Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-05-20


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов 

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.) 

Уважаеми дами и господа, продължаваме със:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
За процедура има думата господин Лъчезар Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в пленарната зала проф. Иван Миланов – заместник-министър на здравеопазването, и д-р Маша Гаврилова, началник отдел „Опазване на общественото здраве” в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. 
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След провеждане на възложените  консултации оттеглям направеното вчера в пленарната зала предложение за редакционни уточнения по § 2 относно чл. 56в в редакцията, предлагана от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите бяха закрити по обсъждането на този текст. Преди да преминем към гласуване има ли народен представител, който би желал да сподели нещо допълнително? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Пехливанов, което комисията не подкрепя.
Гласували 135 народни представители: за 19, против 66, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 29, против 62, въздържали се 37.
За процедура – господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не зная дали всички, които са днес в залата, помнят как завърши вчерашният дебат по този нов § 2 и предложението, което направих. Предложението не е вписано в текста, който е раздаден, то беше направено в залата и гласеше: общата площ, която се предоставя като помещение за тютюнопушене в закрити обществени места, които отговарят на съответните изисквания, да бъде не по-малко от една трета от съответната обща площ при спазване на съответните изисквания. 
Причината за това мое предложение е европейската практика, съгласно която общата площ, предоставена на пушачите, съответства или е малко по-голяма от броя на пушачите в съответната страна. Дадох ви пример с Белгия, с Люксембург, с Холандия и с други страни, където се предоставят 20 или 25%.  Данните от изследванията на Европейския съюз от „Евробарометър” и от Европейската комисия, показват, че в България активните пушачи са 30,7%. При това положение моето предложение е в тези заведения за пушачи да бъде предоставена една трета от площта. В противен случай, ако се предостави половината, това означава, че останалите 70% български граждани са реално дискриминирани, защото на тях им се предоставя половината от площта, докато на тези, които са 30%, им се предоставя 50% от площта.
Моля да ме подкрепите! Това е в името на справедливостта и на равнопоставеността, за която пледираха разни депутати от ГЕРБ. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното предложение в пленарната зала на народния представител Иван Николаев Иванов с мотивите, които той изложи. 
Гласували 130 народни представители: за 42, против 54, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Следва да подложа на гласуване предложението на народния представител Четин Казак.
Припомням на народните представители предложението на народния представител Четин Казак, което направи в залата – в § 2, чл. 56в, към цитираните текстове „по чл. 56, ал. 3 и в заведенията по чл. 56, ал. 4” да се добави „чл. 56, ал. 6”. 
Към чл. 56в – „В обособените самостоятелни помещения по чл. 56, ал. 3 и в заведенията по чл. 56, ал. 4” – той добавя „и чл. 56, ал. 6, в които се допуска тютюнопушене, не се разрешава присъствието на лица до 18-годишна възраст”.
Режим на гласуване!
Гласували 126 народни представители: за 35, против 62, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС):  Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз не мога да разбера какви консултации са се провели и защо моето предложение не е прието, след като то е напълно аргументирано и основателно. Знаете много добре, че по Закона за закрила на детето се разрешава на непълнолетни деца до 18-годишна възраст да посещават с придружител заведения, които работят след 22,00 ч., тоест нощни заведения. Ако тази редакция остане така, ще се получи парадоксалната ситуация, при която в малките кафененца до 50 кв. м, в които собственикът ще разреши изцяло тютюнопушенето, няма да се допускат непълнолетни деца до 18-годишна възраст, независимо от часа на денонощието, докато в дискотеките, в нощните барове ще се допускат с придружител тези непълнолетни деца, въпреки че и там ще се пуши в цялото помещение.
Моля Ви, премислете още един път позицията! Тя е напълно аргументирана. Не може в малките кафенета да забраним тотално достъпа на непълнолетни там, където се пуши, а в нощните заведения да го позволим изцяло.
Затова предложих да се добави и ал. 6, тоест и в нощните заведения, където се пуши, да не се допускат непълнолетни лица.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване процедурното предложение, направено от господин Четин Казак.
Гласували 135 народни представители: за 53, против 51, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 2.
Гласували 132 народни представители: за 92, против 22, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има направено предложение от народния представител Петър Петров – добавя се нов § 2:
„§ 2. В чл. 218 от Закона за здравето се заличава „чл. 56” във всичките му алинеи”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Петров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 18, против 42, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Предложение от народните представители Стефани Михайлова, Даниела Дариткова, Доброслав Димитров, Пламен Цеков и Йоана Кирова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Петър Петров – добавя се нов § 3:
„§ 3. Създава се нов чл. 218а със следните алинеи:
„Чл. 218а.	(1) Който наруши чл. 56 се наказва с глоба от 200 до 500 лв.
	(2) За нарушение на чл. 56, извършено в закрито обществено място и закрито работно помещение, собственост или стопанисвано от юридическо лице или едноличен търговец, се налага глоба от 50 лв. на квадратен метър от разгънатата площ на заведението.
	(3) При повторно нарушение по ал. 2 обектът, в който е констатирано извършването, се заличава от Регистъра за обектите за производство и търговия с храни (по чл. 12 от Закона за храните)”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 3 със следната редакция:
„§ 3. Създава се чл. 218а:
„Чл. 218а.	(1) Който наруши чл. 56б и чл. 56в, се наказва с глоба от 200 до 400 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 400 до 800 лв.
	(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, имуществената санкция е от 400 до 800 лв., а при повторно нарушение – от 800 до 1000 лв.
	(3) За нарушения по ал. 1, извършени от юридически лица, се налагат имуществени санкции в размер от 400 до 800 лв., а при повторно нарушение – от 800 до 1000 лв”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Петров за добавяне на нов § 3, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 16, против 51, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 3 с редакцията, която ни предлага комисията и която ни докладва председателят й.
Гласували 126 народни представители: за 98, против 9, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за спиране в момента на обсъждането и гласуването на този законопроект с предложение да се събере в почивката Комисията по здравеопазването на извънредно заседание и да се изготви текст в Преходните разпоредби за промяна на Закона за закрила на детето, с оглед на предложението и това, което приехме в § 2, чл. 56в.
Тъй като предложението на господин Казак беше изключително резонно, но не тук му е мястото от правна техника – в чл. 56в, се налага да се изработи промяна в Закона за закрила на детето и това е един текст. 
Аз смятам, че няма пречка това нещо да стане в почивката и след това да продължим с гласуването на законопроекта докрай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов, обратно становище? 
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, това, което предложи моята колежка е изключително добро, но аз бих искал да кажа чисто процедурно, че за да се осъществи именно такава Преходна и заключителна разпоредба трябва съответното ведомство, съответният ресорен министър и съответната комисия също да имат становище за промяна именно на Закона за закрила на детето.
Това нещо го обявявам, за да може на народното представителство да бъде ясно каква е процедурата.
Госпожо председател, аз предлагам да продължим със закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията по аргумент от чл. 45, ал. 2, т. 4.
Гласували 120 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Във връзка с приетата вчера програма и уточнението, че точки 9 и 10 ще бъдат съответно точки 1 и 2 от утрешното пленарно заседание следва, че преминаваме към точка единадесета:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ ЗА 2009 г.
От името на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика с доклада ще ни запознае господин Николай Коцев.
Процедура.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на проф. Стоян Кушлев – председател на комисията, Георги Илиев – главен секретар и Николай Николов – член на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Господин Коцев, имате думата за доклада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КОЦЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за периода януари – декември 2009 г.
Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика на свое редовно заседание на 22 април 2010 г., на основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, обсъди внесения в Народното събрание и разпределен на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност  за периода  м. януари 2009 – м. декември 2009 г., № 020-00-20, внесен  на 31.03.2010 г.
  Председателят на комисията – проф. Стоян Кушлев, изложи пред народните представители – членове на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика основните изводи и проблеми, свързани с дейността на комисията през включения в доклада период на действие – развитие на административния капацитет, дейност, свързана с обработване на постъпилите уведомления от компетентните органи, дейност по налагане на обезпечителни мерки и по отнемане в полза на държавата на имущество в страната и чужбина, и предложения за изменение и допълнение на действащия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. 
  В Доклада за дейността на комисията за установяване имущество, придобито от престъпна дейност за 2009 г. е направен анализ на действията на структурните звена, във връзка с ефективното обезпечаване на дейността, с оглед правомощията по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и е направено сравнение с предходните периоди.
През 2009 г. в териториалните дирекции са постъпили нови уведомления от разследващи органи и съда за общо 5642 лица. Една част от тях са били за престъпления, които не попадат в обхвата на чл. 3 ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, други са се отнасяли за лица, чието имущество е под законоустановения минимум от 60 000 лева, в трети случаи се е стигнало до преквалифициране на деянията от разследващите органи – във всички тези три хипотези комисията е прекратявала производствата.
Спрямо 2008 г. броят на новополучените уведомления от компетентните органи е намалял с 18,9%. На база на тези данни се прави извод, че дейността относно обработването на получени уведомления от страна на териториалните дирекции се нормализира.
През 2009 г. в единадесетте териториални дирекции с решения на КУИППД по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД са образувани 155 производства за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. С тях общият брой на всички образувани производства от началото на дейността на КУИППД става 490. През 2008 г. образуваните производства са 126.
Направен е анализ на образуваните производства по видове престъпления от Наказателния кодекс, попадащи в обхвата на чл. 32, ал. 1 от ЗОПДИППД: най-много производства са образувани срещу лица, извършили престъпление по чл. 321 от Наказателния кодекс (образували, ръководили или участвували в престъпни групи) – 27 бр.; производствата срещу лица, извършили престъпления по чл. 225 от Наказателния кодекс, избягване на плащане на данъчни задължения в големи размери, са 11 на брой; производствата срещу лица, извършили престъпления против собствеността по чл. 202 от Наказателния кодекс, са 9 и т.н.
Отделно е анализирана и дейността на комисията по налагане на обезпечителни мерки по ЗОПДИППД през 2009 г. Постановени са 155 решения за внасяне на мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки пред съответните окръжни съдилища. Поискани са обезпечения за налагане на възбрани и запори в размер на 254 млн. 920 хил. 297 лв., като съдът е уважил исканията до размер на 253 млн. 992 хил. 806 лв. Посочени са и спорните моменти, разрешени от съдилищата, за предполагането на причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и съответното имущество, независимо от липсата на пряка такава - например незаконно придобито имущество, установено по отношение на лице, обвинено за незаконно притежание на оръжие – чл. 339 от Наказателния кодекс. Обсъден е и казусът относно получените кредити от банкови институции – дали този източник е законен или акцентът следва да се поставя върху произхода на средствата, с които се погасяват такива кредити. Споделени са усилията за уеднаквяване практиките на териториалните дирекции посредством издаване на вътрешноведомствен акт – „Указание за дейността на органите на КУИППД в производството по установяване, обезпечение и отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност”.
  През 2009 г. са образувани 79 дела за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. С тях общият броя на заведените дела от страна на комисията от създаването й до сега става 181 дела за имущество в размер на 132 млн. 495 хил. 297,52 лв. Изцяло приключени са обаче само 6 дела, от които по 4 са постановени осъдителни решения, а по 2 са постановени определения за прекратяване, поради липса на причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество.
Към настоящия момент има постановени решения по 28 дела от първоинстанционните съдилища, като по 22 от тях са постановени осъдителни решения. При въззивните производства са постановени 13 решения, като по 7 от тях са потвърдени осъдителните актове на първа инстанция, а по 6 исковете, предявени от комисията, са отхвърлени. Този резултат сочи на все още неутвърдена съдебна практика, както и на обстоятелството, че и комисията все още е в процес на утвърждаване на практиките си.
Специален акцент е поставен в промените, които би следвало да се извършат в законодателен аспект: разширяване приложното поле на чл. 3, ал. 1 от закона, чрез включване на други престъпления; преместване на началния момент на образуване на производствата към момента на образуване на наказателното производство; възможност за провеждане на производство и при изтекла давност по чл. 80 от Наказателния кодекс; разширяване  на кръга от лица по чл. 8, ал. 1, получили имущество от проверяваното лице, като се добави и лицето, което съжителства на съпружески начала, с проверявания, както и бившите съпрузи; въвеждане на възможност при разкриване и доказване на персонална симулация в случаите, когато имуществото изобщо не е преминавало през патримониума на проверяваното лице; регламентиране на начина на определяне стойността на имуществото на проверяваното лице, както и регламентация относно управлението и разпореждането с отнетото имущество.
  При обсъждането народните представители изразиха становище за необходимостта от разширяване обхвата на лицата, чието имущество подлежи на отнемане в какъвто смисъл законодателната дейност следва да се насочи.
Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика предлага на Народното събрание да приеме следното             
Р Е Ш Е Н И Е:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :
Приема Доклада за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност през периода януари 2009 г. до декември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря на господин Коцев.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще спра Вашето внимание на няколко проблема, които считам, че би трябвало да засегнем, имайки предвид този пети доклад на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
Комисията е структурирана още през 2005-2006 г. със съответните й звена за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, за обезпечителните мерки, за отнемане на имущество в полза на държавата.
Спирам вниманието на въпроса за структурирането, имайки предвид необходимите промени, които настъпиха в тази структура със създаването на новото звено „Инспекторат” към комисията, което осъществява един предварителен и последващ контрол за спазване на нормативните актове, което показва ясно, бих искал специално да обърна внимание към ръководството на комисията, че тя се е съобразила с препоръките, които бяха направени относно необходимостта от един такъв вътрешен контрол, който да бъде извършван. 
Но по отношение на допуснатите слабости единственото, което се отбелязва в доклада, е, че има само осем препоръки, което буди известни съмнения относно това какви са допуснатите слабости, кой носи отговорност, направени ли са някакви санкции по отношение на тези допуснати слабости и грешки или всичко е завършило с препоръките, които не се отбелязват точно в коя сфера са.
През годините съществуваха съществени различия относно функциите и правомощията на тази комисия, имаше спорове дори дали има смисъл от нейното съществуване, но независимо от това считам, че комисията доказа, че има възможност да установява подобно имущество и да предприема съответните действия за неговото отнемане. 
Отбелязвам въпроса за структурата на комисията и за нейното функциониране във връзка с нейната дейност и по-конкретно за един въпрос, който прави специално впечатление. Какво показват данните за възложени възбрани на недвижимите имоти? През 2006 г. те са 169 на брой, през 2007 г. са 402, през 2008 г. са 505 и, обръщам Ви внимание, през 2009 г. те са 1257 или 2,5 пъти повече от 2008 г.
По отношение на наложените обезпечителни мерки: 2006 г. са за 21 милиона; 2007 г. са за 66,5 милиона; 2008 г. са за 66,3 млн. лв.; 2009 г. – обръщам ви внимание – са за 253,9 млн. лв. или почти четири пъти. Възниква един естествен въпрос: на какво се дължи това рязко увеличение на обезпечителните мерки? В доклада са посочени някои обективни причини, свързани с подобряване на дейността, по-добрата оперативност, взаимодействието и координацията. Според мен трудно може да бъде обосновано с тези причини рязкото увеличение на мерките, предприети от комисията. Възниква естественият въпрос: рязко ли се е увеличила престъпността през 2009 г., за да се увеличи по този начин броят на наложените обезпечителни мерки.
