Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2011-07-15

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители: първи законопроект – Христо Бисеров, 28 юни 2011 г.; втори законопроект – народните представители Юлиана Колева, Ивайло Тошев, Димитър Лазаров и Красимир Ципов, 30 юни 2011 г. 
С доклада на Правната комисия ще ни запознае господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: 
„ДОКЛАД
за първо гласуване, № 153-03-90, 12 юли 2011 г., относно Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от народния представител Христо Бисеров на 28 юни 2011 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от Юлиана Колева и група народни представители на 30 юни 2011 г.
На свое заседание, проведено на 6 юли 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от народния представител Христо Бисеров, и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от Юлиана Колева и група народни представители. 
На заседанието присъстваха: Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Галина Тонева – заместник главен прокурор, Георги Шопов и Стефан Петров – членове на Висшия съдебен съвет.
Първият законопроект, № 154-01-69, бе представен от вносителя му – господин Христо Бисеров. С него се предлага да се възстанови действието на отменената през 2010 г. Глава двадесет и шеста от НПК и отново да се уреди правото на обвиняемия да поиска делото му да бъде разгледано от съда, ако в досъдебното производство са изтекли повече от две години, ако му е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, и повече от една година в останалите случаи. Така ще отпадне фигурата на „вечния обвиняем” и ще се въведе механизъм за ускоряване на производството и приключването му в разумен срок. Предлаганите промени са в унисон и с практиката на Съда по правата на човека в Страсбург, и по-конкретно с постановените от него пилотни решения срещу България, в които е констатирано наличието на системен проблем с приключването на делата, включително и наказателните, в разумен срок и е указано на България да вземе мерки за решаване на проблема. 
В последвалата дискусия се включиха госпожа Машева, госпожа Тонева, господин Шопов, както и народните представители Михаил Миков, Екатерина Михайлова, Искра Фидосова и Димитър Лазаров. 
Госпожа Машева заяви, че Министерството на правосъдието не подкрепя законопроекта. Сроковете, които се установяват в него, са изцяло формални и мястото им е в устройствения закон – Законът за съдебната власт, а не в НПК. Тя посочи още, че трябва да се отчитат интересите и на пострадалите от престъпления, които също, както и обвиняемите, имат право на справедлив процес.
Принципна подкрепа за законопроекта заявиха госпожа Галина Тонева – заместник главен прокурор, и господин Георги Шопов – член на Висшия съдебен съвет. Те подчертаха, че предлаганите разпоредби са необходими и полезни, тъй като имат превантивен и дисциплиниращ ефект. Господин Шопов отбеляза, че е възможно текстовете да се прецизират, включително и като се увеличат предвидените в тях срокове. 
Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището за подкрепа на законопроекта.
Вторият законопроект – за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, бе представен от народния представител Красимир Ципов като един от неговите вносители. С него се предлага отлагане на началния момент, от който започват да функционират специализираните съдилища и прокуратури, както и промяна в тяхната подсъдност, изразяваща се в отпадане от нея на престъпленията по чл. 243 и чл. 244 от Наказателния кодекс. Отлагането на началната дата на дейността на специализираните съдилища и прокуратури се налага поради неприключилите конкурси на Висшия съдебен съвет за назначаване на магистратите в тях и обективната невъзможност те да приключат до 12 август 2011 г. 
Регламентираната процедура в Закона за съдебната власт за провеждане на конкурси за назначаване, повишаване и преместване на съдии, прокурори и следователи сама по себе си изисква продължителен срок, включващ обявяване на конкурса, срок за подаване на документи, атестиране на кандидатите, приемане на комплексна оценка от атестирането и приемане на решение от Висшия съдебен съвет за избор на кандидатите, съответстващи на законовите изисквания. Не е изключена възможността за обжалване на избора, което се следва от съдебната процедура на две инстанции пред Върховния административен съд. Това означава, че стартирането на дейността на тези органи на съдебната власт с голяма степен на вероятност ще съвпадне с наскоро приключващите конкурси, включително и за избор на административните ръководители. Осигуряването на разумен период от време, през който те да създадат своята организация, би било изключително полезно за тяхната бъдеща дейност.
В последвалата дискусия участваха народните представители Михаил Миков, Димитър Лазаров, Искра Фидосова, Юлиана Колева, както и господин Георги Шопов и госпожа Галина Тонева. 
Господин Миков постави въпросите: защо в мотивите към законопроекта е предвидено време за обучение и квалификация на магистратите от специализираните звена и какво е наложило това? Господин Лазаров обясни, че отпадането на цитираните престъпления е обусловено от това, че те не се извършват само от организирани престъпни групи и често става въпрос за сравнително дребни престъпни прояви. Когато обаче тези деяния са извършени от организирана престъпна група, те влизат в подсъдността на специализираните съдилища по силата на чл. 321 от Наказателния кодекс. 
В тази връзка госпожа Тонева посочи статистика на прокуратурата, според която от 911 образувани досъдебни производства през 2010 г. по чл. 243 и 244 от НК само 90 са влезли в съда с обвинителни актове. В огромното си мнозинство престъпленията по чл. 243 и 244 от НК са с незначителен вредоносен резултат, а ако останат подсъдни на специализираните съдилища, неоправдано ще затруднят работата на специализираните прокуратури. Ще се налага командироване на прокурори и използване на значителни ресурси, което ще се отрази негативно на работата на прокуратурата по останалите дела от компетентността на специализираните съдилища. Затова прокуратурата твърдо подкрепя направеното със законопроекта предложение за отпадане на тези престъпления от подсъдността на специализираните съдилища.
Госпожа Мая Манолова изрази становището, че предлаганият законопроект е доказателство за това, че първоначално неправилно са били определени сроковете за стартиране работата на специализираните съдилища и че тяхното създаване започва с неуспех. 
Госпожа Искра Фидосова категорично възрази на подобно твърдение и обясни, че малко по-бавните процедури по назначаване на магистратите в тези съдилища не означава, че те няма да заработят, както е предвидено в Закона за съдебната власт и НПК, и е нормално създаването на такива нови структури да изисква повече време.
Фактите във връзка с провежданите конкурси от Висшия съдебен съвет за назначаване на магистрати в специализираните съдилища и прокуратури бяха представени от господин Георги Шопов. Висшият съдебен съвет е обявил конкурси за административни ръководители и магистрати в сроковете по ЗСВ. Това, че някои от тях не могат да приключат в установените срокове се дължи на различни обективни причини. Вече успешно са приключили конкурсите за административни ръководители на специализираните прокуратури. Не са и назначени ръководители на специализираните съдилища въпреки обявените конкурси, защото подалите документи кандидати са ги оттеглили. ВСС ще обяви нови конкурси. В момента текат тези за редови магистрати в специализираните структури, които вероятно ще приключат до 12 август 2011 г., но трябва да се има предвид, че процесът по назначение може и да се забави поради това, че за някои от кандидатите няма атестация, а изготвянето й обективно отнема време. Без нея Висшият съдебен съвет не може да вземе решение. Дори и Висшият съдебен съвет да успее с назначаването на магистратите в съдилищата, той няма да успее с назначаването на административните им ръководители, поради което господин Шопов подкрепя стартът на специализираните съдилища да бъде отложен до 1 януари 2012 г. Така ще се избегне излишно напрежение и действително ще се даде възможност за обучение на магистратите. 
Обучения и специализации, провеждани от НИП, са постоянна практика. Затова предвиденото в мотивите на законопроекта обучение на магистратите от специализираните звена според господин Шопов не е проблем, а необходимост. 
Необходимостта и полезността на такова обучение бе подчертана и от госпожа Юлиана Колева, която допълни, че не е задължително всички магистрати от специализираните съдилища и прокуратури преди това да са гледали множество дела за организирана престъпност. Затова всяко обучение и допълнителна квалификация следва да бъдат подкрепени. 
След проведеното обсъждане и гласуване с 16 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от народния представител Христо Бисеров на 28 юни 2011 г., и с 12 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от Юлиана Колева и група народни представители на 30 юни 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
От името на вносителите – госпожо Колева, заповядайте по първия законопроект.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаемо председателство, уважаеми колеги! Аз и моите колеги сме внесли този законопроект, който по съществото си е предложение за отлагане започването на работа на специализираните структури – съд и прокуратура, с ясната убеденост, че датата 12 август за стартиране работата на тези нови структури в съдебната власт няма да е реална. Към този момент констатираме една материална и кадрова неподготвеност на съдебната система за започване на ефективна работа в специализираните съдилища и прокуратури. Смятам, че е по-добре своевременно да отложим старта на работата на тази съдилища, за да могат те, когато започнат да работят, да бъдат подготвени до степен, в която ефективно и спокойно да изпълняват възложените им функции.
И в комисията, а предполагам, че и днес в пленарната зала ще чуем доводи от опозицията от категорията „ние нали ви казахме”, както обикновено се случва.
Зная, че ще търпим критика в тази посока, но въпреки това смятам, че по-важното в случая е осигуряването на един период за спокойна подготовка на действието на тези структури, отколкото да бързаме те да започнат работа и да не бъде осигурена приемственост в правораздаването и в наказателния процес между тези съдилища, които сега разглеждат делата, които са от компетентността на специализирания съд, на самите специализирани съдилища, респективно и прокуратурите. 
Това са накратко нашите мотиви, за да внесем този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. 
Дискусията е открита.
Другият вносител отсъства и няма как да му бъде дадена думата.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи внесения законопроект.
Едва шест месеца след влизането в сила на един от извънредните закони за ГЕРБ се налага неговата промяна, защото нека да кажем ясно, нека да кажем високо това, което вносителите спестяват, а именно, че любимото отроче на властта – специализираният съд на ГЕРБ, започна с фалстарт.
Факт е, че шест месеца след ударното приемане на този закон в среднощни заседания специализираният съд си остава една фикция, защото го няма най-важното – няма назначени магистрати, които да правораздават!
В мотивите на този законопроект е записано, че е необходимо време, в което да се даде възможност на магистратите, които ще започнат работа, да бъдат обучени. Оставям настрана факта, че в тази супер структура, според ГЕРБ, ще започнат да правораздават хора, които нямат необходимата подготовка. По-страшното според мен е, че и след този срок може да се окаже така, че в специализирания съд няма кой да бъде обучаван. Може би просто на 1 януари 2012 г. специализираният съд ще си остане една празна сграда с празни съдебни зали, без назначени магистрати, които да правораздават, със свободни щатни бройки.
Защо казвам това? Защото, нека го признаем откровено тук, в тази зала, изборът на председателите на спецсъдилищата е пълно фиаско. За първата съдебна инстанция конкурсът се обявява три пъти – и трите пъти неуспешно!
За втората съдебна инстанция – апелативно ниво, беше подал документи един-единствен кандидат. В момента, в който стана дума за проверка на това как той спазва етичните правила, същият се оттегли. Изчезна яко дим! И може би е за добро, защото рискувахме да повторим случая с Владимира Янева, което наистина щеше да бъде един колосален скандал.
Не е по-добро положението и с назначенията на редовите магистрати. Там също практически конкуренция няма. Въпреки обещаните много по-високи възнаграждения на практика кандидатите са почти толкова, колкото и свободните щатни бройки. По този начин няма да има конкурс, ще има едно обикновено назначение, разбира се, ако се намерят и съдии, които да се включат в конкурсните комисии, защото това е следващият проблем. Никой съдия не иска да участва в конкурсните комисии, които ще изпитват редовите магистрати. 
Защо, уважаеми дами и господа от ГЕРБ, интересът към този съд от страна на съдиите е толкова нисък? Защо никой български съдия практически не иска да става „спец”? Ще кажа ясно, това което вие не искате да признаете – защото никой квалифициран магистрат не иска да свърже биографията си с този извънреден съд, с тази извънредна структура. Тази структура е достатъчно конюнктурна и със сигурност няма да просъществува дълго. Натискът върху тази структура от страна на изпълнителната власт ще бъде колосален. За справка вижте какво се случва в съдебната система.
Както се говори сред магистратите, от специализираните съдии ще се изисква просто да подпечатват обвинителните актове на прокуратурата. Ще продължи и практиката, при която МВР произнася присъда, а от специализирания съд се очаква да напише мотивите. Е, уважаеми колеги, особено които сте в системата, кой уважаващ себе си магистрат ще се постави в подобна ситуация, ще се остави на подобен натиск?
Ако това ви успокоява, ще направя аналогия със Словакия – любимият ви пример, където специализираният съд е имал същите проблеми. Ще ви цитирам техният председател на Върховния съд, който по времето на създаването на специализирания съд в Словакия е бил министър на правосъдието. В интервю от миналия месец за списание „Правен свят” той казва – подчертавам, че това, което ще ви прочета, е цитат:
„В Специализирания съд се събраха най-мързелите и неподготвени съдии. Кой наистина независим съдия и професионалист ще иска да работи в тази придворна тоталитарна структура?”.
Отново казвам, че тези думи са цитат и че това са думи на председателя на Върховния съд на Словакия.
Но факт е, уважаеми колеги, и без да се опитваме да правим точна аналогия със ситуацията в България, че например кандидатите за спецпрокурори в специализираните прокуратури идват единствено и само от районните прокуратури – никога не са се занимавали с дела, свързани с тежката организирана престъпност, никога не са разследвали организирана престъпност. Няма как този факт да не бъде притеснителен, защото колкото и обучения да им направите, най-важното за един съдия и за един прокурор е практическият опит, защото все пак този съд, даже според вас, трябва да громи тежката организирана престъпност, а не да бъде обикновено училище за магистрати.
Предвид всичко, което казах, и това, което се случва в специализираните структури, ще бъде коректно да изкажа нашето опасение, че този съд няма да проработи и на 1 януари. Всъщност колко след 1 януари ГЕРБ ще остане на власт, също е спорен въпрос. Във връзка с това ще кажа: надявам се, че следващите управляващи няма да имат необходимост от извънредни закони, от извънредни структури, от извънредни съдилища, за да осъществяват своите правомощия.
И накрая ще завърша своето изказване с още един цитат на Щефан Харабин – председателят на Върховния съд на Словашката република, който казва, подчертавайки изводите от създаването на специализирания съд в Словакия: „На нас не са ни нужни никакви специални съдилища. Една държава, която създава специализиран съд срещу корупцията и организираната престъпност, всъщност сама се злепоставя като признава, че в нея има по-голяма и по-злокачествена корупция, отколкото в другите съпоставими с нея държави от Европейския съюз. И тази корупция не може да бъде преодоляна с утвърдените механизми на демокрацията и в това се проявява малкият ръст на нашите политици”. 
И още, той продължава: „Правосъдието е идеалният виновник, когато политиците търсят заместващи теми, които да отклонят вниманието от тяхната некачествена политика”.
Уважаеми колеги, това е просто цитат, който за съжаление идеално се напасва с актуалната политическа ситуация в България.
Ще кажа само две думи и за другия внесен законопроект – на господин Бисеров и група народни представители, който ние от Коалиция за България, разбира се, ще подкрепим. Само ще припомня, че през месец юли миналата година с колегите Михаил Миков и Янаки Стоилов бяхме внесли законопроект с аналогично съдържание, който тогава беше отхвърлен от мнозинството. Надявам се в този дебат и в това гласуване мнозинството от ГЕРБ да си даде ината и да поправи грешката, която преди това направи с връщането на фигурата на вечния обвиняем, защото в противен случай няма да убедите никого, че искате да ускорите наказателното производство и че искате да преодолеете възможностите за корупция в съдебната система. Нека си го кажем честно – връщането на фигурата на вечния обвиняем, създаването на безкраен срок от момента на привличане на едно лице като обвиняем до предаването му на съд създава възможности за голям корупционен натиск, а също така и за рекет върху привлечените лица. 
Уважаеми колеги, надявам се този път да подкрепите законопроекта. (Ръкопляскания от КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
Госпожа Михайлова заяви желание за изказване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз, както и колегите ми от Синята коалиция ще подкрепим и двата законопроекта, и искам да кажа защо.
Първият законопроект, който е внесен от колегата Христо Бисеров, всъщност възстановява текстове, които съществуваха в Наказателно-процесуалния кодекс. Това е Глава двадесет и шеста, това е познато като фигурата на вечния обвиняем да не се случва. Тази промяна беше направена преди години и беше създадена Глава двадесет и шеста в Наказателно-процесуалния кодекс, именно за да няма вечния обвиняем, защото бяха започнали пороци или порочни действия от страна на представители на магистрати специално в прокуратурата. Тогава Народното събрание прие тези текстове, които бяха приветствани от Европейския съюз като крачка напред в българското законодателство. За съжаление при последните промени на НПК Глава двадесет и шеста беше отменена.
Приветствам инициативата на колегите депутати, които внесоха текстове за възстановяване на Глава двадесет и шеста, и се обръщам към народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят този път възстановяването на тези текстове, за да не бъдем изправени пред хипотези, които са много опасни в правораздаването.
Искам да отбележа още нещо, защото зная, че веднъж отхвърлен текст от мнозинството, трудно след това се приема. Обръщам внимание как беше гласуването в Правната комисия. Все пак това е комисията, която е водеща, която най-сериозно дава отношение към предложения законопроект. Гласуването беше: 16 гласа „за”, 1 – „против”, и 1 – „въздържал се”. Много се надявам, че това, което беше в Правната комисия като гласуване, ще бъде и днес в пленарната зала като подкрепа от всички парламентарни групи.
Относно втория законопроект, който е внесен от колеги народни представители и е свързан с отпадането на текстове от Наказателния кодекс, които ще бъдат в обхвата на специализирания съд, а също така и удължаване на срока във времето, когато той ще задейства, искам да кажа мотивите, поради които Синята коалиция ще подкрепи този законопроект. Ще го подкрепим, защото, ако това не бъде направено, този път Народното събрание ще има принос, и то сериозен принос, за задълбочаващия се хаос и сериозни проблеми в съдебната власт. Ако не бъде удължен срокът, това ще означава, че част от разследванията и производствата трябва да се движат през специализираните разследващи органи и специализирания съд, каквито ги няма. Няма ги! Тоест ако сме конструктивни, ако сме реалисти, ако искаме все пак да помогнем, а не да пречим, ще дадем тези срокове.
 Но тук, давайки тази подкрепа, трябва да кажа и още нещо. Това че ще го подкрепим, за да не направим по-голяма беля, не оневинява това, което се е случило до този момент. Не оневинява, че беше създаден специализиран съд, който не можа да започне да работи, и специализирана прокуратура и разследване, които не функционират. Не оневинява управляващите в това, че не са предвидили какво ще бъде и как ще бъде. Тук няма да вадя аргументи „ние ви казвахме”, защото тогава го казвахме. Който чул, чул! Не всеки е чул, след като сега го променяме. Не е въпросът да казвам „Не чухте тогава!” Въпросът е, че има проблем и ако продължаваме да си затваряме очите, този проблем набъбва. Набъбва и в съдебната власт, и в кадровата дейност на Висшия съдебен съвет, и в намесата от изпълнителната власт в средите на съдебната власт. Това, като не го казваме тук, ще ни го напишат от Европа. Вече са го написали.
Всички прочетохме днес Проектодоклада на Европейската комисия. Може би ще има корекции в следващите дни, но едни от основните критики са за това, че има намеса на изпълнителната власт в кадруването на съдебната власт, че има нефункциониране и блокиране на цели системи, че има неработещи цели системи. Не може парламентът и управляващите да се правим, че това се случва извън нас. 
Фактът, че днес променяме този закон, означава, че това се случва с нас, с тези, които гласуват законите и правят правилата. Подкрепяйки закона ще кажа, че би било грешка да се правим, че нищо не се случва, че няма кандидати за тези специализирани съдилища и прокуратури, че няма желаещи за комисиите, които да ги оценяват. На всичкото отгоре се говори, че тези хора тепърва ще ги обучават, а им даваме най-тежките дела! Най-тежките и сложни дела! Хората, които са работили в тази сфера, знаят за какво става дума. Ще дадем на прохождащи хора най-сложните случаи. 
Помислете докато дойде 1 януари 2012 г., както удължаваме срока, това ще зафункционира ли въобще и как ще зафункционира?! Защото добри намерения могат да направят големи бели. Знаем приказката, че пътят към ада е постлан с добри намерения! (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте за изказване, господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, по законопроекта, внесен от колегата Колева и колеги от Парламентарната група на ГЕРБ, съм гласувал „за”, така че няма да го коментирам. 
Аз съм този, който гласува против законопроекта на господин Бисеров, тоест връщането на Глава двадесет и шеста в НПК.
Ще кажа някои неща, които ми правят впечатление и за които държа да получа отговор.
На първо място, решенията на Съда в Страсбург, които се цитират, моля да обърнете внимание, че са за събития, които са се случили 1995-1996 г. Делата са приключили много преди изобщо в НПК да бъде въведена Глава двадесет и шеста като процедура. Тоест те нямат никаква връзка с този текст, който се предлага да се върне.
Друго, на което искам да обърна внимание – фактологията по текстовете: делото се прекратява, когато минат две години от неговото образуване и няма внесен обвинителен акт, или една година в останалите случаи. В първия случай става въпрос, когато е повдигнато обвинение за тежки престъпления. Само на базата на това обективно обстоятелство, ако не бъдат изпълнени указанията на съда, той е длъжен в закрито заседание да прекрати делото. Този негов акт не подлежи на обжалване. Никъде никой не изследва какви са причините защо това дело не е приключило две години или съответно една година. Ами това може да се дължи на поведението на обвиняемия и на неговия защитник, може да се дължи на фактологията, която трябва да се събере по това дело. Има дела, които имат огромен обем от информация. В последните години голяма част от най-тежките дела са свързани с международна дейност по отношение на разследването. Това не може да се случи веднага и на момента. 
Отделно за мен лично тази процедура беше използвана многократно от определени лица от магистратурата. Чрез прокуратурата бяха прекратени изключително важни дела след изтичането на двугодишния срок.
И друго, много важно, на което искам да ви обърна внимание – към този момент ние нямаме нито една справка от Главната прокуратура за времето, в което е действала Глава двадесет и шеста – колко дела са били прекратени по тази процедура, а като са прекратени – по кои текстове. Гарантирам, че ще имате много интересна информация за това какви дела по какви текстове са прекратени и срещу кои лица.
И нещо друго. В мотивите се сочи, че съдът в Страсбург е посочил, че имат 700 такива дела срещу България за забавяне на производствата, но се сочат граждански, административни и наказателни. Има ли някой информация колко от тези 700 дела са наказателни и са прекратени точно по тази причина?! Или не са свършили в някакъв разумен срок? 
Мисля, че онзи ден стана дума за тъй наречените разумни срокове. В Холандия има дело срещу педофил. Това дело не е приключило девет години. 
Така че нека да бъдем малко по-разумни и да не даваме възможност на някои хора да правят онова, което си искат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, щях да се обърна към някой от кабинета, ако беше дошъл, защото промените, които се извършват в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани със специализирания съд, не може да не касаят, господин Велчев, някой министър от кабинета! Мисля си, че тук би трябвало да седи министърът на правосъдието, защото тези промени за пореден път, преди да е започнал да функционира тъй нареченият специализиран съд, показват, че в наказателната политика на мнозинството има проблеми – най-меко казано. Има противоречиви, хаотични и най вече за навън движения.
 Примерно някой да отговори защо точно фалшификацията на пари отпада от предметната компетентност на специализирания съд?! Фалшификацията на пари, която е от най-интересните за Европол и за Европейската общност престъпления! Най-общо казано, при фалшифицирането на парите те наблюдават основно три групи: производство и пускане в обръщение; наркотиците; трафика на хора. Това са трите големи групи, от които се интересува Европейският съюз. Защото когато се прави нещо с фалшификация на европейски пари, тогава се засягат и интересите на общността.
Трябва ни някакъв сериозен мотив, та от предметната компетентност на този съд да отпаднат точно този вид престъпления, а други престъпления, които по мое мнение не са толкова предположени да се извършат в условията на организирана престъпна група, да останат?! Но това е по въпроса за предметната компетентност.
Другият по-голям въпрос е свързан със самата идея и нейната реализация. С внесения законопроект (съгласен съм с госпожа Колева) се опитваме да бъдем минимално критични. Минимално критични, госпожо Колева. Но разберете, че без цялостна картина на наказателното производство, без едно сериозно отстъпление от този юруш за спецсъда и свеждане на неговата предметна компетентност до най-тесен кръг престъпления (защото го направихте по чл. 321 – „организирана престъпна група”), всичко ще върви там – от бракониерството до най-тежките престъпления.
