Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-01-14

Председателствал: председателят Цецка Цачева  Секретари: Мариана Даракчиева и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (Звъни.): Регистрирали са се 166 народни представители. Налице е кворум, откривам настоящето пленарното заседание.
Преди да пристъпим към дневния ред, съгласно обявената вчера програма за тази седмица, едно съобщение.
Днес, 14 януари 2010 г., е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приети на първо четене на 18 декември 2009 г. Проектът е изготвен от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм на основание чл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.

Първа точка от програмата за днес е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АГЕНЦИИТЕ ЗА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ.
Вносители са Ваньо Шарков и група народни представители.
Законопроектът е разпределен на Комисията по труда и социалната политика, която е водеща, и на съпътстващата Комисия по правни въпроси. Постъпили са съответните доклади.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае госпожа Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
по Законопроект за агенциите за временна заетост, 
№ 954-01-27, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 07.10.2009 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за агенциите за временна заетост, № 954-01-27, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 7 октомври 2009 г.
В заседанието участваха следните представители от Националния осигурителен институт: господин Сотир Ушев – управител, госпожа Весела Караиванова – подуправител, господин Йосиф Милошев, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Индустриални отношения” в Министерството на труда и социалната политика. Присъстваха и представители на социалните партньори.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доктор Цветан Костов, който е един от вносителите. 
Основната цел на законопроекта е да се създадат нормативни условия за разширяване на предоставените услуги чрез въвеждане на възможности за наемане на работници и служители от агенции за временна заетост, като се постига баланс между гъвкавостта и сигурността.
Законопроектът е изготвен в съответствие с добрите практики на страните – членки на Европейския съюз, приетите и действащи международни норми и стандарти, ратифицираната от България през 2005 г. Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда, която предвижда мерки за гарантиране на защита за работниците, наети от частните бюра (агенции) по отношение на минимално заплащане, работно време и други условия на труд, здравно и социално осигуряване, достъп до обучение, безопасни и здравословни условия на труд, колективно договаряне, обезщетения и други.
Законопроектът отчита и принципите на приетата на 19 ноември 2008 г. Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно работата чрез агенции за временна заетост, чиято цел е да гарантира защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници, да повиши качеството на работата, като осигури принципа на равното третиране по отношение на наетите чрез агенции за временна заетост работници и служители и признае тези агенции за работодатели.
Законопроектът въвежда в българското законодателство легални дефиниции на „Агенция за временна заетост”, „работник или служител за временна заетост”, „предприятие ползвател”. Акцентира се и върху понятието „временна заетост”, като е определен и срок за извършване на съответната работа или дейност до дванадесет последователни месеца и възможност за продължаването й с още шест месеца.
Въвежда се регистрационен режим за осъществяване на дейността след регистрация в Агенцията по заетостта и удостоверение от министъра на труда и социалната политика, което се вписва в създадения за целта публичен регистър. Определени са редът, условията и необходимите документи за осъществяване на регистрацията.
Регламентирани са права и задълженията на агенциите за временна заетост. Те следват да сключват договор с работниците или служителите и съответното предприятие–ползвател, като са предвидени и минимални изисквания към съдържанието на договорите. Агенцията за временна заетост ще е осигурител по отношение на наетите лица, тоест тя изплаща договореното възнаграждение и внася съответните осигурителни вноски, като те не могат да бъдат по неблагоприятни от приложимите за работниците и служителите за предприятието ползвател.
Предвидени са разпоредби за правата и задълженията на работниците и служителите, наети от агенция за временна заетост. Те имат същите права и статут като работниците и служителите в предприятието ползвател. Описани са и правата, и задълженията на предприятието ползвател, което е задължено да осигурява същите условия на труд и заетост за работещите, наети от агенция за временна заетост, с тези, които работят в него.
Предмет на особено внимание е контролът по осъществяване на тази дейност. Предвидено е той да се осъществява от Министерството на труда и социалната политика и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” в рамките на техните правомощия и обект на контрол. Предвидени са и съответни глоби при неспазване на изискванията на закона.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 3 от Кодекса на труда законопроектът е предоставен за обсъждане от Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и за становища от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и социалните партньори. Постъпили са становища от Националния съвет за тристранно сътрудничество, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
В хода на дискусиите по законопроекта бе представено становището на Министерството на труда и социалната политика, което отчита необходимостта от уреждане на тази материя и споделя, че е постигнато съгласие между социалните партньори за сключване на национално споразумение между национално представителните организации на работодателите и работниците и служителите.
Националният съвет за тристранно сътрудничество, който се състои от представители на правителството и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, на заседание от 5 ноември 2009 г. е взел поредица консенсусни решения за създаване на специална работна група на бипартитен принцип към Националния съвет за тристранно сътрудничество, която да обсъди текстовете и направените коментари, изразените становища и мнения по законопроекта. С това решение се потвърждават и решенията на Националния съвет за насърчаване на заетостта към министъра на труда и социалната политика от 22 октомври 2009 г. Социалните партньори са постигнали договореност до края на м. септември 2010 г. работната група да изготви вариант на три споразумения за агенциите за временна заетост, за надомната работа и за дистанционната работа.




В своите становища АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ подкрепят по принцип законопроекта, като имат и съответни предложения по отделните текстове. В хода на обсъжданията КНСБ и КТ „Подкрепа” изразиха сериозни забележки към законопроекта и предлагат създаване на законов регламент, да се пристъпи към изготвянето и подписването на Споразумение за агенциите за временна заетост между национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в съответствие с една от хипотезите в Директива 2008/104 ЕО на Европейския парламент и Съвета относно работа чрез агенции за временна заетост.
Като се отчита и връзката със законодателството на Европейския съюз, е изискано и становище от отдел „Европейско право”, съгласно което предложеният законопроект съответства на изискванията на Директива 2008/104/ЕО.
В дискусиите по законопроекта бяха изказани и мнения, че регламентацията на „тристранните взаимоотношения”, статута и дейността на агенциите за временна заетост, правата и задълженията на работниците и служителите и предприятията-ползватели изисква детайлен преглед и не могат да бъдат изчерпани с настоящия законопроект.
Народните представители се обединиха около мнението, че  в съответствие с принципите на социалния диалог при регулиране на индустриалните отношения следва да се насърчи развитието на независимия двустранен диалог между работодателските и синдикалните организации, включително и чрез сключването на споразумения, които впоследствие да получат подходяща законова санкция. Подобен подход съответства и на ангажиментите на България като член на Европейския съюз. Същевременно предвиденият с Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно работа чрез агенции за временна заетост срок за транспониране в законодателството на държавите-членки до 5 декември 2011 г. ще позволи изготвянето на обществено подкрепени регламенти за гарантиране защитата на работещите, наети чрез агенции за временна заетост.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 1 глас, „против” – няма и „въздържали се” - 17,  
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за агенциите за временна заетост, № 954 01 27, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 07.10.2009 г.”  Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря.
Със становището и доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
 „На свое заседание, проведено на 12.11.2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за агенциите за временна заетост, № 954-01-27, с вносител – народният представител Ваньо Шарков и група народни представители.
Законопроектът бе представен от вносителя господин Цветан Костов.
Предложеният Законопроект за агенциите за временна заетост има за цел да развие трудовото ни законодателство в областта на заетостта чрез въвеждане на възможността за наемане на работници от така наречените агенции за временна заетост. В структурно отношение съдържанието му е представено в три глави, в обемно отношение включва 45 члена и подразделение Преходни и заключителни разпоредби с 4 параграфа.
Предлаганият законопроект, според вносителите, се основава на ратифицираната през 2005 г. от България Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра        от 1997 г.
В общественото пространство от години въпросът с дейността на агенциите за временна заетост е дискусионен, поставян е на различни нива, обсъждан и анализиран задълбочено, защото е сложен, спорен и деликатен.
Вносителите ни предлагат неговото решаване с изцяло нов закон. Заслужава да се отбележи за сведение, че и към този момент има правна регламентация по този въпрос на законово ниво. Известно е, че всички въпроси на трудовата заетост, независимо дали се отнасят за трайна или временна заетост, се уреждат в основния нормативен акт за регулиране на трудовите отношения – Кодекса на труда и нормативните актове за неговото прилагане, в Закона за насърчаване на заетостта и нормативните актове за неговото прилагане и в Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Разглежданият законопроект определя агенциите за временна заетост като лица, регистрирани по българското законодателство, законодателството на държава-членка на ЕС или на държава-страна по споразумението за ЕИО, които наемат работници и служители с цел да ги представят временно на предприятие-ползвател за извършване на временна заетост или дейност под тяхно ръководство и срещу заплащане. Дефинират се понятия като „временна заетост”, „предприятие-ползвател” и „работник или служител за временна заетост”. Определя се срокът на тази временна заетост – до 12 последователни месеца в предприятието - ползвател и възможност за продължаване за срок до 6 месеца. Въвежда се регистрационен режим в Агенцията по заетостта и издаване на удостоверение от министъра на труда и социалната политика или оправомощено от него длъжностно лице – Глава втора разписва детайлно тази процедура. В Глава трета се дефинират правата и задълженията на агенциите за временна заетост, на работниците и служителите, наети за временна заетост, и на предприятията-ползватели.
Основното и най-важното в предлагания законопроект е така нареченото „тристранно взаимоотношение” – работник, агенция за временна заетост и предприятие - ползвател. Тоест, работникът или служителят се намира в трудово правоотношение с един работодател, а полага за известно време труд при друг и това става по силата на сключен между работодателя му и ползващия го работодател договор.
От името на Министерството на труда и социалната политика отношение по законопроекта взе заместник-министър Христина Митрева.
Тя изтъкна, че МТСП винаги е отчитало необходимостта от регламентация на дейността на агенциите за временна заетост.
При обсъждане на антикризисните мерки в Националния съвет за тристранно сътрудничество е било постигнато съгласие между представителите на правителството и на организациите на работниците и служителите и на работодателите - дейността на агенциите за временна заетост да се регулира чрез сключване на Национално споразумение между представителните синдикални и работодателски организации.
Съгласно чл. 3 от Кодекса на труда, държавата осъществява регулирането на трудовите отношения в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
Представено бе и становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество, в което е прието единодушно законопроектът да не се обсъжда. Предложено е да се създадат работни групи за подготвяне на споразумения за агенциите за временна заетост, надомна и дистанционна работа и предложения за законодателни промени, които да бъдат приети до края на м. септември 2010 г.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 2 гласа, без „против” и „въздържали се” – 14 гласа, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за агенциите за временна заетост, № 954-01-27.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте, д-р Костов, от името на вносителите.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С внасянето на този законопроект ние целим запълване на една празнина в националното законодателство. Липсва правна основа, която да регулира специфичната дейност и условия на труд в агенциите за временна заетост. Частичното уреждане на тази материя в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и поднормативните актове към него е недостатъчно.
При разработване на проекта са взети предвид както добрите практики на страните-членки на Европейския съюз и действащите международни стандарти, съобразяване с Евродиректива 2008/104, така и специфичните особености на българското трудово законодателство.
            С ратифицирането на Конвенция № 181 на Международната организация на труда България следва да предприеме мерки за гарантиране защитата на наетите  за временна заетост работници по отношение на тяхното минимално заплащане, работно време, социално и здравно осигуряване, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, колективно трудово договаряне, обезщетения и т.н. С предлагания законопроект смея да твърдя, че всичко това е постигнато. Дефинирани са основните субекти при осъществяване на временната заетост, обхватът и продължителността на временната работа. Уреден е регистрационният режим за извършването на дейност от агенциите. Регламентирани са правата и задълженията на агенциите за временна заетост,  на работниците и служителите, наети за временна работа, на предприятията-ползватели. Основни изисквания към дейността на агенциите са сключване на договори за предоставяне с предприятията-ползватели и на трудови договори с работещите по Кодекса на труда. Предвидени са и административно-наказателни разпоредби в случай на неизпълнение на задължения по този закон.
Ние смятаме, че един закон за агенциите за временна заетост е необходим и отговаря на потребността от нормативно регулиране на отношенията между субектите, ангажирани при извършване на тази дейност. Той допринася за постигане на ефективна заетост чрез повишаване на гъвкавостта, съчетана със сигурност на пазара на труда. 
При разглеждането на законопроекта в Социалната комисия останах с впечатление, че голяма част от членовете й не дооцениха смисъла, заложената в него идея, неговата актуалност и приноса за икономиката и за пазара на труда. Не искам да приема, че позицията им е подчинена на нечии интереси, свързани с опериращите на трудовия пазар знайни и незнайни посреднически фирми. 
Оставам с надеждата, че Законопроектът за агенциите за временна заетост ще бъде подкрепен, а при последващото обсъждане допълнително ще го оптимизираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Костов.
Има ли изказвания? 
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание за пореден път през последните години е Законопроектът за агенциите за временна заетост. Аз ще си позволя да се върна малко назад във времето, защото този законопроект има много интересна история в българското Народно събрание.
През 2007 г. една работна група в Министерство на труда и социалната политика разглежда един Законопроект за агенциите за временна заетост, който не среща подкрепа в рамките на работната група и между социалните партньори. Всъщност законопроектът, който сега е на нашето внимание, е същият с много малки промени, настъпили през годините в него. 
През м. септември 2007 г. Министерство на труда и социалната политика предлага да се реши въпросът с агенциите за временна заетост чрез въвеждане на една нова Глава девета в Закона за насърчаване на заетостта. Отново в хода на дискусиите в работната група този проект не среща разбиране и съгласие между социалните партньори. Независимо от това в края на 2008 г. законопроектът във вида, в който сега е на нашето внимание, се внася отново от група народни представители от Синята коалиция за обсъждане в Народното събрание. Същият този законопроект с много малки, минимални корекции в края на мандата на Четиридесетото Народно събрание отново е разгледан и отхвърлен от Народното събрание.
Междувременно една група народни представители от тройната коалиция в края на мандата на Четиридесетото Народно събрание внася промени в Кодекса на труда, които имат за цел да регулират материята, свързана с агенциите за временна заетост. 
Откъде произтича потребността агенциите за временна заетост да намерят своето законодателно решение в българското законодателство? Това произтича от факта, че в 15 страни – членки на Европейския съюз този въпрос е уреден с отделен Закон за агенциите за временна заетост. Има други страни – това са 4 на брой страни, в които регистрацията, лицензирането на агенциите за временна заетост не е изискване, което е предявено към законодателството. Така че има различни практики в страните – членки на Европейския съюз от гледна точка на регулиране на тази материя, свързана с уреждането на проблема с агенциите за временна заетост. 
В условията на икономическа криза е изключително важно този въпрос да бъде уреден законодателно, тъй като, от една страна, става въпрос за въвеждането на гъвкави форми за заетост, а, от друга страна, става въпрос за гарантиране и сигурност на трудовите и осигурителните права на работниците и служителите, ангажирани от агенции за временна заетост.
