Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-10-05

Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Митхат Метин и Любомир Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. 
Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми колеги, новопостъпилите питания за периода от 28 септември – 4 октомври 2012 г.:
Постъпило е питане от народния представител Евгений Желев към Десислава Атанасова – министър на здравеопазването, относно усвояване на средства по европейските фондове с бенефициент Министерството на здравеопазването. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 октомври 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно дългосрочната политика на правителството за гарантиране на населението на достъпна дървесина за огрев. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 октомври 2012 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на три въпроса от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на труда и социалната политика Тотьо Младенов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра за управлението на средства от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Бойко Великов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ивелин Николов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Асен Гагаузов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Кирил Добрев;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петър Мутафчиев;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Сергей Станишев;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Румен Такоров;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Георги Пирински;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Добрин Данев;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Петър Хлебаров.
Господин Мутафчиев, заповядайте за процедура.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, съжалявам, че този процедурен въпрос трябва да го поставя пред Вас, тъй като касае дейността на председателя на Народното събрание. Но изчаках и миналата седмица, и тази седмица госпожа Цачева да бъде на контрола. За съжаление и днес я няма, затова си позволявам чрез Вас да апелирам към нея, че не е нормално председателят на Народното събрание да връща въпроси, които касаят пряко дейността на министър-председателя и на министри за това, че трябва народните представители да водели с тях лична кореспонденция.
За какво става дума? Става дума, че заедно с народния представител Курумбашев ние зададохме три въпроса към министър-председателя за това какви са разходите и какви са пътуванията – обърнете внимание писмени – на Отряд 28. Беше ни върнат въпросът, тъй като министър-председателят не отговарял за това, но по правилник бил принципал на Отряд 28. След това същият въпрос беше зададен на министъра на транспорта, но беше ни върнат за това, че министърът на транспорта въобще пък не отговарял за Отряд 28. Решихме, че министър Дянков отговаря за Отряд 28 и му зададохме и на него същия въпрос. И, за съжаление, се оказа, че и министър Дянков не отговарял.
И аз знаете ли какво Ви предлагам? Да направим една парламентарна комисия и Народното събрание да отговаря за Отряд 28. 
Това е несериозно, господин председателю, най-малкото защото госпожа Цачева в последния случай, по въпроса, зададен към господин Дянков, го върна на деветия ден, което е в нарушение на правилника. Това означава, че в момента председателят на Народното събрание се явява ятак, укривател на българското правителство. Не мисля, че ние, уважаеми дами и господа, някъде сме заложили в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание госпожа Цачева да изпълнява тази функция. Кажете й го и се надявам оттук нататък да се държи като истински председател на българското Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По начина на водене – процедура, госпожа Манолова. 
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очаквано и аз съм в списъка на депутатите с върнати въпроси и питания. За две седмици пет въпроса и питания, върнати от председателката на Народното събрание! Това е своеобразен рекорд, и то не по какви да е теми, а по теми за фалитите на малки и средни фирми, за майките с деца, за хората с увреждания и за доходите на българските граждани!
Ще Ви посоча историята само на един въпрос – за доходите на българските граждани, което впрочем беше обявено за приоритет на ГЕРБ за този политически сезон. 
Попитах социалния министър: каква е политиката на правителството за повишаване на доходите на българските граждани? Отговорено ми беше, че въпросът е прекалено общ и не е за социалния министър.
Попитах премиера Борисов: каква е политиката на правителството за повишаване на доходите на българските граждани? Отговорено ми беше, че във въпроса няма конкретика.
Конкретизирах въпроса и вчера председателката ми го върна, представете си, с мотивите, че подобни въпроси били задавани пò миналата година!
Аз не питам, госпожо председател, предайте й, за минал период, а за това какво ще прави ГЕРБ през този и през следващия политически сезон! 
Освен това, тук председателката си е позволила да излъже, като се позовава на въпроси на народни представители, които са по други теми! Докъде се докарахме? Това е документ с невярно съдържание! (Показва го.)
Искам да Ви кажа, че ми писна от тази игра на жмичка (смях и реплики от ГЕРБ), при която ние мижим, а председателката крие министрите и премиера! Ако продължава да ни връща въпросите, започваме друга игра – на гоненица (смях от ГЕРБ), при която ние събираме 80 подписа, а тя си тръгва от това място отгоре, защото това е гавра и с народните представители, и с българските граждани! (Ръкопляскания от КБ. Реплики между народния представител Мая Манолова и председателя Анастас Анастасов встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин Михалевски – процедура по начина на водене, предполагам.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, много моля да предадете на госпожа Цачева и моите огромни възмущения по три въпроса. (Смях от ГЕРБ.)
Не се смейте, не се смейте! Аз разбирам, че госпожа Цачева иска да ги скрие под полата – и министър-председателя, и вицепремиера, и всичките! Недейте така! Иначе са ербап пред телевизията, като излязат! 
Първо, искаме да питаме премиера: колко пари се дават на общините? Не можело да го питаме. Независимо че се е изказвал, ние не можем да го питаме!
Питам министъра на земеделието и храните: каква е конкретната политика да спасите хората – да имат дърва тази зима? Не можело, това било прекалено конкретен въпрос! Прекалено конкретен е! Бърка в джоба на всеки! И госпожа Цачева ми го връща! 
Накрая, господин председател, искам да Ви помоля – девет контрола, министър Цветанов бяга! Слагате го умишлено последен! Девет контрола – от 22 юни не е отговорил! А аз искам да го питам: защо полицаите в Крумовград ходят и питат всеки човек защо е участвал в местен референдум за подписка?! Какво е това нещо? (Оживление и реплики от ГЕРБ.) 
Министър Цветанов, елате тук! 
Първото му задължение и отговорност на министър е да участва в парламентарния контрол! Първото! Ако не му харесва, подава си оставката и ходи където си иска. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Може ли да намалят микрофоните?
Вие да не сте имали купон снощи? (Обръща се към ПГ на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно става въпрос за тенденция да се заглуши опозицията в предизборната година и да ни се отнемат правата, които законът и правилникът ни дават – да упражняваме парламентарен контрол. Обаче освен политика, в тази работа има и право.
Господин председател, и към Вас се обръщам като юрист. 
Върнат ми е въпрос към министър-председателя Бойко Борисов, който касае политиката на правителството спрямо българските общини, с основание, че това не било от компетентността на Министерския съвет. 
Обръщам Ви внимание, че в Закона за устройството на държавния бюджет е записано, че това е задължение и е от компетентност на Министерския съвет. Тоест моля, поне когато пишете основанията, юридически по някакъв начин да се обосновавате и да се издържате. Ясно е каква политика ще водите, но това е Парламент и поне правото да спазваме в държавата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Кутев – процедура по начина на водене.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И моята процедура се отнася до това, че очевидно сме прекалено любопитни за председателката на Народното събрание.
Вече серия въпроси, може би от половин година насам съм задал над 10 въпроса към Бойко Борисов и нито един от тях не е минал. Имаше период, когато никакви мои въпроси не минаваха. В момента сме се ограничили само до това, че Бойко Борисов е недосегаем. 
Става дума за елементарни неща. Единият от върнатите ми въпроси през тази седмица примерно касае инвестициите, които са направени в Силистренска област. Безобразното основание за връщането на този въпрос е, че, видиш ли, това било в ресора на управление на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. 
Е, как ще е в този ресор, при положение че огромната част от инвестициите се прави чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството? Как ще ми отговори министърът на икономиката за инвестиции, които прави друг министър?! Той и да иска, не може. Тъй като тези инвестиции се правят от няколко различни институции, министерства, логично въпросът се задава към министър-председателя. Още повече, че за дейността на областните управители открай време си е отговорен министър-председателят. При това правителство става дума, защото преди това имаше Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Цяла серия въпроси, включително другият отправен въпрос, за който става дума, по отношение дейността на областния управител на Силистренска област, ми се връщат с идеята, че трябва да ми отговори Симеон Дянков. 
Истината е, че последния път опитах да задам един друг въпрос към Симеон Дянков по повод дейността на същия областен управител и Симеон Дянков просто ми каза: „Не знам, ще проверя”. Нормално е да не знае, защото областните управители са на пряко подчинение на министър-председателя. 
Тоест през цялото време отклоняваме въпросите от този, който трябва да отговаря за тях, в случая – министър-председателят, крием го! С това практически нарушаваме нормалния ред на протичане на парламентарния контрол, а според мен и Конституцията. Благодаря. 
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да се готви Миков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Господин Курумбашев, заповядайте – процедура по начина на водене. 
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята процедура е по нашата сага със задаване на въпроси за Авиотряд 28.
Както знаете, аз зададох един устен въпрос към министър-председателя и разбрах, че той не може да отговаря, тъй като има наложена лекарска забрана да не отговаря на такива въпроси. Затова реших да зададем тези въпроси заедно с моя колега Петър Мутафчиев писмено, дето се казва, за да не се излага пред хората, и ако може тук писмено да ни ги дадат тихо тези отговори и ние тихо да ги прочетем. Зададохме едни и същи въпроси и към Московски, и към Борисов. 
На въпроса към Московски отговорът е, че не може да отговаря, защото не отговоря за Отряд 28. И това е самата истина.
На въпроса към Борисов отговорът е, че не може да отговаря, защото той отговаря за цялостната дейност на правителството, но не и за Авиотряд 28. Просто, малшанс!
След което зададохме този въпрос и към Симеон Дянков и ми беше казано, че на втория и на третия въпрос, който съм задал, е можело да попитам първостепенния разпоредител извън парламентарния контрол, тоест да попитам директора на Авиотряд 28. 
Първо, той не подлежи на парламентарен контрол.
И второ, тук ние сме народни представители и не можем да водим частна кореспонденция с някой служител в някое министерство. Тук не сме на частно парти, за да водим частна кореспонденция. 
Тук е Българският парламент, където трябва да се изправят българските министри, които подлежат на парламентарен контрол! И Вие виждате, че систематично те са укривани, скривани са от председателя на Народното събрание. С това той показва, че не е председател на Народното събрание, а служител и заложник на една политическа група в този парламент. И още по-лошо – служител и заложник само на един човек, чиито разпореждания безпрекословно изпълнява. 
Това не е упражняване на демокрация! Това е нарушаване на демокрацията в България. И ако така продължава госпожа Цачева, ще има съвсем логична стъпка за това, че тя не е достойна да бъде председател на този парламент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Госпожа Масларова. (Шум и реплики.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Съжалявам, уважаеми господин председател, че натежахме с процедурите, но аз, за разлика от моите колеги, ще поставя въпроса не за Отряд 28, а за майките и децата в България.
Отново един въпрос, на който пък аз знам, че министър Тотю Младенов няма да отговори, защото от него не зависи нищо и го зададох към министър Дянков за това каква ще бъде политиката за 2013 г. за майчинството и децата.
Беше ми отказано да бъде дебатиран този проблем от парламентарната трибуна, въпреки че с най-добри намерения с разчетите на моите колеги ние щяхме да докажем на правителството и това ще го направим и по време на бюджета, че ако майчинството за отглеждане на дете от 1 до 2 години стане 310 лева, колкото ще бъде минималната работна заплата, Бюджет 2013 г. ще спести спрямо Бюджет 2012 г. повече от 10 млн. лв., защото майките са били 41 хиляди, пък сега са станали 30 хиляди поради провеждана политика, тоест хем ще намалим разходите в бюджета, по-малко разходи в бюджета, хем ще дадем повече пари на майките.
И много интересно! Ако това е отношение към мен като народен представител или просто се решава, че това е един лежерен въпрос, който не се отнася за кой знае какъв кардинален въпрос в държавата, аз мисля, че по този начин, спирайки дебатирането на тези въпроси от парламентарната трибуна дори преди бюджета, за да могат да се правят корекции и да се мисли в това отношение, ние в крайна сметка обиждаме не народните представители, неглижираме хората, а те са тези, които слушат с внимание кой какво предлага, как го обосновава, как го аргументира и защо настоява за него.
Така че, господин председател, не спирайте! И помолете госпожа Цачева – не ни слагайте прегради! Ние тези неща ще ги кажем и на друго място, но тук е мястото, където ще дебатираме. 
Хората са ни изпратили затова в Парламента, за да защитаваме техните права и интереси. И си мисля, че в 2013 г. една огромна дупка и един голям проблем са майките и децата на България. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Ангел Найденов – процедура по начина на водене.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Е, а Станишев ще дойде ли и той?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, не зная дали Вие сте част от тази непочтена игра на ръководството на Народното събрание, но дори и да не сте, и Вие, и мнозинството, от което сте излъчен, ще трябва да изтърпи нашите възражения срещу своеволията на председателя на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители, очевидно е, че има и теми, които са изключително неудобни за мнозинството, и това се трансформира в отказ от страна на председателя на Народното събрание да допусне въпроси и питания, разнищващи тези теми. Очевидно е, че има министри, които трябва да бъдат скрити и това става под чадъра на председателя на Народното събрание.
Ние нямаме как да реагираме по друг начин, уважаеми дами и господа, освен пред телевизионните камери и микрофоните да заявим нашето несъгласие с този тип поведение, което демонстрира председателят на Народното събрание. Става дума за същностни въпроси, които се отклоняват, връщат без сериозни аргументи. 
Аз вземам думата за процедура, за да възразя срещу връщане на мой въпрос към заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който съм задал в качеството му на председател на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане.
Става дума за това, че Междуведомствената комисия е определила долна граница – забележете, долна граница, под която няма да бъдат изплащани обезщетения на гражданите в Перник, пострадали от земетресението.
И аз питам: какви са критериите, по които е определяна тази долна граница от 2000 лева? Защо 2000 лева? И защо изобщо има граница?
Госпожа Цачева ми отговаря, че министър Цветанов ми е дал отговор на въпроса на 13 юли. Как ми е отговорил на въпроса, без изобщо да е имало подобно решение, и то три месеца преди това – оставам настрана, но искаме да знаем в такъв случай какви са тези аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин председател, пет парламента преди този са ставали свидели на подобни опити да бъдат отклонявани въпроси, но никога нещата не са били свеждани до този абсурд, който наблюдаваме в Четиридесет и първото Народно събрание. Тогава, когато станем свидетели на подобно нещо, е ясно, че Парламентът отива към своя край. Но е и ясно, че и мнозинството, което доминира в парламента, ще отбележи своя край! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други процедури с върнати въпроси?
Това, което мога да отбележа е, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание дава възможност народните представители да отправят питания и въпроси, също така и да изискват писмени отговори.
Председателят на Народното събрание, съобразно същия Правилник, има право да ги връща или да ги отклонява. (Шум и реплики.)
Вие пак имате право...(Реплики от КБ.)
Ами в Правилника ги прочетете! (Реплики от КБ.)
Добре, нека да се изкажа, все пак. Благодаря Ви.
И Вие имате право да възразите, така че Ви дадохме възможност. Аз не съм казал, че няма да Ви дам възможност да се изкажете днес.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, председателят на Народното събрание няма право да дава неверни тълкувания, с което въвежда в заблуждение народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това е Ваше становище...
МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ами нали се обръщате към мен?!
МИХАИЛ МИКОВ:... относно правата им по Конституция.
По Конституция народният представител упражнява контрол на изпълнителната власт чрез въпроси и питания. Всеки от народните представители, който си прочете правата в Конституцията, ще види, че там няма никакъв председател на Народното събрание като фигура. (Реплики и частични ръкопляскания от КБ.)
Той не може да спира, да редактира, да променя, да диалогизира и да тълкува един или друг въпрос. Затова препоръчвам на народните представители, ползвайки правото си по Конституция, щом председателят спира, ограничава упражняването на парламентарния контрол, да ползват препоръчаната поща в отношенията си с изпълнителната власт. След като Народното събрание не може да упражнява тази функция заради своя председател, то има и друг път да се реализира конституционната им функция.
И моля Ви се, не заблуждавайте народните представители, че председателят е цедката на парламентарния контрол - той е по Конституция. Щом председателят, избран за да подпомага народните представители в упражняване на конституционните им функции, пречи те да се реализират, има и други пътища. 
Пътищата са препоръчаната поща до членовете на кабинета! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не разбрах.
От името на парламентарна група, господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин председател, дами и господа народни представители! Правя изявление от името на Парламентарната група на Партия „Атака”, с което изразяваме силната си тревога по отношение на политиката, която правителството на Партия ГЕРБ води спрямо държавата Турция. 
Само преди два дни вицепремиерът на България и вицепредседател на партията, която управлява България – господин Цветанов, беше на гости на партийния конгрес на Реджеп Ердоган – Партията на справедливостта и развитието, партията, която управлява Турция в момента.
Ние неведнъж сме предупреждавали от тази трибуна през всичките тези три години и малко на управлението на ГЕРБ от опасността от заиграване с държавата Турция в днешния момент, когато тя се управлява от ислямски фундаменталист. 
Понеже това може би ще прозвучи силно за някои от залата, които не познават фигурата на Реджеп Ердоган, аз ще дам няколко данни на колегите от ГЕРБ. Убеден съм, че повечето от тях не знаят какво представлява Ердоган като политик и какво представлява неговата Партия на справедливостта и развитието.
Реджеп Тайип Ердоган, уважаеми дами и господа, е ислямски фундаменталист, който започва кариерата си като шеф на младежката секция на Партията за национално спасение. През 1980 г. тази партия е забранена като фундаменталистка и като нарушаваща светските принципи на управление на Турция. През 1980 г. се извършва военен преврат в Турция. Идва на власт Кенан Еврен. Вие знаете,  може би някои от вас знаят, че военните в Турция винаги са се намесвали след Втората световна война, когато има опасност от фундаментализъм, от ислямизъм в управлението на страната. През 1980 г. случаят е точно такъв.
Младият тогава Ердоган е уволнен от работа, защото отказал да си обръсне брадата, а брадите тогава са признак на членство в религиозна организация в Турция. Младият Ердоган е убеден фундаменталист, който следва своя наместник, своя пътеводител в живота Неджмеддин Ербакан, който по-късно става министър-председател. И когато Ербакан е министър-председател, става втори преврат в Турция през 1997 г. Отново военните свалят фундаменталистите от власт и забраняват (има 5-годишна забрана) учителят на Ердоган – Ербакан, да се занимава с политика, същият този Ербакан, който на публични места цитира лозунги от типа: „Джамиите са нашите войници, минаретата са нашите щикове!”. Това е Ербакан, това е Ердоган. Това са хората, които днес управляват Турция, защото те дойдоха на власт отново. Военните са тези, които се противопоставят на ислямския фундаментализъм, но те са изтикани, уволнени, някои от тях са подсъдими. Кенан Еврен беше подсъдим. По този начин Ердоган и ердогановци си връщат на тези военни, които се опитваха през десетилетията да направят Турция светска държава.
Ето, при този Ердоган отива Вашият вицепремиер, Вашият вицепредседател, дами и господа от ГЕРБ. Отива там да му ръкопляска. Отива да му ръкопляска на неоосманистката политика, която той неприкрито пропагандира. Ердоган онзи ден е говорил пред картата на света на партийния конгрес, на който присъства господин Цветан Цветанов. И му ръкопляска. Имаше такива кадри – показаха ги. На какво му ръкопляска? На маниакалните амбиции на Ердоган, който казва, че Турция става велика сила, че до 2020 г. ще завладее света, едва ли не, и всичко това пред картата на света, като един друг диктатор, който беше осмян във великия филм на Чаплин „Великият диктатор” – със земното кълбо. Да, аналогията е вярна, защото Турция е държава от фашистки тип, с управление от фашистки тип. Днес Турция е държава, в която другомислието, друговерието се преследва.
Турция днес под управлението на Реджеп Тайип Ердоган е държава, в която е забранен кюрдският език. Ало, ДПС, които претендирате тук да се пропагандира на турски! Турция е държава, на която в чл. 1 от Конституцията пише: „Всеки турски гражданин е турчин по националност”. Ало, ДПС, къде сте да протестирате на тази въпиюща несправедливост и етническа дискриминация?! Значи няма други освен турци в Турция! Има само турци! Така гласи турската Конституция. И това не предизвиква възмущението на господин Цветанов. Не, той ръкопляска. Може би не ги знае тези неща, но има съветници. Имате хора, които знаят. Има специалисти по Турция. Питайте ги. Преди да отидете на конгрес на една партия, питайте какво представлява тази партия. Питайте как тя е била забранявана от турските власти точно заради фундаментализъм, защото днешната Партия на справедливостта и развитието е наследник на онази, забранената Партия на националното спасение и след това – Партията на благоденствието на Неджмеддин Ербакан.
Така че, драги колеги от ГЕРБ, когато водите туркофилска политика, трябва да си давате сметка, че правите грешни движения, че водите България в грешна посока. Трябва да си давате сметката, че това, което правите сега като политика към Ердоган, ще се върне като бумеранг и ще удари България. Защото правителството на Ердоган, ердогановци не крият своите неоосмански амбиции.