Следващ въпрос. Правилно сте казали в мотивите, че се изисква разумен период от време, през който да се структурират тези органи, да създадат своите организации. Да, необходимо е, но както бяха направени конкурсните процедури по Закона за съдебната власт – трудно е. И това време ще стигне за едно структуриране и започване на дейността.
Защо още тук трябваше да бъде министърът на правосъдието? За да ви кажа, уважаеми дами и господа, че времето от приемането на закона до срока, в който трябваше да влезе и съдиите да почнат да функционират... ами там няма направени съдебни зали. Ходил ли е някой от вас? Предлагам народните представители от Правната комисия да отидат и да видят дали това прилича на съд или не прилича на съд – бившата сграда на ДАНС, където са пренесли и комисията на Маркова, да видите в какви условия ще се правораздава, да попитате: „Като ще се гони тежка и организирана престъпност, има ли там арестни помещения?” Няма арестни помещения, няма и предвидени арестни помещения.
Знаете, че животът на един закон винаги започва след приемането му. И онази част от живота му е много по-важна от това, което ще отразят медиите или някой европейски чиновник ще напише в някой доклад, че кой знае какъв напредък или нещо е станало. За съжаление, този закон ще продължи да създава проблеми. Той ще изживее своя медиен живот, но в рамките на съдебната власт ще продължи да създава проблеми.
И още един въпрос на вниманието на народното представителство в отсъствие на представител на изпълнителната власт. Госпожа Манолова го засегна – кандидатите, които се появяват и кандидатстват. За съжаление, тези хора никога не са се занимавали с организирана престъпност. Равнището, рангът, от който идват кандидатите в момента, така е по естеството на работата им, предполага занимание с конвенционална престъпност и сега вие или те ще започнете обучение. 
Уважаеми дами и господа, дайте да не се лъжем, че тази работа става само със семинарни занятия, че тази работа става без да си участвал в такива процеси, в такива разследвания. Изведнъж идваш от N-ския районен съд, без да обиждам никой магистрат, и се качваш на равнище окръжен и апелативен, и се занимаваш със съвсем други престъпления, които досега са се гледали като първа инстанция в окръжен съд. Тоест начинът, по който ще се структурира кадрово, противоречи на нормалното, на естественото развитие на кадрите, на възможността им да натрупат знания, практика. Ето това се прави в момента и това е само една отмяна на краха на това нещо.
Може да има някаква поправка, можеше да има някакъв по-сериозен срок, но това също трябваше да бъде обмислено. Ето, аз питам: защо отпадат престъпленията срещу паричната и кредитната система? Виждаме министър Цветанов, арестувал там 40-50 души, какви бяха, някакви... Тези престъпления са изключително важни. Как ще отговорите на европейските партньори защо се вадят от предметната компетентност на този съд и защо те, а не други престъпления? 
Трябваше да има предварителна дискусия, трябваше да се направи някаква „кръгла маса” за Специализирания съд – докъде стигнахме и накъде продължаваме. Няма го това. Сега пак приемаме, удължаваме. Помнете ми думата, че през тези шест месеца оттам ще се чуват още неща. 
И още нещо. Помолете си министъра Цветанов да започне някаква проверка на хората, които ще отидат там. Какви са тези конкурси с по един човек за място? Това показва, че няма да има сериозен подбор. 
По отношение на закона на господин Бисеров. Искам да възразя на уважаемия господин заместник-председател на събранието. Мислех да взема реплика, но ще го кажа в рамките на изказването си. Точно заради решенията от този период беше въведен този текст – дисциплиниращ, точно заради тях. Тоест това, че те са стари, заради тях беше въведен. 
Има един основен въпрос: ще има ли стимулиращи норми в наказателното законодателство, които да стимулират най-вече органите на досъдебното производство да си вършат работата в срок? Съгласен съм, че има изключения. Нека да се опитаме на второ четене да опишем тези изключения; те да бъдат наистина изключения, а не да се използват като правило. Всеки разследващ полицай, всеки прокурор да знае, че ако в двугодишния срок не е успял да събере доказателства, обвиняемият има всичките права да отиде в съда и да поиска процес. 
Извинявайте, господин Анастасов, но държавата с цялата й сила – с прокуратурата, с полицията, с разследването, с международното сътрудничество – две години да не може да събере доказателства?! Това не е ли атестат за капацитет на системата? Колко години им трябват? Пет години? Или ще отидем към онзи период, когато в МВР се водеха оперативни разработки по десетина-петнадесет години. Наблюдават ги – дела за оперативно наблюдение. Системата трябва да функционира за нуждите на съда и затова нещата трябва да отидат в съда максимално бързо. Не може да висят там, щом прокуратурата, държавата, разследването, оперативните институти, криминология, криминалистика две години не могат да съберат доказателства. Колко им трябва? Десет, петнадесет, двадесет години? Всички, които сме се занимавали с тази работа, знаем, че или се събират в началото, или след това нещата се затапват.
Единствено случаите на международна правна помощ по наказателни дела могат да бъдат някакво изключение и то в особени случаи – когато наистина тези доказателства са съотносими и доказват обвинителната теза по някакъв начин. Другото означава да стимулираме бавността на досъдебното производство чрез своите законодателни действия.
Нямам никаква суета от това, че преди пет-шест месеца отхвърлихте нашия законопроект – аналогичен. Толкова ви е бил акълът, така сте решили. Хубаво е, че сега сте на друг акъл, поне в Правната комисия. Определено смятам, че трябва да върнем сроковете, които да дисциплинират и да кажат на гражданите: нашата държава стимулира справедливия процес в разумен срок, а не процес след 15 години.
Не може законодателят да стимулира дългия процес. Европейската конвенция казва: в разумен срок. Разумният срок за лекото престъпление е една година, това са някакви стандарти. Разумният срок за тежките престъпления е две години. 
Като за две години, господин Анастасов, не могат да съберат доказателства, да си напишат съответните желания и да напуснат системата. Защото, както не са събрали за две, така няма да могат да съберат и за четири. Затова маса дела се прекратяват по давност.
Ясна е нашата позиция по така наречения специализиран съд. Няма какво да говорим! Няма коренна промяна във философията, в стратегията по този въпрос и ние не можем да го подкрепим. Ще подкрепим другия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Изказване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, госпожо председател, юристи в този парламент, и към вас се обръщам специално, защото на вас чисто юридически нещата са ви твърде ясни. Знаете за какво става дума. Хубаво е, господин Миков, че Христо Бисеров внесе своя законопроект и там стана дебат –неговият законопроект отвлича вниманието. Ако дебатът беше само относно специализирания съд, скандалът щеше да бъде грандиозен; щеше да се говори само за този резил на ГЕРБ, защото това е фиаско! Малко хронология, малко парламентарни спомени, колеги, да ги опресним, за да стигнем до този позорен момент.
Още от началото на Четиридесет и първото Народно събрание имаше големи очаквания за борбата с престъпността, за технологията, за трансмисията, в началото на която беше очакваната прекрасна работа на МВР, която трябваше да се увенчава с действията на този специализиран съд. Тогава опозицията – БСП-БКП – беше в абсолютен ужас. Законопроектът и идеята бяха посрещнати на нож. Тогава обаче те не бяха оценили, че ГЕРБ явно не е в състояние да осъществи замисъла си. Не бяха наясно с политическата импотентност на това, което ГЕРБ можеше и направи. 
Така тръгнаха нещата. Спомняте си горещите дебати в тази зала, спомняте си, че цялата общественост се занимаваше с този закон, спомняте си, че това беше тема № 1. С този въпрос се занимаваше Венецианската комисия, нашите европартньори и кой ли не; бодро се рапортуваше в Брюксел, че борбата с престъпността ще бъде спечелена, защото идва, видите ли, специализираният съд. 
И ние от „Атака”, единствени в тази зала, подкрепяхме ГЕРБ за тази идея. Аз претендирам, че съм може би един от първите, които усетиха пропукването, нерешителността, колебливостта на управляващите и това си пролича още преди около година, когато нещата бяха в ход.
За мен трябва да се види отношението, което БСП-БКП изрази преди малко, и то беше недвусмислено и ясно – всъщност те са се успокоили и считат, че този съд няма, така или иначе, с това отлагане да се състои. Те са наясно вече с това. 
Едно нещо, за да не се случи, то трябва да се отложи. Вие правите това, вие отлагате влизането в сила на законопроекта не за друго, а за да не се случи, за да не влезе законопроектът. През тези шест месеца нещата ще са като реката: ще минат в съвсем долното течение на онази планинска река, както всичко онова, което тук звучеше – целият грохот, всички закани, цялата решимост преди две години. Нещата по темата вече са вяли и на отмиране – за да не се случи това – сериозната, истинската борба срещу организираната престъпност, защото всичко е било празен звук, защото всичко е била фалшива политическа воля, а не реална, не истинска решимост, а пропаганда. 
Има и друго обяснение – немощ, импотентност, кадрова, идейна, законодателна! Може ли управляваща политическа сила, партия на власт, да отложи едно действие, един акт, толкова отговорен, толкова значим, толкова важен за обществото, защото нямало сграда, защото нямало кандидати, защото нямало подготвени кадри?! Това е смешно, това е абсурдно, това е гротескно! 
Така че вие си гласувайте отлагането на този законопроект – действието му, създаването на специализирания съд, с което, разбира се, вие ще решите днес това да не стане, да потъне в историята като много други неща, които започнахте и не довършихте.
Днешният ден отново е голяма победа за БСП-БКП. Това ви го казвам, да го запомните! Така както беше голяма победа за БСП моментът, в който решихте да попълните състава на Висшия съдебен съвет. С това решение – да попълните състава на Висшия съдебен съвет, вие решихте окончателно да не сменяте Висшия съдебен съвет. Това беше преди около месец. Сега се случва абсолютно същото. Това е също голям успех за БСП-БКП и се вижда. Ние винаги сме го казвали от тази трибуна, от самото начало. 
Казвал съм го и в първото ми политическо проявление някога в СДС, че от самото начало БСП-БКП владее тотално, напълно, абсолютно съдебната система. (Реплики от КБ.) И това е едно доказателство за това. С тази система БСП-БКП винаги – 20 години, са правили това, което са пожелавали. Те го правят и сега! Пожелават отново да няма специализиран съд – и го постигнаха. Така че вие си гласувайте и си поемете политическата отговорност – да не се случи специализираният съд. 
Ние от „Атака” няма да подкрепим това решение. Нашето становище, нашето мнение, нашето виждане, е, че такъв съд е необходим абсолютно. Абсолютно необходим! Той няма да бъде панацеята, но той ще бъде един важен елемент за ефективна борба с организираната престъпност, защото такава е обстановката в България, защото това ще наруши в някаква степен монопола на БСП, а това е оздравително!
Колеги, както виждате, нашите пътища отново се разделят. Вие първи го заявихте преди около месец и половина, два. Ние продължаваме да поддържаме нашите позиции, онези позиции, които сме имали – да хвърляме камъни в блатото, или да пледираме и да настояваме за решителни реформи, истински реформи, а не за колебливост, не за съмнение, не за палиативни мерки, не за страх от случването на нещо. Така че тук отново сме на различни позиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Шопов, за точност трябва да кажа, че наистина БКП е владяла съдебната система във времената, когато е съществувал чл. 1 и когато Вие лично, персонално сте бил част от тази система, а аз не съм бил. Много от днешните магистрати не са били част от тази система. Но в условията на чл. 1 Вие сте били част от тази система, когато съдиите ги назначаваха там с решение, имаше ред...
Но принципният въпрос е: недейте да заблуждавате мнозинството. Ние знаем, че „Атака” има крайни реакционни позиции по редица въпроси, включително по наказателната политика. Те се доближават до някои примери от миналото, които не искам да опаковам с някакъв етикет, само и само за да ги споменавам. Неслучайно „Атака” като термин е свързана с националсоциализма в Германия, но това е история.
Недейте обаче да подменяте големия въпрос, че специализираният съд беше направен само като политически пиар, в който Вие тогава участвахте, а сега искате да се разграничите: че той трудно ще може да функционира, в него са заложени огромни проблеми. Значи, заплахата за заплаха – ще съди специализираният съд, а с фалшификации и разпространение на пари тези специализирани органи няма да се занимават. И ето, пак тръгвате по пътя на политическите клишета. Никой не иска да седне и да види какво се прави в момента и как ще функционира то. Вие обаче сте прав в едно: след шест месеца работата ще бъде пак дотук. Затова сте абсолютно прав, защото... (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Да, ама и вие участвахте в тази работа. Ние не сме участвали, вие сте участвали! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
За дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Миков, вече четвърти мандат все отговарям и отговарям на обвинението – персоналното лично обвинение, че съм бил съдия. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Аз се гордея, разбира се, с това, че съм бил български съдия, гледал съм дела, гледал съм вещно право, делби, развел съм много хора. (Смях и оживление.)
Това, че не бях допуснат да бъда наказателен съдия, въпреки че съм желал, беше, защото не бях от „нашите”, не бях член на Българската комунистическа партия. Не бях и никога не съм пожелавал да бъда, разбира се, но това в личен план. Не ме притеснява това, другото са глупости. 
Когато започнете да обвинявате „Атака” в националсоциализъм...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не съм ви обвинявал.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ...тогава си личи безсилието ви. Тези клишета вече шест години се въртят. Това, меко казано, са глупости, разбира се, и то абсолютни глупости, тотални глупости, с които се опитвате да се оправдаете.
Колеги, колкото до това, че сме подкрепяли този закон. Да, ние го подкрепяхме и аз мисля, че в моето изказване обясних защо го подкрепяме, защото считаме, че този закон може да промени много сериозно, много радикално една сфера в съдебната система – не всичко, разбира се, там трябват още по-радикални промени.
Обвинението ви към „Атака” в екстремизъм е затова, защото ние сме били за решителни мерки. Както казва великият Левски: „Коренно преобразование в сегашната деспотско-тиранска система”. Ние искаме това – коренно преобразование в сегашната 20-годишна вече деспотско-тиранска система, в която си играете на червени, на сини – сред които съм бил и аз, и съм имал своите заблуди. Това желаем! Ако това е лошо и ако това е екстремизъм, нека си остане на вашата съвест и на вашата преценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се опитам съвсем кратко и ясно да обясня какви всъщност са мотивите за внасянето на законопроекта, който бе внесен от група народни представители от ГЕРБ, в това число и аз. Изправени сме пред едни обективни обстоятелства. За съжаление през месец февруари, когато приемахме двата законопроекта, по-точно – Законопроекта за Наказателно-процесуалния кодекс, ние от самото начало считахме, че сроковете, заложени в Закона за съдебната власт, ще са напълно достатъчни, за да бъдат предприети съответните действия, които да доведат до избирането на административните ръководители на тези специализирани органи на съдебната власт, включително и да бъдат извършени съответните ремонти на сградата. Този процес за съжаление се забави поради едни или други обективни обстоятелства, искам още веднъж да натъртя на това. 
В крайна сметка преди няколко седмици стартираха конкурсите за избор на административни ръководители. Бяха избрани административните ръководители на специализираните прокуратури на първоинстанционното ниво и на апелативното ниво. 
За съжаление не се появиха кандидати за първоинстанционното ниво на първоинстанционния съд. Имаше един-единствен кандидат за Апелативния специализиран наказателен съд, който оттегли своята кандидатура. Предстои изборът на редовите магистрати в тези нива на специализираните органи на съдебната власт. Ние не може да си заровим главата в пясъка като щрауси, а трябва да отговорим на тези обективни факти и обстоятелства, уважаеми колеги, и за да стартира по един нормален начин специализираният съд и специализираната прокуратура бяхме принудени да внесем тези промени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Призовавам залата, колеги, наистина сме изправени пред едни факти и обстоятелства, които трябва да бъдат решени, защото ние имаме волята тези органи да стартират и да заработят ефективно в крайна сметка. 
Призовавам ви, уважаеми колеги, нека подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Юлиана Колева и група народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Реплика от господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Ципов, малко светлина по обективните обстоятелства. Приемането в Закона за съдебната власт на объркани процедури, които влязоха в сила от началото на месец януари и после се наложи да бъдат поправени със законопроект февруарски за март. Три месеца изгубени за кадрова дейност на Висшия съдебен съвет. Обективно обстоятелство номер едно.
Решили сте да правите специализиран съд – това значи да има финансово осигуряване. Ние ви предупреждавахме, че с много по-малко средства, ако се укрепи капацитетът на досега действащите съдилища, ако там се направи специализация, нещата ще тръгнат много по-естествено и лесно. Заделете пари, проведете обществена поръчка, вижте коя сграда – районният съд няма къде да функционира, а в същото време пари за специализиран съд. Вижте кога са пуснати обществените поръчки за ремонтите, защото никой не отиде да види, че няма съдебни зали, в които да се гледат делата.
Ето от такъв порядък са вашите обективни обстоятелства. Не знам защо на колегите народни представители им казвате: „обективно обстоятелство е международното положение, обективно обстоятелство е финансовата криза”. Тук няма нищо обективно в тези обстоятелства – те са изцяло на субективния фактор, който е отговорен за това състояние на тази идея, която пак ви казвам, ние не споделяме, но наблюдаваме как се движите в нейната реализация. Нищо обективно няма в това. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Втора реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Ципов, по-хубаво беше да не правите тези обяснения и тези оправдания, защото те почват – имам предвид от БСП, вече да се гаврят с вас. Тук да си обясняваме невлизането в сила на закона и отлагането на действието и началото на работата на специализирания съд с това, че обектът, както това се правеше при социализма, не бил готов поради различни обективни тогава причини, че някой тогава откраднал тухлите или една бригада не измазала стените – това е дребнотемие. Тук говорим за нещо много по-важно. Тук говорим за институция, а не говорим има ли сграда, няма ли сграда. Това принизява мисленето, дебата, това принизява проблема. 
Дори при социализма, когато някоя задача беше свързана с нещо страшно важно, каквото е това, се хвърляше целият ресурс и се правеше всичко възможно или всичко невъзможно в материален план нещата да бъдат осигурени. Явно вие това не можете да го направите. Сигурно усилията са хвърлени за магистралите, виждате – магистрали се строят, но да беше отишъл Бойко Борисов да отреже още една лентичка от двете си хиляди, тоест на сградата на специализирания съд, това беше не по-малко важно от другите пускови обекти и срокове. Не принизявайте дебата до това ниво! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чухме поредица от неистини и от мантри – и отляво, но дайте да си кажем как стоят нещата. С новия Закон за съдебната власт се приеха едни нови процедури за назначаване на магистрати, включително и за административни ръководители. Оттам нататък трябваше Висшият съдебен съвет да приеме подзаконовите нормативни актове, на базата на които конкурсите да се проведат по новия ред. Това също в един момент забави процедурите по избиране и на административни ръководители и на редови магистрати.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това не е реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Радев, репликирайте господин Ципов.
ЕМИЛ РАДЕВ: Оттам нататък допълвам само обективните обстоятелства, господин Корнезов. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Така или иначе това, което е предвидено да стане и да заработи в специализирания съд, ще стане. Независимо колко опасения има и как искате да не съществува тази институция, тя ще заработи. Изключително високите и завишени изисквания към магистратите, които могат да бъдат в състава на тези специализирани институции, също до някаква степен докарват до ограничаване на броя на кандидатите, защото малко хора отговарят на тези специализирани изисквания, каквито въведохме за първи път за такива институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Радев, обръщам Ви внимание при следващо Ваше желание да говорите, когато желаете да допълните основен говорител, да го правите чрез формата на изказване, а не като реплика.
Господин Ципов, имате право на дуплика. Не желаете.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да се спирам на дискусията, която беше проведена при приемането на Закона за съдебната власт и НПК за създаване на специализиран съд.
Днешното изменение на закона, аз съжалявам, че тук се изказваха юристи, но всъщност колегите ни върнаха в първоначалната дискусия. Да, имате право да се изказвате по всякакъв начин. От 13 август през следващите два, четири, пет дни, ако не бъде отложено влизането в сила на подсъдността на тези дела, просто тези дела няма да има кой да ги разследва. Говоря за специализирани прокуратури, специализирани следователи, съответно няма да има кой да взема мерки, поне на първо време, така наричаният специализиран съд. Това е същността на юридическия дебат.
Искам също да се възползвам от възможността да се изкажа от тази трибуна и да поднеса моите извинения към магистратите в България, които са кандидатствали за тези специализирани институции. Защото те не са мързеливи, не са и некомпетентни. Нека високо и ясно да се чуе това. 
А какво се е случило в Словакия или в Испания, или в другите държави, където има специализирани институции, не е най-важното в случая. Искам още един път да поднеса извинението от тази трибуна на българските магистрати. Те не са мързеливи и некомпетентни – кандидатите за тези специализирани институции.
Искам да ви уверя, че да – този съд не се отлага, комплектова се, защото въпросът не е само в избор на административни ръководители. Много добре знаете, че за да се комплектова един съд, трябва да бъдат назначени и съответните административни служители, секретари, деловодства, IT-специалисти и така нататък. 
Що се отнася за другия законопроект по Глава двадесет и шеста, аз гласувах „въздържал се” в комисията. Съображенията ми бяха следните. Този дебат ние го водихме един път, водихме го и втори път. Всички се позовават на пилотното решение на Съда в Страсбург. Но ако го прочетете внимателно, а то е доста обемно и е изключително прецизно, с много богат анализ на законодателството в България, на прилагането на законодателството в България и анализ на причините, довели до разглеждане на дела в разумен срок, там ще видите едни малко по-други неща. Там се казва, че когато едно дело е разглеждано и, забележете, не само в досъдебна – говоря за конкретните дела, но и в съдебна фаза в неразумен срок, се препоръчва, както е в други държави, да се създадат няколко механизма. Единият механизъм е финансова компенсация на подсъдимите или обвиняемите, чиито дела не са разгледани в разумен срок. Прочетете решението, препоръчвам го на юристите – внимателно, както казва проф. Корнезов: „И си записвайте!”, обръщението ми не беше към него, разбира се, просто го цитирам.
Другият механизъм, който се осъжда от Съда в Страсбург, е компенсацията по отношение на лицата – тук вече става въпрос за лицата по наказателни дела, евентуално да бъде законодателно изразена в намаляване по някакъв начин на наложеното с присъдата наказание. Това е посочено. Анализирани са тези дела, те са две – има още едно решение. Анализирана е и Глава двадесет и шеста, която е действала за известен период за тези дела и е казано, че тя не е сработила. Аз ще ви дам пример. Когато обсъждахме измененията на НПК – отпадането на Глава двадесет и шеста, по данни на прокуратурата под 0,5% за 2007, 2008 и 2009 г. разликите са минимални, има внесени дела за прекратяване по този ред. Но какво се казва в това решение – че може разумният срок на разследване или на произнасяне по едно дело да бъде обусловено от формален критерии 12, 24 и прочие месеци. 
Категорично е казано, че това са формални критерии. Аз от тази трибуна, а и в изказвания в комисията неколкократно съм давал примери. Практиката на Съда в Страсбург е последователна в тази насока, че не може да има формални критерии. 
Ако по едно дело аз съм събрал доказателствата, след като съм ви привлякъл като обвиняем в 2-месечен срок и остава само да ви го предявя и ако го пъхна в чекмеджето или някъде другаде, и не правя абсолютно нищо в продължение на 20 месеца по едни или други съображения, но спазя този 24-месечен срок, който беше определен във формални критерии в Глава двадесет и шеста, Съдът в Страсбург е категоричен в многобройните си решения, че това не е разумен срок на разследване. Защото 20 месеца вие стоите обвиняем без да са извършвани никакви действия спрямо вас и накрая ви е предявено делото, внесен ви е обвинителен акт. 
И обратното – когато за разкриване на обективната истина се изисква цялостно, пълно разследване на една усложнена престъпна дейност, със сложна фактическа обстановка, разумен е срокът на разследване дори да е 3 г., дори да е 4 г., но ако се извършват тези действия и ако се събират доказателства. Това са критериите на Съда в Страсбург.
Защо гласувах „въздържал се”, а не „против”? Да, в България, при нас, очевидно трябва да има един широк дебат с оглед това пилотно решение – да се намери балансираният подход с това, което се препоръчва. 
Доколкото знам, Министерството на правосъдието подготвя вариант за компенсаторен финансов механизъм спрямо лицата – тук са включени и лицата по граждански дела, където е бил неразумен срокът на разследване 5-6-7-8-10 години по елементарни казуси. 
