Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-06-07

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Процедура – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, вчера тук Народното събрание покани министъра на отбраната да даде разяснения за взривовете, които разтревожиха българската общественост. 
Искам да предложа да поканите за изслушване по същата тема вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. (Реплики от ГЕРБ.) Аргументите са следните.
Колега, не викайте от място, защото не знаете какво ще кажа в момента.
Аргументите са, че по закона за взривните вещества, боеприпасите и така нататък регистърът за взривните вещества, боеприпасите и прочее се поддържа от Министерството на вътрешните работи като специална информационна система. Тоест всички данни трябва да са на разположение в Министерството на вътрешните работи.
Второ, обяснявам втория си мотив, отговорността за приложение на закона е, както се казва в чл. 152, ал. 1, на полицейските органи на Министерството на вътрешните работи – специално отговорната дирекция, в случая Главна дирекция „Охранителна полиция”. Казано е, че цялата отговорност по дейностите с взривни вещества и боеприпаси се носи от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи, включително и за утилизацията. От тази гледна точка според нас ще бъде съществено непълно да бъде слушан само министърът на отбраната. Трябва да дойде действително отговорният министър, за да се изяснят конкретните обстоятелства, които са в периметъра на неговата дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, във вчерашния ден постъпи искане за изслушване на вицепремиера и министър на вътрешните работи и министъра на отбраната. По този повод уведомих народните представители, че вицепремиерът отсъства от страната и е на Съвет на министрите в Люксембург. Като се върне, темата остава отворена, няма пречка да бъде изслушан в Народното събрание.

Преминаваме към предвидената като първа точка за днешния пленарен ден: 
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 10 май 2012 г.
С доклада за второ гласуване ще ни запознава госпожа Фидосова.
Слушаме Ви, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! 
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2012 г., приет на първо гласуване на 10 май 2012 г.”.
Преди да започна със самия доклад, едно процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Деница Вълчева. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра.
Слушаме Ви, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт”. 
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 1 по вносител.
Гласували 117 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§ 1. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. (1) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.
(2) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(3) Предложенията за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и се правят, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата. Към предложенията се прилагат и документи, определени от комисията, свързани с изискванията за несъвместимост, юридически стаж, кариерното израстване на кандидата и завършено висше образование по специалността „Право”.
(4) Комисията може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.
(5) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
(6) Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, колеги! Както заявихме на първо четене, в този законопроект  има текстове, които трябва да бъдат подкрепяни, но  има и текстове, за които дебатът продължава.
Вземам думата да кажа, че следващите два текста – този, който докладва госпожа Фидосова, и следващият текст трябва да бъдат подкрепени, защото това са текстове, които променят закона в посока, която всички ние искаме, и създават процедури за прозрачно номиниране, изслушване и обсъждане на кандидатури. Няма да коментирам всички нюанси в тези два текста, които разглеждаме – сега и след малко, но обстоятелството, че ще бъде много ясно по какви мотиви се издига една кандидатура, кой я издига, обстоятелството, че кандидатите ще трябва да имат концепция за своята работа, обстоятелството, че всички лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации ще имат възможност реално да участват в обсъждането на тези кандидати, това, че цялата процедура е разположена във времето по начин, та всеки да има възможност да участва в обсъждането – всичко това са положителни промени и те трябва да бъдат подкрепени.
От името на нашата парламентарна група даваме подкрепа на тези два текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, който става § 1, както е по доклада.
Гласували 111 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. Създава се чл. 19а:
„Чл. 19а. (1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет, и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание.
(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от седем дни преди изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(3) Комисията изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му. Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждане на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Въпроси към кандидата могат да отправят членовете на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2.
(4) Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа заключение за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
(5) Докладът се публикува на  интернет страницата на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, който става § 2, както е по доклада.
Гласували 104 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. Създава се чл. 19б:
„Чл. 19б. Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 3 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 101 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 4. Член 20 се изменя така:
„Чл. 20. (1) Органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.
(2) Предложенията за изборни членове на Висшия съдебен съвет се правят на събранията по чл. 21, ал. 3 – 7 и чл. 21а, ал. 1.
(3) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите и от квотата на прокурорите се провежда на отделни общи делегатски събрания на съдиите и на прокурорите при представителство един делегат на 5 души. При остатък, по-малък от 5 души, делегат не се избира.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? 
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, тук вече влизаме в тематика, която е по-спорна. Това, което е заложено в ал. 1 на този текст, е много важно и ценно – обстоятелството, че ще има пряка номинация на кандидатурите. Това е много важна стъпка. Този елемент сякаш не се коментира достатъчно, защото се подтиска от един друг спор – дали събранията трябва да бъдат преки, тоест дали да има едно общо събрание, или да бъдат делегатски. В този текст се смесват тези две теми.
От една страна, категорично подкрепяме разпоредбите на ал. 1 и адмирираме вносителя – да има пряка номинация. Знаете колко е ценно да има пряка номинация. От друга страна, считаме, че не се направи достатъчно, за да гарантираме по-широка представителност. По тези текстове ние ще се въздържим, но естествено ще подкрепим текста – как следователите избират своите представители, защото там имаме и пряка номинация, и пряко участие в събранието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4 по доклада.
Гласували 110 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 22.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
§ 5. Член 21 се изменя така:
„Чл. 21. (1) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт може да се правят от всеки участник в събранията на съдиите и на прокурорите. Предложението се придружава с писмени мотиви на съответния участник в събранието, направил предложението. Предложение се прави, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата.
(2) Събранията на съдиите и на прокурорите избират и делегати за събранията по чл. 20, ал. 3.
(3) Върховният касационен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища и апелативните прокуратури предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за събранията по чл. 20, ал. 3 на отделни събрания.
(4) Съдиите от Върховния административен съд и от административните съдилища предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на съдиите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.
(5) Съдиите и прокурорите от района на съответния окръжен съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за събранията по чл. 20, ал. 3 на отделни събрания.
(6) Съдиите от военните съдилища и от военно-апелативния съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на съдиите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.
(7) Прокурорите от военно-окръжните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на прокурорите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.
(8) Съдиите от специализирания наказателен съд и от апелативния специализиран наказателен съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати на събранието на съдиите от апелативния съд – София.
(9) Прокурорите от специализираната прокуратура и от апелативната специализирана прокуратура предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати на събранието на прокурорите от апелативна прокуратура – София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5 по доклада.
Гласували 105 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 19.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 6:
§ 6. Създава се чл. 21а:
„Чл. 21а. (1) Следователите от Националната следствена служба, от окръжните прокуратури, от военно-окръжните прокуратури и от специализираната прокуратура предлагат кандидати за изборен член на Висшия съдебен съвет на отделно общо събрание.
(2) Събранието по ал. 1 се свиква от директора на Националната следствена служба с писмена покана или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до три месеца преди изтичането на мандата на изборния член на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му. 
(3) Събранието по ал. 1 се провежда, когато на него присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.
(4) Събранието за избор на член на Висшия съдебен съвет се свиква не по-рано от 20 дни и не по-късно от един месец от провеждането на събранието по ал. 1 при спазване на изискванията за кворум по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 6, както е по доклада.
Гласували 103 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
§7. Създава се чл. 21б:
„Чл. 21б. (1) Съдиите или прокурорите от всяко събрание по чл. 21 могат да предложат на съответното общо делегатско събрание кандидати за членове на Висшия съдебен съвет:
1. до 50 души по щатно разписание – един кандидат;
2. на всеки следващи 50 души – един кандидат;
3. при остатък над 25 души – още един кандидат.
(2) За предложени за избор на общите делегатски събрания кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от съответните събрания на съдиите и прокурорите се смятат тези, които са получили мнозинство повече от половината от присъстващите, с тайно гласуване.
(3) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се повежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, искам да Ви обърна внимание или поне да остане в стенографския протокол – възможно е при избора да се получат оспорвания и недоразумения. Предлага ни се изборът да става с мнозинство, цитирам „мнозинство повече от половината от присъстващите с тайно гласуване”. От присъстващите! Все едно, че тук се регистрираме – разбирате ли? Регистрират се примерно 300 човека – присъстващи. Едни влизат, други излизат, едни участват в гласуването, други не участват, има-няма съвпадение между присъстващи и участващи. Освен това, когато се гласува тайно, обикновено има и недействителни бюлетини – някой задрасква всичко, или пуска бяла бюлетина. 
Въпросът е на каква база трябва да има 50 плюс един? Съгласен съм 50 плюс един. Според мен най-чисто е положението, когато има мнозинство от действителните гласове. Примерно гласували 100 човека – 20 бюлетини са недействителни. Петдесет плюс едно откъде идва? От 100 или от 80? Регистрирани са 120. Въз основа на каква база ще изчислите мнозинството? Просто искам да Ви поставя този въпрос.
Има проблем – ще го създадем при практическото му приложение. Мисля, че е най-чисто от действителните гласове, тоест от действителните бюлетини при тайното гласуване. Ако искате пък от цялото, добре. Трябва обаче да е ясно какво правим днес. Разберете, че ще има оспорвания при всички случаи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Уважаеми господин Корнезов, и в този закон навсякъде мнозинствата са от присъстващите и що се касае до присъстващите, това се установява много лесно при едно тайно гласуване, защото има списък с подписите на лицата, които са гласували и са пуснали бюлетина. Спор няма. Разбира се, както и при други гласувания, се отчитат бюлетините „за”, „против”, „недействителни”. Оттам нататък ние говорим за кворума 50 плюс 1 от тези, които са гласували на практика. Така че няма проблем, защото иначе кворумът ще падне прекалено много. Това е вариантът, в който да се направи един работещ модел, да не се прави много висок кворумът, така че примерно като са излезли десет човека да не може да се проведе гласуването, да ни се блокира работата за избора. От друга гледна точка, има ясна отчетност и оттам нататък аз мисля, че няма проблем. Този модел използва и целият закон, както и редица други закони. Мисля, че моделът е добър и няма да създаде трудности.
Предлагам да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика има ли?
Дуплика желаете ли, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, аз също считам, че няма проблем. Въобще в закона са предвидени едни процедури за провеждането на тези събрания, които малко подсигуряват нещата, сякаш магистратите са хора, които се отнасят недостатъчно отговорно към тези процедури, което очевидно не е така. Все пак законът трябва да подсигури всичко, така че да няма провалени процедури.
Всъщност обаче проблемът на този текст не е в това. Проблемът е в един друг спор, който се проведе в Правната комисия – дали всеки има право сам да номинира или това правило, което се въвежда, трябва да има група, броят на номинациите трябва да бъде ограничаван.
Искам да ви обърна внимание, че при този дебат има становища „за” и „против” и в едната, и в другата посока и то става въпрос все за разумни мотиви.
Взимам думата да подчертая обстоятелството, че по тази тема магистратите са на различни мнения. Тоест обстоятелството, че самите магистрати са на различно мнение – подчертавам, за да е ясно, че има въпроси, по които е трудно да се намерят екзактни решения. Ако този текст не е съвършен, не сме виновни ние – Правната комисия, а защото самите магистрати не можаха да ни предложат по-съвършен текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 7 със съдържание, каквото е по доклада.
Гласували  94 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 15.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 6 е постъпило предложение от Красимир Ципов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8.
„§ 8. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. (1) Събранията по чл. 21 се свикват с писмена покана от ръководителя на съответния орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до три месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му.
(2) Събранията по чл. 21, ал. 4, 6 и 7 се свикват с писмена покана съответно от председателя на Върховния административен съд, председателя на Военно-апелативния съд и от военно-апелативния прокурор.
(3) Когато събранието не се свика от лицата по ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, министърът на правосъдието определя датата, мястото и часа на провеждане.
(4) Събранията по чл. 21 се провеждат, когато на тях присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранията се провеждат един час по-късно от определения и се смятат за редовни, ако на тях присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.
(5) Делегатите се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите с тайно гласуване. Когато при първото гласуване един или няколко делегати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко делегати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове. След провеждането на избора протоколът с решението за избор на делегати и за направените предложения за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се изпраща незабавно на Висшия съдебен съвет. Избраните делегати се включват в списъка за участие в съответното общо делегатско събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 6, който става § 8, както е по доклада.
Гласували 96 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 15.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 7 е постъпило предложение от Красимир Ципов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
„§ 9. Създава се чл. 22а:
„Чл. 22а. (1) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се изпращат незабавно от административните ръководители на органите на съдебната власт, свикали съответните събрания, на Висшия съдебен съвет. Предложенията се изпращат само ако са придружени с писмено съгласие и подробна професионална биография на кандидата, както и с името и писмените мотиви на участника в събранието, издигнал  съответната кандидатура.
(2) Висшият съдебен съвет може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.
(3) Висшият съдебен съвет в срок до три работни дни от получаването на документите по ал. 1 ги публикува на интернет страницата си. В същия срок Висшият съдебен съвет служебно публикува на интернет страницата си и документите на всеки кандидат от кадровото му досие по чл. 30а, ал. 2. Публикуването се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
(4) При постъпването на всяко предложение Висшият съдебен съвет изисква от Инспектората към Висшия съдебен съвет и от Инспектората към Върховната касационна прокуратура подробни справки за всички проверки, свързани с кандидатите, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Публикуването се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
(5) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Висшия съдебен съвет писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията по чл. 19, ал. 2 и от Висшия съдебен съвет, и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията на всеки кандидат се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(6) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(7) Висшият съдебен съвет уведомява за получените становища и сигнали съответните събрания на съдиите, прокурорите и следователите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 7, който става § 9э, по доклада.
Гласували  101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
„§ 10. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Събранията по ал. 1 и 2 се свикват в едномесечен срок от провеждането на съответните събрания за предлагане на кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет и за избор на делегати.”
3. В ал. 5 думите „ал. 1-3” се заменят с „ал. 1 и 2”, думите „или всички следователи” се заличават и се създава изречение второ: „При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако присъстват повече от половината лицата, които имат право да участват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 8, който става § 10, както е по доклад.
Гласували 97 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
„§ 11. Член 24 се изменя така:
„Чл. 24. (1) Делегатите на събранията по чл. 23, ал. 1 и 2 изслушват всеки кандидат, като кандидатите се представят по азбучен ред. Не се изслушва и не се гласува кандидат, чиято кандидатура не е публикувана по реда на чл. 22а и който не е представил писмена концепция и декларация в установения срок.
(2) За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол. Делегатите могат да отправят въпроси към кандидата.
(3) Когато кандидатите не могат да бъдат изслушани за един ден, председателстващият може да въведе ограничения за времето за представяне, за поставяне и отговор на въпроси.
(4) Събранията са публични и се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(5) Общите делегатски събрания избират членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(6) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.
(7) Алинеи 1-6 се прилагат и за общото събрание на следователите по чл. 21а, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 9, който става § 11, както е по доклад.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 10 по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 12:
„§ 12. Член 28 се изменя така:
„Чл. 28. (1) В едномесечен срок от изтичането на мандата изборният член на Висшия съдебен съвет се назначава на длъжност съдия, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора, или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност съдия, прокурор или следовател, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7.
(2) В едномесечен срок от предсрочното прекратяване на мандата на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на заеманата преди избора длъжност съдия, прокурор или следовател, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? 
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, госпожо министър, уважаеми народни представители! Това е спорен текст. За първи път се въвежда така нареченият „кариерен бонус” за членовете, и то само за част от членовете на Висшия съдебен съвет. За да е ясно на колегите, които не са юристи, примерно: член на Висшия съдебен съвет има ранг апелативен съдия, след като напусне или му изтече мандатът във Висшия съдебен съвет, автоматично или по силата на закона ще придобие ранг на върховен съдия. Това води до увеличаване, разбира се, на заплащането.
Разбира се, има аргументи в тази посока „за”, но има и аргументи „против”. Вероятно сте получили, или поне част от народните представители са получили писмо, госпожо министър, не знам дали Ви е известно, от 12 неправителствени организации. (Показва документ.) Ето, дванадесет са. Между тях са Съюзът на юристите, Съюзът на съдиите, Български Хелзинкски комитет, Български институт за правна инициатива. Всъщност това са неправителствени организации. Те са категорично против и се обосновават, но сега да не изтъквам аргументи.
Задавам си следния въпрос: дали принципът, който искаме да въведем, не е половинчат? За съдиите, прокурорите и следователите – членове на Висшия съдебен съвет, ще им дадем един бонус без атестация и по силата на закона ще им дадем по-висок ранг. Хубаво! 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Проблемът е, че не могат да бъдат атестирани. 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но има и членове, които не са съдии, прокурори и следователи. Ако един член на Висшия съдебен съвет е доцент, като напусне Висшия съдебен съвет, автоматично ли ще стане професор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ето, отговаря се „да”. (Реплики.) Вижте, госпожо министър, примерно на Вашия стол, като министри, бяха съдии, прокурори. Нима един министър на правосъдието е по-малко отговорен от един член на Висшия съдебен съвет? Надали е така?! 
Вашият мандат ще изтече. Защо не дадем и на Вас, като министър на правосъдието, с един ранг по-високо? Автоматично! 
Вижте, има Конституционен съд. Защо иначе след изтичане на мандата на конституционните съдии да не им дадем автоматично с един ранг по-високо? Щото той може да е бил окръжен съдия и да е станал член на Конституционния съд. 
Безпринципна е цялата история. Не съм против да стимулираме членовете на Висшия съдебен съвет, които уважавам с всичките им плюсове и минуси, но не може за едни да може, пък за други – да не може, защото има и адвокати!? И на тях ли ще им даваме рангове? Не можем да им даваме рангове.
Започваме да делим членовете на Висшия съдебен съвет на различни категории – едни по-привилегировани, други по-непривилегировани.
Аз ще се въздържа при гласуването, защото да си член на Висшия съдебен съвет – да не мислиш, че е кой знае какво нещо? Това е административна работа, това не е правораздавателен орган. Даже 4-5 години, като не влизаш в съдебната зала, ти се дисквалифицираш. Все едно хирург да не прави операции 4-5 години, че то му трябва след това една година, за да се научи пак да прави операции. Така е! 
Затова лично аз ще се въздържа. Не обвързвам нито парламентарната си група, нито себе си, а и да уважа и тези, които в края на краищата са изложили аргументи – 12 неправителствени организации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? 
Юлиана Колева – първа реплика.
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, мотивите, да направим предложението с колегите и да го поддържаме в залата днес, са свързани с това, което на практика се случва с членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на магистратите през тези четири години. В случая се съмнявам дали точната дума е „кариерни бонуси”, защото през четирите години тези магистрати не могат по никакъв начин да подпомогнат своето кариерно развитие. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Те не могат да бъдат атестирани, не може да се оценява тяхната работа по критериите на магистратите. Получава се така, че в момента, в който излязат от органа – който всъщност стои начело на управлението на съдебната власт – излизат с кариерен минус, а не с кариерен бонус.
Нека да си дадем сметка, че тези юристи, които излизат от кръга на магистратите, за да участват в управлението на съдебната система, не трябва с нежелание да отиват в този орган, не трябва да бъдат хора, които са заинтересовани по друг, а не по ясен кариерен начин и критерии да се придвижват в съдебната система.
Обяснете ми кой магистрат, на една добра позиция в съдебната система, би се съгласил да участва в управлението й тогава, когато няма никаква представа – след като изтече мандатът му във Висшия съдебен съвет, по какъв начин ще се развива неговата кариера по-нататък. Това означава още няколко години той да задържи своето развитие. Това е единственият наш мотив. Именно заради това в текста са предвидени разпоредбите за магистратите, но за никой друг от членовете на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли друга реплика? 
Желаете ли дуплика, господин Корнезов? Не.
Изказвания? 
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители! Това предложение, което лично подкрепям, е свързано със статута на членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората. Става въпрос за върховния орган за управление на съдебната власт – в единия случай, а в другия случай за конституционно определение – надзорен орган. От една страна, желанието в тези органи да отиват магистрати със стаж, магистрати с качества – ще ги изнасяме три месеца предварително на сайтовете, ще пишат концепция (лично аз казах, че не трябва да са концепции, а нещо друго – виждане за участие в колективния орган, но както и да е), от друга страна, възприемаме правото им да получат по-висок ранг автоматично като някаква бонификация.
Уважаеми народни представители, другото означава, че там ще отиват хора, които, не мислейки за кариерата си в съдебната власт по-нататък, ще отиват по някакви други причини. Мога да изброя няколко вида такива причини, по-голямата част от които едва ли ще бъдат легитимни, а някои от тях са и силно морално укорими.
Чрез този текст в закона се дава стабилност. Мисля, че е некоректно сравнението с членовете на съвета, които се занимават с научна работа. Ако напишат, ако защитят професура и са доценти – ще станат професори, същото се отнася за адвокатите, същото се отнася за другите юристи, защото те не се движат именно в тази кариера на съдебната власт и участието им в Инспектората и във Висшия съдебен съвет не се превръща в екс леге пречка за кариерно израстване. Те излизат от системата, не могат да бъдат естествено атестирани, защото не се занимават с правораздавателна дейност, а се занимават с администриране на системата, и априори ти да им кажеш, че тези четири или пет години за теб са изгубени в кариерното си магистратско развитие.
Не би стоял този проблем, и аз мисля, че тези неправителствени организации, които са се обърнали към нас, в голямата си част не подкрепят постоянно действащия Висш съдебен съвет. Ако не беше постоянно действащ Висшият съдебен съвет, ако се съвместяваше и магистратската дейност с управлението на системата, то тогава проблем за атестирането не би имало и тогава не би имало нужда от това, което те наричат бонус, а аз лично смятам, че е гаранция за статус и за запазване на възможности за развитие в съдебната власт. 
Има, разбира се, и един друг вариант – там да отиват хора в предпенсионна възраст, ако приемем, че Висшият съдебен съвет... (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) 
Има и такава логика. Висшият съдебен съвет и администрирането на системата е краят на магистратската кариера и оттам насетне той няма да се развива в нея, но това е друга философия. Който пледира за философия във Висшия съдебен съвет да отиват само хора, които след завършването на мандата ще се пенсионират, той може с чиста съвест да каже, че няма нужда от запазване на възможностите за кариерно развитие или запазване на статуса.
Смятам, че този текст позволява там да отидат хора, които след това имат гаранции за развитие в магистратската си кариера – да бъдат осветлявани, да бъдат оценявани, да бъдат публично обсъждани, поощрявани или укорявани с всичките възможности, които вече толкова подробно са разписани в нашия Закон за съдебната власт. Въпреки това има редица случаи, които периодически предизвикват скандали в съдебната власт.
Така че лично аз подкрепям този текст като възможност за осигуряване на равния статус за кариерно израстване на тези, които са решили да участват в Инспектората или във Висшия съдебен съвет. 
Защото, какво се получи? Хора, които бяха в Инспектората и които бяха освободени, отидоха на по-ниски позиции, а през тези четири години те трябваше да се грижат за чистота в системата – да ходят да проверяват колегите си. Имайте предвид, че никак не е комфортно на един член на Висшия съдебен съвет или на Инспектората, който си върши съвестно работата, утре да се върне и да бъде оценяван и атестиран от тези, които е проверявал и кадрувал. Или ще ги направим зависими от тези, за които трябва да си вършат съвестно работата, ако няма един такъв текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин Бисеров, заповядайте за изказване.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, госпожо министър, колеги! Добре е, че този текст беше вкаран, защото дебатът за това – как да се търсят механизми, така щото наистина качествени магистрати да бъдат ангажирани с работата на Инспектората и на Висшия съдебен съвет, но това, което трябва да признаем е, че дебатът не доведе до добри решения. 
Ние не подкрепяме този текст и в крайна сметка ще гласуваме „против”. Първо, защото самото атестиране е отношение към един човек – не може да има автоматично атестиране на група хора, защото всеки един от тях работи по различен начин, тоест подходът не е правилен. 
На второ място, не може да има привилегия и бонус за едни, а за други да няма. Не искам да повтарям това, което господин Корнезов разви като теза. 
На трето място, за да илюстрирам нещата, ще Ви дам такава идея – да въведем правилото и за народните представители. Народните представители след приключване на мандата не просто се възстановяват на заеманите от тях длъжности преди началото на мандата, а се възстановяват на една степен по-високо. Звучи по същия начин. Давам го този пример, за да е ясно, че решението, което Правната комисия предлага, за съжаление не е решението, което търсим всички. 
Гласуваме против този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? 
Господин Миков – първа реплика, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожо министър, народни представители! Уважаеми господин Бисеров, не споделям това, което Вие и проф. Корнезов казвате, за неравенство. Напротив, всички, които имат магистратска кариера са равни при прилагането на този текст. Там не може да се търси равенство между различни по статус хора.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не са всички членове.
МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви се, всички са членове, само че не всички имат магистратска кариера.
Въпросът би могъл да се реши още по-просто. Вкарваме в закона един текст, че във Висшия съдебен съвет отиват юристи, които нямат магистратска кариера – юрисконсулти, адвокати, всякакви извън системата. Само че да не се получи голям вой после: хем искаме да се самоуправлява системата – хем искаме в тези органи да се надзирава с Инспектората, защото това се отнася и за двата органа, а не само за Висшия съдебен съвет; хем искаме да участват хора от системата – хем при постоянно действащите органи те за значително време се откъсват от същинската си дейност правораздаване и не могат да бъдат атестирани; хем смятаме, че това е привилегия по отношение на другите юристи – не е никаква привилегия! Те са равни – всички членове, които са с един и същ статус, статусът на прекъснали магистратската си кариера, за да участват в управлението на системата. Няма неравенство. 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това е лобизъм.
МИХАИЛ МИКОВ: А, лобизъм?! Още повече, не е лобизъм, защото става въпрос за твърде малки по количества от този Висш съдебен съвет. Инспектората – изгоряха хора, които имаха по-високи магистратски длъжности. Отидоха, проверяваха колегите си, ходеха да проверяват върховни, апелативни, окръжни инстанции, а сега ги свалиха на ниско равнище като награда за това, че са си вършили работата. Е, няма тези органи да имат някакъв статут, който искаме да им придадем, ако посланието е всеки, който участва там след това ще бъде гонен и бит. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика   госпожо Фидосова, заповядайте.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, госпожо министър! Уважаеми господин Бисеров, няма как да се съглася с мотивите, които чух от Вас. 
Първо, искам да внеса още едно уточнение, тъй като колегите, които преди мен се изказаха, пропуснаха да го кажат. Тези магистрати, които са членове на Висшия съдебен съвет и които са членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет не пропускат само 5-те години, които са в мандат, да бъдат атестирани. Те пропускат още 4 години след това и се получава така, че 9 години тези магистрати изобщо не могат да бъдат атестирани, защото в Закона за съдебната власт е записано, че на атестация се явяваш на всеки 4 години. Което означава, че всичките тези магистрати, които ще бъдат избрани за членове на тези два органа девет години остават без възможност за кариерно развитие. Затова не можем да наречем, че това са бонуси, бидейки избрани за членове на тези два органа. Напротив, те създават равнопоставеност и вместо да са на минус, те тръгват наравно с останалите, защото няма как да бъдат атестирани и следващите 4 години.
Кажете ми кой добър магистрат – със съответните притежавани професионални качества, с чисто досие, уважаван от колегите си, ще има мотивацията да дойде и да стане наистина член на Висшия съдебен съвет и да работи в интерес на осъществяване на тази реформа, която всички се стремим да направим? Няма как, ако няма гаранция, че неговата кариера ще продължи и напред няма да бъде блокиран за тези девет години – не говорим за мандата само на тези органи, говорим за девет години, което е много сериозно. 
По отношение на останалите членове, които не са магистрати – доценти, асистенти, други професии. Доцентът може да си подготвя професурата по време на мандата му като член на Висшия съдебен съвет, никой не го спира, но магистратът не може – той не е магистрат, докато е член на тези органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател! Госпожо Фидосова, да, така е – 9 години. На първо четене Ви обърнах внимание, че става въпрос не просто за 5 години, а за 9 години. Вярно е, обаче не може да има автоматично атестиране анблок. Проблемът е наличен, но решението не е това. 
Пак Ви казвам и Ви давам примера с нас. Може ли ние тук да бъдем автоматично атестирани? Затова проблемът е истински, но не е това решението. Така и не можахме да намерим по-добро решение – това е. Обаче това не означава, че като не сме намерили по-добро решение, трябва да подкрепим едно, което смятаме за недобро. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания? 
Давам думата на народния представител Анастас Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Миков беше абсолютно прав. Този спор нямаше да се води изобщо, ако бяхме приели предложението на магистратите, и то на голяма част от магистратите в страната – Висшият съдебен съвет да бъде непостоянно действащ. Този проблем просто нямаше да стои. 