Впечатление в доклада прави също така териториалната разпределеност на образуваните производства и то при дирекции, сравними по своите показатели. Някои конкретни данни. За Велико Търново има 20 мерки. Хасково, която е близка териториална дирекция по своите данни – 6 броя. Бургас е с 26, докато София-град е с 29 броя. Отново възниква въпросът: коя е причината за това? По-малко престъпления в съответните райони, по-малко осъдени и оттам – по-малко възможности за отнемане на това имущество и по-малко доказани. Този въпрос се нуждае от отговор!
Добре е също така да направим сравнение между постъпилите уведомления и образуваните производства – един открит въпрос в доклада, за да видим съответствията между уведомленията, направените проверки и необходимостта от налагането на съответните обезпечителни мерки.
Ще си позволя да обърна внимание на поставения в доклада въпрос за не еднозначната практика на различните съдилища при разглеждане на мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки. Ще посоча конкретен пример. Различни състави на съдилищата имат различни тълкувания дали законът изисква причинно-следствена връзка между придобитото имущество и извършеното престъпление. Възниква въпросът колко време е необходимо на съдилищата – пет години са изминали от приемането на закона – за да се уеднаквят техните виждания и да има единно становище дали да има причинно-следствена връзка или да няма такава. Разбира се, ако е необходимо уточняване в самия закон, то би трябвало да се направи със съответната промяна.
Тук бих искал да обърна внимание и на нещо друго по отношение на тази практика. Има определения на Върховния касационен съд от 2006 и 2007 г., че не е необходима причинно-следствена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. Въпреки това има съдийски състави, които продължават да се позовават на липсата на такава причинно-следствена връзка при отхвърлянето на съответните искове.
Друг много съществен въпрос, свързан с дейността на комисията, е въпросът за образуваните дела за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. В доклада ясно се казва и е отбелязано, че са образувани 188 дела за отнемане, които са общо за 132 млн. лв. Приключени са напълно 6 дела: 4 с влязло в сила решение, което представлява 2%, и 2 дела с определения за прекратяване, което е 1%.
Тук обаче бих искал да обърна внимание на съотношението. Тези 4 влезли в сила решения или 2% са за 953 хил. лв., докато двете решения с определение за прекратяване, които са 1%, са за 2 млн. 66 хил. лв. Съотношението като брой, ако е 2:1 в полза на комисията, то съотношението като средства и като сума е 2:1 в полза на прекратяването. Смятам, разбира се, вината тук не би трябвало да бъде върху комисията относно бързината на съдебните производства, но така или иначе те продължават твърде много време. Това се показва и от решените на първа инстанция. Там съотношението е 22:7, докато на втора инстанция са 6 в полза на комисията и 6 в полза на ответника.
Мисля, че трябва да обърнем внимание на още един въпрос по отношение на направените от комисията предложения. 
Първото предложение е по отношение разширяването на приложното поле на закона. Посочени са нови 20, може би малко повече от 20 члена за други престъпления. Това означава значително увеличаване на обема на работата на комисията, което естествено предизвиква въпроса: необходимо ли е да се увеличи съставът, капацитетът, регионалните звена и така нататък на комисията, защото този обем от дейност ще изисква много повече проверки и много по-значим експертен състав.
Вторият въпрос, който прави впечатление, е предложение № 8 относно начина за определяне стойността на имуществото на проверяваните лица. У мен възниква въпросът: щом не е достатъчно ясна регламентацията, по какъв начин е извършена оценката на имуществата досега в продължение вече на пет години? Необходимо ли е действително да се правят нови промени в закона, с които да се подобри регламентирането на тази дейност?
Последното предложение, на което ще се спра, е предложение номер девет относно управлението и разпореждането с отнетото имущество. Необходима ли е специализирана институция – така както се предлага в доклада – за тази дейност, или имуществото трябва да се предостави на съответните държавни институции, за които бъде преценено да стопанисват и управляват тази дейност? И тук трябва да се прецени внимателно какви са необходимите законодателни промени, които трябва да се извършат.
Явно докладът отново показва, че промени в закона са необходими. Надявам се, че готвените от комисията промени, които бяха представени на различни етапи, няма да бъдат използвани като възможност за оказване на натиск и влияние върху самото съдебно производство. В същото време се надявам, че по този начин няма да се ограничават права и няма да се използват за различни корпоративни, частни или други интереси. С внимание ще очакваме предложенията, които ще бъдат направени за изменение и допълнение на този закон.
Аз ще подкрепя този доклад, въпреки че имаше доклади, които не бяха подкрепени от Народното събрание, какъвто беше примерно докладът за 2008 г. Определено смятам, че комисията има ресурс, капацитет и възможности работата й да бъде още по-добра от тази, която наблюдаваме през последните години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Великов? Няма.
Желание за изказване?
Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас е докладът на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, който се постарах да прочета. Удовлетворен съм от това, което намерих в него.
Тази комисия е по-известна като „Комисията Кушлев” по името на нейния председател. Малко история. Тя беше създадена с решение на Тридесет и деветото Народно събрание на 1 март 2005 г. Комисията започва да работи истински едва на 8 август същата година. Въпросът е: защо е било необходимо, тъй като никой от нас не се е съмнявал в необходимостта от тази комисия, от нейната важност, защо е било необходимо да се чака толкова много време и едва през 2005 г. да бъде създадена такава комисия – въпрос, на който обществото очаква и търси отговор.
През 2008 г. тази комисия, следствие на своята работа, възбудила 126 производства. Следващата година – тази, за която е създаден този отчетен доклад – 2009 г., тези производства вече са нараснали на 155. 
Интересното е да се знае какъв е и размерът на обезпечените суми. През миналата година този размер е 254 млн. 920 хил. 927 лв., от които съдът е уважил 253 млн. 902 хил. 806 лв. Образувани са общо 79 дела, от които само 6 са влезли в съда, а издадена присъда имат само 4 дела. Тук е важно да се постави въпросът защо от толкова много дела, които са внесени в съда, толкова малко са завършили с осъдителна присъда? Явно критиките, които имаме към съдебната система, критики, които се отправят не само от нас, но и от Европейската комисия, не са без съответното основание. 
Интересно е да се знае каква е структурата на обезпеченото имущество. Тези суми, които са в размер на милиони левове, най голям процент има от престъпления, извършени вследствие на укриване и неизплащане на данъци – 60,6%, от пране на пари –10,5%, от измами – 7,4%. Явно към тази престъпна дейност и за в бъдеще трябва да концентрира всички свои усилия тази комисия.
Към комисията има доста критики, някои от които са основателни, някои от които не са основателни. Но бих искал да изтъкна няколко обективни факта, които пречат и затормозяват нейната работа. Факти, които произтичат от триинстанционносстта на процеса, факти, които произтичат от големия брой свидели по отделните производства. В някои от тези производства броят на свидетелите е 15-20. Това съответно създава своята трудност, своята тромавост в самия производствен процес. Трудностите произтичат и от големия брой експертизи и тяхната сложност. Има експертизи, които траят с няколко седмици, месеци дори. Трудностите произтичат и от тримесечния срок на обнародване на делото до провеждането на първото съдебно заседание. Явно тези трудности трябва да бъдат преодолени за в бъдеще, тъй като ние искаме тази комисия да работи, искаме тези хора да си понесат заслуженото. 
За да работи комисията по-добре, за да бъде по-ефективна, ясно е, че трябва да бъдат направени съответните законодателни предложения и изменения. Аз бих подкрепил целите, които бяха споменати, най-вече за разширяване приложението по чл. 3 от закона, като се разширява обхватът на престъплението, тоест все по голям брой престъпления биха могли да бъдат разглеждани в тази комисия и съответно да бъдат разследвани. Бих подкрепил и възможността за провеждане на производство и при изтекла давност.
Друго такова предложение, което аз бих подкрепил с двете си ръце, e това разширяване кръга на лицата, придобили имущество от проверяваните лица. 
Явно е, че тази комисия си е свършила своята работа, въпреки пропуските, които бяха отбелязани. Вярно е, че тази комисия е важна и необходима за нашето общество. Така, че аз ще подкрепя доклада на тази комисия. Искам да пожелая от следващата година да имаме още по-добри резултати като ние, като народни представители, ще се ангажираме да внесем и да гласуваме съответните промени в законодателната част. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Караниколов? Няма.
Има ли желаещи за изказване? Господин Коцев, заповядайте.
НИКОЛАЙ КОЦЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък, защото докладът на комисията не беше толкова дълъг, обаче се изнесоха толкова много числа, които понякога, когато съм в залата и аз не ги слушам. Искам да Ви кажа с няколко думи как протече срещата с комисията, какво се гледа от нас като важно, което не беше отбелязано тук, в доклада – това, че Комисията „Кушлев” от създаването си досега е работила и е функционирала в недостатъчност на съдебна подкрепа. 
Искам да Ви кажа, че нашата комисия е със самочувствието, че след ирландската е най-добрата. Те имат сдружение, в което нашата комисия е като водеща с мерките, които е предприела и обема работа, която е свършила. Искам да Ви кажа, че е невъзможно да се работи, когато нямаш подкрепата на държавата. Смятам, че това е наше задължение. Както на няколко пъти казахме тук – зад числата, в които се крият еди колко си заведени дела, еди колко си незавършени и така нататък, аз смятам, че с разширяването на кръга на лицата, получили имущество от провереното лице и с които лицето живее на съпружески начала, не може да бъде доказано по никакъв начин в момента, изобщо, което е на проверяваното лице, което е раздадено на близки, роднини, приятели и така нататък. Затова смятам, че Комисията „Кушлев”, както казаха и колегите, се нуждае от нашата подкрепа, за да работи по-ефективно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказване от други народни представители? 
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че съставянето на тази комисия е една от добрите практики. И ако някой в залата има съмнение за това, дали трябва да функционира комисията или не, аз може би ще съм първият човек, който ще се противопостави на едно такова съмнение. 
Определено като добра практика може да се каже, че тази комисия би трябвало да бъде номер едно в битката срещу престъпността, а именно срещу организираната престъпност или по скоро от крайните получатели на организираната престъпност. Имам предвид това, че края на краищата организираната престъпност придобива определени активи и естествено, че това е комисията, която трябва така да направи със своите действия, че да отнеме тези активи и да демотивира организираната престъпност от гледна точка на желанието им да извършват такива престъпления. Така, че тази комисия, уважаеми колеги, за мен си остава един от основните инструменти в борбата с организираната престъпност в Република България. И това е добра практика. Добра практика, която трябва да се развива в положителна посока с възможностите на комисията съвместно с другите правозащитни органи, които се борят срещу организираната престъпност. Няма как комисията да бъде ефективна, ако тя се бори самостоятелно с организираната престъпност или по-скоро тя действа, и  по закона е така, постфактум на това, което са пропуснали, образно казано, предишни структури, които се борят с организираната престъпност. 
В тази връзка искам да кажа, че и в България, и в другите държави все още се прави сериозна грешка, а именно да се оценява работата на комисията, да се оценява работата и на правозащитните органи от гледна точка на количествените параметри. Определено количествените параметри са важни, но по-важни са качествените. Според мен не е важно – това е една от препоръките ми и към комисията, а и към правозащитните органи, колко запора и колко ареста ще се направят. Време е да се направи оценка на щетите, които се нанасят от организираната престъпност, и не само от нея – и от нарушенията, определени в Наказателния кодекс. 
Когато ние модернизираме и правозащитната система, а оттам вече и комисията, която, пак подчертавам, трябва да работи съвместно с правозащитните органи, тя няма как да постигне резултати, ако не работи съвместно с тях. 
Време е, ненапразно го повтарям за втори път, количествените параметри да минат на втори план. Време е да се определят качествените параметри.
Ще Ви дам един пример. Количественият параметър може да е примерно един милион, но ако се изчислят щетите, които са нанесени след този един милион, те сигурно го надвишават в пъти. Трябва да се борим точно срещу тези „пъти”. 
Ето защо трябва да се популяризират добрите практики, като се изисква по-прецизна работа и на правоохранителните органи, и на самата комисия.
Нещо, което трябва да се гарантира и което също да намери място и в самия доклад – да се отбележи съвместната работа на самата комисия с всички останали правозащитни органи. Има едно изречение, аз поне което видях, действително във връзка със споразумение, но нищо повече. Нека комисията в собствения си доклад да анализира взаимовръзките и контактите си с правозащитните органи.
Иначе Законът за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, дава възможност за лишаване на престъпниците от активите, които са придобили, както вече казах, и активното им използване срещу организираната престъпност. Трябва един път завинаги да се разбере, че има и друг ефект от работата на тази комисия, която фактически изпълнява закона, а именно връщане на доверието на обществото към правозащитните органи и най-важното – към държавата. Когато те работят в синхрон и работят заедно, тогава и обществото ще повярва, че държавата в крайна сметка си върши работата в тази посока. 
Тъй като комисията работи вече почти пет години, а може би и малко повече, време е да се направи цялостен анализ за дейността й, както и да се видят силните и слабите страни на комисията на този етап. Оттам респективно ние като парламент да вземем решенията за подобряване и даване на възможности за отнемане на имуществото.
Уважаеми колеги, може би един от големите проблеми е бързината на процеса, а оттам респективно и отнемането на имуществото. Може би затова Ви прави впечатление, че за тези пет години, през които са работили (това, което е дадено в таблицата), реално погледнато, комисията наистина е спечелила, както е отбелязано – говорим за последната инстанция, четири дела и е загубила две. 
Само че, тук в стойностно изражение може да се каже, че съотношението е обратно, а именно – това, което е спечелила държавата, е около един милион. Това, което са спечелили тези, срещу които са водени делата, са точно два милиона. Тук специално съотношението е две към едно. Може да се каже, че има проблем и със закона, който в момента функционира, както има проблем може би и с капацитета за изграждането на комисията. Независимо от административния й капацитет, все пак това е една млада комисия – аз лично се надявам, че с течение на годините тя ще се превърне в оръдие срещу организираната престъпност. 
Един от сериозните въпроси, който също е отбелязан в заключенията, е даването на възможност за оценки - дали на пазарна, дали на данъчна оценка. Според мен е хубаво да се даде възможност на самата комисия да изисква. Тук вече е другата съвместна работа, която също трябва да се подобри, между комисията и данъчните служби, които да имат възможност да правят данъчни оценки, преди даже да има такъв процес. Всеки от Вас, ако се разходи по околовръстните пътища или вилните зони на областните центрове, ще види, че има много (поне това, което е видимо) жилищни сгради, които струват доста пари, а не е ясно на какви оценки са декларирани, на какви оценки се плащат данъци.
