Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-02-18

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Лъчезар Иванов и Екатерина Михайлова
Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Процедура – заповядайте.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 73, ал. 1 от правилника за нашата работа правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отпадъците. Основанията за това предложение са, че законопроектът е отговорен, обемен и изисква консултации както с представители на местната власт, така и с представители на бизнес организациите, които са засегнати от някои от клаузите на законопроекта. 
Моля за извинение, пропуснах да конкретизирам предложението – с още 14 дни, с което ще имаме пълния срок за разглеждане между първо и второ четене – 28 дни. Това е моето процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване срока на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отпадъците с 14 дни. 
Гласували 140 народни представители: за 135, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Няма други процедурни искания.
В такъв случай продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, процедурно предложение за допускане в залата на колеги, които вчера не бяха допуснати – Калина Борисова от Агенцията за следприватизационен контрол и Атанаска Бозова – изпълнителен директор на същата агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата на представители на Агенцията за следприватизационен контрол.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Народните представители гласуват единодушно – предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Стигнахме до § 8 – имаме Вариант І.
След това има предложение на народния представител Анна Янева.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 9, госпожо Янева.
Следва предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 9.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 9.
Следва Вариант ІІ, който трябва да стане § 2 по вносител.
Отново – предложение на народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов, което също е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант І и ІІ и предлага § 8 да отпадне.
Колеги, това се дължи на обстоятелството, че двете отделни глави – за Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, отпадат и се прави една нова обща глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 8, с което отхвърляме и двата варианта – І и ІІ.
Гласували 130 народни представители: за 102, против 10, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 9 има предложение на народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме отпадането на § 9.
Гласували 128 народни представители: за 104, против 6, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев за нов § 9а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. Създава се Глава трета „а” с чл. 22а-22е:
 „Глава трета „а”
 АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ 
 И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ
Чл. 22а. (1) Създава се Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
(2) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация и следприватизационен контрол в случаите, предвидени в този закон.
(3) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(4) Бюджетната издръжка на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е отделена от приходите и разходите, свързани с приватизацията и следприватизационния контрол.
(5) Органи за управление на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол са:
1. Надзорен съвет;
2. Изпълнителен съвет.
Чл. 22б. (1) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол организира и осъществява процеса на приватизация в случаите, предвидени в този закон.
(2) При осъществяване на функциите по ал. 1 Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол:
1. събира необходимата информация за всички подлежащи на приватизация обекти от нейната компетентност;
2. извършва маркетинг;
3. възлага на трети лица извършването на дейности съгласно чл. 5;
4. подготвя и сключва сделките за приватизация.
(3) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи.
(4) При осъществяване на функциите си по ал. 3 Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол:
1. осъществява действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки, лихви, обезщетения, предявяване на банкови гаранции, претендиране на суми по доверителни сметки и други действия в случаите на неизпълнение;
2. контролира и приема всички плащания по приватизационни договори, включително и сключени по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
3. изисква информация в случаите на постъпили сигнали за неизпълнение на приватизационните договори;
4. извършва проверки относно изпълнението на поетите с приватизационни договори задължения в приватизираните обекти;
5. дава разрешение, съгласие и одобрение от името на продавача в случаите, когато това е предвидено в приватизационни договори;
6. може да предприема действия за разваляне на приватизационните договори, когато са налице основанията за това;
7. издава удостоверения за извършените плащания и при поискване за изпълнение на други поети с приватизационните договори задължения;
8. сключва спогодби или споразумения за разсрочване на поети с приватизационните договори задължения в случаите, предвидени в този закон.
(5) По искане на купувачите по договори за приватизация на дружества, за които не е открито производство по несъстоятелност или не са в производство по ликвидация и спрямо които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има вземания за неустойки, присъдени с влязло в сила съдебно решение, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол може да сключи с тях спогодба или споразумение за разсрочване на вземането при наличие или представяне на обезпечение, което покрива размера на вземането и дължимите лихви за периода на разсрочването.
(6) Периодът на разсрочване по ал. 5 може да е до 5 години, считано от датата на подписване на спогодбата или споразумението, като при подписване на спогодбата или споразумението купувачът трябва да е заплатил не по-малко от 5 на сто от задължението.
(7) При сключване на спогодба или споразумение по ал. 5 се съставя погасителен план, определящ размера на вноските в рамките на периода на разсрочване и падежите на вноските. При изпадане в забава от страна на купувача за заплащане на три вноски, съответно която и да е от последните три вноски, на определените им падежи в погасителния план цялото задължение става незабавно изискуемо.
(8) От деня на сключване на спогодбата или споразумението по ал. 5 образуваните изпълнителни дела за събиране на вземанията, предмет на спогодбата или споразумението, се спират, като делата се възобновяват по искане на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол при изпадане в забава от страна на купувача за заплащане на три вноски, съответно която и да е от последните три вноски, на определените им падежи в погасителния план. Периодът, през който изпълнителното производство е спряно, не се отчита с оглед прилагането на чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс.
(9) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол осъществява правомощията си по ал. 3 и 4 и в случаите на сключени приватизационни сделки по реда на чл. 32, ал. 1, т. 5, когато купувачът е поел допълнителни задължения, освен заплащане на покупната цена.
(10) Когато в приватизационен договор не е предвиден срок за упражняване на правомощието по ал. 4, т. 5, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол упражнява това правомощие до пълното и окончателно изпълнение на всички задължения, предвидени в договора.
Чл. 22в. (1) Надзорният съвет се състои от 7 членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Всяка парламентарна група може да предложи до три лица за членове на надзорния съвет, които имат завършено висше образование.
(2) Член на Надзорния съвет се освобождава при:
1. извършване на нарушение на този закон или на подзаконов нормативен акт по неговото прилагане;
2. влизане в сила на съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ характер;
3. невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
(3) Членовете на Надзорния съвет избират помежду си председател.
(4) Председателят на Надзорния съвет:
1. свиква и ръководи заседанията на съвета;
2. определя дневния ред;
3. изисква информация от съответните органи и длъжностни лица, свързана с функциите на съвета.
(5) Председателят на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председател на постоянна комисия в Народното събрание, а членовете на Надзорния съвет получават 95 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Чл. 22г. (1) Изпълнителният съвет се състои от трима членове – изпълнителен директор и двама заместник изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от Министерския съвет. За членове на изпълнителния съвет се назначават лица с висше образование.
 (2) Член на изпълнителния съвет се освобождава при:
1. извършване на нарушение на този закон или на подзаконов нормативен акт по неговото прилагане;
2. влизане в сила на съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ характер;
3. невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. 
 (3) Изпълнителният директор представлява Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и организира и ръководи дейността на изпълнителния съвет.
 (4) Изпълнителният съвет представя пред надзорния съвет тримесечни и годишни отчети за дейността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
 (5) Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председател на постоянна комисия в Народното събрание, а заместник изпълнителните директори получават 95 на сто от основното месечно възнаграждение на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
 (6) Решенията на изпълнителния съвет се вземат, когато за тях са гласували изпълнителният директор и поне един заместник изпълнителен директор.
Чл. 22д. (1) Надзорният съвет:
1. контролира дейността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол;
2. изготвя и представя пред Народното събрание 6-месечни и годишни отчети за осъществяването на процеса на приватизация и следприватизационен контрол;
3. утвърждава проекта на устройствен правилник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол;
4. одобрява проекта на бюджет, както и отчета за изпълнението на годишния план за работа на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол;
5. одобрява приватизационните сделки над стойността, посочена в устройствения правилник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, сключени чрез публично оповестен конкурс или публичен търг, относно тяхната законосъобразност и за съответствието им с одобрените от Народното събрание стратегии по чл. 3, ал. 9;
6. утвърждава общи правила и условия за назначаване, работната заплата и допълнителното материално стимулиране на служителите на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол;
7. приема тримесечните и годишните отчети на изпълнителния съвет за дейността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол;
8. одобрява предложението на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по чл. 11 преди внасянето му в Министерския съвет.
 (2) В случай че надзорният съвет не се произнесе по приватизационна сделка в 15-дневен срок от внасянето й за разглеждане, се приема, че е налице одобрение по ал. 1, т. 5.
 (3) Надзорният съвет дава указания на изпълнителния съвет по прилагането на закона и подзаконовите нормативни актове.
Чл. 22е. Министерският съвет приема устройствен правилник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, утвърден от надзорния съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров за коректното предлагане на текстовете, така както комисията ги е одобрила и предлага за наше обсъждане.
Откривам дебата. 
Заповядайте.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Имам известни резерви към една-единствена алинея. Това е ал. 10 на чл. 22б. По отношение на тази алинея аз от името на „Атака” като народен представител бях дал предложение, за което по-рано в текста беше отбелязано, че комисията е приела по принцип и на базата на това предложение се създава ал. 10 към чл. 22б.
Колеги, искам да ви прочета моето предложение и тази алинея, която на теория е създадена на базата на моето предложение, за да кажете дали според вас те по някакъв начин се препокриват.
Моето предложение гласи, че когато в приватизационните договори не е предвиден срок за упражняване на правомощията по ал. 4, т. 5, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол упражнява тази функция за срок от пет години от датата на влизане в сила на приватизационния договор, но, забележете, не по-рано от изтичане на сроковете и цялостното изпълнение на всички срочни задължения, предвидени в договора.
Сега ви чeта ал. 10, която е направена според това, което прочетох - на базата на моето предложение. Алинея 10 в последната част гласи следното: „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол упражнява това правомощие до пълното и окончателно изпълнение на всички задължения, предвидени в договора”. Забележете, премахват се всякакви срокове.
Каква беше идеята, поне според мен, на тази поправка на закона, която правим? Нали идеята беше първо - да сложим повече прозрачност, второ – да сложим крайни срокове, ясни и точни правила в процесите на приватизация и следприватизационен контрол. А тук ми беше казано, че така, както съм формулирал аз, едва ли не имало някакви безсрочни задължения, които не сме засягали по този начин.
Искам да попитам, тук много от вас са юристи: в облигационното право, когато става дума за договори и приватизация, има ли безсрочни задължения? Аз смятам, че няма.
Оттам нататък искам да ви попитам и нещо друго. Представете си една хипотетична ситуация – това е нещото, от което искаме да избягаме – един приватизационен договор, в който примерно умишлено е казано: трябва да се направи 2 млн. инвестиция, но не е сложен срок за тази инвестиция. Колкото пъти дойде Агенцията за следприватизационен контрол при инвеститора и каже: „Господине - или госпожо, разбира се, Вие имате задължението да направите 2 млн. инвестиция, защо не сте я направили?”, той казва: „Да, няма проблем, аз ще изпълня инвестицията, но някъде да сте ми сложили срок?”. Не, няма сложен срок. Та идеята и духът на това, което искаме да направим, е, че контролът на Агенцията след приватизация покрива абсолютно всички срочни задължения. Ако те са 10 години, контролът продължава 10 години, но безсрочните задължения трябва да бъдат изпълнени за този срок от 5 години, защото за мен безсрочни задължения не трябва да има. Нали целта на комисията беше да формулира този текст? Аз не смятам, че е спазен духът на моето предложение.
Затова предлагам първоначалният вариант за ал. 10 да бъде: „Когато в приватизационните договори не е предвиден срок за упражняване на правомощията по ал. 4, т. 5, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол упражнява тази функция за срок от 5 години от датата на влизане в сила на приватизационния договор, но не по-рано от изтичането на сроковете и цялостното изпълнение на всички срочни задължения, предвидени в договора, както и в срок от 5 години на всички задължения, предвидени в договора без срок.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Гумнеров, при второ четене на гласуване се подлагат и се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 73 между първо и второ четене. В доклада на комисията, с който ни запозна председателят, няма предложение, на което Вие се позовавате в момента по отношение на ал. 10. Така също подробно съм се запознала със стенограмата и тя се намира пред мен - при обсъждането на тази алинея Вие не сте взели участие, защото нямате такова предложение. Поради това Вашето предложение е недопустимо и няма да го подложа на гласуване. Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма. 
