Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-03-13

Председателствували: заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
	Секретари: Илиян Живков Илиев и Руслан  Костадинов Семерджиев
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Колеги, откривам петъчното заседание. Имаме кворум. Ще прочета новопостъпилите питания след 29 февруари до днес. Постъпило е питане от народния представител Христо Тодоров към министъра на вътршените работи относно изясняване съдбата на безследно изчезнали.
	Постъпило е питане от господин Васил Златаров към  министъра на териториалното развитие, жилищната политика  и строителството относно нецелесъобразно решение на община "Красно село" за строеж на жилищен блок.
	Постъпило е питане от господин Христо Тодоров  към министъра на земеделието относно изкупуването на продукция от селски стопани.
	Народният представител господин Димитър Куманов  е отправил питане към министъра на вътрешните работи относно обявяване на конкретна информация за секретен документ.
	Има питане от народния представител господин Стефан Чанев към министъра на правосъдието относно събирането на такси за устни справки по партиди.
	И още едно питане е постъпило до днес - от народния представител господин Маньо Манев към министъра на земеделието относно направенат проверка за предполагаеми нарушения в село Новоселец, община Новозагорска.
	Господин Велко Вълканов има думата за процедурен въпрос. 
	ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, знаете че вчера се състоя митинг на пенсионерите, наши избиратели, които накрая са минали покрай Народното събрание и тогава народният представител Георги Марков...
	ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това процедурен въпрос ли е?
	ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: ...от стая на Народното събрание си е позволил изключително неприлични жестове спрямо българските избиратели, събрани на митинга.
	Аз смятам, че по този начин той оскърбява не само българския избирател, но унизява и достойнството на Народното събрание! (Шум и оживление в залата)
	ЗЛАТКА РУСЕВА: Господин Вълканов да научи правилника!
	ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Предлагам Народното събрание да избере една анкетна комисия, която да установи това обстоятелство и ако се окаже, че е вярно, да се наложи наказание на народния представител Георги Марков.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вълканов, първо, Вие видял ли сте това? Второ, ако имате предложение, направете го по съответния ред. Моля не използвайте микрофона за неща, които искате да се проверят, но сам не сте видял.
	Днес ще отговарят на актуални въпроси и питания господин Филип Димитров, господин Валентин Василев, господин Йордан Соколов, господин Николай Василев, господин Никола Василев, господин Стоян Ганев, господин Люлин Радулов.
	Също днес ще им аизслушване на отчета и на председателя на Агенцията за чуждестранна помощ.
	Процедура по дневния ред ли имате? Заповядайте.
	ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, колеги! На 12 февруари съм отправил питане до министър Иван Костов. В срока по член 76, алинея първа от нашия правилник не съм получил отговор, не ми е известно или поне не съм уведомен да е поискано удължаване на срока по член 76, алинея втора.
	Затова ви моля и настоявам да бъде приложена нормата от член 76, алинея трета, защото става практика да се игнорира и да се подменя парламентарният контрол. Вече са изтекли четири седмици. 1204.2
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костадинов, искам да Ви кажа, че всички отговори са закъснели. Справките не се правят на микрофона, а горе, в канцеларията. Моля ви, това не е процедура. Много други народни представители също очакват отговори на свои въпроси и питания. Справката не се прави от трибуната на Народното събрание. Има специален експерт, който се занимава с това.
	Пристъпваме към изслушване на министър-председателя господин Филип Димитров по отправени към него актуални въпроси и питания.
	Има актуален въпрос от страна на госпожа Клара Маринова. В момента в залата ли е?
	ГЛАСОВЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Няма я в момента.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, ако ме чуе, да дойде в залата.
	Има п4итане, отправено от господата Бончо Рашков  и Захари Захариев към господин Филип Димитров. Тук ли са уважаемите колеги? Моля, решете кой от вас ще развие питането.
	Има думата господин Рашков.
	БОНЧО РАШКОВ (ПСБСП): Уважаеми господин Димитров, земетресението през декември 1986 година разруши и повреди близо 90 процента от сградния фонд на общините Стражица, Попово и Опака. Освидетелствувани бяха като разрушени 7344 жилища, 28 детски градини, училища, здравни заведения, много обекти на културата, обекти на социалната сфера и други.
	Признати за пострадали бяха 9088 жилища, 20 здравни заведения и редица други обекти.
	Досега са изградени наново 3486 жилища, 3 детски заведения, 4 здравни заведения, съборените промишлени сгради и други. В различна фаза на строеж са 3056 нови жилища, 9 детски заведения, училища, 17 здравни заведения, 5 обекта на културата и други.
	За оказване на неотложна помощ и извършване на възстановителни работи се приеха радица правителствени документи  и дългосрочни програми. Поради редица обективни и субективни причини приетите с тези документи срокове не се спазиха. Към настоящия момент не са започнали възстановителните работи на 1204.3 742 разрушени жилища, укрепителните работи на 7339 жилища, на 42 обекта от културата, на обекти от инженерната инфраструктура.
	При създалата се тежка икономическа обстановка окончателното преодоляване на последствията от земетресението е възможно само ако продължат да действат досегашните преференциални условия. Те се предвиждаха от редица актове на Министерския съвет, чиито срок изтече на 31 декември 1991 г.
	За осигуряване на необходимите финансови преференции за ремонтно-възстановителните работи и за решаване на жилищните проблеми на пострадалите от земетресението - социално слаби семейства, болни, самотни възрастни граждани и други, е необходимо да бъдат осигурявани целево през следващите години средства от държавния бюджет.
	По този повод отправяме и към Вас следното питане:
	Първо, ще бъди ли издадено постановление на Министерския съвет за окончателното завършване на възстановителните работи и преодоляване последствията от земетресението? Проект за постановление, доколкото сме информирани, има изготвен  и от 21 декември м.г. той е депозиран в Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителството и Министерството на финансите.
	Второ, предвидени ли са в проектобюджета за 1992 година финансови средства, коит оцелево ще се предоставят на пострадалите от земетресението общини и ако са предвидени - в какъв обем са те?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, имате думата за отговор.
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемът, обект на това питане, е наистина много сериозен. След 7 декември 1986 г., както добре е известно, многократно са били предвиждани различни суми, които са потъвали някъде в синевата и никога не са стигали до Стражица. Не искам да се занимавам с напомняне на очевидното. Всеки знае, струва ми се, вече, че през този интервал от време (около три години), последвал земетресението на 7 декември 1986 г., за Стражица 1204.4 практически беше направено твърде малко и може би Прокуратурата ще се занимае с дейността на тези административни органи, респективно лицата в тях, които носят отговорност за това хората да продължават да живеят във временни помещения и по фургони. 1204.5	Правителството има намерение да се сложи край на тази ситуация, продължила в продължение на години - не по наша вина. Ето защо в проектобюджета за 1992 г. е предвидена сумата  от 130 милиона лева, които са предназначени за компенсиране на вредите от земетресението и за извършване на всичко на това, което правителството на тогава управляващата партия в продължение на четири години не направи, в общините Стражища, Попово, Опака и другите засегнати общини от региона.
	Що се отнася до самото гласуване на бюджета, очевидно Народното събрание трябва да реши възприема ли тази сума или не. Ние ще отстояваме спомената сума, за да бъдат решени тези проблеми.
	Колкото се отнася до проект аза постановление - действително такъв проект е внесен в Министерството на жилищната политика, строителството и териториалното устройство. Този проект е практически готов вече. Той беше обект на разглеждане, на корекции. Очевидно е, че темата не е много лесна, тъй като бакията е натрупана в големи размери и в близките седмици или две ще бъде одобрен от Министерския съвет. Във всеки случай обаче, той няма да произведе действие преди да бъде гласуван бюджет на Република България за 1992 г. И в момента, в който Народното събрание стори това, ще можем да преминем към конкретни действия по изпълнението на предвидените мерки за отстраняване на последиците от земетресенията. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Рашков, имате думата.
	БОНЧО РАШКОВ (ПСБСП): Благодаря госпожо председател! Искам да благодаря на уважаемия господин министър-председател за отговора, който даде и веднага искам да заявя, че не мога да бъда съгласен с изразеното от него становище, че досегашните правителства са дали много суми, които "са потънали в синевата" и не са стигнали по предназначение.
	(Шум и реплики от мнозинството)
	Госпожо, бъдете така добрне възпитана, за да ме изслушате така, както аз постъпвам, когато Вие говорите. Много ви моля.
	Какво е направено лесно може да се види, когато се посети районът. Аз си позволявам от името на гражданството на тези три общини да поканя министър-председателя да посети ДЕ/ЙА 1205.1 тези райони и там на място да се убедим в стореното. Като правя това заявление, в никакъв случай не искам да кажа, че няма нарушения. Това обаче не значи, че не бива и за в бъдеще да се полагат усилия за решаването на проблемите до окончателното им завършване. И в този смисъл, аз благодаря за готовността на правителството да задели 130 милиона - сега ми е трудно да кажа дали са достатъчни, или не - за окончателното възстановяване щетите от земетресението и за издаване на постановление на Министерския съвет.
	Аз бих желал за в бъдеще да не политизираме този въпрос и да не...
	РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кой открадна парите?!
	БОНЧО РАШКОВ: Моля ви се, дали парите са откраднати, или не, това ще установи правителствената комисия. И ако действително има злоупотреби, виновните лица трябва да си получат наказанието. Благтодаря. (Шум и ропот в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Захариев Вие по същия въпрос ли.
	ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: По същия въпрос.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Когато питането е от двама... Да, заповядайте и бъдете кратък.
	ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПСБСП): Става дума за следното - искам просто да помоля господин Филип Димитров, аз съм запознат с проекта за постановление, то според мен като текст и като постановка отговаря изцяло на очакванията на хората от този край. Просто да се допълни с един друг проблем, който възниква и който е свързан с град Алфатар, Разградска област, където знаете...
	РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Няма Разградска област.
	ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: ... че всъщност имаше земетресение през 1990 г. Там има отпуснати суми, има издадено постановление, които обаче се нуждаят от корекции, защото предвиждат помощи за възстановяване до 20 хиляди лева. Но тази сума вече, 20 хиляди лева, знаете, че беше изядена де факто от инфлацията. Така че, нашат молба е фактически, когато се готви това постановление, да се отчитат и интересите на гражданите от Алфатар и от този край. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Към господин Димитров е отправен актуален въпрос от страна на госпожа Клара Маринова, 1205.2 има питане от господин Асен Мичковски, от господин Емил Костадинов, от господин Филип Ишпеков. това са питанията, на които министър-председателят ще отговаря днес. Уведомявам, за да знаят народните представители и да могат да се подготвят.
	Господин Димитров, по това питане желаете да вземете още думата. Заповядайте.
	(Господин Филип Димитров информира председателя Снежана Ботушарова, че във връзка с поставените питания в залата присъства и председателят на Комитета по информатика и съобщения)
	Господин Димитров чрез мен уведомявам, че тук е и председателят на Комитета по информатиката и съобщенията, така че по питанията, които са по въпроси и от неговата компетентност, той също ще вземе отношение.
	Госпожо Маринова, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
	КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Благодаря Ви за предоставената възможност да развия моя въпрос. Радвам се, че господин председателят на Комитета по съобщенията господин Софиянски дойде, защото мисля, че той би могъл да вземе по-конкретно отношение към моя въпрос, да не принуждаваме министър-председателят да отговаря на всички наши въпроси.
	Става дума за появяващите се все повече информации и вече увеличаващия се брой на радиопредавания, които справедливо бихме могли да наречем пиратски или иначе казано нелегални. Имаме сведения за съществуването на такива неузаконени радиостанции в много райони на България. А наскоро от ежедневниците научихме, че подобен радиоканал, нещо повече и телевизионен канал, ще бъде предоставен на Софийската община. Много правилно искам да бъда разбрана - аз категорично настоявам това да бъде не само слухове и съобщения, а реалност. Т.е. създаването на радио- и телевизионни частни и акционерни канали. Но моят въпрос и по-скоро молбата ми е да се изясни как правителството до този момент вижда проблема, тъй като смятам, че по-справедливо е учреденият вече със съдействието на господин Софиянски  и на Комисията по телевизия и радио Временен съвет по честотите да бъде по-подробно информиран. нещо повече - единственото място, чрез което да се издават лицензите за подобни честоти, да бъде този Временен съвет, в който участват освен 5 депутати и петима специалисти в областта на честотите. 1205.3
	Позволявам си да Ви задам въпроса господин Софиянски, не само като народен представител, но и като член на този Временен съвет, тъй като Вие знаете колко много молби за радиоканали вече са постъпили във Временния съвет, а вчера получихме  и първата молба за организирането на частен телевизионен канал. С други думи - как стои проблемът през погледа на Министерския съвет и според Вас само Временният съвет и Комисията за телевизия и радио, заедно с Комитета по съобщенията ли ще издават тези лицензи, или и някакви други оргеани. Благодаря Ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, Вие ли ще отговорите или господин Софиянски.
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ще предоставя с удоволствие на господин Софиянски думата. Искам само да обърна внимание, че до момента не е приета законодателна уредба по чл. 18, ал. 3 от Конституцията, респективно това е и основанието проблемите, за които става дума, да бъдат разглеждани от споменатия Временен съвет по радио и телевизия. що се отнася до конкретните детайли във връзка с дейността на този съвет, моля да предоставите думата на господин Софиянски.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Софиянски имате думата. Заповядайте.
	СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Благодаря.
	Уважаема госпожо председател, уважаема госпожа Маринова, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на питането на госпожа Клара Маринова ще дам кратък отговор.
	Комитетът по съобщения и информатика и междуведомствената комисия по честотите не са издавали разрешения за ползване на честоти за радио- и телевизионно разпръскване на нито един заявител от посочените в питането. Така че съобщенията в печата са неверни. До приемане на нова законодателна уредба по чл. 18, ал. 3 от Конституцията на Република България, молбите за издаване на такива решения ще се разглеждат и решават от Временен съвет по радио и телевизионни канали, в съответствие с приетия от него правилник и критерии.
	Всички молби, всички заявки за радиочестоти, които са в комитета, са предадени в комисията. И аз бих помолил Временния съвет, на който е член и госпожа Маринова, да взима по-бързо решения, защото желанието ни да излезат в ефеир и български частни радиостанции, мисля че е общо. Няма друга 1205.4 инстанция, която да дава разрешение и не е давала, независимо от съобщенията в печата.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Софиянски. Госпожо Маринова, имате думата да кажете удовлетворява ли Ви отговорът. 1205.5	КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, господин Софиянски. Аз бих се радвала, ако Вашето уверение, че съобщенията не са верни, бяха и реална практика. За съжаление, аз Ви уверявам, че съществуването н атакива нелегални радиостанции е пецедент, който мисля, че не е от последните месеци, а от миналата година започна. Затова аз бих помолила, ако е възможно, управляваният от Вас комитет също да се заинтересува, за да можем заедно - Временният съвет и Вашите експерти, да установим как на практика се получава в България незаконното радиоразпръскване в определени общини. По същия начин да предпазим, бих казала, българския национален телевизионен ефир от наличието н аподобни пиратски телевизионни станции.
	Надявам се, че и господин министър-председателят ще съдействува на Комисията за телевизия и радио подобно законодателство да бъде прието в най-скоро време. Имам предвид законодателство, което да регламентира издаването на лицензи за частни акционерни и т.н. радио- и телевизионни станции. Тъй като господин Димитров е наясно, предполагам, че законопроект е внесен и в качеството си на министър-председател би могъл също да въздействува, бих казала, за по-скорошното му разглеждане от двете комисии.
	Благодаря Ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има питане от господин Мичковски, само че не го виждам в момента в пленарната зала. Моля го, ако ме чува и е в сградата, да заповяда да развие своето питане.
	Има питане от господин Емил Костадинов. Заповядайте, господин Костадинов.
	ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! След 1954 г., в която имаше едно голямо опустошително наводнение в Благоевград, са започнати масирани залесявания в района на Държавно лесничейство - Благоевград. Залесени са около 200 хиляди декара с цел спиране на ероцията и овладяване на поройните води. Сега е време за отглеждане на тези култури, като целите на отгледаните сечи са обиране на дървесината, която ще отпадне от естествения отпад, и създаване на нормални условия за растеж и развитие на останалия дървостой. РД/ЙА 1206.1
	Справката за разчета на Държавно лесничейство - Благоевград, с която сте запознати, показва, че 45 на сто от строителната дървесина ще се реализира от тези млади насаждения. това изисква от порядъка на 120 хил.дка млади насаждения, реално уязвими на снеголом и ветровали.
	Естествено възниква въпросът за реализацията на тези дървесина, добита в резултат на неотложни горскостопански мероприятия. Основните потребители - целулозните предприятия в България, спират приемането, което води до струпване на голямо количество материали за целулоза по временните горски складове, което е предпоставка за похабяване и нападение на дървесината от корояди и дървесинояди.
	Съгласно постановление на Министерския съвет # 247 от 30 декември 1991 г., което постановление по принцип заслушава подкрепа, е допълнен списъкът на стоки, за които са въведени временни забрани за износ, включително с този вид строителна дървесина.
	От друга страна, налице е един постоянен интерес от страна на чуждестранни клиенти. При тази фактическа обстановка следва ли да бъдат спрени отгледните сечи, отгледните мероприятия или кабинетът е в състояние и има намерение да предложи други решения, в т.ч. и разрешаване на износа по изключение на нефасонирани дървени материали, разбира се, при стриктно спазване на установените минимални експортни цени, установени с нормативни актове.
	Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров имате думата, заповядайте.
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеами дами и господа народни представители! Въпросът може би изглежда на пръв поглед твърде специален, но това е един наистина сериозен въпрос, който е свързан с общите проблеми на отглеждането на горския фонд и на всички екологични импликации, които това влече след себе си. Така че въпросът за износа на строителна дървесина е фектически един последващ въпрос спрямо подхода към решаването на тези предходни въпроси.
