Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-11-25

Председателствали:   председателят   Александър   Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми господа народни представители, откривам днешното заседание. На всички дами и господа пожелавам спорна и добра работа!
Най-напред искам да ви информирам за постъпилите законо¬проекти за обсъждане от Народното събрание в периода  18 - 24 ноември.
На  18 ноември е постъпил проект за решение за даване съгласие за сключване на договор с Департамента по земеделието на съединените американски щати за кредит за покупка на царевица. Вносител е Министерският съвет. Проекторешението е разпределено на  Законодателната  комисия,  Икономическата  комисия,  Комисията по бюджет и финанси и комисията по земеделието.
Пак  на  18 е  постъпил  законопроект  за ратифициране  на Конвенцията относно изпиране,  издирване,  изземване и  конфиска¬ция на облагите от престъпленията. Вносител е Министерски съвет и е разпределен на законодателната комисия и Комисията по външна политика.
На  18  е  по  стъпил  законопроект  за  възстановяване  на собствеността върху отнето имущество.  Вносител е Министерският съвет. Разпределен   е на Законодателната комисия.
На 19   е постъпил законопроект за допълнение на Закона за пенсиите. Вносител е народният представител Константин Тодоров от  СДС.  Разпределен  е  на  законодателната  комисия,  Комисията по труда и социалното осигуряване.
 На  19 е  постъпило  проекторешение за запазване поголовието  и  по-нататъшното  осигуряване  възпроизводствения  процес на селскостопанските животни  в  страната.  Вносител е народният представител Георги Николов от БСП. Законопроектът е разпределен на законодателната комисия и на Комисията по земеделието.
На 20 е  постъпил  законопроект  за  изменение на  Закона за данъка върху общия доход. Вносители са господин Георги Николов и група народни представители. Разпределен е на Законодателната комисия и Комисията по бюджета и финансите.
Пак на 20 е постъпил проектът за решение за отлагане преброяването на населението в Република България. Законопроектът е разпределен на законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси.
На 20 е постъпил законопроектът за изменение и допълнение на закона за народната просвета. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на законодателната комисия, Комиси¬ята по културата, Комисията по науката и образованието.
Пак Министерският съвет  е  вносител на законопроект за ратифициране на Договор за приятелски отношения и сътрудничество между  Република  България  и Украйна.  Разпределен е  на  Законо¬дателната комисия и Комисията по външната политика.
Законопроект за ратифициране на Договора между република България и Република Турция за трансфер на осъдени лица. Вно¬сител - Министерският  съвет.  Разпределен е на законодателната комисия,  Комисията  по външната  политика,  Комисията  по  правата на човека.
Постъпил е и законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между република Бълга¬рия и Република Молдова. Вносител - Министерски съвет. Разпре¬делен  е на Законодателната комисия и  Комисията по външна поли¬тика.
Постъпил  е  законопроект  за  ратифициране  на  Договора между република България и съединените американски щати за насър¬чаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител - Министерски съвет.  Разпределен е  на  Законодателната комисия,  Комисията по външна  политика,  Икономическата комисия  и Комисията по бюджет и финанси.
 Постъпил  е  проектът  за  решение  за   освобождаване  на Асен Агов от длъжността на генерален директор на Българска теле¬визия. Вносители - господин Атанасов и още 22 народни предста¬вители.  Законопроектът  е  разпределен на  Комисията  по  радио  и телевизия, която трябва да се произнесе според временния статут.
И последния проект за решение е свързан с проблемите на военнопромишления комплекс. Вносител е господин Гинчо Павлов. Проекторешението  е  разпределено  на  законодателната  комисия, Икономическата комисия и Комисията по външна политика, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по национална сигурност.
Именно  последното  проекторешение,  внесено  в  Народното събрание, ме кара да ви обърна внимание върху следното. Програ¬мата  за работата на Народното  събрание  е  раздадена,  виждате, че първа точка в тази програма е "Анкетна комисия за състоянието на оръжейната промишленост и хода на сключените сделки".
Искам да ви информирам, че в последните дни много народни представители - и аз в това число - не просто се интересувахме от проблемите на оръжейната промишленост, а ги съпреживявахме като свои проблеми с цялата ангажираност, която народното съб¬рание може да прояви към тези проблеми.  Само днес,  за да не споменавам  срещите  в  миналите  дни,  ние  приехме  делегация  на град Казанлък начело с кмета на града и представители на общината от всички политически сили в общината и разговаряхме по актуал¬ната ситуация в града.
Също така се проведоха срещи с представители на различ¬ните  партии  в  парламента,  срещи  със  синдикатите,  на  днешната среща присъства и министърът на индустрията господин Румен Би-ков.
Искам да информирам предварително народните представители, преди да е започнала евентуална дискусия по тези въпроси във връзка с присъствието на тази точка в дневния ред,  че прави¬телството на република България, макар и в ситуацията на оставка, проявява  всички  възможни  в  тази  ситуация  грижи  за  хората от завод "Арсенал". Осигурен е кредит, с който да бъдат изплатени работните заплати в размер на близо 20 милиона лева. От утре, четвъртък, започва плащането на работните заплати. Същевременно
 завод "Арсенал" в Казанлък е осигурен с горива и се пуска отоп¬лението в халетата,  в цеховете.   Така че още утре работниците от града могат да започнат работа,  могат да влязат на своите работни места.
Същевременно  получих  информация  само  преди  по-малко от половин час от министър-председателя господин Филип Димитров, че правителството е обсъдило въпросите,  свързани с възможности за съдействие за осъществяване на сделки за продажба на продук¬цията  на  заводите  от  военнопромишления  комплекс  и  специално продукцията  на  завода  "Арсенал".  Разрешени  са  такива  сделки и са в ход. същевременно в ход е и реализирането на гражданска¬та продукция, тъй като тези заводи произвеждат не само специална продукция.
С други думи,  дори и в оставка,  правителството на СДС прави всичко възможно да реши тези проблеми и с това само пот¬върждава моите думи,  че по-добре е да има правителство, откол¬кото да няма правителство в България.
сега започваме работата по програмата на Народното събра¬ние.  Това е програма за две седмици. Всички предложения, които са  направени  по  тази  програма  и  конкретно  за днешния  дневен ред, ще бъдат  прочетени от мен и по тях ще се вземе отношение така,  както  се  е  взимало  винаги  отношение  към  предложенията за дневен ред.
Аз ви предлагам най-напред, преди да пристъпим към тези предложения,  които ще  водят  до размествания  в  програмата,  до отпадане  на  някои  точки,  първо  да  гласуваме  цялата  програма и след  това да тръгнем конкретно  по  предложенията,  направени до 18 часа на вчерашния ден. Никое предложение няма да остане невидяно, непогледнато. Ако няма други идеи, предлагам да гласу¬ваме работната програма на 25 ноември - 4 декември. Няма други идеи. моля, гласувайте!
Гласували  195  народни  представители:  за  дневния  ред, за програмата на Народното събрание за 25 ноември - 4 декември - 184,  против няма, въздържали се - 11.   Програмата е приета.
Пристъпваме  към  направените  предложения.   Предложение от  професор  Нора Ананиева като председател на Парламентарната група на Предизборния съюз на БСП и коалиция - предложението
 е  за  създаване  на анкетна  комисия  за извършване на  проверка по състоянието на оръжейната промишленост и причините,  довели до това състояние, това вече стана първа точка от дневния ред.
Предложение  от  госпожа  Ананиева  като  първа  точка  от днешния дневен ред да  стане проект за решение относно търго¬вията с оръжие и държавната политика в областта на отбранител¬ната индустрия.  За какво става дума? Става дума за внесените вече  проекти  за  решение  от  различни  народни  представители  -
общо 5 на брой, които са разпределени на съответните комисии. Комисията по национална сигурност е дала своето становище, макар че то не е категорично - комисията не казва нито да, нито не, постъпва наистина парламентарно.  Също така комисията по бюджет и  финанси  не  се  е  произнесла.  Икономическата комисия  е  дала своето становище, което е изключително важно, не се е произнесла на основание, че не е получила становището на останалите комисии, Законодателната  комисия.  Аз  просто се обръщам към ръководите¬лите на тези комисии в най-скоро време, а под най-скоро време, разбира  се,  се  разбират  близките  дни,  да  внесат  становищата на своите комисии по този важен проблем.
Аз имам желание да дам  именно по този въпрос, за тези проекторешения, думата на по един  представител от парламентарна група,  за  да  изрази  становището  на  парламентарните  групи  по въпроса за необходимостта от тези решения в този момент и до каква степен  необходимостта  този  въпрос  да  се  реши  парламен¬тарно влиза или не влиза в противоречие с желанието и на прави¬телството да го реши.
Има ли желаещи да вземат думата по този въпрос? Но нека да не  разгръщаме  дискусия,  просто да се чуе по едно мнение.
Господин Сугарев, заповядайте!
 ЕДВИН  СУГАРЕВ  (СДС):  Уважаеми  господин  председател, дами и господа народни представители, естествено всички проблеми, свързани с оръжейната промишленост, с тежкото състояние на хората, които работят,  които са засегнати от рецесията,  трябва да се решат.
Искам обаче още веднъж да напомня на уважаемите народни представители,  че в крайна сметка подобни решения са в преро¬гативите на изпълнителната власт,  а не на парламента.  Ако ние пренебрегнем този  принцип,  това означва освен да пренебрегнем разделението  между властите  и  да  упражним един  вид  парламен¬тарен диктат, от този момент нататък всеки отрасъл,  който се чувства засегнат,  примерно от  рецесията,  всеки,  който  реши  да стачкува, да   отправя своите искания именно към Народното съб¬рание.
Мисля,  че  като  народни  представители  ние  не можем да си  позволим това  и  поне моето  впечатление,  уважаеми  господин председател, е, че Комисията по национална сигурност е изразила подобно становище, а не е казала нито да, нито не.
Още бих искал да кажа,  че трябва да се прави разлика между едно и друго решение,  предложено от народните предста¬вители и от цели парламентарни групи.  Ако едно решение засяга наистина  национални  интереси,  ние  бихме могли  да  си  позволим да го разгледаме примерно в деня на парламентарен контрол, но не и като обикновено решение на Народното събрание.
Ако обаче тук става дума за някакви перфектни сделки, които в по-голямата си част са уредени, но които се предлагат с определена цел за извличане на политически дивиденти или вслед¬ствие  на  определени  икономически  интереси на определени лица, аз смятам,  че ние не трябва да ги разглеждаме тук.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Благодаря  на  господин Едвин Сугарев.
Господин Мухтанов, заповядайте.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"):   Благодаря,  господин  пред¬седатели.
 Уважаеми  колеги,  аз  съм  съгласен  с  господин  Сугарев, че голяма част от тези проблеми са прерогативи на изпълнител¬ната власт. Обаче не трябва да пропускаме, това тук сме го каз¬вали,  че  този  проблем беше  в  ръцете на  изпълнителната власт от миналата година и досега, докато то й изби в гражданско непод¬чинение. Абстрахирам се от миналата година...  (Реплика от Сво-бодка Стефанова,  която не се разбира)  Ако искате,  после мога да дойда да поговорим, землячке.
Миналата година не беше решен въпросът,  когато се прие¬маше бюджетът.  Аз  искам да  припомня  дискусията,  тогава  имаше предложение чрез бюджета да бъдат решени въпросите за дълговете на фирмите. Министърът на финансите оттук манипулативно обяви, че не могат да се дават прерогативи на фирмите от отбранителната промишленост и да бъдат одържавени всичките им дългове.  Всъщ¬ност ставаше въпрос не за всичките дългове, а само за тази част от тях,  които са натрупани в резултат на изграждане на моби¬лизационни мощности и запаси,  които са около 55 - 60 на сто от дълговете им. А за останалите - "На война - като на война", както всички други фирми. Това трябва да бъде ясно.
Министър-председателят  тогава  господин  Филип  Димитров, аз съм чел стенограмите,  преди да изляза пред вас,  заяви,  че ние излишно спорим,  тъй като става въпрос за един дълг,  който е гарантиран от държавата чрез преходните и заключителните разпо¬редби на бюджета. Ето той беше в ръцете на изпълнителната власт, но не беше решен.
И в по следното си изказване господин Филип Димитров обвини  някой,  че  искал  да  направи  миниправителствена  криза. Аз мисля, че не е така. Просто се насложи този протест с момен¬та,  когато беше поискана вот на доверие от   министър-предсе-дателя.
Искам да добавя още нещо - че създаването на анкетна парламентарна комисия съвсем не е пътят, по който могат да бъдат решени проблемите. Аз за трети път писмено бях помолил да бъде включен този проблем  и да се разгледа в пленарната зала.
Искам да помоля председателя, към когото се бях обърнал писмено в предложението си за съдействие, двете комисии да из¬разят становище, тъй като два месеца те не изразяват становище.
 Съгласен съм,  че усилията на господин Биков на място,  аз бях в Казанлък,  са дали известен резултат.  Има 500 тона мазут,  и изплатена е августовската заплата, ще бъде изплатена септемврий¬ската заплата, но може би искате да знаете, че в "Оптикоелектрон" - Панагюрище,  положението е същото.  В "Черно море" - Варна, е същото.  "Периферна техника" - бяха при господин Биков - там е същото. Не е въпросът за "Арсенал". Въпросът е за отбранител¬ната промишленост. Ако тя не беше свързана с националната сигур¬ност  и  бяха  просто  фирми,  ние можехме да се абстрахираме от този проблем,  но аз мисля,  че той е сложно преплетен с други интереси на страната и затова решението трябва да бъде разгледано в най-къс срок.
Завършвайки,  моля  председателя  на  Народното  събрание да ни  информира какво  е отношението на Комисията по   бюджет и финанси и Законодателната комисия и няма ли възможност още днес да го разгледаме, за да решим този въпрос кардинално веднъж и завинаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ   АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:   Господин   Мухтанов, благодаря и на Вас за изказването.
Има думата господин Палчев от Движението за права и свободи. Дискусия не разгръщаме, изказват се само представители на парламентарните групи.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважа¬еми госпожи и господа народни представители, логично е, че прави¬телството, както нееднократно е споменавал господин Филип Димит-роов, има намерения по отношение на така наречения военнопромиш¬лен  комплекс  и  те  бяха декларирани  от  няколко месеца  насам.
Съвсем естествено  е,  че  и  парламентът  от  своя  страна взема отношение по този въпрос, тъй като за разлика от консерв¬ните ни комбинати военнопромишленият комплекс представлява друг вид стойност както за страната, така и за хората, които се инте¬ресуват от него.
В този с мисъл, след като няколко месеца има предложени от различни  групи депутати проекти за решения,  след като ние си позволихме недопустимото - парламентът да се вмесва в рабо¬тата на изпълнителната власт,  тъй като в част от тези решения ние  предлагаме  съвети  към  изпълнителната  власт  или  поставяме задачи към нея, значи синхронът между работата на правителството
 и  парламентът,  който  контролира  неговата  дейност,  е  нарушен.
така че становището на парламентарната група на Движе¬нието за права и свободи е час по-скоро, ако може, този въпрос да се разгледа от народното събрание и да се вземе най-разумното решение. А тъй като ние пак ще изпаднем в ситуацията, че една комисия  чака  друга,  за да се произнесе по въпроса,  би могло да се постави един краен срок, когато комисиите могат да вземат отношение.  Освен това нека да не забравяме,  че окончателното отношение и решение се взима от пленарната зала. А как ще се произнесе  комисията  по  въпроса,  има,  общо  взето,  съвещателен глас. така че аз ви моля, господин председател, в унисон с то ва, което и Вие казахте, този процес да бъде ускорен и ние да можем да го разгледаме в близки дни. Благодаря. (Единични ръко¬пляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря за изразените мнения  от  трите  парламентарни  групи.  Отново  обръщам  внимание на съответните комисии да разгледат този   въпрос. Разбира се, председателят не може да си служи със силови методи и не иска да бъде си лов председател, който насила да задължава комисиите да свършат една или друга работа. Трябва да има нов стил и коми¬сиите  да  разберат,  да  осъзнаят  необходимостта,  че  трябва  да свършат тази работа.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3",  от  място):  Трябва  да  ги задължим всички ние.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Продължаваме  по-ната-тък.  Предложение от  госпожа Ананиева за проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на народното събрание. Всъщност това са четири проекта за изме¬нение на правилника. Те са предложени на Законодателната комисия, изпратени са.  И заедно с предложенията на други парламентарни групи  оформят  общо  12  предложения.  В  момента  Законодателната комисия работи върху всички тези предложения,  тъй като те се намират  в  определени  връзки  и  противоречия  помежду  си.  Един¬ствено тя трябва да се произнесе за тяхната законосъобразност.
Следователно отново се отправя един апел: по възможност по-бързо да бъде решен и този въпрос.
