Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-03-25

Председателствували: председателят  Стефан Савов  и  заместник-председателят Кадир Кадир
	Секретари: Руслав Семерджиев и Ведат Сакалъ
	ПРЕДСЕДАТТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието.
	От господин Йордан Атанасов Ройнев - народен представител от 11.Ловешки избирателен район, е постъпило искане да бъде внесен законопроект за изменение и допълнение  на Закона за ветеринарното дело. Впрочем през месец декември в Народното събрание бе внесен законопроект на Министерския съвет. Господин Ройнев иска този законопроект да бъде гласуван до края на март. Господин Райнев тук ли е? - Да. Нали това е вашето искане? Проектът е раздаден. Получени са становищата от Комисията по здравеопазването и от Комисията по земеделието. Тези становища ще се дадат днес. Законопроектът не е разглеждан от Законодателната комисия и няма нейното становище. Значи ще трябва да чакаме становището на Законодателната комисия.
	Продължаваме работата по:
	ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1992 Г.
	Председателите на две комисии искаха да се изкажат. Кои са те? От Комисията по земеделието, господин Сепетлиев от Комисията по науката и образованието и от Временната комисия за развитие на планинските райони.
	Господин Сепетлиев, заповядайте. ВТ/ЙА 1107.1
	Моля ви се, трябва да бъдем наясно. Комисиите, в които има единодушие, а това са няколко комисии, трябва да заявяват това, защото в Председателския съвет имаме едно споразумение, че на Предизборния съюз на БСП ще дадем допълнително по 5 минути за тези комисии, в които няма единодушие, в рамките на това, което се дава като време. Затова просто искам да знам в кои комисии, защото има някои комисии, в които становищата по въпросите за бюджета са взети с единодушие.
	Имате думата, господин Сепетлиев, в рамките на 5 минути.
	ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Становище на Комисията по науката и образованието относно законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1992 г.
	Аз съм от Движението за права и свободи, председател на Комисията по образованието и науката.
	Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, драги колеги, позволете ми да предсттавя мнението на Комисията по образованието и науката във връзка с внесения за разглеждане в Народното събрание законопроект за правителствения бюджет на Република България за 1992 г.
	Комисията на три свои заседания обсъди внимателно и задълбочено представения документ, като успя да формулира единно мнение и да постигне консенсус по всички онези въпроси, които можеха да бъдат спорни и да получат различна оценка.
	Комисията констатира следното:
	1. Икономическото положение в нашата страна е крайно лошо. Производството продължава да намалява, безработицата се увеличава, жизненото равнище на населението спада, като значителна част от него живее под необходимия социален минимум. Не може да се разчита на външни помощи и заеми. Интелектуалната емиграция на хора можещи и знаещи е доста висока, а цените на всички стоки неимоверно много пораснаха. Инфлационният процес се задълбочи.
	Про това положение е съвсем ясно, че единственият възможен вариан на правителствен бюджет, който трябва да бъде представен в парламента, е един консумативен бюджет. При това  изграден на базата на изключително големи икономии. 1107.2
	2. Сравнението, което успяхме да направим с правителствения бюджет от 1990 г., говори, че имаме едно абсолютно увеличение от около 395 на сто. Тоест бюджетът е с около 4 пъти по-висок от този, приет, одобрен и реализиран през 1990 г. Увеличението обаче е само фиктивно. Отчитайки инфлационния процес, който за отделните групи стоки е от 600 до 800 на сто, се вижда, че налице е реалното съкращение в частта за образование и наука от порядъка на над 20 на сто.
	3. Отпуснатите средства за образование и наука са крайно недостатъчни. По размер те са около 20 на сто по-ниски от тези, изразходвани през 1990 г. Тази цифра е събразно наша експертна оценка, при която се опитахме да отчетем настъпилия инфлационен процес през тези 2 години.
	4. За някои от разходите на отделни ведомства, увеличението е в рамките на онова, което е средно за бюджета, тоест около 4 пъти. Такова е и увеличението например за ведомствата, осигуряващи отбраната и сигурността на страната - увеличение 3,8 пъти. За други по-крупни пера от разходнат ачаст на бюджета увеличението е по-високо.
	5. За съжаление същото не може да се каже и за разходите, направени в системата на духовната сфера и преди всичко за образование и наука. поради липса на данни за 1990 г. тук сравнението е напрравено с предходната 1991 г. и увеличението на издръжката за образование е само 1,55 пъти, а за наука 1,26 пъти.
	Подобно ниско по размер увеличение говори преди всичко за стеснено възпроизводство в тези две обществени сфери.
	Очертава се неблагоприятна тенденция през 1992 г. да  се отиде към физическо съкращаване на научни работници и преподаватели във висшите учебни заведения, съкращения на учители и възпитатели в средните учебни заведения.
	Поради това комисията настоява да се потърсят средства за увеличаване издръжката на образованието и науката.
	6. Възможни икономии на държавния бюджет комисията вижда в изключване от държавното финансиране на такива структури като Института за изследване на младежта, Комисията за защита на конкуренцията, Българския туристически съюз, Съюза на българските автомобилисти, Федерацията на потребителите, Асоциацията за икономическо програмиране и някои други консумативни звена, 1107.3 които според нас могат да се самоиздържат.
	Комисията счита, че дейностите на обособените на самостоятелен ред в бюджета на Института за държавно и стопанско управление, Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури следва да продължат, но категорично не сме съгласни те да имат привилегията на ранг министерства, академии и други. Тоест да намерят своето място като структурни звена в крепните научни организации.
	7. В представения ни проект на правителствен бюджет както и в негови ясъкратен вариант, така и в рразгърнатия му вариант, разходите за средно и висше образование са дадени обединено. Не са посочени бюджетите на отделните висши учебни заведения. поради това комисията среща определени затруднения във връзка с анализа, който представяме.
	В тази връзка настояваме в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 2 от Закона за академичната автономия, издръжката на всяко висше учебно заведение да бъде изведена на отделен ред.
	8. В проектобюджета се намалява финансовата издръжка на полувисшите учелни заведения през 1992-1993 г. Това на пррактика означавма, че от 15 септември ще бъдат ликвидирани 16 400 студентски места от полувисшите учебни заведения, които завършват първи курс през учебната 1991-1192 г.
	9. Предлагаме в показателите от раздела "Текущи разходи" на правителствения бюджет за 1992 г. да се промени предвидената сума за фонд "Наука и научни изследвания" от 53 млн.лв.  на 72 млн. лв., както и да се запази държавната поръчка за прием на студенти във висшите училища най-малко на равнището на тази от 1991 г. и съобразяване на бюджетите на висшите учебни заведения с тази поръчка.
	И 10, последно. В таблиците на разгърнатия вариант на бюджета прави впечатление сравнително големият относителен дял на така наречените "други разходи". За някои ведомства този относителен дял надхвърля 70-80 или даже 90 на сто. Това ограничава възможността за един по-детайлен анализ.
	И накрая някои други бележки, които могат да бъдат отправени към съставителите на правителствения бюджет. Те са следните: 1107.4
	Методиката за съставяне на бюджета би трябвало да бъде по-подробно изяснена. Същото се отнася и за съдържанието на отделните приходни и разходни пера.
	Някои от предложенията са дадени изключително подробно. Например за новостроящите се екологични обекти и за разходите по отделни общини. В случая става въпрос за малки по обем разходи, които нямат съществено значение за целия бюджет. А ние като депутати се интересуваме от онези разходи, които заемат лъвската част от държавния бюджет..
	По-нататък, в бюджета липсва перото "капитални вложения в чужди страни", а те по наши сведения по размер са приблизизително колкото дефицита на държавния бюджет - около 10 млрд.лв.
	В заключение комисията препоръчва приемането на първо четене на така предлагания в Народното събрание правителствен бюджет, като настоява направените препоръки да бъдат съобразени. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Сепетлиев. Единодушно ли е решението? Единодушно взето. Добре. това е важно за разпределението на времето сега.
	Господин Марков, ако обичате.
	Моля, групата на Предизборния съюз на БСП вече ми даде ораторите. Моля групата на СДС, както и Движението за права и свободи, за да можем да продължим нататък. Аз смятам, че с комисиите постепенно свършваме вече. Моля ви, с картите. Господин Сепетлиев обеща, че ще бъде много кратък, но той просто не си беше премерил времето. 1107.5	ПЕТЪР МАРКОВ (СДС): Аз съм председател на Временната комисия за развитие на планинските райони.
	Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Позволете да насоча вниманието ви към единодушно приетото становище относно законопроекта за правителствен бюджет на Република България за 1992 година. Временната комисия за развитие на планинските райони разгледа на заседание, проведено на 23 март 1992 г., в присъствието на упълномощени представители на Министерство на земеделието и Министерство на транспорта проект аза Закон за държавния бюджет за 1992 г. в частта му относно преференционалното субсидиране на земеделието в планинските райони на страната ,както и решение # 102 на Министерския съвет от 18 март 1992 г. Бе утвърдено следното становище:
	1. Намира за целесъобразно отпускането на субсидия в размер на 400 милиона лева за селскостопанските производители от планинските и полупланинските райони на страната.
	2. Категорично възразява срещу решение # 102 от 18 март 1992 г., съгласно което средствата, предназначени за подпомагане на земеделското стопанство в планинските райони, се пренасочват за кредитирането при облекчени условия на земеделското стопанство в страната.
	Съображенията, поради които комисията намира решението на Министерския съвет за неприемливо, се свеждат до следното: необходимостта от диференциран подход към проблемите на земеделието в планините е безспорна. Не само българският, но и чуждестранният опит е в подкрепа на това. В страни като Франция и Швейцария преференциалната политика на държавата по отношение на планинските територии е скрепена със закон. С приемането на закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се разкри възможността за неговото незабавно приложение именно в планинските и полупланинските райони на страната, където реалните граници на имотите на собствениците са запазени. Гарантирането на безлихвени или нисколихвени кредити в този решителен за аграрната реформа момент е абсолютно необходимо и безспорно целесъобразно. ЦМ/ЙА 1108.1
	Същевременно насочването на предвидените в проектобюджета на страната суми към селскостопанските производители от цялата страна е нецелесъобразно поради малкия размер на средствата и поради факта, че в равнинните части на страната възстановяването на собствеността върху земеделските земи ще се забави.
	Поради тези съображения Временната комисия за развитие на планинскките райони предлага решение # 102 на Министерския съвет да бъде отменено.
	Предлага се също така предвидените 400 милиона лева да бъдат запазени и използвани за стимулиране на производството на селскостопанска продукция в планинските райони през 1992 година, като правителството разработи съответен механизъм за тяхното целенасочено използване.
	Препис на решението да се изпрати за сведение  на Министерството на земеделието и Министерството на финансите.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стефанов - председател на Комисията по земеделието има думата.
	Становището на подкомисията по средното образование е изготвено и раздадено на депутатите, ще се даде на министъра на финансите и на Комисията по бюджета. Ако започнем да изслушваме и подкомисиите, ще изгубим много време. това становище е отпечатано, раздадено и е на разположение на всеки един от депутатите.
	КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Многоуважаеми господин председателю, уважаемо председателство, почитаеми дами и господа народни представители! Ще ви прочета становището на Комисията по земеделието при Народното събрание относно проектобюджета, представен за приемане от ХХХI Народно събрание.
	Становище на Комисията по земеделието по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1992 г.:
	Постоянната комисия по земеделието на 19 март 1992 година обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1992 г. и прие следното становище:
	Законопроектът не осигурява необходимите условия за развитието на икономическата реформа в земеделието, чиито основни елементи се реализират  в  рамките на правителствената 1108.2 програма за стабилизиране, либерализация и преструктуриране на стопанската дейност в страната. А за да се създадат максимални условия за възраждане, връщане собствеността на земеделските земи и развитие на частното земеделие, комисията предлага:
	1. С актуализирания държавен бюджет за 1992 г. да се разделят отраслите селско и горско стопанство като самостоятелни - стр. 8, т. 8б.
	2. В бюджета да се завишат средствата за селското стопанство, за да се гарантира нормалната дейност, включваща и пролетната кампания, предстояща да се извърши в страната ни.
	3. С актуализирания държавен бюджет за 1992 г. да се осигури за селското стопанство банките да предоставят кредити за финансиране при лихвен процент не повече от 15-20 на сто с гарантиран от държавата кредит.
	4. В посочения показател в законопроекта за държавния бюджет "Научноизследователска и учебна дейност" да се разграничат средствата за фундаменталните научни изследвания от приложните, като се има предвид финансирането на научна тематика с национално значение. Тук ние имаме предвид дублирането в научните институти и звена, което довежда до прекалено разходване на средства от държавния бюджет, без да има някаква ефективност  от  наукоприложимите дейности, които са застъпени в тези институти. Затова насочваме нашата мисъл тематично в бюджета тези изследвания да се развиват по тематика, която е финансирана от бюджета.
	5. Средствата, предвидени за селскостопанска продукция, произведена в планински и полупланински условия, да се запазят. Имаме предвид същото решение на Министерския съвет # 102, което фактически на практика не може да раздели в крайната си част, отнасяща се до запазване на ценния генофонд в нашата страна... не можем да ги делим като планински, равнинни и т.н. Затова ние предлагаме четиристотинте милиона лева, които са насочени в специалната си част за производство на продукция от планинските и полупланинските райони, да останат, за да може да има някакъв, макар и малък стимул за това трудно производство в тези райони.
	6. Да се създаде Национален фонд към Министерството на земеделието за подпомагане и развитие на земеделието. Източниците да бъдат следните:
	- средства от държавния бюджет; 1108.3
	- отчисления от печалбата на банките, организациите и фирмите;
	- държавни заеми;
	-вследствие приложението на Закона за земята и ликвидацията на досега съществуващите административни структури, фондовете,	 които ще се черпят и са предвидени в бюджета, да бъдат прехвърлени в Национален фонд, който да бъде специализирано насочен за развитие на частното земеделие или на частно кооперативно земеделие - това, което ще се установи за в бъдеще. 1108.4	7. Да се отделят и завишат средства по поземлената реформа като отделен показател в законопроекта за държавния бюджет. Предвидените сега средства са недостатъчни, като се има предвид и променящата се инфлация, тъй като вие сте записали поземлената реформа в "други". А тези "други" не са конкретизирани в частта си "поземлена реформа".
	Комисията подкрепя и предложението на Комисията по бюджета и финансите при Народното събрание за заделяне на 5 на сто от общия бюджет като резервен, от която част ние или Комисията по земеделието предлага една част от тези 5 процента да бъдат предоставени на националния фонд към Министерството на земеделието с насоченост замеделската ни реформа, която предстои, и стимулиране на частното земеделие или частното кооперативно земеделие.
	Още едно предложение имаме. Липсват мелиоративни мероприятия. Вие знаете, че мелиоративните мероприятия са едно доста голямо перо за държавния бюджет, така че нашата препоръка е да намерят място и мелиоративните мероприятия.
	Комисията по принцип, като подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България, настоява нашите предложения да бъдат включени при доработването на бюджета. Благодаря ви за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
	Отец Стефан има думата от името на Комисията по жалбите, предложенията и петициите на гражданите. Той сега ще дойде? А кой е тук?
	Господин Трендафилов, Вие виждам, че искате думата, но не може да Ви дам думата, затова защото няма решение на вашата комисия.
	Коя комисия е готова? Добре, тогава - от Комисията по здравеопазването, заповядайте.
	Господин Стефанов, само че Вие не ми казахте това решение единодушно ли е, или не е. Само това ме интересува.
	КРАСИМИР СТЕФАНОВ (от място): Нямахме разногласия...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се, не "нямаме разногласия". Кажете единодушно ли беше решението или не.
	Единодушно. Добре. ВЙ/ВР 1109.1
	ОТЕЦ СТЕФАН (СДС): Аз съм от СДС, от Християнския съюз "Спасение" и съм председател на Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите.
	Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите е малко по-особена, знаете, защото изработва своите становища въз основа на постъпващите писма и предложения, най-вече - жалби. По този начин, на тази основа, е и нашето становище, прието на 19 март по бюджета на Република България.
	Най-много са писмата, постъпващи по жилищните въпроси, именно затова най-обстойно сме засегнали, тъй като сме имали предвид него и сме го засегнали, когато сме оформили становището си, а също така сме провели и консултации с другите комисии и се присъединяваме към повечето от тях, като най-близко е нашето становище до това на Комисията по труда и социалното осигуряване.
	Отчитайки сериозните трудности при изработването на бюджета в резултат на тежката икономическа ситуация, Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите предлага по приходите, след като приемем по принцип предложения бюджет по приходите - два варианта, защото по-нататък сме предвидили два варианта за разходите. Това са промените, които предлагаме.
	Първи вариант - приема правителствения бюджет на Република България и приходите на обща сума 44 милиарда 459 милиона лева, а в друг вариант от държавните такси, събрани от Министерството на правосъдието, приходите да се увеличат с 30 милиона лева и да станат 444 милиарда 489 милиона лева.
	Втора част - по разходите. Приема правителствения бюджет на Република България за 1992 г. по разходите на обща сума 53 милиарда 628 милиона лева. Най-много - около 55 на сто от относителните тегла на масовите социални поръчки, се съдържат в жалби, отнасящи се до задоволяването на гражданите с жилища. А членовете на комисията приемат общите разходи - 806 милиона и 300 хиляди лева за жилищно строителство, по благоустройство и комунално стопанство и сумата от 440 милиона и 400 хиляди лева за национален компенсационен жилищен фонд.
	Трета точка. Около 30 на сто от жалбите са свързани с труда, социалното осигуряване и социалната защита на гражданите. 1109.2 Членовете на комисията се присъединяват към становището, изразено в раздел трети по разходите за социалните грижи, изразено от Комисията по труда и социалното осигуряване.
	Относно пенсиите - комисията подкрепя изцяло становището на Комисията по труда и социалното осигуряване.
	Значително нарасна броят на жалбите, свързани с дейността на съда, прокуратурата и следствието. През последните години служителите в тях бяха доведени до унизително положение. Предлагаме в раздел втори "Отбрана и сигурност", органите на съдебната власт в точка първа "Заплати и стипендии" от 204 милиона 604 хиляди да стане 234 милиона и 600 хиляди, като ръстът от 30 милиона лева да послужи за увеличаване заплатите в органите на съдебната власт - съд, прокуратура, следствие. В низходящ ред заплатите на районните съдии, прокурори и следователи да не бъдат по-ниски от заплатите на областните управители, като те биват взети за база, с оглед на (а това беше многократно споменавано тук при дебатите) всички нови закони, които ще се приемат, и голяма част от които ще стигат до съда, и за да се получи едно гарантирано правораздаване, справедливо правораздаване, е необходимо заплатите на работниците в тази сфера да бъдат увеличени и за база предлагаме именно областните управители. И в низходящ ред...
	И тук също се предлагат два варианта, като първият сумата от 300 милиона лева да бъде свалена от раздел "Общи държавни служби", точка "а" "Изпълнителни и законодателни органи" и точки 1, 3 и 7 "Други разходи", които от 365 милиона лева да станат 335,5 милиона лева.
	И втори вариант - сумата от 30 милиона лева да бъде осигурена от държавни такси, събирани от Министерството на правосъдието, като приходите нараснат от 335 на 365 милиона лева. Това е казано отпред в становището за приходите, където също приходите са разделени на тези два варианта. Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря на отец Стефан.
	Госпожа Нюсет Хаджимет - от името на Комисията по здравеопазването. Картата, ако обичате, госпожо. 1109.3
	НЮСЕТ ХАДЖИМЕТ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. За протокола - Нюсет Хаджимет, 2. Бургаски избирателен район, Движение за права и свободи. Заместник-председател на Комисията по здравеопазването.
	Упълномощена съм да представя и становището на Комисията по здравеопазване относно законопроекта за правителствения бюджет на Република България за 1992 г. и финансовата политика на правителството през 1992 г.
	Комисията по здравеопазването на две свои заседания разгледа законопроекта за правителствения бюджет и финансовата политика през 1992 г. Комисията си дава сметка, че условията, при които се извършва икономическата реформа в страната, са изключително тежки и неблагоприятни особено за сферата на здравеопазването. В резултат на проведените обсъждания с представители на Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването бе оформено, и то с болшинство, следното становище:
	Комисията по здравеопазването подкрепя внесения проект за Закон за правителствения бюджет на Република България за 1992 г., в който средствата за здравеопазването са увеличени в сравнение с изразходваните средства за 1991 г. с около 3 милиарда и половина или около 65 на сто общо.
	Независимо от това увеличение имаме следните бележки. Въпреки нарастването на абсолютния размер на средствата в сегашните икономически условия Комисията по здравеопазването счита, че те са недостатъчни за осъществяване на здравеопазната дейност. Предвидените средства за храна и медикаменти за здравните заведения са разчетени на база - отчетни данни за 1991 година. Според комисията това не е най-правилният подход, тъй като здравните заведения бяха ограничени в своите разходи до утвърждаването на актуализирания бюджет през миналата година, а освен това разполагаха с натрупани резерви от 1990 г. и е предоставена хуманитарна помощ. Това са фактори, за които не е известно дали ще действуват през 1992 година.
	Средствата за работни заплати са определени на база средната брутна заплата за здравеопазването, утвърдена с решение на Министерския съвет # 358 от 1991 г. - 1420 лева. Считаме и вярваме, че с приемането на правителствено решение за корекция 1109.4 на работните заплати ще бъдат осигурени необходимите допълнителни бюджетни средства за сферата на здравеопазването.
	Въз основа на гореизложените съображения, Комисията по здравеопазването приема предложения проект за правителствен бюджет на Република България за 1992 г. с убеждението, че при необходимост и в течение на годината той ще претърпи необходимите корекции в полза на здравеопазването. Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, госпожа Хаджимет. Само не ми казахте дали това е единодушно решение на комисията, или имаше някакви различия.
	НЮСЕТ ХАДЖИМЕТ (от място): Това са предложения...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Защото ние установихме, поради това че просто...
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Тук няма решение на комисията, тук има предложение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Значи - няма да е единодушно. Ясно.
	Отец Стефан не знам къде е, не го виждам. Трябваше същото да ми каже.
	Мисля, че други представители на комисии няма. (Депутатът Кръстю Трендафилов иска думата)
	Господин Трендафилов, не може да вземете думата като народен представител. Има си ред. Аз бих Ви я дал, ако си заемете мястото като заместник-председател на комисията, но като член на комисията - не може.
	Господин Праматарски е тук някъде в залата и негово право е да вземе думата.
	А господин Праматарски не е направил въобще доклад. Някои комисии не са направили това.
	Господин Трендафилов, Вие ще можете да се вместите във времето на Парламентарната група на БСП, затова защото просто Вие ще имате право... (Шум и реплики от БСП)
	По съвсем конкретни въпроси тепърва ще започнем да говорим. Не можете. Имате думата от името на комисията. Много е просто. Моля Ви се! Тогава ще започна по списъка и ще имате думата. Няма защо да спорим. 1109.5
	КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Вие сам казахте, че хората от комисиите, когато не са съгласни с решението и...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не съм казал такова нещо, господин Трендафилов. Недейте така сега! Не съм казал такова нещо. Ако всеки почне да се изказва, който не е съгласен... 1109.6	Вижте сега какво реши Председателският съвет. В комисии, в които има единодушие, за тях не се дават допълнително по пет минути на Предизборния съюз на БСП. Вие във всеки случай ще можете да се вместите, защото по моя сметка около 5-6 комисии нямат единодушие и за тях ще може допълнително да се даде време. Просто недейте сега за това да говорите. Във всеки случай ще имате време.
	Има думата господин Неделчев.
	МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, Парламентарната комисия по радио и телевизия обсъди перата по бюджета, които се предвиждат за дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Ние имаме становище, докладът е изготвен, но не е приет. И тъй като заседанието на парламентарната комисия е утре сутринта, аз искам да го представя на моите колеги, за да бъде приет като окончателен текст, и затова Ви моля да предвидите за нашата комисия време утре за излагане на този доклад.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не може така! Ние днес трябва да приемем бюджета.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Неделчев, ние чакаме от месеци Вашата комисия. Сега се оказа, че и за бюджета ще я чакаме. Няма да бъде възможно. Комисиите говорят днес.
	Повече заявки от комисии нямаме.
	Моля, от Движението за права и свободи да дадат своите оратори. Те имат възможност да се разпрострат в 20 минути, така е решено.
	Господин Слатински, в Комисията по национална сигурност има ли единодушие?
	НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (приближава микрофоните): Само по един пункт нямаме единодушие и то не по политически принцип.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Значи няма единодушие. А ние тук не разглеждаме въпроса политически, а финансово. Няма единодушие.
	Господин Йорданов, в Комисията по външна политика имаше ли единодушие?
	АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Да.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Ганев, имаше ли единодушие в Комисията по културата? СБ/ВР 1110.1
	ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Да.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Рашков, имаше ли единодушие в Комисията по младежта, спорта и туризма.
	РАШКО РАШКОВ (от място): Да.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета са отделно. При тях има единодушно становище.
	В Комисията по околната среда имаше ли единодушие, госпожа Свободка Стефанова тук ли е?
	РЕПЛИКА ОТ БСП: Тя изказа вчера своето лично мнение. Нека излезе сега да го прочете отново.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имаше ли единодушие? - Нямаше. Добре.
	Във Временната комисия за развитието на планинските райони разбрахме, че е имало единодушие.
	В Комисията по здравеопазването? - Няма единодушие.
	Отец Стефан, имаше ли единодушие във Вашата комисия?
	ОТЕЦ СТЕФАН (от място): Прието е с мнозинство.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: С мнозинство не значи единодушие.
	При това положение Предизборният съюз на БСП получава допълнително 20 минути. Вие сте дали списък от 10 души, можете да си направите сметката. Въпросът е в 80 минути дали ще вместите и господин Трендафилов. Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление въобще нямат решение. Не са представили решение. Не всички комисии са представили решение.
	Това са тези 80 минути, които имате вие.
	Комисията по труда и социалното осигуряване също няма единодушие.
	В СДС има седем оратори, които трябва да се вместят в 60 минути. Това значи не повече от 7-8 минути. Ще спазваме строго този регламент, който сме установили.
	Чакам списъка на Движението за права и свободи, което ще трябва да се вмести в 20 минути.
	Започваме с господин Стефан Стоилов, който е пръв от Предизборния съюз на БСП. 1110.2
	СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Стефан Стоилов, Парламентарен съюз за социална демокрация.
	Уважаеми колеги, да представиш бюджет в сегашното състояние на икономиката е трудна работа. Безспорен е фактът на непрекъснато задълбочаваща се рецесия на производството, но главният фактор за тази тенденция е политиката на сегашното правителство. Тъкмо защото това е истина, основателен е въпросът защо продължава тази неблагоприятна тенденция в развитието на икономиката. Аз приветствам използвания подход на представяне на бюджета в плоскостта на проблемите за състоянието и перспективите на българската икономика на макроикономическата рамка на финансовата политика на правителството, на правителствените цели и намерения за 1992 г. Това позволява към проблемите на бюджета да се пристъпи от позицията на провежданата през последните шест месеца стопанска политика и проектировките на правителството в тази област.
	Въпреки очерталата се тенденция за два пъти по-голям спад в производството още в края на първото полугодие на 1991 г. политиката на правещите реформата остана непроменена. Шокът от това не закъсня. Потреблението се сви с 60 на сто, стокооборотът - със 70 на сто по съпоставими цени. Продължи неглижирането на реалната икономика. Министърът на финансите повтаряше многократно, че не го интересува производството, а правенето на доходи. Това, изглежда, е възможно в неговите представи, но не се среща никъде под слънцето, тъй като няма страна, където да се правят доходи, без да се прави производство. И кривият оптимизъм обещаваше през лятото, а след това и през есента значителен подем, двупроцентова инфлация през есента-зимата. Това не стана. Същевременно беше пропуснат един много важен момент, забелязан от повечето икономисти на страната, в това число и от председателя на Българската народна банка, някъде в късната пролет и началото на лятото, когато винтовете на строгата ограничителна политика трябваше да бъдат разхлабени и да се подаде ръка на производството. Стопанската политика обаче остана в плен на пълния монетаризъм, хипнозата продължи. Тъкмо по това време се появиха и оценки въз основа на полския опит за неадекватността на такава политика към условията в бившите соцстрани. Трудно може да се скрие сривът, който се получи в приходната част на бюджета за 1110.3 1991 г. Държавата и бюджетът не подадоха ръка на производствените сектори - държавен и частен, мотивирайки се с необходимостта от провеждане на антиинфлационна политика. Но тъкмо поради това големият спад и свиването на данъчната основа доведоха дефицита до величини, двойно по-големи от планираните в началото на годината.
