него наистина да спаси страната ни.
Уважаеми колеги от БСП! Обръщам се към вас, защото за две години вие съсипахте България с вашите погрешни решения. Днес отговорността пред нашите избиратели изисква от нас да се съгласим с фактите и всички заедно - и вие с нас, депутатите от обединените демократични сили - заедно и с вас, колеги от БСП, да гласуваме наистина за спасението на България. Нека всеки един от нас да даде своя глас за спирането на хаоса, мизерията и глада в прекрасната ни родина България! Вярвам, че съвестта и разумът във всеки един от нас ще надделее, когато децата на България гладуват. Нека да не ги измъчваме повече, а да ги спасим от тежките изпитания, защото те са бъдещето на България.
И преди да завърша изказването си, пожелавам на всички български граждани, на всички български избиратели наистина днес от тази зала българският парламент да излезе с тази декларация за спасението на България. Нека това да бъде най-голямото ни пожелание за нашите избиратели, защото те ни пратиха тук да защитаваме техните интереси, а не, колеги, да се занимаваме с глупости.
Благодаря ви за вниманието. Очаквам всички да подкрепят декларацията за спасението на България, защото става въпрос за целия български народ, за всички български граждани, за всички деца, за всички пенсионери. Нека наистина да дадем своята дан за защита на техните интереси. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има нещо наистина забележително в това, че политическата година стартира с темата за съгласието. В крайна сметка от нас зависи дали в края на дебатите това няма да се окаже фал старт, а че сме положили началото на един траен резултатен диалог, на един нов политически климат в парламента и извън него.
Ние оценяваме по достойнство консесуалните тенденции в поведението на опозицията. Не можем да отречем, че такъв характер имаше кампанията на президентските избори, която водеше господин Петър Стоянов. Подобни елементи има в поведението и на отделни формации от обединените демократични сили и на някои лидери. Иска ни се да вярваме, че и инициативата за днешния парламентарен дебат е продиктувана от най-искрени намерения за постигане на повече и по-трайна политическа стабилност, която е и в основата на икономическата реформа. Затова към пакета от предложения на обединените демократични сили ние подхождаме открито, непредубедено и с готовност за тяхното обсъждане и в цялост, и конкретно по всеки пункт.
Не можем да не се съгласим с част от констатациите, още повече че някои от тях кореспондират и с изводите, които ние направихме на последния си форум. По отделните предложения може да се дискутира, да се търси не само една по-добра редакция и уточняване, но и съдържателното им обогатяване. Но проектът за декларация поражда много въпроси, на които краткият текст, този, който ни е предложен, не дава отговор.
Аз оставям настрани съмненията, че това е правилно избраният жанр. Програма за спасение чрез съгласие - да, но декларация в три-четири пункта - струва ми се, че това не е най-убедително.
Учудвам се от относително ограничения периметър от предложения за търсене на съгласие - ново ръководство на БНБ и екип, който да разработи програма за структурна политика. Това, заедно с неподлежащото на оспорване искане за приемане на закони, осигуряващи въвеждането на борда - това не е ли твърде скромно, за да ни обедини в тежненията към националното съгласие? Пък и едва ли ще впечатли международните финансови институции.
Да допуснем хипотетично, че проектът за декларация бъде гласуван в този му вид, без никаква редакция, и получи подкрепата, ако не на всичките 240, то поне на огромното мнозинство от народните представители. Какво ще означава това? Не казваме ли ние на българина, че един нов екип начело на БНБ и една разработваща група ще гарантират спасението на България, ако, разбира се, не се броят предсрочните избори?
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Защо да не се броят?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Но дали спасението на страната е в предсрочни избори? Опитайте се, уважаеми дами и господа, да ни убедите, нас и избирателите, че дестабилизирането и на парламента, че служебното правителство, отлагането за неопределено време на преговорите с международните финансови институции, на приемането на важни закони, включително и по бюджета - че всичко това е по-доброто в момента. Ако ние разпуснем парламента, то кой ще решава неотложните проблеми на България, включително и с валутния борд?
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Защо не ги решихте досега?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Аз лично не очаквам, че днес след обяд на Солни пазар тези въпроси ще получат решение.

Въпреки твърде ниският им рейтинг, за който вина имаме всички ние, легитимните институции трябва да осъществяват своите ангажименти по провеждането на реформата и по въвеждането на борда. Нито от резултатите от президентските избори, нито от евентуалното въвеждане на валутния борд следва необходимостта от промяна в парламентарното статукво, както нито през есента на 1994 г., нито през 1995 г. след убедително спечелени парламентарни и местни избори ние не атакувахме президентската институция. Формулата за успеха на валутния борд задължително изисква стабилност на основните институции и най-вече на парламента. И което е не по-маловажно, съпричастност на всички политически и обществени сили, включително и опозиционните. В този смисъл проектът може да се разглежда само като отправна точка за една интензивна, задълбочена дискусия по необходимостта от съгласие относно най-острите и актуални въпроси на съвременното българско общество. 
Уважаеми колеги, когато става дума за проблемите, свързани с оздравяването на банковата система, за структурната реформа тук съгласието е не само необходимо, но и задължително условие. Новото ръководството на Българската социалистическа партия и на демократичната левица като цяло вече изразиха своята готовност за активни консултации по всички въпроси. Днес аз мога да потвърдя тази готовност от високата парламентарна трибуна не само за политиката в тези сфери, но и ако щете за личностите, за екипите, които да осъществяват тази политика.
Има обаче нещо, което ме тревожи и аз не мога да не споделя своята тревога. Случаен ли е фактът, че днес, когато ние откликваме на предложението на обединените демократични сили за парламентарен дебат, когато правим решителни усилия за стабилизирането на обществото и на политическата обстановка, в същото време се организират улични действия, които ще имат трудно предвидими последствия. (Шум и реплики от опозицията)
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Ако ваши провокатори влязат вътре, може! 
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Какво означава това, което ще последва след обяда? Дали няма да се възпроизведат изчерпани от 1990 г., или няма да се копират чужди модели на улични действия за решаване на проблемите? Кое е истинското лице на опозицията, уважаеми дами и господа? Тогава, когато предлагате парламентарен дебат по декларацията за спасението на България или търсите решение на проблемите от улицата? Ние няма да се поддадем на уличния натиск не защото търсим самоцелно оставане във властта, а защото не виждаме реална алтернатива за съхраняване стабилността на институциите. 
Действията, за които стана вече дума, идват в момент, когато върви интензивен процес на радикална промяна и преди всичко в изпълнителната власт. Броени дни ни делят от деня, в който ние ще гласуваме за едно ново, уверявам ви, по-силно правителство. Ние вече обявихме намеренията си при формирането на новия кабинет да разчупим тесните рамки на досегашната управляваща коалиция, да потърсим една по-широка обществена и политическа подкрепа. Ходът на досегашните консултации, включително и вчера със синдикатите, показа, че можем да постигнем едно по-представително, по-работещо, по-силно правителство на Република България, с което да отговорим на надеждите на българина и на очакванията на международната общественост.
Уважаеми колеги от опозицията, от днес, от началото на новата политическа година до края на мандата вие ще имате един значително променен опонент отляво: по-диалогичен, по-отворен и по-консенсусен. Ако трябва с едно изречение да формулирам същността на нашето ново политическо поведение, то е: политика на управлението чрез максимално съгласие. Но, моля ви, не тълкувайте тази промяна като израз на слабост, като готовност за безпринципни компромиси. 
Ние сме готови да сложим край на опитите за делегитимиране, на очерняне и на демонизиране на опонента. Време е да разберем, че не можем да си избираме опонента, че не можем да го моделираме. Съгласието не може да бъде еднократен акт, включително и акт на силово гласуване. То е продължителен процес на сближаване на позициите, на бавно, стъпка по стъпка преодоляване на различията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бяха поискани три реплики - от Иван Костов, Иван Сунгарски и Петко Илиев.
Моля, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господин Първанов, Вие, ако сте истински демократ, не можете да не забележите, че в една страна, където има демокрация, има два различни начина да се постигат определени политически цели, включително и целта да бъде спасена страната. Каквито и демократи да сме ние, колкото и да уважаваме институциите, впрочем аз видях как Вие отсъствахте от дебата до сутрешната почивка...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Не е вярно! Лъжеш!
ИВАН КОСТОВ: Аз просто видях, че той отсъства. Точно така, вие трябва да признаете волята на обществото да изразява своята позиция. Вие не бива да гледате само какво ще става на улицата, а трябва едновременно да следите и улицата, и парламента, защото средствата в парламента са парламентарни, средствата на улицата са също позволени демократични средства. 