Въпросът е, че в момента действащият Висш съдебен съвет с тази структура и тази, която поддържаме в този закон и оттук-нататък, е типичен пример на един от законите на Мърфи за административната структура. Сещате ли се – за пирамидата? Колкото повече възлагате на един, толкова повече се увеличават отдолу хората, работата става все повече, все повече хора се търсят. Мисля, че беше нарисувана пирамидата – един отгоре, а общият брой беше 300 – назначените да вършат работата на един, която е вършел сам някога. Така че, ако бяхме изпълнили това тяхно искане нямаше да стои изобщо този спор.
Господин Бисеров е прав за това, съгласен съм с него, че всъщност членовете на Висшия съдебен съвет, които са магистрати, защото те могат да бъдат избрани и от квотата на Народното събрание, не само от магистратската квота – проблемът е, че всеки един от тях ще върши различна работа във Висшия съдебен съвет и няма как да стане тази уравниловка. Приемам това предложение, което е направено от Министерството на правосъдието, но то е факт и е обвързано със сега действащия Висш съдебен съвет по начина, по който е структуриран, и както действа. Така че, това е положението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение по текста? Няма.
Подлагам на гласуване § 11, който става § 12 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 67, против 6, въздържали се 10.
Предложението е прието. 
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. Член 44 се изменя така:
„Чл. 44. (1) Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-късно от един месец преди изтичането на техния мандат.
(2) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(3) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и се правят, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата. Към предложенията се прилагат и документи, определени от комисията, свързани с изискванията за несъвместимост, юридически стаж, кариерно израстване на кандидата и завършено висше образование по специалността „Право”.
(4) Комисията може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.
(5) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
(6) Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 12, който става § 13 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. Член 45 се изменя така:
„Чл. 45 (1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат за главен инспектор и за инспектор представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си. В същия срок кандидатите представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет, и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни пред изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(3) Комисията изслушва всеки кандидат за инспектор и за главен инспектор, които представят пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му.
(4) Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждането на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикувана на интернет страницата на Народното събрание. Въпроси към кандидатите могат да отправят членовете на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2.
(5) Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа заключение за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
(6) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 14 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
„§ 16. Член 50 се изменя така:
„Чл. 50. (1) В едномесечен срок от изтичането на мандата главният инспектор се назначава на длъжност, с една степен по-висока от заеманата преди избора, или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност.
(2) В едномесечен срок от изтичането на мандата инспекторът се назначава на длъжност, с една степен по-висока от заеманата преди избора, или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност.
(3) В едномесечен срок от предсрочното прекратяване на мандата на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на заеманата преди избора длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Не виждам желаещи. Изказахте се вече по идентичен въпрос преди това.
Поставям на гласуване § 15, който става § 16 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 66, против 4, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 16 – предложение от народния представител Любен Корнезов:
Глава трета „а” „Разглеждане на жалби срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок” – чл. 60а–60к да отпадне. 
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
„§ 17. Създава се Глава трета „а” с чл. 60а–60м:
„Глава трета „а”
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ СРЕЩУ НАРУШАВАНЕ
ПРАВОТО НА РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В РАЗУМЕН СРОК
Раздел І
Общи положения
Чл. 60а. (1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
(2) Заявленията по ал. 1 се подават от граждани и юридически лица, които са:
1. страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;
2. обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.
(3) По реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв. 
(4) Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт, чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.
(5) За заявленията се създава отделен регистър, който се публикува на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(6) Не се дължи такса за разглеждане на заявления по реда на тази глава.
Раздел ІІ
Съдържание и проверка на заявлението
Чл. 60б. (1) Заявлението трябва да е написано на български език и да съдържа:
1. имената по документ за самоличност, единен граждански номер и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани;
2. имената по документ за самоличност, личен номер на чужденец и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за чужденците;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. посочване на акта, действието или бездействието, с което е извършено нарушението от съответния орган;
5. органа, до който се подава заявлението;
6. в какво се състои искането;
7. подпис на заявителя.
(2) Заявителят прилага декларация, че не е правил искане за обезщетение за същото нарушение и обезщетение не му е изплатено по друг ред.
Раздел IIІ
Ред за разглеждане на заявленията
Чл. 60в. (1) Проверката на заявленията по чл. 60а, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено.
(2) За експерти в специализираното звено се назначават юристи, които имат най-малко 5 години юридически стаж. Възнаграждението на експертите е равно на възнаграждението на съдия в районен съд.
(3) Главният инспектор разпределя постъпилите заявления на състав от инспектор и двама експерти на принципа на случайния подбор, като единия от експертите определя за докладчик.
(4) Ако заявлението не отговаря на изискванията на чл. 60б, ал. 1 и 2, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(5) Ако заявителят не отстрани нередовностите, заявлението заедно с приложенията се връща.
Чл. 60г. (1) За резултатите от проверката се съставя  констативен протокол. 
(2) Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа данни за: 
1. времето и мястото на съставянето му; 
2. заявителя; 
3. проверяващия състав; 
4. делото, по което се съставя; 
5. общия период на производството; за периода на забавяне, за което отговорност носи компетентният орган; за периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител. 
(3) В констативния протокол се отразява и становището на проверяващия състав по въпроса спазен ли е срокът по чл. 60а, ал. 4.
Чл. 60д. Констативният протокол по чл. 60г се изготвя в 4-месечен срок от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на нередовностите по него. Протоколът, заедно със заявлението и всички постъпили към него документи, се изпраща, незабавно на министъра на правосъдието.
Чл. 60е. (1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице, въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато:
1. продължителността на производството не надхвърля разумния срок;
2. забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.
(2) Когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.
Чл. 60ж. Проверката на обстоятелствата и произнасянето по заявлението се извършват в 6-месечен срок от постъпването му.
Раздел ІV
Изплащане на обезщетенията
Чл. 60з. Обезщетенията се изплащат въз основа на сключеното споразумение.
Чл. 60и. Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, се осигуряват от републиканския бюджет.
Чл. 60к.	(1) Дължимите обезщетения по тази глава се изплащат от бюджета на Министерството на правосъдието.
(2) Министърът на финансите предоставя всяко тримесечие средства по бюджета на Министерството на правосъдието до размера на фактически изплатените обезщетения по ал. 1 за съответното тримесечие чрез промяна в бюджетните му взаимоотношения с централния бюджет.
Чл. 60л.  Лицата, получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на същото основание  по съдебен ред.
Раздел V
Мерки за отстраняване на причините за нарушенията
Чл. 60м. (1) Главният инспектор всяко тримесечие изпраща на Висшия съдебен съвет данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието – за изплатените обезщетения.
(2) Висшият съдебен съвет всяко шестмесечие анализира причините за нарушенията и приема мерки за тяхното отстраняване. 
(3) Висшият съдебен съвет публикува на интернет страницата си информацията по ал. 1 и 2.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? 
Народният представител Любен Корнезов има думата.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Всъщност това е най-спорният елемент от този Закон за съдебната власт. По този въпрос мога да Ви говоря с дни, само че председателстващият в момента Народното събрание не ми отпуска повече от пет минути. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Така пише в правилника, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз знам какво пише в правилника.
Това, което ни се предлага тук, уважаеми народни представители, за първи път го правим в България. Няма го и в Европа! Няма такъв прецедент. Сега правим един експеримент и не знаем какво ще излезе от цялата тази работа. Предложих цялата глава да отпадне, за да го обсъдим спокойно с магистратите и да намерим изход от проблема. 
Вярно е, че Европейският съд по правата на човека в Страсбург е затрупан от дела. Но не от българските дела – България да има около 700 за тази година. Иначе са около 150 000. Така че България не е проблем чак толкова.
Накратко за тези пет минути. Първият проблем е кон-сти-ту-ци-онен! Проблем на Конституцията. Както Ви е известно, има чл. 8 – разделение на властите. Има чл. 117 и следващите от Конституцията – съдебната власт, правораздаването. 
Какво ни се предлага – не по вносител, а сега какво ни се предлага? 
Инспекторатът – назначават нови експерти и в един състав от трима човека, един инспектор и двама експерти, практически ще решават и предлагат на министъра да определи размера на обезщетението. 
Аз бях председател на комисията, когато променяхме тази част от Конституцията и създавахме този Инспекторат. И през главата не ми е минавало, че може на Инспектората да се дават такива правомощия, въобще не ми е минало през главата! Защото пък в Конституцията, в чл. 132а изрично са посочени правомощията на Инспектората. Къде има такова правомощие? Има ли го в Конституцията? Няма го. 
Инспекторатът сега става придатък към министъра на правосъдието! Министърът на правосъдието даже има правомощия в тази връзка. Примерно ако е нередовно нещо, което са Ви предложили, може да искате да го върнете. (Обръща се към министър Ковачева.)
Второ, министърът на правосъдието – това е конституционен проблем, защото в Конституцията е казано какви са правомощията на министъра на правосъдието във връзка със съдебната власт. Сега министърът, цитирам: „министърът на правосъдието или оправомощено от него лице”, което е същото, чл. 60д, ал. 2, цитирам: „министърът на правосъдието определя размера на обезщетението”. Определя размера на обезщетението! 
Това е една особена юрисдикция. С други думи, министърът на правосъдието става съдия, защото какво е обезщетение? Ами, разбира се, какво е обезщетението? Това е чл. 45 (реплики от ГЕРБ), колега! Това е непозволеното увреждане по Закона за задълженията и договорите. Какво е това споразумение? Това е чл. 365, също от Закона за задълженията и договорите. Това е спогодба и нищо друго! 
Какви са правните последици? (Реплики от ГЕРБ.) Вие не ги разбирате тези работи, колега от Варна! (Реплики.)
Да, разбира се, защото имаме и чл. 7 от българската Конституция – за отговорността на държавата. Имаме специален закон и ние превръщаме министъра на правосъдието, надскачайки Конституцията… Аз съм убеден, няма да го направя, но ако има някой да направи искане до Конституционния съд, ще се подпиша!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Е-е-е, стига с този Конституционен съд!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И ще видите, че ще имаме проблеми и там.
Конституционен е проблемът! Аз не го казвам хей така, за да се заяждам.
Второ, дали е целесъобразно? Категорично не! Този, който разбира от правосъдие, тоест не го гледа правосъдието отвън, а отвътре – в залата, ще Ви каже, че годишно ще имаме десетки хиляди искания за обезщетение, може би и стотици хиляди, защото всеки ще си каже: „Ами, я да опитам аз, ако мога да взема от държавата някой и друг лев за бавно правораздаване, защо да не го направя?”. Не се иска никаква такса. Не се иска никаква такса, просто искам: „Дайте ми обезщетение 10 хил. лв.!”. И ще затрупаме и Инспектората, и министъра на правосъдието, който е толкова симпатичен, с проблеми, които не са по неговата компетентност и няма да решим проблема на Европейския съд по правата на човека.
Мъдрият законодател не бърза! Дано този път бъдем мъдри! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? 
Госпожа Юлиана Колева, заповядайте.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Под формата на реплика искам да уточня първо – принципа. Трябва да е ясно, че този механизъм, който в момента предлагаме, е съобразен с правомощията и на Инспектората, и на министъра на правосъдието.
Колеги, аз не мога да разбера защо работим, така като че ли сме приели в България принципа: "Защо една работа да е проста, когато може да е сложна?".
Механизмът е много прост и разбираем. Това, което ние предлагаме, действително беше прието на базата на всички наши колебания и съобразяването с тях по повод на конституционосъобразността на механизма, който беше първоначално предложен. 
Инспекторатът проверява тези обстоятелства, които по принцип проверява, когато извършва своите стандартни проверки. При всяка една проверка Инспекторатът може да даде заключение дали съответният орган от съдебната власт се е забавил в действията си или е осъществил някакви бездействия, така че да се стигне до накърняване правата за своевременен процес на съответния гражданин. Това, което Инспекторатът прави в тази проверка, не е нищо извън стандартната процедура. Той излиза със заключение, че конкретен орган от съдебната власт е нарушил правилата за своевременно правораздаване и оттам нататък министърът, в качеството си на представител на държавата, предлага на страната сключването на едно споразумение. 
Кажете ми, държавата да не би случайно да няма право да сключва споразумения? И за каква съдебна процедура въобще говорим тук? 
Свърши времето ми, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Радев – втора реплика.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Уважаеми колега Корнезов, нека видим чл. 132а от Конституцията какво казва в ал. 6: „Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели и прокурорите”.
В ал. 7 се казва: „Инспекторатът действа служебно по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително и на съдии, прокурори и следователи”. Нищо противоконституционно няма и не излизаме въобще от обхвата на действие на Инспектората.
А що се касае до държавата – държавата е един субект, който има равни права с всички останали. И както може в един търговски или граждански спор едната страна да предложи винаги едно извънсъдебно споразумение и да сключи такова без всякаква съдебна процедура, да уреди отношенията си, така и държавата, в лицето на министъра на правосъдието, в случай, че от органа, който контролира именно движението по делата, се установи, че има някакво забавяне, без да се налага да се влиза в една съдебна процедура, без да се налага да се харчат допълнително пари и по един много по-бърз начин, знаете колко се бавят делата, да може да плати едно обезщетение на гражданина и той да получи някаква компенсация за бавното правораздаване. 
Текстовете са и конституционно издържани. Ние не даваме на нито един орган по-големи права от тези, които са залегнали в момента в Конституцията и в действащото законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лазаров се отказа от реплика, която беше трета.
Дуплика – проф. Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Можем с часове да спорим по този въпрос. Но аз бих искал да чуя от уважаемия министър на правосъдието какво е неговото мнение, защото Вие внесохте друг вариант. Там Инспекторатът определяше обезщетението и пред него се сключваше споразумение. 
Тук сега, между първо и второ четене, Ципов и няколко депутати прибутаха вариант с министъра на правосъдието. 
Нека да чуем Вашето мнение, госпожо министър.
Вижте, уважаеми колеги, въпросът е до разумния срок. Това е един принцип и в гражданското, и в наказателното право: 22 НПК, 13 ГПК, „Административно правораздаване”, свързано с чл. 6 от Европейската конвенция. 
Може ли някой да ми каже що е това „разумен срок”? (Реплики от ГЕРБ.)
Не можете, колега Лазаров! Аз съм писал по този въпрос! (Оживление.)
Защото по едно дело един е разумният срок, а по другото дело е друг. Една издръжка може да мине за един месец, една издръжка може да мине и за една година, нали разбирате? 
Плюс това различни са причините за отлагане на делата: може да е по вина на съда; може да е по вина на някоя от страните; може да има обективни причини, например не се явява свидетел. Какво ще го правиш – ще отложиш делото?! Не е готово заключението на вещото лице – нито съдът е виновен, нито страните са виновни. Някой се разболял и се налага да отлагаш. Всяко едно дело е различно, защото всеки случай е различен!
А що е правораздаване? Вижте чл. 60б – това е искова молба, само че е писано „заявление”. Там има даже петитум, ако сте чували това наименование! Да, точно така! Искането – за какъв размер, има основанието в правопораждащия факт, съществува в чл. 60б. Това е от елементи на исковата молба, само че не е казано „искова молба”, а „заявление”.
И накрая, виждайки времето, че лети, за това споразумение, аз го казах: какъв е правният характер на тези споразумения? (Реплика от ГЕРБ: "Извънсъдебно споразумение".) На съдебна спогодба? Съдебна спогодба ли е? (Реплики от ГЕРБ.)
Добре, ако тогава е извънсъдебна спогодба, тя няма сила на присъдено нещо и мога да предявявам други искания. Мога да предявявам други искания – мога да искам развалянето на една спогодба, както се разваля един договор. Кажете ми го! Пишете го! (Реплики от ГЕРБ.)
Пишете го! Няма нищо написано! Сключва споразумение, само че оценката се дава от министъра. Министърът определя размера и ако каже, че е съгласен, и юридическото лице ще се съгласи, ако не се съгласи няма да сключи това споразумение! Има две волеизявления, само че е сключено от министър. Ето, това е! 
Не можем да избягаме от Страсбург! Гражданинът като физическото лице като иска, ще сезира Страсбург, не можем да избягаме от това. Благодаря Ви. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Знам, че е тежък проблемът! Трябва да го пообмислим, защото ще си вкараме автогол. Ще го видите само след няколко месеца, ако приемете това! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо министър, слушаме Ви.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви за възможността да кажа няколко думи по повод на едно предложение на Министерството на правосъдието. 
Аз безкрайно много уважавам проф. Корнезов и му благодаря, че взема отношение по този въпрос.
Съгласна съм с Вас, уважаеми господин професоре, че темата е сложна и трябва да бъде обмислена задълбочено. Бих искала да има повече време този въпрос да се обсъжда по-дълго. За съжаление, когато поех Министерството на правосъдието, това беше един от първите проблеми, с който бях ангажирана, тъй като през месец август миналата година от страна на Съвета на Европа е поставено това изискване към България и е даден едногодишен срок, който изтича през месец август 2012 г. В този срок България е длъжна да реши какъв да бъде вътрешният механизъм, в съответствие с който българските граждани да имат право да търсят обезщетение за нарушения по чл. 6 от Европейската конвенция, така че да не се налага те да стигат до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. 
Възможността, която се предвижда сега и е представена на Вашето внимание като вариант на вътрешния механизъм, на практика не препятства българските граждани да отидат в Страсбург и да търсят своите права, но във всички случаи им дава една по-бърза възможност, защото срокът, в който трябва да бъде разгледан техният случай, е шест месеца. Разбира се, дава им възможност да получат адекватно на европейското обезщетение, без да изчакат 6 до 10 години в Страсбург и по този начин много дълго време да се проточи техният казус, дори и след като делото им е било забавяно през годините.
Бих казала, че и в други държави има такива механизми. Между тях са Италия, Чехия и Полша.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но не е като нашия.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Всяка държава решава какъв да бъде нейният механизъм в съответствие с вътрешното й законодателство и нейната Конституция. Именно затова екипът на Министерството на правосъдието, търсейки решение в една междуведомствена работна група, в която беше поканен и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, и съдии, и прокурори, тоест магистрати, и експерти, търсихме решение къде да бъде този механизъм. 
Вие сте запознат с нашето предложение. Ние предложихме първоначално механизмът да бъде поет изцяло от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Мотивите на Министерството на правосъдието бяха, че на практика става въпрос за разглеждане на жалби за бавно правосъдие, забавено правосъдие. Единствено Инспекторатът е органът, който има право да прави такава преценка, и това е включено в неговите правомощия. 
Позицията на Министерството на правосъдието беше също, че след като приключи тази проверка, Инспекторатът може да прецени какъв да бъде размерът на обезщетението и да предложи на съответното лице, което се жалва, да сключат споразумение и на практика да му бъде изплатено това обезщетение. Ето тук всъщност дойде спорът. 
Бих искала да благодаря на народните представители, че се включиха и предложиха и съвместно намерихме друг вариант. Лично според мен и като юрист няма пречка звеното да бъде изцяло в Инспектората. Не смятам, че има несъответствие с Конституцията, но, разбира се, това е моето лично мнение. Тъй като имаме свободата да решим къде да бъде този механизъм и повечето колеги юристи и в Правната комисия прецениха, че Инспекторатът не е органът, който би следвало да сключва тези споразумения, предложението беше тази част от механизма да бъде прехвърлена към Министерството на правосъдието.
В името на това – да бъде намерен такъв механизъм за обезщетяване на гражданите, ние смятаме, че този механизъм също е възможен, добър, стига да работи добре, което вече зависи и от Инспектората, и от Министерството на правосъдието.
Идеята на предложението, което сега прави Правната комисия, е следното: Инспекторатът и в този случай е органът, който прави проверките по жалбите на гражданите, защото наистина няма друг орган, който да може да прави тези проверки. Няма как  изпълнителната власт да се меси и да оценява работата на съдебната власт. В този смисъл дотам приключва работата на Инспектората. Той издава един констативен акт в резултат на своята проверка, който по мое мнение би следвало да бъде задължителен за министъра на правосъдието, доколкото той би следвало да се съобрази с мнението на Инспектората дали има забавяне или не. В противен случай аз мисля...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Вие сте си министър, как?!
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Да, министърът има право да определи какъв да бъде размерът на обезщетението, но дали има забавяне или не, това изцяло е в правомощията на Инспектората.
Тъй като България няма време и трябва да вземе това решение, ако не иска да понесе санкции през месец август, бих искала да Ви помоля да подкрепите решението, което е предложено в момента, защото ми се струва, че около него има най-малко спорове. Тоест всички колеги юристи се съгласяват, че това е добрият механизъм. 
Разбира се, на мен ми се струваше, че моделът, който предлагаме, също е удачен, но в името на това да имаме такова звено и гражданите да търсят адекватно обезщетение, смятам, че би следвало да бъде подкрепено предложението на комисията.
Накрая ще кажа, че и сега Министерският съвет на практика изплаща обезщетенията, когато говорим за обезщетения на граждани, които имат нарушени права по Европейската конвенция. Тоест идеята изпълнителната власт да сключва споразуменията не е нова – и сега Министерският съвет го прави.
Моля Ви, призовавам Ви да подкрепите и да не отпадне идеята за създаването на такова звено! 
Отново бих искала да благодаря на всички колеги, които се включиха и подкрепиха, и намерихме заедно, според мен, един добър механизъм, с който да има възможност гражданите да намерят справедливост и да бъдат обезщетени за случаите, когато е забавено тяхното дело от българския съд. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Ковачева.
Господин Бисеров – изказване.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, госпожо министър, колеги! На първо четене нашата позиция беше категорична и продължава да бъде такава – че този механизъм трябва да бъде приет със закона и идеята по принцип не е погрешна. Ние не споделяме разбирането, че има противоконституционност, особено когато вече моделът е по-различен. 
Идеята, че държавата може да договаря обезщетения с всеки един гражданин, е напълно легална. Държавата в тази процедура се представлява от министъра – най-естествената точка за договаряне, а Инспекторатът извършва онази дейност, която Конституцията му възлага по принцип: да проверява дела, процедури, така че моделът е добър и трябва да бъде подкрепен, и трябва да стане сега. 
Имаме ангажименти, които трябва да изпълняваме, затова всички текстове по тази глава ние ги подкрепяме. Още повече че се възприе подходът, който ние лансирахме – цялата тази процедура да я разгледаме фаза по фаза и различните фази да ги възложим, ако трябва, на различни органи, така че никъде да не нарушаваме текстове на Конституцията, затова от името на нашата парламентарна група даваме подкрепата за всички текстове по тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Съгласувайки се с преждеговорившите колеги, искам да обърна внимание върху един текст, по който някои от колегите, които се изказаха преди малко, не са обърнали внимание, запознавайки се с предложението от името на комисията, а именно чл. 60л – „Лицата, получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред.” В закона е казано изрично. Що се отнася до някакви опасения, че това споразумение не значело нищо, то лицата въпреки споразумението биха могли да си търсят обезщетение по съдебен ред.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): То има характер на съдебна спогодба.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не искам да влизам в чисто теоретични спорове – биха ли имали основание втори път да търсят същата сума на същото основание, макар и по съдебен ред, дължимо ли ще бъде, ако има някакво плащане, недължимо ли… Мисля, че с предложението, което дебатираме в момента, от името на комисията бе сложен балансът. 
На практика в момента ответник по тези дела в Страсбург е държавата. Тя бива представлявана от агентите към Министерството на правосъдието. Там те също сключват споразумение, защото биват приканвани от съда в Страсбург, преди той да се произнесе, след като се е произнесъл по допустимостта на искането, но това става след 5-6 години. Там винаги биват приканвани държавата да сключва споразумение с молителите. В повечето случаи такова споразумение се сключва. Така че нищо ново. Наистина се даде възможност на българските граждани веднага да се възползват от този ред за сключване на това споразумение. Не считам, че това е противозаконно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, колеги! При гледането на първо четене на този законопроект в Комисията по правни въпроси аз също имах резерви и ги изразих – че текстът, който ни беше предложен, може да бъде атакуван като противоконституционен.
Предложението, което имаме сега от страна на комисията, смятам, че е в по-добър вариант и дава възможност да се задейства тази процедура и в България, което е в интерес и на българските граждани, и на българската държава. Мисля, че трябва да бъде прието още сега, а не да се отлага напред във времето.
В този смисъл поисках думата – за да кажа, че в този вид, в който ни се предлагат текстовете, ние ще ги подкрепим. Смятаме, че вече са избегнати притесненията за противоконституционност на текста и бихме могли да гласуваме спокойно в подкрепа на направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Разискванията са закрити. Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 10, против 53, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Сега ще гласуваме § 17 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на Красимир Ципов и група народни представители...
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Оттеглям предложението от името на вносителите.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложението е оттеглено от името на вносителите.
По § 17 има предложение на Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18:
„§ 18. В чл. 77, ал. 4 след думата „съдимост” се добавя „включително подаването на заявление с електронен подпис за издаване на свидетелства за съдимост и на справки за съдимост в електронен вид” и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, госпожо Фидосова, но не мога да се ориентирам. В доклада под „§ 18” пише нещо друго. 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Вие прескочихте § 18 и прочетохте § 19.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не съм прескочила. Започнах да чета, но господин Ципов заяви, че го оттегля от името на всички вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той оттегля създаването на § 16а, което предложение е било подкрепено по принцип от комисията и тя е предложила да се създаде нов § 18. Говорим за промени в чл. 75.
По доклада господин Ципов и група народни представители са поискали да бъде създаден нов § 16а, който е подкрепен от комисията. Господин Ципов го оттегля, обаче имаме предложение на комисията, което няма как да бъде оттеглено, защото е гласувано от цялата комисия. Така че докладвайте § 18. След като волята на вносителите е такава, няма да го подкрепим.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложението на господин Ципов е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. В чл. 75, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Висшият съдебен съвет приема” се заменят с „Министърът на правосъдието издава”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, разбрахте, че този текст е в резултат на предложение, което тук се оттегля, но трябва да подложа на гласуване параграфа на комисията. Следвайте волята на вносителите.
Подлагам на гласуване § 18.
Гласувал 87 народни представители: за 5, против 13, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Госпожо Фидосова, Вие всъщност докладвахте § 17 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Докладвах § 17 по вносител. Прочетох предложението за редакция на комисията. В доклада  е отбелязано, че § 17 става § 19. След като отпадна предходният параграф, новият номер на този параграф ще бъде § 18. Нататък номерацията ще върви с едно по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 19 по доклада на комисията, който става § 18.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Ще направим почивка от половин час. Продължаваме в 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава.
От името на парламентарна група – господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
След година предстоят редовни парламентарни избори. Практиката от приетия от това Народно събрание Изборен кодекс показа, че има необходимост той да бъде разгледан отново и където се констатираха неудачи в приложението му, където имаше съмнения за нарушения и се зароди недоверие към честността на изборния процес, трябва да бъдат извършени промени. Една от възможностите за тези промени е въвеждането на електронното гласуване.
При напредъка на технологиите електронното гласуване ще гарантира абсолютна тайна на вота. Достатъчно е да се консултирате, говоря за колегите от ГЕРБ, с вашия колега Доброслав Димитров, с когото сме имали дълги разговори на тази тема и който разбира много от IT технологиите, за да видите каква е сигурността на такава система. Опасността да има групови гласувания или изкривявания на вота също може да бъде предотвратена чрез достатъчно инструменти на съвременната технология.
Искам да припомня, че Синята коалиция на няколко пъти предложи – още от 2004 г., законопроект, който е подготвен много внимателно и e позован на всички световни практики. В момента ние отново извършваме проверка на всички практики, където такова законодателство е въведено. Неотдавна бях в Естония, където много са напреднали в тази технология.
Електронното гласуване предоставя и други възможности. Една от тях е бързото преброяване на вота. На практика обработката на данните от гласуването може да бъде извършена за броени минути, не за часове. Така се повишава доверието в демократичния изборен процес у нас. 
И най-накрая още един довод – електронното гласуване е много по-евтино от традиционното гласуване, датиращо впрочем с бюлетините от края на ХІХ в. Не можем в ХХІ в. – времето на технологиите, на изключително бързите комуникации, да продължаваме да гласуваме с традицията от края на ХІХ в.
Има и още един аргумент, който е много ценен – по този начин ще привлечем много млади избиратели и ще повишим избирателната активност. Днес младите хора, които не се докосват до вестници, гледат много селективно телевизия, но са постоянно в нета, както те се изразяват, могат наистина да направят своя осъзнат, информиран политически избор именно чрез електронното гласуване. Ако ние вчера говорихме как да се реши въпросът с младежката безработица и ако казваме, че всеки четвърти човек до 29 години няма перспектива за постоянна работа, начинът да ангажираме тези хора в решаването на проблемите на обществото, защото тези хора са в нета, както се изразяват те, е да ги включим в политическия процес с осъзнат, информиран демократичен избор. 
