Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-05-26


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов 

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.) 
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам проекта на Програма за работа на Народното събрание за времето от 26 до 28 май 2010 г., който бе обсъден и около който се обединихме на Председателския съвет:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносител е Министерският съвет.
2. Проекти за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са: Лъчезар Тошев от 5 март 2010 г.; вторият законопроект е с вносители Искра Фидосова и Светослав Тончев от 1 април 2010 г.; третият законопроект е с вносители Георги Пирински и група народни представители от 13 април 2010 г.; следващият законопроект е с вносители Лютви Местан, Четин Казак и Христо Бисеров от 14 април 2010 г.; и последният законопроект е с вносители Веселин Методиев и група народни представители, внесен на 14 май 2010 г.
3. Проект за решение за закриване на частното висше  училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора. Вносител е Министерският съвет.
4. Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2009 г. Вносител е омбудсманът на Република България. Тази точка ще се обсъжда като първа точка в утрешното пленарно заседание, в четвъртък.
5. Проект за решение за избиране на членове на Комисията за регулиране на съобщенията. Тази точка ще бъде втора в утрешния пленарен ден.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейският инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейският инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България. Вносител е Министерският съвет.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор.
8. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2009 г. – 31 декември 2009 г. Вносител е СЕМ.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители. Вносители са: Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов; и втори законопроект с вносители Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
12. Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2009 г.
13. Парламентарен контрол, който е предвиден в петък от 9,00 до 14,00 ч.
Обръщам внимание, че началният част на контрола в петък е 9,00 ч. по причини, че има много натрупани въпроси и питания за отговори. Много изоставаме във времето, поради което решихме петъкът да бъде изцяло посветен на парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване предложението за Програма за работата на Народното събрание от 26 до 28 май 2010 г.
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в предвидения срок, като условие за постъпване на подобни предложения, са постъпили следните предложения: 
Предложение от Мая Манолова с искане, като точка в дневния ред на Народното събрание за тази седмица да бъде включен проект на Решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на състоянието и управлението на излишъка на Националната здравноосигурителна каса по чл. 1, ал. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Това предложение е внесено на 20 май 2010 г. от Сергей Станишев и група народни представители.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, искането ни е за включване като точка пета от седмичната ни програма на проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия, която да установи състоянието и управлението на излишъка на Националната здравноосигурителна каса. Касае се за следното. 
На 12 февруари тази година в отговор на поставен въпрос относно състоянието на резерва на Националната здравноосигурителна каса тогавашният министър Божидар Нанев отговори, че наличностите по сметките на Касата към  31 декември 2009 г. са в размер на 860 млн. 300 хил. лв. 
В отговор на същия въпрос на 14 май т. г. новият министър проф. Анна-Мария Борисова отговори, че данните за средствата по излишъка към 31 март 2010 г. са в размер на 800 млн. лв.
Възниква въпросът: как така за началото на първите три месеца от тази година средствата от резерва на Националната здравноосигурителна каса са намалели с 60 млн. лв., при положение че по данни от Касата събираемостта се е увеличила с 41 млн. лв.? Освен това, съгласно планирания бюджет на Националната здравноосигурителна каса тази година ще има излишък в размер на 829 млн. лв., което означава, че за първото тримесечие става дума за 200 млн. лв., които са изпълнени предвид твърдяното преизпълнение от 41 млн. лв. 
Нашият въпрос е: къде са 60 милиона от излишъка на Касата, реализиран през миналата година, и още 200 милиона, които по данни на Касата би следвало да бъдат събрани за първото тримесечие на тази година? В същото време сме свидетели на хроничен недостиг на средства в здравноисигурителната система, системно неразплащане с лечебните заведения, така че считаме за наложително създаването на анкетна комисия, която да установи къде са 60 милиона от резерва на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Подлагам на гласуване предложението за включване като точка в дневния ред на проект на Решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на състоянието и управлението на излишъка на Националната здравноосигурителна каса. 
Гласували 163 народни представители: за 47, против 99, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Моето предложение е пета точка „Проект за решение за избиране на членове на Комисията за регулиране на съобщенията” да отпадне от дневния ред. Какви са мотивите ми? Практика в Народното събрание е, когато се обсъжда определен състав, първо той да премине през комисиите.
Предложението на господин Вълков не е гледано в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и мисля, че е разумно това да стане, тъй като има и конкретни изисквания в Закона за електронните съобщения по отношение състава на предложенията за комисари в Комисията за регулиране на съобщенията.
Добре би било тези кандидатури да се разгледат в комисия, да се счита, че са кандидатури на целия български парламент, а не на определена политическа сила и тогава да бъдат предложени на заседание на българския парламент.
Госпожо председател, надявам се, че ще подкрепите това мое предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване постъпилото процедурно предложение за отпадане от програмата ни за тази седмица на т. 5 – Проект за решение за избиране на членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
Гласували 161 народни представители: за 60, против 94, въздържали се 7.  
Предложението не е прието.
За процедура – народният представител Иван Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател,  уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване, като считам, че досегашната практика на Народното събрание от създаването на Комисията за регулиране на съобщенията винаги е предвиждала обсъждането на кандидатурите в съответната ресорна комисия – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Това до голяма степен се налага, по причина че законът предвижда определени изисквания към кандидатите. Фактически чрез решение, което комисията оповестява в пленарна зала, се дава одобрение и най-малкото отношение към повдигнатите кандидатури.
По тези съображения, госпожо председател, аз Ви моля да подложите на прегласуване предложението за отлагане разглеждането на т. 5 и включването й едва следващата седмица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за отлагане на т. 5 от програмата за тази седмица.
Гласували 158 народни представители: за 69, против 72, въздържали се 17. 
