Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-03-10

Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Кадир Кадир
	Секретари: Трифон Митев и Руслан Сербезов
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието,  имаме  кворум.
	Преди всичко да прочета какви законопроекти са постъпили за обсъждане от Народното събрание от 4 до 9 март тази година:
	Проект за решение във връзка с освобождаване на директорите на регионалните дирекции на вътрешните работи - вносител група народни представители от парламентарната група на СДС - раздаден е на Комисията по национална сигурност и Законодателната комисия.
	Законопроект за отмяна на чл. 313а от Наказателния кодекс - вносители Мариана Христова, Ана Караиванова и Пламен Вълканов - предаден на Законодателната комисия.
	Законопроект за приватизация - вносител Христо Атанасов - предаден на Икономическата комисия, Законодателната комисия и Комисията по бюджета и финансите.
	Законопроект за преобразуване на Медицинска академия - вносители Мими Виткова, Борис Банков, Тодор Кумчев - предаден на комисиите по науката и образованието, Законодателната комисия и Комисията по здравеопазването.
	С Решение # 318 на Централната избирателна комисия от 5 март 1992 г. ни е изпратено следното:
	"С Решение # 2 от 26 февруари 1992 г. Конституционният съд на Република България прекратил предсрочно пълномощията на народния представител Христофор Петков Дочев, избран с листата на Предизборния съюз на БСП в 15.Избирателен район - Плевен. ЦМ/КТ 1149.1
	На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:

	Обявява за народен представител в 15.Избирателен район - Плевен
	КРАСИМИР ВАСИЛЕВ ЖЕЛЯЗКОВ от Предизборния съюз на Българската социалистическа партия на мястото на Христофор Петков Дочев.
	Решението да се обнародва в "Държавен вестник".
	Издадено е удостоверение на избрания народен представител, ще му го предам.
	При това положение господин Красимир Желязков ще трябва да положи клетвата. Моля го да застане тук, а и ние да станем прави, за да произнесем клетвата:
	"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.
	Заклех се!"
	КРАСИМИР ЖЕЛЯЗКОВ (ПСБСП): Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.
	Заклех се! (Ръкопляскания.)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Желязков, ако обичате да подпишете клетвения лист. (Новоизбраният депутат подписва клетвен лист и го предава на председателя на Народното събрание.)
	Сега има думата госпожица Велислава Дърева с пълното
  съгласие на Председателството на Народното събрание да прочете едно съобщение.
	ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Уважаеми колеги! Вчера, на 9 март 1992 г. почина депутатът от Великото Народно събрание Пирин Воденичаров - авторът на Черната книга за българската екология, един от създателите на Движението "Екогласност" и един от творците на новата българска Конституция. Нито болестта, 1149.2 нито човешката злоба пощадиха Пирин Воденичаров, но той остана докрай да работи в този парламент и подписа новата демократична Конституция на Република България със своя живот.
	Моля всички с една минута мълчание да почетем светлата памет на този светъл човек.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Присъединявам се също и моля всички да станат за една минута на крака за един наш колега народен представител. (Всички стават и почитат паметта на починалия.)
	Продължаваме по дневния ред, който е гласуван -
	ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
	Господин Джеров, заповядайте.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Доколкото си спомням, в петък с колегите завършихме – 15. При това положение трябва да преминем към – 16, който е последният текст в първата част на раздадения материал.
	– 16. В чл. 15 се правят следните изменения:
	1. Ал. 2 се изменя така: "Когато общинската поземлена комисия установи, че размерът на земеделската земя в землището на съответното населено място е намален, съответно се намаляват и подлежащите на възстановяване земи, с изключение на земите, чиито стари реални граници съществуват. Обезщетението за разликата между внесената и възстановената земя се урежда по ред и условия, определени със закон."
	2. Създава се ал. 3 със следното съдържание:
	"Ал. 3. Юридическите лица, които са работили, съхраняват и поддържат кадастрална, топографска и геодезическа информация за землищата на населените места, са длъжни да я представят на държавните органи в 10-дневен срок от поискването. Предоставянето на информацията е безвъзмездно, с изключение на действителните разходи, направени за създаване на копия от документацията."
	Това е предложението, което правя пред вас.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН  САВОВ: Желаещи да се изкажат? Господин Николов. 1149.3
	ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра, БСП): Благодаря ви, господин председател.
	Уважаеми колеги народни представители, разрешете ми да направя едно допълнение в края на текста, което е продиктувано от това, че аз търся онзи синхрон, който веднъж казах, че би трябвало да съществува между член 10а, член 10б и разпоредбите, които приехме в ал. 1 и 2 на член 10б. Моето допълнение към член 15 в ал. 2 е последното изречение да отпадне. Имам предвид текстът да се запази: "Когато общинската поземлена комисия установи, че размерът на земеделската земя в землището на съответното населено място е намалял съответно се намалява и подлежащите на възстановяване земи с изключение на земите, чиито стари реални граници съществуват." Предлагам по-нататък видоизменение на последното изречение с текст: "Собствениците се обезщетяват по тяхно искане от държавния и общинския поземлен фонд с равностойни земи или по ред и условия определени със закон." Допълнението ми е следното, че ние вече в ал. 1 и 2 на чл. 10б приехме като един от основните принципи, когато землището е намаляло, да дадем правото на собствениците да бъдат обезщетени от държавен или общински поземлен фонд и с равностойни земи или по ред и условия, определени със закон. Предлагам просто последното изречение да бъде видоизменено с този текст, като се стремим да създадем синхрон именно в приетите досега текстове. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Господин Кафеджиев, имате думата.
	ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Господа народни представители, предлагам в член 15, ал. 1 след думите "чиито стари реални граници съществуват" да се добави "или е възможно да бъдат установени". Знам, че за около 15 - 20 процента от територията на страната има изготвени комасационни планове, които са изградени на принципа на уедряването на земеделските земи и те могат да се приложат директно. Също има изготвени и  кадастрални планове, които могат да се приложат върху терени и по този начин да се върне земята. Благодаря ви. ВЙ/ЗТ 1150.1
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Кафеджиев. Друг иска ли думата? Не виждам други желаещи. Имаме две допълнения. Господин Джеров, ако обичате - първо, предложеното от господин Николов...
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това, което господин Николов предлага смятам, че може да бъде прието само с едно изменение. Току-що аз му го предложих и той го възприе. И в такъв случай - то е второ изречение на алинея втора на член 15 - трябва да звучи по следния начин, вместо "Обезщетението за разликата между внесената и възстановената земя се урежда по ред и условия, определени със закон" да стане "собствениците се обезщетяват по тяхно искане за разликата между внесената и възстановената земя от държавния и общинския поземлен фонд с равностойни земи или по ред и условия, определени със закон".
	Защото това предложение лично аз го споделям с корекцията, която направих.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първо, искам да разбера господин Николов съгласен ли е с това?
	ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, от място): Да. Съгласен съм.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да. Ние се разбрахме. 
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз трябва да запитам, разбира се.
	Господин Даскалов, вие искахте да кажете нещо.
	ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): В подкрепа на това, което господин Николов каза, а именно, че трябва да се възстанови този принцип - действително сме пропуснали, както каза колегата, да завърши предходното изречение с думите "или са възстановими". И тогава се връзва с онова, което вие казвате, и се възстановява онзи принцип, който сме го възприели в член 10. Смятам, че не възразявате, господин Николов?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз бих предложил, господин Джеров, да прочетеме цялата втора алинея, целия текст с всичките поправки.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това имах предвид. Комбинация между предложението на господин Николов с корекциите на господин Даскалов и с другата корекция, която си позволих да направя и аз. 1150.2
	В такъв случай – 16. В член 15 се правят следните изменения:
	1. Алинея втора се изменя така: "Когато общинската поземлена комисия установи, че размерът на земеделската земя в землището на съответното населено място е намален съответно се намаляват и подлежащите на възстановяване земи с изключение на земите, чиито стари реални граници съществуват или са възстановими. Собствениците се обезщетяват по тяхно искане за разликата между внесената и възстановената земя от държавния или общинския поземлен фонд с равностойни земи или по ред и условия, определени със закон." Така би звучала новопредложената ал. 2.
	Ал. 3 остава така, както я докладвах преди малко.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Отново моля господин Николов и господин Даскалов да потвърдят съгласни ли са с прочетения текст? Добре. Тогава предлагам първо, да гласуваме ал. 2, защото при нея има изменения. Моля ви, гласувайте за ал. 2.
	ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Нека поотделно да гласуваме двете предложения.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имаме ли различия в тях?
	ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Нека поотделно да гласуваме двете изречения. (Още няколко депутати от БСП правят реплики и го подкрепят.)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как - поотделно изреченията? Аз разбрах, че господин Николов е съгласен. Други не са съгласни? Добре.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако е така, тогава ще трябва допълнението да се гласува, господин председател - допълнението към първото изречение на ал. 2.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, но ако има, разбира се, народен представител, който да даде своето мнение по този въпрос. Нали? Аз смятам, че господин Николов се съгласи с това, което добави господин Даскалов. Госпожа Шопова, заповядайте, защото иначе нямам основание.
	ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Благодаря ви, господин председателНие смятаме, че това са два различни въпроса и предлагаме да се гласуват поотделно. Не смятаме, че понятието "възстановими" 1150.3 е нещо реално, което може да стане. По принцип възразяваме срещу една такава постановка и затова предлагаме да се гласува поотделно тази постановка и отделно предложението, което се прави от господин Георги Николов.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент, госпожа Шопова. Първо искам да разбера, защото вие казахте "ние". Вие говорите от името на парламентарната група ли?
	ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Говоря от свое име и от името на народните представители Янаки Стоилов и Тодор Тодоров.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това вече е нещо друго.
	Първо господин Драгия Драгиев има думата.
	ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Вижте,  според мен няма нужда да се гласува нищо поотделно, тъй като това е един принцип, залегнал в чл. 10а, и чл. 15 представлява продължение на този принцип, свързан вече с принципа на редукцията. Чл. 10а гласи: "Възстановяването на собствеността става в реални граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени", т.е. Народното събрание вече е дало вота си, приемайки този текст и не е необходимо да се гласува на части чл. 15.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие възразявате? Добре. Значи вие оставате на своята стара позиция и при това положение първо поставям на гласуване текста така, както беше прочетен от господин Джеров, който текст е с допълненията на господин Николов и господин Даскалов. Моля, да се гласува по този текст и след това ще гласуваме вече с предложението така, както казва госпожа Шопова.
	Моля, гласувайте! Гласуваме за текста, предложен от Законодателната комисия с поправките на господин Николов и господин Даскалов. Моля, гласувайте.
	Резултат: от общо 172 народни представители, за - 100, против - 56, въздържали се - 16. 
	Предложението се приема.
	При това положение е неуместно да поставяме за гласуване предложението на госпожа Шопова, на господин Янаки Стоилов и на още един от нашите колеги. 1150.4
	Моля ви, сега трябва да гласуваме ал. 3, по която нямаме никакви предложения и допълнения.
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Не сме довършили гласуването по втората алинея!
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, искате да говорите по нея? Не ви чувам. (Златимир Орсов повтаря репликата си.)
	Тя се прие тази точка.
	Моля ви, гласуваме сега ал. 3. По нея няма никакви предложения. Гласуваме текста така, както е предложен от Законодателната комисия. Моля, да се гласува!
	Резултат от гласуването: от общо 169 народни представители, за - 154, против - 3, въздържали се - 12.
	Продължаваме нататък, господин Джеров. Моля ви, минете към – 17. 1150.5	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към втората част, която ви е раздадена - – 17. В чл. 17 се правят следните изменения. Ал. 1 се изменя така:
	"Ал. 1. Общинската поземлена комисия с решение възстановява собствеността върху земеделски земи в старите им реални граници, където те са възстановими, което се отразява в кадастъра."
	Точка 2 - ал. се изменя така:
	"Ал. 2. Когато не са налице условията по ал. 1, общинската поземлена комисия възстановява собствеността върху земеделските земи в нови граници по размери и качество, равностойни или намалени по реда на чл. 15, съгласно плана за земеразделяне, изработен по принципите на комасацията."
	И т. 3 - създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
	"Ал. 3. Редът за изготвяне на плана за земеразделяне и изискванията към него се определят с правилника за прилагането на този закон."
	Точка 4, ал. 3 става ал. 4.
	Това е предложението за промени в чл. 17.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, има ли народни представители, които искат да изкажат своето становище. Господин Стефанов, заповядайте.
	КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Благодаря, многоуважаеми господин председателю, тук става въпрос само за една редакционна корекция, за да можем да се вържем с предишния член, който бе приет, текстът да бъде в следния израз. Започвам "старите им реални граници, където съществуват или са възстановими, което се отразява в кадастъра..." Пропуснали сме "съществуват или" да се допълни, ако може. Или общият текст ще бъде - "Общинската поземлена комисия с решение възстановява собствеността върху земеделските земи в старите им реални граници, където съществуват или са възстановими, което се отразява в кадастъра."
	Благодаря, господин председателю.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стефанов,  това ваше предложение ли е или решение на комисията?
	КРАСИМИР СТЕФАНОВ: това е общо, тук направихме една консултация и с господин Джеров. Предполагам че ... само редакционно. ДЕ/ЙА 151.1
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Николов има думата.
	ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Силистра): Благодаря, господин председател! Моето допълнение е отново свързано с това, което досега изказах като мотиви, но искам да предложа в чл. 17 едно усувършенствуване и да се аргументирам, че предложеният текст за преходните разпоредби, аз го предлагам да намери място именно в основния текст.
	Предложението ми е към ал. 2 (започвам по текста)... "когато не са налице условията по ал. 1, общинската поземлена комисия предоставя на собствениците по тяхно искане налични участъци (масиви), равностойни на заявените от тях земи за възстановяване".
	Предлагам нова алинея, която да стане ал. 3, която е сега ал. 4.
	"Ал. 3. Земите по предходната алинея се считат предоставени за ползуване от собствениците, като при изготвяне плана за земеразделянето се определя реалния размер на всеки собственик."
	Този текст съвпада с текста, който се предлага за преходни и заключителни разпоредби. Какви са мотивите ми?
	Първо, пределно ми е ясно, че там, където не съществуват старите реални граници и те са невъзстановими, в голяма част от равнинната част на страната, на нас ще ни трябва време за установяване и извършване процесите на земеразделянето. Ето защо, за да намалим, или за да не съществува този вакуум, тогава, когато собствениците, искайки тяхното право по равностойни земи да бъде дадено за ползуване и след това със земеразделянето да бъде техният размер определен в реалните им граници, аз предлагам с новия текст на ал. 4 това да съществува като възможност - ще намалим вакуума, ще осъществим земеразделянето, а това е пределно ясно в един по-късен етап, ще имаме отново реални собственици и наистина ние ще извършим реформа.
	В заключение бих казал, прочитайки законите и на Чехия и на Германия, особено на Германия ще видим, че това право за владение в участъците до установяване на техния реален размер, който аз вече казах, е една възможност, която ще намали този вакуум, който така или иначе ще се създаде.
	Ето това е моето предложение, като предлагам и текст, 1151.2 който по принцип малко се разграничава и предлагам допълнението, което се предлага в преходните и заключителните разпоредби да намери място в основния текст.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Николов, благодаря. А няма ли някакв адруга дума, българска, вместо тези масиви, които... да оставим участъци? Да го махнем, защото тези масиви да ви кажа е малко пресилено. Участъци е хубава българска дума.
	ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да, пресилено е, участъци е добре. И го свързвам оттук с кадастралния номер, който съществува на всеки участък. Просто българско пояснение предлагам.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Друг иска ли да изкаже свое становище? Заповядайте.
	КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Обръщам се към господин николов, имам предвид неговото предложение, което той направи преди малко, наистина съображенията, мотивите, които изложи, са съвсем основателни и има опасност от някакъв вакуум, докато стане реалното земеразделяне. Но мисля, че тази опасност вече е преодоляна, господин Николов. Тъй като с решение на Министерския съвет от септември месец, миналата година хората могат да си вземат земята за временно ползуване в същите размери и сега. А с това решение наистина се преодолява вакуума и освен това избягваме това усложение на текста, което неминуемо се получава с вашето предложение, така че аз бих ви помолил ... освен това с предложението всъщност се предлага една временна мярка, а законът все пак цели нещо по-постоянно. Затова, аз просто ви моля, имайки предвид това, което казвам, да оттеглите предложението, за да не го гласуваме.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи да се изкажат. Господин Даскалов.
	ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател, само едн амалка реплика.
	Господин Николов, ако си спомняте, ние възприехме  вашия принцип, но с оглед текстът да бъде по-кратък, по-елементарен и по-ясен, ние това го отразихме в заключителните и преходни разпоредби. Принципът фактически, общо взето, е възприет именно за даване възможност там, където не са възстановими, не е възможно да се възстанови собствеността, тогава се дава възможност на собственика при искане да се възползува от възможността 1151.3 за ползуване на земята. Така че принципът е спазен. той е намерил отражение в разпоредбите - заключителните разпоредби и смятам, че по-добре би било с него да се задоволим. Той е кратък и по-ясен.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи? Господин Николов, вашето становище във връзка с изказаните съображения? Заповядайте, все пак може би ще се намери някакъв текст, който да бъде приемлив.
	ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Наистина по това предложение, беше дебатирано в Законодателната комисия и както каза господин Даскалов, по принцип различията не са съществени, много са малко и са възможни те да бъдат уредени с преходните и заключителни разпоредби. Аз бих казал, че след като от юридическа гледна точка се смята, че това мое предложение ще има едно временно влияние, наистина в допълнителните и преходните разпоредби, то може да бъде застъпено и тогава приемам това, което се предложи от господин Даскалов.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, значи всъщност вие оттегляте това предложение тук, тъй като то е в преходните разпоредби.
	Тъй като няма други желаещи оратори, ние можем да гласуваме и трите алинеи заедно - целият чл. 17.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има една корекция.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате корекция? От господин Стоянов, да. 1151.4	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Смятам, че ще се обединим по ал. 1, корекцията, която беше предложена от господин Стефанов. И в такъв случай ал. 1 ще гласи така: "Общинската поземлена комисия с решение възстановява собствеността върху земеделски земи в старите им реални граници, където съществуват, или са възстановими, което се отразява в кадастъра." Така е по-прецизно и съотвествува на преди това приетия чл. 16.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стефанов, вие сте съгласни, нали, с тази редакция така както се каза?
	КРАСИМИР СТОЯНОВ (от място): Да.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Тогава поотделно, първо ще трябва да гласуваме ал. 1, тъй като към нея има допълнения.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз смятам, че нямаме различия, господин председател.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте ал. 1.
	От общо 171 гласували народни представители, за - 109, против - 56, въздържали се - 6.
	Тъй като по ал. 2 и ал. 3 няма никакви предложения, ние може да ги гласуваме заедно.
	Моля, гласувайте алинеи 2, 3 и 4 така, както са предложени от Законодателната комисия. Моля, гласувайте.
	От общо 171 народни представители, за - 130, против 24, въздържали се - 17.
	Член 17 се приема.
	Параграф 18, чл. 18.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 18 предвижда чл. 18 да се отмени. Или точната редакция: "Параграф 18, чл. 18 се отменя." Това е текстът, който създава забрана за продажба на земеделски земи за срок от 3 години.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи оратори? Няма. Този текст многократно вече е обсъждан и е говорено по него. Моля, гласувайте.
	От общо 167 депутати, за - 113, против - 38, въздържали се - 16. СД/ЙА 1152.1
	Доколкото знам, госпожа Шопова иска да направи едно допълнение, един междинен текст. моля, заповядайте госпожо Шопова.
	ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): От Парламентарния съюз за социална демокрация, Българска социалистическа партия.
	Уважаеми колеги, в текста на чл. 21 правя предложение т. 4 да се приравни с предимството по т. 2. Става дума за оземляване с предимство. Точка 1 визира лицата, които се занимават със селскостопанска дейност в населеното място, тоест справедливият принцип земята на тези, които я обработват. И затова естествено е тя да бъде първа.
	Точка 2 визира лицата, които постоянно живеят в дадено населено място и са отстъпили земя в поземления фонд в друго населено място. Също е справедливо да се оземляват с предимство.
	Обаче едва в т. 4 са лицата, чиито земеделски земи са отчуждени за държавна или обществена нужда.
	Аргументацията, която беше използвана преди няколко дни от мен и от други колеги във връзка с извършени мероприятия на държавата, отчуждавания за държавна или обществена нужда, особено във връзка със строителството на язовири и други подобни дейности, поставят тези лица в особено положение. И затова аз предлагам да има точка и запетая и към т. 2 текстът да продължи: "както и лицата, чиито земеделски земи са отчуждени за държавна или обществена нужда". Те да бъдат на един ред с лицата, които сега са в т. 2. Смятам, че това би било справедливо и ще бъдат защитени докрай интересите на тези хора, които са били засегнати от мероприятията за държавна или обществена нужда.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Шопова, доколкото разбирам, в такъв случай т. 4, заедно с трите алинеи, да отпадне, нали?
	ПЕТЯ ШОПОВА: Не. Целият текст на т. 4 да отиде към т. 2. И отпада т. 4.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие направихте едно допълнение. 1152.2
	ПЕТЯ ШОПОВА: Аз защитавам т. 1; т. 2 - същата; и цялата т. 4 - на реда на т. 2.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи, които  да вземат думата? Заповядайте, господин Пенев. 1152.3	НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Предложил съм писмено тук при господин Джеров към чл. 21 нова т. 5, която гласи, цитирам: "Лица, чието основно занятие е било овцевъдството (каракачанин)".
	Може би се сещате при първото четене това беше предложението на госпожа Ботушарова.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Заповядайте, господин Косев.
	ФИДЕЛ КОСЕВ (Федерация на българската социалистическа младеж, Парламентарен съюз за социална демокрация): Господин председател, на първото четене внесох писмен текст, който касае разрешаване в няколко точки на принципния недостатък на предложения закон. А принципният недостатък е свързан с липсата на възможност и по-добри условия на младите хора да се върнат на село.
	Първият конкретен текст тук е свързан с промени в чл. 21, където т. 1 да бъде "млади семейства, които поемат задължението да осъществяват селскостопанска дейност в населеното място".
	Съжалявам, че текстът не е коментиран в раздадените мотиви за второ четене.
	На първо място, в заключение, искам да се обърна към Парламентарната група на Движението за права и свободи. Вижте, колеги, има текстове, в които няма политика. И когато тук от тази трибуна, запотени и зачервени лица говореха по така наречения "възродителен процес", никой не се сети ние, младите, ще можем ли с вашите млади хора да живеем заедно. И това е първата ми молба към вас. Една от тези възможности е да създадем преференции за младите хора, по-добри условия, за да могат те да се върнат на село.
	Затова е и първото предложение, за което става въпрос.
	Накрая се обръщам и лично към господин председателя. В пресата дойде съобщение за среща на господин Савов с младите демократи, с които сме в много добри отношения, надявам се, господин Савов, че и там така е поставен въпросът. Тази държава може да върви напред единствено, ако има подкрепата на младите, и поставянето на тези принципни въпроси трябва да намерят своите конкретни решения.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи? - Няма.
	Сега по реда на предложенията.
	Първо, имаме предложението на госпожа Шопова. Ясно е, че към т. 2, госпожа Шопова предлага да дойде целият текст на сегашната т. 4. РД/КТ 1153.1
	Моля ви се, госпожи и господа народни представители, внимавайте! Ясно е за какво ще гласуваме, нали?
	Законодателната комисия има ли нещо против това предложение?
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз искам да изкажа становището си. Точка 1, 2 и 3 са в синхрон. Това са хората, които извършват селскостопанска дейност и изведнъж между тях се вмъква една друга категория. Затова още по-рано, когато беше гласуван този закон от Великото Народно събрание, тази категория "обезщетяваните лица" трябва да си отидат на 4 място. Те въобще не могат да намерят място в т. 2. Ще се наруши ритъмът на текста. Ще се наруши една логическа последователност.
	Затова лично аз не възприемам предложението на колежката Шопова.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е важен въпрос. Искам да го уточня. Дали тези категории така, както са изредени, дават някакви приоритети, или това са изредени категории. Защото аз лично не мога да разбера дали има тук приоритет. А то е във връзка с това, което предложи господин Косев.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз не бих приел, че тук има приоритет, защото не се казва "в следната поредност", а се казва в ал. 1 на чл. 21 "Оземляват се с предимство лица, селскостопански специалисти" и в т. 4 "лица".
	Така че не е казано, че първо се оземляват по т. 1, като приключи т. 1 се минава т. 2, 3 и 4.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз лично смятам, че този въпрос е много важен. Но тук, ако има приоритети, тогава вече е от съществено значение, защото съществено значение ще бъде, да речем, ако приемем като т. 1 предложението на господин Косев. Затова би трябвало в този член да уточним дали става дума за приоритети, или става въпрос за лица, които всичките имат еднакво предимство.
	Думата има господин Бучков.
	ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
	Виждам известна, така да се каже, несъобразност или противоречивост с т. 4 с общия дух на закона.
	Поначало се възстановяват отчуждените земеделски земи. И там, където са иззети тези земи в ТКЗС или в държавния поземлен 1153.2 фонд, след като се възстановяват на собствениците, а не е възможно да се възстановят в реалните им граници, се прави редукция. Така че тези, на които са отчуждени тези земи, фактически не са отчуждени земи, защото това са земеделски земи. Те поначало трябва да получат възстановяване на земя, а не да бъдат наново оземлявани. Едно ново оземляване е една несправедливост към тях.
	И аз моля господин Джеров също да вземе отношение по въпроса. Защото на този, който е взета земята, той има право да я възстанови, а сега ще бъде оземлен. Някак си нещата не пасват. Защото от 1946 г. са иззети земите, които са в повече и в държавния поземлен фонд, а текезесетата са от 1954 г.
	Така че, дори да са отчуждени тези земи, те не са отчуждени от собствениците, а от текезесетата, които са ги ползували през този период от време.
	Затова моля да се прецизира този момент. Този закон е за възстановяване, а се оземляват само тези, които работят в земеделието, в селското стопанство, но нямат земя и не са могли да я придобият през този период.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, а какво е точно Вашето предложение, господин Бучков?
	ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Аз мисля, че т. 4 въобще не бива да съществува. Защото тези хора поначало трябва да имат правото да си получат земя, разбира се, ако не е възможно в пълния размер, в редуциран размер, защото тази земя е била тяхна.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По изказаното становище от господин Емил Бучков.