Тук във всички пощенски кутии ще Ви раздадем книгата на проф. Станилов за новия османизъм и българите. Да я прочетете, да научите полезни неща! Да видите каква политика води днес това правителство на Ердоган, какви изказвания прави техният външен министър Давудоглу, как обяснява как ще се възстанови Османската империя в старите й граници и всички тези държави, които са били нейни провинции, пак ще станат нейни провинции.
С това ли сте съгласни и на това ли ръкопляска Цветанов?
Трябва да Ви кажа, че когато тук сме правили предупреждения за тази политика (Вие си спомняте – още 2010 г., имахте нашата парламентарна подкрепа), ние тук с моите колеги излизахме с тениски и възмутихме председателката Цачева (преди малко дълго се говори за нея) – че сме излизали с тези тениски! Ами да, излизаме, защото няма друг начин да Ви покажем, да Ви отворим очите, че водите грешна политика, че Турция ни дължи над 10 милиарда за заграбените тракийски имоти на българите през 1913 г. Сега честваме 100 години от Балканската война, а тези обезщетения още не са върнати.
И вместо да се постави този въпрос пред Ердоган, отива се на гости на неговата партия, правят му се васални движения, прегръдки, целувки и се демонстрира приятелство, което обаче той използва за своите интереси. А къде са българските интереси?! Аз разбирам дипломация, аз разбирам дипломатически любезности, но когато една държава има да защитава своя интерес, има да взема от друга държава нещо, тя трябва да настоява на това. Досега въпросът за тракийските обезщетения не беше поставян пред турското правителство нито веднъж сериозно. Имаше общо заседание на кабинетите на България и Турция. Не знам кой измисли тази форма, но имаше такова заседание в Анкара. Въпросът за тракийските обезщетения не беше поставен. Беше поставен друг въпрос. Накрая разбрахме, че ще се правят турско-български телевизионни сериали. Чудесно културно постижение! Невероятно просто! Ето, вече виждаме плодовете му – в България по основни телевизии текат филми, в които се възхваляват турски султани, които са удавяли в кръв Балканите, които са прилагали геноцид към християнското население.
Всичко това е изкривена политика,  дами и господа от ГЕРБ. И аз Ви казвам като предупреждение, като разумна политика – прекратете с туркофилските си постъпки към Турция, към Ердоган. Този ръководител на Турция не е ръководител на светска държава. Преклонението, васалното поведение пред него е унижение за България и е грешно като за европейска държава. Ние сме член на Европейския съюз. Вие знаете, че срещу членството на Турция в Евросъюза има много силна съпротива в Европейския съюз. Защо българският вицепремиер и българското правителство признават и така легитимират по този начин един режим, който преследва друговерци, преследва другомислещи?! В Турция продължават репресиите по политически причини. И всичко това се отразява в докладите за правата на човека и така нататък.
Значи българското правителство признава фашистки тип режим и отива на посещение на партията, която управлява тази държава. Груба грешка и аз очаквам обяснение от вицепремиера Цветанов. Смятам, че той е длъжен тук, пред народното представителство, да обясни мотивите на своето посещение там, присъствието си на партиен конгрес, който проповядва неоосманизъм, проповядва антихристиянски ценности, който проповядва антиевропейски ценности.
Накрая, дами и господа народни представители, искам да завърша с призив към Вас, господин председател на събранието, да почетем с едноминутно мълчание българските войници и офицери – жертви, паднали в Балканската война. Днес е 5 октомври, навършват се сто години от обявяването на Балканската война – войната, в която християнските държави на Балканите се вдигнаха срещу вековния си поробител – същия този, чийто сегашен министър-председател отново има неоосмански амбиции и го изхвърлиха от европейските предели. 
Балканската война беше триумф на българския войник и падение за българския политически елит. Това е друга тема. Важното е, че днес отбелязваме сто години от Балканската война и призовавам да почетем паметта на всички загинали българи в тази война.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще помоля колегите да почетем паметта на загиналите български войници в Балканската война, но не заради Вашето последно изречение, господин Сидеров. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Изявление от името на парламентарна група – заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, нека да върнем разговора в руслото на реалните проблеми за българските граждани. 
Декларация от името на Парламентарната група на Синята коалиция:
„Уважаеми дами и господа, тоталният произвол на някои от мобилните оператори над българските граждани в последно време минава всякакви граници и прераства в крепостничество. Тази седмица стана известно, че единият от тях прилага разнообразие от нелоялни търговски практики и чисти измами. Същият оператор предлага на свои клиенти по телефона предложение за сключване на договор от разстояние. 
При отправено възражение и отказ от сключване на подобен договор, въпреки всичко операторът сключва договора и след това се оказва, че на хората договорите им са подновени с две-три и повече години. 
При отправено възражение отговорът е, че е налице сделка от разстояние, което е нарушение на всякакви закони в България, вследствие на което обаче били влезли в сила условията на този договор.
Уважаеми колеги, това не е договор от разстояние. Това е рекет от разстояние, класическа измама, измама, каквато същите едни хора правят по телефона, когато рекетират възрастните ни родители и хората, които живеят по селата, искайки им пари за несъществуващи катастрофи и всякакви други бедствия. Това е възползване от неинформираността на възрастните хора, в резултат на което се предоговарят условията на тези договори. 
По закон Комисията за регулиране на съобщенията контролира параметрите и изискванията за качеството на услугите, предлагани от телекомите. Председателят на Комисията за защита на потребителите, която между другото е единствената, взела частично отношение по случая, както и председателят на Комисията за регулиране на съобщенията се назначават от премиера. 
Ние от Синята коалиция настояваме: министър-председателят да предприеме нужното да защити българските граждани от своеволията на част от мобилните оператори и перфидната форма на рекет, която те прилагат; подчинените на премиера комисии и техните председатели да извършат пълна проверка на нелоялните практики и резултатите от тях да бъдат представени пред парламента.
Най-накрая се обръщаме отново към премиера: господин Борисов, проверете човека, когото Вие сте назначили за председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Ако този човек не работи в полза на българските граждани, а защитава чужди интереси, сменете го. Така се прави с хора, които с бездействието си водят до реална заплаха за живота на българските граждани на практика, защото това са нерви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Господин Шарков, по мое лично мнение много сте прав. Декларацията е изключително вярна.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първи отговаря заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков. 
Първият въпрос е от народния представител Михаил Миков относно създаване на Териториална дирекция на НАП в Северозападна България. 
Господин Миков, заповядайте да развиете въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители. Уважаеми господин министър, след реформата, проведена в началото на мандата, се получи така, че тези, които имат някакви контакти с данъчната администрация във връзка с ревизии, с проверки, от Видинска област пътуват около 400 км. От Враца и Монтана по-малко – с по 50, 100 км по-малко. Това изключително затруднява гражданите. 
През този период около 100 средни данъкоплатци в трите области пътуват постоянно, когато трябва да занесат някакви документи, когато трябва да се установяват някакви неравнения по данъчно-осигурителните сметки. Обжалванията на данъчните ревизионни актове са в съда във Велико Търново. Представете си какви разходи, какво напрежение има за представителите на бизнеса от Видинска, Монтанска и Врачанска области. Всичко това убива. То е затрудняващо условие да се прави бизнес в тези области. 
Някои избегнаха това, като регистрираха седалищата си на дейност в София. Това довежда до допълнително струпване в София, но е нормално, защото от Видин до София са 230-240 км; от Видин до Велико Търново – 370-400 км. При тази ситуация най-нормалното е средните данъкоплатци да изберат седалище на дейност в София. Най-вече има пряка връзка, докато с Велико Търново няма никаква връзка. Особено в условията на криза тези административни затруднения убиват, съсипват, фалират предприемачите. 
Затова съм си позволил да Ви задам въпроса: предвижда ли се разкриване на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите в Северозападна България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор, министър Дянков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Миков, от месец август 2011 г. беше създадена нова позиция за заместник-директор на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, с място на работа – офис Варна, и със сектор „Организация, ръководство и контрол на дейността на офиси за обслужване”.
От месец март тази година се създадоха изнесени работни места за функциите контрол и събиране в градовете Монтана, Враца и Видин – основната част към заместник-директора Ирена Димова. Освен тези функции има и разработване, и прилагане на мерки с оглед подпомагане развитието на структуроопределящите отрасли за Северозападния регион. С други думи: Вие сте задавали правилно този въпрос и преди около две години. Оттогава сме направили две стъпки – през месец август 2011 г. и през месец март 2012 г., за да можем максимално да отговорим на Вашите притеснения, както и на притесненията на други народни представители от този регион.
Обжалването в Административния съд във Велико Търново не е нова мярка, продължило е над десетилетие, от 1999-2000 г., от когато са определени шест административни съдилища за обжалване. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, това е една палиативна мярка, която по никакъв начин не решава въпроса, още повече, самият Вие на 17 май 2010 г. във Видин при среща с местния бизнес обещавате отделна териториална данъчна дирекция за трите области. Оттогава изтече много вода – две години и половина. Много от представителите на местния бизнес казват: „Министърът ни излъга”.
Вие трябва да преосмислите този въпрос. Този палиатив не решава проблема, не отменя пътуването по всичките поводи, които Ви изброих. Той е допълнителна затрудняваща предпоставка за предприемчивите хора в Северозападна България. Става въпрос за хиляди малки данъкоплатци, големите са в София, а средните са около стотина по мои груби изчисления в трите области.
Това, което може да направи държавата в Северозападна България, е поне да не им пречи. Поне да не им пречи! Изнасянето на държавната администрация, в случая на данъчната, затрудняването, пътуването, допълнителните разходи правят така, че там никой българин или чужденец не иска да отиде. Това е политика прокарвана съзнателно. Тук не става въпрос за нови работни места. Тук става въпрос за дискреция, за прехвърляне на власт и правомощия и обособяване на функции. Не мога да разбера, Вие искате да местите данъчна администрация от София, в същото време, което е най-нормалното, не го решавате.
Моля Ви още веднъж: преразгледайте този въпрос, за да може и в този пропаднал край на България да има нормално третиране. Ние не искаме някакви особени привилегии. Това не е привилегия, иначе се превръща в дискриминация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика? Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Миков, пътуване за контрол и събиране, за което Вие говорите, няма, никога не е имало и в момента няма. Изнесените работни места за функции, контрол и събиране са в градовете Монтана, Враца и Видин. Те винаги са били не зависят от това дали има директор на териториална дирекция, или няма. Винаги е било така и в момента е така. Единствено пътуването към Търново е за обжалване. Това е било така от 1999-2000 година, когато с решение на тогавашното правителство, преди три правителства се решава, че само в шест областни центъра ще има административни съдилища, които ще се отнасят пряко за работата на НАП. Проверете го, така е. 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Пътуват за стотици неща. Постоянно пътуват.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Не пътуват хората. (Реплики от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следващият въпрос е от народния представител Драгомир Стойнев относно финансови и социални аспекти на преместването на Централното митническо управление на Агенция „Митници”.
Господин Стойнев, заповядайте да развиете въпроса.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Господин Дянков, добре дошъл в Българския парламент! Отдавна не съм Ви виждал тук, в Парламента, може би и поради тази причина въпросът е остарял. На някого може да се стори остарял, тъй като касае преместването на Централното управление на Агенция „Митници”.
За съжаление, обаче въпросът продължава да бъде актуален, тъй като от изявление на министър-председателя на Република България стана ясно, че този въпрос се отлага. Отлага се за кога, не ми е ясно, но, господин Дянков, знаете, че хората се вълнуват и най-вече тези, които работят в Централното управление на Агенция „Митници”.
Една такава промяна сама по себе си не може да бъде направена без задълбочен анализ, да има оценка на въздействието от гледна точка на правителството как това ще се отрази върху социалната и икономическата сфери, което е изключително важно и, разбира се, колко ще струва това преместване. Защо е избран например град Русе? Защо не е някой друг град? Защо трябва да се мести поначало самото управление на Агенция „Митници”, при положение че то изготвя и осъществява политиката, а има и териториални подразделения в различните градове, които я изпълняват? Изведнъж Вие решихте, че правите може би децентрализация!? Преместването на хора не е децентрализация. Вие много добре го знаете. Но, продължихте с Вашето настояване, създаде се напрежение сред митническите служители. Създаде се и работна група. Въпросът ми е, след като тази работна група е съвсем нормално да се е събирала много пъти, в нея да са участвали  и представители на Агенция „Митници”, до какви резултати е довела и какво са показали Вашите анализи относно финансовите и социалните аспекти на това преместване на Централното митническо управление на Агенция „Митници” от София в Русе? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Дянков.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стойнев, изразените от мен намерения за преместване на седалището на Агенция „Митници” срещна широко обществено одобрение в град Русе и във всички останали големи областни градове. Митницата на град Русе е най-старата в страната и това е една от основните причини, за да се избере град Русе. 
Другата основна причина, че в града има Технически университет, в който се обучават над 12 хиляди млади хора в икономически специалности, включително е единственият университет, в който има магистърска степен по митнически служби. Тоест там има потенциал и експертиза, които може и би трябвало да се използват по-широко от сегашните възможности.
Беше получена също подписка от около 8 хиляди жители на град Русе в подкрепа на идеята, както има и официално одобрение на Общинския съвет на град Русе. Винаги сме предвиждали, това го казах още в началото, реформата  в управлението на само на Агенция „Митници”, а на всички държавни агенции да се осъществява поетапно, като процесът може да отнеме две, три, четири години. Логиката да се осъществи поетапно е да се гарантира именно тази приемственост, за която Вие говорите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика – господин Стойнев, имате думата.
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря, господин председател. 
Благодаря, господин министър.
Може Агенция „Митници” в Русе да е най-старата, но това не означава, че има най-добрите показатели, най-добрите резултати и Вие много добре го знаете.
Ако с лека ръка се отказвате от едни данъчни служители, митнически служители, които имат нужния експертен потенциал, които ще откажат преместване в град Русе, и съответно ще ги замените с нови, които тепърва ще се учат как да работят, това няма ли да окаже въздействие върху приходите в държавния бюджет?
Аз съм притеснен и хората са притеснени, господин Дянков, но проблемът е, че Вие не сте зачеркнали изцяло това преместване. Вие дори заявихте, спомням си, че: „Който не е съгласен с мен, да си ходи”. Това означава ли, че министър-председателят трябва да си ходи? А може би Вие трябва да си отидете? Може би един от двамата трябва да напусне, защото се вижда, че на този етап това преместване е изцяло спряно. Хората са притеснени. Това, че ще местят управлението от един град в друг, не означава, че ще подобрите ефекта и ще има по-голяма събираемост. Тук притеснението ми е по-скоро за бюджета, не толкова за Вашата политика, която надали ще има този нужен ефект. Да, може би в един град ще създадете повече работни места, но затова пък ще се лишите от наистина едни изключително качествени експерти. 
Вие много добре знаете в момента какви съкращения има в Агенция „Митници”, защото там всички трябва да попълват формуляри за лоялност и дали са корумпирани. Спрямо тези формуляри едва ли не има един човек, който коли и беси в Агенция „Митници”. Това изцяло е недопустимо. Това са хора с дълъг стаж, които работят тук, на централно ниво и които отговорят именно за политика на митниците в България. Вие изведнъж с едно авантюристично действие ще ги местите някъде и ще решите проблемите на държавата. Няма да ги решите!
Разбира се, всичко е в ръцете на избирателя. Той догодина ще прецени дали да се местят Агенция „Митници”, или не. Ние от опозицията твърдо заявяваме: Агенция „Митници” няма да се мести от София. Вие обаче искате да я местите с на пръв поглед доста противоречиви ефекти, които ще постигнете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика, господин министър? Не желаете.
Преминаваме към въпрос от народния представител Антон Кутев относно кампанията за набиране на средства от Областна управа – Силистра.
Заповядайте, господин Кутев, да развиете въпроса си.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! За съжаление, отново си мисля, че този въпрос не е точно към Вас, защото това е въпрос, който касае дейността на Областната управа в Силистра. Както преди малко вече казах, аз се опитах да го задам на човека, който пряко отговаря за областните управи – в този случай министър-председателят, но ми беше върнат и беше пренасочен към Вас. 
Миналия път, когато говорихме за ИСО, за едни неща в областта, Вие ми казахте, че ще ги проверите. Дали сте ги проверили, или не – не знам, но факт е, че не очаквам. Съжалявам за това, че влизаме в един диалог, който според мен ще бъде доста безплоден, заради несъответствията в работата на Народното събрание.
Става дума за една среща, за която научих от медиите. Тя е била на 22 май при областния управител. Очевидно това е една кампания с дарителска цел за набиране на средства. Моят въпрос към Вас е: как е проведена тази кампания, откъде са дошли средствата, на какъв принцип са разпределени, какъв е обемът на средствата и кой е получил тези средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин вицепремиер, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кутев, отговорът на този въпрос може би наистина не е конкретно в компетенциите на моя ресор, така че потърсих помощ за информация от Областна управа – Силистра и това, което след малко ще прочета, е част от тази информация.
Идеята за подкрепа на даровити деца от област Силистра е представена през месец февруари 2012 г. на заседание на Областния съвет по земеделие в град Силистра. Смисълът на инициативата е земеделски производители да учредят Фонд за стипендии на даровити деца от семейства в неравностойно положение. Целта на този фонд е деца с отличен успех да бъдат подпомогнати в образованието си при кандидатстване и обучение във висши учебни заведения. 
Идеята е била подкрепена през месец февруари от 11 земеделски производители, асоциации и земеделски кооперации от цялата област Силистра. Областната администрация не е осъществявала собствена кампания за набиране на средства. Поставено е също условието земеделците да изберат децата, които желаят да подкрепят по някакви признаци, сами да определят сумите и периода на подпомагане, както и да връчат стипендиите на тези отлични ученици. 
Благодарение на тази инициатива през лятото на 2012 г. тринадесет абитуриенти в затруднено материално положение получават шанс да се подготвят нормално за кандидат-студентската си кампания, а други 25 деца и техните семейства да се подготвят за новата учебна година. Имената на тези земеделски производители и организации, подкрепили децата, са публикувани на сайта на областната администрация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Кутев, имате думата за реплика.
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, общо взето Вашата и моята информация приблизително съвпадат. Както очаквахме, Вие не можете да ми дадете повече информация от това, което беше публикувано и на сайта на Областната управа в Силистра. Смятам, че дарителски акции, особено за подкрепа на деца в неравностойно положение, са изключително необходими и мисля, че това е полезна практика. Също така смятам, че в България има деца, които биха могли да получат шанс от подобни акции.
Защо обаче задавам въпроса? Защото силно съм притеснен от начина, по който са избирани децата в тази акция. Например няколко пъти Вие споменахте за деца в неравностойно положение. Аз нарочно няма да споменавам имена на децата, защото според мен децата не са виновни. Тоест, едното от децата – надявам се, сигурно е много талантливо момиче, пожелавам му да прослави родината си някой ден, но моето притеснение е, че никак не е в неравностойно положение, защото е дъщеря на председателя на ГЕРБ в Алфатар, също така и на общински съветник, общински служител в община Дулово – с баща, който е с добра работа и така нататък. Пак казвам, нямам нищо против детето и това, че се прави тази акция. Проблемът е, когато подобни акции с деца донякъде започват да се превръщат в някаква форма на политическо стимулиране или злоупотреба. Това е моят проблем и съм убеден, че Вие затова няма какво да кажете, защото пак се връщаме към това, че е извън Вашия ресор и според мен няма как в момента да тълкувате подобно нещо. 
За мен е възмутително, че дори и такива акции се използват с чисто политически цели. Оказва се, че дори и сред децата. Те го знаят – в Алфатар всички знаят за какво става дума, и разбират, че това е чиста политическа употреба, което ми се струва недостойно и неподходящо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за реплика, господин Дянков? Не желаете. 
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Пламен Орешарски относно държавно вземане от Алжир.
Имате думата, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! На 3 август Вие направихте изявление, че сте събрали 14,3 милиона щатски долара вземане на страната ни от Алжир. По-нататък, цитирам Ви: „Всички пари, които ни дължаха като лихва и като главница, сме ги взели”. По-нататък говорите за някакви 300 милиона от Либия, които не са взети по времето на правителството на Станишев, а също така говорите, че са взети под 200 милиона щатски долара от Ирак. За да завършите, пак цитирам: „Заради това, макар че сумата тук е по-малка, понеже е на 100%, смятам, че е голям успех”. 
Смущаващото във Вашето изявление е, че няма нито една вярна цифра. Първо, вземането ни от Либия не бе 300 милиона, а само 56, от които 20 лихви и още 36 лихви върху лихвите и беше уреждано по времето, когато България имаше голям проблем с българските медици. От Ирак бе събрана сума не под 200 милиона, а точно 360 милиона и това е най-доброто постижение на всички кредитори, които са вземали своите вземания от Ирак след нейния Парижки клуб.
