Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2011-02-04

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Павел Шопов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа, вчера в Деловодството на Народното събрание постъпи и бе раздадено в пленарната зала писмо от министър-председателя на Република България в едно с проект за Решение за персонална промяна в Министерския съвет на Република България и проект за Решение за изменение на Решение на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
На основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам т. 1 от днешната програма да бъде обсъждане и гласуване по двата проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 110, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПЕРСОНАЛНА И СТРУКТУРНА ПРОМЯНА В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Тъй като министър-председателят е в Брюксел, официално го замества вицепремиерът и министър на финансите господин Симеон Дянков.
Господин Дянков, заповядайте да представите от името на вносителя проектите за решения със съответните мотиви към тях. 
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! 
Господин Божидар Димитров Стоянов, министър без портфейл, подаде оставка пред министър-председателя на Република България и поиска да бъде освободен от заеманата от него длъжност като член на правителството. 
Във връзка с това и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България, представям на вниманието ви проект на Решение на Народното събрание за персонална промяна в Министерския съвет и проект на Решение за изменение на Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България.
Проектът за Решение за изменение на Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България предвижда заличаването на длъжността на министъра без портфейл като член на правителството. Функциите, които към настоящия момент са възложени на министъра без портфейл, ще бъдат преразпределени в съответствие с конституционните и законови изисквания.
Проектът за Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България предвижда господин Божидар Димитров Стоянов да бъде освободен като министър без портфейл. 
Предлагам Народното събрание да приеме проектите за решение. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Само този министър ли? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да открия разискванията, ще ви запозная със самите проекти за решения:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за персонална промяна в Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 27 юли 2009 г.
РЕШИ:
Освобождава Божидар Димитров Стоянов като министър без портфейл.”
Вторият проект е за

„РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание 
от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България Народното събрание на основание чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България 
РЕШИ:
В Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България, се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „министър без портфейл и” се заличават.
2. В т. 6 след думите „функциите им” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
Разискванията са открити. 
Моля народните представители, които желаят да изкажат мнение по обсъжданите проекти за решение, да заявят това.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Къде са решенията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Повтарям, че вчера решенията бяха раздадени в пленарната зала. Който не е присъствал, естествено не ги е получил.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Историята с министерстването на господин Божидар Димитров завършва точно така, както започна. Назначаването му и по-точно създаването на специален министерски пост, който да бъде зает от него, беше първият знак за това какво ще бъде управлението на ГЕРБ, каква ще бъде кадровата му политика, а именно безпринципна, шуробаджанашка, политика за уреждане с постове на близки и приятели, политика за награждаване с постове за заслуги към ГЕРБ. 
Всъщност в света има два вида кадрови политики. Първият вид – има длъжност и за нея се търси подходящия човек, това е политиката на западните цивилизации на демократичните общества. И вторият вид кадрова политика, при която има човек и му се търси място. Търси му се подходящ пост. Тази кадрова политика е известна от времето на Чингиз Хан и е много характерна за едноличните управления, каквото управление се оказа и това на ГЕРБ. Защото най-важният критерий за кадрово израстване на един човек се оказва това той да е приятел на премиера. 
Толкова за назначаването на Божидар Димитров, защото днес актуалната тема е неговото освобождаване от министерския пост. Освобождаване, което е също толкова безпринципно, колкото и неговото назначаване – проява на двоен стандарт и на политическо лицемерие от страна на управляващите. Защото, какво означава официално обявеният мотив „принадлежност към бившите служби”? 
В редиците на ГЕРБ, включително и в тази зала, има достатъчно лица, за които е обявена принадлежност към бившите служби. Защо точно Божидар Димитров се освобождава? Защо не четиримата областни управители? Защо не заместник-областните управители? Защо не шефовете на агенции или членовете на политическите кабинети, за които е обявена принадлежност към бившите служби? Защо не отстраните или не отзовете кметовете си, заместник-кметовете, пък и даже народните представители? Защо не те, а защо Божидар Димитров? И защо само Божидар Димитров? 
Може би защото той така и не успя да се впише в този кръг, остана си чуждо тяло за него. Ами, естествено, той не е завършил нито Спортната, нито Полицейската академия, не рита мач, даже продължава да пуши пури, след като това не е актуално. Вярно, острига си главата, но това не се оказа достатъчно. (Оживление.) И всъщност това обяснение не е достатъчно за българските граждани. Вие ще трябва да отговорите на въпроса кога сте искрени и кое е истинското ви лице – дали тогава, когато уволнявате хора само заради сянката на сивите шлифери, или тогава, когато назначавате хора, въпреки обявената им принадлежност към бившите служби.
Всъщност най-красноречивият пример за това политическо лицемерие е фактът, че и след приемането на декларацията от българския парламент за отзоваване на посланиците с досиета, политическите назначения от ГЕРБ на високи позиции в изпълнителната власт на лицата с обявена принадлежност продължават. 
Конкретен и красноречив е примерът с шефа на РДВР в Шумен, който е бил кандидат за народен представител от листата на ГЕРБ и в качеството му на такъв през 2009 г. е обявена неговата принадлежност към бившите служби. Този човек е назначен за шеф на РДВР на 12 януари т.г. – ден, след като българският парламент с подкрепата на мнозинството прие декларация за отзоваване на посланиците, които имат принадлежност към бившите служби. Е, ако и това не е политическо лицемерие – едни се назначават, други се уволняват, абсолютно на едно и също основание!? И то е ясно защо. 
Това е един отчаян опит да бъде съхранен образът на ГЕРБ след поредицата от скандали, които тресат българската държава. Това е поредният отчаят опит да излезете сухи от бурята, която самите вие завихрихте, но всъщност в случая Божидар Димитров се оказва един употребен човек, който, тъй като е добър историк, би следвало поне да не е изненадан. Би следвало предварително да знае какво ще бъде развитието на тази история, защото тъжна и несправедлива е съдбата на ренегатите. (Оживление.)
Историята с това назначение обаче е показателна и в няколко други направления. 
На първо място – защо и как в България днес, в това управление, се създават министерски постове и различни структури. В нормалните демокрации се създават министерства, министерски постове, институции, с оглед потребностите на гражданското общество, за да отговарят на определени обществени потребности, за да решават определени обществени проблеми. В целия този случай със създаването на този министерски пост българите в чужбина отсъстват. Постът „министър без портфейл”, който да отговаря за българите в чужбина, беше създаден не заради тях, а за да се намери висока позиция на един човек. И сега логично, когато този човек се освобождава, този министерски пост се разформирова, отново без грижа за българските граждани, които живеят зад граница, просто защото не те са хората, които интересуват управляващите. 
Между другото същият този закон, който създаде специалния текст за Божидар Димитров – Изборният кодекс, създаде и редица текстове за българите в чужбина. И всички те са ограничителни, всички те са текстове, които им отнемат права, включително и реално правото да гласуват в избирателни секции в районите, в които има големи български диаспори. И това ще удари не българските граждани в Турция, където е фокусът на управляващите, а българските граждани в Западна Европа, защото практически е невъзможно да съберат 100 заявления и активно да се регистрират за участие в изборите. Ясно е защо е така, защото ГЕРБ вече не разчита на гласовете на българите в чужбина.
Казусът с освобождаването на Божидар Димитров е доста интересен и показателен за това какво е управлението и предвид свързването му с един бъдещ казус, а именно обявената публично предстояща оставка на господин Божидар Димитров като народен представител. Както казах, за нея беше създаден специален текст в закона, който да осуети провеждането на частични избори в Бургас, от който район Божидар Димитров е избран като мажоритарен кандидат. 
В момента няма да коментирам колко конституционосъобразен е този текст, както и колко честно е това към гражданите от регион Бургас. Истината е съвсем проста – сега ГЕРБ се страхуват от избори. (Шум и реплики, провиквания от ГЕРБ: „Е-е-е!”.) Или даже нещо повече – ГЕРБ предварително знаят какви ще бъдат резултатите от едни избори, защото едно е да си поръчаш социологическо изследване, друго е да видиш конкретно какви са ти резултатите на терен. А те са ясни – срив в общественото доверие.
Затова и беше разигран целият този цирк с оставките на Божидар Димитров и като министър, и след това като народен представител.
Първо беше внесено предложение в Изборния кодекс, след това Изборният кодекс беше приет, след това беше изчакано ветото на президента, след това беше отхвърлено ветото, след това се изчака да бъде обнародван и да влезе в сила Изборният кодекс, за да сме свидетели на това действие, което в момента се развива. Защо? За да не стане ясно за избирателите и за българските граждани какъв е сривът на доверието в ГЕРБ в едни конкретни избори в Бургас.
И в заключение ще кажа: господин Божидар Димитров изигра два пъти ключова роля за това управление – веднъж със своето назначение, веднъж със своето освобождаване. За да бъде назначен, за него беше създаден специален министерски пост. За да бъде освободен, беше приет специален закон. Опасявам се, че резултатът от специалния закон – Изборният кодекс, ще бъде същият като от министерстването на Божидар Димитров: провал! Защото насила хубост не става! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Госпожо Фидосова, заповядайте за първа реплика.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манолова, повече от две минути се колебаех дали да стана да направя реплика на това, което чух: преглед, достоен, според мен, за едно гледано предаване по една телевизия „Най-смешните животни и хора на планетата”. (Оживление, смях.) Това са видеофилми, които се излъчват на откъси от господин Робин Кафалиев. Изключително интересно там ще бъде това, което Вие се опитахте да кажете тук, и с иронията, и с пренебрежението, с което говорихте. Непрекъснато обиждахте и народни представители, и други хора, които не са тук, в тази зала, и политически партии, и самия господин Божидар Димитров, и българското правителство.
Госпожо  Манолова, аз и преди Ви казвах, че „Лъжата корен не хваща!”. Думите, които излизате  и казвате тук, без да почиват на някакви факти, на документи, наистина те няма да останат задълго време в публичното пространство. Ще останат истинските факти и архивите.
Колеги, ще ви припомня какво се случи първия и втория месец във Временната комисия, когато започнахме изготвянето на Изборния кодекс. Тук има колеги от тази комисия. Те могат да потвърдят това. 
Тогава записахме този текст, според който, когато някой от мажоритарните кандидати напусне парламента или съответен пост, който заема, не само министерски, влиза следващият в листата. 
По този текст, госпожо Манолова, който е включен в доклада на Временната комисия и се намира на стр. 53, това, колеги, става преди шест месеца, Вие също не сте възразили и сте дали Вашето съгласие! И това сме го направили, защото нямаме предвидени едномандатни избирателни райони. 
Това, което казахте,  е абсолютна лъжа и спекулация по отношение на това, че този текст е подготвен за господин Божидар Димитров. Няма такова нещо, колеги! Не се подвеждайте! Има стенограми, има архив и това нещо може да се провери. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика? Няма.
Желаете ли да вземете думата за дуплика, госпожо Манолова? Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Госпожо Фидосова, честно казано не очаквах и да ме разберете, защото тук разговорът е за политическата отговорност и за принципите в политиката. Вие и оглавяваната от Вас парламентарна група сте едно красноречиво доказателство за прилагането на двоен стандарт, за политическо лицемерие и за отмятането от собствените ви обещания и ангажименти, които сте поели. 
А що се касае до предаванията, оставям на българските граждани да преценят коя от нас двете за кое предаване е подходяща. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за персонална промяна в Министерския съвет на Република България: 
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 27 юли 2009 г.

РЕШИ:

Освобождава Божидар Димитров Стоянов като министър без портфейл.”
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 16.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване и втория Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България:
„Народното събрание на основание чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

В Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „министър без портфейл и” се заличават.
2. В т. 6 след думите „функциите им” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 90, против 17, въздържали се 9.
И това решение е прието.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Пирински. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Гласувах против, защото в мотивите, представени от името на Министерския съвет от господин Дянков, въпросът за това какво става оттук-нататък с въпросите на българите в чужбина е оставен изцяло без отговор. Записано е, че функциите, които сега са възложени на министъра без портфейл, ще бъдат преразпределени в съответствие с конституционните и законовите изисквания, каквото и да значи това. 
Целият ход на обсъждане на промяната в структурата на Министерския съвет и персоналната промяна много ясно демонстрира, че всъщност въпросът е какво става с Божидар Димитров, а не какво става с проблемите на българите в чужбина.
В този смисъл, госпожо Фидосова, целият този дебат е ярко потвърждение на онова, което госпожа Манолова обоснова – че става въпрос за политически измъчени решения, без мисъл какво всъщност става с проблемите, за които е трябвало да отговаря Божидар Димитров. Аз не държа непременно да има министър без портфейл, но когато се прави такова предложение за структурна промяна, трябва много ясно да се каже как ще продължи работата по самите проблеми. Тук Министерският съвет изцяло е избягал от своите отговорности!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
 Преди да продължим с нашата законодателна програма, ще направя две съобщения:
На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките от 25.11.2010 г. с № 054-01-94. Това е направено от народните представители Румен Стоилов, Борис Грозданов, Ирена Соколова, Ивайло Тошев и Стефани Михайлова.
На същото основание се оттегля и  внесеният законопроект от 8 декември 2010 г. за Българската академия на науките с № 054 01-99 с вносители народните представители Веселин Методиев и Ваньо Шарков.
Народните представители Сергей Станишев, Валентина Богданова, Андрей Пантев и Ивелин Николов на същото основание оттеглят и внесения от тях Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките с № 054-01-101 от 11.12.2010 г.

