Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-05-14

Председателствал: заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието. 
Уважаеми колеги, едно съобщение: 
„Оттеглям внесения от мен Доклад по проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание под № 053-03-73 от                       30 април 2010 г.” 
Това е от председателя на Комисията по правни въпроси Искра Фидосова.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Вчера прочетохме всички доклади и днес откривам дебата.
Има ли желание за изказвания? 
Процедура – заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъдат допуснати в пленарната зала Георги Йончев  - началник-отдел „Инвестиции и концесии” в Министерския съвет, и Мариана Славчева – правен съветник в същия отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Колеги, моля да гласуваме за допуск до залата.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Моля, квесторите, поканете гостите!
Желание за изказвания? Не виждам.
В такъв случай ще закрия дебата и ще подложа на гласуване последователно трите законопроекта по датата на внасяне. 
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вх. № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 март 2010 г.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 131 народни представители: за 112, против 4, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Сега ще подложа на гласуване втория законопроект с вх. № 054-01-23, внесен от народните представители Димо Гяуров и Кирчо Димитров на 19 март 2010 г.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 132 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 33.
Предложението е прието.
Сега ще поставя на гласуване третия законопроект с вх. № 054-01-36, внесен от народните представители Емил Радев и Десислава Атанасова на 22 април 2010 г.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 132 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЪРЖАВАТА КУВЕЙТ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Мартин Димитров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо предлагам процедура за допускане до залата на представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Веселин Драгнев, Зара Добрева и Димитър Мандражиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, има направена процедура за достъп в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите!
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: 
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението 
за изменение на Договора между Република България и
Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на 
инвестициите, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет
на 19 март 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 април 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
На заседанието присъстваха: господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, господин Димитър Мандражиев и госпожа Зара Добрева – експерти в същото министерство. 
Законопроектът беше представен от господин Димитър Мандражиев. 
Сключването на Споразумението се налага от необходимостта от синхронизиране на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите от 17 юни 1997 г. с изискванията на членството на Република България в Европейския съюз.
С предвидените изменения се въвежда по-голяма конкретика и прецизност на двустранните отношения в областта на инвестициите. 
Предвижда се и възможност за осъществяване на справедливо, недискриминационно и безпристрастно прилагане на временни мерки в съответствие с процедурните правила на Европейския съюз или на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Мартин Димитров.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Водещи мотиви за сключване на споразумението е желанието на българската страна за синхронизиране на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите от 17 юни 1997 г. с изискванията за членството на Република България в Европейския съюз.
Чрез предвиденото в споразумението изменение на договора се въвежда по-голяма конкретика и прецизност на двустранните отношения в областта на инвестициите.
Предвижда се възможността да се осъществява справедливост, недискриминационно и безпристрастно прилагане на временни мерки в съответствие с процедурните правила на Европейския съюз или на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
Споразумението е неразделна част от Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 17 юни 1997 г., и подлежи на ратификация със закон от Народното събрание съгласно чл. 3, § 2 от него.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1,    т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Тошев.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Представям ви: 
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 19 март 2010 г. 
На свое заседание, проведено на 25 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. 
На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: госпожа Зара Добрева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”, и господин Димитър Мандраджиев – държавен експерт в дирекция „Външноикономическа политика”. 
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Димитър Мандраджиев .
Споразумението е неразделна част от Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 17 юни 1997 г.
Мотив за сключването му е желанието на българската страна за синхронизиране с изискванията на членството ни в Европейския съюз.
В Споразумението се въвежда по–голяма прецизност на двустранните отношения в областта на инвестициите, изключва се възможността за разпространение на разпоредбите на договора, визиращи принципа на недискриминация и предоставяне на режима на най–облагодетелствана нация и режима на национално третиране, настоящи и бъдещи предимства, произтичащи от членство и асоцииране на страните по договора към икономически, валутен или митнически съюз, обща зона или пазар за свободна търговия.
Относно трансфера на инвестиции се предвижда справедливо и безпристрастно прилагане на временни мерки в съответствие  с правилата на Европейския съюз или на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
След проведената дискусия единодушно със 17 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 002–02–11, внесен от Министерския съвет на 19 март 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, след като изслушахме докладите на съответните комисии, имате думата за мнения, изказвания и становища.
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вземам думата, за кажа, че Народното събрание трябва да подкрепи Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестциите, вече като държава – член на Европейския съюз.
Вземам думата, защото познавам историята на нашите икономически и търговски взаимоотношения с тези държави и по-специално с Кувейт.
Кувейт и другите арабски държави от Персийския залив (тук искам да кажа за сведение, че когато посещавате тези държави от Залива, те желаят да го наричате „Арабски залив”, а не „Персийски залив”), имат значителни свободни капитали. България с Кувейт имаше изключително активни икономически и търговски взаимоотношения. Кувейт отпусна заем от 50 милиона, и то при изключително благоприятни условия, с който се построи разширението на аерогара София. Кувейт и другите държави от региона са готови да инвестират в нашата страна.
Моят апел е и към правителството – след подписването на това вече коригирано споразумение за насърчаване и защита на инвестициите, България да провежда по-активна политика със страните от Залива и с останалите арабски държави, не за сметка с отношенията ни с Европейския съюз. Не бива обаче да бъдат пренебрегвани тези контакти и активни взаимоотношения с арабския свят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Лютфи? Няма.
Желания за изказване? Няма.
В такъв случай закривам дебата.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. 
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Правя процедурното предложение Законът за ратификация да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Обратно предложение? Няма. 
Уважаеми народни представители, имаме направено процедурно предложение от народния представител Мартин Димитров.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: 
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за
изменение на Договора между Република България
и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и
защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписано на 29 януари 2007 г. в Кувейт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказване? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКРЕДИТАЦИЯТА, ИЗВЪРШВАНА ОТ БЪЛГАРСКАТА СЛУЖБА ЗА АКРЕДИТАЦИЯ.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАТРИН ДИМИТРОВ: Колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на представители от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Силвана Любенова и Жана Райчева, и Елза Янева – изпълнителен директор на Българската служба по акредитация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, моля да гласуваме за допуск в залата на изброените лица.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация”. 
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта. 
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на закона и текста на § 1.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 2. Член 1 се изменя така:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. дейността по националната акредитация на органи, които извършват дейности по оценяване на съответствието или други дейности, за които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт;
2. устройството и дейността на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”.
	  (2) Този закон се прилага за органи, извършващи оценяване на съответствието както в регулирани, така и в нерегулирани области.
	  (3) Само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго.
	  (4) Този закон не се прилага за акредитацията на лечебните заведения, осъществявана по реда на Закона за лечебните заведения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказване по § 2? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията, която ни бе прочетена.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение от народните представители Димитров и Иванов. Предложението относно създаване на нови алинеи от 5 до 11 е оттеглено. Ще го прочета в останалата му част:
„В § 3, чл. 2 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
	„(3) Звеното за одит и контрол към Министерския съвет извършва мониторинг за съответствие на Българската служба за акредитация с изискванията на предходната алинея и на всички разпоредби на този закон, свързани с Регламент 765/2008. Проверките се извършват планово веднъж годишно и извънредно – по сигнали или след извършване на партньорска проверка.”
2. Създават се нови алинеи 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11:
	„(4) При установяване на несъответствие с изискванията по предходната алинея звеното за одит и контрол чрез Министерския съвет:
1. предприема подходящи коригиращи действия;
2. информира комисията за тях;
3. предписва необходимите санкции.”
Комисията не подкрепя предложението в тази му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Член 2 се изменя така:
„Чл. 2. (1) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” е националният орган по акредитация на Република България в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (обн. в „Официален вестник” на Европейския съюз на      13 август 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 765/2008”.
	  (2) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” е единственият орган в Република България, който има право да извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието.
	  (3) Мониторинг за съответствието на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” с изискванията на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 765/2008 се извършва от звеното за вътрешен одит към министъра на икономиката, енергетиката и туризма периодично в съответствие с тригодишния стратегически план и като се вземат по внимание резултатите от последната партньорска проверка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказване по § 3?
Има думата народният представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От предложението, което сме направили с моя колега Мартин Димитров по § 3, ние, след дискусията в комисията, оттеглихме по-голямата част, както беше съобщено, от създаването на нови алинеи от 5 до 11. Но пожелахме и настоявахме да се включат в текста промени в ал. 3 и създаване на нова ал. 4.
Кои са причините за това наше предложение? В ал. 3, която в крайна сметка се предложи от вносителя и ще влезе и като предложение от комисията, е записано, че мониторинг за съответствие на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” се извършва от звеното за вътрешен одит към министъра периодично в съответствие с тригодишния стратегически план. Това, което ние предлагаме с господин Димитров, е да се знае, че тази проверка се извършва ежегодно. След като е периодична в рамките на три години, аз не виждам друг период, по-голям от една година, при който да се спази тази периодика. Защото ако периодът на проверките е две години, ще се окаже, че това не е периодично, а е една единствена проверка. Беше ми казано, че няма достатъчен административен капацитет, за да може да се извършват тези проверки ежегодно. Но тогава записаният термин „периодично” губи своя смисъл.
Това е първото ни предложение, което е за реална промяна в ал. 3 – да се запише, че проверката се извършва планово веднъж годишно.
Второто предложение е по отношение създаването на нова ал. 4. Предлагаме да се създаде ал. 4 по повод на това, че в текста на вносителя няма никаква яснота какво би последвало от тези проверки, ако се окаже, че има несъответствие с изискванията, които са предявени. Никаква дума не се споменава. И ние отбелязваме съвсем ясно, че при установяване на несъответствие с изискванията от предходната алинея звеното за одит и контрол чрез Министерския съвет, първо, предприема подходящи коригиращи действия, които ще бъдат съответно разписани, второ, информира комисията за тях и, трето, предписва необходимите санкции.
Първата и третата част – предприемането на подходящи коригиращи действия, които са част от действията вътре в Националната служба за акредитация, както и предписването на необходимите санкции, не са свързани с директива на Европейския съюз. Що се касае до информирането на комисията, да, аз съм съгласен, че това нещо е предвидено в европейските документи, но считам, че така изброени, трите действия, които трябва да бъдат предприети, дават наистина една много ясна и стройна, бих казал, последователност на действията, които трябва да бъдат предприети, ако се констатират несъответствия.
 По тази причина ние с господин Димитров предложихме тези промени. Считаме, че това засилва закона и бихме се радвали, ако бъдем подкрепени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Иванов? Няма.
Желание за други изказвания? Няма.
В такъв случай ще подложа на гласуване най-напред предложението на народните представители Димитров и Иванов в онази част, която не е оттеглена и не е подкрепена от комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 84 народни представители: за 13, против 31, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията в редакцията, която беше прочетена от председателя Мартин Димитров.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 87 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение от народните представители Димитров и Иванов. Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Никола Белишки. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. Акредитацията се извършва при спазване принципите на законност, независимост, безпристрастност, публичност, равнопоставеност, недопускане на конкуренция, осъществяване на дейността по акредитация с нестопанска цел и опазване на производствената и търговската тайна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания по § 4? Няма.
Подлагам на гласуване § 4, както ни беше предложен от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 5 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Член 4 се изменя така:
„Чл. 4. Акредитацията се извършва съгласно изискванията на хармонизираните стандарти, данни за които са публикувани в „Официален вестник” на Европейския съюз съгласно чл. 11 от Регламент (ЕО) № 765/2008 и където е приложимо допълнителни изискания, включително определени в секторните схеми за акредитация.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания по § 5? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 6 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Член 5 се изменя така:
“Чл. 5. Акредитация могат да получат еднолични търговци и юридически лица, установени:
1. на територията на Република България;
2. в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга  държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария при спазване на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 765/2008;
3. в трети държави.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания по § 6? Няма.
Подлагам на гласуване § 6, както ни се предлага от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.

ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 7 е постъпило предложение от народните представители Димитров и Иванов, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Никола Белишки, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Глава първа се създава чл. 5а:
„Чл. 5а.	(1) Документите, издавани от органи за оценяване на съответствието, са официални документи, ако тези органи са акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” в съответствие с този закон.
	(2) Документи, издавани от чужди органи за оценяване на съответствието, се приемат за официални документи, ако са в съответствие с приложимите към тях изисквания и са издадени от органи за оценяване на съответствието, акредитирани от национални органи по акредитация, които са преминали успешно партньорска оценка съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 за съответната област или съгласно договорни задължения за признаване между органа, признат съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008, и международни организации по акредитация.
	(3) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” осигурява информация за националните органи по акредитация, отговарящи на изискванията на ал. 2, на Интернет страницата на агенцията.
	(4) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” дава становище относно признаването на документи по ал. 2 при постъпване на писмено запитване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказване по § 7? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 в редакция на комисията. 
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 8 е постъпило предложение от народния представител Анна Янева – в § 8, чл. 7, се правят следните изменения:
1. Алинея 1 придобива следната редакция:
„(1) Органите за управление на агенцията са изпълнителният директор и Съвета по акредитация (Съветът).”
2. Алинея 4 придобива следната редакция:
„(4) Комисиите по ал. 2 работят по правила за работа, приети от Съвета и утвърдени от изпълнителния директор на агенцията. Правилата за работа се публикуват в официалния бюлетин и/или на Интернет страницата на агенцията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказване? Няма.
Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Анна Янева, което не се подкрепя от комисията.
Моля народните представители да гласуват. 
Гласували 82 народни представители: за 19, против 55, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Сега ще поставя на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 85 народни представители: за 77, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Агенцията осъществява нестопанска дейност, като:”.
2. В т. 1 думите „дейностите по чл. 1, ал. 1” се заменят с „дейности по оценяване на съответствието”.
3. Точка 2 се изменя така:
„2. поддържа членство в органа, признат съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказване по § 9? Няма.
Подлагам на гласуване § 9 в редакция на комисията, която ни бе прочетена.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 10 е постъпило предложение от народния представител Анна Янева, което е оттеглено.
Постъпило е предложение от народните представители Димитров и Иванов, което е оттеглено. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точки 1 и 2 се изменят така:
„1. утвърждава процедурите за акредитация и правилата на Агенцията;
2. акредитира, като издава сертификати за акредитация и приложения към тях, съдържащи акредитирания обхват;”;
б) създава се т. 2а:
„2а. преиздава сертификати за акредитация и приложенията към тях съгласно процедурите за акредитация;”;
в) точка 4 се изменя така:
„4. преакредитира;”;
г) в т. 5 думите „за дейностите по чл. 1, ал. 1” се заличават;
д) точки 9, 10 и 11 се изменят така:
„9. утвърждава привила за работата на комисиите по чл. 7, ал. 2 и правила за работа на Съвета по акредитация след одобрението на Съвета по акредитация;
10. утвърждава ценоразпис на услугите, извършвани от агенцията, след одобрението на Съвета по акредитация;
11. осъществява дейности по поддържане на акредитацията и потвърждава акредитацията;”;
е) създават се т. 12 и 13:
„12. делегира правомощия по управление в процеса по акредитация;
13. изготвя проект на бюджет на агенцията и го предлага за одобрение от Съвета по акредитация.”
2. В ал. 5 думите „т. 3” се заменят с „т. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, желания за изказване по § 10? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 в редакция на комисията, която преди малко ни бе прочетена.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 11 е постъпило предложение от народния представител Анна Янева. 
Предложението относно редакцията на чл. 10а, ал. 1 е оттеглено и не е подкрепено в останалата част, която аз ще прочета:
„(2) В правилата по ал. 1 Съветът определя следните изисквания към длъжностите „изпълнителен” и „заместник-изпълнителен директор”:
1. притежава висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” в икономическа област, в която агенцията извършва акредитация;
2. има най-малко три години професионален опит по акредитация или оценяване на съответствието;
3. има най-малко една година опит в управление на стопански или административни структури;
4. ползва писмено и говоримо работния език на органа по чл. 14 от Регламент 765/2008;
5. отговаря на приложимите изисквания на стандартите и на ръководството за тяхното прилагане, публикувани в официалния вестник на Европейския съюз;
6. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;
7. не е лишен от право да заема публична длъжност на основание на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;
8. не е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник, управител или член на управителен съвет, на надзорен съвет или на съвет на директорите в юридическо лице.”
Предложение от народните представители Димитров и Иванов - § 11 се изменя така:
„§ 11. Създава се чл. 10а:
„Чл. 10а.	(1) За изпълнителен директор на агенцията може да бъде назначено лице, което притежава висше техническо образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър” в една от основните икономически области, в които агенцията извършва акредитация, с най-малко три години професионален опит в областта на акредитацията, сертификацията или в оценяването на съответствието и ползване на работния език на органа, признат съгласно чл. 14 на Регламент 765/2008.
