Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-03-27

Председателствували: заместник-председателят Кадир Кадир
	Секретари: Христо Атанасов и Илхан Мустафа.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
	Съгласно обявения от председателя на Народното събрание дневен ред, днес точка първа е отговор на питания и след това за около час и половина ще изслушаме отчета на Агенцията за чуждестранна помощ.
	новопостъпили питания:
	От народния представител Трифон Митев към министъра на културата госпожа Елка Константинова относно реституцията на сградата, в която се посещава музеят "Яворов".
	Питане, отправено от народния представител Манол Тодоров към министъра на вътрешните работи Йордан Соколов относно данни за безследно изчезнал гражданин.
	Съгласно справката, с която разполагам, отговори на актуални въпроси и питания ще дадат:
	I. ФИЛИП ДИМИТРОВ - министър-председател на Република България, ще отговаря на:
	1. Актуален въпрос от народните представители Спас Мулетаров, Мариела Митева, Марияна Христова и Красимир Премянов относно увеличението на заплатите на министрите.
	2. Питане от народния представител Велко Вълканов относно информация за неспазване на чл. 3 от Конституцията в гр. Разград и Исперих. ЦМ/ВЙ 1161.1
	3. Питане от народния  представител Велко Вълканов относно мерки на правителството за защита на българомохамеданското население от насилствено турцизиране.
	II. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ - министър на образованието и науката, ще отговори на питанията на:
	1. Народния представител Стоян Райчевски относно механично преливане на преподаватели по идеологическите дисциплини.
	2. От група народни представители начело с Георги Божинов относно практическото приложение на 232 ПМС за изучаване на майчиния език.
	III. НИКОЛА ВАСИЛЕВ - министър на здравеопазването, ще отговори на а ктуални въпроси:
	1. От народния представител Невен Пенев относно заплащането на труда на педагози в здравни заведения.
	2. От народния представител Иво Атанасов относно осигуряване на медикаменти от министерството.
	I. ЕЛКА К ОНСТАНТИНОВА - министър на културата, ще отговори на питания:
	1. От народния представител Петър Балабанов относно становището на министерството за разрушаване на паметниците на културата.
	2. Народния представител Александър  Маринов - за това питане е получен писмен отговор.
	. ИВАН КОСТОВ - министър на финансите, ще отговори на питания от:
	1. Народния представител Емил Костадинов относно условията, при които се обявяват конкурси за определени длъжности.
	2. Народните представители господата Димитър Велев и Коста Андреев относно изплащането на тракийския бежански заем от 1927 г.
	I. СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ - министър на земеделието, ще отговори на питания от:
	1. Народния представител Тодор Кумчев относно становището на министерството за държавна политика, насочена към защита на производителите.
	2. Народните представители Бончо Рашков и Захари Захариев относно критичното финансово състояние на фирмите с държавно и о бщинско имущество за производство на свинско и птиче месо. 1161.2
	3. Народния представител Маньо Манев относно направената проверка за предполагаеми правонарушения в с. Новоселец.
	II. ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ - министър на отбраната, ще отговори на питания от:
	1. Народния представител Невен пенев.
	2. Народния представител Иво Атанасов.
	3. Народния представител Христо Марков.
	4. От народните представители Захари Захариев и Бончо Рашков относно тежкото финансово състояние на МРК "Хан Крум".
	5. Господин Премянов е получил писмен отговор на питането си относно структурни промени в министерството.
	6. Тошо Мухтанов също е получил писмен отговор.
	III. ВЕКИЛ ВАНОВ - министър на труда и социалните грижи, ще отговори на питания от:
	1. Народния представител Иво Атанасов относно размера на осигурителните вноски на арендаторите.
	2. Народния представител Христо Марков относно сключване на двустранна конвенция за социално осигуряване с Кралство Белгия.
	3. Народния представител господин Красимир Чернев относно становището на министерството за 159 ПМС и Правилника за социално обслужване.
	4. От народния представител госпожа Свиляна Захариева относно отделяната сума от държавния бюджет за пенсионери идейни работници.
	Получени са писмени отговори от министър Николай Василев на питане от народния представител Никола Мишев, както и по питането на народния представител Александър Маринов.
	Министър-председателят господин Филип Димитров е тук.
	Има думата да развие актуалния си въпрос един от народните представители Спас Мулетаров, Мариела Митева, Марияна Христова или Красимир Премянов. Кой ще вземе д умата? - Думата има господин Премянов. 1161.3	КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който е поставен пред председателя на Министерския съвет г-н Филип Димитров, засяга необходимостта да уточним реда, по който се определя възнаграждението на министрите - членове на правителството, тъй  като този въпрос не е бил третиран пред Народното събрание.
	Второ, пред общественото мнение се представят фриволни коментари по този въпрос и смятаме, че ще е от полза за авторитета на правителството и необходимост за общественото мнение да научи какво е фактическото състояние на този проблем, какъв е редът, по който той се решава, и смятам, че е необходимо на базата на това, което чуем от председателя на Министерския съвет, да уточним необходимостта дали се налага този въпрос да бъде уреден по съответстващия ред.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министър-председателят на Република България г-н Филип Димитров.
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Аз в известен смисъл благодаря за този въпрос, тъй като подозирам, че той вероятно е зададен с добро желание. Казвам това, защото не може един депутат да не е наясно с начина, по който се определят споменатите заплати - т.е., това е даване на възможност на Министерския съвет да оповести нещо, което вие всички отлично знаете.
	То се свежда до обстоятелствотот, че с решение на Народното събрание (фактически още на Бюрото на Великото Народно събрание, потвърдено от настоящото), е определен редът, по който се определят заплатите на министрите. А именно: те са приравнени на съответното ниво на народни представители и в този смисъл следват решенията, които народните представители взимат за определяне на собствените свои възнаграждения.
	В този смисъл решението, което Народното събрание беше взело за определяне на тези заплати, е базирано върху една константна цифра и съответно се променя. Става въпрос за средната работна заплата, така че база за определяне на заплатата на вас, народните представители, и на министрите, е сумата от три средни месечни заплати на заетите в страната (като се взима ДП/ВЙ 1162.1 предвид средномесечната заплата за последния месец от всяко едно тримесечие, т.е., на всяко тримесечие те подлежат на промяна).
	При това положение съгласно вашето решение министърпредседателят е приравнен на председателя на Народното събрание; заместник-председателите на Народното събрание и председателят на Законодателната комисия са равни със заместник-министър  председателите...
	СОНЯ МЛАДЕНОВА  (от място): Обратното трябва да се каже!
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз моля почитаемите парламентаристи да ме извинят - те не са равни с министрите, министрите са равни с тях. Съответно към председателите на комисиите са приравнени съответните министри. В настоящия момент направих справка за размера на министерската заплата. Както казах, тя се колебае, тъй като се променя със средната заплата, но в момента възлиза на сумата някъде около 5300 лева.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата председателят на Народното събрание господин Стефан Савов.
	СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми колеги!  Моля да се изслушаме сега внимателно, защото знаете, че в страната се разпространяват какви ли не слухове за нашите заплати и т.н. Нека отново се върнем към нашия бюджет, който ние с пълна гласност и прозрачност гласувахме. Искам да напомня това наше решение тук, защото се предава публично по радиото.
	Народните представители получават основно месечно възнаграждение равно на три средни месечни заплати на заетите лица в народното стопанство съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се вземе предвид средномесечната заплата за по следния месец от предходното тримесечие. Тук ще направя и този коментар, че същото положение беше и във Великото Народно събрание, защото сега има депутати от Великото Народно събрание, които не са избрани и които правят пропаганда, са гласували по същия начин пари, а сега говорят, че ние сега получаваме нещо повече. Нищо повече не получаваме от депутатите от Великото Народно събрание. 1162.2
	Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение със 70 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 3.
	Заместник-председателите на Народното събрание и председателят на Законодателната комисия - с 60 на сто.
	Председателите на парламентарните комисии, заместникпредседателите на Законодателната комисия и членовете на Председателския съвет, които не получават друго увеличение - с 40 на сто.
	Заместник-председателите на комисиите и членовете на Законодателната комисия - с 25 на сто.
	Парламентарните секретари - с 15 на сто.
	Народните представители, които участват в работата на постоянните комисии - с 10 на сто.
	Това е било и публикувано в печата. Ако си спомняте, ние на открито заседание взехме това решение, защото не искахме да бъдат нещата поставени в мрак и след това да се използват за пропаганда.
	Ние имаме право да получаваме и 2/3 от заплатата, които обаче са за нашите секретари, експертизи и т.н. Получават ги всички народни представители, като, напомням отново, че всеки три месеца ние трябва да даваме отчет за тях - дали сме ги изхарчили, ако не сме изхарчили всичко, трябва да ги върнем в Народното събрание.
	Освен това бяха предвидени някъде в бюджета  представителни. На последното заседание на Председателския съвет ние решихме, че няма нужда от тези представителни и се отказахме от тях. Така беше, присъстваха представители от всички групи.
	Има решение на Бюрото на Великото Народно събрание, което фактически определя заплатите и на президента, и на вицепрезидента, и на министрите. Президентът получава тези три средномесечни заплати плюс 100 на сто - фактически неговата заплата е най-високата. Аз пак повтарям, че народните представители са длъжни да отчитат тези 2/3. Ние ги отчитаме, всеки знае, по 10 на сто (или коллко) даваме на нашите парламентарни групи, ние сме длъжни все пак да даваме за нашите експертизи, за нашите секретари и т.н. 1162.3
	Трябва да прибавя за публиката, че това е най-малкото, което съм видял по света, защото обикновено в парламентите народните представители имат възможност да имат помощници (от пет до шест в Европа и до двадесет души в Америка),  на които те плащат именно с тези пари. 1162.4	Великото Народно събрание на 19 август 1991 г. взема решение, с което президентът по лучава 3 заплати плюс 100 процента - това е най-високата заплата в републиката, министърпредседателят получава заплата, равна на председателя на Народното събрание, заместник-министър председателите получават заплати, равни на заплатите на заместник-председателите на Народното събрание, и министрите получават заплати, които са равни на заплатите на председателите на Законодателната или Икономическата комисия във Великото Народно събрание.
	Интересно е, че фактически втората заплата по величина в Република България след президента не е на председателя на Народното събрание и на министър-председателя, които имат равни заплати, а е на председателя на Конституционния съд. По силата на чл. 10 от Закона за Конституционния съд, председателят на Конституционния съд получава месечно възнаграждение, равно на средноаритметичното месечно възнаграждение на президента на Републиката и на председателя на Народното събрание. Значи втората заплата по стойност в България е на председателя на Конституционния съд.
	Още един детайл: съдиите от Конституционния съд получават 90 на сто от месечното възнаграждение на председателя на съде, което ще рече, че те получават, доколкото ми позволяват моите математически познания в момента, заплата, малко по-висока от тази на председателя на Народното събрание и от министър-председателя.
	Това е фактически таблицата на заплатите в момента, на най-високите заплати в България. Като се изключи Конституционният съд, който започна да функционира сега вече, неговото решение е от Великото Народно събрание, но тогава все още не беше започнал да функционира, всичко фактически по тези заплати е точно така, както е във Великото Народно събрание и, господа народни представители, ако искаме ние да бъдат заплатите на министрите по-ниски, в такъв случай ние или трябва да вземем решение да намалим нашите заплати, което ще бъде, бих казал, съвсем реално и във всеки случай ясно е, че в края на краищата ВЙ/ВЙ 1163.1 един министър  не може да получава една заплата, по-малка от един народен представител, или да вземем някакво решение, с което министрите, заместник-председателите и министър-председателят въобще да получават някакви ниски заплати. Но на мен ми се струва, че е по-логично, по-справедливо и ако искаме ние да задаваме такива въпроси за заплатите на министрите, в такъв случай би трябвало преди всичко да си зададем въпрос дали ние продължаваме да настояваме да получаваме тези три месечни заплати според изчисленията на статистиката.
	Така стоят проблемите. Раздуват се много неща в печата, раздуват се при това от хора, които са получавали тези заплати. Аз съм длъжен да ги изнеса тук, длъжен съм обаче да подчертая, че тези две трети ние ги отчитаме, че за тези две трети ние във всеки случай трябва по някакъв начин да дадем отчет - те не са наши пари, така да се каже, и че все пак, може би, когато се е вземало решение във Великото Народно събрание, и от това Народно събрание за размера на заплатите, се е имало предвид, че един народен представител има безспорно големи разходи, безспорно е, че трябва да има някакви средства, с които да може да посрещне своите задължения.
	Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
	Господин Велко Вълканов има думата. Господин Вълканов, ние наистина я нарушихме процедурата, но беше  необходимо да има едно изясняване.
	ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Това исках да попитам - какво правим сега всъщност - разискване по питането или това е нарушение на правилника, което направи господин Савов? И  не за първи път, естествено. Ако ние ще правим разисквания, моля да се открият официално тези разисквания и да започнем да коментираме и питането, и всички останали въпроси. (Шум в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Савов.
	СТЕФАН САВОВ (СДС): Господин Вълканов, действително аз наруших правилника, за което моля председателстващият да ми наложи наказанието, но аз смятам, че това, което направих, беше крайно необходимо, за да се разбере кой какво получава 1163.2 в България. Защото аз смятам, че има една пропаганда, има едно недоверие, което се хвърля в обществото. По-добре е хората да знаят, по-добре е хората точно да знаят с какви документи, кои документи - и това са документи от Великото Народно събрание... Между другото, през това време ли чно аз съм отсъствал от народното събрание и не съм вземал тези решения, тъй че Вие, господин Велко Вълканов, със сигурност сте взели това решение.
	Аз приемам наказанието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вълканов, моля седнете на мястото си. (Шум и реплики от залата)
	Господин Савов, председателстващият няма да Ви наказва, обаче няма възможност за награждаване в правилника, иначе бих Ви наградил.
	Преминаваме нататък. Господин Премянов има думата. Няма да разискваме. Веднъж нарушихме правилника. Ликвидирахме въпроса, повече нарушения няма да допускаме.
	КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Аз отново връщам вашето внимание към основанията, с които по ставихме този въпрос. Аз мисля, че тази тема трябваше да бъде п оставена пред нашата общественост, защото тя вълнува нашите избиратели, има различни достоверни сведения, които... (Шум в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата!
	КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): ... които трябваше да бъдат уточнени тук и то от името на правителството, както направи министър-председателят. Аз смятам, че данните, които бяха съобщени, са достоверни. те внасят необходимото спокойствие в общественото мнение. Критериите за определяне на възнагражденията са приемливи според мен - за народните представители, за членовете на правителството, но ми се струва, че като необходимост и краен резултат от това, което обсъждаме тук, излиза една бъдеща насока на нашите усилия тези въпроси, свързани с възнаграждението на правителството и на президента, да се решават не от Бюрото на Народното събрание, а от самото Народно събрание. Благодаря ви. 1163.3
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Премянов.
	Има думата народният представител господин Велко Вълканов да развие питането си в рамките на пет минути. Господин Вълканов, заповядайте на трибуната.
	ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю! Неотдавна бях на среща с избирателите от град Исперих и Разград. На тези срещи избирателите ме увериха, че в някои населени места, където за кмет е избрано лице с турско етническо самосъзнание, не се спазват разпоредбите на член 3 от Конституцията, съгласно който официалният език в България е българският език. В кметствата се говори на турски език. На турски език се говори и в различни заведения, обществени заведения, магазини, даже и в някои магизини лица, които не говорят турски език, не биват обслужвани. Това без съмнение създава напрежение в тези райони на страната вън от формалното нарушение на конституционното изискване и с оглед на тази информация, която получих, аз Ви питам, господин министър-председателю, дали тази информация, която   получих, се потвърждава от информацията, която Вие имате, и ако тази информация, която аз имам, е вярна в някаква степен - какви мерки смята за предприеме Вашето правителство, за да осигури действието на член 3 върху територията на цялата страна. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Вълканов. Има думата министър-председателят на Република България господин Филип Димитров.
	Моля за тишина в залата!
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП Д ИМИТРОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители!
	Поставеният въпрос, който е базиран върху конституционната разпоредба за това какво е официален език... (Шум в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, не влизайте в пререкание помежду си. Ще ви изгоня от залата! Ще ви о тстранян и двамата.