Предложението не е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило искане от Петър Димитров, заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България, на основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България Бойко Борисов, заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков относно въздействието на кризата върху социално-икономическата ситуация в страната, подготвяните антикризисни мерки и текущото изпълнение на бюджета за 2010г.
Господин Димитров, имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! 
Уважаеми колеги, нашето предложение е да се върнем към дневния ред на България. Всички разбираме, че най-важните въпроси за икономическата криза и за нейното влияние върху обстановката в страната, за мерките, които се предлагат, и особено актуалната тема през близките часове – за корекциите в бюджета. Аз не мисля, че в тази ситуация, когато буквално всички се занимават с тази тематика – и синдикати, и работодатели, виждате наши делегации ходят в чужбина, въпросът се обсъжда с чужди правителства, а българският парламент да не обсъжда тези въпроси. Нещо повече, в дневния ред сме вкарали три отчета, тоест вместо да се занимаваме с актуалните неща, ние се занимаваме с миналото. 
От тази гледна точка – предлагаме утре като първа точка от дневния ред да мине изслушването на премиера, заедно с тримата министри, тъй като това е мястото, където тези въпроси трябва да се обсъждат.
Да не говорим за това, че върви изключително тревожна информация. Вие виждате, генерират се идеи – цяла Европа си намалява дефицита в бюджетите, България ще си увеличава дефицита в бюджета, и то ще го увеличава в нарушение на европейските изисквания до около 5%. Цяла Европа си намалява разходите, ние с проекта за промени в бюджета се готвим да увеличим разходите с 200 милиона. Цяла Европа, особено Гърция, Испания, Италия, Великобритания вземат мерки за увеличаване на приходите, а ние с проекта, който се обсъжда, се готвим да намалим приходите с 2 млрд. лева.
Затова приканвам народните представители да се откъснем от тази ежедневна летаргия, да се върнем към това, което вълнува хората, и утре да изслушаме премиера и икономическия екип на правителството по тези изключително актуални за всеки българин въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Противно становище – Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, това е процедурно предложение за внасяне в дневния ред на точка (реплики и шум отляво) и аз процедурно искам да изложа противното становище в този смисъл, че Вие на няколко пъти правите подобни искания. (Реплики и шум отляво.) Да. Не искате да го чуете! Недопустимо е да бъдат изслушвани четирима министър-председатели и трима министри. По правилника може да се изслуша министър или министър-председателя, или някой от министрите. Но това е абсолютно некоректно и пълна спекулация от вас. И си правите съответно агитацията с това, че по същество се опитвате да правите внушения. 
Това е абсолютно некоректно и го правите не за първи път, правите го поне 3-4 пъти до този момент в Четиридесет и първото Народно събрание. Трябва да се сложи край на тази практика, при която Вие още в началото по същество и по процедура правите нарушение на правилника. Правилникът ясно е казал – както изслушвания, така и на парламентарен контрол не подлежат групи от министри, както вие искате това, за това си има друга процедура, друг ред. Аз няма да Ви отварям очите, надявам се, че Вие добре знаете какъв е този ред. Такава групова отговорност и контрол над групи или сегменти от правителството, както Вие се опитвате да го направите в момента, е недопустимо. Така че престанете с тази абсолютна некоректност съобразно нашия правилник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура по начина на водене. 
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, съгласно чл. 43, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложенията, които парламентарните групи и народните представители правят по ал. 3 се поставят на гласуване без да се обсъждат. Което означава и такава е парламентарната практика, че те се обосновават от вносителя, но не подлежат на обсъждане. След като дадохте думата на господин Шопов за отрицателно становище по внесеното от нас предложение, Вие нарушихте чл. 43, ал. 4 от правилника, за което от Парламентарната група на Коалиция за България Ви обръщаме внимание. 
От друга страна, по същество господин Шопов абсолютно не е прав в своята пледоария, защото парламентарната практика познава различни варианти на изслушване на един или група от министри с изработването на специални правила ад хок за тяхното слушане. Но тъй като мнозинството има една постоянна политика, с която крие своите министри от парламентарен контрол, аз не съм изненадана от Вашите опити вече пета поред седмица да отхвърляте това естествено искане на народните представители да чуят мнението на правителството по отношение на антикризисните мерки. Защото Вие можете да скриете министрите от парламента, но няма как да ги скриете от българските граждани, на които е крайно време да се даде отговор на въпроса: ще предприеме ли изобщо нещо правителството свързано с икономическата и финансовата криза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Позовавайки се на чл. 43, ал. 4 от правилника при установената практика, въпреки изричния запис на алинеята, да се подлага на гласуване предложението без обсъждане. След уточнение на Председателския съвет, че ще се дава думата на вносителя в рамките на процедурно предложение, в две минути да обясни и да изложи мотивите за включването на тази точка в дневния ред. Няма пречка по аргумент от същия правилник да има процедурно предложение по отношение допустимостта на точката, каквото в случая всъщност бе изложено от господин Павел Шопов.
Подлагам на гласуване предложението за изслушване на посочените министри по реда на чл. 99 от правилника.
Гласували 148 народни представители: за 42, против 58, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 19-25 май 2010 г.:
- Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съпътстващи са Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и препарати. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите, съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
- Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол към Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки относно електронната товарителница. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, съпътстваща е Комисията по външна политика и отбрана.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независим финансов одит. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
- Проект за Решение за попълване състава на Комисията по земеделието и горите. Вносител - народният представител Иван Иванов.
- Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на състоянието и управлението на излишъка от Националната здравноосигурителна каса по чл. 1, ал. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
- Законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминация. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
- Проект за Решение за попълване състава на Комисията по земеделието и горите. Вносители – Димитър Колев и група народни представители.
- Проект за Решение за попълване състава на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Вносители – Димитър Колев и група народни представители.