От Синята коалиция подкрепяме идеята на Националното експертно обединение да бъде свикан референдум за въвеждането на електронно гласуване.
Уважаеми народни представители, уважаемо мнозинство, ние можем да помогнем на обществото и без да стигаме до референдум като решим този въпрос с промени в изборното законодателство, в Изборния кодекс. Ако досега течащият дебат за промените в Закона за съдебната власт се визира в бъдеще по електронен път да бъдат избирани пряко членовете на Висшия съдебен съвет, нали така, госпожо министър, ако ние можем да решим този въпрос с подходящия софтуер, а такъв софтуер има, тогава защо да не решим въпроса изобщо за електронното гласуване в страната?
В България IT технологията е много напреднала. В целия свят хората разменят милиони по интернет със своите банкови трансфери и гарантираната сигурност на тези трансфери е безспорна. 
Ние призоваваме всички наши симпатизанти, ако не се стигне до промени в Изборния кодекс с добрата воля на всички народни представители тук, тогава наистина да прибегнем до референдум – да чуем какво мисли цялото общество по този въпрос. Призоваваме нашите симпатизанти, избиратели, единомишленици по този въпрос да участват в подписката на Националното експертно обединение за свикване на референдум за електронното гласуване. 
Още нещо, госпожо председател. Необходима е още една промяна в това изборният процес да бъде гарантиран от честен и информиран. Дали тази промяна ще бъде в Избирателния кодекс или ще бъде в Закона за телевизията и радиото, това все пак ще бъде решено на експертно равнище тук, от нашите правници, нашите експерти по юридическите въпроси, но е необходима промяна.
Обърнете внимание – промяна е необходима, защото във всички договори, във всички лицензи на медии има задължително отразяване на новини и актуални събития. Задължително! Това е част от техния лиценз.
Какво се случва в изборите? В изборите се случва следното: щом щракне часът на изборната кампания, изведнъж всички медии обявяват едни тарифи, за да ти публикуват най-обикновено изявление, което е част от злободневието на деня, защото това се смятало за кампания. Ами ако министър, не дай си Боже, се наложи да отиде на такъв тежък обект, какъвто беше взривът онзи ден край Петолъчката, това какво е – новина ли е или е изборна кампания?
Ето тези тънкости като човек, изкушен от журналистиката и работил дълго време, вадил си хляба чрез нея, смятам, че е задължително новините, актуалните предавания да бъдат отразявани безплатно. Подчертавам, безплатно да отразяват изборните кампании, да отразяват всичко онова, което се случва, не за друго, а за да могат гражданите да направят своя информиран избор, за да могат гражданите да знаят за какво гласуват. Защото инак вестниците, телевизиите, местните телевизии, местните радиостанции, национални радиостанции, които имат в договора си новините и актуалните предавания и са задължени да отделят определено време за тях, се превръщат в сергия за продажба на политически личности. В това се превръщат. Тази сергия, която е дълбоко накърняваща интереса на демократичния избор на обществото, трябва да бъде затворена чрез промени или в изборното законодателство, или чрез промени в Закона за телевизията и радиото.
Ние от Синята коалиция настояваме час по-скоро тези стъпки да бъдат предприети в Народното събрание, така че изборите след година-година и нещо да бъдат много по-достъпни като информация за всички граждани на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Продължаваме с Доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19 по новата номерация.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20 по новата номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване анблок § 18 и 19 по вносител, които стават съответно § 19 и 20.
Гласували  95 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение от Красимир Ципов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 21 по новата номерация:
„§ 21. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения: 
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Процедурата за избор на кандидати за административни ръководители, с изключение на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, се открива от Висшия съдебен съвет не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават ал. 3 и 4.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 22 по доклада на комисията, който става § 21.
Гласували 94 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Димо Гяуров и група народни представители – да се създадат параграфи 19а и 19б:
„§ 19а. В чл. 169 се добавя нова ал. 3 със следния текст:
„(3) По отношение на кандидатите за административни ръководители, се прилагат съответно изискванията на чл. 173, ал. 4, 5, 6, 7 и 8.”
По отношение на § 19б комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя предложението относно § 19а и го подкрепя по принцип относно § 19б, което е отразено на систематичното му място – в доклада са изписани като § 23, 24 и 25, по новата номерация стават § 22, 23 и 24.
Постъпило е предложение от Ципов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи – в доклада са изписани като § 23, 24 и 25, по новата номерация стават § 22, 23 и 24:
„§ 22. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „два месеца” се заменят с „шест месеца”, а думите „един месец” се заменят с „три месеца”.
2. В ал. 4 се създава изречение второ: „Предложенията и кадровата справка на кандидатите се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, заедно с концепцията по ал. 6”.
3. Създават се нови ал. 6 и 7:
„(6) Кандидатите за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор представят концепция за работата си като административни ръководители.
(7) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.”
4. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 8 и 9.
5. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея думите „ал. 1-7” се заменят с „ал. 1-9”.
§ 23. В чл. 174, ал. 1 думите „и 7” се заменят с „и 9”.
§ 24. В чл. 175, ал. 6 думите „и 7” се заменя с „и 9”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Изказвания? 
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Искам да обърна внимание на промяна, която се предлага в § 23, където се предвижда сроковете, в които да бъде направен изборът на ръководителите на съдебната власт, да бъдат значително удължени. Вместо сегашните „до два месеца преди изтичането на мандата” и „един месец след него” се предлага в първия случай това да става половин година по-рано и съответно три месеца по-късно. 
Искам да поставя въпроса: кое налага девет месеца срок, който в по-голямата си част по същество може да намали предоставения мандат за ръководните длъжности в съдебната власт? 
Неслучайно тези промени породиха съмненията, че целта е да се даде възможност на сегашния Висш съдебен съвет да реши въпроса за следващия главен прокурор, тъй като неговият мандат изтича в този период. Според мен текстът дори може да повдигне въпроси за неговата конституционосъобразност, защото мандатът предоставян на съответните органи, е посочен от Конституцията в годините, с които разполага всеки един от ръководителите на съдебната власт. Възможността да се влияе с около половин година на продължителността на този мандат по същество може да се разглежда като ревизия на конституционния текст. За мен повече от три месеца отклонение от предписания конституционен мандат е по същество недопустима. Този текст, свързан с предлаганото разрешение автоматично членовете на Висшия съдебен съвет да получават по-високо кариерно развитие, може да се разглежда като опит за сключване на сделка, че предложенията, които ще бъдат неофициално формулирани към Висшия съдебен съвет, ще стимулират неговите членове да възприемат подобни неофициални предложения, с оглед на кариерните ползи, които получават за своето по-нататъшно развитие. 
Казвам всички тези въпроси открито, защото те трябва да бъдат и открито разисквани и обяснени. Моят призив към вносителите е: да оттеглят тази част от своите предложения. Чух становище от министъра на правосъдието, от други авторитетни представители на институциите в България, че такъв замисъл не съществува. 
Не го казвам с оглед отношението или оценката, която трябва да бъде направена за дейността на сегашните висши ръководители в съдебната власт, но се създава подозрителното впечатление, че сегашната конюнктура може да се окаже по-удобна отколкото състава на нов Висш съдебен съвет, за което сигурно ще е необходимо допълнително време, грубо казано, да бъде обработван, така че той да възприеме правилните позиции при намиране на кадровите решения.
За да не остават такива съмнения, смятам, че тези текстове трябва да отпаднат и моят призив отново към техните вносители и към комисията е те да бъдат оттеглени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? 
Госпожо Колева, заповядайте за първа реплика.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Нас ни обвиняват в някакви конюнктурни промени. Смея да твърдя, че конюнктурно е мисленето по този повод и обвързването на този текст с текста за кариерното обезпечаване на членовете на Висшия съдебен съвет след напускане и след изтичане на техния мандат. 
Нека да разсъждаваме нормално. Главният прокурор и председателите на върховните съдилища са висшите фигури на съдебната система у нас, висшите представители на магистратите. 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Как така представители? 
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Добре, висшите магистрати да ги наречем. Да, извинете за грешката. 
Нима ние не искаме да знаем няколко месеца преди изтичането на мандата на сегашния главен прокурор, кой ще бъде следващият главен прокурор. Като казвам сегашният и следващият, имам предвид по принцип изборът на главен прокурор и на магистрати – председатели на върховните съдилища. 
Кажете ми какво би станало, ако президентът упражни правото си да върне предложението на Висшия съдебен съвет? Дали процедурата, която е предвидена в Закона за съдебната власт, ще може отново да се повтори в рамките на този един месец, който сега е даден от закона? 
Тук веднага ще следва конюнктурният въпрос: ама има ли такова намерение президентът? На президента е дадено това право. Това означава, че това право на президента трябва да бъде обезпечено с време, а не поради конюнктурната невъзможност той да се възползва от това свое право, да не го прави. 
Има процедура в Закона за съдебната власт, която подробно е разписана и е продължителна. Тя не продължава една седмица или един ден. Затова наистина не мога да възприема упрека, който беше изказан, че това са конюнктурни предложения. Не, не са!
Ако ние имахме възможност да направим промяна и в сроковете за избор на Висш съдебен съвет, може би щяхме да мислим в такава посока и по отношение на избора на Висш съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? 
Госпожо Фидосова – за втора реплика.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, господин Стоилов! Няма как да се съглася с това, което казахте. Категорично не приемам обвинение към колегите, че направеното предложение е продиктувано от конюнктурни съображения. 
Колеги, какво изобщо предлагаме по отношение на сроковете за избор на всички органи в съдебната система? Предлагаме една нова процедура, която изисква по-продължително време за представяне на концепции, за публично оповестяване на кандидатите, за изслушване на тези кандидати. Това е нещо, което до този момент го нямаше и което създаваше проблем. На практика в една част от случаите, сме били обвинявани, и то не ние, а тези които са избирани, а те са избирани при условията на разпоредбите, които са в действащия закон, че не е имало прозрачна процедура и не са могли да се запознаят с кандидатурите, не е имало време да бъдат обсъдени и така нататък. 
Сега предлагаме изключително подробна процедура, която изисква време. Времето е от няколко месеца, както за членовете на Висшия съдебен съвет, за инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, така и за административните ръководители. 
Само преди 10 минути ние гласувахме предишния текст, който дава възможност процедурата за избор на всички административни ръководители да започне три месеца по-рано и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата. Това дава възможност да разгърнем цялата тази процедура от около два месеца, която приехме от сутринта в пленарното заседание. Всички казахме, че това са много добри текстове, че трябва да има такава публичност, прозрачност, да има време да стоят на сайта, и изведнъж казваме: да, ама не – за определени административни ръководители, това не трябва да важи. Не, за всички трябва да важи това правило. Всички трябва да представят достатъчно рано публично своите концепции, своите виждания и да имат възможност магистратите да се запознаят с тях, да се запознаят членовете на органа, който ще ги избира – в случая, когато говорим за тримата големи председатели във Висшия съдебен съвет. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Извинявам се.
В закона е записано „не по-рано от два месеца преди и не по-късно от един месец”. Това по никакъв начин не намалява мандата на тримата големи. Ясно е кога изтича мандатът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Госпожо Колева, продължавам да твърдя, че тази промяна е конюнктурна, а не моето мислене. Ще го илюстрирам с конкретен пример.
Вие забавихте с повече от една година избора на Комисията за защита от дискриминация, независимо че нейният мандат е изтекъл, а сега твърдите в този законопроект, че правите нещо принципно. Действията опровергават думите. Не искам да давам повече аргументи по този въпрос.
По отношение на казаното от госпожа Фидосова, че поначало се предлага действието в по-дълги срокове. Ще използвам своята дуплика, за да Ви направя предложение. То ще бъде тест дали сте ръководени от такива съображения, или ще остане в сила моето твърдение от изказването.
Господин председател, предлагам под формата и на редакция, и на възможност за предложение за отпадане, в т. 1 да отпадне първият ред. Да остане само вторият ред от предложението по т. 1: думите „един месец” се заменят не с „три” а с „два”. Тогава ще разполагате с три месеца преди изтичането на мандата и с не повече  от два месеца след неговото изтичане, включително за всички възможни действия, като предложения до президента, формиране на становище, повторно разглеждане на въпроса от Висшия съдебен съвет.
Това е достатъчно дълъг период, който веднъж се придържа към периода от предишния параграф, където казвате, че по принцип сроковете са до три месеца и един месец. Тук можете за ръководителите на институциите да си позволите един месец повече. Следователно отпада удължаването на тримесечния срок, той остава като възможен, какъвто е и в предишния параграф. Ако тук смятате за необходимо, да удължите едномесечният срок с двумесечен след края на мандата. Това ще бъде отговорът в нашата дискусия.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не говорим за края на мандата, а преди.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, говорим за крайния срок.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Преди изтичането на мандата, а не след.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но казвам: „Не по-рано от три месеца”, каквато редакция няма нужда тук да бъде записвана, и „не по-късно от два месеца”. 
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Текстът е преди изтичането на мандата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, не, аз използвам Вашия текст. Думите „два месеца” се заменят с „шест месеца”, а думите „един месец” се заменят с „два месеца”. Това е разликата, която предлагам. Мисля, че това ще даде отговор на много въпроси.
Приемам редакционното уточнение, което направихте от място, но дискусията по същество остава и тя ще получи своя отговор при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Корнезов, заповядайте за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председателю, бих Ви помолил да дадете думата на уважаемия министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ако я поиска.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам по погледа й, че желае това. (Шум, оживление.) Тя е и председател на Висшия съдебен съвет.
Колеги, въпросът е: този ли състав на Висшия съдебен съвет ще избира главният прокурор? Това е цялата работа. Това го каза и вицепрезидентът Попова.
Госпожо министър, елате и кажете ясно и категорично: този ли състав на Висшия съдебен съвет ще избира главния прокурор! Оставете сроковете два, пет, шест месеца. Това е въпросът. Очаквам Вашия отговор. (Реплика от министър Диана Ковачева. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Господин Бисеров. 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, встрани от микрофоните): Защо не й дадохте думата, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не желае.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, встрани от микрофоните): Как да не желае?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Конклудентните действия с поглед малко трудно могат да бъдат възприемани като покана или желание. (Оживление.)
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, колеги! Възприемам по-голямата част от аргументите за удължаването на сроковете. Вярно е, че преди малко гласувахме текст, с който удължихме сроковете за избор на ръководители на по-долните нива. Направихме го и правилно постъпихме.
Тази теза е правилна теза, защото осигурява няколко неща, за които стана дума: осигурява достатъчно възможност за обсъждане на кандидатурите, осигурява възможност на президента да се намеси по начин, по който може да удължи процедурата. Аз не споделям разбирането на господин Стоилов, че тя едва ли не нарушава мандата.
Колеги, проблемът обаче е ясен и е в това, че приемайки днес разпоредбата, всъщност залагаме възможността един избор, който предстои, да бъде реализиран от два различни органа – два различни не по принцип, а като състав и мандат – това е проблемът. Проблемът не е да оценяваме дали сегашният Висш съдебен съвет е по-добър или по-лош от бъдещия. Невъзможно е да правим такива оценки. Текстът в закона е такъв, че не е задължително сегашният Висш съдебен съвет да пристъпи към реализацията на тази процедура. Въпросът е, че в момента залагаме две хипотези, а не бива това да е така. По тази причина е по-разумно да не приемаме този текст. Ако толкова държим на него, да го приемем след шест месеца.
Ние няма да подкрепим този текст, макар че, пак казвам: по принцип логиката веднъж я подкрепихме в предишния текст и тя е в правилната посока. Но в политиката освен логика има и конюнктура – това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Други изказвания? Няма.
Да уточним нещо.
Господин Стоилов, Вашето предложение е ясно, ще го подложа на гласуване, преди това ще гласуваме предложението на господин Димо Гяуров, което не се подкрепя от комисията.
Господин Бисеров, по повод на Вашето изявление, казахте, че няма да подкрепите текста. Не разбирам – дали т. 1, или целия текст. Останалата част от текста урежда други неща.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Това е Ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ама, конкретно предложение да го подлагам на гласуване?
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Нямате, благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Зависи как ще го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Димо Гяуров, което не се подкрепя от комисията, за създаване на нов § 19а.
Гласували 94 народни представители: за 12, против 41, въздържали се 41.
Предложението не е подкрепено.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов в новия § 22, в т. 1 да отпадне целият израз „два месеца” се заменят с „шест месеца”, а думите „три месеца” от второто изречение да се заменят с „два месеца”.
Гласували 96 народни представители: за 22, против 59, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нови параграфи 22, 23 и 24 със съдържание, както е по доклада на комисията, по новата номерация.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 8.
Текстовете са приети. 
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създадат, по доклада, нови параграфи 26 и 27 – по новата номерация стават параграфи 25 и 26:
„§ 25. В чл. 194а се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „и концепция за работата си като административни ръководители”.
2. В ал. 3, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „заедно с концепцията по ал. 2”.
3. Създава се ал. 6:
„(6) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди събеседването по чл. 194б могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.”
§ 26. В чл. 194б се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) По време на събеседването членовете на Висшия съдебен съвет могат да отправят въпроси към кандидата и въз основа на становищата по чл. 194а, ал. 6.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нови параграфи 26 и 27, които стават с нова редакция параграфи 25 и 26, със съдържание, както е по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи – в доклада са изписани като номера от 28 до 30, по новата номерация стават параграфи от 27 до 29:
„§ 27. Член 374 се изменя така:
„Чл. 374. (1) Инспекторатът на министъра на правосъдието се състои от инспектори, които се ръководят от главен инспектор.
(2) Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието. Главният инспектор се назначава за срок 5 години, а инспекторите – за срок 4 години, без ограничение за следващо назначаване.
(3) За главен инспектор може да се назначи лице, което има най-малко 10 години юридически стаж, а за инспектор – най-малко 5 години юридически стаж.
(4) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на инспекторите – на възнаграждението на съдия в районен съд.
(5) При първоначално назначаване на главен инспектор или инспектор се провежда конкурс по Кодекса на труда.” 
§ 28. Член 375 се изменя така: 
„Чл. 375. (1) При освобождаване от длъжност на главен инспектор или инспектор лицето се възстановява на длъжността, която е заемало до назначаването му, ако е работило в органите на съдебната власт.
(2) За възстановяването по ал. 1 лицето подава в 14-дневен срок от освобождаването му от длъжност молба до Висшия съдебен съвет или до министъра на правосъдието – за държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията.
(3) Времето, прослужено като главен инспектор и инспектор в Инспектората към министъра на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7.” 
§ 29. Създава се чл. 377а:
„Чл. 377а. (1) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.
(2) Наредбата по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нови параграфи 28, 29 и 30, които стават с нова редакция съответно параграфи 27, 28 и 29, със съдържание, както е по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който в доклада е изписан като 31, а по новата номерация става § 30:
„§ 30. Създава се нов чл. 386:
Чл. 386. (1) При Министерството на правосъдието има Централно бюро за съдимост. Централното бюро за съдимост изпълнява задълженията на централен орган, който обменя информация с централните органи на други държави - членки на Европейския съюз, относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани, вписани в регистрите за съдимост в съответствие с националното законодателство.
(2) Централното бюро за съдимост събира, съхранява и актуализира данните за съдимост по ал. 1, като обменя информация с бюрата за съдимост при районните съдилища и с централните органи на други държави - членки на Европейския съюз, както и със системи  на Европейския съюз и  на международни организации.
(3) За предаването и получаването по електронен път на информацията по ал. 1 Министерството на правосъдието създава и поддържа информационна система „Централна база данни „Съдимост”. 
(4) Функциите и организацията на дейността на Централното бюро за съдимост, условията за изграждане на информационната система „Централна база данни „Съдимост”, поддържането и функционирането й, както  и обменът на информация по ал. 2 се уреждат с наредбата по чл. 77, ал. 4.
(5) Личните данни, посочени в исканията и в отговорите на исканията за информация за съдимост, се обработват в съответствие със Закона за защита на личните данни за целите и на основанията, за които са били поискани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 30 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов параграф, който в доклада е § 32, по новата номерация става § 31:
„§ 31.  В чл. 403, ал. 1 в текста преди т. 1  думите „Висшият съдебен съвет приема” се заменят с „министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 32 по номерацията на доклада, който става § 31.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, на балкона на пленарната зала са заместник-кметове на райони и общественици от област Варна, които днес са на гости на Народното събрание. Нека да ги поздравим с „Добре дошли в българския парламент!”. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който в доклада е § 33, а по новата номерация става § 32:
„§ 32. При провеждане на изборите за членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г., изборът по чл. 19, ал. 1 се провежда до 28 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 33 по доклада, който става § 32.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който е записан като § 34 в доклада, а по новата номерация става § 33:
„§ 33. При провеждане на изборите за членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г., събранията по чл. 20, ал. 3 и по чл. 21а, ал. 4 се провеждат до 28 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 34, който става § 33.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 35 – по доклада, а по новата номерация е § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 36 – по доклада на комисията, а по новата номерация е § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок поставям на гласуване § 23 и § 24 – по вносител, които стават съответно § 34 и § 35.
Гласуваме!
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 25 има предложение на Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията – § 25 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласуваме предложението на комисията!
Гласували 84 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 26 има предложение на Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 27 има предложение на Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по  принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който § 37 – по доклада на комисията, а по новата номерация е § 36:
„§ 36 (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на Глава 
трета „а” или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека лицата, подали в Европейския съд по правата на човека жалби срещу нарушаване правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подадат заявление по реда на Глава трета „а”, освен в случаите, когато съдът вече се е произнесъл с решение по основателността на жалбата или е оставил жалбата без разглеждане като недопустима.
(2) Заявленията по ал. 1 се разглеждат  в срок до 18 месеца от постъпването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 37, който става § 36.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 4. 
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 38 – по доклад, а по новата номерация е § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 39 – по доклада, а по новата номерация е § 38:
„§ 38. Неприключените към датата на влизане в сила на този закон процедури за избор на административни ръководители по чл. 194а и чл. 194б се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 39, който става § 38.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 40 по доклада, който по новата номерация става § 39:
„§ 39. (1) Заварените главен инспектор и инспектори в Инспектората на министъра на правосъдието продължават да изпълняват функциите си, като в едномесечен срок от влизането в сила на този закон се преназначават по трудово правоотношение на длъжност съответно „главен инспектор” и „инспектор”.
(2) За заварените главен инспектор и инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието сроковете по чл. 374, ал. 2 текат от датата на преназначаването им по трудово правоотношение на съответните длъжности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 40, който става § 39.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 41 по доклада на комисията, по новата номерация – § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 42 по доклада на комисията, и § 41 по новата номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера 29 и 30 по вносител, които днес стават съответно параграфи с номера 40 и 41.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 31 има предложение на Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 43 по доклада на комисията, а по новата номерация става § 42:
„§ 42. Параграф 17 относно чл. 60а, чл. 60б, чл. 60в, ал. 3-5, чл. 60г-60м влиза в сила от 1 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 43 по доклада, който получава нов номер – § 42.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Предстои да се запознаем с доклада на водещата и останалите комисии, на които е разпределен. 
Първи е докладът на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. 
Господин Стоичков, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, първо, процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на образованието госпожа Милена Дамянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за предучилищното и училищното образование, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 12 април 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за предучилищното и училищното образование, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г. 
В заседанието взеха участие: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката; Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката; Константин Пенчев – омбудсман на Република България; Иван Ценов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта; д-р Тодор Чобанов – заместник-кмет на Столична община. На заседанието присъстваха и над 115 гости. 
От името на вносителя законопроектът беше представен от проф. Сергей Игнатов. Той обоснова необходимостта от нов Закон за предучилищното и училищното образование, като подчерта, че сега действащият Закон за народната просвета е приет през 1991 г. и до момента многократно е променян. Действащият закон съдържа оскъдна уредба и оставя основни обществени отношения да бъдат уреждани с множество подзаконови актове. 
Предложеният законопроект предвижда образованието в ранна детска възраст да допринася за преодоляване на разликата в уменията на децата и да подпомага цялостното развитие на всяко дете. От 2016-2017 г. четиригодишните деца ще бъдат обхванати от задължително предучилищно образование. Другият инструмент за превенция на ранното отпадане от училище е предложената целодневна организация на учебния ден до седми клас.
Въвежда се нова образователна структура в системата на училищното образование – основна образователна степен с два етапа: начален (първи – четвърти клас), прогимназиален (пети – седми клас) и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап (осми – десети клас) и втори гимназиален етап (единадесети – дванадесети клас), като последните две години са предназначени за тясно профилирано и професионално образование.
Създава се нов вид училище – обединено училище от първи до десети клас. Учениците от тези училища ще могат да завършат първи гимназиален етап в родното си място или в близост до него.
Законопроектът осигурява автономия на училищата да разработват учебни програми за разширена и допълнителна подготовка.
Насърчава се ученето през целия живот. За първи път се уреждат възможности за валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене.
Оптимизират се самостоятелната и индивидуалната форми на обучение, развива се дистанционната и се въвежда комбинирана форма на обучение. 
Регламентира се приобщаващото образование като неизменна част от правото на образование. Въвежда се нов елемент в образователния процес – подкрепа за личностното развитие и за деца и ученици със специални образователни потребности, за деца и ученици с изявени дарби и деца и ученици в риск.
Законопроектът прави стъпки към по-нататъшна децентрализация на образователната система и прилагане на междусекторни политики и интегриране на грижите за децата и учениците на общинско ниво.
Създават се центрове за подкрепа за личностно развитие, които ще обхванат сега съществуващите обслужващи звена на системата. Тези центрове ще бъдат общински структури. 
Към всяко училище и детска градина се създава обществен съвет като орган за развитие на образователната институция и за граждански контрол върху нейното управление. Общественият съвет включва представители на общината, на финансиращия орган, на родителите, а при професионалните гимназии и на бизнеса.
С проекта се създават условия за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти. За първи път се въвежда: задължителна квалификация, която се измерва чрез система от квалификационни кредити; атестация на педагогическите специалисти и на директорите на всеки четири години; наставничество на новоназначените директори на детските градини и училищата като специализирана форма на методическа подкрепа.
В предложения законопроект се урежда изискване за прилагане на вътрешна система за управление на качеството в детските градини и в училищата. Външното оценяване на качеството на предлаганото образование ще се извършва от Национален инспекторат по образованието на основата на обективни критерии. 
Компетентностите, които децата и учениците следва да придобият в детската градина и в училището, за първи път се обвързват с Националната квалификационна рамка.
Законопроектът регламентира финансирането от държавния бюджет от 2016 г. на деца и ученици, които се обучават в частните детски градини и в частните училища. 
В Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта постъпиха становища, които подкрепят по принцип законопроекта с определени бележки. Държавната агенция за закрила на детето предлага да се даде възможност на родителите, чиито деца имат здравословни проблеми, да отлагат задължителното им предучилищно образование.
В своите становища общините предлагат да се увеличат финансовите средства за защитените и средищните училища, а Националното сдружение на общините – да се възложат работодателски функции на кметовете на общини по отношение на директорите на общинските училища. Синдикатът на българските учители, Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” и Сдружението на директорите в средното образование не приемат финансирането на частните училища и предлагат единният разходен стандарт за дете/ученик да се увеличава с размера на инфлацията и коефициента на увеличение на брутния вътрешен продукт. 
Съюзът на учените не е съгласен с финансирането на частните училища без поставяне на изисквания, а така също и с допускане на неограничен брой учебници по един предмет. 
Ресурсните центрове изразяват несъгласие със закриването на помощните и болничните училища, както и с преобразуването на оздравителните училища.
Неправителствените организации подкрепят по принцип законопроекта, но изразяват безпокойство от предложените промени при обучението на деца със специални образователни потребности. Гражданските инициативи не са съгласни с предвидените промени при обучение на децата със СОП и с възможността двегодишните деца да постъпват в детските градини.
В проведената дискусия взеха участие народни представители, омбудсманът на Република България, широк кръг представители н институции и организации. Изказано бе становище, че образователната политика, която се осъществява чрез професионалните гимназии, с оглед на пазара на труда следва да е въпрос на регионална политика, а не на общинска, тъй като малките общини трудно биха я осъществили. 
Някои от участниците в дискусията направиха бележки във връзка с: ресурсното обезпечаване на значителни промени, най-вече структурни, които се предлагат със законопроекта; недобре определената рамка на предлаганата автономия на детските градини и училищата; закриването на болничните и помощни училища; преобразуването на ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със СОП в центрове за подкрепа за личностно развитие и тяхното преминаване към общините; държавното финансиране на частните детски градини и училища.
Представителите на помощните училища направиха конкретни предложения за промени в законопроекта. Според тях, ако бъдат закрити помощните училища, голяма част от децата с умерена и тежка умствена изостаналост ще останат невидими за образователната система.
