Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-01-28


Председателствал: заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Милена Христова и Петър Хлебаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Регистрирани са 124 народни представители. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (продължение).
На вчерашното пленарно заседание бяха гласувани и приети заглавието на законопроекта и параграфите до § 19, включително. Прекъснахме до § 20, където народният представител Стефан Данаилов беше направил своето изказване.
Има ли реплики от страна на народните представители?
Заповядайте, госпожо Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Изискването за 50% европейска продукция е възприето в чл. 4 от Директивата „Телевизия без граници” от 3 октомври 1989 г., като е предвидено изрично, че изпълнението на тази квота се осъществява, когато това е практически възможно. Това е така не поради желание за дерогиране на нормата, а поради факта, че съществуват особени телевизионни канали със специализиран формат, нишови канали, като например детски, филмови, спортни, където изпълнението на тази квота е невъзможно. От датата на първото приемане през     1989 г. нормата не е променяна по същество. Правена е само една редакционна корекция.
Директивата за аудио-визуални медийни услуги също не променя посочената по-горе норма. Изискването за 50% европейска продукция е въведено в националното ни законодателство чрез Закона за радиото и телевизията, който е приет без забележки от Европейската комисия при приемането на нашата страна като държава – членка на Европейския съюз. След като новата директива не въвежда промени в чл. 4, не е необходимо такива да бъдат правени и в българския закон.
В някои страни членки като Великобритания, Холандия, Франция и Германия има специфични езикови разпоредби за създаване на европейска продукция, но непременно на езика на съответната държава. Те се разделят по следните два признака: разпоредби, че са приложими само за обществените оператори, или разпоредби, че се прилагат за държави, в които има повече от един официален език. В първия случай логиката на това допълнително изказване е, че след като тези оператори получават държавно или обществено финансиране, могат да бъдат ангажирани с по-високи изисквания от тези, предвидени в директивата, а във втория – за да няма превес на един от официалните езици над другия. Спазването на изискванията на директивата относно квотата „европейска продукция” се следи стриктно от Европейската комисия, като Съветът за електронни медии е задължен да изпрати годишен отчет за изпълнението й. Следователно промени във възприетото от директивата съдържание на тази разпоредба биха довели най-малко до проблеми в нотифицирането на настоящия закон, проблеми в представянето на годишните отчети, допускане на конфликт между общностното и националното законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:  Благодаря.
Има ли други реплики?
Заповядайте, госпожо Караминова.
За информация – вчера дадохме на господин Данаилов две минути повече. Записано е в протокола. Следя времето.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Моето изказване е относно 10 те процента европейска продукция, произведена от независими продуценти. Това е възприето в чл. 5 от Директивата „Телевизия без граници” – 1989 г., и оттогава не е променяно.
Директива 65/ЕО за аудио-визуалните медийни услуги от 11 декември 2007 г. също не променя посочената по-горе норма. Изискването за 10% европейска продукция, произведена от независими продуценти, е въведено в Закона за радиото и телевизията, утвърдено от Европейската комисия при приемането на България за страна – членка на Европейския съюз. С предложената редакция българската държава, съобразявайки нормите на общностното законодателство, въвежда по-строги изисквания, като: 
Първо, увеличава процента от 10 на 12%. Изключва повторенията на телевизионни програми от този процент, с което фактически го удвоява до 24%. Обичайна практика в цял свят е договорите за закупуване на независими продукти да включват поне две повторения на закупената програма. Включването на подквота за български произведения обезсмисля текста на директивата и му противоречи. Следователно ще доведе до проблеми с нотифицирането на настоящия изменителен закон, а така също и до неравнопоставено третиране на стопанските субекти в общността.
Колкото и да ни се иска като граждани и зрители да въведем подквота само за български произведения, това остро ще противоречи на поетите ангажименти пред европейските ни партньори, а и сме част от европейското семейство от 2007 г. и като законодател трябва да гарантираме равнопоставеността на българските произведения с тези от други страни членки, както българските производители са равнопоставени в другите страни от Европейския съюз, където никой не дискриминира достъпа до пазара на български произведения за сметка на националните.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:  Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Господин Данаилов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Аз не съм коментирал ал. 2. Моето предложение беше 10%, а не 12%. Но искам да отбележа, че се случи нещо странно. В предложението на Министерския съвет бяха 25% за независимите, после станаха 12%. Разбирам, че този скок беше много голям. Това също го обсъждахме.
Що се отнася до ал. 1, никак не съм съгласен. Колеги, ние можем да извадим от сто кладенеца вода, за да кажем как не може да стане това за оригиналния език на страната. И все пак това е мярка, която наистина ще даде възможност да се произвежда българско (не само на език) изкуство, българска програма. Затова е и предложението. Неслучайно тези страни, които вече са го направили, не са получили някаква наказателна мярка за това.
Повтарям, че т. 30 от преамбюла на директивата дава възможност точно за това.
Аз разбирам, че тези дни и вчера наново сте се съветвали, но пак ще кажа: тук не става въпрос за лобиране. Става въпрос за възможността да имаме български програми, не само българско кино. Гледате телевизия. Да сте видели освен в Националната телевизия български опит за сериал или за филм? Само Националната телевизия прави това. Ето за това става въпрос. Разбира се, мнозинството има право да реши, но моля преди да се започне новият Закон за  радио и телевизия, вашите експерти добре да огледат тези неща. На заседанието на комисията беше поканена една госпожа, не знам от коя от юридическите комисии, която потвърди, че във Франция и Испания имат квота на своя език – френски и испански. Вчера ви казах, че 10 държави са с тази практика. За това става въпрос.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): За част от обществените става въпрос.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Нашата обществена е единствената, в която можеш да видиш българско. Всички сте свидетели на това. Но нека да подтикнем и другите национални медии да инвестират! Това беше моето предложение. Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Повтори си предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Данаилов, ще Ви помоля да дадете Вашето предложение за чл. 19, ал. 1 в писмен вид, за да може при гласуването да можем да изчетем коректно текста.
Има ли желание за изказване от народните представители?
Заповядайте, господин Курумбашев. 
Да поздравим господин Курумбашев с рождения му ден от името на Четиридесет и първото Народно събрание! (Ръкопляскания.) 
Преди да започнете, моля да декларирате дали има конфликт на интереси.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Попитаха ме за това. Да ви кажа честно, съжалявам, че нямам конфликт на интереси. Бих се радвал, ако и днес можех да произвеждам телевизия. По някакъв начин човек е сантиментален към това, което е правил. За нас, хората, които едно време са правили предаването „Ку-Ку”, са си мислили, че това е белег на независимостта и символ, че нещо в България се променя.
В момента не виждам тук господин Асен Агов, но ще кажа, че и той докато беше генерален директор на Националната телевизия, нито веднъж не си е позволил да въздейства върху нашата редакционна независимост. 
Оттук искам да започна своето изказване – защо трябва да има българска телевизионна продукция. Трябва да я има, защото всеки един от телевизионните продуценти е самостоятелна единица на свободата на словото в България. Това са хора като Нико Тупарев, Димитър Митовски, Магърдич Халваджиян, Иван и Андрей, Евтим Милошев, Слави Трифонов, Тончо Токмакчиев и така нататък. Тези хора никога няма да можете да ги съберете и да им кажете, че трябва да имат единно политическо мнение. Тези хора никога няма да можете да ги съберете и да им кажете, че трябва да отразят някакъв единен икономически интерес. Именно това е смисълът на независимия продуцент, и то на българския независим продуцент!
Какво се случи между първо и второ четене? Премиерът имаше мнението, че трябва да има квота за българска продукция. Дали е била голяма – 25%, или не, това е втора тема.
Първото, което се случи, беше, че след като имаше предложение 50% европейска, от която 50% българска продукция, след това се оказа, че народните представители от БСП подкрепят предложенията на правителството, излъчено от ГЕРБ, а народните представители от ГЕРБ не го подкрепят.
Какви разговори се случиха между първо и второ четене? Това бих оставил за домашно.
Промяната, която беше записана от така наречената експертна група, нулира процента за българска продукция – от възможността да са 25%, както е записано в момента в предложението, са 0%, тъй като изискването е за 12% европейска продукция. Или условно казано, ако примерно имаме гръцки собственик на телевизия и той излъчи 12% гръцка продукция, може да каже: „Аз няма да излъчвам българска. Изпълнил съм формално закона. Гръцката продукция европейска ли е? Европейска е.”
Имайте предвид, че въвеждането на изискване за национална продукция е изискване, което го има в много законодателства. Погледнете Централна Европа. Унгарците имат изискване за 50% унгарска продукция. Чехите имат изискване за 30% чешка продукция. Това не противоречи на Европейската директива, защото чешката продукция е европейска, унгарската продукция е европейска. Българската също е европейска. Като цяло ще видите, че директивата е малко лобистка, защото казва, че 50% от продукцията трябва да е европейска. Все едно да гледаме законопроект и някой да ви каже: „Петдесет процента от колите, които се продават в България, трябва да са европейски”. Всеки от името на пазара ще каже: „Защо пък трябва да са европейски? Не може ли да са примерно американски, азиатски и така нататък?!”
Вторият момент, на който исках да ви обърна внимание, беше фигурата на експертната група, която беше въведена по време на обсъждането. Това беше експертна група, която не беше излъчена от комисията. Тя пренаписа целия закон между първо и второ четене и от името на работната група бяха депозирани предложения как трябва да се промени законът – една анонимна група от хора, която ние нито сме избирали, нито сме знаели кои са. Освен това знаете, че между първо и второ четене предложение могат да правят само народни представители и никакви експертни групи. Даже се стигна дотам, че представителят на този бизнес, чийто интерес ние днес ще утвърдим с този закон, седеше до уважаемата госпожа председателка като заместник-председател – нещо, което не съм виждал в досегашната практика на която и да е парламентарна комисия. За справка – до председателя седят само заместник-председателите и избраните от народа. Ако не вярвате, погледнете зад мен.
Така че в поправката да има излъчване на официален език – погледнете предложението на Стефан Данаилов и моето – има малка разлика, но да има определен процент на официалния за страната език е нещо, което съществува и в по-старите демокрации, и в по-новите членки, примерно в държави като Франция и Латвия. Това, което се случи – че не се случи никакво обсъждане между първо и второ четене, а абсолютно всички предложения на експертната група бяха гласувани и абсолютно всички странични предложения бяха отхвърлени – не намирам за нормално като начин на работа, още повече когато говорим за Закона за радиото и телевизията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Курумбашев?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Пред всички искам най-отговорно да заявя, че упрекът, който се отправя по отношение на работата ми като председател и към работата в комисията, не отговаря на истината. Всички предложения, които са постъпили в комисията и които се направиха между първо и второ четене от народни представители, са обсъдени с депутати - вносители на част от предложенията, и в експертната група. А това са колеги, които са правни референти към Народното събрание, и експерти от „Европейско сътрудничество” в Народното събрание.
По отношение на това, че не е било налице обсъждане – налице е обсъждане по всички спорни точки и параграфи. Експертите от така наречената експертна група, за която се твърди, че е анонимна, присъстваха на заседанията на комисията. Хората, които са участвали в работната група, са определени със заповед на министър-председателя и съответно са специалисти в конкретната област. За така наречената експертна група се твърди, че е внасяла предложения, но по-скоро може да се каже, че работната група с правна техника е оформила прецизно текстовете. В този смисъл бих искала да отговоря на казаното за така наречената „анонимна експертна група”.
В правомощията на председателя на всяка комисия е да привлече работна група за работата по текстовете с цел по-оперативна работа. Още повече, че материята на самия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е сложна, обемна. Именно тази работна група позволи работата по този законопроект да приключи в рамките на две заседания на комисията – редовно и извънредно. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За втора реплика, заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Твърденията на господин Курумбашев, че само предложенията на експертната група са влезли и са одобрени като са получили подкрепа в комисията, не е вярно. Ние с колегата Иванов имаме около двадесетина предложения. От тях почти всички са вкарани в текстовете, които са одобрени, така че не са приети само предложенията на експертната група. 
По така коментирания § 19 – ние си оставаме на нашето предложение за 10%. Предложението на експертната група е компромисно – за 12%.
Ние се позоваваме изцяло на европейския текст за 10%, който е валиден в почти всички страни – членки на Европейския съюз. Затова ние настояхме този текст да си остане. В интерес на истината ще кажа, че много от предложенията на други депутати и голяма част от предложенията от „Атака” по следващите текстове относно наказанията, също бяха приети, така че не отговаря на истината твърдението, че само предложенията на експертната група са взети под внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За трета реплика – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Курумбашев! И аз като Вас бях на първото от заседанията в постоянната комисия, на които се разглеждаше този законопроект за второ четене. Там имаше една много подробна дискусия по всички предложения по чл. 19. И Вие, и аз участвахме много активно в нея. 
Това, което мога да направя като извод накрая, е, че нито продуцентите или техните представители, които присъстваха там, нито операторите, възразяваха по така предложения окончателен вариант на текста, който беше подкрепен по-късно с гласуване. 
Директивата казва: „не по-малко от 10%”. Предложението е - 12. Тук няма драма. 
Директивата казва: „независими продуценти”. В действащия закон в момента говорим за външни. В момента това нещо е коригирано и говорим за независими продуценти. На практика нищо не се променя, защото в Преходните и заключителни разпоредби е записано що е то „външни или независими продуценти”. Ние там сме отговорили на изискванията и на двете директиви и не сега, а преди, когато са приемани тези текстове.
И трябва да спрат спекулациите и манипулирането на общественото мнение с невярното говорене за това, че ние сме против българската продукция. Не сме против българската продукция. 
Обяснихме, че в този текст не може да се съдържат определения като „българска”, които ще бъдат дискриминационни по отношение на европейските правила и норми на основа на националност. Може да запишем да има такива изисквания и задължения там, където са текстовете за обществена телевизия. Тези примери, които Вие давате с тези страни, са само за обществените телевизии. 
Като реплика на господин Данаилов - говорещите преди мен уточниха това нещо. Аз не смятам, че трябва да го обяснявам още веднъж, така че аз Ви моля да се обединим и да подкрепим този текст, така както е гласуван от комисията, защото наистина, когато приключи обсъждането в тази комисия, нямаше възражения от нито една от страните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Курумбашев – право на дуплика. Заповядайте!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаеми колеги, аз пък ви моля да подкрепим предложението на Министерския съвет. Не виждам нищо лошо да подкрепим предложението на Министерския съвет – той е излъчен от вас. Неговото предложение е абсолютно толкова хармонично с европейските норми, колкото и предложението на прочутата анонимна експертна група. 
Да ви кажа как се прави експертна група. Ако някой иска да направи честна и равнопоставена експертна група, която да коментира тези поправки, да види практиката, която имаме в момента в Комисията по околната среда и водите по промените в Закона за генетично модифицираните организми – кани се по един представител от всяка политическа сила. Сядат тези хора – дали самите народни представители, дали излъчени от тях експерти, и коментират. Не се прави на тъмно, след което 24 часа преди заседанието на комисията това да се сервира. 