Второ, Вие твърдите, че в началото на 90-те години от Алжир сме имали да вземаме 9 милиона и с лихвите са станали 14,3. По времето, когато аз лично водех преговорите с представителите на тази страна, си спомням, че сумата беше близо 80 милиона щатски долара и значима част от нея сме прибрали по онова време. А от втория ми мандат, в качеството ми на министър, знам, че останаха да се събират 29 милиона щатски долара. Излиза, че Вие сега сте събрали около 50% от тези 29 милиона щатски долара.
Тук е и моят въпрос към Вас: как 29 милиона щатски долара станаха 14,3, за да твърдите, че сте събрали сто процента от нашето вземане от Ирак. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Орешарски, с подписаното на 20 юли 2012 г. споразумение между правителството на България и Алжир на 2 август 2012 г. в държавния бюджет постъпиха 14,3 милиона щатски долара. Съгласно подписания през 2006 г. двустранен протокол, алжирската страна признава дълг от едва 9,5 милиона щатски долара и дълг в стоки на сума от 1 милион щатски долара. 
На проведената през месец ноември миналата година сесия на Смесения българо-алжирски комитет Министерството на финансите успя да договори, освен сумата призната от алжирската страна през 2006 г. в размер на 9,5 милиона щатски долара, допълнително и дължимите лихви, както и погасяването в парични средства, а не в стоки на сума в размер на още 4,8 милиона щатски долара. Така в рамките на един месец след подписването на споразумение за уреждането на дълга в бюджета на Република България постъпиха на сто процента 14,3 милиона щатски долара. 
За първи път чувам сумата, която споменахте, 29 милиона. Тя не съществува в материалите на Министерството на финансите, освен ако Вие имате някакви други неформални материали. Смятам, че моите експерти на сто процента са си свършили работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Орешарски, имате думата за реплика.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря Ви за отговора, господин вицепремиер.
Вие току-що изложихте алжирската страна и алжирската позиция по този дългогодишен спор, обаче не чухме българската страна. Що се касае до сумата – в предишни протоколи винаги е фигурирала сумата, която аз Ви споменах. Хубаво е да се събират вземанията ни от чужбина. Вие сте направили това, но за съжаление сте събрали най-малкия процент в сравнение с всички предишни събирания на суми от алжирската страна. Между 70 и 80 на сто от сумите са събирани в предишния период, а Вие сте събрали само 50% от сумата. Освен това да твърдите, че сте събрали на 100%, ми е трудно да го характеризирам като твърдение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Орешарски, аз Ви уважавам твърде много, за да водим разговора по този начин, защото твърдо вярвам на цифрите, които са ми дадени от моите експерти. Между другото, те са същите, които са работили и при Вас. Промени в тези дирекции, които работят по това в последните 3-4 години, е нямало, същите добри и изпитани служители са. 
Понеже Вие използвате някакви цифри, които не са в официална кореспонденция или това е някакъв есенен десант, в който и Вие сте решили да участвате от страна на БСП, нека да Ви припомня тогава за едни други цифри – Бюджет 2009 г., който Вие приехте, и ми кажете, как през 2009 г. в началото на голяма криза Вие решихте, че България ще се развива с 6% икономически ръст. Да Ви припомня какъв беше икономическият ръст през 2009 г. – минус 5,5%. Тези 12% как успяхте да ги загубите?! Може би по този начин и в сегашните цифри Ви липсва тази точност, която иначе обикновено имате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Емилия Масларова относно намерението на правителството за увеличаване на пенсиите. 
Имате думата, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! След доста разнопосочната информация във връзка със ситуацията в пенсионната система през последния месец най-после преди дни заковахте 150 лв. минимална пенсия, 770 лв. максимална пенсия, 110 лв. – да не казвам стотинките, социална пенсия, което всъщност, мисля, че е дългоочаквано. Лично според мен и много символично, защото минаха четири години без специално подпомагане на хората, които са направили своите вноски за една инвестиция в бъдещето си, за един дълъг период от време. В крайна сметка те очакваха съвсем различни неща, поне така бяха обещани.
Моят въпрос към Вас е свързан с това, че се очаква да похарчите 583 милиона от бюджета, ако не се лъжа, около 600 милиона за тези разходи, които предвиждате. Всъщност чистите осигурителни вноски, без трансфера, ще бъдат над 400 милиона, но от тях 200 милиона са парите за МВР и МНО, които всички знаем, че са от единия джоб в другия – нека да бъдем откровени.
Увеличават се осигурителните прагове с 3,3%, предвижда се увеличаване само на минималната работна заплата на 310 лв. Аз искам да знам, за да не стане така, че 1 април да се окаже датата не на увеличаване на пенсиите, а датата на хумора и шегата, в крайна сметка откъде предвиждате да бъдат покрити тези разходи, защото все пак 600 милиона не са малко пари. Не че не трябва да се дадат, категорично искам да кажа, просто искам да знаем откъде ще дойдат тези пари. Чух едно изказване на господин Бисер Петков, че за първото осеммесечие на тази година има спестени около 35 милиона, но това не е защото имаме повече приходи, а защото имаме стеснен вход на системата за пенсиониране след различните реформи, имаме и няколко десетки хиляди души починали – всички знаем за какво става въпрос, така че искам да ми отговорите: откъде предвиждате да бъдат осигурени тези средства, така че поне това, което предвиждате – 9,3%, въпреки че средното увеличение на пенсиите ще бъде по различни проценти, откъде ще бъде предоставено за българските пенсионери?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Масларова, всички данни, които Вие цитирахте, и анализът са коректни. Наистина трябва да се дадат около 596 млн. лв. допълнително за 2013 г. – колкото и Вие споменахте, за да можем да покрием този по-голям разход, средно 9,3%, също както Вие казахте, увеличаване на пенсиите, 9,8% – близо 10% за пенсионерите, пенсионирани през 2009 г. и преди това, за тези, които са пенсионирани малко по-късно, съответно 9,3%.
Откъде идват парите? Вие доста точно определихте откъде идват около 400 милиона, останалите 200 милиона идват от други данъци, главно ще се увеличи като цяло в Бюджет 2013 г. тежестта и събираемостта на ДДС, така че общо бюджетът се увеличава спрямо 2012 г. някъде с около 700 млн. лв. От тези 700 млн. лв. около 200 млн. лв. от допълнителния ДДС ще отиде към покриване на част от тези пенсии. Казвам това, защото предполагам какъв е по-дългосрочният Ви въпрос за стабилността на социалната система и дали е добре в дългосрочен план други данъци да покриват част от социалната ни политика.
На конкретния въпрос, данните са такива, каквито Вие казахте, а остатъкът идва от по-голяма събираемост на ДДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря.
Господин Дянков, няма да се изкуша да говоря за по-дългосрочен план, защото с едно изречение трябва да кажа, че така наречената обявена много шумно пенсионна реформа, ако трябва да я перифразирам с една нашенска приказка, е: „Една крачка напред – десет крачки назад”. Това стесняване на входа на пенсионната реформа не доведе до повишаване на приходите в пенсионната система. 
Аз задавам въпроса, защото се притеснявам и от това, което чувам, че ще се случи на политиката на пазара на труда. Ако някой Ви казва, че ще се увеличи заетостта през следващата 2013 г. по начин, по който се предвижда, просто Ви заблуждава. Аз не виждам никакви симптоми или сигнали от страна на бизнеса, че ще увеличат средната работна заплата и ще имат шанс на базата на повече работни места да разкрият работни места и да дадат по-високи заплати. Единственото, което остава, е да се надяваме на данък добавена стойност, но нали знаете, че той има едно друго острие, което не е най-благоприятно за икономическото развитие на страната. 
Всичко това, което се случва, дава основание тези въпроси да не си ги задаваме часове преди гласуване на бюджета, а да имаме шанса да ги обсъждаме много преди това, да се вслушваме един в друг, защото хората казват: „Не питай старило, а питай патило”. Нещата в пенсионната система непрекъснато продължават да вибрират и все повече и повече хора ще се опитват да отклонят по някакъв начин позицията си и да не бъдат в руслото, което се предвижда. Не е нормално всичко това, което се случва в пенсионната система, защото в крайна сметка да работиш 30 или 35 години и накрая да си на опашката на социално подпомагане е меко казано несправедливо.
Моля Ви още веднъж разчетите – специално за политиката на заетостта, и това, което се предвижда в политиката на доходите, защото оттам ще дойдат част от приходите, които Вие очаквате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дянков, желаете ли дуплика?
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Масларова, аз си позволих да спомена Ваши коментари и мисли за по-дългосрочно развитие в социалната ни система, защото сме ги имали и не от тази трибуна, а от други разговори. Аз мисля, че точно натам всъщност трябва да насочим мисленето си – и от гледна точка на пазара на труда, и от гледна точка на политиката по доходите, и от гледна точка на данъчната политика като цяло, нямам предвид само социалната част от данъчната политика, имайки предвид спецификата на България, демографската картина в България, а също и фактът, че през следващото десетилетие напоследък доста известни икономисти – през тази седмица главният икономист на Международния валутен фонд Оливие Бланшард, но и доста други икономисти и политици, като Ангела Меркел, вече доста открито говорят за първи път, че се очаква до края на това десетилетие светът като цяло и Европа в частност да има нисък до нулев икономически растеж. Това означава, че не само България, а много други държави, особено в Европа, би следвало да преосмислят и политиката по данъци, и социалната политика, и политиката на пазара на труда. Знаете, че тази година е рекордна от гледна точка на безработица в целия Европейски съюз. Без изключение! В целия Европейски съюз безработицата е на рекордно ниво, откакто всъщност се води статистиката. 
От тази гледна точка приемам всичките Ви коментари с две уточнения. Да, не е добре във времето да се възлагат все повече и повече надежди на данъка върху добавената стойност и аз отчитам това. 
Факт е обаче, че ние сме една само от три държави в Европейския съюз, която успя да запази данъка върху добавената стойност на нивото отпреди кризата. Само през последния месец Сърбия го увеличи на 20%, беше 16% само преди година, Словакия – на 21%, Франция – на 21%. Ние – и Вашето правителство, и нашето правителство, успяхме да го удържим през последните четири години и това е един успех. Особено ако картината в Европа и в света за следващото десетилетие е такава, а тя е за нисък растеж като цяло, би следвало да преосмислим всички тези политики, за които Вие споменахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва въпрос от народния представител Иван Иванов относно договор с Швейцария за облагане данъци на сметки на български граждани в швейцарски банки.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди по-малко от месец правителството на Гърция официално оповести, че е пред подписване на договор с правителството на Конфедерация Швейцария за облагане с данъци на укрити в швейцарските банки сметки на гръцки граждани. От тази операция гръцкото правителство очаква да получи около 6 млрд. евро, като оценката за сметките на гръцки граждани в швейцарски банки е около 20 милиарда. Тъй като коефициентът на облагане е между 20 и 30%, това действително може да доведе до приходи за гръцката хазна от порядъка на 6 млрд. евро.
Подобни договори с Швейцария имат и други държави. Нека все пак отбележа, че преди повече от едно десетилетие държавата Израел успя да направи сериозния пробив в швейцарската бетонирана система на тайна относно банковите сметки, когато бяха възстановени големи средства на семейства на жертви на Холокоста. 
Впоследствие, особено след започване на голямата криза от средата на 2008 г. в Европа и в света, подобни договори с Швейцария подписаха Германия, Великобритания, Австрия, а може би и други държави, за които аз не зная. Стремежът беше да се осветлят всички подобни сметки и държавата да събере това, което притежателите на тези сметки дължат на държавата, а оттам и на гражданите на съответната страна, основно членка на Европейския съюз.
По този повод отправям към Вас следния въпрос, господин министър. Ще последва ли България примера на тази редица страни от Европейския съюз, като подпише договор с Швейцария за облагане с данъци на укрити в швейцарски банки сметки на български граждани? Защо това не се е случило до момента? Има ли пречки и кои са те? Бихте ли се ангажирали Вие, господин министър, с подписването на такъв договор в рамките на мандата на сегашното правителство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, първо, искам да благодаря за този въпрос, който Вие сте задавали от времето, когато аз съм финансов министър, вече шест пъти, няколко пъти заедно с господин Иван Костов, и да докладвам днес, че той всъщност е успешно решен. 
Преди около две седмици, на 19 септември 2012 г., в София подписахме нова Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и Швейцария, която беше всъщност необходимият правен инструмент за събиране на данъчна и банкова информация от Швейцария, включително за сумите по банкови сметки на конкретни физически лица, разследвани за данъчни измами или укриване на доходи от български служби – НАП и всички останали български служби. По това работихме около две години и половина. 
Предишната Спогодба за двойното данъчно облагане между България и Швейцария беше от 1983 г., в смисъл с 30-годишна давност. Но от миналия месец вече имаме такава спогодба и спрямо нея в частност Швейцария и България от наша страна се задължаваме на тримесечна основа с по-подробен годишен отчет един на друг или една на друга да даваме всичката тази информация. Пълен годишен отчет ние ще получим за първи път през 2013 г., понеже тази година сме подписали първото споразумение, но понеже то е подписано през месец септември, още в началото на 2013 г. ще получим и за последното тримесечие на 2012 г. – от октомври до декември тази година. Така че главно благодарение на Вашата настоятелност имаме такова споразумение. Бих посъветвал някъде февруари – март следващата година да ме питате вече и за някои конкретни данни. Благодаря за вниманието. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, естествено, не мога да не бъда доволен от това, което Вие съобщихте. Искам все пак да кажа на колегите, че въпросът, който съм задал, е от 17 септември, тоест не съм го задал, след като е било подписано това споразумение с Конфедерация Швейцария. Но няма съмнение, че това е един силен и положителен момент в нашата политика по отношение разкриването на средства, които са източени от България в различни големи корупционни схеми и би трябвало техните следи да се открият. 
По такива проекти като АЕЦ „Белене”, където няма съмнение, че се извършиха много далавери и мирише отвсякъде на корупция, други, като „Цанков камък” и така нататък, мръсната диря на тези проекти води именно към банки по света, най-често към швейцарските банки. 
Аз си спомням, когато в началото на Вашия мандат посетихте Швейцария, водихте разговори по този повод и дадохте интервю. Наистина аз и, както казахте, господин Костов, многократно повдигахме този въпрос. Искрено Ви желая, господин министър, в този аспект в защита интересите на България да се съберат средства, които са средства на българската държава и на българските граждани, да бъдат използвани за тяхно добро, а не да бъдат отклонени по един непочтен начин, както се е вършило досега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дянков, желаете ли думата за дуплика? Не.
Преминаваме към въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Петър Курумбашев относно разходите на Авиоотряд 28 за 2011 г.
Господин Курумбашев, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! 
По някаква грешка, тъй като ние сме задали седем въпроса досега за Авиоотряд 28, този въпрос е допуснат.
Виждам, че Вие отговаряте за Авиоотряд 28 в държавата. Вие отговаряте за много други неща, за които не знаете, но няма лошо. Ние искахме да получим отговор от Московски. Оказа се, че той като министър на транспорта няма отношение към авиацията. Искахме да получим отговор от премиера, който наистина отговаря за Авиоотряд 28 по решение на Министерския съвет, но и той не отговаря. И се вижда, че отговаряте Вие. Като отговаряте Вие, кажете какви са разходите през 2011 г. за Авиоотряд 28? Имате ли впечатление, че за правителствени полети, рязане на ленти и други екзотични пътувания се използват и още други две летателни формирования, а именно хеликоптерите на Гранична полиция, на МВР и бойни хеликоптери на Министерството на отбраната, които се оформят като втори и трети Авиоотряд 28, или като второ или трето премиерско такси, освен първото?
Освен това, аз наистина съм впечатлен в тези три години като човек, който следи целесъобразността на разходите в бюджета, намирате ли за целесъобразно по този начин да се използват тези средства. Вие ще ми дадете някакъв формален отговор, предполагам, че бюджетът е 6 млн. 300 хил. или нещо от този род. Нормално ли е по този начин да се изразходват средствата, например за това да се возят отбори от „Б” или „В” група? Това намирате ли го за целесъобразно, освен за законосъобразно?
И също така да кажете смятате ли, че трябва да се прекрати тази практика или я намирате за добра практика и в следващия бюджет даже тези бюджети би трябвало да бъдат увеличени, за да може делото да преуспява? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Дянков, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Разходите за 2011 г. – въпросът е зададен към 2011 г. – на Авиоотряд 28 възлизат на 8 млн. 408 хил. лв., от които 2 млн. 301 хил. лв. са разходи за персонал, 4 млн. 845 хил. лв. са разходи за издръжка на авиоотряда, а за полети разходите са в размер на 1 млн. 260 хил. лв. Извършени са общо 106 полета – аз ще Ви дам цялата справка, защото е дълга да я прочета – от които 52 полета в страната и 54 полета в чужбина. Пак казвам – това е за календарната 2011 г., какъвто е въпросът.
Разходите за извършените полети в страната възлизат на 203 хил. лв., а тези в чужбина – за 1 млн. 57 хил. лв. Основната част от разходите за издръжка са в размер на 4 млн. 845 хил. лв., които са разходи за текущи ремонти, застраховки, имущества, разходи за резервни части, тренажорна подготовка, храна на служителите и така нататък. 
Целият списък по министерства, администрации и така нататък кой е използвал, колко броя полети и какви са разходите по пера са в справката, която ще оставя тук за Ваша информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика кой желае думата?
Господин Мутафчиев, имате думата за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, аз Ви благодаря за коректния отговор, защото досега на всички актуални въпроси, които сме задавали по отношение разходите на Отряд 28, винаги за всички полети са давали разходи под 2 милиона при бюджет, Вие сам споменахте, за миналата година над 8 милиона, за тази година – над 6 милиона. Но нека не забравяме, че общите разходи са също разходи по полетите и не могат да бъдат изключвани от това колко струва един полет, да казваме „1 милион”. Ами останалите 6 милиона за разходи на авиоотряда – това са ремонти, това са заплати, това е обучение. Тези разходи се прехвърлят към всеки един полет. Това е разход за обслужване съответно на лицата, които имат право по закона. Така че един полет  довежда до разходи, както са ми дадени цените на полетите за 2010 г., до Харманли, примерно, на премиера с вертолета не струва 3806, а струва шест пъти повече, значи около 12 хиляди, което е един сериозен разход. За това става дума. Така че некоректността от страна на ръководството на Отряд 28 да се намаляват с пъти разходите и да се посочва колко са евтини тези полети, струва ми се е доста несериозно.
И още нещо искам да Ви кажа. Мисля, че има сериозни нарушения на финансовата дисциплина по отношение на бюджета, ако наистина от силовите министерства – Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, се ползват полети не за специалната подготовка, включително военновременна подготовка на летците, а за да се извършват полети на ВИП лица, без значение кои са те – дали са министър-председатели, министър, президент или включително даже председател на Народното събрание. Мисля, че тук Вие, като министър на финансите, трябва сериозно да проверите как се изразходва бюджетът и в Министерството на отбраната, и в Министерството на вътрешните работи. 
И тук ще дам само един пример защо го казвам и нека не звучи като популизъм. Защото един полет 9000 е на 280 деца детските надбавки. Нали говорим, дявол да го вземе, че все пак ще правим икономия. Парламентът е казвал: да, за 8 милиона ще пътуват и президент, и премиер, и председател на Народното събрание. Добре, това сме го определили. Това е разход, на който всички сме казали „да”. Ами, защо се правят допълнителни разходи тогава? Защо се возят други лица и колко са приходите? И защо, след като има приходи, незаконни според мен, не намаляваме този бюджет? Да правим икономии тогава от Отряд 28! А и тези пари някъде-си изчезват и се изразходват. По-малко се плаща даже. Защото по тази справка са плащали отборът на Бистрица. Но те не са си платили разходите за заплати, не са си платили разходите за горива и за поддръжка на тези самолети.
Благодаря Ви все пак, че имахте достойнството да излезете и да отговорите на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За дуплика? Не желаете, господин Дянков.
Следващият въпрос е от народната представителка Емилия Масларова относно полагане на извънреден и нощен труд в митническите пунктове.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин Дянков, поради хаоса в разпределението на въпросите на депутатите, явно днес Ви е ден да отговаряте не там, където трябва да отговаряте, и за неща, за които не отговаряте, но аз ще Ви питам за неща, за които отговаряте. 
Става въпрос за Агенция „Митници”. Разбира се, извършиха се различни оптимизации в различните структури на различни ведомства, включително и на Агенция „Митници”. Всички знаем, че бяха съкратени огромен брой от служителите на агенция „Митници”. Дали това е правомерно или не бъдещето ще покаже във връзка с работата на новоназначените служители. Но съкращаването на голям брой служители, говоря за компетентни служители,  при всички случаи затруднява работата по граничните пунктове. Много нови хора са назначени. Само че назначаването на тези много нови хора изисква те да минат шест месеца през обучение. През това време обаче другите колеги, които са останали, трябва да поемат тежестта на хората, които в момента не са на работа.