По същия начин стои въпросът с моторните превозни средства, за които трябва да се даде някаква възможност директно да може да се пита как примерно определено лице, което е около двадесет години, е придобило автомобил от най-висока класа. Давайки тази възможност, комисията няма как да не сработи много по добре и няма как да не действа възпиращо на тези, които искат да се облагодетелстват от престъпна дейност.
Размерът на средствата, който е свързан и с дебатите през последната седмица, с който организираните престъпни групи разполагат, все още е огромен и все още комисията точно в тази посока, независимо от нейната младост – пет години, е длъжник на обществото.
Популяризираното на нейната дейност. Тук естествено може да се помисли по това, с което започнах – взаимовръзката между комисията и Министерството на вътрешните работи, между комисията и данъчните служби. Давайки възможност за по-бърз процес, за отнемане на това имущество, както и отделянето на средства от отнемането на имуществото както за комисията, така и за органите на Министерството на вътрешните работи, така и за данъчните служби, това ще бъде допълнителен стимул за тези, които работят точно в правоохранителните органи, в резултат на което комисията ще бъде много по-ефективна.
Ще завърша с това, че сега е пожелание, може би след време да стане реалност – нека да дадем възможност, естествено защитавайки правата на човека, и на комисията, и на правозащитните органи да се справят с организираната престъпност, независимо че комисията в крайна сметка се бори с крайния резултат от организираната престъпност. Тя се бори с това, което е пропуснато от тези, които са преди тях. Отнемайки даже и това, което те са придобили, също ще играе възпираща роля и отново ще върне доверието на хората към държавата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики към народния представител Бакалов? Няма.
Професор Кушлев, бихте ли искали да вземете отношение?
Заповядайте.
СТОЯН КУШЛЕВ: Благодаря, почитаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, както повелява разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, комисията е предоставила на Народното събрание доклад за обсъждане на своята дейност за миналата година в установените от закона срокове. Такива доклади съгласно същата разпоредба се предоставят и на министър-председателя, и на президента. Там те се приемат само за сведение. Ние сме парламентарна република,  водещата и върховна институция е парламентът и аз се радвам, че става обсъждане на нашата дейност в тази институция.
Благодаря за зададените въпроси и за направените оценки и препоръки от народните представители. 
Искам да подчертая само няколко момента в нашата дейност.
Първият, изтеклата 2009 г., която сега отчитаме, в известен смисъл е решаваща в историята на комисията, защото, макар и малко – четири съдебни решения за отнемане, вече имаме реално отнемане. Това го чакахме от много години. Много бавен и труден е съдебният процес, сложен, където се води битка с най-добрите адвокати в България.
Искам още нещо да отбележа пред вас, без да го приемате като оправдание. И изказалите се народни представители подчертаха водещата роля на Ирландия. Тя е, така да се каже моделът, еталонът в Европейския съюз като най-добра практика, макар и малка държава, по проблемите на установяването и отнемането. При тях първото отнемане е станало в петата година. Това не е оправдание, но и там е имало страхотна битка, имало е две конституционни дела за закриване на комисията, три или четири пъти са се озовавали в Страсбург и сега са най-ефективният орган по установяване и отнемане в Европейския съюз, който отнема стотици милиони евро. Така че нужно е да мине време, за да покаже практиката възможностите на една институция. Нужно е да се извърши организационно и структурно изграждане и едва след това да се чакат резултати.
Кои са основните изводи от дейността на комисията? 
Първо, че в продължение на годините, които отчитаме, тя укрепва и развива своя административен капацитет и производствен потенциал. 
Вие познавате фактите в доклада. Аз бих си послужил, и това за Вас като представители на върховната власт ще бъде интересно, с нови факти. През м. юли предстои да излезе Оценъчният доклад на Европейската комисия за дейността на България в изпълнение на препоръките за борба с организираната престъпност и реформата в съдебната система. Там се оценява и дейността на нашата комисия. През миналата година общата оценка на европейската институция - на Европейския съвет и Европейската комисия, знаете, беше положителна, но имаше сериозни препоръки към законодателната рамка и въвеждане на нови законодателни условия за работата на комисията.
Аз ще си позволя само с няколко примера да направя сравнение със сегашните данни. На 14 май подадохме данните за новия доклад, който ще излезе през м. юли. Основата за сравнение са  резултатите от работата за периода 1 август 2009 – 10 май 2010 г., а предишната година са 1 август 2008 до 1 май 2009 г., и с това ще очертая тенденциите.
Фундаментален способ за ефективно противодействие на организираната престъпност е налагането на обезпечителните мерки. Това е главното правомощие на комисията. Тук съм съгласен с изказващите се народни представители – това е средството за превенция против престъпността, защото другото производство – отнемането, е много дълго във времето и все още много от големите престъпници се надяват, че могат да го избегнат. Налагането на обезпечителните мерки е почти, не бих казал мигновено, но много бързо, и то действа превантивно – този, който върши престъплението, знае и трябва да знае, че много скоро ще му бъдат наложени възбрана и запори и ако той е бизнесмен, неговият бизнес ще умре. Ако е извършил, разбира се, тежки престъпления. Ще направя сравнение: за 2008-2009 г. комисията е постановила за това време, за тези сравнителни периоди, 92 броя решения за 78 млн. 276 хил. лв., а за периода, за който сега сме дали данни пред Европейската комисия - 1 август 2009 - 12 април 2010 г., тя е постановила 107 броя решения. Тук имаме 16% нарастване, обаче общата стойност на имуществото, което е запорирано, е 315 млн. 860 хил. лв. – 303% нарастване. Ето това отчитаме сега в областта на обезпечителните мерки пред Европейската комисия за доклада, който ще бъде приет през м. юли.
Да видим как стои въпросът с заведените дела за отнемане на имущество в същото това сравнение. Това са съвсем нови данни, които искам да имате предвид. За периода 2008-2009 г. са внесени мотивирани искания за отнемане на имущество за 56 млн. 196 хил. лв. Сега, за периода, за който ще искаме оценка от Европейската комисия, са внесени мотивирани искания за 102 млн. 65 хил. лв., тоест тук имаме нарастване с 82%. Ето това ми дава основание, с тези най-нови данни, да потвърдя тенденцията на нарастване на административния капацитет и производствения потенциал на комисията.
Другият проблем, който искам да подчертая като основна тенденция, е, че борбата с организираната престъпност – това беше подчертано и в изказването на няколко от народните представители, представлява основен приоритет в дейността на комисията.
Позволете ми да Ви кажа новите данни, които сме представили сега пред Европейския съюз, пред Европейската комисия. За периода 2008-2009 г. тя е взела 11 броя решения по 321 срещу организирани престъпни групи – най-опасната престъпна дейност в държавата. За периода, който сега отчитаме – 2009-2010 г., те са 36 броя, тоест тук имаме нарастване с 227%. Това са новите данни, които подаваме на Европейската комисия за доклада, който ще излезе през м. юли. 
Искам да спомена и няколко нови данни за съдебните решения, въпреки че ние не можем да бъдем доволни от работата на съдебната система. Съдебната система в момента е ахилесовата пета на българската обществено-политическа система, и това се вижда най-добре не само от самите нас, но и от нашите европейски партньори, от нашите натовски партньори. И тук забележките са много. Но все пак бих казал пред Вас, уважаеми народни представители, че и тук има малко светлина в тунела. Питали са ме по този въпрос и журналисти, но аз давам отчета на Вас.
За периода 2008-2009 г. са постановени общо 12 броя съдебни решения. Това е от 1 август до 1 май. Европейската комисия винаги отчита така – не по години, а в тези периоди. На първа инстанция -  12 броя решения за имущество - 5 млн. 792 хил. лв. За новия период, който сега отчитаме - 2009-2010 г., решенията са 21 броя за сумата 14 млн. 96 хил. лв. По ръст на уважените искове имаме 75%, по ръст на цената на уважените искове – 143%.
Ето защо смятам, че тази сложна дейност вече „превъртява” с времето движението на съдебните дела и ние стигаме до етап, когато в много скоро време ще започнат да излизат дела за отнемане на имущество. Сега водим 205 дела за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, на голяма стойност – 235 млн. лв. Започваме почти през ден да получаваме известия за уважени наши искове. Преди 3-4 дни получихме известие, че Бургаският окръжен съд е уважил иска ни срещу Янко Гюров – Лейтенанта, последният от групата на Митьо Очите, срещу когото нямахме решение. За всички останали имаме решения за отнемане. За Митьо Очите имаме и на втора инстанция. Чакаме Върховният съд да потвърди. Завчера получихме известие за уважен иск на втора инстанция от Пловдивския апелативен съд за отнемане на имуществото на Атанас Кантарев, което по една оценка е 500 хил. лв., а по друга – 555 хил. лв.
Това е втората тенденция. Виждаме, че и съдебната система започва да се задвижва, макар и трудно, макар и бавно, макар че имаше известна съпротива. Бих казал, че от отделни съдилища чувстваме известно неразбиране по прилагането на закона – не така, както би следвало съгласно принципите, залегнали в него.
Искам да благодаря на народните представители, които поставиха редица въпроси. На тях ще дам съвсем кратък отговор. Ще се спра на препоръката…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Кушлев, прехвърлихте времето.
СТОЯН КУШЛЕВ: …на народните представители за управлението на имуществото, отнето от престъпна дейност. Колеги, по този въпрос аз съм много чувствителен, защото изоставаме сериозно. На някои може да прозвучи нескромно, но от резултатите, които имаме, ние сме лидер на Балканите по отношение на установяване и отнемане на имущество. По отношение на управление на имуществото обаче нас ни изпреварват страни като Македония, Черна гора, Хърватска, Сърбия, които създават специални институции за управление на това имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Кушлев, прощавайте, времето на народните представители е 10 минути, а Вие употребихте 12 минути. Моля да се ориентирате към приключване.
СТОЯН КУШЛЕВ: Приключвам.
Необходимо е този въпрос срочно да бъде решен. Ние сме мостът на тези страни към Европа и трябва да бъдем водещи в тази насока.
По отношение на въпроса на господин Бойко Великов – защо от един път имаме толкова нарастване на обезпечителните мерки. То е обяснимо с наложения запор на Ковачки - 156 млн. лв. От един път цифрата скача. 
Приключвам с това: укрепвайки своя потенциал – административен и производствен, усвоявайки добрите практики, което се отбеляза и от народните представители, комисията е готова, макар и в условията на финансова криза и финансов недостиг, да отговаря на големите предизвикателства, които стоят пред нея за укрепване на правовия ред и законността в страната. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на господин Кушлев.
Уважаеми народни представители, ще подложа на гласуване Доклада за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за периода м. януари 2009 г. до м. декември 2009 г. 
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА.
С доклада на Комисията на труда и социалната политика ще ни запознае госпожа Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, имам процедурно предложение: въз основа на чл. 39 от нашия правилник да бъде допусната в залата Антоанета Киркова – директор на дирекция „Пенсионно осигуряване” в Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, направена е процедура за допуск в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: 
„ДОКЛАД
по проект за решение за отпускане на пенсия за
особени заслуги към държавата и нацията, 
№ 002-03-7, внесен от Министерския съвет на
16 април 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 12 май 2010 г., разгледа проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-7, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г.
На заседанието присъстваха госпожа Милда Паунова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на културата, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Валентина Кръстева – директор на Главна дирекция „Пенсии”, и господин Йосиф Милошев - началник на отдел „Правен” в Националния осигурителен институт, както и представители на национално представителните организации на работодателите, синдикатите и представители на други неправителствени организации.
Проектът на решение бе представен от госпожа Милда Паунова, с което на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване се предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Райна Рачева от Бургас.
Предложението беше мотивирано с творческата дейност на Райна Рачева в областта на изобразителното изкуство и детското творчество, постиженията ù в изобразителното изкуство, свързани с портретната живопис и пейзажите, участието ù в редица групови изложби и в 30 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Специален акцент бе поставен върху дейността ù в областта на детското творчество, която е свързана с Школата за детски мозайки в Бургас, чийто ръководител е била в продължение на 10 години. Подчертано бе, че госпожа Рачева е носител на множество отличия и със своята дейност е допринесла за популяризирането на уникалното детско творчество в България и в други държави.
В проведените разисквания се обърна особено внимание на механизма за отпускането на пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията и необходимостта от неговото усъвършенстване с оглед предотвратяване на възможностите за разделяне и противопоставяне на утвърдени авторитети и имена от различни професионални общности. Подчертана бе необходимостта от преразглеждането на системата за морални и материални стимули в тези случаи. 
След проведено гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против” – няма и „въздържали се” – 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проекта за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-7, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г. и Народното събрание да гласува следния проект на Решение:
„1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Райна Николова Рачева от Бургас, ул. „Фердинандова” № 78, вх. „В”, ет. 4, в размер на 700 лв. месечно, считано от 1 май 2010 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
А сега със становището на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае госпожа Гинче Караминова.
ДОКЛАДЧИК ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение за отпускане на пенсия за
особени заслуги към държавата и нацията,
№ 002-03-7, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 28 април 2010 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-7, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на културата: Милда Паунова - директор на дирекция „Правна”; от Министерството на труда и социалната политика: Емил Мирославов - директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” и Петя Доганова - парламентарен секретар; от Националния осигурителен институт: Весела Караиванова-Начева, подуправител на НОИ, и Станислава Атанасова, парламентарен секретар.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет с Решение № 206 от 15 април 2010 г. предлага на Народното събрание отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Райна Николова Рачева от гр. Бургас, считано от 1 май 2010 г.
Предложението е мотивирано от творческата дейност на бургаската художничка Райна Николова Рачева, която е един от най-големите портретисти, чиято творческа дейност е неизменно свързана вече 30 години с уникалната школа за детска мозайка към Община Бургас. Носител е на първа награда и златен медал в областта на културата на ОНС – Бургас през 1984 г., орден „Кирил и Методий” І степен, статуетка и приз „Художник на годината” – Бургас, през 2005 г., Почетен гражданин на Бургас – 2007 г.
Предложението е подкрепено от Министерството на труда и социалната политика и от Националния осигурителен институт.
След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 12 гласа „за”, 0 „против” и 1 „въздържал се” подкрепя проекта за решение и предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-7, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желание за изказвания от народното представителство?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, с много смесени чувства искам да се изкажа днес по този на пръв поглед рутинен законопроект, който се внася в Народното събрание, тъй като такива законопроекти досега са минавали доста и винаги при обсъждането е имало доста смесени чувства както в отделните комисии, така, убедена съм, и в отделните политически сили.