А иначе какво българско филмово производство, например ще имаме ние тази година? Направо го унищожихте с 50% съкращаване на бюджета за филмопроизводство със Закона за бюджета. И не били сега българските филми каквито бяха едно време. Съгласен съм. Нямаме „Оркестър без име”, нямаме „Вчера”, нямаме „Топло”, нямаме „Двойникът”, нямаме „Дами канят”! От друга страна имаме обаче други филми. Примерно за тази година се направиха „Дзифт”, „Източни пиеси”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който между другото е в официалната селекция на полуфинала на Оскарите. Не им даваме пари през бюджета, не им даваме шанс да работят през телевизиите. Колко български филма сте гледали по bТВ и по „Нова” за тези десет години, кажете ми? Колко?
И ако ние не го заложим това в закона, няма как да ги защитим. Много е тежко да защитаваш интереса на 10 милиона срещу интереса на 500 милиона. Но ви пожелавам успех в тази ваша битка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване? 
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Искам да подчертая – да, „господин председателю”, а не „господин председателстващ”! Защото той е председател на заседанието, така че ми се струва, че всички трябва да се обръщаме към председателя с „господин председателю”. Това – по начина на водене на дискусията.
Аз мислех случая с тези проценти за приключен, защото беше постигнато съгласие в комисията в крайната фаза на обсъждането на законопроекта, в което и аз участвах. И моето впечатление беше, че тази експертна група подпомогна значително изготвянето на финализираните текстове. Тя не беше анонимна, хората участваха с имената си, дадоха своя принос и в крайна сметка се получи един добър резултат. 
Не виждам защо отново се подновява един дебат, който вече водихме в тази зала и който очевидно не доведе до нищо друго, освен до този финализиран текст.
На онези, които искат 50% от програмата да бъде българска, защото толкова се получава в крайна сметка с повторенията, мога да кажа следното: все едно да задължите италиански ресторант да има 50% в менюто си мешана скара „а ла „Балкантурист” или ресторант за суши също да има мешана скара „а ла „Балкантурист”. И това да стане с волята на законодателите, които впрочем с малки изключения, не са никакви експерти по тези въпроси и редно беше да искат съвета на експертите.
Второ, понеже стана дума затова, че не съм посягал на независимостта на редакциите във времето, когато съм оглавявал Националната телевизия. Не съм го правил, защото дълбоко вярвам в свободната конкуренция. Смятам, че онзи, който е талантлив, който е способен, който има идеи, ще наложи тези идеи и не 25%, а вероятно, ако има повече такива таланти, българската програма ще бъде 50-60-70%. Защото има достатъчно проблеми в нашето всекидневие, които могат да бъдат разнищени, могат да бъдат обърнати в сценарии, във филми и предавания, ако има достатъчно талантливи автори, които да напишат тези сценарии, и ако не ги мързи, разбира се. Ето затова, с твърдото си убеждение, че трябва да има свобода на избора на телевизионния оператор, на разпространителя на такива програми, не трябва да се налагат квоти. Дори европейската квота е прекалено урегулираща. Тя потиска свободата на пазара и онези, които са имали възможност по-дълго да се загледат в телевизиите на различните страни от Европейския съюз, ще видят 30-40% скука. Страхотна скука, която никой просто не иска да гледа и веднага обръща на някой друг канал.
Ето затова смятам, че ако под българска продукция се смята носталгичното представяне на филми, носталгичното представяне в предавания на героизми като строителството на мавзолея или на Димитровград, което наистина малко ме потиска, в такъв случай аз съм не за тези 12%, а за още по-ниска квота. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Агов?
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Съжалявам, че трябва да отправя реплика към един много уважаван от мен колега, с когото сме работили дълги години. Той наистина е пример за човек, който е следял за редакционната независимост, за разлика между другото от други генерални директори на Националната телевизия след това. 
Производството на телевизия и на български филми не е като производството на мешана скара. Това производство е национална идентичност. Освен това аз разбирам, че Вие абсолютизирате принципа на пазара, обаче по същата логика утре ще кажем: „Ами в Македония и в Турция правят по-евтини домати. Защо да имаме български земеделски производители, като има други страни, които очевидно се справят по-добре?” Аз например дори се впечатлих тези дни, че си купуваме ябълки от Австрия вече, в смисъл, стигнали сме явно до много високо място. 
Както трябва да имаме български земеделски производители, така трябва да имаме и български телевизионни производители, и български филмови производители и наше задължение като народни представители е да защитим българските производители. Ние не сме евродепутати да защитаваме европроизводителите. Ние сме български народни представители, които трябва да защитим българската национална идентичност чрез българските производители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за втора реплика? Няма.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, господин председателю.
В живота извън парламента ние може много да се уважаваме с господин Курумбашев, но тук сме опоненти и ще спорим докрай. Аз няма да премълча нищо, независимо от това как ценим един друг себе си или останалите. 
Ще кажа само, че националната идентичност е непартийна идентичност. Тя е част от историята, която освен Димитровград е строила и лагери, в които са умирали хора. Тази идентичност не се показва. Показва се националната идентичност само на успехите на една злополучна система, която се сгромоляса 1989 г. Ето това е нещото, което много сериозно, много сериозно ме тревожи. И утре, ако задължите 50% такава продукция да се излъчва по един от националните канали, тогава вие ще връщате историята назад. Ето затова сме опоненти. Защото онова, което се излъчва, господин Курумбашев, се харесва на хората, които са избрали Вас, господин Курумбашев, не на хората, които са избрали мен или дясната страна на залата. Ето затова смятам, че такава пледоария за националните програми е партийна пледоария и Вие защитавате теснопартиен интерес. По тази причина смятам, че е абсолютно логично да се придържаме към европейските норми, защото в крайна сметка тези европейски норми имат своя цивилизационен характер за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказвания от народните представители? 
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги, въобще нямах намерение да се изказвам по тази тема, тъй като има достатъчно по-компетентни от мен. Провокираха ме последните думи на колегата господин Агов.
Господин Агов, предполагам, че повечето от нас влизат през служебния вход. Предлагам на ръководството на Народното събрание всички народни представители да влизат задължително през парадния вход и да поглеждат какво пише на този парламент - „Съединението прави силата”. 
Когато говорим за национална идентичност и за националното ни самочувствие и, дето се казва, за голямата битка, която се води в този глобализиращ се свят - всяка нация, всяка култура да отстоява своите дадености и да се развива, да се пледира тук, че тези 20 години държавната телевизия е излъчвала строителството на Димитровград и еди-какво си, това не е сериозно. Това е политизиране на нещата според колегите, които са формирали центъра и дясно. Едва ли не, вижте, понеже говори Курумбашев, той е от Коалиция за България, затова вкарва политически елементи в един професионален дебат.
Аз мисля, че това не отговаря на ерудицията на господин Агов и не е прав да се изказва по този начин. Смятам, че колегите  най-искрено защитават българската кауза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Радославов?
Заповядайте, господин Агов, имате право на реплика.
АСЕН АГОВ (СК): Господин председателю, това май ще бъде редуплика или нещо такова. Не знам дали има такъв термин в парламентарния живот, но очевидно това изказване беше реплика към моето изказване и аз не мога да не реагирам.
Точно така пише: „Съединението прави силата”. Но предавания като тези разделят нацията, защото представят едната страна от историята й и това работи срещу съединението. В крайна сметка ние не можем да се съединяваме тук, в този парламент, където има опозиция и управляващо мнозинство. Ние винаги ще бъдем разделени. Ако сме единни, както впрочем е виждал този парламент до 1989 г., резултатът е ясен – национална катастрофа. Смисълът на спора тук е този: да се намери най-доброто решение и когато го намерим, тогава наистина да обединим усилията си. 
Мисля, че сега е намерено добро решение, господин Радославов. Трябва да обединим усилията си и да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика? Няма.
Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, господин Агов, колеги! Изглежда точно това е разликата в манталитета – моя и вашия – в начина ни на разбиране като народни представители как да се държим. Аз мисля, че има общи каузи за всички – за управляващи и опозиция, национални каузи, по които трябва да се обединим. Не мога да приема, че за всичко трябва да бъдем противопоставяни на управляващи и опозиция. И в предишното Народно събрание е имало случаи, когато съм подкрепял позиция на представители на тогавашната опозиция, и сега твърдя, че ако искаме България да се развива успешно, трябва да търсим консенсус по такива проблеми. И той да не се налага със силата на мнозинството, а да бъдем убедени. Когато се опитваме с аргументи да защитим своята теза, постоянно да се насажда, че виждате ли, нищо не трябва да се приема от опозицията - аз не съм съгласен с такъв тип отношения в българския парламент. (Реплика от Асен Агов.) Ами – че едва ли не вечно си оставаме противопоставящи се. Има неща, по които можем да се обединим, независимо кой от коя политическа сила е тук.
Аз съм за това и пледирам към колегите от ГЕРБ. Мисля, че много от тях разсъждават по същия начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте за изказване, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този спор има и друг израз. Не е само за това, за което спорят колегите отляво и отдясно.
Първо, в изминалия период се показваше не само Димитровград, показваха се и лагери. Това са двете страни на едно и също нещо. Това се нарича бинарна опозиция, което не може едно без друго при един тоталитарен режим, който бе обречен и който се разпадна сам по себе си. Оказа се, че е нецелесъобразен. По този въпрос е написано толкова много, че няма време да се чете.
Но тук проблемът, който разискваме във връзка със закона, е дали държавата да финансира произвеждащото се от българската култура изкуство или да не го финансира, дали да оставим книгите, филмите, телевизията и пр. на решенията на пазара. Така излезе. Нали затова спорим?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не, не спорим за това.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: То лежи в основата на онова, за което спорим – дали държавата да дава повече пари или да дава по-малко пари и да оставим „на пожерание зверей”, както казват руснаците, тази дейност. Въпросът във всички европейски държави е решен по следния начин: в европейските държави, които са под 10 млн. население, държавната власт дава повече пари на писателите, художниците, на кинодейците, на телевизията и т.н. по всякакви програми. Изчислено е, че при над 20-милионно население един писател с писане на книги може да се издържа. Под 20-милионно население, какъвто и да му е пазарният успех, не може да се издържа. Тоест той трябва да работи и друго нещо. Затова на много места се намират всевъзможни форми и програми това да се финансира.
Що се отнася до политическия израз на културата, тя винаги е следвала властта. Такъв е нейният характер. И когато една власт е отдясно, тя въпреки своята обективност неволно ще завива подсъзнателно надясно. Когато властта е отляво, ще завива наляво и т.н. Затова мисля, че този спор не е много съществен за случая. В изминалото време се показваха всякакви работи, особено в България. В другите държави не е така изострено противопоставянето на тези неща. Но при нас е така. Такъв е характерът на нацията, такъв е културният модел. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Станилов? 
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Аз исках да ви дам още един факт в посоката, в която говори проф. Станилов. Както той говори за писателите, които могат да се издържат в държави, имащи над 20 милиона население, същата сметка е правена и за киноиндустрията. Установено е, че само държави с население над 70 милиона могат да правят филми за самите себе си, за своя си пазар и да се самоиздържат. Всички, които са под 60 милиона, ако искат да имат национално производство, трябва да го субсидират. Дали ще го направите чрез бюджета, дали чрез коопродукции с други държави, дали чрез обществените медии, дали ще го направите чрез обществените и частните медии – това вече е ваше решение. Но ние очевидно не сме в групата на 60-милионните. Това са държави като Турция, Италия, Германия, Франция. Свършиха тези примери. Не са толкова много. 
Второ, много впечатляваща теза е, че аз отстоявам теснопартийни интереси. През цялото време ви подканвам да подкрепите предложението на Министерския съвет. Ако мислите, че Министерският съвет отстоява теснопартийните интереси на БСП – това е кристална политическа теза, която ви препоръчвам и в бъдеще да развивате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това по същество не беше реплика.
Желаете ли дуплика? Не.
Други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебата по § 20.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Данаилов. Преди това бих искал да кажа, господин Данаилов, че по същество това не е редакционна поправка. В момента сме на второ четене. Независимо от това ще го прочета и ще го подложа на гласуване:
„Чл. 19а. (1) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за европейски предавания, от които не по-малко от 25 на сто са създадени на официалния език на страната, когато това практически е възможно.”
Надявам се текстът коректно да беше прочетен.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението, което направи народният представител Стефан Данаилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 51, против 69, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Курумбашев. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 50, против 79, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с направената редакция от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 91, против 15, въздържали се 34.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание от народните представители за отношение по § 21? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21, подкрепен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 16.
Текстът на § 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев – създава се нов § 21а:
„§ 21а. В чл. 25 след думата „журналистика” се поставя запетая и се добавя „филмовата индустрия”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване?
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаеми колеги, позволете ми да изложа аргументите на уважаемия господин Данаилов и моите за това предложение. В случая става дума за членовете на СЕМ. В закона е записано в кои области трябва да имаш опит, за да можеш да бъдеш избран за член на СЕМ, и е казано: може да е юрист, може да е икономист, може да е с опит в електронните медии, опит в журналистиката и ние казваме да се постави запетая и да се добави „филмовата индустрия”. Тоест предлагаме за член на СЕМ да може да се избира и човек, който има опит във филмовата индустрия. Нито искаме да въведем квота за човек, който се е занимавал с кино, нито искаме да кажем, че изключително такива хора трябва да се избират. Просто казваме като законодатели да дадем възможност и за още един тип хора с определен тип професии да могат да бъдат избирани за членове на СЕМ. Запазваме правото на всички останали, разбира се, които досега са можели да бъдат избирани – и с опит в електронните медии, и юристи, и икономисти, просто казваме: и хора с опит във филмовата индустрия.
Това е смисълът на нашето предложение и бих ви помолил за подкрепа. Тъй като, за съжаление, и това предложение не попадна в разбирането на прочутата експертна група, в случая просто разширяваме понятието кой може да бъде избиран за член на СЕМ. Нищо повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Курумбашев? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 21а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 31, против 64, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22:
„§ 22. В чл. 27, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 4 думите „радио- и телевизионни оператори” се заменят с „доставчици на медийни услуги”.
2. Точка 5 се изменя така:
„5. да са консултанти или членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел – доставчици на медийни услуги;”.
3. В т. 6 думите „радио- или телевизионен оператор” се заменят с „доставчик на медийни услуги”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 22 в редакция на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 23.
Текстът на § 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 23 и § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 23 и § 24, подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 17.
Текстовете на § 23 и § 24 са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 25 е постъпило предложение от народния представител Калина Крумова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Постъпило е предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „радио- и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги”;
б) в т. 4 думите „радиото и телевизията” се заменят с „медийните услуги”;
в) в т. 7 думите „радио- и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги” и думата „програми” се заменя с „медийни услуги”;
г) в т. 10 думите „радио- и телевизионна дейност” се заменят с „медийните услуги”;
д) точка 12 се изменя така:
„12. може да издава задължителни указания на доставчиците на медийни услуги за спазване изискванията на чл. 33;
е) точка 16 се изменя така:
„16. води публичен регистър на:
а) радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез кабелни електронни съобщителни мрежи, сателит и електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване;
б) радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;
в) медийни услуги по заявка;
г) предприятия, които разпространяват български и чуждестранни програми.”;
ж) в т. 18 думите „радио- и телевизионната дейност” се заменят с „медийните услуги”.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Съветът за електронни медии и доставчиците на медийни услуги ежегодно сключват споразумение за защита на децата от съдържание, насочено към увреждане на тяхното физическо, умствено и морално развитие, което Съветът изпраща в 7-дневен срок от подписването му на Държавната агенция за закрила на детето.”