	Истина е, че мотивите на решението за забрана на износа бяха сериозни и няколко, свързани със силно намалените 1206.2 ресурси на дървесна суровина, в това число и доставките от Коми. Със свиването на производството в дървообработващата и мебелната промишленост, в резултат на което са налице и съкращения на работници, и самият отрасъл работи с някъде от около 40 на сто от капацитета си. Както и това, че предмет на износ е най-висококачествената прясно отсечена дървесина, докато местните производители се задоволяват поначало с по-нискокачествена и при износа на изделия с по-висока степен на преработка приходите за бюджета са съответно 3-4 пъти по-високи, т.е., има сметка да се извършват тези дейности в България. Да не говорим, че в последно време във връзка с износа на дървесина, се развиха едни неблагоприятни тенденции на нелоялна конкуренция с възможности за много недопустими действия, като се почне от отклоняване на плащане на данъци и се стигне до рискове от подбиване на цени, евентуално корупция.
	Така че целта на мерките, които бяха взети, бяха да бъде поставен под контрол и овладян износът, в смисъл, да могат да бъдат избегнати тези неблагоприятни явления, за които споменах.
	Така или иначе, постановление 119 на Министерския съвет от 1991 г. вече е поставено на преразглеждане в министерския съвет. В тази връзка то подлежи да бъде доуточнено. Аз, разбира се, не мога да коментирам едно още невзето решение, но вариантите са два.
	Единият вариант е забраната за износа да бъде продължена още временно, което само по себе си не означава да спрат отгледните сечи, тъй като това ще бъде за един кратък период от време и ще даде възможност впоследствие да бъдат реализирани тези дървесни трупи. Споменах вече мотивите за това.
	Другият вариант е да се допусне износ на известни количества, като ще ще бъдат по определени видове и асортименти със съсответно решение на Комитета на горите и ще се предвидят известни квоти под контрола на държавата.
	това са двата варианта на подход. И двата варианта са свързани с това, че контролът фактически ще следва да продължи. Но, разбира се, ние си даваме сметка, че дейността във връзка с отгледните сечи, въобще с поддържането н агорския ф онд по начина, по който подобава е нещо, което не може да бъде поставено под съмнение.
	Благодаря. 1206.3
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Димитров.
	Господин Костадинов, имате думата или за два уточняващи въпроса или за Вашето мнение по отговора. Заповядайте.
	ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПСБСП): Може би не е необходимо да се правят уточняващи въпроси, защото в общи линии се споменава за вероятното провеждане на два варианта.
	Сега, аз искам да изразя разбирането си и съгласието си, че рисковете, за които спомена господин министър-председателят, са реални и в никакъв случай в моето питане не целя да бъдат пренебрегнати тези рискове. Но реалност е също така невъзможността преди всичко на целулозните предприятия да приемат тези материали, тези асортименти.
	Така че при реализирането на първия вариант, въпреки и наличието на сериозни аргументи за неговата реализация, за който Вие споменахте, господин Димитров, паралелно с това да се твърди, че спирането на сечите не е необходимо, за мен не е достатъчно прецизно и ясно. Защото споменах, че този дървен материал, тези асортименти се унищожават по горсксите площадки. И мисля, че по-справедливо и по-целесъобразно ще бъде кабинетът да се ориентира към нещо, което е по-близо до втория вариант, като времето е изключително ценно в тази посока.
	Сключени са и договори от минали години с фирми от съседни страни, въобще с чуждестранни партньори и не трябва тези възможности да се изгубят, да бъдат пропуснати, и съответните лесничейства и фирми да могат срещу тази конвертируема валута да осигурят внос на машини за своята дейност.
	Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
	Следващото питане, отправено към министър-председателя, е от господин Филип Ишпеков. господин Ишпеков, заповядайте. 1206.4	ФИЛИП ИШПЕКОВ (ПСБСП): Госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър-председателю! Моето питане е свързано с изграждането на един голям строителен обект в Родопите под наименование Каскада Средна Въча в района на град Девня.
	Господин министър-председателю, през 1989 г. с изграждането на временни пътища, електроснабдяване, водоснабдяване на строителните площадки и някои други съоръжения започна строителството на тази каскада. Съгласно проектите обектът се състои, както е известно, от два хидровъзела - Цанков камък с мощност 420 мегавата и годишно производство на 835 млн.квтч. електроенергия и хидровъзел Михалково с мощност 300 мегавата и производство на 60 млн.квтч. електроенергия.
	Освен за производство на електроенергия предвижда се водите, които ще се събират в язовирите, да бъдат използувани за напояване на Тракийската низина и водоснабдяване на някои селища в районите на Пловдив, Хасково, Димитровград и т.н.
	Бих искал, гсоподин министър-председателю, да отбележа, че продължаването на строителството на този обект, наред с решаването на общонационални задачи, което е главното и същественото предназначение на обекта, неговото продължаване ще съдействува за преодоляване на изключително тежки социални проблеми в тези райони, свързани с един от най-високите проценти на безработица. Трябва да ви кажа, че в някои от тези градове безработицата надхвърля вече 40 на сто.
	Моят въпрос към Вас, господин Димитров, е като се имат предвид енергийният баланс на страната, високата ефективност на обекта, неговата екологическа чистота и голямата му социална необходимост, какви са намеренията на правителството и неговите органи за продължаване на строителството и за по-бързо въвеждане на каскада Въча в експлоатация?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, заповядайте.
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът засяга болните проблеми на българската енергетика и болните проблеми на българския бюджет. Действително налице са положителни страни, свързани с изграждането на този обект, и в перспектива правителството смята, че той следва да бъде осъщестСтБ/КТ 1207.1 вен. Това е и фактически финалният обект на каскадата "БелмекенСестримо".
	Проблемът е, че неговото финансиране е свързано с определени средства и тези средства трябва да бъдат разпределени по начин, който да гарантира най-бързото включване на мощности в енергийната система на страната. За 1992 г. сумите, които би трябвало да бъдат предвидени според генералната сметка на обекта, възлизат някъде на около 4 млрд.лв. Очевидно е, че ако ние си позволим този разход по отношение на този обект, други обекти ще останат в състояние, което ще доведе до невъзможност тяхното завършване.
	Ето защо, отчитайки приоритетите, правителството смята, че е изключително важно, за да може до зимата да влезе в действие ПАВЕЦ "Чаира" първият етап, което означава да ббъдат вкарани 432 мегавата в експлоатация и което ще бъде от значение за посрещането на зимния сезон. Наред с това е необходимо да се извършат технологически осигурявания на ТЕЦ - Бобовдол и разширение на пристанището на ТЕЦ - Варна с оглед на поемането на част от енергийните нужди на страната в рамките на тези топлоелектрически централи.
	Добре известно е също така, че е необходимо да бъде повишена сигурността на АЕЦ - Козлодуй в настоящия момент, за да може да издържи на задачите, които ще й се поставят през есенно-зимния сезон.
	Всички тези действия налагат да бъдат отделени съответните суми за тях, което означава, че в този момент ние не можем да си позволим да предвидим в бюджета средства за довършването или за едно масивно продължаване на работата по каскада "Средна Въча".
	Едновременно с това, ако през годината изникнат възможности да бъдат заделени специални средства, които да могат да бъдат ориентирани натам, а това може да стане в един доста ограничен кръг случаи, за които не ми се иска да говоря сега, тъй като са в сферата на хипотезите, ако това стане възможно, то естествено правителството ще се ориентира и към влагане на повече средства в този обект.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Ишпеков. 1207.2
	ФИЛИП ИШПЕКОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин министърпредседателю, за отговора. Аз напълно съзнавам, изхождайки от възможностите н бюджета на страната за тази година, че е изключено да се говори за инвестиране на средства в размер на милиарди за продължаване изграждането на този обект. Но аз искам да Ви помоля още един път, господин министър-председателю, като се има предвид, че се касае за един високоефективен обект, един обект, в чиято ефективност няма никакво или почти никакво съмнение, аз бих искал да Ви помоля да потърсите възможност да се инвестират известни средства и сега в този обект, с оглед да бъде запазена създадената или частично запазена създадената организация, да не се допусне прекъсване на производствения процес и по този начин да се приближим към решаването на големите проблеми в областта на енергийното строителство, на енергийния баланс в страната.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има постъпили писмени отговори за господин Тошо Пейков от министър Валентин Василев може да си го получи. Има отговор и за господин Никола Мишев от министър Никола Карадимов, също може да получи този писмен отговор.
	Преди да дам думата на господин Мичковски, който ще развие питането си към министър-председателя Филип Димитров, ще ви направя едно съобщение.
	Получих справка от стенограмата за това дали във вторник парламентът ще работи. Госпожица Русева е направила предложение, но така както е записано, от това не следва безспорно, че във вторник Народното събрание ще заседава. Така че моето съобщение вчера, че във вторник от 15,00 ч. ще има пленарно заседание не се потвърждава, освен ако днес в пленарната зала не се реши нещо друго.
	Нека към края на заседанието днес, ако има някакво друго становище, да се предложи. Но пак повтарям, от това, което е записано в стенограмата, не следва, че този вторник трябва да се работи.
	Господин Мичковски, заповядайте, за да развиете Вашето питане към господин министър-председателя. 1207.3	АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Госпожи и господа народни представители! Моето питане към министър-председателя касае научаваните от мен факти и обстоятелства, които се нуждаят според мен от сериозни разяснения.
	В разговор с председателя на Федерацията на съобщенията към Конфедерацията на труда "Подкрепа" господин Станоев научих, че продължава практиката на контрола върху вътрешните и международните разговори (става дума за телефонни разговори) на българските граждани. Във всички пощенски станции продължавали да функционират специални помещения за контрол върху качеството на телефонните връзки.
	Трябва да ви кажа, че в разговор с господин Софиянски председател на Комитета по съобщенията, тези факти бяха потвърдени от него. Тъй като господин Софиянски не е член на Министерския съвет, затова отправих питането си към господин министър-председателя. Мисля, че изясняването на този проблем е от изключителна важност за политическата обстановка в страната ни и затова, че е крайно време да бъде премахната тази практика, ако тя действително продължава, тъй като това се намира в противоречие с Конституцията на страната.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, заповядайте.
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както става ясно от установената практика, на този въпрос ще може да отговори председателят на Комитета по съобщенията и информатиката, от вас ще моля да дадете възможност да стори това. Това, в което аз бих могъл да бъда полезен при отговора на въпроса, е да изтъкна, че съществуват две инструкции, които не са отменени. Те са нормативните актове, върху които е базирано изискването при технологическите процеси за междуселищни и международни разговори да бъде създадена възможност, а не да бъде извършвано контролиране на качеството.
	Доколко тази възможност разкрива възможности и за други неща, е вече отделен въпрос и действително по него могат да се търсят разрешения и да се прави обсъждане. Върху това ще се спре подробно господин Софиянски. Става въпрос за Инструкцията за експлоатация на междуселищни телефонни съобщения и ръчна СД/КТ 1208.1 комутация. Надявам се, че една голяма част от тези проблеми ще могат лесно да отпаднат в близките месеци, ако поначало настъпят сериозни изменения в нашите комуникационни системи. Но нека да дадем възможност на господин Софиянски да даде този отговор.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Софиянски, заповядайте.
	СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Мичковски, уважаеми дами и господа народни представители! Както току-що министър-председателят отбеляза, за реда на изпълнението на технологичните процеси за осъществяване на междуселищни и международни телефонни разговори по поръчки и покани съществуват две инструкции. Според инструкциите производственият контрол се осъществява чрез таен и явен контрол от ръководителя на звеното или изпълняващия тази функция. Контролът се провежда въз основа на съставени ежемесечни планове. В чл. 10 на първата инструкция, касаещ задължения и отговорности на телефонистката от експлоатационното звено, е записано: "Да опазва тайната на междуселищните телефонни разговори. Даване на сведения се разрешава само по искане на прокурора, съда и следствените органи".
	По отношение на международната телефонна служба също задълженията на началника се свеждат до това да провежда системен контрол - явен и таен, за качеството на международните услуги и културата на обслужването. И тук ще се спра на начина на осъществяване на този контрол.
	Контролът няма възможност да се намесва в редовно провеждан разговор. Достъп до разговора той има само, ако контролираната от него телефонистка извършва в момента контрол върху качеството на разговора. Фирмата-производител дава на телефонистката възможност за извършване на такъв контрол, но само за 30 секунди, след което машината автоматично я изключва от разговора. При по-продължителен разговор се разрешава повторно включване също за 30 секунди.
	Така че, подчертавам отново: при разговор може от телефонистката, която осъществява връзката, да бъдат чути 30 секунди от разговора за контрол на качеството на разговора, а от контрольорката, която я контролира, само в тези 30 секунди. Контрольорката не може да се включи самостоятелно в разговора.
	Производственият контрол не е създаден да подслушва разговорите на абонатите. Той е необходим за: проверка качеството 1208.2 на работа и културата на обслужване; предотвратяване на грешните таксувания на разговорите чрез поръчка; таксуването на непроведени разговори и контролиране на разговори, които не се таксуват от телефонистката.
	Искам да подчертая, че както всяка система - и производствена, и в сферата на услугите, ние имаме нужда от контрол върху качеството. И ние ще осъществяваме и занапред такъв контрол върху качеството на извършваната от нас услуга. Друг е въпросът дали формата, в която той се осъществява в момента, е най-добрата.
	Считам, че с новото законодателство и с новата нормативна уредба и новите структури, които ние подготвяме, организацията на контрола ще се подобри.
	По отношение на помещенията. В сградите на поделенията на Български пощи и далекосъобщения в страната съществуват помещения, които се ползуват от Министерството на вътрешните работи, зали за нуждите на отбраната на страната и системи "Сигнална и охранителна техника", така наречената СОТ.
	Редът и начинът за включване на телефонни постове за контрол от органите на МВР се определя и осъществява от МВР в съответствие с чл. 34 от Конституцията на републиката. Ръководството на комитета не дава и няма да дава нито писмени, нито устни разпореждания за подслушване на телефонни постове.
	В подготвения Закон за съобщенията се предлага следният текст (и ще ви бъде предложен на вас да го утвърдите): "Обществените далекосъобщителни оператори предприемат мерки за осигуряване свободата и тайната на далекосъобщенията".
	Уважаеми дами и господа народни представители! В заключение искам да кажа, че не бива, когато се говори за този деликатен проблем, да остава някаква сянка за некоректност на служителите от съобщенията. Служителите от съобщенията не са консуматор на каквото и да било подслушване. Контролът е необходим, но той контролира качеството, а не подслушва разговорите.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичковски, имате ли уточняващи въпроси към господин Софиянски или сте доволен от отговора?
	АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! В общи линии съм удовлетворен от отговора на господин Софиянски, но в мен остава съмнението, 1208.3 че поради несъвършената нормативна уредба, а научих, че тя щяла да бъде подменена в най-близко време (става дума за тези две наредби), такава възможност все пак съществува. На мен не ми стана докрай ясно обаче кой е крайният консуматор на тази информация, тъй като очевидно стана ясно, че това не са служителите на Комитета по съобщенията.
	В този смисъл бих желал, ако е възможно, господин Софиянски да уточни крайните получатели на тази информация.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Софиянски.
	СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз съвсем откровено мога да заявя тук, че крайните консуматори и на мен също не са ми известни. 1208.4	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Софиянски.
	Продължаваме по-нататък с отговори на въпроси и питания. Те са отправени към министъра на околната среда господин Валентин Василев. Има актуален въпрос от народния представител господин Стойко Пенчев и питане от народния представител господин Никола Мишев.
	Господин Пенчев, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос към министър Василев.
	СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа, господа министри! Актуалният въпрос по проблемите на околната среда в българския сектор на Черно море визира необходимостта от правила за контрол и то безотказен, ефективен, с предпоставка за коректното прилагане от нефтените компании на екологично чисти технологии и отговорното им поведение в случай на допускане по тяхна вина на аварийни нефтени разливи.
	Получените през последните години информации за прецеденти на нелегално и незаконно изхвърляне на токсични радиоактивни отпадъци в черноморската акватория поставя остро въпроса за охрана на морската среда и предотвратяване на екологични престъпления, включителлно и с трансграничен произход.
	Друг важен проблем от компетенцията на правителството е въпросът за координацията на национално ниво на дейността по изграждане на единна национална система за мониторинг на водната среда.
	Известно е, че нефтените компании ще започнат да работят в края на годината със съоръженията за сондиране в шелфа на Черно море. Известно е, че ние ще осъществяваме контрол по правилата на Европейската общност, но не е известно Европейската общност да има общи правила. Например, за Северно море правилата са за всяка държава поотделно. Прилагат ги в съответната зона тези, които използуват шелфа за добиване на нефт. До края на месец май 1992 г. нефтената компания ще завърши своите проучвания по екология и Министерството на околната среда трябва да утвърди доклада за параметрите на средата.
	Въпросът е Министерството на околната среда има ли днес правила на Европейската общност за всички изисквания към НЧ/КТ 1209.1 параметрите за измерваните характеристики на средата и методика за измерване, за да можем ние да преценим и утвърдим реално техния доклад и условията на средата в момента. Ако Министерството на околната среда има тези правила на Европейската общност, кои наши организации и институции са ги получили, че досега такива данни не са ми известни?
	В тази връзка ви предлагам, господин министър, съвместно с Министерството на индустрията, търговията и услугите, тъй като те са основният финансов кредитор, да организирате работен семинар по проблема и да определите отговорна позиция до 15 април 1992 г. Разбира се, ако Вие желаете да направите това.
	Вероятно на господин министъра е известно, че много наши институции работят по този проблем, като черноморската технологична групировка - Варна, "Геомарин" център ООД, София, институтите, свързани с проблема на морето във Варна. В тази връзка те са подготвили компетентни доклади през 1991 г. - докладът на "Геомарин" ООД, концепцията за мониторинг на черноморската групировка и докладът на черноморската технологична групировка от 27 май 1991 г., който е даден на вниманието на Министерството на околната среда. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
	Отговаря министърът на околната среда господин Валентин Василев. Господин Василев, имате думата. Заповядайте!
	МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Въпросът на господин Стойко Пенчев така, както ми беше даден на мен, изобщо е върху правилата и възможностите за контрол на замърсяването на водите в Черно море, а не специално за нефтените компании. Но все пак аз ще се опитам да отговоря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, Вие трябва да отговаряте по зададения писмен актуален въпрос. Може би господин Пенчев разшири въпроса.