Междувременно през 2005 г. българският парламент ратифицира Конвенция № 181 на Международната организация на труда, която урежда въпросите, свързани с частните бюра – агенциите по труда. В края на 2008 г. е приета Директива 2008/104 на Европейската общност за работа чрез агенции за временна заетост, като основните й изисквания трябва да бъдат транспонирани в законодателствата на страните - членки до 5 декември 2011 г. Това е ситуацията около историята на този законопроект в правителствата и в Народното събрание на Република България до този момент. 
Интересно е да се спомене, че в директивата на Европейския съюз – в чл. 11, ал. 1, се препоръчва законодателството, свързано с агенциите за временна заетост, да бъде уредено по пътя на диалога и съгласието между социалните партньори и държавата и след постигане на такова съгласие, на такова споразумение да се търсят варианти за законодателно решение на проблема. В съгласие с този текст на конвенцията Националният съвет за тристранно сътрудничество в хода на подготовката на антикризисната програма в края на миналата година постига с консенсус споразумение, че по въвеждането на директивата ще започнат преговори между работодатели, синдикати и държавата от гледна точка на постигането на оптималния вариант за уреждане на този въпрос. Това е правната, политическа и законодателна среда, в която на нашето внимание е представен за пореден път въпросът за уреждане на агенциите за временна заетост. 
Иначе в законопроекта по един доста приличен начин са уредени въпросите, свързани с регистрацията, лицензирането и всички въпроси със законодателното ситуиране на агенциите за временна заетост, тяхната регистрация в нашата, българската Агенция по заетостта. Оттам нататък са уредени всички въпроси с правата на работници и служители - разбира се, някои от тях търпят сериозна критика. Уреден е и статутът на така наречените работодатели-ползватели, ситуирани като субекти, на които се предоставя работна сила. 
И тук е един от големите проблеми на този законопроект. Защото на практика основният въпрос в този законопроект е има ли нужда от така наречената трисубектна регулация на трудовите правоотношения? Има ли тройното трудово правоотношение място в българското законодателство и заобикаля ли то на практика така нареченото двустранно трудово правоотношение? Това е една нова правна фигура в българското законодателство и заслужава особено внимание, защото на практика тук се сключва един договор между Агенцията за временна заетост и работодателя – ползвател, респективно се сключва един друг договор между работници и служители и Агенцията за временна заетост. 
На практика този договор между работника и служителя и Агенцията за временна заетост е абсолютно фиктивен трудов договор, защото от него произтича единствено и само съгласието на работника и служителя неговата работна сила да бъде престирана, да бъде представена, предоставена на трето лице, в случая предприятието – работодател. Това е един от големите проблеми, защото работникът и служителят получават своето възнаграждение не по-различно от възнаграждението на останалите работници, които са извън схемата на временно заетите, които получават същото възнаграждение, забележете, от Агенцията за временна заетост, независимо от това, че той предоставя своя труд на предприятието – ползвател. Това е един огромен проблем, който не е решен в предложения законопроект.
Законопроектът урежда възможността за възникване на задължения за престиране, за предоставяне на труд към един работодател не в резултат на директно двустранно трудово правоотношение и трудов договор между работника и работодателя, а в резултат на система от две каскадни, свързани правоотношения. Това е един прецедент в българското законодателство и тъкмо затова предложението на Националния съвет за тристранно сътрудничество е в рамките на диалога до изтичането на възможния срок – 5 декември 2011 г., за въвеждане на изискванията за директивата, да се направи всичко възможно, за да се постигне един консенсусен вариант със съгласието на Националния съвет за тристранно сътрудничество между работодатели и синдикати, който да бъде подкрепен от българското правителство и българското Народно събрание.
С надеждата това да се случи, сега Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи предложения проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Адемов.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, внесеният законопроект е едно потвърждение на максимата, че всичко ново е добре забравено старо. Но в случая не може да се каже, че става дума и за добре забравено старо, защото аналогичен законопроект точно четири пъти беше разработван и внасян в рамките на Четиридесетото Народно събрание. И от текста, който ни е предоставен от колегите от Синята коалиция, се вижда, че те не са си направили труда да отговорят на основните въпроси, които бяха зададени при дебатите в предишния парламент, които, за съжаление, се явяват пречка за приемане на този законопроект и за възприемането на този подход при създаването на нормативна база, която да урежда агенциите по трудова заетост.
Изключително подробна беше справката, която направи господин Адемов за развитието на темата по агенциите за временна трудова заетост, като се започне от 2007 г., когато в бившето Министерство на труда и социалната политика беше започната работа по този законопроект. Но тъй като не се срещна разбирането и подкрепата на социалните партньори, впоследствие опитите да бъде приет в този вид се оказаха безуспешни. За съжаление, виждаме отново същия текст, повтарящ основните грешки, а именно да се търси едно решаване на този въпрос отгоре, без да се вземе мнението на социалните партньори. 
Всъщност това е и първият от основните проблеми, които възникват при предложената нормативна уредба за уреждане на временната трудова заетост, а именно, че в рамките на демократичните принципи, когато става дума за уреждане на въпроси, свързани със заетостта, това да се прави без подкрепата на работодателските и синдикалните организации, на техните професионално представени съюзи, е признак на един отживял и некоректен подход. В рамките на демократичните традиции е необходимо, когато се предлага уреждането на подобни взаимоотношения, във всички случаи да се търси и да се намери подкрепата на синдикалните организации и на работодателските организации.
Искам ясно да кажа, че тук въпросът не стои за или против създаването на агенции за временна трудова заетост. Още повече, в условията на финансова и икономическа криза е ясно, че трябва да бъдат стимулирани всички форми на гъвкава заетост. Въпросът е дали предложената уредба дава някакъв вариант ние да решаваме тези проблеми, дали това е стъпка, която да създава заетост и да създава варианти за решение на проблемите с безработицата. Наистина правителството би следвало да се замисли, предвид стъпаловидното, бих казала, лавинообразно увеличаване броя на безработните - според една статистика с по-няколко хиляди на седмица, с очаквана официална прогноза за нарастването на безработицата на 11% и прогноза на синдикалните организации за безработица в края на следващата година на 17%. 
Но, за съжаление, предложените решения по никакъв начин не водят към ограничаване на безработицата или създаване на заетост на хората, които ще понесат последиците на икономическата криза, а именно -  ще останат без работа. Напротив. Предложената уредба създава нови, още по-сериозни проблеми. Бих казала, че това е една палиативна мярка да се борим с безработицата, която в крайна сметка вместо да реши, ще създаде повече проблеми. 
За какво става дума? Ако се спрем на основната идея на европейската директива от края на миналата година, която поставя въпроса за създаване на агенции за временна трудова заетост, ще видим, че основната идея на тази директива е защита на правата на работниците и на служителите. За съжаление, предложеното решение не води до подобна защита. Напротив, създава повече проблеми пред хората на наемния труд. В България има традиции в регламентирането на трудовите правоотношения и няма спор нито сред юристите, нито сред икономистите, че става дума за едни двустранни правоотношения. В случая предложеното решение създава една тристранност на трудовите правоотношения, която в крайна сметка ще удари именно хората, които ще бъдат засегнати най-много от икономическата и финансовата криза, хората на наемния труд. Защитите, които в момента съществуват и са предоставени от трудовото законодателство, които бяха развивани по време на предишното управление, ще бъдат ограничени в тази форма на заетост, а именно временната трудова заетост. Защо? Защото при създаването на едно тристранно трудово правоотношение основното правоотношение е между двамата работодатели, както неправилно се изразяват авторите на този законопроект, като под работодатели разбират агенцията, която ще бъде посредник в осигуряването на тази трудова заетост, и същинския работодател. Между тях съществуват не други, а търговски отношения.
Интересно е какъв е характерът на отношенията между работника и Агенцията за трудова заетост, защото реално те не се явява в истинския смисъл на думата работодател. Напротив, тук става дума по-скоро за едно търговско правоотношение. Тоест, ние ще създадем един нов субект на пазара на труда, който ще генерира печалба – агенциите за трудова заетост. Това ще бъде отново за сметка на хората на наемния труд, на хората с най-ниски доходи, на хората, които и без това ще бъдат ударени най-съществено от икономическата и от финансовата криза. Кажете ми по какъв начин те ще търсят защита, например, в условията на трудова злополука? По какъв начин те ще реализират своите възможности за синдикално сдружаване? По какъв начин ще търсят своите възможности за решаване на колективни трудови спорове, по какъв начин ще упражнят правото си на стачка, след като реално отношенията, които възникват, са между тях и агенциите за временна трудова заетост. 
Тоест, с този законопроект ние ще създадем проблеми на хората, които в момента имат нужда от защита, на хората, които евентуално ще останат без работа. Как те ще търсят своите права при прекратяване на временните трудови правоотношения? От кого ще търсят тези права? По какъв начин ще получат своите обезщетение за неправилно прекратяване на тези правоотношения. Това са въпроси, на които този законопроект не дава отговор.
             Да не говорим за унизителното отношение и впечатление, което създават някои текстове в законопроекта. Например, чл. 24, който говори за предоставяне за ползване на работници. Все пак полагането на труд, правото на труд винаги се е радвало на уважително отношение както в българското законодателство, така и в общоприетата публична лексика. Да връщаме лентата назад и да говорим за предоставяне за ползване на работници мисля, че е некоректно и унизително, още повече в условията на икономическа и финансова криза.
Аз мисля, че усилията на правителството, на хората, които са ангажирани с работа по трудовото законодателство, трябва да бъдат насочени в друга посока, а именно в посока реална защита на хората, които през тази година ще останат без работа. След като така или иначе в Бюджет 2010 бяха ограничени възможностите за ползване на активните мерки на пазара на труда, които даваха възможности за заетост на хората, оставащи без работа, трябва да се търсят възможности именно в тази посока. Законодателството трябва да бъде насочено към подкрепа на хората, които ще останат без работа, към улесняване на защитата на техните трудови права, а не към създаването на едни изкуствени правоотношения на едни нови субекти на пазара на труда, които няма да решават, а ще създават повече проблеми. 
За да не се спекулира с това, че България има ангажименти по въпросната директива за работата на трудовите агенции за временна заетост само ще кажа, че срокът, в който трябва да бъде прието съответното законодателство, е до края на 2011 г. Там има едно изискване за търсене и постигане на съгласие между социалните партньори.
Нека в условията на криза наистина да не нарушаваме добрия тон и добрите взаимоотношения, които при последните български правителства бяха градени със социалните партньори, и наистина да се търсят решения, които в крайна сметка ще бъдат в защита на хората, в момента засегнати най-вече от икономическата и финансовата криза.
Използвам случая да отправя апел към министъра на труда и социалната политика и към българското правителство. Наистина трябва да се търсят форми да се стимулира временната заетост, да се стимулират гъвкавите форми на заетост, но нека това не се случва за сметка на хората на труда. Нека стартът, който дадохме за 2010 г., а именно грижата за хората с най-ниски доходи, за хората на наемния труд, която беше ограничена поради ограничените средства в бюджета, да не се прехвърля и разпростира и върху трудовото законодателство. Нека да търсим защита, а не да ограничаваме възможностите за защита на хората на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение към обсъждания законопроект? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за агенциите за временна заетост. 
Гласували 133 народни представители: за 17, против 10, въздържали се 106.
Предложението не е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае председателят на комисията госпожа Даниела Петрова.
ДОКЛАДИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата, Милда Паунова и Ивелина Колева – експерти в дирекция „Правна” към Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:

„ДОКЛАД

относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от народните представители Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 9 декември 2009 г.

На редовно заседание, проведено на 16 декември 2009 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 09 декември 2009 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Даниела Петрова.
Законът за закрила и развитие на културата определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила на културата.
С предложения законопроект се цели уеднаквяване на процедурата по назначаването и провеждането на конкурси в културните институти. По този начин ще се създаде реална възможност за преодоляване на съществуващата неравнопоставеност между ръководителите на държавните културни институти и последователно провеждане на принципа на конкурсното начало при тяхното назначаване.
С предвидените промени трудовите правоотношения на служителите в държавните културни институти в чужбина се запазват към момента на влизане на закона в сила.
След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 9 гласа „за”, без „против” и 2 „въздържали се” подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на                               09 декември 2009 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае заместник-председателят й - народният представител Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 17 декември 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954 – 01 – 53, внесен от народните представители Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 9 декември 2009 г.
Законопроектът бе представен от съвносителя госпожа Даниела Петрова.
С него се цели уреждането на трудовите правоотношения на работниците и служителите в държавните културни институти в чужбина, като се въвежда законовото изискване те да се назначават за срок от 3 години. Заварените към момента на влизането на закона в сила трудови правоотношения с работниците и служителите в държавните културни институти в чужбина се запазват до изтичането на сроковете им.
С преходната разпоредба на § 9а от законопроекта се преодолява законова празнина, като се въвежда задължение министърът на културата да обяви конкурси за директори на всички държавни културни институти. Това е необходимо, тъй като в момента съществуват безсрочни трудови договори за директорите на отделни държавни културни институти. На практика се стига до неравнопоставеност на директорите на държавните културни институти и до невъзможност за изпълнение на въведеното законово изискване от Кодекса на труда за срочност на възникналите въз основа на конкурс правоотношения. С предложената разпоредба ще се преодолеят тези проблеми и ще се създаде практическа възможност за приложение на законовите разпоредби.
От Министерството на културата присъства господин Димитър Дерелиев – заместник-министър. Той подкрепи внесения законопроект, който е необходим за работата на министерството. Задължението за провеждане на конкурс на министъра на културата води до последователно провеждане на конкурсното начало.
След проведената дискусия с 12 гласа „за”, без „против” и       2 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954–01–53.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае д-р Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! 

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен
от Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев
на 9 декември 2009 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 13 януари 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 9 декември 2009 г. 
В заседанието участваха: госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Милда Паунова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на културата, и представители на социалните партньори.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Силвия Хубенова, която е сред вносителите.
Основната цел на законопроекта е да усъвършенства действащото законодателство, регулиращо трудовите правоотношения на работещите в областта на културата. 
Регламентира се срочност на трудовото правоотношение за работниците и служителите в българските културни институти в чужбина, като се въвежда тригодишен срок. Предвидено е запазване на заварените трудови правоотношения до изтичане на техните срокове за всеки конкретен случай. 
Предложени са и промени, насочени към утвърждаването на конкурсното начало при заемането на длъжностите „директор на държавен културен институт”, „директор на държавен културен институт с национално значение” и „директор на български културен институт в чужбина”. Във връзка с това се предвижда задължение за министъра на културата в срок от два месеца от влизането на закона в сила да обяви конкурси за заемане на ръководните длъжности в държавните културни институти и българските културни институти в чужбина, както и определяне на момента за обявяване на всеки конкурс след изтичане на съответния мандат, а именно не по-късно от един месец след изтичането на срока на съответното правоотношение. 