3. Създава се ал. 5:
„(5) Съветът за електронни медии предоставя на комисията на ЕО и на независимите регулаторни органи на държавите – членки на Европейския съюз, в областта на медийните услуги информация, необходима за прилагането на Директива 89/552/ЕИО на Съвета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 25 в редакция на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 18.
Текстът на § 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26 и § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли народни представители, желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване § 26 и § 27.
Гласували 102 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28:
„§ 28. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея изречение второ се изменя така: „Решенията се вземат лично и присъствено с явно гласуване”.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Заседанията на Съвета за електронни медии са публични. За определени точки от дневния ред Съветът може да проведе закрито заседание, когато вземането на решение изисква обсъждане на защитена от закон информация.
(3) Съветът за електронни медии огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите правомощия,  включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 28.
Гласували 103 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 29.
Гласували 101 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 30 е постъпило предложение от народния представител Калина Крумова. 
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30:
„§ 30. Член 39 се изменя така:
„Чл. 39.	(1) Съветът за електронни медии представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си не по-късно от 31 октомври за първото полугодие и 31 март за второто полугодие на предходната година и го публикува на страницата си в Интернет.
	(2) Съветът за електронни медии ежемесечно издава информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения и актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура, резултатите от мониторинга на доставчиците на медийни услуги, както и проучванията на общественото мнение, поръчани от Съвета за електронни медии,  издадените актове за установяване на административни нарушения, наказателните постановления и постановените при тяхното оспорване съдебни решения. Бюлетинът се публикува на страницата на Съвета за електронни медии в интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 30.
Гласували 96 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 31.
Гласували 96 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32:
„§ 32. В чл. 45 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „радио- и телевизионни” се заменят с „медийни”.
2. В ал. 3 думите „електронна съобщителна мрежа” се заменят с „електронни съобщителни мрежи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 32.
Гласували 100 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев:
„Параграф 33 се изменя така: в чл. 46, ал. 2 думите „предавания и” да отпаднат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 96 народни представители: за 26, против 62, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя. 
Гласували 98 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме § 34.
Гласували 95 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 35 е постъпило предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Предложението е оттеглено.
Постъпило е предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
„§ 35. Член 47а  се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 35.
Гласували 100 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов за § 36.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 36 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 36.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 94 народни представители: за 71, против 6, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 98 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 38, който става § 37 – да поясня за народните представители.
Гласували 98 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпили са предложения от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов за § 39, които са оттеглени.
Постъпили са предложения от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложенията.
Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов.
Предложенията по т. 1 и 3 са оттеглени.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на  § 39 да бъде формулирано в отделни параграфи за всеки член, както следва:
„§ 38. Наименованието на Глава четвърта се изменя така: „Търговски съобщения”.”
„§ 39. Член 72 се изменя така:
 „Чл. 72. Търговските съобщения са аудио-визуални търговски съобщения и търговски съобщения в радиоуслуги.”
„§ 40. Чл. 73 се изменя така: 
„Чл. 73. (1) Аудио-визуални търговски съобщения  са изображения със или без звук, предназначени да рекламират, пряко или непряко, стоки, услуги или репутация на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност, или да съдействат за популяризирането на кауза или идея, или да предизвикат друг ефект, желан от рекламиращия, придружаващи или  включени в дадено предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция.
              (2) Търговски съобщения в радиоуслуги са звукови съобщения,  предназначени да рекламират, пряко или непряко, стоки, услуги или репутация на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност, или да съдействат за популяризирането на кауза или идея или да предизвикат друг ефект, желан от рекламиращия, придружаващи или включени в дадено предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция.”
„§ 41. Чл. 74 се изменя така: 
„Чл. 74. (1) Реклама е форма на търговско съобщение, придружаващо или включено в аудио-визуално или радиопредаване срещу заплащане или подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция на публично или частно предприятие или физическо лице във връзка с търговия, стопанска дейност, занаят или професия, имащо за цел да се популяризира доставянето на стоки и услуги, включително недвижима собственост, или на права и задължения, или да съдейства за популяризирането на кауза или идея, или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия срещу заплащане.
             (2) Спонсорство е форма на търговско съобщение, състоящо се в принос от физическо или юридическо лице, което не се занимава с доставката на  медийни услуги или със създаване на аудио /аудио-визуални произведения, към финансирането на медийни услуги или предавания с оглед популяризиране на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или на неговите продукти.
              (3) Телевизионен пазар или радиопазар е форма на търговско съобщение, което представлява всяко пряко предложение към аудиторията с цел предоставянето на стоки или услуги, включително недвижима собственост, права и задължения в аудио-визуално предаване или радиопредаване срещу заплащане.
              (4) Позициониране на продукт е форма на търговско съобщение, което представлява включване или споменаване на продукт, услуга или търговска марка в самото предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение.”
„§ 42. Наименованието „Раздел ІІ „Реклама” се заличава.”
„§ 43. Чл. 75 се изменя така:
„Чл. 75. (1) Търговските съобщения трябва ясно да се разпознават като такива. Скритите търговски съобщения са забранени.  
              (2) Скрито търговско съобщение е представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност,  особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане.
              (3) Производителите на стоки и доставчиците на услуги не могат да оказват влияние върху редакционното съдържание.
              (4) В търговските съобщения не трябва да се използват техники, действащи върху подсъзнанието. Техники за подсъзнателни внушения са индиректни методи, които не са обозначени като търговски съобщения и не се разпознават от аудиторията като такива, но могат да формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към представяните стоки и услуги. 
	 (5) Търговските съобщения не трябва:
1. да засягат човешкото достойнство;
2. да включват или насърчават каквито и да са прояви на дискриминация, основана на признаци като пол, раса или етнически произход, националност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;
3. да насърчават поведение, което застрашава здравето или безопасността;
4. да насърчават поведение, което сериозно засяга опазването на околната среда.
 (6) Забраняват се всички форми на търговски съобщения за цигари и други тютюневи изделия.
	(7) Търговските съобщения за алкохолни напитки не трябва да са насочени специално към деца и не могат да насърчават прекомерната употреба на такива напитки.
	(8) Забраняват се търговските съобщения за лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или за лечение, което се назначава само по лекарско предписание, с изключение на случаите по чл. 248 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
	(9) Търговските съобщения не трябва:
1. да създават опасност за физическа или морална вреда на децата;
2. да убеждават пряко децата да закупят или да вземат под наем продукт или услуга, използвайки тяхната неопитност или доверчивост;
3. да насърчават децата пряко да убедят родителите си или други лица да закупят рекламираните стоки или услуги;
4. да злоупотребяват със специалното доверие, което децата имат в своите родители, учители или други лица;
5. да показват безпричинно децата в опасни ситуации.”
„§ 44. Член 76 се изменя така:
  „Чл. 76. (1) Доставчиците на медийни услуги изготвят като част от етичния си кодекс правила по отношение на търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.
	      (2) Доставчиците на медийни услуги се задължават да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии, разработен от Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение „Национален съвет за саморегулация.”
„§ 45. Член 77 се изменя така:
„Чл. 77. Не се допуска разпространяването на търговски съобщения, съдържащи порнография или подтикващи към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. Не се допускат търговски съобщения с еротично съдържание с участие на децата или предназначени за тях.”
„§ 46. Член 78 се изменя така:
„Чл. 78. Доставчиците на медийни услуги уреждат включването на търговски съобщения в медийните услуги с писмени договори.”
„§ 47. Член 79 се изменя така:
„Чл. 79. Доставчиците на медийни услуги съдействат на Съвета за електронни медии за стриктното прилагане на закона, като при мотивирано искане му предоставят необходимите данни и документи за нуждите на регулирането.”
„§ 48. Член 80 се изменя така:
„Чл. 80.  (1) В търговските съобщения не могат да се използват гербът, знамето и химнът на Република България, както и гласовете и образите на действащи журналисти – водещи на новини.
	     (2) Лицата по ал. 1 могат да участват в популяризирането на кауза или идея.”
„§ 49. Член 81 се изменя така:
„Чл. 81. Търговските съобщения за стоки и услуги, чието производство или търговия подлежат на лицензионен режим, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност или за чиято реклама се изисква разрешение, могат да бъдат включвани в медийни услуги само след представяне на съответния лиценз или разрешение.”
„§ 50. Създава се наименование „Раздел ІІ „Спонсорство”.”
„§ 51. Член 82 се изменя така:
„Чл. 82. (1) Спонсорираните медийни услуги или предавания трябва да отговарят на следните изисквания:
1. тяхното съдържание, а при програмите – тяхната програмна схема, при никакви обстоятелства да не бъдат повлияни по начин, засягащ отговорността и редакторската независимост на доставчика на медийни услуги;
2. те да не насърчават пряко закупуването или наемането на стоки или услуги, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията;
3. зрителите да са ясно информирани за съществуването на споразумение за спонсорство;
4. ясно да се разпознават като такива по името, логото и/или друг знак на спонсора, като споменаване на неговите продукти или услуги или на техен отличителен знак по подходящ начин в началото, по време на и/или в края на предаванията.
	     (2) Медийните услуги или предавания не могат да бъдат спонсорирани от лица, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи изделия.
	      (3) При спонсорирането на медийни услуги или предавания от производители или търговци с лекарствени продукти или от лечебни заведения може да се рекламира името или образът на спонсора, като не се допуска реклама на конкретни лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или на лечение, което се назначава само по лекарско предписание.
 	       (4) Не могат да бъдат спонсорирани новини и актуално-публицистични предавания за текущи събития.
	       (5) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.
	        (6) Забранено е показването на логото на спонсор в детски и религиозни предавания.”
„§ 52. Създава се наименование „Раздел ІІІ „Позициониране на продуктите”.”
„§ 53. Член 83 се изменя така:
„Чл. 83. (1) Позиционирането на продукти в новини, религиозни предавания и в аудиовизуални медийни услуги на обществени доставчици е забранено.
	     (2) Позиционирането на продукти в детски предавания, включително в предавания по ал. 3, се забранява.
	     (3) Позиционирането на продукти е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудиовизуални медийни услуги, в спортни и в забавни предавания, както и в други предавания, които не са изрично посочени в ал. 1. Позиционирането на продукти в програмите на обществените доставчици е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудиовизуални медийни услуги.
	      (4) Не съставляват позициониране на продукти случаите, когато включването на продукт или услуга в дадено предаване не е извършено срещу заплащане, а е предоставено за нуждите на осигуряване на предаването с гардероб, реквизит, награди или други подобни и съответните продукти и услуги не са на значителна стойност.
	      (5) Значителна стойност по смисъла на ал. 4 е тази, която надвишава пет пъти средната стойност на търговските съобщения, излъчвани в съответното предаване, съобразно предварително обявената тарифа на съответния доставчик на медийни услуги.
	      (6) Доставчиците имат право да обявят по подходящ начин предоставянето на стоки и услуги по ал. 4 във финалните надписи на съответното предаване.”
„§ 54. Член 84 се изменя така:
„Чл. 84. (1) Предаванията, включващи позициониране на продукти, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. тяхното съдържание, а при програми – тяхното подреждане в програмната схема, да не бъдат повлияни по начин, засягащ отговорността и редакционната независимост на доставчика на медийни услуги;
2. да не насърчават пряко закупуването или наемането на стоки и услуги, по-специално като рекламират изрично въпросните стоки или услуги;
3. да не изтъкват неоправдано съответния продукт;
4. зрителите да са ясно информирани за съществуването на позициониране на продукти.
	    (2) Предавания, включващи позициониране на продукти, трябва да съдържат съответната идентификация в началото и в края на предаването, както и при подновяването на предаването след рекламна пауза, за да се избегне евентуално объркване от страна на зрителя. Това изискване не се прилага за предаване, което не е произведено или поръчано от самия доставчик на медийни услуги или от свързано с него лице.
	    (3) Предаванията не трябва да включват позициониране на:
1. цигари или тютюневи изделия или позициониране на подобни продукти и предприятия, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи изделия;
2. конкретни лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или на лечение, което се назначава само по лекарско предписание.”
§ 55. Създава се наименование „Раздел ІV Реклама и пазар в телевизионни програми”.”
„§ 56. Член 85 се изменя така:
„Чл. 85. (1) Рекламата и телевизионният пазар трябва да са ясно разпознаваеми и да се различават от редакционното съдържание.
	    (2) Рекламата и телевизионният пазар трябва да са ясно отделени от другите части на предаването чрез визуални и/или звукови, и/или пространствени средства, без с това да се ограничава използването на нови рекламни техники.
	    (3) Единични рекламни спотове и спотове за телевизионен пазар, освен при предаването на спортни събития, са изключение.”
„§ 57. Член 86 се изменя така:
„Чл. 86. (1) Когато рекламни или телепазарни спотове са разположени по време на предаванията, те не трябва да нарушават целостта на предаванията предвид естествените интервали, продължителността и естеството им и правата на носителите на права.
	    (2) Филми, създадени за телевизията (с изключение на отделни серии, сериали и документални филми), кинематографични произведения и новинарски предавания могат да бъдат прекъсвани от реклама и/или пазар по веднъж за всеки период с програмирана продължителност от най-малко 30 минути.
	    (3) Детски предавания могат да бъдат прекъсвани от спот за реклама и/или телевизионен пазар по веднъж за всеки период с програмирана продължителност от най-малко 30 минути, при условие че определената продължителност на предаването е по-голяма от 30 минути.
	    (4) Излъчването на реклама или телевизионен пазар не се допускат по време на национални чествания и религиозни служби.
	    (5) Не се допускат платени репортажи в новини.”
„§ 58. Член 87 се изменя така:
„Чл. 87. Забранява се телевизионният пазар на лекарствени продукти, за които се изисква разрешение за употреба съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и телевизионен пазар на лечебна дейност.”
„§ 59. Член 88 се изменя така:
„Чл. 88. Рекламата и телевизионният пазар за алкохолни напитки не трябва:
1. да бъдат насочени конкретно към деца или, в частност, да представят деца, употребяващи тези напитки;
2. да правят връзка между употребата на алкохол и по-високи постижения или управлението на моторни превозни средства;
3. да създават впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех;
4. да съдържат твърдения, че алкохолът има терапевтични качества или че има стимулиращ или успокояващ ефект, или че може да решава лични конфликти;
5. да насърчават прекалената употреба на алкохолни напитки или да представят въздържанието или умереността в отрицателна светлина;
6. да подчертават, че високото алкохолно съдържание е положително качество на напитките.”
„§ 60. Член 89 се изменя така:
„Чл. 89. (1) Делът на рекламните спотове и спотовете за телевизионен пазар в даден едночасов период не може да надхвърля 12 минути.
	    (2) Алинея 1 не се прилага за съобщения, направени от оператора във връзка с неговите собствени програми, предавания и допълнителни продукти, свързани с тези предавания, промоция на европейски филми, както и за призиви за благотворителност и общественополезни каузи.”