	Ако изхождаме от чл. 1 от закона, който ние разглеждаме, този закон урежда собствеността и ползуването на земеделските земи. Една от идеите беше чл. 1, това беше предложението на Комисията по земеделието, да добие вид "този закон урежда възстановяване собствеността върху земеделски земи и тяхното ползуване". Но Законодателната комисия именно не възприе предложението за промяна, което означава, че този закон урежда не само възстановяването, но той урежда и собствеността, и ползуването. Или това е един закон, който действува и в момента, но той ще действува и в бъдеще, и затова ще има отчуждаване безспорно. Това не е 1153.3 закон за момента и след като се възстанови собствеността, той да престане да съществува.
	Според мен т. 4 трябва да си остане задължително като необходимост, но да си бъде т. 4.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, аз все пак поставям отново въпроса, който предполагам, че на практика ще се постави. Ще има ли предимство в тези четири, а с категорията, която предлага господин Фидел Косев, 5 категории? Защото тогава, когато вече на практика ще се разрешава този въпрос, дали няма да се стигне до спорове и до изискване на приоритет?
	Господин Шотлеков, заповядайте. 1153.4	ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, на мен ми се струва, че когато има едно изчерпателно изброяване при една поредност, посочена от законодателя, само той е този, който може да тълкува има или няма такъв приоритет за лицата, посочени на първо място.
	Така че, ако ние пропуснем тук да кажем, тоест да отговорим на въпроса, има ли приоритет или не, ще дадем възможност на органа, който ще прилага закона, в случая поземлените комисии, за едно произволно тълкуване. И аз съм дълбоко убеден, че те ще приложат приоритетно и най-напред ще започнат да оземляват лица, които се занимават със селскостопанска дейност и т.н. до свършването на общинската земя.
	Затова, ако ние тук желаем все пак да има приоритети, трябва изрично да го кажем с една допълнителна алинея или едно допълнително изречение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно това е моето становище. Или можем да кажем без приоритети, или тогава трябва да ги наредим приоритетно. Иначе на практика ще се получи точно това, за което говорим.
	Има думата господин Николов.
	ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Силистра): Благодаря, господин председател. Вие зададохте въпроса ще има ли предимства.
	В сега действуващия закон, чл. 21, ал. 1 започва така: "Оземляват се с предимство...". Така е. И след това третираме кои са тези лица.
	Искам да направя едно пояснение. На първо място с предимство се оземляват лицата, които се занимават със селскостопанска дейност в населеното място. Ние не ги разделяме на категории - млади и други. Всички, които са на територията на населеното място - и млади, и други, и се занимават със селскостопанска дейност, именно те са първите, които ползуват това предимство.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Николов, Вие сте прав, но тук е въпрос на тълкуване. Ние трябва да се разберем и може би само с една думичка още да кажем именно това: какъв ще бъде редът. С предимство, обаче с предимство, но без да се казват първите думи, там е проблемът. ВТ/КТ 1154.1
	ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Вижте, ако думите "оземляват се с предимство" не са достатъчни, по-нататък в ал. 2 и 3 например казваме: "Решенията на общинската поземлена комисия се съобщават на заинтересованите по реда на Гражданския процесуален кодекс лица и може да се обжалва". Дори даваме право, ако това предимство не се спазва да се обжалва по съдебен ред, по реда на чл. 14.
	И още нещо искам да изтъкна - това, което каза господин Бучков. Лицата, чиито земеделски земи са отчуждени за държавни и обществени нужди. Става въпрос за следното - че ние дадохме принципа тогава, когато се отчуждават лицата, но те, бидейки отчуждени, не са получили това обезщетяване, което записахме, от държавния или общинския поземлен фонд или по ред и начин от друг закон. Нямало е тази възможност. Те са обезщетени по ред и начин, определени в друг закон, примерно парично, а не със земя, така ще бъде по всяка вероятност и те кандидатствуват за оземляване, за да придобият собственост. Разбира се, не трябва да забравяме, че оземляването е възмездно. Така че тук ние ги допускаме да кандидатствуват като една категория за оземляване именно поради това, че отчуждаването на техните земи не е могло да бъде компенсирано с държавен или общински поземлен фонд. Оземляването е възмездно. А тогава, когато говорим за безвъзмездно, ние сме казали как става процедурата - по предложение, по ред и начин, определени от Министерския съвет, и дори сме сложили изисквания тя да бъде обработвана 10 години и т.н.
	Това е пояснението ми.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Николов. Господин Орсов има думата.
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация, Българска социалистическа партия.
	Малко съм учуден от проблема, който се повдига дали чл. 21 изразява някакъв ред на предимството или не. За мен съществуването на такъв ред в предимствата за оземляване е очевиден, след като ал. 2 говори, че в ал. 1 става дума за редове и урежда случаите, когато има конкуренция между лицата от един и същ ред.
	Но за да няма никакво съмнение, аз внасям формално предложение тази думичка, за която Вие, господин Савов, искахте някой да предложи. 1154.2
	В първото изречение на ал. 1, шапката на ал. 1 на чл. 21 да стане така "оземляват се с предимство в следния ред:", за да няма никакви съмнения, че става дума именно за приоритети, подредени от законодателя в зависимост от степента на необходимост и целесъобразност, която той е преценил.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно така би трябвало да бъде, обаче мислете и за предложението на господин Фидел Косев. То е предложение, което ще трябва да се вмъкне. Той иска това предложение за младите да стане т. 1.
	Има думата госпожа Шопова.
	ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Съгласявайки се с всички аргументи, които изтъкна господин Георги Николов, искам да кажа, че т. 4 защитава частната собственост, уважаеми дами и господа. Тези хора са били частни собственици и техните имоти са били отчуждени за държавни или обществени нужди. По една или друга причина те не са могли да се възползуват от обезщетяването или са се възползували в такъв размер, че тази земеделска земя не ги задоволява и затова те кандидатствуват за оземляване.
	Отново пледирам да защитим частната собственост, като те да бъдат на втори ред заедно с другите частни собственици.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Минчев има думата.
	МИНЧО МИНЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя едно предложение за допълнение към текстове на глава втора от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и предлагам нова алинея към чл. 21 със следното съдържание: "Ал. 5. Оземляват се с предимство лица, които са получили българско гражданство в съответствие с чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България".
	Мотиви: Положението на българите в Обединените и независими държави, особено в Молдова, Украйна и Средна Азия, Югославия, Сърбия и Македония, които живеят в зона на потенциални военни действия, а също и тези в Румъния и Албания, които са заплашени от глад и мародерство, изправя България пред необходимостта, независимо от тежката икономическа ситуация, да се подготви за приемането на десетки, а може би и на стотици хиляди бежанци от български произход.
	Второ, в българската Конституция е фиксиран принципът
            - "право на кръвта", чл. 25, ал. 2: "Лицата от българ1154.3 ски произход придобиват българско гражданство по облекчен ред".
	Предоставянето по облекчен ред само на гражданство не поставя въпросните граждани в равно отношение към всички други български граждани в духа на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност и етническа принадлежност.
	Тъй като за разлика от другите граждани на Република България за тях не е предвиден ред за оземляването им, който би ги поставил в равно отношение спрямо всички други български граждани.
	Четвърто. Въпросните лица образуват категория, изцяло лишена от собственост и финансови възможности в лева и валута за придобиването им. Следователно в закона трябва да се предвиди специален ред, да се отчита и специфичното им състояние.
	Именно поради това предлагам тази категория лица да бъде поставена на първо място между лицата, които се ползуват с предимство.
	Възползувам се от случая, че ми е дадена думата, за да прочета едно писмо, което ми беше връчено лично, наръка, с поръчение да го предам на председателя на Народното събрание господин Савов. Писмото е от културно-просветното дружество с бесарабските българи и таврийските българи. То има следното съдържание:
	"Уважаеми господин Савов, в момента извън България живеят огромен брой българи. Няма никакво съмнение, че доста от тях ще пожелаят да се завърнат, а не е изключено и да бъдат прокудени от страните, в които живеят, например някои от българите в бившите средноазиатски републики вече са застрашени от междуетнически вражди и изявяват желание да се преселят в България - прародината на своите предци.
	Ето защо, настояваме в Закона за земята да бъде включен следния текст: заделят се 10 на сто от държавните и общинските земеделски земи във всяка община само за оземляване на завръщащите се от чужбина българи, които ще се занимават със земеделие. Земите от този фонд да бъдат давани под наем от общината на частни стопани или кооперативи, а от прихода да се натрупва фонд за материално подпомагане на заселващи се наши сънародници.
Управителен съвет на Дружеството за бесарабските

и таврийските българи "Родолюбец"
 1154.4
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Минчев. Вие предложихте това да бъде т. 5, нали? Добре, чл. 21, т. 5.
	Сега като реплика към изказването на господин Минчев има думата госпожа Михайлова. 1154.5	ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Правя реплика на току-що направеното предложение. Смятам, че не можем да включим нова точка и трябва да остане в същия вид чл. 21, защото не можем да създаваме привилегия за определен вид български граждани, които се намират в момента в чужбина. Ако тези български граждани желаят да дойдат, да се преселят в България, те ще попаднат в категорията на безимотни и малоимотни граждани и имат пълната възможност да бъдат оземлени. Напълно излишно е да създаваме нов текст. По този начин правим само ново разделяне на българските граждани, неживеещи на едно място или на живеещи на друго място.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По кой текст те ще бъдат оземлени по този закон? По чл. 20. Да, те биха попаднали в тази категория.
	Господин Тодоров ще има думата за реплика.
	МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, аз предлагам редът по чл. 21 да бъде изменен, като лицата, постоянно живеещи в дадено населено място и отстъпили земите си - поземления фонд в друго населено място, да бъдат поставени на първо място, защото това са хора, които живеят и в дадения момент в едно населено място (село), а са отстъпили земите си в друго населено място (също село). Те би следвало да бъдат оземлени с предпочитание пред лицата, занимаващи се със селскостопанска дейност и не притежаващи никаква земя. Към тях трябва да бъдат приравнени и онези граждани по т. 4, чиито земи са отчуждени за държавни и обществени нужди. Това е моето предложение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Запитах Ви изрично дали правите реплика, но както и да е... Вие правите ли реплика на изказването? Тогава господин Минчо Минчев има правото на дуплика. Момент. Редът се обърка. Преди всичко господин Минчев има право на дуплика към госпожа Михайлова.
	МИНЧО МИНЧЕВ (ПСБСП): Аз имам дуплика към госпожа Михайлова, и тя е във връзка с това, че в българската Конституция е фиксиран принципът           "право на кръвта". Това е чл. 25, ал. 2, който гласи: "Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред". Това е първо. Имам предвид и каква е тенденцията - засилена, за преселване в България, това второ. И на трето място аз мисля, че чл. 20 не включва, ВЙ/КТ 1155.1 не влиза в противоречие с чл. 21. Напротив, чл. 21 по моя преценка дообяснява съдържанието на чл. 20.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Минчев. Думата е на господин Пандов.
	ТОДОР ПАНДОВ (ПСБСП): 15.Плевенски избирателен район, Парламентарен съюз за социална демокрация. Господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че усложняваме нещата и преплитаме три проблема и в тази връзка искам да направя реплика и на господин Тодоров. В смисъл - да гледаме само проблема за оземляването. Нека да не смесваме нещата, свързани с обезщетяване, със заменки на земи, тъй като т. 2 по същество има характер повече на заменка. Аз бих възразил и по принцип, тя е правилна, ако ние продължим изречението, че тези хора по т. 2 се занимават със земеделие и съответно в земеделските райони. Представяте ли си колко хора има в големите градове, които имат земя в провинцията и ще искат да си оставят земята там в селата и да искат край големите градове земя и с предимство да ги оземляват. Това ни поставя в изключително трудно практическо положение, ако ние ги изкараме на преден план.
	Ето защо мисля, че в оземляването главният принцип трябва да бъде - тези, които се занимават със земеделие и са безимотни и малоимотни. Основно това трябва да залегне и в тази връзка смятам, че чл. 20 и чл. 21 трябва да ги гледаме в много органическа връзка. Чл. 20 е водещият, а чл. 21 урежда процедурата по чл. 20, как би следвало да стане, макар че има и едно отклонение вече от чл. 20 за малоимотни съответно безимотни. Така че предлагам да не правим разместване, включително и за т. 4 трябва да се помисли дали трябва да остане. Ако трябва да остане, то ще бъде само, при положение че се занимават със селскостопанска дейност. Иначе ние тук в чл. 21 не правим обезщетяване на земи, отнети за други не съответно селскостопански нужди. Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тук мисля, че господин Пандов вложи много логика и може би трябва да помислим във връзка с предложението на господин Минчев. Господин Джеров ще каже, но първо има думата още един народен представител.
	ХРИСТО ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
	Аз живея в един град. Този град е Димитровград. Искам 1155.2 да ви кажа, че там землището е останало изцяло под чертите на града. Едва ли ще има възможност държавата да обезщети всички желаещи. И в тази връзка искам да направя едно предложение лицата, чиито земеделски земи са отчуждени за държавна или обществена нужда да се ползуват с абсолютно предимство. И така в ал. 2 на чл. 21 текстът да придобие следното значение: "Измежду кандидатите от един и същ ред с предимство се ползуват тези лица, чиито земеделски земи са отчуждени за държавни или обществени нужди". По такъв начин няма да убием надеждата на толкова много хора, които, така или иначе, се надяват, че земите им ще бъдат върнати.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Както виждате, става много сложно. Господин Орсов има реплика. Добре.