	Бидейки в плен на монетарната хипноза, авторите на доклада превръщат основни дефекти на стопанската политика в нейни достойнства. Това е една непозната досега икономическа алхимия. Бюджетът се измъква от икономиката. Това поражда голямо самозадоволство у авторите.
	Господа, къде и кога в подобни кризисни условия сте наблюдавали държавата да се измъква от икономиката? И пазарните икономики не познават подобно нещо. Това няма нищо общо с практиката на тоталната намеса на държавата в условията на командноадминистративната система. Не за това става дума. Големият проблем на 1991 г. беше да не се допусне процесът на стабилизация да се срине, да се срине производството и потреблението до драстично ниско равнище, което стана на практика. Вашата политика засилваше и засилва рецесията. Това е неприятно, но е факт. Извънредно твърдата парично-кредитна политика е по-лесна - това трудно може да се оспори - за прилагане, отколкото по-гъвкав курс с отчитане на промените в течение на годината и включване на реални мерки за стимулиране и съживяване на отделни сектори в производството. Това, съчетано със своевременното започване на действителните структурни реформи, би спестило на България голяма част от дълбоката рецесия, в която се намираме сега. Провежда се по-леката, по неадекватна за нашите условия политика.
	Предложеният бюджет е слабомощен. Това се вижда с невъоръжено око. И не може да бъде друг. Той е неизбежен продукт на неадекватната на условията, в които става реформата, стопанска политика. Самите съставители добре знаят, че приходната част в определена част е имагинерна. Тя е изградена върху заложен спад от 4 на сто, но аз повече се доверявам на авторите на макроикономическата рамка, които почти убедено прогнозират един спад от 10 на сто. Аз не отивам зад границите на страната и правените от задгранични експерти специалисти размери на спада, който очакват източноевропейските страни, в това число и България. 1110.4
	Това именно заплашва приходната част със срив, с всички произтичащи от това последствия за цялата конструкция на бюджета.
	От друга страна, бюджетът не притежава, даже в минимална степен, качествата на инструмент, който да обслужва политиката на съживяване на производството, даже такава, каквато тя беше обявена в правителствената декларация през м. ноември. Декларацията остава неподкрепена с практически мерки. Причината е общата философия, върху която е изградена политиката на реформата. Тази философия не предотвратява продължаващото пропадане на българската икономика, бих казал, във вътрешните сектори на омагьосания кръг, от който трудно ще се излезе.
	Казаното съвсем не означава израз на желание за връщане към вчерашната система на предимно бюджетно финансиране на инвестиционния процес. Далеч съм от тази мисъл. Става дума за бюджетната политика на подаване ръка на сектори и производства, които и от нацията, и от Европа са признати за приоритетни и в които по обща оценка на икономистите в страната можем най-бързо да превъртим и по веригата на междуотраслевите връзки да се получат съответни импулси и за други, близки на тях сектори и производства.
	Сега бюджетът предвижда около три и половина милиарда лева за инвестиции. По курса на 1990 г. това е някъде около 350-370 млн. лева. Това е смешно малко и не си струва да се правят опити за оценка на възможните въздействия и ефекти. Бързам да изпреваря възраженията, които биха били направени основателно във връзка с такава една претенция, предявявана към бюджета. Да се пледира за по-голямо участие на бюджета в икономиката в този смисъл при други равни условия, това означава по-голям дефицит. Да. Това означава наистина по-голям дефицит. Но в нашите условия - и това се признава от повечето икономисти в България, въпросът се поставя така - една активна политика на подаване ръка на производството и постигане постепенно съживяване на икономиката, спокойно може да понесе един по-голям дефицит. Размерът на дефицита трябва да отговаря на определени изисквания, но той не следва да се фитишизира. Дръпналата нагоре икономика може да понесе и по-голямо число на дефицита. Ефектът от спиране РД/МД 1111.1 на спада на производството и съживяването на икономиката ще компенсира с плюс увеличения дефицит. А едва ли може да бъде надценено значението на захранването чрез тази политика на редица секори, секторни оживления.
	Само при такъв подход може да бъде практически реализирана и политиката на приоритетите, което е признато от цялата общественост в страната. Но практически не получава реализация в течение на година и половина.
	Към тази тема може да се подходи и от позициите на правителствената декларация от ноември 1991 г.
	Къде са, уважаеми господа, обещаните от правителството програми за създаване на нови работни места? Това се съдържае в правителствената декларация.
	Правилно е, че това беше обещано. То е необходимо. Това е една широко практикувана система на решаване поне на част от проблемите. В противен случай не само ще се повишава социалната цена на реформите, ако допуснем повишаване темпа на увеличаване на безработицата, но рискуваме да повишим и градуса на социалното напрежение, а това никой не желае в тази страна. Най-малко понеже разискваме бюджетно-икономическа тема, поради това, че нормалният ход на реформата в такива трудни условия, а сама по себе си тя не е лек процес, изисква социално спокойствие, широка обществена и политическа подкрепа.
	Икономистите прекрасно разбират, че изложените съображения не означават във всички случаи бюджетът пряко да финансира инвестициите. Това е абсолютно необходимо за реализиране на програмите за създаване на нови работни места, може да стане по редица пътища.
	Докладът на Комисията по селското стопанство всъщност съдържаше и изисквания, които бият в същата посока. Философията на този доклад, изразена с няколко думи, беше да се подаде на този, признат от цялата нация сектор, за да може на базата на по-бързото превъртане в условията, на направената и в самия него реформа, страната да получи допълнителни доходи.
	В много от случаите бюджетът би следвало да поеме част от разходите по осъществяване на преференциално-стимулативна политика. Неолибералният модел се оказва, че не работи достатъчно 1111.2 добре в икономики като тези на бившите социалистически страни. Нужна е ревизия на лихвената политика. В течение на година и нещо непрекъснато се правят обещания, обаче практически стъпки в това отношение не се забелязват. Даже и в месеците, когато темпът на инфлацията чувствително спадаше под месечната норма на лихвата. Твърдостта в тази област не действува антиинфлационно. Други са факторите, които формират кривата на темпа на лихвения процент. И всички анализи от втората половина на миналата година показват, че това е така.
	Нужни са преферентни лихвени проценти за основните приоритетни сектори. Още сега за селското стопанство. Нужна е активна външнотърговска политика. Подпомагане в търсенето на пазари. Вместо това новият кабинет разруши съществуващите структури, обърка връзките и допълнително затрудни решаването на тежката задача сега при сриването на системата на СИВ, да се прави всичко възможно, бих казал, и невъзможно за намиране на нови пазари, за преутвърждаване на стари пазари. Забугата е невъзвратима.
	Външният пазар сега е първостепенен за нас проблем. Това всички признаваме. Не трябва да се пренебрегва обаче и необходимостта от увеличаване на вътрешното търсене. Това може обаче да стане и може да бъде функция само за съживяване на производството и ръста на доходите.
	Следователно и по тази линия отново опираме до главното, признавано от всички нехипнотизирани от монетаризма икономисти, реални мерки за съживяване на определен брой сектори и производства, и постигане на действителна стабилизация.
	Към тази погрешна стопанска политика се прибавя и продължаващата драстична политика на разрушаване на всички работещи структури, почти общата гонитба на можещите, на професионалисти, единствено по политически причини.
	Искам да завърша с думите и оценките на един ваш министър, мой бивш колега, с който в последните 3-4 години рамо до рамо работихме върху редица прогнози и концепции.
              
    Съвет за икономическа взаимопомощ - прекратил дейността си
    през 1991 г. 1111.3
	"Тази страна се разпада. виет рябва да го знаете това. Ако аз отстъпя, аз просто отивам на кино. Отива на кино и този стол. Националният координационен съвет и Филип Димитров трябва сега да поемат отговорността. Така че Координационният съвет да си поемат политическата отговорност за това обществ, щом действуват така. Защото така съсипаха толкова предприятия. Ами заводите "Арсенал" в Казанлък? Петнадесет хиляди души останаха без хляб. За два месеца го съсипаха. Сменихме го там директора по нареждане на Тренчев. На този народ му дойде до гуша. (Откъслечни реплики от СДС) Какво да правим? Да свикаме пак площадите ли?"
	Дотук е онова, което казва вашият министър. Аз бих добавил и приключвам.
	Господа, ако не смените политиката, площадите сами ще се напълнят и тогава ще ви сменят. Аз обаче предпочитам сега засега, в течение на близките месеци, това да не става, а да смените политиката.
	Благодаря. (Ръкопляскания от ПСБСП)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Стоилов.
	Уважаеми госпожи и господа, аз няма да спирам никой оратор, затова защото групите си определят ораторите. Обаче все пак трябва даотбележа, че господин Стоилов говори 14 м. и 4 сек. Просто при това положение другите оратори или ще трябва да си свият думите, или ще трябва някои от последните записани да останат. Моля ви се, затова ще следя точно времето.
	Реплика господин Димитров.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Колеги, искам да направя една съвсем кратка реплика и то не толкова пряко към изказването на господин Стоилов, а към тези, които предстои да се изкажат.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, господин Димитров, не. Към тези, които ще се изкажат не може да правите реплика.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Изслужайте ме първо, господин Савов.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма да Ви слушам, а Вие ще ме изслушате, първо. Репликата е по същество и се отнася само към оратора. 1111.4
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Точно така.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно така. Сложете си картата и само към това, което господин Стоилов каза.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Репликата ми е по следния въпрос. Господин Стоилов каза, че правителството трябва да преразгледа лихвената си политика и освен това да почне с преференциални лихви да отпуска кредити за най-различни отрасли. Предупреждението ми е към господин Стоилов, пък нека да го чуят и другите. Моля ви се, всички народни представители, запомнете веднъж завинаги, в миналото Народното събрание също го казахме - лихвите се определят и се регулират от банката, от Българската народна банка. Има закон за тази работа и някои професори това, ако не са го научили, нека да си запишат. Но моля ви се, другите народни представители, да не правят такива предложения. (Частични ръкопляскания от СДС)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стоилов има думата за дублика. 1111.5	СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Това е стара изтъркана формула, с която обикновено в такива случаи се реагира, господин Костов, не се усмихвайте.
	Да, в течение на година и половина, първо, имаше и време, имаше моменти, когато лихвените проценти по мнението на почти всички икономисти с изключение на тези, които получиха прозвището "икономически екип на СДС" в правителството на Димитър Попов бяха за намаляване на лихвения процент. Понеже общата стопанска конюнктура създаваше такава възможност. Един, бих казал, асоцииран член на правителството в лицето на председателя на банката изповядваше същата тази философия.
	Второ, във вашите доклади се говори за възможност да се повлияе на лихвения процент.
	Трето, съвършено ясно е, че ако се въведе система на преферентни лихвени проценти, трябва някой да ги поеме. И вие не ни четете вече в течение на година и половина елементарни лекции.
	Кой ще ги поеме? Бюджетът? За това черно на бяло аз ви казах, ако може да слушате. Да, това означава повишаване на дефицита, господа. Да, означава. Никой не ми казва обратното.
	И в много страни в такава стопанска конюнктура бюджетът се натоварва с малко по-голям дефицит, именно с оглед да подаде ръка на някои сектори по него.
	За същото пледираше и председателят на Комисията по земеделието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Има думата господин Караджов. Господин Костов, действително искате ли думата сега? Аз като на министър ще трябва да ви дам думата. Искате ли думата?
	МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: За една реплика.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сега ли искате думата? Вземете думата, аз не мога да ви откажа, защото министрите имат право по всяко време да се изказват.
	МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Според Закона за Българската народна банка тя отговаря за покупателната способност на българския лев и за борбата срещу инфлацията. Затова  правителството СР/ВЙ 1112.1 се стреми да създаде условия, които банката счете за достатъчни,  за да намали лихвения процент. Никой в правителството не е в състояние да наложи на господин професор Тодор Валчев да извърши тази операция или по-точно да я наложи на Управителния съвет, който взема това решение. Управителният съвет се избира от Народното събрание. Извикайте Управителния съвет тук, или по-добре извикайте професор одор Вълчев да ви каже той какво мисли по този въпрос.
	Считам, че е мног некоректно господин Стефан Стоилов да злоупотребява, като въвлича името на професор Тодор вълчев в една позиция, каквато професорът, ако иска да защити, ще дойде тук, и ще я защити. Аз мисля, че е редно да попитате професора какво мисли. Да повикате и останалите членове на Управителния съвет, за да ви кажат кой се противопоставя на свалянето на лихвения процент.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
	Има думата господин Стефан Караджов.
	НОРА АНАНИЕВА (от място): Желаем да направим реплика.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Реплика на министрите не се прави сега. (Гласове в блока на ПСБСП: "А-а-а!") Моля ви се, реплика на министрите не се прави. Разбира се!
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): След като дадохте на него  думата, би трябвало да дадете думата и за една кратка реплика.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие знаете, че на министрите се дава думата винаги, когато поискат. Нали така е в правилника?
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Никъде не е писано, че не може да се направи реплика. Никъде не е казано. И на всяко изказване има право на реплика. Ще бъда съвършено кратък, две думи само.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, във връзка с изказването на господин Костов бих го помолил само да отвори доклада за финансовата политика на правителството на стр. 22, където се говори за употребата на средствата от фонд "Държавно финансиране за реконструкция и развитие". Там се казва, че самото осигуряване на кредити от този фонд ще се извършва от съответния брой банки, определени чрез конкурс, при пълна отговорност за приетите от тях решения, и че лихвеното равнище по тези кредити ще е по-ниско и ще допринесе както за 1112.2 увеличаване обема на ползваните инвестиционни и други кредити, така и за понижаване на общото лихвено равнище в страната.
	И когато ние, господин Костов, сега поставяме въпроса, че бюджетът не е обърнат към производството и че той неоснователно се изтегля от икономиката, ние нямаме предвид изяждането на консумативната му част, която и без това е прекомерно ограничена. Ние имаме предвид, че правителството не си е свършило работата. Правителството днес не е в състояние да предложи на икономиката смислена пазарно базирана програма за съживяване на производството. И в този смисъл беше изказването и на господин Стоилов.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ:  Благодаря ви. Има думата господин Караджов.
	ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Може ли да ми дадете думата за процедура?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз не съм сигурен да ви кажа, че когато министрите вземат думата, след това може да се взима думата за реплика. защото се говори за репликирания народен представител. И господин Костов тогава би трябвало да има право на дуплика. Не е така. Министрите имат право винаги да вземат думата. Но не съм сигурен дали и след това се правят реплики на министрите.
	Поначало фактически с вашите изказвания вие правите критика на министъра. Аз не съм съвсем сигурен, сега отново прегледах правилника и видях, че в това отношение той не е съвсем ясен. Ще ви дам думата за две минути, но мисля, че по този начин по бюджета ще продължим обсъждането така, че с тези реплики и дуплики няма да успеем и в петък, и в събота да го свършим.
	ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател. Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация, Българска социалистическа партия. Взимам думата по процедурен въпрос.
	Напълно съм съгласна с председателя на Народното събрание, че по този начин темпът ще бъде не необходимият. Ето защо моля народното представителство да разсъди по следния въпрос, а също и господа министрите: внесен е Законопроект за държавния бюджет. Вносител е Министерският съвет. Следователно вносителите сме ги изслушали в началото на заседанието. След това постоянните 1112.3 комисии, след това започват дебати. Моля, господа министрите, да си водят бележки по дебатите и накрая на всички тях поотделно или заедно да им бъде дадена думата като вносители. Иначе ако и те имат правото на реплики, съответно на дуплики,  които ще бъдат отправени, смятам, че това ще затрудни нашата работа.
	затова, господин председателю, предлагам, както е нормално, да се обсъжда законопроекта, а накрая да се даде думата на вносителите, тоест на министрите, или на Министерския съвет.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз се съгласявам с вас, госпожо Шопова, мисля че това е логично. Министрите ще имат възможност накрая да се изкажат. По този начин ние ще намалим малко това разточителство. Има думата го сподин караджов.
	СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа. Моето изказване е в качеството ми на член на Комисията по национална сигурност по отношение на решенията на нашата комисия, които приехме единодушно.
	По отношение на точка първа, нашата комисия реши да се предложи на правителството...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин караджов, все пак вашето изказване трябва да бъде като на народен представител. Вашата комисия се е изказала. Ако всеки, който ще идва и ще говори от името на комисията, няма никакъв смисъл. Сега се изказват отделните народни представители. така че изкажете вашето собствено мнение. Мнението на комисията вече е достояние тук, отпечатано е. сега би трябвало всеки народен представител да изказва своето собствено мнение.
	СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): Благодаря. Действително аз изказвам моето собствено мнение. Но то е потвърждение на т. 1 от решението на комисията, което аз считам, че ако не се подкрепи с необходимите данни и съображения, може би ще остане неразбрано от у важаемите колеги народни представители.
	Аз ще изложа моите мотиви за освобождаването на предприятията от от бранителната промишленост от техния дълг, формиран по мобилизационните мощности и запаси.
	Настоявам правителството да поеме отговорността за дълга към бюджета като необходимо, но недостатъчно условие за понататъшната ефективна работа на отбранителната промишленост. 1112.4 И тъй като става въпрос за една много голяма сума, която представлява 30 на сто от предвидения в проектобюджета правителствен дефицит от над 9 милиарда лева и тъй като размерът на дълга е 2 765 300 000 лева,  което означава, че този бюджетен дефицит трябва да се завиши при оставаща приходна част с над 30 на сто. Този размер на дълга се състои от капитални вложения за 1,36 милиарда лева, лихви за капитални вложения до 31 декември 1991 година - 592 милиона лева, оборотни средства за 739 милиона лева и лихви за оборотните средства - 397 милиона лева. И това не е целият дълг на тази промишленост, а представлява около 55 на сто от кредитите, които те са взели до 31 декември 1990 година.
	Дългът обхваща 71 дружества от общо 79 дружества, които са на  отчет в Министерството на индустрията и търговията. Тук не влизат фирмите, които са на пряко подчинение на Министерството на отбраната.
	Основанията за дълга са съответните министерски разпореждания. Първото е от 3 декември 1985 г. и е подписано от тогавашния министър-председател Гриша Филипов, който утвърждава списъка на видовете и количествата въоръжения и т.н., утвърждава мобилизационните задания на стопанските министерства и техните поделения, утвърждава мобилизационните задания за съхраняване и създаване на дублиращи мобилизационни мощности, утвърждава списъка на основните обекти с мобилизационно предназначение и т.н., и т.н.
	След това по време на правителството на Димитър Попов има протоколно решение, с което се потвърждават тези решения от 1985 г. И в момента нашето правителство не е снело на отчет тези мобилизационни мощности и запаси. И в този смисъл то има не само морален, но и формален дълг да предвиди това, за което настоява нашата комисия. 1112.5	Характерът на дълга основно представлява: основни производствени мощности, а това са сгради, техническа инфраструктура, машини и съоръжения. Другата му част са оборотни средства. Това са материали и полуфабрикати, заготовки в различна фаза на производство, технологични екипировки.
	Третата част е държавни поръчки за научноизследователска и развойна дейност, лицензионни такси за изделия, примерно само те са 20-30 млн.лв. и т.н.
	Само като пример от оборотните средства ще взема една доставка за Ирак, която е по две решения на Министерския съвет от 1988 г., с които се задължава тогавашното "Металхим" да вземе банков кредит и да изнесе тази продукция, която е на стойност 150 млн.дол. и която естествено не е получена.
	Аз разбирам сложността на въпроса, но ще се мотивирам още малко. Доскоро ние бяхме не суверенна, а васална страна, изпълняваща безпрекословно волята на чужда и враждебна на народа ни политическа воля с център Москва. Военните ни ресурси, в това число и отбранителната промишленост, бяха подчинени на доктрината "Брежнев" и страната ни беше удобен плацдарм за настъпателни военни операции в посока на южното крило на НАТО с цел чак до Северна Африка. Тогава са натрупани тези дългове.
	На тази основа вземаните решения за разходваните милиарди средства за мобилизационните ни мощности са натрупани именно по този начин. И сега за съжаление все още тези предприятия и техните военнопромишлени планове за 1992 г. по отношение на мобилизационната готовност все още не са снети от отчет. Те все още са задължени да съхраняват дори вече излишни материали, машини и съоръжения, част от които вероятно биха могли да продадат, при положение че се промени военната доктрина и това вече не им се вменява в задължение.
	За съжаление така се получава, че всички диктаторски режими трупат дългове, а демократичните правителства ги плащат. Но това е нашата съдба и това е нашият кръст към Голгота, който ние трябва да носим и не можем да се откажем от него. Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Караджов. Има думата за реплика господин Тошо Мухтанов. ВТ/КТ 1113.1
	ТОШО МУХТАНОВ (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация. Присъединявайки се по принцип към изказването на предния оратор, аз искам да възразя по това, което той каза в края на изказването си - че диктаторските режими трупат дългове, а пък демократичните режими трябва да ги възстановяват.
	Става въпрос за изразходвани средства, които са в България като материално-стокови ценности, само че бюджетът не ги е платил специално на отбранително-промишления комплекс. Това, което аз казвам, е в резултат на проверка, господин министър, извършена от Министерството на индустрията и търговията, заедно с Ваши специалисти. Има доклад, в който те са изложили фактите миналата година март месец в Министерския съвет, не е взето отношение, по Постановление # 136, Вие като член на тази комисия, заедно с господин Луджев и господин Пушкаров, също не взехте решение. Затова този въпрос сега влезе в Народното събрание. Аз се надявам, че той ще бъде решен, тъй като отбранителнопромишленият комплекс беше поставен в неравностойни икономически условия в сравнение с другите фирми след преструктурирането.
	Сега в декларацията на правителството правилно се прави упор на две-три места, че той може да помогне на икономиката, но това може да се постигне само, ако му бъде снет този непосилен дълг, който е по същество дълг на държавата. Фирмите не отговарят за дълга на държавата и тогава те биха могли да се изявят и така, както преди няколко години с 1,7 на сто от мощностите на България той даваше 3,8 на сто от продукцията на България и 1 долар струваше около 0,68 лв., а като маса се получаваха по 500-600 млн.дол. годишно, ако Вие му създадете подходяща икономическа среда, той би могъл да функционира и в бъдеще. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Караджов за дуплика.
	СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): Не мога да се съглася с първата част от изказването на колегата от същата комисия, тъй като ние сме изградили мощности, които далеч надхвърлят нашите нужди в бъдеще, а и тогава. Те са били мощности, изградени, когато ние сме били част от бившата Червена армия. В този смисъл дори тези дългове да се опростят, това е само необходимо, но не е достатъчно условие, за да се пристъпи към конверсия, която би могла да реши частично въпроса. 1113.2
	Същевременно има много материали, които поради тяхната специфичност, така или иначе ще останат и не могат да бъдат ползувани. Това е чиста загуба. Не може да се каже точно дали става въпрос за 60 или 600 млн.лв., но част от този дълг е чиста загуба и той трябва да се покрие на фирмите, но не може да се спаси в този смисъл. Не ни е необходима, а и тогава не ни е била необходима такава голяма промишленост, ако не сме били подчинени на доктрината "Брежнев". Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пандов, имате думата за изказване.
	ТОДОР ПАНДОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз съм от 15.Плевенски избирателен район, Парламентарен съюз за социална демокрация.
	Действително днес ние обсъждаме и на първо четене ще приемем едни изключителни документи. Проектът на закон за правителствен бюджет, придружен с декларацията за констатациите, дейността и намеренията на правителството, включително и докладът за финансовата политика, са от изключителна важност за по-нататъшния ход на цялата реформа, за постигането на основната цел, в която всички ние се кълнем и към която всички ние сме тръгнали.
	Трябва да отбележа обаче за съжаление, че може би половината от депутатите ги няма в залата, точно тогава, когато обсъждаме този въпрос. Очевидно много неща са ясни, говорим - не говорим, може би така ше решим въпросите, но аз мисля, че днес ние трябва да се отнесем с цялата отговорност към този въпрос.
	Защо? Безспорно моментът, който всички ние чакаме, намира своята кулминация именно в тези документи. Доколко успешно ще можем да направим прехода от монетарния подход към другата решаваща фаза на реформата, свързана по-нататък с нашата политика за стабилизацията и постепенното структурно преустройство на икономиката.
	Господин Димитров, зная, че тези неща са Ви много ясни, но все пак от взаимно уважение, моля малко да послушате. 1113.3	Не, аз казвам  затова, защото действително проблемът сега е доколко ние ще успеем активно да въздействуваме с финансовата политика на държавата и с бюджета преди всичко за съживяване на производството, за оцеляване на производството.
	В доклада ние чухме картината и на всички тя ни е известна. На основата на тази картина и на тези очаквани резултати е построен и бюджетът. Аз не искам да критикувам цифрите на самия бюджет от гледна точка на общата картина, защото може би всеки от нас, който прави бюджет при сегашната ситуация, приблизително такива цифри ще запише. Тези цифри в голяма степен също са много условни.
	Ние от няколко дни четем каква е ситуацията в областта на българското земеделие. За съжаление тази ситуация, тази картина няма да се подобри, а още повече ще се влоши. Не само затова, че ние не засяхме 2,5 млн.дка есенни куртури. Не само затова, че ние може би няма да засеем значителна част от пролетниците. Но и затова, че и това, което е засято, по обективни и субективни причини е подложено на значително намаление на продукцията. Имам предвид и мероприятията, които не се проведоха, имам предвид и сушата, и намалението също така съответно на животновъдството.
	Причините за това са много. Ние говорихме: забавяне на поземлената реформа, възстановяването на собствеността, забавяне на приватизацията, забавяне на раздържавяването, демонополизирането, по-нататъшното съответно изграждане на новите пазарни структури и новите структури, но не по-малка причина за това и аз казвам от тази трибуна и си нося отговорност за думите е и неправилната, бих казал, в голяма степен антиаграрна политика, която се проведе през тази година по отношение развитието на българското земеделие.
	Аз не искам и нямам време сега, но ако ние проследим хронологията само: Постановление # 8 на Министерския съвет от 29 януари, Постановление # 138 от 18 юли и само след 20 дни отменено с Постановление # 155 по отношение ценовата, финансовата и друга политика, говори за нестабилността и неясната позиция и ориентиране по отношение на по-нататъшното финансово подпомагане и развитие на селското стопанство. ЦМ/КТ 1114.1
	Господин министър Костов, какво значи 1100 лв. изкупна прогнозна цена за зърнопроизводителите? Трудно ми е да намеря характеристика на това и да говорим за 20 на сто рентабилност на една екстензивна култура, където въпросът на рентабилността от гледна точка на нормата и от гледна точка на масата категорично се разминават. Това значи на един тон ние да печелим някъде 150-200 лв. При половин тон от декар това значи 80 лв. на декар пшеница, господин Костов.
	МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ (от място): Не е измислица това нещо.
	ТОДОР ПАНДОВ: Толкова беше прогнозната цена на Постановление # 155, която се определи.
	МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ (от място): Това е от Закона за бюджета.
	ТОДОР ПАНДОВ: Знам, че е от Закона за бюджета, но точно във всички развити страни, включително и в Европейската икономическа общност, бюджетът е този, който гарантира поддръжката на земеделието чрез специални фондове. Затова го казвам. Сега предлагате 1200-1300, което също е необосновано. Но нека да вземем въпроса с кредитната и лихвената политика, с преференциите, които също така бяха приети.
	Казвам тези неща, господин Костов и няма повече да отивам в анализи, но тревогата е, че и с новия бюджет, който се предлага, не се вижда именно промяна на тази политика. Това, което се разчита на базата на финансовите намерения, е политика за 3,3 млрд.лв. общо за селското стопанство. Вие знаете, че 1,5 млрд.лв. са от преференциите за данъка, което е правилно. Но всичко друго е свързано с реформата, но не и със съживяване в момента на производството. Включително и 600 млн.лв. за мелиорации или 400 млн.лв. за поземлената реформа и възстановяването.