Представителите на вносителя на законопроекта отговориха на повдигнатите въпроси.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: „за” – 11, „против” – 2, и „въздържали се” – 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има доклад на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. С него ще ни запознае господин Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! 
„ДОКЛАД
относно Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 10 май 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет. 
В заседанието на комисията взеха господин Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, и госпожа Теодора Дачева – заместник-изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Красимир Вълчев, който обоснова необходимостта от нов закон за предучилищното и училищното образование. Предложеният законопроект предвижда от 2016-2017 г. четиригодишните деца да бъдат обхванати от задължително предучилищно образование. Другият инструмент, предложен в законопроекта за превенция на ранното отпадане от училище, е предложената целодневна организация на учебния ден до седми клас.
Законопроектът предлага нова образователна структура в системата на училищното образование – основна образователна степен с два етапа: начален (първи-четвърти клас) и прогимназиален (пети-седми клас); и средна образователна степен с два етапа: първи гимназиален етап (осми–десети клас) и втори гимназиален етап (единадесети–дванадесети клас), като последните две години са предназначени за тясно профилирано и професионално образование. Предлага се и нов вид училище - обединено училище от първи до десети клас.
Законопроектът осигурява автономия на училищата да разработват учебни програми за разширена и допълнителна подготовка. Уреждат се и възможностите за валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене. Оптимизират се самостоятелната и индивидуалната форми на обучение, развива се дистанционната и се въвежда комбинирана форма на обучение. Въвежда се нов елемент в образователния процес - подкрепа за личностното развитие и за деца и ученици със специални образователни потребности, за деца и ученици с изявени дарби и деца и ученици в риск.
Законопроектът предлага и по-нататъшна децентрализация на образователната система и прилагане на междусекторни политики и интегриране на грижите за децата и учениците на общинско ниво. Създават се центрове за подкрепа за личностното развитие, които обхващат сега съществуващите обслужващи звена на системата. Тези центрове ще бъдат общински структури. Професионалните гимназии също преминават към общините.
Към всяко училище и детска градина ще се създава обществен съвет като орган за развитие на образователната институция и за граждански контрол върху нейното управление, в който се включват представители на общината, на финансиращия орган, на родителите, а при професионалните гимназии – и на бизнеса.
Законопроектът регламентира и финансирането от държавния бюджет на деца и ученици, които се обучават в частните детски градини и в частните училища.
В становището си Националното сдружение на общините изразява принципна позиция в подкрепа на необходимостта от промени в действащата нормативна уредба и на значителна част от предложените разпоредби на законопроекта. Същевременно от сдружението изразиха несъгласие с няколко основни пункта от законопроекта, като предлагат и конкретни предложения за промени между двете гласувания.
В хода на дискусията бяха поставени редица въпроси от отделни народни представители, свързани с финансовото и организационно обезпечаване на предвидените реформи в образованието и възможностите на общините да осигурят обхващането на четиригодишните деца от задължително предучилищно образование, както и целодневна организация на учебния ден до седми клас в предвидения в проекта срок.
Обърнато бе внимание на необходимостта от регламентиране на въпросите, свързани с управлението и разпореждането със собствените на детски градини и училища имоти и вещи, които те притежават, извън предоставените им от държавата и общините за управление. В практиката досега тези въпроси не са намерили еднозначно решение поради липса на изрични разпоредби в досегашния Закон за народната просвета, но не са регламентирани и в предложения законопроект. 
Целесъобразно е също така да бъде намерен и по-облекчен механизъм за промяна на предназначението на сградите на закрити общински училища, тъй като до сега съществуващите ограничения са причина в много населени места тези сгради да се рушат поради липса на достатъчно средства за тяхното опазване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление - с 11 гласа – „за”, 2 гласа – „против” и 3 гласа – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроектът за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ненков.
Следва доклад на Комисията по бюджет и финанси, с който ще ни запознае госпожа Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
На заседание, проведено на 17 май 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на образованието, младежта и науката: Сергей Игнатов – министър, Милена Дамянова – заместник-министър, Красимир Вълчев – главен секретар, Евгения Костадинова – директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”, Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна”, Анелия Семкова – началник на отдел „Нормативен” към дирекция „Правна”, Йовко Йовчев – държавен експерт към отдел „Държавна собственост”, Лазар Додев – директор на дирекция „Организация, контрол и инспектиране” и други.
Законопроектът беше представен от министър Игнатов, който изтъкна, че действащият Закон за народната просвета, приет през 1991 г., изменян и допълван повече от 20 пъти, съдържа оскъдна уредба и оставя основни обществени отношения да бъдат уредени на подзаконово ниво.
Успоредно със Закона за народната просвета от 1999 г. е в сила и действа Законът за степента на образование, общообразователният минимум и учебния план. За прилагане на закона е издаден правилник, който поради непълнотата на законовата уредба регулира първично основни обществени отношения, тоест не конкретизира, а често дописва закона.
Законопроектът обхваща материята в нейната цялост, което гарантира по-доброто й познаване и прилагане от страна на учители, директори, ученици и родители и прави системата прозрачна, а развитието й - предвидимо. 
Основното е промяната на философията, като се постави ясно и категорично фокусът върху личността на детето и ученика с неговата автономност и свобода на избор. Създават се условия за прилагане на интегрирани политики с други публични сектори за целите на образованието и личностното развитие на децата и учениците.
Финансовата част и финансовото обезпечение на предвидените реформи беше представено от Красимир Вълчев.
Запазват се съществуващите правила на финансова децентрализация, като се прави ясно разграничение между дейности, които се финансират от държавния бюджет. Нормативната уредба на финансирането в системата се систематизира и структурира. Запазва се действащата система на делегирани бюджети на училищата, като на законово ниво се въвеждат допълнителни разпоредби за прозрачност и отчетност на училищните бюджети и за разпределение на средствата в системата. Предоставят се правомощия на Обществените съвети по съгласуване и контрол на училищните бюджети, което ще засили отговорността на директора към външните заинтересовани страни.
Регламентира се финансиране в четири стълба: средства за издръжка на обучението; за подпомагане на равния достъп, подкрепа на личностното развитие; за развитие на дейности, сгради, училища, подобряване материалната база към учителите, педагогическия персонал и средства за реализация на национални програми за развитие на образованието.
Регламентира се предоставянето на средства за поощряване на качеството на образованието; нормативно се урежда и финансирането на частните училища и детските градини, както и на законово ниво се регламентира подпомагането на обучението по български език, литература, география на България, история на България, осъществявани от организациите на българите, живеещи извън България.
Заместник-министър Дамянова поясни, че една от най-съществените нови политики, които са залегнали в законопроекта, са реформите в помощните училища и центровете. Вече се говори за приобщаващо образование, а не за интегрирано, което предполага съществена промяна на отношението към децата със специални образователни потребности, а именно интегрираното, включващото образование, което предполага детето да се приспособи към средата, а средата да бъде адаптирана и да се приспособи към нуждите на детето.
Запазват се досега действащите специализирани училища, примерно в България има две-три училища, в които се обучават деца с увреден слух и деца с увредено зрение.
Това са училища, в които има специално оборудване и те остават държавни.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 13 народни представители, „против” – 1, и „въздържали се” – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за предучилищното и училищно образование, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви.
Ще чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги, ще прочета само резюме на доклада. Няма да повтарям това, което прочете водещата комисия.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 17 май 2012 г. Законопроектът беше представен от името на вносителя – министър Сергей Игнатов.
След изслушване на вносителите се проведе дискусия. В дискусията взеха участие народните представители Веселин Методиев, Янаки Стоилов, Мая Манолова, Искра Фидосова, Ивайло Тошев. 
Бяха изказани становища, че предлаганият законопроект е бил подложен на широко обществено обсъждане преди да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание, систематизиран е и е образец за приемственост на отделни текстове, но в същото време поставя и редица въпроси.
В законопроекта се предлага професионалните гимназии да преминат към общините, срещу което беше възразено и се отбеляза, че не е възможно общините да планират и не е редно образователната политика с оглед пазара на труда, като се подчерта, че тази политика трябва да се обсъжда на регионално ниво. Такова планиране на учебната програма трябва да бъде решавано на регионално ниво. Общините не разполагат с необходимия ресурс, за да извършват такова планиране – поотделно всяка сама за себе си.
Беше изказано несъгласие за предлаганото финансиране от държавата на частните училища и детски градини и се изтъкна, че това е антисоциален подход и отстъпление, тай като се предлага обществени средства да постъпват в частни институции, като в същото време противоречи и на конституционната разпоредба, според някои народни представители – на чл. 53, ал. 3, за безплатно основно и средно образование. В законопроекта няма разписана рамка относно процента на финансиране на държавата за частните институции.
Беше обърнато внимание, че в § 6 от Преходните и заключителните разпоредби е предвидено практическо преобразуване на прогимназии, гимназии, средни общообразователни училища и професионални училища, създадени по отменения Закон за народната просвета, като в същото време вносителят не е регламентирал процеса като „правоприемство”, всички произтичащи от това правни последици, а употребява израза „продължават да съществуват като”.
В този смисъл възниква въпросът предвижда ли се вписване на тези учебни заведения в регистъра по новия закон и съответно издаване на удостоверение за това. Липсва изрична разпоредба относно трудовите правоотношения с работниците и служителите в съответните преобразувани институции.
По подобен начин е формулирана и разпоредбата на § 8 от ПЗР, съгласно която заварените към влизането в сила на новия закон български детски градини с чуждестранно участие продължават да съществуват като държавни детски градини или училища, без отново да става ясно, че е налице правоприемство, без да се предвижда издаване на съответни документи за това, без да се уреждат изрично трудовите правоотношения с работниците и служителите.
Подобни въпроси възникват и във връзка с разпоредбата на § 9, съгласно която от влизането в сила на новия закон съществуващите болнични училища се закриват. Липсва разпоредба относно трудовите правоотношения с работниците и служителите в посочените учебни заведения, регламентирано е предаване на задължителната документация на закритото училище, но не е дефиниран срок за съхранението й.
Въпросът за правоприемството възниква и в редица други разпоредби – параграфи 11, 12, 15, ал. 1, § 16, ал. 1, § 20, поради което се налага тяхното основно редактиране, прецизиране и допълване.
Особено внимание и детайлно редактиране изискват и разпоредбите, предвиждащи промяна в статута на имотите, предоставени на преобразуващите се учебни заведения. Така например в § 7 е предвидено преобразуването на определени държавни училища в общински, както и промяна в начина на финансирането им. В тази връзка се предлага ex lege имотите – публична държавна собственост, които са били предоставени на тези училища, да стана публична общинска собственост на общината, на територията на която се намират, а вещите – държавна собственост, да станат собственост на общината, финансираща училището. Подобна разпоредба поставя редица въпроси, свързани с промяна на статута на имотите по силата на законова разпоредба, с режима на деактуване на имотите като държавна собственост и с реда, по който ще става предоставянето на вещите – държавна собственост – въпроси, които са съществени и не са намерили място в законопроекта. Аналогични въпроси възникват и по отношение на § 10, ал. 6 и § 17, ал. 6, относно имотите и вещите – държавна собственост, предоставени на закритите или преобразувани помощни училища, както и на ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности и държавния логопедичен център.
Постави се въпрос, че в законопроекта се предвижда приемане на 17 държавни образователни стандарти, без които би било практически невъзможно прилагането на новия закон, а съгласно разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби е предвидено законът да влезе в сила от учебната 2012-2013 г. и ще е достатъчно ли времето за приемането на стандартите?
В законопроекта се предвижда създаването на ресурсни центрове, но няма гаранции в него към децата със специални образователни потребности и техните родители, че няма да останат без ресурсен учител.
Беше подкрепена идеята учебните програми в учебните заведения да се изготвят по блокове, което води до подобряване подготовката на учениците, и се отправи въпрос какво се предвижда по отношение здравето на децата и каква е визията по отношение на физическо възпитание и спорт. 
След проведената дискусия и обсъждане, с 15 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Фидосова.
На балкона са уважаемите представители на Арменската общност от Русе и Русенско. Да ги поздравим, колеги. (Ръкопляскания.)
Преминаваме към доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Заповядайте, госпожо Петрова, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Представям на вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 10 май 2012 г., бе разгледан Законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
В заседанието взеха участие от Министерство на образованието, младежта и науката – Милена Дамянова, заместник-министър; Красимир Вълчев, главен секретар; Любомир Йосифов, директор на Дирекция „Правна”; Евгения Костадинова, директор на Дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”; Лазар Додев, директор на Дирекция „Организация, контрол и инспектиране”; Пенка Иванова, директор на Дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието”; Анелия Семкова, началник отдел в Дирекция „Правна”, Камен Йорданов, Дирекция „Финанси”, Татяна Предова; Дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието”; Грета Ганчева, държавен експерт в Дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието” и Драгомир Маноилов, парламентарен секретар; от Министерство на културата – Милда Паунова, директор на Дирекция „Правно нормативна дейност и обществени поръчки”.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Милена Дамянова.
Министерството на културата подкрепя Законопроекта за предучилищното и училищното образование.
Действащият Закон за народната просвета съществено е изостанал от утвърдените в Европа модели за съвременно предучилищно и училищно образование. В Стратегия „Европа 2020” са заложени цели, които поставят предизвикателства пред българската образователна система.
За разлика от действащия Закон за народната просвета – Законопроектът за предучилищното и училищното образование се старае да обхване всичко значимо в образованието чрез създаване на по-ясна и работеща нормативна уредба. Създадени са условия за децентрализация на системата на образованието и делегиране на правомощия на местни структури и институции, работещи в сферата на образованието.
Предвижда се възможност от 2016-2017 г. четиригодишните деца да посещават задължително детска градина, което допринася за преодоляване на разликата в уменията и съдейства за цялостното развитие на всяко дете.
Въвеждането на целодневна организация на учебния процес до седми клас е другият инструмент за превенция на отпадането от училище и за максимално оползотворяване на свободното време на учениците.
В законопроекта е включено и гражданско образование.
Регламентира се създаване на Обществен съвет като орган за развитие на детската градина и училището, както и на граждански контрол на управлението им.
Въвежда се нова образователна структура в системата на образованието.
Основна идея на законопроекта е да се съблюдават интересите на детето.
В законопроекта са включени и училищата по културата и училищата по изкуствата, които са държавни. Тези училища са неделима част от културно-историческото развитие на страната и заемат значимо и съществено място в образователната система на България. Те съчетават дейността на учебни заведения с функцията на художествено-творчески културни средища. Основното им предназначение е да осигуряват професионална подготовка и обучение в областта на изкуствата и културата, на основание чл. 13 от Закона за закрила и развитие на културата.
Методическото ръководство на тези училища се осъществява от Министерството на културата. Те са разположени сравнително пропорционално на територията на страната като една част са в големите градове, а друга – в региони със силни и съхранени традиции в съответната област.
В дискусията по законопроекта бяха изразени мнения относно: продължителността на изучаване на предмета „Музика” в класовете на училищата по изкуствата и училищата по културата; стандарта за отстояването на книжовния български език; изучаване на предмета „Майчин език”, както и броят на учебните му часове; реална ли е възможността за осъществяване на задължителната тригодишна предучилищна подготовка; новата образователна структура дали няма да доведе до нарушаване на конституционния принцип за равен достъп до образование.
След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 13 гласа „за”, 2 – „против” и 1 – „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим.
Преминаваме към последния доклад на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Заповядайте, госпожо Дукова.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, ще ви прочета Доклада  на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите относно Законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
„На своето редовно заседание, проведено на 10 май 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 5 април 2012 г.
На заседанието присъстваха госпожа Милена Дамянова – зам.-министър на образованието, младежта и науката, Красимир Вълчев – главен секретар на министерството, господин Любомир Йосифов –директор на Дирекция „Правна”, и експерти. Присъстваха и представители на Българската православна църква – протойерей Йоан Куков и свещеноиконом Василий Сарян.
Законопроектът беше представен от госпожа Милена Дамянова, която изтъкна, че той обединява два съществуващи към момента закона, както и Правилник за прилагане на Закона за народната просвета. 
В предоставеният проект се дават възможности за реално участие на всички заинтересовани страни (ученици, учители, директор, родители) в общността на училището и детската градина.
В сега действащият закон съществува възможността министърът на образованието и науката да разрешава откриването на духовни училища, в които не се придобива средно образование – нещо, което в законопроекта не е дадено като възможност. Процедурите за откриване, промени и закриване са обособени в отделен раздел, като по същество предложената уредба е подчинена на досегашната концепция в уредбата на тези отношения, но е усъвършенствана и допълнена. Новите моменти са вписването на духовните училища в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и уредбата на отношенията, свързани с преобразуване и промени в духовните училища, което към момента липсва. По отношение на съдържанието на обучението е предвидено тези училища да осигуряват обучение по общообразователна и специализирана подготовка в съответното вероизповедание. 
По време на дискусията представителите на Църквата повдигнаха въпроса за източниците за финансиране на този вид училища. Досега отговорността е била споделена между държавата и вероизповеданието. 
Госпожа Дамянова отговори, че според Закона за вероизповеданията е предвидена възможност държавата и съответно общините да предоставят безвъзмездно на религиозните институции право на ползване на общински имоти, а от друга страна да ги подпомагат и със субсидии, които са предвидени в държавния и съответно в общинските бюджети. 
При проведените разисквания народните представители изразиха задоволството си от законопроекта. 
При проведеното гласуване, с 8 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Дукова. 
Заповядайте за процедура, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, господин министър! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време за днешното пленарно заседание до завършване на Проектозакона за училищното и предучилищното образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли обратно предложение от залата? 
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, стана навик на това Народно събрание в 14,15 ч. да приема важни актове – вчера приехме Годишния доклад на министъра на отбраната, сега ще приемем евентуално Закона за предучилищното образование. Няма извънредни предпоставки, които да изискват такава бързина. 
На 12 април, в четвъртък, преди Великден, беше извънредното заседание на комисията. Дванадесети април! Днес сме 7 юни. Май месец беше пропуснат, сега ще наваксваме с минути и с часове, за да прибързаме дискусията, която е за нашите над 800 000 деца. Мисля, че дискусията заслужава да се проведе в нормалното парламентарно време.
Правя обратна процедура – да не се удължава работното време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, като представител на вносителя и като министър имате право да вземете отношение може би и Вие по това искане за удължаване на работното време евентуално.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): По процедура не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Винаги може господин министърът да вземе отношение и да се изкаже по въпроса.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): По процедура не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз не му предоставям правото и възможността по процедурен въпрос, предоставям му думата, ако желае. Той не пожела и няма проблем. Недейте влиза в ролята на защитници някому или да коригирате моето поведение като председателстващ заседанието.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, което беше направено, за удължаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред. 
Гласували 86 народни представители: за 66, против 17, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване с призив да отхвърлите предложението за приемането на този толкова важен закон на извънредно заседание. Вече чух, че колеги, които представиха официални становища на комисията, бях поздравени, затова че са успели да съкратят наполовина текстовете от официалните становища на комисиите. Няма да казвам кои! Те ме гледат в момента и знаят, че се поздравяват затова, че представят в съкратен вариант становища на комисията по толкова важен законопроект! Вие може би ще стигнете до идеята да приемете на едно четене един толкова важен законопроект, по който, ако не осигурите приемственост, няма смисъл да се приема! 
Знам защо бързате. Защото пред мен са препоръките на Съвета на Европейския съюз и тук има много тежки критики за образованието. Няма случай в съвременния парламентаризъм устройствен закон да е приет на извънредно заседание, при това забележете – с намерение и второто му четене да приключи до края на тази сесия, тоест за по-малко от 2 месеца. Няма такъв случай! Това е законодателен волунтаризъм, който има за цел да заблуди и българската общественост, и Европейската комисия, че с приемането на един закон ще ги убедим, че правим Бог знае какви реформи в тази система. Никого няма да заблудите. Моля Ви за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Повторно гласуване на предложението за удължаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред.
Гласували 103 народни представители: за 79, против 22, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Продължаваме с представянето на законопроекта. От името на вносителя – министър Игнатов.
Имате думата, господин Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не съм убеден, че има някакво бързане, особено продиктувано от Брюксел, от проекта със забележки към правителството – те още не са такива. Ако има бързане, то е защото проектозаконът е в Народното събрание повече от месец и половина. Понеже се цитира този проект на Брюксел – там се казва, че това е добър, отдавна чакан закон, на който приемането се бави по необясними причини.
Не това е причината за днешното удължаване. Причината преди всичко е грижата за нашите деца, тъй като 15 септември чука на вратата.
Законопроектът беше представен от председателите на комисии. В много случаи бяха спестени положителните отзиви, беше акцентирано повече върху проблемите за дискусии и смятам това за правилно, тъй като положителните са ясни. 
Аз също ще спестя Вашето време, защото повече от две години обсъждаме този проектозакон. Текстовете са в ръцете Ви. Ще кажа само няколко неща, тъй като днес е първо четене и се приема преди всичко философията, моят акцент ще  бъде върху това.
Действащият Закон за народната просвета, както многократно беше напомняно, е приет през 1991 г. Оттогава е изменян и допълван повече от 20 пъти. Съдържа оскъдна уредба, оставя основни обществени отношения да бъдат уредени на подзаконово ниво. 
Успоредно със Закона за народната просвета от 1999 г. е в сила и действа Законът за степента за образование, общообразователния минимум и учебния план. Този закон е приет на основание Закона за народната просвета, като едно от държавните образователни изисквания, но създава паралелна и често противоречаща на Закона за народната просвета уредба.
За прилагане на Закона за народната просвета е издаден правилник, който, поради непълнотата на законовата уредба, регулира първично основни обществени отношения. Често дописва закона. 
Динамичните промени в обществените отношения през последните години, бурното навлизане на информационните и комуникационните технологии в човешкия живот поставиха нови предизвикателства пред традиционните образователни модели и традиционните форми на общуване. Постепенно надделя мнението, че е необходимо предефиниране на целите на българското предучилищно и училищно образование.
Проектозаконът обхваща материята в нейната цялост, което гарантира по-доброто й познаване и прилагане от страна на учители, директори, ученици, родители. Прави системата прозрачна, а развитието й предвидимо. 
Законопроектът поставя ясно и категорично фокуса върху личността на детето и ученика с неговата автономност и свобода на избор. Създават се и условия за прилагане на интегрирани политики с други публични сектори за целите на образованието и личностното развитие на децата и учениците. Смятам това за най-същественото като философия на промяната, която предлага този проектозакон.
Една такава промяна наистина изисква обсъждане поне 8-9 месеца. Ето защо Проектът за закон за предучилищното и училищното образование беше обсъждан в продължение на повече от две години на кръгли маси в цялата страна. Цялата колегия от учители, педагози, психолози не само се запозна с този проект, но беше активна с предложения, мнения, текстове. Родителската общност, неправителственият сектор, социалните партньори и нещо, което е изключително важно – представители на децата и на учениците. Всички те в продължение на повече от две години обсъждаха, обмисляха проекта, създаваха текстовете.
Отчетени са и сме се съобразили с около 3000 писмени предложения, които постъпиха в Министерството на образованието, младежта и науката. В работните групи по писането на проектозакона участваха около 400 колеги. В писането на проектозакона активно участваха представителите на българската наука – ръководители на катедри и звена, факултети по всичките педагогически специалности.
Проектът е съгласуван с Брюксел по време на неговото изготвяне, при това многократно. Проектозаконът предлага решение на болните проблеми на българското образование. Ще спомена два от тях – ранното отпадане от училище и ниската грамотност, по-скоро функционална грамотност. Този проект е активен отговор на слабостите на системата. Обсъден е и е приет, освен в ресорната комисия, общо от шест комисии. Преди да влезе в ресорната комисия проектозаконът беше обсъждан многократно от членовете на Комисията по образование във всичките парламентарни групи.
Смятам, че след две години обсъждане проектът следва да бъде обсъден и приет от българското Народно събрание. Ние дължим тази промяна на семействата и на нашите деца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Откривам дискусията. 
Колеги, първо, ще Ви прочета записаните до този момент. Записан е Веселин Методиев – на него първо ще дам думата, след това Галина Банковска, Снежана Дукова, Лили Иванова, Лютви Местан, Огнян Стоичков, Алиосман Имамов, проф. Станилов, Янаки Стоилов, Нели Калнева-Митева, Валентина Богданова. Другите ще направят своите заявки в процеса на дебата.
Думата има господин Веселин Методиев – за изказване. 
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Както вече беше споменато в рамките на процедурата, това наистина е един важен законопроект. Всеки говори така за законопроектите, към които има отношение и аз няма да направя изключение от това правило. 
Ще се опитам да откроя значимостта на този законопроект с няколко аргумента. 
На първо място, за тези колеги в залата, които остават и имат някакво любопитство към темата – да им кажа, че Законът за народната просвета приет през 1991 г. трябваше да даде възможност на българското средно образование да се откъсне от една тоталитарна традиция и практика, постави му нови перспективи. Законопроектът във Великото Народно събрание е гледан със старание, с желание, с много енергия и се е получил един добър Закон за народната просвета, след като функционира вече повече от 20 години. 
Законът за просветата дава инструментите за модернизацията на българското образование. На практика те са два. Единият е, че трябва да се смени учебното съдържание, защото старото вече е негодно. Вторият е, че трябва да се създаде система за оценяване на качество, за да може да се изгражда естествена йерархия в училищната мрежа, тоест да се отговори на модерния свят.
По първия въпрос, този за учебното съдържание и учебните планове, през 1999 г. е приет закон, тук в тази зала, който е свързан с учебния план и който закон създаде възможност за една голяма изборност на българската училищна мрежа, тоест директорите, самите учители да профилират своите гимназии. Беше създадена възможност да стартира матурата през 2003 г., именно като система за оценяване на качества. 
За съжаление тези възможности бяха пропиляни до учителската стачка през 2007 г., защото дотогава въвеждането на държавните изисквания за учебно съдържание през 2000-2001 г. останаха папки в бюрата на експертите, а матурата беше отлагана няколко пъти с волята на Народното събрание. Матурата я въведе учителската стачка, пак да кажа. 
Законът сега, който е пред нас, се опитва да обобщи този опит – той текстуално повтаря текстове от Закона за просветата, от Закона за учебния план. В някаква степен той е – не знам дали ще сбъркам много, ако кажа – уникален в това, че се стреми да осъществява приемственост през буквално повтаряне на текстове, в което не виждам нищо лошо, и решава една основна структурна слабост.
Коя е тя, колеги? Българското средно образование има едно качествено образование, за което десетилетия наред се говори положително – това е езиковото образование. Езиково училище да се завърши беше нещо, като че ли си завършил Кембридж или Оксфорд на българска почва. Ставаше дори обект на игралното кино – елитно училище, е езиковото училище.
Ето защо масова практика на избор на профилиране на гимназиите след 1999 г. се превърна езиковото образование. Обаче то имаше своята специфика, имаше в себе си нещо, което всички Вие сте чували, и се нарича „подготве”. Тоест самата структура на развитието на системата (която беше 11-класна, стана 12-класна през 1998 г.), се изкриви поради този избор, а той беше естествен избор, защото хората искаха децата им да знаят езици. Това е нормален стремеж на всяка малка нация в Европа, защото нейният език не може да превземе езиците на Европа, устремяваш своето знание към английски, френски – към езиците, с които се говори, особено към английския в съвременния свят. Стана въпрос – кога се завършва образованието в основната степен, кога приключва основното образование – в 7-и клас, в 8-и клас? Към това като прибавя, че ние имаме много голяма традиция, една от най-добрите в Европа в професионалното образование, да кажа не без чувство на гордост – то също имаше своята структура на завършване като години.
Проблемът с „подгответо” вече виси може би 12 години след тези избори. Законът го решава, тоест законът решава най-тежкия структурен въпрос, с който се е изкривила българската образователна система. Не може да се подмине, че това беше обект на внимание на предишни правителства и предишни министри на образованието, които не успяха да решат въпроса. Това е така.
На следващо място стои въпрос, засегнат в докладите и той трябва да бъде казан, а това е въпросът за държавните образователни изисквания. Това изоставане, ще го нарека директно катастрофално, защото ти нямаш инструменти в ръцете си, с които да мериш качеството, защото не знаеш какво точно искаш от децата, след като нямаш изисквания за всеки предмет и за всяко учебно съдържание, доведе до нещо, което някои колеги тук с повече опит са го казвали неведнъж: „Въведохме матура, но сложихме толкова ниска летва, че може да я прескача всеки”. Как може да се вдигне летвата? Като се вдигнат основанията на тези държавни изисквания.
Предлага ли ни законът решение в тази посока? Да, предлага ни. Как го предлага тук обаче, важно е да се спра малко повече на това, без да злоупотребявам с Вашето търпение. Законът предлага тези неща да бъдат въведени от учебната 2013-2014 г., защото на всеки от нас, който се е докоснал до тези въпроси, е ясно, че в рамките на следващите месеци това е невъзможно. Следователно реално инструментариумът за повишаване на качеството минава с една учебна година напред и това е разумно. Същевременно това не е безкрайно отлагане във времето.
