Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-02-09

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов 
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.) 
Дами и господа народни представители, в изпълнение на искания на народни представители направени по време на разискванията в парламентарни комисии, на които е разпределен Проект за национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020, Министерският съвет е депозирал на 8 февруари 2012 г. в Народното събрание План за действие за изпълнение на стратегията, приета с Решение № 1 на Министерския съвет от 2012 г. Поради обема на материала планът за действие е предоставен по електронен път на комисиите, на които е разпределена стратегията, както и на парламентарните групи и независимите народни представители. Планът за действие за изпълнение на стратегията се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.
На 8 февруари 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за декември 2011 г. по следните показатели:
- индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети;
- индекси на промишленото производство;
- индекси на строителната продукция.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа за днешния пленарен ден:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 254-01-9. 
Внесен от Красимир Ципов и група народни представители.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят й – госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета

„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 254-01-9, внесен от народните 
представители Красимир Ципов, Фани Христова и 
Емил Радев на 25 януари 2012 г.

Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 2 февруари 2012 г. 
На заседанието присъстваха: господин Пламен Георгиев – заместник-министър на правосъдието, госпожа Галина Тонева – заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, госпожа Вероника Имова – съдия във Върховния касационен съд, господин Борислав Сарафов – административен ръководител на Апелативната специализирана прокуратура, и господин Георги Ушев – председател на Специализирания наказателен съд. 
Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Красимир Ципов.
С внесеният законопроект се предлагат промени, продиктувани от Решение № 10 от 15 ноември 2011 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 6 от 2011 г. Обединяването на дела за различни престъпления срещу различни лица при наличието на връзка между тях е законодателно решение, прието в резултат на утвърдената дългогодишна съдебна практика. Същото е насочено към постигане на правна сигурност, когато по две или повече дела е налице цялостно или частично съвпадение на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. С оглед спазването на принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и за да се осигури разкриването на обективната истина, както и да се избегне противоречиво тълкуване и създаване на затруднения в практиката по прилагането, се допълва разпоредбата на чл. 411а чрез създаването на нова ал. 6. 
С § 1 от законопроекта се цели постигане на синхронизация между нормата на чл. 353, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 354, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс. С разпоредбата на чл. 353 се урежда правомощието на касационната инстанция в изключителни случаи, при наличие и на останалите посочени в процесуалната норма предпоставки, да реши делото без да го връща за ново разглеждане. В тази хипотеза, при решаване на делото касационният състав разполага и с правомощието на въззивната инстанция. 
От друга страна в касационното производство по начало съдебно следствие не се провежда. Този принцип е закрепен с нормата на чл. 353, ал. 5. За да бъде отстранено каквото и да е противоречие при тълкуване на двете норми, респективно създаване на предпоставки за противоречива съдебна практика, е необходимо в нормата на чл. 353, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс да се въведе изключението от този принцип, като се предвиди, че съдебното следствие ще бъде допустимо само в случаите на чл. 354, ал. 5, когато касационната инстанция може да упражнява и правомощията на въззивна инстанция. 
С предложението за промяна на § 9 се внася яснота относно упражняването на контролните правомощия на съда върху действията на органите на досъдебното производство, както и за да се избегнат спорове за компетентност и за валидност на извършени процесуални действия. 
Господин Георгиев изложи становището на Министерство на правосъдието, като подкрепи законопроекта и изрази необходимостта от своевременното му разглеждане и приемане с цел, да се избегне противоречива съдебна практика, като същевременно предложи прецизиране на § 1. 
Госпожа Тонева също изрази становището на Прокуратурата на Република България, което е в подкрепа на внесения законопроект. Подкрепят се предложените промени, обосновани от необходимостта за преодоляване на възможността от различно тълкуване на текстове и водещо до противоречива съдебна практика.
По време на дискусията госпожа Имова взе участие и изтъкна подкрепата на Върховният касационен съд към внесения законопроект, като предлага някои редакционни поправки, които ще спомогнат за по-ясно изразяване на съдържанието му и за по-точно постигане на целите на правното регулиране. 
С § 1 се премахва всякакво противоречиво тълкуване на                 чл. 353, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс, въвеждащ изрична забрана за Върховния касационен съд да провежда съдебно следствие. Постига се съответствие със съдържанието на нормата на чл. 353 ал. 5, определяща реда за разглеждане на касационната жалба, и протеста в рамките на правомощията на Върховния касационен съд като контролно-отменителна инстанция, с нормата на чл. 354, ал. 5, предвиждаща изключение от правомощията й, както и реда за тяхното упражняване.
Предлаганата възможност за обединяване на две или повече дела, свързани помежду си, дава възможност за спазване на един от основните принципи в Наказателния кодекс – принципа за обективно, всестранно и пълно разследване.
С предложението в § 3 се урежда въпроса за осъществяване на съдебен контрол върху неприключените досъдебни производства от компетентност на специализирания съд, образувани преди 1 януари 2012 г., което от своя страна води до избягване на противоречива съдебна практика, на спорове за подсъдност, а също така и на затруднения от технически и логистичен характер.
Предложи се прецизиране на текста относно крайния срок на действие, посочен в § 3. Този срок следва да не е „1 януари 2012 г.”, когато вече са в сила и действат правомощията на специализираните съдилища, а датата на изтичането му да е „31 декември 2011 г.”, до когато за съдебния контрол върху висящите до тогава досъдебни производства следва да са компетентни само общите съдилища.
Подкрепи се и предложението за влизане в сила на закона в деня на обнародването му, което ще гарантира избягването на нови предстоящи спорове за подсъдност между съдилищата.
В края на дискусията господин Ушев и господин Сарафов също изразиха подкрепата си към внесения законопроект. 
След проведената дискусия и обсъждане, с 17 гласа „за” и          3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс,             № 254-01-9, внесен от народните представители Красимир Ципов, Фани Христова и Емил Радев на 25 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Дискусията е открита.
От името на вносителя – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предложените промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс трябва да бъдат решени два практически проблема, които се създадоха във връзка с прилагането на текстове от Наказателно-процесуалния кодекс и да бъде отговорено на решението на Конституционния съд по делото от миналата година. 
С предложените промени в § 1 от проекта се цели да се постигне съответствие в съдържанието на нормата на чл. 353, ал. 5, определяща реда за разглеждане на касационната жалба и протеста в рамките на правомощията на Върховния касационен съд като контролно отменителна инстанция с нормата на чл. 354, ал. 5, предвиждащи изключение от тези правомощия, както и реда за тяхното упражняване. 
С последните промени в НПК от миналата година бяха въведени нови правомощия на Върховния касационен съд, които се упражняват като изключение само в две от предвидените хипотези. Първата хипотеза е при повторно обжалване или протестиране на въззивното решение или присъда пред ВКС, когато са налице основания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, връщането му е възможно само в стадия на разглеждане на делото във въззивната инстанция, която е длъжна да го разгледа и реши. 
Във втората хипотеза правомощията на Върховния касационен съд за връщане на делото са ограничени, когато касационното производство е образувано за трети път по жалба или протест срещу въззивно решение и присъда, а преди това едно дело два пъти е било разглеждано от въззивната инстанция, независимо от наличието на касационни предпоставки за това. Това развитие на този процес е задължително във всички случаи, когато въззивната инстанция не се е съобразила с указанията на Върховния касационен съд, дадени с две поредни предходни отменителни решения и не е отстранила допуснатите съществени процесуални нарушения, въпреки че е била длъжна да ги отстрани. Тогава Върховният касационен съд може да действа като въззивна инстанция и да разшири пределите на проверка като се произнесе и по фактическата обоснованост на решението или на присъдата, с възможност да приема нови фактически положения или да променя приетите от въззивната инстанция фактически констатации относно обстоятелствата от предмета на доказване. За да се премахне това противоречиво тълкуване, което е възможно да се създаде между нормите на чл. 353, ал. 5 и чл. 354, ал. 5, трябва да бъде обсъдено това предложение, тъй като само в този случай ще бъде предвидено отклонение от типичната контролно отменителна роля на ВКС като редовна и трета последна инстанция.
Това ново правомощие на Върховния касационен съд е ограничено и то ще се прилага като едно последно средство. Упражняването му би осигурило правилно прилагане на закона в последния окончателен стадий на развитието на делото в съдебната инстанция. 
По отношение на § 2 – създаването на тази нова ал. 6 в чл. 411а, е наложително, поради обявяването на противоконституционност на нормата на чл. 411а, ал. 4. Предлагането на допълнения на закона отчита именно характера на предметната подсъдност на специализирания съд и критерия за обединяване на дела за различни престъпления срещу различни лица или за обединяване на обвинения за някакво престъпление срещу едно лице при множество  престъпления. 
Уважаеми колеги, тук целта е тази норма да се синхронизира с обявената за конституционно съобразна норма на чл. 411, ал. 5, която се позовава на наличието на връзка между делата, а не на наличието на връзка между субектите, извършили даденото престъпление. 
По отношение § 3 – текстът е наложителен, за да се внесе яснота и уеднакви съдебната практика относно съответния компетентен съд, осъществяващ контрол върху дейността на органите на досъдебното производство и за осигуряване на валидност на съдебните актове по вече извършени контролно процесуални действия по отношение на неприключили досъдебни производства. 
Законовото решение в съдебния контрол върху неприключилите съдебни производства към датата на влизане в сила на новите правила за дейността на специализирания съд да се осъществява от съдилищата, компетентни да го извършват. Дотогава цели да внесе правна сигурност, уважаеми колеги, и по този начин считам, че ще бъдат избегнати спорове за подсъдност между общите съдилища и специализирания съд, които са с еднакъв ранг. В тези случаи за определяне на компетентния съд ще се прилагат общите правила за подсъдност на делата. 
Трябва да се съгласим и с някои от отправените бележки от представителите на съдебната власт в рамките на дискусията по законопроекта в Комисията по правни въпроси, като срокът, който трябва да се посочи в § 3, не трябва да бъде 1 януари 2012 г., а 31 декември 2011 г., докогато всъщност за съдебния контрол върху висящите дотогава производства са били компетентни общите съдилища.
Призовавам Ви да подкрепите предложения на Вашето внимание законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, откривам дебата.
Заповядайте за изказвания и становища. Не виждам желаещи.
Колеги, още веднъж Ви приканвам – има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 254-01-9, внесен от народните представители Красимир Ципов, Фани Христова и Емил Радев на 25 януари 2012 г.
Гласували 113 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 24.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът за  изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс на първо четене.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
Първият доклад по ред е на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Фидосова, Вие ще представите доклада на комисията, заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.
Първо ще направя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 1 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на госпожа Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Искра Фидосова за допускане в залата на посоченото лице.
Гласували 106 народни представители: за 106, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да въведат в пленарната зала лицето, за което гласувахме.
Госпожо Фидосова, имате думата!
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за Търговския регистър, № 202-01-5,
внесен от Министерски съвет на 30 януари 2012 г.

На свое заседание, проведено на 2 февруари 2012 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
От 1 януари 2012 г. влезе в сила разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Закона за търговския регистър, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовности, които са от техническо естество и са отстраними. Практическото приложение на посочената норма към 1 януари 2012 г. е невъзможно поради липса на изградена функционалност в информационната система на търговския регистър, поради което е предложено изменение на чл. 22, ал. 4 с § 1, който се предвижда да влезе в сила от 1 юни 2012 г.
В Закона за Търговския регистър е налице празнота относно статуса на търговците, поискали пререгистрация, на които е отказана такава с влязъл в сила акт на Агенцията по вписванията. За тези търговци законодателят не предвижда последиците на § 5, ал. 1 и ал. 2, изречение първо от Преходните и заключителни разпоредби на ЗТР – заличаване по силата на закона на едноличния търговец и клона на чуждестранния търговец, съответно прекратяване по силата на закона на дейността на търговското дружество или кооперация, когато не е поискана прерeгистрация. Същите правни последици се предвиждат и за търговци, които са поискали пререгистрация, и им е отказана такава с влязъл сила акт, като по този начин се приравняват на търговците, които не са поискали пререгистрация.
Със законопроекта в § 2 се предвижда възможност непререгистрираните търговски дружества и кооперации да подадат молба за обявяване в несъстоятелност. Във връзка с това е предвидена и служебна пререгистрация на търговците въз основа на акт на съда по несъстоятелността. По този начин се oтчита спецификата на производството по несъстоятелност и приоритетът пред производството по ликвидация закрепени в Търговския закон. Тази промяна е необходима поради това, че според чл. 626, ал. 1 от Търговския закон длъжник, който стане неплатежоспособен или свръх задлъжнял, е задължен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. С оглед на забраната в § 5, ал. 2, изречение второ от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Търговския регистър непререгистрираните търговски дружества и кооперации да предявяват искове, считано от 1 януари 2012 г., те не могат да изпълнят задължението си по чл. 626 от Търговския закон, неизпълнението на което е скрепено и с наказателна отговорност на лицата, представляващи търговеца.
С § 3 се въвежда и възможност за непререгистрираните търговски дружества и кооперации, чиято дейност е прекратена по силата на закона, да извършат пререгистрация с цел развитие на производството по ликвидация, което сега можеха да направят само трети заинтересовани лица, определени от закона. 
Със законопроекта се предвиждат и други промени от правен и технологичен характер, които е констатирала съдебната практика по прилагане на закона относно режима на прерeгистрация.
По законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Емил Радев, Михаил Миков, Юлиана Колева и председателят на комисията госпожа Искра Фидосова. В дискусията бяха обсъдени следните въпроси:
- Изрази се принципна подкрепа по законопроекта заради проблемите, които са възникнали в съдебната практика от краткото приложение на режима с прерeгистрацията, обсъдени на среща, организирана от Висшия съдебен съвет, с представители – магистрати от окръжните и апелативните съдилища;
- Наред с принципната подкрепа, единодушно бе изразена позиция от народните представители – членове на Комисията по правни въпроси, с което се припомни становището на комисията от обсъждането на същия законопроект преди година, че предвиденият режим на пререгистрация няма да работи. Припомни се, че обсъжданията в Комисията по правни въпроси в продължение на месеци на този законопроект се проведе в присъствието на представители на медиите с увереността на предишния екип на Министерството на правосъдието и лично на госпожа Николова като изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, че предвиденият модел на пререгистрация е рамка, в която не бива да се внасят промени, защото е единен процес и ще работи. Припомни се, че именно поради тази причина народните представители са се въздържали да правят предложения;
- Не се възприеха като причина софтуерните проблеми за лошото управление на Търговския регистър и се поставиха задочно поради отсъствието на госпожа Николова редица въпроси, свързани с тази проблематика;
- Като повод от обсъждането на законопроекта беше отправен и въпрос, който е поставен в рамките на парламентарния контрол - за невъзможността в Търговския регистър да се направи вписване на европейско дружество;
-Единодушно членовете на комисията не приемат предвидената възможност в § 2 в ново изречение на чл. 22, ал. 5 - длъжностното лице да постановява отказ, ако указанията не са изпълнени в срок три работни дни от даване на указанията. Беше припомнено, че това предложение отново ни връща в дискусията, водена в комисията месеци наред, и категоричното становище на народните представители от всички парламентарни групи и подкрепата на действащия чл. 22, ал. 4, че длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл.19, ал. 2, а именно че има произнасяне до три работни дни от постъпването на заявлението, ако не е предвиден друг срок по закон. Народните представители не подкрепят възможността, предвидена в проекта, тъй като това би създало неоправдано и субективно удължаване във времето на произнасяне и вписване, което би създало проблеми в търговския оборот, който се ръководи от принципа за бързина и рационалност;
- В заключение, бяха обсъдени и въпроси от законодателната техника от гледна точка на прецизност на уредбата, които се поставят в Преходните и заключителни разпоредби, но които по същество създават проблеми при тълкуването и остават впечатление за повторение на въпроси, които са уредени в действащия закон. В тази връзка Комисията по правни въпроси пое ангажимента, подкрепяйки по принцип законопроекта, въпросите от законодателната техника да намерят своето решение между първо и второ четене. 
След проведената дискусия и обсъждане, с 14 гласа „за” и 6 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерски съвет на 30. 01. 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви, госпожо Фидосова. 
Има ли желаещи от страна на вносителя за представяне на законопроекта? Няма желаещи.
Откривам дискусията.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Пред нас е поредният епизод от сагата, свързана с Търговския регистър и с неблагополучията в законодателството, които касаят неговата работа. 
Искам да припомня, че въпросите за пререгистрацията на търговците бяха предмет на законопроект, разглеждан в края на миналата година. Тогава бяха отправени редица препоръки към работата на Търговския регистър. Народните представители се въздържахме от правенето на допълнителни предложения за промени с оглед концепцията, която предлагаше Министерството на правосъдието и ръководството на Търговския регистър, да не бъде променяна с уверението от страна  на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, че нещата ще бъдат наред.
За съжаление дейност, която касае десетки хиляди български граждани – дребни, средни и едри търговци, отново е поставена под въпрос, включително предвид лошото управление на агенцията и законодателството на парче, в което участва и това парламентарно мнозинство.
За мен е необяснимо защо на заседанието на Правната комисия, за пореден път, отсъстваше ръководството на Търговския регистър и не можа да се даде отговор на резонни въпроси, зададени от народните представители. По този начин не стана ясно защо и поредният законопроект е с толкова лошо правно качество, което ще наложи създаването или на работна група, или реално на коренна преработка на внасяното от Министерството на правосъдието между първо и второ четене.
От друга страна, ръководството на Агенцията по вписванията не пропуска да възнагради своя „ефективен труд” по тяхна преценка с допълнителни материални стимули, които придобиват скандални размери предвид условията на криза за всички български граждани, от една страна; а от друга страна, лошото качество на функционирането на Търговския регистър при това ръководство. Може би това са част от въпросите, които трябваше да получат отговор днес тук, а именно: докога ще правим промени на парче? Докога законодателството на практика няма да сработва? Докога ще се създават допълнителни проблеми на българския бизнес? Докога няма да се търси отговорност от тази агенция за нискоефективната й работа, а напротив, тя ще бъде стимулирана зад гърба на народните представители и на цялото общество и възнаграждавана за лошата работа, която създава толкова проблеми на българския бизнес. 
Това са въпроси, на които трябва да отговори изпълнителният директор на Търговския регистър, на Агенцията по вписванията. Виждам, че те отново не присъстват тук. Ако обаче е влязла в час и е наясно с проблемите, отговор на тези въпроси може да даде присъстващата заместник-министърка.
Използвам случая да й кажа, че от страна на Правната комисия наистина се проявява много сериозно търпение и разбиране към тази агенция. В резултат обаче до този момент не сме видели никакви ответни действия, които на първо място, трябва да са в интерес на българските граждани и на българския бизнес. Едни хора работят срещу интересите на бизнеса, а други хора – техни ръководители, ги възнаграждават за това с допълнително материално стимулиране. Ето това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на госпожа Манолова? Не виждам. 
Други желаещи за изказвания има ли, колеги? Няма.
В такъв случай закривам дискусията и преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 24.
Предложението за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър е прието на първо гласуване.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Извинявам се, направих пропуск. На основание чл. 73, ал. 1 правя предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване на приетия преди малко Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс да бъде 5 дни.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Противно становище има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ципов за срока за предложения за второ четене по отношение Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. 
Гласували 102 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
Разглеждаме го за първо гласуване и започваме с докладите на комисиите. 
Първа по ред е водещата Комисия по земеделието и горите.
Госпожо Танева, заповядайте за доклад.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо искам да направя предложение по процедурата за допуск в залата на инж. Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля, гласувайте предложението за допускане в залата на посоченото от госпожа Танева лице.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да въведат лицето, за което гласувахме допуск, в залата.
Госпожо Танева, имате думата за доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване на 
Комисията по земеделието и горите относно 
Законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, 
внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 25 януари 2012 г., на което обсъди Законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.
В работата на комисията взеха участие господин Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните; от Изпълнителната агенция по лозата и виното: господин Красимир Коев – изпълнителен директор, госпожа Мая Трифонова – главен секретар, и господин Димитър Гайдарски – директор на дирекция „Лозарство и винарство”; от Националната лозаро-винарска камара: проф. Пламен Моллов – председател, и госпожа Рада Виденова – главен секретар; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: госпожа Гергана Царева; представители на неправителствени организации и на бизнеса.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Димитров. Със законопроекта се отменя действащия досега Закон за виното и спиртните напитки и се въвеждат измененията в релевантното европейско законодателство, направени с реформата в областта на сектор „Вино”, включително и свързаните със спиртните напитки. Законопроектът обхваща цялата материя, като голяма част от текстовете от действащите подзаконови нормативни актове са запазени и са инкорпорирани в него.
Министърът на земеделието и храните осъществява държавната политика в лозаро-винарския сектор, а министърът на икономиката, енергетиката и туризма осъществява държавната политика по отношение на производството на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход и на спиртните напитки.
В отделна глава са определени организациите на производители и междупрофесионалните организации, като се уреждат редът за членство, техните права и задължения. Такива организации са Националната лозаро-винарска камара, регионалните лозаро-винарски камари, Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки и организации на производители на винено грозде, признати от министъра на земеделието и храните.
Особено внимание законопроектът отделя на управлението на производствения потенциал, като за целите на винопроизводството се допускат единствено класифицирани винени сортове лози, отговарящи на условия, определени с правилника за прилагане на закона, и само след придобиване право на ново засаждане, право на презасаждане и право на засаждане от националния резерв на права на засаждане на винени сортове лози. 
Некласифицираните сортове лози подлежат на принудително изкореняване. Лозя, засадени без право на засаждане след 31 август 1998 г., също подлежат на принудително изкореняване за сметка на производителя. Подробно е разписана процедура за предоставяне на различните права и случаите, в които това е допустимо.
За целите на управлението и контрола на производствения потенциал Изпълнителната агенция по лозата и виното поддържа публичен лозарски регистър, в който регистрира гроздопроизводителите, като създава досиета за тях, и регистрира винопроизводителите, като им създава производствени досиета. Процедурите по управление и контрол следва да са съвместими с Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и да позволяват обмен на данни с лозарския регистър. Лозарските стопанства, отговарящи на определени условия, също се вписват в регистъра. Всяко стопанство се състои от лозарски парцели, идентифицирани в система за идентификация на лозарските парцели, съвместима със системата за идентификация на земеделските парцели и създадена на базата на карти и документи от поземлените регистри.
При подаването на задължителните декларации, обработката на дневниците за енологичните манипулации и входящите суровини, и на всички други документи, приложими към досиетата на гроздопроизводителите и производствените досиета на винопроизводителите, е предвидена възможност за прилагане на електронни процедури. 
Лозаро-винарските продукти ще се превозват и допускат за обръщение единствено с официално одобрен придружителен документ, като условията и редът за превоз ще се определят с правилника за прилагане на закона. Продуктите следва да се произвеждат в съответствие с определени правила относно енологичните практики и ограничения. В тази връзка подробно са разписани редът и условията за извършване на манипулации по обогатяване, повишаване и намаляване на киселинното съдържание на лозаро-винарските продукти. Въвежда се забрана за смесване на вина с произход от трета държава както помежду им, така и с вино, произведено на територията на Европейския съюз, както и забрана за произвеждане на вино от някои видове гроздова мъст, гроздов сок и прясно грозде с произход от трети държави. 
Подробно са разписани правилата, задължителните и незадължителните данни при етикетиране и представяне на продуктите. 
По отношение на спиртните напитки, етиловия алкохол от земеделски произход и дестилатите от земеделски произход са разписани правилата за производство, техническите определения, означаването, представянето и тяхното етикетиране. Законопроектът установява специфични определения и изисквания за ракия, мастика, дестилатите за тяхното производство и др., съобразно наложените традиционни практики. Уреждат се правилата за регистриране и заличаване от регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки, който се води в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Разписани са правила за производство на спиртни напитки с географско указание. Конкретизират се дневниците, които производителите водят и в които вписват данни за автентичността, произхода, категорията на стоките и извършените производствени манипулации. Включени са текстове, регулиращи вноса и износа от трети страни. Конкретизирани са контролните органи при производството и търговията на дребно със спиртни напитки.
За целите на контрола се въвежда използването на референтни методи за изотопен анализ, за определяне на състава на продуктите и за контрол на съответствието с разрешените енологични практики при обогатяването на лозаро-винарските продукти.
Подробно са разписани условията, редът, правата и задълженията на контролните органи при осъществяването на контрол и координация на контрола. По отношение на производствения потенциал, прясното грозде за производство на вино, получаването, преработката и търговията с вино и лозаро-винарски продукти, контролът се осъществява от Изпълнителната агенция по лозата и виното, по отношение на производството и търговията с етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки – от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, а по отношение на търговията на дребно с бутилирани спиртни напитки – от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Подробно са разписани правата и задълженията на контролните органи. 
В административнонаказателните разпоредби детайлно са разписани съответните санкции за нарушителите. В Преходните и заключителните разпоредби е предвидено законът да влезе в сила 3 месеца след обнародването му, като в същия срок Министерският съвет трябва да приеме правилника за неговото прилагане. Срокът за издаване на наредбите е 6 месеца, като до тогава се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на разпоредбите на този закон.
Регистърът на гроздо- и винопроизводителите, който по действащия закон се води от Националната лозаро-винарска камара, следва да бъде предаден на ИАЛВ, която да извърши пререгистрацията на гроздо- и винопроизводителите в рамките на 6 месеца. 
Със законопроекта се предлага закриването на фонд „Българско вино” към Националната лозаро-винарска камара, която ще трябва да възстанови доброволните годишни вноски на производителите на вино. Лицата, вписани в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки по досегашния ред, ще запазят правата си.
В комисията е постъпило становище и от отдел „Европейско право” на Народното събрание, с конкретни бележки, които ще бъдат отразени между първо и второ четене на законопроекта. Постъпили са становища и от неправителствени организации, които също ще бъдат обсъдени.
В последвалата дискусия народният представител Пенко Атанасов изрази съмнение, че приемането на нов закон ще допринесе за качествено нов стандарт в производството на вино, тъй като и в момента секторът е добре регулиран и проблемите произтичат от липса на административен капацитет при осъществяването на контрол. Освен това изтъкна, че регулацията на спиртните напитки е от компетентността на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и е по-скоро предмет на Закона за акцизите и данъчните складове. В заключение от името на парламентарната група на Коалиция за България заяви, че няма да подкрепят законопроекта. 
Народният представител Венцислав Върбанов подкрепи законопроекта и изказа увереност, че приемането му ще облекчи работата на ангажираните в сектора и ще допринесе за по-добра комуникация и контрол.
От името на Националната лозаро-винарска камара проф. Моллов изказа категорична подкрепа за законопроекта, тъй като неговото приемане ще допринесе за подобряване на координацията на контрола, ще позволи всички участници на пазара на вино да бъдат контролирани и освен това действително ще облекчи работата на коректните производители в сектора. Професор Моллов пое ангажимент между първо и второ четене да предостави на комисията мотивирани писмени предложения за прецизиране на част от текстовете, касаещи обхвата на процедурите, които следва да бъдат разписани в правилника за прилагане на закона и някои от използваните понятия. Освен това припомни, че с промяна на Закона за акцизите и данъчните складове са отпаднали част от изискванията за осъществяване на контрол при производството на ракия в малките обекти за дестилиране. В тази връзка предложи да бъде обсъдена възможността за въвеждане на декларативен режим, при който клиентите на малките обекти за дестилиране да попълват декларация за количествата грозде и количеството краен продукт, предназначено за семейна консумация. Така декларацията ще послужи, от една страна, като превозен документ, какъвто се изисква за другите продукти, а от друга страна, Агенция „Митници” ще има информация за произведените количества, която да послужи за бъдещ анализ и евентуална преценка доколко е необходимо въвеждането на някаква регулация. 
В заключение след проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 12 гласа “за”, 3 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Следващият доклад е на Комисията по бюджет и финанси.
Кой ще прочете доклада?
Председателят на комисията госпожа Менда Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
по Законопроект за виното и спиртните напитки,
№ 202-01-1, внесен от Министерския съвет на
6 януари 2012 г.