Да, трябва да дебатираме, да обсъдим и другата препоръка – компенсация за лицата, спрямо които е бил неразумен срокът на разследване. Дали да има намаляване на наказанието, както е в препоръките, след като спрямо едно лице е имало неразумен срок на разследване и, пак казвам, и в двете фази – дали не трябва той да бъде компенсиран с някаква степен на намаляване на наложеното наказание? Да, дали би трябвало да се постави и този дисциплиниращ срок в Наказателно-процесуалния кодекс, където лично моето мнение е, че не му е мястото. Защото има Висш съдебен съвет, има Комисия по дисциплинарни производства, защото вече има и Инспекторат, който беше създаден с изменението на Конституцията, защото има административни ръководители, които имат правомощията и задължението – що се отнася в досъдебната фаза, да следят за спазването на сроковете на разследване. Да, аз съм за такъв дебат! Да, аз съм за това да се намери най-добрият подход и наистина да бъдат направени тези промени.
А иначе, ние слагаме един формален критерий – след една година за това, че някой нещо си е позволил или за това, че разумното разследване не е успяло да събере доказателства, дайте да прекратим делото. Не, не са това препоръките! Не, не е това практиката на делата в Страсбург! Не е казано това в пилотното решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – господин Миков. Всъщност, Вашата група няма време за реплика. Съжалявам.
Има ли други народни представители? – Няма.
Дискусията е закрита. 
Преминаваме към гласуване.
Моля квесторите – поканете народните представители от кулоарите в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на НПК № 154-01-69, внесен от Христо Бисеров.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 47, против 19, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Миков, без съображения по същество, само да формирате в искането с какво не сте съгласни.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): В смисъл?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурата е оспорване резултатите от гласуването. 
МИХАИЛ МИКОВ: Оспорвам резултатите от гласуването, защото бяха изложени аргументи (оживление), които са неверни. Защото още веднъж искам да обърна внимание на залата, че на гласуването в Правна комисия, където колеги от управляващото мнозинство разбраха разумността на това решение, отхвърляте го…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Картата Ви, господин Миков, на мястото ли е?
МИХАИЛ МИКОВ: На мястото е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, понеже мониторът показва друго. 
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми дами и господа, разберете – става въпрос за едно разумно решение. И това, че го предлага този път колегата Христо Бисеров, то ще дисциплинира досъдебното производство, иначе ще продължи бавенето и отчитането в докладите.
Вашите колеги от мнозинството от Правната комисия в голямата си част подкрепиха това решение.
Моля ви за прегласуване. Дано да ви осени разум. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме временен технически проблем. 
Имаме технически проблем със системата за гласуване, поради което давам 15 минути почивка. Продължаваме в 10,40 ч. 

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.
Подлагам на прегласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от народния представител Христо Бисеров.
Гласували 105 народни представители: за 39, против 10, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от Юлиана Колева и група народни представители на 30 юни 2011 г. 
Гласували 103 народни представители: за 82, против 7, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Процедура – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник правя процедурно предложение за намаляване на срока за предложения между първо и второ гласуване по току-що приетия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Юлиана Колева и група народни представители – да бъде четири дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 76, против 18, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ. (Реплики.) 
Имате думата, госпожо Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за висшето образование: - № 102-01-45, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г., - № 154-01-71, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 юли 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 102-01-45, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 154-01-71, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 юли 2011 година.
На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна” в МОМН, и проф. Иван Илчев – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Единодушно бе прието процедурното предложение да се обедини дискусията по двата законопроекта като уреждащи едни и същи обществени отношения.
Законопроект № 102-01-45 бе представен от страна на вносителите от министър Сергей Игнатов. Основната цел на законопроекта е да даде възможност на българските висши училища да изграждат свои структури извън България. Разширява се обхватът на правото на сдружаване на висшите училища, като то вече се отнася не само за извършване на научни и приложни изследвания и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, но и за дейностите, свързани с обучение за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър” и „магистър” и на образователната и научна степен „доктор”. Предлага се облекчаване на режима на признаване на дипломи, получени във висши училища извън страната, при условие на продължаване на обучението в съответния университет в България, като се дава право на университетите да признават тези дипломи.
Предлага се в чл. 95, ал. 4 от Закона за висшето образование да отпадне ограничението за определяне на такси за обучение срещу заплащане за образователно-квалификационна степен „магистър” след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър” и „магистър”. По този начин се дава възможност държавните висши училища сами да определят таксите за обучение срещу заплащане при предоставянето на услугата. Създават се предпоставки за конкуренция на обучението в магистърски специалности в държавните висши училища и повишаване качеството на обучение в реални пазарни условия. 
Законопроект № 154-01-71 и мотивите към него бяха представени от своя вносител Огнян Стоичков. В него са залегнали предложенията на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), одобрени от Съвета на ректорите в началото на 2010 г. Новите акредитационни правила са детайлно разработени от ръководството на НАОА и през месец ноември 2010 г. са представени в Министерството на образованието, младежта и науката. Философията на законопроекта променя действащия акредитационен модел с четирибална система на оценяване, която е основателно критикувана от всички субекти на акредитационната процедура, защото създава уравниловка между правещи и неправещи наука университети. Предлага се нова десетобална система. Дава се възможност да се реализира идеята на министъра на образованието, младежта и науката в процедурата по институционална акредитация да могат да участват и чуждестранни агенции от страни – членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. 
В изпълнение на програмата „Европа 2020” се предлага критерият „научна дейност” да има най-голяма относителна тежест при акредитационната оценка. Прекратява се практиката едно хабилитирано лице да участва в акредитацията на повече от един университет. 
Писмените становища по Законопроект № 102-01-45 могат да се обобщят по следния начин. Националната агенция за оценяване и акредитация и Съюзът на учените намират, че критериите и режимът на контрол и акредитация на сдруженията за съвместно обучение на студенти не са изяснени задоволително. Националното представителство на студентските съвети в Република България възразява срещу отпадането на чл. 95, ал. 4 от Закона за висшето образование, защото то би дало възможност за „договаряне между ректорите” за определяне на високи такси в образователната и квалификационна степен „магистър”. 
Възражение по същия текст имат и Техническият университет – София, и Националната художествена академия. 
По-голяма част от университетите подкрепят предложението с редакционни бележки. Техническият университет – София, Медицинският университет – София, и ФУНИС (Федерация на университетските синдикати) се обявяват за по-строг режим при признаване на дипломи, издадени от страни извън Европейския съюз, особено при регулираните професии. 
Писмените становища по Законопроект № 154-01-71 могат да се обобщят по следния начин. Той е подкрепен от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, от Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата. Националната агенция за оценяване и акредитация подкрепя закона с бележката, че новият интегриран модел за акредитационно оценяване трябва да бъде въведен докрай. Великотърновският университет подкрепя закона, като възразява само срещу § 7, а синдикат „Висше образование – КНСБ” смята, че законът трябва да изчака изготвянето на окончателните критерии на НАОА.
Идеята за сдружаване на университетите в България, предложена в законопроекта на Министерския съвет, бе подкрепена като възможен път за оптимизация на университетската мрежа. Някои народни представители изразиха съмнение относно своевременното реализиране на ангажимента на министър Сергей Игнатов за изработване на нов закон. Акцентирано бе и върху притесненията на студентските съвети относно проблем с таксите, във връзка с § 7, който отменя чл. 95, ал. 4. 
Обоснована бе и нуждата от по-прецизно уреждане на правния статут на новите звена и тяхната акредитация при образователен франчайз. Необходимо е да се изясни механизмът по прилагане на образователен франчайз с оглед избягване на възможни злоупотреби.
Народните представители подкрепиха философията на законопроекта, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов. Те изразиха категоричната си убеденост, че има неотложна необходимост от прецизирането на акредитационния и на оценъчния инструментариум на специализирания държавен орган – Националната агенция за оценяване и акредитация.
Съществува крайна необходимост от нов тип оценяване, което дава възможност на по-добрите университети да работят по-добре. Подкрепена бе и идеята един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище. 
От името на вносителя – Министерският съвет, министър Игнатов внесе уточнения, че акредитация на новите образователни правни фигури в чужбина ще се извършва според законодателството на съответната страна и, че в края на месец септември ще бъде подготвен проект на Закон за науката и висшето образование, който ще бъде публикуван в срок. Според него е нормално компетентността по признаване на периоди на предшестващо обучение при прием на студенти да се прехвърли към университетите, защото те разполагат с необходимите екипи, които могат бързо да комуникират с университета, който е издал съответната диплома. 
Вносителят на законопроект № 154-01-71 Огнян Стоичков отбеляза, че акредитациите на 32 висши училища е в период на изтичане, който започва от месец февруари 2012 г. и отхвърлянето на законопроекта ще наложи новите акредитации да бъдат извършени по стария ред, с период на действие за следващите шест години. 
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски" предложи да бъде потърсена форма на обединяване на най-доброто от двата законопроекта, защото образованието не би трябвало да има политически измерения. Той изрази сериозни съмнения относно образователния франчайзинг и настоя тази дейност да бъде акредитирана от Националната агенция за оценяване и акредитация, както е предложено в законопроекта, внесен от Стоичков и Станилов. Без това ще се стигне до самоцелно въвеждане на дейност с оглед реализиране на приходи за сметка на качеството, което не е в интерес на обществото, основано на знанието. 
Посочена бе и европейската практика, която показва, че сдружаване между университети среща огромни практически пречки дори в страни с установена кредитна система и не води автоматично до по-високо качество на висшето образование. Софийският университет не приема становището на Министерство на образованието, младежта и науката за ненавременността на законопроект № 154-01-71, а обратно, смята, че именно предстоящите нови акредитационни процедури са аргумент за приемането му.
Процедурното предложение за отлагане на обсъждането на законопроекта, внесен от Стоичков и Станилов, не бе прието.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за" - 11 гласа, „против" - няма, „въздържали се" - 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 102-01-45, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
След проведено гласуване с резултати „за” - 8 гласа, „против” - няма, „въздържали се” – 8, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 154-01-71, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 юли 2011 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Банковска.
Изслушването на вносителите, разискванията и гласуването по тези два законопроекта ще се състои в следващо пленарно заседание.
Минута и половина-две – почивка, и продължаваме с парламентарния контрол. 

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, заседанието продължава с предвидения за този час
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 8-14 юли 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Ангел Найденов и Спас Панчев към Аню Ангелов – министър на отбраната, относно утилизацията на излишни боеприпаси. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 юли 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изпълнение на Стратегическите цели по изпълнение на пътната инфраструктура за 2010 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 юли 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Павел Шопов към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно политиката на правителството по отношение на гражданите с многогодишни спестовни влогове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 юли 2011 г.
Писмени отговори за връчване:
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Ивелин Николов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Милена Христова;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Корман Исмаилов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Анна Янева;
- писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Ирена Соколова;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Лили Боянова;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Гюнер Сербест;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Преминаваме към отговорите на въпросите и питанията за днешния парламентарен контрол.
Процедура – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, отново поставям въпроса и молба да приложите спрямо министър председателя процедурата, предвидена в чл. 86, ал. 3 от Правилника за работа на Народното събрание. Тя е, че министър председателят, който не е отговорил в законния срок, предвиден в нашия правилник, на въпроси и питания, е длъжен да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.
Уважаеми господин министър-председател, в продължение на 40 дни Вие не се явявате в парламента, за да отговаряте на наши въпроси и питания. Сроковете, посочени в нашия правилник, а той има силата на закон, са 14 дни за питане с възможност за отлагане от 7 дни. Вие сте нарушили този правилник! 
Госпожа Цачева се опита да Ви оправдае, че сте били в чужбина. Това тълкуване на правилника не е коректно – първо, защото не сте били 40 дни в чужбина и, второ, защото правилникът не прави разлика между това дали сте в България, или навън. Сроковете са преклузивни и тук се казва, че е Ваше задължение, а не право да преценявате дали да идвате, или не в парламента.
Затова моля, госпожо председател, да приложите процедурата така каквато е и министър-председателят да даде лично обяснение пред парламента за това, че системно в продължение на две години (шум и реплики от ПГ на ГЕРБ), обижда Народното събрание, пренебрегва законодателната власт, с което създава впечатление за война между институциите – изпълнителна власт и законодателна власт, и да каже той стои ли над закона, след като го нарушава безотговорно и без да се даде обяснение за това поведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, отговорих Ви в предходното заседание с дати, че два поредни петъка, когато се провежда нашият парламентарен контрол, министър-председателят е бил ангажиран в международни формати именно в качеството му на министър-председател. В този смисъл считам за некоректно настояването Ви за лично обяснение, след като аз уведомих, а пък е и публично известно къде е бил в петъците министър-председателят.
Първи въпрос към министър-председателя Бойко Борисов ще зададе народният представител Мая Манолова относно участие на членове на правителството в предизборната кампания.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Повод да задам този въпрос към Вас е едно събитие, което се случи в началото на месец юни, широко отразено в медиите, както впрочем всички събития с Ваше участие, а именно тържеството по повод влизането в „А” футболна група на Футболен клуб „Лудогорец”. Тогава от Ваше име бяха раздадени на присъстващите 12 хил. кебапчета от собственика на една търговска верига, както се разбра, спечелени от бас на тенис. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
На пръв поглед нищо лошо. Към максимата „хляб и зрелища” управляващите добавяте и кебапчета с наближаването на изборите (шум и реплики от ГЕРБ) предвид, че тези две думи са свързани. Но това е само на пръв поглед, защото тогава демонстративно пред камерите Вие нарушихте поне три закона, приети наскоро от това Народно събрание: Изборният кодекс, Законът за политическите партии и Наказателният кодекс (шум и реплики от ГЕРБ), които въвеждат забрана за финансиране на политически кампании от юридически лица и налагат лимит, таван на даренията на политически кампании от физически лица. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Зададох този въпрос и за да Ви предупредя, защото всички знаем колко спорта упражнявате, как винаги играете „на вързано” и как няма човек в държавата, който да Ви се опре. По този начин до изборите Вие можете да спечелите и да раздадете на избирателите стотици хиляди храни, напитки, облекла, обувки (силен шум, реплики и смях от ГЕРБ), развлечения и пари в кеш. А като знаем колко се престарават Вашите подчинени, можем да предположим какво ще се случи в другите министерства и по места, а то вече се случва.
Искам да Ви кажа, че кандидатът Ви за кмет на Пловдив и министърът на отбраната...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Само секунда. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тишина в залата!
МАЯ МАНОЛОВА: ... Ви удариха в земята, като организираха не раздаване на кебапчета, а двудневен пикник на чевермета, в което мобилизираха и Българската армия, която опъва, представете си...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви свършва, госпожо Манолова, ще Ви изключа микрофона.
МАЯ МАНОЛОВА: ... хиляда и четиристотин палатки на участниците в това тържество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изключвам Ви микрофона. Благодаря. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Мая, на Бузлуджа давате ли кебапчета? Я кажи за вашите кебапчета. Кой финансира на Бузлуджа кебапчетата? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля, тишина в залата, уважаеми колеги!
За отговор – господин Борисов, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин заместник-председател, дами и господа! Уважаема госпожо Манолова, обещавам Ви повече да не ги бия нито на тенис, нито на футбол, дано това Ви успокои. 
Колегите от Синята коалиция също ме бяха призовали. Ако дойдат, не знам с тях на какво би трябвало да се играе, но поемам ангажимент да не ги бия повече. 
Вие имате достатъчно шпиони из държавата, ще Ви кажа, че от 20 години практикувам този вид дейност и в тениса играем по този начин – на сладолед, на пиле, на прасе. (Смях.)
Въпросният господин, между другото, от доста години ми се канеше – в деня, когато ми счупиха крака, трябваше да играем. Първоначално се бяхме разбрали за 100 кебапчета, защото правят кебапчета. Той толкова беше убеден, че ще ме набие, че почна да вдига и да говори глупости, за което му се подиграват всички сега, и не само, че не си направи никаква реклама, но му се смеят в тенис средите. 
Но щом и това Ви пречи, щом и това Ви притеснява, обещавам, че ще играя само на по една бройка. (Шум и реплики. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин премиер, очевидно имате талант на спортист и аз бих Ви препоръчала да не се хабите на национален терен, а да изнесете проявите на международната сцена. Ако за кратко време спретнете няколко срещи с Меркел, Камерън, Берлускони и Путин и увеличите залозите, Вие за кратко време можете да оправите и проблема с чуждестранните инвестиции, и проблема с инфраструктурата, да приключите магистралите и да изхраните целия български народ.
Но ако трябва сериозно да Ви поставя въпроса, ще Ви кажа, че става дума за едно наистина изключително опасно явление. Не знам дали сте отваряли официалния сайт на ГЕРБ. Ако го отворите, ще се втрещите, защото видно от този сайт ГЕРБ – Дулово например асфалтира улици, ГЕРБ – Пловдив купува радиостанции на Планинската спасителна служба, ГЕРБ – Враца открива полицейски участъци, а Парламентарната група на ГЕРБ Ви подари за рождения ден финансиране на идеен проект за инфраструктурен обект в Банкя.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: За което им благодаря, което е много добре! (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания.)
МАЯ МАНОЛОВА: Разбирате ли, че ръководената от Вас партия се превръща в държава, в партия-майка, която влиза в детските градини (силен шум и реплики, смях), в училищата. ГЕРБ обучава, ГЕРБ възпитава, ГЕРБ организира най-различни тържества за ученици и за техните родители.  
Ето Ви една покана, според която ГЕРБ – Чипровци е поканил завършващите на почерпка, заедно с техните родители, и награди за отличниците. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Дава поканата на министър-председателя Бойко Борисов.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви за тишина, колеги, от залата!
МАЯ МАНОЛОВА: Но тук резонният въпрос е: с какви пари се случва всичко това?
И тук ще Ви напомня, господин премиер, думите на ботевия патриот: „Не със своите пари, братя, а с парите на народа!”, защото парите на партия ГЕРБ са пари на българските данъкоплатци. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече! 
МАЯ МАНОЛОВА: Те са дадени за развиване на дейност, а не за купуване на избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече, госпожо Манолова, ще Ви спра микрофона.
МАЯ МАНОЛОВА: Не превръщайте държавата в кухня за бедни. Използвайте парите на Политическа партия ГЕРБ за това, за което са предназначени. (Възгласи и реплики от блока на ГЕРБ.)
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Да ги дарим на БСП!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин премиер? Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин заместник-председател, дами и господа! Госпожо Манолова, начинът, по който говорите, е доста забавен. После пък Вашата колежка – госпожа Нинова, излиза и иска ако може всеки ден да стоя тук, за да ви слушам тези толкова високомъдрени твърдения (ръкопляскания от  блока на ГЕРБ), с които вие уронвате престижа на тази институция.
На колегите от ГЕРБ им казах, ако искат да ми правят подарък, да съберат парите, които искат да отделят за подарък, да ги дадат и да проектират в Банкя един обект. Това са техните пари, госпожо Манолова! Ако искат, ще ми купят кон, мамул, магаре. (Смях в блока на ГЕРБ.) В случая мисля, че те са направили нещо добро. Това, че от партията ги карам от субсидията... 
Вашият проблем какъв е? Вие не очаквахте да ви бием толкова много и субсидиите, които си бяхте направили за вашите партии през тези 20 години, дойдоха при ГЕРБ. Сега това ви дразни. Затова сега им казвам: „Давайте за църкви, за джамии, за ремонт”, както и завчера – 1 млн. 200 хил. лв. за болните деца.
Ако вие искате, правете си билбордове с мен и господин Костов (смях в блока на ГЕРБ), правете си билбордове, че ме уволнявате – ваша работа е как да си харчите вашите пари. Ние сме преценили по този начин – вместо за плакати, вместо за подобни агитации, да ги похарчим по този начин! (Ръкопляскания в блока на ГЕРБ.) И това ли ви дразни?! Поех ангажимент, вече ще играя само на едно кебапче, едно пиле. В края на краищата не можете да ми забраните това! Вашият председател се гмурка, избива риби! (Смях и ръкопляскания от блока на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина в залата.
Заповядайте за лично обяснение, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър-председател, аз не проявявам капризи като настоявам да идвате в парламента. Вие нямате право по закон и по Конституцията да казвате „Не ми се иска”. Законите на държавата, Конституцията на България не Ви оставят правото да кажете какво искате или какво не искате. Вие сте министър-председател и имате определени задължения, а не права. Ето, днес също заявявате: „Няма да дойда на вота на недоверие!”. Това несериозна тема ли е? 
Колкото пъти поискахме да обсъдим антикризисната програма на България, Вие не дойдохте. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Нинова, искам да чуя личното Ви обяснение. 
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Несериозна ли е темата за доходите на българите, за сивата икономика? Това несериозна тема ли е? Не, несериозно е Вашето отношение към българския парламент, а оттам и към българските граждани, които са ни изпратили тук, за да защитаваме техните права. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, заповядайте и Вие за лично обяснение. Все пак Ви бяха споменали името. Защото сме възпитани хора, щом се обръщаш на име, това е повод за лично обяснение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин премиер, поставих пред Вас изключително сложни и изключително важни въпроси (смях в блока на ГЕРБ), които правят гротескен начина, по който управлявате.
Считате ли, че е нормално български военнослужещи да бъдат впрегнати да опъват палатки на предстоящ купон на Политическа партия ГЕРБ? ГЕРБ – Пловдив, и Министерството на отбраната потвърдиха, че са ангажирали военнослужещи да опънат палатки за 1400 членове и симпатизанти на ГЕРБ, където вместо кебапчета вече ще се въртят чевермета. (Реплика на народния представител Красимир Велчев.)
Това не би било лошо, ако шефът на ГЕРБ, кандидатът на ГЕРБ за Пловдив беше извадил всичките тези пари лично от джоба си. Не е лоша амбицията да се изхранят всички български избиратели, но българите не се хранят само по време на избори и кебапчето не е просто каприз в някакъв празничен купон на ГЕРБ. Мисията на ГЕРБ би следвало да създаде условия за достоен живот на българските граждани, а не да превръща страната в трапезария за бедни, където на подобни партийни прояви да се раздават кебапчета, кюфтета, да се въртят чевермета и в това да се впряга включително българската армия. Наистина тече дебат за функциите на армията, но едва ли е най-подходящото място...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, концентрирайте се върху това от какво лично сте засегната от споменаването Ви от премиера.
МАЯ МАНОЛОВА: Наистина въпросът за начина, по който ГЕРБ харчи парите на българските данъкоплатци, е сериозен. Ако става дума за Вашите пари, това е друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, изтече времето. Благодаря Ви.
За процедура има думата народния представител Георги Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене. Госпожо председател, парламентарният контрол се използва за контрол от страна на народните представители на изпълнителната власт. Моля да прекратите практиката да допускате такъв тип въпроси, задавани към министър-председателя. Две жени, които се опитват да концентрират вниманието към себе си! (Ръкопляскания от блока на ГЕРБ.)
Един път се опитаха да намерят човек, който да им задоволи интересите по един закон, сега се опитват да си издигнат рейтинга чрез премиера. Това е просто недопустимо, госпожо председател! Мен лично ме е срам. На това ли се формира вашата политика (обръща се към блока на КБ) – на кебапчета, на кюфтета и на не знам си какво?! Срамота е за Народното събрание! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изявление от името на парламентарна група – Михаил Миков. (Шум и реплики в блока на ГЕРБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Тези дни се навършиха 20 години от гласуването на българската Конституция – Конституция, благодарение на която вие, народните представители, реализирате законодателната власт. Вие, господин министър-председател, реализирате с кабинета изпълнителната власт, а съдът трябва да съди и да реализира съдебната власт. Днес ние можем да констатираме, че не само външното неуважение към Конституцията, което се изрази по начина, по който бе отбелязан фактът на нейното приемане от управляващата  партия и висшите нейни ръководители, но и трайното поведение през последните две години е свързано с неуважение на правилата, на закона, на Конституцията, тази Конституция, заради която ние сме тук, а Вие, господин министър-председател, седите там! 
Отношенията между властите се изграждат на базата на засилена конфронтация. Авторитетът на всяка една от властите не се цени и основният пример в това отношение давате Вие, господин министър-председател – и тогава, когато заявявате, че народните представители са безделници, и тогава, когато заявявате, че имате друга работа и няма да дойдете в Народното събрание, защото Народното събрание реализира пряко избран от народа конституционния принцип за народовластието.
Уважаеми дами и господа, от това нарушено взаимодействие, неуважение между институциите и властите, страда и съдебната власт – от непрестанните изявления, които слагат в един кюп онези почтени съдии, които в срокове и справедливо раздават правосъдие, с онези, които дават лошия авторитет на системата.