	Едва ли с 400 млн.лв. субсидии, които бяхте предвидили за планинските райони и на които правителството сега отново изменя характера на тяхното въздействие от гледна точка на пренасочване..., а точно планинските райони са тези, в които ние трябва да окажем влияние, от гледна точка на обективните различия в производството и от гледна точка на най-ускореното провеждане на реформата и възстановяване на собствеността в техните реални граници, ние в бюджета не предвиждаме... 1114.2
	Аз много добре разбирам, господин министър, въпроса за връзката между бюджета и финансово-кредитната система и лихвената политика. Но точно там е проблемът - доколко бюджетът ще може да поеме върху себе си част от онази лихвена политика, за да облекчи селскостопанските производители. В това се състои сега проблемът на субсидирането. В това се състои проблемът на подпомагането. И именно тук мисля, че главното в бюджета... - и предлагам, господин министър-председател, да помислите, в Преходните и заключителните разпоредби все пак да се запише постановката за гарантиране на защитни минимални цени за селскостопанските производители. Втората алтернатива - напълно либерализирани. В Преходните и заключителните разпоредби това може да се запише и трябва да се запише в бюджета.
	На второ място, мисля, че трябва още един път да се преразгледа въпросът за кредитната политика и преференциите и да се заложи в бюджета съответен ресурс за това. Разбирам, че няма. Разбирам, че е трудно. Но точно тогава, когато няма, трябва много точно да преценим откъде да вземем и какво да дадем, тъй като действително, ако не решим този въпрос, илюзия е да се смята, че само с установяване собствеността на земята селското стопанство и чистата пазарна икономика ще тръгне.
	Точно тук нашият земевладелец може да стане фиктивен собственик потънал до гуша в лихви и кредити, така както е било през "зеленичарството" преди 70-80 години. Именно тук ние трябва да помислим и бюджетът трябва да намери средства, за да реши този проблем.
	Аз мисля, че в областта на данъчната политика (не искам да се спирам) има много неща, които трябва да се кажат, независимо от преференциите. Може би, когато ние разглеждаме въпроса за новия Закон за данъците, още един път трябва да прегледаме особено проблема за данъка за прибавената стойност, за ключовете и мястото на земеделието в тези ключове, които ние ще приемем (един или два), проблема за рентния данък, поземления данък и редица други неща от гледна точка създаването на онези реални икономически условия от страна на бюджета точно в този момент, когато този отрасъл може да изведе най-бързо, най-сигурно и по най-късия път именно икономиката на нашата страна. 1114.3
	Накрая искам още две неща да отбележа, а именно, че проблемите на земеделието действително са сложни и специфични. Те трябва да намерят отражение в този закон, но крайно време е правителството да помисли и внесе един специален закон за защита, подпомагане и насърчаване - такава, каквато е практиката на всички правителства, особено в началните периоди след войната, за излизането на този отрасъл от сегашната криза.
	На второ място, нека още от тази година при тези изключително трудни условия на бюджета ние да помислим какво можем да подпомогнем с него. Затова защото това, което ние направихме със Закона за земята и последните корекции и това, което ние ще направим сега с бюджета, няма да тласне аграрната реформа, поземлената реформа, няма да даде въздух на българското земеделие, а точно обратното: ще я спъне и ще предизвика още по-сериозни и съответно сложни ситуации, които ще породят и социалното напрежение в нашата страна.
	Накрая имам две конкретни бележки:
	Не знам защо в закона (явно е печатна грешка), когато се прави предложение по чл. 10 - за отчета и утвърждаване бюджета за 1990 г. - може би става дума за 1991 г.
	Второ, когатоо се разглеждат бюджетите на общините вероятно е печатна грешка - за община Плевен са предвидени девет или десет милиона лева. Те са недостатъчни като се има предвид, че другите общини от този ранг като Габрово, Търново са по 150180 млн.лв. Надявам се, че е печатна грешка, но ако не е, това трябва съответно да бъде огледано.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: 11 м. и 39 сек., господин Пандов. Това вече не е печатна грешка. (Оживление в залата)
	Думата има господин Христо Тодоров. 1114.4	ХРИСТО ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри!
	Аз съм от 29.Хасковски избирателен район, Димитровград, СДС.
	Уважаеми колеги, като депутат от Димитровград не мога да остана безучастен при приемането на правителствения бюджет. Аз се запознах подробно със Закона за правителствения бюджет на Република България за 1992 г. и като народен представител от Димитровград не мога да се съглася с разпределението на субсидиите от правителствения бюджет по общини, отразено в чл. 6, ал. 2, а така също и в Приложение # 1 към същия законопроект. В Приложение # 1 става дума за задължителни минимални разходи за образование, здравеопазване, социални заведения и социални помощи. Прави ми силно впечатление, че разпределението на средствата в Хасковска област е несправедливо по отношение на димитровградчани и общината. Общини по-малки от Димитровградската или приблизително еднакви по големина и население получават от бюджета двойно и тройно повече средства за здравеопазване, социални помощи и т.н. и вие сами можете да се убедите като погледнете субсидиите за Казанлък, Стара Загора, Хасково, Кърджали и ще се уверите, че говоря истината.
	Уважаеми дами и господа, един град умира пред очите на българския народ! Ежедневно нас ни затрупват с тонове прах, тровят ни с химически газове, водата не достига, тя е малко и е замърсена. Жилищният фонд на града е рухнал. Финансовото и икономическото състояние на промишлените предприятия в града е трагично. Безработицата чука на втората на всяко едно димитровградско семейство. (Реплики и шум от залата)
	Знам, госпожо, че в цяла България е така. Обаче при нас е малко по-специфично. Димитровградчани боледуват два и три пъти повече в сравнение с останалото население на България и това е факт. И в средствата, отразени за здравеопазването, макар че министър Костов на мен лично ми обеща, че ще бъде финансирано изграждането на поликлиника в Димитровград, не виждам никъде да е отразено това нещо. Като народен представител от Димитровград настоявам да бъде финансирано изграждането на поликлиника в Димитровград. ВЙ/КТ 1115.1
	Същевременно настоявам общини, които са приблизително еднакви по големина и население с Димитровградската, да се направи едно преразпределение на средствата в Хасковска област така, че димитровградчани да получат едно по-справедливо разпределение на средствата от бюджета.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господине, но все пак...
	ХРИСТО ТОДОРОВ: Може би на всички вас ще ви прозвучи по-така...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте какво, аз само едно искам да кажа - на първо четене или на първо гласуване се говори общо, принципно.
	ХРИСТО ТОДОРОВ: Точно принципно да се направи преразпределение на средствата в Хасковска община и то да се направи справедливо по големина и според броя на населението и да се отчетат всички тези факти, които казах, защото димитровградчани, давайки нещо на този бюджет, са го дали от здравето си. Благодаря ви за вниманието, уважаеми дами и господа.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Тодоров.
	Ако няма реплика, думата е на господин Койчев.
	След Никола Койчев следващият - госпожа Василева.
	НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги!
	Работим по законопроект, по който трябваше да работим през декември или поне през месец януари на настоящата година. И тогава щяхме да обсъждаме проектобюджета при почти същата степен на неизвестност за икономическото развитие на страната през 1992 г., каквато е и сега.
	Проектобюджетът методически е съставен правилно. Ползувани са западноевропейски правила за съставяне на държавния бюджет. От съдържателна гледна точка бих споделил оценката си, че той е балансиран и всеобщият недостиг на средства в бюджета е разпределенн, общо взето, справедливо. Похвално е декларираното от министър-председателя и министъра на финансите намерение, затова че с бюджета се реализира един твърд курс за управление на инфлацията през тази година. Похвален е и обявеният стремеж, че това е крайният бюджет на страната за 1992 г. и че Народното събрание няма да се занимава с неговата актуализация. Именно тук са моите съмнения. 1115.2
	Оценката ми е, че бюджетът е прогностичен, а в голяма степен и хипотетичен. Твърде много са неизвестните при неговото съставяне. Неизвестно към днешна дата са отношенията ни с международните кредитни институции и условията по плащането на външните ни дългове. Изясняването в течение на годината на тези наши отношения ще окажат голямо отражение върху бюджета на страната. Не са изяснени отношенията ни с бившите съветски републики, разпределението на общите парично-стокови активи и пасиви между бившите държави на Съветския съюз и начинът на тяхното уреждане в течение на годината. Не са известни мащабите на фалитите и финансово-икономическите последствия от тях. Не е ясен ходът на приватизацията, процедурите и механизмите, по които тя ще се осъществи на база на чакащия ни закон, темповете на провеждане на инфлацията и крайните резултати в рамките на настоящата календарна и финансова година. 1115.3	Бих казал, че неизвестни при съставянето на бюджета са и обективните резултати от селскостопанската година както от агротехническа и почвено-климатическа гледна точка, така и от организационна гледна точка със сроковете, които заложихме с неотдавна приетия нов закон за земеделските земи.
	Всичко това ще изменя постоянно икономическата ситуация в страната и ще има пряко отношение към бюджета. Тези констатации ни дават основание да направя моя прогноза, че ако искаме да имаме реалистичен, работещ и полезен за държавата бюджет, ние като законодателен орган, а и Министерският съвет ще трябва да се връщаме към актуализирането му поне още един път, а аз смятам, поне още два пъти в течение на годината.
	Аз съм член и на Комисията по труда и социалното осигуряване. Бях в работната група по съставяне на становището. То се прие единодушно в комисията. За мое удоволствие и друга комисия стъпи на това становище. Искам да дам някои допълнителни данни за мотивите, които комисията поставя на вниманието на парламента за искания за парични средства от недостатъчния бюджет на държавата.
	Ще започна със заетостта и безработицата. Пряко тези цифри не присъствуват в бюджета или присъствуват съвсем символично с една 50 милионна субсидия към фонда "Преквалификация и пренасочване на кадрите", който не е обект на законодателна дейност. Но заетостта и безработицата имат пряко отношение към приходната част на бюджета и особено към две основни позиции в тази част, каквито са постъпленията от данък върху общия доход и държавното обществено осигуряване. Тъй като проектобюджетът не е само на Министерството на финансите, а и на правителството, ще си позволя да обърна вниманието ви върху големия разнобой в цифрите, върху които е съставен бюджетът. С едни цифри за заетите в страната борави Министерството на финансите, с други цифри борави Министерството на труда и социалните грижи, в частност Националната борса по труда, и трети цифри се появяват в средствата за масова информация в изявления на ръководни фактори от Министерството на индустрията и търговията по повод на закриване на производства, на структурната реформа и т.н. СтБ/КТ 1116.1
	Нереално помоему се работи и с неизменна през годината средна работна заплата. В печата излязоха данни, че правителството вече има намерение да регулира средната работна заплата и мисля, че не е безинтересно и за слушателите, и за зрителите от страната, а и за самите народни представители, че се фиксира 1524 лв. средна работна заплата за първото тримесечие на настоящата година, 1653 лв. за второто тримесечие, 1772 лв. за третото тримесечие и 2035 лв. за четвъртото тримесечие. Средногодишно работната заплата се получава 1746 лв., с около 200 лв. по-голяма от базовата заплата, върху която са разчетени постъпленията от данъка върху общия доход и приходите в държавното обществено осигуряване.
	В глобален размер това означава увеличаване на Националния фонд "Работна заплата" с около 7 млрд.лв., а постъпленията в държавното обществено осигуряване с 2,5 млрд.лв. В становището на комисията, който е обърнал внимание, е видял, че се говори за един некоректен дефицит и разминаване в разчетите с около 3 млрд.лв. Ето ги, те се получават оттук.
	Това деформира икономическата картина и дава основания за съмнение във верността на обсъждания проект.
	Към тази цифра за заетите бих добавил неяснотата, която ще настъпи в прогнозирания средногодишен брой на безработни от 750 000 души, хората, които ще бъдат освободени от селското стопанство в изпълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Ориентировъчни експертни оценки сочат цифрата 125-150 000 души с прекратени трудовоправни отношения от селскостопански организации.
	Пенсионният проблем. Ние отдавна, преди всичко като политически сили и като правителство, спорим в тази зала. Известна е нашата постановка по проблема за актуализиране на пенсиите, известно е и нашето желание, че преди този бюджет ние трябваше да имаме изяснени законодателни отношения по отношение на пенсионно осигурителния или социално осигурителния фонд, по отношение на яснота за актуализация на пенсиите и техния размер и оттам вече реални разчети, които да бъдат предвидени в държавния бюджет. Правилна е структурата на проектобюджета, че социалното осигуряване е отделено в общата приходо-разходна част на бюджета, но на този етап с разчетените средни пенсии по варианта на Министерството на труда и социалните грижи, доколкото си спомням 614 лв., 1116.2 а на Министерството на финансите - 611 лв., ние обричаме 85 на сто от пенсионерите да живеят под границата на бедността, не под социалния минимум. Очевидно тук става въпрос за физическото оцеляване на цели слоеве от населението и животът ще наложи в тази си част бюджетът да претърпи някои изменения - било сега, било месеци след неговото утвърждаване.
	Няколко думи и за системата за социално подпомагане. Обръщам вниманието ви само върху една цифра. За парични плащания са предвидени 905 млн.лв. Нито експертите на Министерството на труда и социалните грижи, нито експерти на Министерството на финансите се ангажираха с цифра на бедните българи през 1992 г. Аз мисля, че това ще бъдат около 2 млн.лв. Нека да приемем оптимистична цифра - 1 млн.лв. Това означава 900 лв. годишно на хора без никакви парични доходи за цялата година. Очевидно една реална и неосигуряваща елементарни финансови средства за живот цифра.
	Аз приключвам. Надявам се, че тези мои съображения и цифри, които споделих, няма да се възприемат като един популистки ход на един представител на опозиционна партия. Разбирам тежестта в дейността на хората, които са работили по бюджета, но заставам и на страната на хората, на изискванията на живота, че проблемите, финансовото обезпечаване на социалните дейности заслужават по-голямо внимание и завишаване на разходите за тях.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Преди да дам думата за реплика, аз бих помолил господа народните представители да бъдат поканени от квесторите да влязат в залата, защото бих предложил да гласуваме следното - да поканим господин Тодор Вълчев да присъствува на нашето заседание, защото мисля, че неговата дума ще бъде от значение. Но аз нямам право да го поканя сам според правилника, трябва да гласуваме.
	ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Направо да го поканим.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, аз моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, за да гласуваме.
	Имате думата за реплика.
	ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (СДС): Искам да направя една кратка реплика по една част от изказването на господин Койчев. Той изтъкна като един от недостатъците на проектобюджета необвръз1116.3 ването му с очакваните процеси на приватизация. Аз мисля, че това не е недостатък, напротив, правителството има ясно виждане по този въпрос и то беше изразено от господин Костов. Бюджетът не разчита на приходи от приватизацията за тази година, като оставя тази част от приходите, които ще останат, след като се отделят необходимите средства за поддържане на самия процес на приватизация, останалата част ги оставя за извънбюджетни сметки, които да служат за преструктуриране на икономиката. Мисля, че подходът е абсолютно правилен, защото поне за първоначалния етап на приватизацията едва ли може да се разчита, че бюджетните дупки ще могат да бъдат запълвани с постъпления от приватизацията.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата за дуплика господин Койчев.
	НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Господин Карабашев, аз съм съгласен с изказаните от вас съображения по отношение на ясните текстове в бъдещия Закон за приватизацията. Тук става въпрос за спора, който ще водим в залата за постъпления в социалните фондове от продажбата на държавни предприятия, на първо място, и, второ, от особения режим, който ще имат частните фирми вече като субекти на приватизирани предприятия по отношение на бюджета и на данъците. Това имах предвид - че не са изяснени достатъчно механизмите от гледна точка на бъдещия Закон за приватизация.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сега да гласуваме за предложението господин Тодор Вълчев след почивката да бъде поканен.
	Моля, гласувайте.
	Гласуваме предложението господин Тодор Вълчев да бъде поканен, за да може след това да вземе отношение по лихвения процент.
	Господин Пирински, като един от ръководителите на групата, обръщам ви внимание, че досега трима оратори са говорили в продължение на 36 минути.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Имаше и реплики.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Репликите ги оставям настрана. Говоря само за ораторите. Би трябвало малко да се стегнете. 36 минути!
	Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
	От общо гласували 148 народни представители, за - 148, против - няма, въздържали се - няма. 1116.4
	Моля, някой от квесторите да съобщи на секретарките в моя кабинет да помолят госодин професор Тодор Вълчев след почивката, някъде около 17 ч. и 45 м. да дойде на заседанието.
	Има думата госпожа Василева. 1116.5	РАДКА ВАСИЛЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, съжалявам затова, че пропуснах реда си, но се надявам това да се превърне в един от поводите, които да...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се, сложете си картата, госпожа Василева.
	РАДКА ВАСИЛЕВА: Не я нося.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Идете и си вземете картата.
	РАДКА ВАСИЛЕВА: Вземам думата от свое име и от името на колегите си от Подкомисията по средно образование и ми се иска това да не се счита за някаква шизофренна реакция, а да се свърже с проблемите на средното образование, които са твърде актуални и се отнасят до бедещето на нашата страна.
	Нашата подкомисия, като приема по принцип проектобюджета, поставя на разискване няколко групи проблеми. Ние сме ги групирали в три основни групи. Ще се опитам съвсем накратко да ги изложа и да обърна вашето внимание към тях.
	Първата група проблеми свързваме с това, че в този вид проектобюджетът икономически предопределя образователната политика в нашата страна. Създава се едно положение, при което различните училища в нашата страна са финансирани по различен начин. Става въпрос за различеност, в която училищата се финансират чрез Министерството на образованието и науката, чрез отрасловите министерства и общинските съвети. В този план се създават условия за разгръщане на множество противоречиви тенденции.
	На първо място се поставя въпросът за различия в заплащането на учителския труд.
	На второ място различия в издръжката на един ученик.
	На трето място - необосновани нарушения в пропорцията преподавател-брой ученици.
	В същото това време в страната ни естествено започва процес, в който все по-малко общообразователни училища желаят да запазят статуквото си на училища, които да се занимават с общо образование. Тъй като всички общини искат да отговарят на нуждите, образователните нужди от развитие на професионално образование. Все повече общообразователни училища искат промяна, търсят промяна в своите учебни планове и с това - промяна в статута въобще на общото образование. РД/КТ 1117.1
	В същото това време нараства необходимостта от една обективна оценка на спецификата на дейността във всички различни учебни заведения. В този смисъл ние поставяме акцент върху издръжката на един ученик в различните средни училища. Тя във всички случаи според нас е един отличителен белег, който поставя на дневен ред принципа за неравнопоставеност, който е заложен в бюджета. За да бъда достатъчно актуална, ще използувам данни на Министерството на финансите.
	За миналата година, 1991 г., в направление "Издръжка" бюджетът гарантира 1 млрд. и 192 млн.лв. за издръжка на учениците. В проектобюджета за 1992 г. са предвидени 2 млрд. и 240 млн.лв.
	Това е само 16 на сто увеличение, което е и основанието за нашата сериозна тревога за бъдещето на образователната ни система, за нейното нормално функциониране. И става въпрос за образователната система, която се финансира от общинските съвети.
	При очакване издръжка на един ученик 1200 лв. за училищата, които са на финансова издръжка на общините, в същото това време в отрасловите министерства е предвидена и гарантирана съвсем различна издръжка.
	Например Министерството на териториалното и селищното устройство - 3669 лв.; Министерството на транспорта - 3125 лв.; Министерството на културата - 3416 лв.; Министерството на съобщенията - 4570 лв. и Комитета по туризъм - 3264 лв.
	Налага се изводът, че в тези министерства издръжката на един ученик неколкократно надвишава тази на училищата на общинско финансиране.
	В хода на дискусията по тези проблеми комисията и аз лично настоявам за увеличение на издръжката поне с 60 на сто, което ще осигури функциониране на системата в рамките на гарантирания от Министерството на финансите инфлационен ръст.
	Втората група проблеми свързваме с отношенията, които се създават между общинските съвети и финансовите решения в образованието. Акцентът, който поставяме тук, е свързан със средствата за работна заплата. Изпълнението в този раздел от бюджета за 1991 г. е 2 млрд. и 091 млн.лв., а предвиденото за 1992 г. е 3 млрд. и 252 млн.лв.
	Използувахме данни на Националния статистически институт, 1117.2 във връзка с тенденциите, които се налагат. Тенденциите са свързани с увеличаване на броя на учителите, а в същото това време намаляване броя на учениците и увеличаване броя на паралелките. Проблемите остават, даже се възпроизвеждат в този план и абсолютното увеличение на средствата за работна заплата всъщност не гарантира увеличаване на работната заплата и заемане на полагащото се място на учителите сред ранговите средни основни заплати.
	Известно успокоение у членовете на комисията внася уверението на Министерството на финансите, изразено устно и записано в неговия доклад, че чрез Протоколно решение # 13 на Министерския съвет от 10 февруари 1992 г. е възложено на Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите да внесат цялостно предложение за заплатите на държавните служители, в това число и на учителите. Решението се надяваме да осигури съответствие между инфлационните процеси в страната и бъдещото увеличение на работните заплати и на заетите в образователното дело.
	Имаме уверението от Министерството на финансите, че средствата за такова бъдещо увеличение са извън предвидените.
	Третата група проблеми, това са отношенията, които се създават между проектобюджета като цяло и възможностите да бъдат пренасочени средства към образованието. Тук ние поставяме един специфичен приоритет при разглеждане на тази проблематика, като разглеждаме показателите "образование" и "наука", предвидени за различните бюджетни министерства, ведомства, комитети и организации.
	Акцентираме върху Министерството на труда и социалните грижи. Фонд "Наука" в проектобюджета е без адрес. Министерството на финансите също има фонд "Образование", който е без адрес. Ликвидационна комисия към Министерството на външноикономическите връзки - фонд "Образование" - без адрес. Комитет по горите фонд "Наука" е без адрес. Национална комисия по цените - фонд "Наука" - без адрес.
	Поставяме като проблематичен и в този смисъл за обсъждане статута на Националния институт за изследване на младежта, Висша атестационна комисия, Комисия по защита на конкуренцията, Българския туристически съюз, Съюза на автомобилистите в България, Федерация на потребителите. 1117.3
	Лично аз, а и членовете на комисията, която се занимава с проблемите на средното образование, свързваме надеждите си със загриженото отношение към средното образование на цялото народно представителство, тъй като това е бъдещето на страната ни. А гарантирането на издръжката на един ученик и на работната заплата на учителите, това е основният фундаментален проблем, който ще осигури бъдещето въобще и на нацията ни.
	Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Радвам се, че народните представители така топло посрещнаха госпожа Василева и все пак мисля, че ние на първо четене, ппросто това са отделни фактически текстове от един законопроект. Аз много малко хора чух тук да говорят въобще върху финансовата политика, върху намеренията, върху всичко това, което именно днес е на първо четене, по принцип, ние трябва да правим. Извинявам се за забележката, но на второ четене ние ще имаме възможност по всичките тези въпроси да говорим по пера. Перата са отделните текстове.
	За реплика думата има господин Кумчев. Заповядайте. 1117.4	ТОДОР КУМЧЕВ (ПСБСП): Аз съм от 22. Смолянски избирателен район.
	Дами и господа народни представители, господа министри, бях условно провокиран от госпожа Василева да взема отношение, тъй като тя защити една част от нашето общество, в което основният труд или така нареченият непроизводителен, нематериален труд дава ефективност години по-късно и той е един от най-ценните.
	Аз съм един от представителите на медицинската общност тук, в Народното събрание, и ми позволете да кажа няколко думи в рамките на репликата това, което мисля и за здравеопазването. Някои от съвременните икономисти продължават да мислят, че ние, хората от нематериалната сфера, от нематериалното производство, сме някак си хора от втора категория труд. Днес имам чувството, че продължават в култ към личността единствено хората от материалното производство. И това, което чухме като основни брутни или основни работни заплати в сферите, които изброи госпожа Василева, доказва, че това наистина е така.
	Аз моля тези неща да се коригират. В здравеопазването са концентрирани огромни финансови, трудови, социални и други ресурси. И мисля, че оценката на здравеопазването трябва да се промени.
	Аз съм член на Комисията по здравеопазването и бях един от малцината несъгласни с бюджета по отношение на раздела на здравеопазването и по отношение на четирите му основни структурни елемента, а именно: работна заплата, средствата за лекарствата, средствата за храна и средствата за капитални вложения за 1992 г.
	Вземете работната заплата. През четвъртото тримесечие на миналата година съвместно със синдикатите и Министерството на здравеопазването беше възприета една основна формула, в която най-ниската работна заплата в здравеопазването да бъде 85 на сто от социалния минимум. Или общо за здравеопазването това гарантираше 1142 лева.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Кумчев, времето Ви изтече.
	ТОДОР КУМЧЕВ (ПСБСП): Да, завършвам. Ако ние не постигнем висока работна заплата през 1992 г., отчитайки инфлационните процеси, аз мисля, че нещата ще отидат в едно сложно социално напрежение в здравеопазването. 1118.1
	И само още пет секунди, ако ми позволите. Средствата за лекарствата са 122 на сто общо за териториалното здравеопазване, като имате предвид, че редица категории лекарства имат увеличена цена над десет пъти. Подобни са нещата и за храната в здравните заведения, подобни са нещата и в капиталното строителство.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Положих големи усилия, господин Кумчев, да разбера дали това е реплика, но не разбрах. И като си помислих, че има петдесет души с различни професии тук и ако всеки излезе да прави такива реплики, не зная?
	Обявявам почивка. Ще се съберем отново в 17 ч. и 45 м. 1118.2(След почивката)

	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми народни представители, ще ви прочета едно съобщение на Комисията за контрол над приходите, разходите и имуществата на партиите.
	Напомняме на всички регистрирани политически партии и движения, че на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за политическите партии, трябва да предоставите до 31 март 1992 г. отчет за финансовото си състояние (източници, приходи, разходи за 1991 г.)
	Справките да се представят в Комисията за контрол над приходите, разходите и имуществото на партиите на адрес: "Народно събрание", "Дондуков" # 2.
	Продължаваме с обсъждането на Законопроекта за бюджета. Има думата за изказване госпожа Елисавета Миленова. Моля, госпожо Миленова.
	ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПСБСП): Уважаеми господин председателствуващ, колеги народни представители, уважаеми господа министри! Добре е, че кабинетът на господин Филип Димитров ни предостави и трите документа - декларацията, документа за финансовата политика и бюджета, за да можем да си направим сравнително обективни изводи за бюджета, който предстои да гласуваме, особено като се има предвид, че досега на парламента не е предоставена програма на правителството.
	Ще насоча вашето внимание към най-тъжката сфера - тази на социалното подпомагане. В нормалните държави тази сфера си остава изискваща от бюджета, независимо дали тази държава е нормално богата или нормална, но бедна.
	Първият важен недостатък, който открих в декларацията на правителството, е, че в нея не са дадени точните измерители на линията на бедността. Не са посочени дори приблизително броят на лицата и техните характеристики, бъдещи и настоящи обекти на социалните грижи и социалното подпомагане. В общи линии декларацията е достатъчно близка до тази на правителството на господин Попов. Разликата може би е само в това, че се предвижда алтернативна военна служба.
	След като това е така, защо не беше внесен подготвеният при предходния кабинет Закон за социалното подпомагане, който ВТ/ВР 1119.1 би позволил при правенето на бюджета да се използува съвременна законова база. Това е свързано с издръжката на децата, ненавършили пълнолетие, както и със станалия отдавна анахронизъм Указ за насърчаване на раждаемостта.
	Приемането на такъв закон би довело до създаването на условия за цялостно и своевременно уреждане на въпросите по раждаемостта и отглеждането на децата, съобразно условията на пазарната икономика и отговорността на семейството при планирането и отглеждането на децата.
	Това е единствената социалнослаба група, уважаеми колеги, на силата на която разчита всяка нация, която иска да има бъдеще.
	Има две несигурни неща в документа за финансовата политика на правителството.
	Първо, забелязва се известно неусвояване на средствата за социални грижи за изминалата година, което е около 373,8 милиона лева. За запознатите е ясно, че това се дължи не на липса на нуждаещи се, а на това, че общините получиха своя актуализиран бюджет през август, Правилникът за социално подпомагане влезе в сила през септември и поради тази причина общините задържаха плащанията през октомври. Разликата на неусвоените суми са за сметка на нечии лични съдби, а не защото няма бедни хора. При нормално функциониране на правилника и бюджета тези суми биха били необходими в двоен размер.
	Второто, което ме тревожи, е, че в бюджета не открих да са предвидени суми за изплащане на стипендии и пенсии, съответно по 237-о постановление на Министерския съвет от 1991 г. и Постановление # 6 на Министерския съвет от 1992 г. Тези средства възлизат приблизително на 500 - 600 милиона лева.
	Като се има предвид, че разчетите на бюджета са правени на базата на остарялата величина на минималната работна заплата, с отчитане само на 13 на сто инфлация, питам създателите на бюджета реални ли са тези суми, за които и без това сме наясно, че няма да са достатъчни.
