Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-07-25

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Митхат Метин и Любомир Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание проект на Програма за работата на Народното събрание за 25-27 юли 2012 г.
След заседанието на Председателския съвет се уточнихме, едновременно с предложения Ви проект на програма, да включим и допълнителна точка за петък, която ще бъде като точка първа. При представяне на програмата ще Ви предложа и тази точка.
Започваме с:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите (Общ законопроект, изготвен въз основа на приетите на първо четене на 12 юли 2012 г. законопроекти с вносители – Христо Бисеров – първи законопроект, и Десислава Танева и група народни представители – втори законопроект).
2. Проекти за решения за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията с входящи номера № 202-03-13 и № 202-03-14. Вносител – Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети МИ-17 (МИ-8), МИ-35 (МИ-24) и техните модификации на територията на Република България. Вносител – Министерският съвет.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносител – Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране изменението на Учредителния договор на Международния валутен фонд за реформата на борда на изпълнителните директори. Вносител – Министерският съвет.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерският съвет.
7. Гласуване по Проекта за решение за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов за провала на правителството в областта на правосъдието и вътрешните работи. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
Както обявих във вчерашния ден това ще бъде точка първа за четвъртък, 26 юли 2012 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Вносител – Министерският съвет. Предвижда се това да бъде точка втора за четвъртък, 26 юли 2012 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Анастас Анастасов и група народни представители. Предвиден е като точка трета за четвъртък, 26 юли 2012 г.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Вносител – Министерският съвет.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. 
12. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата. Вносител – Министерският съвет.
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители – Мартин Димитров и група народни представители – първи законопроект; втори законопроект с вносител Министерският съвет.
14. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”. Вносител – Министерският съвет.
Изслушване по реда на чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, председателя на ДАНС, ръководителите на Националната разузнавателна служба и Служба „Военна информация” във връзка с терористичния акт на летище Бургас – закрито заседание. Предвижда се това да бъде точка първа за петък, 27 юли 2012 г. 
Парламентарен контрол – с обичайния за него час, в петъчния ден от 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 153 народни представители: за 143, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Постъпили са предложения за включване в дневния ред по реда на чл. 43, ал. 3 на проекти за решения.
Първото е на народния представител Георги Терзийски – Проекторешение за възлагане на Сметната палата на одит на Общинско предприятие „Екоравновесие”.
Господин Терзийски, слушаме Ви.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! От април месец досега, четири месеца, тази точка не влиза в пленарната зала за разглеждане. Това е последната седмица, в която може да бъде разгледана и обсъдена тази точка като дневен ред от програмата на Народното събрание.
Миналата седмица съвсем умишлено не станах и не защитих предложението си, защото исках да дам възможност, ако не го приемете от политически инат, затова че аз го предлагам – в мое отсъствие да го приемете. Оказа се обаче, че невкарването и неприемането на тази точка не е просто от политически инат. 
Българските граждани са заложници на уличната война с бездомните кучета и аз се чудя каква е тази основателна причина, поради която Вие ги държите в това положение? Какво прикривате, какво прикрива мнозинството от ГЕРБ, за да не разгледа и не обсъди тази точка в дневния ред на Народното събрание? Обсъждането й не води задължително до нейното приемане. Вие просто бягате от темата. 
Войната с кучетата продължава, страхът на хората продължава. Вие умишлено не я вкарвате в дневния ред. Явно онези, които говорят, че „Екоравновесие” се е превърнало в една от „черните” касички на ГЕРБ, са прави. Вие явно прикривате това.
Госпожо председател, понеже това е последната възможност преди лятната ваканция, предлагам да бъде включена тази точка в дневния ред, защото ще станат повече от шест месеца, през които тя не влиза за разглеждане в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението.
Гласували 139 народни представители: за 48, против 63, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Второто предложение е на господин Михаил Миков, който предлага да бъде включено Проекторешение за възлагане на Сметната палата на одит на „Център за градска мобилност” ЕООД.
Господин Миков го няма. Няма кой да представи предложението. В такъв случай го гласуваме – то ви е добре познато.
Гласуваме предложението на господин Миков за включване в дневния ред на Проекторешение за възлагане на Сметната палата на одит на „Център за градска мобилност” ЕООД.
Гласували 138 народни представители: за 38, против 59, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 18 до 24 юли 2012 г.:
Проект за декларация по повод терористичния акт на летище „Сарафово” на 18 юли 2012 г. Вносители са Волен Сидеров и група народни представители. Проектът за декларация е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по външна политика и отбрана.
Проект за решение за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов за провала на правителството в областта на правосъдието и вътрешните работи. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2011 г. – 20 юли 2012 г. Вносител е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Докладът е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за  отговорността на държавата и общините за вреди. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. 
Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2011 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Докладът е разпределен на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за попълване състава и ръководството на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Вносители са Красимир Велчев и Димитър Главчев.

Преминаваме към точка първа от седмичната ни програма.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Госпожо Танева, моля да ни представите Доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, първо искам да направя процедура за допуск в залата на господин Красимир Каменов – заместник изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Доклад на Комисията по земеделието и горите относно Закон за изменение и допълнение на Закона за горите (обобщен) № 253-07-39 от 13 юли 2012 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за горите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме!
Гласували 124 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 1 на вносител е постъпило предложение от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова – в чл. 13 се правят следните промени:
В ал. 10 след думата „пожари” отпада думата „може”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова, което комисията не подкрепя.
Гласували 127 народни представители: за 37, против 81, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 1.
Гласували 125 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Постъпило е предложение от народните представители Иван Костов, Иван Иванов и Михаил Михайлов – създава се нов чл. 29а:
„Чл. 29а. (1) Собствениците, концесионерите и наемателите на съоръжения по чл. 73, ал. 1, т. 2 и 6, осигуряващи обществен достъп до специални горски територии по чл. 5, ал. 3 – защитени територии, 200-метрова зона около хижи и територии с рекреационни функции, са длъжни да изпълняват ефективно предмета си на дейност.
(2) При изпълнение на задълженията на собственик, концесионер или наемател по предходната алинея, общината, на чиято територия е съоръжението, поема временно управлението му, с цел осигуряване на обществен достъп по специалните горски територии.
(3) Редът за прилагане на настоящия член се урежда с Наредба на Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Костов, Иван Николаев Иванов и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 128 народни представители: за 29, против 82, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По параграфи 2, 3 и 4 – няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 2, 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи с номера 2, 3 и 4 по вносител.
Гласували 123 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 5 на вносител – постъпило е предложение на народния представител Георги Божинов, което комисията подкрепя по принцип относно т. 7, което е отразено в т. 6 – като редакция на комисията, и предложението не е подкрепено в т. 8, а именно: 
„8. национални и общински ски-центрове – писти, влекове и лифтове, когато участието на държавата и/или общините е не по-малко и не може да бъде по-малко от половината на капитала на дружество, създадено с единствена цел – развитие на ски-туризма, ски-спортовете и прилежащата им инфраструктура.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 се създава буква „ж”:
„ж) зооветеринарни и биотехнически съоръжения;”
б) точка 4 се изменя така:
„4. нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия;”
в) създават се т. 5 и 6:
„5. надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации с диаметър над 1500 мм;
6. станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция, подмяна и/или модернизация – за срок до 20 години.”
2. В ал. 2, т. 2, буква „б” след думите „т. 4” се поставя запетая и се добавя „5 и 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Отново сме на прословутия § 5 от Закона за горите – параграфът, който не знам вече за кое четене гледаме в Закона за горите. 
Въпросът ми към управляващите е: смятате ли, че с този параграф, даден и изготвен по този начин, Вие решавате така дълго дискутирания въпрос с различни неправителствени организации, с тези, които са заинтересовани? Въобще – смятате ли, че по този начин ще бъде решен проблемът?
Казвам, категорично – не, защото не разбирам това бързане. Не знам за кой път отново казвам от тази трибуна, че след като нямаме национална концепция къде, какво да се случва в нашите гори, за да бъде развит спортът, който всички ние искаме, като се спазват всички екологични норми – това, което Вие залагате в момента, няма как да се случи. Да, приемате предложенията на колегата Божинов по т. 7, а защо не приемате по т. 8? Той поне малко от малко отваря вратата за някакъв вид решаване на този проблем. 
Не виждаме политиката – няма как да се случи това, което Вие смятате, че ще решите с § 5! Няма го! Няма я визията за развитието на ски-туризма, за ски-лифтовете – няма го това, което обществото иска!
И какво? На есен отново ли ще гледаме Закона за горите? Или вече сте доволни, че това, което сте предложили, е решението. Не е, за съжаление! Не е! 
Вие отново сте в задънената улица, дами и господа управляващи. Няма как да се случи и няма как да бъдете подкрепени по този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! С § 5 се изменя чл. 54 на действащия закон. Какво гласи действащият закон в частта си – чл. 54: „Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на...” и са изредени общественозначими, и необходими обекти, при които за обществото е приемливо за целите на тяхното изграждане да не се заплаща на държавата, тоест на обществото, смяната на предназначението.
В първоначалния вариант на закона на Министерския съвет се предвиждаше към тази група обекти да се отнесат и ски-пистите и ски-съоръженията. Това предизвика напрежение в обществото, защото вариантът беше частният инвеститор да придобие правото на строеж първоначално без конкурс, а при последните изменения – с конкурс, но без да заплати правото на строеж.
Това предизвика напрежението, от едната страна, и протестите на Орлов мост. От друга страна, бяха контрапротестите, че е необходимо за целите на поминъка да се развива ски-туризмът, ски-спортът и оттам да се подпомага икономиката на регионите и икономиката на страната.
В резултат на така прокламираните преговори между властта и протестиращите се стигна до т. 6 от предложението на вносителите. Тя обаче е абсолютно неработеща в този вариант, в който се предлагаше, защото към групата на обектите, за които се разрешава право на строеж без смяна на предназначението, се отнасяха стъпките на лифтовете, на тези от тях, които са приети за търпими по Закона за устройство на територията. Тоест признава се право на строеж на нещо, което е построено преди 40-50 години.
Моето предложение конкретизира в частта си т. 7, че това е допустимо според обществения интерес, ако става дума за повишаване на сигурността на лифтовете, които всички ползват – ако те се подменят с по-модерни, ако се усъвършенстват или модернизират, в това трасе в което са. 
След близо двучасови дебати в комисията беше достигнато до консенсус и моето предложение беше присъединено към това на вносителите. Сега вече лифтове, които ще се модернизират, подменят, усъвършенстват с целите на сигурността на тези, които ги ползват и онова което е необходимо за стъпки и станции, ще върви по този ред. Предлагам да го подкрепите.
Второто предложение наистина е един компромис между онова, което искаха едните и другите групи, между онова, което беше неприемливо от закона на Министерския съвет и това, което смятам, че е приемливо.
Моето предложение ще го прочета отново, гласи, че: „Тази възможност за промяна на предназначението без да се заплаща може да се отнася за национални и общински ски центрове, писти, влекове и лифтове, когато участието на държавата и/или общините е не по-малко и не може да бъде по-малко от половината на капитала на дружеството, създадено с единствена цел – развитие на ски туризма, ски спортовете и принадлежащата инфраструктура”. Ако приемете това предложение там, където се срещнат интересите на общините и определен инвеститор и се търси реализирането на такъв обект, който Вие прокламирахте на първо четене, че е абсолютно необходим за икономиката, за регионите, за ски туризма, там реализирането на този и само на такъв тип обекти, може да стане без да се заплаща смяната на предназначението. Защото в мотивите на Министерския съвет пишеше, че на инвеститора не му стига ресурсът днес и да направи съоръжението, и да плати смяната на предназначението. Ако този обект е търпим от екологична гледна точка и другите действащи закони на страната, нека направим това обществено полезно и приемливо според мен за обществото решение.
Моля да подкрепите и т. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сигурно няма по-измъчен законопроект в Четиридесет и първото Народно събрание, няма по-тежка процедура, която да е минала през Президента, с вето върнато обратно и няма толкова голямо настояване от страна на мнозинството, един законопроект да мине въпреки обструкциите, въпреки противоречията и противодействието на цялото общество. Няма законопроект, който да е предизвикал до този момент такива негативи за управляващите. Всичко е съсредоточено точно в този текст, който разглеждаме и е основата, есенцията на всички промени. Тук е излишно дори да разглеждаме останалите промени, те са за гарнитура. Целта е текстът първоначално във варианта, в който беше представен в Министерския съвет преди няколко месеца, след това с компромисите и накрая този текст, който е предложен днес да гласуваме.
Всичко това управляващите и лично премиерът го понасят в името на нещо. Те имат причина, имат много сериозно основание да натискат и правят всичко възможно, въпреки всичко, въпреки помръкналия им имидж, защото анализаторите сочат, че този законопроект и специално този текст са една от причините за помръкналия имидж и за началото на края на управляващото мнозинство. Това е, защото управляващите – ГЕРБ, са се заели много сериозно да обслужат съответните лобистки интереси с цената на абсолютно всичко – на диктат, удряне по масата. 
Тук впечатлението за компромис с неправителствените организации за обществото е изключително лъжливо. Такъв компромис не беше направен. Може би е направен някакъв компромис с лидери на такива организации, с които беше работено по начина, по който ГЕРБ умее да го прави – къде с натиск, къде с пазаруване, къде с лъжи. Може някой от лидерите на тези неправителствени организации да са се съгласили на този компромис, но всъщност истината е, че по този текст консенсус не беше постигнат тук – на истинското място, където се решава този проблем, не беше постигнат компромис с политическите сили, не беше постигнат консенсус и текстът продължава да бъде лобистки. Не че е толкова лобистки, колкото беше в началото, но след триста зора обществото и политическите сили успяха да сведат лобизма, подкупничеството и корупцията на това ниво. Все пак това може да се счита за голям успех и на гражданското общество и на политическите сили в Четиридесет и първото Народно събрание.
Пак ще остане привкус на недоверие на усещането за лобизъм и за корупция, на усещането в обществото за това, че се обслужват определени икономически цели.
Ние от „Атака” сме казали още при първото разглеждане на законопроекта, че основният въпрос тук е: дали ще бъдат платени парите, дали ще получи министър Дянков онези суми, онези дължими средства за смяната на предназначението? Едно „да”- друго „не”; правото на строеж – оценява се „не”, оценява се; ще има конкурси, няма да има конкурси. Всичко това се свежда до сумите от 60-70 според някои, както ги изчисляват, а други 200-250 млн. лв. в държавната хазна – да или не.
Ние от „Атака” ще гласуваме против, въпреки някои компромиси, които направи управляващото мнозинство, защото не може да се правят компромиси с държавните интереси, с парите, които трябва да  постъпват в държавната хазна, с фиска, с онова, което се дължи на обществото. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Споровете, разговорите и доводите за развитието на някои региони, затова че трябва да се развива ски туризмът, бледнеят,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов, дадох Ви знак, че времето изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... те не са от такова значение, от каквото значение е получаването на парите в държавната хазна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? 
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
В текста предложен от комисията по т. 6 има и едно такова понятие „подмяна”. Става дума за станции и стълбове на съществуващите лифтове и влекове, които се разрешава да бъдат модернизирани, ремонтирани за нуждите, включително и на подмяна. Право да Ви кажа този текст всъщност представлява подмяна на декларираното намерение за търсене на работещ баланс между интересите на обществото, на общините и фирмите, развиващи ски туризъм. Отново, както беше казано и от моите колеги, едностранно се защитава интересът на частните фирми.
Качеството на обсъждането днес, тази сутрин, на този текст в Народното събрание е обичайното. Колегите от мнозинството са отдадени на запознаване със сутрешната преса, със своите таблети, телефони и така нататък и очевидно гласуването е предрешено. Но трябва да знаете, че това гласуване е лошо, защото то възпроизвежда един конфликт, който не обслужва нито ски спорта, нито общините, които са заинтересовани, нито държавата.
Стана ясно, че организирането на съвременен ски спорт и ски туризъм е много скъпо, иска сериозни инвестиции и непременно предполага държавна подкрепа не само при организирането на едни или други състезания по линия на световната купа или на европейски първенства. Това е един от най-скъпите видове спорт с най-много икономически интереси.
Ние не сме първопроходци в този проблем. По целия свят – и в Европа, и в Северна Америка, са се сблъскали първоначално с един много силен частен интерес да се комерсиализират всички дейности по ските, шейните и свързаните с тях развлекателни дейности. Имало една реакция на общините, на еколозите и на екологозащитните организации. В резултат на това се е стигнало до практика, при която се сключват и рамкови споразумения, съответни нормативни текстове, които създават един работещ баланс. Когато Вие цитирате опита на Австрия, на Швейцария и на другите алпийски страни, знайте, че зад успеха на тези страни стои съгласие – съгласие между същите тези групи интереси, които виждаме да се сблъскват у нас. Само че за разлика от нашия опит при тях е имало един много сериозен разумен процес на балансиране на интересите. 
Това, което беше казано тук, е самата истина. Вие отново, по познатия начин, налагате един частен интерес с помощта на чисто лобистко законодателство, прокарвано от народни представители, които в момента се разглеждат за конфликт на интереси, и пет пари не давате за последиците от това, което сте направили. Направете го, но то ще е чисто за Ваша сметка, но и не само – за сметка и на ски спорта, и на хората в общините, и няма да издържи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Поставям към гласуване на предложението на народния представител Георги Божинов в частта, в която то не се подкрепя от комисията – това е предложението му по точка осма, страница 3 и 4 от доклада.
Гласували 92 народни представители: за 16, против 68, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Госпожо председател, предлагам да прегласуваме току-що гласувания текст. Вижте как се движи махалото при управляващите! Първо отиде в единия край и казахме, че ако инвеститор поиска да прави ски писти, веднага му даваме да се състезава за правото на строеж без да плати смяната на предназначението и това беше приемливо за целите на икономиката, на ски туризма, на спорта и на регионите.
Аз предлагам нещо по-балансирано между спорещите страни – ако участва общината или държавата, или те заедно, само тогава за целите на този проект, в който общественият интерес е застъпен наред с този на инвеститора, дайте да дадем тази възможност. Не посягаме на екологичната страна – всичко, което е за защитени територии, за „Натура 2000” стои и важи. Всичко, което са правила на взаимодействие, на партньорството работи. Само даваме една възможност за стимулираме райони като Берковица, като Сапарева баня, като други, в които има някакви природни дадености, и ако, дай Боже, има инвестиционен интерес за това, което обявявахте за общественополезно и необходимо, да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 17, против 68, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 79, против 4, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По параграфи 6, 7, 8 и 9 на вносител няма постъпили предложения, както и предложение за редакция на комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 6, 7, 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок поставям на гласуване параграфи с номера от 6 до 9 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „учредено” се добавя „възмездно”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Добивът и разпореждането с дървесината от обектите по чл. 59, ал. 2 се извършват след издаване на разрешение за строеж.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Дървесината от поземлени имоти в горски територии, върху които е учредено безвъзмездно право на строеж по чл. 55, ал. 2, е собственост на:
1. съответното държавно предприятие – за поземлени имоти – държавна собственост, които се управляват от държавните предприятия по чл. 163;
2. съответната община – за поземлени имоти – общинска собственост.
(6) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 5 се организират от съответното държавно предприятие или община.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 10 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации с диаметър под 1500 мм, както и въздушни и подземни електропроводи, кабели и други довеждащи и отвеждащи проводи на техническата инфраструктура;”
б) в т. 3 накрая се добавя – „за срок до 30 години”. 
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за обслужване на надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации с диаметър над 1500 мм., нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 11 по доклада на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 12 и 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме анблок двата параграфа.
Гласували 98 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „възникнали” се заменя с „които възникват”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Приемането на подробен устройствен план за сервитутите по ал. 1 се разрешава след уведомяване на лицата по чл. 62, ал. 1.”
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Алинея 2 не се прилага за обекти с национално значение или общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „учредения сервитут” се заменят със „сервитута”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 14 по доклада на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 15 и 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме анблок параграфи 15 и 16.
Гласували 95 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 68 след думата „сервитути” се добавя „или такива възникват по силата на специални закони”.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 17 по доклада.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По параграфи 18, 19 и 20 няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 18, 19 и 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме анблок.
Гласували 94 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 21 на вносителя има предложение от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думата „предприятия” се добавя „и ферми за отглеждане на животни, риба и други водни животни” и думите „с изключение на стъпките на електропроводните стълбове” се заличават;
б) в т. 3 думата „приети” се заменя с „действащи”;
в) точка 4 се изменя така:
„4. създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, за които има влязъл в сила:
а) подробен устройствен план – за реализиране на проекти за предоставяне на социални услуги – резидентен тип, и социални услуги от специализираните институции;
б) общ устройствен план – в останалите случаи.” 
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии по ал. 1, т. 3 и т. 4, буква „б” се извършва, след като заявителят е придобил правото на собственост върху имота.”