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 9 със съдържанието, което ни беше предложено от председателя на комисията народният представител Мартин Димитров.
Гласували 122 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Стоян Мавродиев и Диан Червенкондев – да се създаде нов § 9а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 28 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „капитала” се добавя „и на търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала”, а след думите „Агенцията за приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”.
2. В ал. 2, 6 и 7 след думите „Агенцията за приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”.
3. В ал. 8 след думите „Агенцията за” се добавя „приватизация и”.
4. В ал. 9 навсякъде след думите „Агенцията за приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли дебати по този текст за промени в чл. 28? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 10 съгласно предложението на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Димитър Главчев, Недялко Недялков и Цвета Караянчева за нов § 9а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „дружества” се добавя „както и акции – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества”.
2. В ал. 2 в текста преди т. 1 след думата „отговорност” се добавя „както и дялове – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества”.
3. В ал. 3 в текста преди т. 1 думите „т. 3” се заменят с „т. 4, 5 и 6”.
4. В т. 6 (госпожо председател, тук има допусната редакционна неточност) след думите „Агенцията за приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по предлагания текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, извинете, нека т. 4 да се чете така:
„4. В ал. 6 след думите „Агенцията за приватизация” се добавя „и след приватизационен контрол”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи вместо в „т. 6” – „ал. 6”.
Моля, гласувайте текста на § 11 с редакционната поправка на господин Димитров.
Гласували 112 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Анна Янева – да се създаде нов § 9а:
„§ 9а. В чл. 35а се правят следните промени:
1. В ал. 1 след думата „държавно” се добавя думата „общинско” и в края се добавя изразът „и на които са възложени задачи по подготовка на страната за работа във военно време и кризисни ситуации, купувачът се задължава да осигури изпълнението им до момента на тяхното отменяне”.
2. Създава се ал. 3 със следното съдържание:
 „(3) Задълженията по ал. 1 могат да бъдат отменени само от възложили я ги упълномощен държавен (общински) орган.”
Комисията не подкрепя предложението.
Моля да го гласуваме отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имаме дебат по този текст. Дайте предложенията по нататък.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложенията са различни, но ще продължа.
Има предложение на народните представители Делян Добрев и Евгени Стоев за нов § 9а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 37, ал. 2 накрая се добавя „буква „а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като предложението на госпожа Анна Янева засяга чл. 35а, логично бе предложението на господин Мартин Димитров - първо да обсъдим и гласуваме този текст, а след това да разглеждаме предложенията по чл. 37, ал. 2.
Моля за становища по предложението на народния представител Анна Янева за промени в чл. 35а. Има ли желаещи? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Анна Янева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 17, против 85, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Обсъждаме предложението на народните представители Делян Добрев и Евгени Стоев за създаването на нов § 9а и промени с него в чл. 37, ал. 2. По принцип то се подкрепя от комисията, с редакцията на новия § 12 по предложението на комисията.
Моля, гласувайте новия § 12 съгласно предложението на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 97, против 5, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 39 думите „ал. 7” се заменят с „ал. 9”, а след думите „Агенцията за приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 13 със съдържание, предложено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 10 има предложение на народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 14 по предложението на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Димитър Главчев и Димитър Атанасов за нов § 10а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 15:
„§ 15. Параграф 9 от Допълнителните разпоредби се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 15 по предложението на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Стоян Мавродиев и Димитър Бойчев за нов § 10а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Анна Янева, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. Параграф 11б от Допълнителните разпоредби се изменя така:
„§ 11б. За изискуеми и дължими вноски за плащане на покупната цена или за изискуеми и дължими неустойки по приватизационни договори, неизплатени в срок повече от един месец след изтичане на определения срок за доброволно изпълнение, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4, могат да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на документ или извлечение от счетоводните им книги.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме новия § 16 по предложение на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 11 има направено предложение от народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Димитър Главчев и Николай Мелемов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 17:
„§ 17. В § 11в от Допълнителните разпоредби след думите „Агенцията за” се добавя „приватизация и”, думите „ал. 2” се заменят с „ал. 4”, а думите „и 4” се заменят с „4 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 17.
Гласували 105 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Стоян Мавродиев, Валентин Николов и Георги Икономов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Анна Янева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. В § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Агенцията за следприватизационен контрол, съответно изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация, съответно органите по чл. 4, ал. 2” се заменят с „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4”, а след думите „Гражданския процесуален кодекс” се добавя „върху имуществото на приватизираното дружество и”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4 могат да отправят искане до съответния компетентен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск или на предявен иск чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на приватизираното дружество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме новия § 18.
Гласували 106 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 12 има предложение от народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 19:
„§ 19. В останалите текстове на закона думите „Агенцията за приватизация”, „Агенцията за следприватизационен контрол” и „Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол” се заменят с „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители за становища? Не.
Гласуваме § 19.
Гласували 102 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 13 има отново Вариант І.
Има направено предложение от народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Стоян Мавродиев, Валентин Николов и Георги Икономов.
Комисията подкрепя предложението.
Има Вариант ІІ на § 13.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант І и предлага следната редакция на § 13, който става § 20:
„§ 20. (1) Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол се преобразуват чрез сливане в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
 (2) Дейността, активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Агенцията за приватизация и на Агенцията за следприватизационен контрол преминават към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
 (3) Трудовите и служебните правоотношения на служителите на Агенцията за приватизация и на Агенцията за следприватизационен контрол не се прекратяват и преминават към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол съгласно чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител.
 (4) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема устройствен правилник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма. 
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа на Вариант I и редакцията на § 20.
Гласували 104 народни представители: за 94, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за Вариант II на § 13, който трябва да стане § 3. Това предложение не се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест гласуваме да отпадне Вариант II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, това е предложението на комисията за отпадане на Вариант II.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, моля ви следващия път, когато има законопроект на Министерския съвет, който отменяме, на практика да си го оттеглим и животът ни ще бъде по лек. Молим Министерския съвет и Министерството на икономиката друг път да не предлагат на Четиридесет и първото Народното събрание многовариантност на текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да видим какво сме решили.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието. Вариант II отпада.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: В § 14 тук също имаме Вариант I. 
Има предложение на народния представител Анна Янева.
Предложението е оттеглено.
Следва Вариант II на § 14.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант II.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и предлага следната редакция на § 14, който става § 21:
„§ 21. (1) В 7-дневен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет назначава членовете на изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
 (2) До назначаването на членовете на изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол досегашните членове на изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация и на изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол продължават да осъществяват правомощията си.
 (3) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание избира членовете на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
 (4) До избирането на членовете на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол досегашните членове на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и на надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол продължават да осъществяват правомощията си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за Вариант I, което се подкрепя от комисията и става редакция на § 21.
Гласуваме предложението за Вариант I, подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Вариант II, който не се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага на отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 91 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието. Вариант II отпада.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Атанасов: 
Създава се нов § 14а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон дружествата с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, както и включените в списъка по чл. 3, ал. 1 представят в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол подробна информация за търговските дружества, в които имат участия, както и за обособените части от имуществото на търговски дружества, в които имат участия.
 (2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон, областните управители представят в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол пълен списък на имотите - частна държавна собственост. В срока по изречение първо областният управител по местонахождението на имота предоставя на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол подробна информация и наличната документация за имотите.
 (3) Информацията по ал. 1 и 2 се актуализира най-малко веднъж годишно.
 (4) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол обявява списък на обектите по ал. 1 и 2 на интернет страницата си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 22.
Гласували 86 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 15 има предложение от народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Димитър Главчев и Недялко Недялков, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 23:
„§ 23. (1) Започнатите процедури от Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол към датата на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. 
(2) Висящите съдебни и арбитражни дела и изпълнителни производства към датата на влизането в сила на този закон се продължават от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол до тяхното приключване във всички инстанции, съответно до приключването на изпълнителните производства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте § 15, който става § 23.
Гласували 92 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение от народните представители Димитър Главчев и Цвета Караянчева за нов § 15а, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 24:
„§ 24. Започнатите до влизането в сила на този закон продажби на имоти – частна държавна собственост, по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за насърчаване на инвестициите, се довършват по досегашния ред.”
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желаещи за изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте новия § 24.
Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11.
 Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 16, който става § 25.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Анна Янева § 17 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 17, който става § 26.
Гласували 98 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 18 има предложение от народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желаещи за изказване има ли? Няма. 
Моля, гласувайте § 18, който става § 27.
Гласували 96 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 19 има предложение от народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 28.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желаещи за изказване има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 19, който става § 28.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 20 има предложение на народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 29:
„§ 29. В Закона за сделките с компенсаторни инструменти (Обн, ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения:
1. В чл. 5а, ал. 2, 3 и 4 след думите „Агенцията за приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”.
2. В чл. 13б, ал. 2 след думите „Агенцията за приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”.
3. В § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби навсякъде след думите „Агенцията за приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”.
4. В § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби след думите „Агенцията за приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 20, който става § 29.
Гласували 102 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 21 има предложение от народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказване, мнения има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 21, който става § 30.
Гласували 97 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Анна Янева § 22 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желаещи за изказване има ли?
Госпожо Янева, заповядайте.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Добре разбирам необходимостта от икономии на средства, но когато правим икономии, трябва да си даваме сметка до каква степен това ще се отрази на качеството на работата.
Тъй като в § 22, а и в следващия § 23 става дума за намаляване на членовете на Комисията за защита на потребителите и на Комисията за стоковите борси и тържищата от 5 на 3-ма, моето предложение е да отпаднат тези текстове. За броя на членовете на комисиите преди всичко трябва да изхождаме от ангажиментите, които стоят пред двете комисии. 
Пред вас ще спомена само някои от функциите, които има да изпълнява Комисията за защита на потребителите, които според мен са особено важни, и не бива с лека ръка да намаляваме числеността на комисията. 
Става дума за осъществяване контрол върху нелоялните търговски практики, предявяване на искове за колективна защита на потребителите. Комисията изготвя насоки и препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договорите, осъществява контрол за безопасност на стоките и услугите в съответствие със Закона за защита на потребителите.
Считам, че това са изключително важни функции на комисиите и не виждам основание да намаляваме броя от 5 на 3 още повече, че с такива важни функции наистина предопределяме решенията.
Уважаеми колеги, правя съвсем добросъвестно това предложение, не изхождам от никакви други мисли. Считам, че наистина минималният брой в Комисията за защита на потребителите, а също и Комисията за стоковите борси и тържищата е 5 и наистина пледирам пред вас да подкрепите моето предложение за отпадане на § 22 и § 23, за да не вземам след това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към госпожа Янева? 
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ. 
Уважаеми колеги, ако се водим от практиката в настоящия момент, комисиите се събират два пъти в месеца и вземат решения. Мисля, че тези решения могат да се вземат и от трима човека. Въобще не е необходимо да се запазва сегашното статукво, а и хората искат редуциране на съставите на всички агенции, комисии, искат да се спестят средства в държавата в условия на криза. Реално погледнато, не виждам да се промени нещо в работата. Ние не редуцираме състава на хората, които правят проверки, редуцираме състава само на борда. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за отговор, госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми колега, аз мисля, че не се разбираме. Не става дума колко пъти се събират в месеца, важен е органът, който взема решение. Важно е да осигурим прозрачност и компетентност на този орган. Затова става дума. Могат да се събират и по пет пъти, ако работата налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Янева § 22 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 100 народни представители: за 24, против 69, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 22, който става § 31.
Гласували 95 народни представители: за 81, против 8, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Постъпило е предложение на народния представител Анна Янева § 23 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Янева § 23 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 99 народни представители: за 30, против 62, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 23, който става § 32.
