Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-04-21


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова 


Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Проект за Програма за работата на Народното събрание за 21 23 април 2010 г.
1. Проект за Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител - министър - председателят на Република България Бойко Борисов.
2. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 март 2010 г. и върнат за ново обсъждане с Указ № 87 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
3. Доклад на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев, и проект за решение по доклада. Вносител - Временната анкетна комисия.
4. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Вносители - Ангел Даскалов, Никола Белишки и Ивелин Николов.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето – продължение от миналата пленарна седмица.
6. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2009 г. Вносител - Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Вносители - Михаил Миков и група народни представители.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. 
10. Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. 
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител - Огнян Стоичков.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители: първи Законопроект - Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов; втори Законопроект - Мая Манолова и група народни представители; трети Законопроект - Яне Янев и група народни представители.
13. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2009 г. 
14. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Вносител -  Министерският съвет.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
16. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител - Министерският съвет.
17. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване предложения Ви проект за Програма за времето 21-23 април 2010 г.
Гласували 181 народни представители: за 174, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило искане от името на Парламентарната група на Коалиция за България, която предлага в дневния ред за тази седмица да бъде включен проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия със задача да изясни изнесените данни за грубо нарушаване на Конституцията и Правилника при гласуването и обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в „Държавен вестник” бр. 22 и поправка на същия закон в следващия бр. 23 на „Държавен вестник”.
Съгласно ал. 4 на чл. 43 предложението е коректно. Постъпило е до 16,00 ч., отговаря на условията и предстои да бъде гласувано. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Не се обсъжда, госпожо Манолова.
Заповядайте за обосновка.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, искането на парламентарната ни група е за включване в програмата за тази пленарна седмица на проект за решение за създаване на анкетна комисия, която да изясни скандалните обстоятелства около докладването, гласуването и обнародването на промените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и отговорността на народни представители от управляващото мнозинство и на такива от ръководството на Народното събрание за допускането на тези скандални поправки.
Едва ли е необходимо да припомням, че се случи нещо нечувано в парламентарната практика, а именно - в нарушение на Правилника на Народното събрание и на българската Конституция заместник-председателят на Комисията по здравеопазването докладва в пленарната зала текст, който не е обсъждан от комисията и който допуска скритата реклама на наркотични вещества. Впоследствие по криминален начин този текст беше обнародван в „Държавен вестник” и произведе действие, като даде възможност на фирми, които рекламират продуктите си с наркотични вещества, да се облагодетелстват за стотици хиляди левове. Този текст щеше да бъде още действащ, ако не бяхме сигнализирани от президентската администрация. 
Впоследствие фактът, че бяха направени допълнителни поправки в този закон, не измива петното, което беше залепено върху българския парламент, защото хората се питат, уважаеми колеги, как е възможно в пленарната зала да се докладват текстове, които не са внасяни и не са обсъждани от народни представители? Как е възможно да не е ясно кой разпорежда обнародването на поправки в „Държавен вестник” и как е възможно по този начин да се получи облагодетелстване на фирми, без никой да понесе или да бъде изяснена необходимата отговорност? Хората също така се питат, уважаеми колеги, и мисля, че с право, защо ние с вас тук си играем на законодателен процес, след като в парламента е възможно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.  Времето Ви изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: ...някой да дописва и да пренаписва законите. 
Припомняме и на госпожа Цачева нейния ангажимент да включи подобна точка в дневния ред, така че моля да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Подлагам на гласуване предложението за проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия със задача да изясни изнесените данни. Тъй като в предложението не се посочва конкретна точка къде да бъде включена комисията, тя ще бъде т. 17 -  преди парламентарния контрол.
Подлагам на гласуване проекта за създаване на такава комисия.
Моля да гласуваме.
Гласували 195 народни представители: за 180, против 7, въздържали се 8.
Предложението е прието.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България на основание чл. 43, ал. 3 от правилника се предлага в дневния ред на Народното събрание да бъде включен проект на Решение относно изпълнение на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата.
Съгласно ал. 3 такива предложения могат да се правят, ако предложението е разпределено на комисии и е изтекъл срокът по чл. 78, ал. 3 от правилника. В конкретния случай този срок не е изтекъл – изтича на 23 април тази седмица, поради което не са налице основания от процедурен характер за подлагане на гласуване на този проект. Няма пречка следващата седмица той да бъде внесен, тъй като тогава дори да няма становища и доклади на комисиите, на които е разпределен, има основание от името на парламентарна група по същия ред на чл. 43, ал. 3 да бъде направено предложението. (Мая Манолова иска думата.)
Няма такава процедура. Правилникът не предвижда такава процедура. Кажете ми на какво основание искате думата. То е недопустимо. Казах на какво основание няма да го допусна до гласуване. 
Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 до 20 април 2010 г.
Проект за Решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Лютви Местан и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Мая Манолова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстващи са Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за политическите партии. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
Проект за Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители. Вносители са Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов. Водеща е Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за освобождаване на членове на Комисията за регулиране на съобщенията. Вносители: Иван Стефанов Вълков и група народни представители.
До Народното събрание е постъпило заявление на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с което вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с № 954-01-49 оттеглят внесения от тях Законопроект на 20 ноември 2009 г.
На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител проф. Станилов оттегля внесения от него на 19 март т.г. Законопроект за изменение на Закона за културното наследство, № 954-01-20 от 19 март 2010 г.
На 19 април 2010 г. от Националния статистически институт са  постъпили Информация за индексите на потребителските цени за м. март 2010 г., Справка за инвестиционната активност в промишлеността от проведената анкета през м. март 2010 г., Справка за населението и демографските процеси в София през 2009 г. 
С мое писмо материалите са изпратени на съответните постоянни комисии: Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Поради обема им същите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 19 април т.г. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е постъпила паметна записка от проведеното на 24 март 2010 г. заседание на Консултативния съвет към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С мое писмо материалът е изпратен на съответната постоянна комисия - Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. 
Преминаваме към първа точка от работната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
За процедурно предложение има думата господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 41, ал. 2 правя процедурно предложение – т. 1 от дневния ред да бъде предавана пряко по Национална телевизия и Национално радио.
Второ процедурно предложение: госпожа Анна-Мария Борисова да бъде допусната в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване първото по време направено процедурно предложение за пряко излъчване на т. 1 – гласуването на проект за Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 196, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Подлагам на гласуване предложението за допускане в залата на проф. Анна-Мария Борисова.
Гласували 195 народни представители: за 193, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете проф. Борисова в залата.
Моля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Българското национално радио да бъдат включени.
Има думата министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов като вносител да ни запознае с проекта за Решение за персонални промени в състава на Министерския съвет на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Божидар Нанев като министър на здравеопазването подаде оставка пред мен в качеството ми на министър-председател на Република България и поиска да бъде освободен от заеманата от него длъжност като член на правителството.
На основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 27 юли 2009 г. съм представител проект за Решение за персонални промени в Министерския съвет, който предвижда: господин Божидар Михайлов Нанев да бъде освободен като министър на здравеопазването, а госпожа Анна-Мария Борисова Иванова да бъде избрана за министър на здравеопазването. 
Професор д-р Анна-Мария Иванова е началник на Клиника по тиреоидни и метаболитни костни заболявания в Клиничен център по ендокринология в Медицински университет – София.
През 1986 г. специализира в Земелвайс юнивърсити, Будапеща – Унгария, и година по-късно защитава дисертация за придобиване на научна степен „доктор по медицина”.
Участвала е в курс-обучение на Международната остеопорозна фондация в Прага и в Европейския форум за добра клинична практика с цел въвеждане на Европейска директива в България.
След защита на втора дисертация през 2005 г. придобива научна степен „доктор на медицинските науки”, а от 1975 до 2002 г. е била интернист в Окръжна болница – Ловеч, Кардиологично отделение и Втора градска болница – София; асистент в Диабетна клиника, Клиничен център по ендокринология, Медицински университет – София; доцент към Клиника по тиреоидни и метаболитни костни заболявания в Клиничен център по ендокринология, Медицински университет – София.
Награждавана е от Българското дружество по ендокринология за „най-добра научна работа на млад ендокринолог” ; Международната остеопорозна фондация за създаване на Национална детска здравна образователна програма; Международна остеопорозна фондация за създаване и въвеждане на български антиостеопорозни програми за възрастни и деца, като с тази награда през следващите години са проведени пресконференции за обучение по диагностика и съвременно лечение.
Наградата, която получава миналата година от Международната остеопорозна фондация и Световната здравна организация, е за въвеждане в България на Международна компютърна програма за прогноза на фрактурния риск – Фракс.
Доктор Анна-Мария Иванова е член на Европейската асоциация за изучаване на диабета; Международната диабетна федерация; Европейската тиреоидна асоциация; Международната остеопорозна фондация; Европейската федерация на ендокринните дружества; Българското дружество по ендокринология; Съюза на научните медицински дружества; Българската лига за профилактика на остеопорозата и Българското дружество по ултразвук в медицината.
Председател е на Българското дружество по ендокринология, забележете, трети мандат и на Българската лига за профилактика на остеопорозата.
Считам, че квалификацията, професионалният и научен опит на проф. Анна-Мария Борисова са сериозно основание тя да бъде министър на здравеопазването.
Предлагам народните представители да одобрят предлаганата персонална промяна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата, уважаеми колеги.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема проф. Борисова! Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи предложения проект за поредната персонална промяна в Министерския съвет.
Несъмнено Проектът за решение е вследствие на подадената и впоследствие приета оставка на министъра на здравеопазването Божидар Нанев. Днешният вот няма как да мине без дискусия – по съкратената процедура – става въпрос за една от най-важните секторни политики. Днес не просто разискваме предложение за персонална промяна, а търсим отговор на въпросите: състоя ли се здравната реформа или се налага рестартиране? Започваме отначало или се налага реформа в реформата? Ще продължи ли приватизацията на печалбите и национализацията на загубите в сектора? Имат ли управляващите последователно разписана програма и цялостна визия за реформа?
Според нас, днешната дискусия трябва да се превърне в откровен дебат за коригирането на определена политика в нейното не само кадрово, но и съдържателно измерение. Много важен е естествено въпросът за профила на министъра на здравеопазването. Най-често коментираните качества за този пост са:
- на първо място, да бъде изявен професионалист с доказан опит и качества;
- на второ място, да бъде мениджър с управленски качества и административен опит.
Уважаеми госпожи и господа, според нас, министърът на здравеопазването трябва да притежава освен всичко, казано дотук, и политически опит, защото медицината е наука, с нея се занимават научни работници, практикуващи лекари, а здравеопазването е политика.
В този ред на мисли не е достатъчно да имаш тежък характер, да си трудно комуникативен, да действаш по-бързо и по-решително, за да спреш течовете в системата. Това предполага само и единствено да посочиш с пръст виновника и да продължиш да се срамуваш да произнасяш думата „реформа”, а всъщност процесът на реформиране е естествено състояние на тази система.
Тази консервативна система задължително изисква търсене на съгласие и консенсус. Колкото по-широка е подкрепата за непопулярните мерки, които очевидно се налагат, толкова по-равномерно се разпределя тежестта на реформата, споделят се отговорностите, намалява социалната цена. И обратно – не е по силите на която и да е политическа партия сама да извърши тази толкова тежка и толкова необходима реформа.
Ние знаем, че носим своята отговорност за неосъществената реформа. Никога не сме крили това. Знаем, че не държите особено и нямате нужда от нашата подкрепа. Но, повярвайте ни, уважаеми колеги, дори нашият негативен опит може да ви бъде от полза.
Уважаеми дами и господа, ние нямаме основание да поставяме под съмнение априори качествата на проф. Борисова, още повече че за нас те останаха прикрити зад загадъчна усмивка. Но ние очаквахме от публични изяви, предхождащи това гласуване, намерение за типа политика, която предстои да се реализира. Вместо това остана впечатлението, че министърът, който си отива, не се различава от кандидата за този пост.
Трудно е да подкрепим тази кандидатура, защото една подкрепа или неподкрепа зависи от това къде се пресичат очакванията на политическите сили и заявените управленски приоритети. В случая за нас разминаването е сериозно.
Уважаема проф. Борисова, пожелавам Ви успех! Нека след края на Вашия мандат като министър на здравеопазването останете на върха на Вашата кариера! Да сте все така обичана от пациентите си, да сте търсена като лекар и да не си задавате въпроса: Какво правих като министър?  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Взимам думата със смесени чувства и ще ви кажа защо. Точно преди две години по това време, м. април, може би с малка разлика в дните, тук, от това място, положих клетва като заместник-министър на здравеопазването на Република България. (Шум и реплики в ГЕРБ: „За министър”.) 
Да, като министър. Грешка. Вълнувам се, спомням си времето. 
Тогава, по време на дебата, чух доста неща за мен – и добри, и не толкова добри. Нормално, такава е парламентарната практика. Не очаквах и нещо по-различно. Не очаквах и нямах намерение да се харесвам на всички, но знаех какво мога да направя и знаех как да го направя в разстояние на една година.
Твърдо бях убеден, че трябва да стабилизираме гръбнака на здравеопазването, каквито са областните болници и университетските, и го направих, естествено с възможностите, с които разполагахме, и с финансовия ресурс, който имахме. Обектите, които днес се откриват и предстои да се откриват като модерна, необходима, ефикасна апаратура, като реиновирани клиники и отделения, сме ги финансирали ние, в частност и аз. Никой не може да отрече, че имаше нужда това да се направи и всичко това ще служи за хората – и за пациентите, и за тези, които работят, колегията и колегите медици.
Знаех, че трябва да направя всичко възможно, за да увеличим заплащането, заплатите, особено в спешността, особено на второстепенните разпоредители в системата на здравеопазването и клиничните пътеки – и успяхме да го направим, с възможностите и рамките на бюджета, с който разполагахме, естествено.
Знаех, че трябва да подменим и модернизираме автопарка на спешността – и го направихме. 
Знаех, че трябва да започнем подновяване на апаратурата за лъчелечение на онкоболните и апаратурата за хемодиализа – и го направихме.
Имах ясна представа, че преди да пристъпим към следващия етап на промяната – преструктуриране на болничния сектор, трябваше да осигурим, преди всичко достъпността и достатъчността на здравната услуга. Въпреки че направихме много, системата ни беше подготвена за съществената промяна – за тежките стъпки.
Днес съм от другата страна – от страната на опозицията. Въпреки това няма да си позволя да правя оценки на способностите и възможностите на кандидата за министър. Аз съм убеден, че проф. Борисова е перфектен специалист в нейната област.
Държа да отбележа, че ситуацията в сектора е доста тежка и несъмнено по-несигурна. Това не се дължи на факта и така нареченото наследство, което оставихме, а смятам, че допринесохте за това и вие с непремерения и непреценен добре, според мен, поход срещу системата, който нарекохте реформа.
Уважаеми колеги, надявам се, че всички вече разбрахте, че опитът за силово налагане на административни лишения и финансова принуда за фалиране на определен брой и вид здравни заведения ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доктор Желев, позволявам си да Ви припомня точката от дневния ред: Персонални промени в Министерския съвет.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Точно това правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не обсъждаме здравната реформа в момента.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Но тя е ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, концентрирайте се върху конкретната точка.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Така е, госпожо председател, но много зависи от министъра какво и как ще направи, какви намерения има и как ще организира всичко това, което трябва да се случи.
Вие също няма да признаете, че ние излязохме прави като Ви предупреждавахме, че да, трябва да се направят тези реформи, тази промяна, но не е това начинът.
За съжаление изгубихме девет месеца в силови методи, защото смятам, че преди да се подходи към една такава тежка промяна трябва много добре да се планира, много добре да се обяснява и финансово обезпечи цялата тази реформа.
Дами и господа, уважаеми колеги, здравеопазването е част от националната сигурност.  За да направиш тежката промяна, трябва да получиш и да организираш националния политически консенсус за тази промяна. Този консенсус трябва да го търсите Вие, дами и господа управляващи. Ако не го търсите, няма как да получите подкрепата, която е необходима. Няма да я получите в този момент за тази кандидатура.
Ако всички заедно искаме да успеем, ако искаме да бъдем отговорни към нацията като цяло, трябва да уточним какво искаме да правим, как да го направим, в какво време, с какви финанси и по какъв начин.
За съжаление последните девет месеца успяхте, според мен, да принизите ролята на Министерството на здравеопазването и особено в последните седмици да докажете, че може и без министър и без министерство.
Този стол на министъра на здравеопазването винаги е бил много приветлив и много горещ. За съжаление обаче той сега придобива друга форма на стол. Никой не знае кога ще падне шалтерът.
Въпреки всичко обаче аз искам да пожелая успех на          проф. Борисова, защото знам, че ще бъде избрана. Искам да й пожелая много, много разум и действително ще й трябва много диалогичност, за да убеди и Колегията, и нацията, и хората, и опозицията, че това, което предстои да се прави, е правилно и трябва да стане. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаема проф. Борисова, преди всичко, това, с което искам да се обърна към Вас, е, че реализирането на реформата в здравеопазването e в посока на подобряване грижата за пациентите, посока на превенция и профилактика, в посока на адекватен на нуждите разход на финансовите средства, в посока на повишаване качеството на предоставените здравни грижи. Не е по силите на никой здравен министър, ако в тези негови усилия няма подкрепата на цялото правителство и, ако лично премиерът не разбира и не участва в провеждането на тази политика.
Уважаеми колеги, парламентът има все още неизречен, но в обществото вече ясно заявен консенсус за нуждата от такава реформа в здравеопазването.
Ние, колегите от Комисията по здравеопазването често си говорим, макар и от различни политически сили, и намираме смисъл в провеждането на такава реформа. Тук може да се надпреварва и вероятно, ще стигнем до такава надпревара – кой, колко средства е осигурил за здравеопазването, как те са били увеличавани през последните години, но големият въпрос, уважаеми колеги, е дали пациентите от това са станали по-доволни от българското здравеопазване, дали в резултат на отпускането на тези средства българските лекари са станали по-сигурни в своето ежедневие, дали са се подобрили здравно-демографските показатели на страната.
Уважаема професор Борисова, за последните девет години се смениха петима министри и петима директори на Националната здравноосигурителна каса и в крайна сметка виждаме какъв е резултатът, защото недоверието в родното здравеопазване е повече от удовлетворението, от гарантираните от държавата здравни услуги. Причините, уважаеми колеги, за това са в липсата на последователност и воля за реформиране на системата. Причината във вземането на конюнктурни и временни решения, без ясна визия за дългосрочни цели и приоритети. Причината в утвърждаване на корупционни практики, при пълна липса на защита на правата на лекарите и особено на пациентите.
Правителството на НДСВ не пожела това, тройната коалиция отказа или не можа да приеме, че здравеопазването е приоритет. Трипартитният принцип и договорното начало бяха тотално унищожени, особено по време на управлението на тройната коалиция.
Лекарствената политика беше натоварена с 20% ДДС точно от НДСВ и за последните осем години, тя бе превърната в еталон за корупционни схеми, с които днес се занимава и прокуратурата, и то с право, макар и късно.
Колкото и да бъдат отправени обвинения към нас, ние можем да кажем, че точно Съюзът на демократичните сили започна реформата в здравеопазването ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шарков, към персоналните промени в Министерския съвет – придържайте се към точката от дневния ред.
ВАНЬО ШАРКОВ: Точно за персоналните промени искам да кажа, госпожо председател.
В крайна сметка ние ще гласуваме за персоналната промяна в Министерския съвет. 