	Последно, искам да обърна внимание върху сградния фонд на социалните грижи. Много голяма част от тях сега предстои да се върнат на бившите собственици по силата на Закона за реституцията. Към настоящия момент поради липсата на средства е спряно 1119.2 строителството на големи пансиони в градовете, например Ямбол, Шумен и Добрич.
	Има ли правителството отговор как ще се решава този въпрос при тези нищожни суми в бюджета и при липса на стимули за общините да разкриват собствени резерви? Как ще бъдат осигурени с покрив наистина най-социално незащитените хора - старците, без никой около тях и сираците? Средствата за постелъчно бельо, инвентар и ремонт на сградите са крайно недостатъчни.
	Завършвам, като отговор аз очаквам не само увеличение на сумите, заради което като член на Комисията по социална политика и труд съм се подписала под допълнителните изисквания на комисията, но и отговор за насоките, които правителството препоръчва на социалносилните в тази страна, без да засяга техния интерес да влагат средства в тази сфера. Необходими са икономически стимули за имащите, за да дават на нямащите. Иначе бюджетът просто няма да издържи. Благодаря за вниманието.
	За протокола Елисавета Миленова, ПССД. (Единични ръкопляскания в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата господин Валентин Карабашев.
	ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, аз съм от Съюза на демократичните сили.
	Мисля, че всеки непредубеден от нас и достатъчно добре запознат със законопроекта и бюджетната проблематика като цяло, ще се съгласи, че правителството ни предлага един реалистичен бюджет, съобразен с логиката на пазарната икономика и реалностите в българската икономика.
	Протичащите в България икономически процеси са силно инерционни. Те са породени главно от разпадането на централизираната социалистическа икономическа система и не съществуват такива икономически средства и регулатори, с които за много кратък период от време да може да се изменят тенденциите при протичането на тези процеси.
	Ето защо мисля, че бюджетът е напълно съобразен с тези реалности и в максимално възможна степен се стреми да тушира 1119.3 неблагоприятните последствия от развиването на тези процеси.
	За мен основното предимство в логиката на бюджета е, че е един естествен елемент от една икономическа политика, целяща съхраняване на крехкото относително финансово равновесие, което бе постигнато през миналата година с някои крачки от икономическата реформа.
	Преди малко уважаваният от мен господин Стоилов заяви, че не би било много опасно, ако допуснем един по-сериозен бюджетен дефицит с цел да покрием някои други неотложни разходи. 1119.4
	Не мога да се съглася с подобно становище. Действително в много развити пазарни икономики в обстановка на известна рецесия, но все пак на относителна стабилност в икономиката, се допуска един по-сериозен бюджетен дефицит с цел да се стимулира развитието на икономиката.
	Съвършено друга е обаче обстановката в България, където в различните структури на самата икономика царят сериозни дисбаланси и за мене едно от най-големите достойнства на икономическата политика на правителството през миналата година беше именно ограничаването на тези дисбаланси и съхраняването, задържането на инфлацията в едни поносими рамки. Така че този бюджетен дефицит, който се предлага, като неговото касово ниво е 4,3 на сто спрямо брутния вътрешен продукт, е напълно подходящ за сегашната икономическа обстановка в България и е съпоставим с бюджетните дефицити, които се допускат в други страни в подобна обстановка.
	От някои от колегите от лявата страна беше изтъкнат един основен недостатък на бюджета - това, че той напуска икономиката. За мене обаче това не е недостатък, а напротив. Именно сега бюджетът влиза със своите параметри в едни нормални граници на контакт с брутния вътрешен продукт - нормални за пазарната икономика.
	Разходите по консолидирания държавен бюджет представляват 47,9 на сто от брутния вътрешен продукт, а приходите - 36,3 на сто. И двата параметъра са сходни до тези параметри в развитите пазарни икономики. Например около 46 на сто за миналата година е показателят на разходите в 12-те страни - членки на Европейската общност, а 42,7 на сто е показателят за приходите. Още поблизки са тези параметри до някои страни, които са сходни по своята степен на развитие с България, като например Гърция, Ирландия и Португалия. Така че препоръчвам на депутатите, на тези, които трезво разглеждат бюджета, не се поддават на особени емоции, а гледат конкретните числа в него, да подкрепят по принцип бюджета.
	Естествено законопроектът за бюджета не е и безпроблемен. По приходната част за мене една сериозна слабост е относително Цв.М/НП 1120.1 високият дял на приходите от данък върху печалбата - около 36 - 37 на сто, докато в нормалните пазарни иконимики той е под 20 на сто, а в някои страни даже под 10 на сто. Разбирам обаче, че не би било възможно в тазгодишния бюджет да бъде направено сериозно свиване на този относителен дял поради невъвеждането на съвременна нова система за данъчно обллагане. Без Закон за данък върху добавената стойност и осъвременен Закон за данък върху общия доход и съответните промени в облагането на печалбата не бихме могли да изменим и съотношениеята в приходната част от данъци в бюджета.
	Мисля, че до известна степен е подценен и въпросът за приходите от данък въху общия доход от месторабота не в държавния сектор. Постъпленията от данък върху общия доход по чл. 13 не са показани нито в отчета за 1991 г., нито в проектобюджета за 1992 г., дори и в неговото приложение. Също така се предвижда много нисък дял на постъпленията от държавното обществено осигуряване от частните лица. Навярно това е свързано с все още недостатъчно развитата данъчна администрация и неувереност в това, че тя ще може поне през тази година да свърши напълно своите задължения.
	Смятам, че до известна степен е подценен и въпросът с приходите от мита върху вноса. Предвидени са едва 1,3 млрд. лева, което представлява само 1,7 на сто от приходите на консолидирания бюджет, като нещата не се свеждат само до прекия принос на митата като приходоизточник, а имат освен фискален ефект и важно значение за дозирането на външната конкуренция.
	По разходната част бих обърнал внимание на един принципен въпрос, който всъщност беше засегнат и в становищата на Икономическата комисия и на Комисията по бюджета и финансите. В обстановка  на силен спад е естествено, че по всичкси основни разходни групи предвидените разходи няма да са достатъчни за същесвуващите нужди. В същото време има и някои относително излилшни разходи, които биха могли да бъдат премахнати чрез едно по-сериозно ревизиране на бюджетите на отделните министерства и ведомства. В този смисъл подкрепям становището, което беше застъпено от двете икономически насочени комисии, тази част от приложенията също да стане част от закона, така че и Народното събрание да може да си каже думата по бюджетите на отделните министерства 1120.2 и ведомства. (Единични ръкопляскания от мнозинството)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има госпожа Йовкова.
	САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП) - Добрич, БСП: Аз с удоволствие се отзовавам на призива на господина да работим с фактите, с цифрите, когато говорим за бюджет, а не да правим емоционални изказвания и отклонения.
	Ето какви са цифрите, които засягат жестоката действителност в системата на образованието:
	Относителният дял на разходите за системата на образованието за бюджетната 1991 г. е бил 10,35 на сто или намалението за 1992 г. спрямо предходната е 0,17 на сто. С този проект на бюджета не се запазва минимумът от 16 на сто на относителния дял на образованието, с който да се осигури новата стратегическа позиция в прехода към пазарна икономика.
	Какви са последствията, ако се запази този проект на закона? - Намаляване на щатните бройки в системата на образованието с 2894 или съкращение на преподавателите със 17,1 на сто. (Оживление сред мнозинството) Промяна на училищната мрежа и заличаване на учебни заведения в средата на учебната година, както и увеличаване хорариума на учителите.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Стефан Стоилов има думата за реплика. 1120.3
	СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря.
	Сравнителният метод на познание всички клонове на науката и практиката използват. Икономистите особено много го обичат. Но в случая формалната прилика на основни параметри на бюджета, за които говори господин Карабашев, не придават високо качество на нашия бюджет по една проста причина - това са ризлични икономики от гледна точка на структура, на механизми - пазарни икономики и една икономика, която е почти в полубезвъздушно пространство. Старите механизми са сринати. Новите ги няма. Един мъчителен преход.
	Второ. Икономиката, която продължава да се блъска надолу към кризата, в бездната на кризата. При тези условия бюджетът трябва да има функции по-различни отколкото в онези, изградени и в нормално състояние икономики. Това е един изключително силен аргумент, породен от живота, а не от теоретически конструкции. На тази основа именно е и широко приетата оценка у икономистите в България затова, че по редица свои параметри бюджетът трябва да се различава от онова, за което говори господин Карабашев. Това е моето възражение.
	Използвам случая, че проф. Вълчев е тук. И Иван Костов седи до него. Днес аз, господин Вълчев, си позволих (и моля за тридесет секунди време, за да го кажа пред залата), аз си позволих днес да заявя, че в развитието на икономиката на България и хода на стопанската реформа след 1 февруари 1991 г. имаше един момент и това беше късната пролет априлмай, когато месечните темпове на инфлация знаете до какви числа спаднаха и когато редица икономисти, в това число и вие в разговори сме споделяли разбирането, че е може би необходимо по това време да бъдат малко разпуснати винтовете на тази силно рестриктивна политика. Днес аз си позволих това да заявя пред залата, за да подчертая, че за разлика от няколко икономисти...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Стоилов, изтече Ви времето, много Ви моля...
	СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, но понеже днес министърът стана и заяви, че това не може да бъде и че аз злоупотребявам с името на Вълчев. (Шум и реплики от залата) ВЙ/НП 1121.1
	Аз казвам нещо, което той може да потвърди, но това е и аргумент, че в правенето на стопанската политика липсваше една необходима за нашите условия гъвкавост. Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Стоилов.
	МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ (от място(: Вие манипулилрате в момента! ...
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Засрами се! Съсипахте държавата! ....
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пенчев, имате думата, но в рамките на две минути.
	СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация, 3.Варненски район.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля за тишина! Господин Димитров, излезте извън залата с колегата Стоилов и си говорете. (Шумно одобрение от малцинството)
	СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПСБСП): Преди да направя репликата, искам да кажа на господин Венцеслав Димитров, че не аз по телевизията изнасях лекции и защитавах позиции, които той сега критикува.
	Наред с реализиране на постъпленията от стопанска дейност на база пазарни цени в системата на транспорта се събираха и държавни такси в левове и валута. Тези такси, както беше посочено от колегата преждеговоривш от ръководството на "Въздушно движение", български коребен регистър и други са изведени в извънбюджетна сметка, реализират се приходи от порядъка на 15 млн. долара от БИАС, тоест имаме един приход от таксите, който се центрира не за сметка на министерството. Необходимо е да бъде поставен акцент върху два инфраструктурни обекта - първо, проблемът с магистралата "Капитан Андреево" и второ - въпорсът с летището. Това правителството по принцип го е разгледало. Необходимо е да бъде преразгледан проблемът за обезпечаването на този вид инфраструктура в сферата на транспорта. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
	РЕПЛИКА ОТ СДС: Това Вашето не е реплика!
	СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПСБСП): Трябва да познавате нещата, за да разберете дали е реплика! 1121.2
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карабашев ще се възползувате ли от правото си на отговор? Добре.
	ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (СДС): Ще бъда съвсем кратък. Съвсем кратка дуплика само по отношение на казаното от господин Стоилов, тъй като другото всъщност не бяха реплики и нямаха нищо общо с това, което говорих.
	Господин Стоилов, много особено постъпваме тук, когато се позоваваме на чуждестранния опит. Когато ни е изгодно се позоваваме на него, а когато не ни е изгодно казваме, че има някои големи особености в нашата икономика и чуждестранният опит не пасва. Аз мисля, че чрез икономическата реформа се стремим именно да постигнем сходни параметри като тези в развитите в пазарно отношение икономики и няма нищо лошо, ако тези параметри са близки или съвпадат.
	Сигурно по това и господин Вълчев ще отговори, но по отношение на паричната и лихвената политика - ако внимателно погледнете анализа на миналата година, ще видите, че почти през цялото време, ако гледаме месечните лихвени проценти сме имали отрицателна реална лихва, тоест процентът на инфлация е бил значително по-висок или поне равен с лихвения процент. Има един или два месеца само изключение. Два месеца - правилно. Мислите ли, че би могло банката само в тези два месеца изведнъж да измени своята парична и лихвена политика? Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
	Следващ отговор - народният представител Дончо Конакчиев.
	Да се готви господин Венцеслав Димитров.
	ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. С вас ние днес тук, в тази зала, и вчера обсъждаме и трябва бързо за съжаление да вземем решение за насоките на работата, които господин премиера изложи в декларация. И за бюджета като мерило - количествено, стойностно на тази работа.
	Аз искам да кажа, че съжалявам и държа това да го отбележа в началото на моето изказване, че времето е ограничено и нямаме възможност да обсъдим нещата в тяхната конкретика, тай като за текущата политика това са изключително важни решения. 1121.3
	По въпросите, с които искам да занимая вашето внимание - въпросите на общините и на комуналната политика, мисля, че би трябвало да се посветят едно или две заседания.
	Бих искал да се спра като основни положения на закона на някои въпроси на общините, на кварталите, на градовете и селата там, където хората живеят. За съжаление тези въпроси като постановки липсваха в един от факторите, които определяха рамката на правителствената политика, в предизборната програма за възраждането на България. Вероятно това е и обяснение за ситуацията, в която се намира животът на общините.
	Първият въпрос е не колко, а как се дават ресурси. И доколко се съхранява принципът на самоуправлението в общините. Аз ще започна с това, че по чл. 52, ал. 1 на действуващия Закон за местното самоуправление и местната администрация субсидиите трябва да бъдат разпределени между общините по критерии, които трябва да са определлени със закон. Това законово изискване не е спазено. Ние имаме предложение за разпределение на субсидии, но те не са разпределени на основата на критерии - публични, прозрачни и утвърдени със закон. 1121.4
	Въпросът е много съществен. Аз съм съгласен с министър Костов, че на този етап вероятно този е подходът. Този подход не е нов. През 1988  и през 1989 година се процедираше по същия начин. Но нека наречем нещата с истинските им имена. Преди малко стана дума за съкращаване на учители. Аз ще отбележа, че и комуналният транспорт не може да работи. Ще отбележа, че училищата няма да могат да бъдат ремонтирани - техните водопроводи, канализации, техните покриви текат. И няма да има възможност да работят през следващата учебна година. Така че тези критерии не са абстрактни, не са фиктивни, те са реални.
	Едновременно с това се предлага една част от приходите от данък общ доход да бъдат централизирани в размер на 30 на сто - чл. 6, ал. 1. Ето още един момент за стесняване пространството за самоуправление на общините. Вероятният мотив за неусвоеност на средсдтва през предходните периоди не издържа. Позвойлете да не припомням притчата за магарето на Настрадин Ходжа. Ние можем да отидем и на нулеви приходи, но вероятно магарето няма да издържи този режим.
	Едновременно с това в – 1 на Заключителните разпоредби е дадена теза, че Министерският съвет при необходимост в съответствие с развитието на икономическата реформа ще може да прави промени. Нещо, което поставя подусловие при неясна технология, при неясни отношения с общините, при неясност кой ще извършва контрола - парламентът, Министерският съвет или Министерството на финансите - върху протичащите процеси.
	Аз не бих искал повече да развивам този въпрос. Бих могъл да говоря за липсата на осигуряване развитието на отделни райони в страната, това е също законово положение - чл. 52, ал. 2 на Закона за местното самоуправление. Но бих искал на основата на тези и други разсъждзения, които нямам време и възможност пред вас да развия, да направя предложения, които ще предам писмено на председателството.
	Да отпадне чл. 6, ал. 1 и целият приход от данък общ доход да отиде в местните органи на властта.
	В – 1 на Преходните разпоредби да се запише текст, че се гарантира примерно 90 или 95 на сто от тази субсидия, защото разходите в общините са разходи жизнени за населението
  и тяхната условност е много опасна. Ст.Б/НП 1122.1
	Да се обсъдят още веднъж задължителните минимални разходи, за които тук имаше доста пространен коментар, но които не са технически грешки, както говориха някои депутати преди мен, а действително за някои общини са просто парадоксални. Субсидията е 15 - 20 на сто от задължителните минимални разходи, а тук се правеха предложения да бъдат допълнени с разходи за култура, с разходи за физкултура и спорт задължителни и т.н., нещо, което не е реализуемо, не е възможно. Вероятно перспективата е, ако се счете за целесъобразно, аз ще предложа и писмено, в бъдеще да се отиде на специфични финансови нормативи за единица разход.
	Вторият въпрос, върху който искам да привлека вашето внимание, е за жилищата, за собствения дом. И смея с цялата отговорност да заявя, че за голямо съжаление липсва яснота по политиката, която тук ще се провежда.
	Господа, пазар на жилищата няма все още в България. Къде е Законът за жилищно строителство, гарантиращ жилища за социалнослабите слоеве от населението и определящ нов режим на разпределение на общинските жилища, който е посочен в предизборната платформа за възраждане на България? 4440 милиона лева, които са предложени в националния компенсационен жилищен фонд, не работят и няма да заработят. Законът е блокиран. И законът е блокиран неоснователно от Министерския съвет, тъй като не се разработи правилник за неговото приложение.
	Аз тук искам да заключа и ще направя такова предложение, тъй като има мощности в България, има безработни, работна сила, която може именно там да бъде насочена, има нужда от жилища, нека първо да деблокираме Закона за гражданите с дългогодишни жилищноспестовни влогове и, второ, нека правителството в срок от един месец примерно внесе програма за поетапно предоставяне, включително проблематиката на експлоатацията и реконструкцията и модернизацията на жилищата на социалнослабите.
	Последното, с което искам да завърша, са проблемите на големите градове и по-специално на град София. Отново не свеждам проблема до допълнителни ресурси и най-малко аз бих искал пред вас да коментирам конкретните действия на сегашното градско ръководство. Но за съжаление проблемите нарастват, не се намаляват. София се привежда от състояние на вноска преди това в прихфодите на държавния бюджет в една огромна 1122.2 субсидия от почти 350 милиона. А в нея стоят инфраструктурни обекти с национално значение. Защо с национално? Защото София е столица на Република България - тук е метрото, тук са входноизходните магистрали. Бих могъл да говоря и за Завод за твърди отпадъци и други, но нека не развивам по-нататък темата.
	Затова аз предлагам, ако се счете за целесъобразно, а ви призовавам към това, за столицата на основание на чл. 52, ал. 2 от Закона за местнойто самоуправление и местната администрация тези основни инфраструктурни обекти с национално значение, независимо че са на територията на град София, да бъдат изписани, за да има яснота и гарантираност в развитието на тази инфраструктура.
	В заключение аз за съжаление не бих могъл да подкрепя проектобюджета в тези му пунктове, ако не се направят съответните корекции, при ясното съзнание, че България се нуждае от бюджет, но се касае за осигуряване на такива жизнени потребности на населението.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: 8 минути и 26 секунди.
	Има думата господин Венцеслав Димитров.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Искам най-напред да изразя своята загриженост не от това, че опозицията няма да подкрепи бюджета, аз не го и очаквам, а едва ли и някой очаква, а загрижеността за голямата отговорност, която е стоварена върху нас - едно Народно събрание без съответен екип, без необходимите средства да поеме на плещите си такава голяма отговорност и да приема, и да коригира държавния бюджет. И ми се иска за последен път в тази година това да е така.
	И още едзна загриженост имам по отношение искането на доста хора, които говориха тук за повече пари. Само че когато искат парии, те трябва да кажат откъде тези пари да се вземат - дали от пенсиите, дали от заплатите на учителите, на лекарите, на военните, или вие го кажете. Не бива в никакъв случай да се надвишава дефицитът, защото иначе ние отиваме във вихъра на инфлацията.
	Една част от моите предложения, тъй като съвпадат с тези на Бюджетната комисия, няма да ги повтарям и няма да ги правя. Ще конкретизирам само онези, които се разхождат с тях. 1122.3
	Затова пристъпвамм конкретно.
	На Министерския съвет да се намали бюджетът му, колкото и да е неприятно, с цифрата 15 млн., като 10 млн. са именно за тези капитални вложфения в това общежитие за народни представители, което може и да потрябва на някои, но дано да не потрябва, и 5 млн. допълнително за сметка насъкращаване на апарата на Министерския съвет, който с 386 души персонал ми се струва твърде раздут.
	Предложението е също така за намаляване бюджета на Министерството на отбраната със символичната за неговия бюджет сума от 5 млн. лева.
	Предложение за намаляване на бюджета на Националната служба за охрана с 10 млн. - на 50 млн. лева. Защото тази охрана понастоящем извършва една доста голяма стопанска дейност, а ми се струва, че и парите, които се определят за тази служба, сега отиват за поддържане на най-различни резиденции и все още се разходват твърде разточително. Аз нямам представа точно, те ми представиха своя структура и структура на разходите, но има Дом – 1, Дом – 2. Поне единият би могъл да се изразходва за други цели. Мисля, че могат да се потърсят много резерви тук, в Националната служба за охрана, за съкращаване. И стопанската дейност трябва да се отдели.
	Имам също така предложение и за намаляване на бюджета на Националната разузнавателна служба. Вижте, миналата година този бюджет е бил 32 млн.лева, сега е повече от два пъти поголям - 66,5. Много малко институции в България са получили двойно увеличение. Обикновено увеличението е примерно 5060-70 на сто, долу-горе съответстващо на очаквания през тази година темп на инфлация. Не е оправдано на тази служба да й се дават толкова много пари, след като на мен поне не ми е ясно за какво ги изразходват. Аз съм казвал и на президента, чрез който мога да коонтактувам само с шефа на Националната разузнавателна служба, ако те искат, аз мога да дам маса идеи как тази слулжба може да заработва пари и ида компенсира тези пари, които са й необходими. Според мен тя не трябва да има повече от 51 млн. бюджет за тази година увеличение, колкото се дава средно и на други бюджетни институции. 1122.4	Предложението за намаление бюджета на Селскостопанската академия е по-голямо отколкото е това на Бюджетната комисия. Моето предложение е да се намали до размера на миналогодишния бюджет. Тоест до около 150 млн., тоест със 70 млн. Защо? Защото цялата тази Селскостопанска академия беше изградена да поддържа едно друго селско стопанство, да поддържа текезесетата. Вижте, колцина от ръководителите на тази Селскостопанска академия са се обявили за частна собственост върху земята. Ами те продължават това нещо да го вършат и сега. След като имаме закон за премахване на текезесетата, защо да харчим грешни  държавни пари? Някой, ако иска да ги поддържа тези хора, нека да  си говорят за квадратно-гнездовия способ, да си говорят за текезесетата и т.н., обаче нека това да не тежи на държавния гръб и преди всичко на гърба на пенсионерите. Моля ви се! (Частични ръкопляскания от СДС)
	Има едно предложение за увеличаване, това е естествено за Народното събрание, казах предложение с увеличаване бюджета на Народното събрание с 15 милиона, въпреки че ако искаме бюджетите на Министерския съвет, Пррезидентството и Народното събрание да са в известно съответствие, то трябва да се увеличи поне двойно. Обаче сега не може да стане това, затова предлагам с 15 милиона.
	В предложението, което беше направено в Бюджетната комисия, имахме увеличение на финансирането на бюджетните субсидии за Центъра по сърдечносъдова хирургия "Света Екатерина".
	Тук една госпожа преди известно време се възпротиви срещу това предложение и естествено нападна, аз не я познавам иначе, освен че говори от тази трибуна срещу доктор Чирков. Аз затова я попитах дали е докторка и се извинявам, ако това е прозвучало обидно. Защото за първи път чувам такова отношение между доктори, те все пак са се клели, нали докторска клетва се полага, лекарска...такива отношенсия между доктори! (Реплики на възмущение от ПСБСП) Аз й се извинявам. Казах ви, ако  е прозвучало зле.
	Защо го искам това увеличение? Аз го искам увеличението повече, не 15, а 20. Защо,  господа?...(върху персоналните  РД/ЙА 1123.1 въпроси не искам да се спирам), но вижте, миналата година са имали 45 млн. Обикновено разходите за лечение са увеличени повече от 70 на сто. За някои институции са увеличени  двойно.
	Освен това тук беше изтъкнато възражението, че видите ли те си плащали много големи заплати и няма каква да им финансираме заплатите. Аз направих анализ на разходите както  на другите медицински организации само за здравеопазване,  това е рубрика 4 в бюджетните разходи на всички институции и  се забелязва една интересна тенденция. Само 1/7 от разходите на Центъра по сърдечносъдова хирургия "Света Екатерина" отиват за работни заплати. Докато при другите учрежения -  здравни  учреждения, те са примерно 1/3 или 1/4, но към 1/4 не са, долугоре са към 1/3.
	Освен това преобладаващата  част  от  тези  разходи, господа, колкото и да възразявате, това е така, повече от половината отиват за медикаменти, докато при другите здравни организации, вярно е, че то спада и от спецификата, не отиват за медикаменти. Така че тези пари ще отидат за лечение на хора. Аз знам, че доктор Чирков и неговият екип..., вие не идентифицирайте тази клиника само с доктор Чирков... там работят прекрасни специалисти. Аз съм бил там и мога да ви го кажа, присъствувал съм на операция.
	Вижте, тези хора наистина могат да оперират. Този център наистина работи така, че може да мине на самоиздръжка. Какво означава обаче този център да мине на самоиздръжка? Значи да приема чужденци и да ги лекува и да получава за една операция 50 000 долара, а нашите хора да се чудят къде да отидат в чужбина да се лекуват и затова пълнят вестниците с такива обявления. Всеки българин обаче, нормален българин, няма 50 000 долара, за да си направи един байпас в Съединените щати, както вашият предишен лидер господин Петър Младенов.
	Затова разберете една операция в чужбина със средсствата, които се хвърлят за един българин да бъде опериран в чужбина, тука могат да бъдат оперирани 10 души. Така че ви моля всички да подкрепите това мое предложение.
	Освен това се оказва, че от тазгодишния бюджет, който още не е гласуван, но по силата на закона може да бъде харчен, 1123.2 част от парите на този център са били блокирани във външнотърговска банка и около 10 млн. са били иззети от "Маймекс" за стари вземания на Медицинската академия. Защо точно към този център? Аз не знам как е и ще настоявам проф. Вълчев и председателят на Външнотърговската банка да изяснят този въпрос. Но защото видите ли доктор Чирков можел да намира пари! Откъде да ги намери в края на краищата. И аз ви казах, ако ги намери, с цената на какво ще бъде това.
	Аз предполагам, че всички вярвате на доктор Чирков, като лекар и ...(реплики от ПСБСП: Не, не вярваме. Хайде стига). Има ли някой, който би се поверил в ръцете на госпожа Мими Виткова да го оперира, вместо в ръцете на доктор Чирков? (Реплики на възмущения от ПСБСП) Ако има такъв народен представител, нека да си вдигне ръката. (Шум в залата)
	Продължаваме нататък. Увеличението, което предлагам с тези съкращения - съдебната система да получи най-малко 40 млн.лв. в повече, за да могат съдиите и прокурорите да се издържат.
	Министерството на финансите да получи най-малко 40 млн. увеличение, защото трябва да се изгражда данъчна администрация и също така трябва да се изгражда една система на финансов контрол. Една система, която виждаме, че другите служби  не могат да извършват. Система, която може да намери изпраните пари в чужбина или тези пари, които се въртят незаконно вътре в страната. Затова мисля, че говориха и колеги от опозицията и моля ви се да ни подкрепите.
	Малко по-различно ми е становището по отношение  на предложението на Комисията по младежта и спорта за парите, които се отпускат на БСФС и на Българския туристически съюз. Аз съм за това да се дава на спорта, обаче вижте, БСФС държавата му е дала имущество. Това имущество не се използува така, както трябва. Там има отпусната една банка. Не че съм против банките, аз съм затова банки да се създават, но едно имущество, което е дадено на БСФС от страна на държавата, те пускат банки. Идете в ресторант "Спортна среща" да видите какво става. Има някакъв билярден клуб или не знам какво става. Аз на обяд минавам там пеша. Вижте какви коли спират. 1123.3
	Стадион "Дружба" тази година въобще не е пускан  по предназначение. Дискотека ли е създадена или какво? То така наистина много лесно може да се развива стопанска дейност, обаче тези съоръжения не са изградени за това.
	Затова аз ще настоявам да се направят персонални промени в ръководството на тези две организации, преди да им се отпуснат субсидии.
	Освен това имам и едно предложение Министерство на финансите да започне да събира това, което и господин  Иван Костов отдавна иска да го направи, но това нещо сега, разбира се, не може да се обяви като рубрика, но да разчита и на приходите от държавните организации като централизиран остатъчен доход. Нещо, което досега не се прави и което, се учудвам, че частният бизнес в България не се възпротивява за това.  Защото частен бизнес без печалба не може да работи, а държавен бизнес се оказва, че може да работи. Именно министерството е този център, който трябва да събира доходите и по този начин да облекчава разходите на правителството.