Постъпило е предложение о т професор Ананиева за включ¬ване на точката "Проект за решение за изменение и допълнение на решение за изключване на някои факти,  сведения и  предмети от състава на списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на република България". Това е извест¬ното проекторешение - Йончев, както се нарича в парламентарните среди.   То е включено вече в програмата, така че  няма да го гледаме.
Постъпил е законопроект за точка от дневния ред,  за пререждане по-точно, и се пригответе да го гласуваме.   Предлага се  от  Парламентарната  група на Предизборния  съюз на  БСП  точка четвърта,   а   именно "Първото четене на законопроекта за   о осигуряване на есенните земеделскостопански работи от ликвидацион¬ните съвети" да стане точка трета.
Моля да се гласува.  Режим на гласуване.   Моля гласу¬вайте.
Гласували  общо  200  народни  представители.  От  тях  129 са за, 63 - против, въздържали се 8.
Въпросът  за  есенните  земеделскостопански  работи  става точка трета, макар че би било по-добре това да бъде за пролетните стопански работи.  Вероятно се готвим за следващата есен отсега и това прави добро впечатление на хората в страната.
Още един важен въпрос - предложение на Парламентарната група на Предизборния съюз на БСП. Проект за решение на Народното
 събрание, задължаващо Председателския съвет да обсъди и предложи законодателна  програма  на Народното  събрание  до  края  на  тази сесия.  На  Председателския  съвет  този  въпрос  бе  поставен,  бе обсъден.  Една  парламентарна  група,  а  именно  парламентарната група на БСП,  е представила такъв проект за такава програма. Останалите  парламентарни  групи  изразиха  по-скоро  мнението,  че програмата,  която  вече  сме   направили,  е  толкова богата,  че ще ни стигне точно да парламентарната ваканция.
Но аз съм готов по този въпрос да дам думата на по един представител от всяка парламентарна група.   Има ли някой желаещ?
Заповядайте, господин Хубенов.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"):    Благодаря   Ви,   господин председатели!  Уважаеми  дами  и  господа,  аз мисля,  че това е една особено важна точка. Тя е конструктивният отговор на нашия парламентарен  съюз  на  предложението  на  новия  председател  за установяване на нов стил на работа на парламента. Още с  встъп¬ването си на новата длъжност той се обърна към всички парла¬ментарни  групи  с  предложението  те  да  изложат  своите  виждания за законодателните приоритети на Народното събрание.
В дух  на  конструктивност  и  на  отговорност  към нашите задължения  на  народни  представители,  много  преди  гласуването на искания вот на доверие на правителството на Съюза на демокра¬тичните сили, нашият парламентарен съюз подробно обсъди, гласува и внесе официално в Народното събрание подробен проект за законо¬дателна програма на Народното събрание.
Бих искал да ви припомня уважаеми колеги, че тази тема не е нова за Народното събрание.  Искам да ви припомня,  че в Законодателната комисия тя многократно беше поставяна и не само от  представители  на  нашия  парламентарен съюз,  а  така също  и от представители на Съюза на демократичните сили.  Имам предвид предложението на заместник-председателя на този съюз - госпожица Русева. Имам предвид официално изразените становища на предста¬вителите на Движението за права и свободи.
Така  че  нашето  очакване е  за  пълна  подкрепа  на  тези идея. ние считаме, че без ясна програма хаосът, в който работи Народното събрание досега, не само ще продължи, но и ще се за-
 дълбочи. Нашият парламентарен съюз желае, прави всичко възможно и е готов да продължи усилията си в тази насока, да засили ролята на парламента в нашия обществено-политически живот. Това е осо¬бено необходимо, защото той би трябвало да се явява като основен стабилизиращ фактор,  особено в сегашната политическа ситуация.
Ние  много  съжаляваме,  че  останалите  две  парламентарни сили  не  са  внесли  свои  проекти  за законодателна  програма  на Народното събрание.
Бих искал да ви спомена част от нашите приоритети.  За голяма радост някои от тях вече се реализират.
 На едно от първите места в нашата програма,  която за голямо съжаление, господин председатели, не е раздадена на народ¬ните представители и ние настояваме за това (аз правя и официално процедурно  предложение  още  днес  до  края  на  пленарния  ден  да бъде раздаден нашият проект), на едно от  първите места е раз¬глеждането  на  законопроекта  за  осигуряването  на  неотложните земеделскостопански работи - за прибирането на реколтата и за сеитбата.
На  едно  от  първите  места  също  така  е  законопроектът за изменение на закона за земеделските земи.
Проектът  за  решение  във  връзка  с  уреждане  дълговете на фирмите от военната промишленосто също е на едно от първите места в нашата програма.
Законопроектът за ратифициране на договора с Русия също е на едно от първите места в нашата програма.  (Реплика от СДС:
"Всичко на първо място. Браво, бе!")
Не само това. Не само това, а в перспектива бих искал да ви кажа, че нашият парламентарен съюз счита, че освен прие¬мането на тази програма Народното събрание спешно би трябвало да се  занимае  и  с разглеждане на предложенията за промени в правилника за неговата работа.  В тази насока също са изразени положителни  становища  от  всички  парламентарни  групи,  а  така също и от новия председател на Народното събрание.
Ето защо аз от името на нашия парламентарен съюз заявя¬вам, че ние поддържаме своето предложение Председателският съвет в първото си заседание да се занимае със законодателната програма на  Народното  събрание  и  в  следващата седмица да  предложи  на вашето внимание своето предложение.
Изразявам  нашето  очакване,  че  както  представителите на най-голямата парламентарна група - тази на Съюза на демокра¬тичните сили,  а така също и представителите на Движението за права и свободи ще се отнесат с нужната отговорност към този проблем и спешно ще представят своите проекти.
моля ви, господин председатели,  да подложите на гласуване нашето процедурно предложение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Речта беше много хубава, а накрая вече не стана ясна - не е ясно това процедурно пред-
 ложение. И аз взех да разбирам някои неща от процедурата. (Весело оживление)
Господин Сугарев.
ЕДВИН  СУГАРЕВ  (СДС):  Уважаеми  господин  председател, дами и господа народни представители! Ние сме изключително ра¬достни, че най-сетне на социалистите им дойде наум, че са дошли в това Народно събрание да приемат закони,  а не да пречат на приемането  на  такива  и  не  да  възпрепятстват  изпълнението  на такива,  това наистина  е радостно.  (Реакция  в  залата:  "А-а-а! Е-е-е!, И-и-и!")   Съжалявам обаче, че тяхното желание да внесат някаква  законодателна  програма  се  изчерпи с една прочувствена реч без сериозни намерения и без реално покритие.  (Реплика от опозицията:  "Програмата е депозирана")  Защото,  господа от опо¬зицията, ако вие наистина смятате да съставяте кабинет,  вашата програма би следвало да бъде съвсем различна. Вие, първо, бихте се загрижили за това, за което ние все още се грижим, а именно - да се гласуват изключително важните за държавното управление данъчни  закони.  Това  за  нас  е  законодателен  приоритет  освен точките, които вече фигурират в програмата, което изчерпва всич¬ките  10,  повтарям -  10 на брой заседания до ваканцията. И аз бих искал да се обърна към вашата парламентарна група: ако искате да говорим сериозно, нека направим предложения за една програма за следващата сесия. Иначе само си играем на шикалки.
Благодаря.   (Единични   ръкопляскания   от   мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Господин  Юнал  Лютфи. Благодаря на господин Едвин Сугарев.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС):  Уважаеми господин председател, уважа¬еми   колеги народни представители! Безспорно, че   с избирането на  новия  председател  на Народното събрание  и май  нещо  ново, положително, хубаво в стила на работата. Но нека не забравяме, че има и приемственост.
И тук искам да отговоря на господин Хубенов, че когато се изготвя тая програма, която съдържа 18 точки, при изготвянето й сме подхождали винаги от същия принцип. Тоест тук са включени законопроекти и проекторешения, които са подреждани по принципа на неотложността.  Тоест  всичко  това,  което сме  заложили  при обсъжданията  на  заседанията  на  Председателския  съвет,  всичко това тук е било крайно неотложно и всички заедно сме решавали,
 че трябва да влезе в двуседмичната програма на работата на нашия парламент.
Аз мисля, че това, което каза господин Сугарев, е много важно.  Илюстрациите,  които дадохте с трите законопроекта - за сеитбата  и  ратифицирането  на  законопроекта  за  приятелство  с Русия, няколко, поне този, първият, фигурира вече в тази програма. Но аз мисля,  че трябва,  ако искаме сериозно да направим една сериозна  програма  за  работата  до  отпуската  на  парламента  за Коледа, трябва да седем представители   на трите парламентарни групи заедно да обсъдим.  И,  разбира се, вие също може да си внесете вашия проект, който не ни е раздаден засега, и да вземем наистина да направим една сериозна програма и да заработим по нея.
Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И аз благодаря за изра¬зените  становища.  Заповядайте  по  процедура.  Но  нека  да  бъде наистина процедура.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"):   Взимам  думата  по  проце¬дурен въпрос,  за да повторя нашите предложения,  тъй като Вие, господин председатели, заявихте, че не сте ме разбрал.
Първото  процедурно  предложение  е  този  проект,  който е официално внесен в Народното събрание преди две седмици като официален  документ  и  предложение  на  парламентарния  ни  съюз, до края на днешния ден да бъде размножен и раздаден на всички народни представители.
Второто  ни  предложение,  което  е основното - Народното събрание да задължи председателството,  което го обслужва,  да се събере в този дух,  в който и господин Лютфи говори,  и на базата на предложенията на трите парламентарни групи да изработи общ  проект  и  да  го постави  за обсъждане в пленарната зала. Това да стане в срок от една седмица.
Моля Ви, господин председатели,  да подложите на гласу¬вате тези две предложения. Мисля, че съм достатъчно ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Налага се да чета пра¬вилника. Според чл. 39 процедурните въпроси са два вида: такива, с  които  се  възразява срещу  нарушаване на  реда за  провеждане
 на заседанието  (такива досега нямаше),  и такива,  с които се предлага  изменение  и  допълнение на  приетия  ред  за  провеждане на заседанието  (и такива засега нямаше),  включително тези за:
първо,  прекратяване на заседанието  (никой не поиска), отлагане на заседанието (никой не поиска), прекратяване на разискванията (никой не поиска) и отлагане на разискванията (никой не поиска).
Следователно продължаваме по-нататък.  (Реакция в залата:
"Е-е-е!")
Разбира се, както вече многократно съм доказал, кабинетът на председателя е винаги отворен за всички парлраментарни групи и винаги могат да дойдат при мен да се съвещават по всеки въпрос, включително и по този.
Сега на вниманието ви предлагам да гласуваме предложе¬нието на народните представители Йордан Куцаров и Дако Михайлов първа точка в дневния ред за днес да стане точката "Законопроекти и проекти за решения във връзка с разсекретяването на информация от архивите на бившата Държавна сигурност". По сегашната програма това е точка 14. Тоест предлага се 14 точка да стане точка 1. Това е точката за досиетата.
Моля,  пригответе  се  за  гласуване.  Режим на гласуване. Моля, гласувайте.
От общо гласували  112 народни представители,  за - 96, против - 96, въздържали се 20.
Не се приема това предложение.
 Преминаваме по-нататък.
Предложение от народния представител Гинчо Павлов.  Той предлага на основание чл. 79, ал. 1  проекторешение със следното съдържание:
"Предвиденото за 4 декември 1992 г. преброяване на насе¬лението на Република България се отлага за 1995 г. в съответствие с  възприетата  в  рамките  на  ООН  статистическа  периодичност."
Мотивите  господин Павлов може и сам да ги  изложи,  но аз ще го направя съвсем накратко.   1992 г.   не е нито нулева, нито пета година,  тоест преброяването на населението не съот¬ветства на възприетата в рамките на Организацията на  обединените нации  статистическа  периодичност.  Той  припомня,  че  през  1990 година  преброяването е  било  отложено по финансови съображения и казва,  че имайки предвид, че за провеждането на предстоящото преброяване ще бъдат необходими още над 85 млн. лева и отчитайки тежкото  финансово състояние на страната  ни  днес,  считаме,  че несъответстващото на практиката на ООН преброяване на населението на 4 декември ще бъде едно ненужно за България финансово разточи¬телство.
На  Председателския  съвет  този  въпрос  беше  поставен. Част от парите, които са заделени за това преброяване, са вече усвоени,  тоест финансово и практически то е в ход, по него се работи.
Аз съм изпратил, разбира се,  това предложение на съот¬ветните комисии, за да се произнесат по него - а именно Зако¬нодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
Има също  така  по стъпило  предложение  пак  от  господин Павлов и също свързано с проблемите на военнопромишления комплекс. Практически това вече става, струва ми се, шесто поред предло-жениее.  То  също  е  разпределено на  съответните  комисии,  които очаквам в нй-близките  дни да се произнесат.
И  последното  постъпило  предложение  е  предложението  на групата  народни  представители,  за  които  вече  стана  дума,  за освобождаването  на  господин Асен Агов от длъжността генерален директор на Българската национална телевизия.  То също е разпо-
 редено на съответните комисии.  Следователно не го поставям на гласуване.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Сапарев беше свален без комисии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Програмата  е  приета. Предложенията са анализирани. Един час мина, време е да започнем работа. Първа точка -
АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОРЪЖЕЙНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ХОДА НА СКЛЮЧЕНИТЕ СДЕЛКИ.
Направилите предложението народни представители да вземат отношение по този въпрос.
Най-напред естествено трябва да се реши да има или да няма такава комисия.
Господин Драгиев, заповядайте.
ДРАГИЯ  ДРАГИЕВ  (СДС):  Уважаеми  господин  председател, господа!  Парламентарната  група  на  Съюза на демократичните сили застава безрезервно зад искането да се образува такава комисия. Защо? За да отпадне веднъж завинаги неяснотата и провокатив-ността за управлението на военната промишленост, за да се види кой в  края  на  краищата е довел този отрасъл до положението, в което се намира. Специално за завод "Арсенал" има данни,  че още в периода 1988 - 1989 г. практически е бил пред фалит.
И тъй като аз съм народен представител от 27.Старозагорски изби¬рателен район, а з участвах в събота вечерта в среща, организирана
от  кмета   на  града и съветниците на трите политически сили, ведно  с  работници  от  завод  "Арсенал".  За  съжаление,  господа от БСП, ваш представител на тази среща нямаше.
Тези наши избиратели отправиха определени искания към представителите на това народно събрание,  които искания аз съм длъжен да сведа до вашето знание.
Всички знаете, че след 1990 г. в България започна преход към пазарно стопанство. Освен това разпадна се Съветът за ико¬номическа  взаимопомощ,  разпадна  се  Варшавският  договор.  Плод на  този  Варшавски  договор,  плод на военната му доктрина е и военнопромишленият  комплекс,  който  е  разположен  в  България. И сега ние трябва да отговаряме и за това, господа социалисти!
 Въпреки  взетите  мерки,  описани  в  докладна  записка  от генерал-майор  инженер  Стамен  Петковски  до  Министерския  съвет, а  именно,  че  са  взети  необходимите мерки  за стабилизация  та на този отрасъл, резултатите и до ден днешен са лоши.
Ето защо по инициатива на Съюза на демократичните сили, по инициатива на Комисията за национална сигурност, по инициатива на ръководството на града още на 19 юли 1992 г. в завод "Арсенал" се  състоя  среща,  на  която беше  констатирано следното  (чета цифрите такива, каквито са дадени):
 Спад в специалното производство за периода 1990 - 1991 година - 52 на сто.  Периодът не е свързан с управлението на СДС
Второ, списъчен състав около 13 000 души, като намале¬нието на персонала не отговаря на намалението на обема на промиш¬лената продукция. (Реплики от  опозицията)
Общият  спад  на  производството  за  този  период  е  около 29,3 на сто, докато годишната заплата пак за този период е порас¬нала с 2,8 на сто,  тоест един доход,  който ръководеното от господин Луканов правителство предприе, за да постави в безизхо¬дица много от предприятията на страната.
През същия период е реализирана и загуба в размер на около 35 милиона лева.
Към  31  декември  1991  г.  фирменият  дълг  на  банката  е в размер на 529 милиона лева,  като 36,9 на сто от този дълг е с мобилизационно предназначение.  Това мобилизационно предназ¬начение,  което  беше  необходимо на Варшавския  до  говор,  а не на България, господа.
Освен  това  е  имало  незавършено  производство,  което възлиза на 150 милиона лева,  а общият размер на валутния дълг пак към тази дата е над 57 милиона долара.
На тази основа, въпреки взетите мерки от Министерството на  промишленост,  въпреки  мерките,  които  Министерският  съвет взе за бързото изправяне...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Кажи мерките!
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ: Ще ги кажа.