Искам да Ви кажа, уважаеми колеги, че ние от Синята коалиция ще гласуваме и за политика, за заявената лична отговорност от премиера, за ясно изразената воля за реформиране на здравната система в полза на пациентите и българските лекари. Ще гласуваме за безкомпромисна политика срещу изтичането на финансовите средства, събрани от здравните вноски на коректните български граждани и работодатели.
Персоналната ни подкрепа за проф. Борисова е обвързана тясно със заявената от нея и от премиера Борисов готовност за промяна в здравеопазването, в посока на подобряване на неговото качество и достъпа до здравни услуги. За нас това е европейското и цивилизовано поведение за партии, които заедно в ЕНП усвояват едни и същи политически принципи. Дали това е разбрано от уважаемите колеги от ГЕРБ е въпрос на политическа зрялост и далновидност.
Ние даваме подкрепа в аванс и заявяваме, че този аванс,  проф. Борисова, Вие като министър, ще трябва да върнете на българските лекари и особено на българските пациенти.
Нашата подкрепа обаче няма как да бъде безусловна и ние се надяваме, госпожо Борисова, Вие да не я загубите. Това може да се случи само: 
Ако не осъществите повишаване качеството на медицинската помощ чрез бързо преструктуриране на системата при гарантиран достъп за всеки български гражданин, защото това е реформата в здравеопазването.
Ако не направите прозрачна лекарствената политика, защото това е причината прокуратурата в момента да превръща темата здравеопазване в криминална хроника. 
Ако проявите безсилие пред необходимостта от административна реформа и не премахнете структурите с дублиращи функции, които от години източват финансови средства в системата на здравеопазването.
Ако не възстановите разплащането в срок на извършените и доказано извършените медицински дейности.
Ако не актуализирате Здравната стратегия и не въведете Здравната карта за лечебните заведения, които ползват публичните средства за здравеопазване.
Ако не наложите максимална ефективност на публичните разходи за здравеопазване, защото това е реформата.
Ако не изработите финансова и социална стратегия, осигуряваща мотивацията, запазването и развитието на кадровия ресурс в българското здравеопазване, защото това е реформа срещу изтичането на нашите лекари и медицински сестри в чужбина.
Уважаема проф. Борисова, всички тези „ако” Вие можете да превърнете в предимство и от това нещо ще спечели само българското здравеопазване. Желаем  Ви успех! 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Процедура по начина на водене.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Вземам думата по начина на водене на заседанието. 
Председателят на Народното събрание направи забележка на предишните двама оратори за това, че в изказванията си едва ли не излизат от точката в дневния ред – персонална промяна в състава на Министерския съвет. Основанието е, че те заговориха за необходимостта от реформи в здравеопазването.
Възразяваме категорично, защото каква да бъде темата по тази точка от дневния ред, освен реформите в здравеопазването?! Какво означава да говорим за персонална промяна без визия за реформите? Да говорим за проф. Борисова може. Аз например я познавам, тя лекува моето семейство, не пожелавам на никого да има нужда от подобно нещо. Познавам я като чудесен специалист.
Големият въпрос е в името на какви политики избираме проф. Борисова. 
И Ви моля, госпожо председател, когато колегите засягат точно тази страна на въпроса, а тя дори е същинската, да не ги прекъсвате и да не се опитвате да ги цензурирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не съм прекъсвала колегите. Върнах ги към дневния ред и точката в момента, в който започнаха да споделят опита от предходни правителства, а не да коментират настоящата здравна реформа. 
Други народни представители?
Заповядайте.
БИСЕРКА ПЕТРОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин премиер, господин министър, професор Борисова! Ние от „Ред, законност и справедливост” няма да подкрепим кандидатурата на проф. Анна-Мария Борисова и ще гласуваме „против”, защото както ние – народните представители, така и българският народ не успя да разбере вижданията на проф. Борисова за здравеопазването като цяло в България, както и за реформата, която й предстои.
По всичко личи, че госпожа Борисова няма нужния управленски мениджърски опит, не познава управленската и административната структура, няма екип и смятаме, че това ще доведе до нов хаос в здравеопазването.
Единственото нещо, което разбрахме за проф. Борисова – ние и българският народ, е това от медиите и това, че се усмихва.
Професор Борисова, това далеч не е достатъчно, но е много хубаво! 
Искаме и единствено се надяваме като политическа партия и  като представители на народа, че имате нужния потенциал и искрено се надяваме, господин премиер, че това няма да е поредната персонална грешка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? 
Заповядайте.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаеми колеги! Ние в Парламентарната група на „Атака” вчера проведохме среща с д-р Борисова. Удовлетворени сме напълно от срещата си. Не мога да разбера всички мнения, които твърдят, че тя няма програма или няма екип. 
Онова, което беше заявено пред нашата парламентарна група на тази среща, е, че тя е напълно запозната с необходимостта от продължаване на реформата, която беше започната и беше проведена в началото си в много добър вид. Целите на реформата са абсолютно познати на д-р Борисова. Със сигурност заявявам, че това, което чухме, показва, че тя има ясно изградена стратегия за бъдещата си работа, както и категорично – сформирала е екип, с който ще може да работи. Това, че екипът не е обявен непременно още на тази секунда в публичното пространство, не означава, че той не съществува или че тези хора не са избрани. 
Нашата парламентарна група категорично заявява подкрепата си за д-р Борисова. Ние ще гласуваме в подкрепа на избора на този министър. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Георгиева.
Други народни представители? 
Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър-председател, господа народни представители! Разбрахме, че министър-председателят е бил затруднен в своето персонално предложение. Той заяви, че почти всички или повечето от хората, които са били ангажирани в системата на управление на здравеопазването, са обвързани с различни интереси повече или по-малко през тези години. Вероятно това го е насочило към предлаганото решение.
Все още по-голямата част от българското общество подкрепя усилията да се преодолее чувството на безнаказаност за злоупотреби и корупция през 20-те години на прехода. Разбира се, ние държим това да става при пълно зачитане на закона и да се достигне до обективни резултати вследствие на предприетите действия. 
Също така разбрахме, че господин Борисов е поздравил президента Обама за проведената от него радикална здравна реформа в Съединените щати,  но трябва да отбележа две характеристики на тази реформа. Едната е, че тя за тамошните условия има подчертана социална насоченост, тъй като за първи път прави опит да включи над 30 милиона граждани в системата на някакво здравно застраховане. На второ място, част от средствата за провеждането на тази реформа се осигуряват чрез допълнително по същество данъчно облагане на заможната част от населението, докато развитието на българската, ако я наречем, здравна реформа, през последните месеци се движи по-скоро в обратна насока – в ограничаване на достъпа и без да повишава качеството на медицинското обслужване. В този смисъл може би трябва да се отправят някакви критични бележки към американския президент от гледна точка модела на българската здравна реформа.
Но сега към самата кандидатура на проф. Борисова. Тя очевидно притежава значителна медицинска и научна биография. 
Тук ще си позволя да поставя няколко въпроса, които интересуват и цялата ни парламентарна група и се отнасят до конкретни виждания за управлението на здравната система. Групите от мнозинството са провели този разговор, а ние сега използваме официалната публична възможност да формулираме няколко от тези важни въпроси. 
Тя самата заяви, че една от задачите е да се приеме Здравна карта. Моят въпрос е: ще промените ли твърде ограничените критерии за съставяне на областните здравни карти, които са заложени в сегашния проект на промени в Закона за лечебните заведения? Те допускат съобразяването само с отдалечеността на населените места, пренебрегвайки останалите критерии – социални, здравни и демографски. Вие готова ли сте да ревизирате това виждане и да включите тези критерии като едно от условията за запазването и дейността на определени лечебни заведения? Нещо повече, ще настоявате ли за това, което ние сме предложили – лекарските практики и болниците в райони, които имат такива характеристики, да получават допълнително финансиране от бюджета освен общите средства, които те ползват по линия на Здравната каса?
Следващият въпрос е: ще настоявате ли бъдещото ръководство на Националната здравноосигурителна каса да прекрати незаконната практика за въвеждане на допълнителни изисквания, вместо тези изисквания да бъдат определяни по съответния нормативен ред? Те да бъдат съобразени с различните видове заболявания, защото част от изискванията, които действат в момента, въобще не отчитат тези специфики.
На следващо място, когато се говори за преобразуване на досегашни лечебни заведения, ще настоявате ли да се запази задължителната акредитация на болниците, защото в момента се предвижда тя да бъде осъществявана изцяло на доброволен принцип? Как ще преодолеете системното забавяне в заплащането на изпълнителите на медицински дейности? Това вече се е превърнало в устойчива практика и е една от причините за напрежение в системата и за протести от страна на лекарите. 
Ние сме предложили промяна в Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса, с която се предвижда допълнителното осигуряване на 450 млн. лв. от средствата на Касата, които се намират във фискалния резерв. Тук е много важно да се знае дали Вие ще успеете да убедите финансовия министър за такава стъпка, защото разбирам, че в системата има и нерационални разходи и те трябва да бъдат премахнати. Това не може да бъде достатъчно, за да бъде финансирана здравната система. И може би още в утрешния ден този въпрос ще бъде на вниманието на парламента. 
Ние очакваме от Вас да заявите открито Вашата позиция - ще подкрепите ли законопроекта на Коалиция за България или не? (Реплики от ГЕРБ.) 
Вие имате правото на своята позиция и възможността да отхвърлите нашата, но от отговорите на тези въпроси зависи нашето решение, тъй като аз не искам да предпоставям чисто политически това решение, ако то съпоставя определени управленски виждания и е готово да ги следва.
И най-накрая, какво е Вашето виждане за ролята на допълнителното здравно осигуряване – дали то ще надгражда пакета, който е задължителен, или така, както ние чуваме преобладаващо да се говори в мнозинството и специално в ГЕРБ, че ще бъдат създадени доброволни здравноосигурителни фондове или каси, които на общо основание ще изразходват средствата и дори, че това допълнително осигуряване ще има задължителен характер? Смятате ли да въвеждате това допълнително осигуряване за сметка на ново увеличаване на здравните вноски и имате ли намерение да го превърнете в задължително, тоест да гарантирате на редица частни по същество организации ползването на публични средства? 
Това са важните въпроси, на които Вие дължите отговор не само пред нас, а пред цялото българско общество, за да знаем дали проблемите на здравеопазването в България ще бъдат решавани в интерес на осигуряването на достъп и качествено образование и преди всичко в интерес на пациентите или проблемите ще се задълбочават до следващото решение, което ще трябва да обсъждаме в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Борисова, желаете ли да отговорите на поставените въпроси? Не.
Господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
Първо, май че трябва да поздравим един наш колега тук по един много прекрасен повод – Светослав Иванов. Имаме един млад баща в залата от тази сутрин. (Ръкопляскания.)
Аз излязох тук, защото на мен всъщност в залата ми липсва един човек. Този човек се казва Божидар Нанев. Парламентарната практика изисква отстъпващият министър и предложеният за министър да присъстват в залата. Даже когато видях в залата господин Дянков, леко се притесних да не би да гласуваме неговата оставка. Но разбирам, че поводът не е такъв. 
Искам да обърна внимание, че днес гласуваме оставката на поредния провалил се министър в кабинета Борисов. И тук беше приложена тактиката на замитане под килима. 
Нека да Ви предложа следния сценарий. Господин Нанев е обвинен в корупция, върви едно дълго разследване, което накрая установява, че всъщност няма корупция. Междувременно обаче са го сменили, вече не е министър. Няма да го върнат, обаче управляващите са намерили един удачен начин да го извадят от обръщение, без да обяснят защо всъщност го сменят. А те го сменят, просто защото той не се справи с работата си. И е съвсем почтено да излезеш пред народните представители и да кажеш: сменяме този министър, просто защото се провали, а не, за да се измисли някакво обвинение в корупция, което между другото аз досега не съм чул мнението на господин Нанев - той приема ли го или не го приема. Ето, имаме случая на госпожа Начева - обвиняват я в определени неща, тя казва: аз ги приемам или не ги приемам. До ден - днешен аз не съм чул дали господин Нанев приема това, че е обвинен в корупция, дали смята, че е извършил някаква корупция на практика или не. 
Имахме и случай на това, че казаха, че ДАНС проверява едно пътуване на господата Иванов и Нанев в Съединените щати дали има конфликт на интереси. Виждаме, че ДАНС в много случаи се справя в много кратки срокове. Някъде за около два месец, за около месец успява да извърши проверки по може би далече по-сложни случаи. Шест месеца ги проверява ДАНС – ни вопъл, ни стон, да каже: проверихме ги, установихме конфликт на интереси, не установихме конфликт на интереси. Нищо официално до този момент няма оповестено от ДАНС. 
Така че аз исках да Ви помоля да поканим нашия колега, имам предвид като министър, господин Нанев, в Комисията за борба с корупцията, където той да бъде изслушан и да каже тези обвинения, които са отправени към него, това са много сериозни обвинения към действащ министър, дали са верни или не. Моля, господин председател на Комисията за борба с корупцията, да направите това нещо. И нарочно го правя от парламентарната трибуна. 
А към госпожа Борисова имам един въпрос и се надявам, че тя ще отговори, както и на въпросите, които отговори моя колега Янаки Стоилов. И той е, тъй като очевидно здравеопазването тази година не е дофинансирано и очевидно с 500 млн. лв. могат да се извършат много по-малко здравни услуги, и очевидно с 500 млн. лв. много трудно може да се извърши реформата, която искате да се направи, смятате ли да поискате актуализация на бюджета в областта на здравеопазването? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Курумбашев.
Ще отговорите ли? Не. (Оживление в КБ.)
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Поради начало на заседание в Министерския съвет министър-председателят напуска залата.
Имате думата, господин Великов. 
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, колеги! Впечатляваща биография на един представител! 
За 20 години, колеги, се нагледахме на много добри специалисти, които станаха много лоши управленци. Това е статистиката за тези години, като започнем от кметове, заместник - министри, областни управители, заместник областни управители. Това е лошата статистика - от много добри лекари направихме много лоши мениджъри.
Аз се притеснявам, госпожо Борисова, да не стане така, че да бъдете употребена и в този случай, защото, освен хубава усмивка, нашето общество се нуждае от дълбоки реформи. Освен дълбоки реформи, освен това, което научихме от медиите – че Вие много хубаво се усмихвате, българското общество и ние като народни представители искаме да ни отговорите на няколко въпроса, които са много важни. Честно да Ви кажа, и аз съм преподавал на глухонеми хора, но те поне имат някакви мимики и жестове, с които съм могъл да се справя, за да разбера и да станем комуникативни.
Много често тук се цитира американският президент, който твърде трудно прокара здравната реформа в Щатите, но той направи разговори с всеки един конгресмен. Затова Вие трябваше да направите разговори с всяка една група, включая и групата на народните представители от „Ред, законност и справедливост”.  (Оживление и реплики от ГЕРБ.) 
Явно Вие нямате нужда от нашата подкрепа, за да ни обявите какво имате намерение да правите. Но аз, като представител на дясна опозиционна партия в българския парламент, имам няколко въпроса към Вас. Надявам се, че на мен поне можете да отговорите.
Първо, какво е Вашето отношение за здравната вноска, за която по някакъв начин трябва да решим въпроса? 
Вторият въпрос, отговора на който все пак дължите на обществото: как ще решим въпроса с Националната здравноосигурителна каса и дали не е време вече да въведем втора Национална здравноосигурителна каса, с което да премахнем монопола на тази каса, да спрем корупционните практики, които толкова дълго време, и в настоящия момент, работят, за да въведем някаква справедливост за българското общество? Българските граждани не са виновни, че са болни. От този свят си отидоха толкова много хора заради лекарски грешки, заради ненавременна лекарска помощ, която трябва да се окаже! Как ще спрете Вие тези корупционни практики, които в настоящия момент източват и така малките средства, които има в Националната здравноосигурителна каса? 
Много Ви моля да отговорите на тези въпроси! Може пък ад хок да променим нашето становище, но засега Вие не получавате нашата подкрепа! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? 
Други народни представители?
Доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаема професор Борисова! Днес сме се събрали, за да обсъдим кандидатурата на новия министър на здравеопазването. Мисля, че след това, което министър - председателят изнесе тук като биография на проф. Борисова, която е безспорен академичен фактор в българската медицина, всички от вас, които дойдоха, искаха да разкажат какво не са направили, какво е трябвало да се направи и в същото време, още преди да е направен изборът на проф. Борисова, Вие искате предварително да я натоварите с огромните Ви очаквания, които огромни очаквания са на целия български народ, от вашата несвършена работа, господа от тройната коалиция!
Тук чухме прочувствени изказвания за това как министърът със сълзи на очи си спомня деня, в който е бил избран, и в същото време всички Вие се убедихте и се обединихте около това, че България, и по-точно здравеопазването в България се нуждае от реформа. Но как се осъществява тази реформа? Отново с разделение тук вие поставяте седем въпроса – бяха поставени от господин Стоилов, от господин Курумбашев. В същото време ние виждаме техния негативизъм за това, че, виждате ли, подлагаме под съмнение кандидатурата на проф. Борисова. 
Не бива да се подлага под съмнение един нов кандидат за министър на здравеопазването, който, забележете, се е доказал като професионалист - за разлика от други бивши министри, е показал какво може да направи и е готов да направи реформата. Реформата, която политическа партия ГЕРБ е декларирала – тя съществува и може да бъде прочетена в документите на политическа партия ГЕРБ! Няма да има отклонение от поетите реформи. Мога да уверя всички тук, в тази зала, че проф. Борисова ще отстоява реформите, които са започнали. Всички съмнения, които искате да насадите в момента, още преди избора, трябва да бъдат в миг разрязани.
Аз благодаря за изказването на д-р Адемов, който тук се опита да покаже, че реформата е важна, но в същото време ДПС няма да подкрепи кандидатурата на проф. Борисова. Е, как тогава ще вървим напред, господа, отново разединени, когато днес трябва да изберем новия министър?! Изисквате от него, а в същото време не декларирате подкрепа! Някак тук нещата се разминават между думи и дела.
Мисля, че когато говорим за здравеопазване, ние трябва да бъдем обединени. Всички сте убедени в това, че се нуждаем от реформа – реформа, която Вие не направихте. Това, за което Вие днес критикувате – за корупционните схеми, за измамите, за лекарствената политика, всичко това беше натрупано във времето и Вие нямахте смелостта да извадите, точно както се казва, проблема на цялото общество! Затова политическа партия ГЕРБ показва последователно, че независимо кой какъв е, независимо кой каква позиция заема, носи персонална отговорност за онова, което върши!
Така че, господа отляво, искам да Ви кажа следното нещо. Добре е, поучително, много добри въпроси задавате – това е чудесно, но когато имахте възможност да реализирате, вие нищо не направихте! А сега седите отстрани, потърквате ръце и казвате: ние искаме от госпожа Борисова, но няма да я подкрепим! Ето за тази демагогия говоря тук, от тази трибуна.
Уважаеми дами и господа в Народното събрание, предлагам Ви всички да подадем ръка, когато говорим за здравеопазване, защото здравеопазването не е на ГЕРБ, не е на Синята коалиция, не е на БСП, на ДПС. Здравеопазването и реформата в здравеопазването действително се нуждаят от искрена, честна подкрепа! Да дадем шанс на един човек, на един доказал се професионалист в областта на здравеопазването да проведе реформата! 