На заседание, проведено на 26 януари 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: 
от Министерството на земеделието и храните: Цветан Димитров – заместник-министър, Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ), както и други специалисти от министерството;
от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Гергана Царева – директор на дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”.
Законопроектът предвижда регулиране на цялата материя, която в настоящия момент е регламентирана от огромен брой подзаконови нормативни актове. 
Целта му е въвеждането на измененията на европейското право след реформата в областта на сектор „Вино”, както и измененията, направени в областта на сектора, свързан със спиртните напитки.
С приемането му се очаква да се гарантира безпрепятственото провеждане на политиката в лозаро-винарския сектор, производственият потенциал и контролът по спазването й, както и в областта на спиртните напитки.
Основните цели на законопроекта са повишаване на конкурентоспособността на винопроизводителите, възвръщане на старите пазари и спечелване на нови и създаване на лозаро-винарски режим, почиващ на ясни, прости и ефикасни правила, подсигуряващи равновесие между търсенето и предлагането.
Предвидена е възможност да се прилагат компютъризирани и електронни процедури при използването на задължителните декларации, обработката на дневниците за енологичните манипулации и всички други документи, приложими към досиетата на гроздопроизводителите и производствените досиета на винопроизводителите. 
Продуктите от лозаро-винарския сектор следва да се произвеждат в съответствие с определени правила относно енологичните практики и ограничения. 
За целите на българските производители и потребители, съобразно наложени добри традиционни практики, законопроектът установява специфични определения и изисквания за ракия, мастика, както и дестилатите за тяхното производство. Разписани са правила за производство на спиртни напитки с географско указание. Конкретизирани са контролните органи при производството и търговията на дребно със спиртни напитки. Включени са текстове, регулиращи вноса и износа на спиртни напитки в трети страни, което в още по-голяма степен ще защити българските и чуждестранните потребители. 
В законопроекта се уреждат правилата за регистриране и заличаване от регистъра на производителите и правомощията на контролните органи.
След приключване на разискванията по законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 17 народни представители, „против” – 3, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Да преминем към становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. 
Заповядайте, господин Николовски.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за виното и спиртните напитки, 
№ 202-01-1, внесен от Министерския съвет на 
6 януари 2012 г.

На заседанието, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, и Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
І. Законопроектът е изготвен с цел да се въведат измененията от европейското право след реформата в областта на сектор „Вино”, както и измененията, направени в областта на сектора, свързан със спиртните напитки. Законопроектът за виното ще регулира материя, която в момента е регламентирана в голям брой подзаконови нормативни актове.
Законопроектът ще създаде условия за прякото прилагане на текстове от Регламент 1234/2007/ЕО на Съвета, Регламент 110/2008/ЕО на Съвета, Регламент 555/2008/ЕО на Комисията, Регламент 606/2009/ЕО на Комисията, Регламент 607/2009/ЕО на Комисията, Регламент 401/2010/ЕО на Комисията. От една страна законопроектът въвежда ясни правила в областта на засаждането, отглеждането и изкореняването на лозови насаждения, разрешените производствени практики, етикетиране, транспортиране и предлагане на пазара на вина и спиртни напитки. От друга страна ясно се дефинират функциите на браншови и контролни органи с оглед постигане на прозрачност и честна конкуренция при производство на спиртни напитки, гроздо- и винопроизводство.
ІІ. При разглеждане на законопроекта следва да се вземе предвид следното:
1. Законопроектът е от множество препоръки към Правилника за неговото прилагане. Съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби Министерският съвет приема Правилник за прилагане на закона в срок три месеца от влизане в сила на закона. Този текст е в противоречие с § 3, ал. 2, съгласно който правилникът по ал. 1 влиза в сила от деня на влизането в сила на този закон. Предвид гореизложеното следва да се избегнат противоречието между ал. 1 и ал. 2 на § 3 от законопроекта. Същевременно би следвало да се създаде разумен срок за запознаване на заинтересовате лица с разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за виното и спиртните напитки.
2. Необходимо е прецизиране на текстовете, свързани с придружителните документи при превоз на винено грозде, на гроздова мъст, на концентрирана гроздова мъст, на концентрирана и ректифицирана гроздова мъст и вино в следните направления:
- Чл. 116 ал. 1 създава задължения за физически и юридически лица – производители и вносители, да съставят придружителни документи при превоз на вино. От гореспоменатия член произтичат задължения за издаване на придружителни документи, включително и за вина, освободени за потребление, при транспортиране на вина между производители/краен клиент, както и при движение на вина между складове на производители и вносители. Същевременно при транспортиране на вино от страна на търговци не възникват гореспоменатите задължения. В този смисъл с чл. 116, ал. 1 се създават предпоставки за изкуствено разделяне на дейността на винопроизводители на производствена и търговска и създаване на нови търговски фирми с всички произтичащи от това последствия. 
- В чл. 116, ал. 3 следва да се прецизира начинът на заверяване на придружителните документи от ИАЛВ, като се вземат под внимание случаи, когато се извършва превоз на грозде в извънработно време или неработни за териториалните структури на ИАЛВ дни, както и самата териториална структура на ИАЛВ. Също така трябва да се отчетат и случаите, когато се превозват малки количества грозде с цел несъздаване на допълнителна административна тежест пред гроздопроизводителите.
3. С оглед избягване на неясноти, да се преразгледат чл. 122,  ал. 1 и чл. 126. В тази връзка следва да се прецизират термините „предлагане за консумация” и „предлагане на пазара”. 
4. На различни места в законопроекта са въведени изисквания за гроздо- и винопроизводители за представяне на документи пред контролните органи, в това число издавани от други държавни институции, чийто срок за издаване може да е по дълъг от технически предвидения в закона срок за представяне на документи от страна на задължените лица. В тази връзка би било уместно да се добави изразът „срокът се удължава със срока, необходим за издаване на съответните документи”.
5. Необходимо е прецизиране размера на глобите и имуществените санкции, описани в Глава дванадесета – „Административнонаказателни разпоредби”, с оглед реалната тежест на извършваните нарушения, възможността за заплащане на предвидените глоби/имуществени санкции от страна на стопанските субекти и избягване на субективност от страна на контролните органи.
6. Използваният в законопроекта термин „държави-членки” следва да се прецизира, като се уточни, че това са „държавите членки на Европейския съюз”. Също така терминът „пазар на Европейския съюз” е коректно да се изпише като „вътрешен пазар на Европейския съюз”.
7. При изписване на наименованието на регламентите в текстовете на чл. 182 ,ал. 2, т. 29 от § 1 на Допълнителните разпоредби на законопроекта са допуснати неточности.
8. В законопроекта са допуснати и други правно-технически грешки, които следват да бъдат уточнени от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ четене.
9. Наименованията на категориите спиртни напитки в Част ІІ от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2, които са на език, различен от българския, да бъдат изписани и на български език.
ІІІ. В заключение може да се каже, че предложените текстове не противоречат на изискванията на правото на Европейския съюз в частта, регламентираща сектор „Вино” и при отчитане на направените препоръки биха създали предпоставки за по прозрачно и конкурентно развитие на сектора. Същевременно следва да бъде отчетена евентуалната допълнителна административна тежест, която би се създала за дребните и малки гроздо- и винопроизводители и производители на спиртни напитки.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 12 гласа „за” и 4 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за виното и спиртните напитки, № 202 01 1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г..” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, господин Николовски.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР  АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! 

„ДОКЛАД
по Законопроекта за виното и спиртните напитки, 
№ 202-01-1, внесен от Министерския съвет 
на 6 януари 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 1 февруари 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за виното и спиртните напитки.
На заседанието присъстваха Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, Гергана Царева и Гергана Стоева – представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът беше представен от господин Красимир Коев.
Законопроектът за виното и спиртните напитки регулира цялата материя, която в момента е регламентирана в голям брой подзаконови нормативни актове.
Новият законопроект има за цел да въведе изискванията на европейското законодателство след реформа в областта на сектор „Вино”, както и измененията в сектора, свързани със спиртните напитки.
Опитът от практиката показва, че е по-целесъобразно основно да се промени режимът, прилаган по отношение на лозаро-винарския сектор, с оглед постигане на следните цели:
- повишаване конкурентоспособността на винопроизводителите;
- възвръщане на стари пазари и спечелване на нови;
- създаване на лозаро-винарски режим, основаващ се на ясни, прости и ефикасни правила;
- използване на референтни методи за изотопен анализ, като се улесни интерпретирането на резултатите от подобни анализи;
- постигане на по-висока степен на контрол и защита на потребителите;
- предотвратяване на порочни практики и постигане на прозрачност на пазара и честна конкуренция при производството на спиртни напитки, гроздо- и винопроизводството и други.
Предвидените санкции в Административнонаказателните разпоредби имат за цел превенция и по-голяма степен на защита на потребителите.
В хода на последвалата дискусия народният представител Иван Иванов постави въпрос относно списъка с географските указания за произхода и имената на спиртните напитки, както и дали между производителите има консенсус по отношение съдържанието на този списък.
Народният представител Мартин Димитров изрази опасение, че част от производителите няма да успеят да изпълнят изискванията, предвидени в законопроекта.
От името на вносителите, господин Красимир Коев изрази мнение, че такава опасност не съществува. Беше пояснено, че броят на подзаконовите нормативни актове и на регулаторните режими в сектора се намалява значително. В допълнение беше подчертано, че между производителите има пълен консенсус по законопроекта и по списъка с географските указания за спиртните напитки, както и че списъкът е отворен без да се дава ексклузивитет на един вид спиртна напитка за определена територия.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 15 народни представители, без „против”, и „въздържали се” 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин Коев, имате думата от името на вносителя.
КРАСИМИР КОЕВ: Уважаеми господин председател, казвам се Красимир Коев и съм изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното.
Уважаеми дами и господа народни представители, целта на новия законопроект е да се въведат измененията на европейското право след реформата в областта на сектор „Вино”, както и измененията, направени в областта на сектора, свързан със спиртните напитки. 
Съгласно изискванията на Конституцията на Република България международните договори се прилагат пряко, а в Договора за функционирането на Европейския съюз се изключва всякакво хармонизиране на законови и подзаконови разпоредби на държавите членки. Поради това, с цел да се облекчи прилагането на новия Закон за вино и спиртни напитки, ще бъде изработен правилник за прилагането му, в който всеки член на Закона за виното и спиртните напитки ще бъде разгледан детайлно. За по-доброто управление на лозаро-винарския потенциал в закона се поддържа лозарският регистър. В законопроекта е предвидена съвместимост на информационната система за лозята с интегрираната система за администриране и контрол по отношение на идентификацията на производителите и на стопанисваните лозарски парцели.
В закона продължава забраната за ново засаждане на лозя, освен в случаите на изкореняване и при засаждане с права от национален резерв. При нарушение на забраната за засаждане лозята следва да бъдат изкоренявани. Неизпълнението на задължението за изкореняване следва да води до налагане на имуществени санкции в размер най-малко на 12 хил. евро на хектар.
Продуктите от лозаро-винарския сектор следва да се произвеждат в съответствие с определени правила относно аналогичните практики и ограниченията, които да гарантират, че се отговаря на интересите, свързани с общественото здраве и на очакванията на потребителите по отношение на качеството и производствените методи.
С новия законопроект се въвеждат нови категории лозаро-винарски продукти – вината със защитено наименование за произход, защитено биографско указание и сортови вина.
Етикетирането на вината трябва да се извършва като се отчитат интересите и на потребителите, и на производителите. За защита на тези общи интереси обозначаването на сорта и годината на реколтата ще става единствено и само след сертифициране на съответното вино.
В законопроекта са направени редица облекчения за производителите, като са въведени единни документи за водене на технологичния контрол, изискващи се от различни контролни органи. В момента тези документи са уеднаквени между всички контролни органи и техният брой е намален наполовина – от 6, на 3. Засилват се мерките срещу производството на фалшиви и опасни за здравето продукти. В законопроекта е предвиден и специален режим, по който тези продукти и стоки ще бъдат унищожавани.
По предложение на самите браншови организации в лозаро-винарския сектор се засилват контролните функции на Изпълнителната агенция по лозата и виното по контрола на гроздето, производството на вино и търговията на тези продукти, включително в заведения за обществено хранене и магазини. Контролът ще се извършва от Изпълнителната агенция по лозата и виното.
С новите си функции агенцията ще извършва изцяло регистрацията на производителите на грозде и вино с цел ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Предвидените санкции в административнонаказателните разпоредби са съобразени изцяло с възможностите на производителите за постигане на превенция, подобряване на събираемостта и защита на потребителите.
Целите на промените са: повишаване на конкурентоспособността на винопроизводителите; създаване на лозаро-винарски режим, базиран на ясни, прости и ефикасни правила, осигуряващи равновесието между търсенето и предлагането; възстановяване на старите и създаване на нови пазари на българските вина. 
В текста на новия закон правилата за производството, техническите определения, означаването, представянето и етикетирането на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и спиртните напитки са изцяло хармонизирани с изискванията, установени в Регламент № 110 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз. За целите на българските производители и потребители, съобразно наложените добри традиционни практики, този закон установява специфични определения и изисквания за ракия, мастика, както и дестилацията за тяхното производство. Тези определения подчертават традиционния характер на българските напитки и по-специално на ракията.
Не на последно място искам да кажа, че към настоящия момент в този сектор се работи с 16 нормативни документа. Сега ще работим с един закон, един правилник за прилагане на закона и две наредби. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви, господин Коев.
Откривам дебата. 
Има ли желаещи за изказване?
Господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми вносители, мисля си, че няма да настъпи революция с приемането на този законопроект, тъй като 90 % от текстовете, които са вътре, съществуват в сега действащия закон. Ако някой иска да си пише точки в тази посока – добре, но мисля, че няма да се случи тази революция, която се очаква. Няма как да се случи! Секторът е добре регулиран и не от вчера. Вярно е, че се вкарват регламентите на Европейския съюз от 2008 г. – това е доброто на този законопроект. 
Не виждаме обаче никаква причина да се готви нов законопроект в тази област, още повече че в цяла Европа спиртните напитки се контролират от митниците. При нас обаче искаме това да е под шапката на Министерството на земеделието и храните. И нека всеки да си зададе въпроса защо. Няма нужда виното и спиртните напитки да са в един и същи закон. Те трябва да бъдат разделени, но това не се случва. Така че не виждаме причина да подкрепим този законопроект. В най-лошия случай – ще се въздържим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение на господин Пенко Атанасов? Няма.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
От името на вносителите, заповядайте в рамките на дебата, господин Красимир Коев.
КРАСИМИР КОЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, в Закона за виното и спиртните напитки, който предлагаме като проект, никъде не е упоменато, че контролът върху производството и продажбата на спиртни напитки ще мине към Министерството на земеделието и храните. Той е в прерогативите и правомощията на Агенция „Митници”, а регистрационният режим се извършва от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. 
Преди да направим новия законопроект, имахме за задача да направим закон за изменение и допълнение. Промените, които последваха, бяха над 70%. Затова се пристъпи към изготвяне на изцяло нов закон. 
Това исках да направя като уточнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: След тези пояснения отново се обръщам към Вас, уважаеми народни представители, някой желае ли думата за изказване и становище? Няма други желаещи.
В такъв случай закривам дебата и подлагам на първо гласуване Законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.
Преди това пускам сигнала, за да  призова народните представители да се явят в залата и да упражнят своето право на глас. 
Гласували 102 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 24.
Предложението е прието.
С това на първо гласуване е приет внесеният от Министерския съвет Законопроект за виното и спиртните напитки. 