Колеги, мисля си, че е крайно време сегашният парламент да реши този сериозен въпрос – на кого ще се дават пенсии за особени заслуги и как те ще се дават. Аз не оспорвам качествата на госпожа Райна Рачева, тя, виждате, е почетен гражданин на Бургас, получила е орден „Кирил и Методий”, но за особени заслуги би трябвало действително да си направил нещо, което е в принос на цялата държава. Не зная защо, но ние тук винаги сме като, че ли по-благосклонни да дадем максималната пенсия за особени заслуги на хора на културата, на изкуството, в което няма нищо лошо, категорично го казвам. Повтарям, това действително е за хора, които имат своя принос. Но аз и в комисията казах, че до този момент ние не сме дали нито една пенсия за особени заслуги на човек, който е открил даден сорт в селското стопанство, който е поет в целия свят, за особени заслуги в областта, да речем, на астронавтиката, защото и в космическите изследвания имаме особени заслуги, с които България се гордее и се нарежда между първите страни в света.
Така че, колеги, определено считам, че трябва да бъдем много по-прецизни. Защото ако всеки депутат от своя избирателен район представи за пенсия за особени заслуги определени хора, а аз съм убедена, че във всеки регион има и хора, които се занимават с детско изкуство, има и хора, които са допринесли за спорта, за архитектурата, за екологията, за селското стопанство, за индустрията, за дизайна, ако щете, и къде ли не още, както и в театрите и оперите, бихме стигнали до един парадокс – ще започнем да даваме пенсии за особени заслуги на всеки, зад който ние искаме да застанем.
Аз този път ще се въздържа, както се въздържах и в комисията, но определено считам, че не може, просто защото това е влязло като предложение и е подкрепено от определени гилдии, ние да бъдем толкова щедри към тези пенсии за особени заслуги.
Правя и едно предложение. Дайте да помислим не е ли възможно както Министерството на спорта си е заделило един ресурс за олимпийските звезди на България, фонд, от който да дава бонуси, така всяко едно министерство, тъй като си познава специалистите в дадената област, да си задели средства за някакви награди. Пак казвам, прекланям се пред творчеството на госпожа Райна Рачева, но съм убедена, че като нея има във всеки един град в България или поне няколко такива. Ще дадем ли и на другите? И само тя ли е?
Аз лично съм скептично настроена срещу това непрекъснато даване на пенсии за особени заслуги и съм го казвала и в предишните парламенти, влизала съм дори в спор и с моя колега Стефан Данаилов, защото не може да отпускаме пенсия за всеки, за който решим, че трябва да му дадем такава пенсия. Още повече, че това не е еднократна сума, то е до живот и е една не малка пенсия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към госпожа Масларова? Няма.
Желания за изказвания?
Има думата народният представител Цвета Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаеми колеги, аз ще гласувам за това предложение. Така или иначе, заявявам, че наистина за последен път гласувам такова нещо в тази му форма. Категорично съм съгласна с преждеговорившата, че това не е нормална практика. Защото идеята на пенсионното осигуряване е именно солидарното поемане на осигурителната тежест. В случая такова солидарно поемане липсва, защото знаем много добре, че хората от свободните професии са тези, които са най-малко осигурени посредством лично осигуряване. По тази причина в крайна сметка те получават много малки официални пенсии, такива, които са вследствие на прослужено време, стаж, възраст и т.н. Това логично води до следната мисъл: ние най-често даваме такива пенсии на хората от свободните професии, от приложните изкуства, а много малко се дават такива пенсии на научните работници или на други също много заслужили лица. Причината е, че повечето от другите лица са работили някъде официално и са понасяли на равно с всички осигурителната тежест.
Затова категорично заявявам, че ние трябва да направим промяна в този закон в тази му част и ако не друго, поне това да не се нарича пенсия. Защото когато се нарича пенсия, ние мигновено я даваме на най-високия пенсионен праг, който е в момента. А какво ще стане, когато падне прагът на пенсиите? До небето ли ще стигнат тези пенсии тогава? Защото всички веднага ще започнат да искат да им се преизчислят пенсиите на някаква по-висока граница. 
В този смисъл има много правота и правна, и морална логика това да спре да се нарича пенсия, въпреки че исторически ние знаем откъде е възникнала тази пенсия за особени заслуги. Тя е създадена за една конкретна личност. Вярно, че спорът се е водил много години, но може би е време това Народно събрание да го промени. Аз смятам, че това е една порочна практика. 
Дали ще бъде посредством фондове към всяко министерство, дали пак ще е от един общ бюджетен фонд – държавен, който ще плаща пожизнени възнаграждения ли ще ги наречем, или пък ще ги наречем някакво друго нещо, но това в никакъв случай не бива да е пенсия. Във всеки случай по този начин ще стимулираме всяко едно министерство или съсловна организация наистина да погледнат в редиците на своите истински заслужили люде – тези, които заслужават да получат такава награда.
Съгласна съм, че надали ще можем ние да направим едни общи критерии за цялата държава или за всички съсловия, защото това просто няма как да стане и във всеки случай не може да бъде разписано в закон, а по-скоро в някакъв правилник или в някаква процедура за прилагането му. Така или иначе, обаче трябва да се спре с порочната практика на даването на пенсия за заслуга. 
Аз призовавам колегите от ГЕРБ и от всички други парламентарни сили. Смятам, че тук в това отношение има удивителен консенсус сред политическите партии да променим този текст и да се замислим, и това наистина да е последната пенсия, която даваме по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към народния представител Георгиева? Няма.
Желания за изказвания от други народни представители? Не виждам желания за изказвания от други народни представители.
В такъв случай ще поставя на гласуване Проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията под № 002-03-7, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 91 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 9.
Решението е прието.
Следващата точка от програмата е:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ЗА 2009 г.
Има становище на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Господин Бакалов, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правата на човека, вероизповеданията,
 жалбите и петициите на гражданите
относно Годишен отчет за дейността на 
Комисията за защита от дискриминация за 2009 г. № 020-00-19,
внесен на 30 март 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 април 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите обсъди Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2009 г. № 020-00-19, внесен на 30 март 2010 г. в Народното събрание на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация.
Отчетът беше представен от господин Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминация.
Поради предстоящото приключване на мандата на сегашния състав на комисията, той направи преглед на дейността й за целия петгодишен период. Беше припомнено, че Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран орган с особена юрисдикция, която работи както с целия си състав от 9 члена при взимане на решения, така и с постоянни заседателни състави, специализирани по определени признаци за дискриминация. Отчетено беше, че след активна разяснителна работа, медийни кампании и организирани семинари от комисията, гражданите са все по-информирани как да защитават правата си в областта на дискриминацията. Броят на сигналите и жалбите прогресивно расте: 2006 г. – 289; 2007 г. – 645; 2008 г. – 738 и 2009 г. – 1039. При преценка дали има основание за образуване на производство по постъпилите преписки, около 50 % от жалбите и сигналите отпадат, като се препращат по компетентност или се връщат на жалбоподателите за отстраняване на пропуски. За подобряване дейността на комисията допринасят и регионалните представители в пет областни града, като има намерение те да бъдат увеличени с още двама регионални представители. Глобите и имуществените санкции, внесени в държавния бюджет за целия петгодишен период, са на стойност  72 461 лв.
Господин Еюп подчерта, че съществен резултат от дейността им е промяната на нормативни актове, следствие от приети решения от комисията. Като пример бе посочено задължението в Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. първостепенните разпоредители да осигурят изграждането на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания в рамките на капиталовите си разходи.
Беше изтъкнато, че Комисията за защита от дискриминация е кандидатствала успешно за допълнително финансиране по европейски проекти. За 2010 г. са спечелили четири такива проекта.
В заключение господин Еюп призова, с оглед на спецификата в дейността на комисията, да не се намалява автоматично броя на комисията от 9 на 5. Според него това ще се отрази не само на натовареността, но и на качеството на извършваната работа.
След проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, с 4 гласа „за”, 1 – „против”, и 4 – „въздържали се”, не прие Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на господин Бакалов.
Има ли желания за изказване от народното представителство? Заповядайте.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, господин председателстващ. 
Уважаеми колеги, за пореден път искам да заявя категоричната позиция на Парламентарната група на партия „Атака”, че според нас тази Комисия по дискриминация представлява един абсолютно излишен орган, който е лишен от абсолютно всякакво действие. Проблемите тук са два.
Единият, настоящото ръководство, което е вече с изтекъл мандат. Ако се върнем назад през мандата на тази комисия, по време на предишните управляващи, всички знаем много добре какво прави тази комисия, респективно нейното ръководство. То не само дремеше, то спеше, тъй като 4 години тази комисия не взе никакво отношение по действията, които например извършваше полицията, превърната в политическа милиция по време, пак казвам, на 4 годишния мандат на предишното управление.
Комисията мълча, когато милицията пребиваше, протестираше, пребиваше пенсионери. Мълча още повече, когато политическата милиция пребиваше общински съветници от „Атака”, пребиваше депутати от „Атака”, пребиваше и евродепутати от „Атака”. Сиреч тази комисия беше превърната не в орган, който да защитава правата на гражданите, а беше превърната в един инструмент за политически репресии и политически репресии именно срещу политическите опоненти, най-вече срещу партия „Атака”.
По-страшното, обаче в тази комисия е, че тя дублира, поне според нас, изцяло и дейността на съда. Ако някой гражданин се чувства засегнат от нещо, смятаме, че е много по-лесно и по-правилно да се обърне към съда и вече да чака решение на своите проблеми. 
Така че, пак повтарям, ние не само, че не подкрепяме доклада, не само, че не подкрепяме досегашното ръководство на тази комисия, което доколкото виждам и сега не е тук – не знам защо, но ние считаме, че тя е абсолютно излишна и като форма на съществуване. 
Надяваме се, че повече колеги ще се обединят около тази наша позиция. Радостното е, че на гласуването този път в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите докладът не мина, за разлика от предишния доклад, който беше четен в края на миналата година, когато все пак комисията тогава успя да го пробута по някакъв начин, което показва, че много от колегите все пак са осъзнали, че това, което ние говорим от много време за тази комисия, е самата истина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към народния представител Стоянов? Няма.
Желание за други изказвания? Заповядайте.
Преди това процедура.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение за допускане в пленарна зала на господин Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Направена е процедура за допуск в залата, моля народните представители да гласуват.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля поканете госта в залата.
Уважаеми народни представители, часът е точно 11,00 ч. Обявявам 30-минутна почивка. 
Членовете на Комисията по здравеопазването да заповядат в моя кабинет.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с дискусията по годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация.
Има думата господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги, господин Еюп! Комисията за защита от дискриминация беше създадена като независима специализирана държавна институция за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите в съгласие с установената в Европейския съюз практика за защита правата на човека – една от основните ценности на съвременния демократичен свят за осигуряване на равенството на възможностите на гражданите. Това обуславя и значимостта на работата на тази комисия и оправдава интереса към отчета, който днес разглеждаме.
Представеният отчет за дейността на комисията за 2009 г., както всички колеги са видели, включва и данни за дейността й през последния петгодишен период, с който приключва и нейният мандат. 
В своята дейност комисията си е сътрудничила с редица международни институции и е завоювала значим международен авторитет, което е добър атестат и за Република България. Аналогично, широко взаимодействие комисията е установила с множество български институции и граждански организации. От посочените данни за подадените жалби и сигнали и образуваните производства и заседания на различни състави на комисията през 2009 г. се доказват по безспорен начин значителното разширяване на дейността и засиленият интерес на българските граждани. За мен това е добър атестат за несъмнено положителното развитие на тази нова за държавата институция, че такава институция е нужна на българското общество и решава конкретни проблеми на българските граждани в сферата на своята дейност. 
Радостен е фактът, че комисията е успяла за периода 2008-2009 г. да открие 14 регионални представителства, което е обезпечило разширяването на нейната дейност. Представена е и информация за участие на комисията в редица международни програми и проекти. Отчетът подробно, в детайли запознава с извършената от комисията работа, включително и с превантивната й дейност, изследвания, проучвания, последвали законодателни промени, произтичащи от нейни решения.
Убедителни цифри изнесе в своето експозе и господин Бакалов – председател на Комисията за правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, затова няма да се спирам на цифри.
В заключение, смятам, че народното представителство въз основа на изнесената информация може да приеме отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2009 г. с положителна оценка. Тази институция е необходима на българските граждани особено в днешните условия на икономическа криза с тежки социални последствия. Затова народното представителство е необходимо да подкрепя дейността на комисията и да оцени по достойнство извършената от нея работа – предмет на настоящия отчет.
Аз и Коалиция за България ще гласуваме за приемането на отчета.
Благодаря на председателя на комисията и на цялата комисия за тяхната работа за отчитания период. 
В заключение, искам да кажа само няколко думи по повод на позицията, заета от колегата ми Стоянов от „Атака”. Значи, може човек да не е доволен от дейността на комисията, да има резерви в един или друг аспект, но да се говори, че такава комисия не е нужна на България, за мен означава две неща: или не се познават фактически манталитетът и установените взаимоотношения между гражданите и държавата в страните – членки на Европейския съюз, или че по принцип си против едно от достиженията на гражданското общество. Такъв тип комисия е резултат на разширените права на гражданите в съвременна Европа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата?
Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, няма по-последователна политическа сила в отношението си към тази комисия. От началото на 40-то Народно събрание всяка година от „Атака” сме излизали със становища и оценки за докладите на тази комисия. При обсъждането на доклада на всяка от комисиите и на всяка от институциите е редно, нормално и обичайно да се направи обща преценка за съответната цялостна дейност и необходимостта дали институцията трябва или не трябва да съществува. От 40-то Народно събрание, ако разгърнете стенограмите на Народното събрание, ще видите, че нашата последователна, трайна и категорична позиция е, че това е комисия, измислена за създаване на щатове от тогава управляващите, така че да бъдат заети местата от председател, заместник-председатели и членове, секретарки, коли, офиси – това е същността – синекурна комисия за синекурни длъжности и хора, партийна номенклатура, изпаднали по някакъв начин определени хора да заемат определени позиции и място, дренаж за оттичане на тази мътна вода. Нея наричам партийна номенклатура. Такива комисии, такива институции има много, тази комисия не е единствената. Това е място за разставяне на така наречената партийна номенклатура, в която БСП има стара, изпитана традиция, практика от десетилетия. От БСП се учат и по-младшите й партньори – ДПС, а в миналото и НДСВ. 
Още от самото си създаване тази комисия беше разчетена да бъде комисия на ДПС. Те днес си мълчат, разбира се, по-търпеливи и по-внимателни са към категоричните заявления, които правим ние от „Атака”. Всъщност те много внимателно следят какво става тук по въпроса за тази комисия, защото това, което ние искаме от „Атака” – да се закрие тази комисия, означава техните хранени люде да останат вън от постове, служби и длъжности.
Нищо ново няма в този отчет, който е на доста страници. Вижте прекрасната книжка, за която са дадени също много пари. За това всяка година става въпрос. Не знам кой от Вас задълбочено е чел всичко това. Където и произволно да отворим, ако я разгърнете, са цветни карти, фотоси, прекрасни снимки. Всичко това, което Ви показвам, струва сигурно много пари - да се направи това като издание и да ви се раздаде в няколкостотин броя тук. Това е част от безхаберието, безстопанствеността, от кражбата - това е точната дума, за която говорим, за която става дума и за която ние предупреждаваме, че ще бъде осъществена, ако тази комисия не бъде закрита и ако тези - нейното ръководство и като членски състав, останат и в следващия мандат.