	СТОЙКО ПЕНЧЕВ (от място): Проблемът е един от...
	МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Добре. Въпросът е разделен на две части.
	Най-напред - как технически извършваме контрол и, второ, какви нормативни документи съществуват. 1209.2
	Всъщност сега действува един Закон за морските пространства от 1987 г., в който има един раздел "Опазване на морската среда", но той е един общ текст, който наистина не върши добра работа. Обаче, има една Наредба # 8, в която са записани всички показатели на морската вода, на които тя трябва да отговаря. Всъщност това е документът, по който нашите контролни органи преценяват дали има замърсяване или няма замърсяване.
	Освен това в правилниците на районните инспекции, това важи и за Варна и Бургас, са записани правилата, по които те трябва да действуват.
	Тъъй като това обаче не е достатъчно, разработихме един Закон за опазване на чистотата на морската акватория. Ние сме имали всъщност предвид такива подобни нормативни документи от Съединените американски щати, от Дания, Холандия и някои разработки на Европейската общност. Този закон всъщност е готов. Той е съгласуван в България. В момента се гледа и от чуждестранни експерти, които имат опит в това отношение. Може би до края на този месец ще бъде внесен тук в Комисията за опазване на околната среда, за да бъде разгледан.
	Какво направихме във връзка с нефтените компании? Всъщност, те бяха предложили един проект за договор, в който околната среда изобщо липсваше, в първоначалния вариант. Но след наша намеса и намеса на обществеността бяха записани текстове - всеки етап, който тези компании ще предприемат, трябва да бъде разрешен от Министерството на околната среда. Всеки етап, всяка дейност. Досега на тях им е разрешена една-единствена дейност - сеизмичните проучвания, които се извършват по пневматични методи и ние контролирахме какво става там. На този етап няма никакво основание за безпокойство. Това са едни безобидни методи, прилагани в целия свят.
	Следващата дейност ние не сме разрешавали. Тоест, ще си отваряме очите за всяка една дейност така, както правят другите страни, докато нямаме тези закони. Всъщност, имаме достатъчно сили да се справим.
	Как става технически контролът? Техническият контрол става по суша, въздух и море. Ние имаме две инспекции - във Варна и Бургас. Варненската инспекция има един катер, който непрекъснато прави рейдове. От тази година по уговорка с господин 1209.3 Луджев, на когото искам да благодаря, се отпусна още един военен катер, който да обслужва южната територия. Така че там се взимат проби от 16 пункта - от Шабла до Ахтопол и се анализират. От сушата районните инспекции следят всички замърсители. Всъщност те са известни. Те са едни постоянни замърсители, ние много добре знаем кои градове нямат пречиствателни станции, кои от големите предприятия до каква степен пречистват.
	По въздух ползуваме един хеликоптер, който прави периодичен контрол и при откриване на някакво нарушение сигнализира чрез радиовръзка катерите. 1209.4	Разбира се, по отношение на контрола ние имаме още какво да направим и ще го направим със средствата, които идват по програмата "ФАР", но проблемът не е в контрола, в мониторинга, и в изследванията. Ние достатъчно добре знаем какво е състоянието на Черно море, знаем и точно какви са замърсителите. Според мен не е необходимо да насочваме целите си усилия върху контрола и продължаващите изследвания още повече, че има 16 институции в България, които се занимават с изследвания на проблемите на Черно море и всички са откъснати един от друг, и всички работят един против друг.
	Ние ще подпишем на 21 март дълго чаканата Конвенция за опазване на Черно море с помощта на 5 или 6 международни организации, които ще финансират един проект и план за действие и мониторинг на Черно море. Но оттам нататък ние трябва много бързо да действуваме, защото това море много трудно можем да го спасим. Всъщност Министерството на околната среда, провеждайки новата си финансова политика, започна да пренасочва средства към изграждане на конкретни обекти. Ние тази година подпомогнахме строителството, което беше почти спряло на пречиствателните станции на Поморие, Бяла, Обзор, Каварна, Балчик. Там сме помогнали. Финансовите средства са ни много малко.
	Всъщност и следващият въпрос е свързан с финансови средства, затова моята молба е по-бързо да минат поправките в Закона за околната среда, които ще ни дадат възможност да въведем финансовите механизми и до края на годината ние да имаме някакви средства, с които реаллно да се борим, не само да измерваме, да контролираме и да констатираме.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министър.
	МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: А това, което Вие предложихте, аз го приемам. Можем да се договорим за срока и състава.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пенчев, заповядайте. Чухте отговора.
	СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПСБСП): Аз искам да изразя това, че съм съгласен с господин министъра, че трябва освен контролът и други неща да станат, но съм обезпокоен от факта, че това трудно се прави. И това, което господин Луджев е направил, че е пуснал ВЙ/КТ 1210.1
   един катер - ние сме много зле с горивата. Ние фактически функционално с техническите възможности и скоростта на корабите, които притежаваме, не можем да осъществяваме ефективен контрол, освен с хеликоптера.
	Вторият момент. Ние правим сондиране на шелфа, а шелфът се сондира на 4000 м за нефта. Там се вкарват химикали, на които трябва да знаем цялата таблица, защото можем да бъдем обвинени в трансгранично замърсяване. До нас са румънските платформи. Ето това е един изключително сложен въпрос. Затова контролната система на договарянето с "ТЕКСАКО" по отношение на сондажа трябва да бъде изключително перфектна и те да бъдат изключително коректни. Затова ви моля в това отношение министерството да направи всичко необходимо американската компания като подпише, те не само да дадат данните за околната среда и характеристиките, но ние да можем да ги вземем тези параметри и характеристики.
	Искам да се обърна и към господин Соколов, който е тук. Време е да бъде създадена морска полиция, която да има функции по контрола. И този Закон за морските пространства на практика още на четири места визира, а и четири института се занимават с това, а на практика никой не го прави, както трябва. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви. (Народният представител и министърът продължават да разговарят помежду си встрани от микрофоните)
	Господин министърът и господин народният представител си откриха дискусия - явно имат много общи въпроси. Можете да продължите - това само означава, че има общо разбиране. Хубаво ще е да се видят скоро и резултатите от това. Благодаря ви.
	Давам думата на господин Никола Мишев да развие своето питане към господин министъра на околната среда. Заповядайте.
	НИКОЛА МИШЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
	Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моето питане касае един екологичен проблем, който от десетилетия тревожи гражданите на село Рила, на село Ресилово в моя избирателен район. Този екологичен проблем се състои в следното: през землището на село Ресилово, Сапарево, Банска община протича река Джерман. При строежа на ТЕЦ "Бобовдол" и Завод за тежко машиностроене 1210.2 Радомир, от коритото на реката са вадени инертни материали. Вследствие на това коритото на реката е спаднало с повече от десет метра. Спадането на коритото предизвиква пълно обезводняване на землището на селото и го прави невъзможно за селскостопанска работа, точно там са най-добрите земи за обработване. Искам да допълня само, че пейзажът наоколо прилича на лунен.
	Във връзка с това моля да ми отговорите на следните въпроси: какви са възможностите за рекултивация на коритото на реката и какви са възможностите за възстановяване на земеделските земи по това корито като се има предвид, че те са преимуществено на частни собственици.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин министър, имате думата. Заповядайте.
	МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Това наистина отговаря на истината, господин Мишев. Там дълго време са се вземали инертни материали, но проблемът е бил, че е било издадено разрешение единствено на предприятието "Инертни материали", а покрай това предприятие "Инертни материали" незаконно са вземали пясък, чакъл "Хидрострой", "Пътни строежи", "Водно стопанство", самият общински съвет и т.н. Добивът окончателно е спрян още през 1987 г. Тогава веднага след като са се видели последиците, а е имало и протести дори от самото население, е изготвен един проект за възстановяване на това корито по инициатива на бившия Комитет за опазване на околната среда. Дори е бил подписан и протокол между "Хидрострой", "Водно стопанство", общинския съвет в Дупница (Станке Димитров - тогава) и "Инертни материали", като "Инертни материали" да поеме разходите от това строителство. Но получава се така, че предприятието е закрито. Някой е грабил, вземал, закрили го и си отишъл. И край. Сега този проект стои в общинския съвет в Кюстендил при господин Куков, инспектор в Комисията по земята. Този проект много бързо и лесно може да се актуализира - може би за месец-два. Просто трябва да се видят някои нови дребни неща и да се преизчисли колко ще струва това нещо. По наша предварителна преценка обаче това нещо ще струва около 100 млн.лв. При това положение има няколко варианта. Общината явно няма толкова пари. Министерството на околната среда - също. Този фонд няма толкова пари, а пък има много тежки проблеми в някои градове, където трябва да се помогне. Пак тук въпросът 1210.3 опира до средствата.
	Има и един друг начин за възстановяване. Въпросът е, че там терените наоколо се осушават, тъй като се понижава нивото на реката. Другият начин е да се прокара канал от язовир "Дяково". Всъщност такъв водопровод навремето е имало и той е бил за нуждите на "Инертни материали". Този водопровод АПК е отказало да го плати и "Инертни материали" са си го разглобили. Тоест, много по-лесно и по-евтино е да се докара вода по някакъв тръбопровод от язовир "Дяково", за да се напоява, докато се възстанови тази тераса. Така че, проект има и той може да се изпълни, стига да има средства.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Василев.
	Господин Мишев, заповядайте. 1210.4
	НИКОЛА МИШЕВ (СДС): Благодаря на господин министъра. Аз съм доволен от изчерпателния отговор и все пак оставам с надежда, че Министерство на околната среда ще прояви разбиране и ще помогне по всякакъв начин за решаването на този проблем.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Министър Соколов бе любезен да отстъпи своя ред за отговор на министъра на здравеопазването господин Никола Василев.
	Към министър Василев има питане от госпожа Мими Виткова.
	Госпожо Виткова, заповядайте.
	МИМИ ВИТКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам повод за питането си към господин министъра на здравеопазването от Разпореждане # 2 на Министерския съвет от 7 януари 1992 г. Въпросното разпореждане създава поредните привилегии за един виден български кардиохирург и политик господин Чирков.
	През целия си престой като такъв в нашата страна той се ползва от специално законодателство. Сменят се само подписалите специалните закони.
	Един път с подпис на министър-председателя Грифа Филипов му се разрешава да не си плаща данъците. Друг път за него в един ден академик Малеев закрива Института по сърдечно-съдови заболявания и създава Национален център по сърдечно-съдови заболявания. След като не му хареса и тази форма на съществуване, идва следващият подпис - този на министър-председателя Георги Атанасов под Постановление # 14 на Министерския съвет от 2 август 1989 г., чието авторско право принадлежи на Емил Христов, за да бъде създаден за господин Чирков втори кардиологичен център.
	Този център според чл. 2 на въпросното постановление трябваше да се самофинансира в съответствие с разпоредбите на указ # 56. Когато преди една година Министерство на здравеопазването направи предпазлив опит за анализ на разходите на трите кардиологични центрове у нас, се оказа, че Втори кардиологичен център с ръководител господин Чирков е консумирал за 1990 г. много повече държавни средстав, за по-малък обем дейност с полоши оперативни резултати от Националния център за сърдечносъдови заболявания и изобщо не става дума за самофинансиране. ЦМ/МД 1211.1
	Тъй като тези резултати не се харесаха на господин Чирков, той изгони журналистите от съвещанието. Министерство на здравеопазването не посмя да завърши анализа, нито да направи съответните изводи.
	Вместо това днес с Разпореждане на Министерския съвет от 8 януари 1992 г., но вече с подпис на господин Филип Димитров, Втори кардиологичен център се закривав и се преобразува в Център по сърдечно-съдова хирургия и кардиология "Света Екатерина" към Медицинска академия със статут на научна организация.
	Забележете! - Отново на бюджетна издръжка и то като самостоятелен раздел в Републиканския бюджет!
	Според разпореждането нормативите на средствата за издръжка ще си ги определя самият господин Чирков, а министърът на здравеопазването и председателят на Медицинска академия само ще ги утвърждават. Заплатите ще си ги определя също той.
	Питам господин министъра по чие предложение Министерският съвет прие това специално разпореждане, за да си направя извода как се определят приоритетите в българското здравеопазване и то днес, когато всички здравни заведения са поставени в абсурдни условия на дефицит. Защо от тези условия се изважда единствено клиниката на господин Чирков? Нима децата от Детско-онко-хематологична клиника, чийто живот гасне в мизерия, психиатричните болници или останалите национални центрове и болници не заслужават да се ползват от самостоятелен раздел на държавния бюджет?
	Защо след като преди една година ръководството на Министерството на здравеопазването декларираше готовност да се премахнат привилегиите, които Постановление # 14 на Министерския съвет даваше на Втори кардиологичен център, сега с ново правителствено решение привилегиите се разширяват.
	Всъщност нищо ново. Управляващите и този път идентифицират българското здравеопазване с господин Чирков. Такъв подход деморализира хората. Единственият проблем остава да умееш да служиш не на професията, а на властващите във всеки момент, да намериш най-прекия път до тези, чийто подписи, макар и временно, имат разпоредителна стойност. В случая Чирков височайшите особи са променлива величина. Само той е заслужилият на всички времена. 1211.2
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще отговаря министърът на здравеопазването господин Никола Василев. (Оживление в залата)
	Господин Василев, заповядайте.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ти каква си? Лекарка ли си? Сестра ли, каква си? Фелдшер ще те оперира там...
	МИНИСТЪР НИКОЛА ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Народната представителка доктор Виткова разви своя въпрос, който във вида, в който аз го получих, е малко по-конкретен. А именно: "по чие предложение Министерският съвет е преобразувал Втори център в Център по сърдечно-съдова хирургия "Света Екатерина"; какво наложи това решение на Министерския съвет и къде е мястото на този административен акт в цялостната реформа и тежък дефицит в здравеопазването". Мисля, че развитието на въпроса се покрива с така формулираните няколко въпроси.
	Ще отговоря последователно. Министерският съвет преобразува Втори кардиологичен център вЦентър по сърдечно-съдова хирургия и кардиология "Света Екатерина" по мое предложение. Това е отговорът на първия въпрос.
	Това предложение аз дадох в изпълнение на т. 10 от Протокол # 76 на заседанието на Министерския съвет от 12 септември 1991 г. Става дума за заседание на предишния кабинет.
	аз не мисля, че в това разпореждане се дава някаква привилегия на този център, тъй като там пише наистина, че той получава средствата от държавния бюджет въз основа на извършена дейност, като стойността на отделните дейности, които извършва центърът, се определя от него (от центъра) и се утвърждават от председателя на Медицинска академия и министъра на здравеопазването. Естествено е, че стойността на подобни дейности ще бъде определяна от кардиолози и кардиохирурзи, а не от тадминистратори. Администраторът ги утвърждава, доколкото разчетите съвпадат с реалността.
	Аз смятам, че това е една прогресивна форма на финансиране на болнично заведение, тъй като тя съвпада с концепцията за това, че финансиращият орган не издържа здравно заведение, а купува от него дейност. Тази концепция е в основата на здравноосигурителната система, към която ние се стремим и стана дума наскоро на една среща с ръководителите на здравните заведения 1211.3 в страната, че като преход от сегашната система на финансиране чрез издръжка и бъдещата система на финансиране чрез закупуване, сегашните финансиращи институции - висши учебни заведения, общини и Министерство на здравеопазването - ще преминават постепенно, именно към такава система.
	В момента в процедура по преминаване към такава система на финансиране са Националният център по сърдечно-съдови заболявания и Центърът за спешна медицина "Пирогов".
	А що се отнася до наименованието "Света Екатерина", аз лично бях по-склонен и дори посъветвах служителите в центъра да нарекат този център, тази болница "Света Мелания", тъй като това е една светица, която е била подхвърлена на разтерзания на зверовете именно защото е организирала болници в Рим. Освен това е била канонизирана преди схизмата. Смятам, че доктор Витковва е имала това предвид като е попитала защо трябва да бъде "Света Екатерина".  Но за съжаление го няма отец Събев, за да ме поправи, ако греша. Мисля, че и Света Екатерина е канонизирана преди схизмата.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министър.
	Госпожа Виткова има думата. 1211.4	МИМИ ВИТКОВА (ПСБСП): Госпожо председател, преди да задам уточняващия си въпрос, искам да помоля Председателството да вземе под внимание обидите, които господин Димитров изсипа по мой адрес. Аз нямам намерение да му отговарям дали съм медицинска сестра, или лекар. Но това е непристойно за един депутат, особено отношението му към една жена.
	Уточняващият ми въпрос към господин министъра е: има ли становище на ръководството на Медицинска академия, в чиято структура е Втори кардиологичен център, по това разпореждане на Министерския съвет. И ако няма - защо.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо мразиш Чирков, какво ти е направил толкова?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димитров! Правя Ви забележка - моля, уважавайте дамите в Народното събрание. Моля - "забележка" съгласно правилника.
	(Повечето от депутатите от опозицията са станали на крака и искат наказание за господин Венцеслав Димитров)
	РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Да стане и да се извини. Искаме да се извини. Не може да се държи по този начин.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви колеги, останете по местата си! Уважете господин министъра! Направих необходимото по правилника - "забележка" съгласно чл. 105, ал. 2. Моля ви, колеги, останете на местата си. (Депутатите започват да излизат от лявата страна, стоят на крака и продължават да настояват за извинение от страна на Венцеслав Димитров)
	Вижте сега, това, което правите, ме принуждава аз да реагирам към вашето поведение. Направих необходимото по правилника. Моля, седнете! Това са други отношения. И да чуем отговора на господин министъра. Показвате в момента неуважение към него.
	(Господин Начев и господин Стоилов се приближават до Венцеслав Димитров)
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тя да се извини на д-р Чирков. (Обръща се към господин Начев) Полицай ли си? Какво си?
	ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Кавалер съм.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): На колко хора е спасил живота? (Депутатът Стефан Стоилов влиза в личен спор с Венцеслав Димитров) ДЕ/ВР 1212.1
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, седнете! Моля да чуем отговора на господин министъра. Вече ще направя забележка и на другите колеги, които създават безредие в залата. Моля ви! Направих каквото е необходимо. Седнете! Давам думата на господин министъра да отговори на госпожа Виткова.