Всъщност, аз нямаше да задам този въпрос, ако се бяхме видели и щях да Ви обясня малко по-надълго и нашироко това, което имам като информация от различните служби на Агенция „Митници”. Тези големи съкращения всъщност са довели до полагане на допълнителен извънреден и нощен труд. Но по моя информация, господин министър, заповеди за извънреден труд не са давани на много места. В много случаи не са заплащани. Като не се даде заповед, естествено няма да се изплати. Полаганият допълнителен нощен труд по същия начин – като не се издаде заповед, не се изплаща. Освен това не са използвани отпуските. Вие знаете, че до края на тази година приключва възможността да се използват отпуските, останали от 2010 г.
Моят въпрос към Вас е: информиран ли сте как се спазва Кодексът на труда и Законът за държавния служител в Агенция „Митници”? Знаете ли още колко отпуски има да се използват, каква част е допълнителният труд, каква част е положеният нощен труд? Това ме интересува, за да мога да коментирам след това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Дянков, за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Масларова, може би ще Ви помоля за отделна среща, защото, виждайки въпроса и отговора, отговорът е пό литературно насочен, така че част от конкретиката липсва. Ще го прочета и след това ще коментирам.
При осъществяването на митнически контрол в граничните контролно-пропускателни пунктове режимът на работа е непрекъсваем, денонощен и организиран по смени, както и Вие казвате във въпроса си. При разработването на месечните графици се спазват правилата, установени в новия Закон за държавния служител и Кодекса на труда, относно максималната продължителност на работната смяна. Графиците се разработват по начин, недопускащ полагането на извънреден труд, за шестмесечен период на отчитане поради въведеното сумирано изчисляване на работното време. Това не го разбирам и ще трябва допълнителен анализ.
След приключването на всеки календарен месец началниците на митническите пунктове изготвят и представят таблица за отчитане явяването и неявяването на служителите. За служители, които в извънработно време извършват проверки по прилагане на митническото и акцизно законодателство, се осигурява допълнително възнаграждение за извънреден труд. Тук липсва сумата, така че това е анализ, който следва да се покаже. 
За полагането на извънреден труд се издава заповед от съответния началник на митница, както Вие споменахте. Той се отчита в специални книги, отразява се във ведомостите за заплати и се отчита всяко полугодие пред Инспекцията по труда. Заложено е и във Вътрешните правила за работната заплата в Агенция „Митници”. 
В Агенция „Митници” има утвърден график за ползване на платения годишен отпуск. Към настоящия момент има 1494 дни неизползвани отпуски за 2010 г. Поне тук има някаква цифра, така че може би от всичко това можете да отсеете какво допълнително е необходимо за смислен разговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Масларова, заповядайте за реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, колеги, господа министри! Исках само да Ви спомена една информация – че 60% от полагащия се отпуск за 2010 г. до момента не са използвани. Вие казахте като цифра над 1400 дни, доколкото си спомням. 
Господин Дянков, това, което прочетохте, са литературно обяснени текстове от Кодекса на труда и Закона за държавния служител. 
Примерно ще кажа: ако има 100 служители, от които 60 са освободени и имате нови 60 служители, тези 60 служители са на шестмесечно обучение. Нали разбирате, че през същия период онези 40 при този режим на работа на митниците в цялата страна няма как да спазват графиците по Кодекса на труда и да не получат съответните указания, съответните възнаграждения, и хората действително да не са пренатоварени – с последните сили на издръжливост? 
Не съм сигурна и не допускам, че имате партийна организация в митниците – хората да работят с партийно поръчение, на полза роду. Това са нормални хора, които имат нужда от почивка. 
Аз действително Ви моля да се срещнем – да се види една справка и, ако трябва, Главна инспекция по труда да направи проверка, защото все пак Вие не можете да знаете всичко, което се случва във Вашето ведомство – имате хиляди подчинени. 
Но тези неща са важни и когато става въпрос за хора, от които искаме да спазват стриктно правилата, да не допускат границата ни да бъде нарушавана по какъвто и да било начин, да бъдат коректни, а не корумпирани, сам разбирате, че се изисква и малко по-голямо внимание. Истински се надявам, че ще погледнете с две очи към тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дянков, желаете ли думата за дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Масларова! Аз се ангажирам да поръчам и да Ви предоставя останалите цифри и анализа, за който се споменава във Вашия въпрос. 
Факт е, че за тази година, а и за следващия бюджет така е заложено, Митницата под вещото ръководство на господин Танов е събрала най-много акцизи, ДДС и така нататък от началото на съществуването си. Така че Митницата като администрация – мисля, че всички бихме се съгласили на базата на фактите – от гледна точка на събираемост е много, много добре работеща администрация. Затова винаги защитавам и безрезервно подпомагам господин Танов във всичките му начинания.
Това, за което Вие говорите, е друга част от този успех, а именно до каква степен; може би част от служителите, особено тези, които работят по граничните пунктове, защото там всъщност са смените в денонощието; каква е цената на този, бих казал, безспорен успех. Тук вече има някои цифри от гледна точка на отпуски, но аз се ангажирам още в рамките на следващата седмица да Ви предоставя всички останали цифри, за да имаме по-пълен разговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Последният въпрос към господин Дянков е от народния представител Ваньо Шарков – относно очакваните приходи в бюджета на НЗОК през 2013 г. 
Имате думата, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В края на 2009 г., тоест в началото на мандата на това правителство, ние променихме – с общата воля на всички народни представители в Народното събрание – Закона за здравното осигуряване. В резултат на тази промяна децата до 18 години, студентите, които след това продължават своето образование, и чуждестранните студенти в България – по взаимни споразумения между България и други държави, досега се осигуряваха наполовина от осигуровките, които плаща всеки български гражданин. 
Съгласно приетата поправка в края на 2009 г. и изменението в чл. 40, ал. 4, считано от 1 януари 2013 г. трябваше тази осигуровка да бъде в пълен обем, така както си плащат осигуровките всички български граждани.
Идеята за тази промяна беше фактът, че ние непрекъснато твърдим, и всяко от предходните правителства, че детското здравеопазване би трябвало да бъде приоритет. В същото време обаче държавата осигурява децата на половината от сумите, на които би трябвало да бъдат осигурявани. Тоест не се изпълнява едно нормално задължение от страна на държавата и тя не е равностоен партньор в осигуряването. Няма я тази солидарност, каквато би трябвало да има с всички останали български граждани, които добросъвестно плащат своите здравни осигуровки. Подчертавам, с тази част, която добросъвестно плаща своите здравни вноски.
Съгласно промяната от 1 януари 2013 г. вече няма да съществува тази порочна практика. 
В този смисъл искам да задам въпроса: какво е очакваното увеличение на приходите в Националната здравноосигурителна каса от здравноосигурителни вноски за плащане от републиканския бюджет вследствие промените в чл. 40, ал. 4, за които говорих до момента?
Този въпрос го зададох, преди да видя проекта за бюджет. Виждайки го обаче, забелязвам, че трансферът от 941 милиона, който беше заложен в бюджета за 2012 г., запазва своя размер. Това предизвика притеснението ми, че вероятно няма да изпълните закона или по-скоро ще го отмените и отложите за по-късна дата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин вицепремиер, имате думата за отговор. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шарков, може би заради прочита на проектозакона част от въпроса е малко по-различен, отколкото сте го разписали, така че аз първо ще го прочета  и след това ще коментираме.
Общият размер на трансферите за здравно осигуряване по проект на бюджет на Здравна каса за 2012 г. на всички лица, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, е в размер на 941 млн. 126 хил. лв., от които около 350 млн. лв. са за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване – този член, за който Вие говорите.
От 2009 г. – вече се опитвам да отговоря на продължението на Вашия въпрос, има предложение, което е прието, както Вие казахте. Мисля, че Ваше е предложението, за пълна ставка за деца. Те всъщност са доста различни групи: лицата до 18-годишна възраст, студентите – редовно обучение, чуждестранните студенти и някои по-малки групи хора, така че вместо наполовина, те да се осигуряват на пълна ставка, което би означавало по тази логика държавният бюджет да плати още около 350 млн. лв. от републиканския бюджет от следващата година. Това предвид параметрите на бюджета едва ли е възможно и може би това имате предвид, задавайки този въпрос.
Може ли да го доразвиете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика имате думата, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Съвсем кратка ще бъде репликата ми.
Да, точно това имах предвид, задавайки въпроса и още тогава, когато подготвях този въпрос наистина, и аз се питах дали този път ще удържите и дали този път ще изпълните онова, което цялата пленарна зала прие в края на 2009 г., или ще се откажете от него. 
Подразбирам, че ще се откажете.
Въпросът ми обаче е, кажете го ясно и категорично, че няма да го има от следващата година. И какво правим? Всъщност се отказваме тотално от това децата наистина да бъдат осигурявани, както е редно, или ще го отложите за някоя следваща година, за някое друго правителство? 
Забележете, по време на тройната коалиция – в началото на тяхното управление, осигуряването за тази група лица беше 0,5%. По време на тяхното управление стана 3%. Тогава пак предлагахме да бъде нацяло, да не е на половинка. Те приеха да бъде наполовинка, въпреки че тогава имаше поне излишъци. 
Сега – в началото на Вашето управление, приехте да бъде в пълен мащаб, а в края се отказвате от него. Наистина ли се отказвате? Това ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шарков, това не е директно в Проектобюджет 2013 г., предполагам че е в бюджета за Здравната каса, така че трябва да поработя малко, за да отговоря конкретно на Вашия въпрос.
Това, което сега мога да кажа, е, че от 2009 г. стана една голяма промяна в парите за Здравната каса, а именно от 6-те процента, които се даваха в предишния мандат, ние решихме всичките 8% да влизат в Здравната каса, а тези допълнителни 2%, които уж бяха за развитие на частно здравно осигуряване, да не се държат в резерв, а да влизат за всяка година в рамките на бюджета на Здравната каса, така че 2010 г. имаше едно голямо увеличаване, което продължава в годините 2011, 2012, 2013 с около 800 млн. лв.
Ако сравните бюджета на Здравната каса за 2009 г. с 2013 г., всъщност той е най-увеличеният бюджет от всички останали бюджети в държавата – близо 1 млрд. 200 милиона повече има в Бюджет 2013. 
Това е благодарение, разбира се, и на промени, които Вие направихте в 2011 г., които са в сила от началото на тази година, за друг начин на събиране и затова има доста по-голяма събираемост на здравните вноски. Само тази година някъде около 80 млн. лв. допълнително ще влязат от здравни вноски, така че парите за здраве и конкретно за Здравната каса всъщност са нараснали с 1 млрд. 200 милиона.
Съзнавам, че с това не отговарям конкретно на Вашия въпрос и се ангажирам в рамките на следващите няколко дни да имам по-пълен отговор за промените, които вероятно са настъпили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, да благодарим на заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков за отговорите, които даде, а ние да преминем към въпроса – единственият въпрос, към господин Аню Ангелов, министър на отбраната. 
Въпросът към господин Ангелов е от народния представител Атанас Мерджанов и е относно напускане на летци от състава на Българските военновъздушни сили. 
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! На 18 септември 2012 г. на уеб страницата на Военновъздушните сили е публикуван репортаж за 24-та авиобаза в Крумово, според който 40% от 24-те летци, които са преминали курса на обучение на „Кугър”, са напуснали базата. 
Последваха редица тревожни публикации за подобни процеси и тенденции съответно в авиобазите Граф Игнатиево и Безмер. 
Според тези публикации само през последните няколко месеца пет или шест бойни пилоти на изтребители МиГ 21 и МиГ 29 са напуснали Трета изтребителна авиобаза „Граф Игнатиево”. Това са майор Атанас Николов Бекяров, капитан Бисер Юриев Буров, капитан Димитър Райчев Иванов, майор Светослав Костов Табаков и капитан Янко Иванов Янков. 
Като се има предвид, че в началото на септември 2012 г. двама пилоти на МиГ 29 – полк. Димитър Петров и капитан Любомир Славов, заминаха на обучение в Китай, може да се каже, че броят на квалифицирани и опитни летци в авиобаза „Граф Игнатиево” е намалял драстично. 
Какво означава това за националната сигурност, господин министър? Какви са причините за напускането на тези летци? Не се ли поставя под въпрос изпълнението на мисии и задачи, произтичащи от членството на България в НАТО, като „Еър полисинг” и охраната на въздушното пространство?
Под въпрос ли са възможностите на България да гарантира своя суверенитет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мерджанов, благодаря Ви за загрижеността за това доколко ние изпълняваме задачите си в системата на НАТО.
Ще Ви зачета моя отговор, който е отговор на Военновъздушните сили.
В периода от 1 януари 2012 г. до 4 октомври 2012 г. редиците на ВВС са напуснали от авиобаза „Граф Игнатиево” трима пилоти. Сред мотивите, посочени в рапортите им за напускане, е придобито право на пенсия след завършване на необходимия стаж от 15 години. От тях двама са притежавали способности и са били включени в носенето на бойно дежурство по охрана на въздушното пространство и изпълнение на задачи по „Еър полисинг” в общата система на НАТО.
Своевременно командването на базата е възстановило подготовката и включи в носенето на бойно дежурство по охрана на въздушното пространство нови шест пилоти.
Към настоящия момент се провежда курс по приучване на нови трима летци за самолети МиГ 29 с цел достигане на необходимите способности, които ще позволят с по-малко натовареност да се носи бойното дежурство и да се осигурява приемственост между летателния състав.
Колкото до ангажиментите по охрана на въздушното пространство на Република България, като част от интегрираната система на противовъздушната отбрана на НАТО, те се изпълняват в пълен обем. Това се потвърждава ежегодно от всички тренировки и положителни оценки от командната структура на НАТО през тази година. 
За справка – за периода 1 септември 2008г.-30 юни 2009 г., това е последната година от управлението на предишното правителство, само от Авиобаза „Граф Игнатиево” са напуснали девет пилоти, от които седем са притежавали способност за носене на дежурство по „Еър полисинг”. 
Искам да кажа, че ние, и специално ВВС, вземаме всички мерки своевременно да се подготвят, както знаете, имаме факултет към Националния военен университет, който подготвя летци, и имаме необходимите летци, които могат да заменят онези, които напускат поради навършване на необходимия стаж за пенсиониране – 15 години, които  аз по никакъв начин не мога да ги спра, съгласно Закона за отбраната и Въоръжените сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мерджанов, заповядайте за реплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за коректно изнесените данни. Очевидно, че дори и отговорът да е подготвен от ръководството на Военновъздушните сили, разминаването е минимално.
Но не Ви ли притеснява фактът за нарасналия брой напуснали пилоти?! Господин министър, Вие сте министърът на отбраната и като генерал от резерва носите абсолютната отговорност за състоянието на българските Военновъздушни сили. Вместо това Вие безропотно се подчинявате на действията и на исканията на министър-председателя и превърнахте Българските военновъздушни сили в транспортна фирма на властта, лично на министър-председателя! И никаква реакция от Ваша страна! Как искате да бъдат мотивирани българските военни пилоти, след като няма резервни части, не се обучават, не са достатъчни възнагражденията им?! По какъв начин те да се грижат за своята подготовка?! Още повече, че разходите за тези полети на властта, за протоколни и политически нужди са от средствата за бойната подготовка. И това Вие сам го признахте!
Аз искам да Ви попитам: Вие като министър на отбраната как ще се чувствате, когато на 16 октомври тази година ще се честват 100 години от българската авиация, и лично Вие, подмазвайки се, сте поканили министър-председателя да открие паметник?! Няма ли да Ви бъде неудобно пред състава на Военновъздушните сили?! 
Мисля, че най-разумното и най-добро решение в тази посока е да си подадете оставката. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Мерджанов, изпускам наименованието „уважаеми”, аз бих могъл да Ви отговоря като генерал от резерва.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Хайде, отговорете!
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Има си начин, но искам да кажа следното. Не вярвайте на информацията, която Ви дава един сайт – „Би Джи”. Не вярвайте на тази информация, защото тя Ви подвежда и Ви прави, има едно понятие – „мюре”, с лъжлива информация. 
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Това е сайтът на ВВС, господин министър!
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Искам да посоча и да допълня своя отговор с указания, които са отдадени от бившия началник на Генералния щаб, които не са отменени, към Военновъздушните сили. При изготвяне на тренировъчния план се предвижда резерв на трима души в тази държава плюс министъра на отбраната. Това са председателят на Народното събрание (започвам от законодателната власт), това е държавният глава и на трето място е министър-председателят. Всички тези три длъжности могат да ползват транспортни самолети и вертолети без да заплащат. Това го открих съвсем наскоро.
Така че както господин Станишев – Вашият партиен лидер, е ползвал транспортни самолети и вертолети, така и този министър-председател ги ползва на това основание. 
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Въпросът е за какви нужди.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: За всички нужди! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим за отговора, господин Ангелов.
Обявявам половин час почивка. 
В 11,30 ч. продължаваме с въпроси и отговори към Вежди Рашидов – министър на културата.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да заемат местата си, продължаваме. 
Следват въпроси към министъра на културата господин Вежди Рашидов.
Първият въпрос е от народния представител Мая Манолова относно реставрацията на джамията „Фетих Мехмед” в град Кюстендил.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на заседание на Министерския съвет, проведено в Кюстендил на 21 март тази година, Вие съобщихте лоша новина на кюстендилци – че няма възможност за предоставяне на средства до 2013 г. за Регионален исторически музей. Съобщихте обаче и една, цитирам: „добра новина за кюстендилци”. А именно, че джамията „Фетих Мехмед”, която се намира в центъра на град Кюстендил, ще бъде номинирана за световен културен паметник от Списъка на Международната организация ЮНЕСКО. 
На същото заседание Вие споделихте, че докато сте умували с културния и с външния министър на Турция коя точно джамия в България да предложите за паметник на ЮНЕСКО, сте се спрели на кюстендилската джамия заради нейната уникална архитектура и античност. 
Естествено тази новина предизвика разнопосочни реакции сред кюстендилската общественост. Няма спор, че да имаш обект, който е световен паметник на ЮНЕСКО, е много. В България всъщност има 10 световни паметника в Списъка на ЮНЕСКО. Самата номинация за културен паметник на тази авторитетна световна организация е вече изключително положителен факт, още повече че Кюстендил има амбицията да се развива като туристически център. Кюстендилци се питат обаче дали от осемхилядолетната история на този град, от които двехилядолетна като градски център, именно джамията е най-ценното наследство. С не по-малко основание за културен паметник може да бъде предложена колекцията от картини на Владимир Димитров-Майстора, които се съхраняват в Художествената галерия, или пък масивът от средновековни възрожденски църкви в района, които са периферия към Рилския манастир, също световен паметник на ЮНЕСКО. 
Затова задавам своя въпрос към Вас: тъй като е факт, че ще бъде номинирана именно кюстендилската джамия, какви са Вашите виждания за предстоящата реставрация? Какъв е крайният замисъл, какво ще представлява тази джамия? Какви средства ще бъдат предоставени, от кого, в какви срокове? Изобщо каква е перспективата пред този важен за Кюстендил паметник? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Рашидов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова. Джамията „Фетих Мехмед” в Кюстендил е построена през 1531 г. и е образец в класическия период на османската архитектура в страната. Тя е включена в Регистъра на недвижимите културни ценности още през 1956 г. През 1968 г. й е даден статут на недвижима културна ценност с категория „Национално значение”. 
През 1996 г. е издаден акт за държавна собственост на обекта, като имотът е предоставен за управление на община Кюстендил. Последните укрепителни работи по джамията са извършени през 1997 г. Към момента обектът е достигнал до критично състояние вследствие на безстопанственото отношение през 2006-2007 г. 
Министерството на държавната политика при бедствия и аварии финансира аварийно конструктивното укрепване на храма. Част от извършените работи не са съгласувани по реда на действащия тогава Закон за паметниците на културата и музеите и не отговарят на изискванията. Това е довело до загуба на основни характеристики на архитектурата и понижаването на нейната културна стойност.
Всички описани действия и намеси в недвижимата културна ценност са станали със знанието и съдействието на тогавашната областна администрация. В момента състоянието на културната ценност е тежко, с множество проблеми, предизвикани от безстопанственост, некомпетентна намеса. За решението им са необходими значителни средства, които, за съжаление, държавата и общината не могат да осигурят. Тези обстоятелства накараха Министерството на културата да търси алтернативни решения и да използва вече станалото традиционно около 15 години сътрудничество в областта на опазване на културното наследство с Република Турция. 
В резултат на това сътрудничество бяха реализирани успешни реставрации по обекти от взаимен интерес. Пример за това са църквите „Св. Георги” и „Св.св. Константин и Елена” в Одрин, Джумая джамия в Пловдив. Работи се по реставрацията на Желязната църква „Св. Стефан”. Започна работа и по съвместен проект за разкриване реставрацията на Аква Калиде – Термалполис в Бургаските минерални бани. Предстои и реализацията на още проекти на културното наследство на територията на двете страни. Един от тези обекти е джамията „Фетих Мехмед” в Кюстендил. 