- Проект за Решение за попълване състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Вносители – Димитър Колев и група народни представители.
- Проект за Решение за попълване състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Вносител – Димитър Колев и група народни представители.
- Проект за Решение за избиране на членове на Комисията за регулиране на съобщенията. Вносители – Иван Вълков и група народни представители.
- Проект за Решение за промени в състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Вносител – народният представител Ангел Найденов.
- Проект за решение за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика. Вносител – народният представител Ангел Найденов.
- Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2009 г. Разпределен е на Комисията по правни въпроси. 
С писмо от 21 май 2010 г. до председателя на Народното събрание  е постъпило изявление за оттегляне на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно Решение на Министерския съвет № 325 от 2010 г., с което се оттегля проектът на Закон за изменение на Закона за защита от дискриминация, внесен за разглеждане от Народното събрание.
Втори законопроект е оттеглен с Решение № 324 на Министерския съвет, а това е Законът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен за разглеждане в Народното събрание.
Едно съобщение: 
- На 20 май 2010 г. от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация на основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол в Народното събрание е внесен Отчет за осъществяване на процеса на приватизация през периода 1 януари – 31 декември 2009 г. 
С мое писмо отчетът е изпратен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Същият е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. 
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Предлагам да изслушаме първо министър Караджова, тъй като същата има да докладва и на заседанието на Министерския съвет след 10 ч., след което ще чуем докладите на комисиите.
Министър Караджова, имате думата.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, одобрен от Министерския съвет. 
Какви са основните цели на предлаганите промени?
Първо, транспониране на Европейската директива от 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнение, срокът на който изтече през м. ноември 2009 г.
Целта на регламентацията в закона е да се определи рамка за оценка и управление на риска от наводнения, за да намали неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията в страната.
Чрез въвеждането на директивата в Закона за водите се осигурява нормативно възприемане на принципите, заложени в нея, и подхода на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения в три основни етапа: 
1. Предварителна оценка на риска от наводнения – до края на 2011 г. за речни басейни и прилежащите им брегови зони. 
2. Карти за опасност от наводнения и карти за риск от наводнения – до края на 2013 г.
3. Разработване на планове за управление на риска от наводнения – до края на 2019 г. За зоните с такъв идентифициран риск от наводнения не може да се предположи такъв риск.
Втората цел е създаване на правно основание за въвеждане в националното законодателство на Директивата на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката на водите, на Директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката на морската среда и на Директива на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне на техническите спецификации за химическия анализ и мониторинг на състоянието на водите. 
Освен това е необходимо да се отразят точно изискванията на закона относно опазване на подземните води от замърсяване и влошаване.
Не на последно място във връзка с въвеждане на европейското законодателство е прилагане на определени текстове от Рамковата директива за водите от 2000-та година. 
Необходимо е да се регламентират задълженията на компетентните институции, свързани с количествения мониторинг на водите, по-специално на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, както и Националния институт по метеорология и хидрология и Изпълнителната агенция по околната среда и водите.
Освен това се предлагат облекчаване и децентрализация на разрешителните режими във връзка с ползване на водите и водните обекти, както и известна промяна в списъка на комплексните и значими язовири. Предложено е включване в списъка на язовира „Бели Искър” и язовир „Цанков камък” и изключване на язовир „Еница”, който е загубил признаците на комплексни и значими язовири по смисъла на Закона за водите.
Една основна промяна и бих казал реформа в ползването на минералните води се предлага и по-конкретно за находища, чийто ресурс се използва минимално или въобще не се използва, да бъдат предоставени за ползване от общините за дълъг период от време, разбира се, при желание от страна на общините. Считаме, че с този подход ще се увеличи използваемостта на този изключително ценен национален ресурс, тъй като в момента се ползва под 30% от ресурса на находищата, изключителна държавна собственост. 
Законопроектът е обсъден с Националното сдружение на общините, което го подкрепя. Дълго време той е на интернет страницата на министерството. Обсъден е и с асоциации в областта на управление на водите. Ето защо ви призовавам да подкрепите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Караджова.
Преминаваме към доклад на Комисията по околната среда и води, с което ще ви запознае народният представител Искра Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин председател, госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 11 май 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по околната среда и водите, председателствано от заместник-председателя на комисията Огнян Пейчев, разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. 
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха заместник-министър Ивелина Василева и Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите”.
На заседанието присъстваха и представители на Националното сдружение на общините в Република България и неправителствената организация Българска асоциация „Подземни води”.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Ивелина Василева.
Със законопроекта се цели на първо място транспониране на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения, срокът за което е изтекъл на 26 ноември 2009 г., поради което на 27 януари 2010 г. е стартирана процедура по нарушение № 2010/0017 срещу Република България.
Регламентацията в законопроекта цели определянето на рамка за оценка и управление на риска от наводнения, за да се намалят неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията на територията на България. Чрез транспонирането на директивата в Закона за водите се осигурява нормативно възприемане на принципите, заложени в нея, и подходът на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения, който е предвиден в три основни етапа:
- предварителна оценка на риска от наводнения – до 2011 г.;
- карти за опасност от наводнения и карти за риск от наводнения - до 2013 г.;
- планове за управление на риска от наводнения – до 2015 г.
На второ място в законопроекта се предвижда създаване на правно основание за транспонирането на подзаконова нормативна уредба на Европейския съюз със срокове за транспониране 2010 г. и 2011 г. Предлаганите със законопроекта други по-важни изменения и допълнения могат да бъдат обобщени, както следва:
Точно отразяване на включените в закона изисквания на Директива 2006/118/ЕО за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване по отношение на: праговете на замърсяване; началните точки за обръщане на тенденциите за повишаване концентрациите на замърсители, и дефинирането на критериите и мерките за постигане и поддържане на добро количествено състояние на подземните води. Пълно регламентиране и точно транспониране на разпоредбите на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО.