Но тази реформа трябва да бъде извършена единствено и само при общо съгласие, а не само с декларации, не само с потъркване на ръце отстрани и гледане как някъде ще се препънем през многото проблеми, които вие поставихте във времето – заложените проблеми във времето!
Уважаеми народни представители, обръщам се към вас: намираме се в тежка ситуация, декларирате, че ще бъдете градивна опозиция – тогава декларирайте пред вашите избиратели, че действително искате да стане тази реформа в лицето на проф. Борисова, осъществена чрез политическа партия ГЕРБ! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Реплика – заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин Иванов! Нямаме съмнение, че и емоционалната ангажираност, и апломбът Ви са проява на искреност. Знам, че вярвате във всичко това, което казвате, но изказването Ви засяга отново само една от двете точки от проекторешението, които обаче ние не можем да разделим.
Другата точка, на която не се спряхте, а би следвало да го сторите, е „Освобождава Божидар Нанев”. Не биха били оправдани, да не кажа смислени, дебатите по избирането на проф. Анна - Мария Борисова, ако Вие нямате доблестта да дадете ясния отговор на въпроса: защо се освобождава Божидар Нанев, първо, и второ, съмнението за корупция единствен мотив ли е да му се иска оставката. И това въобще не е на последно място, дори бих казал – с това следва да започне представянето на кандидатурата на госпожа Анна - Мария Борисова. 
Какви са изводите, които правите за досегашната си политика в областта на здравеопазването за тези 8, вече 9-и месец? Кои са позитивите? Кое е онова, което не успяхте да сторите и в каква посока смятате да се коригирате чрез новия министър проф. Анна - Мария Борисова?
Ето това са въпросите, на които собствено вие дължите отговорите, господин Иванов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте. 
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): „Ред, законност и справедливост” като дясна консервативна опозиция, господин Иванов, не приема Вие да ставате говорител на лице, което е номинирано за толкова отговорен пост. Не считаме, че който и да било, номиниран за министър следва да мълчи пред Народното събрание като комунист на разпит. (Оживление.)
Считам, че ние не назначаваме личен лекар на господин Бойко Борисов, а ще изберем министър на здравеопазването на Република България, затова считаме, че и проф. Борисова трябваше да застане тук, а не господин Иванов да бъде неин говорител. 
Един управленец се занимава с четири неща – планиране, организиране, мотивиране и контрол на управленската структура, за която отговаря, особено когато в случая говорим за толкова важен сектор, какъвто е здравеопазването. 
Ползвам отново случая да заявя, че народните представители от „Ред, законност и справедливост” и поради тази причина няма да подкрепят кандидатурата на проф. Борисова. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Василев.
За трета реплика – заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, господин вицепремиер, колега Иванов, колеги!
Първо, не съм съгласен с тази констатация, че нищо не е направено в областта на здравеопазването през миналия мандат.
На всички е ясно, че проблемът е много сериозен. Трябва да припомня, че имаше един министър – проф. Гайдарски, който никой не може да упрекне в неговата компетентност като един от големите български хирурзи. Той лично също споделяше един пример, че в Белгия има общо 60 болници, дори в една Белгия, която съпоставимо е с население колкото България, даже по-голямо е населението. Всички са вътре – и държавни, и общински, и частни, така че всички сме наясно, че трябва да има преструктуриране и че се изисква много стоицизъм и много, бих казал, комуникативност не само с медицинското съсловие, но и с пациентските организации, с политическите партии, тоест се изисква действително много широка дискусия, а то, няма много време – времето е кът, за тази дискусия. 
Аз, примерно, не мога да се съглася с господин Иванов, че трябва априори, дето се казва, да дадем нашата подкрепа за кандидатурата на проф. Борисова. 
На мен лично ми е обидно, че тя не желае въобще да каже една приказка от тази трибуна пред народното представителство. Ако не иска да отговори на някой конкретен въпрос, може да си избере някой, на който да отговори. Тук имаше въпроси не само от една парламентарна група.
Мисля си, че е в неин интерес фактически да го направи – първо.
Второ, искам да припомня, че аз бях един от тези народни представители от опозицията, които казаха няколко добри думи за досегашния министър Нанев, защото той за мен, и сега искам да кажа, че беше един от най-диалогичните, според мен, министри. 
И няма да забравя тук един петъчен контрол, когато го разпъвахме на кръст, дето се казва, с толкова много въпроси. Човекът полагаше усилия да убеди опозицията, дето се казва, и всички ни тук в правотата на своите тези. 
Лично аз мисля, че не се постъпва етично към този човек, който направи, според мен, каквото е възможно, каквото е мислил. Дали е успял – не е ли успял, но някак си не приемам тихомълком този човек, все едно го няма. 
И искам да запитам и нещо друго. Доколкото разбрах, мисля, че премиерът нещо беше споделил пред медиите, че е започнало едно разследване, едва ли не няколко месеца там преди фактически неговата оставка. Просто за мен това е неясно и не мога да приема, че това е естествено. 
Затова поисках тази реплика към господин Иванов: бе, кажете няколко думи за сегашния министър, който за мен... Мисля, че човекът заслужава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Радославов!
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Местан, ще кажа, предполагам, може да сте забравили, че политическа партия ГЕРБ бе създадена като антикорупционна партия. 
В своя отговор към Вас ще обвържа и Вашето поведение и изказване, когато тук, от тази трибуна, беше освободен проф. Гайдарски. Тук министър-председателят в това Народно събрание не даде никаква, абсолютно никаква мотивировка за неговото освобождаване, така че ако Вие сте последователен, трябваше тогаз да зададете този въпрос на вашия коалиционен партньор в лицето на тогавашния премиер господин Станишев.
Що се отнася до господин Божидар Нанев аз ще кажа следното, тъй като Вие ме попитахте, ще кажа следното – след като нашите правораздавателни органи са намерили проблем и има заведено дело, считам, че е най-малкото неморално тук, в залата, ние по някакъв начин да правим политически внушения.
И второто нещо, което искам да кажа на Вас за господин Нанев – мисля, че неговата молба за освобождаване е уважена, тоест той самият е с достойнство. И аз мисля, че трябва да бъде запазена честта и достойнството на д-р Нанев. И когато правораздавателните органи се произнесат, тогава мисля, че ще бъде редно да се коментира този въпрос, така че нека да бъдем коректни и нека да не правим политически внушения от тази трибуна.
А що се отнася – на колегата Василев, бих искал да се обърна към Вас, господин Василев, и да Ви кажа, че вие като независими народни представители можехте спокойно да поканите проф. Борисова, но тъй като Вие сте независим и тук в парламента много рядко се виждаме с Вас, така че можехте да направите покана към проф. Борисова, за да можете да чуете нейното мнение и становище.
Що се отнася до третия въпрос, който беше зададен от господин Радославов – аз ще кажа на господин Радославов следното нещо. Част от отговора се състоеше на Вашия въпрос в отговора към господин Местан. 
И тук бих искал да кажа пак – опитваме се да вкарваме повече политика, по-малко, как да кажа, по-малко предложения за партньорство, предложения за това да се случи нещо в здравеопазването, а виждам, че дори във въпросите, които се задават, няма този конструктивизъм.
Ето, това е нещото, което според мен днес спъва обществото по големите проблеми – кризата, общата криза, националната криза, икономическата, проблемите в здравеопазването… Ако имаме действително едно добро държавническо мислене, би трябвало по проблемите – големите проблеми на България, да има едно обединение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на Лъчезар Иванов.
Други народни представители за изказване? – Господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз очаквах действително много по-съдържателна дискусия за политиката в областта на здравеопазването. Вероятно проф. Борисова е прекрасен специалист в своята област като лекар, но тук става дума за една от секторните политики, която засяга живота на всеки един българин – от най-малкото бебе до най-възрастния човек. Затова се учудвам, че кандидатът за министър отказва да отговори на съвсем добронамерени и смислени, важни въпроси, които се отправят за това какво е нейното отношение към политиката, какви са намеренията й в областта на здравеопазването. 
Стана ясно от изказването на господин Лъчезар Иванов, че всъщност той ще бъде говорителят на политиката в областта на здравеопазването. Стана ясно, че тази политика, която се провежда в последните девет месеца ще бъде продължена от новия министър. Точно затова Коалиция за България няма как да подкрепи тази политика, защото не споделяме това разбиране за реформи, тъй като реформите се превръщат в някакво заклинание или мантра.
Не споделяме ясната тенденция, която се реализира чрез актове на Националната здравноосигурителна каса за закриване на болници. Това не било закриване, казва министър - председателят, било преструктуриране.
Точно закриване си е и то се прави с финансова принуда и е ясно, че ще стане в рамките на тази година – десетки болници ще бъдат закрити. Такъв тип реформа, която ограничава достъпа на около една четвърт българи до лечебни заведения, няма как да бъде подкрепена.
Освен всичко останало, реформите се правят с пари. Няма как бюджетът на здравеопазването да бъде рязко ограничен през тази година и да се извършат успешно реформи, без да се засегне здравето на хората. Затова искахме да чуем дали кандидатът за министър проф. Борисова ще подкрепи нашето предложение за деблокиране на 450 млн. лв. от резерва на Националната здравно осигурителна каса, оставен от предишното правителство? Това е крайно нужна, спасителна мярка за оцеляване на българското здравеопазване през тази година. Затова искахме да чуем например какво е отношението към нашите предложения, които са законодателно оформени, за защитени болници? Ще има ли такива? Ще подкрепи ли ГЕРБ и министърът подобно предложение? Но на всички тези въпроси няма отговори. 
Впрочем отговорите ги даде господин Лъчезар Иванов – ще има и закриване на болниците по същество, очевидно няма да има увеличаване на бюджета на здравеопазването, а цената ще я плащат българските граждани от гледна точка на влошаване на услугата и ограничаване на достъпа до здравна услуга. Това в нашето разбиране е едно основно право. Затова не приемам тезата, че, тъй като здравеопазването е общ проблем, всички трябва да се обединим. Няма как по някои неща да се обединим, ако имаме различни виждания. 
Ако искате да търсим консенсус, господа управляващи, да седнем и сериозно да търсим реалните пътища за решаване на проблемите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Станишев.
Доктор Джафер искаше думата.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! За да не останем с болезненото чувство, че в тази зала липсват двама души,  много важни за днешния дебат – бившият министър на здравеопазването Божидар Нанев и бъдещият министър на здравеопазването проф. Борисова, мисля, че мнозинството трябва да се вслуша в съвета, който даде дори Лъчезар Иванов - че трябва да излезем от емоционалната логорея и да минем към конструктивизъм.
Уважаема проф. Борисова, имате впечатляваща биография. Аз съм сигурна, че Вие имате отговор на много от въпросите, които бяха поставени от тази трибуна. Изявите Ви през последните дни бяха много интересни. Убедени сме, че сте креативна фигура, но ние, народното представителство, българското общество, лекарите и пациентите очакваме от Вас отговори на много прагматични въпроси, очакваме премерени и рационални действия. Ще избегна думата „реформа”, защото тя не харесва на част от присъстващите. 
Поставям пет въпроса, на които очакваме отговор:
Как ще платите дейност за 13 месеца на договорните партньори при бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. по-малък с половин милиард, защото за първи път парите за м. ноември бяха платени от бюджета за тази година? 
Кога ще получат средствата си болниците? Жени Начева, която е освободена от длъжността си, заяви, че приходите за първите месеци на 2010 г. надвишават заложените в бюджета. Защо обаче управляващите заявяват, че едва м. май ще могат да платят парите за м. февруари на болниците?
 Кога според Вас ще има актуализация на бюджета – през м. юли или в края на годината? Не задавам въпроса дали ще има актуализация, питам Ви кога ще има актуализация ? 
Какъв здравноосигурителен модел подкрепяте – двустълбов или тристълбов, пълна конкуренция или надграждане, модела, който защитаваше Божидар Нанев, или модела, който ни предлагаше Лъчезар Иванов? Вие обаче заявихте, че подкрепяте наличието на една Каса, една - единствена Каса, и не подкрепяте идеята за демонополизация. 
Какво е отношението Ви към болниците в периферията? Какво е отношението Ви към университетските болници, които към момента дължат над 300 милиона? 
Какво е отношението Ви към тенденцията за сатанизиране на образа на българския лекар? Не говорим за лекарите, които са във високите етажи на управлението - в Здравната каса, в министерството и в другите институции, а за сатанизирането на образа на българския лекар, който работи и защитава отговорността да лекува и да отговоря за живота и здравето на хората. 
И ако тези въпроси също Ви се струват отвлечени, ще навляза във Вашата специалност. Преди две години това Народно събрание прие декларация. Впрочем Вие също имате заслуга за това – участвахте като модератор на един форум, организиран от Парламентарния консенсус за борба със социално значимите болести. Там беше прието решение за създаване на Диабетен регистър. Кога според Вас той ще бъде факт? Кога ще има Национална диабетна програма? За първи път управляващите от ГЕРБ заговориха за доплащане на инсулините. Какво е Вашето отношение към това решение и въобще за доплащането в системата? Какво мислите за това, че реимбурсацията на лекарствата за остеопороза като крайна сума беше намалена? Какво е Вашето отношение към това пациентите да плащат повече от джоба си за лечение на остеопороза? Какво мислите за профилактиката и за скрининга в областта на медицината? 
И още един последен въпрос, много тесен и дори извън отвлечената тема за реформи. Диалогичността дали е порок днес? Как смятате да работите със съсловието, с пациентските организации, с опозицията? Макар че това е най-малкият проблем на опозицията днес, струва ми се.
Надявам се всички тези въпроси да не станат много сериозни проблеми за управляващите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, д-р Сахлим.
Думата за изказване има народният представител Иван Костов, след което, проф. Борисова, ще Ви бъде дадена думата. 
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо Борисова, колеги народни представители! Всеки път така става – в Народното събрание опозицията се опитва да направи дебат при смяна на министър, а такъв не се дължи. Госпожа Борисова не е избрана за министър, не подлежи на парламентарен контрол. Тук всички го знаят много добре. Почти никога кандидат за министър не е давал такива обяснения. Ние избираме кабинета по предложение на министър-председателя. На кой министър от кабинета, като го избирахме, му задавахте въпроси и кога при смяна на министри е имало такава процедура? 
Това е един опит, госпожо Борисова, това са табиетите, така да се каже, на Народното събрание. Това е поводът народните представители да си кажат приказката. 
Има два въпроса, по които трябва да се кажат две думи. Причината за смяната на предишния здравен министър, за разлика от други смени, които са ставали в Народното събрание, стана достатъчно ясна за обществеността. Първо, много бърза беше реакцията след това, което беше изнесено като съмнение, че са извършени нарушения, че той не е успял да предотврати тези нарушения. Това стана ясно на всички.
Освен това стана ясно, че министър - председателят не е доволен от неговите усилия да проведе необходимата политика. Това е! Какви други обяснения трябва да има – кога е викан и освобождаван министър, да му се търси обяснение и т.н.?! 
Мисля, че този път беше постъпено правилно. Беше защитен авторитетът на ГЕРБ като политическа формация, която не желае да допуска и сянка от съмнение, че някой може да се е възползвал и да е злоупотребил. Няма нужда да бъде осъден господин Нанев. Достатъчно е, че той самият е подал оставка, съзнавайки, че не допринася с авторитета си за работата на правителството. Така приключвам този въпрос.
По другия въпрос. Аз искам да кажа пред всички: свидетел съм на големи злоупотреби с думите в Народното събрание. Страшни изопачавания на смисъла е имало в това Народно събрание - на думи, които са ясни иначе по смисъл. Такава е думата „реформи”. Сега тук станаха специалисти по реформи. Започнаха да казват, че трябва да имате пари, за да правите реформи и т.н. Ами като имахте пари и знаехте какво да се прави, господин Стоилов, като ги знаехте тези въпроси, защо не ги зададохте на господин Желев в предишното Народно събрание? Защо не ги поискахте от него? Защо със задна дата по български ставате умни? Защо с втория акъл ставате умни по тези изключително важни въпроси? Защо, когато сте били предизвикани от самото управление, от неговите изпитания, защо тогава не сте се стегнали? Защо тогава не сте били събрани? Защо тогава не сте действали в правилната посока? 
Искам да споделя пред народните представители, които сега влизат в залата на Народното събрание – в тези години, особено в последните десетина години думата „реформи”, от която тук даже съзнателно избяга колежката от Движението за права и свободи, беше напълнена с негативен смисъл, беше станала нещо като ругатня, беше станала като нещо, с което тук се обвинявахме взаимно. Думата „реформи” беше изпразнена от своя истински смисъл и беше придобила изцяло негативна окраска. (Реплики в Коалиция за България.)
Кой го е направил? Нека да се обясни с чиста съвест. Истината е, че нашата страна има нужда от реформи. Първо, защото системите не функционират добре. Второ, защото Министерството на финансите не може да издържа тази публична сфера в този нереформиран вид. Не може, защото е криза. Сега ще правят реформи и по силата на финансовата принуда, защото не достигат средства. Какъв ще бъде смисълът на реформите? Няма да каже БСП и няма да каже Движението за права и свободи със сигурност, защото те са имали кога да кажат – когато са носели тази отговорност. Сега отговорността им е да са опозиция и е нормално да гласуват против предложението. Те гласуват против предложението, защото то идва от министър-председател, както е по Конституция, към който те нямат доверие. Към него те нямат доверие, той предлага и това недоверие се разпростира върху неговите предложения. Това е ясната политическа форма, поради която те са против. Това пък е обратната причина поради която тези, които са подкрепили кабинета, имат важни причини на подкрепят неговото предложение.
Тук искам да отворя още малко предисторията на това гласуване и да кажа, че Парламентарната група на Синята коалиция може би най-искрено и най-дълбоко изразява тревогата си от липсата на реформи и от влошаване качеството на дейността на редица публични сфери. Ние говорим най-откровено на тази тема, защото дори самият факт, че започнахте отново масово да използвате думата „реформи” в положителна комутация, вече е добре. Това означава, че народното представителство започва да се връща към един вид здрав разум. 
Ние направихме среща. Част от нас, заредени със своите съмнения, зададохме всички въпроси, които ни тревожат или поне най-тревожните, на проф. Борисова и чухме от нея отговори, които бяха удовлетворителни. Ние не гласуваме на сляпо. Ние знаем, че тя има волята, желанието, а за мен и за моите колеги – твърдостта и смелостта. И ние й пожелаваме те да не я напускат! Не забравяйте, че господин Нанев си отиде и заради това, защото беше прекалено мекушав в очите на министър - председателя. Трябва да проявите смелост, трябва да проявите твърдост и трябва да напълните с позитивност, с истинско съдържание думата  „реформи”. 
Можете да разчитате изцяло на подкрепата, на опита, на помощта, на  компетентността на Синята коалиция - на Демократи за силна България и на Съюза на демократичните сили.
