Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-04-23

Председателствали: заместник-председателят Кадир Кадир и председателят Стефан Савов
	Секретари: Илхан Мустафа и Трифон Митев
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Уважаеми народни представители, добър ден.
	Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни)
	Продължаваме с
	ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
	Има думата господин Карабашев. От вчера остана един текст - доколкото зная беше от – 7.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
	Освен текста, който остана от вчера по преходните и заключителните разпоредби, аз вчера ви запознах, че има и други текстове както по основната част, така и по преходните и заключителните разпоредби, които вчера все още не бяха обсъдени достатъчно задълбочено от Законодателната комисия и те днес се предлагат на вашето внимание.
	Първото такова допълнение е към глава първа на закона - "Общи положения".
	Предлага се да се създаде ал. 5 към чл. 5 със следното съдържание:
	"Кредиторите по държавния дълг могат да участват в приватизацията с вземанията си по този дълг по ред, определен от Министерския съвет."
	Това предложение беше направено писмено от председателя на Комисията по бюджета и финансите господин Венцеслав Димитров. Беше предложено на Икономическата комисия за обсъждане. ИкономиМР/ЛТ 3039.1. ческата комисия изказа известни резерви по отношение на този текст, тъй като в момента, когато беше предложен текстът, не беше постъпило официално становище от страна на правителството и Министерството на финансите, които пък от своя страна водят преговорите за уреждането на външния дълг на България. Малко по-късно обаче пристигна официално писмо от министъра на финансите господин Иван Костов, който напълно подкрепя този текст и днес той беше предложен на вниманието на Законодателната комисия и тя го включи в закона.
	Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че с този текст ние не решаваме въпроса относно признаването на дълга на Външнотърговска банка като държавен, а даваме възможност на правителството след уреждането на този въпрос да може да използва една техника за размяна на дълг срещу собственост.
	Това са поясненията, които мога да дам по този текст. Моля, господин председател, да го подложите на гласуване.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще гласуваме?
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Член 5, нова ал. 5.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочетен е текстът?
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да. Да го прочета ли още веднъж?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, прочетете го. Ще гласуваме текста на чл. 5, ал. 5.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Кредиторите по държавния дълг могат да участват в приватизацията с вземанията си по този дълг по ред, определен от Министерския съвет."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
	Моля, всички депутати да влязат в залата. Тече гласуване.
	Гласуваме нова ал. 5 към чл. 5 от Закона за приватизацията.
	От СДС в залата присъстват 68 народни представители.
	От БСП в залата присъстват 76 народни представители.
	От Движението за права и свободи в залата присъстват 20 народни представители.
	Резултат: гласували общо 176, от тях за - 91, против 74, 11 се въздържат. 3039.2.
	Приема се текстът на чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизацията.
	Господин Конакчиев иска думата да обясни своя вот.
	ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
	Аз не съм се изказал по този текст в пленарната зала. Сега гласувах против. И ползвам правото си пред вас да изясня мотивите, които ме накараха да гласувам против.
	С текста се отпрати към изпълнителната власт - към Министерския съвет, уреждането на начина, по който кредиторите по държавния дълг могат да участват в приватизацията. Считам, че този въпрос не трябваше да се отправя към изпълнителната власт, а трябваше евентуално да бъде елемент на конкретно решаване в закона. Тоест от законодателите да бъде определен, тъй като той е с изключително голямо значение не само за хода на приватизацията, а за цялостното развитие на икономиката и на нашето общество.
	Поради това не споделям записания текст и гласувах против него.
	Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Конакчиев.
	Моля, заповядайте.
	ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Вчера е станала една техническа грешка - просто е пропуснато да се гласува едно предложение по параграф - тук няма точния номер и не мога да ви го кажа става дума за предсрочното прекратяване на договорите за аренда. Предложението гласеше: "Разходите по подобренията, направени от арендаторите, се възстановяват при прекратяване на договорите."
	Сега просто го оставям при председателя, за да бъде гласувано, когато му дойде редът.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Можем и сега да го гласуваме. Обаче вас ви нямаше в залата, когато гласувахме текста, затова го прескочихме.
	ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми колеги, специално се обръщам към присъстващите юристи. Въпросът за извършените подобрения се третира в Закона за собствеността и на мен ми се струва, 3039.3. че, напротив, един такъв текст дори може да бъде ограничителен. Аз тук няма да възпроизвеждам текста от добре познатия Закон за собствеността. Излишно е да се гласува, тъй като напротив, Законът за собствеността много детайлно урежда режима на подобренията. Всички юристи знаят съответните членове от Закона за собствеността. Вписан е. Питайте някой юрист.
	ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Оттеглям предложението си в такъв случай и се надявам, че това действително е така.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Атанасов. Следващият текст, господин Карабашев.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващият текст е в глава шеста: "Продажба на държавни и общински предприятия и обособени техни части" - чл. 34, фактически последния член преди допълнителните разпоредби.
	"Ал. 1. По реда на тази глава може да се прехвърля собствеността чрез:
	1. отдаване под наем за срок до 25 години с клауза за изкупуване;
	2. отдаване за управление с клауза за изкупуване или продажба на трети лица;
	3. продажба на изплащане със запазване на собствеността;
	4. продажба при отлагателни или прекратителни условия, като запазване предназначението на обекта на работните места, извършване на инвестиции, постигане на определени резултати и други подобни.
	Ал. 2. Органът по чл. 3 може да прекрати юридическото лице на предприятието, което е предмет на сделката по предходната алинея."
	Това фактически е текстът, който дава възможност за използване и на други освен предвидените в глава пета и първата част на глава шеста приватизационни техники.
	Такова предложение в такъв дух беше направено многократно на първото четене. Има и писмено предложение от господата Стефан Стоилов и Емил Филипов, които третират абсолютно същия проблем, но в по-разгърнат вид.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И двамата отсъстват от залата.
	Господин Койчев има думата. 3039.4.
	НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми колеги! Действително се налага в тези дни да представям писменото предложение на господата Стефан Стоилов и Емил Филипов, които са болни. Изразявам удовлетворение, че предложените от тях текстове са намерили място в окончателния текст. И искам като лична оценка да споделя, че в един по-добър юридически стил нещата са обхванати без тези подробности, които са предложили.
	Така че изразявам удовлетворението от включването в текста.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Койчев.
	Гласуваме текста.
	Господин Илиян Илиев има думата.
	ИЛИЯН ИЛИЕВ (ПСБСП): Благодаря, господин председателю. Ще бъда съвършено кратък.
	Струва ми се, че текстовете, които са в новия чл. 34, удовлетворяват до голяма степен това, за което разговаряхме. Но аз поне не намирам обяснение на вече сключени такива договори и вложени вече инвестиции в такива производствени помещения.
	Ако не съм прав, моля да ме поправите. Но аз мисля, че няма да бъде излишно, ако има още една алинея, в която да се каже, че при желание може да се подпише и анекс към вече сключените договори в смисъла на този член.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Илиев, предлагате текст сега, за да може да се гласува.
	ИЛИЯН ИЛИЕВ (ПСБСП): Аз в момента го формулирам, не зная дали ще бъда точен и прецизен.
	Още веднъж искам да повторя: за вече сключените договори в помещения и в производствени помещения, в които има направени инвестиции по смисъла на този член, бихме могли да сложим една алинея, която да предвижда подписването на анекс към вече сключен договор в смисъла на този член.
	ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Анексът е винаги при взаимно съгласие.
	ИЛИЯН ИЛИЕВ (ПСБСП): Точно така при желание от двете страни.
	ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Да, но също е и чл. 33.
	ИЛИЯН ИЛИЕВ (ПСБСП): От влизането в сила на този закон ВБ/ЛТ 3040.1. такива договори ще се сключват. Но вече сключени договори за отдаване под наем дали е възможно да влязат в този текст. Аз тука не съм убеден.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения има ли?
	Не са направени други предложения, годни за гласуване. Гласуваме текста на Икономическата комисия - чл. 34 с две алинеи.
	Моля, гласувайте.
	Има изгледи днес да приключим към 19 часа, както върви законопроектът.
	КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Късно е.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е късно, госпожа Маринова.
	От общо гласували 190, за - 171, против - 4, 15 се въздържат.
	Следващият текст.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващият текст е един нов – 5 с две алинеи в допълнителните разпоредби.
	"Ал. 1. Нищожни са придобивните сделки по този закон, осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник.
	Ал. 2. Предметът на сделката по предходната алинея се връща, а платената цена се отнема в полза на държавата."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения? - Няма. Моля, гласувайте текста.
	Гласували общо 180, за - 169, против - 2, 9 се въздържат.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Вчера беше направено едно писмено предложение от господин Илиян Илиев за нов параграф в допълнителните разпоредби, който да даде дефиниция какво е потенциален купувач. Беше разгледано в Законодателната комисия това предложение и беше отхвърлено.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Илиев, поддържате ли предложението си?
	Прочетете го, господин Карабашев.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Потенциални купувачи по смисъла на този закон са юридическите лица, осъществяващи стопанска дейност в наета по договор обособена част на приватизиращо се предприятие, или са заявили писмена готовност за закупуване повече от 50 на сто от акциите."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Илиев.
	ИЛИЯН ИЛИЕВ (ПСБСП): След като вече беше приет новият чл. 34 от глава шеста, мисля, че е безпредметно да се гласува това, оттеглям го. 3040.2.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Илиян Илиев.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Преминаваме към преходните и заключителни разпоредби.
	Параграф 8 в текста, който е пред вас, е от вчерашната номерация – 7, който вчера не беше гласуван и беше внесен отново в Законодателната комисия за доразглеждане. Законодателната комисия прибави още едно изречение и предлага същия текст с още едно изречение в края на текста.
	И той звучи сега така: "Физическите лица и представителите на юридическите лица подават декларация за произхода на средствата, с които участват в приватизацията. За даване на декларация с невярно съдържание се носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Конакчиев, май че беше по този текст. Имате думата.
	ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Господин председател, уважаеми дами и господа! Текстът така, както ни е предложен днес, е подобър от текста, който вчера коментирахме. Но от гледна точка на тези съображения, които аз вчера защитавах пред вас, той все още не удовлетворява.
	Аз си позволявам да кажа, че всички въпроси, които господин Илко Ескенази отправи като критика към този текст, който аз бях предложил, в случая има място да бъдат отправени и към този текст: ако "Шел" дойде и т.н., и т.н. - да не ви отегчавам отново с всички тези съображения. Но понеже от самото начало на работата ни по Закона за приватизация ние категорично бяхме (и аз вече не зная може би за трети път излизам на трибуната по този въпрос) срещу условно наречените "мръсни пари" - мисля, че обезателно, просто задължително е ние да имаме текст. Искрено ще съжалявам, ако този е по-слаб текст, но един текст в закона трябва да има, който да затваря вратата и да не позволява "мръсните пари" да бъдат движещата сила на процеса на приватизация.
	В този смисъл ще гласуваме и ще определим отношението си по текста, който ни е предложен.
	Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Значи вие някакво предложение за пране на "мръсни пари" нямате в момента? (Оживление) 3040.3.
	Дайте вашия текст, ако трябва да се гласува.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Ще гласуваме текста, който се предлага от Законодателната комисия.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста, предложен от Законодателната комисия - Икономическата и Законодателната. Вие казвате Законодателна комисия, подписан е също от Икономическата комисия.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: От Икономическата и Законодателната комисия.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме текста на – 8 такъв, какъвто е в проекта на Икономическата комисия.
	Гласували общо 186, за - 178, против - 4 народни представители, 4 се въздържат. 3040.4.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващият параграф е 13. "Ал. 1. Лицата, чиято собственост е възстановена по силата на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн. в "Държавен вестник", бр. 15 от 21.II.1992 г.), могат да заявят своето вещно право пред органа по чл. 3 найкъсно в двумесечен срок след обнародване решението за приватизация на предприятието, в което е включен съответният имот. Лицата, незаявили правото си по предходното изречение, имат право само на обезщетение.
	Ал. 2. Искането по чл. 18, в рамките на едногодишния срок, не може да бъде направено по-късно от два месеца след обнародване на решението за приватизация."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожо Рашеева, имате думата.
	ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа депутати, аз искам да предложа на вашето внимание един текст, който в малко по-друга редакция, но не и в по-друг смисъл беше вече обсъждан на първо четене тук и беше приет на първо четене, беше одобрен от Икономическата комисия, беше одобрен от Законодателната комисия.
	Сега този текст отпадна по съображения, не знам точно какви, Законодателната комисия остави той да бъде евентуално предложен тук, без да се произнесе по него, разбира се. Така че аз сега го предлагам пред вас само от мое собствено име.
	Текстът е следният: "Когато собствеността на лицата по предходната алинея (която вече чухте, става въпрос за ал. 1), не е възстановена по силата на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти и техен недвижим имот е част от дълготрайните активи на предприятие, което се приватизира, собственикът има право на идеална част от предприятието, съответстваща на стойността на тази негова част, на тази част, която е била одържавена към стойността на цялото предприятие. Същото право получават и собствениците на земя, визирани в чл. 18, ал. 2 от този закон.
	Ал. 2. Собствениците по предходната алинея могат да заявят правата си пред органа по чл. 3 в двумесечен срок след решението за приватизиране. Решението на органа по чл. 3 подлежи на обжалване пред Върховния съд в 14-дневен срок от съобщаването. ВТ/ЛТ 3041.1. Върховният съд решава спора по същество. Лицата, незаявили правата си по посочения по-горе ред, имат право само на обезщетение."
	Искам само с няколко думи да обясня защо ви предлагам този текст и какъв е неговият смисъл.
	Съгласно ал. 1 на – 13, който вече ви беше прочетен и който е приет, ще имат право да се възползват от тази разпоредба само лицата, чиито имоти вече бяха реституирани по закона, който е визиран тук и който вече е приет.