Забележете, тук се играе, че от Европейския съюз искали, че това било част от нашите задължения от Европейския съюз, едва ли не за хармонизационните ни задължения във връзка със законодателството била необходима такава институция. Това не е така. От Европейския съюз, съобразно изискванията, искат да се следи да няма дискриминация, да ги няма тези проблеми. Но всичко това се решава по друг начин - може да се реши чрез други институции, които също са призвани да се занимават по темата, по въпросите, по проблемите. Ако има такава дискриминация, това е въпрос на Наказателния кодекс, на административноправни разпоредби. Тук при такива случаи могат да бъдат вкарани в действие МВР, дознание, прокуратура, съд. Нищо фатално няма да се случи по въпросите за дискриминацията и за правата на човека, ако я няма тази комисия. 
Ясно е, управляващите от ГЕРБ са решили да направят трансформации, да направят промени. Разбира се, това е положително тяхно намерение и стъпка. 
Но може би тази комисия е най-типичният случай, че не е въпрос до такива мерки, а е въпрос за нейното закриване. Това е единственият път и начин да се приключи с тази синекурна институция, от която държавата няма никаква нужда, където се харчат пари. Миналата година това бяха между 3 и 4 млн. лв., сега с оглед на кризата може малко да се понамали този бюджет, но това са страшно много пари за това, което тази комисия върши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли реплики? 
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Шопов, имайки предвид резултата, който този доклад получи в комисията по правата и свободите, аз нямах намерение да взимам думата, но съм провокиран, и то за пореден път, от тона, който държите и квалификациите, които правите. 
Добре, разбрахме и от преждеговорившите от „Атака”, и от Вас, че това било синекурна комисия, че едва ли не е излишна дори погледнато от параметрите на нашето съвремие, от всички предизвикателства, които нашето съвремие ни задава. Ето, сега сте част от управлението - инициирайте, ако Ви стиска, законодателна инициатива и елиминирайте тази комисия, въпреки че вероятно следващият председател на тази комисия няма да се казва Кемал Еюп. Щом е така, направете го. Но знаете ли какво ще стане? Аз ще Ви кажа какво ще стане. За пореден път ще дискредитирате ГЕРБ като управляваща партия. И без това не само премиерът, включително всички активисти и министри на тази партия, под сурдинка признават, че „Атака” е партньор от срам на ГЕРБ. Направете го това. Кой ще получи дивиденти от това?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Държавата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: И накрая, господин Шопов, ще приключа със следното изречение. Не веднъж доста хора, които имат опит в политиката, казаха, че с назидание политика не се прави или ако се прави, тя не е рационална, тя в обозримо бъдеще не е адекватна. Но с омраза също не се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кърджалиев – времето изтече.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Трябва да знаете, че Вашата омраза, проявена към нас, е наша привилегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател,  уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов! Ние не се учудваме от позицията на партия „Атака”. Общо взето всички знаем, че това е партия антидемократична, антиевропейска; партия, която отрича основните права и свободи на гражданите; партия, която застъпва едни цели и идеали, които нямат нищо общо с принципите на демокрацията, с принципите на правовата държава – членка на Европейския съюз, каквато е България. Аз само се учудвам защо управляващата партия ГЕРБ продължава да се вслушва и да одобрява, което е още по-лошо, подобни позиции, след като партия ГЕРБ е точно обратното на партия „Атака” по отношение на европейските ценности и ценностите на демокрацията.
Комисията за защита от дискриминация е едно изискване на Европейския съюз, създадена в отговор на една специална Директива 46/2000/ЕС. Във всички държави на Европейския съюз има подобни органи, тъй като, независимо колко стари или нови демокрации са те, имат случаи на дискриминации на най-различна основа.
Що се отнася до конкретния казус, всички знаем, че мандатът на тази комисия, мандатът изтича и на председателя, ще имате възможност да подмените персоналния състав, но недейте заради персоната да отричате целия орган. Дай Боже, тази комисия да продължи да работи и да има още по-голям ефект от нейната работа в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Шопов, имате право на отговор.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Аз съм доволен от това, че направих изказването, защото предизвика ето този резултат, този ефект, който, виждате, че разконспирира отново ДПС. Иначе те си кротуваха и всичко щеше да продължи, както съм Ви казвал, на принципа: доклад да мине, година да замине. Трябва наистина да се създаде понякога ексцес: да се хвърли камък – няма да казвам къде, но трябва да се внимава да не те оплиска това, където хвърляш камъка. Всички разбирате какво имам предвид.
Да, ясно е, Кемал Еюп си отива, че мандатът му изтече. Той си свърши работата години наред. Там има един щат от 40 или 50 души и сега става въпрос за тези 40 или 50 човека. За това става въпрос. Да, господин Еюп, за тях става въпрос, признавате го! Та, те ще бъдат отбранявани, разбирате ли! И сега като се направят преобразования в комисията, ще се писка: „Те са специалисти. Това е политическа репресия, защо се уволняват?” Ще се зее, ще се квичи, като че ли... Кой е от ДПС? В това е цялата работа. А пък, ако се закрие комисията, още по-лесно – тези хора си отиват. Така че,  всъщност тази картинка я виждаме не само по отношение на въпросната Комисия за защита от дискриминация, а тази картинка и този подход го наблюдаваме навсякъде другаде, когато става въпрос за уволнения – политически всъщност, казват те – политически уволнения, на политически назначени лица и хора. Вижте парадокса на всичко това!
Така че, тази реакция на ДПС, за мен, логично трябва да ни говори, че цялата тази институция е политическа - политизирана институция, разпределена от тройната коалиция в полза на ДПС, те да кадруват там. Защото имаше параметри, имаше институции, в които - тук ние сме изцяло, тук сме на толкова процента, тук сме на толкова, а тук някой - наш човек. Такива бяха сделките, договореностите. За Комисията за защита от дискриминация нещата бяха – тук изцяло е ДПС, никой не се меси. Там изцяло ДПС кадруваше, колеше и бесеше. Ето това е истината за въпросната комисия. Остане ли въпросната комисия, започва втора фаза - как човек по човек нещата да се променят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: По-лесното е: закриваме комисията и приключваме с тази тема и този въпрос, който ще продължи да съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ето този начин на говорене най-много вреди на вземането на трезви, адекватни и отговорни политически решения. Този провокативен тон, този опростенчески тон и тези, които се излъчват от някои представители на Партия „Атака”, са именно такива, които, ако бъдат приемани едно към едно, България не знам в каква посока би тръгнала. Аз затова все още продължавам да се надявам, че сред управляващата Партия ГЕРБ няма да има чуваемост за подобен род тези – крайни, неадекватни на реалната ситуация и които тези ще останат само патент на тази антидемократична политическа сила.
Уважаеми дами и господа, Комисията за защита от дискриминация за 5-годишният си период свърши огромна работа. Този, непредубеденият читател, който би следвал и би се запознал със съдържанието на доклада, задължително ще стигне до заключението, че от съществуването на подобен орган България има нужда не само заради факта, че Европейският съюз го изисква от всички свои страни членки, а защото реално и в България, както във всяка една държава в Европа, независимо колко е демократична или не, за съжаление продължава да има случаи на дискриминация по най-различни признаци – пол, възраст, етнос, религия, увреждане и т.н., и т.н. Неслучайно целият Европейския съюз, осъзнавайки тази реалност, е приел тази Директива 2046, с която задължи всички свои страни членки да приемат антидискриминационно законодателство и да създадат такива независими държавни органи във всяка една държава, които да следят и да санкционират такива случаи, независимо от каквато и да е политическа окраска. 
Комисията за защита от дискриминацията в България в началото дори беше може би най-добрият, най-ефикасният орган сред огромното мнозинство от такива органи в държави, снабден с най-широки правомощия. 
Искам да Ви кажа, че например Франция започна въвеждането и прилагането на тази директива със създаването на един безплатен номер за жалби  и оплаквания, след което Франция беше изрично санкционирана от Европейската комисия за това, че не прилага адекватно директивата, че не я въвежда пълноценно. И Франция беше задължена и тя да създаде такъв независим орган. А всички знаем с какво е допринесла Франция и какви са претенциите й за държава, която отстоява исторически принципите за защита правата на човека. Така че, вместо ние да се гордеем, че България още в началото изпълни докрай със съдържание задълженията по тази директива, ние сега сме тръгнали да говорим, че няма нужда от такъв орган, че той трябва да бъде закрит, че едва ли не е излишна администрация и т.н., а този орган наистина разследва и санкционира случаи на дискриминация. 
И пак повтарям – дискриминация не само на етническа основа, както някои колеги се опитват да редуцират нейната роля, а дискриминация и на възрастова основа, по пол, за лица с увреждания, например достъпа на лица с увреждания до обществени сгради и т.н., и т.н. 
Уважаеми колеги, аз Ви призовавам - специално колегите от ГЕРБ, за „Атака” знаем, разбрахме, там няма надежда за спасение, но специално колегите от ГЕРБ - не се подавайте на подобни инсинуации, на подобни внушения, подкрепете доклада. Нека той да бъде основа за това този орган да стане още по-активен, още по-ефикасен и да продължи своята общественополезна дейност, от която има полза целия народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, вземам думата възмутен от наглостта и арогантното изказване на Четин Казак. Би трябвало да направите забележка затова, че няколко пъти тук той от тази трибуна повтори по отношение на една легитимно избрана парламентарна сила в парламента – Партия „Атака”, думите антидемократична, антиевропейска и още подобни квалификации, което е недопустимо. 
Аз си спомням, че тук, от тази трибуна е ставало много пъти въпрос, че такива обиди са недопустими, нали така? За ДПС обаче се оказа, че са допустими и лицето Четин Казак тук може да излезе два пъти и да повтаря своите арогантни и цинични нападки срещу една парламентарна сила, избрана с гласовете на българските избиратели. Говори за антидемократичност представител на партията, която е една терористична сила, партията, която убиваше хора. 
Какво се хилите, господин Казак? Как обяснявате в Европарламента и на вашите познати французи и други евродепутати, как обяснявате, че вие взривявахте хора на гара Буново? Как обяснявахте, че взривявахте жени и деца, вашата политическа сила? Как обяснявате, че имате областни координатори, които са близки роднини и братя на тези, които взривяваха жени и деца? Как го обяснявате това Вие, демократа и толерантния?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Това по темата ли е?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: По темата е! Да, по темата е. Вашата политическа сила е антидемократична. Вашата политическа сила е антибългарска! Какво правят турски депутати на вашия митинг в Джебел вчера? Какво правят кметове от Турция на вашия митинг в Джебел вчера? Какво каза там вашия лидер? С какво заплашва той България, че ще стане по-зле, ако ДПС не е в управлението? За пореден път Вие доказвате, че сте антибългарска сила, антибългарска партия, наследник на една терористична организация, която взривяваше бомби, която убиваше жени и деца! 
И вместо да се засрамите, Вие излизате тук да говорите срещу Партия „Атака”, която е една новопоявила се политическа сила, не е участвала в управлението на България, не е участвала в терористични актове като вашата партия и като партията, с която сте партньори – БКП БСП, която взриви църквата „Св. Неделя” в 1925 г. Вие сте тези, които сте антидемократични и антибългарски.
Затова Ви съветвам: повече не се излагайте по този начин да излизате тук и да говорите неща, които много добре знаете, че не са верни. Защото народът си каза думата за вашето управление. Вие повече няма да бъдете допуснати до управлението на България точно защото сте антидемократична, антибългарска, антисоциална партия и крайно време е вече това да го разбере и цяла Европа. И ще го разбере. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака” и част от депутатите на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Четин Казак за първа реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, крадецът вика дръжте крадеца. Ето, всички ние станахме свидетели на това, с което започна господин Сидеров като критика. Той го повтори, потрети, преекспонира и го хиперболизира до такива размери, които… Аз се учудвам как госпожа Цачева не упражни правото си да въведе все пак някакъв по-цивилизован тон. 
Тайна ли е за някого, че Партия „Атака” беше против членството на България в Европейския съюз?
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Никога не е била, недей да лъжеш!
ЧЕТИН КАЗАК: Вие бяхте против ратификацията на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): И НАТО.
ЧЕТИН КАЗАК: Нямате правото да отричате този всеизвестен факт. Така че, квалификацията „антиевропейска” за мен е напълно оправдана. Това не е квалификация, която може да обиди специално Партия „Атака”, според мен. Ако вече сте станали европейска партия - добре, поздравявам ви за това и признавам правото на всяка партия да еволюира. Но Партия „Атака” поначало беше против членството на България в Европейския съюз. 
Оттук нататък, уважаема госпожо председател, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет секунди. 
ЧЕТИН КАЗАК: ...няма да се спирам на всички обиди и квалификации, които бяха изречени. Риториката на господин Сидеров е известна на всички. Продължавам само да се учудвам и да съжалявам защо тази риторика продължава да среща одобрение и аплодисменти сред някои депутати от партия ГЕРБ, която по принцип аз смятам за по европейска и по демократична от партия „Атака”. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: От всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? 
Право на дуплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Никога партия „Атака” не е заявявала – нито в програмни документи, нито по някакъв друг начин, че е против Европейския съюз. Партия „Атака” е за реформиране на Европейския съюз – това сме го излагали много пъти. 
Вие не отговорихте, господин Казак. Казвате „обиди, квалификация, риторика” – не отговорихте на фактологията. Какво правят турски депутати, от Република Турция, на Ваш митинг? 
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Люпен какво прави на вашия митинг?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Вие турска партия ли сте или българска? (Реплики от ДПС.)
Какво правят кметове на турски градове на Вашия митинг в Джебел? (Реплики от ДПС.) 
И друго не отговорихте – как обяснявате взривяването на жени и деца, което е направено от Ваши активисти, чиито братя или роднини сега са Ваши активисти отново? Това как го обяснявате в Евросъюза? Това не отговорихте. Това отговорете! Останалото – не се грижете за партия „Атака”.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): За Люпен отговорете! Вие френска партия ли сте? 
ВОЛЕН СИДЕРОВ (встрани от микрофоните): Той е евродепутат – не е турски кмет! (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да участват в дебата? 
Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да влизам в тази дискусия, защото смятам, че този факт е достоен за съжаление и е жалък – в ХХІ век българското Народно събрание да дискутира изконни човешки ценности. Ценности, които са разработени и се защитават от всички цивилизовани народи и общества. Тези ценности са валидни както за малцинствата в България, така и за българите по света, където са малцинство в отделните държави! Те са едни и същи! 
Затова аз излизам да направя един скромен подарък на уважаемите колеги от „Атака” в лицето на господин Шопов, а това е Европейската конвенция за човешките права! Ето тази малка книжчица (показва) – продукт на европейския цивилизован свят, към когото ние принадлежим. Тя е на английски език, но се надявам, че ще намерят преводач да я преведе на български. 