Аз Ви съветвам сама да преценявате тези съвети, които са добри, а тези, които не са добри – сама да ги решавате по целесъобразност, по същество. Вие знаете. Ние имаме доверие, че можете да го направите. Затова ще гласуваме за Вашата кандидатура. Наистина Ви даваме доверие в аванс! Желаем искрено това доверие да бъде оправдано, да се случат тези реформи, защото това е единственият начин хората да бъдат доволни от здравеопазването, а не от депутатите в Народното събрание. Излизайки оттук, Вие ще подлежите на парламентарен контрол. Голямата Ви отговорност даже не са Вашите колеги, не са медицинските работници. Вие сте министър на пациентите. Искам това да отнесете от мен – Вие се грижите за пациентите, за тяхното здраве. Вие стоите на тази страна! И аз искрено Ви желая да проведете успешна политика в тяхна полза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За първа реплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, аз съм съгласен с Вас, че не е коректно днес да задаваме въпроси на номинирания за министър проф. Анна Мария Борисова. Няма процедура, по която да подлагаме на парламентарен контрол кандидат за министър. Взех думата за реплика, за да Ви припомня, че вече има прецедент. И той е създаден именно от това Четиридесет и първо Народно събрание. Фактът, че има такъв прецедент, се потвърждава от двукратно зададения въпрос от страна на председателя на Народното събрание до кандидата за министър дали иска думата. Припомням, че думата вече бе дадена на господин Томислав Дончев, преди той да бъде избран за министър. Струва ми се - разбираемите критични нотки в изказването Ви няма как да имат за адресат опозицията, която задава въпроси. Убеден съм, че моите колеги не са имали предвид да чуят отговорите на тези въпроси днес. Но предполагам ще се съгласите, че днес от тази трибуна, не от кандидата за министър по причини, които вече изказах, но от вносителите на предложението трябваше да се чуят всички онези аргументи, с които тя е убедила вашата парламентарна група на нарочна среща, че заслужава да бъде избрана. Защо тези аргументи трябва да останат да се крият в диалога между самите управляващи? Защо да не се чуят и от тази трибуна?! Това беше тезата.
И неслучайно при предишна персонална промяна Вие усетихте, че няма как да има просто гласуване на двама нови министри, без да ги има мотивите, и Вие ги дописахте с Вашето изказване точно от тази трибуна. (Предупреждение за изтичане на времето.)
Струва ми се, че днес дебатите са именно защото само Вие знаете защо ще подкрепите госпожа Борисова. Само решителността й не е достатъчен аргумент. Кажете в името на каква политика я подкрепяте – на онова, което тя е споделила пред Вас и която информация се дължи и на останалите парламентарни групи, и преди всичко на българското общество? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Господин Костов, през 1998 г. беше приет Законът за здравното осигуряване, по време на вашето управление. Това е закон, който въведе осигурителния модел в България. Тоест здравеопазването в България е на базата на осигурителни вноски, солидарен модел на базата на осигурителни вноски. Тогава за какъв натиск върху публичните финанси става въпрос във Вашето изказване? 
Какво дава Министерството на финансите на системата за здравеопазването? Трансфер от 900 млн. лв. в бюджета за 2010 г., веднага след това 830 милиона ги прибира в така наречения преходен остатък, така наречения голям резерв. Тоест Министерството на финансите дава едва 100 млн. лв., господин Костов, и Вие прекрасно знаете това.
Затова системата на здравеопазването не оказва никакъв натиск върху публичните финанси. Тъкмо обратното, Министерството на финансите с тези 830 милиона, които прибира от българските данъкоплатци, рефинансира дефицита в приходната част на бюджета си и Вие прекрасно знаете това.
Нещо повече, Министерството на финансите плаща единствено и само за това, което е част от дела на държавата за пенсионери, за държавни служители, за армия, полиция, съдебна система и т.н. Ако не искате това да плаща Министерството на финансите, защо тогава не подкрепихте предложенията в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Адемов.
Трета реплика – Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Борисова, днес аз чух от устата на екс министър-председателя Иван Костов нещо, за което се чудех защо правителството на СДС тогава загуби доверие в българското общество. Сега вече разбирам. Защото ние като политици и като управленци дължим обяснение на българското общество за всичко това, което вършим. Защото тогава, когато не можем да го обясним, българският народ не ни разбира. Дълбоко неправилно е останало усещането в нас, че българският народ не ни обича като политици, не ни обича точно заради това, защото ние не обясняваме на хората това, което правим. 
От „Ред, законност и справедливост” приемете един съвет: обяснявайте всичко това, което имате намерение да правите. Не слушайте Иван Костов, защото той ще ви доведе дотам, докъдето доведе своето правителство през 2001г.  
От нас един съвет: обяснявайте, за да може да получите доверието както на българския премиер, така и на българските граждани. Затова ние Ви казваме днес, че няма да Ви подкрепим, защото Вие не потърсихте нашата помощ. Вие не обяснихте това, което искате да въведете. В крайна сметка, ако Вие станете инициатор на дълбоки реформи в областта на здравеопазването, ние ще подкрепяме впоследствие Вашите действия, но дотогава Вие не получавате нашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дуплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми вицепремиер! Уважаема госпожо Борисова, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Местан, изглежда сте излизали по време на изказването на колегата Ваньо Шарков, но той направи точно това, което аз направих, когато мотивирах заставането на Синята коалиция зад предишното предложение за назначаване на министър. Той дописа мотивите по същия начин. Изглежда не сте били в залата. Ние казваме за какво даваме доверието през неговото изказване, защото той беше подготвен да направи това. Така че е направено. Ние сме праволинейни в позицията си и винаги заставаме, ясно казваме какво очакваме. Аз мисля, че госпожа Борисова чу достатъчно добре.
На моя приятел, господин Адемов, извинявам се за начина, по който ще отговоря. Публични финанси не са само парите на министерството. По дефиниция има един учебник, който един колега тук не прочете, на когото го подарих. (Шум и реплики.) Публични финанси е всичко. (Шум и реплики.)
Не, не Вие, има един друг колега, който трябваше да прочете един учебник по публични финанси. 
Господин Адемов, публични финанси е всичко, което влиза в консолидираната бюджетна програма. Това са и средствата на Националната здравноосигурителна каса. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Моля Ви, сега да спорим върху дефиниции е крайно неуместно.
Натискът е натиск, той е очевиден. Ако един човек отива и прави няколко прегледа и няколко лабораторни изследвания и отива от един доктор на друг, ако отива в една общинска болница, след това отива в по-голяма болница, за да стигне най-накрая до истинското лечение, цялото това нещо е натиск върху публичните финанси, защото всички тези изследвания и всички тези заплащания за тази …, много добре знаете, че е така. И това, ако не го плаща министерството, го плаща Националната здравноосигурителна каса. Пак го плащаме всички ние, защото парите в публичните финанси са пари на народа. Те се събират от вноски, с които се облагаме всички ние. Така че натискът е осезаем, той е очевиден. Именно заради него закъсват болниците, именно заради него болниците остават с огромни неразплатени сметки. Знаете за какво става въпрос, така че мисля, че няма нужда да продължавам. 
Третият оратор не си беше доизказал изказването, беше забравил да каже нещо и искаше да казва на госпожа Борисова. Каза й го, така че по него няма какво да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма желаещи за изказвания.
Професор д-р Борисова, имате думата.
АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Позволете ми най-напред да Ви благодаря за толкова хубавите думи, които характеризираха моята личност, и отляво, и отдясно, и от центъра. Благодаря Ви от името на всички лекари в страната, защото днес аз представлявам лекарите и Вие проявихте изключително уважение към лекаря, защото аз съм лекарят. Благодаря Ви.
На второ място, смятате ли, че аз не бях проучила процедурата? Мисля, че не се съмнявате, че съм я проучила. Аз знаех, че не съм длъжна да отговарям и реших да се възползвам от това. А защо? Защото не искам само да говорим. Искам да работим, да приключваме с разговорите и да работим. Има една приказка, която аз бих използвала: „По делата им ще ги познаете”. Оставете ме да работя. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към режим на гласуване.
Моля народни представители да гласуват проекта за Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България в две точки, както ни го предложи министър - председателят господин Борисов: първо, освобождава Божидар Михайлов Нанев като министър на здравеопазването, и второ, избира Анна-Мария Борисова Иванова за министър на здравеопазването.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 148, против 53, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Ръкопляскания. Възгласи: „Браво!”) 
Благодаря Ви.
Професор Борисова, моля заповядайте за полагане на клетва.
Моля, повтаряйте след мен. (Всички стават.)
АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, преди това моля камерите на телевизията и микрофоните на радиото да бъдат изключени.
Обявявам 30-минутна почивка.
В 11,30 ч. продължаваме.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с втора точка от работната ни програма:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 25 МАРТ 2010 Г. И ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 87 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
За доклад думата има госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието госпожа Даниела Машева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете госпожа Машева.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:  Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Указ № 87 на президента на Република България,
постъпил на 8 април 2010 г., за връщане за ново обсъждане
на Закона за изменение и допълнение на
Наказателно процесуалния кодекс, приет от
Народното събрание на 25 март 2010 г.
На свое заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 87 на президента на Република България, постъпил на 8 април 2010 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 март 2010 г. и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, като оспорва § 8, т. 2 и 3 и § 22, т. 1 от него.
В мотивите е посочено, че с разпоредбата на § 8, т. 2 и 3 се правят изменения и допълнения на чл. 94 от НПК, според които прокурорът или съдът може да назначи на обвиняемия резервен защитник въпреки неговото несъгласие и независимо, че е упълномощил друго лице за свой защитник. Според президента тази промяна противоречи на чл. 14, т. 3, буква „d” от Международния пакт за граждански и политически права и на чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, прокламиращ, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, „има право да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор”.
Твърди се, че промяната на чл. 94 не кореспондира и с чл. 55, ал. 1, който урежда възможността обвиняемият да има защитник като негово право, и с чл. 96, регламентиращ възможността обвиняемият във всеки момент да се откаже от защитник, както и да замени един с друг. 
Освен това президентът счита, че с новата ал. 6 на чл. 94 се създава възможност резервният защитник да упражнява своите процесуални права без съгласие на обвиняемия, което е в противоречие с чл. 98, ал. 2, възлагащ на защитника задължението да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата.
В заключение президентът смята, че с § 8, т. 2 и 3 се нарушава правото на защита на обвиняемия и равенството на страните.
От друга страна, президентът твърди, че с разпоредбата на § 22, т. 1, с която се изменя чл. 177, ал. 1, се създава възможност осъдителна присъда да се основава само на данните от специални разузнавателни средства и показания на свидетели с тайна самоличност. По този начин, според президента, не се държи сметка за вътрешно присъщата особеност на доказателствените средства и способи на доказване със специален или таен характер, свързана с ограничаването на основни принципи на наказателното производство, които в своята взаимна връзка и обусловеност са гаранция за разкриването на обективната истина. Поради това и фактите, установени с такива доказателствени средства и способи на доказване, според него, задължително трябва да бъдат подкрепени с други доказателства.
В тази връзка президентът посочва, че с настоящия ЗИД на НПК самоличността на служителя под прикритие може да остане неизвестна дори за прокурора и съда, а данни от специални разузнавателни средства могат да се използват и когато са събрани преди образуването на наказателно производство. Поради това той счита, че не е взета предвид и вероятната хипотеза, при която свидетелят с тайна самоличност може да е същият, който присъства по СРС, при което ще има привидно наличие на два отделни източника. 
Според президента тези особености, а още повече в комбинация на няколко от тях по конкретно дело, не могат да не поставят под сериозно съмнение справедливостта на процеса и достоверността на доказателствения материал, събран единствено със специални разузнавателни средства и разпит на свидетел с тайна самоличност.
В проведената дискусия становища изразиха народните представители Искра Фидосова, Мая Манолова, Христо Бисеров, Павел Димитров, Димитър Лазаров и Явор Нотев.
Госпожа Мая Манолова посочи, че ветото на президента е очаквано като е изненада, че не е оспорена и разпоредбата на § 54, с която се отменя Глава двадесет и шеста от НПК. Тя отбеляза, че оспорените от президента текстове са опасни и че те няма да направят наказателния процес по-справедлив и по-бърз. Също така изтъкна, че контрол върху специалните разузнавателни средства не се осъществява с една комисия, макар и парламентарна, и че ще се четат присъди „на тъмно”, тъй като пред съда тези средства ще се представят на хартиен носител, и се поставя въпросът за тяхната автентичност и че същото се отнася и за тайния свидетел, което ще доведе до дела в Страсбург. 
Освен това госпожа Манолова посочи, че резервният защитник може да се явява винаги и че има правата по чл. 98 от НПК, въпреки волята на обвиняемия.
Господин Лазаров изтъкна, че текстовете относно така наречения вечен обвиняем не са оспорени от президента и посочи конкретни данни за прекратените дела по искане на обвиняемия. 
От друга страна, господин Павел Димитров подчерта, че оспорените текстове са ясни и се спекулира с опасенията за осъждания по дела в Страсбург, тъй като резервният защитник ще встъпва в решаващото заседание, само ако упълномощеният защитник не се яви без уважителни причини. Той допълни, че тайният свидетел няма да се разпитва, само ако е налице реална опасност. 
Господин Христо Бисеров акцентира върху технологията за разпита на свидетелите по чл. 123а и чл. 141а като подчерта, че тайният свидетел се разпитва от съдия, който не установява самоличността му, а свидетелят е на обвинението и когато никой не може да го види, може да се стигне до осъдителна присъда.
Господин Явор Нотев заяви становището на Парламентарната група на „Атака” в подкрепа на позицията на Парламентарната група на ГЕРБ за повторното приемане на закона. Същевременно изрази и личните резерви към оспорените текстове, които е имал в процеса на разглеждане и приемане на закона.
Предвидената фигура на резервния защитник не може да се определи като нарушение на правото на защита. Спазени са изискванията на конституционната норма и решенията на Конституционния съд в тази връзка, тъй като ограничението е въведено по преценка на законодателя и чрез създаване на правила за неговото прилагане – само при дела за тежки престъпления и упражняване на правата на упълномощения защитник, само ако последният е редовно призован и не се е явил по неуважителни причини. Този институт ще се прилага единствено и само когато конкретният адвокат, който ще бъде резервен защитник по конкретното дело, ще се определи персонално от адвокатската колегия, а не от самия обвиняем. Това е така, тъй като текстът на НПК изрично препраща към реда на Закона за правната помощ. Такъв е в момента и механизмът за определяне на служебните защитници, срещу който механизъм никой не е възразил и не възразява. Цитираните в мотивите на президента международни актове - чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и чл. 14, т. 3, буква "d" от Международния пакт за граждански и политически права, изрично предвиждат възможността държавата да „предостави на обвиняемия” защитник, когато са налице условията за това и хипотезата е предвидена като алтернативна на правото на избор. Ако се изведе като абсолютно условие правото на избор, единственият верен извод, който се налага, че и служебната защита по действащото законодателство е нарушение на правото на защита. Правото на избор на обвиняемия за вече определеното лице се гарантира от факта, че съдът при евенуално несъгласие на обвиняемия с назначения, му определя друг адвокат.
Не по-малко съществен аргумент в полза на създаването на фигурата на резервния защитник е и изискването за спазване на „разумния срок” за провеждане на наказателните производства. Изискването за него е прогласено в чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ и чл. 14, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права. Видно от подреждането на текстовете държавите – страни по международните актове, са отдали приоритет на „разумния срок”, като са го поставили в самото начало на уредбата за справедливия съдебен процес. Изискванията по отношение на правото на защита на обвиняемия систематично следват в хода на текста, тоест те трябва да са в съответствие, а не да дерогират разумния срок. Ако резервен защитник бъде назначен, този факт ще реализира хипотезата на чл. 271, ал. 3 от НПК – назначени повече от един защитник и неявяването на един от тях не е основание за отлагане на делото.
Няма спор, че чл. 55, ал. 1 от НПК предвижда възможността на обвиняемия да има защитник като негово право. Няма спор също така, че чл. 94 от НПК предвижда хипотезите на задължителна защита. Нито в теорията, нито в практиката е изразена тезата, че задължителността на защитата по чл. 94 е в противоречие с правото по чл. 55, ал. 1. Съществуването на чл. 94 е допълнителна гаранция за интересите на обвиняемия и неслучайно в нормата изчерпателно са изброени случаите, когато защитата е задължителна. В чл. 96, ал. 1 от НПК се урежда възможността на обвиняемия да се откаже от защитника, но изрично се посочват и хипотезите, за които този отказ не се допуска. Така действащият НПК обособява двата вида задължителна защита – при която се допуска отказ на обвиняемия от защитник и такава, при която по силата на закона не се допуска отказ от защитник. 
Идеята за назначаването на резервния защитник е да се гарантира развитието на наказателното производство в разумен срок и да се предотврати злоупотребата с правото на защита. Вярно е, че в редакцията за ал. 6 се предвижда изрична препратка само към чл. 99 от НПК, който урежда правата на защитника. Необходимостта от препращането произтича от факта, че спецификата на отделните права на защитника налага изрично да се определи кои права и при какви условия има резервният защитник, доколкото той е втори защитник по делото. От една страна, е нужно да е запознат със самото дело от началото до края, а от друга – да може да упражнява и други права на защитник, когато това е необходимо. Превратно е тълкуването, че поради изричната препратка резервният защитник има само права, но няма задълженията на защитник, включително това да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Резервният защитник е също толкова защитник колкото и упълномощеният,колкото и служебният. 
             Ако изхождаме от презумпцията, че обвиняемият има интерес делото му да се разглежда действително в разумен срок и той да се представлява от упълномощения защитник, то участието на резервният защитник може да се сведе само до присъствие по време на наказателното производство. Поради това и на основание всички изложени по-горе наши аргументи, смятаме, че тази фигура следва да остане уредена в НПК. Така държавата ще изрази волята и желанието си да се пребори с практически съществуващия проблем на злоупотреба с право на защита и проточване на делата „безкрайно” във времето.
С изменението на чл. 177, ал. 1, което внася разпоредбата на § 22, т. 1, не се поставят под съмнение справедливостта на процеса и достоверността на доказателствения материал, събран единствено със СРС и разпит на свидетел с тайна самоличност. Заличаването на края на изречението в чл. 177, ал. 1 наистина само създава възможност, но само по себе си не въвежда задължение за съда да постанови осъдителна присъда само въз основа на данните от СРС и показанията на свидетели с тайна самоличност. Съществуващото ограничение забранява във всички случаи при наличието на едното и на другото да се постанови осъдителна присъда, и не отчита това, че анонимният свидетел може да е посочен от самия обвиняем или пък по някаква причина е известен на обвиняемия. Неговата самоличност е известна. Има всички възможности да бъде разобличена достоверността на показанията му, ако обвиняемият и защитата му имат такива аргументи. Така че по никакъв начин не се ограничава правото на обвиняемия от защита. 
Същевременно, ако става дума за по-разпространената хипотеза, когато самоличността на свидетеля е скрита, по искане на прокуратурата в тези случаи се дава възможност с оглед на основния принцип на процеса за вземане на решение по вътрешно убеждение, съдът да има правомощието и отговорността да прецени дали да постанови осъдителна присъда само въз основа на доказателствата, събрани чрез тези способи за доказване. Самоличността на свидетеля не е скрита за съда. Според изричната норма на чл. 123, ал. 5 съдът има непосредствен достъп до защитения свидетел и според чл. 141, ал. 1 извършва разпита му непосредствено, като е длъжен да вземе всички възможни мерки за запазване в тайна на неговата самоличност. Именно поради това, че и в тези случаи се запазва принципът на непосредственост и съдът събира и проверява лично доказателствения материал, той може да прецени дали анонимният свидетел е заинтересован и дали ще кредитира неговите показания. 
В дискусиите се създава впечатлението, че не се прави разлика между „свидетел с тайна самоличност” и „служител под прикритие”, което от своя страна води до съществено объркване за кой от тях какви правила важат. Разследване чрез служител под прикритие е един от видовете СРС. Специфичната му дейност и необходимостта от неговата защита е причина да се приемат специалните правила по чл. 123а, според които служителят под прикритие да не може да се разпитва като свидетел, ако от „свидетелстването може да възникне реална опасност за живота или здравето на служителя, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, както и ако това е пречка за изпълнение на функциите му”. 