	Но преди няколко дни ние приехме един чл. 18, чиито ал. 1 и 2 даваха право на онези собственици, включително и собствениците на земя, чиито имоти са включени в предприятия и представляват част от техните дълготрайни активи и тези предприятия ще бъдат преобразувани, да получат дялове и акции. Но, колеги, моля да имате предвид, че една голяма част от предприятията, както например хотели, предприятия в търговската сфера, малки предприятия в леката промишленост, те въобще няма да бъдат преобразувани. Те ще бъдат предложени на продажба цели. И тогава собствениците на одържавени имоти, включени в тези предприятия, както и собствениците на земя, върху която примерно е построен един хотел по Черноморието, въобще няма да имат право да реализират своите възможности, да получат своята собственост в реална част.
	Тук ще се възрази, че с този текст ще се спре приватизацията. Аз смятам, че това ще бъде една спекулация. Приватизацията няма да се спре, след като срокът е двумесечен, както е в ал. 1.
	Ще се възрази вероятно и това, че не е възможно да се продава идеална част от едно държавно предприятие и каква ще бъде тази форма на собственост, която ще се получи. Аз мисля, че това може да стане, държавата може да продаде както цяло предприятие, а така и съответно идеална част от него и правната фигура, която ще се получи, ще бъде една обикновена съсобственост, каквато нашето право познава. И по-нататък въпросите биха могли да бъдат решени така, както ги разрешава нашето право - могат да се делят, могат да се сдружават, могат да направят каквото искат собствениците на този имот.
	Аз ви моля да гласувате този текст, за да не останат излъгани онези български граждани, на които ние само преди няколко 3041.2. дни обещахме, че им връщаме имотите и те се обаждаха възторжени по телефоните, за да ни благодарят.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля, госпожа Рашеева.
	ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Защото, ако ние не гласуваме тази алинея, ние фактически лъжем българските граждани.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Рашеева, аз само искам да ви припомня, че на първо гласуване не се приемат текстовете. Вие казахте, че текстът е бил приет на първо гласуване. Приема се по принцип, доколкото знам. Нали така беше - по принцип.
	ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС, встрани от микрофоните): Аз не предлагам нов текст. В същия смисъл, но в друга редакция.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, вие казахте, че текстът е приет на първо четене. Приет е целият законопроект.
	Господин Мичковски, реплика или изказване имате?
	АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Реплика по повод изказването на уважаемата госпожа Рашеева.
	Уважаеми господин председателстващ, госпожи и господа народни представители, аз искам да направя реплика на предложението на госпожа Рашеева както по отношение на нейната аргументация, така и по предложението й по същество.
	Госпожа Рашеева, първо, почти няма лица, чиято собственост е възстановена по силата на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, които остават извън възможността да предявят претенциите си да станат съсобственици, след като вече е възстановена тяхната собственост.
	Всички тези нормативни актове, закони, които са изброени в Закона за връщане на собствеността, а те като поднормативни актове са повече от 400. Ако не ме лъже паметта само по два указа не се възстановява правото на одържавени градски имоти по силата на този закон. Но това може да стане с една добавка към него.
	Второ, вие казвате, че включването на подобен текст в закона няма да забави процеса на приватизиране. Не само, че ще го забави, но в определени случаи ще го направи невъзможен.
	Що се отнася до участието в съсобственост на притежателите на земи, върху които са построени отделни предприятия, обекти или пък по-големи промишлени предприятия, трябва да ви 3041.3. кажа, че тези хора ще бъдат обезщетени както по силата на Закона за селскостопанските земи, така и по силата на отделен компенсационен закон, с който се завършва цикълът на реституцията.
	Просто, ако приемем подобен член, с подобно съдържание тук сега, ние ще затрудним извънредно много приватизацията, а в определени случаи направо ще я направим невъзможна. Това е. Няма никакво уронване на интересите на бившите собственици, тъй като те ще бъдат компенсирани за своята собственост, нито пък за тези, които са притежавали имоти и които са възстановени по силата на Закона за връщане на собствеността върху одържавените градски имоти.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Мичковски. Господин Пандурски, вие искате думата за изказване или за реплика? Реплика ли искате?
	РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС, от място): Искам да се изкажа в подкрепа на госпожа Рашеева.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тогава вие имате изказване, а не реплика. Репликата е възражение. Нека госпожа Рашеева да вземе думата за дуплика и след това ще ви дам думата.
	Госпожо Рашеева, имате думата за дуплика. 3041.4.
	ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Това, което господин Мичковски каза, че по-голямата част от предприятията вече били преобразувани или щели да бъдат преобразувани, така че интересите на собствениците щели да бъдат защитени - просто не е истина. Само това мога да възразя. Това не е истина и няма да стане точно за тези предприятия, които са, така да се каже, най-примамливи за приватизиране.
	Що се отнася до това, че собствениците щели да получат компенсации по един компенсационен закон, ние първо не сме го видели още този закон, не знаем под каква форма ще бъдат тези компенсации и дано не се окажат само едно добро пожелание.
	Искам само да напомня още нещо: че в програмата на Съюза на демократичните сили е записано и ние поддържаме, че реституцията ще върви преди приватизацията. А сега ни се предлага точно обратното.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Пандурски.
	РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Искам да подкрепя госпожа Рашеева в смисъл, че аз не съм юрист, но знам, че който е притежател на земя, той е притежател и на имота. Тъй като имотите са били насилствено отчуждавани и на тяхно място е било строено, смятам, че тези граждани имат пълното право да поемат в част от дял, в зависимост от цената на мястото.
	Другото нещо, което ме смущава, това е краткият срок, който се дава на бившите собственици на земя да предявят иск към дадения обект. Моля да се има предвид този срок. Предлагам той да бъде шест месеца.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма други за изказвания. Господин Размов поиска думата.
	КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Вземам думата, за да подкрепя предложението на госпожа Рашеева. На икономистите им е много лесно да боравят с икономически категории и да не се спъват от идеални части в собствеността, или от нещо друго. Но дайте да се разберем, какво предлагат те? Че собствениците щели да бъдат обезщетени с някакъв друг закон. Какво значи това? Или държавата да употребява свои средства, за да ги обезщетява, или да им се дадат някакви книжки под формата на бонове, които за нищо няма да им послужат. НЧ/ЛТ 3042.1. А тези хора са собственици на реална земя. Земя, върху която са построени някакви обекти - индустриални, хотели или нещо друго. Те първи имат право да участват в това предприятие. Така поне гласи правото, което господа икономистите забравят и искат да си служат с един много лек начин за приватизиране или за цяла продажба, без да зачитат правата на тия, чиято собственост е влязла в тези предприятия.
	Затова аз ви моля гласувайте за това предложение. То не само е справедливо, не само юридически е най-издържано, защото се отнася за права на собственост, а освен това отговаря напълно и на програмата на Съюза на демократичните сили. А ние сега искаме тази програма чисто и просто да я погазим.
	Моля ви впрочем да гласувате за текста!
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Българската социалистическа партия сигурно няма да гласува за вашата програма. Много голяма тежест дадохме на този текст, сякаш ще избираме президент.
	Думата има господин Джеров.
	АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата не като председател на Законодателната комисия и правя предложение за още една алинея към текста, който се гласува. Става дума за следното: Великото Народно събрание, когато преценяваше бъдещата законодателна дейност, постави мораториум върху имотите, отчуждени по Закона за едрата градска собственост. Виждате, в края на краищата се стигна до положителния вот на парламента и този мораториум свърши своята работа.
	В Народното събрание са внесени няколко законопроекта, които са свързани, евентуално ако бъдат гласувани, с възстановяване собствеността върху някои имоти. Струва ми се, че би било правилно именно тук, в този текст, защото връзката е налице, да поставим на разглеждане и гласуване следната алинея:
	"Налага мораториум за срок от 6 месеца от влизане на закона в сила върху обекти, в чиито дълготрайни активи влиза имущество на лица, от които е одържавено: по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти, по Наредба-закон за съдене от Народния съд, по Закона за събиране на данъците и други държавни вземания, Наредбата за събиране на данъци и такси, Наредбата за събиране на държавните вземания 3042.2. и Закона за събиране на държавните вземания."
	Аз ви обосновах причината, поради която предлагам на вашето внимание този текст. Така както са отразени, законите са в три насоки, но както ви казах, те са свързани с внесени в Народното събрание законопроекти.
	Този текст беше разгледан и от Законодателната комисия. Той беше внесен своевременно. Днес го обсъдихме, становищата бяха разделени. Умишлено не го поставихме на гласуване, за да може пленарната зала да се произнесе със своя вот. Благодаря ви. Предавам текста на господин Карабашев.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Васил Гоцев.
	ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! По текста, който предложи госпожа Рашеева и който аз поначало като идея споделям и винаги съм го споделял, изпитвам съществени колебания просто като юрист, които споделих и с нея. И те се състоят в следното. Тогава, когато предприятието е еднолично предприятие на държавата и тя не го приватизира чрез акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност, а го продава изцяло, ако трябва веднага да направим собственика съсобственик в сградите само, или съсобственик в земята, или в съоръженията - това е коректно от гледище на правото. Но това предприятие ще продължи да работи. Може никой да не го купи. Тогава вече, за да работят заедно, трябва или да кажем в самия закон, че се създава по силата на закона гражданско дружество, или че по силата на закона се създава акционерно дружество, или дружество с ограничена отговорност, което не сме казали, или поне сега не сме готови да го формулираме.
	От друга страна, не е съвсем вярно това, което казва колегата Размов. Аз горещо настоявах и приветствах собствениците на земя да получат акции. И много съм радостен, че това беше прието от нашия парламент. Но тук ние не даваме акции, а даваме съсобственост и опираме до същите трудности, които виждам.
	Поради това изхождайки от обстоятелството, че всъщност не може да върнем всичко, което се взе през тези 45 години (и убитите не можем да върнем), ще трябва да се задоволим с първата алинея, а при правенето на втория закон, който е в подготовка за обезщетенията - там тези хора да бъдат обезщетени така, както трябва. 3042.3.
	Изразявам това мнение с голямо съжаление, но просто като юрист не виждам как би функционирало по друг начин и приватизацията да върви.
	По второто, което се предложи от господин Джеров. Аз мисля, че трябва да се съгласим с този мораториум. Може да се възрази, че мораториумът ще стане с решение, а не трябва да стане със закон. Което може с по-малко - може да стане и с повече! А тук имаме закони, които струва ми се и от двете страни на парламента да няма различия - че има хора, които са невинно осъдени. Да оставим проблема как ще бъде решено това. Дали ще бъде решено по начина, който аз предложих и още няколко депутати или по пътя на прегледа, по който и представители от вас (от лявата страна) заявяват, че трябва да се допусне такъв преглед. Щом това е така, нека да дадем един мораториум за 6 месеца, за да не бъде това оневиняване, което би станало с последващ закон, просто една химера за тези хора.
	Аз приканвам народните представители от трите страни да гласуват за този мораториум. Благодаря за вниманието!
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Рашеева има думата за реплика.
	ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми колеги, тъй като по същество изказването на господин Гоцев беше в известна степен и реплика по отношение на това, което аз ви предлагам, бих искала да обясня веднага, че ако ние приемем този текст, който ви предложих, това не би създало ни най-малко трудности. Защото въз основа на този закон Министерският съвет ще издаде правилник. И няма никаква пречка в него да залегне разпоредба, която да урежда въпроса с тези дружества с ограничена отговорност или друга някаква форма.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожо Рашеева! Думата за реплика има и господин Размов. 3042.4.
	КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз като юрист за разлика от господин Васил Гоцев, когото много уважавам, не изпитвам никакви колебания и затруднения досежно формата на собствеността. Тук се развиваше идеята, че ако предприятието е с дялова собственост, например акционерно или някакво друго, просто нямало как да участва собственикът на земя примерно в тази дялова собственост. Това не е вярно. Става дума за един дълготраен актив, а този дълготраен актив ще се превърне в зависимост от това, какво представлява предприятието, или в идеална съсобственост, или в дялова собственост. Тоест ще се получат акции от предприятието.
	Така че аз не виждам абсолютно никакви затруднения в това отношение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Мичковски.
	АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз искам да подкрепя предложението, което направи господин Гоцев, а що се отнася до това, което господин Размов току-що каза, че няма никакъв проблем, проблемът е налице - с включването на тези хора като идеални съсобственици се елиминират част от най-важните техники за триватизиране, например търга. Трудността е огромна, затова аз ви призовавам: гласувайте за предложението на господин Гоцев. А към госпожа Рашеева искам да отправя една молба - да оттегли своето предложение. Собствениците на земя, върху която са построени промишлени обекти или пък други обекти, с нищо няма да нарушат собствените си интереси.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата проф. Михайлов.
	ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател.
	Най-напред, уважаеми дами и господа народни представители, искам да изкажа едно принципно възражение по тези допълнителни разпоредби. Когато се обсъждаше въпросът за реституцията, там позицията на управляващите и в Икономическата, и в Законодателната комисия беше, че ще трябва да се реституира само това, което е налично, което не е продадено, не е преминало в трето лице. А що се отнася до обезщетението, това ще стане с общ закон СтБ/ЛТ 3043.1. и ще се отнася за всички случаи. Сега позицията се смени. И днес ние, в Законодателната комисия бяхме свидетели как се предлагаха текстове за реституиране, а не за приватизация. Това ще спъне приватизацията, ще спъне реформата, ще я блокира и фактически този закон няма да може да се приложи.
	Що се отнася до това, че трябва да се реституират отделни части на собственост в по-големи формирования на предприятия, струва ми се, че това е и нереално, и невъзможно. Още по-малко е възможно предложението на господин Гоцев да се реституират имуществата, които са конфискувани по Закона за Народния съд. Известно е, че господин Гоцев е знаменосец в борбата за реванширане на онези сили, които бяха осъдени с Народния съд. Дали има грешки в този Народен съд, или няма, това е въпрос, който трябва да се поправи по съдебен ред, а не да се поправя чрез закон. Но сега въпреки внесения Закон за обявяване за недействителна Наредбата-закон за Народния съд, се внася друго предложение, в което отново се решават тези въпроси за реституирането, които са включени в Законопроекта за обявяване на недействителна Наредбата-закон за Народния съд. Според мен това е един начин да се вкарат на части решения, които поначало са противозаконни и противоконституционни. Когато стигнем до Наредбата-закон, тогава ще кажем и законността, и противозаконността, и реда, по който трябва да се решат несправедливо решените въпроси. Но сега, в този закон да се приеме, извинете, но аз смятам това за израз на един пълен реваншизъм.
	Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Михайлов.
	Има думата Станка Величкова.
	СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПСБСП): Аз се обръщам към господин Джеров и го моля да оттегли своето предложение. Смятам, че то трябва да бъде оттеглено поради няколко причини.
	Първо, защото все още законопроектът за обявяване недействителността, както са нарекли законотворците, на Наредбатазакон за съдене от Народния съд, не е влязъл в парламентарна дискусия и ние не знаем съдбата на този проект, изхода на този законопроект.
	Второ, ако се гласува сега това предложение, този именно текст на господин Джеров, то следва, че ние предрешаваме изхода 3043.2. на законопроекта и легализираме неговото съдържание.
	Трето, според мен, господин Джеров, не ви виждам в залата, но се надявам, че ме чувате, предложеният текст е едностранчив. Той абсолютизира лични интереси и дава възможност за възстановяване на несправедливостта под формата на справедливост.
	Защо смятам, че ще се възстанови несправедливостта? Защото ако вземем например разрушенията, предизвикани от т.нар. навремето "символична война" на САЩ и Великобритания, те са достатъчно големи. И питам аз: как ще бъдат възстановени имотите на тези пострадали хора?
	Второ, имуществото на евреите, които много добре знаете, че са над 9 милиарда лева, кой ще ги възстанови?
	Трето, вложения от евреите принудителен труд в създадените от българските власти и Комисарството по еврейските въпроси трудови лагери кой ще обезщети?
	Четвърто, конфискуваното имущество на онези, чиито деца бяха осъдени по военнонаказателните закони като противници на монархофашистката власт? И така нататък, и така нататък.
	Изтъквам тези твърде фрагментарни аргументи, за да докажа моята теза, че подобно предложение е едностранчиво и то дава възможност за възстановяване на несправедливост. Нещо повече, едно такова предложение, дами и господа, ако ние го приемем, означава, че най-безпардонно ще ревизираме Парижкия мирен договор, ще ревизираме Съглашението от 28 октомври 1944 г.
	РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Хайде, стига!
	СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПСБСП): Не ми викайте "Стига!", трябва да знаете, че е така. А като не знаете, съм длъжна да ви просветля. И следователно всички международни клаузи.
	Питам: кой ще възстанови вашият труд, моят труд, защото знаете много добре, че до 1986 г. ние изплащахме включително и всички задължения на царската фамилия. Нека да знаят тези, които пледират евентуално за възраждане на монархизма. Кой ще възстанови онова, което Германия трябваше да заплати на България? (Шум и реплики на недоволство в мнозинството)
	След като се успокоите, ще ви кажа, дами и господа, за да бъда чиста пред съвестта си и пред съвестта на българския народ, че подобно предложение във времето, когато и вие искате 3043.3. да влезем в Съвета на Европа, е аморално! Вие правите всичко възможно да не влезем в Съвета на Европа, ако гласувате подобен текст, предложен от господин Джеров.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за реплика господин Георги Петров. 3043.4.
	ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Аз имам реплика към преждеговорившата, която каза, че ние сме изплащали царските задължения до 1976 г. Госпожо, а кой ще изплаща вашите 12 милиарда, които вие направихте по време на комунизма, на вашето управление? Поради вашето некомпетентно и некадърно управление? Отговорете ми на този въпрос? Кой ще изплати тези 12 милиарда долара, които ние дължим на западните страни? Защо не се сетите за тях, които вие направихте, през вашето 45-годишно управление? Защо не ми отговаряте на това? Кажете? 12 милиарда, кой ще ги изплати? Пак повтарям.
	РЕПЛИКА ОТ ПСБСП: БЗНС.
	ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Не БЗНС "Никола Петков". БЗНС "Нико-  ла Петков" беше вкаран в затвора от вас. Знаете, господа комунисти! Беше вкарано в затвора 1945 - 1947 г. И вие искахте да управлявате сами. И управлявахте 45 години и видяхте докъде докарахте България! До кривата круша! Нали видяхте докъде я докарахте! А сега пак искате власт. Няма да я бъде! Народът няма тази къса памет, която вие смятате, че има. Няма да стане. Вие ще бъдете вечна опозиция, запомнете го това! Ето това ще бъде!
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за ташина в залата. Господин Георги Петров е лидер на регистрирана организация "Никола Петков" към СДС.
	Имате думата, господин Гоцев!
	ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да отговоря само на госпожата, която говори преди господин Георги Петров.
	СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПСБСП, от място): Казвам се Величкова, даже и името ми не успяхте да запомните.
	ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Просто съм го забравил, то е във връзка с възрастта.
	Аз не съм историк като вас, но съм проучвал материалите на Народния съд. В Народния съд никъде не е казано, че царската фамилия имала задължения, а от материалите от онова време ще се види, че България излезе от войната, на която Германия й беше длъжник с 2 милиарда лева.
	Днес ние излизаме от кризата с едно задължение на България с 11 милиарда лева. Правете сметк кои правителства са вършили  по-добре своята работа. ББ/ЛТ 3044.1.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Трета реплика има ли?
	Господин Шотлеков, моля!
	ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Аз мисля, че госпожа Величкова не е разбрала точно предложението на господин Джеров. Не става въпрос за реституция на тези имоти, за връщането им на тези лица. Тук се направи едно предложение да не бъдат приватизирани за срок до 6 месеца, тъй като има внесен законопроект. Ние ще трябва да го гледаме така или иначе. В зависимост от решението, което ще вземе парламентът за отменянето или не на закона, тогава може да се постави въпросът за реституция, за обезщетение и т.н. И тъй като тези обекти може би някъде реално съществуват, затова справедливо е те да не бъдат приватизирани в момента с оглед висящността на тяхното положение.
	Ето защо аз искам просто да ви поясня за какво става дума в крайна сметка.
	И понеже така или иначе правя реплика, искам да ви кажа също, че не може да говорим за някакъв мораториум, а в преходните и заключителни разпоредби просто трябва да запишем, че не могат да бъдат приватизирани за срок до 6 месеца тези обекти, за които става въпрос в предложението на господин Джеров.
	Благодаря ви за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Станка Величкова има думата за дуплика.
	СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПСБСП): Дупликата ми ще бъде в този порядък, че страшно нещо е, когато човек сам иска да бъде несвободен. А това значи, че не иска да чуе аргументите на своя опонент.
	Дами и господа, вие явно в случая, опонирайки ми, и особено господин Гоцев, който е решил да изучава добре историята и аз съм му много благодарна за това, правете разлика между историческо време и политическо време.
	Моят многоуважаем учител - господин Добрин Спасов, ми е казвал, че... (шум от блока на СДС и ДПС, възгласи "У-у-у") ...че по логиката се сравняват сравними понятия. Така че вие подменяте основния въпрос. Вие не умеете да водите дискусия. Нищо общо няма това, което аз ви казах, с популисткия аргумент на господин Гоцев. Затова аз го отклонявам и не му отговарям. 3044.2.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожо Величкова, има думата господин Константин Тодоров.
	КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Колеги, минахме към историята, което означава, че сме изчерпали аргументите.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Откъснахме се от закона напълно.
	КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Двете тези бяха достатъчно обстойно защитени - и едната, и другата. Предлагам да прекратим дебатите и всеки народен представител да каже мнението си с вота си.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожица Дърева, зад вас имаше колежка, която вдигаше от по-рано ръка.
	Кажете противното, макар че по правилник...
	ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Аз искам да кажа противно становище на току-що предложеното, поради простата причина, че не е постъпено коректно от страна на Законодателната комисия.
	Тъй като по предложения текст от господин Джеров самата Законодателна комисия не е взела никакво решение.
	Второ, този текст не е раздаден на народните представители.
	Трето, на първо четене не е поставен този проблем.
	Четвърто, странно защо в предложения от господин Джеров текст се съчетават имущества на хора, засегнати както от Народния съд, така и от Закона за спекулата. Аз мисля, че това съчетание е странно.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кажете по процедурния въпрос, много ви моля. Кажете по процедурния въпрос!
	ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Аз говоря по процедурата.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е по процедурата това.
	ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Имам и процедурно предложение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Процедурно предложение беше за прекратяване на разискванията.
	ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Имам процедурно предложение. Използвам това, че съм на трибуната (неодобрителни възгласи и шум от блока на СДС и ДПС).
	Ако вие се съгласите да гласуваме сега този текст, аз правя процедурно предложение да не обсъждаме този проблем, докато народните представители не декларират писмено какви са техните 3044.3. лични интереси от текста, внесен от господин Джеров. (Ръкопляскания от блока на ПСБСП)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на госпожа Дърева.
	Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Константин Тодоров за прекратяване на разискванията по този член.
	Резултатът: от общо гласували 193 народни представители, 100 са гласували за, 93 - против, няма въздържали се.
	Господин Карабашев, докладвайте! Алинея 1 на – 13. Предлага се само една поправка от господин Пандурски. Така ли беше, господин Карабашев! Моля за внимание!
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Господин Пандурски предлага в ал. 1 и 2 срокът от 2 месеца, съответно двумесечния срок, или срокът от 2 месеца, в зависимост от формулировката, да бъде изменен на 6 месеца.
	Преди да гласувате обаче, искам да изясня за какъв срок става дума. Става дума за срок не от момента на влизането на закона в сила, а от момента на приемането на решение за приватизация на съответен обект. Тоест бившите собственици, на които им се възстановява собствеността, имат възможност, първо, до момента на обявяване на приватизацията да предявят своите претенции и след това вече започва да тече този двумесечен срок. Затова господин Пандурски не е прав, че срокът е къс.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пандурски, ще оттеглите ли вашето предложение?
	РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС, от място): Оттеглям го.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Оттегля се.
	Срокът не е фатален.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Оттегля го. Благодаря на господин Пандурски!
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да гласуваме ал. 1. Гласуваме текста на ал. 1.
	За процедурен въпрос ли? Заповядайте, господин Орсов!
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Аз настоявам пред вас, господин Кадир, така, както поставихте на гласуване процедурния въпрос за прекратяване на разискванията, да поставите на гласуване и другото процедурно предложение, което госпожица Дърева направи. 3044.4.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво беше то?
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Не си ли записвате, господин Кадир?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, проверете дали е процедурно предложение, за да го поставя на гласуване!
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Беше направено предложение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви се, господин Орсов!
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Беше направено предложение относно реда, по който да продължи гласуването и работата на събранието. Така че аз настоявам пред вас да поставите на гласуване това предложение, което госпожица Велислава Дърева направи, и тогава да пристъпим към гласуване по същество на текстовете от законопроекта за приватизацията.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз считам, че това не е процедурно предложение, което изложи госпожа Дърева!
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП, тръгвайки си от трибуната): Считате или не, трябва да го поставите на гласуване.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви се, кои са процедурни въпроси, са посочени в правилника, господин Орсов. Намерете ми къде е точно и ми кажете. След това ще го гласуваме. Намерете го във вашия правилник.
	Кажете на мен, кажете на мен, понеже на мен не ми е ясно (господин Златимир Орсов се обяснява с господин Кадир извън микрофоните).
	Госпожа Дърева може да иска аз да си сваля сакото, когато водя заседанието. Процедурно предложение ли е това? Това също е редът.
	Много ви моля, напуснете трибуната, много ви моля. (Ръкопляскания и одобрителни възгласи от блока на ДПС и СДС)
	Вие направо се подигравате със законопроекта.
	Господин Карабашев, продължавайте!
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следват допълнителните текстове, които се предложиха от госпожа Рашеева и господин Джеров.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Народният представител не може да бъде задължен да направи декларация извън това, което е посочено в Конституцията. Много ви моля, незаконни, противоконституционни предложения не се гласуват в парламента. 3044.5.
	Казва се в кои случаи да се правят декларации.
	(Госпожа Нора Ананиева иска думата) Нека да гласуваме текста, тогава ще ви дам думата.
	Моля ви се, аз не мога да изменя Конституцията, госпожо Ананиева. Не мога да изменя Конституцията! Аз не съм Снежана Ботушарова, когато седне Снежана Ботушарова - може.
	Господин Карабашев, продължавайте, моля ви се!
	Давам думата на госпожа Ананиева като председател на парламентарна група. (Неодобрителни възгласи от блока на СДС и ДПС) 3044.6.
	НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми господин Кадир, благодаря ви за това, че спазихте точно правилника. Благодаря и на колегите за възторга.
	Мосля, че доста лекомислено се отнасяме към сериозни въпроси. Става дума за една световна практика, която ние пренебрегнахме, световна парламентарна практика. Тази практика изисква при гласуване на въпроси с имуществен характер депутатите, които по Конституция, господин кадир, са представители на интересите на целия народ, предварително да декларират имат ли или нямат имуществен интерес от гласувания текст. В противен случай ние ще продължим печалната практика да се гласуват именно в това Народно събрание закони за хикс, за игрек, за зет, седящи в дясната страна на залата. И струва ми се, че точно сега, когато законът е не толкова политически, колкото е мотивиран от икономически интерес и може би той движи част от депутатите на Съюза на демократичните сили, би следвало да се съгласите с това предложение.
	Аз искам да ви припомня икономическото съдържание мотив на този прословут законопроект, който в последния си текст казва, че изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.
	И, второ, искам да помоля господата да преценят следното обстоятелство. Когато стана този разговор - не особено приятен, в парламента и в обществото господин министър-председателят Филип Димитров заяви, съобщи при първия въпрос, който му беше зададен при това в Париж, на международната общественост, че този законопроект е внесен от група депутати и правителството не се ангажира с него. Ако тръгнете по такъв лековат начин да гласувате чрез този текст един законопроект, който не е внесен още в парламентарната зала, би означавало да гласувате по същество едно недоверие на министър-председателя.
	Трето, искам да ви обърна внимание върху факта, че гласуването на този текст извън всички процедури, извън процедурата, изисквана за разпространение на текста, за обсъждане и становище на Законодателната комисия и всички останали изисквания, включени в правилника, точно в този момент, преди 5 и 7 май, не може да бъде интерпретирано по друг начин освен като опит да се помрачи този празник, който очакваме всички (възражения в СДС). И можете МЦ/ЛТ 3045.1. да бъдете убедени, че ние ще дадем мандат на своите представители в делегацията на Съвета на Европа да разпространят като официален документ гласувания от вас текст.
	Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожа Ананиева. Госпожица Русева. Госпожице Русева, можем ли да изменим ние приетата Конституция и приетия правилник, само на това отговорете.
	ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Аз няма да играя ролята на злата вещица и пророчица за бъдещето на българския народ (възражения в БСП, оживление в СДС). Благодаря, не желая такава голяма чест, каквато си позволи ръководителката на нерегистрираната парламентарна група, на която вие дадохте думата. Искам да й кажа само, че това вероятно, което е научила, че е била такава парламентарната практика, сигурно е било в някои демократични парламенти, а не в този, на който ние бяхме свидетели 45 години.
	Освен това искам да й напомня Конституцията, в която е казано в какво се заклеват народните представители и какви права и задължения имат те. Искам да й припомня и нашия правилник, където точно е казано какви декларации са задължени народните представители да подадат. И ние подадохме такива какво имущество притежаваме, движимо и недвижимо, и какви влогове имаме. И моля да престанат да си правят евтина соцкомунистическа пропаганда от микрофоните на Народното събрание за това, че дясната половина е представителка на наследници, на засегнати от Народния съд или други такива, както вие ги наричате реституирани. Аз много им благодаря, защото ми преписаха едно много голямо наследство, което за съжаление не е мое, като използваха само моята фамилия. За съжаление това не е така и не съм сред тези. Ние, които сме седнали от тази страна, сме дошли в името на една идея и с една програма, която е известна на целия български народ. Няма защо вие да му обяснявате кои сме ние. Той ни е избрал, защото знае кои сме.
	Също така неведнъж съм имала случаи да кажа, че когато тази група БСП се изказва, винаги има една много голяма демагогия, от която тя, носителка на собственото си комунистическо минало, не може да се отърве. Това беше пълна демагогия, че сега ако 3045.2. ние гласуваме този текст за така наречения мораториум, то това щяло да предреши съдбата ни за Съвета на Европа, щяло да предреши и този законопроект дали да се приеме или не.
	Господа и дами! Когато се гласува мораториум във Великото Народно събрание за обектите, отчуждени по едрата градска собственост, още не беше внесен даже законопроектът за връщане на одържавеното по едрата градска собственост. Ето защо сега няма никаква пречка и не се предрешава нищо, тъй като става въпрос само за забрана от шест месеца за приватизация на тези обекти. Ако в тези месеци даже не бъде приет законът, тя просто            ще отпадне. Аз много моля, когато се изправяме тука да говорим за сериозни неща, да имаме малко достойнство и отговорност към хората, които са ни избрали и чакат един много важен закон, за който ви призовавам да пристъпим към гласуване.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Господин Джеров, вие какво? Въпросът е ясен, да гласуваме.
	АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Учудва ме моралът на някои хора, които считат, че когато се направи от мене законодателно предложение, търся себе си да уредя. Това, което предложих преди малко за мораториума, нито мен засяга, нито моите близки, нито баща ми, нито някой близък мой е съден от Народния съд. Така че това предложение направих като законодател, а не за да уреждам себе си. Не съм влязъл в парламента, за да създавам на себе си нещо.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Лични обяснения в края на заседанието. Моля, господин Карабашев.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми колеги! Нека успокоим тона малко.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за спокойствие в залата, гледайте пряко в таблото.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да подходим професионално към сложните проблеми, които предстои да решим.
	Госпожа Рашеева предлага създаването на две нови алинеи, които да станат ал. 2 и 3, а досегашната ал. 2 да стане 4, а предложението на господин Джеров да стане 5 алинея.
	Първо, ще прочета предложенията на госпожа Рашеева, които ще помоля господин председателстващия да подложи на гласуване. 3045.3.
	Алинея 2: "Когато собствеността на лицата по предходната алинея не е възстановена по силата на Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти и техен недвижим имот е част от дълготрайните активи на предприятие или обособена негова част, което се приватизира, собственикът има право на идеална част от предприятието, съответстваща на стойността на тази част, която е била одържавена към стойността на цялото предприятие. Същото право получават и собствениците на земя, визирани в чл. 18, ал. 2 на този закон."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Само ал. 2 да гласуваме първо. Какво е отношението на Икономическата комисия, вашето отношение какво е към текста?
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Икономическата комисия не е разглеждала този текст, той по-късно постъпи.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски взе отношение, доколкото знам.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Този текст не е разглеждан от Икономическата комисия, разглеждан е текстът, който ви предлагаме в ал. 1 - за синхронизиране на реституцията с приватизацията. Тук има направени някои допълнения. Те днес бяха разглеждани в Законодателната комисия, която обаче не взе категорично становище.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А вие, вашето отношение?
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Отношението на Икономическата комисия вече бе изразено от нейния председател господин Мичковски.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: вашето лично отношение, господин Карабашев?
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Моето лично мнение е, че подобна процедура ще усложни протичането на приватизационния процес.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или вие казвате да се гласува с червено, доколкото разбрах. Така ли? (Възражения от залата) Това предлага, негово становище е. Моля ви се без смях в залата, за да могат да се ориентират народните представители. Изразете вашето становище, вие сте председател и докладвате, моля ви се. (Възражения от госпожа Рашеева) 3045.4.
	Какво, госпожа Рашеева, гласуваме вашия текст. Текста го чухте.
	ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Къде е текстът? (Възражения в БСП)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, отменям гласуването. Създава се объркване в гласуването. Първо, гласуваме текста на ал. 1. Направихме процедура по ал. 1. Гласувахме ли изменението, господин Карабашев?
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Не, изменението беше оттеглено от господин Пандурски. По ал. 1 няма предложения.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пандурски оттегли изменението. Моля, гласувайте за ал. 1 - който текст е пред вас, без промяна на ал. 1. Госпожице Дърева, без промяна на ал. 1. Гласуваме текста на ал. 1.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Това е текстът, който се предлага от Икономическата и Законодателната комисия.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме текста на ал. 1.
	Общо гласували 203, за - 110, против - 70, 23 се въздържат.
	Алинея 2 чухте. 3045.5.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Понеже има известна неяснота, да се уточни. Текстовете, които предлага госпожа Рашеева, не изключват двата текста, които са предложени в раздадения ви текст по – 13. Те са допълнение. Казвам го, защото виждам, че има неяснота.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Затова ще гласуваме първо ал. 2, както предлагате. Ако се приеме.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Затова пък гласуваме предложението на госпожа Рашеева и едва тогава - ал. 2 от предложения, от този текст. Защото ако се приемат предложенията на госпожа Рашеева, тя ще стане четвърта алинея.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за нова ал. 2 текста, предложен от госпожа Рашеева.
	ДЕПУТАТИ ОТ ПСБСП: Къде го този текст?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Чухте го текста. От един час говорим само по нейните текстове. Чухте го така, както ви беше прочетен преди малко за четвърти път от господин Карабашев.
	Резултат: от гласували общо 206 депутати, 42 народни представители - за, 142 - против, 22 се въздържат.
	Отхвърля се първото предложение.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: В такъв случай третата алинея, която предложих...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма трета алинея.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Така. Втората алинея, която предложи госпожа Рашеева, няма да се гласува, защото...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма смисъл да се гласува, защото е свързана с предходната алинея, която беше отхвърлена.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Подложете на гласуване ал. 2 от основния текст.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате основния текст пред вас текста на Икономическата и на Законодателната комисия. Моля, гласувайте, госпожа Ананиева, със зелено.
	Резултат: от общо гласували 196 депутати, 105 са гласували за, 66 - против, и 25 се въздържат.
	Приема се текстът на ал. 2, предложен от Законодателната комисия.
	Вие, господин Премянов? МР/КП 3046/1.
	КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): От името на нашата парламентарна група и заради всичко това, което изповядва социалната демокрация, искам да ползваме правата си по правилника за почивка - за прекъсване на заседанието и в тази почивка да ни бъде раздаден текстът на предложението на господин Джеров.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: ДПС няма нищо против. Имате почивка. Колко време искате - половин час ли?
	Почивка до 17,00 ч.
	След почивката - никакви декларации!
	Обявявам почивка до 17,00 ч. 3046/2.
(След почивката)

	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължаваме заседанието. В процес на гласуване сме.
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Процедура.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Каква процедура, господин Орсов?
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Искам думата.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Орсов по процедурата.
	ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа! Вземам думата по процедурата. И онова, което ще кажа, действително е свързано с нея, тъй като се отнася до едно конкретно нарушение на реда за провеждане на заседанията, който нашият правилник предвижда. Този ред е уреден в чл. 68, ал. 2, който поскоро допуска на второ гласуване само онези предложения, които са постъпили в писмена форма до началото на обсъждането.
	Ето защо аз считам, че внесеното предложение от господин Джеров не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 2, тъй като е постъпило днес, а второто гласуване на законопроекта за приватизацията започна много отдавна. Дори да се приеме, че то е започвало на пет пъти, тъй като беше раздаден на пет части, дори и това да се приеми, предложението на господин Джеров не отговаря на чл. 68, защото е внесено днес, а обсъждането на тази пета част, за която става дума, също започна днес.
	Ето защо аз Ви призовавам, господин Кадир, изобщо да не го поставяте на разискване и на гласуване, тъй като в противен случай бихте нарушили чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. А аз съм убеден, че Вие се стремите точно да го спазвате, за което и постоянно призовавате народните представители. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря за комплимента, господин Орсов.
	Господин Джеров, понеже се засегна за Вашия проект кога е внесен, как е внесен, при второ четене се обсъждат само предложения, постъпили в писмена форма до началото на обсъждането.
	АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Мисля, че бях точен в доклада си. Този текст беше внесен още тази сутрин в 10,00 ч. в Законодателната комисия. И тя го обсъди точно така, както го докладВБ/КП 3047/1. вах пред вас. Днес в 10,00 ч. (Възражения от опозицията)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карабашев, моля, прочетете текста.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "– 13. Ал. 3. Не могат да бъдат приватизирани за срок до 6 месеца от влизането на закона в сила обекти, в чиито дълготрайни активи влиза имущество на лица, от които е одържавено по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула или по незаконен начин имоти (възражения от опозицията), по Наредба-закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличане България в световната война (ръкопляскания от опозицията) срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, и по Закона за събиране на данъците и други държавни вземания, Наредбата за събиране на данъците и таксите, Наредбата за събиране на държавните вземания и Закона за събиране на държавните вземания."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви, гласувайте текста на – 13, ал. 3, предложен от господин Джеров, нова ал. 3.
	Отхвърля се предложението.
	(Ръкопляскания от опозицията, чиито народни представители стават прави)
	Много ви моля, не сте на митинг, а в българския парламент.
	Гласували общо 173, за - 81, против - 99, 3 се въздържат.
	Продължавайте, господин Карабашев!
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "– 14. Ал. 1. В търговски дружества с 30 и повече на сто държавно или общинско участие не се допуска намаляване на това участие без съгласието на органа по чл. 3. Това ограничение не се отнася за случаите по чл. 18.
	Ал. 2. Юридически лица с 50 и повече на сто държавно или общинско участие не могат без съгласието на органа по чл. 3 да извършват продажби или отдаване под наем на свои дълготрайни активи, чиято стойност надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните им активи."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
	Предложения няма, направо да грасуваме.
	Имате предложение, колега? Заповядайте! 3047/2.
	ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми колеги! Искам да ви обърна внимание върху ал. 2. Идеята на тази алинея е доста справедлива. Но аз изразих своите резерви и в Законодателната комисия, а именно, че след като се цели предприятия, които са почти изцяло с държавно участие, да не могат да отдават под наем своите дълготрайни активи или пък да ги продават, с което да спират приватизацията, което е правилно. Ние обаче регулираме един друг въпрос - смесени дружества, в които има преобладаващо държавно участие и които например нямат право, забранява им се без разрешение на държавен орган да продадат някакво свое оборудване, което в редица случаи е внесено като дялово участие от самия чуждестранен участник.
	Според мен тази материя трябва да се уреди в този закон, който урежда правомощията на държавата по управление на нейното участие в дружеството, и чрез тези гласове, които са над 50 на сто, тези органи могат да спират продажбата или отдаването под наем.
	Забележете, възниква случаят, в който има едно смесено дружество, което заварва един режим. И сега му се казва: "Ти можеш да извършваш сделки на разпореждане само с разрешението на държавата."
	Аз се опасявам от такава насока на закона, поради което ми се струва, че за този момент ал. 2 следва да отпадне, а съответният текст да влезе в режима за управлението на едноличните дружества с държавно участие, където включително се третира как те вземат решения в дружествата, в които участват.
	Следователно, за да резюмирам, идеята е добра, обаче начинът, по който е изразена, води до един неблагоприятен резултат, даже вреден, в една макар и малка част от случаите.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Ескенази, Вие предлагате ли някакъв друг текст на ал. 2? - Да отпадне ал. 2?
	ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Да.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля да бъдем кратки, за да може да минем на първо четене Закона за ветеринарното дело. 
	ПЕТКО ПЕТКОВ (СДС): Господин председателстващ, аз подкрепям идеята на господин Ескенази и правя още едно допълнение. Ако се възприеме ал. 2 да отпадне - приемам, но ако не се прие3047/3. ме нейното отпадане, правя една редакционна поправка.
	В третия ред, където е казано, че извършва продажба, "или" да се замени с "както и отдаване под наем на свои дълготрайни активи, чиято стойност надхвърля 5 на сто..." - да се извърши с 10 на сто.
	Мотивите бих казал. Защитава се отдаването под наем да бъде извършено с лекота от ръководството на предприятие, а се прави пълна забрана върху продажбата.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Петков.
	Колеги, повече предложения нямаме.
	Господин Карабашев, първо за отпадане на ал. 2. Ако отпадне, няма да се гласува второто предложение. Моля, гласувайте за отпадането на ал. 2.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да го коментираме.
	По принцип проблемът, който постави господин Ескенази, действително съществува. Идеята, която той окачестви като добра, би могла да представлява пък затруднение в някои случаи.