Продължаваме с	:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ – продължение.
Стигнали сме до чл. 149.
Заповядайте, госпожо Янчева.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря, господин председател.
По чл. 149 е постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 149:
„Чл. 149. (1) Забранява се движението на пътни превозни средства и ездата по обозначените туристически пътеки, освен когато туристическата пътека съвпада с горски път или е част от обозначено трасе.
		      (2) Обозначаването на нови туристически пътеки и трасета в горските територии се извършва със съгласие на собственика, съответно на лицата, на които територията е предоставена за управление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 149, както е по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 63, против 2, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 150 е постъпило предложение от народния представител Меглена Плугчиева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150:
„Чл. 150. (1) Организирани обществени или спортни мероприятия в горските територии, както и в територии, които граничат с такива, могат да се провеждат след получаване на разрешение от директора на съответната регионална дирекция по горите.
    (2) Искането за издаване на разрешение се подава най-малко 14 дни преди датата на мероприятието, като се посочи мястото на провеждане и очакваният брой участници и се приложи писмено съгласие на собственика или на лицето, управляващо територията.
                 (3) Разрешението се издава в срок до 7 дни преди датата на провеждане на мероприятието и в него могат да бъдат определени допълнителни условия за провеждане на мероприятието, които са задължителни за организатора. 
    (4) Организаторът на мероприятието по ал. 1 осигурява:
1. пожарната безопасност на провежданото мероприятие;
2. почистването на територията и премахването на поставените преместваеми обекти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 150, както е по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 64, против 1, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 151 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 151.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за наименованието на Глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за текста на чл. 151 и за наименованието на Глава осма, които комисията подкрепя.
Гласували 70 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети. 
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 152:
„Чл. 152. (1) Строителство в горските територии без промяна на предназначението се допуска само за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1. 
                (2) Строителството на обекти по ал. 1 се разрешава при условията и по реда на Закона за устройство на територията и на наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните.
                (3) Собствениците и ползвателите на имоти в горските територии или граничещи с такива не могат да възпрепятстват извършването на ремонти и реконструкции на горски пътища. 
              (4) Нормативите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация в горските пътища, както и тяхната класификация се определят с наредбата по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 152, както е по доклада.
Гласували 68 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА:  По чл. 153 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета. 
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 154.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:  Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за текста на чл. 153, за наименованието на Глава девета и за текста на чл. 154 , подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155:
„Чл. 155. (1) За обсъждане на основни въпроси на горското стопанство към министъра на земеделието и храните се създава Национален съвет по горите като консултативен орган.
              (2) Националният съвет по горите включва представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Изпълнителната агенция по горите, държавните предприятия по чл. 163, Българската академия на науките, Лесотехническия университет, общините и други собственици на гори и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с управлението и опазването на горите.
              (3) Съставът на Националния съвет по горите, както и правилата за работата му се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.
              (4) Националният съвет по горите подпомага министъра на земеделието и храните при:
1. осъществяването на държавната политика в областта на горското стопанство;
2. изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с горското стопанство;
3. разрешаването на проблеми с висок обществен интерес в областта на горското стопанство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 155, както е по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 156 и чл. 157 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 156 и чл. 157.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за чл. 156 и чл. 157, подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 158 е постъпило предложение на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Извинете, господин Атанасов оттегли предложението.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158:
„Чл. 158. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, със заповед създава и закрива регионални дирекции по горите и определя техните седалища и район на дейност.
              (2) Регионалните дирекции по горите са юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по горите.
              (3) Районът на дейност на всяка от регионалните дирекции по горите обхваща цялата територия на една или повече области, по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
              (4) Регионалните дирекции по горите осъществяват функциите на Изпълнителната агенция по горите в определения им район на дейност, с изключение на посочените в чл. 156, т. 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 158, както е по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 159 са постъпили предложения от народните представители Стоян Иванов, Михаил Михайлов, Иван Иванов, Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева, подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 159:
„Чл. 159. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, със заповед създава и закрива специализирани териториални звена: за защита и опазване на горите; за горски семеконтрол; за инвентаризация и устройство на горския фонд; за научноизследователска и инженерно-внедрителска дейност; дирекции на природни паркове за изпълнение на заповедите за обявяване и плановете за управление на природните паркове; за други специализирани дейности и определя техните седалища.
              (2) Специализираните териториални звена по ал. 1 са юридически лица на бюджетна издръжка – структури на Изпълнителната агенция по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 159, както е доклада.
Гласували 72 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 160 е постъпило предложение на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски – в чл.160: 
1. В ал. 2 думите „не по-малко от 7” да се заменят с думите „не по-малко от 10”.
2. В ал. 3 след думата „висшето” да се добави думата „лесовъдство”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 160.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски, които комисията не подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 9, против 60, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 160, подкрепен от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 161 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 161, което комисията подкрепя.
Гласували 70 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 162 е постъпило предложение от народния представител Стоян Иванов – в чл. 162 се създават нови ал. 4, 5 и 6 със следното съдържание:
            „(4) Със заповед на министъра на земеделието и храните на дирекциите на природните паркове могат да се възлагат дейности, посочени в чл. 165, ал. 1.
	(5) Служителите на дирекциите на природните паркове, за които се изисква магистърска степен на образование, имат правата по член 197.
	(6) Директорите на дирекциите на природните паркове могат да издават наказателни постановления по реда на този закон и подзаконовите актове по прилагането му.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители  Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162:
„Чл. 162. (1) Дирекциите на природни паркове разработват годишни планове за дейностите по опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, поддържане и развитие на туристическата инфраструктура, образователни програми и други в съответствие с плановете за управление на природните паркове. 
                (2) Годишните планове по ал. 1 се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стоян Иванов Иванов, което комисията не подкрепя.
Гласували 70 народни представители: за 10, против 53, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 162, така както е по доклад.
Гласували 68 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: „Глава десета – Държавни предприятия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Глава десета, което комисията подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 163 е постъпило предложение от народния представители Меглена Плугчиева – в чл. 163 изразът „се създават държавни предприятия” се заменя с израза „създава се държавно предприятие”, а текстът до края на изречението се заличава. В целия законопроект изразът „държавните предприятия” се заменя с израза „държавното предприятие”.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция  на чл. 163:
„Чл. 163. (1) За управление на горските територии – държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно Приложение № 1.
              (2) Предприятията по ал. 1 са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
              (3) Министърът на земеделието и храните със заповед определя районите на дейност на държавните предприятия по ал. 1.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Меглена Плугчиева, което комисията не подкрепя.
Гласували 72 народни представители: за 5, против 63, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 163, така както е по доклад.
Гласували 71 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 164 е постъпило предложение от народните представители  Пенко Атанасов и Димчо Михалевски – в чл. 164 старият текст да се замени с нов текст със следното съдържание:
„Чл. 164. За извършване на дейността в обхвата на съответните териториални държавни предприятия по чл. 163 се създават държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства, които са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 63, ал. 3 от Търговския закон, пряко подчинени на териториалните държавни предприятия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 164.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? 
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Знам, че с нашето предложение обръщаме философията на закона и, разбира се, дълбоко се съмнявам, че ще го подкрепите, но все пак искам да кажа няколко думи, за да преосмислите това, което върви като философия на самия закон.
Защо? Добре, решавате да бъде чрез държавни предприятия, а самите ловни и горски стопанства да извършват цялата дейност, средствата, които те заработят, директно да ги пращат, да нямат никаква икономическа самостоятелност. Според мен, това просто е вредно за самото съществуване на горското стопанство като цяло и нямат никакви стимули шефът на това стопанство, работещите там, за да извършват тази дейност, за което те работят в тази структура.
Мисля, че това е не доброто в закона.
Още веднъж ви моля: преосмислете и, ако това се приеме, ще бъде добро за цялата система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател. 
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, Вие сте прав, че едно такова предложение като Вашето нарушава цялата философия на закона, но то е и невъзможно, защото не може по     чл. 62, т. 3 от Търговския закон да не създава предприятие, да има второ предприятие, също регистрирано по същата точка, освен ако това предприятие не е клон или поделение, както сме го предвидили.
Освен това в чл. 173 и чл.174 на проектозакона, които още не са гласувани, са дадени всички правомощия на държавните горски и държавните ловни стопанства, които разрешава законът в максимална степен, така че те да запазят своята самостоятелност и да имат стимула да работят самостоятелно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 14, против 62, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Сега текста на вносителя за чл. 164, който комисията подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 68, против 2, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 165 е постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 165:
„Чл. 165. (1) Основният предмет на дейност на държавните предприятия по чл. 163 е:
1. изпълнение на горскостопанските планове за горските територии – държавна собственост;
2. изпълнение на ловностопанските планове в държавните ловни стопанства и в държавните горски стопанства;
3. изпълнение на поддържащи и/или възстановителни дейности в горски територии – държавна собственост, предвидени в планове за управление на защитени територии; 
4. организиране и провеждане на мероприятия по защита на  горските територии – държавна собственост;
5. организиране и провеждане на противоерозионни мероприятия;
6. поддържане разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях;
7. организиране и възлагане на проектирането и строителството в горите и земите в горските територии – държавна собственост; 
8. създаване на нови гори върху земеделски територии;
9. опазване на горските територии – държавна собственост;
10. предоставяне и извършване на обществени услуги.
	(2) Държавните предприятия могат да осъществяват и други дейности, незабранени от закона, както и такива, възложени им от министъра на земеделието и храните или въз основа на договор.
	(3) Изпълнението на дейностите по ал. 1, т. 1-8, за които се изисква регистрация по този закон, включително когато не са предвидени в съответните горскостопански планове или планове за управление на защитени територии, се възлага на лица, вписани в публичните регистри по чл. 235 и чл. 241.
	(4) Дейностите по ал. 1, т. 1-8 могат да се извършват самостоятелно от държавните ловни стопанства или чрез възлагане по ал. 3.
	(5) Дейностите по ал. 1, т. 1-8 в горските разсадници – държавна собственост, могат да се извършват самостоятелно от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства или чрез възлагане по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 165, така както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 166 е постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166:
„Чл. 166. (1) За осъществяване на дейността на държавните предприятия държавата предоставя за ползване и управление имущество – държавна собственост.  
	    (2) Имуществото на държавните предприятия се състои от имущество, предоставено им от Министерския съвет, министъра на земеделието и храните,  от международни институции, местни и чуждестранни физически, юридически лица и други организации, както и от имущество, придобито от предприятията в резултат на дейността им. 
	  (3) Имуществото, придобито от държавните предприятия в резултат на дейността им, е частна държавна собственост. 
	  (4) Държавните предприятия не могат да учредяват ипотеки и залози върху горските територии, предоставени им за управление. 
	  (5) Имуществото на държавните предприятия, както и предоставените им за управление горски територии не могат да служат за обезпечаване задължения на трети лица.
	  (6) Държавните предприятия не могат да участват в търговски дружества, както и да създават такива.
	  (7) Държавните предприятия могат да кандидатстват по оперативни програми, както и по международни, национални и регионални търгове и програми и могат да бъдат равнопоставени участници в процедури по Закона за обществените поръчки, с изключение на такива с предмет инвентаризация, изработване и изпълнение на горскостопански планове и програми. 
	  (8) Срещу държавните предприятия не може да се открива производство по несъстоятелност.
	  (9) Държавните предприятия отговарят за задълженията си до размера на имуществото си по ал. 3.
	 (10) Държавните предприятия  не подлежат на приватизация.
	 (11) Дейността на държавните предприятия, както и тяхното имущество не могат да бъдат обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 166, така както е по доклад.
Гласували 76 народни представители: за 68, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 167 е постъпило предложение от народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски:
„В чл. 167:
	1. след думата „предприятия” да се добави изразът „по чл. 163 и чл. 164”.
	2. т. 3 да стане „генералният директор” и навсякъде след това думата „ директор” да се замени с „генерален директор”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 167:
„Чл. 167. Органи на управление на държавните предприятия по 
чл. 163 са:
1. министърът на земеделието и храните;
2. управителният съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 13, против 56, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакцията на комисията за чл. 167, така както е по доклад.
Гласували 67 народни представители: за 61, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 168 е постъпило предложение от народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски – в чл. 168:
„1. В т. 4 след думите „държавните предприятия” да се добави „по чл. 163 и чл. 164.”
2. В т. 6 след думата „загубата” да се добави „на държавните предприятия по чл. 163 и чл. 164 по предложение на Управителните съвети”.
3. В т. 7 след думата „управлявани” да се добави „от териториалните държавни предприятия.”
4. В т. 8 се изменя по следният начин: 
„8. одобрява годишните отчети за дейността на териториалните държавни предприятия”.
5. В т. 11 се изменя по следният начин: 
„11. одобрява предложенията на Управителните съвети за ползване на кредити”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 168:
„Чл. 168. Министърът на земеделието и храните:
1. упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия;
2. определя седалищата на държавните предприятия;
3. назначава и освобождава членовете на управителните съвети;
4. утвърждава правилници за организацията и дейността на държавните предприятия;
5. утвърждава годишните финансови планове на държавните предприятия;
6. взема решения за разпределение на печалбата и за покриване на загубата;
7. взема решения за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от държавните предприятия;
8. одобрява годишните финансови отчети и/или годишните доклади за дейността на държавните предприятия;
9. взема решения за учредяване на вещни права и ипотеки и съгласува искания за отдаване под наем на имоти, които не са горски територии;
10. взема решения за закупуване, разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи с балансова стойност над 30 000 лв.;
11. одобрява искания на държавните предприятия за ползване на кредити;
12. по предложение на управителния съвет на държавното предприятие взема решения за създаване и за закриване на териториални поделения на държавните предприятия и за определяне на техния район на дейност и седалище;
13. осъществява дадените му със закон правомощия, свързани с дейността на държавните предприятия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски, които комисията не подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 11, против 59, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 168, така както е по доклада.
Гласували 67 народни представители: за 64, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 169 е постъпило предложение на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски – в чл. 169, ал. 1 след думите „Управителният съвет” да се добави думата „териториалните”.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169:
„Чл. 169. (1) Управителният съвет на държавните предприятия се състои от трима членове, включително директорът на предприятието. 
	(2) Министърът на земеделието и храните сключва договор за управление за срок 5 години с всеки член на управителния съвет. Договорът с директора на държавното предприятие се сключва след провеждане на конкурс.
	(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, което е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен, включително с друг член на управителния съвет.
	(4) Членовете на управителния съвет избират помежду си председател, като това не може да бъде директорът на предприятието.
	(5) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Заседанията на управителния съвет се организират и ръководят от председателя на съвета. 
	(6) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъстват всички членове.
	(7) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с мнозинство от всички членове. Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.
	(8) За заседанията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.
	(9) Министърът на земеделието и храните освобождава преди изтичането на срока на договора за управление член на управителния съвет:
1. когато не отговаря на изискванията на ал. 3;
2. при нарушение на условията, предвидени в договора за управление;
3. при подаване на писмено заявление за освобождаване;
4. при наличие на други основания, предвидени в договора за управление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 70 народни представители: за 6, против 61, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 169, така както е по доклада.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 170 е постъпило предложение от народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски – в чл. 170, ал. 1 т. 6 се изменя по следния начин: 
„6. назначава дипломиран експерт-счетоводител за заверка на годишния финансов отчет” и се създава подточка 6.1. със следното съдържание:
„6.1. утвърждава изготвения годишен финансов отчет;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 170:
„Чл. 170. (1) Управителният съвет: 
1. приема проект на правилник за организацията и дейността на държавното предприятие и го предлага на министъра на земеделието и храните за утвърждаване;
2. приема годишния финансов план на държавното предприятие и го предлага на министъра на земеделието и храните за утвърждаване;
3. приема годишния финансов план на териториалните поделения на държавното предприятие;
4. приема структурата и щата на централното управление и на териториалните поделения на държавното предприятие;
5. определя регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие за одит и заверка на годишния финансов отчет и го утвърждава;
6. предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за разпределение на печалбата и за покриване на загубата;
7. предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от предприятието;
8. предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за създаване и за закриване на териториални поделения на държавното предприятие и за определяне на техния район на дейност и седалище;
9. взема решения за закупуване, разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи с балансова стойност до 30 000 лв. и предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за такива с балансова стойност над 30 000 лв.;
10. приема годишен доклад за дейността на държавното предприятие и годишен финансов отчет и ги предлага на министъра на земеделието и храните за одобряване;
11. изпълнява и други функции, свързани с управлението на държавното предприятие, в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на земеделието и храните.
	(2) Управителният съвет се подпомага от Стопански съвет, който се състои от директорите на териториалните поделения на съответното държавно предприятие.
	(3) Стопанският съвет:
1. обсъжда проекта на финансов план на държавното предприятие и проектите на финансови планове на териториалните поделения;
2. прави предложения до Управителния съвет за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от предприятието;
3. обсъжда проекта на решение за разпределение на печалбата и за покриване на загубата на държавното предприятие; 