3. Създава се ал. 7:
„(7) За срок до 30 години не се допуска промяна на функционалното предназначение на обекти, изградени върху поземлени имоти, чието предназначение е променено по реда на ал. 1, т. 4, б. „а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? 
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да Ви обърна внимание, защото на пръв поглед това е едно невинно изменение. Ще Ви припомня, че чл. 73 от Закона за горите е основен, защото касае за кои обекти и какви дейности могат да се извършват по Закона за горите след извършване на промяна на предназначението на съответната горска територия.
Защо според мен тази промяна по принцип не е добра, макар че сме направили предложение, което да уточни за какъв срок се извършват тези инвестиционни проекти на специализираните институции за предоставяне на социални услуги и да не променят своето предназначение. 
Дами и господа, текстът на чл. 73 от закона касае извършване на дейности, свързани с обществена инфраструктура. В досегашната т. 4 е казано много ясно, че: „разширяване на урбанизирани територии или създаване на нови урбанизирани територии в горските територии може да се извършва само при наличието на общ устройствен план”. Защо законодателят преди нас и Вие в миналия закон, приет през 2011 г., сте записали така? Практиката винаги е показвала, че трябва да има яснота като цяло какво ще се прави в горските територии, а не да се работи на парче.
В момента ние правим прецедент. Много моля вносителите на текста да излязат и да кажат защо правим този прецедент, тъй като поставяме на различна плоскост един тип проекти, без значение какви са те, и всички останали проекти, за които ще трябва да се изисква общ устройствен план. Къде е уловката? Тя е много проста: нищо не пречи след няколко месеца някой да направи изменение и допълнение към тази точка с подробни устройствени планове и освен тези проекти да добави и нещо различно, като се позове, че вече е имало прецеденти, тъй като не изискваме за всички общ устройствен план.
Ще припомня, че в следващите точки на чл. 73 е записано примерно, че могат да се изграждат прословутите ски писти, за които толкова много обществена енергия и внимание бяха отделени, ако има областни планове на горски територии и въобще има планиране. 
Независимо, че аз и моята колежка Нинова сме направили предложение, смятам, че текстът не е добър. Трябва да се запази правилото да има общ устройствен план, да са ясни балансите между урбанизираните и горските територии, да е ясен достъпът до обществената инфраструктура за ползване на тези бъдещи урбанизирани територии. В момента правим формално, привидно много добро предложение, но както знаем, пътят към ада е постлан с много добри намерения от всички страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Поставям на гласуване § 21 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За параграфи 22, 23, 24, 25, 26 и 27 няма предложения от народни представители или предложена редакция от комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителите за тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера от 22 до 27 включително.
Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 28 на вносителя има предложение на народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28:
„§ 28. В чл. 86 се създават ал. 4, 5, 6 и 7:
„(4) Разпоредбата на ал. 3 се прилага и при изготвяне на оценки за определяне на обезщетението за сервитути, които възникват в горските територии по силата на специални закони.
(5) При промяна на предназначението, учредяване или възникване на сервитути, както и при учредяване на ограничени вещни права върху гори – държавна и общинска собственост, се заплаща цена за компенсационно залесяване, определяна ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните.
(6) Цената по ал. 5 постъпва в приход на:
1. съответното държавно предприятие по чл. 163 – за горите – държавна собственост;
2. съответната община – за горите – общинска собственост.
(7) Платената по ал. 6 цена се разходва само за създаване на нови гори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 28 по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 29.
Гласували 92 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Постъпило е предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 30:
„§ 30. В чл. 95, ал. 2 т. 2 се изменя така:
„2. определяне, одобряване, регистрация и отмяна на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на горски репродуктивни материали, тяхното окачествяване, търговия и внос;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 30.
Гласували 89 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 30 има постъпило предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 31:
„§ 31. В чл. 96 се създават ал. 3 и 4:
„(3) В публичния регистър по ал. 2 се вписват и държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства – доставчици на горски репродуктивни материали.
(4) Въз основа на акт на Европейската комисия министърът на земеделието и храните може, при условията и по реда на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2, да: 
1. разрешава производството с цел търговия на горски репродуктивни материали, отклоняващи се от минималните изисквания, посочени в наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2, когато техният произход е естествено адаптиран към местните и регионалните условия и е застрашен от генетична ерозия;
2. разрешава предлагането на пазара на територията на Република България на горски репродуктивни материали, предназначени за изпитване, научни цели, селекция или генетична консервация, както и на генеративни единици, които не са предназначени за лесовъдството;
3. разрешава вноса на горски репродуктивни материали, за които се отнасят изискванията за търговия на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2;
4. забранява на цялата територия на Република България или части от нея търговията с определен репродуктивен материал на краен потребител за посяване или засаждане.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 31 в редакцията му по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От § 31 до § 34 на вносителя няма постъпили предложения от народни представители, както и предложения за редакция от комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя, които стават съответно параграфи 32,33, 34 и 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок поставям на гласуване параграфи с номера по доклада на комисията от 32 до 35 включително.
Гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 35 на вносителя има постъпило предложение на народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? 
Господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам само да направя една редакционна поправка на нашето предложение. Разбира се, правилно отбеляза колежката Танева – дискусията ще бъде по § 62. В чл. 111и, ал. 3, където сме разписали „обла и технологична дървесина”, за да има съответствие с действащите дефиниции на действащия Закон за горите, да се чете „необработен дървен материал и всички производни”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако обичате да повторите още веднъж какво предлагате.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Предлагам редакцията на ал. 3 да стане така:
„(3) Не се разрешава ползването на необработен дървен материал и всички производни от горски територии – държавна и общинска собственост, за производството на енергия от възобновяеми енергийни източници”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михалевски, тъй като комисията казва, че това систематично ще бъде § 62, аз Ви предлагам, когато стигнем до § 62, да направите това предложение, защото нямам текста на § 62 и няма как да го допуснем до гласуване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Добре, така ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 35, който става § 36.
Гласуваме § 36 по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предложение от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова:
В чл. 112 се правят следните промени:
„(1) Ежегодно до 15 октомври териториалните поделения на държавните предприятия изготвят годишен план по образец за ползване на дървесина през следващата година в горските територии – държавна собственост, по образци. Обемите на ползването на дървесина се определят в съответствие с горскостопанските планове по чл. 13, ал. 1 от Закона за горите. 
(2) Въз основа на приетия годишен план на отделните териториални поделения по ал. 1 държавните предприятия до 31 октомври изготвят годишен план за ползване на дървесина през следващата година.
(3) Годишните планове по ал. 1 и 2 се одобряват от директора на държавното предприятие по решение на управителния съвет на съответното държавно предприятие.
(4) Годишните планове на държавните предприятия се обсъждат и съгласуват с браншовите организации и всички заинтересовани лица в срок до 15 ноември.
(5) Годишните планове на държавните предприятия след съгласуване с лицата по ал. 4 се публикуват на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на съответните държавни предприятия в срок до 30 ноември.
(6) Държавните предприятия и техните териториални поделения могат да провеждат процедури за ползване на дървесина при наличие на одобрен годишен план за съответното държавно предприятие.
(7) В случаите, когато се налага промяна на годишните планове по ал. 1 и 2, промяната се одобрява по реда на ал. 3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова:
В чл. 113 се правят следните промени:
„(2) Продажбата на дървесина по ал. 1, т. 2 става на пакети с еднородни асортименти.
(3) Продажбата на дървесина по ал. 1, т. 2 се извършва в следните мерни единици:
1. едра строителна дървесина – м3 плътен;
2. технологична дървесина – тон;
3. дърва за огрев – м3 пространствен.
(4) Начините на ползване на дървесина от горски територии – собственост на физически и юридически лица, се определят от собственика.
(5) Продажбата на дървесина по ал. 1 се осъществява на две тръжни сесии – есенна и пролетна, като на първата се предлага 60% от лесосечния фонд за следващата година.
(6) Основни процедури – търг, открит конкурс, договаряне, ценоразпис, електронна търговия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова:
В чл.114 се правят следните промени:
„(1) Ползването на дървесина от горските територии – държавна или общинска собственост, се осъществява при следното разпределение:
1. по чл. 115 – 30%;
2. по чл. 116 – 20%;
3. преработватели на дървесина на територията на Република България – 30%;
4. по преценка на държавното предприятие и/или териториалното поделение – 20%.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова:
В чл. 116 се създава нова ал. 5 със следното съдържание: 
„(5) Процедурите за сключване на договорите по ал. 1 се провеждат отделно за всяко държавно горско стопанство и държавно ловно стопанство в съответното държавно предприятие по чл. 163.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Народният представител Димчо Михалевски има думата за изказване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това са едни от най-важните текстове след текстовете, касаещи развитието на ски туризма в България. Ще припомня хронологията след приемането на закона от миналата година.
След влизането му в сила на 9 април 2011 г. беше поет много ясен ангажимент да се изработи наредба, която да отрази интереса на всички участници в процеса на дърводобив и дървопреработка. След няколко месеца труд миналата година е бил постигнат консенсус и – проект за наредба. Незнайно защо, управляващите, министърът игнорират, забележете – това се случва след изборите в края на октомври и началото на ноември, и публикуват в изключително ускорен порядък съвсем различен текст на наредбата, която, между другото, не е спазила всички изисквания на закона за подзаконовите нормативни актове. И тази наредба влиза в сила. 
Какво произтече дотук от нея и от 112-и, 113-и, 114-и и 116-и член на действащия закон? Помните проблемите, свързани с недостига на дърва за огрев и повишаването драстично на цената им. Помните безпрецедентния опит през февруари – на тъмно се продаде огромен пакет от близо 180 хил. кубика на Софийската стокова борса, като административно бяха разпределени брокерите, а вероятно административно бяха разпределени и купувачите, защото тази дървесина донесе като пакет загуба от над 3,5 млн. лв. на държавните предприятия. 
След реакцията на обществото и нашата реакция министърът беше принуден в началото на март да седне на кръгла маса и да обещае няколко неща – да спре търговията в Софийската стокова борса, да спре продажбата на дървесина на корен – нещо, което не искат нито малките, нито големите дърводобивни и дървопреработвателни предприятия. Оттогава тази наредба не може да се роди, защото чакала нашия закон.
Междувременно обаче се пуснаха няколко големи търга, необяснимо защо, независимо че мой колега отбеляза в комисията, че те представлявали 14-15% от общия обем; незнайно защо се пускат търгове в малките горски предприятия на пазарни цени като стартова цена на едрата, технологичната дървесина и на дървата за огрев. Незнайно защо, за тези големи търгове (два, вече проведени в Пампорово, един в Благоевград, втори тече в Благоевград в момента) стартовата цена е занижена с около 20 лв. за едрата строителна дървесина и с около 10 лв. за технологичната дървесина и дървата за огрев.
Пита се: защо когато нормативните изисквания – и законовите, и подзаконовите, ясно определят едни и същи методи, за големите цената не е конкурентна и по-ниска (в крайна сметка тя става и крайна цена, защото няма никаква конкуренция), а за другите търгове, където участват малките дърводобивни и преработвателни предприятия, не е така?
Очевидно има хаос. Очевидно този хаос е преднамерен и планиран. Затова ние предлагаме в чл. 112 (който досега гласеше, че, образно казано, ще се продава дървесината от горските територии – държавна и общинска собственост, чрез продажба на настояща дървесина на корен и добив и продажба на добита дървесина) подробни текстове как да се извърши планирането на дърводобива, разбира се, с водещата роля на държавните предприятия и техните териториални поделения и, разбира се, с участието на бранша.
Дами и господа, наша отговорност и задължение е да дадем сигурност на българския дървопреработвателен и дърводобивен бизнес. Той в момента не може ясно да планира. В момента огромни преработвателни мощности на различни предприятия, свързани с производството на целулоза, с производството на дървесни плоскости, с производството на мебели, не могат да натоварят своите мощности, защото ние през закона и министърът през неговите наредби, и съответните държавни предприятия не дават тези гаранции. Следователно това е наша отговорност.
Затова ние предлагаме много ясни текстове, няма да ги чета, колежката ги прочете, които казват следното – че трябва да седнат държавните предприятия, заедно с браншовите организации, да направят ясни годишни планове със съответните сесии – какво, къде, кога, колко. И това да е ясно. Не виждам основание защо този текст да не бъде подкрепен. 
Ако искате да подкрепите хаоса и тази преднамереност, за която Ви говоря и която нанася милиони щети на прихода в държавните предприятия, то не го подкрепяйте. Но тогава ясно ще носите отговорността, че Вие заставате зад тази очевидно неполезна, за да не я нарека по друг начин, практика. 
Второ, ние предлагаме много ясно в чл. 113 да разпишем как ще се продава дървесината. И тук има един много важен елемент в нашата ал. 2, която предлагаме – дървесината трябва да се предлага на еднородни пакети, тоест конкурсни начала с открити цени за еднородни пакети. 
В момента в тези големи търгове има толкова разнородни пакети, които големите преработватели отказват, защото ги принуждават да станат и търговци на огромно количество дървесина, която не им е потребна. Отказват ги малките, защото на тях пък не им е необходима технологична дървесина. Няма да коментирам, че масово се отказвани дори и опитите, които направиха малки компании – няколко десетки, да се обединят на търга, който беше проведен на 9 май, в това число и със съдействието на Икономическа полиция и с натиск. Очевидно политическият натиск е добре използван елемент от това мнозинство, затова ни трябва в закона да защитим този интерес. 
И тук казваме, че тези пакети са еднородни и в ал. 3, че дървесината се продава по следните мерни единици, които ги разписваме. Това означава, че ние подкрепяме обещанието на министър Найденов, че дървесината няма да се продава на корен. Трябва да има разделение на добива, пристигането на дървесината на склад, разпределянето й по еднородни асортименти и нейната продажба. 
Нашите предложения се изключително ясни и изключително гарантирани, защото ние ги вдигаме на ниво закон. (Реплики от ГЕРБ.)
Аргументът: „това може да се разпише в наредбата”, аз не го приемам по една проста причина – първата предпоставка е, че досега действащата наредба очевидно създава хаос, и втората предпоставка е, че работната група, която беше създадена за изработване на последваща наредба през месец март не се е събирала от три месеца и към онзи момент съгласие няма. (Шум и реплики, провиквания: „Времето! Времето!”.)
Министърът заяви на мое питане в петък, че е имало съгласие, а аз Ви казвам, че съгласие няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но обяснявам на колегите, тъй като ме подканят непрекъснато, че времето е изтекло – има четири предложения от господин Михалевски и госпожа Нинова, реално – 20 минути.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Няма да говоря толкова, не се безпокойте! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вижте си проектите и – спокойно.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Следващият важен въпрос в чл. 114 е, че оказваме това разпределение, което и вербално, а аз се надявам, че е мотивирано, ние като народни представители трябва да подкрепим, а то е, че ние ще дадем яснота и сигурност на местните фирми, тоест по чл. 115 – 30% от дървесината да отива за местни, малки преработватели и добивни фирми, по чл. 116 – 20% да отиват за големи, стратегически преработватели, тоест стратегически партньори, 30% да отиват за преработвателите на дървесина, които са „Свилоза” – Свищов, „Кроношпан”, „Монди Стамболийски”, „Средна гора” – Стара Загора, и съответно по преценка на държавните предприятия или на техните териториални поделения оставяме 20%. Тоест, ние даваме една рамка като законодател, в която казваме: искаме този ред и искаме в тези правила, искаме в тези коловози, ако обичате, свършете работа.
Защо казвам всичко това? Защото, уважаеми дами и господа, в действащата досега наредба на стратегическите партньори, които трябва да отбележим коректно, че досега няма сключен договор със стратегически партньор, се дава една привилегия на тези стратегически партньори, като им се дава един бонус от тежест в оценката от 0,25. Още повече се засилва в момента в проекта за наредба, който е подготвен от министерството, което към момента е наличен, ще видите какъв е крайният вариант, правя тази уговорка, още повече се засилва неясната преценка на държавен орган, който ще каже кой е стратегически партньор на базата на непрекъснат цикъл и кой не.
Нали разбирате, че създавайки тази ниша на един стратегически партньор, оценен от един държавен орган по изключително неясни текстове, ние в момента отваряме една много приятна магистрала за провеждане на корпоративни интереси в ущърб на държавния интерес? И го казвам с абсолютна сигурност, защото държавният интерес дотук от тези проведени четири търга, които не са уж за стратегически партньори, ама са дадени на един кръг от броени фирми буквално на трите пръста на едната ми ръка, които в момента са ощетили дотук прихода на държавните предприятия с над 10 млн. лв.
Само ще Ви припомня, че по отчетните данни за 2011-2010 г. общата печалба на държавните предприятия варира между три и четири милиона лева, приблизително. 
Тук има представител на Изпълнителната агенция по горите може да ме поправи, ако бъркам, но такъв е мащабът. Затова ние смятаме, че тези предложения, които даваме не ограничават по никакъв начин разписването в наредбата на всички допълнителни изисквания, не ощетяват ничий интерес – нито на стратегическите партньори, които ще инвестират, нито на големите преработвателни, нито на малките фирми и затова нашата дълбока мотивация и надежда е Вие да подкрепите тези предложения.
Оставайки текстовете, които в момента очевидно по вносител така е направено, и членове 112, 114, 116 остават със същите текстове, всъщност ние закрепваме положението, което не е добро. То нарушава конкуренцията, ощетява държавните предприятия, ощетява прихода в държавните бюджети, намалява възможността да се правят лесоустройствени мероприятия и изграждане на горски пътища, а ще Ви припомня и с това ще завърша, че огромна част от затворените басейни, от които не може да се добива дървесина, всъщност са потенциалът, който ние можем да балансираме за използването на дървесината по най-полезния начин.
Аз ще очаквам от Вас да подкрепите тези наши предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли реплики? 
Господин Димитров, заповядайте за първа реплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Михалевски, уважаема госпожо Нинова! От цялото Ви изказване, господин Михалевски, не разбрах какво точно искате. (Реплики от КБ.)
Не разбрах какво искате! Първо – трябвало да има за стратегическите партньори, после – защо в наредбата имало пък стратегически партньори.
Ще Ви припомня едно нещо, че досега винаги горите са били на загуба и са дотирани от държавата. Откакто са създадени шестте държавни предприятия паричният обем, приходите им са увеличени с около 30%, без да се повдига лесосечния фонд, тоест без да се сече повече.
Какво сме направили? – спрели сме кражбите от Ваше време. Ако там Ви боли, че сте имали някакви други начини за разпределение на дървесината и вече ги няма, съжаляваме, няма да ги има!
Не бяхте доволни от борсата. Добре, борсата била лоша. Сега има търгове, открити търгове, на които може да се яви всеки с 30% авансово плащане, което означава гарантиране финансовото състояние на държавните предприятия. Ама, били лоши и търговете. 
Затова Ви казах на комисията, че на тези търгове, така наречените „големи” от Вас, са продадени 14% от целия лесосечен фонд, от това, което е добито до момента.
Още 4 на борсата, 18! Всичко останало е продадено на малки пакети, включително и 33-те процента, които със закон сме определили, за малки местни преработватели, които са си получили тази дървесина. 
Да описвате в един закон цялата наредба, а между другото за наредбата има консенсус и тя просто чака обнародването на този закон, който сега гледаме, ако искате напишете от колко часа до доколко кои асортименти от дървесината трябва да се добиват, в колко да се палят резачките, в колко да се гасят, но това не е законодателство!
Когато системата върви и когато печалбите… И да допълня само, че досега никога за залесяване, поне в последните десет години, не са давани повече от 5 млн. лв. Тази година държавните предприятия заделиха за залесяване 18 млн. лв.! За догодина са планирани 25 млн. лв.! Освен парите за пътища, които правилно казахте, че трябва да стигнат до затворените басейни, които ги има по сметките на предприятието и чакат нужните процедури, така че приходите са повишени, печалбите са повишени, има пари за залесяване, за пътища и ако това Ви пречи, съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Господин Димитров, репликата: това е законодателство, не е съгласен. Законодателството е такова, каквото го направим ние.
Обяснението, че 70% или 80% се продават по правилния начин, не оправдава, че останалите 20 не се продават по правилния начин. Никаква конкуренция няма! Последният търг в Пампорово го спечели фирма от Сърница, на която годишният оборот е 20-30 хил. лв., и внесе гаранция 180 хил. лв., дадена й от „Глобал пропърти консулт”. За каква конкуренция ми говорите?! (Реплика от народния представител Емил Димитров.) 
Не, много добре знам.
Второ, Вие сте много по-навътре – имате договори не от предното и от по-предното управление. Вие имате дългосрочен договор за сеч на 6 лв. на кубик в горите, които са Ви предоставени. Шест лева! Така че не обвинявайте мен в някакви схеми. Аз нямам никакъв допир, освен професионалния ми интерес като народен представител. 