С предлаганото изменение се урежда и въвеждане на приложими на практика правила за определяне на таксите в случаите, когато няма монтирани измервателни устройства. Осигуряване на задължения за компетентните органи, провеждащи държавната и общинската политика в отраслите на водния сектор при реализацията и контрола по изпълнението на програмите от мерки.
Регламентиране и съответните задължения на Националния институт по метрология и хидрология при Българската академия на науките във връзка с изпълнението на дейностите по мониторинг на количеството на водите и оценка на ресурсите по тях.
Изпълнителната агенция по околната среда и води ще извършва мониторинг на качеството на водите, в това число хидробиологичен мониторинг.
Облекчаването на административните процедури и създаване на прозрачност в работата на администрацията, в това число:
- разрешително за ползване на воден обект с цел реконструкция и модернизация на съществуващи съоръжения ще се изисква само в случаите на съществуващи по-големи хидротехнически съоръжения;
- съкращават се сроковете, предвидени в закона, в които административният орган следва да се произнесе по подадено заявление за издаване на разрешително;
- облекчава се и се синхронизира разрешителният режим и защитата на съществуващите права;
- публикуване на водните регистри - съгласно ал. 1 регистрите по Закона за водите за публични и предвид факта, че голяма част от тях се докладват на Европейската комисия с плановете за управление на речните басейни, няма пречка, а е и целесъобразно да се обявят по интернет страниците на басейновите дирекции и Министерството на околната среда и водите;
- промяна на собствеността на земите на вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони;
- регламентиране собствеността на водовземните съоръжения за минерални води и процедурата по отчуждаване на такива, включени в активите на търговски дружества;
- уреждане и признаване на нищожните административни актове, издадени до 2001 г., от лице без необходимата компетентност за това;
- децентрализиране на дейностите по издаване на разрешителни.
Със законопроекта се предвижда и промяна на списъка на комплексните и значими язовири, както и предоставяне на общините са управление на някои от находищата на минерална вода – изключителна държавна собственост, по тяхно искане. По регламентирани в закона критерии, ежегодно на 31 декември, министърът на околната среда и водите ще публикува Списък на находищата по Приложение № 2 от Закона за водите, които могат да бъдат предоставени за управление от общините за 25-годишен срок, считано от влизането в сила на нормата, по тяхно искане.  В случаите, в които в предоставеното находище няма издадени разрешителни от органите по водите, общинският съвет ще определя формата на предоставяне за ползване на тези води – възмездно или безвъзмездно. 
По законопроекта в комисията беше постъпило и писмено становище на Националното сдружение на общините в Република България, съгласно което сдружението благодари за възможността да даде мнението си като подкрепя предложението си за безвъзмездно предоставяне на общините на минерални води от находища, включителна на държавна собственост, и прави някои принципни бележки за обсъждане и отразяване за второ четене на законопроекта.
След откриването на дебата в него взеха участие народният представител Георги Божинов, народният представител Павел Димитров, народният представител Фани Христова, народният представител Огнян Пейчев.
Отговори и пояснения на повдигнатите въпроси бяха дадени от госпожа Василева и господин Личев, които посочиха, че предложеният законопроект е рамка с ясни критерии за администрацията и бизнеса. Тоест на този етап е важно да бъде приета философията за промените в закона, които естествено ще бъдат прецизирани между двете гласувания.
Представителят на Българската асоциация „Подземни води” посочи, че проектът е крачка напред и изисква време за детайлно запознаване, поради краткото време за заседанието, както и предложи да дадат компетентни предложения в периода между първо и второ четене. 
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите с 11 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се” подкрепи законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 11 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 20 май 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 11.05.2010 г.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Ивелина Василева.
С него се цели транспониране на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения, срокът за което e изтекъл на 26 ноември 2009 г., във връзка със стартирана на 27 януари 2010 г. процедура по нарушение № 2010/0017 срещу Република България.
Определя се рамката за оценка и управление на риска от наводнения, за да се намалят неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията в България. 
Създава се правно основание за транспонирането в подзаконовата нормативна уредба на:
- Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Краен срок за въвеждане – 13 юли 2010 г.
- Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия). Краен срок за въвеждане – 15 юни 2010 г.
- Директива 2009/90/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите. Краен срок за транспониране – 21 август 2011 г.
Отразяват се включените в закона изисквания на Директива 2006/118/ЕО за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване по отношение на: праговете на замърсяване, началните точки за обръщане на тенденциите за повишаване концентрациите на замърсители и дефинирането на критериите и мерките за постигане и поддържане на добро количествено състояние на подземните води. 
На 23 ноември 2009 г. Европейската комисия е започнала процедура за нарушение № 2009/2256 срещу Република България за неточно и непълно транспониране на Директива 2000/60/ЕО за установяване на рамка за действия на Общността в областта на политиката за водите. С оглед изпълнение на констатациите, съдържащи се в официалното уведомително писмо на Европейската комисия, в закона ще бъде регламентирано пълно и точно транспониране разпоредбите на рамковата директива.
Въвеждат се приложими на практика правила за определяне на таксите в случаите, когато няма монтирани измервателни устройства.
Регламентират се задълженията за компетентните органи, провеждащи държавната и общинската политика в отраслите на водния сектор, при изпълнението и контрола при изпълнението на програмите от мерки. Предвидено е плановете за управление на речните басейни и плановете за риска от наводнения да се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.
Дефинират се и задълженията на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките във връзка с изпълнението на дейностите по мониторинг на количеството на водите и оценка на ресурсите им.
Облекчават се административните процедури и създаването на прозрачност в работата на администрацията. 