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Вземам думата за реплика. Уважаеми колеги, нека да уточним за какво става дума. Спомняте си, че измененията, които гласувахме в чл. 4 предвиждат, че отчуждаването на земеделска земя за държавни нужди става според изискванията на Закона за собствеността и Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. Според тези закони, когато бъде отчуждена земеделска земя, собственикът се обезщетява с равностоен имот, така че какъв смисъл има тук да посочваме предимство при оземляването, след като самата процедура на отчуждаването включва обезщетяване с равностоен имот.
	И второ. Оземляването има за цел да осигури средствата за производство на онези, които се занимават със земеделие. Оземляването на хора, незанимаващи се със земеделие поставя основателно въпроса за какво им е тази земя, след като не се занимават със земеделие. Тази земя, която е свободна от държавния и общинския поземлен фонд, би следвало да отиде в ръцете на занимаващите се със земеделие. Заради това аз категорично възразявам против искането, което колегата, на когото правя реплика, предложи.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви.
	Господин Хасан Али има думата.
	ХАСАН АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
	Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Чл. 21 е един от членовете от този закон, за който нашата парламентарна група държи особено много. Така 1155.3 беше и в миналото Велико Народно събрание, така ще е и сега. Аз моля уважаемите колеги народни представители да не разширяват кръга на лицата, които да бъдат оземлени с предимство, тъй като така рискуваме да лишим наистина и онези, които са безимотни и се занимават със земеделие и в момента ни хранят.
	За какво става въпрос. В нашата страна 21 на сто от хората, от земеделците са безимотни. Не говоря само за електората на Движението за права и свободи. И това го знаят много добре колегите от другите краища на страната, където нямаме много избиратели от нашата парламентарна група. Има райони, цели микрорайони, където безимотните достигат 50-60 на сто вследствие на миграционните процеси през 45-те години. Аз смятам, че много добре сме записали в сега действуващия закон лицата, които следва с предимство да бъдат оземлени. Ако направим някои промени, можем, разбира се, кръгът на правоимащите с предимство да разширим вместо с 4 групи - 14 групи да направим, но така ние рискуваме хората, които нямат земя, занимават се десетилетия със земеделие, да останат без работа и просто да гладуват техните деца. В града има безработица. На село няма земя. Кажете изхода от това положение.
	Аз ви моля така, както сме записали в сега действуващия закон, уважаемите колеги, да гласуват този чл. 21. Благодаря ви за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В този смисъл ние няма защо да го гласуваме, ако така ще остане, защото той е гласуван целият. Въпросът е дали ще гласуваме...
	ХАСАН АЛИ: Предлагам процедурно да преминем към гласуване без по-нататъшни дебати.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Един поне народен представител има ли, който да се противопостави на това процедурно предложение? 1155.4	ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Защо обсъждаме този текст? Това е второ четене!
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Разглеждаме този текст, защото госпожа Шопова направи допълнение към него. Това е основанието да разглеждаме текста. След това имаше извънредно много допълнения.
	МИНЧО МИНЧЕВ (ПСБСП): Отечествена партия на труда, Парламентарен съюз за социална демокрация.
	Уважаеми господин председател, колеги! Ние сме длъжни да отчитаме тенденциите на едно преселение в България на нашите кръвни братя българи, които по определени причини преди години са били принудени да напуснат бащините си земи. Затова предлагам да продължат дебатите и да разсъждаваме именно върху този проблем.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Трябва да гласуваме преди всичко за продължаване или прекратяване на дебатите. Предложението е да се прекратят дебатите. Които са за това предложение на господин Хасан Али, моля да гласуват.
	От общо гласували 179 народни представители, за - 103, против - 65, въздържали се - 11.
	Предложението се приема.
	Ще помоля господин Джеров да направи един коментар, който да разясни връзката между чл. 20 и чл. 21 така, както обърна внимание господин Пандов. След това ще трябва да гласуваме различните предложения - на господин Фисел Косев, на госпожа Шопова, на господин Минчо Минчев и т.н. Но нека първо да уточним нещата.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо да започнем от репликата на господин председателя. Това, което казах, беше потвърдено и от другите колеги. Така, както е чл. 21, няма никакво предимство в която и да било от точките. Чл. 21 изисква: Оземляват се с предимство следващите четири категории, които са равни помежду си. Ал. 2 вътре в редовете поставя предимство. Ако запазим сега действуващия текст, 1, 2, 3 и 4 категория са равнопоставени, между тях няма предимство.
	Лично моето виждане е, че би трябвало да направим една промяна в началото, както казват някои колеги в шапката на чл. 21, ал. 1, за да се разбере, че отделните точки са подредени в рамките на някакъв приоритет. ЦМ/КТ 1156.1
	В случая си позволявам да ползувам чл. 11 от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища и това, което каза и господин Орсов. Бихме могли да кажем: "Оземляват се с предимство по следния ред:". Така и в чл. 11 и мисля, че се разбира.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За яснота, ако искате, да гласуваме шапката и след това да подредим предимствата.
	Моля да се гласува промяна в началото на чл. 21, ал. 1: "Оземляват се с предимство по следния ред".
	Моля, гласувайте това предложение! След това ще установяваме категориите и реда.
	Моля, квесторите да призоват народните представители, защото действително този текст е от голямо значение, тъй като след това ще повдигнем много въпроси.
	За - 179, против - няма, въздържали се - 5.
	Предложението се приема.
	Господин Джеров, имаме предложение от господин Хасан Али, който иска въобще да не се променя редът. Разбира се, би трябвало фактически да гласуваме първо допълненията към този член, защото такъв е редът при гласуването.
	Аз бих се обърнал отново към господин Фидел Косев. Господин Косев, дали поддържате Вашите становища, защото мисля, че господин Орсов правилно отбеляза, че тук в т. 1 в края на краищата става въпрос не само за млади, но и за всички, които се занимават със селскостопанска дейност? Бихме ли могли да дадем такъв голям приоритет действително на младите хора, за които между другото имам някак си чувството, че вие не сте сигурни дали биха се занимавали със селскостопанска дейност? По-скоро предложението беше, че ще се занимават. Ако обичате, просто пояснете Вашето предложение още веднъж. 1156.2	ФИДЕЛ КОСЕВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, чувам вашите коментари и ви моля, не става въпрос за някакъв комсомол. Аз това, което искам да обясня по направеното предложение, е следното - поддържам го със следните мотиви.
	Става въпрос за млади семейства, които са готови, които ще осъществяват селскостопанска дейност в населеното място. Разбира се, това се и трябва да признаем, малко количество от младите семейства са готови да го направят това, но защо ние с вас, като законодателен орган не дадем предимство тъкмо на тези млади хора, които ще изведат селското стопанство на гърба си. Защо да не го направим това тъкмо днес, когато сме тръгнали към тези промени. Защо да не се отнесем с преференции към младите хора? Нима вие действате и гледате на вашите деца като на равнопоставени? Не! Вие правите всичко възможно да подобрявате техните условия. Защо да не направим и ние това? Затова поддържам своето предложение, господин председател.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Косев, вашата идея е много добра, само че има едн аслаба точка - това е, че не знаем дали тези хора действително ще се занимават със селскостопанска дейност. Това е поне коментарът и мисля че в това отношение господин Орсов беше прав - тези млади хора ще участвуват равностойно заедно с всички останали.
	Добре, господин Джеров, сега да продължим да гласуваме.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека продължим и да осмислим направените предложения от колегите народни представители. Когато се разсъждава върху един текст, трябва да се види неговото място и трябва да се видят и другите текстове около него. И затова беше прав, струва ми се, господин Пандов, който съвсем основателно насочи към чл. 20. Нека да помислим какво значи оземляване. Оземляването не е въобще раздаване на имоти. Това е може би грешката, от която почнахме тук, без това, което каза госпожа Шопова. Нейното виждане е съвсем друго. Или чл. 20 говори за безимотни и малоимотни граждани. Именно те се оземляват. И в тази връзка са поставени нещата в поредността на чл. 21.
	Аз пак казвам, госпожа Шопова изложи своите виждания. Но тази категория трябва да намери своето място най-накрая. Не само и с оглед на чл. 20. Това е един допълнителен аргумент, ДЕ/ЙА 1157.1 но след като в изреждането в трите точки на чл. 21 казваме кои са хората - именно това са безимотните и малоимотните, естествено накрая трябва да дойде една категория отчуждени, обезщетени граждани, но те, ако минат напред, означава да унищожим мисълта на чл. 20 и, както се каза, логическата последователност в чл. 21. Поради това ще моля при гласуването, разбира се, да не се възприеме предложението на госпожа Шопова.
	Има и още няколко неща, господин председател. Господин Тодоров в своето изказване направи предложение т. 2 да стане т. 1, т. 4 - т. 2, т. 1 - т. 3. Ако почнем сега, ако това е нашата работа да разместваме точките, мисля, че не за това сме се събрали. Точките са си добре поставени. Има нормална, логична градация. нека не пипаме нещата.
	Господин Минчев предлага една допълнителна точка 5, която е свързана с чл. 23, ал. 2 на Конституцията. Аз ще прочета първо текста на Конституцията, за да бъдем правилно разбрани.
	"Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред."
	И сега оттук господин Минчев иска да направи извода, че би било нормално тези хора, които ще получат по облекчен ред българско гражданство, да бъдат поставени в категорията на безимотните, защото те няма да бъдат малоимотни. И все пак едно увеличаване на категорията е малко трудно. Нека да помислим относно обема на държавния и общинския поземлен фонд. Аз не го виждам в такава ширина, че да създаваме още допълнителни категории. по-нататък, предложението на господин Косев - т. 3 да отиде на първо място. Пак казвам - логическата последователност ще бъде нарушена. На първо място задължително ще останат лицата, които се занимават със селскостопанска дейност в населеното място. Как може младите хора, уважавам младите хора и винаги, особено за тях ще направим всичко необходимо, но да ги поставим тях пред онези, които живеят там и които работят, мисля, че не би било правилно.
	И последното, което трябва да се изтъкне тук, беше предложението за овцевъдите, за хората, които се занимават с овцевъдство. Или то е - създава се нова т. 5, за лица, чието основно занятие е било овцевъдството. 1157.2
	Законодателната комисия обсъди специално този въпрос. На заседанието бяха поканени и представители на тази група каракачани. те изтъкнаха своите съображения. Но малко трудно може да бъде възприето даване на земя срещу това, че те са имали навремето овце. Все пак и други категории български граждани са имали имущество - движимо, имали са добитък, и ако трябва всички тези категории сега да обезщетяваме, всъщност за такова нещо става дума, със земя, дали няма да бъдем малко алогични. И затова бих предложил да останат в сила така подредените точки в чл. 21.
	Разбира се, предложенията трябва да бъдат поставени на гласуване.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Длъжен съм да напомня на господин Минчев, това е едно непомняне от външно лице, но то е интересно, че българите, които са били насилствено върнати в Съветския съюз през 1945 г. - това са българи, които фактически по време на войната се преселват в България - има една такава група лица, по-късно се връщат в Съветския съюз, са били оземлени в началото на 1944 година с по 50 декара на семейство и сега фактически, както е направена проверка, тези 50 декара се възстановяват. Те си стоят в регистрите, което просто е един проблем, но това се разбираше, доколкото си спомням, една група от 3000- 4000 души. Само, която се е върнала. разбира се, аз само обръщам внимание на това, че тъй като ние приехме вече "се оземляват с предимство по следния ред" на нас не ни пречи нищо по следния ред, да речем, в т. 5, ако има земя, това означава, че бихме могли да отделиме земя за някои категории българи, които действително биха могли да се преселят в България.
	Но сега би трябвало да почнем да гласуваме и мисля, че трябва да почнем да гласуваме от предложението на госпожа Шопова.
	Госпожа Шопова иска думата, може би тя ще оттегли или потвърди своето становище. Заповядайте, госпожо Шопова.
	ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Аз оттеглям своето предложение и правя ново предложение, тъй като се касае за хора - тези, които са напуснали своите родни места във връзка със създаването на язовирите и другите мероприятия и живеят другаде, те ще бъдат оземлени на няколко основания. Те се занимават и със 1157.3 селскостопанска дейност, давали са от своята земя във фонда на бившето населено място. Затова предлагам, оттегляйки предложението си по ал. 1, ал. 2 да бъде допълнена така "измежду кандидатите от един и същ ред с предимство се ползуват тези, които не притежават земя, или имат по-малко земя". Текстът дотук, "както и тези, коит омогат да се ползуват от няколко основания". Тоест при натрупването на основания, лицето да се ползува от съответния ред. това е моето предложение за допълнение на текста по ал. 2, като оттеглям предишното си предложение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, госпожа Шопова. Има ли някой, който да иска да репликира госпожа Шопова.
	Почваме да гласуваме. Господин Джеров. И все пак по реда на това, че госпожа Шопова оттегли и направи едно ново предложение, моля при това положение, мисля, че първо трябва да поставим нейното предложение, което е едно допълнение към т. 2. Нали така?
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Към ал. 2 на чл. 21.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувам епредложението на госпожа Шопова, която преди малко го изложи.
	Моля, гласувайте.