	МИНИСТЪР НИКОЛА ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, на въпроса мога да отговоря положително - да, ръководството на Медицинската академия беше информирано своевременно...
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Какво прави този човек тук? (Депутатът Стефан Стоилов стои пред Венцеслав Димитров и му отправя някакви забележки)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, господин Стоилов, минете във Вашата страна, заемете мястото си!
	НИКОЛА ВАСИЛЕВ: В смисъл, че текстът още на проекта за разпореждане беше изработен от комисия под председателството на декана на Медицинския факултет. И всъщност текстът, който беше приет след това от Министерския съвет, практически не претърпя изменения. Тази комисия, както казах, беше председателствувана от декана на Медицинския факултет, т.е., орган на Медицинската академия, и също в тази комисия влизаха предимно хора от Медицинската академия. И Министерският съвет прие на практика тяхното предложение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Виткова, имате думата. Чухте отговорите.
	МИМИ ВИТКОВА (ПСБСП): Всъщност стана ясно, че официално становище на ръководството на академията няма, защото освен деканът на Медицинския факултет все още има ръководство на Медицинската академия. Аз не мога да бъда доволна нито от отговора на господин министъра, нито от решението на Министерския съвет. Със смяна на авторите на едни и същи безпринципни решения се сменя не системата, а правоимащите. В случая и това не се получава.
	Мисля, че за българските граждани стана ясно, че днес най-важният проблем на българското здравеопазване е как да осигурим по-удобна позиция на господин Чирков, за да продължи да "брули" България. В това време заплатите на здравните работници, които нямат правото сами да си ги определят като в "Света Екате1212.2 рина", проблемите на лекарствопроизводството и цените на лекарствата ще почакат.
	В законопроекта за държавния бюджет също е отделено специално внимание на "Св. Екатерина". След като в специалния раздел на бюджета за нея са предвидени 63 млн. лева, на господин Венцеслав Димитров му се сторили малко и предлага в бюджетната комисия Народното събрание да гласува за господин Чирков 78 милиона. Толкова, колкото за цялото здравеопазване на гр. Плевен. Самият пък той иска 100 милиона. Дайте му ги господа, защото той винаги получава това, което иска. Питам се - какъв ли ще е новият статут на болницата светия, след като господа демократите закрият Медицинска академия.
	Искам да обърна внимание на господин министъра, че той трябва да бъде специален. Или драгият Сашо Янчулев, както се обръща към столичния кмет господин Чирков, но той се обръщаше с "драги Гошо" и към Георги Йорданов, ще му предостави сградата на бившата Правителствена болница, или варненци по-скоро да опразват Шести дом на почивната станция на ЦК на БКП на брега на морето. За специален човек - специални грижи. Тези грижи към обществото ни дължи Главна прокуратура. В нейните дебели папки е затворено явлението "Чирков".
	ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Какво е това - питане ли, актуален въпрос? Спазвайте правилника! Можете ли да говорите, без да четете?
	МИМИ ВИТКОВА: То трябва да бъде поставено в историята на една държава, ако тя наистина държи да бъде правова.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Виткова, нека не превръщаме питанията в опит за разследване. Има си органи за това.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е опит за персонална разправа в Народното събрание.
	АНА КАРАИВАНОВА (от място): Ще млъкнеш ли най-после! Толкова ви е културата на всички!
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, седнете, уважаеми колеги! Продължаваме с отговора на министъра на вътрешните работи господин Йордан Соколов. Към господин Соколов са отправени... Много моля обясненията - извън пленарната зала!
	Актуални въпроси към господин министъра на вътрешните работи са отправили: господин Росен Карадимов, господин Червенко 1212.3 Лазов, господин Иво Атанасов, господин Емил Капудалиев. И има две питания от госпожа Петя Шопова и госпожа Елена Поптодорова.
	Давам думата на господин Росен Карадимов за развиване на своя актуален въпрос към господин Росен Карадимов за развиване на своя актуален въпрос към господин Соколов. Заповядайте!
	РОСЕН КАРАДИМОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 20 февруари, след публикация в печата зададох към Вас актуален въпрос. По силата на въпросните публикации в печата се споменаваше за подготовка на държавен преврат и заговор срещу официални държавни институции. Няколко дни по-късно в официална декларация на политически сили се изрази мнението и становището, че в страната съществуват терористични организации.
	Въпросът, който на 20 февруари Ви зададох, беше - какви мерки е предприело Министерството на вътрешните работи за изясняването на тези твърдения, с какви факти разполагате до този момент и ако имате такива, предоставили ли сте ги на някого.
	Очевидно обаче, иначе експедитивното Ви министерство, не намери време до ден-днешен, а това са близо 20 дни, да отговори на тези въпроси, което до голяма степен обезсили актуалността на въпроса, който аз бях задал. Въпреки всичко аз бих желал Вие да отговорите на него и публично да кажете на нашата общественост, разполагате ли с такива факти и ако разполагате - на кого сте ги предоставили.
	И бих актуализирал въпроса си само с още едно изречение. Не се ли оказа, че приказките за държавен преврат и държавен тероризъм и наличието на терористични организации, бяха само шум, с който трябваше да се прикрие нарастващият истински скандал около подготовката на така наречения "компромат" и това, което мен най-много ме интересува - начинът, по който информацията изтече към заинтересованите лица.
	Тъй като Вие по правилник не сте длъжен да ми отговорите на този въпрос в момента, аз Ви го задавам отсега, ще го оформя писмено, защото предполагам, че поне още един месец ще продължи дейността на министерството, докато тези данни излязат, а в същото време искам да кажа, че ще предложим създаването на специална анкетна комисия, за да не бъде държано Народното събрание 1212.4 в пълно неведение по тези, иначе съдбовни за страната ни въпроси. Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Соколов, заповядайте! 1212.5	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! В отговор на поставения въпрос дали е имало подготовка за някакъв заговор срещу законно избраните държавни институции, както и твърдение на официални представители на политическите сили за наличието на терористични организации в страната и какви мерки е предприело Министерството на вътрешните работи и с какви факти то разполага до този момент, давам следния отговор.
	Данни за подготовка на държавен преврат и на заговор в тесния смисъл на това понятие смятам, че не е имало. В края на м. януари след резултатите от избора за президент и вицепрезидент на страната и особено след заповедта на министъра на финансите за изземване на бившия Партиен дом в София, беше констатирано оживление сред кръгове на бивши висши и военни, както и сред кръгове на бивши висши служители от системата на Министерство на вътрешните работи.
	Освен това още тогава министерството разполагаше с оперативни данни, които сега се потвърждават, че към средата на март се замислят редица инициативи, които биха могли да доведат до ескалация на напрежението в страната и до дестабилизация.
	НОРА АНАНИЕВА (от място): Конкретно! По-точно?
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ставаше дума, че се предвиждат акции на така наречения Съюз на сърдечно болните и социално слабите (шум и оживление в залата), на Съюза на запасните офицери и сержанти, на Съюза на пенсионерите, които да завършат с една кулминация на 14 март тази година.
	Без да е необходимо да се аргументирам, струува ми се, че събитията у нас потвърдиха тези оперативни данни. Във в. "Дума" излезе съобщение, че Министерството на вътрешните работи се страхува от Съюза на сърдечно болните и социално слабите, че едва ли не е инсинуация това, че в този съюз членуват предимно бивши офицери от Министерство на отбраната, от Министерство на вътрешните работи и активни борци. Вчера на мен ми беше показано възванието на този съюз за провеждане на акцията, за която става дума, и това възвание е подписано от председателя на съюза - о.з. бивш военен (така се е подписал той). ДП/ВР 1213.1
	Вчера беше проведена акцията на пенсионерите... (шум и оживление в залата).
	ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Какви са тези полицейски термини? Каква акция? Това беше митинг!
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина в залата!
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние отчитаме, че всяка едно от тези регистрирани организации и съюзи има право на обществени изяви. Същевременно обществеността трябва да знае, че става дума за образувания, които се покриват по членска маса и които в една голяма част са свързани с бившата Българска комунистическа партия... (Ръкопляскания от СДС)
	Правителството отчита тежкото състояние на пенсионерите в България - едно тежко състояние, което важи за целия наш народ, докаран до третата си икономическа катастрофа.
	Същевременно обаче, активната част на Съюза на пенсионерите са пенсионери, останали без имущество, защото една голяма част от притежаваните от тях по няколко апартамента, те своевременно са прехвърлили на свои низходящи. Този Съюз на пенсионерите съвсем не е тази част от пенсионерството, която наистина е в едно тежко състояние.
	ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Точно така е!
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Също така едва ли може да има спор, че Съюзът на запасните офицери и сержанти едва ли обединява хората, които са с най-тежко социално положение в България, за да бъдат те "принудени" да излизат с акции на социална основа. Достатъчно е да се каже, че публична изява се замисля и от Съюза на бившите бригадири... (Смях и оживление в залата)
	ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Всички сме бивши бригадири! Голям заговор, няма що...
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-възрастните хора в България добре помнят какво представляваше бригадирското движение и кои са хората, които могат да имат носталгия към него.
	ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Всички ходихме на бригади!
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: С оглед на това Министерството на вътрешните работи чрез своя пресцентър излезе с известната декларация, с която уведоми обществото за готвените от тези съюзи и образувания публични изяви, които очевидно са замислени с един общ сценарий да следват една след друга в една определена 1213.2 последователност и съгласуваност, която наистина можеше да доведе до засилване на социалното напрежение в страната.
	Министерството на вътрешните работи, отчитайки всички тези факти и оперативни данни, с които разполагаше, сметна за необходимо да излезе с тази декларация. То разполага с всички необходими средства в рамките на закона да не допусне засилване на социалното напрежение, когато това се прави изкуствено. (Частични ръкопляскания от мнозинството)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карадимов, имате право да кажете сали сте доволен или не от отговора.
	РОСЕН КАРАДИМОВ (ПСБСП): Госпожо председател, не мога да бъде доволен, защото отговор нямаше. Господин Соколов направи един кратък отчет какво е събирало като информация министерството в последните дни, а моят въпрос беше съвсем конкретен - съществуват ли данни за подготовка на държавен преврат?
	Извинете ме, но когато тези факти бяха изнесени пред Комисията по национална сигурност, господин Васил Златаров каза: "А бе, момчета, по този начин държавен преврат не се прави!"
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карадимов, моля Ви, в рамките на правилника.
	РОСЕН КАРАДИМОВ: Разбира се, че в рамките на правилника. Аз държа министърът ясно да каже и да отговори точно на въпроса - разполага ли се с данни за заговор срещу законно избрани държавни институции, в пълното понятие на тази дума? Защото това, което каза той, не беше по темата.
	Освен това аз бих могъл да задавам и други въпроси откъде с тази информация се разполагаше в декларацията на 39-те...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карадимов, днес е отговор на актуален въпрос...
	РОСЕН КАРАДИМОВ: ... след като се оказва, че Министерството на вътрешните работи я е събрало след това?
	Искам да кажа, че не съм доволен, защото тази обща проблематика, която тук се разисква, изобщо не е по темата. А ако ние говорим как се засилва социалното напрешение, аз смея да твърдя, че то ще се засили от законите, които гласуваме, и от реалната престъпност в страната. Едва ли Съюзът на пенсионерите е реалната заплаха за тази страна. Аз не искам да давам и квалификация на тези съюзи, аз специално не ги познавам, но мисля, 1213.3 че това, което се прави тук, не е в прерогативите на Министерството на вътрешните работи. Нека да правим разлика между упражняването на правата на гражданите по Конституция и държавен преврат. (Чъстични ръкопляскания)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Соколов, имате думата.
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съжалявам, но изглежда господин Карадимов не е чул началото на моето изказване... (Шум и оживление в залата) Съвсем определено казах, че данни за държавен заговор в тесния смисъл на това понятие не е имало.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващият актуален въпрос към министъра на вътрешните работи е отправен от господин Червенко Лазов. Моля, господин Лазов, имате думата. 1213.4	ЧЕРВЕНКО ЛАЗОВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация, БСП, 29. Хасковски избирателен район.
	Уважаеми господин министър, с Ваша заповед е бил освободен от длъжността директор на Регионалната дирекция на вътрешните работи в Хасково (реакция от блока на СДС) подп. Георги Аврамов, ползващ се с репутацията на висококвалифициран и честен професионалист. Неотдавна той завърши специализиран курс в Полицейската академия в щата Луизиана в Съединените американски щати. Сега е уволнен, поради невъзможността да бъде използван в органите на МВР. На негово място със звание "майор" е назначен Илия Петков.
	Защото Вие, господа, там вдигате шум, искам да ви кажа, че този случай в Хасково преди четири години беше нашумял твърде много. Същият господин Петков, тогава капитан от милицията, на 4 февруари късно през нощта, пиян влиза в едно заведение в Хасково, вади пистолета си и строява музикантите и един сервитьор до стената. Впоследствие със служебния си пистолет той стреля срещу тях. Ето за това става въпрос.
	Така че моят въпрос към господин министъра е известни ли са му тези обстоятелства от биографията на новия началник на Регионалната дирекция на полицията и смята ли господин министърът, че този човек може да поеме високата отговорност да бъде директор на Регионалната дирекция?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Соколов, заповядайте.
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Първата част на зададения актуален въпрос засяга освобождаването от длъжност на досегашния директор на Регионалната дирекция на вътрешните работи в Хасково подп. Георги Аврамов. Аз веднага трябва да кажа, че не се смятам за задължен да отговарям на питания на народни представители за уволнения или назначения на конкретни лица в системата на Министерството на вътрешните работи, защото ми се струва, че това надхвърля рамките на парламентарния контрол, на какъвто има право почитаемото Народно събрание. (Реакция от ПС на БСП. Реплики: "Къде го пише това?") РД/ВР 1214.1
	Става дума за едно действие на изпълнителната власт, по отношение на което единствено тя има право на преценка. Въпреки това от уважение към Народното събрание и към господин Червенко Лазов, народен представител в това Народно събрание,  аз ще отговоря.
	В пресата се изнесоха обстоятелства, че освободеният досегашен директор Георги Аврамов нямал никакво участие във "възродителния процес". Такова участие бил имал новоназначеният директор. Това беше една публикация в столичния вестник "Труд", който още от началото на промените в системата на МВР се е нагърбил с неблагодарната, бих казал, задача да брани всички уволнени от тази система.
	Основанията за освобождаване от длъжност на Георги Аврамов, ако бяха тези, би трябвало да няма питане към мен, по простата причина, че досега поне народните представители от опозицията винаги реагираха, че е освободен служител от системата на МВР заради участие във "възродителния процес", а едва ли не сега се оказва, че случаят е точно обратен. Те би трябвало да са доволни. Въпреки това питането е направено.
	През м. февруари в град Хасково се състоя среща на министър-председателя с областните управители в страната. След тази среща се състоя среща на министър-председателя с обществеността на град Хасково. В препълнения салон срещата се състоя в присъствието на подп. Георги Аврамов, тогава директор на Регионалната дирекция на вътрешните работи. Бяха направени няколко изказвания от присъстващи граждани, с които той беше обвинен, че всъщност не е скъсал с принадлежността си към Българската комунистическа партия, че в своята дейност той изхожда и все още продължава да изхожда от своите партийни пристрастия, че се е свързал с местната номенклатура в едни връзки, които там бяха наречени с не много ласкави имена. Тези изказвания бяха посрещнати с ръкопляскания от препълнена зала. И аз ще си позволя да ви прочета, за да не отнемам времето на почитаемото Народно събрание, само една извадка, забележете, от допълнения към кадровата справка, която ми беше дадена от служба "Личен състав".
	В същата атестация (става дума за подп. Георги Димитров Аврамов) е посочено, че активно е участвал в живота на първичната партийна организация и при решаване на служебните задачи е изхождал главно от партийни позиции. Впоследствие е бил нещатен секре1214.2 тар на партийната организация при Районно полицейско управление на МВР - Харманли.
	Всички тези факти бяха за мен достатъчно основание да го освободя. (Реплики от ПСБСП: "Да се обеси!". Шум и недоволство)
	Що се касае до новоназначения регионален директор фактите, които тук бяха изнесени, не са точни. Вярно е, че през 1988 г. има един инцидент с него, когато след употреба на алкохол е искал да влезе в едно заведение, което вече е било затворено. Станал е този инцидент. За тази негова простъпка той е освободен по разпореждане. Обясненията, които той е дал, за употребата на алкохол и за тази му проява, която иначе противоречи на цялото му дотогавашно развитие, че тя се дължи на тежкото положение на неговата жена, която е била на смъртно легло. На следващия ден, след инцидента, жената на Илия Стойчев Петков е починала.
	При това положение на мен ми се струва, че един такъв изолиран инцидент при обща положителна характеристика не е пречка той да изпълнява длъжността "регионален директор" в Хасково. (Шум и реплики от ПСБСП)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министре. Господин Лазов, имате възможността да кажете дали сте доволен или не от отговора на министъра.
	ЧЕРВЕНКО ЛАЗОВ (ПСБСП): Извинявам се, но аз ще използвам думите на Росен Карадимов, че аз не мога да бъда доволен по простата причина, че нямаше отговор. Защото на мен не ми стана ясно, господин министър, Вие как преценявате един човек, който... (Вие се постарахте да сведете нещата до един незначителен инцидент), но там е имало случай на използване на оръжие.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, господин Лазов, бъдете съвсем коректен. Не можете да обясните. Моля ви, колеги...
	ЧЕРВЕНКО ЛАЗОВ: Така че, господин министър, аз не мога да приема този отговор, който Вие ми давате.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много ви моля, колеги, някои от вас казват, че се напомнят понякога неща, които са известни. Извинете ме, но нека пак ви напомня. Актуалният въпрос по правилник завършва с възможността от наша страна да кажем "да". 1214.3
	Искам да напомня, понеже има още актуални въпроси, дали отговорът, който се дава, удовлетворява или не народния представител. При питане има и време, и по-голяма възможност народният представител, след като чуе отговора, да вземе отношение.