4. обсъжда годишния доклад за дейността и годишния финансов отчет на държавното предприятие.
	(4) Организацията на работата на Стопанския съвет се определя с правилника за организацията и дейността на съответното държавно предприятие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 16, против 58, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 170, така както е по доклада.
Гласували 67 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет. 
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 171 е постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171:
„Чл. 171.	(1) Министърът на земеделието и храните след провеждане на конкурс сключва за срок 5 години договори за управление с директорите на държавните предприятия. 
	(2) За директор на държавно предприятие се назначава лице:
1. с висше лесовъдско образование с образователно-квалификационна степен „магистър”;
2. с трудов и/или служебен стаж по специалността, не по-малък от 7 години, придобит след завършване на висшето образование по т. 1;
3. което не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 171 така, както е по доклада.
Гласували 69 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 172 е постъпило предложение на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски:
„В чл. 172, ал. 1 се добавя нова т. 8 със следното съдържание:
„8. утвърждава длъжностното щатно разписание на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства.”
Останалите точки до края на алинеята се преномерират.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 172.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 172, което комисията подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 173 е постъпило предложение от народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски:
„В чл. 173, ал. 3 думата „седем” в израза „не по малко от пет години” да се смени с думата „седем” и след думата „висшето” да се добави думата „лесовъдско”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173:
„Чл. 173.	(1) Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност.
	(2) Териториалните поделения на държавните предприятия се ръководят и представляват от директори.  
	(3) Директорът на държавното предприятие сключва  договори за управление с директорите на териториалните поделения за срок 5 години.
 	(4) За директор на териториално поделение се назначава лице с висше лесовъдско образование, с образователно-квалификационна степен „магистър”, с трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от 3 години, придобит след завършване на висшето образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Пенко Атанасов и Димчо Михалевски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 12, против 60, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 173 така, както е внесен от вносителя с редакцията, предложена от комисията, която беше прочетена преди малко.
Колеги, гласувайте, в режим на гласуване сме.
Гласували 76 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 174 е постъпило предложение на народния представител Венцислав Върбанов:
„В чл. 174 ал. 3 отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски:
„В чл. 174:
1. В ал. 1 изразът „Териториалните поделения на държавните предприятия” да се замени с изразът „Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства”.
2. Алинея 3 се изменя по следния начин: 
	„(3) Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са равнопоставени участници в процедури по Закона за обществените поръчки, както и в международни, национални и регионални търгове и програми.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174:
„Чл. 174.	(1) Териториалните поделения на държавните предприятия:
1. сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие правомощия;
2. водят счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети, съгласно Закона за счетоводството;
3. имат банкови сметки; 
4. имат свой печат;
5. водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела;
6. са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда;
7. разчитат се самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на местни данъци и такси.
	(2) В изпълнение на своите правомощия директорите на териториалните поделения издават индивидуални административни актове.
	(3) Териториалните поделения на държавното предприятие могат да кандидатстват по оперативни програми, както и по международни, национални и регионални търгове и програми, и могат бъдат равнопоставени участници в процедури по Закона за обществените поръчки, с изключение на такива с предмет инвентаризация, изработване и изпълнение на горскостопански планове и програми.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Изказвания има ли, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Венцислав Върбанов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 11, против 51, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение, което не се подкрепя от комисията, а то е на Пенко Атанасов и Димчо Михалевски.
Гласували 71 народни представители: за 13, против 53, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 174 в редакцията на комисията, така както беше прочетен.
Гласували 75 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 175 е постъпило предложение от народните представители Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175:
„Чл. 175. (1) Средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл. 163, както и в техните териториални поделения, се определят при условия и по ред с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на труда и социалната политика. 
	(2) Средствата за работна заплата в централното управление на държавното предприятие се формират в зависимост от финансовия резултат и от изпълнението на дейностите в цялото предприятие.
	(3) Средствата за работна заплата в териториалните поделения  на държавното предприятие се формират в зависимост от финансовия резултат от дейността на държавното предприятие и от изпълнението на дейностите в конкретното поделение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 175 по вносител и в редакцията на комисията, така както беше прочетен.
Гласували 74 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 176 е постъпило предложение от народния представител Меглена Плугчиева, което е подкрепено по принцип.
Постъпило е предложение от народните представители Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176:
„Чл. 176. (1) Средствата за осъществяване дейността на централните управления на държавните предприятия и на техните териториални поделения се набират от следните приходи:
1. средства от продажба на дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти;
2. средства от предоставяне на услуги и от сключени договори;
3. средства от продажба и отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи - собственост на предприятието или предоставени му за управление;
4. дарения, завещания, спонсорство и други, направени в полза на държавното предприятие;
5. средства от договори за управление на гори - собственост на физически, юридически лица и общини;
6. средства от отдаване под аренда и под наем на горски територии – държавна собственост;  
7. средства от учредени сервитути и право на строеж върху горски територии – държавна собственост;  
8. средства от продажба на отнети в полза на държавата дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти, добити от горски територии – държавна собственост;
9. кредити, предоставени на държавното предприятие за осъществяване на неговите функции;
10. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;
11. застрахователни обезщетения от застраховано имущество на държавното предприятие; 
12. обезщетения за обществени екосистемни ползи;
13. приходи от европейски и други международни програми;
14. приходи от други дейности, незабранени от закона.
 	(2) Централните управления на държавните предприятия са администратори на:
1. средствата, набрани във фонд „Инвестиции в горите” и фонд „Резервен”;
2. положителната разлика между приходите и разходите, предвидени във финансовите планове на отделните териториални поделения;
3. средствата от остатъчната печалба след данъчното й облагане;
4. средствата от договори за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци по Закона за лова и опазване на дивеча;
5. приходите по ал. 1, постъпили в предприятието в резултат на дейността на централното управление.
	(3) Всяко териториално поделение администрира приходите по ал. 1 самостоятелно, като превежда в централното управление на съответното държавно предприятие положителната разлика между приходите и разходите, предвидени във финансовия му план, както и средствата, необходими за формиране на фонд „Инвестиции в горите” и фонд „Резервен”.
	(4) Условията и редът за превеждане на средствата от териториалните поделения на държавното предприятие в неговото централно управление, се определят с правилника за организацията и дейността на съответното държавно предприятие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 176 по вносител в редакцията на комисията, така както беше прочетен от госпожа Янчева.
Гласували 76 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 177 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 177.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 177 по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: По чл. 178 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 178.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 178 по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Обявявам почивка. 
В 11,00 ч., колеги, продължаваме с Парламентарен контрол.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с новопостъпили питания за периода от 28 януари до 3 февруари 2011 г.
- от народния представител Георги Пирински към Маргарита Попова – министър на правосъдието, относно проблема за доверието в правосъдието в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 февруари 2011 г.;
- от народния представител Георги Пирински към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма относно липсата на стимули за корпоративна социална отговорност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 февруари 2011 г.
Писмени отговори: 
- от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Румен Такоров;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Румен Такоров;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Румен Такоров;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Румен Такоров;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народните представители Гюнер Сербест и Юнал Тасим;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Цветан Сичанов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народните представители Ангел Найденов и Меглена Плугчиева;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Направено е искане от народния представител Евгений Желев:
„На основание чл. 89 от Правилника на Народното събрание оттеглям отправено към министъра на здравеопазване питане относно въвеждане в действие на централизирана информационна система за отпускане на медикаменти по реда на Наредба № 34 с вх. № 054-05-178 от 06.12.2010 г.”
Господин Кутев, заповядайте за процедура.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята процедура е свързана с начина, по който се провежда Парламентарният контрол, и с това, че за пореден път според мен се прави опит за прикриване на определени фигури от правителството от Парламентарния контрол. 
Един от въпросите, който, ако се номерира подред, днес носи номер около 26, тоест няма как да се стигне до него. Става дума за въпрос, отправен от мен към Мирослав Найденов, беше зададен през м. ноември. Това е преди три месеца. Трети месец Мирослав Найденов няма как да мине по-напред в редичката, за да си отговори на въпроса, който му е зададен.
Въпросът, който зададох, касае програмата за развитие на селските райони, едни определени пари, които не се изплащат на хората. При мен вече четири пъти идват хората от региона ми, които са поставили въпроса, и за които получаването на тези пари е въпрос на оживяване. Аз вече не знам и не съм сигурен дали ако получат парите, те ще оживеят, но те на това се надяват и са при мен всеки път, когато отида там. Сега пак ще отида, в събота, неделя и понеделник ще съм там и те пак ще стоят в приемната ми, за да ме питат какво става с парите. И аз за пореден път от ноември досега не мога да им отговоря. 
Така че, много ви моля, вземете мерки Мирослав Найденов да отговаря на въпроси, защото го няма от месеци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Атанасов, заповядайте за процедура.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри и колеги! Ние с Антон не се чухме преди той да излезе, но моята процедура е също свързана с министър Мирослав Найденов.
Господин председател, Вие трябваше днес да го извикате той да бъде тук. Вече няколко седмици говорим за темата за цената на хляба, която продължава да расте. С криенето на Мирослав Найденов няма да решите този въпрос. Няма да решите и въпроса с шапа – въпрос, който е зададен към него, и с многото други въпроси, които ние сме задали, и не само ние, и други колеги от други парламентарни групи.
С криенето на министър Найденов не се решават въпросите, напротив, задълбочават се. Защото тези въпроси, които са зададени, вълнуват българските граждани. Сега има даже предложение от колегите от ГЕРБ за орязване на Парламентарния контрол. Ами, дайте въобще да го махнем, да го няма Парламентарния контрол и спокойно да си караме тук, както си знаем. Не е нормално, недопустимо е. Моля Ви, въведете наистина ред, и когато има въпроси, вълнуващи всички български граждани, министърът трябва да е тук преди да сме го извикали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По повод и на двете направени процедурни изказвания мога само да споделя, че на Председателски съвет тази седмица в Пловдив, заедно с всички представители на парламентарни групи, договорихме за другата седмица в петък да има удължен Парламентарен контрол и по всяка вероятност Парламентарният контрол да започва от 9 ч., тъй като има страшно много натрупани въпроси. Предполагам, че по този повод и министър Найденов ще бъде тук и ще бъде изслушан. А днес зависи от експедитивността на  всички.
Пръв на въпроси на народни представители ще отговаря Цветан Цветанов, заместник министър-председател и министър на вътрешните работи. 
Първият въпрос е от народния представител Михаил Михайлов относно контрола по изразходването на средствата, отпуснати с Постановление на Министерския съвет № 279 от 26.11.2009 г. за наводнението на р. Бистрица.
Доктор Михайлов, заповядайте да развитие въпроса.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! С Постановление на Министерския съвет от 26.11.2009 г. бяха отпуснати необходими суми за обекти, които са общинска собственост както следва: за възстановяване на пътно платно от ТЕЦ „Осогово” до водохващане на ВиК „Кюстендилска вода” – 525 хиляди; за  възстановяване на общински имот в с. Ръшово – 295 хиляди; за възстановяване на пътно платно и за укрепване на пътя при ВЕЦ „Осогово” – 483 хиляди; за възстановяване на общински път с. Съжденик – 404 480 лв.
Контролът по изразходването на средствата е възложен на областния управител на Кюстендилска област господин Любомир Анчев. Изпълнението на възстановителните работи приключва на 28.05.2010 г., като само месец след това фирмата изпълнител е извършила строителни работи за над 447 354 лв. над сумата, определена в стойността на договора.
Господин вицепремиер, моите въпроси са следните: вярно ли е, че на 14 декември 2009 г. е учредено дружество „Еколеспроект” с управител Любомир Кирилов – общински съветник от ГЕРБ, като трите дружества, които влизат в „Еколеспроект”, едно от които е „Люко К” ООД, е предложена за изпълнител на строително-монтажните работи, свързано с отстраняване на щетите. Само един ден, забележете, колеги, след като е регистрирана фирмата, която трябва да изпълни тези възстановителни работи, за мениджър на тази фирма се назначава синът на областния управител. Само един ден, забележете. Синът на областния управител Любомир Анчев. 
Има три фирми, които се събират, правят една фирма, която се казва „Еколеспроект” и за основен мениджър на тази фирма се назначава синът на областния управител. 
Следващият въпрос е: какви са основанията за завишаване на строителните работи, като, забележете, само за така наречения Николчевски мост са гласувани 370 хил. лв. с ДДС, а девет месеца по-късно се възлагат за 1 млн. 900 хил.? Един милион и 900 хиляди! Това е 5,7 пъти повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: И възстановяването на пътното платно Гюешево-Македония – дадени са 156 хиляди, девет месеца по-късно се договарят за 1 млн. 020 хил. Това е някъде около 8 пъти повече. 
Моите въпроси. Тези обекти струват между 5 и 7 пъти повече, отколкото са договаряни, без да имаме възлагания на обществени поръчки. Аз ще ви задам допълнителните си въпроси: защо това е наложило такава спешност на допълнително възстановяване, след като не е имало никакви бедствия след това през м. юни и т.н.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Цветанов, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Михайлов! За разлика от това, което беше казано за парламентарния контрол, аз ще кажа, че съм изключително удовлетворен, че има парламентарен контрол и могат да се дадат отговори на поставени въпроси от депутати, които може би се формулират от техни избиратели, с които те се срещат. 
Това, което мога да кажа по така зададения въпрос: с Постановление № 279 от 26 ноември 2009 г., Министерският съвет постанови министърът на финансите да предостави от централния бюджет по бюджета на община Кюстендил бюджетни кредити за аварийно-възстановителни работи на четири обекта във връзка с ликвидирането на последствията от интензивните валежи на 10 ноември 2009 г. на територията на община Кюстендил.
Съгласно нормативните изисквания към изпълнението на обектите се преминава след възлагане на обществени поръчки. Ценообразуването, проектното проучване, всичко, което е постъпило, и това, което е възложено като обществени поръчки, е от кмета на община Кюстендил. Има кореспонденция между кмета на община Кюстендил и областния управител, след като е приключила тази процедура, и одобрената фирмата е започнала изпълнението.
Действително, след становище на две работни групи, в областната управа е постъпило искане към кмета на общината, че трябва да бъде завишена сумата с още около 500 хил. лв.
Към настоящия момент подобна кореспонденция от община Кюстендил към Междуведомствения съвет по бедствия и аварии няма, не е постъпвало такова писмо. Във връзка с постъпили сигнали за евентуални злоупотреби, постъпили м. декември 2009 г. в Областна дирекция МВР-Кюстендил, е образувано досъдебно производство, за да се извърши съответната проверка. 
Това, което мога да Ви кажа е, че след образуването на това досъдебно производство и за тази проверка, която се извършва в Областната дирекция, е докладвано на Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил. По случая е образувано Следствено дело № 45 от 2010 г., като разследването е възложено на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Кюстендил. 
Не мога да Ви кажа кога ще приключи това, но са назначени съответните проверки. След като те приключат, тогава ще мога да Ви информирам. 
Това, което в момента мога да Ви кажа по допълнението към началото на Вашия въпрос: Вие казвате за Владислав Анчев – син на областния управител, че е главен мениджър на фирмата „Еколеспроект”. Аз мога да Ви уверя, че това не отговаря на истината. Той е назначен като търговски сътрудник към тази фирма, което не виждам по никакъв начин да е въздействало или да са променени по някакъв начин параметрите на всички процедури, които са възложени по Закона за обществените поръчки.
И пак искам да подчертая, че исканата сума от областния управител, формулирана в експертното становище на двете комисии, не е отпускана нито от републиканския бюджет, нито пък е постъпвало писмо от кмета на община Кюстендил с искане на подобна сума. 
Мога да Ви кажа, че всичко, което правим в Междуведомствената група, и това, което вземаме като решение, винаги се подлага на допълнителни проверки. В момента мога да Ви кажа, че за миналата година имаме икономисани средства точно от въведения контрол и прозрачност при усвояването на парите по тези програми. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Доктор Михайлов, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин председател. 
Господин Цветанов, фактът е много обезпокоителен, Вие сам можете да прецените: само един ден, след като се сключва този договор, този човек се назначава в тази фирма, която трябва да извърши строителните ремонти. Това е синът на областния управител.
Дали заеманото място ще го кръстим „търговски посредник” или там, какъв беше, „посредник”, „търговец” или „главен мениджър”, това няма никакво значение. Важното е, че този човек един ден след като фирмата печели обществената поръчка, е назначен на това място, и е син на областния управител. 
Това и за най-непредубедения човек е нещо, което е доста оспоримо в морален аспект. 
Навярно Вие знаете, че за тази фирма „Люко-К”АД в момента прокуратурата има внесен обвинителен акт в Благоевградския районен съд за източване на 500 хил. лв. от европейски програми.
Другото, което е много обезпокоително, е защо с поръчка № 000-44-2010 на Агенция „Пътна инфраструктура” се възлага на същата фирма да извърши спешни и неотложни възстановителни работи на обекти – държавна собственост, разрушени при същото наводнение, чрез договаряне без обявление по Закона за обществените поръчки, като в същото време областният управител при запитване от общински съветник от Общински съвет-гр. Кюстендил отговаря, че състоянието на цитираните участъци не е тревожно? Това е абсолютно несъвместимо!
Вече става въпрос за лятото на 2010 г. Изведнъж се възлагат нови поръчки за още нови 700 хил. лв. и Агенция „Пътна инфраструктура” ги възлага на същата фирма, без абсолютно никакви обществени поръчки. Така – просто се поканват, без да има някакви спешни ситуации, без да има нещо специално, без да са проведени конкурси, им се дава това. Просто това са неща, които са доста обезпокоителни.
Съвсем добронамерен е нашият въпрос. Няколко депутати бяхме на приемна в Кюстендил веднага след Нова година. Имаше среща с общински съветници. Те знаят много добре този случай. Той се изнесе и по национални медии, по електронни медии и т.н. Този въпрос наистина трябва да бъде решен, просто за да се даде знак на всички областни управители, че наистина така не може да постъпват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, аз Ви благодаря за оценката и за корекцията, която Вие направихте в първоначално зададения и формулиран въпрос, че синът на областния управител е бил главен мениджър. Има голяма разлика между главен мениджър и един технически сътрудник, който е в една фирма.
Това, което също искам да заявя, е, че има проверка, която е назначена при подадения сигнал, както и по всеки един сигнал, който постъпва както в Министерството на вътрешните работи, така и в прокуратурата. Тези проверки се извършват своевременно. Естествено там, където има нарушения, се търсят и съответните отговорности от длъжностни лица, ако има такива. 
А по повод случая, който Вие цитирахте, и който е известен в публичното пространство в Кюстендил – нека да бъдем откровени и да кажем, че предизборната кампания в Кюстендил започна. Всъщност между кмета на общината и областният управител просто постоянно има престрелки за това кой е виновен, кой носи отговорност за всичко това, което се случва. 
Нека да оставим компетентните органи да извършат съответните проверки и тогава да коментираме резултатите от тях и да видим дали областният управител има някаква вина по обявените обществени поръчки от кмета на Кюстендил. Тогава нека да видим и дали кметът на Кюстендил е спазил законодателството при обявяването на обществените поръчки. Тогава ще отговорим на всички тези писма, на тази кореспонденция, която идва при Вас с оплаквания от Ваши симпатизанти.