	(2) Не може да бъде изпълнителен директор лице, което:
1. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;
2. е лишено от право да заема такава длъжност;
3. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник, управител или член на управителен съвет, на надзорен съвет или на съвет на директорите в юридическо лице.
	(3) Не може да бъде изпълнителен директор лице, което не отговаря на всички приложими изисквания на стандартите и на ръководствата за тяхното прилагане. 
(4) За заместник изпълнителен директор се назначава лице, което отговаря на изискванията на ал. 1-3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
§ 11. Създава се чл. 10а:
„Чл. 10а. (1) За изпълнителен директор на агенцията може да бъде назначено лице, което:
1. има висше техническо образование с образователно-квалификационна степен „магистър” в една от основните области, в която агенцията извършва акредитация;
2. има най-малко 5 години професионален опит в областта на акредитацията или в оценяването на съответствието, от които 3 години в изпълнение на оценки/одити на място;
3. има най-малко 2 години опит в управлението на стопански или административни структури;
4. владеене работния език на органа, признат съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008. 
      (2) Не може да бъде изпълнителен директор лице:
1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;
2. лишено от право да заема такава длъжност;
3. което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник, управител или член на управителен съвет, на надзорен съвет или на съвет на директорите в юридическо лице;
4. което е или е било през последните 3 години едноличен търговец или съдружник, или акционер в юридически лица, осъществяващи дейности по оценяване на съответствието или консултации в областта на акредитацията или оценяване на съответствието;
5. което като физическо лице осъществява или през последните 3 години е осъществявало дейности по оценяване на съответствието или консултации в областта на акредитацията или оценяване на съответствието;
6. по отношение на което има влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
               (3) Не може да бъде изпълнителен директор лице, което не отговаря на всички приложими изисквания на стандартите и на ръководствата за тяхното прилагане, публикувани в „Официален вестник” на Европейския съюз, съгласно чл. 11 от Регламент (ЕО) № 765/2008. 
               (4) За заместник-изпълнителен директор се назначава  лице, което отговаря на изискванията на ал. 1-3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители има ли желаещи за изказване по § 11?
Заповядайте, господин Иванов. 
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим с колегата Мартин Димитров е продиктувано от необходимостта, според мен, на ръководни длъжности да могат да бъдат избирани хора, които наистина са професионалисти, които отговарят на определени изисквания, но не изискванията да са вдигнати до такова ниво, че всъщност да има един съвсем малък кръг от хора, които да могат да заемат дадена длъжност. Това по същество се явява текст, който ограничава възможността за един по-широк кръг хора, които са едновременно компетентни и са доказали своите качества да кандидатстват за длъжностите изпълнителен директор и заместник-изпълнителен директор на Агенцията.
Аз бих казал, че единствено за съдиите в Конституционния съд се предявяват може би по-високи претенции. По начало вносителите искаха седем години професионален опит в областта на акредитацията или в оценяването на съответствието. В комисията това намаля на пет години. Но става така, че се изисква кумулативно, събирателно да имат пет години професионален опит в областта на акредитацията или оценяването на съответствието – от тях три години в изпълнение на оценки/одити на място, и освен това най-малко две години опит в управлението на стопански или административни структури.
Откъдето и да погледнете този текст си личи, че той е направен за една много малка група от хора, които могат да бъдат изброени и публично. Това е причината, поради която с господин Мартин Димитров ние предложихме единствено да се изисква три години професионален опит в областта на акредитацията, сертификацията или оценяване на съответствието. Трите години са достатъчни, за да се докажат качествата на един човек, ако той ги притежава – неговият професионализъм и неговата компетентност. Иначе такива хора ще бъдат реално дискриминирани от възможността за участие в конкурс както за изпълнителен директор, така и за заместник-изпълнителен директор. Когато повдигнах въпроса за тези високи изисквания отговорът беше: „Трябва да има градация в изискванията. Има изисквания към стоящи по-ниско експерти, затова ние вдигаме изискванията.”
В същото време няма градация между изискванията за изпълнителен директор и заместник-изпълнителен директор, които са с едни и същи изисквания. Това е в ал. 4, където се казва, че за заместник-изпълнителен директор се назначава лице, което отговаря на изискванията за изпълнителен директор.
И не на последно място, докато по някои текстове, където имахме предложения позоваването беше, че тези текстове са разписани в Регламента на Европейската комисия, тук тези изисквания в този вид: на пет години професионален опит и две години опит в управлението, три години в изпълнението на оценки и одити на място – няма такива изисквания в Европейския регламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Иванов? Няма.
Желание за други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Янева в онази част, която не е оттеглена и не е подкрепена от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 67, въздържали се 5.
Предложението не е прието. 
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов, което не се подкрепя от комисията. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина в залата!
Гласували 83 народни представители: за 15, против 49, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Сега ще подложа на гласуване текста в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 12 има предложение от народния представител Анна Янева – в § 12, чл. 11 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
              „(2) В състава на Съвета по ал. 1 се включват изпълнителният директор на агенцията и по петима представители на организации, заинтересовани от процеса по акредитация, разпределени в следните групи:
1. министерства и други държавни органи;
2. национално признати организации, представляващи индустрията;
3. национално признати организации на потребителите;
4. организации, представляващи експерти;
5. научни и учебни институции;
6. национално признати организации, представляващи акредитираните органи.”
2. В ал. 5 изразът „петте групи” се заменят с израза „шестте групи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания за § 12? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Янева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 12, против 58, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, което се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 72, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания по § 13? Няма.
Подлагам на гласуване § 13.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
              „(1)  Срещу актовете на изпълнителния директор, съответно на заместник-изпълнителния директор, по чл. 10, ал. 1, т. 5-8 могат да се подават възражения пред Комисията по възражения в 7-дневен срок от съобщаването им.”
2. Алинея 3 се изменя така: 
              „(3) Съставът на Комисията по възражения се определя за всеки конкретен случай от председателя или от заместник-председателя на Съвета по акредитация и включва правоспособен юрист, членове на Съвета по акредитация и лица от списъка по чл. 11, ал. 6, т. 8. Членовете на комисията по възражения подписват декларация за осигуряване на поверителност и декларация за безпристрастност по смисъла на чл. 10, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания по § 14? Няма.
Подлагам на гласуване § 14 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания от народните представители за текстовете от § 15 до § 18? Няма.
Ще подложа на гласуване ан блок параграфи 15, 16, 17 и 18.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 19 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „да получи акредитация” се добавя „преакредитация или разширяване на обхвата на акредитация” и се поставя запетая.
2. В ал. 2 след думите „спазва изискванията” се добавя „и предвидените срокове”.
3. Алинеи 3, 4, 5 и 6 се изменят така:
              „(3) В срок до 30 дни от подаване на заявлението агенцията извършва оценка на възможностите си и компетентността си за неговото изпълнение и извършва проверка за пълнотата и редовността на представените документи по ал. 1, като в случай на непълнота или нередовност на заявителя се дават указания и се определя срок за отстраняването им.
              (4) При установяване липса на възможности или на компетентност от страна на агенцията за извършване на акредитация по отношение на заявения обхват, местоположение на дейността, език, използван от заявителя, или други специфични условия във връзка с изискванията за акредитация или при неизпълнение на дадените указания се отказва откриване на процедура и заявлението с подадените документи се връща на заявителя.
              (5) В срок до 14 дни след установяване на пълнотата и редовността на всички необходими документи по ал. 1 агенцията съгласува със заявителя определения водещ оценител по конкретното заявление. След приемане на определения водещ оценител от лицето, желаещо да получи акредитация, агенцията открива процедура за акредитация. 
              (6) В случай на аргументирано неодобрение на определения водещ оценител агенцията отново извършва оценка на възможностите си за изпълнение на подаденото заявление и извършва действия по реда на ал. 3-5.” 
4. В ал. 7 числото „18” се заменя с „14”.
5. Създава се ал. 8:
              „(8) Правата на лицето, подало заявление за акредитация, могат да се прехвърлят по реда на чл. 22, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания за § 19? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 19, който беше прочетен преди малко.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване на народните представители по параграфите 20, 21 и 22? Няма.
Моля, гласувайте ан блок параграфи 20, 21 и 22.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 23 има предложение от народния представител Никола Белишки.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ думата „тридневен” се заменя с „седемдневен”.
2. Създава се ал. 6:
	„(6) Обжалването по ал. 4 на заповеди, издадени по чл. 1 и чл. 35, ал. 1, не спира тяхното изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказване по § 23? Няма.
Моля, гласувайте § 23 в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказване? Няма.
Моля, гласувайте § 24.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 25 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 25 да отпадне.
Гласували 76 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 26 има предложение от народните представители Димитров и Иванов.
В § 26 се прави следното изменение: в чл. 27, ал. 2 числото „8” се заменя с „4”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказване? 
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Параграф 26 е свързан основно с постъпки, които се правят за получаване на преакредитация.
Това, което предлага вносителят и е залегнало като текст на комисията, е, че срокът, в който трябва да се направи такова искане, е не по-късно от осем месеца преди изтичане валидността на акредитацията.
С господин Димитров предлагаме този срок да бъде четири месеца. Причината е, че често пъти осем месеца преди изтичане на крайния срок за акредитация дори бизнесплановете на съответното юридическо лице или собственик не са достатъчно изчистени. Той трябва да има по-къс хоризонт, в който да вземе решение дали тази преакредитация ще му е нужна с оглед неговата по-нататъшна стопанска или бизнесдейност.
Ние предлагаме по тази причина числото осем, което изисква тези осем месеца предварителна заявка за преакредитация, да бъде намалено на четири месеца. Още повече, някои хора може да са в обратна хипотеза: осем месеца преди крайния срок да считат, че ще преустановят някаква дейност. А впоследствие ситуацията може да се промени така, че четири месеца преди завършването те да искат преакредитация, а текстът реално ги лишава от тази възможност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Иванов? Няма.
Първо, гласувайте предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 16, против 37, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 26, който става § 25.
Гласували 73 народни представители: за 65, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 27, който става § 26.
Гласували 78 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 28 има предложение от народните представители Димитров и Иванов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 28, който става § 27.
Гласували 79 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 29, който става § 28, и съответно § 30, който става § 29. Гласуваме ан блок.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 79 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 30:
„§ 30. Член 31 се изменя така:
„Чл. 31.	(1) Поддържането на акредитацията се извършва през целия срок на валидност на сертификата за акредитация. 
	(2) Поддържането на акредитацията включва надзор и други действия, извършвани от агенцията, с цел да се осигури непрекъснато съответствие на дейността на акредитираните лица с изискванията и процедурите за акредитация на агенцията и запазване на доверието в качеството на предлаганите от акредитираните лица услуги.
	(3) Дейностите по поддържането на акредитацията се извършват по ред, определен в процедурите за акредитация на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказване по § 31? Няма.
Подлагам на гласуване § 31, който става § 30 под редакция на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 31:
„§ 31. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите ”следните видове надзор” се заличават.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. извънредна оценка при получена информация за настъпили промени в условията, при които е предоставена акредитацията, постъпили писмени сигнали за нарушения от страна на акредитирани лица, публикувани или огласени критични материали в средствата за масово осведомяване, сигнали за некоректно позоваване на акредитацията, заблуждаващо използване на акредитацията в рекламни материали и други.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказване по § 32? Няма.
Подлагам на гласуване § 32, който става § 31, под редакция на комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 79 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Тридесет минути почивка, след което започваме парламентарния контрол.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, започваме с новопостъпилите питания за периода от 1 май 2010 до 13 май 2010 г.:
1. Постъпило е питане от народния представител Антон Кутев към Анна-Мария Борисова, министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на закриването на болници. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 май 2010 г. 
2. Постъпило е питане от народния представител Иван Костов към Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, относно усвояването на европейски средства от Министерството на труда и социалната политика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 май 2010 г. 
3. Постъпило е питане от народния представител Захари Георгиев към Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, относно ограничаването на обхвата на лицата, участващи в Националната програма „Асистенти на хора с увреждания, дейност Личен асистент”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 май 2010 г.
Писмени отговори:
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Лютви Местан;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Лютви Местан;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Стефани Михайлова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Милена Христова;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Дарин Матов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Тодор Великов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Димитър Колев;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народните представители Кирил Добрев и Драгомир Стойнев;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Драгомир Стойнев;
- от министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Антон  Кутев.
Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Започваме с въпросите към министър-председателя Бойко Борисов…
Изявление от парламентарна група – заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми госпожи и господа! Не дълъг, безкраен е списъкът на престъпните сделки през 20-те години на криминалния преход в България. Държавата и българският народ бяха безогледно ограбвани – последователно и на вълни. То не беше Виденовата масова приватизация, Костовата работническо-мениджърска приватизация, която хората нарекоха разбойническо-мениджърска приватизация. 
Днес във в. „Атака” за този период, четете, са описани продажбите на двата канала, харизани – даже не продажби, а това е харизване на двата канала на Българската телевизия. 
През следващите управления се осъществиха няколко други престъпни сделки – за БТК, за външния дълг, автомагистрала „Тракия”, БМФ, Студио „Бояна”, всяка от които струваше на българския народ стотици милиони и милиарди! 
Това бяха кражби, грабежи, безчинства, каквито по българските земи не бяха виждани от кърджалийско време. Резултатът е: стърчащи скелети на хиляди корпуси на предприятия, като огризани от термити, стотици хиляди безработни, съсипана икономика, а оттам – дефицит в бюджета днес, липса на пари за заплати, за пенсии, за здравеопазване, образование, финансова и тежка икономическа криза. 
Това е общата картина – трагична картина, в която, наред с хилядите други сделки, има три много емблематични, които могат да се свържат общо взето в една. Това са трите сделки за електроразпределителните дружества, които ще генерират десетилетия напред проблеми за българските потребители, за българската икономика и ще бележат стотици милиони и милиарди загуби за българската държава!
Тези сделки бяха направени, както ни е известно, по времето на управлението на правителството на НДСВ буквално на цената на кабелите, а според други, които ги оценяват, едно от електроразпределителните дружества даде толкова пари, за да получи активите, колкото всъщност е получило в следващите три години, забележете, само от присъединяването на нови потребители по Черноморието, където оперира. Представяте си каква перверзия е това. Една от големите лъжи беше, че това било приватизация, като знаем всички, че едното дружество – ЧЕЗ, е всъщност на чешката държава – каква приватизация е това, а другото – ЕВН, е с преобладаващо участие на Виенската община. 
Въпреки бомбастичните обещания на новите собственици, резултатът е пред очите ни и той е трагичен – изключително лошо качество на режима на подаване на ток, системни откази за обезщетения на гражданите, пострадали от лошия режим на тока и от спирането му, драстични уволнения на служителите в нарушение на поети задължения по договорите, цинично поведение по най-различни поводи. Да си спомним продължаващата сага с години по повод  искането на ЧЕЗ да въведе не помесечно, а тримесечно и повече отчитане на тока, неосъществяване на задължителните инвестиционни програми, неизплащането на собствениците на изградените трафопостове, които новите потребители бяха длъжни да изградят за присъединяване, с последващите след това драми за получаване на средствата, но с години проточили се и много често в крайна сметка необезщетени. Неизплащането - не на последно, а може би на първо място, в полза на държавата на нейните 33% от частта й в собствеността, което се постига чрез ловки финансови операции и поредица от сделки с монтирани, инспирирани фирми по начин, по който да не бъде отчетен дивидентът. Системно надписване на сметки, което компенсира обещанията от новите собственици да се справят с кражбите на ток. 
При цялата тази картина напоследък се заговори – това влиза за съжаление и в официалната позиция на правителството, за продажбата на остатъчните 33% от държавната собственост. Тази идея се поде от известната на всички ни шайчица либералстващи така наречени икономисти, които се опитват да играят нещо като финансово и икономическо министерство едновременно в сянка, а напоследък се опитват да си приписват все по-важна роля, като се произнасят и по други въпроси. Един от тях беше направил скоро някакво изявление включително и по въпросите за армията и за отбраната. 