Ние искаме да въведем ред, Вие не искате да въведете ред. Вие! Вие сте много тесен брой хора, само че Вие не представлявате нито народа в този смисъл, нито интереса на народа. А сравненията колко е добивано и колко преди и сега, последните отчетни данни са нараснали главно, защото се отчита добивът в частните гори, което не се отчиташе досега. 
Тази тема с краденето на двата-трите камиона, предлагам да я спрете, защото аз не виждам дали е по-морално да крадете директно от търговете.
Защо, господин Димитров, цените на тези търгове са по-ниски като начални в сравнение с другите? Само на този въпрос ми отговорете. Защо в другите малки търгове са на пазарна стойност, а на тези са на по-ниска – каква е разликата? Не можете да ми отговорите! Аз ще Ви кажа: имате интерес. И спрете чрез интереса... 
Да, горите могат да ни донесат много печалба, само че трябва да я направим честно и почтено. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? 
Госпожа Нинова за изказване – заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Димитров, казахте, че ние се противопоставяме на Вашите предложения, защото Вие се борите с корупцията, прекъсвате схемите на предишните и сте честни, открити и прозрачни. 
Министър Найденов направи грешката да каже подобно нещо преди близо шест месеца, при това да назове конкретни имена – моето е едно от назованите, и в момента е подсъдим по дело за клевета срещу Българската социалистическа партия и срещу мен лично. Ако Вие сте достатъчно смел също да кажете кои имена от БСП са ангажирани с корупция в горите, гарантирам Ви, ще се окажете до Мирослав Найденов на подсъдимата скамейка.
Правим тези предложения, защото имаме следните аргументи.
Уважаеми колеги, искам да предложа един юридически аргумент и един по същество.
Юридическият – защо правим тези предложения в закона и що е то законодателство? Една от целите, които си поставяме в парламента за законодателството, е то да бъде достатъчно устойчиво. Законът е най-устойчивият нормативен акт, който можем да приемем. Наредба или друг подзаконов нормативен акт можете да променяте през ден, с което създавате несигурност в средата. Това показахте и в последните няколко месеца, след като веднъж се прие една консенсусна наредба, след това някой тихомълком си я промени и внесе нов текст, после се връщаме към предишния вариант. Това създаде абсолютна несигурност в работата на горските стопанства, дървопреработвателните фирми и населението, което разчита на дърва за огрев. Затова предлагаме да го запишем в закона, за да бъде устойчиво и да не му хрумва на някой заради лобистки или лични интереси да променя всеки ден законодателството. 
Вторият ми аргумент, който е по същество – всички тези предложения бяха уговорени на среща между министър Найденов, Комисията по земеделието и горите, опозицията и представители на бранша. Всички бяхме единодушни по тези текстове. Кое налага сега управляващите да се отметнат и да не искат да ги приемат? Защо ги предлагаме в този вид и се споразумяхме? Защото практиката в последните няколко месеца показа поне три проблема. 
Първи проблем – продажбата на дървесината на стокова борса. Посредниците бяха избрани конкретно без конкурс; цената, която се постига чрез продажба на стоковата борса, е увеличена многократно и до крайните потребители, тоест до хората, дървата за огрев стигат много скъпо; над 100 фирми протестираха срещу продажба на стоковата борса, защото нямат достъп дотам и на стоковата борса се продават пакети, от които те нямат нужда – първи аргумент.
Втори аргумент – чрез тези способи, чрез износа на дървесина от България навън, на българския пазар има дефицит, дървопреработвателните предприятия са пред фалит, от вчера най-големите в България затварят. Министър Найденов пое ангажимент този проблем да бъде коригиран, като гарантира на българските преработвателни предприятия един обем от дървесина, до която те да имат достъп, за да могат да работят. 
Двадесет хиляди души работят в тези предприятия, уважаеми колеги. Оставяте ги без работа с тези решения. Това не са измислени предложения само от опозицията. Ние говорим в този случай от името и на тези 20 хиляди души, и от името на тези над 100 дървопреработвателни фирми.
Моля да се вслушате в разума на аргументите и да приемете нашите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики има ли?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, в съда ще се видим, само че с господин Михалевски, който твърди, че имам договор за дървесина. Договор за дървесина нямам.
Ще Ви кажа само, че от тези, както ги наричате, големи търгове, мисля, че са проведени пет, и три от тях са спечелени от тези, както ги казвате, стратегически партньори, наистина големи работодатели: „Кроношпан”, „Свилоза” и „Монди”. Това, което е обещал министър Найденов – че ще има суровина за тях, виждате, че те си я купуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Дуплика желаете ли?
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Димитров, излъгахте – поне за „Свилоза” съм сигурна, че не са спечелили търг и че от три дена вече предприятието е спряно поради липса на суровина.
А що се отнася до това – дали те трябва да разчитат на хрумките на министър Найденов, дали един път ще спечелят търг или не, дали ще имат пари да внесат гаранции по този търг, дали имат нужда от цялата дървесина, която се продава на този търг, тоест, на конюнктурното решение, това е друг въпрос. Ние предлагаме да заложим принципите в закона, за да чувстват тези фирми гаранциите за себе си, а не да зависи всеки конкретен случай от решенията на министър или на някой под него в администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Господин Пенко Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Не разбирам защо, след като има консенсус и общо взето Вие нямате нищо против предложенията, само искате те да бъдат в наредба, нямам обяснение защо това се случва?
Господин Димитров, Вие казахте, че след като направихте промените в горите и създадохте шестте предприятия, оттогава горите тръгнаха на печалба. Не е така! След промяната на нашия закон, още 2009 г. – вече при Вашето управление, разбира се, след месец юни, но благодарение на онзи закон, който бързо, бързо отменихте, тогава дойдоха първите печалби за горите. Ние спряхме сечта на корен, а Вие я реанимирахте. От сечта на корен стават най-големите далавери. Това е истината, и не искате по никакъв начин това да бъде прието. 
Ние искаме и продължаваме да твърдим, че продажбата на дървесина трябва да бъде само от склад. Нещо обаче тук не се разбираме. Не знам защо толкова упорствате, след като действително има съгласие, декларирано от името на министъра, макар че неговата декларация винаги може да бъде под съмнение, защото той никога досега не си е държал на думата и винаги е намирал начин да се отметва по различни въпроси. Една от причините да го предлагаме в закона е тази, защото думата на министъра, за съжаление, не тежи и никога не е тежала за целите три години и кусур управление на това министерство от министър Найденов.
Това са нещата, около които би трябвало да се обединим. Аз наистина не разбирам – колегите казаха, че това не са предложенията на опозицията. Това са на хората, които са в бранша, които работят там. И най-важното – постигнато е споразумение. Е, не разбирам защо се напира. Ако искате, ние ще го изтеглим. Вие го вкарайте, но нека да е в закон, за да е стабилно, ако толкова много Ви притеснява, че тези предложения ще влязат от опозицията.
Важно е този отрасъл, това национално богатство да бъде управлявано. Не случайно Димчо Михалевски каза, че искаме ред. Това е причината, поради която вкарваме тези текстове.
Моля добре да размислите и да подкрепите тези предложения, защото са изстрадани от бранша, изстрадани са от всички, които работят в този сектор. Имат дълбок смисъл, който би закрепил всички тези 20 хиляди работещи в този сектор, всичките предприятия, които имат нужда от ясни правила, за да могат да планират бъдещи действия.
Членовете, които са предложили колегите,  си струва да бъдат подкрепени от всички! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за първа реплика, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Точно тези от бранша, които доведохте в комисията, за да подкрепят Вашите предложения и да ни опонират, точно те искаха добива на корен и точно те на голямата среща си признаха, че изкарват три камиона с документи и два без документи. Връщаме се на това, което Ви казах в началото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин Димитров, тази  „песен” за трите откраднати и пет реализирани..., нали разбирате, тя просто не върви! Ние говорим за ред, а Вие сега търсите под вола теле. Не сте прави. Ама наистина не сте прави! 
И пак казвам – нали искате това да влезе в наредбата, в смисъл, че предложенията са приемливи? Нали искате законодателство, което да е стабилно през годините (а не както Вие – не знам за кой ли път променяте Закона за горите), да има стабилно законодателство, по което да се развива този сектор.? Това го няма! Не се получава!
Това са факти, които говорят, че има управленска немощ. Не знам как да кажа, но спрете да тормозите този сектор! Подлудихте хората! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Заповядайте за процедура, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – по тези членове да отложим за малко дебата и да продължим по-нататък, като поканим министър Найденов да дойде в залата, за да чуем и неговото мнение. Иначе се въртим в § 22. Значи всички сте обсъдили нещата с браншовиците, с опозицията, с управляващите, с министъра, поети са ангажименти, а в този момент става едно непрекъснато спорене – това да бъде в закона, другото – в подзаконов нормативен акт. Смятам, че колкото и да не тежи думата на министъра, в крайна сметка когато дойде тук на парламентарната трибуна и каже своето мнение пред всички нас, тогава да решим този проблем.
Моля, господин председател, да поканим министър Найденов да дойде, и да вървим нататък, като тези членове могат да се гледат след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще подложа предложението Ви за отлагане на разискванията, тъй като то е водещо.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова за отлагане на разискванията по предложението на народните представители Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, касаещи чл. 112, 113, 114 и 116.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 22, против 39, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова, което не се подкрепя от комисията и е по отношение на чл. 112 от закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 27, против 44, въздържали се 14.
Това предложение не е прието.
Следващото предложение е от същите народни представители, касаещо чл. 113. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 22, против 53, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Михалевски и Нинова. То е по чл. 114 и също не се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 19, против 56, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Последното предложение от народните представители Михалевски и Нинова е по чл. 116. То не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 19, против 55, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 36 на вносителя е постъпило предложение на народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Предложението по т. 2 е:
„ В чл. 116а се правят следните изменения:
2. Създава се нова алинея 3 със следното съдържание:
„(3) Процедурите за сключване на договорите по ал. 1 се провеждат отделно за всяко държавно горско стопанство и държавно ловно стопанство в съответното държавно предприятие по чл. 163.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 37:
„§ 37. В Глава пета, Раздел I се създават чл. 116а и 116б:
„Чл. 116а. (1) Извън случаите по чл. 116 държавните предприятия по чл. 163 могат да сключват договори за срок до 15 години за продажба на стояща дървесина на корен в размер до 10 на сто от годишното ползване за съответното държавно предприятие, но не повече от 20 на сто от годишното ползване на дървесина от всяко отделно държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, с търговци:
1. вписани в публичния сектор по чл. 241;
2. отговарящи на условията по чл. 115, ал. 1, т. 2.
(2) Условията и редът за провеждане на процедурата и за сключване на договорите по ал. 1 се определят с Наредбата по чл. 95, ал. 1.
Член 116б. (1) За изпълнение на възложени със закона дейности или мероприятия, предвидени в утвърдените финансови планове, държавните предприятия по чл. 163 и техните териториални поделения могат да добиват дървесина от горските територии – държавна собственост, предоставена им за управление.
(2) Дървесината по ал. 1 може да се използва за:
1. строителство на сгради и съоръжения по чл. 54, ал. 1, т. 3;
2. изграждането на обекти по чл. 153, ал. 1;
3. изграждане на противопожарни депа;
4. поддръжка на недвижими имоти, които не са горски територии и се ползват от съответното държавно предприятие и неговите териториални поделения.
(3) За ползване на дървесината по ал. 1 и 2 съответното държавно предприятие или неговото териториално поделение внася във фонд „Инвестиции в горите” средства в размер, определен с постановлението по чл. 179, ал. 1.
(4) Добивът на дървесината по ал. 1 се извършва след решение на управителния съвет на съответното държавно предприятие и може да бъде извършен чрез възлагане по реда на наредбата по чл. 95, ал. 1 или самостоятелно от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства.
(5) Управителният съвет на държавното предприятие взема решение за добив на дървесина по ал. 1 въз основа на писмено искане от:
1. директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство – когато дървесината е необходима за нуждите на териториалното поделение;
2. директора на държавното предприятие – в останалите случаи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? 
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Какво е всъщност предложението на вносителите? 
Искам да направя паралел на отхвърлените преди малко наши предложения. Вие не се съгласихте да въведем ред в закона за всички компании, без значение тяхната цел и големина. Но когато става дума за конкретни стратегически инвеститори (ще припомня, че в проекта за наредба това са най-вече не преработвателите, а тези, които ще произвеждат електрическа енергия от биомаса – тоест от дърва), на тях им се дава правото на още 10% от дървесината извън предвидените по чл. 116 – 25%, по преценка на държавните предприятия да бъдат насочени към тях. 
С колежката Нинова направихме предложение във връзка с чл. 114, където, ще Ви припомня, отбелязахме, че по чл. 116, 20% трябва да бъде за такъв тип стратегически партньори и т. 4 – по преценка, още 20%. Тоест имаше възможност до 40%.
Сега обаче с предложението, което комисията предлага като редакция, де факто в едно горско стопанство ще може, веднъж по чл. 116, 25% от дървесината да отиде в стратегически партньор и още 20% пак за него. Тоест почти половината дървесина ще отиде за стратегически партньор, което означава, че горе-долу цялата гора ще върви нататък – към котлите за електрическа енергия. 
Затова оттеглям нашето предложение. Вие не приехте предложението ни по чл. 114. Категорично ще гласуваме против предложението по чл. 116а и 116б, защото тук вече е очевиден лобизмът в подкрепа на определени фирми. Другите – кучета ги яли, а на тези ще създадем най-добрите условия, вероятно и ценови.
Между другото, само да Ви кажа, господин Димитров, нараства печалбата на предприятията. Ако си спомняте, по закон ние ги освободихме и те вече не внасят и печалба. Преди внасяха, а сега започват и да не внасят печалба. От догодина държавните предприятия няма да внасят никакви печалби в държавния бюджет –50 %, 25% , от догодина – нула процента. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колегите от опозицията отново започнаха с демагогията. За изтеклата предишна година държавните предприятия отчисляваха 50% от така наречените преди тарифи, сега отчисления, за държавния бюджет и 50% за фонд „Пътища”. 
Тази година отчисляват 25% за държавния бюджет и 75% за фонд „Пътища”, така ще продължава и занапред. Тези предприятия се облагат с печалба както всички останали стопански единици в България – заплащат данък печалба и след това разпределят дивидент в полза на държавата.
Относно дългосрочните 10% – това беше искане на бранша, и то точно на дърводобивните фирми, не на електрически, не на готварски или каквито и да било други. Точно на дърводобивните фирми. 
На голямата среща в зала „Изток” дърводобивните фирми поискаха 10% за дългосрочни договори за дърводобивници. Те са описани точно кои са – че са само за дърводобивници. И министър Найденов, и ние поехме ангажимента това да бъде отразено в закона и си изпълняваме ангажимента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Господин Михалевски, желаете ли дуплика? Не.
Други изказвания?
Госпожо Нинова, също ли поддържате искането за оттеглянето на предложението?
Искането е оттеглено по желанието на двамата вносители – господин Михалевски, и госпожа Нинова.
Пристъпваме към гласуване на редакцията на комисията за § 36, който става § 37, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 68, против 13, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Госпожо Танева – процедура.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля за прегласуване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване редакцията на комисията за § 36, който става § 37, както е по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 69, против 16, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Ръководствата на групите, направете необходимото, за да бъдат народните представители в залата. Върви второ гласуване.
Заседанието продължава.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, продължаваме по доклада с текста след гласувания вече § 36 на вносител – нов § 37.
От § 37 до § 41 включително на вносител няма постъпили предложения, както и предложения от комисията за редакция.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя, които стават съответно от § 38 до § 42 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване анблок параграфи с номера по доклада от 38 до 42 включително.
Гласували 80 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 42 на вносител  има постъпило предложение от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 43 в новата му номерация по доклада - § 42 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 43 на вносител има постъпило предложение от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова – § 43, чл. 155 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова за отпадане на § 43 по вносител, което комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 21, против 57, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване анблок параграфи от 43 до 45 по вносител, подкрепени от комисията, които стават съответно параграфи от 44 до 46 включително. 
Гласували 85 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 9.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 46 на вносител е постъпило предложение от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова – в § 46, в чл. 165 се правят следните промени:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Дейностите по ал. 1, т. 1-10 могат да се извършват самостоятелно от териториалните поделения по чл. 174 или чрез възлагане.”
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Дейностите по ал. 1, т. 1-8 могат да се извършват самостоятелно от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства в следните случаи:
1. изпълнение на дейностите по чл. 89 и други лесокултурни дейности;
2. отглеждане на млади насаждения и култури без материален добив;
3. маркиране на насаждения и дървета за сеч;
4. добив и дървесина:
а) за усвояване на дървесина, повредена от абиотични и биотични фактори и въздействия;
б) когато при провеждане на две последователни процедури по наредбата по чл. 95 не се яви кандидат или когато сключен договор бъде прекратен не по вина на съответното горско или ловно стопанство.”
3. Създава се нова алинея 6 със следното съдържание:
„(6) Добивът на дървесина по ал. 5, т. 5 се извършва след съгласуване с министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 47:
„§ 47. В чл. 165 ал. 5 се изменя така:
„(5) Държавните горски стопанства могат да извършват самостоятелно:
1. дейностите по чл. 89 и мероприятия за защита на горските територии от пожари; 
2. отглеждане на млади насаждения и култури без материален добив и кастрене;
3. маркиране на насаждения и дървета за сеч;
4. добив на дървесина в размер до 25 процента от годишното ползване за съответното териториално поделение – при условия, определени в наредбата по чл. 95, ал. 1, и след съгласуване с министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице;
5. добив на дървесина, повредена от абиотични и биотични фактори и въздействия, за чието усвояване е издадено предписание по чл. 131, ал. 2 от лесозащитна станция.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? 
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението ни с колежката Нинова отново е съгласувано с браншовите организации на големите и малките дърводобивни фирми и те считат – изказано беше и на Кръглата маса в края на февруари и на работната група, която е по наредбата, че изменението на текста на чл. 165, ал. 5 създава нелоялна конкуренция между тях и държавните горски стопанства. Още повече сами разбирате, че конфликта на интереси – в едната ръка да държиш марката, а в другата да държиш брадвата и съответно да бележиш коя дървесина ще отсече държавното горско стопанство и коя ще бъде предоставена на другите, очевидно крие дълбок конфликт.
Затова нашето предложение е разгърнато, така че не отменя в крайна сметка държавните горски стопанства да извършват и тази дейност, но при определени условия. Тези условия са разписани – когато на две последователни процедури не се яви кандидат и когато сключеният договор бъде прекратен не по вина на горското стопанство.
Това наше предложение изразява волята на браншовите организации, в която, според мен, ние като народни представители трябва да се вслушаме, за да може да има ясна, прозрачна, лоялна конкуренция в дърводобива.
Моля ви да подкрепите нашето предложение, защото в крайна сметка ще удовлетворим и исканията на браншовите организации, както и в публичното пространство вие непрекъснато говорите за това, а и самият премиер ви заръча – докато няма консенсус, съответно да не приемате текстове, които създават конфликти с браншовите организации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Точно браншовите организации поискаха този процент да бъде намален от 30 на 25. Съобразили сме се с тях, има подписано споразумение. 
Другото, което е постигнато като споразумение и ще бъде отразено в наредбата, е, че държавните предприятия ще добиват само, когато не се е явил никой на съответната процедура за добив. Всичко това ще бъде отразено и нямаме разминаване с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? 
Дуплика, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Колега, бих Ви призовал да покажете това споразумение, защото такова не съществува. 
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има го като предложение, качено е на сайта.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Когато е така, и Вие казвате, че ще бъде в наредбата, защо по силата на текстовете, които приехте в 116а и 116б – щом казвате, че ще приемем, всъщност Вие предлагате нашето предложение да бъде в наредбата. Нека да влезе в закона, за да сме сигурни, че няма утре някой да смени наредбата. 
Ето, обърнете се към групата и дайте знак да подкрепят нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова, които предложения комисията не подкрепя. 
Гласували 96 народни представители: за 27, против 59, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване § 47 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 85, против 10, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 47 на вносител има постъпило предложение на народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова:
В чл. 174, алинея 3 се изменя така:
„(3) Териториалните поделения на държавните предприятия могат да кандидатстват по оперативни програми, както и по международни, национални и регионални търгове и програми и могат да бъдат равнопоставени участници и възложители в процедури по Закона за обществените поръчки, с изключение на такива с предмет инвентаризация, изработване и изпълнение на горскостопански планове и програми.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова, които комисията не подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 19, против 67, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 47 по вносител, който става § 48 – комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласуваме § 48 по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По параграфи от 48 до 51 на вносител няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за тези параграфи и те стават съответно параграфи от 49 до 52 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 98 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Постъпило е предложение на народните представители Пенко Атанасов и Спас Панчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 53:
„§ 53. В чл. 190, ал. 2 се създава т. 12:
„12. спират превозни средства, които превозват дървесни и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 53.