Тук има един тежък политически въпрос, няма да го подмина. Той е в зависимост от волята на българските избиратели – кой ще спечели изборите догодина. Този въпрос трябваше да се появи през 2010 или 2011 г., за да можем да бъдем сигурни, да проследим и контролираме въпроса в мандата на този парламент. Този контрол ще отиде в рамките на мандата на Четиридесет и второто Народно събрание по неизбежност, по простата причина че нашият мандат ще е приключил към тази дата.
Това за мен като човек, който се занимава с политика вече много години, представлява своеобразен риск, но няма друго решение на задачата. Решението да се въведе едва ли не от 15 септември е абсурдно. Ще дам пример не с абстрактни неща, а със себе си. Законът за учебния план, приет през месец юни-юли 1999 г., Наредбата за общообразователния минимум, както се наричаше тогава, въведена през месец септември същата година поради това бързане създаде един проблем на учебната година при самото влизане на новите изисквания и то продължи месеци.
Обръщам се към колегите, от които зависи работата по този законопроект. Ние трябва да сме във висока степен внимателни и да не прибързваме в работата си, особено на второ четене.
Мисля, че в законопроекта има неща, към които лично аз и колегите ми от Синята коалиция, гласувайки „за” на първо четене, няма да дадем гласа си на второ четене. Ще кажа кои са те.
Няма да дадем гласа си за взаимоучителната метода, при която в един клас учат две деца за първи клас, три деца за втори клас, четири деца за трети клас и пет деца за четвърти клас. Това не само че не е качествено образование, това не е образование, а е отглеждане на деца. От тази гледна точка, продължаването на тези защитени училища за мен е абсолютно неприемливо. Друга е системата, с която се решава тази задача, тя е тежка и сложна и в нея има много хуманитарен патос. Сигурен съм, че ще го чуем и в залата днес.
Не мога да дам подкрепата си, мисля и моите колеги, за задължителното тръгване на предучилищна възраст на четири години. Как да задължим всички родители и деца? Как да го направим?! Ние сме задължили, защото действащият закон ни задължава, а този отправя още по-добре конституционния въпрос за 16-годишната възраст, създавайки 10-я клас, за който се говореше много години – най-сетне това е пред очите ни, знаем, че не се изпълнява, специално от ромската общност, а сега искаме да се обърнем извън нея към онези хора в България, които казват: „Няма да си дам детето, защото искам аз да го отглеждам до 6-годишна възраст. Смятам, че го правя по-добре”. Как да кажем на тези хора: „Не сте прави”?! Какво е основанието ни?
Каква държава сме ние, когато казваме на родителите: „Ще почакате, ние ще решим преди Вас, ние ще решим вместо вас”. Да се отвори вратата, да се каже: „Да, може отрано да се влиза в предучилищното образование, дори от четири години” – бих приел този компромис за себе си, но нека не става задължително, по никакъв начин! Няма да гласувам по простата причина, защото знам, че няма да стане, не заради друго – ще създадем ред, който няма да се изпълнява.
По тази тема има и други дребни пропуски в началото на законопроекта, където просто родителите са изпуснати. Аз съм от тези хора като елемент от тази мрежа, където са учителите, децата, трябва да присъстват и родителите, защото ние разчитаме на тях, голям привърженик съм на тезата, че българското училище може да даде образование, дисциплина, възможности да си поставяш цели, да правиш избор, особено през спорта. Ако той стане система на живеене, която да те дисциплинира, той може да ти даде много неща. Но ако ти си невъзпитан от майка си и баща си, ще си останеш невъзпитан докрай. Не можем да заместваме, да си поставяме такива амбиции, защото те са характерни за тоталитарните държави и общества. От тази гледна точка искам да кажа, че родителството има изключително място. Ще направя предложението да влезе в първите текстове.
Заключавам, подкрепата според мен на първо четене на този закон е необходима и е много важно да се работи старателно и внимателно по време на второто четене. Трябва да поздравя заместник-министър Дамянова, която положи огромни усилия, за да стигне законопроектът на тази фаза. Господин министър, не го приемайте твърде лично – това е уважение към човек, който е положил много труд. Не трябва този труд да бъде похабен бързо или да бъде намалено качеството му. Това ще бъде, как да кажа, глупова политическа грешка. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Методиев, ние с Вас сме регистрирали немалко сходства в оценките не само за този закон.
Правя Ви обаче реплика, защото категорично не споделям крайната Ви позиция по отношение на защитените училища. Смятам, че приемствеността по отношение на защитените училища е едно от сериозните достойнства на законопроекта, който днес обсъждаме.
Разбира се, ние не сме апологети на защитените училища заради самите защитени училища. Не бихме искали принципът „защитени училища”  да има за ефект подкрепа на ниското качество. Имайте предвид обаче, че и оптимизирането на мрежата има предел, когато в определени региони са закрити не половината, не две трети, дори не три четвърти, а на много места девет от десет училища. Закриването на няколкото останали средищни училища би имало за ефект лишаването от достъп до образование. Ефектът е едно шестгодишно дете да   пътува час и половина само в едната посока. Тогава фигурата на защитеното училище се явява като защитник на конституционни права на детето. Да се противопоставите и на тези случаи, струва ми се, е лишено от здрава политическа логика. Очаквам Вие да преосмислите Вашето отношение към защитените училища.
Разбира се, в своето изказване ще поставя нарочен акцент именно върху този въпрос и рисковете, които крие дори този проект, който формално запазва и дори отделя в отделна глава статута на защитените училища. Все пак обаче рисковете пред тези училища са много сериозни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Първо, да помоля за удължаване на времето на групата. Говорил съм 11 минути, съжалявам, но темата е чувствителна за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля да удължите времето за всички парламентарни групи.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Местан, вярно е, че ние с Вас имаме сходства, имаме и различия, което е най-естественото за тази демократична зала. Аз например имам голямо различие по отношение на всеобхватния принцип „Парите следват ученика” с колегите от лявата страна на залата, примерно от БСП. Нека ме простят за репликата, ще кажа малко иронично, но те ореваха орталъка за нещо, което е съвсем естествено, защото някак си мразят частното образование.
Също имам разлика в този либерален възглед за всеобхватен достъп с десния възглед за високото качество, което е задължително. Разпиляването на финансов ресурс, продължаването на пилеенето на финансов ресурс, за да се охраняват деца – не за средищни училища (мисля, че там нямаме различия с Вас, аз съм за средищното училище – то е разумен инструмент, то е институция, която трябва да се пази, за която трябва да се харчат средства), да се разпиляват средства и същевременно да няма качество – аз съм на страната на качеството. 
Ще Ви кажа защо – поради много проста причина. Отворена България, на която Вие също сте изключителен защитник, става абсолютно неконкурентоспособна дори вече в гимназиалното си образование, защото хората имат право на избор! На всичките ли добри, умеещи, знаещи, заслужаващи качествено образование деца трябва да им бъде посочен вариантът в някакви училищни мрежи извън България? Аз съм за изграждането на високо качество в българското образование. Това е моят патос – заради това защитавам тази позиция. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Народният представител Галина Банковска има думата за изказване.
Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! През 2009 г. Съветът на Европа начерта Стратегическата рамка за сътрудничество в областта на образованието и обучението „Образование и обучение 2020”. Оттогава досега политическият и икономическият контекст се промениха, но образованието и обучението продължават да имат решаваща роля за справянето с множеството социално-икономически, демографски, екологични, технологични предизвикателства, пред които сме изправени днес. 
В Доклада на Европейската комисия за годишния обзор на развитие за 2012 г. се подчертава, че за да се постигне успех в борбата с тези предизвикателства, е необходимо образователните системи да бъдат модернизирани, да се повиши качеството и ефективността на образованието, да се подобри управлението на образователните институции.
Главното предизвикателство, пред което сме изправени днес, е да осигурим такива условия на нашите деца и ученици, те да усвоят онези ключови компетентности, които ще им позволят да се справят с тези предизвикателства в живота. 
Екипът на Министерството на образованието, младежта и науката положи много усилия, за да се справи с трудната задача да изработи един законопроект, който да отговаря на съвременните изисквания.
Уважаеми колеги, аз съм абсолютно убедена, че Законопроектът за предучилищното и училищното образование действително е нов, модерен законопроект, който урежда обществените отношения в областта на образованието. В информационния век, в обществото на знанието основната цел на образованието вече не може да бъде механичното усвояване и възпроизвеждане на готови масиви от знания. Необходимо е също така да преодолеем демотивацията, която е обхванала част от участниците в образователния процес – ученици, учители, родители, администрация и управление. 
Законопроектът насочва образователните цели към знания, умения и ключови компетентности, които да позволят на младите хора да се реализират по-добре в живота; изграждането на личности с национално и гражданско самосъзнание, които познават и правилно прилагат принципите на правовата държава; широко гражданско участие на учителите и учениците в управлението на образователния процес. 
На всяко българско дете се гарантира общочовешкото право на образование. 
Изграждането на единната образователна структура, която, освен хоризонтална, има и вертикална проходимост, ще създаде условия за изпълнение на конституционно задължителното образование до 16-годишна възраст и ще помогне на децата да останат по-дълго време в системата. 
Автономията, която се дава на училищата и на учителите сами да определят визията, политиките, методите и средствата, с които да постигат образователните цели. Задължителната периодична квалификация, която ще доведе до повишаване качеството на образованието, а оттам и постиженията на учениците.
И не на последно място, напротив, много важно – отделя се изключително внимание на личностното развитие на всяко дете и на всеки ученик, като на децата и учениците със специални потребности, интереси и способности се създават условия по-лесно да намерят своето място в образователната система. Обществените съвети, които се създават към всяка детска градина и училище, отварят широко вратите на образователните институции към гражданското общество и най-вече към контрол на гражданското общество в управлението на детската градина и училището. 
В заключение бих искала да кажа, колеги, че обществото очаква този законопроект да гарантира един по-пълноценен, по-качествен образователно-възпитателен процес и аз съм абсолютно убедена, че законопроектът ще отговори на тези очаквания. 
Крайно време е, колеги, декларативното политическо говорене да отстъпи място на решимостта и на действеността на отговорните институции, за да можем да осигурим по-добро образование на нашите деца, а с това – и по-добър живот. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Банковска. 
Реплики? Няма.
Народният представител Снежана Дукова има думата за изказване. 
Заповядайте, госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Преди да започна своето изказване, което не се съмнявате, че ще бъде в подкрепа на законопроекта и че ще визира на първо четене неговата философия, бих искала да кажа две важни неща. 
На първо място, може би този законопроект не е апотеоз, но той е безспорен успех.
На второ място, лесно е да отправяш упреци, когато 20 години не си си мръднал пръста – тази зала не е чула за образование и не е правила такъв закон. 
На трето място, проектът преживя своя катарзис няколко пъти – от „Осанна!” до „Разпни го!”. Многократно. Той беше един болезнен ритъм в продължение на две години, който усети ритъма на страната, на тези 800 хил. деца и родители, за които става реч от трибуната. 
И последно, като въведение, защото това не съм го мислила, ще кажа – понякога, когато се изказват някои колеги от опозицията, ми се ще да възкликна: „Благодаря, учителю!” или „Докога, учителю?”. Нека да не се изживяваме като коректив от първо лице (като хора, които не забравили учителската си професия в първи и във втори клас, умеем да смятаме, да правим сметка колко прави две и две – четири), а да бъдем институция и величина от последна инстанция. 
И сега – към закона.
За мен днес, в качеството ми на народен представител, наистина е емоционално знаков ден и Вие знаете това.
Преживях в лично качество, като човек, свързан с образователната система, важни и нелеки стъпки към подготовката на Законопроекта за предучилищно и училищно образование. Неговото презентиране в цялата страна и участието ми в многобройните дискусии, кръгли маси, които са сериозната работа на екипа на министър Игнатов, за което благодаря безкрайно, на заместник-министър Дамянова, дадоха един законопроект, чакан 20 години в Република България.
Ще кажа още, че законопроектът е още една или поредната заявка за базисно изпълнение на Програмата на Политическа партия ГЕРБ и отговаря изцяло на заявените в нея национални образователни приоритети.
Безспорна е необходимостта от този законопроект по няколко съществени и важни причини. 
Съвременните образователни институции функционират в нова, динамична, глобална среда, пазарна среда, пазарна среда на икономическа и политическа свобода. Векът променя своите информационни кодове, предполага изключителната необходимост от смяната на философията, на компетентностите, обуславя необходимостта от нова образователна парадигма спрямо новите условия, кореспондиращи с алгоритъма на Европа и света като цяло.
В този смисъл предложеният законопроект изпълнява тази задача и има сериозната заявка да изпълни основна мисия – българското училище да съхрани традициите, традиционните достойнства, да се превърне от „училище за всички” в „училище на всички”, да формулира новите образователни цели, да отговори на обществените нужди, да подкрепи автономията за собствени политики и самоуправление, да подпомогне ранното професионално ориентиране.
Заложената нова структура е гъвкава и дава възможност за обучение, съобразно индивидуалността на ученика, овладяването – забележете, за пръв път, на ключови компетентности, важно партньорство и сътрудничество, за интегрирани базисни политики – образователни, за участие на бизнеса, развитие на капацитета на образователните институции, обучение и възпитание в духа на европейските принципи за толерантност, гъвкавост, равнопоставеност и качество.
За първи път законопроектът дефинира образованието като национален приоритет и сменя модела от силно институционален във функционален.
Според мен особено достойнство е поставянето в центъра на образователния процес детето, ученика, обществените отношения, като урежда тези отношения като единна система.
Законопроектът задава стратегическа цел – превръщането на училището в саморегулираща се система, без централизация и без бюрокрация, дава възможност за равен, бих казала, за справедлив достъп до качествено образование, диагностика и оценка на личностното развитие и потенциал на всеки ученик.
Заявена е особена грижа за пръв път в подкрепа и интегрираща среда за децата с образователни потребности, с нови образователни стандарти за възпитателно въздействие и подкрепа, екипна работа за всички, на всички институционални нива.
Предефинираното участие на всички заинтересовани страни е видно и ясно – родители, общественост, община, бизнес, ученици, или както ние го наричахме през цялото време – "необходимата обществена коалиция".
Важно е за мен, като човек в тази сфера, че този законопроект дава една нова визия, променя статуса на учителя като постоянно и задължително квалифициращ се модератор на учебния процес, дава визия за европеизирането на българското образование и адаптирането му към икономика на знанието, като основен държавен приоритет.
Новата образователна структура балансира образователния модел и дава равнопоставен шанс за пълноценно включване на учениците в пазара на труда, дава пътека за повторно завръщане в системата, както и ясна писта за кариерно развитие на педагогическите специалисти.
Според мен особеното достойнство на този законопроект бих определила с няколко ключови думи: качествено образование, ключови компетенции, релевантни на европейски и световен пазар, автономност, децентрализация, екипност, сътрудничество, мотивация и подкрепа в името на детето и ученика.
И както имах възможност да заявя многократно – законът е детелюбив и учителолюбив, с което вярвам, ще изпълни поставената цел – качествено образование за устойчиво развитие, чрез което нашите деца да освободят умовете си, да развият умения за самооценка и лична отговорност, дава самочувствие на работещите в системата и е фундамент за учене през целия живот, освобождава (изключително важно, нека ме слушат колегите) от дискриминация, от етнически догми, хармонизира с европейските и световни образци, и най-важното – създава добро и здраво бъдеще.
Предстои най-трудната задача – този нов дух на закона да зарази Вас и българската общественост. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Реплики? 
Народният представител Огнян Стоичков – за реплика.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Малко изказвания могат така силно да ме разчувстват, но с едно не съм съгласен и моля да го имаме предвид при обсъждане на настоящия законопроект – нека да не партизираме темата.
Това, че го е имало законът в Предизборната програма на ГЕРБ е нещо хубаво, но това беше 2009 г. Моето дете, когато отива на училище, не го питат в коя предизборна програма е: на ГЕРБ, на „Атака”, на ДПС. Питат го дали е готово за живота или не е готово, какво му дава училището и какво не му дава.
Аз ще се радвам в тази предизборна програма на ГЕРБ да е записано, че ГЕРБ допуска и мнението на останалите политически сили.
Ще се радвам, ако между първо и второ четене това се потвърди.
Ако Вие, дами и господа управляващи, отново съкратите сроковете между първо и второ четене, не може да Ви се окаже помощ – добронамерено, добросъвестно, доброжелателно, защото бонус се дава, когато се иска. От Вас зависи дали ще я поискате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика – Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колега Дукова, хубаво е, когато говорим за образователен закон с любов, само че, тъй като тук бяха направени доста квалификации, аз си мисля, че ако нещо липсва ще го кажа, когато накрая трябва да закрия дискусията преди министър Игнатов – по реда, който беше направен тук, да кажа, че когато се прави сериозен, нов, рамков, базов закон, той почива на анализ.
Изкушавам се да Ви попитам: знаете ли кога е приет действащият в момента Закон за народната просвета, тъй като говорим за един диапазон от време 20 години? Освен чисто емоционално, чисто педагогически, експертно, Вие убедена ли сте истински, че този закон гарантира еднакви права и възможности на всяко българско дете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Трета реплика няма.
За дуплика – госпожо Дукова, имате думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Стоичков, ще бъда много кратка. Аз зная защо. Точно Вас не знам защо, но зная защо в момента има хора, които ги сърби и боли, завиждат, страдат от това, че наистина набрахме кураж този закон да влезе в сила, и това го дължим изключително на това управление – първо.
Второ, не мога да не кажа, че законът интервенира всички онези принципи, залегнали в тази програма. Това е важно и смятам, че е правилно да се каже в залата.
Трето, аз зная, че Вие обичате и уважавате хората, които имат емоционален изказ, за разлика от някои колеги, които подслушват. Ама, то е ясно защо – защото там има кои да подслушват. Ние с Вас си говорим едно към едно и казваме: „Уважаваме хората, които имат емоция. Мразим хората, които са маска”. Така ли беше? Така беше! Аз смятам, че по-важно е да си искрен.
А сега към госпожа Богданова – любов, и аз не крия. Вие знаете, че този закон е моя и Ваша кауза, така да се каже. Не съм работила изцяло само в образованието, но то беше моята последна тръпка, която остана, както виждате, за дълго. Наистина с много любов гледам на този закон и към него е отправен целият ми взор, но то не е защото трябва да се приеме в залата, то не е защото трябва да постигнем това, от което българското образование има нужда и ние го искаме – пълен консенсус по проблемите на образованието, защото образованието не е само политическа тема. 
В комисията в многото случаи работим точно така – ние се изслушваме. Всички в комисията сме загрижени за българското образование и аз смятам, че така е редно. Но когато едни неща не са направени в продължение на години, даже мислех, че този закон трябва да има изключително по-голяма радикалност. След всички анализи и двегодишни обсъждания за мен стана ясно, че обществото не е готово на още по-радикалните промени, които предвиждахме да включим в този закон. В този смисъл тук сте права и смятам, че сме единомишленици. 
А с оглед на Закона за народната просвета, приет 1991 г., ще кажа: работила съм много по този закон, но той носи много несъответствия – разбира се, той е изиграл своята роля за времето, за тези 20 години, изключителни несъответствия с над 56 документа, които го съпътстват, с нови три закона и аз смятам, че е време и сега. 
От гледна точка на педагогическите си качества – няма съвършени хора, няма съвършен закон, но смятам, че ние заедно можем да го направим още по-добър. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване – народният представител Лилия Христова.
Заповядайте, имате думата.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Искам да споделя с Вас, че моята оценка е положителна към внесения от Министерството на образованието, младежта и науката Проектозакон за предучилищното и училищното образование. Подкрепям го, защото проектът предлага нов съвременен подход за усъвършенстване на предучилищното и училищното образование, съчетан със спазване на традициите в българското училище и с изискванията на Европейския съюз.
Промените, които се предлагат, водят към подобряване на качеството на управление на образователните институции; осигуряване на подкрепа на личностното развитие на всяко дете и ученик; въвеждането на външен контрол върху качеството на образователния процес; изискванията за прилагане на вътрешна система за управление на качеството в училищата и детските градини. Проектозаконът дава възможност за успешна децентрализация и прехвърляне от централно на ниво община на цялостни правомощия като отговорности и право по тяхното ефективно изпълнение.
Искам да споделя с Вас обобщените изводи от многото кръгли маси и разговори на различни нива по този проектозакон в област Варна. Проектозаконът за предучилищното и училищното образование се подкрепя от обществеността и се отчита, че се запазват съществуващите отговорности на общините, като в допълнение се въвеждат нови изисквания за финансиране на частни детски градини и училища, създаване и поддържане на регистър на общинските детски градини и центрове за подкрепа на личностното развитие на децата. Категорично се подкрепя прехвърлянето на държавните училища към общините. Предлага се то да се осъществява след съгласие на съответните общини, като по този начин се даде възможност на местните власти да заявят желанието си кои от училищата желаят да бъдат преобразувани в общински, а останалите да останат на досегашното финансиране или да бъдат закрити от съответното министерство.
Подкрепя се реформата в ресурсните центрове с обръщането на пирамидата на заплащане за всяко дете. Тук има опасения как ще се осигурят необходимите ресурсни специалисти в малките общини за директна работа с децата и семействата с ресурсни проблеми. Моето мнение е, че това може да се реши чрез преквалификация на част от учителите по тези специалности в по-малките населени места. Отлагателният период на реформата дава такава възможност.
Освен това не е нормално – към този момент има 45 директори на ресурсни центрове срещу 20 броя областни центрове. Експерти препоръчват в държавните образователни стандарти да се разпишат правила за съдържанието на правилниците или типове правилници за центровете за подкрепа на личностното развитие и да се определи процедурата за утвърждаването им, както и в държавните образователни стандарти за центровете за подкрепа на личното развитие да се разпишат текстове за учебен план с регламентирани организационни форми, учебно време и форми на обучение.
Подкрепяйки политиката на децентрализация на образованието, общините освен финансови, нормално е да търсят и по-широки административни правомощия. Между първо и второ четене могат да се изгладят детайлите от закона и в тази посока. 
Уважаеми колеги, ще бъда малко по-конкретна в моето изказване. Тъй като законът е много голям по обем, искам да насоча Вашето внимание към процеса на обучение и възпитание на децата и учениците и по-точно мястото и ролята на родителите. На всички ни е ясно – връзката дете-родител-училище много пъти се къса от забързаното ежедневие, в което живеем. Оттам и многото проблеми, които се натрупват в цялостния възпитателен процес. Оттам и тази огромна агресия, която е отключена в нашите деца, както и редица отрицателни явления сред тях. 
Когато преди три години обсъждахме реформата в образованието, се постави въпросът за ролята на родителите. Тогава, честно да Ви кажа, трудно можех да си представя това как може да бъде описано в закон.
Искам да изкажа своята благодарност към вносителите – че не забравиха тази тема и институираха в Закона за предучилищното и училищното образование родителите като равноправни партньори на детската градина и училището за осъществяване процеса на образование на децата и учениците. Регламентирането на отношенията в закона на родители-образователна институция в Глава десета и възможността за контрол на оценките и поведението по електронен път ще помогне на родителите за правилното общуване и контрол с децата, както и за заздравяване на доверието между тях. 
Този закон дава възможност за по-нисък праг на толерантност към родители, които забравят, че имат деца, и постепенното отхвърляне на схващането, че децата, когато са в училище, са грижа единствено и само на учителите, като тук, разбира се, не бива да се подценява водещата роля на педагога в учебния процес. 
Положителното в закона е, че точно регламентира правата и задълженията на всички заинтересовани страни в учебния процес до най-малък детайл: институции в системата, предучилищно образование, училищно образование, познавателни книжки, учебници и учебни помагала, резултати от ученето, деца и ученици, родители, педагогически специалисти, информация и документи, органи на управление и така нататък.
Призовавам Ви да подкрепим Закона за предучилищното и училищното образование и между първо и второ четене да се изгладят дискусионните въпроси с ясната мисъл, че този закон касае голяма част от българските граждани и че ефективното му прилагане може да стане само с консенсус в обществото, защото децата и учениците не са нито на ГЕРБ, нито на БСП, нито на СДС или ДПС и други политически сили, а това са нашите деца и ученици, които са богатството на страната ни.
Накрая позволете ми, господин министър, да благодаря на екипа, който разписа този проектозакон, на стотиците експерти, директори, кметове, учители и други за неистовия труд, който вложиха, за да стигнем дотук. Да си пожелаем успех в това стратегическо направление в развитието на България – образованието. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожо заместник-министър, дами и господа народни представители! И аз искам да почета. Има ли още някоя ария от Одата на радостта? Защото и аз искам да почета с този ентусиазъм и с този дух, който ме радва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: В режим на реплика сте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Да, това е реплика по начина на изказването.
Аз съм на категорично противоположното мнение и въобще не съм изпаднал в такъв възторг, да не използвам епитет за думата „възторг”.
Първо, този закон не отговаря на интересите на българското общество, не отговаря на интересите на децата, не отговаря и на интересите на родителите за добро образование. Имате амбиция да образовате децата от 4-годишна възраст, а никъде в закона, нито един път не се споменава думата „възпитание”, а образованието и възпитанието в традицията на българското училище вървят неразривно още от нашето Възраждане.
Ще продължа по същество. Ако успеем в днешния ден, приемайки на първо четене този законопроект, който касае пряко над два милиона български граждани, но да не го приемем пак на тъмно...
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не се изказвайте и ще стане.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Започвам да се чувствам малко обиден от начина, по който приемаме тези законопроекти. Освен тези хвалебствени оди, които слушаме тук, мисля, че трябваше да има дебат, защото този закон касае всички български деца, касае образованието занапред.
Ще задам един въпрос: кой успех във Вашето тригодишно управление Ви дава основание да твърдите толкова категорично, че ще се справите с този чисто нов закон, който предлагате по този начин?
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Нямаме неуспех досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, съгласна съм, че възпитанието започва от раждането на самото дете, но факт е, че родителите трябва да имат отношение към учебния процес. Мисля, че няма място за коментар. Досега един родител можеше да отиде, а можеше и да не отиде на родителска среща. Масово е схващането, че когато оставим децата в училище, повечето от родителите не се интересуват какво се случва на територията на училищата. За детските градини това е по-малък проблем. Мисля, че ситуирането на родителите като партньори е много важно, защото възпитанието е от раждането, но в самото образование се включва и възпитанието. Така че напълно има място за възторг от включването на тази глава в закона.
Не виждам защо да не бъде с патос?! Не виждам от какво трябва да се срамуваме! Вярно, работехме много дълго, но лично аз съм присъствала на няколко кръгли маси, където са участвали много специалисти от различни политически сили. Около 80% от присъстващите са подкрепяли промените, които се предлагат в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за изказване, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам да подходим отговорно към дебатите по този много важен законопроект. Струва ми се, че част от нашата отговорност като народни представители ще се измерва в това да не заместим същинския критичен поглед към законопроекта с еуфорични изказвания от рода на „Законопроектът извежда образованието като стратегически приоритет”. Няма как един закон да извежда образованието като стратегически приоритет. Освен това дали едно нещо е приоритет, не е въпрос на заклинание, не е въпрос на думи, а на реална политика, на реално финансиране на тази сфера.
Пред нас е един много солиден законопроект от близо 400 разпоредби, който, както твърдят вносителите, има за цел да кодифицира уредбата на една толкова сериозна сфера като образованието, в това число и предучилищното възпитание и подготовка на децата. При това, заканват се те – няма да има и правилник за приложението. Няма лошо, уважаеми колеги. Аз също съм привърженик на подхода в закона да се регулират основните отношения, а не в подзаконови нормативни актове, защото там вече влизаме в режими на субективност. Само че за да имаме амбицията, че предлагаме законопроект, който от една страна кодифицира, а от друга страна – да няма нужда от подзаконов нормативен акт, какъвто е правилникът, би трябвало да имаме претенцията, че сме убедени в съвършеността на този акт. Ако ли не, ако разчитаме на съучастието на парламента между първо и второ четене, ще се откажем от намерението да пресираме народното представителство да приема толкова важен закон за месец, месец и половина. Това не е възможно.
Затова подходът, който подсказахте днес, не води до съгласие, господин министър. А има много текстове, по които можем и да постигнем съгласие.