След проведената дискусия с 14 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 11.05.2010 г. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За процедура – народният представител Петър Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам ви да прекратим в момента разискванията по т. 1, тъй като в залата няма представител на Министерството на околната среда и водите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) 
Госпожа министърката присъства често при представяне на законопроектите, което е добре, присъствала е и при други законопроекти, сега го представи. Вие знаете обаче, че по време на обсъждането на такива законопроекти има разисквания и е добре министърът или заместник-министър, или както често се случва директор на дирекция да присъства в залата, за да може да отговори на повдигнатите въпроси и дискусията да бъде пълноценна. Това е нормална парламентарна практика.
Предлагам да прекратим разискванията по т. 1, да отидем към т. 2 и в момента, в който се появи представител на Министерството на околната среда и водите, да гласуваме, да го допуснем и да направим разискванията по този наистина важен законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Курумбашев.
Уважаеми народни представители,  беше направена процедура за прекратяване на дебата по т. 1 поради липса на представител на министерството.
Мисля, тук от трибуната беше заявено, че в момента има заседание на Министерския съвет, затова министър Караджова се извини, изнесе своите съображения, даде своите факти.
Уважаеми народни представители,  подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Курумбашев да бъде прекратен дебатът по т. 1.
Гласували 95 народни представители: за 15, против 76, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Продължаваме със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С него ще Ви запознае председателят й Светлин Танчев. За съжаление, отсъства от залата.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: 
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на 
Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет 
на 11 май 2010 г.
На заседанието, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерство на околната среда и водите – Ивелина Василева, заместник-министър, и Асен Личев, директор на Дирекция „Управление на водите”.
I. С настоящия законопроект се предлага приемане на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания относно оценката и управлението на риска от наводнения и политиката за водите. Създава се и предпоставка за изпълнение на европейските изисквания относно определяне на стандарти на качество на околната среда в областта на политиката за водите; създаване на рамка за действие на политиката за морска среда; и създаване на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите. 
II. Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите се транспонират изискванията на Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оценката и управлението на риска от наводнения и Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка на действията на Общността в областта на политиката за водите. 
Със законопроекта се създава задължение за транспониране на Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда и Директива 2009/90/ЕО на Комисията за определяне на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите в подзаконовата нормативна уредба.
Изискванията на Директива 2007/60/ЕО се транспонират в параграфи - § 1, § 57, § 58, § 69, § 70, § 71, § 72, § 75, § 84, § 86, § 97, § 106, § 110; § 111, § 112, § 119, § 120, § 121 и § 122, които въвеждат принципите на директивата и трите основни етапа на подхода за дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения. Определенията, дадени в Директива 2000/60/ЕО, са коректно отразени в § 110 от законопроекта.
Прагът на замърсяване и началните точки за обръщане на тенденциите за замърсяване на подземните води се привеждат в съответствие с изискванията на Директива 2006/118/ЕО с § 54 и § 110 от законопроекта.
С § 67 от законопроекта се създава правна основа за транспониране на Директива 2008/105/ЕО, Директива 2008/56/ЕО и Директива 2009/90/ЕО, чрез правния похват на препращане към друг подзаконов нормативен акт. В § 133, ал. 2 от законопроекта са посочени сроковете за създаването на подзаконовите нормативни актове, определени в § 67. Към бъдещите поднормативни актове има създадени препратки и в § 62 и § 83 от законопроекта. 
ІІІ. Към законопроекта могат да бъдат направени следните препоръки:
1. В § 62 от законопроекта думите „ определени в наредбата по ал. 1, т. 12” да се заместят с думите „ определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12”.
2. В § 70 (чл. 14г, ал. 2) от законопроекта думите „чл. 151, ал. 1, т. 2, буква „т”, следва да се заменят с думите „чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „т”. 
3. В § 70 (чл. 14н, ал. 2 и ал. 3) от законопроекта думите „Европейската общност” следва да се заменят с думите „Европейския съюз”.
4. В § 71 (чл. 148а, ал. 3) от законопроекта думите „Европейската общност” следва да се заменят с думите „Европейския съюз”.
5. В § 84 (чл. 157, ал. 2) от законопроекта, думите „Европейската общност” следва да се заменят с думите „Европейския съюз”.
IV. В заключение може да се каже, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите съответства на разпоредбите на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения и Директива 2000/60/ЕО за установяване на рамка на действията на Общността в областта на политиката за водите.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 16 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 11 май 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направените препоръки между първо и второ гласуване на законопроекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Десислава Танева.
Сега с доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае народният представител Любен Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, 
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 20 май 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет. На заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите и на Националното сдружение на общините в Република България. От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите” в Министерството на околната среда и водите. 
Основните промени, предложени със законопроекта, са насочени към транспониране в закона и създаване на условия за стриктно прилагане на няколко европейски директиви, прецизиране на задълженията на компетентните органи, провеждащи държавната и общинската политика в отраслите на водния сектор, облекчаване на административните процедури и създаване на прозрачност в работата на администрацията, в това число и децентрализация на част от правомощията на отделните органи при издаване на съответните разрешителни за водовземане и за ползване на водни обекти. Регламентиране на правата и задълженията на кметовете на общини и областните управители по поддържане на коритата на реките в урбанизираните територии и извън тях. 
Сред съществените изменения, свързани с правомощията на органите на местното самоуправление предвидената в законопроекта възможност за предоставяне за управление на общините на някои от находищата на минерална вода – изключително държавна собственост, които не са предоставени на концесия или за тях не са предоставени права на други лица по реда на закона. Регламентирани са условията и редът по който общините ще могат да извършват предоставяне на концесия или други права върху предоставените им находища и да реализират приходи в общинските бюджети от тези дейности.