	За - 79, против - 101, въздържали се - 9. Предложението на госпожа Шопова се отклонява. 1157.4
	Второто по ред предложение, за което трябва да гласуваме, беше предложението за точка пета, за т. нар. каракачани. Нали така, господин Джеров?
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, точно така. И още един допълнителен аргумент: ако те са там, това са лица, които се занимават със селскостопанска дейност в населеното място и ще намерят своите права в то чка първа още съвсем привилегировано вече при новото положение. Така че не би трябвало те да бъдат обособени в отделна самостоятелна точка.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Предложението е като точка пета на алинея първа да бъде по ставен въпросът за каракачаните. Нали така беше, на господин Невен Пенев мисля, че беше предложението?
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно така - лица, чието основно занятие е било овцевъдството.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте.
	От общо  185 гласували, за - 40, против - 113, въздържали се - 32.
	Отклонява се предложението на Невен Пенев.
	Моля, господин Джеров, мисл, че третото предложение е на господин Христо Тодоров.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: На христо Тодоров нека да го оставим малко по-нататък, защото се отнася до алинея втора. Аз ще го докладвам на съответното място. сега евентуално предложението на господин Фидел Косев.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Предложението на господин Фидел Косев е ...
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точка трета да отиде на първо място, младежите да бъдат на първо място.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, неговото предложение е малко по-друго.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Млади семейства, които поемат за дължение да осъществяват селскостопанска дейност в населеното място" - това да бъде точка първа.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В такъв случай селскостопанските специалисти ще си остане като точка трета. СД/ВЙ 1158.1
	Добре. Моля ви се, внимавайте! Сега трябвада гласуваме за предложението на господин Фидел Косев, което ще рече, че на първо място предимство ще имат млади семейства, които поемат задължението да осъществяват селскостопанска дейност. Моля ви се, гласувайте за това предложение. Това е направено предложение. Щом е направено, ще се гласува.
	От общо 189 гласували, за - 81, против - 95, въздържали се - 13.
	Отклонява се предложението на господин Фидел Косев.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега предложението на г господин Минчо Минчев.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нека да се прочете точно.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Както е дадено тук, в писменото предложение на господин Минчев: "Точка пета. Лица, които са получили българско гражданство в съответствие с член 25, алинея 2 от Конституцията".
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е Вашето предложение, нали? И Вие предлагате да мине като точка 5, в съответния ред за предимства.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точка пета нова.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте.
	От общо 191 гласували, за - 91, против - 95, въздържали се - 5.
	Отклонява се предложението на господин Минчев.
	Господин Манол Тодоров, продължавате ли да настоявате за Вашето предложение, или се съгласявате да остане така, както е предложено? - Отказвате се.
	Господин Манол Тодоров се отказва. При това положение фактически редът остава такъв, какъвто е бил в закона, който е гласуван още във Великото Народно събрание.
	Сега остава още едно предложение, което се отнася до алинея втора.
	Моля, господин Джеров.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Христо Тодоров предлага нова редакция на алинея втора на член 21, със следното съдържание: "Измемжду кандидатите с предимство се ползуват лицата, чиито земеделски земи са отчуждени за държавна или обществена нужда". 1158.2
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това предложение било ли е представено в писмена форма?
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мисля, че по време на пренията.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Още веднъж, ако обичате, прочетете го тогава.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съдържанието е това: "Да се измени ал. втора и та дя добие следната редакция: "Измежду кандидатите с предимство се ползуват лицата, чиито земеделски земи са отчуждени за държавна или обществена нужда".
	ПРЕЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това ще бъде нова алинея или ще бъде алинея втора?
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Той го представя като нова втора алинея или заместващо втората алинея.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Христо Тодоров, моля Ви се , това е важно. Тази алинея все пак замества или Вие я предлагате като нова алинея? Защото алинея втора е: "Измежду кандидатите от един и същ ред с предимство се ползуват тези, които не притежават земя или имат по-малко земя". Все пак тук има една голяма разлика според мен с това, което Вие предлагате...
	Господин Тодоров да каже какво иска точно.
	ХРИСТО ТОДОРОВ (СДС): Аз не мога да се откажа от редакцията на налинея втора. Казах ви по какви съображения алинея втора  т рябва да придобие този вид.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре: Значи Вие просто искате новият текст да замести текста на алинея втора.
	ХРИСТО ТОДОРОВ (от място): Да.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ:  Добре. Сегашният текст  би трябвало да го знаят народните представители, защото имат закона. Аз ще го прочета за всеки случай.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сегашният текст е много точен.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ал. 2. "Измежду кандидатите от един и същи ред с предимство се ползуват тези, които не притежават земя или имат по-малко земя." 1158.3
	Текстът на господин Тодоров го чухте.
	Моля ви, гласувайте по предложението на господин Тодоров.
	От общо 188 гласували, за - 17, против - 155, въздържали се - 16.
	Отклонява се предложението на господин Тодоров.
	При това положение чл. 21 остава, само с една промяна - че ал. първа ще гласи:"Оземляват се с предимство по следния ред...". Всичко друго остава така, както е било гласувано.
	Давам почивка до 17 часа и 40 минути. (Звъни.) 1158.4(След почивката.)

	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължаваме заседанието. Три съобщения:
	Комисията по бюджета и финансите ще проведе заседание на  12 март от 10 часа в кабинет 503.
	Комисията по земеделието съвместно със Законодателната комисия, ще проведе заседание на 11 март от 10 ч. в зала "Запад".
	Комисията по жалбите, предложенията и петициите на гражданите - заседание на 12 март, четвъртък, от 10 (аса, в сградата на  Столичния народен съвет на ул. "Московска" # 33, етаж II, в заседателната зала - от ръководството.
	Заповядайте, колега Манев.
	МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, аз не направих предложение, когато се разглеждаше чл. 21  в подреждането, тъй като смятам, че това не беше необходимо. Но предложението, което беше направено от господин Минчев, е изключително важно, то е част от на шата национална политика и аз смятам, че тъй  като ще направя едно отклонение, и от моя район има много села в Молдова, които са заселени от нашия край. Това са Коритня, Твърдица и др., част от тях вече се завръщат при нас и те нямат сигурност в тяхното бъдещо устройване.
	Затова предлагам към глава II да се формира нов чл. 21а, който примерно да гласи така: "Лицата, придобили българско гражданство по чл. 25, ал. 2 от Конституцията, се оземляват от държавна и общинска земя."
	Отново към мотивите искам да подчертая, че много от тези българи, които работят там, са едни великолепни стопани. По данни, които имаме, 25 на сто от храните в Украйна и около близо 50 на сто в Молдова се произвеждат именно от тези българи, които работят там. Разбира се, малка част от тях ще се върнат. Може би ще бъдат десетки или стотици семейства, но те трябва да имат една сигурност в това, че ще бъдат устроени за в бъдеще в България.
	Моля да бъде подложено на гласуване това предложение. РД/ВЙ 1159.1
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Манев, това предложение не се ли покрива изцяло с предложението на господин Минчо Минчев? Имам предвид няма ли да означава прегласуване на отхвърления текст? Това ми е мисълта.
	МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Господин кадир, Вие сте прави в известна степен, но, първо, смятам, че неговото предложение не беше поставено правилно в по дреждането на конкуренцията, тъй като тези хора няма да се върнат днес и утре, а ще бъде един продължителен процес. И затова към тях трябва да се отнесем с един по-специален режим на третиране. В този смисъл аз не го подложих тогава на гласуване, а подкрепих предложението на господин Минчев.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За реплика има думата господин Ненчев.
	НЕНЧО НЕНЧЕВ: Ненчо Ненчев, 16. избирателен Пловдивски район, Българска социалдемократическа партия, СДС. Ако тези лица се върнат в България и, второ, пожелаят да работят земеделие, не смятате ли, че те ще попаднат в т. 1, където е казано: "Лица, които се занимават със селскостопанска дейност в населеното място, се оземляват."
	Това о земляване им гарантира на тях правната и фактическа възможност да получат земя и смятам, че не следва да се обособява друга точка с друга привилегия.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За реплика има думата господин Георги Петров от БЗНС "Никола Петков".
	ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Аз смятам също, че господин Маньо Манев не е прав. Ние не знаем, господин Манев, колко хора ще се върнат в България от Бесарабия. И не знамем дали ще има земя за всички тях, тъй като знаем, че много българи, много наши съграждани сами си дадоха земята на ТКЗС, тъй като те не можеха да плащат непосилните данъци, а също и наряди.
	Така че нека първо да бъдат оземлени нашите селяни, тоест хората, които са ощетени от к олективизацията, а след това да видим дали ще остане общинска земя от държавния поземлен фонд за тези, които ще се върнат.
	Това е репликата, която исках да направя. 1159.2
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други  желаещи няма. За дуплика имате думата.
	МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Що се касае до репликата, че българските граждани са предвидени за оземляване в текста..., а тези, които се  занимават със земеделие, аз искам да добавя, че тези хора тепърва ще се устройват в България и ще започнат да се занимават със земеделие. При това те още не са реални български граждани. Те трябва да имат някаква гаранция, че когато ще дойдат в България, ще получат възможносот да се занимават със з земеделие, това, което е тяхно препитание в момента в тези страни.
	А що се касае до въпроса на господин Петров, когото внимателно слушах, не съм против това мнение да оземлим първо хората, които са тук, но ние трябва да имаме една ясна и точна национална политика към тези, които някога са били кръв и плът от нашата българска държава и сега отново искат да се върнат. И при условие, че има тази възможност, господин Петров, аз смятам, че ние трябва да ги защитим и да им протегнем ръка. Това е.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, да пристъпваме към гласуване?
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Би трябвало да се постави на гласуване предложението като нов текст.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, предлага се нов текст. Господин Маньо Манев, прочетете отново текста.
	МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Текстът е съвършено кратък: "Лицата, придобили българско гражданство по чл. 25, ал. 2 от Конституцията, се оземляват от държавна и общинска земя."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
	За - 82, против - 9о3, 10 се въздържат.
	Отклонява се предложението.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към – 19. В чл. 24 се правят следните две изменения:
	Първо, ал 2 се изменя така: "Правото на собственост на държавата върху земеделски земи, предоставени на научни, научнопроизводствени и учебни заведения, на местата за лишаване от свобода, на семепроизводни и племенни стопанства, горски 1159.3 разсадници и ловни стопанства, се запазва в размер, определен от Министерство на земеделието, след вземане мнението на заинтересуваните ведомства."
	Второ, ал. 4 се отменя.
	Това е предложението по отношение на чл. 24 от закона.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Тодоров.
	ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! Правя едно съвсем малко допълнение или доуточняване на текста, което смятам, че е целесъобразно от гледна точка на създаването на гаранции, че размерът на земята за тези научни и научнопроизводствени и други организации ще бъде гарантиран не въз основа на субективната оценка и обективните евентуално критерии, които ще бъдат представени, а преди свсичко от гледна то чка на засилване гаранциите за запазване или конкретизиране на точно необходимия размер на земята, която е необходима за тяхното функциониране.
	И текстът следва да бъде в следния вид:  "Земята се запазва в размер или правото на собственост се запазва в размер, съответствуващ на основната им дейност." За да има по-големи гаранции, че обективно ще се подходи при определянето размера на тази земя.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е допълнение към съществуващия текст. Други? - Имате думата, господин Шотлеков.
	ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги!  При дебатите на първо четене на законопроекта аз предложих тук да създадем един обективен критерий. Това нещо, за ко ето говори и господин Тодоров, то беше едно мое предложение, направено в Комисията по земеделие. За мен критерият обаче, който вие предлагате, би трябвало да звучи така. След думите "ловни стопанства" да се добавят думите "доколкото са необходими за тяхната дейност". И веднага обосновавам защо според мен е необходим този обективен критерий.
	Тъй като в правото, за да може собственикът евентуално да атакува решението на Министерството на земеделието пред Министенския съвет, трябва да има някакъв критерий, на който да е постановено решението на Министерството на земеделието. Ние в закона такъв критерий не сме установили и с ме дали възможност на Министерство на земеделието свободно да определя размера. 1159.4 По този начин според мен сме засегнали донякъде правата на собствениците.
	Ето защо смятам, че е необходимо да съществува такъв критерий и то формулиран именно в чл. 24, ал. 2, за да може евентуално собственикът, ако желае, да атакува решението на Министерството на земеделието по административен ред. И то да атакува акта, ко йто за него ще се яви един индивидуален административен акт.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Шотлеков, дайте текста.
	ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ (встрани от микрофоните): Аз съм го дал на първо четене.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От първо четене досега са минали доста дни. Нека да го имат.
	Думатат има господин Тосев.. 1159.5	ИВАН ТОСЕВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги, в чл. 18 от Конституцията на Република България има достатъчно ограничения и затова смятам, че ал. 3 от закона може да бъде променена така: "Държавата запазва правото си на собственост само върху природните и археологически резервати, ако им е определен такъв статут със закон към момента на възстановяването."
	Аз специално съм против отпадането на ал. 4 като несправедливо и предлагам следния вариант: "Собствениците по ал. 2 и 3 се обезщетяват по реда и условията на този закон със земя от държавния или общинския поземлен фонод, или по ред и условия, определени със закон." Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Златимир Орсов.
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация, Българска социалистическа партия.
	Вземам думата по т. 2 от – 19 и съм съгласен с колегата, който говори преди мен, че тя би следвало да отпаднен, тъй като е несправедлива.