Гласували 89 народни представители: за 77, против 6, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Постъпило е предложение на народните представители Стоян Мавродиев и Иван Божилов за нов § 23а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 33:
„§ 33. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се правят следните допълнения:
1. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби след думата „приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”.
2. В Приложение № 9 към § 32 в т. 1 след думите „Фонд за покриване на разходите за приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”, а след думите „Агенцията за приватизация” се добавя „и следприватизационен контрол”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията да се създаде § 33.
Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Делян Добрев, Диан Червенкондев и Никола Белишки за създаване на нов § 23а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Анна Янева. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 34:
„§ 34. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 44:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол при условията и по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.”;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, се извършва от областния управител по местонахождението на имота при условията и по реда, определени в закона и правилника за прилагане на закона.”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3.
2. В чл. 48, ал. 1 след думите “частна държавна собственост” се добавя “с изключение на продажбата по реда на чл. 44, ал. 1”.
3. В чл. 49, ал. 1 накрая се добавя “ал. 2”.
4. В чл. 78:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Отписването на имоти, придобити по силата на приватизационен договор за продажба на обособена част от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, както и на имоти - собственост на дружества, чиито акции или дялове са били предмет на приватизационни договори за продажба, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол осъществява следприватизационен контрол, се извършва със заповед на областния управител след представяне на удостоверение, издадено от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационния договор.”;
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 34.
Гласували 86 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Анна Янева:
„В Закона за нотариусите и нотариалната дейност, чл. 25, създава се нова ал. 8:
„(8) При извършване на разпоредителни сделки, включително и сключване на договори за ипотека, както и при удостоверяване на вещни права върху имоти, придобити по силата на договор за приватизационна продажба на обособена част от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, както и на имоти – собственост на дружества, чиито акции или дялове са били предмет на договори за приватизационна продажба, по които АСК осъществява следприватизационен контрол, страните са длъжни да представят пред нотариуса удостоверение от АСК за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационния договор.”
Комисията не подкрепя предложението.
Ново предложение на народния представител Анна Янева:
„В Гражданския процесуален кодекс, чл. 460 се правят следните промени:
1. Създава се нова ал. 1:
„Чл. 460. (1) В случаите, когато взискателят, обезпечен с ипотека или залог, е насочил изпълнението към предмета на обезпечението и вземанията му, обезпечени с ипотека или залог, надхвърлят размера на вземанията по представените в образуваното изпълнително дело изпълнителни листа, по сметка на съдебния изпълнител се запазва сума, равна на сумата на обезпеченото вземане до представяне на изпълнителни листа за пълния й размер. Ако обезпечението бъде отменено, тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника.
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания?
Народният представител Анна Янева иска да вземе отношение.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И двете предложения са направени с цел подобряване на ефективността на следприватизационния контрол и аз лично не виждам сериозни основания тези две предложения да бъдат отхвърлени, особено що се касае до промените в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, където по същество предложението ми е свързано с невъзможността да се извършат разпоредителни сделки и да се сключват договори за ипотека без съгласието на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Аз наистина искам да вникнете в предложенията, които правя, и те да бъдат подкрепени днес в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплика? Няма.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Анна Янева в чл. 25 за създаване на нова ал. 8, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 25, против 53, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващото предложение на народния представител Анна Янева в частта, където в чл. 460 се правят изменения и се създава нова ал. 2. 
Комисията не подкрепя предложението.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 85 народни представители: за 19, против 57, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде § 35:
„§ 35. В Закона за насърчаване на инвестициите (обн., ДВ, бр. …) в чл. 22а, ал. 10 в текста преди т. 1 след думата „участие” се добавя „както и търговски дружества”, чийто капитал е собственост на еднолични дружества с държавно участие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване създаването на § 35.
Гласували 92 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 36. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за текста на § 24, който става § 36.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка трета от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ, продължение.
Продължаваме с чл. 12.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Договорът за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца, се изготвя на разбираем език и съдържа:
1. датата и мястото на сключването му;
2. вида на предоставения кредит;
3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;
4. името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК, адреса/седалището на кредитора;
5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник;
6. срока на договора за кредит;
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;
8. лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
9. годишния лихвен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
10. указание, че кредиторът може да изиска по всяко време от потребителя да погаси изцяло кредита;
11. условията за упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор за кредит;
12. информация за разходите, възникващи от момента на сключване на договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни.
 (2) Потребителят може да прекрати договора за потребителски кредит под формата на овърдрафт, сключен за неопределeн период от време, във всеки момент без да дължи разходи, освен ако в договора е уговорен срок за предизвестие за прекратяване на договора. Срокът на предизвестието не може да бъде по-дълъг от един месец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказвания от народните представители по чл. 12? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за чл. 12.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказвания от народните представители? Няма.
Моля, гласувайте чл. 13.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По чл. 14 има предложение от народните представители Анна Янева и Янаки Стоилов.
В чл. 14 се създава нова ал. 4:
 „(4) Кредиторът няма право едностранно да повишава договорената лихва по кредита в размер, по-голям от изменението на либора за еврото плюс рисковата премия за страната, обявени от Българската народна банка.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Кредиторът уведомява потребителя на хартиен или на друг траен носител за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в сила на промяната, както и за:
1. размера на вноските след влизане в сила на новия лихвен процент;
2. броя или периодичността на вноските, ако се променят. 
 (2) Потребителят се смята за уведомен, когато уведомлението е било изпратено на последния посочен от него адрес.
 (3) Когато промяната на лихвения процент произтича от промяна в определен референтен лихвен процент и новият референтен лихвен процент е направен публично достояние чрез използването на подходящи средства и информацията за новия референтен лихвен процент може да се намери в търговските помещения на кредитора, страните по договора за кредит могат да уговорят, че информацията по ал. 1 се предоставя периодично на потребителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! В този доста обемист законопроект, който приемаме, има разрешения, които подобряват положението на кредитополучателите: увеличава се размерът на кредита, условията за промяна в договора се оповестяват, създават се възможности за предсрочно връщане на кредита без наказателни лихви. Заедно с това съм направил предложение, което смятам за много важно. Ако то не бъде прието, в голяма степен ще превърне много от разпоредбите на този иначе много необходим законопроект в чисто пожелателни. Става дума да се въведат обективни критерии, когато се увеличава лихвата, това да бъде направено обосновано. В предложението, което е консултирано с експерти, са посочени изменението на либора за еврото плюс рисковата премия за страната – данни, които се следят и обявяват от БНБ, да служат като критерии за търговските банки. Това е в защита на кредитополучателите.
Бих искал да чуя поне един аргумент – не говоря за търговските банки, техният интерес е ясен, но един аргумент от народни представители или Централната банка, който да се противопостави на това предложение. Ние имаме подчертана нужда от регулиране на финансовия и банковия сектор. Искам да ви призова към по-съвременен подход, примери за който можете да намерите особено в условията на финансова криза в САЩ и в Европа, да не говоря за по-крайни решения. Например неотдавна в Русия се прие Закон за забрана повишаването на лихвите. Да не говоря за някои драстични случаи в Латинска Америка, за латиноамерикански държави при спекулативни дейности от страна на търговските банки.
Забележете, по официални данни, а реалните фактически са доста по-високи, 13% от ипотечните кредити са със спряно обслужване. При потребителските кредити също има затруднения през последната година.
Ние предвиждаме редица разпоредби, които облагодетелстват търговските банки с цел да се изясни оборотът на финансовите средства. Например в Закона за нотариусите се предлага всички плащания по сделки с недвижими имоти да преминават по банков път, тоест през банките се осигурява движението на милиони левове, които плащат гражданите и фирмите. Когато става въпрос за реципрочни изисквания към тях, които да защитят потребителите и притежателите на тези средства, изведнъж се оказва, че няма нужда от никаква регулация.
Трябва да се има предвид, че ролята на Централната банка е не толкова да бъде говорител и представител на търговските банки, каквато роля тя успешно изпълнява в последно време, а да бъде защитник на обществения интерес и не само периодично да ни съобщава с колко са се увеличили милионерите в България, а да предприема регулативни действия, когато законодателството й го предписва. В противен случай търговските банки се тласкат да бъдат превръщани в прости лихвари, а не в инвеститори, които най-умело използват парите на вложителите.
Най-накрая, това е конкретна стъпка в цялостна промяна на финансово-икономическата политика от последните години. 
Ще ви цитирам само френския президент Саркози, който при една от своите публични изяви заяви: „такъв капитализъм не ни е нужен” – забележете – ръководителят на страна и дясно правителство. Няма управление в интерес на потребителите и производителите, ако не се регулират, контролират и ограничават финансовият произвол и финансовите спекулации.
Трябва да се има предвид, че за разлика от другите търговски дружества, банките не работят само със собствен капитал, а преобладаващата част от капитала, с който работят, е чужд – средствата на гражданите, на другите търговци.
Мисля, че всички тези мотиви подкрепят предложението. Ако има някакви колебания или възражения, бих искал да ги чуя.
Смятам, че парламентът има пълно основание да подкрепи това предложение, което да бъде много силен сигнал и категорична подкрепа във вложителите, които в случая са кредитополучатели – хората, които трябва да издължат своите средства при ясно определени условия в процеса на изпълнение на договора за връщане на получените средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли реплики? – Господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, на тези аргументи на господин Стоилов не може да остане неотговорено, тъй като хората ще останат с впечатление, че той е направил предложение да не се увеличават лихвите и лошото Четиридесет и първо Народно събрание не ги е приело. 
Първо, по техническите въпроси. Зад вас е господин Орешарски, не зная дали и той се включва тази експертна група, с която сте се консултирали, защото, първо, господин Стоилов, либорът е междубанковият лихвен процент в Англия. Това е първият въпрос. Второ, БНБ не обявява рискова премия за страната и не е обявявала в последните 10 години. Тези два въпроса са важни. 
Сега от техническите въпроси да минем към икономическите. Ако този текст бъде гласуван днес, аз разбирам, че Вие имате добри намерения, ама знаете ли какво ще стане? Лихвите ще се увеличат, защото, когато банките разберат, че не могат след това да увеличават повече от даден процент, те ще ги увеличат в началото, господин Стоилов. И какво ще кажат тогава потребителите? Ще си кажат: „Ей, този текст на господин Стоилов какво ни донесе на главите.” Това ще стане. Аз ви казвам чисто икономически какво ще стане. Ако не ми вярвате, разширете кръга от експертите, с които консултирате тези текстове. Казвам Ви като председател на тази комисия, че всички заедно – и от вашата група, и от всички групи направихме всичко възможно за защита на потребителите. И ако сте чели внимателно чл. 10, там казваме така: когато потребителят, преди да вземе кредит, подписва договора, в самото начало трябва да се каже дали този лихвен процент е фиксиран. И ако не е фиксиран, от какво зависи – кое трябва да се промени, за да се промени лихвеният процент, да не могат банките да го правят произволно. Така че Ви моля, господин Стоилов, първо оценете многото работа, свършена от комисията не само по този повод. И второ, по-добра защита от тази не може да бъде предвидена. 
И се връщам пак на икономическото поле и Ви казвам нещо, което да попитате вашите експерти. Лихвите, господин Стоилов, могат да бъдат намалени по два начина. Единият е допълнително намаляване на минималните задължителни резерви на БНБ. И вторият вариант, господин Стоилов, е възприемането на еврото. Защото тогава българските банки ще могат при ниски лихвени нива да взимат кредити от Европейската централна банка.
Така че обобщавам, за да не остане тази Ваша мисъл във въздуха – ако това Ваше предложение бъде гласувано сега, то веднага ще повиши лихвените нива. Затова не мога да препоръчам то да бъде подкрепено. Веднага лихвите ще скочат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря.