В хода на дискусията народните представители и представителите на Националното сдружение на общините в Република България подкрепиха предложените промени. Те оцениха като целесъобразна и полезна за общините възможността за предоставянето им за управление на част от минералните източници, собственост на държавата. Наред с това, според част от народните представители е целесъобразно в измененията на чл. 52 от закона, който регламентира правомощията на органите, издаващи разрешението за взимане или за ползване на водни обекти, да се предвиди, че за водните обекти общинска собственост, разрешенията ще се издават от кмета на общината след решение на общинския съвет, както това е предвидено в Законопроекта за находищата на минерални води, собственост на общините и за находища за публична държавна собственост, които са им предоставени за управление.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно с 12 гласа „за”, нула „против” и без „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, след като чухме становищата, докладите, изказването на министър Караджова, давам думата на народните представители за мнение и съображения относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
Господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, след като изслушахме изказването на министър Караджова и становищата на комисиите, на които е разпределен законопроектът, а това бяха становища, в които се казваха много и важни неща, за които има основание в текста, който е предмет на обсъждане, според мен дискусията не може да завърши с тези становища. Прави впечатление, че има няколко въпроса, които не могат да бъдат подминати в становището на Правната комисия. Ще повторя, защото докладчикът и председателят не ме слушат – има в този закон текстове, които просто не могат да бъдат подминати без коментар от Правната комисия и без тяхното компетентно становище ние не можем да приемем на първо четене закона, защото този ориентир ни трябва за формулиране на текстовете за второ четене.
Ще започна с първия проблем. Първият проблем на пръв поглед е чисто формална промяна в чл. 12 на действащия закон, реализирана с § 5 от законопроекта за изменение. Просто се заменят думите „континенталният шелф” с думите „морското дъно и неговите недра”. Чисто формално погледнато.
Ако се види определението на понятието „континентален шелф” в международното право и в действащите български закони, може да се констатира следното. В чл. 76 на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, ратифицирана със закон в Тридесет и седмото събрание и издадена от Министерството на външните работи на Република България по съответния ред, разгърнато се дава определение на понятието „континентален шелф”. В българското законодателство това е направено в чл. 40 на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. 
Кое е общото в тези две различни по своя обем определения на понятието, което се отменя в разглеждания от нас законопроект? Общото е: на първо място, и в двете определения се регламентира, че континенталният шелф включва морското дъно и недрата на подводните райони. Но това е само единият елемент, който определя понятието „континентален шелф”. И в двете определения след това като втори белег се посочва, че става дума за разпростиране отвъд териториалното море на България. 
Третото ограничение или определение на това понятие, без да дефинирам сложните географски понятия, с които се решава този въпрос в международната конвенция, е докъде стига. В българското законодателство е казано, че стига до територията на другите прилежащи срещулежащи на България. Но важното в случая е, че това е, повтарям, морското дъно и неговите недра отвъд териториалното море на България и стигащо до определена граница. 
Защо според мен вносителят е прибегнал до тази промяна? Защото в действащия член, очевидно е, ако някой внимава в това, което говоря, ще открие известно логическо противоречие – чл. 12, ал. 2 говори: „Публична държавна собственост са континенталният шелф в границите на вътрешните морски води и териториалното море и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав”. 
Кое е противоречието? Противоречието – дефинира се публичната държавна собственост в онази част на континенталния шелф, която е в границите на вътрешните морски води на България, а по определението, което се опитах да изложа пред вас, става дума, че морският шелф е отвъд териториалните води. 
Какво се получава, ако приемем текста на вносителя? Текстът на вносителя ще звучи, че публична държавна собственост са морското дъно и неговите недра в границата на морските води на България. 
При така формулираното противоречие трябва да търсим разрешение на проблема в Конституцията на Република България. Аз мисля, че Правната комисия, която още не е започнала да ме слуша, трябва да направи анализ на тези обстоятелства и за второ четене да ни подпомогне. Конституцията на Република България в нейния чл. 18, в неговата ал. 2 гласи, че държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф. Значи при този казус е от изключителна важност за суверенитета на България и за нейните национални интереси ще приемем ли тази промяна и, ако да, как ще я редактираме. Няма да се спирам повече на този въпрос – само ще кажа две неща.
България разполага с един от най-добрите специалисти по морско право, признат в целия свят, и ние трябва да го потърсим, когато решаваме такъв изключително важен въпрос. Той е член-кореспондент на Българската академия на науките и се надявам да не се е обидил от това определение за старческата природа на такива хора.
Второ, този въпрос аз лично нямаше да го видя, ако не беше поставен от една народна представителка в Комисията по околната среда и водите. Тук нейната парламентарна група – старата, и тя не слуша.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Добре, че вашата слуша!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нито един от вносителите не можа да даде компетентен отговор, анализ или коментар на така поставения въпрос. Защо го казвам? Защото тази народна представителка вече има статут на независима и тук се опитват да ни предложат независимите народни представители да не участват в работата на комисиите и в тяхното ръководство. Това ще бъде груба грешка, защото всеки народен представител може да допринесе за конкретно решение на проблем и т.н.
Вторият въпрос, който искам да поставя, е толкова важен, че не мога да си обясня как нито едно становище, как нито една дума на хората, които представят законопроекта, не засегна този проблем. Става дума за узаконяването, или може би по-точното понятие е друго, на близо 650 незаконни разрешителни. Ако този проблем не е значим и ако този проблем не трябваше да бъде коментиран по повод на законопроекта от министъра, от вносителите и от комисиите, просто нямам коментар. 
