Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-01-11

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, позволете ми на всички да честитя настъпилата Нова 2012 година! В личен план – на всеки един от нас здраве и късмет, любов в семейството и с приятелите, и колегите, разбира се! Успешна година за цялата държава и в частност за парламента – законодателната институция на България!
На Вашето внимание е предложен Проект за програма за работата на Народното събрание за настоящата пленарна седмица.
Тъй като днес е първата сряда от месеца, са постъпили предложения по реда на чл. 43, ал. 7 от правилника:
1. Проект за решение относно изменение на чл. 15 от Приложението към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – Финансовите правила по бюджета на Народното събрание (Вносители: Ваньо Шарков и група народни представители). Предложението е от Групата на Синята коалиция, която е първа по ротацията за този месец.
От Парламентарната група на Партия „Атака” е постъпило предложение за обсъждане и гласуване:
2. Проект за решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. (Вносители: Волен Сидеров и група народни представители).
От Парламентарната група на Коалиция за България няма постъпили предложения.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи няма постъпило предложение.
Тези точки не подлежат на гласуване.
На Вашето внимание предлагам проекта за работната програма със следващи точки:
3. Прекратяване пълномощията на народен представител.
4. Проекти за решения за промени в постоянни делегации на Народното събрание (Вносители: Димитър Главчев – 29 декември 2011 г.; Ремзи Осман – 10 януари 2012 г.; Красимир Велчев – 10 януари 2012 г.).
5. Проект за решение за преобразуване на факултет „Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във факултет „Обществено здраве и здравни грижи” (Вносител: Министерски съвет).
6. Отчет на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2011 г. – 30 юни 2011 г. (Вносител: Съвет за електронни медии).
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (Вносител: Йордан Бакалов – 9 ноември 2011 г.).
8. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за чистотата на атмосферния въздух (Вносители: Джевдет Чакъров, Пламен Орешарски и Румен Такоров).
9. Годишни доклади на Комисията за регулиране на съобщенията за 2010 г. по Закона за електронните съобщения и по Закона за пощенските услуги (Вносител: Комисия за регулиране на съобщенията).
10. Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. 
11. Парламентарен контрол. Предвижда се за петък, 13 януари 2012 г., с начален час 9,00 ч.
Моля, гласувайте проекта на програма за работа на Народното събрание.
Гласували 165 народни представители: за 115, против 14, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Мая Манолова – процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От предложената програма за работата на парламента през настоящата седмица виждаме, че отново мнозинството предлага разглеждане на отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса, без разглеждане отчета на изпълнението на бюджета за 2010 г., което показва желание за формално претупване на разглеждането на този отчет. Знаете, че няма как дейността на Касата, която е органът, който финансира системата на здравеопазването, да бъде разгледан без да се разгледат финансовите потоци, а именно начинът, по който са финансирани изпълнителите на медицинска помощ. Няма никаква причина двата отчета да се разглеждат отделно, тъй като и отчетът за изпълнението на бюджета е внесен в Министерския съвет, постъпил е своевременно и в Народното събрание. Оставям настрана факта, че според изискванията на Закона за здравното осигуряване двата отчета трябва да се разглеждат едновременно, но и от гледна точка на съществото на този дебат е недопустимо да се разглеждат отделно.
 Нека си припомним, че 2010 г. е първата, в която започнаха големите сътресения както в болничното здравеопазване, така и по отношение на всички изпълнители на медицинска помощ. Касата плащаше несвоевременно, неритмично на болниците, на аптеките и на джипитата. Сериозните проблеми в здравеопазването започнаха именно тогава с неразплащането на болниците, на техните доставчици на лекарства и консумативи, с неразплащането и към държавното обществено осигуряване. Оттогава датира натрупването на сериозни дългове на болниците. Оттогава всъщност започнаха и фалитите на голяма част от общинските болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурно какво предлагате, госпожо Манолова, тъй като времето изтече?
МАЯ МАНОЛОВА: Припомням Ви, че след като шефката на Касата предлагаше ДАНС да влезе в Националната здравноосигурителна каса и да провери как са финансирани болниците, предлагам тази точка да отпадне от дневния ред за тази седмица, да бъде разгледан през следващата седмица отчетът за дейността на Касата, когато ще може да бъде включено и разглеждането на изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Обратното ще означава нежелание за дебат по тези важни за здравеопазването въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отпадане от програмата за тази седмица на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Гласували 153 народни представители: за 52, против 67, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Само още един аргумент. С факта, че ще разгледаме отделно отчета за изпълнението на дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., без да разглеждаме отчета за изпълнението на бюджета, парламентът ще даде изключително лош знак, защото първото гласуване  е първото нарушение на закона, което извършва мнозинството. В закона ясно е казано, че отчетът за дейността на Касата се разглежда едновременно с отчета за изпълнението на бюджета. Като гласувате за отделното им разглеждане, Вие всъщност слагате началото на нарушаването на закона от парламента през тази парламентарна сесия. Не че по този начин ще изненадаме българските граждани, но във вид на положителен знак нека да започнем със законосъобразно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение от госпожа Манолова.
Гласували 150 народни представители: за 55, против 64, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Има думата господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Вчера се навършиха 68 години от първата дневно-нощна бомбардировка над София. При тази бомбардировка американските и английските бомбардировачи убиват 947 мирни жители, 600 и повече са ранени, разрушени са 450 сгради.
Предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на жертвите, както и на летците, бранили небето над София. Благодаря Ви за вниманието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преценката по подобна процедура е на ръководството на Народното събрание. След проведени консултации с колегите заместник-председатели преценихме, че въпреки жертвите, не е това работа на Народното събрание. Всеки ден има някакъв повод, по който сме длъжни да отдаваме почит на жертвите. Нито е кръгла годишнина, нито сега му е мястото, господин Лаков.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило предложение от господин Иван Костов, съпредседател на Парламентарната група на Синята коалиция, който предлага в седмичната програма на Народното събрание за периода 11-13 януари 2012 г. да бъде обсъден и гласуван Проект на декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани с вх. № 954-035 от 28 октомври 2009 г. Вносители са Иван Костов и група народни представители.
Заповядайте, господин Методиев. Имате две минути, за да защитите предложението за включване в дневния ред.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, желая Ви всичко най-добро през 2012 г!
Искам малко необичайно да започна аргументацията за нашето предложение, което Вие познавате. На картите, с които работим, гласуваме или се легитимираме, пише едно римско число – ХLІ. Ние сме четиридесет и първият български парламент. 
Парламентите в България си приличат и се различават по някои неща. Едно от нещата, по които не би трябвало да се различават, за съжаление историята ни е изпъстрена с най-различни събития, това е да не се различават по своята позиция, заемана към идеите, свързани със защитата на човешкото достойнство, независимо от каква гледна точка трябва да бъде погледнато, независимо по какъв начин се тълкува от някого, независимо по какъв начин се спекулира и злоупотребява от някого. Това е особено важно за една държава, която е член на Европейския съюз. Особено важно е по време на големи кризи. 
Дълговата криза – това, което се случва на всички европейци в момента, включително и на нас, някак си все повече задава въпроси и от гледна точка на смисъла: добре де, това направихме, онова направихме – станахме много богати, имаме висок стандарт на живот, високо качество на живот, някои са по-добре, други са по-зле и така нататък, и така нататък. Това ли е обаче смисълът?! Това ли беше цялото усилие на толкова много хора толкова столетия?! Оказа се обаче, че има неща, които имат смисъл. Едно от тях е защитата на човешкото достойнство.
В това отношение Четиридесет и първото Народно събрание е длъжник. Това, за което ние Ви призоваваме, е да се подкрепи наименоването на истинските проблеми с истинските им имена. Затова, надявам се, че този път декларацията ни ще бъде подкрепена и включена в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване в седмичната ни програма на Проект на декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани. 
Гласували 153 народни представители: за 115, против 20, въздържали се 18.
Предложението е прието. (Частични ръкопляскания от блока на СК.)
Господин Методиев, предлагам това да бъде т. 5. След като прекратим пълномощията на народен представител, имаме две организационни решения за промени в постоянни делегации.
Следващото предложение е на господин Ангел Найденов – на основание чл. 43, ал. 3 от правилника. Той предлага по реда на чл. 99 от същия правилник да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов относно решенията на Европейския съвет от заседанието на 9 декември 2011 г. и позицията на българското правителство.
Господин Найденов, слушаме Ви.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Насочвам вниманието Ви към предложението, което сме направили –изслушване на министър-председателя по темата за позицията на България по изготвения финансов пакт. Апелирам за подкрепа на това предложение.
Уважаеми народни представители, без да я въздигаме в архи важна тема, която доминира над всички останали въпроси от външно и вътрешно политическо естество, темата за изготвянето на новия финансов пакт, съответно проектът на междудържавно споразумение, е достатъчно значима и е не просто уместно, според нас е и необходимо, и задължително началото на новия политически сезон и на календарната година да бъде поставено с изслушване на министър-председателя по този въпрос.
Струва ми се, че няма по-отговорен момент за Европейския съюз, за Еврозоната и за страните – членки на Европейския съюз от този, в който се намираме в момента. Не просто като момент, а като период, като етап от функционирането и съществуването на Европейския съюз.
Разбирам, че има нови варианти на Проекта за споразумение, но това означава, че след като има втори вариант, има отразени и изразени позиции, становища, мнения, препоръки на страните, които са заявили желание за присъединяване към финансовия пакт. Вероятно това е направила и България от името на участниците в този процес на обсъждане и съответно предлагане на идеи.
Народното събрание не може да стои встрани от целия този междуинституционален диалог, който е необходим като начин за постигане на национална позиция относно участието и отношението на България към усилията на страните членки за преодоляване на дълговата криза и за спасяване на еврото. Няма никакво значение какви са причините, довели до това състояние, в което се намира Европейският съюз. За да формираме обаче национална позиция, за да участваме активно и аргументирано в консултациите, по които няма възражения, включително и от нашата парламентарна група, то би следвало да имаме най-малкото предложението от страна на правителството.
Затова Ви моля да подкрепите предложението, което сме направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване в програмата за тази седмица изслушване на министър-председателя Борисов по решенията на Европейския съвет от заседанието на 9 декември 2011 г. 
Гласували 153 народни представители: за 63, против 9, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Съобщения:
Председателството на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение за Осмата и Деветата сесия на Четиридесет и първото Народно събрание, се поема от народния представител Михаил Миков от Парламентарната група на Коалиция за България.
В периода от 4 до 12 януари 2012 г. в Народното събрание са постъпили три материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно:
- бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през декември 2011 г.;
- общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за ноември 2011 г.;
- ключови показатели за развитието на икономиката в Република България;
- индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно” без търговията с автомобили и мотоциклети;
- индекси на промишленото производство;
- индекси на строителната продукция.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
До председателя на Народното събрание е постъпило писмо от генералния директор на Българската национална телевизия, с което известява, че на 13 януари, петък, 2012 г., в програмата на БНТ 1 е предвидено пряко излъчване от Венген в Швейцария на два манша от Световното първенство по ски – алпийски дисциплини. 
Това налага излъчването на Парламентарния контрол по програмата на Националната телевизия за времето от 11,25 ч. до 12,55 ч. да бъде прехвърлено от БНТ 1 на БНТ свят. По-късно няма как да се случи, защото от 14,55 до 16,00 ч. е извън времето на контрола.
Коментирахме на Председателския съвет, че това е практика, по която и до момента по традиция по този начин са излъчвани парламентарните контроли, когато телевизията има ангажимент към такива международни спортни прояви.
Постъпили законопроекти и проекти за решения за времето от 21 декември 2011 г. до 10 януари 2012 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Вносител е Мартин Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител е Министерският съвет. Проектът е разпределен на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация, с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за решение за промяна на състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вносител е Димитър Главчев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен е още на Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите.  Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по околната среда и водите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Съпътстващи са Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за виното и спиртните напитки. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстващи са Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.). Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по здравеопазването, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите от 9 януари. Това е втори законопроект по Закона за горите. Първият е от 30 декември, миналата година. Този е с вносител Димитър Атанасов. Водеща е Комисията по земеделието и горите, съпътстваща е Комисията по околната среда и водите.
Проект за решение за попълване на състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Вносител е Ремзи Осман.
Проект за решение за попълване ръководството на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Вносител е Красимир Велчев.
Имаме готовност да преминем към дневния ред.
Господин Шопов, заповядайте за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Традиция е в началото на всяка сесия да бъдат правени изявления от името на парламентарните групи, които изявления очертават действията и политиката на съответните политически сили за предстоящата сесия. Традиция е също тези изявления, а те са особено важни, защото очертават насоките на политиката на политическите сили, да бъдат предавани по Българската национална телевизия и по Българското национално радио. Затова предлагам да спазим тази традиция и този път, като тези изявления бъдат предавани по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Във връзка с това правя предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване по Националната телевизия и Националното радио на декларациите от името на парламентарните групи.
Гласували 143 народни представители: за 52, против 15, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Давам думата на господин Костов от името на Синята коалиция.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз се въздържах, защото очаквах да вземат думата други парламентарни групи, да направят своите изявления – те имат отношение към начина на работа и към приоритетите на Народното събрание през следващата сесия и затова не са без значение. Те информират народните представители в основни линии кой за какво ще държи през следващата парламентарна сесия и затова искам да дам първия наш малък принос към изясняване на нашите позиции.
Основен приоритет за Синята коалиция през следващата сесия ще бъде грижата за спасяване на българската икономика предимно през отстраняване на причините, поради които българските фирми и българското предприемачество изпадат във все по-тежко състояние. Данните от вчера от пререгистрацията на фирмите показват, че по-малко от половината регистрирани български фирми са се пререгистрирали. Пререгистрирали са се 566 хил. компании, а 563 или 564 – значи, малко по-малко от половината не са се пререгистрирали. Изчезнаха, както се изразява вестник „Труд”: „Отидоха в историята, създадени по времето на реформите на десницата фирми и предприемаческа инициатива, които създаваха надежди на десетки и стотици хиляди хора”. Това, съчетано с обстоятелството, че регистрираните – повече от половината сред тях и почти половината са с нулева заетост, показва изключително тежкия проблем, в който се намира българското предприемачество. 
Представете си каква пролетаризация тече в България в момента, след като частната инициатива така масово бива изпратена в историята, където не й е мястото. Всъщност мястото на инициативните хора е да бъдат на пазара, да бъдат доставчици на стоки и услуги. Това е един от най-лошите феномени на българския постсоциализъм – лошото отношение към тези предприемачески инициативи и особено обстоятелството, че в продължение на години наред беше демонтирана постепенно защитата на конкуренцията като основен двигател и като гаранция за тези фирми да могат да правят своята стопанска дейност.
Обръщам се към управляващите от ГЕРБ с призива да се промени тази политика на защита на монополите, политиката на защитата на монополните цени, защото тези фирми, които са били изпратени преждевременно в историята, практически са били изпратени заради нелоялната конкуренция от страна на монополите доставчици на горива, доставчици на храни, доставчици на зърно, доставчици на лекарства, доставчици на основните стоки, с които се прави бизнес в страната. Впрочем същата е ситуацията и на пазара на труда.
В този смисъл, ние ще концентрираме вниманието си и ще предложим на Народното събрание от името на Синята коалиция поправки, такива изменения в Закона за защита на конкуренцията, които да накарат, да задължат Комисията за конкуренцията и другите контролни органи след това – като Комисията за водно и енергийно регулиране и Комисията за регулиране на съобщенията, да ги задължат да пазят интересите на потребителите, а не интересите на монополите.
Ще предложим твърда дефиниция за фирма, намираща се в господстващо положение, и за това какво е злоупотреба с господстващо положение и по този начин ще се опитаме да възстановим основния двигател за развитие на българската пазарна икономика, а това е конкуренцията, която в момента е извадена от строя.
Втората ни позиция, която искам да обявя, е свързана с това, че ние ще подкрепим въвеждането и утвърждаването на фискалните правила, недопускащи прекомерен бюджетен дефицит, гарантиращи, че в България дефицитът ще бъде в рамките на широка балансираност, без обаче да подкрепим – тук искаме да заявим пред всички позицията си предварително – без да подкрепим хармонизацията на данъчното законодателство. В това отношение ще бъдем категорично против – без да подкрепим въвеждането на данък върху финансовите транзакции, и без да се съгласим с участието на България в каквито и да било спасителни фондове за страните, които поради лоша финансова дисциплина са изпаднали в тежки дългови проблеми.
На трето място, на 30 март трябва да бъде взето решението за изграждането или отказа да бъде изграждан АЕЦ „Белене”. Искам да повторя категоричната позиция на Синята коалиция и да кажа, че тя е останала непроменена. Напротив, имаме нови аргументи в полза на тази позиция – ние сме против строителството на АЕЦ „Белене” и против изграждането на руски реактори от старо поколение в България. Този реактор, който е поръчан в нарушение на всякаква бизнес логика, на всякаква политическа логика и който е платен, е последният реактор от това поколение, който ще бъде изработен в света и който трябва да бъде монтиран в страната, тъй като тази технология е изостанала решително в последните 20 години и няма нищо общо с модерния начин да се произвежда електричество.
Ние сме против това в България да се монтират най-допотопните морално и технически остарели руски ядрени технологии. Искам да го кажа съвършено ясно и да бъде разбрано от всички.
И накрая, ние ще направим предложение към Комисията за борба с корупцията, защото силно ни вълнува и не одобряваме начина, по който се поддържа парламентарното мнозинство от управляващата партия ГЕРБ. 
На 28 декември Цветан Цветанов оповести, че субсидията (в опита си да се отклони от критиките на „Атака” за това, че ГЕРБ присвоява пари, предназначени за други партии), че парите се дават на независимите депутати, които гласуват с ГЕРБ, за тяхната парламентарна дейност. Никой друг депутат от Парламентарната група на ГЕРБ, доколкото аз знам, не получава 17 хил. лв. за парламентарна дейност. Не знам в някоя група депутатите да получават по 17 хил. лв. за парламентарна дейност. 
Това е категорично доказателство, че има нещо дълбоко нередно, нещо разпадащо се в българската политическа система. Това, разбира се, е било използвано управление преди това мнозинство. Било е използвано обаче с целта да се навреди на някого. Примерно, БСП го използваше чрез финансовия си министър, да прави тук партийно инженерство – да създава групи, да разваля групи и така нататък. Но това все пак е в рамките на използването на тази корупционна схема като политическо оръжие срещу опонента. 
В случая разликата, с която ние не можем да се примирим, е, че по този начин се създава парламентарното мнозинство, от което зависи приемането на законите и управлението на страната. Ние не можем да приемем за нормална тази практика и сме обявили тази позиция и постъпателно се опитваме да стигнем до истината още от средата на миналата година. Засега без успех. 