Безспирните изявления най-вече на вътрешния министър и на министър-председателя са част, принос в тази дестабилизация и нарушено взаимодействие между властите. Пример за това беше и отсъствието на министъра на правосъдието при обсъждането на докладите на съдебната власт, на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Висшия съдебен съвет, Инспектората тук, в пленарната зала. Има само един ден в годината, в който трите власти взаимодействат. На полето на законодателната власт се събират представителите на съдебната власт и би трябвало да дойде и представителят на изпълнителната власт. Той отсъстваше – министърът на правосъдието! 
Всичките тези поредици от заявени позиции, които обикновено в медиите звучат като палав прочит на междучовешки отношения, са всъщност нашият прочит за действието на Конституцията, за мястото на институциите, за дължимото уважение на всяка от тези институции. Когато, господин министър-председател, Вие искате да се отнасяме към Вас с уважение като министър-председател на Републиката, трябва да намерите силата да се извините на онези „безделници”, които са избрани от народа и изпратени в Народното събрание.
Двадесет години от Конституцията не са само плакат, двадесет години от Конституцията са разбиране във всеки български гражданин за върховенството на закона, за мястото и ролята на институциите и за дължимото уважение към тях – от кмета на последното селце, до президента. Тогава, когато примерът на политиците е неуважение един към друг, неуважение към другите институции, бутафорно, медийно, много често свързано с артистични прояви и поведение, ние не можем да очакваме, че България ще бъде уважавана като държава от нашите партньори. Не можем да очакваме, че за България ще има разбиране за правова държава, в която върховният закон е норма за поведение за всички – най-вече за висшите й политици, които трябва да дават пример на гражданите.
Ето защо, ние от Коалиция за България, от Българската социалистическа партия призоваваме Вас, господин министър-председател, призоваваме всички останали институции, когато заемат позиция, тя може да прозвучи атрактивно в медиите, да се замислят как тази позиция лежи на полето на Конституцията. Именно заради тази Конституция ние, уважаеми дами и господа, сме тук, Вие сте там, господин министър-председател, съдията съди. В противен случай няма държавност! Конституцията не е самоцел, тя е онези правила, на които всички трябва да се подчиняват, за да бъдем България на ХХІ век, а не някаква държава от друг континент и в друго време. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изявление от името на Парламентарната група на Партия ГЕРБ.
Господин Анастасов, заповядайте.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, уважаеми господа министри, колеги! Упълномощен съм да ви запозная със съдържанието на декларация от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. 
Нашата парламентарна група категорично не приема искането за вот на недоверие на правителството на премиера Бойко Борисов по политиката в сектор „Сигурност”. За нас резултатите, които вицепремиерът и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов е реализирал в борбата с организираната престъпност и корупцията, са безпрецедентни. Нашата парламентарна група винаги е подкрепяла и продължава твърдо да стои зад провежданите политики в областта на сигурността за България. 
В опитите си да дестабилизира страната опозицията е на път да мине всякакви граници. Поредният вот на недоверие е опит за подмяна на дневния ред, подмяна на справедливостта и реформите с желание за разпад на държавността. Сценарият все повече заприличва на уговорена политическа сделка между бивши коалиционни партньори и довчерашните им опоненти в лицето на Синята коалиция. Това засилва в нас подозрението, че кръговете от опозицията, които днес са обединени в едно, абсолютно целенасочено се опитват да извадят от равновесие правителството. В собствените си егоистични цели за политическо присъствие опонентите на ГЕРБ се явяват опоненти на българските граждани. Все по-ясно става, че атаката, която се води срещу правителството не е само политическа, зад нея прозира засегнатият финансов ресурс на сивата икономика, грижливо пазен години наред и от червени, и от сини. 
За всички е ясно, че искането на подобен вот от страна на БСП е поредният отчаян вопъл на тази партия да привлече общественото внимание върху изчерпаните си политически възможности – нещо повече, да върне жеста на коалиционния си партньор ДПС, който години наред им правеше изкуствено дишане, за да се задържат на власт. 
Синята коалиция, чийто лидер се е вкопчил в парламентарния мандат, осъзнавайки ясно, че този мандат ще му е последен, е обладан от тревожен реваншизъм. 
Господин Костов го няма, но ще се обърна към него: имате много грешки, господин Костов, много провали! Ако се върнем назад във времето, което всъщност е най-добрият съдник, ще си спомним с какво се характеризира моделът на управлението Ви. Вие не надграждате, а рушите, отхвърляте всеки и всичко преди и след Вас. 
Както се оказва днес, тази компилация между политически ментор, упрекван от обществото заради скандална приватизация и финансови афери, псевдолидер дори и сред своите, на който не позволиха сам да си нареди кабинета и панически се освобождаваше от провалените си министри без обяснение, и милионерът в зелено на българската политика, както той сам се определи, се опитват отново изкуствено да спрат реформите и да върнат статуквото. Това просто няма да се случи! 
Няма да се уморим да го повтаряме и ще работим, неглижирайки жалките ви похвати. Защото както ние, така и българските граждани не страдаме като вас от кратка памет. Помним аферата „Сапио”, помним и Кремиковци, и БГА „Балкан”, помним как след акция „Комар” отрязахте крилата на един от най-успешните министри – става въпрос за господин Костов – за да спасите себе си. Помним и отвличанията, господин Станишев, и как ни уверявахте, че от това не бива да се прави политика. Помним и разходките на вътрешния ви министър с вече осъдените братя от Дупница. Помним и няколко ключови синонима на управлението на вас, колеги от ДПС, а именно обръчите от фирми и порциите във властта. 
Вие явно обаче не си спомняте зашеметяващия шамар, с който избирателите ви изхвърлиха от управлението на страната. Нека стане ясно, че няма да позволим политическо изнудване и няма да позволим в държавата да се върне криминалната истеричност от годините на прехода. Не сме съгласни хора, които толерираха контрабандата, които неформално общуваха с криминалния контингент, днес да се опитват да внушат, че борбата с престъпността е равна на полицейщина, защото за всички става ясно – и това е посочено в докладите на Европейската комисия и от директорите на всички международни служби, че днес МВР респектира, че правителството има куража и политическата воля да гарантира правовия ред и сигурността на българските граждани. 
Не сме учудени от отлично координираните позиции на БСП, ДПС и Синята коалиция. Ясно е, че започнатите реформи и усилията на правителството пораждат силна непоносимост в нашите опоненти. Очевидно е, че случващата се промяна във всички сфери на живота на българските граждани, реформаторската политика на правителството ужасяващо дразни и червени, и сини, дразни всички вас, които днес сте провалени и искате вот на недоверие, за да може изкуствено да поддържате партиите си и статуквото. 
Политическа партия ГЕРБ се обяви за правов ред и сигурност за всеки български гражданин. Две години Министерството на вътрешните работи и правителството водят безкомпромисна битка с организираната и икономическата престъпност. Затова исканият вот на недоверие е всъщност жалък предизборен напън.
Няма да позволим да подмените дневния ред на държавата, няма да позволим изкуствено напрежение и разпад! Категорично заставаме зад всички действия на вицепремиера Цветан Цветанов в борбата му с организираната престъпност и корупцията. Категорично подкрепяме усилията на правителството на премиера Бойко Борисов за осигуряване на стабилност и по-добър живот на българските граждани. 
В заключение, уважаеми колеги, бъдете сигурни, че Политическа партия ГЕРБ и правителството няма да допуснем реанимация на подземния свят. Положихме огромни усилия да изтрием сенките на престъпността и корупцията от лицето на България. За разлика от вас – и отляво, и отдясно – ние от ГЕРБ никога няма да направим компромис и няма да предадем своите избиратели. Завърших! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станишев – лично обяснение. (Реплики от ГЕРБ.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Във връзка с декларацията, която беше направена, и беше споменато моето име, действително смятам, че борбата с престъпността не бива да бъде тясно политизирана. Искам само да припомня, че хората от Министерството на вътрешните работи, които пряко отговаряха за професионалната работа, после, по времето на управлението на ГЕРБ, бяха повишени, и господин Калин Георгиев, бившият главен секретар, стана заместник-министър. 
Мога да ви кажа, че всяко реално усилие на МВР ще бъде подкрепяно политически и от опозицията, най-малкото от Коалиция за България.
Да, имаме непоносимост към полицейщината, която нарушава гражданските права – когато полицаи нахлуват в болници, когато цяло лекарско съсловие се криминализира в изказванията. (Реплики от ГЕРБ.) 
Имаме непоносимост към поведението на министър Цветанов, който раздава оценки на съда, който раздава присъди и който, наред с това, няма достатъчно конкретни доказателства пред съда. 
Имаме непоносимост към това европейските доклади да се използват като политически щит за ГЕРБ. Не бих препоръчал на никой да говори от името на Европейската комисия, защото предстои да видим констатациите на експертите на Европейската комисия и на колегията. Тогава ще можем да си говорим реално.
Имаме непоносимост към приказките за това как се борите с контрабандата, след като по всеобщо признание тя е нараснала близо два пъти. Това го казва шефът на митницата. 
Имаме непоносимост към това!
Затова ще има вот на недоверие и затова партии с различна ориентация, със сериозни различия помежду си, ще подкрепят този вот на недоверие, защото не виждаме резултати и защото политиката на министър Цветанов е безобразна! (Ръкопляскания от КБ. Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата, да развие своя въпрос, има народният представител Георги Божинов относно среща на министър-председателя на Република България с експерти от американската компания „Шеврон”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри и колеги народни представители! Преди повече от месец от изявление на посланика на Съединените щати в България разбрахме, че той е организирал срещата на министър-председателя на Република България с експерти на фирмата „Шеврон”. Беше изразено становище, че в резултат на тази среща министър-председателят вече е информиран за природата и възможностите на добива на шистов газ в България и посланикът изрази надежда, че министър-председателят ще има информирано поведение при вземането на важни решения.
На същия ден зададох въпроса, на който днес ще ми отговаря министър-председателят: има ли намерение да се срещне и с български експерти и учени, за да бъде наистина неговото поведение въз основа на една висока информираност? В деня, в който научих, че той се възползва от възможността да отложи отговора, направихме изявление от името на парламентарната група с три пункта. 
Първият, да не се предприемат никакви действия по договора с американската фирма „Шеврон” докато не се проведе сериозна експертна, научна дискусия за проблемите, които поражда проучването и добивът.
Второ, програмата за геоложки изследвания да бъде подложена на екологична оценка съгласно българското законодателство.
Трето, определените за четири експериментални сондажа места, технология и опасност за околната среда, да бъдат подложени на екологична оценка. Междувременно Министерският съвет взе решение, а преди малко получих покана...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате време за въпроса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще го поставя за една секунда. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Получих покана за въпросна среща. Докато Вие мълчахте, господин министър-председател, несъстоятелни хора твърдяха, че няма нужда от екологична оценка и от ОВОС. Вие какво мислите по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Божинов.
За отговор – Бойко Борисов, министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, аз се срещам не само с американския посланик и американски компании, а и с много руски, също така. (Оживление в ГЕРБ.) Така че можете да бъдете спокойни в тази посока.
На 13 юни 2010 г. проведох среща с американски експерти за възможностите за добиване на шистов газ в България. Срещата бе поискана от посланика на Съединените щати и чрез медиите. На срещата присъства икономически експерт, който подробно обясни каква е законовата процедура за получаване на разрешително за търсене и проучване на подземни богатства, нефт и газ в България, какви са рисковете и какви отговорности имат страните.
Как протече процедурата, колко фирми проявиха интерес, колко са подали оферти, каква цена и какви гаранции получихме, вие, уважаемите народни представители, сте подробно запознати от министър Трайков на 26 юни. Затова съм го поканил. Той е тук, ако искате след това нещо да ви разясни – може.
Министърът тогава ви информира, че това не е първото разрешително за извършване на такова проучване в България. Вече има практика, с решение от 2000 г., за прокарване на подобен сондаж до с. Девенци в проучвателен блок А-Ловеч. Видно е, че във фазата на проучването не са настъпили отрицателни въздействия. Не само данните от собствения ни опит показват, че търсенето и проучването могат да бъдат без отрицателни въздействия за околната среда. Шистов газ в момента се търси в Швеция, Южна Англия, Германия, Полша, Унгария, да не говорим за САЩ, Украйна и Китай.
Българските експерти не са търсили среща с мен. Чрез вас ги каня другата седмица от сряда нататък, за който ден кажат.
Към момента има обява за конкурс и тя е публикувана в „Държавен вестник” и в официален вестник на Европейския съюз. Експертите на Министерския съвет, Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите осигуриха мен и министрите с необходимите данни за приемане на информирано решение. Независимо от това съм възложил на министър Трайков да събере становища и да проведе необходими консултации с възможно най-широк кръг заинтересовани страни и компетентни експерти както преди решението на правителството, така и след това, във фазата на проучването.
Той е изпратил писма до Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Геоложкия институт на БАН. На 19 юли 2011 г. е организирана открита дискусия по проблемите на търсенето, проучването и добива на шистов газ в България и техните екологични аспекти, както и по енергийната независимост. Целта на дискусията е да даде възможност на професионалната общност и институциите да подпомогнат информираността на обществото. За участие в срещата са поканени представители на държавни институти, Минно-геоложкия университет, Софийския университет, Българската академия на науките, бизнес и неправителствени организации, учени, специалисти и представители на медиите. Поканени са и членове на парламентарните комисии по икономическа политика, енергетика и туризъм и по околната среда и водите.
Надявам се по време на тази дискусия да бъдат допълнително очертани рискове, възможности и бъдещи решения, защото, разбира се има и такива държави като Франция, които забраниха търсенето на шистов газ.
В заключение ще кажа, че нищо не е предварително решено. За мен е добре следващите поколения в България да знаят има ли такива находища и дали би могло да ги ползват, ако те преценят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин премиер.
Реплика?
Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, първото наше настояване за такава сериозна експертна дискусия очевидно, че е прието от Вас, но след взетото решение от Министерския съвет да се сключи въпросният договор.
Второ, господин Трайков, въпреки че поканата е персонално до мен и пишеше да присъстват двама души от нашата група, аз си позволих да поканя още няколко български академици, професори, доктори на науките, които смятам, че няма да върнете в залата на хотел „Хилтън”.
Това е първото, за което ние настояваме.
Второто и третото, което настоявахме и Ви питах от тази трибуна, Вие господин председател, не отговорихте. Модерното българско екологично законодателство по своя дух залага на превенцията. По своята буква то разписва рисковете и процедурите, с които се предотвратяват рисковете за околната среда, когато се правят програми, планове, действия и технологии, които могат да навредят. Всички изказвания на заседанието на Министерския съвет, когато сте взели решението за сключване на договора, че ОВОС ще бъде за технологичния добив и не е нужно в етапа на проучването, са несъстоятелни, защото четирите сондажа за геоложки проучвания носят всички белези на единичния опит за технологичен добив. 
Затова, който Ви уверява, че може да се мине без ОВОС, че може да декларира и да заобиколи рисковете, Ви подвежда!
Затова, чуйте какво ще бъде казано във вторник и си вземете бележка какви хора говорят и крякат около Вас! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли, господин Борисов? Не.
Питане от народния представител Корнелия Нинова относно координация на общата политика на правителството.
Госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър-председател, предлагам Ви, но само ако искате, разбира се, да поговорим по една несериозна според Вас тема – антикризисната програма на ГЕРБ, изпълнението на мерките по тази програма и ефекта на тази програма върху икономиката и живота на българите. Дали се успокоихте и в състояние ли сте да водим този сериозен разговор, за да започна? 
На 18 март Ви зададох въпрос как контролирате изпълнението на тази антикризисна програма при вашите министри, защото анализът на антикризисния ви план показва, че той не се изпълнява. Тогава ми отговорихте, че сте възложили проверка в Министерския съвет и че в зависимост от нейните резултати ще има наказани и отстранени. Днес четири месеца по-късно анализът на антикризисната ви програма отново показва, че тя не се изпълнява. Няма наказани и отстранени и затова Ви питам: как приключи тази проверка? Промени ли тя системата ви за контрол спрямо министрите? Имате ли намерение да изпълнявате антикризисната програма на ГЕРБ или ако нямате – имате ли намерение да я променяте? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор министър-председателят на Република България – господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожа Нинова, уверявам Ви, че с нищо не сте ме възбудили, за да се успокоявам, така че Ви моля да спрете да принизявате с подобни намеци ролята на Народното събрание. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) По никакъв начин аз не съм демонстрирал каквото и да е неспокойствие, възбуда или нещо, за да ми кажете: „ако сте се успокоили”. По никакъв начин! Просто престанете с тези намеци, защото не са ми приятни. 
Това питане относно политиката за контрола по изпълнение на актовете на Министерския съвет е питане с продължение. На 18 март подробно Ви отговорих за въведените механизми по контрол на изпълнението на решенията на Министерския съвет, моите заповеди и разпореждания като министър-председател и набелязаните мерки за засилване контрола и отчетността. Няма да повтарям отговора си от миналия път относно отговорността и чия е тя. Няма да повдигам и дебата за изпълнението на Решение № 180 на Министерския съвет от 2010 г., защото Вие сама сте извършили проверка чрез писмени въпроси до министрите в правителството за изпълнението на въпросното решение. Направената проверка показа, че въведеният механизъм за месечните доклади от началника на кабинета и предлагане на мерки с отговорници и срокове е най-добрият начин за гарантиране изпълнението на решенията на Министерския съвет. 
В резултат на един такъв месечен доклад съм разпоредил и заместник министър-председателят Симеон Дянков, който след това също ще говори пред вас, вече е създал необходимата организация, започнал е консултация с всички министерства и заинтересовани страни, така че след тяхното приключване да се предложи на вниманието на социалните партньори и на Министерския съвет актуализация на мерките, приети с Решение № 180 от 2010 г. 
Повтарям, на Вас най-малко Ви отива да говорите за антикризисни мерки, защото твърдяхте, че няма криза, а министър Орешарски дойде в Министерство на финансите и каза, че сте с половин милиард и нагоре под водата още с първия ден от влизането ни в правителство. Оставете да говорят примерно Синята коалиция, „Ред, законност и справедливост”, „Атака” за антикризисни мерки, които не са ни заблуждавали, че нямат такива. Вие нямате това основание да го правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър-председател, твърдението постоянно, че за всичко ви е виновно предишното управление, вече се изтри, а Вие не ми отговорихте по същество на въпроса. Ще има ли мерки за наказания – за отстраняване на министри, така както обещахте на 18 март, след като е приключила проверката? Аз не Ви питам какво ще коригирате в плана, а ще има ли мерки за наказания за министри? Вижте какво пише във вашия антикризисен план: „Набавяне на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв” – фискалният резерв е изхарчен, тоест направено е точно обратното. „Удвояване на данъка върху жилищата с данъчна оценка над 300 хил. лв.” – така нареченият данък лукс, вместо него въведохте данък колиба. „Изготвяне на график за изплащане в пълен размер до края на първото полугодие на 2010 г. на фирмите на всичко дължимо от държавата” – миналата седмица вицепремиерът Дянков от тази трибуна каза, че все още не сте изпълнили това задължение.  Една година по-късно дължите 400 милиона – 200 за обществени поръчки и над 200 за невъзстановено ДДС. Не е изпълнена мярката. „Създаване на публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки” – няма такъв регистър. „Да гарантирате на фирмите, които дължат на фирми, да ги освободите от лихви, докато вие не им платите” – не е изпълнено това. „Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата, забележете, от 1 юли 2010 г.” – не е изпълнено. „Ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес, тоест вода, ток, парно, газ” – не е изпълнено, напротив, няколко пъти се увеличават тези цени. 
Някой ще понесе ли отговорност за това неизпълнение? Това ми е въпросът, господин министър-председател, и по-конкретно, ако си спазите обещанието от март, че ще има наказани и отстранени за неизпълнение на антикризисната програма, кога ще отстраните човека, който стои отдясно до Вас, защото не е изпълнил антикризисните мерки, които сте му записали като задължение на финансов министър? Това е допълнителният ми въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор? Няма да отговаряте.
За отношение, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): То какво отношение?! (Реплики от ГЕРБ.) Как да кажеш на черното – бяло! Като прочетеш какво сте предприели по изпълнение на тези мерки, нямате обяснение защо не са изпълнени. В отношението си ще кажа само още едно допълнение. 
Господин министър-председател, това са писмените отговори, които поисках от всички министри кой как си изпълнява антикризисните мерки. (Народният представител Корнелия Нинова показва куп с документи.) Искам да Ви кажа, че това е изключително несериозно четиво, ако прочетете всички писмени отговори наведнъж. Това създава впечатление, че екипът Ви е някаква банда без команда. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, моля да мерите репликите си и епитетите, квалификациите към министрите.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля за извинение. (Реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Бандитите са при вас в БСП.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Всеки министър в писмения си отговор твърди обратното на колегата си. По една и съща мярка има странните твърдения на двама министри – единият казва: изпълнено е, другият казва: още не сме я започнали. Има такива драстични противоречия в екипа ви, когато си отчитат дейността, че те навеждат само на една мисъл – приехте антикризисен план, в него има и добри мерки, тези добри мерки вие не изпълнихте – тези които прочетох. В него има и лоши мерки – Конституционният съд дори ги обяви за противоконституционни, имам предвид национализирането на средствата в частните пенсионни фондове.
Като цяло, ако си дадете сметка и отчетете изпълнението на антикризисния си план, отчетът е: той не проработи, той не помогна на държавата за по-бързо излизане от кризата и не облекчи живота на българите. Трябва да си дадете тази сметка и или да го коригирате и да започнете наистина да провеждате антикризисна политика, или с тази политика задълбочавате всички тежки последици, които се стоварват на гърба на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народния представител Корнелия Нинова относно препоръките на Европейската комисия по Националната програма за реформи на България 2011 г. и Конвергентната програма на България 2011-2014 г. (Реплики от министър-председателя Бойко Борисов.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър-председател, добре че нямате микрофон пред себе си, защото ако Ви чуят българските граждани какви реплики правите, няма да е във Ваша полза. 
Българското правителство на ГЕРБ изпрати в Европа Националната програма за реформи и Конвергентната програма на България за периода от 2011 до 2014 г. и последва един убийствен доклад от Брюксел с оценка на вашата политика за последните две години. Понеже постоянно подмятате, че опозицията говори ей така заради самото говорене, няма да говоря аз, а ще цитирам какво казва Европа за Вас, господин министър-председател, и за вас колеги от мнозинството, в този доклад, който е от 7 юни 2011 г.
Там се казва: „Реформите в здравеопазването са в застой. Системата на здравеопазването страда от лоша достъпност и качество на предоставените услуги. Необслужваните кредити на банките продължават да нарастват през последните две години. Ниската ефективност и лошото качество на обществените услуги остават основна пречка за растеж. Различни проучвания и показатели сочат възприемане на корупцията като голяма и широкоразпространена.” – Голямата ви гордост за борба с корупцията е оценена по този начин. – „Относително висока степен на неефективност на публичните разходи. Липса на прозрачност при водене на публични политики. Публичната администрация страда от много нисък административен капацитет – включително по другата ви гордост – относно ниското като цяло усвояване на средства от Европейския съюз. Равнището на безработица е качено от 5,4% през 2008 г. на 10,2% през 2010 г. – по време на вашето управление. – Не се вземат достатъчно целенасочени и целесъобразни активни мерки по заетост. Не се модернизират и финансират публичните служби по заетост. Делът на лицата с висше образование през 2010 г. е под средния за Европейския съюз. Българските граждани са изправени пред най-голям риск от изпадане в бедност в Европейския съюз. Равнището на разходи за пенсии, социално обезщетение и помощи продължава да е сред най-ниските в Европейския съюз. Пенсионната реформа не е свързана с продължителността на живота и със системата на здравеопазването. Нормативната уредба и административната система не подпомагат дейността на предприятията. Много и тежки данъци и такси. Незаконосъобразни регулаторни режими”. (Реплика на народния представител Красимир Велчев.)
Да, така пише в доклада, прочетете си го!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вие сто го писали.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: „Забавени плащания към българските фирми. Забавено възстановяване на ДДС. Класирането на България по бизнесклимат се влоши от 44-то място през 2010 г. на 51-во място през 2011 г.” – по време на вашето управление.
Доклад на Европа ви цитирам, колеги!
„Способността на България да усвоява средства от Европейския съюз остава ниска. Сключени са договори през 2007 г. за 38% от 7 млрд. евро по Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие”.