	С това завършвам. Благодаря ви и ви моля да покрепите моите предложения.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИРР КАДИР: 11 минути и 32 секунди, господин Димитров.
	Има думата за реплика господин Георги Божинов.
	ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПСБСП): 18.Разградски избирателен район, Българска социалистическа партия.
	Искам да възразя на господин Венцеслав Димитров за неговата оценка за българската селскостопанска наука и на неговото становище за нейното място в бъдещия стопански живот на България. От тази трибуна той много емоционално защити кардиологичния център на доктор Чирков и приведе само един пример, че една операция и един сърдечен байпас в чужбина би струвал много повече, отколкото средсствата, с които да поддържаме този друг център на здравеопазването. Но точно така, господин Димитров, стоят нещата и в българската селскостопанска наука. Утре ние ще трябва да купуваме за много пари видове, сортове и технологии в селското стопанство. 1123.4
	Вярно е, че днес няма реално търсене на този научен прродукт, но утре, когато българското село влезе в действителните релси на нови стимули и потребности, то ще търси  и нова организация, и нови научни постижения и резултати. И ако днес, когато сме в трудно икономическо състояние, ликвидираме този  потенциал и утре не можем да го съберем, ще трябва точно както за байпаса да даваме много пари, за да създадем наука и  да  създадем клонове. Проява на далновидност е днес да съхраниме  в условията на недоимък българския научен потенциал и затова аз възразявам на вашата оценка и на вашите аргументи за селскостопанската наука в България.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин  Божинов. Господин Емил Филипов има думата за реплика.
	ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги народни представители, Парламентарен съю за социална демокрация, Михайловградски район, Берковица.
	Аз малко ще изместя центъра на репликата към господин Димитров. Нямам честта да бъда член на Бюджетната комисия, въпреки че имах голямото желание да бъда нейн член. Уважавам нейната работа, уважам и нейния вчерашен доклад пред Народното събрание. Уважам и професионализма на господин Димитров,  когато говори за макроикономика и не слиза под микроравнище, и когато ни изслушва от тази трибуна.
	Искам да подчертая, че по мое виждане нашата Бюджетна комисия има и задачата да помага на целия парламент да се обучи, да се подготви, да бъде по-зрял и по-компетентен, за да приема сложните проблеми на бюджета или отделни въпроси на бюджетната политика.
	Съжалявам, че и в двете изказвания вчера по бюджета на господин Димитров, и те са в неговото лично изказване, не беше казано нищо по въпроса за създаването на закон, законопроект за структурата, съставянето и изпълнението на държавния бюджет. Миналата година на 8 февруари Великото Народно събрание прие такова решение, приемайки миналогодишния бюджет.  Съвършено правилно ще бъде и сега, приемайки този бюджет, да вземем отделно  решение и да възложим на Министерския съвет, представен е такъв 1125.5 законопроект, тогава няма да имаме бюджет от бюджета да бъде съвършено различен, а ще имаме бюджет с бюджет, който да бъде съпоставим, лесен за разчитане, лесен за дискусия.
	И втори проблем, господин Димитров. Проблемът  за контрола върху бюджета. Аз бях член на Икономическата комисия, когато уважаемият господин Костов беше наш председател  във Великото Народно събрание...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Привършвайте.
	ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Въпросът е важен. Въпросът не е дребен. Помня неговия младежки ентусиазъм за създаването на  Сметна палата незабавно и приемането на законопроект. 1123.6	Нужна ни е Сметна палата. Нужен е и законопроект. За да не бъде всичко в ръцете на един човек, да е претоварен и тортата, и ножът, и вилицата у него.
	И моля господин Филип Димитров да ми позволите, господин председателю, да кажа само едно изречение. Вчера слушах внимателно изказването на уважаемия министър-председател. Бих искал да направя едно уточнение от името на моята парламентарна група, макар че не съм оторизиран. Никога нашата парламентарна група не се е обявявала срещу данъка върху добавената стойност. Всеки от нас, който що-годе разбира от пазарна икономика, знае, че той е абсолютно нужен.
	Моля да разберете, че ние не сме против данъка, но когато стане дума за процента, тогава  можем да имаме собствена позиция. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие имахте най-дългата реплика досега, откакто започнахме. Имате думата.
	ТОДОР КУМЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър-председател, господа министри, интересен човек е господин Венцеслав Димитров. Аз го слушах внимателно и правя реплика на неговото изказване. В началото той се извини на доктор Виткова, а след това в края вие сами разбрахте какво каза.
	Вижте, господин Димитров, искам да ви кажа следното: смятам, че няма човек, който да не уважава хирурзите, който да не уважава сърдечните хирурзи. Но вие в стремежа си да защитите само една единствена структура, обиждате останалите. Аз мисля, че заедно със сърдечните хирурзи човек има нужда и от неврохирурзи, и от уролози, и от общи хирурзи и т.н. и т.н.
	Аз мисля, че когато защитаваме този Сърдечен център, не бива да го правим в никакъв случай за сметка на другите. Медицината е обща, комплексна наука. Ние всички сме хора, боледуваме от различни болести.
	И още веднъж моля и настоявам, когато се разглежда заплащането на здравните работници, то да бъде общо и комплексно.
	И искам да кажа нещо, да чуква на дърво, разбира се, но все пак, когато говорим само за една-единствена структура, нека да бъдем малко по-въздържани. Благодаря. Сл.Р/ЙА 1124.1
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Кумчев. Има думата господин Венцеслав Димитров за дуплика.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Няма да се спирам на персоналните нападти и характеристики, защото това не е в моя стил. (Смях в залата)
	Отговор на господин Божинов. Господин Божинов, но ние оставяме 150 милиона лева за развитие на Селскостопанската академия. Това не са малко пари - 150 милиона лева. Ние не закриваме тази академия. Не оставайте с такова погрешно впечатление. Намаляваме и малко бюджета, нека да се свие, да остави там организацията на селското стопанство - текезесетата и т.н., да се занимава с развитие на сортови семена. Смятам, че 150 милиона лева в моето предложение не са малко.
	Господин Филипов, питайте господин Костов, че винаги, когато се видим с него, му казвам: "Господин Костов..." не му казвам така, "Иване - му казвам - какво става със Закона за устройството на бюджета?" И той обещава. Това е в проекта "Данъчните закони", който ще бъде внесен най-напред в правителството и след това тук. Така е, господин Филипов, ще имаме възможност дай Боже тази година, още през лятото ще започнем да дискутираме тези закони.
	И аз ще моля всички народни представители да направят необходимото, за да навлезат в тази материя. Защото този пакет от закони ще ни отнеме поне два месеца активна работа.
	Институция Сметна палата наистина трябва да има, защото сега ние на практика се занимаваме с нейната работа, въпреки че в края на краищата Народното събрание е това, което в крайна сметка трябва да се занимава, но трябва някой да ни помага. Разбира се, сега има Сметна палата. И тези хора, които господин Костов искаше да издига начело на Сметната палата, те взели, че сега направили една аудиторска фирма и обират най-безсъвестно парите на хората, за да им се разпишат отдолу.
	Вижте, и аз да съм, няма д агласувам доверие на тези хора да оглавят Сметната палата.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Изтича ви времето, благодаря ви. Има думата госпожа Мими Виткова. 1124.2
	МИМИ ВИТКОВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, искам да ви помоля да ми запазите правото за лично обяснение в края на заседанието, тъй като за втори път ставам обект на несъвсем прилично поведение от страна на господин Венцеслав Димитров. И бих искала да му обясня някои неща, но нека това да не става сега в хода на деловата ни работа.
	ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА СДС: Сложете си картата.
	МИМИ ВИТКОВА: Да, когато преминавам към деловата част на изказването ще си сложа картата.
	Уважаеми господин председател, уважаеми колеги,  за здравеопазване тази година правителството е прердвидило да предостави 8,7 милиарда лева, то които 5,8 милиарда лева на общините за финансиране на здравните заведения на тяхно подчинение. В сравнение с 1991 г. бюджетът за здравеопазване е завишен  с 3,2 милиарда лева, от които 1,2 милиарда лева или 40 на сто - за заплати на здравните работници. С това завишение на параграф "Заплати" се осигурява средна работна заплата в здравеопазването 1420 лева при 1630 лева средна работна заплата за страната в кррая на месец декември.
	Това е красноречиво доказателство за "подобреното" заплащане труда на здравните работници, както и за оценката на този труд.
	Трудно може да се разбере от проекта за Закон за правителствен бюджет на каква база е съставен той по отделните параграфи за здравеопазването.
	Буди недоумение решението на Министерството на финансите при стократно и повече за някои медикаменти повишение на цените в бюджета по параграж "Медикаменти" за страната да е предвидено завишение само с 311 милиона лева или с 27 на сто в сравнение с 1991 година.
	За храна на болните са предвидени едва 44 милиона лева увеличение на бюджета или 7,3 на сто, като  за  общините дори предлаганата сума е   по-ниска  от предвидената  в  бюджета за 1991 година. Без коментар оставям тази цифра, след  като на всеки български гражданин е известно за една година с колко са увеличени цените на хранителните продукти, както и на всички болни е ясно как се хранят в болничните заведения - с вафли, консерви и застояли компоти. 1124.3
	Трудно е да бъдат оценени като минимално осигурени и средствата за стопански разходи, където са и разходите за електроенергия и горива, за които е предвидено увеличение с 36 милиона лева на фона на драстично и очаквано увеличение на цените на тези разходи.
	Като цяло разходите за здравеопазване се предвижда с предлагания бюджет да бъдат началени през 1992 година,  тъй  като те представляват 3,6 процента от очаквания брутен вътрешен продукт при 3,8 процента за 1991 година. Минималните разходи за здравеопазване според експертите на Световната здравна организация би трябвало да бъдат не по-малко от 5 процента от брутния вътрешен продукт.
	Тези цифри от предвидения за здравеопазването бюджет през 1992 година будят тревога и ще поставят здравната система не само пред сериозни изпитания, но и застрашават нейното функциониране и съществуване озобщо.
	Подходът, който правителството избра при определяне нуждите от средства за храна и медикаменти е възможно най-неправилният. Изхожда се от факта, че за 1991 година не са усвоени около 400 милиона лева по тези два параграфа и единствено на тази база се определят необходимите средства за 1992 година.
	Четири са основните причини, довели до неоползотворяване на тези средства и до тяхното преразпределение от общините към ремонт на рътища, канализации, капитално строителство и то на фона на целогодишен абсурден дефицит от медикаменти в здравните заведения и болнично хранене, което не се нуждае от оценка.
	На пъррво място, бюджетите на общинните бяха осигурени една след средата на 1991 година. На второ място, дефицитът от медикаменти на пазара принуждаваше болничните заведения дори да преустановяват една или друга своя дейност. Трето, системата консумира през 1991 година доста медикаменти и храни, особено детски, по линията на хуманитарната помощ. Тези средства никой не отчита. Потокът от хуманитарна помощ видимо намалява. И това е една логична тенденция, поради което ни еможем да разчитаме повече на тези помощи. Четвърто, здравните заведения имаха доста запаси от храни в началото на 1991 година по стари цени, които вече са изчерпани. 1124.4
  
	При този бюджет и то по основни пера дори и механичното свиване на разходите, предприето от Министерството на здравеопазването със замразяване на легловия фонд няма да помогне за  оцеляване на системата.
	Не бих искала разсъжденията ми да изглеждат потребителски. Добре осъзданам и разбирам цялостното икономическо състояние на страната. Но ако ние не определим нуждите за здравеопазването по основни неща - медикаменти, храна, консумативи, отопление, осветление, на база консумация и то не 1991 година, а предишните, и на база промяна на цени и процент на инфлация през последната година, то просто този бюджет спокойно може да се нарече антисоцален.
	Не мога да се съглася, че тежестта на реформата ще бъде стоварена на практика върху най-уязвимата част на обществото ни - болните.
	С роск отново да получа "комплименти" от дясната страна на залата и особено от господин Венцеслав Димитров, искам да попитам членовете на Бюджетната комисия: на какво основание предлагат да бъде завишен с 15 милиона лева бюджетът на едноединствено здравно заведение, каквата е "Света Екатерина", без да определям и да се интересувам от името на нейния ръководител.
	Аз не възразявам да бъдат отпуснати тези средства на болницата. Но искам да се използва същият аргумент и при оценка на нуждите на останалите здравни заведения. 311 милиона лева не покриват и една десета част от променените цени на медикаментите.
	Искам да съобщя на господин Димитров, че с медикаменти се лекуват всички болни и цените им са увеличени не само за "Света Екатерина".
	И след като предварително му благодаря за проявената от него грижа към сърдечноболните, към които аз професионално съм пристрастна, му предлагам да се заинтересува какъв е бюджетът на Националния център по сърдечносъдови заболявания, който се само че извършва десет пъти по-голяма по обем дейност, но изразходва средстав, за да диагностицира болните, които само се оперират в "Света Екатерина". 1124.5
	Не искам да не бъдат отпуснати средствата за въпросната клиника. Но след като нейният бюджет се увеличава с 42 на сто в сравнение с 1991 година, настоявам да бъде завишен бюджетът на цялото здравеопазване със същия процент. Защото съм убедена, че това са по-реално оценени нужди.
	Ако това не бъде направено, ние ще подходим несправедливо към болните, които няма да се лекуват в болницата - витрина на българското здравеопазване. А те са граждани на тази страна и тяхното здраве и живот трябва да бъдат еднакво скъпи за всички нас.
	При положение че правителството не преразгледа бюджета за здравеопазване в разделите "Медикаменти", "Храна" и "Консумативи" и не отговари на въпроса заплатите на здравните работници ще гарантират ли социално спокойствие на съсловието през тази година, аз не бих могла да подкрепя този бюджет, който отрича живота на хиляди болни и вещае социални сътресения сред медицинските специалисти. Това за мен е неправилна социална политика и към гражданите, нуждаещи се от медицинска помощ, и към тези, които са призвани да я осигурят, дори в условията н акриза, в каквато се намираме. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ПСБСП и от втория ред в блока на СДС)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте за реплика, господин Попов. 1124.6	РОМИЛ ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не мога да се съглася с крайно тенденциозното изказване на колежката Виткова. Казвам се д-р Попов, тридесет и седемгодишна хирургична практика на предния фронт на здравеопазването. В зората на реалния комунизъм, социализъм, пардон, аз трябваше да свалям пердетата на свищовската болница, защото бяха направени от марля, за да извършвам операции. Аз и моите колеги изкупувахме и      -конци, жените знаят какво значат конци      , защото липсваха копринени за извършване на операции. И въпреки това свършиха своята работа.
	Спирам се на настоящето. В момента в отделението във Велинград, което аз двадесет и пет години ръководих, има три пъти повече хирургични кадри, но не смятам, че три пъти повече се е увеличило качеството на тяхната работа, за да имат право да получат това, за което претендира д-р Виткова. Затова защото в медицината трябва да се заплаща за ефективно положения труд.
	А сега за тези горивни материали, за които пледирате. Онзи ден направих една справка, че "Бърза помощ" търси младите ми колеги, които ме наследиха, по час-час и половина по кафененцата и капанчетата, както ги наричаме в града, за да ги повикат по спешност. Това е истината. И престанете да пледирате за тази работа.
	В здравеопазването най-напред трябва да се извърши една реорганизация, една нова организация и всеки да знае какво трябва да работи в него. И когато положи ефективен труд, за този ефективен труд да получи съответната сума. Аз оперирах за стотинки тридесет и седем години, уважаеми. Тридесет и седем години за стотинки! Тридесет лева ми бяха оперативните на месец. Шейсет операции, правете сметка колко съм извършвал. Благодаря ви. (Ръкопляскания от страна на мнозинството)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Попов.
	Заповядайте, имате думата за реплика.
	ИВАЙЛО ЛОВДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателствуващ. Аз съм от Благоевски избирателен район, СДС.
	Аз не знам, колежке Виткова, какво целите с едно такова подобно изказване, след като тези цифри сутринта много подробно бяха обсъждани в Комисията по здравеопазване. Вие много добре ВТ/ВР 1125.1 се запознахте с цифрите и не знам изказването Ви какво вещае на този народ, едва ли не предвещавате някакъв апокалипсис за българската медицина.
	И аз ще си позволя да запозная само уважаемите колеги с някои цифри. Така за изплатени заплати в областта на здравеопазването през миналата година са отпуснати 3 милиарда 494 милиона лева. Което представлява 97,1 на сто от тези, които са отпуснати. Тази година ръстът на заплатите бележи в проценти 205, което представлява повече от два пъти увеличение на заплатите за 1992 г.
	ИВО АТАНАСОВ (от място): А цените?
	ИВАЙЛО ЛОВДЖИЕВ: Говоря за увеличаването на заплатите, колега.
	По отношение на храната. Усвоени са 69,4 на сто от отпуснатите пари за храна, докато тази година ръстът в процентно увеличение на храната за издръжка на болниците е 209,5 на сто, което представлява повече от три пъти увеличение.
	И накрая за медикаментите, колежке Виткова. От предвидените 1 милиард 938 милиона са усувоени 1 милиард 672 милиона, което представлява 86,3 на сто усвоени, като тази година ръстът е 214 на сто. Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Друга реплика няма. Имате думата за дуплика.
	МИМИ ВИТКОВА (ПСБСП): аз съм изненадана, че ме репликираха колеги медици.
	Мисля, че акцентът в моето изказване изобщо не беше поставен върху заплатите. Разгледах въпроса - средна работна заплата в здравеопазването 1420 лв., на базата на която  се правят изчисления и за тази година, което значи, че предвиждането е тя да остане такава. И ви моля всички да сравните тази стойност, тази заплата със средната работна заплата в други сектори. Акцентът ми беше друг и вие добре го разбрахте.
	Трите параграфа - храна, медикаменти и консумативи, които нямат нищо общо, към първия колега се обръщам, със заплатите, които получават здравните работници. И ако вие можете да ми кажете, че тази година ние можем да направим по-сериозни икономии от тези три параграфа, отколкото през 1991 г., аз съвсем спокойно ще ви зявя, че просто няма да има система на здравеопазването. 1125.2
	Разходите са свити дотолкова до минимум, че сами знаем колко хирургични клиники преустановиха своята дейност от липсата на медикаменти и консумативи, колеги.
	Заплатите са последната ми грижа, макар и не чак толкова да съм безгрижна и към този проблем, така че апострофът Ви в това отношение е съвсем неправилен.
	Колкото до другите цифри, с които вторият колега си позволи да прави еквилибристика, твърдя, че съм точна в изчисленията. Мога да му ги предоставя. 311 милиона е завишението само на параграф "Медикаменти", 44 милиона или 7,3 на сто е завишението на параграф "Храна", колега, всичко останало, което Вие цитирахте, просто можем индивидуално да спорим върху него. (Единични ръкопляскания от залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата господин Михаил Неделчев.
	МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Аз съм от СДС, Радикалдемократическа партия.
	Уважаеми господин председателствуващ, преди малко проф. Стоилов каза, че сравнителният метод не може да ни послужи при коментиране, при обсъждане на бюджета и той безспорно в голяма степен е прав. Но аз все пак ще си позволя като народен представител от Бургаския район да изразя силното си безпокойство, своето и на представителите на местната администрация, от факта, че Бургаската община, гр. Бургас, е изключена от списъка на общините, които ще получат субсидии по чл. 6, ал. 2 от законопроекта за правителствения бюджет за 1992 г.
	Спомням си, още повече, че тук е и господин Василев, който е народен представител от Смолянския край, че имаше един виц, който се разказваше сред жителите на този край, че просто един човек казал по повод на преустройствата в гр. Смолян, че щял да идва корпусът и жена му и затова там улиците така се поправят и въобще така добре се благоустроява градът. Май в гр. Бургас корпусът и жена му въобще така и не успяха да отидат, но както знаем, корпусът и жена му многократно ходиха в гр. Варна. И моля да ме прости моят приятел и съпартиец господин Александър Йорданов, но имам чувството, че той е намерил лоби в Министерството на финансите. 1125.3
	И ако предложим този сравнителен план, искам да кажа, че ал. 2 на чл. 6 наистина има дискриминиращ характер спрямо общината на гр. Бургас. Ето например, ако бъде приета тази алинея, община Бургас няма да получи нито лев субсидия и може да се приеме за неетично и некоректно, но ще посоча градове със значителни субсидии за 1992 година. Това са Пловдив със 188 милиона лева, Варна със 120 милиона лева, Русе със 64 милиона лева, Враца - 131 милиона лева, Перник - 143 милиона лева, Софийска голяма община - 32 милиона лева и т.н.
	През последните осем години бюджетът на община Бургас винаги е бил балансиран с нормативна вноска към републиканския бюджет в порядъка на една трета от постъпващите приходи. Едва ли е така с някои други общини. Като абсолютният размер на тези вноски е от порядъка на 45 милиона лева до 82 милиона лева. През тези години тези средства са били крайно необходими за града. С тях е можело при една целенасочена защита пред Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на финансите да се финансират мероприятия за отстраняване на тежките екологически последици от хищническото експлоатиране на природата на територията на общината.
	За съжаление, робувайки на грандоманщината и излишната показност, в гр. Бургас има тежки градоустройствени травми и всички, които са посещавали града, знаят това. Съборени са много сгради и жилища, попадащи в обектите, свързани с представянето на града пред именно този дипломатически корпус.
	Община Бургас има да обезщетява и изгражда жилища на 1118 собственика по тази програма. В последните не са включени и 112-те жилища по 70-о постановление на Министерския съвет и 50 броя по 64-то постановление на Министерския съвет. Междупрочем в Бургас са създадени комитети и просто клубове на тези хора, които си търсят правата. И това е съвсем естествено, защото те имат съответните договори.
	За да излезе от това кризисно състояние, община Бургас трябва да осигури близо 80 - 90 милиона лева и няколко години да не раздава нито едно жилище на крайно нуждаещи се и социалнослаби граждани.
	Именно като се имат предвид затруднените икономически условия в страната, липсата на бюджетни възможности и поради 1125.4 това трудността да бъдат осигурени средства, общината в Бургас предлага и ние, народните представители, избрани със синята бюлетина от Бургаска община, подкрепяме това искане на общината за жилищната политика на общината да се осигурят средства от "Национален компенсационен фонд" - 58 милиона лева за 1992 г.
	Освен това по програмата за пречистването на питейната вода и финансирането на някои екологични обекти, 70 милиона лева с източник фонд "Стихийни бедствия" и възможност за сключване на договори с фирми за съвместни мероприятия с общината.
	Така нашето общо искане - на общината и на народните представители, които поддържат тези искания, са: община Бургас да бъде субсидирана със 157 милиона лева, от които аз вече споменах за жилищната политика и за пречистването и по т. 5 "Други дейности" в общинския бюджет от примерния бюджет - 30 милиона лева. 1125.5
	Това наше искане е много сериозно, настоятелно. Това е искането на петимата народни представители, избрани със синята бюлетина от Бургаски район, и аз предполагам, че и нашите колеги от опозицията ще се присъединят към тов искане, защото Бургас действително е в бедствено екологично положение. Неговата социална политика много трудно се реализира. И за да завърша отново със сравнителния метод, едно малко сравнение с това как изглежда Варна - нищо лошо, разбира се, не искам да кажа за Варна - и как изглежда Бургас ще покаже, че тези искания имат всички основания.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За реплика има думата господин Шапатов.
	СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация.
	Господин Неделчев, моята реплика към вас е следната: аз смятам, че ако всички народни представители, избрани от 33те района на страната, започнат да поставят проблемите и въпросите на своите собствени региони и общини, това би означавало процедурно да направим предложение да се отделят три или четири дни специално за обсъждане проблемите на общините.
	Аз съм дълбоко убеден, че освен проблемите на Бургаския регион - аз напълно ви вярвам, че тези въпроси и проблеми са справедливи, но ако ние по този начин подхождаме при обсъждането на правителствения бюджет за 1992 г., това означава да се харесаме преди всичко на своите избиратели, а да не държим сметка за общонационалните интереси.
	В този смисъл аз очаквах от вас като председател на Парламентарната комисия за радио и телевизия, вие да изложите проблемите и въпросите, които стоят пред тези изключително важни национални институти. Знаете, че те имат бюджет в размер на над половин милиард лева. В тях работят близо 6 хиляди души и проблемите им в продължение вече на няколко месеца не се решават по вина на Съюза на демократичните сил, който не може да определи ръководител, особено на Българската телевизия.
	В този смисъл моята реплика към вас е следната: че вие показахте с вашето изказване по какъв начин не би следвало да ЦМ/ВЙ 1126.1 се обсъждат въпросите, касаещи правителствения бюджет.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За реплика има думата господин Иванов.
	СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация.
	Аз искам да репликирам господин Михаил Неделчев. Искам да кажа следното: не знам на какво основание правителството, разработвайки бюджета, не отделя никакви средства за субсидии на Бургаската община. Това вероятно е в резултат на оценката на общината като една мощна единица в националната икономика. Но се съмнявам, че тази година и следващите приносът на нашата община в общонационалната икономика може би няма да е такъв, какъвто беше досега. И там, какко навсякъде, има известен спад в най-модерните отрасли на икономиката - в нефтодобива, машиностроенето, кабелостроенето и т.н.
	Но наз искам да попитам нещо друго господин Михаил  Неделчев. Преди няколко месеца група депутати от Парламентарния съюз за социална демокрация предложихме на Народното събрание едно решение, с което да се обяви Бургаската община и прилежащите към нея селища за екологически бедстващ район - да му се даде такъв статут, което щеше да разреши в момента и щаше да ни даде основание, на всички представители от Бургаския регион, да искаме целево да бъдат предоставени по бюджета средства, с които да бъдат решени екологичните проблеми на Бургас.
	Тогава нашите колеги не ни подкрепиха и аз много съжалявам за това. А сега  се радвам, разбира се, че господин Неделчев споделя тази тревога и я поставя по такъв начин.
	Ааз настоявам все още и ще настоявам, разбира се, окологичните проблеми на Бургас да бъдат обект на тези средства, за които стана въпрос в неговото изказване. Разбира се, това трябва да бъде точно пресметнато. Аз се надявам, че колегите са получили точна информация, такава каквато трябва, и тя е достоверна.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За трета реплика по изказването на господин Неделчев има думата господин Йордан Василев.
	ЙОРДАН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми колеги, споделям тревогата на колегата Неделчев и би трябвало да не го репликирам, 1126.2 а да кажа, че същото се отнася и за Троянската община.
	ОБАЖДАТ СЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: За всички е.
	ЙОРДАН ВАСИЛЕВ (СДС): Не, не е за всички, колеги. Внимателно вижте бюджета. Само за шест или седем общини, които дават на бюджета и не получават, тоест те са на нула. И те, разбира се, би трябвало да бъдат горди, че са толкова малко измежду 273 общини.
	Моята реплика ми дава повод да се обърна с апел към министъра на финансите и моля да ме чуе господин Костов, че за тези малко общини - 6 или 7 в бюджета, които са на нула и не получават бюджетна субсидия, би трябвало за тях да се възстанови извънбюджетната сметка, ми сля че е 100 (аз не съм от вашата специалност), защото те са лишени от всякаква възможност да развиват културни, спортни и т.н. мероприятия - тоест от тяхното набиране на някакви вземания. За онези общини, които не получават бюджетна субсидия, тази сметка 100 би следвало да се възстанови, за да не повтарям и аз апелите на господин Неделчев, които иначе са основателни и по екологическа, и по квартирна, и по всякаква друга линия.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Неделчев за дуплика.
	МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, разбира се, че господин Шапатов е прав. Не е редно всеки народен представител да излага проблемите на своята община. И ако аз си позволявам да го правя в случая, става въпрос за това, че ние например много пъти сме обсъждали проблемите на Русе просто, защото това са екстремални проблеми.
	Същите проблеми са и в град Бургас. Повярвайте ми, всеки, който е посещавал Бургас в последните месеци, знае, че това наистина е град - и тук аз съм съгласен с господин Иванов, че това е бедстващ град не само в екологично, но и в редица други отношения.
	Така че моята молба и моят призив към господин Костов е да се направи един внимателен анализ, защото ние разменихме с него една- две реплики. Наистина предишните години Бургас е бил община, ко ято е имала възможност да дава извънредно големи отчисления към републиканския бюджет. Но в момента, сега това 1126.3 ( не е така. Нефтохимът не работи така ритмично, както работеше в предишните години. Състоянието на икономиката, състоянието въобще на цялата промишленост в Бургаския район, е съвсем друго.