... все още положението е много тежко. Към този момент, както съобщи господин Йорданов, са разрешени всички така наре¬чени от вас перфектно сключени сделки.
Освен  това  е  създаден  банков  консорциум,  който  срещу реализирани поръчки ще отпусне кредит в размер на 350 милиона лева.  само   за заплати от вчера са отпуснати 17 милиона лева, така че мерки са взети и никой не си затваря очите пред проблемите на хората.
Искам обаче да ви кажа следното: в разговор с ръковод¬ствата на двата синдиката, които са в завод "Арсенал", те изрично заявиха,  че  се  разграничават  от  тези  действия  на  гражданско
 неподчинение,  които в момента се извършват,  но - и тук аз ги разбирам,  те заявиха,  че като хора,  като избраници на този к колектив, са длъжни да участват в тези действия.
Що се отнася до действията за гражданско неподчинение, ще ви кажа само три примера, с които искам да ви убедя, че те едва ли са само плод на тежкото положение, в което се намира заводът.
Има данни, че една голяма част от работницте са пуснати в неплатен отпуск, след като им е било изплатено месечното трудово възнаграждение.
на второ място,  тези така наречени действия на граждан¬ско неподчинение, започват след изплащането на месечното трудово възнаграждение.
На трето място,  по някакъв странен начин тези хора са закарани до гара Тулово. по някакъв странен начин там се разда¬ват кафе и сандвичи. (Оживление сред опозицията) Пита се кой, след като няма пари, носи разходите по това, господа? (Реплики от опозицията)
Именно затова всички,  които участваха в това събрание, се обърнаха със следните искания и аз заставам безрезервно като представител на този район зад тези искания:
Това са: на първо място, работниците в "Арсенал" канят председателите  на  трите  парламентарни  групи  на  среща,  за  да бъдат запознати със състоянието на завода.
На  второ  място,  да  се  внесат  незабавно  проектите  за решения, които са шест на брой, в Законодателната и в Бюджетната комисия и да се излезе със становище по този въпрос. (Оживление в залата)
На трето място, да се създаде именно тази анкетна комисия, но към задачите,  които сега ще бъдат поставени,  трябва да се включат още няколко задачи.
Както знаете, застъпени бяха две становища относно дей¬ствията на полицията в Тулово.  Този въпрос също се нуждае от изясняване и следва да влезе като точка от работата на анкетната комисия.
Следва също така анкетната комисия да се занимае и с въпроса кой организира, след като синдикатите не са, след като
 ръководството на завода не е, действията за гражданско неподчине¬ние,  кой извади работниците на завод   4 от работа, след като те имаха осигурена работа и работеха,  кой през този ден спря тока  в  завода  и  спомогна  за разгръщането  на  тези  действия? (Реплики от опозицията)
Вие добре ме апострофирате, но ако се окаже, че са пред¬ставители на вашата партия, не знам какво ще става...  ("Е-е-е" - силен протест от БСП, оживление сред СДС)
Именно,  водени от желанието да се решат всички тези проблеми,  Парламентарната група на Съюза на демократичните сили застава зад исканията за анкетна комисия.  Като начална стъпка следва да се разглежда и днешната среща на представителите на политическите сили от Казанлък начело с кмета на Казанлък госпо¬дин Сарафов. Тези хора бяха приети от председателя на Народното събрание и той информира за направеното до този момент.
Благодаря  ви.  (Възгласи  "Браво!"  и  ръкопляскания  от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ:  За реплика има думата господин Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХМД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"):  Уважаеми господин председа¬тели,  колеги!  Колегата Драгиев   в своята пледоария даде иска¬нията  на  работниците  от  завод  "арсенал"  и  изрази  определени свои позиции, но искам да му обърна внимание, че в първата си част той говори твърде некомпетентно. Аз като командир на най-голямата единица във Военноморския флот - кораб II ранг, фрегата, смятам,  че  човек  трябва  професионално  да  познава  нещата,  за да  обсъжда  проблемите  на  военнопромишления  комплекс.  (Смях  и реплики от СДС)
Колеги, не се смейте! Липсва ви професионализъм по проб¬лема. (Реплики)
Искам да ви обърна внимание върху факта, че изграждането на мобилизационния  запас  на  страната  е  свързано с  определено време и определени действия, тези действия са свързани с отбра¬ната на България. Промяната в структурата на взаимоотношенията, промяната на ешалонирането на силите на военния комплекс и взаи¬моотношенията са нов момент и не трябва този   нов момент да се сравнява с неща, които са свързани с една блокова структура,
 защото тогава на отсрещната страна по същия начин се въоръжаваха и превъоръжаваха, създаваха и продължават да имат военнопромиш¬лени комплекси. (Шум и реплики от СДС)
Следващият важен момент,  свързан с проблема на военния комплекс - това е проблемът на един от заводите във Варна -
завод "Черно море".  (Шум в залата) И тук проблемът е свързан не само с това,  че там мобилизационният запас не е обезпечен, това че от месец юни работниците в "Черно море"  не са получа¬вали заплати,  това,  че на три пъти беше сменено ръководството от  некомпетентни  хора,  непознаващи  проблема,  но  най-тежкото и най-важното е, че този завод е завод на 2000 година. Той има пълен  затворен  цикъл,  електроника  и  механична  обработка  над 130 операции.  В този  завод  се  правят  радиолокационни  станции "Спери".  За този  завод  има  поръчки  за  такива радиолокационни станции. В този завод се правят радиолокационни станции "Печора". В този  завод  се  правят  радиолокационни  станции  за наблюдение и отбрана.
И всичко това, господа неразбиращи за какво става дума, е свързано със средствата на България, свързано е с интересите на България и е свързано с интересите на комисията,  която би трябвало да обезпечи военнопромишления комплекс, защото не може един  рехабилитатор  да  ръководи  Комисията  по  военнопромишления комплекс и да взема решения.
 Извинявайте, но все едно господин Драгиев да стане пред¬седател на Комисията по акушеро-гинекология.
Искам още да ви кажа и това, господине, че трябва човек да говори не само професионално,  а и познаващо проблемите.  А познаването на проблемите значи да се познават и детайлите на това производство, да се познава и структурата на това производ¬ство, и това, което е свързано с него, контактите, които имаме с чужди, и то със западни фирми, тъй като радиолокационна станция "Спери" е в системата на производството на НАТО,  включително и "Буй", от който НАТО се интересува.
Ето  защо,  говорейки  по  тия  проблеми,  имайте  предвид, че  става дума  за коренните  интереси  на  военната  промишленост и на интересите на България. Благодаря ви. (Частични ръкопляска¬ния)
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:   Малко   спокойствие. Въпросът, който в момента обсъждаме - аз много добре знам какво става във Варна и в "Черно море" - е да има или да няма анкетна комисия. Така че ако някой в залата е на мнение, че не трябва да има анкетна  комисия,  давам му с предимство думата.  Аз ще ви дам думата за дуплика,  но ако има някой,  който смята,  че не трябва да има анкетна комисия, ще му дам с предимство думата.
Моля,  господин Драгиев,  изчакайте,  има още реплики към вас.  Но  главният въпрос е този.  След репликите се връщаме на главния въпрос - да има или да няма анкетна комисия, след което ще уточним нейните задачи, нейната численост, срока на действие и състава.
Има думата Методи Ташев.
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП  "Стефан Стамболов"  и  СДПД  "Ера-3"):  Господин Драгиев,  аз мисля, че на вас може да ви се прости за патоса, за отрицанието, защото  вие  Казанлък  познавате  само  от  екскурзии  (възражения от  СДС),  макар  че  бяхте се писали от Казанлъшка община.  Вие поставяте  риторичните  въпроси:  защо  излязоха  хората  и  кой  ги организира.  ("Комунистите!" - обаждат се от СДС) Преди две сед¬мици ние с господин Янаки Стоилов бяхме там и половината зала беше от "Арсенал". Една от тези,  която работи там,  пита:  "Вие в Народното събрание знаете ли, че ние, младите родители, сутрин не закусваме, на обед не дояждаме, за да има за децата."
 Гладът, господин Драгиев, изведе тези хора навън. Но тези въпроси не са от вчера. Проблемите, които стоят пред "Арсенал" и военно¬промишления комплекс, не са от вчера и най-малко са преди 1990 година.  Парадоксът е там,  че тези,  които предизвикаха пожара, като  че  ли  през цялото  време  викат:  "Поддържайте  огъня,  ние идваме!"  Вие,  господин Драгиев,  играете като че ли ролята на пожарогасител, след като се подпалили пожара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ:  Има думата за реплика Стефан Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП,  БЛП,  ОПТ,  ПХЖД,  ХРП,  СМС, ФБСМ,  НЛП  "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"):  Аз не искам да употребявам силни думи, но мене ми се струва, че от изказването на господина лъха малко цинизъм.  В продължение на месеци ние в  Комисията  по  национална  сигурност  обсъждахме  този  проблем, в  продължение  на  месеци  ние  викахме  директори,  запознавахме се. Аз съм в тази подкомисия, която се занимаваше с този проблем. В продължение на месеци ние се занимавахме с него и в крайна сметка цялата комисия стигна до консенсус поне по два въпроса;
единия - за мораториум върху тази промишленост,  и другия - за опрощаването на дълговете.  В крайна сметка защо в продължение на всичките тези месеци тези проблеми не бяха решени и не влязоха за  решение  в  парламентарната  зала? Аз  искам да  чуя  господин Джеров защо той досега не разгледа този проблем в Законодател¬ната комисия. И защо тук се заявява, че Комисията по национална сигурност не е имала становище по този въпрос.
Нещо повече,  мене ми се струва,  че вие отново търсите под вола теле.  Трябва да избухнат всички тези неща,  хората да излязат на улицата,  за да кажете отново:  "Виждате ли  еди-кой си отново ги подсткрекава".  Много е прав моят колега и аз щях да го кажа и го казвам: ситуацията, липсата на работа,  гладът принуди хората да излязат, а не определени хора.
И още нещо. Аз искам да кажа, че първата работа на тази анкетна комисия,  за която аз съм твърдо за, трябва да бъде да се разгледа изцяло дейността на комисията на Боздуганов,  защо и какви сделки са отложени,  има ли отложени перфектни сделки, или няма.  Оттам трябва да започнем,  а не да се разправяме с това, кой подбужда и кой не подбужда хората.
 И другото - защо трябва да взимаме такова решение: неза¬бавно да се вкара в Законодателната комисия проектът за решение? Какво чака господин Джеров,  какво чакаме всички ние тук - да стигнат нещата до своята връхна точка и тогава да започнем да ги решаваме? Не е този начинът за решаване на всички тези въпроси - да прехвърляме от болната на здравата глава.  (Частични ръко¬пляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам думата за дуплика на господин Драгиев
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ  (СДС):  Аз  благодаря за репликите.  Това означава, че изказването е актуализирало вашето внимание.
На  първата  реплика.  Разбира  се,  че  ще  стана  акушер-гинеколог.  Именно за да се направи цезарово сечение на болния, се  иска анкетна  комисия  и аз с удоволствие ще участвам като акушер-гинеколов в тази комисия.
Що се отнася до това,  че вие като военен много добре познавате  проблемите,  в  това  съм  напълно  убеден,  защото  тези проблеми  възникнаха  в  резултата  на вашето  военно  управление. (Ръкопляскания от депутатите на СДС)
Що се отнася до репликата познавам ли Казанлък и откъде го  познавам,  вижте,  господине,  ако  бяхте  малко  по-просветен или ако малко бяхте попитали тук-там,  щяхте да разберете,  че аз много години съм работил в този окръг, включително и в Казан¬лък. Повече няма да говоря. (Частични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Има  думата  господин Иван  Палчев.  И нека да се съсредоточим върху основното и да го гласуваме.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми  госпожи и господа народни  представители!  Ето в тази  папка се намират изводите от работата на една подобна анкетна комисия към Комисията по национална сигурност, която се занимава с тези въпроси няколко месеца. Тези изводи така си останаха в папките, част от тях вече бяха внесени в Народното събрание. Но мисълта ми е следната.  Ако се създаде една комисия за състоянието на оръжейната промишленост,  това значи,  че в близките три месеца тази  комисия  трябва  да  се  занимава  обстойно  със  състоянието на тази промишленост. Тоест, започвайки работа при едно правител-
 ство, та не се знае при какво правителство ще свърши. Не считам, че ще бъде отново работа на Народното събрание да се занимава в детайли с този въпрос. Има изследване, извършено от Министер¬ския съвет, от други институции, има готова информация по този въпрос,  която не беше дадена на подкомисията към Комисията по национална сигурност  и  вече  авторитетната комисия,  избрана от Народното събрание,  ще има права да търси тази информация,  за да може да се вземе решение.
 Но аз мисля си, господин председатели, че ако се спрем накрая на изречението "Анкетна комисия за състоянието на окържей-ната промишленост и хода на сключените сделки" бихме могли към тази анкетна комисия да прикрепим,  като я разширим по състав, и да се занимае тя предимно с хода на сключените сделки и възмож¬ността за разрешаване на нови сделки на предприятията от военно¬промишления комплекс, тъй като от събраната информация, от това, което казаха директорите на заводите, когато бяха на среща тук, в  Икономическата  комисия,  се  разбра,  че  те  имат  възможности, които по една или друга степен в момента са възпрени с едни или други погрешни решения.
Затова  аз  се  присъединявам  към  предложението,  но  не в създаването на една анкетна комисия, което отново ще погребе въпроса, ровейки и събирайки информация, тъй като път е невъзможно на тази комисия да й кажем: "Другият четвъртък излизате с реше¬ние!" Ние бихме могли това да отправим към Министерския съвет.
Аз си спомням една от последните ни срещи с  господин Филип Димитров.  Той каза,  че Министерският съвет готви такава програма или някакви действия и тъй като той е длъжник на военно¬промишления  комплекс  в  този  момент,  би  могло  това  задължение той да си го изпълни, като предложи и реализира тези действия. Предлагам ви, ако се стигне до отхвърляне на идеята за цялостна анкетна комисия  по  изследване  на оръжейния  комплекс,  да бъде сторена анкетна комисия за сключването на сделки с продукцията на този военнопромишлен комплекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Благодаря  на  господин Палчев.
Искам  да  ви  обърна  внимание  на  следното  -  идеята  за анкетна комисия не влиза в противоречие с идеята Народното събра¬ние  да  гласува  решение  по един или друг въпрос на оръжейно-промишления комплекс.  Нещо повече,  това само доказва желанието на  Народното  събрание  освен  да  помогне  на  военнопромишления комплекс  с  едни  свои  решения,  но и да създаде една комисия, която да погледне цялостно този проблем в по-голяма перспектива. Едно не противоречи на другото, само че може би вместо по-нап-ред  да  бъде  проекторешението,  сега  по-напред  влиза  анкетната комисия.
 Има думата господин Мухтанов за изказване,  а след това господин Мичковски. Заповядайте.
ТОШО  МУХТАНОВ  (ПС  на БСП,  БЛП,  ОПТ,  ПХЖД,  ХРП,  СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председатели.
Тошо  Мухтанов,  15.Плевенски  избирателен  район,  БСП  и коалиция.
Ние мисля,  че с това изказване,  което направи господин Драгиев,  се отклонихме от темата.  Аз също бих могъл много да му опонирам. Аз бях в понеделник в Казанлък. Само искам да кажа, че там пред представители на Националната дирекция на полицията, Регионалната дирекция на полицията в Стара Загора и на полицията в Казанлък този въпрос беше зададен от тях - кой плати автобуси¬те.  Отговорът на управляващия беше:  "Синдикатите!" Аз това съм чул в присъствието на осем души и го огласявам тук.
Не искам да опонирам по другите въпроси,  но "Арсенал" беше допреди и е фирмата, която има най-добра структура за про¬веждане на конверсия и наистина възниква въпросът защо пропадна. Там се произвеждат изкуствени диаманти, твърди сплави, металоре¬жещи машини по японски лиценз и т.н.  - нещо,  което го няма в другите фирми,  тук възниква въпрос за ръководството, което беше подменено три пъти. Очевидно тези неща се нуждаят от изясняване и не може еднозначно тук да ги декларираме и да ги приемаме.
Аз мисля,  че анкетна комисия трябва,  но и преди малко когато излизах на трибуната, заявих, че проекторешението трябва да бъде гледано час по-скоро,  даже ако то беше гледано,  осма точка е: "Създаване Временна комисия по проблемите на производст¬вото  и  търговията  със  специална  продукция  в  състав  от  седем души". Вероятно, ако бяха поели функциите си тези хора, те щяха да  ускорят  решаването  на някои проблеми и нямаше сега да се сблъскваме с този проблем,  но аз съм за тази анкетна комисия, която ще продължи да работи. Надявам се, че след като това решение бъде прието в близките дни, тя според мен би трябвало да погледне връзката: отбранително-промишлен комплекс  - национална сигурност. Разберете, няма национална сигурност без армия и тил. Ние сериозно
 сме нарушили нещата в тила.