И какво отчита Европа? През април 2011 г. сте поискали само 7% плащания от тези договорени средства! (Реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: На въпроса!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ето за това Ви питам, господин министър-председател:
Имате ли намерение да коригирате тази политика? Имате ли намерение да коригирате Националната програма за реформи? Каквото можахте за две години, съсипахте! Дайте да видим оттук нататък какво правим. (Оживление и смях в ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, Вие малко четете като „дявола – Евангелието”. Това са препоръки към всички европейски страни, не са само към България. (Реплики от КБ.) 
Ако е така, би трябвало да знаете, че най-ниските данъци в Европейския съюз са в България. Не е нужно някой отвън да ни каже това, просто вие го знаете. (Реплики от КБ.) 
В кое нямаме участие? А вие пък нямате участие във високите пенсии, които плащаме! (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) 
Аз съжалявам, че господин Миков, който много уважавам, си прочете домашното и излезе, което е също вид отношение към институциите.
Само преди малко няколко народни представители от Коалиция за България употребиха термини от типа „банда” – което е много по-лошо от „безхаберие” или „безделие”, много по-лошо – към знаещите по няколко езика хора, които са около мен, и ги нарекоха „крякащи”! И Вие точно четете декларация за уважение на институциите. Ето това ви е всичката работа! Предизвиквате да ви се отговори, след това ходите да се оплаквате от нас! Не го правете, госпожо Нинова! Единият казва „банда”, другият казва „крякане” и ние какво да направим?
На 20 юни Съветът по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) утвърди специфичните препоръки за държавите членки в рамките на първия европейски семестър. Пакетът документи поставя България в групата на страните със сравнително нисък риск пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси. За страната са формулирани седем препоръки в областта на публичните финанси и ефективността за използване на публичните средства, пенсионната реформа, ръста на заплатите и обвързването им с ръста на производителността в борбата с бедността, ефективността на публичните услуги, конкуренцията на пазарите на електроенергия и газ и енергийната ефективност на сградите. Във всички тези, да не ги чета, правим всичко необходимо да изпълним европейските препоръки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има процедура по развиване на питане, която тече в момента.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не бяхте в залата и не следихте, господин Миков!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Съгласни сме.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър-председател, отговорихте изключително кратко и неизчерпателно какво ще предприемете, за да подобрите тези тежки констатации за България.
Имам един конкретен въпрос. Тъй като в доклада на комисията е записано, че сте поели ангажименти по пакта „Евро плюс”, моля да отговорите поели ли сте, подписали ли сте ангажимент конкретно да замразите доходите, пенсиите и заплатите до 2013 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Многоуважаема госпожо Нинова, може би не сте имали възможност да обърнете внимание, но въпросът Ви просто е несъстоятелен, защото от 1 септември ние вдигаме вдовишките пенсии, минималната работна заплата. Така че няма как да съм подписал подобно нещо, след като в момента това се случва. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Нинова. (Реплики от ГЕРБ.) 
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Борисов, някъде говорите неистината – или тук пред нас, или в Брюксел!
Ето Ви официалния доклад на Брюксел! „Ангажименти на България по пакта „Евро плюс”.
Тук, в точка трета, пише: „Да се отложи до 2013 г. индексациите на пенсиите, увеличението на компенсациите на заетите лица и на работните заплати”.
Това, което правите от 1 септември, знаем как го правите – като социална помощ! Не ни правете толкова на неграмотни! Това не е увеличение на пенсии и заплати, а то е по линия на социално подпомагане. Тук пише официално, че сте подписал, че ще замразите заплатите и пенсиите до 2013 г.!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: В Европейския съвет не се подписва нищо.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И сега като окончателно отношение искам да сравня два документа, колеги, наистина, за да бъда убедителна и да ви накарам да се замислите. 
Това е вашата антикризисна програма! Това е оценката на Европейската комисия ! Извадила съм си няколко акцента:
„ГЕРБ: Запазваме и създаваме повече работни места.
Европейската комисия: Равнището на безработица се повишава от 5,4% на 10,2%.
ГЕРБ: Подобряваме достъпа до финансиране.
Европейската комисия: Достъпът до финансиране на предприятията става все по-труден.
ГЕРБ: Ефективно използваме публичните разходи.
Европейската комисия: Висока степенна на неефективност на публичните разходи.
ГЕРБ: Спираме авансовото изразходване на резерва.
Европейската комисия: Изхарчихте резерва.
ГЕРБ: Повишаваме усвояването на средствата от еврофондовете.
Европейската комисия: България остава на ниско равнище на усвояване на европейски средства.
ГЕРБ: Създаване на прозрачни критерии за подборна оценка на проекти.
Европейската комисия: Прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки показва значителни слабости.”
Накрая на вашата програма, колеги, сте написали: „Не сме сами в изпълнението на тази програма. Разчитаме на европейските ни партньори и на международните институции”.
Къде, господин Борисов, по пътя на България се разминахте с европейските ни партньори и с международните институции? Защо има такова драстично разминаване между Вашата самооценка на правителството и тази, която ви дават вашите партньори от Европейската комисия?
Госпожо председател, правя процедурно предложение – моля за време.
На основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за разискване по моето питане със съответните изисквания – със събрани подписи. Моля да ги проверите и да назначите дебат по темата „Национална програма за реформи на България и Конвергентната програма за България от 2011 до 2014 г.
Колеги, смятаме, че това е изключително важна тема за бъдещето на България и на българите и заслужава в този парламент да обсъдим сериозно мерките, които трябва да се предприемат.  Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Лично обяснение! (Смях от ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател, ако бяхте наблюдавали, не съм чел, а Ви казах някои мисли по повод на Конституцията и уважението между властите и институциите. То няма нищо общо с междучовешките отношения. Това, дали ме уважавате, или не като човек, е едно, а съвсем второ е Вие като министър-председател да уважавате Народното събрание и народните представители. Това искам да кажа по повод на закачката с домашното. Аз не нося папки. 
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ:  Откъде да знам, че не си чел. Имаш ли лист.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, да знаете, аз не съм го чел. Това е личното ми обяснение.
Дано това, което съм казал, да е стигнало и дано да имаме повод, ако искате някой път да седнем да поговорим по тази тема – Конституция, отношение между властите. Защото колегите от ГЕРБ „хахо-хихи, хахо-хихи... Държава се прави с Конституция и уважение на институции, не с междучовешки...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Взаимно.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, взаимно. Само че като стигам до взаимното и като извадим кой какво говори наляво и надясно, в един момент се питаме чели ли сме Конституцията, уважаеми колеги. Мерси. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Павел Шопов относно информацията в медиите за изнасяне на класифицирана информация от бившия Началник щаб генерал Колев.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател! През последните дни – като казвам „последните дни”, чета въпроса, който съм формулирам към 22 юни – се появиха информации, че бившият Началник щаб на Българската армия генерал Никола Колев е предал по нерегламентиран начин класифицирана информация на американската страна. Тези информации се появиха не само в нашия партиен вестник – в. „Атака”, който ние знаем, че Вие четете и то внимателно, но такива информации се появиха и в електронните медии, и в най-тиражирания български ежедневник. Информация, изнесена от бих казал доайена на българската журналистика, един изключително уважаван журналист, от малкото останали последни мохикани на словото, на перото и на мисленето в България. Сигурно се сещате за кого говоря.
Така че информациите, които се изнесоха, бяха много широко и сериозно тиражирани.
Тъй като се касае до твърдения, уличаващи генерал Колев в изключително тежко деяние по смисъла на Наказателния кодекс, следва тези твърдения, както във всяка нормална държава, да бъдат проверени и на обществото да се даде достоверна информация за истината по случая – дали той наистина има някаква вина и дали има такова нещо изобщо. След като това стана достояние на широката общественост и е публична тайна, не може повече да се мълчи. Във връзка с това задаваме и въпроса в този смисъл, че на този въпрос трябва да се отговори, въпреки известната конфиденциалност на случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задайте го в рамките на времето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпросът е конкретно: ангажирана ли е ДАНС, намираща се под Ваше пряко ръководство, за разследване и произнасяне на случая. Дори не желаем подробности с оглед на секретността, на тайната на това. Защото, ако е ангажирана ДАНС в тази връзка и Вие отговорите, че „да”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност и за реплика, господин Шопов, с 30 секунди надвишавате времето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ...обществото тогава ще бъде удовлетворено за това, че се прави нещо по случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност” и във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на класифицираната информация, ДАНС е компетентният орган, осъществяващ пряк контрол по защита на класифицираната информация и по спазването на законните разпоредби в тази област. В случай на наличие на сигнали за осъществен нерегламентиран достъп до класифицирана информация агенцията предприема незабавни мерки за изясняване на обстоятелствата. Обръщам Ви внимание, че агенцията няма разследващи функции по смисъла на чл. 52 от Наказателно-процесуалния кодекс.
В конкретния случай за изнесените в медиите твърдения, че бившият началник на Генералния щаб на Българската армия генерал Никола Колев е предал по нерегламентиран начин класифицирана информация на американската страна, ДАНС извършва проверка в рамките на своите правомощия. Уверявам Ви, че при установяване на данни за извършено престъпление материалите от проверката ще бъдат предадени на компетентната прокуратура. 
А иначе, що се касае до в. „Атака”, чета ги внимателно. Напоследък много карикатури слагате, преди ги нямаше толкова. Надявам се, че може малко и от опозицията да сложите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър-председател, изключително съм удовлетворен от Вашия отговор. Вие отговорихте с „Да”. Ние това искахме. И аз предварително заявих, че не в подробностите беше нашият въпрос, като се има предвид спецификата на дейността на ДАНС и на случая, разбира се.
Аз съм удовлетворен изключително много, затова защото може би за първи път, без значение за адресата на тази специализирана и класифицирана информация, са взети някакви мерки. Защото много пъти българските служби, които са разграден двор, и българската държава дълго време, при много правителства в подобни случаи не се е правело абсолютно нищо. Спомняте си, имаше един случай за предаване на класифицирана информация на руската страна преди известно време. Пошумя се по случая, той се потули и нищо не произтече от това. 
За нас е без значение за кой се предава една класифицирана информация. Щом има нарушение на закона, то трябва да бъде санкционирано, случаят трябва да бъде разгледан и да бъде направено разследване по въпроса.
Що се касае до генерал Колев, той е стар познайник за нас от „Атака”. Още в миналото, когато беше Началник щаб на Българската армия, въпреки неговата деполитизация, той се намеси с груби оценки и квалификации по отношение на Партия „Атака”. Но ние не вярвахме той да падне толкова ниско като български офицер да предаде, както се твърди, класифицирана информация, защото това е най-големият позор за един военен и за български офицер. И ако има такова нещо, това би било от полза за неговото име. Ако той е невинен и ако няма вина, едно произнасяне на ДАНС и едно разследване би го оневинило. Така че, ако той не е  извършил престъпно деяние, това ще бъде и в негова полза и това трябва да бъде сторено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дуплика ще ползвате ли, господин премиер? Не.
Въпрос от народния представител Иван Костов относно продължаващата охрана на лидерите на тристранната коалиция и господин Румен Петков.
Имате думата, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър-председател, господа министри! Разбрах, че е имало декларация тук, в която съм бил споменаван често. Декларации има, няма вот на недоверие. Още не е внесен. И не мога да разбера на какво са реагирали. И аз, ако съм на мястото на ДПС и на БСП, сега ще внеса вот на недоверие за цялостна политика. И ще станете за смях с всичките си декларации за целия този непредизвикан от нищо страх. Това искам да кажа в порядъка на лично обяснение, ако позволите.
А сега въпросът ми.
В отговор на въпроса ми от 26 ноември 2010 г. защо охранявате двама от лидерите на тройната коалиция и господин Румен Петков, Вие отговорихте, че за тях има сигнали за заплахи. Днес, седем месеца по-късно, уважаеми господин министър-председател, Националната служба за охрана продължава да охранява националните съкровища Ахмед Доган, Сергей Станишев и Румен Петков. „Национални съкровища” е Ваш израз.
Във връзка с това моля да ми отговорите на следния въпрос: имате ли намерение да прекратите охраната на тези лица, тъй като по наши данни от две години няма сигнали за заплахи срещу тях, а охраната струва огромни средства на българския бюджет, на българския данъкоплатец. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
За отговор – Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, да, колегите прочетоха декларация, но тя се дължи на всичко това, което чухме от Вас и Ваши колеги по наш адрес в предишните дни. За разлика от вас, ние имаме една думичка в речника – „извинявайте”. Ако не участвате в този провокационен вот, така ще го нарека, аз лично ще ви се извиня, предполагам и парламентарната група. Така че всичко е във вашите ръце. Подкрепяте вота – декларацията е в сила. Не го подкрепяте – казваме ви „извинявайте” и приключваме. 
На ваше място аз не бих се наредил до ДПС и БСП. Това, разбира се, е мое мнение. Вие имате право да го решите. (Оживление и реплики от КБ.)
При осъществяване охраната на публични личности Националната служба за охрана се ръководи от Постановление № 151 на Министерския съвет от 5 август 1992 г. и Правилника за устройството и дейността й. 
Член 5, ал. 1 от правилника гласи: „Националната служба за охрана при повишена степен на застрашеност и на основание решение на комисия осигурява охрана и специализиран транспорт на народни представители, министри, кмета на Столична община и членове на Сметната палата”. 
До момента за посочените категории публични личности са получени следните сигнали:
- За Сергей Дмитриевич Станишев – депутат от Четиридесет и първото Народно събрание. От началото на 2011 г. до настоящия момент в Националната служба за охрана са получени 3 сигнала, съдържащи преки заплахи за сигурността и живота на господин Станишев. Сигналите са изпратени за вземане на отношение до съответните поделения на МВР и ДАНС. По два от сигналите извършителите са в процес на установяване. Освен това, господин Станишев като председател на парламентарна група така или иначе ползва държавен автомобил, доколкото знам, по Правилника на Народното събрание, така че според мен не бива да се формализираме толкова. Това е също един вид отношение на институциите една към друга, господин Миков. 
- За Ахмед Демир Доган – депутат от Четиридесет и първото Народно събрание...
Между другото, господин Миков, по темата на вашата декларация – аз още не съм го видял. Вече доста пъти съм идвал, но не съм го видял в парламента.
РУМЕН ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): И ние не го виждаме.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: ...издадена смъртна присъда от Турска демократическа партия с лидер Адем Кенан – Ахмед Доган отказва охрана. Сигналът е получен от Държавна агенция „Национална сигурност”.
През 2005 г. е получена информация за създаване на бойна група в Истанбул с цел ликвидиране на Ахмед Доган, подкрепяна от отцепили се лидери на ДПС в България. Сигналът към настоящия момент продължава да бъде актуален. 
От 2006 до 2011 г. – 12 сигнала за заплахи за ликвидиране на Ахмед Доган. Сигналите са изпратени до съответните поделения на МВР и ДАНС за вземане на отношение. 
Аз предполагам, че никой не може да ни обвини в симпатии и отношения с господин Доган, както и с господин Станишев, но животът и здравето на подобен лидер – един оттенък, който би имало върху имиджа на страната (дали ви харесва на вас, или на нас, няма никакво значение), ще е рядко неприятен в света. Затова мисля, че не бива да бъдем толкова скъпи на триците, защото... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само за секунда – за Румен Йорданов Петков, депутат от Четиридесет и първото Народно събрание. До момента в МВР е получена анонимна закана за посегателство срещу живота на господин Петков. Предоставени са записи от охранителни камери. Изготвена е експертна оценка от НИКК (Научноизследователски институт по криминалистика и криминология) към МВР. Сигналът е актуален.
А пък като знаете отношенията на министър Цветанов с господин Петков, ако имаше 1% възможност да му бъде свалена охраната, щеше да бъде свалена. Но министър Цветанов е отговорен човек и не би си го позволил. Това е актуализираната информация към днешна дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): По повод репликата Ви на моето обяснение, господин министър-председател, искам да Ви кажа: Вие казахте, че не се пазарите, пък това си беше чист пазарлък. (Смях от КБ.) Искам да знаете, че ние не се пазарим истински. (Реплики от ГЕРБ: „Картата!”.)
Вие можете да си твърдите едно днес, утре – друго...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, картата не е на мястото си.
ИВАН КОСТОВ: Това е във Вашия стил, но не е в нашия. Така че този пазарлък се отклонява – останете си със „Сапио”, „Балкан” и прочие. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, говорите без карта.
ИВАН КОСТОВ: Не съм удовлетворен от Вашия отговор, защото считам, че разходването на огромни държавни средства за охрана на хора, срещу които няма сериозни сигнали за заплаха на живота им, е неразумна политика в настоящия момент. Общо средствата, които се разходват.
Тук искам да предизвикам господин Станишев – защо не откажете тази охрана? С Вас вървят осем души! Иначе ще имате кола, ще има служител от Народното събрание, ще Ви вози – на политически събития. Защо е цялата тази огромна кавалкада, с която се движите? Впрочем често Ви засичам, когато се прибирате. 
Това считам, че могат да го направят и другите лидери. Може да го направи и господин Ахмед Доган – той има достатъчно пари. Като хидрогеолог изкарва огромни средства. (Смях от ГЕРБ.) Ами да си плати, ако се счита за заплашен. Защо трябва да му плаща българският данъкоплатец? 
Така и не разбрах онази заплаха за господин Румен Петков и какво е личното отношение на Цветан Цветанов към господин Румен Петков? Какво свързва личностно тези двамата, та единият личностно, понеже не обича другия, трябва да му сваля охраната и така нататък? Това въобще не го разбирам като начин на отношение.
Но си спомням, че съм задавал въпрос в тази зала на господин Румен Петков: защо охранява майката на Цветелина Бориславова? Дълго време имаше пост пред вратата й – на „Каравелов” ли беше, тук някъде в центъра. Той ми даваше същите отговори, които чувам от Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика. 
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, никога пред дома на Цветелина Бориславова, на майка й, на баща й, сестра й, леля й, чичо й не е имало държавна охрана. Никога! И Вие трябва да престанете да лъжете. А пък дали сте се пазарили с мен – аз мога да се закълна, че сте се пазарили. (Прекръства се.) Мерси. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народните представители Сергей Станишев и Пенко Атанасов относно смяната на председателя на Селскостопанската академия.
Господин Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Господин министър-председател, понеже влязохме в неформален диалог преди малко по въпроса за пенсиите и Вие твърдите навсякъде, че тройната коалиция увеличи пенсиите, позволявам си тук да кажа, че тройната коалиция всяка година по два пъти увеличаваше пенсиите. На вас се падна да плащате последното увеличение. Така че не тиражирайте въпроса за увеличението на пенсиите. 
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Какво общо има това със Селскостопанската академия?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Сега конкретно на въпроса: уважаеми господин министър-председател, на 28 юни т.г. с Ваша заповед беше освободен председателят на Селскостопанската академия проф. Светла Бъчварова (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Това е един доказан експерт, държавник, един специалист, който дълго време работи на този пост и доказа своите качества. Още с първия ден от влизането Ви във властта тръгнаха проверките на Селскостопанската академия. Две години отне на Вашето правителство в лицето на министър Найденов и инспектората да проверяват Светла Бъчварова. Пет пъти! Така и не можа да бъде намерен удобен повод да бъде освободена.
В тази ситуация, явно излизайки извън нерви, явно защото Светла Бъчварова е човекът, който пречи нещо в академията на идеите на министър Найденов, той се обръща към Сметната палата с: „На всяка цена на Светла Бъчварова да се намерят поводи, за да бъде уволнена”!
Въпросът ми към Вас, господин министър-председател, е: основанията за освобождаването на председателя на Селскостопанската академия са заложени в Закона за Селскостопанската академия, чл. 3, ал. 5. Там са предвидени следните неща: по направено лично писмено съгласие за освобождаването, при системно неизпълнение на задълженията, при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца, при осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
Аз не виждам във Вашите мотиви да има поне един от тези случаи, които биха позволили освобождаването. Вие освободихте Светла Бъчварова по доклад на Сметната палата и на нейното място временно назначихте доц. Костов, до избирането на нов председател на Селскостопанската академия.
Моля Ви да отговорите какви са основанията за освобождаване на председателя на Селскостопанската академия – истинските, и спазена ли е процедурата по освобождаването? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – господин Борисов, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин заместник-председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станишев, господин Атанасов, освободих госпожа Светла Бъчварова-Пиралкова като председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия преди изтичането на 4-годишния мандат, заради докладвано от министъра на земеделието и храните системно неизпълнение на задълженията. Министър Найденов подкрепи твърденията си със заключенията в окончателен одитен доклад по финансовото управление на Селскостопанската академия. Одитът е извършен от Сметната палата и обхваща периода от 1 януари 2009-31 декември 2009 г. Проектът на доклад за извършване на този одит е връчен на проф. Светла Бъчварова на 30 май 2011 г. В законовия 14-дневен срок тя е изпратила становище по него.
В окончателния одитен доклад, издаден с разпореждане на председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров, няма фактологични промени, които да водят до нова законова процедура за уведомяване и възможност за писмено становище или възражение от ръководителя на одитирания обект.
Съгласно чл. 47, ал. 1 от Закона за Сметната палата окончателният одитен доклад е изпратен на проф. Бъчварова в качеството й на ръководител на одитирания обект с обратна разписка на 24 юни 2011 г.
На основание ал. 2 на същия член докладът е изпратен и на министъра на земеделието и храните за предприемане на конкретни действия в съответствие със законовите му правомощия.
В доклада са визирани редица нарушения на нормативните изисквания при вземането на конкретни управленски решения и е установена неефективна организационна и контролна дейност от страна на председателя на Управителния съвет на Академията.
Одитният доклад е изпратен и на Главния прокурор на Република България предвид наличието на данни, пораждащи сериозни съмнения за извършени закононарушения.
По тази причина Сметната палата не го публикува на интернет страницата си, нито е оповестявала данни от него.
В момента това, което се прави, знаете – има временно изпълняващ длъжността, подготвя се конкурс и всеки, който желае, ще има право да кандидатства и да го спечели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За два допълнителни въпроса – господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин председател! Господин министър-председател, Вие казахте, че няма разлика между предварителния и окончателния доклад. Просто не е истина. Разбирате ли? Много Ви моля да се запознаете наистина поне със заключенията, не е нужно да четете целия доклад и да видите за какво става въпрос. 
И да видите, че окончателният доклад не е подписан от експертите, които са правили предварителния доклад, в смисъл – основния доклад за Селскостопанската академия, а е подписан само от нейния председател и двама експерти, които не са участвали в цялата система на проверка.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Така е по закон!
МИНИСТЪР СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, така е по закон!
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Аз не знам, обаче ми се струва, че от Вас убягват или Вие наистина стоите зад това уволнение, защото Селскостопанска академия е много апетитен къс – 90 хил. декара, господин министър-председател!
Спомняте ли си как министър Найденов искаше да прилапа Института в Плевен (шум и реплики в залата), и не само него!? И много други примери има! Затова Ви обръщам внимание, че тя беше човекът, който спираше това, и въобще посегателствата в Селскостопанската академия.
Другото нещо – разбирате ли, че има разминавания и има незаконно, неприемливо отношение, защото не й беше даден 14 дневен срок да отговори на действителните обвинения, които са посочени в окончателния доклад? И по това не е спазена процедурата. 
И не е вярно, докладът предварително даже беше публикуван на страниците на Сметната палата.
Просто това, което се случва в държавата ни – да се оплюва всеки на всяка цена, само и само да се свърши политическата поръчка, не мога да го разбира! Хората, които работят за държавата ни, в случая за нашата земеделска наука и за земеделието ни като цяло, да бъдат потъпквани, разбирате ли, не го приемам?! А тя е човек, който е работил за тази система, дал е всичко от себе си и по този начин да напуска Академията просто е недопустимо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор, господин Борисов, желаете ли думата? Заповядайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател,  дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Единственото, в което мога да ви уверя, е, че опасенията ви, че някой може нещо да направи със Селскостопанската академия са неоснователни. 
Нека все пак само ви напомня, че това е ваш стил на работа и може би за това се опасявате, че ние можем да подходим  по същия начин. Знаете какви заменки направихте по време на тройната коалиция. Предполагам, че си мислите, че това можем да го направим и ние. Вече две години минаха, не сме го направили! (Реплики от КБ.)
Моля?...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля, не влизайте в полемика!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Бъдете спокойни, това няма да се случи!
Като гледам колко яростно я защитавате, аз досега не съм мислил, че е толкова партийно оцветена, но разбирам, че е доста близка до вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – господин Станишев, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Няма как да съм удовлетворен от отговора на въпроса по няколко причини.