Затова ще предложим на комисията този път, вече разполагайки с новите признания, защото ние искахме да създадем временна комисия точно, за да видим къде отиват тези пари, а сега, след като е ясно, че те отиват обратно в джобовете на независимите депутати – последното нелепо обяснение на Цветанов, искам да го кажа тук пред всички, надявам се в някои лица да грейнат усмивки – давали се парите за подготовка на законопроекти. Седемнадесет хиляди лева на месец се дават за подготовка на законопроекти?! Очаквах тези усмивки! Благодаря на тези, които бяха отзивчиви към моето изявление. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Коалиция за България – господин Станишев, председател на групата.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, искам да Ви пожелая много здраве и лични успехи, но все пак е нужно в началото на парламентарната сесия всяка парламентарна група да заяви своите приоритети и виждания. 
Честно казано, за мен е доста странно началото на тази парламентарна сесия.
Първо, че то започва, вече по традиция в това Народно събрание, без министър-председателя, без представители на изпълнителната власт, които да заявят какви са техните виждания и приоритети за България, за проблемите на хората и техните решения.
Второ, действително не чуваме изявления на групата на мнозинството кои са законодателните приоритети на ГЕРБ и какво смятат да правят. Не ме учудва тази „постна” програма за първата седмица от работата в тази сесия, защото очевидно нямате достатъчно добре подготвени законопроекти.
Аз ще започна отново с темата, която беше предложена от господин Ангел Найденов, да изслушаме министър-председателя по ключовия въпрос, който се обсъжда сега във всяка една европейска страна – каква е позицията на държавата, с която тя отива на преговорите по новия междудържавен договор в Европейския съюз, който засяга не само фискалните и финансовите въпроси, но и икономическата координация.
Мина повече от един месец – от 9 декември, когато българският премиер е заявил, че България се присъединява, без да знаем дори към какво се присъединяваме, какво е съдържанието. В началото на месец януари имаме втори вариант на това споразумение. Какво ни се предлага? След като за пореден път това правителство се присъедини към нещо, парламентът да бъде като „гумен печат” и да го ратифицира сам, а какво е съдържанието, с какви позиции се отива – няма никаква яснота! 
Мога да кажа, че това, което се вижда във втория проект, не решава по никакъв начин нито проблемите на Еврозоната като доверие на пазарите, нито решава проблемите за излизане на Европейския съюз и на България от икономическата и социалната криза, защото там липсва това, което е необходимо най-много – ясна позиция за ролята на Европейската централна банка, темата за еврооблигациите и темите за инвестициите и създаването на работните места, защото без това този пореден договор ще има само средносрочни и дългосрочни измерения, но няма да укрепи доверието в Европейския съюз. Ние пребиваваме в едно блажено неведение за позициите, изразявани от българското правителство.
Уважаеми дами и господа от ГЕРБ, аз не знам харесва ли Ви това отношение на правителството към Вас, което беше заявил премиерът преди време, наричайки парламента „група безделници”. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Очевидно това е отношението, защото не желае да се яви и да Ви каже приоритетите на правителството и позициите, които ще отстоява – не е толкова сложно, ако ги има. Бих разбрал, ако правителството сега се занимава с някаква изключително важна дейност и затова ги няма в парламента. Например „ловят снежинките от въздуха”, както беше заповядал господин премиерът, само че видяхме в началото на годината, че имаше пълен хаос и както се изрази един вестник „парализа на страната” в резултат на лошата организация по почистването на пътищата – поредна демонстрация на безсилието на тази власт, която много говори, демонстрира намерения, само че върши малко неща, да не говорим за качество.
Какъв е отговорът на правителството на всички възникващи проблеми? През декември българското общество се стресира от поредица подпалвания – пожари на коли. Отговорът: „който ходи с туби, ще бъде арестуван”. Сега блокират магистрала „Хемус” – „който кара с летни гуми, ще бъде арестуван”. Арести, арести, арести – като изход от всяка управленска криза, породена от немощта на ГЕРБ, но това не е пътят и все повече българи го разбират. 
За Коалиция за България тази сесия ще бъде сесия на още по-ясна и категорична опозиционност и алтернативност на това, което предлага ГЕРБ и това правителство – не самоцелно, а защото така се налага. 
Първата задача – това е последователното усвояване на демократичните ценности и правата на гражданите, които се потъпкват ежедневно от тази власт, която не признава парламентарен контрол, не признава разделение на властите и иска да концентрира цялата власт в ръцете на един човек. Запътили сте се по унгарския вариант. Унгария вече стана нарицателно, както върви ГЕРБ, България ще бъде следваща негативна оценка от Европейския съюз за политическите процеси. 
Вижте последния доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за изборите в България. Те имат конкретни препоръки за промени в изборното законодателство, за да се избегнат тези пороци и нарушения, които бяха констатирани масово на последните избори за президент и местни органи на самоуправлението.
Ние като парламентарна група ще инициираме такива промени, защото прословутият Изборен кодекс се оказа тотален провал и инструмент за създаване на нечестни правила и потъпкване на основното право на българските граждани – свободно по своя воля да избираме тези управници, било то кметове, общинари, депутати, правителство, които харесваме. Този принцип беше потъпкан и е нужно парламентът да вземе много ясно отношение към доклада на ОССЕ и да се направят нужните и много сериозни  дълбоки промени в изборното законодателство. Тази битка за правата на гражданите Коалиция за България ще я води ежедневно, при всеки случай, когато виждаме потъпкване на основни принципи на демократичните ценности и ценностите на Европейския съюз.
Вторият приоритет, естествено за лява парламентарна група, ще бъде отстояването на социалните права и социалния характер на българската държава, както е записано в Конституцията.
Ние вече внесохме в Конституционния съд, съвместно с колеги от ДПС, наши предложения за отмяна на тази безумна пенсионна реформа, която прегласувахте набързо и волево силово, която засяга интересите и правата на българските граждани.
Ще направим същото и по отношение на промените в Кодекса на труда, които засягат правата на работещите – искате да ги санкционирате, за да се размие отговорността и работодателят да не носи такава, когато не осигурява работещите в своите фирми.
Внесохме искане към Конституционния съд и ще продължим тази политика за възстановяване на средствата, откраднати от правителството от българските граждани, от Здравната каса. Защото това са пари на всеки българин и са целеви – за здраве. Те бяха конфискувани и в бюджета, който прогласувахте, продължавате да ги конфискувате – 100 милиона за тази година от бюджета на НЗОК към Министерство на здравеопазването, защото държавата сега бяга от своята отговорност пред здравето на хората. По всички тези въпроси ще предлагаме наши алтернативни решения.
Искам да кажа, че един от основните белези от управлението на ГЕРБ, който става все по-видим, е корпоративният, монополистки и лобистки характер на законодателството, което прокарвате. Няма защо от десницата да очакват, че, видите ли, ще се защитават малки и средни фирми, че цялата политика на ГЕРБ – от решения на правителството през законодателството, през обществените поръчки, е облагодетелстване на група фирми, близки до управляващите, във всеки един сектор – било то строителство, застраховане, финансови операции, търговия, производство. Във всеки сектор! И това е доказуемо чрез Вашите действия. На това ще се противопоставим много ясно, защото това разрушава нормалния пазар. Това смачква инициативата на българските граждани. Ще ви дам само няколко примера. В това число са промените в Закона за горите, приет преди осем месеца от Вашето мнозинство набързо, сега отстоявате лобистки интереси, реализирате държавна помощ за определени фирми в ущърб на държавния интерес. Това, което правите по отношение на малките бензиностанции, малките магазини като допълнителни изисквания и финансови натоварвания, също ги смазва. Ние като парламентарна група и като политическа сила ще се противопоставим много ясно на тази тенденция, защото тя лишава България от бъдеще. 
Бъдещето винаги е в ръцете на хората и аз вярвам, че все повече български граждани, информирани и с подкрепата от страна на опозицията, ще бъдат наясно за характера на това управление, който е порочен, и за нуждата от промяна в България. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Партия „Атака” – господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители! Ако трябва да се обърна към Вас, госпожо председател, трябва да кажа „неуважаема госпожо председател на парламента”. (Шум в залата.) Веднага пояснявам защо. Не го казвам, само казвам, че бих го казал, ако трябваше да се обръщам към Вас. 
Не мога да уважавам председател на Народното събрание, който отказва да почете с минута мълчание загиналите цивилни жертви на 10 януари 1944 г., загинали от варварските американски бомбардировки, при които са пускали детски играчки с взрив в тях. Това е исторически факт, госпожо Цачева, господин Анастасов! Справете се с историята и вижте какво се е случило в София на 10 януари 1944 г.! 
Да откажеш да почетеш паметта на загинали възрастни хора, жени и деца, за мен е просто отказ от национална отговорност. За мен това е национален нихилизъм!
Но явно българският парламент вече е паднал до нивото на провинциално махленски фактор, на Ганково кафене, в което хората се събират да се посмеят, да се похилят и да си отидат по къщите. Защото тук не виждаме председателя на Министерския съвет, тук не виждаме министрите, отсреща не виждаме президента, които трябва да присъстват при откриването на пленарната сесия. Това е най-висшият орган в държавата – Народното събрание, ако сме забравили, дами и господа, колеги! Най-висшият орган на властта се ползва с неуважението на правителството и на Президентството. 
Ако трябва да запазим поне някакво уважение в себе си обаче, ние трябва да обърнем внимание на начина, по който се процедира в Народното събрание за образуване на мнозинство, управляващо мнозинство. Преди малко това беше засегнато в изказването на други парламентарни групи. Аз накрая ще се спра на този въпрос. 
Преди това искам да кажа обичайното, което би трябвало да се каже при започването на нова сесия на Народното събрание.
Какво ще прави властта през тази година? Както виждаме, властта отсъства, няма я, тя не съобщава какво ще прави. 
Какво ще прави парламентът? Явно остава всяка една парламентарна група да каже какво ще следва като политика. 
От името на Партия „Атака” аз мога да заявя няколко акцента, на които ще държим. Мога да кажа първо защо няма да подкрепяме политиката на българското правителство, което все повече се очертава като антибългарско, уви, правителство! Защото тази политика се натовари с редица действия, които не можем да наречем действия в посока на българския национален интерес. По това между другото се познава всеки един депутат, който претендира да бъде националноотговорен или патриот. 
Един български патриот би трябвало да реагира, когато правителството дава най-плодородната българска земя – Добруджа и Лудогорието, на една съмнителна чуждестранна фирма, вече осъждана за нанасяне на екологични щети, на една фирма, която да сондира, да отрови почвата и водата в Златна Добруджа! Един български патриот би трябвало да се познае по това, че ще реагира срещу това антинационално решение на правителството. Представителите на Партия „Атака” го направихме. Призовавам всички други български депутати, които защитават интересите на страната, да го направят. 
Един български патриот се познава по това, че реагира, когато правителството решава да даде българското небе на турски изтребители, които да влизат там без разрешение. По това се познава един български патриот! Ако той не е такъв, той си трае, кюта си и си прибира паричките. Ако е български патриот обаче, излиза, става, застава тук и казва: „На това решение на правителството – Не!” 
Един български патриот се познава и по това дали реагира срещу политиката на правителството, която поощрява колониализацията на България. Уви, това е всекидневна практика за днешния кабинет – вместо да насърчава българското предприемачество, става точно обратното. Чуждите монополи у нас се утвърждават, на тях им се дават предимства и привилегии все повече. Изминалата година ¬– последните месеци, бяха доказателство. Бяха дадени нови лицензии на златодобивната чуждестранна фирма, която да експлоатира златните залежи на България. Да „експлоатира” означава да ги продава и да реализира печалби, оставайки една символична концесионна такса. Много пъти от тази трибуна съм говорил против този ощетяващ българските интереси договор, но, уви, министърката на околната среда даде нов лиценз на същата тази фирма. За нас, патриотите от „Атака”, това категорично е национално предателство. Надявам се, че всеки, който претендира да бъде патриот, трябва да се присъедини към това мнение. Иначе просто той е псевдопатриот. С действията си доказва, че е такъв. 
Всеки български депутат, който го е грижа за българския интерес, би трябвало да реагира и да каже, че край Крумовград залежите от 25 тона злато са на стойност 2 млрд. лв.! А министър Дянков се чуди откъде да намери 1 милиард, за да вдигнел доходите, евентуално – пенсиите. Ами, ето ги – те стоят там, само че не ги експлоатира българската държава, а една чуждестранна, пак ще кажа съмнителна фирма, която го прави без никакъв контрол.
Ние като български патриоти не можем да бъдем „за” политика на правителството, която е в пълен синхрон с турското управление в момента, осъществявано от един ислямист господин Ердоган, с когото българският премиер се прегръща и го посреща най-радушно. Наскоро бяха направени нови договорки с транспортния министър на Турция и бяха улеснени турските транспортни превози, вместо там да се наложат високи такси, вместо там да се наложат ограничения, тъй като Вие знаете много добре, че турските тирове са основни причинители на щети, на катастрофи, на екологични катастрофи – цистерни с токсични вещества се бяха разлели на няколко пъти през последната година. Вместо да бъдат ограничени турските превози, те биват насърчавани. А защо са насърчавани, не знам – това трябва да кажат министрите и министър-председателят. Може би срещу някакви изгоди. Във всеки случай това не е българска национална политика.
Много са факторите, които ни карат да бъдем критици на това управление и да подчертаваме нашето разграничение от тази власт, тъй като тя не работи в интерес на българския народ. 
Според данни на Българската стопанска камара стотици-хиляди – не стотици, а стотици-хиляди български малки и дребни фирми фалират, дами и господа народни представители! Българската средна класа умира и това става при управлението на партия, която се казва „Граждани за европейско развитие на България”. 
Европейското развитие на България предполага средна класа, предполага предприемачество, предполага икономическа основа, върху която да се развива българският просперитет. Вместо това имаме няколко чужди монополисти, на които се дават още и още привилегии. Това не може да бъде национална отговорна политика. Всеки български патриот би трябвало да реагира. Ако не реагира и си трае, значи нещо съвестта му е гузна.
И стигаме до въпроса за гузната съвест. Уважаеми дами и господа народни представители! С последните си действия Партия ГЕРБ извърши груби конституционни нарушения. Кои действия имам предвид? Купуването на депутати, което беше реализирано през последните месеци на изминалата година. Бяха купени буквално, депутати, привлечени с огромни суми пари. Преди малко стана дума за сумата от 17 хил. лв. на месец. Това са пари, откраднати от партията, която е ощетена. В случая Партия „Атака” беше ощетена от Партия ГЕРБ с 238 хил. лв. през последното тримесечие на 2011 г. За настоящата година финансовата щета на Партия „Атака” ще бъде още по-голяма – вероятно 500 хил. лв. на тримесечие. Това е наказателна операция, която управляващата партия налага на Партия „Атака” заради нейното критично поведение и линия спрямо властта. Това е ясно на всички. 
Обаче къде е конституционното нарушение, което извършва Партия ГЕРБ? Според чл. 1 на Конституцията цялата държавна власт произтича от народа. Никоя част от народа – политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност, не може да си присвои съществуването на народния суверенитет. Тоест, дами и господа народни представители, народът е този, който се произнася какво да бъде представителството в парламента. Народният вот е този, който определя какви депутати трябва да има в една партия.
Поначало порочният начин, по който действа сегашният закон и по-точно чл. 25, ал. 3 от Закона за политическите партии, трябва да бъде преработен. Аз мисля, че това трябва да получи подкрепата на всички парламентарни групи. Каквито и различия да имаме помежду си, ние трябва да се съгласим, че този текст е порочен текст. Алинея 3 на чл. 25 от Закона за партиите трябва да падне или да бъде променен. Това предлагаме ние. Защото, според погрешното тълкуване на тази алинея, се получава порочната практика да бъдат купувани депутати. И тук застава въпросът какъв е смисълът въобще от избори и къде отива представителната демокрация в България, ако след проведени избори и произнасяне на избирателите управляващата партия може чрез такива финансови операции, използвайки лошо написан текст в закона, да привлича, да купува и да прави своето политическо генно инженерство? По този начин се подменя народният вот. По този начин се нарушава чл. 1 на Конституцията, господа юристи, защото Вие всички сте юристи и би трябвало да спазвате, а не да погазвате нормативите и основния закон.
И накрая искам да приключа с едно провинение, мога да кажа престъпление, извършващо състав на Наказателния кодекс – господин Цветанов е попълнил документ с невярно съдържание, което е заявление до министър Дянков. В това заявление господин Цветанов казва, че се е променил съставът на Парламентарната група на ГЕРБ. Ето го, ще Ви го оставя, госпожо Цачева – това е престъпление от общ характер, чл. 311 от Наказателния кодекс. Ще сезираме прокуратурата за това, че министър Цветанов, бидейки зам.-председател на Партия ГЕРБ, е извършил документно престъпление, за да открадне по този начин субсидията на „Атака”. 
По тези въпроси, дами и господа народни представители, ние трябва да вземем отношение. Смятам, че трябва да започне подписка за сезиране на Конституционния съд за тези груби нарушения на Конституцията, извършени от управляващата партия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, съгласен съм с репликата, че беше редно първо да чуем приоритетите на управляващата партия, а не да заемат удобната позиция последни да правят коментари по изказванията на представителите на другите парламентарни групи. Обяснението обаче е много просто – за съжаление езикът на Четиридесет и първото Народно събрание е монологично-заклинателен. Тук отсъства диалогът и това обяснява отсъствието и на кабинета, това обяснява изчаквателната позиция, която заема управляващата партия, това в крайна сметка обяснява откровеното дискредитиране на тази процедура, наречена представяне на политически приоритети в началото на един или друг политически сезон.
Сега по същество. Още в края на 2011 г. презентирахме необходимостта от алтернатива на еднопартийната власт на ГЕРБ, която 2012 г. ще зададе като обективна необходимост. Фактът, че вече близо три седмици това е основната тема за коментари и анализи, е доказателство за нейната безспорна актуалност, независимо от неистовите усилия да я елементаризирате до откровена профанизация. 
Европа навлиза в 2012 г. с усещане за нова рецесия. Надяваме се да няма политически наивници, които да таят очакването, че тя ще подмине България. Кризата, дори да е само продължаваща депресия, несъмнено изправя правителствата в Европа и европейската политика като цяло пред нови предизвикателства, които традиционните властови модели не са в състояние да посрещнат. Най-малко еднопартийните, макар да визираме и коалиционните строго партийни модели. Кризата налага надпартийни усилия и оттам е необходимостта от прелегитимирането на нов надпартиен властови формат и в България.
Уважаеми госпожи и господа, обърнете внимание – имаме предвид не многопартийността, а надпартийността и не в смисъл на заличаване на партийните идентичности, и не защото е възможно в България да се намерят управляващи, които да бъдат стерилни откъм политически пристрастия. Не това имаме предвид. Имаме предвид идейния аспект на националните политики, а не софрата, както грубовато бе профанизирана тезата. 
Освен това, не знам дали съзнавате, но с елементарното „искат да седнат на софрата” оголвате собственото си усещане и разбиране за властта. Ако наистина разбирането Ви за властта е софра, на която искат да седнат и други, то Вие сте обречени на изолация и крах, въпреки вота на последните избори. Вижда се за Вас е угодно да подмените надпартийността с многопартийност, макар да са разноредови понятия, а националното съгласие с – как го казахте? – колективна безотговорност. Или не сте разбрали за какво става въпрос, или Ви е удобно да се правите, че не разбирате.