Ние искаме наистина подкрепата на обществеността за нашата декларация за спасението на България. И аз много ви благодаря, че вие ни помогнахте и разгласихте още повече тази новина, че след обяд в 16 часа ще има такава демонстрация.
Освен това искам да ви обясня, защото често се злоупотребява и искам да ви попитам вярвате ли, че ако веднъж се декларира тази воля, която е вписана в декларацията, изпълнението на тази воля ще отнеме наистина броени месеци - може би два, може би два месеца и половина. Всичко е възможно, ако има воля и съгласие. И това, за което ние ви призоваваме, е не да започнем дебати за най-различни страни на вашата политика, защото неминуемо ще стигнем до нейните провали, а да се разберем за тези неща, без които спасението на България е невъзможно. Да декларираме, че имаме воля за спасението на България. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Изказването на господин Първанов показа категорично едно: разликата в нравствените позиции в двете страни на залата. Господин Първанов, за две години управление левицата докара страната до борд и въпреки всичко Вие не смятате, че трябва да има нов обществен договор. Какво трябва да се случи, да влезем в Дантевия ад ли, за да се стигне до предсрочни парламентарни избори?
Какво ви предлагаме ние? Предложихме ви да поемем вина, която не е наша, тоест да поемем своята отговорност за това, което предстои. Какво ни предлагате вие? Защита на 125 стола в парламента, както беше достатъчно красноречив господин Петър Димитров. Това ви води изглежда: мечтата да останете по-дълго време на тези 125 стола. Сто двадесет и пет или 240, съпоставени с 8 милиона души, които чакат нещо от нас, са просто несъпоставими величини. 
Спомнете си, че освен Народно събрание в България има и народ. За този народ болеем ние и затова предложихме това, което обсъждаме в момента. Недейте да се поставяте над народа, защото това е пагубно и за вас като партия, а за съжаление и за народа, който чака нещо от вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Петко Илиев - последна реплика.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Първанов, с внимание изслушах Вашето изказване. Много благ тон имате, господин Първанов. Но всичко е ала-бала приказки. В заглавието на декларацията на обединените демократични сили се говори за спасение. Никой не оспорва тази дума от Вас. След като България е докарана дотам да се спасява, възниква логичният въпрос от кого и защо. Отговорът е прост и ясен: от БСП. И защо има нужда от спасение? - Защото досега управляваше БСП, а преди БКП. Вие говорите за програми на конгрес. Вие сте по-млад от мен, аз се наслушах 50 години на пленуми и на конгреси на вашата партия. И всички тези конгреси и пленуми докараха именно страната до това състояние. И когато се говори за предсрочни парламентарни избори, преведено на по-прост език това значи изземване на властта от БСП. Вие доказахте по категоричен начин, че нито искате, нито можете да управлявате. Първо, вие нямате политически морал. За да имате политически морал, трябва да имате висока политическа култура. А за да имате висока политическа култура, трябва първо да имате чувство за отговорност пред този народ. И нищо лошо няма, че днес или утре вие ще слезете от власт и ще отидете в опозиция. Вие не сте венчани за властта! След като вие доказахте, че не можете да управлявате, ами ще си отидете. И разберете, вие за последен път излъгахте народа есента на 1994 г. Народът не ви иска вече! Отидете си от властта! Тя ви погубва. И дайте възможност на други хора да поемат властта, за да спасят България. Това е истината. Всичко друго, което вие искате да правите за задържане на властта, е пагубно за България. Затова вие трябва да си отидете, ако трябва да спасяваме България. Останете ли на власт, няма да бъде спасена България. (Частични ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Първанов има думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Костов, аз уважавам демократичното право и на масови действия, но на Вашия въпрос ще отговоря с контравъпрос: какво ще стане, какво би станало, ако в същото време, когато вашето шествие минава по тясната уличка пред "Позитано" 20, се проведе алтернативна демонстрация на "Раковски" 134. И това ли е пътят за решаването на проблемите? (Шум и реплики в СДС)
Какво ще стане след едни предсрочни парламентарни избори? Аз мисля, че въпросът трябва да бъде зададен съвсем сериозно. И Ви питам какво ще стане, ако в парламента влязат няколко крайно леви и десни групировки, ако в този парламент имаме повече от един балансьор? Тоест, с една дума, ако този парламент бъде по-нестабилен от сегашния, какво е бъдещето на реформата, уважаеми господин Божков?
И на въпроса на господин Сунгарски. Нов обществен договор, господин Сунгарски, на политически и на политологически език означава, и аз се надявам, че Вие нямате подобни помисли, и ревизия на конституционните устои, ревизия на всичко, което е постигнато в хода на демократичния процес. И искрено се надявам Вашите цели днес тук в парламента и след обяд на масовото мероприятие да не бъдат същите. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на независимия депутат Орлин Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ползвам се от възможността на всички народни представители, на техните семейства и на всички български граждани да поднеса най-топли благопожелания от името на независимите депутати по случай Новата 1997 г. 
По отношение на декларацията. Преждеговорившите колеги направиха един точен и ясен анализ на ситуацията в страната. Промишлеността, селското стопанство, социалната сфера и много други държавни институции са в пълен крах, в хаос са и връзките между тях са разрушени. Хаосът е в пълна светлина. Безработица, мизерия - това е нещото, което с всеки изминат ден се увеличава. На всичко това за огромно съжаление наблюдаваме високи данъци, високи лихви и висок курс на долара. Това са трите критерия, всички знаем, за каква държава. 
Страната напуснаха над 750 000 души, в това число голяма част много добри специалисти. Само от сферата на машиностроенето напуснаха около 60 000 специалисти. Ще припомня, че независимите депутати в периода септември - декември 1996 г. имат две абсолютно точни и ясни декларации по отношение на излизане от кризата в страната, а така също ние подписахме и вот за недоверие на правителството двукратно. Слава Богу, това правителство си отиде най-после. 
Припомням това, за да подчертая, че сегашната декларация на обединените демократични сили е ясна, точна, навременна и конкретна. Искам да припомня на всички колеги принципите на вътрешнопарламентарната демокрация, които са характерни за всички демократични парламенти в света. Тези принципи казват, че по някои, само по някои вътрешни проблеми на страната и по някои международни проблеми на страната се търси парламентарен консенсус. Ето защо аз се обръщам отново към опонентите да имат предвид тези принципи на вътрешнопартийната демокрация на демократичните парламенти.
Отново подчертавам, декларацията е точна и навременна. Ето защо независимите депутати ще подкрепят декларацията на обединените демократични сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. 
Реплики? - Няма.
Давам думата на проф. Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, внимателно се запознах със съдържанието на предложената ни от  група народни представители декларация за спасението на България. Искам да вярвам, че авторите на проектодекларацията изразяват искрена загриженост за съдбата на България, толкова повече, че положението, в което се намира страната ни, е наистина достатъчно тревожно. Боя се обаче, че проектодекларацията почива върху някои неверни оценки за причините, довели страната ни до тежката икономическа криза, поради което тя и не успява, както ми се струва, да посочи верния път за излизане от кризата.
Обстоятелството, уважаеми колеги, че някои явления съвпадат по време, съвсем не означава, че тези явления се намират в причинно-следствено отношение. Причините за небивалата криза, която днес изживяваме, са заложени далеч преди правителството на демократичната левица да бе поело управлението на страната. Главната причина според мен е в господствалата преди 4 - 5 години философия, че пътят на демокрацията задължително води през разрушаването на всичко, сътворено през годините на социализма. Разрушено бе селското ни стопанство, съсипана бе промишлеността ни, прекъснати бяха международните икономически отношения, изоставени бяха нашите пазари. Днес всички ние берем плодовете на политическата безогледност, която в името на своите групови интереси бе готова да мине през трупа на държавата ни. 
Ще си позволя една аналогия. През 1919 година Александър Стамболийски подписа Ньойския мирен договор. Този договор бе изключително тежък за България. Той я осакати териториално и етнически, възложи й непоносими контрибуции и репарации, унизи националното й достойнство. Но кой може да каже, че виновни за националната катастрофа тогава, приела формата на мирен договор, са Александър Стамболийски и оглавяваното от него земеделско правителство? Те просто бяха принудени да консумират резултатите от престъпната политика на няколко партии, поставили своите котерийни интереси над интересите на България. Днес правителството на демократичната левица също трябва да плаща със собствения си престиж чужди политически грехове.