Уважаеми колеги, обсъждаме законопроекта в ситуация, в която може да се обрисува много кратко и искам да Ви уверя – запомнете ми прогнозата – че резултатите и на тазгодишните държавни зрелостни изпити ще бъдат много високи, включително и по български език и литература. Предполагам, че ще се окажа прав, независимо че около 35-40% от децата няма да са писали и една дума в текстовата част на теста. (Шум и реплики в мнозинството.) Да, да, оценките ще бъдат много високи. Защо? Ако зад тези оценки стоят реални знания, ние сме в много добра ситуация и приемаме закона не в криза на българското образование, а хей така – в разцвет на българското образование.
Какво се случва обаче, когато дойдат резултатите от сравнителните проучвания на знанията на учениците в Европейския съюз? Изведнъж четем оценки, че процентът на хора с трудности в четенето, по математика и точни науки в България е най-високият в ЕС (данни на PISA), което показва наличието на значителни структурни пречки пред осигуряването на качествено образование. С други думи, високите оценки на държавния зрелостен изпит никого няма да заблудят, не трябва да ни топлят и нас. Това означава само, че ние нямаме реални обективни критерии за оценка, а системата на външно оценяване е квази. Господин Методиев вече говореше за летвата, която се движи съобразно средното ниво на знанията на учениците, а не измерва зрелостта, с която един ученик трябва да завърши средното си образование.
Разбира се, намеренията всичко това да се промени от по-следващата учебна година, заслужават внимание, макар че на мен ми е малко трудно да видя технологията, по която ще се осъществи това инак вярно намерение на вносителите. 
Господин министър, точно защото високото качество на крайния продукт би следвало да бъде основната цел на този закон, аз не разбирам защо законопроектът вместо да поощрява, дискриминира образователни институции, които са носители на иновативното начало, на модерни образователни технологии. Сред тях са образователните институции с чуждестранно участие.
Имам предвид разпоредбите на чл. 213, ал. 3, които са откровено дискриминационни. Ограничението учителите чужденци да придобият статут на постоянно пребиваващи като условие да бъдат назначени на щат или на длъжност педагогически специалист в българско училище ограничава академичната, в случая педагогическата мобилност. Тук законът, не само че не е модерен, а мирише на ретро, да не кажа по-силна дума.
Като специалист, който идвате от частния сектор и който определено има принос за развитието на частната инициатива в българското образование, Вие знаете, че частните субекти са по-гъвкави при предоставянето на образователни услуги, нерядко ангажират специалисти предвид именно на тясната им специализация не за цяла година, не дори за един семестър, а за целите дори на един образователен модул, което може да се помести в месец-два. Кажете ми, кой добър специалист ще се подложи на ужасната процедура на придобиване на статут на постоянно пребиваващ като условие да приеме покана да преподава за кратък период в едно частно училище? Никой! Просто ще се откаже и резултатът ще бъде в ущърб на ученика. Той собствено ще бъде лишен от шанса да бъде обучаван от добри учители.
Искам да обърна вниманието Ви на няколко проблеми, които според нас законопроектът не решава, поради което ние няма да го подкрепим.
Първият от тези проблеми е свързан с много важен политически приоритет, надявам се не само за Парламентарната група на Движението за права и свободи. 
Господин министър, чл. 36 от българската Конституция урежда правото на българските граждани, за които българският език не е майчин, наред със задължението им да изучават и ползват официалния език, да изучават и ползват и своя майчини език. 
Вече 21 години тази конституционна разпоредба на практика не се реализира. Известен Ви е и спадът в броя на децата, които изучават майчиния си език, и той е прогресивен. Причината далеч не е в липсата на мотивация, а в ниското качество на образователната услуга, предоставяна от държавата. Качеството на тази услуга наистина е толкова ниско, че образователната политика е по-скоро имитация на политика по отношение на майчиния език, отколкото реална грижа. 
Един абсолютно неоспорим факт – обучението по майчин език се осъществява с учебници, издадени преди повече от 20 години. Те са не само морално остарели, но и физически негодни. Надявам се, този път няма да прибегнете до любимия си трик – да прехвърлите отговорността на изпълнителната власт върху законодателната, като ще се въздържите от напомнянето, че собствено аз съм бил четири години председател на Образователната комисия, защото нито аз, нито колегата ми Стоичков имаме отговорности по възлагането било на учебно съдържание, било на нови учебници. 
За Парламентарната група на ДПС няма съмнение, че без ефективно усвоен майчин език няма нормално развитие на личността. Той не може да бъде пълноценен граждани, ако не е усвоил майчиния си език. Поставяме този въпрос наред със задължението му да усвои и ползва официалния език, защото разглеждаме категориите идентичност и интеграция в тяхната неразривна връзка. Не можем да говорим за интеграция без съхранена идентичност. Интеграция без съхранена идентичност е пар екселанс асимилация – това е в логиката на възродителния процес. 
Ще съм доволен, ако Вие, подобно на Ваш предшественик, не ме попитате кога съм искрен. От тази трибуна ми бе зададен въпросът: „Кога сте искрен, господин Местан? Когато се застъпвате за българския език или когато настоявате да се промени статутът на майчиния език в българските училища?” Няма противоречие между тези два ангажимента. За нас те са в абсолютна хармония, но тази хармония я няма в законопроекта. Господин министър, имам предвид, включително, начина по който (без да знам по какви критерии) майчиният език се поставя в един ред с хореографията. Това основателно ще обиди стотици хиляди български граждани.
Чл. 74 от законопроекта гласи, нека да Ви го прочета точно, уважаеми колеги, за да видите за какво става въпрос. Член 74 гласи: „В процеса на училищното образование може да  се изучават и учебните предмети  „майчин език”  и  „хореография”.” Къде майчин 
език, къде хореография?! Защо? Това подценяване на майчиния език ли е? Какво е? Как така разноредови по своята същност предмети са поставени в един ред? Проблемът не свършва дотук. По-нататък има уточнението, че „разпределението на часовете между учебните предмети се решава с учебен план, който ще се утвърди от министъра на образованието.” 
Господин министър, в специалния Закон за степента на образование са фиксирани точен брой часове за изучаване на майчин език. Ако броят на часовете ще зависи от субективната воля на един министър, не очаквам подобно отношение, разбира се, от Вас, но представете си Ваш следовник, който няма да е така демократично настроен като Вас, прецени, че един час е напълно достатъчен за изучаване на майчиния език? Това ще бъде напълно законосъобразно решение, което обаче ще бъде дискриминационно.
Затова ние между първо и второ четене ще предложим радикални промени в статута на майчиния език. Ще искаме законова гаранция майчиният език да се изучава в Раздел А на учебния план минимум четири часа седмично именно защото смятаме, че е крайно време този въпрос да се реши в съответствие със стандартите, припознати от редица европейски страни. В този смисъл за нас е категорично неприемлива формулировката „може да изучават майчиния си език”, а правилната редакция, за която ще настояваме е „изучават майчиния си език” в часовете по общозадължителна подготовка.
Между първо и второ четене ще поставим въпроса и за преодоляването на дисбаланса между отговорностите на финансиращия орган в лицето на общините и отсъствието на каквито и да е техни правомощия по отношение на управлението на образованието. Минимум ще настояваме назначаването на директорите на общинските училища да се съгласува с финансиращия орган – кметът на общината. Крайно време е децентрализацията да засегне и статута на местните власти. 
Съвършено различен е въпросът за новата структура. Вече съм имал немалко разговори с Вас, ще направим предложения между първо и второ четене, които да преодолеят риска новата структура да не доведе до ликвидация на училищата, базирани в селата, защото както вече и в репликата си към господин Методиев подчертах, няма обяснение от преминаването изцяло на образование на колела. Това ще има за ефект, повтарям, нарушаване на конституционни права на българските граждани. 
С това завършвам, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, надявам се мнозинството преди всичко да бъде отворено за конструктивните предложения, които ще направим между първо и второ четене, което може да осигури и по-широкото съгласие, и приемствеността на този законопроект. В противен случай отговорността за негативните последствия от приложението му ще бъде Ваша. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин министър, заповядайте за изказване.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Местан, в проектозакона има и други текстове, посветени на темата „Майчин език”, но Вие не ги засегнахте. Така извадено от контекста се получава наистина една доста негативна картина.
Досегашното ниво на преподаване на майчиния език вероятно някъде е лошо и Вие знаете причините – част от преподавателите преподават своя майчин език, след това са придобили квалификация във висше училище, за други дори не е майчин. Абсолютно съм съгласен с Вас, че интеграцията в Европейския съюз изисква доброто владеене и на двата езика – и на българския книжовен език, и на майчиния. Не съм убеден във Вашия прочит, че проектозаконът поставя някакви ограничения. Тъкмо обратното, нямаме ограничения. Поне аз, докато съм министър, винаги ще съдействам за реализирането на това, което Вие казвате – по-високо качество на майчиния език. Все още няма учебници, които да са направени по време на този мандат.
Нещо, с което абсолютно не съм съгласен, е когато постоянно се цитират данните от PISA. Тези изследвания се правят три пъти от 2000 до 2009 г. и те наистина са с негативен резултат. Няма да питам защо не е правено, но мога ...
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Аз не казвам, че Вие сте виновен, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Понеже се цитира и този проект за критики, защото още няма критики. Това е един проект за текст на бъдещи критики от Брюксел. Те са стъпили на 2008-2009 г. Мога да кажа обаче от 2009 г. досега какво се прави за преодоляване на тази кризисна ситуация. Включително тази година за първи път в държавните зрелостни изпити, примерно в матурата по български език тестът съдържаше въпроси от този характер и ние ще видим дали резултатите са наистина такива, каквито казвате. Аз не съм убеден, че ще бъдат по-високи. Не съм убеден. Направено е твърде много и тепърва ще се прави и ще се задълбочава за повишаване на функционалната грамотност на нашите деца. Това исках да кажа като пояснение.
Има други текстове за майчин език, които абсолютно защитават това право и мисля, че никой няма право да бъде лишен от правото да изучава майчин език. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – господин Огнян Стоичков.
Господин Стоичков, заповядайте.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър на образованието, уважаеми дами и господа! Представеният законопроект действително е една широко отворена книга, стига всеки правилно да я прочете – над 350 разпоредби. Положен е огромен труд. Аз уважавам труда на всеки, прекланям се пред екипа, който е работил действително месеци наред, но освен усилия в Народното събрание се оценява и резултат. Към резултата имам редица забележки, които са преодолими. Те не са непреодолими, които да налагат съвсем друг прочит на настоящия закон. Понеже на първо гласуване се обсъждат философията и духът, аз ще се спра само на тях.
Настоящият законопроект като философия ни предлага децентрализация на организацията и управлението – принцип, с който съм съгласен. Но когато децентрализираш власт, трябва да децентрализираш и отговорност. Тук това липсва. 
Искаше ми се в закона да видя по-ясна процедура за избор на директори. Това ще са хората, които ще бъдат мениджърите в училищата като образователна, стопанска и друга единица. В закона е записано само, че директорът трябва да има учителски стаж и че се избира с конкурс. Оттам нататък, по всяка вероятност, в държавното образователно изискване, сега стандарт, може би там ще се регламентират изискванията към директора, но това, поне за мен, е важен елемент от обществените отношения, което си заслужава законова регламентация.
На следващо място – структурата и видове училища. По отношение на средищните и на защитените училища бяха казани няколко думи. Аз не можах да видя критериите за едно училище – на какви критерии трябва да отговаря, за да бъде средищно. Само е загатнато „във връзка с неговата отдалеченост ще бъде включено в списъка на защитените училища”. Списък – с акт на Министерския съвет.
Ако Министерският съвет определя всичко, по-добре направо 17 държавни образователни стандарта и да няма Закон за училищното образование. 
Не така е процедирано при защитените училища. В чл. 52, ал. 4 има критерии за защитените училища и този подход трябваше да бъде приет и за средищните училища.
Също така не достигат мотивите по отношение на математическите гимназии и приемът от пети клас. Необходими са допълнителни мотиви кое в сегашната система създаваше затруднения.
Що се касае до училищата, които ще се преобразуват и закрият. Оздравителните училища – записано е в Преходните разпоредби, продължават да съществуват като средни училища. Тук и в доклада на Правната комисия беше отбелязано какво означава терминът „продължават да съществуват”. Те се сливат, преобразуват или претърпяват някаква друга правна фигура и процес, като се има предвид, че тези оздравителни училища са един важен сегмент от образователната система, за определена категория деца и ученици?
Болничните категорично се закриват. Тук вече текстът е ясен, дано и намеренията да не претърпят негативен обрат.
Категорично съм против експеримента, наречен „помощно училище”, който ще продължи в следващите пет години.
Защо казвам „експеримент”? Не защото съм против интеграция на децата със специални образователни потребности. „За” това съм. Но тази интеграция иска финансова обезпеченост. В този закон въобще не се говори за финанси. Напротив, Министерството на финансите има сериозна забележка към финансовата част на закона, но по този въпрос ще се спра малко по-надолу. 
Вярно е, че 15 септември чука на вратата, но 15 септември тази учебна година всъщност ще се закрият тези училища. Реално законът с новите учебни планове и програми ще влезе през следващата 2013-2014 учебна година. Така че не трябва да прибързваме, няма нещо, което да се случи до 15 септември. Петнадесети септември идва по едно и също време всяка година. Не знам кой с какво се е учудил, че толкова малко месеци останаха.
Една бележка, въпреки че това не е типично за нашата образователна система – духовните училища. Записано е, че министърът на образованието утвърждава директора или смяната на директора на духовното училище. Аз питам: ако не го утвърди какво става с директора? И, ако не го утвърди, това подлежи ли на обжалване? Едновременно с това обаче Министерството на образованието, младежта и науката няма санкция по отношение на специализираната подготовка в учебните програми на съответното вероизповедание. Казано е, че „съгласно реда и условията на съответното вероизповедание”. Не може да се втренчваш в личността на директора, а да не наблюдаваш учебните програми в духовните училища, макар и в специализираната подготовка.
За ВУИ-тата и СПИ-тата – тези интернати, които са със санкциониращи функции. Не е ясно дали те синхронизират с приетата концепция на Министерството на правосъдието от миналата година – месец юли 2011 г., съгласно която концепция за правосъдието сред деца Законът за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни следва да бъде отменен. Отмяната на този закон предполага ВУИ-тата и СПИ-тата да нямат регламент в предложения изцяло нов Закон за училищното образование.
Няколко думи за предучилищното образование. Колеги, всички в тази зала знаете и най-вече – в Комисията по образованието, че работихме по темата „Петгодишни в предучилищното образование”, като дебатите бяха дълги дали, да се приеме само при невъзможност детските градини да осигурят материална база за петгодишните, само тогава да се отиде в училищната мрежа, като, според мен, това беше логичното издържано законово решение. Към момента се предлага по желание на родителите да се избере четиригодишният хлапак дали да отиде в детската градина, която е с адаптирана физическа среда към неговата възрастова потребност, или да отиде при батковците в училищната сграда, където са 12, 14, 15-годишни и по-нагоре. Според мен, това ще създаде проблем и няма да е от полза за нашите деца.
	
Също така не бих отминал и механичното сливане на цели на предучилищното и училищното възпитание. В описаните девет цели на предучилищното образование, седем от тях са неприложими към нашите деца. Ще цитирам само някои от тях: придобиване на компетентност за професионална реализация; усвояване принципите на правовата държава, европейската интеграция и така нататък.
Дами и господа, говорим за четиригодишни хлапаци, които са по-малки от облегалката на този стол. Те са малки деца. Каква европейска интеграция, каква правова държава, какви професионални реализация от четиригодишни?!
На следващо място. Категорично съм против, както казах, с децата със специални образователни потребности да се правят експерименти дали без пари могат да се интегрират в образователната среда. Нали казваме, че едно общество е толкова демократично, колкото е по-човешко отношението му към най-слабите, най-социално уязвимите групи от населението. В образователната среда най-уязвими са именно те – децата със специални образователни потребности. 
Какво казваме за тях? Само учениците със сензорни увреждания – без слух и зрение, са в специални училища. Другите – с множествени, с ментални увреждания и така нататък, се интегрират. Как се интегрират? Постъпват в паралелки в общите училища. При необходимост се отделят в отделна група. Така е записано. В отделна група по определен предмет ли? Това би било логично, примерно по физическо възпитание. Или пък в отделна група на всички деца със СОП? Тогава каква интеграция им правим? Само ги каним в една сграда да бъдат и под един покрив с другите деца?!
Също така казваме: децата със СОП не могат да бъдат повече от три в една паралелка. Веднага в следващото изречение казваме: по изключение могат да бъдат и повече. Колко повече? След като лимитираме долна граница, аз не съм привърженик да лимитираме непременно и горна, защото проявите на СОП са различни, но няма ли да стигнем до парадокса 50+1 да са със СОП.
Наистина прекалено е на този етап да се коментира, че децата със СОП по изключение след доклади на съответните центрове за подпомагане, доклад на началника на РУО, децата по изключение могат да бъдат обособени в самостоятелна паралелка. Цяла паралелка правим с деца със СОП!? Питам: към кого ги интегрираме, как ги интегрираме, след като в учебния процес те ще са в различни паралелки? Ще ги интегрираме в междучасията, когато едните ще се надсмиват на другите?!
Говорим за екипи за подкрепа на личностното развитие. Аз съм „за” това. Това е модерно, това е европейско, това е човешко. Но имаме три вида екипи – към училището, към Регионалния инспекторат, към Центъра за подпомагане, към общината. Всичко това, уважаеми дами и господа, обаче струва пари. Без пари, без специалисти едно добро намерение ще бъде просто съсипано от лошото му изпълнение. Колко ще иска един логопед или добър медик педиатър, един социолог, един психолог? Освен сърце, разбира се, сърце е необходимо за тази работа, но трябва и финансова обосновка.
Обучителните организации знам, че съществуват и до момента. В момента ги обличаме в законова форма, като, разбира се, това е положителен момент, държа да го отбележа, Министерството на образованието следи за техните програми, одобрява ги, надзирава ги и така нататък. 
Питам се обаче: какво по принцип налага съществуването в България на тези обучителни организации, които дават квалификационни кредити? Петдесет и три са висшите училища, като много от тях са с факултети педагогика – начална, училищна, обща. Кое налага тези кредити да се дават от обучителните организации? Ако качеството на висшето образование е ниско и създаваме параструктури на висшите училища, това е съвсем друга цел. 
Национален инспекторат по образование – той също струва пари. По данни от МОМН – между 2 млн. 700 хиляди до 3 милиона, за хонорари за външни инспектори. Тридесет и пет ще бъдат вътрешните инспектори, останалите 300 човека ще бъдат външни инспектори. Това ще ни струва 3 милиона.
 Съществуващите до момента инспекторати извършват и двете функции – и методическата, и инспектиращата. Сега разделяме функциите.
Обществените съвети. Добра идея, която е прекъсната до половина. Имам чувството, че на този, който е развил главата за обществените съвети, токът му е спрял и компютърът му е угаснал по средата на разпоредбите. Защо? Защото добре е развито първоначално гражданското участие в управлението на училищното ръководство, обществените съвети одобряват стратегия, отчети, атестират и участват по атестиране на директори, на учители, но нищо не е казано при тяхно отрицателно становище. Ако не одобрят стратегията? Ако не атестират директора? Той тръгва ли си?
Учебниците – важна тема. Махане на лимита до три учебника по всеки предмет, което аз подкрепям, и запазване на старата процедура – което аз не подкрепям, ще създаде потенциална опасност. Защо? Защото и в двата етапа на оценяване: в съответствие с държавните образователни стандарти от оценители, назначени от МОМН; вторият етап – оценяване на пригодност за преподаване от учителските колективи, има условия за субективизъм. 
Не е ясно на какви критерии ще отговарят оценителите. Това ще бъде записано в държавните образователни стандарти. Те ще бъдат назначавани от министъра на образованието, който и да е бил той. Те ще гарантират пазара на издателите на книги и на учебници, пазарът който в момента е свит и е част от общата криза.
Законът като юридическа структура, и с това завършвам, има амбицията да се кодифицира материята. Едновременно с това се препраща към три правилника на централната власт – за регионалните управления по образование, за Националния инспекторат по образование и за обществените съвети. Има два правилника на местната власт – за центровете за личностно развитие и за детските градини, които ще останат по наредбите на съответния кмет.
Предстои ни в 6-месечен срок да се въведат 17 държавни стандарти. Следователно днес до десет и половина да приемем този закон, той физически няма как да влезе в сила от 15 септември, най-малкото защото тези 17 образователни държавни стандарти тепърва предстоят да бъдат приети.
За справка: от 1991 г. не са приети 11 държавни образователни изисквания. Те не са приети за 20 години. 
Също така Законът за професионалното образование също трябва да бъде изменен и допълнен в следващите шест месеца. Броено от днес, пак е през октомври месец тази година.
Завършвам с това: моля да не прибързваме, моля да не пришпорваме законодателната процедура. Предстои изключително важен акт да бъде разгледан и обсъден. Ще се радвам ако бъдат чути гласове от всички страни на парламента и постигнем добър закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Андонов, заповядайте за първа реплика.
ЙОРДАН АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Стоичков засегна много теми в своето изказване. Искам да репликирам по отношение на децата със специални образователни потребности. 
Грижата за децата със специални образователни потребности изобщо не е подценена, тъй като няма как да бъдат скрити тези деца. 
Известно е, че към регионалните инспекторати по образование има комисия, която следи тези деца, и всички те се отразяват в списък Образец № 1.
Допълнителното обучение за тези деца ще бъде и ще продължи да бъде професионално осигурено. За тези деца се получава и допълнително финансиране, което пък предполага, че издръжката на ресурсните центрове няма да бъде само от общините.
Най-силен тук е мотивът, че единствената промяна, че всички ресурсни учители ще имат за работодател директорът на съответното училище – там, където и в момента те работят.
В тази насока най-много опонират директорите на ресурсните центрове, тъй като те не искат да загубят позицията, властта си и определено са нахъсани в тази посока, тъй като и Асоциацията на ресурсните учители не е съставена от самите учители, а от директорите на ресурсните центрове. Още повече срещите, които съм провел в моя избирателен Благоевградски район, ресурсните учители нямат нищо против да бъдат на основен договор в съответното училище, където и в момента работят. 
Другият съществен аргумент във връзка с това е, че ресурсният учител ще има пряка връзка с останалите преподаватели в училище, както и с педагогическия съветник, където се формира цялостен екип за подпомагане на развитието на тези деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Андонов.
Втора реплика – Ирена Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Стоичков, правя Ви реплика по отношение на множеството забележки, които направихте почти по всяка една от главите на законопроекта, които на моменти взаимно се изключваха. Вие сам казвате, че парите и ресурсът на преподавателите са от съществено значение. От друга страна, казвате: защо се удължава времето до изчакване преди премахването на определени институции, каквито са помощните училища?
Естествено сам разбирате, че това не може да стане автоматично. Това е причината, поради която и най-революционният закон за тази система, какъвто е този, не може да го надскочи, защото не може да надскочи и ресурсите на самата система. Имаме нужда от добре образовани преподаватели, които да могат да работят с деца със специални образователни потребности, или с деца с други изисквания. Имаме нужда и от съответните пари, които се остойностяват през нуждите, които се заявяват. Няма логика да направим нещо толкова хубаво и толкова бързо, и то след това да бъде опорочено. Желанието на всички е да няма помощни училища, но сами си даваме сметка какви са възможностите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Снежана Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Стоичков, едно ще призная, че Вие сте чели изключително задълбочено закона. Според мен разнищването му детайлно е добър знак, първо, защото Вие сте юрист и, второ, може би защото имате деца и сега се учите и напредвате в проблема за образование.
Ще отговоря на някои неща, защото е много трудно и много сложно да отговоря на толкова много въпроси, които Вие поставихте. Мястото на отговорите може да бъде между първо и второ четене, може да бъде в комисията или навсякъде, но не бих подминала въпроса за финансирането, тъй като той е важен.
Първо, ще кажа, че финансирането като цяло – мястото му не е в този закон, а в Закона за бюджета. В този закон са разписани четири стълба на финансиране на българското образование и ако трябва ще ги изброя – това са стълба за издръжка, за равен достъп и личностно развитие, за развитие на материалната база, за реализиране на национални програми. Това са четирите стълба. 
Сега по отношение на директорите. Силно Ви вълнува този въпрос, защото той е много важен. Аз като бивш директор, и настоящ, разбира се, на едно голямо софийско училище, ще кажа, че управленският модел, мениджърският капацитет, начинът на административна регулация, управление на едно училище е изкуство – то е освен педагогика, и много мениджърски способности, както казах. Те са разписани много ясно и конкретно в текстовете на закона – той се избира чрез конкурс, а критериите за избор не могат да бъдат регламентирани в закона, те са в самия конкурс по Кодекса на труда.
Зная, че Вие може би искате тази мандатност да се случи, но мандатността е сложно нещо, защото тя е избор. Тук идва един голям въпрос: кой ще избира този директор? Ще отговоря по този начин и на господин Местан, че ние имаме участие на общините за първи път. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Не говоря за обществените съвети, където те имат представител, а говоря за конкурсите, където има участие на общините. 
Мога да дам още много отговори, но за съжаление времето е кратко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? 
Господин Стоичков, заповядайте.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Андонов, бележките, които споделих по закона – голяма част от тях казах, че са преодолими, те не са принципни. Въпросът е за финансово обезпечение. Госпожа Дукова каза, че не може в настоящия закон да се запише за финансовото обезпечение, а в Закона за държавния бюджет. Не, не съм съгласен! В бюджета за физическо възпитание и спорт приехме Националната стратегия за развитие до 2020 г. и увеличихме бюджета пет пъти. Който и да е министър на спорта, той има бюджет за политики, приет от това Народно събрание. 
Бих бил по-спокоен, ако имаме Национална стратегия и за образованието. Министърът на образованието проф. Игнатов, и следващият, да бъде спокоен, защото аз съм за бюджет на функция „Образование” поне 5% от брутния вътрешен продукт. Това ще даде възможност за осъществяване на всички политики – и на политиката на децата със специални образователни потребности, и на ресурсните центрове, другото е на парче. 
Законът за държавния бюджет се приема година за година с неяснота. Смея да споделя становището на Министерството на финансите, което казва: „Препоръчваме не 2017-2018 г. да е крайният срок за целодневно обучение на седмокласниците, а това да е начален срок, инструктивен срок, защото пари към момента няма”. Пари за в бъдеще, дай боже да има, но не ми се иска да стигаме в хипотезата, в която беше коментирана тройната коалиция, вдигнала заплатите на пенсионерите, а друго правителство ще ги плаща. Сега да не стане така, че това правителство да вдигне целодневните обучения, четиригодишните, ресурсните центрове от 2016 г. и отново следващото друго правителство да има ангажимент да ги изпълни.
Към колегата Соколова – с две думи, само ще кажа. Благодаря за бележката, но следва да имате предвид и Преходните разпоредби в закона, в които е казано, че помощните училища могат да се преобразуват, тоест да станат Центрове за ресурсно подпомагане. Аз питам: с какво ще се усъвършенства структурата, кое ще е новото, освен че минават към общините? Това, че минават към общините не е лошо, заслужава подкрепа, но ако ще сменяме само табелата на сградата от помощно училище да я правим център, това е несъстоятелно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Преди повече от два часа, по искане на колега от мнозинството, удължихме работното време на днешното заседание до приключване на дебатите и гласуването, предвид важността на този законопроект. 
Доколкото мога да обхвана с поглед и да преценя, в залата присъства не повече от 60 души. Знаем колко е важен дебатът за мнозинството, но това присъствие не е нормално. Според мен е по-добре да се отложи този дебат и заседанието по този въпрос.
Затова правя процедурното предложение за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Във връзка с гласуването – господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо председател, съгласно  чл. 42, ал. 3 предлагам поименна проверка на присъстващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Поименна проверка се прави само с оглед на предстоящо гласуване, Вие искате да кажете – и с оглед на процедурното предложение.
Моля за списъка за поименна проверка.