Заради коректността, която дължим към стенографската памет на законодателния орган, от името на Парламентарната група на Движението за прави и свободи ще заявя нещо твърде важно – на нас самоцелна власт не ни е нужна. Политическата ни зрялост отчита необходимостта заради кризата от ново предефиниране на отговорностите и на управляващи, и на опозиция. В този смисъл –ето го предложението – ако основните политически субекти в страната сме в състояние да изградим ясна национална визия с ясно дефинирани приоритети, то ние ще подкрепим, обърнете внимание, следващ управленски формат, независимо дали ще имаме отношение към формирането му или не, като ще се въздържим от политическа експлоатация на неизбежните негативни ефекти от провеждането на в по-голяма степен неизбежните реформи за ефективно противодействие на кризата.
И от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи питаме: готови ли са останалите политически сили да поемат предварително, още преди следващите парламентарни избори този тежък ангажимент? Чакаме отговора и спираме дотук. Няма никакъв смисъл от полемика с властови субект, който няма сетива да чува, но иска да бъде слушан чинно, който непрекъснато раздава справедливост, надянал тогата на последна морална инстанция? 
Монологичните заклинания на властта не са среда за отговорен диалог в полза на държавата. Вие, уважаеми колеги, може да не споделяте вижданията на политическия си опонент, съвършено естествено е да изразите и несъгласие, но с аргументацията на политическия език. И понеже тя Ви се губи, избирате преднамереното профанизиране, отказвате се от политическата полемика и така оставате затворени в партийното си его. Тук монологичното заклинание и заклеймяване на врага (ако го няма непрекъснато го възпроизвеждате), може да Ви върши работа, но поемате опасен риск. Егоизмът не е властови ресурс. Как например очаквате подкрепа за решение като Пакта за финансова стабилност, за които се предполага конституционно мнозинство? Само угодничеството на уж независимите народни представители, осигурено срещу субсидия, полагаща се на други партии, няма да Ви е достатъчно.
Съмнявам се, че манталитетът на управлението може да ушири територията на съгласието, без което ефективността на властта в условия на криза е немислима. Изчерпани са ресурсите не само на кабинета. Според нас са изчерпани и ресурсите на Четиридесет и първото Народно събрание. 
Затова, да не кажа единствената, основната приоритетна задача, с която Четиридесет и първото Народно събрание трябва да се ангажира, са спешните изменения в Изборния кодекс, които да осигурят честността на следващите парламентарни избори в духа не само на препоръките на ограничената мисия на ОССЕ. 
Колкото по-скоро са следващите парламентарни избори, толкова по-добре за България. Не за ГЕРБ, не за ДПС, а за България, уважаеми госпожи и господа. Нека да е успешна именно за България 2012 г. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на ГЕРБ – председателят на групата господин Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!  Първо – успех през новата 2012-а година! 
Тъй като ние винаги сме били партия, толерантна към опозицията, смятаме, че е редно да чуем първо нейните критики и след това да кажем своето становище и вижданията си. 
Не на последно място, ще Ви кажа, че като дете са ме възпитавали, когато се движа с градския транспорт и видя възрастен човек, да стана. Не го казвам в смисъл, че сте по-възрастни, но тук сте хора с толкова богат политически опит, че не мога да не отстъпя първо на Вас думата и след това да кажа какво мисли нашата партия за сезона. 
И така, в началото сме на зимната парламентарна сесия, която е натоварена с приемането на много важни за страната ни закони. С работата си до този момент, следвайки принципите на открито, прозрачно и отговорно вземане на решения, Политическа партия ГЕРБ успя да запази доверието на българските граждани. Вотът на избирателите на отминалите избори е поредното доказателство, че хората оценяват изпълнението на поетите от ГЕРБ ангажименти. Уверени сме, че с получената подкрепа ще продължим да превръщаме България в модерен и достоен член на Европейската общност. Гарант за това ще бъдем всички ние – правителството, парламентарната група, избраните президент и вицепрезидент и кметовете. Осъзнаваме тази огромна отговорност и ситуацията, в която се намира страната ни. Именно заради това ще продължим с честност и откритост да водим България по нейния европейски път. 
През изминалата година с помощта на Парламентарната група на ГЕРБ правителството на премиера Борисов разгърна потенциала на управленските си възможности и превърна страната ни в положителен пример за управление в Европа. Благодарение на последователната политика в областта на фискалната дисциплина, запазването на едно от най-ниските нива на данъчна и осигурителна тежест, ниския външен дълг, солидната възможност за растеж и повишаването размера на усвояване на средствата от европейските фондове, водещи кредитни институции, като „Стандарт енд Пуърс”, „Мудис” и „Фич”, потвърдиха и повишиха стабилния кредитен рейтинг на България през 2011 г. Запазвайки тази тенденция, логично приехме бюджет за 2012 г., в който основни цели продължават да бъдат поддържането на финансовата стабилност и увеличаването на ръста на усвояване на европейските средства. Едновременно с това българското правителство и Парламентарната група на ГЕРБ ще запазят националната си политика – за поредна година данъците на населението няма да бъдат увеличавани	, а се предвижда увеличаване на минималните пенсии и на минималната работна заплата, което, подчертавам, е прецедент в цяла Европа. 
Този ангажимент на ГЕРБ ще бъде продължен, независимо от трудностите, на които сме преки свидетели – както на Балканите, така и в цяла Европа. Един от начините за това е повишаването на резултатите от сътрудничеството между бизнеса и държавата в интерес на обществото. 
За целта ще насочим законодателната си инициатива в областта на подобряване на публично-частното партньорство. Въпреки всички трудности в Бюджет 2012 отново увеличихме парите за здравеопазване, за да гарантираме продължаването на реформата в сектора. 
През тази сесия ще продължат промени в Закона за лечебните заведения, с които Националната здравна карта ще стане задължителна. Така Националната здравноосигурителна каса ще може да сключва договори само с лечебни заведения, които са включени в Националната карта.
Ще въведем нови форми за извършване на медицинска дейност, каквито са дневните стационари. С приемането на Закона за медицинските изделия ще регламентираме правилата, по които болниците ще могат да купуват медицински изделия, като по този начин ще прекратим така наречената гаражна търговия, от която недобросъвестни търговци печелеха пари на гърба на пациентите. Профилактиката също ще стане основен акцент в опазване на здравето на българските граждани. 
Ще продължим реформите в социалната сфера. След като постигнахме значителен напредък в защита правата на работещите и гарантиране на сигурността и стабилността на хората, изпаднали временно в затруднение, ще потърсим механизми за защита на работниците, чиито работодатели проявяват некоректност. 
Освен това, предстои българският парламент да ратифицира Конвенцията за защита правата на хората с увреждания. Чрез нея ще гарантираме на законово ниво равни възможности, пълноценно и активно участие на хората с увреждания във всички области на обществения живот.
През месец февруари страната ни очаква да получи редовната оценка на Европейската комисия за напредъка на България в борбата с корупцията и организираната престъпност. Убедени сме, че при изготвянето на доклада европейските ни партньори ще вземат под внимание редицата мерки, които предприехме в тази посока през изминалата година. Това са: създаването и стартът на специализирания съд и прокуратура, приемането на Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система, подобряването на координацията между отделните разследващи органи, въвеждането на митническото разследване и подобряването режима на провеждане на обществените поръчки.
В ход е изграждането на електронното правителство, което също е стъпка в процеса на борбата с корупцията сред чиновниците и високите етажи на държавната администрация. 
С принципите си на управление и откровеност пред българските граждани ГЕРБ доказа, че е единствената политическа и европейска алтернатива за България. Благодарение на доверието, което получихме, ще продължим да доказваме, че с почтеност и работа можем да променяме страната ни към по-добро. Осъзнавайки, че прозрачното усвояване на европейските средства е в интерес на българските граждани, правителството и Парламентарната група на ГЕРБ продължаваме да бъдем гарант за развитието на всички региони в България и утвърждаването на нейните позиции в Обединена Европа. 
Гласовете от страна на опозицията, които насаждат тезата за извънредни парламентарни избори, целят единствено и само да създадат усещането сред обществото за нестабилност. Затова от трибуната на Народното събрание съм длъжен да заявя, че пред нас от ГЕРБ не стои темата за предсрочни избори. 
Правителството има начертан план за действие, който стриктно изпълнява. 
Във време на световна финансово икономическа криза ние ще работим за осигуряване на максимално широка подкрепа сред всички българи на предприетите реформи от правителството и Парламентарната група на ГЕРБ. В следващите месеци бъдещето на цяла Европа ще бъде изправено пред редица предизвикателства. 
Всички реформи са трудни и тежки, но те са единственият лек за старите и неефективни системи, които трябва да превърнем в надеждни гаранции за по-добър стандарт на живот на гражданите.
Убедени сме в подкрепата на всички българи за водената от ГЕРБ политика. Всички заедно ще успеем да преведем страната ни през трудностите и да градим една силна, конкурентна и стабилна България.
Тези усилия срещнаха подкрепа както на нашите партньори от Европейската народна партия, така и на ръководствата на всички европейски институции. Идването им лично в България показа тежестта на техните оценки, които са поредното доказателство, че сме на прав път. Тази подкрепа ни дава сили и увереност да продължим започнатото и да докажем, че България може да остане достоен член на обединена Европа. 
И накрая съм длъжен да заявя, че и занапред наш основен принцип ще остане диалогът с хората, вслушването във всички мнения, защото демокрацията изисква политиците да чуват хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаема госпожо председател, аз поисках да направя процедура, защото имам забележка към Вашата работа.
Първо, Вие позволихте от трибуната на Народното събрание да бъдат казани неща, които нито фактологично, нито дори във времето са верни.
Групата на „Атака” напуснаха шест или седем народни представители точно в момента, в който от „Атака” безусловно, не знам дали безплатно, но твърдяха, че безусловно подкрепят ГЕРБ.
Второ, ние – независимите народни представители, сме съгласни, че в политическата система на България има нещо гнило. Повече от година и половина го твърдим, защото точно лидерите на „Атака” накараха своите депутати да станат зависими и да подпишат договори за поръчителство към офшорни фирми, като по този начин атакуваха Конституцията, атакуваха политическата система в България, но аз не знам защо тогава нито господин Костов, нито господин Местан взеха отношение. Може би, защото и ДПС, и ДСБ работят с „Атака”, не знам?!
В тази връзка искам да Ви направя едно предложение, госпожо председател: тъй като се разбра от изказванията на политическите лидери, че „Атака” става яростна опозиция, а също така господин Местан подкрепи „Атака” по отношение на субсидията, аз предлагам, за да стане нормално положението – да направим едно разместване в залата. Предлагам „Атака” да отиде, където й е мястото – зад ДПС, а сега ние – независимите народни представители, които в момента сме разпръснати навсякъде в залата, да заемем централния блок, където ни е мястото. Така и така двете партии се подкрепят, време им е да се обединят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 15 ОТ ПРИЛОЖЕНИЕТО КЪМ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ – ФИНАНСОВИТЕ ПРАВИЛА ПО БЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
То е с № 154-02-73 от 25 юли 2011 г. Внесено е от Ваньо Шарков и група народни представители.
Разпределено е на Комисията по правни въпроси. Няма доклад на комисията.
Господин Шарков, имате думата, за да представите предложението за решение, мотивите към него, а след това като вносител ще имате право и на изказване.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, налага се да повторим част от думите, казани в края на миналата година: бъдете живи и здрави през 2012 г. и дано да има повече хубави неща за България!
Предложението ни за решение изглежда по следния начин: „В чл. 15 от Приложението към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, се прави следното допълнение: след думите „се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание” да се добавят думите „и всяко тримесечие се внасят в Център „Фонд за лечение на деца”.”
Както правилно отбелязахте, госпожо председател, на 25 юли миналата година, тоест преди около шест месеца, внесохме предложение средствата, сумите от глоби за отсъствия на депутати от пленарната зала, както и за отсъствие и неучастие в работата на парламентарните комисии, на всяко тримесечие да бъдат превеждани в Център „Фонд за лечение на деца”. 
Когато го предложихме беше време, през което бяха въведени ограничения или таван на средствата, които могат да бъдат отпускани за лечение на всяко българско дете, при проблем, с който българската медицина не може да се справи, и има необходимост то да бъде изпратено в чужбина.
Надявам се на едно добро начало на тази година като помогнем на Център „Фонд за лечение на деца”, защото средствата в него никога няма да бъдат достатъчни, колкото и усилия да полагаме всички ние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, д-р Шарков.
Откривам дискусията. 
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? 
Народният представител Красимир Велчев иска думата.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Знаете, че това беше предложено преди Нова година. Ние поехме ангажимента да разгледаме в пакет и други промени.
Тъй като господин Шарков настоява, искам да кажа за нашата позиция и защо гласуваме „въздържали се”.
Тук Вие отново поставяте въпроса за наказанието на тези, които отсъстват от работа. Трябва да Ви кажа, че сметките изобщо не са Ви точни, защото има месеци, в които, примерно, глобите са около 500 лв. или 1000 лв. общо за парламента, поради това че двама или трима не са дошли на работа.
Това, което ние практикуваме в ГЕРБ, ако искате да го вкараме в правилника, няма да бъде конституционно. Конституционният съд ще атакува един такъв правилник заради правата на народния представител, но ако Вие искрено сте загрижени за този фонд и искате, можете да помогнете на тези деца, които боледуват. Мисля, че няма друга политическа сила, която да е внесла толкова средства в този фонд, колкото ГЕРБ. 
Искам да Ви кажа, че всяка една парламентарна група може да си направи в тази светлина, за която Вие говорите, вътрешен правилник на парламентарната група, както ние сме го направили, и да се санкционират народните представители – не само тези, които не са дошли на работа, но и тези, които са дошли, натиснали са бутона, регистрирали са се и са излезли от парламента и са по заведенията около парламента, с което нарушават авторитета на най-високата институция в държавата. И ако мислим за авторитета й, а не само популистки да предлагаме някои неща, дайте и първо Вие въведете тези правила. Аз ще Ви кажа какъв е начинът за санкциониране на народните представители, защото с тези санкции, които ние вътрешно единодушно сме ги приели, и ги спазваме, за миналата година сме събрали от санкции над 63 хил. лв., от които 61 500 лв. мисля, че бяха, са дарени не само на този фонд, но с тях помагаме на пострадали хора, многодетни майки, болни деца и така нататък. Ако има желание в народните представители във всички парламентарни групи, това може да стане правило.
Защо казвам това? Защото за събирането на парите от този вид санкция в този фонд за подпомагането на децата смятам, че опозицията ще има много голям принос. Всички знаят, и журналистите, които сега гледат, също знаят, че тук в залата обикновено са само депутатите от ГЕРБ, а останалите ги няма по неизвестни причини. Ако искате да помогнете на децата – ето начин. Тук има моменти, в които от всяка парламентарна група от опозицията присъстват по двама-трима човека. Представяте ли си колко пари ще влязат в този фонд?!
Ние ще гласуваме „за”, ако санкциите са ефективни и парите, които могат да се съберат, ще бъдат достатъчни, но иначе само ние от санкции внасяме толкова, колкото Вие искате парламентът да внесе през годината. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
За реплика – господин Сидеров.
Заповядайте, имате думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Велчев, понеже разбирам, че Вие сте изключително благотворителна партия и благотворителността е Ваша втора същност, предлагам Ви парите, които крадете от Партия „Атака” – за миналата година бяха 238 хил. лв., да ги предоставите на фонд за болни деца, вместо да ги давате на депутати, с които да купувате техните гласове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Велчев. Заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Сидеров, типично за Вас са силните думи. 
Първо, ние не крадем нищо. Спазва се законът, който всички Вие сте го гласували. Това е заварен закон от нас. Ние нито сме го гласували, нито сме го налагали. Това – едно.
Второ, миналата година от субсидиите на тези депутати са внесени 1 млн. и 200 хил. лв. точно в този фонд. Така че точно на нас да ни кажете, че крадем и дайте да ги внасяме – ние го правим! (Частични ръкопляскания от блока на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване има думата народният представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм изключително учуден от предното изказване, защото преди Нова година чух, че това предложение ще бъде подкрепено. Сега  чувам, че няма да бъде подкрепено. Това е едното.
Второ, преди Нова година не чух, че е противоконституционно. Сега разбирам, че е противоконституционно. Кое му е противоконституционното – парите от глоби и санкции да отидат във Фонда за лечение на деца?! Нима е противоконституционно парите от глоби и санкции по Закона за закрила на детето да отидат във Фонда за лечение на деца?! Защо не е противоконституционно онези глоби да отидат във Фонда за лечение на деца, а тези глоби е противоконституционно да отидат във Фонда за лечение на деца?!
И друго нещо. Уважаеми колеги, Център „Фонд за лечение на деца” има своя страница в интернет. Там са публикувани всички дарения. Там няма 61 500 лева. Там има едно дарение от 1 млн. и 200 хил. лева. Други дарения, за каквито говори господин Велчев, аз поне не съм виждал. Може и да бъркам. 
Това, което прави всеки един от нас като народен представител, което прави всяка парламентарна група в това Народно събрание, е работа на парламентарната група и на политическата партия, по чиято листа са влезли тези народни представители. Това няма нищо общо с общата воля на това Народно събрание – сумите от глоби и санкции да отидат във фонда. Толкова ли не можете да разберете нещо простичко. Аз не искам всеки депутат сам да го решава. Да въведем практиката отсега нататък във всеки парламент тези санкции да отиват в този фонд, да го е срам следващият парламент да отмени един такъв регламент, разписан в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Освен това няма такъв месец, в който глобите да са 500 лева. Няма! Има месеци, в които отсъствията на депутати от пленарната зала са над 150. Над 150 на месец за миналата година от пленарната зала! Това са в отделен ден отсъствия на различни хора, но общо като брой са 150 отсъствия, при средна глоба от 100 лева (мисля, че това е най-ниската санкция), излизат 15 хил. лв. Ако за три месеца са 35-40 хил.лв., това е трансплантация на стволови клетки на едно дете!
Аз говоря за общата воля на Народното събрание! Няма значение какво прави всяка парламентарна група поотделно. Това е Ваша работа. Изтъквайте го по време на предизборната кампания какво сте направили с парите от субсидията, но искам това събрание веднъж поне по отношение на тези деца да прояви обща воля. Ако няма възможност за такова нещо, просто не знам защо се събираме всеки ден тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Шарков, дали тези дарения са влезли? Както разбирам, Вие ни упреквате едва ли не че сме си правили просто така дарения. Искам да кажа, че аз съм ги представил пред медиите и всичките дарения, които сме правили, са гласувани на заседание на групата и са с придружаващите по закона документи – изследвания и всички необходими документи, както са превеждани по банков път, а не така – „На ти на теб 2 хил. лв., На ти на теб 3 хил. лв.”. Начинът за превеждане няма нищо общо с това как се набират тези пари за дарения.