Ние от „Атака” сме против тази идея, която въпросните така наречени икономисти лансират напоследък все по-агресивно и са по-гласовити дори от опозицията. В настоящия момент на криза могат да се получат само жълти стотинки, макар че каквито и пари да влязат в държавната хазна, колкото и малко да са те, са изкушение за финансовия министър, но това е малко утешение. Не си заслужава да се губят стратегически позиции, защото това е елемент от държавната сигурност. Това са неща, които имат стратегическо значение за държавата. 
Ако бъдат продадени тези 33%, това означава държавният дял да бъде не само продаден за жълти стотинки, а да се затвърди още повече монополът на така наречените електроразпределителни дружества, да се санират завинаги сделките, електроразпределителните дружества да станат още по-нагли и безогледни в своето поведение, още повече да не се подчиняват на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и в крайна сметка да продължат да безчинстват. 
Друг е пътят, по който трябва да се тръгне. Преди няколко години го посочи друга страна в Европейския съюз – Унгария, на чийто опит много често се позоваваме и я смятаме за една от страните, водещи в реформите. Унгария просто изгони една от тези фирми, която оперира в България, като преразгледа договорите и ги развали, в каквато връзка с особено задоволство напоследък ние чухме изявление на уважаемия министър-председател. Има правната възможност за това, най-малкото защото, забележете, колеги, тези сделки са осъществени в нарушение на решение на Тридесет и осмото Народно събрание, което говори за това, че раздържавяване щяло да има тогава, когато бъде изградена нова енергийна стратегия. Такава стратегия тогава не е изградена и сделките са извършени в нарушение на това решение на Тридесет и осмото Народно събрание.
Впрочем в Тридесет и осмото Народно събрание от Българската социалистическа партия като опозиция бяха изключително гласовити – искрено, от сърце, решително и много правилно критикуваха тогава действията на Сакскобургготски. Разбира се, замълчаха при условията на тройната коалиция и тази тяхна критика остана някъде в годините, по пътя. Сега също нямат намерение да я подновяват.
Във всички случаи обаче трябва да се започне със затягане на мерките чрез Комисията за енергийно и водно регулиране за стриктно спазване на приватизационните договори, такива каквито са подписани в настоящия момент. Оттам да се тръгне към най-доброто, което може да се случи, за което могат да бъдат намерени правни аргументи и в самите договори, които още продължават да бъдат в голяма степен секретни, под тайна и не достояние на обществото, за да се тръгне към връщането в държавните активи и в патримониума на тези дружества на държавните активи, а не отчуждаване и премиране на недобросъвестните техни собственици с останалите 33%, което няма да донесе, пак повтаряме, пари в хазната, а само ще затвърди техния монопол и ще доведе до продължаване на безчинствата и нередностите, които те осъществяват. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. 
Бойко Борисов – министър-председател на Република България, ще отговори на въпрос на народните представители Румен Петков и Драгомир Стойнев относно липса на решение за избор на управителен и контролен орган на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. 
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, уважаеми министри! Със Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, влязъл в сила на 5 март 2010 г., Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, имащи съответни правомощия в областта на организирането и контрола на приватизационния процес, бяха слети в една обединена агенция. Освен функциите по администриране на приватизационния процес и контрол на следприватизационните задължения на новата агенция бяха възложени и допълнителни функции относно продажбата на имоти частна държавна собственост. Основните мотиви за сливането на двете агенции бяха оптимизирането на неефективните държавни разходи чрез редуциране на управленския и експертен екип в двете агенции, както и почти завършилата приватизация на държавните предприятия. 
Понастоящем обаче дейността на новата агенция е блокирана, вследствие неизпълнение на посочените в самия закон срокове за назначаване на изпълнителен и надзорен съвет на агенцията. В действителност агенцията е поставена в своеобразен правен вакуум, тъй като практически все още не е налице легитимно ръководство. 
Съгласно § 21 от Закона за изменение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол в 7-дневен срок от влизането в сила на закона, тоест до 12 март 2010 г., Министерският съвет следва да назначи членове на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, а в едномесечен срок от влизането в сила на закона, тоест 5 април 2010 г., Народното събрание да избере членове на Надзорния съвет на агенцията. Към настоящия момент, повече от два месеца след влизането в сила на закона, не е прието решение на Министерския съвет и на Народното събрание за назначаване на членове на Изпълнителния и Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, нито има индикации това да стане в скоро време. 
При тази ситуация се блокира приватизационният процес, на който се разчита в не малка степен да помогне за попълване на приходната част на бюджета. Известно е, че са предвидени за продажба някои големи предприятия, от които се очакват значителни постъпления – като „Булгартабак”, някои от топлофикационните дружества и пр.
Затрудненията от липсата на реално функциониращо ръководство на агенцията засягат и събирането на неустойки и контрол на следприватизационните задължения, които също не могат да се пренебрегват. Остава се с впечатлението, че едва ли не неназначаването на тези органи е именно, за да не се контролира изпълнението на следприватизационния контрол. Подобно бездействие по назначаване на легитимен състав на ръководството на агенцията във време на икономическа криза, когато всяко постъпление в бюджета е от значение, буди недоумение, още повече като се имат предвид заявените намерения и мотиви при приемането на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател! Господин Петков, господин Стойнев, абсолютно ви благодаря за днешното питане. То абсолютно точно ми върши работа, защото съм убеден, че до сряда ще приемем съответно всички тези членове. Само искам да отбележа, че съгласно § 21, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на влезлия в сила на 5 март т.г. Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол до назначаването на членовете на Изпълнителния съвет на агенцията, досегашните членове на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация и на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол продължават да осъществяват своите правомощия.
По аналогичен начин стоят нещата и с Надзорния съвет на агенцията, което пък е регламентирано в ал. 4 на същия параграф. Това означава, че екипите на надзорните съвети на старите две агенции осъществяват функциите си в момента. Това в основната си част са екипите, които са провеждали политиката по приватизация и следприватизационен контрол на предишното правителство.
Точно затова изразявам учудването си от поставянето от вас точно на този въпрос, че народни представители, участвали в управлението на правителството на тройната коалиция, да искат скоростна смяна на техните екипи, занимаващи се с приватизация и следприватизационен контрол.
Но ви  уверявам, че правителството обсъжда различни кандидатури и в най-кратки срокове – това ще е сряда, на следващия Министерски съвет, ще назначим нов Изпълнителен съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Забавянето в назначаването на новия Изпълнителен съвет аз лично приемам като допълнителна възможност членовете на старите два изпълнителни съвета да покажат своите професионални качества, което да бъде взето предвид при назначаването на новия съвет. (Смях и оживление в залата.)
Така че благодаря за питането. Ще бъде решено! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри! Господин министър-председател, целта на нашето питане е не толкова кога ще освободите предишните членове на надзорните съвети. Целта е, че вие сами не спазвате законите, които се приемат тук, в тази зала. По-страшното е в това, че по този начин досега се е блокирал приватизационният процес. Нека да си припомним, че именно приватизацията е един от основните елементи на втория антикризисен план на правителството след пълния провал на първия антикризисен план. (Реплика на Искра Фидосова.) Там заложихме приходи от 850 млн. лв. от приватизация. Тези приходи са нужни именно сега. (Реплики в мнозинството.)
Какво става в момента? Вие сте блокирали изцяло дейността на тези две агенции. Само ще ви припомня. От началото на годината Агенцията за следприватизационен контрол е събрала в републиканския бюджет 7 млн. лв., въпреки оказания натиск и въпреки пречките на министъра на финансите. При положение, че съдебно присъдени и подлежат на събиране от съдебните изпълнители близо 500 млн. лв., по заведени от Агенцията за следприватизационен контрол дела в съда за решаване са искове в размер на близо, забележете, 800 млн. лв.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Има Преходна разпоредба.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие можете да кажете: „Да, събрани са само 700 млн. лв.” Защо не го правят?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Има Преходна разпоредба и органите продължават да действат.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Защо не го правят от Министерството на финансите?
В началото на тази година в писмо до агенцията се уведомява, че в централния бюджет не са предвидени средства за заплащане на държавни такси по искове за частни държавни вземания. Такива са всички вземания на Агенцията за следприватизационен контрол и права върху вещни части държавна собственост. Това означава, господин министър-председател, първо, че цари пълен хаос в икономическата политика на воденото от Вас правителство. Именно тези пари са нужни сега, които трябва да бъдат заявени, събрани. Вие нямате никаква възможност да ги съберете.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Чий е председателят? Това си е ваш орган.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ще почакаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето Ви изтече. Ще Ви отнема думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Явно трябва да чакаме. (Председателят изключва микрофоните. Драгомир Стойнев продължава да говори на изключени микрофони. Смях в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за дуплика на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов. Отказвате се от правото на дуплика.
Преминаваме към питане от народните представители Антон Кутев и Корнелия Нинова относно политиката на правителството за борба с контрабандата.
КОРНЕНИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Борисов, Вие не се справяте с контрабандата, която причинява големи щети на държавата. Няма приходи, а оттам – режете разходи за болници, за училища, за университети, за социални програми.
Основание да твърдя такова нещо ми дават следните факти. Отчет на Министерството на финансите за изпълнение на бюджета за първите три месеца: акцизите от горива възлизат на 455 млн. лв. при 508 млн. лв. за същия период на миналата година, т.е. с 53 млн. лв. надолу; акцизите от тютюневи изделия в размер на 366 млн. или с 23 млн.лв. надолу (реплики от мнозинството). Особено тревожно е състоянието при цигарите – 50% контрабанда според Асоциацията на производители и търговци на тютюневи изделия и 40% контрабанда според господин Дянков. Според господин Ваньо Танов – шеф на агенция „Митници”: „Не се справям с контрабандата и тя ще расте”. Според шефа на дирекция „Плащания и външна помощ” – ОЛАФ: „Внимавайте с увеличението на контрабандата”. При увеличение на акциза на цигарите с 24,5% спадна събираемостта с 15% спрямо същия период на миналата година. Господин Дянков твърдеше, че като увеличи акцизите, ще увеличи приходите и ще се бори за здравето на нацията. Приходите ви паднаха, здравето се влошава, защото хората пушат контрабандни цигари с изключително лошо качество. (Реплики сред мнозинството.)
По-лошо е обаче, че след като изпуснахте духа от бутилката, няма политическо желание и воля да го вкарате обратно. (Възгласи: „Е-е-е”.) Режете разходи за училища, за болници, за детски градини, за социални програми, а нямате никаква воля за борба със сивия сектор. В антикризисния план от 1 април т.г. няма нито една мярка за борба с контрабандата. Напротив, стъпките, които предприехте през миналата година, говорят за съзнателна политика за стимулиране и увеличаване на контрабандата.
Какво имам предвид? Увеличихте акциза драстично – свръх допустимото, свръх договореното от Европейския съюз, въпреки предупрежденията ни, че това ще доведе до увеличение на контрабандата. Ограничихте легалния внос от наши страни-съседки на две кутии на човек. Чрез регистрацията на обектите по ДДС направихте така, че в малките отдалечени места няма легални търговци на цигари и там се наместиха контрабандни канали. Това са стъпки за последователна политика, която подпомага контрабандата. 
Питам ви: Защо го допуснахте? Какво ще предприемете оттук нататък, за да се ограничи контрабандата? Защо държавата стои и гледа безучастно как парите на българите потъват в нечии джобове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми председател, уважаеми госпожи и господа депутати! Ще прочета и аз цифри, а след това можем да поговорим и сериозно.
За първите четири месеца на 2010 г. митническата администрация е събрала 798 млн. лв. от внос, което е увеличение от 7,6% спрямо същия период на миналата година. Само за м. април Агенция „Митници” е събрала с 28% повече приходи от ДДС спрямо април 2009 г. или това са 262,3 млн. лв. през април 2010 г. при 205,1 млн. лв. през същия месец на предишната година.
От началото на годината са събрани 1 млрд. 169 млн. лв. приходи от акцизи, от които на търговците са възстановени около 260 млн. лв. с 98 млн. лв. или 60% повече спрямо същия период на миналата година.
За първите четири месеца на 2010 г. са възстановени почти 100 млн. лв. за унищожените, пак го повтарям, унищожените цигари със стар образец на бандерол, което е причината за по-високия размер на възстановения акциз и е една от причините за по-ниския нетен размер на акцизите през 2010 г. Защо е допуснато – Вие ще ми обясните сигурно.
Драстично увеличената ставка на цигарите доведе до значително намаление на потреблението и до увеличаване на потреблението на тютюна за пушене. За първите четири месеца на тази година е платен акциз за 52,7 т тютюн, което за същия период на 2009 г. е 1,1 тона.
Икономическата логика сочи, че всяко повишаване на акцизната ставка на тютюневите изделия води до няколко последици: спад на физическия обем на цигарите, върху които е платен акциз, което означава намалено потребление и намаляване броя на пушачите, от една страна, и спад на събрания акциз – от друга. На базата на редица проучвания е установено, че при 36% увеличение на акциза, каквото имаме в момента, спадът на потреблението се очаква да бъде 14-15%. Нещо, което искам да кажа от тази трибуна на пушачите, които се подвеждат по по-ниската цена на тези контрабандни цигари: тютюнът, който е в тях, при анализите, които правим, е и с по-голямо съдържание на катран, и е много по-опасен за тяхното здраве. Така че тази цена те ще я платят. 
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, от място): Ти ги уплаши!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Плаша ги! Да го знаят! 
Анализът на пазара на цигари и опитите за контрабанда в Европейския съюз доведе до промяна на срока, в който страните членки трябва да изравнят акциза за цигари - вдигане на акциза до 2014 г. за старите членки и до 2018 г. – за новите. Европейският съюз определя всички страни да се движат в пакет и да наложат еднакви цени, за да няма естествен пазар на контрабандата. Очаква се след изравняването на цените натискът на контрабандата да остане само за страните, които имат външни граници. Аз смея да твърдя, че в момента ние с външните граници се справяме, истинският проблем за нас идва от Молдова, Украйна през Румъния за България, където нямаме митници на практика. И смея да ви уверя, че от две седмици, може би днес следите операциите и по измамите с ДДС, и аз ви гарантирам, че в следващите дни и седмици ще чуете и за добри операции в тази посока. В момента службите са наясно, че трябва да съберат 500 милиона отгоре, ако искат да имат заплати в края на годината. Така че съм им дал и материален израз на това, което трябва да правят.
Приемам – защото аз, за разлика от вас, когато нещо не е така, както ми се иска, ви уверявам, че ще направим всичко възможно това да се оправи. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса давам думата на народния представител Антон Кутев. (Възгласи в ГЕРБ: „Е-е-е!”.) 
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Борисов, колеги! За мен в така посочения отговор има нещо, което бих нарекъл рязко разминаване с действителността. Аз предполагам, че то произхожда от данните, които дава финансовият министър, и не ме учудва. Ако сега искаме да убедим гражданите на България, че ние си събираме данъците и акцизите, които са ни необходими, ние, може би, създавайки паралелната реалност, която напоследък редовно създаваме, може и да успеем да ги убедим, но няма как да убедим хазната да се напълни сама. Гражданите може да излъжете, че сте събрали парите до момента, в който не се окаже, че трябва да платите тези пари. А той идва скоро. И тогава няма как да се получи.
За мен показните полицейски мерки, които очевидно смятате да продължите да предприемате, не могат да бъдат решение на този проблем. Защото има проста икономическа логика и простата икономическа логика е, че когато изкуствено и рязко надуете акциза на цигарите, съответно започвате да не събирате толкова, колкото искате. И това е нещо, което ние сме го казвали още тогава. Само че тогава имаше един корифей, същият, който сега ви дава данните, с които да напудрите така отчета, че да изглежда колко много събирате. Как, като събирате толкова много, се оказа, че за първите три месеца на годината имате 1 милиард. 600 милиона недосъбрани? Как се получава? Как едната цифра влиза в другата? Аз считам, че това е тежък недостатък на финансовия ви министър. Не можете да наваксате с действия на Вътрешното министерство, с действия на службите силен недостатък на финансовия министър. Няма как да стане! Времето, когато службите решаваха проблемите на държавата, мина безвъзвратно и този народ гласува за това да ги няма. Преди 21 години свърши времето, когато службите решаваха финансовите проблеми на държавата, сега ги решава финансовият министър.
Така че конкретният ми въпрос към Вас е какво трябва да стане в държавата, за да освободите това недоразумение финансовия министър Симеон Дянков? (Викове и реплики в ГЕРБ: „Мечтата на БСП! Мечти!”.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър-председателя Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Аз мисля, че от трибуната на парламента не бива да се говори по този начин.
Бих споделил, че ако Дянков има вина, господин Кутев, то е, че той не ви остави дефицита октомври месец. В 2009 г. вие се движехте с 8 милиарда пасив!