Дългът на фирмите от военнопромишления комплекс - няма да го развивам въпроса,  но искам да ви кажа,  че той миналата година беше 2 млрд. и 186 млн., а сега е 3,5 млрд. Едновременно с това има около 7 млрд.  продукция,  налична,  която,  ако бъде продадена ,може да покрие и този дълг и да остане, това е въпрос, който комисията би трябвало да изясни - защо се е получило така.
След  възникването  на проблема в  "Арсенал" спешно,  със съдействието на министър Биков, тази седмица се търди възможност за лицензиране на продукция за около 20 млн. лв. Възниква въпро¬сът, защо не беше направено това нормално, а трябва с цезарово сечение,  както каза господин Драгиев,  да се решава проблемът. Вероятно, ако това беше направено нормално, нямаше да има нужда от дейността на тази комисия.
Освен това в изказването на господин Сугарев беше казано, че  преди  всичко  това  са  прерогативи  на  изпълнителната  власт. Вярно е обаче, че изпълнителната власт напоследък много активно се  занимава  с  отбранително-промишления  комплекс,  но  в  какъв аспект? Прави се преобразуване на дружества с ограничена отговор¬ност  в  акционерни  дружества.  Възниква  въпрос,  защо  се  бърза екстрено в близките дни това да стане, започнато е преди десети¬на дни. След като има изразено становище на комисията по национал¬ната сигурност, че трябва да се наложи мораториум върху прива¬тизацията на тези мощности, един акт на превръщането им в акцио¬нерни дружества ,първо,  подсказва,  че се мисли за приватизация в този комплекс или ако се има предвид другото - да се нанесе последният, окончателен удар върху някои ръководители, аз мисля, че също си струва да се замислим,  защото примерът с "Арсенал" в това отношение показва какво става, когато не се мисли предва¬рително и се правят кадрови промени.
Същият резултат вероятно ще последва и в други дружества и едва ли това би трябвало да бъде отношение на изпълнителната власт към този комплекс.
Аз мисля,  че  давайки  морален  кредит  на действията  на Министерството на промишлеността за измъкване на "Арсенал" сега от тази ситуация, би трябвало те да поемат моралната отговорност и въобще изпълнителната власт да не предприема в този преходен
 период  действия,    свързани  с  кадрови  промени,  с  подготовка за приватизация и др.,  които мисля,  че повече биха навредили, отколкото помогнали на комплекса.
В  заключение  -  поддържам  необходимостта  от  създаване на комисия, която да работи за общото изясняване на проблемите, независимо от необходимостта да бъде спешно прието това решение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Най-напред процедурния въпрос - Златка Русева.
ЗЛАТКА  РУСЕВА  (СДС):  Уважаеми  господин  председател, уважаеми  народни  представители!  Искам  да  ви  обърна  внимание върху хода на тази дискусия,  която започна,  господин председа¬тели.
Ние  тук  решаваме  и  вземаме  становище  дали  има  нужда от такава анкетна комисия или не. мисля, че и от трите парламен¬тарни групи се изказаха становищата за нуждата от такава комисия. Всички останали оратори говорят по съществото на проблема.  Щом смятаме,  че има нужда от такава комисия,  тя трябва да проучи въпроса,  да ни го докладва и едва тогава ние да дискутираме. мисля,  че  процедурно  трябва да се  прекратят  тези  дебати  или поне  да  не  допускате  дебати  по  съществото на  проблема  преди анкетната комисия да си е свършила работата и тогава ние тук да дискутираме  и  да  приемаме решение,  моля да се прекрати и да се мине към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Направено е предложение за прекратяване на дебатите. Има ли едно обратно мнение?
РЕПЛИКА  ОТ  ЗАЛАТА:  Господин  Мичковски,  иска  думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Той  не  е  на  обратно мнение. Той е на мнението да има комисия. (Шум и реплики в зала¬та)
Вие, господин Мичковски, правите обратното на процедур¬ното предложение?
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): Искам да се изкажа. От вчера искам да се изкажа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И ще се изкажете, когато, първо,  гласуваме дали да има комисия,  или да няма.  Първо това да гласуваме. След това ще уточним задачите и т.н.
 Имате обратното на това процедурно предложение? Заповя¬дайте, господин Йончев.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ  (ПС на БСП,  БЛП,  ОПТ,  ПХЖД,  ХРП,  СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Тъй като точката е за анкетна комисия, ние трябва да обсъдим състава на комисията, членовете, пълномощията и аз не знам дали това влиза в прекра¬тяването на обсъжданията,  щото по същество в такъв смисъл аз ще ви кажа моето становище и съм готов да подложим това на гласу¬ване,  защото наистина трябва да сме в течение и да работим по дневния ред.
Значи, аз мисля, че има три нива на решението и предлагам да действаме по следния начин: да гласуваме състав и пълномощия на  анкетната  комисия,  да видим  кога  е  най-бързо  възможно,  а аз смятам,  че утре ще е възможно, ако се спазят процедурните изисквания,  да гласуваме едно решение,  тъй като то е напълно възможно за решаване на конкретния въпрос, на конкретното ниво -става  дума за  "Арсенал",  а комисията  да  има малко  по-широки пълномощия,  защото  въпросите  са доста.  И на  трето място,  аз бих  искал,  когато обсъждаме  този  въпрос,  най-вероятно  когато гласуваме  решението,  ще  трябва да си  позволим едно  обсъждане а рамките на 40 минути или на един час,но това е необходимо. Там ние да поставим въпроса в рамките на пълномощията на Народното събрание.  Нуждаем  се  от  цяла една система  от  закони  начело с концепцията за национална сигурност, които вървят като пирамида, вървят с концепция  - доктрина за външна политика и за военната доктрина. Те вървят с конкретните закони,  с възгледите,  според които  вие можете да  прецените  при  новите  обстоятелства  какви са мобилизационните резерви,  кои предприятия ще останат и кои не.  Всичкото  това  е  една  огромна  законодателна  дейност,  без която нито  една  власт,  нито едно правителство,  което и да е то,  няма да може да реши тези въпроси - така,  на парче.  Ние се сблъскваме с това вече втора година. Трябва да си имаме уваже¬ние като комисия и ние искаме вие в събранието да разберете, както  ние в  комисията,  че от този въпрос цялостно зависим и затова нека да му отделим малко време, когато гласуваме решението.
Съгласен съм с госпожа Русева,  моето предложение е да направим така  -  сега да гласуваме за анкетната комисия,  а в
 най-близко време - аз лично ще се постарая това да е утре, да обсъдим въпроса, да гласуваме решение за "Арсенал" и да видим законодателно какво да помолим Комисията по национална сигурност да ни предложи в разумен срок, тъй като тези въпроси ще стоят пред всеки,  който управлява страната,  това са важни за нашата сигурност въпроси, даже много важни! Така че се присъединявам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Благодаря  на  господин Йончев.
Процедурното  предложение  е  ясно.  То  беше  по  въпроса да се прекратят дебатите по проблема да има или да няма коми¬сия.
Който е за това да се прекратят дебатите по този въпрос, да  има  или  да няма комисия,  моля да гласува за прекратяване на дебатите.
Резултат:  гласували  181 народни представители,  за прек¬ратяване - 90, против - 84, въздържали се 7.
 ЗЛАТКА  РУСЕВА  (СДС);  Уважаеми  господин  председатели, оспорвам  това  гласуване,  тъй  като  вие  трябваше  да  приканите народните представители - виждате в какво състояние е залата, и да изчакате три минути,  за да гласуват. Вие даже една минута не изчакахте. Аз гледах времето. Оспорвам гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Приемам  възражението-Моля, народните представители да заповядат в залата, за да гласу¬ват повторно процедурното предложение за прекратяване на дебатите по въпроса да има или да няма анкетна комисия. Моля, режим на гласуване, моля, гласувайте.
Гласували  215  народни  представители,  за  прекратяване -104,  против  -  107,  въздържали  се  -  4  народни  представители. Предложението не се приема.  (Весело оживление в блока на БСП)
Давам думата...
Какво  е  ясно  в  ситуацията? Че все още се намираме в ситуацията да има или да няма анкетна комисия.  И аз ви моля да обсъждате само този въпрос,  защото в момента в програмата сме  записали  анкетна  комисия  за  състоянието  на  оръжейната промишленост  и  хода на сключените  сделки.  Има  предложение  на БСП,  което  е  по-различно.  то  гласи:  "Извършване  на  проверка за състоянието  на  оръжейната  промишленост и  причините,  довели я до това състояние". То има друг смисъл.
От други народни представители се правят още предложения, свързани със задачите на тази комисия. И тези предложения трябва да се систематизират.  Затова за мен беше най-лесното първо да гласуваме да има анкетна комисия, а след това да уточним с какво тя точно ще се занимава. Но сега се връщаме обратно към въпроса да има или да няма анкетна комисия,  някой иска ли думата по този въпрос, или пак да гласуваме процедурно да прекратим дебати¬те? Никой не иска думата.
Заповядайте, господин Слатински.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председатели, доживяхме и този ден председател на комисия да се бори да достигне до трибуната,  за да каже становището на своята комисия.  (Шум и реплики от блока на БСП)
Да,  аз виждам,  виждам,  че на министерските банки вече има кандидати за бъдещия кабинет.  (Смях и весело оживление в блока на БСП)
 Искам да кажа, че по въпроса за комисия, която да наблюда¬ва военнопромишления комплекс, най-напред беше направено предло¬жение още  през месец юли от Парламентарната група на ДПС.  В резултат на едно заседание на Комисията по национална сигурност, когато тази идея беше обсъдена, комисията предложи да се създаде временна  парламентарна  комисия  за  проучване  на  проблемите  и перспективите  за  развитие  на  предприятията  от  отбранителната промишленост.  Във  всички  други  становища  по  така  роящите  се предложения,  касаещи  отбранителния  комплекс,  ние  винаги  сме подновявали  това  наше  предложение,  напомняли  сме  за  него.  И затова аз си позволявам като председател на Комисията по национал¬на сигурност  да  кажа,  че комисията е за създаване на такава парламентарна комисия и повтарям нашата идея, нашето становище тя да бъде за проучване на проблемите и перспективите за развитие на предприятията от отбранителната промишленост.  Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Давам думата и на председателя на Икономическата комисия господин Асен Мичков-ски.
АСЕН  МИЧКОВСКИ  (СДС):  Благодаря,  господин  председател. Уважаеми колеги, аз съм абсолютно съгласен с повечето от нещата, които заяви тук господин Драгиев, както и всички останали колеги, изказали се по повод неговото изявление.
Да,  вярно  е,  проблемите  на  военнопромишления  комплекс не са от началото на тази година, не са и от началото на миналата, но също така е вярно,  че ние можем да се ровим далеч назад в историята на този проблем, дори можем да достигнем и до боздугана на хан Аспарух,  но това с нищо не ни помага към днешна дата да придвижим решаването на проблема поне с крачка напред.
Многократно на две свои заседания в продължение на много часове  Икономическата  комисия  разгледа  всички  тези  проблеми. В  крайна  сметка  ние  изразихме  своето  становище  по  проекта  за решение, внесен от представителите на трите парламентарни групи в Народното събрание. В него се съдържат в цялостен обем ключове¬те за решаването на този проблем,  включително и този въпрос, който сега разглеждаме  ,въпросът  за анкетна комисия.  Господин Мухтанов  хубаво  каза,  това е  предложението  под  номер  осем в проекторешението.
 Но трябва да ви кажа, че този кредитен механизъм, който беше създаден  от  консорциум от  няколко български  банки,  може да започне да действа при наличието на две условия.
Първо,  това  условие,  което  задължително  банките  искат да бъде предварително изпълнено, е да се преоформят като държавен дълг  кредитите  и  лихвите,  които  дължат  военните  предприятия по мобилизационните запаси и мобилизационните мощности.  Второто решение, което априорно трябва да съществува, преди да се задейст¬ва този кредитен механизъм,  е да се отпуши дейността на тази прословута комисия "Боздуганов". Това се съдържа под номер четири в проекторешението,  внесено от трите парламентарни групи.  Едва след  това  могат  да  се  правят  конкретни  стъпки  за решаването на проблема.
И затова, господин председател, аз ви умолявам да използ¬вате цялото си влияние и да задължите председателите на Бюджетна¬та комисия и на Законодателната комисия най-късно до утре да представят своите становища и да започне реалното решаване на този проблем. (Ръкопляскания в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:   Господин   Караджов, заповядайте.
СТОЯН КАРАДЖОВ (СДС):  Уважаеми дами и господа,  аз няма да се връщам към историята, довела до това, което става в послед¬ните месеци,  не само в последните дни.  Историята всъщност е, че  сривът  в  нашата  военна  промишленост  започва  през  втората половина на 1988 г. Оттогава досега стават други интересни нещо, но на тях сега няма да се спирам.
Поддържам  предложението,  направено  от  председателя  на Комисията по национална сигурност, но искам да го прередактирам малко по друг начин. В нашето проекторешение, внесено в Народното събрание на 15 октомври тази година, съгласно точка 8 ние предла-гаме създаване на временна парламентарна комисия по проблемите на производството и търговията със специална продукция в състав от седем души. Моето конкретно допълнение към това предложение е, че базата на тази комисия трябва да бъдат наличните пет души, които работиха много месеци, събраха много материал и всъщност това,  което става сега в "Арсенал",  е едно дребно следствие. И това, което стана и преди два месеца, и преди четири месеца, тези  "оръжиягейт",  ще  стават  и  в  бъдеще,  защото  стават  дори
 и в Съединените американски щати. За да нямаме проблеми, непрекъс¬нато възникващи  по няколко на година,  а и повече от няколко, ние просто не трябва да имаме военна промишленост. А ние я имаме и аз се надявам, че ще я запазим и ще я имаме. За тази цел трябва да има една постоянна парламентарна комисия,  група хора,  които да се специализират и да познават проблемите, тогава тези случаи ще бъдат, надявам се, по-редки от тези, които знаем от последните шест-седем месеца.
Това е моето предложение. Благодаря за вниманието.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Много  обичам тишината в пленарната зала. Всичко дотук е ясно.
Предложението  обаче,  което  прави  господин  Карадмов, е по същество предложение от друг характер.  То е за постоянна комисия. А така също парламентарният опит и практиката в други страни сочат, че не е много хубаво едни и същи хора да се занима¬ват дълго с един и същ проблем.  Те стават неразделна част от този проблем и в някакъв момент те самите ще се превърнат в проблем, който ще обсъждаме.
В този смисъл е добре,  особено в такива места,  където има и сложни финансови проблеми, по-често да се сменят хората, за да не се превръщат хората в проблеми.
Всичко дотук разширяваше и уточняваше обема на анкетната комисия. Сега аз ви предлагам да гласуваме, първо, да има анкетна комисия, временна анкетна комисия, която да се занимава с пробле¬мите на оръжейната промишленост. След това вече,  ако гласуваме положително  за  предложението  за  анкетна  комисия,  ще  започнем уточняването на конкретните задачи  пред тази комисия  и  те ще станат неразделна част от решението.
Така  че,  който  е  за  такава анкетна  комисия,  моля  да гласува. Моля режим на гласуване и гласуваме.
Гласували  общо  205  народни  представители,  от  тях за -202, против - 1, въздържали се - няма.
Приема се да има такава анкетна комисия.
Обръщам се към трите парламентарни групи: през почивката, до  края  на  почивката,  ако могат  да  уточнят  предложенията  си за задача на комисията,  второ,  състав на комисията и,  трето, срок на комисията, за да не се прави сега това в залата от всеки, както му хрумне. Направете по едно заседание...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ние сме готови. ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Аз  виждам,  че СДС са готови.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): И ние сме готови. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И вие сте готови? Съста¬вът е готов - това може да се гласува. Срокът също може да се гласува.
Има ли готови предложения на групите за предмет на коми¬сията,  за  да  фиксираме  точно  предмета  на  дейност?  Затова ви
 предлагам, след като мине почивката, за половин час да се уточни¬те, могат ли да се направят и някакви консултации.
В правилника е казано,  че,  първо,  трябва да се уточни задачата, а след това съставът и срокът.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): След това пак ли ще има диску¬сии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: После няма да има диску¬сия. Няма смисъл повече от дискусия.
Виждам,  че това предложение се приема - парламентарните групи да уточнят състава.