Пак повтарям, за да ме разберете правилно – ние сме готови да подкрепим такава промяна само при условието, което Ви казваме. Направете това предложение така, че да включва и тези народни представители, които не стоят тук на работа. Не можеш да дойдеш сутринта, да натиснеш бутона, да си излезеш и да казваш: „Дайте ми сега заплатата!”. Какво е едно работно време? Всички хора, работещи в България, ще ме разберат и ме разбират много добре. Ако всеки един, ако журналистът отиде на работа, а след 15 минути си излезе и отиде по магазините, ще му бъде ли заплатен трудовият ден, надницата?! Или един стругар, или който и да е, или един работещ във фирма?! Ще Ви кажа, че във фирмата, която ръководя и която за съжаление продадох, хората имат джипиес и знаех всеки работник къде е в момента. Когато отиде някъде встрани и се отклони от сервиза, веднага му се налага санкция. Защо при нас да е по-различно? Нали ние вземаме пари от бюджета, от хората, от данъкоплатците?! Защо да го няма този контрол? Не мога да разбера.
Ако направите такова предложение, което да включва и тези предложения, за които казвам, ние ще подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика има думата д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Господин Велчев, разберете ме правилно – в нищо не Ви упреквам. Как ще гласувате си е Ваша политическа воля. Българските граждани разбират за какво става въпрос. Изобщо не Ви упреквам! Не е въпросът да излезем тук и да се упрекваме. Въпросът е да направим нещо, от което би имало полза. Вие казвате: „Направете така предложението си, включете и тези...”. Да, но по правилник това са глобите, които ги има. Няма други.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да променим правилника.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз за това казвам – дайте предложение за промяна в правилника. Аз съм направил предложение за промяна в правилника – сумите от тези санкции да отиват в този фонд. Вие казвате да има и други глоби. Добре, дайте предложение! Дайте предложение да отидат...
А колкото до това кой си стои и кой не си стои на работното място, честно да Ви кажа, аз познавам доста хора от Министерския съвет, които не стоят постоянно в министерските си кабинети. А там е работното им място! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо да пожелая на всички успешна година и отговорна работа на българския парламент! 
Господин Велчев, това предложение е внесено през месец юли миналата година. Минали са 6 месеца. Ако сте искали да правите редакционни бележки, е могло да има заседание на Бюджетната комисия, то да бъде редактирано и да бъде предложено в друг вид.
Когато 6 месеца едно внесено предложение не е разгледано от съответната комисия и два пъти се отхвърля очевидно от управляващото мнозинство, то Вие просто не го искате. И трябва да бъдете честни. Аз Ви гледах в едно предаване по bTV. Вие казахте: „Това предложение го искаме. То ще бъде прието по-късно заедно с други предложения”.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Точно така.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вече сме един месец по-късно от тази дата, идва този момент и Вие всъщност казвате, че пак не го искате, което означава, че не подкрепяте тази идея или не искате тя да се случи. Това е истината. Всичко друго, което обяснявате от тази трибуна, просто не е вярно, не отговаря на действителността. Просто не искате това предложение да се случи! А то е разумно и е правилно. Тези пари отиват в помощ на децата.
Казвайки „допълнителни предложения” – нещо, което чух от Ваша страна за допълнителни глоби, аз ще Ви дам една страхотна идея, господин  Велчев. Тя е следната. Този парламент е пословичен с това, че премиерът и министрите отсъстват от всички важни заседания. Започнете и тях да ги глобявате. Знаете ли какви суми можем да съберем за Фонд за лечение на деца?! И Вие, господин Велчев, и Вашите колеги от ГЕРБ, сте работодатели на Министерския съвет. Когато те отсъстват от всяко важно заседание, включително днес, ако започнете тях да глобявате, това ще доведе до много сериозни приходи в този фонд, а и в други фондове, въобще в много социални дейности. Защото премиерът и ресорните министри по теми, които ги касаят, няма как да не бъдат тук. Днес например за приоритетите на парламентарния сезон, за фискалните правила, за Пакта за фискална стабилност премиерът трябваше да бъде тук!
Така че като искате да налагате глоби, то това е страхотна идея, която можете да реализирате! 
Накрая искам да Ви кажа следното. Винаги може да се намери причина една добра идея да не се случи, винаги някаква причина може да се изнамери по някакъв начин. 
Господин Велчев, имам само една молба към Вас – вземете си на запис това, което казахте пред bTV. Аз Ви гледах, така се случи, че Ви гледах. Вие казахте: „Искаме го това предложение, подкрепяме го, то ще се случи”. Сам си изгледайте записа. Помислете си колко несериозно и нечестно изглеждате сега, един месец по-късно, да казвате: „Пак не го искаме това предложение”, да го обвързвате с други предложения, които сам направете, ако желаете. Това обаче ясно показва, че Вие просто нямате желанието и волята това да се случи.
Господин Велчев, за такива принципни неща – да се помогне на деца, да, това е малка помощ, но е всеки месец – групата на ГЕРБ не е съгласна, не можете да бъдете убедителни и не може да обясните на хората, че сте последователни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Велчев, за реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, започвам да се повтарям и може би това е целта на Синята коалиция – да говоря едно и също.
Господин Димитров, много добре помня какво съм казал. Не ми е толкова къса паметта, може би защото все още не съм станал изпечен политик. Помня си думите и ги спазвам. Точно това казах – че трябва да се вкара в пакет с други предложения. Повтарям и мисля, че го казах съвсем ясно: ще подкрепим това предложение и искам парламентът да работи. А не да казват, че дали парламентът работи е проблем на мнозинството. Не е проблем на мнозинството, това е проблем на парламента като цяло и на всички, които работят в този парламент – че трябва да идват на работа. Когато се вземат наказателни мерки, те не се правят, за да се събират пари. Ние не го правим само, за да дарим тези пари на бедстващи или на болни деца. Ние го правим, за да може да направим възможна работата на парламента. И аз затова казвам, повтарям го за n-ти път – трябва да направим така, че парламентът да работи и да има необходимия авторитет в обществото. Аз затова съм тук и ще се радвам, ако поне малко допринеса за повишаване авторитета на тази институция.
А дали тук ние като парламент трябва да глобяваме Министерския съвет?! Хайде да си оправим нашата къщичка, както са казали старите хора, и тогава да гледаме другата къща. Аз нямам наблюдение как се работи в Министерския съвет. Трябва да Ви кажа, че за тези две и половина години може би 3 или 4 пъти съм ходил, примерно в 3-4 министерства, по един път съм влизал. Нямам тази практика като Вас непрекъснато да ходя по министерствата и да уреждам някакви въпроси. Моята работа е в парламента и мисля, че на всички нас в сряда, четвъртък и петък работното ни място е тук. През останалото време си вършете организационни неща, ходете в изпълнителната власт да си говорите с министри – Ваш проблем. Аз говоря за тези три дни, когато сме в зала и в комисии. Затова направете едно предложение и ще го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Колеги, днес имаме една много проста и ясна ситуация. Има конкретно предложение – да отиват ли глобите на депутатите за Фонда за лечение на деца, или да не отиват?! Да или не?! Няма трето решение. Господин Велчев ни обяснява някакви допълнителни предложения, някакви други неща. Може да гласувате „да” или „не”, „въздържал се” е „не”. 
Господин Велчев, едно нещо не мога да разбера. Ако пак същата телевизия Ви покани и Ви попита, и Ви даде запис и отговора, който сте дали преди един месец, и пита: „Добре, защо за втори път отхвърлихте това предложение?”, аз не знам как ще отговорите. В момента има само два отговора – да или не. И това е тест за всеки един народен представител. Каква може да бъде причината тези глоби да не отиват във Фонда за лечение на деца? Каква може да бъде причината днес българският парламент да не направи едно добро дело?! Разумна причина няма. Аз виждам един голям инат. Единственото обяснение е един необясним и много голям инат – да се случи тогава, когато ГЕРБ каже заедно с някакви други предложения, тогава да се случи. 
Уважаеми колеги, не печените политици са страшни за българското общество. Страшното нещо е, както каза господин Велчев, страшното нещо е политиката на инат. Виждате, че е логично, че е разумно, обещали сте да го подкрепите и пак намирате някаква причина. Знаете ли, в живота винаги може да има някаква причина, винаги може да се намери причина човек да не подкрепи нещо. Ставате обаче все по-нечестни и все по-непоследователни. Това е нещо разумно. Разумните неща трябва да се подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение? 
Заповядайте, господин Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги, вземам думата, защото смятам, че предложението за промяна в Правилника за дейността на Народното събрание не е коректно спрямо нас като народни представители. Най-вече като представител на лекарската професия ще кажа, че за миналата година в България, в бюджета на Министерството на здравеопазването имаше заделени над 8 млн. лева за лечение на деца в чужбина. До края на месец октомври над 230 деца бяха изпратени за лечение в чужбина. Това са десет пъти повече деца, изпратени на лечение, в сравнение с 2008 и 2009 г. Тоест държавата не е изпитала недостиг на средства по отношение на лечението на българските деца. 
Ако в момента препратката е такава, че трябва да покажем хуманно отношение към българските деца, смятам, че няма човек в тази зала, който, ако се налага да се намерят средства или да се добавят средства за лечение на деца в чужбина, нито една парламентарна група няма да се откаже да финансира такова начинание. Още повече, доколкото зная Политическа партия ГЕРБ за миналата година внесе в този фонд над милион и половина лева. директно във фонда. Тоест ние сме показали нашата съпричастност към българските деца и ежемесечно го доказваме с допълнителните дарения, които правим от вътрешните средства, които събираме от групата на ГЕРБ. 
Смятам за некоректно отправеното предложение от моя колега и приятел д-р Шарков, защото наистина технологията на работния процес в Народното събрание е такава, че ако един депутат влезе и се регистрира, той заработва надницата си. Заминава си в къщи или отива да върши някаква друга работа, той не е в залата. Означава ли това, че той е коректен към правилника и е коректен към същите тези деца, които ние искаме да финансираме, ако евентуално имат нужда от средства?
Смятам, че предложението и идеята, която даде господин Велчев, е, ако наистина сме искрени и искаме да подпомагаме бюджетите на различните социални министерства, каквото се явява и Министерството на здравеопазването, нека да изработим друг механизъм и правилник, така че всички ние – 240 народни представители, да можем с открити лица и съвест да кажем: „Да, аз бях на работа и въпреки това ще дарявам пари, за да може българските деца да се лекуват по най-качествения и добър начин”. Иначе всичко останало мога да го класифицирам в графата за политическо говорене и за пореден опит да се изпробва чувствителността и хуманността на народните представители. Смятам, че ние сме достатъчно отговорни и не смятам, че с това ще намерим решение на проблемите, ако има такива, в сферата за лечението на деца в чужбина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Добре, че наближава времето за почивка, защото започнаха да се говорят откровени глупости от тази трибуна. (Шум и реплики.) В крайна сметка, колеги, предложението било некоректно към българските лекари. Кое е некоректното? Кое е некоректното към българските лекари в това предложение? 
Вижте, колеги, сумите от глоби и санкции отиват в икономии на бюджета на Народното събрание. Предни парламенти ги раздаваха като коледни и великденски бонуси. Слава Богу, този парламент не го прави, но няма гаранция, че следващият няма да го прави, господин Велчев. И ако ние въведем тази практика, в следващия парламент няма да има кой да я отмени. И тук предложението било некоректно към народните представители.
Колеги, аз търся единомислие в парламента по един простичък въпрос: не да се връщат тези пари обратно на бюджета, а с тях да се помогне на някого. Ако искате да ги връщате обратно, кажете, че с тях няма да се помага. Ама някой бил дал повече, друг бил дал по-малко – всеки прави това, което може, но не можете да кажете, уважаеми колега, че предложението било некоректно към лекарите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика? 
Заповядайте, господин Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Доколкото си спомням, аз не казах, че предложението е некоректно към българските лекари, а некоректно към нас, народните представители. 
Що се отнася до това дали икономиите отиват в бюджета и какво се прави с тях, да, ние наистина сме реализирали миналата година значителни икономии и сме го направили всички заедно. Тези пари са се върнали и са останали в държавния бюджет и ако някои от министерствата, най-вече Министерството на здравеопазването е имало нужда от допълнителни средства, то е щяло да получи пари, но няма постъпило искане от Министерство на здравеопазването към Министерство на финансите за актуализиране на бюджета, специално в раздела за лечение на деца в чужбина. Тоест парите, които са предвидени в Бюджет 2011 по това перо, са стигнали и не е имало недостиг. 
Разбира се, аз също съм „за” в този фонд да има колкото се може повече пари, но аз бих разсъждавал и в друга посока: че ние трябва да се стремим в България да осигурим такава медицина, че да пращаме все по-малко български деца в чужбина, а да ги лекуваме в България, защото парите не се свеждат само до това да бъде излекувано едно дете. Зад тези пари се крият иновации, крие се и развитие на медицинската наука. И когато ние пращаме български деца в чужбина, трябва да си отговорим какво сме направили не през 2008 и 2009 г., а какво сме правили през последните 20-30 години, за да не можем да осигурим адекватно лечение на българските деца тук в България. В този аспект спрямо българските лекари аз нямам никакви аспирации и не считам, че то е некоректно към тях, считам че предложението е некоректно към нас, като народни избраници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение към предложения проект за решение има ли? Няма.
В такъв случай закривам дискусията. 
Моля народните представители да влязат в пленарната зала и да заемат местата си, тъй като предстои гласуване.
Подлагам на гласуване 
„РЕШЕНИЕ
относно изменение на чл. 15 от приложението към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – Финансовите правила по бюджета на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Параграф 1. В чл. 15 от приложението към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, се прави следното допълнение: след думите „се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание” се добавят думите „и всяко тримесечие се внасят в Център  „Фонд за лечение на деца”.”
Режим на гласуване.
Гласували 114 народни представители: за 41, против няма, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Господин Шарков, заповядайте за процедура по прегласуване.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам прегласуване. 
Наистина въпросът не е личен, а касае честта и себеуважението на този парламент и неговата репутация пред българските граждани. 
Едва ли гласуване с въздържание по един такъв въпрос издига реномето на българския парламент и отношението на българските граждани едва ли ще стане по-добро при едно такова гласуване. Затова призовавам съвестта на всеки да гласува в подкрепа на предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на прегласуване предложения проект на решение.
Гласували 116 народни представители: за 43, против няма, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Обявявам половин час почивка, продължаваме в 11,30 ч. 

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Квесторите, моля, поканете народните представители.
Апелирам към ръководствата на парламентарните групи да поканят народните представители в залата.

Преминаваме към:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНЦИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ 1915-1922 Г. Внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители.
Постъпил е доклад от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
С доклада на комисията ще ни запознае господин Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14 юли 2009 г.
На редовно заседание, проведено на 4 февруари 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Проект за решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14 юли 2009 г.
На заседанието присъстваха господин Златко Димитров – директор на дирекция „Международно право” при Министерството на външните работи, и проф. Георги Бакалов – директор на Държавна агенция „Архиви”.
От името на вносителите проектът за решение беше представен от народния представител проф. Станислав Станилов. Той напомни, че Парламентарната група на партия „Атака” през мандата на Четиридесетото Народно събрание безуспешно е внасяла четири пъти предложение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя. Вносителите се надяват този път Четиридесет и първото Народно събрание да подкрепи проекта им за решение, като намери необходимата воля да признае официално геноцида над арменския народ и обяви 24 април за Ден на възпоминание на неговите жертви. Народният представител подчерта, че изтреблението на арменците в Османската империя през 1915-1922 г. е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи и отговаря напълно на състава на постановителните актове на ООН. Много страни по света, сред които Франция, Великобритания, Русия, САЩ, Германия, Белгия, Италия, Гърция и други, както и Европейският парламент са признали геноцида над арменците.
Според проф. Георги Бакалов упражненото насилие върху арменския народ е доказано безспорно и не подлежи на никаква дискусия. Целият спор се води върху числеността на жертвите.
Представителят на Министерството на външните работи обясни, че въпреки геноцидът над арменците да попада в обхвата на понятието „геноцид” по смисъла на Конвенцията на ООН за преследване и наказание на престъплението „геноцид” от 1948 г., по която Турция е страна, тази конвенция няма обратна сила за събития, настъпили преди влизането й в сила. Между Република България и Република Турция съществуват множество отворени двустранни въпроси и евентуалното приемане на решение по арменския геноцид ще затрудни преговорите ни по нерешените въпроси и ще влоши двустранните отношения.
В хода на проведената дискусия се изказаха различни мнения по отношение на съществуването на геноцид над арменския народ.
Надделя становището, че евентуалното приемане на разглежданото проекторешение несъмнено ще бъде акт с висока морална стойност, но би довело до сериозно влошаване на двустранните отношения между България и Турция. Произтичащите от този акт морални дивиденти не биха могли да оправдаят негативните последици.
След проведените дебати и гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 1 глас „за”, 3 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема Проект за решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., № 954-02-5, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 14 юли 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бакалов.
От името на вносителите с мотивите и самия проект за решение ще ни запознае проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чета Ви текста на решението:
„РЕШЕНИЕ
за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г.
Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915 1922 г. е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи. Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации:
Конвенция за преследване и наказване на престъплението „геноцид” (1948).
Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството (1968).
Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения българското Народно събрание признава официално геноцида над арменците в Османската империя и обявява 24 април за Ден на възпоминание на неговите жертви.
България разграничава историческото наследство на Османската империя от наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина, като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог. 
Мотиви:
Масовото избиване на арменци в Османската империя през 1915-1922 г. се обсъжда от световната общественост на всички равнища още в хода на самата Първа световна война и до ден-днешен. Проблемът придоби особена актуалност след Втората световна война, когато с документи бяха формулирани означенията „престъпления срещу човечеството” и „геноцид”. 
Общата философия на моралната и правна рамка на въпросните титули е да бъдат обявени извън международните, респективно законите на отделни държави, всички действия във военно или в мирно време, довели до насилие и смърт на хора, които нямат участие във военните действия, независимо и вън от всякаква аргументация.
Осъдена е мотивацията на повечето от тези престъпления с расови, етнически и културни различия, което се отнася най-вече за престъпления, означени като „геноцид”, с други думи целенасочено физическо изтребване на определени общества заради тяхната другост, формулирана с общи оценки за мястото и ролята им при определена ситуация.
Физическото унищожаване на евреите в Германия и окупираните от нея територии, наричано от самите евреи Холокост, е първото престъпление срещу човечеството, означено и признато с международни документи за геноцид. Има свидетелства, които показват, че Адолф Хитлер е взел пример за унищожаването на евреите от безнаказаното изтребване на арменците в Османската империя през 1915-1922 г. Съвременният смисъл на легитимността на престъплението, извършено от младотурското правителство, се намира в предотвратяването на такива най-престъпни деяния, в моралния дълг на човечеството към жертвите чрез формиране на международна правна система и нравствена среда за тяхното осъждане. В този смисъл са и приетите от Организацията на обединените нации Конвенция за преследване и наказване на престъплението „геноцид” (1948 г.) и Конвенцията за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството (1968 г.)