„§ 61. Член 90 се изменя така:
„Чл. 90. (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:
1. за БНТ – 15 минути на денонощие и 4 минути на час;
2. за БНР – 6 минути на час.
	    (2) Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.
	    (3) В програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение, общото времетраене на рекламата не може да надхвърля 6 минути на час.
	    (4) Ограниченията по ал. 1, т. 1 и 2 не се отнасят до рекламата, включена в предаванията по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение. В този случай за времетраенето на рекламата се прилагат общите разпоредби.”
„§ 62. Член 91 се изменя така:
„Чл. 91. Прозорците за телевизионен пазар трябва да са ясно разпознаваеми като такива чрез визуални и звукови средства и да са с минимална непрекъсваема продължителност 15 минути.”
„§ 63. Член 92 се изменя така:
„Чл. 92. (1) Разпоредбите на раздели І, ІІ и ІІІ се прилагат съответно за телевизионни програми, посветени изключително на реклама и телевизионен пазар, както и за телевизионни програми, посветени изключително на самопромоция, като разпоредбите се тълкуват и прилагат съобразно естеството и характера на тези програми.
	    (2) Разпоредбите на чл. 86, ал. 1 относно спазването на авторските и сродните им права, на ал. 4 и 5, чл. 87 и 88 се прилагат съответно и за рекламата в радио и за радиопазара.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имат ли народните представители желания за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 39.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 40.
Гласували 91 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 65:
„§ 65. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава т. 7:
„7. такса за издаване на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 125к”.
2. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
              „(4) Размерът на първоначалната лицензионна, съответно регистрационна, такса се определя, съобразно необходимите административни разходи по подготовката и издаването на лицензията, съответно регистрацията.
               (5) Размерът на годишната такса се определя, съобразно необходимите административни разходи на Съвета за електронни медии за надзора по спазването на условията за предоставянето на услугите по този закон, въз основа на следните критерии:
1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната, регистрираната услуга или услугата по чл. 125ж.
2. териториален обхват на услугата;
3. вид на услугата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 41.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение от Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 66:
„§ 66. В чл. 105 се правят следните изменения:
1. в ал. 4 т. 7 се отменя;
2. ал. 7 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новосъздадения § 41а.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 73, против 4, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля народните представители да гласуват § 42.
Гласували 92 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 43.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 95 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 44.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 98 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията предлага да се създаде § 70:
„§ 70. В чл. 116 да се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „електронна съобщителна мрежа” се заменят с „електронни съобщителни мрежи”.
2. В ал. 3, в текста преди т. 1, след думата „лицензирани” се добавя „радио- и/или”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 97 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 45, който става § 71:
„§ 71. В чл. 116е се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „електронна съобщителна мрежа” се заменят с „електронни съобщителни мрежи”.
2. В ал. 3 думите „чл. 125б” се заменят с „чл. 125к”.”
Комисията предлага да се създаде § 72:
„§ 72. В чл. 116з се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „лицензираните” се добавя „радиото и/или”, а думите „електронната съобщителна мрежа” се заменят с електронните съобщителни мрежи”.
2. В ал. 3 след думата „лицензираните” се добавя „радио и/или”.
3. В ал. 4 думата „мрежата” се заменя с „мрежите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване § 45, който става 71.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 72.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказвания? Няма.
Гласуваме § 46, който става § 73.
Гласували 82 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказвания?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Господин председател, за съкращаване на времето предлагам да се постъпи така, както докладват други председатели и докладващи, а именно: всички параграфи, по които няма предложения и по които има яснота, да се поставят наведнъж на гласуване и да се попита залата има ли изказвания. Няма нужда да се преминава през тази процедура за всеки параграф поотделно. 
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да не стане объркване.
ИВАН КОСТОВ: Ако намирате за уместно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. 
Тук можеше и следващият параграф да бъде изчетен. По него няма предложения.
Моля да го изчетете.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 75.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване § 47, който става § 74, и § 48, който става § 75.
Гласували 94 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 12.
Параграфите са приети.
 ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 49 е постъпило предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 76:
„§ 76. Член 125в се изменя така:
„Чл. 125в. Предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми, се задължава да предоставя на Съвета за електронни медии на всеки шест месеца актуализиран списък на разпространяваните програми и документите, свързани с:
1. придобиване на правата за разпространение на програмите;
2. придобиване на правата за разпространение на произведенията, звукозаписите и записите на аудио-визуални произведения, включени в разпространяваните програми.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така прочетения § 49, който става § 76.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 50, който става § 77, и § 51, който става § 78.
Гласували 87 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 8.
Параграфите са приети.
Тук ще направим пауза.
Обявявам 30-минутна почивка. В 11,30 ч. ще продължим.

(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, моля заемете местата си. Започваме!
Госпожо Петрова, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 52 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 79:
„§ 79. В  Глава шеста се създават раздели V и VІ с чл. 125ж-125л:
„Раздел V
Медийни услуги по заявка
Чл. 125ж. (1) Лицата, които имат намерение да осъществяват медийни услуги по заявка, уведомяват за това Съвета за електронни медии.
(2) Лицата по ал. 1 подават до Съвета за електронни медии уведомление по образец, което съдържа:
          1. идентификационни данни на лицето, което осъществява медийни услуги по заявка – наименование (фирма), седалище и адрес на управление и съответния единен идентификационен код;
          2. представяни медийни услуги по заявка;
          3. кратко описание и основни параметри на осъществяваните медийни услуги по заявка;
          4. териториален обхват;
          5. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;
          6. предполагаема дата за започване предоставянето на медийните услуги.
(3) Уведомлението по ал. 2 се подава на български език.
(4) В случай на непълнота на уведомлението в 7-дневен срок от получаването му Съветът за електронни медии писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.
(5) Съветът за електронни медии вписва лицето в регистъра по чл. 125к в 14-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняването на непълнотите.
Чл. 125з. При прекратяване осъществяването на медийните услуги по заявка лицето уведомява Съвета за електронни медии.
Чл. 125и. (1) Лицето, осъществяващо медийни услуги по заявка може да поиска писмено от Съвета за електронни медии издаване на удостоверение за вписване в регистъра, за което заплаща еднократна административна такса.
(2) Съветът за електронни медии издава удостоверението по ал. 1 в 7-дневен срок от постъпване на искането.
Раздел VІ
Регистър
Чл. 125к. (1) Съветът за електронни медии поддържа публичен регистър.
(2) В регистъра по ал. 1 се обособяват 5 самостоятелни раздела:
    1. Първи раздел, който включва български радио- и телевизионни програми, които могат да бъдат разпространявани на територията на Република България чрез кабел и сателит;
    2. Втори раздел, който включва чуждестранните програми, които могат да бъдат разпространявани на територията на Република България чрез кабел и сателит;
            а) създадени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
            б) създадени от чуждестранни лица, различни от лицата по буква „а”.
3. Трети раздел, който включва лицензирани радио- и телевизионни програми, разпространявани чрез:
          а) налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;
          б) електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.
    4. Четвърти раздел, който включва медийните услуги по заявка.
    5. Пети раздел, който включва предприятията, които разпространяват български и чуждестранни програми.
(3) Програми, които не са предназначени предимно или изключително за българска аудитория, но се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, които са на територията на Република България, подлежат на регистрация и се включват в Първи раздел на публичния регистър по ал. 1, т. 1.
    (4) В регистъра по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се включват следните данни:
          1. данните по чл. 125а, ал. 5;
          2. данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на оператора;
          3. данни за органите на управление, включително персонален състав на доставчиците на медийни услуги;
          4. обстоятелства, свързани с търговски обезпечения, подлежащи на вписване.
    (5) В регистъра по ал. 2, т. 4 се включват следните данни:
          1. идентификационни данни – наименование (фирма), седалище и адрес на управление на юридическото лице или на физическото лице – едноличен търговец, което осъществява медийни услуги по заявка след подаване на уведомление;
          2. предоставяните медийни услуги по заявка;
          3. основни параметри на осъществяване на медийните услуги по заявка;
          4. териториален обхват, където това е приложимо;
          5. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;
          6. дата на започване предоставянето на медийни услуги.
   (6) В регистъра по ал. 2, т. 5 се включват:
          1. данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на предприятието;
          2. данни за органите на управление на предприятието, включително персонален състав;
          3. телефон, адрес, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;
          4. списък на разпространяваните програми, съответно в цифров и аналогов пакет, ако предприятието поддържа два отделни пакета;
          5. срокът, до който предприятието има отстъпени права за разпространение на съответната програма;
          6. териториален обхват, за който предприятието има отстъпени права за разпространение на съответната програма.
Чл. 125л. (1) Регистърът по чл. 125к е публичен и се публикува на интернет страницата на Съвета за електронни медии.
	(2) При промяна на вписаните в регистъра обстоятелства по ал. 1 регистрираният оператор е длъжен да заяви промяната в Съвета за електронни медии в 30-дневен срок от настъпването й.
	(3) Лице, осъществяващо медийни услуги по заявка, уведомява Съвета за електронни медии за всяка промяна на данните от уведомлението по чл. 125ж, ал. 2 в 14-дневен срок от настъпването на промяната.
	(4) Данните по чл. 125к, ал. 6, т. 1 и 2 се събират служебно от Съвета за електронни медии въз основа на наличната информация в търговския регистър и публичните регистри, водени от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Данните по чл. 125к, ал. 6, т. 3, 4, 5 и 6 се предоставят от предприятията заедно с информацията по чл. 125в.
	(5) При промяна на предоставените по ал. 4 данни, предприятията в 14-дневен срок от настъпване на промяната уведомяват Съвета за електронни медии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание от народните представители за изказвания по § 52, който става § 79? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване § 52, който става § 79.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 98 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 53 е постъпило предложение от народния представител Калина Крумова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2 и подкрепя по принцип предложението по т. 3.
Постъпило е предложение от народния представител Петър Курумбашев в следния смисъл – в § 53, чл. 127 се създава ал. 4:
	„(4) 20 на сто от сумите от санкции по този закон постъпват по бюджета на СЕМ за целево подпомагане на програми за повишаване на административния капацитет по изпълнение на функциите му”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на § 53 да бъде формулирано в отделни параграфи за всеки член, както следва:
„§ 80. Член 126 се изменя така:
„Чл. 126. (1) За нарушение на разпоредбите на чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1, 2 и 5, чл. 11-14, чл. 16-18, чл. 19, ал. 1, чл. 19а, ал. 1 и 2, чл. 19в, ал. 4 и 7, чл. 75, ал. 1 и ал. 3-9, чл. 77-79, чл. 80, ал. 1, чл. 81, чл. 82, чл. 83, ал. 1 и 2, чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 85, чл. 86-88, чл. 89, ал. 1, чл. 90 и чл. 91 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв.
	(2) За нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв.
	(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 имуществената санкция е в двоен размер.”
„§ 81. Член 126а се изменя така:
„Чл. 126а. (1) За нарушение на условията на издадената лицензия, което не представлява нарушение по чл. 126, се налага имуществена санкция от 1000 до 7000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер.
	 (2) За нарушение на условията на регистрацията на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 15 000 лв.
	(3) За нарушение на изискванията на чл. 125а, ал. 1, вследствие на което са възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 1 и/или 2, на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 15 000 лв.
	(4) За нарушение на разпоредбите на чл. 125а, ал. 6 или на чл. 125л, ал. 2 на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв.
	(5) За нарушение на разпоредбите на чл. 125в се налагат имуществени санкции, както следва:
1. за непредоставяне на информация в определения срок или при предоставяне на невярна или непълна информация – от 3000 до 7000 лв.;
2. за разпространение на програми без надлежно уредени авторски и сродни права – от 7000 до 30 000 лв.
	(6) При повторно нарушение по ал. 5 имуществената санкция е в двоен размер.
	(7) При системно нарушение на закона от регистрирания оператор регистрацията се заличава.
	(8) При системно нарушение на закона от доставчика на медийни услуги по заявка вписването в публичния регистър по чл. 125к се заличава.”
„§ 82. Член 126б се изменя така:
„Чл. 126б. За неизпълнение на разпореждане по чл. 117, ал. 2, т. 2 и ал. 3 се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер.”
„§ 83. Член 126в се изменя така:
„Чл. 126в. (1) На лице, което без лицензия предоставя за разпространение радио- и телевизионни програми, които се разпространяват само въз основа на лицензия, издадена по реда на този закон, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 30 000 лв.
	(2) На лице, което без регистрация предоставя за разпространение радио- и телевизионни програми, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.
	(3) На лице, което без уведомление предоставя медийни услуги по заявка, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер.
	(4) При нарушение на задълженията за предоставяне на информация по реда на чл. 125л, ал. 2, 3, 4 и 5 се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер.”
§ 84. Създава се чл. 126г:
„Чл. 126г. На доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на Етичната комисия към Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” и/или Сдружение „Национален съвет за саморегулация”, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.”
§ 85. В чл. 127 ал. 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, има ли желание за изказване по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Курумбашев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 26, против 75, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 53, в който са формулирани съответно параграфи от 80 до 85.
Гласували 110 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 22.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 54 има направено предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев – в § 1 от Допълнителната разпоредба се създават нови точки 36-45:
„36. „Радио и телевизионна игра” е всяко предаване, в което под каквато и да е форма се набират парични средства от зрителите и/или се раздават награди на участниците в предаването.
37. „Български произведения” са произведения, създадени на официалния език на страната от автори и лица, чието местожителство е в Република България и от независим продуцент, установен в Република България.
38. „Независим продуцент” е физическо или юридическо лице, което не е свързано лице по смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на Търговския закон с доставчик на линейна медийна услуга.
39. „Копродуценти” са две или повече лица, които съвместно организират създаването и осигуряват финансирането на предаването.
40. „Изпълнителен продуцент” е лице, което въз основа на договорни отношения с доставчика на медийна услуга организира създаването на предаване – вътрешна продукция на доставчика на медийна услуга.
41. „Вътрешна продукция” на доставчик на медийна услуга е предаване, създаването и финансирането на което е организирано от доставчика на медийна услуга.
42. „Външна продукция” спрямо доставчик на медийна услуга е предаване, създаването и финансирането на което е организирано от лице, което не е свързано лице с доставчика на медийна услуга по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.
43. „Телевизионен продуцент” е физическо или юридическо лице, което организира създаването и осигурява финансирането на телевизионно предаване.
44. „Кинематографични произведения” са игрални, документални и анимационни филми, създадени на носители, предназначени за места, определени за публични прожекции.