Сега давам половин час почивка и в 17,50 ч. продължаваме. (Звъни)
 (След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Нашето заседание продължава. Давам думата на господин Димитър Йончев във връзка с точката за анкетната комисия.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ  (ПС на БСП,  БЛП,  ОПТ,  ПХЖД,  ХРП,  СМС, ФБСМ, Н-ЛП "Стефан Стамболов" и СД11Д "Ера-3"): Благодаря, господин председател.  Хората,  които  участвуваха  в  дебатите  в  първата част  на  заседанието,  почти  всички  се  събраха  в  зала  "изток" и в резултат от това събиране се получи проект за следното решение на заседанието от днес:
"Народното събрание
РЕШИ:
Създава Временна анкетна комисия за определяне на състоя¬нието  на  отбранителната  индустрия  и  търговията  със  специални продукти и насоките за излизане от кризата със следните задачи:
1.  Оценка  на  състоянието  на  отбранителната  индустрия и на търговията със специални продукти.
2. Разкриване на основните причини за кризата в "Арсенал" и другите предприятия на отбранителната индустрия.
3.  Предложение  за  насоки  и  препоръки  за  излизане  от това състояние (от кризата).
Комисията  да  докладва  за  резултата  от  своята  работа на заседанието на Народното събрание на 20 януари 1993 г. (Това е сряда, втората седмица)
Състав  на  комисията.  Предлага  се:  председател  -  Иван Пушкаров и членове: Нино Ставров, Драгия Драгиев, Стефан Стефанов, Тошо Мухтанов, Кольо Парамов и Иван Палчев."
Това е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Доколкото  разбирам, това предложение всъщност е едно общо предложение на парламентар¬ните групи.
Господин Тодоров вдига ръка. Заповядайте.
ХРИСТО ТОДОРОВ  (СДС):  Уважаеми  дами  и  господа народни представители,  уважаеми  господин  председатели!  Докато  сме  на вълната за стачки и  гражданско неподчинение,  си позволявам да изляза малко от дневния ред (реакция в залата:  "Е-е-е!") и да
 ви  помоля за малко внимание,  тъй като съм много притеснен от ескалацията  на  напрежението  в  Димитровград  и  от  ескалацията на стачката в нашия град. Моля ви, господа, за минутка внимание.
Ако не ви е известно, в Димитровград миньорите стачкуват и Синдикалната миньорска  федерация  обяви  подкрепа на стачката в града.  Така че има опасност от национална миньорска стачка, от подкрепа на... (Шум в залата) Моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Господин  Тодоров,  ще си позволя да Ви прекъсна.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Господин председатели, моля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:  Нека  този  въпрос  да го поставим утре, ако е толкова важен според Вас.
ХРИСТО ТОДОРОВ:  Въпросът не търпи отлагане,  понеже има опасност в този зимен период да останем без ток и без въглища. Затова аз моля за спешно заседание на Комисията по енергетика и за намеса на държавните органи, а именно Комитета по енергетика и на правителството за решаване на проблемите на миньорите в нашия регион.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  АЛЕКСАНДЪР  ЙОРДАНОВ:   Благодаря,   господин Тодоров.  Явно,  че проблемите,  всички наведнъж,  не могат да се решат. Поне един след друг да ги решаваме.
Проблемът  с  временната  анкетна  комисия  според  мен  е пределно ясен.  Аз моля народните представители да се подготвят за гласуване и да гласуват следното решение:
"На заседанието от 25 ноември 1992 г. Народното събрание РЕШИ:
Създава Временна анкетна комисия за определяне на състоя¬нието  на  отбранителната  индустрия  и  търговията  със  специални продукти и насоките за излизане от кризата със задачи:
1.  Оценка  на  състоянието  на  отбранителната  индустрия и на търговията със специални продукти.
2. Разкриване на основните причини за кризата в "Арсенал" и другите предприятия на отбранителната индустрия.
3.  Предложение  за  насоки  и  препоръки  за  излизане  от кризата."
Първо  гласуваме  дотук  -  задачите  на  комисията.  Моля,
гласувайте!
 Гласували общо  193 народни представители,  за анкетната комисия и нейните задачи - 191, против - няма, въздържали се -2 народни представители.
Приема се.
Сега ви предлагам да гласуваме срока на работа на анкетна¬та комисия. Предложението е 20 януари 1993 г.
Който е за това комисията да докладва за резултата от своята работа на заседанието на Народното събрание на 20 януари 1993 г., моля да гласува за.
Гласували 186 народни представители, за - 156, против -21, въздържали се - 9.
Приема се и срокът.
 Направено е предложение комисията да се състои от седем души.  Който е комисията да се състои от седем души:  трима от СДС, трима от БСП и един от Движението за права и свободи, моля да гласува.
Гласували  180 народни представители,  от тях за -  171, против - 4, въздържали се - 5.
Приема се.
Предстои да гласуваме състава на комисията.  Предложени са следните народни представители: Иван Пушкаров, Нино Ставров, Драгия Драгиев,  Стефан Стефанов,  Тошо Мухтанов,  Кольо Парамов и Иван Палчев. (Реплики от опозицията)
Други предложения няма.
Моля, гласувайте за тези членове на комисията.
Гласували  177 народни  представители,  от тях за -  167, против - 2, въздържали се - 8.
Приема се.
Предлага се за председател на комисията народният предста¬вител  Иван  Пушкаров.  Има  ли  други  предложения?  (Оживление  и реплики от опозицията)
Не виждам други предложения.
Моля,  гласувайте  за  председател  на  комисията  господин Иван Пушкаров.
Гласували 190 народни представители, от тях за председате¬ля на комисията Иван Пушкаров -  107,  против - 46,  въздържали се - 57.
Приема се.
С това решението е прието на основание чл.  79,  ал.  5 от Конституцията и на основание чл. 29 от Правилника за организа¬цията и дейността на Народното събрание.
Преминаваме към втора точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (допълнително гласуване на някои текстове).
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председа¬тел,  уважаеми  дами  и  господа  народни  представители!  Знаете, че Кодексът на труда беше поставен на разглеждане още през месец юни  и  неговото  разглеждане  и  гласуване  продължи  допреди  две седмици. На последното заседание за разглеждане, когато приключих-
 ме отделните точки, аз помолих уважаемите народни представители да разрешат, ако има някакви пропуски, ако трябва да бъдат напра¬вени  някои  допълнения,  да  внеса  отново  за  разглеждане  онези моменти, онези части, които трябва да бъдат поставени на разглеж¬дане.
Колежките  от  Законодателния  отдел,  след  като  съвсем подробно на базата на стенограмата и гласуваните части и текстове разгледаха всичко,  установиха,  че има няколко пропуска,  поради което си позволявам да поставя на вашето внимание разглеждането или по-скоро гласуването, тъй като не става дума за спорни момен¬ти,  а просто трябва да довършим нещата,  на следните въпроси:
Първо, с § 17, с който се измени чл. 42, ние сме пропусна¬ли  да  предложим и  да се  гласува заглавие.  Кодексът на труда е съставен от текстове, всеки от които има заглавие.
Поради  това  предлагаме  към  гласувания  от  нас  чл.  42 в § 17, да гласуваме заглавието: "Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси".
Моля, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Има  ли  допълнения  към заглавието?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:  Това са наши  предложения, поради което те не са третирани в комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Моля,  гласувайте  за това допълнително уточняване на заглавието.
Гласували  общо  181  народни  представители,  за  -  178, против - 1, въздържали се - 2.
Текстът се приема.
Следващият текст, господин Джеров.
 ДОКЛАДЧИК  АЛЕКСАНДЪР  ДЖЕРОВ:  Към  §  27  от  гласувания закон, защото той вече всъщност е закон след нашето гласуване, ние сме гласували в чл. 63, ал.  1 да се отмени, а ал. 2 и З да  бъдат  съществено  изменени.  При  това  положение  към  чл.  63 не сме поставили заглавие.
Предлагаме като заглавие на този текст съобразно новото съдържание,  което сме вложили с изменението,  да бъде:  "Начало на изпълнението".
Това  е  първата  точка,  която  предлагам  на  гласуване, а същевременно, след като сме отменили ал. 1 и имаме ал. 2 и З, е редно да гласуваме като точка втора ал. 2 и 3 да станат съот¬ветно ал. 1 и ал. 2.
Това са двете предложения, които предлагам на гласуване към § 27, свързан с чл. 63, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Господин  Джеров,  ако няма спор по тези два пункта, нека да ги гласуваме едновременно. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Моля,  гласувайте  за тези две допълнения към текста на § 27.
От общо гласували  171 народни представители,  за -  165, против - 1, въздържали се - 5.
Приема се допълнението към текста.
ДОКЛАДЧИК  АЛЕКСАНДЪР  ДЖЕРОВ:   Следващото   предложение обхваща §  161.  Съгласно него се правят промени в чл.  268.  И тук  положението  е  същото.  Направили  сме  коренно  изменение  и създадохме нов чл. 268 по съдържание, без да гласуваме заглавие.
Поради това ви предлагам към §  161,  гласуван от нас, който е създал ново съдържание на чл. 268, да гласуваме и следното заглавие:  "Трудово  възнаграждение  при  производство  на  негодна продукция".
Моля  Ви,  госпожо  председател,  да  подложите  това  на гласу¬ване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Господин  Койчев  иска думата. Заповядайте, господин Койчев.
НИКОЛАЙ КОЙЧЕВ  (ПС на БСП,  БЛП,  ОПТ,  ПХЖД,  ХРП,  СМС, ФБСМ,  НЛП  "Стефан  Стамболов"  и  СДПД  "Ера-3"):  Уважаеми  дами и господа, моето предложение ще бъде за терминологично изменение на предложеното заглавие, което да съответствува на пълния текст
 на чл.  268.  Както е предложено заглавието,  то третира въпроса за напълно негодна продукция а в ал.  2 ние даваме възможност за така наречения поправим брак с терминологията на качеството. Затова  предлагам  вместо  "негодна",  да  запишем  "некачествена продукция".  А  качеството  има  своите  равнища.  Бракът  може  да бъде поправим и непоправим. По този начин мисля,  че заглавието по-добре ще съответствува на съдържанието на чл. 268.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Господин Джеров,  имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ние тук междувременно гово¬рихме.  Това  е  въпрос  на  термин.  Бихме  могли  съвсем  спокойно да кажем "трудово възнаграждение при производство на некачествена продукция". И то пасва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тъй като не виждам възра¬жения в залата,  предлагам да гласуваме така, както се предлага от господин Джеров. Последното прочитане е съобразено с предложе¬нието на господин Койчев.
Моля, гласувайте за това заглавие.
ВЕЛКО  ВЪЛКАНОВ  (от  място):  Не  върви  "производство  на продукция". Нека да бъде трудово възнаграждение при некачествена продукция просто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕМАНА  БОТУШАРОВА:  Господин  Джеров,  тъй като сме в режим на гласуване, нека още веднъж уважаемите народни представители да чуят правилното редакционно звучене на загла¬вието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагаме в § 161 заглавието на  чл.  268 да  бъде:  "Трудово  възнаграждение  при  некачествена продукция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, продължете гласува¬нето.
От общо гласували 171 народни представители,  за - 141, против - 22, въздържали се - 8.
Приема се текстът за заглавие на чл. 268.
Господин Джеров, следващото допълнение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С § 170 сме изменили коренно чл. 280, без да е предложено и гласувано заглавие.
При това положение предлагам заглавие на новия чл. 280, изменен с § 170, да бъде: "Въвеждане на обектите в експлоатация".
 ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  По  този  текст  някакви допълнения, различия?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте!
От общо гласували 167 народни представители,  за - 161, против - няма, въздържали се - 6.
Приема се текстът.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:  Параграф 216.  С изменение сме създали чл. 3286, на който не сме предложили заглавие.
Предлагаме като заглавие: "Прекратяване на трудов договор с  лице,  работещо  в  областта  на  културата".  Тук  действително е трудно да се направи такова понятие, което да обхване онова, което е съдържанието на чл. 3286. Затова решихме да бъде: "Прекра¬тяване на трудов договор с лице, работещо в областта на култура¬та".  Влиза и културата,  и телевизията,  и радиото.  Не виждаме друго понятие, което да може да ги обедини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА   БОТУШАРОВА:   Господин   Костадинов иска думата. Заповядайте, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП,  БЛП,  ОПТ,  ПХЖД,  ХРП,  СМС, ФБСМ,  НЛП  "Стефан  Стамболов"  и  СДПД  "Ера-3"):  Аз  ще  направя кратка  реплика  по  това  предложение.  От  нашата  парламентарна група никой не подкрепи текстовете на чл.  328а и чл.  3286 и смятам, че сега не следва да бъдем ангажирани с уреждането  на тази материя. Отговорността за тези текстове в Кодекса на труда, трябва да бъде поета изцяло от тези, които ги приеха.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:  И все пак ние говорим за заглавие на нещо, което е прието.
Моля, госпожо председател, да поставите това на гласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Моля,  уважаеми  колеги, да гласувате за заглавие на текста, предложено от господин Джеров.
От общо гласували 192 народни представители, за - 100, против - 83, въздържали се - 9. Предложението се приема. Господин Джеров, следващият текст.
 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:  Може би  господин Шотлеков да докладва едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложението е направено, но  не  е  гласувано,  така  ли?  Заповядайте,  господин  Шотлеков.
ИЛИАН  ШОТЛЕКОВ  (СДС):  Уважаема  госпожо  председател, уважаеми колеги, чл. 59 така, както сме го приели, ще си позволя да го прочета, ако ми разрешите, разбира се: "Приема изпълнението на  колективния  трудов  договор  от  работодателя.  Искове  могат да предявяват синдикалните организации, които са сключили догово¬ра,  както и всеки работник или служител при този работодател." Касае се до края на разпоредбата. Ако остане така разпоредбата, това означава,  че всеки един работник  или служител,  дори  той да не е страна по договора, ще има право на иск. А този работник или служител,  тогава,  когато не е страна по договора,  просто няма правен интерес да може да предявява искове.  Това вече е въпрос на тълкуване, за да опростим правораздавателните и право-прилагащите органи. Затова предлагам думите "при този работодател" да бъдат заместени със "страна по договора". Тогава ще остане, както е -  "всеки работник  или служител,  страна по договора", което е съвсем коректно и нормално. Така ще улесним правоприлага-нето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА;  Имате  думата,  уважаеми колеги. Има думата господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП,  БЛП,  ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам да подкрепя предложението,  което прави господин Шотлеков,  защото от страна на Парламентарната група на БСП при второто четене беше направено точно  такова  предложение  и  тогава  то  беше  отхвърлено.  Аз  се радвам, че сега сте стигнали до нашата позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:   Господин  Костадинов, оказало се е, че логиката на закона изисква тази корекция просто редакционно.  Тя не изяснява смисъла на текста.  Има ли други, уважаеми народни представители, които желаят да вземат отношение? - Няма. В такъв случай, моля, гласувайте за текста, който беше предложен.
От общо гласували 175 народни представители,  за - 171, против - 1, въздържали се - 3. Приема се текстът. Следващият текст, господин Джеров.
 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожо председа¬тел. Минаваме към два параграфа, защото логиката е една и съща -§ 60 и § 71. Получило се е така, че в единия параграф по отношение на  седмичното  работно  време,  чиято  нормална  продължителност при петдневна работна седмица е до 40 часа, на друго място тя е 42 ч.  и 30 м.  Последователно е гласувано в различно време. Затова  предлагам да  направим  промяна в чл.  114,  а също така и в чл. 137, за да направим съответния синхрон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Става дума за съгласуване на текстове, както разбирам, господин Джеров. Има думата господин Шотлеков.
ИЛИАН  ШОТЛЕКОВ  (СДС):  Уважаема  госпожо  председател, уважаеми  колеги,  промяната,  която  се  налага,  е  вследствие  от чл.  136,  който  приехме  -  за  намалението  на работното  време, но ние нямаше как да го отразим, тъй като бяхме гласували вече чл. 114. Освен това ал. 2 на чл. 137 в тази хипотеза при гласува¬но 40-часово седмично работно време, просто става излишна. Дава се  там една делегация  на Министерския съвет да борави от 30 до 40  часа.  Няма  смисъл от такава делегация,  след като вече имаме колективно трудово договаряне, имаме и възможност примерно това намалено работно време да бъде уредено и с акт на Министер¬ския съвет. То може да бъде и по-ниско от 30 часа. Няма просто смисъл. А 40 часа вече е нормалното работно време, така че ал. 2 е безсмислена. Просто исках да обоснова това предложение. Благо¬даря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Има  думата  господин Койчев. Ясно е,  че се съгласуват текстове въз основа на приет основен текст.
НИКОЛА  КОЙЧЕВ  (ПС  на БСП,  БЛП,  ОПТ,  ПХЖД,  ХРП,  СМС, ФБСМ,  НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, ние  подкрепяме  и  двете  промени  в  текста.  Даже  приемаме  този вариант в чл. 137 ал. 2 да отпадне и не само с акт на Министерския съвет, а даже и да бъде като клауза в колективните трудови догово¬ри да се третира тази материя. Така оставяме свобода за социално партньорство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:   Господин  Костадинов, имате ли допълнения към текста? - Няма.