Заповядайте. (Народният представител Алиосман Имамов се обръща и я връчва на заместник-председателя Павел Шопов. Ръкопляскания от ДПС. Реплика от господин Павел Шопов.)
Ние сме я прочели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля!
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Вземете я Вие да я четете! Ние сме я чели и я знаем още отпреди 1989 г., когато тези принципи се четяха по радио „Свободна Европа” – ние си ги записвахме и ги разпространявахме! (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първата реплика беше на народния представител Павел Шопов.
Втора реплика? 
Заповядайте, господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаеми господин Имамов, никой никога в тази зала не е подлагал на съмнение или е критикувал всичко, което е написано в тази малка книжка за правата на човека, което Вие казахте. 
Но ние категорично казваме и подлагаме на съмнение смисъла на съществуването изобщо на комисията, защото си има законодателство, което е антидискриминационно; има български съд, който определя кое е дискриминация и кое не е! Всички тук знаем, че комисията в този си вид беше един политически инструмент на ДПС - един много умело използван политически инструмент, с който бяха притискани много родолюбиви българи, с който бяха заплашвани други хора, особено в смесените райони, че на базата на това законодателство те ще бъдат притискани! 
И ще Ви кажа нещо друго – не Ви отива като партия да защитавате комисията, при условие че тя беше изцяло доминирана от Вас. Колкото повече ДПС защитава комисията, толкова по-трудно става тя да бъде защитена! По-скоро беше логично БСП или вашите партньори да я защитят, защото в случая се получава така. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма желаещ.
Господин Имамов – за дуплика? Не желаете.
Има ли други народни представители, желаещи да участват в дебата? 
Госпожа Мая Манолова. 
Госпожо Манолова, ще говорите ли? 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, със съжаление искам да отбележа, че този дебат отиде прекалено далеч и е симптоматично, че в един дебат, в който разглеждаме дейността на Комисията за защита от дискриминация, основната тема е „за” и „против” дейността на една политическа сила. Основните тези, които се споменават тук по повод на този доклад, напомнят и свеждат него до опити за етническа дискриминация, за обида на народни представители и на цели слоеве от населението по етнически признак. 
Мисля, че това, освен че е недопустимо да се случи в пленарната зала (искам да кажа на госпожа Цачева, че трябва по-решително да се намеси в този дебат), е най-яркото потвърждение за необходимостта от съществуването на подобна комисия. След като в парламента е възможно да се водят такива спорове, представете си какво се случва в реалния живот и по какъв начин са застрашени правата на български граждани с различен етнически произход!
Основна европейска и човешка ценност е правото на равенство – не просто всички човешки права, уважаеми дами и господа от „Атака”!
Дейността и основната функция на тази комисия е защитата на едно основно човешко право – правото на равенство, правото на малцинствените групи да бъдат равни във всички сфери на обществения живот, и на политическия, и в трудовата си дейност, и в социалните си права, и т.н. 
Този дебат показва, че дейността на тази комисия е нужна. Не е случаен и фактът, че през изминалата година, както е видно от доклада, към нея са се обърнали над 1000 български граждани, като една голяма част от жалбите, които са отправени, са именно поради подобно отношение, което създава предпоставки за неравенство по етнически признак. 
Този дебат много прилича на един друг дебат, който се проведе тук в края на миналата година, когато анализирахме доклада за дейността на комисията за 2008 г. Като че ли репликите, изказванията и ролите са такива, каквито бяха разпределени в онзи дебат. Тогава основната атака срещу комисията беше подета от Политическа партия „Атака”. Политическа партия ГЕРБ мълчаливо одобряваше изказванията на своите политически партньори. Депутатите от Синята коалиция, които по дефиниция би следвало да защитават демократичните ценности и човешките права и свободи, и сега, както и тогава, гузно си мълчат, неоспорвайки атаките срещу една толкова необходима комисия. 
За съжаление, прогнозите, които тогава направихме от Коалиция за България, мога да кажа, че през изминалите няколко месеца изцяло се сбъднаха. Това са прогнози за намеренията на управляващите в комплект с Политическа партия ГЕРБ, партия „Атака”, с одобрението на Синята коалиция за разправа с независимите органи и с независимите регулатори. Тогава предрекохме този сценарий, който започна именно с тази комисия – неприемане на отчет на независим орган или на регулативен орган, нападки и клевети по отношение на неговата дейност и неговия персонален състав. Законопроектът за неговото закриване, трансформиране или преструктуриране е с една крайна цел – да бъде подменен членският му състав с такъв на активисти на партия ГЕРБ, на партия „Атака” и на Синята коалиция.
Този сценарий го наблюдаваме със законопроектите, които практически осакатяват Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, Комисията за финансов надзор и прочее. Този сценарий включва и Комисията за защита от дискриминация, където сме свидетели на един законопроект, показващ пълно неразбиране на дейността на този орган. Внесен е между другото законопроект за промяна на дейността на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, обсъждаме доклада. Когато дойде време за законопроекта, тогава ще го коментираме.
МАЯ МАНОЛОВА: Абсолютно е свързано с анализа на дейността на тази комисия за миналата година, защото законопроектът, уважаеми представители на мнозинството, предвижда намаляване на състава на тази комисия от 9 на 5 души. А от отчета, ако се бяхте запознали с него, за дейността на комисията за миналата година стана ясно, че тази комисия действа и се произнася по жалби на граждани в различни състави и за нейното нормално функциониране няма как тя да е структурирана от 5 души, защото произнасянето е в 3-членни и в 5-членни състави, в които не трябва да има участието на едни и същи представители на тази комисия. 
Между другото, основният аргумент за осакатяването на комисията прозвуча и в тази зала и той е свързан с необходимостта,  според управляващите, от реализиране на икономии. Искам да попитам: намаляването на държавните служители и на членовете на тази комисия с 4 представители, тоест 4 бюджетни заплати, може ли да бъде оценка на защитата на човешки права? И да попитам тук, на фона на анализа на дейността на тази комисия, колко струва демокрацията и каква е защитата на всяко едно човешко право? Каква е според Вас, уважаеми дами и господа от ГЕРБ, от партия „Атака” и от Синята коалиция? Ако погледнете каква е дейността на този орган през миналата година, както вече казах, към него са се обърнали 1039 български граждани за защита на свои права, които касаят не само посегателства по етнически признак, но и защита на различни други техни права – трудови, социални, право на образование, право на здравеопазване, право на икономическа дейност, защото дискриминацията, на която сме свидетели в България, е и по пол, и по възраст, и по синдикална принадлежност и със съжаление трябва да кажем - напоследък все повече по политическа принадлежност. (Реплики от ГЕРБ.)
За първи път при реформирането и при структурните промени на един орган, искам да отбележа, той има подкрепата на 20 неправителствени организации. Би следвало, готвейки се за днешния дебат, да прочетете отвореното писмо, което са изпратили представители на 20 неправителствени организации в подкрепа на дейността на тази комисия, като сред тях ще цитирам: Българския хелзинкски комитет (шум и реплики), Асоциацията за европейска интеграция и права на човека на Михаил Екимджиев, Центъра за защита правата в здравеопазването на Теодора Захариева, Българския център за нестопанско право и т.н. 
Мога да представя целия списък на неправителствените организации, които подкрепят дейността на тази комисия, на тези, които я атакуват, както и оценката, която дейността на тази комисия има от различни международни организации. Защото, колкото и това да не е важно за представителите на политическа партия „Атака”, които системно настояват за нейното закриване, искам да отбележа, че тя е създадена в изпълнение на ред европейски директиви, конвенции, специално на Европейската социална харта и други документи, които регламентират равното третиране на гражданите и човешките права. Така че няма как, уважаеми представители на партия „Атака”, тази комисия да бъде закрита, защото тя е създадена в изпълнение на ангажименти, които ние като държава сме поели към съответните институции на Европейския съюз, ставайки негов пълноправен член, и няма как да коригираме с ликвидацията на един или друг орган ангажиментите, които сме поели.
В заключение искам да кажа, че в условията на развихряща се икономическа криза и невъзможност на правителството да се справи с нея, когато основен проблем на гражданите стават безработицата, бедността, намалените доходи, закриването на здравни заведения, което е свързано с достъп до здравеопазване, подобна комисия става толкова по-необходима, защото българските граждани имат нуждата и необходимостта някой да ги защитава и от посегателствата на управляващите – от това, че се нарушават техни базови, основни човешки права. Така, че не посягайте на тази комисия и гласувайки отчета за дейността й през миналата година, все пак прочетете книжката, която Ви беше представена от народния представител от „Атака” господин Шопов, защото в нея се съдържат наистина изключително любопитни данни за това как в съвременна България се нарушават човешките права. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? 
Заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа! Уважаема госпожо Манолова, не сте права – Комисията за защита от дискриминация трябва да бъде закрита. Тя трябва да бъде закрита, защото пречи на някой да дерибейства,   особено в политическата дискриминация. Тя трябва да бъде закрита и след нея да се закрият всички комисии, съвети и независими регулаторни органи. След това трябва да се закрият гражданските организации...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нещо по доклада имате ли да ни кажете?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: ... след това трябва синдикатите и политическите партии, след това Народното събрание (шум и реплики), парламентът. Тогава ще се сбъдне и една мечта, която може да напомни някои неща на онези, които помнят - сбъднатата мечта: един фюрер, една партия, един райх. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Само не мога да разбера какво ще прави онзи малкият фюрер отзад, защото никога няма двама фюрери?! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма. 
Госпожо Манолова, ще отговорите ли? Не желаете.
Друг народен представител? Няма.
Да считам, че след като няма желаещи за изказване, дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Моля от комисията да предложат проект за решение, тъй като в становището такова не бе предложено.
Думата има госпожа Красимира Симеонова.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! 
„Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 
РЕШИ:
Не приема Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2009 г.” (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване проекта за решение от името на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. (Шум и реплики.)
Гласували 121 народни представители: за 56, против 38, въздържали се 27.
Предложението не е прието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС. Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение това решение да бъде отново прегласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване проекта за решение. (Реплики от опозицията, възгласи: „Защо?”). Текстът беше прочетен от госпожа Симеонова. (Шум и възгласи в опозицията). Проектът за решение беше прочетен. Колеги, нека да се слушаме.
Госпожо Симеонова, повторете още веднъж, защото и от ляво, и от дясно има неразбрали какво гласуваме.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Уважаеми колеги...(силен шум в залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Симеонова, отнемам Ви думата. В процедура на гласуване сме. Който чул, чул.
Подлагам на гласуване проекта за решение от комисията, която излезе със становище, с което се запознахте. (Силен шум  и възгласи в опозицията).
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 86, против 39, въздържали се 5.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от мнозинството).
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, гласувам против, защото днес съюзниците в управляващото мнозинство, водени най-вече от малката партия, която изразява доста често ксенофобски и антисемитски идеи в публичното пространство, тръгва да се разправя с един орган и с една комисия...(Волен Сидеров и Десислав Чуколов започват да тропат по банките).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля, много моля...(тропането по банките се подема от всички народни представители на „Атака”).
МИХАИЛ МИКОВ: Това, че се тропа в съдебните зали, това, че се влиза в редакциите на вестниците...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля за ред в залата!
МИХАИЛ МИКОВ:...не ги прави по-малко ксенофоби и антисемити!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля за ред в залата! (Тропането по банките продължава).
МИХАИЛ МИКОВ: Това са Вашите съюзници, госпожо председател, на Вас, от мнозинството. (Тропането по банките продължава). За пореден път е ясно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поради безредие в залата прекъсвам заседанието! (Тропането по банките продължава). Петнадесет минути почивка! (Звъни.)

(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Вземам думата, за да изразя несъгласие с начина на водене на заседанието във връзка с точката за Годишния отчет на Комисията за защита от дискриминация. След проведеното повторно гласуване един народен представител изрази своя отрицателен вот, след което Вие, госпожо председател, прекъснахте заседанието. Независимо, че имаше и други отрицателни вотове, Вие не завършихте процедурата по представянето на отрицателните вотове, защото явно отказахте да въведете ред в пленарната зала, което е Ваше задължение. Може би защото не искахте да се противопоставите на коалиционния си партньор от Парламентарната група на „Атака”, която парламентарна група, водена от своя лидер и по примера на лидера си в грубо нарушение на чл. 126 не позволи нормалното провеждане на заседанието. Вместо да изпълните ангажимента си, включително и по чл. 132 - ако е необходимо, да отстраните за непристойно поведение народни представители от тази парламентарна група, Вие избрахте по-лесното – да прекъснете заседанието, като по този начин лишихте други двама народни представители от правото да изразят отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не съм ги лишила, заседанието продължава. Ще има възможност да чуем отрицателния Ви вот.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Преминавам към отрицателния си вот, ако имам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Когато Ви дам думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако ми давате думата, това беше условието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще седнете на мястото си, ще поискате думата и когато Ви бъде дадена, тогава.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да разбирам ли, госпожо председател, че съображенията ми относно начина, по който прекратихте заседанието...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди Вас трябва да изслушаме отрицателния вот на народния представител Михаил Миков, който поради шум в залата народните представители нямаха възможност да чуят, след което ще дам думата на всички останали, които желаят думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И Вие наказахте цяла пленарна зала заради шум, който се вдигаше от една парламентарна група, като по този начин направихте виновни и отговорни за ситуацията всички народни представители и по тази причина правя забележка по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, съгласно чл. 54, ал. 1, при шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, председателят може да прекъсне заседанието за определено време. Прецених, че нямаше нормални условия в залата, които да дадат възможност на народния представител Михаил Миков да изложи мотивите на отрицателния си вот, поради което прекъснах заседанието.
Заседанието продължава. 
Давам думата на господин Миков да изложи отрицателния си вот. Него го няма.
Господин Местан, сега вече имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Гласувах против предложения проект за решение във връзка с Годишния отчет на Комисията за защита от дискриминация, защото по всичко личи, че този проект за решение е идеен продукт на вашия коалиционен партньор, който за съжаление вие припознахте. Не мога обаче да не изразя категоричното си усещане, че резултатите от това гласуване разделиха Четиридесет и първото Народно събрание на народни представители, които остават верни на принципите на демократичното гражданско общество и в този смисъл никак не е случаен вотът на народните представители от Синята коалиция, които не се присъединиха към мнозинството на ГЕРБ и на „Атака”. Мисля, че това е един много важен сигнал, който трябва да бъде оценен по достойнство. Ще оставя на Парламентарната група на ГЕРБ да прецени дали и доколко комфортно се чувства в компанията на партия като „Атака”, когато става въпрос за върховенство на закона, когато става въпрос за примáта на правата и свободите на гражданите.
Изразявам респекта си от вота на колегите от Синята коалиция. Оставям на Парламентарната група на ГЕРБ да прецени накъде са тръгнали в компанията на „Атака”.