Аз мога да кажа, че депутатите от Кюстендил са ми споделяли за неща, които са свързани със сигнали относно кмета на община Кюстендил. Нали разбирате, че аз не мога да застана на трибуната на парламента и да обвиня когото и да било, докато не приключат проверките на компетентните органи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Продължаваме с втория въпрос от народния представител Ангел Найденов относно специални разузнавателни средства, използвани по реда на чл. 18, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства.
Господин Найденов, заповядайте да развиете въпроса.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господа министри, господин Цветанов, уважаеми колеги! През последните седмици една тема приковава общественото внимание. Това е темата за специалните разузнавателни средства, тяхното прилагане, тяхното използване, информацията, която се получава в резултат на прилагането и използването на СРС-та, целите, за които се използват СРС-та и информацията, и въпросите, свързани с ефективността и резултатите от прилагането на СРС-та, измервани с предотвратени и разкрити тежки престъпления.
Няма как, господин министър, обществото да не е разтревожено от големия брой СРС-та, които се прилагат и използват при това управление на страната и на Вас като министър на вътрешните работи. Няма как усещането, че има злоупотреба със специални разузнавателни средства, да не повдига много въпроси, включително въпроси за това защо се превръщат от основно средство в единственото средство по отношение на предотвратяването и разкриването на престъпления, съответно в случаите на заплаха за националната сигурност. Разбира се, броят на СРС-тата е до такава степен прилаган и използван, че прави трудно, за да не кажа невъзможно, обработването на цялата информация –това личи от изявленията, в това число и на прокуратурата – филтрирана и в непълен обем предоставена на заявителите на специални разузнавателни средства.
Моят въпрос обаче не засяга всички СРС-та. Засяга само една част от тях – по чл. 18, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, там, където е Ваше правото да разпоредите ползването на СРС-та без разрешение на съд в случаите на опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или съответно на заплаха за националната сигурност.
Моят въпрос е: какъв е броят на тези СРС-та за 2009 и 2010 г. и колко от тях впоследствие не са потвърдени с решение на съда? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Цветанов, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, да, действително това е тема, която отнема доста време от реалните проблеми на българските граждани и политиките, които прави българското правителство, но понеже Вие задавате конкретен въпрос за условията и законовите основания за използване на специални разузнавателни средства по чл. 18, то към 2009 г. има разрешения за 125 броя, а към 2010 г. те са 142 броя. От тях непотвърдени за искане по чл. 15 от закона през 2009 г. са 14, а през 2010 г. са 16.
За да няма спекулации и интерпретиране в публичното пространство на невярна информация, аз Ви помолих миналия път да отложим отговора за днес и смятам, че си спазих обещанието.
Това, което обаче беше много ясно изразено в онова, което Ви бях помолил миналия път, е, че ще Ви предоставя конкретна справка с конкретните случаи, по които не е продължено – това е за тези 14 и 16 случаи, и след като изпратихме писма до заявителите – съответните оперативни служби на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност” и прокуратурата, за всеки конкретен случай е описано по кое дело е и защо не е продължено. Защото то е свършило своето действие за момента на прилагането. Говорим за заловени количества наркотици, за предотвратяването или документирането на престъпната дейност в тези условия на тези 24 часа. Така че в тази посока всичко това Ви е предоставено в Секретното деловодство и Вие имате правото да се запознаете в детайли, а разпространяването на конкретните данни от тази справка вече да бъде отговорност на тези, които са се запознали и които биха могли да кореспондират с нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, разбира се, че ще се запозная подробно с информацията, предоставена в Секретното деловодство.
 Впрочем разговаряме с колегата ми Михаил Миков, който е член на Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства – с молба основанията за прилагане (става дума на всички СРС-та по чл. 18, ал. 1) да бъдат много внимателно разгледани и проучени в Подкомисията за контрол на СРС-та. Защото, пак казвам, става дума за хипотеза, която допуска ползването по този ред на СРС-та в случаи на опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или съответно заплаха за националната сигурност.
По отношение на общия брой, за който Вие говорите, аз имам всички основания да смятам, че той изследва увеличението в пъти като част от общата тенденция на увеличаване на общия брой на СРС-та – в пъти, между 2 и 4 пъти за страната. Всъщност това потвърждава впечатлението, че в този случай те се превръщат в единствено средство за предотвратяване и разкриване на тежките престъпления. 
Господин министър, това обаче означава още нещо. Ще помоля подкомисията да работи в тази посока. Това означава, че ползването на такъв голям брой СРС-та следва някакъв бум в престъпленията от тежък характер в страната. Трябва ли да добавя в такъв случай, че те се явяват продукт на това явление?! Искам да ме опровергаете и се надявам да ме опровергаете. 
Или от друга страна разсъждението в посока на това, че всички останали средства, които трябва да се ползват за предотвратяване и разкриване, или за събиране на данни за извършени престъпления, не са били ползвани или са се провалили, за да се стигне до варианта, при който се ползват специални разузнавателни средства?! 
Оставям настрана въпроса, но той е изключително важен и ще бъде също предмет на парламентарен контрол – въпросът за това какъв е резултатът от тези СРС-та – в брой разкрити и предотвратени престъпления или съответно пресечени заплахи за националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател – казвам госпожо, защото видях, че заехте своето място, колеги! Уважаеми господин Найденов, нека да не отиваме в другата крайност. Защото Вие говорите за пъти във въпроса, който ми задавате по чл. 18. И аз Ви казвам – 125 на 142. Това в пъти ли е, господин Найденов? Четиринадесет за 2009 г., които не са продължени, и 16 за 2010 г. – това в пъти ли е? (Реплика на Ангел Найденов.)
И другото, господин Найденов! Не винаги във всяко разследване, в което се използват специални разузнавателни средства, е необходимо след това да бъдат изготвени ВДС-та, а всъщност делото стига дори с осъдителни присъди. Ще ви дам пример за това, което направихме само преди няколко дни.
 За разбитата фабрика за нелегално производство на цигари бяха използвани специални разузнавателни средства, но впоследствие може да се окаже, че не са необходими ВДС-та, защото имаме следствен експеримент – как работи машината, колко прави на един час. Това са 80 мастербокса за 10 часа. Имаме цигарите, имаме продуктите, имаме и задържаните лица. В тази посока ВДС може да не е необходимо за тези специални разузнавателни средства, които са използвани.
Другото – тежкото убийство в едно русенско село. Имаме тежко престъпление от младеж, който с брадва убива двама възрастни хора. Прилагаме специални разузнавателни средства. От информацията, която постъпи, за да можем да направим криминалния анализ, лицето беше задържано. То направи самопризнания, показа и предмета, с който е извършило престъплението. ВДС за използваните специални разузнавателни средства не е необходимо и надали ще бъдат използвани.
Уважаеми господа народни представители! Нека да кажем, че сме използвали специални разузнавателни средства по трафика на хероин, по контрабандата, по отвличанията, по убийствата. Ако вие ги бяхте разкрили, може би днес нямаше да използваме и толкова специални разузнавателни средства. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) 
Нека да не правим механична статистика, която може да ви бъде предоставена и вие да си формулирате политическото говорене. Нека да седнем и да говорим: днес имаме ли тенденция за преборване с тежката организирана престъпност?! Имаме ли разкриване на тежките престъпления, които са извършени за минал период от време – поръчкови убийства, отвличания, трафик на наркотици, като страна, която е в Европейския съюз, и която работи с евроатлантическите партньори за противодействие и документиране на престъпна дейност? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин вицепремиера. Да му благодарим за участието в днешния парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, имам удоволствието да ви съобщя, че на балкона на пленарната зала е българският еврокомисар госпожа Кристалина Георгиева. Нека да приветстваме с „Добре дошла!” госпожа Георгиева, която с гордост наричаме и европеец на годината. (Ръкопляскания.)
Само преди минути еврокомисар Кристалина Георгиева представи пред българските депутати основните приоритети, заложени в годишната програма на Европейската комисия за 2011 г., както и планираните дейности в ръководения от нея ресор. Проведена беше много съдържателна дискусия. Надявам се, че подобни дискусии ще бъдат редовна практика.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Следва да чуем отговорите на заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков, който ще отговори първо на въпрос от народния представител Михаил Миков относно размера на загубите от контрабанда на цигари за бюджета през 2010 г.
Господин Миков, имате възможност да развиете въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин Дянков, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Дянков! По официалните статистики, ако потреблението на цигари е на ниво от 2009 г., държавата трябваше да събере 400 млн. евро повече, или 800 млн. лв. Така по тази разбита престъпност тези 400 млн. евро или 800 милиона (по официалните данни на разликата между закупените бандероли за акцизни цигари) са средства, с които е ощетен бюджетът – това е едната срана. 
Другата страна е, че тези средства попадат в структури, които акумулирайки такъв огромен ресурс, стават заплаха за националната сигурност. Те могат да влияят политически, могат да влияят икономически. Това не са бабите, които край границата пренасят по един или два стека. Това са организирани групи, които могат да влияят върху националната сигурност. 
Понеже пък Асоциацията на тютюнопроизводителите смята, че загубите от цигарите, които не са обложени с акциз, са в едни по-малки размери – става въпрос за около половин милиард лева, аз си позволих да Ви задам въпроса: какъв е размерът на загубите от контрабанда на цигари, по-скоро от нелегална продажба на цигари? Със законодателни мерки, за които ние предупреждавахме – рязко увеличение на акцизната ставка веднъж, втори път – ограничаване на законния внос на евтини цигари от съседни страни, трети път – с мярката, с която закрихте много магазини, не се даде възможност да се регистрират. Само във Видинско за сведение да Ви кажа – в 77 населени места живеят 42 хил. души. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) 
Какъв е размерът на загубите от контрабанда на цигари за бюджета през 2010 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Миков, за да се направи оценка на ефектите върху бюджета от контрабандата на цигари е необходимо да се знае размерът на самата контрабанда. В България за съжаление все още няма официални изследвания, чиито данни да са представителни и публично достъпни. Наличието на такива изследвания, правени периодично през определен интервал от време, би дало възможност за съпоставимост и на тази база за оценка. Липсата на такива официални и публично достъпни данни отваря широко поле за спекулация по темата. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? 
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, страхувам се, че твърде несериозно се отнасяте към темата. Питах във Вътрешната комисия, вътрешен министър: има ли правителството анализ на риска? 
Пак казвам: освен непостъпилите средства – това е едната страна. Другият голям проблем е, че един много сериозен ресурс –между 500 милиона и 1 милиард – отива в сивия, да не кажа в черния сектор. Това е директно финансиране на престъпността. И държавата трябва да има анализ и да каже: „Тази година такъв ресурс захранва престъпността. И ние трябва да положим всички сили като правителство по всички линии – митници, данъчни и вътрешни, и външни, и всякакви работи, да спрем този поток към черния, към престъпния сектор”. Вие ми казвате: „Нямам данни”. Какво значи това? Правителството няма ли данни какви са загубите за бюджета от цигари?! Не може да се измъкнете с отговора, че се спекулира! Ще се спекулира, защото нямате данни. Кажете една цифра тук. 
Какво да кажа повече?! Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? 
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Миков! Усилията на митническите служители през 2010 г. доведоха до рекордни резултати в борбата с контрабандата на цигари. 
За изминалата година са задържани над 242 млн. къса контрабандни цигари. Това многократно надвишава задържаните през предходните няколко години количества. За сравнение в периода 2007 2009 г. са задържани около 50 млн. къса цигари. Агенция „Митници” се справя добре със своята работа срещу контрабандата на цигари. След назначаването на Ваньо Танов (реплики от КБ.) за директор на Агенция „Митници” започна въвеждането на строги правила и се въведе драстична реформа. Всички служители минаха през тестове. Направиха се сериозни съкращения. Ръководителите на големите регионални митници бяха назначени след конкурси, проведени по обективни критерии. Инвестира се и в закупуването на рентгенова техника. 
Сега под ръководството на Министерството на правосъдието искаме да инициираме промени в законодателството, които да предоставят споделени компетенции на митническите и на правоохранителните органи по отношение на нарушенията на митническото и на акцизното законодателство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: 
Следва въпрос на народния представител Георги Пирински относно намерение за референдум за преките данъци.
Господин Пирински, имате възможност да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Въпросът ми към господин Дянков е следният: на 20-и (разбира се, не на 14-и), а именно когато се искаше доверие за правителството, Вие обявихте намерението си да предложите промени на преките данъци да се правят само чрез референдум, като несъмнено съзнавате, че това намерение е в пряко противоречие със забраната, съдържаща се в действащия Закон за пряко участие на гражданите във властта – чл. 9.
Въпросът ми е: защо пренебрегвате действащата законова забрана, при това без да считате за необходимо да обосновете пред Народното събрание каквито и да било аргументи в подкрепа на замисъла Ви?
Единственото, което казахте, е, че трябва да има национален консенсус, който да се постига с референдум чрез пряко допитване, което, както Вие казахте, не зависи от приумиците на момента и на конкретното политическо представителство.
Самата тази аргументация, господин Дянков, е ярка аргументация против Вашата идея. Защото, както и в следващите дни се появиха не един и два коментара по Вашата идея, стана ясно, че Вие лишавате едно избрано мнозинство и правителството, излъчено от него, от основни инструменти на неговата финансова, бюджетна и данъчна политика. Това намерение всъщност цели едно и то е ясно: всяко бъдещо управление да не може да предлага в съответствие със своя програма, със своя платформа промени на прякото данъчно облагане. Освен други съображения от социален характер, от чисто икономическа и бюджетна гледна точка Ви беше посочено от авторитетни народни представители, че наблягането на косвеното облагане, разчитащо на потреблението, може да се окаже съвършено недостатъчно в условията на криза за решаване на основни бюджетни и икономически задачи на едно правителство. Така че Вие по никой начин не можете да обосновете целесъобразността на такава една идея, освен по чисто политически причини. 
Ето защо предполагам, че сте се отказал и да представите идеята си на 26-и, в сряда, пред Бюджетната комисия, както беше обявено, но както очевидно не стана. Така че защо предлагате подобни екзотични и съвършено необосновани и от бюджетна, и от данъчна гледна точка идеи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пирински, на 20 януари 2011 г. изложих идеята за бъдещи законодателни мерки, които да гарантират, че:
1. бюджетният дефицит не може да надхвърля определена граница;
2. промяна на основните преки данъци за физическите и юридическите лица може да се направи само при постигнат национален консенсус чрез механизъм, който не зависи от конкретното политическо представителство, тоест не зависи само от политическите субекти, които формират управляващото мнозинство и са в  изпълнителната власт към конкретния момент;
3. преразпределителната роля на държавата да не надхвърля определен процент от брутния вътрешен продукт.
Тези три мерки аз наричам Пакт за финансова стабилност.
Какво следва оттук нататък? До края на този месец екипът на Министерството на финансите ще внесе конкретни предложения. Тези предложения ще бъдат подложени на широки обсъждания тук, в Бюджетната и Правната комисия, с всички парламентарно представени политически сили, с неправителствените организации, с водещи независими експерти в областта на публичните финанси, икономиката и конституционното право, наши експерти, както и международни от държави, където подобни мерки вече действат или предстои тяхното въвеждане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, Вие избягахте от моя въпрос. Вие отговорихте в контекста на трите предложения, които направихте, което е предмет на следващото ми питане към Вас, но конкретно Вие не можете да посочите в нито един от случаите на експерти, които ще поканите, и на страни, които ще посочите, идеята за референдум по отношение промяната на преките данъци.
В изказването си на 20-и Вие споменахте Швейцария като пример, само че пропуснахте да кажете, че в Швейцария идеята за подобен референдум за преките данъци в кантона Берн е предвиждала предложение за намаление с 10% на данък общ доход, данък върху имуществата и данък върху недвижимата собственост. Забележете, швейцарските граждани на кантона Берн категорично са отхвърлили тази идея, защото са оценили аргументите на правителството, което е казало, че ще паднат приходите с 400 млн. франка, че ще трябва да се ореже образование, полиция и, уважавайки държавата си, доверявайки се на държавата си, че ще защитава техните интереси, са отхвърлили тази идея за намалени данъци.
Вие спекулирате в случая сега, в момента, с катастрофално ниското доверие на гражданите в държавата. Разбира се, че никой не иска да плаща данъци. Разбира се, че отговорът на питане: искате ли по-високи данъци, е предварително известен. Но Ваш дълг е Вие да работите, за да се изгради съзнание за необходимостта от плащане на данъци като инвестиция в една държава, която работи за гражданите.
Вие вдигате безумно акцизите на цигарите. Задава Ви се въпрос: какво става с контрабандата? Вие казвате, че нямате данни. Това е Вашата политика. И в коментари специалисти на Финансите, във връзка с Вашата идея, са споменавали, че при необходимост от допълнителни бюджетни приходи ще вдигат ДДС и акцизите – изцяло порочна политика, която стоварва тежестта на кризата и на бюджетните разходи върху най-слабо заплатените слоеве на населението.
Ето защо идеята Ви е абсолютно пакостна, но Вие не пожелахте да отговорите на въпроса ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пирински, трите мерки, които наричам Пакт за финансова стабилност, имат за цел да гарантират ненарушимост на финансовата дисциплина и като следствие на икономическата стабилност на Българя в дългосрочен план. Намерението ми е сериозно и то може да бъде осъществено само чрез промени в конституционни текстове. За такива промени е необходимо квалифицирано мнозинство. Затова ще търсим широко обсъждане и постигане на национално съгласие, ще търсим подкрепата на народните представители, независимо от тяхната партийна принадлежност, за да може да се пристъпи към изменение в Конституцията на Република България и мерките за финансова стабилност да залегнат в тази Конституция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва питане от народния представител Георги Пирински относно антиевропейската финансово-икономическа политика на правителството.
Заповядайте, господин Пирински, имате 3 минути, за да развиете питането си.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин заместник министър-председател, уважаеми колеги, питането, което отправих до господин министъра на финансите, е следното: първият цикъл на координация на макроикономическите, бюджетните и структурните политики на държавите – членки на Европейския съюз, стартирал на 12 януари т.г. с Доклад на Европейската комисия изисква съчетаването на фискалната консолидация, на стабилизирането на финансите на държавата с мерки за повишаване на заетостта и за насърчаване на растежа, каквито изцяло липсваха в изложението Ви пред парламента на 20 януари т.г.
Питането ми е: Вие, като представител на България, подкрепихте ли съответните актове относно тази координация в този обхват в Съвета на министрите на Европейския съюз? Ако това е така, защо като финансов министър действате в разрез с тези актове?
Господин министър, Вие на 20-и кратичко, както обикновено пред парламента, до степен на неуважение заключихте Вашето изложение с думите, че „правим това, което е необходимо и вървим напред”. Само че именно в това е проблемът, че не правите това, което е необходимо. Пак повтарям, целият замисъл на Европейския семестър е да съчетае тези мерки, за които Вие говорите, включително и по отношение на моя предишен въпрос – Пакт или нещо друго за финансова стабилност – с не по-малко решителни мерки за преодоляване на проблемите с безработицата и за насърчаване на растежа. Защото, както добре знаете, господин министър, голямата тревога на Европейската комисия е, че се задава сценарий на „изгубено десетилетие” и то изгубено десетилетие, в което Европа ще изостане в ръста на производителността на труда в сравнение и със Съединените щати, и с конкурентите си от Азия. Още нещо, ръстът, който евентуално ще се реализира, ако действат само пазарните сили, ще е доста ограничен и няма да създава работни места. Само преди два дни комисар Андор отново заяви, че голямата опасност е растеж без заетост.
Вие във Вашата презентация пред парламента наблегнахте на тези три фискални мерки и въобще не споменахте цялата останала част от необходимия комплекс на интегрирания подход на Европейския съюз. 
Вчера в сайта на Министерството на финансите сте публикували предварителния проект, както е назован, на Националната програма за реформи с покана за широка дискусия и така нататък. Само че и там, господин министър, тъй като предполагам, че ще обосновете отговора си на моето питане – защо водите именно антиевропейска политика – с това, че има такава програма, и сте си направили дори труда да я актуализирате от 12 ноември, чиято дата носи този проект, даже в частта, където се сочи очакваният ръст на икономиката за 2010 г. Който там сте посочили – 0,7%, а както виждаме той в най-добрия случай ще е 0,1%. Въпросът ми остава: защо действате в разрез с основното съдържание на Европейския подход? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пирински, публикуваният на 12 януари 2011 г. Годишен доклад за растежа на Европейската комисия представя пакет от спешни мерки за засилване на икономическото възстановяване на Европа в съответствие със Стратегия „Европа 2020”. Тези мерки засягат три основни области:
Първо, осигуряване на макроикономическа стабилност.
Второ, структурни реформи на пазара на труда.
Трето, приоритизиране на структурните реформи на пазара за стоки и услуги.
Съгласно доклада, корекцията на макроикономическите дисбаланси по време на кризата се оказва недостатъчна за повечето държави членки, за да осигури дългосрочна макроикономическа стабилност. В тази връзка Европейската комисия предлага: 
Първо, засилване на мерките за фискална консолидация.
Второ, коригиране на макроикономическите дисбаланси, като държавите членки с дефицити по текущата сметка да се насочат към овладяване на растежа на заплатите.
Трето, осигуряване на стабилността на финансовия сектор.