Гласували 103 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Постъпило е предложение на народните представители Пенко Атанасов и Спас Панчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 54:
„§ 54. В чл. 191 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след цифрата „8” се добавя „и 12”.
2. В ал. 3 след цифрата „8” се добавя „и 12”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 54 по доклада.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 101 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 54 на вносител има предложение на народния представител Милена Христова:
1. В чл. 198, ал. 2, т. 1, б. „а” се добавя израза: „и трудов стаж по специалността не по-малко от три години.”
2. Параграф 54 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Милена Христова, което комисията не подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 18, против 69, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 54 по вносител, подкрепен от комисията, който става § 57.
Гласували 84 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 104 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 59 на вносител –комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 62:
„§ 62. В чл. 213 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 4:
„4. недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи – непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти.”
2. Създава се ал. 2:
„(2) Забранява се употребата на необработен дървен материал от категориите едра строителна дървесина и средна строителна дървесина – III клас на сортимента за производство на енергия от биомаса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще помоля за Вашето внимание, за да не допуснем този втори опит на закона за изменение и допълнение да прокараме един груб лобистки текст. За какво става дума? В редакцията, която ни предлага комисията в момента, по същество ще се даде разрешение да се ползва огромен потенциал от дървесината за производство на електрическа енергия под рубриката „Биомаса”. Каква е практиката досега? Ще припомня, че в Националната програма за насърчаване развитието на възобновяемите енергийни източници, приета 2005 г. с хоризонт 2015 г., ясно е записано какъв е потенциалът на държавата ни от биомаса, ясно са посочени възможностите и накрая има един много ясен текст, който казва, че трябва да бъдем изключително внимателни, образно казано, да не допуснем  дървесина, която може да  има друго предназначение, била тя – едро строителна, дребно строителна, средно строителна и дърва за огрев, да отиде в тези мощности за производство на електрическа енергия. 
Между другото и в различни изследвания, които са правени, много ясно е записано, че относно биомасата като потенциал, този подход е изключително внимателен и предпазлив, трябва да се концентрираме, цитирам: „Само върху отпадъци от селското и горското стопанство, битови отпадъци, малоценна дървесина – подчертавам, която не намира друго приложение и отпадък по естествени причини, без да се ползва енергийни култури, отглеждани на пустеещи земи.”
Изследвана е практиката в Германия, която е една от страните с доста развит и сериозен ръст на производството на електрическа енергия от биомаса, където, забележете, основният акцент е в производството на електроенергия от добит газ от тази биомаса, тоест, една технология, която позволява чрез определени процеси да се добие този газ и съответно да се произвежда. Там годишното производство достига над 16 млрд. мегават/часа, а общата инсталирана мощност е над 3000 мегавата. Посочва се, че основният източник на биоенергията следва да бъдат дървесните стърготини като отпадъци от продукцията от лесовъдство, от производството на биомаса и бързо растящи дървесни видове с твърда дървесина като хибридни върби, тополи, клен, ясен и така нататък.
Какво предлагаме ние в случая? Спорихме много в комисията и тук се предлага да изключим, между другото, началният текст беше само едрата строителна дървесина, след това след някакъв голям компромис се включи така наречената средно строителна – ІІІ клас. Едрата строителна означава от тънкия край да е над 18 см, тази, която е посочена ІІІ клас – средната, тънкият край е 14. Всичко под нея, което е дребна строителна и дърва за огрев, попада с този текст, ако Вие след малко го подкрепите, има право да отиде в съответните съоръжения за производство на електрическа енергия.
Забележете практиката на ДКЕВР. С няколко поредни решения, първото от които е през 2007 г. ясно е разписано, че стимулираме цената на тази енергия с биомаса с 214-215 лв. на мегават/час, но, забележете, може да се използва само отпадна дървесина от горското стопанство, стърготини от дървопреработването и други селскостопански и така нататък.
С изменения от 2010 и 2011 г., а с последното решение на ДКЕВР от тази година вече сме вдигнали цената на 281,85 лв. за мегават/час на 305,67 лв. мегават/час, едното е само за електрически централи, а другите на комбиниран цикъл, тоест едно драстично увеличение, е записано отново, че може да се работи от биомаса, получена от дървесни остатъци или получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци.
Каква е практиката? Практиката е, че при дърводобива остават така наречените клони, вършини, тоест, това е отпадъкът от необработения дървен материал, и затова аз, госпожо председател, правя следното предложение – сега му е мястото, че текстът, който в момента трябва ние да запишем, трябва да гласи: „Забранява се употребата на необработен дървен материал и производни, тоест – греди и така нататък, за производство на електрическа енергия от биомаса”. По този начин ние ще предпазим свободата всякаква дървесина била дребно строителна и дърва за огрев, да отидат за това производство, което пряко ще доведе до това, че ще се вдигне цената на дървата за огрев и тук трябва да предупредим населението, ако този текст след малко го гласувате. Защото примерно за 15 мегавата, консултирах се с експерти, работили по анализите на ДКЕВР, трябват 450 хил. тона, което представлява 7500 вагона или 150 влакови композиции, тоест, няма да допуснем гората да изхвърчи през генераторите на електрическата енергия. Това действие е дори по-опасно от онова действие за ски пистите, което се опитахте в предния закон за изменение и допълнение да прокарате.
Искам да предупредя всички, с дълбоко чувство на отговорност да гласуваме този текст. Още повече, че понятия като едро строителна дървесина и средно строителна дървесина няма дефиниции в закона. В закона в Допълнителните разпоредби е записано в § 1, т. 3, какво е биомаса и биомасата има пак строителни отпадъци, които са биологично и така нататък, и в т. 38 има необработен дървен материал, който представлява трупи, на които са отрязани върховете, вършината и клоните.
Уважаеми дами и господа, след малко ни предстои ключово гласуване и Ви моля да не допуснем, никъде такова нещо в Европа не е допуснато... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател, темата е изключително важна. Никъде в Европа не са допуснали директно дърва за огрев да отиват за изгаряне и производство на електрическа енергия. Никъде! Ние ще бъдем първите, ако го допуснем и това пряко ще се отрази на джоба на хората, ще се отрази на екологичното състояние и наличието на дървесина в нашите гори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Михалевски, първото Ви предложение беше изцяло обла дървесина да не отива за тази цел, само че облата дървесина започва от диаметър 5 см. Целулозните предприятия купуват от диаметър над 12 см и точно това, което цитирате – какво е казал ДКЕВР, са така наречените огледни сечи – прочистване по техния термин, защото те не са запознати точно с терминологията, това са така наречените огледни сечи, които досега никой не искаше да извършва, защото те се водят без материален добив, тези от 5 до 12 см са без материален добив. Досега горските стопанства, респективно държавните предприятия сега, за да извършат този задължителен, а не пожелателен процес и за стопанската страна на горите и за тяхната екологична стойност, за да няма заболявания по гората, за да няма пожари, не го извършваха по простата причина, че за това нещо нямаше пазар. 
Ако искате да блокирате огледните сечи и доброто състояние на българската гора, кажете го направо. Не плашете хората за дървата за огрев. По този закон ние сме дали 10% от гористото добиване на дървесина в България или минимум 500 хил. кубика да се дават за дърва за огрев на местното население по преференциални цени. Знаете как се правят списъци от кметовете, одобряват се от директора на Държавното лесничейство и хората получават тези дърва по преференциални цени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика ще ползвате ли, господин Михалевски?
Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Димитров, никой не плаши! Напротив, искаме да има ясна дефиниция. И в момента дървесните отпадъци, които са от дървопреработката и от дърводобива са достатъчни, поне на този етап – на мощностите, дори има излишък. 
С тези текстове, които сте записали, които, първо, ги няма като легална дефиниция в закона – това го оставяме настрана, Вие отваряте вратата за всичко, което е под 14 см, да може да бъде ползвано. Ние не сме съгласни. И не само ние! 
Тази цена, която се предоставя – 300 лева, е преференциална за симулиране и точно направена на базата на това да може да се ползват дървесните отпадъци от дърводобива, дървесните отпадъци от дървопреработката. Там е отчетено това, което Вие говорите, че никой не искал да ги събира. Не, че не иска, а просто е по-лесно с текста, който сте предложили, да се вкара една гора до 14 см, без да се правят усилия, и съответно нормата на печалба ще бъде в пъти по-голяма – ДКЕВР е бил коректен. Независимо от увеличената цена, която трябва да променим, той е сметнал. А Вие сега в момента освен тази цена искате и да разрешите дърводобива за електрически енергийни нужди. 
Спорихме с Вас за пелетите, но тях никой не ги подкрепя, никой не им дава преференциалната цена. А на такива мощности – дават. Вие знаете къде са мощностите, имате пряко впечатление, знаете каква е икономиката на тези мощности. 
Аз съм се консултирал и за действаща такава мощност в с. Барутин – какво представлява и какво е, хората там не ползват такава дървесина и казват, че в момента е абсолютно достатъчно, дори има излишък, но ние искаме да сложим закон. 
Легалните, в момента съществуващи, дефиниции в закона – в Допълнителните разпоредби, са „биомаса” и „необработен дървен материал”. Моето предложение, госпожо председател, пак го дефинирам, е да забраним използването на необработен дървен материал и всички производни от него за производство на електрическа енергия като възобновяем енергиен източник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски, направено между първо и второ четене, възпроизведено в доклада – в § 62, по отношение на т. 2, където се създава ал. 2. Той предлага да бъде записано:
„(2) Забранява се употребата на необработен дървен материал и всички производни от него за производство на електрическа енергия”.
Гласували 98 народни представители: за 10, против 56, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, правя формално предложение за прегласуване. 
Ако отново не бъде прието предложението, коректно е в духа на целия дебат – в комисията и тук, пред думата „енергия” да се добави „електро”, защото това е преференциално стимулираната от държавата вид енергия. Тоест думата да бъде „електроенергия”. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма възможност за повече редакционни предложения, в режим сме на прегласуване, след като конкретен текст е гласуван.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожо председател, това е вече нещо много съществено! Целият дебат в комисията и тук от трибуната се отнасяше за електроенергия. В против случай ще настъпят много сериозни катаклизми в стопанския живот. „Електроенергия” – това е стимулираното. Това искаме да отделим от всички видове енергия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подкрепяте предложението на господин Михалевски и искате то да бъде прегласувано.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Правете каквото искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложението на господин Михалевски, който защити същото в залата.
Гласували 92 народни представители: за 15, против 48, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване пълната редакция на § 62 по доклада на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 84, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 97 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 64:
„§ 64. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нова ал. 4 и ал. 5:
„(4) Лицата по ал. 1, които са директори и служители в централните управления и в териториалните поделения на държавните предприятия по чл. 163, не могат да упражняват лесовъдска практика в горските територии – собственост на общини, физически, юридически лица и техни обединения на територията на съответното държавно предприятие, освен по служба.
(5) Лицата по чл. 182 не могат да упражняват лесовъдска практика в горските територии на територията на съответната община, освен по служба.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „ал. 2 и 3” се заменят с „ал. 2, 3, 4 и 5”. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 64 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя от параграфи 62 до 70 включително, които става съответно параграфи от 65 до 73 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 71 има постъпило предложение на народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 71 да бъде отхвърлен. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на параграфи 71 по вносител.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали си 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Постъпило е предложение на народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова - § 11 от Преходни и заключителни разпоредби да се промени така: „а за 2012-2015”. 
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители, което комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 27, против 62, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Преходни и заключителни разпоредби и за параграфите на вносителите от 72 до 76 включително, които стават съответно параграфи от 74 до 78 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме, заедно с наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 79:
„§ 79. (1) В срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон директорите на регионалните дирекции по горите възлагат изработването на областните планове за развитие на горските територии.
(2) В срок до три години от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и храните издава заповед за утвърждаване на изработените областни планове по ал. 1.
(3) До утвърждаването на изработените областни планове по реда на ал. 2 разпоредбата на чл. 73, ал. 6 не се прилага.
(4) До утвърждаването на изработените областни планове по реда на ал. 2, размерът на средствата за обществените екостистемни ползи по глава седемнадесета, които благоприятстват извършването на стопанска дейност, се определя с договор, сключен между лицето, извършващо стопанската дейност, и собственика на горската територия, съответно държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство.
(5) Договорът по ал. 4 се сключва по реда на Закона за задълженията и договорите по инициатива на всяка от страните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 79.
Гласували 101 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя от § 78 до 81 включително, които стават съответно параграфи от 80 до 83 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 101 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предложение на народните представители Иван Костов, Иван Николаев Иванов и Михаил Михайлов.
В „Преходните и заключителни разпоредби” се създава § 1:
„§ 1. В Закона за защитените територии се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.11 след думите „и водни площи” се добавя „както и лицата по чл. 29а от Закона за горите”.
2. В чл. 14 ал. 1 се изменя така:
„(1) Собствениците и ползвателите на гори и земи в защитени територии, както и лицата по чл. 29а от Закона за горите, не могат да ограничават движението по пътищата и маркираните пътеки, минаващи през имотите им и достъпа до транспортните съоръжения, доколкото в специален закон не е предвидено друго.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Костов, Иван Николаев Иванов и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 25, против 48, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 84.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за горите.

Преминаваме към:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА.
Преди това да направя едно уточнение – в предложението на Министерския съвет е допусната грешка в наименованието на господин Виктор Топузлийски, като бащиното му  име е записано „Константинов” така върви в доклада. 
С вх. № 202-03-13 от 16 юли 2012 г., министър-председателят на републиката Бойко Борисов ме уведомява за поправка в Решение № 269 от 5 април 2012 г., където името на господин Виктор Топузлийски правилно е изписано като Виктор Костадинов Топузлийски. Ще моля докладчиците и при гласуване да се съобразяват с това изписване.
Слушаме Ви, господин Чаушев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ЧАУШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам да направя едно предложение на основание чл. 39, ал. 2 за допускане на Антоанета Ганчева – главен актюер в НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Слушаме доклада, господин Чаушев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ЧАУШЕВ: 
„ДОКЛАД
по проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13, внесен от Министерски съвет на 5 април 2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 27 юни 2012 г., разгледа проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха: господин Вежди Рашидов, министър на културата, господин Митко Димитров, заместник министър на културата, господин Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт.
Проектът за решение бе представен от господин Вежди Рашидов.
С проекта за решение се предлага на Народното събрание, на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Виктор Константинов Топузлийски.
Предложението е мотивирано с дългогодишната дейност на Виктор Топузлийски, който има осезаемо присъствие в българския цирк и вариетето в продължение на повече от 42 години, като клоун, артист-хуморист и наставник на млади циркови артисти.
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13, внесен от Министерски съвет на 5 април 2012 г. на Виктор Константинов Топузлийски, считано от 1 януари 2012 г., след проведеното гласуване с резултати: „за” 13 гласа, „против” и „въздържали се” няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Да чуем и другия доклад на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ЧАУШЕВ:
„ДОКЛАД
по проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-14, внесен от Министерски съвет на 19 април 2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 27 юни 2012 г., разгледа проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-14, внесен от Министерски съвет на 19 април 2012 г.
На заседанието присъстваха: господин Вежди Рашидов – министър на културата, господин Митко Димитров – заместник-министър на културата, господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт.
Проектът за решение бе представен от господин Вежди Рашидов – министър на културата. 
С проекта за решение се предлага на Народното събрание, на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Иван Георгиев Иванов.
Предложението е мотивирано с присъствието му в българското кино през 80-те и 90-те години на ХХ век.
В последвалата дискусия за пореден път се акцентира върху необходимостта от създаването на нов механизъм за признаване приноса към държавата и нацията извън пенсионната система, която не следва да се използва за решаване на социалния статус на лицата. 
Господин Вежди Рашидов поясни, че междуведомствена работна група е подготвила проектозакон за награждаване на граждани със заслуги към държавата и нацията.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 13 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи Проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2012 г., на Иван Георгиев Иванов, считано от 1 февруари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чаушев.
Сега ще чуем докладите на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 11 април 2012 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите разгледа и обсъди Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
На заседанието на комисията присъстваха: от Министерството на културата Милда Паунова – директор на дирекция „Правно- нормативна дейност и обществени поръчки”, Боян Милушев – парламентарен секретар, от Националния осигурителен институт Весела Караиванова – подуправител, и Станислава Атанасова –парламентарен секретар.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет с Решение № 269 от 5 април 2012 г. предлага на Народното събрание Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Виктор Костадинов Топузлийски, от София, считано от 1 януари 2012 г.
Предложението е мотивирано от творческата дейност на известния български цирков и вариететен артист Виктор Топузлийски.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво ни предлага комисията, госпожо Петрова – да подкрепим ли решението на Министерския съвет?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам становището на комисията:
„След приключване на обсъждането и проведено гласуване с 12 гласа „за”, 1 „против” и нула „въздържали се” Комисията по културата, гражданското общество и медиите предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи Проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г., на Виктор Костадинов Топузлийски от град София, считано от 1 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за становището на комисията по отношение на второто предложение. Не е необходимо да четете какво ни е предложил Министерският съвет, всички сме наясно. Не ни вълнува кой е присъствал на заседанието на комисията, описано е в доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, представям в резюме:
„ДОКЛАД
на Комисията по културата, гражданското общество и медиите относно Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 4 юли 2012 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите разгледа и обсъди Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2012 г.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по културата, гражданското общество и медиите предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи Проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2012 г., на Иван Георгиев Иванов от град София, считано от 1 февруари 2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Чета проекта за:
„РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 91 и § 6, ал.4 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Виктор Костадинов Топузлийски, със съответен адрес, считано от 1 януари 2012 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт”.
Гласуваме.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Чета проекта за:
„РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 91 и § 6, ал.4 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Иван Георгиев Иванов, със съответен адрес, считано от 1 февруари 2012 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт”.
Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Тошев – процедура.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване на срока за писмени предложения между първо и второ гласуване на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 253-03-82 от 20 юли 2012 г. с 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ОТНОСНО ОРГАНИЗИРАНЕТО НА РЕМОНТА И МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ВЕРТОЛЕТИ Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми 24) И ТЕХНИТЕ МОДИФИКАЦИИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Димитров.
Господин Димитров, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно 
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24) и техните модификации на територията на Република България, № 202-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно предоставените от вносителя мотиви Споразумението е подписано в изпълнение на политиката на правителството на Република България за развитието на националната отбранително-индустриална база и подпомагане на предприятията от българската отбранителна индустрия. В изпълнение на Споразумението български предприятия ще получат възможност да бъдат сертифицирани в ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24) и техните модификации.
Обемът от дейностите по оказване на техническо съдействие при организацията на ремонта и модернизацията на вертолетите на територията на страната, стойността на оказаните услуги, предоставените документация, имущество, а така също резервни части и агрегати, необходими за ремонта и модернизацията на вертолетите, ще се установяват и заплащат при условия и по ред, които ще бъдат обект на отделни договори.
Действащата нормативна уредба, регламентираща провеждането на обществени поръчки за ремонт и модернизация на военна техника и дейността на предприятията от военнопромишления комплекс, ограничава възможностите за реализиране на предвиденото в Споразумението сътрудничество. В това число са и поетите задължения от българска страна, установени в чл. 5, § 1 от Споразумението. Поради това на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България след ратификация Споразумението ще има приоритет над националните норми, които му противоречат.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24) и техните модификации на територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Сега ще чуем и доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на 
Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24) и техните модификации на територията на Република България, № 202-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 юни 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24) и техните модификации на територията на Република България.
На заседанието присъстваха Валентин Радев – заместник-министър на отбраната, и Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. 
Споразумението е подписано в изпълнение на политиката на правителството на Република България за развитието на националната отбранително-индустриална база и подпомагане на предприятията от българската отбранителна индустрия. В изпълнение на Споразумението български предприятия ще получат възможност да бъдат сертифицирани в ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24) и техните модификации.
Обемът от дейностите по оказване на техническо съдействие при организацията на ремонта и модернизацията на вертолетите на територията на Република България, стойността на оказаните услуги, предоставените документация, имущество, а така също резервни части и агрегати, необходими за ремонта и модернизацията на вертолетите, ще се установяват и заплащат при условията и по реда, които ще бъдат обект на отделни договори, сключвани между българските предприятия и руските организации.
Действащата нормативна уредба, регламентираща провеждането на обществени поръчки за ремонт и модернизация на военна техника и дейността на предприятията от военнопромишления комплекс, ограничава възможностите за реализиране на предвиденото в Споразумението сътрудничество. В това число са и поетите задължения от българска страна, установени в чл. 5, § 1 от Споразумението. Поради това на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България след ратификация Споразумението ще има приоритет над националните норми, които му противоречат.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24) и техните модификации на територията на Република България, № 202-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
Дискусията е открита.