РЕПЛИКИ ОТ КБ: О, не! Е-е-е!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Дали е „е” или не... Юни месец, когато господин Станишев не дойде в Министерството на финансите, но дойде Орешарски, приеха половин милиард. Вие бяхте приели бюджет, който накрая вървеше с 8 милиарда неизпълнение!
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Колко бяха?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да сложим по един бас и да си говорим след това! Няма да се разправяме сега пред хората! (Смях в ПГ на ГЕРБ.) 
Затова се обръщам към Кутев: ако сега мога да върна времето назад, нямаше да приема този бюджет. Щях да го приема с 2 милиарда дефицит и щях да ви оставя да се обяснявате защо не сте събрали приходите. Грешката на Дянков беше, че той очакваше, че кризата в Гърция няма да е такава и ще ни поканят в еврозоната. Това е неговата грешка, по която ние всички тръгнахме, за да защитим интереса на държавата. Затова на практика с приемането на нашия бюджет аз ви дадох възможност сега да ме питате къде са парите. Ако не го бяхме приели, ако го бяхме приели тогава, както и президентът казваше, с голям дефицит, вие трябваше да обясните защо не сте събрали парите. Така че благодарете ми, че съм приел вашия пасив! Защото ние не сме направили дефицит (смях и реплики в КБ), не сме направили!
Затова, господин Кутев, приемам Вашето определение, че Дянков има вина, но тази му е вината. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отношение давам думата на народния представител Корнелия Нинова. (Шум и реплики в ПГ на ГЕРБ.) 
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Борисов, както винаги и както имате навик, манипулирате с цифрите, с дефицита. Но е факт, че дефицитът за първите няколко месеца на тази година е близо 2 милиарда и това се дължи на господин Дянков и е негова грешка, че просто не е компетентен да се справи с икономическата криза. 
Но да се върна на нашия въпрос по отношение липсата на приходи заради ръста на контрабандата на цигари. Пак типично за Вас търсите причината извън себе си – този път в Румъния и в Гърция. Това е изключително грешна посока. Причините за този проблем са тук... 
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Къде?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ...и те си имат имена. Симеон Дянков – причина за ръста на контрабандата, такова драстично увеличение на акциза на цигарите, каквото Европа не искаше от нас. И Вие не сте прав, че трябва да изравняваме със 76 евро на хиляда къса, трябваше да изравним с 64 евро на хиляда къса. Той го направи свръх това, без да чуе нормални, разумни, алтернативни предложения, които щяха да доведат до по-голяма събираемост.
Причината има и друго име – казва се Ваньо Танов. Не може шеф Агенция „Митници” да се изправи и да каже: „Не мога да се справя с контрабандата и тя  ще расте”. Това е абсолютно признание за безсилие и този човек няма място там. 
Причина трябва да се търси и в МВР. Ето тук шефът на Дирекция „Контрабанда и мобилни групи” – Обретенов, казва пред в. „24 часа”, с изредени редица факти: „Полицаи държат контрабандата на цигари”.
Причина в крайна сметка сте и Вие персонално, защото нямате никаква чуваемост, дори и за добрите предложения, които идват от страна на опозицията – добри за държавата и добри за икономиката. Не ни чухте през м. декември, когато казахме, че този ръст на акциза ще доведе до тези резултати. Дано да ме чуете сега. Правя Ви предложение да намалите акциза на цигарите от 76 на 64 евро – това, което бяхме договорили с Европейския съюз. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Гарантирам Ви, че това ще ви докара повече приходи в бюджета. Гарантирам Ви, че това ще накара българите да пушат по-свестни цигари, по-добри като качество и, естествено, няма да влизат едни черни пари в джобовете на някого. Но това е Ваша отговорност и Ваш избор – ще работите за държавата, за народа и за бюджета или ще работите за престъпниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето, госпожо Нинова! Благодаря Ви.
Продължаваме с въпрос към Нона Караджова – министър на околната среда и водите. 
Въпрос от народния представител Калина Крумова относно ремонта на улиците в гр. Сливен. 
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаеми господин председателстваш, уважаеми господа министри, уважаема госпожо Караджова, уважаеми гости, уважаеми колеги! Ние от партия „Атака” традиционно поставяме въпросите, които и са на дневен ред, и които останалите по една или друга причина не искат да зададат. В случая проблемът с гр. Сливен мисля, че е общоизвестен и не е тук мястото, и не е сега времето да го дискутираме. Какво се случва там, кой е крив и кой е прав за проблемите във властта в общината – също.
Проблемът е обаче защо хората не могат да ходят по нормални улици и докога ще продължава това? Кой е виновен и кой не е има време и институции, които да установят. Ние обаче от партия „Атака” и аз, като народен представител от Сливен, искам да попитам: кога в Сливен ще бъдат възстановени улиците, кога те ще бъдат нормално проходими? Защото сега те създават изключително много проблеми както за придвижване, така фалират и много малки магазини, до които вече не е възможно да се стигне, а в условия на финансова криза някак си не смятам, че хората са виновни за подмяната на водоснабдителната мрежа и това че едни или други хора или интереси са се сблъскали.
Единственото, което смятам, че трябва да знаят хората в гр. Сливен е: кога отново ще могат да вървят по нормални асфалтирани улици? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Нона Караджова – министър на околната среда и водите.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги министри, уважаеми народни депутати! В отговор на тревогата за  гр. Сливен бих желала да ви информирам следното. Проектът за водния сектор на гр. Сливен се осъществява чрез финансиране по Програма ИСПА и по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” Община Сливен е краен бенефициент по проекта и възложител по Закона за обществените поръчки по всички сключени договори за строителство и строителен надзор. В това си качество кметът на общината е изцяло отговорен за изпълнение на възложените договори.
Тук искам да подчертая, че община Сливен е единственият бенефициент по Програма ИСПА, на който министърът на околната среда и водите през 2008 г. е делегирал права за осъществяване на всички процедури по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на строителните договори и на договорите за строителен надзор. Тоест проектът е изцяло децентрализиран и се изпълнява от кмета на общината.
През последните месеци в министерството постъпиха множество сигнали за проблеми по изпълнение на договорите. Проведени бяха редица срещи с общината и изпълнителите по договорите за строителство и строителен надзор за разрешаване на възникналите казуси. Проблемите са както от технически характер, така и в резултат на остри противоречия между възложителя – община Сливен, и изпълнителят на строителните и монтажни работи. 
Вследствие на сигналите, беше извършена проверка на място от специално назначена група експерти от Министерството на околната среда и водите и в резултат на констатациите от проверката бяха изготвени предписания към община Сливен през втората половина на м. април тази година. В допълнение министерството сезира и прокуратурата на Република България за осъществяване на проверка по компетентност.
Изпълнението на реконструкцията на ВиК-мрежата в градски условия действително създава проблеми не само в гр. Сливен, но и във всички населени места на страната и създава предпоставки за недоволство на гражданите. В случая допълнително усложняващо условие беше стартирането на строителството през есенния сезон и разкопаването на централната градска част през зимата. Поради ниските зимни температури не е извършвано и възстановяване на асфалтовата настилка. Към момента наистина няма нито един участък с възстановен асфалт, което води и до по-голяма запрашеност на града.
Община Сливен, като възложител по Закона за обществените поръчки, има изцяло правомощия да осъществява необходимия контрол върху договорите с цел ускоряване и подобряване изпълнението на същия. Вследствие на неразрешените проблеми по изпълнение на проекта Министерството на околната среда и водите беше уведомено през втората половина на м. април, че общината е изпратила към изпълнителите на тия договори уведомления за прекратяване на договорите за строителство и строителен надзор.
След преглед на цялата документация от страна на министерството беше изпратено запитване до общината относно използваното основание за прекратяване. Получено беше и писмо от изпълнителя, че той не е съгласен с това прекратяване. В момента правим юридически консултации дали е възможно да прекратим договорите с община Сливен за безвъзмездна помощ както по Програма ИСПА, така и по Оперативна програма „Околна среда” и да изземем функциите на общината. Това, разбира се, зависи от правния анализ, зависи и от поведението на строителя и на самата община, тъй като до момента, до който не бъдат прекратени договорите с тоя строител, ние нямаме право на възлагане на нови процедури. Единственият изход е временно асфалтиране на улиците, но това ще покажат последващите анализи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Калина Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаема госпожо Караджова, благодаря много за изнесената информация. На мен обаче тя ми е известна. Искрено се радвам, че толкова бързо от страна на държавата бяха предприети действия, които да изяснят ситуацията и наистина конфликта между изпълнител и възложител да намери своето решение и да бъдат спрени тези корупционни практики, каквито и да са те в момента.
Въпросът обаче е друг – не какъв е конфликта, не кой е спечелил и кой е загубил, а кога тези улици ще бъдат проходими? Защото тук не става въпрос само за улиците в централната част на града и съвсем на става въпрос само за това, че няма улици. Става въпрос за това, че хората не могат да се придвижат от едната точка на града до другата, затова че си чупят колите, за това че запрашеността – не знам дали е измервано нивото, това е другият въпрос, който искам да Ви задам. Най-вероятно, аз предполагам, че сега и с повишаването на температурите можем да бъдем изправени пред опасност от сериозни епидемии, защото в голяма част от тези улици, които са разкопани, каналите са отворени Нивото на запрашеност, най-вероятно, ако е било измерено, аз подозирам, че е доста завишено – проблемите съвсем не опират до това, че хората не могат да се придвижват.
Мисля си, че ако не бъде решен един проблем с улици, всички ние можем да бъдем поставени пред един сериозен държавен проблем и със здравословното състояние на гражданите в Сливен и не само. 
Искрено Ви благодаря за това, което казахте. Надявам се, тъй като на местно ниво нещата и проблемите явно не могат да се решат, виждам, че държавата има добрата воля да намери начин да го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не. 
Преминаваме към въпроси към Аню Ангелов – министър на отбраната. 
Въпрос от народния представител Александър Радославов относно развитие на Резерва на въоръжените сили. 
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги, господа министри! Господин министър Ангелов, днешното състояние на Българската армия и въоръжените ни сили след почти 20-годишното им реформиране е много, меко казано, нерадостно. Тази констатация се налага и без човек да има специализирано военно образование, след един внимателен прочит на неотдавна предоставения ни в Народното събрание Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2009 г. Добива се впечатлението, че славната Българска армия, създадена след Освобождението на България от турско робство от нашите деди, отглеждана и развивана с много любов и грижа от нашите предшественици, армия, покрита с неувяхваща бойна слава в петте войни, водени за националното ни обединение, ще остане може би само един исторически спомен.
Ако искаме да бъдем честни пред себе си и пред българската общественост, според мен, трябва да признаем, че „своеобразен принос” в една или друга степен за свеждането на тази армия по численост и въоръжение едва ли не до една своего рода военна жандармерия, с действия или бездействия имат като че ли всички участващи в управлението на армията, а защо не и парламентарните мнозинства през годините на прехода.
Аргументите за провежданата реформа са излагани и са от различно естество - от членството в НАТО и колективната сигурност до липсата на финансов ресурс. Като че ли България и българският народ са били по-богати по времето на двете балкански войни и Първата световна война, но е било набавено нужното въоръжение и муниции, поддържан е офицерски корпус за 700-хилядна армия при 6,5 милиона население.
Господин министър, очевидно е, че реформата трябва да продължи, но с много по-голяма грижа към армията и въоръжените ни сили, включително от народното представителство.
На този  фон, господин министър, след срочното ликвидиране на наборната военна служба особен актуален за решаване е въпросът с резерва на въоръжените сили и с неговата боеготовност. 
Ще  се ползва ли част от офицерския корпус, въоръженията, сградния фонд и прочие, на закритите военни поделения за нуждите на резерва? На каква численост ще се поддържа резерва на въоръжените сили? Известно е, че няма страна - членка на НАТО, която да няма такъв резерв. 
Господин министър, какво е Вашето виждане и намерение относно развитието на така наречените резервисти на въоръжените ни сили? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Аню Ангелов – министър на отбраната.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Радославов! Мисля, че при обсъждането на доклада надълго и нашироко обяснявахме защо състоянието на Българската армия е такова, каквото е сега. Едва ли от мен като министър може да се търси отговорност за това какво е това състояние. Тогава обясних какво ще правим.
Сега отговарям конкретно на Вашия въпрос: какво е Вашето виждане, става въпрос за моето виждане, какви конкретни намерения имате относно развитието на резерва на Въоръжените сили?
В рамките на оценката на състоянието при идването на власт на новото правителство еднозначна оценка беше направена, че състоянието на резерва не е задоволително. На отчет е нужно да се водят над 2 млн. български граждани. Мобилизационната подготовка е крайно ограничена, с много ограничен кръг специалисти и резервисти. Действащата законова уредба не отчита отпадането на задължителната военна служба, преобладаващия частен сектор в икономиката и редица други фактори. Изводът е, че е необходимо принципно нова нормативна уредба. 
Междувременно предприехме някои конкретни стъпки. Извършен е функционален анализ и е създаден нов отдел в Дирекция „Управление на човешките ресурси” и военните окръжия са прeподчинени на този отдел. 
	С моя заповед в рамките на процеса на прегледа на структурата на Въоръжените сили е създадена специална работна група, която ще разработва проблемите на резерва, така че в Бялата книга за отбраната през м. септември т.г. ще има специален раздел за резерва „Състояние и намерения”. В резултат на този преглед в Плана за развитие на Въоръжените сили също ще има елемент „развитие на резерва”. 
Успоредно с това в законодателната програма на правителството за първата сесия на Народното събрание за 2011 г. ще бъде предложен нов Закон за резерва на въоръжените сили, който да влезе в сила от 1 януари 2012 г., с оглед необходимостта от финансово осигуряване на този закон.
	Що се касае до виждането за резерва, за съжаление във времето, с което разполагам едва ли ще мога да обясня дори само основните идеи, и все пак маркирам шест от тях:
	- едновременно действие на доброволния и на задължителния принцип на комплектуване на резерва – за това се създават две категории – резервисти и запасни. При доброволния принцип се предвижда заплащане в зависимост от конкретния период на службата – дали е активна или пасивна служба;
	- предвиждат се за различни категории различни правомощия, способи и процедури за извикване на активна служба;
	- регламентиране на службата в резерва на активна и пасивна, както и на видовете активна служба – за обучение и за участие в операции;
	- важна част, ще бъде обособяване на отделна структура – териториален резерв, който е в подчинение на териториалния орган на изпълнителната власт с основна задача за отказване на помощ за защита при бедствия.
	- предвиждане на процедури за обезщетяване от държавата на работодателите и на собствениците на техника за понесени загуби и направени допълнителни разходи във връзка с извикването на  резервиста или техника на активна служба.
	Бих ви посъветвал да видите архива на Народното събрание, където има един проект на Закон за резерва, внесен от трима народни представители. Аз бях ръководител на групата, която го разработи. Там може да се запознаете по-подробно с основните мои виждания, но в рамките на работата по този закон и този проект на закон ще бъде отчетен. Благодаря ви за вниманието.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за реплика на Александър Радославов. (Шум и реплики в залата.)
	Моля за ред в залата!
	АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Господин министър Ангелов, аз съм удовлетворен от Вашия отговор. Личи си професионалния Ви подход и действително много се радвам това, което казахте тук, да стане реалност. Мисля, че всички ние тук като народни представители би трябвало с нужната отговорност да съдействаме максимално за развитие на резерва на Въоръжените сили. Благодаря ви.
	ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се ползвате ли, господин министър, от правото за дуплика? Отказвате се.
	Преминаваме към Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Питане от народния представител Иван Вълков относно извършения вътрешен одит от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на „БДЖ” ЕАД за периода 1 януари 2007 г. – 30 септември 2009 г. 
Тъй като въпроса на същата тема е задал и народния представител Петър Мутафчиев относно извършване одит на БДЖ, питане по същата тема..., ще влезем в процедура за един отговор на въпрос и питане на една тема. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
	Давам думата на народния представител, първи в реда на развитие на въпроса, а именно господин  Иван Вълков.
Имате думата.
	ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Всички знаем за състоянието, в което се намира железопътния транспорт в страната. Всички знаем, че то е изключително тежко. Виждаме усилията, които в момента министерството полага за подобряване на състоянието на железопътния сектор, включително и в предприемане на антикризисни мерки в тази насока.