45. „Аудиовизуални произведения” са филми, сериали, театрални и музикални спектакли, опера, оперета, балет и други, създадени на носители, предназначени за телевизионно излъчване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 54, който става § 86:
„§ 86. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1:
а) в т. 1 след думата „Разпространение” се добавя „на програми”;
б) в т. 2 думата „аудиовизуално” се заличава;
в) т. 4 се отменя;
г) т. 7 се изменя така:
„7. „Европейски произведения” са:
а) произведения с произход от държави – членки на Европейския съюз, създадени главно от автори и работници, пребиваващи в една или повече от тези държави, при условие че отговарят поне на едно от следните три условия:
аа) създадени са от един или повече продуценти, установени в една или повече от тези държави, или
бб) създаването на произведенията се наблюдава и фактически се контролира от един или повече продуценти, установени в една или повече от посочените държави;
вв) копродуцентите от тези държави имат основен принос в поемането на разходите на цялата съвместна продукция и тя не се контролира от един или повече продуценти, установени извън тези държави;
б) произведения с произход от трети европейски държави, които са страни по Европейската конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа, създадени главно от автори и работници, пребиваващи в една или повече от тези държави, при условие че отговарят поне на едно от следните три условия:
аа) създадени са от един или повече продуценти, установени в една или повече от тези държави;
бб) създаването на произведенията се наблюдава и фактически се контролира от един или повече продуценти, установени в една или повече от посочените държави;
вв) копродуцентите от тези държави имат основен принос в поемането на разходите на цялата съвместна продукция и тя не се контролира от един или повече продуценти, установени извън тези държави, при условие че произведенията с произход от държави – членки на Европейския съюз, не са предмет на дискриминационни мерки в съответните трети държави;
в) произведения, които са копродуцирани в рамките на свързани с аудиовизуалния сектор споразумения, сключени между Общността и трети държави и отговарящи на условията, определени във всяко от тези споразумения, при условие че произведенията с произход от държави членки не са предмет на дискриминационни мерки в тези държави.
Произведения, които не са европейски произведения по смисъла на букви „а”, „б” или „в”, но са произведени в рамките на двустранни копродуцентски договори, сключени между държави – членки на Европейския съюз, и трети страни, се смятат за европейски произведения, при условие че копродуцентите от Общността поемат преобладаващата част от общите разходи на продукцията и че продукцията не се контролира от един или повече продуценти, установени извън територията на държавите – членки на Европейския съюз;
д) точки 12 и 13 се отменят;
е) т. 20 се отменя;
ж) в т. 22 изречение второ се заличава;
з) т. 23 се изменя така:
„23. „Доставчици на медийни услуги под юрисдикцията на Република България” са:
а) доставчици, установени в Република България, когато:
аа) седалището на доставчика на медийни услуги е в Република България и редакционните решения за аудиовизуалните медийни услуги се вземат в Република България;
бб) седалището на доставчика на медийни услуги е в Република България, но редакционните решения за аудиовизуалните медийни услуги се вземат в друга държава – членка на Европейския съюз, когато значителна част от работната сила, заета в извършването на дейността по предоставяне на аудиовизуалните медийни услуги оперира в Република България;
вв) значителна част от работната сила, заета с извършването на дейността по предоставяне на аудиовизуалните медийни услуги, оперира в различни държави – членки на Европейския съюз, но седалището му е в Република България;
гг) значителна част от работната сила, заета в извършването на дейността по предоставяне на аудиовизуалните медийни услуги, оперира извън която и да е от държавите членки, ако първоначално е започнала своята дейност в съответствие с правото на Република България, при условие че поддържа стабилна и ефективна връзка с икономиката на Република България;
дд) седалището на доставчика на медийни услуги е в Република България, но решения за аудио-визуалните медийни услуги се вземат в трета държава, или обратно, той се смята за установен в Република България, когато значителна част от работната сила, заета в извършването на дейността по предоставяне на аудио-визуални медийни услуги, оперира в Република България;
б) доставчици, за които разпоредбите на буква „а” не са приложими, когато:
аа) използват връзка към спътник (ъп линк) от територията на Република България, или 
бб) независимо че не използват връзка към спътник от територията на Република България, използват спътникови възможности, които принадлежат на Република България.
Ако въпросът, коя държава – членка на Европейския съюз има юрисдикция не може да бъде решен в съответствие с букви „а” и „б”, компетентна държава е тази, в която доставчикът на медийни услуги е установен по смисъла на чл. 49-54 от Договора за пенсионирането на Европейския съюз (ОВ,С 115/47 от   9 май 2008 г.).
и) в т. 24:
аа) в текста преди т. 1 думата „Външен” се заменя с „Независим”.
бб) точка 3 се отменя.
к) в т. 25 думата „операторът” се заменя с „доставчикът на медийни услуги”.
л) точка 27 се отменя.
м) точка 32 се изменя така:
„32. „Дете” е лице по смисъла на чл. 2 от Закона за закрила на детето.”
н) точка 35 се изменя така:
„35. „Контрол върху управлението на доставчика на медийни услуги „е налице, когато едно лице:
а) притежава включително чрез свързано лице, повече от половината плюс 1 от броя на гласовете в общото събрание, или
б) може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган на доставчика на медийни услуги, или
в) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с предоставяне на медийни услуги”.
3. Създава се § 1а:
„§1а. Този закон въвежда разпоредбите на:
1. Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност;
2. Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейностите по телевизионно разпространение;
3. Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ,L 332/27 от                     18 декември 2007 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Не виждам желаещи за изказвания. 
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 13, против 76, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване текста на комисията, който беше прочетен.
Гласували 99 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 55 е постъпило предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 86, т. 3.
Комисията предлага § 55 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 86, т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 55 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 86, т. 3.
Гласували 97 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Уважаеми народни представители, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
По § 56 има постъпило предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители. 
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 87:
„§ 87. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията   (обн., ДВ., бр. 14 от 2009 г., изм. бр. 37 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 35:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Програмите на Българско национално радио и Българската национална телевизия като обществени радио- и телевизионни оператори се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване. За БНТ тези мрежи са с национален и регионален обхват, а за БНР те са с национален и регионален обхват, както и такива, предназначени за предавания в чужбина”.
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Програмите на БНТ и БНР се разпространяват чрез обществена електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, изградена съгласно първия етап от прехода, определен в плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, приет от Министерския съвет.”
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата „мрежата” се заменя с „мрежите”.
г) създават се ал. 4 – 6:
             „(4) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване се задължава да разпространява:
1. в електронната съобщителна мрежа по ал. 2 – до 4 телевизионни програми на БНТ и до 4 радио програми на БНР;
2. в електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово разпространение на радио програми с национален обхват, определен от Комисията за регулиране на съобщенията – до 4 радиопрограми на БНР;
3. в една от електронните съобщителни мрежи за наземно цифрово разпространение на телевизионни програми с регионален обхват – една регионална програма на БНТ, изготвена за съответния регион;
4. в електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово разпространение на радиопрограми с регионален обхват, определена от Комисията за регулиране на съобщенията – една регионална програма на БНР, изготвена за съответния регион;
5. в електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово разпространение на радиопрограми за чужбина, определена от Комисията за регулиране на съобщенията – до 4 радиопрограми на БНР.
              (5) Програмите по ал. 4 трябва да са с вид и профил, съгласуван със Съвета за електронни медии, по реда на чл. 116з.
              (6) Програмите по ал. 4 задължително се разпространяват в некодиран вид.
2. В § 36, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „разпространение на” се добавя „радио и/или”.
3. В § 37:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите „програмите на лицензираните телевизионни оператори” се заменят с „програмите на лицензираните радио- и/или телевизионни оператори”.
бб) в т. 1 думите „радио- и телевизионна дейност” се заменят с „радио- и/или телевизионна дейност”.
б) в ал. 4 думите „телевизионните оператори” се заменят с „радио- и/или телевизионните оператори”.”
„4. В § 37а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите „разпространяват програмите си чрез” се заменят с думите „разпространяват радио- и/или телевизионните си програми чрез”.
2. Думите „достъп до програмата на” се заменят с думите „достъп до програмите до”.”
„5. В § 38, ал. 6 думите „електронна съобщителна мрежа” се заменят с „електронни съобщителни мрежи”.
6. В § 39, ал. 3 се отменя.
7. В § 40, ал. 1 думите „31 декември 2009 г.” се заменят с       „1 юни 2010 г.”.”
Комисията предлага да се създаде наименование „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има  ли желаещи за изказвания? Няма.
В такъв случай ще подложа на гласуване § 56, който става  § 87, както беше зачетен преди малко.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 94 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 88:
„§ 88. В Закона за електронните съобщения (обн. в ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 17 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 48а се отменя.
2. В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби:
а) алинея 3 се изменя така:
„(3) Българската телекомуникационна компания се задължава да осигурява наземно аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио качествено въз основа на договор при цени, покриващи необходимите разходи за тази дейност, при печалба, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност.”
б) създават се ал. 4 и 5:
           „(4) Предприятия, получили разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс-радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване разпространяващи програмите на БНР и БНТ се задължават да осигурят разпространението на тези програми въз основа на договори при цени, покриващи необходимите разходи за тази дейност при печалба, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност.
             (5) При непостигане на съгласие за цените по ал. 3 и 4 между предприятието и БНР и БНТ, цените се определят от Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване § 57, който става § 88.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 92 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията предлага да се създаде § 89:
„§ 89. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон, Комисията за регулиране на съобщенията при спазване на процедурата, предвидена в Глава пета от Закона за електронните съобщения, открива процедура по чл. 48, ал. 1 от същия закон за избор на предприятие, на което да издаде разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радио честотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, предназначена за разпространение на програми на обществени оператори, съобразно предвидените етапи и срокове в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в Република България, приет от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 89.
Гласували 89 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 10.
Параграф 89 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 58, който става § 90.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Параграф 90 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 59, който става § 91:
„§ 91. Разпоредбите на § 53 относно чл. 83, ал. 1-3 и § 54 относно чл. 84, се прилагат само за предавания, създадени след 19 декември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 59, който става § 91.
Гласували 87 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 10.
Параграф 91 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 92:
„§ 92.	(1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии привежда водения по досегашния ред регистър в съответствие с изискванията на чл. 125к, ал. 2.
	(2) В срока по ал. 1 доставчиците на медийни услуги по заявка, осъществяващи дейност към влизането в сила на този закон, са длъжни да представят данните съгласно чл. 125ж, ал. 2.
	(3) В срока по ал. 1 предприятията, които разпространяват български и чуждестранни програми, са длъжни да представят данните по чл. 125к, ал. 6, т. 3-6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 60, който става § 92.
Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
Параграф 92 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на § 61, който става § 93.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Параграф 93 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 62.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 94:
„§ 94. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон, Съветът за електронни медии публикува на страницата си в интернет пълните протоколи от заседанията на Съвета, проведени до влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 94.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Параграф 94 е приет, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.  Благодаря.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае доц. Геновева Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допусната госпожа Христина Митрева - заместник-министър на труда и социалната политика, представител на вносителите по три законопроекта, които ще разглеждаме в точка 3, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за допускане на заместник-министър Христина Митрева в пленарната зала.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Христина Митрева в залата.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: 
„ДОКЛАД
по Законопроект за допълнение на Закона за здравословни
 и безопасни условия на труд, № 002-01-1, 
внесен от Министерския съвет на 4.01.2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 04.01.2010 г.
В заседанието участваха госпожа Христина Митрева, заместник-министър на труда и социалната политика, представители на национално представителните организации на и за хора с увреждания и представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. 
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Христина Митрева, която подчерта, че промените са в съответствие с изискванията на Европейската комисия за докладване по спазване изискванията на директивите в областта на здравето и безопасността при работа. 
Основната цел на законопроекта е усъвършенстване на нормативната уредба за реда и начина за подаване и съхраняване на декларация от страна на юридическите и физическите лица, с която те декларират в териториална дирекция „Инспекция по труда” по адреса на регистрация на предприятието изпълнението на основните задължения за осигуряване на безопасни условия на труд.
Със законопроекта се предлага лицата, които за своя сметка работят сами, да бъдат освободени от задължението да подават годишна декларация в териториалната дирекция „Инспекция по труда”. В мотивите към законопроекта изрично е подчертано, че това е в съответствие с принципите на Европейската стратегия за безопасност и здраве при работа, за опростяване и рационализация на законодателството, но без да се намаляват съществуващите нива на защита. Във връзка с това не се предвижда самонаетите лица да бъдат освободени от задължението да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд. 
Удължава се срокът за подаване на декларацията по чл. 15 за 2009 г. до 30 юни 2010 г., вместо до 30 април. Вносителят обоснова и необходимостта от удължаването на срока с предвиждани изменения в нормативната уредба по прилагането на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и осигуряване на условия за подаване на декларацията по електронен път, обработването и съхраняването на данните от нея в териториалните дирекции "Инспекция по труда".
При обсъждането на законопроекта Комисията по труда и социалната политика се обедини около мнението, че предлаганите промени повишават ефективността на законодателството, намаляват административните разходи, като същевременно гарантират достигнатите нива на защита в областта на здравословните и безопасни условия на труда. 
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 16 гласа, „против” и „въздържали се” няма, 
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: 
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 04.01.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли желание от страна на вносителя да вземе отношение? Няма.
В такъв случай откривам дебата.
Има ли желания за изказвания? 
Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи внесения Законопроект за допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. 
Казано с няколко думи, това е законопроект, който рационализира, опростява част от процедурите, свързани с изискването за подаване на годишни декларации, на базата на които в териториалните поделения на Инспекцията по труда се поемат ангажименти за спазване на здравословни и безопасни условия на труд. Такава годишна декларация, както беше прочетено и в становището на комисията, вече няма да се изисква с този законопроект от тези, които сами се трудят за своя сметка. Разбира се, при всички случаи това не се отменя от европейските стандарти. Разбира се, то не отменя и ангажимента на работещите за своя сметка да спазват стриктно условията за безопасност и здраве при работа. 
Може би тук трябва да се каже, че в известна степен ще се изисква малко повече прецизност от колегите, които работят в Инспекцията по труда, т.е.  спазване на  тези изисквания. 
С оглед на това, че се въвежда рационализиране при обработката на информацията в Инспекцията по труда, се удължава срокът за подаване на тези декларации до 30 юни.
Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи както на първо четене, така и на второ четене този законопроект. Имайки предвид, че това са само два текста, законопроектът може да бъде приет още днес на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики към госпожа Масларова? Няма.
Желания за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме Законопроект № 002-01-1, внесен на 4.01.2010 г. 
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Алексиева, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Въз основа на чл. 70, ал. 3 от нашия правилник, тъй като няма предложения за допълнения и промени по този законопроект, предлагам той да бъде подложен днес и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Имате думата, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Доклад за второ гласуване на „Закон за допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказвания? 
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Моля да се изчете § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля да изчетете текста на § 2.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: „§ 2. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 4б:
„§ 4б. Декларацията по чл. 15 за 2009 г. се подава до 30 юни 2010 г. включително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желания за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме параграфи 1 и 2 от законопроекта.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това е приет на второ четене и Законът за допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 4.01.2010 г.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИВАНЕ НА СОЦИАЛНОИНВЕСТИЦИОННИЯ ФОНД.
Има думата заместник-председателя на Комисията по труда и социалната политика Геновева Алексиева.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„Д О К Л А Д
по Законопроект за закриване на Социалноинвестиционния
фонд, № 002-01-6, внесен от Министерски съвет
на 11 януари 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за закриване на Социалноинвестиционния фонд, № 002-01-6, внесен от Министерски съвет на 11.01.2010 г. 
В заседанието участваха госпожа Валентина Симеонова –  заместник-министър на труда и социалната политика, представители на национално представителните организации на и за хора с увреждания и представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. 
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Валентина Симеонова, заместник-министър на труда и социалната политика. 