Господин Димитров, аз не искам да навлизаме в спор по експертната част, защото мисля, че това е задача на членовете на Икономическата комисия – да намерят най-доброто решение. Аз съм Ви предложил един вариант. Не искам да твърдя, че този вариант е безусловно най-сполучливият. Но ако Вие сте възприели идеята, трябваше Вие да кажете, че има по-добра техническа формула, която да реши този проблем. 
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Вече го гласувахме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, в чл. 10, който гласувахте, има един рамков текст, който казва, че банките определят условията и реда, по който те ще променят лихвите. За гаранция ли смятате това, че банката ще съобщи в дребния шрифт, който се съдържа в няколкото страници на договора, че когато тя прецени по няколко показателя, както тя ги приложи и по реда, който ще използва, изведнъж кредитополучателят в процеса на изпълнението на договора ще научи, че лихвата се е повишила значително. 
Аз не смятам, че такъв запис и приемането на такава разпоредба ще повиши автоматично лихвите, защото ние въвеждаме една регулация, която изисква да спазват всички търговски банки. Вие предлагате другия принцип – всяка банка едностранно си определя условията и реда за промяна на лихвения процент, всъщност на банковия пазар обикновено се получават такива картелни споразумения. Така че Вие не може да отидете в друга банка, която не си е дала същата свобода, каквито са си дали повечето организации в този сектор. 
Този подход на саморегулация на финансовия пазар според мен не може да бъде прилаган повече, тъй като е ясно, че кредитополучателят е в по-неизгодната икономическа позиция. И когато той е принуден да вземе средства, ще ги вземе почти при същите условия от която и да е банка. И за да се види до какъв абсурд се е стигнало в България през последните години, сигурно това ще го потвърдят и други колеги, Вие не сте ли имали случаи, особено в предишни години, преди кризата, когато някакви хора се обръщат към Вас и казват: „Абе, можете ли да ми помогнете да получа някакъв кредит”. Забележете, говорим за финансов пазар. Все едно да отидете в магазина и да питате познавате ли някой познат магазинер, за да си купя кашкавали или хляб? Ето това говори за една ситуация, която не може да бъде нормална. Тук става дума и за инвестиционното кредитиране, и за потребителското кредитиране. 
Аз пак повтарям – в този сектор е необходима много по-голяма регулация, за да може финансовият пазар да обслужва икономиката и потребителите, не потребителите и търговските дружества да се превръщат в обслужващи банките. Тази ситуация не може да задвижи страната, но изглежда това е предмет на различно мислене и тук трудно ще постигнем съгласие, ако Вие продължавате да отстоявате такава философия.
Все пак аз призовавам тези, които наистина искат да защитят потребителите, да подкрепят това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. 
Давам думата на господин Казак за изказване. 
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, зная, че Вие сте неолибералист и сторонник на това пазарът да се саморегулира, да има възможно най-малко регулация от страна на публичната власт и т.н. Само че всички ние трябва да имаме предвид, че не само този закон, но специално този закон го приемаме, защото е приета съответна Директива от страна на Европейския съюз, която цели именно да въведе някаква регламентация, някои като господин Янаки Стоилов биха казали някаква регулация в сектора потребителски кредит. Тоест, да премахне съществуващата в момента пълна свобода на субектите в този сектор, каквито са банките, произволно да регулират, да се саморегулират и по този начин да се поставят в привилегировано положение по отношение на потребителите.
Ето защо Европейският съюз, за разлика от други организации, си поставя цели и приема законодателство в онези сектори, в които по общото мнение на всички 27 държави членки, пълната либерализация явно има негативни последици. Явно пълната либерализация и тоталната свобода води до деформации, които накърняват права на гражданите, каквито са потребителите. Затова Европейският съюз приема така нареченото вторично законодателство, каквито са директивите, с цел да регулира, да въведе някакви минимални правила, изхождайки от грижата да защити интереса на потребителите, тоест да ребалансира съотношението на силите. 
От тази гледна точка ние не бива да абсолютизираме апела „оставете банките свободно”, тъй като всеки опит за регулация ще доведе до ответна реакция, до повишаване на лихвите, така че в крайна сметка ощетени ще бъдат пак потребителите. 
Не – ако ние реално изхождаме от презумпцията, че банковият пазар в България е свободен, че има реална конкуренция на банковия пазар в България, а не както каза господин Стоилов, че има негласни картели. Неслучайно нито една банка не си позволява, независимо дали е гръцка, френска или австрийска, да се открои от другите банки посестрими по отношение на лихвената политика. Ние трябва да подкрепим подобни предложения, които се съдържат и в директивата, за въвеждане на някакви минимални стандарти и правила за регулация. 
Хората не са глупави – не само в България, а в целия Европейски съюз, защото това са практики, които съществуват в целия Европейски съюз – на негласни споразумения в банковия сектор. Тоест абсолютната, чистата конкуренция е много трудно постижима цел. Неслучайно Европейският съюз е приел цяло, добре изградено законодателство за защита на конкуренцията. Там Европейската комисия има много широки правомощия, включително да налага санкции срещу картели и така нататък. Това са явления, които са повсеместно разпространени и България не прави изключение. 
Ето защо аз приветствам усилията на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм да защити максимално, използвайки този законопроект, който се базира на тази директива, правата на потребителите в името на това да се ограничат негативните влияния от саморегулиращия се банков пазар, който общо взето води до злоупотреба с господстващото положение на тези банки спрямо потребителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че този текст не трябва да се подкрепя по няколко причини. Първата е, че ние конкретно дискутираме по този текст, а не по някои други начини за регулиране на лихвата.
Първо, в чл. 11, ал. 1, т. 9 е упоменато, че в договора е записано и съдържа: лихвения процент, условията за прилагане, условията за промяна. Цялата информация е свързана с прилагането и условията за промяна на лихвения процент. Приема се, че след като договорът е подписан между банката и потребителя, всеки се е съгласил с тези условия. 
Второ, специално този текст за рисковата премия за страната, обявена от Българска народна банка – точно тази премия, особено при финансова криза, нараства. Това ще даде възможност на банките, използвайки това нарастване, да увеличават лихвения процент съвсем законно.
Трето, ако регулираме лихвите, как бихме регулирали таксите, които биха се прилагали при сключване на такива договори? Ако банката бъде ограничена при прилагане на лихвата, в същия момент тя не е ограничена при таксите, които са при сключване на договора и неговото усвояване. 
Мисля, че в комисията сме взели правилно решение по този въпрос и предлагам да не се приема предложението на господин Янаки Стоилов и на Анна Янева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте – втора реплика.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Първо бих искал да кажа, господин Казак, че в директивата, която ние прилагаме в този закон, никъде не става въпрос за ограничаване на правото на банките на която и да е страна да променя някой от параметрите, най-вече ценовия параметър, какъвто е лихвеният процент.
Този текст е изцяло неработещ, тъй като, дори да се приеме, няма как да проработи, защото LIBOR-ът за евро, както казаха и колегите, не се определя от БНБ. Още по-малко не се определя от БНБ рисковата премия за страната, нито тя се обявява. 
Такъв показател е рискът за фалит. По принцип по време на финансова криза, както каза и господин Икономов, той нараства страшно много. През м. февруари миналата година беше достигнал 6,9%, докато шест месеца по-рано беше 0,2%. Разликата от 6,7% е рисковата премия. Тоест по този начин как ще защитим потребителя? 
Другото, което искам да кажа, е, че финансовият пазар е изключително конкурентен в момента. Нима забравихте преди година време всички реклами, които вървяха по телевизиите, и лихвените проценти по кредитите клоняха и гравитираха около нулата? Аз дори очаквах, че ще се предложи и някоя оферта за отрицателен лихвен процент. 
В момента тази конкуренция е насочена и е факт при привлечените средства, при депозитите. Всяка една банка, която се конкурира с всички останали, дава все по-добра и по-добра оферта. Всички тези защити, които са приложени в този закон, ще защитят изцяло и надеждно потребителя и не е необходимо да се приема този член, който ще влоши прилагането на Закона за потребителския кредит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Червенкондев. 
Друга реплика има ли? – Не.
Господин Казак, заповядайте за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Когато предходното Народно събрание за първи път прие предложението да се забрани на банките да прилагат наказателна лихва за предсрочно погасяване, тогава пак се чуваха гласове – недейте така, това е намеса в суверенната политика на банките, те веднага ще реагират по съответния начин и т.н. Както видяхме, нищо подобно не се случи. Банките имат съвсем други грижи и се съобразяват, както казахте и вие, колеги, със съвсем други критерии и съвсем други обстоятелства, отколкото с това ние какво ще запишем в този или в друг закон с цел да защитим поне малко интересите на потребителите.
Лихвената политика на банките, вие сами казахте, се диктува от съвсем други правила, от конюнктурата, от оценката на риска и т.н. Ето защо в България лихвите са толкова по-високи, отколкото в други страни – членки на Европейския съюз. Каквото и да направим тук, банките ще си правят това, което считат за добре. Най-лошото е, че го правят всички едновременно и няма реална конкуренция между тях. 
Аз предлагам да не абсолютизираме и да не хиперболизираме това предложение на Янаки Стоилов, тъй като то реално няма да доведе до такива последици, за които господин Мартин Димитров предупреди. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Само ще скочат лихвите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Казак. 
Желание за изказване заяви господин Мартин Димитров, когото ще чуем след почивката. 
Сега, уважаеми колеги, искам да ви уведомя, че в Клуба на народния представител в 11,00 ч. ще бъде открита изложбата „Русенски сюжети от един век” на Художествена галерия – Русе. Това е петата поред експозиция от поредицата „Художествените галерии на България”, която реализира Народното събрание през парламентарната 2009-2010 г. 
Всички народни представители са поканени в Клуба на народния представител за откриването на изложбата. 
Тридесет минути почивка. Започваме в 11,30 ч. с изказването на господин Мартин Димитров.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да продължим с обсъждането на Законопроекта за потребителския кредит.
Надявам се да имаме и кворум в залата.
Господин Димитров - за изказване.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, преди почивката започнахме един важен дебат. 
Господин Стоилов, бих подкрепил всеки един текст, който ще доведе до намаляване на лихвените проценти. Проблемът е, както ви казах, че този ваш текст, ако бъде гласуван до какво ще доведе? Ще доведе до възможност един човек, който си е фиксирал лихвения процент или го е обвързал с нещо, вие го обвързвате с лихвената премия за България, която в момента е много висока. Това би означавало, че банките, като се позоват на вашия текст могат веднага с 5-6% да повишат лихвените проценти в България. Вие това предлагате.
И за да се убедите, че съм прав – ето, зад Вас е господин Орешарски, съберете се и го обсъдете сериозно. Това сте предложили.
Използвахме всички възможности, които дава Европейската директива, но ние стигнахме много по далеч. Ние записахме текстове, които касаят ипотечните кредити. Направихме така…(Реплики.)
Чуйте нещо много важно, господин Стоилов! Направихме така, че кредитите да могат да бъдат връщани без наказателна лихва или при минимална наказателна лихва, което означава, да могат да бъдат рефинансирани и един потребител да отиде от една банка в друга и винаги търси по ниския лихвен процент.
Дадохме възможност от самото начало задължение на банките да е ясно лихвеният процент от какво зависи, как се изменя и това накрая да бъде подписано и от двете страни – и от банката, и от кредитополучателя, така че да не може банката едностранно по никакъв начин да променя лихвения процент. Това е страшно важно!
Дадохме възможност в 14-дневен срок кредитополучателят да се откаже.
Всички тези много сериозни достойнства на този законопроект не трябва да бъдат подценявани. Стигнахме много по далеч от това, което предлага директивата и много ценно е, че това стана с консенсус от всички народни представители в Икономическата комисия.