	Извинете, че го напомням, но има още актуални въпроси и предпочитам сега да го кажа.
	Господин Иво Атанасов, заповядайте да развиете актуалния си въпрос към министър Соколов.
	ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Найнапред искам да изразя недоволството си от реда в този парламент. (Реакция от блока на СДС) Актуалният въпрос, който съм направил към господин министъра, е от 26 февруари. Според правилника за нашата дейност трябва да се отговори в срок от 48 часа на такъв въпрос. И тъй като става дума за инцидент, аз се опасявам, че в случая вече е за прокуратурата, а не за господин министъра. Но все пак ще го поставя, защото след промените в Закона за земята, които приемаме, такива случаи вероятно ще зачестят.
	Напомням Ви, госпожо председател, че имам едно питане към господин министър Луджев от началото на януари. Имам едно питане към господин министър Ванов за осигурителните вноски на арендаторите от началото на януари. Срокът е две седмици за отговор на тези питания, но повече от два месеца са минали.
	В такива случаи, когато изразявам недоволство към ръководството на парламента, господин Савов обикновено казва: "Ами, поискайте ми оставката.", като е убеден, че тази оставка няма да бъде приета. Аз ви моля да има някакъв ред!
	Увавжаеми господин министър, споделям Вашето виждане, което преди малко заявихте тук, че има хаос на определени места в страната. Но мисля, че този хаос не се създава от сърдечно болните. Има и акции в тази страна. Но участниците в тези акции, ако мога да употребя Вашия термин, не се покриват, както Вие се изразихте, със симпатизантите на БСП и членовете, напротив, за тази акция, за която аз ще говоря, участниците в тази акция се покриват със симпатизантите и членовете на една друга политическа сила. За какво става дума? 1214.4
	От началото на годината групи граждани изкарват животни от фермите на ТКЗС в с. Граница, Кюстендилска община, и ги причисляват към личното си животновъдство. Към деня на актуалния въпрос - 25 февруари, бяха разграбени 835 овце, 604 агнета, 103 крави, 117 юници и 65 телета, което представлява 1/4 от поголовието на стопанството. Животните се раздават от кметовете на отделни села. 1214.5	Някои от тях, след като се заграбят от оборите, директно се откарват в месокомбината и естествено се колят.
	Освен това е задържан автобусът, който вози гледачите, обслужващи фермите, от група лица в една частна къща. На няколко пъти - на 12, 20 и 21 февруари организирана група лица грубо принуждава ръководството и персонала на стопанството да напуснат работните си места и запечатва работните им помещения.
	Въпросът ми, господин министър, е какво е било поведението на полицията в този случай и по принцип оглавяваното от Вас министерство ще бъде ли в състояние да осигурява ред, защото аз съм убеден, че такива случаи ще имаме и в бъдеще. Поправките към Закона за земята, които ние приемаме, го правят до голяма степен неприложим и дават един широк терен за самоуправство и в бъдеще.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Соколов, заповядайте за отговор.
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз бих искал преди всичко да изкажа благодарност на народния представител господин Иво Атанасов за загрижеността, която той проявява с това питане към евентуални случаи на разграбване на имуществото на ТКЗС, каквито случаи и до момента има, а аз се опасявам, че ще има и тези случаи са предимно от средата на местната селска номенклатура. (Реакция на недоволство в БСП)
	Конкретният случай обаче, по отношение на който е питането, на мем ми се струва, че е по-различен. Ще прочета пред вас моя отговор.
	Процесът на разформироване на ТКЗС "Единство", включващо селата Граница, Търновлак, Багренци, Берсин, Спохощица и Богослов, всички от Кюстендилска община, е добил широка известност сред местната общественост, пораждайки две диаметрално противоположни, взаимно изключващи се обществени оценки. Трябва да се подчертае, че този проблем е известен на общинските власти в Кюстендил и се контролира от господата Кортенски - председател на Общинската поземлена комисия, Стаменов - заместник-кмет, Атанасов - секретар на общината. Районната прокуратура в Кюстендил също наблюдава процеса и до този момент не смята, че са налице основания да го квалифицира като самоуправство. В началото Ст.Б/ЙА 1215.1 на годината, след запознаване с оценката на Общинската поземлена комисия за недостиг на фуражи за изхранване на добитъка, собственост на ТКЗС "Единство" на съвещание в присъствието на районния прокурор, заместник-кмета, секретаря на общината, председателя на Поземлената комисия и представители на Районното полицейско управление в Кюстендил са били взети следните решения.
	Кметовете на населени места да изготвят списъци  на лица с дялов капитал при оброзуването на ТКЗС, които желаят да получат животни. Секретарят на Общинския народен съвет в Кюстендил на място да се запознае с възникващите проблеми, за раздадените животни да се води отчетност, включваща описанието по инвентарни номера за едрия рогат добитък, а за дребния по брой и средна цена.
	В изпълнение на тези решения кметовете заедно с местни комисии, включващи и представители на ТКЗС "Единство" са извършили раздаването на животните. Всеки, който е получил животни, е подписал декларация, че се задължава да доплати или върне част от полученото, ако взетото от него се окаже по-голямо от дела, с който е участвал при основаване на стопанството.
	Списъците на хората, получили животни, са изготвени в два екземпляра, единият от които се съхранява при местния кмет, а другият при материално-отговорност лице от Трудовокооперативното земеделско стопанство.
	На 17 февруари и 21 февруари 1992 г. изградената Ликвидационна комисия към ТКЗС "Единство" е направила опит да запечати канцелариите и е настояла да се наложи запор на разплащателните сметки на стопанството. Районната прокуратура е отказала налагането на запора. След намесата на представители на Общинския народен съвет и на униформени служители от Районното полицейско управление в Кюстендил тези действия са били преустановени. Към момента изградената Ликвидационна комисия нотариално е регистрирана, но за да се признае нейната легитимност е необходима и регистрация при Окръжния съд, където е депозирана молба от 26 февруари т.г.
	Във връзка със спрения от движение автобус, собственост на ТКЗС "Единство" Районната прокуратура е възложила на Районното полицейско управление в Кюстендил да бъде извършена проверка. Установено е, че автобусът е разкомплектован, за което е образувано следствено дело # 208/24 февруари 1992 г. по чл. 282 от 1215.2 Наказателния кодекс за престъпление по служба, извършено от Милчо Георгиев Николов, кмет на село Търновлак.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Атанасов, заповядайте.
	ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): За съжаление границата между тъжното и смешното много лесно може да се прекрачи и аз се радвам, че при отговора на моя въпрос, за разлика от отговора на първото питане, господин министърът не я прекрачи. Усетих една загриженост у него за самоуправството, което става в това ТКЗС.
	По отношение на Ликвидационната комисия мога да кажа, че тя не е легитимна, защото не е избрана по определения ред.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Атанасов, моля Ви не коментирайте, а вземете отношение като народен представител към това, което чухте. Много Ви моля. Възможността е да кажете дали сте доволен от отговора. А ако има нещо, което допълнително желаете да разберете, ползвайте съответния ред.
	ИВО АТАНАСОВ: Аз се надявам, че това министерство, върху чиито плещи ляга една много голяма отговорност във връзка с всички тези процеси, които сега се развиват в нашето селско стопанство по повод на аграрната реформа и изменението на Закона за земята, наистина ще си бъде на мястото. Защото случаят в ТКЗС - Граница, показва, че животните се разграбват, разпродават, изколват се, поголовието се намалява, а това ТКЗС е основен доставчик на месо и мляко за град Кюстендил и твърде възможно е след няколко месеца ние да почувстваме много остър дефицит на пазара поради такива самоуправни действия.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Атанасов, че спазихте реда в залата. А на Вашия упрек, че понякога няма или нямало ред ще кажа, че това зависи от всички, които са в пленарната зала. Затова няма да влизам повече в подробности към Вашия упрек към Председателството.
	Давам думата на господин Емил Капудалиев да развие актуалния си въпрос към министър Соколов. 1215.3	ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин министър! Във видинския район, най-червения район на избирателната карта на България, за демократични процеси да се говори е доста пресилено. Не само структурите си съществуват непокътнати, не само хората от старата номенклатурна система продължават да работят несмущавано, но напоследък, след президентските избори от 1992 г., инициативата на бившите членове на БКПБСП в деполитизираните органи на МВР е замряла, в резултат на което престъпността в района се увеличи, а разкриваемостта процентно силно е намаляла. Отделни работници от органите на реда са стигнали до октровено престъпни действия.
	В случая изнасям факти за нанесен побой, заплахи с пистолет, физическо и психическо насилие от едно и също лице Анатолий Климентов Георгиев от Районното управление на МВР - Видин, който само в продължение на четири дни, от 1 до 4 март, упражнява терор в с. Ракитница и в градовете Брегово и Видин срещу младежи и девойки  по на 19-20 години. Прилагам техните жалби и медицинско свидетелство от болницата във Видин, както и декларация на кмета на с. Ракитница господин Лозан Маринов.
	Споменатият Анатолий Климентов Георгиев на 1 март влиза в барчето на Брегово и заедно с още един служител на милицията (нарочно казвам "милиция", защото там нищо не говори за смяна), с белезници и побой, без заповед за арестуване, без нормални граждански и човешки обяснения отвежда в полицейското управление сина и дъщерята на кмета на с. Ракитница господин Лозан Маринов и още един техен приятел.
	Нека отбележа, че господин Маринов е единственият кмет от СДС в района и е обект на няколко опита за покушение и палежи на дома му.
	Там, в полицейското управление, Анатолий Климентов води разпис с пистолет в рръка, рита и бие младежите и с психическо и физическо въздействие изтръгва от тях няккакви показания, от които те сега писмено се отричат.
	На 4 март същият инквизитор вика в Районното управление на МВР-Видин девойка на 19 години (по обясними причини се споменавам името й, но заявлението е в ръцете на господин министъра) и в, зебележете - в Районното управление на Видин нанася побой СД/ЙА 1216.1 с юмруци, ритници и стол на безпомощното момиче.
	"От силната уплаха и физическата разправа с мен, пише девойката, след като ме държа 3 часа затворена, докато спре кръвта от носа и лицето ми, аз бях принудена да напиша това, което Анатолий Климентов ми издиктува. тези показания не отговарят на истината, защото ги дадох с принуда и заплаха, изтръгнати насила."
	Въпросът ми е: Кой контролира действията на служителите в отделните управление на МВР? Кой установява дали те са законосъобразни? При наличието на рецидив, какъвто несъмнено е случаят с Анатолий Климентов Георгиев от Видин, не трябва ли отговорност да носи и прекият ръководител на извършителя? Какво ще бъде обезщетението за пострадалите физически и морално лица?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето Ви изтича, господин Капудалиев.
	ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Да, свършвам.
	Уважаеми господин министър, употребата на белезници, пристолети, ритници и юмруци - всичко това напомня за времето на Сталин, Берия, Ягода, Антон Югов, КГБ и т.н. Това е престъпна дейност, отречена от времето и реалността. И ако аз отправям към Вас този актуален въпрос тук, в пленарната зала, не е за да омаловажа или опетня усилията, които лично Вие и хората около Вас полагате като основна промяна н астила и методите на работа в повереното Ви министерство. Изнасям тези факти, защото съм твърдо убеден, че те не са изолиран, единичен случай и не се отнасят само до Видински избирателен район. И на други места несъмнено има бивши членове на БКП-БСП, служители на деполитизираното Ваше министерство, които продължават в стила на мрачното комунистическо минало да хвърлят сянка върху министерството, върху Министерския съвет и демократичните процеси в страната.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Соколов, заповядайте.
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Отправеният актуален въпрос включва всъщност две питания. Общото питане засяга дейността на органите на Министерството на вътрешните работи в град Видин и в региона. 1216.2
	Аз трябва да кажа, че подобно на много места в страната и в този регион имаме нарастване на престъпността, имаме намаление на разкриваемостта и имаме, за съжаление, една проявявана пасивност от някои от служителите в системата на Регионалната дирекция. Това са едни явления, срещу които ръководството на министерството се бори, не на последно място и с кадровите промени.
	Що се каса едо конкретния въпрос, към питането на господин Капудалиев са приложени две жалби и което е по-важно медицинско свидетелство за нанесена телесна повреда на тази девойка, за която стана дума.
	За съжаление, краткият срок, в който трябва аз да  отговоря на отправения актуален въпрос, не беше достатъчен, за да се направи пълна проверка. Аз мога да заявя, че съм разпоредил да се извърши анкета на място, че такава ще бъде извършена, но поне са необходими 7 дни за това, за да се отиде на място, за да се разпитат лицата, да се изготви отговорът.
	Така че на питането в тази част от народния представител господин Капудалиев аз си запазвам правото и възможността, стига такава да ми бъде предоставена, да отговоря допълнително. И смея да ви уверя, че ако изнесеното в актуалния въпрос на народния представител господин Капудалиев, както и в жалбите и в медицинското удостоверение (свидетелство), което е приложено, се окажат верни, виновните лица ще понесат своето наказание не само в системата на Министерството на вътрешните работи, но въпросът ще бъде отнесен до Военната прокуратура. (Ръкопляскания от мнозинството)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Капудалиев, имате право на отговор доволен ли сте или не.
	ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. доволен съм. дано той успокои малко и моите избиратели във Видинския избирателен район. Благодаря Ви. 1216.3	ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на госпожа Петя Шопова. Тя има питане към министъра.
	ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Господин министър, без съмнение Министерството на вътрешните работи има изключително важни, възложени му от Конституцията функции по защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, защита правата и свободите на гражданите, борба с престъпността. Тези функции стават още по-сложни в периоди на дълбоки обществени промени.
	Един от най-важните фактори в системата на Министерството на вътрешните работи са служителите на министерството. Само техният висок професионализъм и служба в интерес на Република България могат да гарантират опазването на държавните интереси и общественото спокойствие. Подготовката на служителите на Министерството на вътрешните работи се определя от Закона за Министерсттвото на вътрешните работи, приет от Великото Народно събрание през м. юли 1991 г. Той предвижда съществуването на учебни заведения - Висш институт, училище за сержанти и центрове за специализация. Всъщност традиционни за страната учебни заведения, а също така и съществуването на научно-приложни институти.
	Моето питане към Вас е: какво е Вашето виждане и позицията на ръководеното от Вас министерство за бъдещето на учебните заведения в системата на Министерството на вътрешните работи, като имаме предвид един факт, че през учебната 1991-1992 г. във Висшия институт на МВР, София и Средното полицейско училище в Пазарджик не бе извършен нов прием? Как да тълкуваме този факт и какво ще бъде бъдещето на учебните заведения в системата на министерството?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, заповядайте.
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Учебните заведения в системата на Министерството на вътрешните работи са Висш институт, училища за сержанти и центрове за специализация, така както са посочени в чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 27 от Закона за МВР. НЧ/ВЙ 1217.1
	Висшият институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност е висше учебно заведение, което действа като продължение на съществуващия до приемането на закона Висш институт "Георги Димитров". Специалностите и срокът на  обучение в сега съществуващия висш институт следва да се определят с постановление на Министерския съвет, чл. 70, ал. 2 от закона. След няколко преработки и усъвършенствания, проектът за постановление, изготвен в нашето министерство, се съгласува с министъра на образованието и науката. Междувременно това съгласуване е направено, проектът за постановление е внесен в Министерския съвет. Забавянето, което не е фатално, но е налице, до известна степен се дължи и на представения материал от самия висш институт, който се оказа не на ниво. С този материал беше предвидено да се признава висше образование при един 3-годишен срок на обучение. Нещо, което ми се струва, че не можме да бъде възприето.
	В бъдеще се предвижда обучението да се осъществява в два факултета - "Национална полиция" и "Противопожарна охрана". В тях ще има висш курс с 4-годишно обучение и ще се провеждат краткосрочни курсове - до 12 месеца за първоначална подготовка и повишаване на квалификацията на офицери от МВР.
	Предвижда се провеждане на обучение на служители за нуждите на националната сигурност в  учебен център към Висшия инст итут на МВР с продължителност до 12 месеца.
	Обучението в МВР на сержантите ще се провежда в училище за сержанти. В момента те съществуват и са 5. Четири от тях са за подготовка на сержанти за полицията - в Пазарджик, Долни Богров, Казанлък и Варна и едно за нуждите на противопожарната охрана - също във Варна. Обучението в тези училища ще бъде с продължителност до 12 месеца в зависимост от конкретните направления на дейност на служителите - ч л. 73, ал. 2 от закона. Там ще се обучават лица със средно образование, които са отслужили военната служба (за мъжете).
	Особеност в училищата за сержанти представлява осъществяваната трансформация на Средното полицейско училище в Пазарджик. Предвижда се през м.май 1992 г. да завърши последният випуск 1217.2 от старата система на обучение. В бъдеще, съобразно нуждите на Националната полиция и МВР като цяло, ще се прецени целесъобразността от поддържане на всички училища. Определящо  значение ще има оценяването на възможностите за пълноценно използване на съществуващата база и натоварване на преподавателския състав.
	За съжаление се оказа, че определящо значение могат да имат и други фактори. Сержантското училище в Долни Богров беше закрито по искане на ХЕИ.
	През учебната  1991-1992 г. във Висшия институт на МВР и Сержанското полицейско училище в Пазарджик действително не е имало прием. Това е едно заварено положение от новото правителство. За Сержантското полицейско училище това е обяснимо, тъй като се промени неговият статут. То вече не дава общообразователна подготовка и пребиваването там не се зачита за военна служба. Но през тази година в полицейското училище в Пазарджик се провеждат курсове за обучение на сержанти по нова програма. Това обучение ще продължи и за в бъдеще, като, разбира се, програмата вече няма да бъде за 3-годишно обучение.
	Що се отнася за Висшия институт към МВР - там е възникнал друг проблем. През 1991 г. следваше да има прием според статута на института по Указ # 2415 от 1987 г., в резултат на което завършилите този институт получаваха и гражданска специалност - "Право". С приемане на Закона за МВР ще се отмени този указ (– 5 от преходните и заключителните разпоредби).