Съществуването на забраната е и една неравнопоставеност. НПК всъщност не дава възможност въз основа само на самопризнание да се постанови  осъдителна присъда. Никъде няма забрана обаче въз основа на самопризнание и анонимен свидетел или въз основа на самопризнание и СРС да се постанови присъда. Това означава, че има неравнопоставеност между тези правила, които предвиждат ограничения за използване на доказателствените средства. Нещо повече. Поставя се въпросът как въз основа на самопризнание, показания на анонимен свидетел и СРС и по действащата уредба може да се формира вътрешното убеждение обвинението да е доказано по безспорен начин. 
Отпадането на забраната е всъщност проявление на последователност в прокарването на принципа на вземане на решение по вътрешно убеждение. Дава се възможност съдът да прецени дали съответната съвкупност е достатъчна да формира вътрешното му убеждение или не е достатъчна. Едва ли има уважаващ себе си съд, който да не е наясно, че СРС и показания на анонимен свидетел, ако съвпадат като източник, не би трябвало да им се дава вяра. 
Никъде в Закона за изменение и допълнение на НПК не е създадена норма, която да задължава съда да постанови осъдителна присъда само въз основа на данни от СРС и показания на свидетел с тайна самоличност. 
Изводът е, че тази промяна е необходима и е в пълно съответствие с принципите на оценка на доказателствения материал, по вътрешно убеждение и разкриване на обективната истина.
След приключване на обсъждането и след проведено гласуване Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, 5 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на НПК, приет от Народното събрание на 25 март 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити. 
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение, да заявят това.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, днешният дебат по наложеното от президента вето върху скандалните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, не е само и единствено дебат за необходимостта от това да се гарантират правата на човека в наказателния процес. Не само и единствено дебат за необходимостта да се гарантира честността на доказателствата. Не е и дебат за това кое е по-важно – наказателният процес да е бърз или справедлив. Това е дебат за демокрацията и в него трябва да си отговорим на въпроса в каква държава искаме да живеем – дали в съвременна, демократична, правова, европейска държава или в авторитарна държава, каквато помним от гладните години по времето на Сталин. (Оживление в ГЕРБ.) Дали искаме в съвременна България наказателното законодателство да позволява режисирането на съдебни процеси, дали искаме в процесите да е възможно манипулирането и измислянето на доказателства. И ако отговорът е не, то апелирам към вас да сложим спирачка в последната фаза на безконтролното използване на специални разузнавателни средства в наказателния процес.
За да си дадем ясна сметка откъде тръгнаха управляващите и докъде ще стигнем, ако подкрепим Наказателно-процесуалния кодекс, трябва да направим една законодателна ретроспекция и да припомним как беше закрито Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства, как в момента практически СРС-тата не се контролират, тъй като създадената парламентарна комисия в състав от петима депутати, реално и ефективно не осъществява контрол върху СРС-тата. Няма как петима депутати да контролират разрешаването, използването, съхраняването и унищожаването на повече от 10 хил. СРС-тата, които се използват годишно.
Да си припомним промените в Закона за електронните съобщения, които практически дадоха възможност на МВР практически безконтролно да следи електронния трафик. И, разбира се, промените в Наказателния кодекс, които превърнаха повечето от престъпленията в тежки, така че да дават възможност по тях да се използват специални разузнавателни средства. И накрая – решаващата стъпка, която правим с Наказателно-процесуалния кодекс – възможността да се повдига обвинение и да се произнася присъда единствено и само върху тайни доказателства, върху данни СРС-та и показания на анонимен свидетел.
Аз няма да връщам отново дебата назад за това колко надеждни са тези доказателства и каква е надеждността на един анонимен свидетел, чийто зависимости от МВР и от прокуратурата, предвид възможността да има и други висящи дела, са твърде притеснителни, нито за това колко автентични биха били някои СРС-та чиято достоверност се доказва отново от тези, които са ги събрали, а именно от МВР. Искам само да ви припомня европейската практика и няколко осъдителни дела на Съда в Страсбург, които третират именно този въпрос.
Припомням Ви делото от 2000 г., в което беше осъдена Италия и Съдът в Страсбург казва ясно, че държавите - членки, които допускат във вътрешното си право използването на тайни доказателства, трябва задължително в наказателното производство и при произнасянето на присъда да ги комбинират с други явни доказателства. Или делото „Данов срещу България” по повод използването на данни от оперативни разработки в наказателния процес. 
Представете си само, уважаеми колеги, какво ще бъде произнасянето на Съда в Страсбург, сезирано от български гражданин, обвинението срещу който е повдигнато единствено и само по разпечатки от телефонен разговор, навярно изваден от контекста, чиято достоверност също се оспорва, и анонимен свидетел, който е служител под прикритие и който е назначен от МВР. Ако това дело се е точило с години в досъдебната си фаза, разследването срещу него е продължило повече от 2 години, а в съдебната фаза е бил защитаван от резервен адвокат, който въпреки неговата воля, е сочил доказателства или е отказал да оспори такива, каквито възможности му дават последните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс. Ясно е как ще приключат подобни дела. Ясно е, че България ще бъде многократно осъждана от Съда в Страсбург. 
И аз не разбирам защо е необходимо по един унизителен начин нашите европейски партньори да ни накарат да отменим тези текстове и в крайна сметка позорно, под европейски натиск наистина да се откажем от тези опасни идеи. Вас не ви ли притеснява, уважаеми колеги, това, което се случва в България, през последните месеци? Че нещата се обърнаха с главата надолу, че съдебните процеси станаха тайни, а арестите са публични, че МВР си позволява да определя присъдите предварително, че се изживява като наказващ орган, която практика според мен беше приключена още по времето на Дзержински. (Оживление в ГЕРБ.)
С приетите поправки ние ще узаконим тези опасни тенденции, при които се действа на принципа, че целта оправдава средствата и забравяйки напълно цивилизования принцип, че чистите цели трябва да се постигат с честни и чисти средства.
Кому са нужни тези поправки? Това е един изключително интересен въпрос, защото магистратите се разграничиха от тях, представителите на Върховния касационен съд казаха, че не са им необходими подобни поправки. Включително представителите на прокуратурата казаха, че връщането на фигурата на вечния обвиняем е опасно и те не го желаят. А възможността да се повдигат обвинения и да се произнасят присъди само въз основа на тайни доказателства е оправдано само в определен кръг дела – такива по някои тежки престъпления, а не по всички, както е визирано в промените от Наказателно-процесуалния кодекс.
Така че кому са нужни тези поправки и кой ще гарантира, че МВР няма да злоупотреби с дадената й практически безконтролна власт? И тук въпросът не е в министър Цветанов. Дори да приемем, че той е добронамерен и стриктно ще изпълнява своите правомощия, не се ли притеснявате от това, че някой бъдещ министър може да бъде изкушен от това да използва и да злоупотреби с огромните законодателни възможности, които давате с този НПК на МВР.
Не се ли притеснявате на моменти, че по този начин законодателно превръщаме България в държавата от „Среднощен експрес”, в която един човек може да бъде обвиняем само въз основа на тайни доказателства и този процес може да се проточи с години? Как ще се отрази това на чуждите инвестиции по какъв начин ще се отрази това на чуждите туристи? Дали те ще бъдат толкова широко скроени, колкото Човекът глас – да махнем с ръка, че рано сутринта по погрешка е разбита вратата му и той е хвърлен на пода?  
Ако не искате да послушате нас от опозицията, нито да се вслушате в нашите аргументи, послушайте професионалистите от вашите коалиционни партньори – тези от Синята коалиция, тези от „Атака”, или послушайте гражданското общество, неправителствените организации, правозащитните организации!
Вчера премиерът Бойко Борисов в една своя медийна изява заяви, че е изключително важно гражданското общество, че неговата роля за изграждането на модерна България е много важна. Е, гражданското общество е против тези поправки. 
Аз бих искала да приключа своето изказване, като ви цитирам текста от един плакат, издигнат от правозащитна организация по време на протестите срещу тези промени. Там беше написано, че този, който жертва свободата в името на сигурността, обикновено губи и двете. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:  Благодаря.
Има ли реплики към изказването на госпожа Манолова? Не виждам.
Други желаещи народни представители да вземат отношение към законопроекта има ли?
Павел Шопов първи поиска думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Колеги, темата започва да става банална. Повече от два месеца активно – казвам „активно”, защото от два месеца разглеждаме този въпрос по комисии, после – в пленарната зала, дъвчем една тема. 
Много често се задава въпросът: кому са нужни тези поправки, кому е нужна фигурата на резервния свидетел? И другият спорен въпрос - също: кому е нужна поправката? Тази поправка и тези поправки, колеги, са нужни на обществото, защото в крайна сметка в момента управляващите се намират в истинска битка, във война с престъпния свят и с престъпността. За да се води тази битка успешно, трябва да се даде годно оръжие, а такова годно оръжие е да се направят тези поправки, да се въоръжи и съдебната система, и МВР с още една възможност. 
Винаги съм казвал: по една дискусия, която продължава десетилетия, относно интензитета, силата на наказателната репресия, дали тя е достатъчна, дали е балансирана, дали е добре премерена, дали тя е в полза на извършителите на престъпления, или е в полза на обществото (разбирано като общество, което преследва и трябва да наказва извършителите), до този момент отговорът на този въпрос за мен е еднозначен, безспорен. Той е, че наказателната репресия в България, ако щете и при социализма, не беше достатъчна. 
Най-после нещата трябва да си дойдат на мястото. Откакто на власт е правителството на ГЕРБ, с подкрепата на „Атака” и на Синята коалиция, най-после всичко започна да си идва на мястото. То, разбира се, всичко не е с главата обърнато – това, което се прави в момента, и нещата не са с главата обърнати, а те просто са такива, че си идват на мястото, госпожо Манолова – в противовес на Вашето изказване.
Аз мисля, че днес най-доброто можеше да бъде да се гласува ветото на Президента, който напоследък, особено след помиярщината на РЗС, се изживява все повече като цар – да замести царя, който всъщност е истинският цар, който някъде изчезна. Всъщност го видяхме преди няколко вечери на екрана - прередил опашката, минал през служебния вход да си вземе по-лесно документи за самоличност. 
Но това прави Президентът и всъщност той влиза в ролята на опозицията, каквато тук ефективна особено няма, защото не може да бъде ефективна опозицията, която само крещи – по всеки повод, без да се замисли за онова, което артикулира, и за онова, за което претендира че се бори.
Най-смешното тук е, че опозицията и Президентът, действайки заедно, излизат със смешния повик за правата на човека. Същите те, абсурдно е, които през предишните мандати създадоха ДАНС като политическа полиция, които биеха млекопроизводители и демонстранти по улиците, които раздърпваха, гониха и преследваха български политици, говорят за правата на човека, което е смешно.
Още по-смешно е, че най-редовно против Сталин и Дзержински се позовава не кой да е, ами същите, бившите комунисти. Това създава не друго, а едно раздвоение на политическата сила, едно пълно объркване сред нормалните хора.
Обяснимо за мен обаче, правейки ретроспекция през годините, е защо БСП всъщност заема тази теза. Аз винаги съм казвал, че в България още от началото на промените досега БСП е била основният генериращ фактор на престъпност. Това го заявявам много смело и за това мога да дам много примери през прехода.
Още в началото на 90-те години не друг, а БСП направи голямата амнистия, която изля на улицата и в обществото задържаните. След тази амнистия стана първата много голяма вълна на извършване на престъпления. Могат да се дадат още безброй примери в тази връзка.
Тогава, когато БСП идваше на власт, никога не предприемаше сериозни, драстични мерки срещу престъпността, защото БСП е искала в България винаги да има мътна вода. Такава мътна вода, в която всъщност БСП винаги е съществувала като партия, защото БСП може да съществува като партия и като политическа сила, ако в страната нещата не са наред, ако са объркани и ако водата наистина е мътна.
В тази връзка, ако щете, беше направен опит за много голяма амнистия и в Четиридесетото Народно събрание не им стигна куражът на управляващите тогава, на тройната коалиция, да извършат радикална амнистия в тези мащаби, в които те желаеха. 
Това беше предвид, обаче тогава се попречи и от „Атака”, и от останалата опозиция - спомням си как много решително се обявихме против тази амнистия. Така че това е обяснението. Могат да се дадат, разбира се, много примери за помилваните от президента откровени български престъпници, които бяха пуснати на свобода, предвид едни или други съображения. Но този рефрен явно ще се пее и припява в бъдеще – оттук нататък, не един път и не два пъти. Очаквайте го. 
Затова беше направен един лош НПК от бившите управляващи, от тройната коалиция. Затова те не посмяха и не пожелаха да се създаде нещо необходимо. Не НПК – много пъти съм казвал от тази трибуна, а нов Наказателен кодекс трябваше да бъде направен в миналото Народното събрание. И това не беше сторено, и то неслучайно. Управляващите, доминирани от БСП, които винаги всъщност са имали огромно влияние върху съдебната система, имат го и сега, да не говорим – върху МВР. Затова ще бъдат много големи, трудни и тежки усилията на ГЕРБ, на управляващите най-после да изведат МВР от влиянието на БСП.
Българската социалистическа партия не желае общополитически промени, това е ясно и безспорно, в наказателната система, в съдебната власт, в МВР. От Българската социалистическа партия не желаят промени (промени и в закона, и в самите системи – както кадрово, така и като система на действие) точно по тази причина - за да запазят влиянието, което имат там и да продължат да създават и да генерират престъпност.
Чисто юридически доводите на опозицията – на БСП и на ДПС, предполагам и на РЗС, които са се превърнали вече в неотделима част от опозицията, са наукоподобни юридически доводи. Наукоподобни, защото се опитват с юридически обяснения да обслужат политическата си теза. И приказките им за неконституционност, приказките им за това, че се влиза в противоречие с основни правни принципи, тук не говоря за неюристите, са абсолютно несъстоятелни.
Стига сте ни плашили, господа от БСП и от ДПС, със Страсбург, с някакви хипотетични, измислени, виртуални казуси, които щели да бъдат отнесени до Страсбург и щяло да стане, видите ли, нещо много страшно там.
Няма такова нещо, не се бойте! Тук в миналия дебат беше намесена и Венецианската комисия. 
Във всички модерни, нормални правни, в случая наказателно-правни системи, и материалноправни, и процесуалноправни, няма спор за действието на закона, който легитимно е минал през съответния парламент, както това ще стане и в този случай. И той има своето действие, от чието действие ще следват и съответните правни последици. Няма такова нещо, няма такава опасност! Няма такъв проблем, че щели да бъдат отнасяни в Страсбург и пред международните съдилища за правата на човека съответно някакви казуси, заради които страната щяла да бъде осъдена.
Що се касае до гражданското общество, за което е толкова модерно от двадесет години непрекъснато да се говори, аз не виждам някакъв сериозен натиск, някакво противоречие, някакво противодействие. 
Имаше в тази връзка и беше съвсем видимо как гражданското общество реагира и се задейства по други въпроси, по генетично модифицираните организми, например. Всичко това, което хората и гражданското общество желаеха, се взе предвид. В случая няма нищо драматично, нищо драстично, що се касае до така наречените енджиота, то затова, уважаеми госпожи и господа, им плащат на енджиотата. И то щедро им плащат разни хелзинкски комитети или подобни обслужващи някакви неясни, тъмни цели и по отношение на интереси, движени отвън, енджиота и общества. Така че в тази връзка не съществува какъвто и да било аргумент и каквото и да е притеснение във връзка с предлаганите изменения.
Недейте от БСП превратно да цитирате юридически виждания, съждения и разсъждения на представители от подкрепящите ГЕРБ политически сили. Това е превратно и некоректно най-малкото, така че „Атака” ще гласува против ветото на президента. Тя стои твърдо за промените, които бяха гласувани на първо и второ четене по Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на народния представител Павел Шопов? Не виждам.
Давам думата на народния представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, както каза Павел Шопов, дебатът започва да става банален. Вие слушате с отегчение, чакате опозицията да си каже песента, да гласувате както Ви каза министърът на вътрешните работи, и да продължим нататък.
Само, че аз искам да Ви обърна внимание, че макар че този дебат да го водим за трети пореден път, има нещо, което е по-различно. И затова искам да насоча вниманието, ако мога – вашето, ако не мога – поне на тези, които се интересуват от дебата, за това, че има нови моменти в този дебат.
Помните, когато президентът наложи вето, от ГЕРБ, от най-високите нива дадоха анонс, че са склонни да преразгледат някои от текстовете по тези два проблема. И това беше, щото ние все пак в Правната комисия горе-долу знаем кухнята, защото в ГЕРБ има достатъчно юристи, които осъзнават, че прекрачихме границата и не, че прекрачихме, а че вие прекрачихте границата. Че тези текстове могат да съществуват и могат да бъдат реалност, ако все пак бъдат приведени в някакви по-нормални граници.
Обаче министърът на вътрешните работи, който в последно време е и министър на правосъдието, Ви отряза и затова вие сега сте в трудната ситуация и трябва да преглътнете, и да прескочите възможността все пак да направите някакви корекции.
Изпадайки в тази ситуация от седмица вие започвате да разпространявате твърдения, хипотези и правни конструкции, които не са верни!
Включително и висш представител на магистратурата, който е един от сериозните поддръжници на тези промени, заяви, че агентът под прикритие не е свидетел. И аз не изваждам изреченията му от контекста. Значи, този заместник-главен прокурор в конкретен въпрос не е изваден от контекста, заяви: агентът под прикритие не е свидетел, той не се разпитва като свидетел. Точка.
И следващият въпрос. Ето ви едно невярно твърдение в общественото пространство през един от големите български ежедневници. 
Следващото невярно твърдение е на един колега, който седи тук вдясно, не съвсем вдясно, който продължава да твърди, че няма възможност агентът под прикритие да остане анонимен за съда. Абсолютно е вярно твърдението.
Следващото невярно твърдение, вече започвам да чета от доклада на комисията – резервният защитник щял да встъпи само тогава, когато се появят уважителни причини, в смисъл, че нормалният защитник започне да злоупотребява с правата си. Това е абсолютно невярно твърдение. Законът казва, че прокурорът или съдът, независимо от това че има упълномощен защитник, в своя преценка преценяват дали да се назначи резервен защитник, кога да го назначи законът изобщо не обвързва такава хипотеза, в която трябва да има поне данни, че защитата се опитва да шиканира процеса и едва тогава да се пристъпи към прилагането на такъв метод.
Няма такова нещо – законът и твърдението в доклада на Правната комисия е невярно.
Следващото невярно твърдение е, че вторият защитник, тоест резервният защитник, щял да съгласува всичко с обвиняемия. Точно обратна е разпоредбата на закона, че резервният защитник може да упражнява правата на обвиняемия без негово съгласие, включително и да обжалва присъдата, примерно. Това е другото невярно твърдение в доклада на Правната комисия.
Следващото невярно твърдение е, че неговото участие щяло да се сведе само в присъствие по време на наказателното производство. Тоест, ако обвиняемият има защитник, който си върши работата съвестно, обаче прокурорът въпреки това му е назначил резервен защитник, никъде в закона не се казва, че ако упълномощеният защитник е активен и си върши работата, резервният защитник няма право да бъде активен. Напротив, както се досещате, сигурно ще има случаи, когато двамата защитници ще бъдат на различни позиции. Защо законът го допуска това?