Народни представители, които желаят да участват в нея? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам приетият на първо четене законопроект да бъде подложен и на второ гласуване, предвид че нямаше никакви забележки по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното предложение за гласуване в едно заседание на първо и на второ четене законопроекта за ратификация.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети 
Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24) и техните модификации на територията на Република България
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24) и техните модификации на територията на Република България, подписано на 9 март 2012 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Доклад на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Госпожо Банковска, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 202-01-37, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 202-01-37, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г.
На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, господин Любомир Йосифов - директор на дирекция „Правна” в Министерство на образованието, младежта и науката, и проф. Стати Статев – заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България.
Бяха представени писмени становища от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Съвета на ректорите, които подкрепят законопроекта.
Законопроектът бе представен от страна на вносителите от министър Сергей Игнатов.
Основната цел е удължаване с още една учебна година 2012-2013 на дадената през 2010 г. възможност на държавните висши училища, получили високи оценки при институционална акредитация да провеждат обучение срещу заплащане.
Предложението представлява антикризисна мярка с оглед невъзможността на държавата да осигури необходимия финансов ресурс за държавните висши училища.
Платеното обучение се явява възможност те да получат допълнителни финансови средства от осъществяваната от тях основна дейност – провеждане на обучение и придобиване на образование. Въвеждат се ограничения при формирането на цените на административните услуги предоставяни от висшите училища на лица, които не са студенти. По този начин стойността им не може да надвишава действителните разходи, направени от висшите училища за извършване на съответната услуга.
Причините, които налагат тази промяна са силно завишените цени на този вид административни услуги, предоставяни от висшите училища без разумно икономическо обяснение. 
В дискусията участва народният представител Ваня Добрева, която постави въпроса за държавните субсидии в бюджета за следващата година и за причините, налагащи удължаване на срока, в който държавните висши училища да извършват обучение срещу заплащане.
Министър Игнатов поясни, че Бюджет 2013 все още не е изготвен, а основание за законопроекта е постъпило искане от висшите училища.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: „за”- 8 гласа, „против” – 3, „въздържал се” – 1, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 202 01-37, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря, госпожо Банковска.
Дискусията е открита.
Госпожа Богданова има думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, съжалявам, че няма как да кажа – и господин министър! Тогава когато направихме за първи път поправка в Закона за висшето образование и въведохме тази безпрецедентна в европейското, мисля и не само в европейското законодателство мярка – в държавните университети да се обучават в степен „бакалавър” студенти срещу заплащане е нещо, което го няма никъде, има или държавни или частни висши училища, а ние решаваме да правим нещо средно, дискусията в тази зала беше сериозна, аргументите, с които беше неприеман закона, бяха очевидни.
Аз не знам дали има потребност да ги повторя, но мисля, че проблемът за това защо по време на криза антикризисните решения трябва да бъдат поемани от студентите; защо искаме в държавните висши училища да създаваме две категории студенти, което прави резултата от тяхното обучение съвсем неравнопоставено; защо смятаме, че по този начин решаваме проблема на качеството при условие, че не го правим; защо никой не анализира решението на Народното събрание преди години, с което платеното обучение в държавните висши училища беше премахнато с поправка в закона, тъй като колегите във висока степен на единодушие разбираха, че корупцията няма смисъл да бъде поощрявана със законодателна мярка? И е факт, че до 2010 г. в бакалавърските програми в държавните висши училища и в регулираните професии не беше допускано платено обучение.
Когато въведохте тази мярка Вие твърдяхте, че тя ще бъде временна, защото трябва да реши временен проблем. Днес отново тази мярка трябва да реши някакъв проблем с много съмнителна ефективност.
Между другото в доклада на комисията, който представи госпожа Банковска не прозвуча нещо, на което аз искам да обърна Вашето внимание. Мярката отново е представена като антикризисна.
Колеги, е ли в състояние някой да каже, защото министър Игнатов не можа и го няма в тази зала, за да го питам, какви дефицити на висшето образование реши тази антикризисна мярка в рамките на две години? Никой в момента не може да ми каже и той самият каза, че няма такъв анализ, колко студенти са обучавани в българските държавни висши училища срещу заплащане, колко пари са влезли в държавните висши училища с това заплащане, кои проблеми са решили и кои антикризисни решения са гарантирали.
Извинявайте, изключително лицемерие е да кажеш, че продължаваш една мярка, защото ректорите искат това нещо – обяснението е на министър Игнатов, мотивът е антикризисна мярка. Антикризисна мярка е тогава, когато работи; тогава когато има анализ на действията и тогава когато се очакват възможни решения. Какви възможни решения очакваме днес при условие, че никой не може да каже очевидно дали се спазва изискването дори на закона, който изисква студентите, които ще приемем в рамките на платеното бакалавърско обучение да бъдат над обявената държавна поръчка, но не повече от 5% от свободния капацитет? Има ли въобще свободен капацитет? Знаете ли Вие какви специалности накрая се получават след това платено обучение? Кой проблем на пазара на труда решават? Напротив, много смешно е да твърдим, защото е невярно, че в рамките на платеното обучение попълваме местата в природните дисциплини, за които и без това имаме желаещи и които Европа в своята Програма 2020 и ние, ако уважаваме себе си, ще продължаваме да искаме да бъдат стимулирани, за да се обучават там студенти.
Много съжалявам, тогава когато държавата не желае да каже, че тя има регулираща политика, че тогава когато разходите на висшите училища стават по-големи, грижата на държавата очевидно трябва да бъде по-сериозна, тогава когато държавната поръчка е повече от випуска завършили абитуриенти през тази година, извинявайте, уважаеми колеги, какви антикризисни решения с Вас вземаме и не си ли даваме сметка, че увеличаваме още по-сериозно възможностите за криза на българския трудов, ако щете и образователен пазар, защото очевидно всичките в момента се опитвате да коментирате образованието само и единствено като стока, която се продава някому за неясно колко пари с неясно какви рефлекси в бъдеще?
Ние няма да подкрепим този закон. Вие очевидно без аргументи ще го подкрепите, от което ще се окаже, че никой от Вас днес няма отговор на въпроса: докога българските държавни училища ще стават все повече частни и докога държавата ще иска те да бъдат все по-малко държавни? Отговорът на този въпрос го дължите, ако не днес, това ще се наложи утре, защото проблемът на България ще чука на вратата на всички ни! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател. 
Ще кажа, че когато се направи тази промяна в 2010 г., аз се изказах защо тя не е нужна. Няма да повтарям аргументите от тогава. Тук беше и министърът, който беше инициирал тази промяна под натиска на ректора на Софийския университет, а впоследствие и на други ректори.
Идеята в 2010 г., че се провежда антикризисна политика, поради недостиг на финансови средства за българските държавни висши училища и тогава не беше защитена достатъчно добре, както и днес, тъй като образователната система е под влиянието не толкова на общата финансова криза, а е под влиянието на демографска криза.
Най-тежките от тази гледна точка години за висшето образование са следващите пет, защото децата родени и влизащи в момента в системата са деца родени преди 1990 г., а 1990 г. е своеобразен мерител, тъй като към онзи момент, когато в българското общество се създаде възможност хората свободно да пътуват, наборът надминаваше 100 хиляди родени момчета и момичета, даже 120 хиляди е последният. 
В средата на 90-те години, когато са се родили тези, които сега идват, за да бъдат част от висшето образование като потенциал, наборът през 1996 г. стана до 67 хиляди. Тоест около една четвърт (25%) намалява броят на момчетата и момичетата, които евентуално биха се появили на входа на висшето образование в България.
До този компонент, който е много тежък, защото е непроменяем и от тази гледна точка трябва да бъде  пресрещнат наистина много сериозно, стои още една много голяма трудност за българските институции за висше образование. Тя е в тяхната конкурентоспособност в ситуация, в която българските младежи могат да избират между такива институции в страната, в страни – членки на Европейския съюз или някъде другаде по света.
От тази гледна точка платено висше образование в държавните университети е абсурд и няма как да бъде защитавано.
Не само това. Българският опит има много голям проблем. Ще си позволя да го напомня. Това е големият доклад на Сметната палата от началото на 1998 г., когато бяха констатирани груби нарушения на този двоен режим на финансиране вътре в системата на едно държавно висше училище, защото от една страна идват бюджетни пари, а от друга страна влизат пари от такси. Това беше много порочно – порочно до степен, че всеки ръководител, независимо дали е ректор, административен или финансов ръководител на държавно висше училище, беше заплашен от наказателна санкция. Само добрата воля тогава на Съвета на ректорите, на Сметната палата, ако щете – на парламента, на комисията и на министерството, реши задачата, без да се стига до такива крайни мерки.
Ето защо аз не мога да подкрепя тази промяна, защото тя съвсем, съвсем не решава нищо. Тя ще доведе до едно – че догодина следващият министър в следващото правителство ще бъде поставен пред въпроса какво да прави. Аз го съветвам, който и да е той, да се откаже от тази мярка, защото тя не носи нищо. 
Госпожа Богданова зададе въпроса колко пари влизат и ако се отговори на този въпрос с число, то дали това число в някаква степен е антикризисно число. Каквото и число да чуем, то ще е малко, защото процентът е малък. То няма нищо антикризисно в себе си. 
Въпросът, който беше поставен – колко учебни програми, колко специалности и прочие могат да се възползват, то ясно е, че ще се възползват всички, които гледат да постигнат своя капацитет, защото от миналата година след рейтинговата система Министерството на финансите се съобразява с капацитета им – колко студенти влизат, съответно издръжката се определя в тази посока. С други думи държавата така или иначе е започнала да извършва някакви стъпки по отношение на диференцираното финансиране на висшето образование. Подходът на компромис, който беше възприет през 2010 г., е порок на иначе другия опит, който е за финансиране спрямо броя студенти.
Уважаеми колеги, решението е ясно, защото в комисията беше предопределено, че мнозинството на колегите от ГЕРБ ще подкрепи своя министър. За мен политическата логика – защо се случва, е ясна, но това не довежда до никакви решения. Това трябва да се каже на всяка цена, ако щете – за честта на стенограмата на заседанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дискусията е закрита. 
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. 
Гласували 89 народни представители: за 72, против 11, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение – законопроектът да бъде подложен на второ гласуване, тъй като не са постъпили предложения при обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не бяха заявени предложения. 
Добре, ще чуем обратно предложение. Моля, отменете гласуването.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение да отложим обсъждането за второ гласуване, тъй като ние ще внесем своите предложения между двете разглеждания. Така че правя обратното процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За сведение на народните представители чета дословно редакцията на чл. 70, ал. 2: „Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането (има се предвид на първо четене) не са направени предложения за изменения или допълнения на законопроекта”. 
Предложението е коректно направено, тъй като и след запознаване със стенограмата от изказалите се на първо гласуване няма направено предложение. Има неподкрепа на закона, което е различно от предложение за второ гласуване.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за едновременно гласуване на законопроекта на две четения в едно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 76, против 9, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Госпожо Банковска, заповядайте – доклад за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА:
„ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за висшето образование
§ 1. В чл. 90, ал. 3 буква „г” се изменя така:
„г) административни услуги за лица, които не са студенти, чиито размери не може да надвишават необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата;”.
§ 2. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 63 от 2010 г.; изм., бр. 61 от 2011 г.) в § 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „2010/2011 г.” се поставя запетая, а думите „и 2011/2012 г.” се заменят с „2011/2012 г. и 2012/2013 г.”.
2. В ал. 3 след думите „2011/2012 г.” се добавя „и 2012/2013 г.”.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Банковска.
Има ли редакционни предложения по предложените текстове за второ гласуване?
Заповядайте, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам двата последни параграфа да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други предложения? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на госпожа Добрева – да бъдат отхвърлени параграфи 2 и 3.
Гласували 90 народни представители: за 11, против 69, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование”, ведно с неговите параграфи 1 и 2, наименованието на Заключителна разпоредба и § 3. 
Гласуваме анблок.
Гласували 91 народни представители: за 84, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приемане на точка шеста включително, от нашата работна програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 89 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА УЧРЕДИТЕЛНИЯ ДОГОВОР НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД ЗА РЕФОРМАТА НА БОРДА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ.
Вносител – Министерският съвет, 6 юли 2012 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги,
„ДОКЛАД
На заседание, проведено на 12 юли 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране изменението на Учредителния договор на Международния валутен фонд за реформата на борда на изпълнителните директори. 
Законопроектът беше представен от госпожа Женя Динкова.
В приложение към резолюцията е изложено изменението на текстовете на Учредителния договор на Международния валутен фонд, отнасящо се до броя и състава на борда на изпълнителните директори. С тази редакция се преминава към борд, съставен от 20 избираеми (а не назначавани) изпълнителни директори, като се запазва възможността за целите на всеки редовен избор на изпълнителни директори бордът на управителите с мнозинство от 85 на сто да може да увеличава или да намалява този брой.
Изменението на текстовете цели също уточняване на реда за преглед и определяне на броя и състава на борда на изпълнителните директори, както и въвеждане на избор на втори алтернативен изпълнителен директор за някои групи в Международния валутен фонд. Тези стъпки са в посока на повишаване представителността на международната институция и на нейната способност да изпълнява своята ключова функция – поддържане стабилността на международната финансова система.
Съществена част от реформата на управлението на Международния валутен фонд е намаляване броя на изпълнителните директори и отстъпване на две места в борда от европейски страни членки в полза на държавите с нововъзникващи пазари и развиващите се страни с оглед засилване представителството на тези държави и по-точно отразяване тежестта на техните икономики в световната икономика. 
По силата на чл. 28 от Учредителния договор на Международния валутен фонд и съгласно резолюцията изменението ще влезе в сила за всички страни членки три месеца след като фондът удостовери, че три пети от страните членки, притежаващи 85 на сто от общия брой гласове, са приели изменението.
Съгласно националното си законодателство България трябва да ратифицира свързаното с реформата на борда на изпълнителните директори изменение на Учредителния договор на Международния валутен фонд и след приключване на ратификацията да изпрати нотификация до фонда. 
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране изменението на Учредителния договор на Международния валутен фонд за реформата на борда на изпълнителните директори, № 202-02-25, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Гущеров.
Господин Гущеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ГУЩЕРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране изменението на Учредителния договор на Международния валутен фонд за реформата на борда на изпълнителните директори, № 202-02-25, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.
Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект на 12 юли 2012 г.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, последните години бележат напредък на реформата на Международния валутен фонд, целяща повишаване ефективността и легитимността на институцията, както и степента на доверие сред международната общност.
На 15 декември 2010 г. бордът на управителите на Международния валутен фонд приема резолюция, предвиждаща изменение на учредителния договор на фонда, свързано с реформата на борда на изпълнителните директори. Управителят на Българската народна банка в качеството му на управител за България в МВФ в съответствие с Решение № 860 на Министерския съвет от 2010 г. гласува в подкрепа на резолюцията.
Преминава се към борд, съставен от 20 избираеми  изпълнителни директори, като се запазва възможността за целите на всеки редовен избор на изпълнителни директори бордът на управителите с мнозинство от 85 на сто да може да увеличава или да намалява този брой. 
Според вносителя съществена част от реформата на управлението на Международния валутен фонд е намаляване броя на изпълнителните директори и отстъпване на две места в борда от европейски страни членки в полза на държавите с нововъзникващи пазари и развиващите се страни с оглед засилване представителството на тези държави и по-точно отразяване тежестта на техните икономики в световната икономика.
По силата на Учредителния договор на Международния валутен фонд и съгласно резолюцията изменението ще влезе в сила за всички страни членки три месеца след като фондът удостовери, че три пети от страните членки, притежаващи 85 на сто от общия брой гласове, са приели изменението.
По информация от централата на Международния валутен фонд към 4 юни 2012 г. 79 държави членки, притежаващи 54,46 на сто от общото право на глас, са приели предложеното изменение на учредителния договор, свързано с реформата на борда на изпълнителните директори. Бордът на управителите е предложил като краен срок за реализиране на реформата месец октомври 2012 г., когато ще се проведат годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка.
След като се запозна с мотивите към законопроекта, Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон изменението на Учредителния договор на Международния валутен фонд за реформата на борда на изпълнителните директори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Гущеров.
Откривам разискванията.
Изказвания? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране изменението на Учредителния договор на Международния валутен фонд за реформата на борда на изпълнителните директори под № 202-02-25, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожо Стоянова, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, моля на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността и на Народното събрание да подложите законопроекта на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: 
„ЗАКОН
за ратифициране изменението на Учредителния договор на Международния валутен фонд за реформата на борда на изпълнителните директори 
Член единствен. Ратифицира изменението на Учредителния договор на Международния валутен фонд за реформата на борда на изпълнителните директори, прието с Резолюция № 66-2 на борда на управителите на Международния валутен фонд от 15 декември 2010 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране изменението на Учредителния договор на Международния валутен фонд за реформата на борда на изпълнителните директори под № 202-02-25, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет на 9 април 2012 г. Приет е на първо четене на 20 юни 2012 г.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в същото министерство, и господин Минчо Цветков – изпълняващ длъжността главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания по § 1? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 1, което се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 16д се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3 и ал. 4-7:
„(3) В размера на летищните такси по чл. 120, ал. 1, събирани от летищния оператор на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или летищния оператор на летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България, се включват и разходите за изпълнение на функциите на Независимия надзорен орган по ал. 1.
(4) Летищният оператор на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или летищният оператор на летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България не включва в размера на летищните такси по чл. 122, ал. 2 разходите за изпълнение на функциите на Независимия надзорен орган по ал. 1, когато за тези разходи не е постигнато съгласие с ползвателите на летището в хода на процедурата по глава X „В”.
(5) Летищният оператор на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или летищният оператор на летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България предоставя на Независимия надзорен орган по ал. 1 средствата, събрани като част от летищните такси по чл. 120, ал. 1, за изпълнение на функциите му.
(6) Условията и редът за определяне на частта от летищните такси по ал. 5, както и за тяхното предоставяне се определят с наредбата по чл. 122, ал. 1.
(7) Средствата от превишението на приходите на Независимия надзорен орган по ал. 1, предоставени от летищния оператор на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или от летищния оператор на летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България, над извършените и доказани разходи за изпълнение на функциите му в края на календарната година се ползват през следващите финансови години, като целево се разходват за изпълнение на функциите му.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 2, както е по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 16ж се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Специализираното звено за разследване на авиационни събития в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е на пряко подчинение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Специализираното звено по ал. 1:
1. поддържа система за задължително и доброволно докладване на авиационни събития: авиационни произшествия, сериозни инциденти и инциденти;
2. организира, участва и ръководи разследването във връзка с безопасността;
3. съхранява документацията от разследванията и поддържа информационна база данни за авиационните събития;
4. изготвя и разпространява годишен анализ и информационни бюлетини за авиационните събития;
5. при разследване на авиационни събития анализира действията на физическите и на юридическите лица в областта на въздухоплаването и функционирането на обектите и съоръженията, свързани с конкретното събитие;
6. събира и анализира данни за авиационната безопасност в съответствие с чл. 4, параграф 4 от Регламент № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 996/2010”;
7. има право да преотстъпи разследването или част от него на орган за разследване по безопасност на друга държава след предварително съгласуване с него.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
4. Създава се ал. 5:
„(5) Функциите на специализираното звено по ал. 1 се осъществяват от инспектори по разследване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 3, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията на вносителите за параграфи 4 и 5, които комисията подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова, Теодора Георгиева, Светослав Тончев, Зоя Георгиева, Станислав Иванов, Валентин Микев, Цветомир Михов и Димитър Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 122 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „определя” се добавя „с наредба”;
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „След влизане в сила на решението по чл. 122к, размерът на летищните такси по изречение първо се включва в наредбата по ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 6 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текстът на вносителя за § 6, който става § 7 по доклад и който комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 7 – предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова, Теодора Георгиева, Светослав Тончев, Зоя Георгиева, Станислав Иванов, Валентин Микев, Цветомир Михов и Димитър Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. В чл. 143 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 17 – 19:
„17. възпрепятства инспекторите по разследване да изпълнят своите задължения, като не осигурява свободен достъп до мястото на произшествието или инцидента, въздухоплавателното средство, неговото съдържание или останки, персонал, оборудване, хангари и каквито и да са документи, записи, обяснения и помещения, които имат отношение към разследваното събитие;
18. отказва да предаде или укрие, повреди, подмени или унищожи обяснения, документи, записи и каквато и да е информация или материали, които имат отношение към разследваното събитие;
19. премести, укрие, подмени, повреди или унищожи останки на въздухоплавателно средство и каквито и да са доказателства за авиационно произшествие, както и извърши каквито и да са действия по отношение на останките на въздухоплавателно средство, които не са предварително одобрени от органа, който извършва разследването.”