	Лошото е, че ако пропуснем тук този текст, нямаме уверение, че в нормативния акт, който ще регламентира управлението на държавното участие, той ще бъде залегнал. Но, разбира се, народните представители ще преценят какво да направят.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Който е за отпадане на ал. 2, моля да гласува. Господин Ескенази предложи да отпадне ал. 2 от текста, който имате пред вас. Гласуваме неговото предложение за отпадане на ал. 2 на – 14.
	Гласували общо 179, за отпадане - 35, против - 104, 40 се въздържат.
	Отклонява се предложението за отпадане на ал. 2.
	Ще гласуваме поправка на ал. 2.
	Кажете каква е поправката и къде.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Поправката, ако добре съм я схванал, е вместо "или" да бъде: "както и отдаване под наем", и вместо "5 на сто" - "10 на сто".
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По-важното е процентът. Дали ще бъде и, или!
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Отделно да ги гласуваме двете предложения. 3047/4.
	Първо, редакционната поправка. Това е в третия ред: "да извършват продажби, както и отдаване под наем".
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предлага се вместо "или" да бъде "и". Моля, гласувайте.
	Общо гласували 173, за - 96, против - 48, 29 се въздържат.
	Вместо "или", в текста остава "и".
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Както и".
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, "както и" остава в текста.
	Отменя се гласуването. Ще гласуваме "вместо или", "както и".
	Общо гласували 172, за - 98, против - 66, 8 се въздържат.
	И последната поправка на текста - вместо "5 на сто", е предложено да бъде "10 на сто".
	Моля, гласувайте.
	Общо гласували 180, за - 75, против - 94, 11 се въздържат. Остават "5 на сто".
	Гласуваме целия текст на – 14, ал. 1 и 2 заедно.
	Гласували общо 145, за - 111, против - 25, 20 се въздържат. 3047/5.
	Параграф 15, чета: "Ограниченията по чл. 15 се отнасят и за членовете на Министерския съвет". Предложения, господин Карабашев, има ли?
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Няма предложения. Фактически, уважаеми дами и господа, този текст вече сме го гласували, ако си спомняте, при надзорния съвет на агенцията.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще го гласуваме още един път, господин Карабашев. Ясно е.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Тук просто трябва да бъде гласувано на новото място.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме гласуваният текст да бъде на новото си място. Моля, гласувайте – 15.
	От общо гласували 176, за - 170, против - 1, 5 се въздържат.
	Параграф 16. Към – 16 ли ще бъде вашето предложение?
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Понеже има някои предложения, направени писмено, но не са във връзка с никой параграф, а – 16 е последният, нека да си ги защитят.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Премянов, не може ли по-късно да приемем тези текстове?
	КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП, отстрани на микрофоните): Не, систематичното му място е тук.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Систематичното място е тук. Направете предложението.
	КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Понеже преценявам, че систематичното място на моето предложение е между – 15 и сега предложения 16, с което фактически правя предложение за ново подреждане, за нов – 16.
	Припомням съдържанието на моето предложение, а то беше следното: "Разпоредбите на този закон да не се отнасят до организациите, които произвеждат продукция с военно предназначение."
	Мотивите за това предложение ги споделих при първото четене, когато направих реплика на едно от изказванията. Искам да ги припомня.
	В много държави се практикува правото на държавна собственост да се отнася към тези дейности и към тези производства. Нашият чл. 18 на Конституцията е предвидил също тази възможност. ВТ/ЛТ 3048.1. Смятам, че този отрасъл или подотрасъл на българската икономика много тясно опира до въпроса за държавния ни суверенитет и националната сигурност на страната. Това са въпроси, свързани с държавната политика и трябва да се осъществяват от името на държавата. Затова предлагам този текст да го прогласуваме.
	И на мен не ми е ясно с какви мотиви Законодателната или Икономическата комисия го е отхвърлила. Но аз припомням текста. Раздал съм го предварително. Той е кратък, моля да му обърнете внимание.
	И така: "Разпоредбите на закона не се отнасят до организациите, произвеждащи продукция с военно предназначение."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: "Не се прилагат" няма ли да е по-правилно? Господин Ескенази, имате думата за реплика.
	ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Три кратки възражения.
	Едното е, че понятието "организация" не означава нищо.
	Второто нещо е, че ако разпоредбите на този закон не се отнасят към тези предприятия, да ги наречем, това означава, че те могат по общия ред да бъдат продавани, тъй като щом като не върви по този ред, няма пречки да бъдат продавани дълготрайни активи, отделни цехове и т.н. Тоест включването в закона е гаранция, че ако бъде приватизирано, ще бъде приватизирано точно по този ред.
	Третото съображение е, че това представлява въвеждане, не знам по какви съображения, вместо Конституцията в този закон на един държавен монопол, срещу който аз нямам нищо против, обаче не е необходимо да се формулира така, вместо в Конституцията.
	И най-накрая, трябва да сме наясно, че този закон съвсем не означава, че след като се разрешава всичко да се приватизира, освен това, което е изключително държавна собственост, то обезателно ще се приватизира. Тук трябва да сме съвършено наясно.
	Нещо повече, затова е програмата за приватизация, в която се предвижда в кои отрасли ще се приватизира, в кои няма да се приватизира. Няма никакви пречки още при първата програма, която се внася, да се каже, че тази година, следващата, до 5 години няма да се приватизират предприятията от този отрасъл "Военна промишленост". 3048.2.
	А най-накрая, разбира се, съвсем накратко без аргументация трябва да имаме предвид, че има редица предприятия, които поначало нямат военно предназначение, но могат да произвеждат някаква продукция, която да се отнася към военното производство. Но това е най-най-последното съображение. Аз ви моля да обърнете внимание на първите три, които, според мен, решително показват, че няма нужда от такава норма, че държавните предприятия могат да си останат, че те са под контрола не само на Министерския съвет, но и на Народното събрание, защото то одобрява програмата, в която Народното събрание винаги може да каже: "Няма да се приватизира военната промишленост."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Ескенази.
	Реплика ли? Не допълнение към него. Моля ви, можете да направите само реплика. Допълнение - не! Изяснете въпроса, имате право на дуплика. Моля ви се, господин Премянов ще отговори.
	КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа народни представители, това, което господин Ескенази сподели като мнение по моето предложение, на практика не дава основание да го квалифицирам като мой опонент. По-скоро той е мой пропонент. И тай като той по същество няма възражения по смисъла на моето предложение нито от правна, нито от икономическа гледна точка, има опасност ние да подсилим гаранциите за това, че чрез тази мярка и чрез този текст ще направим една стъпка по отношение на нашето добро желание в новите условия в България да съхрани своя държавен суверенитет и да гарантира своята национална сигурност.
	Така че аз му благодаря. Той на практика ме подкрепи. И в този смисъл смятам, че нищо не пречи да подложим на гласуване този текст.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Досега как беше гарантиран нашият суверенитет като имахме много военни заводи, господин Премянов. Много ви моля, сега няма да имаме именно това нещо. Нека да бъдем лоялни.
	КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Аз приемам неговото съображение, че военното производство или досегашният подотрасъл, занимаващ се с това, трябва да се заеме и да се насочи и към конверсия. Но това, което аз предлагам, не противоречи на тази линия на развитие на досегашната военна индустрия. Само за тази продукция, 3048.3. която е с военно предназначение, предлагам да бъде обхваната в този текст, а не за предприятията, които произвеждат продукция, имаща гражданско предназначение. И аз съм за това, за конверсията.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Премянов. Изясни ми се въпросът. Нека да дадем най-напред думата на госпожа Рашеева като дама.
	ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми дами и господа депутати, при първото четене на този законопроект направих едно предложение, което продължавам да поддържам. И то е следното: да се гласува един нов – 16, сегашният – 16 да получи следваща номерация, който да бъде със следното съдържание: "Агенцията по приватизация публикува ежемесечно в "Държавен вестник" данни за извършените продажби относно продадените обекти, купувачите, цената и условията на плащане."
	Правя това предложение, защото считам, че българският народ трябва да знае какво е продадено, на кого е продадено и за колко е продадено. (Ръкопляскания в залата)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожо Рашеева. Господин Мухтанов.
	ТОШО МУХТАНОВ (ПСБСП): Аз съм от 15. Плевенски избирателен район.
	Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, тук колегата Премянов се позова на Конституцията, но този проблем има и законодателна уредба. През 1965 г. е допълнен Законът за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите и в чл. 3 е записано, че производството и търговията с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва от държавни предприятия и обществени организации.
	Мисля, че трябва да закрепим това положение и в този законопроект, и смятам, че такива съображения могат да бъдат изразени.
	Отбранителната промишленост със своята досегашна оценка 15 или 20 млрд. фондове представлява значителен интерес за много наши нови западни приятели. Те добре вече са я опознали и твърде много я харесват. Тя представлява част от това голямо нищо, за което много пъти ни обвиняват, че 45 години не сме го създали. И аз дълбоко съм убеден, че с чл. 5, който приехме в този закон, 3048.4. даваме възможност на западни кредитори да купуват част от нашите мощности, те няма да се насочат нито към нашата електроника, нито към нашето машиностроене, а ще проявят интерес да закупят част от нашата отбранителна промишленост. Всъщност тук се объркаха понятия за конверсията, за националния суверенитет. Става въпрос за националната сигурност. Тя има два стожера: армията и мобилизационният потенциал, който 90 на сто е концентриран в отбранителната промишленост.
	Затова аз ви предлагам да приемем този – 16 от допълнителните и заключителните разпоредби на закона, като упоменем изрично, че не могат да бъдат приватизирани предприятия, които произвеждат оръжие и боеприпаси в съответствие със закона, който цитирах.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Подкрепяте предложението на господин Премянов. Господин Мичковски, моля. Очертаха се вече становищата, нека да приключваме. 3048.5.
	АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Благодаря ви, господин председателстващ! Аз считам, че предложенията и аргументациите на господин Премянов и на господин Мухтанов са неоснователни и поддържам това, което предложи господин Ескенази. Няма никакви основания да се счита, че в закона няма гаранции чрез приватизационната програма, реда и процедурата за нейното приемане и одобряване от Народното събрание да не бъде защитен националният интерес в тази област. Така също няма никакво основание да се изолира тази най-добра част от българската промишленост от процеса на приватизиране. Програмата за приватизация, начинът на нейното приемане и санкциите на Народното събрание са достатъчна гаранция за това.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви! Думата има господин Папаризов.
	АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя предложението на госпожа Рашеева и да я помоля да го допълни със следното: "За тази цел регионалните бюра и общините са длъжни да предоставят ежемесечна информация на Агенцията по приватизация". Нека в тази агенция да влиза информацията за това, което са приватизирали общините.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Съгласна ли сте, госпожа Рашеева? Добре.
	Гласуваме предложението на господин Премянов. Господин Карабашев, прочетете текста.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Текстът, който предлага господин Премянов: "Разпоредбите на закона не се отнасят до организациите, произвеждащи продукция с военно предназначение."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
	ИВАН КУРТЕВ (СДС, от място): Господин Кадир, моля да проверите кворума в залата.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Защото вие сега се увеличихте затова ви съмнява залата.
	Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
	Гласували 189 народни представители. От тях 90 - за, 94 - против, 5 - въздържали се.
	Господин Премянов, вашето предложение се отклонява. НЧ/ЛТ 3049.1.
	Следващото предложение е на госпожа Рашеева с допълнението, направено от господин Папаризов. Прочетете текста.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Аз нямам текста. Госпожа Рашеева не го остави. Но Икономическата комисия също подкрепи това предложение и предложи един текст, който обаче за съжаление е пропуснат в Законодателната комисия. Той беше малко по-обширен. Аз ще го предложа него и ако госпожа Рашеева е против, няма да гласува за него.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви, гласува се текстът на госпожа Рашеева, а не на Икономическата комисия!
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Един момент, тъй като текстът, който се предлага от Икономическата комисия е в същия смисъл - само малко по-обширен. Става дума за органите по чл. 3, които да публикуват данни за сключените приватизационни процеси, а не само Агенцията по приватизация.
	Госпожа Рашеева, съгласни ли сте така? Да, добре.
	ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС, от място): Да, съгласна съм. Това включва и предложението на господин Папаризов.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Сега ще прочета целия текст: "Органите по чл. 3 публикуват ежемесечно данни за сключените приватизационни сделки".
	ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС, от място): "Въз основа на техни решения".
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Добре - "въз основа на техни решения".
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карабашев, текстът стана много икономически. Целта е да се публикува. Дали ще бъде предложението на госпожа Рашеева или на господин Папаризов мисля, че няма значение.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Понеже господин Папаризов говори за регионалните бюра - те са органи (вече това го приехме в главата за агенцията), те са органи и на агенцията, така че взетите от тях решения всъщност ще бъдат на едно от страна на агенцията. (Текстът се уточнява на трибуната)
	Текстът стана сборен и звучи по следния начин: "Органите по чл. 3 публикуват ежемесечно в "Държавен вестник" данни за извършените продажби относно продадените обекти, купувачите, цената и условията за плащане". 3049.2.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Устройва ли ви текстът, господин Папаризов и госпожа Рашеева? Да.
	Моля, гласувайте така прочетения текст!
	Гласували общо 183 народни представители. От тях 171 за, 7 - против, 5 въздържали се.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Това фактически става – 16.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Башикаров.
	ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, бих желал да привлека вашето внимание към един въпрос, който според мен е изключително важен и засяга както обществените интереси, така и интересите на българския бизнес и националния капитал. Става дума за следното: законът, който гласуваме, приема, че всички правни субекти, които получават право на стопанска дейност по Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции, ще участват в приватизация. И смятам, че това не се оспорва от никого.
	Въпросът е за реда и размера на тяхното участие, с което е свързано моето предложение. Аз подробно изложих моите аргументи на първо четене и предложих съответни текстове, които Законодателната комисия не е успяла да разгледа.
	Изхождам от факта, че смисълът на този закон, както аз го разбирам, е връщането на собствеността на анонимните собственици, т.е. на милионите хора, с чиито ръце е създадена тя. Както беше възстановена собствеността на бившите собственици чрез законите, които приехме за реституцията.