На основание чл. 69, ал. 2 и 3 от нашия правилник са получени становища от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на културата и Националния съвет за тристранно сътрудничество, които подкрепят законопроекта. 
Народните представители се обединиха около мнението, че със законопроекта се прецизират разпоредбите в областта на трудовите правоотношения, като се осигурява прозрачност, съчетана с равнопоставеност и предвидимост по отношение на условията, при които възниква трудовото правоотношение. С предложенията се осигурява плавен преход към новия мандат и стабилност на мениджмънта, без да се затруднява дейността на съответните културни институти.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” няма и „въздържали се” – 3 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 9 декември 2009 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителите – заповядайте.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искала да направя някои допълнения във връзка с мотивите, които чухте в докладите на трите комисии, които разглеждаха Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Тези допълнения са свързани, освен с изтъкнатите мотиви, и с факти, чрез които аз искам да ви ги докажа. 
Мотивите, които тримата вносители – госпожа Петрова, господин Велчев и аз - изложихме при предложението за промени в Законопроекта за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, са свързани с различното отношение към позицията на директор на държавен културен институт в законови и подзаконови нормативни актове. Основният ни мотив беше тези актове да бъдат синхронизирани и да се избегнат някои конфликти, противоречия и неравнопоставеност при заемането на този тип длъжности. 
В Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти на Министерството на културата са посочени три срока за конкретните длъжности:
- за срок от три години – длъжността „директор на държавен културен институт”;
- за срок от пет години – длъжността „директор на държавен културен институт с национално значение”;
- за срок от четири години – длъжността „директор на български институт в чужбина”.
Виждате, че тук съществува неравнопоставеност, която противоречи на чл. 8, ал. 3 в Кодекса на труда, в която се казва, че при осъществяване на трудови права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, като са изброени елементите на народност, произход, но един от елементите на дискриминация е в срока на договора и продължителността на работното време. 
Освен това, въпреки съществуващото законодателно изискване, че срочният трудов договор не може да бъде по-дълъг от три години, в 21 институции от национален културен характер директорите са на безсрочни трудови договори. Това според нас е елемент на дискриминация и затруднява развитието на културните институти, защото се пропуска възможността за конкурсно начало, за по-добър мениджърски екип, за ново мениджърско отношение. 
В този смисъл ние считаме, че е важно лицата, които заемат един и същи тип длъжност, да бъдат с еднакви изисквания относно срочността на техните трудови договори. Наред с това нашият законопроект запълва една празнина в Закона за закрила и развитие на културата, тоест задължава министъра на културата да обяви конкурси след приемането на закона.
            Искам да ви кажа, че аз бях представил на вносителите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в което представители на синдикати и работодатели единодушно подкрепиха промените в законодателството. Представителят на КТ „Подкрепа” заяви, че при тях постъпват много жалби от културни институции с национално значение във връзка с недоброто отношение на директорите на тези институции към екипите им, които са на безсрочни трудови договори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря на народния представител Силвия Хубенова. 
Откривам дебатите по законопроекта.
Има ли желаещи за изказвания? 
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз и в комисията имах възможността да кажа, че подхождам към този законопроект със смесени чувства. 
От една страна, не мога да отрека, че има смисъл конкурсното начало да се въвежда навсякъде и условията да бъдат равнопоставени, така че от тази гледна точка не бих могъл да имам нещо против закона и разбирам логиката, по която е внесен. В това отношение бих подкрепил това, което предвижда този законопроект.
За мен проблемът е в начина, по който той ще се изпълнява. Проблемът е в това, че често пъти подобни, иначе добри идеи, се превръщат в начин на подмяна и то на масова подмяна на хора. Опасявам се, че този закон дава поредната възможност масово да бъдат подменени хора. Не че мога да си представя, че в културата може да има политика и не че ми се иска да вярвам, че може отнякъде да се намерят сини, червени, герберски или някакви други директори на културни институти, но за съжаление прекалено често сме били свидетели точно на това в досегашната практика на това управление, така че това ще ме накара да се въздържа относно закона. 
И пак казвам: не защото подлагам на съмнение необходимостта от конкурси и необходимостта от еднакви условия за назначаване на всички, а защото определено се опасявам от начина, по който те ще бъдат приложени, и от това, че прекалено често тези назначения се използват за чисто политически цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Кутев?
Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колега Кутев, аз мисля, че страхът Ви е абсолютно неоправдан, тъй като културните институции изискват специално образование. Като доказателство ще Ви изчета извадка от наредбата, която е на Министерство на културата, във връзка с конкурсите за директори на държавни културни институти, в която конкретно за кандидатите за длъжността директор на български културен институт в чужбина, освен общо изискващите се документи, се изисква и документ, удостоверяващ професионален опит в областта на международното културно сътрудничество, документ за владеене на езика на страната домакин, посочена в заповедта, и документ, удостоверяващ владеенето на английски, френски или немски език, ако кандидатът притежава такъв.
Не мисля, че след като ГЕРБ е излязъл с позиция за една прозрачност, ще си позволи да променя тези изисквания. Още повече, че ние държим на високия професионализъм на кадрите, които предлагаме, и културните институти в чужбина би трябвало да бъдат оглавявани от хора, които разбират от култура, но които са и международно признати.
Освен това в правното законодателство абсолютно право на работодателя е да предяви изискванията за заеманата длъжност, така че не мисля, че има някаква причина да се притеснявате от занижаване на критериите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря.
Има ли други реплики? Няма.
Думата за дуплика има господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Колеги, съжалявам, но не съм съгласен, че нямаме никакво основание да се притесняваме от занижаване на критериите и от тяхната промяна. Още повече, че имаме очевидния пример с Музикалния театър. Да не давам определение, защото аз нямам нищо против човека. Не го и познавам, но фактът е, че имаме очевиден проблем, очевидни протести, очевидно несъответствие поне по това, което аз виждам в длъжностната характеристика и, примерно, в образователната квалификация на този човек. Мисля, че имаме всички основания за притеснение, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря на господин Кутев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания законопроект?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! Аз съм за мандатност, обаче искам вносителите да ни дадат допълнителни обяснения защо определиха срок от три години. Аз лично по мой опит трябва да ви кажа, че три години не са достатъчен период за един директор, който иска да е полезен и ако трябва да прави някакви съществени промени, еле пък за тези, които са в чужбина. Той докато се опознае само с контрагентите там, ще мине една година.
Как сте определили срок от три години? Не е ли по разумно да се помисли евентуално за четиригодишен срок? Говоря за промени при второто четене. Просто ми се струва, че трите години са малък срок за сериозни институции, където човек иска да бъде полезен. Минал съм по този път. Трябва да ви кажа, че първата година, докато човек разбере задълженията си като директор, и тя си минава хей така.
Аз предлагам да се помисли за срока. Мисля, че е разумно да бъде поне четиригодишен този срок.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Считам дебатите за приключили.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.
Гласували 121 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае народният представител Живко Тодоров.
Имате думата, господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Наименованието на закона е: „Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок § 1 и § 2, тъй като комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 11, ал. 2, т. 2 думата „военна” се заменя с „отбранителна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 3.
Гласували 97 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев:
„В § 3, по чл. 16, в нова т. 7а, след думите „приема с решение” да се добави „програма и/или” и текстът продължава.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 7а:
„7а. приема с решение програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили, когато стойността на всеки от проектите надвишава 100 млн. лв., по предложение на Министерския съвет;”.
2. В т. 8 „военни академии и висши военни училища” се заменят с „военни висши училища”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС):  Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! И в Комисията по външна политика и отбрана поставих въпроса за това, че се променят наименованията, по-скоро се обръща словоредът в наименованията на висшите военни училища. Досега те се казваха „висши военни училища”, а сега стават „военни висши училища”. Аз не виждам логика в едно такова обръщане на словореда, след като във всички останали вузове - така наречени в България висши училища, университети и така нататък, прилагателното „висш” винаги е първо. Такава е традицията в българския език, така е прието да се наричат всички подобни заведения в България и не виждам някаква логична причина да се прави подобно изключение, що се отнася до военните училища. Затова съм против да се обръща словоредът специално по отношение на висшите военни училища, тъй като те имат абсолютно еднакъв статут поне относно образованието, което се получава. Те са подчинени изцяло на Закона за висшето образование и трябва да имат наименования, които да съответстват на статута и на традициите в българския език. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Излизането ми на трибуната не знам как да го нарека. Всъщност не е реплика, а нещо друго, защото няма аргументация защо са разменени тези думи, никой не е аргументирал тази размяна. Валидно е и така, и така. Когато общото и частното се разменят, военни висши училища значи, че „военните” се отнасят за всички висши училища. Висши военни училища в някакъв смисъл могат да бъдат парцелирани и това вносителите би трябвало да го обяснят, за да стане точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.
За дуплика?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС):  Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От репликата разбирам, че и проф. Станилов споделя моето мнение, че няма логична причина, обяснение да се прави подобна промяна и да се обръща словоредът, който е приет като традиция в българския език за обозначаването на висшите училища в България. Така че аз предлагам специално този въпрос да бъде подложен на отделно гласуване и принципно ние да решим, тъй като и по-нататък се използва този променен словоред, дали сме съгласни тук да се направи подобно изключение, за което така или иначе не сме получили някакво логично обяснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Тук постъпи предложение от проф. Станилов вносителите да пояснят какви са били мотивите им.
Заповядайте, господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Правя процедурно предложение заместник-министър Аню Ангелов да бъде допуснат в залата от страна на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Ангелов в залата.
Господин Ангелов, заповядайте. Имате възможност да обясните. Не знам дали чухте извън залата, че постъпиха питания кое налага размяната на съществуващия словоред „висши военни училища” с предложението те да бъдат заменени с „военни висши училища”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, промяната се налага от следния факт. Има Закон за висшето образование, който важи за всички висши училища. Специалният закон – Законът за отбраната и въоръжените сили, третира въпроса за специални висши училища, вид държавни училища, затова в законопроекта е записано „военни висши училища”. Даваме най-напред определението на специализацията на съответното училище и след това общия термин „висши училища”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на заместник-министъра.
Има ли други съображения?
Подлагам на гласуване постъпилото предложение от народния представител Четин Казак - да бъде обърнат словоредът в т. 8.
РЕПЛИКА ОТ КБ: По-добре да отпадне този текст, отколкото да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такова постъпило предложение.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той предложи отделно да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отделно гласуваме първо Вашето предложение за промяна в т. 8 на предложението на комисията. Това постъпи като предложение в пленарната зала и това мога да подложа на гласуване, след което, в зависимост от решението при това гласуване, ще подложа ан блок на гласуване цялата норма.
Моля народните представители да се съсредоточат.
Заповядайте да уточните предложението.
            ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение по същество е да отпадне т. 2 от § 4, тъй като тя касае принципно този въпрос. От нея се поставя началото, което след това се среща вече и в други текстове, за обръщане на словореда в наименованието на висшите военни училища. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точка 2 в § 4?
ЧЕТИН КАЗАК: Да, по предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е точно това, което предлагате, тъй като сега действащият текст в т. 2 третира военни академии и висши военни училища, а предложението е целият текст да се замени с „военни висши училища”, което означава отпадане на военни академии.
ЧЕТИН КАЗАК: Добре, принципно да се запази словоредът на висшите военни училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Връщаме се на първоначалното. Не може да отпадне цялата точка, тъй като в нея се съдържа и понятието „военни академии”. 
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак текстът в чл. 16, т. 8 „военни висши училища” – така както го предлага комисията, да не се приема, а да се замени с текста „висши военни училища” – така както е в момента в съществуващата редакция.
Гласували 124 народни представители: за 38, против 64, въздържали се 22.
Предложението не е прието. (Народният представител Ангел Найденов иска думата.)
Процедура или прегласуване, господин Найденов?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземем думата, за да направя процедурно предложение за прегласуване. Моля колегите да имат предвид, че няма достатъчно сериозни и убедителни аргументи в предложението на вносителите за промяна в наименованието.
Всички ще се съгласите, че общият белег е висш, след което следва военно. По начина, по който има висше, следва техническо училище. Няма особена логика в тази промяна в наименованията. Винаги е било Висше военно, след което военноморско, военновъздушно, артилерийско училище.
Само си представете заради тази механична промяна, за която, пак казвам, не чуваме и не чухме убедителни аргументи, колко допълнителни разходи биха били направени, само за да се приведе в съответствие всичко онова, което имате като документация в съответните засега висши военни училища.
Второ, в Акта за създаването на училищата е упоменато висше военно. От това следва ли, че трябва да има промяна и в акта на създаването, което всъщност е първопричината за съществуването и функционирането на висшите военни училища. Затова ви моля колеги, подкрепете предложението за отпадането на този текст. Няма да нарушим по никакъв начин ангажиментите и отговорностите на министъра и съответно на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Преди да подложа процедурното предложение за прегласуване, заместник-министър Ангелов иска думата. 
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може би има логика? Това е добронамерено, просто да обсъдим този текст, да кажат какви са им съображенията. За мен е по-важно защо отпада „военни академии”. Това бихте ли го пояснили? 
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Военната академия „Георги Стайков Раковски” също е висше училище и тя работи по Закона за висшите училища. Затова военни висши училища е събирателно на всички висши училища в системата на Министерството на отбраната – това е първото. Второ, не се налага никакво, повтарям, никакво преглеждане на други актове с оглед на тази промяна. Защо? Защото всички военни висши училища, включително и Военната академия, имат своите решения, в които са определени конкретно техните наименования – било то Военна академия „Георги Стойков Раковски”, било то Национален военен университет. (Реплики от КБ.) Какъвто искате елемент да вземете от военно-образователната система, тя си има своя акт на Народното събрание, което е утвърдено с решение какво тя прави или то прави съответно за военното образование.
Има смисъл и в други членове на закона, за които след това са предложени от ...
Уважаеми народни представители, например там в закона да се изпишат конкретно: Военна академия „Георги Стойков Раковски” – какво прави, военно училище какво прави и т.н. Както е и в сега действащия закон. Целта е да се сложи едно общо понятие, а на базата на самата процедура за създаване, преобразуване и закриване на което и да е военно висше училище, това е правомощие на Народното събрание. Така че ако възникне необходимост от промяна на съответното наименование, то ще бъда пак с акт на Народното събрание или на предмета на неговата дейност.
Нищо не предопределя това включване на военните академии, защото по характер Военната академия, макар и  като наименование академия, е висше училище, действащо по Закона за висшето образование и по този закон. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Ангелов, аз не разбрах променя ли се съдържанието на висшето училище в зависимост от това специалният белег „военно” дали  ще бъде първо, или ще бъде както е сега „висше военно училище”, което е добило и гражданственост в държавата? 