Не мислете, че искам да оправдая всяко действие или бездействие на нашето правителство. Аз съм един от тези, които поискаха неговата оставка. Ще кажа обаче, че исках оставката на правителството не защото смятах и смятам, че то се е провалило, а защото стигнах до извода, че то е изчерпало своите възможности. Питам ви обаче, уважаеми колеги, кое правителство при сега съществуващата обстановка не би изчерпило себе си за две години? Правителството на СДС, спомнете си, изчерпа себе си за по-малко от една година. При това в една обстановка, далеч по-благоприятна от съществуващата днес.

Изводът, че едно правителство е изчерпало своите възможности съвсем не е тъждествено, разбира се, с извода, че е изчерпала своите възможности и политическата сила, която го е излъчила. Партиите, които влизат в състава на демократичната левица, все още имат значителен управленски потенциал.
Вярно е, че демократичната левица, приемайки съзнателно бремето на управлението през най-тежкия период от развиващата се в страната ни икономическа криза, изложи престижа си на сериозни рискове. Но, първо, това в никакъв случай не намалява обективните й способности да излъчи най-подходящите за управлението на страната кадри и второ, не означава, че тя като цяло не се радва на достатъчно обществено доверие.
Съвършено погрешно е отношението към парламента и доминиращите в него политически сили да се определя с оглед на измерено в даден момент обществено настроение. Общественото настроение в никакъв случай не може, разбира се, да бъде пренебрегвано, но то не е постоянна величина. Днес, намирайки се под влиянието на определени временни обстоятелства, то отбелязва едни стойности. Утре, намирайки се под влиянието на други временни обстоятелства, отбелязва  други стойности. Ето защо Конституцията, построила парламентаризма върху идеята за народното доверие, именно върху тази идея, се ръководи не от временните колебания в общественото настроение, а от изразеното при парламентарните избори стабилно, добре измерено народно отношение към конкуриращите се за управлението на страната политически партии. Доверието си народът дава не от даден произволно избран момент до друг произволно избран момент, а от парламентарни избори до парламентарни избори. Да се изостави този конституционно определен способ за определяне на общественото доверие, означава не само и не просто да се превърне в играчка на стихийно създавано и произволно измервано обществено настроение, а пряко и грубо да нарушим конституционно установения държавен строй.
ИВАН КОСТОВ (от място): А вие как спечелихте през 1994 г. извънредните избори?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Това би било по същество държавен преврат, тежък удар върху парламентаризма, истински погром на държавността. Съдбоносна грешка ще е заради определени групови и временни интереси да се жертват ония ценности, върху които се крепи държавата, означаваща преди всичко ред и стабилност.
Следователно, невъзможно е, уважаеми колеги, да се мисли за предсрочни избори извън реда, предвиден в Конституцията. До разпускането на парламента и предсрочни избори може да се стигне единствено след изчерпване процедурата, предвидена в чл. 90 от Конституцията. С други думи, необходимо е, след като правителството вече е в оставка, президентът да възложи на представител на най-голямата по численост парламентарна група да състави правителство и само ако нейният кандидат не успее да състави правителство, ако не успеят да съставят правителство и кандидатите на другите две парламентарни групи, само тогава президентът може да издаде указ за разпускането на Народното събрание и насрочване на нови избори. Всичко останало е израз на опасни антидемократични, антиконституционни и антидържавни копнения, изискващи най-остро порицание.
Наред с изложените по-горе държавно-правни доводи ще си позволя да подчертая и очевидната нецелесъобразност на идеята да произвеждаме тъкмо днес предсрочни избори. Крайно неразумно е не само да разходваме толкова оскъдните ни финансови средства, но и да отклоняваме вниманието си от реалното решение на поставените от кризата проблеми. Предсрочните избори биха означавали и месеци наред, поне за три, четири, пет месеца да оставим страната без отговорно управление и следователно, да я тласнем към всеобщ социален хаос. В този момент повече от всякога трябва да проявим чувство за национална отговорност, пряко ангажирайки се за преодоляването на кризата.
Кризата днес е засегнала еднакво зле както производството, така и потреблението. За нейното преодоляване и в двете направления са крайно необходими свежи валутни постъпления. Непосредствената ни задача днес следователно е да привлечем в страната определен обем валутни средства.
Досега свързваните с решението на тази задача усилия бяха насочени преди всичко, ако не единствено, към осигуряване на благосклонното внимание на Международния валутен фонд. Мисля обаче, че ние трябва да потърсим и алтернативни източници на валутните постъпления.
Струва ми се, че ние работим недостатъчно активно за събирането на собствените си валутни средства от нашите длъжници и по-специално от Ирак и Либия. Събирането на тези наши вземания трябва да се превърне в първостепенна национална задача. Всички националнопатриотични сили, политически партии, масови организации, синдикати и пр. трябва да предприемат истински поход срещу блокадата на нашите вземания от Ирак и Либия.
С цялата решителност трябва да потърсим и обезщетение за огромните вреди, които претърпяхме в резултат на добросъвестното спазване от нас на югоембаргото. Изобщо, необходимо е вместо да падаме на колене пред чужди финансови институции, молейки се за неколкостотин милиона долара, които след това ще трябва да връщаме с тежка лихва, да се преборим за собствените си няколко милиарда долара. Това е задача, по решението на която можем да постигнем истинско национално съгласие, за каквото се говори в проектодекларацията. Приобщаването към тази задача ще бъде критерий за действителен патриотизъм. Нейното изпълнение, което би било възможно само при благосклонното отношение на определени чужди държави, ще бъде мерило и за дружеските чувства на тези държави към нашия народ.
Ето, уважаеми колеги, насоката, в която смятам, че можем да търсим основите на препоръчваното национално съгласие.
Националното съгласие трябва да е израз на съзнанието за общите интереси, които ни свързват. То е невъзможно, ако някоя от страните в националния диалог поиска, използвайки формулата на националното съгласие, да реализира единствено своите собствени групови интереси. Няма и не може да има национално съгласие там, където вместо съзнание за общите интереси действат ултиматуми в името на партикулярните интереси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Васил Гоцев.

ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз мисля, че всички тук заставаме на тази трибуна, пропити от съзнанието, че нещо много, много лошо става в тази страна. И аз си задавам въпроса: какво по-лошо може да има за една държава, когато болните от рак се изписват поради невъзможност да бъдат лекувани в болничните заведения, когато умират хора от студ - и не само навън, а и в болници, така е, тогава, когато е срината финансовата система и гражданите нямат доверие да държат скромните си спестявания в банките, когато валутната криза е стигнала до положение, че е неудържима, когато единственият изход от това е да се състави валутен борд, тоест наистина отвън да се постави опека на страната, тогава, когато минахме през опашките за хляб, защото нямаше достатъчно зърно и защото не знаем дали скоро няма да стане пак същото, тогава, когато учениците не могат да отидат на училище, защото родителите им не могат да им купят обувки, тогава, когато всички ние единодушно казваме, че наистина нещата са толкова зле, колкото никога не са били в тази страна.
Аз не искам да се спирам на това коя е причината, затова защото тук сме се събрали с добрата воля да намерим разбиране на нещата и да осъществим онова, което е казано в заглавието на нашата декларация, която представяме на вашето внимание - това е Декларация за спасение на България. И затова търся думите, с които наистина да не се предизвика онази негативна реакция, която да попречи на приемането наистина на един консенсус. Защото този консенсус се иска от всички. Той се иска и от тези, които са вътре, и от тези, които са отвън.  Въпросът обаче е какво наричаме консенсус ние и какво го  нарича управляващото мнозинство. Аз мисля, че ние ще трябва да чуем и представителите на Бизнесблока, които досега поне аз не чух да вземат  думата,  за да кажат те как виждат този консенсус. Консенсусът от другата страна, от страната на левицата, се вижда. Без оглед на това каква е  причината, всички вие от другите страни на парламента, подкрепете едно наше ново старо правителство или което и да е друго правителство, за да можем да продължим експеримента, който доведе България до тази криза. На това има един много прост отговор, ако ние не искахме да дадем един конструктивен отговор. Той е тогава, когато един човек е разрушил нещо, малко вероятно е той да го поправи отново, особено ако го е разрушил поради неумение и поради зла воля. 