Четвърто, мобилизация на пазара на труда чрез създаване на условия за заетост.
 Бих искал да подчертая, че правителството на България подкрепя изложените в доклада приоритетни мерки. Нещо повече, нашето правителство вече прилага някои от препоръките, заложени в цитирания доклад. 
Конкретно, България е сред страните с най-ниско данъчно облагане на доходите от труд. 
Второ, в края на миналата година беше даден старт и на дългосрочна пенсионна реформа.
По отношение на мерките за макроикономическа стабилност, бих искал да подчертая, че през последните няколко месеца българското правителство работи усилено за засилване на фискалната консолидация и получи нужното признание в Европейския съюз.
В края на м. януари Европейската комисия и държавите членки оцениха като ефективни действията на България за коригиране на свръхдефицита, като включиха страната ни в групата на най-дисциплинираните държави като Финландия и Дания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Пирински, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, първият ми въпрос е: защо цитирате частично и неточно съдържанието на доклада на Комисията от 12 януари? Наред с онова, което Вие посочихте, има цял раздел, който третира заетостта и работните места, където централна констатация е, че трябва да се повиши заинтересоваността за привличане на хората към постъпване на работа.
Господин министър, Комисията акцентира върху проблема, че хората нямат достатъчно стимул да се хванат за работа при занижени равнища на заплащане и влошени условия на труд. 
За България, както добре разбирате, този проблем е многократно по-остър, поради една минимална работна заплата и доходи, които са под всякакъв критичен минимум за нормален живот. Но Вие продължавате категорично да отхвърляте всякакъв разговор на тази тема.
Има и друг раздел, който също не разбирам защо не коментирате – ускорени прорастежни мерки, които да насърчават растежа, включително иновациите, с насока към перспективни пазари и така нататък – нямам време да ги цитирам.
Вторият ми въпрос е: защо избягвате обсъждането и на този доклад, и програмата за реформи в парламента? Комисията специално набляга, че нейният доклад, анализът на растежа за годината, тя предполага да бъде предмет на сериозно обсъждане в националните парламенти. Същото се отнася и за програмите за реформи. Вие упорито, в свойствения Ви стил, напълно игнорирате диалога с парламента, говорите за широка обществена дискусия, като предлагате имейла на Финансовото министерство за предложения и продължавате да демонстрирате едно пълно пренебрежение към Народното събрание. Защо го правите? Смятате, че с това помагате на правителството или на приемането на тези мерки, които предлагате? Бъдете уверен, че е точно обратното!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте за отговор на въпросите, които Ви зададоха.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пирински, благодаря Ви за въпросите. Като ги зададете допълнително и развити, с радост ще Ви отговоря на следващия парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Пирински, имате възможност за отношение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, регистрираме драматичен – на 180°, обрат в намеренията на господин Дянков. Досега той демонстрираше нежелание да прекарва повече от 15-20 минути в Народното събрание. Сега заяви, че е готов на подробен, задълбочен и продължителен диалог и под формата на парламентарен контрол. Няма как да не изразя надежда, че той ще бъде и съдържателен, и няма да използва процедурата на отговор към въпроса на господин Миков, където първо каза, че няма какво да каже, а след това, когато господин Миков нямаше начин да репликира, разви цяла една пледоария в полза на своята позиция. 
Когато заявявате готовност за сериозни дебати, бъдете на равнището на сериозността на процедурата и на проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Последният въпрос към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков е на народния представител Деница Гаджева относно ощетяване на държавата от Консултантска компания “Краун Ейджънтс”.
Заповядайте да развиете въпроса.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин вицепремиер! Един от въпросите, които вълнуват българските граждани и с които партия „Атака” се е занимавала нееднократно, е разкриването на сделки в ущърб на държавата, извършени от правителствата на прехода, а именно от правителството на тройната коалиция и това на Симеон Сакскобургготски преди това. 
Разобличаването на сделки с подобен характер и търсене на отговорност от лицата, позволили лично облагодетелстване за сметка на държавата и за сметка на лично и облагодателстване на трети лица, е част от политиката на партия „Атака”.
Измамите, извършени от бивши държавни чиновници, министри и вицепремиери по време на последните две правителства, са ощетили българския данъкоплатец и държавата с големи по размер, но все още неизвестни суми. Една от тях е именно скандалната сделка с “Краун ейджънтс”, стартирана от министър Милен Велчев по време на управлението на НДСВ и ДПС, поддържана впоследствие от следващия финансов министър.
През последните дни в общественото пространство и медиите се изнесоха данни, че за тази сделка “Краун Ейджънтс” е получила около 1 млрд. лв. за неясни услуги и неясни резултати. 
Това обаче, което е известно, е, че Милен Велчев е подписал договора през 2001 г. с агентите на „Короната” за тригодишен период на стойност от 15 млн. долара, тоест пада се по 1370 долара чист хонорар на ден. 
Моят въпрос към Вас е: в какво се е изразявала работата, извършена от британската компания, отговаряла ли е адекватно на изплатените от държавата възнаграждения? Какви са ползите или загубите на България след прекратяване на взаимоотношенията ни с “Краун Ейджънтс”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Гаджева, дейностите на „Краун Ейджънтс” в България са осъществявани по две отделни програми. Първо, подпомагане на реформите и модернизация на митническата администрация от януари 2002 г. до декември 2006 г. и, второ, модернизация на българската финансова администрация от юни 2007 г. до юни 2010 г. с 6-месечно прекъсване между двете. 
Основна насоченост на първата програма е била подпомагането на събираемостта на приходите в контекста на дългосрочна модернизация и в съответствие с присъединяването на България към Европейския съюз. Задачата на „Краун Ейджънтс” е била да подпомогнат създаването и развитието на мобилен митнически контрол, Национален контролен и координационен център, Централно аналитично звено за събиране, анализ и разпространение на разузнавателна оперативна информация и функцията по вътрешен одит. Обхватът на дейностите по втората програма е разширен и включва консултантски услуги и за Националната агенция за приходите. Ролята на „Краун Ейджънтс” е била да подпомогнат развитието на оперативния капацитет на приходните агенции чрез съвети и обучение.
За времето от 2001 г. до юни 2010 г. на „Краун Ейджънтс” са изплатени суми в размер на приблизително 92 млн. лв. Като министър на финансите през юни 2010 г., взех решение да не подновя договора с „Краун Ейджънтс”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Гаджева, за реплика.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Деветдесет и два милиона лева изплатени на „Краун Ейджънтс” от държавата, от бюджета на България. Обаче аз се съмнявам, че Вие, господин министър, или някой от вашето министерство може да сметне колко са парите, които са отклонени от „Краун Ейджънтс” чрез контрабанда, която е ставала под носа на агентите на Короната. Ще Ви цитирам една статия от септември 2003 г., където цигари за над 600 хил. лв. са изнесени не за къде да е, а именно за Великобритания и са маскирани като печки. Това е ставало под ръководството, това ще е малко крайно да се изразя, но може би и под ръководството на агентите на Короната. Неслучайно излизат статии на журналисти като Дин Андромидас от 22 август 1997 г., където той казва, цитирам: „Внимателният анализ на някои епизоди от историята на „Краун Ейджънтс” показват тази фирма като британски патронаж на глобалната организирана престъпност от най-високо ниво. „Краун Ейджънтс” е създадена през 1933 г. като колониален инструмент за ограбване, а сега обслужва сфери като оръжие, офшорно банкиране, граничен контрол, административно обслужване „на криминални картели от световен мащаб”.” Само ще Ви изброя някои от държавите, където установяват своите консултантско-разузнавателни дейности „Краун Ейджънтс”, а те са именно Гана, Зимбабве, Уганда, Замбия, Ангола, Кения, Танзания и други. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, за дуплика? Не желаете.
С това се изчерпаха въпросите и питанията към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков. 
Благодаря Ви, господин Дянков, за участието в Парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на образованието, младежта и науката – Сергей Игнатов.
Първият въпрос е зададен от народния представител Ангел Найденов относно преобразуване на Центъра за отдих и обучение със седалище гр. София, район Слатина, в Учебен център.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър, с Ваша Заповед № РД-14-158 от 24 ноември 2010 г., преобразувате Центъра за отдих и обучение със седалище в София, район Слатина, в Учебен център. Мотив за това е необходимостта от оптимизиране структурите на Министерството на образованието, младежта и науката, преустановяване дублирането на функции, потребността от по-ефективно координиране на дейностите, както и необходимостта от финансови икономии. Чрез тази заповед е и определена числеността на персонала в обслужващо звено – 10 щатни бройки. 
Всички тези аргументи за преобразуване звучат достатъчно смислено, те заслужават внимание, разбираеми са, особено в период на негативно влияние на криза върху финанси и ресурси, но странното е, че центърът, който е създаден за отдих и обучение на ученици, учители, служители в системата на народната просвета, се преобразува в Учебен център за подготовка само на ученици, и то само на ученици с изявени дарби. 
Моят въпрос, господин министър, към Вас е: смятате ли, че с преобразуването на този център и намаляване на числеността на персонала от 43 на 10 щатни бройки, можете да организирате функционирането на структурните звена и поддържането на материалната база. За да поясня – става дума за 4 звена, ръководство, два национални детски комплекса и един учебен център за подготовка на ученици. Всъщност само базата, да кажем, в Ковачевци има 270 легла. Съответно можете да си представите какъв комплекс от сгради е. И на всички тези структурни звена от 43, бройките се намаляват на 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте, министър Игнатов, за отговор.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, процедурата за промени в мрежата на държавните обслужващи звена е определена в Закона за народната просвета и правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Предложението за преобразуване на Центъра за отдих и спорт е във връзка с необходимостта от оптимизиране структурите на Министерството на образованието, младежта и науката и от финансови икономии предвид намаления бюджет на Министерството на образованието, младежта и науката. Извършен е сравнителен анализ на функциите и дейностите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити от системата на министерството с функциите и дейностите на дирекциите в министерството с цел откриване на дублиращи се функции, както изпълнителски такива, които следва да бъдат изведени от дейността на Министерството на образованието, младежта и науката и да преминат към второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. 
В изпълнение на РМС № 560 от 29 юли 2010 г., за приемане на План за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация при спазване на регламентираната процедура, е издадена тази Заповед № РД-14-158 от 24.11.2010 г. за преобразуване на Центъра за отдих и обучение в Учебен център. Тя е обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 96, от 7.12.2010 г. 
Базата в гр. София остава за управление от Учебния център, а останалите бази следва да бъдат прехвърлени към „Ученически отдих и спорт” ЕАД. В тази връзка е необходимо приемане на решение на Министерския съвет за обявяване на недвижими имоти публична държавна собственост за имоти частна държавна собственост и включването им в капитала на „Ученически отдих и спорт” ЕАД.
Предвид посоченото обстоятелство е отчетена необходимостта да се запази численият състав на обслужващото звено, преди преобразуването му, с оглед необходимостта от управление и стопанисване на имуществото на Центъра за отдих и обучение до приемане на решение Министерския съвет.
Уважаеми господин Найденов, след извършване на анализ по отношение на ефективното функциониране на обслужващото звено, обсъждане на различни възможности, Заповедта № РД-14-158 от 24.11.2010 г. за преобразуване на Центъра за отдих и обучение в Учебен център се измени със Заповед № РД-14-166 от 20.12.2010 г., като в т. 2 се определи числеността на персонала – 43 щатни бройки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Найденов, за реплика. 
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, първо, от отговора Ви разбирам, че очевидно е имало определена неточност при формулирането, нека така да се изразя, на първоначалната заповед, която не е съобразила факта, че има достатъчно дейност, която да се обслужва от националния център в рамките на структурните звена и че е необходим един по-голям персонал, който да осигури функционирането на тези звена. Нещо, което в последствие да се коригира и предстои да бъде коригирано, с оглед на това преструктуриране и преминаване към други звена в рамките на вашето министерство. Това обаче не означава, че ще бъдат съкратени хората. Такъв е планът, това е резултатът от питането и съответно от отговора, в този смисъл, аз съм удовлетворен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика? Няма да ползвате, господин Игнатов.
Въпрос от народния представител Антон Кутев относно провеждането на обществена поръчка в „Студентски общежития и столове”.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми касае една обществена поръчка за „Студентски общежития и столове”. Между другото има няколко такива фирми с подобно наименование, става дума за тази фирма, която е държавна собственост и е на подчинение на Министерството на образованието, младежта и науката.
На 13 септември е проведен един търг. Става дума за едно помещение в Студентски град, Младежкия дом, ул. „Атанас Манчев” № 1. Става дума за някаква дискотека. Въпросът е, че в този търг се определя една фирма, която печели, и в края на краищата тази фирма дава с не малката сума от около 15 хил. лв. повече месечен наем от фирмата, която преди това е наела помещението. Дотук всичко е добре. 
Проблемът е, че оттам нататък започват процедури по обжалване, които обаче не са – тъй като аз смятам, че Вие в отговора си ще се позовете на тези съдебни процедури, за което сигурно има и основание, въпросът обаче е, че процедурите по обжалване се основават на една жалба, която е издадена след датата, в която вече е изтекъл срокът за обжалване. Именно това е причината, поради която „Студентски общежития и столове” са сключили договор, защото те имат един срок, в който са длъжни да изчакат и едва след този срок, ако няма жалби, трябва да сключат договор. Тъй като до датата, в която е изтекъл срокът, не е имало жалби, те сключват договор, а жалбата идва едва с последваща дата, се оказва, че в момента се намираме в ситуация, в която фирмата има сключен договор – тригодишен договор между другото, а вече шест или седем месеца не може да влезе във владение по договора и най-вероятно още поне година и половина няма да влезе във владение по този договор по простата причина, че вървят съдебни дела, които обаче са неоснователни поради датата, на която е подадена жалбата.
Моят въпрос към Вас е: какви са възможностите да се реагира в такива случаи и какво може да се направи конкретно в този случай, като си давам сметка, че това все пак е фирма, в която Министерството на образованието, младежта и науката сигурно няма сто процентови възможности, там има управителни съвети, изпълнителни директори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, по повод зададения от Вас въпрос бих искал да Ви осведомя за следното. „Студентски столове и общежития” ЕАД е едноличен акционер в дружество с държавно участие в капитала по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 158 и следващите на Търговския закон и чл. 3, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Дружеството е самостоятелно юридическо лице, като отговаря за своите задължения с имуществото, което притежава. Правата на едноличния собственик на капитала на дружеството се упражняват от министъра на образованието, младежта и науката, чиято компетентност е установена с чл. 12 от този правилник. 
Една от дейностите на дружеството е отдаване под наем на дълготрайни материални активи. В тази връзка на 20 август 2010 г. е проведен търг с тайно наддаване по реда на чл. 15 от същия правилник за отдаване под наем на обект търговско помещение – дискотека, с площ 1067 кв.м, находящ се на адреса, който посочихте.
Със Заповед № 100 от 20 август 2010 г. изпълнителен директор на дружеството е обявил класирането на допуснатите участници в търга. Тръжната процедура обаче е обжалвана на 1 септември 2010 г. от класирания на четвърто място участник пред Софийския апелативен съд и е образувано административно дело № 6965 от 2010 г., Второ отделение – 32 състав. Делото е насрочено за 21 януари 2011 г., тоест мина вече. По силата на чл. 166, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, оспорването на административния акт спира неговото изпълнение. След 1 септември 2010 г. изпълнението на обжалваната заповед не може да продължи и да породи правни действия, тъй като при наличието на съдебен спор до произнасянето на съда с влязло в сила решение, тя не е в сила. Обстоятелството, че ССО – ЕАД е получило по късно жалбата – на 24 септември, след като на 18 септември е бил подписан договорът за наем, не е основание за валидиране на процедурата. 
Независимо че междувременно е подписан договор за наем на недвижимия имот, в случая, е налице обективна невъзможност – тоест висящ съдебен спор, който спира изпълнението, поради което договорът не може да породи правни действия. До приключване на съдебната процедура ССО-ЕАД не може да предаде владението на имота, тъй като няма влязъл в сила акт за избор на наемател.
Към настоящия момент „Студентски столове и общежития” е предприело всички законови действия по отношение предаване на имота от предишния наемател – „Ем Пи Си-2004” ЕООД, на ССО-ЕАД. Изпратени са две нотариални покани за предаване владението на имота, като досегашният наемател е уведомен, че в случай, че не предаде имота доброволно на посочената дата, ще си потърсим правата по съдебен ред, като предявим иск по чл. 310, т. 2 от ГПК, по реда на бързото производство за принудително опразване на наетия имот. 
Предвид висящите съдебни спорове и с оглед на императивните разпоредби чл. 130 от АПК и чл. 14, ал. 3 от ГПК министерството няма право да приеме да разглежда казус, който вече е отнесен за разглеждане от съда, до приключване на съдебен спор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз очаквах този отговор, разбира се, но все пак в отговора, който ми давате, господин министър, има едно противоречие, което всъщност е и основата на този проблем. Противоречието е, че как така се случва, че на 1 септември е направен, според това, което Вие казахте, че жалбо обжалването е направено на 1 септември, а пък, видите ли, „Студентски общежития и столове” са научили едва на 24 септември, като междувременно на 13 септември те са подписали, Вие казахте 18-ти, а то е 13-ти, но това не е важно – на 13 септември те са подписали договор.
Тук очевидно имаме явно противоречие. Аз Ви разбирам по повод съдебната процедура и съм съгласен, че след като има съдебна процедура, вие сигурно нищо не можете да направите. Друг е въпросът, че самата съдебна процедура тръгва по един абсолютно опорочен начин. Тук проблемът ви е, че вие и „Студентски общежития и столове” практически не можете да проведете в никакъв случай един смислен търг, ако това го научат всички и започнат пет дни след сключването на договора да пускат със задна дата по някакъв начин жалби. Вие имате сключен договор, ако наистина сте получили опровержението и жалбата на 1 септември, защо на 13-ти сключват договор? Те не са имали, те я получават чак на 24-ти, тогава защо започват съдебна процедура? Аз твърдя, че ако „Студентски общежития и столове” си бяха свършили работата както трябва, те не трябваше да влизат изобщо в съдебни спорове, а трябваше да прекратят цялото това нещо и да осигурят освобождаването на помещенията предварително.
Друг е въпросът, че те наистина са правили нотариални покани и предишните собственици не искат да го освободят. Сега какво се получава: новият собственик има тригодишен договор, вие ще водите дела две години с тях, тоест когато той спечели, защото ще спечели делото, ще има една година, за да ползва помещението, което не си струва инвестициите, а в същото време „Студентски общежития и столове”, респективно държавата, ще губи по               15 хил. лв. на месец или общо една сума от порядъка на 400 хил. лв. ще бъде загубата за държавното предприятие в резултат на тези съдебни спорове.
Това, което исках да кажа и се надявам да имате предвид, е, че „Студентски общежития и столове” можеше да избегне съдебната процедура и да премине по-пряко и по-силно в изпълнение и защита на интересите, които самите те имат. Моля Ви за една сериозна проверка на това – защо се е случило така? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще ползвате ли дуплика, господин министър? Не.
Следва въпрос пак от народния представител Антон Кутев. Този път относно блокиране от Европейската комисия на средства по програма „Учене през целия живот”.
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин министър, моят въпрос първоначално беше продиктуван от едно публично изказване, което прочетох в медиите, на господин Денис Абът – говорител на Еврокомисията по образованието, в което той казва, че средствата по програмата „Учене през целия живот” за България ще бъдат спрени. От нашите документи аз никъде не видях потвърждение дали те са спрени или не, така че първият ми въпрос е: спрени ли са средствата? Аз предполагам, че сте имали определени затруднения, които впоследствие сте разрешили.
Следващият ми въпрос обаче, тъй като има наистина затруднения във функционирането на Министерството на образованието, респективно на Центъра за обучение на човешки ресурси, които са отговорни за усвояването на тези средства, имате ли проблеми – явно е имало намерение за спиране на средствата – които да доведат евентуално до по-нататъшни проблеми във функционирането на този център? Това е основната част от въпроса ми.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:  Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, средствата по програма „Учене през целия живот” за 2010 г. бяха спрени в началото на 2010 г. поради пропуски в управлението на програмата, допуснати през 2007 г. и 2008 г. и констатирани от страна на Европейската комисия при разглеждане на Декларацията за увереност от 2009 г.
След провеждане на серия от срещи между представители на Европейската комисия и министерството, както и три мониторингови проверки, на 27 април 2010 г., беше подписано споразумение между Европейската комисия и Националната агенция по прилагането на програмата – това е Центърът за развитие на човешките ресурси към Министерството на образованието, младежта и науката, за отпускане на 13 млн. 25 хил. евро.
На 30 септември 2009 г., същата година, с оглед на доброто представяне Европейската комисия предложи допълнителни 1 млн. 484 хил. евро към предварително договорените през м. април 13 млн. 25 хил. евро. 
Постигната беше договореност средствата да бъдат преведени на три транша. В изпълнение на тази договореност на 3 юни 2010 г. Европейската комисия преведе първия транш от 2 млн. 605 хил. евро по програма „Учене през целия живот”. На 15 декември 2010 г. се получи потвърждение от нея за превеждането на втория транш от 6 млн. 512 хил. 500 евро. Останалите 5 млн. 391 хил. 500 евро ще бъдат преведени веднага, след изплащане към бенефициентите на поне 70% от първите два получени транша.