	Предвид ограничените финансови възможности на потенциалните участници в приватизацията спрямо носителите на чуждестранен капитал, очевидно правната уредба следва, отчитайки това фактическо икономическо неравенство, да въведе един по-справедлив ред с елементи на привилегия за българските участници граждани, представители на българския бизнес и националния капитал. Такива примери ние видяхме в законодателството на другите страни. Бих искал да напомня, че една Полша, която напълно либерализира външноикономическите си връзки, която възприе така наречената "шокова терапия" и т.н. - и тя възприе известни ограничения за чуждестранното участие в приватизацията. Чехословакия също, също така и други страни. 3049.3.
	Изхождайки от тези съображения смятам, че се налага едно допълнително регулиране на участието на чуждестранния капитал с оглед установяване на един по-добър баланс.
	Във връзка с това предлагам на вашето внимание и моля настоятелно, да бъдат гласувани следните текстове. Не мога да определя систематичното място на тези текстове. Може би господин Карабашев ще ми помогне по-нататък. Те се състоят от две алинеи.
	"Ал. 1. Всички правни субекти, които получават право на стопанска дейност по Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, имат право на участие след провеждането на първия кръг на търговете за продажба на предприятия и търговски обекти.
	Ал. 2. Правните субекти по горната алинея имат право да закупуват до 30 на сто от дяловете и акциите на приватизираните обекти. Придобиване на право на покупка над 30 на сто се разрешава от органа по чл. 3."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Башикаров! Думата има господин Асен Мичковски за реплика. 3049.4.
	АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители, това предложение на господин Башикаров е старо и беше направено още по време на обсъждането на първите варианти на Закона за приватизация. Той го подновява със старите си аргументи.
	Искам да ви кажа, че ако сложим подобни ограничения за участието на чужди инвеститори в страната и по такъв начин влошим допълнително привлекателността на страната ни като инвестиционно поле и център, който би могъл да акумулира в себе си чужд капитал, с това ние няма да направим нищо добро за българската икономика. Плюс това въвеждането на подобни ограничения, особено за участие само във втория кръг на търговете, винаги може да бъде преодоляно чрез система на подставени лица, чрез заобикаляне на тази законова бариера. Така че тя само би утежнила процеса на приватизиране, би утежнила тази техника на приватизиране чрез търг и в крайна сметка няма да доведе до искания резултат.
	Що се отнася до второто предложение над определен процент придобиване на чужда собственост да се иска разрешение на някакви органи, това също би довело до забавяне на процеса на приватизиране и привличането на чужд капитал. На мен ми се струва, че подобни предложения нямат място поне засега по отношение на привличането на чужди капитали в страната. Нямат, защото за съжаление България се намира на опашката от гледна точка на интереса на чуждия инвеститор. А ние имаме въпиюща нужда от привлизането на чужди капитали.
	Затова, уважаеми колеги, аз ви призовавам да не гласувате за направените от господин Башикаров предложения за изменение и допълнение в текста.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Мичковски.
	Други предложения? Няма.
	Има думата за дуплика господин Башикаров.
	ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПСБСП): Ще бъда много кратък. Бих желал да напомня само, че аз не съм против чуждестранните инвестиции, преките инвестиции, както ги разбирам аз, и тяхното участие в производствената дейност в широкия смисъл на думата. Тук искам още веднъж да повторя: става дума за реда и размера на участието СтБ/ЛТ 3050.1. на чуждестранния капитал в процеса на приватизацията. За това става дума. И смятам, че моето предложение в никакъв случай не противоречи на пазарните принципи, на принципите на пазарната икономика, които освен икономическа ефективност изискват и съответната етика. Сега ние поставяме законодателната основа на трансформирането на държавна собственост в частна и при условие, че тя правилно и достатъчно широко е разпределена между максимален брой участници, това ще стимулира прехода към пазарна икономика, а частната собственост ще защитава човека като свободен член на едно свободно общество, ще защитава и принципите на демокрацията. За това става дума.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Господин Карабашев, имате думата.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Текстът, който предлага господин Башикаров, е в две алинеи.
	"Ал. 1. Всички правни субекти, които получават право на стопанска дейност по Закона за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, имат право на участие след провеждането на първия кръг на търговете за продажба на предприятия и търговски обекти.
	Ал. 2. Правните субекти по ал. 1 имат право да закупуват до 30 на сто от дяловете и акциите на приватизираните обекти. Придобиването на право на покупка над 30 на сто се разрешава от органа по чл. 3."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста, предложен от господин Башикаров.
	От общо гласували 193, за - 92, против - 100, въздържал се 1. Отхвърля се предложението.
	По-нататък.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващият текст е – 17. Той става – 17, тъй като приехме друг – 16 и това налага преномериране на параграфите.
	"– 17. Ал. 1. Министерският съвет до 30 октомври 1992 г. приема правилник относно реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията.
	Ал. 2. Министерският съвет приема правилник за реда и начина за изразходване на средствата по фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия. 3050.2.
	Ал. 3. Министерският съвет приема правилниците и наредбите по чл. 16, ал. 2; чл. 22, ал. 2; чл. 23, ал. 3; чл. 24; чл. 28; чл. 30, ал. 2."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Спас Мулетаров.
	СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! С този параграф ние създаваме един прецедент, който досега в нашето законодателство не е съществувал. Обикновено, когато се приема един закон и се прецени, че за неговото прилагане трябва да се създаде правилник и наредба, накрая с една разпоредба се посочва органът, който следва да ги издаде. Сега с трите алинеи на този параграф ние предвиждаме Министерският съвет да издаде осем отделни правилника и наредби за прилагане на отделни текстове от закона.
	Първо, това е неправилно с оглед на тенденциите, които съществуват, за кодифицирано законодателство, второ, това ще затрудни изключително много всеки, който трябва да търси и прилага тези подзаконови нормативни актове.
	Ето защо аз предлагам този параграф да остане с еднаединствена алинея, в която да се приеме, ако е необходимо да има отделен правилник за ал. 1, за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, да бъде: "Министерският съвет приема правилник относно реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията и правилник за прилагане на този закон." По този начин ще се включат не само посочените текстове, за които е предвидено, но може би ще има и други текстове, за които ще се наложи Министерският съвет при детайлизирането и проучването на закона да издаде допълнителни правила.
	Смятам, че това хем разтваря по-широко вратите, хем е в съответствие с нормотворчеството, хем ще съответства на една кодифицирана материя.
	Моля да се обсъди това предложение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма какво да се обсъжда. Предложението е много хубаво, стегнато.
	Господин Ескенази, имате ли нещо против текста, предложен от господин Спас Мулетаров?
	ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Имам. Господин Карабашев ще обясни. 3050.3.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първо, и господин Мулетаров се съгласи, че ал. 1 се отнася до проблематика, по-различна от приватизацията. Тя е свързана с преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества и след това управлението на държавното участие.
	По отношение на останалите правилници и наредби. Ние се намираме в една реална ситуация, при която за да не се забавя процесът на приватизация, въз основа на законопроекта вече са изработени повечето от правилниците и наредбите, свързани с неговото приложение. Вярно е, че досегашната практика в българското законодателство е била да има един закон и правилник за неговото приложение. Тук обаче при Закона за приватизацията има няколко макар и свързани с приватизацията, но третиращи различни проблеми неща, като например оценката на предприятието, което е нещо по-различно от, да речем, преференциалното участие на персонала в приватизацията. Което пък е по-различно от наредбата за търга.
	Аз предлагам все пак да остане така предложеният текст, което не означава, господин Мулетаров, че по ал. 3 трябва да бъдат издадени шест правилника. Просто тук са изредени членовете, в които се изисква от Министерския съвет някакво допълнително уточняване на условията и реда за прилагането на закона.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров предложи един общ текст в една алинея, която да обхваща всичко, което е вложено в трите алинеи. Неговият текст е заместващ.
	Господин Мулетаров, много моля, прочетете вашият текст, за да се гласува.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Текстът на господин Мулетаров е заместващ и се състои от една алинея: "Министерският съвет до 30.Х.1992 г. приема правилник относно реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията и правилник за приложение на този закон."
	ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП, от място): В текста на господин Мулетаров нямаше срок.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Мисля, че той технически го е пропуснал. Срокът е много важен и вие знаете, че беше потвърден и в Икономическата комисия.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, много ви моля, елате да прочетете вашия текст. 3050.4.
	СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Моето предложение е: "Министерският съвет приема правилник относно реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията и правилник за прилагане на този закон."
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
	От общо гласували 183, за - 84, против - 97, въздържали се 2.
	Продължаваме, господин Карабашев. 3050.5.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Аз вече го прочетох.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочетохте ли?
	Гласуваме целия текст на – 16, състоящ се от три алинеи, предложен от Икономическата комисия. Текстът е пред вас. Запознати сте с него.
	Моля, гласувайте!
	Резултатът: от общо гласували 181 народни представители, 114 са гласували за, 37 - против, 30 се въздържат.
	Приема се текстът.
	Предлагам след приключването на закона да преминем към изменението на Закона за ветеринарното дело, след което да прекратим за днес заседанието. (Реплика от блока на ПСБСП, която не се чува)
	Аз само предлагам, не ви казвам. Декларации ще има, разбира се. В този хубав ден за българския народ... (Смее се)
	И за ДПС, че е законно ДПС. Тези, които не вярваха, вече се убедиха.
	АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (от място): Господин Кадир, не използвайте трибуната, за да правите агитация.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Използвам, както и вие я използвате, понеже нашият говорител отсъства.
	Така се взема власт, господин Томов! (Смее се)
	Господин Тошо Пейков, имате ли друго предложение?
	ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз предложих някои градивни текстове в закона - за участие на персонала в приватизацията, но те не бяха приети, но получих обещание, че ще бъдат включени в един бъдещ закон.
	В преходните и заключителни разпоредби заедно с 90 колеги народни представители, които са се подписали под моето предложение, включително и от групата на Движението за права и свободи, аз предлагам две алинеи в параграф, който може би ще бъде с номер 17. Той касае вече ръководния персонал.
	Тъй като аз нямам никакъв личен интерес, както госпожа Ананиева иска да бъде заявено тук, предлагам ви текста. Той е аналогичен на чл. 15 от приет вече в закона текст, който касае Агенцията по приватизацията, или: ББ/КП 3051/1.
	"– 17. Не могат да участват в приватизацията по реда на този закон:
	Ал. 1. Ръководители и членове на управителни и контролни органи на държавни и общински предприятия, както и членове на техните семейства и роднини по права линия, без ограничения, както и подставени от тях лица, в ръководените от тях приватизиращи се държавни и общински предприятия."
	Законат просто плаче за такъв текст. И аз ще ви предложа, след като се обоснова, една ал. 2. Тя касае конкретната отговорност пред собственика. Виновни за икономическата катастрофа са всички тези, които вземаха големите, и тези, които вземаха малките, но неверни решения. А в предприятията се инжектираха най-различни икономически и финансови инжекции, някъде се играеше с калема, а по Нова година се мъкнеха чанти, пълни с благинки...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля, предложете текста...
	ТОШО ПЕЙКОВ: Един момент, искам да се обоснова. Искам да ме подкрепят колегите.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Салфетки няма за плача.
	ТОШО ПЕЙКОВ: Някои предлагат съсипаните предприятия да бъдат изкупени с предимство от ръководителите, които ги съсипаха. Уж за наказание, за да ги изведели напред. Но ние, подписалите се депутати, сме против такъв текст, защото не вярваме, че тези, които ни докараха дотук, трябва да ни отведат и понататък. А колко крокодилски сълзи се изливат днес по компетентните ръководители! Противно на това, аз смятам, чрез подобен текст, съставен по обективна информация от Министерския съвет, като представител на държавата собственик, да узнаем кои са разсипниците и кои са истинските ръководители.
	Ще чуете и текста. Защото още преди много време за много предприятия бяха настъпили условията за неплатежоспособност, несъстоятелност и ликвидация по членовете от 65 до 69 от Указ # 56 и глава ХII от Търговския закон. И когато преди две години държавата фалира и е без икономически суверенитет, никой не прекрати фалиралите предприятия, а причинителите на тяхната несъстоятелност са в голямата си част все още на власт и все още суверенни. Те продължават с държавна помощ да се представят 3051/2. за спасители.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля, ще Ви прекъсна, колега.
	ТОШО ПЕЙКОВ: Приканвам колегите специалисти с подобен текст, аз не визирам само назначените от БКП некомпетентни и недобросъвестни ръководители, има вече и неназначени от БКП. Никоя свястна държава собственик не би толерирала управител, който е довел фирмата си до фалит. Затова ви предлагам следния текст като ал. 2.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочетохте ли текста, колега? Много Ви моля. Ще Ви отнема думата, казвам Ви! Ако Вие се отклонявате от темата..., прочетете текста, за да гласуваме!
	ТОШО ПЕЙКОВ: "Ал. 2. Не могат да участват в приватизацията по реда на този закон ръководители и членове на управителни и контролни органи на държавни и общински предприятия, както и членове на техните семейства и роднини по права линия без ограничения, когато на ръководените предприятия, изпаднали в неплатежоспособност и обявени в несъстоятелност след публикуването на Указ # 56 и Търговския закон, е оказана от държавата помощ за излизане от това състояние.
	Министерският съвет съставя и депозира след обнародването на този закон в Агенцията по приватизацията списък на подпомогнатите предприятия, в които фигурират имената на членовете на ръководните и контролните органи за периода, в който е оказана помощ."
	Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кога е направено предложенито ме интересува първо?
	ТОШО ПЕЙКОВ: Навреме е направено. Имам входящ номер, който мога да ви представя.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате входящ номер. Ако тези, които са се подписали, гласуват, сигурно ще се приеме текстът. Но едва ли ще гласуват.
	Други предложения?
	Господин Конакчиев, имате думата.
	ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Току-що чухме една многословна реч, сред която дори беше трудно да се отдели кое е текстът, който 3051/3. ни се предлага, и кое е някакви разсъждения и позволете ми да не се съглася с тези разсъждения относно възможността да имаш икономически затруднения, ръководейки едно предприятие.