	Сегашната ал. 4 на чл. 24 гласи, че собствениците на земеделските земи, които остават държавна собственост поради това, че се предоставят на научнопроизводствени нили други такива организации или се вк лючват в резервати, се обезщетяват с равностойни земи от държавния или общинския поземлен фонд.
	Според мен отпадането на тази алинея би поставило тези хора в доста неблагоприятно положение, тъй като те няма да могат да получат никаква земеделска земя, а освен това не се препращат дори и към онзи бъдещ закон, на който в много случаи при приеманите сега и зменения препратихме.
	Ето защо аз настоявам ал. 4 да не се отменя, а да се измени в смисъл, че собствениците по ал. 2 и 3 се обезщетяват, като им се предостави земя от държавния или общинския поземлен фонд в землището на населеното място или с тяхно съгласие в друго землище. Това е моето предложение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, колега. ВТ/ВЙ 1160.1
	ЯНИ МИЛЧАКОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители, аз съм депутат от 30. Шуменски избирателен район, Радикалдемократическа партия, СДС.
	Предложението, което искам да направя, касае именно ал. 3 и 4 и отразява гледната точка както на Министерството на културата, така и на специализирани археологически институти в България, които бяха много полезни с някои свои чисто експертни съдействия.
	Предложението  е следното: В чл. 24 се правят следните изменения. Ал. 3 се изменя така: "Държавата запазва правото си на собственост само върху природните и археологическите резервати, ако им е определен такъв статут със закон към момента на възстановяването."
	Ал. 4 се изменя така: "Собствениците на земеделски земи, вк лючени в резервати по предходната алинея, се обезщетяват по реда и условивята на този закон със земя от държавния или
  общинския поземлен фонд, или по ред и условия, определени със закон. Собствеността върху всички останали земеделски земи, в които се намират неотделими от тях паметници на културата или археологически обекти, се възстановява на собствениците, които са длъжни да спазват специалните режими за съхранение на тези обекти в съответствие с чл. 4".
	В мотивировката на това предложение водещ момент е целта да не бъде ограничавана реституцията, дори и за архитектурни или други културноисторически територии и резервати, защитени от специален режим, както и от самите факти.
	В момента броят на известните археологически обекти в страната е около 30 хил., а на базата на резултатите от методично изследване може да се предвиди, че броят на реално съществуващите археологически обекти е около 100 хил. Общата площ на вече регистрираните археологически обекти, попадащи в Националния поземлен фонд, е около 175 хил. декара, а на предполагаемия брой - около 1 200 000 декара, или съответно 27 на сто. 1160.2
	Доколкото съществува и този чисто правен момент, че правото на собственост и специалният режим на опазване са две различни неща и второто не може да ограничава първото. Оттук и необходимостта да се заличи ал. 1 на чл. 4 , тъй като предназначението на земеделската земя да бъде обработвана не е специален режим, а може да зависи единствено от волята на собственика. Напротив, регламентираните в специалните закони задължения за опазване на историческите и културните обекти или територии ги поставя под такива ограничителни режими.
	Тук специалисти и археолози предложиха съответни режими, с които собственикът се задължава да спазва при обработването на земята, както и текст на декларация, която евентуално собственикът, възстановяващ правото си върху ползуването на дадени земи, трябва да попълни. В противен случай, той подлежи на съответните наказателни санкции. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Милчаков. Заповядайте.
	ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, предлагам в чл. 24, ал. 2 след "вземане мнението на заинтересуваните ведомства..." да се добави и "общинският съвет".
	Съображения за това: в съществуващия чл. 24 правата на собственици на земеделски земи не са защитени, защото те не нучаствуват като страна при определянето на необходимия размер земя на научните институти. Общинският съвет най-добре познава условията в дадена община, познава искането и мнението на собствениците по този въпрос и може да изрази мнение в защита на техните интереси.
	Ето защо предлагам общинският съвет също да изрази мнение по чл. 24, ал. 2.
	Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тази добавка ще бъде накрая, нали?  Има думата господин Пандов. 1160.3	ТОДОР ПАНДОВ (ПСБСП): Господин председателствуващ, уважаеми колеги. Аз искам първо да възразя срещу предложението за допълнение към ал. 2, тъй като смятам, че това, което се предложи, именно - да се допълни ал. 2 с оглед съответствуващи или отговарящи за изпълнение на тяхната основна дейност, е онова, което трябва да остане. Това, което е предложено - общинските народни съвети да имат отношение към този размер, аз мисля, че трудно може да се приеме, тъй като става дума за национални институции с национална политика и в случая Министерството на земеделието е този орган, който има в своите функции и една от основните му дейности ще бъде научно-техническата политика и трябва да определя тези размери. Не може например Общинският народен съвет в Плевен да определи на Лозаро-винарския институт каква площ му е необходима за поддържа примерно над 600 вида, един асортимент и по-нататък развитие на съответната наука в областта на лозарството. Така че преплитането и даването правомощия на общинските народни съвети само усложнява и затруднява по-нататък дейността. Нека да бъде "Министерството на земеделието", но да се добави това "от гледна точка на земя, необходима за тяхната основна дейност и предназначение", а не за извършване и на други, съответно спомагателни, стокови и т.н. дейности. Онова, което е необходимо за развитието на науката.
	И второ. Искам да подкрепя действително оставането на ал. 4, макар и в новата редакция. Обезателно трябва да се има предвид, че тези собственици ще бъдат обезщетени по реда на закона - този, но не и в старите граници на своите места, точно там, където се намират тези вече, така да кажем, създадени експериментални или научни бази. Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Пандов.
	Господин Джеров, други предложения няма. Щом уточнявате - ще Ви изчакаме.
	Господин Джеров, може би трябва да гласуваме алинея по алинея и да ги систематизираме?
	Господин Кафеджиев, поддържате ли Вашето предложение? Поддържате. Да се добави накрая "общински съвет". Става въпрос след "заинтересованите ведомства" да се добави "общински съвет". Или по ал. 1 имаме предложение, направено от господин Тодор Тодоров за допълнение. Така ли беше? ВЙ/ВР 1161.1
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По ал. 2 има две предложения за допълнение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да де, ал. 2...
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Едното е - на петия ред след думата "размер" - "съответствуващ на основната им дейност". Това е едно от предложенията.
	Ако искате, господин председател, да започнем да гласуваме, за да отхвърляме въпросите.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, господин Джеров, приема се.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Значи първото предложение на господин Тодоров след думата "размер" на петия ред да се добавят думите "съответствуващ на основната им дейност".
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
	Уважаеми народни представители, знаете ли за какво ще гласувате? (Тишина в залата)
	Моля за внимание! Господин Джеров!
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Още веднъж ще го кажа: чл. 24, ал. 2, на петия ред след думата "размер" се предлага допълнение "съответствуващ на основната им дейност".
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте! Продължавайте да гласувате!
	Резултатът от гласуването: за - 152, против - 34, 5 се въздържат.
	Приема се, господин Джеров, предложението.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение, което беше на господин Тосев, или може би вашето - след "ловни стопанства" да се добави "доколкото са необходими за тяхната дейност".
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, разбрах, че с това гласуване...
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Въпросът е приключен според мен.
	Но нека предложителят да си каже.
	ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, това, което гласувахме в момента, визира размера, съответствуващ на техния основен предмет на дейност, обаче това не означава, че създаваме субективното право на лицето да атакува решението на Министерството на земеделието, защото няма критерия. 1161.2 А този критерий аз искам да бъде така "доколкото са необходими за тяхната дейност" тези земи - разбирате ли? Ако е склонен господин Тодоров и счита, че това, което аз предлагам, е подоброто, нямам нищо против да прегласуваме онова, което той каза преди малко. Понеже това, което аз ви казвам, е по-богато за собственика. Тук има достатъчно много юристи и биха могли да ви го обяснят. То създава абсолютна гаранция за собственика, защото това е същото, което гласувахме преди малко, въпреки че е полезно - не им създава тази гаранция.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или тези, които са гласували за предложението на господин Тодоров, трябва да гласуват против Вашето предложение? Така ли?
	ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ (от място): Моето предложение е само допълнение...
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да се постави на гласуване, след като е предложение и се поддържа.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Сталийски иска да допълни нещо.
	АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Считам, че Илиян Шотлеков е прав. Гласувайте за тази добавка, защото като адвокат ви казвам, че има възможност за атакуване индивидуалния административен акт по Закона за административното производство.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Сталийски, ако гласуваме за тази добавка - гласувахме вече една - текстът ще прилича ли на законов? При завършен вид?
	Господин Джеров, нека да обмислим текста. 1161.3	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме текста, предложен от господин Шотлеков.
	Господин Шотлеков, обяснете какво ще гласуваме.
	ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ (СДС): Предлагам след израза "ловни стопанства" да се добавят думите "доколкото са необходими за тяхната дейност".
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
	За - 116, против - 66, 8 се въздържат. Приема се.
	Господин Тодоров, при това положение, поддържате ли изречението?
	ТОДОР ТОДОРОВ (от място): Предложението беше гласувано и се прие. Моето предложение остана ли фактически?
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Остана.
	Следващото предложение е ал. 2 да се допълни с думите "и общинските съвети". И ще стане "след вземане мнението на заинтересованите ведомства и общинските съвети...".
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте предложението на господин Кафеджиев.
	За - 83, против - 95, 8 се въздържат. Предложението за добавка към ал. 1 се отхвърля.
	Имаше предложение от господин Иван Тосев за изменение на ал. 3 на сегашния текст.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ал. 3 на чл. 24. Аз ще ви прочета текста, понеже предполагам, че нямате текста на действуващата ал. 3, за да разберете дали трябва да се сменя. Сега действуващата ал. 3, която се предлага да бъде изменена, гласи:
	"Ал. 3. Не се възстановяват правата на собственици върху земеделски земи, включени в резервати, определени по реда на Закона за защита на природата, както и другите защитени природни територии с национално и международно природоохранно значение, включително и земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти и паметници на културата." Това е действуващият сега текст.
	Предлага се тази алинея да се измени така:
	"Ал. 3. Държавата запазва правото си на собственост само върху природните и археологическите резервати, ако им е определен такъв статут със закон към момента на възстановяването." ЦМ/ВР 1162.1 Това е предложението, което трябва да бъде гласувано за или против.
	ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Колеги, става дума за това, че в действуващия текст на закона се визират всички видими археологически обекти, а в текста, който се предлага, се визират само тези археологически обекти, които официално са обявени за националноисторически резервати. Броят на националните исторически резервати в момента в страната е 16, а броят на археологическите обекти, както чухте от колегата Милчаков, е няколко десетки хиляди.
	Тук проблемът е следният. Далеч невинаги един археологически обект може да бъде по подходящ начин стопанисван, ако се намира в частен имот.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Балабанов, много Ви моля! Нито съм Ви дал думата, от Джеров май че взехте думата... (Шум в залата)
	ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Аз исках само да обясня.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мисля, че разбират колегите.
	ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: След като господин Кадир гарантира, че вие разбирате...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз мисля, че разбират колегите. Само трябва да прочетем повторно текста. Нали за същия текст беше Вашето предложение, няма противоречия.
	Да чете ли господин Джеров още един път текста? Мисля, че не е необходимо. Предлага се заместващ текст. Сегашният да бъде заменен с прочетения преди малко от господин Джеров текст.
	НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Тъй като ще се гласува текстът, искам да изясня, че статутът на тия обекти не се дава със закон, а съгласно закон. Така че, ако ще се гласува, нека да направим тази малка терминологична редакция, защото с решение на съответното ведомство се дава такъв статут на резервати, а не с отделен закон.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров - кой, както иска. 1162.2	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Затова докладвах наличния текст, действуващия текст, докладвах ви новия текст, вносителите архументираха. За мен старият текст, действуващият текст си е много добър, прецизен и аз лично не виждам основания за промяна. Това е моето лично становище.
	АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Да гласуваме тогава.
	(Депутатът Петър Балабанов се приближава до Председателството и се консултира със заместник-председателя Кадир Кадир)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Балабанов, обяснете, че старият текст е бил съгласуван с всички институти. Обяснете, моля.
	ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Колеги, тъй като се занимавах лично с изработването на този параграф, държа да ви уверя, че текстът на действуващия закон е съгласуван както с археологическия институт и музей при БАН, така и с Колегията на директорите на музеите в страната, Националния институт за паметници на културата, т.е. всички тези институции, които официално се занимават с паметниците на културата. Ето защо аз все пак предпочитам да остане този текст.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И няма постъпили досега предложения за промяна на чл. 24, ал. 3.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте. Гласувате за предложението, което е направено от Милчаков, беше колегата, доколкото знам.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, трима колеги.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Който е за запазване на текста така, както е бил съгласуван с всички институти, трябва да гласува червено. Който е за новия текст, ще гласува със зелено, разбира се. Моля, гласувайте.
	За - 37, против - 142, въздържали се - 9. Отхвърля се новопредложеният текст.
	Господин Балабанов, остава текстът непроменен.
	РЕПЛИКА ОТ МЯСТО: По партии го дайте.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може и по партии. ДПС е против. (Смях в залата) Продължете, господин Джеров.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, моля ви, сега настъпваме вече в още една по-трудна област. ДЕ/ВР 1163.1
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много измъчихме днес господин Джеров - по два-три пъти чете текстовете.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законодателната комисия поддържа виждането, говоря за чл. 24, ал. 4 да се отмени. Това беше моето предложение.