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: В тази връзка господин Вълканов посочи, че в някои магазини, вероятно в някои сладкарници, както и в кметства - на определени места има хора, които водят разговори на турски език. Той каза, че даже има 1163.4 магазини, в които не се обслужват лица, които не говорят турски език. Фактически неговият въпрос засяга само "даже", защото вие разбирате, че официалният език и определението на един език за официален език изисква това да бъде езикът, на който всеки може да получи отговор, на който следва да се води официалната документация, на който е длъжен да може да попита и да отговори всеки един гражданин. Това не означава, че аз нямам право да говоря със своя приятел на английски език, както си вървя из магазина или както съм седнал в сладкарницата или да разменя дума на чужд език с лице дори, ако той има качеството на длъжностно лице, когато се касае за разговор.
	Самото обстоятелство, че е фиксирано като конституционно право изучаването на майчиния език означава, че вероятно на някои места някои хора ще се обращът помежду си на този език и нека да не превръщаме това в проблем на заплаха за държавата. 1163.5	Друг е въпросът, че отказът да се борави с официалния език, т.е. отказът да се изпълни желание на някого, поставено на официалния български език в каквото и да било публично място или обществено заведение, или орган на власт, или на каквато и да било друга институция, е нещо, което противоречи на Конституцията и изисква налагането на санкции. Но аз дължа да направя това разграничение, защото струва ми се, че така поставянето на въпроса и така подкарването на клюката, ако ми позволите този термин, е насочено преднамерено към увеличаване на междуетническото напрежение. Тоест, отново ние се опитваме да рушим онова, което с мъка се създава.
	Що се отнася до случаи, когато някой отказва да обслужва лица, ако те не говорят турски, естествено, ако господин Вълканов притежава някаква конкретна информация за такова лице, на съответното място и в съответното време, то ще получи своята санкция и стига да бъдат потвърдени такива данни, те неизбежно ще повлекат след себе си правни последици. Всяко такова оплакване бива разглеждано от съответните местни органи. Вие знаете, че с определени права е снабдена и областната администрация. Ако то стигне до Министерския съвет, т.е., ако тя не може да се справи сама с проблема, естествено Министерският съвет ще вземе необходимите мерки. Но, пак повтарям, нека да не забравяме, че въпросът на господин Вълканов всъщност беше едно "даже". (Ръкопляскания)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Димитров. Господин Вълканов, имате право на два уточняващи въпроса.
	ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Аз изцяло споделям тази част от Вашия отговор, която теоретически изясни проблема. Съгласен съм, че това е така, че може да се говори по битови въпроси на такива места между гражданите. Въпросът, който аз поставих, е дали Вие имате информация в този смисъл, в който аз я имам.
	РЕПЛИКА ОТ ДПС: Кажи конкретно къде е имало такова нещо.
	ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (от място): А чл. 36 от Конституцията, забравяте ли го?
	ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: И ако Вие имате такава информация, какво бихте направили? Сега разбрах, че ако Вие имате информация, бихте взели мерки. Но не ми стана ясно дали имате информация в този смисъл, в който аз я имам? Това не ми стана ясно. ДЕ/КТ 1164.1
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля Ви се, господин Татарлъ!
	ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Много моля министър-председателя, не Вас, господин Татарлъ.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вълканов, може би следващото посещение ще направим заедно. Мой район е Исперих и Разград. Ако ме желаете при Вас, за моя сметка ще бъдат пътните. (Смях и ръкопляскания в залата)
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Дами и господа, мисля, че моят отговор беше ясен, но ще го повторя. В Министерския съвет до този момент, извън разпространяваната от ухо на ухо, вече струва ми се пета година история за човека, който влязъл в един магазин, на едно място, в някакво недобре изяснено време и поискал хляб и му казали, че докато не каже на турски, няма да му го дадат - извън тази разпространявана от ухо на ухо, история в продължение на вече цели пет години, такава конкретна информация в Министерския съвет не е постъпвала.
	Що се отнася до възможността да е имало такива оплаквания до областни управители - обстоятелството, че Министерският съвет не е сезиран за тях, означава, че те или са ликвидирали този случай на място, или че не са били потвърдени такива оплаквания, или че такива оплаквания не е имало.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вълканов, имате възможност да заявите дали сте задоволен от отговора или не. Отказвате се.
	Следващото питане е отправено от народния представител Велко Вълканов. Господин Вълканов, второто Ваше питане за защита на българомохамеданското население. Моля да развиете питането си.
	ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Получих писмо от млади хора от с. Тополица, Бургаско - 45 души, които в това писмо съобщават за упражнявания върху тях изключителен натиск, за да променят българските си имена на турски. Те са българомохамедани, за които българският език от векове е майчин - така пишат в писмото си.
	"Всички ние имаме българско самосъзнание и български имена, но от известно време неофициалната власт, представена от ходжи и имами ни кара насилствено да променяме имената си с турско-арабски. В противен случай те нямало да извършват ритуа1164.2 лите по погребенията и други обряди на деца с български имена. Възрастните хора от селото се уплашиха от тези заплахи и понеже всякога им беше натяквано, започнаха да променят имената си".
	Авторите на писмото по-нататък съобщават, че всички тези действия са - цитирам: "Начин да бъде турцизирано и асимилирано това население, което води корена си от Родопите".
	По тяхно мнение тази кампания е подета в цялата страна, където има българомохамеданско население. По сведенията, с които разполагам от друг източник, наистина активно се работи за турцизиране на българомохамеданското население и в други райони на страната. В Якоруда, например, са започнали изучаването на турски език в държавните (общинските) училища като майчин език, макар че там майчин език винаги е бил българският език.
	С оглед на изложеното питам, господин министър-председателю, какви мерки смята да предприеме правителството, за да защити българомохамеданското население от насилственото му турцизиране чрез преименуването и изучаването на немайчиния, турски език. Позволявам си да отбележа, че с насилственото турцизиране, т.е. асимилиране на българомохамеданското население се нарушава разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията. Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министър-председателят господин Филип Димитров. Въпросът е за прокуратурата, а не за министър-председателя. 1164.3	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа! Така зададеният въпрос съдържа няколко елемента, на които аз ще отговоря поотделно, малко отзад напред, но струва ми се, че така е по-лесно.
	КОСТЯ КАРАИВАНОВ (от място): А не може ли отпред назад?
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ще си позволя да определя такъв ред на своя отговор, какъвто аз намеря за добре, господин народен представител. (Ръкопляскания от мнозинството)
	Първо, по въпроса за изучаването на майчиния език. Струва ми се, че Конституцията е категорична в своите разпоредби. В този смисъл е и категорично изразеното в акт на Министерския съвет становище по този въпрос, както и инструкциите, дадени на областните управители, които бяха при това и оповестени в масмедиите, доколкото ми е известно. Затова защото за майчин език се счита езикът, който се говори от родителите на детето, по силата на техния етнически произход, т.е. това е езикът, който е свързан с неговия етнически произход, а не с неговите самооценки, не с неговата религиозна принадлежност. Така че по този въпрос място за спор не може да има. В този смисъл Министерският съвет се е произнесъл и тази позиция е ясна. Оттам нататък се касае за изпълнение решенията на Министерския съвет, респективно на Министерството на образованието и науката от подчинените нему органи, съответно контролът, който то упражнява върху тях.
	Що се отнася до втория въпрос - в него се говори за това, че са използувани насилие, заплаха и злоупотреба с власт, за да бъде наложено принудително промяна на имената в мохамедански, в имена от мохамеданския календар от светии.
	Първо, говори се за злоупотреба с власт, като тук се споменават духовни лица. Очевидно те не могат да имат власт, но така или иначе добре известно е нашето становище и това е конституционен принцип, че право на всяко лице е да определи, независимо от своя етнически произход или религиозна принадлежност, дали желае да носи име в съответствие с тази религиозна ориентация или не. Действително ние имаме данни, че са налице множество случаи, в които лица, изповядващи мохамеданската вяра, от български произход, просто не желаят да сменят своите имена. НЧ/КТ 1165.1 И не желаейки да сменят своите имена, те естествено се ползуват от това свое конституционно право. Нещо повече, всякакъв акт на насилие, заплаха или злоупотреба с власт, който би бил извършван по отношение на тях, е акт, който следва да бъде преследван по реда на Наказателния кодекс и в този смисъл са всички указания към всички компетентни за това органи - следствени, полиция, прокуратура.
	Друг е въпросът, че наред с подобни възможности се открива възможността и за емоционални конфликти, респективно емоционален натиск от страна на роднините и близките на тези хора.
	Действително, вероятно има семейства, в които бащата и майката, свикнали с едно име, което име им е било отнето порано, настояват детето им да приеме име, с каквото то не е свикнало, тъй като малък период от време го е носило или въобще не го е носило и то настоява да запази своето българско име. Това са семейни проблеми. В тях правителството естествено не може да се намесва. Всеки от нас е имал случай, когато неговите майка и баща са го карали да направи едно, а на него му се е налагало да направи друго.
	Но във всички случаи, когато се касае за противозаконно въздействие, за употреба на насилие, заплаха или за злоупотреба с власт, т.е. лишаване или ограничаване в упражняването на някакви права по силата на властнически правомощия, във всички тези случаи нашата позиция е категорична - търси се и ще се търси наказателна отговорност на лица, които действуват по този начин.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Димитров!
	Има думата господин Велко Вълканов за два уточняващи въпроса.
	ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Пак не ми стана ясно има ли такива случаи все пак. Защото съвършено вярно е това, което казвате, че ако има такива случаи ще трябва да има и съответна отговорност. Но Вие не казахте, като шеф на правителството, дали Ви е известно, че има такива случаи. Струва ми се невероятно шефът на правителството да не знае како става в страната и в тази област.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Димитров.
	МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: По отношение на двата елемента на въпроса - да, в няколко селища с българо1165.2 мохамеданско население бяха направени искания да бъде допуснато изучаването на турски език като майчин. Съответно това беше отказано и той не се изучава в такива селища, в които населението не е от турски етнически произход.
	Що се отнася до втория въпрос - дали има данни за извършено насилие и злоупотреба с власт: единствените данни, които съществуват в тази насока и които са стигнали до Министерския съвет, като, разбира се, не изключвам възможността да има подадени тъжби на различни места до местните прокурори, което едва ли е нещо, за което трябва да бъде сезирано правителството, но така или иначе информацията, която е получена, е, че би могъл да бъде отказан религиозен обряд на лице, което не е доказало или установило по надлежния начин или приело знаци, включително име, които да доказват неговата мохамеданска вяра.
	Във всеки случай, гражданският път за извършване на съответното действие е съвършено открит и не е възпрепятствуван. Оттам нататък Вие знаете, че и православната църква би отказала примерно, опелото на човек, който самоволно е сложил край на живота си. Така че това са правила, които засягат вероизповеданията, засягат чисто верската страна на нещата. По отношение на ограничение на гражданските права на такива лица, информация не е постъпвала.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Димитров.
	Господин Велко Вълканов, ще заявите ли дали сте доволен или не? Отказвате се.
	Преминаваме към следващото питане. Питане от народния представител Стоян Райчевски, отправено към министъра на образованието господин Николай Василев.
	Господин Райчевски, Вие получихте ли отговор? Тогава можете да заявите дали сте доволен или не.
	СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Преди да развия своето питане, искам да благодаря на господин министър-председателя Филип Димитров за писмения отговор, който получих относно решенията на въпроса за размера на обезщетенията на репресираните по закона, обнародван в "Държавен вестник", бр. 50 от 1991 г. Отговорът ме задоволява и аз ще го предам на моите избиратели, които са го поставили. 1165.3
	Сега ще пристъпя към моето питане към министър Василев.
	Уважаеми господин министър! До 10 ноември 1989 г. във всички висши учебни заведения в страната имаше идеологически катедри, свързани с преподаването на диалектически материализъм, научен комунизъм, политическа икономия на капитализма и социализма и история на БКП. В Софийския университет, например имаше Център по политикономия като отделно звено, а останалите идеологически дисциплини оформят отделни катедри. Катедрата по диалектически и исторически материализъм на Философския факултет включва двама професори, 6 доценти и 15 асистенти. Катедрата по научен комунизъм включваше също голям брой изследователи на реалния социализъм, известни с изследванията си на априлските и други небезизвестни концепции.
	В Историческия факултет на Софийския университет, като пример също посочвам, съществуваше огромна Катедра по история на БКП, която почти всяка година набъбваше. Тя се състоеше от 19 преподаватели, 2 професори, 5 доценти и 9 асистенти.
	За пример като сравнение можем да посочим Катедрата по история на България, която наброяваше тогава само 16 преподаватели. Съществуваше Катедра и по история на СССР и КПСС, но нейната дейност се ограничаваше през последните 15 години в рамките на Историческия факултет.
	Към всички висши учебни заведения в страната имаше идеологически катедри, в които се преподаваше политикономия, научен комунизъм, история на БКП. Тук посочих примери само от Софийския университет, но това се отнася за всички наши учебни заведения във всички големи университетски градове, в това число: Пловдив, Бургас, Шумен, Благоевград, Варна и др.
	Моето конкретно питане е: има ли във висшите учебни заведения механично преливане на преподаватели по идеологиеските дисциплини - научен комунизъм, история на БКП, политикономия на социализма и капитализма и други в общообразователни специалности, философски и исторически дисциплини? И ако има, не съществува ли опасност при предстоящото намаляване на преподавателския състав, което се очаква и е естествено следствие от реорганизацията и реформите, които се провеждат, тъкмо те като добре подсигурени с научни степени и звания, да изместят млади преподаватели и асистенти, титуляри по своите специалности? 1165.4
	Това е моят конкретен въпрос, а след това имам един добавъчен.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за отговор министър Николай Василев. 1165.5	МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми народни представители! След началото на демократичните промени в края на 1989 г. и през 1990 г. по същество се преустанови преподаването на така наречените идеологически дисциплини и бяха закрити или преобразувани съответните катедри във висшите училища, някои от тях и преди 10 ноември. Професионалното развитие на преподавателите от тези катедри след закриването им е различно. В някои случаи - например в медицинските институти, по-голямата част от тях са освободени от работа. В други случаи са уволнени или пенсионирани, а преобладаващата част - пренасочени към други катедри и след избор от съответните факултетни или академични съвети, преподават дисциплини, които се приемат за сродни на отменените. Това е характерно за университетите и институтите, подготвящи специалисти по обществените науки. В някои висши училища е използуван и механизмът на творческите отпуски, като на преподавателите се създава възможност за няколко месеца да подготвят подходящи курсове по нови дисциплини на основата на тяхната базова университетска квалификация.
	Макар и в по-ограничен мащаб и предимно за асистентите се организира и преквалификация, която позволява след съответен конкурс използуването на тези млади хора като преподаватели по нововъзникващи дисциплини: агробизнес, мениджмънт и пр.
	Точна статистическа справка за състоянието на проблема при необходимост бих могъл в цифри за всички висши училища да предоставя за срок от една седмица. Ограничената проверка в няколко висши училища обаче показа, че при уреждането на трудовите правоотношения на тези преподаватели масово са допускани нарушения на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и научните звания. Съгласно изискванията им назначаването на преподавател по дадена дисциплина става чрез конкурс, а не само чрез избор от факултетния или академичния съвет. Преназначаването на преподаватели по една учебна дисциплина, независимо дали е асистент, доцент или професор, като преподаватели по друга дисциплина, може да се осъществи само чрез избор при условия, че те чрез конкурс вече са придобили правото да преподават новата учебна дисциплина. Ето защо фактът, че преподавателят притежава придобито чрез конкурс научно звание - асистент, доцент или ББ/КТ 1166.1 професор - по дисциплина, която вече не се изучава, например история на БКП, научен комунизъм и прочие, не може да бъде достатъчно основание за автоматично придобиване на преподавателски права по друга, нова, различна от тази, по която първоначално се е явил на конкурс дисциплина. Например политология, нова и най-нова история и т.н.
	Този проблем, който предполагам е имал предвид и господин Райчевски в своя въпрос, далеч не е само формално юридически. Министерството на образованието и науката е наясно, че немалка част от преподавателите по бившите идеологически дисциплини не са доказали, че притежават необходимата квалификация за преподаване на новите учебни курсове и това засяга остро най-вече интересите на студентите, обучавани от тях.
	Поради това, както и поради необходимостта да се възстанови законовият ред, Министерството на образованието и науката подготвя документ, с който ще предложи на ректорите и академичните съвети на висшите училища до края на учебната година да прегледат всеки конкретен случай на преназначение и да преодолеят допуснатите закононарушения. При тази процедура те следва да се ръководят единствено от изискванията на законите на Република България и интересите на учебния процес. Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
	Господин Райчевски, имате думата.
	СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър, доволен съм от това, което чух. Аз мисля, че то ще успокои много научни работници и преподаватели от нашите висши учебни заведения, които с основание проявиха известна тревога относно своята бъдеща научна реализация, при наличието на факти, които Вие също потвърдихте. Вярвам, че това, което заявихте за процедурата, която ще бъде проведена, също ще бъде спазена в посочения от Вас срок. Благодаря Ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
	Следващото питане е от народните представители Георги Божинов, Савка Йовкова, Илко Илиев и други. Кой ще развие въпроса?
	ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Новата демократична Конституция на Република България призна 1166.2 правото на български граждани, за които майчиният език не е българският, да изучават този език. Законът за народната просвета чл. 8, ал. 2 уреди реда, по който да се извършва тази процедура. Постановление # 232 на Министерския съвет даде ход на практическото приложение.
	Като се възползувах от правото си на народен представител, изказах мнение, че това не е най-добрият ред за прилагане на това конституционно право и сега продължавам да смятам, че тази материя трябваше да се уреди със закон и промяна на закона, за да се преодолеят онези трудности и проблеми, които възникнаха с практическото приложение на Постановление # 232 за изучаване на майчиния език в общинските училища. Това постановление доведе до редица образователни, професионални и икономически проблеми, а бих казал, и до чисто транспортни проблеми, когато децата от едната смяна трябваше да чакат автобуса за другата и т.н. В много райони на страната се породи социално напрежение, негодувание и различни форми на протест. Аз и моите колеги народни представители, които бягха споменати, на 19 февруари отправихме питане до уважаемия господин министър Василев какво смята да предприеме като министър на образованието в тази ситуация.
	Днес, пет седмици по-късно, аз смятам, че нашият въпрос трябва да бъде формулиран по друг начин. Как оценявате ситуацията в момента, какво беше извършено и какво смятате да направите занапред? Но към датата на поставянето на нашия въпрос особено тревожно се поставяха в питания, обръщения на гражданите, отправени към господин министъра и до народните представители следните въпроси, които си позволявам да формулирам.
	Първият въпрос е кой има право да променя образователния вариант и допустимо ли е това в средата на учебната година? Ако това е крайно наложително, не е ли добре да бъдат взети всички организационни и финансови мерки, за да не затормозява това нормалния учебен процес?
	Второ, справедливо ли е да се намалява хорариумът по такива общообразователни дисциплини като българския език, математика и история? За този по-общ въпрос в моето съзнание ярко стои една конкретна среща в гр. Исперих, когато в среднощните часове една група родители ми зададоха въпроса така: господин 1166.3 Божинов, ние сме добросъвестни данъкоплатци и ние искаме нашите деца, когато отидат да се състезават с Вашия син, с децата на господин Василев, за да влязат в университетите на България, те да са със същата подготовка, каквато имат и вашите деца на жълтите плочки в София.
	Другият въпрос...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Божинов, много Ви моля, въпросът е зададен и конкретизиран във Вашата молба. Вие нарушавате, а не аз. Вашата молба в писмена форма отново трябва да я представя пред министъра, много Ви моля! Ето въпроса един въпрос.
	РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСБСП: Пет минути може да говори.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не може да говори каквото си иска. Уточнена е темата, много ви моля. Имате юристи, питайте вашите юристи и четете правилника. 1166.4	ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, нека моята добронамереност...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И моята също.
	ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... и конструктивност към този проблем, която личи от тона и от това, което говоря, да е повод за Вашата снизходителност за още 30 секунди.
	Третият момент е, редно ли е според Вас, господин министър, да бъдат смесени паралелките и с деца от четвърти клас да се включват и ученици от девети и десети клас, които са вън от обсега на постановлението?
	Четвъртият въпрос е какво е Вашето мнение за учебниците? Редно ли е други, различни от тези, одобрени от Министерството на науката и образованието, да бъдат основа за изучаването на езика?
	И последно. Правили ли сте анализ в чисто образователен аспект в министерството? Какви са последиците от паралелното изучаване на езика в училище и в извънучилищни форми? Аз лично смятам, че това трябва да стане цивилизовано, на висококултурно равнище в училището.
	И зад този общ въпрос, и с това завършвам, господин председател, е онова писмо, което вярвам, че Вие сте получили, на малкия ученик Шукри и неговото контролно, който на прекрасен език и с една висока култура, но с един друг словоред и точката стои след първата буква, изразяваше своите мисли. Това е недопустимо. Защото на културата на българския език те ще се домогнат до всички световни ценности.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Божинов, поддържате ли писменото си питане, което сте направили, или оттегляте питането си за 232-о постановление. Ако Вие оттегляте питането си, аз няма да дам възможност на министъра да отговори на останалите въпроси.
	ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз смятам, че ако сте ме слушали внимателно, този въпрос би бил безпредметен.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не желаете отговор на първия въпрос?
	Господин Василев, ако желаете, може да отговаряте. Не сте длъжен. На едно заседание могат да бъдат поставени наймного два въпроса в писмена форма. СБ/ВР 1167.1
	МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Вярно е, уважаеми господин председател и уважаеми дами и господа народни представители, че беше променен до известна степен въпросът, че бяха добавени някои нови въпроси.
	Аз ще се опитам да отговоря на това, на което мога да отговоря сега. Поначало при постъпването на това питане то беше недостатъчно конкретизирано и в него ставаше дума най-общо за образователни проблеми, породени от конкретното прилагане на съответното постановление на Министерския съвет, за професионални проблеми, икономически проблеми, за социалното напрежение, негодуванието и различните форми на протест и т.н.
	Аз имах намерението все пак да помоля за известно конкретизиране. То реално беше извършено тук, макар че промени отчасти същността на въпроса. Проблеми наистина има и никой не е очаквал, че практическото приложение на Постановлението на Министерския съвет # 232 няма да срещне абсолютно никакви проблеми.
	Тези проблеми са най-разнообразни, част от тях са доста тежки и решаването на част от тях е в моята компетенция, решаването на други не е в моята компетенция.
	Разбира се, съвсем условно можем да ги разграничим на образователни проблеми - това са проблемите с учебниците, учебните помагала, квалифицираните кадри, учебния план; на професионални проблеми - работната заетост, щатните бройки, лекционните часове, заплащането, условията за работа; на икономически проблеми, засягащи материално-техническата база, финансовото осигуряване на прилагането на постановлението и т.н. И, разбира се, проблемите на социалното напрежение, негодуванието, които също могат да бъдат разделени на изкуствено създавани и естествено възникващи и нарастващи поради реалните проблеми.
	Искам да отговоря накратко на всеки един от тях.
	Букварът, който е създаден и който е отпечатан в 70 хиляди броя, се оказа неудачен. Той може да бъде използван при съвършено други условия, за други цели, а не за обучението на деца, които в определена степен владеят говоримо вече турския език, макар и на съответния местен диалект. Букварът визира деца, които изобщо не познават езика, и това го прави в известна степен неефективен. По този проблем се мисли, търси се ново разрешение. Христоматията излезе миналата седмица, тя е добра, 1167.2 засега още не можем да оценим ефективността на нейното приложение.
	Ние мислим за това как да потърсим образци на учебници по начална подготовка на турски език, написани на чист турски език, снабдени с добър методически апарат, адекватен на специфичните закони на езика. Защото ако ние ще обучаваме тези деца на майчиния им език, трябва да ги обучаваме на чист, на литературен турски език. Трябва да имаме образовани граждани. И това е най-важното. Мисля, че по тези проблеми все още решение не е намерено.
	За учителите проблемът също е доста тежък. Въпреки събраните от регионите данни за наличие на 878 учители по турски език, очевидно реалната картина по конкретни места може и да е различна, може и да е по-тежка. От тези 878 учители 139 са с висше образование, 475 - с полувисше, и 275 - със средно образование. Има неосигурени вакантни места - 130.
	Учебният план. Тук имаше конкретизация на този въпрос. Аз мога по историята на указанията на министерството да се придвижа. Имаше три указания, като в едно от тях действително се появи противоречие, но във всички случаи мога отговорно да заявя, че съгласно указания, дадени от Министерството на образованието и науката до всички негови поделения в страната, изучаването на турския език като майчин няма да доведе до намаляването на нито един час от изучаването на останалите общообразователни дисциплини. За справка тези, които се интересуват, могат да прочетат т. 4 от указанието на министерството с дата 13 февруари, в което категорично е указано, че занятията във всички училища, включително и в онези, в които ще се изучава от втория учебен срок майчиният турски език, ще се провеждат в съответствие с одобрения в началото на учебната година Образец # 1. Това означава, че на практика в нито едно училище в страната няма да настъпят изменения в ущърб на общообразователните дисциплини, въведени в учебния план, по който училището е започнало учебната година. Аз ще ви прочета т. 4: "Учителите, съгласно Образец # 1 (това е указание от 13 февруари), за учебната 1991/92 г. запазват часовете си през втория учебен срок. Часовете по майчин език са свръх одобрения учебен план и ще се вписват допълнително в Образец # 1." 1167.3
	Професионалните проблеми също са доста тежки. Това засяга работната заетост, заплащането условията за труд.
	С икономическите проблеми сравнително лесно можем да се справим, въпреки че се изисква допълнително финансиране за обучаването на майчин език.
	Сега искам да кажа нещо все пак за това социално напрежение. В много райони на страната българи-мохамедани искат да изучават турски език като майчин. Най-остро, най-тревожно е положението във Велинградско, Неврокопско, в Якоруда, в Лознишката община. Вие знаете, че има окупирани училища и т.н.
	От друга страна, в много райони има вълнения, има съпротива, има напрежение от българи-християни, които не искат да бъде позволено на българите-мохамедани да учат турски език изобщо. Казвам "изобщо", защото по Постановление # 232 на Министерския съвет турски език като майчин изучават само децата, за които турският език наистина е майчин.
	Но тук става дума за това дали българите-мохамедани изобщо да изучават турски език или изобщо да не изучават турски език?
	Извинете, но ако ние, след като те самите искат, не им позволяваме, ние отново отиваме към забраните, към табутата, към насилията. Вече са ни известни резултатите от насилието и забраните, консумираме горчивите им плодове, както и консумираме съответните питания тук.
	След като хората настояват, независимо от нашата оценка, независимо от причините, независимо от тяхната същност, ние трябва да се съобразяваме с фактите, с действителността. Какво трябва да се прави?
	Ние обмисляме сериозно, обмисляме спокойно, без емоции, с чувство за отговорност. Разбира се, най-лесно е да го изоставим този проблем да се решава стихийно. Най-лесно е да отхвърлим от себе си отговорността. Да кажем, че Министерството на образованието и науката не се интересува от това. Да си го учат, където си искат, както си искат, колкото си искат и когато си искат. И между другото, ако ние кажем това, никой от вас няма да може да ни упрекне в нищо, няма да може да ни обвини в нищо. Защото хората там могат и не виждам кой е в състояние да им забрани по законите на страната. Могат напълно законно РД/КП 1168/1. да си организират чуждоезикови курсове, алианси и каквото си искат и да го учат, колкото си искат. Това е. Никой не може да ги спре. И отговорността ще падне от мен, ще падне от министерството и ще се чувствам много по-леко, ще се чувствам чудесно. Само че аз съм станал министър, за да поема своята отговорност и бъдете сигурни, че ще продължавам да я поемам.
	Пак повтарям, обмисляме сериозно как да бъде решен този въпрос от учебната 1992-1993 година.
	И няколко думи за социалното напрежение. Наистина много неща се натрупаха. Наистина на места това напрежение възниква естествено, нараства естествено. То е породено от реални проблеми, които трябва да бъдат решавани. Но на места това напрежение е изкуствено създавано. Всички го знаем това. На места със социалното напрежение се спекулира. Спекулира се с проблемите на хората, разпалва се национална вражда, етническа непримиримост. И тук вече правомощията на министерството свършват. В тази държава има полиция, в тази държава има прокурор, в тази държава има общински власти. И аз мисля, че най-накрая трябва да пипнем за яката онези, които раздухват омразата. И наистина, ако има случаи, когато българи действат спрямо турци и техните действия са от криминално естество и когато има случаи, когато турци действат спрямо българи с действия, също пападащи под ударите на закона, най-накрая трябва да се намеси прокурорът, да се намеси полицията, да ги хване за гушата и да ги хвърли в затвора. И от двете страни хората, които разпалват тази вражда, но да се спре най-накрая с бабаитлъка и насочената спрямо друга етническа група престъпност, за която министерството, разбира се, няма никаква вина. А там, където определени лица спекулират с тези проблеми и изкуствено насаждат национална вражда, там аз смятам, че действително е крайно време законът да си каже думата.
	И аз мисля, че това е единственият път към успокояването на обстановката в страната, към истинското демократизиране на нашите отношения, към демократизиране на нашето образование.
	Благодаря за вниманието.
	ПРПЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър. 1168/2.
	Има думата народният представител от Разградска област Георги Божинов.
	РЕПЛИКА ОТ СДС: Няма Разградска област.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така бяхме избрани с него.
	ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПСБСП): От 18. Разградски избирателен район, Българска социалистическа партия.
	Аз смятам, че добронамереният тон на въпроса даде възможност на господин министъра да даде един много съдържателен отговор в едната страна на този въпрос - какво е направено за действителното реализиране на това право. Смятам, че в рамките на двете минути, в които ще поставя моя въпрос, спокойно ще изслушате моите аргументи, че едно право се превръща организирано в средство за съвършено други цели.
	И така, уважаеми колеги, аз смятам, че светът е много красив и жизнен, защото е многообразен. И на българската държава е отредено правото да съхрани българската щриха на бит и душевност в този свят. И когато преди две седмици тук се водеше голям спор за възродителния процес и вярвам, не политическият, а един друг мотив беше в основата на мотора на това нагодувание на господата отдясно, и това беше, че е посегнато на правото да се самоопределят една част от хората, живеещи в тази страна, днес трябва същото чувство да ни тревожи, със същата степен на отговорност, защото в отговора на господин министъра прозвуча нещо, което предлагам да анализирам, и това е моят въпрос. Под егидадата и пред рубриката на изучаването на майчин език едни хора, които той сам призна и то не може да бъде друго, са българи по род и по корен, под тази рубрика изучават турски език, това вече е нещо друго, а не право, господа. (Реплики от ДПС) И не ми възразявайте. Те могат да изучават.
	СВИЛЕН КАПСЪЗОВ (от място): Кой сте Вие?
	ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Много Ви моля, господин Капсъзов.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Понеже нарушавате процедурата, господин Божинов...
	ГЕОРГИ БОЖИЕНОВ: Не нарушавам процедурата, а нарушавам една организирана дейност, която под правото на изучаване на майчин език турцизира една част от българския народ и ние трябва да го кажем високо. Вие ме проклинате и за това господин председателят наказва обикновено. Вашият колега не Ви забеляза, 1168/3. но аз повтарям, под рубриката "майчин език" насилствено се турцизира чисто българско население.
	И аз поставям моя въпрос така към господин министъра.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уточняващ въпрос, много Ви моля.
	ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да, уточняващ въпрос.
	АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Най-важното е да не се комунизира.
	ГЕОРГИ БОЖИНОВ: То е по-страшно другото, господине.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Сталийски, много Ви моля.
	ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Защото националният нихилизъм... (Шум и реплики в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължете.
	ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Мога ли да уточня въпроса си към господин министъра? Не е ли по-добре това право на изучаване на чужд език да бъде в тази рубрика, а под рубриката "майчин език" да прецизираме за кого кой език е майчин, господин министър? Това е въпросът ми.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Божинов, аз ще помоля и министъра, да прочетете текста от Конституцията "майчин език" ли пише или "свой език"? Аз само за информация, понеже не разполагам с Конституцията. Заповядайте, господин министър.
	МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Аз искам да кажа само няколко изречения.
	Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Нека да не смесваме въпроса. Там, където става дума за демократично изразено желание на хората да учат език, там никой не може да се бърка на хората. Те ще го учат. Това е демокрацията. Там, където става дума за насилие, господа, това насилие трябва да се докаже и след доказването на това насилие то се превръща вече в предмет на закона, в предмет на прокурора, а не на Министерството на образованието и науката. (Ръкопляскания от ДПС)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Божинов, до две минути да изразите задоволоството си от отговора или неодобрението.
	РЕПЛИКА ОТ СДС: Има ли доволен комунист? 1168/4.
	ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПСБСП): Да, не мога да бъда доволен, господине. Защото именно на тази най-същностна, най-иманентна черта на българската държавност, каквато е образованието, се развива този процес.
	Аз смятам, че министерството действа в тази област по пътя на опита и грешката. То нямаше ясна концепция за цялата сложност на този проблем. Пристъпи към нейната реализация под определен натиск и това доведе до много трудности, които до известна степен компрометираха иначе справедливото искане и право на изучаване на майчиния език.
	Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, колега. Има Конституционен съд, който може да се произнесе по текста дали е "майчин език" или е "свой език".