	Аз излизам пред вас, за да възразя срещу това предложение поначало то да бъде гласувано. Тук отново ще трябва да гласуваме някакъв текст, с който не разполагаме. Това е първият мотив. Втори мотив - самият факт, че държавата е оказвала помощ на някакво предприятие, не е достатъчен, за да се слагат такива ограничения върху неговия ръководен екип. Държавата може да е оказала помощ на предприятия и по съвсем други причини и тези затруднения могат да са били причинени от конкретния механизъм, от пазарни условия, които не са регулирани от ръководството на това предприятие и от редица други затруднения, включително общи за цялото стопанство на страната.
	И третият ми мотив е следният: само по себе си ръководството на икономиката не е права линия, непременно движеща се във възходяща права, а още повече ръководството на отделно предприятие. Всяко предприятие може да има периоди на затруднения, периоди на възход. И неслучайно на Запад съществуват цели школи, които се занимават с извеждането на предприятия, които са в икономически затруднения.
	Държа да завърша изказването си с изключителното уважение, което аз храня към школата на известния френски бизнесмен, а понастоящем министър - Бернар Тапи, който именно се занимава с тези неща. И ако ние приемаме такива текстове, ще трябва и господин Тапи да го елиминираме от ръководството на предприятие, от участие в приватизационния процес.
	Така че още веднъж по формални съображения, че този текст не ни е даден, и по дълбоки икономически съображения възразявам той да бъде подлаган на гласуване. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли от ръководството на Законодателната комисия човек в залата? Господин Бучков, ще вземете ли отношение.
	ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Не, няма да взема отношение.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: няма да вземете.
	Господин Карабашев, тогава? Господин Семерджиев? Без политически речи, само по предложението.
	Господин Мичковски, имате думата. 3051/4.
	АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз уважавам безкрайно много мотивите в обосновката на това, което каза господин Пейков. Вярно е, че всички тези хора, които са виновни за лошото състояние на българската икономика, тези, които са действали против закона, те трябва да получат заслуженото си. Но струва ми се, че включването на подобен текст няма място в този законопроект. Това е въпрос на прокуратурата, на съда, на съдебните органи и т.н. Виновниците за националната катастрофа да получат заслуженото си по друг ред, а не чрез тези текстове в закона. Колкото и да прозвучи парадоксално, част от аргументите на господин Конакчиев, чути от моите уста, разбира се, част от аргументите на господин Конакчиев са абсолютно основателни. Съществуват параметри в икономиката, които налагаха едно или друго поведение в тази лошо построена икономическа системи, поведение на тези, които са ги ръководили. Не може да се вменява във вина на всеки един ръководител това, че е постигнал лоши резултати, след като имаше безумно планиране, след като имаше безумно изразходване на средства, след като съществуваха безумни решения.
	В този смисъл на думата господин Пейков е абсолютно прав. Трябва да се търси отговорност на тези хора, но това да стане по друг начин и чрез други законови средства и други нормативни актове.
	Затова аз го призовавам да оттегли предложението си, да не утежняваме закона с подобни текстове. Просто те няма да работят, господин Пейков, и само ще затруднят неговото прилагане.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много, господин Мичковски. 
	Има думата господин Джеров, председател на Законодателната комисия. 3051/5.
	АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, сега се запознах с текста. Той не е поставян за разглеждане в Законодателната комисия, но на мене ми се струва, че този текст, поне в момента, трябва да бъде отклонен. Прекалено силно е, прекалено не на място. Тук изразявам моето лично виждане и лично аз бих гласувал срещу този текст.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пейков, тъй като текстът не е минал пред Законодателната комисия, няма да се подлага на гласуване.
	ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Извинявайте, но всички мои текстове по някаква случайност не минават. Аз ги внасям по надлежния ред.
	Освен това аз предложих един аналогичен на чл. 15 от приетия вече текст от същия закон, подобен текст, и мисля, че вие нямате право да отклонявате такъв един текст и аз го поддържам.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате. Изслушахте становището на Асен Мичковски и на господин Джеров. Моля, гласувайте за текста.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Може ли само няколко думи?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много думи вече станаха, господин Карабашев.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: За логиката на закона, все пак не можем да приемаме противоречиви текстове.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ясна е логиката на закона. Кажете и Вашата логика.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Господин Пейков действително е воден от напълно справедливи подбуди. Обаче ние предвиждаме в чл. 4, вече приет, от закона възможност за инициатива за приватизация от ръководството на съответното предприятие. И този закон ние приемаме не само за следващите няколко месеца, а за следващите няколко години, да речем. Ако тук беше уточнен някакъв срок и за кои ръководители става дума, за кои предприятия и как, тогава би могло. Но това означава, че и след пет години, ако иска някакъв ръководител на предприятие да участва в приватизационния процес, той няма да има тази възможност.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за текста, предложен от господин Тошо Пейков от Ловешки избирателен район, МЦ/КП 3052/1. като се съобразявате със становищата на всички, изказали се досега.
	Общо гласували 177, за - 69, против - 89, 19 се въздържат.
	Други предложения няма.
	ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Други предложения по закона няма. С това Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е приет на второ четене. (Продължителни ръкопляскания, голяма част от депутатите са станали прави)
	(Текстът на закона - Приложение # 1, II)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля да ръкопляскат и двете страни, и центърът. Мисля, че ръкоплясканията заместват изявленията, господин Томов, или Вие държите на всяк ацена.
	Има думата за изявление господин Александър Томов. Да се готви госпожа Златка Русева.
	Надявам се коректно ще бъде изявлението Ви, моментът е много важен.
	АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес, 23 април 1992 г., най-после бе гласуван основният закон за промяна на икономическата система - Законът за приватизацията. Този закон е дело на десетки парламентаристи, на хора в различните комисии на парламента, а също така на редица експерти и специалисти.
	Няма съмнение, че този закон можеше да бъде гласуван една година по-рано. Нека историята и тези, които изследват дейността на парламента, да кажат дали причината за това беше амбицията на някои хора, дали причината беше в това, че трябваше първо да приемем законите за реституцията, или просто заради това, че нямаше воля този закон да бъде приет още по-рано.
	Има обаче нещо символично за нашата страна, което не може да бъде пропуснато при гласуването на този закон. Мисля, че много отдавна, още преди повече от два века, тогава, когато по време на Великата френска революция бяха издигнати лозунгите за свобода, братство и равенство, проблемът за частната собственост беше проблем, който основополагаше създаването на обществото. Иска ми се да кажа това и вие да го чуете затова, защото за нашето общество през изминалите години този въпрос има из3052/2. ключително важно значение. Бягайки от монополизма на частната собственост, от всичко това, което се случи през този многострадален век - две световни войни, колониални системи и редица други огромни противоречия, които доведоха до десетки милиони човешки живота, милиони хора повярваха, че с премахването на частната собственост могат да се решат тези противоречия, че може да се създаде общество на свобода и на истинска социална справедливост.
	Трябва обаче да констатирам пред този парламент и да кажа от името на нашата парламентарна група, че не само с гласуването на Конституцията на Република България, чрез гласуването на този закон ние декларираме, че това беше една голяма историческа заблуда. (Частични ръкопляскания) Защото с унищожаването, тоталното унищожаване на цялата частна собственост беше унищожена не само мотивацията на хората за труд, но заедно с това бяха унищожени културни традиции, занаяти, унаследени през поколенията добродетели на българина.
	Ние можем да кажем обаче, че с приемането на второ четене на този закон смятаме и декларираме, че частната собственост е неразделна част от облика на новото общество, че без частна собственост няма истинско гражданско общество и права на човека, че без частна собственост няма истински технологичен и културен напредък.
	Същевременно ние трябва да кажем, че с подкрепата и в Конституцията, и сега в този закон по принцип нашата партия изразява наистина своята коренна идейна и политическа промяна. (Отделни ръкопляскания, викове "Е-е-е!") И няма никакъв начин това нещо да бъде подченявано и омаловажавано. Този закон не можеше да се спира независимо от дискусиите по него. Защото всякакво по-нататъшно забавяне на закона означаваше да се забави икономическата реформа. Въпреки това в закона има редица моменти и слабости, редица пропуски, които ние искаме да изтъкнем и които трябва да изтъкнем не само защото и за в бъдеще той ще бъде усъвършенстван, а защото от това как ще прилагаме този закон, зависи в голяма степен какво общество ще създадем.
	Първо. Ние смятаме, че в закона са заложени потенциални опасности от бюрократизиране на процеса на приватизация. Високата степен на централизиране на процеса на приватизация и пренася3052/3. нето на властта по приватизацията в изпълнителната власт създава предпоставки не само за една евентуална корупция, но и много сериозни опасности за това процесът да бъде забавен и протакан във времето.
	Второ. Ние изразяваме редица опасения от обстоятелството, че приемането на законите за реституцията и приемането на текстове в Закона за приватизацията, могат да доведат до забавянето и блокирането на процеса на приватизация на редица предприятия в страната.
	На следващо място, ние смятаме, че с този закон не се осигурява достатъчно икономическо овластяване на голяма част от българския народ. Нашият стремеж е към голяма средна класа, към създаване на условия голямата част от българския народ да участва в процеса на приватизацията и да бъде неразделна част от този процес. Нямаме гаранции в този закон за подобно нещо. Нещо повече, ако процесът на приватизация се прилага от изпълнителната власт по начина, по който той започва по същество, има принципиална и голяма опасност ние да разделим обществото на заможни българи и бедни българи. Самото богатство само по себе си не е грях. Но богатството е грях тогава, когато има насреща си голяма бедност.
	Ето защо, мислейки какъв облик ще има бъдещото българско общество, ние се обръщаме действително с пожеланието този закон така да бъде усъвършенстван и така прилаган, че да може да се реализират въжделенията на по-голямата част от българския народ.
	На следващо място. С този закон не се гарантират достатъчно бариери срещу спекулативния капитал, неговото участие и, ще кажа направо, нещовото преимущество по отношение на всички останали хора в процеса на приватизацията. Имаше възможност да приемем много по-добри текстове в това отношение.
	На следващо място. Подценена бе ролята на трудовите колективи и на синдикатите в управлението на процеса, нещо, което в Икономическата и другите комисии на парламента можеше да намери достатъчно добро място и подкрепа от редица депутати от двете страни на парламента.
	На следващо място. Трябва да отбележим, че в закона няма достатъчно гаранции срещу разпродажбата на безценица на 3052/4. на държавна собственост. На такъв проблем се натъкнаха всички страни от Източна Европа.
	Ето защо голямата отговорност върху наистина реалното подценяване на българската индустрия, на българската държавна собственост сега преминава в ръцете на изпълнителната власт.
	Накрая искам да кажа, че прилагането на закона по начина, по който ние го приехме, се поставя в зависимост от голям брой подзаконови актове, главно на Министерския съвет. Ето защо това предполага постоянен контрол от страна на парламента за това как ще бъде прилаган законът и каква ще бъде дейността на изпълнителната власт по отношение на него.
	Въпреки това искаме да отбележим, че ние подкрепихме закона по принцип на първо четене и констатираме, че това стана възможно, защото този закон е един рамков закон, той урежда принципните страни на процеса на приватизацията и оттук нататък прехвърля основната тежест, основната отговорност по процеса на приватизацията на изпълнителната власт. Ето защо ние искаме да кажем, че от дейността на правителството отсега нататък зависи наистина какъв ще бъде този процес и дали той ще бъде достатъчно бърз и ефективен. За нас няма съмнение, че без съществена структурна реформа, без структурни приоритети процесът на приватизация може да бъде тласнат в неправилна посока.
	На следващо място. Ние искаме да отбележим особено важно, че ако този закон бъде прилаган формално и по принцип, без сериозна структурна концепция и структурна програма, без сериозна програма за приватизация, която парламентът да разгледа внимателно и подробно, без да има сериозен парламентарен контрол, ние можем да унищожим нашата сериозна индустрия и големи предприятия и действително да се превърнем в една бананова република. Има голяма опасност за всичко това.
	Накрая ние искаме да кажем и още нещо - че с този закон не се гарантират достатъчно предварителни условия и гаранции за това, че българският национален бизнес ще има своето законно място в този процес. Смятаме, че оттук нататък отговорност за това ще носи правителството.
	Ето защо позволете ми да кажа от името на нашата парламентарна група, че ние сме за това да кажем "На добър час!" на инициативните и предприемчивите, на всички, които могат със 3052/5. своя интелект и талант да дадат всичко за благото на страната. Заедно с това ние искаме да кажем и още нещо - че ние искаме тази приватизация, тази централна промяна на икономическата система в България да бъде социално справедлива и да бъде за благото не на малцина, а за благото на целия български народ.
	Благодаря ви. (Ръкопляскания)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Томов. За 10 минути можехме да приемем един законопроект.
	Имате думата, госпожа Златка Русева. 3052/6.
	ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз искам да кажа, че днес, в навечерието на половингодишната си работа българският парламент даде един много добър закон, такъв, на какъвто се надяваха много отдавна българските граждани. Аз мисля, че те правилно ще осмислят всичко това, за което ние тук толкова дълго спорихме.
	Въпреки всичко трябва да кажа, че няма такива големи опасности, каквито господин Томов в дългия и пространен анализ се опита пред нас да защити. Преди всичко няма опасност от връщане чрез този закон - няма опасност от връщане назад, в миналото на България. А ние вече не искаме никога то да се повтори. Ето защо това е законът, който дава основата за истинската смяна на системата в България (ръкопляскания от СДС и ДПС).
	В името на тази смяна ние бяхме избрани, в името на тази смяна програмата на Съюза на демократичните сили беше подкрепена.
	Искам да кажа, че ние сме особено доволни, че в този законопроект, който вече е закон, се постигна един баланс, който баланс е добър, тъй като не натежава нито на едната, нито на другата страна - нито към популизма, нито към обратната му страна. Разбира се, ние не можехме и да раздадем просто така имуществото. Това се разбира и от всички страни.
	Аз много благодаря на всички депутати от всички парламентарни групи, които работиха професионално по този закон. Мисля, че те не бяха малко.