Следващият въпрос – когато между банките или ако има подозрение, че между банките има олигополно споразумение, тук Комисията за защита на потребителите трябва да влезе в своите правомощия. И това трябва да бъде доказано и да бъдат глобени. Това е пътят. Това е друг път, затова, за което вие говорите. Това е правилният път да бъдат взети мерки и да вземе отношение държавата. Това трябва да бъде направено, ако се докаже такова споразумение. Иначе, нека да видим световните европейски примери преди да предлагаме текстове. Ако ми намерите някъде държава, където с подобен текст са намалени лихвените проценти ще ви кажа, че сте прав. Но веднага Ви казвам, че този текст, ако днес Четиридесет и първото Народно събрание го гласува, ще се хванете за главата и утре ще Ви питат вашите избиратели защо ни доведохте нарастване на лихвените проценти. И Вие няма да можете да им го обясните по никакъв начин, господин Стоилов.
Приехме текстове, които са за прозрачност. Накарахме банките, като рекламират, да трябва да посочат и лихвения процент, и годишния процент на разходите и всички основни условия по кредита с еднакъв шрифт и формат. Така че много за мен е много важно, а вярвам и за всички колеги, да не омаловажаваме сериозната крачка в защита на потребителите, което правим с този закон.
Слушайки господин Четин Казак, който стана ясно, че не е запознат с текста на директивата, но аз не му се сърдя разбира се, за това, ние стигаме много по далече от това, което предлага тази директива. 
И пак Ви казвам, господин Стоилов, няма марка за намаление на лихвените проценти, която аз не бих подкрепил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин Димитров! От Вашето обобщаващо изказване разбирам, че Вие призовавате мнозинството да не подкрепи този текст. За съжаление, единствената полза от това, което стана през последния половин час, е, че се повдигат важни въпроси и че това са въпроси, които дълго време са били заобикаляни. Но според мен има едно противоречие, значителна доза спекулативност във Вашите мотиви, че Вие няма да подкрепите предложението, защото, виждате ли, предлагате вариант, който по добре защитава интересите на кредитополучателите, а моят текст, който е насочен към директната им защита, ги подлага на риск търговските банки да се възползват и да им определят по високи лихви.
Аз предполагам, че в заседанието на Икономическата комисия Вие сте поканили представители на Асоциацията на търговските банки и на Централната банка. Интересно ако това, което Вие казвате, е вярно, защо те не са подкрепили текста, за да извлекат още по големи печалби, което е тяхната естествена цел. Това за мен показва, че Вие спекулирате с аргументацията и искате да защитите сегашното положение с известни корекции, представяйки моя текст едва ли не като подлагане на риск на тези, които са изтеглили кредит. Но няма как да обясните на гражданите, които, да речем, са изтеглили кредит при 7% лихва, която за по малко от година е надхвърлила 10%. Това няма как да им го кажете - че кредитодателите, защитавайки техните интереси, в течение на няколко месеца, стъпаловидно са повишили вече до двуцифрен размер лихвите, които те дължат.
И тук имаше в една от репликите поставен един друг въпрос, който е важен: как ще обвържем лихвите с таксите? Това е друга стъпка. Ние трябва да регулираме и таксите, които банките вземат, защото понякога плащането е с по нисък номинал, отколкото таксата, която се дължи. Така че това не е аргумент срещу моята теза. Затова аз поддържам предложението и тази дискусия ще продължи, за да видите, че ние предлагаме алтернативни решения. Вие сте в правото си да ги отхвърлите, но тази дискусия и по други поводи ще се задълбочава – за една алтернативна финансово- икономическа политика на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Втора реплика няма.
За дуплика – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Опитвам се, господин Стоилов, сериозно, икономически да отговоря на Вашите въпроси. Сега обаче ще Ви кажа и нещо друго, тъй като усетих спекулация във Вашето изказване. Първо: „лихвените проценти нараснаха много през 2009 г”. Някой да знае кой управляваше първата половина на 2009 г., когато беше основният растеж на лихвените проценти? Вие да знаете, господин Стоилов? Вие управлявахте. 
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Те пазарно се управляват.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Освен това най-големият ръст на лихвите по кредитите в България беше по времето на Жан Виденов – друг висш експерт от БСП. Най-големият ръст на лихвите беше именно тогава. Сега изведнъж точно Вие да кажете как ще браните потребителите от високите лихвени проценти е демагогия. Няма как да Ви го кажа по друг начин. Опитах се най-добронамерено, господин Стоилов, да Ви кажа, че това няма да проработи, казах да се посъветвате с хора около Вас, не ме чухте за всички тези неща. Търсите една популистка теза – да останат хората с впечатление, че единствено и само Янаки Стоилов от 41-то Народно събрание иска да намали лихвите по кредитите. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Това се опитвате да направите. 
Аз Ви отговорих следното нещо съвсем коректно: с това предложение няма да ги намалите, а ще ги увеличите. Това е истината, защото във Вашето предложение, прочетено извън техническите неща, се казва така: „могат да бъдат увеличавани лихвените проценти с до 10% на година”. Така е, защото, като сложим и риска за дадена страна, и либора, горе-долу натам отиват нещата. С това как браните хората? Като се каже в предложението: „могат да нарастват лихвените проценти с до 10% на година”, кого ще защитите по този начин? Вече Ви отговарям така, защото, разбирате ли, този популизъм не ни носи полза, а дебатът трябва да бъде как наистина да защитим хората, как наистина да намалим лихвените проценти. Това е истинският дебат. Такива популистки предложения не носят никаква полза, господин Стоилов, няма смисъл. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други желаещи да участват в дебата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Анна Янева и Янаки Стоилов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 21, против 74, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Двадесет и един са вашите гласове, а има 20 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за съдействието Ви правилно да разчетем гласовете и начина, по който са гласували народните представители.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя за редакцията на чл. 14.
Гласували 97 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 15.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Глава четвърта – Оценка на кредитоспособността на потребителя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава четвърта.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
 (2) При вземане на решение относно предоставянето на потребителски кредити кредиторът може да използва Централния кредитен регистър или друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и да вземе предвид информацията, съдържаща се в регистъра, при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита.
 (3) Когато след сключване на договора за потребителски кредит страните постигнат съгласие да променят общия размер на кредита, кредиторът е длъжен да актуализира наличната финансова информация за потребителя и да оцени неговата кредитоспособност преди всяко увеличение на общия размер на кредита, което превишава с 25 на сто договорения размер на кредита.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 16 по предложението на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 17.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. (1) Когато въз основа на извършена проверка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за сведенията за потребителя, съдържащи се в регистъра.
 (2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато предоставянето на съответната информация е забранено или противоречи на действащото законодателство, на правото на Европейския съюз или на обществения ред и сигурност.
 (3) При обработването на лични данни на потребители и при осъществяването на достъп до тези данни във връзка с предоставянето на информация за оценка на тяхната кредитоспособност се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 18 по предложението на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Глава пета – Годишен процент на разходите по кредите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме това наименование.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19 и предлага следната редакция на този член:
„Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
 (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
 (3) При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:
1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;
2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо от това дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.”
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 19 по предложение на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: В „Глава шеста – Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
„Глава седма – Реклама на потребителски кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложенията на комисията в подкрепя текста на вносителя за наименованията на Глава шеста и Глава седма и членове от 20 до 24 включително.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25 и предлага следната редакция:
„Чл. 25. (1) Всяка реклама на потребителски кредит, която посочва лихвен процент или друго число, свързано с разходите по кредита, трябва задължително да съдържа информация за:
1. лихвения процент, фиксиран и/или променлив, приложим към кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя;
2. общия размер на кредита;
3. годишния процент на разходите с изключение на кредитите за овърдрафт;
4. срока на кредита;
5. цената на стоката или услугата, когато тя се заплаща в брой, както и размера на авансовото плащане, когато кредитът се отпуска под формата на разсрочено плащане на стока или услуга;
6. общата сума, дължима от потребителя, и размера на вноските.
 (2) Информацията по ал. 1 трябва да е ясна, разбираема, лесна за виждане и да е придружена от представителен пример.
 (3) Във всяка писмена реклама, независимо от използваното средство за реклама, информацията за лихвения процент, за годишния процент на разходите, за общия размер на кредита, дължим от потребителя, и за това дали кредитът е с фиксиран или с променлив лихвен процент, се представя задължително с еднакъв по размер, вид и формат шрифт.
 (4) Когато рекламата за потребителски кредит не посочва лихвения процент или друго число, свързано с разходите по кредита, изискванията на ал. 1 не се прилагат.
 (5) Когато кредиторът поставя като условие за предоставяне на кредита сключването на договора за предоставяне на допълнителна услуга, например застраховка, стойността на която не може да бъде определена предварително, или когато сключването на такъв договор произтича от прилагането на клаузи и търговски условия, рекламата посочва по ясен и разбираем начин, който е лесен за отличаване, необходимостта от сключването на договор за предоставяне на тази допълнителна услуга и годишния размер на разходите по кредита.
 (6) За рекламата по ал. 1 се прилагат и чл. 68б-68л от Закона за защита на потребителите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 25 по предложението на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Глава осма – Прехвърляне на вземания по договор за потребителски кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
По чл. 26 комисията подкрепя текста на вносителя.
„Глава девета – Свързани договори за кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованията на Глава осма и Глава девета заедно с текста на чл. 26 по предложение на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По чл. 27 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 27. (1) Договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансирани от потребителски кредит, посочва задължително, че цената на стоката или услугата ще е заплатена изцяло или частично с кредит, предоставен от кредитора.
 (2) При предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата. При продажбата на стоки или предоставянето на услуги с продължително изпълнение задължението на потребителя възниква от първата доставка на стоката или предоставяне на услугата и се прекратява при преустановяване на доставката.
 (3) Продавачът на стоката или доставчикът на услугата е длъжен да пази копие от договора за кредит, предоставен на потребителя, и да го представи при поискване на контролните органи по този закон.
 (4) Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата.
 (5) Договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, се прекратява в случаите, когато:
1. в срок 7 работни дни, считано от сключването на договора за кредит, кредиторът не уведоми продавача на стоката или доставчика на услугата за отпускането на кредита;
2. потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит.
 (6) Договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги не се прекратява, когато потребителят заплати единичната продажна цена на стоката и/или услугата преди изтичането на срока по ал. 5.1.
 (7) При прекратяване на договора за продажба на стока или за предоставяне на услуга съгласно ал. 5 продавачът на стоката или доставчикът на услугата е длъжен да възстанови на потребителя заплатените от него авансови суми.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 27.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Моят глас „въздържал се” не е отчетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не е отчетен един от гласовете. Не можахте да гласувате ли, господин Мутафчиев?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Системата не можа да отчете гласа ми в това време. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не зная дали може да се отчете допълнително.
В такъв случай отменям това гласуване и ще гласуваме още веднъж чл. 27, след като един от пултовете не е работил.
Моля, режим на гласуване за текста на комисията за чл. 27.
Гласували 86 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
„Чл. 28. (1) Когато при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги потребителят не получи удовлетворение на правата си от продавача или доставчика, той има право да предяви претенциите си срещу кредитора по свързания договор за кредит.
(2) В случаите по ал. 1 потребителят има право да иска от кредитора обезщетение за разликата между договореното и реално доставеното, когато са налице едновременно следните условия:
1. потребителят е получил кредит за придобиване на стоки или услуги от лице, различно от продавача или доставчика;
2. между кредитора и продавача на стоката или доставчика на услугата е сключено предварително споразумение, според което кредити за придобиване на предлаганите от продавача или доставчика стоки и услуги ще бъдат предоставени единствено от този кредитор;
3. потребителят е получил кредит в рамките на споразумението по т. 2;
4. стоките или услугите за придобиването на които е получен кредитът, не са доставени на потребителя, доставени са частично или не съответстват на договора за продажба или за доставка, и 
5. потребителят е предявил правото си на обезщетение към доставчика, но не е бил удовлетворен.
(3) Когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор за доставка на стоки или предоставяне на услуги, той не е обвързан от клаузите на свързания с него договор за потребителски кредит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи да се изкажат? Не виждам такива народни представители.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 28.