Пак акцентирам, тези проблеми ги разисквахме, но аз искам да стане ясно на тези, които се интересуват от тази материя, че има кампания по изкривяване на истината по тези текстове. През тази кампания се прави опит да им се придаде по-смекчен вид, тоест те да изглеждат малко по-приемливи, а това не е така. Целта на моето изказване е точно такава – да стане ясно, че тези текстове не са такива, каквито се представят на българското общество, и правата и свободите на гражданите в тях не са защитени. 
Да преминем и на следващата тема – специалните разузнавателни средства. Нови, неверни твърдения. Основното невярно твърдение е, че агентът под прикритие няма как да бъде разпитан без неговата самоличност да е ясна на съда. Абсолютно невярно твърдение! Не искам да бъда многословен, но тази възможност не е вкарана в текста, в който трябва да бъде, а именно текстът озаглавен „Разпит на служител под прикритие като свидетел”. Казвам, че има такова заглавие, за да обърна внимание на онзи заместник-главен прокурор, който каза, че няма такова нещо. Ето го: чл. 141а – „Разпит на служител под прикритие като свидетел”. 
Тук обаче въпросът е друг. Че не в този текст, а в един друг текст се обяснява как органът – това е министърът на вътрешните работи, може да откаже на наблюдаващия прокурор и на съдията да им даде данни за самоличността на разпитвания агент под прикритие. Този текст е толкова категоричен и това, че той е сложен не там, където му е мястото, а на друго място, само може да поражда съмнения за това какво се има предвид. В крайна сметка трябва да е ясно това, че никой няма да го вижда, никой няма да му чува автентичния глас, никой не може да му следи мимиките. Знаете, разпитът на един свидетел винаги е свързан с прекия контакт. 
Разбира се, ние не сме против това да има такъв тип свидетели, но искаме да е ясно на всички, че законът създава хипотеза, в която полицията си изработва свидетели, защото анонимният свидетел в хипотезата, когато е агент под прикритие, в 99,99% е свидетел на обвинението. В същото време той е служител на полицията. Вероятността да се злоупотребява с тази хипотеза е нещото, което трябва да признаем, че съществува. И ако тя съществува, трябва да намерим начин да не се реализира. Ние ви казваме днес: нека да използваме ветото на президента, за да променим тези текстове.  Ние няма да отстъпим от позицията, че не може да има, и не трябва да има хипотеза, в която да се постановява присъда само на тайни доказателства. Направете тази крачка – дайте възможност поне съдията да знае кого разпитва, а не да разпитва лице, което не знае дали съществува. Един идентификационен номер и нищо повече.
Така че, уважаеми колеги, ветото на президента не го приемайте на нож. Аз, от името на всички, които сме били против тези текстове, мога да кажа, че продължаваме да бъдем против тях, но ако вие потърсите начин да ги подобрите, ние ще участваме в един такъв процес. Затова мисля, че си струва да погледнем на ветото с други очи – не като полицаи, а като законотворци. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бисеров.
Реплики? Не виждам желаещи да репликират.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Само като допълнение на основното изказване, което направи колегата Христо Бисеров, искам да споделя своя тревога относно една от разпоредбите, които са обект на това вето - разпоредба, която според мен, освен всичко друго, което беше казано, и най-вече нашата теза, че тези две разпоредби защитават основни човешки права на гражданите, закрепени и в Конституцията, и в международните актове, свързани с правата на човека. Тези разпоредби и по-специално едната от тях, свързана с възможността да бъде осъдено дадено лице само въз основа на СРС-та и на таен свидетел, дават още един инструмент, и то много силен, в цялостната стратегия, която се разгръща в момента, за тотален натиск от страна на изпълнителната власт върху българския съд, върху правосъдието в страната в посока де факто обръщане на презумпцията за невиновност в презумпция за виновност. 
Тук се тиражираха, както каза господин Бисеров, редица неверни твърдения. Едно от тях е, че съдът въпреки това не е длъжен да осъди даденото лице само въз основа на СРС-та и на таен свидетел, съдът все пак има право на преценка и т.н., и т.н. Само че, уважаеми колеги, ние сме свидетели на тревожната тенденция, че в момента категорично, открито изпълнителната власт чрез нейните проявления - Министерството на вътрешните работи, ДАНС и т.н., раздават предварително присъди и, от една страна, подлагат Висшия съдебен съвет, от друга страна, всеки състав на даден съд, пред който предстои да бъде гледано дадено дело, по което вече е обявено дадено лице, че е извършвало нарушения, че е обвинено в корупция, че има данни в ДАНС, както каза премиерът, службите са подготвили доклад и т.н., е подложен на категоричен и недвусмислен натиск да постанови осъдителна присъда. Именно тази разпоредба, която сега се въвежда в НПК, която развързва още по-широко ръцете на изпълнителната власт - заедно с прокуратурата да подготви по такъв начин материалите по делото, че само на базата на подобни данни – СРС-та, и то не по това дело, а по други разработки, така както е посочено в разпоредбата, да се упражни този недвусмислен натиск върху съда и той де факто да бъде лишен от прокламираната си свобода на суверенна преценка. 
Ние сме категорично против тенденцията да се преминава от едната крайност в другата. Преди години всички недоволствахме, че българският съд, че въобще съдебната система е прекалено независима от всичко. Затова там имаше доста неправомерни неща и тенденции. Но сега се отива в една крайност, крайно опасна за безпристрастността и независимостта на съда. Този законопроект и специално тези разпоредби ще помогнат да се продължи в тази насока, с която ние категорично не можем да се съгласим.  Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря, господин Казак.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да кажа, че аз и повечето мои колеги от Демократи за силна България ще подкрепим закона и ще гласуваме против ветото на президента Първанов.
Отнасям се с голямо уважение към тезите на колегите, които се изказаха сега. Когато се гледа такъв законопроект, трябва наистина да се претеглят големи неща – свобода, справедливост, права на човека, права на държавата и т.н. В зависимост от това къде ще се постави ударението – дали човек като народен представител ще застане на страната на човешките права и свободи, автоматически следва изказване от типа на онова, което чуваме от страна на опозицията, а и на други народни представители, защото е видно, че това е тезата. Тоест зависи от това върху какво се поставя големият акцент – дали върху правата и свободите или върху сигурността.
Едно е ясно – че когато се обсъжда наказателно-процесуален кодекс, в центъра е поставен въпросът за сигурността, а не въпросът за правата и свободите, защото те в случая са права и свободи на тези, срещу които е насочено действието на правоохранителните органи. Така са организирани отношенията във връзка с Наказателно-процесуалния кодекс. Затова когато говорим тук за правата и свободите на хората, срещу които са повдигнати обвинения, имате основание да ги браните по този начин, но от друга страна онези, които искат да поставят в центъра на вниманието сигурността на хората, сигурността на държавата и нейните институции, които са потърпевши от действията на престъпниците, тогава решението е друго.
Искам да илюстрирам тази мисъл по следния начин. Представете си, че в българския съд имаше дванадесет граждани като съдебни заседатели. Представете си, че не съдехме по този начин, по който е сега, а с дванадесет граждани, които играят ролята на граждански състав и те казват виновен ли е или е невинен обвиненият. При днешните настроения, при днешната преценка на обществото дали е заплашена неговата сигурност, справя ли се държавата в момента, притиска ли престъпността, то как ще гласуват тези дванадесет независими граждани? Моята прогноза е, че те ще подкрепят обвинението дотогава, докато не се смачка престъпността в техните представи, докато не се постигне силен превес. И тогава вероятно ще променят баланса, защото те са част от гражданското общество. В момента гражданското общество се чувства заплашено от тази организирана престъпност, изобщо от престъпленията, които се случват в нашата страна, иска да ги възспре и ако има възможност да гласува, почти съм сигурен, че така щеше да гласува. Тогава 90% от исканията на прокурорите щяха да завършват с присъди или с мнения, че обвинението е право – не защото е право със сигурност 100%, а защото тези хора така са преценили.
Но ние нямаме такава система. Нямаме такъв механизъм и не можем да премерим така обществените настроения. Не можем така да регулираме дейността на съдебната власт и носенето на отговорност. Ние можем в рамките, в които сме поставени, да засилим възможностите на обвинението или да оставим нещата такива, каквито са.
От тази фундаментална гледна точка казвам пак: уважавам мнението на тези, които поставят в центъра на своята визия човешките права и свободи. Сред тях са хора, които много уважавам, на които съм се осланял, но ние просто се разделяме в момента по това как отчитаме степента на опасност за българското общество. Аз съм от тези, които искат в момента да подкрепят действията на правителството, на прокуратурата, на съда, за да се постигне силен превес върху престъпността. Именно поради тези съображения така би трябвало да разсъждаваме по един законопроект, който вече е гледан на първо и второ четене, върнат е отново. Ние трябва да поставим съвсем принципно нещата помежду си, за да кажем кой как застава и кой как гласува.
Аз заставам на страната на сигурността. Искам да застана силно като народен представител, а и колегите ми – до тези, които са потърпевши, които страдат от престъпността. Те имат нужда в момента много повече от нас - Народното събрание, отколкото имат нужда тези, които са потърпевши от повдигнати обвинения.
Знам, че държавата не е справедлива и никога не може да бъде справедлива на 100%. Това всички го знаят. Въпросът е за тези сложни обществени настроения. Връщайки се към сложните обществени настроения, в смисъл сложни по своя произход и мотивация, ще кажа, че недвусмислено е ясно, че политиката на ГЕРБ по отношение на смазване на организираната престъпност се посреща добре от хората. И то от всички страни! Тази политика трябва да бъде насърчена, трябва да получат нашата подкрепа. И аз гарантирам, че ще гласувам против ветото на президента и за закона. Благодаря (Ръкопляскания от мнозинството.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ):  Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Костов, ясна е надпреварата между вас и „Атака” кой повече подкрепя правителството. Тя не се проявява само в тази дискусия. Но аз Ви правя реплика по следния въпрос. Вие в момента волю или неволю заблуждавате залата, че дванадесетте съдебни заседатели ще се ръководят от общественото мнение. Ако човек познава англосаксонския процес, ще види всички ограничения в техния процес – именно да не се ръководят от общественото мнение, включително ограниченията на контактите, включително ограничение на контактите и контрол върху четене на вестници от хората, които трябва да се произнесат по конкретния случай. Така, че не вкарвайте в заблуждение хората, които по професионална или друга причина не познават гаранциите за защита на правата в онзи процес. 
Втори въпрос, който е изключително спекулативен, ама изключително спекулативен! Наказателно - процесуалният кодекс е именно гарантиращ правата. Той гарантира, че никой никога, независимо от общественото мнение, независимо от силата на държавата, не може да бъде осъден. Това е Наказателно-процесуалният кодекс. Всичко останало е отречено, защото в предишни векове, в инквизационния процес, в други времена не е имало съвременни наказателно-процесуални кодекси. Абсолютна спекулация е да се смята, че Наказателно-процесуалният кодекс е направен за прокуратурата, за обвинението, за държавата. Той затруднява, да, затруднява тезите на обвинението, процесът е формализиран, но това е направено заради такива периоди в човешката история като времето на Берия, като времето на нацисткото съдопроизводство в Германия, като времето на инквизационните процеси в историята на Европа. Така се е формирала материята „наказателен процес”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Много съжалявам, че в ХХІ в. тук трябва да ви казвам тези неща, които иначе ги знаят студентите в Юридическия факултет. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС):  Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, това е втората реплика, която Ви правя днес. За разлика от първата, която само формално беше реплика, защото съдържаше уважение към тезите, които застъпихте, сега не мога да не се разгранича съвсем остро от тезата Ви, че в центъра на този закон ще трябва да стои идеята за сигурността.
Дотук всичко е добре, но Вие поставихте този въпрос като избор между сигурността и правата и свободите. Изборът между права и свободи, от една страна, и сигурност, от друга страна, не е демократичен избор. Разбираемо, на тази основа не е проява на демократично мислене да поставим гражданите пред такъв избор. Те малко се умориха да избират между свободата си или сигурността си.
Струва ми се, че смисълът на този закон е да намери баланса да застъпва едновременно, и ако трябва да говорим за превес, то би трябвало да бъде отново по посока на правата и свободите, но минимум трябва да гарантира баланса между принципа на свободата и принципа на сигурността. Дори предполагам, ще се съгласите, че тези две основополагащи категории не са мислими откъснато една от друга. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Господин Бисеров, имате думата за реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колега Костов, това, че уважавате позициите, които не съвпадат с Вашите, ми дава повод отново на Вас и на всички в тази зала да Ви предложа начин за намиране на този баланс. Аз преди малко го казах: ветото на президента е процедурата, през която можем да минем и да намерим по-добрите решения на тези два текста. Аз съм убеден, че ние можем да намерим решения, при които резервният защитник да е гарантирано, че няма да измести един съвестен адвокат, който си гледа задълженията в процеса. Това не е никак трудно да направим.
Второ, да гарантираме, че разпита на агента под прикритие ще става по начин, че съдията ще може да преценя неговите показания и че няма да бъде длъжен, ако вътрешното му убеждение не е такова, да постанови наказателна присъда. Това са много лесни решения и, ако ние ги направим, няма да се делим на едни, които защитават сигурността, и други, които защитават правата и свободите, защото това деление е изкуствено. То не е вярно за нас, то за мен не е вярно. 
Затова Ви предлагам: приемете това решение. Искаме да бъдем конструктивна опозиция, даваме ви пример как може да стане това. Не го направихте на второ четене, направете го сега и никой няма да остане с вътрешните съмнения, че не сме си свършили работата докрай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Дуплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Миков, аз мисля, че е крайно време да изключите от арсенала, който употребявате, тая дребна заядливост, това тесногръдие, тези паралели, тези сравнения, тези неща. Нямате нужда от тях. Вие сте достатъчно силен в областта, в която в момента дебатираме, много по-силен от мен. Вие разполагате с експертиза, с която аз не разполагам. Нямате нужда от никаква атака в изказването и прочие. Трябва най-после да почнете да усещате тия мерки и не Ви прави чест с такива сравнения, при положение че знаете колко далеч съм аз от „Атака”. 
Искам да кажа следното: не пренавивайте истината. Наказателно-процесуалният кодекс е за всички страни в  наказателния процес. Той урежда ... (Реплики от КБ.) 
Елементарно е това. Аз съм учил право, наистина не съм бил първокурсник в Правния факултет, но имам поне 7-8 дисциплини право, завършени по различен начин. Аз знам, че това нещо урежда всички страни, поведението на всички страни, а не само защита правата на обвинение, едва ли не защото това просто не отговаря на истината. Знаете го много добре. Разбира се, може да бъде представено така.
Вярно е, че не бива – тук съм съгласен с тезата, че делението между свобода и сигурност, то даже не е вярно и по отношение на нас самите. То не е вярно и за мен самия, то не е вярно за групата ми. Обаче аз търся обяснение защо се разделяме в момента. Не че не разбираме, тук едва ли има хора, които не разбират какво е едното и другото. Но ако имаш една ръка, и трябва да хванеш едно от нещата в момента – ние сме изправени в този случай, една ръка, с нея трябва да гласуваме. Не можем да гласуваме с две, два пъти. Защото аз бих гласувал и за сигурност, и за свобода. Нали така? Това е смисълът на това, което казвам. Така. Но, ако имаме една ръка в момента, аз гласувам за сигурността. Само това казвам - „в момента”.
Аз приемам, че други ще направят другото. Аз мисля, че тоя дебат, воден културно, е в състояние да отвори очите на българското общество да види по-надълбоко в своите собствени проблеми. Ние дължим точно такива дебати. Трябва да се разбере, че тук има драма вътре, между нас, че ние самите сме разкъсвани от едни такива противоречия и ето, поставени в една ситуация, избираме едното. Хората трябва да разберат, че много често в живота си така се прави – избира се едно. Не можеш да вземеш две от нещата, не можеш да запазиш контрола върху две неща, които цениш едновременно. Просто такава драматична е ситуацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, тъй като преди малко се водеше дебата, от една страна, за гражданските права, а от друга страна, за престъпността и битката срещу нея.
Уважаеми колеги, първият ден не само на този парламент, на всеки преди нас и на всеки следващ след нас, започва с нашата клетва спрямо Конституцията. И гражданските свободи на хората, и сигурността на хората са гарантирани от основния закон на Република България и той се казва Конституцията на Република България.
Няма как, след като в основния закон всичко това е гарантирано, да се опитваш да хванеш едното или да хванеш другото по простата причина, че в тази сфера има четири стълба на контрол – единият е изпълнителната власт, другият – законодателната, третият – съдебната, и четвъртият стълб, който не е развит, за голямо съжаление, в България, това е гражданското общество. Но при положение, че първите три стълба са определено в една посока в Конституцията, ако попитаме гражданското общество какво то ще иска, аз не съм много убеден, че ще иска извънредните мерки.
Да, има такова извънредно законодателство, имаше го след 11 септември, но то беше свързано с един голям проблем, който все още и съществува в света, не само в България. 
Дали в същото време обаче изпълнителната власт използва целия инструментариум за битката срещу престъпността или се опитва да върви по най-лесното съпротивление? 
Да, действително в нашата група има сериозен проблем и разминаване между отделните колеги. Аз искам да попитам цялата парламентарна зала: има ли държава в Европа, ако случайно не се намери в Европа, да отидем в Америка, да отидем даже и в Латинска Америка, дали има държава от изброените географски ширини, в която специалното разузнавателно средство да се използва за доказателство? Аз отговорът го знам. Нека, ако има някой, който да ми подскаже, може и аз да съм закъснял в моето знаене, да ми каже има ли такава държава?! Няма! Просто няма! 
Мога да ви кажа, че този проблем – ще ви дам пример и с Англия, се дискутира от 2003 г. и още не е решен, а вече сме 2010 г. В Англия използват други инструментариуми за битка срещу организираната престъпност, за битка срещу корупцията, за битка срещу международния тероризъм. Нека тогава, когато сме депутати да не се стремим да хванем едното пиленце, а другото да го изпуснем и тогава да го гоним някъде в ширта и никога да не го стигнем. 
Нека да използваме инструментариумите, които са дадени по Конституция и за защита правата на човека, и за битка срещу престъпността и тогава действително вече можем да ги коментираме, защото ние сме тук, за да постигнем тези баланси. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бакалов.
Реплики? Няма желаещи.
Янаки Стоилов – за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Смятам, че дискусията е полезна, поне за мен е интересна, тъй като тя не само възпроизвежда аргументи от предишните обсъждания, но поставя някои от най-важните и спорни решения в променения Наказателно-процесуалния кодекс в един   по-широк концептуален контекст.
Самият факт, че ние към края на дискусията чухме двама представители на Синята коалиция, които ни показаха различни гледни точки към въпроса, показва сериозността на проблема и смятам, че той в по-малка степен трябва да бъде разглеждан като разграничителен между парламентарните групи, отколкото като въпрос, който наистина търси решения за тези средства, с които разполага наказателният процес, които да доведат до по-ефективно противодействие срещу престъпността.
Дори в своята дуплика господин Костов ревизира първоначалната си теза като каза, че: „Ролята на Наказателно-процесуалния кодекс е да определи правилата.” Аз бих го формулирал по-ясно „…които едновременно да осигурят обективност на процеса при зачитане на човешките права”.