Със законопроекта се предлага да се закрие Социалноинвестиционният фонд като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, като се уреждат процедурите по ликвидацията и трудовите правоотношения със служителите на Фонда.
Предвижда се активите, пасивите, архивът на фонда, както и дейностите и функциите, свързани с Проекта за социално включване между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие да преминат към Министерството на труда и социалната политика. Отменя се Законът за Социалноинвестиционния фонд. Пълномощията на изпълнителния директор и на членовете на Управителния съвет се прекратяват. 
Предвижда се назначаване на ликвидационна комисия, която да извърши ликвидация на закрития Социалноинвестиционен фонд. Трудовите правоотношения със служителите от закрития Социалноинвестиционен фонд се уреждат по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда при условията на закриване на предприятието. Не се предвиждат допълнителни средства във връзка с ликвидацията на Фонда. 
При представянето на законопроекта бе подчертано, че мотивите за закриване на Социалноинвестиционния фонд се основават на анализ на състоянието на административните структури и в изпълнение на мерките за реформа в държавната администрация. Констатирано е, че функциите, изпълнявани от Фонда в подкрепа на Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие, не са актуални, поради изтичане на срока им през 2006 г. Налице е дублиране на функции на Социалноинвестиционния фонд с функции на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. 
С оглед на поетите ангажименти към Международната банка за възстановяване и развитие за осигуряване на устойчивост на поетите ангажименти се предвижда обособяване на звено в Министерството на труда и социалната политика, което да поеме управлението на дейностите на фонда.
При обсъждането по законопроекта специално внимание бе отделено на необходимостта от осигуряването на приемственост по отношение на дейността, използването на съществуващия капацитет и натрупания положителен опит при управлението, изпълнението и отчитането на проекти, съгласно изискванията на Световната банка. 
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против” – няма и „въздържали се” – 3 гласа, 
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: 
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за закриване на Социалноинвестиционния фонд, № 002-01-6, внесен от Министерски съвет на 11 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси, госпожа Менда Стоянова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Д О К Л А Д
на Комисията по бюджет и финанси по законопроект за 
закриване на Социалноинвестиционния фонд, № 002-01-6, 
внесен от Министерският съвет на 11 януари 2010 г.
На заседание, проведено на 21 януари 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за закриване на Социалноинвестиционния фонд, внесен от Министерският съвет.
На заседанието присъстваше заместник-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова, която представи законопроекта.
Социалноинвестиционният фонд е създаден със закон през 2001 г. Той е юридическо лице със седалище в град София и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.
Фондът има за цел да подкрепя изпълнението на приоритетни проекти и дейности, включени в Националния план за икономическо развитие и в Националния план за регионално развитие и задачи да поощрява увеличаването на заетостта в реалния сектор; създаване на постоянна и временна заетост; насърчаване и поддържане равнището на определени услуги, свързани с развитието на частния сектор; осигуряване подкрепа на предприемаческите инициативи в определени региони, силно засегнати от преструктурирането на икономиката; насърчаване развитието на регионалните и местните инициативи, водещи до повишаване равнището на заетостта и  сближаване с практиката за развитието на регионите на страните - членки на Европейския съюз.
Дейността на Социалноинвестиционния фонд се осъществява по годишна програма, която се разработва по реда и в сроковете за съставяне на държавния бюджет. В годишната програма се включва и инвестиционна програма, съдържаща проектите, които ще бъдат финансирани през текущата година.
Приходите на фонда се набират от: субсидия от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер, определян със Закона за държавния бюджет; от дарения, помощи и средства и от държавно гарантирани кредитни споразумения. Приходната и разходната част на фонда се утвърждават ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите.
Фондът се ръководи от управителен съвет и изпълнителен директор.
Управителният съвет се състои от 12 членове. В него с равен брой представители участват Министерският съвет, представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, определени по реда на глава трета от Кодекса на труда. Представителите на Министерския съвет се определят със заповед на министър-председателя. Председател на управителния съвет е министърът на труда и социалната политика.
Управителният съвет приема годишната програма за дейността на Социалноинвестиционния фонд, в това число и годишната инвестиционна програма; приема правилник за дейността си; предлага за назначаване и освобождаване изпълнителния директор на Социалноинвестиционния фонд; приема годишния бюджет на Социалноинвестиционния фонд; одобрява годишния отчет; осъществява цялостен контрол за целевото разходване на набраните средства и информира обществеността, като публикува в централния печат годишната инвестиционна програма на Социалноинвестиционния фонд. Представителите на Министерския съвет се определят със заповед на министър-председателя.
Изпълнението на закона е възложено на министъра на труда и социалната политика.
В изпълнение на мерките за реформа в държавната администрация е направен анализ на състоянието на административните структури и Съветът за административна реформа към Министерския съвет за Социалноинвестиционния фонд е установил, че:
- функциите, изпълнявани от него в подкрепа на Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие, не са актуални поради изтичане на техния срок през 2006 г.;
- констатирано е дублиране на редица функции с функции, изпълнявани от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
- има възможности за финансиране на проекти от фондовете на Европейския съюз.
На основата на горните констатации Съветът за административна реформа към Министерския съвет с Решение от   25 ноември 2009 г. е предложил на правителството Социалноинвестиционния фонд да бъде закрит.
Същевременно Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е ратифицирано със закон. Съгласно него Социалноинвестиционният фонд поема цялата техническа отговорност за изпълнението на проекта. С оглед обезпечаване на поетите ангажименти към Международната банка за възстановяване и развитие и осигуряване на устойчивост и приемственост по стартиралия проект се налага обособяване на звено в Министерството на труда и социалната политика, което да поеме управлението на дейностите по проекта след закриването на фонда. Във връзка с това законопроектът предвижда функциите и дейностите по Проекта за социално включване да преминат към Министерството на труда и социалната политика.
Въпросите, свързани със закриването на Социалноинвестиционния фонд и преминаването на дейността му към Министерството на труда и социалната политика, са обсъдени и с експерти на Международната банка за възстановяване и развитие, които изразяват принципна подкрепа и съгласие.
Със законопроекта се предвижда Министерският съвет в срок до 1 месец от влизането в сила на закона да назначи ликвидационна комисия, която да извърши ликвидацията на Социалноинвестиционния фонд в 3-месечен срок от назначаването й. Разходите по ликвидацията са за сметка на средствата по утвърдения бюджет на Фонда за 2010 г.
След изчерпателното запознаване на членовете на комисията с мотивите по законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 13 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 5 народни представители.
Въз основа на мотивите към законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за закриване на Социалноинвестиционния фонд, внесен от Министерския съвет”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желание за изказване от страна на вносителя? 
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да допълня малко информация към двата доклада, които бяха много  изчерпателни.
Към настоящия момент Социалноинвестиционният фонд е пред непосредствено приключване на проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”, тъй като изпълнението на дейностите по него съгласно проектните документи приключва на 31 декември 2009 г. Всъщност това вече е приключило.
Първият заем по проекта в размер на 50 млн. 800 хил. евро е усвоен до края на 2008 г. на 99,99%, тоест на 100%. Усвояемостта към 30 ноември 2009 г. на допълнителния заем в размер на 15 млн. лв. е 93,42%.
Както каза госпожа Стоянова, междувременно със закон е ратифицирано Заемното споразумение – Проект за социално включване, и всъщност по този проект има дублиране с функции на Министерството на труда и социалната политика. Поради това се обособява звено в Министерството на труда и социалната политика, което да поеме управлението на дейностите по проекта. От 30 човека, които работят сега към Социалноинвестиционния фонд, остават 8, които ще преминат към Министерството на труда и социалната политика. Това са експерти, които имат потенциала да продължат проектните дейности. 
Тъй като вече е назначена ликвидационна комисия, след като тази комисия приключи работата си, ще бъде подготвен отчет, който ще бъде представен на вниманието на народните представители. По този начин се оптимизира и управлението на проекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Откривам дебата.
Заявка беше направил д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо заместник-министър! Преди да закрием Социалноинвестиционния фонд, може би е добре да кажем няколко думи изобщо за този фонд – за времето, когато той беше създаден и структуриран. Това стана през 2001 г. със специален закон. 
Съгласно този закон Социалноинвестиционният фонд има няколко цели. На първо място, да подкрепи изпълнението на приоритетни проекти и дейности, включени в Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие. Освен това трябва да е ясно, че Социалноинвестиционният фонд има Управителен съвет, в който влизат 12 човека. От тях 8 са представители на работодателски и синдикални организации, тоест на социалните партньори, и само четирима са представители на държавата, независимо от това, че Управителният съвет се оглавява от министъра на труда и социалната политика. 
Казвам това, защото след малко ще стане ясно какво оттук нататък няма да съществува като контролен механизъм. По сега действащия закон Управителният съвет предлагаше инвестиционна програма, предлагаше програма за реализиране, която беше съгласувана и обсъждана заедно със социалните партньори, заедно с представители на Националното сдружение на общините.
В мотивите към законопроекта е казано, че тези цели на Социалноинвестиционния фонд към днешна дата не са актуални. Не са актуални, защото има конкурентни организации, институции, министерства и ведомства, които се занимават с инвестиране по отделните политики, които са влизали досега в предметния обхват на Социалноинвестиционния фонд.
В мотивите се казва, че в изпълнение на мерките за реформа в държавната администрация Съветът за административна реформа към Министерския съвет е предложил Социалноинвестиционният фонд да бъде закрит.
Вижте обаче какво пише в действащия закон, в чл. 2, където са отбелязани задачите, които са в предметния обхват на Социалноинвестиционния фонд. На първо място, „поощряване увеличаването на заетостта в реалния сектор”. На второ място, „създаване на постоянна и временна заетост”. На следващо място, „осигуряване подкрепа на предприемаческите инициативи в определени региони, силно засегнати от преструктурирането на икономиката”. На следващо място, „насърчаване развитието на регионалните и местни инициативи, водещи до повишаване равнището на заетостта”.
Уважаеми колеги, ако това не са актуални цели и задачи в условия на криза, в условия, в които безработицата, за съжаление, продължава да расте, кое тогава е актуална цел и актуална политика? Затова ние не сме съгласни с аргументите на вносителя.
На следващо място, искам да спра вашето внимание на така наречения Втори заем за развитие на политиките и институционална реформа в социалните сектори – заем, който е ратифициран със закон в Народното събрание през 2009 г. Доколкото си спомням, става въпрос за около 40 млн., които трябва да бъдат усвоени за изграждане на социална инфраструктура.
Казвам всичко това, защото със закон е ратифициран този заем между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. В този закон компетентната институция, която ще управлява проекта, е Социалноинвестиционният фонд. 
Сега изведнъж в мотивите казваме, че Министерството на труда и социалната политика изгражда специална структура, която ще управлява проекта. Как така, като в Закона за ратификация е записано, че има институция, която ще управлява проекта, изведнъж Министерството на труда и социалната политика, респективно правителството, разговаря с Банката покрай закона и въпреки закона решава, че някой друг, колкото и компетентен да е той, трябва да управлява изпълнението на този заем, на това Заемно споразумение?
Според мен това не е добър и коректен подход за решаване на този въпрос. Иначе между тези 20 човека има много добри експерти, които са работили по програми в Световната банка и много добре разбират как се управляват пари на международни финансови институции. Ако въпросът е да махнем тези хора и да назначим на тяхно място други, няма никакъв проблем. Това може да стане най-лесно.
Уважаеми колеги, дори и тези експерти да отидат в тази специализирана организация или каквото и да е там, към Министерството на труда и социалната политика – забележете, че отпада контролът на социалните партньори. Къде остава Националното сдружение на общините? Къде остават социалните партньори при контролирането? 
Аз съм сигурен, че сегашният екип на Министерството на труда и социалната политика е достатъчно коректен, за да не си позволи по какъвто и да било начин разхищаване на тези средства. Нямам никакви съмнения, че това няма да се случи, но при всички положения съмненията, когато липсва контролът на съсловните организации, когато липсва контролът на Националното сдружение на общините, остават. Тъкмо затова нашата парламентарна група не намира аргументи, с които да подкрепи закриването на Социално-инвестиционния фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към  д¬¬ р Адемов няма.
Заповядайте, имате думата за изказване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Коалиция за България няма да подкрепи естествено този законопроект по една проста причина, че с много лесна ръка ликвидираме една работеща, една успешна структура. С ликвидационни комисии знаете – и преди е имало, особено в сектор „Земеделие”, видяхте докъде стигнаха нещата в сектор „Земеделие” с ликвидационните комисии. 
Но няма да подкрепим също така този законопроект, защото на народните представители не е представен никакъв отчет. Ние знаем ли де факто какво искаме да ликвидираме? Госпожа Митрева каза, че на по-късен етап ще ни представи отчет, но какво означава това? Ние тук трябва да знаем за коя община какви пари, колко пари са усвоени. Защото ви уверявам, че всички ние сме от избирателни райони – няма община във всеки един от вашите избирателни райони, която да не е имала печеливш, успешен проект в Социално-инвестиционния фонд.
Още повече – съжалявам, че го няма господин Мартин Димитров, защото той постоянно говори за ефективност, ефикасност на разходите. Ами, чухте преди малко госпожа Митрева какво каза – при първия транш 99, приблизително 100% са усвоени, вторият транш – 94% са усвоени. За какво говорим? И защо трябва това нещо да бъде ликвидирано? Но не е само това. (Шум и реплики в залата.)
Ето го и господин Димитров. За ефективността на разходите говорим. Точно това е: вие трябва да обърнете внимание – 99% усвояемост и ефективност, но нека да видим какви са проектите. Понеже няма отчет и ние трябва да гласуваме – така, със затворени очи, нещо, което ни се предоставя, аз ще ви кажа. 
От началото на създаването на Проекта за социални инвестиции и насърчаване на заетостта в рамките на тази програма са финансирани 468 микропроекта от общинска и социална инфраструктура, от които само 23 микропроекта са все още в процес на изпълнение. Всеки микропроект е в размер до 392 хил. лв., като 80% се финансират от фонда, 20% са с общински средства.
От Проекта за социални инвестиции и насърчаване на заетостта, Социалноинвестиционният фонд е финансирал ремонт, реконструкция или ново строителство на 150 социални заведения. През периода 2003-2009 г. Социално-инвестиционният фонд е финансирал ремонт и реконструкция на 99 училища и 55 детски градини. И ние това нещо искаме с лека ръка да го ликвидираме. 
Разбира се, вие ще кажете: как е бил осъществяван контролът на фонда, дали не е имало злоупотреби. Ами, ето, ще ви кажа как е правен този контрол: на първо място, има управителен съвет на фонда; на второ място – редовни годишни мисии на Световната банка за проверка на дейността на Социално-инвестиционния фонд; звено „Вътрешен одит” на Световната банка, подчинено пряко единствено на президента на банката; одитна къща „Прайс Уотърхаус Купър”; инспектората на Министерството на труда и социалната политика; звено „Вътрешен одит” на Министерството на труда и социалната политика. И досега не са констатирани никакви нарушения в дейността на Социално-инвестиционния фонд. И ние искаме, видите ли, това нещо, което е работещо, защото се е събрал един административен съвет, защото има много голяма администрация, да го ликвидираме. Защо е нужно това нещо? 