Към момента няма разработен и одобрен проект за консервация, реставрационна адаптация на джамията. За целта трябва да се проведат необходимите процедури, предвидени в Закона за устройството на територията и Закона за културното наследство. Предвидено е анализите, експертизите и проектирането да се извършат в периода 2012-2014 г., а практическата работа по обекта да се реализира от 2013 г. до 2016 г.
Финансирането на тези дейности ще се осигури от турската страна. Убеден съм, че не само формалният законов ангажимент на различни институции, но и съпричастността и загрижеността на всички тях за опазването на културното наследство на страната ще осигурят такъв климат, че след пет години още един ценен обект на културното наследство, илюстриращ един от културните пластове на хилядолетната ни история, да бъде професионално реставриран и интегриран в съвременния живот на града. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – заповядайте, госпожо Маналова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, ще повторя, че наистина Кюстендил е средище с осемхилядолетна история, като през две от хилядолетията е като градски център, с което претендираме, че сме едно от най-старите градски средища на територията на Република България.
На територията на нашия град са битували различни епохи – от Античнотракийска през Раннохристиянска, Средновековна, Османска. Според хрониките в Кюстендилския исторически музей джамията е подарена на Султан Мехмед ІІ-Завоевателя през 1463 г., когато Император Султан Мехмед ІІ е преминал през Кюстендил във военен поход в посока Босна. 
Предвид факта, че през 2013 г. се навършват 550 години от превземането на Константинопол, кюстендилските историци смятат, че фактът, че турската страна се е спряла именно на тази джамия, има своите исторически основания. Аз казвам това, тъй като ще ме слуша кюстендилска аудитория. Задавам Ви този въпрос поради следната причина – определянето на джамията вече е факт. Нека да го направим така, че да извлечем максимална полза и за град Кюстендил, който нито е питан, нито е давал своето съгласие джамията „Фетих Мехмед” да се превърне в негова визитна картичка. Мнението на кюстендилци е, че джамията трябва да бъде реставрирана като културно-историческо и мултирелигиозно средище – един култов паметник, който да включва паметници от различните епохи. Още повече, че Историческият музей е в състояние да представи прекрасна експозиция за османския период на нашия град. Подобна възможност е блестящо реализирана в Ески джамия в Стара Загора, в която е изграден страхотен музей на религиите, който привлича вниманието и на българи, и на всички туристи, които посещават нашата страна. 
Така че искането на кюстендилци за джамията „Фетих Мехмед” е тя да не се превръща в място за религиозна дейност, тъй като и самата компактност на населението не предполага подобна необходимост, а да се превърне в един мултикултурен, мултирелигиозен исторически център, който да привлича туристическия интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Манолова, разбрах въпросите, които ми задавате. Първо, да Ви кажа няколко думи за разговорите, когато с турския министър подписвахме Споразумение за трафик на културни ценности, което е важно за нас, както и за Турция, тъй като този канал е един от тежките канали в България – оттам излизат български ценности и обратно. Въпросът по този важен документ възникна, тъй като турската държава дава финанси да реставрираме българската църква „Св. Стефан”.
Разбира се, тогава казахме: „Давайте тогава, съвсем като приятели да изберете една хубава джамия!”, защото в България наистина джамиите са от много добри архитекти и са добри паметници на културата – говорим за туризъм. Ние ще сме благодарни турската страна да предложи „Св. Стефан” за ЮНЕСКО, а ние също ще предложим тази джамия в знак на добра политика, солидарност, или както и да го наречем. В крайна сметка е български паметник на културата и ние сме длъжни да се грижим за него.
Не виждам нищо лошо, защото когато ние предложим нещо в ЮНЕСКО, това означава, че ние правим световни обекти, световни паметници. Дори когато няма пари за реклама, ЮНЕСКО работи по този въпрос и това е прекрасно.
Харесвам Кюстендил, обичам този град и много бих бил щастлив наистина Кюстендил да се превърне в туристически център, защото това ще събуди кюстендилци, ще докара приходи и ще бъде хубаво за този прекрасен край.
Искам с две думи да отговоря и за музея. Музеят не е на Министерството на културата. Музеят е общински. Много често и обикновено хората не правят разлика между общинска собственост и държавна собственост. Да, ако беше на министерството, сигурно досега много пъти в Парламента щях да поставям въпроса, защото аз лично съм загрижен за българските музеи, особено в родния край на Майстора, да има прекрасен музей на велик български художник. Знаете, че когато за първи път ремонтирахме двореца, аз бях инициаторът тогава да съберем всички произведения на Майстора да се показват на едно място.
Разбира се, срамота е този музей да не бъде направен, но собственикът на музея е общината. Нека сме наясно, нека собствениците бъдат по-грижовни, по-амбициозни и музеят в Кюстендил трябва да съществува. Знаете добре, че откраднаха за скрап в Шишковци скулптурата на Владимир Димитров - Майстора. На втория ден намерих начин да възстановя този паметник. Знаете моето отношение към паметниците. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само две последни думи, господин председател, защото е много важно казаното от госпожа Манолова – доколко и дали тези джамии, църкви или религиозни храмове в България трябва да бъдат действащи или не действащи, това не е в ръцете на Министерството на културата да решава. Ние само даваме статут на националните паметници. Към Министерския съвет има Дирекция по вероизповеданията. Не знам дали в парламента има комисия по вероизповеданията, ако няма простете ми, сигурно не съм осведомен.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Има, има.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да, това са органите, които ще го решат, не е Министерството на културата. Затова не мога да отговоря на този въпрос, но нека това да реши някой друг и да поеме моята роля. Ще бъда щастлив да видя всички български паметници. Скоро ще Ви докладвам колко археология с европейски пари съм извадил. Ще се радвам това да бъде поредният паметник на културата в България, който трябва да бъде укрепен, запазен, защото България ще продължи да бъде туристическа дестинация и това е важно за цялата ни страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Кирчо Димитров относно сигнал и проверка за нарушение в Дирекция на музеите – гр. Копривщица.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете въпроса.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно сигнал и проверка за нарушения в Дирекция на музеите в гр. Копривщица.
Уважаеми господин министър, в края на 2009 г. до Вас, като министър, е изпратен сигнал от общински съветник в гр. Копривщица във връзка с нарушения, които се извършват в Дирекция на музеите – гр. Копривщица. Вие сте изпратили писмо до подателя на сигнала, с което сте го уведомили, че сте назначили проверка и ще предприемете необходимите мерки за търсене на отговорност и за отстраняване на нарушенията. До този момент не е ясно какви са конкретните резултати от проведената проверка, какви мерки сте предприели за отстраняване на допуснатите нарушения.
Във връзка с това въпросите ми към Вас са: какви са констатациите на назначената от Вас Комисия за проверка дейността на Дирекция на музеите – гр. Копривщица? Какви нарушения са установени? Какви мерки сте предприели по случая? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Рашидов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Димитров, проверката, обект на Вашия въпрос, е извършена от Главна дирекция „Испекторат за опазване на културното наследство” при Министерството на културата в периода 10 – 14 май 2010 г.
При проверката е констатирана необходимост от извършване на пълна инвентаризация на музейните фондове, както и изготвяне на нов правилник за устройството и дейността на музейната институция. Съгласувано с министъра на културата, както изисква законодателството, на основание установените нередности, Комисията  е изолирала достъпа до фондовете чрез запечатване на помещенията, до извършване на инвентаризацията им и отстраняване на нарушенията.
Във връзка със съмненията за недостатъчни условия за съхранение на културните ценности:беше назначена Комисия от представители на Националния етнографски музей при БАН и Националния исторически музей, която е извършила пълна инвентаризация на фондовете и е изготвила протокол с констатации и препоръки.
В заключението на доклада на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство на музейните институции” е препоръчано ново комплектоване на музейните фондове, обновяване на сигналната охранителна техника, на средствата за пожароизвестяване и пожарогасене. При извършената проверка на сградния фонд на музея е констатирано, че той е  в много добро състояние и прилежащите към сградата дворни пространства са грижливо оформени и добре поддържани. 
Констатациите на Комисията и препоръките за отстраняване на допуснатите нарушения са изложени в доклад,  утвърден от министъра на културата, за което органите на Министерството на културата своевременно са уведомили кмета на общината, председателя на Общинския съвет – Копривщица, и директора на музея с писмо от 18.06.2010 г.
Уведомявам Ви, че съгласно чл. 31 от Закона за културното наследство в административно-организационно отношение музеите се ръководят от кмета на общината, а Министерството на културата осъществява методически контрол във връзка с опазването на движимите и недвижимите културни ценности.
За нарушения, които не са от компетенциите на специалния закон в областта на културното наследство и културните институции, Министерството на културата не носи отговорност.
При желание заинтересованите лица биха могли да се запознаят с цялата документация по случая и да се уверят, че Министерството на културата своевременно и в срок е предприело необходимите мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – господин Димитров. Заповядайте.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Господин министър, благодаря Ви за отговора. От Вашия отговор разбирам, че по това, което е във Вашите прерогативи, сте взели мерки и сте предприели действия за отстраняване.
Моят въпрос обаче беше продиктуван от обстоятелствата, че в сигнала, който беше изпратен до мен, а го имате и Вие, са отразени доста тежки нарушения от страна на управителя на музея, а именно госпожа Искра Шипева. Там едно от обвиненията или съмненията е че тя е в конфликт на интереси.
Също така е записано, че ремонтите на музеите със средства по Програма „Красива България” са направени от една и съща фирма, в която госпожа Пухова е свързана. Работниците по проектите са били принуждавани да се подписват на празни листа във връзка с възнаграждението, което получават. В музеите и обектите, стопанисвани от „Дирекция на музеите”, се продава без касови апарати и не се издават документи за гражданите. Има сигнали, че не се заприходяват всички стоки, предоставени на консигнация, включително и дървени сувенири на съпруга й – Владимир Пухов.
Всъщност има и много други нарушения, които тук са отразени и Вие ги знаете. Така че обществеността в град Копривщица изцяло разчита да предприемете някакви мерки, които са във Вашите възможности, за да може да се отстранят нарушенията или съмненията за нарушения, които са допуснати, за да може нещата да се успокоят, понеже там продължава да витае обстоятелството, че нещо се прикрива, нещо се извършва, а никой не взема мерки.
Така че моята молба и молбата на гражданите от град Копривщица е: използвайте Вашите възможности дори и чрез сигнал към кмета, но тези нарушения трябва да се отстранят и да не се допускат занапред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Димитров, ще Ви кажа още няколко думи. Опитах се в това, което говоря, деликатно да Ви кажа чия е отговорността, без да нападам. Вижте, трябва да направим разлика, че собствениците са едни, а методическият контрол е на други. Затова Ви казах, че каквото е било необходимо като методически контрол, като министерство и по закон, сме го направили своевременно.
Бих помолил хората да се обърнат към собственика на музея, кмета – де факто този, който е работодател на музейните работници, наистина да вземе сериозни мерки. Не казвам, че няма такива нарушения, не казвам, че обществото се притеснява неоснователно, но адресът трябва да бъде точен, за да търсим отговорност. 
Бих казал с две думи: когато съм установил нарушение, има орган, казва се Прокуратура – веднага ги давам на Прокуратурата. Вече мога да Ви кажа имена на хора, които съм дал, без да се церемоня. Да, държавната собственост е неприкосновена, ценна и сте прав за това, но кметът трябва да установи нарушенията. Аз съм провел контрола, който е необходим, дал съм му препоръки и, разбира се, ако има съответни нарушения, има органи. Ще Ви помоля наистина кметът да поеме своите задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, господин министър.
Продължаваме с въпроси към министъра на здравеопазването госпожа Десислава Атанасова. 
Първо е питането от народния представител Мая Манолова относно политиката на Министерството на здравеопазването за лечението на пациентите с онкологични заболявания през 2012 г.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! За съжаление, проблемите с лечението на онкологично болните пациенти не са от вчера. За още по-голямо съжаление практическите стъпки, които предприе управлението на ГЕРБ, допълнително влошиха нещата и ще го кажа ясно – реформата, която започнаха Вашите предшественици и която Вие продължавате, специално по отношение на лечението на онкологично болните пациенти, се оказа изключително неудачна, бих казала вредна, опасна и за лекарите, които работят в тази сфера, и най-вече за живота на пациентите. 
Към този момент, ще го кажа отговорно, повечето от онкологичните диспансери, преобразувани в онкологични центрове и специализирани онкологични болници, са във финансов колапс. До края на тази календарна година, предполагам го знаете, част от тях е много възможно изобщо да фалират – става дума за диспансерите в Бургас, Варна, Шумен, Благоевград, Велико Търново, каквито данни бяха широко отразени в медиите през последните седмици.
Как се стигна до това състояние, което стартира с Вашите предшественици? Трябва да отбележа, че най-голям принос за трагичната ситуация е на министър Стефан Константинов, но пък и Вие му помагахте в качеството си на председател на Здравната комисия. През 2010 г., въпреки нашите протести и възражения, лечението на онкоболните от приоритет на държавата, която осигуряваше до 70% от финансирането на тези диспансери през общините, през техните делегирани бюджети, се превърна в изключителна грижа на Здравната каса. В края на 2010 г. бяха преобразувани диспансерите в онкологични центрове и в специализирани болници и тихомълком, още от Наредба 40, се предприеха стъпки към намаляване на финансиране от държавата и прехвърляне на финансирането към Здравната каса, докато се стигна до ситуацията от началото на тази година държавата да не дава и лев на онкологичните диспансери и цялото финансиране да минава през Здравноосигурителната каса. Забележете, само по 20-25 пътеки, при положение че всяка от другите нормално функциониращи болници разполага с от 50 до над 200 клинични пътеки в зависимост от нейната големина. 
По този начин абсолютно нефинансирани остават дейности като профилактика, диагностика, долекуване. За какво лечение говорим, ако няма пари за диагностика? Диспансерите са поставени в ситуацията да плащат с други средства диагностиката, профилактиката, особено долекуването на пациентите, тъй като изобщо не съществуват клинични пътеки, които да осигуряват тези дейности. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В крайна сметка онкологичните центрове всеки месец трупат задължения, които към този момент са стигнали в рамките на 1,5 – 2 милиона за всяко едно от тези онкозаведения, което ще приключи по един очакван начин в края на тази година – с фалит, ако не вземете някакви мерки.
Затова моят въпрос е: наясно ли сте с тази ситуация в онкодиспансерите и какви мерки ще предприемете до края на годината, за да могат хората да се лекуват нормално и онкодиспансерите да продължат да съществуват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Атанасова, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, безспорно министърът на здравеопазването, както и да се казва той през последните няколко години, регулира политиката за профилактика, диагностика, лечение и диспансеризация, гарантиране на съвременни и достъпни лекарства за пациенти с онкологични заболявания, чрез издаване на подзаконови нормативни актове, въз основа на които Националната здравноосигурителна каса осъществява реализирането на политиката.
Във връзка с това се очертават няколко направления, по които се гарантира лечението на болните с онкологични заболявания и които са намерили отражение в нормативните актове. На първо място, обръща се внимание на гарантиране на дейностите по активно лечение и диспансерно наблюдение, в това число наблюдение и контрол след лекарствено лечение. С направеното в края на 2011 г. изменение на Наредба 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Здравноосигурителната каса, беше създадена предпоставка за оптимизация на процеса на болничното обслужване на пациентите, като беше въведено понятието „клинична процедура”. Активното лечение чрез химиотерапия вече може да се провежда по процедурата системно лекарствено лечение, за което не е нужно пациентът да бъде хоспитализиран. Същият може да посещава лечебното заведение в рамките на деня до 12 часа, за да му бъдат извършени вливанията. Съществуващите клинични пътеки бяха запазени с добавено условие за минимален престой от три дни, с което се гарантира обслужването на по-тежко болните и на болните за химиотерапия от други населени места.
С други две клинични процедури – диспансерно наблюдение и проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с перорална противотуморна терапия, се гарантират различни по вид и обем пакети от изследвания и прегледи, необходими в различните етапи от проследяването на онкоболните, като с цел защита на пациентите в наредбата се набелязват елементите на всяка процедура.
На второ място, гарантиране на лекарствата за извънболнично и болнично лечение. Вероятно сте забелязани, че през последните няколко години няма дела на пациенти срещу българската държава, както се случваше преди 2009 г. Тогава беше спечелено първото дело на пациент с онкологично заболяване – на покойната вече Теодора Захариева, срещу Министерството на здравеопазването. 
Лекарствените продукти за основното лечение на онкозаболяванията, осъществявани по клинични процедури и клинични пътеки в болници и комплексни онкологични центрове, се заплащат от Националната здравноосигурителна каса извън стойността на клиничната пътека и клиничната процедура за химиотерапия. Наредба № 40 даде възможност на Касата да договаря отстъпки от стойността им. Касае се за противотуморните лекарствени продукти, еритро- и гранулоцитни и колостимулиращи фактори и бифосфонати, включително за перорално лечение. Другите лекарствени продукти за състояния или усложнения, произтичащи от основното заболяване или лечение, са включени в стойността на съответните клинични процедури. Лекарствените продукти за лечение на пациенти с онкологични заболявания са включени в Приложение № 2 на Позитивния лекарствен списък.
С изменение и допълнение на Наредба № 38 за определяне на Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Касата заплаща, се включиха и онкологичните заболявания. По реда на тази наредба могат да се заплащат обезболязващи лекарствени продукти и лекарства за перорална прицелна противотуморна терапия, перорална химиотерапия, поддържаща хормонотерапия и други. Редът за отпускане на лекарствените продукти е чрез аптека за продажба на лекарства на граждани по рецепта и протокол на Националната здравноосигурителна каса, като заплащането е гарантирано и осигурено от Националната здравноосигурителна каса. 
Видно от изложеното дотук считам, че са създадени нормативни предпоставки за разширяване на достъпа на пациентите до перорални лекарства както в болничната, така и в извънболничната помощ, което не беше възможно преди прехода към финансиране от Националната здравноосигурителна каса. Знаете също така, че положихме огромни усилия за създаване на предпоставки Националната здравноосигурителна каса да може да договаря отстъпки от цените на лекарствата за лечение на онкологични заболявания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Заповядайте за два допълнителни въпроса, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, и двете не сме лекари, а сме юристи и е нормално да не сме запознати в детайли с технологията по лечението на пациенти, включително на онкологично болни. Затова моят съвет към Вас е да се срещнете с шефовете на онкологичните центрове и те да Ви разкажат за колосалните проблеми, които в момента центровете имат. Извинявайте, но тяхната оценка за нормативните актове, които бълва Министерството, е коренно противоположна на това, което Вие току-що казахте, коренно противоположна е и ситуацията в тези онкологични центрове. На практика те не могат да изпълняват нормално своите ангажименти да лекуват онкологично болните пациенти.
Например въпросната Наредба № 40 и Методиката за диспансерно наблюдение на пациенти – това което Вие представихте като положителни промени. Предполагам знаете, че парите за диспансерно наблюдение на един пациент са намалени от 350 на 130 лв. След четвъртата година един онкологично болен пациент има право, забележете, само на едно контролно посещение в диспансер. Какви изследвания могат да се направят на този човек за 130 лв.?! Предполагам Вие знаете, че има огромен проблем с доставките на лекарства, защото децентрализацията на търговете беше едно порочно действие, което постави в невъзможност шефовете на тези диспансери да договарят и купуват лекарства по цените, които иначе Министерството определя. Знаете ли, че шефовете на тези онкодиспансери договарят на по-високи цени, Вие плащате на по-ниски, и те доплащат от парите за заплати на персонала тези лекарства, за да не остават хората недолекувани. Извинявайте, но недолечението на един онкологично болен пациент поради липса на лекарства е равнозначно на убийство. Аз говорих с много от тях и те казват, че извършват тези нарушения заради пациентите и в същото време режат от заплатите на персонала, който и без това е изключително нископлатен. Информирайте се за проблемите в онкологичните центрове, защото ситуацията в момента е драматична.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Десислава Атанасова. Не желаете.
Заповядайте за отношение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Ще Ви кажа, че шефовете на онкологичните диспансери и специализираните болници имат свои предложения как да спасят онкологичните центрове. Те са ги споделяли с Вас и особено с шефа на Здравната каса господин Цеков и са получили уверения, че поне ще бъде направено минималното, за да „вържат двата края” до края на тази календарна година. Единият вариант е в края на деветмесечието, тъй като в края на шестмесечието това не се е случило, да им бъдат предоставени всички пари за диспансерно наблюдение, което означава методиката, която Вие хвалите, да бъде променена и те да имат право не на 130, а на 350 лв. на пациент, за да вържат своите бюджети в края на тази календарна година.
Истинското решение е чрез промяна в отношението на държавата и Министерството на здравеопазването към онкологичните диспансери, защото онкологично болните пациенти са грижа на държавата, не на Касата или на здравноосигурените български граждани. 
Ако ще останат на финансиране от Касата това, което трябва да се направи, е в следните стъпки: 
Първо, да бъдат създадени допълнителни клинични пътеки, които да обхванат диагностиката, профилактиката и долекуването на онкологично болни пациенти.