Първо, очевидно е неспазването на закона по отношение на одита, проведен от Сметната палата, защото не е дадена възможност по отношение на окончателния вариант госпожа Светла Бъчварова да даде своите пояснения и след това да се прави окончателното заключение. Има сериозни основания да подозираме документна измама от страна на Сметната палата в този случай, изпълнявайки политическа поръчка! И за това ще бъде отправен и сигнал до прокуратурата. Също така ще искаме и парламентарна комисия да се занимае с този въпрос.
Второ, човекът, който е назначен на позицията на госпожа Бъчварова, не се ползва с авторитет и уважение от самите хора в Селскостопанска академия. 
Неслучайно заради уволнението на председателя на Селскостопанската академия имаше и протести от служещите там, въпреки страха, въпреки натиска, въпреки опасността от уволнение, защото госпожа Бъчварова е доказала в този бранш, че действително е радетел на развитието на академията и е направила изключително много!
Абсолютно ясно е, че става дума за политическа поръчка от министър Найденов и той нееднократно е заплашвал и предупреждавал госпожа Бъчварова, че ще бъде уволнена. (Реплики от ГЕРБ.)
Нека да не си върши работата, господин Велчев. Много повече работа върши от сегашния изпълняващ! Още повече, че този човек е искал неща, които са противозаконни, от организации на Селскостопанската академия.
И последният въпрос, който е принципен – за бъдещето на Академията. Тя е на над 100 години. Ясни са апетитите. Това публично е заявявано от господин доц. Костов, че намерението е да се разбие Академията, като се отделят производствените звена от научните. Селскостопанската академия не е БАН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Станишев!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Приключвам, господин председател.
Тя има нужда от стопанска дейност и апетитите са към тези 100 хил. декара държавен поземлен фонд, който се оценява на 2 млрд. лв. като оценка, затова много внимателно ще следим този въпрос, господин министър-председател. Проверете дали не сте подведен.
В противен случай, ако подкрепяте тези мотиви, Вие самият поемате отговорност за един акт, който е противозаконен, необоснован и работи срещу интересите на Селскостопанската академия и науката в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря на господин Борисов за участието му в днешния парламентарен контрол. 
Господин Костов, от името на парламентарна група разбрах?
Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Не е от името на парламентарната група. Аз исках само да Ви предложа да направите забележка на господин министър-председателя да не лъже от трибуната на Народното събрание. 
Ето какво казва Румен Петков за Автопатрул 17: „Обезпечаването на физическата охрана на дипломатически обекти у нас и работещите там чужди граждани е организирано със заповед на министъра – сили на Главна дирекция „Жандармерия” и Столична полиция”. 
На тази територия, за която Вие говорите, защото е посочено точно какво се охранява, има три мобилни групи и охраната е била постоянна. Това Вие няма как да не го знаете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: На кой адрес?
ИВАН КОСТОВ: Границите са „Гурко”, „Любен Каравелов”, бул. „Патриарх Евтимий”, „Хан Крум”, „Фритьоф Нансен” и „Цар Освободител”. 
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Там живеят много хора.
ИВАН КОСТОВ: Живеят много хора, а Автопатрул 17 е бил все пред една и съща кооперация. Благодаря.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Само на господин Костов да кажа, че на „Любен Каравелов” постоянно съм живял аз през цялото време, а никога майка, баща или който и да е. Апартаментът се води на детето на Цветелина – на Веска. Никога не съм лъгал и Вие недейте от трибуната да продължавате да си правите евтина реклама. От години вече не живея с тази жена. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По повод направеното предложение за разисквания по питане № 154-05-90 от 10 юни 2011 г. от народния представител Корнелия Нинова, същото отговаря на изискванията на чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на основание ал. 2 насрочвам разискванията за 22 юли 2011 г., следващия петък, от 11,00 ч.
Продължаваме с въпроси към заместник министър-председателя и министър на финансите господин Дянков.
Първият въпрос е от народните представители Павел Шопов и Любомир Владимиров относно негативни оценки в западни медии относно последиците от кризата в Гърция по отношение на гръцките банки в България.
Въпросът ще бъде развит от господин Владимиров. 
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Уважаеми господин вицепремиер, Вие често от трибуната на Народното събрание обичате да цитирате западни рейтингови агенции и медии, за да защитите определени сфери от политиката на сегашното правителство. В авторитетния в. „Уолстрийт Джърнъл” неотдавна беше казано, че България е една от най-уязвимите от кризата в Гърция заради връзките с гръцкия банков сектор. Вероятно България ще бъде най-тежко засегнатата, а Румъния е следващата по уязвимост спрямо Гърция, следвана от Сърбия. Същото съобщава и „Дойче банк”. Уточнява се, че около 28% от активите на банковия сектор в България се държат от гръцки банки.
Господин вицепремиер, споделяте ли горните оценки и считате ли, че те са правилни? Прави ли се нещо и какво, за да бъде предотвратена евентуална криза, която да се разпростре в гръцките банки в България и да бъдат защитени правата на българските физически и юридически лица кредитодатели и кредитополучатели? Посочете какви са в абсолютен размер общо тези 28% суми от гръцки банки, които са изнесени като печалба от България за миналата финансова 2010 г.? Има ли данни и какви са те за първото шестмесечие на тази година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Дянков.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Владимиров! Българската народна банка осъществява надзор над всички кредитни институции, опериращи в страната. В това число попадат и банките, които са дъщерни дружества или клонове на най-големите гръцки кредитни институции. Всички банки са обект на консервативни регулации по отношение на капитала, ликвидността, оценката на риска в кредитните портфейли и ред други надзорни изисквания, посредством които БНБ осъществява функциите си.
Последните данни на Българска народна банка за състоянието на банковата система в България показват: 
Първо, българските банки – клонове на чуждите банки, са с много добра капитализация от над 17% към средата на тази година, което значително надвишава изискванията на стрес-тестовете на европейските банки, които са 8%. 
Второ, ликвидността е стабилна и висока в момента, към средата на 2011 г. – над 23% покритие на привлечените средства с ликвидни активи. По този показател България е № 1 в целия Европейски съюз. 
Трето, банките съумяват да посрещат рисковете от влошеното качество на кредитите с приходите си от основна дейност, като продължават да реализират положителен финансов резултат като цяло и за 2010 г., и за първото полугодие на 2011 г. 
Четвърто, в българската банкова система са налице допълнителни капиталови буфери, приблизително равни на 4% от брутния вътрешен продукт на България.
Тук бих искал да подчертая – може би това е най-важната част на отговора ми, че основните показатели на българските банки по отношение на капитал и ликвидност понастоящем – в средата на 2011 г., са по-високи от отчетените към края на 2008 г., тоест преди началото на финансово-икономическата криза в Европа. Повтарям, в средата на 2011 г. нашата банкова система е по-стабилна, отколкото в края на 2008 г. по основните показатели капиталово отношение и ликвидност.
Пето, що се отнася до финансовото състояние на така наречените гръцки банки в България, по данни на Българската народна банка към средата на годината то е стабилно. Институциите са добре капитализирани, с добра ликвидност, рентабилни са за 2010 г. и началото на 2011 г. и очевидно са в състояние да реагират на промени в средата.
И последно шесто, от отчетите на тези банки се вижда, че няма износ на печалби от 2008 г. насам – 2009, 2010 и 2011 г., и е налице укрепване на тяхната капиталова позиция в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За реплика – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Чухме един изключително оптимистичен отговор – Ваш анализ, който буди доверие и успокоява всички нас. Дано да е така! 
Но проблемът е, че този Ваш анализ изцяло и напълно се разминава с оценките, които ние Ви цитираме, които Вие безспорно знаете. Не се съмняваме, че Вие сте запознат с тях, и то не чрез нашия въпрос, разбира се. Това са много авторитетни оценки. Поне на „Дойче банк” Вие сте се позовавали нееднократно в тази зала. 
Има някакво абсолютно несъвпадение между онова, което Вие изразявате, което Вие излагате като Ваша оценка и позиция, и тези чуждестранни авторитетни източници. Ние знаем верността и на този въпрос, и на този отговор. Ние не го правим с надеждата да получим пълен отговор за това кратко време. Правим го като провокация за тема, която предстои оттук нататък да бъде разисквана и коментирана по въпроса за банките изобщо. 
Впрочем Вашият отговор беше преди всичко за стабилността на банките в България изобщо, докато ние конкретизирахме за тъй наречените гръцки банки. 
Разбира се, ние не получихме отговор за сумите, които биват изнасяни като печалба, защото бихме могли да направим някакви такива изводи, но след този въпрос, който Ви задаваме, считайте, че дебатът ще предстои. Ние ще го задълбочим и ще го насочим в много други направления. Както винаги е ставало, „Атака” първа слага пръст в раната, поставя проблема, хвърля камък в блатото, за да се постигне в крайна сметка резултат, който общо взето можем да назовем така: България да престане да бъде банкова република.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Шопов.
Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, данните, които току-що представих на Вашето внимание, бяха представени на Министерството на финансите от Българска народна банка, от екипа на господин Искров. Искам да ви помоля, да отправя към вас една молба - в бъдеще този тип въпроси, които са от компетенции на Българска народна банка, а не на Министерството на финансите по закон, да се отправят към господин Искров. Знаете, че той и неговият екип имат възможност да присъстват в тази зала и да дават по-подробни обяснения. По закон те имат цялата информация, а Министерството на финансите няма информация за конкретни банки. Информацията, която току-що ви прочетох, е по-обща по тази причина. 
Моля в бъдеще тези по-специфични въпроси да се задават към председателя на БНБ господин Искров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Следващият въпрос е от народните представители Анна Янева и Корнелия Нинова относно приватизацията на „Булгартабак холдинг” АД. 
Въпросът ще бъде развит от госпожа Янева. Заповядайте.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Дянков, на 10 май бе обявена процедурата за приватизация на „Булгартабак холдинг”. И преди това, и след това ние от Коалиция за България Ви предупредихме, че готвите и провеждате скандална процедура за приватизация. Скандална – защото с така утвърдените предварителни изисквания към инвеститорите, с критериите за оценка на офертите Вие на практика не дадохте възможност и изгонихте стратегическите инвеститори и големите в бранша. Това е така не защото го казваме ние от Коалиция за България, а защото фактите към днешния ден го потвърждават. Добре знаете, че има трима участника, които подадоха оферти, а двама вече са на път да бъдат отстранени. Защо поставихте изискването участниците да са преработвали минимум 12 хиляди тона тютюн годишно?! Като че ли не продаваме цигарен бизнес, а продаваме преработващо дружество! Защото от критериите за оценка на офертите е ясно, че цената не е определяща. Защо искаме да продадем един печеливш бизнес на ниска цена? Защо българската държава и българското правителство не искат по-нататъшното развитие и модернизиране на „Булгартабак”, след като за критерии и инвестиции то е само за две години и само пет точки за оценка? Защо поставихме критерия „изкупуване на тютюн” като приоритетен, след като е ясно, че „Булгартабак холдинг” изкупува само между 10-15% от годишното производство на тютюн в България?! Защото, господин Дянков, Вие добре знаете, че проблемът не е в изкупуването, а в цената. В крайна сметка е ясно, че държавата няма да получи пари за приватизацията на дружеството, че няма да има инвестиции, че тютюнопроизводителите ще бъдат излъгани, защото няма гаранции за добра цена. 
Ясно е и още едно нещо – че избраният от Вас купувач ще плати малко пари, няма да инвестира, но ще печели много.
Ето защо днес Ви задаваме въпроса: каква е възможността да бъде спряна, прекратена процедурата и бъдат променени предварителните изисквания към кандидат-купувачите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Янева, единственият компетентен орган за приватизацията на „Булгартабак холдинг” АД съгласно българското законодателство е Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Тя е контролирана от Надзорен съвет, избран от вас, народните представители. Надзорният съвет, в който участват представители на всички парламентарни групи, включително и Вашата, е указал на Изпълнителния съвет на агенцията какви да са квалификационните изисквания и критериите за оценка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика. Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин вицепремиер, защо бягате от отговорност, след като знаете, че разполагаме с доклада на директора на Агенцията за приватизация до Надзорния съвет, в който той чинно описва как решенията за критериите в сделката са взети в кабинета на министър-председателя.
Има и още един факт. Вие сте наели консултант – „Сити груп”, платили сте на този консултант 2 милиона, за да води преговори със стратегически инвеститори и да осигури стратегически инвеститори като купувачи. Този консултант на 2 юни 2011 г. е писал до Вас, не до агенцията, а до Вас като вицепремиер, че за стартирането на процедурата за приватизация е провел разговор с водещи тютюневи компании по отношение на техния интерес за участие в процеса, че тези разговори са показали, че макар много от тях да биха искали да участват в приватизацията, не са в състояние да отговорят на предварителните изисквания, поставени от Вас, и предлага (консултантът) да се даде възможност на тези водещи световни тютюневи компании да участват в приватизационния процес, като се направят минимални промени в решението Ви и в тръжната документация по отношение на критериите към купувачите. Консултантът Ви информира, че големите стратегически инвеститори също така изразяват резерви по отношение на следприватизационните ангажименти по договора. Значи не се съобразявате с мнението на консултанта, който сте наели, за да Ви даде мнение, договори ли сте условията в кабинета на министър-председателя. Сбъдват се нашите думи, че сделката е направена за един определен купувач и че критериите предварително изхвърлят всички големи стратегически инвеститори от надпреварата. Действията Ви от вчера потвърждават това, защото вчера сутринта отхвърляте двама от тримата, подали оферти, следобед усещате, че това е гаф и ги каните обратно, като им предлагате да си поправят офертите. Всичко това доказва нашата теза от м. юни – правите лоша сделка за „Булгартабак”, в частен интерес, от който държавата ще загуби, защото няма да влязат приходи от приватизацията, работещите ще загубят, защото нямат гаранции за трудовите си права, тютюнопроизводителите ще загубят, защото нямат гаранция за изкупуване на тютюна, ще спечели единствено и само купувачът! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли да вземете дуплика, господин министър? Не желаете.
Следва въпрос от народния представител Цвета Алипиева Георгиева от Парламентарната група на Партия „Атака” относно въвеждане на пределни цени на основните продукти и услуги за населението.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Благодаря Ви, господин председателю.
Цените на основните продукти от първа необходимост и най-важните услуги за населението, като доставката на електроенергия и вода в домакинствата, постоянно нарастват. В същото време са замразени заплатите и пенсиите в страната. Гражданите на България непрекъснато изпадат във все по-сериозен недоимък. Очевидно това е от непрекъснатото понижаване на потреблението във всички сфери. Едва ли има повече от 10% сред гражданите на България, които могат безпроблемно да покриват сметките си за ток и вода и да закупуват стоките от първата необходимост за оцеляването си. С това се ограничава възпроизводството и развитието на нацията.
Налице е очевиден демографски срив – хиляди млади хора, както и висококвалифицирани специалисти от всички възрасти напускат ежегодно страната. Създадено е положение брутният продукт на държавата да се формира навън. Понастоящем в чужбина има много повече работещи българи, отколкото в страната. 
В публичното пространство обаче от страна на правителството непрекъснато се внушава, че в България цените на горивата и енергията са най-ниските в Европа. По отношение на електроенергията и бензина може и да е така, но не стои по този начин въпросът с храните. Много по-важният фактор за цените са доходите на българите, които са най-ниските в Европейския съюз.
Доходите на работещите българи, изчислени в абсолютни стойности, са по-ниски от живеещите на социални помощи в Полша, например. Това, заедно с непрекъснатото нарастване на цените, растящата безработица, е причина за стопяването на нацията и за загубването и на остатъците от национално самочувствие, което психологически е един от основните фактори за силна и здрава нация.
Относно нарастването на цените на горивата, електроенергията и хляба – непрекъснато се изнасят факти, които потвърждават съществуването на картелни споразумения в браншовете, както и за понижаване на качеството на тези стоки и услуги. Причините за покачването на цените им са антинародни и обслужват единствено частния монол.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е: има ли добра воля в средите на Финансовото министерство и на правителството, чиито вицепремиер сте Вие, да се въведат горни пределни цени на хляба, електроенергията и водата, на нивото на което се намират сега, или на по-ниско ниво, временно за срок от три години, с което да се осигурят тези жизнено важни за българския народ потребления и да се компенсират последствията от финансовата и икономическа криза в България, особено, като се има предвид, че те се произвеждат в страната и не зависят от чужди фактори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, единственият орган в България, който може да установи наличие на монополно или господстващо положение, водещо до ограничаване на конкуренцията, е Комисията за защита на конкуренцията. Членството на България в Европейския съюз и участието ни в Единния европейски пазар създават редица предимства за нашите производители и търговци. Основната задача на Европейския съюз е осигуряване на вътрешния пазар. Съюзът поддържа общата политика по отношение на селското стопанство, защитата на потребителите, енергетиката, митническия съюз, търговията и други. Въвеждането на пределни цени на стоки и услуги е в директен разрез с основните принципи на Европейския съюз и с ангажиментите, които България има като държава членка.
По отношение на цената на водата напомням, че тя е от компетенция на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране като независим специализиран държавен орган. Въпреки това и в предишни дискусии сме имали тези коментари. Министерството на финансите реши да извърши независим анализ относно формирането цената на водата, резултатите от които ще бъдат публично оповестени във възможно най-кратки срокове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Георгиева, имате думата за реплика.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Господин министър, Вашият отговор имаше предимно аналитичен характер. Честно казано, не разбрах какъв е отговорът на въпроса ми: има ли воля във вашето ведомство да се работи за постигане на такова годно потребление? Пазарът, особено либералният пазар, не е свещена крава. Той работи в две посоки. Там има и купувач, и продавач. Продавачът не може да продава, ако купувачът не може да купува. Да оставим монополите обаче, сигурна съм, вашият анализ ще докаже, че те съществуват, в някаква степен богатеят, мързелувайки, защото с високи ставки от високи цени това се постига, но не помага за възпроизвеждането на системата.
Нека не забравяме, че миналата седмица в Белград Парламентарната асамблея на ОССЕ прие резолюция, с която призовава националните правителства да направят всичко възможно да снижат цените на основните селскостопански продукти именно с цел възпроизводство на пазара, разбира се, и увеличаване потреблението, което всъщност помага на пазара. Така че бихте могли да помислите в една такава посока. Това ще се отрази положително на цялата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Уважаема госпожо Георгиева, може би наистина отговорът беше не толкова конкретен и затова искам да го конкретизирам в две основни насоки. 
Първата насока е, че има две комисии – Комисията за защита на конкуренцията и ДКЕВР, които са независими органи от Министерството на финансите, чиято основна и всъщност единствена задача е да се занимават точно с темите, за които Вие говорихте и които наистина са много важни за цялото ни общество.
Вторият коментар е директно към Вашия апел: Министерството на финансите да направи подробен анализ в някои от тези сектори. Отговорът е, че в един от тези сектори вече съм поръчал такъв анализ – в сектора на водите, за да видим по какъв начин се формират цените в България. Този анализ ще бъде публично представен – и на Вас, и, разбира се, на съответната комисия, за да могат да имат по-добра база за размисъл. 
Има друг сектор, който Вие не споменахте, но той влиза в общата тема на храните – секторът на захарта. Там също съм поръчал анализ, защото сме забелязали, че в рамките на последните 3-4 години цените на захарта в България се различават съществено от тенденциите на цените на захарта в Европейския и в световния пазар. Този анализ също в най-скоро време ще бъде завършен и представен. Надявам се по този начин – с независими анализи, да можем да подпомогнем работата на тези комисии. 
Ще бъда радостен лично с Вас да имаме разговор, когато тези анализи бъдат готови. Може би това ще бъде добро начало как в бъдеще анализаторите и експертите в Министерството на финансите, Министерството на икономиката могат да подпомогнат за разбора на тези важни за нас теми – цените на хранителни продукти, вода и така нататък. Благодаря Ви за интереса към тези теми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин министър, за отговорите.
Колеги, продължаваме с питане от народния представител Георги Пирински относно проект „Нов тип многоцелеви изтребител” към министъра на отбраната Аню Ангелов.
Заповядайте, господин Пирински, да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, питането ми към Вас от месец и половина, от края на месец май, е следното: в началото на месец май Вие обявихте, че към есента на тази година ще бъде подготвен инвестиционен проект „Нов тип целеви изтребител”, който ще бъде предложен за одобрение от Народното събрание. Съгласно цитирани Ваши думи в печата проектът ще бъде по-скоро предмет на политическо решение, отколкото на конкурс. 
Питането ми към Вас, господин министър, беше: какви действия предприемате с цел проектът да гарантира трайни възможности за трансфер на водещи технологии и за усвояване на високотехнологични производства в отраслите и на отбранителната, и на гражданската промишленост?
Какво беше основанието ми за така формулираното питане? Преди всичко Бялата книга за отбраната и въоръжените сили, която Вие представихте в края на месец октомври миналата година, на 28 ми, беше обсъждана в пленарната зала, в която на страница 62 много категорично се заявява, че Министерството на отбраната в резултат на промените в нормативната база много последователно ще поставя пред чуждестранните бизнеспартньори предложения за дългосрочни инвестиции именно в българската отбранителна технологично- индустриална база.
В началото на месец април тази година Вие обявихте Дългосрочен инвестиционен план за модернизиране на въоръжените сили от приблизително общо 2 млрд. лв. с 13 проекта. Както стана ясно, централният между тях е за нов изтребител, по неофициални оценки за около 1 милиард. 
Именно моето питане беше как ще използвате такъв наистина огромен разход, с продължение, както разбираме, защото една такава покупка влече след себе си и нови, за да се решават въпросите на индустриалната база, които Вие сам формулирахте заедно с Вашите колеги. Но, господин министър, именно през месец май и месец юни възникнаха много сериозни допълнителни въпроси. В края на месец май Вие заявихте, че може и да не се купува такъв изтребител, ако няма пари, а в началото на месец юли – този месец, на Конференцията на българската отбранителна промишленост Вашият заместник господин Радев заяви, че средствата за изтребителя вече не са в тези 2 милиарда, които обявихте като инвестиционен план. 
Така че молбата ми е да изясните пред Народното събрание на какъв етап е развитието на този проект и какво възнамерявате да правите по въпроса? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, ще започна най-напред с последната част от Вашия въпрос. В момента се събира информация от различни държави, до които сме изпратили писма, и от някои фирми, за които не сме изпратили официално писма, но те желаят да презентират своите възможности. Така че сме в етапа начало на анализа на възможностите за осъществяване на този инвестиционен проект. 
Конкретно сега на Вашето питане. Решението за придобиване на нов тип многоцелеви изтребител ще бъде политическо поради една причина – съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили всеки инвестиционен проект, надхвърлящ 100 млн. лв., се одобрява от Народното събрание. 
Целта на това решение е да определим дали на България е необходима тази нова отбранителна способност, и дали за тази способност страната ни може да отдели нужните средства. По необходимостта не би трябвало да има спор, защото ресурсът на единия от двата основни типа изтребители, а именно „МИГ-21”, изтича в края на 2012 г. Ако инвестиционният проект бъде приет от народните представители, то това ще означава, че той е осъществим и средствата ще бъдат осигурявани през годините. Затова при бъдещо представяне на проекта ще пледирам за максимално възможната широка подкрепа за този проект от политическите сили, които най-вероятно ще бъдат представяни и в следващите парламенти. 
В противен случай ще се случи това, което се случва с всички тези договори, които останаха финансово неосигурени, с висящи огромни плащания по тях – това правителство впрочем се опитва да се пребори в тежки преговори от деня на избирането му. Българското законодателство ни дава два възможни начина за придобиване – чрез обществена поръчка или конкурс, или чрез междудържавен договор. Двете форми са познати и прилагани досега.
Първият подход е чисто търговски, при който се обявява обществена поръчка, явяват се фирми, които предлагат оферти. Една от тях печели, като основен фактор е цената. При този подход се конкурират фирми. Основният въпрос тук е, че фирмите като правило предлагат нови самолети, чиято цена е изключително висока.
Вторият подход е придобиване чрез сключване на междудържавен договор. При този случай в ролята на преговарящи са две държави. Тъй като съгласно Конституцията подобен договор ще представлява договор с военен и военнополитически характер, той трябва да бъде одобрен от Министерския съвет и ратифициран от Народното събрание.
При подобно придобиване предлаганите самолети могат да бъдат нови или втора ръка. Същността на това придобиване е в установяване на дългосрочно сътрудничество между двете държави във военната област и в икономиката като цяло, а така също и за привличане на инвестиции. 