Консенсусът от другата страна, този, който ние предлагаме, е наистина да сътрудничим. Да сътрудничим и на левицата, като поемем част от отговорностите, които в момента българският народ желае да поемем всички. Каза се вече: да участваме в управлението на банката, да направим екип, който да изпълни всички онези програми, които са необходими, да гласуваме законите, които са необходими. Това означава, че ако ние направим един добър екип на банката, ако ние направим един добър екип за преговори, ако ние създадем добри закони, заслугата дори няма да е само наша, на тези, които предлагаме тази декларация. Тази заслуга ще е и ваша, защото  вие, отляво, защото вие и ние, и всички в центъра, заедно ще сме постигнали това. 
И може би, ако нещата бяха дотук, вие бихте казали: "Добре, дайте, щом като ние ръководим, щом като правителството е наше, да продължим". Но да продължим - какво? Да продължим това, което ни доведе до този плачевен резултат? А ние казваме нещо повече. Консенсусът, съгласието трябва да продължи, за да бъде общонационален, тъй като ние представляваме отделни групи в това общество и ги представляваме по време, когато нашите  програми са били различни от реалността, която съществува навън. Ние казваме: да постигнем националния консенсус, като всички ние се съгласим да не се съставя правителство в рамките на този парламент, да излезем вън, спокойно, по правилата на демокрацията, и народът да каже на кого има доверие да помогне да направи необходимото за изваждането от кризата. 
Тук чух едно изказване, вероятно беше на господин Косев, който  казва: ама това значи да си отрежем главата, вие искате от нас това. А господин Първанов каза: нищо не може да се промени, ако се промени банката, ако се променят хората в екипите, ако се гласуват закони. Казва: оставам настрана предсрочните избори. Да, господин Първанов, не виждам дали сте тук. Вие сам виждате, че предсрочните избори са тези, които могат да доведат до нещо ново. А това нещо ново може да стане тогава, когато хората заявят кой иска да ги поведе в този  много, много труден път. Ние не казваме, че непременно ние ще сме тези, които ще имаме това мнозинство. Но ние казваме, че ще работим в едно бъдещо Народно събрание, в което едно избрано от народа мнозинство нека да изведе България на спасителния бряг.
Направете го и вие! Направете  го с разум! Защото алтернативата е много лоша.
Ако не постигнем това съгласие, което  казваме, идва - с когото и да било, мораториумът за плащане на външния дълг, идва хиперинфлацията. А как ще се погледне и как ще се види консенсусът от тези, които са извън тази зала? Как ще я види народът? Как ще  я видят хората в чужбина? Защото вие знаете, че тези, от които искаме помощта, те първи казват, че трябва да се постигне едно съгласие, без което политическият риск е огромен. И те едва ли биха направили тази стъпка, от която ние имаме нужда.
И ако не постигнем това, ако бъде провален един валутен борд като последното средство, ако хиперинфлацията стане наистина неудържима, ако разрухата стане такава, че наистина накара хората не поради призива на Съюза на демократичните сили да отидат пред "Позитано", а поради нещо друго - поради глада, поради мизерията, поради онова, което досега този търпелив народ не направи?  Но помислете си дали не рискувате, дали не рискуваме много, ако не постигнем това съгласие, да се изправим пред този народен гняв? Защото какво ще направи той, наистина е непредвидимо. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:  Благодаря ви. Няма реплики.
Давам думата на народния представител Стоян Проданов от Народния съюз.
Народният съюз има с продължението осем минути.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: А другите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Другите парламентарни групи имат още много. ДПС има 16 минути, СДС - 18 минути.
Заповядайте, господин Проданов. 
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Уважаеми колеги! Най-вече  се обръщам към колегите от левицата. Днес имам чувството, че не присъствам на обсъждане на един документ, целящ спасението на България,  а на  една панахида. Преди няколко гласувахме оставката на вашето правителство. Тогава не се намери един от вас да излезе и да защити това правителство. Просто нямахте аргументи.
Днес аз ви разбирам. Тази дискусия се излъчва директно по националната телевизия. Вие всички,  от левицата, които излизате тук, говорите тихо и  приспивно като пролетен напоителен дъжд, та дано да можете малко да омекотите удара и българският народ да не разбере колко беше некадърно управлението на вашето правителство.
Искате да ни убедите, че България няма нужда от предсрочни избори, както каза господин Първанов. Това не би било спасение за България. А кое е спасение за България? Има една българска поговорка, която казва, че само глупакът два пъти се спъва в един камък. Първият път българският народ се спъна в камъка, наречен  управление на БСП. Вие, 1994 година дойдохте с големите лозунги, че имате кадри, че можете да управлявате, че знаете да управлявате. Казахте, че вадите супер правителство. Сега господин Първанов ни обещава, че ще направите второ правителство, което пак ще бъде супер. Е, извинете, не ви вярваме. Не искаме да бъдем в числото на глупаците, които втори път се спъват в същия камък. И това го разбра целият български народ. Разбра го не благодарение на президента, не благодарение на медии, както вие ги обвинявахте, разбра го благодарение на вашето некадърно управление. Посочете ми само една сфера на човешка дейност, в която вашето правителство постигна някакви успехи. С кого ще ми се похвалите? С Илчо Димитров, който, днес чета в пресата, че 25 хиляди учащи са напуснали училище? С Мими Виткова, която мина като тайфун през българското здравеопазване? Че заради нея трябва да го прекръстим това министерство от Министерство на здравеопазването, не знам, на Министерството на здравното опропастяване или как да го кажа? С кого? С Минчо Коралски? Вечно усмихнатият, съвременният Куин Плеин на България, който миналата година повиши детските надбавки с 5 лева? От този по-голям цинизъм, господа от левицата, кажете ми какъв има?

Сега минималната пенсия е 2808 лв. - 5 долара и половина. Кога в България е било това нещо, кажете ми? В началото на годината доларът беше 70 лв., сега вече е 560-570 лева. От тези по-големи провали кажете ми какви?
Да не ви говоря за господин Гечев - суперикономистът ви, който като си отвори устата и стават фалове в икономиката на тази страна. 
Ето защо не подхождайте с предубеждение към тази декларация. Не подхождайте с насмешка, защото просто вие нямате очи, нямате физиономия да излезете пред този народ и по някакъв смислен начин да кажете защо пак искате да управлявате. Излизате с израза: ние сме готови да поемем отговорността за управлението на тази страна. Е, извинявайте, ние не искаме повече да бъдете отговорни. 
Защо не искате предсрочни избори? Защото се страхувате. Страхувате се. Нали добре управлявахте? Съгласете се, след три-четири месеца да отидем на извънредни избори. Страхувате се и не желаете, защото няма да бъдете в тази зала половината от вас. И не само в България, навсякъде хората вече не искат социалисти. Вижте Сърбия, вашия приятел Милошевич. От него ли се учите на гьонсуратлък? Четиридесет дни са на улицата хората. В 14 града победи опозицията, те не искат да предадат там властта. Да, ваш приятел е, вие му ходихте на гости, и съпругата му посрещахте. И какво, искате китайски модел. Или какъв модел - виетнамски? Какъв модел искате?
Единственото добро, което можете да направите, понеже имате връзка с комунистическата партия на Северна Корея, е да взаимствате от тях, да, да вземете от тях и да направите един рецептурник как българският народ да се храни с трева. Те го направиха вече. Това е единственото полезно, което можете да направите.
И то бива, бива дебелоочие, но да се провалиш половин век в управлението на страната и да обвиняваш една политическа партия, че е управлявала осем месеца и половина и тя била виновна за всички беди, извинете, това е дебелоочие, друга дума няма. И аз съм сигурен, че не дай си Боже в 3000 година, не дай си Боже казвам, в този парламент, ако има един комунист, още ще говори колко е било лошо управлението на СДС през 1991-1992 г. Уверен съм, че ще го направите. На вас това ви отива.
Още веднъж, моля ви, разсъждавайте малко върху предложения ви документ. Той дава само една обща рамка. Оттам нататък, ако желаете да има някакъв консенсус наистина за спасението на нацията, тогава може да се направят и останалите закони в един кратък период, които са необходими за въвеждането на борда. 
Иначе, каквото и да говорите, българският народ ще знае, че просто го лъжете. А Вие, господин Първанов, къде е, няма го господин Първанов, не го виждам, недейте да плашите с паралелни митинги. Пак от Милошевич ли си научихте? И той направи скоро паралелни митинги. Направете го! Направете го, изкарайте червените бабички, да видим кой ще спечели - те, или кой ще загуби - и те, и целият народ. Направете го! Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Две минути остават на Народния съюз. Давам думата на Максим Димов от ДПС.  Да се готви Нора Ананиева.
МАКСИМ ДИМОВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Днешната дискусия потвърждава извода, че България е болна, просто е много болна и се превърна в болния човек на Европа. 