Деяния с характеристиката престъпления, извършени срещу човечеството, и геноцид, извършени срещу българи в хода на новата и най-нова история на Европа, са добре известни от въстанията за национално освобождение от властта на същата Османска империя и войните за освобождение на българите, останали под османска власт след 1878 г. Особено впечатляващо е известното Баташко клане през 1876 г.,  когато физически са изтребени няколкостотин старци, жени и деца, включително пеленачета. Историческата памет за геноцида над българите през цялото съществуване на Османската империя има важно значение за тяхното бъдеще. От това следва, че съпричастието им към геноцида над арменците през 1915-1922 г. се намира в основата на българската ценностна система и носи сакрален смисъл. Началото на съпричастието е изразено посредством приемането на 30 000 арменци-бежанци от Османската империя в годините веднага след Първата световна война и с помощта от страна на българското общество на всички равнища за устройването на техния бит в българската държава. Повечето потомци на тези арменци и днес живеят в България, интегрирани са по безупречен начин в българския живот и представляват най-лоялната към българските интереси небългарска диаспора. Признаването на геноцида над арменците изпълнява морален дълг, какъвто е преклонението към паметта на жертвите на геноцида над българите в Османската империя.
Първите държави, признали геноцида над арменците с обща декларация от 24 май 1915 г., са съюзниците от Съглашението (Антантата) – Франция, Великобритания и Русия. Първият изследовател, издал през 1916 г. достатъчно пълна документация за изтреблението, е най-големият историк на ХХ век е англичанинът Арнълд Тойнби, наричан още съвременният Херодот. До края на столетието са събрани и издадени хиляди документи и устни свидетелства, на които се основава международното признание на геноцида. 
След Втората световна война във връзка с оценката на Холокоста на евреите за геноцид, започва юридически обосноваването международното признаване на престъплението, извършено в Османската империя през Първата световна война и в годините след нея. Регламентът на този акт е парламентарна резолюция, решение, декларация, приети по съответния ред, а инициативата идва от правителствата, парламентарните фракции или отделни членове на представителството. Конгресът на Съединените щати признава геноцида през 1975 г., при което задължава американските президенти да отправят съболезнователно послание към арменците по света всяка година на 24 април. През 1995 г. геноцида признава Русия, през 1998 г. - Франция, през 2005 г. – Германия. Резолюцията на германския Бундестаг е предложена съвместно от всички лидери на парламентарни групи, начело с днешния канцлер Ангела Меркел и Франц Мюнтеферинг. В различно време съответните документи са приели парламентите на още 6 държави – членки на Европейския съюз – Белгия, Италия, Швеция, Гърция, Полша и Словакия. 
Европейският парламент признава геноцида през 1987 г., а във връзка с началото на преговорите за членство на Република Турция приема резолюция, в която призовава турското правителство да започне диалог с Армения за изясняване, което значи официализиране на историческата истина. При това състояние на международните обстоятелства Република България несъмнено закъснява да признае официално и в документален порядък геноцида на арменците в Османската империя. 
Във връзка с внесената тук резолюция трябва да се има предвид, че Република Турция традиционно не признава изтреблението на арменците в Османската империя по инициатива и решение на тогавашното младотурско правителство, въпреки безспорните многобройни документи. Напротив, добре осигурен PR използва всички възможности за въздействие и възпрепятстване на международното признаване на престъплението. Всъщност, това е отклонение от принципа на Мустафа Кемал Ататюрк за разграничаване на съвременна Турция от наследството на Османската империя. Днес много от приятелите на Турция се надяват и призовават турските държавници да направя това разграничение. В този смисъл признаването на геноцида над арменците може и трябва да се тълкува като доброжелателен и дори приятелски жест спрямо днешната турска държава.
Парламентарната група на „Атака” четири пъти внася в Четиридесетото Народно събрание проект за решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя. Три пъти народните представители от управляващата коалиция го отхвърляха с мотиви, които нямат нищо общо с правните и морални аргументи на нашата мотивация. Четвърти път проекторешението въобще не стигна до пленарната зала. Надяваме се, че сега в Четиридесет и първото Народно събрание ще има достатъчно народни избраници, които да съберат необходимата смелост и съвест, за да нареди българският парламент своята нация сред останалите нации на цивилизования свят. 
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, проф. Станилов.
Дебатите са открити. 
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение, да заявят това.
Господин Местан!
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес Четиридесет и първият парламент на европейска България не би трябвало да се занимава с тази тема, предложена от „Атака”. Веднага отговарям на въпроса: „Защо?”
Вземам думата, за да пледирам за недопустимост исторически оценки от компетенциите на науката да се превръщат в общо задължителни правни норми, които разписват задължителни посока и съдържание на мисленето. Казвал съм и няма да се уморя да повтарям тази теза. Парламентът приема актове, с които разписва общозадължителни норми на поведение. С проекта за решение вие се опитвате да разписвате задължителна посока на мисленето. 
Парламентът е законодателен орган, който не може да присвоява територията на храма на науката, който храм е на 50 м оттук. Когато  един парламент присвоява територията на науката и на един университет, който пък е на 100 м от лявата страна на парламента, то този парламент все едно изяжда себе си. Парламентът не е орган, който да дава исторически истини като последна инстанция. Това не е във функциите на един парламент. 
Освен това аз ще ви спестя няколко въпроса – говоря за вносителите, от гледна точка на избирателността. Ако вие сте в състояние все пак да отговорите, защо е тази избирателност? Аз съм запознат с немалко Ваши писания, с които отричате Холокоста например. (Реплики от „Атака”.) Не е лъжа това! 
Уважаеми колеги, пледираме също така срещу самоцелната политическа употреба на историческите събития, срещу самоцелното ровене в миналото, срещу избора на конфронтационни теми от него. Защото това е квазиполитика или по-точно дефицит на политика. 
Ще кажа още нещо – вкопчването в историческите теми, въобще в историята като единствен извор на национално самочувствие лишава националния идеал от актуалност и перспектива и е ни повече, ни по-малко израз на идейна изчерпаност и безсилие. 
Ние ще гласуваме против проектите за решения, не защото няма необходимост от постигането на обща оценка за историческите събития, но това не е работа на политиците. Още повече в една силно политизирана среда, каквато безспорно е средата на всяко едно Народно събрание, не може да се установи историческата истина. Това е абсолютно невъзможно. 
Освен това, една непредпазлива намеса на българския парламент ще затрудни диалога между Република Турция и Армения за постигането на обща оценка по тези събития. Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи приветстваме диалога, който е започнал между Република Турция и Армения чрез смесените работни групи, които вече няколко години, включително и чрез общи заседания, се опитват да сближат позиции и да постигнат обща оценка за тези събития. 
Предлагам да оставим решаването на този проблем в полето на суверенитета на две суверенни държави и българският парламент да не се бърка в техния опит да постигнат обща оценка на тези събития. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Ако не слушах това слово и не гледах трибуната, ако бях чел написано, щях да помисля, че го е писал Ахмед Давутоглу – външният министър на Република Турция. 
Този спор, господин Местан, дали ние се занимаваме с историческата истина, го водим вече шеста година с Вас и Вие знаете много добре, че този текст, който ние предлагаме, не установява никакви исторически истини, които са отдавна установени от много хора и от много легитимни институции. Ние предлагаме само един морален акт. А тези обвинения, че ние се бъркаме в историята и се бъркаме в чужди работи, могат да бъдат приписани на всички тези велики европейски държави и Европейския съюз, на който ние сме членове. Могат да бъдат приписани и на тях. Тоест, ние се вписваме в тяхното решение и се вписваме в техния морал.
 И аз призовавам колегите от ГЕРБ, чиято партия се нарича „Граждани за европейско развитие на България”, да гласуват тази декларация и да докажат с това, че са европейска партия, че наистина са европейска партия и наистина България трябва да се нареди в редиците на цивилизованите европейски нации, които имат чест и достойнство и не се плашат от никакви закани, както не се уплаши и френският парламент. Преди няколко дни долната камара гласува отново такова решение и не се уплаши нито от това, че изтеглиха турския посланик, нито от заканите на Ахмет Давутоглу и на Реджеп Ердоган. 
Няма да стане нищо страшно, няма да ни обявят война, няма кой знае какво да стане, ако ние покажем единствено достойнство и европеизъм в нашето поведение. Това може да се каже. А Вие, колеги от ДПС, ако наистина сте европейска либерална партия, би трябвало първи да предложите да гласувате подобно проекторешение. Иначе Вие се записвате там, където отдавна ние в „Атака” сме Ви записали. (Ръкопляскания от „Атака).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Местан. 
ЛЮТВИ МЕСТАН  (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Професор Станилов, ще Ви призная нещо, което всъщност дава категоричен отговор на внушенията в това изказване – тезите на кой министър на друга държава припознавате. Аз държа в ръцете си стенографския протокол от мое изказване отпреди доста години и признавам, че съвършено преднамерено, това въобще не ми е в стила, повторих едно към едно тезите си отпреди 7-8 години, може би и повече и ще Ви дам стенографския протокол, за да се убедите. Подчертано е. Тоест, това изказване аз съм направил далеч преди въпросните лица да са придобили статут на външни министри. Дори не съм знаел за съществуването им. Което означава, че позицията ни е принципна. 
И с акта на повторението, който по принцип е отклонение от стила ми, исках  да Ви кажа, че нищо ново не предлагате и не заслужавате и нови тези, с които да бъдете оборени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Очевидно е, че по тази тема за признаването на арменския геноцид разговорът и дебатите, доколкото ги има, ще се водят между Партия „Атака” и Движението за права и свободи.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Това не е редно.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Не е редно, съгласен съм. Което обаче би трябвало да заинтересува преди малко спекулиращите тук с темата, че „Атака” и ДПС имат нещо общо. Напротив, тук се вижда точно нашето огромно различие. А това различие от какво произтича? Разбира се, че от идейни подбуди. 
Патриотична партия,  като „Атака”, съвсем естествено е да подкрепи идеята да се припознае геноцидът над арменския народ в Османската империя, така както и да се признае геноцидът над българския народ. Тук преминавам в една свързана с тази тема, която също сме поставили, и която, за съжаление, беше отхвърлена от същата тази зала. 
За съжаление, управляващата партия ГЕРБ отново е „въздържала се”. Както виждам, не взема отношение, няма мнение или не иска да има мнение, което явно е подсказано от ръководството на партията – да нямат позиция по този въпрос, защото ще се разсърди Турция. Всъщност това е ключът и господин Местан преди малко го каза много ясно – това ще се отрази на отношенията ни с Турция. А какви са отношенията ни с Турция? Какви би трябвало да бъдат – като между две суверенни държави –всеки един парламент трябва да може да приеме решение, с което да осъжда масовото избиване на хора. Вие споменахте преди малко, господин Местан, за Холокоста. Да, но Холокоста се чества от българската общественост и от българския политически елит. Холокоста се признава също така и тук от този парламент. Тук имаше ставане на крака и за избиването на цигани по времето на Втората световна война – също един вид геноцид. 
Значи имаме двоен стандарт – за евреите може, за циганите може, за арменците не може. Защо бе, господин Местан? Те друга категория хора ли са? Това не е хуманен подход, това не е европейски, това не е цивилизационен подход. Не можем да признаваме избиването на една общност в международен план, а друга да не признаваме. 
Смятам, че ДПС би трябвало да коригира своите понятия и своя двоен стандарт, тъй като по този начин показва едно единствено нещо – че е в зависимост от турската държава и че оттам каквото се даде като наставление и насока, то се изпълнява.
Колкото до аргументите, че парламентът не може да се занимава с история, най-простият, най-категоричният контрааргумент е, че Европейският парламент се е занимавал с тази тема, както преди малко беше казано в изложението на проф. Станилов. Щом се занимава Европейският парламент, на който Вие се позовавате за всяко нещо, тогава каква е логиката българският да не се позове и да не признае това избиване? Ние тук не Ви призоваваме да напишем исторически трактат или някакъв академичен труд, под който да се подпишем, говорите за установяване на исторически истини – не, ние не установяваме исторически истини, а на базата на вече установени истини, че е имало избиване, ние правим един морален жест – декларация, с която казваме, че този геноцид е извършен и това трябва да бъде поука и занапред за всички държави такива неща да не се повтарят. Аз мисля, че всеки нормален цивилизован човек трябва да се съгласи с тези аргументи. 
С две думи, опонентите срещу нашето предложение нямат истински аргументи. Аз казах защо. Аргументът, че това е история, а парламентът не трябва да се занимава с история, пада, при положение че Европейският парламент се е занимавал. Аргументът, че това не е установена историческа истина, пада, защото бяха цитирани категорични удостоверения, че исторически това е установено, както Карнегиевата анкета е установила избиването на българи през 1913 г. в Южна Тракия. В Югоизточна Тракия, така наречената Одринска Тракия, е имало избиване, което ние също пледираме да бъде признато. 
Без тези морални жестове ние не можем да имаме морални отношения с която и да е държава. Иначе другото би било деформиране на историята, замазване, скриване на определени нелицеприятни моменти от историята, всяка държава вероятно ги има в своите исторически хроники. Но да скриваш определени моменти от своята история, защото те не са лицеприятни, не са хубави за теб като държава, това е лицемерие, това е демагогия.
Вие знаете много добре, че след Втората световна война държави, които воюваха помежду си, избиваха се по един мащабен начин, невиждан дотогава в историята, си подадоха ръка, признаха го едни на други, за да не може това да се повтаря.
По същия начин ние искаме признаване на геноцида както над арменците, така и над българите, защото срещу българската народност е било провеждано и етническо прочистване, и насилствено ислямизиране, и физическо унищожаване през тези около 400-500 г. налагане на властта на Османската империя.
Всички тези неща трябва вече не национално, а от дистанция, спокойно и отмерено да бъдат признати, за да могат да бъдат затворени тези страници.
Нашето предложение не е нито политизация, нито опит за някакво национално влизане в историята. То е предложение на разума – да се признаят неприятните, лошите моменти в историята, защото те съществуват, искаме или не искаме. Тези избивания са били факт. Целият свят го знае.
Въпросът дали един парламент ще го признае, или няма да го признае, в днешно време е въпрос на чиста геополитика. Ето, Франция го призна. Веднага държавата Турция предприе остри, драстични мерки – изтегляне на посланик, обявяване на икономическа блокада едва ли не. Но това с какво помага на историята? Това ще заличи ли страницата от историята? Няма. Просто Турция показва, че иска да играе напук, че може да играе напук – по този начин показва мускули. 
Но аз мисля, че в днешно време това не е цивилизационна политика на държава, която да води към сътрудничество, към разбирателство и към европейски норми. Напротив, всяка нация, която през войните е извършвала престъпления, трябва да си ги признае. 
Така както днес стана дума за 10 януари 1944 г. Ами Съединените щати на Америка би трябвало да си признаят – „Да, ние тогава бомбардирахме мирното население на град София, избихме общо над 3500 човека, пускахме играчки с бомби, с взрив. Това е позорна страница от нашата история, както е позорно пускането на атомна бомба над мирното население на Хирошима и Нагасаки”. Също е нещо, което би трябвало да се признае. Една силна държава трябва да умее да си признава лошите, нелицеприятните моменти в своята история.
Българската държава не е правила масово избиване на чужди народи, не е завладявала други държави, не сме пускали атомни бомби над други, на десетки хиляди мили, държави, не сме отивали да превземаме заради петрола други страни. Нямаме имперска и завоевателна политика в нашата история. Нашите войни са водени винаги за защита на Отечеството и на българите, които живеят извън рамките на това Отечество поради исторически обстоятелства. Те са били отбранителни, не нападателни войни.
Именно в този план и в тази връзка българският национализъм, който много пъти е бил критика тук на Парламентарната група на ДПС, на други, е защитен национализъм. Всеки, който претендира да е български националист, дали той е в някоя парламентарна група, или е излязъл от нея и се тупа в гърдите, че е още по-голям националист, трябва да вземе отношение по този въпрос. Но не виждам хората, които претендират, че са пò патриоти от тези в Партия „Атака” и са извън партията, да вземат отношение по него. Аз ги виждам да гласуват „въздържали се” по патриотичните въпроси. Виждам ги да гласуват „затраял си” по въпроси, които са изконни теми на българския национализъм. 
Ние представляваме тази избирателна ниша тук. Всеки, който претендира, че я представлява, би трябвало да излезе и да каже: „Да, аз ще гласувам за това, а политиката на ГЕРБ по въпроса не е правилна”. 
Политиката на правителството на ГЕРБ в момента е прегръдки и целувки с Ердоган, васална политика спрямо Турция, а не суверенна и достойна – тази политика на ГЕРБ би трябвало да е обект на критика на всеки, който претендира да е националист и патриот.
Понеже има такива хора, които извършват определени парламентарни движения – Браунови, аз се обръщам към тях, да ги видя, това е един тест – те са ли националисти, или са се писали такива, и сега могат да се пишат каквито и да е, само и само да вземат едни пари?! Ето, дотам докарахме парламентаризма, че защитата на идеите, което е основният смисъл на представителната демокрация, просто се стопи. Нещата спаднаха до там да бъдат купувани депутати. По този начин българският парламентаризъм не може да се движи напред. Нито една тема не може да бъде защитена тук, защото тя опира до купени хора.
Връщам се пак на въпроса за геноцида над арменците и над българите, защото ние сме поставяли и пак ще поставим този въпрос – признаване на геноцида над българите по време на Османската империя. Много ми е интересно, господин Местан, тогава какви аргументи ще извадите – че не е имало избиване на хора, че не са текли реки от кръв в Родопите, че не е имало: който не приеме чалмата – на дръвника. Всичко това го е имало, за съжаление. Не може и няма как да го защитите морално. Вероятно ще кажете, че то не е исторически установено, но така просто ще предизвикате смях и жалост в обществото.
Ние сме длъжни да признаем историческите факти. Ние сме длъжни да признаем и ролята на България в цялата история, включително през Първата и Втората световна война. Тук виждам една политическа стеснителност да кажем, че българите бяхме прави да защитаваме своята Родина и през Първата, и през Втората световна война. Ние сме правили само и единствено защита на своите граници и на своите сънародници. Пак казвам, никога не сме превземали и експлоатирали чужди държави.
Така че и ролята на България трябва да се преразгледа, и историята въобще трябва да добие нов прочит. За това обаче са отговорни историците.
Ние тук не вземаме исторически решения, тук вземаме морални решения – Декларация за признаване на геноцида над арменците. Ето към това Ви призоваваме. Всеки, който носи сърце в себе си, трябва да признае, че избитите хора заслужават морална почит – нищо друго не се иска. 
Всички български политици, които на 9 март ходят да признават еврейския холокост със специфични шапчици – кипа, на главата, би трябвало по същия начин и президентът, и премиерът, и министри, и депутати да отидат на 24 април да признаят избиването на арменците. Това би било истински парламентаризъм, истински политически подход – всичко друго е двоен стандарт. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Други народни представители? 
Имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Първо ми позволете да се присъединя към благопожеланията за по-добра година към всички.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тезата ми по тази тема априори е следната. Понеже това проекторешение по същество интерпретира манипулативно подбрани исторически факти и на тази основа прави сама по себе си историческа генерална оценка на тези събития от името на нашата държава, то не трябва да бъде подкрепяно. Още повече, че тази тема не засяга по никакъв начин Република България, а две държави, между които има, забележете, отчетлива тенденция за нормализиране, дори за сприятеляване – говоря за отношенията между тези две държави.
Първата теза за отхвърлянето е свързана с категоричното становище на Министерството на външните работи – то е твърдо отрицателно. В становището се отбелязват няколко аргумента. Аз ще Ви ги цитирам само. Изреждат се като хипотези притеснения за двустранните отношения между двете държави, визирам България и Турция, евентуална остра реакция, негативни последствия в политически и икономически аспект, втвърдяване, забележете, на позицията по отворени въпроси, включително и тези, които са в ход, а именно имотите на тракийските и малоазийските българи. Също така се изтъква, че това е ненавременно решение в контекста на развитието на отношенията между Армения и Турция.
Един момент, който остава незабелязан от интерпретаторите на тази тема, но Министерство на външните работи го отбелязва, е именно, че се подчертава обективният факт, че Конвенцията на ООН за проследяване и наказване на геноцид от 1948 г. няма обратна сила за събития преди влизането й в сила. 
Втората ми теза за отхвърлянето е тази, че само по себе си това проекторешение е неудачно и не е прагматично.
Първо, историята в научен и социален аспект е може би единствената наука, която не може да даде почти никога 100% гаранция за автентичност поради две прости причини: първата причина е тази, че когато вече три-четири-пет поколения ги няма, трудно е да се установи какви са били точно реалните събития. И втората причина, която е свързана с първата, е, че всички историци имат субективна оценка на база на свои предубеждения, характерови особености, ако искате дори и мироглед.
Второ, вижте в каква ситуация, в каква геополитическа конюнктура разглеждаме този въпрос – икономическата криза, с все още ненапълно изяснени последствия, възможности и прогнози за Европа, предполага проблеми от различния геополитически характер.
Две години след знаменателното приятелско посещение на наша делегация и лично на премиера Бойко Борисов в Турция, където се активираха важни, положителни за двете държави теми – тук визирам активирането на туризма, стокообмена, който е вече над 3 милиарда, взаимното признаване и грижите за паметниците на културата, Меморандума за енергийно сътрудничество и така нататък, и така нататък. Тоест, с няколко думи, от проекта за решение ние елиминираме, и нещо повече – компрометираме всички тези позитивни усилия на правителство и премиер. 
Третата теза за отхвърлянето е по-специализирана, а именно – тя е свързана с констатацията, че този въпрос все още има много разнопосочна историческа интерпретация. Аз нямам самочувствието да говоря в този план, собствена такава нямам и намерение да правя, стремя се обаче винаги да намирам различните аспекти, когато се интерпретира един толкова сложен исторически казус като този. 
Никой не ни задължава и ние като национален парламент да внесем нашия принос в интерпретацията по преднамерения натиск и предложение на една партия, която се е утвърдила в последните години с най-различни и неприемливи по своята нетолерантност прояви и предложения за решение. Какво имам предвид? 
Позволете ми тук да цитирам документи, до които всеки може да стигне. Ако е интересна темата, мога да посоча източниците.
Първо това искам да отбележа, че прави впечатление в решението една правописна, може би нецеленасочена, но при всички случаи много симптоматична грешка. В решението Република Турция е изписана с дума малко „р”. В решението е отбелязано: „масово избиване на арменци 1915-1922 г.”, използва се без притеснение думата „геноцид”.
В други документи, а именно в една декларация на американските академици пише следното: „Принудителното изселване е било мярка за сигурност, предприета вследствие на взаимно избиване на двата етноса и е предизвикана от присъединяването на ташнаките, най-агресивните арменски групи, към войските на Русия”.
Трето, в решението се цитира историкът Арнолд Тойнби, който е посочил достатъчно пълна документация на изтреблението, хиляди писмени и устни свидетелства и така нататък. Сочи се, че Камарата на представителите и на Сената е приела Обща резолюция № 192 за осъждане на геноцида и приемане на национален ден за възпоменание на човешката жестокост. 
В други документи обаче, включително  в тази декларация, пише следното: „Американските учени в областта на изследването на Турция и Османската империя изразяват своята загриженост. Нашите резерви са по отношение на думите „Турция” и „геноцид”. Не е правилно да се приравнява Османската империя с Република Турция по същия начин, както е грешно да се приравнява империята на Хабсбургите с Република Австрия. Наричайки я „Турция” авторите й мълчаливо слагат на Република Турция епитет за виновност и геноцид за този период.
Що се отнася до понятието „геноцид”, нито един от нас не иска да омаловажи мащаба на страданието на арменците, но ние имаме предвид, че те не могат да се разглеждат отделно от страданията на мюсюлманите в района. Налице е открита междуобщностна борба и жертвите както сред мюсюлманските, така и сред християнските общности са неизброими. Политиците правят историята, учените я записват. Към днешна дата съответните архиви остават затворени в голямата си част за безпристрастните историци”. 
И последно – по този начин да се отправят обвинения за исторически събития преди те да бъдат разбрани и да се правят обвинения, както това в Резолюция № 192, неминуемо би се отразило несправедливо и биха имали непоправим негативен ефект. 
Генералният извод на тази декларация е следният: „Историята на Османо-арменските отношения е силно оспорвана между учените, много от които не са съгласни с историческите предположения, заложени в Резолюцията. Тя може само да навреди на каузата за честно историческо проучване, както и на доверието в законодателния процес”. 
Следват подписи на 72-ма различни светила в тази област, академици, професори, доценти по история, антропология, уралски науки, политически науки, средноизточни езици, източна култура и така нататък, и така нататък.
Това са новите аргументи, които аз искам да изтъкна като опозиция на това проекторешение.
Четвърто, в решението е казано: „налични са резолюции, решения и декларации за обвинения в геноцид от 12 европейски държави”, но вижте – Германия избягва употребата на думата „геноцид”, говори се за организирано прогонване, за изтребване. САЩ, Австрия, Бразилия – в тези държави само част от изграждащите ги институционални единици приемат такива крайни актове. 
Президентът на САЩ Барак Обама преди година и половина-две, тези, които се интересуват от тази тема могат да се сетят, ясно даде знак, че няма да се обвърже с официален документ, и така нататък, и така нататък. 
В същото време вижте какво се случва между двете държави, а именно Армения и Турция. В последните години Армения и Турция се сприятеляват, взаимно изразяват официални становища за нормализиране на отношенията си. 
Забележете, че Турция признава първа независимостта на Армения след онези процеси отпреди 20 години. Над 40 хиляди арменци работят в Република Турция. Турция е втори търговски партньор на Армения по стокообмен и към настоящия момент. Към парламентарните групи съществуват, и то с много активна дейност, приятелски групи. Дори взаимно Абдула Гюл и Саркисян преди няколко години в знак на добронамереност и приятелство между държавите гледаха заедно футболни мачове.
А ние какво правим с това решение? Ние международни морални посредници ли сме или рефери между две държави?! 
Моля за удължаване на времето.
Може да не съм прав в очите на много от присъстващите тук, но моето обяснение за това проекторешение е следното.
Това е поредният епизод тип „първа сряда от месеца”, в която сряда Политическа партия „Атака” последователно, отчитайки позавехналия си рейтинг, е активна. Вероятно това решение на „Атака” няма да се приеме. Вероятно ще има няколко гласа „за”, но при всички случаи съм убеден, че тези дори и няколко гласа „за” няма да работят в полза на авторитета, в полза на Република България! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето е удължено. Това означава, че автоматично се удължава времето и на Партия „Атака”. Имате възможности за реплики.
Господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Господин Тунчер, има една книжка, превод от английски, издадена на български преди десетина години. Тя се нарича „Клио се среща със Сивия вълк”. Там в таблици и документално е доказано кои американски учени, професори, както Вие ги назовахте, са работили тези документи, които Вие четохте, и защо те са ги работили, колко пари турското посолство е превеждало на различни катедри в различни университети, за да защитават турската кауза по отношение на арменския геноцид. 
Впрочем добрите отношения между Турция и Армения са замразени, защото преди година и половина Армения предложи в контекста на всички преговори да влиза и въпросът за геноцида над арменците в Османската империя. Турците се дръпнаха, арменците също се дръпнаха и всичко това вече е отишло в историята. 
И като ги приказвате всички тези работи, защо цитирате само американски документи, а не цитирате европейски? И като казвате, че в германската декларация я е нямало думата „геноцид”, а е имало „изтребване”, то каква е разликата между двете думи и така нататък?! Аз не искам да се спирам подробно на цялото това изложение. Впрочем по въпроса ще напиша една политическа брошура, в която ще разгледам историята на обсъждането на проблема с арменския геноцид в България и която съм написал едва сега. Препоръчвам Ви я. Нарича се „Неоосманизмът и българите”. Препоръчвам Ви я да си я купите и да я прочетете. Скоро ще излезе по книжарниците. 
Така че този спор е абсолютно излишен. Тук ние повтаряме, че имаме само морални оценки. Вие повтаряте, че имате исторически. Вие като разграничавате българския парламент от европейските парламенти, не казвате никакви основания защо ние не сме европейска държава, защо не се вписваме и защо не гледаме те как осъждат и какво правят, ами търсите в техните думи отделни фрагменти, отделни части, за да можете да докажете, че те са признали този геноцид, ама не съвсем, че там има нещо, което не е наред.
А това, което казвате за разваляне на отношенията с Република Турция, за затруднения в бизнеса и прочее, представлява само една заплаха срещу българското общество и неговия парламент – „Ако приемете този морален акт, мислете му какво ще направи голямата, огромната, велика страна Турция, която има намерение да възстановява Османската империя в Югоизточна Европа”. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Кърджалиев – дуплика.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Признавам, господин Станилов – аз го умея и това – в  тази сфера може би имате повече познания, имайки предвид тези 240 народни представители, които са тук, професията Ви е такава.
Аз не се позовавам обаче само на американски автори. Мога да Ви дам източниците. Не искам да обременявам. От тази тема аз се интересувам също, макар и непрофесионално. Най-важният източник, свързан с арменския въпрос, е от колектив от автори. Той е тук, в мен. Мога да Ви го посоча. Не е необходимо, нали? Сигурен сте. 
Срещу друго, което беше изказано и от двамата оратори на „Атака”, е Парламентарната група на ДПС. Този продукт, това проекторешение е на база на неприязън и омраза към хора. Ние сме партия, която категорично не приема тези теми и опита за доказателства към тях.
Ето заради това призовавам още веднъж всички народни представители да не подкрепят това проекторешение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм третият народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи, който желае да вземе отношение по въпроса за проекторешението, а не проектодекларацията, господин Сидеров, както споменахте волно или неволно, но се получава желание за манипулиране на Народното събрание. Колеги, знаете, че проекторешението има силата на закон. Така че ние обсъждаме тук проекторешение, внесено от парламентарната група, от лидера на Партия „Атака” и група народни представители.
С моето изказване по-скоро ще се опитам да внеса яснота по някои от тезите, с които някои от изказалите се преди мен народни представители от „Атака” се опитаха да защитят защо българският парламент трябва да приеме проекторешение за арменския геноцид. 
Първо, темата е наистина историческа. Годините са 1915-1922 г. на миналия век, години на Първата световна война, военновременно положение. В Турция започва националноосвободително движение, война за освобождаването и утвърждаването на Република Турция. Разбира се, че във военновременно положение, както са казали и групата научни работници, академици и професори, които прочете моят колега Кърджалиев, не може да няма трагични събития и жертви от двете страни – от турска и арменска страна, именно в това военновременно положение. Може би тук в парламента не всеки депутат е длъжен да е запознат с историческите факти на този изключително тясно специализиран момент от трагичната история в онези години на Армения и Турция.
Затова искам да Ви кажа, че наистина ще бъде изключително голяма грешка и неправилен подход българският парламент да вземе страна и да приеме проекторешение за наличие на арменски геноцид. Тук не може да се размахва и да се казва, че 12 държави са признали. Дванадесет държави са признали всяка по свой начин наличието на насилие и на жертви от двете страни, на трагични събития, включително и Декларацията на Европейския парламент, господин Сидеров. Там основният акцент е да продължи диалогът между Армения и Турция, и то на ниво академици, професори и учени, за да се установи историческата истина в тези трагични събития, за които говорим сега.
Моля Ви, да не злоупотребявате. В някои държави, например Франция – във Франция не е приключила процедурата. На 23 януари предстои да се произнесе Сенатът – това е Втората камара, ако не знаете. Така че също още не можем да кажем, че Франция е приключила процедурата по признаването на арменския геноцид. 
Искам също да Ви кажа нещо по отношение на това – аз няма да говоря, моите колеги говориха достатъчно – какво ще стане, ако българският парламент приеме подобна декларация, как ще се отрази на двустранните отношения. Тук всички сме наясно, няма нужда да говорим по този въпрос. 
Много моля и ще повторя тезата, която ДПС повтаря вече от 8-10 години – този проблем не може и не трябва да се решава от парламенти. Исторически факти не могат и не трябва да бъдат дебатирани, и да се дава политическа оценка в национален парламент, на която и да е държава. Този въпрос трябва да бъде в полето на науката, в полето на научните работници. Затова турската държава още преди седем години предложи създаването на турско-арменска смесена комисия на ниво академици. Турция е готова да отвори архивите си, колеги. И Армения да отвори своите архиви. Да седнат, и Турция официално заяви, че тази смесена комисия каквото докаже, каквото предложи, е готова като държава да го приеме. 
Уважаеми народни представители от всички парламентарни групи, още веднъж Ви приканвам: нека българският парламент да запази своето достойнство, да прояви разум и да не взема отношение, отхвърляйки проекта за решение по едни доста спорни исторически събития. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Шопов – първа реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Лютфи, зададохте въпроса: защо точно българският парламент трябва да признае арменския геноцид? Тук бяха изтъкнати поне хиляда и една причини и сигурно има и още, и много повече, на които Вие папагалски повтаряте: въпросът бил исторически и да го решават историците. Ще Ви кажа и още една, сигурно хиляда и втората причина, която аз знам, че точно българският парламент трябва да се произнесе. Защото в България живеят десетки хиляди хора с арменско и етническо самосъзнание, десетки хиляди, Ви казвам. Те не са пета колона на някоя друга държава, каквато сте Вие. Тези хора желаят, жадуват това и аз съм сигурен, че в момента те следят какво се прави в българския парламент. Те вече ми звънят по телефоните в знак на съгласие на това. В моя роден град Пловдив живеят около шест хиляди души и този проблем за мен е ясен от най-ранните ми години. Това е едно от първите ми занимания с история и политика, ако щете. Тези хора споделяха ужаса, който са преживели и те самите, защото бяха живи хората, които са бягали от целия този ужас там. Ние го дължим и на българските граждани, които трябва да бъдат удовлетворени по този начин. Няма спор, че за тези хора това е най-важното нещо, което правят българските парламенти и то в няколко техни състава. Те чакат този техен морален жест. Затова съм длъжен и пред моите пловдивски избиратели, защото те най-редовно ме питат по този въпрос. И аз ще подканя тук пловдивските народни представители от всички парламентарни групи и ще ги попитам: как ще застанете пред своите приятели, хора с арменско етническо самосъзнание и как ще отговаряте и Вие от ГЕРБ, колеги от Пловдив, които гласувате, ако гласувате „против” или „въздържали” се? Задавам Ви този въпрос и помислете преди гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лютфи, Вие казахте състоятелни неща, но пропуснахте едно нещо – не разглеждате проблема в същността му. 
Един въпрос, който се опитва да бъде поставен като морален казус, като морален акт, се поставя от политическа група с цел да бъде политизиран и да намери морален ресурс за правене на политика. Как можем да сравним морала на колегите, когато тук и председателят на парламентарната група спомена, когато чествахме геноцида над евреите и над ромите по време на Втората световна война, на жертвите, те напуснаха тази зала и не почетоха, а той си позволи оттук да сравнява, да прави сравнение. 
Тук става въпрос и за търсене на друг морален ресурс – за опита да се представи една патриотична идея и един патриотизъм на база на митологизиране на някакви исторически факти. 
Изцяло подкрепям това, че историците трябва да излязат на преден план и те да говорят. Ситуацията е такава. Така че за това става въпрос в този дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Сега имате възможност за дуплика, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Господин Шопов, когато се отбелязва Денят на Холокоста, Парламентарната група на Движението за права и свободи, разбира се, и всички останали колеги, ние отиваме да положим, да изразим, да наведем глави пред малкия паметник на служебния вход на парламента, водени само от едно чувство – че наистина към този народ е приложен геноцид. А геноцид знаете ли какво значи? Вие сте юрист, знаете ли каква е дефиницията на геноцид според ООН? Геноцид е: трябва да има изготвен план, проект и политика за унищожаване на цели народи и етноси. 
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е правилно.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбирате ли? Така че ние прекланяме глава, целият свят признава Холокоста, геноцида. И това е така, повече от шест милиона евреи загинаха в лагерите на хитлеризма. Така че другото, което искам да Ви кажа, е следното. Аз и в момента имам приятели арменци – тук в София, и в моя роден град – Харманли. Имам приятели, с тях съм учил и съм израснал и между нас няма никакви спорове. Напротив, ние сме истински приятели. Нека да не търсим поводи да анимираме „Атака”. Колеги, те не могат да работят в спокойна творческа парламентарна обстановка. Те непрекъснато търсят поводи за изостряне на атмосферата на диалога и парламентаризма в българското национално събрание. Много Ви моля, не се поддавайте на тази провокация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дискусията?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Слушайки дискусията, реших, че ще взема думата, за да внеса още една гледна точка главно заради колегите от ДПС.
Тази тема е политическа тема. В никакъв случай тя не е историческа, защото парламентите на Европа и на евроатлантическия свят не се занимават с исторически изследвания, а се занимават с политически оценки. 
Атаката към Република Турция се дължи на нещо, което можем да кажем ние българите и балканските хора. Не на онова, заради което е атакувана от Съединените щати, Франция или някъде другаде. Там е друга игра, която в момента, честно да Ви кажа, на мен не ми е интересна. 
Проблемът се състои в следното. Когато големи империи са наследени от републики и тези империи са съумявали да се реформират и да дават на народите вътре в себе си шанса да се развият, да тръгнат в самостоятелност във века на националните държави – 19-и век например, никой не се е обърнал днес назад да ги погледне и да каже: „Защо не признаете геноцида в своята империя”? Някой да се е обърнал към австрийците и да иска от тях такова признание? Не! Защото няма на какво основание.