 В такъв случай, моля, пригответе се за гласуване. Господин Джеров, нека точно да се чуят предложенията и да бъдат гласувани.
ДОКЛАДЧИК  АЛЕКСАНДЪР  ДЖЕРОВ:  Предлагам  следните  две предложения. Но понеже са за едно и също нещо, бихме могли да ги гласуваме едновременно. В § 60, чл. 114 думите "42 ч. и 50 м." се заменят с "40 ч.".  И втора точка:  в § 71 относно чл.  137 от Кодекса на труда се създава нова т. З със следното съдържание.
"3. Ал. 2 се отменя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА:  Мисля,  че е ясно какво се уточнява. Моля, гласувайте!
От общо гласували 166 народни представители,  за - 164, против - 1, въздържал се - 1.
Текстът се приема.
Има думата господин Джеров.
 ДОКЛАДЧИК  АЛЕКСАНДЪР  ДЖЕРОВ:  И  още  един  параграф.  С § 231 сме изменили в чл. 354, т. 6 - след думата "майката" да се добави "бащата".  (Весело оживление в залата.) Ще ви прочета основния текст, за да ме разберете за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Пропуснат  е  бащата. ДОКЛАДЧИК  АЛЕКСАНДЪР  ДЖЕРОВ:  Нали  трябва  да  изравним и бащата, и майката.
Уважаеми  колеги,  много  ви  моля  да  осъзнаем  за  какво става дума и да видим дали следва да бъде направена промяна. Член  554  има  следното  заглавие:  "За трудов  стаж се  признава и времето,  през което не е съществувало трудово правоотношение в следните случаи". В т. 6 основният текст, който впоследствие променяме е така: "майката или осиновителката се грижи за отглеж¬дане на детето до навършване на 5-годишна възраст".
По  предложение  на  народен  представител  -  вече  не  си спомням името - ние направихме една промяна, като казваме след "майката" да се добави думата "бащата" или "майката или бащата, който се грижи за отглеждане на дете". Остава обаче думата "или осиновителката".  И  при  това  положение  предлагаме,  след  като казваме "майката или бащата" не би било редно да говорим "осино¬вителката" и предлагаме "или осиновителят".
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Или може би "осиновителите". ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми народни представи¬тели, те не са няколко. Не са "осиновителите". Той може да бъде един. Може да бъде "осиновител или осиновителка". Затова предла¬гам на уважаемите  народни  представители в § 251,  в чл.  554, т. 6 след думата "осиновителката" да се добави думата "осинови¬телят" .
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може би сме пропуснали, защото обикновено уважаемите госпожи имат по-благородни чувства и правят тези жестове, но нека да поставим в равноправно положе¬ние и осиновителят.  Така че по това предложение за допълнение има ли желаещи да се изкажат?
Господин Шотлеков, заповядайте.
ИЛИАН  ШОТЛЕКОВ  (СДС):  Уважаема  госпожо  председател, уважаеми  колеги.  Според  мен  добавката  е  абсолютно  необходима и необходимостта се наложи,  тъй като имаше добавка в основния
 текст.  Ако я нямаше добавката,  тогава нямаще да има нужда да се  посочва осиновителят.  Ако  не направим сега  "осиновителят", то ще лишим възможността  тогава,  когато  има един  осиновител, мъж, с едно дете да се ползува от правата на майката, респективно на бащата. Затова ви моля да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения? Няма. В такъв случай моля, гласувайте за това допълнение към текста, за да бъде синхронизирано. Моля, гласувайте!
Резултат:  гласували са 159, всичките 159 са за,  против и  въздържали  се  няма.  С  това,  господин  Джеров,  приключваме.
ДОКЛАДЧИК  АЛЕКСАНДЪР  ДЖЕРОВ:   Приключваме.   Благодаря много!
И по този начин вече изменението и допълнението на Кодекса на труда е приключено.
(Текстът на закона - Приложение № 1, II.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Финалът беше почти като "Одата на радостта".
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕСЕННИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКОСТОПАНСКИ РАБОТИ ОТ ЛИКВИДАЦИОННИТЕ СЪВЕТИ НА ОБЯВЕНИТЕ В ЛИКВИДАЦИЯ  ОРГАНИЗАЦИИ  ПО §  12 ОТ  ЗАКОНА  ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Моля да подготвите материалите си за този законопроект. Напомням, че всяка парламентарна група има 30 минути за разисква¬ния, ако желаете представете предварително списъка на ораторите. Ще дам думата отначало на комисиите и вносителите на законопроек¬та.
Господин Джеров, моля да докладвате становището на Законо¬дателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
Уважаеми  колеги,  по  този  въпрос  ние  вече  имахме едно принципно  разглеждане.  Сега  ще  ми  позволите  съвсем  накратко да изясним първо постановката,  а след това вече вие да можете да вземете отношение по внесения законопроект.
На 25 септември 1992 г. господата Размов, Манев и Хасан Али са внесли проектозакон за осигуряване на есенните земеделско-стопански работи от ликвидационните съвети на обявените в ликви-
 дация организации по § 12 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
По  разпореждане  на  председателя  на  Народното  събрание този законопроект е бил разпределен на Икономическата комисия, на Комисията по бюджета и финансите, на Комисията по земеделието и на Законодателната комисия.
Икономическата комисия в раздаденото становище на 14.10. 1992  г.  след  обсъждане  е  предложила  законопроектът  да  добие друг вид, с друго съдържание и в раздаденото становище на тази комисия с дата 14.10.1992 г. с подписа на господин Асен Мичковски е раздаден законопроект,  нов,  с ново съдържание от 5 члена и три допълнителни и заключителни разпоредби.
Впоследствие Комисията по земеделието също така е раздала своето становище и финално каза: "Законопроектът се прие с пълен консенсус и с иск за ускорено разглеждане от останалите комисии и включване в дневния ред." Или при тях има пълна подкрепа на законопроекта на уважаемите трима народни представители,  които преди малко цитирах.
Комисията по бюджета и финансите с доклада си с дата 12  ноември  1992  г.  изяснява,  че  е  разгледала  законопроектът и  мотивите  са,  че  не  разполага с  необходимата  информация  за приемане  на  окончателно  становище.  Преобладаващото  мнение  е, че по принцип е необходимо съдействие от страна на държавата за осигуряване на тези земеделски работи, предвидени за селското стопанство в  Закона за държавния  бюджет.  Чета  дословно:  "Тъй като в случая е необходимо оперативно решение на базата на проуч¬ване  на  широкообхватна  информация,  комисията  предлага  да  се образува смесена временна комисия за изготвяне на законопроекта." Комисията по бюджета предлага тази временна комисия да се ръководи от господин Георги Николов, народен представител от град Свищов.
Господин Георги Николов съвсем добросъвестно е изпълнил своето задължение и е изготвил един проект,  един нов проект, един нов законопроект,  който вече има и друго заглавие и този законопроект следва също така да бъде разгледан. Господин Георги Николов внася законопроект със заглавие "За финансовото осигуря¬ване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1992 - 1993 г."
 Законодателната  комисия  разгледа  законопроекта,  впрочем разгледа всички законопроекти и счита,  че предложеният - имам предвид този, изработен от господин Георги Николов, - е в съот¬ветствие с правомощието на Народното събрание и в предложения от народния представител Георги Николов вариант и може да бъде обсъден от народните представители на първо четене.
Всъщност  тук  пред  уважаемите  народни  представители  е един основен въпрос - на базата на становищата на комисиите, което накратко ви дадох в резюме - вие сте ги получили подробно, трябва да се види кой от двата законопроекта или от трите законо¬проекта - този на основните вносители,  този на Икономическата комисия и този на господин Георги Николов - кой от тези три проекта трябва окончателно да подлежи на разглеждане или вече на преработка. И затова моля, уважаемите народни представители, като правят съответните си изказвания,  не само по принцип да защитят своето лично виждане,  но и да помогнат,  да ни насочат към кой  от  законопроектите  те изразяват своето предпочитание.
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Господин  Джеров,  вие поставяте доста трудна задача. Това са три отделни законопроекта. (Хасан Али иска думата.)
Господин Али,  нека да се  изкажат  председателите  и  на другите комисии и след това ще дам думата на вносителите.
За становището на Комисията  по земеделието - господин Стефанов има думата.
След това - Икономическата комисия, Комисията по финанси и бюджет и след това вносителите ще имат думата.
Заповядайте, господин Стефанов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Благодаря ви, госпожо председа¬телствуваща.
Почитаеми колеги, въпросите за осигуряването и финансовото обезпечаване  на  есенните  земеделски  мероприятия  като  цяло  в Комисията  по  земеделието  бяха  поставени  още  в  самото  начало на нашия следваканционен период на работа на парламента. Поради постъпилите много запитвания, жалби, предложения от ликвидационни¬те съвети,  които са поставени при условия,  които не им даваха възможност за изтегляне на кредити от банките, с които да обез-
 печат дейността си по осигуряването цялостно на есенните земедел¬ски мероприятия тук ние като комисия разгледахме не само сеитба¬та като основно агротехническо мероприятие и по-правилно казано - земеделска практика.
 Тук беше включено и изкупуването на продукцията, която се прибира през есента.  За всички  е ясно кои  продукти се прибират през есента, не искам да ги пояснявам. И на тази база всички обеди¬нени, затова тук бе споменато, че Комисията по земеделие с консен¬сус е приела свое становище.  Но това становище беше на базата на едно от първите предложения, касаещо финансирането и обезпеча¬ването  на  есенната  сеитба  и  есенните  земеделски  мероприятия.
Държа да отбележа, че в периода на разискванията в коми¬сията възникваха все нови и нови моменти и ние бяхме поставени при условия, които тук, в нашето становище са отразени. На всички вас, уважаеми колеги, е раздадено нашето становище. Вие го имате. Искам накратко само да го поясня.
Беше  необходимо  съгласуването  на  действията  от  страна на националната ни банка, от страна на Министерство на финансите, от страна на Министерство на земеделието, за краткост тук  казано, и екип, сформиран като работна група от Комисията по земеделие, с началния работен проектозакон, така да се каже. На три съвмест¬ни работни срещи и на отделни четири заседания на нашата комисия, докато стигнем до цялостното ни становище,  се огледаха всички моменти за обезпечаването или финансирането на общите земеделски мероприятия.
Най-новият  вариант,  който  сега  имаме,  и  аз мисля,  че е по-добре,  тъй като не можеше тази работна група да влезе с предложение,  затова  предоставихме  възможността  на  уважаемия господин  Георги  Николов  като  последно  разглеждане,  съвместно вече и с Комисията по бюджета и финансите към парламента,  да предостави на нашето внимание или на пленарната зала този краен вариант, в който са включени и предвидени средства за пролетните земеделски  мероприятия  или  агротехнически  практики,  които  ще бъдат застъпени през пролетта, а и продължаващите отсега - през есента.
И тук бих искал да обърна внимание на почитаемите колеги, нека вече да говорим за извършени земеделски есенни практики, тъй  като  знаете,  че  крайният  агротехнически  срок  за сеитбата за Южна България е 10 октомври. След това и да говорим за някаква есенна сеитба, бихме били смешни в очите на всички, които слушат и гледат работата на парламента ни. Затова ви моля, придържайте
 се към  това.  Естествено  то ще има своето значение,  тъй като предстои  и  подхранване,  и  пролетни земеделски практики,  които с правилното им агротехническо прилагане естествено ще доведат до една резултативност и ефективност на работата на всички земе¬делски  стопани,  които  са ангажирани,  било  то  в  ликвидационни съвети, в кооперативи или каквато и да било форма за една добра реколта.
Нашето становище ви е ясно. Може би по стар маниер ще се приеме, че с пълно единодушие сме се отнесли към този въпрос, но той не може да се украсява с някаква цветова окраска,  тъй като е необходимост, и предполагам, че тук пленарната зала също ще стигне до такъв правилен консенсус и разумен извод за подсигуряването  на  всичките  тези  мероприятия,  които  са  дадени  като краен вариант. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:   Благодаря,   господин Стефанов.  За Икономическата комисия  кой ще докладва? Господин Мичковски не го виждам. Тъй като те направо са представили нов законопроект...  Но  така  или  иначе   становището  е  раздадено, вие го имате писмено.
Тогава за становището на Комисията по бюджета и финансите давам думата на господин Георги Николов. От името на комисията ли ще говорите, господин Николов, или за това, което сте свършили? И за Комисията по бюджета и финанси, и за Икономическата комисия. Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ  (ПС на БСП,  БЛП,  ОПТ,  ПХЖД,  ХРП,  СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаема госпожо  председател,  уважаеми  колеги,  преди да започна,  искам да внеса едни уточнения.
Икономическата комисия не е предложила отделен законо¬проект, тъй като става дума за три законопроекта. В становището е  казано,  че  тя  предлага  законопроектът  на  господата Размов, Хасан Али и Манев да има следния вид, значи това е вариантност на внесения вече проект.
Освен това може би  грешно се разбра,  комисията,  която оглавих да съгласува предложенията на една или друга комисия, не внася нов законопроект.  По същество това е продължение на внесения  от  тримата  автори  законопроект,  като  предлагаме  по-прецизирана редакция на отделни членове. Вярно, че има различия в заглавията, но аз ще изтъкна мотивите, които ни дават основание
 за това ново заглавие,  и бих желал още тук ние да приемем на първо четене това заглавие.
Бюджетната   комисия  на  своето последно заседание прие по същество доклада на комисията,   която оглавих, направи някои бележки,  които  ще  споделя  с  уважаемите  народни  представители тук,  и  вярвам,  че  те ще  подкрепят  по  принцип  законопроекта, внесен  от  тримата  автори,  като на второ четене още утре вие ще разполагате с размножения доклад на тази наша комисия,  който да служи като основа за дооформяне на закона за второто четене.
Така  че  Бюджетната  комисия  също  подкрепя  това,  което беше поставено като принципен въпрос от госпожица Велчева, законо¬проекта в този вид, който предлага комисията.
Ние  своевременно  организирахме  интегрираща  комисия  от представители на Комисията по земеделието,  Бюджетната комисия, Икономическата комисия. За сведение на колегите депутати в работа¬та на комисията взеха участие господин Румен Христов - заместник-министър на селскостопанското развитие, земеползуването и възста¬новяването  на  поземлената  собственост,  господин  Кирил  Гегов от Министерство на финансите. Въпросите, отнасящи се до липсата на информация,  фактически с изразената вече позиция от страна на  двамата  специалисти,  подкрепили  закона,  смятам,  че  отпада съмнението за потребността от такъв закон и неговото финансово осигуряване.
Опитахме се да предвидим във варианта, който се предлага, достатъчно защитни механизми,  за да не се допусне спекулативно използуване на средствата за организациите, обявени в ликвидация.
Законът вече предвижда и една застраховка, договореният лихвен процент не може да бъде повече с 5 процента от основния, за да не стане така,  че за сметка на държавния бюджет някои организации и банки съответно да трупат ненужни лихви.
Също така със загриженост всички в комисията констатирахме че ние трябва да разширим, както споменах, заглавието и обхвата не само за есенната сеитба, което и господин Александър Йорданов каза - да не е за следващата година,  а да подготвим и някои от площите,  които сега са свободни,  за пролетната сеитба,  тъй като знаете,  че те трябва да бъдат изорани и предсеитбено,  и през пролетта, за да може да осигурим възможности на организациите в ликвидация на основата на продукцията, която те ще реализират, да върнат кредитите през следващата година.
 Предлагаме ви за схванем в този закон и тези организа¬ции,  които  по силата на Решение № 393 вече ползваха кредити с нормалния  лихвен  процент.  От  информацията,  която  имаме  тук и  предполагам,  че  господин Стефанов  ще  потвърди  това,  някъде около 300 хил.лв. кредити са ползвани досега от тези организации по Решение № 393. При положение че разликата от лихвения процент е 30 на сто, това прави някъде около 90 хил.лв., които ще бъдат поети от държавния бюджет.
Имаме  информация  от  Министерството  на  финансите,  че са  осигурени  средства  за  тази  година,  тъй  като  спомняте  си, когато  гласувахме  бюджета,  ние  предвидихме  в  него  (споменах преди няколко дни) 400 млн. за субсидиране на селското стопан¬ство. От тях в момента са свободни около 320 млн.лв.
Комисията беше единодушна,  че тази година ние няма да увеличаваме  бюджетния  дефицит,  т.е.  имаме  осигурени  ресурси за разликата в  лихвените  проценти,  а  през  следващата  година, когато обсъждаме държавния бюджет, смятам, че ще намерим възмож¬ности да предвидим покриване на тази разлика за следващата година.