Ние, уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Започваме с докладите на комисиите. Водеща е Комисията по земеделието и горите. 
Госпожо Танева, Вие ли ще  прочетете доклада на комисията?
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председателстващ, колеги народни представители! Първо искам да направя процедурно предложение за допуск в залата на д р Йордан Войнов – изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, и господин Дамян Илиев – главен секретар на Българската агенция по безопасност на храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на гласуване предложението от госпожа Танева за допускане в залата на посочените лица.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите да въведат лицата, за които гласувахме допускане в залата.
Госпожо Танева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2011 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 25 януари 2012 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102 01-86, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2011 г.
В работата на комисията взеха участие от Министерството на земеделието и храните - господин Цветан Димитров – заместник-министър, госпожа Марияна Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности”, госпожа Крачолова – началник на отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения”, и госпожа Мадлен Василева – началник на отдел в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”. От Българската агенция по безопасност на храните – д р Йордан Войнов – изпълнителен директор, господин Дамян Илиев – главен секретар, госпожа Анита Пашова – директор на дирекция „Правна” и господин Емил Кръстев – началник на отдел в същата дирекция, представители на академичната общност и на широк кръг браншови организации.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Димитров, който изтъкна, че основна негова цел са дейностите по организацията и изпълнението на държавната профилактична програма, идентификацията на животните и дейностите по обезвреждане на трупове на умрели животни да се приведат в съответствие с изискванията за съвместимост с правилата за предоставяне на държавни помощи.
Промените могат да бъдат систематизирани в следните основни теми:
Голяма група промени е свързана с изцяло променения начин на възлагане на изпълнението на мерките по държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните. Обемът и срокът за изпълнение на мерките вече няма да се определя в годишен рамков договор, а с Национален годишен профилактичен план, като разходите за тяхното изпълнение ще са за сметка на собствениците на животни. Изпълнители на мерките ще са регистрирани ветеринарни лекари, сключили договор със собствениците. В тази връзка е предвидено сключените по стария ред индивидуални договори с ветеринарни лекари да запазят действието си за срок до 3 месеца от влизането на закона в сила, като в същия срок собствениците на животновъдните обекти, съответно на животни, ще трябва да сключат договори по новия ред с регистрирани ветеринарни лекари.
По отношение на официалната идентификация, компетентният орган за контрол е Българска агенция за безопасност на храните, която поддържа Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти. Българската агенция за безопасност на храните ще определя номерацията на средствата за идентификация, а конкретните изисквания и начина на използването им ще се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните. 
Със законопроекта се въвеждат няколко регламента относно реда и условията за идентификация на едри преживни животни, на овце и кози и на еднокопитни животни. За останалите животни се предвижда издаването на наредби на министъра на земеделието и храните. Разписани са условията и редът, по които може да се извършва производство и търговия със средствата за официална идентификация на животни. Стойността им и разходите за идентифициране на животните ще са за сметка на техните собственици.
По отношение на разходите за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните, както и стойността на средствата за официална идентификация и разходите за идентифициране на животните е предвидена възможност, след постановяване на положително становище на ЕК за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи, Държавен фонд „Земеделие” да компенсира изрядните собственици по реда на Закона за държавните помощи.
Във връзка с промените по отношение на организацията и изпълнението на профилактичната програма, се вменяват и редица задължения на собствениците на животни и на органите на местното самоуправление. Кметовете на населени места ще трябва да издават свидетелства за собственост на новородени едри преживни и еднокопитни животни. Ще организират събирането и предаването за обезвреждане или съхранение на труповете на животни, умрели в обекти с животни за лична консумация, намиращи се на тяхна територия, на умрелите безстопанствени животни и на животните, умъртвени поради установени нарушения на забраните за отглеждане. Разходите за обезвреждането и съхранението ще са за сметка на съответната община.
По отношение на страничните животински продукти се разработват редът и условията за тяхното използване за научноизследователски и диагностични цели, и редът за получаване на разрешение за използването им. На лицата, в резултат на чиято дейност се получават странични продукти, се вменява задължението да ги предават за обезвреждане или съхранение, като сами заплащат разходите за събиране, транспортиране, обезвреждане или съхранение. За сметка на държавния бюджет остават разходите за животни умрели от болести или умъртвени в резултат на изпълнение на профилактичните програми, с изключение на случаите, когато собствениците на животни не са ги предоставили за идентификация или за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма. В тези случаи разходите са за сметка на собствениците на животните.
Следващата група промени е свързана с употребата, вноса, търговията и съхранението на ветеринарномедицинските препарати. Прецизират се текстове, свързани с лицензионните режими. Всички лицензи стават безсрочни. Предвидена е процедура за прехвърляне на права върху лиценз за употреба на ветеринарномедицински препарати. При установени нарушения на лицензионния режим, собствениците на ветеринарномедицинските препарати, освен че са задължени да бракуват съответните препарати, ще трябва и да ги унищожават по реда на Закона за управление на отпадъците. В обхвата на лиценза за производство на ветеринарномедицински препарати се включват и активните субстанции, използвани като изходни суровини. Търговците на едро ще имат право да доставят ветеринарномедицинските препарати само на търговци на едро и дребно, и на регистрирани ветеринарни лекари. При внос от трети страни препаратите ще могат да бъдат продавани единствено на търговци на едро. Право да осъществяват контрол, освен от инспекторите от Българската агенция по безопасност на храните, получават и експерти на същата агенция.
Създава се нова глава, регламентираща реда и условията, при които ще се извършва производството, вноса, търговията, съхранението и употребата на ин витро диагностични ветеринарномедицински средства. Досегашният лицензионен режим се заменя с регистрационен, като издадените разрешителни и лицензи за употреба ще запазят действието си до изтичането на срока, за който са издадени. Предвидено е след издаването на безсрочен сертификат за регистрация от Българската агенция по безопасност на храните, диагностичните средства да бъдат вписвани в регистър. Разписана е процедурата за извършването и заличаването на регистрацията и за издаването и обезсилването на сертификата. Регламентирани са правата и задълженията на притежателите на сертификати и на търговците на едро и дребно. За вече одобрени от референтна лаборатория на Европейската общност диагностични средства е предвидено те да бъдат признавани за употреба в България без допълнителна регистрация. 
Подробно са разписани административнонаказателни разпоредби за нарушения на европейското законодателство.
Изцяло е преработена и разширена материята, регламентираща осъществяването на контрол по безопасност на фуражите, който с приетия Закон за Българската агенция по безопасност на храните премина в компетентността на същата агенция. В тази връзка подробно са разработени съответните процедури. Правят се и съответните измененията в Закона за фуражите.
Не на последно място са промените, свързани с упражняването на ветеринарномедицинска практика. Отпада забраната официалните ветеринарни лекари, инспекторите и експертите, осъществяващи контрол да извършват или да участват в дейности, обект на контрол от Българската агенция по безопасност на храните. 
С преходните и заключителни разпоредби се правят промени в Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, където се предвижда преобразуването на Българският ветеринарен съюз във Федерация на ветеринарните лекари в България, в която ще могат да членуват както отделни ветеринарни лекари, така и професионални сдружения. Премахва се задължителното членство в Българския ветеринарен съюз на ветеринарните лекари, упражняващи професията и се отменя ограничението един лекар да упражнява ветеринарномедицинска практика на територията на един ветеринарен участък. Отпада забраната служители в държавната администрация, осъществяващи контрол върху ветеринарномедицинската практика, да членуват в Българския ветеринарен съюз.
По законопроекта са постъпили писмени становища от широк кръг неправителствени организации с конкретни предложения. В комисията е постъпило и становище от отдел „Европейско право” на Народното събрание, с конкретни бележки, които ще бъдат отразени между първо и второ четене на законопроекта. 
В дискусията взеха участие народните представители Венцислав Върбанов, Пенко Атанасов, Петя Раева, Емил Димитров и Георги Божинов. От името на присъстващите неправителствени организации отношение по законопроекта взе по един представител. 
Основните акценти в последвалата дискусия могат да бъдат сведени до следното:
Болшинството от изказалите се изразиха съгласие с аргументите на министерството, че е необходимо да бъде променен моделът на заплащане за имунопрофилактика и за идентификация на животните, но настояха собствениците на животни да бъдат компенсирани за тези разходи чрез Държавен фонд „Земеделие”, тъй като в противен случай секторът ще бъде силно затруднен. 
От министерството припомниха, че към момента заплащането на мероприятията за профилактика, надзор и ликвидиране на болести, заплащането на средствата са идентификация и средствата за обезвреждане на трупове на умрели животни се извършва от бюджета на държавата, което представлява нерегламентирана държавна помощ. Затова е предвидено тези разходи да бъдат компенсирани, след съответната нотификация, като необходимите средства вече са осигурени по бюджета на Държавен фонд „Земеделие”. 
На поставен въпрос доколко общините ще успеят да се справят със задължението да заплащат дейностите по обезвреждане на труповете на селскостопански и безстопанствени животни, без да имат предвидени средства за това, от министерството обясниха, че общините няма да отговарят за обезвреждането на животните по цялата хранителна верига, а само за тези, отглеждани за лична консумация и животни, умрели на улицата, като за общините също има предвидени средства за компенсиране на направените разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие”. 
От Коалиция за България заявиха, че няма да подкрепят законопроекта, тъй като той не просто не решава съществуващите проблеми, а вменява непосилни задължения, които следва да бъдат ангажимент на държавата. От министерството припомниха, че освен поради вече изложения аргумент за несъвместимост на тези плащания с правилата за предоставяне на държавни помощи, промените се налагат и във връзка с отпадането на несвързани с контрола по хранителната верига и несвойствени за Българската агенция по безопасност на храните ангажименти.
Беше направено предложение да се даде право на търговците на едро с ветеринарномедицински препарати да доставят препарати на собственици на животновъдни обекти, представили рецепта от ветеринарен лекар, а не само на търговци на едро и дребно и на регистрирани ветеринарни лекари, тъй като в противен случай се създава зависимост на собствениците от регистрираните лекари. Доктор Войнов се съгласи с изложения аргумент и изтъкна, че подобно предложение няма да попречи да бъде упражняван контрол върху лекарствата с карентни срокове и може да бъде обсъдено.
Другият основен въпрос, които беше дискутиран бяха предложените промени, касаещи упражняването на ветеринарномедицинска практика. 
От Българския ветеринарен съюз възразиха срещу тях и изтъкнаха, че приемането им ще разруши добре работеща съсловна организация, създадена със специален закон и ще доведе до липсата на контрол върху прилагането на добрите професионални практики и професионалната етика. В тази връзка стана ясно, че има постигнато съгласие между министерството и съсловната организация тези предложения да бъдат оттеглени от вносителя между първо и второ четене на законопроекта. 
От друга страна, голяма част от изказалите се подкрепиха създаването на федерация, в която освен упражняващи професията и изпълняващи мерките по държавната профилактична програма на селскостопански животни ветеринарни лекари, да могат да членуват и всички останали ветеринарни лекари и техни сдружения. Освен това категорично се обявиха за отпадане на задължителното членство и на изискването ветеринарномедицинска практика да се упражнява на територията на един ветеринарен участък, като настояха, ако част от текстовете бъдат оттеглени, то поне да остане възможността за доброволно членство. 
Народният представител Емил Димитров също се изказа в подкрепа на принципа за доброволно сдружаване.
От неправителствените организации предложиха да се даде възможност собствениците на животновъдни обекти да могат да сменят ветеринарния си лекар по всяко време, а не само веднъж годишно. 
Народният представител Венцислав Върбанов изрази подкрепа за законопроекта, за възможността за свободен избор на ветеринарен лекар, както и за направеното предложение лекарят да бъде сменян по желание на собствениците на животни. По отношение на преобразуването на Българския ветеринарен съюз той подчерта, че има основателни аргументи както в подкрепа, така и против подобно решение и призова всички браншови организации да представят писмените си предложения, които между първо и второ четене на законопроекта да бъдат обсъдени. 
След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 13 гласа „за”, 3 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега ще чуем доклада на Комисията по околната среда и водите. 
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен 
от Министерския съвет на 14 декември 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на госпожа Искра Михайлова – председател на комисията, разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2011 г.
На заседанието присъстваха: от Българската агенция по безопасност на храните – господин Дамян Илиев, главен секретар и госпожа Анита Пашова, директор на дирекция „Правна”; от Министерството на земеделието и храните – госпожа Доротея Крачолова, началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения”, и госпожа Мадлен Василева, началник отдел в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”; от Българския ветеринарен съюз – д-р Йордан Бойчев, председател, д-р Вяра Гришина и госпожа Маргарита Колева, както и госпожа Десислава Стойкова – юрист от Националното сдружение на общините в Република България.
Заседанието беше открито от председателят госпожа Искра Михайлова, която представи присъстващите гости и обяви дневния ред, който се прие от членовете на комисията. 
Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Анета Пашова.
На първо място приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност се налага поради факта, че по сега действащия закон, държавата чрез бюджета на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) заплаща значителни средства за дейности, които се извършват от лица, които реализират приходи от осъществяването на тези дейности. С предложените изменения размерът на необходимите за някои дейности средства от държавния бюджет ще намалее значително, а за други изобщо няма да е необходимо да се отпускат средства от държавния бюджет, като разходите изцяло ще се поемат от лицата, от чиято дейност те произхождат и от която те реализират приходи.
Законопроектът съдържа разпоредби, според които заплащането на изпълнението на мерките по държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните ще се извършва от собствениците на животните. Със законопроекта се предлага отменяне на разпоредбите на действащия Закон за ветеринарномедицинската дейност, според който цените за изпълнението на тези мерки се определят в годишен рамков договор, подписан между министъра на земеделието и храните и председателя на съсловната организация на ветеринарните лекари в България – Българския ветеринарен съюз. Това ще доведе до огромно намаляване на средствата от държавния бюджет, които се заплащат за изпълнението на мерките по програмите. 
Съгласно законопроекта за сметка на бюджета ще останат само разходите за извършване на лабораторни изследвания от Българската агенция по безопасност на храните, необходими за изпълнението на държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните. Предвижда се разходите за закупуване на средствата за идентификацията на животните и имунологичните ветеринарномедицински продукти, които се прилагат в животновъдните обекти за изпълнение на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните, да бъдат за сметка на собствениците на животните, каквато е практиката в други държави – членки на Европейския съюз.
С предлаганите изменения се предвижда също и разходите за обезвреждане на труповете на животни и на други странични животински продукти (отпадъците, получени в кланици, месо - млеко- и рибопреработвателни предприятия) да бъдат за сметка на лицата, от чиято дейност се получават. Не е целесъобразно държавата да заплаща разходите за обезвреждане на странични животински продукти, които се получават от дейността на физически и юридически лица, които реализират значителни приходи от осъществяването на тази дейност.
На второ място, законопроектът предвижда облекчаване на регулаторния режим за употреба на ин витро диагностичните ветеринарномедицински средства. Според действащия закон тези диагностични средства се употребяват в Република България само след лицензирането им за употреба, което се извършва за лекарствените ветеринарномедицински продукти. Това усложнява и утежнява до голяма степен стопанската дейност на лицата, предлагащи такива диагностични средства, тъй като тези средства не се прилагат върху животните, а се извършва лабораторна диагностика, и не би следвало разрешаването за употребата им да се приравнява с изискванията за разрешаване за употреба на лекарствени ветеринарномедицински продукти. Такава е и практиката в останалите държави – членки на Европейския съюз. С предложения проект се предвижда, когато ин витро ветеринарномедицинско средство е одобрено от референтна лаборатория на Европейската общност, това диагностично средство да се признава за употреба и в Република България, а не да се изисква допълнителна регистрация.
В законопроекта още се предвижда и регламентацията на някои административнонаказателни разпоредби за нарушения на европейското законодателство, които досега липсваха и нямаше правно основание за търсене на отговорност на нарушителите.
Законопроектът е съобразен с новия Закон за Българската агенция по безопасност на храните, като навсякъде правомощията на структурите, вливащи се в Българската агенция по безопасност на храните, са заменени с агенцията.
Предвижда се още съсловната организация на ветеринарните лекари в България, посочена в Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, да се преобразува във Федерация на ветеринарните лекари в България (ФВЛБ), като вносителите посочват мотивите за това. 
Законопроектът предвижда също изменение на Закона за фуражите, което се налага във връзка с преминаването към Българската агенция по безопасност на храните на контрола относно безопасността на фуражите. Във връзка с това в законопроекта са разработени подробните процедури относно осъществяването на контрола по безопасност на фуражите от Българската агенция по безопасност на храните.
Председателят на комисията представи и становище на отдел „Европейско право” при Народното събрание, с което подкрепя законопроекта по отношение хармонизиране и пренос на изисквания на директиви, като правят някои конкретни бележки за прецизиране, които да се отразят от водещата комисия.
Отношение по законопроектите взеха: представителите на Българския ветеринарен съюз, които са представили становище по законопроекта с конкретни бележки относно преноса само на някои от директивите, а не всички, както и някои други предложения, които ще предоставят на водещата комисия. Според тях, дейностите по отношение на опазването на околната среда са били досега финансирани от държавата, а сега се пренасочват и ще затрудни общини и фермери.
Отношение по законопроекта взеха народните представители Огнян Пейчев, Искра Михайлова, Георги Божинов, Димитър Лазаров и Емил Димитров.
След проведената дискусия и направените предложения, Комисията по околната среда и водите с 9 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се”, подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност,                    № 102-01-86, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2011 г. и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! 
„На заседанието, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, Марияна Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности” в Министерство на земеделието и храните, и Дамян Илиев – главен секретар на Българска агенция по безопасност на храните.
I. Настоящият законопроект има за цел да създаде условия за прилагане в българското законодателство на пряко приложими европейски актове, като:
- определи компетентния орган по прилагане на Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета; Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември                      2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на                 Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО; Регламент (ЕО) № 504/2008 на Комисията от 6 юни 2008 г. за прилагане на Директива 90/426/ЕИО и Директива 90/427/ЕИО на Съвета относно методите на идентификация на еднокопитни животни;
– предвиди санкции при нарушаване изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти); Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии; Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните; Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход; Регламент (ЕО) № 1825/2000 на Комисията от 25 август 2000 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо; Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП”).
В законопроекта е предвидено изискванията на наредбата по чл. 63 от действащия Закон за ветеринарномедицинската дейност да бъдат заменени с изискванията на Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията от 22 декември 2009 г. относно фармакологично-активните субстанции и тяхната класификация по отношение на максимално допустимите стойности на остатъчните количества в храните от животински произход, а изискванията на наредбите по чл. 59 (oбщи изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на храните) да бъдат заменени с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004; Регламент (ЕО) № 853/2004 и Регламент (ЕО) № 1069/2009. 
С Допълнителните разпоредби на внесения законопроект се изменя Закона за фуражите, където Българската агенция по безопасност на храните е определена като контролен орган за спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 178/2002; Регламент (ЕО) № 183/2005; Регламент (ЕО) № 999/2001; Регламент (ЕО) № 1069/2009; Регламент (ЕО) № 1831/2003; Регламент (ЕО) № 1829/2003; Регламент (ЕО) № 1830/2003. Предвидени са санкции при нарушаване изискванията на Регламент (ЕО) № 1830/2003 и Регламент (ЕО) № 1829/2003.
II. При разглеждане на законопроекта следва да се вземе предвид следното: 
1. Необходимо е да се прецизират използваните в законопроекта понятия „държави-членки”, „държави-членки на Европейския съюз”, „друга държава”, „страна по регистрация на заявителя”, „трети страни”;
2. На основание чл. 1, ал. 3 от Договора за Европейския съюз, съгласно който „Съюзът замества Европейската общност и е неин правоприемник”, текстът на § 94 от законопроекта следва да се прецизира; 
3. На основание чл. 288, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който „Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.”, текстовете, извършващи препратки към регламенти е необходимо да се прецизират. Позоваването и препратките се извършват само, ако разпоредбите на регламента изискват мерки по неговото прилагане, изискват определяне на компетентен орган или определяне на санкции за нарушения на неговите разпоредби. Следва да се има предвид, че при изписване на наименованието на регламентите в част от текстовете на законопроекта са допуснати неточности. 
4. В законопроекта са допуснати и други правно-технически грешки, които следва да бъдат уточнени от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ четене.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 12 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа “въздържали се“) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерски съвет на 14 декември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Остана да чуем и Доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Татарски, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с Доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
„На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102–01–86, внесен от Министерски съвет на 14 декември 2011 г.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на земеделието и храните, на Българската агенция по безопасност на храните, на Българския ветеринарен съюз и на Националното сдружение на общините в Република България. 
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Дамян Илиев – главен секретар на Българската агенция по безопасност на храните и госпожа Анита Пашова – директор на дирекция „Правна” в агенцията.
Една от основните цели на предложения законопроект е значително да бъдат намалени разходите, които се заделят от държавния бюджет за осъществяване на определени дейности. Според действащия закон, държавата, чрез бюджета на Българската агенция по безопасност на храните, заплаща значителни средства за дейности, които се извършват от лица, които реализират приходи от осъществяването на тези дейности. С предложените изменения се предвижда разходите изцяло да се поемат от лицата, от чиято дейност те произхождат и от която те реализират приходи. 
Законопроектът предвижда заплащането на изпълнението на мерките по Държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните ще се извършва от собствениците на животните. С предлаганите изменения се предвижда също и разходите за обезвреждане на труповете на животни и на други странични животински продукти да бъдат за сметка на лицата, от чиято дейност се получават, тъй като те реализират значителни приходи от осъществяването на тази дейност.
Съгласно законопроекта за сметка на бюджета ще останат само разходите за извършване на лабораторни изследвания от Българската агенция по безопасност на храните, необходими за изпълнението на Държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните. 
В становището на Националното сдружение на общините в Република България бе изразено несъгласие с разпоредбите от законопроекта, чрез които значителни по обем функции на съответните национални органи и техните териториални звена се прехвърлят върху органи на местната власт – функции неспецифични за нея, за които нямат нито експертна, нито финансова обезпеченост. Изхождайки от мотивите на законопроекта, представителите на общините изразиха несъгласието си, че с предлаганите промени с такъв тип дейности, респективно разходи, се натоварват общините, за сметка на структури на Българската агенция по безопасност на храните и частните производители. След като законът еднозначно определя Българската агенция по безопасност на храните за официалния компетентен орган за осъществяване, управление и контрол на ветеринарномедицинската дейност, за която цел получава национално финансиране, е редно той да осъществява и финансира свързаните с тези си правомощия дейности. 
Представителите на Българския ветеринарен съюз направиха редица принципни възражения срещу голяма част от разпоредбите на предложения законопроект, като изразиха становище, че той не кореспондира с тенденцията на развитие на ветеринарномедицинската дейност в световен и европейски мащаб и ще доведе до деструктурирането на един работещ закон. Бележките и конкретните предложения на Българския ветеринарен съюз са изложени в обширно становище, което е предоставено на комисиите, на които е разпределен законопроектът.
В хода на дискусията членовете на комисията се солидаризираха с позицията на Националното сдружение на общините в Република България, като изразиха несъгласието си с разпоредбите на законопроекта, предвиждащи кметовете на населените места да издават свидетелства за собственост на новородени едри преживни и еднокопитни животни, тъй като това е неприсъща дейност на органите на местната власт. 
Членовете на комисията възразяват и срещу задължението на общините да извършват събиране и обезвреждане на трупове на умрели и болни животни, както от животновъдни обекти, така и безстопанствени, при това за своя сметка, тъй като това противоречи на принципите, изложени в мотивите на законопроекта – присъщите разходи да са за сметка на лицата, които реализират приходи от дейността. Още повече, че сега се добавя като допълнително задължение и обезвреждането на здрави животни, неотговарящи на изискванията за идентификация. Това ще доведе до сериозно натоварване на общинските финанси, а законът не предвижда никакви постъпления от глоби по контролната дейност за общините, което поне частично да компенсира разходите. Кметовете на общини и на кметства могат да съдействат на компетентните органи при събиране и обезвреждане на животни, но не и да организират и изпълняват всички дейности, още по-малко – допълнително да заплащат и на частни фирми за унищожаването. 
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 5 гласа - “за”, 5 гласа - “против” и 3 гласа – “въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102–01–86, внесен от Министерски съвет, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
От името на вносителя някой желае ли да вземе отношение? 
Заповядайте.
ЙОРДАН ВОЙНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз съм д-р Войнов – изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните. 
Този закон е изключително важен както за фермерите, както за частно практикуващите лекари, така и за Българската агенция по безопасност на храните. Налага се по няколко много важни причини.
Първата е финансова. Текущата издръжка на Българската агенция по безопасност на храните за миналата година беше в размер на 20 млн. лв. Тъй като тя изплати 12 млн. лв. на частно практикуващите лекари по изпълнение на държавната имунопрофилактична програма, 7,5 млн. лв. на екарисажите и 1,5 млн. лв. за ушни марки, нейната издръжка се надвишава. Това стопира работата на Българската агенция по безопасност на храните.
Друг важен момент. С този закон искаме да отпаднат задължителните участъци, които към момента са 1100 за цялата страна. Никъде по света няма такъв модел с ветеринарномедицински участъци. Това е нарушаване правото на избор на фермерите – да изберат лекар, който да ги обслужва. Мисля, че то е изключително важно, тъй като един участък задължава един лекар да обслужва този участък. 
Досегашният модел беше – спускане на лекар от съсловната организация, който да обслужва фермера. По този начин се налага фермерът да няма право на избор. Точно това искаме с изменението на закона – всеки фермер сам да избира ветеринарния лекар, който да го обслужва. 
Друг момент – ушните марки. Досега Българската агенция по безопасност на храните закупуваше тези ушни марки с тежки процедури, търгове и така нататък, което е в противоречие на всякакви норми. Не може органът, който контролира, фактически и да купува ушните марки. В цял свят ушните марки се купуват от фермерите.
Друг важен момент – екарисажите. Агенцията по безопасност на храните досега плащаше обезвреждането на трупове от ферми и безстопанствени животни – за сметка на своя бюджет. Също е нарушение, тъй като не може органът, който контролира, да плаща за този вид дейност.
Законът е изключително важен и ако не бъде приет, първо, ще е в разрез с европейските норми и изисквания, и второ, агенцията няма да има възможност да упражнява своята дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, д-р Войнов.
Откривам дебата.
Народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложеният законопроект касае изключително голяма промяна – не вярвам, че е за добро. И ще кажа защо.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Пак ли?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Пак, защото който закон сте пипнали, нищо хубаво не е станало. Затова не питайте. Ще ни се наложи всичко, което сте пипали, следващия мандат да го оправяме. (Весело оживление и реплики: „Еее!” от ГЕРБ.)
Първото нещо, което възмущава в този законопроект, е следното. Откакто съществува ветеринарното обслужване в страната, държавата винаги е била активен участник в имунопрофилактиката. Това са повече от 120 години, ако не се лъжа. Сега решаваме, че държавата няма да има участие. 
Представете си какво ще се случи оттук нататък, когато – държавата с тези традиции, с името, което е създала службата през годините, с уважението в международен план – това нещо вече няма да го има! Трябва да го плащат собствениците. 
Въобще министър Дянков ако може да се отърве от всички плащания на държавата, ще бъде най-добре. Само че последствията от това са изключително сериозни и много важни, касаещи всеки български гражданин.
Другото нещо. Натоварваме общините с нови задължения – те да поемат отговорността за обезвреждането на животните, за транспортирането им до екарисажите. Как ще стане това? По какъв начин ще се случи? Нали разбирате, че това струва средства? Има ли общината тези средства? Предвидени ли са? Разбирате ли сложността и важността на този проблем? Или пак тук ще го приемем и след време ще се окаже, че това не работи?! И пак, за пореден път ще променяме закони. 
Още нещо. Беше казано, че с държавна помощ ще бъдат подпомагани животновъдите за имунопрофилактиката. Къде е тази държавна помощ? Нотифицирахте ли я? Работите ли по тази нотификация? Кога тя ще се случи? Отрасълът ни в такова цветущо състояние ли е сега да го натоварваме с допълнителни разходи? Все въпроси, които просто не се решават.
Дайте, нека да плащат и ушните марки, въобще малките стопанства трябва да изчезнат. Ако това е идеята на този законопроект, да, успешно ще изпълните задачата, ако сте поемали такава.
Поради тези причини законопроектът няма да бъде подкрепен от Коалиция за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване има записани четирима народни представители, които ще чуем след почивката.
Доктор Шарков ще бъде следващият говорител.
Обявявам 30 минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си. Заседанието продължава с първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
За процедура – Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разглеждаме сериозен законопроект, по който има две положителни мнения на комисии и едно отрицателно. Не трябва това да бъде съставът при гледането на такъв сериозен законопроект. Затова от името на Парламентарната група на Синята коалиция – поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: 