Причините ние ги знаем и стига да сме достатъчно добросъвестни, бихме могли да ги изложим. Изходите не са чак толкова много, но те също биха могли да бъдат приети с консенсус. 
Основната липса на управлението през последните две години от моя гледна точка е липсата на елементарен консенсус. Аз не познавам работата на предишните парламенти, но в началото на работата в Икономическата и бюджетната комисия имах искреното желание да работим. Оказа се, че нашите предложения, едно от тях не беше прието. Ние срещахме едно упорство, понякога и присмех. Това беше наложено като един лош, обиден за нас стил, непривичен за мен. Ние бяхме обявени за врагове и неприятели от хора, които са също като нас български граждани и допускам, че са достатъчно добросъвестни и желаещи България да върви напред. Победителят от изборите би следвало да е силен, а силният - благороден. Именно благородният човек проявява чувство за диалог и търпение. Благородният е готов да изслуша чуждото мнение и в края на краищата да стигне до по-добър извод. Това ние не можахме да постигнем. Ние вървим по един труден, много трънлив път. За съжаление, веднъж го казах, имам чувството, че всички ние вършим нещо, което не е съвсем добро за България и имам чувството, че в края на краищата ще докараме България до сериозна катастрофа.
Спомнете си как избирахме не само управителното тяло на Централната банка. Как беше като технология на избора. Спомнете си как избирахме председателя на ДСК. Неведнъж съм казвал, че основната кредитна институция в републиката е Държавната спестовна каса. Тя е от изключително възлово значение за функционирането на финансовата система, наред, разбира се, с Централната банка. Там беше силно и грубо наложена една кандидатура, която, потвърждавам, и тогава говорехме, е една неудачна кандидатура. Но тя беше много добра не за БСП и не за парламентарната група на БСП, а за определени хора от БСП. 
ГЛАС ОТ ОПОЗИЦИЯТА: За Премянов!
МАКСИМ ДИМОВ: И това беше стил, който беше наложен оттам нататък в работата въобще на банковата система. Елементарни решения тръгнаха да се търсят там, защото трима-четирима човека, повярвайте ми, в републиката решаваха съдбата на банковата система. Един тесен кръг, който реши да ги превърне от едностепенна система в двустепенна с надзори, вкарвайки вътре хора, които не разбират от банкиране, бих казал, и от икономика, а просто изпълняват определени поръчки. Това може да е добре понякога, когато надзорният съвет изпълнява функциите на представител на държателя на капитала. Но държателят на капитала се водеше не от мисълта да стабилизира търговските банки, а да ги овладява и чрез тях да овладява икономическата власт в страната. И ние минавахме, от банковата система след това  всичко се отрази на така наречения "реален сектор". Един министър от това правителство призоваваше предприятията да не връщат парите на банките. Това е абсолютен нонсенс, това е безсмислие. И когато попитах господин Румен Гечев дали това е позиция на правителството или на този министър, не получих отговор. 
И какво е това? Това е противопоставяне на финансовия сектор към реалната икономика, вследствие на което се получиха повече от 2 хиляди трудно и зле работещи предприятия, натрупвайки огромни дългове, които дългове впоследствие загробиха банките. И стана така, че длъжници живеят и продължават да съществуват, а техните кредитори са обявени в несъстоятелност. 
Ние имаме един феноменален парадокс в приватизационната схема на България. Един длъжник успя да купи своя кредитор! Това е просто уникално! (Смях и весело оживление в блока на опозицията) Това рано или късно, при един сериозен анализ, ще стане ясно. (Ръкопляскания от страна на опозицията) 
Оттук нататък ние говорим за паричния съвет или валутния борд. Валутният борд не е орган, къща или някаква структура. Това е съвкупност от мерки, това е съвкупност от извънредни мерки, които се приемат в извънредни ситуации, в каквато е в момента България. Сигурно той не е единственият изход, но той е един от начините България да бъде стабилизирана финансово, а оттам и общоикономически.
Когато ние отиваме към приемане на законите за въвеждане на такъв паричен съвет, ние трябва да имаме освен политически консенсус, което би следвало да означава консенсус на основните политически сили, примерно парламентарно представените, ние трябва да имаме и икономически консенсус. Това е консенсус между икономистите в Република България. Защото би следвало първо специалистите да седнат, сами да се убедят, че това е единственият изход за Република България и след това този вариант да бъде представен на обществото и то да бъде убеждавано, че това е изходът. А не, както тръгна правителството - предложи го за обществена дискусия, да говорят хора, които за първи път чуват подобно словосъчетание.
Ако ние тръгнем да наложим паричен съвет без да имаме политически консенсус и без да имаме икономически консенсус, тогава ние откриваме полето за изява на популизма. И ако достатъчно добре изследваме ситуациите на въвеждане на валутен борд в Латинска Америка, ние ще видим, че те са дошли точно след едни силно популистични режими. И нещо повече, впоследствие редица политици са израснали обратно - на борбата срещу въвеждането на валутния съвет.
Ако ние нямаме единство, то веднага ще започне противопоставяне на останалите, които не го приемат. А ние може би на 40-ия ден ще сме изправени пред реалната угроза от провал - когато дойдат големите натоварвания на бюджета, когато той трябва да изпълни ред задължения по социалната сфера, по здравеопазване, образование, да не говорим за армия, полиция и пенсии. И тогава, когато обществото е много крехко и когато е податливо на всичко това, на различна демагогия, ние точно отваряме пътя за появата на политици-демагози. Това е средата, в която израстват, развиват се и укрепват точно тези демагози, от които ние най-много би следвало да се страхуваме оттук нататък.
Така или иначе, България е в една много, много сложна ситуация. Ако ние не намерим съгласие тук, помежду си, ако ние не намерим някакъв изход, то животът ще ни го наложи. И то в най-кратко време, защото в края на краищата животът е по-силен от нас и невинаги аритметични разчети и дребни политически сметки определят бъдещето на държавите. Понякога това става с прякото участие на народа, колкото и общо да звучи това.
Аз пак казвам, икономическата логика, животът просто ще ни принуди ние да преминем към други мерки, ще ни принуди да вземем други решения, ако ние тук сами не намерим някаква форма на съгласие. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС, Народен съюз и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на госпожа Нора Ананиева. Да се готви Александър Йорданов.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поставена съм пред изкушението да се увлека по полемика, затова ще ползвам по-плътно това, което съм подготвила на спокойствие, след като много добронамерено анализирах за себе си предложения проект за декларация. Казвам, че съм поставена пред това изкушение, защото, може би като в най-знаменития роман в българската литература, винаги има един, поне един, а понякога и няколко души, които изказват истинския замисъл на нещата. И това прозвуча, за съжаление, в залата. Защото не друг, а един нов земеделски лидер каза: "Да, съгласие, но вас да ви няма!". Ако това е позицията на Обединената опозиция, би следвало повече да няма какво да си кажем. И затова казвам, че ще гледам текста. Прочетох много внимателно, анализирах я логично, анализирах всяка дума и мисля, че има какво да си кажем. И повече от нещата вече бяха споменати.
Аз споделям тревожната оценка за ситуацията. Тази оценка би могла да се конкретизира и обогати, в т.ч. чрез сериозен анализ на целия комплекс от действителни причини за тази ситуация, без в никакъв случай да се омаловажават грешките и на парламентарното мнозинство, и на правителството в оставка. Всъщност по-сериозен акт на признание за тези грешки от оставката на правителството едва ли се получава в който и да е било парламент по света.
Проектът за декларация съдържа виждането на опозицията за изход от кризата. Това виждане не включва, разбира се, вълшебни формули и надявам се не е проникнато от илюзии за скорошно вълшебно оздравяване, но в него се съдържат две носещи колони, два решаващи фактора, чрез опората върху които наистина и по мое мнение, бихме могли да се оттласнем към едно благоприятно развитие. Това са националното съгласие и ролята на парламента. Именно на тези два фактора искам да посветя изказването си.
За националното съгласие. Вече 7 години един призрак броди из България и това е призракът на националното съгласие. На пръв поглед най-сетне днес той има шанс да се превърне в плът и кръв, след като вече се появи в различни страни на парламентарната зала. Разрешавам си да обознача националното съгласие като призрак, защото през всичките тези драматични години на прехода, като че ли повече от всичко то витаеше в политиката като фразеология, като заклинание, като химера и най-малко като реална политика. Ние - от левицата - признавам, също не успяхме да превърнем националното съгласие в политика по много причини, които са тема на друг разговор, но, между другото, и които мотивираха нашата жестока критика към собственото ни правителство.