Второ, тези пътеки да бъдат адекватно оценени, защото в момента те са недофинансирани. 
Трето, Министерството на здравеопазването да промени порочната Наредба № 40, така че диспансерите да могат да получат чрез Министерството на здравеопазването адекватни пари за грижа за диспансерно наблюдение на вече излекували се пациенти.
Това е, защото отговорността пред тези хора е изключително сериозна и съм много разтревожена от Вашето неглижиране на тази тема. Това е въпрос, който ще се изправи срещу Вас в края на тази година, ако не предприемете нещо. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следва въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно контрола на Министерството на здравеопазването върху дейността на държавни служители с фармацевтични компании.
Заповядайте да развиете въпроса, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема колега министър! В началото на август тази година стана известно, че водеща фармацевтична компания е глобена с над 600 млн. долара в Съединените американски щати в резултат на извънсъдебно споразумение заради обвинение в подкупване на лекари и държавни служители в чужбина, включително и в България. Решението на американското Министерство на правосъдието Ви изпратих с въпроса, линкът на който може да бъде видян. Разследването е установило, че производителят е прикривал подкупи, като ги е отчитал за разходи за транспорт, обучение, благотворителност, развлечение. Всичко това е ставало в периода 2001 – 2007 г. в държавите: България, Китай, Хърватска, Чехия, Италия, Казахстан, Русия и Сърбия. Предполагам, че България е на първо място в списъка единствено по азбучен ред.
Обвинението на разследващите гласи – специално в раздела, който касае България, че в периода 1999 – 2005 г. представители на компанията в България са плащали за пътуване в страната и чужбина на държавни служители, за да им повлияят да сключват договори с тази фармацевтична компания. Както Ви казах, тя признава за раздавани подкупи и в държавната администрация на други държави. В резултат на собствените признания компанията се съгласява да плати глоба, за да бъде прекратен съдебният процес спрямо нея. 
В тази връзка, след като получих писмен отговор от министър Цветанов, че няма сезиране на Министерството на вътрешните работи за подобен проблем, въпросът ми е: след като тази информация стана известна, дали Министерството на здравеопазването е извършило проверка по този случай и дали има някакви резултати, ако има такава проверка? Има ли установени други такива случаи и какви практики използва Здравното министерство, за да предотврати подобни отношения между служители на Министерството и фармацевтични компании? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте, министър Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Шарков, действително в решението на американското Министерство на правосъдието се твърди, че от 1999 г. до 2005 г. „Пфайзер” – България, чрез своите дистрибутори е платила за вътрешни и международни пътувания на лекари, работещи в държавни лечебни заведения, с цел предписване на „Пфайзер” продукти. Насърчителните екскурзии са включвали образователна подготовка и развлечения. За участието в тези медицински конференции лекарите са обещавали да използват и предписват продукти на „Пфайзер”. Освен това служителите на компанията са предприели всички необходими действия, за да прикрият истинската същност на тези сделки, като неточно записване на основанието за съответните транзакции, като плащания за образователна или благотворителна подкрепа.
Министерството на здравеопазването счита, че поставените въпроси касаят установяване на състави на престъпения по Наказателния кодекс, които са от компетентността на разследващите органи. Въпреки това направихме проверка за участие на служители на Министерството в такива конференции.
Здравното министерство извърши проверки по този случай само за служители по счетоводни данни и установи, че от „Пфайзер” – България, не са постъпвали приходи от дарения по сметки на Министерството на здравеопазването. Разбирате, че Министерството на здравеопазването няма право да контролира участието на лекарите в медицински конференции, чието финансиране не е от бюджета на лечебните заведения – търговски дружества. В Министерството няма данни за установени други такива случаи. 
Освен това Инспекторатът на Министерството извърши проверка относно срока за подаване и наличие на промени в имотното състояние на служителите на Министерството на здравеопазването и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, отразено в декларациите по чл. 29 от Закона за държавния служител и чл. 107а от Кодекса на труда. Установи се, че липсват декларирани данни за получаване на някакви доходи, дарения или други от „Пфайзер” – България. 
Във връзка с това и с цел осъществяване на ефективен контрол от Инспектората по отношение на подадените декларации от задължените лица Министерството на здравеопазването предприе действия за създаване на уеб базиран електронен регистър на подадените декларации по чл. 29 от Закона за държавния служител и чл. 107а от Кодекса на труда за служителите на Министерството на здравеопазването и ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването. Установи се липсата на декларирани данни за получаване на доходи от „Пфайзер” – България, през този период.
В изпълнение на контролните си функции Инспекторатът извърши проверка на подадените декларации по чл. 12 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от служителите от Министерството на здравеопазването и ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и не се установиха данни за конфликт на интереси в декларациите.
Държавните служители в Министерството на здравеопазването, включително и през периода 1999-2006 г., нямат правомощия за изпитване на лекарствени продукти. Лицата, които имат право да предписват такива, са нормативно определени и Вие ги знаете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика – д р Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор и за това, че все пак сте направили проверка. Не знам доколко, ако американците я бяха направили по подобен начин, щяха да разкрият нещо.
Причината, поради която Ви зададох този въпрос, е съвсем различна. Разбрах от писмения отговор на Министерството на вътрешните работи, но двата въпроса ги пуснах едновременно – че няма проведено разследване от българска страна. Причината беше да се опитаме от нашата парламентарна група да Ви предпазим тези хора да продължават да работят в Министерството. Вие казахте, че както са направили превода за Вас, става въпрос за лекари, работещи в държавни болници. В превода – аз ще Ви дам и жалбата, която е в мен, от Комисията по ценни книжа на Съединените американски щати, е казано, че става въпрос за лекари, работещи за правителството в периода 1999-2006 г. Разбира се, Вие нямате никаква и не можете да носите някаква отговорност за хората, които тогава са работили. Проблемът е, че ако те не бъдат установени, ще продължат да работят – може би не за тази, а за друга фармацевтична компания. Но безспорен факт, с който може би всички ние и като общество би трябвало да се опитаме да се преборим, са организираните от различни фармацевтични компании екскурзии в момента. 
Знам, че има хора, които заради несвойствените си отношения с фармацевтични компании, заемайки различни постове не само в държавата, но и в нашето лекарско съсловие – говоря с отвращение за подобни практики – които ходиха и в Дубай, ходят и в Индонезия. Те пътуват едва ли не всеки месец заради подобни непочтени практики, въведени не по тяхно желание, а по волята на тези фармацевтични фирми, за да могат да източват понякога и държавни пари. 
Затова се надявам работата Ви да продължи в посока на  установяване на такива практики, за да може да бъде пресечена една такава корупция в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. 
Дуплика желаете ли? Не. Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Мая Манолова относно сключване на Колективен трудов договор в здравеопазването.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, зададох този въпрос в средата на месец юли, когато сагата по сключването на колективния трудов договор в здравеопазването между Вас, работодателите и синдикатите беше в своя разгар. Както всичко, което правите като здравен министър, и тази сага беше широко отразена в медиите, пиарът изобилстваше, а в крайна сметка се оказа, че конкретните резултати ги няма.
Хората с трепет следяха как поне заплатите в един сектор, и то важен – в здравеопазването, ще бъдат повишени, и то не с колко да е, а с 20%. Затова наистина спечелихте адмирации на 9 август 2012 г., когато обявихте, че сте подписали споразумение, че заплатите се увеличават, и то – забележете – от 1 юли тази година с 20%, а нощният труд скача двойно. Разбира се, това беше повторено и се чу от гражданите. Не се чу друго – че нощният труд скача от 50 стотинки на един лев на час и увеличение на заплатите ще има само в тези болници, които имат финансова възможност и нямат дългове. Но това са подробности! 
Хората няма как знаят, че и в края на месец май дълговете на болниците са 350 милиона, като 90 милиона от тях са просрочени, а някои от болничните заведения са пред фалит, какъвто е случаят с онкологичните диспансери например. 
Сега, няколко месеца по-късно, му е времето и е съвсем резонно да Ви попитаме като здравен министър – след подписването на този Колективен трудов договор, с който договорихте 20-процентно увеличение на заплатите, реално увеличиха ли се те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Атанасова, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, първо, не знам дали медийното отразяване на работата на здравния министър има някакво отношение към поставения въпрос относно сключване на колективния трудов договор в здравеопазването. 
Освен това, аз неведнъж заявявах – и тогава, когато се водеха преговорите, че държавата приема всички условия на работодатели и на синдикатите, но те не бяха съгласни с някои текстове. Тоест вината в никакъв случай не е била в министъра на здравеопазването или в държавата.
Колективният трудов договор 2012 в отрасъл „Здравеопазване” се подписа на 9 август. Вярно е, че се отложи поради обстоятелството, че в последния момент председателят на Асоциацията на работодателите в здравеопазването внесе  нов текст. Съвсем логично предложението следваше да бъде обсъдено и дискутирано, защото нашата цел винаги е подчинена на мисията да се удовлетворяват интересите на медицинските специалисти, но при запазването на финансовата стабилност на лечебните заведения. На това държаха работодателите в здравеопазването.
Считам, че отлагането от един месец е твърде кратък период. Благодарение на нашите срещи и дискусии през този месец постигнахме действително много добър успех. 
Министерството на здравеопазването предложи нов механизъм – Отрасловият съвет в сектор „Здравеопазване” да разглежда отделно всяко лечебно заведение, което няма финансова възможност за въвеждане на новите начални основни заплати и увеличението на допълнителните трудови възнаграждения. Този механизъм беше приет единодушно, защото гарантира прозрачност, широка дискусия и решения, които следва да удовлетворяват и работодателите, и медицинските специалисти. Считам, че той е предпоставка за обективни процеси при формиране на възнагражденията на медицинските специалисти. 
С влизането в сила на Колективния трудов договор се увеличават между 10 и 20% началните основни месечни заплати на персонала, зает в лечебните заведения. Те са разпределени по няколко категории персонал и по видове лечебни заведения. Предвижда се увеличаване на допълнителното заплащане за нощен труд – от 50 стотинки на един лев на час, както и заплащането за разположение – от 20 на 50 стотинки. В случай на спор в лечебното заведение относно изпълнение на клаузите по Колективния трудов договор страните ще се обръщат към Отрасловия съвет, който ще се произнася по всеки конкретен случай. В Отрасловия съвет участват и работодатели, и синдикати. 
Относно въпроса Ви за просрочените задължения на лечебните заведения и дали те ще могат да си ги позволят, именно този Отраслов съвет ще прецени кои лечебни заведения какви затруднения имат, какви са задълженията с оглед на тяхната специфика, кога са натрупани назад във времето.
Само да кажа, че много отдавна не се е случвало увеличение на заплащането за нощен труд, дори с тези минимални 50 стотинки на час, но аз мисля, че това е стъпка в положителната посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?
Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Разбира се, че пиарът има значение и доказателство за това сте Вие и Вашите колеги министри, които греят ежедневно всяка сутрин от всички телевизионни екрани, в което няма нищо лошо, стига в тези свои изяви Вие да не лъжехте и да не демагогствахте, и да не заблуждавахте хората, какъвто е случаят с увеличаване на заплатите в здравеопазването.
Искам да кажа ясно, че в резултат на промените, направени с Колективния трудов договор от 1 юли, не са се увеличили никакви заплати на лекарите и на персонала в болничните заведения. Направила съм справка, сигурно и Вие можете да направите същата справка. После заблудихте хората, че поне в един сектор са скочили заплатите и то не с колкото и да е, а с 20%. И ще Ви кажа защо е така. Защото приходите на болничните заведения не са се увеличили. Приходите бяха едни и същи за януари, февруари и март, за юли и за август, за септември, октомври и ноември са същите. А разходите нарастват. Защото нарасна с 13% електроенергията, защото нарастват цените на храните и на всички останали стоки. Тоест, приходите са същите, разходите за консумативи летят нагоре, а виждате ли, заплатите могат да се вдигнат. Няма как да стане, освен ако не се докарат до фалит болничните заведения. Откъде техните управители да вдигнат заплатите, откъде да съкращават персонал? Не могат, защото има изисквания спрямо медицинските стандарти.
Всъщност това, което направихте, е, че извършихте една стъкмистика, защото се увеличи основната, а не брутната заплата. Тоест, обяснявам – ако един лекар е получавал 800 лв. и те са се разпределяли като 500 лв. от основна заплата и останалите 300 лв. добавки от клинични пътеки и прочее, сега основната му заплата е станала 600 лв. плюс 200 лв. добавки, но той получава същата сума. Казвам го съвсем отговорно. С това увеличение с 20% на заплатите в здравеопазването, Вие излъгахте хората. Такова нещо не се е случило и това е проверимо. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика? 
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, ето Колективния трудов договор в здравеопазването. Аз ще го оставя тук, за да се запознаете с него. Никога не съм твърдяла, че брутните възнаграждения ще бъдат увеличени. Това е Колективен трудов договор, който договаря основните начални месечни заплати в здравеопазването. Мисля, че е редно да се прави разлика. Има увеличение по отношение на категорията труд и лечебните заведения. Разбира се, след като лечебните заведения единствено могат да си позволят това увеличение. 
Госпожо Манолова, надявам се, че Вашата справка показва ясно кои лечебни заведения и кои мениджъри на лечебни заведения се справят добре, защото и без да беше подписан Колективният трудов договор, например, Болница „Света Екатерина”, която е държавна болница, от 1 юли увеличи заплатите на своите медицински сестри и то не с тези проценти, които са тук, а с доста повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Нигяр Джафер относно политиката на Министерство на здравеопазването за повишаване възнагражденията на работещите от системата на спешната помощ. 
Госпожо Джафер, заповядайте да развиете въпроса.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! 
Естествено продължение на предходния въпрос е нашият въпрос, който касае заплатата на хората, които работят в центровете за спешна помощ. От три години насам ГЕРБ повтаря, че здравеопазването е неотменен приоритет. Един конституционно записан приоритет е спешната помощ – право на спешна помощ в държавата ни имат всички хора, независимо от техния статут, независимо дали са осигурени или не. Така е в Европа, така е и по света.
Уважаема госпожо министър, още с встъпването си в длъжност Вие заявихте ясно и категорично намерение за повишаване заплащането на персонала, зает в центровете за спешна медицинска помощ. От средата на годината оповестихте готовност това да се случи и гордо обявихте, че това ще бъде 18-процентно увеличение. Имайки предвид, че това вече е факт три месеца, моля да уведомите Народното събрание за увеличението в проценти, реално получени по области.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Атанасова. 
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема д-р Джафер! Да, действително още с встъпването си в длъжност казах, че спешната помощ ще бъде приоритет и след направените разчети и оценка на състоянието на системата на база на вътрешно преразпределение на бюджета на Министерството на здравеопазването, бяха осигурени средства за увеличение с 18% на средствата за работни заплати на работещите в центровете за спешна медицинска помощ. Това реално е първото увеличение на заплатите на работещите в спешна помощ от четири години насам. 
С Постановление на Министерския съвет № 108 от 7 юни 2012 г. за изменение Постановление № 367 от 2011 г. за изпълнение на държавния бюджет и мои заповеди от 25 юни 2012 г., бюджетите на всички центрове за спешна медицинска помощ в страната в частта за заплати и за осигуровки бяха увеличени точно с 18%, считано от 1 юни 2012 г. И аз бих могла да прочета, направила съм една справка, с колко точно средства се увеличават средствата за ЦСМП Благоевград – 288 хил. 327 лв.; ЦСМП Бургас – 322 хил. 173 лв.; ЦСМП Варна – 361 хил. 685 лв.; ЦСМП Велико Търново – 221 хил. 769 лв.; ЦСМП Видин – 162 хил. 266 лв.; ЦСМП Враца – 201 хил. 055 лв.; ЦСМП Габрово – 138 хил. 399 лв.; ЦСМП Добрич – 165 хил. 916 лв.; ЦСМП Кърджали – 210 хил. 877 лв. и така нататък. За всички центрове за спешна медицинска помощ ще Ви предоставя справката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика? 
Заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо министър, неслучайно Ви попитах колко е процентният израз на това увеличение, а не точно по колко хиляди лева сте дали във всяка област.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВ: Осемнадесет процента.
НИГЯР ДЖЕФЕР: Защото ще Ви кажа, че въпреки декларираното от Вас 18-процентно увеличение, реалното увеличение, което хората получиха, варира между 8 и 12%. Осем процента е увеличението, което са получили в Пловдив. Около 12% е в Смолян. Между 10 и 12% е в Разград. На различните места е различно, но почти никъде не е 18%.
След като един Ваш предшественик беше обявил, че изготвя стратегия за Спешната помощ, ние искахме дебат – какво точно предвижда тази стратегия. Оказа се, че той мисли само да обучи едни хора, които да са парамедици – да работят в Спешната помощ.
Искам да Ви кажа, че както и да ги наречете, тези хора няма да работят без пари. Неслучайно към днешна дата, три месеца след като Вие обявихте това увеличение, всеки трети в центровете за спешна помощ твърди, че е готов да напусне. Никакви съблазни от рода на това как ще им позволите да специализират, каквото желаят, няма да ги задържи и те го заявяват. Задават въпроса: как, като работим при този недостиг на кадри, целодневно ще ходим да специализираме? Това просто няма да се случи.
Тридесет процента от тези хора казват, че са удовлетворени от що-годе полученото увеличение, Вие сте права – последното увеличение беше през юли 2009 г., но заявяват, че техният труд е непосилен. Никакви увеличения от рода на някакви левове няма да удовлетворят тези хора. Кадрите са най-важното нещо. 
ГЕРБ е записал в предизборната си платформа – здравето е приоритет, а спешните центрове и Спешната помощ – още по-важен приоритет. Къде е изразът на тази приоритетност? 
Преди време заявихте, че с АТВ-та ще извозвате примерно родилките или хората с инсулти в районите, където теренът е труден и няма спешни центрове. Беше интересно да видим как това ще се случва.
След това дойдоха наред парамедиците. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) 
Програма ПУЛСС и вътрешното оценяване също не стимулират хората да останат да работят в тези центрове.
Какво конкретно предвиждате, за да ги задържите? Това беше въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли? 
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема д-р Джафер, действително през последните години се чуха много идеи за развитието на Спешната помощ, и то най-различни концепции. Не само че нищо от това не се случи, но мога да заявя, че съм първият министър, който предприе някакви крачки в посока подобряване работата на спешните медици – и по отношение на Наредбата за специализация, и увеличението на заплатите в центровете за спешна медицинска помощ. 
Да, 18% не са много и това го знам. Разбирам го, защото тези хора работят при изключително тежки условия на труд – те са бити, когато посещават адреси. Но в рамките на този бюджет аз повече средства не мога да отделя. Надявам се, че за Бюджет 2013 ще ме подкрепите в исканията ми за повече пари за здравеопазване.
Бих искала да се върна на въпроса за заплатите. Във всички центрове за спешна медицинска помощ със заповедите, които съм разписала, са увеличени средствата за работни заплати с 18%. Нося Ви справката. Следващия път ще Ви предоставя и всички заповеди, които съм разписала. Следва обаче да се има предвид, че начинът на формиране на заплатите в Спешната медицинска помощ като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на здравеопазването става съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. 
Брутната работна заплата се състои от основна, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, и допълнителни трудови възнаграждения, които включват клас, прослужено време, нощен труд, труд на национални празници, извънреден труд, платен годишен отпуск и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или индивидуален трудов договор. Увеличението на средствата за работни заплати включва всички елементи на брутната заплата и е в размер на 18% за всички центрове за спешна медицинска помощ.
Вътрешното разпределение на средствата за работната заплата в отделните центрове се осъществява именно съгласно вътрешните правила за организация на работните заплати при осигурена възможност за стимулиране на работещите на база на оценка на обема, качеството и постигнатите резултатите от дейността. Благодаря Ви.
Относно Програма ПУЛСС бих искала да кажа още няколко думи. След огромно забавяне от няколко години Програма ПУЛСС вече ще бъде реализирана – в понеделник предстои официалното й стартиране в Институт „Пирогов”. Така че Ви каня най-официално и Вие да присъствате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Въпрос от народния представител Мая Манолова относно таксата за посещение при личен лекар.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса в рамките на две минути.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, на 26 юли Народното събрание прие поредните промени в Закона за здравното осигуряване, с които отвърза потребителската такса от минималната работна заплата. Тоест таксата за посещение при личен лекар според тези промени вече няма да бъде 1% от минималната работна заплата.
Тогава вносителите и лично Вие заявихте, че идеята е размерът на таксата за посещение при личен лекар да бъде по-ниска от досегашната – по-малко от 1% от минималната работна заплата, което ще бъде в полза на обедняващите български граждани.
С тези аргументи беше отхвърлено и моето предложение – поне пенсионерите да плащат половината от потребителската такса, защото тези хора в условията на замразени пенсии, инфлация и особено ръст на храните през последните месеци буквално гладуват, буквално мизерстват, защото инфлацията е в рамките на повече от 10%, а основните хранителни продукти нараснаха с близо 20%.