	Тази промяна в законодателството наложи да се отмени приемът на курсанти за учебната 1991-1992 г. Становището на ръководството на министерството е, че за 1992-1993 учебна година няма никакви пречки за прием във Висшия институт на МВР. След приемането на постановлението от Министерския съвет ще бъде изготвена и наредба за приемане на курсанти във висшия институт.
	Що се отнася до бъдещето на обучението, аз бих искал да уверя Народното събрание и госпожа Петя Шопова, че постоянно направление ще бъде осъвременяване и оптимизиране на учебните програми.  Ще се разширява сътрудничеството с учебни заведения на полицията от страни с развита демокрация в Западна Европа и Америка. Целта ще бъде още с обучението и с първоначалната подготовка да започне процесът за професионализиране на полицейските служители 1217.3
	Предвижда се за в бъдеще, а предпоставките за това съществуват със Закона за МВР, предоставянето на служебни правомощия да е предшествано от задължително обучение (чл. 71, ал. 2 от закона). Само по себе си това законово изискване повишава изискванията към подготовката, а и към учебните заведения на министерството. 1217.4
	И бих искал да добавя, че ръководството на министерството се отнася наистина с една голяма загриженост и отговорност към  повдигнатия въпрос, защото направеното искане от ръководството на министерството за увеличаване щата на полицията в страната с проектобюджета е уважено за 1992 г. с близо 2 хил. и 800 нови щатни бройки, тяхното усвояване наистина изисква да се извърши подготовка на всички новоприети служители от системата на полицията. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
	Госпожо Шопова, имате думата!
	ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, господин министър.
	Бих искала да задам два уточняващи въпроса. На единия въпрос, който щях да Ви задам, Вие всъщност отговорихте - дали ще има гаранции за завършилите сержантските училища и висшия институт, че ще бъдат назначени на постоянна работа. Явно, че ще има такива гаранции, дори министерството ще се нуждае от повече кадри.
	Но моите уточняващи въпроси са в друга област. Как гледате на идеята на Националната служба за сигурност да се създаде научноприложен институт, който да обслужва тази Национална служба за сигурност? И второ: предвиждат ли се структурни промени или съкращения в щата на учебните заведения, които биха засегнали преподавателския състав в тези висши учебни заведения?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
	Господин Соколов, заповядайте!
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Лично аз се отнасям положително към една идея за създаване на научноприложен институт, който да обслужва Националната служба за сигурност, и по закон, и фактически са от една особена важност, така че всяко образование, което подпомага квалификацията и получаването на по-висок професионализъм, трябва да бъде подкрепено.
	Що се касае до втория въпрос - аз също смятам, че  не трябва да има съмнение за неговото положително разрешаване.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
	Госпожо Шопова, имате думата! ВЙ/ВЙ 1218.1
	ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, господин министър. Смятам, че коректният и задълбочен отговор на тези въпроси, които Ви поставих, ще допринесе да се създаде едно по-голямо спокойствие сред преподавателския състав и обучаемите в системата на Министерството на вътрешните работи.
	Още веднъж Ви благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на госпожа Елена Поптодорова да направи своето питане към господин министъра. заповядайте, госпожо Поптодорова.
	ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
	Най-напред бих искала да благодаря на господин министъра за това, че миналия петък беше търпеливо на разположение може би единствен от своите колеги, които трябваше да отговарят на питания. Съжалявам, че отнехме толкова много от времето му, но той знае добре какви бяха причините за това.
	Питането ми към господин министъра на вътрешните работи е свързано с една поредица от терористични актове в с. Кормянско, община Севлиево, което е част от моя избирателен район - 7. Габровски избирателен район.
	Аз ще отмина обстоятелството, че около 9 септември 1991 година всички врати на домове на членове на Българската социалистическа партия са осъмнали, декорирани с червени прасенца, с пречупени кръстове и даже, ако не се бяха случили следващите инциденти в същото това село, бих се отнесла с известно чувство за хумор към тази проява. Нека да я наречем "проява на народен художествен гений", дори бих се опитала да забравя, че този вид творчество има свой аналог в предвоенна Европа, само че тогава бяха звезди, а сега са примерно - прасенца и кръстове. Тревожното обаче е, че тези изобразителни действия са последвани от терористични.
	На 20 септември 1991 г. е подпален лек автомобил "Москвич", собственост на Минчо Гогов и на Минчо Пенчев. На 31 януари 1992 г. е избухнал взрив в оградата на дома на бившия кмет на селото Атанас Янков Танев, който разрушава ъгъла на къщата, а взривната вълна счупва прозорците на къщи на разстояние около 100 м от мястото на взрива. Общото в горните случаи е, че всички 1218.2 засегнати са членове на Социалистическата партия, а синът на Атанас Танев е и общински съветник в Севлиево по квотата на БСП. Това дава основание да се предполага извършването на политически терор при това със сходен почерк. В конкретния случай пострадалите, както казах, са членове на БСП и затова очевидно допринася и общата политическа обстановка в страната. Но веднага бих искала да подчертая пред господин вътрешния министър, че съм готова да го алармирам във всеки подобен случай, независимо от неговата политическа насоченост. Тревожното е, че въобще такива действия биват извършвани. В описаните по-горе случаи, доколкото зная, виновните все още не са намерени. Каква работа е извършила групата по терора и какви са резултатите?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Соколов, заповядайте!
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! За случаите, отразени в питането на госпожа Елена Поптодорова, в компетентните служби на Министерството на вътрешните работи има следната информация.
	На 20 септември в с. Кормянско, Севлиевска община, в гаража на Минчо Иванов Гогов е станало запалване на лек автомобил "Москвич" с регистрационен # Г.06-98 И, собственост на същото лице. Автомобилът е изгорял напълно. Притовопожарните органи са установили причината - самозапалване откъм двигателя. За пожара не е уведомявано Районното полицейско управление в Севлиево поради липса на данни за извършено престъпление. Предварително следствие не е образувано.
	На 3 януари 1992 г. около 0,30 ч. в същото село е възникнал пожар едновременно в две селскостопански постройки, собственост на лицата Минчо Иванов Гогов и Минчо Пенчев Минчев. Събрани са доказателства, сочещи за извършен умишлен палеж и е образувано предварително следствие # 5 по описа на следствения отдел в Габрово.
	На 1 февруари около 1 ч. и 15 мин. е взривено самоделно взривно устройство, поставено на оградата на дома на бившия кмет на Кормянско Атанас Янков Танев. Пострадали няма. Нанесените вреди по сградата са незначителни. Местопроизшествието е посетено от специализирани служби на МВР и е образувано предванително следствие # 202. 1218.3
	Регионалната дирекция на вътрешните работи в Габрово и Районното полицейско управление в Севлиево не разполагат с информация за избухнал взрив в дома на Янаки Фъртунов от Кормянско, както е посочено в питането на госпожа Поптодорова.
	По образуваните следствени дела е създадена съответната организация за проверка на всички възможни версии и установяване на извършителите на престъплението. Изградени са следственооперативни групи от специалисти от полицията и службите за сигурност. Назначени са експертизи, които още не са дали своите заключения. В резултат на разследването считаме, че ще бъдат установени причините за извършването и извършителите. Към този момент обаче съответните органи считат, че предположението на госпожа Поптодорова за политически терор - подчертавам - при това с един и същ почерк, са лишени от основание, защото се касае за извършени различни престъпни действия.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Соколов.
	Госпожо Поптодорова, заповядайте. 1218.4
	ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Аз много бих искала точно това да се окажат верните заключения, когато те бъдат направени наистина в техния завършен вид. И също така много се надявам, че България няма да се озове в положението на други страни, като Италия, където прословутите оловни години на терор наложиха създаването на извънредно антитерористично законодателство с предварително следствие, достигагщо до четири и половина години.
	Но аз си мисля също така, че господин министърът, както наистина и всеки един от нас, не може да не отчита наличието на тревожни предпоставки и симптоми за извършване както на политически, така и на битов тероризъм у нас. Така например уреждането на въпросите около земята и други имоти, може да даде повод за подобни действия.  Но, както казах и във встъплението си, за мен е много важно такива действия да не се случват все едно каква е тяхната насоченост и украска.
	И оттук задавам може би по-важния и генерален въпрос: Какви са възможностите на съответните структури на Министерство на вътрешните работи за извършване на превантивни действия в областта на - нека го наречем общо терор, а ако искате можем да го разделим по признаци, но тъй или иначе на терористични действия в страната.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Соколов, заповядайте.
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз едва ли ще кажа нещо ново, ако очертая възможностите на Министерството на вътрешните работи да се противопостави на един възможен терор, независимо от неговата насоченост и характер. На мен ми се струва, че наистина прояви на какъвто и да било терор заслужават едно пълно осъждане. Министерство на вътрешните работи по пътя на превантивната дейност, която извършва, и на мен ми се иска да вярвам, по пътя на едно по-голямо насищане на щатния състав на полицията, тя ще бъде в състояние да предпази гражданите от една такава форма на престъпна дейност.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Поптодорова, имате думата. Чухте отговорите. ЦМ/ВЙ 1219.1
	ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Да, доста синтетичен беше отговорът на господин министъра. В неговия отговор - бъдещ обаче ще го нарека отговор - ще ме удовлетвори тогава, когато доведе до практическо действие за недопускане на терористични актове, независимо, подчертавам, от тяхната украска, насока и подбуда в страната.
	Това, което ме смущава, е, че така както съществуват звена с подобно предназначение в страната, са Централната служба за борба с организираната престъпност и Специализираният отряд за борба с тероризма. Директор на Централната служба е освободен, цялата служба е в процес на разтурване, като функциите се прехвърлят към Дирекция на полицията. И това предполага известен вакуумен период преди новите структури да станат ефективни.
	Второто звено - Специализираният отряд за борба с тероризма, не се използва според предписанието на чл. 20 от закона. Публична тайна е, че така наречените "Червени барети" се предоставят срещу заплащане за охрана на български и чуждестранни частни лица. В такъв случай аз действително се тревожа относно действителните възможности на специализираните звена да гарантират сигурността на гражданите на тази страна.
	Признавам, че в този смисъл ме смущават и извършените уволнения на много регионални директори на полицията в страната, както и намеренията, за които се чува за - пенсиониране, нека го наречем, на всички служители от МВР, навършили 20 години служба. Тревожи ме не друго, а тоталният подход. Допускам, че с ред всички тези хора има такива, които с опита си...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Поптодорова, моля Ви, влезте в рамките на процедурата.
	ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: ... с опита си могат да бъдат полезни в днешното нестабилно време на преход.
	И завършвам с едно пожелание към господин министъра. То е по-скорошно и ефективно проработване на структурите в повереното му министерство, за да може той да осигури на всеки български гражданин такива мерки за сигурност на дома и личността, каквито, както разбирам, е подсигурил за собствения си дом и персона. (Реплики на недоволство от мнозинството) 1219.2
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Соколов, заповядайте.
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съжалявам, но не мога да отмина доста неточности и неверни положения в последното изказване на госпожа Елена Поптодорова.
	Първо, Специализираното звено за борба срещу тероризма, или тъй нарчените "Червени барети", не се предоставят срещу заплащане на никакви български и чуждестранни лица. Аз не знам м откъде тя има такива данни. Това звено по силата на закона действа само по писмена заповед на министъра.
	Откакто аз съм министър, два пъти се е наложило това звено да действа. Единият път беше акцията срещу хотел "Синдбад" (смях в залата) - един хотел, който е гнездо на мафията в София. (Шум в залата) И вторият път е да съпровожда 12 нигерийски граждани, които бяха експулсирани от България до Лагос. В други случаи това звено не е действало.
	Що се касае до намека, който се среща и в доста печатни произведения напоследък, че Централната служба за борба с организираната престъпност ще бъде ликвидирана и едва ли не мафията в България ще се развихри, и тук нещата съвсем не стоят така.
	В момента една комисия оглежда структурите в системата на Министерството на вътрешните работи. Вие знаете, че тези структури са залегнали в закона и без изменение на закона никаква промяна не може да стане.
	Специалистите и професионалистите считат, че Централната служба за борба с организираната престъпност трябва да се запази като звено. Това е и моето виждане. Но това звено, макар като централна служба, трябва да отиде към Дирекция на националната полиция. Затова защото в момента, първо, това звено - тук е права в изказването си госпожа Поптодорова - няма звена по места. Тази служба е само една "шапка", а в регионалните дирекции и в районните полицейски управления няма служители към тази служба.
	Очевидно една такава структура не може да бъде ефикасна.
	На второ място, съвсем не се предвижда закриване на тази служба. Може би евентуално само преместването й там, където 1219.3 е нейното естествено място. Вярно е, че беше освободен директорът на тази служба. Основанията винаги бих могъл да кажа. Те са много. Но това съвсем не означава отношение към службата като служба. Тази служба е необходима. Борбата срещу организираната престъпност, която все повече у нас - става дума за организираната престъпност - нараства, и все повече за съжаление престъпността става организирана, ще продължи. И никакво отслабване на усилията на службите на Министерство на вътрешните работи в тази насока не може да има.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министре.
	Продължаваме с отговори на актуални въпроси и питания към министъра на външните работи господин Стоян Ганев. Моля господин Ганев да влезе в пленарната зала.
	Министър Ганев ще отговаря на питания на народните представители господин Гинчо Павлов, господин Васил Златаров, госпожа Елена Поптодорова, господин Иван Куртев, господин Тошо Пейков и господин Христо Марков. Моля народните представители, които чуха, че ще се отговаря на техни питания и въпроси, също да влязат в пленарната зала.
	Давам думата на господин Гинчо Павлов да развие актуалния въпрос към министъра на външните работи. Заповядайте, господин Павлов. 1219.4	ГИНЧО ПАВЛОВ (ПСБСП): Колеги, господин министър! Нараства броят на българите от Молдова, Украйна, Русия и други страни, желаещи трайно да се установят в България. Значителен е и броят на български граждани, желаещи да се изселят в Рупублика Турция и в други страни. Въпросът е свързан с намерението на правителството да удовлетвори това тяхно човешко право и за да не се спекулира, да не се правят произволни тълкувания на този въпрос, бих искал да кажа, че го задавам (изрично искам да подчертая) по молба на българи от град Таракли (от град Болград), а също така и по молба на български граждани с турско етническо самосъзнание от градовете Разград, Шумен, Крумовград, както и на български граждани, живеещи в момента в град Бурса и Измир - Турция.
	Въпросът съм го дискутирал с колеги от Движението за права и свободи. Констатациите в текста се потвърждават от тях. Те се потвърждават и от съобщенията напоследък за заминаване на кметове от някои Кърджалийски села да живеят в Република Турция.
	Тук става въпрос за хора, които желаят постоянно да се установят (правно уреден) на едно постоянно местоживеене. Що се отнася до желанието на бесарабски българи, мисля, че също изобилствува от съобщения в българския печат.
	РЕПЛИКА ОТ ДПС: С кого от нашата група сте разговарял? (Народният представител господин Гинчо Павлов отива към народните представители от ДПС, за да отговори на въпроса им)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министърът на вътрешните работи господин Стоян Ганев.
	МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Уважаеми господин председателствуващ, госпожи и господа народни представители! Въпросът, който поставя народният представител господин Гинчо Павлов, знам, че интересува общественото мнение, макар че този въпрос можеше да бъде отправен не само към министъра на външните работи, но също така по компетентност и към министъра на правосъдието.
	Аз ще се спра на някои по-общи въпроси, а не на конкретния механизъм, с който е натоварен да се занимава министърът на правосъдието.
	Преди всичко искам да отбележа, че нашата национална политика е насочена към стриктно зачитане на международните ДП/КТ 1220.1 договорености и, разбира се, на правата на гражданите, правата на човека. Едно от тези права - правото на всеки свободно да напуска страната, в която живее, е гарантирано от нашето законодателство. Аз говоря за гражданите, които имат не българско етническо самосъзнание. Те имат правото да напуснат България и да се заселят да живеят там, където желаят. Тук вече идва вторият въпрос, който не е свързан с България, а е свързан с емиграционните изисквания, които всяка страна поставя, включително и Република Турция.
	Мога да ви информирам, че ние нямаме намерение да поставяме въпроса за изселнически спогодби както в отношенията ни с Република Турция, така и в отношенията ни с другите държави, които са визирани във въпроса на господин Гинчо Павлов. Ако възникнат необходимости, които са свързани с хуманитарен характер, то на тези необходимости можем да отговорим в преговори със съответната страна.
	Във връзка с въпроса, който е поставен по отношение на българите в Молдова, Украйна и Русия: това е един много актуален въпрос, макар че не смятам, че той е актуален в аспекта, който тук е визиран, а именно изселнически спогодби. Той е актуален от гледна точка на необходимостта да се гарантират правата на всички граждани в тези републики, включително и на българите, на българското малцинство. Ние сме оптимисти, че това ще се прави все по-успешно от новите демократични режими, които са установени в тези страни.
	Сигурно знаете, че България има намерение да сключи договор за приятелство и сътрудничество с Република Молдова и вчера Министерският съвет одобри основите на българския проект за такъв договор. Ние откриваме наше посолство в Молдова, което, разбира се, ще бъде свързано и с все по-активните контакти, които България има и ще има с българското население в тази република.
	Същото се отнася и за отношенията ни с Украйна. Ние сме установили дипломатически отношения. Сега откриваме посолство (тоест, преобразуваме нашето консулство в посолство в Киев) и в най-скоро време ще бъде изпратен и български посланик в Киев. 1220.2
	Излишно е да се спирам на това, че отношенията ни с Русия са добри, изграждат се на принципна основа и изтъквам всичко това, за да подчертая, че ние искаме да решаваме въпроса, който господин Павлов е повдигнал в своето питане, със средствата на добрите, приятелските отношения между България и страни като Молдова, Украйна и Русия.
	Същевременно ние ще проявяваме непрекъсната заинтересованост. Имаме вече много примери от практически действия в това отношение, заинтересованост от подпомагане на българското население в тези страни, преди всичко, подпомагане в сферата на образованието.
	Този въпрос Министерството на външните работи с писмо поставя на вниманието на Министерството на образованието и науката и конкретно на господин Василев, тъй като е необходим синхрон между нас, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на културата. Разбира се, необходима е и активност и на цялото правителство.