	СВИЛЕН КАПСЪЗОВ (от място): Те са готови да ни затворят устата и никакъв език да не учим.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма реплики, господин Капсъзов. (Шум в залата)
	Към госпожа Елка Константинова, министър на културата, има отправено само едно-единствено питане. Питането е отправено от народния представител Петър Балабанов. Заповядайте, господин Балабанов, да развиете питането си. 1168/5.
	ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателстващ, уважаема професор Константинова, колеги! Темата на въпроса ми е за съдбата на паметниците в България, за тази лавина от разрушаване, сваляне, премахване на паметници, която се развива във всички общини на нашата страна. Една част от тези действия са в рамките на функциите на общинските народни съвети. Но много често решенията се вземат в нарушение на съществуващите закони за териториално-селищното устройство и за авторското право. В някои случаи се нарушава и Законът за паметниците на културата.
	Като допълнение към текста, който съм внесъл, искам да Ви помоля да кажете няколко думи за това достатъчно политично ли е в България да бъдат събаряни паметници на българи...
	РЕПЛИКА ОТ СДС: Комунисти!
	ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: ... почетени в Белгия и във Франция и докато там са издигнати паметници за тяхната дейност в Белгия и във Франция, ние в България, госпожице Русева, да се пишем по-демократични и по-съвършени от хората, които са ги оценили на място. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Балабанов.
	Има думата госпожа Елка Константинова - министър на културата.
	МИНИСТЪР ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Министерството на културата, разбира се, покровителства паметниците на културата и не само че ги покровителства, а прави всичко възможно да намери средства да ги реставрира, да ги консервира. Става дума за истинските паметници, свързани с нашата национална история. Паметник на културата е изграден с усилията на целия народ, всеки един паметник на културата, и е символ на общонационалната култура и на съзнанието на цялата нация.
	Когато става дума за Мавзолея на Георги Димитров, например, ние не можем да говорим за паметник на културата. Същото важи и за паметници като Паметника на Червената армия в София, паметника "Альоша" в Пловдив. Те не са създадени от желанието на нацията да изрязи състоянието на своя дух. Те не са паметници на културата. Те са знаци, символи на едно време.
	РЕПЛИКА ОТ СДС: На робството! ВТ/КП 1169/1.
	МИНИСТЪР ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Те са символи на една власт и по-точно на една партия, която ги е изградила, за да възпее своята власт. Докато е така и докато ги възприемаме като знаци и символи на тоталитаризма, ние не можем да ги приемем като паметници на културата.
	Искам да ви дам и на вас, уважаеми депутати от БСП, един пример: когато сменихте политиката на Българската комунистическа партия през 1956 г., когато отрекохте култа към личността, вие сами разрушихте паметниците на Сталин, махнахте паметника на Брежнев, то беше по-скоро, струва ми се, но пак преди 10 ноември той беше махнат, портретите и паметниците на Вълко Червенков бяха свалени отвсякъде. Защо?
	Тъкмо заради това, защото във вашето съзнание те са символи на една политическа конюнктура в момента. Ако вие ги възприемахте като паметници на културата, вие сами нямаше никога да ги разрушите. За разлика от вас обаче ние не искаме да рушим нищо. Ние сме демократи, а не комунисти. Ние няма да рушим дори знаците и символите на вашата власт. Ще ги демонтираме, ще ги приберем, особено там, където дразнят населението. (Ръкопляскания) Ще ги скрием, за да може след десетилетия, след столетия историците и изследователите на нашето време да ги изследват, да видят в какво време сме живели, с каква антиестетика сме били заобиколени.
	В много случаи става дума за паметници, които влизат в много ярък дисонанс с цялото архитектурно пространство наоколо, които развалят и природния декор. И действително трябва да бъдат отстранени. Не взривени, не разрушени - в никоакъв случай скрити от погледа на населението за известно време, докато ги възприемаме като знаци на една трагична страница от нашата история, в която участвахме.
	И все пак, за да бъдем абсолютно справедливи, смятам, че за всеки отделен паметник и за всеки отделен знак и символ на комунистическата власт трябва да вземем отделно решение. Затова Министерството на културата изгради една комисия от специалисти, от скулптори, от архитекти, от най-добрите представители на скулптурата, архитектурата, изобразителните изкуства, за да решат съдбата на всеки отделен паметник. 1169/2.
	В някои общини има такива паметници на тоталитаризма, които пречат на архитектурните решения на центъра на селището, например. Те могат да бъдат вградени в едно ново архитектурно решение. Не взривени, а вградени в някаква нова конструкция. На друго място те просто трябва да бъдат демонтирани и отстранени, защото загрозяват дори природния пейзаж.
	И за да може навсякъде да се реши разумно, според много обективни причини, в зависимост от архитектурното пространство, в зависимост от природното пространство, в зависимост от стойността на знака и символа, на съответния бюст или на съответния изграден монумент, трябва да се решава отделно. Но Министерството на културата категорично е срещу взривяването и разрушаването. Разрухата не е характерна за демократичните правителства. Ние сме правителство демократично, с нищо не искаме да приличаме на комунистическите правителства и няма да повтаряме техните грешки. (Ръкопляскания)
	Към мен имаше още два въпроса, не знам защо изпаднаха. Единият беше за реституцията и културата, а другият беше за музея "Яворов". Ако сте се отказали от тях, няма да отговарям.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не са включени в днешния дневен ред. Моля Ви се, Вие ще изразите само благодарност, нали така се разбрахме.
	Господин Балабанов, за уточняващи въпроси. 1169/3.	ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господа! От отговора на госпожа Константинова аз не разбрах все пак министерството ще предприеме ли някои мерки в случаите, когато конкретно се нарушава законът. Но първо искам да кажа, че аз съм малко озадачен от това, че в нашата страна се възприемат исторически оценки, доста различни от оценките на германците, които не посегнаха на паметниците на Съветската армия в Германия; на австрийците, които не посегнаха на паметниците на Съветската армия във Виена. Дори французите, въпреки че отрекоха и култа и въпреки че никога не са обичали особено комунизма и никога не са имали някакви особени симпатии, запазиха наименованието на булевардите "Сталинград" и на другите големи булеварди, наречени по името на победите на Съветската армия.
	Искам да подскажа, че не всичко, което ни е завещано от миналото, е тоталитаризъм, не всички паметници са свързани с понятието "тоталитаризъм". Например дипломите на мнозинството от седящите в тази зала, господа, са издадени по същото време, от същите учебни заведения, които преди малко тук бяха определени като политически.
	Ето защо аз приветствувам казаните от госпожа Константинова думи, че Министерството на културата няма намерение да руши и че ще се постарае да намери едно компетентно и законосъобразно решение на въпросите с паметниците. Иска ми се да вярвам, че на министър Константинова ще й стигнат силите и амбицията да превърне тези си намерения в действителност.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Алексанър Маринов е получил писмено отговор. Може да изрази отношението си към отговора.
	ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Защо като е писмен отговорът, ще изразява отношението си?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желае господин Маринов. Две минути няма да развалят работата на парламента.
	АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСБСП): Госпожице Русева, това е въпрос на уважение към госпожа Константинова преди всичко.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Маринов винаги е бил коректен към всички колеги. Много ви моля! СД/ВР 1170.1
	АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСБСП): Аз искам да благодаря на госпожа Константинова за отговора на моето питане, свързано с отражението на процеса на реституция върху българската култура и нейната материална база. Искам да изразя благодарност, може би това ви се струва необичайно, по две съображения:
	Първо, защото отговорът на госпожа Константинова е пропит с една искрена тревога и то тревога не емоционална, а основаваща се на анализи на реалните факти.
	И второто ми съображение е свързано с това, ако мога да цитирам първото изречение, с което започва отговорът на госпожа Константинова, а това изречение е, че приетият закон за връщане на одържавени и недвижими имоти се отразява пагубно върху българската култура, и последната мисъл на госпожа Константинова, че тя би подкрепила един мораториум върху прилагането на реституционните закони спрямо обекти, които представляват национални паметници на културата.
	Както е известно на господа народните представители, предложение за такъв мораториум беше внесен от Парламентарния съюз за социална демокрация. Разбира се, тази грижа не е само наш монопол и аз се надявам, че заедно с госпожа Константинова и другите парламентарни групи ще подкрепят едно такова начинание, което очевидно ще спаси твърде значими национални културни ценности.
	И накрая бих искал да кажа, изразявайки още веднъж благодарността си към госпожа Константинова за отговора, че става дума само за един пример, който илюстрира значителните пропуски в тези закони. За мен е необяснимо, че при едно прибързано приемане на законите беше пропусната една сфера като обектите на културата. Те бяха извън защитата. Но мисля, че на този въпрос ще се върнем скоро.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има министър Елка Константинова.
	МИНИСТЪР ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Аз искам да обясня, понеже целият текст на моя отговор не беше прочетен, съвсем накратко.
	Сега, когато вече Законът за реституцията действува, стана ясно, че по времето на управлението на България от 1944 г. до 10 ноември (и досега продължава този период), в България почти нищо не е построено за българската култура. Ние не знаехме, 1170.2 че е така. Аз лично съм изненадана от това, което виждам, пътувайки из цяла България.
	Оказва се, че читалищата, музеите, театрите дори не са строени от комунистическата власт, а в голямата си част са взети от хората. Посегнато е на частната собственост. Ще ви кажа примери стотици. Стотици примери! Дори театърът "Сълза и смях" в София е театър на пространство, взето от собственик. Там е бил дом, в който са живели софиянци, дом, в който са се посрещали интелектуалците на София, където са се събирали, за да разговарят за култура и да водят смислени разговори софиянци.
	Но какво става сега? Първо, ние сме изправени пред един много трагичен факт. Навсякъде в страната има взети от собствениците, ще ги вземат всеки момент, сгради, в които се помещават музеи, читалища, дори театри, както е софийският театър "Сълза и смях".
	Какво ще се случи нататък? Разбира се, че трябва да се възстанови справедливостта. И не може собственикът да не получи възмездие. Това е абсурдно, това значи, че ние се отказваме от един от основните принципи на демокрацията - да върнем частната собственост на собственика.
	Но аз мисля, че можем да постъпим по най-разумния начин според мен - да добавим една преходна наредба към Закона за реституцията, която да гласи, че в онези сгради, в които има ценни културни институции, какъвто е случаят например със стария театър в Пловдив или с Националния исторически музей в Кърджали, в случаи, в които става дума за изключително ценни културни институции, чието пренасяне е свързано с риск за унищожаване на самата културна институция, в тези случаи да се възмезди собственикът, парично да се възмезди или чрез имот, който е равностоен или подобен на имота, който губи.
	Тук апелирам към вас, народни представители и отдясно, и отляво: помогнете на Министерството на културата да запази читалищата, музеите, театрите, оперите и т.н. - културата на България. Има начин да бъдат възмездени собствениците, но да бъдат спасени и културните институции. (Единични ръкопляскания)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Преминаваме към отговорите на господин Векил Ванов - министър на труда и социалните грижи. 1170.3
	Първо питане е отправено от господин Иво Атанасов. Господин Иво Атанасов, имате думата да развиете питането си.
	ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю! (Иво Атанасов, 10. Кюстендилски избирателен район, Парламентарен съюз за социална демокрация). Най-напред искам да уточня за многото познати и непознати, които снощи до късно ми звъняха в хотела, че изящната фраза на господин Асен Мичковски от вчерашното заседание "Господи, прости му, той не знае какво говори!" не беше адресирана към мен, а към колегата Христо Атанасов, който получи правото на лично обяснение в края на заседанието. Това, разбира се, не значи, че съм застрахован от такава фраза. (Смях в залата) 1170.4	Господинът има добър опит от ХI конгрес на БКП.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много моля за тишина!
	ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми господин министър! Тук може би трябва да кажа едно изречение за реда в парламента, защото виждам, че въпросът ми е от 16 януари. Аз съм свидетел, че господин министърът няколко пъти присъствуваше в петъците, но не му идваше редът.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Атанасов, много Ви моля, развийте си питането.
	ИВО АТАНАСОВ: Аз ще развия, но, господин председателю, знаете, че срокът е две седмици, така че настоявам за една подобра организация в работата на парламента.
	Уважаеми господин министър, според Постановление # 43 на Министерския съвет от 1991 г. лицата, наели обекти за стопанисване под аренда, следва да внасят за Държавното обществено осигуряване вноски не по-ниски от 35 на сто от минималната работна заплата. Границите на осигурителния доход, върху който следва да се правят осигурителни вноски от тези лица, са посочени в чл. 1, ал. 1 от наредбата-приложение, приета с Постановление # 38 на Министерския съвет от 1989 г. Там е записано, че този доход не трябва да бъде по-малък от установената минимална работна заплата и не по-голям от четирикратния й размер.
	С Постановление # 129 на Министерския съвет от 1991 г. минималната работна заплата за страната се установи на 620 лв., от което следва, че от 1 юли миналата година минималната вноска е 217 лв. В редица обекти обаче арендаторите не могат да заработят минималната заплата. В писменото си питане, господин министър, аз съм дал пример със средномесечните приходи и разходи на арендаторката госпожа Вера Славеева Лулева към общинска фирма "Хигия" - Кюстендил, за последното тримесечие на 1991 г. Тя има средномесечни приходи 575 лв., средномесечни разходи 433 лв. Най-голяма тежест в разходите има осигуровката, която е 217 лв., след това арендната вноска - 64 лв. и други разходи. Няма да ги изброявам, тъй като съм ги написал. Или месечната заплата е 142 лв., т.е. едва 25 на сто от нейните месечни приходи.
	Още по-тежко е положението за годината. Вноските за социално осигуряване фактически представляват 42 на сто от годишЦМ/КТ 1171.1 ните приходи на тази госпожа. При това тя е една от най-добрите в своя бранш. Освен това е майка на три деца.
	Този случай съвсем не е частен. Мнозина арендатори, притиснати от тежестта на арендните и осигурителните вноски, водят мизерно съществуване. Ако утре бъде установен нов, повисок размер на минималната работна заплата, върху който да се изчислява осигурителната вноска, а това несъмнено ще стане, тези хора ще се влеят в и без това огромната армия на безработните, тъй като едва ли биха приели да работят на загуба.
	Уважаеми господин министър, прави ли нещо оглавяваното от Вас министерство за облекчаване положението на тази категория арендатори?
	Позволявам си да Ви предложа осигурителните вноски занапред да бъдат изчислявани върху реалните приходи на арендаторите, ако те са по-ниски от официално установената у нас минимална работна заплата.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министърът на труда и социалното осигуряване.
	МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Уважаеми господин председател! Позволете ми преди да започна с отговора на моя въпрос, да изразя и аз безпокойството, което преди малко тук изрази господин Иво Атанасов. Моето питане е как се определя редът, по който трябва да се отговаря, защото аз имам питания от 31 януари, това питане също е много отдавна. Няколко пъти посещавам тази зала в очакване и все не ми идва редът да отговоря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И днес няма да стигнем до отговора на някои министри, както върви.
	МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Но важното е да се определя по реда на пристигналите въпроси.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще вземем това предвид. Имате думата.
	МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Вашето питане относно вноските на арендаторите визира техния висок размер, упражняващ натиск върху приходите на арендаторите. Този проблем съществува не от днес и аз смятам, че решаването му е наложително, поради реалното остаряване на наредбите, приети с Постановление # 33 на Министерския съвет от 1989 г. Предвижда се лицата, обхванати 1171.2 от наредбата, да бъдат осигурявани задължително само за пенсия, за изслужено време и старост и пенсия за инвалидност при помалък размер на осигурителната вноска и само по тяхно желание за всички осигурителни случаи.
	Заедно с това искам да обърна внимание на някои други страни на повдигнатия от Вас въпрос, който в момента засяга един от ключовите проблеми на социалното осигуряване. Вноските за социално осигуряване са твърде високи не само за арендаторите, но и за всички други осигурители. В това отношение нашата практика е уникална. Затова има сериозни причини.
	В условията на дълбока криза жизненото равнище на голяма част от населението все повече се определя от социалното осигуряване и, разбира се, от социалното подпомагане и сравнително по-малко зависи от работната заплата и ефективността на стопанската дейност. Типичен в това отношение е примерът, който Вие, господин Атанасов, посочвате.
	Вие поставяте средния месечен приход на арендатора 575 лв. с вноската, която той прави за социално осигуряване - 217 лв., за да покажете, че тя е висока. Това, разбира се, е така. Но може да се направи и едно друго сравнение: между вноската от 217 лв. и онези 515 лв., които споменатата от Вас госпожа Лулева би могла да получава за социално осигуряване под формата на месечни добавки за трите си деца.