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Смисълът е следният – с общото понятие „военно висше училище” - в него включваме и военни академии. Тоест, заменя се целият текст „военни академии”и „висши военни училища”. Това е смисълът.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Пълни безсмислици!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Явно има нужда от изяснение.
Обявявам 15 минути почивка.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, преди почивката постъпи предложение за прегласуване. По време на почивката след проведени консултации мисля, че има постигната обща воля за начина, по който следва да се гласува.
Има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, оттеглям предложението си за процедурата по прегласуване, както се уточнихме, и правя процедурно предложение да гласуваме отпадането на т. 2 по доклада на Комисията по външна политика и отбрана, което означава, че ще отпадне предложението за промяна в наименованието на висшите военни училища и съответно на военните академии, тоест ще се запази сега съществуващото положение – висши военни училища и военни академии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направено е процедурно предложение за редакция на § 4, с който се предлагат изменения и допълнения в чл. 16, т. 2 – там, където в т. 8 текстът е „военни академии и висши военни училища”, комисията предлага да се замени с „военни висши училища”.
Предложението, направено току-що в залата, е да отпадне т. 2.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно. (Шум в залата.)
Уважаеми колеги, почивката подейства разсейващо. Моля да се концентрираме върху работата по текстовете, защото се изисква прецизност и заострено внимание.
Подлагам на гласуване § 4, т. 1 за създаване на нова т. 7а, както е по предложението на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Постъпили са предложения от народните представители Асен Агов и Венцислав Лаков, които са оттеглени.
Има предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев по § 4 - чл. 22, ал. 2:
1. В нова т. 11а след думите „приема с решение” да се добави „програма и/или”.
2. В нова т. 11б след „Народното събрание” да се добави „програма и/или”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 22, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думата „военна” се заменя с „отбранителна”.
2. В т. 6 думите „организационно изграждане и” се заличават.
3. Точка 11 се изменя така:
„11. приема стратегия за развитие на отбранително-технологична индустриална база;”.
4. Създават се т. 11а и 11б:
„11а. приема с решение програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили, когато стойността на всеки от проектите е от 50 до 100 млн. лв.;
11б. предлага за приемане от Народното събрание програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили, когато стойността на всеки от проектите надвишава 100 млн. лв.;”
Досегашната т. 5 отпада. Следващата точка става т. 5:
„5. В т. 22 накрая се добавя „по предложение на министъра на отбраната”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всъщност тук става преномериране. 
По принцип предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев е прието с предложената редакция за § 5, но с едно допълнение, произтичащо от гласуваното преди малко от нас в залата с оглед наименованието на училищата, така че вместо т. 5 да се отнася за т. 17, т. 5 в параграфа ще се отнася за т. 22, където накрая се добавя „по предложение на министъра на отбраната”.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: По § 5 има предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев. (Реплика от Ангел Найденов от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Има предложение от народния представител Спас Панчев, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Подлагам на гласуване текста на § 5 с неговата преномерация.
Гласували 119 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 7:
„§ 7. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 9 и 13 думата „министерството” се заменя с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.
2. Създава се т. 13а:
„13а. обявява списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, за сферата на дейност на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;”.
3. В т. 14 думата „министерството” се заменя с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.
Точка 4 отпада, следва преномерация.
„4. Създава се т. 15а:
„15а. разкрива и осигурява дейността на курсове по начална и/или специална военна подготовка към граждански и висши военни училища и средни училища, съгласувано с техните ръководства, с кметовете на общини и с министъра на образованието, младежта и науката при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;”.
5. В т. 25 и 26 думата „министерството” се заменя с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.
6. Създава се т. 31а:
„31а. утвърждава програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили, когато стойността на всеки от проектите не надвишава 50 млн. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще подложа на гласуване § 7 със следните корекции, произлезли от приетото от нас решение:
Точка 4 няма да бъде за промяна в т. 15, а точки 5, 6 и 7 ще бъдат съответно точки 4, 5 и 6.
В новата т. 4 – за създадената нова т. 15а, на втори ред след „към граждански” следва да се чете „и висши военни училища”.
Това произтече от нашето решение да запазим словореда.
Тук допълнението произтича от това, че запазихме т. 8 „подготовка към граждански военни академии и военни училища” и текстът нататък продължава със съответните корекции при окончателната обработка за съюза „и” и запетайките къде трябва да бъдат.
Ясно ли е какво гласуваме?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 116, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата „военна” се заменя с „отбранителна”.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. проект на план за развитие на въоръжените сили;”.
3. Създава се т. 3а:
„3а. предложение за възлагане на военновременни задачи по отбраната на страната на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрацията и на юридически лица; предложението за възлагане на военновременни задачи на юридически лица се съгласува с председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”;
4. В т. 6 думата „министерството” се заменя с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.
5. Точка 8 се изменя така:
„8. проект на стратегия за развитие на отбранително-технологична индустриална база съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма;”.
6. Създава с т. 8а:
„8а. програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили, когато стойността на всеки от проектите надвишава 50 млн. лв.;”.
7. Създава се т. 10:
„10. проекти за изграждане и развитие на интегрирана комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, при военно положение или при положение на война”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Предложенията по-скоро са редакционни. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 8.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 9.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 10, но той ще отпадне, тъй като преди малко гласувахме в залата тази поправка да бъде отменена.
Има предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев:
1. Параграф 9 да отпадне.
2. В сегашния чл. 30 т. 7 се изменя така:
„7. утвърждава длъжностните разписания на Щаба на отбраната”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ):  Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Предложението на вносителите е да отпадне досегашният текст на Закона за отбраната и Въоръжените сили, където са посочени функции на министъра на отбраната, осъществявани по предложение на началника на отбраната. 
Правя това пояснение, защото намирам, че това е един от текстовете, които са определящи за структурата на Министерството на отбраната, за взаимоотношенията между политическото и професионалното ръководство на министерството и съответно на Българската армия, и които са от типа на така наречената обвързана компетентност. Тоест, за да бъде осъществена и реализирана тази отговорност и компетенция на министъра на отбраната, трябва да има инициативата на началника на отбраната. Всъщност това е и взаимовръзката между министър и висшата професионална длъжност в състава на Българската армия.
Уважаеми дами и господа народни представители,  дълго време в средите не само на експертите, свързани с отбраната и въоръжените сили, се използваше и продължава да се използва естествено понятието „интегриран модел”. Също така дълго време, за съжаление, в това понятие много често всеки влагаше собственото си разбиране. Тоест то беше от типа на така наречените понятия „куфари”, в които всеки в зависимост от разбиранията си, подготовката си и своята специализация включваше собственото си разбиране. 
Аз се опасявам, че до голяма степен в част от текстовете, които минават под етикета на усилия и стъпки, реализирани за въвеждане на интегриран модел чрез законопроекта за изменение и допълнение, правим същото.
           Опасявам се, че чрез прехвърляне само и единствено на функции към политическото ръководство за сметка на професионалното ръководство стигаме до един модел на Министерството на отбраната, при който се получава обезличаване на командването, респективно на професионалното ръководство на армията, получава се един дисбаланс във функциите на политическо и професионално ръководство. В крайна сметка не ми се иска да вярвам, че това е съзнателно търсен резултат. Може да се стигне и до реполитизация, което ще бъде най-нежеланото и най-неприемливото на армията и на въоръжените сили.
 Впрочем, уважаеми колеги, тези опасения могат да бъдат видени не само в желанието да отпадне чл. 30. Тези опасения могат да бъдат видени по-нататък по отношение на текстове, които със сигурност ще дебатираме, свързани с промените в чл. 77, където са посочени изрично едноличните функции на министъра на отбраната, които до този момент са осъществявани от Министерството на отбраната. Ще ви върна към един текст, който ние оттеглихме като предложение, но който също е показателен. Става дума за това от кого се подпомага министърът на отбраната. Досега в текста на Закона за отбраната и въоръжените сили беше записано, че той се подпомага от началника на отбраната и от заместник-министри. С промяната, която беше направена, министърът на отбраната се подпомага от заместник-министри, постоянен секретар, която фигура ще въведем по-нататък или ще бъде въведена по-нататък след промени и тогава идва началникът на отбраната. Тук, уважаеми дами и господа народни представители, става дума не за механично изброяване на определени длъжностни лица, а очевидно за един замисъл, свързан с въвеждането на интегрирания модел според разбирането на сегашния ръководен екип на Министерството на отбраната.
Аз, разбира се, не споделям това виждане, но приехме, че с оглед да не утежняваме гласуванията оттегляме предложенията, които не биха били чак толкова важни, но ми се струва, че сега се намираме на един изключително важен момент от гледна точка на дефиниране на взаимоотношенията между политическо и професионално ръководство, с оглед на което сме направили предложението за отпадане текста на вносителите за отпадане на    чл. 30 по стария закон. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които имат желание да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 9, който става § 10. (Реплика на народния представител Ангел Найденов.)
Прощавайте. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 110 народни представители: за 26, против 63, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Гласували 106 народни представители: за 86, против 13, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Продължете, господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11, след преномерацията, която направихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 10 с преномерирането му в § 11.
Гласували 93 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев. Оттегля се.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 12 по предложението на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 93, против 7, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Министърът на вътрешните работи координира дейността на съставните части на Единната спасителна система при защита на населението и изпълнява дейности и задачи съгласно държавния военновременен план.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Министерството на отбраната” се заменят с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 13 така, както се предлага от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 14.
Гласували 99 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
За стенограмата, навсякъде в текстовете „военни висши училища” трябва да бъде „висши военни училища”. Както тук в      чл. 50, т. 4 е записано „военни висши училища”, трябва да бъде „висши военни училища”, така е до края на закона, ако някъде не сме коректни в изписването на названието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Постъпило е предложение от народните представители Ангел Найденов и Спас Панчев, което е оттеглено. 
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок подлагам на гласуване текстовете на вносителя, които се подкрепят от комисията – съответно като § 15, 16, 17 и 18.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Предложение от народния представител Венцислав Лаков – в § 18, чл. 60а, ал. 2 се добавя „Щаб по отбраната” и текстът става: „Българската армия включва Щаб по отбраната, Съвместно оперативно командване, три вида въоръжени сили и формирования за подготовка, поддръжка и логистично осигуряване”. Добавя се ново изречение: „Щабът на отбраната ръководи дейността на Българската армия”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев – в § 18:
1. В чл. 60а към ал. 2 след текста „Българската армия включва” да се добави „Щаба на отбраната” и текстът продължава.
2. В чл. 60в, в ал. 2 вместо „началници” да стане „командващи”.
3. В чл. 60д, след думите „материалните средства на” да се добави „въоръжените сили”, като текстът „Съвместното оперативно командване” до израза „се определят” отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ние считаме, че неразделна част от Българската армия е Щабът на отбраната. Щабът на отбраната е този, който отговаря, командва, работи, ръководи, изгражда, и не можем да го отделим от Българската армия. Затова ние считаме, че мястото на Щаба на отбраната трябва да бъде към Българската армия. Тя трябва да включва Щаба на отбраната. Иначе този Щаб на отбраната, въпреки желанието да има интегриран модел, той какво друго ще прави освен да бъде част от армията и да се занимава с дейността на армията? Защото в Министерството на отбраната има достатъчно цивилни структури, които са част от отбраната. Там са и заместник-министрите, и постоянният секретар, но началникът на отбраната, Щабът на отбраната са част от Българската армия. За нас правилното място е да бъде в състава на Българската армия.
Използвам възможността, че се изказвам, от името на моите колеги Ангел Найденов и Атанас Мерджанов оттеглям другите две предложения, които ние правим в § 18 за чл. 60в, ал. 2 и чл. 60д. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което бях направил, е редакционно и не засяга същността на нещата. Оттегляме това предложение в интерес на работата и бързото приемане на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други изказвания? Няма.
Предложението на господин Венцислав Лаков е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев само по т. 1, тъй като точки 2 и 3 бяха оттеглени.
Гласували 116 народни представители: за 45, против 65, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за подкрепа текста на вносителя за § 18, който става § 19.
Гласували 110 народни представители: за 87, против 7, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19 и § 20, които стават съответно § 20 и § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок предложението на комисията за редакциите на § 20 и § 21 по предложението на вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 13.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: По § 21 има предложение от народния представител Венцислав Лаков - в § 21:
1. В чл. 81, т. 9 в края на изречението се добавя „и медиите”.
3. В чл. 85, ал. 1 се създава нова т. 11: „изготвянето на годишен списък за длъжностите и щатовете в Българската армия, които може да се заемат от жени кадрови военнослужещи”.
4. В чл. 102, ал. 1 т. 6 да отпадне.
Предложенията по т. 2 и 5 са оттеглени.
Предложение от народния представител Красимир Минчев – по § 21 - предложението по т. 1 е оттеглено.
2. а) в чл. 106 да се създаде нова ал. 8: „(8) Инспекторатът осъществява дейността си в съответствие с този закон и Закона за администрацията.”.
б) досегашната ал. 8 да стане ал. 9.
Предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев – в § 21:
1. В чл. 77, ал. 1 текстът „по ръководство и командване на въоръжените сили” да стане „по ръководство на отбраната и въоръжените сили”.
2. В чл. 81, ал. 1:
а) в  т. 2 да отпаднат думите „отбранителното планиране”.
б) в т. 8 в края на текста да се добави „в администрацията на Министерството на отбраната”.
3. В чл. 83:
а) в ал. 1 да се създаде второ изречение с нов текст: „Той е стратегически командващ на Българската армия, а във военно време на въоръжените сили”.
б) да се създаде нова ал. 3 със следния текст: „Началникът на отбраната е подчинен на президента на републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили”.
в) в досегашната ал. 4 вместо „началниците” да стане „командващите”.
4. В чл. 85, ал. 1:
а) да се създаде нова т. 10:
„10. Утвърждаването на длъжностните разписания на Съвместното оперативно командване и Щабовете на видовете въоръжени сили”.
б) да се създаде нова т. 11:
„11. Военният отчет на личния състав, техниката и другите ресурси от резерва”.
в) създава се нова т. 12:
„12. Стратегическото и мобилизационното развръщане на въоръжените сили”.
г) създава се нова т. 13: „Войсковото разузнаване”.
д) създава се нова т. 14: „Предложения до министъра на отбраната за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и удостояване на офицери с висши военни звания в Щаба на отбраната и Българската армия ".
е) създава се нова т. 15: „Военната интеграция на Българската армия в структурите и силите на НАТО и Европейския съюз”.
ж) досегашната т. 10 става т. 16.
5. Да се създаде нов чл. 89а:
„Чл. 89а. Щабът на отбраната е стратегически щаб за управление на Българската армия, а във военно време на въоръжените сили”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Живко Тодоров и Моника Панайотова – в § 21:
1. В чл. 79 ал. 2 след думите „останалите кандидати” да се добави „или орган на изпълнителната власт по смисъла на Закона за администрацията, който е изпълнявал ръководна длъжност не по малко от три години”.