	Аз бих призовал и депутатите в съответните комисии да проявят също така активност, тъй като именно в този момент, когато се приема и бюджетът на страната, един от въпросите, който може да бъде решен (не е трудно да бъде решен), е въпросът за подпомагане именно на тези българи, които имат нужда от, например, повече учебници по български език, имат нужда от български учители, които да отидат и да подпомагат образователния процес в страни като Молдова, Украйна.
	В разговорите, които имахме с министъра на външните работи на Украйна и министъъра на външните работи на Молдова, тези въпроси бяха поставени в центъра на вниманието. Искам да ви кажа, че те бяха посрещнати с пълно разбиране от страна на нашите колеги и с желанието ние също така да можем, и според нашите усилия, и според нашите възможности, да подпомогнем образователния процес по отношение на българското население в тези страни.
	Това е моят отговор на Вашето питане. В резюме - решаваме тези въпроси с традиционните средства на добросъседство, приятелсткво и не смятаме, че въпросът за изселнически спогодби в момента има актуално значение. 1220.3
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Павлов, имате думата да заявите дали сте доволен или не от отговора.
	ГИНЧО ПАВЛОВ (ПСБСП): Аз благодаря за изчерпателната информация по проблема. Просто бих искалл да напомня, че в питането ставаше дума за хора, които изрично желаят.
	Що се отнася до отговора ми дали съм доволен или не, позволете, господин Ганев, в близките седмици просто да Ви запозная с писма, със становища, с желания на граждани от категорията, която споменах.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Следващото питане е отправено от народния представител Васил Златаров. Господин Златаров, моля, развийте питането си. 1220.4	ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Български демократичен форум, СДС. Моето питане е доста старо, но темата Македония е винаги актуална в българския парламент. Затова питам, първо, не питам дали, а кога България ще установи дипломатически отношения с Македония? Второ, приемано ли е и респективно ще приеме ли Република България да представлява дипломатически интересите на Република Македония, в какъвто смисъл се появиха съобщения в печата. Трето, възможно ли е да се изпрати помощ в храни на населението на братска Македония, ако това се наложи. Официално или на обществени начала. Четвърто, възможно ли е телефонната връзка на Скопие със Западна Европа да става през София, тъй като през Белград това става много трудно? Какво става с въздушната линия София - Скопие, за която стана дума в печата? Възможно ли е да започне строеж на най-модерно пряко шосе между Скопие и София, за всеки случай южно от Куманово. И най-после бих искал, господин министър Ганев да ни каже всичко възможно за Македония.
	Тези въпроси задавам с ясното съзнание, че всички ходове на българската дипломация и не само на нея, трябва да се преценяват от гледна точка на това какво отражение дават те върху съзнанието на населението в братска Македония.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Златаров. Господин Ганев, заповядайте на трибуната. Много са въпросите в питането.
	МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Госпожи и господа народни представители, питането, което отправи народният представител господин Васил Златаров, е направено преди може би месец и затова аз разбирам актуализирането му като господин Златаров добавя към първия си въпрос дали България има намерение да установи или кога ще установи дипломатически отношения с Република Македония.
	Както е известно, аз посетих Република Македония и се срещнах с ръководителите на Република Македания. Срещнах се и с представители на политическата опозиция в републиката. Ние подробно разяснихме позицията на българското правителство по признаването на републиките, които поискаха да бъдат признати, и по-конкретно обяснихме нашата позиция във връзка с установяването на дипломатически отношения. Не само с Република Македония, но и с други републики, които са включени в нашето решение от 15 януари. ДЕ/ВР 1221.1
	В решаването на този въпрос ние се ръководим от нашите национални интереси. Нашите национални интереси са свързани с ускореното включване на България в структурите на Европа. В превръщането ни в една от страните, в един от членовете на Европейската общност като общност на модерни, демократични държави. Това е основният критерий за нашата политика в момента, във външната ни политика и от това се определят и нашите действия в международните отношения. Неразривна част на тази политика е и нашата политика на Балканите. Аз съм имал възможност да го кажа пред Комисията по външните работи, искам да го кажа и тук, в пленарната зала, че ние се стремим и смятам, че успяваме да провеждаме европейска политика на Балканите, да провеждаме политика на Балканите в съответствие с критериите, изискванията за демократично мислене, установено в обединена Европа и в демократичния свят.
	Казвам всичко това, за да подчертая, че нашите външнополитически действия не могат да бъдат действия на една страна, която има интереси извън общността на европейските демократични държави. Ето защо ние поставяме конкретното решаване на въпроса за установяване на дипломатически отношения с посочените републики и конкретно с Република Македония, в контекста на търсенето, както знаете тези дни то е особено активно, интензивно и се надяваме, че ще завърши с успех, търсенето на най-доброто, оптималното решение на въпроса в рамките и на Европейската общност.
	Наред с това ние се стремим във външната си политика, включително и на Балканите, да се ръководим и от интересите на европейската и световната сигурност. Един от основните елементи на сигурността в момента е намирането на мирен изход от югославската криза. Ние отдаваме изключително голямо внимание и надежди, най-важното, на успешното завършване на усилията, под егидата на Организацията на обединените нации, с участието на много страни чрез конференция за намиране на мирен изход от югославската криза. Ето защо, в този момент ние наблюдаваме тези процеси и в онзи момент, който ще бъде оптимален от гледна точка на нашите национални интереси, ние ще вземем и решението за установяване на дипломатически отношения с Република Македония. Аз искам да изразя надеждата си пред вас, че това няма да бъде далечна дата, защото това е надежда не само на България, това е надежда 1221.2 и на всички демократични общности, на всички демократични държави по света.
	Това беше принципната страна на отговора. Господин Златаров има и някои конкретни въпроси, отнасящи се до нашите отношения с Република Македония. Например, дали България ще приеме да представлява дипломатически интересите на Република Македония в какъвто смисъл се появиха съобщения в печата.
	В печата се появяват различни съобщения, някои от които аз трябваше да опровергавам, но разбира се, не виждам това да е свойствено на министъра на външните работи да го прави. Но се налагаше именно от гледна точка на нашите национални интереси, да опровергавам някои съобщения, някои меморандуми, декларации на различни комитети за различни покрайнини. В крайна сметка това, което казвам, е официалната позиция. И мога отговорно да заявя, че България не е натоварвана и не се самонатоварва да представлява дипломатически независими държави, каквато за нас е Република Македония, тъй като това е изразено категорично във волята на хората, които живеят в Република Македония  на референдум. Ние представляваме нашите национални интереси в отношенията си с всички държави, включително и в отношенията си с Република Македония. А тези национални интереси са интереси на добросъседството.
	Възможно ли е да се изпрати помощ в храни на населението на Република Македония - пита господин Златаров. Разбира се, че е възможно да се изпраща помощ на всяка страна. Още повече страна, която се намира в трудност. Но, всяка такава помощ е съобразена с две неща. Първо - какви са възможностите на нашата страна да окаже такава помощ на други страни, след като за съжаление ние все още се намираме в стадий, когато сме в обсега на получаващи помощ. И второ - не може да се оказва помощ, без да е изявено желание за това. Аз тук оставям настрана неформалните контакти, неофициалните контакти, които са много активни между хората. Това е хуманитарното сътрудничество между България и съседните страни. И на срещите ми с ръководителите на Република Македония ние се договорихме за активизиране на тези контакти. Ние да стимулираме контактите. България предложи откриването на Информационен и културен център в Скопие, както и разбира се, на такъв център в София. Предложихме също така български 1221.3 вестници да бъдат продавани в Република Македония, съответно вестници на Република Македония - в България.
	Що се отнася до въздушната линия Скопие - София, както сигурно сте информирани, по този въпрос има конкретна договореност, макар че тя е свързана и с решаването на някои, доколкото ми е известно, също така конкретни транспортни и не само транспортни въпроси. Нашето намерение е да бъде облекчено движението, включително и с такава въздушна линия. Ползвам случая, за да ви информирам, че правителството взе решение преди три седмици да отмени изискването за представяне на 15 долара на ден на онези граждани, включително и в Република Македония, които желаят да посетят България. Това несъмнено ще облекчи движението, ще засили още повече връзките.
	Ето в тази насока, господин Златаров, българското правителство се опитва да активизира и да стимулира най-важното отношенията между хората в България и в Република Македония.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Ганев. Господин Златаров? Ако нямате уточняващи въпроси, можете да благодарите на министъра. 1221.4	ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Благодаря на господин министъра за отговора. Мога само да му пожелая българската външна политика да брани териториалната цялост и политическата независимост на Македония. И за нищо да не се сърди на Скопие. Каквото и да правят, каквото и да говорят, за нищо да не им се сърди.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Елена Поптодорова, заповядайте да развиете питането си, отправено към министъра на външните работи.
	ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Питането ми към господин външния министър е свързано с добилите широка известност напоследък уволнения в Министерството на външните работи. Бързам веднага да кажа, че аз не обсъждам необходимостта от персонални структурни промени в министерството. Нещо повече, във времето на Великото Народно събрание самата аз съм говорила по този въпрос в Комисията по външна политика тогава.
	Естествено е, че България трябва да бъде представлявана от хора професионални, патриоти, с чувство за достойнство и изпълнение на служебен дълг. Така че това да бъде именно призванието им като защитници на националните интереси на страната. Това смятам, че е особено важно за една малка страна, като България, която не е нито световна, нито регионална сила. И именно поради това в международните отношения тя не може да разчита на друго, освен на качествени хора, които да оставят добро и трайно впечатление.
	Така че за мен не стои въпросът дали да има промени, а как се извършват тези промени? Веднага бих помолила господин министъра да спести евентуален отговор на себе си и на слушащите днешната дискусия във връзка с така наречените "срочни договори" в министерството.
	От паметна записка за среща между главния секретар на министерството, началника на отдел "Персонален" и Независимия синдикат на Министерството на външните работи, датирана от 8 януари 1992 г., става ясно следното, цитирам: "Госпожица Ганета Минкова заяви, че неподписалите срочните договори ще получат предизвестие за освобождаване, поради частична ликвидация закриване на длължността". Има и друг допълнителен текст, който доказва упражнената върху служителите административна принуда. РД/КТ 1222.1
	Също така бих си позволила да посъветвам господин министъра да не повтаря казаното от него по същия повод в отговор на актуален въпрос, който му бе поставен в Народното събрание, и който звучи горе-долу така: "Ако един човек може да бъде измамен по такъв начин, как е възможно той да бъде дипломат 20 години?"
	Тези думи дават основания за съмнения в степента на нравственост на изричащия ги, както и пълно непознаване на цивилизованите правила на общуване по света, според които джентълменското споразумение е нещо сериозно. Това е термин. То е точно толкова добро, колкото и писменото споразумение. И в много случаи в пъти го превъзхожда, тъй като ангажира личната чест и достойнство на участвуващите страни.
	Така че повтарям, историята със срочните договори за мен е ясна и смятам, че ще бъде губене на време да се впускаме в тази посока.
	Въпросът ми към господин министъра е защо той наруши собствената си заповед от 17 декември 1991 г., която постановява извършване на комплексна оценка на всички служители в министерството до 1 март 1992 г. Защо бяха отменени атестациите за дипломатическите служители? По какви критерии бяха направени уволненията и новите назначения в министерството?
	За информация ще допълня, че новоназначените дипломатически служители получават направо рангове "съветник" и "пълномощен министър". Те ще бъдат ли атестирани? Ще бъдат ли атестирани новоизпечени дипломати като господата Тодор Колев и Кръстьо Кръстев както и тези, които вече се намират зад граница?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, госпожа Поптодорова.
	Има думата министърът на външните работи господин Стоян Ганев.
	МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Госпожи и господа народни представители! С удоволствие ще отговоря на въпроса на госпожа Поптодорова, тъй като имам какво да кажа повече от това, което съм казал преди това.
	Аз познавам госпожа Поптодорова като човек, който винаги се стреми към коректност и затова съм изненадан малко от нейния емоционален тон, който изглежда се дължи на засягане на някакви необществени интереси. Но искам да бъда съвсем конкретен в отговора на Вашия въпрос, госпожа Поптодорова. 1222.2
	Аз няма да коментирам тези срочни трудови договори, тъй като Вие вече направихте Вашия коментар, но именно в контекста на необходимостта от коректност, искам да отбележа, че аз никога не съм говорил затова, че някой е бил измамен. Тези, които са подписали тези договори, са ги подписвали със съзнанието, че подписват договор с конкретно съдържание. Конкретното съдържание е три месеца, ако не се лъжа, или два месеца, сега не мога да кажа колко е. С изтичането на този срок хората прекратяват трудовите си правоотношения. Но няма повече да се връщам на този въпрос. Може би по-нататък ще бъде необходимо да посочим справките за всеки един от тези, чиито трудови договори са изтекли. Ще бъде интересно и за българската общественост да научи повече подробности.
	Сега за това, което предстои. Сигурно знаете, че правителството взе решение да бъдат съкратени 200 щатни бройки в Централно управление на Министерството на външните работи. Но българската общественост сигурно не знае много добре, че в София, не изобщо в министерството, тъй като ние имаме задгранични представителства, в София, в Централното управление работят все още 788 души. Това е цифра, която е несъвместима с нашето състояние в момента, а и с нашите възможности като страна. Затова моето предложение беше, и правителството го възприе, да бъдат съкратени 200 щатни бройки.
	Следователно, сега ще трябва да бъдат освободени 200 души. Как ще стане освобождаването? Аз много моля да обърнете внимание на това, което сега ще изтъкна, тъй като то има важно значение и за вашата ориентация, включително и госпожа Поптодорова, поради това че Вие имате професионално отношение по въпроса.
	Аз имам правото в съответствие с Кодекса на труда да съкратя 200 души. Условията, при които Кодексът на труда ми позволява това, е, без да се съгласувам с профсъюзите. Но това няма да го направя. Тъй като бих желал процесът, който започваме в Министерството на външните работи на обновяване на това, което и Вие сама казвате, като една необходимост за промени, да бъде процес, който ще се извършва не от министъра, а процес, който ще се извършва от министерството, от тези, които работят там и които са достойни да работят там. 1222.3
	Ние обсъждахме с Консултативния съвет, не искам да използувам думата колегиум, в който участвуват ръководителите на отделите и управленията, заместник-министрите, ръководителите на двата синдиката в министерството, обсъждахме как да стане процесът на промени в министерството.
	Мисля, че ще бъде споделено от голямата част от българската общественост, ако промените се базират на някои критерии, между които ще посоча следните.
	Ние сме назначили една комисия, казвам "ние", защото не само аз, а това е предложение на този Консултативен съвет, включително и на двата синдиката, комисия, която се занимава с документите, архивните материали и други материали, които биха могли да намерят, за да може тези, които не заслужават по редица причини да работят в Министерството на външните работи да бъдат предложени за съкращаване, да бъдат предложени от тях за съкращаване. 1222.4	Става дума за тези дипломати, не мога да твърдя със сигурност дали не трябва да поставя кавички за някои, които са работили в Централния комитет на Българската комунистическа партия и в Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз до 10 ноември 1989 г. Тези хора, разбира се, всичко ще бъде преценявано конкретно и ако има нещо, което ни кара да смятаме, че този критерий за даден човек не трябва да важи, ще го имаме предвид. Но тези хора, които са работили до 10 ноември в апарата на ЦК на БКП и в апарата на ЦК на ДКМС, според нашето мнение нямат място в редиците на българските дипломати.
	Това е първият критерий, който ние ще приложим без колебание. (Частични ръкопляскания в СДС и ДПС)
	Вторият критерий е по-труден, защото ние не разполагаме с необходимите данни. Аз използувам случая, за да се обърна към Народното събрание по този въпрос. Става дума за дипломатите, които обаче са станали дипломати, бидейки други. Имам предвид служители на Държавна сигурност до 10 ноември 1989 г. При това не само на Шесто управление, както тук преди месеци в тази зала много активно се дискутираше. Не става дума само за Шесто управление, а става дума за Първо управление, което сега е Националната разузнавателна служба, и общо взето съставът й е почти непроменен. Става дума за Второ управление, което сега е Националната служба за сигурност и, разбира се, за други управления с различни цифри, но това са първите две, основни, а те са свързани и с Шесто управление. И сега аз разбирам колко наивни сме били, когато сме търсили сътрудниците на Шесто управление, а всъщност те са били свързани по един много категоричен начин, не всички, разбира се, с тези управления, за които сега говорим. Ние не смятаме, че дипломати, които са били служители или сътрудници на Държавна сигурност до 10 ноември 1989 г., до започването на промените в България, когато все още съществуваше режимът на Живков, както биха се изразили много от лявата страна на залата, не смятаме, че тези хора могат да останат в редиците на българската дипломация и се надявам, че Министерството на външните работи ще има подкрепата и от парламентарните кръгове, от всички тези, които са заинтересовани в България да се извърши наистина по един демократичен начин декомунизацията, да се извърши СтБ/КТ 1223.1 детоталитаризацията на българското общество. Това ще стане в редица сектори, аз говоря сега конкретно за дипломацията. Съкращенията ще засегнат и тези хора. Проблемът е обаче, че ние не разполагаме с необходимата информация.
	Затова аз използувам случая, тъй като това сега се документира, за да се обърна към Народното събрание официално като министър на външните работи с искане да ми бъде дадено право, да ми бъдат предоставени списъци на онези служители на Държавна сигурност до 10 ноември 1989 г., които са работили и които сега работят в Министерството на външните работи като дипломати, тъй като на тази база аз ще имам възможност заедно със синдикатите, заедно с другите ръководители в министерството, да предложим за съкращение тези лица.
	Същевременно в момента се подготвя и в най-скоро време ще започне процес, който ще представлява проверка на професионалната подготовка на дипломатите. В този процес, който ще продължи късо време, ще бъдат включени всички служители в Централното управление на Министерството на външните работи. Разбира се, тук аз нямам предвид началниците на отдели и управления, които в момента са поели отговорността за ръководството на външната политика на България и, естествено е те да носят такава отговорност, каквато носи и министърът на външните работи. Всички други ще бъдат подложени на проверка. В тази проверка министърът на външните работи няма да участвува. Ще участвува широка комисия, в която ще бъдат включени преподаватели от университети, от научни институти, ръководителите на съответните отделил или управления, ще бъдат включени като наблюдатели представителите на двата синдиката в Министерството на външните работи.