	От медиите беше известено, че неотдавна е приключил вътрешния одит, който е наложен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
	В него са констатирани редица сериозни нарушения, доколкото разбрахме, за над 100 млн. лв. Те са главно от несъбирани вземания, нарушени договори за обществени поръчки, както и платени и недоставени активи.
	Широко тиражирана тема в медиите е и темата за проверка на сключения договор между „БДЖ” ЕАД и фирма „Аrwex” AG, Швейцария за доставка на 30 броя спални вагони.
	Споменато бе, че към края на 2009 г. доставката на вагоните е била 12 броя, при платени над 13 млн. 700 хил. лв., което представлява около 85% от сумата по договора. Не са доставени останалите 18 броя вагони. 
Съмнения будят и някои дялови участия и акции на БДЖ в търговски дружества. Като пример мога да дам „БДЖ” ЕАД и „БДЖ – Кончар” АД за капитален ремонт и модернизация на шест броя локомотиви. 
Друга тема това е заобикалянето на обществените поръчки. Като пример може да бъде посочен също договорът между „БДЖ” ЕАД, „БДЖ - Пътнически превози ЕООД и смесеното дружество „БДЖ – Булвагон” за възлагане на рециклиране на 40 бр. пътнически вагони.
За да бъдат изяснени всички тези въпроси, които витаят в пространството, имам питане към Вас, господин министър. То е следното: какви са констатираните нарушения в одитния доклад и в каква степен те са се отразили на сегашното състояние на железниците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Мутафчиев, имате възможност да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Това е система, ще го кажа като процедура.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Първо, искам да уточня нещо и се надявам, че не е заради това, че господин Вълков е от управляващото мнозинство, а аз - от опозицията, но по подобна тема не може да има питане, а актуален въпрос. И аз затова зададох въпрос.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Каква е тази процедура?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Питане може да има само по политика. Благодаря за това, че ми дадохте думата.
Господин министър, от 17 март т.г. аз  с писмено искане като народен представител спрямо моите правомощия по Конституцията, а също така и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поисках да ми предоставите одита на „Български държавни железници” ЕАД – одит, който Вие обявихте може би 2-3 седмици преди това, тъй като голяма част от нещата, които бяха поставени като нарушения от вас, звучаха доста неубедително.
Целта каква е? Първо, това е информация, която по принцип е обществено достояние и вие сте длъжни, включително на обикновени граждани, да я дадете, независимо че може да я предоставите и на прокуратурата. Има определени изключения само при Сметната палата и Вие го знаете. Но целта беше наистина да се види какви са конкретните нарушения. За съжаление това, което се знае, е само от Вашите думи, прекарани през една политическа призма, която трябва да покаже или да оправдае конкретни действия на сегашното управляващо мнозинство. Не звучахте убедително, затова исках да ги чуем, нека сега пак да повторите. 
Поисках по тази тема, включително господин Вълков да направи едно заседание на комисията, да поиска той, като председател, за да обсъдим този одитен доклад в комисията в присъствието на журналисти. За съжаление той каза, че трябва да зададе въпрос. Виждам, че е добре запознат с всички констатации. 
Моят въпрос към Вас е: какви са констатациите? Считате ли, че запознахте коректно обществеността с това, което е направено?
Все пак да Ви попитам: поне един отговор няма ли да ми напишете: „Господин Мутафчиев, няма да получите тази информация, защото не искам да Ви я дам.” Затова става дума. Отговорете ми! Ако не устно тук, писмено – аз съм на разположение, кутията ми е отвън, може това писмо да се постави вътре. Но Вие като министър сте длъжен наистина обективно да информирате обществеността. Ако не го правите, ние като депутати трябва да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за общ отговор, който може да бъде в рамките на 5 плюс 3 минути, тоест 8 минути. 
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълков, господин Мутафчиев! Както знаете състоянието на железопътния транспорт в момента е доста тежко. Проблемите в сектора са резултат на множество фактори, като не на последно място е лошото и недобросъвестно управление на железниците в годините назад. 
Именно, за да получим ясна картина на действителната ситуация, разпоредих Вътрешният одит към министерството да извърши проверка за периода 1 януари 2007 г. до 30 септември 2009 г. в БДЖ. Накратко, в съдържащите се в одитния доклад констатации става въпрос за нарушения в договори на стойност 27 млн. лв., които са от несъбрани вземания, нарушения по Закона за обществените поръчки, както и платени, но недоставени активи.
Освен това са проверени получените и разходвани субсидии, направен е анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството, проверени са 37 процедури за възлагане на обществени поръчки. 
От извършения анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството са установени следните негативни тенденции:
Първо, нарастват дългосрочните задължения, като към края на 2007 г. те са били 207 млн. лв., а към 30 септември 2009 г. достигат 555 млн. лв. или увеличение с повече от два пъти за една година и девет месеца.
Второ, разходите за работни заплати и съответните осигурителни вноски са нараснали през 2008 г. с 22 млн. лв. спрямо предходната година, независимо от намалението на персонала на групата с 3,2%. 
Трето, инфраструктурните такси са по-високи спрямо същите в другите европейски страни и не осигуряват адекватни условия за ползване на железопътната инфраструктура. 
Фрапиращ е и фактът, че при извършените данъчни ревизии ръководството на БДЖ не е предприело необходимите действия за възстановяване на недължимо внесен ДДС в доста големи размери – над 35 млн. лв. за периода от 1 януари 2005 г. до 30 април 2007 г.
От проверките на провежданите обществени поръчки в дружеството могат да се направят следните изводи. От една страна, въведените правила за подготовка и провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки не са актуализирани с последните изменения в законодателството ни от началото на 2009 г. От друга страна, не всички сключени договори са обезпечени финансово, което носи риск от забавяне на плащанията и съответно претенции от страна на изпълнителите. Освен това е практика да не се използват открити процедури и открити конкурси, като най-прозрачни и широко достъпни видове процедури. 
Тук е мястото да отбележа, че от проверените от одиторския екип 37 бр. процедури за възлагане на обществени поръчки са открити нарушения и пропуски при 19 от тях, тоест при повече от половината. А по-съществените от тях са: груби нарушения, допуснати от комисиите за оценка и класиране на участниците, довели до опорочаване на процедурите, в това число и незаконосъобразно решение за избор на изпълнител. При две от процедурите на етап сключване на договор са взети решения, довели до разходване на 837 хил. лв. без ДДС в повече от договорените суми. При осем от процедурите в нарушение на Закона за обществените поръчки се е установило разделяне на една обществена поръчка на няколко по-малки за даване на конкретни изключително специфични, ограничителни и дискриминиращи технически изисквания към кандидатите и доста други. 
Извършената проверка на дяловите участия, акции и съучастия на БДЖ в търговски дружества е довело одиторския екип до извода, че няма убедителни доказателства за потребността, ползите и перспективите на тези участия, а в някои от случаите те даже са във вреда на дружеството. Такъв е случаят с „БДЖ – Кончар” за капиталов ремонт и модернизация на шест броя локомотиви, от които само един е завършен и пуснат в експлоатация, а останалите пет престояват в ремонт повече от две години. Подобен е случаят и със сключените договори между „БДЖ” ЕАД и „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Булвагон” АД за възлагане на рециклирането на 40 бр. пътнически вагони, където БДЖ не е провело процедура за възлагане на обществена поръчка, а е възложила изпълнението с договор на „БДЖ – Пътнически превози”, което не притежава технически възможности за извършване на подобна услуга. Същото, разбира се, е превъзложило с договор изпълнението на тази дейност. 
Съвсем накратко ще спомена и нееднократно коментирания договор между БДЖ и „Арвекс” – Швейцария, за доставка на до 30 спални вагона, които към м. декември 2009 г. са платени общо 13,7 млн. евро или 85% от стойността на договора, срещу което са получили само 12 бр. спални вагони и 2 бр. за резервни части от общо договорените 30. Остатъкът за плащане по договора е в размер на 2,4 млн. евро, но няма валидна банкова гаранция за изпълнението на оставащата част от договора и няма цитирани срокове за доставката им.
Уважаеми господа народни представители, това е само една незначителна част от констатациите, съдържащи се в одитния доклад за Български държавни железници, които ми дадоха основанието да сезирам органите на прокуратурата. Сериозните слабости, грешки, нередности и закононарушения, допускани през последните години при управлението на дружеството, безспорно играят водеща роля за състоянието, в което се намира железопътният ни транспорт. 
Аз считам, че доста коректно съм информирал и обществото чрез медиите за констатациите в одитния доклад, тъй като цифрите говорят сами по себе си за тези сделки и, разбира се, след като съм изпратил в прокуратурата този одитен доклад аз не бих могъл да го предоставям за ползване без разрешението на органите на прокуратурата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Няма такова нещо.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Така че аз съм направил своето запитване, господин Мутафчиев, до Софийска градска прокуратура и очаквам от тях разрешение съответно да предоставя доклада за ползване. След получаването на отговора, се ангажирам да Ви го предоставя незабавно, въпреки че аз смятам, че тези факти Вие ги знаете отлично, тъй като те са станали по време на вашето управление. Благодаря. (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на народния представител Иван Вълков за два уточняващи въпроса.
Моля от място да не се репликирате! Господин Мутафчиев, ще имате възможност да вземете отношение.
Заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От изнесените от Вас данни стана ясно, че има явно пренебрегване на интересите на Българските държавни железници. Но аз не чух никакви лица, които да са отговорни за това нещо и да се конкретизира или да се потърси вина по тези случаи.
При заобикалянето на Закона за обществените поръчки се натъкваме на изключително интересни случаи. Господин Мутафчиев каза, че има доста интересна информация. Ето, господин Мутафчиев, в доста от вестниците я има тази информация. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) 
Става дума за поръчка на униформите на служителите на Българските държавни железници. Конкурсът е спечелен от една фирма, след месец е спрян, договорът на фирмата е прекратен. Интересно е защо Управителният съвет е сключил ново договаряне без никакъв конкурс с друга фирма, забележете, на цена близо два пъти по-висока от тази, на която е спечелен предишният конкурс. Защо е станало това – сами си направете извода.
Господин министър, затова един от допълнителните ми въпроси е: могат ли да бъдат назовани конкретните лица, подписали и одобрили документите, довели до допуснатите нарушения?
Вторият ми въпрос е свързан с лошото финансово и икономическо състояние на дружеството. Както разбрахме, това вече е факт. Какви са предприетите мерки за пресичане на съществуващите порочни практики в БДЖ ЕАД?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Министър Александър Цветков, заповядайте да отговорите в рамките на три минути.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Вълков! Освен оперативното ръководство на Български държавни железници, разбира се, и Управителният съвет на дружеството, са идентифицирани всички длъжностни лица, които съответно са провеждали процедурите и са правили тези нарушения. Всички тези длъжностни лица се съдържат в констатациите на одитния доклад на вътрешния одит на министерството. Както отбелязах по-рано, този доклад е предаден на органите на прокуратурата и съответно не бих искал да оповестявам публично каквито и да било имена в тази връзка.
По отношение на предприетите мерки, мога да кажа, че незабавно в БДЖ е наложена изключително строга финансова дисциплина и целесъобразността и законосъобразността на всеки един разход, независимо дали е направен от БДЖ ЕАД или от дъщерните му дружества, се контролира от двойни системи за контрол. Нито един лев не се харчи от дружеството, без да бъде преценена внимателно неговата целесъобразност и законосъобразност. От своя страна, всяка процедура минава за съгласуване през съответните специализирани дирекции на министерството. Аз лично разрешавам провеждането на процедурите след това.
В момента на практика в БДЖ нецелесъобразни разходи не биха могли да бъдат направени. Всичко това, разбира се, води до стабилизиране. За съжаление прекалено големите дългосрочни вземания, дългосрочни кредити, прекалено големите задължения към доставчиците са изключително тежко бреме за железниците. Търсят се възможности за преструктуриране, финансово стабилизиране, но за съжаление това не може да стане без външна помощ от съответна финансова институция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Мутафчиев. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) 
Имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин председателю, радвам се, че използвате властта, за да третирате Правилника,  както си искате, но след като ми давате думата, ще я ползвам все пак. Малко време имаме ние.
Господин Вълков, първо искам да се обърна към Вас и да Ви кажа следното. Срамота е един председател на комисия, когато говорим за съдбата на Български държавни железници и за един одит вътре, да получава информация само от медиите. Но това е ваш стил на управление.
Господин министър, говорите, че дългосрочните задължения са се повишили и вероятно това го имате като някакво нарушение. Всеки трезво мислещ човек, който разбира от икономика, знае, че когато има краткосрочни задължения, е добре те да бъдат прехвърлени в дългосрочни. Това става, защото има Инвестиционна програма в Български държавни железници.
Вие не отчетохте, че тежкото състояние на БДЖ не е отсега, а примерно че от 2005 до 2007 г. бяха намалени краткосрочните задължения с над 150 милиона, господин министър! Дългосрочните задължения се увеличиха, защото се доставяха мотрисни влакове, защото трябваше да се доставят и направят ремонти на товарни вагони. В началото на годината нямахме достатъчно товарни вагони, а икономиката работеше добре, за разлика от сега.
Увеличението на Фонд „Работна заплата” (ФРЗ). Ръководството е направило това не за друго, а защото има колективен трудов договор. Това означава работните заплати на железничарите. Какво означаваше това?! При добри резултати ние да запазим работните заплати на това ниво, на което бяха?! Или да продължим да не плащаме шест месеца, както го заварихме?!
Още нещо, ремонтът на 40-те вагона. Вие твърдите, че това не било законосъобразно. Искам да Ви кажа, че точно дружеството, което се създаде, целта беше средствата и парите да останат в българските заводи. Целта беше да се правят нови вагони. Вие пуснахте влака до Бургас точно от тези 40 вагона. За съжаление обаче, независимо че премиерът се похвали, че тези 40 милиона са утвърдени от Европейската комисия, вие, господин министър, и министърът на финансите не ги осигурихте, за да имаме нови вагони, които да пътуват по Българските държавни железници за сигурност и безопасност. (Председателят дава сигнал за приключване на репликата.) 
Приключвам, господин председател, секунда само.
По същия начин стои въпросът със спалните вагони. Нямате ги, не защото предишното ръководство е допуснало грешка, а защото сегашното ръководство не ги изплаща. Ако се изплатят тези вагони, ще дойдат веднага 18 вагона и ще се ползват.
Моля Ви, изпълнете си ангажимента и не се оправдавайте с прокуратурата. Представете ни в комисията този одит. Нека не се политизира, а да се разгледа! Ако има виновни, нека да понесат последствията! Нека видим каква е реалната ситуация - добре ли е направен одитът или отново е с някаква цел – политическа акция и т.н., и т.н. Съответно да се вземат и конкретните мерки! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за дуплика на министър Александър Цветков.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Мутафчиев! Вероятно няма вече в България някой, който да не знае сагата с доставката на вагони за БДЖ и допуснатите груби нарушения, колко неизгодни са тези сделки за БДЖ. Ето къде всъщност отиват тези пари и заеми за вагони и какъв е резултатът от тях.
Също така като цитирам увеличението на дългосрочните вземания, имам предвид, че това е недалновидна политика, несъобразена със състоянието на дружеството и с възможностите му да си изплаща задълженията.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не е вярно!
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Ако Вие нямате пари да си платите тока, не си купувате „Мерцедес”.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Във вашето правителство ... 
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Така че, господин Мутафчиев, ... (Продължаващи реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Правя Ви забележка, господин Мутафчиев! Репликирате от място. Получавате забележка.
Имате думата, господин Вълков, за отношение.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Както стана ясно, Български държавни железници са един от секторите с най-тежко състояние в момента. Недоумение обаче буди фактът, че за година и девет месеца дългосрочните задължения са нараснали от 207 милиона на 554 милиона. Това е за година и девет месеца от 2008 г. до 30 септември 2009 г. Това показва само едно нещо: лошо стопанско управление и изключително занижен контрол. Казвам това със съжаление, защото плодовете на това управление ще бере сегашното управление на Български държавни железници. Сегашното управление се налага да направи редукция на състава. Сегашното управление се налага да прави оптимизация. Това, което се налагаше да правят други, го прави сегашното управление. В тази посока искам да пожелая успех на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в преструктурирането на този така важен сектор за нашата икономика и транспорт!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на министър Александър Цветков за днешното участие в парламентарния контрол. 
Преминаваме към въпроси към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.
Въпрос от народния представител Лютви Местан относно положително оценени от Националната агенция за оценяване и акредитация проекти за откриване на висши училища и политиката на Министерството на образованието, младежта и науката за тяхното реализиране, съгласно разпоредбите на Закона за висшето образование.
Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър на образованието, младежта и науката! В отговор на мое питане, което се отнасяше до заявени намерения за намаляване на висшите училища, редом със съображенията Ви за разкриването на пореден 52-ри университет в Перник, на 23 април 2010 г. в опит да обясните това откровено противоречие в политиката Ви на образователен министър, заявихте от трибуната на Народното събрание, че след като Националната агенция за оценяване и акредитация оценява положително проекта, „министърът няма право да наруши закона и да не го придвижи през Министерския съвет”. 
Видно от отговора Ви, Вие се чувствате задължен да придвижите, както собствено звучи изказът Ви, през Министерския съвет всички преписки с решение на НАОА за положителна оценка на проекти за откриване на висши училища. Ако единственият проект с положителна оценка от НАОА е този за нов Европейски политехнически университет в Перник, ние нямаме проблем. Вие ще се окажете решителен, последователен модернист-реформатор, че даже екзактен в изпълнението на отговорностите си. Но ако има и други проекти, положително оценени, при това, не дай Боже преди въпросния, ние бихме се оказали пред съществен проблем за принципите на управление. 
Във връзка с това моят въпрос към Вас е има ли и други проекти с положителна оценка от НАОА, които отлежават в министерството? Колко и кои са те? Кога са оценени – месец, година? И ще изпълните ли последователно задължението си по чл. 10, ал. 2, т. 1  от Закона за висшето образование да ги предложите и тях на Министерския съвет за решение, съгласно чл. 9? Кога възнамерявате да изпълните това си задължение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката. 
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан! По време на мандата на предишното правителство в Министерството на образованието, младежта и науката са постъпили няколко проекта за откриване на висши училища, получили положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация: проект за откриване на частно висше училище с наименование Колеж по икономика и туризъм – Минерални бани, Хасково, проект за откриване на частно висше училище с наименование Колеж по икономика – Благоевград, проект за откриване на частно висше училище с наименование Висше агробизнес училище – Добрич, проект за откриване на частно специализирано висше училище за дистанционно обучение - Бухово, както и проект за откриване на частно висше училище с наименование Висше богословско училище – София. 
Процедурата за откриване на първите две висши училища е прекратена породи влизане в сила на измененията и допълненията в Закона за висшето образование от 4 юни 2004 г., с които се определят нови изисквания за откриване на частни висши училища. За останалите постъпили три проекти за откриване на висши училища е изискана допълнителна информация от учредителите във връзка с отрицателните оценки по отделни критерии на оценяване, сред които осигуряване на необходим научно-преподавателски състав и учебна документация. 
От началото на мандата на настоящото правителство, освен искането за откриване на Европейски политехнически университет в Перник, са постъпили предложения от трима ректори на държавни висши училища за промени в структурата им, въз основа на положително оценени от Националната агенция проекти. Това е специализираното Висше училище по библиотекознание и информационни технологии, Великотърновският университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Процедурата по всяко едно от предложенията са на определен етап на изпълнение.
Държа да подчертая, че положителната оценка на проекта от Националната агенция за откриване на висше училище, съгласно Закона за висшето образование е необходимо условие, но от нея не произтича задължение на министъра да внесе предложение за откриване на висши училища. Една от основните цели на стратегията „Европа 2020” е именно подобряване на резултатите на международната привлекателност на висшето училище в Европа и повишаване цялостното качество на всички равнища на образование и обучение в Европейския съюз. 
Правителството на Република България следва тези тенденции и работи за интензифициране на Програмата за модернизация на висшето образование. В този смисъл Министерството на образованието, младежта и науката има право да изиска допълнителни анализи и гаранции за качеството на всеки отделен проект, но не би имало аргументи да откаже „придвижване” при положителна оценка на съответствието на обективните критерии за ефикасност и ефективност на образователно ниво. Министерският съвет обаче само предлага откриването, преобразуването, преименуването и закриването на висшите училища, а решението се взема от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател. 
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, аз ценя високо способността на човек да се коригира, особено когато става въпрос за управленец. Вие съвсем откровено коригирахте тезата си, че положителната оценка на  НАОА не Ви задължава непременно да придвижите проекта. Това беше отговорът на предишния ми въпрос. Мисля, че днешният Ви прочит на закона е доста по-коректен, господин министър. 
Става ясно обаче, аз не случайно Ви попитах за година и месец, защото нямах никакво желание да се разколебая в представата си за решителен последователен модернист-реформатор. Бих искал точно такъв да видя образователния министър на Република България. И затова попитах да не би да сте обезпечен с древноримския принцип „Първият по време – първи по право”. Затова попитах да не би проектът на учредителите на Политехническия университет да е бил първи по време. Оказва се, че не е, но това вече не е най-същественото. 
Искам обаче във връзка с отговора Ви не толкова да възразя, а да Ви кажа, че Министерският съвет също трябва да носи своята отговорност за това какво предлага на Народното събрание. Защото, независимо че сме република с парламентарно управление, за съжаление, особено силно това се усеща в Четиридесет и първия парламент, предложенията, които идват от Министерския съвет са от тези предложения, на които мнозинството не може да откаже. Затова ще Ви моля, ако имате политика за реализиране на висшите училища да не си я дискредитирате с решения в точно противоположната посока, защото, уверявам Ви, оттук нататък малко трудно ще играете ролята на министъра, който ще си напише името в историята като министър, който е успял да оптимизира мрежата от висши училища. Просто няма как да се водят противоположни политики. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото на дуплика? - Отказвате.
Преминаваме към въпрос от народния представител Димитър Горов относно закриването на Общински център за работа с деца при община Априлци.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! По предложение на кмета на община Априлци с вх. № ДП-64 от 26.08.2009 г. е взето Решение № 259 от 27.08.2009 г. на Общински съвет – Априлци, с което се закрива Общинският център за работа с деца. Центърът е със статут на общинско звено, чието финансиране се осъществява от общинския бюджет – с общински и държавни средства. В Бюджет 2009 са предвидени средства за функциониране на центъра. Въпреки това, след взетото решение на Общинския съвет кметът на общината прекратява финансирането на това общинско заведение.
Тук искам да направя едно уточнение – за закриването на Общинския център за работа с деца е необходимо, освен решение на Общинския съвет, и решение на Министерството на образованието. От заповед № РД 14-8 от 12.02.2010 г. на Министерството на образованието е видно, че няма разрешение за закриване на Общинския център, от което става ясно, че процедурата по закриване е приключила без резултат. Въпреки това, повтарям, финансирането е прекратено и по същество не е спазена заповедта на Министерството на образованието да не се закрива Общинският център за работа с деца в гр. Априлци.
За съжаление, министерството не е извършило контрол за изпълнението на своята заповед и кметът на общината с неясни мотиви е извършил по същество самоуправство. 
Искам да стане ясно, че основният ми мотив да питам какво ще предприеме министерството, ръководено от Вас, за неизпълнение на заповедта за незакриване на центъра е свързан с това, че този тип учебни заведения остана едно от малкото места в страната, които дават възможност на съвременните жители на България да научат повече за традициите на предците ни, които са запазили българщината през вековете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за народната просвета и чл. 12, алинеи 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета министърът на образованието, младежта и науката открива, преобразува и закрива училища и обслужващи звена по мотивирано предложение от финансиращия орган и становище на Регионалния инспекторат по образование (РИО) след направена проверка по съответното предложение. Компетентен орган при вземане на решение за откриване, преобразуване и закриване на общински обслужващи звена е Общинският съвет като орган на местното самоуправление. 
Съгласно регламентираната процедура на 24 септември 2009 г. е внесено мотивирано предложение за закриване на Центъра за работа с деца в гр. Априлци от кмета на община Априлци след решение на Общинския съвет и становище на РИО - Ловеч, което не подкрепя предложението. Според предложението на кмета закриването се налага поради дублиране на дейности – едни и същи деца едновременно са заети и в центъра, и в училището.
В тази връзка предложеният график за провеждане на занятията е проформа и децата в групите са под нормативния минимум.
При проверка на Районния инспекторат – Ловеч, е установено, че за учебната 2009-2010 г. са подадени декларации от родителите на 104 деца за участие в: групи за опазване на околната среда, клуб „Млад огнеборец”, футбол, рисуване, народни занятия, автентичен фолклор и български народни танци. В последните девет години децата от центъра са взели над 200 участия в събори, фестивали, конкурси, състезания и са спечелили пет проекта, които са реализирани. Отразено е, че при нужда ще осъществи контрол относно редуцирането на групите с цел намаляване на разходите за издръжка от собствени приходи на общината.
Направеното предложение на кмета не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 6 от ППЗНП, тъй като е направено след регламентирания срок – 31 май. То не попада в изключенията на    ал. 7 поради факта, че няма намаляване на броя на деца и ученици в групите на обслужващото звено. В тази връзка е издадена заповед на министъра за отказ от закриване на общинското обслужващо звено.
На 22 април е внесено ново предложение. Отново е изискано становище от РИО - Ловеч, след което ще се вземе окончателно решение, а то ще бъде съобразено с един от основните акценти в програмата на Министерството на образованието, а именно развиване на система за извънкласни и извънучилищни дейности, които спомагат за по-добрата организация на свободното време и са насочени към развитие на творческия потенциал на децата и на младите хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Господин министър, виждам, че имаме до голяма степен еднаква визия по отношение на първата част от моя въпрос, касаещ нерегламентираното закриване реално от страна на кмета на общината на училището в община Априлци. В тази връзка аз подкрепям първоначалната заповед на правителството за неразрешаване от страна на правителството закриването на това училище, тъй като в него наистина се учат и придобиват знания доста деца – 148 по моите справки. Предполагам, че има някаква разлика, по необясними за мен причини Ви е предложена по-малка цифра – Вие казахте 104. 
Това са групи по: автентичен фолклор – 51 деца, български народни танци – 24 деца, изобразително изкуство – 28 деца, опазване на околната среда – 18 деца, информатика – 27 деца. В тази връзка мисля, че би трябвало в следващото си решение да потвърдите първоначалната заповед, тъй като предложението на общинската администрация, което е взето като решение на Общинския съвет, от една страна е, смея да твърдя, неправомерно, а от друга страна то има, чисто политически ако щете, разминаване с визията за по-доброто образование на нашите деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Преминаваме към питане от народния представител Лютви Местан относно прилагане на Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, приета с ПМС № 215 от 12.08.2004 г., изм. и доп. бр. 10 на „Държавен вестник” от 6.02.2009 г. и бр. 39 от 26.05.2009 г.
Имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо министър! Уважаеми господин министър на образованието, младежта и науката, съгласно цитираната от господин председателя Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи в дипломите за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование висшето училище поставя холограмен стикер, който Министерството на образованието, адежта и науката му предоставя в 7-дневен срок след получаването на всички данни и доказателства, че студентът е завършил обучението си съгласно Закона за висшето образование и в съответствие с държавните изисквания.
Получавам редица сигнали от родители и дипломирани студенти за това, че министерството не изпълнява задължението си да предостави своевременно на висшите училища заявените от тях холограмни стикери и това им създава огромни трудности, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от цитираната по-горе наредба дипломите без холограмен стикер не се признават от държавата.
Във връзка с това и предвид социалната реализация на младите специалисти, както и ползването на възможностите за обучение през целия живот, моят въпрос към вас е: кои са причините да не изпълнявате задълженията си при прилагането на нормативния акт?
Влошеното качество на обслужване на гражданите ли е прекият резултат от така шумно рекламираните от Вас структурни и персонални промени в министерството?
Съгласно новия устройствен правилник във функционалната характеристика на директора на коя дирекция са задълженията по Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи и защо не се изпълняват тези задължения?
Какви мерки ще предприемете, уважаеми господин министър, за да се защити интересът на завършилите висшето си образование български граждани?
Знаете, че през м. февруари и март в няколко висши училища имаше промоции, има завършили вече висше образование. Проблемът наистина е сериозен - може би не е чак в такива мащаби, но ако не се вземат мерки, той ще се окаже по-сериозен след юлската държавна сесия. Затова очаквам с интерес отговора Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан! На основание чл. 47, т. 13 от Устройствения правилник на Министерството на образованието, младежта и науката през 2009 г. и за периода м. януари 2010 – 12 март 2010 г. организирането и осигуряването на холограмни стикери, както и предоставянето им на висшите училища, се извършваше от Дирекция „Студенти, докторанти и специализанти”. Възникналият проблем, вследствие на който има и случаи на питания от студенти за забавяне на дипломи, създаде необходимостта от предприемане на сериозни мерки. През м. март 2010 г. Дирекция „Студенти, докторанти и специализанти” бе закрита. От 13 март 2010 г. дейността по организирането и осигуряването на холограмни стикери в дипломите за завършено висше образование и предоставянето им на висшите училища е задължение на Дирекция „Висше образование”. 
Въз основа на мои заповеди Инспекторатът на министерството извърши проверка на дейността на закритата и отговорна за проблема дирекция за периода от м. март 2009 г. до 12 март 2010 г. Ето и някои от организационните слабости и нарушения. 
На 16 март 2009 г. между Министерството на образованието, младежта и науката и „Демакс” АД е сключен договор за изработване на матрица на холограма на стикер и за изработване на персонализирани холограмни стикери по зададена от министерството база данни. Цената на един стикер е 91 стотинки с ДДС. През м. февруари 2009 г. Дирекция „Студенти, докторанти и специализанти” започва процедура по приемане от висшите училища на данните за студентите, които се очаква да се дипломират след 1 юни 2009 г. за учебната 2008-2009 г. Констатирано е поръчване и изработване на стикери въз основа на списъци на студенти, които се очаква да се дипломират, вместо на реално дипломирали се студенти. 
В Дирекция „Студенти, докторанти и специализанти” са допуснати пропуски при приемо-предаването на стикерите, например наличие на протоколи без попълнени реквизити. От друга страна, стикерите са съхранявани от експертите в дирекцията в шкафове и бюра, което е изключително ненадеждно. В края на 2009 г. на унищожаване подлежат 1049 бр. стикери, които са сгрешени, но в дирекцията не са предприети мерки за разработване на правила за унищожаването им. В случай на сгрешени стикери се поръчват нови, което води до забавяне процеса на изготвяне на  дипломата. 
Към настоящия момент са предприети следните мерки по изпълнението на нормативните разпоредби и преодоляване на допуснатите слабости: 
Първо, приключена е процедура по раздаване на заявените през м. февруари 2010 г. от висшите училища 1096 бр. холограмни стикери за студенти, които са дипломирани през учебната           2008-2009 г.
Второ, през м. март и април са заявени за отпечатване 339 бр.   стикери на студенти, дипломирали се през учебната 2008-2009 г., за които са установени технически грешки в първоначално отпечатаните стикери, допуснати от съответните висши училища. Стикерите са отпечатани и са предадени на висшите училища. 
На трето място, обобщени са последните постъпили предложения от висшите училища за отпечатване на холограмни стикери на дипломирани студенти през учебната 2009-2010 г., постъпили в периода 10 март – 15 април 2010 г., и са предадени за отпечатване 8132 стикера за 25 висши училища, които ще бъдат изработени съгласно фиксираните срокове. Обсъжда се вариант за оптимизиране на технологичния процес при изработване и предоставяне на холограмните стикери за висшите училища с оглед съкращаване на времето и преодоляване на допуснатите технически грешки. Предвижда се висшите училища да изпращат заявките на реално дипломираните студенти в министерството в началото на всеки месец. 
На следващо място, обсъжда се възможност за разработване на програмно приложение, което да облекчи и автоматизира в значителна степен процеса, свързан с проверката на списъците на дипломираните студенти в Регистъра на Министерството на образованието, младежта и науката, като по този начин се създаде възможност за ускоряване на процеса по сравняване на данните на дипломираните студенти с тези в Регистъра на министерството и оперативно получаване на резултатите от тези проверки. 
На следващо място се предвижда промяна на наредбата. Предвид спецификата на процеса, включващ проверка на данни, текущо и спешно поръчване на стикери на фирмата изпълнител, координация с висшето училище и раздаване на стикерите, очевидно определеният в чл. 45, ал. 5 от наредбата 7-дневен срок, в който министерството следва да предостави стикерите на висшето училище при предоставяне на всички данни и доказателства по ал. 1 или ал. 4 на чл. 4б, за определени случаи практически е недостатъчен.