2. В чл. 97 ал. 6 да се заличи.
Комисията подкрепя предложението.





Предложение от народния представител Спас Панчев: 
В § 21:
1. В чл. 77 се създава нова ал. 3:
	„(3) Щабът на отбраната е стратегически щаб за управление на Българската армия, а във военно време – на въоръжените сили”.
2. В чл. 83 се създава нова ал. 4:
	„(4) Началникът на отбраната е подчинен на президента на републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили”.
Досегашната ал. 4 става ал. 5.
3. В чл. 97 ал. 2 се изменя така:
а) в началото на изречението се добавя думата „Началниците и”;
б) след думите „както и” се добавя думата „началниците”, след „като” се постави запетая.
Комисията не подкрепя предложението. 
Предложение от народните представители Ангел Найденов и Спас Панчев:
В § 21, чл. 100, ал. 2 след думите „ръководителите на службите по ал. 1” се добавят думите „са военнослужещи и”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Корман Исмаилов, Четин Казак и Неджми Али:
В чл. 97 ал. 2 се изменя така:
	„(2) Началниците, заместник-началниците по учебната и научната част на висшите военни училища, както и заместник-началниците по учебната, научната и диагностично-лечебната дейност във Военномедицинската академия са хабилитирани лица.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Румен Петков, Ангел Найденов и Атанас Мерджанов:
„1. Член 93 се изменя така:
„Чл. 93. (1) Висшите военни училища са:
1. Националният военен университет „Васил Левски” със седалище гр. Велико Търново с факултета „Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни информационни технологии” в гр. Шумен;
2. Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” със седалище в гр. Варна.
3. Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” със седалище гр. Долна Митрополия.
	(2) Националният военен университет „Васил Левски” е държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности за повишаване квалификацията на специалисти или извършване на научни или приложни изследвания в областта на националната сигурност, отбраната и военното дело.
	(3) Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” е специализирано държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности за повишаване квалификацията на специалистите и за извършване на научни и приложни изследвания в областта на военноморското дело и отбраната на страната.
	(4) Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” е специализирано държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности в областта на военната и гражданската авиация, военновъздушните сили и отбраната на страната.
	(5) В структурата на висшите военни училища по ал. 1 могат да се създават професионални колежи за обучение на стажанти, старшини за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по Закона за професионалното образование и обучение и учебните центрове за подготовка на войници (матроси).”
2. Член 94 се изменя така:
„Чл. 94. (1) Военни академии и висши военни училища се създават с решение на Народното събрание, професионални колежи със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на министъра на отбраната, учебни центрове – със заповед на министъра на отбраната.
	     (2) Военните академии и висшите военни училища и професионалните колежи прилагат разпоредбите на Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета, доколкото в този закон и в актовете за създаването им не е предвидено друго.
	     (3) Военномедицинската академия се създава и преобразува от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на отбраната и прилага Закона за лечебните заведения, доколкото в този закон не е предвидено друго.
	      (4) Контролът върху съставянето и изпълнението на бюджетите на Военната академия и на висшите военни училища се осъществява по ред, определен с акт на министъра на отбраната.”
3. Член 95 се изменя така:
„Чл. 95. (1) Правилниците за устройството и дейността на военните академии на висшите военни училища се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката, а за Военномедицинската академия – съгласувано с министъра на здравеопазването.
	    (2) Правилниците за устройството и дейността на професионалните колежи се издават от министъра на отбраната по предложение на началниците на висшите военни училища.
	     (3) Специалностите и учебните планове във военните академии и във висшите военни училища се утвърждават от министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката.
	     (4) Държавните образователни изисквания, специалностите, учебните планове и програми и списъците за държавния план прием в професионалните колежи се утвърждават от министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката. 
	     (5) При обучението по военни специалности висшите военни училища провеждат обучение и по съответната акредитирана гражданска специалност и дават съответните образователно-квалификационни степени по акредитирани, военни и граждански специалности.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на § 21 да бъде формулирано в отделни параграфи за всеки член, както следва:
„§ 23. Наименованието на Глава четвърта се изменя така: 
„Глава четвърта – Управление на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия”.
§ 24. Член 77 се изменя така:
„Чл. 77. (1) Министерството на отбраната подпомага министъра на отбраната при изпълнение на правомощията му като централен едноличен орган на изпълнителната власт и в дейността му по ръководство и командване на въоръжените сили.
	     (2) Министерството на отбраната включва:
1. Щаб на отбраната;
2. обща администрация;
3. специализирана администрация.”
 § 25. Член 78 се изменя така:
„Чл. 78. Структури на пряко подчинение на министъра на отбраната са служба „Военна информация”, служба „Военна полиция”, висшите военни училища, Военноморската академия, Националната гвардейска част, Националният военноисторически музей и други структури, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.”
§ 26. Член 79 се изменя така:
„Чл. 79. (1) Постоянният секретар на отбраната е висшият държавен служител в Министерството на отбраната.
	    (2) За постоянен секретар на отбраната може да бъде назначен държавен служител, който е изпълнявал ръководна длъжност в държавната администрация не по-малко от 3 години, при атестиране е получил най-високата оценка в сравнение с останалите кандидати, или е бил орган на изпълнителната власт по смисъла на Закона за администрацията, който е изпълнявал ръководна длъжност не по-малко от 3 години и има не по-малко от 4 години до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да си изпълни мандата в пълен обем.”
	     (3) Постоянният секретар на отбраната се назначава от министъра на отбраната след подбор за срок 4 години, съгласувано с министър-председателя.
	      (4) С акта на назначаване на постоянен секретар на отбраната се определя най-високата степен на старши по ранг държавен служител.
	       (5) Постоянният секретар на отбраната има всички права по служебни правоотношения освен тези, които са несъвместими с неговото правно положение.”
§ 27. Член 80 се изменя така:
„Чл. 80. Постоянният секретар на отбраната подпомага министъра на отбраната при изпълнение на функциите му по формулиране и изпълнение на отбранителната политика и управлението на човешките, материалните и финансовите ресурси за нейното осъществяване.”
              § 28. Член 81 се изменя така:
„Чл. 81. (1) Постоянният секретар на отбраната непосредствено ръководи и отговаря за:
1. изготвянето и актуализирането на нормативната уредба, регламентираща устройството и дейността на Министерството на отбраната;
2. отбранителното планиране, програмиране и бюджетиране;
3. контрола на изпълнението на бюджета;
4. планирането и контрола на изпълнението на проекти за строителство, доставки и услуги за изграждане на планирани отбранителни способности;
5. дейностите по международното военно сътрудничество;
6. развитието и ефективността на администрацията и административните процедури и на информационното осигуряване на Министерството на отбраната;
7. разработването и прилагането на мерки за недопускане на конфликт на интереси и условия за корупция;
8. квалификацията и кариерното развитие на цивилните служители;
9. взаимодействие с неправителствени организации, синдикати и браншови организации;
10. отчетността и прозрачността на изпълнението и на резултатите от отбранителната политика.
              (2) Постоянният секретар на отбраната изпълнява и други функции, възложени му с Устройствения правилник на Министерството на отбраната или със заповед на министъра на отбраната.
              (3) Постоянният секретар има право да получава необходимата за изпълнение на функциите му информация и да бъде подпомаган от Щаба на отбраната, от началниците на видове въоръжени сили, службите и от другите структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.”
§ 29. Член 82 се изменя така:
„Чл. 82. Правомощията на постоянния секретар се прекратяват предсрочно от министъра на отбраната, съгласувано с министър-председателя при следните случаи:
1. по взаимно съгласие, изразено писмено;
2. по негово искане, изразено писмено;
3. при незадоволителна оценка за работата му, поставена от назначена със заповед на министъра на отбраната атестационна комисия при условия и по ред, определени с Устройствения правилник на Министерството на отбраната;
4. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;
6. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер;
7. при смърт или поставяне под запрещение.”
§ 30. Член 83 се изменя така:
„Чл. 83. (1) Началникът на отбраната е най-старшият офицер с висше военно звание и е пряк началник на всички военнослужещи от въоръжените сили.
              (2) Началникът на отбраната се назначава от президента на републиката по предложение на Министерския съвет за срок четири години.
              (3) Началникът на отбраната е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.
              (4) Началникът на отбраната осъществява правомощията си непосредствено, чрез командващия на Съвместното оперативно командване или чрез началниците на видовете въоръжени сили в съответствие с Конституцията, законите, уставите на въоръжените сили и заповедите на министъра на отбраната.”
§ 31. Член 84 се изменя така:
„Чл. 84. Началникът на отбраната подпомага министъра на отбраната при изпълнение на функциите му по изготвяне и изпълнение на отбранителната политика и използване на въоръжените сили.”
§ 32. Член 85 се изменя така:
„Чл. 85. (1) Началникът на отбраната непосредствено ръководи и отговаря за:
1. подготовката на заповеди на министъра на отбраната за използване на формирования от Българската армия и на предложения за привеждане на въоръжените сили или на част от тях в по-висока степен на бойна готовност;
2. предложенията до министъра на отбраната за обявяване на обща и частична мобилизация;
3. изготвянето на правила и процедури за случаите на използване на оръжие и бойни средства по чл. 28, ал. 1;
4. изготвянето на национална отбранителна стратегия и стратегически планове за действие на въоръжените сили;
5. въвеждането във и извеждането от експлоатация на въоръжение и техника;
6. изготвянето на доктрини, концепции за провеждане на операции и стандарти за подготовка и за използване на войски и сили;
7. определянето на необходимите отбранителни способности;
8. бойната подготовка и състоянието на оперативните способности на Българската армия;
9. разработването на уставите на въоръжените сили;
10. дейността на Щаба на отбраната.
              (2) Началникът на отбраната изпълнява и други функции, възложени му с Устройствения правилник на Министерството на отбраната или със заповед на министъра на отбраната.
              (3) Началникът на отбраната има право да получава необходимата за изпълнение на функциите му информация и да бъде подпомаган от общата и специализираната администрация, от службите и от другите структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.”
§ 33. Член 86 се изменя така:
„Чл. 86. Правомощията на началника на отбраната се прекратяват предсрочно от президента на републиката по предложение на Министерския съвет при следните случаи:
1. по негово искане, заявено писмено;
2. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;
4. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер;
5. при смърт или поставяне под запрещение.”
§ 34. Член 87 се изменя така:
„Чл. 87. При упражняване на правомощията си постоянният секретар и началникът на отбраната издават заповеди, разпореждания и указания.”
§ 35. Член 88 се изменя така:
„Чл. 88. Общата администрация осъществява административното, информационното и организационно-техническото осигуряване на Министерството на отбраната.”
§ 36. Член 89 се изменя така:
„Чл. 89. Специализираната администрация и Щабът на отбраната подпомагат министъра на отбраната при осъществяването на правомощията му.”
§ 37. Член 90 се изменя така:
„Чл. 90. Структурата и дейността на общата, специализираната администрация и на Щаба на отбраната се уреждат с Устройствен правилник на Министерството на отбраната, приет от Министерския съвет.”
§ 38. Член 91 се изменя така:
„Чл. 91. Структурите на Щаба на отбраната, общата и специализираната администрация съгласуват дейността си при условия, по ред и процедури, определени с инструкция на министъра на отбраната.”
§ 39. Член 92 се изменя така:
„Чл. 92. (1) Военномедицинската академия се създава и преобразува с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на здравеопазването, и прилага Закона за лечебните заведения, доколкото в този закон не е предвидено друго.
              (2) Устройството и дейността на Военномедицинската академия се определят с правилник, който се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на здравеопазването.
              (3) Военномедицинската академия провежда следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина и фармацевти и обучение на студенти по медицински специалности, които са акредитирани по Закона за лечебните заведения.
              (4) Военномедицинската академия провежда обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор” по научни специалности, които са акредитирани по Закона за висшето образование.”
§ 40. Член 93 се изменя така:
„Чл. 93. (1) Висшите военни училища се създават с решение на Народното събрание.
              (2) С актовете за създаване или преобразуване на висшите военни училища се определят техният вид, наименование, седалище, предмет на дейност, органите за управление, организационната структура и предоставените им за управление недвижими имоти.
              (3) Със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по предложение на министъра на отбраната могат да се създават професионални колежи за обучение на сержанти (старшини) за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по Закона за професионалното образование и обучение.
              (4) Учебни центрове за подготовка на войници (матроси) се създават със заповед на министъра на отбраната.
              (5) Професионалният колеж по ал. 3 и/или учебният център по ал. 4 може да е подчинен на началника на висшето военно училище и може да ползва недвижими имоти, учебна база, административно и информационно осигуряване и преподавателски състав от съответното висше военно училище при условия и по ред, определени със заповедта за неговото създаване.”
§ 41. Член 94 се изменя така:
„Чл. 94. (1) Висшите военни училища прилагат разпоредбите на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и научните звания, а професионалните колежи – Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета, доколкото в този закон и в актовете за създаването им не е предвидено друго.
              (2) Висшите военни училища и професионалните колежи извършват и други дейности по обучение, квалификация и професионална подготовка на военнослужещи, цивилни служители, служители от други министерства и ведомства и граждани при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Финансовото осигуряване на тези дейности е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната, както и за сметка на бюджетите на съответните министерства и ведомства.
              (3) Контролът върху съставянето и изпълнението на бюджетите на висшите военни училища се осъществява по ред, определен с акт на министъра на отбраната.”
§ 42. Член 95 се изменя така:
„Чл. 95. (1) Правилниците за устройството и дейността на висшите военни училища се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.
              (2) Правилниците за устройството и дейността на професионалните колежи се издават от министъра на отбраната.
              (3) Специалностите и учебните планове във висшите военни училища се утвърждават от министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.
              (4) Държавните образователни изисквания, специалностите, учебните планове и програми и списъците за държавния план-прием в професионалните колежи се утвърждават от министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.
              (5) При обучението по военни специалности висшите военни училища провеждат обучение и по съответна акредитирана гражданска специалност и дават съответните образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности.
              (6) Висшите военни училища могат да провеждат обучение на студенти и докторанти за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” по специалности от акредитирани професионални направления и на образователна и научна степен „доктор” по акредитирани научни специалности.
              (7) Документите за придобита професионална квалификация в професионалните колежи се издават от директорите на професионалните колежи.”
            § 43. Член 96 се изменя така:
„Чл. 96. (1) Висшите военни училища и специалностите в тях за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени, както и по научни специалности се акредитират при условия и по ред, определени в Закона за висшето образование.
	  (2) В състава на акредитационните комисии за провеждане на акредитацията по ал. 1 се включват представители на Министерството на отбраната, определени от министъра.”
§ 44. Член 97 се изменя така:
„Чл. 97. (1)  Началниците и заместник началниците на висшите военни училища и на Военномедицинската академия, директорите на професионалните колежи и на учебните центрове са военнослужещи, които се назначават и освобождават при условията и по реда на този закон.