	Междувременно постъпиха три предложения за промяна на текстовете. С други думи, Законодателната комисия поддържа становището ал. 4 да бъде отменена.
	Господин Орсов предлага обаче ал. 4 да се измени така - много моля, колегите, за внимание, защото ще преминем към гласуване и няма да знаем какво гласуваме.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Два пъти няма да се чете текстът. Много моля за внимание.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Орсов предлага: "Собствениците по ал. 2 и 3 се обезщетяват с равностойно по количество и качество земя от държавния или общинския поземлени фондове от същото землище или в съседно землище, а с тяхно съгласие - в друго землище."
	Господин Тосев предлага ал. 4 да се измени така: "Собствениците по ал. 2 и 3 се обезщетяват по реда и условията на този закон със земя от държавния или общинския поземлен фонд или по ред и условия, определени със закон."
	Третото предложение за промяна на ал. 4 на господин Милчаков.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Пандов го направи или го поддържаше само?
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Как беше името, извинявайте, че бъркам името.
	РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Тосев.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тосев го казах, моля ви. Сега това е последното - "Собствениците на земеделска земя, включени в резервати по предходната алинея, се обезщетяват по реда и условията на този закон със земя от държавния или общинския поземлен фонд или по ред и условия, определени със закон. Собствеността върху всички останали земеделски земи, в които се намират неделими от тях паметници на културата, се възстановяват на собствениците, които са длъжни да спазват специален режим." 1163.2
	Три предложения за изменение на ал. 4.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля да се яви народният представител, който е направил последното предложение. Не е ли в залата?
	ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Искам да обясня предложението.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Ганев, не бяхте Вие. За обяснение нямаме вече време. Господин Джеров, гласуваме по поредност.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате предвид текстовете, видяхте становището на Законодателната комисия, предложенията на господин Орсов, на господин Тосев, и на господин Милчаков.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме за предложението на господин Орсов.
	РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Най-далечното да отпадне.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да отпадне? Основният текст се гласува накрая.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо предложението на господин Орсов - прочетох го и помолих всички да внимават, когато чета текстовете. Затова сме тук.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз мисля, че водите бележки, господа народни представители.
	Господин Димитров, защо не си заемете мястото в залата.
	За - 76, против - 103, въздържали се - 2.
	Отклонява се предложението.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва предложението на господин Тосев.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мисля, че не сте забравили предложението на господин Тосев. Обърнах ви внимание първоначално. Моля, гласувайте за предложението на господин Тосев.
	За - 85, против - 85, въздържали се - 12.
	Отхвърля се предложението.
	Следва предложението на господин Милчаков и накрая остава да гласуваме предложението на Законодателната комисия.
	За предложението на господин Милчаков са гласували 41 депутати, против - 128, въздържали се - 18.
	Отхвърля се предложението.
	Гласуваме предложението на Законодателната комисия целия текст.
	Моля, гласувайте. 1163.3
	Гласуваме – 19 - за изменението на чл. 24 от закона така, както е предложено от Законодателната комисия, и допълнението, което беше прието в началото. Гласуваме с приетите добавки - добавката, която направихме по искане на господин Тодоров и Шотлеков, с приетите вече допълнения.
	За - 102, против - 85, въздържали се - 9.
	Приема се текстът с направените допълнения в ал. 2.
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Защо не ги разделихте двете предложения?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстовете ги минахме всичките. Защо да ги отделяме. Поотделно са гласувани. Гласуваме целия текст. Обяснение на вот ще има ли? Като бяха отхвърлени по ал. 4 всички направени предложения. Остава основният текст.
	РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Четете следващия текст. 1163.4	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва – 20.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, може би трябва да не отделяме гласуването, тъй като не сме гласували ал. 4 да се отмени. Ние гласувахме първоначално ал. 2 само, а за т. 2 не сме гласували.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, ако трябва, ще изчакам.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, анулираме гласуването. Гласуваме за т. 2 на – 19 - "Алинея 4 се отменя". Това е предложението на Законодателната комисия. Моля, гласувайте.
	За - 93, против - 55, 1 - въздържал се.
	Господин Джеров, това е резултатът... (Весело оживление в блока на ПСБСП, единични ръкопляскания) Дали не влизаме в противоречие с приетите текстове? (Гласове от залата: "Не, не!") Добре.
	Гласуваме целия текст на – 19 - т. 1 и т. 2.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председателствуващ, ако действително не е възприето предложението на Законодателната комисия, аз не можах да чуя резултата, защото трябва да следя, моля да се прегласува, защото считам, че колегите народни представители не разбраха за какво става дума. (Реакция от ПСБСП, шум в залата) Не може да допускаме противоречия в текстовете. Освен ако вие считате, че с това гласуване трябва те да бъдат едно с друго в противоречие, в такъв случай моля да остане в сила. Но мисля, че трябва да разсъждаваме и разумно.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми народни представители... Господин Джеров, бихте ли обяснили в какво се състоят противоречията, за да се ориентират народните представители.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще ви кажа. Дотук ние, гласувайки включително и чл. 23, предходния, приехме, че обезщетяването не може да стане чрез заплащане. Ние приехме линията, че тогава, когато може да има замяна със замяна, т.е. имот за имот - да, тогава, когато това не може да стане - в никакъв случай плащане, а уреждането на въпросите ще стане по ред и условия, определени с друг закон. Дотук го гласувахме поне три или четири пъти. Въведохме този принцип и изведнъж в този текст, който сега всъщност остава в сила, ние приемаме обратното СД/ВР 1164.1 че собствениците по ал. 2 и ал. 3 се обезщетяват, като им се заплаща равностойността на земята. Не виждам какво правим! Можем ли дотук да провеждаме един принцип и сега изведнъж да обръщаме нещата! Ами това е не само алогичност, но това не е законно.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов иска да вземе думата. Процедурен въпрос ли? (Обръща се към Александър Йорданов) Заповядайте.
	АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, моля от името на Парламентарната група на СДС за 10 минути почивка.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или след това ще решим дали ще се прегласува или не. При това положение спираме, моля ви се. Господин Орсов, Вие не си губите правото, ще обясните допълнително.
	Десет минути почивка. (Звъни) 1164.2(След почивката)

	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, продължаваме. Думата има господин Александър Йорданов.
	АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Предлагам да бъде прегласуван текстът на ал. 3 от чл. 24, а така също и ал. 4, която гласувахме от същия член.
	Основанията. Алинея 3 в този си вид практически противоречи на чл. 18 от Конституцията, който определя изключителна държавна собственост само върху природни и археологически резервати, ако те са обявени за такива със закон. Докато текстът, който остава, практически дава едно разширение на Конституцията, което нарушава и конституционния текст. Хипотезата очевидно е следната. При положение че в една нива, която се възстановява на нейния собственик, съществува например тракийска могила, която отдавна е разграбена, която отдавна е унищожена, но представлява като такава културна ценност, необходимо ли е това парче земя да остане държавна собственост, или да бъде частна собственост, каквато е логиката на целия закон.
	Пределно ясно е, че частникът, частният собственик е най-добрият стопанин и той както по-добре ще стопанисва от държавата своята земя, така и по-добре ще се грижи и за тракийската могила. Защото тази тракийска могила повишава ценността на неговата собствена земя. (Шум в залата) Той може да влезе примерно чрез една декларация, която да подпише, в отношения със съответните общински и държавни органи, с която той да се ангажира под наказателна отговорност, че няма да унищожи културната ценност. Но опитът наистина показва, че собствениците са по-добри стопани от държавата. Откъде иде този опит? От нашия собствен български опит. Където, въпреки че тези паметници бяха под защитата на държавата, те бяха ограбени, разграбени и унищожени и може да се каже, че в България стотици паметници на културата на древната българска тракийска, на древната християнска култура, бяха унищожени именно по времето, когато земята беше, така да се каже, общонародна собственост, собственост на ТКЗС, собственост на държавата. РД/ВР 1165.1
	Така че, моля ви, това са аргументите да прегласуваме този текст.
	Що се отнася до прегласуването на ал. 4, то мотивите бяха изложени и едва ли е необходимо аз да ги повтарям.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Йорданов, ще Ви прочета текста на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от правилника. Много ви моля, слушайте всички.
	"Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага. Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени от парламентарна група (както е вашата парламентарна група) веднага след приключването му председателят може да разпореди да бъде повторно гласувана."
	Или веднага е оспорена ал. 4. Затова съм съгласен и приемам да се прегласува.
	Но по отношение на ал. 3 моите права са ограничени. Не мога да допусна прегласуване на ал. 3. (Откъслечни ръкопляскания) Без да ръкопляскате, моля ви се! Правилникът е приет от нас.
	Ако съществува някакво противоречие с Конституцията, този закон действуваше заедно с Конституцията до момента. Щом досега е имал текстът живот, ще има и в бъдеще.
	АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Според мен думата "веднага" не означава една секунда след провеждане на гласуването. (Шум в залата) Думата "веднага" означава "да, веднага, днес, на това заседание". (Смях и ръкопляскания от ПСБСП)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, продължаваме.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, преди почивката...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предлага се съгласуван текст за ал. 4.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преди почивката изясних становището си. По време на почивката юристите и други народни представители се събрахме и предлагаме на вашето внимание ал. 4 да не се отменя, а да се измени. Защото се постави тук въпросът, че ако се отмени, няма да бъде изяснено как ще стане обезщетяването. Възприемам това виждане и поради това предлагам следната нова редакция на ал. 4.
	Алинея 4 се изменя така: "Собствениците на имоти по 1165.2 ал. 2 и 3 се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 от този закон." Това е предложението.
	В чл. 10б, ал. 1 е уреден начинът на обезщетяването. И след като има спорове, че няма да се разбере тук как да стане обезщетяването, предлагам този текст, за да бъде точно препращането направено.
	Предлагам да гласуваме. Алинея 4 се изменя така: "Собствениците на имот по ал. 2 и 3 се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров има думата.
	СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Практически господин Джеров сега прави ново предложение. Защото ние одеве гласувахме предложението на Законодателната комисия ал. 4 да отпадне и при гласуването не се получи необходимото болшинство. И остана сега действуващата ал. 4 от текста.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да се прегласува.
	СПАС МУЛЕТАРОВ: Сега ние не прегласуваме, а се прави ново предложение за тази алинея с нов текст и ново съдържание. И това трябва да уточним, че ние ще гласуваме нов текст на ал. 4.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, да, нов текст.
	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, все пак като реплика към колегата Мулетаров. Смятам, че формалистичният подход невинаги е полезен. (Реакция в залата) Нека да допуснем. (Шум в залата) Разбира се, когато се гласува нещо разумно, ще го предложа.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Всяко разумно предложение, щом е полезно, се гласува.
	Моля, гласувайте за така прочетения от господин Джеров текст. Досегашният текст се замества с новия текст, който ви предлага господин Джеров. Няма да се отменя ал. 4, а получава ново съдържание. Моля, гласувайте!
	СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Не е формалистичен акт, а е ново гласуване на нов текст.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, нека да се получи един хубав закон, пък след това ще се обяснявате с господин Джеров. (Шум в залата)
	Моля, гласувайте колеги!
	За - 156, против - 16, 20 се въздържат. 1165.3
	Сега гласуваме целия – 19 с току-що гласуваните изменения и допълнения.
	Моля, гласувайте!
	За - 168, против - 11, 15 се въздържат.
	Следващият текст е – 20, господин Джеров. 1165.4	ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "– 20. Чл. 26 се изменя така: "Общинските поземлени комисии могат да предоставят на гражданите безвъзмездно правото на ползуване от общинския и държавния поземлен фонд върху  слабопродуктивни общински земи и в обезлюдени райони, определени от Министерския съвет.
	Лицата, обработвали земята в продължение на десет години, могат да придобият безвъзмездно правото на собственост по решение на общинската поземлена комисия, което се вписва в Нотариата."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Хасан  Али.
	ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважажаеми госпожи и господа народни представители, напълно съм съгласен с предложения текст на чл. 26 и предлагам само към втората третина на изречението, към края да отпадне думата "общински" и да остане следната редакция на първото изречение: "Общинските поземлени комисии могат да предоставят на гражданите безвъзмездно правото на ползуване на общинския и държавния поземлен фонд върху слабопродуктивни земи и в обезлюдени райони...", текстът продължава нататък.
	Аз благодаря на колегите юристи от Законодателната комисия, които взеха предвид направеното писмено предложение от Парламентарната група на Движението за права и свободи и включиха при второто четене на закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи от държавния поземлен фонд. При първото четене земите от държавния поземлен фонд бяха изключени от чл. 26. Благодаря ви за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Хасан Али. Има думата господин  Фидел Косев.
	ФИДЕЛ КОСЕВ (ПСБСП): Аз съм от Федерацията на Българската социалистическа младеж, Парламентарен съюз за социална демокрация.
	Господин председателствуващ, колеги, на първо четене направих предложение за допълване на този член, след неговия край с изречението: "За младите семейства този срок е пет  години". ВТ/ВЙ 1166.1
	Сега се отказвам от това предложение и предлагам този срок да бъде седем години.