За какво става дума? Става дума за следното. Законът урежда признаването на нищожни административни актове, издадени в определен период след промените в България, без необходимата компетентност за това. В периода между 28 януари 2000 г. и 30 юни 2001 г. са издадени, забележете, 465 разрешителни за водоползване от повърхностни и от подземни води, плюс това още 207 разрешителни за ползване на повърхностни водни обекти и още 14 разрешителни за водоползване и ползване на водни обекти. Към това число не се причисляват онези разрешителни, по чиито характер и природа се иска те да са със срок от три години. Понеже той е изтекъл, не ги коментираме. Или всички тези разрешителни, общо 686 броя, са подписани от заместник-министър на околната среда и водите и са нищожни, тъй като компетентен да издаде разрешителните по силата на чл. 52, ал. 2 на действащия тогава закон е бил министърът на околната среда и водите.
От извършената проверка в Министерството на околната среда и водите е установено, че в посочения период не е издадена заповед на министъра на околната среда и водите за оправомощаване на заместник-министър, а аз искам да добавя, че законът и не предвижда такава опция министърът да упълномощава свой заместник-министър.
Нищожните актове и да бъдат днес изменени, и да бъдат продължени от компетентния за издаването им орган, си остават нищожни. И ще кажа: който не се е сетил да води дело по този въпрос, той не го е спечелил, но и който не си е платил ползваната водна услуга или природен ресурс, също не може да бъде осъден, защото актът, с който му е дадено това право, е нищожен.
Проблемът е огромен! Проблемът беше забелязан в предишния състав и беше поставен от хора, които са инвестирали милиони за вецове и за редица други водни обекти и водни услуги, които в момента могат да загубят правата си и своята инвестиция. Тогавашното предложение на юристите това преодоляване на проблема да стане с преподписване от компетентния орган срещна категоричният отказ на персоната, която изпълняваше тези функции, да преподпише тези актове. Проблемът го има и тук се търси решение.
Моят въпрос е Правната комисия много внимателно да анализира варианта, с който се предлага да бъде уреден този проблем. Мисля, че това е § 118 на стр. 62 от действащия закон. Там се казва, като се дефинират тези проблемни решения, откога са и как са издадени и да се каже, че с този закон оттук нататък се пораждат всички права и правни последици и да се смятат за резонно издадени тези разрешения. 
Аз не зная дали това е правно обосновано, дали то няма да бъде атакувано и дали проблемите няма да нараснат, но това е смисълът на гледането в толкова много комисии – да се види. 
А иначе, ако трябва да се върна към проблема, ще кажа: слава Богу, че това не беше се случило по време на тройната коалиция. Ако се беше случило по време на тройната коалиция, щеше да има анкетна комисия, щеше да има списък на тези 656 души. Не дай Боже, да има някоя дъщеря на висш магистрат. Щеше да има доклад до Прокуратурата и т.н. 
Казвам го с ирония, а не с препоръка, която ми дадоха моите колеги при вчерашното обсъждане на въпроса в нашата парламентарна група, което беше много по-сериозно от всички форуми, които тук се докладваха с писмени становища, да бъде сезирана Прокуратурата. Не зная дали ще го направим. Дали трябва да постъпим така по този случай, но задължително трябва и по този въпрос да впрегнем най-компетентната правна мисъл, за да не накърним интересите на онези, които са били добросъвестни и които сега могат да понесат огромни загуби, особено ако някой се възползва между първо и второ четене да атакува техните разрешения за водоползване при вече изградени обекти.
Иначе вносителят предвижда условия, при които и при чието изпълнение, може да бъде това пораждане на всички права след наличието на такъв неправомерен акт. И аз смятам, че те са основателни, но не зная, повтарям, дали самата конструкция е достатъчно издържана.
И още по няколко въпроса, за които трябва да се казват по-малко шумни думи за малки неща или да се поясняват важни неща. Така например беше казано, че този закон точно отразява включените ... (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Господин председател, дайте ни продължение. Искаме продължение. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имаме правилник. Вие говорихте само 18 минути и времето е изчерпано! Благодаря Ви. (Силен шум в залата.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тук някои дори се усмихват доволно, че няма да продължа да Ви говоря, но двата въпроса ... (Реплики от място на народния представител Красимир Велчев.)
Господин Велчев, Вие като влязохте, разбрахте ли, че става дума за шелфа на България, за подземните богатства? За това, че ги ограничавате....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Божинов! 
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За това, че ги ограничавате. Разбрахте ли? Или нищо не разбрахте?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Колко време Ви трябва? Един ден ли?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не един ден, едно правителство трябва да си иде за такава грешка! (Шум и реплики в залата.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Нашето си отиде, сега наред е вашето! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Божинов?
За реплика – заповядайте.
ФАНИ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Божинов, уверявам Ви, че в Правната комисия ще разгледаме Вашите препоръки относно...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не препоръки, а бележки!
ФАНИ ХРИСТОВА: Да, бележки относно континенталния шелф, относно тези незаконни, нищожни разрешителни, които според Вас ние узаконяваме със закона.
Но аз искам нещо друго да Ви кажа – казахте, че слава Богу, че не сте разгледали законопроекта по време на тройната коалиция, защото тогава щяло да има анкетни комисии и т.н. А пък аз искам да Ви кажа или да Ви припомня, ако Вие не знаете, говорихме си за това и в комисията, че благодарение на това, че вие въобще не сте се занимавали с този въпрос по време на тройната коалиция, за това, че правителството на тройната коалиция не е оставило нито ред започната работа по законопроекта, а всъщност директивата е от 2007 г. Доколкото си спомням, до края на 2009 г. е трябвало да бъде приет законопроектът и благодарение на това, че нищо не сте направили, има стартирала вече първа фаза на наказателна процедура срещу България. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Изчакайте, господин Божинов, може да има втора реплика. Може и да има...
Не виждам втора реплика.
Заповядайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема колежке! В последното изречение смесихте две различни и несъвместими неща. 