И завършвам с това, че наистина председателят на Народното събрание е длъжен да прекъсне заседанието, когато не е в състояние да осигури нормални условия за работа. Но нека да има съзнание и за правомощията си по чл. 132 от правилника, който гласи, че председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който не позволява нормалното протичане на пленарното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но не и цяла парламентарна група.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви. Госпожо председател, очаквам да ни мерите с еднакъв аршин – така както с охота гоните народни представители от опозицията, когато нарушават реда, имате правото на това, правете го същото и по отношение на „Атака”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трети отрицателен вот? Няма.
Преминаваме към следващата точка от работната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси и на Комисията по труда и социалната политика.
От името на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров – заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 054-01-37, внесен от Моника Панайотова и група народни представители на 23 април 2010 г.
На заседанието присъстваха госпожа Лариса Тодорова, държавен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Августина Цветкова, заместник-министър на отбраната.
Законопроектът бе представен от вносителя госпожица Моника Панайотова. В сега действащата разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 5 от закона е предвидено органът по назначението да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, като това право настъпва при наличието на единствената предпоставка – придобито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социалното осигуряване, тоест кумулативно наличие на необходимата законова възраст и осигурителен стаж.
Съществуват редица случаи, при които в администрацията по служебни правоотношения са назначени лица, придобили и упражнили правото си на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, така нареченото „ранно пенсиониране”, при което не е изискуемо условието „възраст”, а само наличието на осигурителен стаж. Това са пенсионирани военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, пенсионирани държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” и други.
Съществува противоречива съдебна практика при прилагането на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от закона. Според едни решения на Върховния административен съд, след като веднъж правото на пенсия е упражнено и административният орган е назначил лицето в качеството му на пенсионер, то органът не може да приложи разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от закона.
Според други мотиви в решения на Върховния административен съд, органът по назначаването може да уволни на същото основание служител, упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване и назначен в качеството му на пенсионер, ако лицето е достигнало възрастта по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване и има необходимия осигурителен стаж.
Предлага се създаването на изрична разпоредба, с която се предвижда в случая на чл. 106, ал. 1, т. 5 от закона органът по назначаването да може да прекрати служебното правоотношение при условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване и с държавен служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. По този начин ще се постигне яснота при прилагането на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5.
Аналогична уредба се предлага и в Кодекса на труда. Предвижда се в случая по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда работодателят да може да прекрати трудовия договор и с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.
Госпожица Панайотова уточни, че в § 3 е допусната техническа грешка, която между първо и второ четене ще бъде коригирана.
В постъпилото писмено становище на Министерството на труда и социалната политика се подкрепя по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, по текстовете на чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда като се нуждаят от прецизиране. 
Не би трябвало да се променя разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, тъй като правото на обезщетение по тази алинея е свързано с придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на този вид пенсия, независимо от правното основание по Кодекса за социално осигуряване, се придобива само веднъж. 
В писменото становище на НОИ се подкрепя законопроекта, създаващ отделен ред за преизчисляване на служебните и трудовите правоотношения на лица, на които е отпусната пенсия и продължават да извършват трудова дейност.
Предлагат и в двата текста на чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда да отпадне условието при прекратяване на правоотношението да са изпълнени изискванията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, тъй като това предполага навършване на 63 години от мъжете и минимум 37 години осигурителен стаж и 60 години и 34 години осигурителен стаж за жените. Ако това условие не съществува работодателят ще може да прекрати правоотношенията с наетите лица и преди да са настъпили изискванията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване и е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Би следвало да отпадне предложената промяна в чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, защото обезщетението по този текст се изплаща еднократно при първото прекратяване на правоотношението, след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
След проведеното гласуване, с 15 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за  изменение и допълнение на Закона за държавния служител № 054-01-37, внесен от Моника Панайотова и група народни представители на 23 април 2010 г.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За процедура – народният представител Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допуснат заместник-министърът на отбраната госпожа Августина Цветкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра.
Докладът на Комисията по труда и социалната политика ще представи доц. Алексиева. 
Госпожа Алексиева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: 

 „Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител № 054-01-37, внесен от Моника Ханс Панайотова и група народни представители на 23 април 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 12 май 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител № 054-01-37, внесен от Моника Ханс Панайотова и група народни представители на 23 април 2010 г.
В заседанието участваха госпожа Августина Цветкова – заместник-министър на отбраната, господин Емил Мирославов –директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Валентина Кръстева и господин Йосиф Милошев от Националния осигурителен институт, представители на национално представителните организации на работниците и служителите. От вносителите присъстваха господин Владимир Тошев и госпожа Моника Панайотова, която представи законопроекта и мотивите към него.
Законопроектът предвижда изменения в Закона за държавния служител и Кодекса на труда като основната цел е да се създадат основания за прекратяване на служебните и трудовите правоотношения на лица, придобили и упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В хода на представянето на законопроекта бе подчертано, че презумпцията е била да се уреди прекратяването на служебните правоотношения с лица, пенсионирани по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” и други със сходен режим. Необходимостта от законодателната инициатива бе обоснована с осъществяваната реформа в системата на Министерството на отбраната и предотвратяването на възможностите за различни практики, които могат да допринесат за нееднозначни съдебни решения при евентуални спорове. 
Заместник-министър Цветкова представи становището на Министерството на обраната, което подкрепя законопроекта и запозна народните представители, че предложените изменения и допълнения са в резултат на дискусии със синдикалните организации в системата на Министерството на отбраната по повод и във връзка с осъществяваната реформа. 
На основание чл. 69, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е получено становище от Министерството на труда и социалната политика, което подкрепя по принцип законопроекта. Същевременно бе подчертано, че е необходимо законодателно да бъдат уредени адекватно всички въпроси по отношение прекратяване на трудовите и служебните правоотношения на лица, които са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на различни основания. 
В хода на дискусията се обърна сериозно внимание на статута на работещите пенсионери, различията между служебните и трудовите правоотношения и основанията за тяхното прекратяване, както и необходимостта от прецизиране на предложените текстове.
Представители на Движението за права и свободи изказаха съмнения относно необходимостта и целесъобразността на предложените изменения и считат, че законопроектът не може да постигне преследваните цели.
Народните представители от Политическа партия ГЕРБ подкрепиха законопроекта като подчертаха, че въвеждането на ново основание за прекратяване на служебните и трудовите правоотношения с лица, придобили и упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще усъвършенства законодателството в тази област и ще допринесе за правилното и единното му прилагане.
След гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „против” – няма, и „въздържали се” – 4 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 054-01-37, внесен от Моника Ханс Панайотова и група народни представители на 23.04.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря на госпожа Алексиева.
От името на вносителите – госпожа Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ):  Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, става въпрос за случаите на така нареченото ранно пенсиониране, тоест случаите, в които имаме изискуемото условие – осигурителен стаж, без да имаме условието възраст.
След това за назначаването на съответните лица за държавни служители искаме да се създаде изрична разпоредба, съгласно която те ще могат вече да бъдат освобождавани при условието възраст на база на чл. 68 от Закона за държавния служител.
Първоначалната идея възникна във връзка с реформата, която предстои в Министерството на отбраната и влизането в сила на новия устройствен правилник от 25 май т.г., но след като съгласувахме съответно с Министерството на труда и социалната политика, те изразиха становището, че такава промяна наистина е необходима и е хубаво тя да се отнася за абсолютно всички, независимо основанието, на което се прави. Затова между първо и второ четене ще формулираме промените съответно в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда, така че да се съобразим изцяло със съображенията и на колегите от Министерството на труда и социалната политика, както и на колегите от Националния осигурителен институт.
По този начин ще създадем наистина една изрична разпоредба, която ще даде правото на органа на назначаването да прекрати дадено правоотношение на държавен служител, който е ранно пенсиониран. Също така ще прекратим съществуващата, за съжаление, противоречива съдебна практика по отношение на Върховния административен съд и по този начин ще се преодолеят различията в тълкуванията и ще може да се създаде възможност еднозначно да бъдат тълкувани дадените решения.
Това е също и една мярка в условията на криза да се създадат възможности за безработни хора, които са достатъчно квалифицирани, да могат да заемат съответните места и съответно се дава път и на младите хора по този начин.
Смятам, че с консенсус ще подкрепим това предложение. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря.
Уважаеми дами и господа, имате възможност за изказвания.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо заместник-министър, Парламентарната група на „Движението за права и свободи” няма да подкрепи внесения законопроект. 
Сега ще се опитам накратко да обясня точно аргументите, с които ние не приемаме начина, по който вносителите предлагат да помогнат на Министерството на отбраната да извърши реформа. Ако има идея Министерството на отбраната и другите министерства да извършат административна реформа, то за това, според нас, не бива да се използва Законът за държавния служител и чрез него да се променят два други важни закона в социалната сфера, а именно Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване.
В чл. 69, ал. 2 и ал. 3 на нашия правилник е казано, че когато комисиите разглеждат законопроекти, свързани с трудови осигурителни отношения, свързани с жизненото равнище, председателите на комисиите могат да изискат от Националния съвет за тристранно сътрудничество становища по отделните проекти.
Вярно е, че е казано, че липсата на становище не спира разглеждането на проекта, но когато става въпрос за такива сериозни промени в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване, респективно в Закона за държавния служител, според мен правилната позиция, така както е посочено в становището на колегите от КНСБ, е да се иска становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Защото в противен случай излиза, че когато Националният съвет за тристранно сътрудничество ни е необходим и искаме неговата позиция, тогава се позоваваме на решенията на социалните партньори, а когато те имат определени възражения срещу предлаганите проекти, не искаме от тях становище.
Изключително критично е становището, което е представено в Комисията по труда и социалната политика и Комисията по правни въпроси на колегите от КНСБ.
Има и още едно становище на Министерството на труда и социалната политика, в което е записано, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя внесения от Моника Панайотова и група народни представители законопроект и в същия момент в следващите текстове на становището е казано как точно не трябва да се запишат текстовете в законопроекта, тоест как не подкрепят предложеното законодателно решение от колегите народни представители.
Това е една изключително странна позиция. В това становище се дават ясни съображения и мнения по какъв начин на второ четене да бъдат решени законодателните текстове.
Очевидно е, че става въпрос за създаване на основание за прекратяване и упражняването на правото за пенсия за осигурителен стаж и възраст. 
По чл. 68 мъжете, които са придобили 100 точки, 63 години възраст – две задължителни условия, и 37 години стаж, респективно жените, които са навършили 60 години и 34 години осигурителен стаж, тоест имат 94 точки, могат да упражнят правото си на пенсия. Тяхното трудово или служебно правоотношение може да бъде прекратено, съгласно текстовете в закона, които са споменати тук в предложението на колегите.
Има и още един член, който дава възможност за ранно пенсиониране, който е отбелязан тук в законопроекта. Това е чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, който дава възможност за ранно пенсиониране при наличие на 25 години осигурителен стаж на колегите, които работят в системата на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Те могат да се пенсионират, забележете, само при наличието на основанието осигурителен стаж, без да се съобразяват с възрастта.
Има още една хипотеза: тези, които са придобили и упражнили правото си на пенсия за ранно пенсиониране, тези хора могат да бъдат назначени, включително и на служебни правоотношения, тоест могат да бъдат назначени в администрацията. Точно тук е проблемът, - Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи не могат да се освободят от тази категория български граждани, които са придобили и упражнили правото си на ранно пенсиониране по чл. 69, и в същия момент те не могат да бъдат освободени на основанието, което е записано в чл. 106, ал. 1, т. 5 в Закона за държавния служител, и респективно чл. 328, ал. 1,    т. 10 на Кодекса на труда.
Къде е проблемът? Проблемът е, че по начина, по който е записан текстът в предложението на народните представители, в чл. 106, се създават три хипотези. Едната хипотеза е при навършване на осигурителен стаж и възраст по чл. 68. Втората хипотеза е, когато държавни служители трябва да бъдат освободени на основание на този член, но те са придобили веднъж правото на пенсия и са го упражнили. Тоест те не могат да бъдат освободени, защото не са навършили възрастта, която се изисква по чл. 68. Още една хипотеза има – ако тези държавни служители не са навършили възрастта по чл. 68, тоест ако не са навършили 63, респективно 60 години. Сега с тези текстове се дава възможност тези хора да бъдат освободени. Но ние не сме съгласни по този начин да бъдат уредени служебните и трудовите правоотношения на българските граждани. Защото в чл. 328 от Кодекса на труда са уредени всички възможни хипотези за прекратяване на трудовите правоотношения. Ако за служебните отношения има някакви основания и аргументи, то за трудово-правните отношения няма никакви аргументи, защото този текст в Кодекса на труда действа от 1951 г., тоест повече от 50 години по този текст работещите по трудови правоотношения, когато навършат основанията за пенсиониране, могат да бъдат освободени от работа. Сега за какво се налага това, на мен лично не ми е ясно.
Нещо повече, предлага се да се промени чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Там са дадени възможностите за получаване на обезщетение при пенсиониране. За тези, които през последните 10 години са работили в едно и също предприятие и са навършили възрастта за пенсиониране, имат право на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. Сега се предлага към тази група да се прибави и основанието за прекратяване – нещо, което е неприемливо. Не е възможно тези две събития да настъпят повторно, тоест след като се пенсионираш на едно основание, няма как повторно да бъдеш пенсиониран на същото основание.
В предложението на колегите – § 3, при промяната на Кодекса на труда е записано, че когато служебното правоотношение, възникнало – вероятно става въпрос за техническа грешка, защото в Кодекса на труда няма служебни правоотношения, това е нещо, което беше уточнено – ако този законопроект бъде приет така, както е предложен, очевидно той ще доведе до още по-големи бъркотии и Административният съд няма да може да се справи с възникналите проблеми. Дано между първо и второ четене настъпят сериозни промени, но сериозни промени означава целият законопроект да бъде променен. В този вид, каквито и промени да настъпят, няма как да решим основната цел, която си е поставило Министерството на отбраната, да оптимизира администрацията. По този начин, по който се предлага да бъдат извършени съответните промени, няма как да бъдат постигнати целите, записани в мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към народния представител Хасан Адемов?
Заповядайте, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Адемов, все пак сме на първо четене и философията на законопроекта е одобрена от абсолютно всички. Мисля, че по тази тема няма спор. Уточнихме, че между първо и второ четене ще бъдат направени необходимите редакции, така че наистина нормативно да звучат добре самите промени.
Не мога да се съглася, че становищата са били отрицателни, в никакъв случай. Вие разполагате с тях. По отношение становището на КНСБ – с такова не разполагаме ние, не знам Вие откъде имате. Ние имаме становища от Националния осигурителен институт, от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на отбраната, негласно изразено съгласие, както и подкрепа, даже участие и инициатива от страна на синдикатите към Министерството на отбраната. В тази връзка, ако има възможност, ще се радвам и госпожа Цветкова като заместник-министър на отбраната да вземе отношение, тъй като тя е присъствала на въпросната среща, да не говоря от нейно име.