2. В ал. 3 се създава т. 1а:
„1а. летищен оператор или оператор по наземно обслужване, който допусне до работа служител от персонала по сигурността, който не притежава сертификат, издаден от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 7, който става § 8, както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Предлагам да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията на вносителите за параграфи 8 и 9, които стават съответно 9 и 10 и които комисията подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова, Теодора Георгиева, Светослав Тончев, Зоя Георгиева, Станислав Иванов, Валентин Микев, Цветомир Михов и Димитър Атанасов за § 10.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 11 и предлага следната редакция:
„§ 11. В § 3 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. „Авиационно произшествие” е събитие, свързано с експлоатацията на въздухоплавателно средство, което в случай на пилотирано въздухоплавателно средство е настъпило от момента на качването на борда на лице с намерение да извърши полет до момента, когато всички намиращи се на борда лица са напуснали въздухоплавателното средство, или в случай на безпилотно въздухоплавателно средство – във времето от момента, когато въздухоплавателното средство е готово да потегли с цел да извърши полет, до момента, когато то спре окончателно в края на полета и основната система за задвижване бъде изключена, и по време на което:
а) дадено лице е получило смъртоносно или тежко нараняване в резултат на пребиваването на борда на въздухоплавателното средство; непосредствено съприкосновение с част от въздухоплавателното средство, включително с отделила се от него част; непосредствено излагане на реактивна струя от двигателите, с изключение на случаите, когато нараняванията са настъпили в резултат на естествена причина или самонараняване, или нараняване от други лица, или когато телесните повреди са причинени на пътници без билет, скрили се на места, които обичайно не се използват от екипажа или пътниците;
б) въздухоплавателното средство е получило повреда или нарушение на конструкцията, при които е настъпило нарушение в здравината на конструкцията или влошаване на техническите или летателните характеристики на въздухоплавателното средство, което обикновено би изисквало голям ремонт или замяна на засегнатия компонент, с изключение на случаите на отказ или повреда на двигател, когато е повреден само един двигател (включително неговите обтекатели или спомагателни агрегати), или са повредени само въздушните витла, краищата на крилата, антените, сондите, лопатките, гумите, спирачните устройства, колелата, обтекателите, панелите, створките на колесника, предните стъкла, обшивката на въздухоплавателното средство (като например малки вдлъбнатини или пробойни) или при леки повреди на лопатите на носещия винт, лопатите на опашния винт, колесника и тези вследствие на градушка или сблъскване с птица (включително пробойни в обтекателя на радиолокатора);
в) въздухоплавателното средство е изчезнало безследно или достъпът до него е невъзможен.”
2. Точка 34 се изменя така:
„34. „Сериозен инцидент” е инцидент, свързан с експлоатацията на въздухоплавателно средство, обстоятелствата във връзка с който сочат, че е имало голяма вероятност да настъпи произшествие, който в случай на пилотирано въздухоплавателно средство е настъпил във времето от момента, когато едно лице се качва на борда на въздухоплавателното средство с намерение да лети, до момента, когато всички такива лица са напуснали борда на въздухоплавателното средство, или в случай на безпилотно въздухоплавателно средство – във времето от момента, когато въздухоплавателното средство е готово да потегли с цел да се извърши полет, до момента, когато то спре окончателно в края на полета и основната система за задвижване бъде изключена.”
3. В т. 35 думата „всяко” се заличава, думата „използване” се заменя с „експлоатацията” и думата „въздухоплаването” се заменя с „експлоатацията”.
4. Създават се т. 67 - 70:
„67. „Инспектор по разследване” е длъжностно лице от състава на специализираното звено по чл. 16ж, ал. 1, чиято задача е да участва и да извършва разследване във връзка с безопасността.
68. „Смъртоносно нараняване” е нараняване, което е претърпяно от лице при произшествие и е довело до неговата смърт в рамките на 30 дни от датата на произшествието.
69. „Тежко нараняване” е нараняване, което е претърпяно от участник в произшествие и което има някоя от следните последици:
а) хоспитализация за повече от 48 часа, започнала в рамките на седем дни от датата на получаване на нараняването;
б) счупване на кост (с изключение на прости счупвания на пръсти на ръцете, на краката или на носа);
в) разкъсвания, причиняващи силни кръвоизливи или увреждане на нерв, мускул или сухожилие;
г) нараняване на вътрешен орган;
д) изгаряния от втора или трета степен или каквото и да е изгаряне на повече от 5 на сто от телесната повърхност;
е) доказано излагане на заразни вещества или вредна радиация.
70. „Разследване във връзка с безопасността“ е процедура, провеждана от орган за разследване във връзка с безопасността с цел предотвратяване на произшествия и инциденти, която включва събиране и анализ на информация, достигане до заключения, включително установяване на причината/причините и/или факторите, допринесли за произшествието или инцидента, и по целесъобразност изготвяне на препоръки за безопасност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател. 
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение, тъй като ще приключим до 14,00 ч., за удължаване на работното време до 16,00 ч., като продължим с т. 10 и т. 11 от нашата програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 72 народни представители: за 71, против 1, въздържали се няма. 
Предложението е прието.
Нямаше изказвания по докладвания текст, така че гласуваме редакцията на комисията за § 10, който става § 11, така както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 76, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това и законопроектът на второ гласуване.

Преминаваме към точка десета от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.
Вносител – Министерският съвет, на 6 юли 2012 г. Приет на първо четене на 19 юли 2012 г.
Докладът ще ни бъде представен от д-р Дариткова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание „Доклад за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за параграфи 1, 2, 3 и 4, които се подкрепят от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 11, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 накрая се добавя „при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни”.
2. Точка 7 се изменя така:
„7. регистрира, съхранява и анализира информацията относно данните на донора, здравословното състояние на живия донор и реципиента по време на трансплантацията и следтрансплантационния период, както и сериозните нежелани реакции и сериозните инциденти, свързани с трансплантацията;”.
3. В т. 10 след думата „между” се добавя „европейски организации за обмен на органи, компетентни органи на държавите – членки на Европейския съюз, на другите държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария и на трети страни”.
4. Създава се т. 16а:
„16а. предоставя на всеки три години доклад в Европейската комисия относно всички дейности по трансплантация на органи и натрупания опит при извършените трансплантации;”.
5. Създават се т. 18, 19 и 20:
„18. предоставя на Европейската комисия или на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария при поискване информация относно изискванията за издаване на разрешения и удостоверения на лечебните заведения за дейности по трансплантация на органи, както и информация за лечебните заведения, които извършват дейности по трансплантация;
19. издава разрешения за внос и износ на органи, тъкани и клетки от и за трети страни;
20. контролира обмена на органи с държавите – членки на Европейския съюз, с другите държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и с Конфедерация Швейцария, както и вноса и износа от и за трети страни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 5, както е по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: За параграфи 6, 7 и 8 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията на вносителя за параграфи 6, 7 и 8, които се подкрепят от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 16, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „по чл. 13, ал. 1, 2 и 3 за дейностите по трансплантация на” се заменят със „за следните дейности”.
2. В т. 1 след думите „лечение на” се добавя „донора и”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 9, така както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. Създава се чл. 16а: 
„Чл. 16а. Изпълнителната агенция по трансплантация финансира дейности по насърчаване на донорството и изразяване на почит и уважение към починалите донори и техните близки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 10 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 10, който става § 11 и се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Внос на органи, предназначени за трансплантация, от трети страни, се допуска само когато те са предоставени от институция, призната по установения в съответната държава ред, която прилага всички изисквания за качество, безопасност, проследяемост, докладване на сериозни инциденти и сериозни нежелани реакции, както и за предоставяне на информацията относно характеризиране на органите и донорите на органи, установени в този закон.”
2. ал. 4 думите „министъра на здравеопазването или на оправомощен от него заместник-министър, което се издава за всеки отделен донор по предложение на” се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 11, който става § 12, така както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 13:
„§ 13. Създава се чл. 36а:
„Чл. 36а. (1) Обмен на органи с държави – членки на Европейския съюз, с други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и с Конфедерация Швейцария се извършва при спазване на изискванията за качество, безопасност, проследяемост, докладване на сериозни инциденти и сериозни нежелани реакции, както и за предоставяне на информацията относно характеризиране на органите и донорите на органи, установени в този закон.
(2) Обмен на органи с европейски организации за обмен на органи се извършва след сключване на споразумение между Изпълнителната агенция по трансплантация и съответната организация, ако организацията гарантира спазване на изискванията за качество, безопасност, проследяемост, докладване на сериозни инциденти и сериозни нежелани реакции, както и за предоставяне на информацията относно характеризиране на органите и донорите на органи, установени в този закон.
(3) Условията и редът за обмен на органи по ал. 1 и 2 се уреждат с наредбата по чл. 36, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 12, който става § 13, така както е по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 13, който става     § 14 и се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на     § 14, който става § 15:
„§ 15. В чл. 38, ал. 1 думите „министъра на здравеопазването или на оправомощен от него заместник-министър по предложение на директора” се заменят с „изпълнителния директор”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 14, който става § 15, както е по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 15 и 16, които стават съответно параграфи 16 и 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията на вносителя за параграфи 15 и 16, които стават съответно параграфи 16 и 17 и се подкрепят от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18:
„§ 18. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 3 се изменя така:
„3. „Орган” е част от човешкото тяло, съставена от различни тъкани, която поддържа своята структура и съдова система и може да изпълнява физиологични функции. Органи са и частите от органи, когато те са предназначени да се използват със същата цел като целия орган в човешкото тяло, при запазване на неговата структура и съдовата му система.”;
б) създава се т. 26а:
„26а. „Донорство” е даряването на органи, тъкани и клетки за трансплантация.”;
в) точка 31 се изменя така:
„31. „Съхраняване” е дейност по използване на химически и физически агенти, промени в околната среда или на други средства с цел предотвратяване или забавяне на биологичното или физическото увреждане на органи, тъкани и клетки от осигуряването до тяхната трансплантация.”;
г) създават се т. 39, 40, 41, 42 и 43:
„39. „Характеризиране на донор” е дейност по събиране на информация относно потенциален донор на органи, тъкани и клетки, необходима за извършване на преценка дали е подходящ за донорство на органи, тъкани и клетки, с цел оценяване и намаляване на риска за реципиента, както и за оптимизиране на процеса по разпределяне на органи.
40. „Характеризиране на орган” е дейност по събиране на информация относно орган за трансплантация, необходима за извършване на преценка дали е подходящ за присаждане, с цел оценяване и намаляване на риска за реципиента, както и за оптимизиране на процеса по разпределяне на органи.
41. „Европейска организация за обмен на органи” е публична или частна организация с нестопанска цел, предназначена за национален или международен обмен на органи, в която по-голямата част от членовете й са държави – членки на Европейския съюз.
42. „Унищожаване” е крайното предназначение на орган, когато той не е използван за трансплантация.
43. „Осигуряване” е процес, при който донорските органи, тъкани и клетки стават налични.”
2. В § 1а накрая се поставя запетая и се добавя „както и на Директива 2010/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 17, който става § 18, както е по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението по вносител, което се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 20.
„§ 20. Първият доклад по чл. 11, ал. 5, т. 16а се предоставя в Европейската комисия от Изпълнителната агенция по трансплантация в срок до 27 август 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 18, който става § 20, както е по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. Лечебните заведения, които са получили разрешения по чл. 36, 37 и 38 до влизането в сила на този закон, осъществяват дейността си въз основа на издадените им разрешения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 19, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет, а с това е приет и законопроектът на второ гласуване.
Петнадесет минути почивка до 14,20 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Моля народните представители да влязат в залата. Ако след гласуване заглавието на законопроекта няма съответния кворум, ще имаме поименна проверка. 
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:  Уважаеми господин председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъде допуснат в пленарната зала Николай Петков – представител на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на закона по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 77, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 1, който се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 2 е постъпило предложение на народния представител Любен Корнезов – § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? 
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На първо гласуване на този законопроект ние изразихме принципната си позиция срещу ликвидирането на допълнителното доброволно здравно осигуряване и замяната му с медицинска застрахователна дейност, като предупредихме, че по този начин веднъж завинаги ще се сложи кръст на доброволното здравно осигуряване, което ще се окаже пагубно и при всички предстоящи реформи, включително такива на здравноосигурителния модел. 
Трябва всеки един от народните представители да е наясно, че по този начин ще се ликвидират една част от дружествата за допълнително доброволно здравно осигуряване, други ще се прелицензират и ще се заемат със съвършено друга дейност, каквато е дейността по медицинското застраховане.
В света са познати различни модели на медицинско застраховане и на допълнително доброволно здравно осигуряване, но най-известните примери показват, че медицинско застраховане могат да си позволят страни, които харчат сериозни финанси за здравни дейности и при които здравеопазването представлява сериозно перо от техния бюджет и от техния брутен вътрешен продукт. Няма да давам пример със Съединените американски щати, където се харчат около 3 билиона за здраве и където разходите за здравеопазване са в параметри между 15 и 20% от брутния вътрешен продукт, докато в България, за тези, които не знаят, да кажа, че бюджетът на здравеопазването е в рамките на 3 млрд. лв., а другото е в долари, и процентът от брутния вътрешен продукт е в рамките на 4,5%, тоест, абсолютно несъпоставими величини. 
Този текст, който конкретно обсъждаме и по отношение на който колегата Любен Корнезов предлага да отпадне, показва колко е сбъркана и от правна гледна точка цялата логика на този законопроект. Ще помоля колегите юристи да проследят текстовете. Мисля, че една голяма част от тях ще се сащисат като разберат, например, че доброволното здравно осигуряване – това е текстът, който приемаме в момента, виждате ли, по този закон се нарича здравно застраховане. Или допълнителното здравно осигуряване се извършва със застрахователни договори. 
А хаосът от правна гледна точка наистина е страхотен. Най-големият проблем е, че това не е някакво теоретично четиво, това са текстове, които ще трябва да се прилагат на практика и само можем да предполагаме какви неразбории ще бъдат сътворени в резултат на тази юридическа абра-кадабра. Ясно е каква е идеята – идеята е да се приберат едни 42 млн. лв., какъвто е паричният оборот от дейността на доброволните здравни осигурителни дружества, и те да се пренасочат към застрахователните компании. Ясно е и какъв интерес се обслужва. Всъщност такава е и политиката на управляващите, в интерес на едрите играчи на пазара, на монополите срещу дребните техни конкуренти. 
В случая, тъй като една от темите по-нататък в законопроекта ще бъде за опитите на министъра на здравеопазването, изобщо на правителството да повиши събираемостта на здравните вноски чрез различни административни методи, санкции, наказания и притискане на хората, които не могат да си ги платят, искам да Ви обърна внимание, че допълнителното, доброволно здравно осигуряване, се прави от единствените граждани, които са максимално мотивирани да се осигуряват здравно. Всъщност хората, които правят допълнително доброволно здравно осигуряване, това са най-мотивираните платци в сектора „Здравеопазване” в българската държава. И тогава, когато казваме, че е проблем събирането на задължителните здравни вноски, ликвидирането на тези, които доброволно здравно се осигуряват, е един изключително лош знак за всички българи, за всички български пациенти, за всички хора, които си плащат данъците и осигуровките. И това е едно от основните противоречия в този законопроект.
Освен това ще повторя това, което казах в Здравната комисия, че приемайки този законопроект, приключвайки с допълнителното здравно осигуряване, оттук и занапред ще стане невъзможно на всяко следващо управление да го възстанови. И да имаме доброто желание в следващия мандат да възстановим допълнителното доброволно здравно осигуряване, Вие сега ликвидирате тази възможност с този законопроект. Това е драмата. Слагате кръст на усилията и на всички правителства след Вас. А следващото ще дойде след по-малко от една година. С гласуването, което ще направим днес след 14,00 ч., за час и половина всъщност ликвидирате усилията на хората, които са работили по здравноосигурителния модел, на тези, които радеят за демонополизация на Здравната каса и за всички останали, които възлагат надежди, че нашето здравно осигуряване може да стане по-модерно, по-ефективно и повече работещо в интерес на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение? 
Заповядайте, госпожо Дариткова. Имате думата. 
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да опиша конкретния текст и да Ви уверя, че няма смисъл от неговото отпадане, защото става въпрос за прелицензиране на доброволните здравноосигурителни дружества като застрахователни. Във връзка с това няма как да отпадне текстът, който описва тяхната дейност, защото в целия закон именно това се трактува – по какъв начин тези дружества ще продължат да извършват същите услуги, но вече поставени при други правила и под по-строгия контрол на Комисията за финансов надзор.
За съжаление, нашата цел е предопределена от бездействието на други управления досега, защото дружествата за доброволно здравно осигуряване бяха създадени като такива с идеята да се включат в основния пакет за социална сигурност. Това не е станало и не е факт. 
Във връзка с това има стартирана наказателна процедура и единствената ни цел с промените е да спрем тази наказателна процедура; да спестим на първо време 777 хил. евро на България – първоначалната санкция. Тази процедура вече е в напреднала фаза. 
Уверенията, че с влизането на Директива „Платежоспособност 2” ще има възможност по-малките застрахователни дружества да попаднат в изключенията – възможно е, само ако отново доброволните здравноосигурителни дружества се прелицензират като застрахователи, но в момента тече процедура по отлагане влизането в сила на тази директива. Най-вероятно това ще стане през юли месец 2013 г., с период на влизане в сила от 1 януари 2014 г. Така че наказателната процедура срещу България ще е сериозно напреднала. 
Начинът, по който функционират в момента доброволните дружества за здравно осигуряване, с набиране на определени премии за получаване от тези, които са решили да се осигурят на определени услуги, абсолютно повтаря модела на застраховането, където също имаме застрахователен договор и отново се покриват определени услуги в рамките на предварително договорените суми. Мисля, че това беше изяснено по време на дебатите в комисията.
Тук солидарният модел при осигуряването, когато то е доброволно, не действа. 
Бяхме уверени именно от председателя на Сдружението на доброволните здравноосигурителни дружества, че е така. Отново грижите и услугите, които получават осигурените в тези дружества, са в рамките на лимита, за който те предварително са сключили договори. Така че усъвършенстването на здравноосигурителния модел може да мине и през други варианти. 
Рамките на Касата като основен доставчик на здравни услуги в рамките на солидарния модел и основния пакет остават. Осигуряването и солидарността са именно в рамките на този пакет за социални услуги. Ние гарантираме правата на осигурилите се в тези дружества, като ги караме наистина да вдигнат капитала на дружествата, тоест да имат капитал, който да позволява гаранция за осигурените в тях. От друга страна, ги поставяме под по-строг финансов контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Госпожа Манолова – първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, че казаното от госпожа Дариткова не е вярно може да разбере всеки юрист, който прочете текста, който след малко ще гласуваме. Там е казано следното: „Доброволното здравно осигуряване е дейност по поемане на рискове,”... „която се осъществява въз основа на застрахователни договори”.
Тоест не става дума просто за прелицензиране на дружествата, които се занимават с допълнително здравно осигуряване. Става дума изобщо за ликвидиране на дейността допълнително здравно осигуряване, защото тя се превръща в една друга дейност – медицинско застраховане. Осъществява се въз основа на застрахователни договори с всички произтичащи от това последици. Колегите юристи знаят кои са страните при единия договор, кои са при другия, какъв е предметът на единия, какъв е предметът на другия. 
Така че нека да сме наясно – приключва се с допълнителното здравно осигуряване. Това се приема с този законопроект.
Що се касае до наказателните санкции, единственото, което мога да кажа, е, че това е един от първите европейски провали на новия министър, нашата колежка Десислава Атанасова, защото предвожданата от нея делегация в Брюксел, която трябваше да обясни на европейците какъв е моделът в България, каква е спецификата на нашето доброволно здравно осигуряване, просто се провали – пълно фиаско! При положение че има държави, които са договорили изключения; при положение че предстоят, както добросъвестно каза госпожа Дариткова, промени в директивите, които уреждат тези изключения; при положение че директивата при нейното окончателно приемане абсолютно ще допуска и този модел на допълнително здравно осигуряване, който има в България и това е въпрос на месеци – кога ще се приеме, ние да ликвидираме нашите дружества за доброволно осигуряване, да ликвидираме нашата дейност по допълнителното доброволно здравно осигуряване – пълно фиаско, пълен провал! Това са действия с далечни последици! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) 
Едно е да слушаме как Десислава Атанасова предлага невъзможни неща от сорта да вземаме личните карти на хората, които не са си плащали вноските – това винаги може да бъде променено. Обаче не можем да създадем нещо, което днес Вие унищожавате. Това е драмата. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – народният представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Налага се в този текст отново да се върнем към прословутата дискусия за разликите между осигуряване и застраховане. За всеки, който поназнайва нещо от тази материя, е ясно, че застраховането е дейност, която се осъществява при настъпване на застрахователното събитие. Трябва да има щета, за да има покриване до определен размер, до определена премия. 