Александър Владимиров Радославов	-	отсъства
Александър Руменов Ненков	-	отсъства
Александър Стойчев Стойков	-	тук
Алиосман Ибраим Имамов	-	отсъства
Анастас Василев Анастасов	-	отсъства
Анатолий Великов Йорданов	-	отсъства
Ангел Георгиев Даскалов	-	отсъства
Ангел Петров Найденов	-	отсъства
Андрей Лазаров Пантев	-	отсъства
Анна Георгиева Янева	-	тук
Антон Константинов Кутев	-	отсъства
Антоний Йорданов Йорданов	-	отсъства
Ариф Сами Агуш	-	отсъства
Асен Димитров Гагаузов	-	отсъства
Асен Йорданов Агов	-	отсъства
Аспарух Бочев Стаменов	-	тук
Атанас Тодоров Мерджанов	-	отсъства
Ахмед Демир Доган	-	отсъства
Белгин Фикри Шукри	-	отсъства
Бисерка Борова Петрова	-	тук
Бойко Стефанов Великов	-	отсъства
Борис Крумов Грозданов	-	тук
Борислав Тодоров Стоянов	-	отсъства
Валентин Алексиев Николов	-	отсъства
Валентин Николов Иванов	-	тук
Валентин Тончев Микев	-	отсъства
Валентина Василева Богданова	-	отсъства
Ваньо Евгениев Шарков	-	тук
Ваня Донева Георгиева	-	тук
Величка Николова Шопова	-	тук
Венцислав Асенов Лаков	-	отсъства
Венцислав Василев Върбанов	-	тук
Веселин Велков Давидов	-	тук
Веселин Методиев Петров	-	тук
Владимир Цветанов Тошев	-	тук
Владислав Евгениев Димитров	-	тук
Волен Николов Сидеров	-	отсъства
Вяра Димитрова Петрова	-	отсъства
Галина Димитрова Банковска	-	отсъства
Галина Стефанова Милева-Георгиева	-	тук
Геновева Иванова Алексиева	-	отсъства
Георги Георгиев Пирински	-	тук
Георги Георгиев Плачков	-	тук
Георги Данаилов Петърнейчев	-	отсъства
Георги Иванов Андонов	-	тук
Георги Тодоров Божинов	-	отсъства
Георги Цветков Терзийски	-	тук
Георги Чавдаров Анастасов	-	отсъства
Гинче Димитрова Караминова	-	тук
Гюнай Хасан Сефер	-	отсъства
Гюнер Фариз Сербест	-	отсъства
Даниел Георгиев Георгиев	-	тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова	-	тук
Даниела Димитрова Миткова	-	отсъства
Даниела Маринова Петрова	-	тук
Дарин Величков Матов	-	отсъства
Делян Славчев Пеевски	-	отсъства
Деница Стоилова Гаджева	-	отсъства
Десислав Славов Чуколов	-	отсъства
Десислава Вълчева Атанасова	-	отсъства
Десислава Жекова Танева	-	тук
Джевдет Ибрям Чакъров	-	отсъства
Джема Маринова Грозданова	-	тук
Диан Тодоров Червенкондев	-	отсъства
Диана Иванова Йорданова	-	отсъства
Димитър Анастасов Карбов	-	отсъства
Димитър Ангелов Горов	-	тук
Димитър Асенов Колев	-	тук
Димитър Бойчев Петров	-	отсъства
Димитър Борисов Главчев	-	тук
Димитър Иванов Аврамов	-	отсъства
Димитър Йорданов Атанасов	-	тук
Димитър Йорданов Чукарски	-	тук
Димитър Николов Лазаров	-	отсъства
Димитър Стоянов Дъбов	-	отсъства
Димо Георгиев Гяуров	-	тук
Димчо Димитров Михалевски	-	отсъства
Доброслав Дилянов Димитров	-	отсъства
Драгомир Велков Стойнев	-	тук
Дурхан Мехмед Мустафа	-	отсъства
Евгени Димитров Стоев	-	отсъства
Евгений Желев Желев	-	тук
Екатерина Иванова Михайлова	-	тук
Елин Елинов Андреев	-	тук
Емануела Здравкова Спасова	-	тук
Емел Етем Тошкова	-	отсъства
Емил Генов Василев	-	тук
Емил Делчев Димитров	-	отсъства
Емил Димитров Гущеров	-	отсъства
Емил Димитров Караниколов	-	тук
Емил Йорданов Радев	-	отсъства
Емил Кирилов Иванов	-	отсъства
Емилия Радкова Масларова	-	отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов	-	отсъства
Захари Димитров Георгиев	-	тук
Зоя Янева Георгиева	-	тук
Ивайло Георгиев Тошев	-	тук
Иван Дечков Колев	-	отсъства
Иван Димитров Иванов	-	тук
Иван Йорданов Божилов	-	тук
Иван Йорданов Костов	-	отсъства
Иван Николаев Иванов	-	тук
Иван Петров Иванов	-	отсъства
Иван Стефанов Вълков	-	отсъства
Ивелин Николаев Николов	-	отсъства
Ивелин Николов Николов	-	тук
Илия Иванов Пашев	-	тук
Ирена Любенова Соколова	-	тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова	-	тук
Искра Фидосова Искренова	-	отсъства
Йоана Милчева Кирова	-	тук
Йордан Георгиев Андонов	-	тук
Йордан Иванов Бакалов	-	отсъства
Йордан Кирилов Цонев	-	отсъства
Калина Венелинова Крумова	-	отсъства
Камен Костов Костадинов	-	отсъства
Камен Маринов Петков	-	отсъства
Касим Исмаил Дал	-	отсъства
Катя Ангелова Чалъкова	-	отсъства
Катя Костова Колева	-	отсъства
Кирил Боянов Калфин	-	отсъства
Кирил Владимиров Гумнеров	-	отсъства
Кирил Николаев Добрев	-	тук
Кирчо Димитров Димитров	-	отсъства
Корман Якубов Исмаилов	-	отсъства
Корнелия Петрова Нинова	-	тук
Костадин Василев Язов	-	тук
Красимир Георгиев Ципов	-	отсъства
Красимир Любомиров Велчев	-	тук
Красимир Неделчев Минчев	-	отсъства
Красимир Петров Петров	-	отсъства
Красимира Щерева Симеонова	-	тук
Кристияна Методиева Петрова	-	тук
Лили Боянова Иванова	-	тук
Лилия Кирилова Христова	-	тук
Лъчезар Благовестов Тошев	-	тук
Лъчезар Богомилов Иванов	-	тук
Любен Андонов Корнезов	-	отсъства
Любен Петров Татарски	-	тук
Любомила Станиславова Станиславова	-	тук
Любомир Владимиров Владимиров	-	отсъства
Любомир Тодоров Иванов	-	тук
Лютви Ахмед Местан	-	тук
Марио Иванов Тагарински	-	тук
Мартин Димитров Димитров	-	отсъства
Мая Божидарова Манолова	-	тук
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова	-	отсъства
Менда Кирилова Стоянова	-	отсъства
Милена Иванова Христова	-	тук
Мирослав Николов Петков	-	тук
Митко Живков Захов	-	тук
Митхат Мехмед Табаков	-	отсъства
Митхат Сабри Метин	-	отсъства
Михаил Ненов Николовски	-	тук
Михаил Райков Миков	-	тук
Михаил Рашков Михайлов	-	тук
Моника Ханс Панайотова	-	тук
Муса Джемал Палев	-	отсъства
Неджми Ниязи Али	-	отсъства
Недялко Живков Славов	-	тук
Нели Иванова Калнева-Митева	-	тук
Нигяр Сахлим Джафер	-	отсъства
Николай Горанов Коцев	-	тук
Николай Димитров Костадинов	-	тук
Николай Петков Петков	-	тук
Николай Хинков Рашев	-	тук
Николай Янков Пехливанов	-	отсъства
Огнян Андонов Пейчев	-	тук
Огнян Димитров Тетимов	-	отсъства
Огнян Стоичков Янакиев	-	тук
Павел Димитров Шопов	-	тук
Павел Илиев Димитров	-	тук
Пенко Атанасов Атанасов	-	отсъства
Петко Валентинов Петков	-	тук
Петър Атанасов Курумбашев	-	тук
Петър Василев Мутафчиев	-	тук
Петър Владимиров Димитров	-	отсъства
Петър Иванов Хлебаров	-	отсъства
Петър Методиев Петров	-	тук
Петя Николова Раева	-	тук
Пламен Василев Орешарски	-	отсъства
Пламен Георгиев Цеков	-	тук
Пламен Дулчев Нунев	-	отсъства
Пламен Тачев Петров	-	тук
Пламен Тенев Русев	-	отсъства
Рамадан Байрам Аталай	-	отсъства
Ремзи Дурмуш Осман	-	тук
Румен Иванов Иванов	-	отсъства
Румен Иванов Такоров	-	тук
Румен Йорданов Петков	-	отсъства
Румен Кирев Данев	-	отсъства
Румен Стефанов Стоилов	-	тук
Румен Стоянов Овчаров	-	отсъства
Светлана Ангелова Найденова	-	тук
Светлин Димитров Танчев	-	тук
Светомир Константинов Михайлов	-	тук
Светослав Неделчев Неделчев	-	тук
Светослав Тончев Тончев	-	тук
Сергей Дмитриевич Станишев	-	отсъства
Силвия Атанасова Хубенова	-	тук
Снежана Георгиева Дукова	-	тук
Спас Янев Панчев	-	тук
Станислав Стоянов Иванов	-	тук
Станислав Тодоров Станилов	-	тук
Станка Лалева Шайлекова	-	тук
Стефан Господинов Господинов	-	отсъства
Стефан Иванов Дедев	-	тук
Стефан Ламбов Данаилов	-	тук
Стефани Михнева Михайлова	-	тук
Стоян Иванов Иванов	-	отсъства
Стоян Янков Гюзелев	-	тук
Таня Димитрова Въжарова	-	тук
Теодора Радкова Георгиева	-	тук