Според нашето законодателство компесаторното или офсетно споразумение е договор, при който изпълнителят на обществената поръчка се задължава да извърши инвестиции, да предостави технологично оборудване, технологии, лицензи и така нататък. Тези офсетни програми, както е известно, могат да бъдат за директен офсет – в интерес на поддръжка на самото въоръжение и използването му, или за индиректен офсет – в интерес на даден икономически отрасъл. 
При двата варианта, това означава, че офсетно споразумение винаги ще има, когато е приложен първият подход. Но следва народните представители да имат предвид обстоятелството, че при индиректния офсет фирмата намира начин да включи своите задължения по него най-често чрез цената по основния договор. 
При вторият подход – при междудържавен договор, ще бъде предвидена също доставка на резервни части, подготовка на летци и технически персонал, логистична поддръжка, които имат всички белези на директен офсет, но не са предмет на отделно офсетно споразумение. Всичко това е включено в договора и ще бъде гарантирано от съответната държава.
Като правило при този подход държавата-вносител не се ангажира с индиректен офсет. Нашите проучвания показват, че и при междудържавен договор включените фирми по неговото изпълнение могат да предложат също индиректен офсет, пропорционален на тяхното участие в съответната поръчка. 
Независимо от това кой от двата подхода ще бъде приложен, мога да ви уверя, че те ще бъдат осъществени при максимална прозрачност, в строго съответствие със закона и в интерес на отбранителната способност на страната. Ако все пак в резултат на анализите, които правим в Министерството на отбраната, за завършването на които съм поставил срок на проектния екип до края на месец октомври тази година, не можем да постигнем разумен баланс между цената на отделните предложения, минималните военни изисквания, които те трябва да покриват, и прогнозните разполагаеми финансови ресурси за осигуряването на целия жизнен цикъл, може да бъдете сигурни, че като реално мислещ прагматик аз няма да предложа на Министерския съвет и на вас – народните представители, инвестиционен проект за нов тип многоцелеви изтребител. В този случай ще поддържам в изправност наличните 16 „МИГ-29”. Впрочем тяхната поддръжка също така е доста скъпа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Пирински, за два допълнителни въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, първият ми въпрос е защо не представихте в началото на тази година в Народното събрание изработения от Вас дългосрочен инвестиционен план? Основанието за въпроса ми са Вашите собствени думи от тази трибуна на 28 октомври миналата година, когато се обсъждаше Бялата книга, където Вие буквално заявихте следното: „В началото на следващата година, тоест тази година, ще предложим на вашето внимание инвестиционен план с реалистични и ресурсно осигурени проекти за модернизация на българските въоръжени сили с хоризонт до 2020 г.” Никакви условности, никакви ако – имаме ресурси, балансираме с цената, и така нататък. 
На 14 април тази година, когато представяхте Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2010 г., Вие само с едно изречение се ограничихте по тази тема, а именно: „Разработихме дългосрочен инвестиционен план. Общата стойност на този план възлиза на около 2 млрд. лв., които ще бъдат усвоени в продължение на 10 години.”
Вторият ми въпрос: изяснявате ли на правителствата и фирмите от самото начало, че позицията на българската страна е за сериозен офсет именно в трансфер на технологии и усвояване на високотехнологични производства от отбранителната индустрия? Елиминирате ли, или отстранявате от по-нататъшни разговори онези доставчици, които от самото начало заявяват, че офсет няма да има, че ще има допълнителни включени дейности за обслужване на доставената техника? Имам предвид по-специално изразената публична позиция от страна на представител на Съединените щати, доколкото разбирам, един капитан втори ранг, цитиран в печата, който буквално заявява това. Това са моите два уточняващи въпроса. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър, на двата допълнителни уточняващи въпроса. 
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Аз винаги съм готов да представя този инвестиционен план пред Народното събрание или в пленарната зала, или в отговор на Ваше питане, но съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили Народното събрание приема инвестиционни проекти. Нямаме такава готовност да ви предложим инвестиционни проекти. Всъщност инвестиционният план представлява сбор от намерения за инвестиционни проекти, като в хода на тяхната реализация се оценява дали са или не са ресурсно осигурени. Затова всеки инвестиционен проект от тези 13 проекта, които засега са включени в първата част на тази програма, ще бъдат представени един по един поотделно, съгласно закона, както е предвидено.
Повтарям, винаги съм готов да представя какви са нашите намерения в този инвестиционен план. Разясняваме дали да има офсет, или няма да има офсет. Всъщност ние сме изпратили писма с искане за информация – „request for information letters”, така се казва. Изпратили сме ги до държавите чрез техните официални представители. Някои от държавите дойдоха и ги представиха като представители на Министерството на отбраната. Например на 19 юли чакам италианският заместник-министър на отбраната да представи тяхното виждане по този въпрос. Всички останали пет държави вече ги представиха. Това е само една информация. В тях нито говорим, че ще има междудържавен договор, нито говорим, че ще има конкурс. Ние искаме те да ни предоставят на базата на нашите военни изисквания, които са включени като минимални военни изисквания в съответното писмо, и да ни отговорят удовлетворяват ли, не удовлетворяват ли и в края на краищата казват и ориентировъчна цена.
Много от тях потвърждават, че ще има, и то солиден, индиректен офсет, който вие всъщност имате предвид – става въпрос за индиректния офсет, всички гарантират, че ще има абсолютен директен офсет.
Пак повтарям, на практика процедурите не са започнали нито по единия начин – за междудържавен договор, нито по другия начин – за конкурс. Никаква процедура не е започнала и тя няма да започне, докато Народното събрание не утвърди съответния инвестиционен проект.
Искам да ви кажа, че по отношение на индиректния офсет, за който се предполага, че е внос на технологии и инвестиции, в Европейската комисия и в Европейската агенция за отбрана има силен негативен натиск да се отмени въобще индиректният офсет като противоречащ на така нареченото първично право на Европейския съюз. Това беше направено по време на заседанието на Съвета по външни отношения, в Направляващия борд на Агенцията по отбрана на Европейския съюз на 23 юни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отношение, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин министър, преценете сам. Казвате: „Не сте ме питали, не съм дошъл да ви представя плана”. Не е ли ясно, че тръгвайки да пращате писма за информация, Вие трябва да сте достатъчно сигурен, че можете да водите сериозен разговор с тези партньори, на базата на достатъчно ясно предварително осигурени ресурси. По начина, по който сте постъпили, Вие поставяте България в една крайно несериозна, лековата позиция, от която вече никакви сериозни условия, според мен, Вие не можете да договаряте. Вашият заместник казва, че пари за такава доставка няма, а Вие казвате, че тези 13 проекта, които първоначално сте имали предвид, сега се заменят с други 13, които са за най-необходимото за поддръжка на способностите. Позовавате се на Европейската агенция, която наистина казва, че не бива да влияят на условията на доставката различни допълнителни уговорки, но едновременно с това се поставя въпросът, че всяка такава доставка трябва да съдейства за развитието на европейската отбранителна технологично-индустриална база, а българската такава е част от европейската.
Господин министър, остава съвършено неясен въпросът какво имахте предвид, когато заявявахте преди месец, месец и половина, че наесен ще представите в Народното събрание инвестиционен проект. През цялото време се позовавате на закона, а законът казва, че този проект е проект на Министерския съвет като предложение. Имам усещането, че Вие искате да прехвърлите проблема в Народното събрание, да кажете, че за този проект разходите трябва да са 1,5% от брутния вътрешен продукт и да кажете: „Уважаеми народни представители, вие решавайте имаме или нямаме нужда от такъв изтребител.”. Крайно неприемлив подход, бих казал, безотговорен, който говори много зле за отговорността, с която подхождате към такъв проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви, господин министър, за отговора, който дадохте на питането на господин Георги Пирински.
Колеги, преминаваме към въпроси и отговори към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и  благоустройството.
Първият въпрос, на който той ще отговори, е питане от народния представител Димчо Михалевски относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за гарантиране изпълнението на Оперативна програма „Околна среда” и намаляване на риска от санкции за България за неизпълнение на Европейска директива за пречистване на отпадъчните води.
Господин Михалевски, миналия път не можахме да развием въпроса, сега имате тази възможност.
Имате думата в рамките на три минути, както е по регламент за питане.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! На 11 юни 2011 г. в отговор на въпрос на мой колега Вие заявихте, че настоящото правителство е приоритизирало изграждането на пречиствателните станции и съответните канализационни системи за агломерации с над 10 000 еквивалентни жители, във връзка с изпълнението на ангажименти на България, които са достатъчно тежки, по договора за присъединяване към Европейския съюз. 
Посочихте в отговор на питане на този народен представител, че България може да понесе санкции в размер на стотици милиони евро за неизпълнение на тези съответствия. Обвинихте предходното ръководство на Министерството на околната среда и водите, че е насочило инвестициите към по-малките населени места като е лишило по-големите градове от тази възможност и посочихте, че България ще претърпи санкции вследствие на това.
Факт е, че България трябва ясно да насочва и направлява инвестициите в този сектор и няма да споря с Вас, защото аз самият към отстоявал позициите за приоритетност на по-големите агломерации. Факт е обаче, че усвояването на средствата сега от Оперативна програма „Околна среда” е само по тези договори, които е сключило предходното ръководство на Министерството на околната среда и водите, а те са 26 на брой и са на стойност около 500 млн. лв. от общо налични 2 млрд. 400 млн. лв. за сектор ВиК. Факт е, че минаха две години от приемането на изменението на Закона за водите, касаещ сектор ВиК, и е факт, че Вие управлявате вече две години този сектор. Затова и отговорността за евентуалните успехи или неуспехи в сектора ги носите Вие.
Във връзка с това искам да поставя четири важни въпроса:
Първо, чия е отговорността за провеждане на цялостната държавна политика в сектор „Водоснабдяване и канализация” в Република България?
Второ, за изпълнението на проектите по Оперативна програма „Околна среда” за агломерации с над 10 000 еквивалентни жители е необходимо съфинансиране, определено на база на анализа „Ползи и разходи”, което трябва да се осигури единствено възможно от ВиК-операторите. За да бъде възможно това обаче, е необходимо да съществува договор между общините и операторите за експлоатация и поддръжка на съоръженията и системите, съгласно промените в закона. Кой е отговорен за наличието на тези договори и съществуват ли те към днешна дата?
Трето, защо 24 месеца след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите в частта му за ВиК-сектора териториалните асоциации все още не са учредени в пълен обем, а и практически не функционират? Кой е отговорен за това?
Четвърто, как мислите че ще се реши въпросът с данък добавена стойност при изпълнението на тези проекти по Оперативна програма „Околна среда” в сектор ВиК и кой трябва да плаща – общините или операторите? От кого всъщност зависи решението на този проблем като технология? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър, в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Конкретно по четирите въпроса, които задавате.
Първият – чия е отговорността? Съгласно Закона за водите Министерският съвет определя държавната политика за отрасъла „Водоснабдяване и канализация” като част от водостопанската политика на страната и Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България. 
Министерският съвет приема Стратегия за развитие и управление на ВиК-инфраструктурата в Република България за период не по-малък от 10 години. Със стратегията по ал. 2 на Закона за водите се определят основните цели, приоритетите, етапите, необходимите средства и източниците на финансиране за изграждане и развитие на ВиК-инфраструктурата, както и за повишаване качеството на ВиК-услугите. 
Политиката в отрасъла ВиК се провежда от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от общинските съвети и кметовете на общини. 
Както много добре знаете, политиката се реализира чрез преразпределение на бюджет за съответната мярка и тук следкризисно Оперативна програма „Околна среда” е инструментът с най голяма тежест към момента в изпълнението на тази национална програма. 
Имате правото като народен представител разбира се, да поставите тези въпроси и към министъра на околната среда и водите, който отговаря за тази оперативна програма. Но отново искам да подчертая, че тази оперативна програма в началото на нашия мандат беше в едно тежко състояние – плод на сравнително лошо програмиране, лошо планиране и, разбира се, при първоначалното изпълнение се наложи тя да бъде препрограмирана. В крайна сметка коментарите от Брюксел са, че в момента Оперативна програма „Околна среда” е набрала скорост в правилната посока, след като се наложи да се спрат доста проекти и да се работи по други.
По втория въпрос за изпълнението на проектите по Оперативна програма „Околна среда”, Вие питате кой е отговорен за наличието на договорите между общите и операторите за експлоатация и поддръжка на съоръженията и системите. 
В рамките на Оперативна програма „Околна среда” ролята на ВиК-операторите е да подпомагат изпълнението на проектите в качеството си на асоциирани партньори. Какво правят ВиК-операторите? Участват в планирането и подготовката на инвестиционния проект с предоставянето на данни и съгласуване на изготвената проектна документация, участват и подпомагат изпълнението на проекта със свои представители в звеното за изпълнение на проекта и при възлагане за дейностите по проекта.
За посочените форми на участие като асоцииран партньор ВиК операторите сключват със съответните общини така нареченото споразумение за асоциирано партньорство, което е съгласувано с МРРБ и се прилага от всички ВиК-оператори. Въведението е направено от нас, за да може да се регламентира това партньорство. За съжаление в програмираното беше буквално елиминирана възможността ВиК-операторите да участват в оперативната програма, а те имат сериозно ноу-хау, с което могат да помогнат чрез тези асоциирани договори и ние им даваме тази възможност и това асоциирано партньорство.
Третият въпрос е защо 24 месеца след влизане в сила на Закона за изменение на Закона за водите от 2009 г. в частта за ВиК териториалните асоциации не са учредени в пълен обем и кой е отговорен за това. До момента са създадени 25 асоциации от общо 29 и се работи по изграждане на административния им капацитет. С бюджета на МРРБ за 2011 г. са осигурени от страна на държавата съобразно нейното участие частта от средствата, необходими за финансиране на дейността на всички асоциации. Не са в пълен обем, поради факта че има общини, които спират процеса. Подготвяме и законодателна инициатива, за да можем да довършим това, което сме стартирали.
Тъй като в отговорностите на асоциациите за изготвянето на регионалните генерални планове и сключването на договорите с ВиК-операторите са вменени определени задължения, за да се извърши реформата, започнала с промените на този закон от 2009 г., успоредно с учредяването на асоциациите и създаването на административния им капацитет, МРРБ изпълнява проект за възлагане изготвянето на генерални планове на територията на цялата страна. Тези генерални планове ще се реализират със съдействието на Международната банка за възстановяване и развитие. Имаме и Екшън план, съгласуван с Европейската комисия, и вървим по график.
Последният въпрос, който задавате, за темата с ДДС-то – от кого, какво и как зависи решаването на проблема по отношение на Оперативна програма „Околна среда”. Разбира се, този въпрос трябва да се адресира до министъра на финансите, но все пак искам да ви уведомя, че както министърът на финансите, така и министърът на околната среда и водите ме информираха, че през месец септември 2010 г. с пакет от предложения за изменение на данъчните закони е приета промяна относно данъчното третиране по Закона за данъка върху добавената стойност на доставките на концесия за строителство, за услуга или за добив по отношение правото на приспадане за данъчен кредит от общините. Промяната е обнародвана в “Държавен вестник” на 25 октомври 2010 г. и е в сила от 1 януари 2011 г. С преходна норма в закона на концедента, тоест на общината по договора за концесия за услуга, за добив е дадено правото на приспадане на данъчен кредит в рамките на три години през 2011-2013 г. за получените стоки през периода 2007 2010 г., които са използвани или ще бъдат използвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Плевнелиев, после ще можете да продължите с отговора.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Проблемът е решен по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Сега господин Димчо Михалевски има думата за два допълнителни, да ги наречем насочващи въпроси.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, положението е много тежко. Отговорността за провеждането на държавната политика е изцяло Ваша, а не на Министерския съвет,  защото той Ви е вменил това действие.
Второ, относно ВиК като асоцииран партньор. Това е едно палеативно неработещо решение на „Околна среда”. В изменението на закона за отношенията си операторите, общините и държавата вече като нови собственици по закона трябваше да имат договори и това даваше право на ВиК-операторите да кофинансират на базата на тези договори. Това не е факт и отговорността, че не е факт, е Ваша!
По отношение на асоциациите. Тази таблица, този алгоритъм (показва цветна графика) Ви го подарих преди една година. Той за съжаление с тези 15 стъпки на вашия План за действие днес не е мръднал на една йота, именно заради неучредяването на асоциациите и непрехвърлянето на собствеността. Факт – пет мерки, четири и полови мерки, изпълнени към месец юли 2010 г., четири и половина мерки, изпълнени към 2011 г.! Отговорността, за съжаление, господин министър, е Ваша!
По въпроса за ДДС. Има постановление, което е изменение на Постановление № 121 на Министерския съвет. То казва, че ДДС-то е възстановим разход при изпълнение на проекти по ВиК и трябва да има договори. Това е съгласувано с дирекция „Данъчна политика” на Министерството на финансите още през 2009 г. – че трябва да има тези договори и общините имат право на данъчен кредит. Никакви концесии, никакви глупости, с извинение, господин министър! Защото няма концесии, има договори! Защото аз не искам цялата държава да се дава на концесия, а ако това е Ваша цел – е друга работа. 
Във връзка с това, тъй като генералните планове трябваше да са готови към месец октомври 2011 г., за да свършат работа на държавата, а две години, с извинение, не си мръднахте пръста, защото бяхте концентриран в други неща, за които след малко ще поговорим, тези планове ще бъдат готови в най-добрия случай през месец януари 2013 г., когато няма да бъдат необходими никому. Защото планирането на 2014-2020 г. завършва през лятото на следващата година, а като ги изработим в края на 2012-2013 г., можем да си ги сложим в рамка. 
Господин министър, моите допълнителни въпроси са следните: 
Разбирате ли, че специално за този сектор Вие всъщност сте отговорен, а не Нона Караджова? Разбирате ли го, или не го разбирате, че трябва Вие да положите усилия и да го прехвърлите на вашия политически кабинет, експертите да свършат някаква работа? 
Питах Ви по тази тема през месец февруари 2010 г., питах Ви през септември 2010 г., питах Ви през януари 2011 г., питам Ви и сега! Ще стане ли нещо в сектора? Защото 1 млрд. 900 млн. лв. няма да могат да бъдат усвоени поради невъзможност да се плаща ДДС, поради липса на кофинансираща компонента и поради липса на прехвърляне на собствеността на ВиК-системите към общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, за отговор на двата въпроса.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, така патетично говорите, но очевидно не се чуваме, че аз казах точно това. Аз казах, че Министерският съвет определя стратегията, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството прави политиката. Нещо друго да казах?! Толкова патетично казахте пред очите на всички камери, точно това, което и аз казах.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Как, господин министър? Как правите политиките?
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Господин Михалевски, ето сега точно пред всички камери Вие обяснявате как аз...
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Кажете стъпките и аз ще се съглася с Вас!
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Много Ви моля, нека да се чуваме! Толкова патетично звучите! Очевидно винаги можем да кажем по различен начин нещо, което всъщност е едно и също. Да, това казах – политика в сектора е на МРРБ, стратегията е на Министерския съвет. 
Оперативна програма „Околна среда” върви обещаващо. Разбира се, аз не очаквам от Вас да кажете: „Благодаря за това!”, но Европейската комисия го каза. 
Ако бяхте на последния Комитет на наблюдение, щяхте да разберете. Ако бяхте чули последните изказвания на Жан-Мари Сейлер, на Дир Канер, щяхте да разберете, да застанете тук и кажете: „Браво! Това, което ние погрешно програмирахме, това, което забатачихме...”, защото в населени места между 2 хиляди и 10 хиляди се опитахме да направим политически подготвени и изцяло насочени инвестиции в разрез с това, което обещавахме на Европейската комисия и сложихме подписа през 2007 г. Ние обещахме тогава две неща – да закрием реакторите, ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” и да направим пречиствателни станции в градовете над 10 хиляди жители. Направихте точно обратното. О, кей! Ние сме на път да изправим тази грешка. Европейската комисия ни окуражава. Процесът на прехвърляне на собствеността върви. Генералните планове са по график. Не разчитам на вашата добра дума, но Световната банка го каза: „Вървим заедно с тях по график и ще си свършим работата”. Имаме Екшън план, който казва – не края на 2011 г. Това са вашите измислени срокове! Екшън плана казва – края на 2012, този Екшън план е съгласуван с нашите колеги в Брюксел. 
Очевидно за пореден път ние ще чуваме само една добра дума отвън – от Брюксел, но няма да чуваме една дума от тези, които всъщност трябва да ни благодарят, че оправихме батаците на Оперативна програма „Околна среда” и тя сега върви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, имате възможност да вземете отношение в рамките на две минути.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, ако Вие направите едно от действията, които аз казах, аз лично ще дойда да Ви стисна ръката и да Ви кажа: „Браво!”. Проблемът е, че Вие разбирате политиката като рейтинг и като изява по медиите. А политиката, господин министър, е действие, резултати. За тези две години няма започнат един нов строителен проект по околна среда. Не защото не може да стартира, а защото нямате ресурса да решите тези проблеми, които Ви казах. И не защото те няма как да се решат, законодателно са решени от предния парламент, но трябваше действия, а не да излизате и само да цитирате имената на Сейлер, на Европейската комисия какво ви хвали. Няма резултат. Като го направите, лично ще дойда пред камерите да Ви стиска ръката, защото зад камерите явно няма да си стиснем ръцете. (Реплики от ГЕРБ.) 
Обаче, освен всичко друго, аз искам да обвиня Министерството на регионалното развитие в корупция, защото вие намалихте обема на генералните мастерпланове, вие ги направихте едни безполезни книжки, защото, първо, премахнахте 41 градски агломерационни плана, които бяха важни, допълващи 27-те, които се изработиха по ИСПА, премахнахте хидравличните модели в генералните мастерпланове, което означава, че като нямаш хидравличен модел не можеш да разбереш как проблемно или безпроблемно работи системата и къде да насочиш инвестициите. Премахнахте и корпоративните планове, които, между другото, са част от стъпките по вашия план за действие, който Ви показах. А корпоративните планове имат както социално измерение как да се работи занапред като инвестиция, за да може цената да е поносима, но и да бъде разумно подредена инвестицията. Тоест, вие намалихте с 40% обема на генералните планове, но намалихте само с 2 милиона изработването им. И аз питам: останалите 4,5 млн. евро, с които трябва да се изработят тези дейности, но вече ги няма със санкция на Народното събрание, което узакони това изменение в заемното споразумение, кой консултант от ГЕРБ ще ги прибере? Защото това е тежък въпрос – 9 млн. лева. 
Сравнете нашето техническо задание, не ми казвайте, че са измислени нашите планове, защото нашите планове бяха много ясни, но вашето бездействие направи ненужни нашите планове. Благодаря ви. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос също е от народния представител Димчо Михалевски. 
Моля за тишина в залата, колеги!
Този въпрос всъщност е формулиран като питане. Той е относно политиката за рехабилитация на републиканската пътна мрежа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2011-2012 г.
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 13 юни 2011 г. заявихте, че не строите само магистрали, а освен този приоритет е и рехабилитацията на републикански пътища, което е разбираемо и така трябва да бъде. Представихте конкретен план за реализацията и съответните източници на финансиране – Оперативна програма „Регионално развитие”, заемите „Транзитни пътища 5”, „Световна банка” и разбира се бюджетът. Заявихте, че в настоящия момент правителството строи шест пъти повече от преди, като не уточнихте кога е това понятие „преди”. Затова за информация на нашите зрители и слушатели ще цитирам и ще покажа числа, защото и премиерът заяви два дена след Вас, че строите повече от управлението на социализма.
Колко се рехабилитират като основен и среден ремонт пътищата в България? Ето ги, уважаеми колеги. За периода 1980 1990 г. – 22 хил. 755 км при дължина на мрежата 19 хил. 425. За периода 1991-2004 г. – 6621 км. За периода 2005-2009 г. – 6844 км. За миналата година по годишния отчет на агенция „Пътна инфраструктура” – 206 км. И планът на правителството е за тази и следващата година – 3100 км. Това средно прави за периода на социализма по 2069 км, за периода, който е от 1991 до 2004 г. – 473 км на година. За периода на предното управление – 1369 км. И ако изпълни това, което обещава господин министърът, ще станат средно за трите години по 827 км. 