	   (2) Заместник началниците по учебната и научната част на висшите военни училища, както и заместник началниците по учебно научната и диагностично лечебната дейност във Военномедицинската академия са хабилитирани лица.
	    (3) Факултетите в състава на висшите военни училища се ръководят от декани, които са военнослужещи и са хабилитирани лица. Те се избират при условията и по реда, определени в Закона за висшето образование, и се назначават от началниците на висшите военни училища. 
	    (4) Академичният състав на висшите военни училища се състои от военнослужещи и цивилни служители, заемащи преподавателски, научно преподавателски и изследователски длъжности.
	    (5) Висшите военни училища могат да привличат чужди граждани на научно преподавателски и преподавателски длъжности.
	    (6) Преподавателският състав в професионалните колежи са инструкторите – военнослужещи и цивилни служители с образование и квалификация по съответната специалност.”
§ 45. Член 98 се изменя така:
„Чл. 98. (1) Обучаваните офицери за придобиване на образователно квалификационна степен „магистър” по специалности от професионално направление „Военно дело” са слушатели.
	    (2) Обучаваните във висшите военни училища в редовна форма на обучение за нуждите на Министерството на отбраната са курсанти.
	   (3) Обучаваните военнослужещи в професионалните колежи са кадети.
	    (4) Слушателите, курсантите и кадетите не заплащат такси за обучение.
	    (5) Правата и задълженията на слушателите, курсантите и кадетите се определят с правилниците за устройството и дейността на висшите военни училища и на професионалните колежи.”
§ 46. Член 99 се изменя така:
Чл. 99. (1) Отстраняването на обучаваните от висшите военни училища и професионалните колежи се извършва при условия и по ред, определени с правилниците за устройството и дейността им.
	   (2) Отстранените по дисциплинарен ред от висшите военни училища и професионалните колежи не могат да възстановяват права и да бъдат приемани повторно за обучение.”
§ 47. Член 100 се изменя така:
„Чл. 100. (1) Служба „Военна информация” и служба „Военна полиция” са юридически лица на бюджетна издръжка.
	    (2) Ръководителите на службите по ал. 1 се назначават от министъра на отбраната или по негово предложение по ред, определен с този закон и с правилника за прилагането му.
	    (3) Ръководителите на службите по ал. 1 са непосредствено подчинени на министъра на отбраната.
	    (4) Министърът на отбраната утвърждава етични кодекси на служителите в службите по ал. 1.
	    (5) Организацията и дейността на службите по ал. 1, специфичните условия и ред за назначаване на личния състав и за изпълнение и прекратяване на службата в тях се определят с правилници, приети от Министерския съвет.”
§ 48. Член 101 се изменя така:
„Чл. 101. (1) Служба „Военна информация” събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на националната сигурност и отбраната на страната.
	    (2) Служба „Военна информация” предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и на министъра на отбраната.
	    (3) Министърът на отбраната може да възлага и допълнителни задачи на служба „Военна информация”, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.
	    (4) При изпълнение на служебните си задължения  военнослужещите от служба „Военна информация” могат да заемат за прикритие и длъжности в държавната администрация и в юридически лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.”
§ 49. Член 102 се изменя така:
„Чл. 102. (1) Служба „Военна полиция” е служба в Министерството на отбраната за:
1. опазване на реда и сигурността в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия и сигурността на личния състав самостоятелно и съвместно с други служби за сигурност и опазване на обществения ред;
2. предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер, извършени от или в съучастие с военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия и/или на територията на обекти и съоръжения на министерството, както и разследване на престъпления в случаите и по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс;
3. охрана и/или контрол на охраната на мероприятия, обекти и лица от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия на транспортни средства, с които се превозват личен състав, имущество, пари, бойна техника, въоръжение, боеприпаси и други общоопасни средства, на складове с въоръжение, боеприпаси и общоопасни средства, както и на чуждестранни военни формирования и военнослужещи, делегации и инспекции;
4. участие при поддържането на реда във военните формирования в операции и мисии извън територията на страната;
5. осъществяване самостоятелно и/или във взаимодействие с други органи на антитерористична дейност във въоръжените сили;
6. разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства;
7. събиране, обработване, съхраняване, анализиране, ползване и предоставяне на информация, свързана с изпълнението на функциите на службата;
8. осъществяване на противопожарен контрол в обектите на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.
	    (2) Служба „Военна полиция” осъществява дейността си самостоятелно и/или съвместно с други държавни органи, организации и граждани, които са длъжни да й оказват съдействие и да й предоставят необходимата информация, свързана с изпълнението на функциите по ал. 1.
	    (3) При упражняване на законоустановените им правомощия органите на служба „Военна полиция” са независими от ръководителите, командирите и началниците в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Редът за упражняване на правомощията от органите на служба „Военна полиция” в структурите на служба „Военна информация” се определя с акт на министъра на отбраната.
	    (4) Служба „Военна полиция” е организирана в ръководство, регионални служби и военнополицейски формирования.”
§ 50. Член 103 се изменя така:
„Чл. 103. (1) Органи на служба „Военна полиция” са военнослужещите и цивилните служители по служебно правоотношение, чрез които службата осъществява функциите си.
	    (2) При изпълнение на функциите си органите на служба „Военна полиция” имат право:
1. да извършват оперативно издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със Закона за специалните разузнавателни средства, и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани;
2. да задържат за не повече от 24 часа:
а) военнослужещ или цивилен служител от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или от Българската армия, за който има данни, че е извършил престъпление;
б) лице, за което има данни, че е извършило престъпление в съучастие със служители от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или от Българската армия и/или на територията на обекти и съоръжения на Министерството на отбраната или на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната;
в) лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, наруши обществения ред и не прекратява своите действия;
г) лице, което се намира на територията на обекти и съоръжения на Министерството на отбраната или на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и чиято самоличност не може да бъде установена по начините, посочени в чл. 61, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
д) в други случаи, определени със закон или с международен договор, по който Република България е страна;
3. да извършват личен обиск на лицата по т. 2; обискът може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания; за всеки случай на извършен обиск се съставя протокол;
4. да разкриват и разследват престъпления от общ характер по чл. 102, ал. 1, т. 2;
5. да изискват, събират и предоставят информация, свързана с поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия;
6. да събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лицата по чл. 102, ал. 1, т. 2, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер;
7. да извършват проверка за установяване на самоличността и действия по идентификация на лицата по чл. 102, ал. 1, т. 2, за които има данни, че са извършили престъпления или нарушения на реда в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия;
8. да използват физическа сила и помощни средства, както и оръжие като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин;
9. да контролират спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства и от организирани групи военнослужещи.
              (3) Условията и редът за осъществяване на дейностите по чл. 102 и 103 се определят с правилника по чл. 100, ал. 5, а условията и редът за привличане и работа с доброволни сътрудници се определят със заповед на министъра на отбраната.
            § 51. Член 104 се изменя така:
„Чл. 104. (1) От момента на задържането си лицата по чл. 103, ал. 2, т. 2 имат право:
1. на защитник;
2. незабавно да се информират за основанията за задържането им на разбираем за тях език;
3. да обжалват пред съда законността на задържането си, като съдът се произнася по жалбата незабавно.
                (2) За задържането органите на служба „Военна полиция” са длъжни незабавно да уведомят лице, посочено от задържания.
                (3) Органите на служба „Военна полиция” могат да издават писмени или устни разпореждания до служителите в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия в рамките на своите правомощия.
	     (4) Военнослужещите и цивилните служители по служебно правоотношение от служба „Военна полиция” могат да носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на ръководителя на службата.”
§ 52. Член 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Националната гвардейска част е представително военно формирование и е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.
	      (2) Структурата, организацията и редът за използване на Националната гвардейска част се определят с правилник, приет от Министерския съвет.”
§ 53. Член 106 се изменя така:
„Чл. 106. (1) Министърът на отбраната осъществява контролните си функции в областта на отбраната чрез инспекторат.
	      (2) Инспекторатът се ръководи от главен инспектор на Министерството на отбраната, който е пряко подчинен на министъра на отбраната.
	      (3) Инспекторатът осъществява контрол за спазването на нормативните актове и заповедите на министъра на отбраната и за законосъобразното провеждане на административните дейности в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия.
	    (4) Инспекторатът извършва проверки на бойната подготовка, отбранително-мобилизационната подготовка, войсковия ред и дисциплината и на оперативните способности на формированията от Българската армия.
	    (5) Инспекторатът извършва проверки по предложенията, сигналите и жалбите на физически или юридически лица до министъра на отбраната и ги уведомява за взетите решения и за предприетите мерки.
	    (6) Инспекторатът осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
	    (7) Инспекторатът осъществява съдействие и контрол по привеждането в изпълнение на препоръките и предложенията на омбудсмана на Република България.
	    (8) Инспекторатът осъществява дейността си в съответствие с този закон и Закона за администрацията.
	    (9) Организацията на дейността на инспектората, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им се определят с акт на министъра на отбраната.”
§ 54. Член 107 се изменя така:
„Чл. 107. (1) Националният военноисторически музей е културен и научен институт, който осъществява дейности по издирване, изучаване, опазване и представяне на културни ценности и образци с познавателна, образователна и естетическа цел, свързани с военната история на България, при условията и по реда на Закона за културното наследство.
                (2) Националният военноисторически музей извършва и дейности по проучване, регистриране, опазване и поддържане на военните паметници.
	      (3) Националният военноисторически музей е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.
	      (4) Устройството и дейността на Националния военноисторически музей се определят с правилник на министъра на отбраната съгласувано с министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тодоров за прецизните текстове, който съобрази промяната, която направихме с наше гласуване. 
Но, уважаеми колеги, ще направим така, че Военната академия ще я изпразним от съдържание, тъй като не е достатъчно само да бъде обърнат словоредът на „военни висши” с „висши военни”. По предложението на комисията текстовете са направени така, че Военната академия и висшите училища да бъдат по един и същ режим. В този смисъл ми се струва, че от § 40 - за промени в чл. 93, и в следващите, където в закона става реч и за Военната академия, се налага текстовете да бъдат прецизирани.
Преди да открия дебата по обсъжданата цяла глава, оформена като един параграф от вносителя и коректно с оглед нормотворческата техника, разпределена в отделни параграфи за различните текстове, искам да помоля комисията да се събере и от всеки един параграф, така както го предлага комисията, съобразно с действащия закон да прецизира какви ще бъдат функциите, компетентността и правомощията на Военната академия. В момента ще приемем един закон, в който Военната академия по т. 8 остана съобразно решението ни, но до края тя е изпразнена от каквото и да било съдържание.
По тази причина обявявам почивка до 13,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с дебатите по обсъжданата Глава четвърта. По нея са постъпили много предложения, които коректно бяха прочетени от запознаващия ни с доклада господин Тодоров.
За процедура има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, както съвсем коректно посочихте, първоначално внесеният от вносителя § 21 е изключителен по обем и неслучайно водещата комисия го е разделила на отделни параграфи, за да изпълни изискванията, включително и на Закона за нормативните актове.
В тази връзка, понеже има направени много предложения по първоначалния вариант на внесения § 21, които касаят различни материи, и поради големия обем на цялостната материя, която се обхваща сега от новите параграфи, аз предлагам разискванията да се проведат параграф по параграф – съгласно предложенията на комисията, а не да има обща дискусия по цялостния първоначален параграф, тъй като народните представители могат да имат забележки по отделните части или по отделните нови параграфи, обособени сега. Едно изказване от пет минути по такава всеобхватна материя, каквато представлява бившият § 21, няма да бъде достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак, на първо гледане това няма как да стане, защото господин Лаков предлага изменения в чл. 81, 83, 85, 102 и 106, с които бяхме запознати в залата едновременно. Ако разбием гласуването по отделни текстове, по отделни членове, които имат самостоятелна номерация в параграф, това означава всеки път да се връщаме към текстовете на отделни народни представители, които, както правилно казахте, са правили общо предложения по тази глава. По същността си предложението Ви е свързано с това да имате възможност до 5 минути да вземате отношение по различните членове, които са обособени в един параграф. Така да Ви разбирам.
И така, подлагам на гласуване процедурното предложение за самостоятелно обсъждане и отделно гласуване – което безспорно ще бъде така с оглед предложенията на комисията в отделни параграфи, но и предложенията на народните представители да се обсъждат конкретно само с параграфа, който подлежи на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 44, против 68, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Обсъждаме общо. Дебатът върви с предложенията на народните представители и с тези на комисията спрямо цялата Глава четвърта.
Моля народните представители да вземат отношение.
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В качеството си на вносител бих искал да привлека вниманието ви върху чл. 93, който засяга военните училища. Ще си позволя в началото да кажа малко история, специално свързана с въпроса за Военновъздушното училище в Долна Митрополия по повод на твърденията, че такова училище не е имало.
От 1959 г. Военновъздушното училище получава статут на висше училище за подготовка на летателен инженерно-технически и осигуряващ състав на Военновъздушните сили на Република България. Включително от 1972 до 1993 г. Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” в Долна Митрополия подготвя и основни кадри за гражданската авиация на нашата страна. Едва през 2002 г. с решение на Народното събрание Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” в Долна Митрополия се преобразува във Факултет „Авиационен” със седалище гр. Долна Митрополия и със заповед на министъра на отбраната от 2001 г.  в гр. Долна Митрополия е създадена военновъздушна база.
Казвам тези неща, защото битката за възстановяване на Военновъздушното училище в нашата страна фактически започна през 2001 г. 
Предварителните кадрови разчети сочат, че за нуждите на Военновъздушните сили до 2015 г. е необходимо ежегодно да се приемат не по-малко от 80-100 курсанти, които ще служат в авиацията, зенитно-ракетните, радиотехническите войски и в останалите родове войски, логистика, комуникационни информационни и навигационни системи от Военновъздушните сили. 
При приемане на курсантите-летци се отчита и 15-процентен евентуален отпад, като имаме предвид, че в световен мащаб той е около 30%. Потребността от сержантски състав показа, че ежегодно трябва да се обучават 350-400 души със специализирана подготовка за родовете войски от Военновъздушните сили. Броят на кадровите войници за подготовка и преподготовка ще нараства с разчет да достигне 250-300 души годишно, и то при изпълнение на сключените договори на 90%.
От гледна точка на състоянието и перспективите на кадровия потенциал в авиационните фирми от гражданската авиация, ситуацията налага преосмисляне на съответната система за подготовка на кадри. Както е известно, ежегодно от Техническия университет в София, катедра „Въздушен транспорт” в авиационните фирми постъпват 6-8 випускници, завършили специалност „летец-пилот”. Същите са се изграждали като пилоти не в условията на авиационно училище, а като студенти, което дава и своя отпечатък в последващото им развитие. 