	Моля ви, колеги, нека да забравим политическите речи. Още веднъж се обръщам към вас. Много е лесно да бях казал по 100 декара да предложим за всички онези младеж, които са били винаги верни на социалистическата партия и на всички младежи, които са лоялни към СДС. Но не в това е проблемът. Проблемът е отново за така наречените преференции, които трябва да получи младежта, тъкмо и защото тя ще изкара на гърба си всички реформи, а не хората с по белелите коси, особено в селското стопанство.
	Затова конкретното ми предложение е за млади семейства този срок да бъде седем години. Става въпрос за даване на пократък срок за младите семейства за получаване на безвъзмездното право на собственост по решение на общинската поземлена комисия. Колкото по-рано обвържем младите семейства със земеделието, със земята, толкова по-рано можем да очакваме ефекта от промените в нашето селско стопанство.
	Дайте възможност да сменим състава на работещите в селското стопанство - от бели коси  да го направим с черни.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Стоянов.
	МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Господин председателствуващ, аз имам следното предложение - последното изречение гласи: "Лицата, обработвали земята в продължение на десет години, могат да придобият безвъзмездно правото на собственост..." и пр.
	В това изречение две неща не са правилни.
	Първо, лицата, които са обработвали десет години, придобиват по давност собствеността и не "могат", а я придобиват. Следователно, думите "могат да" трябва да отпаднат, като се каже, че "придобиват безвъзмездно правото на собственост по давност", за което не общинската поземлена комисия, защото след десет години ползуване и следа няма  да има от тези общински поземлени комиси,  а отиваме към Нотариата.
	Следователно, второто изречение трябва да гласи: "Нотариатът издава нотариален..." или можем да го направим като  общо изречение "придобива правото на собственост по давност" 1166.2 за което Нотариатът издава нотариален акт. Такси по издаването на нотариалния акт не се събират".
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Как след десет години няма да се събират такси? Говорим за след десет години. Тогава финансовият министър ще бъде друг, господин Стоянов.
	МИЛЕН СТОЯНОВ (отстрани до микрофоните): Нека тогава финансовият министър да дойде и да спори с нас.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Реплика ли имате, господин Велев? Заповядайте.
	ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация.
	Моята реплика е към току-що казаното от господин Стоянов. Не можем да приемем текст, съгласно който след десет години да се придобива по давност, тъй като в Закона за собствеността има изричен текст, който забранява придобиваната давност върху държавно имущество.
	При това положение, мисля, че този текст така, както е направен, дава възможност все пак на хората след десет години да придобият собственост безвъзмездно, а в противен случай ние ще и зпаднем в остро противоречие  с един принцип, заложен в Закона за собствеността.
	При това положение нека да не правим законодателство, което рпотиворечи на други закони и то на основни принципи в друго законодателство.
	Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев има думата за реплика.
	ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа, аз също, колкото и да е практично това, което предлага господин Стоянов, смятам, че то не може да се приеме. Затова, защото придобиването по давност има един елемент, който е основен - да си владял имота през цялото време с намерението да го владееш като собственик. А тук ти не знаеш в началото какво е намерението. Думата "обработване" невинаги е равна на "владеене".
	Това, което каза колегата Велев, е вярно, но то може да се избегне чрез специалния закон, който отменя общия. Въпреки това аз смятам, че не би могло да се каже, че се придобива по давност. Това е едното. 1166.3	Второто обаче мен ме смущава, че общинска поземлена комисия едва ли ще има след 10 години, така че да бъде по нейно решение е малко неудобно. И затова аз предлагам следното изменение в текста "по решение на общинския съвет". Той ще реши и тогава неговото решение ще се впише в нотариус. А да не бъде задължително, а да бъде "може", защото от обработване до обработване има разлика и едно обработване може да е по такова качество, че да се реши, че трябва да те направи собственик, а друго обработване може да бъде само нещо такова, дребно, което да не дава основание да станеш собственик. Така че предложението ми е да остане текстът, но да не бъде "общинската поземлена комисия", която вероятно след 10 години няма да съществува, а един друг орган какъв, не съм готов да кажа, може би - общинският съвет.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За реплика ли, господин Сталийски? Кого ще репликирате? Милен Стоянов - добре.
	АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
	Колегата Велев беше прав - едно нещо, което пречи, че срещу държавата давност не тече. По този въпрос не може да се спори. Аз за разллика от Сашо Джеров съм по-формалист. Но има нещо друго - тезата на господин Стоянов, моя приятел, не мога да я споделя по две съображения. Едно е да обработваш, както каза Гоцев, друго е да владееш. Но има и нещо друго. След 10 години не е необходимо да бъде "владее". Текстът трябва да остане, но има нещо друго - един тънък елемент. Трябва да се намери кой ще издаде този документ, чрез който ще се сдобие с нотариус не по обстоятелствена проверка - викаме трима души свидетели. Може да освободим хората от държавна такса, но има нещо друго става въпрос, че трябва да се издаде един констативен акт, който да установи собствеността. Сега дали ще бъде общинската поземлена комисия, или ще бъде общината - за мен е безразлично.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Сталийски. Трима души станаха за реплика. Вие за изказване ли? Нека да бъде сега от страна на другата парламентарна група. Господин професоре, заповядайте.
	ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! ВЙ/КТ 1167.1
	ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ - Българска социалистическа партия, Парламентарен съюз за социална демокрация.
	Аз вземам думата, за да подкрепя направеното предложение от председателя на Законодателната комисия, тъй като гласувах за него и в Законодателната комисия. Напълно споделям бележката на господин Хасан Али за повторението "общински земи". То е останало от предишния текст и не е изчистено редакционно, господин председателствуващ. Тя непременно трябва да се заличи, за да стане "ползуван от общински и държавен поземлен фонд върху слабопродуктивни земи", тази дума "общински" беше предложена, тъй като се отнасяше само за общински земи, а не и за държавния поземлен фонд.
	Второ. Искам да подкрепя предложението на моя колега и след думите "продължение на 10 години, а за млади семейства 7 години, могат да придобият безвъзмездно правото на собственост" и остава нататък.
	Що се отнася до предложението на господин Стоянов, то наистина има практически смисъл, но съображенията, които изтъкнаха моите колеги, са основателни. Дали трябва да заменяме "общинската поземлена комисия" с "общинския съвет", аз съм резервиран по това предложение. Първо, общинският съвет още не е ясно кой е. Има различни органи в този съвет. От друга страна, ние решаваме сега въпроса при сегашните структури и комисии, които се създават с този закон. Ако има някои промени, ще се каже в следващия закон кой е правоприемника на поземлените комисии. Затова аз смятам, че трябва да остане текстът в тази му част така, както е предложен от Законодателната комисия. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Михайлов.
	Колега, имате думата.
	Колеги, ще продължим заседанието, без да гласуваме продължение.
	РУМЕН УРУМОВ (СДС): Благодаря, господин председателствуващ.
	Уважаеми дами и господа народни представители, Румен Урумов - 23.Избирателен район, София, Радикалдемократическа партия, Съюз на демократичните сили.
	Моето предложение се отнася до изменение на първото изречение на чл. 26. Аз ще повторя. Господин Джеров прочете 1167.2 текста на целия член, аз ще повторя само една част от това изречение: "Предоставя се безвъзмездно правото на ползуване от общинските поземлени комисии на земи от държавния поземлен фонд". Ние още не сме стигнали до текста на бъдещия чл. 31, когато ще приемем кои са органите на поземлена собственост.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не се знае дали ще го приемем, когато стигнем дотам, колега.
	РУМЕН УРУМОВ: Но така или иначе в приетите вече от нас текстове става въпрос за чл. 4, ал. 3 и ал. 5, а също така и за чл. 24, ал. 2, където съвсем дефинитивно в явен вид ние сме определили като един от органите на поземлена собственост Министерството на земеделието. В този смисъл моето конкретно предложение, което ще го дам писмено на господин Джеров, е текстът на първото изречение да бъде следният: "Министерство на земеделието и общинските поземлени комисии могат да предоставят на гражданите безвъзмездно правото на ползуване от държавния и общинския поземлен фонд" - пренареждам думите - "върху слабопродуктивни земи" напълно възприемам предложението, направено от господин Хасан Али и неговата редакционна забележка - и "в обезлюдени райони, определени от Министерския съвет".
	И също така не исках да се изказвам по второто изречение на текста на чл. 26, но ще кажа, че аз поддържам предложението, което направи господин Михайлов. Ние имаме органи на поземлената комисия и тези органи след 5 или 10 години ще имат своите правоприемници.
	И, колеги, в заключение още само няколко думи, ако имам известен резерв от време, господин председател. Мисля, че имам още няколко секунди. За тези, които познават много добре текстовете на основния закон, върху изменението и допълнението на който ние сега работим, аз искам да се върна към един чл. 20, който ние въобще не поставихме на обсъждане, който също би могъл да бъде възприет с известни резерви по отношение на добре определени функции на органите на поземлената собственост. И ще прочета ал. 1 на този чл. 20 от основния закон - така или иначе ние минахме без обсъждане, т.е. той остана в закона, върху който сега работим. Той е съвсем кратък: "Безимотни и малоимотни граждани се оземляват със земи от държавния и общинския поземлен фонд от общинската поземлена комисия при условия, определени от Мини1167.3 стерския съвет".
	Тук наистина - приключвам - тук наистина е казано, че оземляването става от общинската поземлена комисия и със земи от държавния поземлен фонд, но при условия, определени от Министерския съвет. Очевидно е, че Министерският съвет може да определи такива условия, при които да бъде извършено това оземляване след утвърждаване от Министерството на земеделието. Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: То изтече. И регламентът, и работното време с Вашето изказване. Дано да се съобразим.
	Вие реплика ли, господин Йорданов? Процедурно? Приключихме - никой няма да се изказва повече. 1167.4	АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС):  Уважаеми господин председател! Взимам думата, за да Ви обърна внимание, че работното време свърши. И понеже то наистина свърши, искам от името на Парламентарната група на СДС да благодаря на Парламентарната група на БСП за нейното днешно поведение в парламента, за конструктивното участие в гласуването на закона. (Единични ръкопляскания, оживление)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Понеже времето изтече, ще оставим гласуването за утре. Текстът ще се гласува утре, тъй като 20 часа минава.
	(Емилия  Томова иска думата.)
	Като представител на парламентарната група ли искате думата? Не по чл. 26?
	Моля, заповядайте.
	ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП): Колеги, малко съм развълнувана от благодарността, която ни изказа господин Александър Йорданов, и очмаквам точно в такъв дух на конструктивност да изслушате нашето писмо, което днес отправихме на господин Савов и молим за вашето съдействие, тъй като става въпрос за нарушаване на Конституцията. Какво написахме на господин Савов?
	"Уважаеми господин Председател,
	Обръщаме се към Вас по повод на известния Ви недостоен инцидент с народния представител Андрей Луканов - о тнемането на паспорта на един депутат е недопустимо посегателство върху неговите права и недосегаемост и е в прако противоречие с Конституцията на Република България. Такива, ограничаващи свободата на народния представител, мерки могат да бъдат взети само с разрешение на парламента.
	От името на Парламентарния съюз за социална демокрация се обръщаме към ръководството на Народното събрание да разследва случая и да информира за своите изводи и предприети мерки нашият съюз, както и всички депутати.
	Заедно с това Ви молим да се намесите и за следното: утре, сряда, 11 март 1992 г. господин Андрей Луканов трябва да отпътува за Будапеща, където ще вземе участие в среща на представителите на социалдемократически и социалистически партии, ЦМ/ВЙ 1168.1 посветена на прехода към пазарна икономика в Източна Европа. Той лично е поканен от организаторите й и ще представлява официално ръководството на Българската социалистическа партия и на Парламентарния съюз за социална демокрация.
	Евентуалното отсъствие на господин Луканов от форума в Будапеща във връзка със споменатите по-горе незаконни административни мерки ще бъде оценено от участниците в него като грубо посегателство върху принципите на парламентаризма и на гражданските права и свободи в България.
	Обръщаме се към Вас, господин Савов, с искане за найкатегорична намеса за обезсилване на въведените ограничителни мерки спрямо народния представител Андрей Луканов. Този случай изисква в качеството Ви на председател на Народното събрание да призовете представителите на изпълнителната власт и на Прокуратурата да се придържат неотклонно към изискванията наК онституцията.
	София, 10 март 1992 г. Председател на Парламентарния съюз за социална демокрация: (п) проф. Нора Ананиева."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Доколкото знам, господин савов, до когото е отправено пи смото, в началото на всяко заседание запознава народните представители с постъпилите молби и и скания до него. Така че същата работа щеше да свърши и той утре и съответно да вземе отношение. Виеза всеки случай иззехте неговите функции и прочетохте писмото до него.
	Съобщения:
	Комисията по административно-териториалното устройство ще заседава в четвъртък от 9 часа в зала 412.
	Комисията по външната политика - 12 март, 9,30 часа, зала "Изток".
	В зала "Изток" на 11 март от 8 часа ще заседава Комисията по националната сигурност.
	Комисията по труда и социалното  о сигуряване ще заседава с дълъг дневен ред на 12 март, четвъртък, от 11 часа  в зала 412. 1162.2
	Парламентарната група на СДС ще заседава утре от 11,30 часа в зала "Изток".
	Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 20 ч. и 07 м.)

	ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Стефан Савов
	заместник-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Кадир Кадир
	Секретари: (п) Трифон Митев
                    (п) Руслан Сербезов)