	Също така смятам, че този закон има максимално социален характер. И ще ви кажа защо. Защото той не дава някакви книги, някакви ваучери или други такива, каквито примери имаме в законодателствата на другите страни, които се опитват да приложат на практика един такъв вид приватизация, а дава 30 процента преференции за колективите. Мисля, че това трябва да бъде на първо място, когато се говори за социалния характер на този закон.
	Другото, което може да се каже в подкрепа на това, че този закон има социална насоченост, е възможността, която ние дадохме с този гласуван закон за създаването на социални фондове така необходими за положението, в което се намира нашата страна, нашата икономика, нашето стопанство. МР/ЛТ 3053.1.
	възможно е, както каза господин Томов, да има и някакви недостатъци. И ако тръгнем от старото правило за несъвършения закон, възможно е той да се окаже прав. Но като цяло аз смятам, че това е един добър закон на българския парламент, един закон, който беше нужен много отдавна, когато беше друго мнозинството и когато трябваше да се направи, а той не се направи. Падна се на нас - да кажа: честта ли, тежестта ли, задължението ли ние сега да го направим. Мисля, че всички проявиха търпение и усилия. А също така бяхме принудени вече да се съобразяваме и с положението ни, свързано с помощта, която чакаме отвън.
	Въпреки всичко смятам, че този закон е добър за България. Напразни са страховете, че той не би могъл да се прилага или пък за някаква бюрокрация, или за други неща, защото преди всичко парламентът е на мястото си, парламентът винаги ще упражнява своя контрол, включително и за това как се прилага законът. Има достатъчно гаранции, които са предвидени в самия закон и за агенцията, която трябва да извършва приватизацията, и за целия Министерски съвет, който пък трябва да я ръководи и който винаги ще трябва да се отчита пред този парламент.
	Мисля, че тук страховете са напразни. Има и съдебен контрол, самостоятелна съдебна власт.
	Ето защо аз мисля, че наистина днес е голям ден за нашия народ и благодаря на всички, които спомогнаха със своите усилия, със своя професионализъм и на всички народни представители със своя глас, за приемането на този закон.
	Благодаря и за търпението на всички онези наши избиратели, които ни осигуриха възможности и изчакаха най-търпеливо въпреки тяхното тежко положение, въпреки това, че имат големи трудности, с които ние ще пристъпим веднага към тяхното разрешение - към така наречените социални закони, веднага след ваканцията.
	Благодаря на всички онези, които ни разбраха, и ние няма да излъжем техните надежди и да предадем тяхното доверие.
	Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС и ДПС)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
	Има думата господин Емил Бучков от ДПС. 3053.2.
	ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
	Днес ние сложихме венец на един процес, който продължи немалко време. Този процес сложи край на управлението на държавната собственост от самата държава, която се оказа, че е лош стопанин и която доказа, че не може да върши действително ефективна стопанска дейност. Това е началото, в което ще бъдат впрегнати инициативата на отделните хора, инициативата на фирми. И тези фирми, преследващи лични интереси, ще допринесат за увеличаване благосъстоянието на отделните хора. Действително средната класа на един народ - тя е стожерът, тя е тази, която крепи нацията. В това отношение съм напълно съгласен с господин Александър Томов, обаче нека да си спомним, че именно тази средна класа беше безмилостно унищожена в продължение на толкова много години.
	Сега, когато поставяме едно начало, трябва да признаем едно - че както няма съвършени хора, така няма и съвършени закони. Но този закон дава абсолютно всякаква предпоставка да можем да излезем от тази криза, в която бяхме затънали досега.
	Много е лесно да се дават съвети. Това е мисъл на древния мъдрец Талес, не е моя. И затова, когато ще преценяваме реално какво сме направили, трябва с чисто чело да излезем пред българския народ и да кажем: ние поставихме началото, с което трябва да се излезе от това тежко състояние, в което бяхме изпаднали.
	Може би ще има някои грапавини по нашия път, но ние сме тук, за да ги изправяме по двете линии: или по линията на усъвършенстване на този закон, или по линията на парламентарния контрол, който ще провеждаме върху органа, който ще изпълнява този закон.
	Действително днес е един ден, в който ние трябва да се поздравим, защото почти всички бяхме единодушни по повечето от текстовете. И ако действително опозицията и управляващата коалиция са проникнати от съзнанието и грижата, от любов към целия български народ в бъдещата си дейност трябва да работим по този начин. Това е един пример, който никога не бива да забравяме.
	Още един път поздравявам всички колеги народни представители, които положиха грижа, усилия, не жалиха време и труд и се стигна до този резултат. 3053.3.
	Да ни е честит Законът за приватизацията! (Ръкопляскания от ДПС и СДС)
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Козунаците - утре.
	Много ви моля, преминаваме към следващата точка, където за БСП остават само 13 минути, от СДС няма други желаещи за изказване, ДПС представиха писмено предложенията си. Ако няма за изказване и от Парламентарния съюз на БСП, да гласуваме закона на първо четене.
	ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (БСП, от място): Кой закон?
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За ветеринарното дело!
	ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Защото има много закони.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На първо четене този закон, за да спим по-спокойно.
	Господин Борис Банков се е записал тук.
	Повече време няма. След гласуването на закона на първо четене ще обявя за закриване на заседанието.
	БОРИС БАНКОВ (ПСБСП): Ще се стремя да бъда кратък.
	Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
	Няма никакво съмнение в това, че днес народните представители ще подкрепят предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело и той ще бъде гласуван на първо четене.
	Искам да изразя своето отношение само за някои неща.
	Решението кой може да упражнява частна ветеринарна медицинска практика помоему би трябвало да бъде съобразено с, първо, образователния ценз, професионалната подготовка и квалификация, даващи възможност за самостоятелна преценка и вземане на решения, които ще доведат до качествена диагностично-лечебна дейност; на второ място - с отговорността при осъществяването на тази дейност, както и с необходимия контрол; на трето място - с естествено възникналите и утвърдили се взаимоотношения досега между различните категории ветеринарни специалисти, които са полезни както за ветеринарното дело като цяло...
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (към група депутати, които напускат залата): Моля никой да не излиза от залата, за да може да се приеме на първо четене законът! 3053.4.
	(Към говорещия) Помолих колегите да не напускат залата да имат търпение пет минути.
	БОРИС БАНКОВ (ПСБСП): ...така и за отделните специалисти. На четвърто място - да не се затруднява или пък да не се прави невъзможно упражняването на професия. Но всичко това - в граници, определени от притежаваната квалификация.
	Аз приемам като добро решение направеното предложение в становището на Комисията по земеделието, където към – 1 като чл. 4 в ал. 1 се разрешава упражняването на частна практика от правоспособните ветеринарни лекари, а в ал. 2, чета: "Ветеринарномедицинските специалисти със средно специално образование: техници, фелдшери, лаборанти могат да работят като помощници на частнопрактикуващите лекари." С този текст, който считам, че трябва да бъде приет на второ четене, се дава възможност на техниците да работят според тяхната квалификация именно като помощници. Отговорността в този случай ще се поеме именно от компетентното лице - лекаря. Ако ние дадем самостоятелно възможността за упражняване на тази професия на техници, фелдшери, лаборанти и пр., то в такъв случай в закона предварително трябва да заложим идеята за оневиняване по отношение на грешки и пропуски, включително и такива с тежки последици, произтичащи от недостатъчна квалификация на медицинските техници. Осъществява се по този начин контрол от лекаря върху дейността на техника и се дава възможност под ръководството на лекаря техникът да се изгражда професионално.
	Ще ми позволите да направя две предложения.
	В момента съществуват държавна ветеринарномедицинска база под формата на лечебници, лаборатории и други. Все повече лекари излизат от тази база и все повече от тези лекари ще преминават към частна ветеринарномедицинска практика. Ето защо считам за необходимо законът да даде възможност частнопрактикуващите лекари да ползват тази база. Естествено е, че това ще повиши качеството на техните дейности, а, от друга страна, ще доведе доведе до по-правилно и по-пълноценно оползотворяване на базата. Затова предлагам следния текст:
	"Държавните ветеринарномедицински учреждения, заведения и организации могат да предоставят на упражняващите частна практика помещения, оборудване, лаборатории и други по договор срещу заплащане." 3053.5.
	Тъй като в закона е упоменат редът и условията, при които се извършва регистрация на частнопрактикуващите лекари, аз смятам, че няма да бъде излишно или неполезно, ако също така в закона се третира и въпросът за отказа за регистрация.
	Предлагам следния текст в два варианта:
	"Отказът да се извърши регистрация се съобщава писмено на лицето с мотивирани основания за това."
	Единият вариант е до тук. А вторият е с продължение:
	"...и може да се обжалва по реда на Закона за административното производство."
	Уважаеми народни представители,
	Аз предварително разбирам, че тези две мои предложения биха могли да бъдат фиксирани и в една бъдеща наредба. Съображенията ми да ги предложа тук са три: първото съображение е това, че досега няма други нормативни актове, регламентиращи частната ветеринарномедицинска практика, и този закон е първата крачка към нея; на втор мяст, не съм сигурен дали тези текстове ще съществуват в една бъдеща наредба и, на трето място, в края на краищата те не влошават закона. Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
	Чухте последното изказване.
	Моля, гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело.
	Моля, гласувайте! Моля, народните представители да влязат в залата - последно гласуване за днес, след което ще има няколко важни съобщения.
	Резултат: от гласували общо 147 народни представители, 145 - за, против няма, 2 се въздържат. (Ръкопляскания)
	(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # II.1.) 3053.6.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Отново искам да ви напомня: на 5 и 6 май трябва да бъдем всички тук. Знаете това! Ние четохме, казахме, в 14,00 ч. ще бъде пленарното заседание, но добре е от сутринта народните представители да бъдат тук. Много е тежко положението, в смисъл, че сме свързани с факсове, които ще идват оттам каквото се гласува. Действително по-добре е народните представители да дойдат със сутрешните влакове - тези, които са от провинцията, от 9-10 часа да бъдат тук, в София, за да може евентуално комисиите, които ще трябва предварително да прегледат документите, да могат да бъдат налице.
	Моля ви се, всички разбираме, че това е действително много важно за българия, а ще бъдем притеснени от времето.
	Още нещо допълнително. За съжаление сега гласувахме Закона за приватизацията, по-рано - за реституцията, но все още има около 113 народни представители, които не са подали заявления за своето имотно състояние. А подсещал съм, забравили са някои, няма сега да казвам имена. Не забравяйте, че ние гласувахме и всеки трябваше и трябва в деня, всъщност горе-долу датата на избирането, при господин Божаров, стая 9. Моля ви се, това поне, като се върнете от отпуска, дайте го.
	Освен това, раздадени са и едни формуляри, с които ние трябва да оправдаем парите, които получаваме допълнително за нашите разходи като депутати.
	Мисля, че тук има само още едно съобщение, с което ще ви задържа. Съобщение до членовете на Комисията по национална сигурност: на 29 април 1992 г., сряда, ще се състои среща на Комисията по национална сигурност с председателя на Военния комитет на НАТО ген. Вигред Ейде, както чета тук, поне така е написано, в 11,00 ч. в зала "Запад" на Народното събрание. Умолявам за вашето присъствие.
	И тук мисля, че днес може да си позволим един час порано да се разпуснем, ако, разбира се, гласувате за това. Защото не може без гласуване. Ако сте съгласни, един час по-рано, защото председателят самоволно не може да си позволи това.
	Моля ви се, гласувайте все пак.
	АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Моля, към членовете на Законодателната комисия - заседание във вторник, 5 май, 11,00 ч., ВБ/КП 3054/1. ратификационните документи като дневен ред.
	СТЕФАН М. СТЕФАНОВ (СДС): В навечерието сме на празника на празниците - славното Христово възкресение - и ползваме парламентарна ваканция по този повод. И макар няколко дни да е другиден, позволете ми да отправя поздрав към всички православни християни, тъй като католиците, арменците честваха миналата неделя по това календарно разминаване в историческото време.
	Може би има дълбока символика, че този толкова важен фундаментален закон за икономическото възраждане на България беше гласуван тъкмо в навечерието на славното Христово възкресение. Един закон може да бъде изработен и гласуван за няколко седмици или за няколко месеца. Но не така леко е възраждането на човешката душа, която беше може би най-унизена и най-дълбоко репресирана през всичките тези десетилетия на комунистически войнстващ атеизъм. И затова именно възраждането не със закон става, а с прераждане, дълбоко покаяние вътре в душата на всеки един от нас.
	С наближаването, настъпването на празника на празниците поздравявам всички, които го чувстват вътре в душите си. Не както миналата неделя беше отправен поздравът - уж християнски, пък всъщност малко езически: който е насадил цвете, който е помирисал цвете, а тези, които действително вярват в славното Христово възкресение, което стана пред очите на целия свят и чрез което беше изкупен от греха и смъртта на целия човешки род.
	Честито да е Христовото възкресение - празникът на празниците!
	И нека, когато ние се съберем тук на 5-и, действително да бъдем възродени по дух, за да възродим. Защото нека да знаем, че само така можем да възродим България. (Ръкопляскания)
	Благодаря.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Какъв е резултатът от гласуването?
	От 147 народни представители, 134 са за, 9 искат още един час да продължат, а 4 се въздържат.
	Аз искам, преди да са се разотишли народните представители, да им пожелая действително една ваканция, в която да съберем сили. Защото и от трите страни, и от трите парламентарни 3054/2. групи само ние си знаем колко сме уморени, колко сме изтощени. Така че действително след тези 7-8 дена отново да се съберем и с нови сили да творим нови и по-добри закони.
	Пожелавам на всички здраве! (Ръкопляскания)
	ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми колеги! Комисията по външна политика в 11,00 ч. на 5 май трябва да се събере.
	ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Моля, колегите от парламентарната група на СДС сега да се качат в зала "Изток".
	ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП): На 5 май, вторник, в зала "Запад" от 13,00 ч. ще се проведе заседание на Парламентарния съюз за социална демокрация.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Закривам заседанието.
(Закрито в 19 ч.)

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Стефан Савов)
	ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Кадир Кадир)
	СЕКРЕТАРИ:(Илхан Мустафа)
	          (Трифон Митев)