Гласували 89 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Глава десета – Право на отказ от договора за потребителски кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване наименованието на Глава десета.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По чл. 29 има направено предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
„Чл. 29. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от:
1. датата на сключване на договора за кредит, или
2. датата, на която потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 11 и 12 – в случаите, когато тази дата е след датата по т. 1.
(2) Правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по ал. 1.
(3) Уведомлението по ал. 2 трябва да бъде направено на хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство.
(4) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.
(5) Отказът на потребителя от сключения договор за кредит влиза в сила и договорът се прекратява, ако уведомлението е направено в срока и по реда на ал. 2 и 3 и е изпълнено условието по ал. 4.
(6) При упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване.
(7) При упражняване на правото си на отказ от договора за кредит потребителят не е обвързан от допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и кредитора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи народни представители за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 29.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
„Глава единадесета – Предсрочно погасяване на кредита”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване текстовете на чл. 30, 31 и наименованието на Глава единадесета – по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
„Чл. 32.(1) Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.
(2) Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изпълнение по договора за кредит.
(3) Кредиторът няма право на обезщетение или неустойка, когато при предсрочно погасяване на кредита от потребителя:
1. погасяването на кредита се извършва в период, през който лихвеният процент по договора за кредит не е фиксиран;
2. погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита, или
3. договорът за кредит е под формата на овърдрафт.
(4) При предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит.
(5) Кредиторът може по изключение да търси и по-голямо обезщетение, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита, превишаваща сумата по ал. 4.
(6) Когато търсеното обезщетение от кредитора по ал. 5 надвишава действително претърпяната загуба, потребителят може да претендира за съответно намаляване. В този случай загубата се определя като разлика между първоначално договорената лихва и лихвения процент, при който кредиторът може да предложи на пазара отново като кредит предсрочно погасената сума, като се отчита въздействието на предсрочното погасяване върху административните разходи по кредита. 
(7) В случаите по ал. 4 и 5 обезщетението на кредитора при предсрочно погасяване на кредита не може да надвишава размера на лихвата, която потребителят би платил за периода, обхващащ предсрочното погасяване на кредита и договорената дата за прекратяване на договора за кредит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване редакция на комисията за чл. 32.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Глава дванадесета – 
Други задължения на кредитора.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава дванадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34. 
„Глава тринадесета – Договори за потребителски кредит 
с неопределен срок.” 
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тринадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да гласуваме наименованията на Глава дванадесета и Глава тринадесета, както и текстовете на чл. 33 и чл. 34.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35:
„Чл. 35.(1) Потребителят има право по всяко време да прекрати договора за потребителски кредит, сключен за неопределен период от време, без да дължи обезщетение или неустойка, освен когато страните са договорили срок на предизвестие за прекратяване на договора. Този срок не може да бъде по-дълъг от един месец.
(2) Ако е предвидено в договора, кредиторът може да прекрати договора за кредит с неопределен срок по общия ред, като изпрати на потребителя изготвено на хартиен или на друг траен носител предизвестие най-малко два месеца преди това.
(3) Когато е предвидено в договора за кредит и при наличието на обективни причини, кредиторът може да прекрати усвояването на суми по договора за кредит от потребителя, сключен за неопределен период от време.
(4) В случаите по ал. 3 кредиторът е длъжен да информира предварително потребителя на хартиен или на друг траен носител, като посочи причините за прекратяване усвояването на суми по договора за кредит, а когато това не е възможно - незабавно след това, овен ако предоставянето на тази информация е забранено или противоречи на действащото законодателство, на правото на Европейския съюз или на обществения ред и сигурност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 35 на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Глава четиринадесета – Посредничество за предоставяне на
потребителски кредит.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
„Глава петнадесета – Способи за решаване на потребителски спорове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета.
„Раздел I – Жалби на потребители. Колективни искове за защита на потребителите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
„Раздел II – Извънсъдебно разрешаване на спорове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
„Глава шестнадесета – Контрол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шестнадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване: наименованието на Глава четиринадесета, чл. 36; наименованието на Глава петнадесета; наименованието на Раздел І; чл. 37, чл. 38, чл. 39; наименованията на Раздел І и Раздел ІІ, чл. 40 и наименованието на Глава шестнадесета.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41:
„Чл. 41. (1) Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
 (2) За осъществяване на контрола по изпълнение на закона председателят на Комисията за защита на потребителите оправомощава със заповед длъжностни лица от администрацията й.
 (3) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 2 имат право:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон;
2. да разпоредят на всяко длъжностно лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;
3. да извършват проверки на място;
4. да привличат експерти;
5. да съставят актове за установяване на нарушения.
 (4) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 2 са длъжни да опазват служебната, банковата, професионалната или търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията, получена в хода на проверката, извън целта и предназначението на проверката.
 (5) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да:
1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението;
3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение на закона и, ако е необходимо, да направи разпореждането обществено достояние.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте редакцията на комисията за чл. 41.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте чл. 42 по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43:
„Чл. 43. (1) Когато Комисията за защита на потребителите установи, че рекламата на кредит е в нарушение на чл. 25, ал. 1, 2 или 3, председателят на комисията издава заповед, с която спира разпространението на рекламата.
 (2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може да задължи рекламодателя да докаже верността на съдържащите се в рекламата твърдения, както и да разпореди представянето на доказателствата да се извърши в определен от него срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не виждам желаещи депутати за изказване.
Моля, гласувайте редакцията на чл. 43.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44:
„Чл. 44. (1) В заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите задължително се посочват основанието и мотивите за спиране на разпространението на рекламата.
 (2) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.
 (3) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте чл. 44 в редакция на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седемнадесета „Административнонаказателни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте наименованието на Глава седемнадесета.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Искам да използвам времето преди докладването на следващите текстове, за да се обърна към народните представители, които са в кулоарите на Народното събрание, да дойдат в залата и да участват в гласуването. Правя го, защото виждам броя на участвалите народни представители в няколкото по ред гласувания. Затова използвам възможността да се обърна към тях по микрофоните. Пускам и сигнала, който да предупреди, че в момента вървят гласувания в залата.
Господин Димитров, докладвайте нататък.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45:
„Чл. 45. (1) За нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, ал. 2 и 3, чл. 11, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 19, ал. 2 и 3, чл. 25, ал. 1-5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. – за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.
 (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция – от 5000 до 15 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте чл. 45 в редакция на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:
„Чл. 46. (1) За нарушение на чл. 8, 12, 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и 2 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. – за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица. 
 (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция – от 5000 до 15 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища има ли? Няма.
Моля, гласувайте чл. 46 в редакция на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте ан блок чл. 47 и чл. 48.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49: 
„Чл. 49. (1) Който в нарушение на чл. 29, ал. 6 изиска, събере или допусне да бъде събрано обезщетение или неустойка за отказ на потребителя от сключения договор, се наказва с глоба в размер от 700 до 2000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.
 (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция – от 5000 до 15 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 49 съгласно предложеното от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок редакцията на членове от 50 до 53 включително по текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54:
„Чл. 54. (1) За неизпълнение на задължението по чл. 42 на виновните лица се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.
 (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 4000 до 10 000 лв., а имуществената санкция – от 8000 до 15 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Гласуваме чл. 54 съгласно предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55.
„Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, преди да подложа на гласуване чл. 55 и предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието „Допълнителни разпоредби”, приятно ми е да ви уведомя, че днес гости на българския парламент са ученици от Езиковата гимназия „Петър Берон” в гр. Монтана. Да ги приветстваме с „Добре дошли!” в Народното събрание. (Ръкопляскания.)
Сега да гласуваме чл. 55 и предложението на комисията за наименованието „Допълнителни разпоредби” съгласно текста на вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
2. „Обща сума, дължима от потребителя” е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
3. „Общ размер на кредита” е максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит.
4. „Лихвен процент по кредита” е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
5. „Фиксиран лихвен процент по кредита” е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени проценти за отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през които се прилага само определеният фиксиран лихвен процент. Когато не всички лихвени проценти по кредита за отделните периоди са определени в договора за кредит, приема се, че лихвеният процент по кредита е фиксиран само за отделните периоди, през които лихвеният процент е определен изключително с помощта на определен фиксиран процент, уговорен при сключването на договора за кредит.
6. „Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита. Той представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология. Референтният лихвен процент се оповестява публично чрез предоставянето му в електронен вариант и информацията за него се съхранява на разположение на интересуващите се лица в достъпна писмена форма в служебните помещения на кредитора.
7. „Овърдрафт” е кредитът, при който кредиторът изрично предоставя на потребителя възможност да ползва средства, превишаващи наличността по разплащателната му сметка.
8. „Договор за откриване на сметка по кредита, при който съществува възможност на потребителя да се предостави право на превишаване на наличността или на договорения размер на овърдрафт” е кредитът, при който кредиторът мълчаливо предоставя на потребителя възможност да ползва парични средства, превишаващи наличността по разплащателната му сметка или договорения размер на овърдрафт.
9. „ Кредитен посредник” е физическо или юридическо лице, което не действа като кредитор и което при извършване на своята търговска или професионална дейност срещу заплащане в парична или в друга форма на икономическо възнаграждение, уговорена в договора:
а) представя или предлага договори за кредит на потребителите;
б) съдейства на потребители, като извършва подготвителна работа, за договори за кредит, различни от тези по буква „а”, или 
в) сключва договори за кредит с потребители от името и за сметка на кредитора.
10. „Траен носител” е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
11. „Свързан договор за кредит” е договорът за потребителски кредит, при който:
а) кредитът се използва изключително за финансиране на договор за доставка на стоки или за предоставяне на услуги, и
б) от търговската гледна точка двата договора представляват едно цяло, което означава, че продавачът на стоката или доставчикът на услугата финансира предоставянето на кредита или в случай, че кредитът се финансира от трета страна, кредиторът използва услугите на продавача на стоката или на доставчика на услугата за сключването или за подготовката на договора за кредит, или че договорът за кредит посочва конкретни стоки или услуги, доставката на които ще се финансират чрез потребителския кредит.
12. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли някакви забележки по предложения текст? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1, съгласно предложението на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към гласуване на § 2.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Законът за потребителския кредит (обн., ДВ...) се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 3.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Заварените при влизането в сила на закона висящи производства по отменения Закон за потребителския кредит пред Комисията за защита на потребителите се извършва по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 4.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 5 по предложението на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 81, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, ...) в чл. 186, ал. 2, т. 9 буква „в” се изменя така:
„в) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 6.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Устройственият правилник на Комисията за защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 7.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме ан блок § 8 и § 9, съгласно предложението на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, трябва да гласуваме четири приложения. 
Приложение № 1 е към чл. 19, ал. 2: Годишен процент на разходите по кредита.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Приложение № 1, подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2: „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити” комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция. 
Тук във всички текстове има езикови редакции във връзка с по-пълно съответствие с директивата, госпожо председател.
Първият вариант е да бъдат изчетени всички таблици, ако прецените? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Текстът, който ни предлага комисията, подкрепя по принцип текста на вносителя, но е с редакции и няма предложения в доклада за всяка съответна редакция в различните графи и колони, считам, че трябва да го изчетем изцяло, защото в противен случай няма да знаем какво гласуваме.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: 
 „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.”
Информацията в този формуляр няма силата на предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да ви предостави кредитния продукт, за който се отнася тази информация. 
«Част І. Идентификационни данни и данни за контакт на кредитора/кредитния посредник:”
Следват таблици, които обикновено не четем.
„Когато е приложимо за съответния вид кредит:”
Следва втора таблица. Идеята е кредиторът и кредитополучателят да упоменат всички данни.
„Част ІІ. Описание на основните характеристики на съответния кредит:”
 Отново следва таблица.
„Част ІІІ. Разходи по кредита:” отново е описана в таблица.
„Част ІV. Други важни условия по договора за кредит” отново е описана в таблица.