	Освен това изплащането на вноската означава, че този месец е бил признат за трудов стаж, а следователно е било придобито право на около един месец, през който в бъдеще госпожата ще получава пенсия. Средният размер на тази пенсия сега е около 505-506 лв., но очевидно предстои да се повиши значително.
	Все пак, ако се вземат предвид сегашните и бъдещите доходи на арендатора, се оказва, че заплащайки 217 лв. вноска, той е получил и е придобил право да получи общо над 1000 лв. към днешна дата. Именно този дебаланс, който не е частен, а масов случай, поражда огромни разходи за социално осигуряване и остър дефицит в неговия бюджет. От тази гледна точка вноската от 217 лв., ако се върнем към Вашия пример, не изглежда висока. Тя е по-скоро ниска.
	Изводът, който бих направил е, че проблемът не е във вноската, а в ниските приходи, които получава Вашият арендатор за своята дейност. По-точно проблемът се поражда главно от дълбо1171.3 кия икономически спад, а в много по-малка степен от осигурителната вноска, където го търсим.
	Социалното осигуряване при липса на стопанско оживление изразходва огромни средства и е принудено да ги набира отнякъде. Ето защо на конкретния Ви въпрос: какво прави оглавяваното от мен министерство за подобряване положението на тази категория арендатори, аз ще отговоря така:
	Министерството на труда и социалните грижи помага да преживеят хората не само от тази, но и от много други категории, като изразходва над 27 млрд.лв. за тази цел и поради това е принудено да поддържа и сравнително високи вноски. 1171.4
	С казаното искам да подчертая, че повдигнатият от Вас проблем няма лесно и очевидно решение. С наредбата, която споменах, ние ще създадем възможности за намаляване на вноските, но това неизбежно ще доведе и до ограничаване на осигурителни права и доходи, които хората биха могли да получат от социалното осигуряване.
	Не е възможно да се поддържа малка вноска заедно с широк кръг права и високи доходи от социално осигуряване. В случая с арендаторите - по-малката вноска ще стане възможна, тъй като ще дава право само на пенсия за старост и за инвалидност. Тази вноска няма да покрива други осигурителни случаи и за тях ще бъде необходима по-висока такава, която арендаторите ще могат да правят или не според собственото си желание.
	Така че Вашето предложение за определяне на вноската върху реалните приходи на арендаторите, а то е равносилно на намаляване на вноската, може да се смята за прието, но ние знаем, че то няма да доведе до подобряване на положението на тази категория арендатори в онзи смисъл, в който Вие предлагата, че това би могло да стане.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Иво Атанасов.
	ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Аз няма да задавам уточняващи въпроси. Искам да благодаря на господин министъра за отговора, макар че той не е съвсем утешителен. Разбира се, всичко е въпрос на гледна точка, както би казал вероятно и Василий Шукшин. Нашата гледна точка като парламентаристи е една, а Вашата като министър е друга, но трябва, ако сме добри политици, винаги да държим сметка и за гледната точка на тези, които са ни избрали, защото когато гледната точка на хора като коспожа Лулева стане масова, може да настъпи един неприятен за социалния мир момент. Благодаря Ви, господин министър.
	МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Може ли да изложа това, от което аз се страхувам и което мен ме притеснява, пак свързано с въпроса. При мен идва в приемния ми ден една госпожа, художничка. Наела е едно ателие от 40,88 квадратни метра (тя ми остави документ с подписи и печат), за което плаща 40 880 лева на месец. Документът се намира пред мен. Ето от това се страхувам ДП/НП 1172.1 най-много. При такива наеми, никой не би издържал. И това е подписано на 20 август 1991 г.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Христо Марков за питане към господин министър Ванов.
	ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Питането ми е отправено всъщносот към министъра на външните работи, но се радвам, че господин Ванов е тук, защото може би отговорът от негова страна ще бъде по-точен. Става дума за голям брой български граждани, които са работили в Кралство Белгия и са получили право по намошното законодателство на пенсия.
	Тези хора не получават пенсията си в страната, защото липсва нормативна уредба за социално осигуряване на реципрочна основа на бчългарските и белгийските граждани.
	Типичен е случаят с господин Георги Коматов от град Пловдив, който е бил дългогодишен треньор на белгийския национален отбор по волейбол и от 1989 г. е получил правото на пенсия с решение на Белгийския пенсионен институт, но точно поради липса на такъв нормативен документ за социално осигуряване между Кралство Белгия и Република България той няма тази възможност.
	Интересно е, че от страна на Кралство Белгия има разбиране за подобна спогодба и особено активно подкрепя тази идея господин Ашил Дигенант - дългогодишен сенатор. От наша страна, въпреки че са сезирани многократно и госпожа Леа Коен, и съветникът й Иван Христов, и госпожа Емилия Масларова - бившият министър на труда и социалните грижи, освен няколко уклончиви отговора, досега нищо не е направено.
	Питането ми е - предприемат ли се някакви конкретни действия за сключване на двустранна конвенция за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия и ако може да отговори господин Ванов, евентуално кога може да се очаква някакъв положителен отговор.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Ванов, имате думата за отговор.
	МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Уважаеми господин председател! Случаят с господин Коматов ми е много добре познат. Два пъти човекът идва при мен. Имал няколко години официално трудов стаж в Белгия - треньор на Националния отбор по волейбол. 1172.2 В резултат на това, превърнати в български левове, около 40 и няколко хиляди лева той може да получава пенсия, ако има такова споразумение между България и Белгия.
	Съчувствам и мога само да съчувствам на този господин, защото досега нищо не е направено и за съжаление през четирите месеца и аз нищо не съм направил за това. Все пак аз съм длъжен да развия моя отговор на поставения въпрос.
	По повод питането на народния представител господин Христо Марков дали от страна на Министерството на труда и социалните грижи са предприети действия за сключване на двустранна междуправителствена конвенция за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, изказваме следните съображения.
	Проблемът за уреждането на социално осигурителните права на български граждани, които са работили не само в кралство Белгия, но и в другите страни на Европейската общност, ще бъде решен със сключването на споразумения за асоцииране на Република България към европейските общности. Това е наше виждане, дано не бъда опроверган от Министерството на външните работи, те са по-добре запознати.
	В раздела, в който ще регламентира движението на работниците, български граждани в страните на общността и на гражданите на страните, членки на общността, в България, по подобие на споразуменията, сключени от Полша, Унгария, Чехословашката република с общността, се предвижда да бъдат създадени възможности за експорт на плащания по социално осигуряване, придобити въз основа на осигурено време в страните от общността и България, зачитане на трудов стаж, придобит в тях при отпускане на пенсии и други плащания.
	В Министерството на труда и социалните грежи е създадена работна група по подготовката на мандата на българската делегация във връзка с предстоящи преговори за асоцииране. Това, което ни затруднява, е установяването на финансовия ефект от споразумението в областта на социалното осигуряване - тоест, какви средства биха постъпили в България от пенсии за трудов стаж в страните от общността и колко средства ще трябва да изплаща страната ни там. 1172.3
	От много време се полагат усилия  да бъде установено какъв е приблизително броят на гражданите от български произход, живеещи постоянно в тези страни, на каква възраст са, кога са напуснали страната и прочие. Засега обаче нямаме достоверни данни. Независимо от това се надяваме, че споразумението ще бъде сключено скоро, за да могат да бъдат решени и въпросите за реализиране на досега придобитите пенсионни права във всички страни на Европейската общност.	 Що се отнася до сключването на двустранна спогодба по социалното осигуряване между Република България и Кралство Белгия, официално предложение за това не е правено нито от българска, нито от белгийска страна. Нашето становище е, че решаването на въпросите на координацията по социалното осигуряване ще стане по-бързо и по-цялостно със сключването на споразумението за асоцииране на България към Европейската общност, отколкото чрез сключването на двустранни спогодби с всяка отделна страна.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Марков.
	ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Аз нямам уточняващи въпроси. Искам да благодаря на господин ванов, че след две години найпосле получих някакъв задоволителен отговор, ориентиран във времето. Да се надяваме, че е въпрос на месеци включването ни в европейските структури. Тогава ще ъде решен и този проблем, който не касае една персона, а касае доста български граждани, а в известна степен и страната, защото аз не знам случай, да кажем, белгийски гражданин да е успял да изработи пенсията си в България, особено след 45 години ... (смее се) ... комунистически.
	Така че благодаря на господин Ванов и се надявам, че няма да има нищо против връзката между Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на външните работи, защото, доколкото аз имам информация, зависи много от координацията между вас.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За следващото питане има думата народният представител Красимир Чернев. 1172.4
	КРАСИМИР ЧЕРНЕВ (СДС): Цитираното в моето питане постановление на Министерския съвет според мнението на част от нашите избиратели страда от два недостатъка, най-общо казано. То или не засяга така наречените "социални грижи и услуги", или пък критериите за определянето на тези социални грижи и услуги не са перфектни. 1172.5
	Ще се помъча да бъда съвсем кратък за колегите от залата, по-конкретен и по-ясен. Това е едно постановление, правилникът за прилагането на което третира сключване на договори с центровете за социални грижи. Желаещите да бъдат обслужвани от социалните помощи подписват една декларация, в която посочват размера на притежаваните от тях имоти. Едва ли не този договор предоставя такава социална, ако може да я наречем помощ, срещу ипотекирането на един имот. Аз разбирам, че идеята е хора, които притежават вече земя, имот или някакви други по-ценни движими имущества - да ги кажа - да не бъдат в тежест на социалния бюджет на страната, но мисля, че трябва да сме по-точни. Това в такъв случай не е социална помощ. Това е и смисълът на моето питане.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин министър.
	МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Уважаеми господин Чернев, социалните грижи за населението в нашата страна се реализират в две основни направления: социално подпомагане и социално обслужване. Нормативната регламентация на взаимоотношенията между държавата и гражданите по повод социалното им подпомагане е разработена в Правилника за социално подпомагане, приет с Постановление на Министерския съвет # 46 от 1991 г., изменен и допълнен с Постановление на Министерския съвет # 159 от 13.08.1991 г. Съгласно този нормативен документ се предвижда отпускането на месечни еднократни и периодични помощи в пари или в натура на социално слаби лица и семейства, които отговарят на определени условия.
	За 1991 г. са подпомогнати с месечни помощи 85 548 души с обща стойност 483 648 511 лева. С периодични помощи - 16 075 души с 493 301 281 лева. С еднократни парични помощи - 94 559 души с 56 238 201 лева. Помощи в натура са предоставени на 50 498 души на обща стойност 14 617 486 лева. Или общо подпомогнатите лица и семейства за 1991 г. са 446 680 с 1 047 805 500 лева.
	Съществен недостатък на сега действуващата система за социално подпомагане и по-конкретно на отпуснатите месечни парични помощи, регламентирани със 159 Постановление на Министерския съвет е липсата на яснота и определена граница на бедността. Размерът на помощите се определя в съотношение към минималната ВЙ/МД 1173.1 работна заплата, която е твърде нееластична величина и не отчита инфлационните процеси.
	Една от задачите, които стоят за решаване, а става дума, че се определя върху 620 лева, която е определена от 1 юни м.г. и независимо от нарастването на инфлацията тази ниска работна заплата си остава 620 лева. Една от задачите, които стоят пред Министерството на труда и социалните грижи е да определим именно тази граница на бедността и да насочим социалното подпомагане към действително нуждаещите се. Особено внимание ще се отдели на подпомагането на възрастните хора, инвалидите, нискодоходните семейства с деца, лица, намиращи се в положение на трайна безработица.
	Специално трябва да отеблежим, че ще се преразгледат и наново оценят условията за достъп до социално подпомагане, като внимателно ще се преценяват доходите и имущественото състояние на нуждаещите се лица и семейства. И тук целта ще бъде да се придаде максимална целенасоченост на социалните помощи.
	Обслужването чрез системата на "Социални грижи" е организирана в редица форми като заведения за социални грижи, домашен социален патронаж, дневни домове, обществени трапезарии и рехабилитационни центрове, клубове за пенсионера или инвалида и други.
	За 1991 г. при планирани места за обслужване общо за системата 55 419 бяха разкрити 58 056 със средна годишна издръжка за едно място - 10 624 лева. За 1992 г. се предвижда увеличение на местата с около 4 300, т.е. броят им да нарасне с 62 369 души, но тук, разбира се, имам малко резерва по отношение на тази програма, тъй като не се знае реституцията докъде ще засегне и тази система.
	Очакваната издържка, в това число фонд "Работна заплата" на обслужващия персонал за едно място годишно възлиза на 17 013 лева или 1417 лева месечно. А само веществената издръжка на база, на която се изчисляват таксите за обслужване в системата на "Социални грижи" - 11 973 лева годишно или 995 лева месечно за едно място.
	Центровете за социални грижи развиват различни форми за социално обслужване съобразно нуждите на населението и особе1173.2 ностите на съответното населено място. С оглед конкретизиране формите на обслужване и видовете услуги, които ще ползва нуждаещото се лице, т.е. на лицето от една страна и на центъра за социални грижи, от друга, се предвиждат тези отношения да бъдат уреждани на договорна основа между страните. Независимо от отлива от системата за социално обслужване, който се наблюдаваше в началото на 1991 г. следствие либерализирането на цените на стоките и услугите и рязкото увеличаване на таксите за обслужване, данните от отчета за 1991 г. сочат, че към края на годината заетостта на местата в заведенията за социални грижи и домашен социален патронаж отново се е покачила. оказва се, че все пак възрастните хора и инвалидите отчитат обслужването чрез системата на "Социални грижи" като съществена социална придобивка. Наред с услугите, които получават като храна, безплатно медицинско обслужване, поддържане на хигиената и други на обслужваните лица, в заведенията за социални грижи и домашен социален патронаж, се поемат разходите за комунално-битови нужди, когато самите те не са в състояние да ги покрият със собствени доходи, а така също им се осигуряват суми за лични разходи в размер не помалко на 20 на сто от социалната пенсия или 81 лева месечно. Това в известна степен ги поставя в относително по-благоприятно положение спрямо останалите граждани, които трябва да посрещнат сами, със собствени средства, разходите по осигуряване на жизнените си нужди.
	Считаме, че в условията на пазарна икономика лицата, обслужвани чрез системата на социални грижи, следва да заплащат такса, адекватна на направените разходи по тяхното обслужване. Безспорно доходите и имущественото състояние ще са в съществено значение при определяне размера на таксите, респективно на държавната субсидия за конкретното лице. При липсата на доходи и имуществва или недостатъчни такива, държавата ще поеме изцяло издръжката или част от нея на такива социално слаби лица и семейства. Когато обаче обслужваното лице притежава собственост, която може да бъде или е станала обект на правна сделка, приходите от нея би следвало да покриват разходите по обслужването на лицето. 1173.3
	Същото важи и в случаите, когато обслужваното лице почине и остави наследство. Неизплатените суми по дължими такси ще останат като задължение на наследниците, които в това си качество наследяват както активите, така и пасивите на наследодателя. Тук съм длъжен да отбележа, че в момента извършваме анализ и оценка на досега съществуващото положение на реда и механизмите за формиране на таксите с оглед внасяне на изменение и подобрение в тях, които в максимална степен да получат и съчетават интересите и на обслужваните лица, и на звената за социални грижи съобразно изискванията на утвърждаващите се пазарни отношения.
	Считаме, че в условията на тежката икономическа криза, в която се намира страната ни, държавата би следвало да поема грижата само за онази категория социално слаби лица, които са в невъзможност или са крайно затруднени сами или с помощта на близките си да организират своя бит и да посрещат жизненонеобходимите си разходи. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз!
	Господин Чернев, изложението беше обширно, няма да са необходими уточняващи въпроси. Моля Ви да бъдете кратък.
	КРАСИМИР ЧЕРНЕВ (СДС): Благодаря за дадения отговор на министър Ванов, с който задоволихме въпросите, отправени към мен от наши избиратели. 
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Свиляна Захариева да развиете питането си към министър Ванов. Вашето питане е кратко и ясно.
	СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА (СДС): Мисля, че да.
	Моето питане е в резултат от искането на мои избиратели при среща на господин Костов в Михайловград да даде отговор на въпрос относно пенсиите. Към това тяхно искане се прибавя и моето възмущение от наглостта на някои колеги, депутати от опозицията, които при всяко поставяне на дневния ред за гласуване тичат към микрофона и поставят един и същи въпрос - въпроса за пенсиите.
	Първото, което ме възмути, беше фактът, че във Великото Народно събрание отдясно двама човека гласуваха високи пенсии. Те бяха елиминирани за Тридесет и шестото Народно събрание. Две дузини гласуваха високи пенсии за себе си от опозицията ДЕ/КП 1174/1. и ние ги виждаме и днес тук.