Освен тези средства Европейската комисия преведе на Българската национална агенция  – Център за развитие на човешките ресурси, и средствата за оперативни разходи в размер на 700 хил. евро, изплатени на четири равни части от по 175 хил. евро, съответно през месеците май, юни, септември и декември. 
По този начин Европейската комисия потвърди високата си оценка за работата на Министерството на образованието, младежта и науката и Центъра за развитие на човешките ресурси през последните две години и за отстраняването на слабостите и пропуските в администрирането на програмата, допускани в предходните години от миналите правителства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:  Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, Вие не ми отговорихте на въпроса дали имате затруднения, очевидно нямате. От това, което Вие казахте, смятате, че нямате затруднения в програмата. 
Първо, искам да Ви напомня, че изказването на господин Абът беше от м. декември 2010 г., а не от м. февруари 2010 г. Тоест след това Вие сте имали други проблеми. 
Второ, искам да Ви кажа моята теза защо всъщност се случва така и защо, според мен, отново ще се случва така. Аз направих много сериозни усилия, за да разбера какъв точно е изпълнителният директор на Центъра за развитие на човешките ресурси, който Вие сте назначили. Струваше ми се редно на страницата на въпросния център да има поне някаква информация за него. Ако не сте отваряли страницата, отворете я, за да видите, че неговото име се среща там само веднъж, в графата „Контакти”, и под него стои един имейл. Нищо друго не се казва за този човек. Затова аз се опитах да науча повече за него. Единственото, което успях да науча, беше, че той е шампион по колоездене. Аз уважавам българските шампиони спортисти, но мисля, че ако ще са в администрацията, мястото им е в Министерството на спорта, а не на образованието. Научих, че освен това е работил като тираджия, а дали това е вярно, Вие ще ми кажете. Аз цитирам медийни публикации, не мога да кажа дали това е така.
Освен това, което научих, защото няма друго освен излязлото по медиите – на страницата нищо не пише, за да мога да разбера повече по този въпрос, беше, че той Ви бил шофьор, или поне е бил шофьор в Нов български университет – ако не Ваш, то поне някакъв. 
Искам да Ви зачета само с няколко реда от това, което влиза в задълженията и в новите дейности на Центъра за развитие на човешките ресурси: анализи, изследвания на актуални проблеми, проекти в областта на човешките ресурси, консултантска помощ, разработване и осъществяване на подобни проекти, организиране на семинари, конференции, работни срещи, съдействие за изготвянето на база данни, уеб страници, извършварне на информационни услуги и т.н.
От това, което до момента успях да науча за господин Митко Шарев, така се казва директорът, нито едно от тези неща не отговаря на неговата квалификация. Още повече, намерих едно интервю от началото на 2009 г., тоест половин година преди той да стане шеф на този център (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – само с две изречения, госпожо председател, в което той се изявява като човек, който работи в един колоездачен клуб и няма никаква идея, че съдбата му ще се промени от колоезденето към където и да било другаде. Така че Ви моля да вземете отношение по това: възможно ли е такъв човек да управлява този център?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, Митко Шарев наистина е шампион по колоездене, но Вие трябваше да обърнете внимание, че той е шампион и по привличане на средства. Той пое управлението на Центъра за развитие на човешките ресурси в една доста разнебитена и тежка ситуация, когато имаше проблеми наистина ще продължат ли програмите, или не. Само за няколко месеца към договорените вече там 13 млн. евро, които споменах, благодарение точно на господин Митко Шарев се стигна до допълнителните 1,5 млн. – към тези, които традиционно България трябваше да получава и с които да осъществява субсидирането на различни видове дейности.
Не ми е бил шофьор, за съжаление, макар че зная, че той е изключително добър в това отношение.
По повод на Колоездачния клуб, той не работи в него. В този клуб членувам и аз. Това е Софийският колоездачен клуб, създаден през 1800 и някоя си година и който ние група ентусиасти възстановихме. Там никой не получава заплата. Просто отдадохме почит към една наистина добра традиция, тъй като човек, освен да се занимава с ежедневните си дейности, има и хоби. Това е част и от моето хоби.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:  Благодаря.
С това се изчерпаха въпросите към министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Благодарим му за участието в днешния парламентарен контрол.
Следват въпроси към министъра на здравеопазването Стефан Константинов.
Първият въпрос е на народния представител Мая Манолова относно повишена заболеваемост от хепатит А.
Заповядайте, госпожо Манолова, за да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми, както и повечето въпроси в днешния парламентарен контрол, е зададен преди месеци, но поради организацията на ръководството на парламента получавам отговор едва днес, когато, слава Богу, епидемията от хепатит А вече е затихнала, бих казала, по естествен път. Това не прави въпроса ми излишен, тъй като българските граждани ще имат възможност да чуят какви мерки Министерството на здравеопазването е предприело за ограничаването на тази епидемия и изобщо какви мерки министерството осъществява при подобни случаи. Защото епидемията от хепатит А беше предшествана от епидемия от морбили в средата на миналата година, когато заболелите от морбили бяха над 10 хил. души. Епидемията от хепатит А беше последвана от грипна епидемия, която върлува и в момента, включително и от свински грип. 
Така че за гражданите е важно да чуят какво точно прави министерството в тези ситуации? Кое е общото между тези три епидемии, кое е общото в действията или по-точно в бездействията на Министерството на здравеопазването?
Това, което може да се каже със сигурност, е, че и в трите случая липсва профилактика, която липсва и при Вашите предшественици, уважаеми господин министър.
При епидемия от хепатит А профилактиката означава ефективен контрол върху храните и върху качеството на водата, който очевидно не е бил упражнен, за да се стигне до тази епидемия. 
Показателен е фактът, че министерството в крайна сметка така и не стигна до източника на заразата, което би следвало да се случи, при положение че имаше около 1500 заболели в областите Стара Загора, Хасково и Пловдив и в разгара на епидемията липсваха ваксини. Такава беше ситуацията, между другото, и със сегашната грипна епидемия, когато така и не се разбра – кой нещо не е разбрал, дали джипитата, или служителите в РИОКОЗ, но в крайна сметка до гражданите не достигнаха ваксини, които бяха снабдени от Вашия предшественик министър Нанев, заради което той беше отстранен даже от министерския си пост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Манолова, моля да се ориентирате към приключване.
МАЯ МАНОЛОВА: Моят въпрос е за действията, които предприема министерството при създаването на висока заболеваемост и при възникването на епидемии и най-вече по отношение на профилактиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Манолова! За ограничаване на разпространението на заболяването Министерството на здравеопазването предприе следните мерки. Издадени са предписания до всички общопрактикуващи лекари, лечебни заведения, заведения за обществено хранене и производство на храни и напитки за засилване на хигиенния режим и дезинфекцията на работните помещения, както и указания за действия на общопрактикуващите лекари при установяване на случаи. Извършва се подробно епидемиологично проучване на всеки един случай за установяване на евентуален общ източник на заразата, установяване на контактните лица и др. На всички контактни в семейството и по месторабота се прилага медицинско наблюдение, включително лабораторни изследвания за ранно установяване на симптоми и прилагане на навременно лечение.
При възникване на случаи на заболяването в колективи, училища, градини, пансиони и др., по преценка на експертите се прилага специфична гамаглобулинова профилактика, която може да предпази близките контакти от развитие на заболяването. Организирана е просветна кампания в медии, училища, детски градини и др. за основните предпазни мерки при хепатит А. Издадени са и разпространени сред населението брошури с информация за заболяването и поведението на гражданите при възникване на заболяване. Такава информация е качена и на сайтовете на министерството, на РИОКОЗ в засегнатите области. Разкрити са допълнителни отделения за прием на болни от хепатит А на базата на други отделения на болниците в Стара Загора – 6 и в Хасково – 1. Има готовност за увеличаване капацитета и с други допълнителни легла. При необходимост и искане от страна на болниците имаме възможност да изпратим специалисти по инфекциозни болести, които да усилят екипите на най-засегнатите райони. 
РИОКОЗ в засегнатите райони организираха още от края на миналата година засилена кампания за контрол на обществените обекти на производство и търговия с хранителни стоки, водоснабдяване, детски, учебни заведения и др. В област Стара Загора например, в рамките на последните две седмици – извинявам се, но информацията наистина вече е стара – са извършени общо 153 извънредни проверки на обектите. От тях 73 в хранителни, 48 в учебни, 32 в детски заведения. Издадени са предписания и конкретни мерки и срокове за извършването им. Съставени са 16 акта за нарушение на длъжностните лица. 
И накрая само ще кажа това, което забравихте – кое е общото между тези епидемии. Общото е причинителят. Причинява се от вируси. Вирусите не са податливи на политически въздействия и въобще не се интересуват от това кой управлява и кой е опозиция. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Манолова, за реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Но има създадени условия за разпространение на вирусите. 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, Вашето самообладание, чувство за хумор и пренебрежение и неглижиране на проблема бяха наистина впечатляващи по време на разгара на кампанията и на епидемията от хепатит. Може би наистина е по-добре човек да запази самообладание, отколкото да истеризира, но моето впечатление и впечатлението на хората в Стара Загора е, че Вашето самообладание по-скоро граничи с бездействие. Защото впечатлението е, че Вие просто оставихте хората от болниците в Стара Загора и тези в Хасково да се оправят сами с проблема, като реално не им помогнахте нито с кадри, нито организационно, нито с финансови ресурси. Затова ще Ви попитам и конкретно дали подпомогнахте болницата в Стара Загора, която реално осъществи най-големия брой хоспитализации? 
Основание да Ви задавам такъв въпрос ми дава и ситуацията след епидемията от морбили, в която Вие се разплатихте с болниците месеци по-късно, което създаде сериозни проблеми в тяхното нормално функциониране.
Така че в случая с епидемията от хепатит А оставихте нещата да се развиват от само себе си и тя да затихне от само себе си и този път наистина имахте късмет, или по-точно хората имаха късмет. Но не е сигурно, че при други подобни случаи късметът ще бъде с Вас, така че истинските действия, които трябва да предприемате като министър, са не да се занимавате с джипитата, например, и да им създавате допълнителни затруднения, а да се захванете сериозно с профилактика и превенция. Защото наистина вирусите нямат политическа принадлежност, но те виреят при определени условия. И това дали ще създавате условия за виреенето на вирусите и за тяхното разпространение или ще ги ограничавате, е Ваш ангажимент – ангажимент на управляващите, от който просто няма как да избягате.
Така че, пожелавам Ви успех най-вече в превенцията на епидемиите, защото превенцията означава и икономии на средства. Пари, които са в рамките на десетки хиляди за профилактика, след това се превръщат в милиони за лечение и те са за сметка на болниците и на българските граждани. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, дупликата е много проста – по делата им ще ги познаете. Сама казахте, че епидемията намалява. Значи позицията ни е била правилна. Броят на хората, които се хоспитализират, прогресивно намалява. Това беше предвидено, това се случва. Значи сме били на права посока.
А що се касае, понеже на няколко пъти казахте морбили, нека да се запитаме хората, които са се разболели миналата година, коя година е трябвало да бъдат имунизирани и с какви ваксини, за да имат имунитет и да не се стига дотам. Като се върнем назад във времето, ще разберем кой е управлявал. Мисля, че тогава не са били ГЕРБ на власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос на народния представител Ваньо Шарков относно санитарната авиация в България.
Заповядайте, господин Шарков, да развиете своя въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За всички, които са се запознавали с въпроса за санитарната авиация в България и нейното състояние в България, е пределно ясно, че това е едно доста скъпо занимание, то трябва да бъде добре организирано и обмислено, за да е ефективно. И техниката трябва да е част от цялостната система, ако искаме да има наистина резултат. 
Зададох въпроса във връзка с факта, че в последно време в публичното пространство битуват доста различни данни относно състоянието на санитарната авиация. Доколкото имам информация, през 2009 г. Здравното министерство се отказа от услугите на санитарната авиация заради кризата и недостигът на средства. Има различни твърдения в пространството за това, че ние имаме четири напълно подготвени екипа, в които влизат лекар, сестра и летец, това е по данни на Центъра за военномедицинска експертиза и авиационна медицина, които са обучени да работят заедно и да се разбират без дори да говорят във въздуха. Знаем, че системата на спешна медицина е тази, която трябва да гарантира пълен достъп на пациентите до болнична помощ в условията на преструктуриране на болничната помощ. 
Във връзка с това моля да отговорите на въпроса, да запознаете народните представители и гражданите за състоянието на санитарната авиация, възможностите за нейното използване и, разбира се, какви са условията за ползването на санитарната авиация и възможностите през 2011 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Шарков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми д-р Шарков! Министерството на здравеопазването не разполага със собствена санитарна авиация. До 2008 г. включително министерството е ползвало санитарна авиация чрез възлагане на дейността на външен изпълнител. През 2009 г. не е сключен договор за такава услуга поради явяването на обществена поръчка само на един кандидат с много висока ценова оферта, надвишаваща десетократно определения за тази дейност бюджет, установен на база разходи за предходни години. Във връзка с това за осигуряване на санитарната авиация през 2010 г. в изпълнение на решение на Министерския съвет № 998 от 19.11.2009 г. е издадена заповед на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи, министъра на отбраната и министъра на здравеопазването, въз основа на която военните въздухоплавателни средства на Въоръжените сили на Република България се използват от Министерството на здравеопазването за следните цели, а именно авиомедицинска евакуация, превоз на екипи за трансплантация на органи, полети за търсене и спасяване на хора. Средствата за заплащане на тази дейност се осигуряват от Министерството на здравеопазването по бюджета на Министерството на отбраната на база на действителните разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шарков, имате възможност за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаеми господин министър, аз съм безкрайно учуден от този отговор. В момента няма ли някакъв подписан договор за използване на военните и на правителствения авиоотряд за транспортиране на пациенти, които са в крайно тежко състояние, и които трябва да се транспортират до лечебно заведение, в което да им се окаже качествена медицинска помощ? (Реплики от място от народния представител Янаки Стоилов.) 
Не, не е така! Въпросът не го давам, за да се заяждам, господин Стоилов! Вие обръщате нещата в съвсем друга посока.
Това, което аз знам е, че има два такива договора, че има екип, който е подготвен в Пловдив, и че оборудването се качва на самолета, че правителствения авиоотрад също се използва в такива ситуации, че дори се заплаща за оказването на такава медицинска помощ.
В тази връзка дори не настоявам да отговорите, просто Ви моля да проверите точно каква е ситуацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика няма.
Предстоят два въпроса от народните представители Мая Манолова и Георги Пирински, които са сходни и изискват общ отговор, затова прилагаме процедурата за такива случаи.
Последователно ще дам думата на народните представители, за да развият въпросите си, след което ще има общ отговор от страна на министъра. Следват реплики в реда, по който са зададени въпросите, и след това – отношение, дуплика от страна на министъра.
Първи по време е зададен въпроса на народния представител Мая Манолова – имате възможност да го развиете. Той е относно изплащане на дължими възнаграждения на аптеките, сключили договори с Националната здравноосигурителна каса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпреки бодряческият тон, че Министерството на здравеопазването тази година разполага с повече пари от всеки друг път, проблемите в сектор „Здравеопазване” започнаха още със старта на тази календарна година, като огромно притеснение на общинските болници е дали ще могат да сключат договори със Здравната каса и така да продължат да съществуват и тази година; като забавено разплащане с аптеките, на които, забележете, че на 20 януари т.г. бяха разплатени дължими суми от месеците октомври, ноември и декември, тоест със закъснение от седем отчетни периода. За първи път се случва такова забавяне при разплащането с фармацевтите и то след драматична сага, от която пострадаха както аптеките, така и пациентите.
Всъщност проблемът назря още през м. декември, когато фармацевтите алармираха, че са във финансов колапс, че поради неразплащане от страна на Касата за месеците октомври, ноември и декември те ще фалират, не могат да покриват текущите си разходи, не могат да зареждат скъпо струващи и животоспасяващи лекарства.
Този техен призив разтревожи гражданите, медиите, пациентите, пациентските организации, от опозицията зададохме въпроси, но това не разтревожи нито ръководството на Касата, нито, предполагам, и Вас, тъй като реално разплащането се случи чак месец по-късно – на 20 януари.
Какво се случи реално? Аптеките спряха да зареждат скъпоструващи и животоспасяващи лекарства, в резултат на което спряха да ги отпускат на болните. Става дума за липса на лекарства за болни от диабет, защото изчезна инсулина, за хронично болни с белодробни заболявания, за хронично болни с ревматологични заболявания, за болни от множествена склероза и редки болести. Тези хора реално бяха оставени без лекарства, особено живеещите в малките населени места трябваше да обикалят аптеките и да търсят лекарства в аптеките в големите градове. Уви, безуспешно, защото и аптеките във Варна, в Бургас, в Пловдив спряха да зареждат скъпоструващи лекарства, поради липса на средства.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки предприехте за решаване на този проблем, така че хората да не останат без лекарства и аптеките да не фалират? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Вторият въпрос е на народния представител Георги Пирински. 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър! Въпросът, който отправих към Вас, е следният: в края на миналата година, както знаете, стотици малки и средни аптеки изпаднаха в изключително тежко положение, поради това че Здравната каса не издължи дължимите им суми по реализираните от тях скъпоструващи лекарствени средства, включени в Позитивния лекарствен списък.
Независимо от поетия ангажимент от Касата, аптеките останаха в същото положение и през първите двадесетина дни на м. януари т.г. 
Здравната каса изтъква като причина за това изключително тревожно положение липсата на бюджетни средства и несъответствие в нормативната уредба. 
Моят въпрос, господин министър, е в две части: какви действия предприемате за срочното преодоляване на посочения проблем и какво правите за трайното отстраняване на причините за възникване на проблема?
Доколкото разбирам, както беше казано и от госпожа Манолова, Касата се е разплатила с аптеките с част от тези средства, предвидени в бюджета на Касата за 2011 г. Това обаче по никой начин не отнема от остротата на проблемите, които бяха създадени и  които госпожа Манолова достатъчно ясно очерта.
Моят въпрос към Вас е именно какво ще предприемете, за да не се повтори същата картина в последното тримесечие на тази година? Както личи от информацията, която дават аптеките, а и от писмото, което получих от Касата, има разминаване между времето и обхвата на утвърждаване на самия Позитивен лекарствен списък, сроковете за разплащане между Касата и аптеките, определени в съответните наредби, което е на два месеца, и веднъж годишното определяне на сумата в бюджета на самата Каса.
Очевидно е нужно да се седне и много сериозно и внимателно да се разгледа целият този кръг въпроси и при всички случаи да се избегне ситуацията, която възникна и миналата година, а има опасност да възникне и тази година, поради общото свиване и рязане на бюджета, с цел колкото се може повече да се „икономисат” разходи, да се стигне до същата ситуация. 
Вие през последната седмица влязохте в много остър спор и с Касата във връзка с начина, по който тя предвижда да се разплаща и с болниците, и с аптеките, с тези тримесечни актуализации, с тези 10%, които се предвиждат за спестяване, и така наречената гъвкавост.
Всички тези процедури са безкрайно неясни и засега създават само опасението и вероятността картината да се повтори в края на тази година с още по-драматични измерения, отколкото през миналата. Както разбирате, въпросът е за граждани, много остро страдащи от болести, които бяха споменати, и от обслужването на редица малки и средни селища, от малки и средни аптеки, които и сега са пред фалит.
Бих Ви помолил за един достатъчно ясен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За общ отговор – министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, господин Пирински, на 18 януари т.г. започна изплащането на 16 млн. 714 хил. 411 лева на аптеките, като тези средства са за отчетния период 15 30 ноември 2010 г. Седмица преди това – на 11 януари 2011 г., бяха изплатени 32 млн. 782 хил. 090 лева, които се отнасят към двата отчетни периода – 15-31 октомври и 1-15 ноември 2010 г. Така общо изплатените средства на аптеките през месец януари 2011 г. достига 49 млн. 496 хил. и 501 лева. С превеждането на тези средства от НЗОК дължимите суми на аптеките до момента са изплатени. Мисля, че с това отговарям ясно и на двата въпроса.
Конкретно на допълващите въпроси, които зададе господин Пирински, бих казал, че когато се дължат пари, те трябва да се дават в ясния срок. Това означава, че трябва да има ритмичност на плащанията. Всякакви проблеми, които сме имали в нормативната база, ще бъдат усъвършенствани със законите, които ще бъдат внесени съвсем скоро, специално Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, говорейки там за позитивни списъци, за Комисия по цените и т.н. Няма причини за притеснение за тази година. Мисля, че хората ще си получават редовно парите и няма да имаме никакви проблеми със снабдяването с лекарства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, за съжаление и тази година започва с проблемите и грешките на миналата година. Както самият Вие казахте, около 40 млн. лв. са разплатени през м. януари за предишни седем отчетни периода, което означава, че и сега влизаме в спиралата с бюджета, определен за тази година – да разплащаме неплатени задължения на Касата за миналата година. Тогава ако направим една проста сметка – от многото пари, с които се хвалите, че разполагате, след трансфер от 340 млн. лева към Министерството на здравеопазването, 40 млн. лева разплащане на аптеки за предишни периоди, разплащане на болниците за месеците юни и юли, разплащане за м. декември – е, в крайна сметка може да се окаже, че парите не са толкова много и отново няма да стигат.