И когато днес в документ на парламентарната опозиция се появява понятието "национално съгласие", иска ми се да вярвам, че "извървяният път", за който говори господин Костов, не е само на фразеологично равнище. Защото пътят на думите се оказа доста лек и безгрижен и може би затова толкова избледняха интересът към нашите думи и доверието към фразите на политиците.
Вярно е, че както казват философите, понятието за дадено явление съдържа висока степен на абстракция и синтез само на най-съществените черти, връзки и тенденции, но в истинския смисъл на думата едно понятие не може да бъде без съдържателен етикет, то неизбежно трябва да отрази действителното движение и развитие на едно реално явление. Затова и ми се иска зад това вече банализирано, за съжаление, понятие да видя движението към една реална политика, да усетя искрен стремеж да се преодолее пропастта между думите и действията.
Превръщането на националното съгласие в политика означава опора в онова, което свързва всички българи, това е също банално известно, и това е не само общата ни история, не само общите поуки от историята, не само готовността ни да извлечем поуки всеки за себе си, за да поемем взаимна отговорност за бъдещето. Политиката на национално съгласие означава и редица други предпоставки, които предполагам, че никой няма да оспори:
- отказ от самооценка на който и да било политически субект с категориите на "единствения спасител", дано не прозира това в декларацията;
- признание, че ние всички се оказахме неподготвени за сложността и уникалността на прехода, че не успяхме да се освободим от примката на противопоставянето, да оценим трезво реалността и като преосмислим собствения и чуждия опит осигурим едно стабилно развитие и мобилизираме високия интелектуален потенциал на нацията;
- убеждения, че във всички страни на политическия спектър предстои да се преодолее противоречието между фундаменталисти и реални политици. Защото фундаменталистът се смята за невинен, за безгрешен, за неотговорен. Той само нагнетява напрежението до краен предел, той познава само приятел и враг, в т.ч. в собствените редици, той се отнася високомерно към конституционните механизми, предназначени да омекотят противоречията чрез компромис.
Националното съгласие включва и разбиране, че в политиката трябва да надделяват разумът и отговорността над неизбежните страсти. Какво друго, ако не предубеждението към разумния компромис, целенасоченото нагнетяване на страстите и подхранването на конфронтационно мислене вече седем години ни задържат в един омагьосан кръг, който ни отдалечи от останалите държави в преход?
Маркирам само част от предпоставките на една реална политика на национално съгласие, за да се опитам да поставя някои въпроси в голяма степен риторични - въпроси към парламентарната опозиция:
Готови ли сте на реална политика на национално съгласие, която включва диалог върху спасителни мерки, но и признание на факта, че основната част от тези мерки имат национален, а не партиен характер и би следвало да са част от платформата на всяко днешно българско правителство?
В състояние ли сте да се включите в конструктивна законотворческа дейност, при която поне да бъдат приглушени обвинителните речи?
В подкрепа на политиката на национално съгласие ли са планираните улични акции; може ли да се очаква чрез тях да се преодолее поне отчасти пагубното противопоставяне в обществото? Разчитате ли чрез митингите да постигнете тържеството на разума над страстите?
Вярвате ли, че насилието върху конституционните механизми, което прозира в искането за "незабавно разпускане на Тридесет и седмото Народно събрание", е в състояние да доведе до жизнената за икономическото развитие стабилност или целенасочено давате път на конфронтацията и фундаментализма, въпреки тяхната противопоказност за националното съгласие?
Каква би била стойността на клетвата на новоизбрания президент, щом като още отсега му се внушават действия, провокиращи ново противостоене на институциите (за подготовката на служебно правителство)? Все пак отиващият си президент беше обладан от бляна за президентско всевластие едва към края на мандата си. Нима новият ще поеме щафетата, но този път това бягане ще се нарича бягане или гонене на национално съгласие?
И по втория въпрос - за ролята на парламента:
В предложения от опозицията проект за декларация се съдържа дълбоко вътрешно противоречие: от една страна, се изразява готовност за законодателна работа в интерес на финансовата стабилизация и икономическата реформа; от друга страна, се иска "незабавно разпускане на Народното събрание..."
Вече седем години ние не успяваме да изградим върху нови, демократични основи една силна българска държавност. Свидетели сме на безпрецедентно ниско доверие в институциите, в това число и в ролята на Народното събрание, и на масово разочарование от демократичния процес.
Но институциите в една демократична държава са неефективни, безпомощни без съответната политическа култура - и на институционално, и на масово равнище. Неслучайно всички сериозни изследвания на съвременните политически системи и режими започват от структурата, организацията и взаимоотношенията между учрежденията, но отиват дълбоко в тяхното функциониране, в политическата култура, която предопределя тяхната динамика.
От тази гледна точка изключително значение и за укрепване на демократичните институции, и за изграждане на масова политическа култура, защото все пак парламентът има и просветителска функция, имат импулсите, които народните избраници излъчват към обществото. Какви знания, какъв стил, какво поведение тръгват от парламента - най-висшият форум на нацията? И как тези импулси култивират жизненото за прехода национално съгласие? Или лекомислено употребяваме понятия, известни от политическата история и теория? - Тъй като виждам тук господин Доган, предполагам, че той ще разясни на господин Атилла какво означава теорията за обществения договор, за да не се използва така лекомислено, както междупрочем и от други оратори.
Недостатъчно е да се каже, че всички сме отговорни за некачествените, демобилизиращи и дезориентиращи импулси. По-същественото е, че като че ли не само не се придвижваме напред, а се връщаме назад: и чрез отрицанието на всеки кълн на диалога и съгласието в периода на прехода, и чрез демонизиране на политическия опонент и отрицание, което ражда разрушителни и за отделната личност, и за обществото като цяло омраза и ненавист.
Високоотговорна, изключителна е ролята на парламента в условията на прехода: и като законотворчески, и като контролен орган, и като форум, в който противоречията могат да намерят компромис. Но как ние самите като парламентаристи работим за утвърждаване ролята и авторитета на парламента? Изолирани ли са антипарламентарните изявления и поведение, които произхождат от самия парламент? И нека се опитаме да оценим от гледна точка на историята, теорията или поне на заявената готовност за национално съгласие призива за незабавно разпускане на парламента - това е също въпрос на политическа култура.
Възникнал в историческата битка за надмощие с парламента - на държавния глава, монарха срещу парламента, институтът на разпускането днес е обвързан с редица условия: инициатива на министър-председателя (вземам повод от конституциите на съвременните държави), приподписване, поредица от неуспешни опити да се състави правителство (каквото е нашето конституционно решение) и т.н. Но при всички варианти в ролята на този институт - използва се като средство за натиск, за запазване на коалиции, като инструмент за дисциплиниране на управляващата фракция - най-различни варианти - разпускането на парламента има едно генерално предназначение: то трябва да осигури стабилност на изпълнителната власт; то влиза в действие само, когато е невъзможно в парламента да се формира мнозинство. Но дори и тогава разпускането се предхожда от търсене на други варианти, тъй като се придава по-голяма ценност на стабилността на институциите, а тази стабилност (цитирам френски конституционалист) е "застрашена чрез честите избори". Не сме го измислили ние, господин Божков.
Институтът на разпускането на парламента не е средство за реванш на опозицията в съвременните парламентарни демокрации. Парламентарните избори винаги фиксират съотношението на силите към даден момент. И това съотношение винаги се мени - понякога драматично, най-често във вреда на управляващото мнозинство, с чиито действия се свързва пряко недоволството от неизбежни и непопулярни мерки. И нищо чудно, макар и крайно несправедливо, че у нас забавените седем години непопулярни мерки, се вписват като пасив на левицата. Но какъв би бил шансът да се стигне до полезен за хората резултат, ако постоянно започвахме отначало? - Всъщност, като че ли най-често правехме именно това и затова пропуснахме толкова много шансове! Сега мисля дали в това постоянно гонене на съотношението през 1990, 1991, 1994 г. накрая на се оказа, че гоним Михаля, както се казва в една популярна песничка?
Разпускането на парламента по волята на държавния глава, без оглед на други условия, е отдавна отминал етап в развитието на института. Този институт е бил средство за борба срещу парламента по време на Реставрацията - последния път през 1830 г., когато даже кралят получава предупреждение, че трябва да уважи волята на мнозинството и да не прибягва към разпускане. Известна е неговата яростна реакция: "Аз ще унищожа това мнозинство!"... Това, което чуваме днес от декларацията на спасение и за национално съгласие.