„Част V. Когато е приложимо за съответния вид кредит, допълнителна информация при предоставяне на финансови услуги от разстояние:
а) по отношение на кредитора
б) по отношение на договора за кредит:”
Тук отново са предвидени таблици.
„в) по отношение на извънсъдебни способи за обезщетяване на потребителя:” 
Тук също има таблица.
Следват указания за попълване на Приложение № 2, които ще прочета:
 „Указания за попълване на приложение № 2
1. Навсякъде, където е отбелязан символът *, попълването на съответната информация не е задължително за кредитора.”
Това четене е полезно за всички – за обществото и медиите!
„2. Навсякъде, където е отбелязано "Когато е приложимо за съответния вид кредит", кредиторът следва да попълни съответния ред в случаите, когато информацията се отнася до договора за потребителски кредит, или да отстрани съответната информация или съответния ред и да добави изрично следния текст: “неприложимо за този вид кредит”, когато информацията не се отнася до разглеждания вид кредит.
3. Означенията, посочени в пространството между скобите, се отнасят за информацията, която следва да се попълни от кредитора.
4. В част І, т. 1 кредиторът следва да посочи своето име или наименование и правноорганизационна форма, както и ЕИК, предоставен от Агенцията по вписванията, или код по БУЛСТАТ.
5. В част І, т. 2 кредиторът следва да посочи своето седалище и адрес на управление.” (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, извинявайте, че Ви прекъсвам.
Уважаеми колеги, уморени сме, краят на деня е, но е наше задължение да бъдем коректно запознати с текста, който се отличава от този на вносителя. Нека да уважаваме господин Димитров, който от няколко часа е на трибуната!
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Когато вземате кредити, това ще ви бъде полезно да го знаете.
„6. В част І, т. 7 кредитният посредник следва да посочи своето име или наименование и правноорганизационна форма, както и ЕИК, предоставен от Агенцията по вписванията, или код по БУЛСТАТ.
7. В част І, т. 8 кредитният посредник следва да посочи своето седалище и адрес на управление.
8. В част ІІ, т. 5 кредиторът следва да посочи размера, броя и периодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя, както и начина на заплащане на лихвите и разходите. Когато определеното място във формуляра за попълване на тези данни не е достатъчно, кредиторът ги посочва в отделен лист, който е неразделна част от този формуляр, като на определеното място във формуляра изрично се посочва, че погасителните вноски са съгласно приложението.
9. В част ІІ, т. 6 кредиторът следва да посочи сумата на общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
10. В част ІІ, т. 8 кредиторът следва да посочи вида на обезпечението.
11. В част ІІ, т. 9 кредиторът следва да посочи, че за такива договори за кредит не се предвижда гаранция от трето лице като обезпечение за погасяване на общия размер на кредита (главницата), усвоен по договора за кредит, освен когато такава е предоставена.
12. В част ІІІ, т. 1 кредиторът следва да посочи лихвения процент по кредита - фиксиран или променлив (изразен с индекс или референтен лихвен процент, приложим спрямо първоначалния лихвен процент), периода на олихвяване, условията и процедурата за промяна на лихвения процент.
13. В част ІІІ, т. 2 кредиторът следва да посочи годишен процент на разходите (ГПР), както и представителен пример, като се вземат предвид всички допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Когато съответният вид кредит се предоставя с различни лихвени проценти или разходи, кредиторът посочва, че те могат да доведат до изчисляване на по-висок ГПР.
14. В част ІІІ, т. 3 кредиторът следва да посочи вида на застраховката и/или допълнителната услуга, когато за получаване на кредита при конкретно предлагани условия се изисква задължителното им предоставяне. Кредиторът задължително информира за наличието им. Ако разходите по тези услуги не са известни на кредитора, те не се включват в годишния размер на разходите.
15. В част ІІІ, т. 4. 6. кредиторът следва да посочи лихвения процент при просрочени плащания, начините за неговото образуване и всички други разходи, които се дължат за просрочени плащания за този вид кредит.
16. В част ІV, т. 1 кредиторът следва да посочи, че потребителят има право на отказ от договора за кредит в срок 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която потребителят получи условията на договора, ако тази дата е след датата на сключване на договора.
17. В част ІV, т. 2 кредиторът следва да посочи, че потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично своите задължения по договора за кредит.
18. В част ІV, т. 3 кредиторът следва да посочи начина на определяне на обезщетението, което има право да получи при предсрочно погасяване на кредита в съответствие с условията по чл. 27.
19. В част ІV, т. 5 кредиторът следва да посочи, че потребителят има право при поискване да получи предварително и безвъзмездно екземпляр от проекта на договор за кредит.
20. В част ІV, т. 6 кредиторът следва да посочи периода, през който предоставената преддоговорна информация е валидна.
21. В част V, буква „а”, т. 1 кредиторът следва да посочи име или наименование на представителя на кредитора, установен в страната, в която живее потребителят.
22. В част V, буква „а”, т. 2 кредиторът следва да посочи седалището и адреса на управление на своя представител.
23. В част V, буква „а”, т. 7 кредиторът следва да посочи търговския регистър, в който е вписан, заедно с единния му идентификационен код, предоставен от Агенцията по вписванията (ЕИК), или код по БУЛСТАТ. Когато кредиторът е от друга държава, се посочва регистърът, в който е вписан, заедно с регистрационния му номер или еквивалентно средство за идентификация в този регистър.
24. В част V, буква „б”, т. 1 кредиторът следва да предостави указания за упражняване на правото на отказ, които да посочват срока за упражняване на това право, адреса, на който следва да се изпрати уведомлението, с което се упражнява правото на отказ, както и последиците от неупражняването на това право.
25. В част V, буква „б”, т. 3 кредиторът следва да посочи съответната клауза от договора относно приложимото право или относно компетентния съд.
26. В част V, буква „б”, т. 4 кредиторът следва да посочи езика, на който се предоставя преддоговорната информация, както и информацията, съдържаща се в договора.
27. В част V, буква „в” кредиторът следва да посочи съществуването на способи за подаване на жалби и за търсене на обезщетение от страна на потребителя, който е страна по договора за кредит от разстояние, и начина за достъп до тях.”
Това се подписва от кредитора и от получателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване Приложение № 2, ведно с указания за попълването му.
Моля, гласувайте!
Гласували 89 народни представители: за – 85, против – няма, въздържали се – 4. 
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Приложение № 3, към чл. 8, ал. 2. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за овърдрафт.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Приложение № 3 по текста на вносителя.
Гласували 77 народни представители: за – 76, против – няма, въздържал се – 1.
Приложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Приложение № 4 към чл. 5, ал. 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 4:
„Преддоговорна информация при договори за кредит по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3
Кредиторът и/или кредитният посредник е длъжен да предостави на потребителя следната преддоговорна информация:
1. наименование на кредитора/кредитния посредник;
2. адрес; 
3. телефонен номер; 
4. факс;
5. вид на кредита;
6. общ размер на кредита (главница);
7. срок на договора за кредит;
8. указание за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски;
9. обща сума, дължима по кредита (общ размер на кредита (главница), заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита);
10. изисквани обезпечения;
11. лихвен процент по кредита;
12. годишен процент на разходите по кредита (ГПР);
13. разходи, дължими при просрочени плащания;
14. разходи, дължими при предсрочно погасяване на кредита;
15. други свързани с договора разходи;
16. допълнителни задължения, които възникват във връзка с договора за кредит, когато са предвидени такива (задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за допълнителна услуга, задължение за откриване на сметка по кредита);
17. срок, за който кредиторът е обвързан от посочената по-горе информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания и съображения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за Приложение № 4, както ни беше предложено от докладчика Мартин Димитров.
Гласували 80 народни представители: за – 80, против и въздържали се – няма. 
Предложението е прието единодушно, а с това и Законът за потребителския кредит.
Да благодарим на господин Димитров (ръкопляскания) за стоицизма в днешния пленарен ден. 
Преминаваме към следващата точка от работната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОСТЪП ДО ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ДАННИ.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае господин Вълков. 
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в зала на господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Лиляна Турналиева – началник отдел „Пространствени данни” към министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 76 народни представители: за – 76, против и въздържали се – няма. 
Предложението е прието. 
Квесторите, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Второ гласуване на доклад относно Законопроект за достъп до пространствени данни, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г.
„Закон за достъп до пространствени данни”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на законопроекта, съгласно предложението на комисията.
Гласували 79 народни представители: за – 79, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Глава първа – „Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме наименованието на Глава първа.
Гласували 76 народни представители: за – 76, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда изграждането, поддържането и използването на инфраструктура за пространствена информация, осигуряването на достъп до пространствени данни и предоставянето на услуги за данните в областта на околната среда или дейностите, които могат да окажат влияние върху околната среда, чрез гарантиране на съвместимост и сигурност при обмяна на данни.
(2) Инфраструктурата за пространствена информация включва метаданни, масиви от пространствени данни и услуги за пространствени данни, мрежови услуги и технологии; споразумения за обмен, достъп и използване; механизми за координация и наблюдение; процеси и процедури, въведени, управлявани или предоставяни по този закон от органи на власт или трети лица по чл. 4, ал. 1 и 2. 
(3) Като част от инфраструктурата за пространствена информация по чл. 1, ал. 2 предмет на закона са масивите от пространствени данни, които отговарят на следните условия:
1. са в електронен вид;
2. държат се от или от името на орган на власт, след като са създадени или получени от орган на власт или се управляват или актуализират от този орган и попадат в обхвата на публичните му функции или на трети лица, ако те поддържат масиви от пространствени данни, които са съобразени с изискванията на този закон;
3. отнасят се до една или повече от темите, съгласно приложения № 1, 2 или 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 1, съгласно предложението на комисията.
Гласували 77 народни представители: за – 76, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме чл. 2.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Законът не се прилага за работа с документи на хартиен носител, свързани със създаването на публични регистри и масиви от пространствени данни на хартиен носител. 
(2) Законът не създава задължение за събиране на нови пространствени данни.
(3) Законът не засяга права на интелектуална собственост на лицата по чл. 4, ал. 1. 
(4) Лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 могат да използват данни от масиви от пространствени данни – обект на права на интелектуална собственост, само със съгласието на притежателите на тези права.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 3? Няма.
Гласуваме чл. 3 съгласно предложението на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Този закон се прилага от органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и организациите, които по силата на нормативен акт събират, създават и поддържат актуализирани бази от пространствени данни във връзка с осъществяваните от тях правомощия и предоставят публични услуги.
(2) Трети лица, извън лицата по ал. 1, могат да предоставят създадени и поддържани от тях пространствени данни и услуги за тях в рамките на инфраструктурата за пространствена информация. 
(3) Когато няколко идентични копия от един и същ масив пространствени данни се поддържат от или от името на различни лица по ал. 1 и 2, разпоредбите на този закон се прилагат само към първоначалната версия на масива данни, от които са направени копията. 
(4) Лицата по ал. 1 при изпълнение на публичните си функции, които могат да имат въздействие върху околната среда, могат да сключват споразумения за обмен на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни. 
(5) Обменът на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни се осъществява чрез Националния портал за пространствени данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 4 по предложението на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
„Глава втора – Инфраструктура за пространствена информация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел І – Пространствени данни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, чл. 7, чл. 8 и чл. 9.
„Раздел ІІ – Метаданни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10 и чл. 11.