Защо нещо, което печели, особено е печелившо в икономическа криза, когато са нужни свежи пари, ние отговаряме: ще бъдат финансирани дейности по европейските програми, само че това са комплексни проекти? Общините трябва да кандидатстват по различни мерки, за да постигнат това, което могат да го изпълнят с един заем по този фонд. Защо е нужно да разводняваме и да бавим нещата? Именно сега трябва да се вършат конкретни действия и този фонд предоставя именно такива инструменти.
Съжалявам, но това няма да бъде подкрепено от Коалиция за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към народния представител Стойнев няма.
Желание за изказване – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз не мога да допусна, че в тази зала няма добри юристи и че в тази зала няма хора, които имат представа за дейността на Социалноинвестиционния фонд, за това доколко той „дублира” функции на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Смятам, че всички вие сте абсолютно наясно с това.
Има обаче няколко неща, които просто искам да припомня на залата, когато се вземат такива решения, защото може да се наложи след това те да бъдат атакувани по някакъв начин, защото не може да се правят законопроекти, тогава когато те са свързани с други закони, приети вече, и има съответно поети ангажименти.
Най-напред обаче няколко думи за Социалноинвестиционния фонд. И заместник-министър госпожа Митрева каза колко милиони евро са усвоени през този период. Да, вярно е, че Социалноинвестиционния фонд, по социални инвестиции и насърчаване на заетостта по този проект приключи в края на 1999 г.
Тук за ваша информация аз искам да кажа, че няма нито една бележка от Световната банка и от „Прайс Уотърхаус”, които одитират работата на Социалноинвестиционния фонд и дейността по него, както, разбира се, и от страна на българските общини, които са бенефициенти. Те плащат 20% от стойността, до 20% от стойността на проектите, а от фонда се плащат 80% от стойността на тези изключителни социални обекти.
Смея да кажа, че до 2005 г. около 20-25% от средствата са били насочени към социална инвестиция, ако мога така да кажа, за социални обекти. От 2005 г. до 2009 г. близо 77% от ресурса е насочен към социалната инфраструктура на българските общини. Изградени са множество социални центрове, дневни центрове, домове, социални кухни и т.н., да не влизам в тези подробности.
За ваша информация – за 2008 г. Световната банка беше предложила социално-инвестиционния проект „Социалноинвестиционен на Република България” за най-добър проект за 2008 г. на Световната банка.
Всичко това трябва да дава една ясна представа за какво става реч – за един действително изключително полезен, търсен и бих казала, един от най-предпочитаните проекти на българските общини.
Аз не зная доколко са консултирани за това българските общини. Също не мога да кажа и каква е позицията на социалните партньори и дали това е гледано в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тук не съм успяла да вляза да проверя, но искам да ви кажа за всичко това, което е, е сключено заемно споразумение със Световна банка, и всичко това е минало през българския парламент. Как изведнъж ние решаваме да елиминираме със законопроект и да отменим Закона за Социалноинвестиционния фонд? И ще кажа после защо. 
Но аз ще си позволя на вас да ви прочета стенограмата от 6 януари т.г. на Министерския съвет по тази точка.
Точката е девета. Министър-председателят казва: „Внася министърът на труда и социалната политика”. И какво казва господин Младенов: функциите, изпълнявани от Социалноинвестиционния фонд в подкрепа на Националния план за икономическо развитие и Национален план за регионално развитие са неактуални, поради изтичане на техния срок през 2006 г.
Констатирано е дублиране на редица функции на фонда с такива, изпълнявани от Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Междувременно, забележете, със закона е ратифицирано заемно споразумение със Световната банка. С проекта се предвижда Министерският съвет в срок до един месец от влизането в сила на закона да назначи ликвидационна комисия, която да извърши ликвидация в срок от три месеца от нейното назначаване. Ще се обособи звено към Министерството на труда и социалната политика с участието на отделни министерства, социални партньори и Националното сдружение на общините, които ще работят по новото заемно споразумение.
Тук отварям една скоба и искам да кажа, че по заемното споразумение, което е ратифицирано от българския парламент миналата година през февруари, е записано, че при такива действия одитът се прави от „Прайс Уотърхаус” в рамките на три месеца. Тук обаче се назначава ликвидационна комисия. Тоест с един закон, който не сме отменили, решаваме да нарушим едно друго споразумение, което все пак е международно споразумение.
 И забележете, какво довършва министърът на труда, аз ви чета точно стенограмата: 
„Министърът на труда и социалната политика е информирал с писмо от 14 декември 2009 г. министъра на финансите в качеството му на упълномощен представител на държавата за предстоящото закриване на СИФ. Със същото писмо е искано съгласие за промяна в сключеното заемно споразумение.”
Колеги, може ли да искаме съгласие за промяна в заемното споразумение? Аз не зная, искам да питам, първо: такова съгласие за промяна получено ли е?
Второ, със заемното споразумение, ратифицирано от най-висшия орган на България – Народното събрание, е приет нов заем, колеги, който се нарича проект „Социално включване”, за 40 млн.евро. Този заем, с много усилия издействан от България, със Световната банка, е единственият заем на Световната банка като пилотен, който е насочен за социално включване на децата до  7-годишна възраст. 
Тук искам малко повече да обясня. През последните години в България се увеличава раждаемостта, което е чудесно. Има обаче един проблем, на който сме свидетели – че намалява възрастта, в която се раждат българските бебета, и се получават едни нежелани тенденции, които смятам, че не е необходимо да обяснявам. Именно този проект е насочен за обучение и създаване на центрове за сексуално обучение, за създаване на детски ясли, за създаване на дневни центрове за такива деца. Всичко онова, което са превантивните мерки и създаването на възможност всяко българско дете още в първите седем години да получи онова физическо и интелектуално развитие, което е необходимо.
Питам аз сега, искам все пак някой да ми отговори, защото не мога да си представя как така се взема такова решение. Затова предлагам: спрете го, докато видим какво правим с ратифицираното заемно споразумение. Това е законодателен акт на Народното събрание.
Искам да задам няколко въпроса: има ли промяна в заемното споразумение, което е ратифицирано миналата година през февруари месец? Това едно.
Второ, искам да попитам и друго. Говори се за един динамичен социален диалог. Чета дословно това, което е казано и което е казал министърът - как, от една страна, ще се създаде звено в Министерството на труда и социалната политика, което трябва да е административно, то не може да бъде друго към министерство, и в него ще участват синдикати, работодатели и Националното сдружение на общините? Тези хора щатни сътрудници ли ще станат на министерството или какво? Тоест, без да имаме яснота какво ще се прави, само и само да унищожим един екип, който предполагам, че на някого не му харесва, ние искаме, както се казва, заради бълхата да изгорим целия юрган. 
Недейте, колеги, помислете! Определено считам, че това е едно прибързано решение. Трябва да получим ясни отговори какво става със заемното споразумение, защото това е български документ, пак повтарям, и какво става най-вече с тези 40 млн. евро, които по заемното споразумение трябва да ги управлява Социалноинвестиционният фонд? Ние го закриваме, ликвидираме го. Какво правим с тези пари? Говорим, че трябва да пестим всяко евро, за което сме се договорили, а тук става въпрос за 40 милиона. При това за един проект, който, аз съм убедена, всеки един от вас би подкрепил и би се стремил да активизира общините, от които идва,  да могат да участват и кандидатстват, за да вземат средства в тази насока. 
Това е моето становище. Разбира се, вие сте мнозинство, вие ще решите. Но пак повтарям, обръщам се специално към юристите – колеги, има неща, които са в противоречие със законите, и в крайна сметка това е един противоречив нормативен акт. Съжалявам, че не бях по време на комисията, щях да кажа същото това нещо. Не използвам трибуната, за да го кажа тук. Едва ли щеше да има някаква полза от моето изказване, но аз съм длъжна да кажа и да направя това предупреждение. 
Моля специално и колегите в Министерството на труда и социалната политика много внимателно да прецизират още веднъж това. Може би трябва да се изчака, докато приключат всички преговори със Световната банка, да отменим ратификацията и след това да преминем към следваща стъпка, когато получим и съгласие от Световната банка. Аз не виждам тук да е написано, че Световната банка, след като е получила това писмо, ще даде бързо своя отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към госпожа Масларова? Няма.
Желание за изказване? Няма.
В такъв случай закривам дебата и подлагам на гласуване Законопроект за закриване на Социалноинвестиционния фонд, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 93 народни представители: за 64, против 28, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Въз основа на чл. 70, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като не са постъпили предложения за промяна или допълнения в така наречения законопроект, предлагам да минем към второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Обратно процедурно предложение?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, утвърдена парламентарна практика и изискване на правилника е законите да се гледат на две гласувания, на две четения, и да се пристъпва към едновременното гласуване на първо и второ четене в едно пленарно заседание само в случаите, в които има съгласие по предложения законопроект, няма възражения и няма изказани становища от парламентарни групи за предложения между първо и второ гласуване. В настоящия случай това очевидно не е така, тъй като срещу законопроекта възразиха представители на различни парламентарни групи. Освен това самият той не е разглеждан от Националния съвет по тристранно сътрудничество, което е изискване за неговото приемане от българския парламент.
Апелирам да не си правите експерименти, като нарушавате правилата, защото в противоречие с правилника вече беше приет и Законът за националния архивен фонд, който беше гласуван на две четения в едно заседание, въпреки нашите възражения, и в момента е в Конституционния съд. Нека не създаваме прецеденти, като нарушаваме правилата, защото те са затова да бъде дадена възможност на народните представители да изпълнят своите конституционни правомощия, а именно да внасят предложения по законите в периода между първо и второ четене.
 Заявявам ви, че ако си позволите за пореден път това безобразно нарушаване на парламентарния правилник и на Конституцията, ще сезираме отново Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Не бяха необходими заплахи, бих казал. В духа на конструктивизма аз няма да подложа на гласуване направеното предложение от народния представител Алексиева. 
Заповядайте.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, оттеглям предложението, което направих току-що.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Имаме постъпил доклад от Комисията по труда и социалната политика, с който ще ни запознае госпожа Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! По промяна в Кодекса за социално осигуряване има постъпили два законопроекта в комисията, които обаче се различават по материята, която разглеждат. 
Представям Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 954-01-30, внесен от Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков на 16 октомври 2009 г. 
„Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 954-01-30, внесен от Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков на 16 октомври 2009 г.
В заседанието участваха следните представители от Националния осигурителен институт: господин Сотир Ушев – управител, госпожа Весела Караиванова – подуправител, и Йосиф Милошев, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция „Индустриални отношения” в Министерството на труда и социалната политика. Присъстваха и представители на социалните партньори.
Законопроектът  и  мотивите  към  него  бяха представени от д-р Цветан Костов.
Основната цел на законопроекта е да се подобрят условията на бизнес средата, както и да се повиши размерът на разполагаемия доход на работещите. В своето експозе вносителят подчерта, че с предложението за намаляване на осигурителните вноски се цели да се компенсира предвиденото увеличение на акцизите, да се стимулира отлагането на пенсионирането, както и икономическата активност на дългосрочно безработните.
Със законопроекта се предвижда от 1 януари 2010 г.:
- намаляване  на  осигурителните вноски за Фонд „Пенсии” с 5-процентни   пункта   за  родените  преди  1  януари  1960  г.  и  с   6-процентни пункта за родените след 31 декември 1959 г.;
- промяна в съотношението работодател : осигурено лице при плащането на вноските за Фонд „Пенсии”. През 2009 г. съотношението във вноската за Фонд „Пенсии” е работодател 10%, осигурено лице 8%, държава 12% - общо 30%. Предложението за 2010 г. е вноската за Фонд „Пенсии” да се разпредели по следния начин: работодател 6,5%, осигурено лице 6,5%, държава 12%;
- увеличаване на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсални пенсионни фондове – от 5 на 6%, и промяна в съотношението работодател : осигурено лице при плащането на вноските за универсален пенсионен фонд – 50 : 50, с което се увеличава делът на осигуреното лице;
- увеличаване размера на добавката от пенсията на починал съпруг от 20% на 30% от 2010 г. и 40% от 2012 г.;
- намаляване на периода за изискуем осигурителен стаж от 12 на 6 месеца за придобиване право на обезщетение при бременност и раждане и неговия размер;
- включване на роднини по съребрена линия до втора степен в кръга на лицата, които при смърт на осигуреното лице имат право да получат натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е предоставен за становище от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт и социалните партньори. Постъпили са становища от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Националния осигурителен институт, с които са изразили своите резерви по отношение на законопроекта. Основните аргументи, с които законопроектът не е подкрепен са свързани с липсата на предварителен финансов анализ за ефектите върху държавния бюджет и осигурителната система, нарушаване на основните принципи в осигурителната система и Института на наследствеността, липсата на връзка между осигурителния принос и осигурителното обезщетение и наличието на мерки, които създават предпоставки за злоупотреби с права и получаване на социално-осигурителни плащания.
В хода на дискусиите по законопроекта подробно бе обсъдено предложението за намаляване на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии”. Подчертано бе, че според актюерски разчети финансовият ефект от тази мярка върху бюджета на държавното обществено осигуряване е по-малко приходи в размер на приблизително 1 млрд. лв. Анализирана бе липсата на осезаеми ефекти върху икономическия растеж, конкурентоспособността, повишаването на доходите и работните места и ограничаването на сивия сектор, вследствие на намаляването на осигурителните вноски през последните години с повече от 12-процентни пункта, с които се преотстъпват над 10 млрд. лв. за работодателите. 
Изразени бяха мнения по отношение на неприемливото намаляване на осигурителните вноски и увеличаване на размера на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване при настоящата икономическа конюнктура и очакваните социални последици. Като обезпокоителни бяха определени предложенията, свързани със значително намаляване на осигурителния принос и повишаване размерите на осигурителните плащания. 
Представителите на национално представителните организации на работниците и служителите изразиха неудовлетворението си от предложенията, свързани с увеличаването на дела на работника и служителя във финансирането на Фонд „Пенсии” и вноските за универсалните пенсионни фондове, с което, според тях, на практика тежестта се прехвърля на осигурените лица.
Народните представители се обединиха около мнението, че по същество със законопроекта се извършват значителни промени в основни параметри на осигурителната система, които са необосновани, неаргументирани, без оценка на финансовите ефекти върху осигурителната система и държавния бюджет. Реализирането на предложенията ще постави пред сериозни рискове публичните финанси и не кореспондират с икономическата конюнктура и очакванията на гражданите към социалноосигурителната система.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 1 глас, „против” – 1, и „въздържали се” – 18, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 954-01-30, внесен от Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков на 16 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Сега да ни запознаете с доклада по другия законопроект.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: 
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за социално осигуряване № 902-01-65,
внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 902-01-65, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г.
В заседанието участваха госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Малакова от Националния осигурителен институт, представители на национално представителните организации на и за хора с увреждания, представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и на служителите.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика. 
Основната цел на законопроекта е да приведе в съответствие българското законодателство в областта на пенсионното осигуряване с регламентите на Европейския съюз по отношение прехвърлянето на пенсионни права от и към специалната пенсионна схема на Европейските общности.