Съществуващата световна ситуация в гражданската авиация, характеризираща се с остър недостиг от летателен състав - главно пилоти, в пълна степен се отнася и за страната. Затова до председателя на Организационния комитет за възстановяване на Военновъздушното училище ген.-лейтенант Димитър Георгиев, до предишния председател на Парламентарната комисия – господин Димитър Дъбов, има писма от 18 авиокомпании – звена на Българската академия на науките и други структури, в това число и на гражданското общество, подкрепящи по много категоричен и убедителен начин възстановяването на Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия.
Учебните планове и програми на Националния военен университет не могат да бъдат залагани по единен замисъл за двата вида въоръжени сили, защото випускниците ще работят в тактическите звена на Сухопътни войски  и Военновъздушните сили, където физическият характер на средата е качествено различен. Това е отразено и в препоръките на Националната агенция за оценка и акредитация при оценката на проекта за преобразуване на висшите военни училища в Национално военно училище.  
Изолирането на факултет „Авиационен” от Щаба на Военновъздушните сили доведе до ограничаване участието в цялостното планиране, контрола и помощта при подготовката и провеждането на учебния процес.
 Не е спазена и препоръката на Агенцията за оценка и акредитация в бюлетин № 3. Идеята за обща първа учебна година на всички курсанти не е приемлива. В документа са формулирани три мотива, включително различното учебно съдържание на дисциплини с еднакво наименование за различните специалности. Нарушава се основно изискване в методиката за практическо обучение на кадрите на Военновъздушните сили, а именно – екипността в тяхната подготовка. Офицерът, сержантът, войникът и гражданското лице от родовете войски на Военновъздушните сили работят в единна среда, на общо работно място, пряко зависими един от друг, което предполага и тяхното съвместно обучение.
Отсъствието на условия за практическо обучение на курсанти за военновъздушните сили в Националното военно училище „Васил Левски” в съответствие с държавните изисквания намалява съществено качеството на учебния процес и неговата практико-приложна насоченост. На проведената в Лондон Международна авиационна конференция през 2005 г. основният извод, до който стигат специалистите в световен мащаб е, че всяка държава трябва да се стреми да развива и усъвършенства националния характер на летателното си обучение.
Бих искал да подчертая, че финансирането на въздушното училище ще се запази в следващите години и тук спекулациите, че рязко ще се повиши необходимостта от финансово-ресурсно обезпечаване за възстановяването на Военновъздушното училище в Долна Митрополия, са абсолютно несъстоятелни. Значително по-евтино е обучението на пилоти и авиационни специалисти в Република България в сравнение със страните – членки на НАТО.
Казвам тези неща и те, разбира се, могат да бъдат придружени с примери от страни с нашите мащаби, като например Австрия, режимът на обучение там. Всичко това налага в съответствие с взетото решение за преминаване към професионална армия и с цел усъвършенстване на военнообразователната система възстановяването на висшето военно училище. Анализът на двете структури показва, че създаването на военновъздушно училище няма да изисква нови щатни бройки и допълнителни финансови средства.
Надявам се, госпожо председател, че и Вие ще подкрепите тази идея, защото добре си давате сметка, че тук не става дума толкова и само за Плевенския регион, не става дума за характера и цялостната структура на военнообразователната система, а става дума за националната сигурност на Република България.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря, господин Петков.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС):  Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Вие много обстойно и аргументирано обосновахте Вашето предложение по същество да се възстанови статутът на военновъздушния университет като самостоятелно висше военно училище. Аз бих подкрепил това Ваше предложение, ако бяхте направили същото, или ако предложите да се направи същото и по отношение на другия факултет към Военния университет, а именно сегашния Факултет „Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи” в гр. Шумен. Той има също дългогодишни традиции като самостоятелно висше военно училище и ми се струва, че има достатъчно добре подготвени кадри и специалисти, а вече и курсанти, и граждански лица, които се обучават там, за да може то отново също да бъде обособено като самостоятелно висше училище.
Надявам се господин Дъбов да подкрепи моята теза.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Да разбирам, че няма други народни представители, които желаят в избирателния им район, където са избрани, училището да добие статут на самостоятелно висше военно учебно заведение. Няма други желаещи за реплика.
За дуплика думата има господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, мисля, че този апел: във всеки регион - военно училище, не отговаря на стремежа на българската нация към мирно съществуване. Тук не става дума за самоцелно или патриотарско предложение за възстановяването на Висшето военно училище в Долна Митрополия, а става дума за същностна необходимост на Военновъздушните сили на Република България. Става дума за същностна необходимост на Българската армия. 
Ако ние не си даваме сметка, че основно модернизацията през последните години е насочена във Военновъздушните сили, ако не си даваме сметка за характера и мислите, които поема Българската армия зад граница, ако не си даваме сметка за необходимостта ние да обучаваме инженерно-техническите кадри и пилотите в нашата страна и че това ще ни бъде много по-евтино в сравнение с обучението зад граница, ако не си даваме сметка, че в момента и гражданската авиация, и Военновъздушните сили изпитват глад от подготвени кадри, ако не си даваме сметка за перспективата, след няколко години ние трябва да разбираме, че Военновъздушното училище или базата в Долна Митрополия от само себе си ще отмре, защото естествено е да се търси решение за преместване и търсене на нова скъпоструваща техника, която да бъде базирана в Търново. Готова ли е държавата за това? Твърдя, че не е. И го твърдя не защото съм имал щастието да се родя в Плевен, както и вие в околовръст, разбира се, но така или иначе, защото това е мнението на специалистите – и от Българската академия на науките от няколко сектора, и от хората, които добре разбират за какво става дума.
Разбира се, че ще подкрепя идеята на господин Казак, не само защото училището в Шумен е необходимо по същите причини, не само защото съм завършил там Школата за запасни офицери, а защото имам личен поглед върху това какъв е потенциалът и ресурсът. Тези две училища са обучавали чуждестранни студенти, тези две училища са били приходоизточник за военнообразователната система на Република България. Освен качеството и самочувствието на нашата армия и на националната ни сигурност, ние ще имаме и възможност да обучаваме тук военни специалисти и експерти, а не да търсим къде и при какви условия могат да бъдат обучавани нашите, необходимите за удовлетворяването на потребностите на българската национална сигурност.
Моля ви да погледнем нещата такива, каквито са, а да не търсим политически решения, защото един заместник-министър е завършил в Шумен, другият е завършил в Търново, третият се е родил в Бусманци, а четвъртият е завършил основното си образование в Чепърчане. Това няма значение. Има значение Република България и нашата национална сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Министър Младенов иска думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, съгласявам се изцяло с казаното преди малко от господин Петков, че България има нужда от висши военни училища, които да подготвят кадри и че всяко друго решение би означавало много по-скъпа за нас инвестиция в подготовката на тези кадри.
Същевременно обаче искам да не се съглася с тезата, че в един закон, в нарушение на българската Конституция, могат да бъдат изписвани университети и висши учебни заведения с техните имена и с техните структури. Това е право на Народното събрание. Всяко висше учебно заведение в България се създава с акт на Народното събрание. За мен е учудващо как самото Народно събрание може да се откаже от това си правомощие с един текст, който противоречи на Конституцията на Република България.
Текстовете, които сега се предлагат, са текстове, които присъстваха в закона, приет от предходното Народно събрание, в нарушение на българската Конституция, за което има записано становище на Съвета по законодателството, госпожо председател, на предходното Народно събрание. Не може днес ние да определяме структурата на висшите военни училища в държавата и да ги фиксираме по начин, който да не е съобразен с реалните нужди на българските Въоръжени сили. 
Всички приказки, които изслушахте за това как ще се хвърлят големи пари да се инвестира например във Велико Търново, за да може да се подготвят пилоти, не са верни. В момента факултетът, който е към Великотърновския военен университет, ползва базата в Долна Митрополия, работи и може да осъществява цялото обучение, за което толкова много се пледираше.
Нужни са училищата, но е нужен и много по-рационален подход, защото през последните години българската държава е поемала ангажименти, не един, към други държави да обучава техни военни специалисти безплатно в България, благородно действие, след което обаче не е разчитала средствата в бюджета на съответното висше военно училище, които са нужни за това. Това е една от причините в момента ние да имаме доста сериозни финансови проблеми. Не може да създаваме университет или висше учебно заведение, за да подготвяме десет или двадесет човека годишно. Това не е разумно. Още повече предният закон е бил приет, където и Долна Митрополия, и Шумен са изписани. Министерският съвет на предходното правителство на свое заседание не е приело решенията, защото Министерството на образованието и науката на предходното Народното събрание се е противопоставило, защото това излиза извън правомощията, които българската Конституция дава със своите текстове и влиза в противоречие с тогавашния закон.
С тези текстове, които ние сега предлагаме, възстановяваме положението, което е конституционно. Тези текстове по никакъв начин не означават, че ще бъде закрито едно или друго висше учебно заведение в системата на военното образование. Не означават също, че няма да се обучават хора в Шумен или в Долна Митрополия, напротив, но означават едно, че възстановяваме законното положение и оттук-нататък започваме това, което е нужно, за да се оптимизира системата по начин, че тя да може да издържи икономически, и по начин, съобразен с реалностите, в които живеем. 
Затова, госпожо председател, моля да подкрепите текста на вносителя, както е подкрепен и от Комисията по външна политика и отбрана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. 
Има ли желаещи за други изказвания? (Реплика от народния представител Румен Петков.)
Времето изтече. Имахте пет минути, а реализирахте шест и половина.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, от място): Имаме реплики към министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министърът по всяко време има право на изказвания, така че Вие добре защитихте аргументите си. (Реплика от народния представител Румен Петков.) Няма такава процедура.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господа народни представители, господин министър! Тъй като уточнението е, че ще се изказваме по целия раздел, искам да кажа няколко думи за § 24, чл. 47 и структурата на Министерството на отбраната. Безспорно смятам, че изведеният на самостоятелен ред в структурата на министерството Щаб на отбраната е едно движение напред в сравнение с досегашния закон. В Тридесет и деветото Народно събрание не достигна един глас, за да има такъв запис. Това, че днес го приемаме, е положителен факт и ние сме крачка напред в закона.
Що се отнася до няколко параграфа, които засягат военното образование и военната наука, смятам, че тук имаме определено връщане назад, не само заради университетите, училищата и т.н., на които ще се спра. По принцип тук липсва логика, липсва една подреденост. Ние никъде не говорим за това прави ли се военна наука? Има ли академизмът военна, научноизследователска дейност? Не е казано какъв е регламентът и по какъв начин работят военните институти и други самостоятелни звена, в които се прави развойна дейност. Тези неща трябва да бъдат под една или друга форма записани и регламентирани. 
Някъде потъна и изчезна понятието „Национален военен университет”. Сега се говори след днешния дебат за висши военни училища. Висше военно училище в момента има във Варна и има решение на Народното събрание за Висше военновъздушно училище в Долна Митрополия, прието в съответствие с всички нормативни документи на Република България. Имаше предложение на вносителя, Министерския съвет, което беше утвърдено от Народното събрание. Някак си изчезва това, че има висше военно училище. За да отпадне, трябва предложение  и гласуване на Народното събрание, че няма да има военно училище в Долна Митрополия. Това, че изчезва понятието „Национален военен университет”, също трябва да бъде гласувано тук, както и как ще се нарича това военно образователно звено, което е със седалище във Велико Търново. Дали ще се нарича висше военно училище, дали ще се нарича отново национален военен университет, но това трябва да бъде казано. 
Продължавам с някои неща, които липсват в § 40, чл. 93, т. 2. Това се отнася за висшите военни училища – според мен е целесъобразно да се добави и факултети. Винаги е било ясно. Чисто теоретично допускаме, че го нямаше решението за Долна Митрополия да бъде военно училище. Трябва да бъде изяснено, че има такъв факултет, че има Факултет по земна артилерия и т.н. За първи път от Закона за отбраната тези наименования на факултетите и техните седалища изчезват някъде, потъват неизвестно къде. Когато се взе решението за Висшето военно училище в Долна Митрополия, неговият старт се отложи за новата бюджетна година, за да могат да бъдат разчетени средства и то да функционира. Така че няма как да не бъде маркирано в този закон решението на Народното събрание, че имаме Висше военно училище в Долна митрополия. 
Аз за разлика от колегата казах, независимо че съм депутат от Шумен, независимо, че съм бил председател на Комисията по отбрана в предното Народно събрание, определено смятам, че в Шумен трябва да бъде факултет, който да бъде в състава на „Националния военен университет” във Велико Търново. Прекалено много ще бъде за сухопътните войски да имат две висши военни учебни заведения. Достатъчно е това, което в момента съществува. Добре е, че се появи запис каква образователна степен се дава във висшите военни училища - магистър, бакалавър, и при какви условия. Хубаво е обаче да стане ясно и какво се случва след завършването на Военната академия. За мен е голям анахронизъм началникът на военното училище или на Военната академия и особено на Военномедицинската академия да не е хабилитирано лице. Той не може да участва в това,  което пише в § 44, т. 2, не може да бъде член на научния съвет, на академичния съвет на съответното учебно заведение. Какъв началник ще бъде той? Ще се занимава с метенето на плаца и строевата подготовка ли? Мисля, че това, след като сме записали, че се ръководим от Закона за висшето образование, е абсолютно задължително и  се връщаме назад с това, че началниците на военните академии, на военните университети и военните училища няма да бъдат хабилитирани лица. Никой няма полза един генерал или полковник 25 години, след като е завършил военното училище, да се върне и да започне да го ръководи. Нещата толкова са се променили, толкова много са се променили и изведнъж ти го слагаш начело на един куп доценти, професори и прочие, които се занимават с научна дейност. Той не може дори да участва в работата на Академичния съвет на университета, на военното училище или на академията. Извинявайте, госпожо председател, че просрочих времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С една дума приравнен е на административен секретар. Така излиза, след като няма право да участва в ...
Има ли желаещи за реплики? 
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Дъбов, дами и господа народни представители! Разбира се, че господин Дъбов може по-добре да прецени в качеството си на бивш председател на парламентарната комисия необходимостта от това дали да бъде военно училище в Шумен или да бъде факултет. Аз смятам, че неговото предложение е рационално и си струва да подкрепим идеята в Шумен да остане факултет, но така или иначе подкрепата на господин Дъбов за Долна Митрополия има и своя сериозен резон. Както вече имах възможността да отбележа, там ежегодно в периода до 2015 г. трябва да се обучават 80 100 курсанти, които ще обслужват българската авиация, зенитно-ракетните войски и други ... (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Номерата тепърва ще започват. Хайде сега, „стига”. В нашия край казват ... После ще ви кажа нещо за „стига”. Там е необходимо ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да се изслушваме.