Я си представете случаите, в които осигуреният отива да се прегледа, правят му всички изследвания и се оказва, че той е здрав! Тоест няма болест, няма щета. Тогава какво плаща застрахователят? Не плаща нищо. Ето, това е голямата разлика между застраховане и осигуряване.
Осигуряването покрива определен осигурителен риск, в случая – заболяване. Вие знаете, че аргументите на хората от Комисията за финансов надзор, които се изказаха по тази тема – за разликата между застрахователните и осигурителните договори, са абсолютно несъстоятелни. По същество, по дефиниция има огромна разлика между застраховане и осигуряване. 
Тази дискусия, че има само терминологично различие или по-скоро няма терминологично различие, отдавна сме я преминали. Тук трябва да сме убедени, че има съществена разлика между застраховане и осигуряване. Приемайки идеята да преобразуваме нашите дружества за доброволно здравно осигуряване в застрахователи, ние на практика ликвидираме доброволното здравно осигуряване в България! Това сме го казвали многократно от тази трибуна. 
Ликвидираме го, защото на практика тези хора няма да имат възможност да покриват осигурителен риск – ще покриват застрахователен риск. Няма да могат да покриват случаи, в които става въпрос за профилактика и за промоция на здравето! Това застрахователите няма как да го направят и Вие прекрасно го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми колеги, искам да кажа, че всичко е въпрос на договаряне. В договора за застрахователна услуга могат да бъдат предвидени и профилактични мероприятия. Те да са в рамките...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кажете ми един такъв!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Здравно-осигурителните дружества бяха създадени, защото някои от предишните управляващи им бяха обещали, че те ще поемат задължителните здравни осигуровки в рамките на 2% над 6-те процента и ще станат от основния пакет за социална сигурност. 
Да, ние отидохме в Брюксел да убедим европейските институции, че сме им запазили това място в бъдещето, но начинът, по който функционират в момента нашите здравноосигурителни дружества, не е по-различен от начина, по който се набират застрахователни премии и срещу тях се получава по договаряне определена по вид услуга. Така че в тези рамки няма да настъпи кой знае каква колизия за нашето здравеопазване в рамките на модела, който функционира и в момента.
 Пак повтарям, че единствено ние ще гарантираме по-добрите права на хората, които са се осигурили съзнателно допълнително или са се застраховали за допълнителни здравни услуги, защото дружествата ще бъдат поставени под по-сериозен финансов контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказвания – други народни представители?
Народният представител Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Аз също поддържам предложението за отпадане на § 2, защото неговото приемане, каквото и да се говори, ще означава отпадане на института на доброволното здравно осигуряване и той ще бъде заменен с доброволно здравно застраховане. 
Искам да посоча какви още ще са последиците от такава мярка за бъдещето на здравноосигурителния модел в България.
Вярно е, че доброволните дружества за здравно осигуряване не получиха особено поле за развитие. Тук се води дискусията дали партидите, които се набират са чисто индивидуални, тоест, че не е развит достатъчно солидарният принцип и в областта на доброволното осигуряване, но ако се премине към модела на здравно застраховане оттук нататък няма да бъде възможно в доброволното здравно осигуряване да бъде използвано като допълващ механизъм на задължителното осигуряване в Здравната каса, а това от своя страна ще намали значително регулативните възможности на държавата, въобще на публичното здравеопазване.
След като доброволното здравно осигуряване може да покрива определени дейности, от които се нуждаят хората, които са се осигурили, това можеше да бъде използвано и за по-ясно разграничаване на средствата, които отиват в държавните и частните лечебни заведения, от тези в общинските – от частните. Какво имам предвид?
В момента всяка една болница или друго лечебно заведение се подрежда на опашката пред Здравната каса и получава средствата за определени дейности. В това само по себе си не би имало нищо лошо, ако в същите лечебни заведения не бъркаха в джоба на пациентите, когато те отидат да се лекуват там и се прибират от него толкова пари, колкото решат, следователно се получава нещо, което е абсурдно за условията на равнопоставеност и конкуренция, че за една и съща дейност се вземат два пъти пари. Държавните и общинските заведения разчитат на парите, които им плаща по съответното остойностяване и в ориентировъчните бюджети Здравната каса, а останалите могат да получават пари от пациента в размери, които те преценят, затова трябва да е ясно, че този, който иска да взема кешово пари от пациента не трябва да получава публични средства за лечението. И ето къде можеше да се намери мястото на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Такива лечебни заведения можеха да получават пари и от задължителното здравно осигуряване по предвидените нормативи за дейност, но те можеха да получават и пари от доброволното здравно осигуряване, което лицата са направили и с това да приключат функционирането на тези средства.
Сега когато Вие премахвате тези дружества ние нямаме възможност оттук нататък да променяме и да оптимизираме здравноосигурителния модел в България. И ще възникне вероятно не след дълго въпросът дали да не се премине от здравно осигуряване към бюджетно осигуряване на здравеопазването от данъчни приходи, защото с предложението, което се съдържа по-нататък в законопроекта – да се представят задължителни документи за лицата, които се разпореждат със своето имущество в зависимост от това дали те са платили своите здравни осигуровки, се отива към поредното приравняване на здравноосигурителните плащания с данъчните задължения. 
Вярно е, че това предложение не беше подкрепено от комисията и това е обосновано, но пак казвам – самата идея тези дейности да бъдат приравнявани, показва, че ние можем да отидем не само по отношение на задълженията, но и на правата, към един съвършено различен модел. Не го казвам като нещо само по себе си добро или лошо. Казвам го като задълбочаване на проблемите в сектора, които той вместо да решава, задълбочава с тези решения, които се предлагат, без да спестявам и тук отправяните критики, че някои от тези действия е трябвало да бъдат предприети по-рано, но това е една обща поука, че България от момента, в който започна преговорите за присъединяване към Европейския съюз, до момента не е в състояние достатъчно рационално и своевременно да формулира своите интереси пред европейските институции, просто защото много от държавните органи не провеждат ясна политика, насочена към интересите на гражданите и на страната, а самите чиновници или нямат информацията, или нямат капацитета сами да формулират подобни предложения и така страната ни да бъде подготвена за решения, които имат европейско значение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? 
За реплика – народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Стоилов, не съм съгласна с Вас в частта на Вашето изказване, в което тълкувате последователността в действията на правителството в сектор „Здравеопазване”. Може би е така, защото не си спомняте ясно какво обеща ГЕРБ през 2009 г., когато дойде на власт. Между другото и много от българските граждани вече са го забравили, но може би към края на този мандат е хубаво да се връщаме към тези обещания, да ги припомняме, за да могат хората да правят една съпоставка какво обещаха, какво правиха и в крайна сметка какво се случи в края на техния мандат.
В частта „Здравеопазване” в предизборната платформа на ГЕРБ пише ясно: „Здравна политика на принципите на солидарност и равнопоставеност. Тя ще бъде реализирана при ясна политическа воля и управленска последователност.”
Може би за това са и сложните правни фигури, които се правят в този законопроект, за да бъде убеден някой, че между застраховане и здравно осигуряване няма разлика и че застраховането, може би според вносителите и според депутатите от ГЕРБ, е основано на солидарен принцип. Може би това ще чуем след малко тук в тази зала. 
Очаквам да го чуя, защото, госпожо Дариткова, това пише във Вашата платформа – здравна политика на принципите на солидарност и равнопоставеност. А какво се случва в момента? Ликвидират се дейностите по доброволно здравно осигуряване, ликвидират се доброволните здравноосигурителни дружества. Те ще бъдат погълнати от застрахователните компании, които освен медицинско застраховане извършват и ред други дейности. Тяхната цел нито е профилактика, нито е грижа за здравето на хората. Тяхната цел е печалба, естествено. Тези хора приравняват медицинската застраховка с автозастраховката. Едната се прави в болница, според тях, но пак се търси печалба, а другата – в автосалон. Тук понятията са абсолютно като от главата за краката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – народният представител Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Манолова, аз не очаквах Вашата реплика, но имам два отговора на нея – единият, и той трябва да бъде поучителен оттук нататък, е, че партиите освен да декларират принципи в своите предизборни обещания трябва да поемат и конкретни ангажименти. Само по себе си пожеланието, че някой е за равнопоставеност, за солидарност все още не означава ясен ангажимент в съответния сектор, колкото и добре да звучат такива пожелания. 
И второто е  - аз не знам дали не гледате твърде сериозно на обещанията на ГЕРБ, защото мисля, че почти всички български граждани са забравили вече тези обещания. 
В много области бяха обещавани най-различни, включително и противоположни неща, включително и в хода на мандата – ту че ДДС ще се намалява, ту че ще се вдига, така че няма нещо, което да не е обещано от ГЕРБ, дори и да е взаимоизключващо се. Затова аз предлагам да гледаме вече към бъдещето и да не се занимаваме с миналото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване думата има народният представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, този текст е изключително важен, защото след неговото приемане на практика дискусиите по този законопроект или пък по по-голямата част от текстовете от този законопроект ще станат безсмислени, тъй като сме приели основната теза.
За решаването на този проблем, за който говори председателят на комисията, има два възможни подхода.
Единият подход е този, който се предлага сега от Министерския съвет, а другият подход е съвършено различен. За съжаление той се оказа неосъществим по неясни, поне за мен причини.
Какъв е този подход, за който става въпрос - сега съществуващите дружества за доброволно здравно осигуряване да бъдат преобразувани, да бъдат прелицензирани в рамките на Закона за здравното осигуряване, отговаряйки на тези високи изисквания, на които отговарят застрахователните компании.
Комисията по здравеопазване, представители на Министерството на здравеопазването, на финансите и Комисията по финансов надзор не успяха да убедят представителите на Европейската комисия в официалния отговор на тези, които бяха тогава там.
В интерес на коректността трябва да отбележим, че и аз бях между поканените, но за съжаление не можах да присъствам на тези разговори, което всъщност няма никакво значение, защото след тази среща в Европейската комисия беше изготвен един проект, за който се казва, че е бил отхвърлен от Европейската комисия.
Може ли някой да ми покаже някакъв писмен отказ от Европейската комисия, че този подход за България е невъзможен? Няма такъв документ за съжаление и никой не е в състояние да го покаже и затова ние не сме убедени изобщо, че този проект е представен на Европейската комисия. Това е въпросът, който трябва да бъде уточнен.
На следващо място, председателката на комисията д р Дариткова тук намекна за отговорности на предишни правителства – въпрос, на който искам да се спра малко по-подробно.
Уважаеми колеги, тези три директиви, които се отнасят за НЗО застраховането, една част от тях са от 1992 г. В рамките на тези три години, ако не сте харесвали това, което се е случило с българските дружества за доброволно здравно осигуряване, Вие сте имали възможност да промените законодателството така, че да отговаря на тези директиви, ако сте сметнали, че ние не сме го направили.
Какво направихте Вие през тези три години, можете ли да ми кажете? Аз Ви отговарям: нищо, затова стигнахме до тази ситуация – Европейската комисия в момента да реализира наказателна процедура срещу България. Затова, уважаеми колеги, трябва с ръка на сърцето да признаете, че с този законопроект слагате края на доброволното здравно осигуряване в България. Оттук нататък няма да има никаква възможност за доброволно здравно осигуряване, нещо повече – оттук нататък застрахователи ще се занимават с тази дейност по текстовете на закона.
Каква обаче е още една съществена разлика между застраховането и осигуряването? Уважаеми колеги, доброволните дружества за доброволно здравно осигуряване имат определена изградена структура и логистика на оказването на тази помощ, за разлика от застрахователите. Застрахователите, пак повтарям, покриват щета, дават ти една застрахователна премия до определен размер и нищо повече. Тези пари не влизат в системата на здравеопазването. Те се възстановяват на лицето, което е застраховано при тези дружества.
Следващото нещо, при доброволното здравно осигуряване тези пари влизат в системата на здравното осигуряване, в системата на здравеопазването. Тоест, сега системата на здравеопазване ще бъде лишена от тези средства. Нещо повече, за да могат да се пререгистрират като застрахователи, съществуващите дружества сега от 500 хиляди уставен капитал, при това заемен, трябва да преминат на уставен капитал от 3 милиона 600 хиляди ли бяха, ако не бъркам?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Четири милиона и шестстотин хиляди.
ХАСАН АДЕМОВ: Четири милиона и шестстотин хиляди, тоест близо 5 милиона лева. Всички тези 19 дружества трябва да извадят между 70-80 милиона, ако искат да се пререгистрират като застрахователи. Разбирате сами, че в условия на криза това е невъзможно, затова казвам, че Вие слагате кръст на доброволното здравно осигуряване в момента и слагате края на така наречената идея за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Тоест, Националната здравноосигурителна каса оттук нататък става и остава единственият монополист и ще се разпорежда с лечебните заведения така, както сметне за добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение към текстовете? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадането на § 2. Това не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 16, против 68, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване § 2 по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 3, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте – народният представител Хасан Адемов има думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което искам да кажа, е по § 3. Става въпрос за § 3 – в чл. 18, ал. 2 цифрата „6” да се замени с  цифрата „3”.
Уважаеми колеги, за какво става въпрос в този иначе наглед безобиден параграф? Става въпрос за това кои не могат да бъдат членове на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. 
В т. 2 на ал. 1 е казано, че членове на управителни или контролни органи на лечебни заведения, съдружници или акционери, притежаващи над 5 на сто от капитала на лечебните заведения, включително и лицата, учредили лечебни заведения по чл. 8 от Закона за лечебните заведения, или които работят по трудов договор в лечебно заведение, в рамките на шест месеца, след като са напуснали длъжностите, за които казах преди малко, не могат да са членове на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Сега предложението е този срок от шест месеца да бъде намален на три месеца. 
Кажете ми за кого се отнася този текст, за да бъдем спокойни при гласуването? Явно е, че за някой се отнася. Не може от шест месеца, да трябват… (Реплика от д-р Даниела Дариткова.)
Знам, че Вие не знаете. Няма как да го знаете, защото и аз не знам. За някого се отнася, защото иначе откъде накъде този срок ще се намалява от шест месеца на три месеца и какво се печели с тези три месеца всъщност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика? Няма.
За изказване – народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, искам да отговоря на въпроса на господин Адемов. Не съм сигурен дали тук стои някакъв конкретен мотив за определено лице. Според мен в този текст стои една по-голяма тенденция – да се увеличат възможностите за обслужване на интереси. Много ясно е, че когато срокът се намалява на три месеца, лицата, които са били на съответните длъжности, са работили в полза на интересите, които те ще обслужват вече, заемайки позиции в ръководството на Здравната каса. 
Тъй като подобни текстове навсякъде в Европа и по света имат за цел да намалят възможностите за лобизъм и конфликт на интереси, такъв род ограничения обикновено варират между една и две години. Докато тук и без това краткият срок от шест месеца се намалява на символичния срок от три месеца. Това е обяснението, което ще намерите и в други закони, гласувани неотдавна от този парламент, така че сегашните изменения са скромен принос в една дълга поредица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма случайни текстове, случайни предложения, когато се касае за институции, които боравят с публични пари. Още повече, ако институцията е Националната здравноосигурителна каса, която през последните няколко години гръмна с най-различни скандали. Част от фактите, които станаха ясни в публичното пространство, даже не събраха достатъчно възмущение, защото хората като че ли се умориха да цъкат с език и да се възмущават от всичко това, което се случва в здравеопазването.
Тук няма даже да се връщам много назад във времето и да Ви припомням за всички лобизми, които бяха свършени от Националната здравноосигурителна каса. Само ще припомня, че в края на миналата година, когато уж нямаше пари в здравеопазването, в Касата, бяха раздадени около 50 млн. лв. на приятелски болници. Без критерии, без яснота защо някои определени болници получават в края на годината допълнително финансиране. 
Всичко това си има обяснение. Или пък парадоксите при сключването на договорите със Здравната каса, когато в началото на тази година се оказа, че са сключени договори с болници, които нямат разрешение за дейност. Болницата още не е пусната, не функционира, даже персоналът не е назначен, а тя вече има договор със Здравната каса и реално точи пари от Касата, или има възможност да го прави.
На срещата, която имахме с шефовете на здравноосигурителни каси, разумен отговор на този въпрос не можахме да получим, освен заблуждението, в което шефът на Софийската здравноосигурителна каса се опита да ме въведе – да не припомням тук случая.
Тогава, когато се нарушава законът в интерес на определени болници, очевидно е, че става дума за лобизъм, за конфликт на интереси и за още по-брутални лоши практики. И когато се въвеждат такива облекчения за членовете на Надзорния съвет, ясно е, че парламентарното мнозинство иска да улесни максимално тези, които злоупотребяват с начина, по който се изразходват публичните пари в здравеопазването, а ние за съжаление няма как да ги спрем.
В тази връзка мога да направя предложение, за да улесним колегите. Обсъдихме го с доктор Адемов. След като срокът ще се намалява на три месеца, направо да отпадне, направо от болницата да си върви в Надзорния съвет и обратно. Така ще е по-ясно и няма да си задаваме излишни въпроси. А че на едни болници се дават нерегламентирано допълнителни пари, това е факт, който всички български граждани много добре знаят. Други се омаскаряват и срещу тях е насочена цялата мощ на проверяващите институции, на медиите и публичното говорене, стигна се вече не до демонизиране на лекари, а до демонизиране на болнични заведения. Но пък за други се създават възможности да бъдат улеснени в получаването на голяма част от публичните пари. Ясно е, че това при това управление няма как да се спре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Госпожо Манолова, Вашето предложение как да бъде редактирано?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Цифрата шест се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако заличим цифрата шест, какво ще остане от ал. 2?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да отпадне ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате ал. 2 на чл. 18 да отпадне, така ли?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Да отпадне забраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мая Манолова – в чл. 18 ал. 2, а именно: „забраната по ал. 1 се прилага в срок от шест месеца след отпадане на основанието по ал. 1 т. 2”, да отпадне. Тя иска отхвърлянето на този текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 5, против 70, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 3.
Гласували 86 народни представители: за 78, против 8, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за прегласуване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нито от вносителите, нито от парламентарното мнозинство някой се опита да даде някакъв отговор, даже не разумен отговор, а някакъв отговор на повдигнатия от нас въпрос – защо срокът, който е поставен с цел да предотвратява конфликт на интереси, от шест месеца се трансформира на три месеца. Аз не съм изненадана. Тук се внасят всякакви лобистки текстове – голяма част от Министерския съвет, други – от народни представители. Никой от това мнозинство нито се замисля за какво става дума, нито какви ще са последиците. 
Аз си позволявам да поема един ангажимент към Вас – когато съответното лице, което ще се ползва от този текст, цъфне в Надзорния съвет, да Ви информираме за това. Може пък някой и от това мнозинство да проявява любопитство – на кого правят услуга, натискайки копчетата, защото със сигурност не правят услуга на българските граждани, които искат средствата от публичните пари, събрани от здравни вноски, да се харчат справедливо, в интерес на всички, а не в интерес на едни болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме § 3.
Гласували 84 народни представители: за 79, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване анблок параграфи 4 и 5 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 80, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 6 има предложение на народния представител Мая Манолова – в чл. 37, ал. 1 накрая се добавя изразът „пенсионерите – за жените, навършили 60 години, и мъжете, навършили 63 години, заплащат 50 на сто от посочените суми”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте за изказване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, както става ясно на всички, текстът се отнася за българските пенсионери, за най неоправданите и в тежко материално положение български граждани, на които за първи път в новата ни история в продължение на три години пенсиите не бяха пипнати. Тоест те са единствените, които обедняха в рамките на около 20% в мандата на това управление, защото инфлацията според Националния статистически институт (тоест официалната инфлация) е в рамките на 15% от началото на този мандат, но като се има предвид, че пенсионерите потребяват основно стоки от първа необходимост, цените на които нараснаха с много по-висок процент, реално тези хора са обеднели минимум с 20 25%. 
При положение, че получават наистина мизерни пенсии в сравнение с ръста на цените на основните хранителни продукти, на тока, на газта, на дървата за огрев, наистина те са в изключително тежко материално положение. Това е текст, който дава възможност на тези, които имат нужда, поне да имат шанса да посещават лекар, да посещават зъболекар при по-преференциално заплащане в сравнение с останалите български граждани.
Вижте за какво става дума: става дума да им бъде намалена с 50% потребителската такса при посещение при личен лекар. Това са пари, които няма да натоварят бюджета на Здравната каса, изобщо бюджета на здравеопазването. Всички много добре знаем, че там пари има и те редовно са резервната касичка на министър Дянков да си попълва различни дупки в държавния бюджет. Нека тези пари, които се събират в рамките на здравноосигурителен модел, в крайна сметка наистина да отидат за дейност, която е социално справедлива, още повече че 100 млн. лв, трансфер от Здравноосигурителната каса, бяха отменени с Решение на Конституционния съд. 