Убеден  съм,  че  времето  не чака и ние още тази вечер трябва  да  приемем  на  първо  четене,  принципно,  законопроекта, а в тези дни и до края на седмицата и в началото на другата усилено отделните комисии отново да доогледат текстовете с наме¬рението или желанието по-точно на комисията, а вярвам и на всички, в началото на следващата седмица ние да приемем и на второ четене този  закон.  Това  е  един  закон,  който  обединява,  надявам се, представителите и на трите политически сили.  Той се очаква от много  организации,  обявени  в  ликвидация,  и  ние  не  трябва да поставяме на изпитание и тези, независимо какви са техните качест¬ва,  които  трябва да се  грижат за подготовката на площите за осъществяването на пролетната кампания.
Независимо,  че  господин  Венцеслав  Димитров  отсъства, беше  упълномощен  господин  Пушкаров  да  потвърди  позицията  на Бюджетната  комисия,  че  тя  прием  този  евентуален  вариант  на законопроекта и не възразява за гласуването му на първо четене от Народното събрание.
 Искам  да  направя  само  едно  уточнение,  за  което  поех ангажимент пред Бюджетната комисия: във варианта на законопроекта е предвидено организациите, които ползват кредити, да реализират своята продукция  не  по-ниска  от минималните  изкупни  цени,  за да не се получи така, че те да продават продукцията на безценица и да се затрудни възстановяването на кредитите.
В Бюджетната комисия възникна въпросът:  при положение, че изкупните цени се увеличат, ние не трябва да даваме възможност на организациите - правополучатели да печелят за сметка на покри¬тата лихва от бюджета. Затова още тук поемам ангажимент от името на комисията при второто четене да предложим и защитен текст и  в  тази  насока,  а именно при увеличаване на изкупните цени пропорционално да бъде увеличена и ползваната сега преференциал¬на лихва от организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделс¬ките земи.  Това беше съгласувано с Бюджетната комисия.  Мисля, че е един удачен текст,  който също е защитен от гледна точка на интересите на бюджета. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Благодаря  ви,  господин Николов.  Ще дам думата на тримата вносители на законопроекта. Аз само искам да уточня нещо,  което стана ясно от думите на господин  Николов:  че  става дума  за  един  законопроект.  Той  е на  тримата  уважаеми  народни  представители -  господата Размов, Манев и Хасан Али. А комисиите са направили допълнение към този текст,  включително  и  предложение  за  промяна  в  заглавието.  Но това ще се уточни при второто четене.  Така че днес ние трябва по принцип да се произнесем по законопроекта, внесен от тримата уважаеми народни представители. Аз ще им дам думата така, както са подписали своя законопроект.
Давам думата,  първо,  на  господин  Размов,  след  това -господин Манев има думата, след това - господин Хасан Али. Така сте го подписали, в този ред ще ви дам думата. Заповядайте, господин Размов.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаема госпожо председателст¬ваща,  уважаеми  дами  и  господа  народни  представители!  Напълно съм съгласен като един от вносителите на проекта с това, което беше докладвано тук от страна на председателите на комисиите.-
 Само че ще трябва да направя някои уточнения във връзка с изказ¬ването на господин Джеров и изобщо по принципа на закона.
Фактически  няма  три  законопроекта,  както,  предполагам, стана дума от някои изказали се. Проектът е един. Вижте, основ¬ният  проект  беше  внесен на 25 септември и беше разгледан от Комисията по земеделие,  която с консенсус  го прие.  След това той  беше  разгледан  от  Икономическата  комисия,  която  направи някои бележки и тези бележки тя ги облече в един проект - по нейно виждане как би трябвало да изглежда законът от икономическа гледна точка. Този проект не нарушава с нищо принципите на първо¬началния  законопроект,  само  го  доразвива  от  финансово-правна гледна точка и от икономическа гледна точка.
Проектът беше забавен в Бюджетната комисия, знаете това, и в края на краищата тя го прие по принцип, но излъчи една под¬група,  която беше ръководена от уважаемия народен представител господин Георги Николов от Свищов (за да се различава от другия Георги Николов), и тази именно група в състав от няколко души, в която влязохме аз и господин Хасан Али, участваше заместник-министърьт Румен Христов, участваше и представител на Министерст¬вото на финансите господин Гегов. Всички заедно огледахме основния проект, проекта на Икономическата комисия. Именно тази подгрупа изработи последния проект,  под ръководството на господин Георги Николов, който беше определен за неин председател.
От правна гледна точка, за да бъде всичко изрядно, ние, тримата вносители на проекта,  подадохме молба,  която се намира в Законодателната комисия, с която изразихме съгласието си имен¬но третият вариант да бъде законопроектът, който да бъде разгле¬дан  от  пленарната  зала.  Така  че  няма никакви  различия,  нито някакви  пречки  от  правна  или каквато и да било друга гледна точка.
Искам да ви обърна внимание само върху две неща. Понеже се поставяха въпроси от страна на някои юристи, че не трябвало със закон да се уреждат такива проблеми и че това било парадокс. Уважаеми колеги, това не е така, защото никой не може да задължи банките с държавно участие повече от 50 на сто да дават кредити освен законодателят.  Така че с никакви постановления на Мини-
 стерския съвет или които да и било други органи, този резултат не може да бъде постигнат.  Именно за това се налага да бъде закон. И точно понеже Министерският съвет със своето 595 разпо¬реждане даде само държавна гаранция за тези кредити без префе¬ренции,  затова  и  банките  отказаха да  дават  кредити  на много места  (това е известно на всички вас),  като казваха:  кои сте вие, за да ни задължавате. Даже заместник-министърът на земеде¬лието господин Румен Христов е бил изгонен най-позорно от дирек¬тора на Великотърновската  банка  и от някои и други банки от този район,  като му казали:  ти кой си,  че искаш да се дават кредити на тези организации.
Така че,  господа,  именно формата на закон, е абсолютно необходима, за да може всички търговски банки с държавно участие повече от 50 на сто да бъдат длъжни да дадат тези кредити, това е едно.
Второ,  относно  актуалността  на  законопроекта,  той  е актуален  независимо  от  това,  че  есенната  сеитба е  извършена, защото  той  има  една  разпоредба  в  Заключителните  разпоредби, с която се дава обратна сила на закона. Тоест всички онези кре¬дити,  ползвани  по  595 разпореждане  на Министерския  съвет,  се ползват  от  преференциалните  лихви  с  обратна  сила.  Това  също е необходимо. И вижте сега: ползвани са само 270 млн. кредити. по наша преценка, а и в Министерството на земеделието смятаха, че тези кредити ще бъдат някъде около 1 млрд.  И това щеше да бъде действителната  цифра.  Тези  пари  не  бяха  усвоени,  именно защото  търговските  банки  не  бяха  задължени  да  дават  кредити и се измъкнаха. Но какъв е резултатът?
Резултатът е,  че цялата земя не е засята,  че е засяга некачествено - без торове, без обработка на семената и без други неща,  което догодина ще свали добива наполовина.  Ето защо ние не трябва да допускаме тази грешка и с пролетната сеитба.
Затова и приехме при последното му разглеждане да включим в закона и пролетната сеитба.  И това е абсолютно необходимо, за да може поне тя да бъде извършена качествено. И разберете, че  няма  кой  друг  да  върши  тази  работа  освен  ликвидационните съвети, а те нямат пари. Трябва да ползват кредити и след това
 да ги върнат от продукцията.  Ще ви кажа,  че при един среден добив от 300 кг зърно 100 килограма плащат кредита и лихвата. Така  че  при  една добросъвестна  работа  банките ще  си  получат парите, държавата няма да похарчи нито лев за основните кредити, а ще похарчи само за преференциалните лихви, които са абсолютно необходими.  Защото земеделието не може да работи с 50 на сто лихви или дори с 40 на сто и т.н.
 От името на парламентарната група на СДС аз ви призовавам да гласувате за този законопроект на първо четене. Ние взехме решение да го подкрепим. Ако и вие, останалите две парламентарни групи, сте на същото мнение,  да го гласуваме на първо четене, след като се изкажат вносителите, и който още друг иска да вземе думата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Благодаря,    господин Размов. Думата има господин Маньо Манев - вторият вносител или вторият  поне  вписан  вносител  на  законопроекта.  Заповядайте, господин Манев.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председа¬тел,  уважаеми  колеги!  Маньо  Манев,  21.Сливенски  избирателен район.
Уважаеми  колеги,  сега,  когато  внесеният  от  господин Размов, господин Али и от мен законопроект се намира в заседател¬ната зала,  заедно с удовлетворението,  което изпитвам от това, че той е на вашето внимание, аз изразявам и известно, бих казал, съжаление, че той не беше подаден в значително по-ранен период. Дълбоко съм убеден,  че ако беше предложен на вашето внимание преди месец поне,  може би щяхме по-сполучливо да решим някои проблеми в нашето селско стопанство.  За съжаление сега,  когато се убеден, че той е на вниманието ви и ще намери вашата подкрепа, ние  се  намираме  пред  реалния факт,  че в настоящия момент са засети около два милиона декара по-малко пшеница и ечемик спрямо 1991 г. и около три милиона декара по-малко спрямо периода 1986-1990 г. И това крие в себе си една опасност ние за следващата година да получим приблизително около 500-600 хил.  т по-малко зърно от това, което е необходимо или което може да се получи. И все пак, както се казва в сентенцията, "По-добре късно, откол¬кото никога".
Убеден съм, че сега, когато той е и на вашето внимание, това,  което  каза  и  господин Размов,  аз  изцяло  съм солидарен с него, все пак се гарантират едни предпоставки и едни условия, които ще дадат сигурност на нашия български труженик в нашето село да реши редица от проблемите,  които стоят именно в тази област. А тук наистина има много проблеми, които и сега съпътст-
 вуват необходимостта от сериозни финансови средства, които трябва да бъдат заложени за една добра реколта в това отношение.
И затова аз съм дълбоко убеден, че ние с нашето решение, което ще вземем сега,  и при окончателното разглеждане на този законопроект, няма да допуснем в никакъв случай да изчезне хлябът от нашата българска софра, а именно, и в това съм дълбоко убе¬ден, че в тези тревожни дни, в които се намираме, присъствието на хляба,  сигурността на хляба на българската трапеза е един от  сигурните  гаранти  и  за наличието  на други  важни  ценности и добродетели, с които се гордее българският народ.
Затова  аз  също  ви  призовавам  -  моите  колеги  отляво, а както и останалите колеги от Народното събрание действително да  подкрепят  този  законопроект.  Тъй  като  аз  нямах  възможност да прегледам окончателния вариант,  а сега,  когато се запознах с него, в чл. 5, към който аз имах и преди това известни свои резерви, искам да предложа, госпожо председател, на вашето внима¬ние при второто четене една теза. Така, както е предвидено сега, при  бъдещите  възможности,  а  това  е  действително  един  реален процес, собствениците да вземат земята, макар и засяга и с това да влязат в реалната си възможност за ползуването и ефекта от реколтата,  която ще се получи,  те са задължени да върнат или да поемат реципрочно онези задължения, които се полагат на земите, които те ще вземат, към банката.
Но тук са възможни и други варианти и аз ви моля, моля и  господин Размов,  и  господин Али да приемат това нещо,  тук са възможни и други варианти - действително в рамките на бъдещото развитие на нашето селско стопанство да се образуват и сдруже¬ния, и други юридически или физически лица да поемат ангажименти. И тук ще се получи една несправедливост. Ефектът от този кредит ще бъде не само за собственика,  той ще бъде евентуално и за други хора, които ще работят, а ние ще задължим главно собственика да плаща тези кредити.
Затова аз предлагам в чл.  5 един приблизително такъв текст:
"Когато  преди  реализиране  на  продукцията,  за  която  е изразходван заемът, засяга земя бъде предоставена на собственика, друго  физическо  или  юридическо  лице  (това  е  добавката),  те са длъжни да заплатят на стопанството разходите по засяването,
 с приспадащата се лихва до 10 на сто.
(2) Вземанията се реализират по реда на чл. 237, т."в" от Гражданско-процесуалния кодекс."
Това  е  моето  допълнително  предложение.  Оше  веднъж аз вярвам,  че всички вие ще се присъедините и ще подкрепите този законопроект, който действително ще изиграе много сериозна роля за успеха на нашето бъдещо българско земеделие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА   БОТУШАРОВА:   Благодаря,   господин Манев.  Предавам вашето предложение на Законодателната комисия. Всички знаете,  чевсеки може да направи допълнителни уточнения и предложения в писмен вид,  преди да започне второто четене. Така че,  ако засега има някакъв консенсус по първото четене, бихме могли да спестим известно парламентарно време, а до второто четене да се представят писмено корекциите по текста.
Давам  думата  на  третия  вносител  -  уважаемия  народен представител Хасан Али. Заповядайте.
 ХАСАН АлИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! След обстойните  изказ-вания на моите колеги моето изказване ще е съвсем лаконично, тъй  като с  този  въпрос ние се занимавахме много пъти,  както каза  председателят  на  Комисията  по  земеделие,  посветихме  на този проблем 4 или 5 заседания на Комисията по земеделие.
На тези заседания присъствуваха и министри,  заместник-министри,  представители на банки. Така че окончателният вариант на законопроекта, внесен от колегата Георги Николов, е продукт на общо дело и аз моля уважаемите народни представители да съсре¬доточат  своите  усилия  именно  върху  този  последен  вариант  на законопроекта.
Аз  вярвам,  че  и  трите  парламентарни  сили  ще  гласуват за приемането на този законопроект, макар че има някои упреци, може би и към нас,  авторите,  че вече такъв законопроект не е необходим.  На  този  въпрос  преди  малко  отговор  даде  колегата Константин Размов.  Аз също бих добавил,  че въпросът урежда не само кредитите, които ще бъдат получавани сега и през пролетта, а и за кредитите, които са получени във връзка с Решение № 593 от 29 септември 1992 г.
Понеже от  тази висока трибуна няколко пъти аз засягах проблемите за кредитите за селскостопанските работи, по-специално за есенната сеитба, няма да направя ново изказване в тази връзка и ви моля да подкрепите този законопроект с вашия вот, с вашето гласуване.
Оттук искам да благодаря на моите колеги, които направиха всичко възможно този законопроект да влезе в пленарната зала. Два пъти критикувах председателя на Комисията по бюджета и финан¬сите  уважаемия  господин  Венцеслав  Димитров.  Макар  че  вече  е малко  късно,  по-добре  късно,  казва народът,  отколкото никога, той  прояви  разбиране  към  тежките  проблеми  на  земеделието,  за което много му благодаря.
С приемането на този закон ние ще дадем възможност ликви¬дационните съвети по места да изпълняват своята мисия по-добре. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Благодаря  на  господин Али.
 Имате думата, уважаеми госпожи и господа народни предста-вители! От темпа на дебатите ще зависи кога ще приемем на първо четене законопроекта.
Давам думата на господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! От името на Комисията по бюджета и финансите,  искам да изкажа нашето становище, може би и в отговор на критиката, която беше отправена към работата на комисията по този законопроект.
Трябва да кажа, че ние се отнесохме наистина много сериоз¬но към така предложения законопроект. Той беше обсъден в Комисията по бюджета и финансите в много по-широк контекст.  В контекста на  всички  онези  преференции,  които  досега  получава  селското стопанство, защото не може да се откъсват въпросите по стимули¬рането на производствата в отделните отрасли един от друг,  да се отделят данъчните преференции от лихвени и от кредитни префе¬ренции. Трябва да подчертая, че становищата, които бяха изнесени от  Министерството  на  финансите,  от  Комисията  по  земеделието и от колегите от нашата комисия, се свеждаха до една конструктивна позиция  за  усъвършенствуване  на  така  внесения  законопроект  в няколко направления.
На  първо  място,  категоричното  становище  на  Комисията по бюджета и финансите е, че лихвените преференции и гаранциите могат да бъдат осигурени само в рамките на осигурените досега в бюджета средства,  т.е. без увеличаване на бюджетния дефицит. Тук постигнахме съгласие. Средствата по разчета на Министерството на финансите достигат около 320 млн.лв.
На второ място, особено важен въпрос, който беше предмет на  обсъждане,  това  е  въпросът  за  връзката  между  изменението на цените на бъдещата продукция през следващата година и връщането на лихвите по кредитите, които сега се отпускат. Мисля, че тук също  намерихме  разумно  решение,  че  при  повишаване  на  цените значително  над  досегашния  лихвен  процент  съответно  трябва  да се  приеме  една  разумна  пропорция  за  увеличаване  на  лихвения процент, който ще връщат производителите или кредитополучателите.
Трябва да подчертая, че има необходимост в така предста¬вения законопроект да се коригира текстът,  с който задължаваме търговските  банки,  защото  той  не  отговаря  на  изискванията  на Закона за банките.  Ние просто нищо не вършим по този начин и
 трябва да го съгласуваме с позициите,  които се разрешават от Закона за банките. Така записан, текстът просто увисва и остава без пряк смисъл.