Налице е кворум. Заседанието продължава.
Преди това обявявам от поименно извиканите към момента на повикването допълнително влезли в залата преди приключването на проверката следните народни представители: Галина Банковска, Андрей Пантев, Антон Кутев, Георги Божинов, Бойко Великов, Валентина Добрева, Алиосман Имамов, Йордан Цонев, Волен Сидеров, Корман Исмаилов, Венцислав Лаков, Красимир Минчев, Димитър Бойчев, Диана Йорданова и Валентин Николов.
Господин Шарков, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Искам да кажа в началото, че разглеждаме законопроект, по който Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове има доста и то сериозни забележки, Комисията по регионална политика и местно самоуправление не го приема, а Комисията по земеделието и горите го приема. 
Разглеждаме законопроект, който не е добре направен, и не е добре направен поради няколко факта.
Първо, доста време – от началото на миналата година, след това през месец март се появи друг вариант, който стоеше на страницата на Министерството на земеделието и храните, накрая в Народното събрание влязоха текстове, които не бяха познати на гилдията, която касае. 
В крайна сметка обаче най-интересният факт е, че преди първото заседание на Комисията по земеделието и горите министърът на земеделието и храните вкарва текстове, които казва, че приема в резултат на диалога, който е воден със Съюза на ветеринарните лекари. Всъщност той изразява съгласие по над 20 от техните предложения, и това е преди гледането в комисията и след заседанието на Министерския съвет. Тоест законопроектът има много странен вид в момента. Имаме законопроект, който е приет от Министерския съвет, голямата му част е видоизменена съгласно редакциите, които министърът вкарва преди първо четене, макар че такава процедура няма никъде – да се вкарват подобни редакции. Чух от председателя на Комисията по земеделието и горите, че вносителят щял да изтегли някои от текстовете преди второ четене, което той няма как да прави. 
В крайна сметка всички тези консултации със Съюза на ветеринарните лекари можеха да бъдат направени преди внасянето на закона, за да не се изпада в конфузни ситуации, а след това да има текстове, които влизат в Комисията по земеделието и горите, в същото време ги няма в другите две комисии, които гледат закона, и не е ясно те дали са запознати изобщо със съгласието, което той е заявил по промени в над 20 от текстовете.
Втората причина, поради която не е добър законът, е, че само преди няколко месеца гледахме Закона за държавния бюджет. Част от гледането на Закона за държавния бюджет беше и бюджетът на Българската агенция по безопасност на храните. В началото на бюджетната година, февруари месец, вносителят се опитва да разтовари през този закон Агенцията по безопасност на храните от редица разходи, като тези разходи се прехвърлят на общините, където не са заложени в техните бюджети. Това, което прави вносителят, е, че от държавата отпадат задължения и разходи, които отиват в общините, където пък в техните бюджети и правомощия досега такива задължения не са съществували. 
Ако имахте желание като вносители да правите тези промени, защо не бяха направени, когато беше гледан бюджетът и да е ясно за какво ще отидат средствата, които остават в Агенцията по безопасност на храните? 
И второ, през този закон се натоварват и българските гражданите. Ние знаем, че в България има само два действащи екарисажа. Само два, за съжаление, въпреки уверението по време на парламентарен контрол на министъра, че ще се работи за създаването и на други такива в страната. Единият е в Шумен, другият е във Варна. При натоварването на гражданите да заплащат извозването на тези животни в другия край на България, какво прави един човек, който има четири животни в Петрич? Ако умрат двете, трябва да продаде другите две, за да закара първите две до екарисажа в Шумен. Какво правят тези хора?! Натоварваме със закона общините със задължения и разходи, и натоварваме българските граждани с разходи. Ако това е добро законодателство, значи има неправилно разбиране за какво работи българският парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Народният представител Петя Раева е заявила желание за изказване.
ПЕТЯ РАЕВА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както нееднократно сме декларирали, Движението за права и свободи ще подкрепи всички реформи на правителството, които са конструктивни и които могат да подкрепят положението на България като страна – членка в Европейския съюз. 
В настоящия законопроект се създават условия за пряко прилагане на редица европейски актове и регламенти в българското законодателство. Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, регламентът е задължителен за всяка страна членка. Обаче според същия договор регламентът е и акт с общо приложение. Имам забележка, че текстовете, които извършват препратки към регламенти, съдържат множество неточности, които е необходимо да се прецизират между първо и второ четене на законопроекта, който нарушава също и основни правни правила и принципи на европейското и националното законодателство, които не кореспондират с тенденциите за развитие на ветеринарномедицинската дейност в европейски и световен мащаб.
В законопроекта има допуснати правни абсурди и ще ги посоча – като основен принцип в наказателното, респективно административнонаказателното право е за едно деяние да се прилага едно наказание. 
Нарушен е и друг основен принцип в гражданското право – това е свободата на договаряне и волята на страните. Предвидено е утвърждаване от страна на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните на договора в частта му за изпълнение на мерките по Държавна профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните. В този договор, който се сключва между собственика на животните и регистриран ветеринарен лекар, изпълнителният директор на БАБХ не е страна по договора. 
Ясно е, че една от основните цели на този внесен законопроект е намаляването на разходите, които държавата плаща чрез бюджета на Българската агенция по безопасност на храните, и това са средства по изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните, които се извършват от собствениците на животните, като за сметка на БАБХ да останат само разходите по извършване на лабораторни изследвания. 
Предвидено е също така разходите за обезвреждане на труповете на животните и на другите странични продукти – отпадъците, получени в кланици, месопреработвателни, рибопреработвателни и млекопреработвателни компании, да са за сметка на лицата, от чиято дейност те получават приходи. Това предложение е абсолютно нелогично, няма и необходимата обосновка. 
Не е отчетен завишеният риск, свързан с опазването на общественото здраве, като в мотивите не са посочени конкретните очаквани резултати и реалните финансови резултати от прилагането на тези разпоредби. БАБХ е органът, категорично определен от закона, който получава национално финансиране за осъществяване на тази дейност и управление и контрол на ветеринарномедицинската дейност на територията на цялата страна. Не е логично върху органите на местната власт да се прехвърлят неспецифични функции за нея, за които няма нито финансова, нито експертна обезпеченост в съответната община. 
Противоречиво е задължението на общините да извършват дейност за обезвреждане и за събиране на труповете на умрели и болни животни за собствена сметка както от животновъдните обекти, така и които са безстопанствени. Общините се натоварват с разходи за сметка на БАБХ, която има съответните национални функции и териториални звена за извършване на тази дейност. Общините тепърва ще се наложи да създават експертни звена и структури за справяне с вменените им задължения, без да разполагат с нужните средства по общинските бюджети, а законът не предвижда никакви постъпления от глоби и от други дейности по контролната дейност, която да компенсира разходите на общините за извършването на тези функции.
В мотивите към законопроекта не са посочени и сумите, които ще се спестят от националния бюджет за тези дейности, които се прехвърлят към общинските бюджети, и откъде ще дойде това финансиране. 
Допълнително като вменена неприсъщна дейност на органите на местната власт е регламентирано да се издават свидетелства за собственост на новородени едри преживни животни и едрокопитни. В кметствата няма предвиден такъв персонал, няма и предвиден бюджет за заплати и място за осъществяване на тази дейност. Това ще затрудни изключително много дейността на кметовете, като не са направени и допълнителните разчети, с които се натоварват общините на територията на цялата страна.
В законопроекта не е предвидено и как ще бъдат компенсирани собствениците на животни за извършените разходи след смяна на модела за заплащането на мероприятията за имунопрофилактика и идентификацията на животните. Тъй като секторът ще бъде силно затруднен, това трябва да се предвиди като финансиране към Държавен фонд „Земеделие” след съответната нотификация.
Не е адекватно и предложението за смяна на ветеринарния лекар – да се извършва само веднъж в рамките на една календарна година. След като преценката за избор на лекар е на собственика на животното или ползвателя на животновъдния обект, редно е той да разполага с възможността да сменя ветеринарния лекар по всяко време на календарната година.
Конституционно право е и на собствениците на животновъдни обекти да избират доставчика на стоки и услуги, на търговците на едро с ветеринарномедицински продукти, които да им доставят препарати и продукти. Редно е да се регламентира и доставката на ветеринарномедицински продукти, когато собствениците на животновъдни обекти са представили рецепти от ветеринарни лекари, а не само на търговци на едро и дребно и на регистрирани ветеринарни лекари, за да не се създава зависимост на собствениците от регистрираните лекари, които не разполагат с необходимата складова база, информация и логистика, както е предвидено в законопроекта.
Противоречащо на принципите на свободната пазарна икономика и конкуренция е и предложението на вносителя само регистрирани ветеринарни лекари да имат достъп до ветеринарномедицински продукти, както и едностранното определяне на максималните цени от страна на министъра на земеделието и храните по заплащане на изпълнението на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и профилактика по договор, по който той не е страна.
В законопроекта се предвижда и създаването на Федерация на ветеринарните лекари в България. Мотивите на вносителя са неясни, тъй като има няколко легитимни организации в България. На заседанието на Комисията по земеделието и горите имаше информация, която ни бе предоставена от вносителя – че това предложение мотивирано ще бъде оттеглено. В противен случай предложението явно внася конфронтация. Това ще облекчи режима в България.
Ще завърша с критиките си по отношение на законопроекта с едно скандално изменение на чл. 7, ал. 1, т. 11, за което ще прочета и изменението. В т. 11 запетаята и думите „както и ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат генетично модифицирани организми, или комбинация от генетично модифицирани организми” се заличават. Колеги, в чл. 7, ал. 1 се вменяват дейностите по контрол, които осъществява Българската агенция по безопасност на храните. Не можем да отминем мимоходом такова скандално изменение, особено когато се касае за отмяна на контрола върху каквито и да е генетично модифицирани организми и продукти. Мотивите на вносителя трябва да бъдат много сериозно и прецизно обосновани, за да може да се информира обществото. В мотивите ние не видяхме нищо, което да касае тази точка.
Тъй като завърших с критиките, ще кажа, че в този законопроект съществуват и много положителни моменти, които не могат да се отрекат. Един от тях е премахването на социалистическия модел, както подчерта и господин Войнов в изложението си като вносител, в който нашата страна е разделена на 1100 участъка. Тази система я няма в нито една европейска държава, дори и в Русия. С настоящото изменение ще се даде възможност на всеки фермер да може да избира ветеринарен лекар, който да го обслужва. 
Експертите и Министерството на земеделието и храните са свършили много работа, но законът страда от твърде много пороци, които посочих в изложението си, и с оглед на тези обстоятелства не можем да го подкрепим. Надяваме се, че управляващите ще променят позицията си и тези спорни текстове ще бъдат коригирани между първо и второ четене, с което можем да подкрепим определени текстове на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Раева.
Реплики? Няма желаещи.
Думата за изказване има народният представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, много аргументи започнаха да се повтарят в изказванията, защото в опозицията започна да се оформя и появява съгласие, че законопроектът е внесен с редица тежки проблеми, които не могат да бъдат отстранени по начина, по който се предлага. 
В Комисията по околната среда и водите ние разглеждахме този законопроект и там ни беше казано, че вносителят има намерение да предложи финансирането на дейността, свързана с придвижването или пренасянето на трупове на умрели животни, да се покрива от Държавен фонд „Земеделие”, като по този начин се подпомагат собствениците на умрели животни. Според мен това не е решение на въпроса, тъй като този фонд има много тромава процедура за кандидатстване, финансиране и така нататък. 
Не  винаги става въпрос за умрели животни или животински отпадъци от предприятия или големи ферми. В България все още много хора по селата използват работни животни. Те могат да бъдат тяхно транспортно средство – например магаре, което се използва, за да пренася онова, от което съответният човек има нужда. За него то е транспортно средство. Когато умре, този човек трябва да заплати транспортирането на тялото на това починало животно до екарисажите във Варна и Шумен, а за него това може да се окаже много голям разход. Ето защо много е вероятно, ако законопроектът бъде приет така, това да стимулира към нарушаване и изхвърляне на тези трупове на животни нерегламентирано в околната среда, съответно това да стане предпоставка за епизоотии.
Ето защо смятам, че трябва да се обединим около това изцяло да отпаднат текстовете, които предлагат отмяната на сегашната система, свързана с екарисажите. Да остане сегашната система, след което да се търси нов начин за намиране на решение за разграничаване на едните случаи от другите – на големите предприятия от частни собственици на животни, частни стопани, които имат животни, за да не се окаже, че в крайна сметка с тези промени ние ще създадем големи проблеми, а няма да решим такива.
В разглеждането на законопроекта, още преди да влезе той в Народното събрание, са били предоставени становища на Българския ветеринарен съюз, на Националното сдружение на общините, които не са били взети предвид първоначално от вносителя. Сега се заявява, че голяма част от тези предложения ще бъдат взети предвид впоследствие. Това става практика в Народното събрание, тъй като имахме случаи с внасяне на други такива законопроекти, по други теми,  които не са изминали пътя на своето изработване по съответния начин в Министерския съвет. Те продължават да създават проблеми, когато се внасят в Народното събрание. Това е практика, която не бих искал да продължава по този начин, тъй като ни създава проблеми като законодатели в Народното събрание.
Ето защо смятам, че трябва да чуем едно съвсем категорично изявление от страна на вносителя, че ще оттеглят текстовете, свързани с екарисажите и с новата регламентация на тази дейност. В противен случай няма как да подкрепим законопроекта. Вярно е, че той отразява две директиви от общо три, които регламентират тази материя в Европейския съюз. Трябва да се имат предвид осем регламента, които имат пряко действие и които дори не подлежат на транспониране, защото действат пряко в България и в момента. Все пак би трябвало да се съобразим и с нашите национални особености и да намерим решение, което хем да ги транспонира по начин, подходящ за България, хем да не създава допълнителни проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Тошев.
Следващият в списъка е народният представител Ремзи Осман.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, моля да удължите нашето време. 
Уважаеми колеги, ще започна с това, с което завърши изпълнителният директор на агенцията – д-р Войнов, че заради изискванията на Европейския съюз, заради регламентите, този закон трябва да бъде приет. Не, не бива да бъде приет! Става порочна практика, преди малко колегата Тошев го каза – има текстове, различни регламенти, които трябва да бъдат приети, д-р Войнов, но не може покрай някои текстове, които трябва да бъдат приети, да се прокарват и други текстове, които нямат нищо общо с европейските правила и им противоречат. Кои са те?
В Комисията по регионалната политика и местно самоуправление, Вие бяхте там, Ви го казаха: никъде в Европейския съюз няма закон или някакъв регламент, с който да възлага задължителна дейност на общини и на кметове на населени места, без да им се осигурят финанси. В момента на кметовете на населените места се възлагат задължения, държавни функции, а парите и средствата остават в Агенцията по безопасност на храните. Няма такава песен – първо! 
Второ, селският кмет не е в състояние да издава постоянно тези удостоверения за новородени преживни еднокопитни животни. Не е в състояние, защото министърът на финансите притисна общините да намалят щатовете. В голямата част от общините кметовете на населени места вече нямат технически сътрудници. Не е възможно един селски кмет постоянно да се занимава с неща, които не са характерни за него. Това са задължения и права на Вашата агенция. Вие трябва да свършите това. 
Разбира се, че кметът на населеното място ще Ви съдейства, както е и сега. Да му се вменяват обаче задължения, които той не може да извършва – такова правило в Европейския съюз няма. Точно обратното, има една Харта за местно самоуправление от 1975 г. ратифицирана от българския парламент, д-р Войнов, трябва да я прочетете. Затова от Националното сдружение на общините реагираха много остро, тоест не може да се възлагат такива задължения, първо заради финансови проблеми, второ – нямат тази подготовка, нямат тази възможност – като специалисти. Вие като агенция го имате, но в общините и в кметствата не са в състояние. Има кметства, в които селският кмет или кметският наместник няма дори секретарка или технически сътрудник. Това е един от големите въпроси, който трябва да бъде решен в нашия парламент – не може покрай текстове, които трябва да бъдат променени, да се прокарват между другото и други текстове. Кои са другите текстове?
Колеги, има Закон за съсловните организации на ветеринарните лекари в България – цял закон, много голям закон, да го видят тези, които се интересуват. 
В същия момент с промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност променяте и Закона за съсловните организации – големият въпрос, който никой не повдигна. Когато държавата навсякъде, във всички гилдии, възлага държавни функции на определена гилдия, на определена камара, го прави със закон. Вие предлагате това да е неправителствени организации, тоест юридически лица с нестопанска цел, които не са създадени по силата на закона. Държавата не им делегира права по право да бъдат членове в ръководството на тази Национална асоциация на ветеринарите. Никой не знае как се създават. Казвате: „Ама, Съюзът на ветеринарите”. Няма такова нещо! Може да има десетки съюзи. Когато държавата възлага държавни функции, делегира права, трябва да каже как се избират делегатите, как се съставя това ръководство. Утре може да има 5 неправителствени организации. Вие не можете да ги забраните. Създават се неправителствени организации и техните председатели ще бъдат по право членове на националния съвет на тази съсловна организация, или федерация, или както се нарича по новому. Те ще имат възможността да влияят на целия процес на политиката в тази област. Юридически това не е правилно. 
Знам, че определени ветеринарни лекари в Съюза на ветеринарните лекари, който може да е от 200 години, няма значение, моите уважения към тях, иска да си заеме мястото в организацията, която със закон е създадена. По тази логика и в Камерата на строителите, и в Лекарския съюз, и в другите организации, които държавата създаде със закон, там трябва да участват по право представители на неправителствени организации. Това не е правилно и времето ще докаже, че съм бил прав! Най-лесното е това да мине с гласуване!
Доктор Войнов, бих искал да чуя от Вас коя е причината да промените Закона за съсловните организации? Вие трябва да я кажете. Защото има Закон за съсловните организации с десетки членове, където е изписано какво трябва да съдържа уставът на тази съсловна организация, тяхното ръководство и така нататък. За другите организации, които по право ще членуват, в устава им има само две изречения какво трябва да съдържа. Как може това? Отменете целия закон! Не може за едната организация да има специален закон точно какви трябва да са нейните органи, а за другите организации да няма нищо. 
Колеги, на това се казва прокарване на лобистки интереси. Някои от неправителствените организации трябва да са в ръководството на съсловната организация. Аз не казвам, че Вие сте го направили, но някой Ви е пробутал този текст. Тези, които са останали няма да бъдат избрани от самите ветеринарни лекари в съсловната организация. Заобикалят законно закона, което е неправилно.
Уважаеми колеги, това не е прецедент. Такива опити се виждат в доста законопроекти, в доста закони. Когато по същество разглеждаме един законопроект, един законопроект за изменение на един закон, има случаи в Преходните разпоредби текстовете за промени в другите закони да са повече, отколкото в самия законопроект. Този подход е за студенти в първи курс на университетите, но не и за Народното събрание. 
Колеги, ние няма да го подкрепим, както каза и моята колежка Петя Раева. Разбира се, че има текстове, които заслужават внимание, но аз съм убеден, че между първо и второ четене вие няма да ги оттеглите. Единственият начин е оттук да се заяви: тези и тези текстове ние ще ги оттеглим. Кажете как кметовете на населените места могат да извършват това нещо без да им осигурите средства? Имат ли експертната готовност да издават такива удостоверения? Нямат, д-р Войнов. Вие обаче трябва да го заявите от трибуната. Ако не го заявите, значи нещо друго се цели. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, който ни е представен за разглеждане, се поставят много сериозни, кардинални промени по фундаментални въпроси от ветеринарномедицинската дейност.
На първо място, държа да отбележа как този законопроект беше внесен в Народното събрание за разглеждане. Както вече преждеговорившите казаха, на няколко пъти той беше качван на сайта на министерството в различни варианти. Обсъждане на този законопроект не е направено публично, така както се изисква, за да се постигне консенсус по отношение на дейността, на ангажиментите, които се създават с този законопроект. 
Колеги, в Комисията по регионална политика и местното самоуправление по този законопроект постъпи становище на Българския ветеринарен съюз, който е в размер от 14 страници. Това означава, че ветеринарните лекари в България, които ще са натоварени със сериозни отговорности и ангажименти по отношение изпълнението на нововменените им правомощия и ангажименти относно националната профилактична програма, не са съгласни с този законопроект не само по отношение на това, а по отношение и на промените за създаване на федерация на ветеринарните лекари в България и така нататък.
Едно от основните изменения, които се правят в този закон, е, че държавата абдикира от задълженията си да се грижи за здравето на хората по начин, който е абсолютно недопустим с мотив единствено да спести своите разходи. Както каза и д-р Войнов в началото на представянето на законопроекта – това е мотивът, по който този законопроект е внесен в Народното събрание.
Какво се случва? Държавата, за да спести разходите, които прави за имунопрофилактика на животните, ги прехвърля като разходи на собствениците на животните и на общините.
В години, в които секторът на животновъдството е недофинансиран и собствениците на тези животновъдни обекти едвам се справят с оглеждането на животните, ние ги натоварваме с нови разходи, просто защото държавата няма възможност да се справи с тях. Натоварваме и общините с разходи, натоварваме ги с ангажименти да извозват и да организират обезвреждането на безстопанствените животни, които са на тяхна територия, на труповете на умрели животни на тяхната територия и на животните, които се отглеждат в стопанствата за лична консумация. 
В своето становище общините изразиха категорично несъгласие с този законопроект, защото нямат финансов ресурс и експертен капацитет да поемат този ангажимент. При това ясно засвидетелстване на неодобрение на този законопроект и неготовност за неговото изпълнение от страна и на ветеринарните лекари, и на общините, а сигурна съм и на собствениците на животновъдни обекти и обекти за отглеждане на животни за лична консумация, на своя глава обаче вносителят продължава да настоява този закон да бъде приет.
Получава се странно, уважаеми колеги, как в хуманната медицина държавата продължава да изпълнява своя ангажимент за безплатна имунизация, докато по отношение на животните тази имунизация, тази профилактична програма за предпазване от болести и епидемии, се вменява като разходи на собствениците. 
Заболяването на определено животно е ангажимент на собственика, за да бъде излекувано то. Но цялостната картина в национален мащаб за предпазване на животните и населението от заболявания, епидемии и рискове за здравето, уважаеми колеги, е ангажимент на българската държава.
Неслучайно и становището, ако сте слушали внимателно, на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, където членувам, е отрицателно по този законопроект. Затова, уважаеми колеги, няма да се спирам на останалите пороци на този проект на закон. Ще кажа, че най правилното решение за мен в този момент е ние да го отхвърлим в пленарната зала, той да се върне при вносителите и на базата на обществено обсъждане и постигане на широк консенсус, законопроектът да бъде внесен отново в Народното събрание във вид, който ще позволи ветеринарната дейност да работи без проблеми и без да създава опасност за живота и здравето на хората. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова. 
Има ли реплики? Няма.
Изчерпа се списъкът със записаните народни представители за изказвания. (Народният представител Десислава Танева иска думата.)
Заповядайте, госпожо Танева, имате думата. Точно това щях да кажа, че не означава, че сме приключили дискусията. Сигурно има и други желаещи.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да направя коментар по някои от точките и бележките, които направиха колегите, изказали се преди мен. Няма да ги цитирам по отношение на въпросите или бележките в отрицателна посока, оценка на предложения законопроект, които се изразиха в този смисъл, и по отношение на предстоящата ни работа.
Искам да обясня по процедурата – законопроектът е внесен от вносител след обсъждане след различни варианти на законопроекта. Да, вярно е, той е разгледан във вида, в който е представен и на Вас. След приемането му от Министерския съвет, внасянето му в Народното събрание и разглеждането му от комисии, няма такава процедура да има допълнително внесено предложение от вносителя, а именно от Министерския съвет, в частност Министерството на земеделието и храните.
Казвам го, защото имаше входирано становище от Българския ветеринарен съюз до министерството, включително и до нашата Комисия по земеделието и горите като водеща. Министерството на земеделието и храните даде свое становище по така направените предложения в становището на Българския ветеринарен съюз, 
Както прочетох и в доклада, който разбира се е протокол от проведеното заседание на Комисията по земеделието и горите за първо четене, и въз основа на това предложение-становище от Български ветеринарен съюз, както и на други браншови организации, вносителят изрази своето становище в една или друга посока по отношение на предложението за текстовете. В този смисъл е и становището за § 93 мисля или по отношение на съсловната организация, образуването на федерация, нещо против което е Българският ветеринарен съюз, да се приеме, това да не се прави, тоест вносителят да изрази своята воля. Оттам насетне е въпрос на гласуване в комисията и на воля на народните представители дали ще се съобразят с това съгласие на вносителя да не се преобразува Българският ветеринарен съюз във федерация. В този смисъл е изказано само становище.
Считам, че законопроектът има положителни страни и това е най-вече пазарният принцип – всеки фермер да избира своя ветеринарен доктор. 
Има и слабости. Те са в частта на задълженията на общините и кметовете на населените места. Смятам, че разбира се с комуникация, заедно с Националното сдружение на общините можем да измислим варианти, с които да постигнем обществен консенсус. Не считам, че при всички случаи трябва законопроектът да бъде отхвърлен, за да се поправи по процедурата отначало.
Искам да кажа, че за да направим това, разбира се, и на експертно ниво е добре, ние ще предложим да се удължи срокът между двете четения.
По отношение на средствата, за които говори госпожа Милена Христова преди мен, ако следите и дебатите от приемането на бюджета на сектор „Земеделие” досега, искам да кажа, ако се приеме законопроектът, средствата по отношение на имунопрофилактиката, ще бъдат плащани от фермерите, собственици на животните, но са предвидени в разчетите на Фонд „Земеделие”, за да се обезщетят или да се подпомогнат фермерите. Тоест пак държавата ще поеме тези разходи, след разбира се нотифицирането на държавна помощ. Тя е подготвена от министерството. Средствата за това са заделени. Въпросът е, че за да тръгне процедурата, трябва да се приеме законопроект в такъв смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? 
Да, господин Стоилов, заповядайте за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Моята реплика е по отношение на това, което каза госпожа Танева в края на своето изказване – за  осигуряването на средствата за имунопрофилактика на животните.
Защо усложнявате системата? Дори да се покрият част от разходите на земеделските производители, те да бъдат извършвани, след това да бъдат заявявани от тях и компенсирани от държавата, след като много по-ясен е принципът и много по-проста е организацията, когато се каже, че държавата поема разходите за тази имунопрофилактика. Вие трябва да задължите земеделските производители да я осигурят, да създадат условия тя да бъде направена, но това трябва да остане задължение на държавата, извършвано, разбира се, чрез ветеринарните специалисти, тъй като действа принципът за дейностите, които са в обществен интерес, защото това не е само в интерес на земеделските производители. Разпространяването на заразите засяга и други такива, засяга цялото общество по косвен път, най-малкото финансово, а някой път чрез предаването на определени заболявания от животните към хората.
Така както в хуманната медицина тези дейности почти изцяло са за сметка на държавата, по този начин трябва да бъдат и в областта на земеделието. Защо правите тези ходове, които са поредното оттегляне на държавата от едно обществено задължение? Точно заради това законът не трябва да бъде приеман, ако Вие продължавате да настоявате за тази позиция.
Това че ще може да се избере ветеринарният лекар не е основание да се отклони подобно задължение. Друг е въпросът, че понякога покриването на определен участък има своите предимства от избора. Този, който е поел участъка носи задължението за всичко, за което става дума на неговата територия. Да не говорим, че в някои по-малки населени места, няма никакъв избор, защото там има един ветеринарен специалист. От неговото благоволение зависи качеството, с което ще бъдат обслужвани различните земеделски производители.
Това е принципен спор. Тук минава една разделителна линия и въпросът е от коя страна на нея Вие ще застанете.
Ние сме от страната на обществения интерес и интереса на производителите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Танева, в чл. 46г, ал. 2 вносителят е записал: „Държавен фонд „Земеделие” може да предоставя държавна помощ по реда на Закона за държавните помощи” и така нататък. Вие самата казахте, че вероятно и вносителят не може да каже дали държавата се ангажира към настоящия момент да предоставя тези помощи за имунопрофилактиката и предпазването от заразни болести и така нататък, или не? Предстои тепърва да се прави една процедура пред Европейската комисия, нотификации и така нататък, тоест това е едно бъдещо несигурно събитие с неясен резултат.
Второ, ако тази нотификация бъде приета и помощите бъдат отпуснати за България, те ще бъдат получавани от големите животновъдни обекти. Какво се случва с хората, които имат обекти за отглеждане на животни за лична консумация? Какво се случва с хората, които отглеждат по една крава или две кози на село? Разходите за тяхната профилактика ще бъдат ли поети от Държавен фонд „Земеделие”, или те ще ги плащат от собствения си джоб? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Трета реплика – народният представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Тук бяхме информирани, че ще се предприемат определени действия – ще..., ще..., ще..., но пари в бюджета не са залегнали! Няма! Къде са? Не са записани. (Реплики.)
Второ, изчислихме с моя колега колко примерно струва, ако магарето на един човек умре в Монтана. Трябва да плати, да го закара до Шумен или до Варна, толкова, колкото струва едно ново магаре. И ако това са едни възрастни хора, които целият им доход за месец или за два, е тази цена, те ще предпочетат да го изхвърлят в едно дере и изобщо да не се занимават с това нещо. Това става просто наложително, защото такава им е ситуацията. 
Затова в момента държавата не трябва да абдикира. Можем да търсим решение. Обаче тези текстове за екарисажите изобщо трябва да отпаднат от закона, иначе вкарваме цялото общество в тези райони, които са не толкова слабо населени, колкото си мислим. Напротив, там има доста работни животни, които умират и могат да създадат проблеми. Има и домашни животни, които могат да боледуват от болести и така нататък – това може да създаде големи проблеми. Това ни вкарва в един много голям проблем. 
Затова бих искал да чуя съвсем ясно дали тези текстове ще бъдат подкрепени от мнозинството, или няма да бъдат подкрепени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Танева, имате възможност за дуплика.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам най-отговорно да заявя, че държавата в никакъв случай не абдикира от своите задължения по отношение на опазването на здравето на животните и хората. Искам да заявя, че текстът, който беше прочетен, че държавен фонд може да компенсира и да подпомогне земеделските производители, може да се напише по всякакъв начин. Истината е, че за тази помощ трябва да има процедура за нотификация.
Второ, искам още веднъж отговорно да заявя и да отговоря на зададените ми въпроси – тези средства са в бюджета, в частта за държавното подпомагане и плановото разпределение на сумата от около 390 милиона, която беше заложена в бюджета, за начина на разпределението им в земеделския сектор. Тези средства са заделени. Въпросът е, че на прието законово основание трябва да бъде пусната тази нотификация. 
Тази помощ ще важи за всички собственици на животни. Никой не е коментирал големината на съответната ферма или колко животни има собственикът. (Реплика отляво.) В момента нерегистрирани земеделски производители получават помощи. Можете да прочетете всички нотифицирани помощи, както и условията за подпомагане. Това няма да е изключение. В този смисъл искам да кажа, че средствата за това са осигурени и държавата по никакъв начин не абдикира от това.
По отношение на бележката на господин Тошев за екарисажите. В общи линии съм склонна да се съглася с Вашето мнение. Това е въпрос на намиране на консенсусно и обществено-отговорно решение за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други изказвания по законопроекта? Точно поглеждах към вносителите, защото имаше доста въпроси към Вас. Хубаво е да дадете отговор или обяснение. 
Заповядайте. 
ЙОРДАН ВОЙНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-отговорно заявявам от тази трибуна, че досегашният закон е недействащ модел. Никъде в Европа и в света няма такъв закон, който да действа по този начин. Веднага ще кажа за какво.
Първо, по отношение на имунопрофилактиката. Тук не говорим за епидемии, а тук говорим за заболявания, за които трябва всички фермери, които искат продукцията им да влезе в хранителната верига, да бъдат изследвани за съответните заболявания. 
Защо този модел е недействащ? Досега такъв случай никъде няма – контролиращият орган да заплаща за този вид дейност. Това е все едно контролният орган КАТ да заплаща за регистрацията на автомобилите. Това го няма никъде. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Да. 
Мисля, че фермерите също ни разбраха. Досега моделът беше следният: спуска се от Българския ветеринарен съюз участъкът да се обслужва от определен лекар. Фермерът е задължен да приеме да го обслужва той. Фермерът нехае, тъй като това не е негов избор, и второ, той не заплаща за този вид дейност. 
Какво се случва? Ако един фермер има 100 животни, а обслужващият го лекар източва, на жаргон, кръвните проби за 100 животни от едно животно и ги пуска за изследване. Фермерът изобщо нехае, него не го интересува. 
Целта на този закон е именно фермерът да е ангажиран, той да избере кой да го обслужва и съответно да упражнява контрол върху това, което той прави. 
Имаше и такива случаи, в които фермерът казва, че този, който сте ми го наложили отгоре, го изгоних, защото той крадеше от моята ферма и няма да го допусна да обслужва моите животни.
Пак казвам, никъде няма такъв модел!
По отношение на екарисажите. Държавата за едни е майка, а за други излиза, че е мащеха, тъй като собствениците на малки магазинчета сега в момента са задължени да предават храните с изтекъл срок на годност на екарисажите и да заплащат тази дейност, а предприятията също заплащат тази дейност. Единствено не заплащат фермерите и за тези, които са безстопанствени животни.
Питам: как може един кмет, който е стопанин на дадено населено място, на дадена община, да не е ангажиран с този проблем, с това какво се случва в неговата община? Примерно за кучето, което е сгазено на пътя – агенцията ли да заплати за това, че ще бъде предадено на екарисаж? Отговорността е на кмета.
Друго, кметовете имат механизъм да събират данъци по отношение на животните, които са на територията на общината. За едно куче данъкът е 24 лв. за една година – значи, има механизъм как да заплати на екарисажа. Още повече, че сумата за безстопанствените животни и тези, които са от задните дворове, е незначителна, мисля, че не повече от 1 млн. лв.
Искам да отговоря на госпожа Раева по отношение на ВМП-тата. Защо се заличават? Защото този закон е бил записан преди влизането ни в Европейския съюз. Сега има европейски регламент, в който ясно е разписано, че във ВМП не присъства ГМО. Поради тази причина, кореспондирайки с този европейски регламент, ние сме заличили този текст. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по процедурен въпрос, за да отклоня – не мога да подмина, едно много тежко обвинение към българските ветеринарни лекари. Хора, които носят белезите и хуманността и на своите колеги, които се кълнат в Хипократовата клетва. 
Тук беше казано, че тези хора са вземали пари за 100 крави. Вземали са кръвна проба от едно животно и този единичен анализ са го разпростирали върху стоте животни. Това е тежко обвинение, вярвам че и господин Войнов ще се съгласи с мен – да го отклоним от стенограмата и да го оставим без подминаване. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това, което правите в момента не е процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, да остане в стенограмата, че българските ветеринарни лекари…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не можем да заличим нищо от стенограмата. 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз не го заличавам, а вземам процедура, за да заявя, че отклонявам тази констатация и така да остане в стенограмата. 
Аз познавам такива лекари. Те болеят за своя участък, милеят за това което става, правят профилактика, която не винаги е платена. Това са хора, влюбени в своята професия. 
Затова взех думата, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Божинов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение към законопроекта? Не виждам желание.
Закривам дискусията.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност под № 102-01-86, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2011 г.
Докато тече гласуването само да обявя, че при проверката на кворума – в началото на заседанието, след почивката, имаше присъствие от 126 народни представители, тоест кворумът ни в момента е 64 народни представители. 
Казвам го във връзка с това... (Реплики от КБ.) Това беше обявено. Аз мога само в рамките на това, което беше обявено, да съобщавам нещата, така че кворумът не е 62, както е изписан, а  кворумът е 64. Това е пояснението, което правя, за да се знае и от народните представители.
Гласували 99 народни представители: за 70, против 19, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Процедура.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, искам прегласуване на законопроекта, защото преди малко – точно преди гласуването, изпълнителният директор на агенцията говореше неистини и лъжи, непознавайки Закона за местно самоуправление, Европейската харта за местно самоуправление. Един изпълнителен директор на агенция от трибуната на парламента говореше неистини и повлия на гласуването, затова искаме прегласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Гласували 106 народни представители: за 77, против 21, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Процедура.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за удължаване срока за направа на предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване – на 3 февруари 2012 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки,  № 102-01-87, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2011 г., с 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване срока на предложения между първо и второ четене по Законопроекта за обществените поръчки с 14 дни.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение, което обявих и в предното си изказване, срокът между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност,   № 102-01-86, внесен от Министерския съвет, който преди малко приехме, да бъде удължен с 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Срокът за предложения между първо и второ гласуване?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За предложения, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за удължаване срока за предложения между първо и второ четене на приетия на първо гласуване Законопроект за ветеринарномедицинската дейност.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ И РЕШЕНИЯ ЗА ПРОБАЦИЯ С ОГЛЕД УПРАЖНЯВАНЕ НА НАДЗОР ВЪРХУ ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ И АЛТЕРНАТИВНИТЕ САНКЦИИ.
Доклад на Комисията по правни въпроси – Юлиана Колева.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: Госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 2 от правилника правя предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Деница Вълчева – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението за допускане в залата на госпожа Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Квесторите, поканете заместник-министъра в залата.
Госпожо Колева, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване
по Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102–01–89, внесен от Министерски съвет на 
28 декември 2011 г.