Но тъй като темата е лекарствата и лекарствената политика на Министерството на здравеопазването, искам да Ви предупредя, че ние много внимателно ще следим тази тема. Очакваме в резултат на някои предприети от Вас решения в сектора да възникнат сериозни проблеми. Имам предвид децентрализацията на търговете за лекарства за онкоболни и болни на хемодиализа. Имам предвид и прехвърлянето на част от лекарствата, за които отговаряше Министерството на здравеопазването, към Здравната каса.
Второто решение впрочем аз лично считам за правилно и го подкрепям, но то напълно може да бъде обезсмислено, ако Здравната каса и през следващата година се разплаща със закъснение към аптеките, както направи и в края на миналата година. Вече хората, които ще си получават лекарствата от аптеките, тоест ще зависят от благоразположението на Касата – дали ще ги разплати достатъчно навреме, са притеснени. Например трансплантираните, например хората с редки заболявания, за да си получат своевременно лекарствата, трябва Касата да се е разплатила с аптеките.
Както знаете, ако един гражданин не си плати здравните вноски своевременно, държавата му начислява лихви. В случая Касата си позволява да бави разплащания, които в рамките на 30-40 хил. лева за една малка аптека са пагубни, а в някои случаи се стига и до 100 хил. лева, с което реално се предизвикват фалити на аптеки и с което реално се застрашава животът и здравето на стотици хиляди български граждани, които своевременно не могат да си получат лекарствата. А те са им жизнено необходими!
Така че ние ще следим тези въпроси. Следете ги и Вие, защото ангажиментът не е само на Касата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Пирински, имате възможност за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, безспорно е така, както казахте. Важно е да има ритмичност на плащанията. Но точно това беше грубо нарушено през миналата година с последиците, които току-що припомни госпожа Манолова.
От отговора Ви останах с впечатление, че Вие нямате нагласата наистина да погледнете къде са причините за това състояние.
Защото да твърдите, че с промени в законите, които ще внесете, това ще се преодолее, е недостатъчно сериозно. Проблемите идват с взаимоотношенията с бюджета, с процедурите по разплащане по отделни платежни периоди, които се третират в подзаконови актове.
Проблемите не са малки, не ги подценявам, но съвършено основателна е претенцията откъде-накъде Касата ще може да бави по свое усмотрение, и когато реши – ще се разплати, без никаква санкция за нея, а едновременно с това ще се очаква граждани, фирми и т.н. да бъдат изрядни платци в срок, а ако просрочат с един ден – започват най-тежки санкции?!
Погледнете въпроса по този начин и се постарайте в диалог с отделните асоциации на аптеките и с Касата да не допуснете подобно състояние тази година, каквото се получи миналата година. Но така, както стоят нещата, и както отговорихте, аз останах с впечатлението, че рискът е изключително голям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Нямате желание. Благодаря Ви.
Следва въпрос на народния представител Мая Манолова относно въвеждане на клинични пътеки за долекуване през 2011 г.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!  В средата на миналата година Вашата предшественичка Анна-Мария Борисова обяви готовност да въведе пет нови клинични пътеки за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Същите дори бяха обнародвани през м. юни в „Държавен вестник”, а тя заяви готовност да станат реалност от 1 септември 2010 г., като за целта Българският лекарски съюз и Здравната каса трябваше да сключат анекс към Националния рамков договор. И всичко това – не просто като някаква хрумка на здравната министърка, а като част от концепцията на ГЕРБ за по-добро здравеопазване – една злополучна концепция, заради която тя се раздели с министерския си пост, но която е факт и част от управленската програма на ГЕРБ.
Според тази концепция големият проблем на болничното здравеопазване е свръххоспитализацията, един от начините на нейното решение е чрез създаването на болници за долекуване и продължително лечение. Нещо повече, Анна-Мария Борисова миналото лято даде спешен едноседмичен срок на всички общински болници, които желаят да се преструктурират като болници за долекуване и рехабилитация. Бяха мобилизирани общинските съвети – да заседават през м. август, за да вземат тези необходими решения. Аз също участвах на такова заседание в региона, в който сме и двамата – на Общинския съвет в Бобов дол, където след големи драми Общинският съвет реши да не се довери на министъра на здравеопазването и да не вземе решение за преструктуриране на болницата. И слава Богу, защото тези, които повярваха на правителството и взеха такова решение, на практика останаха излъгани. Такъв е случаят с болницата в Дряново, която се преструктурира като болница за продължително лечение и рехабилитация, изтегли кредит от 200 хил. лв., закупи си техника и в резултат петте обещани пътеки не станаха факт нито от 1 септември, нито от 1 януари т.г.
Моят въпрос към Вас е: Защо не бяха въведени петте пътеки за долекуване и рехабилитация? Какво в крайна сметка да правят болниците, които се преструктурираха и тези, които откриха легла за долекуване и рехабилитация, след като реално пътеки за долекуване няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Константинов, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, във връзка със зададения въпрос относно създаването на клинични пътеки за долекуване през 2011 г., Ви информирам, че новото ръководство на Министерството на здравеопазването завари следните обстоятелства: Наредба за допълнение на Наредба  № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани в бюджета на НЗОК от 15 юни 2010 г. в сила от 21 юни 2010 г., издадена от министъра на здравеопазването, в която са приети четири клинични пътеки за долекуване в областта на вътрешните заболявания, хирургични интервенции след травми и заболявания на централната и периферната нервна система и продължително лечение при вътрешни заболявания. 
Успоредно с това е извършена подготвителна дейност за създаване на структури, които имат възможност да поемат дейността по долекуване и продължително лечение. Тази подготвителна дейност е извършена и във връзка с необходимостта спешно да се разработят проекти за финансиране на долекуването и продължителното лечение по оперативна програма „Регионално развитие” на МРРБ. 
В същия този период е направено допълнение към Концепцията за преструктуриране на болничната помощ от Министерския съвет и е заложено като приоритет подобряване възможностите за долекуване и продължително лечение на населението, като са заложени критериите за болниците, които могат да кандидатстват за финансиране. 
Приет е Законът за лечебните заведения с изискване в кратки срокове да се пререгистрират лечебните заведения за болнична помощ с определени нива на компетентност, както и да се създадат множество нормативни актове във връзка с това и с подготовката на Националния рамков договор за 2011 г. Вследствие на това се наложи преработване на всички медицински стандарти и прецизиране на параметрите за нивата на компетентност в тях. 
Успоредно с всичко това е извършено и остойностяване на клиничните пътеки от Консултативния съвет към Министерството на финансите. Тези обстоятелства и краткият срок за извършване на посочените дейности поставиха пред нас задачата за приоритетно решаване на заварените проблеми. 
За нас беше от голямо значение въпросът за адекватно определяне нивата на компетентност на структурите за активно лечение с оглед пререгистрацията и сключване на договори с НЗОК, което не е лек процес. В този период не съществуваше технологично време за разработване на медицински стандарти за долекуване и продължително лечение, които са база за качеството на тази дейност, както и необходимата предпоставка за нейното адекватно остойностяване. В тази връзка е и нашето решение да се отложи въвеждането на публикуваните вече четири клинични пътеки. 
Бих искал да отбележа, че получаването на средства по оперативните програми за регионално развитие за долекуване е важно условие за бъдещите необходими промени в здравната система.
Освен това при извършваната пререгистрация на лечебните заведения за болнична помощ ние се опитахме да компенсираме тези клинични пътеки, като регистрирахме заявената от болниците дейност по рехабилитация, за която има гарантирано финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, Вашият отговор не е особено убедителен! Вашата предшественичка убеждаваше, че няма никакви проблеми пътеките да бъдат въведени още от 1 септември. Това отлагане няма своите основания според мен, освен това, което вече се говори в здравния сектор, а именно, че преобразуването на болниците в такива за долекуване и рехабилитация не е Ваш приоритет.
Истинският проблем е в липсата на последователност в провежданата от правителството здравна политика. Тук може да се каже: всеки здравен министър със свой приоритет.
Спомняте си д-р Нанев, който стартира с идеята за спешните кабинети; след това проф. Анна-Мария Борисова, която въведе своя приоритет за малките болнички с 10 легла и с болниците за долекуване. Сега наблюдаваме Вашите приоритети, които са свързани със замяната на клиничните пътеки с така наречените диагностично свързани групи. Няма нищо лошо във всяка една от тези идеи, стига те да бъдат наистина правителствена политика и да се прилагат последователно – иначе страдат болниците, страдат хората. Ще Ви дам отново пример от нашия регион Кюстендил, където болницата в Бобов дол се превръща в опитно зайче на експериментите на всеки министър.
Министър Нанев откри първия си спешен кабинет именно в болницата в Бобов дол, който просъществува два-три месеца. След това проф. Борисова обяви болницата в Бобов дол като подходяща за преобразуване с до десет легла, тоест в малка болничка. Слава Богу, че общинските съветници там проявиха здрав разум и не се подведоха и по следващия й приоритет – да пререгистрират болницата като такава за долекуване и рехабилитация. Болниците, които го направиха, няма да могат да кандидатстват по програмата за регионално развитие. Те вече са отрязани от участие в тази програма. 
Много се надявам, че както Бобовдолската болница се е заинатила да бъде ликвидирана, и много други в малки населени места, Вие няма да сте министърът, който да се справи с тях и просто да ги закрие през тази година с политиката, която се води за сключване на договори на тези болници със Здравната каса. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова! Това, което всъщност съм казвал, е, че в здравеопазването е много грешно да се извежда една тема като приоритет и да се забравя всичко останало. За здравеопазването имаме приоритети при общопрактикуващите, при специалистите в болниците. Това, което казахте за диагностично свързаните групи, е само един детайл от цялостна концепция. По такъв начин трябва да се гледа. Болниците за продължително лечение (думата „долекуване” винаги съм казвал, че не харесвам, въпреки че съществува в закона) са нещо, което е необходимо. Това е интердисциплинарен проблем, не само касаещ медицината, там тясно се преплита и социалната сфера. Нищо нямаше да направим, ако бяхме сложили пет пътеки. Между другото това е изключително скъпа дейност и тя не е въпрос да я направим за едни пътеки по 10 или 20 лв. на ден, където да се плаща.
Не се гордейте с болницата в Бобов дол. България има нужда от качествени болници. Само на няколко километра от Бобов дол има две болници – в Дупница и в Кюстендил. Въпросът не е да я закрием – въпросът е дали тази болница може да осъществи качествено лечение? Вижте колко хора работят и колко хора се водят на заплати. Това ли е лечението, което искаме да покажем на българските граждани? Това е големият проблем! Никой не иска да закрива болници. Не искаме да държим и кухи структури, които само да използват средства на и без това оскъдните ресурси, които имаме за здравеопазването. Всичко е въпрос на ефикасност. Хората искат качествени болници, а не да бъдат размотавани и водени с линейки – сега в Бобов дол, после в Дупница, после накрая в София и там да им се реши въпросът. Не е това моделът, който търсим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, ще разместим следващите два въпроса по искане на Мая Манолова и Хасан Адемов. 
Първи има думата господин Адемов, след което ще се върнем на въпроса, който задават госпожа Манолова и господин Стоилов.
Господин Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, господин министър! В България функционират 64 диализни клиники и отделения, които са в структурата на държавните или общинските болници, и само едно отделение в частна болница. В тях се лекуват около 3100 болни с бъбречна недостатъчност. Броят на пациентите ежегодно нараства с 4-5%. От тези 3100 пациенти около 160 се лекуват чрез перитонеална диализа за разлика от хроничната хемодиализа. 
През последните 10 години смъртността при диализно болните е сравнително висока – средно над 15% годишно. За някои диализни отделения е значително по-висока. 
Към днешна дата у нас има само няколко центрове, отговарящи напълно на европейските стандарти. За щастие България все още разполага с качествен и добре обучен персонал, в много случаи работещ при трудни условия и на границата на възможното. Настоящото правителство вече оповести едно от решенията за излизане от това тежко положение и предприе реални действия за реформиране финансирането на диализното лечение. В края на миналата година беше заявено, че предстои НЗОК да поеме заплащането на този вид лечение.
В тази връзка моят въпрос към Вас, господин министър, е следният: ще поеме ли НЗОК заплащането на хроничната диализа още през 2011 г.? Чрез каква методика ще бъде остойностено и заплащано това лечение и каква се очаква да бъде стойността му? Ще поеме ли НЗОК финансирането и на извънболнични центрове за хемодиализа и как НЗОК ще процедира с новосъздадените хемодиализни центрове, били те публични или частни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми д-р Адемов, във връзка с поставения от Вас въпрос – със Заповед № РД 28-15 от 19 януари 2011 г. на министъра е утвърдена Методика за субсидиране на лечебните заведения през 2011 г. С нея се определят критериите и реда за субсидиране на лечебните заведения за болнична помощ въз основа на едногодишни договори за дейности по диализно лечение, като финансирането е чрез трансфер от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Министерството на здравеопазването заплаща дейности по транспорт и диализно лечение, в т.ч. лекарствени продукти и медицински изделия на болни с бъбречна недостатъчност, многопрофилни и специализирани болници, отговарящи на следните изисквания: 
1. наличие на актуално разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено след 1 ноември 2010 г.;
2. наличие на разкрита структура по диализно лечение първо, второ или трето ниво на компетентност в съответствие с изискванията на медицинския стандарт диализно лечение;
3. наличие на заповед на управителя или изпълнителния директор на лечебното заведение за организация на дейностите по транспорт на болните на диализно лечение, в случаите на използване на собствен транспорт или договор за осъществяване на транспорт на болните на диализно лечение с външна организация;
4. наличие на клинична лаборатория – собствена или по договор, на територията на лечебното заведение.
Стойността на извършената диализна процедура е, както следва:
- хемодиализа, в т.ч. и дейността – 60 лв.;
- на лекарствени продукти и медицински изделия – 66 лв. Общо 126 лв.;
- амбулаторна перитониална диализа – 89 лв.;
- апаратна перитониална диализа – 126 лв.
Стойността на транспорта на болен на диализна процедура е 14 лв.
В момента се подготвя работна група, която включва представители на Министерството на здравеопазването, Здравната каса, производители, търговци на едро и дребно, национални консултанти по диализа и онкология, както и пациентски организации. Тази работна група ще изработи и предложи етапите и сроковете за преминаване финансирането на лечението на диализно болните и пациентите със злокачествени заболявания към НЗОК. Внимателно ще бъдат обсъдени и разработени механизмите за предписване, отпускане и заплащане  на лечението на тези групи пациенти. НЗОК ще поеме изцяло финансирането на диализното лечение в сроковете и по механизмите, предложени от работната група, с цел избягване на допълнителни проблеми в лечението на тези болни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, благодаря Ви за този отговор. Очевидно е, че хемодиализата е пример за високотехнологична процедура. За успеха на хемодиализата предпоставки са не само екипировката, не само наличието на нови апарати, но и на нова технология. Очевидно е, че държавата може да предостави този или малко по-голям финансов ресурс, независимо от това за коя година става въпрос. Ясно е, че добрите практики, каквито са в Европейския съюз, са свързани с публично-частно партньорство. Ако частният бизнес има възможност да навлезе в тази сфера, очевидно е, че ползата ще бъде за пациентите, тъй като, както заявихте, има медицински стандарт „Диализно лечение”, където ясно са упоменати изискванията за качество и безопасност на медицинските грижи и на медицинските технологии. Така че няма никаква опасност да има отклонение от стандарта „Диализно лечение”. 
Практиката показва, че в по-голямата част от европейските страни разполагат с такива практики. Например в Румъния пазарът на диализното лечение е 36% частен след един проект на Световната банка, реализиран през последните години. В Испания повече от 60% от пациентите се лекуват в извънболнични диализни центрове. Така че европейската практика, включително и в Германия, е показала, че успехите в това лечение са по-добри, когато има съчетание между извънболничното и болничното лечение. В болниците се лекуват предимно острите случаи на хемодиализа, а в извънболничната помощ се лекуват предимно тези, които са на хронична хемодиализа. 
Ползите за пациентите биха били в посока на това, че достъпът на пациентите до модерни методи и технологии на лечение се увеличава.
В условията на конкуренция частният сектор е принуден да предоставя възможно най-висококачествени услуги без, забележете, инвестиции от държавата, създаването на конкуренция между доставчиците на медицински услуги и по-голям избор за пациента. Така че, ако тази работна група предложи на ръководството на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса нов модел на финансиране на хемодиализното лечение с включване и на нови извънболнични центрове, всичко това ще бъде в полза на пациентите. Аз съм убеден, че Вие ще работите в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря на господин Адемов.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не желаете.
Преминаваме към питане от народните представители Мая Божидарова Манолова и Янаки Боянов Стоилов относно опасността от фалити на общински болници. 
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете питането в рамките на три минути.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тази година, както стана ясно от въпросите и отговорите в днешния парламентарен контрол, започна доста тревожно за всички субекти в здравния сектор. Всъщност, както беше ситуацията и в началото на миналата година, най-драматично е положението с общинските болници. Миналата година, заради въведеното с указание изискване за наличие на двама специалисти по клиничните пътеки, като условие за сключване на договор с Касата, в резултат на което много болници не можаха да сключат договори с регионалните здравноосигурителни каси. Впрочем това указание впоследствие беше отменено от административните съдилища като незаконосъобразно. 
Тази година обаче ситуацията е още по-драматична и Министерството на здравеопазването, с новоприетите медицински стандарти, и особено Здравната каса с Приложение № 18, което определя алгоритмите на клиничните пътеки, на практика надминаха себе си. Защото и двата нормативни акта поставят изключително високи изисквания към общинските болници за сключване на договори по редица клинични пътеки. Изисквания, които според специалистите са неоправдано високи: изисквания за брой специалисти – 4, 5 или 6 по дадена клинична пътека; за специализирана техника; за наличие на определен вид лаборатория или свързани отделения. Подозрението е, че изискванията на много от медицинските стандарти и на клиничните пътеки са направени по начин, който да позволи лечението на тези болести само в определени клиники.
За да бъда още по-ясна, ще го кажа направо: подозрението е, че авторите на тези стандарти, респективно на тези клинични пътеки, са ги изработили в условията на конфликт на интереси и на лобистки практики, така че да се облагодетелстват определени болни в ущърб на всички останали и в ущърб най-вече на пациентите.
В резултат на тези неоправдано високи изисквания следваше една голяма част от общинските болници да сключат договори само за половината или даже по-малко клинични пътеки, с които имаха договори през миналата година. Резултатът е ясен – фалити и закриване на болници. Една политика, която последователно се провежда от това правителство на ГЕРБ, и огромни проблеми за хората, които живеят в малките населени места. Защото тогава трябваше да започне наистина голямото пътуване, голямото пътуване на болни хора от малките общини към областните градове и оттам – към столицата, към тези  клиники, в които ще могат да се лекуват тези заболявания.
Тук ще Ви кажа, господин министър, и с това приключвам, че сте прав за това, че един жител на Бобов дол ще трябва да пътува до Дупница, където болницата също е застрашена от фалит, и оттам – в София, но не поради собствено желание, а поради политиката на това правителство, както между другото се случи с болната жена от Оряхово, която трябваше да обиколи четири болници, за да се окаже накрая фатален изходът от нейното заболяване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моят въпрос към Вас е: какво ще предприемете, за да не допуснете това голямо пътуване на болни хора, за да не допуснете фалитите на общински болници през тази година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър, в рамките на пет минути. 
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми народни представители! Госпожо Манолова, не беше много коректно това, което казахте за жената, в смисъл, ако беше попаднала в болница, където имаше скенер, където имаше всички необходими условия, тя просто щеше да остане там и да бъде лекувана.
Пак повтарям, това, което винаги сме казвали – трябват ни болници, където пациентът да знае, че отива и няма да бъде разкарван. Нищо повече не искам да кажа.
На конкретния въпрос – във връзка и по смисъла на зададения въпрос, приемам, че Вашето безпокойство не произтича от заложените изисквания в медицинските стандарти, в това число и от изисквания, относно определяне нивата на компетентност на болничните структури, а по-скоро е свързано с отразяването на стандартите в съдържанието или алгоритмите на клиничните пътеки.
Както е известно, съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, министърът на здравеопазването издава наредба за основния пакет извънболнична и болнична медицинска помощ, гарантирана от НЗОК, в която са включени видовете клинични пътеки.
Що се отнася до съдържанието и алгоритмите на пътеките обаче тяхното изработване е ангажимент на договорните партньори – НЗОК и Лекарския съюз.
Министерството на здравеопазването получи сигнали за някои несъответствия между изискванията на медицинските стандарти и изискванията, поставени към изпълнителите в алгоритмите на отделните клинични пътеки. В тази връзка сме информирали договорните партньори – НЗОК и БЛС, за всички постъпили при нас предложения. Медицинските стандарти са приети с наредби на министъра на здравеопазването и поради това изискванията, въведени в тях, следва да бъдат спазвани като нормативни изисквания и при алгоритмите на клиничните пътеки.