Александър Владимиров Радославов			- отсъства
Александър Руменов Ненков				- отсъства
Александър Стойчев Стойков				- тук
Алиосман Ибраим Имамов					- тук
Анастас Василев Анастасов					- тук
Анатолий Великов Йорданов				- тук
Ангел Георгиев Даскалов					- тук
Ангел Петров Найденов					- отсъства
Андрей Лазаров Пантев					- отсъства
Анна Георгиева Янева					- отсъства
Антон Константинов Кутев					- отсъства
Антоний Венциславов Кръстев				- тук
Ариф Сами Агуш						- отсъства
Асен Димитров Гагаузов					- отсъства
Асен Йорданов Агов						- отсъства
Аспарух Бочев Стаменов					- отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов				- отсъства
Ахмед Демир Доган						- отсъства
Белгин Фикри Шукри					- отсъства
Бисерка Борова Петрова					- тук
Бойко Стефанов Великов					- отсъства
Борис Крумов Грозданов					- тук
Борислав Тодоров Стоянов					- отсъства
Валентин Николов Иванов					- отсъства
Валентин Тончев Микев					- тук
Валентина Василева Богданова				- тук
Валери Маринов Ангелов					- тук
Ваньо Евгениев Шарков					- отсъства
Ваня Донева Георгиева					- отсъства
Величка Николова Шопова					- тук
Венцислав Асенов Лаков					- отсъства
Венцислав Василев Върбанов				- отсъства
Веселин Велков Давидов					- тук
Веселин Методиев Петров					- отсъства
Владимир Цветанов Тошев					- отсъства
Владислав Евгениев Димитров				- отсъства
Волен Николов Сидеров					- отсъства
Вяра Димитрова Петрова					- тук
Галина Димитрова Банковска				- тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева			- тук
Геновева Иванова Алексиева				- тук
Георги Георгиев Пирински					- отсъства
Георги Георгиев Плачков					- тук
Георги Данаилов Петърнейчев				- отсъства
Георги Иванов Андонов					- отсъства
Георги Тодоров Божинов					- тук
Георги Цвятков Терзийски					- отсъства
Георги Чавдаров Анастасов					- отсъства
Гинче Тодорова Караминова				- тук
Гюнай Хасан Сефер						- отсъства
Гюнер Фариз Сербест					- отсъства
Даниел Георгиев Георгиев					- тук
Даниела Анастасова Дариткова–Проданова 		- отсъства
Даниела Димитрова Миткова				- тук
Даниела Маринова Петрова					- тук
Дарин Величков Матов					- отсъства
Делян Славчев Пеевски					- отсъства
Деница Стоилова Гаджева					- тук
Десислав Славов Чуколов					- отсъства
Десислава Жекова Танева					- отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров					- отсъства
Джема Маринова Грозданова				- отсъства
Диан Тодоров Червенкондев				- тук
Диана Иванова Йорданова					- тук
Димитър Анастасов Карбов					- отсъства
Димитър Ангелов Горов					- отсъства
Димитър Асенов Колев					- отсъства
Димитър Бойчев Петров					- отсъства
Димитър Борисов Главчев					- отсъства
Димитър Иванов Аврамов					- тук
Димитър Йорданов Атанасов				- тук
Димитър Йорданов Чукарски				- тук
Димитър Николов Лазаров					- тук
Димитър Стоянов Дъбов					- отсъства
Димо Георгиев Гяуров					- отсъства
Димчо Димитров Михалевски				- тук
Добрин Ненов Данев					- тук
Доброслав Дилянов Димитров				- тук
Драгомир Велков Стойнев					- тук
Дурхан Мехмед Мустафа					- тук
Евгени Димитров Стоев					- тук
Евгений Желев Желев					- отсъства
Екатерина Иванова Михайлова				- тук
Елин Елинов Андреев					- отсъства
Емануела Здравкова Спасова				- тук
Емел Етем Тошкова						- отсъства
Емил Генов Василев						- отсъства
Емил Делчев Димитров					- отсъства
Емил Димитров Гущеров					- тук
Емил Димитров Караниколов				- отсъства
Емил Йорданов Радев					- тук
Емил Кирилов Иванов					- отсъства
Емилия Радкова Масларова					- отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов					- тук
Захари Димитров Георгиев					- тук
Златко Димитров Тодоров					- тук
Зоя Янева Георгиева						- тук
Ивайло Георгиев Тошев					- тук
Иван Дечков Колев						- отсъства
Иван Димитров Иванов					- тук
Иван Йорданов Божилов					- тук
Иван Йорданов Костов					- отсъства
Иван Николаев Иванов					- тук
Иван Петров Иванов						- тук
Иван Стефанов Вълков					- тук
Ивелин Николаев Николов					- тук
Ивелин Николов Николов					- отсъства
Илия Иванов Пашев						- тук
Ирена Любенова Соколова					- тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова			- тук
Искра Фидосова Искренова					- отсъства
Йоана Милчева Кирова					- тук
Йордан Георгиев Андонов					- тук
Йордан Иванов Бакалов					- отсъства
Йордан Кирилов Цонев					- отсъства
Калина Венелинова Крумова				- отсъства
Камен Костов Костадинов					- тук
Камен Маринов Петков					- отсъства
Касим Исмаил Дал						- отсъства
Катя Ангелова Чалъкова					- отсъства
Катя Костова Колева						- отсъства
Кирил Боянов Калфин 					- тук
Кирил Владимиров Гумнеров				- тук
Кирил Николаев Добрев					- отсъства
Кирчо Димитров Димитров					- отсъства
Корман Якубов Исмаилов					- отсъства
Корнелия Петрова Нинова					- тук
Костадин Василев Язов					- тук
Красимир Георгиев Ципов					- тук
Красимир Любомиров Велчев				- отсъства
Красимир Петров Петров					- отсъства
Красимира Щерева Симеонова				- тук
Кристияна Методиева Петрова				- тук
Лили Боянова Иванова					- тук
Лилия Кирилова Христова					- тук
Лъчезар Благовестов Тошев					- тук
Лъчезар Богомилов Иванов					- отсъства
Любен Андонов Корнезов					- отсъства
Любен Петров Татарски					- тук
Любомила Станиславова Станиславова 			- тук
Любомир Владимиров Владимиров			- тук
Любомир Тодоров Иванов					- отсъства
Лютви Ахмед Местан					- тук
Марио Иванов Тагарински					- отсъства
Мартин Димитров Димитров				- отсъства
Мая Божидарова Манолова					- отсъства
Менда Кирилова Стоянова					- отсъства
Милена Иванова Христова					- тук
Мирослав Николов Петков					- тук
Митко Живков Захов					- отсъства
Митхат Мехмед Табаков					- отсъства
Митхат Сабри Метин					- тук
Михаил Райков Миков					- тук
Михаил Рашков Михайлов					- отсъства
Моника Ханс Панайотова					- отсъства
Муса Джемал Палев						- тук
Неджми Ниязи Али						- отсъства
Недялко Живков Славов					- тук
Нели Иванова Калнева-Митева				- тук
Нигяр Сахлим Джафер					- тук
Николай Димитров Костадинов				- тук
Николай Петков Петков					- тук
Николай Хинков Рашев					- тук
Николай Янков Пехливанов				- отсъства
Огнян Андонов Пейчев					- тук
Огнян Димитров Тетимов					- тук
Огнян Стоичков Янакиев					- тук
Павел Димитров Шопов					- тук
Павел Илиев Димитров					- тук
Пенко Атанасов Атанасов					- тук
Петко Валентинов Петков					- тук
Петър Атанасов Курумбашев				- отсъства
Петър Василев Мутафчиев					- отсъства
Петър Владимиров Димитров				- тук
Петър Иванов Даскалов					- тук
Петър Иванов Хлебаров					- отсъства
Петър Методиев Петров					- тук
Петя Николова Раева					- отсъства
Пламен Василев Орешарски 				- отсъства
Пламен Дулчев Нунев					- отсъства
Пламен Тачев Петров					- тук
Пламен Тенев Русев						- тук
Ралица Тодорова Ангелова					- тук
Рамадан Байрам Аталай					- тук
Ремзи Дурмуш Осман					- отсъства
Румен Иванов Иванов					- тук
Румен Иванов Такоров					- тук
Румен Йорданов Петков					- отсъства
Румен Кирев Данев						- тук
Румен Стефанов Стоилов					- тук
Румен Стоянов Овчаров					- отсъства
Светлана Ангелова Найденова				- тук
Светлин Димитров Танчев					- отсъства
Светомир Константинов Михайлов			- тук
Светослав Неделчев Неделчев				- отсъства
Светослав Тончев Тончев					- тук
Сергей Дмитриевич Станишев				- отсъства
Силвия Анастасова Хубенова				- тук
Снежана Георгиева Дукова					- тук
Спас Янев Панчев						- тук
Станислав Стоянов Иванов					- тук
Станка Лалева Шайлекова					- тук
Стефан Господинов Господинов				- тук
Стефан Иванов Дедев					- тук
Стефан Ламбов Данаилов					- отсъства
Стефани Михнева Михайлова				- тук
Стоян Иванов Иванов					- отсъства
Стоян Янков Гюзелев					- тук
Таня Димитрова Въжарова					- тук
Теодора Радкова Георгиева					- тук
Тодор Атанасов Димитров					- тук
Тодор Димитров Великов					- отсъства
Тунджай Османов Наимов					- отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев				- отсъства
Фани Иванова Христова					- отсъства
Хамид Бари Хамид						- тук
Хасан Ахмед Адемов					- тук
Хасан Илияз Хаджихасан					- отсъства
Христина Иванова Янчева					- тук
Христо Георгиев Чаушев					- тук
Христо Дамянов Бисеров					- отсъства
Христо Димитров Христов					- отсъства
Христофор Неделчев Ачков				- тук

Присъстват още: Владимир Тошев, Михаил Михайлов и Марио Тагарински – общо 122, налице е кворум, можем да продължим. (Реплики.) Виждам, много хора сме тук, които не сме преброени – и аз не съм преброена, и господин Янаки Стоилов – също.
Заседанието продължава.
Постъпи предложение за отлагане на разискванията.
Гласуваме процедурното предложение.
Гласували 110 народни представители: за 22, против 78, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Думата има господин Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Явно интересът за този закон не е на равнището на неговата значимост. Това много добре личи от времето, през което го обсъждаме. Понеже времето ми за изказване е много малко, ще бъда съвсем кратък и ще продължа в посока на посочване на допълнителни слабости в този законопроект не защото подценяваме големия обем работа, която е свършена от министерството по отношение на законопроекта, а защото нашата цел е в края на краищата да се получи един продукт, който да постига пълнота в своите цели и да изпълни своето предназначение в образователната система. 
Освен това, което посочи господин Местан, като съществени слабости и проблеми в законопроекта, аз мога да подчертая още няколко важни неща. (Шум в залата.) 
Уважаема госпожо председател, това махленско сборище ли е или Народно събрание? 
На първо място, в законопроекта са направени значителни по обем в големи мащаби структурни промени. Това само по себе си не е лошо. Лошо е това, за което говореха и някои други колеги, че тези мащабни структурни промени не са обезпечени ресурсно, финансово, кадрово и материално. Не са прави тези колеги, които смятат, че в този законопроект няма място за тези теми. Вярно е, че финансовото обезпечаване на всички сфери и дейности в страната се записват и се регламентират в един основен документ, който е бюджетът на държавата, но тук трябва да има текстовете, които да създават гаранции, че в този документ през следващата година или през следващите години, ще има ясни записи, които да осигурят необходимите финанси за тези значителни промени. 
Освен това тези значителни промени поставят под съмнение възможността да се направи ясна равносметка за това колко нови паралелки ще има, ще има ли закриване на паралелки? Какви ще бъдат последствията от това закриване? Колко нови учители ще са необходими или ще бъдат уволнявани учители? Колко нови класни стаи ще бъдат необходими? Какъв транспорт допълнително ще бъде необходим в резултат на промените, които неизбежно ще бъдат наложени? Какво ще бъде целодневното обучение след тези промени? Колко допълнителни финансови разходи са необходими за новите структури, които се предвиждат по този законопроект? По тези въпроси няма достатъчно яснота в законопроекта, което е едно сериозно тревожно явление и което трябва да бъде изяснено през следващите дни на второто четене по този законопроект.
Вторият основен проблем в законопроекта е кадровата политика в образователната система. Тази кадрова политика не се променя с този нов законопроект, тя си остава тоталитарна, непроменена,  една йерархично изградена система, вертикална структура, която осигурява възможност на управляващата партия да прави каквито си иска и по което време си иска промени в ръководствата на отделните звена в образователната система. Това създава условия за политизиране на тази система – един принцип, който е записан в няколко текста на законопроекта, че образователната система не бива да се политизира, но кадровата политика сама по себе си създава неизбежни условия за политизация, за превръщане на училищата в място, където да се провеждат политически действия, политическа агитация и да се поставят политически цели. В това отношение са елиминирани както родителите, така и така нареченият обществен съвет, който е кух орган, формален орган. Не е достатъчно да включим ние в комисията един представител на общината, за да заяви, че виждате ли, стана ли сме по-демократични при избора на директор на училището. 
При избора на директор на училище не е достатъчно ние да имаме неговата диплома, истинска или неистинска, завършил някакво си педагогическо образование. Това не прави още директор на училището. Директорът на училището трябва да е доверен човек на родителите, трябва да бъде човек, който да има добри връзки и отношения с общините, които понасят основната финансова тежест на тези промени. 
На трето място, автономията на училищата, която е дефинирана в този законопроект, е неясна и ограничена. Не можем да кажем, че едно учебно заведение има автономия, когато даже той няма право да определи името си. Името се определя по съвсем други процедури. (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
И на следващо, последно място, образователните стандарти са извън закона, а тези образователни стандарти имат пряко отношение към качеството на цялата образователна система. Това е един съществен недостатък на този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Имамов.
Реплики? Няма.
За изказване – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Най-доброто качество на този закон е, че той следва традицията на българското образование като устройство на това образование, създадено след 1925 г., което даже и тоталитарният комунизъм не искаше да разруши, не посмя да разруши. Едва след промените, които настъпиха тук, започна разрушаването на това образование и този, който се изказа пръв и напусна парламентарната зала, е един от виновниците за това разрушаване. Зад маската на някакви реформи те просто разгромиха това образование. Този закон се опитва да върне консерватизма и ние като радикално-консервативна политическа сила сме съгласни с неговите основни принципи. Обаче в този закон има няколко либерални пробива, които го лишават от големите му качества и големите приоритети и аз ще Ви спомена само три от тях.
Първият, най-категоричният, това е финансирането на частните училища от държавния бюджет, който нарушава основния принцип на капитализма, в чието име управлявате Вие тази страна. Вие прехвърляте, Вие финансирате частните училища, които са създадени по Закона за търговските дружества. Те формират печалба, Вие им слагате финансиране от държавата. Какво правите? Нарушавате чл. 84 от Учредителния договор на Европейския съюз, който вече част от европейските страни са нарушили, но това си остава за тяхна сметка. Вие лишавате от основен принцип, на който управлявате страната страната, го нарушавате и го слагате в този закон. Защо? Защото някой лобира за такива неща. Това е позорно, колеги, това е срамно, това е аморално. Това, което правите, именно с тази клауза е лишено от всякакви основания и влиза в разрез с принципите на този закон.
Другото, което ще Ви кажа, че се нарушава, е клаузата, която валидира познания, придобити извън закона. С валидирането на тези познания, придобити Бог знае по какви принципи, по какви начини, правите тези познания образованост, Вие правите огромна дупка в този закон и позволявате да се извършват всякакви спекулации с образованието. 
Най-сетне, ще Ви кажа нещо, което нарушава даже Конституцията, която предвижда социална България – България е социална държава по Конституция. Вие закривате болничните училища. От какъв зор? Да разтоварите държавния бюджет?! Те са толкова малко, че държавният бюджет почти не го чувства. 
От една страна, вземате от държавния бюджет, за да слагате в частните джобове пари, които формират печалба от тази работа. От друга страна, дайте да закрием болничните училища. Тези деца, които са в болничните училища, не са бавноразвиващи се, а са талантливи, нормални деца. Те нямат нужда от други помощи, а от постоянна лекарска грижа, каквато, като ги върнете в семействата, няма да получат и част от тях даже няма да оцелеят. 
Ние ще се въздържим да гласуваме този законопроект и ще внесем предложения за промени в този смисъл. Ако Вие приемете тези промени, имате нашата политическа подкрепа, имате даже нашите гласове – няма значение колко са. Но не правете пробив в собствената си философия. Това е грешка, колкото и да настоява някой за това. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър! Уважаеми колега проф. Станилов, искам да се обърна към Вас – много пъти сме разговаряли и с Вас, и на кръгли маси за този щекотлив, Вие го наричате проблем. За мен не е проблем, и не само за мен. Вие сте слушали хора, които се занимават с образование, с частно образование. Това, че години назад частните училища са правени по този закон, не натоварва с отговорност сегашното правителство или сегашния министър. 
Аз се обръщам към Вас като народен представител. Като хора, които са стотици хиляди, които плащат максимума на своите доходи, което е по закон, на максималната заплата, имат възможност да дадат детето си в училище по техен избор. И Вие казвате, че нарушаваме правата на други деца и на други родители. Всички тези хора, които години наред плащат на максимума, не получават абсолютно нищо. Не казвам, че държавата трябва да финансира директно училищата. Винаги може да се помисли по какъв начин – имаме четири години все още, за да започне да се прави това финансиране. Има достатъчно добри финансисти и счетоводители, които могат да дадат своя принос. Но, повярвайте ми, рано или късно трябва да се обърнем към всички деца равнопоставено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? 
Дуплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Ако спазваме принципите, всеки капиталист, който има частна инициатива да открие предприятие, примерно за производство на нещо или да открие търговско дружество за някаква търговия, плаща данъци на максимума и трябва също да получава пари от държавния бюджет, за да му се помага. Е, този принцип аз не го разбирам. Това не може да става, защото капиталистическият свят е изграден на принципа на конкуренцията. Когато си поел ангажимента да създадеш частно предприятие, ти трябва да отговаряш за него, а не да плачеш на врата на държавата – да ти помага, да ти дава пари. 
В повечето от частните училища, в почти всички се учат синовете и дъщерите на заможни, даже на богати хора. Не може да се вземат пари от държавния бюджет, в който всички плащат данъци, и да се финансират допълнително тези деца. Формирането на печалбата – тези училища, ако не формират печалба, да, и аз съм съгласен. Това е инициатива, която не формира печалба и има право на помощ от страна на държавата, защото е похвално да правиш такова нещо. Но след като формираш печалба, не може да получаваш пари от държавния бюджет.
Вие не разбирате ли какви принципи нарушавате и за какво става дума? Това е оправдание. Това, че всички плащат данъци, не е никакво оправдание. И Васил Божков плаща данъци – дайте ми пари от държавния бюджет, за да спася „Мостстрой”, който фалира! Това е смешно! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Това е един от най-важните законопроекти, който е подготвен в мандата на днешното управление и днес се обсъжда на първо четене от българското Народно събрание. 
Няма да навлизам в отделните сами по себе си важни професионални проблеми, които той поставя, за да се опитам да откроя това, което е в основата на законопроекта. Сегашната дискусия има опасност, без да подценявам повечето от изказванията и от аргументите, които се чуха в тях, да замъгли основните стълбове, върху които трябва да се гради образователната система. Всеки трябва да се определи в тази дискусия. Бих призовал самите учители, хората от образованието също да се определят. 
Какво чуваме тук, пряко или косвено, от повечето оратори? Образованието е вид услуга, тоест Вие ни предлагате подхода към основата на образованието! При това не говорим за висшето – говорим за предучилищното и училищното образование, и то се третира като вид услуга! 
Това аз отхвърлям! Това е дяснолибералното мислене, което е заложено в закона, или поне ако не във всичките разрешения, които са в него, като философия на много от неговите поддръжници.
Социалистическото разбиране за образованието е като ценност и право. Затова тук няма защо да се изненадвате, че може да има сблъсък. Аз не искам този сблъсък да бъде замъгляван от технологичните проблеми, от професионално експертните въпроси, които в някаква степен са безотносителни към тази дискусия. 
Затова нека да видим кои са най-тежките социални, организационни и образователни проблеми на тази степен на българското образование. Според мен в последните години образованието изпитва натиска на всички тези най-тежки проблеми, каквито са бедността, ранното отпадане от училище – показател, по който България застрашително излиза на предни позиции сред страните от Европейския съюз. Тоест у нас самият достъп до образованието се превръща в проблем.
Следващият задълбочаващ се проблем са регионалните неравенства. Ние тук сме народни представители от различни региони. Разсъждавайте от позицията как този закон ще се отрази върху хората, които всеки от нас представлява. Оставям отговора на Вас.
Другите проблеми са спадане на качеството на образованието, застаряване на учителската професия, излишно усложняване на учебното съдържание. Не на последно място – несъответствието между икономическите и социалните потребности, от една страна, и структурата на образователната система, от друга. 
Ако Вие приемате в общи линии, че това са най-тежките проблеми, питам сега: какъв отговор дава законопроектът на тези проблеми? Или ние водим някаква абстрактна дискусия, която е сама по себе си, която наистина няма как да не отразява част от традициите в образователната система, но която не засяга или дори влошава решаването на тези проблеми.
В отговор на тези въпроси – това, което за мен и за нашата парламентарна група е категорично неприемливо, е следното: допускане за първи път в новата ни история държавно финансиране на частни училища. Вярно, това е с отложено действие, но днес ние спорим за принципите и за философията.
Дори ако се позовем на чл. 53 от Конституцията и се погледне ал. 3 и ал. 6, няма да ги цитирам, те са във взаимна връзка – това, че държавата гарантира образованието в държавните и общинските училища като безплатно, е във връзка с нейното задължение тя да насърчава образованието, като създава и финансира училища, не просто като раздава пари на всеки, който е решил някъде да учи. И този принцип трябва много ясно да бъде отстояван.
Вместо това ние виждаме, че защитените и средищните училища не получават по-голямо финансиране. Тези средства, които засега казвате, че не са много, трябва да отидат в най-уязвимите училища, в най-проблемите, а не там, където хората, които са избрали друг паралелен начин за получаване на образование, могат сами да ги осигурят.
Ние не сме срещу частните училища, включително в предучилищната и в училищната сфера, но ние сме против това държавата да разпилява по подобен начин ограничените средства.
Защо не предложите друга норма – да задължим общините, които не са осигурили възможности за родителите, които желаят децата им да постъпят в детски градини, да плащат някакво обезщетение на тези семейства до момента, в който те бъдат настанени в детски заведения? Това е истинският социален отговор на проблемите, а не този, който тук, по пътя на лобизма, на изкривено, според мен, мислене, е  намерил място в законопроекта.
Вторият неприемлив проблем е оттеглянето на държавата от образователната политика – в смисъл, от поддържането на определени училища, в две насоки.
Ние се превръщаме в своеобразен национален резерват, а не в национална държава. Какво означава държавата да има свои училища единствено в областта на спорта и културата? Не подценявам тези области, но нима за някои от съвременните технологии, където трябва да се гради държавна политика, ние не трябва да имаме такива училища? Това може да бъде само държавна или регионална политика.
Ние нямаме обаче региони като административни структури, които да провеждат тази политика. Как очаквате една община да защитава държавните интереси? Тя нито има това виждане, нито има този капацитет. И днес, прехвърляйки държавните училища на общинско подчинение, вероятно част от тях ще бъдат закрити.
Аз не твърдя, че сегашната структура на държавните училища е точно тази, която е необходима на България. Те наистина са много като численост, но какво значи още преди да е приет законът, да е започнало неговото прилагане, с разни писма, които се разпращат от министерствата и дават указания или препоръки техните училища към коя община да преминат и какво да става с тях?
Този подход, според мен, е не само незаконосъобразен, но той показва, че има едно инерционно мислене, което въобще не се съобразява с дискусията, която трябва да се проведе по тази тема.
Аз отстоявам разбирането, че трябва да има държавна политика в създаването на училища в определени направления, които да решават държавни проблеми, а не само тази политика да бъде предоставена на общините.
Не приемам също така закриването на болничните и помощните училища, защото каквото и да си говорим, част от тези деца нямат обективните възможности да достигнат средните нива на образователната система, тоест каквото и да правим и без да подценяваме необходимостта от тяхната интеграция – социална и образователна, ние трябва да разберем, че училището изпълнява и социални функции. Това не е чисто образователна дейност.
И по отношение на професионалното образование – тук също смятам, че трябва да се запази сегашната гъвкавост, за да могат в някои професионални направления децата по-рано да постъпват в тези училища, което не изключва обаче възможността деца, които са проявили дарба, талант или желание, да могат да се включат по-нататък в този клон на образователната система.
И последното, което според мен е важен недостатък на този законопроект, е подценяването на възпитателната функция. Дори тази дума не се съдържа в законопроекта.
Аз не казвам, че училището може да замести семейството, другите форми на социализация, но, забележете, през ХІХ-ХХ век има две основни институции, които формират държавността. Едната е армията, другата е училището. У нас вече армия няма в смисъл на задължителна военна служба, която също интегрира голяма част от пълнолетното население. Остава образователната институция. И ние осакатяваме тази нейна общонационална и възпитателна функция. Ето това са големи въпроси.
Ще завършва с призива: влизането на този законопроект в сила да бъде направено от по-следващата учебна година. Самите държавни образователни изисквания трябва да бъдат въведени тогава. Трябва много внимателно да продължи дискусията по тези ключови за мен въпроси, защото законопроектът е поправим. Той в този си вид заслужава единствено да бъде отхвърлен, защото, ще кажете, Вие отправяте критика само по няколко пункта, но това са носещите колони на този законопроект така, че ако те бъдат частично подменени, укрепени, от него може да се получи законопроект, закон, който е полезен за развитието на българското образование, за запазването на неговия дълбоко народностен характер.
Още от Освобождението на България българското образование наистина е народно. Този закон не носи само като сантимент това наименование. Той трябва да запази този характер, добрите традиции и в същото време промяната да бъде направена там, където ние трябва да се съобразим с прехода към информационната епоха, със засилената комуникация, която децата получават и в която участват в съвременните условия, да съчетае познавателните и практическите задачи.
Ето това вече е работа на професионалистите, които смятам, че могат да бъдат полезни и във фазата на по-нататъшната дискусия, но ако днес – и с това завършвам – Вие си отговорите на въпроса: какви са образователните проблеми на моята община, на моята област; какви видове училища има; кои от тях трябва да бъдат подкрепени – Вие трябва да изпитате много дълбоки резерви.
Пак казвам, че този закон работи за част от хората, работи за учениците в най-големите градове и засилва регионалните и социалните неравенства. Това не трябва да го допуснем!
Ако искате обратното – излезте и го заявете. Тогава законът може да Ви свърши необходимата работа.
Поради тези причини нашата парламентарна група ще гласува „против” този законопроект.
И аз даже съм малко изненадан на позицията на „Атака”, която внесе тази необходима острота в част от проблемите, но зае някаква компромисна позиция от гледна точка на това, което обобщава работата по законопроекта. Така че ние сме готови. 
Мисля, че колегите ни, които работят в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, ще продължат със своя конструктивен подход, но този конструктивен подход може да бъде осъществен и може да бъде продължен само, ако ние постигнем сближаване на позициите по тези ключови въпроси. Без тях този закон ще бъде отстъпление от достигнатото от Република България в областта на средното образование. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, господин министър! Уважаеми колега Стоилов, винаги съм се възхищавал на Вашите изказвания. В голямата си част те са много конструктивни, но не мога категорично да се съглася с Вас за лобизъм и изкривено мислене.
Много малка част от опозицията в момента е в залата. Сега говоря лично от свое име – в годините, когато съм тук, не съм си позволявал грам лобизъм в каквото и да е. До такава степен съм сериозно социално ангажиран, че мога и да Ви се обидя в тази връзка, защото само аз подкрепям равнопоставеността на учениците.
И още веднъж Ви уверявам: няма нито изкривено мислене, нито лобизъм. Винаги, който и да се изказва във връзка с частното образование, отправя поглед само на едната страна. Никой не мисли, че може така да се направи, че държавата не да финансира самото частно училище, а да има начин родителите, които, така и така – да, пак ще кажете, че всички плащат данъци, но едни плащат данъци по определени причини, няма да казвам какви, на 300 лв., други плащат на 2000 лв.
И Вие много добре знаете, че не всички, които плащат данъци на 300 лв., вземат 300 лв.! Убеден сте в това! Така че много Ви моля, не говорете за лобизъм и за изкривено мислене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Колега Стоилов, приемам, че Вашата позиция е израз не на непосредствени лични интереси, а на разбиране. Смятам, че за предлагането на това разрешение има причини и в двете посоки – съчетаването между определени разбирания за начина на финансиране на образованието с интереса на определени образователни институции и хора, които са привърженици, застъпници, а вероятно частично имат и интереси от налагането на тази позиция, така че това са реалностите. Не бих искал във Ваше лице да персонифицирам и двете причини като основание за формиране на позиция. 
Това, което Вие наричате равнопоставеност, е подвеждащо, защото е равнопоставеност на повърхността, на видимостта. Всъщност тази формална равнопоставеност води до задълбочаване на социалните неравенства. Аз гледам крайните резултати от прилагането на формалната равнопоставеност. Вие гледате институционалните, външните изражения на процеса, така че аз призовавам не само по този въпрос ние да гледаме какви са реалните и крайните отражения от прилагането на даден закон, от неговите постановки, а не това, което на повърхността изглежда, че поставя всички в равни условия. 