На свое заседание, проведено на 26 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции.
С внесения законопроект Република България ще отговори на ангажиментите, произтичащи във връзка с членството й в Европейския съюз. От друга страна, законопроектът ще допринесе за намаляването на формализма и опростяването на процедурите по взаимно признаване и изпълнение на съдебни решения и решения за пробация между държавите - членки на Европейския съюз, и ще се постигне по-голяма степен на защита на правата и интересите на гражданите и ще се гарантира правовият ред в държавата.
Със законопроекта се въвеждат изискванията на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета на Европейския съюз от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции. 
Рамковите решения са актове на Европейския съюз, които обвързват държавите членки по отношение на резултатите, които трябва да бъдат постигнати, но им предоставят свободата сами да решат по какъв начин и с какви средства да транспонират техните разпоредби. 
Процесът на непрекъснато разширяване на международното сътрудничество в рамките на Европейския съюз доведе до приемането на редица актове на Европейския съюз в областта на правосъдието, чрез които се създадоха нови форми и институти на правно сътрудничество между държавите членки. Цитираното Рамково решение 2008/947/ПВР също се отнася към тази група актове и цели улесняване на международното сътрудничество по наказателни дела между държавите-членки на Европейския съюз, съдържа правила във връзка с взаимното признаване и изпълнение на влезли в сила съдебни решения по наказателни дела и решения за пробация между държавите-членки на Европейския съюз. 
„Съдебно решение“ по смисъла на Рамково решение 2008/947/ПВР е окончателно решение или разпореждане на съд на издаващата държава, с което се установява, че определено физическо лице е извършило престъпление и му се налага наказание лишаване от свобода или всякаква мярка, изискваща задържане, ако въз основа на това съдебно решение или на последващо решение за пробация е разрешено условно освобождаване; наказание с отложено изпълнение; условно отложено осъждане или алтернативна санкция. 
„Решението за пробация” от своя страна представлява окончателен съдебен акт или окончателно решение на компетентен орган на издаващата държава, взето въз основа на такова съдебно решение, с което се разрешава условно освобождаване или се налагат пробационни мерки.
Легални дефиниции от Рамково решение 2008/947/ПВР са възпроизведени в законопроекта (чл. 3), като с оглед спецификата на действащото българско законодателство е изрично подчертано, че тази терминология е единствено за целите на признаването на съдебни решения и решения за пробация, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз. 
По-нататък в закона са изброени видовете пробационни мерки и алтернативни санкции, подлежащи на признаване и изпълнение между държавите – членки на Европейския съюз, (чл. 4) и е посочена възможността за тяхното адаптиране в случай на несъвместимост с българското законодателство (чл. 5).
В законопроекта са посочени компетентните български органи за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация (чл. 8 и 9). За компетентни органи по признаване са определени окръжните съдилища по местоживеене на лицето на територията на Република България. Компетентни органи по изпращане на влезлите в законна сила актове са българските съдилища, постановили решението като първа инстанция. 
В законопроекта е застъпен принципът на директната комуникация, контакт между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава (чл. 10). Посочва и приложимостта на националното законодателство при изпълнението на вече признатите решения (чл. 11) и предвижда разноските по изпълнението да се поемат от изпълняващата държава (чл. 13). Регламентирани са въпросите на двойната наказуемост и условията за допустимост (чл. 14). 
Подробно са уредени предпоставките и процедурите по признаване на съдебни решения и решения за пробация, когато Република България е изпълняваща държава, както и производството по обжалване пред въззивна инстанция и последиците от признаването на решението на друга държава членка (чл. 16-19). Също така е детайлно развита и регламентацията по отношение на българските органи в случаите, когато български съд, съобразно българското законодателство, е издал решение за налагане на наказание пробация или е постановил пробационни мерки в случаите на условно осъждане или условно предсрочно освобождаване, необходимите действия за изпращане за изпълнение на такова решение и последиците от изпращането (чл. 23, 24 и 28).
Регламентирани са последиците от взаимното признаване и задълженията за насрещно уведомяване. 
Със законопроекта се въвеждат изискванията и на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес. 
Член 6 от визираното решение разширява и прецизира факултативните основания за отказ от признаване и изпълнение на съдебни решения и решения за пробация, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично. В съответствие с неговите изисквания в законопроекта е предвидено съответното факултативно основание за отказ, когато решения, свързани с пробационни мерки или алтернативните санкции, са постановени при задочно производство, както и задължително консултиране между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава (чл. 15, ал. 1, т. 10 и ал. 3). 
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 19 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102–01–89, внесен от Министерски съвет на 28 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Колева.
Сега ще изслушаме Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате думата, госпожо Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:

„ДОКЛАД
 на Комисията по европейските въпроси и 
контрол на европейските фондове 
относно Законопроект за признаване, изпълнение и 
изпращане на съдебни решения и решения за пробация 
с оглед упражняване на надзор върху пробационните 
мерки и алтернативните санкции,  № 102-01-89, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2011 г.

На заседанието, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа предложения законопроект, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието, Юлия Меранзова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство”, и Надя Хрингова – държавен експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерство на правосъдието.
I. Законопроектът за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции има за цел да приведе българското законодателство в съответствие с разпоредбите на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции.
II. Непрекъснатият процес на разширяване на международното сътрудничество в рамките на Европейския съюз доведе до приемането на редица актове на ниво ЕС в областта на правосъдието, чрез които се създадоха нови форми и институти на правно сътрудничество между държавите членки. Рамково решение 2008/947/ПВР също се отнася към тази група актове и цели улесняване на международното сътрудничество по наказателни дела между държавите - членки на ЕС.
Освен това Рамковото решение 2008/947/ПВР има за цел да улесни социалната рехабилитация и приложението на съответните пробационни мерки и алтернативни санкции по отношение на осъдените лица, които не живеят в държавата на осъждане. С оглед на постигането на тези цели се установяват правила, съгласно които органите на държава членка, различна от държавата членка, в която е осъдено съответното лице, признават съдебни решения и решения за пробация, и упражняват надзор върху пробационните мерки, наложени въз основа на съдебно решение или върху алтернативните санкции, предвидени в такова съдебно решение.
Съгласно чл. 25 от Рамково решение 2008/947/ПВР, държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки за въвеждане на изискванията му до 6 декември 2011 г., следователно е препоръчително Народното събрание да приеме настоящия законопроект в най-кратки срокове. 
III. Със законопроекта са въведени и изискванията на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес. Рамково решение 2009/299/ПВР изменя Рамково решение 2008/947/ПВР по отношение на пробационните мерки или алтернативните санкции, постановени при задочно производство.
IV. С приемането на предложения законопроект, Република България ще отговори на ангажиментите, произтичащи във връзка с членството й в ЕС. От друга страна, законопроектът ще допринесе за намаляването на формализма и опростяването на процедурите по взаимно признаване и изпълнение на съдебни решения и решения за пробация между държавите-членки на ЕС. 
Следва да се отбележи, че с приемането на предложения законопроект, Република България ще бъде между първите държави - членки на ЕС, въвели изискванията на Рамково решение 2008/947/ПВР. 
V. В заключение може да се каже, че предложеният законопроект съответства на изискванията на правото на ЕС.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 13 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции,       № 102-01-89, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря, госпожо Хубенова.
От името на вносителя, заместник-министър Вълкова? Не желаете да вземате думата.
Дискусията е открита.
Има ли народни представители, които желаят да споделят вижданията си по темата? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции,  102-01-89, внесен от Министерския съвет.
Гласували 81 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Процедура – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение точки 10 и 11 да разменят местата си, а именно сега да разгледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, след което да бъде разгледан на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, тъй като той предполага доста широк дебат, който няма как да приключи на днешното заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА,              № 254-01-2, внесен от народния представител Четин Казак на 13 януари 2012 г.
С доклада за първо гласуване на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Ивайло Тошев.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание:

„ДОКЛАД 
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на 
Закона за администрацията, № 254–01–2, внесен от 
народния представител Четин Казак на 13 януари 2012 г.