	Сетне, вълнува ме един друг такъв въпрос, пак свързан с пенсиите.
	Господа депутати от опозицията, когато бяхте управляващи...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, конкретно по питането. Много Ви моля, много Ви моля, конкретно по питането - кратко и ясно, политически изявления накрая.
	СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА: Имам право на три минути, господин председател.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може, те са пет минути, обаче трябва да говорите по питането, много Ви моля.
	СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА: Да, именно по питането. Когато вие поставяте този въпрос, господа, сигурно не си давате сметка, че го поставяте сега, когато сте в опозиция. Не го поставяхте, когато бяхте властващи. Тогава това не излиза ли като псевдозагриженост за нашия народ?
	ХРИСТОФОР СЪБЕВ (от място): Съвършено права е. Права е.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Захариева, много Ви моля, развийте питането си към министъра. Много Ви моля, ще Ви прекъсна. За изявление - ще Ви дам накрая.
	СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА: Господин председателстващ, аз мисля, че никога напразно не съм ангажирала вниманието на хората, когато в някоя област нямам познание и идвам тук да взема думата. Аз мисля, че имам право веднъж да дойда тук и да поставя въпроса така, както е поставен от моите избиратели.
	ХРИСТОФОР СЪБЕВ (от място): Точно така.
	СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА: И вие нямате право да ми отнемате думата, след като...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз не Ви отнемам думата, искам да развиете питането. И накрая ще Ви дам възможност да говорите половин час, като приключим. Много ви моля за тишина!
	СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА: Добре тогава, но няма да мога да обясня на безбройните слушатели как стои точно въпросът.
	И тъй, каква част, щом не ми давате по-нататък думата, каква част от пенсионерите са тези, които се пенсионираха като лидери на БКП, партийни функционери и, бих казала, различните подразделения и формации пак на БКП от типа на ДКМС, ОФ, БЗНС1174/2. комунисти - те само се прехвърляха от сграда в сграда и от кабинет в кабинет. Какви са средствата, които ежемесечно се отделят за тях от държавния бюджет и по силата на каква законова уредба става това. Като имам предвид, че на 9 септември с идването на народнодемократичното правителство не се даде право на чиновници от царския двор да получават пенсии. Като имам предвид и това, че като оставим соцлагера, който е вече история, никъде, в никаква държава не се дават пенсии на хора, които са работили само като партийни функционери, а не са имали друга длъжност, а вземат пенсии от бюджета, от средствата, които се полагат на истинските пенсионери.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може да говорите още. Въпросът беше много ясен, касае се за идейни работници, които са били в апарата на партията. След това ще зададете и уточняващи въпроси.
	МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Уважаема госпожо Захариева, работещи по трудово отношение идейни работници на БКП, БСП, БЗНС и ОФ се пенсионират като всички граждани на страната, т.е. по действащото пенсионно законодателство. Всъщност вие сигурно имате предвид апарата на тези организации и партии. Заетите в този апарат се осигуриха задължително за всички осигурителни случаи - болест, злополука, пенсия. Като организациите-работодатели бяха длъжни да правят осигурителни вноски в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Размерите и сроковете за внасянето на тези суми се определяха от действащото осигурително законодателство.
	Що се отнася до исканите от вас данни, практически е невъзможно да ви ги представя, тъй като общественото осигуряване не събира такава информация. Тя може да бъде получена сравнително точно по друг начин, но е съмнително, че ще може да бъде персонализирана. Ние също проявихме интерес към този въпрос и се натъкнахме на посочените затруднения. Възможно е да се прегледат финансово-счетоводните и кадрови архиви на споменатите организации. Но това не е в правомощията на Министерството на труда и социалните грижи.
	Използвам този отговор, за да съобщя, че в началото на 1990 г. тогавашният Министерски съвет е предложил, а Народното събрание е гласувало допълнение на Закона за пенсиите 1174/3. специална точка към чл. 9, с което бяха облагодетелствани значителна част от лицата, принадлежащи към висшата номенклатура в посочените организации, като им е дадено правото да се пенсионират с 3 години по-рано от нормалната пенсионна възраст. Самите организации са получили възможност да се освободят от особено компрометирани кадри за сметка на държавния бюджет. Посочената добавка е направена по инициатива на отдел "Правен" на Министерския съвет и е противоречала на предложението на Министерство на труда и социалните грижи и Главно управление "Социално осигуряване". Освен това до началото на 1991 г. действаше Указ # 1698, който позволи да се пенсионира при изключително благоприятни условия висшата партийна и стопанска номенклатура. Указът бе отменен, но отпуснатите по него пенсии се получават и сега, но тяхното установяване е изключително трудно. Това е. Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
	Госпожа Захариева, имате право на два уточняващи въпроса. Вие искате точния брой, никой не може да го установява.
	СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА (СДС): Точният брой може да го дадат само от модерната лява партия. Аз благодаря много на господин Ванов за отговора, който даде. Не съм и предполагала, че може той да стигне цифрата като брой и като сума. Това може да направи само лявата партия, която е демократична и която в един момент ще реши да прегледа законопроекта, да измени някои негови членове, да види особено там - в чл. 7 и т.н., и тогава действително ще докаже на българския народ, на пенсионерите, че не псевдозагриженост имат, а истинска загриженост.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата.
	СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА: Нямам какво друго да кажа. Мисля, че хората, които са слушали радиото, са си направили изводите.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Ванов, Вие нямате? Десет минути почивка. Няма хора в залата, не мога да ръководя столовете. (Звъни) 1174/4.
(След почивката)

	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Заседанието продължава.
	На питане, отправено от народните представители Бончо Рашков и Захари Захариев, ще отговори министърът на земеделието господин Станислав Димитров.
	Господин Рашков, моля да развиете питането си.
	Никой не е оспорил кворума.
	БОНЧО РАШКОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Съжалявам много, че отговорът на питането ми се забави с 14 дни след максимално определения срок за даване на отговор на питане от народен представител. Надявам се обаче, че проблемите, които се повдигат в питането, все още не са загубили своята актуалност, поради което си позволявам да го развия.
	То е относно критичното финансово състояние, в което се намират фирмите с държавно и общинско имущество за производство на свинско и птиче месо и яйца, каквито има и в нашия избирателен район.
	Известно е, че след освобождаването на цените се завиши неколкократно стойността на разходите за производство на единица животинска продукция при чувствително изоставане на изкупните цени. Поради тези причини направените разходи за единица животинска продукция не можеха да се възстановят от постъпленията от реализация. Така например, по силата на правителствен нормативен акт таванът на реализационната цена на килограм живо тегло за свинско месо е 10,90 лв. В същото време средната изкупна цена на 1 кг комбиниран фураж за 1991 г. беше 1,59 лв. При включване в разходите и лихвите от ползваните кредити за общинска фирма "Бекон", например, град Търговище, се получава себестойност 17,40 лв. за 1 кг прираст. В крайна сметка за всеки килограм прираст фирмата е реализирала загуби от 6,50 лв. За 1991 г. загубата по тази причина възлиза за фирмата на 14 хил. и 800 лв.
	Финансовото състояние на фирмата допълнително се утежнява и от високия лихвен процент за теглените кредити. За 1991 г.  фирмата е платила 7700 хил. лв. лихви. Финансовата задлъжнялост на тази фирма е 23 милиона, а на сходната фирма "Свинес" - Попово, е 10 140 хил. лв. НЧ/КП 1175/1.
	Високата цена на компонентите на комбинираните фуражи и липсата на такива доведе до производство на непълноценни фуражни смески, които се отразиха отрицателно върху изхранването на свинете и себестойността на свинското месо. Така например, за фирма "Бекон" при осреднен норматив разход на фураж за 1 кг прираст - 5,3 кг, е отчетен реално 6,3 кг. Резултатът от това състояние е нисък прираст, отпадналост, смъртност, които водят до увеличаване на загубата от производствената дейност.
	Подобно е положението и в държавна фирма за отглеждане на птици и яйца в село Ломци, община Попово. Фирмата е приключила 1991 г. с 2896 хил. лв. загуба при реализирана печалба 1923 хил. лв. за 1990 г. Неиздълженият кредит към 31 декемвври 1991 г. от фирмата е 16 200 хил. лв.
	Господин министър, изхождайки от критичното финансово състояние на горецитираните фирми, Ви питаме:
	Първо, какви кардинални мерки се готви да вземе Министерството на земеделието и хранителната промишленост за буквалното спасяване на тези производства?
	Разпространява се информация, че правителството готви законопроект, с който се цели въвеждане на минимални изкупни цени. Шири се и друга информация, че ще се либерализират напълно изкупните цени.
	Какво е последното становище на правителството и от кога ще започне неговата реализация?
	Второ, ако бъде издадено евентуално постановление, ще бъде ли включена в него норма, според която, наред с опрощаване на натрупаните банкови кредити към 31 декември 1991 г., каквато идея и Вие изразихте на нашата среща в Комисията по земеделието преди около месец и половина, от фирмите с държавно имущество за производство на месо и яйца, ще се опростят ли дълговете и на фирмите с общинско имущество?
	Трето, предвиждате ли осигуряване за в бъдеще на нормативна основа за кредитиране на производствената дейност на тези фирми при евентуално облекчени кредитни условия?
	Четвърто, не смятате ли, че е необходимо да направите предложение до компетентните органи за въвеждане на санкционираща лихва за несвоевременно издължени суми към фирмите от изкупвателните организации? 1175/2.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Рашков.
	Думата има министърът на земеделието господин Димитров.
	МИНИСТЪР СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Вие чухте поставените питания от народните представители господата Бончо Рашков и Захари Захариев. По повод на това питане относно критичното финансово състояние на фирмите с държавно и общинско имущество за производство на свинско и птиче месо отговарям в следния смисъл.
	Анализът на средноотрасловото равнище на разходите на производството - по отчет за 1991 г. - за отделните видове основна животновъдна продукция, включително за свинското и птиче месо, потвърждава направените констатации и изводи, че е налице безспорна тенденция за превишение на реално формираните разходи за производство на единица основна животновъдна продукция спрямо определените с Постановление # 155 от 1991 г. прогнозни изкупни цени.
	Нещо повече, тези неблагоприятни отклонения са присъщи и за частните земеделски производители, особено за птичето месо, независимо че за изхранване на животните са използвали и комбиниран фураж, произведен от внос на американската царевица с относително по-ниска цена.
	Допълнителен аргумент в подкрепа на очерталата се негативна тентденция на изоставане на равнището на изкупните цени на животвовъдната продукция от реалните разходи за производство намираме и в международната ценова практика на някои развити европейски страни. При това в тези страни вътрешните изкупни цени на животновъдната продукция и особено на свинското и птичето месо са значително по-високи от международните цени, докато нашите изкупни цени на свинското и птичето месо са значително по-ниски от международните цени.
	Основополагащ и определящ принцип в ценовата политика и занапред следва да бъде необходимостта от пълна и последователна либерализация на цените на земеделските продукти. Свободното пазарно формиране в зависимост от търсенето и предлагането на земеделските продукти не може да има друга алтернатива, доколкото е породено и следва логиката на пазарното стопанство. В това изискване няма и не може да има никакво съмнение. 1175/3.
	Наред с това не бива да се игнорира и необходимостта от известна държавна намеса и въздействие спрямо развитието на земеделското производство и в частнтост на регулирането на цените и ценовата политика. Надеждно икономическо средство за провеждане на държавната политика са т.нар. минимални или интервенционни изкупни цени. Конкретните стойности на предлаганите за обсъждане и решаване от Министерския съвет минимални равнища на изкупните цени за 1992 г. на свинското и пилешкото месо, по наше предложение, бяха: за свине живо тегло - 14 хил. лв. на тон, пилета-бройлери живо тегло 13 470 лв. на тон. Тези цифри евентуално могат да претърпят и някои изменения.
	Минималните равнища на цените на тези основни животновъдни продукти са формирани на основата на калкулации за разходите за производство, които се отклоняват под средното равнище за страната. По този начин се създава възможност за икономизиране на издръжката чрез разкриване на съществуващи резерви при производството и реализацията на продукцията.
	Изходни методически основи при изработването на минималните равнища на изкупните цени за 1992 г. на свинското и птичето месо са: цените на комбинираните фуражи, заложени при калкулиране на производствените разходи, са установени на база достигнати фактически среднопретеглени стойности за 1991 г. при използване на най-евтините, но масови рецепти на тези производства. Разходът на комбиниран фураж за 1 кг прираст на свинско месо е сведен до своя минимум, в съответствие с реалните му хранителни стойности, при отчитане състоянието на фуражния баланс на страната и валутните възможности на фирмите-производители за внос на белтъчни компоненти. Минимална печалба - от 10 на сто.
	Предвижда се актуализиране на минималните равнища на изкупните цени на всеки шест месеца, съобразно настъпилото изменение в равнището на инфлацията за страната. 1175/4.
	В случай, че не се приеме предлаганият подход за решение в областта на цените и ценообразуването, като алтернативен вариант следва да се обсъди от правителството възможността за пълна либерализация на изкупните цени на свинското и птичето месо. Трябва да ви кажа, че до този момент все още няма решение по този въпрос от страна на правителството. Дали ще приеме пълна либерализация на изкупните цени, или ще приеме за някоя селскостопанска продукция минимални изкупни цени. Наред с това Министерството на земеделието предлага правителството да обсъди и да вземе решение относно фирмите с държавно имущество от системата на птицевъдството и свиневъдството дали трябва да се освободят от вноски в общинските съвети в размер на 10 на сто, считано от 1 януари 1992 г. Този въпрос беше поставен на специалното заседание на Министерския съвет на 13 март тази година, посветено на селскостопанските проблеми. Но това наше предложение не се прие.
	Второ, предлагаме да се утвърди програма за преструктуриране и приватизация на държавната собственост, която да бъде актуализирана след приемане на Закона за приватизация от Народното събрание.
	Останалите въпроси, които също бяха поставени и на които не получихме отговор от страна на Министерския съвет, поставяме отново в една докладна записка от 26 март - вчера, която правим следните предложения.
	Считаме, че е целесъобразно Министерският дъмен за окаже помощ на свиневъдството и птицевъдството  в следния смисъл:
	1. Да гарантира отлагане издплащането на банковите кредити на фирмите в свиневъдството и птицевъдството до започване на процедурата по приватизирането, след което да се извърши преобразуването им в държавен дълг.
	2. Банките да продължат кредитирането на предприятията за изкупуване на фуражи при преференциален лихвен процент не повече от 50 на сто от специалния, като гаранциите се поемат от държавата.
	3. Въвеждане на минимални, защитни изкупни цени на свинското и птичето месо, разработени от Министерство на земеделието и Националната комисия по цените в изпълнение на т. ББ/НП 1176.1 1.2 от протокол 22 на заседанието на Министерския съвет от 13 март 1992 г.
	Министерството е убедено в ограничените финансови възможности на държавата, но без провеждане на някои мерки, евентуално би могло да се стигне до фалит на фирмите, един срив при производството на свинското и птичето месо и бллокиране на процесите на приватизацията.
	Този наш доклад е изпратен, както ви казах, в Министерския съвет, но не евключен още в дневния ред на едно от следващите заседания на Министерския съвет. Очакваме евентуално през другата седмица да бъде включен. Не мога да ви кажа какво решение ще вземе Министерският съвет, но ние сме длъжни да внесем този доклад там, за да може отново да се разискват тези въпроси от Министерския съвет. Благодаря ви за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
	Господин Рашков, имате думата.
	БОНЧО РАШКОВ (ПСБСП): Аз искам да благодаря на господин министъра за информацията, която се съдържаше в отговора на моето питане. Искам да изразя едно задоволство от изводите, които е направило Министерството на земеделието на базата на един обективен икономически анализ за състоянието на тези -въдства в нашата страна и за активната позиция, която то проявява пред Министерския съвет за тяхното справедливо решаване.
	Що се касае по въпроса за равнището на минималните изкупни цени, евентуално ако се приеме този подход, нашите разчети, както в изложението ги развих, а и разчетите на специалисти от други предприятия и региони, показват, че те във всички случаи ще бъдат по-високи. Те са недостатъчно, но аз изразявам едно задоволство от обстоятелството, че Министерството на земеделието не гледа на тях като на застинали и изразява евнтуално готовност при доказване на противното, да се съобрази с реалната калкулация, която ще бъде направена при тяхното окончателно приемане.