Има основание към Османската империя поради една много проста причина, а тя е следната, колеги от ДПС: да си бил комунист, да си станал социалист и да кажеш „нямам нищо общо с комунистите” – не може. Ти си го влачиш това, защото казваш: „аз съм приемник на тази бивша партия, която се преименува”. Когато си приемник, както Република Турция се стреми и непрекъснато твърди, че е приемник на империята, тя трябва да излезе и да се разграничи от тази империя. Разграничава ли се Република Турция днес от Османската империя или има в главата си, в мозъка си, в днешната си политика някакви повеи от империята – това е политическият въпрос. Заради това се появява този проблем. Една империя, в която е катастрофирала реформаторската дейност. Абсолютна катастрофа е Османската империя, от нея са страдали всички народи, които са били вътре в тази империя, включително българите. 
Не може българският парламент точно тази гледна точка да пропусне, да не фокусира проблема точно през това. Това не е далечна държава в Европа или извън Европа. Това сме ние тук – хората на Балканите. Може ли да си позволи една държава, която казва „аз се модернизирам, аз се европеизирам, аз излизам на друго място” да мъкне след себе си, със себе си в собствената си политика идеята да провежда съвременна външна политика с инструменти, идеология и настроения от миналото? Знаете ли кой друг го прави това? Има само още една такава държава, освен Република Турция на която в главата й кънти подобно нещо. Това е Русия. И тя вади някаква имперска политика отпреди 150 години. Това ли е пътят? Това ли е пътят, който ние не можем да наречем с истинското му име? Не е това пътят! 
Ако Република Турция искаше в тези години, докато се водеше този дебат, не да бъде подкрепяна от някого (затова Вие не трябва да я подкрепяте в никакъв случай по този доста, как да кажа, глупав начин, простете за израза), трябва да им се каже в очите на тези хора и то ние, българите трябва да им го кажем: „Изправете се, ако искате да сте модерни, и се извинете, след като сте приемници, защото има за какво да се извините. Наистина има за какво да се извините, най-малкото защото сте негодници като реформатори и съсипахте историческото време на Балканите в продължение на над 100 години!”
Какво се случва с кърджалийството в края на 18 век –  пълен разпад! Седи централна власт в Цариград и тук по територията се безчинства, не само по българската, от това, което наричаме кърджалии. Централната власт е събрана там, в столицата и не смее да мръдне. Каква империя? Смешници! И сега се гордеят с това. Нещастници! А нямат силата и доблестта да станат и кажат: „Ние сме приемници на нещо наистина тежко. Трябва да го наречем тежко и трябва да се извиним на онези, на които спряхме историческото време, спряхме им часовника.”
Защо не бяхме под австро-унгарска власт? Ние, българите си говорим това на шега, защото Австро-унгарската империя се реформира и даде път. Даде път на унгарци, даде път на чехи, даде път на много народи вътре в себе си. Не само това, нарече се от Австрийска, Австро-унгарска. Ето пример, по който се движим ние, българите. Нали сме част от Европа?! Нали не искаме да сме част от Азия, от тази руско-турска щедрост на имперско мислене от миналото в съвременния свят – в 2011, 2012, 2013, 2015 година?!
Който не може да се реформира, който не умее да се реформира, той трябва да може поне да стане и да каже: „Не успях, съжалявам, загубих времето на другите”. 
И това не се отнася до политическите партии, за които ние водим дебата тука  и по принцип за българските реформи. Това се отнася за международните отношения, за голямата политика. Двигател на голямата политика става онзи, който хваща динамиката на времето  и се движи с времето напред. 
Както е казал великият Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето.” То нас обръща, но и ние него го обръщаме. Какво са обърнали в Османската империя във времето? Нищо! Абсолютно изоставащи хора! Изоставащи, изоставащи, изоставащи, изоставащи... Сгромолясващи се на два пъти!  Безуспешно. 
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Коя империя не се сгромолясва?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Понеже имаше реплика от залата, ще завърша с отговор на това „коя империя не се сгромолясва”. Видяхте ли какво направи Великата Британия в годините, видяхте ли, прочетохте ли го? Отказаха се. Казаха: „Не можем да бъдем повече империя, ще се модернизираме, ще влезем в друг свят, ще се откажем от тези претенции.” Направиха ли го? Направиха го! Направиха ли го германците? Направиха го! Искате примери, че те примерите са много. Обратните примери са два – Русия и Турция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Реплики? (Бурни ръкопляскания в залата.)
Няма.
Заповядайте за изказване, господин Осман. (Реплики от залата.)
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изразяваме мнението не заради определена държава, а заради истината. 
Този закон, за който спорите и говорят от „Атака”, е от 4 члена от 1915 г. – Закон за принудително изселване в райони, където се воюва. Законът предвижда лица, организации и общности, които се противопоставят и работят и подпомагат противника, да бъдат принудително изселени. 
От тези четири члена, два члена касаят същността. На първата конференция след Първата световна война в Трабзон бъдещият президент на Армения каза, че даже около 400 хиляди са се преселили в Кавказ. Това е истината, господин Методиев! Не може една лъжа, като се повтори 99 пъти, на стотния път да стане истина. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Позволете само да завърша изречението, господин председател.
Един акт на едно Народно събрание, на един парламент няма да подпомогне обективната истина да излезе наяве. Тя е по-друга, отколкото Вие си я представяте, колеги от „Атака”. Тази истина е съвсем друга. Оставете историците да пишат тази истина. 
Да, политически момент има! И този момент е да погледнем архивите, а не декларациите от трибуните на различните парламентарни групи. Архивите, които говорят, са съвсем друго нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Иванов, за изказване.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Господин Осман, няма нужда да заставате толкова на амбразурата. Искам да Ви кажа, че по повод окончателното решение на еврейския въпрос даже няма 4 члена. Даже няма такъв немски закон. 
Що се отнася до това, което се опитвате да ни внушите, много е нелепо да спорим тук дали жертвите са били милион и половина, колкото твърдят пострадалите арменци, или половин милион, колкото с половин уста признават историци и политици в съвременна Турция.
Говорите ми за изселване. Става въпрос за действия, довели до масово избиване на цял един народ, на стотици хиляди хора. Дали ще са половин милион или един милион и половина, разбира се, има значение, но при всяко едно положение става въпрос за целенасочено, масово избиване в районите, където са водени военните действия. Бога ми, фронтът е бил на стотици километри от местата, от които са били изселвани!
Хайде не ни преподавайте уроци по история! Вземете се засрамете малко. Правилно Ви го каза господин Методиев, тук става въпрос за Османската империя. И ако на някого в главата му кънти залпът на „Аврора” в Русия, или пък някой все още се смята, че е  Баязид Йълдъръм –  не, не е. Нито едното е вярно, нито другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин Иванов, след Първата световна война има един специален съд в Малта и на този съд са поставени тогавашните министри и депутати от правителството на тогавашното управление на империята – английски специален съд, който изрично установява, че нищо подобно няма. Това са исторически факти, за които Вие говорите. Това са фактите и вижте  фактите в архива какво казват. Според това, което пишат колегите, днес не бива да има арменци във Франция, не бива да има арменци в Кавказ, не бива да има арменци в Ливан. 
Разбира се, по време на една война има неща, които не се приемат от никого, но не може да заставиш 120 хил. войници от турската армия да преминават на страната на Франция и на Русия. Вие какво очаквате? Да не бъдат преселени в други райони?! 
По време на Втората световна война, господин Иванов, Америка взима решение всички японци от района на Лос Анжелис да бъдат преселени в района на Ню Йорк. Защо го правят? Преселват ги в района на Ню Йорк заради войната. Друг е въпросът, че има пострадали и убити и от двете страни. От двете общности – арменската и турската, в Югоизточен Анадол,  на фронтовата линия, за съжаление, са пострадали достатъчно много хора. Има убити и от двете страни.
Ако Вие това го наречете геноцид – това е лъжа. Това не е вярно. Това, че Вие си вярвате, не означава, че и аз ще повярвам. Вашата позиция няма да допринесе да излезе наистина един обективен доклад, върху който се стремят доста историци да работят. А че Вие не обичате архивите, това се личи от Вашите изказвания.
Погледнете на Лозанската конференция от 1923 г., самата арменска общност казва: „Общият брой на арменците в империята са 2 млн. и 100 хил”. Това е позиция на арменската делегация. Това са архивите от Лозанската конференция, 1923 г. Прочетете ги! Ама Вие не обичате архивите или не обичате истината, може би?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – господин Иван Костов. Не желаете.
Други изказвания? Няма.
Приключваме дискусията.
Моля народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. и за обявяването на 24 април за Ден на възпоменание на неговите жертви.
Гласували 103 народни представители: за 14, против 30, въздържали се 59.
Проектът за решение не е приет.

Продължаваме с:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Постъпило е заявление от народния представител от 3. многомандатен избирателен район – Варна, Свилен Николов Крайчев, с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подава оставката си като народен представител, избран в мандата на Четиридесет и първото Народно събрание и със същото заявление заявява, че желае да бъдат прекратени правомощията му като народен представител от Народното събрание.
Ще Ви запозная с
„Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България 
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Свилен Николов Крайчев като народен представител от 3. многомандатен избирателен район – Варненски.”
Изказвания, колеги. Няма.
Подлагам на гласуване така предложения Ви служебен Проект за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Проектът за решение е приет.

Продължаваме с:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Вносители са народните представители Димитър Главчев – на 29 декември 2011 г., народният представител Ремзи Осман – на 10 януари 2012 г., и народният представител Красимир Велчев – на 10 януари 2012 г.
Първото предложение е от колегата Димитър Главчев. 
С него на основание чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е предложен Проект за решение за промяна на състава на Постоянната делегация на Народното събрание и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съгласно чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Проектът за решение е следният:
„РЕШЕНИЕ
за промяна на състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 25, букви „а” и „с” и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа 
РЕШИ:
Избира Юлиана Генчева Колева от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ за заместващ представител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.”
Господин Главчев, желаете ли като вносител изказване? Не.
Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване така докладваното Ви решение.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Следващото предложение е от народния представител Ремзи Осман. Основанията са същите. Предлага се Проект за решение за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 
РЕШИ:
Избира Лютви Ахмед Местан от Парламентарната група на ДПС за заместващ член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.”
Господин Осман? Няма го.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения проект за решение.
Гласували 98 народни представители: за 95, против 3, въздържали се няма.
Проектът за решение е приет.
Следващото предложение е от народния представител Красимир Велчев. Същото е за попълване ръководството на постоянната делегация в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.
Решението е следното:
„РЕШЕНИЕ
за попълване ръководството на постоянната делегация
на Народното събрание в Парламентарната асамблея на 
Черноморското икономическо сътрудничество
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Димитър Йорданов Атанасов от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ за ръководител на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.”
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения Ви проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение с проект за решение от народния представител Михаил Миков – заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна на състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Корнелия Петрова Нинова. В решението е записано: „като заместващ член”, но терминологията е „като заместващ представител” на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
2. Избира Милена Иванова Христова за заместващ представител в постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.”
Режим на гласуване с корекцията, която правя извън писмения текст на предложението. Терминологията е „заместващ представител”.
Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Съгласно приетото ни решение по чл. 34, ал. 3 се уточнихме, че като точка пет следва да обсъдим:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ, ОСЪЖДАЩА НАСИЛСТВЕНАТА АСИМИЛАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ, с вносител Иван Костов и група народни представители.
Постъпил е доклад от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Господин Бакалов ще ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект за Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, № 954-03-5, от 28 октомври 2009 г., внесена от Иван Йорданов Костов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 11 февруари 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Проект за декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, № 954-03-5, от 28 октомври 2009 г., внесена от Иван Йорданов Костов и група народни представители. 
В началото на заседанието народният представител Юнал Лютфи предложи към текста на вносителите допълнение под формата на преамбюл, отразяващ по-обстойно мотивите, с които 41-то Народно събрание следва да приеме проекта за декларация.
От името на вносителите декларацията представи Иван Костов. Според него проектът дава политическа оценка на едно вредно за българското общество и държава събитие с огромни негативни последици. Господин Костов подчерта, че въпреки заявяваните нееднократно позиции по този въпрос от висши държавници, до момента няма акт на върховния политически орган на Република България – Народното събрание, който категорично да осъди опита на тоталитарния режим за насилствена асимилация. От името на вносителите господин Костов декларира съгласие за необходимостта от преамбюл, мотивиран от народния представител Юнал Лютфи.
В хода на дискусията, с оглед на историческата достоверност, беше направено предложение асимилационната политика на тоталитарния режим да бъде окачествена като „опит” заради неуспеха си, тоест заглавието на документа да стане „Декларация, осъждаща опита за асимилация на българските мюсюлмани”. С аналогични мотиви беше приета и промяната на броя на прогонените български граждани от турски етнически произход от 400 000 на „над 360 000”. 
Народният представител Николай Петков зададе въпрос към господин Иван Костов защо този проект се предлага едва сега, 20 години след демократичните промени в България. В подобна насока беше и изказването на народния представител Александър Радославов, според когото предложеният документ е много закъснял и въпреки единодушната негативна оценка за опита за асимилация, не е необходимо Четиридесет и първото Народно събрание да приема подобна декларация.
В отговорите си господин Костов подчерта, че е съгласен с констатацията за закъснялото приемане на подобен акт, но смята, че дистанцията от 20 години придава на декларацията много по-голяма тежест, защото така придобива историческо значение и затваря един период от българската политическа действителност със съответната оценка.
По предложение на народния представител Георги Анастасов проектът за декларация беше гласуван текст по текст със съответните промени.
След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 10 гласа „за” и 2 „въздържали се” подкрепи Проекта за Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани,  № 954-03-5, от 28 октомври 2009 г., внесена от Иван Йорданов Костов и група народни представители и предлага на Народното събрание следния текст:
„ДЕКЛАРАЦИЯ 
осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани
Ние, народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание: 
- като се позоваваме на най-високите достижения на европейската и световна мисъл, на международното право в областта на правата на човека и малцинствата;
- като се позоваваме на Европейската харта за правата на човека и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи;
- като изразяваме огромното си съжаление за това, че от началото на демократичните промени, в продължение на 20 години, българската правосъдна система не съумя да накаже виновниците за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани, в това число и за така наречения „Възродителен процес”;
- като изразяваме категоричното си убеждение, че за подобни престъпления не може да има давност 
ЗАЯВЯВАМЕ:
1. Осъждаме категорично асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в Република България, включително и така наречения „Възродителен процес”.
2. Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.
3. Призоваваме българското правосъдие и Главния прокурор на Република България да възобновят делото срещу виновниците за така наречения „Възродителен процес”. Опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ.”  
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Бакалов.
От името на вносителите – господин Иван Костов.
Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Във висока степен ме облекчи изказването на моя колега Веселин Методиев в представянето на аргументацията за тази декларация, която осъжда опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани, защото показа как би трябвало в една европейска държава, в която се споделят ценностите на Европейския съюз, на западноевропейската и атлантическа цивилизация, да се решават въпроси, свързани с подобни посегателства върху правата на хората. Начинът е решително разграничаване, посочване на виновните и по този начин завършване на един исторически процес по благоприятния за нацията, която го е допуснала, начин, за обществото, което го е допуснало. В този смисъл Ви призовавам да подкрепите тази декларация, която категорично осъжда асимилационната политика. 
На практика това, което проведе режимът на Тодор Живков, беше опит за асимилация, съпроводен с депортиране на несъгласните или принудително принуждаване да бъдат изселени хора от български произход. По този начин те бяха лишени от основни техни човешки права и свободи. Това не е Армения, това не е далечна история, това не са въпроси на други нации и общности, това е въпрос на българското общество, на българската държава, на нас – като наследници на тази държава, който ние трябва да приключим и трябва да приключим по този начин, назовавайки настина това, което все още се нарича „Възродителен процес” с неговото собствено име. Това – от една страна.
Освен това трябва да наречем с истинската международна дефиниция това, което е направено. Това е опит, донякъде половинчато неуспешен, за етническо прочистване. Това е било сърцевината на политиката, която е проведена.
По отношение на трета точка, искам да направя едно уточнение. Вероятно ще се наложи, господин председател, терминът „да възобновят делото срещу виновниците” да бъде заменен с друг. Нашата справка показа, че практически делото не е спряно – то тече и в момента, и се води от Военна прокуратура, но има поставено неизпълнимо условие от страна на съда. Ние заради това трябва да призовем българското правосъдие и главният прокурор да направят необходимото, за да бъде завършено делото срещу виновниците. Това, което е направил съдът, е, че е накарал прокуратурата да снеме обяснения от абсолютно всички свидетели, което очевидно е невъзможно. В този смисъл, първо прокуратурата трябва да изгради обвиненията си на базата на съществуващите и дадени към определена дата свидетелства и доказателства за извършеното насилие върху хората и отнемането на техните човешки права и след това делото да бъде завършено. 
В противен случай тази опасност, която се посочва тук – че опитът да се покрие с давност ще прехвърли вината върху всички ни, остава абсолютно актуална към днешна дата. Защото по наша информация към момента обвиняем по делото е останал само господин Георги Атанасов. По този начин този процес виси върху едно-единствено обвинение, а ние говорим за „виновници” – и това е правилно, защото не може един човек да е виновен за цялата политика, довела до опита да бъде извършено етническо прочистване.
В този смисъл нека в моето изказване да предложа дума за замяна на „да възобновят” с „да направят необходимото, за да завърши делото”. Ако приемете, по този начин да бъде редактиран текстът.
И още един аргумент. Днешното управление даде противоречиви сигнали по този въпрос. Нашият опит да вкараме тази тема, както виждате, с абсолютно чисти и почтени намерения в българския парламент, беше париран дълго време преди всичко, защото се правеше някаква концесия на Политическа партия „Атака”. Сега, след като не е необходимо мнозинството на ГЕРБ да прави тази политическа концесия, макар да изглежда, аз бих казал, като политически пазарлък това, което ще се случи, но тъй като във всички случаи я няма тази зависимост, която съществуваше към подкрепящата доскоро политика на ГЕРБ от Политическа партия „Атака”, аз призовавам депутатите от ГЕРБ да гласуват по съвест, най-вече защото в текста има едно изречение, което го прави съвършено актуален към управлението и колебанията в управлението на ГЕРБ спрямо този процес. 
Не може процесът да бъде правилен по замисъл и неправилен по използвани методи. В обществото това никога не е вярно. Ако нещо е правилно, са правилни и методите. Ако нещо има недопустими методи, значи то не бива да се прави. Това е много важен извод по отношение на начина, по който самата Политическа партия ГЕРБ трябва да осмисли случилото се. Няма добър Тодор Живков и лоши изпълнители. Няма добре поставена задача и хора, които са изопачили волята на политическата партия, която тогава е управлявала. Няма такова нещо! Щом са приложени тези методи и те са нарушения на човешки права и свободи, това не трябва да се прави. Това е европейското разбиране за демокрация, за обществено устройство, за европейски ценности. Така че призовавам всички да подкрепим този проект, така както е предложен от комисията, с промяната, която мисля, че е задължителна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Аз ще се опитам да Ви коригирам. Вие казахте „да направят необходимото за свършване на делото”, а терминът може би е „да направят необходимото за приключване на делото”.
ИВАН КОСТОВ: „За приключване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Така че приемаме това.