	На свое заседание, проведено на 2 февруари 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, и представители на Министерския съвет: госпожа Лилия Борисова – секретар на Съвета за административна реформа и съветник в политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на финансите, госпожа Галина Мариинска – началник на дирекция „Правна”, и госпожа Клементина Попова – съветник в секретариата на Съвета за административна реформа.
Законопроектът беше представен от вносителя - народният представител Четин Казак.
Конституционният законодател ясно и недвусмислено е установил характера и устройството на българската държава като парламентарна република, в която Народното събрание се явява конституиращ орган по отношение на органите на изпълнителната власт – Министерски съвет и министри. Тази конституционно установена субординация на изпълнителната власт по отношение на законодателния орган се потвърждава и от други конституционни текстове, предоставящи на Народното събрание изключителното правомощие да упражнява парламентарен контрол над изпълнителната власт.
Поради тази причина е наложително законовото регламентиране на този въпрос с цел да се поставят ясни рамки на взаимодействието между двете власти и да се елиминират възможностите за колизия между осъществяването на възложените им от Конституцията функции.
В становището си Министерският съвет обръща внимание, че в Конституцията се урежда общата компетентност и правомощията на Министерския съвет като висш орган на изпълнителната власт, като в нея не се предвижда Народното събрание да определи със закон организацията на работа на правителството.
В рамките на предвидените правомощия е и правото на Министерския съвет самостоятелно да определи организацията, която да осигури изпълнението на възложените му с Конституцията функции и отговорности.  
Народното събрание определя организацията на своята дейност чрез предвидения в чл. 73 от Конституцията правилник. В него е направен правен механизъм, който позволява взаимодействието на законодателната с изпълнителната власт – чл. 69, ал. 2, чл. 73, ал. 3, Глава осма и други.
Конституционният съд в Решение № 9 от 2011 г. по к.д. № 7/2011 г. посочва: „Република България е правова държава и разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна от Основния закон установява един от принципите на държавното управление. Трите власти взаимодействат помежду си и са проява на държавната власт. Те са равностойни, независими и се възпират една друга, като си взаимодействат.”
Изложените към законопроекта мотиви не съответстват на Конституцията и не обосновават предложената в него забрана редовните заседания на Министерския съвет да не се провеждат във всички дни и часове на редовни пленарни заседания на Народното събрание.
След проведената дискусия и обсъждане с 6 гласа „за”, 10 гласа „против” и 4 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254-01-2, внесен от народния представител Четин Казак на 13 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
От името на вносителя – господин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Радвам се, че тази точка от дневния ред дойде в момент, когато заседанието се води именно от председателя на Народното събрание, тъй като в този законопроект става дума за това дали парламентът ще направи нещо за повишаване на уважението към себе си от страна на другите институции, или ще продължаваме да се примиряваме с все по-спадащия му авторитет и пренебрежително отношение дори от органи, които по Конституция са подотчетни и са, как да кажа, зависими от волята на Народното събрание.
В мотивите съм посочил естествено характера на държавата – република с парламентарно управление, за всички е ясно, азбучна истина е; факта, че Народното събрание е конституиращ орган по отношение на Министерския съвет; факта, че в Конституцията има редица текстове, които недвусмислено посочват, че Народното събрание има право да упражнява контрол върху изпълнителната власт не само във формалната част петъчен парламентарен контрол, но и през цялото време чрез редица други процедури за изслушване, за задължаване да се явят министрите в пленарната зала и така нататък, и така нататък. 
Знаете, уважаеми дами и господа народни представители, дългогодишната парламентарна традиция, която повелява, винаги когато има важни заседания, когато се обсъждат важни законопроекти или други проблеми, тук да присъстват представители на Министерския съвет. Знаете много добре, че винаги е било традиция, когато се обсъжда вот на недоверие, да присъства кабинетът в неговата цялост. Знаете, че е установена парламентарна традиция – когато се обсъждат важни законопроекти, като например сега за лечебните заведения, Законът за горите и така нататък, и така нататък, да присъства ресорният министър, който да отстои, да защити позицията на кабинета, особено когато съответният законопроект е внесен от Министерския съвет. 
За съжаление обаче в Четиридесет и първото Народно събрание ние ставаме свидетели на една практика, която се превърна в тенденция – на тотално, пренебрежително отношение и неуважение към върховния орган в страната Народното събрание от страна на изпълнителната власт чрез системно отсъствие на представители на кабинета. Едно от извиненията, които чуваме по медии и тук, и там, е, че, видите ли, правителството има много       по-важни задачи – дали да присъства някъде с дни, когато стане бедствие, но основното извинение е, че в сряда сутрин има редовни заседания на Министерския съвет и затова за правителството е       по-важно министрите да присъстват на заседанието на Министерския съвет. Ето това практическо положение създава проблеми. 
То винаги е създавало проблеми – аз не казвам, че това е от сега. И преди заседанията на Министерския съвет са съвпадали с времето на провеждане на пленарни заседания, но никога досега проблемът на отсъствие на представители на кабинета на заседания на Народното събрание не е бил толкова осезаем, толкова системно повтарящ се както сега. Винаги преди съответните министри са намирали начин да оставят свои заместници да присъстват на заседанието на Министерския съвет, а те са идвали в парламента. Тоест те са уважавали върховенството на институцията Народно събрание като обект на уважение и са идвали тук, вместо да присъстват на Министерски съвет. Сега обаче за съжаление това не е факт.
Мисля, че е крайно време ние да потърсим някакъв механизъм, с който да премахнем това съвпадение по време на заседанията на два от основните държавни органа в страната, на две от основните държавни институции, за да премахнем практически тази пречка, която, както стана дума и в цитата на доклада на комисията, цитат на решение на Конституционния съд – не води до добро взаимодействие между законодателната и изпълнителната власт. 
Затова аз Ви призовавам – нека да подходим конструктивно. Нека да защитим авторитета на Народното събрание, като чисто и просто оттук нататък премахнем тази пречка, която много лесно може да бъде премахната: да се задължи Министерският съвет да провежда своите редовни заседания във време, в което не заседава пленарно Народното събрание. Знае се от двадесет години, откакто е конституиран българският парламент след промените, че той винаги е заседавал сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. Това е традиция. Работната седмица предоставя достатъчно възможности на кабинета да организира своята работа в други часови пояси, в други дни или в други часови пояси в тези същите дни сряда, четвъртък и петък, в които да се насрочат редовните заседания на кабинета и те да се проведат така, че да не съвпадат по време с пленарните заседания, за да могат членовете на кабинета спокойно, без да се притесняват, да се явяват тук, когато има необходимост, и да демонстрират своето уважение към парламента и към неговата законодателна дейност.
Това не означава някакво вмешателство в работата на кабинета. Напротив – никой няма да задължи кабинета да заседава в този ден, в определен час и така нататък. Просто ще премахнем тази практическа пречка, която възпрепятства ефективното взаимодействие, сътрудничество между властите и ще улесним комуникацията между двата органа. Според мен така ще повишим авторитета на парламента като изразител на основната, законодателната власт в държавата.
Затова, уважаеми колеги, Ви призовавам да подкрепите този законопроект. В него няма нищо противоконституционно. Това становище, което беше представено от дирекция „Правна” на Министерския съвет, е, меко казано, смехотворно. 
Нищо противоконституционно няма в това. Тези текстове са взаимствани от Устройствения правилник на Министерския съвет – че министър-председателят насрочва заседанията, било то редовни, било извънредни. Единственото му въведение е, че Министерският съвет трябва да намери друго време, през което да заседава, а не непременно по време, когато има пленарно заседание. Това е елементарно - въпрос на организация на кабинета! 
Призовавам Ви още веднъж да подходите конструктивно с мисълта, че това няма да бъде само засега. Ако приемем този законопроект, той ще действа и занапред. Бъдещите формати на Народното събрание и на кабинета ще се съобразяват с него. Той не е насочен нито срещу премиера, нито срещу сегашното управление. Това е принципно предложение, което цели да премахне принципно една неуредица, която в момента съществува и която пречи на доброто взаимодействие между властите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити.
Има ли народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този законопроект може да изглежда като парламентарна екзотика, може да изглежда едва ли не като опит за вмешателство в работата на правителството по отношение на организацията на неговата дейност, но за съжаление той има своите изключително сериозни основания, създадени тук, в тази зала от това парламентарно мнозинство.
Уважаеми колеги от мнозинството, Вие успяхте да създадете много прецеденти в парламентарната практика. 
Вие създадохте прецедента премиерът и правителството да не присъстват в пленарната зала, когато се водят дебати по поискан вот за недоверие срещу тяхната дейност. Вие създадохте прецедента финансовият министър да не присъства или ако присъства на дебати по републиканския бюджет, да го прави мълчаливо, считайки едва ли не за свой дълг и доблестна проява мълчанието по време на многочасовите дебати. Вие създадохте и друг прецедент – ключови законопроекти, важни за много публични сектори, да се внасят не от Министерския съвет, а от народни представители и по този начин правителството да не носи отговорност за тях. Вие създадохте прецедента в пленарната зала да не присъстват министри, дори когато са вносители на важни законопроекти, касаещи тяхната дейност. Вие създадохте прецедент министри да бягат редовно от парламентарни изслушвания или да нямат доблестта, след като са отправили откровени обвинения срещу народни представители, да изслушат техните отговори. Вие създадохте прецедент ръководството на Народното събрание услужливо да крие министри от неудобни въпроси по време на парламентарен контрол. Ще Ви дам за пример изминалата парламентарна седмица. Нито един министър не се появи в пленарната зала в момент, в който депутатите обсъждаха важни законопроекти, касаещи тяхната сфера на дейност. Тази седмица парламентът не е удостоен с посещение на български министър. 
Преди да изляза на парламентарната трибуна, аз се опитах да си спомня кога за последен път министър дойде в залата и подкрепи, защити внесен от Министерския съвет важен законопроект, в пленарната зала, по време на парламентарен дебат, по внесен законопроект! 
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Вчера!
МАЯ МАНОЛОВА: Всички тези лоши практики, всички тези парламентарни прецеденти бяха създадени именно от това мнозинство. Честно казано, не вярвам, че Вие бихте приели подобен законопроект по простата причина, че той ще наруши спортната програма на министрите от Вашия кабинет. А и не вярвам, че подобен законопроект ще свърши работа – не само защото ГЕРБ са показали своето тотално неуважение към изпълнението на законите, които те приемат, а защото в случая става дума за отношение, което правителството има към парламента.
Уважаеми колеги от първия ред, те Ви казаха в прав текст, премиерът Ви каза в прав текст, че Вие сте шайка безделници и е загуба на време министрите да идват и да участват в парламентарни дебати. Ето, това е истинската причина – че никой от Вас няма смелостта и самочувствието да каже, че това е недопустимо в една парламентарна република. Защото Вие, уважаеми колеги от ГЕРБ, се държите по начин, като че ли министрите са Ви назначили за депутати, а не Вие сте назначили и избрали министрите. И докато това отношение продължава, ще има нужда от подобни законопроекти. 
Понеже ние от Коалиция за България не се чувстваме назначени от Вашите министри и не чувстваме ангажимент да им осигуряваме комфорт и спокойствие, затова ще подкрепим този законопроект, който е опит да върнем достойнството на българския парламент, което очевидно не е грижа на това парламентарно мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо Цачева, уважаеми народни представители, дами и господа! Уважаема госпожо председател на Народното събрание, моето изказване и обръщение към Вас е – извинявам се, че говоря с гръб към Вас, но такава е позицията на трибуната – че аз ще подкрепя този законопроект не само заради неговия характер, а заради общия принцип. (Силен шум в ГЕРБ.)
Ще помоля някои колеги в Народното събрание, които нямат самочувствието на народни представители, а се държат като селяни, да млъкнат! (Силен шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не влизайте в диалог помежду си.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ще подкрепя законопроекта заради общия принцип, не само заради неговия характер, защото тенденцията в Народното събрание е все повече да се дискредитира Народното събрание и все повече да се унижава фигурата на народния представител. Това, уважаема госпожо председател, основно тегне на Вашите плещи, защото Вие сте председател на Народното събрание, но освен това то е въпрос на самочувствие и на собствено съзнание от страна на народните представители. Считам, че Народното събрание не е функция на Министерския съвет и е редно да работи като самостоятелен орган, който има самочувствието да изпълнява функциите си на контрол върху изпълнителната власт. Считам, че е нужно този законопроект да бъде приет заради общия принцип, в който Народното събрание трябва до известна степен да започне да изгражда авторитета си на самостоятелна върховна законодателна институция, която има възможността, самочувствието и авторитета да осъществява реален парламентарен контрол и принципа на възпирането и контрола върху изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! 
Първо ще си позволя да направя забележка на господин Терзийски. Когато се отправят упреци към някой от народните представители, те да не бъдат квалифицирани като селяни, защото селянин не е обидна категория. Това са голяма част от нашите избиратели, а някои от тези хора в редица случаи са по-работливи и по-възпитани от други, които претендират за по-високо положение. Така че нека такива стадионни упреци, които най-малкото тук имат основание, да не се използват. Мисля, че той ще приеме тази моя бележка.
Аз се изказвам заради съдържанието на предложения кратък законопроект. Трябва да отбележа, че при нормални условия не бих подкрепил законопроекта на господин Казак, тъй като той е прецедент в парламентарната практика, и няма да намерите подобни законопроекти. Поне аз не познавам страни, в които съществуват подобни законодателни разпоредби.
Тъй като ние се намираме в твърде специфични условия, смятам, че темата, която той поставя със законопроекта, е напълно основателна. Някъде проблемът, който той засяга, не съществува поради факта, че има възможност за съвместяване на парламентарния с правителствения мандат. В тази част от парламентарните републики, в която е възможно депутати да бъдат и министри, има тясна комуникация между кабинета и депутатите. При нас обаче, въпреки в условията на парламентарно управление, е приет принципът за разделност на властите, включително и чрез несъвместимост в един и същи момент на длъжността, на качеството народен представител и министър. В случая ние трябва да се съобразяваме с два принципа – единият, е принципът за разделение на властите, другият – е принципът за контрол на парламента върху изпълнителната власт. 
Както често става в правото, между отделните принципи има конкуренция и се поставя въпросът кой от тях да доминира в една или в друга ситуация. Ние добре си даваме сметка, че има случаи, в които самата дейност по изпълнение на правомощията на изпълнителната власт изискват кабинетът да действа в пълен състав и да обсъжда въпроси, които са не по-малко важни от теми, които обсъжда парламентът. Това обаче съвсем не изключва необходимостта политически представител на правителството да участва в работата на парламента, особено когато се обсъждат законодателни инициативи, идващи от Министерския съвет. 
Нека голяма част от народните представители да знаят, че никога в предишните години не е имало парламент, който е бил така силно пренебрегван от страна на правителството. Имало е случаи, в които представители на правителството или заместници на отделните министри са отсъствали по инициирани от тях теми, но това е било изключение. Обикновено то е предизвиквало реакция от парламента и от ръководството на парламента. Такива случаи наистина са били крайно изключителни или пък те са били преодолявани чрез намеса на ръководството на Народното събрание. Това може да се провери и без да казвам, че тази практика е напълно последователна, тя при всички случаи е подчертано преобладаваща.
В развитието на мандата на Четиридесет и първото Народно събрание ние забелязваме задълбочаваща се тенденция на дистанциране на правителството от парламента и по-скоро се превръща в изключение участието на министрите, в случая нямам предвид заседанията за парламентарен контрол, тъй като още не сме стигнали до положението, когато народните представители си задават въпроси и сами си отговарят, без участието на министрите. В останалите дни, през последните седмици тук имаше доста примери, когато се обсъждат твърде важни и сложни законопроекти, които изискват реакция на правителството или поне на министрите, които са в съответния ресор и то отсъстваше. 
Тази практика най-вероятно обяснимо е накарала господин Казак да предложи този законопроект с едно твърде стриктно решение, което да изисква да не се дублират във времето заседанията на парламента и на правителството. Така че проблемът е реален. 
Ако Вие излезете и кажете, че разполагате с политически и парламентарни средства, а на Вас такива са Ви предоставени, да преодолеете тази практика, този законопроект може и да не се приеме. 
Вярно е, че Вие можете да продължите тази практика, отхвърляйки законопроекта и не правейки нищо повече от това, което се е правело досега. Това също обаче ще бъде ясен сигнал.
Така че за мен е не толкова важно как ще бъде гласуван законопроектът, а каква ще бъде позицията на мнозинството и на ръководството на Народното събрание към този реален проблем. Защото това е една от причините парламентът да бъде държан като универсален ответник за всички неблагополучия в страната като публична институция, която работи постоянно и която е постоянно пред очите на българските граждани, основателно, ако някой път не е, да предизвиква техните възражения и критики и така парламентът да се превръща в един щит на цялата управленска система, като зад него се построяват много по-организираните сили на другите власти, които имат и други инструменти за въздействие върху общественото мнение и върху приеманите в държавата решения.
Така че ако ние не искаме да имаме само декоративна, призрачна парламентарна република, този въпрос трябва да го поставим с цялата му острота. Той не е въпрос на мнозинството или на опозицията. В случая той е проблем, който почти еднакво неблагоприятно се отразява и върху управляващите, и върху тези, които в дадения момент са опозиция. 
Затова моят апел е да погледнете сериозно на тази провокативно поставена тема и да изразите открито Вашето мнение – смятате ли, че това е проблем и какви действия можете да предприемете, ако не той да бъде изцяло решен, то поне значително да бъде променено сегашното крайно неблагоприятно положение?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Лично обяснение – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изцяло приемам забележката на преждеговорившия към мен. 
Искам да се извиня на всички български граждани, които живеят на село, че използвах епитета „селянин” за един или за няколко народни представители, които се държат като говедо в Народното събрание. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Длъжна съм да Ви отправя бележка по аргумент от чл. 126 от правилника: да не се обиждат народните представители.
Продължаваме с дебатите.
Народни представители, които желаят да участват?
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги, наистина законопроектът, който господин Казак предлага, е нестандартен. Той е продиктуван от съвършено реален и много остър проблем. Проблемът в крайна сметка се свежда до това: как работи държавното управление, как функционира държавата. 
Госпожо председател, аз бих искал да изместя малко основния аргумент за уважение или неуважение на правителството към парламента и да го насоча в посоката, която беше спомената и от някои от изказващите се. 
Всъщност може ли държавата ефективно да функционира управлението, в случай че правителството пренебрегва парламента и го третира като място за оформяне на неговите решения? От вчера ние дискутираме Доклада на Европейската комисия, утре ще обсъждаме участието на България в работата на Европейския съюз като т. 1 от дневния ред. ГЕРБ има претенцията да бъде политическа партия за европейско развитие и първият признак, госпожо председател, на това доколко едно управление е европейско, и до каква степен е работещо взаимодействието между парламент и правителството. Защото през това взаимодействие минава връзката на управленските решения с желанията и вижданията на гражданите, тъй като тук народните представители са призвани именно да изразяват тези виждания и желания.
В една свободна държава, с различни мнения, с различни партии, няма къде другаде да се срещнат тези различни мнения, ако не в парламента. Когато министър-председателят ни призовава оттук-нататък да говорим в един глас в европейските институции, как може да се случи това, уважаеми колеги, без ние тук преди това да сме обсъдили различията, които съществуват между нас и да сме се постарали да намерим онази обща основа, която наистина убедено всеки от нас може да защити пред нашите партньори от Европейския съюз?
Както сами разбирате, това е невъзможно без именно сериозно обсъждане.
Госпожо председател, в първия ден на тази сесия на Народното събрание, когато парламентарните групи изразяваха своите позиции по предстоящите проблеми пред страната, нямаше представител на правителството в местата, отредени за министрите. 
Нещо повече, министър-председателят в едно от своите изявления в медиите много ясно и недвусмислено зае следната позиция: „Те са си парламент, те си имат заседания, ние сме си Министерски съвет, ние си имаме наши заседания. Всеки да си заседава”. Тази постановка не бих искал да я квалифицирам с някакви по-остри изрази, но тя е израз на пълно неразбиране на това, как трябва да функционира една съвременна европейска държава. 
Също толкова показателно е и мнението на Министерския съвет, представено в Правната комисия, като аргумент срещу законопроекта на господин Казак. Аз бих обърнал тази аргументация обратно срещу становището на Министерския съвет, защото те цитират решение на Конституционния съд, което казва, че: „властите са самостоятелни, те са разделени и това е характеристика на правовата държава и един от принципите й.” Самото решение казва, че във всички случаи трите власти е необходимо да си взаимодействат и законодателят е длъжен да осигури механизми за балансиране на взаимоотношенията между тях. След като те очевидно не си взаимодействат, господин Казак в отговор на повика на Конституционния съд, ни предлага днес ние да изпълним задължението, което Конституционният съд ни сочи – да осигурим механизми за балансиране на взаимоотношенията.
Госпожо председател, Вие сте в наистина неблаговидната позиция да трябва да осигурявате присъствието на министри в заседанията на парламента, при явно пренебрежителното, най-меко казано, отношение на правителството към парламента. В известен смисъл мога да изразя разбиране, даже в известен смисъл съчувствие към Вас, защото съм се намирал във Вашата позиция. Трябва да кажа, че първо, защото самият Министерски съвет в предходния мандат по никой начин не споделяше това отношение, което сега ни се демонстрира, и второ,  имаше наистина една по-голяма чуваемост тогава, когато отсъстваше отговорен представител, той дори да напусне заседание на Министерския съвет, и да дойде да участва по точката, която е от неговата компетентност.