Съвсем справедливо колегата Янаки Стоилов предложи на заседание на Здравната комисия: „Ето, има 100 млн. лв. с неясно предназначение, които не могат да се харчат от Министерството на здравеопазването, от една страна, от друга страна – не са планирани в разходното перо на Националната здравноосигурителна каса. Има едни висящи 100 млн. лв., които спокойно биха могли да поемат 50% от таксата на българските пенсионери”.
Няма да бъде справедливо и другото решение – да бъде намалена потребителската такса на пенсионерите, а в същото време по този начин да бъдат ощетени общопрактикуващите лекари. Така че една минимална част от тези 100 млн. лв., не мога да кажа какво би струвало това в рамките на календарна година, но до края на тази година многократно по-малко би могло наистина да бъде знак от това парламентарно мнозинство към хората, които в момента мизерстват.
Колеги, моля за внимание, едно изречение, по следващите параграфи няма да се изказвам. Става дума за българските пенсионери, на които Вие бихте могли с едно натискане на копчето да направите минималния жест – когато ходят при личен лекар, да плащат половината от потребителската такса. Не знам какво ще е решението на Министерския съвет, но във всички случаи става дума за левче. Ако потребителската такса за останалите граждани е 2 лв., пенсионерите да плащат 1 лв. Тези 2 лв. изглеждат смешни на всички хора, които работят, но за пенсионерите тези 2 лв. са абсолютно невъзможни за хора, които получават по 150 лв. пенсия и трябва да си купуват лекарствата, да си плащат разходите – ток, отопление и прочие, и прочие.
Става дума за 1 лв. и за едно натискане на копчето, с което да подкрепите моето предложение и да дадете шанс на хората поне да ходят на лекар, ако не могат след това да си купят лекарства, за да се лекуват.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Те не ходят на лекар.
МАЯ МАНОЛОВА: Ами не ходят, да. Една голяма част от българските граждани, уважаеми колега, който се обаждате от залата, от българските пенсионери не ходят на лекар. Тук не искам да Ви напомням, че бяха ликвидирани болниците в малките населени места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, излизате извън темата. Темата за болниците е в друг законопроект.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е темата: къде един български пенсионер, който живее на село, може да се лекува? Хората си умират по къщите. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Ами това е! Това е – нелекувани и недохранени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, госпожо Манолова.
Благодаря Ви.
МАЯ МАНОЛОВА: Нелекувани и недохранени. И наистина това е дебелашко поведение, което чувам от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, чувствам се ангажирана да се изкажа по предложението на госпожа Мая Манолова по две причини.
Първо, защото този път никой от Вас няма да стане и да каже: „Защо Вие, когато управлявахте, не го направихте?”Защото, когато ние управлявахме, потребителската такса беше 2 лв., а пенсионерите плащаха 1 лв. – тоест 50% от това, което плащат работещите граждани в страната.
На второ място, защото преди известно време ние бяхме внесли аналогичен текст за потребителските такси на пенсионерите, в който беше предложено пенсионерите да плащат 1% от минималната пенсия, както се плащаше досега от минималната работна заплата. Мотивът, който тогава беше като контрапункт на нашето предложение, беше, че потребителските такси и голяма част от плащанията вече няма да се обвързват с минималната работна заплата и затова не беше пожелано да бъде приет този текст.
Преди малко госпожа Манолова каза, че не знае колко струва това. Ще Ви кажа колко би струвало при сегашната потребителска такса, ако се подкрепи да се плаща 50%, въпреки че догодина може да се промени, тъй като там е записано: „С решение на Министерския съвет”. Тоест Министерският съвет може да каже потребителската такса да е 3 лева. Ние предлагаме 1,50 лева. При предишната, по-ниската такса нашите разчети сочеха някъде между 17-18 милиона – това са реално парите. Ако се повиши потребителската такса, безспорно и тези пари ще се повишат.
Днес, слушайки много внимателно различни информационни медии и коментарите във връзка с увеличението цената на хляба, едната от репликите беше: „Увеличението на цената на хляба ще струва колкото една кутия цигари. Няма да си купите кутия цигари, за да може да си купите хляб”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Масларова, извън темата сте. Моля Ви да се придържате към конкретното предложение, което обсъждаме на второ гласуване. Не сме на първо четене на законопроекта!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: В тази връзка искам да кажа, че пенсионерите са хора, които вече няма от какво да спестят. Те няма от какво да се откажат, за да може да направят това. Една потребителска такса, която в момента при посещение на лекар, трябва да заплатят е 2% от минималната пенсия, на каквато пенсия са някъде около 700 хиляди души. Това са 2%. 
Колеги, нали разбирате, че това е твърде висока стойност за хора, които на този етап имат доходи, които съобразно всички други неща, са символични.
Затова, на базата на това, което госпожа Манолова предлага, аз Ви моля действително да премислим и да кажем дали 18 милиона са фатални за Бюджет 2013, тъй като съм сигурна, че това няма да влезе в сила отсега, а ще влезе с Бюджет 2013, когато се определи и новата потребителска такса с решението на Министерския съвет, както е предвидено, за да бъдем действително коректни, когато говорим, че ще имаме специфични мерки за специфични групи от населението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма. 
Разискванията по този текст са закрити.
Преминаваме към гласуване. 
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Нямам особени очаквания от прегласуването, тъй като то, особено в днешния парламент, се превръща в някакъв ритуал, за да се повторят важни тези, а не за да се предизвикат хората да преосмислят вече прието решение.
В случая става дума за нещо, което безспорно има своята социална аргументация. Става дума за възстановяване на решение, което действаше в продължение на няколко години до неотдавна, поне да се облекчи този проблем за възрастните хора, които по правило са, казвам по правило, защото това се отнася за по-голямата част от тях – хората с едни от най-ниските доходи.
След като парламентът няма сила – нито този, нито предишните, въобще да махне тази наречена потребителска такса, защото при всяко едно отваряне на вратата на лекарския кабинет посетителят автоматично трябва да заплати посочената сума, ние предлагаме това, което е минимално и не е свързано с допълнителни тежести за бюджета. Особено след като Конституционният съд обяви за противоконституционни текстовете, с които се прехвърлят 100 милиона от бюджета на Здравната каса към бюджета на Министерството на здравеопазването, спокойно от тях 18-20 милиона могат да отидат в тези 50 милиона разполагаеми средства за втората половина на годината, за да се покрие разликата, така че да отпадне аргументът, че се ощетяват лекарите. Защото няма лекарите да правят социалната политика, а ще я прави държавата и по този начин, без да се засягат интересите на лекарите, ще се отговори на сериозните проблеми, които имат голяма част от българските пенсионери, включително за възможността да получат достъп до здравеопазване.
Това са аргументите, за да искам прегласуване на направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме предложението на госпожа Мая Манолова.
Гласували 89 народни представители: за 19, против 61, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 6.
Гласували 80 народни представители: за 71, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 7 е постъпило предложение от Даниела Дариткова и група народни представители, което е подкрепено от комисията. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Създава се чл. 40б:
„Чл. 40б. (1) Задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на Европейския съюз съгласно чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на други служители на Европейския съюз, установени с Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на други служители на Европейските общности и относно постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията, не заплащат здравноосигурителни вноски за периода, през който се прилага по отношение на тях схемата за здравно застраховане на Европейския съюз, след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
(2) Лицата по ал. 1 заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, а възстановяването на разходите им се извършва при условията и по реда на чл. 72 и Приложение VІІ от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7 по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 8 е постъпило предложение от Даниела Дариткова и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 15:
„15. здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето.”
2. В ал. 2 думите „т. 11 и 12” се заменят с „т. 11, 12 и 15”.
3. В ал. 3 думите „лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, напълно или частично” се заменят със „напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, както и здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето”.
4. В ал. 9 след думите „медицински цели” се поставя запетая и се добавя „както и на лекарствени продукти за здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето”.
5. Алинея 10 се изменя така:
„(10) За лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, НЗОК договаря с притежателите на разрешенията за употреба или с техни упълномощени представители отстъпки от стойността за опаковка, изчислена на база референтната стойност на съответния лекарствен продукт, за който НЗОК заплаща, при условия, по критерии и ред, определени с наредбата по ал. 9.”
6. Създават се нови ал. 11, 12 и 13 и ал. 14:
„(11) Договорената отстъпка от стойността по ал. 10 се разпределя пропорционално в полза на НЗОК и здравноосигуреното лице при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9.
(12) Аптеките, сключили договор с НЗОК, не могат да начисляват върху сумата, заплащана от здравноосигуреното лице, размера на договорената отстъпка по ал. 10 от стойността, която НЗОК заплаща.
(13) За лекарствени продукти за здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето НЗОК договаря с притежателите на разрешенията за употреба и/или с техни упълномощени представители отстъпки от цената на лекарствения продукт при условия, по критерии и ред, определени с наредбата по ал. 9.
(14) За медицинските изделия, включени в списъка по чл. 30а от Закона за медицинските изделия, НЗОК договаря с производителите или търговците на едро с медицински изделия и/или с техните упълномощени представители отстъпки от стойността за съответната група медицински изделия при условия, по критерии и ред, определени с наредбата по ал. 9.”
7. Досегашната ал. 11 става ал. 15.
8. Досегашната ал. 12 става ал. 16 и в нея думите „чл. 55в” се заменят с „чл. 55е”.
9. Досегашната ал. 13 става ал. 17.
10. Създава се ал. 18:
„(18) Националната здравноосигурителна каса договаря отстъпки и заплаща намалената с договорените отстъпки стойност за всички лекарствени продукти, приложими при лечението на злокачествените заболявания, на изпълнителите на медицинска помощ, както следва:
1. отстъпките се договарят от стойността на опаковка, изчислена на база референтна стойност на лекарствени продукти за лечението на злокачествени заболявания, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 5, т. 2 Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
2. след приключване на договарянето по т. 1 се сключват договори с притежателите на разрешенията за употреба на съответните лекарствени продукти или с техни упълномощени представители; условията и редът за договаряне се уреждат в методика, утвърдена от Надзорния съвет по предложение на управителя на НЗОК.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 87 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 10 е постъпило предложение от Даниела Дариткова и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 55г се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) За разработване на прогнозните обеми и цени изпълнителите на медицинска помощ са длъжни при поискване да предоставят на НЗОК/РЗОК информация по определени от НЗОК медицински и финансови параметри.“
2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 10, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 11, което се подкрепя от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Постъпило е предложение от Даниела Дариткова и група народни представители за създаване на нов § 12, което е подкрепено по принцип от комисията. 
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Дариткова, направено на основание чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 64а, ал. 1, т. 6 думите „здравноосигурителните дружества” се заменят със „застрахователите по чл. 83, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаването на нов § 12 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Постъпило е предложение от Даниела Дариткова и група народни представители за преномериране, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 12, който става § 13 и се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 13 е постъпило предложение на Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става §14:
„§ 14. В чл. 66 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 3 думите „по ал. 2” се заменят с „изисквана от НРД”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 13, който става § 14, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Постъпило е предложение на Даниела Дариткова и група народни представители за създаване на нов § 15.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 15:
„§ 15. В чл. 80а, ал. 1 думата „издава” се заменя с „и Министерството на здравеопазването издават”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаването на нов § 15, със съдържание, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:  Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? 
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! В случая се предлага само преномерация, която запазва сегашното заглавие, а чл. 81 гласи: „Тази глава урежда доброволното здравно осигуряване”.
Ако се следва подходът, който вече приехте с предишните текстове, този текст просто трябва да отпадне или да се прередактира. Тази глава урежда доброволното здравно застраховане, защото по същество няма да има доброволно здравно осигуряване.
Обръщам Ви внимание, че според мен този текст показва противоречието в концепцията на записаното в закона, а реално той променя и ревизира тази дейност приравнявайки я изцяло към застрахователната дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Гласуваме текста на вносителя за § 14, който става § 16 и който комисията подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:  По § 15 е постъпило предложение на Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 17.
„§ 17. Член 82 се изменя така:
„Чл. 82. (1) Доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от Кодекса за застраховането. 
(2) Не са доброволно здравно осигуряване договорите за медицинска застраховка, сключени по повод на пътувания извън територията на Република България.
(3) Не се смята за доброволно здравно осигуряване и дейността на изпълнители на медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми колеги юристи! Много моля поне юристите в тази зала да прочетат текста, който в бъдеще ще трябва да се прилага. Какво пише – „Доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка”. Тоест, медицинските застраховки представляват доброволно здравно осигуряване. По-нататък: „Не всички медицински застраховки са доброволно здравно осигуряване и се уреждат с  изключения.”
Тези текстове са в тотално противоречие с елементарната правна логика.
Пак повтаряме, казахме го много пъти: договорите за застраховане имат свои задължителни реквизити, имат страни, имат предмет, има застрахован, застраховател, премия, застрахователно събитие, докато договорите за здравно осигуряване са от съвсем друг характер.
Учудвам се, че министърът на здравеопазването, която е юрист, няма притеснения от правната неразбория, която се въвежда в дейността доброволно осигуряване. 
Всъщност прав е колегата Янаки Стоилов, че тази дейност вече трябва да се нарича доброволно застраховане. Не че има задължително в сферата на медицинските услуги, но тук никой не може да предвиди до какви висоти ще се развие мисловната и законотворческата дейност и в крайна сметка какъв окончателен вид ще приеме здравноосигурителният модел. 
Опитваме се да обясним: с тези текстове  стана ясно, че ще се ликвидира допълнителното здравно осигуряване, но се създава пълна неразбория за това, как ще се осъществява и медицинското застраховане.
Според мен колегите юристи поне трябва да се въздържат от подкрепа на този и на следващите текстове, защото ще създадат абсолютен хаос в системата. Това са текстове, които вероятно не са гледани от юристи и нямат нищо общо с правната логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Също няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 15, който става § 17, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 70, против 2, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: За параграфи 16, 17, 18 и 19 – комисията подкрепя текста на вносителя и тези параграфи стават съответно 18, 19, 20 и 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за параграфи от 16 до 19 включително, които стават съответно параграфи от 18 до 21 включително, и които комисията подкрепя.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Параграф 20 – постъпило е предложение на Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 22:
„§ 22. В Глава трета Раздел ІІ с чл. 87-90и, Раздел ІІІ с чл. 91-99в и чл. 99д, Раздел ІV с чл. 99е-99и и Раздел V с чл. 99к-99н се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 20, който става § 22, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Параграф 21 – постъпило е предложение на Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 21, който става § 23, който се подкрепя от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Параграф 22 – постъпило е предложение на Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24:
„§ 24. В чл. 102 се правят следните изменения: 
1. В ал. 1, т. 2 думите „здравноосигурителни дружества” се заменят със „застрахователи по чл. 83, ал. 1”. 
2. В ал. 2, изречение първо думите „дружествата за доброволно здравно осигуряване” се заменят със „застрахователите по чл. 83, ал. 1”, а в изречение второ думите „дружества за доброволно здравно осигуряване” се заменят със „застрахователи по чл. 83, ал. 1”.
3. В ал. 3 думите „здравноосигурителните дружества” се заменят със „застрахователите по чл. 83, ал. 1”.
4. В ал. 5 думите „здравноосигурителните дружества” се заменят със „застрахователите по чл. 83, ал. 1”.
5. В ал. 6 думите „здравноосигурителните дружества” се заменят със „застрахователите по чл. 83, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 22, който става § 24, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: За параграфи 23, 24 и 25 – комисията подкрепя текста на вносителя и те стават съответно параграфи 25, 26 и 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията на вносителя за параграфи 23, 24 и 25, които стават съответно параграфи 25, 26 и 27, и които комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Постъпило е предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено на основание чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 28:
„§ 28. До влизането в сила на постановлението по чл. 37, ал. 1 се прилага досегашната ал. 1 на същия член.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаването на нов § 28 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Параграф 26 – постъпило е предложение на Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 29:
„§ 29. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон заварените здравноосигурителни дружества с издадена лицензия за дейност по доброволно здравно осигуряване по реда на Закона за здравното осигуряване привеждат дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането и подават заявление до Комисията за финансов надзор за издаване на лиценз за извършване на застраховане по т. 2 или по т. 1 и 2 от Раздел ІІ, буква „А” на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.
(2) Комисията за финансов надзор може да откаже издаване на лиценз на основанията по чл. 34 от Кодекса за застраховането. 
(3) Издадените до влизането в сила на този закон лицензии за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване са валидни до привеждането на дейността в съответствие с Кодекса за застраховането и произнасянето на Комисията за финансов надзор, съответно до изтичането на срока за привеждане дейността на заварените здравноосигурителни дружества в съответствие с Кодекса за застраховането, когато не са представени доказателства за привеждане в съответствие с Кодекса за застраховането. 
(4) За издаването на лиценз по реда на ал. 1 здравноосигурителните дружества не дължат държавна такса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 26, който става § 29, както е по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Постъпило е предложение на Даниела Дариткова и група народни представители за § 27.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 30:
„§ 30. Заварените здравноосигурителни дружества с издадена лицензия за дейност по доброволно здравно осигуряване по реда на Закона за здравното осигуряване до получаването на лиценз за извършване на застраховане, съответно до изтичането на срока за привеждане на дейността в съответствие с Кодекса за застраховането по § 29, ал. 1, извършват дейността си по досегашния ред, като се прилагат и отменените разпоредби на чл. 99к - 99н и             чл. 106б.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 27, който става § 30, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Постъпило е предложение на Даниела Дариткова и група народни представители за § 28.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 31:
„§ 31. (1) В едномесечен срок след изтичането на срока по              § 29, ал. 1 заварените здравноосигурителни дружества, които не са привели дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането, подават в Комисията за финансов надзор заявление за:
1. преобразуване чрез сливане със или вливане в застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане по Раздел ІІ от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането, включително за прехвърляне изцяло или частично на своя портфейл от здравноосигурителни договори в процедурата по преобразуването, или
2. прехвърляне изцяло на своя портфейл от здравноосигурителни договори или на част от него на застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане по т. 2 или по т. 1 и 2 от Раздел ІІ, буква „А” на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането, извън процедурата по т. 1, и за откриване на процедура по прекратяване, или
3. прекратяване на дейността си по реда на Кодекса за застраховането, независимо от това, дали завареното здравноосигурително дружество е прехвърлило, или не портфейла от здравноосигурителни договори.
(2) Заявление по ал. 1 може да се подаде и в срока по § 29, ал. 1.
(3) След прехвърлянето на застраховател на портфейл от здравноосигурителни договори те се смятат за застрахователни договори по т. 2 от Раздел ІІ на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането при запазване на всички условия по тях.
(4) Заварените здравноосигурителни дружества, които не са привели дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането в срока по § 29, ал. 1 или не са подали заявление в срока по ал. 1 или 2, подлежат на принудително прекратяване по реда на чл. 123 от Кодекса за застраховането.
(5) Прекратяването и процедурите по преобразуване, прехвърляне на портфейл от здравноосигурителни договори, ликвидация и несъстоятелност се осъществяват по реда на Кодекса за застраховането.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 28, който става § 31, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Постъпило е предложение на Даниела Дариткова и група народни представители за § 29.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 29, който става § 32:
„§ 32. (1) Договорите за доброволно здравно осигуряване, които са в сила към деня на влизане в сила на този закон, запазват действието си до изтичането на срока, за който са сключени, но не по-късно от една година от влизането в сила на този закон.
(2) Когато договор за доброволно здравно осигуряване, действащ при влизането в сила на този закон, изтича в ден, предхождащ деня, в който изтича едногодишният период от влизането в сила на този закон, договорът може да бъде подновен за нов срок, не по-дълъг от една година от влизането в сила на този закон, освен ако към деня на подновяването дружеството за доброволно здравно осигуряване, което подновява договора, е получило лиценз за застраховател съгласно § 29.
(3) Алинея 2 се прилага съответно и при сключване на нови договори за доброволно здравно осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 29, който става § 32, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Параграф 30 -предложение на Даниела Дариткова и група народни представители за преномериране, в подкрепа текста на вносителя за § 30, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 30, който става § 33 и се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 75, против 4, въздържали се 5.
Текстът е приет.
Гласуването за удължаване на работното време е било до   16,00 ч. – така е било гласувано и самото предложение, макар и с тези две точки, така че сме в хипотеза на изчерпване на работното време за днес.
Утре, в 9,00 ч. продължаваме с редовно заседание. 
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 16,01 ч.)

Председател:
				Цецка Цачева

Заместник-председатели:
				Анастас Анастасов
 
				Екатерина Михайлова

Секретари:
			Митхат Метин
	
			Любомир Иванов