В Наказателния процес на повечето страни, ако един факт не може да бъде доказан със средствата на наказателното право, той не може да се приеме за съществуващ. Големият проблем е как максимално да приближим резултатите на този процес до това, което реално е станало, отчитайки всички правила, по които този процес се развива. (Реплика от народния представител Иван Костов.) Не Ви опровергавам, аз опровергавам историята за развитието на наказателния процес.
Един от първите съвременни актове, който бележи началото на такъв процес е  habeas corpus, който се установява в Англия и основните постулати са, че никой не може да бъде приет за виновен, докато това не бъде доказано по съответен ред и че никой не може да бъде лишен от свобода, ако той не е обвинен за престъпление, което по-нататък трябва да бъде също доказано по съответния ред.
Слава Богу, ние още не сме стигнали до оспорване на тези принципи в нашата действителност, които са се превърнали в класика и тя поне вече има столетно утвърждаване в най-старите демокрации.
Въпросът е, че в наказателния процес ние трябва да търсим подобрение, което именно да направи този процес в по-голяма степен открит, да даде необходимите средства за противодействие с престъпността.
Аз дори няма да се позовавам на една друга класическа максима, че: „По-добре десет души да останат ненаказани, които са виновни, отколкото един невинен да бъде осъден”. Не прибягвам до тази максима, защото сигурно ще кажете, че днес общественото мнение в България, ако хората са сигурни, че това няма да бъде адресирано към тях и към техните близки, сигурно ще кажат: „По-добре е хора, към които ние имаме подозрения, да бъдат санкционирани, дори и това да не е напълно доказано.”
Аргументите, които бяха дадени тук в трите насоки за агента под прикритие и свидетел с тайна самоличност, за използването на специалните разузнавателни средства за резервния защитник, аз не искам да повтарям. Те бяха достатъчно добре обосновани, но опасението, че комбинацията между специално разузнавателно средство и такъв агент под прикритие може често да доведе до злоупотреби, дори поради факта, че едно лице, към което има подозрения или възможни обвинения за негови собствени криминални действия, може да бъде облекчено или освободено от отговорност, ако то послужи на обвинението за формулиране на такова към друго лице. Основателно или не – това е отделен въпрос. Поради тази причина и в решение на Европейския съд по правата на човека се казва, че една присъда не трябва да се основава главно на тайни доказателства. Използвам този по-популярен термин.
Когато ние отиваме към абсолютизиране на тези средства, променяме баланса и нарушаваме принципите, за които стана дума. 
Защо вие не използвахте ветото, за да направите уточнения в някои от тези текстове, които да ликвидират злоупотребите, включително дори, запазвайки института на резервния защитник като добавите: „Когато прокуратурата или съдът решат да назначат резервен защитник в интерес на развитието на наказателния процес по дела, които представляват такъв особен интерес, този резервен защитник трябва да бъде посочен от обвиняемия.” Тоест съдът казва: „Ние няма да допуснем преустановяване на процеса. Ние ще назначим служебен защитник. Вие ще се възползвате ли от Вашето право този защитник да бъде определен от самия Вас?”. Защо поне това не въведохте, за да избегнете друга реакция срещу закона, че резервният защитник се превръща не в допълнителен защитник на обвиняемия, а в средство за подсилване на обвинението?!
И третият въпрос, който за съжаление не е предмет на ветото. Отменени са разпоредби, които дават право на всеки обвинен след изтичане на две години за тежки престъпления, респективно на една за другите, да поиска делото му да се гледа в съда. 
На мястото на Синята коалиция, аз отново щях да използвам да поставя този въпрос, въпреки че юридически и дискусионно дали парламентът може да се възползва от ветото на президента, за да постави допълнителен въпрос, който не е атакуван от него, при връщането на закона за повторно разглеждане. Този въпрос е дискусионен. Аз не искам да се впускам в неговото разискване, но това е една разпоредба, която също предотвратява възможността, когато едно обвинение не може да бъде доказано в разумни срокове, този въпрос да бъде поставен за разглеждане от съда, тъй като такива случаи дават възможности за упражняване на много по-голям икономически и политически натиск, отколкото развитието на юридическата процедура по предвидения ред. 
И към края, трябва да се знае, че центърът на наказателния процес не е полицията. Добре е, че се разширяват възможностите на полицейските служители да участват не само в разкриването, но и набавянето на доказателства. Ако наказателният процес превърне полицията в господар на процеса, това вече отива към съвсем други негови измерения.
Аз мисля, че самите управляващи трябва да се замислят дали прекаленото засилване на ролята на вътрешния министър, в което и да е правителство, не създава нарушаване на вътрешните баланси и не е източник на възможни бъдещи политически конфликти в самото правителство. Това е един въпрос, който вас трябва да ви интересува повече, отколкото нас.
Ако, както се вижда днес, Народното събрание не се възползва от възможността да използва наложеното на закона вето, за да прецизира тези именно най-спорни текстове, то тогава ние ще се възползваме от следващата възможност да формулираме юридическите аргументи, с които тези текстове да бъдат оспорени пред Конституционния съд.
Днес наблюдаваме не за първи път още едно интересно явление. Дискусия, която идва от ляво и от дясно в залата, и която с необходимото внимание се следи от най-многобройната партия ГЕРБ. Искам да се запитам дали това не е началото на здравословен оздравителен процес в българското общество, когато ще се очертаят действителните граници между левица и десница, когато ще има последователно отстояване на тези принципи и постепенно ще се освободим от преходните политически явления. Може би, това е твърде преждевременно да бъде прогнозирано, но смятам, че трябва да има една ясна линия, която да маркира значението, ролята и интересите, които представляват различните партии със съответната отговорност, която те могат да носят. 
Не искам да подмина, не заради личността на господин Шопов, а заради някои от неговите твърдения, изцяло неговото изказване. Защото той отдели много повече внимание в своето изказване на ролята на БСП, отколкото на конкретните промени в Наказателно-процесуалния кодекс. И да му припомня, че Наказателно-процесуалния кодекс, който действа в момента беше категорично одобрен от нашите партньори от Европейската комисия. Аз си спомням, когато отговарящият тогава за преговорите Оли Рен, в кабинета на председателя на парламента водихме разговор точно, когато се финализираше приемането на кодекса, и той каза, че това е изпълнение на едно от най-важните очаквания към България. След това Европейската комисия пренесе основателно ударението върху практическите резултати от действието на приетите закони и ефективността на съдебната власт. И нейните претенции в значителна степен все още трябва да бъдат удовлетворени. Така че не може да става дума за някакви нормативни  недостатъци. Друг е въпросът, че това не отрича възможността за уточняване и развитие на самия наказателен процес, но по начин, който не се отклонява от възприетите принципи.
Мисля, че изказвания като това на господин Шопов няколко дни преди поредната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа не са най-подходящи, защото една от точките в тази сесия е обсъждането и приемането на Доклада по постмониторинговия диалог, който се развива с България. В него – аз вече имах възможност да цитирам, една от настойчивите препоръки е най- важните промени в законодателството да бъдат съгласувани с Венецианската комисия. И там изрично са посочени промените в Наказателно - процесуалния кодекс. 
На тази бележка нужното внимание ни обърна и министъра на правосъдието, твърдейки, че България, автономно и без да се съобразява с някакви други очаквания и изисквания, ще решава тези въпроси. 
Когато вие говорите за общественото мнение аз бих приел сближаването между моралните и правните оценки. Но това може да стане, ако вие претендирате по наказателни дела да се увеличи броят на съдебните заседатели. Защото те и сега съществуват в наказателния процес, така че това не е аргумент за част от другите промени. Този въпрос е за разширяването на гражданското участие в наказателния процес в рамките на нашата система, където имаме смесен състав на магистрати и на съдебни заседатели.
Но защо не бяхте толкова чувствителни към други обществени интереси? Защото аз си спомням, че по времето на управлението на СДС, после поддържано и при доминирането на НДСВ се изключи възможността прокуратурата по своя инициатива да встъпва като защитник на обществен интерес в случаите на нарушение процеса на приватизацията и на други проблеми с имуществени последици.
Когато говорим за по-голямо ангажиране на държавата, това се отнася не само в областта на наказателното, но и на гражданското правосъдие. 
И по твърденията за Закона за амнистията. Аз не мога сега да си спомня „Атака” как гласува в миналия парламент... (Реплика от Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, само за една минута, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вече я имате.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но си спомням, че главно в резултат на настояването на повечето от народните представители в Комисията по правни въпроси за ревизиране на този проект и за изключване на всички умишлени престъпления от него, той претърпя промяна в пленарната зала. И неговият обхват беше значително стеснен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така, че нека всички да се придържат към фактите и да отдават дължимото за това, което е станало. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? 
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Понеже господин Стоилов на два пъти намеси и моето име, и „Атака” за минали неща. „Атака” беше категорично против нов НПК. Тогава, ако си спомняте, ние излагахме с много аргументи това наше „против”. Имаше едно фамозно име на госпожа Чернота, която настоявала, казвала като приказката на Шарл Перо за „Котаракът с чизми” за Маркиз дьо Карабас, нещо такова беше. Госпожа Чернота, госпожа Чернота, която в крайна сметка никой не чу и не видя. 
Тогава ние много пъти казвахме, че не НПК беше необходим. Наказателно-процесуалният кодекс мина и беше приет, защото там имаше едни пари, които ваши експерти от БСП усвоиха, разработвайки проекта. Общо взето това беше причината. Затова  НПК е толкова лош, та за 2-3 години от неговото приемане толкова пъти го променяме. Коя поправка и коя кръпка е сега?
Колкото до амнистията, господин Стоилов, ние никога не сме я възприемали. Винаги сме били против и в първия вариант, и във втория, по-мекия вариант. Така че „Атака” беше абсолютно против тази амнистия, която макар и в съкратения, в мекия вариант пак изведе на улицата и в обществото много престъпници. 
Уважаеми колеги от управляващите, всички тези наукоподобни юридически аргументи и плач за правата на човека имат в крайна сметка за БСП и за ДПС едно силно политическо значение и то е ясно. Понеже не могат да опровергаят това, което се прави с престъпността от страна на МВР – то се вижда всеки ден, и от екрана, и от вестниците, и обществото го вижда, се опитват да сложат прът в борбата с престъпността, именно по един, бих казал, начин, който се осъществява тук в законодателната сфера. 
Затова и днес е това настояване: „Хайде, по някакъв начин да намерим компромис, само нека да мине ветото на президента,” което би било ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... един огромен успех за опозицията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Недейте да допускате това и не се поддавайте на този вопъл да се прави компромис, който уж можело да бъде направен. Не може да бъде направен компромис. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение. Той започна с обръщението ...
Дуплика ли искате, господин Стоилов? Заповядайте. 
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, по същество това е реплика. Аз не се занимавам ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие твърдите така, господин Стоилов. Имате думата, направете си дупликата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, за позицията на „Атака”. Добре е, че тя се припомня, защото оказва се, че ако сме следвали позицията на „Атака”, вероятно България нямаше да успее да стане член на Европейския съюз. Защото едни от най-големите изисквания към България бяха освен преговорния процес, тя да обнови своята съдебна и наказателно-правна система. Това е позицията на „Атака”. (Реплики от „Атака”.) Ако тя днес е актуална, също може да ни я кажете. 
По отношение на това какви са били мотивите за промените в законодателството. Твърде евтини са тези обяснения дори и в тях да има финансови интереси, които някой е преследвал. Защото искам да припомня, че тези експерти са назначавани по времето на министър Станков – не знам тук какво общо има БСП като политическо участие. Това, че в законодателния процес участват експерти е нормално. Какви са били финансовите условия, дали те са били подбрани по най-сполучливия начин, аз това не мога да кажа, но мисля, че това не е част от днешната дискусия. Най-малкото ние сме ответниците, които трябва да разговаряме по този въпрос. 
И за амнистията. Доколкото си спомням, тогава „Атака” беше в една по-бойна фаза и беше напуснала парламента. По този въпрос мисля, че вашето становище или гласуване не е оказало влияние, защото вие не бяхте при финализацията на този процес. А сега дали вие заменяте своята позиция изцяло от атака в отбрана на днешното управление, също е въпрос на политическа преценка, с който аз няма защо да се занимавам. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаше желание за изказвания от Емил Василев, Димитър Лазаров, Лютви Местан, Станислав Станилов, Димо Гяуров, Павел Иванов.
Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Народните представители от „Ред, законност и справедливост” няма да подкрепят повторното приемане на налаганите от ГЕРБ поправки в НПК.
Същевременно изразяваме своето разочарование от вида, в който се реализира ветото на президента. Нашето становище е, че има още доста пунктове, които бяха достойни за президентското вето. 
Считаме дебата по темата „НПК” за изключително важен. Затова съвсем накратко ще припомня становището на „Ред, законност и справедливост” по налаганите от ГЕРБ поправки.
Смятам, че главните проблеми не са дори в спорната правна фигура на резервния защитник. Тук въпросът можеше да бъде разрешен по един много по-елегантен начин. Като човек, който направо от съдебната зала влезе в пленарната зала, много добре знам, че главната причина за отлагането на дела е прекомерната служебна ангажираност на защитниците. Всъщност, българската адвокатура имаше според мен нужда от дисциплиниращи мерки, тя щеше да приеме тези дисциплиниращи мерки. Вместо това, се тръгна в една посока, която е безспорно в нарушаване на правата на подсъдимия. За нас – от „Ред, законност и справедливост”, това е абсолютна грешка.
Аз обаче искам да обърна внимание на почитаемите народни представители върху нещо, което сякаш мина слабо забележимо в обществения дебат. То е ограничаването на възможностите за касационно обжалване на осъдителните присъди. Тук проблемът е доста по-дълбок. Ще поясня за какво става дума. Оказва се, че има тежки умишлени престъпления, които са с висока горна граница на санкцията, които се разглеждат като първа инстанция от районен съд и като въззивна инстанция от окръжния съд и там свършва всичко. Хипотетично е възможно – ще обърна внимание на народните представители, примерно от Ямбол, Силистра или Видин, от места, където Бог е малко по-високо, отколкото на други места - че за длъжностно присвояване е напълно възможно подсъдимият да бъде осъден на 10 години лишаване от свобода без възможност за касационно обжалване. Всичко може да приключи на местна почва – там, където местните интереси са доминиращи и е възможно местните интереси да доминират над правосъдието.
Много беше коментиран и въпросът с възможността полицейски служители да участват като правни фигури вече в досъдебното производство. Само ще припомня, че ръководителят на Съюза на съдиите даде един много хубав пример, който ще ви припомня. Оказва се напълно възможно без задължителните досега одобрени от съда протоколи за оглед и за претърсване и изземване един полицейски служител, който няма правно образование, да влезе във вашия офис или вашия дом и да ви подхвърли едно пакетче хероин. След това абсолютно нарушение според мен на каквито и да е правила на правосъдието то да бъде санирано в кавички чрез разпита на този полицейски служител пред съда.
Искам да припомня и нашето становище и ще дам и пример, защото имам чувството, че колегите – неюристи, не влизат в дълбочината на материята – по отношение на възможността да има осъдителни присъди въз основа на специални разузнавателни средства и свидетел с тайна самоличност. Примерът ми е следният. Онзи ден влизам в деловодството на Върховния административен съд, трябваше да платя една държавна такса. Казвам: „Добър ден! Нося ви 350 лв.” Служителката казва: „Благодаря Ви”. Ако в този момент разговорът се записваше, уважаеми колеги, аз трябваше същата вечер да бъда с белезници, тъй като никой в този момент не вижда, че аз подавам банковия документ на служителката за платена държавна такса. А по записа от СРС аз извършвам тежко умишлено престъпление - подкуп.
Каква е пречката като таен свидетел да бъде използвана същата тази служителка в деловодството, която примерно има 50 хил. лв. кредит към ДСК и някой да й предложи да й оправи материалното положение, да я изпрати постоянно да живее в Кралство Белгия, каквито случаи вече имаме по определени наказателни производства?! Опасността от фабрикуване на доказателства, опасността от фабрикуване на наказателно преследване е много голяма. Тук въпросът опира не до правата на подсъдимите – РЗС дебело подчертава това. Тук въпросът опира до правата на българските граждани... 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Василев – просрочихте с минута и осем секунди. Като независим народен представител имате право на 5 минути. Съжалявам.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: …Защото, в противен случай – с това приключвам, госпожо председател – има опасност да превърнем България в затвор, а всички български граждани – в потенциални клиенти на прокуратурата. Това при демокрацията е абсолютно забранено. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Следващият е Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямах намерения да се изказвам, защото част от дебата, който тук се води, го водихме и в Комисията по правни въпроси достатъчно дълго и на първо, и на второ четене на закона. Тук обаче чух основни принципни неща, които ме смутиха. 
Задачата на Наказателнопроцесуалния кодекс е точно и ясно определена в самия НПК – чл. 1. Там е казано: „Наказателнопроцесуалният кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриването на престъпленията и разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона”. 
Има и една втора алинея, която казва, че: „В изпълнение на тези задачи и в осъществяването им НПК осигурява защитата – и тук Ви моля и искам да ви обърна внимание – защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на икономиката”. Това са задачите на Наказателнопроцесуалния кодекс, те са записани в него. 
Естествено е, че в изпълнение на тези задачи не трябва да се пренебрегват и принципите, закрепени в Конституцията. Но основният принцип, върху който почива Наказателнопроцесуалният кодекс, е закрепен в Конституцията, чл. 121. Казано е, че целта на производството е да се търси обективната истина, разбира се, при спазване на принципите от Глава втора на Наказателнопроцесуалния кодекс.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Там е цялата работа! 
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Там е цялата работа, да, защото аз чух тук едни други неща, които просто не са така. 
Разбира се, че търсенето на обективната истина трябва да бъде и при спазването на принципите на Конституцията – основният и най-общият, че всички граждани и юридически лица имат право на защита. И не случайно в чл. 30 на Конституцията е казано, че обвиняемите имат право на защита и са определени условията. Защото правото на защита на гражданите е по-широко от това на обвиняемите. Гражданите и юридическите лица също имат право на защита на своите интереси, когато те са нарушени.
Понеже тук се спомена, мисля от господин Миков, за формалния процес, който е отречен, да, така е бил формалният процес. Основната и единствената разлика при неприлагането вече на тази практика на неформалните процеси е, че съдът взема своето решение по вътрешно убеждение. Това е разликата. Защото преди съдът е бил длъжен да постанови своето решение, а какво решение трябва да постанови е било определено в закона. Колегите тук знаят доказателствената сила на свидетелските показания – една четвърт, една втора, две трети, ако са с такъв ценз или не са с такъв ценз. Законът е определял каква присъда трябва да бъде произнесена при такива и такива доказателства, ако са налице. Но основната разлика е, че съдът и органите на досъдебно производство, и прокурорът произнасят своята присъда по вътрешно убеждение след пълно, всестранно обследване на обективната истина. 
В чл. 14 на Наказателно-процесуалния кодекс изрично е написано и това е прието във всички правни доктрини, които са напуснали формалистичния процес. Втората алинея обаче на чл. 14 казва: „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.” 
Аз затова и взех думата, защото не съм съгласен с казаните тук неща. Основната задача на наказателния процес е разкриването на обективната истина. И тук се поставя въпросът: Добре, след като съдът по вътрешно убеждение може да вземе и трябва да произнесе своя акт, аз се учудвам защо всички тук говорят за осъдителна присъда, а не говорят за оправдателна присъда. Защото съдът, въз основа на доказателствата, може да прочете и оправдателна присъда. Тя пак ще бъде присъда. Но всички тук говорят едва ли не само за осъдителна присъда.