	Така че наистина молбата ми отново е настоятелна: да се вгледат и Министерството на финансите, и уважаемите народни представители внимателно в исканията на Бургаската община, които - отново искам да подчертая - се подкрепят от всички народни представители, избрани със с инята листа, които са петима.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Ариф Мустакли.
	АРИФ МУСТАКЛИ (ДПС): Господин председателю, уважаеми колеги! На нас ни е предоставен един реален бюджет, който с малки промени, които ще направим ние тук, ще задоволи всички нас, които мислим за бъдещето на демократичното развитие на България в тази сложна икономическа обстановка, която ние преживяваме в момента.
	Законопроектът е снабден с необходимите пояснения и разработки, съдържащи се в приложението за финансовата политика на правителството. От бюджета се вижда, че все още са малко приходите от данъка върху оборота и данъка върху общия доход.
	Смятам, че Министерството нафинансите трябва по-бързо да изгради една действена и ефективна данъчна администрация, която ще може да осигури събирането на данъците в държавния бюджет. Всички знаем, че в момента стотици фирми и фирмички не плащат данък на държавата.
	Изразяваме съгласие с предложението на правителството за изплащането на допълнителни месечни осигуровки от две на сто за фонд "Професионална квалификация и пренасочване". Мисля, че тези средства, ако са необходими на бюджета, трябва да се заплащат и внасят от работодателя. 1126.4	Целесъобразно би било да се посочат отделно разходите за социално осигуряване при сега действащото законодателство в тази област и отделно средствата, които се предвиждат като разходи с оглед бъдещите промени в пенсионното и социалното законодателство.
	В законопроекта за бюджета следва да се запише текст, с който да се задължи правителството да внесе законопроект в Народното събрание за създаване на фонд "Социално осигуряване" отделно от държавния бюджет. Това е световна практика.
	По въпроса за бюджета и организациите, които получават дотации от държавата, Министерството на финансите трябва много добре да преоцени кои организации и институти трябва да получават финансова помощ. Аз считам, че всички, при които е възможно, трябва по степенно да преминат на самоиздръжка, а не да се харчат народни пари.
	Всички говорим и мисли, че земеделието е приоритетно и че тоо ще изправи икономиката на България на крака, но в бюджета са записани само 400 милиона лева субсидии. Това е една цифра, която е абсолютна малка. А и като знаем какво е положението на нашия севянин в момента, който е получил земата си или ще я получи евентуално в близко бъдеще, как ще тръгне да обработва тази земя, с какви пари той ще закупи семена и инвентар, торове и препарати. Той продава продукцията си на едни цени, които все още се определят от Министерския съвет или пък ще продължаваме, както в "доброто старо време", селянинът винаги да носи товара на всяка реформа и да оправя икономиката за своя сметка.
	Аз мисля, че Министерство на земеделието не е могло да защити своите интереси пред министър Костов. На селянина в момента са необходими заеми с ниска  лихва, за да може да си купи това, което му е необходимо. Всички знаем за колко време се връщат парите, вложени в земеделието.
	Друг въпрос, на който е необходимо да се обърне внимание, това са средствата, които трябва да се отпуснат на транспорта, обслужващ малките селища в планинските и полупланинските райони. Транспортните фирми спряха автобусите до много селища в тези ВЙ/ВЙ 1127.1 райони, поради това, че са губещи. Министерството на транспорта и Министерството на финансите трябва да намерят изход от създалата се ситуация.
	Бих искал да се спра и на един въпрос, който засяга моя избирателен  район. Това е въпросът за водоснабдяването с питейна вода на много селища от Родопите. Има селища, които бяха включени в най-различни постановления от бившите управници, но те не успяха да водоснабдят тези села, а срам е в края на ХХ век хората да карат водата с коне, коли и мотоциклети. Смятам, че лично министърът на финансите трябва да помогне на тези селища, средствата, които са необходими за това, не са кой знае колко големи.
	С това приключвам и бих призовал всички колеги да погледнат реално на нещата, а не да се политиканства от тази трибуна и всички да гласуваме за  представения ни бюджет. Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
	Отец Събев, моля, пречите на ораторите и на Председателството!
	Господин Димитров, вие имате процедура? Има още много за изказване. Колко ще искате удължаване на работното време, не знам, но едва ли ще стигне времето. Заповядайте, господин Димитров.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Предвид на това, че дебатите продължават все още, а все пак всички хора трябва да се изкажат аз правя предложение да удължим днешното заседание най-много с два часа - до изчерпване на точката от дневния ред.
	ФИЛИП БОКОВ (от място): И утре е ден!
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Утре ще трябва да започнем с приватизацията, господин Боков!
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа. Моля, гласувайте.
	Първото гласуване за днес. Не е ли вярно?
	Да се готви за изказване господин Георги Николов, Свищовски избирателен район.
	Прекратете гласуването. Посочете резултата. 
	От общо 193, за - 100, против - 83, 10 се въздържат.
	Приема се предложението. 1127.2
	Имате думата, господин Николов.
	ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация - Българска социалистическа партия, Свищов.
	Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
	Вчера господин Александър Йорданов с гордост заяви, че законопроектът за бюджета се внася от правителството в определения срок. Кой обаче е определил този срок, така аз и не можах да разбера. Срокът за представяне на бюджета отдавна е нарушен, тъй като съгласно чл. 6 от действащия Закон за съставяне и изпълнение на държавния бюджет неговото изпълнение започва от 1 януари и завършва на 31 декември съответната година. Следователно, ако искахме да спазим - а така и трябва да бъде, този закон, ние би трябвало да приемем бюджета в края на предходната година. Не е вярно, че такава е практиката вече в нашата страна. Справката, която направих в библиотеката на Народното събрание, показа, че до 1988 г. бюджетът е приеман действително в края на годината през месец декември. Единствено за 1990 г. бюджетът е приет в началото, т.е. на 6 март. Предполагам на всички е известно каква беше политическата обстановка в края на годината.
	Сега законопроектът се представя в края на тримесечието след съгласуване с Международния валутен фонд, Световната банка и другите институции. Аз приемем това за целесъобразно, но съгласувансето помоему трябваше да стане много по-рано, за да можем действително и да приемем бюджета в края на годината или наймалко първите дни в началото на тази година. Имам усещането, това го заявявам съвсем откровено, че с представянето на бюджета в края на тримесечието се цели той да се приеме по-бързо, тъй като на специалистите е известно, че след като три месеца, т.е. до 1 април той не бъде приет, след това ще трябва да се разходват по една дванадесета част от разходите за предходната година. Надявам се, че това няма да бъде наша практика, българска, просто обстоятелствата по изключение (да я приемем), които са наложили това през тази година.
	Аз не одобрявам решението на Председателството да се дадат по 80 минути на парламентарните групи за изказвания. 1127.3
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така е в правилника. Правилникът е такъв!
	ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Господин председателстващ, тук ние обсъждаме Закон за държавния бюджет. В много страни за него се отделя седмица, дори месец и в този смисъл може би трябвашве поне два дни платно обаче да разискваме по него като изключим комисиите.
	Аз имам няколко принципни бележки по законопроекта, чакт от които споделих в Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите на тяхното съвместно заседание. 1127.4	Най-напред по наименованието на законопроекта. На нас ни се предлага Законопроект за правителствения бюджет на Република България. Това обаче е в нарушение на чл. 84, т. 2 от Конституцията, съгласно която Народното събрание приема държавния бюджет и неговия отчет. Вижте предпоследната с траница на самия законопроект. В дневния ред на Министерския съвет е внесен проект за Закон за държавния бюджет, а в решението вече е одобрен проект за правителствения бюджет. Мисля, че това ще трябва да се коригира, тъй като  е необяснимо как е възможно първи раздел да съвпада или да покрива заглавието на целия закон.
	Освен това в законопроекта са включени бюджетите на институции, Народно събрание, Президентство, съд, прокуратура, които не се покриват от термина "правителствен бюджет". Същевременно са изпуснати или не са включени бюджетите на академиите, на вузовете, които съгласно Закона за автономността на висшите учебни заведения се одобряват от Народното събрание.
	Имам леежки и по отношение на структурата на бюджета. Тя също не е съгласно действащия закон за съставяне и изпълнение на държавния бюджет. Вчера господин Костов заяви, че тази нова  класификация, която ни се предлага, е задължителна за членовете на Международния валутен фонд. Той подчерта също така, че правителството може да приеме такава класификация. аз не открих обаче такава възможност в действащия закон, тъй като в него е казано, че бюджетът в приходната и разходната му страна се съставя по министерства и ведомства.
	Не споделям казаното, че разработването на бюджета по функции създава възможност за по-голяма прозрачност. Обратно, как можем сега да преценим от функцията "образование" примерно, колко от тях са за предучилищно, за средно, за основно и за висше образование? И аз се обръщам към министъра на финансите: нека да се откажем от – 1 от Преходните и заключителни разпоредби, с който искаме да дадем право на правителството да разпределя правителствения или републиканския, както трябва да се нарича, бюджет на отделните министерства съобразно техните проекти, за да не стане така, че отделните министри просто да молят  министър Костов. СБ/ВЙ 1128.1
	На няколко пъти споменах действащия Закон за съставяне и изпълнение на държавния бюджет. Той беше квалифициран като стар, включително и о т председателя на Народното събрание , по радиото. Да, той е приет през 1960 г., изменен е през 1963 и 1979 г. Но след като не бяха изпълнени две решения на Великото Народно събрание за разработване на нов закон очевидно, въпреки че е стар, след като няма нов, той трябва да се спазва. Законът за данък върху общия доход също е от 1950 г., впоследствие коригиран, изменян и допълван, но именно по него ние осъществяваме облагането на лицата.
	Бих желал в края господи Костов да внесе някои допълнителни уточнения по предложената методика за определяне на дефицита, тъй като и в заседание на Икономическата комисия стана въпрос, колко е реално дефицитът - 12 милиарда и 300 милиона приблизително при спазване на досегашната методика за съставяне на бюджета или около 9 милиарда и 200 милиона по новата методика? За мен е непонятно в операциите за финансиране на бюджетния дефицит да се появи чи сло с отрицателен знак. Моля ви, вижте ал. 4 на чл. 4.
	По отношение отчета за 1990 г., на което не се обърна внимание в досегашните изказвания. Законът за съставянето и и зпълнението на държавния бюджет също повелява отчетат за изпълнението да бъде докладван от правителството така, както той е приет или гласуван от Народното събрание. Той обаче ни се представя несъобразно изискванията на чл. 33.  Липсва отчет за изпълнението на бюджета на органите на държавната власт, държавното управление, съда и прокуратурата, на общественото осигуряване и на общините.
	Освен това със закона за държавния бюджет е определен максимален дефицит до 1 милиард и 200 милиона, което да се покрие със заем от Българска народна банка. Същевременно обаче се отчита превишение на приходите над разходите със 175 милиона. Господин Костов обясни това превишение като резултат от превишението на приходите над разходите на общините. В същото време обаче бих желал да получа от го сподин Ко стов отговор по отношение на чл. 11. В законопроекта се предлага Народното събрание да 1128.2 одобри преки държавни дългове за покриване на бюджетния дефицит в размер  на, обърнете внимание, 3 милиарда 240 милиона, както и използването на 356,5 милиона лева от облигационен заем, емитиран през декември 1990 г. за покриване на бюджетния дефицит. Или излиза, че при гласуван дефицит максимално 1 милиард и 200 милиона се иска ние тук, в народното събрание, да одобрим обща сума от 3 милиарда 596,5 милиона лева.
	По отношение на данъка върху общия доход, който ще се измемва така, както е предложено съгласно чл. 6, ал. 1 от общините 30 на сто в приход на Републиканския бюджет. Аз не знам дали така, както е озаглавено "На основание чл. 53, т. 2 от Закона за месетното самоуправление и местната администрация", тъй като чл. 53, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация казва, че в бюджета на общините постъпват припадащите се на  общините части от другите данъци и такси, без местните, тъй като те са по точка, установени със закон. Никъде в Закона за данъка върху общия доход не е казано той как се разпределя. и ние въвеждаме тук норма в Закона за бюджета, с която искаме да разпределяме данъка  върху общия доход, който общините ще приемат. Аз мисля, че това е една възможност тези 30 на сто, които ще се изземват под формата на част от данъка върху общия доход, същите те ще се върнат в общините като субсидия евентуално с тази разлика обаче, че субсидиите ще бъдат дадени, ако общините имат потребност, а те не са гарантирани.
	И накрая, приключвайки, аз бих желал да помислим и за – 4 от Преходните и заключителните разпоредби, където ще трябва да задължим Българска народна банка ежемесечно да внася превишение на приходите над разходите в срок до края на следващия месец. Като сподебям позицията на Законодателната комисия, че почти всички тези параграфи трябва да отпаднат от този закон и чрез отделни закони да бъдат решени тези въпроси, аз не бих желал да задължим Българска народна банка да прави това, тъй като ще влезем в нарушение на приетия миналата година Закон за банките, в чийто чл. 8, ал. 3 е казано, че банката се разчита  или урежда взаимоотношенията си с бюджета в края на първото тримесечие на следващата година. 1128.3
	ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ще го променим.
	ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Именно, господин Димитров, за да не влизаме в нарушение, аз предлагам да внесем, ако трябва ние  двамата, изменение на Закона за банките. По този начин да не задължаваме банката.
	Направи ми странно впечатление, че тази година, бих казал, центърът на тежестта или ориентацията вече е към регионалните проблеми. Господин Михаил Неделчев и други колеги се вълнуват от своите регионални проблеми, като забравиха по-големите градове. Разбира се, това, което ще кажа, ам съм го казал и миналата година. Действително желая в Бъджетната комисия да разгледаме по-внимателно бюджетите на отделните общини, тъй като не само тези общини, за които стана дума, очевидно изпитват остри потребности. Такива общини има в почти всеки регион,  включително проблематично е положението и със Свищов, един град, преживял две земетресения, с активизирани свлачищни процеси. Но там за строителството на пречиствателна станция за питейна вода, където манганът е 3 - 4 пъти повече над допустимия, по заявени от общината 12 милиона ни се предлага само 1 милион лева. Мисля, че и в други общини ще имат проблеми. Убеден съм, след тези обсъждания, които ще станат и в пленарната зала, след това трябва да се върнем отново и да прегледаме бюджетите на отделните министерства и на общините, за да не стане така безпредметно тук разискването и всички тези консретни бележки, които имат депутатите, да си останат просто за тяхна консумация или утеха.
	И накрая. Аз не споделям това, което каза господин Венцеслав Димитров по отношение на Сметната палата. Имах възможност миналата година да бъда член на Икономическата комисия. Аз не знам дали не се измениха нещата, когато се измени, господин Костов, и служебното ви положение. Извинете ме за прямия въпрос, който отправям към вас. Виве бяхте председателят на Икономическата комисия, който твърде активно работеше за Сметната палата. Спомнете си с го сподин Пушкаров основните принципи, които дадохте. Това беше един от приоритетните закони. Защо стана така, че след като станахте министър на финансите, изведнъж Сметната палата се сне от дневния ред? Ако е неудобен професор Михаил Динев, който е председател на тази Сметна палата, 1128.4 ами дайте да го сменим. Аз бих желал тя да работи, защото сега мнозинството фактически одобрява или чертае политиката на финансовия министър, който също е от мнозинството. Мисля, че е нормално час по-скоро да се върнем към Закона за Сметната палата, да комплектуваме този орган и той да стане действащ, тъй като оттук нататък, след като се приеме бюджетът, е нужно да се осъществява и контрол върху държавните средства. А Бюджетната комисия не може да прави това периодично.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: 15 минути! Най-дългото изказване до момента в парламента при разглеждането на бюджета.
	Искам да обърна внимание на заявката на БСП, че ви  остават още 11 минути да говорите; на СДС - 17 минути. Реплики няма да има.
	Следващият оратор е Асен Мичковски. 1128.5	АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС):  Уважаеми колеги, бих искал да спра вашето внимание върху няколко принципни момента, свързани със законопроекта за бюджета и за два конкретни проблема. Уважаеми колеги, опитът от 1991 година...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски, много ви моля да поставите картата си.
	АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Няма да я слагам, ще говоря в рамките на две минути.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви се, включвам вашето изказване във времето на СДС.
	АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми колеги, опитът на 1991 година доказва, че при финансирането на касовия бюджетен дефицит чрез кредит от Българската народна банка в значителен размер се засилва опасността от инфлация. Опитът на Българската народна банка да неутрализира тази опасност чрез поддържане на високи лихвени проценти обаче обикновено довежда до намаляване на деловата активност и което е не по-малко важно, води до увеличаване на размера на лихвите, свързани с покриването на бюджетния дефицит от гледна точка на бюджета.
	Ето защо аз бих  предложил на господин министъра на финансите отново да преразгледа структурата на финансирането на бюджетния дефицит.
	На второ място бих желал да подчертая, че поне според мен, а и не само според мен, не е особено разумен вариантът ограничението на размера на амортизационните отчисления за целите на данъчното облагане 50 на сто, така както е и през 1991 г., да продължава да бъде оценяват по този начин, при нарастване на пазарната оценка на дълготрайните активи  средно 7 - 8 пъти. Това на практика води до подяждане на капитала, включително и на целите на държавния бюджет.
	На трето място, според мен е подценен въпросът в законопроекта за бюджета със събиране на някои приходи извън основната месторабота в държавния сектор. така постъпленията от данъка върху  общия доход по чл. 13 не са показани в бюджета за 1992 година, макар законът да предвижда значителни освобождения и РД/ВЙ 1129.1 облекчения, според мен тук има значителни резерви за постъпленията в държавния бюджет.
	По-нататък. Подценен е и въпросът, свързан с общинските бюджети, в следния аспект. От 255 общини проектобюджетът предвижда 249 да получават субсидии, 4 да внасят излишъци и само при 2 да има равенство между общинските приходи и разходи.  Субсидиите в случая обаче се предоставят като обща сума, разбира се, като са покрити нормативите за минимални потребности за четирите вида дейности. На практика обаче местните бюджети продължават да не бъдат отделени от Републиканския бюджет, което е и предпоставка за неефективно използване на така или иначе оскъдните средства. аз много добре знам, че въпросът е сложен и това, което господин Димитров ми подсказва, липсва и закон за това, но въпреки всичко според мен в този бюджет трябваше да бъде направена крачка независимо от липсата на законова регламентация  за това.
	Бих и скал да кажа в заключение, че, общо взето, макар че Законът за приватизацията все още не е приет, а във варианта, който ние предлагаме за обсъждане, се предвижда приватизационната програма да бъде обсъждана заедно със законопроекта за бюджета. това очевидно няма да стане за тази година по обясними причини. Въпреки всичко обаче в бюджета би трябвало да бъдат педвидени и някакви средства като приходи от приватизацията, като не са декларирани в бюджета и никакви намерения относно натрупването на тези приходи в някакъв целеви извънбюджетен фонд или така, както ние сме пердвидили в законопроекта за приватизацията по извънбюджетна сметка.
	Бих искал да подчертая, повтаряйки колегите, изказали се преди мен, че в правителствената програма за 1992 г. относно законодателството не е предвиден съставянето на нов ус тройствен Закон за бюджета. Нещо, което е абсолютно наложително, и мисля, че тук нямаме никакви противоречия, както и според мен необходимостта от нов Закон за Сметната палата.
	Уважаеми колеги, накрая бих искал да завърша и с две  конкретни бележки, свързани със законопроекта за бюджета.
	Първата касае становището на Комисията по бюджета и финансите относно съкращаването на средствата за издръжка на 1129.2 Агенцията за икономическо програмиране и развитие с 300 000 лева за тази година. Аз се противопоставям на подобно становище, тъй като според мен тази институция вече доказа своята необходимост за управлението на страната и поне според мен тя си върши отлично работата и не е ну жно да посагяме върху такава институция, която единствена дава нормална прогностична информация за състоянието и близките перспективи за развитието на българската икономика.
	И на второ място бих искал да бюджета   в отделна рубрика да бъдат  посочени средствата, които са свързани с издръжката на Центъра по изкуствен бъбрек към Медицинска академия, така както това се прави във всички страни, поради особената социална значимост на тази институция.
	Благодаря. Преди да завърша обаче, искам да кажа, че между двете четения аз ще направя ви някои други конкретни бележки, свързани с конкретни разходи на конкретни ведомства и институции.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР:  Думата има госпожа Донка Дончева.
	ДОНКА ДОНЧЕВА  (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, господа народни представители, господа министри. От 17. многомандатен Пловдивски избирателен район, Българска социалистическа партия.
	Поддържам становището на Комисията по науката и образованието и смятам, че трябва направените предложения да бъдат отразени непременно при второ четене. Тревожният въпрос днес е ще може ли с така предложения бюджет да осигурим образование, достойно за всички български д еца и ученици. Нашата теза е, че само внимателното и разумно запазване на образованието и науката ще открие пътя за постепенно стабилизиране на страната. Средствата трябва да се вложат тук, защото това ще помогне на нацията да оцелее. За да се подготви и и звърши промяната в образованието, са нужни стабилни бюджетни средства. Образованието не може да се реформира без финансови гаранции за цялата година.
	Затова първата препоръка насочвам към разделянето на правителствения бюджет, като на отделен ред се дадат разходите 1129.3 за средното образование, висшето, полувисшето и науката, така както вече нееднократно някои колеги предложиха. За да се открои тази отговорност  на нас като Народно събрание, да поемем издръжката на безплатното средно образование, както е по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за народната просвета, където ние сме задължени на децата до 16 годиди на подсигурим и безплатно, и задължително образование.
	В проектобюджета за 1992 г. се сочи промяна на начина на финансиране на държавните разходи, като от финансирането на структури се преминава към финансирането на дейности. това е важно за държавата, която все повече ни оставя сами да се справяме, но е опасно за тази к рехка сфера, каквато е образованието. Вижда се, че в този аспект все пак приоритет е имало във финансирането, защото за пример можем да посочим бюджета на Народното събрание, на Министерския съвет, където цифрите сочат съответно - за Народното събрание - 4,5 пъти по-голям бюджет от миналата година, а този на Министеррския съвет е 3 пъти по-голям, за разлика от това, че в другите социални сфери такава тенденция няма. (Венцеслав Димитров от място я репликира, но не се чува)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, много ви моля.
	ДОНКА ДОНЧЕВА (ПСБСП): А за образованието спрямо миналата година няма, нещо повече, както съобщи господин Сепетлиев, с 20 на сто спрямо общите разходи на образованието са намалели, спрямо отчитаната 1991 г.
	Допълнително обременяващо условие в това, което Бюджетната комисия предлага утвърждаване на 95 на сто от планирания бюджет, а другите 5 на сто ще се дадат,  ако не се допусне надхвърляне на бюджетния дефицит.
	Това налага сега да поставим пред  Бюджетната комисия нашето искане от намаляване, от насочване намалените или спрените бюджетни средства по онзи ред, който са предложени на с стр. 4, съответно там, където е посочено здравеопазването, да се добави и образованието, преди съда и Прокуратурата. Допълнителните средства при преразпределение. 1129.4
	В този смисъл изразявам и категорично несъгласие  срещу подхода на Комисията за младежта и спорта, която е за ликвидиране дейности от сферата на Министерството на науката и образованието, което е единствено негов прерогатив и насочването на тези средства към други ведомства. Ако такива промени предпочете да направи Министерството на образованието и науката, както започна с някои институти, то бюджетните средства от това ликвидиране настояваме да бъдат преразпределени единствено в сферата на образованието.
	Макар че може да се определи като положителен  фактът, че със Закона за държавния бюджет се фиксират разходите, които о бщините трябва да извършват в своите бюджети за задоволяване на минималните потребности в сферата на образованието, то при неясния подход на Министерството на финансите за критериите при определяне на общинските субсидии, това крие сериозна заплаха за издръжката на цялата мрежа на образованието на територията на общината.
	Както сочи Министерството на финансите в – 4 от финансовата политика - 1992 г., тези изисквания засега не са налице. Това е буквално цитат.
	Изграждането на нормативи за образованието чрез принципа за разумна достатъчносот е доста неясно. Защото критериите за финансиране на общинското  здрравеопазване се отчитат, записано в Закона за народната проксвета по два начина,  на базата на два съществуващи типа училища - общински и държавни. А е известно, както е дадено в предложението на Законодателната комисия, че не може проектът за закон да променя други  закони. Имам предвид, че Законът за народната просвета не може в тази му част чл. 6 да бъде променян и при финансирането това трябва да се отрази.
	Тогава каква е все пак величината на норматива, станал основа за предложения бюджет? Не е ясно от – 4, където се сочи, че разходите ще се дават в общините по брой на учениците и брой деца, но няма адекватни финансови показатели за издръжката на тези деца. А през 1992 г. само за изтеклия месец е пет на сто инфлацията, която е предложена, а в бюджета съобщихме вече в какъв дефицит се движим. 1129.5
	При това положение общините ще предоставят от недостатъчни субсидии малки, но реални за тях средства, а те няма да бъдат равни на уточнените минимални потребности, както е дадено в проекта за бюджет. 1129.6	Тези факти не се скриват и от самото Министерство на финансите, защото в Комисията по науката и образованието се съобщи, че минималните разходи не са задължителни, тоест могат да бъдат прехвърляни, не са окончателни. И това ще стимулира общините за търсене на нови приходоизточници. 
	Ясно е на всеки днес, че да поставяме въпроса на стотици общини да търсят приходоизточници в тази сложна ситуация е невъзможно. И много просветни обекти ще бъдат поставени в не особено благоприятната ситуация в икономически затруднените райони да бъдат затворени. Защото в момента най-главният стимул за финансиране на бюджета, съживяването на производството все още не е започнал.
	Посегнато е на тези 30 на сто от така наречения общински данък, както вече в три изказвания прозвуча, които ще се превеждат в централизирания бюджет. Да не говорим, че от променящата се общинска производствена конюнктура, ориентирана към ликвидация на общински предприятия, отчисляваният данък за останалите 70 на сто в общината ще трябва да се делят между всички останали сфери за дейности в кметствата, а в това число и за образованието.
	В този смисъл аз изцяло подкрепям предложението на господин Дончо Конакчиев, което е и предложение на Икономическата комисия, т. 6 от доклада на Икономическата комисия да снеме тези 30 на сто от Републиканския бюджет и изцяло общинския данък да отива в общинските бюджети.
	Предоставените така наречени минимални средства  за веществена издръжка тази година в образованието са едва 21,4 на сто от потребностите. От кое ще се лишат сега училищата? Над това ще има да решават, да се чудят директорите на училищата, общинските специалисти, родителите - дали да предпочетат отоплението или да извършат генералния ремонт и т.н. А като добавим и особено тежкото обстоятелство по чл. 9, ал. 3, което задължава общинските съвети за изразходването на привежданите им общински субсидии да съблюдават определен порядък, като образованието е посочено на края на абзац, можете да си представите в каква ситуация ще поставим редица общини. Сл.Р/ЙА 1130.1
	Впрочем, мисля че се прехвърли една съдбовна отговорност да закриваме училища по предложение на общините, ако ние ги оставим в това тежко финансово състояние. И така отново ще оневиним държавата.
	Искам да допълня не за да влизам в противоречия, а да доуточня преди малко изказаното становище от моята колежка от подкомисията по средното образование. Става дума за финансирането на учебните заведения, които са преди всичко професионални. Там се посочи, че разходите за издръжка на ученици са различни.
	Аз искам да кажа, че в това няма нищо лошо. Това е целта - да развиваме образованието, да има конкуренция, да има подход на отделните министерства при привличане на нови средства за образованието. Проблемът е дали ще дадем на тези училища бюджет, достоен за тяхното развитие, за да не намаляваме от тях и да отклоняваме за общинското образование, където издръжката на един ученик е 1200 лв. Проблемът тук е да съхраним онова, което достойно сме завоювали в образователната система на средното професионално училище и да насочим допълнителни средства за изнемогващото масово българско училище.
	Господа, за продължаване благородните традиции в образованието са нужни нормални условия. Нека не се скриваме за общите формулировки, че бюджетът е неадекватен, защото няма концепция  за образованието. Направените от комисията и тук в момента предложения изискват да се преразгледа предоставеният бюджет, защото само една пропусната учебна година за образованието ще направи ненужни и най-великолепните закони, които ще изградят стратегията на образованието, които ще предстои тепърва да гласуваме.