	И накрая, аз изразявам едно сериозно безпокойство, че правителството се бави при създаването на необходимите нормативни условия за прилагането на подхода, който се предлага от Министерството на земеделието. 1176.2
	Аз мисля, че въпрос на дни трябва да бъде решаването на този проблем от правителството, тъй като всички сме убедени в народната мъдрост, изстрадана от нашата земеделска практика, че "ден - година храни". Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Господин Филипов, Вие? Процедурен въпрос?
	ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги народни представители! Емил Филипов, Парламентарен съюз за социална демокрация.
	Като изразявам уважението си към господин председателя и към всички депутати, които в момента са в залата ...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Които са в залата, обаче...
	ЕМИЛ ФИЛИПОВ= ... които са в залата и към нашите гости - господин Димитров и господин Петко Симеонов, аз считам, че трябва да направим проверка на кворума преди да продължим своята работа, тъй като според мен отчетът на Агенцията би трябвало да се изслуша в един състав, който да може да взема отношение по-късно към този важен въпрос. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложение за проверка на кворума, така ли разбрах, господин Филипов?
	ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Да, именно.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, проверка на кворум. Текът три минути. Проверка на кворум означава да проверим присъстващите в залата в момента. Имаме пленарна зала и кулоари. Намиращи се на балкона и в кулоарите, нека да влязат.
	Режим на регистрация за проверка на кворума!
	Спрямо отсъстващите ще се приложат разпоредбите на чл. 12 от бюджета на Народното събрание.
	Резултатът: 122 народни представители присъстват в залата. (Резултатът е отчетен на светлинното табло в залата)
	Има кворум. Продължаваме (звъни). Резултатът по партии: само един присъства от ДПС, 58 от ПСБСП, 63 от СДС.
	Продължаваме с питанията. Господин Кумчев, имате думата за развиете своето питане! 1176.3
	ТОДОР КУМЧЕВ (ПСБСП): Дами и господа народни представител, господин министър! Преди около 2 месеца аз имах възможност от същото място да разговарям с друг член на правителството за изключително сериозното социално-икономическо положение на Смолянски район, който представлявам.
	Господин министър, обявената снощи стачка в този район показва, че наистина напрежението в района е изключително сложно и сериозно. Със своето питане към вас аз искам да развия един друг, също много сложен и актуален за този район проблем - проблелма с картофопроизводителите. Вие знаете, че ние разполагаме с много малко земя - 1,8 дка на глава от населението. Земята ни не може да се преработва с механизация. Вие знаете също, че тази земя е от 430 до 2 191 метра надморска височина и не всичко става на нея.
	Ето защо проблемът, който искам да поставя, е свързан с единствената печеливша култура при нашите планински условия - това са картофите. Какво ще стане с картофопроизводителите в бъдеще? Това е един изключително сериозен проблем.
	Искам да ви кажа, че през 1991 г. с много труд, увеличени материални разходи за семена, тор, транспорт, хората засяха почти всичките си площии с картофи. Годината беше плодородна, в резултат на което се отгледа и голяма реколта. Наесен обаче, когато тази реколта трябваше да се продаде, да се реализира, се получиха резултати, които хвърлиха родопчани в тревога и в много неясноти за в бъдеще. В условията на пазарна икономика себестойността на 1 килограм картофи стана около 2 лева. Всички вярвах а, че ще могат да реализират картофите си на цена, която да задоволи стопаните с малко печалба и да покрие направените разходи. За съжаление на практика се получи съвършено друго. През 1991 година държавните фирми изкупиха едва 1138 тона къртофи. Много малко бяха изкупени картофи от частните фирми.
	Господин министър, искам да кажа, че тези данни тук са от края на месец януари 1992 г. Само за сравнение ще посоча, че през 1987 г. в нашия район бяха изкупени 11 231 тона картофи, а през 1989 г. бяха изкупени 26 800 тона картофи. Казвам тези цифри, за да докажа, че сега в нашия район стои близо две трети нереализирана картофена продукция в складовете на хората и най-вече в личните стопанства, тъй като 80 на сто от населението Ст.Б/НП 1177.1 вече работи на собствената си земя.
	Господин министър, неслучайно се обръщам към Вас в този момент. Мисля, че за това състояние на нещата има две основни групи причини. Първа група - вътрешни или така наречени икономически регулатори. Тези икономически регулатори вече отпаднаха. През 1987 г. последователно през август и през декември излязоха две постановления - # 54 и # 68 на Министерския съвет, които даваха възможност на държавните  фирми тогава, които се занимаваха с изкупуването на картофи, да бъдат финансирани от бюджета близо с 50 на сто от изкупната цена на картофите във високопланинските райони. Тези регулатори вече отпаднаха.
	Втората група причини е свързана според мен с външни фактори. В страната се позволи и бяха внесени картофи от Полша и Турция, чиято себестойност е по-ниска в резултат на възможностите за механизация в равнинни площи в тези страни, което за всички ни е факт. Получи се на практика дъмпинг на цените, в резултат на което нашите картофи стоят на склад.
	Бих искал да подчертая, че не са използвани възможностите в нашата страна, свързани с така наречените нетарифни ограничения - практика, прилагаща се в Еврпоейската икономическа общност, количествени ограничения на внесените земеделски култури. На второ място, антидъмпингови правила, други споразумения за доброволно ограничаване на вноса, мерки по линия на общата селскостопанска политика на страните, прагове, шлюзове и други специални цени на селскостопанските произведения с цел да се прекрати вносът на продукцията, която държавата си има.
	В този смисъл, господин министър, ви моля да отговорите: смятате ли за необходимо в преходния период при преминаване от централизирано планово стопанство към пазарна икономика да се осъществява такава държавна политика, която чрез икономически регулатори да защити интересите на производителите на картофи както за Смолянски, така и за другите планински райони в страната?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министърът на земеделието господин Димитров.
	МИНИСТЪР СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отговарям на народния представител господин Тодор Кумчев на питането, 1177.2 което той разви сега пред вас.
	В условията на пазарната икономика производството и реализацията на селскостопанската продукция, включително и на картофите от планинските райони на страната, следва да се извършва на договорна основа според търсенето и предлагането, като производителите сами търсят най-изгодните пазари, в това число и за износ. Отчитайки обективните трудности в преходния период при преминаване от централизирано планово стопанство към пазарна икономика, Министерството на земеделието смята, че правителствената политика в областта на селскостопанското производство изобщо трябва да бъде създаване на условия за развитие на пазар и пазарна икономика. В тази светлина ролята на правителството за защита интересите на картофопроизводителите мисля, че може да се търси в следните насоки: насърчаване създаването на аукциони, тържища за търговия на едро в основните производителни райони, благоприятстващи директните връзки между производителите, търговците и потребителите; стимулиране на изграждане на подходяща складова база; осигуряване на пазарна информация за производителите относно търсенето, предлагането и ценовите условия на пазара на картофите, каквато за момента наистина липсва.
	Основното обаче все пак остава инициативността и умението на производителите да следят и да се пригаждат към условията на пазара, способността им да виждат новите изисквания не само в това да произвеждат картофи като суровина, евентуално да усвоят едно производство и на богата гама от картофени изделия, с които вътрешният пазар е изцяло незадоволен. Този въпрос за района, за който задава въпроса господин Кумчев, беше поставен и по-рано пред Министерството на земеделието, не се поставя за първи път. Тогава считахме, че всъщност се искаше една доста по-висока цена и аз мисля, че тази продукция би могла на по-ниска цена да бъде още тогава разпродадена.
	Разбира се, що се отнася до защитата на интересите но производителите чрез ограничаване на вноса, за което стана дума, смятаме, че това в известна степен се постига чрез действащите митнически тарифи, а наред с това би било полезно да се появи и по-голяма гъвкавост от производителите на картофи за излизане на външните пазари и с тази наша продукция. Надяваме 1177.3 се, че в близко време ще се създадат благоприятни пазарни условия в това отношение.
	Искам да спомена между другото и за предвидените първоначално в бюджета 400 млн. лева за подпомагане на селските стопани в планинските и полупланинските райони. На заседанието на Министерския съвет на 13 малт. посветено на проблемите на селското стопанство се прие, че поради липса на други средства тези 400 млн. лева би трябвало да бъдат предвидени специално за подпомагане на изплащане на лихвите по отпуснатите кредити. Разбира се, ние го разбираме така, че все пак тази сума, която е предвидена в бюджета, трябва да ползва преди всичко тези планински и полупланински райони. В крайна сметка би трябвало все пак и стопаните да помислят за реализация на своята продукция.
	По този въпрос толкова мога да кажа, господин Кумчев.	
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Кумчев, имате думата. 1177.4	ТОДОР КУМЧЕВ (ПСБСП): Господин министър, аз Ви благодаря за това, но искрено казано, на мен ми е трудно да дам точна и ясна оценка на Вашия отговор, не защото не съм специалист в тази насока, а защото аз познавам отлично тези хора и аз познавам отлично техните грижи. Но все пак искам да Ви помоля нещо.
	Аз мисля, че държавата трябва да излезе с допълнителни наредби по отношение на митническия контрол за доставка найвече на земеделски култури, които в нашата страна има. Вие сте прав, че цената им е висока, защото и себестойността е висока, но Вие сам разбирате, че има райони в страната, където механизация не може да бъде приложена.
	И на следващо място аз искам, предполагам, че знаете, че нашето Народно събрание избра Временна комисия за развитие на планинските райони, да се надяваме, че предложенията, които Министерството на земеделието може да отнесе към тази временна комисия биха залегнали в един бъдещ закон, в който все пак високопланинските райони, както и в други страни в света, да бъдат защитени. Защото в края на краищата за всички тук е напълно ясно, че условията в полето и в планината далеч не са еднакви.
	Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Имате право, да, разбира се, господин министър.
	МИНИСТЪР СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председателствуващ, действително аз смятам, че трябва и има какво да се направи, за да се помогне на тези хора от планинските и полупланинските райони. И в тази насока, действително ние трябва да установим една по-тясна връзка с временната специализирана комисия по този въпрос.
	Благодаря ви за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
	Има думата да развие питането си господин Маньо Манев.
	МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моето питане към Вас е следното:
	На 21 февруари 1992 г. във Вашия отговор по повод питането на госпожа Снежана Ботушарова относно предполагаеми нарушения от страна на ръководството на земеделската кооперация в с. НовоРД/КТ 1178.1 селец, Новозагорска община, Вие заявихте буквално, цитирам: "Изнесените от нея, т.е. от госпожа Ботушарова, факти, при направената и от нас проверка, се оказаха, че отговарят на истината".
	Моето питане към Вас е, кога и чрез кого е направена посочената от Вас проверка и кое Ви дава основание да квалифицирате действията на председателя на стопанството на с. Новоселец като престъпление?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин министър.
	МИНИСТЪР СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председателствуващ. Уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на питането на господин Манев мога да заявя следното.
	В Министерството на земеделието са получени две жалби, във връзка с извършени закононарушения в ТКЗС, с. Новоселец, община Нова Загора. Това са от 8 октомври 1991 г. и от 19 декември 1991 г. Жалбите са подадени от инициативен комитет за провеждане на общоселско събрание, гласуван е вот на недоверие на Управителния съвет на ТКЗС за оставката на председателя на Управителния съвет Недко Томов. Към една от жалбите е приложен пълен текст на протокола от събранието със списък и подписи на 166 души, които са присъствували на това събрание.
	Въпросът на господин Манев е кога и чрез кого е направена проверка от страна на министерството по случая.
	Действително съм заявил при отговора на госпожа Ботушарова, че е направена такава проверка. Но аз не съм уточнил там, в този мой отговор, че е направена проверка на място, а е направена проверка по представените документи в Министерството на земеделието по повод запитването на госпожа Ботушарова. Именно по повод на нейното запитване бяха издирени жалбите и приложените към тези жалби документи, които бяха отдавна приключени с отговори до жалбоподателите.
	При отговора съм имал предвид именно тази документална проверка, която е извършена в Министерството на земеделието по повод на запитването.
	Господин Манев вероятно е разбрал, че моето изказване е в смисъл, че е извършена проверка по случая на място. Такава проверка на място не е правена и аз не това съм имал предвид, когато съм отговорил, че е правена проверка. 1178.2
	Жалбите, които са подадени в министерството, бяха достатъчно документирани с много подписи на тези жалби и както споменах, това сочеше тяхната достоверност. Независимо от това, от входящите номера на жалбите, които посочих вече, това са към 19 декември 2679 жалби, които се получават в Министерството на земеделието, очевидно не е възможно да се правят проверки на място по всички жалби.
	Тук използувам случая да насоча вниманието ви към един стар закон, това е Законът за предложенията, сигналите, жалбите и молбите, който мисля, че все още действува, и в сегашния си вид той губи ежедневно много време на държавните служители и средства, без да има особена ефективност от прилагането му.
	По отношение на втората част на въпроса на господин Манев - кое ми дава основание да квалифицирам действията на председателя на стопанството в с. Новоселец като престъпление?
	Аз не съм квалифицирал неговите действия, описани в представените документи пред министерството, неговите деяния, като престъпление. Ако прочетете стенограмата, господин Манев, ще се уверите, че аз съм заявил, че в случая прокуратурата изобщо не е изпълнила своите служебни задължения при наличността на данни за извършено престъпление. Не съм казал "престъпление". При наличността на данни за извършено престъпление. И в тези документи, с които разполага министерството наистина се съдържат факти, които трябва да бъдат на вниманието на прокуратурата, с оглед на това, че съдържат данни за извършено престъпление. А дали тези данни са достатъчни, за да бъде възбудена наказателна отговорност и дали тези данни ще бъдат достатъчни, за да приеме съдът, че е извършено престъпление и ще постанови осъдителна присъда, това вече е друг въпрос.
	Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Има думата господин Маньо Манев.
	МАНЬО МАНЕВ (ПСБСП): Аз благодаря, господин министър, за отговора. Благодаря и за някои уточнения. Но заедно с това в мен се засили смущението от отговора, който Вие дадохте. Оказва се, че Министерството на земеделието констатира като проверка факти, които са поднесени от една страна. Когато се прави проверка тя включва, а Вие знаете по-добре от мен, като специалист, че 1178.3 действително се отнася въпроса да се чуят две страни или наймалкото да се проверят нещата конкретно на самото място.
	Затова че този начин на поднасяне на една страна на фактите и те да се приемат като достатъчно основание и да се даде определено заключение, каквото и Вие давате в стенограмата, която е пред мен, Вие дословно сте казали: "Действително констатирани са и всички тези нарушения, бих казал, и престъпления, от страна на председателя на ТКЗС".
	Смятам, че по този начин се създава една предпоставка, един прецедент да се прехвърлят обвинения, които не са доказани или за които единствено е, така да се каже, оторизиран съдът да се произнесе в тази насока.
	Но аз искам да подчертая нещо по-важно. Оказа се, че непосредствено, след като са дошли тези материали при вас, е направена експертиза от представители на Министерството на финансите. Пред мен е това заключение. Аз мога да Ви го предоставя. Тази експертиза е направена от Ангел Атанасов Стоянов, експерт на министерството, на 8 март 1992 г. В заключението, което е направено в експертизата от всички тези обвинения, които са отправени, около 16-18, само едно-две се потвърждават и то в съвършено, бих казал, незначителна част на нарушения от страна на ръководството и в лицето на неговия председател. А такива обвинения, които се отправят, че са продадени добитък и с това стопанството е загубило над 140 000 лв., се оказва, че от продажбата по данните на експертизата, цитирам дословно: "Е реализирана печалба в размер на 40 691 лв.", а не щети в размер на горепосочената сума.
	Нещо повече, експертизата сочи, че счита, че с продажбата на кравите Управителният съвет е действувал с грижата на добър стопанин.
	Такава е оценката и по другите пунктове и аз не искам да занимавам тук Народното събрание.
	В подкрепа действително на тези констатации заслужава внимание, ще предоставя това и на Министерството на земеделието, материал, който е поместен в старозагорския вестник "Домино" от журналиста Красимир Шефпазов, вестник, който и журналист, доколкото аз ги познавам, не симпатизират на социалистите. Заглавието е: "Учителят плъх и новоселските костенурки Нинджа". 1178.4 В тази публикация категорично се отхвърлят обвиненията срещу ръководството, в лицето на председателя и заключението на материала е, че причината и целта за обвиненията към господин Недко Томов са за това, че той е разорил ТКЗС, защото е нарушил стереотипната структура на производство в стопанството и с това е реализирал големи печалби. И най-после заради това, че не е наш, и не е крал. 1178.5	Както виждате, от различни страни погледнато, без да защитавам и да се явявам адвокат на лицето Недко Томов, затова, повтарям, има съответно оторизирани структури, аз не считам, че той в абсолютно всички свои действия е подхождал от законови позиции, считам, че по този начин не трябва да се дава оценка на председателите на стопанствата.