Към настоящия момент се проверяват последните получени данни за дипломирани студенти през 2010 г. от четири висши училища – „Аграрен университет – Пловдив”, Национална художествена академия, НАТФИЗ и Югозападния университет в Благоевград. Целта на ръководството на министерството и на новата дирекция е постепенно процесът да бъде нормализиран и да бъде постигната оптимална регулярност при отпечатването на холограмните стикери за дипломираните студенти през съответната година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса има думата народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Един министър, освен решителен, трябва да бъде и коректен. Извинете, но и двамата знаем за какво става въпрос. Мисля, че направихте опит да прехвърлите отговорностите от болната на здравата глава. Много е лесно да оправдаете несвършената работа с предишни директори и с предишни служители. Моят въпрос засяга днешното състояние на администрацията на Министерството на образованието, младежта и науката. Явно е, че има проблем и Вие признахте, че по отношение на тези четири ВУЗ-а, които са имали промоции, има закъснение. 
Задавам този въпрос не самоцелно. Всъщност истинският ми въпрос е уточняващият. Смятате ли, че тази процедура на поръчване на стикери, след като студентите вече са се дипломирали, защитава най-добрия интерес на завършилите студенти? Имате ли идеи въобще да промените тази система? Този холограмен стикер да бъде може би по някакъв начин част от основното тяло на дипломата, така щото да не се налага да вървим по тази много сложна процедура, защото е възможно да има дипломиране на студенти и само след няколко дни да им се налага да подадат документи било за работа, било за кандидатстване в чужбина. Те не би трябвало да бъдат поставени в ситуация да чакат с месеци да бъде поръчан холограмният стикер и ако стойността е по-висока и предполага обществена поръчка, да се изчака обжалване и т.н., и т.н. 
Имате ли идеи предвид на анализа именно на недостатъците на системата, която сте наследили, или ще проявите приемственост по незнайни за мен съображения по отношение на една процедура и една система, която явно е показала дефектите си? Това е моят уточняващ въпрос. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин Местан, благодаря за уточняващия въпрос. 
Не бих казал, че това са недостатъци на наследената система, защото при предишното управление по различни начини се търсеше защита на този твърде важен документ. Сигурно вече знаете, че при договарянето на приема за следващата година на среща с ректорите – това стана преди вече доста време, аз заявих, че стикерите ще бъдат използвани до края на тази учебна година, тъй като остават месец и нещо и ние не можем да променим системата. В момента съм възложил на екипа да помисли как от следващата учебна година да се потърси някакъв по-оптимален вариант за защита на дипломата, който да не създава това тежко напрежение, защото Вие знаете, че при изработването на стикерите вината не е само в министерството. Може данните да се подадат погрешно, може да стане някакво разместване. Там твърде много данни се дават.

Така че ние търсим някакъв вариант, който да защити дипломите и едновременно с това да намали това административно усилие, особено страданието на студентите, когато е допусната тази грешка. Знаете много добре, че наистина това, което направи министър Даниел Вълчев и сме благодарни, студентът в момента, в който постъпва в университета, влиза в централната електронна система и може да бъде проследен през цялото време. Ние наистина търсим нещо, което да бъде по-добро за студентите, с по-малко възможности за административни или някакви други грешки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отношение към отговора давам думата на народния представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Когато става въпрос за образование и наука, аз с удоволствие ще сторя необходимото, за да осигуря принципа „Силна опозиция – силно управление”. Затова най-вероятно ще водим този разговор под формата на питания, въпроси и отговори и занапред. 
Оставам с надеждата, че удобната митологема за предишни дирекции и директори занапред да не ви служи като алиби или параван, зад който да скриете недостатъчната компетентност на новите ви кадри. Надявам се да упражните целия си контрол, за да може да се осигури съответствието между претенцията на служителите вече да управляват супердирекции, със суперотговорности и суперкачество на тяхната работа в министерството.
Аз ще изпълнявам своята отговорност да ви осигуря силен контрол, за да бъде силно и управлението ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: От името на група – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Натоварен съм от Парламентарната група на Коалиция за България да направя следното изявление.
Отговорни членове на правителството направиха изказвания във връзка с отнетата легитимност на България за участие в механизма за търговия с емисии парникови газове по Протокола от Киото. Обявено беше решение от вчера на правоприлагащия орган по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата да бъде отнета легитимността на България за участие в механизма за търговия с емисии и парникови газове по Протокола от Киото. Както обикновено, тези изявления бяха съпроводени с тежки квалификации и обвинения към предишното правителство. Известно е обаче, че досегашните ежегодни одити, извършвани от компетентните международни институции на националната ни система за инвентаризация на емисиите парникови газове, емитирани у нас, винаги са давали потвърждение на легитимността на държавата за участие в механизмите за търговия с емисии парникови газове по Протокола от Киото.
През последните четири години по категоричен начин при всеки одит е доказана надеждността на системата по отношение на достоверността на изчисленията за отделяните в страната емисии, както и на свободните емисии.
Решението за отнемане на легитимността на България за участие в механизмите за търговия с емисии парникови газове по Протокола от Киото е взето при последния одит през октомври м.г. на базата на представени от новия екип на Министерството на околната среда и водите информация за новата организация на националната система за инвентаризация на емисиите парникови газове.
Ако това е известно, не е известно с кого са се срещали и с кого са разговаряли представителите на одитната мисия, тъй като на практика всички експерти и служители, които работеха в това направление, са уволнени през последната година.
Уважаеми дами и господа, искам да посоча и хронологията на разглеждането на този въпрос в българския парламент и в правителството на България. Добре известно е, че в края на миналата година при обсъждането на бюджета на Република България Коалиция за България направи предложение за увеличаване на приходната част на бюджета в консолидирания размер с 200 млн. лв. приход от продажба на парникови газове. Предложението беше съпроводено с конкретен запис за какво да бъдат използвани тези средства, което е в пълно съответствие с правилата за извършването на тази търговия в международен мащаб. Имахме предвид, че този запис е мандат аз българското правителство при воденето на преговори с други страни, които също имат право да поставят условия за какво могат да се използват тези средства.
Миналия месец Министерският съвет разгледа промени в Закона за околната среда и в стенограмата няма нито една дума за това, че България не е готова и няма легитимност за извършване на тази дейност. 
При представянето на закона в залата на Народното събрание бяха изказани очаквания, че още на другия ден след неговото приемане България ще може да води преговори и да получава приходи от тази международна търговия. Нямаше нито една дума на съмнение, че има проблем, че има нерешени задачи. 
При това положение възниква законният въпрос кога министърът на околната среда и водите разбра, че има проблем? По време на одита? По време на 9-месечното си участие в правителството на страната или след съобщение от Мюнхен? По-големият въпрос е, ако е имало проблеми, какво от тях е решено и преодоляно през последните девет месеца? И най-големият въпрос е може ли така да се управлява държавата, с това ниво на компетентност, с това ниво на водене на преговори, с това ниво на поведение при международен одит и партньорство с останалите страни?
Възниква и друг въпрос – може ли хора, които по този начин вършат своята работа, да останат членове на кабинета на правителството на Република България?
В заключение искам да изразя позицията на Парламентарната група на Коалиция за България. Ние настояваме правителството да представи официална информация пред Народното събрание за заключенията на направения през октомври м.г. одит на Националната система за инвентаризация на емисиите парникови газове, за официалната кореспонденция на Министерството на околната среда и водите със Секретариата на Конвенцията за изменение на климата по отправените забележки и за мерките, които се предприемат за бързото възстановяване на легитимността на България за участие в механизма за търговия с емисии. Ако няма такава реакция, това означава, че не само министърът, но и правителството като цяло е неспособно да води българските и държавните ни дела успешно. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Милена Иванова Христова относно качеството на образованието в училища с преобладаващо присъствие на ученици от ромски произход.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа министри! Уважаеми господин министър на образованието, младежта и науката, въпросът, който поставям на Вашето внимание, е породен от ниското качество на образование в училищата с преобладаващо присъствие на ученици от ромски произход. Умишлено или не изискванията към тези ученици са силно занижени, както и контрола по отношение на техните знания. Учителите не са мотивирани да полагат повече усилия за усвояване на учебния материал, вследствие на което и учениците губят интерес като в по-голямата си част учебният процес се свежда само до ограмотяване, като останалите знания се претупват или често напълно изпускат и образованието, което получават тези ученици, спира на много ниски нива, много по-ниски от тези на останалите училища. Това ги поставя в неравностойно положение спрямо техните връстници по отношение на кандидатстване в следваща степен на обучение, както и ги прави неконкурентоспособни на пазара на труда.
В разговори, които проведох с някои от родителите на тези деца, те изразиха възмущение, че децата им ходят на училище, а във втори клас дори все още не могат да четат. Има случаи, когато ученици, завършили средно образование, се затрудняват да смятат – да събират и да изваждат дори до 100, поради което въпросът ми към Вас е: ще предприемете ли мерки за подобряване качеството на образование в училищата с преобладаващо присъствие на ученици от ромски произход? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, едно от тежките наследства в образователната система е наличието на над 60 обособени училища, в които учат деца от ромски произход, построени и функциониращи както в рамките на по-големите ромски градски квартали, така и в селските райони из цялата страна. През м. април 2010 г. бе актуализирана Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Във връзка с преодоляване на проблема са изведени три основни приоритета:
- пълноценна интеграция на ромските деца и ученици чрез десегрегация на детските градини и училищата в обособените ромски квартали и създаване на условия за равен достъп до качествено образование извън тях;
- подпомагане на средищните училища за гарантиране на достъп до качествено образование в тях;
- утвърждаване на интеркултурната перспектива като неотменна част на образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в процеса на модернизация на българската образователна система.
Трите приоритета засягат предимно подобряване достъпа до качествено образование на ромските деца. В момента се разработва и План за действие с петгодишен срок на изпълнение, в който се разписват конкретни дейности за изпълнение на посочените приоритети. 
Поради натрупаните проблеми в рамките на цели 60-70 години и необходимостта от време за подготовка на обществото да приеме ромските деца в училищата извън ромските квартали, най-тежък за изпълнение е първият приоритет. Едновременно с това обаче ние осъзнаваме, че повишаване качеството на образованието на ромските деца в градските обособени квартални училища е немислимо без наличието на българоезична среда, чиито носители са българските деца, а липсата на българчета и на деца от другите етноси в тези училища води до проблемите на непознаването.
Ето защо нашето разбиране е да се върви към постепенно извеждане на ромските деца от кварталните училища и тяхното равномерно дисперсиране в приемните училища, но с ясното съзнание, че е необходимо да предпазим градската училищна мрежа от вторична сегрегация, тоест настаняване на ромските деца в най-близкото до квартала училище и масово напускане на българските деца от него.
Практическото разрешаване на проблема, свързан с осигуряването на достъп до качествено образование на ромските деца на този етап от развитието на страната ни няма друга алтернатива освен чрез осигуряване на целодневна организация на обучението и възпитанието; засилване на извънурочните и извънучилищни дейности, използвайки приоритетите на интеркултурното образование; повишаване квалификацията на учителите за работа с ромски деца; използване капацитета на местните структури на гражданското общество и засилен контрол и адекватна методическа помощ от регионалните инспекторати по образованието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Милена Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаеми господин министър, за съжаление, това което чухме, са само едни добри пожелания. Аз питам за конкретни мерки, които ще доведат до конкретни резултати. Защото тези приоритети, които Вие изведохте, аз лично, а и цялото общество ги е слушало вече много пъти и сигурно ще се слушат още много години напред. Проблемът е много голям и проблемът стои, и няма воля за неговото решаване. Това са приоритети, които аз предполагам как ще бъдат решени – със срещи, семинари, доклади и актуализация на доклади как да бъдат интегрирани, как да бъде повишено качеството на образование и толкова. Резултатите са едни и същи вече няколко години. 
Аз се надявах Вие да ми предложите конкретни мерки, които Вие ще предприемете, и конкретни резултати, които Вие целите с тези мерки и които ще контролирате дали ще бъдат постигнати. Необходимо е да бъдат неотложни и конкретни, защото това поведение води до все по-тежки последици, които са все по-трудно преодолими. Образованието за всички, особено за децата от ромски произход, е важно не само за тяхната персонална, лична реализация, но и за благополучието на цялото ни общество, защото това води до по-добра квалификация, по-добра работа, намаление на престъпността, която е водена от ангажираността, и задължението да осигурят прехраната на техните бъдещи семейства.
Уважаеми господин министър, образованието засега е единствената мярка, единственият начин да се намали ранното създаване на семейства дори. 
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Така ли го разбрахте?
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Да, така го разбрахме, колега.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): За четири години не го разбрахте.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Разбира се, това може да се постигне не толкова бързо и не толкова лесно, но аз се надявам Вие да обърнете приоритетно внимание, като имате предвид, че от това поведение ще се породят тежки последици и е възможно след пет или десет години в България да има няколко хиляди необразовани и неработещи хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се ползвате ли от право на дуплика? Не.
Да благодарим на министър Игнатов за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването.
Въпрос от народния представител Михаил Миков относно резерва на Здравната каса.
Имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, въпросът ми е особено актуален, когато в днешния печат има заглавия: „Болници в будна кома”, „Лекари чакат бунт на пациенти”, „Хасковската болница плаща 60 000 лв. всеки месец лихви”.
Уважаема госпожо министър, по време на нашето управление прокарвахме политика на трупане на резерв. Този резерв по отговор на Вашия предшественик към 30 декември възлизаше на 860 млн. лв. Пари събрани от гражданите, в добри времена, които в лоши времена, каквито са сега за здравеопазването, да се използват за покриване на нуждите на системата. Въпреки, че някои политици доста цинично смятат, че тези пари са техни, аз изхождам от позицията, че тези пари са събрани от гражданите за здравеопазване. Няма никакви мотиви те да се използват за някакви други нужди и цели.
В момента системата изпитва остър недостиг от средства. По някои публикации в печата задълженията към доставчици, и други задължения, са около 400 млн. лв. Това обрича здравните заведения на неплатежоспособност, респективно фалит е по-популярната дума, което в перспектива очертава каквато и здравна карта да направите, липсата на структури. Лекари, медицински сестри и санитари получават смешни възнаграждения. Не се изплащат изработени от лечебните заведения средства или се изплащат със закъснение          2-3 месеца. Не може средният медицински персонал да получават по 100-120-150 лв. на месец – практика във Видинската болница. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Колко е резервът на Здравната каса към 31.03.2010 г. и по какъв начин ще бъде използван в тази ситуация днес? Мерси, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми господин Миков! Във връзка с постъпилия от Вас въпрос относно събраните в Българската народна банка средства на Националната здравноосигурителна каса, ви информираме за следното:
Наличностите по сметки на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка към 31 март 2010 г. са в размер на 800 млн. лв., от тях по сметка 7306 „Текущи бюджетни сметки на НЗОК” – 450 млн. лв. и сметка 1615 „Депозитни сметки на бюджетни предприятия в левове” – 350 млн. лв. 
Средствата са отразени в месечния отчет за касовото изпълнение на Националната здравноосигурителна каса към 31 март 2010 г., равнен с форма 91 „Месечна отчетност за салда по сметките на бюджетните предприятия” на БНБ. 
Средствата на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка се включват в единната сметка, в съответствие с разпоредбите на годишния Закон за държавния бюджет, цитирам: „при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства”. Тези средства принадлежат на Националната здравноосигурителна каса и могат да се разходват единствено и само за целите на здравното осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народния представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. 
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, за мен този отговор е скандален. Към декември събраните пари са 860 милиона в Здравната каса. За първите три месеца е повишена събираемостта от гражданите – 41 млн. лв. повече са събрани, в условия на криза, гражданите плащат. И Вие ми казвате, че към 31 март парите са 800 милиона. Къде са другите 60 милиона? Това просто е скандал! 
Аз не съм удовлетворен и ще продължа по този въпрос. Може би трябва да започнем парламентарна анкета, да видим къде отиват парите, които се събират от българските граждани за здравеопазване! (Реплика от народния представител Павел Димитров.) Не може 860 милиона да са в резерв, а Вие казвате, че са автономни тези средства и отиват за здравеопазване. Не плащате на болниците, отказахте да актуализираме бюджета на Здравната каса – имахме такъв законопроект, и парите да са намалели. Кой открадна парите?! 
Неудовлетворен съм, господин председател, и това ще бъде предмет на по-нататъшна дискусия и изследване къде са парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
Преминаваме към питане от народния представител Георги Божинов относно статута на областните болници като акционерни търговски дружества. 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Конституционният съд на Република България с Решение от 21 март 2001 г. обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 101, ал. 5 от Закона за лечебните заведения. В резултат на това, чл. 1, ал. 5 от този закон е загубил правния си ефект и не съществува като правна уредба.