	Не мога да подкрепя бюджета в този вид, ако се допусне на второ четене, без отразяване на бележките, направени от комисията и тези, за които тук стана дума.
	Предлагам писмено предложение от господин Фидел Косев и от мен по някои други аспекти на бюджета, което не контактува с този текст. Писмено ще го предам. Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: 9 мин. и 24 сек. БСП има още 1 мин. и колко 50 сек.; СДС имате на разположение за изказване 6 мин. Решавайте вие ли ще изконсумирате тези минути или някой друг ваш колега? 1130.2
	ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми министри, моето изказване е фактически едно мнение, изградено на базата на консултации със специалисти в тази сфера, и се отнася до проблемите на фонд "Мелиорации" към бюджета за тази година.
	Искам да кажа, че климатът в тази България благоприятства селскостопанското производство, но интензивно земеделие без напояване е невъзможно. Тъй като валежите са неравномерно разпределени, обикновено във втората половина на месец юли и първата половина на месец август са сухи. Това води и до намаляването на добивите от селскостопанските култури. Много често и през други месеци валежите са недостатъчни, което може да се окаже и фатално за добивите, а аттам и за животновъдството. Обикновено от 5 години една е много сушава, две са сушави и само две са нормални.
	До момента с държавни средства са изградени около 12,5 милиона дка напоителни площи. От тях около 4 млн. декара са в добро техническо състояние. Съоръженията за напояване  на останалите площи в незадаволително състояние и се нуждаят от реконструкция и модернизация. Немалка част от площите само се водят като поливни, в напоителна мрежа върху тях липсва или е напълно унищожена. Изградени са и немалко отводнителни системи върху площи, които се нуждаят от бързо отвеждане на водата от тях. Извършено е коригирането на по-големите реки, а по този начин са предпазени от наводняване както земеделските земи, така и населените места.
	С изграждането на големите язовири се постигат комплексни цели, но най-вече се постига по-добро използване на водните ресурси на страната, което е от изключително голямо значение, тъй като България е много бедна на вода. На Балканския полуостров в това отношение сме на последно място. Всичко това показва, че мелиорациите в България трябва да се развиват. Преди всичко приоритетно е извършването на преустройството на сега съществуващите напоителни системи с оглед приспособяването им към частното и кооперативното стопанисване на земята.
	За извършването на всичко това са необходими средства. В последните 5-6 години тези средства се набавят посредством създадения фонд "Мелиорации", който е 20 на сто от печалбата 1130.3 на стопанските организации. Макар че тези средства са далече недостатъчни и са няколко пъти по-малко от необходимото, все пак те са една гаранция за провеждане на хидромелиоративното строителство.
	В бъдеще когато собствениците на земята се замогнат, те ще инвестират собствени средства за мелиоративно строителство. Сега обаче, когато пред тях стоят много други задачи, те няма откъде да вземат тези пари. Ето защо е необходимо да се запази фонд "Мелиорации", а също така и в неговия размер.
	В подкрепа на това е и практиката на напредналите страни. В някои от тях като Австралия, ЮАР, Турция, Чехословакия, Египет и Индонезия 100 на сто от инвестициите и част от експлоатационните разходи се заплащат от държавата. В други страни САЩ, Израел, Франция, Гърция, Унгария и други с държавни средства се изграждат главните съоръжения. А, за останалите се предоставят безлихвени или с малка лихва заеми. Почти няма страна в света, където държавата да не насърчава мелиорациите.
	Предлагам да се запази фонд "Мелиорации" в размер на 20 на сто от печалбата на предприятията, като съответните органи контролират изразходването им по предназначение. Благодаря ви. (Ръкопляскания на места в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви и аз. Следващият оратор е господин петър Балабанов. Има минута и половина. Понеже е историк, ще му дадем малко повече време за археологията.
	ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дълготърпеливи колеги. Исках да говоря за една тема, за която Народното събрание никога не намира време и освен намаляващото присъствие на културни дейци, тук за култура изобщо не става дума. Но ще ми позволите да си запазя това право за второ четене, когато има да се кажат много неща за структурата на културния бюджет, който доста може да бъде подобрен,  за проблемите на такива големи институции като телевизията, като отделните подразделения на министерството, които биха могли дори с тези скромни пари да работят много по-ефикасно. И  се надявам, че следващият път, когато сериозно стане дума за тези въпроси, ще има достатъчно хора и достатъчно време, за да ги обсъдим подробно. Благодаря за вниманието. 1130.4
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И аз ви благодаря. На парламентарната група на СДС остават 2 мин. Отказвате се. ДПС имат 15 мин. Ще ги ползват ли? Господин Капсъзов, ще вземете  ли думата по бюджета?
	СВИЛЕН КАСЪЗОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, аз нямах намерение да се изказвам. Но тъй като зная предварително, че господин Василев, министър на образованието и науката ще има вероятно много апострофи и всичко това, което му се предлага като бюджет на това толкова отговорно министерство, едва ли задоволява и 30 на сто от неговите представи. 1130.5
	И тъй като аз съм уверен, че тоталитаризмът всъщност беше сринат от образованието и културата, тук не мога да не присъединя своя глас към всички колеги, независимо дали са от ляво или от дясно, за призива им сериозно да се обърне внимание на българското образование.
	Поначало, въпреки че досега много се пишеше за постиженията в тази област, реалността е коренно противоположна на всички изявления. Нито базата в нашето училище, нито програмите са съобразени със световните стандарти. Затова именно Народното събрание е тази институция, която трябва да обърне най-много внимание, тъй като всички клонове на живота могат да получават допълнително, да възпроизвеждат средства, но единственото образованието у нас няма откъде нищо да получи.
	Цялата база на тези колеги, които са учители, а аз съм такъв първоначално, знаят, че абсолютно не отговаря на световните изисквания и нашите деца в повечето случаи излизат деформирани.
	От друга страна, не може българският учител да бъде изтласкван в най-последния ред в социално отношение и той да бъде като просяк и използуван като човек за всичко. Ако ние искаме да бъдем нация, която трябва да стигне до Европа, а ние твърдим, че сме търгнали към нея, аз моля всички предложения, които колегите направиха и които вероятно министър Василев отново ще потвърди, а и ще увеличи, да бъдат взети под внимание именно при гласуването на бюджета. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Капсъзов.
	Приключваме изказванията, обсъжданията. От министрите някой ще вземе ли отношение. Има думата господин Василев.
	МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, би било безкрайно комично за вас и безкрайно трагично за образователната и научната сфера в България, ако съм се изправил тук, пред вас, с единствената цел да ви уверя, че съм изключително доволен от отделените в бюджета средства за гореспоменатите сфери. Разбира се, това няма да стане.
	Парите са малко, парите са недостатъчно, засега си спестявам израза "опасно недостатъчно". ВТ/НП 1131.1
	Предварително искам да кажа, че като относително разумен човек разбирам много добре следните неща:
	Първо, разбирам много добре, че България е в тежко положение и че както на всички останали социални сфери и дейности така и на сферите на образованието ия науката също се налага на приблизително равни начала да понесат съответните тежести. Ясно е, че една рухнала държава не може да разполага с блестяща образователна система. Ясно е, че е невъзможно и обратното.
	Второ. Разбирам много добре, че по-добър бюджет или съществено по-добър е реално невъзможен. Такова е дереджето на България сега. Някои ни докараха до това дередже. Ето защо, споделяйки част от тревогите на опозицията по проблемите на образованието и науката, искам да споделя с нея и част от своите тревоги. Тревожа се, че ние ще трябва да понесем тежестта на нещо, което ни е струпано на плещите от предишни безотговорници и престъпници. Тревожа се, че тези безотговорници и престъпници все още си живеят живота, докато ние се мъчим да спасим българското училище, да направим всичко възможно, за да оцелее интелектът на нацията.
	Трето. Разбирам, че дори и при това положение трябва да успеем. Вярвам, че ще успеем! Но се нуждаем и от по-адекватно съобразяване с наследената от нас трагедия.
	Някои от неизбежните, повтарям, знам, че са неизбежни и не обвинявам никого за това, някои от неизбежните бюджетни ограничения в областта на образованието и науката могат да имат не толкова неблагоприятни, колкото опасни последици. Имам предвид налагащото се значително съкращаване на учители. Имам предвид вероятния залез на фундаменталните научни изследвания. Имам предвид почти елиминираното капитално строителство.
	Становището на Министерството на образованието и науката в писмен вид относно бюджета в съответните области е представено на председателството на Народното събрание, на Икономическата комисия, на Бюджетната комсиия, на Комисията по образованието и науката към Народното събрание. Убеден съм, че това становище ще бъде сериозно и задълбочено обмислено и ще бъдат потърсени възможности, ще бъдат потърсени резерви в рамките на съществуващите реалности за допълнително финансиране на образователните и научните дейности. 1131.2
	Тук искам само с няколко примера да ви кажа какво е положението в областта на инвестиционната политика. За капитални вложения са предвидени 88 милиона лева. Това е сума, приблизително равна на предвидената през миналата година. Но за една година всички строителни материали и дейности са поскъпнали осем пъти, което означава, че реално ние ще разполагаме с осем пъти по-малка сума за кипатлни вложения от миналата година. 1131.3
	Аз много молял, господа народните представители, да чуят още една цифра, която може би ще възбуди интереса им. В системата на Министерството на образованието и науката има незавършено строителство на стойност между 12 и 14 млрд. лева. Това са пари, които ще продължават да стоят погребани, докато не се завърши съответното строителство.
	Сградният фонд е в изключително лошо състояние. Особена тревога будят условията, в които живеят средношколци, деца с отклонение в нормалното поведение, психичноболни деца. От учебната 1992 - 1993 година общинските съвети трябва да закрият и преместят 33 дома за деца и юноши - домове за сираци и 4 оздравителни училища. От основна реконструкция и модернизация се нуждаят 8 дома за деца и юноши и 2 оздравителни училища. Искам само да добавя, че цивилизоваността, хуманността на една нация се мери по отношението към нейните деца.
	Истината, уважаеми госпожи и господа народни представители, е една. Приоритет на една катастрофирала държава може да бъде само оцеляването и развитието на нейния интелектуален потенциал, може да бъде само спасяването и усъвършенствуването на нейната образователна система и нейната наука.
	Истината е една: финансирането на бизнеса осигурява нашето настояще. Финансирането на образованието осигурява нашето бъдеще. А България според мене трябва да има бъдеще (Ръкопляскания от мнозинството)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има министърът на труда и социалните грижи.
	МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Всички се изморихме, затова ще бъда много кратък в своето изказване.
	Правителството предлага на вниманието на парламента един бюджет в може бия най-трудните икономически условия, в които се намира страната сега. Всички казвате с основание, че са недостатъчно заделените средства както за образованието, така и за науката, за просветата, за отбраната на страната, за разкриването на нови работни места и раздвижването на икономиката. И според мене всички имат основание. Въпросът е в това, че бюджетът е разработен в условията на една инфлация, каквато малко страни в света познават. Цв.М/НП 1132.1
	Страни с много силно развити окономики и с базработица от 9 на сто, каквато е Англия в момента, и годишна инфлация от 5 на сто и Съединените щати с безработица 6,6 на сто и годишна инфлация 5 на сто, са надигнали страхотен вой, че се намират в рецесия. Това давам като сравнение, за да се види при какви трудни условия е направен бюджетът.
	Според мене бюджетът има голямото достойнство, че е със силно изразена социална насоченост. Друг е въпросът, дали тези пари са достатъчни. Друг е въпросът, дали ще стигнат за всички еднакво. Големият въпрос е голямото достойнство на бюджета е неговата силно ориентирана социална насоченост и не само в областта на социалното осигуряване на населението. Преди малко господин Василев каза, че не стигат парите. Вярно е, че не стигат, но така или иначе са заделени средства и за образованието, и за здравеопазването, и то за сметка обърнете внимание - на отбраната на страната.
	И въпреки социалната насоченост на бюджета с малки възможности за инвестиции бюджетът е така структуриран, че позволява съкращаване на инфлацията - от около 5 на сто в началото на годината, сега - до около 2,5 на сто през четвъртото тримесечие.
	Когато се говория за социално осигуряване, което включва разходите за пенсии и социални грижи, помощи и т.н., следва да се има предвид ситуацията, за която аз говоря. При съотношение 70,2 към 29,8 на размера на пенсиите и на социалните помощи, аз изразявам убеждението, че могат да настъпят някои промени. И съм убеден, че такива промени ще настъпят. Какво имам предвид?
	Сямата на разходите за пенсии ще нараства с приемането на Закона за актуализиране и най-вече за индексиране на пенсиите в зависимост от инфлационните процеси. Въпросът е, ще бъдат ли достатъчни тези средства за пенсии или не. Ако не настътя промения в структурите на производството, тези суми няма да бъдат достатъчни.
	Но вие, господа депутати, приехте два важни закона - за реституцията на национализираната собственост и за връщането на земята на предишните собственици. Това дава реални възможности на преобладаващата част от пенсионерите да се реализират и да получат допълнителни доходи, а не да разчитат само на една 1132.2 ниска за преобладаващата част от пенсионерите пенсия, която те сега получават.
	Не зная дали е много етично. Аз се извинявам за това, но бих искал да дам пример с моите родители, които живеят на село и  са на възраст 75 години. Ако сега или когато и да е отидете на гости, вие ще видите едно стопанство, от което те се самоиздържат. И ми се струва, че така живее една преобладаваща част от пенсионерите на село, които иямат възомжности за обработване на земя. 1132.3
	Пенсионният фонд може да бъде облекчен и увеличен и от известни промени, ако успеем да ги реализираме през тази година, промени в пенсионната възраст, наложени от редица международни организации и най-вече на Световната банка. Към тези промени ние ще бъдем много внимателни, за да не се отрази съществено върху заетостта и най-вече сред младежите.
	А, от друга страна, реституцията, тоест връщането на магазини, ателиета, складове, работилници, запазени обекти, които могат да се използват за услуги и производствена дейност, както и за отдаване под наем, също създава реални възможности за получаване на доходи, и то сравнително високи. Това важи особено за градовете и за тази част от гражданите пенсионери, които имат обекти за реституция. И по този начин ще се реши проблемът с част от пенсионерите и в градовете. Изразяваме надеждата, че известни възможности за подпомагане на пенсионерите и най-вече на социално слабите пенсионери може да се постигне чрез отделянето на пенсионния фонд от държавния бюджет.
                                                         Благодаря ви за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
	Председателят на банката ще вземе ли отношение? Господин Вълчев, ще вземете ли отношение? Заповядайте, ако желаете. Парите са в банката... Има ли пари в банката, няма ли пари в банката...
	ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Има толкова, че да предизвикаме една невероятна инфлация, ако искате.
	Господин председател, уважаеми господа народни предтавители! Благодаря ви за поканата. Чух, че става дума за въпроса за лихвените проценки. (Шум в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина! Много ви моля!
	ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Това е въпрос, който често сме обсъждали, който ни създава много грижи и по който най-често сме критикувани. Обсъждали сме го и с министъра на финансите и обикновено банката и аз лично сме били с него най-често - невинаги, но най-често на различно мнение. Прав е колегата Стефан СТоилов, когато каза, че (аз мисля, че е прав), пче в месеците април и май изпуснахме момента на известно понижаване на лихвения процент. ВЙ/НП 1133.1 Тогава това беше възможно, но вярно е и също така, че във втората половина на миналата година, особено към края на годината на господин Костов много му се искаше лихвеният процент да бъде намален, а също така, когато тази зима разисквахме при подготовката на второто писмо за намеренията с Международния валутен фонд - той също така искаше да види през настоящата година една ясно изразена низходяща тенденция в лихвения процент. Понятно е това, защото лихвеният процент му тежи. Тежи на бюджета. Там са много милиарди за лихви, макар че по-голямата част от тях, събрани в Българска народна банка, не всичките, но в по-голямата си част, се връщат към бюджета, тъй като ние прехвърляме целия си годишен резултат на министерството на финансите. Вярно е и също, че високият лихвен процент е пречка за развитието на производството на инвестиционната дейност. Това също е вярно. Но питам ви - какво да правим в условията на дсота висока инфлация от около 70 на сто за периода април миналата година - март тази година и когато се задава една инфлация от същия порядък, ако не от по-висок за настоящата година, когато съществуват ясно изразени инфлационни огнища и нека, макар и господин Костов да не се съгласява с това, да кажа, че едно от тези огнища е бюджетът. Обективните условия са такива, че вероятно по-друг бюджет не може да се състави или трудно може да се състави. Аз с много голямо неудоволствие се съгласих и с мъка се въздържах да дойда тук и да ви кажа, че е опасно Българската народна банка да кредитира с почти 9 млрд. лева бюджета директно, но ние се съгласихме с този пункт. Няма да правим никакво възражение по тази точка и ще преглътнем и ще понесем това, макар че не ни е приятно.
	Инфлационна опасност идва и от растежа на доходите в условията на спадащо производство. Наистина то е по-бавно пнрез тази година и, разбира се, опасности се създават от политическата сфера, където факторът стабилност - нестабилност влияе на поведението на населението и, разбира се, на цените. И в тези условия държим високи лихвени проценти, защото само по този начин можем да забавим изливането на част от голяма парична маса на пазара, щурмуването на оскъдните все още, макар и в магазините нарастващи стокови фондове.
	Господин Стефан Стоилов, мой колега, с право каза, 1133.2 а не бихме ли могли да свалим малко лихвените проценти или повечко да ги свалим и да комбинираме това с инфлационно финансиране, тоест с един по-голям бюджетен дефицит. Възможна е една такава комбинация на по-ниски лихвени проценти без нарастване на бюджетния дефицит. Тогава тази политика е по-малко проинфлационна, или с нарастване на бюджетния дефицит - тогава тя става по-силно проинфлационна, но ние сме длъжни, макар и сигурно да е, че ще има известен ефект позитивен върху производството, но да се замислим няма ли веднага паралелно да се развиие друг процес, от който много се страхувам и от който нашата северна съседка в момента страда. Това е едно ускоряване на инфлацията. полша в настоящия момент - след плана на Балцерович, правителството на Олшевски избира една подобна линия. Ще последва неминуемо ускорен растеж на цените. В Румъния са на път да изпуснат контрола върху цените. Ще последват нови, още по-големи претенции за увеличаване на работните заплати в условията на растящи цени и по-изпразващи се магазини. Те няма да бъдат така празни, както по-рано, все пак това са пазарни цени. Курсът на чуждата валута към лева неизбежно ще порасне и ще порасне по-бързо, отколкото растат цените. Интересът към тази чужда валута ще се увеличи. Вносните стоки ще поскъпнат, тоест, с две думи, много опростено е казано това тук - влизане в инфлационната спирала. При риск да имаме една инфлация от 60-70, да не кажа 80 на сто, но да се държа за числата, които министърът на финансите каза тук, ние рискуваме да влезем в една инфлационна спирала, където инерционният момент действа много опасно без ефекта за въздействие върху производството да бъде сигурен.	
	Колегата Стефан Стоилов - с него много добре сме се разбирали, много дълги години и сега продължаваме да се разбираме добре, когато говорим професионално. Позволявам си да кажа че ефектът ще настъпи. Вярно е, че тази среда е различна от класическата, но това е и една среда, в която не е сигурно, че по-ниският лихвен процент и повече изнасипани пари в икономиката ще президвикат увеличаване на действието на факторите на производството. Ние направихме това в края на миналата година, когато увеличихме кредитирането с надеждата, че кредитирането при високи лихвени проценти щке се насочи към производството. 1133.3 Парите се изсипаха на валутния пазар и предизвикаха подскачането на курса заедно с някои спекулативни моменти там до 26, а после трябваше да връщаме този валутен курс нагоре.
	Можем ли да възприемем и открито проинфлационна политика? Не препоръчвам това на министър-председателя и на неговите стопански министри. Но можем да кажем щом разглеждаме модели - искам с това тук малко да привърша. Щом разглеждаме такива модели - и това е възможно. Такива модели са били избирани - откровено проинфлационни: големи бюджетни дефицити, ниски лихвени пнроценти: производството в някаква степен расте и в същото време цените растат главоломно, нараства социалното напрежение. Това е правил Израел в дълги периоди от своето развитие, това е правила Бразилия, това е правила Аржентина и други страни, но ние не се намирам в ситуации, когато можем да възприемем такава политика просто поради обстоятелствот, че рискуваме да влезем в пълно противоречие с Международния валутен фонд и със Световната банка. Тяхната позиция можете да я разглеждате като традиционна консервативна. Да, тя е такава. Тяхната позиция е позиция на мометарна стабилизация. Рискуваме да влеземв конфликт с фонда, а това е всъщност единствената финансова сила в настоящия момент, която ни подкрепя някак си. Ако махнете официалните международни институции, които ни подкрепят, частният банков капитал и частният индустриален и друг капитал в настоящия момент каква подкрепа ни оказва? По моя преценка такъв риск не може да поемем.	 Какво бихме могли да направим? Не много. Първо, ние с трепет следим темпът на инфлацията по месеци и ще чакаме при първия малък сигнал на известно понижаване на месечния темп на инфлацията под 5 на сто, за да свалим малко лихвения процент. Дори и това и да не стане ще свалим малко лихвения процент скрито, защото сега има един метод, който е една сложна лихва и който още повече увеличава ефективната лихва. 1133.4	Това ние ще направим във всеки случай, макар че видимо като че ли нищо няма да се промени, но фактически ефективно плащаният лихвен процент ще бъде малко по-нисък. Ако можем да намерим лихви от евтини източници или от онова, срещу което фондът възразява, от бюджета или в някакви форми от бюджета, за да дадем за определени сектори по-нисък лихвен процент, срещу което фондът възразява, той казва, че лихвата е цена на капитала, че цените в условията на пазар трябва да бъдат еднакви за всички и лихвите трябва да бъдат еднакви за всички. Тук има възражения от някои страни, че практиката на западните страни показва едно субсидирано селско стопанство, но това на този етап ние трудно можем да си позволим.
	И така можем да се надяваме, по моя преценка, че банката би могла да вземе една линия на внимателно следене на процеса и на умерено намаляване на лихвения процент, ако, казвам, ако условия за това се създават и се появят. Много се страхувам, че те няма да настъпят през настоящата година, но ако те настъпят, ние ще използуваме тази възможност.
	Това е, което имам да кажа. (Ръкопляскания в цялата зала)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Иван Костов има думата, Вие сте може би най-очакваният в момента.
	МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, аз не мога да сумирам веднага резултата от дискусията по бюджета, но искам да кажа, че хората от Министерството на финансите ще работят много упорито и много интензивно в предстоящите дни с Бюджетната комисия на Народното събрание, с цел да се опитат да отразят тези претенции, които бяха отправени към бюджета, които не са взаимно противоречиви, взаимно изключващи се, които отговарят на заложените в бюджета принципи и найвече на целите на правителството.
	Този бюджет ние ще изготвим дори ако трябва да работим в почивните дни, с оглед следващата седмица да ви го представим на вниманието за второ гласуване.
	Искам да кажа само 2-3 думи за характера на дискусията, особено за опонирането на бюджета от страна на опозицията. Това според мен е редно да се каже. Не мога да не отбележа, че практически нямаше линия, от която да се атакува бюджетното решение, напротив, налице бяха много взаимно изключващи се претенции, СтБ/КТ 1134.1 несъгласувана позиция, което на мен ми дава основание да направя извод, че опозицията не е в състояние да предложи реална алтернатива на законопроекта за бюджета. (Ръкопляскания в мнозинството)
	РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Това не е наша работа.
	МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Като имам предвид характера на дискусиите в комисиите на Народното събрание, където и днес се убедих, царува един много конструктивен дух, един дух на търсене на позитивни решения, с много внимание, с много търпение и със съучастие от страна на всички народни представители, независимо дали са отляво или отдясно на залата. Аз смятам, че тази позиция на парламентарната група на опозицията, която ще бъде показана сега, трябва да покаже окончателно дали конструктивизмът, с който са се отнесли народните представители от цялата зала при обсъждането на конкретните параметри на бюджета, ще надделее, или ще се последва прибързаният пример на водача на опозицията - още преди да е започнала дискусията, да се гласува непременно против, дори тогава, когато не може да се предложи разумно алтернативно решение. (Ръкопляскания в мнозинството)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министърът на вътрешните работи господин Соколов.
	МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Може би не е редно да вземам думата след министъра на финансите. Като член на правителството, което внася Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1992 г., аз естествено го поддържам. Бих искал само да обърна внимание на почитаемите народни представители да преценят препоръката на Комисията за национална сигурност за увеличение на бюджета на Министерството на вътрешните работи. Както беше изнесено от нейния председател, една част от тази комисия (аз разбрах, че гласовете са били 10 на 10) предлага увеличение с 398 млн.лв., другата половина със 189 млн.лв. Всъщност става дума за суми, които покриват нуждата от горивно-смазочни материали за увеличаване на годишния пробег на автомобилите и за подмяна на 400 леки автомобила, изминали нормения си пробег, както и на 20 износени противопожарни автомобила.
	Аз и друг път съм имал възможност да посоча, че съществуваше норма за разход на патрулните коли на полицията 5 л на 24 часа. Сами можете да прецените, дали не е необходимо сумата 1134.2 тук да бъде увеличена, както и за подмяна на наистина крайно износения автомобилен парк на Министерството на вътрешните работи поне с една малка бройка коли. Защото ние не трябва да си правим илюзии, че без съвременна техника и съвременно оборудване на службите и на служителите на Министерството на вътрешните работи може да се води успешна борба с нарасналата престъпност. (Ръкопляскания в мнозинството)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министър-председателят на Република България господин Филип Димитров.
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ (посрещнат с ръкопляскания от мнозинството): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам преди всичко да изразя своето удовлетворение от дебатите, които се проведоха при първото четене на Законопроекта за бюджет на Република България за 1992 г. И без да поемам риска от това да повтарям многото развити тук съображения и доводи, искам да подчертая, че те ме удовлетвориха, затова защото преди всичко разкриват, че каквито и да са политическите позиции, респективно политическите цели, които биха могли да бъдат преследвани в тази зала, налице е една яснота относно реалното положение, в което ние се намираме. Реалното положение на страна, която се намира в състояние на дълбока, дълбана с години икономическа криза, единственият изход от която е бюджет от типа на този, който правителството представя.
	Бяха приведени различни критични доводи от страна на опозицията предимно по отношение на едни или други аспекти от предлагания проект за бюджет. Както вече се спомена обаче в нито един от тези доводи всъщност не се съдържа позиция, която радикално да противоречи на подхода на правителството. Напротив, всички развити съображения имаха парциален характер и представляваха оспорване на определени елементи от предлагания проектобюджет. Мисля, че това е изключително важно и то трябва да бъде достояние на всички български граждани. Защото, когато те поемат бремето на ситуацията, в която се намираме, и тежестите, които и този бюджет включително им гарантира, те трябва да бъдат напълно наясно затова, че друга алтернатива няма.
	И аз бих искал тук да благодаря на съображенията, които бяха развити напоследък и от министрите, и от председателя на Българската народна банка, защото те по един сериозен, по мое мнение, начин, обосноваха отделните моменти на бюджетната полити1134.3 ка, намерила израз в законопроекта.
	Очевидно е, че задачата на опозицията е да критикува и по този начин да помага да се изясняват определени моменти и да се намират определени разрешения в процеса на взимане на решения тук. Но едновременно с това очевидно е, че България трябва да продължи да изпива чашата, която така или иначе й е поставена в резултат на всичко това, което не един път сме споменавали и което с две думи може да се сумира като едно насочено към вкарване в тази криза управление. 1134.4	Аз бих искал да се спра само на един конкретен въпрос, който остана може би незасегнат от другите представители на кабинета. Това е въпрос, който има пряко отношение към ежедневния живот на българските граждани в различните общини и населени места.
	Тук на няколко пъти бяха издигнати доводи в подкрепа на тезата, че едни или други мерки, едни или други нужди на определени общини не са били докрай удовлетворени или така или иначе се нуждаят от повече средства.
	Искам да обърна внимание върху факта, че в огромния брой случаи се касае за дейности, които по своето естество представляват някакъв вид инвестиции. Ясно е, че този бюджет е рестриктивен и той не може да бъде друг. Защото противното би означавало отпушване на инфлацията, която в момента представлява най-голямата заплаха за ежедневния живот и за джоба на всеки един български гражданин.
	Въпросът е, че в настоящия момент, когато ние вече започваме прехода към една пазарна икономика, българските граждани следва да знаят, че известна възможност за изход от тези дистрикции съществува. И аз искам да припомня в тази връзка, че беше създаден специален фонд за реконструкция и развитие, по отношение на който могат да бъдат предявявани проекти, които на конкурсни начала да получат определено финансиране.