Във връзка с това са предвидени разпоредби относно осигурителния режим на лицата при изпращане на работа в друга държава – член на Европейския съюз. Предвижда се държавите членки да гарантират свободното движение на хора в Европейския съюз, като работодателите изплащат възнаграждение и правят осигурителни вноски в съответствие с действащите минимални стандарти в приемащата страна. Не се допуска възнаграждение, което е по-ниско от възнаграждението на местните работници.
Предлагат се и съответни изменения по отношение на реда за внасяне на осигурителните вноски и осигурителния стаж.
Предвидени са разпоредби за дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване при преноса на пенсионни права по отношение на поддържаната от тях информационна система, електронния обмен на данни, максималния размер на допълнителните такси при прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната партида във фондове за допълнително задължително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване в пенсионната схема на Общностите.
Предлага се да се създаде нова част „Втора А”, в която се регламентира взаимодействието между националните пенсионни схеми с пенсионната схема на Общностите. Предложенията са съгласувани с представители на Европейската комисия и на специалната пенсионна схема на Общностите.
Включени са всички национални схеми, свързани със заетост – Фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, универсалните и професионални фондове, допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондовете за доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. Въвежда се общ принцип за упражняване правото на прехвърляне, а именно ако не е отпусната пенсия за трудова дейност от фондовете на държавното обществено осигуряване и ако не е отпусната пенсия от съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване или не е сключен договор за еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства.
Предвижда се прехвърлянето на пенсионни права от пенсионната схема на общностите да се осъществява във Фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, във фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване, във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и на застраховател въз основа на договор за застраховка или рента.
  Предлага се кръгът на лицата, които имат право на прехвърляне, както и на предпоставките и сроковете за неговото упражняване да е в съответствие с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности с условията на другите служители на Общностите. Предвижда се прехвърлянето на пенсионни права да се извършва и за случаи преди влизането на законопроекта в сила.
Като координиращ орган е определен Националният осигурителен институт, който ще разпределя средствата между националните пенсионни схеми, получени от пенсионната схема на Общностите като се регламентира и начина на това разпределение.
При изчисляване на средствата ще се прилага ограничението за максималния размер на месечния осигурителен доход в Република България към момента на прехвърлянето. Размерът на сумата на тези средства ще може да се прехвърля в избран от лицето фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. 
Предвидени са и разпоредби относно последиците за лицата по отношение придобиване право на пенсия от държавното обществено осигуряване и от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, както и зачитане на осигурителен стаж вследствие на прехвърлянето на пенсионни права от националните пенсионни схеми в специалната пенсионна схема на Общността и обратно.
Уредени са и въпросите по отношение на принудителните административни мерки, отговорността за нарушения на нормативната уредба и издаването на актове, наказателни постановления и тяхното обжалване във връзка с дейността на пенсионните дружества за допълнително пенсионно осигуряване при взаимоотношенията им със специалната пенсионна схема на Европейския съюз.
Предложени са легални дефиниции на понятията „минимални ставки на заплащане”, „пенсионна схема на Общностите”, „орган на Общностите” и „актюерски еквивалент на пенсионните права за старост”.
Получено е и становище от отдел „Европейско право” към Народното събрание, съгласно което законопроекта създава предпоставки за прилагането на съответните регламенти, имащи отношение към координацията на системите за социална сигурност за координация и отговаря на изискванията на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Предложени са и редакционни бележки, които ще бъдат отчетени след приемането на законопроекта на първо гласуване.
 В хода на дискусията Комисията по труда и социалната политика се обедини около мнението, че законопроектът създава законодателни гаранции за пренос на пенсионни права на работници и служители при упражняване правото на свободно движение на хора в Европейския съюз при промяна на работата си от държава членка в институция на Европейския съюз и обратно.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 16 гласа, без „против” и „въздържал се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: 
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-30, 
с вносители народните представители Мартин Димитров,
Цветан Костов и Ваньо Шарков 
на 16 октомври 2009 г.
На заседание, проведено на 29 октомври 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-30, с вносители народните представители Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Цветан Костов.
Със законопроекта се предвижда намаляване на осигурителната вноска за лицата, работещи при условията на трета категория труд – с 5-процентни пункта, за лицата родени преди  януари 1960 г. и с 6-процентни пункта за лицата, родени след 31 декември 1959 г. Предлага се размерът на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. от 18 на сто да стане 13 на сто, а за родените след 31 декември 1959 г. – от 13 на сто на 7 на сто. Предвижда се увеличаване и на размера на вноската в така наречения „втори стълб” за лицата, родени след 31 декември 1959 г. С един процентен пункт. 
Предлага се съкращаване на сроковете по чл. 48а и по чл. 49, ал. 1 от 12 месеца на 6 месеца. За ползване на правата, регламентирани от Кодекса за социално осигуряване, се изисква наличието на определен осигурителен принос. С измененията и допълненията в разпоредбите на чл. 48а и чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване (в сила от 1 януари 2009 г.), за да придобие едно лице право на обезщетение за бременност и раждане, е необходимо то да е осигурено за общо заболяване и майчинство и да има осигурителен стаж 12 месеца като лице, осигурено за този    риск – чл. 48а, а размерът на обезщетението се поставя в зависимост от осигурителния доход, което лицето е получавало през последните 12 месеца – чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване. Смисълът на това изискване е осигуреното лице да е допринесло за натрупването на средства в осигурителните фондове в един разумен период от време, преди да започне да черпи права, като получава парични плащания.
Предлага се увеличаване на размера на така наречената „вдовишка добавка”, регламентирана в чл. 84, ал. 1. Понастоящем нейният размер е 20 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг (съпруга). Предлага се този размер от 1 януари 2010 г. да стане 30 на сто, а от 1 януари 2012 г. да стане 40 на сто. 
Със законопроекта се предлага разширяване на кръга на лицата, на които при смърт на осигуреното лице се изплащат натрупаните средства по индивидуалната му партида. В кръга на лицата по чл. 170, ал. 1 са включени и роднините по съребрена линия до втора степен.
От името на Националния осигурителен институт господин Йосиф Милошев – началник на отдел „Правен” изрази становище, че с предлагания законопроект се предвижда намаляване на осигурителните вноски, което ще доведе до голям недостиг в приходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване – над 1 милиард лв., като по този начин няма да могат да бъдат извършени предвидените със Закона за Държавното обществено осигуряване за 2010 г. осигурителни плащания. Той обърна внимание, че внесеният законопроект няма финансова обосновка за източника, от който ще бъде финансиран посочения недостиг в бюджета на Държавното обществено осигуряване.
От друга страна продължаващото намаляване на осигурителните вноски подлага под въпрос реформата в социалното осигуряване. Твърденията в мотивите към законопроекта, че с тази мярка ще се намали безработицата, или ще се намали дела на сивата икономика, не отговарят на резултатите от досегашното намаляване на осигурителните вноски.
Намаляването на осигурителните периоди за придобиване право на обезщетение за бременност и раждане, както и за изчисляване на размерите му от 12 на 6 месеца ще доведе до увеличаване разходите за тези обезщетения, като по този начин ще се даде възможност за внасяне на вноски върху висок осигурителен доход за кратки периоди с цел да се получат високи обезщетения за период от 410 календарни дни.
Предлаганото увеличение на добавката от пенсията на починалия съпруг по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване да се извършва на два етапа: 30 на сто от 1 януари 2010 г. и 40 на сто от 1 януари 2012 г., което също не е обвързано с необходимите финансови средства. Това изменение не е обвързано с финансов ресурс в размер на 171,5 млн. лв. повече спрямо разхода за 2009 г.
Финансовият ефект от измененията, предложени с § 1, се изразява в намаление с 251,6 млн. лв. на приходите от осигурителни вноски за фонд „Пенсии” за 2010 г., а по § 2 намалението е със   752,1 млн. лв. Предложението по параграфи 7 и 8 изисква допълнителен финансов разход в размер на около 96 млн. лв. 
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 2 гласа „за” и 19 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954 01-30, с вносители народните представители Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:  Благодаря на народния представител Десислава Атанасова.
Имаме постъпил доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ГЕОРГИЕВА:  Благодаря, уважаеми господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно
Законопроект за изменение и допълнение на 
Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-30, 
внесен от народните представители Мартин Димитров,
Цветан Костов и Ваньо Шарков на 16 октомври 2009 г.
На заседание, проведено на 11 ноември 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от народните представители Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков.
На заседанието присъстваха: Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, Илиана Владова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите, и др.
Законопроектът беше представен от народния представител Кирчо Димитров.
Основните моменти в законопроекта са:
- намаляване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” през 2010 г. с 5 процентни пункта за родените преди 1 януари 1960 г. и с 6 процентни пункта за родените след 1 януари 1960 г.;
- съкращаване срока за изискуемия осигурителен стаж при придобиване право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а и чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване от 12 месеца на 6 месеца;
- увеличаване размера на осигурителната вноска за универсалните пенсионни фондове за родените след 31 декември 1959 г. от 5 на сто на 6 на сто;
- увеличаване размера на добавката от пенсията на починал съпруг по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване от 1 януари 2010 г. от 20 на сто на 30 сто и през 2012 г. от 30 на сто на 40 на сто.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се обсъдиха представените писмени становища от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Националния осигурителен институт. Мотивите и в трите становища бяха за неподкрепа на законопроекта, тъй като направените предложения са с фискални измерения, които не са приемливи в контекста на основната фискална цел и през 2010 г. за поддържане на балансиран бюджет. Освен това възприетият подход в одобрения от Министерския съвет проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. за намаляване на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” с 2 процентни пункта за всички лица предвижда еднакъв подход към всички и намаление на вноската в по-приемливи размери и в този смисъл беше определен като по-удачен от предложения със законопроекта. Аргументите срещу предложението за намаляване на изискуемия осигурителен стаж от 12 месеца на 6 месеца за лицата за придобиване право на обезщетение за бременност и раждане бяха, че изискването за 12 месеца стаж е било въведено в резултат на констатирани злоупотреби от страна на осигурените лица. 
По отношение добавката от пенсията на починалия съпруг в  предложените от Министерския съвет промени в Кодекса за социално осигуряване е предвидено постепенното й увеличаване, което е съобразено с финансовите възможности на фонд „Пенсии”, а именно: след 1 юли 2010 г. – 25 на сто, през 2011 г. – 30 на сто, през 2012 г. – 35 на сто, и през 2013 г. – 40 на сто.
В хода на дискусията членовете на комисията също се обединиха около становището за неподкрепа на законопроекта.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 2 народни представители, „против” – 12 народни представители, и „въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-30, внесен от народните представители Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:  Благодаря.
Има и становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. 
Моля представител от комисията да ни запознае със становището.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-65, внесен от
Министерския съвет на 29 декември 2009 г.
На заседанието, проведено на 20 януари 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие: Христина Митрева - заместник-министър на труда и социалната политика, и Снежана Малакова – юрисконсулт в отдел „Правен” на Националния осигурителен институт.
Целта на законопроекта е да се осигури прилагане на някои от разпоредбите относно командироването и електронния обмен на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и да се въведат изискванията на Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. за приемане на Правилник за длъжностните лица и условията за работа на другите служители на Европейските общности и на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията. Законопроектът е съобразен и с изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.
Основната част от промените са свързани с регулиране на прехвърлянето на пенсионни права от/към специалната пенсионна схема на Европейския съюз. Правото на служители на Съюза да прехвърлят паричен еквивалент на свои бъдещи пенсионни права от едната схема в другата, когато променят работата си от държава-членка към институция на Съюза или обратното, произтича от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. за приемане на Правилник за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейските общности и на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията. В чл. 123ж от законопроекта се предвижда информационната система да осигурява възможност за осъществяване на електронен обмен на данни в съответствие с правилата, определени от Административната комисия по чл. 71 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и за националния обмен на данни. Създава се нова Част втора „А”, с която за първи път в пенсионната ни система се регулират подобни обществени отношения и едновременно засягат материята на държавното обществено осигуряване и на допълнителното пенсионно осигуряване. С настоящия законопроект се регламентират кръгът от национални пенсионни схеми, включени в тези прехвърляния на средства; кръгът от лица, имащи правото на тези прехвърляния, както и начинът за изчисляване на средствата, подлежащи на прехвърляне. В чл. 343г, ал. 1 от законопроекта е определен Националният осигурител институт за координиращ орган, на който ще се прехвърлят пенсионни права и който ще прави съответното разпределение между националните пенсионни фондове.
Друга част от измененията са свързани с чл. 6 от законопроекта, с който се регламентира осигурителната база при изпращане на работа в друга държава членка, в съответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно изискванията на чл. 3, § 1, буква „в” на Директива 96/71/ЕО, държавите членки трябва да гарантират на командированите работници, че техният изпращащ ги работодател няма да им плаща и няма да ги осигурява върху по-ниско възнаграждение, в сравнение с това на местните работници в приемащата държава.
Бележки по законопроекта:
1. В § 1 от законопроекта да отпадне директното позоваване на Директива 96/71/ЕО, тъй като за разлика от регламентите, директивите нямат директен ефект и техните разпоредби следва да се транспонират в националното законодателство.
2. Навсякъде в законопроекта, където думата „Общностите” не е част от наименованието на законодателен акт, да се замени с думата „Съюза”, на основание влезлия в сила на 1 декември 2009 г. Договор от Лисабон.
3. Параграф 11 следва да придобие следната редакция: „С този закон се въвеждат изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г.  относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги ”.
В заключение може да се каже, че законопроектът осигурява прилагането на Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и се въвеждат изискванията на Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. за приемане на Правилник за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейските общности и на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията. Законопроектът е съобразен с изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г., като водещата комисия вземе предвид направените бележки между първо и второ гласуване на законопроекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Владимир Тошев.
Тъй като часът е 14,00, утре ще продължим с разглеждането на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Преди за закрия заседанието, искам да направя съобщения за парламентарния контрол за 29 януари 2010 г., петък:
1. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на четири въпроса от народния представител Мартин Димитров.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на въпрос от народния представител Владимир Тошев.
3. Министърът на здравеопазването Божидар Нанев ще отговори на четири въпроса от народните представители Мая Манолова; Мая Манолова и Емилия Масларова и Михаил Михов (2 въпроса).
4. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Михайлов и на питане от народните представители Димитър Чукаревски и Цветан Цветанов.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
-  министър-председателят на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов;
- министърът на здравеопазването Божидар Нанев на два въпроса с писмен отговор на народния представител Цвета Георгиева.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков и министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.
За парламентарния контрол във връзка с персоналните промени в Министерския съвет, гласувани от Народното събрание на 27 януари 2010 г., въпросите и питанията, зададени от народните представители към освободените министри, на които не е отговорено, се поемат съответно от новите министри. Съгласно изискванията на чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, министрите разполагат с най-малко 48 часа, за да се подготвят и отговорят лично. Новите министри ще имат време да се запознаят с въпросите и питанията, да актуализират отговорите, да ги оформят, съобразно техните виждания и да имат готовност да отговорят на следващото заседание за парламентарен контрол на 5 февруари 2010 г. Такава е била практиката и досега при структурни и персонални промени, когато няма промени в програмата на правителството. 
С това закривам днешното заседание.
Утре заседанието ще започне в 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)



Заместник-председател:
					Лъчезар Иванов



Секретари:
			Милена Христова

			Петър Хлебаров