В тази връзка заслужава да бъде отбелязано обстоятелството, че по направените и оповестени от нас последни промени на стандартите през есента на 2010 г. не постъпиха възражения и предложения по отношение на заложените изисквания за качество по нива на компетентност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако желаете, заповядайте за два допълнителни въпроса.
Господин Стоилов, Вие ли ще ги зададете? Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, след като постъпи нашето питане, очевидно настъпи раздвижване на ръководството в Министерството на здравеопазването, проведохте срещи с Лекарския съюз и със Сдружението на общинските болници, в резултат на което и Касата даде указания на своите регионални поделения да променят това, което беше подготвено, и да се пристъпи към сключване на договори, които дават възможност на болниците да изпълняват по-голяма част от дейностите, които са извършвали до този момент.
Вашият отговор ме смущава, защото Вие твърдите, че стандартите нямат отношение към възникналия проблем. Много добре знаете, че указанията, които се принуди да дава Националната каса на своите регионални поделения, в редица случаи трябва да заобикалят разрешенията, които Вие сте издали на болниците, според стандартите и нивата на компетентност.
Нашият настоятелен въпрос е да отговорите: смятате ли да промените и кога част от тези медицински стандарти, така че на първото ниво, в което попадат повечето общински болници, хората наистина да могат да се лекуват и тези болници да бъдат предпазени от фалит?
Тук не става дума да се подценяват изискванията за качеството, а да се постигне съответствие между изискванията, които определяте Вие, които са в алгоритъма стандарти-нива- разрешения и едва тогава Касата, която трябва в тези рамки да сключи договорите.
Вторият ми допълнителен въпрос е: ще могат ли, според Вас, Националната здравноосигурителна каса и Регионалните здравни каси да осигурят през следващите месеци необходимото финансиране за извършените от общинските болници дейности, тъй като мисля, че това ще бъде следващият проблем, пред който се изправяме?  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Константинов, заповядайте за отговор на двата допълнителни въпроса на господин Стоилов и госпожа Манолова.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми народни представители, малко уточнение всъщност, не защото сме получили въпрос, питане и т.н. сме реагирали. 
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не казвам, че е за това.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Когато видяхме, че има проблеми, моментално събрахме заинтересованите страни и се обърнахме към Касата с желание за диалог с Лекарския съюз, дори изпратихме заместник-министри, които участваха неколкократно в заседанията. Не е важно кой е бил инициатор, важното е да се свърши работата.
За стандартите ще ви кажа следните неща.
Стандартите, когато дойдох – един месец се занимавахме с това да ги правим по-адекватни, наистина там имаше неща, които бяха нереални. Технологията е такава, че те стоят две седмици на сайта на министерството и през това време идват хора и казват: „Това ми харесва. Това не ми харесва.” Да, идваха от общинските болници и казваха – гастроентеорология, неврология – има неща, които не са реални. Моментално бяха коригирани тези неща.
През м. декември имаше пълна тишина, никой не казваше нищо. След това се появи Приложение 18, проектът му е нещо, което се договаря между Лекарския съюз и Здравната каса. Тогава възникна голямото напрежение. 
Далеч съм от мисълта да казвам, че стандартите, които имаме, са нещо, което не може да бъде усъвършенствано. Технологията е такава, че някой просто трябва да каже: „Това не е наред.”
Няма механизъм, по който, и не е редно ние да казваме: „Да, болница на първо ниво ще лекува определени неща”, но не можем да й кажем, че ще лекува всичко. Не може да правим неща, които биха застрашили здравето на хората. Всичко е въпрос на експертно мнение и допълнителни оценки. Разбира се, че стандартите могат да се променят, важно е те да гарантират на хората качество, стига някой да прояви желание, те ще бъдат променяни.
По втория въпрос, да, надявам се, няма причини, след като финансирането е толкова, колкото е било преди година или две, ние да имаме – да вземем 2009 г., когато приемаме, че не е имало някакви финансови трусове. Знаете, че икономическото състояние на света не беше такова, така че няма проблем, ако тогава парите са стигали, нито имаме толкова голяма инфлация, нито пък имаме увеличено население на България, че парите да не ни стигнат. Аз не очаквам някакви проблеми. Всичко зависи да се изразходват разумно средствата и да има контрол върху тяхното изпълнение. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой от двамата, задали питането, ще вземе думата за отношение?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, целта на нашето питане е да бъдат преодолени проблемите и дано този сигнал, както и всички други, които са постъпили, и действията, които се предприемат от институциите, наистина да подобрят състоянието.
Ще си позволя и един пример в медицинската област за това, което казвате – да се намери това равновесие между качеството на лечението и посрещането на потребностите на възможно най-близкото и най-ниското ниво до самия пациент. 
В областта на неврологията доскоро можеха общинските болници да наблюдават едно дете със съмнение за комоцио. С въвеждането на изискването това да бъде дейност, извършвана само от неврохирург, се оказва, че примерно един такъв случай не само в друга общинска болница като Берковица, не може да бъде извършен, но доколкото знам и в Монтана такъв специалист липсва. Какво, за едно съмнение при поставяне на диагнозата за евентуално последващо лечение тези пациенти трябва да бъдат закарани до София? 
Добре разбирате, че това не може да бъде наречено добра и своевременна медицина, когато на основните нива не се създават възможности те наистина максимално да приложат своя капацитет.
Другият въпрос е – вярно е, че министерството и Здравната каса са отделни институции, но те имат донякъде своите самостоятелни отговорности и автономност в изпълнение на правомощията си. И Вие, и директорът на Касата сте избрани тук, в парламента, и носите еднаква политическа отговорност. 
Аз Ви призовавам този диалог да води дотам, че проблемите да се решават, а не да се правят опити да се прехвърлят отговорностите между двете институции, тъй като много добре знаете, че тези проблеми произтичат от дейността и в двете посоки.
Затова и нашето настояване е тази политика да бъде така оформена, че в нея наистина да доминират интересите на пациентите и експертните, професионалните аргументи, защото много добре знаете, че в медицината за съжаление в много случаи се намесват и икономически, и лобистки интереси. Нека да бъдем пред лицето на реалностите и Вие да бъдете представител на обществения интерес, както и всички други, които се занимават със здравеопазване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: С това въпросите и питанията към министъра на здравеопазването господин Константинов се изчерпват, да му благодарим за отговорите.
Пристъпваме към въпроса, който е зададен към госпожа Караджова – министър на околната среда и водите. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно изграждане на регионално депо за отпадъци в гр. Самоков. 
Заповядайте, господин Иванов, да развиете своя въпрос.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! България поема ангажимент по Преговорна глава 22 да закрие всички сметища, които не отговарят на директивите, и това трябваше да стане в срок до средата на 2009 г. 
В изпълнение на този ангажимент още през 2005 г. са огледани 21 евентуални площадки за изграждане на регионално депо за отпадъци за общините Самоков, Долна Баня, Ихтиман и Костенец. Вниманието на експертите е спряно върху площадка № 19 – Пчелин – Югозапад, на 2 км от гр. Долна Баня и те правят съответното предложение.
Междувременно не се реализира никаква подготвителна дейност по този проект. През 2008 г. кметовете на посочените четири общини създават Регионално сдружение за управление на отпадъците на тези общини. Година по-късно – през 2009 г., община Самоков предлага нова площадка, която не е нито една от обследваните 21 такива площадки. Тази площадка се намира непосредствено над съседното село Драгошиново, община Самоков. За да се осигури необходимата площ за депото, общината в началото на 2010 г. извършва замяна на общински поземлен имот в местността „Боричо” с частен поземлен имот в близост до новата площадка. Това, което прави силно впечатление, е че общинският имот е изключително силно подценен и всъщност в замяната той е на цена от осем и половина стотинки на квадратен метър. Впоследствие се прави искане за извършване на ОВОС, но допреди 20 дни все още нямаше отговор от директора на РИОСВ – София.
По повод на този проект имам към Вас въпрос: какви са причините, поради които проучената площадка № 19 се оказва по-неподходящата за изграждане на регионалното депо за отпадъци в сравнение с тази, която впоследствие експертите са избрали? Защо преди да е приет докладът за ОВОС, министерството е поканило през м. ноември община Самоков да представи проекти за изграждане на регионално депо и не означава ли това, че одобряването на доклада за ОВОС ще бъде само една формалност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Караджова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, в отговора на зададения от Вас въпрос Ви информирам следното.
След обстойна селекция на площадки е изготвен Доклад за оценка на въздействие върху околната среда, в който равностойно са оценени площадката Пчелин – Югозапад и площадката в местността „Катранджия”, след което с решение на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, от втората половина на м. декември 2010 г., е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение на площадката в местността „Катранджия”. 
Според цялата документация по оценка на въздействие върху околната среда предимствата на одобрената площадка спрямо площадката Пчелин – Югозапад, са следните:
Първо, налице е възможност за бъдещо разширение на площадката при необходимост, докато площадка Пчелин – Югозапад е с много по-ограничени размери.
Второ, най-близо е до община Самоков, която генерира най-голямо количество отпадъци – 50% от общото транспортирано количество. Това освен икономически предимства има и социални предимства за населението, което ще плаща години наред много по-малка такса за транспортни разходи. Имам предвид такса битови отпадъци, води и до екологични такива, предвид намалението на използваното гориво и намалените емисии в атмосферния въздух.
Трето, по-благоприятна е по отношение на въздействие върху повърхностните води поради близостта си до вече изградената и действаща Пречиствателна станция за отпадъчни води – Самоков, и възможността за заустване на пречистения инфилтрат в градската канализация на гр. Самоков.
Четвърто, собствеността на площадката е частно-общинска, докато в територията на площадка Пчелин – Югозапад попадат и имоти частна собственост, което ще забави и оскъпи изграждането на регионалното депо поради необходимостта от придобиване на собствеността чрез доброволна сделка или принудително отчуждаване. 
През площадката Пчелин – Югозапад преминава гравитачен-магистрален водопровод за водоснабдяване с питейна вода Радуил – Ихтиман. Налице са и допълнителни аргументи в полза на избора на площадка в местността „Катранджия”, а именно: Община Самоков е изразила съгласие за ползване на площадката и за разглеждане на пригодността й за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците.
Поради собствеността, използването на земята, екологичният статус, ще е необходим много по-кратък срок за изпълнение на всички изисквания, необходими за получаване на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда” за тази площадка, отколкото за която и да било друга алтернативна площадка.
Площадката също така се намира непосредствено до главни пътища. В близост има изградени електрозахранване и водоснабдяване за разлика от другите площадки. Срокът на експлоатация на площадките е съответно: площадка Пчелин – Югозапад не повече от 12 години, площадката на местност „Катранджия” – до 20 години.
Във връзка с предположението Ви, че изборът на площадка е предрешен, моля да имате предвид, че отправената покана към региона по никакъв начин не предопределя резултатите от процедурата по оценка на въздействие върху околната среда. Поканата представя основни изисквания, на които трябва да отговарят проектните предложения и се изпраща, за да подпомогне общините да изготвят напълно комплектовани документи за бърза и положителна оценка. Решението по оценка на въздействието върху околната среда за всички съоръжения от регионалната система за управление на отпадъците е само един от основните изискуеми документи за кандидатстване.
Кандидатите могат да подават проектни предложения едва след набирането на изискуемите документи по поканата, включително и оценка за въздействие върху околната среда. Ако няма такъв документ влязъл в сила след всички процедури, дори и ако има обжалване, то проектът не може да бъде одобрен и стартиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Караджова.
Реплика? 
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, от Вашия отговор това, което считам за положително, е, че все още процедурата не е завършила, защото аргументите, които Вие изложихте пред мен, по определен начин могат да бъдат оспорени. Когато Вие говорите, че транспортните разходи ще бъдат по-големи, ако се избере площадката Пчелин, Вие имате пълно право, но аз все пак си позволявам да запитам: нима икономическата ефективност на едно депо за отпадъци може да бъде поставена като проект над предотвратяването на всяка опасност за здравето и водоснабдяването на хората? 
Казвам това, защото във Вашия отговор липсваха няколко важни аргумента, които говорят против избора на площадката в близост до гр. Самоков, до с. Драгошиново, а те са следните.
Преди всичко площадката край Самоков се намира на по-малко от един километър както от града, така и от с. Драгошиново. На второ място, площадката е в близост до р. Искър. В радиус по-малко от един километър от тази площадка има две предприятия – едното е за млекопреработка, другото е кравеферма. Самата липса на р. Искър в доклада, който е изготвен по ОВОС, означава, че липсва и изследване на въздействието на едно такова бъдещо депо за отпадъци върху водоснабдителната система на гр. София, защото в крайна сметка качеството на водата, постъпваща в р. Искър, по определен начин ще се влияе и от това депо, което се намира в близост до р. Искър. 
Поради всички тези съображения, госпожо министър, и като имам предвид, че в крайна сметка не необходимият първоначален терен е определящ, защото теренът близо до с. Драгошиново също е бил недостатъчен, но както виждате е направена една замяна, която си е чиста далавера. 
Аз все пак настоявам да се направи повторен преглед на всичките документи относно изграждането на регионалното депо и да се вземе най-доброто решение за гражданите на общината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика? 
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Иванов, при всички положения, когато се разглеждат докладите за оценка за въздействие върху околната среда, един от основните компоненти, които се разглеждат и влиянието на съответния проект – в случая бъдещото депо, върху състоянието на водите, както подземни така и повърхностни, и това със сигурност са оценяване на различните алтернативи.
Това, което искам да Ви кажа не само за този проект, а за всички проекти е, че винаги има граждани, които се притесняват от строителството на тези депа. Това не е само в България, това е в почти всички страни в Европа.
Разбирам притеснението на някои от жителите на с. Драгошиново, може би и на жители на Самоков, но това, което искам да Ви кажа – защо основно се притесняват хората. Притесняват се, защото Вие знаете, че до бъдещата площадка, която евентуално ще бъде площадка на новото депо, е старото сметище. Това сметище е един огромен боклучарник, без никакви изолации, пълна заплаха за околната среда. 
Хората, имайки предвид какво представлява това съоръжение, тоест то не е съоръжение, а една дупка, в която се хвърлят отпадъци, се притесняват. Уверявам Ви, и не само за това депо, а за всички останали, че този проект в конкретния случай е пълен шанс това старо депо да се закрие по най-екологичния начин, да се рекултивира, да се премахнат всички опасности за околната среда, защото проектът поради това, че ще се изгражда ново депо, включва пълна рекултивация и обезопасяване на старото депо. По-скоро тук ще има една страхотна полза за хората и за околната среда. Новото депо, което е една интегрирана и добра система, не само от депо, а и от други модерни съоръжения с изолации, с изолационни екрани, с огради, съвсем друг начин на експлоатация на практика не би следвало, ако бъдат изградени, както трябва, а ние стриктно ще следим за това, да създава опасности за околната среда.
 Все пак процедурата не е окончателно решена и Ви уверявам, че всички съображения ще бъдат изказани, но пак повтарям, това е шанс старото сметище, този боклучарник, да бъде затворен и повече такава язва няма да има до Самоков и до селото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Караджова, за Вашето участие в днешния парламентарен контрол.
Следва въпрос на народния представител Михаил Михайлов към Свилен Нейков министър на физическото възпитание и спорта относно изграждането на национален стадион в София.
Заповядайте да развиете Вашия въпрос, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В последните няколко дни от Ваши медийни изяви, които гледах, стана ясно, че в София ще бъде построен национален стадион. 
Моите конкретни въпроси са:
1. Проведен ли е архитектурен конкурс?
2. Какъв е показаният от Вас проект и чие изпълнение е?
3. Кой е изготвил програмата и заданието на проектирането?
4. Кой е заплатил проектирането?
5. Кой ще финансира строителството и каква е цената на бъдещото съоръжение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Нейков.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, получих Вашите въпроси и искам да отговоря по следния начин. Проектът за изграждането на национален стадион не е спонтанна идея. Тя съществува, защото всички наши съседи, включително и в Европа, в момента се строят такива модерни спортни съоръжения, от които има обективна необходимост. Породен е от тази необходимост в България също да съществува такъв спортен обект, който да отговаря на всички международни стандарти и изисквания за провеждане на международни спортни прояви.
Към момента няма започнати законно установени процедури по стартирането и изграждането на национален стадион. Няма провеждан конкурс за архитектурен проект, нито изготвен такъв проект, нито програма и задание. Правителството обсъжда възможността да бъде изграден такъв стадион, анализира как би изглеждал и колко би струвал и съответно как ще се финансира. Сравняваме и черпим опит от държавите, построили такива стадиони. В многократни разговори сме и с председателя на Българския футболен съюз Борислав Михайлов, от който черпим информация и сведения за всички тези стадиони, които са построени и отговарят на съвременните изисквания. 
Този проект, за който Вие питате, е олицетворение на Кьолн и на други такива подобни стадиони в Германия като Щутгарт. Той не е проект, а е само идея, която съществува, за да намерим съответното място. Също така имаме консултации, за да може да бъде то подбрано така, че да има свободен достъп, а това не може да се случи с Националния стадион „Васил Левски”, защото той е вече доста остарял и дори да му се направи ремонт няма да бъде функционален. 
В същото това време искаме да отклоним и потока от коли и хора, който ще се движи насам. Според първоначални проучвания цената на едно такова строителство би струвало между 120 140 млн. лв., като в това число се включва изграждането на обекта, но и необходимите съоръжения и стандартизация. Образно казано, една седалка по наши изчисления струва около 4 хил. лв. Как ще бъде инвестирано? По всяка вероятност ще търсим възможност и с публично - частно партньорство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? 
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ  (СК): Благодаря, госпожо председател.
Господин Нейков, не съм удовлетворен от отговора по една проста причина – на тази изява, която гледах по една телевизия, там Вие показахте проекти за нещо, което евентуално ще бъде изграждано. Сега говорите доста общи неща. Борислав Михайлов, какво отношение има Борислав Михайлов към стадиони, и какво отношение има въобще един футболист? 
Както всички знаем, стадионите преди всичко са проектиране, как ще изглежда въобще, как ще функционира едно такова нещо и това не става – някакви хора се събират и решават, че този национален стадион не може... Естествено, че приветствам, аз съм спортист и искам да има спортна зала, да има и национален спортен стадион, но така не се прави, както и с Националната спортна зала. Аз Ви го казах и миналия път.
Сега бях на концерт в Белград на Ерик Клептън в зала, която е строена преди 15 г. Тя е 10 пъти по модерна от тази, която ние строим през 2011 г., и не виждам как това ще бъде гордостта на господин Борисов. Да не говорим за „ОО2” в Лондон, да не говорим за Стокхолм, за „Глоуб” – зали, които са строени преди 10-15 години, които изглеждат като футуристичен обект в сравнение с нашата смешна, извинявайте, но спортна зала, която струва           130 милиона. За 130 милиона тя е добра, но да струва 20 30 милиона, а не 110 милиона. Тя не струва 110 милиона. Идете и я вижте, тази зала не може да струва 110 милиона. Аз Ви казвам – най-старите зали в Белград, в Загреб, които са строени преди 20 г., са 10 пъти по-големи и са по-хубави и се местят с една степенка. Същото ще е и със стадиона. Стадионът – това е национално отговорно поведение, обявява се конкурса, явяват се 50-60 проектанти от целия свят, който печели – да печели, която и фирма да печели. Със спортната зала всичко стана, хей така, за 2-3 месеца и за това има толкова много забележки и толкова недомлъвки, защото не може да струва тази зала 110 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, министър Нейков.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Господин Михайлов, съвършено прав сте за това, че ще бъде обявен конкурс, на който ще бъдат допуснати международни участници за съставянето на проекта и така трябва да бъде. Ние ще се постараем той да бъде открит и направен както трябва. Обективната необходимост от такъв стадион за България и то за столицата е от ясна по-ясна.
Колкото до Националната многофункционална спортна зала цената е 90 милиона, ако слагаме ДДС тя става на 108 милиона, наистина. Аз Ви предлагам да изчакаме 1 август, когато тя ще бъде открита, за да видите действително тези подвижни седалки, за които говорите, че те съществуват даже и в тренировъчната зала, и всички тези ложи и всички изисквания, които сме ги задали в началото, ще бъдат точно така, както сме ги проектирали.
Индивидуалните спортове, с тази многофункционална спортна зала общо взето ще бъдат задоволени, но трябва да задоволим действително и тези опорни спортове, както е футболът в частния случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Свилен Нейков за участието в настоящия парламентарен контрол.
Министър Мирослав Найденов е във Варна за участие в заседание на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите – към него има 4 питания и 12 въпроса.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: От два месеца не отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващия път ще посветим парламентарния контрол само на него. Изчислих, че са ни необходими до момента 2 часа и 48 минути. Има още един зададен въпрос към министър Попова. Тя е тук, но отсъства господин Миков – задаващият въпроса, поради което се налага да закрия днешното заседание.
Следващото редовно пленарно заседание ще бъде на 9 февруари, сряда, начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,57 ч.)



Председател:

		   Цецка Цачева




Заместник-председатели:

					Анастас Анастасов
					
					Павел Шопов
				         
				          Екатерина Михайлова



Секретари:

		Пламен Нунев 

		Милена Христова