Разбира се съдът има гаранции, няма да ги изброявам всичките, в Наказателно-процесуалния кодекс, за да вземе своето решение по вътрешно убеждение. Но основно те се изразяват в няколко насоки – допустимост на доказателствата, проверка на доказателствата и анализ на доказателствата, за да може съдът в крайна сметка да формира свободно и независимо своето вътрешно убеждение.
Да, с оглед на това, което казах дотук, съдът е този, който ще прецени са ли тези доказателства специално разузнавателно средство и показанията на анонимния свидетел, са ли допустими, са ли съотносими при проверка на тези доказателства и ще направи анализ и преценка, за да постанови своя акт. Аз мисля, че няма съд в България, който въз основа на специално разузнавателно средство, което ще е станало веществено доказателствено средство, когато се касае за едно и също лице, анонимен свидетел и той участва в това специално разузнавателно средство, да постанови присъда.
Ние говорим тук за едни теоретични постановки в изключителни случаи и хипотези съдът да постанови присъдата. Нека да не забравяме, че анонимен свидетел и свидетел с тайна самоличност може да поиска и подсъдимият. Той също може да иска свидетел с анонимна самоличност. Тези показания на този свидетел могат изцяло да игнорират и да отхвърлят тезата на обвинението и съдът да ги цени като годни доказателства. Може да игнорират и доказателствени средства, събрани със СРС. Но всичко това е преценка на съда. 
И аз пак искам да Ви напомня втората алинея на чл. 14: доказателствата нямат предварително установена сила. Никъде в тези изменения не се казва, че съдът е длъжен да постанови осъдителна присъда. Така или иначе трябва да постанови някакъв акт, но едва ли не трябва да постанови осъдителна присъда. И ние говорим за хипотезите, когато, преценявайки съвкупно с останалите доказателства, правейки своята оценка съдът може да ги игнорира, защото на практика винаги ще има и други доказателства, може да има и косвени доказателства. Но има хипотеза, когато съдът трябва да игнорира всички други доказателства като несъотносими – протоколи за оглед, иззети вещи, ако щете експертизи и да остане да произнесе своя акт само при хипотезата на тези две доказателства. 
Да, специалното разузнавателно средство на практика е непроверимо доказателство, но съдът може да провери и да разпитва свидетеля с тайна самоличност. Обикновено това става директно от съда, изключвайки хипотезата, когато е по видео - конферентна връзка, там редът е малко по-друг, и изключая хипотезата, която спомена господин Бисеров. Но съдът може да проверява показанията на анонимния свидетел. 
Обвиняемият също има право на защита, но правото на защита на обвиняемия фигурира в много институти на Наказателно-процесуалния кодекс и не се свежда само и единствено до правото на защитник. Защото обвиняемият има много по-голям обем от права на защита – да участва в разпити, да прави бележки, възражения, да представя доказателства. Така че, обсъждайки тези изменения, аз не мисля, че се нарушават изключително, както се каза тук – правата. Защото има едни общи принципи на правото, които мисля, че тук са спазени.
По отношение на резервния защитник. Изрично е казано: да, в изключителни случаи, да, за тежки престъпления, да, когато упълномощеният защитник не се яви по неуважителни причини. Във всички останали случаи назначеният резервен защитник има само две права – да присъства на процеса и да се запознава с доказателствата. Никакви други права. И ако не се яви упълномощеният защитник по неуважителни причини, да, има право, каквито права има в чл. 99 защитникът. Но има един предходен член, който казва какви са задълженията на защитника изобщо. И първото, и най-основно е да съгласува своята защита с подсъдимия. И ако има несъвпадане, той е длъжен да си направи отвод. Но тези задължения ги има и резервният, има ги и служебният защитник. Да, при упражняване на правата, може да упражнява своите права и да участва в процеса, но ако го е съгласувал своята теза с подзащитния. 
И ако говорим за правото на ограничаване, правото на ограничаване на упълномощения защитник го има и при хипотезата, когато има упълномощен защитник, ама, виждате ли е налице основание за отвеждане на този защитник и то може да възникне във фазата на процеса, когато се окаже, че подсъдимите имат противоречиви интереси и трябва този упълномощен защитник или да се отведе, а пък ако не се отведе, съдът го отзовава, снема му пълномощията. Въпреки че подсъдимият може да каже, че желае да продължава защитата от упълномощения защитник. Ограничаване на правото на свободен избор на упълномощения защитник има и по Закона за съдебната власт, когато съм упълномощил защитник, който няма 5-годишен стаж, той ме е защитавал, но във Върховния съд не може да ме защитава. И съдът няма да го допусне. 
Аз не искам по-детайлно да развивам тази теза, но дебело искам да подчертая, че когато по неуважителни причини не се яви упълномощеният защитник, е донякъде гаранция от държавата, ако и когато подсъдимият иска делото му да приключи в разумен срок. Това е една гаранция и една възможност за сметка на държавата. Защото чл. 22 в НПК изрично казва, че делата следва да приключат в разумен срок. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Лазаров, моля Ви се, по инерция не казвайте неща, които не са верни. Съдът не разпитва агента под прикритие пряко.Той го разпитва през видеоконферентна връзка. Казахте точно обратното. 
Резервният защитник не се назначава, когато не се яви по неуважителни причини редовният защитник, а се назначава от прокурора още във фазата на… 
Няма такова изискване! Няма изискване, при което шиканирането от страна на редовния защитник да е мотив за назначаване на резервен защитник! Няма такова изискване на закона. Има единствено изискване престъплението да е тежко и така, и така, и така. 
Колега Лазаров, отворете се в тази посока. Има как да намерим начин да гарантираме правата, така че да не дадем възможност да се злоупотребява с тези два инструмента. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? 
Имате думата, господин Василев, за втора реплика.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Колега Лазаров, не знам обаче какво се случва на досъдебна фаза. Вие хубаво тук се опитвахте да обяснявате, че накрая справедливият съдия, като види че има само СРС-та и свидетел с тайна самоличност, той пък ще вземе да произнесе една оправдателна присъда. 
Какво се случва обаче на досъдебна фаза, след като сме държали една или съответно две години обвиняемия в предварителния арест… (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Василев, коректна е забележката, която ми се отправи. Вие нямате време, тъй като дори просрочихте с минута. Съжалявам, отнемам Ви думата. Друг път ще си правите сметка на времето.
Тъй като няма втора реплика, за дуплика давам думата на господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Ще бъда съвсем кратък по отношение на въпроса. 
Господин Бисеров, да, по преценка на съда или прокурора определението „бюрото защитник” с акт – съответно постановление или определение, бива назначаван за такъв. Но той има правата до случая на неявяване по неуважителни причини на упълномощения единствено да се запознава с материалите по делото и да присъства на делото. Никакви други права няма! 
И ако упълномощеният защитник през цялото време е присъствал на процеса или той е отлаган по уважителни причини, не се е случила хипотезата за отсъствие по неуважителни причини, служебният защитник ще си остане само с тези права! Първо.
Второ, ако се случи хипотезата на неуважително неявяване на упълномощения защитник и се наложи резервният защитник да вземе някакво отношение или становище, и при отлагане на делото той продължава и остава само с тези права – отново да присъства в процеса и да се запознава с материалите! Никакви други права няма, докато има упълномощен защитник.
По отношение на колегата, който се опита да каже нещо, но просто не му стигна времето – не знам по каква причина. Наказателният процес 2006 г., който действа, възприе принципа, че досъдебното производство има подготвителен характер. Това е възприето в този наказателен процес. Въпреки формализма, който продължава в досъдебното производство, лично моето мнение е, че в Наказателно-процесуалния кодекс трябва да има още промени, изхождайки от това, че досъдебната фаза има подготвителен характер. Защото сега досъдебната фаза върви по един изключително формален начин на разследване на досъдебните производства, които влизат в съдебната фаза и в повечето случаи приключват с административно наказание – глоба. Така, че в тази част мисля, че все още трябва да се променя наказателният процес. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Процедура.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 38, ал. 1 от нашия правилник – обсъждането на т. 2 от дневния ред да продължи извън определеното, след 14,00 ч., време, тоест работното време да бъде удължено до изчерпване и гласуване на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до гласуване по тази точка.
Гласували 127 народни представители: за 104, против 15, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Лазаров, никакво припомняне на принципите на наказателното право – ако ще да прочетете всички текстове от НПК, няма да заличат безспорния факт, че оспорените разпоредби в този закон създават предпоставки за злоупотреби, нека го кажем малко по-ясно – създават предпоставки за полицейски произвол. 
Това няма оправдание, освен може би в тезата, на която, без да си го признавате, сте стъпили. Състоянието в България е екстремално лошо и по тази причина са допустими екстремални решения. Голяма заблуда е това обаче. 
Вярно е, че България е държава, в която май трудно се намират и неопетнени кандидати за министри, но първо трябва да поставим под съмнение тези генерализирани оценки – едва ли не всеки втори е за затвора. Точно тези генерализирани оценки всъщност целят да оправдаят тези крайности в закона, които държавният глава оспорва.
В разговори вие признавате, че тези текстове са порочни, но ни успокоявате със следното – да, но ние няма да злоупотребим, независимо че законът създава подобни предпоставки. Няма нищо по-несигурно от това! 
Затова, независимо че съзнавам колко неподходяща е средата за отговорни дебати, вслушайте се в това, което ви се казва от опозицията. Ние изразяваме готовност да участваме в такова прецизиране на текстовете, което, от една страна, ще осигури на държавата допълнителни ресурси, допълнителен инструментариум за противодействие на престъпността и корупцията, но няма да превърне СРС-то в главен прокурор! Ето, това е разликата между нас и вашата позиция. 
Изглежда сте толкова засегнати от неуспешния импийчмънт, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: …че отмъстителността взема връх над разума! 
Моят призив към Вас е да преодолеете комплексите от факта (сигнал от председателя за изтичане на времето), че именно Президентът е наложил ветото, защото тази процедура може да се окаже необходима преди всичко за вас, защото би трябвало да е общ интересът да имаме един работещ Наказателно-процесуален кодекс! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Процедура. 
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Процедура имам, госпожо председател. 
От името на нашата парламентарна група се обръщам към всички парламентарни групи, които по принцип подкрепят този законопроект, включително и тези текстове. 
Правя процедура да отложим гледането на тази точка. (Шум и реплики.)
Има поле, на което да срещнем нашите позиции. Това е полето в рамките на тези два инструмента. Трябва още малко, за да има гаранции, че няма да се злоупотребява, нищо повече. Ако направим този ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме тезата, господин Бисеров, но тъй като сте извън времето, ще го подложа на гласуване. Разбрахме тезата. Минута и 40 секунди ...
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Вече сме приемали вето на президента. Това не е ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на тази точка от разглеждане и гласуване.
Гласували 137 народни представители: за 23, против 112, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
За реплика към изказването на народния представител Лютви Местан, заповядайте, господин Агов. (Реплики.)
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, госпожо председател. 
Закачих се за думите за импийчмънт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само да конкретизирате – реплика или лично обяснение.
АСЕН АГОВ: Реплика, защото това беше изказване на господин Местан, нали? 
Успешен или неуспешен импийчмънт – разликата от 7 гласа до това обвиненията да бъдат изпратени в Конституционния съд ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Шест!
АСЕН АГОВ: Не е достатъчно съществена, за да можем да съдим, че този импийчмънт е неуспешен. Президентът получи гласовете осъждащи неговото поведение на 153-ма народни представители от този парламент. Сто петдесет и трима души! 
РЕПЛИКА: Сто петдесет и пет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сто петдесет и пет – 6 не достигнаха. Бяхме по-малко по състав.
АСЕН АГОВ: Тоест, в крайна сметка – ето, поправят ме тук,  даже повече хора. И според мен доверието в президента и способността му изобщо да се меси в законодателния процес след това гласуване на парламента е абсолютно неуместно. Няма такава способност на президента. Ето затова след този успешен импийчмънт, след тези 155 гласа, аз категорично не мога да приема, че президентът може да налага вето на законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? ...
Дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, уважаеми господин Агов, трябваше да се вслушате по-внимателно в репликата на председателя на парламента, защото тя всъщност Ви подсказа как мога да бъда лишен от дуплика. Ако бяхте казали, че е лично обяснение, както се случи с изказването на колегата от „Атака”, най-вероятно сега аз нямаше да мога да направя дуплика.
Предлагам да не спорим за това дали е бил успешен или неуспешен импийчмънтът . Аз искам да Ви уверя, че оценката ми за това, че импийчмънта не беше успешен не се базира на съотношението на гласовете в този парламент. От тази гледна точка успяхте – все пак 156 гласа са много, но този импийчмънт е неуспешен като оценка на българските граждани. Чели сте социологически проучвания за това на каква подкрепа се радват тези 156 гласа като оценка на българските граждани. Провалът ви е там. Това беше едно излишно упражнение, но да не връщаме стари дебати. 
Истината е днес и вие като демократи ще се съгласите с мен, че няма как полицията да бъде център на НПК, на процеса, защото не полицията е ценност, а това, което защитава, а това са правата и свободите на гражданите. 
Съжалявам много, но действително, ако намерите сили да приемете чисто формално, ако щете, ветото на президента, за да си отворим възможност да седнем и да се разберем за едни работещи текстове, това е изначалното предложение на господин Христо Бисеров, смятам, че ще намерим решения, които ще бъдат достойни за 41-то Народно събрание, а няма да бъде поредното решение, което няма да се ползва с широка обществена подкрепа, въпреки огромното мнозинство, с което отново бихте приели закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
От предварително заявилите желание за изказване – Димо Гяуров, заповядайте.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Понеже като че ли дебатът се разми и тръгна в посока на обяснения, на реплики, на дуплики, аз бих желал да се опитам да върна нещата към центъра, към основния повод и да ви призова за разум. 
Смятам, темата е такава, че не предполага емоции. И в подкрепа на твърденията на някои от колегите, които казаха, че въпросът не е политически, не е цветен, по-скоро не е партиен, не е цветен и че представители на Синята коалиция мислят различно, аз бих си позволил да се обърна към Парламентарната група на ГЕРБ с молба за проява на разум. 
Дълбоко не приемам това, което каза моят уважаван колега господин Иван Костов. Той спомена за превеси, за акценти, за тежест, противопостави правата и свободите със сигурността. 
Няма място за такъв подход тук. Няма място за противопоставяне на правата и свободите на гражданите на каквото и да е. Още повече, когато в резултат на приетите текстове ние не постигаме никаква сигурност.
Текстовете, които са оспорени от президента самите вие в аргументацията на вашите изказвания казвате, че няма да сработят. Казвате, че няма опасност някой съдия да постанови присъда само въз основа на СРС и на показанията на таен свидетел. Защо ги приемаме тогава? 
Умолявам Ви да се вслушате в част от аргументите и в част от предложенията, които бяха изказани от опозицията, без да гледате на тях като на изказани от хора от опозицията.
Има много разум в това предложение да бъде направен опит тези текстове да бъдат модифицирани и това може да стане. Много простичко може да стане, защото например в чл. 94, в шестата алинея това, което е прието, директно противоречи на Конституцията. И разбира се, че при сезиране на Конституционния съд, то ще бъде отхвърлено. 
Решението е лесно като се премахне последната част от изречението: за да не може назначеният резервен защитник да извършва процесуални действия без съгласието на обвиняемия. В противен случай редакцията такава, каквато е в момента, допуска такава възможност.
По отношение на оспорения текст, свързан с доказателствата и възможността обвинението и присъдата да бъдат основавани само на СРС и на показанията на свидетел, какъв е смисълът? Какъв е смисълът, ако твърдим, че има опасност – като някаква излишна дисциплинираща мярка ли? Защо го правим? 
Отново повтарям, това е доста безсмислено, действително нарушава човешките права, а ние като десни хора сме се клели, че това е една от изконните човешки ценности и е в основата на демокрацията. Нека да не бъдем упорити и да не правим неща, от които утре ще се срамуваме, защото е достатъчно да бъде мъничко открехната възможността за злоупотреба, мъничко открехната възможността за промъкване на несправедливостта, което утре ще тежи на всички нас. А вина имаме всички. Включително и ние, които сме против тези текстове. Включително и аз самият, защото си давам сметка, че не положихме достатъчните усилия да убедим останалите в правотата на тезата си.
Разчитам, че все още има място за намирането на компромис, все още има място за вслушването в правилните аргументи и в здравия разум. Не се подвеждайте от това, че аргументацията е на президента или идва под формата на вето. Дори и от него може да дойде понякога нещо хубаво. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма. 
Други народни представители? Има ли желаещи? Няма. 
Дебатите са закрити. 
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на повторно гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно - процесуалния кодекс. 
Гласували 183 народни представители: за 131, против 50, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака”. Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Заповядайте, господин Радославов.
Господин Миков, дадох думата на господин Радославов.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А, преди това. Той какво иска?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Проверка, защото в момента в залата няма толкова хора. 
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: С електронната система?! Излагаш се, бе, Мишо.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не, нищо. Правите проверка, щом ги има...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурно предложение на господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
В момента в залата има по-малко от отчетените гласове. (Смях и възгласи: „Е-е-е!” вдясно.) Моля Ви да проверим.
Имам право на тази процедура и всякакви ревове от залата не я променят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Естествено. Процедурата е коректна, колеги. Моля за тишина! Коректна процедура, своевременно направена, подлагам... (шум и реплики).
По същество направената процедура е искане за прегласуване, тъй като се твърди… (Реплики от КБ. Шум и смях.)
Много моля за ред в залата! Това са несъстоятелни твърдения отляво, поради което подлагам на прегласуване повторното гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. (Шум.)
Много моля за тишина в залата!
Гласували 180 народни представители: за 131, против 47, въздържали се 2. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака”.)
Предложението е прието. (Силен шум.)
Господин Радославов, заповядайте за отрицателен вот. (Депутати от Синята коалиция и ГЕРБ стават и започват да излизат.)
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви помоля само за една минута. Аз съм бил един от тези, за които през 1989 г. над милион български граждани са гласували за промяната. Като член на Съюза на демократичните сили Българската социалдемократическа партия беше една от основните в първия вариант на Съюза на демократичните сили. Като социалдемократ моето място е в Коалиция за България, където съм. Никога не съм предполагал, че в името на защита на борбата срещу корупцията и, ако мога да кажа, с организираната престъпност ще се достигне до това положение, едва ли не тук да има някакво опиянение в посягане на правата на българските граждани. Защото с промените, които станаха, над 95%, на който и да бъде подведен под отговорност, се води като тежко престъпление. Това ще тежи на вашата съвест, колеги от ГЕРБ и другите, които подкрепихте.
Ще Ви припомня едни думи на големия Марат. Когато го водят на ешафода, на гилотината, казва на Робеспиер: „И ти ще дойдеш след мен!” 
Вие сега мислите, че с тези промени, ще накажете някои корумпирани от предишното управление. Това ще дойде и до вашата глава. (Реплика от народния представител Иван Костов.) Включително и на господин Костов - до Вашата глава, дето се броите за демократ. Вие в случая си подписахте една смъртна присъда като демократ. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Поради изчерпване на предвидения дневен ред и с оглед изтичане на времето закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)

Председател:
			Цецка Цачева



Заместник-председател:
					Екатерина Михайлова


Секретари:
		Петър Хлебаров

		Милена Христова