И колко вода е изтекла оттогава? И не е ли нелепо да влизаме в 21-я век с мечтания от епохата на Реставрацията?  Като при това се прави опит битката срещу мнозинството да се облече в дрехата на националното съгласие. 
В заключение, предложеният проект за декларация трябва да се освободи от това вътрешно противоречие. Във връзка с това съм подготвила редица поправки към текста, но ми се струва, че този текст би могъл да се доработи съвместно от всички парламентарни групи, ако наистина звучат искрено заявленията на господин Костов. (Реплики от опозицията) Тогава биха могли да се включат текстове и за ролята на парламента, тъй като според мене парламентът не е поел своята роля в тази ситуация - не само законодателна, а даже и контролна върху банковата система. Защото именно парламентът е мястото на диалога и на търсенето на обща платформа в този труден за страната момент. 
Във всички случаи мисля, че има шанс, стига да се разграничим от онези, които поставяха въпроса за съгласието в ултимативен тон. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика - господин Христов.

НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Винаги с интерес съм слушал госпожа Ананиева - един изявен специалист по конституционно право. Но аз съм я слушал с интерес именно като специалист по конституционно право. В случая мога да изкажа поне четири съображения относно нейното иначе теоретично издържано изказване.
Уважаема госпожо Ананиева, на декларацията трябва да се гледа като на единно, монолитно цяло. И съображения за нейното несъвършенство от логическа гледна точка са несъществени. Същественото е, че тя е единна като политическа логика. Вече беше казано, че тази декларация има смисъл именно на ясно, категорично политическо волеизявление. Ето това е смисълът на тази декларация и всеки опит за нейното подменяне, разширяване, обогатяване с технически подробности е по същество  подмяна на принципа именно на прокламираното от вас  национално съгласие.
На второ място,  с удоволствие слушах вашите думи за ролята на институциите. Госпожо Ананиева,  имам един много простичък въпрос към Вас. Точно преди една седмица вашето мнозинство подмени една конституционна процедура с вътрешнопартиен проблем. И аз питам: къде е бюджетът, къде са проектопрограмите, къде са проектозаконите, които правителството трябваше да внесе до края на 1996 година? Какво става, щом правителството, макар и в оставка, не изпълнява решение на Народното събрание? Къде е тук конституционализмът, къде е тук институционализмът, който вие прокламирате?
Аз разбирам и съм напълно съгласен, че едни предсрочни парламентарни избори - явление, което се хронифицира в България, е по същество антипарламентарно. Тук аз съм напълно съгласен. Но, моля ви, погледнете въпроса и от друга гледна точка. Предсрочните парламентарни избори в случая са като животоспасяваща операция. Всяка операция носи риск, но човек ляга на операционната маса,  за да спаси живота си. Тези предсрочни парламентарни избори в крайна сметка са необходими, защото има нови съотношения на силите и задача именно на институционализма, на конституционализма е да представя едно адекватно представителство на тези сили във висшия орган - парламента. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:  Има думата Александър Божков за реплика.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС):  Уважаема госпожо Ананиева! Изказването ви беше изключително фундаментално и много интересно. Но аз бих искал да отговорите на един съвсем прост въпрос. Вие познавате отлично и БСП, и Парламентарната й група. Бихте ли могли да кажете с много прости думи: смятате ли, че БСП е способна да излъчи второ правителство в рамките на този парламент, второ правителство,  което да управлява качествено България?
И една процедура - моля за удължаване на работното време на парламента с два часа до изчерпване на дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред ще приключим с дупликата и след това ще гласуваме процедурното предложение. Има думата госпожа Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Съвършено кратко. Никакви конституционни процедури не сме подменили. Във всички съвременни партии става така - най-напред се приемат решенията в партийните ръководства и партийни форуми и след това се поднасят в пленарната зала. Това става също и при вас.
Дали смятаме? Дълбоко се надявам, мисля, че закъсняхме с това. Имаме възможност. Вие самият, господин Божков, казахте добри думи за програмата за действие, която приехме. Програмата за действие е подготвена от евентуалния нов екип. Затова ви благодаря за добрите думи. Това означава, че и вие вярвате в тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:  Подлагам на гласуване процедурното предложение на Александър Божков да бъде удължено днешното заседание до приключване на обсъждането и гласуването, но не повече от два часа. 
Моля да гласувате.
От общо гласували 227 народни представители, за - 106, против - 53, въздържали се - 68.
Предложението не се приема. (Шум и недоволство в блока на опозицията)
Давам думата на Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, струва ми се, че от много разговори за съгласие не стана ясно, че гласуваме за удължаване на работното време до изчерпване на точката от дневния ред и нейното гласуване. Мисля, че се получи разсейване. Умовете са заети с темата "съгласие". Тук става дума само за удължаване на времето. Нека да постигнем съгласие да удължим времето, а за другото след това ще мислим. Затова нека отново да се повтори гласуването по този въпрос и ще видите, че ще има друг резултат. (Частични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, подлагам на повторно гласуване предложението на Александър Божков.
От общо гласували 230 народни представители, за - 110, против - 73, въздържали се - 47.
Не се приема. (Шум в блока на опозицията)
Давам думата на народния представител Александър Йорданов. Имате 13 минути.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Ние имаме изключителния шанс с днешното гласуване да превърнем 1997 година в година на националното спасение.  И също така имаме изключителния шанс да постигнем и обратното - да превърнем 1997 година в година на поредното национално самоубийство.
Слушайки дебатите, аз се питах: кой е адресатът на нашата дискусия, за кого ние говорим? Ако тук говорим за себе си, то очевидно всичко е ясно. БСП е взела своите решения и тези решения са насочени против интересите на България. Ако те бяха насочени за и в полза на интересите на България, БСП щеше да гласува веднага Декларацията за национално съгласие и нямаше да има повод за такива и остри реплики, и драматични разговори.
За Съюза на демократичните сили и за обединената демократична опозиция ключова дума е думата "съгласие". И нека, когато я споменаваме, да се върнем мислено поне в изживените години и да видим, че винаги, във всеки един момент от развитието на демократичните процеси в България, именно представителите на демократичните сили са предлагали позицията на съгласието, на доверието, на разбирателството. И това започна още през 1990 година, когато бе постигнато съгласие за смяна на провалилата се исторически комунистическа система в България, за нейната смяна като икономическа система.
За съжаление този процес не завърши. Той не се осъществи. Причината многократно бе изтъквана в българския парламент. Причината бе в това, че Българската социалистическа партия смени името си, а не същността си. Тя запази своя неокомунистически характер, своя тоталитарен тип на икономическо и политическо поведение
Оттук дойдоха основните и главните беди на България през тези години. Неслучайно през целия този период цялата Българска социалистическа партия се държеше като един колективен Жорж Ганчев. Тя лъжеше безогледно, демагогстваше и се опитваше да внушава и внушаваше на българския народ, че той е глупав, загубен и трябва да й вярва без да мисли.
За голямо съжаление една част от българския народ не се оказа на историческата висота на момента, в който беше нашата страна. 
ГЛАС ОТЛЯВО: И народа виновен.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И една част от българския народ повярва на всички лъжи на Българската социалистическа партия за евтиния хляб, за евтиното олио, за доброто време на социализма и в цялата тази глупост, която се изливаше години наред през този период.
Днес ние сърбаме именно попарата на демагогията и лъжата на Българската социалистическа партия. И днес още по-отчетливо е ясно, че Българската социалистическа партия се провали като партия, която иска да управлява България. Забележете, тази партия се проваля вече два пъти - веднъж се провали в тоталитарни условия, когато срещу нея практически нямаше опозиция, когато народът й даваше 99,99 на сто доверие. И тя се провали към 1989-90 г., призна провала си, сменяйки партийното ръководство и тръгвайки на диалог с опозицията. Това беше признат провал. 
Сега Българската социалистическа партия се проваля втори път, в демократични условия, когато има свободно избрани държавни институции, когато има демократичен парламент.
На света има две форми на управление - тоталитарна и демократична. И когато се провалиш и в едната, и в другата, друга форма просто няма. И не е възможно в България да се измисли друга форма на управление, за да се уреди желанието на БСП отново да бъде на власт. БСП може да управлява в тоталитарни или в демократични условия. И БСП се провали и в двете условия.
Днес ние всъщност обсъждаме точно това - да постигнем национално съгласие, че тези, които се провалят и не могат да управляват, да не управляват. Това е съгласието в България. Който не го разбира, значи е от друго място, от друго време, от друга планета. Не може да има съгласие за това некадърният да управлява, а кадърният да е извън властта, както се получи с правителството, което си отиде.