Тогава управляващото мнозинство заяви – таксата ще бъде намалена за всички, отхвърляме Вашето предложение за пенсионерите.
Какво се получи на практика? На заседанието на Министерския съвет на 22 август, първото за този политически сезон, таксата не беше намалена, а остана, забележете, в размер на 2,90 лв. Вие изобщо не се появихте на това заседание, след като през целия август с удоволствие Ви гледахме как намалявате цените на лекарствата, как увеличавате заплатите. В момента, в който трябваше да се появите, за да защитите намаляването на потребителската такса, Вие отсъствахте от това заседание. Но Вашият заместник д-р Вичев, както е видно от стенограмата от заседанието на Министерския съвет, е подкрепил не намаляването, а запазването на размера на потребителската такса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) 
Аз наистина не разбирам: не си ли говорите в Министерството или Вие говорите само за пред телевизиите и пред парламента, а реалните действия имат съвсем друг характер и се извършват от други лица?
Моят въпрос е: смятате ли, че 2,90 лв. на бедстващия български народ към настоящия момент е справедливата такса, която трябва да се плаща за посещение при личен лекар?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, процесът по предприемане на мерки за премахване на обвързаността на плащанията в страната с процент от минималната работна заплата е стартирал още през 2011 г.
Правителството е обсъдило този въпрос на свое заседание на 5 октомври 2011 г. и с Протоколно решение № 37, по т. 4 от заседанието, се предвижда премахване на обвързването с минималната работна заплата за страната на размера на плащанията, включително и на сумите, които здравноосигурените лица заплащат за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение.
За реализация на Решението на Министерския съвет съм предприела стъпки за осигуряване на необходимите нормативни предпоставки, а именно промяна в чл. 37, ал. 1 на Закона за здравното осигуряване, която е обнародвана и са влязла в сила на 7 юли 2012 г.
Тази промяна предвиждаше размерът на потребителската такса да се определи с постановление на Министерския съвет, което считам, че дава възможност правителството да има по-голяма възможност да променя таксата.
Незабавно след тази законова промяна с Постановление № 193 на Министерския съвет от 28 август 2012 г. е прието здравноосигурените лица да заплащат 2,90 лв. за всяко посещение при лекар или лекар по дентална медицина. 
Да, вярно е, аз не присъствах на това заседание на Министерския съвет, бях в платения си годишен отпуск. Също е вярно, че аз бях предложила на Министерския съвет таксата да не се променя на 2,90 лв., а да се запази на стойност от 2,70 лв.
След безкрайно много становища и писма от Българския лекарски съюз, от Съюза на специалистите по медицински специалности, на личните лекари и така нататък, решението се взе от Министерския съвет и таксата съответно стана 2,90 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Атанасова, наистина не искам да се заяждам на дребно. Проблемът не е в това, че не сте присъствали на това заседание на Министерския съвет на 22 август. Проблемът е, че Здравното министерство за пореден път е „клекнало” пред финансовия министър, защото, извинявайте, има механизми, чрез които, например за пенсионерите, общопрактикуващите лекари да бъдат компенсирани при заплащането на една по-ниска потребителска такса.
Не знам дали си давате сметка обаче какво са 2,90 лв. в днешния ден не само за пенсионерите, но и за още стотици хиляди български граждани, например за 650-те хиляди българи, които не работят, от които 450 хиляди – безработни, а останалите обезкуражени? Това са с 400 хиляди повече безработни в рамките на Вашето управление.
И, разбира се, за пенсионерите. Знаете ли какво представляват 2,90 лв. за един пенсионер?! Това е храната им за няколко дни, затова пенсионерите, а и вече редица други категории български граждани изобщо не се лекуват. Те нямат пари нито за посещения при лекар, нито да си купуват лекарства.
Вярвайте ми, няма по-тъжна гледка от тази да видиш как в селската бакалия пенсионерите си броят стотинките за хляб и за мляко. Повечето от тях изобщо пазаруват на вересия. Понеже не могат да отидат на вересия при лекар, те изобщо не ходят, не купуват лекарства и в крайна сметка си умират по къщите. След като закрихте болничните заведения и таксата в най-близката болница на ден е 5,80 лв. за първите 10 дни, откъде един пенсионер има 5,80 лв. на ден?!
Тези хора са оставени на произвола и се опитвам с този въпрос да Ви кажа, че трябва да вникнете в това! Намаляването на потребителската такса беше първото обещание, което Вие дадохте, като встъпихте в длъжността „здравен министър”. Първото и най-лесно изпълнимо! Като не изпълнихте него, замислете се какво ще отчетете само след няколко месеца!
Пиарът е важен, но не става само с него!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо министър, не желаете реплика. Благодаря.
Следва въпрос от народните представители Четин Казак и Хамид Хамид относно писмена промяна в капитала на Специализираната болница за активно лечение по пневмофизиатрични заболявания – Шумен, ООД.
Господин Казак, заповядайте да развиете въпроса.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! До преди месец община Шумен беше съдружник в Специализираната болница за активно лечение по пневмофизиатрични заболявания в Шумен, притежавайки 2989 дяла, съставляващи 49% от капитала на дружеството. Останалите 51% бяха притежание на Министерството на здравеопазването.
На 23 август тази година по заявление на Министерството на здравеопазването в Търговския регистър е вписано увеличение на капитала на дружеството от 61 хил. лв. на 5 млн. 61 хил. лв. чрез записване на 500 хиляди нови дяла в полза на Министерството на здравеопазването. По този начин делът на община Шумен в капитала на дружеството спадна от 49% на 0,5%.
Искам да отбележа, че първоначално лечебното заведение беше еднолично търговско дружество, в което общината притежаваше 100% от капитала, но заради целите на проекта „Пристрояване и реконструкция” през 2008 г. бяха изплатени от страна на Министерството на здравеопазването 5 млн. лв., като за целта след изрично Решение на Общинския съвет от 5 ноември 2008 г. община Шумен се съгласи да прехвърли на Министерството на здравеопазването 3111 дяла, съставляващи 51% от капитала на така наречения Тубдиспансер в град Шумен при следните условия: че Министерството на здравеопазването, не дължи на община Шумен заплащане на стойността на прехвърлените дялове и срещу полученото дялово участие Министерството на здравеопазването се задължава да финансира Проекта за реконструкция на областния тубдиспансер със сумата от 5 млн. лв.
Въпреки това Вие сте поискали вписване на увеличение на капитала, като по този начин община Шумен е лишена реално от каквото и да е участие в собствеността на тубдиспансера. 
Общинският съвет е обжалвал това решение пред съда като несъстоятелно и незаконосъобразно.
Въз основа на гореописаните факти и обстоятелства бихме желали, аз и колегата Хамид Хамид, да Ви зададем следните въпроси: първо – кое налага предприетите от Вас действия по увеличаване на капитала на дружеството в полза на Министерството на здравеопазването?
Второ, не смятате ли, че по този начин община Шумен неоснователно се лишава напълно от правото на собственост върху едно лечебно заведение от стратегическа важност за целия регион?
Трето, какви са намеренията на Министерството на здравеопазването относно бъдещето на Областния диспансер за пневмофизиатрични заболявания в Шумен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Казак, уважаеми господин Хамид! Ще отговоря директно на въпросите.
На първия – кое налага предприетите действия по увеличаване на капитала в полза на министерството, в нормата на § 66, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., се предвижда предоставените от бюджета средства на лечебни заведения, търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала за капиталовите разходи, да се отразяват като увеличение на капитала им. 
В този смисъл, в изпълнение на закона, Министерството на здравеопазването е длъжно да защити държавния интерес, като поиска увеличение на капитала и записване на нови дялове в размер на предоставените средства за капиталови разходи.
Съгласно цитираната разпоредба капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на предоставените от бюджета средства за капиталови разходи на съответното лечебно заведение. Получените от държавата дялове, които към момента на прехвърлянето им и приемането й за съдружник, са съставлявали 51 на сто от капитала на специализираната болница, не са получени вследствие на направената инвестиция от 5 млн. лв.
Инвестицията е направена след като държавата вече е станала съдружник. Тази инвестиция не би могла да се счита като еквивалент за безвъзмездно получените дялове от държавата, които съгласно дружествения договор са 3111 дяла с номинална стойност 10 лв., тоест общата им стойност е 31 110 лв.
На втория въпрос – дали не считаме, че по този начин община Шумен неоснователно се лишава от правото на собственост върху лечебното заведение, Ви отговарям, че след увеличението на капитала и на дяловото участие на държавата, община Шумен вече притежава 0,6 на сто от капитала на лечебното заведение, но броят на притежаваните от нея дялове остава същият и той не е променен – 2989 дяла с номинална стойност 10 лв. за всеки един от тях.
В този смисъл тя по никакъв начин не е лишена от правата, които има като съдружник, независимо от намаленото й дялово участие в капитала. Имайки предвид изключително лошото финансово състояние на дружеството през последните няколко години, община Шумен не е извършила конкретни действия, които да доведат до заключението, че счита това лечебно заведение за стратегическо и важно за целия регион.
На третия въпрос – „Какви са настоящите намерения на Министерството на здравеопазването относно бъдещето на областния диспансер?” – бих искала да кажа, че Министерството като съдружник на община Шумен счита, че то следва да бъде прекратено чрез ликвидация предвид непрекъснатото влошаване на финансовите показатели, натрупване на просрочени задължения и намаляване на обслужваните пациенти.
Министерството на здравеопазването е предприело всички необходими действия, за да осигури адекватна медицинска помощ на населението от област Шумен по отношение на пневмофтизиатричните заболявания, като тази дейност ще бъде извършвана от „Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен” АД, на която са осигурени средства за привеждане в съответствие с всички нормативни изисквания по отношение лечението на пневмофтизиатричните  заболявания, включително и лечение на болни от туберкулоза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господи Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, трябва да призная, че не можах да бъда убеден от изказваните от Вас аргументи относно законосъобразността и най-вече за целесъобразността на предприетите от Вас действия по промяната на капитала, но по-лошото е, че цялата шуменска общественост е в недоумение защо държавата предприема тези действия по отношение на едно лечебно заведение, което беше модернизирано, което разполага с най-съвременна техника и специалисти, което е от жизнено важно значение за борбата именно с тези общественозначими заболявания. 
Първо, искам да Ви коригирам, че държавата вече получи 51% от капитала на дружеството заради това, че е внесла тези 5 млн. лв. Нищо, че е предварително. Извървяна е съответната процедура, именно за целите на тази реконструкция. Първоначално  капиталът на дружеството, което е било общинско, е 100%, общината се е съгласила да предостави срещу тази инвестиция от     5 млн. лв. 51% на държавата. Предприетите от Вас действия представляват повторно отразяване в капитала на дружеството на вече извършената инвестиция, което според мен съдът трябва да обяви за незаконосъобразно и нищожно. Неслучайно общината е предприела съответните съдебни процедури.
Искам да отбележа, че общината не е останала безучастна. Тя също е участвала с 2 млн. лв. в реализацията на цялостния проект за реконструкция и модернизация на тубдиспансера. По отношение на финансовото положение, откакто държавата е станала мажоритарен акционер или собственик в капитала на дружеството от 51%, реално държавата отговаря оттук нататък, Министерството на здравеопазването отговаря за финансовото състояние, за управлението на дружеството. Ако то трупа загуби и е изпаднало в лошо финансово състояние, отговорността не е на общината, а на Министерството на здравеопазването.
Госпожо министър, надявам се да преосмислите Вашата позиция, да се консултирате със съответните консултативни органи на местно ниво, с гражданите, с общината. Нека съдбата на тубдиспансера в Шумен да бъде решена в полза на гражданите на Шумен и на региона, без да се дава приоритет на упоритостта при отстояването на една или друга позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Казак, разбира се, че сме водени от интереса и в защита на интересите на пациентите на Пневмофтизиатричния диспансер в област Шумен. Именно заради браненето на този интерес направихме конкретни стъпки за разкриването на отделение в МБАЛ – Шумен по пневмофтизиатрични заболявания и то съвсем скоро ще бъде факт. Пациентите биха могли там да ползват медицинска помощ.
Освен това искам да заявя категорично, че всички работещи в специализираната болница няма да бъдат уволнени или съкратени. На тях ще им бъде предложено да продължат да работят в Многопрофилната болница за активно лечение – Шумен, като предполагам, че това е най-доброто решение както за тях, така и по отношение на започналите вече процеси на диагностика и лечение на техните пациенти. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следва питане от народните представители Нигяр Джафер и Ариф Агуш относно политиката на Министерството на здравеопазването за финансирането на болници в отдалечените планински и полупланински райони.
Доктор Джафер, заповядайте да развиете въпроса.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, доколкото Ви има в залата! Право на всички български граждани е правото за достъп до здравеопазване, независимо в кой район на страната ни живеят.
През последните три години бе спряно финансирането на болници преди субсидирането съгласно Закона за държавния бюджет в Република България, при предварително уточнен комплекс от критерии. Многократно бяха отхвърлени подобни предложения, направени от народни представители при Четиридесет и първото Народно събрание. При тези условия много лечебни заведения, обслужващи населението на няколко общини при труден планински достъп в гранични райони, с голям териториален обхват, бяха поставени в изключително затруднена ситуация.
В тази връзка нашето питане към Вас е: каква е позицията на сегашното ръководство на Министерството на здравеопазването по отношение обезпечаване на нормалната дейност на лечебните заведения, осигуряващи достъп до здравеопазване на хората, живеещи в труднодостъпни, отдалечени, планински и  полупланински райони? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, министър Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател. 
Уважаема д-р Сахлим, господин Агуш, Министерството на здравеопазването може да предоставя съгласно нормативната база на лечебните заведения и болници в труднодостъпни или отдалечени райони субсидия по реда на чл. 106, ал. 3 от Закона за лечебните заведения в рамките на средствата, предвидени за тази дейност в бюджета на Министерството и след подписването на допълнително споразумение. Съгласно текста това може да става по предложение на Националното сдружение на общините в Република България по критерии и ред, определени в методиката на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на финансите. 
През последните три години – от 2010 до 2012 г., не е предоставена такава субсидия на лечебни заведения, намиращи се в труднодостъпни или отдалечени райони по следните причини.
На първо място, с актуализацията на бюджета на Министерството на здравеопазването съгласно Закона за държавния бюджет за 2010 г. субсидиите за болниците бяха значително намалени и до края на бюджетната 2010 г. допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването в частта за болниците не са били предвидени и предоставени. По тази причина субсидии на общинските болници в отдалечени и рискови райони за същата година не са били преведени. 
През 2011 и 2012 г. Министерството субсидира държавни и общински болници за дейности, предвидени със закон или друг нормативен акт, по ред и методика, определени от министъра. 
По втория аспект на въпроса – за медицинската целесъобразност и потребностите, многократно съм подчертавала, че осигуряването на медицинското обслужване на населението следва винаги да се разглежда комплексно по отношение на цялостната медицинска мрежа – спешна медицинска помощ, първична извънболнична помощ, специализирана извънболнична и болнична помощ. В този смисъл анализите за потребностите се правят на такава база. В здравната политика се налагат тенденции – преди всичко да се изисква необходимото качество при предоставяне на дейностите, да се върви към заплащане на извършена дейност, което Министерството на здравеопазването извършва въз основа на ясни критерии за качество по методиката за субсидиране на лечебните заведения, включително и финансирането на общинските болници. 
Следва да подчертаем, че през периода 2009-2012 г, обхващащ и Вашия въпрос, са извършени нормативни промени, които позволиха и реорганизация на първичната извънболнична медицинска помощ, и създаване на дежурни кабинети, включително и в общини, които се намират предимно в селски или планински райони, с оглед осигуряване на постоянен денонощен достъп на пациента до общопрактикуващ лекар. Не следва да се пренебрегва и фактът, че в този период по схема „Подкрепа, реконструкция, обновяване, оборудване на общински лечебни заведения в градските агломерати” бяха предвидени 33 млн. лв., а за други болници, които се намират в малки общини, са отпуснати 40 милиона.
Финансирането на тези болници по европейски проекти също е подчинено на ясни принципи, за да се подпомогнат тези болници или общини, които показват наличие на възможности и ресурс. Друг е въпросът, че много от общинските съвети по места не кандидатстваха за европейско финансиране. 
Накрая бих искала да кажа и личното си мнение: смятам, че трябва да има предвидени средства в бюджета за 2013 г. именно за финансирането на болници в отдалечени планински и полупланински райони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Два уточняващи въпроса.
Господин Агуш, заповядайте.
АРИФ АГУШ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, искам да си запазя русенския сантимент към Вас и очаквам от Вас добронамереност. Моят въпрос е: Вие открили ли сте процедура в Бюджет 2013 именно за тези полупланински и отдалечени болници за субсидията, за която току-що говорихте? Миналата година с д-р Сахлим направихме предложение в бюджета и ставаше въпрос за 10 милиона, което решаваше въпроса на всички такива болници в цялата страна. Сума, която не е голяма в бюджета за здравеопазване. Очакваме тази година именно това да се случи. Това са крайно необходими пари за оцеляване на тези болници.
Вторият ми въпрос към Вас е по отношение на две общински болници. В Девин дойде Вашият заместник-министър, председателят на здравната каса Цеков и председателят на Здравната комисия – колежката Дариткова. Направихме голяма среща и заявиха пред девинската общественост, че в Девин ще има здравно заведение и то ще бъде болница. Въпросът се промени: можете ли ясно и категорично от тази трибуна да кажете Вашето мнение по този въпрос? 
Другата общинска болница, която е с много добри показатели – маданската болница, на нея Здравната каса й прави рестрикция и се получава така, че ние се стремим да затворим тази болница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Сахлим, господин Агуш, процедурата, която в момента предстои да се осъществи относно Бюджет 2013 г., е всяко министерство, което има бележки или възражения по рамката на бюджета, да ги представи преди обсъждането в Министерския съвет. След това, разбира се, бюджетът, приет от Министерския съвет, идва и се внася в Народното събрание. Аз ще направя всичко необходимо в бюджета за 2013 г. да има заложени и средства за финансиране на общинските болници в труднодостъпните планински и полупланински райони.
За болницата в Девин мога да кажа, че вече са осъществени няколко срещи. Последната е с участието на заместник-министър Вичев, на д-р Дариткова и д-р Цеков. Доколкото знам, се търсят варианти тази болница да стане филиал на многопрофилната болница в Смолян, така че всички медицински специалисти, които работят в смолянската болница, да могат да оказват медицинска помощ на жителите на община Девин. 
В момента не разполагам с необходимата информация за болницата в Мадан, но ще Ви предоставя такава в рамките на няколко дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Доктор Джафер, заповядайте за отношение.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо министър, удовлетворени сме от част от Вашия отговор и готовността най-накрая, на четвъртата година от Вашето управление, да се намерят някакви средства за тези болници. 
Няма обаче да Ви спестя констатацията, че от три години се води целенасочена политика за унищожаване на общинските болници. Дано вече тази политика да е преосмислена.
Хващам се за думите Ви, че трябва да има комплексен подход, когато се осигурява здравната помощ на населението в дадена област. Добре, при този комплексен подход, ако в Смолянска област имаме вече закрити болниците в Рудозем, в Девин, какъв точно комплексен подход сте приложили, за да се защитят поне наистина болниците в Златоград и Мадан, на което ние се надяваме? 
По отношение на спешната медицинска помощ не е направено кой знае какво. Община Мадан има 43 населени места, дежури един-единствен екип, в който няма лекари, има фелдшери. Да не Ви казвам, че по места има опити екипите, които са в Спешната помощ да бъдат елиминирани – сестрата да не е там, за да се спестят средства. Остава само лекар с шофьор или пък фелдшер с шофьор. Какво се случва, когато има повикване от тези 43 населени места и няма никой дори във филиала на Спешната помощ? 
Малко данни: общинските болници консумират само 17% от целия ресурс за болнична помощ в България. Този ресурс за болници е близо 1 милиард. Само 17% се падат на общинските болници. Вие знаете, че 5-6 големи болници в България консумират големите пари в здравеопазването. Така че не са проблем общинските болници. Те искат да осъществяват базова помощ за тези хора. Те не искат да правят висш пилотаж и да консумират по скъпи клинични пътеки хиляди левове. На всичкото отгоре обслужват възрастно население, райони с голяма безработица, социално слаби хора. Местното население предпочита да се лекува в тези болници. Само 10% от това население, което има финансова възможност, ходи да се лекува в други болници, защото и сега има свободен достъп до други болници, където желае да се лекува. Още повече, че в тези болнички има много нисък, почти липсващ процент корупционни практики и плащане под масата. Надяваме се наистина да преосмислите тази политика. Ние ще подкрепим усилията Ви, ако сега в бюджета искате да се гласуват отново средства за подпомагане на тези малки болнички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Благодаря на министър Атанасова за участието й в парламентарния контрол.
Следва въпрос към министъра на правосъдието госпожа Диана Ковачева. 