„Раздел ІІІ – Национален портал за пространствени данни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване предложението на комисията за редакция на членове от 5 до 12 включително, заедно с наименованията на Глава втора, Раздел І, Раздел ІІ и Раздел ІІІ.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По чл. 13 има предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13 по принцип и предлага следната редакция:
„Чл. 13. Чрез Националния портал за пространствени данни се осъществява връзката с геопортала на инфраструктурата за пространствена информация в Европейската общност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 13 по предложения текст на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Глава трета – Услуги за пространствени данни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
„Раздел І – Услуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава трета и Раздел І от тази глава съгласно предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Лицата по чл. 4, ал. 1, които събират и поддържат актуализирани пространствени данни и метаданни, осигуряват следните услуги:
1. услуги за намиране, позволяващи търсене на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни въз основа на съдържанието на съответните метаданни и представяне съдържанието на метаданните;
2. услуги за разглеждане, позволяващи най-малко: представяне, навигация, увеличаване/намаляване, избор на панорамен изглед или припокриване на разглежданите масиви от пространствени данни и представяне на информация за легендата и друго относимо съдържание на метаданните;
3. услуги за изтегляне, позволяващи копиране на масиви от пространствени данни или на части от тези масиви, и, където е приложимо, осигуряване на пряк достъп до тях;
4. услуги за трансформиране, позволяващи трансформирането на масиви от пространствени данни, с оглед постигане на оперативна съвместимост;
5. услуги за извикване на услуги за пространствени данни;
6. услуги за предоставяне на метаданни.
(2) Услугите по ал. 1 се предоставят през Националния портал за пространствени данни, интернет мрежата или с други подходящи електронни съобщителни мрежи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи да вземат отношение? Няма.
Гласуваме чл. 14 съгласно предложеното от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 15.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По чл. 16 има предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16 и предлага следната редакция:
„Чл. 16.(1) За услугите по чл. 14, ал. 1, т. 1 като минимално изискване се прилагат следните комбинации от критерии за търсене:
1. ключови думи;
2. класификация на пространствените данни и услуги;
3. качество и валидност на масивите от пространствени данни;
4. степен на съответствие с правилата за прилагане, предвидени в актовете на Европейския съюз, въведени с този закон, определящи техническите изисквания за оперативна съвместимост на масивите от пространствени данни и услуги;
5. географско разположение;
6. условия за достъпа до и ползването на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни;
7. лицата по чл. 4, ал. 1, отговарящи за създаването, управлението, поддържането и разпространението на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни.
(2) Услугите по чл. 14, ал. 1, т. 4 се комбинират с услугите по чл. 14, ал. 1, т. 1-3, 5 и 6 по начин, позволяващ управлението им в съответствие с правилата за прилагане, предвидени в актовете на Европейския съюз, въведени с този закон, определящи техническите изисквания за оперативна съвместимост на масивите от пространствени данни и услуги.
(3) Услугите по чл. 14, ал. 1, т. 2 могат да се предоставят във вид, непозволяващ повторното им използване за търговски цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 16 съгласно предложението на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17.(1) Ограничаване на достъпа до услуги по чл. 14, ал. 1, т. 1 се прилага от лицата по чл. 4, ал. 1 и 2, когато този достъп би оказал неблагоприятно влияние върху международните отношения, националната сигурност или обществения ред.
(2) Ограничаване на достъпа до услугите по чл. 14, ал. 1, т. 2-6 се прилага от лицата по чл. 4, ал. 1 и 2, когато този достъп би оказал неблагоприятно влияние в някои от следните случаи:
1. поверителност на работата на органите на властта, когато такава е предвидена в закон;
2. международните отношения, националната сигурност или обществения ред;
3. дейността на органите на изпълнителната и на съдебната власт;
4. поверителност на търговска или промишлена информация, когато такава поверителност е предвидена в закон;
5. права на интелектуална собственост;
6. поверителност на личните данни на физическите лица съгласно Закона за защита на личните данни, когато тези лица не са дали съгласие за публичното им огласяване;
7. опазване на околната среда, за която се отнася информацията, като местонахождението на редки видове и др.;
8. при застрашаване или накърняване на законни права и интереси на физически и/или юридически лица, които доброволно са предоставили исканата информация, без да са били задължени по закон да направят това, освен ако са дали съгласие за огласяване на съответната информация.
(3) Не се ограничава достъпът до данни и услуги, свързани с информация за емисиите, отделяни в околната среда.
(4) Лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 издават мотивиран акт за ограничаване на достъпа до услуги по чл. 14, ал. 1 в случаите по ал. 1 и 2, като за всеки отделен случай се отчита общественият интерес, обслужван чрез предоставянето на този достъп.
(5) Актовете по ал. 4 съдържат:
1. наименование на лицето по чл. 4, ал. 1 и 2, което издава или приема акта;
2. наименование на акта;
3. адресат на акта;
4. фактически и правни основания за издаване на акта;
5. разпоредителна част, с която се отказва достъп;
6. пред кой орган и в какъв срок актът може да бъде обжалван;
7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.
(6) Актовете по ал. 4 са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и подлежат на обжалване по реда, предвиден в него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме чл. 17 по предложението на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Раздел ІІ – Оперативна съвместимост и стандарти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
„Глава четвърта – Регулиране и контрол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя по чл. 18, наименованието на Раздел ІІ и Глава четвърта и чл. 19 включително.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По чл. 20 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 20.(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпълнява функциите на национален орган за контакт с Европейската комисия по въпроси, свързани с хармонизиране на условията за достъп до националните пространствени данни от страна на Европейския съюз.
(2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изготвя и предоставя документи и доклади, изисквани от Европейската комисия, включително периодични доклади, които отразяват изпълнението на контролните му функции по този закон.
(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпраща на Европейската комисия доклад, който съдържа:
1. начина на координация между доставчиците, потребителите на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни, начините на осъществяване на връзка с третите лица и организирането на качествен контрол;
2. приноса на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 за функционирането и координацията на инфраструктурата за пространствена информация;
3. информацията за ползването на инфраструктурата за пространствена информация;
4. споразуменията за обмен на данни между лицата по чл. 4, ал. 1;
5. разходите и ползите от създаването на инфраструктура за пространствена информация в европейската общност (INSPIRE).
(4) На всеки три години министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпраща на Европейската комисия доклада по ал. 3 с актуализираната информация.
(5) Докладите по ал. 2 и 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? 
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Предлагам текстът да остане така, както е по вносител. С чл. 20 в трите му алинеи ние определяме министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията като национален орган за контакт с Европейската комисия по въпросите за хармонизиране условията за достъп до националните пространствени данни на Европейския съюз. Във втората алинея казваме, че във връзка с всички директиви и регламенти, които има по този въпрос, министърът трябва да изпълнява своите функции, включително и да напише доклади. Но какво се прави с предложението на комисията? Изведнъж в ал. 3 се казва какво трябва да се съдържа в един от тези доклади, което не е текст за закон. Подобен текст може да има в наредба, ако има такава необходимост за уточняване, но ако това е част от европейската директива, то не е необходимо. Защото ако трябва да стигнем до абсурдност в този текст, накрая, госпожо председател, можем да запишем, че от десния край се записват името на министъра и подписът, а от левия край - София и датата, на която е издаден законът. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първо се записва датата, след това „София”. Такъв е редът.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре. Благодаря, че ме поправихте. Това също е принос към този текст на ал. 3.
Алинея 4 нека да си остане, независимо че в директивите, струва ми се, и този срок е определен; както и ал. 5 – за публикуването му.
Според мен ал. 3 е напълно неудачна да съществува като опис на доклада, който министърът трябва да изготви. Това е регламентирано в нашите взаимоотношения с Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Господин Вълков, заповядайте за изказване.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Това допълнение към чл. 20 е направено по предложение на Комисията по правни въпроси между първо и второ четене. Текстовете идат от § 4 от Преходните и заключителните разпоредби. Налагат се поради факта, че мястото им е в закона, а не в Преходните и заключителните разпоредби. Затова са прехвърлени тук, в чл. 20. (Реплика на Петър Мутафчиев.) 
Те идват от директивите и е описан точно начинът, по който ще се прилагат. Затова е предвидено, че най-добре е да не са в Преходните и заключителните разпоредби, а в чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Вълков, ако това е принципът, тогава защо не опишем всички доклади и справки, които министърът като орган по този закон трябва да предоставя съответно на Европейския съюз и какво точно те ще съдържат?! Не мисля, че техническото прехвърляне, понеже мястото на текста не е в Преходните и заключителните разпоредби, трябва да е основание да има въобще такъв текст. Въпросът е дали въобще трябва да има такъв текст. Според мен не е необходимо, тъй като не е текст, касаещ пряко закона. Това са регламенти, дадени в европейските директиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин Вълков? Не.
Други народни представители имат ли желание да вземат отношение по този текст? Не.
Направено е процедурно предложение от господин Мутафчиев за подкрепа на чл. 20 съгласно предложението на вносителя, което по принцип се подкрепя от комисията, но комисията предлага нова редакция на чл. 20, допълнен с ал. 3, както господин Вълков ни го предложи.
Отделно ще поставя на гласуване предложението на господин Мутафчиев, а след това – предложението на комисията. 
Подлагам на гласуване предложението на господин Мутафчиев в подкрепа на текста на вносителя, което частично се споделя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 20, против 33, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 20 с редакцията, предложена от комисията. 
Гласували 94 народни представители: за 84, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По чл. 21 има предложение на народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21 и предлага следната редакция:
„Чл. 21. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е орган за регулиране и контрол на инфраструктурата на пространствени данни.
 (2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
1. осъществява контрол и координация върху дейността на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 във връзка с прилагането на закона и нормативните актове по прилагането му;
2. дава задължителни за изпълнение от лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 предписания по прилагането на закона;
3. осъществява контрол и координация върху дейността на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 по прилагането на регламентите по пространствени данни на Европейския съюз;
4. издава методически указания по прилагането на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 21.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Тъй като няма направени предложения по чл. 22 и чл. 23, предлагам да бъдат гласувани заедно.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 22 и чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме двата текста ан блок.
Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Чл. 24. (1) Междуведомственият съвет по чл. 23 се състои от членове, определени от органите на изпълнителната власт, които са първични администратори на пространствени данни.
 (2) Председател на Междуведомствения съвет е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице, а заместник-председатели са заместник-министъра на околната среда и водите и заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството или оправомощени от тях длъжностни лица.
 (3) За изпълнение на конкретните задачи, Междуведомственият съвет с решение определя експертни комисии и групи.
 (4) Междуведомственият съвет:
1. Подпомага министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяването на методическо ръководство по изграждането, внедряването, развитието, поддържането и използването и ползването на инфраструктурата за пространствена информация.
2. Прави предложения относно дейността на лицата по чл. 4, ал. 1 във връзка с осигуряването на достъп до пространствени данни и услуги за тях.
 (5) Министерският съвет приема правилник за дейността, структурата и организацията на работата на Междуведомствения съвет по предложение на неговия председател.
 (6) Административното обслужване на Междуведомствения съвет се извършва от администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 24 по предложение на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Това беше последното гласуване за днешния пленарен ден.
Съобщения за парламентарния контрол на 19 февруари 2010 г., петък:
Първи ще отговаря министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов на две питания, поставени от народните представители Яне Янев и Дарин Матов и Яне Янев и Тодор Великов.
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов.
Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на три въпроса от народните представители Румен Такоров и Пенко Атанасов, който е поставил два въпроса.
Министърът на здравеопазването Божидар Нанев ще отговори на три въпроса от народните представители Пенко Атанасов, Цвета Георгиева и Валентин Николов и на питане от народния представител Калина Крумова.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговори на два въпроса от народните представители Любомир Иванов и Иван Николаев Иванов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на питане от народните представители Яне Янев и Тодор Великов; министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Цветан Костов; министърът на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народните представители Кристияна Петрова и Дарин Матов; министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос и писмен отговор от народния представител Асен Гагаузов.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на: въпрос от народния представител Георги Пирински към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков; въпрос от народния представител Драгомир Стойнев към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Поради отсъствие от страна в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. 
Поради ангажимент с международно участие в заседанието на парламентарния контрол не може да участва министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Утре началото на пленарното заседание е в 11,00 ч. Продължаваме с парламентарен контрол. 
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Лъчезар Иванов
Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев
Митхат Метин