Поради очевидното акцентиране върху тази тема питам следните въпроси: кога са подготвени проектно и осигурени като финансиране участъците от пътната мрежа по програма „Транзитни пътища 5”? Кога са проведени обществените поръчки за възлагане на изпълнението им? Кога са подготвени проектно и са осигурени като финансиране участъци от пътната мрежа по проекта за рехабилитация на второкласна и третокласна мрежа, финансирана от Световната банка? Кога са проведени обществените поръчки за възлагането и изпълнението? Кога са подготвени и проектно осигурени като финансиране участъците от пътната мрежа по Оперативна програма „Регионално развитие”? Кога се сключи рамковото споразумение на управляващия орган и Пътната агенция и кога беше освободено сключването на договори от същата Европейска комисия? Кога са подготвени и проектно осигурени като финансиране участъците от пътната мрежа по Оперативна програма „Транспорт” и колко е планираният лимит за разходи по държавните инвестиционни заеми за тази година по пътната инфраструктура?  Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:  Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Вие казахте правилно, че политиката всъщност се свежда до постигане на конкретни резултати и много ми е интересно да видя какво ще измислите сега именно по тази тема с пътищата. 
Между другото, това, което винаги съм казвал, е, че в магистралите сме шест пъти по ефективни и по-бързи. Междувременно станахме осем пъти по ефективни и по-бързи, защото това е първото правителство на България, което излезе честно и каза пред всички български граждани: „Да, ние ще направим три магистрали за четири години”, тримесечно ги разписахме и ето ви конкретните цифри – 52 км към момента са законно вкарани в експлоатация до последния километър. Примерно, правителството на Сакскобургготски е направило 17. Няма значение. Строим още 132–а. Знам ги наизуст, мога да Ви ги изброя до последния километър. Още 114 започваме. Това са 300. Бяхме обещали много по-малко. Следващата седмица ще започнем „Хемус”, по следващата седмица ще започнем „Марица”. Когато разделите 300 км на четири години, това са по 85 км. Всички правителства на прехода за двадесет години са направили 177 км магистрали. Делено на 19 години – 9. Следователно, ние сме осем пъти по ефективни. Казвам ви цифрата, за да я разберете. 
Сега ще обясня и за регионалните пътища. Защо сме три пъти по-ефективни? Защото данните на Министерството на финансите, данните, които всички ние получаваме, сочат, че средно на година между 300 и 500 км са рехабилитирани в пътната мрежа. В рекордна година, вероятно са 600, което Вие казвате. Е, ние имаме програма за 3100 км за две години. Ще ги направим. Делено на две са 1500. Делено на три пъти, защото казвам, че сме три пъти по-бързи, е 500. Толкова е средностатистически за последните десет години. Три пъти по-добри сме.
Между другото, искам аз Вас да попитам – говорите, че цялата републиканска пътна мрежа вече де факто е била рехабилитирана, защото по 19 хил. 200, изкарахте, че в предишния период са били рехабилитирани 22 хиляди. Защо аз започвам сега рехабилитация на пътя Батак – Доспат, който от 1971 г. не е пипнат, приятели? Четиридесет години! Защо почвам? Нямаше да почна, ако беше рехабилитиран. И това е самото начало на това, което ние правим. Има пътища, които от края на 70-те, от началото на 70-те години не са пипнати.
Малко емоционално отговорих на Вашия въпрос, но съвсем конкретно: 
По „Транзитни пътища 5” има общо шест ЛОТ-а през 2008 г., единадесет ЛОТ-а през 2009 г., един ЛОТ през 2010 г. и един ЛОТ през 2011 г., които са избрани, подписани и стартирани. 
През Световната банка имаме четири ЛОТ-а през 2008 г., пет ЛОТ-а през 2009 г. и три ЛОТ-а след това.
На третия въпрос, който задавате – дали, кога и как са проектно осигурени проектите по Оперативна програма „Регионално развитие” имаме рамково споразумение от 2009 г., което е подписано на 5 юни. Разбирате много добре, че плащанията са спрени с писмо на Европейската комисия от 21 януари 2008 г. Знаете също така, че правителството размрази и даде шанс на тази програма да се случи, като от септември 2009 г. Европейската комисия размрази възможностите да работим по тази програма още в първите два месеца на новото правителство. Имаме първи етап, втори етап, трети етап. Третият етап се появи изцяло по Оперативна програма „Регионално развитие” на база на икономиите, които направихме, и така имаме още двадесет и две допълнителни пътни отсечки.
По Оперативна програма „Транспорт”: 
- „Тракия”, ЛОТ-ове 2, 3 и 4 – проектите са от 2000-ната и 2002 г.;
- по магистрала „Струма” имаме технически проекти за ЛОТ 1 и ЛОТ 4, които са направени и приети на 21 февруари и 21 март 2008 г., апликационни форми и всичко останало идва на по-късен етап;
- по магистрала „Марица” имаме актуализиран проект от 2008 г.; 
- и съответно по СОП – гара Яна имаме през 2007 г. актуализация на технически проект;
- за Кърджали и Подкова имаме актуализиран проект от 2009 г.;
- и за модернизация на пътя Враца – Мездра – Ботевград имаме от 25 ноември 2010 г. решение на АПИ за одобряване на проекта.
И последното, което питате – какъв е лимитът за разходи по държавните инвестиционни заеми за пътната инфраструктура? Лимитът е 197 млн. лв. за 2011 г., то от тези 197 млн. лв. имаме 23 млн. лв. за плащания по лихви, така че остатъкът е на разположение за инвестиции в републиканската мрежа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, имате думата за два насочващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, аз се надявам да разбирате смисъла на моите въпроси.
Нека да бъдем честни както към миналото, така и към настоящето и към бъдещето! И нека да не се мерим кой в какво е ефективен, защото ето това е таблицата (показва диаграма). Със синьото са данните на АПИ, Агенция „Пътна инфраструктура”, по години от 2003 г. до 2010 г. и какво е рехабилитирано. Червените стълбчета са по данни от Вашите изказвания по медиите, които очевидно не се връзват.
Ще Ви дам пример с това, че през 2007 г. 2138 км са рехабилитирани, а Вие казвате – 770; в 2008 г. са 1712, а Вие пак казвате 770. Честност, откритост, честност към нещата! Това искам да правим заедно, а не да се лъжем, да се обясняваме – „200 пъти по ефективни”, защото аз, ако направя обратния разрез, и аз ще изпадна в смешното състояние, в което за съжаление и Вие изпадате.
Проблемът обаче е друг. Аз искам честно да кажете – това е първият ми допълнителен въпрос – има ли друго правителство като вашето, има ли друг министър на регионалното развитие, който да е влязъл с такава подготовка на републикански пътища и магистрали – проектирани, голяма част от отчужденията свършени, осигурени финансиранията, голяма част от ЛОТ-овете пуснати, договорирани или в процедура? Честно искам тук да кажете пред медиите, пред българския народ имало ли е друго такова правителство? Защото е нямало! И задачата не е какво правим, а при възможността, която имаме, дали се справяме.
И вторият въпрос от мен е: аз съм го поставил от тази трибуна и затова имам право да питам: ще можем ли това, което обещавате – 3100 км да ги направим до края на следващата година? Две хиляди от тях са по държавни инвестиционни заеми, за които Ви показах графика как се усвояват през последните 17 месеца. От 17 месеца – 9 са на нула и не защото министърът е виновен, а защото толкова му дават от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Допълнителните въпроси, ако обичате!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: И затова аз питам Вас това ще се случи ли, защото досега са платени 230 милиона по всички дизове (държавни инвестиционни заеми) за тези две програми – за 2009, 2010 и половината от 2011. 
И за да се случи това, което обещавате, господин министър, трябва до края на 2012 г. правителството да плати 1 млрд. лв., които очеизвадно ги няма в бюджета! Тоест, пак говоря за честност пред народа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Времето изтече, господин Михалевски.
Господин министър, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Съвсем честно на конкретно зададен от Вас въпрос отговарям: ето от къде идва 1 млрд. лв., за да можем да рехабилитираме и 3100 км пътища – второкласна и третокласна мрежа на България. 
От къде идва този 1 милиард: 
- 502 милиона – Оперативна програма „Регионално развитие” – факт;
- държавни инвестиционни заеми – по 230 милиона имаме бюджет, плащаме си лихвите 30 милиона, остават по 200 милиона за две години – 400 млн. лв.;
- и по 50 милиона отделяме от бюджета, по две години.
Затова, господин Михалевски, питате за 1 милиард – да, показвам Ви от къде идва 1 милиард. И до последния лев той ще бъде вкаран в пътищата втори и трети клас.
Разбира се, имаме с Вас фундаментално различие по темата за това какво значи „проект”.
Вие казвате, че за Вас проект е, когато едно правителство е платило на един проектант, който да изработи идеен технически проект. Да, това е думичката „проект”. 
За нас „проект” означава изцяло готов за стартиране проект по европейските правила. Това означава за нас готов проект. Това означава, че ние трябва да сме решили всички отчуждения, трябва да сме направили всички парцеларни планове, пупове (подробни устройствени планове), археология и какво още се сетите, да минем през хиляди напоителни канали, системи, газови тръби, жп линии, селски пътчета, градски пътчета! Много е лесно да си го представим, много е трудно да го направим.
Господин Михалевски, по начина, по който Вие програмирахте тези неща, те и се случиха така. Когато имате само един проект и стартирате строителството на магистрала, получавате това, което се случи при вас – нито един километър вкаран в експлоатация законно като магистрала.
Ние направихме 52 км – 52 са законни! Защо? Защото не само имаме един проектант, който да направи проект, а защото минаваме през цялата процедура от началото до края.
Да, много ни е трудно две години след началото да извървим целия този път. Защо трябва да плащаме стотици милиони за отчуждение сега? Защо не го направихте в миналото?
От тази гледна точка ние имаме следния план – 52 км завършихме, 52 км са законни, защото „готов проект” означава 13 паралелни процеса, които да вървят. Строим още 132 км – всеки един километър от тях ще бъде законен. Защо? Защото вземаме решението до най-малкия квадратен сантиметър, така че да получим законен продукт.
Много ми е лесно да възложа проектирането на един проектант и да стартирам проекта. Никога няма да го направя, защото ще бъде срещу европейските правила! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За отношение имате думата, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Съжалявам, господин министър. Вие очевидно не искате да водим дебат, а искате да изглеждате добре пред медиите, защото, господин министър, аз Ви питах за единия милиард по дизовете (държавните инвестиционни заеми). Не Ви питах за единия милиард, за който Вие говорихте.
Във всички договори с индикативни стойности, които са сключени със Световната банка и Европейската инвестиционна банка, индикативните стойности са около 1 млрд. 200 хиляди, от които са платени 200 и остава 1 милиард. И аз питах от къде Финансовото министерство ще Ви даде в следващите 19 месеца разходни лимити за този 1 милиард. Вие отклонихте въпроса в коренно различна посока и пак да обяснявате за Програма „Регионално развитие”.
Програма „Регионално развитие” е сигурна. Тя беше осигурена и не я размразихте Вие, а го размрази Европейската комисия на 15 май 2009 г. с писмо с Програма ИСПА и по Оперативна програма „Регионално развитие”, касаеща Национална агенция „Пътна инфраструктура”, така че не си приписвайте неща, които въобще не сте свършили, което между другото важи и за оценките за съответствие, защото Вие много обичате да ги споменавате, но оценките за съответствие се забавиха с шест месеца, благодарение на престараването на експерти, които бяха вкарали допълнителни изисквания, така че ще трябва да Ви ги казваме тези неща, за да сме докрай и до болка ясни, само че аз питам защо всичко това го правите, което искате да изглежда добре пред медиите: за да строите повече пътища, да ги правите по-добре?
Аз смятам, че рейтинг пътища не прави, обаче очевидно може да произведе президент и тук според мен е разковничето! И затова, господин министър, не е честно към тези хора, които са работили. Не към мен, мен ме оставете, аз съм временна политическа фигура, която сега е тук, а утре няма да я има.
Не е честно към тези, които са работили, и към тези – бъдещите поколения, защото те ще бъдат свидетели на несъстоятелността на балоните, които надувате в момента, както Вие един път много сполучливо и образно се изразихте.
Но и това не е най-лошото във Вашето поведение и го приемете не лично, приемете го като от политически опонент в мое лице. Най-лошото е, че зад тези благи думи се крият действия, които генерират корупция.
Сега питам за другия заем, пак по Световната банка, само че за пътища: защо след като всичко беше готово и ЛОТ-овете от 9 паднаха на 6, всички са стартирали и договорирани, защо след като Агенция „Пътна инфраструктура” направи по техническата помощ действията с мобилната лаборатория, с измервателната апаратура, със системата за управление на договорите и още две действия, защо увеличихте от 2 млрд. 2 млн. 400 хил. евро на 9 млн. 125 хил. евро консултантските договори? Увеличихте ги четири пъти и половина! Ето тук сте много ефективни! Пак за консултанти – 13 милиона и половина! Забележете, за да не кажат как сме изпълнили заема и какво ще правим от 2014 до 2020 г., макар че Вие много добре знаете.
И второ, нужен ли Ви е на Вас личен консултант за 730 хил. евро, какъвто е вторият консултантски договор, който е вкаран? Това е корупция, господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Емил Караниколов. Този въпрос е относно удвояване на пътя от Стара Загора до магистрала „Тракия”.
Заповядайте, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Сред приоритетите, които бяха заложени в програмата на кабинета Борисов, беше и създаването на модерна транспортна инфраструктура. Това, разбира се, не означава само строителство на магистрали – нещо, с което много се спекулира от колегите отляво, а означава строителството и поддържането на второкласна и третокласна пътна мрежа и всичката придружаваща и съпътстваща инфраструктура, свързана с тази важна и отговорна задача, така че в края на този мандат България да разполага с модерна пътна инфраструктура, каквато заслужава като страна, която е ориентирана в развитието на транспорта и на туризма.
Знаем от многократните Ваши изявления, че магистрала „Тракия” ще бъде завършена в срок. За да бъде максимално удобна, да бъде максимално ефективна, да бъде максимално полезна, е необходимо сега съществуващият път, който свързва гр. Стара Загора с магистралата – една шест километрова отсечка, да бъде според мен удвоен, за да може тапата, която съществува в натоварения транспортен график и се създават възможности за пътно-транспортни произшествия, да бъде отстранена. 
Затова моят конкретен въпрос е: какви възможности има и кога този шест километров транспортен отсек ще бъде удвоен? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Караниколов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Караниколов, относно Вашия въпрос за удвояване на път 1-5 летище Стара Загора – автомагистрала „Тракия” от километър 236 до километър 241 от Стара Загора до автомагистрала „Тракия”, мога да Ви дам следната информация. Имаме готов технически проект. Имаме актуализиран и приет на технически съвет на АПИ окончателен вариант. Имаме пълна проектна готовност и дирекция „Инвестиционно проектиране и отчуждителни процедури” на Агенция „Пътна инфраструктура” е приоритизирала казуса. Имаме изработен доклад за оценка на съответствието със съществуващите изисквания и със съществените промени на строежите, който ще бъде допълнен след процедиране на парцеларния план и завършена окончателната отчуждителна процедура. Имаме ОВОС, имаме оценка за съвместимост от 2010 г. Имаме решение на Министерския съвет, което приоритизира тотално този участък като част от Коридор № 9 и той е вече и проект с национален приоритет.
Предстоят да се довършат последните етапи на отчуждителните процедури, като ние сме осигурили пълна финансова обезпеченост и дълбоко се надяваме, че до края на месец септември общината ще си свърши работата. Осигурили сме пълна подкрепа. В момента, в който имаме готови отчуждителни процедури, веднага след това ще имаме готовност за старт на процедурата по издаване на строително разрешение. Паралелно вървят процедурите за избор на изпълнител. Категорично мога да кажа, че на следващия ден, в който е издадено строителното разрешение, то се очаква към края на тази година, все пак трябва да спазваме законите и правилата, ще стартираме тази отсечка в интерес на гражданите на Стара Загора и всички, които пътуват до Черноморието.
Искам да ви кажа още една положителна, важна информация. Знаете много добре, че магистрала „Тракия” се свързваше със Стара Загора с едно абсурдно кръгово движение. Това приключва веднъж завинаги. Детелината на Стара Загора се изгражда ускорено, предсрочно и строителят е поел категоричен ангажимент в началото на месец октомври да имаме работещ пътен възел. Не кръгово на магистрала, което сигурно е европейско изобретение, а работещ пътен възел тип детелина за Стара Загора и за всички, които ползват магистралата и региона. 
Надявам се това да се случи и за празника на Стара Загора. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Караниколов, желаете ли думата за реплика?
Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, искрено Ви благодаря за добрата вест, която давате за нашия избирателен район Стара Загора и за всички, които ще ползват тази отсечка. Радвам се, че огромна част е свършена, остава съвсем малко да се свърши. Това е в приоритетите на общинската администрация. Искрено се надявам, че и те ще използват краткото време, което остава, да приключат своите ангажименти, така че в началото на следващата година да се поздравим с първа копка на тази отсечка и когато откриваме магистрала „Тракия” – ЛОТ 2 и 3 следващата година, отсечката да бъде свързана с магистралата и да направим пътя до тази магистрала едно истинско удоволствие. 
Още веднъж Ви благодаря! Искрено се надявам, че ще си спазите думата, тъй като Вие сте министър, който винаги е държал на своите ангажименти и на своята дума. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Не желаете.
Колеги, бяха направени изказвания от името на парламентарни групи общо за 11 минути, с което време ще удължим работното време и парламентарния контрол. Има възможност в такъв случай за още един въпрос. 
РЕПЛИКА: За два.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За два е пресилено. Един въпрос ще се вмести. Ако бъдат толкова бързи колегите в задаването и министърът в отговорите, може и повече, разбира се.
Следващият въпрос е от народния представител Живко Тодоров относно изграждането на жилищни блокове на територията на гр. Стара Загора от Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”.
Явно народните представители от Стара Загора днес са се активизирали и усилено задават въпроси.
Имате думата да развиете въпроса.
ЖИВКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Използвам възможността на парламентарния контрол да задам следния въпрос към министър Плевнелиев, който е свързан с изграждането на жилищни блокове на територията на гр. Стара Загора от Държавното предприятие „Строителство и възстановяване”.
Уважаеми господин Плевнелиев, по време на мандата на предходното правителство Държавното предприятие „Строителство и възстановяване” е сключило договори за изграждане на няколко жилищни кооперации на територията на гр. Стара Загора. В приемния ми ден към мен се обърнаха граждани, които имат подобни договори и са внасяли изрядно своите вноски по изплащане на закупените на зелено жилища. Притесненията, които те изразиха, са, че строителните работи все още не са приключени, както е било по договор, като според тях средствата, с които е трябвало да бъдат завършени обектите, са били пренасочени към други обекти по време на мандата на предходното правителство.
Във връзка с това моят въпрос към Вас, господин министър, е: Как е управлявано това държавно предприятие по време на мандата на предходното правителство, направена ли е ревизия на дейността му и какви са възможностите да бъде разрешен проблемът на тези хора от настоящото ръководство на държавното предприятие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, първо искам да Ви информирам, че Държавното предприятие „Строителство и възстановяване” го наследихме в едно състояние, което е пет пъти по-тежко примерно отколкото държавата Гърция в момента. Едно предприятие, което имаше 96 млн. лв. задължение при приходи от 10-15 млн. лв. Дългът е шест до седем пъти в размера на приходите. В Гърция, знаете, че в момента дългът е 150% от размера на приходите. Можете да си представите в какво състояние е това предприятие. 
Ние сме направили пълни ревизии, уведомили сме прокуратурата за сериозни казуси, нарушения и притеснения. Занимавахме дори парламента, като направихме решение, при което да дадем шанс на това дружество – веднъж завинаги да престанем с източването на това дружество, а да му дадем шанс да се структурира като нормално търговско дружество. Ако то успее, добре, ако не успее – съвсем нормално е да отиде и в другата крайност.
Намалявахме персонал, вземахме тежки мерки. Опитахме се да съберем голяма част от приходите. Въпреки това, ето Ви картинката, за да сте наясно специално и по казуса със Стара Загора. 
От 2007 г. бившият министър на регионалното развитие и благоустройството е разрешил на ДПСВ да изпълни инвестиционни проекти за пет броя жилищни сгради на територията на Стара Загора, с право след това да прехвърли собствеността върху изградените обекти заедно с идеални части от правото на строеж. Всяка от жилищните сгради е с разгъната застроена площ около 4500 квадратни метра. Изграждането на сградите се финансира предимно от авансови вноски, получени от купувачите, сключили предварителни договори с държавното предприятие. Първоначално договореният срок за завършване на изграждането на сградите е месец декември 2009 г. за блокове № 1 и № 2 и до месец май 2010 г. – за блокове № 3 и № 4. Реализация на имоти и строителство на жилищна сграда № 5 практически не се извършва.
Ето какво е състоянието на ДПСВ. Знаете много добре, при 95 милиона задължения, при тотално блокирани сметки, при това всяка седмица някой съдия-изпълнител чука на вратата на ДПСВ за поредните негови задължения – ситуацията е драматична. Поради тези причини, както и поради голямата забава в строителството към м. септември 2009 г., се оказва невъзможно завършването в срок на посочените обекти. Няма пари, има запорирани сметки, има огромни задължения. Ръководството полага усилия, като жилищни сгради № 1 и № 2 са напълно изградени. За същите е подписан Акт образец 15 и се очаква да бъдат въведени в експлоатация през следващата седмица.
Етапът на строителство на другите две сгради към момента е както следва: жилищна сграда № 3 е на етап груб строеж. Извършени са необходимите покривни работи, монтирана е дограма, изпълняват се някои електро- и ВиК инсталации. Жилищна сграда № 4 също е изградена на груб строеж. Към момента се монтира дограма, изпълняват се вътрешни електро- и ВиК инсталации.
Анализът на оставащите за изпълнение строително-монтажни работи показва, че за да бъдат въведени в експлоатация блок № 3 и № 4, са необходими 1 млн. 647 хил. лв. Те могат да дойдат единствено само от продажби. Около 30% от имотите в блок № 3 още не са продадени, а в блок № 4 – 45% . Финансовото състояние е толкова тежко, че в следващите няколко месеца ще наблюдаваме внимателно по Програмата за оздравяване и преструктуриране на дружеството дали също ще се намери възможност. Към момента, надяваме се, ако има продажби, те ще бъдат насочени за довършване на блоковете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Тодоров, имате право на реплика в рамките на две минути.
ЖИВКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, разбирам тежкото положение, в което се намирате и Вие, и държавното предприятие, в резултат на неефективното управление, което е довело на практика това държавно предприятие до фалит. 
Все пак зададох този въпрос неслучайно, за да чуят българските граждани, да чуят и колегите в залата как точно се е управлявало това държавно предприятие по време на предходния мандат, а сигурен съм, не само по време на него, а и преди това през годините, и как въпреки тежкото финансово състояние, в което се е намирало, предходното ръководство си е позволило буквално да излъже хората и да сключи тези договори, след това да пренасочи средствата, които е събрало от тях и по този начин да ги ощети, та вече няколко години те да стоят в положение да не могат да влязат във владение на имотите си. 
Надявам се, че ще успеете да се справите с този проблем, въпреки че той е много тежък. Най-важното като извод, който можем да направим, е да не се допускат повече никога подобни практики. Сигурен съм, че под Вашето ръководство това няма да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми зрители! Нека да ви разкажа за един интересен бизнес-модел в ДПСВ. Лично аз бях изненадан от креативността на това изобретение. Представете си, че ДПСВ е предприемач в Стара Загора. Купува парцели, строи сгради, на това отгоре този предприемач има багери, трактори, има 1200 служители. Мислите ли, че тези служители, багери и трактори са използвани за строителството на собствените си обекти? Логично е. Не и в случая с ДПСВ. Продават евтино, дават на подизпълнители да строят скъпо – това е бизнес модел.
Сега си представете нещо друго. ДПСВ освен че е предприемач, той е и строител за външни инвеститори. Съвсем логично е когато строите за външни инвеститори, да давате разумни цени. Не, там са давани много ниски цени. Така че не е печелено двойно – източвано е двойно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин министър.
Съжалявам, че и на този парламентарен контрол успяхме да стигнем до четвърти въпрос, както миналия път. Остават Ви още пет. 
Виждам, че колегите от БСП настояват да мине и техният въпрос. Колеги, съгласете се, че това е невъзможно, тъй като сме удължили и времето. Едва се вместихме в допълнителното време. Ще продължим с вашия въпрос следващия път.
Изтече времето за парламентарен контрол.
Според нашия правилник съм длъжен да ви обявя датата и часа на следващото пленарно заседание. То ще бъде на 20 юли 2011 г., сряда, от 9,00 ч., по дневен ред, който ще бъде раздаден допълнително.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,11 ч.)

Председател:			Цецка Цачева


Заместник-председатели:		Анастас Анастасов

					Павел Шопов

Секретари:

				Пламен Нунев

				Милена Христова