	И аз бих искал да използвам дадената ми възможност, за да обърна внимание на тези хора, които може би ни слушат в този момент, че в крайна сметка не всичко, което е формулирано в този бюджет, представлява окончателната и крайна възможност за тези общини. Тоест, че при едно действително убедително лансиране на проекти, които биха могли да послужат за развитие на една или друга дейност в рамките на тези общини, те биха могли да получат финансиране по пътя на фонда за реконструкция и развитие. Едно обстоятелство, което може би на пръв поглед изглежда малко в контекста на целия бюджет, но което, пак повтарям, за ежедневния живот на тези граждани се явява от голяма важност.
	На последно място, преди да завърша, аз искам да подчертая, че представеният бюджет представлява в крайна сметка финансоРД/ВР 1135.1 вия израз на намеренията на правителството. Тези намерения бяха представени на всички вас и ако съдя по начина, по който те бяха коментирани от представителите на опозицията, то те не събуждат, с може би едно или две изключения в два раздела от тях, поне от това, което се чу тук, възражения от страна на тези депутати. Основните възражения, които се изведоха тук, бяха възражения във връзка с рамките, които бяха посочени като рамки за дейността на правителството. Възражения, върху които аз няма да се спирам, тъй като основният обект на критика измежду тези части на спомената рамка бяха именно отношенията с международните финансови институции, по които, струва ми се развитата от проф. Вълчев теза даде достатъчно убедителен отговор и не е необходимо да го повтарям.
	С оглед на всичко казано дотук аз си позволявам да приканя господа народните представители да дадат своя глас за предлагания проект за бюджет, защото в крайна сметка ние сме изправени пред една реалност и тази реалност налага определени разрешения. Такива разрешения този бюджет съдържа. Това е нашето дълбоко убеждение. Затова ние го отстояваме пред вас и това е причината, поради която смятаме, че той следва да бъде приет.
	Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министърпредседател.
	Господин Пирински, искам да Ви помоля за нещо. Обявихме разискванията за приключени. Евентуално ще направите изявление като парламентарна група при разискванията (реакция от ПСБСП), моля ви се. Ще Ви дам думата. Смятам, че не подхожда след това изказване на министър-председателя (бурна реакция и оживление в залата). Ако сте съгласен Вие, ще Ви дам думата, моля Ви се. (Шум в залата). Нека да Ви дам думата за изявление след гласуването. Нямате нищо против, нали?
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Напротив, преди гласуването.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Александър Йорданов също е готов. Заповядайте, господин Пирински.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Господин председателю, след като бяха направени толкова интерпретации и коментари и по това как ще гласува опозицията, защо ще гласува, така или иначе, струва 1135.2 ми се, че най-малко нормално в един дори и такъв парламент е да дадете възможност поне на един представител на опозицията да каже действително какви са нейните намерения преди да се пристъпи към гласуване.
	ПРЕСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пирински, Вие в началото започнахте с декларация на Жан Виденов. Седем минути е декларацията.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно. Но тя беше многократно коментирана и все пак сега сме в края на дебатите и преди да пристъпим към гласуване, което междупрочем, господин председателю, е отговорно не само за опозицията, а бих казал, в една още по-висока степен е отговорно за всеки народен представител от мнозинството и от двете малцинства, които влизат в малцинството.  Добре е да поемем дъх, преди да пристъпим към гласуване за още няколко минути.
	Има два въпроса, които стоят пред нас. Дали този бюджет, който ни се представи, отговаря на потребностите на обществото, на икономиката и дали, ако това е така, той има шанс да бъде изпълнен, за да се реализират тези очаквания. 1135.3	Но преди тези два въпроса трябва да си отговорим на един друг въпрос. Тук се подчертава, че бюджетът е рестрективен. Да, рестрективен е. Но защо? Целият въпрос е защо?
	Отново и отново - тук беше казано, че това се дължи на едно натрупвано с години минало. Никой не оспорва, че страната през 1989 г. беше в една сериозна криза, която искаше бързи и радикални мерки. Но в началото на 1991 г. икономическият екип на СДС се нагърби да преодолее тази натрупана с годините криза.
	ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: За 45 години.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): В доклада на правителството се твърди, че това не е станало по две причини. Едната, тъй като първоначалните данни били много неточни, и другата, защото пазарът в бившия Съветски съюз се разпаднал.
	Първо, не е вярно, че данните са били чак толкова неточни, защото те бяха съставяни в продължение на месеци с представителите на Международния валутен фонд. И в началото на февруари т.г. в сградата на Народното събрание на семинар, организиран от фонда, те потвърдиха, че данните са отразявали достатъчно точно натрупания кризисен потенциал в икономиката.
	И второ, да, търговията през 1991 г. със Съветския съюз беше безкрайно различна и затруднена от други години. Но въпросът е: какво направи икономическият екип на СДС от своя страна, за да задържи тези пазарни позиции?
	Смея да твърдя, че до август 1991 г. той не направи нищо. Той съзнателно провеждаше линията на откъсване от тези пазари, линия, продиктувана от чисто политически, неикономически причини.
	Ето защо, господин председател, когато днес ние казваме, че бюджетът, да, няма как да не е рестрективен, трябва да знаем, че той няма как да не е рестрективен поради начина, по който икономическият екип на СДС осъществи реформата миналата година. (Ръкопляскания в блока на БСП, шум и неодобрителни възгласи в блока на СДС)
	Второ, това, което ни се представя сега, господин председателю, както стана ясно, не почива на никаква сериозна икономическа основа. Тъй като именно сега икономическите показатели, на които той е изграден, са безкрайно неопределени. В самия доклад за финансовата политика се казва, че спадът ще бъде найСР/ВР 1136.1 малко 10 на сто тази година, ако не и повече. Ние чухме тук от господин министъра на финансите вчера, че той очаква спад от не повече от 4 на сто, една явно нереална оценка.
	Второ, твърди се, че инфлацията през тази година ще бъде 65 - 70 на сто. Елементарните изчисления показват, които всеки от вас може да направи, че реално са заложени очаквания за около 100 на сто инфлация в бюджета.
	Онова, което не ни се казва обаче, е какъв е очакваният брой на безработните и какъв е очакваният реален по-нататъшен спад в жизненото равнище.
	Не било станало ясно каква е линията на опозицията в нейната критика към бюджета. Може би това се дължи на обстоятелството, господин председателю, че опозицията действително се въздържа от популистки изказвания (смях в блока на СДС). Но се получи нещо много интересно. Точно такива изказвания чухме от представители на мнозинството. Точно те се опитаха да поставят въпросите на отделни общини, на отделни райони, на отделни дейности, на отделни автопаркове и т.н.
	Но не се заблуждавайте, че не е съвършено ясно каква е алтернативната линия на онова, което ни се предлага.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Социализъм.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В никакъв случай онова, което се подвиква от господин Димитров, не бива да го смятате за чиста монета в смисъла, в който той го употребява. Защото наистина...
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Откажете се от този социализъм.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... Наистина алтернативата е на съвременната социалдемокрация. (Възгласи от блока на СДС: "Е-е-е!") И наистина тази алтернатива, господа, сега е изправила лейбъристите в Англия, в страната, която е най-предана на монетаризма, пред перспективата да спечелят изборите. Това, че вие се смеете, говори само за вашето невежество, разберете. (Смях и неодобрителен шум в блока на СДС, ръкопляскания от блока на БСП) Във всички пазарни икономики, господа, днес се водят едни дебати.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Между комунистите.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Между чисто монетарния подход към пазарната икономика и подхода, който включва паричните мерки с мерки на така наречената индустриална политика. 1136.2
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Само че там няма комунисти като вас!
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Политика, която съзнателно определя държавни приоритети и включва данъчната, финансовата, кредитната, банковата и всички други системи в преследване на тези приоритети. И забележете, онези страни, които днес са с най-конкурентни икономики...
	ИВАН КУРТЕВ (от място): Коя от тях е комунистическа, господин Пирински?
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... Япония, Германия, вземете една Австрия, никога не са подхождали към реформата идеологически, а, винаги са подхождали прагматично.
	ПРЕДСЕДАДТЕЛ КАДИР КАДИР: Може да приключите вече.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако вие, господа, бяхте обърнали внимание на съветите на вашите идеологически събратя от Великобритания, щяхте да чуете, че те съветват по понятията като приватизация, като пазарна реформа и т.н. да не се отнасяте като към свещени крави, които не търпят никакъв анализ, не търпят никаква критика и е необходимо малко да се помисли, преди да се говори за такива неща. (Неодобрителен шум в блока на СДС)
	Ето защо, господа, когато гласувате, в крайна сметка вие ще трябва да решите дали приемате приходи, които ще дойдат, и дали приемате разходи, които ще удовлетворят най-крещящите потребности на обществото и на икономиката.
	Можете да бъдете уверени, че онова, което чухме от господин министър-председателя, онова, което се съдържа в декларацията, няма да удовлетвори обществото по отношение на отговора на първия въпрос. Защото ние от господин министър-председателя и декларацията му не научихме как ще разреши той споровете със синдикатите, по какъв начин той ще осигури приемането на онези решения, които да позволят подновяването на финансовата подкрепа от международните финансови институции...
	АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): Каква връзка има с бюджета?
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ние не чухме нито дума от него за посещението му в САЩ. И най-накрая, ние не чухме нито дума по още един въпрос - преследването на стопанските ръководители, които се очаква да водят фирмите в един безкрайно сложен етап от разви1136.3 тието на икономиката. (Шум в блока на СДС, възгласи: "О-о-о! И-и-и!") От членове на неговото правителство ние през последните дни чухме оригиналната идея да се проведат всенародни обсъждания на тези стопански ръководители по места, да може всеки, който е натрупал нещо против един или друг ръководител, да си го каже, пък да видим той как ще се оправя. Една ситуация, в която вие нямате нормален диалог нито със синдикатите, нито с частните предприемачи, ако щете, нито с мениджърите. В един момент, когато вие отидохте към тотална ликвидация на всички кооперации, без да се замисляте за финансовите и другите икономически последици...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пирински, много Ви моля.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... вие по никой начин не можете да ни убедите, че представяте бюджет с гарантирани приходи. (Шум в блока на СДС)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пирински, много Ви моля!
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А що се отнася до разходите...
	ГЛАС ОТ БЛОКА НА ПСБСП: Моля, оставете го да говори.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може да говори два дни, като няма ограничение. Не сме в АОНСУ, а сме в парламент. Много ви моля!
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разходите, разбира се, не могат да бъдат неограничени. (Шум и ръкопляскания, подканящи оратора да прекъсне изказването си, и възгласи: "У-у-у!") Но, господа, те са насочени не там, където би трябвало да се насочат. (Ръкопляскания в блока на СДС, прекъсващи оратора) Моля Ви да ме включите в микрофоните, за да обясня.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Влючени са, моля Ви се.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... за да обясня как и защо ще гласуваме по начина, по който ще гласуваме.
	Уважаеми господин председателю, да, ние разбираме, че страната се нуждае от бюджет.
	ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ще го орежеме.
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ние разбираме, че нито господин Димитров, нито някой друг може да ни ореже, както той се изразява. Тъй като ние не зависим от неговата воля като опозиция. Ние зависим 1136.4 от това, как ще отсъдят избирателите. И колкото по-добре го разбере и той, и вие, толкова по-добре.
	Ние наистина днес се помъчихме от различни гледни точки да привлечем вниманието на онези, които са съставяли бюджета към онова, което в най-голяма степен изисква тяхното внимание. (Шум в блока на СДС) Ние сме готови и през следващите дни между първото и второто четене да продължим да работим в комисиите по начина, по който беше изразено тук очакване да се работи. (Шум в блока на СДС), за да намерим решение на тези въпроси.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пирински...
	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ето защо, господин председателю, становището на нашата група е при първото гласуване на законопроекта за бюджета ние да гласуваме с "въздържал се"...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Пирински. 1136.5с	ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): ... не защото приемаме намеренията в този бюджет, а защото даваме още малко шанс за работа по него. (Шум в залата, реплики от страна на мнозинството)
	Много съм Ви признателен, господин председателю, на Вас лично. Благодаря. (Ръкопляскания от страна на опозицията)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И аз също на Вас. Господин Пирински, не бъдете много уверен във вашата парламентарна група, някои ще гласуват със зелено, да знаете! (Смях в залата) Има думата господин Александър Йорданов.
	АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители.
	КЛАРА МАРИНОВА (от място): Днес е хубав ден за българската демокрация.
	АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Днес... (Бурни ръкопляскания в залата, смях, възгласи: "Е-е-е!") Днес  е  Благовец, Благовещение, блага вест и блага дума чакат от нас гражданите на Република България. (Весело оживление в залата)
	На Благовец обикновено се премитат дворовете, всичко старо и непотребно, например като комунистическата партия, се изхвърля на боклука. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от страна на мнозинството)
	Верни на този стародавен обичай, ние, от Съюза на демократичните сили, наистина ще изхвърлим всичко старо на боклука и ще гласуваме за новото, за бюджета на правителството. Тези, които са решили да се въздържат, ще си стоят с боклука и през следващата година.
	Днес всъщност, на Благовец, на Благовещение, ние ще пометем стария двор, ще дадем наистина блага вест, надежда и късмет на нашия народ. На Благовец, на Благовещение човек не може да бъде сърдит, не може да фучи, не може да пустосва.
	Трябва искрено да ви кажа, че когато вчера няколко граждани тук, отвън, пред Народното събрание, ми казаха, че Висшият съвет на БСП е обсъждал една декларация (реплика на депутат от мнозинството: "Корумпирана!"), с която да призове своите членове и симпатизанти, разбира се, да се откажат от връщането на бащината си и дядовата си земя (весело оживление от страна на мнозинството), аз наистина не повярвах. Но сега, за съжаление, като чух някои от размислите на господин Пирински, вече не съм сигурен. ВТ/ВР 1137.1 Не е изключено наистина вашата партия да призове вашите членове да не си вземат примерно земята (оживление от страна на мнозинството) и да я оставят например на хората от "Никола Петков", от СДС и т.н. Или на църквата, както казва отец Христофор Събев.
	Аз мисля, че хората, които ни слушат, разбират, че Висшият съвет на БСП наистина не е възможно да обсъжда такова нещо. Че това е просто очевидно някакъв лош слух.
	Но във всички случаи аз ви моля на този ден - Благовец, да приемете и земята, която ви върнахме (смях от страна на мнозинството), да приемете и бюджета, който ви даваме (смях от страна на мнозинството), защото без земя и без пари - за никъде сме като народ. (Ръкопляскания от мнозинството) Нямам нищо против да се въздържате, обаче понякога въздържанието не е най-добрият съветник, особено когато сме едно семейство, семейството на България, семейството на този парламент и въздържанието на единия член на семейството няма да доведе до увеличаване на благоденствието на семейството.
	Затова аз ви призовавам отново на този ден - Благовец, с блага дума всички да гласуваме за бюджета на правителството, за да покажем на нашия народ, че благи хора е изпратил в този парламент и блага вест те ще му донесат. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от страна на мнозинството, възгласи: "Браво!", отец Христофор Събев и министър Иван Костов поздравяват Александър Йорданов)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми народни представители, текат трите минути за гласуване на закона на първо четене. Моля народните представители от кулоарите да влязат в залата. Независимо от това дали ще се въздържат или не, трябва да гласуват. Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
	От общо гласували 195, за - 113, против - 18, въздържали се - 64. (Бурни ръкопляскания от страна на мнозинството, възгласи: "Браво!")
	Моля, дайте резултата по партии. (Възгласи: "У-у-у!" от страна на мнозинството) ДПС - 16 - за; СДС - 97 - за; БСП - 18 против, 64 се въздържат от общо 82. За - нито един.
	Обяснение на отрицателен вот. Дамите имат предимство. Госпожа Клара Маринова, госпожа Шопова в рамките на... 1137.2	КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател, за предоставената възможност. Не знам дали е хубав ден за българската демокрация - за да вляза в литературния стил на господин Александър Йорданов, не знам дали с надежда и за късмет изслушаха дебатите днес колегите ми от Българската телевизия и Българското радио, а също така избирателите ми от 29.Хасковски избирателен район. Обяснявам вота си против по следните две причини:
	Първо, естествено не защото оспорвам възможността Българската телевизия и Българското радио днес да имат гласуван бюджет още на първо четене на Законопроекта за бюджет на Република България за 1992 г. Но точно поради желанието ми да обърна внимание на огромната отговорност, която поемаме като парламент, обсъждайки бюджета, искам да спра вашето внимание на факта, че Комисията за телевизия и радио не представи становище по Законопроекта за бюджета.
	Моята отговорност като народен представител и член на тази комисия ме предизвика да гласувам различно от основната част от Парламентарния съюз - не въздържала се, а против. Защото днес трябваше да се отстояват огромните финансови затруднения и гаранции, които трябва да се предоставят на Българската телевизия и Българското радио.
	Никой не би могъл в случая да ме обвини в партийни пристрастия, защото в протоколите на Великото Народно събрание е отразено моето становище и при предлаганите бюджети при предните правителства. И тогава отстоявах позицията, че за телевизията и радиото - едиствени национални, единствени по рода си държавни културно-информационни институции, трябва да се предоставят необходимите средства.
	Но днес тук се получи парадокс. И тук моля колегите от телевизията и радиото, слушателите и зрителите да обърнат внимание. След като Комисията за телевизия и радио обсъди проблема с бюджета, ръководството на тази комисия не представи становище. Там всички изказахме нашето мнение аргументирано, ясно и точно.
	Ето така, уважаеми колеги от телевизията и радиото, и вие, радиослушатели и телевизионни зрители, не знам на какво ЦМ/КТ 1138.1 ще се надявате оттук нататък, защото освен ликвидация, радиото и телевизията имат нужда преди всичко от средства. Защото радиои телевизионни програми се правят с пари, за да не кажа с много пари.
	И втората причина, поради която гласувах против, е, че в този бюджет не видях гаранциите за българското земеделие и за реформата в земеделието на България. Това, което трябва да отстоявам като народен представител от типично селскостопански район, какъвто е Хасковски.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За реплика има думата госпожа Шопова.
	ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Благодаря на господин Кадир. Благодаря на господин Александър Йорданов, че за разлика от своите колеги е тук, в залата, за да бъдат спазени всички принципи на парламентарната етика. И аз отварям сърцето си към него и започвам да му вярвам, че може би наистина има бъдеще този парламент.
	Моят отрицателен вот бих нарекла вот на парадокса, защото искам да вложа в него не само свои мисли, а мислите на колегата Васил Михайлов, на когото също благодаря, че остана в залата, мислите на министър Соколов и на други членове на Комисията по национална сигурност и министри.
	В какво се изразява парадоксът? - Парадоксът се изразява в невъзможност за разшифроване на този бюджет. А тази невъзможност е свързана с факта, че не е спазено едно изискване на Конституцията - да бъде създадена Сметна палата в България, която да контролира как се изразходва бюджетът. Затова във всички комисии ние се опитвахме зад цифрите да намерим съотношението и приоритетите.
	И искам най-искрено в този отрицателен вот да ви кажа, че аз бях безкрайно изненадана, като открих, че субсидията, която се предвижда за Националната служба за охрана в размер на 60 млн.лв., е равна на сумата, която се предвижда и за Националната разузнавателна служба. И се питам какво прави Националната служба за охрана? Какви са всички тези разходи? Какви са тези резиденции? Какви са тези пътувания в чужбина? И кога ще можем да проникнем зад думите и цифрите, които сега ни се предоставят?
	Другият парадокс е свързан с факта, че на отбраната се гласува една сума, но ние нямаме концепция за национална 1138.2 сигурност - имаме само уверенията на министър Луджев, че в близките 3-4 години нищо лошо няма да ни се случи. Обаче се питам каква ще бъде съдбата на офицерите, на сержантите, на волнонаемния състав от Българската армия.
	И за да можем, уважаеми колеги, спокойно да работим, аз предлагам, макар и в отрицателния си вот, да се въведе един нов – 8, който да уреди...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожо Шопова, ще Ви прекъсна. Вие сте юристка, знаете много добре.
	ПЕТЯ ШОПОВА: За да мога на първо четене да го направя, Вие просто няма да натиснете копчето.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз няма да го натисна, но Вие нарушавате правилника.
	ПЕТЯ ШОПОВА: Предлагам – 8: "До приемане на Закона за Сметната палата контролът за изпълнението на бюджета да се осъществява от постоянните комисии на Народното събрание".
	И нека отговорността затова, че няма Сметна палата в България, да носи президентът на републиката, който върна закона от Великото Народно събрание и създаде една огромна празнина в правото и в практиката на това Народно събрание.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Николов.
	Телевизионно предаване няма, радиопредаване дали има, също не мога да кажа със сигурност. 1138.3	ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПСБСП): Аз популистки няма да се изказвам. Тук се изказа популистки министър Костов, Йорданов, така че...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Някои депутати...
	ВАСИЛ НИКОЛОВ: Аз ще обявя своя отрицателен вот и ще го обясня - гласувах против, тъй като се запознах внимателно не само с проекта на Закона за бюджета, но и с декларацията за констатациите, дейността и намеренията и записката за финансовата политика на правителството. На стр. 27 от декларацията се говори, разбира се, в бъдеще време, че ще се разработят конкретни данъчни, лихвени и други облекчения за стимулиране на нови работни места и за активизиране на индивидуалната предприемчивост на заетите в предприятията, застрашени от фалит. Същото се говори и на стр. 15 - отново за данъци, мита, такси, акцизи и т.н., за финансовата политика на държавните институции към частния бизнес, а министър Костов отказва да ангажира бюджета в решаването на тези проблеми.
	Гласувах против, защото, отчитайки прогнозния характер на бюджета по отношение на приходите, от които най-голям дял тук са думите на Бюджетната комисия и лично на Венцеслав Димитров - има данъкът върху печалбата и половината се пада на облекчаването на облагането на банковата сфера. Можем с най-голяма вероятност да твърдим, че тези приходи няма да дойдат, както не дойдоха и за 1991 г. Отчетът не е пълен, но аз сам направих сметка и не искам да кажа процентите, които не дойдоха с изключение на приходите от печалбата на финансовите институти. А тази година и те няма да дойдат, защото ние гласувахме Закона за банките и кредитното дело и там в чл. 26 се казва, че банките ще заделят средства от печалбата преди облагането им с дължимите данъци за специални резерви и предвидените постъпления едва ли ще се получат, а на всички е ясно, че според министър Костов се очаква 65 на сто инфлация и дори и да се получат тези данъчни приходи и други бюджетни приходи, те няма да покрият натурално планираните разходи.
	Гласувах против и затова, че правителството грубо не изпълнява заложеното в предизборната програма на СДС. Това не е популистко. Там е записано... ВЙ/КТ 1139.1
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колега, времето Ви изтича.
	ВАСИЛ НИКОЛОВ: Завършвам. Необлагаемият минимум трябва да бъде равен на социалния минимум и да се изменя заедно с него. Всички помнят, че социалният минимум е над 1200 лв., а вместо това синьото мнозинство гласува против нашето предложение този минимум сега да е 900 лв. и е 750 лв.
	Не бе изпълнено и обещанието за данъчни облекчения в зависимост от броя на децата и за инвалидите.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колега, ще Ви прекъсна, казвам Ви! Моля Ви се!
	ВАСИЛ НИКОЛОВ: Нещо повече. В Постановление # 9 на Министерския съвет от 20 януари тази година правителството отне на инвалидите милиони лева с това постановление. Не можех да гласувам за бюджета, който по думите на министър Николай Василев предвижда значително съкращаване на учители, закриване на фундаменталните научни изследвания, бюджет, който ще стимулира пораждането на над 12 на сто, по думите на министър Костов, безработица. Ще се закрият 33 дома за сираци и т.н. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля - да бяхте взели думата за изказване. Вашата парламентарна група изглежда не Ви е включила в списъка...
	ВАСИЛ НИКОЛОВ: Вие знаете, че устата ни беше грубо запушена за изказвания. Аз си подготвих 5-минутно изказване, но 80 минути не могат да покрият изказванията и това също трябва да го знаят министър Костов и министър-председателят. Затова гласувах така.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да дадем възможност на госпожа Мими Виткова за лично обяснение.
	МИМИ ВИТКОВА (от място): На кого да обясня? Господин Венцеслав Димитров го няма.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Както прецените. Аз Ви казах и Вие пожелахте...
	МИМИ ВИТКОВА (от място): Ако ми дадете възможност в началото на следващото заседание, аз ще се възползувам от нея.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В началото на заседанието не може, госпожо Виткова. Така е в правилника. Това ще се запише в стенограмата, чува се от радиото. Може би. Както прецените Вие. Можете да се откажете. 1139.2
	МИМИ ВИТКОВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
	Позволете ми да се запозная публично с господин Венцеслав Димитров, макар и в негово отсъствие, да отговаря на отправените към мен за втори път нападки от негова страна.
	Първо да обясня на господин Димитров, че съм лекар, завършил висше медицинско образование с оценка от семестриалното си обучение 5,81 и 6,00 от държавните изпити. Имам две специалности - вътрешни болести и кардиология. Нямам психиатрия, но общомедицинската ми подготовка и престоя ми в Народното събрание ми дават възможност да правя специализирани оценки в областта на този клон на медицината. 1139.3	С оценка 6,00 спечелих конкурс и завеждам кардиологично отделение във Видин. Качествата ми на лекар могат да оценят моите учители и моите пациенти. Оценката на господин Димитров е само за негова консумация. Тонът и отношението му към мен и към други колеги депутати ме затрудняват да отговоря на въпроса на моите избиратели ходил ли е изобщо на училище господин Димитров. Оправдавам го с това, че и той е плод на тоталитарната система, позволила му с този интелектуален потенциал да попадне в Българската академия на науките.
	Господин Димитров, нямам нищо против д-р Чирков, а против деянията му, за повечето от които съм добре информирана. Неговият случай не е медицински, за да оценявате моето отношение като професионална завист. Проблемът е политически. Защото и новата система, която отрича старата, допуска същите привилегии и за още по-голямо нещастие за същите хора. Ако сте почтен човек, господин Димитров, вместо да уязвявате мен, Ви препоръчвам да се запознаете с материалите по случая "Чирков", които се намират в прокуратурата.
	И още нещо. Абстрахирайте се от това, че той финансира според пресата сините мероприятия на 39-те и недейте да правите политическите си реверанси към този човек с държавни средства. Вие му правите и лоша услуга, поставяйки го в привилегировани условия - такива, в каквито той е бил винаги - и настройвате цялата медицинска общественост срещу него. В България има толкова достойни лекари и още повече нуждаещи се болни, които Вие просто не желаете да удостоите с височайшото си благоволение.
	И накрая, за да не занимаваме Народното събрание с въпросната личност, просто не трябва вие или следващите управляващи, които винаги са негови хора, да предлагате безпринципни решения. Останалото по този случай е проблем на прокуратурата, която скоро няма да стане независима, за да се произнесе по него.
	Обещавам Ви винаги да протестирам, господин Димитров, когато Вие не се интересувате от съдбата на всички болни и на всички лекари в тази страна, а само за един от тях, независимо как се казва той. Толкова по-зле за Вас, ако той отново е доктор Чирков. СтБ/КТ 1140.1
	Използувам трибуната, за да се извиня на всички български лекари, които бяха обвинени в безделие и то от колега лекар. Но всеки от нас носи по различен начин своя лекарски дълг и най-често прави изводи от себе си. (Ръкопляскания в опозицията)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няколко съобщения:
	На 26 март от 12 ч. и 30 м. ще заседава Комисията по външна политика в зала "Запад".
	На 26 март от 10,00 ч. Комисията по земеделието ще заседава на бул. "Дондуков" # 2.
	На 26 март от 11,00 ч. на бул. "Дондуков" # 2 ще заседава Комисията за спорта, младежта и туризма.
	На 26 март от 11,00 ч. в Огледалната зала ще заседава Комисията по радио и телевизия.
	На 26 март от 13,00 ч. в пленарната зала ще се проведе извънредно заседание на Икономическата комисия за уточняване на процедурата по разглеждане на доклада за причините за икономическата катастрофа.
	Пленарното заседание ще започне от 15,00 ч.
	Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 21 ч. и 35 м.)

	ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Стефан Савов
	ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Кадир Кадир
	СЕКРЕТАРИ: (п) Руслан Семерджиев
		(п) Ведат Сакаллъ