За изказване – господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, от името на Парламентарната група на ДПС заявяваме подкрепа на проекта за декларация, с която се осъжда насилствената асимилация на мюсюлманите в Република България.
Опитваме се да видим оптимистичен знак във факта, че Парламентарната група на ГЕРБ допусна за обсъждане проекта на декларация в дневния ред на днешното заседание, защото тази декларация на Синята коалиция отлежа, според мен, излишно дълго в Деловодството на парламента. 
Крайно време е Четиридесет и първото Народно събрание да изрази своето категорично отношение към едно събитие, от което ни делят вече 26-27 години. Ако трябва обаче да бъдем коректни от гледна точка на историческата памет, то така нареченият възродителен процес не започва през 1984 г. Събитията от зимата на 1984-1985 г. бележат само връхната точка на един процес, който има и своите предишни етапи. Достатъчно е да припомня случилото се през 70-те години в Родопския масив.
За нас не е никакъв проблем и не би трябвало да бъде проблем за нито един политик да определи отношението си към един акт от гледна точка на това кой е вносител. Напротив, ние не носим партийни комплекси и инициативата на Синята коалиция казва нещо много важно. Тази тема не може да бъде тема единствено на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Тази тема трябва да ангажира политическата съвест и позиция на всеки отговорен български политик.
Ние се включихме, макар и на втори етап, в обсъждането на тази декларация в комисиите, които представиха свое становище, имаме отношение към някои текстове от преамбюлната част. Но е много важно тези ми думи да не се възприемат като опит да се подчертае авторството било на акта, било на отделни части на този проект за декларация. Изключително важно е Народното събрание, Четиридесет и първото Народно събрание да постигне широко съгласие по необходимостта да се даде категорична оценка за тези събития, защото това би означавало, че българското общество изживява своя катарзис като отношение към тези грозни събития.
Разбира се, според нас декларацията има две страни. Първата е чисто юридическата, правната страна на въпроса. В този смисъл заявявам в аванс, че ще подкрепим редакционната бележка по т. 3, която беше предложена от съпредседателя на Синята коалиция господин Иван Костов. Защото, ако сме искрени, че за определен род престъпления не може да има давност, то, ако това не са само думи, би трябвало и компетентните власти да не тръгват по път, който да направи невъзможно завършването на юридическата процедура. Трябва да стане възможно приключването на това дело. 
Декларацията има още една страна, поставя още един въпрос, който е не по-малко важен. Това е политико-нравственото измерение на проблема. И във връзка с това, ако трябва да бъдем искрени, може би или в преамбюлната част, или в диспозитива на проекта за декларация трябваше да има категоричен текст, че Четиридесет и първият парламент осъжда не само методите, но и целите на така наречения възродителен процес. Ние няма да формализираме това свое предложение, но бихме искали това ни съображение да се отрази в стенографските протоколи на Четиридесет и първия парламент. Защото имаме опасенията, че това може да бъде препъникамъкът за постигането на широко съгласие за подкрепа на акта.
С това кратко изказване аз всъщност отправям призив към всички парламентарно представени политически сили – подкрепата на тази декларация може да прокара ясна демаркационна линия между партиите от демократичния спектър и онези, които стоят извън демократичния спектър на българския политически живот. С вота си ще определим къде виждаме своето място. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, без съмнение възродителният процес и политиката на комунистическия режим срещу мюсюлманите в България е елемент от големия въпрос за престъпленията на комунистическия режим. Това е едно от най-тежките престъпления на комунистическия режим в крайния период на неговата история. 
По време на възродителния процес се случиха и първите масови демонстрации срещу режима, който тогава управляваше България, така наречените Майски събития – между 19 и 27 май 1989 г., когато масово в Лудогорието, в много градове излязоха на мирни протести граждани, които не бяха съгласни с това насилствено да им се променят имената. Някои от тези, които протестираха, бяха застреляни от силите за сигурност, което е престъпление, за което не може да се мълчи. Петстотин и седемнадесет души бяха пратени в лагера в Белене, защото протестираха и този лагер по това време отново започна да функционира като лагер, а не като затвор. Така че ние в този случай се връщаме към тези събития, за да изразим една категорична позиция, осъждаща това престъпление на комунистическия режим.
Тогава, когато бяха тези протести, имаше един призив на Демократичната лига за защита правата на човека в България, начело с Мустафа Йомер, който призова комунистическата партия да седне на кръгла маса, за да разглеждат проблема, който се е създал. И това беше първото искане – да се свика кръгла маса по проблемите, които възродителният процес създава в България. 
След падането на Тодор Живков се създаде един Комитет за национално помирение, чието първо заседание беше на 23 декември 1989 г. На това заседание дойде и Ахмед Доган, но не се присъедини към този комитет. Към него се присъединиха много видни учени. Аз мога да Ви спомена акад. Румен Цанев, биологът проф. Георги Марков – братът на Дянко Марков, Лъчезар Карагьозов –виден биолог от БАН. Казвам това, защото аз бях там и участвах в тези събития. 
На 24 декември, на Бъдни вечер тук, до Художествената академия, съвсем близо до парламента дойде една група мюсюлмани – българи мюсюлмани и турци мюсюлмани, които започнаха протест с искане за прекратяване на възродителния процес, който, въпреки падането на Тодор Живков, продължаваше да бъде в сила. Тогава християни от СДС застанаха заедно с тях и им помагаха. Понеже беше много студено, им пренасяхме чаши с чай, който се правеше в Софийския университет, за да не замръзнат от ниските температури. 
Искам да посоча, че както в Комитета за национално помирение, така и участниците от страна на СДС тогава – главно от Екогласност и от Независимото дружество за правата на човека, бяха християни, българи. Ние подадохме ръка на хора, които всъщност се бореха за своите човешки права. И това беше един акт, един жест, който беше оценен от присъстващите на тези демонстрации. В крайна сметка всички се поздравихме с това, че на 29 декември 1989 г. комунистическата партия взе решение да прекрати възродителния процес, а през 1990 г. бяха приети и първите законодателни актове за връщане обратно на имената на българските мюсюлмани. 
Така че справянето с това престъпление на комунистическия режим беше дело на всички демократични сили в България, които застанаха зад принципа за защита правата на човека. Затова ние днес с тази декларация на Народното събрание, която е твърде закъсняла, но все пак трябва да бъде приета, трябва да оценим този акт на национално помирение, който не допусна югославски сценарий в България. Напротив, нашето общество остана обединено, без да преминава към етнически сблъсъци. Това е предимството на тези действия, които бяха предприети тогава именно от страна на българи християни, които подадоха ръка в защита правата на мюсюлманското население в България. По този начин цялата наша общност остана сплотена около тези общи ценности.
Съжалявам, че при това гласуване за влизане на тази точка в дневния ред депутатите от БСП се въздържаха, което показва една двусмислена позиция по този въпрос от тяхна страна. В крайна сметка ние не трябва да забравяме извършените престъпления, трябва да осъждаме всеки, който е посегнал върху правата на човека в България. Това е и позицията, която ни направи член на Съвета на Европа, на Европейския съюз. Зад тази позиция СДС е заставал през цялото време. В случая с инициативата на Синята коалиция и на първо място на господин Костов ние отново поставяме този въпрос и се надяваме той да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:  Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз ще се опитам да направя плавен преход от изказването на господин Тошев. При обсъждането във водещата комисия също е възникнал въпросът: защо точно сега, защо толкова късно? Отговорът на вносителя е, че в годините непосредствено след този процес раната е била много тежка. Безспорно, съгласен съм с това. Нещо повече, на определена дистанция от времето емоциите, и то деструктивните, създаващи конфликти, са преодолени, или ако не преодолени – поне балансирани. Това е по-добра изходна точка за приемане на такива генерални констатации, на такива обобщения.
И друго предимство съществува, а то е, че преходът на българската държава е изживял този, своеобразно наречен, детски период. Демокрацията е укрепнала и условията за адекватна, при това възможно е дори еднопосочна, оценка на тези събития са налице.
Не трябва да забравяме и друг факт, а той е, че страната ни е припознала и прегърнала една богата и по-добра ценностна система – тази на Европейския съюз. В този смисъл фактът допълнително ни улеснява и същевременно задължава за точно такъв тип декларации.
Каква е нашата оценка за процеса? Първо, искам да подчертая, че този процес не е просто от 1984-1989 г. Той е започнал, в по-генерален план и аспект е разглеждан още през 50-60-те години на миналия век.
Преди всичко друго трябва да кажа, че определението „възродителен” е крайно нелепо и безумно дори, до такава степен, че осквернява думата „възраждане”. Това е най-грозната метафора може би в съвременната българска история. Опитът за насилствена смяна на имена пося омраза между хората и по този начин мултиплицира насилието, като нямаше, забележете, незасегнати хора в българското общество.
Стигна се до нещо невиждано в европейската, а може би и в световната история, а именно – до императивното депортиране на над 360 хил. човека от държавата. Това е неописуема житейска драма. Може би и този аспект от проблема трябва да разгледаме, защото това оказва давление върху екзистенциални параметри на човешкото битие. Да не говорим за унизено достойнство, суспендирани граждански, политически и културни права, за брутално отнети свободи, както и за разбитите надежди за по-добър живот.
Не само това, четох някъде, че според архивите на Министерството на вътрешните работи през този период физически са унищожени 617 човека. Един Господ знае каква е истинската цифра. 
Категорично осъдителна оценка за тези събития дадоха най-различни институции, включително и международни. Припомням Ви, че Съветът на Европа излезе със своя такава. 
Тези оценки са функция, но и в пълна хармония с онези фундаментални европейски документи и актове, а именно: Декларацията на ООН за правата на човека от 1948 г., Конвенцията за защита на правата и основните свободи от 1950 г., както и Хартата на основните права на Европейския съюз от 2000 г., редактирана през 2007 г. 
Не трябва да забравяме, че оценка, дори извинение за този акт направиха по достоен начин от партията, сочена за наследник, навремето в лицето на Луканов, Виденов, в лицето на президента, както и през 1997-2001 г. от името на премиера на Република България.
Поради всички тези изредени причини ще е крайно полезно и парламентът в една парламентарна република да даде най-сетне оценка за този казус. Възможно е това след време дори да се интерпретира като исторически акт на Народното събрание, приключващ един лош исторически период, лош исторически казус.
Аз съм убеден, че този акт ще е не само с морален, не само с ценностен заряд, а и с категорично политическо заключение, и то, възможно е, в цивилизационен аспект. Тази декларация ще е добър пример за демонстриране на необходимостта от взаимна толерантност, недопускане на междуетническа неприязън, нещо повече – акт в полза на интегритета на българското общество. Още повече, че с последната точка и с редакцията, която беше предложена, ние изрично подчертаваме, че при такива престъпления няма давност. 
В крайна сметка и в заключение тази декларация, особено ако бъде приета с единодушие, ще опровергае по категоричен начин онези балкански геопесимисти, които твърдят, че като поживееш няколко десетилетия на Балканския полуостров, постепенно губиш вярата си в справедливостта, доброто и дори в Бог. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? 
Други народни представители, които желаят да участват в дискусията? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване направеното редакционно предложение в диспозитива на декларацията, в т. 3, вместо „да възобновят” – става дума за делото срещу виновниците, да бъде записано „да направят необходимото за приключване на”, текстът продължава – „делото” и така нататък. 
Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване наименованието, заедно с преамбюла и диспозитива на декларацията, така както той ни е предложен в доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, ведно с приетото от нас току-що редакционно решение. 
Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от СК.)

Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ФАКУЛТЕТ „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ” В СТРУКТУРАТА НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ” ВЪВ ФАКУЛТЕТ „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНИ ГРИЖИ”.
Постъпили са доклади от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по здравеопазването.
Госпожо Банковска, заповядайте, за да ни представите доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание 
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за преобразуване на факултет „Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във факултет „Обществено здраве и здравни грижи”,  № 102-03-27, внесен от Министерския съвет на 18.11.2011 г.
На свое заседание, проведено на 21.12.2011 г., Комисията по образованието, науката н въпросите на децата, младежта и спорта, разгледа Проект за решение за преобразуване на факултет „Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във факултет „Обществено здраве и здравни грижи”, № 102-03-27, внесен от Министерския съвет на 18.11.2011 г.
На заседанието присъстваха: Ангелина Ламбрева от Министерството на образованието, младежта и науката, която представи проекта, Пепа Василева от Министерството на здравеопазването, проф. Христо Белове – ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев”, и Мария Балевска от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Проектът за решение се предлага на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Предложението за преобразуване на факултет „Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във факултет „Обществено здраве и здравни грижи” е на основание положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно Протокол № 26 от 15.09.2011 г. от заседание на Акредитационния съвет и Решение на Академичния съвет на висшето училище от 22.03.2011 г. 
Доказателство за обществената значимост на проекта е изразената подкрепа от областните управители на област Русе, област Велико Търново, област Габрово, област Разград и област Търговище. 
Преобразуването на факултета се разглежда като възстановяване на дългогодишната образователна традиция и съответната материална база за подготовка на медицински сестри и акушерки в Русе, осъществявано до 2007 г. от закрития, поради промени в здравното законодателство, Медицински колеж – Русе.
Бяха представени и писмени становища от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Лекарския съюз, които подкрепят проекта за решение с мотив необходимостта да се увеличи броят на приеманите студенти с цел преодоляване на недостига от грижи при долекуването, продължителното лечение и рехабилитацията. 
Представени бяха становища от Министерството на здравеопазването в подкрепа на проекта. Като основно негово предимство се посочва, че практическият стаж ще се провежда в „Многопрофилна болница за активно лечение” АД – Русе, която е традиционна база за обучение.
В дискусията се включиха народните представители Снежана Дукова, Алиосман Имамов и Огнян Стоичков.
Те подчертаха социалната значимост на проекта за задоволяване на потребността на региона от специалисти по здравни грижи, които надхвърлят заявения капацитет на новооткритите специалности.
Членовете на Комисията по образованието и науката констатираха, че са изпълнени препоръките, дадени от Националната агенция за оценяване и акредитация със срок м. септември 2011 г. 
Проектът предвижда в преобразувания факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев” да се провежда обучение по специалностите от регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка” в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър”. 
Висшето училище е получило положителни оценки от Националната агенция за оценяване и акредитация на проектите си за откриване на специалностите, съгласно изискванията на чл. 84, ал.1 от Закона за висшето образование. Учебните планове и програми са съобразени с единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по двете специалности. За обезпечаване на обучението научно преподавателския състав се увеличава със 17 хабилитирани преподаватели. Спазени са изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование за академичен състав на основен трудов договор.
Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет на специалностите от регулираните професии в Русенския университет „Ангел Кънчев” е 80 студенти за специалността „Медицинска сестра” и 60 студенти за специалността „Акушерка”.
След проведено гласуване по проекта за решение с резултат 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание на приеме Решение за преобразуване на факултет „Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във факултет „Обществено здраве и здравни грижи”.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Банковска.
Сега ще чуем доклад на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, доц. Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! 
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за преобразуване на факултет „Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във факултет „Обществено здраве и здравни грижи”, № 102-03-27, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 декември 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение за преобразуване на факултет „Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във факултет „Обществено здраве и здравни грижи”, № 102-03-27, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2011 г.
На заседанието присъстваха директорът на дирекция „Правна” към Министерството на образованието, младежта и науката, господин Любомир Йосифов, представители на Министерството на здравеопазването, на Русенския университет „Ангел Кънчев” и на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от господин Любомир Йосифов. Той информира народните представители, че факултетът „Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” е открит преди две години с Постановление № 145 на Министерския съвет от 9 юни 2009 г.
Преобразуването на факултет „Обществено здраве” в „Обществено здраве и здравни грижи” се извършва по предложение на Академичния съвет на Русенския университет и има за цел да се осигури възможност в основното звено да се провежда обучение по специалности от професионално направление „Здравни грижи”.
Господин Йосифов посочи, че обучението на медицински сестри и акушерки в гр. Русе е традиция, чието начало е положено през 1961 г. и 1966 г. в Многопрофилното медицинско училище, преобразувано по-късно в Полувисш медицински институт и в Медицински колеж – Русе, в структурата на Медицинския университет – Плевен. До закриването на колежа през 2007 г. в гр. Русе са обучени над 3800 медицински сестри и над 400 акушерки.
Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет на специалностите от регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка” за Русенския университет е съответно 80 студенти (20 студенти годишен прием) и 60 студенти (15 студенти годишен прием).
Осигуряването на допълнителен брой подготвени кадри в звеното на Русенския университет ще допринесе за подобряване достъпа на населението от Североизточна България, особено от малките населени места, до качествени здравни грижи.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха своята пълна подкрепа за предлагания Проект за решение и отбелязаха, че устойчивата тенденция на недостиг на професионалисти от направление „Здравни грижи” оказва негативно влияние върху ефективността и качеството на здравеопазването в България.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване „за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за преобразуване на факултет „Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във факултет „Обществено здраве и здравни грижи”, № 102-03-27, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2011 г.”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Алексиева.
Дискусията е открита.
Заповядайте, господин Пламен Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като народен представител от 19. многомандатен Русенски избирателен район не мога да не взема отношение, за да подкрепя този Проект за решение за преобразуване на Факултет „Обществено здраве” във Факултет „Обществено здраве и здравни грижи” и да благодаря на колегите народни представители от двете комисии, които категорично подкрепиха този проект. От докладите на двете комисии стана ясно, че това е проект с изключително голяма социална значимост, тъй като обхваща териториите между пет и седем области, където се обучават млади хора в професиите „медицинска сестра” и „акушерка”. Досега в Русенския университет имаше обучение и по професиите „кинезитерапия” от 18 години и „ерготерапия” от осем години. Така че сега много хора, в това число млади хора, ще имат възможност да се обучават в тези четири вида професии, които изброих преди малко.
Много осезаема е нуждата в здравните заведения на територията на тези области от тези професии – най-вече „медицинска сестра” и „акушерка”. 
Така че аз искам да подкрепя този проект и да призова всички народни представители да подкрепят това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по обсъждания проект? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Преди това ще предложа на Вашето внимание проекта за решение:
„РЕШЕНИЕ
за преобразуване на Факултет „Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във Факултет „Обществено здраве и здравни грижи” 
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
1. Преобразува Факултет „Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във Факултет „Обществено здраве и здравни грижи”.
2. Във Факултет „Обществено здраве и здравни грижи” се извършва обучение по специалностите от регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка” и по специалности от нерегулирани професии.”
Няма направени редакционни предложения.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Уважаеми дами и господа народни представители! Остават няколко минути, по-малко от десет, до приключване на пленарния ден днес. Следващата точка е „Отчет на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2011 г. – 30 юни 2011 г.” Считам, че не е целесъобразно да започнем точката в рамките на пет минути. Няма да ни стигне времето дори за изложение на докладчиците, поради което предлагам да прекратим днешния пленарен ден и утре като точка първа от програмата да продължим с Отчета на СЕМ за този отчетен период – първото полугодие на 2011 г.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:			Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари:	Пламен Нунев

		Милена Христова