	И аз използувам случая и много благодаря на госпожа Поптодорова за нейния въпрос, тъй като ми дава възможност да направя и това, което е необходимо, във връзка с тази подготовка, предлагам официално в проверката на професионализма да участвуват като наблюдатели представителите на трите парламентарни групи в Народното събрание. Тоест, ние ще осигурим пълна гласност, ще осигурим, както сега е модерно да се казва, абсолютна прозрачност в този процес, за който говоря. И тогава се надявам, че няма да има никакви въпроси, освен въпросите, свързани с конкретното провеждане на проверката на професионализма. 1223.2
	Искам също така да ви информирам, че, тъй като априори се предполага, че в Министерството на външните работи работят професионалисти, ние няма да раздаваме предварително въпросници, няма да информираме предварително каква ще бъде темата на проверката, а всеки ще се явява пред широката комисия с ваше участие, на трите парламентарни групи, ако приемете това, и ще решават конкретни казуси. Ние искаме да се убедим в това, че всеки дипломат ще може конкретно да реагира на конкретна ситуация, използувайки своя професионализъм.
	НОРА АНАНИЕВА (от място): А кой ще има право на вето?
	МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Аз се нядавам, че госпожа Нора Ананиева, която очевидно посреща с много голям интерес това, което казвам, също така ще участвува по политология, по проверка на знанията в тази сфера.
	НОРА АНАНИЕВА (от място): Аз ще участвувам по езиците.
	МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Това означава, че за около един месец - до края на месец март, хората, които работят в Министерството на външните работи, ще получат вече необходимата сигурност за по-нататъшната си творческа изява в българската дипломация.
	Същевременно този процес е свързан и с още един - в чужбина. Тъй като ние нямаме намерение да делим кадрите на такива в Централно управление и такива в чужбина, с решение на правителството всички, които се намират в момента в нашите дипломатически и консулски представителства в чужбина, ще могат да бъдат връщани в България, като Министерството на външните работи няма да бъде задължено да разглежда трудовите договори като съществуващи. Напротив, ще се сключват нови трудови договори с всеки един по преценка, която Министерството на външните работи ще прави за задграничната работа на служителите в нашите дипломатически и консулски представителства. Ще има един резервен щат от 40 бройки, на който със срок до 2 месеца ще могат да бъдат назначавани (следователно временно) връщащи се от чужбина кадри.
	Използувам случая, за да кажа, че ние сме в началото на едно съществено обновлление на нашите кадри в чужбина. Аз напълно споделям оценките на много депутати, включително и от Българската социалистическа партия, затова че в нашите задгранични представителства в чужбина трябва да се извършат много съществени промени. Надявам се, че и госпожа Поптодорова, която познава нашата практика в чужбина, ще се съгласи с тази необходимост. 1223.3
	Ето защо, госпожа Поптодорова, надявам се също, че Вие ще останете удовлетворена от начина, по който сме решили да процедираме. Ние искаме тези промени да бъдат извършвани от онези, които наистина заслужават да бъдат в редиците на българската дипломация, защото са доказали през годините своя професионализъм, доказали са и своята моралност и същевременно бихме желали да дадем възможност на нови хора отвън да се явят на конкурс.
	Споменах за чужбина, тъй като, след като решим за тези няколко седмици въпроса за Централното управление, от състава на дипломатите в Централното управление ще бъдат изпращани на работа в чужбина в нашите дипломатически и консулски представителства дипломати. Разбира се, и технически персонал. Освободените места ще бъдат обявявани за конкурс. Тоест, хора отвън също така ще могат да се явяват на конкурс и да защитят своето желание да работят в Министерството на външните работи.
	АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): А депутатки ще могат ли да се явяват?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Както беше в миналото Народно събрание. (Оживление в залата)
	МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Не съм задължен да отговарям на господин Александър Йорданов, тъй като въпросът не му е актуален за съответната процедура дали могат депутатки да бъдат дипломатки, но ако въпросът е за госпожа Поптодорова, доколкото знам, тя има своя трудов договор в Министерството на външните работи, както господин Иван Генов и други господа от Парламентарната група на Българската социалистическа партия поне докато са депутати в Народното събрание.
	ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (от място): Това е добра новина. (Шум в залата)
	МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Дошло е времето, когато наистина ще трябва да бъдат решавани въпросите по един начин, който не е свързан с каквито и да било партийни пристрастия, а единствено на основата на професионализма и на ясните морални критерии, които се поставят пред всички български граждани. (Шум в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Поптодорова, два уточняващи въпроса или благодарност към господин министъра? 1223.4	ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Аз ще кажа. Аз ще си избера.
	Благодаря на господин министъра. Аз мисля, че той не бива да проявява прекомерна чувствителност, когато попада в петъците в парламента, тъй като те са петъци за парламентарен контрол и неговият, как да кажа, дълг или съдба може би на управляващ е именно такава - да изтърпява критики, невинаги приятни, невинаги приемливи от страна на опозицията. Така че ние сме с определени роли в това Народно събрание и аз предлагам да ги изпълняваме колкото можем по-добре, всички страни и участници.
	Аз аплодирам вашите добри намерения за бъдещето. И аз не съм имала съмнения, че ще се стигне до точно такива намерения. Но моят въпрос не беше свързан с едно неопределено бъдеще, а беше свързан с едно току-що отминало, а може би и не докрай изминало време, и с днешния момент. А точно към дата януари - февруари и към днешна дата аз ясен отговор не получих.
	Направи ми впечатление молбата на господин министъра към Народното събрание за предоставяне на списъци със съответна информация. И не мога да не отбележа тук странното съвпадение, че тази молба идва пред нас ден или два, след като във в. "Репортен 7" излезе един списък, не един, той не е просто един, това е той, списъкът, компроматът, както господин Йорданов каза, който се въргаля по чекмеджетата на всеки завеждащ  и заместник-завеждащ отдел в Министерството на външните работи. И аз не мога да не го свържа с някакви вече направени опити за някакви критерии, друг въпрос е какви, които са подсказали търсенето и съставянето на този списък. И съм принудена да задам един, може би също така неприемлив за господин министъра въпрос: Той ли е възложителят на този списък? И ако той е възложителят, кому е възложил този списък.
	Освен това искам да знам неговата лична оценка за списъка.
	Искам също така да знам дали отстраняването на госпожица Ганета Минкова и господин Велислав Добрев от кадровата сфера имат някакво отношение и са свързани по някакъв начин със списъка във в. "Репортер 7". СД/ЙА 1224.1
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много станаха въпросите. Господин Стоян Ганев сигурно ще има възможност да отговори.
	МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Госпожа Поптодорова много подобре от мен познава кухнята на българската дипломация от много години насам и аз се учудвам на нейните въпроси. Очевидно е, че в тези въпроси се влага някакъв особен смисъл, който е обхванал днес госпожа Поптодорова. Но искам да ви успокоя, госпожа Поптодорова, че този списък, за който вие говорите, това е впрочем вече една параноидна форма, която обхваща някои кръгове в обществото ни, без обаче да можем да знаем кои са, той като те са все още тъмни. Параноидност на тема списъци и на тема компромати. Много се надявам, че вашата интелигентност ще ви позволи да останете здрава и да не се разболявате от това много чудно заболяване.
	Що се отнася до списъка, за който вие говорите, аз вчера за първи път го видях на страниците (ако е този, разбира се) на "Репортен 7". Аз никога не съм виждал никакъв списък, още веднъж искам да кажа това, и мога само да съжалявам, че съм един от хората, които имат отношение към външната политика, но не са били информирани за тези въпроси. Това го казвам найотговорно тук, пред Народното събрание, тъй като със същата отговорност искам да поставя отново въпроса, но тук вече, в пленарната зала, за отговорността на тези, които контролират специалните служби.
	Когато се говори за изтичане на информация, първият въпрос, който се поставя, е откъде изтича тази информация. Тази информация, сами разбирате, ако е дошла в Министерството на външните работи, тя идв авторично, отнякъде. Откъде? Това е въпросът, който трябва да получи отговор, преди да бъде изяснен вторият въпрос - защо се намира в Министерството на външните работи;. защо наистина началниците на съответни отдели в Министерството на външните работи, и госпожа Поптодорова го знае много по-добре от мен това, знаят, наистина знаят по естеството на тяхната работа тези хора, които наистина се занимават със специфична дейност в чужбина.
	За мен тази система, която е съществувала и която все още съществува, е несъвместима с нашите представи за нацио1224.2 нална сигурност, несъвместима е с нашите съвременни представи за разузнавателна дейност. Основата на нашата разузнавателна дейност трябва да бъде насочена в момента, разбира се, аз си позволявам да кажа това не като министър на външните работи, а като човек, който в момента има отношение към тези въпроси, основната задача на тези специални служби е да се установи кой е ограбил България; къде са изтекли милионите, а може би и милиардите, и превърнати в долари? (Ръкопляскания от мнозинството, възгласи: "Браво!") Това е. задайте този въпрос на ръководителите на специалните служби: Колко средства и колко мошеници те са установили през последните 2-3 години. И тогава ще разберете коефициента на полезно действие на тези служби. А основната им задача е също така да се борят срещу контрабандата, срещу търговията с наркотици, срещу търговията с оръжие... (Шум в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина! (реплика от ПСБСП: "Въпросът е за списъка!"; Венцеслав Димитров: "Защо ги защитавате?")
	МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Ето това е въпросът, който вие като депутати смятам, че трябва да обсъждате.
	А по отношение на списъците, за които госпожа Поптодорова говори, за мисля, че от ваши колеги, от дипломацията от едно време вие можете сама сега да си съставите някакъв списък, за съжаление. А точно това ние искаме да ликвидираме. Искаме да създадем гаранции за националната сигурност на България, като се установи, именно пред парламента мога да го кажа това, пълен парламентарен контрол върху специалните служби. Пъ пълният парламентарен контрол върху специалните служби може да бъде осъществяван по отношение на онези органи, по отношение на които Конституцията позволява да се извършва парламентарен контрол. Това е критерият, който трябва да залегне според мен и в законодателното решение на въпроса.
	Вие, госпожа Поптодорова, се интересувате за това дали аз знам, дали аз имам представа за всичко това. Аз вече се опитах да ви обясня каква представа имам. Предсттавата ми е, че досега съществуваше, и все още за съжаление съществува, такава система на взаимоврръзка между Министерството на външните работи, специалните служби, която не отговаря на националната сигурност на България. 1224.3
	Поради това правителството взе решение да възложи на трима министри да внесат в правителството своето становище и то да вземе решение за начина, по който в бъдеще ще бъдат изпращани наши задгранични служители в чужбина, които имат специфични задачи. Този въпрос трябва да бъде решен в найскоро време, ако действително ние се интересуваме за националните интереси и за сигурността на България.
	Време е да се сложи край на всички тези брътвежи, на тези, както казах, паталогичност, свързана със списъците, и да се каже цялата истина на българскот ообщество...
	НОРА АНАНИЕВА (от място): Да, да, време е.
	МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Да се каже кой е отговорен за всичко това; да се каже кой ръководи специалните служби; какво представляват специалните служби в момента. (Шум в залата) Например да се постави въпросът защо министърът на външните работи го няма този списък, но пък "Репортен 7" го има.
	Доколкото разбрах, съществува взаимообвързаност между един човек във в. "Репортен 7" и един човек в Националната служба за разузнаване. Този човек е един от съветниците на един от ръководителите на Националната служба за разузнаване. Връзката е свързана с много тесни роднински връзки.
	Аз мога да продължа, обаче спирам дотук, тъй като надявам се, че в най-скоро време вие ще може да разберете повече от истината. И тогава съм убеден, че всички ще бъдете много по-спокойни.. Аз разбирам вашата загриженост и разбирам че присъстващите в тази зала, надявам се, без нито едно изключение нямат нищо общо с тези мръсотии, които в последните месеци се опитаха някои политиканствуващи хора да рразиграят в България. Дошло е време обаче, когато тези политиканствуващи хора, които може би невинаги са свързани с една или друга партия, както би помислил на първо време някой, ще трябва да си седнат на мястото. А тяхното място може би не е това, което те сега заемат. (Ръкопляскания от мнозинството)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Поптодорова. 1224.4	ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Отново благодаря! Но мисля излишно е да обяснявам, че основният смисъл на питането ми беше да намеря отговор на един въпрос - извършваните кадрови промени в министерството дали стават по професионален или по политически признак. Признавам, че трябваше да стигна до отговора по пътя на дедукцията повече, отколкото по пътя на прав и ясен текст.
	Искам да съобщя, че преди около година може би във Външно министерство бе връчен един списък ( след Закона за деполитизацията) от Координациония съвет на Съюза на демократичните сили за хора, които трябва да бъдат уволнени. Категориите тамса шест. Първо, хора, работили в ЦК на БКП. Второ, друга номенклатура. Трето, роднини и близки на известни фамилии, Четвърто, кадри, които  чакат да заминат зад граница. Пето, активни участници във възродителния процес. И шесто, участници в предизобраната кампания на БСП. Трогателно простодушно е последната точка от списъка, защото трябваше да бъдат включени поне и участниците в предизборната кампания на СДС, каквито имаше и които аз лично познавам.
	Аз бих се отнесла сериозно към този списък, ако особено покъртително в него не бе липсата на професионализъм - един най-важен за мен критерий. Професионално непригодни за дипломатическа работа. Такъв критерий в този списък липсва. Очевидно тази именно категория в момента е вън от вниманието на управляващите.
	Този списък съдържа 160 имена, от които 4 се повтарят, т.е. хората са 156. Досега са освободени 70 по този списък, доколкото аз зная и остават още 86. Сега виждаме и втори списък, за който си говорихме преди малко и трябва да кажа, че сравнението между двата остава едно много тъжно чувство. Първият поне има амбицията да бъде по-приличен, да бъде по-делови. Докато вторият, дори и да съдържа някои верни данни, трябва да кажа, че носи онзи вулгарен, малограмотен, доноснически стил, който вероятно ще открием, ако надникнем в личните си досиета от преди 10 ноември, ако разбира се министър Соколов ми даде такова право.
	Аз също така се питам кой го е готвил, затова защото той е насочен срещу службите и съдържа именно кухненска информаНЧ/ЙА 1225.1 ция, която може да бъде събрана коридорно в помещенията на Външно министерство. Но пак казвам: тук очевидно отговорът тепърва ще се търси и намира.
	Не мога да не си направя съответни заключения за експертната помощ, която ползва господин външният министър и считам, че за една година тя определено деградира.
	Също така смитам, че подозренията за определени връзки между днешните управляващи и бившата тъмночервена номенклатура стават все по-основателни.
	Питането ми беше елемент от един генерален въпрос за българското общество - става ли смяна на системата или не. И тъжната ми констатация днес е, че такава смяна не става, тя се отлага за едно известно време. В момента се извършва проста, ясна, стара, известна смяна на властта, която просто укрепва системата. Така че: "Кралят умря - да живее кралят!" (Шум в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Райчевски.
	СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Искам да се изкажа по процедурен въпрос. С това мое процедурно изказване аз изразявам своя протест за начина, по който се ръководи и организира времето за парламентарен контрол. В това време повече се дава думата на нашите колеги от БСП, а много по-малко на тези от СДС. (Протести в залата от ПСБСП) И времето се изконсумира повече от тях.
	Аз лично съм поставил преди месец питане - от 12 февруари и господин министър Василев вече идва два пъти в тази зала, т.е. две седмици поред и сега той отново ще си отиде, без да може да отговори на моето питане.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво предлагате, господин Райчевски?
	СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: А това не е мое питане, това е питане за което живо се интересуват десетки, стотици, мога да кажа много стотици преподаватели в нашите висши учебни заведения.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И какво предлагате сега?
	СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Поне в следващата седмица във времето за парламентарен контрол думата да ми бъде най-после дадена. 1225.2
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Василев.
	ЙОРДАН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми колеги, в днешния дневен ред, а и миналия петък имаше точка за отчет на Агенцията за чуждестранна помощ. Господин Симеонов е в кулоарите, очаква и пита дали ще му бъде дадена думата.
	Аз предлагам да удължим работното време с 15 минути и да го изслушаме. (Протести от блока на ПСБСП) Това е ваша воля, но този отчет трябва да бъде изслушан.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма да подлагам на гласуване, тъй като ние не сме изчерпали питанията и въпросите. Петнайсет минути няма да решат въпроса, тъй като към господин Стоян Ганев има още три питания. Ако ги сложим по 10 минути, това правят 30 минути. Ту е и председателят на Комитета по енергетика. Към него има актуален въпрос, който ще отнеме поне десетинапетнайсет минути. Господин Николай Василев също чака с две питания към него.
	Така че, приключвам с питанията и въпросите за днес, за да мога да направя съобщенията за следващата седмица. Работното време е до 13 часа.
	Икономическата комисия - сряда, от 10 часа в пленарната зала.
	Законодателната комисия - вторник, от 10 часа в зала "Запад".
	Комисията по национална сигурност - на 18 и 19 от  9 часа.
	Комисията по национална сигурност - на 17, вторник, ще посети изложба на отбранителната промишленост. Тръгване в 10,45 ч. от Народното събрание.
	Комисия по вероизповеданията - 17 март, вторник, от 13 часа.
	Пресконференция (съобщаваме я за трети път) "Земята чака своя закон" - понеделник, от 11 часа в зала "Запад".
	Комисия за младежта, спорта и туризма - четвъртък, от 11 часа.
	Комисия по околната среда - 18 март, от 9 часа.
	Комисия по труда и социалното осигуряване - 18 март, от 10 часа. 1225.3
	Икономическата комисия - 10 март, от 10 часа.
	Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 15 часа.
	Председателският съвет ще бъде в сряда от 13,30 часа в кабинета на председателя на Народното събрание.
(Закрито в 13 часа)

	ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п)
                               (Снежана Ботушарова)
	ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п)
                               (Кадир Кадир)
	СЕКРЕТАРИ: (п) Илиян Живков Илиев
  
                    (п) Руслан Костадинов Семерджиев