Разбирам, че Вие сте в качеството на опозиция, но съгласете се, че когато има конструктивни предложения и те се правят наистина в интерес на абсолютно всички граждани, трябва да бъдат взети ако не с единодушие, то с консенсус. Така, че нека нещо, което се одобрява от всички и има положително становище и политическа воля, наистина да се обединим около него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за втора реплика? Няма.
Господин Адемов, имате думата за дуплика. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Панайотова! Няма как да коментираме нещо друго освен това, което е внесено на първо четене. Какви намерения имате и какво искате да направите на второ четене, независимо от Вашите декларации, ние трябва да гласуваме това, което е предложено на първо четене. 
Иначе, становището на колегите от КНСБ е официално внесено в Комисията по труда и социалната политика. Няма как да имаме такова становище, освен от колегите от КНСБ.
На следващо място, в становището на колегите от Министерството на труда и социалната политика има бележки по абсолютно всички параграфи. А те са три параграфа. Тоест трябва да се пренапише нов закон. 
Иначе ние оценяваме вашата загриженост, вашата мотивация да помогнете на Министерството на отбраната да реши проблемите за оптимизирането на администрацията. Няма никакъв проблем! Ние също можем да помогнем с текстове, ако Вие сметнете за необходимо това да се случи между първо и второ четене. Но за съжаление този законопроект с промени в Кодекса на труда, промени в Кодекса за социално осигуряване е разпределен като водеща на Комисията по правни въпроси. Комисията по труда и социалната политика е тази, която винаги, през всичките години, е разглеждала законопроектите, касаещи трудовите и осигурителните правоотношения. Защо сега така е решено, не мога да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за други изказвания? 
Заповядайте, госпожо Цветкова. 
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да потвърдя, че Министерството на отбраната подкрепя законопроекта и да Ви уверя, че ние сме в постоянен контакт с нашите профсъюзи. И от КНСБ, и от „Подкрепа”, синдикатите към Министерството на отбраната не само, че подкрепят този законопроект, те казват, че наистина това ще помогне много в тяхната работа. 
Надявам се, че ще разберете философията на внесения законопроект и ще можете между първо и второ четене да изчистите нещата, които според някои от народните представители не са съвсем точни. Философията на този законопроект изцяло ще подпомогне не само реформата в Министерството на отбраната, но и като цяло административната реформа в нашата страна. Надявам се на Вашата подкрепа и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли желание за други изказвания?
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Напоследък, а и не само напоследък, а винаги се забелязва една практика различни икономически проблеми да се решават чрез социалното законодателство или да се натоварват онези фондове и средства, които са свързани със социални преференции.
Най-напред искам да заявя и категорично да декларирам: действително ние не сме против желанието на Министерството на отбраната, в случая, и не само то, тъй като по такъв начин се пенсионират не само хората в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, а и различни категории граждани в страната, които имат по-ранно пенсиониране в резултат на различни условия на труда, при които те работят в своя трудов път. Така че, ние не сме срещу замислената реформа.
Тук става въпрос да се разберем веднъж завинаги, защото аз се опитах в комисията да поставя въпроса. Ние гледаме на първо четене законопроект. На първо четене, уважаеми колеги, гледаме това, което ни е предоставено. А това, което ни е предоставено, се различава от това, което Вие казвате от парламентарната трибуна. Нека да не злоупотребяваме с това, че сме получили становища от Министерството на труда и социалната политика и от Националния осигурителен институт. Техните становища са написали толкова витиевато - написани са така, че да не обидят управляващото мнозинство, и би трябвало да го разберете. Те са казали – ние по принцип подкрепяме закона, но са изредили всичко онова, което Вие, госпожо Панайотова, представяйки ни законопроекта на първо четене в комисията, го казахте. Но това са корекции, които се правят между първо и второ четене, а ние говорим за първо четене.
В никакъв случай не искам да се конфронтирам. Споделям казаното от д-р Адемов. Вие внасяте нещо, след това сядате с експертите и го дообработвате. След това го представяте дообработено, но ние сме прочели не това, което Вие сте направили в разговорите, а онова, което ни е представено като законопроект.
Идеята на законопроекта не е лоша, но начинът, по който ни се представя той, не отговаря на идеята, която Вие после развивате като допълнителна визия между първо и второ четене. 
Парламентарната група на Коалиция за България ще се въздържи от подкрепа на законопроекта.
Ще помогнем между първо и второ четене, разбира се. Но когато се внасят така бързо, на коляно законопроекти, нека не разчитаме само на едно министерство или на едни експерти. Кодексът на труда, Кодексът за социално осигуряване са основни закони, кодифицирани материи, дълго време обработвани, коментирани от всички гледни точки. Ако внимателно се вгледате в написаното като бележки на Министерството на труда и социалната политика, ще видите колко пътища имате за корекция на онова, което сте внесли като първо четене на този законопроект.
Нека се опитаме да не налагаме такава практика в парламента – на първо четене някой да внесе нещо, после да го обсъди с експертите и след това да ни го поднася със съвършено други логически промени, които се налагат и са правилни и за които няма спор, че някой от нас ще подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към госпожа Масларова? Няма.
Желание за изказване? Не виждам.
Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Моника Панайотова и група народни представители на 23.04.2010 г. 
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 94 народни представители: за 76, против 5, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. ХІ, РАЗДЕЛ 43 ОТ КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ ПРИЛАГАНЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА СВЕТОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ТУРИЗЪМ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРИЛОЖЕНИЕ № 18 КЪМ КОНВЕНЦИЯТА. 
От името на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм доклад ще изнесе председателят й господин Мартин Димитров.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХІ, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията, № 002-01-21, внесен от Министерския съвет на 26 март 2010 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 29 април 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХІ, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията.
На заседанието присъства господин Константин Ботев – главен експерт в дирекция „Туристическа политика”, и госпожа Павлина Колева – старши юрисконсулт в дирекция „Правна” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът беше представен от господин Константин Ботев. 
С предлагания законопроект се цели разширяване на приложеното поле на конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации и по отношение на Световната организация по туризъм. 
Длъжностните лица на специализираните организации се ползват със съдебен имунитет по отношение на казаното, написаното и извършеното от тях в специалното им качество; по отношение на заплатите и възнагражденията, изплащани им от специализираните организации, се ползват от същите данъчни освобождавания и при същите условия като длъжностните лица на ООН; нито те, нито съпругите, съпрузите и членовете на семействата им, които са на тяхна издръжка, не подлежат на ограничителни мерки по отношение на имиграцията и на формалностите за регистрация на чужденци; ползват и улесненията за валутен обмен, подобно на членовете на дипломатическите представителства със съпоставим ранг.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 15 народни представители, „против” и „въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 87, ал. 1 и във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХІ, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: А сега с доклада на Комисията по правни въпроси ще ви запознае господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси:
„На свое заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХІ, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към конвенцията, № 002-01-21, внесен от Министерски съвет на 26.03.2010 г.
На заседанието присъства госпожа Павлина Колева – старши юрисконсулт в дирекция „Правна” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, която представи законопроекта от името на вносителя. 
С него се цели разширяване приложното поле на Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации и по отношение на Световната организация по туризъм.
Длъжностните лица на специализираните организации се ползват със съдебен имунитет по отношение на действията, извършени от тях в това им качество; по отношение на заплащането и възнагражденията, изплащани им от специализираните организации, от данъчните освобождавания и от същите условия като длъжностните лица на ООН. 
Присъединяването на Република България към Приложение № 18 към конвенцията би получило положителна оценка от Световната организация по туризъм, с оглед и предстоящия й форум в град София, който ще се проведе в периода 28-29 април.
След проведената дискусия, единодушно с 16 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХІ, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към конвенцията, № 002-01-21, внесен от Министерски съвет на 26.03.2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Следва доклад на Комисията по външна политика и отбрана, с който ще ви запознае член на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателстващ! 
„На свое редовно заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Целта на проекта за закон е да бъде разширено приложното поле на Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации и по отношение на Световната организация по туризъм. Длъжностните лица на специализираните организации се ползват със съдебен имунитет по отношение на казаното, написаното и извършеното от тях в официалното им качество, както и от редица привилегии, давани на длъжностните лица от ООН или на членове на дипломатически представителства със съпоставим ранг. 
Присъединяването на Република България към Приложение № 18 към Конвенцията би било оценено положително от Световната организация по туризъм и предвид предстоящия й форум, който ще се проведе в София в периода 28-29 април 2010 г. 
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене Законопроекта за приемане на декларация по смисъла на чл. ХІ, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има ли желание за изказвания от народното представителство? 
Процедура – заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо ще се извиня, че ще използвам възможността за процедура, за да обясня в рамките на минута и половина какво направихме, след като се събрахме извънредно на консултации, вследствие на поисканото и направено от мен предложение в заседанието днес – да прекъснем разглеждането и гласуването на Закона за здравето. 
След като гласувахме забрана да не могат да влизат децата или лицата, които не са навършили пълнолетие, 18 години, в заведенията, така както сме ги конкретизирали в § 2, чл. 56, буква „в”, трябва да направим съответната промяна и в Закона за закрила на детето, тъй като там стои възможността лица, които не са навършили 18 годишна възраст, с придружител да посещават след 22,00 ч. нощни заведения, дискотеки, клубове – там, където се пие и се пуши, тъй като това са заведения с такъв предмет. 
След като направихме тези консултации, искам да благодаря на абсолютно всички колеги, от всички парламентарни групи. Постигнахме пълен консенсус за отмяна на тази възможност - лицата, които не са навършили 18-годишна възраст, да не могат вече да влизат в тези нощни заведения. 
Тази поправка сме изготвили вече и като конкретен текст. Следобед ще бъде предложена на вниманието на Комисията по здравеопазването, след което ще бъде изготвен допълнителен доклад и в утрешния ден ще можем да продължим до гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Още веднъж благодаря на всички колеги за разбирането, за политическото решение и консенсус, който постигнахме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Сега народните представители имат възможност да изкажат мнения и становища. Не виждам желание. В такъв случай закривам дебата.
Ще подложа на първо гласуване Законопроект за приемане на декларация по смисъла на чл. ХІ, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията, внесен от Министерския съвет на 26.03.2010 г. 
Моля уважаемите народни представители да гласуват.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Преминаваме към шестнадесета точка от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае Гинче Караминова.
ДОКЛАДЧИК ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение
на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен
от Даниела Петрова и група народни представители
на 5 май 2010 г.
На заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 5 май 2010 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Даниела Петрова. 
На заседанието присъстваха от:
- Министерството на културата: Милда Паунова – директор на дирекция „Правна”, Боян Милушев – парламентарен секретар;
- Съюза на народните читалища: Атанас Герджиков – заместник-председател;
- Народно читалище „Средец” - София: Иван Панайотов – читалищен секретар.
Предложените промени уреждат необходимия кворум за провеждане на конгрес на Съюза на народните читалища, сроковете за свикване на конгреса и срока, в който регистрираните читалища и читалищни сдружения привеждат уставите си в съответствие с изискванията на Закона за народните читалища.
Уставът на Съюза на народните читалища е съобразен със Закона за юридическите лица с нестопанска цел. С направеното предложение се въвежда изискването за обикновено мнозинство, необходимо при провеждането на конгрес от Съюза на народните читалища.
С предложените изменения се предлага удължаване на срока за свикване на конгрес от управителния орган на Съюза на народните читалища и от министъра на културата. 
След проведена дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 5 май 2010 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Караминова.
Процедура – господин Тошев. 
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да бъде намален на три дни срокът между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Благодаря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за съкращаване на срока между първо и второ четене.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Предстои да изслушаме доклада на Правната комисия. 
Господин Тодор Димитров има думата. 
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси:
„На свое заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 5 май 2010 г.
На заседанието присъства госпожа Милда Паунова – директор Дирекция „Правна” към Министерството на културата.
Законопроектът бе представен от вносителя госпожа Даниела Петрова, като с него се цели усъвършенстване на законовите разпоредби, уреждащи необходимия кворум за провеждане на конкурс на Съюза на народните читалища, сроковете за свикване на конгреса и срока, в който регистрираните читалища и читалищни сдружения привеждат уставите си в съответствие с изискванията на Закона за народните читалища, като се отчита и броят на читалищата – 3200.
Предложението за изменение в § 1, чл. 9б цели привеждане в съответствие с чл. 27 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. С измененията се предлага въвеждане на изискването за обикновено мнозинство, необходимо за провеждането на конгрес от Съюза на народните читалища.
Със следващия параграф се предлагат изменения в Преходните разпоредби на Закона за народните читалища. Предлага се удължаване на срока за свикване на конгрес от управителния орган на Съюза на народните читалища и от министъра на културата и срокът, в който регистрираните читалища и читалищните сдружения е необходимо да приведат уставите си в съответствие с изискванията на Закона за народните читалища, като се отчита реално необходимото време за постигане на тези цели.
След проведената дискусия и последвалото гласуване,  единодушно с 19 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 5 май 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителите желае ли някой да вземе думата? Вносителите не желаят.
Народни представители, които имат отношение по обсъждания законопроект? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за народните читалища.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарен контрол на 21 май 2010 г., петък:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на шест въпроса, поставени от народните представители Кирчо Димитров, Пламен Орешарски, Мая Манолова, Огнян Пейчев, Михаил Миков и Валентина Богданова и на две питания от народните представители Георги Пирински и Огнян Пейчев.
Втори ще отговаря министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на четири въпроса, поставени от народните представители Иван Николаев Иванов – два въпроса,  Румен Овчаров и Любомир Владимиров – по един въпрос.
Следва да изслушаме министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, който ще отговори на осем въпроса от народните представители Димитър Чукарски – два въпроса, Огнян Тетимов – два въпроса, Иван Николаев Иванов, Иван Вълков, Милена Христова и Меглена Плугчиева.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Анна Янева и на питане от народния представител Захари Георгиев.
Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на три въпроса от народните представители Атанас Мерджанов и Ангел Найденов – два въпроса.
Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Миков и на питане от народния представител Антон Кутев.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на въпрос от народния представител Четин Казак.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на два въпроса от народните представители Петър Димитров и Мая Манолова;
- министърът на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на шест въпроса от народните представители Румен Петков и Георги Атанасов – един въпрос, Корнелия Нинова, Ивелин Николов, Пламен Орешарски и Пенко Атанасов, Петър Димитров и Лютви Местан, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Лютви Местан;
- министърът на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов; 
- министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова на въпрос от народния представител Михаил Миков.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлага отговорът на:
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на три въпроса от народните представители Петър Курумбашев и Евгений Желев, Димо Гяуров и Драгомир Стойнев;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев и на питане от народния представител Иван Костов.
Поради предварително поет ангажимент с международно участие – Третата среща на Комитета на министрите по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Поради напредналото време, а така също и приетото от нас вчера решение като първа и втора точка утре да бъдат обсъждани Решението за освобождаване на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол и следваща точка – избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, днес  нямаме други точки в дневния ред.
Утре - начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)		

Председател:
			Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
		Петър Хлебаров
Митхат Метин