	И последното, което в мен се възбужда, това беше и когато госпожа Снежана Ботушарова поднесе своето питане, защо е тази систематична атака към председателите на стопанствата, която се извършва тотално в сферата на печата, на информацията, включително и от такива отговорни ръководители.
	Струва ми се, и аз искам да заявя от тази трибуна, действително немалко участници са извършили действия, които не отговарят на изискванията и не в интерес на онези правомощия, които те имат, но като цяло това са хора, които със своя труд, това е лично мое мнение, смятам, че се подкрепя, те спомогнаха за развитието на нашето селско стопанство, пренебрегваха своя личен живот и дадоха твърде много за развитието на нашата страна. Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. И затова ще получават пенсии, господин Маньо Манев.
	МИНИСТЪР СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Искам само няколко думи да добавя.
	Аз не знам председателите на управителните съвети на ТКЗС колко са спомогнали за развитието на нашето земеделие, но никой не може да отрече, че в продължение на дълъг период голяма част от тези господа разпродаваха имуществото на ТКЗС, разпродаваха животните на ниски цени с цел да облагодетелствуват трети лица. А това най-малкото е престъпление по чл. 182 от Наказателния кодекс. Това е длъжностно престъпление.
	Във връзка с конкретния случай. При отговора на госпожа Ботушарова аз обясних, че ние нямаме никакви права върху ТКЗС, ние не можем да упражняваме никакви административни права и във връзка с подадените жалби още тогава, на 19 декември, е даден отговор от нашето министерство, в който се казва, че се препоръчва да се извърши финансова ревизия, като за това трябва да се обърнат към Бюрото за финансови и счетоводни услуги към Държавен финансов контрол - Сливен. ВТ/КТ 1179.1
	Господин Манев твърди, че е извършена такава ревизия, както аз разбрах. С данните и заключението на тази ревизия аз не съм запознат. И какви са констатациите в ревизионния акт, това също не го знам.
	Ако действително има допуснати нарушения от страна на председателя на управителния съвет Недко Томов, това вероятно би трябвало да бъде отразено в този акт, с чието съдържание аз не съм запознат. И днес не ми беше предаден.
	От друга страна, многократно са подавани и оплаквания в районната и окръжната прокуратура, на които хората, които се оплакват, не са получили никакъв отговор. И досега това не е първият и единственият случай, когато прокуратурата изобщо прекратяваше тези преписки. Надявам се, че поне за в бъдеще няма да е така.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
	Има думата Невен Пенев да развие отправения актуален въпрос към министър Никола Василев.
	НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, господа министри, дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос е отправен към господин министъра на здравеопазването. Същевременно и копие от него има изпратено и до господин министъра на науката и образованието, тъй като естеството на проблема предполага известно съгласуване между двете министерства.
	Уважаеми господин министър, при една от срещите ми в избирателния район, бях запознат с проблемите на педагозите от Детския рехабилитационен център в град Котел. Бях изненадан да разбера, че педагози, намиращи се на различно ведомствено подчинение, са поставени в неравностойно положение относно заплащане, платен годишен отпуск и нормативи на труд. Например платеният годишен отпуск на педагозите към Министерството на здравеопазването е 36 работни дни срещу 60 календарни дни за колегите им на подчинение към Министерството на науката и образованието. Стартовата заплата е съответно 900 към 1130 лв. Нормите на задължителна работа с децата са по-големи и числеността на групите също е по-голяма.
	Това неравнопоставяне предизвиква естествено социално напрежение сред педагозите, работещи в Детския рехабилитационен център в град Котел. 1179.2
	От публикация във вестник "Учителско дело", бр. 3 от 22.01.1992 г. става ясно, че тези проблеми засягат педагозите от същата категория в цялата страна.
	Същевременно оставам с впечатление, че нормативната уредба е остаряла и се нуждае от актуализация. При срещата ми с педагозите от град Котел те изразиха увереност, че проблемът е разрешим, но е необходимо съгласуване на нормативната уредба между двете министерства.
	Същевременно искам да отбележа, че нито техните протести, които прилагам към актуалния въпрос, нито моят актуален въпрос целят изостряне на напрежението между различни категории служители в рамките на едно и също ведомство. Въпросът ми е: има ли Министерството на здравеопазването, респективно Министерството на образованието и науката становище по повдигнатите проблеми и по какъв начин смятате да уеднаквите условията на труд, заплащане и годишен отпуск на педагозите, намиращи се на различно ведомствено подчинение? Благодаря за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за отговор министърът на здравеопазването господин Никола Василев.
	МИНИСТЪР НИКОЛА ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! В системата на здравеопазването работят около 520 възпитатели, които са с висше или полувисше педагогическо образование. Искам да подчертая, че те работят в две категории заведения на ведомствено подчинение на Министерството на здравеопазването. Едната категория са детски ясли и домове "Майка и дете", които по съществото си са нездравеопазни, а социални заведения. А другата категория са детски санаториуми, клиники и отделения, които са парекселанс здравеопазни лечебни или профилактични заведения.
	Работното време на педагозите както в системата на здравеопазването, така и в системата на просветата е 8 часа и половина. В някои заведения със специфични условия на труд, те ползуват права за намалено работно време. Така например, в конкретния, визиран във въпроса на народния представител, детски център Котел, работното време е седем часа.
	Съществуват известни различия във времето, което се дава на тези педагози за самоподготовка. В здравните заведения две трети от това време трябва да минат в здравното заведение, 1179.3 а една трета - извън него, докато в учебните заведения цялото време за самоподготовка минава извън заведението.
	Ние считаме, че това е оправданоо от гледна точка на различната специфика в двата вида заведения, тъй като педагозите в здравните заведения се самоподготвят, а подготовката на самите здравни служители се нуждае от контакта с педагозите. 1179.4	В здравеопазването възпитатели имат удължен годишен отпуск 36 работни дни, а в учебните заведения - 48 работни дни. Това е обусловено от презумпцията за по-високо нервно-психическо напрежение на учителите в училищата. И според нас изравняването на годишния отпуск между педагози, работещи в здравни заведения, и тези в общообразователни и други училища би довело до напрежение сред работещите в училищата.
	По отношение на заплатите. В организациите и звената на бюджетна издръжка те се определят с Решение # 358 на Министерския съвет. Въз основа на това решение отрасловата тристранна комисия в областта на здравеопазването във втората половина на миналата година, определи скала за работните заплати за различните категории служители в системата. Там съществува разлика, априорна разлика в началната работна заплата на служители с висше медицинско образование и с висше немедицинско образование, както и с полувисше медицинско и полувисше немедицинско образование. В това отношение решението беше взето съвместно от тази част на комисията, която представляваше министерството, и от представителите на двете синдикални централи. Нямаше никаква възможност, никаква инициатива от страна на участниците в комисията да бъде иначе.
	Разликата е следната: висше образование - 1300 в здравеопазването взима педагогът, 1440 - в образованието, съответно 900 към 1130 за полувисшето образование. Но същият този нормативен документ дава възможност на ръководствата на лечебните заведения, отчитайки степента на образование, квалификация и прочие, да променя, да се качва над тези заплати. Така например във въпросното детско заведение в Котел (Рехабилитационният център в Котел), началната заплата на педагозите с висше образование без трудов стаж е 1300 лв., а максималната - 1885 лв., а с полувисше съответно 1050 към 1520 лв.
	Въпросите са обсъждани и със синдикалните централи на учителите и здравните работници и е даден отговор в същия смисъл и на тях.
	Изразяваме готовност да продължим това обсъждане, особено когато и ако се стигне до ново ранжиране на работните заплати в системата. СД/КТ 1180.1
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Пенев, аз благодарих може би и от Ваше име?...
	НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Аз ще си позволя също да благодаря на господин министъра и ще изчакам другата седмица отговора от другото министерство, за да си съставя окончателно заключение по повдигнатия въпрос.
	МИНИСТЪР КАДИР КАДИР: Още един въпрос има, господин министър, към Вас - актуален въпрос, отправен от народния представител Иво Атанасов. Поне с Вас да приключим днес, с Министерството на здравеопазването.
	ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): От 10.Кюстендилски избирателен район, Парламентарен съюз за социална демокрация. Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Проблемът накратко е следният. У нас живеят 53-ма болни с трансплантирани бъбреци. Те всеки ден трябва да приемат медикамента "Сандимун" като противоотхвърлящо средство. Ако не го приемат, бъбрекът може да бъде отхвърлен. Медикаментът е производство на швейцарска фирма "Сандос".
	Досега снабдяването беше централизирано. Сега, доколкото ми е известно, се преминава към децентрализирано снабдяване, т.е. самите общини трябва да осигуряват средствата, което може би не е най-удачно, защото общините имат различни финансови възможности, а и натрупването на болни в различните общини не е еднакво.
	Освен това, ако сега се задействува децентрализираното снабдяване, и в това всъщност е проблемът, ще минат от 6 до 8 седмици, докато се достави медикаментът. А някои болни, между които е и господин Иван Асенов Христов, който живее в моя избирателен район, в Кюстендил, разполага със "Сандимун" за три седмици. Тоест, явява се един преходен период, през който е възможно много болни да се окажат лишени от този медикамент, а това означава да бъдат обречени на отхвърляне на бъбрека.
	В състояние ли е, господин министър, Министерството на здравеопазването да реши този възникнал проблем?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министърът на здравеопазването.
	МИНИСТЪР НИКОЛА ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние 1180.2 приемаме за абсолютно необходимо осигуряването на препарата "Сандимун" за всички пациенти след трансплантация на бъбреци и използуваме възможностите, за да гарантираме неговия внос.
	В тази връзка искам да ви информират, че по наше настояване този медикамент беше включен в една допълнителна квота на средства, отпускани ни от Комисията за европейските общности чрез Програма "ФАР", съгласно едно споразумение, сключено между двете страни през септември 1991 г. Потвърдена е доставката на 1500 флакона, количество, което по мнение на специалиститеклиницисти, ще е достатъчно за осигуряване на нуждаещите се болни с трансплантация на бъбрек за период от 2 години. Първата пратка от тази доставка очакваме до края на този месец и найкъсно в началото на следващия.
	Искаме да информираме още за това, че препаратът "Сандимун" вече е регистриран в България, тъй като в началото той не беше регистриран и това създаваше известни затруднения при вноса му. Той е регистриран през декември миналата година, което сваля бариерите пред всички желаещи да го внасят. Защото досега можеше да се внася само централно като изключение нерегистриран препарат.
	Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за безплатно отпускане на лекарствени средства, той влиза в категорията лекарства, които се отпускат безплатно на нуждаещите се граждани.
	Визниква един въпрос, едно леко и преодолимо според мен затруднение по отношение на неговото централно разпределение. 1180.3	Наистина ние приемаме, че такъв скъп препарат - 290 швейцарски франка е неговата производствена цена, на която го продава производителят, би могъл, ако се разпръсне и се разпределя децентрализирано, да доведе до някакъв вид спекула, поради което министерството възложи на Диспансера за бъбречна трансплантация да организира възможно най-правилното му централизирано разпределение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Иво Атанасов.
	ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Естествено е, че като депутат и от чисто човешка гледна точка благодаря на господин министъра за това, което каза. Вярно е, че ние сме в икономическа криза, вярно е, че имаме 11 млрд.лв. дълг. Но вярно е също, че една 8-милионна Гърция има 36 млрд. дълг и не се притеснява многомного. Така че вярвам и в бъдеще, когато става дума за човешки живот, господин министърът ще има това хуманно отношение. Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приключихме с питанията. Има ощ е10 минути до края на работното време. За процедурен въпрос има думата господин Кирил Желев.
	КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение отчетът на Агенцията за чуждестранна помощ да бъде отложен за следващия петък като точка първа. Съображенията ми са следните:
	Обществената значимост на дейността, която извършва агенцията, времето, с което  разполагаме, фактическата обстановка в залата и бих казал липсата на решение, което може би ще бъдем в състояние да вземем.
	Ето защо моля, господин председател, да поставите на гласуване това мое процедурно предложение и ако то се приеме, ще Ви моля да поднесете извиненията ни от името на народното представителство към господин Петко Симеонов за това, че той коректно, почтено и отговорно вече втора седмица чака да му бъде предоставена възможност, за да изнесе своя отчет.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: С него ние имахме разговор на тази тема.
	Господин Велев има думата за процедурно предложение. ЦМ/КТ 1181.1
	ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация. Уважаеми господин председател, моето процедурно предложение е по реда на водене на заседанията и най-вече не толкова като упрек, колкото като молба към Вас.
	Аз имам отправено питане към министър Иван Костов, което е направено още на 11 февруари. Няколко пъти вече се чете тук, от тази трибуна съобщение, че на това питане ще ми бъде отговорено. Но ето и днес не дойде ред, тъй като и господин Костов отсъствува.
	Затова ще Ви моля, господин председател, за следващия петък, за следващия ден, определен за парламентарен контрол, това питане да бъде включено и да получа отговор, тъй като все пак смятам, че този въпрос е и актуален.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Велев, по Вашето питане има готовност за отговор от страна на Иван Костов. Той е на телефона, чака момента, когато трябва да отговори, да му се обадим и да дойде. Господин Луджев е тук също, но ние нямаме възможност. Знаете, че вчера направихме искане да се работи извънредно и във вторник. Може би беше с такава цел. (Шум и неодобрение в залата) За другия петък има и други готови отговори.
	По отношение на Агенцията за чуждестранна помощ. Отчетът на Агенцията за чуждестранна помощ в писмен вид е предоставен в Народното събрание на 4 март 1992 г. Той е предоставен на трите парламентарни групи на 5 март, а на Икономическата комисия и на Комисията по бюджета и финансите - на 6 март, за подробно запознаване.
	В правилника за нашата работа не е уреден въпросът за изслушване на отчета. Затова следващия петък - днес просто не ни остана време - най-напред трябва да се приеме регламент, който ще ви бъде раздаден. Предлага се точка първа - Експозе на директора на Агенцията за чуждестранна помощ в рамките на 15 минути. След това да има въпроси от народни представители и отговори от директора на агенцията и разисквания в рамките на 60 минути. И накрая решение за приемане на отчета евентуално.
	Запознал съм подробно господин Петко Симеонов с този проект. Той от Великото Народно събрание знае как се работи в парламента. 1181.2
	Моля да гласуваме предложението на господини Кирил Желев следващият петък точка първа да бъде: Приемане на регламент за изслушване на отчета на Агенцията за чуждестранна помощ и съответно изслушване на самия отчет. Моля, гласувайте. Независимо колко гласуват, в залата има кворум. Преди малко беше направена проверка за кворума - присъствуват 122 народни представители. 1181.3	Докато гласувате, ще ви прочета съобщенията. Нарушаваме процедурата.
	Пресконференция "Защо се бави изборът на нов шеф на Българската телевизия?" (Смях и оживление в залата) Нещо като агенцията се бави... (Оживление в залата)
	В пресконференцията ще участвува Комисията по радиото и телевизията, председателствувана от господин Михаил Неделчев. Тя ще бъде проведена на 30 март от 12 ч. и 30 м. в зала "Запад".
	Пресконференцията на тема "Бюджет". Естествено ще участвува Комисията по бюджета и финансите начело с Венцеслав Димитров - 30 март, 11,00 ч., зала "Запад".
	Комисията по културата - 1 април, сряда, 12,00 ч., Огледална зала.
	Комисията по здравеопазването - заседание на 1 април, зала 412, бул. "Дондуков" # 2.
	Комисията по труда - 2 април, 11,00 ч., бул. "Дондуков" # 2.
	Комисия по околната среда - 1 април, сряда, 9,00 ч.
	Подкомисията по средното образование - 1 април, сряда, 10,00 ч.
	Подкомисията по висшето образование - 1 април, 10,00 ч.
	Цялата комисия на 1 април в 11,00 ч. ще има заседание.
	Друга пресконференция - на 27 март 1992 г. от 16,00 ч., зала "Изток" - "Стъпка по стъпка по пътя към Европа" - Пресцентъра.
	Законодателната комисия ще заседава във вторник, 31 март, 14,00 ч.
	Сряда е 1 април. Дали са достоверни съобщенията, не мога да ви гарантирам... (Смях и оживление) ДП/КТ 1182.1
	Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
	От присъствуващи в залата 122-ма, за - 101, против 5, въздържали се - 2.
	Точка първа следващия петък: "Изслушване отчета на Агенцията за чуждестранна помощ".
	Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 13,00 ч.)

	ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Кадир Кадир
	СЕКРЕТАРИ: (п) Христо Атанасов
		(п) Илхан Мустафа