Ние не искаме такова съгласие. А политиката на БСП ражда некадърно управление. И ние искаме да постигнем съгласие некадърното управление да си отиде.
Ясен ли съм? Мисля че съм ясен. Поне хората, които ме слушат, ме разбират. Ако някой от вас не ме разбира, да стане и да каже. Но не може да няма съгласие именно по това - некадърният да си отиде и да не управлява, да дойде кадърният. Това е истината.
Позволявам си да го кажа, защото бях един от малкото, ако не единственият, който когато тук на тези два празни реда бяха запълнени с министри, министър-председател, предупреди да не се държат толкова усмихнато тези момченца, да са наясно, че не са чак такива големи професионалисти, нито Гечев, нито Виденов, нито който и да е от тях и да бъдат малко по-ниски, малко по-скромни когато влизат в залата на парламента и когато застават пред очите на българския народ.
И сега, след две години, докато те управляваха, именно аз мога да го кажа: по-ниско да бъде БСП! По-кротка! По-тихо. И ако е възможно, не правете реплики на Александър Йорданов. (Смях в лявата страна на залата, възгласи: Е-е-е-!)
Това е един съвет, безплатен. 
Провалът на Българската социалистическа партия, забележете, не ражда амбиция за конфронтация от страна на Съюза на демократичните сили и опозицията, не ражда желание за отмъщение, за наказание, ражда желание за разбирателство отново. 
Но има една приказка: който не иска мира, получава... нещо друго. 
ДРАГОМИР ШОПОВ (от място): Подстрекаваш.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И това също трябва да се знае. За последен път това ви се предлага. Дава ви се като възможност. И то не някаква друга възможност, а възможността да се отиде на предсрочни парламентарни избори. 
Така че не ние с вас тук в тази зала, а българският народ, който ни гледа и слуша да каже иска ли отново Българската социалистическа партия да управлява или не иска. И това е другият елемент на националното съгласие - да се съгласим ние, народните представители, че народът е този, който трябва да реши кой да управлява. Народът, а не ние, в зависимост от временни конюнктурни, политически и други съображения.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ви призовавам да гласувате декларацията за спасение на България, да проявим в този исторически момент съгласие, за да върви България през следващата година към национално спасение и към национално съгласие. Противното ще бъде налагане на политически, на партиен диктат, в който България вече е живяла и от който добри дни не е видяла. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Клара Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Господин Йорданов, няма да се възползвам от безплатния ви съвет и ще ви направя реплика.
Не за първи път от тази трибуна вие си позволявате да обиждате българските избиратели. Не за първи път демагогствате на гърба на целия парламент. За съжаление това се пише за всички нас. За вас и за нас гласува един и същи народ, господин Йорданов и не го обиждайте от тази трибуна.
Второ. Жалко, господин Костов, че вие започнахте деня с една разумна позиция. Жалко е, че тази разумна позиция завърши с една толкова демагогска реч от господин Йорданов.
Господин Йорданов, връщането в миналото не носи национално съгласие. Вие отново се връщате в миналото, жалко че не отново на руски език, за да ви разберат какъв е вашият манталитет, какво сте учили и какво сте научили в тези седем години откакто сте в Народното събрание.
Господин Костов! За съжаление националното съгласие с личности като господин Йорданов трудно се постига. 
Национално съгласие, господин Йорданов, не е ултиматумът, който вие се опитахте от тази трибуна да ни отправите. Националното съгласие е онова, за което говориха голяма част от народните представители, а не за мира и нещо друго. Жалко, че вие трябваше да заключите дебатите в днешния ден.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Без връщане в миналото няма да мине, госпожо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще ми позволите да удължа времето с две минути, за да дам възможност за дуплика и за процедурен въпрос.
Имате думата. 
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо Маринова! Имам право да говоря така, защото винаги съм говорил за национално съгласие. (Смях в лявата страна на залата и възгласи: Е-е-е-!) И вие не може да бъдете... И вие не може да бъдете кадровик на моите мисли и на моите думи. И нека БСП да направи тази крачка, в която да се откаже да съди другите какви са и за какво са.
Ние ви предлагаме национално съгласие, вие бягате от него в момента. И искате отново вие да управлявате България. Излезте на улицата и питайте българския народ. През 1996 г. той не живя всъщност в България. Той живя в държавата Жанжоржия. Сутринта Жан му обещаваше какво ще му се случи, вечерта го изпращаше Жорж Ганчев от телевизията.

В тази държава живя през 1996 г. българският народ. Той иска да живее в държавата България. Това може да стане с национално съгласие и с приемане на Декларацията за национално спасение.
Само след малко ще ви видя как ще гласувате. Приемете ли декларацията, забравете и за Александър Йорданов! Не е проблем Александър Йорданов, но приемете декларацията. Това е проблемът. Ако целият ви проблем, на цялата БСП, е Александър Йорданов, елате, заколете го, махнете го, свършете с него, но не може той да ви е проблем! (Шум и реплики в залата) Проблем сте си вие самите. Вие самите сте проблем на самите себе си и този именно проблем вие не може да го решите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Последен има думата председателят Савов за процедурен въпрос. Времето изтече. След този процедурен въпрос приключваме.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че се гласува дори на два пъти предложението за продължение на времето, аз искам да обърна внимание на следния факт. Него го няма в правилника, обаче го има в парламентарната мисъл. Не може да се прави извънредно заседание по даден проблем и след това, евентуално след 8 дена, отново да искаме извънредно заседание по същия проблем. Затова, моля ви се, помислете малко Вие, господин председателю, преди всичко, а след това и другите наши колеги, които гласуваха против предложението.
Аз мисля, че много отдавна, никога не съм нагнетявал в моите речи някаква, бих казал, тревога и т. н. Избягвал съм това напълно съзнателно. И ако днес ние говорим тук за национално съгласие и т. н., защо вие искате да излязат тези проблеми оттук на улицата и кой ще попречи на това? Кой ще попречи на това? Нима не е най-разумното ние действително тук да гласуваме продължение с 2 часа и да можем да завършим проблемите и да гласуваме? Защото кой вече би повярвал на вас, че вие искате национално съгласие, или че вие искате нашата помощ? В края на краищата, не искам да повтарям тук, почти всички оратори говориха, че ви подаваме ръка. Подаваме ви ръка. А едни предсрочни избори - та това е, бих казал, най, най-демократичното средство! Но моля ви се, нека да завършим днес с едно решение на Народното събрание. Помислете малко!
Господин председателю, благодаря. Помислете малко! Предлагам отново да се гласува, просто в духа на парламентаризма.
ИВАН КОСТОВ (от място): Извънредно заседание от 2 часа.
СТЕФАН САВОВ: Аз знам, че не мога да предложа извънредно заседание. Ние ще съберем сега подписи и т. н. Хубаво е всичко това, но аз ви предлагам едно решение, което ще ви остави в историята на парламентарната практика. Просто би трябвало действително да завършим днешното заседание, защото вие знаете добре какво ще бъде настроението на хората. И с право ще бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Савов, двете минути изтекоха! Благодаря.
Щом по процедура има предложение, има и една против процедурата. И да гласуваме.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Така се получи, че днес по въпросите, които представихте в Декларацията за национално спасение, много от парламентарните групи и нейните представители изложиха своите позиции. В позицията на Парламентарната група на демократичната левица, както видяхте, присъства една позиция на добронамереност и готовност по темите, които вие представяте и засягате във вашата декларация, да се водят сериозни преговори, да се обсъжда реалната политика. И днес парламентарната процедура ни даде този шанс.
Аз смятам, че възможността да се гласува тая декларация - с нея разполага целият парламент. Но в същото време политическото време до гласуването няма да е загубено, защото ние ви предлагаме насрещно сериозни преговори по всички въпроси, свързани с бъдещето на управлението на страната.
Ето защо, уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на демократичната левица аз не съм съгласен днес, въпреки правилника, да подложим на гласуване тая декларация, а припомням вече отправеното предложение към останалите политически сили в парламента и извън него: по всички въпроси, в това число и по тези, които засяга тая декларация, да започнат сериозни преговори; да изработим една съвместна позиция, която ще бъде най-добрата гаранция за нашите избиратели, че парламентът и политическите сили, представени в него, му осигуряват една перспективна, извеждаща страната от кризата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,05 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
			   Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
		       Георги Георгиев

		       Иван Будимов