И последното, което беше предмет на доста обстойно обсъж¬дане, това е проблемът за контрола при разпределението на средст¬вата за лихвени преференции и контрола по начина,  по който ще се  издължават  тези  средства.  В общи  линии  (аз  ще  предоставя бележките на господин Николов, макар че той ги има) това бяха основните  позиции,  които  се  обсъждаха  в  Комисията  по  бюджета и финансите.
Ние предлагаме с отчитането на тези бележки законопроектът да бъде приет и пуснат за второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА   БОТУШАРОВА:   Благодаря,   господин Пушкаров.
Има думата господин Ангел Димов.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БлП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема председателко, уважаеми народни представители! Оценявам предлагания Законопроект за финансово осигуряване на есенната и пролетната сеитба като един от добрите законопроекти, които са разглеждани в тази зала. Смятам,  че след като го приемем,  ще създадем юридически пред¬поставки за осигуряване прехраната на нашето население и осигуря¬ване на продоволствена независимост на страната.
Като подкрепям всичко,  което казаха уважаемите народни представители и вносителите на закона, ми се иска да подчертая, че  този  законопроект  е  един  пример,  че  нашите  парламентарни групи, че нашите депутати могат да постигат съгласие. Ето фактът, че той е подписан, предложен, разработен и внесен от трима пред¬ставители - Размов, Маньо Манев и Хасан Али - от три парламентарни групи, показва, че може да се постига съгласие, когато се преслед¬ват общонационални интереси.
Но същевременно и аз като моите колеги отчитам, че много се закъсня с приемането на този закон.
 Вчера  прочетох  последната  сводка  на  Министерството  на земеделието и на Националния статистически институт, която показ¬ва,  че  са  останали  незасети 6 млн.дка площи,  които в минали години...  (Реплики  от  СДС)  Шест милиона са.  Тук се казаха 2 млн.дка пшеница, каза се за ръж, но има и други есенни култури, това са репко и т.н. Това са последните данни, които аз прочетох.
Иска ми се на първо четене, като казвам, че законопроектът е направен добре, да предложа и две малки, но според мен, важни поправки, а именно:
В чл. 1 след израза "Законът за собствеността и ползува¬нето на земеделските земи" да се добави изразът "частни стопани и  сдружения".  Същият  този  израз  "частни  стопани  и  сдружения" да се добави и в края на чл. 2.
Имам предвид,  че вече на много места от селата,  които съм посещавал, селяните са си взели земята и са засели есенници. Струва ми се, че те също трябва да се ползуват от благоприятния лихвен процент, който дава този закон.
И накрая, като казвам, че с този закон ние демонстрираме специална грижа към нашето земеделие,  искам да приканя всички уважаеми народни представители да го подкрепят единодушно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Благодаря  Ви,  господин Димов.
Думата има уважаемият господин Тодор Пандов. ТОДОР ПАНДОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо предсе¬дател, уважаеми колеги! Аз участвувах във всички етапи на изработ¬ването на този законопроект и изцяло го подкрепям. Вземам думата обаче за няколко допълнителни неща, които искам да кажа.
Един закон колкото е по-конкретен, толкова е по-приложим. Действително последният вариант на законопроекта, който се пред¬лага за финансовото осигуряване конкретно и само за мероприятията, свързани с есенната сеитба и подготовката за пролетна сеитба, е  ясен  -  става дума не  за  всички  земеделскостопански  работи и дейности,  които предстоят тази есен и зима,  а конкретно за тези мероприятия, които са безспорно от изключително важно значе¬ние.
 На второ място мисля,  че мероприятията,  които трябваше да  се  проведат  в  есенната  сеитба,  свързани  с  предсеитбената подготовка, с предсеитбеното торене, с осигуряване на качествени семена и други,  ние изпуснахме,  но както вече се каза, за тях се  теглиха  кредити.  Тук  остава  нерешен  в  законопроекта  един въпрос: една част от тези стопански организации теглиха кредити, а друга част похарчиха за това парите от ликвидацията на имущест¬вото,  което  трябваше  да  разпределят  на  правоимащите.  Може  би трябва още  един  път  да се разгледа по какъв начин съответно с допълнителен кредит на базата на технико-икономическата докумен¬тация, доказана само за тези разходи, те могат да погасят чрез този облекчен кредит.
Мисля,  че този закон е нужен.  Тук Ангел Димов направи предложение да се разшири с включването за ползуване на тези преференции и от частните земеделски стопани. Аз лично възразявам против това предложение по две съображения:
Първо, възразявам за това, че частните земеделски стопани действително  вече  са  субект,  докато  законът  беше  необходим, за да гарантира държавата,  тъй като ликвидационните съвети не бяха субект и не можеха да получат кредит.
Второ, частните земеделски стопани при сегашните механизми ползуват преференциите, които се дават от Агенцията за чуждестран¬на помощ. Там и лихвеният процент, и безплатните семена, и много други неща им се дадоха и те ги ползуват.
Така че с този закон трябва да уредим преди всичко префе¬ренциите  и  гаранциите,  свързани  с работата на ликвидационните съвети,  там,  където  реално  банките не ги признават,  а те по закон са натоварени да осъществят тази дейност.
Искам  да  приключа  със  следното:  може  би  въпросът  за преференциите в размер на 10 на сто беше един от най-спорните проблеми. Очевидно до Нова година това ще бъдат минимални средст¬ва.  Но още отсега трябва да бъде ясно,  че в следващия закон за бюджета,  който ние ще приемем за следващата година,  ние ще трябва  да  заложим  допълнително  тези  преференции,  за  да  може да се доведе докрай цялостната дейност и кампания.
Вие си спомняте едно решение на правителството, с което се даде облекчение по някои мероприятия и за есенната сеитба, но с уговорката,  че до 30 декември тези кредити трябва да се
 върнат. Как можеш да върнеш кредит, когато имаш един кръгооборот:
да сееш през септември и да получиш реколта през юни следващата година? Очевидно това беше едно нецелесъобразно решение.
И последно, още един път искам да потвърдя, че последният вариант е действително вариант,  който отговаря на целта,  която се поставя и гаранциите, които трябва да поеме държавата срещу бъдещата продукция. Това е пътят, по който ние трябва да осигурим тези кредити и по този начин да създадем условия да продължат да функционират сегашните структури, докато се изградят новите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА   БОТУШАРОВА:   Благодаря,   господин Пандов.
Има ли желаещи за изказване? - Господин Тодоров. КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми колеги, още в самото начало искам да декларирам,  че по принцип ще подкрепя проекта и  естествено  призовавам  всички  колеги  от  трите  парламентарни групи да го сторят. Ще говоря съвсем кратко.
На  първо  четене  искам  да  обърна  внимание  само  върху няколко  момента  от  законопроекта,  чието  решение  вероятно  ще бъде съпътствувано с усложнения.
На  първо  място  искам  да  обърна  внимание  върху  това, че се предвижда в така представения ни законопроект, при положение че хората си вземат земята преди изплащането на кредита от органи¬зациите по § 12... Тоест, ако ликвидацията приключи преди реализа¬ция на продукцията, предвижда се възможност тези, които са получи¬ли земята преди реализация на продукцията,  да поемат кредита, т.е. да поемат задължението на сегашните организации в ликвидация.
Аз мисля,  че това няма да бъде толкова просто,  макар и с необходимото уточнение от господин Манев. Той много правилно е съобразил, че това могат да не бъдат само частни лица, а могат да бъдат и юридически лица, т.е. кооперации, които ще започнат да се занимават с тази дейност. Но вероятно ще възникнат и други усложнения.
Може  би  е  необходимо  най-вече  вносителите,  тъй  като те  очевидно  са  хората,  които  най-много  са  в  проблематиката, да  помислят  до  второто  четене - може би ще имаме възможност и време, да помислят повече по този въпрос.
 Другият момент, на който искам да обърна внимание, това е начинът,  по който ще се гарантира правилното разходване на тези средства. Под правилно имам предвид, че те ще бъдат разходва¬ни за целите, за които биват давани. В проекта има опит да се даде такава гаранция,  мисля,  че това беше в т.  5,  където се казва, че това ще бъдат отделни сметки, които ще бъдат контроли¬рани  от  Министерството  на  финансите  и  от  банките-кредиторки. Аз не зная дали това е достатъчна гаранция, по-скоро ми се струва, че не е съвсем достатъчна гаранция, тъй като банките-кредиторки нямат никакъв пряк интерес да контролират целесъобразно разходване на тези средства, техният интерес се свежда до това да си получат кредитите, да си върнат парите с лихвата, т.е. те не са заинтере¬сована страна да контролират целесъобразното и правилно изразход¬ване на средствата. Да речем, че такава страна е Министерството на финансите,  която е другата институция,  предвидена в законо¬проекта,  да  контролира  правилното  разходване  на  средствата. Но дали и тя като един държавен орган е достатъчно мотивирана да контролира това разходване? Тоест, аз просто искам да помислим как евентуално би могло да възникне случай, в който да има нужда от  контрол,  как  ще бъде сезиране министерството и как то ще извърши контрола или банката-кредиторка, която е другата предви¬дена институция.
Струва  ми  се,  че  тази  гаранция  не  е  достатъчна.  Тук предварително  искам  да  кажа,  не  желая  в  ни  най-малка степен да политизирам,  но ми се струва, че макар и нови хора, хората в ликвидационните съвети, заемайки тези места, в известна степен имат мисленето,  присъщо  на  хора,  изпълняващи  тази  функция.  И това е съвсем нормално. Тоест, съвсем логично е да се допусне, че мнозина от тях или, да речем, някои от тях - в никакъв случай не всички, могат да се хлъзнат по тази инерция на мислене, да бъдат приятните, добрите ръководители, т.е. хората, които могат да осигурят някакви премии и да се изкушат да допуснат такива нарушения,  т.е. да изразходват не по целесъобразност кредитите. В този случай аз бих искал по някакъв начин в проекта да присъст¬вува текст, който може би да обвърже пряко организациите, които ще вземат такива кредити за такива цели, евентуално да се ангажи¬рат със закона да не могат да дават премии. Значи щом имат нужда
 от кредит, те не са в състояние да осигурят достатъчно печалба, за да раздават  премии  на своите служители.  И мисля,  че това е още по-необходимо, с оглед на предстоящото делене на имуществото на тези организации, на дяловете на правоимащите.
Третият  проблем,  върху  който  искам  да  обърна  вашето внимание,  това  е  предложението,  направено  от  колегата  Ангел Димов - благоприятният лихвен процент да бъде приоритет не само на организациите в ликвидация, но и на частни стопани или пък на сдружения, кооперации, които са взели или ще си вземат земята в този следващ период, в който ще бъдат давани кредити. По него и господин Пандов взе отношение. Това, което каза господин Пандов, е  доста  сериозно,  тъй  като  аргументите  са  солидни,  в  смисъл такъв, не е нужно да се дават преференциални кредити на частни стопани или на частни сдружения, тъй като те вече имат някакви преференции,  ползувайки  услугите  на  Агенцията  за  чуждестранна помощ. Това е така. Но, от друга страна, всички ние знаем колко е трудно в този начален етап, в този начален момент да се започне частно земеделско производство.  Аз мисля,  че макар и в тежко състояние,  организациите по § 12 все пак имат предимството да бъдат големи организации с доста голямо имущество, с доста ресур¬си, с хора, с кадри и ако само на тях бъдат предоставени преферен¬циалните кредити, те ще бъдат в положение, което им дава приоритет пред  частните  стопани  и  частните  сдружения.  Затова,  макар  и да уважавам аргументите, които изложи господин Пандов, по-скоро целесъобразността ме  кара  да  приема предложението на господин Ангел Димов. С това искам да завърша. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА   БОТУШАРОВА;   Благодаря,   господин Тодоров.
За  реплика  давам  думата  на  господин  Георги  Николов. ГЕОРГИ НИКОЛОВ  (ПС на БСП,  БЛП,  ОПТ,  ПХЖД,  ХРП,  СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател! Господин Тодоров, мисля, че не беше нужно в случая да поставя въпроса за това да се използуват средствата за премии, тъй като в този закон - позволете, може това да не е реплика в класическия смисъл, и във варианта, който предлагаме за подобре¬ние, ние сме помислили за това. Първо, банките ще отпускат кредит само  след  технико-икономическа  обосновка,  абсолютно  разчетено за какво и колко средства трябват.
 В чл. 4, ал. 1 предвиждаме такъв текст: "За разходването на получените кредити по този закон и за реализираната продукция се водят отделни счетоводни сметки, които могат да бъдат контроли¬рани  по  всяко  време  от  търговската  банка,  отпуснала  кредит, както и от Министерството на финансите".  Мисля,  че този текст е добър, след като се дава тази възможност на банката.  Тогава всеки един ще помисли дали ще дава премии за това. Това е просто едно доуточнение, тъй като може да има някакви съмнения доколко целесъобразно  и  добросъвестно  ще  се използуват тези средства.
И  най-после,  ако  остане  неиздължен  кредит  от  страна на организацията, ние безусловно няма да го припишем това като държавен дълг, а търговската банка ще е длъжна да извърши провер¬ка, за да се види защо и дали той не е отклонил средства, дали не е продал продукцията по-евтино и  т.н.  И чак след това ще се търсят отговорности.
Аз ви уверявам, че ще направим всичко възможно по това, което тук предложихте, и ще потърсим по-добри защитни механизми, за да не се използуват спекулативно тези средства.
В този смисъл аз правя същевременно и процедурно предложе¬ние да приключим по първото четене на законопроекта и единодушно да гласуваме.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, искате ли думата? - Не. Има ли други, уважаеми народни представители, които желаят да се изкажат? - Няма.
В такъв случай пристъпваме към гласуване на законопроекта по  принцип.  Поканвам всички  уважаеми народни  представители да влязат в пленарната зала - ще има гласуване за това и след три минути  ще  отчета  резултата.  Моля,  гласуваме  на  първо  четене Законопроекта  за  осигуряване  на  есенните  земеделскостопански работи от ликвидационните съвети на обявените в ликвидация органи¬зации по § 12 от Закона за собствеността и ползуването на земедел¬ските земи. При второто четене ще бъдат направени всички уточне¬ния, които се отнасят до заглавието, до текстовете вътре, допълни¬телните поправки, но ви напомням, че преди да започне то, трябва да  внесете  писмено  вашите  предложения,  за  да могат  да бъдат отчетени.
 Моля, гласувайте на първо четене законопроекта! От общо гласували 187 народни представители,  за - 187, против и въздържали се - няма.  (Бурни ръкопляскания)  (Мотивите и текстът на закона - Приложение № 2, I)
Днес имаме втори случай да се слуша "Химнът на радостта" в тази пленарна зала. (Ръкопляскания)
Красимир  Премянов  иска  думата  по  процедурен  въпрос. КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ,  Н"П  "Стефан Стамболов"  и СДПД "Ера-3"):  Парламентарният съюз на Българската социалистическа партия и коалиция иска да бъде обявена 30-минутна почивка и тъй като това искане не подлежи на коментар, съобщавам за моите колеги, че след като бъде обявена почивката, предстои събиране на парламентарния съюз в зала "За¬пад".
ПРЕДСЕДАТЕЛ  СНЕЖАНА  БОТУШАРОВА:  Аз  ще  уважа  искането за почивка, с което ще обявя и заседанието за закрито, но позволе¬те да прочета съобщенията за заседанията на комисиите:
СЪОБЩЕНИЯ:
Комисията по външната политика отлага заседанието, обявено за 26 ноември  1992 г.  от 9,30 ч.  Това заседание на Комисията по външната политика се отлага.
Комисията по бюджета и финансите ще заседава четвъртък, 26 ноември 1992 г.,  10,00 ч., кабинет 503, бул. "Дондуков" № 2. Ще  продължи  разглеждането  на  Законопроекта  за  Закон  за данък върху печалбата.
Две  пресконференции:  едната  е  за  петък  с  Временната парламентарна анкетна комисия за дейността на "Нефтохим" и "Плама" и с госпожица Вержиния Велчева като председател на тази временна комисия - петък,  27 ноември  1992 г.,  11,00 ч.,  зала "Запад", съобщават Пресслужбата на Народното събрание и Клубът на парламен¬тарния журналист.
И  още  една  пресконференция  в  понеделник,  30  ноември 1992 г., 11,00 ч., зала "Запад" с участието на господин Валентин Карабашев,  председател  на  Подкомисията  по  приватизацията  към Народното събрание, съобщават Пресслужбата на Народното събрание и Клубът на парламентарния журналист.
Уважавам  искането  за  почивка  и  същевременно  закривам заседанието.
 Продължаваме утре от 15,00 ч. Лека вечер! (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 40 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Александър Йорданов ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ; (п) Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ: (п) Руслан Сербезов (п) Илиян Илиев