Днес, областните болници съществуват в правния мир като лечебни заведения, акционерни търговски дружества, в разрез с горепосоченото решение на Конституционния съд. 
В закона стои празнота. С последните промени на Закона за лечебните заведения този проблем отново не се решава.
Уважаема госпожо министър, как смятате да бъде решен този въпрос, още повече, че със Закона за бюджета на Република България за 2010 г. се дава право на министъра еднолично да променя структурата на капитала в тези търговски дружества?
И в допълнение, с времето, което разполагам, искам да кажа, че през 2009 г. държавата с премиер Иван Костов чрез заповед на министър Бояджиев за преобразуване на болниците в търговски дружества, национализира публична общинска собственост. Беше сезиран Конституционният съд. Взето беше горецитираното от мен решение. Мотивите на Конституционния съд са еднозначни.
Накратко конституционните съдии приемат, че правото на собственост върху преобразуваните публични заведения се преобразува в право на собственост върху капитала на дружествата, следователно титулярът на правото на собственост е същият, а правото на собственост се упражнява от общинския съвет. Регистрацията е извършена при липса на решение на съответните общински съвети и затова не е легитимна. Реформата е зачената в нарушение на Конституцията, съществува в разрез с решенията на Конституционния съд (председателят дава сигнал, че времето е изтекло)  и ще продължим с Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Анна-Мария Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Господин председател, уважаеми господин Божинов, дами и господа! Във връзка с отправено питане относно статута на областните болници като акционерни дружества Ви уведомяваме за следното. 
Разпоредбата на чл. 101, ал. 5 от Закона за лечебните заведения регламентира преобразуването на 26 обединени районни болници – бивши окръжни болници, в лечебни заведения – акционерни дружества, в срок до 1 септември 2000 г. Тази законова разпоредба определя и начина на разпределение на капитала на акционерните дружества между държавата - 51%, и общините в областта - 49%, съобразно броя на населението в тях. В изпълнение на посочената законова разпоредба и с установения законов срок министърът на здравеопазването тогава, през 2000 г., е издал заповеди за преобразуване на 26-те обединени районни болници. 
Преобразуваните лечебни заведения, областни болници, са регистрирани като акционерни дружества от съответните окръжни съдилища. С Решение № 11, забележете, от 21 май 2001 г. по Конституционно дело № 18 от 2000 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 101, ал. 5 от Закона за лечебните заведения. Решенията на Конституционния съд, с които се обявяват за противоконституционни законови разпоредби, нямат обратно действие. Нямат обратно действие!
Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията и чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд решението на Конституционния съд поражда своето правно действие занапред във времето и правните последици се уреждат от органа, който го е постановил, в случая Народното събрание. Извършените действия по преобразуване на 26-те обединени районни болници преди влизане в сила на конституционното решение са били в съответствие с действащите законови разпоредби. Заповедите на министъра на здравеопазването за преобразуване на обединените районни болници в областни болници – акционерни дружества, също са издадени законосъобразно и са влезли в сила. Поради това Решение № 11 от следващата година, 21 май 2001 г., на Конституционния съд не обезсилва статута на областните болници – акционерни дружества. Те са учредени законосъобразно и в момента са вписани в Търговския регистър. 
От 2007 г. със законите за държавния бюджет на Република България за съответната година се въвеждат разпоредби за увеличаване на капитала на лечебните заведения с държавно участие със стойностите на предоставените средства от държавния бюджет за погасяване на задължения, като държавата записва нови акции. 
Аналогична процедура за увеличаване на капитала се предвижда и при капиталовите разходи – предоставяне на апаратура или дълготрайни материални активи на съответните лечебни заведения. В изпълнение на законовите изисквания Министерството на здравеопазването е предприело необходимите действия за увеличаване на държавното участие в капитала им. В момента държавното участие в капитала на двадесет от всички двадесет и шест областни болници – акционерни дружества, е увеличено и е над 51%. Вече има болници със 79% държавно участие, тъй като ние сме плащали. (Реплики от народния представител Хасан Адемов.) 
През 2010 г. също ще бъдат предприети действия за увеличение на капитала на областните болници – акционерни дружества, със смесено държавно и общинско участие чрез записване от страна на държавата на нови акции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса има думата народният представител господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, в едната част на своя отговор Вие повторихте това, което аз казах, и надлежно прочетохте това, което много професионално са написали юристите във вашето министерство. Оставам с убеждението, че Вие приемате това статукво като добро и като реформатор нямате намерение да променяте нещата в тази област. 
Не случайно в допълнителните думи аз подчертах, че тази регистрация, макар по действащото законодателство да изглежда легитимна, тя по принцип е незаконна. Защото липсва решение на онзи, който упражнява правата на собственост. Не случайно Ви попитах как ще изпълнявате правото си, дадено Ви по закон - от последния Закон за бюджета на Република България, когато Вие ще задълбочавате тази тенденция и след решението на Конституционния съд за консумативи, за активи, за капиталови разходи, в грубо противоречие с Търговския закон и неговия раздел за повишаване на капитала еднолично ще изтласквате общините без решение на общинските съвети като собственици в тези акционерни дружества. Ако това са търговски дружества и ако това е ред за уреждането на отношения в търговски дружества по друг начин освен в Търговския закон, това е някакъв принос и анахронизъм, който е в България.
Като човек, който е заявил желание да бъде реформатор, Ви предлагам да върнете листовете на тези, които са Ви написали отговора, и да потърсите в хода на реформата радикално решаване на този въпрос. (Председателят дава сигнал за приключване на времето.) Защото, завършвам, общинските съвети вземат решения да напуснат акционерните дружества и да си продадат акциите на онзи, който пожелае да ви стане партньор вместо тях. Ще видите тогава как ще вдигате капитала, когато дойде един частник на мястото на общината в това акционерно дружество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Анна-Мария Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин Божинов, искам да попитам: по време на вашето управление четири години защо не предприехте действия? Имахте възможност!  Благодаря. (Отделни ръкопляскания в ГЕРБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате право да изразите отношение, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, може би само в представите на човек, който по този начин влезе в правителството – лесно и с желание на премиера, му изглежда, че нещата са безспорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Божинов, много Ви моля! Такива квалификации не могат да се правят от трибуната.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Напротив, това е много чудесна оценка – че е взета по такъв безспорен и категоричен начин от човек, чието мнение във вашите среди е безалтернативно. Но тези хора, които са тук, знаят, че и на предишния и на по-предишния министър като депутат с 20-годишен стаж аз съм се противопоставял на това снишаване да не решим въпроса. Вие заявявате, че сте реформатор и аз за това се обръщам към Вас с надежда - да го видите, да го осмислите и да го решим.
Перник е осъдил министерството и е получил права над болницата, заради земята, въпреки тази трактовка. В Мездра са взели вчера решение да напуснат. Община Кнежа има решение да напусне дружеството във Враца. 
Има проблем - дайте да го видим и да го решим. Ние затова паднахме от власт, защото този и други въпроси не сме ги решавали, както трябва. За да не ни последвате така бързо, никога не казвайте: „А вие защо не го направихте?”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на министър Анна-Мария Борисова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Въпрос от народния представител Калина Крумова относно проблемите на живущите във Вилна зона – гр. Сливен, с ВиК в града.
Имате думата, госпожо Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Първо, Честит рожден ден! Дано по-рядко се виждаме на парламентарен контрол – това би означавало по-малко проблеми.
Днес обаче за съжаление ще Ви занимая с един проблем. Ние от Партия „Атака” сме привърженици на това проблемите да се решават стъпка по стъпка, но когато едно или друго звено или институция не си вършат работата, за съжаление, се налага тук, в Народното събрание, да ги решаваме.
Един такъв проблем имат 15 000 сливналии в така наречената Вилна зона, която се води селищно образувание. Хората там редовно си плащат данъците, въпреки това изградени пътища няма – линейки, пожарни коли, полиция стигат изключително трудно, а такситата отказват въобще да превозват пътници. Друг е въпросът, че улиците нямат наименования. Все пак не това е проблемът, който поставям днес.
Проблемът е защо хората там, 15 хил. жители, които редовно си плащат данъците – такива данъци, каквито плащаме и аз, и Вие, не могат да имат свободен достъп до вода и през 2010 г. живеят на режим? Задава се лято, когато, знаем, какви епидемии се разразяват и всички тези 15 хил. души там се чудят кога ще имат нормален достъп до водоснабдяване. От местното ВиК-дружество си измиват ръцете вече години наред, повече от 5-10 години. Има няколко организации и сдружения, които защитават правата си, в крайна сметка обаче хората вода нямат. 
Въпросът ми към Вас е: при положение че няма нормален диалог между граждани и съответното ВиК-дружество, явно или то, или нещо по системата не функционира кой знае колко добре, кога в крайна сметка тези хора ще имат вода и кога ще могат, след като си плащат данъците и имат задължения, да имат своите права? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Крумова, първо, благодаря за пожеланията.
Минавам към конкретен отговор на Вашия въпрос. 
Изключително важен е въпросът, който Вие поставяте, за гражданите от Вилна зона от гр. Сливен. Тези водопроводи в момента са изградени с решение на кмета на община Сливен на частни начала и не са съобразени с нормативните изисквания, включващи показатели, като предварително проучване, уточняване на техническите условия за присъединяване, изготвяне на инвестиционен проект, диаметри на тръбите, трасе и т.н. Съществуващите водопроводи преминават през имоти на гражданите и не са съобразени с изискванията на Закона за устройство на територията. ВиК – Сливен в качеството на ВиК-оператор не е приело – и това е големият проблем, за експлоатация от община Сливен изградените водни съоръжения във Вилната зона – водопроводи и т.н., тъй като същите не са изградени по изискванията на ЗУТ. Поради това ВиК-операторът няма законово основание да открива индивидуални партиди за предоставяне на ВиК услуги във Вилната зона на гр. Сливен, както и няма задължения да назначи инкасатор, който да отчита индивидуалните водомери на членовете на водните сдружения. 
Водопроводните клонове във вилна зона – гр. Сливен, са свързани с градската преносна мрежа на основание чл. 22, ал. 1 от Наредба № 4. ВиК – Сливен присъединява сдружението на Вилната зона, което към момента е към довеждащите водопроводи, чрез общ водомер. Задължението на ВиК – Сливен е да достави и инкасира доставената питейна вода до общия водомер на сдружението, като издава фактури по партидата на водното сдружение за количеството вода, отчетено от общия водомер. Задължението на водните сдружения във Вилната зона е да заплащат подадените водни количества по отчитането на този общ водомер. Поддръжката на водопроводната инсталация – собственост на водните сдружения, за съжаление остава като тяхно задължение, тъй като мрежата не е предадена. Организацията по отчитане на индивидуалните водомери, монтирани след общия водомер, и събирането на сумата за потребената от членовете на сдруженията вода е задължение на сдруженията и въпрос на вътрешна организация. 
До узаконяване на инфраструктурата и ВиК инсталацията от община Сливен във Вилната зона отчитането и заплащането на консумираната от сдруженията питейна вода ще се извършва по показанията на общия водомер. След предаване на ВиК-мрежата ВиК – Сливен ще има задължение и ще сключи моментално индивидуални договори, за което аз категорично се ангажирам към Вас – за предоставяне на ВиК-услуги за откриване на индивидуални партиди на собствениците. По проблемите за предоставяне на ВиК-услугите във Вилната зона на гр. Сливен са постъпвали и запитвания, има и сигнали, предоставена е информация към Районната прокуратура, Областната администрация на Сливен, Комисията за защита на конкуренцията, омбудсмана на Република България, медии, граждани. 
С оглед на изразеното становище Ви уведомявам, че до приемането на инфраструктурата на Вилна зона – гр. Сливен, решаването на поставените от жалбоподателите въпроси също е от компетентността на община Сливен. 
След финализирането на тези процедури ВиК – Сливен в качеството на ВиК-оператор ще има възможността да сключва индивидуални договори с потребителите и ще открие индивидуални партиди за всеки един от собствениците на имоти. Въпреки това в момента ВиК – Сливен предоставя ВиК-услуги на 80 граждански сдружения, като 90% от които са коректни платци. Към днешна дата водоподаването само на 8 сдружения е преустановено от общо 90 сдружения поради неизплатени суми за доставена вода. Те се отчитат по общия водомер на тези сдружения. Тоест, осем, а другите 80 са о`кей. 
Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за водите предстои управлението на ВиК-системите да се осъществява от асоциациите. Нека община Сливен да бъде така добра, сега е моментът, защото се преструктурират собственостите върху ВиК-активите, да изчистят собствеността, да я узаконят. Годността на водоснабдителните съоръжения през последните месеци така или иначе трябва да премине по договор за стопанисване, експлоатация и управление към оператор, действащ на обособената територия.
С две думи, за да отговоря на Вашия въпрос: поемам ангажимент. Наясно съм с проблема. Когато община Сливен си узакони ВиК-инфраструктурата и предаде мрежата, буквално на следващия ден ние ще бъдем там. Бъдете сигурни, че ако няма в момента добър диалог, сме готови веднага да го установим. Въпросът е категоричен и ясен: докато тази инфраструктура се узакони и докато не се предаде мрежата, за съжаление ВиК-операторът не може да сключи индивидуални договори. Готови сме да помогнем също така в процеса на узаконяване, но водеща е отговорността на община Сливен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Калина Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Изключително Ви благодаря за отговора, господин Плевнелиев. Смятам, че той беше от особено значение за всички засегнати от този проблем. На първо място, те не са никак малко.
На второ място, в условията на криза, в която живеем, но и когато съвестен данъкоплатец иска да получава дадена услуга и това е в неговите права, след като изпълнява задълженията си, е добре той да знае какво се случва. 
Наясно съм и го казах още при задаването на въпроса: благодаря Ви, че поемате този личен ангажимент, защото не е нормално един гражданин да се обръща към Народното събрание за нещо, свързано с проблем, който трябва да реши общината. Искрено се надявам, тъй като очевидно комуникацията между гражданите, които имат явно сериозни проблеми, и общината, конкретно ВиК – Сливен, е доста сериозна, да бъде обърнато внимание на конкретното дружество за това, което се случва между него и абонатите. Наистина, ние с Вас не за първи път от тази трибуна дискутираме проблема за водата в Сливенския регион. Очевидно нещата там не вървят. Не считам, че е редно и необходимо да занимаваме цяла България с местен проблем. Може би по-скоро трябва да се обърне повече внимание върху контрола на местните инстанции. 
Благодаря Ви много. Искрено се надявам всички хора там, независимо какво се случва на общинско ниво, да знаят, че държавата има воля да им помогне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо Крумова! Наистина, за да не останат гражданите с впечатление, че един проблем продължава и продължава да не се разрешава, изключително Ви благодаря за инициативата, която Вие по много добър и достоен начин преследвате. 
Пак казвам: готови сме да помогнем с всичко, не само с добър диалог. Информацията, с която разполагам, е, че ВиК – Сливен е готово веднага. То иска да печели. Единственият начин, по който то може да печели, е да присъедини тези индивидуални потребители към собствената мрежа, но не може да стане през закона, който казва, че мрежата трябва да е въведена в експлоатация.
Готови сме, ако трябва, на ниво ВиК – Сливен, на ниво експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството под Ваша егида, нека съберем тези хора в Сливен, да си свършат работата. 
Община – Сливен е длъжна след толкова години просто да узакони. Готови сме чрез районните дирекции за национален строителен контрол, както и със софийското ДНСК да помогнем. Но, много Ви моля: продължете с Вашата инициатива! Нека община Сливен да се размърда! Нека се опитаме да решим един толкова тежък проблем в името на вашите избиратели от Сливен. Готови сме да помогнем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на министър Росен Плевнелиев за днешното му участие в парламентарния контрол. Да му пожелаем много здраве и успехи в начинанията, с които се е наел. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Продължаваме с участието на министър Трайчо Трайков. Имам уверения, че той всеки момент ще бъде в залата.
Уважаеми народни представители, тъй като министър Трайчо Трайков е възпрепятстван да дойде в Народното събрание поради среща с премиера, закривам днешното заседание.
Следващото заседание ще бъде на 19 май, сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,40 ч.)



Заместник-председател:

				  Лъчезар Иванов


Секретари:

		Петър Хлебаров

		Митхат Метин