Господин Янаки Стоилов предложи мнозинството да се замисли сериозно първо, как ще гласува по този законопроект и, второ, ако отново механично го отхвърлите, дали с това приключва проблемът?! Вашата отговорност е персонална в този случай, защото Вие трябва да намерите начин да проведете един много сериозен разговор с министър-председателя преди всичко, да направите консултации с Вашите колеги от парламентарната група, и по никой начин да не допуснете оттук-нататък тези места така демонстративно и така провокативно да остават празни, независимо какво се обсъжда в Народното събрание. Пак повтарям: въпросът е не просто да се уважаваме, въпросът е да сме достатъчно отговорни към работата на правителството, към работата на държавата, за да можем да изпълним задълженията си към гражданите на България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Пирински.
Реплики? Няма.
Уважаеми господа народни представители, днес в Народното събрание ще бъде представена Годишната работна програма на Европейската комисия за 2012 г.
По този повод гост на българския парламент е заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по международните отношения и администрация – Марош Шефчович.
Гостът е на балкона на пленарната зала. Моля да го приветстваме с добре дошъл. (Всички стават. Ръкопляскания.)
Еврокомисар Шефчович е у нас по покана на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова.
По-късно днес той ще запознае председателите и членове на постоянните комисии в Народното събрание с основните приоритети на Годишната програма на Европейската комисия. 
Сред темите на дискусията с българските парламентаристи са: новият Договор за стабилност, координация и управление на Икономически и паричен съюз, в това число, заключенията на последния неформален Европейски съвет и предстоящото подписване на договора и ратификацията му от националните парламенти; присъединяването на България към Шенгенското пространство.
Вярвам, че ще бъдат проведени открити, прагматични и задълбочени дискусии.
Продължаваме с дебатите по първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Господин Казак, заповядайте за изказване.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Но той вече се изказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той представи законопроекта си като вносител.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря на тези, които се изказаха досега в подкрепа на законопроекта. Мисля, че достатъчно и добре подпомогнаха аргументацията, която и аз споделих при представянето на законопроекта.
Да, ролята на председателя на Народното събрание, наистина е трудна. Господин Пирински от личен опит и неслучайно спомена за това. Затова се обръщам към останалите народни представители от мнозинството и от всички парламентарни групи: уважаеми колеги, от нас зависи на първо място, дали ще продължава тази тенденция на унижаване на парламента, на уронване на неговия авторитет, или ние ще защитим този авторитет чрез съответни действия.
Мисля, че от личния опит на всеки един от вас, и от институционалния опит на Народното събрание, и от други органи, мисля, че всеки един от вас се е уверил в истинността на една максима: „Колкото повече се навеждаш, колкото повече си премълчаваш, толкова повече те подритват и те пренебрегват, и те унижават”. 
Неотдавна ние станахме свидетели на подобни действия от страна на други институции – Столична община. И това ще продължава, докато Народното събрание не заеме позиция да защити собствения си авторитет. Докато ние продължаваме да си мълчим, независимо опозиция или управляващи, ще ни пренебрегват, ще ни подритват и няма да ни уважават.
Тук не става дума нито за ДПС, нито за БСП, нито за ГЕРБ. Поставям въпроса принципно! Имало е случаи, уважаеми колеги, в минали мандати, аз го казах в първото си изказване, когато министри нарочно не са се явявали, тогава, когато е трябвало да бъдат тук. Но такава системност на отсъствие на кабинета и на неговите представители, каквато наблюдаваме в Четиридесет и първото Народното събрание, никога не е имало. Никога!
Повод за този законопроект, който някои нарекоха екзотичен, нестандартен и така нататък, ми даде именно тезата, заявена от министър-председателя във връзка с подобната картина, която наблюдавахме при откриването на настоящата сесия на парламента. Открива се нова сесия на Народното събрание, и няма нито един министър, който да уважи този факт. 
Знаете, че в началото на всяка една сесия се заявяват приоритети за законодателство, за политики. Тук естествено правителството трябва да бъде като основния законодателен инициатор, основният автор на законопроекти, който трябва да захранва Народното събрание със законопроекти и да насочва законодателната дейност. 
Кабинетът отсъстваше и министър-председателят извини това отсъствие с провеждането на редовно заседание по същото време. Той заявява: „За мен е по-важно моето заседание на Министерския съвет, отколкото откриването на някаква си сесия на Народното събрание”. Не може по този начин да се квалифицират, да се степенуват по важност две събития, които са достатъчно важни. Мисля, че трябва да се намери начин те да не бъдат в стълкновение, както се получава. 
Затова предлагам този законопроект, за да се избегне за в бъдеще това стълкновение по време на заседанията на двете основни институции, за да може винаги в сряда, четвъртък и петък, когато заседава парламентът, да няма извинение за министрите да не присъстват – тогава, когато тяхното присъствие е желателно, а още по-малко, когато е наложително. Това е.
Вие може да отхвърлите този законопроект, но аз ще се радвам, ако поне малко се замислите за проблемите, които аз и моите колеги споделихме – за авторитета, за себеуважението, което трябва да имаме и което трябва да очакваме и от другите да имат, ако ние имаме достатъчно себеуважение и към нас, и към нашата институция, защото в противен случай наистина това ще продължава. Никой няма да ни уважава и негативното тенденциозното отношение към парламента ще се задълбочава. Ако искате това да продължи, не вземайте никакви мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Няма време, госпожо Манолова, Вашата група... (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Времето изтече и не разполагате с време. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Значи, искането се прави преди изтичане на времето, така че Вашата група не разполага с време.
Госпожа Кристияна Петрова – процедура.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за промяна в дневния ред, а по-точно т. 12 – Проект за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за проучване дейността на президентската институция по упражняване правото на помилване, по опрощаване на несъбираеми държавни вземания и по даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него за времето на двата мандата на президента Георги Първанов и вицепрезидента Ангел Марин, с вносител Яне Янев и група народни представители, да бъде гледана преди т. 10 – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, с вносител Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще подложа на гласуване това предложение, след като... (Реплика от народния представител Мая Манолова.) 
Обратно процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми народни представители, уважаема госпожо председател, това наистина започва да прилича на един долнопробен фарс – схемата, в която е вкаран парламентът. Това е едно пряко доказателство за основателността на законопроекта, който е внесен от господин Казак. 
Дебатът по този законопроект още не е приключил, когато сценарият се пуска в действие – в два без пет минути да започне един дебат по едно откровено противоконституционно решение, тоест ако може да се смачка, да не се чуе и нещата да минат, хей така просто, между другото. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такова направено предложение, госпожо Манолова. Предложението беше да се размени точка десета с точка дванадесета. Никой не е казал, че разглеждането ще започне преди 14,00 ч. Слушайте внимателно какво предлагат колегите! 
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо председател, в момента Вие говорите смешни неща, защото... (Шум и реплики от ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кой говори смешни неща?
МАЯ МАНОЛОВА: Това са последните две точки от дневния ред и в случай, че дебатът по този законопроект продължи до 14,00 ч., предложението на народната представителка е лишено от смисъл. Утре дневният ред е предварително определен, с което седмичната програма е изчерпана. Това е все едно да пренареждате точките от програмата за миналата седмица или за миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кажете какво е процедурното Ви предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Обратно процедурно предложение – не влизайте в този елементарен водевилен спектакъл, уважаеми колеги от мнозинството, за да пренареждате по този начин дневния ред. Няма как да заглушите този дебат, той ще се чуе, ако ще да го проведете тази вечер в 12,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията с вносител господин Четин Казак. (Шум и реплики в залата.) 
Имате думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Искам да успокоя залата. Мисля, че парламентът разполага с достатъчно време, за да изпълним цялата програма, която сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите ли процедурно предложение за удължаване на времето?
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да се удължи и времето на нашата парламентарна група за изказване. (Шум и реплики.) 
Колеги, чувства се някакво напрежение у Вас – за всичко ще има време. Законът, който днес дебатираме на първо четене, е от изключителна важност. Дори бих казал, господин Четин, като вносител искам да се обърна към Вас – този закон е закъснял, защото с този закон ще се регламентират субординацията и взаимодействието на отделните власти, така както е разписано в българската Конституция. Взаимодействието и субординацията! (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, моля Ви за малко внимание! Става въпрос за следното. Пренебрежението към българския парламент е тенденция, която започна още от първия месец, откакто настоящето правителство управлява България. Аз не казвам, че през всичките правителства, които са от 1990 г. насам – аз съм наблюдател и съм бил депутат в парламента – не е имало прецеденти, когато тук се обсъждат важни теми, да не присъстват министри, но те са били изключение, уважаеми колеги! Те са били изключения. 
Обърнете внимание как работят европейските парламенти. Там диалогът между изпълнителна и законодателна власт, и останалите власти, е задължителен. Той е необходимост, за да има държавност, за която ние сега се борим, да има стабилност в държавата и по този начин обществото да има доверие както в парламента, така и в Министерския съвет.
Колеги, не смятайте, че когато пазим, уважаема госпожо председател, премиера или отделните министри да се явяват тук и да обсъждаме заедно проблемите на страната, да обсъждаме важни законопроекти заедно, по този начин ние им губим времето и едва ли не е по-добре това да стане без тяхно присъствие.
Напротив, това е наложила се практика във всички европейски държави. Макар и закъснял този закон идва да запълни  именно тази празнота или по-точно казано да коригира поведението на изпълнителната власт. Защото тук е мястото, колеги, където трябва да се казват важни политики, важни решения. Тук е мястото да се дебатират изключително важни промени, особено сега в годините, когато страната ни и останалите държави – членки на Европейския съюз, са в криза.
Ето защо проблемът не е еднопартиен. Това, че господин Казак го внася не значи, че проблемът е само на ДПС или на Коалиция за България, или на отделна политическа сила. Въпросът е да се получи онази хармония на диалога и сътрудничеството, от която, повярвайте ми, ще има полза както Министерският съвет, така и обществото.
Като че ли вече свикнахме, че рейтингът на парламента е нормално да бъде нисък. Това е много лошо чувство, ако ние свикнем. Какво толкова е станало – парламентът е с нисък рейтинг. Напротив, колеги, нека не забравяме, че България е държава с парламентарно управление. Ние сме основната институция и парламентът е този, който избира всяко едно правителство, включително и настоящото правителство. Правителство може и трябва да се контролира, съгласно Конституцията, от този парламент. Тук е мястото с отделни министри и премиера заедно да градим политическите стратегии, да дебатираме и да се говори по важни проблеми на нацията и държавата.
Аз предлагам да подкрепим и гласуваме „за” законопроекта на господин Казак. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лютфи, Вие не развихте докрай тезата и мисля, че малко премълчахте дори някои от аргументите, които по принцип се споделят от всички народни представители, които милеят за авторитета на Народното събрание.
Авторитетът на Народното събрание трябва да бъде съхраняван ежедневно от наши действия, от нашето поведение и от нашите законодателни действия, било то, когато приемаме определен законопроект и не допускаме лобистки текстове, било то когато водим дебатите тук в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате процедура по реплика, господин Казак. Не мога да схвана репликата Ви до момента.
ЧЕТИН КАЗАК: Затова, господин Лютфи, трябваше да аргументирате Вашето изказване, че на Народното събрание винаги се дължи уважение от страна на изпълнителната власт.
Госпожо Манолова, и Вие пропуснахте да споменете това. Не трябваше да отивате в този полемичен тон. (Шум и реплики.) Предложението е конструктивно – за подобряване на взаимодействието между властите, а не за конфронтация между тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Фидосова, трета реплика – Лъчезар Иванов. След приключване на изказването – лично обяснение на госпожа Манолова, и съобщения за парламентарен контрол. (Реплики.) Извън 14,00 ч. сме – нищо не може да бъде подложено на гласуване.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Тук повече от четиридесет минути слушаме едни речи от колегите отляво, които не са нищо друго освен губене на време и харчене на собственото време на тези две парламентарни групи. (Реплики от КБ и ДПС.)
Изпълнителната, законодателната и съдебната власт, господа, които се изказахте, са независими една от друга институции и са автономни всяка една за себе си поотделно.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Запомни го!
ИСКРА ФИДОСОВА: Всяка държавна власт сама определя и решава структурата и организацията на дейността си. Министерският съвет сам определя в кои дни какви заседания да провежда, както и Народното събрание самостоятелно определя в своя правилник деня и часа, в който заседава, и какъв вид пленарни заседания ще провежда.
Аз мисля, че когато говорим за уважение от тази трибуна един към друг трябва да се уважаваме наистина взаимно и трябва да има уважение между отделните власти. Не смятам, че този законопроект говори за такова уважение. Ако един орган с подобен законопроект лиши друг орган от правото сам да определя организацията си на работа, това не е уважение – това е срам за българския парламент, ако се приеме такъв закон. Съгласна съм с това, че министрите трябва да присъстват в залата на всички закони и го подкрепям.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): А така!
ИСКРА ФИДОСОВА: Апелирам и аз, когато има важни закони, които са от Министерския съвет, ако няма изключително събитие, форсмажорни обстоятелства, които да налагат отсъствие те да бъдат тук, трябва да са тук и в петък, когато е парламентарният контрол, и те са тук и присъстват – и премиерът Бойко Борисов, и вицепремиерите, и министрите. Оттук насетне не можем да приемем такъв законопроект и да ограничим организацията на работата, та било то и на Министерския съвет. Да, ние сме ги избрали, но не можем да определим тяхната организация и структура на работа на Министерския съвет.
И тъй като нямам време да се изкажа, благодаря поне, че получих правото за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Утре ще имате време или когато му дойде редът за гласуване.
Трета реплика – господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че всички присъстващи тук се убедихме в това как една парламентарна точка може да бъде пропиляна от 45 минути говорене. 
При цялото ми уважение към един от доайените на парламентаризма господин Юнал Лютфи, който през тези 20 години е в този парламент, мисля, че всички знаят това много добре, аз мога да кажа със скромния си опит, че в предното Народно събрание много пъти са били призовавани министри и не са идвали тук по далеч по-важни теми и мисля, че темата, която беше повдигната и поставена, опит да бъде поставена, а именно за присъствието на Министерския съвет при разглеждане на важни точки е абсолютно правилна, но формата и начинът, по който искат да постигнат това, просто са изключително неподходящи, тъй като винаги е имало възможност в предните правителства, където са участвали ДПС, да направят това предложение, но никога не са го правили.
Няма да давам пример с бедствията, които ни сполетяха тази година. Нашата страна беше сполетявана от същите и през предния мандат. Тогава един министър се търсеше под дърво и камък, но уви, не можеше никой да го намери, но това е друга тема.
Искам да се обърна към Вас – с този законопроект Вие се опитвате действително да разбулите една тайна, а именно: как нашите министри, как Министерският съвет непрестанно са там, където трябва да бъдат. (Реплики от ДПС.) Дори предизвикателството да извикате Цветанов тази седмица, когато той е при хората и при проблемите, беше също некоректна.
В заключение ще кажа само това – да, Вие поставихте темата за издигане авторитета на Народното събрание, за синхрон между институциите – важни теми, но мисля, че с начина и подхода, които днес Вие направихте, може да постигнете едно-единствено нещо, а именно да отблъснете хората с това как днес БСП Ви разиграха идеално един, мога да кажа, танц, в който използваха цялото време.
Господин Пирински много словоохотливо успя да използва цялото време на парламентарната група, похвали...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов, и Вие се включвате в него, с начина, по който просрочвате времето.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Отново си станахте коалиция и си подавате топката един на друг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, съжалявам, че така превратно са разбрани тезите, които бяха изнесени от мен, от моите колеги и от коалицията отляво. 
Повярвайте, никой не иска да абсолютизира присъствието на министрите, госпожо Фидосова, тук в залата, когато се дискутират отделни проблеми, отделни законопроекти, отделни политики, ако щете. 
Тук иде реч затова, че госпожа Фидосова иска отново да ни напомни, като че ли ние не знаем, че властите са независими. 
Госпожо Фидосова, независима е само съдебната власт. Абсолютно независима! Това е разписано и в Конституцията. 
Парламентът и правителството, което се избира от парламента, е резултат от волята на нашето общество. Парламентът е резултатът, квинтесенцията на българския народ, на българското общество. 
Когато ние казваме, че трябва да има диалог и взаимодействие между Министерския съвет и парламента, ние не искаме да пишем Правилника за дейността и работата на Министерския съвет и да му пишем правилата. Не! Ние говорим и Вие много добре знаете за какъв диалог говоря аз и моите колеги.
Тук не може и не трябва и лоши резултати ще се получат, ако няма онзи ефективен творчески загрижен диалог между институциите в България – парламентът и Министерският съвет, за това става дума.
Всичко друго, което беше казано тук, аз ще го подмина, защото не отговаря на истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – госпожа Мая Манолова.
Времето приключи, приключваме процедурата, която започнахме преди 14,00 ч., така че продължаваме в следващото обсъждане. 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Казак, аз съм права и Вие ще трябва да ми се извините. Права съм, че няма как тези народни представители от това мнозинство да подкрепят Вашия законопроект. Защото те, уважаеми господин Казак, са назначени от министрите. Не те са избрали министрите, а двама от министрите са посочили и назначили тях. Затова те нямат самостоятелна воля.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това не е лично обяснение! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: Те нямат собствено мнение. Тяхното мнение е до тогава, докато им звънне телефона! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) След което те си променят мнението. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Такъв е случаят и със седящите на първия ред, които не успяха да чуят господин Пирински, който им прочете конституционно решение по отношение на разделението на властите, където се казва, че взаимодействието между тях трябва да бъде осигурено, включително със законодателни механизми, тогава когато не работи. Така че абсолютно резонен е Вашият законопроект.
Що се отнася до това, че министрите ги няма, когато има форсмажорни събития, то цялото управление на ГЕРБ е един форсмажор. (Силен шум и реплики и викове: „Е-е!” от ГЕРБ.) Едно екстрено изпитание за българските граждани. (Викове от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
МАЯ МАНОЛОВА: И една дума в опита да се вкара парламентарната комисия, която ще проверява президента в края на дневния ред. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Некадърен сценарий, бездарни изпълнители, това е! Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, на основание чл. 126 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви налагам дисциплинарно наказание „забележка” за начина, по който разговаряте с мнозинството в пленарната зала.
Тъй като отдавна мина 14,00 ч. – времето, предвидено за пленарно заседание изтече, ще продължим с дебатите по този законопроект в следващ пленарен ден.
Съобщение за парламентарен контрол на 10 февруари 2012 г., петък:
Първи ще отговаря министър-председателят на Република България Бойко Борисов на питане от народните представители Иван Костов и Мартин Димитров.
Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Миков и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на 9 въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Антон Кутев, Корнелия Нинова – 2 въпроса, Пенко Атанасов –2 въпроса, Димитър Горов, Миглена Плугчиева и Джевдет Чакъров, и на питане от народния представител Георги Пирински.
Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на 3 въпроса от народните представители Ангел Найденов – 2 въпроса, и Венцислав Лаков.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на 2 въпроса от народните представители Георги Пирински и Мая Манолова и на питане от народния представител Яне Янев.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Мая Манолова и Станислав Станилов и на 2 питания от народните представители Валентина Богданова и Георги Пирински.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на 5 въпроса от народните представители Любен Татарски, Мая Манолова – 2 въпроса, Мая Манолова и Евгений Желев и Захари Георгиев.
Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Георги Пирински и на 2 питания от народните представители Румен Петков и Георги Пирински.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Емилия Масларова и на 2 питания от народните представители Антон Кутев и Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на 2 въпроса от народните представители Петър Мутафчиев и Михаил Миков.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговорите със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов – на въпрос от народния представител Кирчо Димитров и на въпрос с писмен отговор от народните представители Димо Гяуров и Йордан Бакалов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Евгений Желев;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на 2 въпроса с писмен отговор от народните представители Яне Янев и Ваньо Шарков;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Поради предварително планиран ангажимент с международно участие на международна конференция в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
По здравословни причини в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Утре пленарното заседание е с начален час 9,00 ч.
Точката, която ще обсъждаме, е Доклад на министър председателя на Република България Бойко Борисов относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по време на Полското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли-декември 2011 г.) и основни приоритети по време на Датското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2012 г.). 
Докладът е внесен в изпълнение чл. 113, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,18 ч.)		
	
Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
				     
				        Екатерина Михайлова
				
				      Павел Шопов
					

Секретари:
		Пламен Нунев

Милена Христова