РУМЕН ПЕТКОВ:  Там е необходимо тези 350 400 сержанти да бъдат обучавани също за военновъздушните сили, както и 250-300 войници годишно, така че подкрепям идеята на господин Дъбов за това, че е необходимо в закона да бъде записано по един ясен и категоричен начин възстановяването на Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Благодаря ви.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Каква реплика е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Петков имаше необходимост да доразвие мисълта си, но не му стигна времето в предходната процедура. Така че не виждам нищо лошо във факта, че направи същото в момента под формата на реплика. (Реплики от ГЕРБ.) Беше отнесено към преждеговорещия, така че в този смисъл репликата беше направена.
Има ли друга реплика? Няма.
За дуплика – господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Аз наистина ще се огранича в рамките на репликата от господин Петков. Отново повтарям, че има решение на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към господин Петков репликирайте във връзка с това, което той изложи.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Има решение на Народното събрание и висше военно училище в Долна Митрополия има, докато не последват някакви други действия. Така че този запис трябва да се появи в закона. А ако след това някой иска да внася предложение със закриването на подобно училище, може да го направи. Но не може да изчезне някак си тихомълком от закона. Същото важи и за записа и понятието „Национален военен университет”. Това е, което искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, с колегите Корман  Исмаилов  и  Неджми  Али имаме предложение по чл. 97, ал. 2, където предлагаме да се възстанови разпоредбата, която действа в момента и беше приета по време на предходното изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили, а именно да се приведе този закон в пълно съответствие със Закона за висшето образование, що се отнася до квалификацията и статута на така наречените началници на висши военни училища, които своего рода са по същество ректори на тези висши училища.
В нарушение, в абсолютно противоречие с основните принципи и разпоредби на Закона за висшето образование сега отново се предлага да се върнем към едно недопустимо положение, при което началници или ректори на висши училища в България могат да не бъдат хабилитирани лица. Тоест лица, които нямат никаква подготовка – научна, образователна и т.н. по отношение на висшето образование, а и научната дейност, да ръководят висши учебни заведения, които иначе трябва да отговарят на всички изисквания на Закона за висшето образование, да подготвят кадри със съответните образователно-квалификационни степени. Тези началници и ректори ще участват в академичния съвет, в който участват само и единствено хабилитирани лица и ще ги ръководят. Господин Дъбов вече спомена за този проблем. 
Уважаеми дами и господа, аргументът, който се изтъква, че видите ли, ние по този начин даваме едва ли не по-широк избор и отваряме по-широко вратите за кадри, е абсолютно несъстоятелен. Вече има достатъчно подготвени кадри – хабилитирани лица, които освен научната си кариера, са извървели съответната строева и военна кариера, имат съответните военни звания и отговарят на длъжността „Началник на висше военно училище”. И само поради нежеланието на военното ръководство, на генералитета, на Щаба на отбраната да ги припознае като кадри, като специалисти, годни да ръководят висши военни училища и само поради желанието напротив да се уредят с хубави длъжности някои строеви офицери в края на своята военна кариера, отново се настоява да се върне статуквото, за да може, както става ясно в момента, почти нито едно висше военно училище в България в момента да не се ръководи, тоест да няма за свой началник или ректор хабилитирано лице. Тези началници на висши военни училища по право участват в Съвета на ректорите, само че поради факта, че не притежават необходимата компетентност, те никога не участват персонално в тези заседания, а изпращат своите заместници по научната част.
Уважаеми дами и господа, затова ви предлагам наистина да подкрепите и да се вслушате в резона – нека да остане това, което вече е прието, което е постигнато като напредък, за да може наистина тези висши военни училища да имат за ръководители хора, които да имат необходимото самочувствие и компетентност да участват равноправно в Съвета на ректорите и по този начин да гарантират най-вече съответния авторитет на ръководеното от тях висше военно училище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към изказването на господин Казак? Няма.
Министър Младенов иска думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Бяха поставени две групи въпроси в направените предложения. Първо, по отношение на хабилитацията на началниците на висшите военни училища. Аз не си спомням, но доколкото знам, само висшите военни училища имат началници. Това е така, защото тяхната работа е по-специфична и малко по-различна, разбира се, поради характера и същността й, от тази на гражданските университети, на гражданските висши учебни заведения.
Изискването, което ние премахваме в момента - да не е задължително да бъдат хабилитирани лица – тук не съм съгласен с господин Казак – наистина се разширява кръгът на хората, които могат да бъдат началници на тези висши учебни заведения. Мисля, че няма нищо лошо в това да се разшири кръгът, отколкото да се стесни в рамките на едно отношение, което по-скоро може да се нарече сектантско. Мисля, че става въпрос за висши учебни заведения, които изискват от техните началници, от тяхната структура да бъде направена по начин, доста по-различен и доста по-свързан с ежедневния живот и нуждите на въоръжените сили, отколкото когато става въпрос за едно гражданско висше учебно заведение. Именно затова, разширявайки кръга, с този запис ние ще позволим да има повече хора, които могат да кандидатстват за началници на тези висши учебни заведения. Това по никакъв начин не изключва те да бъдат и хабилитирани, разбира се, но това разширява кръга – дава по-голяма свобода и повече, а не по-малко възможности на хората във въоръжените сили да се реализират на този пост.
На второ място, мисля, че едно от нещата, което е задължително за всяко висше учебно заведение, без значение дали то е гражданско или военно, е хората, които го управляват, да имат управленските качества да го правят – да бъдат добри управленци, да бъдат добри мениджъри. Защото фактически става въпрос за една изключително голяма, сложна организация, която трябва да се издържа и управлява ежедневно. Така че, ако търсите някакво специално изискване към тези хора – какво трябва да бъде то, то това е именно добрият управленец.
Искам да обърна внимание и на факта, че когато Народното събрание е приемало решенията за създаване на висши учебни заведения - било то във Велико Търново или другаде, тогава в решенията на Народното събрание няма записано изискването те да бъдат хабилитирани лица. Фактическото положение е било различно.
Що се отнася до тяхната връзка – на началниците с академичния състав на висшето учебно заведение, тя се определя много ясно и категорично в правилника – началникът на висшето учебно заведение по право е и председател на академичния съвет в едно висше учебно заведение. Не стеснявайте толкова кръга и не влизайте в ситуация, която фактически не дава свободата на системата да се развива по начин, който е най-добър за нея.
Затова, госпожо председател, моля да подложите на гласуване предложението, както е направено от вносителя и е подкрепено от Комисията по външна политика и отбрана.
Господин Дъбов каза, че никъде не се говори как се прави военна наука. Извинявайте много, но не можем в един закон да опишем всичко, въпреки че законът, по който работим – затова е толкова сложна неговата структура, за съжаление е направен такъв опит. Военната наука се развива там, където е нейното място – във  висшите военни училища, сега същото ще стане и с гражданските висши училища. Тя се развива в институтите и там, където има добре подготвени академични кадри да правят това. Но как искате това да бъде описано в закона? Не може в закон да се напише и структурата на факултетите.
Разбирам напълно вашето желание да бъдете чути в Шумен и Долна Митрополия. Това, че в закона не е записана структурата на Военния университет във Велико Търново с неговите факултети в Шумен и Долна Митрополия, не означава, че тези факултети спират да съществуват. Напротив, продължават да съществуват и ще си работят. Не може в един закон да се опитаме да разпишем всичко надолу, защото има сериозен риск да влезем в противоречие с друга част от българското законодателство. 
По същия начин и Военният университет във Велико Търново, той е висше военно учебно заведение. 
С предложените текстове няма промяна в сегашното положение по отношение структурата на системата на военното образование в България. Такава промяна ще се случи, ако Народното събрание в един момент в бъдещето прецени. Това в момента не зависи от закона. Напротив, привеждаме този закон в съответствие с останалата част от българското законодателство и със Закона за висшето образование.
Хареса ми използваният израз: „Сухопътните войски да не искат две висши учебни заведения”. Това е част от проблема: тези висши учебни заведения не са за родовете въоръжени сили, а са част от националната система за военно образование. Не ги разглеждайте като част от, част от или част от. Те са част от националната система за военно образование, която е интегрирана. Ние отиваме към интегрирано Министерство на отбраната, имаме съвместно оперативно командване. Отиваме към система, в която все повече и по-често ще има съвместни операции между видовете въоръжени сили. Не сегментирайте системата по начина, по който смятате! Животът е доста по-динамичен от нас. Не може да смятате, че в бюджета трябва да бъде разписано нещо, за което няма средства. Когато няма средства нещо да бъде направено, то не бива правено, защото приоритетите са определени в рамките на ограниченията. 
Госпожо председател, моля народните представители да подкрепят текста на вносителя, както е подкрепен и от Комисията по външна политика и отбрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дискусията? 
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
За съжаление ще трябва да върна народните представители към дискусия по други текстове, които се включват в § 21 по първоначалния вариант на Законопроекта за изменение и допълнение. Искам да насоча вниманието ви в четири посоки.
Първата посока е по отношение на правомощия, които със Законопроекта за изменение и допълнение се прехвърлят като такива към министъра на отбраната. Взел съм текстовете от стария закон, за да кажа, че става дума за отговорности по ръководството и командването. Обръщам внимание: „командването на Въоръжените сили в мирно време”.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, по стария закон това са отговорности на Министерството на отбраната, което, забележете, се изгражда и функционира като единна централизирана система. Сега с новите текстове Министерството на отбраната подпомага министъра на отбраната при изпълнение на правомощията му и следва дейността му по ръководство и командване.
В какво се състои разликата? Тя е в това, че по силата на старите текстове Министерството на отбраната включва и Българската армия. Българската армия включва командване и щабове, съответно военни формирования, подчинени на командването и на формированията. Тоест там има логика да бъдат формулирани отговорността и функциите по командване. Става дума за осъществяване на функции от страна на офицери, кадрови военнослужещи.
В какво се състои сегашната разлика? Прехвърляме правомощия на едно – не казвам „гражданско лице”, защото то може да има съответната подготовка -  политическо лице по командване на военни формирования. Според мен това е неприемливо, освен това е необосновано и нелогично. 
Разбирам, че тук стои логиката за интегрирания модел. Но ще ви върна отново към онова, което казах за интегрирания модел. Нека то да не бъде основанието и обяснението за всичко, с което се прехвърлят функции от страна на военнослужещи, професионално командване към политическо ръководство.
Второ, уважаеми дами и господа, насочвам вниманието ви към текстовете на чл. 81 за функциите на постоянния секретар. Имаме две предложения.
Първото предложение е да отпадне отговорността на постоянния секретар по ръководство на отбранителното планиране. Защо? В чл. 26, т. 1, обърнете внимание на функциите на министъра на отбраната, където е записано, че той ръководи планирането на отбраната.
Вчера в комисията имахме спор със заместник-министъра каква е разликата на български между „планиране на отбраната” и „отбранително планиране”. Разбирам възприетата разлика вследствие на механичното прилагане на превода от английски език,  според Министерството на отбраната по-стесненото разбиране е на „отбранително планиране”, а по-широкото разбиране било „планиране на отбраната”. Извинявайте, но няма да има непрекъснато хора, които да обясняват каква е разликата в превода от английски на български език, заложена в закона за функциите на министъра и съответно за постоянния секретар. Мисля, че това е прекалено разширяване на правомощията на постоянния секретар да ръководи, макар и стеснено разбирано като отбранително планиране.
Второ, предоставени са му функции да ръководи квалификацията и съответно цивилната администрация. Не е посочено обаче тази цивилна администрация какво включва. Има ли той отношение към цивилните служители във въоръжените сили по начина, записани тук – седем структури, в това число специалните служби, включително и Българската армия? Или той има функции само по отношение на Министерството на отбраната – Щаб на отбраната и обща и специализирана администрация. 
Нашето разбиране като вносители е, че трябва да отпаднат правомощията му и ясно да бъде посочено, че става дума за ръководство на цивилните служители в структурата на Министерството на отбраната и да бъдат изключени въоръжените сили.
Уважаеми дами и господа, трето, насочвам вниманието ви към функциите на началника на отбраната. Струва ми се, че тук трябва да се отнесем с особено внимание. Забележете, функциите на началника на отбраната са изписани в десет точки. От тях…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Това са различни предложения. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Освен утре да се изкажете по други абзаци…
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Завършвам, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имахме гласуване по този въпрос. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
             АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Разбирам, завършвам с тези функции.
Разбирам, господин Велчев, но обърнете внимание на следното. Става дума все пак за тридесет параграфа, които трябва да сместим в 5 минути. Ние имаме предложение по няколко от тези текстове. Няма как в тези 5 минути една цяла глава от тридесет текста, посочена тук на седем страници, да я приключим в 5 минути.
Защо насочвам вниманието ви към тези десет отговорности на началника на отбраната? От тези десет седем, уважаеми колеги, са, че началникът на отбраната подготвя стратегии, концепции, доктрини, устави, пише правилници, процедури, подготвя заповеди на министъра на отбраната. Извинявайте, той да не е началник на канцеларията? Той е най-старшият по звание и длъжност военнослужещ в Българската армия. В едно-единствено задължение и отговорност на началника на отбраната той отговаря за бойната подготовка на Българската армия. 
Аз вчера казах, няма да се поколебая да го кажа и сега, казвам го със съжаление, че всичко това превръща началника на отбраната в една декларативна фигура. Той ще подготвя всички писмени документи и няма да има никакво отношение, свързано с военните формирования, с видовете въоръжени сили, с родовете войски. Някъде ще отговаря за въвеждането и извеждането от експлоатация на военната техника. 
Струва ми се абсолютно неприемливо, с оглед на което ние сме направили предложение за допълнителни функции, свързани, разбира се, и с мобилизацията, свързани с ръководството на военните служби, свързани с военния отчет на техника, на мобилизационния резерв, което ми се струва съвсем присъщо за началника на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Тъй като, съгласно нашия правилник, пленарното заседание следва да продължи до 14,00 ч., предлагам да преустановим за днес дебатите по обсъжданите текстове и да продължим по тях утре в 9,00 ч.
Съобщения за парламентарен контрол на 15 януари 2010 г., петък:
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на четири въпроса от народните представители Петър Курумбашев, Мартин Димитров, Тодор Великов и Евгений Желев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на два въпроса от народните представители Михаил Михайлов, Георги Андонов и Любен Татарски и на две питания от народните представители Николай Пехливанов, Станислав Станилов и от Яне Янев.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на един въпрос от народния представител Огнян Тетимов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали: 
- министърът на отбраната Николай Младенов на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Борислав Стоянов.
На основание чл. 83, ал. 4 от правилника, поради отсъствие на народния представител Нигяр Джафер по уважителни причини, се отлага отговорът на неин въпрос от министъра на здравеопазването Божидар Нанев.
Поради лични причини в заседанието за парламентарен контрол не може да вземе участие заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на външните работи Румяна Желева, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
			Цецка Цачева

Секретари:
			Мариана Даракчиева

			Митхат Метин