Ако продължим този принцип – че всички плащат данъци, че всички трябва да получават нещо за заплащане на образователната услуга, тогава всеки български гражданин, който живее дори в чужбина, трябва да поиска от държавата да му даде неговите 500, 1000 или колкото лева се получават за издръжката на неговото дете и да каже: „О’кей! Аз ще си пратя детето да учи, където намеря за добре”.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Говорим за български училища все пак.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие Вашия принцип не го спирайте. Законът действа за български граждани, така че гражданинът е първото и последното основание на всеки един закон. Вие самите започвате да коригирате този принцип, когато виждате, че неговото пълно реализиране води до абсурдите, които Ви поставям, така че помислете.
Долових във Вашето изказване нещо оптимистично – че Вие сега като парламентарна група ще подкрепите законопроекта, но поради това, че много от колегите Ви в управляващото мнозинство в ГЕРБ са резервирани към част от тези постановки, те може би ще бъдат резервирани. Този факт, ако е наличен, за мен е оптимистичен, аз го приветствам. Бих се радвал наистина той да надделее, защото в края на краищата съдържанието на всеки закон се определя от мнозинството, колкото убедителни и последователни да са нашите позиции, препоръки или критики към него. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Сергей Игнатов иска думата.а
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Няколко неща ми направиха впечатление и искам да ги засегна. Вие завършихте, че за да сближим позициите си, трябва еди-какво си. Как да сближим позициите си, когато Вие като мантра постоянно повтаряте: „Този закон трябва да бъде отхвърлен!”. Е къде да сближим позициите си?! Ние не внасяме закон, за да бъде отхвърлен и по този начин да сближим позициите си. Този закон може да бъде отхвърлен единствено според една идеология, която слезе от историческата сцена преди повече от 22 години. 
Чисто професионално като историк смятам, че Вашата позиция е доста разклатена. Може да се говори с голям патос и така нататък, обаче реалностите са други. Вашето изказване показва, че Вие не познавате закона, по който се изказвате.
Да започнем с това, че липсвало възпитанието. Може би не е назовавано директно възпитание, обаче образованието е процес на обучение и възпитание. Когато законът беше обсъждан и в ресорната комисия, на която присъстваха повече от 200 души външни, там бяха и представителите на най-висшия слой педагогическа наука, които подчертаха точно това, така че няма смисъл да се връщаме в 30-те години на ХХ век.
След като нямаме централно регулиране на икономиката в страната, аз задавам въпроса: няма централна регулация на икономиката много отдавна, защо трябва професионалното образование да се регулира централно? То е свързано с икономическия живот. Значи, едното го няма, ама да запазим другото. Тоест едните ще живеят в линейно време, а другите – в митологично или циклично време, само и само за да кажем, че те са централно регулирани. Нямаш централна регулация на икономиката, естествено че по същия начин и професионалното образование трябва да влезе в синхрон с това, което се случва. 
Тази постоянно натяквана тема за болничните училища. Вие ходили ли сте в болнично училище в момента? Те са едни администрации. Ние не ги закриваме, а ги трансформираме, за да станат по-ефективни грижите за децата, които са на болнично лечение, и да може учителите от тяхното собствено училище да участват или да въздействат на този процес. Това се отнася и за другите училища, за които се реве, че се закриват. Тук става дума само за трансформация – някои неща, отложени във времето. 
Мисля, че спорът за частните училища е абсолютно безсмислен.
Първо, има предложение тази мярка да влезе от 2016 г. 
Второ, и във Вашето изказване, и в изказването си проф. Станилов каза, че са нарушени капиталистически принципи. Абе, как ние ги нарушаваме, а целият Европейски съюз, които са капиталистически държави, плащат на учениците в частното училище? Франция, Германия включително, няма да изреждам всичките. Имам справката, защото това ми е професията в момента – да се занимавам с тази тема. Дори и Финландия, в която твърдят, че нямали частно образование. Всъщност 40 или 50 бяха там училищата и поради това, че е малък броят, но дори и във Финландия плащат. И във Финландия! Някъде се плаща 50%, на друго място – 80%. 
Ако сте прочели законопроекта, финансирането на българското образование има 4 стълба. Единият от тях е издръжката на ученика, тоест предлага се това да стане една четвърт. 
Понеже става дума за български граждани, а Вие говорите и за някакви лобистки интереси, изследването показва следното: масата от децата, които се обучават в частните училища, са деца на Ваши колеги. Това са деца на асистенти, на доценти от университетите. Това са деца на учители. Това са деца на журналисти. Това са деца на представители на свободните професии, на лекарите. Ако тези хора са богаташи, дай Боже, един ден да станат, но днес те не са. Малък е процентът на тези, които наистина са богаташите. По някаква причина те са избрали техните деца да учат в частно училище. Всеки има право да търси определено качество и някой смята, че там е по-високо. 
Вие ще обвините и мен в лобистки интереси. Даже днес казаха, понеже идвам от частния сектор. Всъщност аз съм бил 17 години в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Повече съм там и там съм създал също много неща, преди да премина в частен университет. Тук няма лобистки интереси, но аз имам право да защитавам децата и семействата, това, от което България има крещяща нужда – средната класа. Ако ние нямаме средна класа, България ще продължава да се търкаля по нанадолнището. 
Проблемът на нашето образование не е в това, което Вие говорите, а проблемът е, че 22 години то тъпче на едно място, поради което изостана в процеса на постоянно движение към неговата модернизация. Това е един основен проблем. Спирането дори и на този закон и всяко нещо, което предлагаме като промяна, пречи на синхронизацията с нашите европейски партньори. Пречи на синхронизацията с ХХІ век – това е основният проблем, да оставим партньорите. 
Българското образование е много добро. Да, до 50-те години на миналия век. Тогава наистина е било добро, само че проблемът не е аз бях еди-какъв си, а кой съм аз днес. Е, днес сме такива. Ние сме частично болни хора и трябва да се излекуваме и част от лекарството е този проектозакон, който предлагаме. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, вземам думата за лично обяснение не за да влизам в постоянен диалог с министъра, каквато възможност нямам. Тъй като в част от своята аргументация той засегна въпроси, които имат личен характер, аз се чувствам длъжен да отговоря – затова че моята позиция, която съм отстоявал, е разклатена, затова че недостатъчно добре познавам предлагания законопроект.
Мисля, че добре съм се ориентирал в неговото съдържание и умишлено изострих проблемите, изваждайки ги от многословието на текстовете, което един такъв закон неизбежно предлага. 
Според мен Вие самият подценявате българското образование като негов ръководител. Ще Ви дам два примера, които са въпрос на лично наблюдение. Не твърдя, че те са напълно представителни, но мисля, че са показателни.
Преди няколко години дете завършва в България V-VІ клас в стандартно общинско училище, което е било по-скоро сред изоставащите в класа, понеже неговите родители се преместват, то продължава да учи в общинско училище в Съединените щати. След една година, когато добре усвоява езика, който дотогава не е познавало в нужната степен, това дете се оказва едва ли не първенец на класа и на випуска. Изводите ги оставям за Вас. (Реплика в мнозинството.)
Примерът е много показателен, ако се замислите, защото аз съм слушал и учителката по география какви обяснения им е давала за района, на който ние се намираме. Но нашата тема не е какви са техните проблеми, а какво ние можем да достигнем. 
Вторият случай е от областта на висшето образование. Аз вече дълги години преподавам на студентите, но едва в последните 4-5 години установявам дори в Софийския университет известно спадане на качеството, което няма какво да бъде друго, освен резултат от състоянието, в което се намира средното образование. Но това не е процес, който автоматично е започнал преди 20 или 15 години. Това е натрупването на проблеми, които започват с острота да действат вече днес.
Замислете се върху тези неща, включително и върху идеите на съвременния свят, върху това какво е средна класа и дали тя не ерозира все повече поради причини от финансово-икономически характер, които Вие изглежда подценявате и се движите в една инерция, която все още Ви изглежда модерна, но тя е инерцията на вчерашния, а не инерцията на утрешния ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – госпожа Нели Калнева-Митева.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! През последните 20 години образованието неизменно се е изтъквало като приоритет в партийните и управленски програми, но до момента няма проявена политическа воля и решимост за реформиране на системата. Незадоволителното качество на българското образование през годините на тъй наречения преход е вследствие на множество необвързани помежду си промени в образователната система, от тяхната хаотичност, липса на ясни цели, мерки и прогнозни резултати.
Като един от примерите в тази връзка ще посоча промяната на Закона за професионално образование и обучение в края на мандата на предходното Народно събрание, която се оказа недобре обмислена и прецизирана и това наложи в кратък срок вземане на ново решение в началото на настоящия мандат, за да се предотврати срив в системата на професионалното образование. Образованието вече не може и не бива да бъде усвояване и възпроизвеждане на знания, а усвояване на ключови компетентности, готовност за учене през цели живот, развитие на умения за боравене с информация.
Ето защо за разлика от досега действащия закон, който отразява духа на 90-те години и е твърде далеч от настоящите и още повече от бъдещите тенденции на развитие на образованието, новият Закон за предучилищното и училищното образование обхваща всички нива и сектори от системата на средното образование, включително и неформалните, и осигурява промяна на образователните цели с акцент върху развитието на личността на детето и ученика.
Към закона не е предвиден правилник за прилагането му, което смятам за правилно решение, защото се намалява обемът от нормативни актове в системата. Всички работещи в системата на средното образование знаят какво предизвикателство е прилагането на действащата в момента нормативна уредба – сложна, противоречива, често променяща се, без хармонизация с нормативната уредба на Европейския съюз. 
Предвиденото въвеждане на нова образователна структура гарантира равнопоставеност на учениците от един випуск при завършване на основно образование без смяна на училището и усвояване на общообразователния минимум за всички видове училища до Х клас. С предвидените два етапа в средната степен се дава възможност за смяна на избора и тясно профилирано и професионално образование в последните две години.
По отношение на управлението и контрола на образователната система е постигнат баланс между нормативна рамка и свобода на действие предвид подготвеността на системата за либерализация.
Важен момент в закона е, че качеството на образованието се дефинира като измерима величина. За пръв път се говори за управление на качеството в детската градина и училището, като се въвежда изискване за прилагането на вътрешна система за управление на качеството с цел подобряване на образователната услуга и организационното развитие на институциите в системата. Въвежда се и външна оценка на качеството на предлаганото образование, осъществявана от Национален инспекторат по образование. Оценяването става важен инструмент за мониторинг на образователния процес и разработване на политики за подобряване на качеството му.
По отношение на учителите и директорите – законът предвижда задължителна квалификация и атестация, което ще повиши мотивацията им за професионално усъвършенстване, за кариерно развитие и активност в развитието на иновативни практики. Тук ще отбележа и предвидената квалификационна дейност за усвояване на знания и умения за работа с деца със специфични образователни потребности в масовото училище.
За мен едно от най-съществените нововъдения в Закона за предучилищно и училищно образование е регламентирането на подкрепата за личностното развитие на децата и учениците. Създадена е правна рамка, която очертава цялостната политика на детската градина и училището, на училищната общност и партньорството с родителите в тази връзка.
Друг положителен момент е оптимизирането на действащите форми за обучение и въвеждането на нова – комбинирана, което дава възможност за достъп до системата по всяко време и независимо от мястото. Неформалното и информалното образование остават част от образователния процес чрез валидирането на знания.
По отношение на учебниците и учебните помагала – подкрепям отпадането на ограничението за одобряването на до три учебника за клас и предмет, защото това гарантира по-големи възможности на учителя да избере учебник, който отговаря на потребностите и интересите на учениците и се доближава максимално до неговия преподавателски стил. Ще се премахнат предпоставките за създаване на монопол сред издателствата. Системата ще се доближи до европейските практики  в одобряването на учебници, а повишаването на конкуренцията ще доведе до по-добро качество на учебниците и по-ниски цени.
В законопроекта е регламентирано и финансиране от държавния бюджет на частните училища е детски градини, което подкрепям, защото това съответства изцяло на необходимостта от справедливо разпределение на средствата за издръжка на един ученик и гарантира правото на образование на всеки гражданин съобразно неговите предпочитания и възможности и обучение в избрана от него детска градина и училище.
Уважаеми колеги, предложеният Закон за предучилищно и училищно образование отразява настъпилите промени в общественото развитие и отговаря на очакванията на обществото и участниците в системата. Затова Ви призовавам да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Госпожо Богданова, заповядайте за изказване. 
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, госпожи и господа народни представители, в риск да бъдеш последния, заявил желание за участие в дискусията по толкова важен закон, ще се опитам в оставащото време на групата ни да бъда кратка и ясна. 
Между многото възторг, който този проект ражда, между притесненията по неговото прилагане има няколко простички истини, с които искам да започна.
Законът е твърде важен! Господин министър, признавам си, че за разлика от Вас, който имате симпатичен приоритет – децата на средната класа, моят приоритет и конституционно задължение е гаранцията, че всяко българско дете ще има достъп до качествено образование. Колкото и да спорим с колегата Методиев, който го няма тук, дали това е възможно, държавата дължи това на всяко българско дете, независимо от неговото месторождение и социален статут на семейството му.
Днес разполагаме с един обемен закон – близо 350 члена в основното тяло на закона и 50 допълнителни разпоредби. Ще разполагаме, надявам се, още със 17 стандарта и имам искрените притеснения, че този обемист материал може да бъде осмислен, четен и грамотно прилаган в ежедневието на българските учители и директори. Казвам това защото много от въпросите, които бяха поставени по време на дискусиите и с участието на министерството, и без негово участие, раждат много въпроси, които днес нямат отговори.
Ако с приемането на закона разполагахме с идеята на тези 17 стандарти, неясни като съдържание и обем, ако разполагахме с анализ на състоянието на образователната инфраструктура в България и на демографските перспективи, ако тук бяха идеите за промени в Закона за професионалното образование и обучение, независимо дали отговорите биха приемливи или не, те щяха да ни дадат възможност днес да гласуваме информирано или част от проблемите да не бъдат поставяни.
Аз ще продължавам да твърдя, че този закон трябва да стои еднакво убедително и да бъде еднакво изпълним за всички общини в България, а не само за големите общини, които пък имат свой проблем; че този закон трябва да бъде прилаган с ангажираното участие на местните власти грамотно, непартизирано и експертно, което невинаги е възможно. Ще продължавам да поставям въпроса какво означава автономия на българското училище да прави свои политики, при условие че никой не оспорва автономното право на училището да готви учебните си програми, да се произнася по разпределението на учебния материал, по свободата на преподаване – това не може да бъде коментирано.
Аз питам: каква е рамката, в която различни училища с различни местонахождения, с различен потенциал на учителите и ръководствата, с различни амбиции и интереси на местните власти могат да осъществяват своята автономия, при условие че, господин министър, ние сме сложили два органа от двете страни на училището, част от неговото управление. От едната страна стои училищното настоятелство, което подпомага и събира пари, от другата страна, стои обществен съвет, който контролира как тези пари се харчат. Този, който полага усилия да подкрепи училището, няма правомощията да проследи как това, което е направил, се реализира. Прав е колегата Стоичков. Какво означава обществен съвет, който има чрезвичайни функции, много отговорни при автономно управление? Той се произнася по стратегията, по бюджета, по учебните програми, включително участва в атестирането. А ако не съгласува бюджета, ако не одобри стратегията – кой се произнася тогава? Когато говорим за обществените съвети, да – има проблем. 
И тъй като няма друг анализ, на мен ми е по-лесно да дам пример със София. В София има 176 училища и 198 детски градини. Дори и да е така, аз търся тези 350 общински чиновници – грамотни, експертно стоящи добре, с кауза към едно или друго учебно заведение, които ще участват в тези обществени съвети. В противен случай, са правилни всички притеснения, че те ще бъдат партизирани, че там ще има друг натиск и няма да работят добре.
Много ми се иска да коментирам проблем, който няколко пъти се постави и като че ли много бързо бива прекъснат – проблемът за правото на децата, които се обучават в момента в помощните училища, в оздравителните и болничните училища. Те са различни деца. 
Господин министър, влизала съм и в трите вида училища и знам какви са претенциите към тях, но знам и няколко неща – че децата, които са интелектуално добре развити и се обучават в болнични оздравителни училища, ще ги оставим на индивидуална и самостоятелна форма на обучение. Извинявайте, кого интегрираме в момента? Дори тях, които не могат да работят като общност, да се усещат близки, да бъдат под лекарски контрол, а децата с различни фази на умствена изостаналост ще ги изпратим да се интегрират в масовите училища, което е абсолютно невъзможно?! 
Не разбирам тази битка срещу ресурсните центрове – те съществуват отскоро. Идеята как ще направим една изключителна структура с тежко значение в този закон, наречен Център за подкрепа на личното развитие, ще реши всичките тези проблеми. Вижте какво вменяваме на тези структури, които са само единствено общински. Казваме: общината им готви правилник с неясно какви рамки – там ние диагностицираме, рехабилитираме, там работим с децата, които имат изявени дарби в определени направления, там професионално ориентираме, кариерно развиваме, там дори правим групи паралелки или каквото се сетите с деца със специални образователни потребности.
Уважаеми колеги, Центърът за подкрепа на личностното развитие е част от образователната система, но тя не дава образователни услуги, не дава документ за завършена степен на обучение. Как се прави паралелка от деца с различни специални образователни потребности? Кой работи с тях? Да, в големите общини има специалисти, има пари, директорите могат да ги назначат в училищата. Ние с Вас не можем да седим и да обясняваме, че това може да стане с преквалификация на невинаги най-амбицираните и най-младите учители, намиращи се в малките общини. Какво правим с децата там? Това, че сме въвели втори стълб, който плаща за подкрепа на личностното развитие, не значи, че сме уредили строг ред, по който ще бъдат финансирани центровете за подкрепа на личностното развитие, но сме им дали възможност да събират такси.
Много моля по-внимателно с иначе модерния, харесващ ми подход, да интегрираме децата с проблеми в училище. Само че има жив живот и понякога този ни стремеж ражда повече проблеми, отколкото решава такива.
Няколко думи по предучилищното образование. Категорично стоя пред идеята за две години предучилищно образование и ние го направихме като промяна в закона. От началото на новата учебна година петгодишните задължително трябва да бъдат в детските градини.
Господин министър, ще повторя една цифра, която е официално обявена от Столична община – от родителите, подали заявления за включване на децата им (до 5 години) в детски градини, само 450 деца, живеещи в София няма да бъдат включени в детските градини, защото няма места. Хиляда и двеста е броят на децата, които са на 4 години. Какво ще се случи за тези малко на брой години, за да бъде този проблем решен? От 15 септември очевидно няма да бъде решен. Натовареността на софийските училища е очевидна. Там целодневното обучение е проблем – няма сграден фонд. В населените места, в които и детската градина е спорна, тъй като децата са малко, с автобусите и 4-годишните дечица ли ще водим до средищните училища и детски градини?
Продължава да има проблем с това, че от 2 години, а иначе от 2 като база, ще вкараме децата в предучилищен образователен етап. Когато говорим за образование, това трябва да означава, че има образователна степен и тя се завършва с документ.
Опитах се да напиша част от това, което трябваше да кажа, за да не говоря много. Завършвам с един проблем, който за мен е важен; проблемът за финансирането и липсата на финансов анализ е водещ. Общините имат проблеми, идеите за решаване ги няма, стъпките в този отлагателен период за решения ги няма. 
Колеги, когато си вдигате ръката „за”, дайте си сметка, че Вие също дължите отговори, каквито аз нямам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Парламентарната група на ГЕРБ има минута и 59 секунди, на Синята коалиция – 8.47 мин; Независими народни представители -12.40 мин.
Госпожа Соколова поиска думата за изказване. Има само две минути.
За колегите, които махат в залата, първо да се огледат дали има кворум и тогава да махат.
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Колеги, ще се опитам да се вместя в тези минутки, които ми остават и затова няма да се спирам на детайлите, които изброиха колегите преди мен достатъчно добре. Чухте ги и като аргументи, чухте ги и като контрааргументи.
Искам да Ви кажа следното: този закон идва като отговор на онова, което и европейските институции, и нашите деца, и нашата родителска общност, и нашата училищна система от години лелеят да се случи. Защото това, от което в момента имаме нужда, е да изравним стойностите на качеството ни на живот и на качеството ни на образование. Няма ден, в който да не кажем, че образованието ни не съответства на потребностите на пазара. Няма ден, в който да не кажем, че начинът, по който живеем, не ни прави достатъчно подготвени към онова, което трябва да дадем на децата си, а образованието не ни подготвя за живота, който живеем. Това е първата заслуга, която има закона. 
Втората заслуга, която има закона, е, че променя пропорциите на страх и свобода в училището. Този, който не го признава, то тогава той не признава собственият си недостиг на ресурс в тази посока. Българското училище не е свободно, то е училище, което се владее от страх и от липса на автономни решения, които да вземе всеки играч, защото в момента то е с вертикален начин на управление. Законът дава възможност всеки да има право на мнение, без възможност да се страхува от това.
Може би последното е онова, което законът прави като прави релевантна социалната и образователната услуга. Средното образование е онова, което в много по-висока степен носи социален заряд, социален ресурс, социална възможност за децата ни. Образованието е като резултат от социализирането на децата. В зависимост от това какво е съотношението между двете, постигаме резултата на възпитание – онова, за което говорят колегите. Само че възпитание, уважаеми колеги, не се постига тогава, когато говориш на детето да е възпитано. Всъщност децата се възпитават точно тогава, когато не им говорим, а им показваме как да бъдат свободни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Всъщност реплики могат да направят от Синята коалиция и колеги от независимите народни представители, но няма желаещи.
Закривам дискусията.
Министър Игнатов поиска думата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, вече близо четири часа обсъждаме Проекта за предучилищното и училищното образование, за който аз съм убеден, че ще мине на второ четене и ще се превърне в закон. 
Благодаря за всички мнения, които бяха изказани, дори и за черните краски, с които бяха сочени отделните текстове, отделни личности от вносителите. За разлика от друг път, когато казвам, че те ще ми помогнат да си оправя кривиците, сега не съм на това мнение, защото след две години работа по този текст аз съм убеден, че ние, като вносители, предлагаме един модерен, макар и все още твърде консервативен Проект за закон. Той е консервативен, защото съответства, той е в синхрон със състоянието на образователната ни система и нашето общество. Всъщност България се нуждае от много по-реформаторски закон.
Бяха дадени примери и аз съм съгласен. Да, на определено ниво – трети, четвърти, седми клас нашето образование има много добри постижения в лицето на отделни свои представители, нашите деца, които заминават в чужбина и се представят добре. Но аз бих искал да доживея момента, когато българската образователна система няма да произвежда професори в трети, четвърти, в седми, в осми, в девети, в десети клас, които, след като завършат училище, се чудят как да усвоят елементарни неща от живота. Но това ще бъде една свободна, либерална среда, която да даде възможност да се разгърне потенциала на всяко дете, така че резултатът да бъде видим. А резултатът е видим дори и от обкръжението, защото това дете, което Вие казвахте – не споменавам имена, че след това ще започнат лични обяснения – това дете, което Вие споменавате, е хубаво, но Вие сте ходили в тази страна. Огледайте се какъв е резултата от труда на всички тези, които иначе са от лоша образователна система. Ние, които сме от най-добрата образователна система в какъв свят живеем, какво общество изграждаме? Резултатът е важен. Така че аз твърдя, че днешният текст ... (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Добре, но те значи имат такава добра образователна система, която да ги накара да подчинят света на себе си и да внасят образовани хора, а ние не се сещаме и за това. Значи имаме нужда да оправим някои неща в българското образование.
Второто нещо, което е изключително важно, е, че този текст, който предлагаме, макар и консервативен, предлага една много добра промяна на философията и на структурата. Тук бях обвинен дори лично, че не усещам новите идеи, които идват в света. Усещам ги, но зная, че те ще се разгърнат след 25-30 години, тъй като цикълът, в който се завъртат едни идеи и тяхната промяна, е точно 50-годишен. Това е юбилейният цикъл. Той е известен още от Древният Изток, няма нужда да разказвам тази история. Така че ние след 22 години промяна наистина трябва да бъдем подготвени след 25-30 години не като щрауси да си заровим главата в пясъка и да кажем: да, всичко тук е много добре, а да бъдем готови и да се адаптираме към промените, които предстоят. За да стане това обаче имаме нужда от модерна образователна среда. Затова имаме нужда от промяна във философията, в структурата на българската образователна система. Най-важната промяна, която е най-трудна, е да превърнем образователните институции към институции, които са центрирани, които са насочени към детето, към ученика, а университетите – към студентите.
Този проектозакон предлага инструменти срещу някои много важни наши болести – споменахме ги многократно – ранното отпадане от училище. Един от инструментите е включването задължително и на четиригодишните. Когато казвам „задължително”, аз винаги първо смятам, че ние задължаваме държавата да създаде тези условия, а след това задължението пада вече на отделните семейства. Защото, ако държавата не е длъжна да осигури средства и да финансира, няма да има движение напред. Но така или иначе включването на четиригодишните е един от инструментите срещу ранно отпадане, един от инструментите срещу преодоляването на функционалната грамотност, от която страдаме и която тук всички абсолютно признаваме. Това са резултатите от трите изследвания от 2000 до 2009 година. 
Най-важното качество на този проектозакон е, че той превръща образованието в активен инструмент за управление на собствения живот на всяко дете, на всеки ученик, впоследствие те ще бъдат възрастни хора. Тук е и голямата драма и аз разбирам сътресението и споровете, защото самото континентално образование по своята традиция е насочено все още към тази свръх амбиция към енциклопедични знания, независимо че има страни, които са много пред нас и се реформират. Но всъщност ние имаме нужда от образование, което да се превърне в инструмент в ръцете на всяко дете, на всеки ученик, за да може той да управлява живота си. И правим тази решителна промяна.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нека да забравим политически, цветни и всякакви различия и ви моля да подкрепите Проектозакона за предучилищното и училищното образование, защото имаме нужда от модернизиране на тази система и то не утре, не в други ден, днес имаме нужда от това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър.
Други народни представители?
Дискусията е закрита.
Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за предучилищното и училищното образование.
Гласували 96 народни представители: за 81, против 13, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарен контрол за петък, 8 юни 2012 г. – след обсъждане и гласуване на ратификацията по трите договора свързани с дълга,  съгласно решението, което приехме.
Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговаря на четири въпроса от народните представители Валентин Николов, Мая Манолова и два въпроса от Антон Кутев, и на две питания от народните представители Антон Кутев и Корнелия Нинова.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще отговаря на тринадесет въпроса от народните представители Димчо Михалевски, Павел Шопов – два въпроса, Иван Николаев Иванов – три въпроса, Михаил Михайлов, Мартин Димитров – два въпроса, Петър Димитров, Станислав Станилов, Кирил Гумнеров и Стоян Иванов, и Михаил Миков, и на четири питания от народните представители Деница Гаджева, Антон Кутев, Ариф Агуш и Георги Анастасов.
Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на четири въпроса от народните представители Мая Манолова – два въпроса, Румен Петков и Димчо Михалевски, и на питане от народния представител Мая Манолова.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на пет въпроса от народните представители Мая Манолова, Мартин Димитров, Станислав Станилов и Джевдет Чакъров – два въпроса, и на две питания от народните представители Павел Шопов и Яне Янев.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на два въпроса от народните представители Димчо Михалевски и Милена Христова.
Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговаря на два въпроса от народния представител Пламен Орешарски.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на шестнадесет въпроса от народните представители: Джевдет Чакъров, Любомир Иванов, Кирчо Димитров – два въпроса, Михаил Миков – три въпроса, Пенко Атанасов – два въпроса, Захари Георгиев, Димитър Карбов, Цвета Георгиева, Димитър Дъбов, Димчо Михалевски, Огнян Тетимов и Петър Мутафчиев, и на четири питания от народните представители: Димчо Михалевски – три питания, и Иван Костов.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпроси от народния представител Антон Кутев, и на три питания от народните представители Антон Кутев, Калина Крумова и Драгомир Стойнев.
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на пет въпроса от народните представители: Венцислав Лаков, Четин Казак, Десислав Чуколов, Кирчо Димитров и Петър Мутафчиев.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: 
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на два въпроса от народните представители Пламен Орешарски и Румен Овчаров; 
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на четири въпроса от народните представители: Валентина Богданова – 2 въпроса; Ангел Найденов и Милена Христова по един въпрос;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова на въпроси от народния представител Мая Манолова.
На основание чл. 83, ал. 4 от правилника, поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите: 
- два отговора от народния представител Гюнер Сербест към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- въпрос от народния представител  Ваньо Шарков към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и министърът на правосъдието Диана Ковачева.
Утре начален час 9,00 ч., законодателна програма – ратификация на трите договора, свързани с дълга.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,30 ч.)		
	

Председател: 		Цецка Цачева



Заместник-председател:	Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Павел Шопов




Секретари:	Любомир Иванов

Митхат Метин