Първият въпрос е от народния представител Нигяр Джафер относно работата на Комисията за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Д-р Джафер, заповядайте да развиете въпроса.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Основанието за питането ми е свързано с работата на Комисията за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Съгласно този закон потърпевшите в обхвата на закона, незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозна вяра, могат да предявят претенции и искания за реабилитация и обезщетение. 
Централната комисия, която разглежда всеки един от тези случаи, трябва да излезе със становище и решение.
Многобройни са сигналите за необяснимото и необосновано забавяне при разглеждане на тези молби – понякога с години, което е още една несправедливост спрямо тези хора.
Уважаема госпожо министър, моля да предоставите информация за дейността на тази комисия, както и причините, водещи до обидното забавяне в разглеждането на преписките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Ковачева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Господин председател, уважаема госпожо Сахлим, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на Вашия въпрос ще уточня, че компетентността на Централната комисия е определена в чл. 4, ал. 3 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица. Законът делегира правомощия на Централната комисия за установяване на точно определени факти и обстоятелства, а именно: основанието, характера и продължителността на репресията. Тя се произнася с мотивирано решение, с което се признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене.
Преписките, постъпили в Централната комисия, се разглеждат по реда на тяхното постъпване. Тези от тях, които са постъпили с протоколни решения на Комисията, се докладват за окончателно решение незабавно след постъпване на допълнителните писмени доказателства. Действително, Вие сте права, има забавяне при разглеждането на преписки, като основните причини затова са две. От една страна, са се натрупали голям брой неразгледани заявления и техният брой е около 3 хиляди за период повече от една година след 15 февруари 2005 г., когато поради организационни затруднения Комисията не е заседавала и съответно не е разглеждала тези заявления. Затова се е натрупал толкова голям брой. 
От друга страна, многократните изменения и допълнения на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и въвеждането на нови категории правоимащи лица води до чувствително увеличаване на постъпващите преписки. Към тези обстоятелства следва да се прибави и фактът, че в Централната комисия продължават да постъпват неокомплектовани преписки, като често новопредставените документи са в противоречие с вече изпратените. Най-вече са относно периода на претендираната репресия. Това противоречие води до разглеждане на една и съща преписка по няколко пъти. 
В тази връзка комисията многократно е давала указания на областните управители и ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт, но тези указания често не се спазват. Неведнъж е обсъждан и проблемът с изпращането на преписки по въпроси извън компетентността на Комисията, което допълнително натоварва нейната работа.
Накрая, ще посоча някои конкретни факти от дейността на Централната комисия. За периода 2009 г. до месец юли 2012 г. тя е разгледала над 3500 преписки, като голяма част от тях са обсъждани многократно поради изброените по-горе причини. 
В повечето случаи необходимостта от отлагане на разглеждането на преписки е свързана с факта, че заявителите не ползват правна помощ и не представят изискваните писмени документи. 
До края на 2011 г. Комисията е провеждала своите заседания два пъти месечно. От началото на 2012 г. тази комисия има заседания всяка седмица с оглед по-бързото разрешаване на проблема със забавянето при разглеждането на исканията за реабилитация и обезщетения.
Във връзка с предприетите от нас мерки в началото на тази година за ежеседмични заседания на комисията на практика Ви уверявам, че възможно в най-кратки срокове ще бъдат разгледани и решени забавените преписки, разбира се, с оглед и на техния брой и се надявам забавянето да бъде преодоляно бързо. Благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо министър, съгласна съм с доводите, които Вие тук заявихте – големия брой  преписки, многократните промени в законодателството, разширените правомощия и групите, които биха се възползвали от действието и членовете на този закон.
Разбирате, обяснението, че едни чиновници трудно си вършат работата, не е достатъчно за тези хора. Това са хора, които са незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Осъдени са по наказателни дела, незаконно са задържани в поделения на МВР и други места, въдворявани са в трудововъзпитателни общежития и лагери, интернирани са, изселвани – те и целите им семейства са заселвани по административен ред, репресирани са във връзка с насилствена промяна на имената. С висше и полувисше образование са освободени от работа и са заставени да работят по строителни обекти, в селското стопанство или в системата на чистотата и така нататък.
Навремето, когато са ги наказвали за какво ли не, и то несправедливо, чиновниците много бързо са си свършвали работата. Сега оправданието звучи нелепо, защото има данни, че от 6 юли 2009 г. са постъпили преписки, които все още не са разгледани. Това са три години! Много Ви моля да се вземат мерки,  ако има проблем с капацитета на областните администрации, които се занимават с окомплектоването и придвижването на преписките, за да може тези хора да получат справедливост. Някои от тях вече просто са си отишли от този свят и са си отишли с чувството, че няма справедливост.
Приветствам Комисията да се събира всяка седмица и да разглежда това, което е постъпило при тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Следва въпрос от народния представител Михаил Миков относно изпълнение на актове на съда от Агенцията по вписванията.
Господин Миков, заповядайте да развиете въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо министър, странни неща стават в Агенцията по вписванията. Те са свързани с подкопаване на нейното доверие. Неслучайно по един случай –„Петрол”, започна и ДАНС да се занимава с тази агенция. Очевидно в нейната практика се създават предпоставки за корупционни практики, което ще намали доверието на бизнеса в тази Агенция и, разбира се, на Брюксел ако щете, защото това е част от прилагането на закона. Законът няма уредба на случайното разпределение. Някои от техническите детайли не са уредени в закона, но подзаконовият акт очевидно не се спазва и ще Ви дам примери за това.
По първия въпрос, който съм Ви задал: какво става, когато един акт на съда за служебно вписване, на влязъл в сила акт на съда, е внесен, а 45 минути след това се прави вписване, което е точно в противоречие с акта на съда. Ще Ви кажа и кой е случаят. 
На 3 август от съда постъпва определение за служебно вписване в 16,40 часа, с което определение се постановява незабавно да се спре регистърното производство. (Реплики от Диана Ковачева.) Да, 45 минути по-късно е направено вписване, и то в полза на една от страните. Всичко това показва, че там има възможности да се спекулира, да се манипулира, а това открива широко поле за корупционни практики. 
Така че първият ми въпрос е: каква е осигуреността – техническа и персонална, за да може да има стабилност и да се знае, че като има акт на съда, Агенцията реагира веднага? А иначе се обезсмисля съдебното производство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Ковачева, заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, тъй като във Вашия въпрос не е посочен конкретния случай от 3 август, Ви моля, ако имате такава информация, да ми я дадете, да я пуснете като сигнал или като друг въпрос, за да мога да Ви отговоря конкретно. Не познавам този случай, а и мисля, че няма достатъчно данни. Именно затова  сега ще Ви отговоря на въпроса така, както сте го задали към мен. 
В момента регистърното производство по Закона за Търговския регистър приключва в законоустановения срок. Този факт показва, че е осигурена необходимата техническа и персонална обезпеченост, така че Агенцията по вписванията да изпълнява функциите си, съгласно разпоредбите на чл. 14 и чл. 19, ал. 1  и 4 от Закона за Търговския регистър.
С други думи функционалностите на информационната система на Търговския регистър, свързани с постъпването и разпределението за разглеждане на заявленията и съответно актовете по чл. 14 от закона са изградени съобразно тези разпоредби, а именно: в информационната система е изградена функционалност за случаите, когато вписване, заличаване и обявяване се извършват незабавно въз основа на акт на съда, на друг държавен орган или на частен съдебен изпълнител, което позволява постъпилите актове да се разглеждат приоритетно по реда на постъпването им в информационната система преди всички останали заявления или искания.
Във връзка с предвиденото изискване в разпоредбата на чл. 19, ал. 4, а именно в случаите, когато е постъпил за вписване или обявяване акт по чл. 14 по делото на търговеца, се разглеждат незабавно всички постъпили преди него и неразгледани заявления по реда на постъпването им. В информационната система на Търговския регистър е внедрена функционалност, която позволява заедно с постъпването на акта на съда автоматично разпределение на длъжностното лице по регистрацията и на всички предхождащи го неразгледани заявления по партидата на търговеца. 
Съгласно разпоредбата на чл. 2а от Закона за Търговския регистър един от основните принципи на търговската регистрация са насърчаването и използването на електронния подпис, както и бързина и процесуална икономия на регистрацията. Изпращането на документа по електронен път от съдилищата към Търговския регистър е предвидено и в Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, който е внесен в Народното събрание на 17 юни 2012 г. За изграждането на електронна връзка между окръжните съдилища в страната, информационната система на Търговския регистър, от една страна, Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията и Висшия съдебен съвет, са предприели действия, които са обективирани в подписаното през месец май тази година двустранно споразумение за сътрудничество, взаимодействие и съвместна дейност между Висшия съдебен съвет и Агенцията по вписванията. Проектът е пред финализиране. Изградена е връзка, която позволява онлайн подаването на актове на съдилища в информационната система на регистъра, което пести разходи на съдилищата, както и време до получаването им в съответната служба на Агенцията в случай, че актът се изпраща на хартиен носител.
С оглед предприемането на вътрешноорганизационни мерки със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията вече са утвърдени нови вътрешни правила, съобразени изцяло с последните изменения на Закона за Търговския регистър за разпределението на длъжностните лица по регистрация, за разглеждането на заявления, искания и актове на съда, на държавен орган или на частен съдебен изпълнител за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на акта в Търговския регистър.
Смятам, че с изложеното дотук отговарям положително и на втория Ви въпрос. Изпълнението на разпоредбите на чл. 14 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от Закона за Търговския регистър, обезпечено чрез посочените функционалности на информационната система на Търговския регистър, както и установените вътрешноорганизационни правила в Агенцията по вписванията, смятам, че гарантират правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, тази информация, която са Ви предоставили на декларативно равнище, звучи много добре, само че ще Ви кажа, че истината е различна. 
На 30 август Софийският градски съд, Търговско отделение 6 15 (искахте случая – после ще го вземете от стенограмата), се произнася с определение и спира регистърното производство по партидата по заявление – образец, и да не Ви цитирам, до приключването на Търговско дело 3707/2012 г. по описа на Градския съд. В деня на постановяването му, което е нормално, е постановено определение за спиране на регистърното производство, то постъпва в Агенцията по вписванията в 16,14 ч. Вместо да изпълни този съдебен акт и незабавно да спре регистърното производство (тези неща, които ми четохте преди малко), в 17,02 ч., тоест 45 минути след постъпване на определението на съда, Агенцията по вписванията вписва. Сама разбирате като юрист какви последици настъпват за лицата. В един момент просто няма смисъл от Агенция по вписванията. Стабилността е тотално нарушена. Сигурен съм, че ако се разровите, може да установите още такива случаи.
Вторият ми въпрос, който след малко ще коментирам, ще покаже как системата се е подготвила, за да може спекулативно да функционира. За мотивите всички се досещаме, обикновено са от сферата на корупционните. Ще говорим и за случайното разпределение. Лично аз сигурно ще предложа това да се уреди на законово равнище, защото очевидно подзаконовият акт може да се заобикаля на технологично равнище. Много просто! Отива един служител два часа преди работното време, влиза в системата и ако се появят четири, пет да влязат, ще попаднат точно при него. Обаче това е тема на следващия ми въпрос.
Големият въпрос е, че българи и чужденци – инвеститори, когато се случват такива конкретни неща, всичките разписани нормативи в закон, в подзаконови актове, просто нямат смисъл. Те виждат, че едно Вие ми казвате, едно пише в закона и подзаконовия акт, а съвсем друго се случва на практика.
Мисля, че там трябва да отиде и Прокуратурата, за да поогледа какво се случва, защото доверието в Агенцията по вписванията е изключително важен въпрос за нашите и за чуждите предприемачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, аз съм от хората, които дълбоко вярват в позитивния смисъл на парламентарния контрол и затова ще Ви кажа, че ако бяхте включили този случай, който представихте тук във въпроса, щях да имам възможност да проверя и да се подготвя, за да мога да коментирам и да Ви отговоря. Тъй като сега в момента го казвате, просто няма как да реагирам. Разбира се, взех думата, за да Ви кажа, че ще бъде направена проверка на конкретния сигнал и Ви моля, ако има допълнителни въпроси, да ми съдействате, защото всички имаме интерес Агенцията по вписванията да работи добре, прозрачно и предсказуемо.
Във връзка с това ще кажа все пак, че новият екип на Агенцията по вписванията, а също така и екипът на Министерството на правосъдието полагаме много сериозни усилия тя да работи по-добре. Смятам, че успяваме в голяма степен. Разбира се, ако има нарушения, аз повече от всеки бих имала интерес те да станат явни и, разбира се, да се потърси отговорност на тези, които са ги допуснали. Благодаря Ви много за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Въпрос от народния представител Михаил Миков относно разпределението на заявления и на актове по чл. 14 по Закона за Търговския регистър.
Господин Миков, заповядайте да развиете въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Този въпрос пак е свързан с Агенцията по вписванията, за така нареченото „случайно разпределение” на делата. Казвам „така нареченото” и сега ще видите защо е „така нареченото”. 
Един скандален случай – става въпрос за новия екип, защото екипите се сменят, практиките остават. Това е като че ли лошото усещане. Случаят с „Петрол холдинг” излезе в печата, за него сте чували, където четири поредни заявления попадат на едно и също длъжностно лице. Обаче има още по-скандални случаи, където пет заявления попадат на едно и също длъжностно лице. Вероятността е в порядъка 1:50, 100 милиона – помолих математици да ми изчислят, тоест това, което се случва в Агенцията по вписванията, може с успех да се приложи от някой, който е упорит в тотото и той ще реализира доста сериозни печалби. Разбира се, разказаха ми и как стават на технологично равнище тези неща. Но аз няма да ги споделям, може би с това си струва да се занимавате Вие, Вашият инспекторат. 
Става въпрос за едно вписване също в периода 30 юли – 1 август – много малък времеви период, където са подадени шест заявления, един акт за оповестяване и един акт за спиране на регистърното производство, или общо осем последователни искания по партидата на едно и също дружество. Случва се така, че пет от тях попадат на едно и също лице от всичките тези сто или колкото са в страната.
Как да убедим хората, че има случайно разпределение? Няма шанс, а може и от другите – до осем, също да са попаднали при същото лице. За тези пет се разбира, защото кое е интересното при регистъра – че само името на лицето, при което са попаднали, само по отказите е ясно – е публично, а когато молбата е удовлетворена, името не излиза. Може би ще трябва да се въведе по-голяма прозрачност, като и при вписванията да се пише при кого е, защото тогава много ясно може да се види: „Как така се случва, че се постигат статистически резултати, които са по-добри от шестица от тотото”. Пак Ви казвам, с огромни последици за хората, които разчитат на някаква стабилност в Агенцията по вписванията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, министър Ковачева.
В интерес на истината скоро съобщиха как от едно семейство последователно трима човека са спечелили джакпота, така че има варианти. Едно на петдесет милиона, но съществува.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А, има, да!
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, аз ще Ви бъда много благодарна, когато имате конкретен случай, да задавате конкретен въпрос, а не общ, защото сега аз отново ще отговоря на Вашия въпрос, а няма да мога да коментирам Вашите конкретни случаи, а и сигналите за пет или осем случая без имена и без допълнителна информация също няма как да коментирам. Много Ви моля, ако наистина имате такава информация, изпратете я към мен, защото наистина бих искала да направя проверка, а не просто така да си говорим за пет или осем случая.
Във връзка с Вашия въпрос, който сте задали. Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 3 на Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър разпределението на заявленията, исканията и актовете на съда, на държавен орган и на частен съдебен изпълнител за разглеждане от длъжностните лица по регистрацията се извършва от информационната система на принципа на случайния подбор. Функционалностите в информационната система на Търговския регистър, свързани с постъпването и разпределението за разглеждане на заявленията, исканията и актовете по чл. 14 от Закона за Търговския регистър са изградени съобразно горепосочената разпоредба. Практически процесът по приемане и разглеждане на входящите регистрации в регистъра е следният: всяка постъпила в информационната система на регистъра входяща регистрация получава уникален входящ номер във формат, който прави невъзможно дублирането на входящи номера в информационната система. След като заявлението, актът на съда или искането получи този уникален номер, то изчаква да бъде разпределено за разглеждане на случаен принцип от самата информационна система по регистъра. Подадените заявления за вписване, заличаване и обявяване на актове по чл. 14 се разпределят за разглеждане на длъжностните лица по регистрацията по реда на тяхното постъпване. Разпределението на поредното заявление или акт на съда се извършва след като длъжностното лице по регистрацията е подписало с електронния си подпис последното разпределено му заявление и респективно е разпознато като свободно от информационната система.
С оглед измененията в чл. 22 от Закона за Търговския регистър, в сила от 1 юни 2012 г., свързани с регламентиране на възможността за даване на указания от страна на длъжностни лица по регистрацията в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 2, в информационната система на регистъра е реализирана функционалност, която позволява разглеждането на заявленията да се извършва от длъжностните лица по реда, посочен по-горе в дните, следващи деня на подаване на конкретното заявление, до изтичане на тридневния срок, като в зависимост от вида на произнасяне резултатът би могъл да бъде указание, отказ или пък вписване, подписани с електронния подпис на длъжностното лице по регистрацията в момента на приключване на разглеждането на съответното заявление.
Както вече споменах в предходния отговор към Вас, с оглед предприемането на вътрешноорганизационни мерки със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията са утвърдени нови вътрешни правила за разпределението на длъжностните лица по регистрация за разглеждането на заявления, искания и актове на съда, на държавен орган и на частен съдебен изпълнител за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в Търговския регистър.
Във връзка с гореизложеното смятам, че изпълнението на разпоредбата на чл. 90, ал. 3 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и практическото приложение на принципа на случайния подбор за разпределението на заявления, актове на съда и постъпили искания в Търговския регистър е обезпечено чрез посочените функционалности на информационната система и установените вътрешноорганизацинни правила в Агенцията по вписванията.
Още веднъж Ви моля, ако имате наистина конкретни сигнали, изпратете ми ги, за да можем да ги проверим и ще върна отговор към Вас. Мисля, че това е в интерес на всички. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, те са се оплакали с жалба до Вас преди време. Ако искате, ще помоля да ми изпратят и на мен едно копие и да изпратя жалбата, но мисля, че щом е при Вас...
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Ако е при мен, ще я видя.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, при Вас е жалбата. Само че аз тук хващам два случая. За единия случай писаха и вестниците – „Петрол холдинг”, четири поредни заявления на едно и също длъжностно лице, шансът отива някъде едно на сто милиона. Няма шанс! Просто всички тези функционалности и прочие нямат никакво значение, след като се случват такива неща.
Втория случай Ви казах кога е и мисля, че Вие лесно можете да направите справка между трите дни – 30 юли 2012 г. и 1 август 2012 г. Едно и също дружество, шест заявления, един акт за оповестяване и един акт за спиране. Вижте, изискайте има ли в тези три дни такъв случай и вижте как така се е паднало на едно и също длъжностно лице?! Как се случва това?! Иначе всичките тези неща, за които ми отговаряте – закони, подзаконови актове, нямат никакво значение. Хората казват: „Там е корупция. Плащаш си и правят каквото искаш”. Това трябва да се изкорени.
Аз Ви моля – ще Ви дам и конкретиката, да ангажирате МВР, ДАНС и прокуратурата, докато това не се изчисти. Да се следи – имате Инспекторат, ако трябва да отидат в тази Агенция и да гледат всеки ден има ли на едно и също лице три подадени заявления и как функционира случайното разпределение. Ще видите доста странни неща, които нищо друго не говорят, освен че отдолу се случва една корупционна практика. Убеждението в бизнеса е такова. Това трябва да се изкорени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Още веднъж казвам, че наистина ще бъде направена проверка. 
От друга страна, един от случаите, които Вие цитирате, на практика е от миналата година или началото на тази година – в случая за „Петрол” става въпрос, функционалностите, за които говоря в моя отговор, всъщност са въведени по-късно – след февруари.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е юли или август.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Във всички случаи, ако има сигнали за по-късни периоди, в които тези функционалности работят, мисля, че е в интерес на абсолютно всички да бъде направена проверка и ако има някакви проблеми, те да бъдат отстранени. 
Категорично, няма съмнение за това, ако има длъжностни лица, които са виновни за допускането на подобни нарушения, защото става дума очевидно за манипулация, ако наистина е така, не зная какви са сигналите, те, разбира се, ще понесат и отговорност. Но нека да видя конкретните сигнали и ще върна към Вас обратна информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Уважаеми колеги, тъй като обективно няма как да продължим работа след 14,00 ч., помолих следващия министър, който трябваше да отговаря и има пет въпроса от народни представители, госпожа Нона Караджова – министър на околната среда и водите, да не идва на парламентарния контрол.
С това изчерпихме парламентарния контрол за днес.
Следващото ни заседание е на 10 октомври 2012 г. в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,44 ч.)		
	





Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Павел Шопов

Секретари:
Митхат Метин

	Любомир Иванов