Първото, онова, което е от 2007 г. – става дума за Директива 2007/60 на Европейската общност и тя е относно оценката и управлението на риска от наводнения. И за нея искате да кажете, че е трябвало до края на миналата година да бъдат готови и транспонирани текстовете? 
Проблемът беше кой да бъде компетентният орган. При новата структура на правителството е ясно за какво отговаря Министерството на околната среда – за превенцията, и Министерството на вътрешните работи - за онова, което се е случило след природното бедствие. И ако това беше прието в края на мандата, при новата структура щеше да има промяна. А това, което смесихте неправомерно с първото, е онази Директива 2009/2256, което е Рамковата директива от 2000/60 и аз ще Ви моля да вземете думата и да ми кажете кой номер параграф отстранява това несъответствие, за което Вие говорите. Така трябва да се излиза на трибуната по конкретни въпроси. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за други изказвания? 
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, както се разбра, голяма част от проблемите по този законопроект са юридически и са свързани дори с международното право. Така, че в случая становището на Комисията по правни въпроси е от много съществено значение.
Ние първо бихме искали да приветстваме една стъпка, която предприема правителството с този законопроект. Това е да се дадат на общините безвъзмездно за срок от 25 години (така е посочено в § 116, има дори предложение за по-дълъг период) минералните води от находищата в Приложение № 2, които не са предоставени на концесия или по които няма желания за концесии. Ние имаме огромен брой находища на минерални води. Очевидно е, че държавата няма достатъчен ресурс, за да осъществи добро управление във всичките стотици находища. Мисля, че имаме повече от 800 находища на минерални води в България. Не всички са питейни. Някои могат да се използват за отглеждане на зеленчуци и плодове в парници, за отопление, за балнеологични цели (например т.нар. СПА центрове). Най-добре е там, където тези находища не се използват, общините да поемат отговорността за стопанисването им. 
Тук е посочено, че общинският съвет трябва да вземе решение, преди кметът да подпише съответните договори. Това е решителна стъпка в посока на децентрализация на управление на ресурсите от минерални води, която ние приветстваме и смятаме, че трябва да бъде подкрепена.
Между първо и второ четене могат да се направят подобрения на предложените текстове.
Втори въпрос, който бих искал да засегна, е задължението за общините – от една страна да почистват речните корита на реките на тяхната територия, за да се избягват наводнения, а също така изграждане и поддържане на укрепителни или брегозащитни съоръжения по морския бряг за защита от вълновото въздействие. Тук трябва да поставя въпроса за това, че не се предвиждат средства, с които общините да реализират такива проекти, предотвратяващи ерозията. Трябва да се дадат възможности на общините да кандидатстват за получаване на средства за такива съоръжения, защото иначе те няма да могат да ги изпълняват.
Следващ въпрос, който бих искал да поставя, е за почистването на коритата на реките. Трябва да имаме предвид, че под такъв претекст бяха отстранени не само дървета и други растения от коритата на реките, но също и от бреговете. Важно е това да не се допуска, тъй като дърветата и другите растения по бреговете на реките укрепват тези брегове и позволяват те да бъдат запазени. В случая текстът не прави разлика между единия и другия въпрос. Някои общини използват тази възможност, за да отстранят растителността по бреговете на реките. Имаше такива случаи. Те водят до ерозия на бреговете. Този въпрос също трябва да бъде решен. 
Затова бих искал да предложа да не бързаме с преминаването към второ четене, преди да дадем възможност на народните представители да направят своите предложения между първо и второ четене, като срокът бъде удължен поне с още 7 дни, за да могат да бъдат изчистени всички отворени въпроси, констатирани по време на първото четене на законопроекта. 
На първо четене Синята коалиция ще подкрепи внесения законопроект и съответно на второ четене ще внесем нашите идеи писмено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Тошев, във Вашето изказване всъщност направихте и процедура – след като законът бъде приет евентуално на първо четене, да бъде удължен срокът за предложения. Всъщност Вие направихте формално предложение. Благодаря.
Има ли реплики към господин Тошев? Няма.
Желания за изказване? Няма.
В такъв случай закривам дебата. 
Уважаеми народни представители, ще поставя на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Алексиев.
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите на 14 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има направени две предложения – на господин Тошев за удължаване на срока със 7 дни, и на господин Алексиев – на 14 дни.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК, от място): Аз предлагам 7 дни повече, което прави 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на 14 дни.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Преминаваме към втора точка от нашата седмична програма:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси с проекта за решение по отношение на постъпилите предложения за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„На свои заседания, проведени на 29 април и на 20 май 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди внесените проекти за решение относно: допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-17, внесен от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев; за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-33, внесен от народните представители Искра Фидосова и Светослав Тончев; за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-34, внесен от народния представител Георги Пирински и група народни представители; за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-35, внесен от народните представители Лютви Местан, Четин Казак и Христо Бисеров; и за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-40, внесен от Веселин Методиев и група народни представители.
След представянето на проектите за решение, провелата се дискусия и последвалото гласуване, резултатът е както следва:
- проект на Решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-17, внесен от народния представител Лъчезар Тошев  на 05.03.2010 г. – приет единодушно, подкрепен с 18 гласа „за”;
- проект на Решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-33, внесен от народните представители Искра Фидосова и Светослав Тончев  на 01.04.2010 г. – приет единодушно, подкрепен с 18 гласа „за”;
- проект на Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-34, внесен от народния представител Георги Пирински и група народни представители на 13.04.2010 г. – отхвърлен с 1 глас „за” и 17 гласа „въздържал се” ; 
- проект на Решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-35, внесен от народните представители Лютви Местан, Четин Казак и Христо Бисеров на 14.04.2010 г. – отхвърлен с 2 гласа „за”, 2 гласа „против” и 13 гласа „въздържал се”, и
- проект на Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-40, внесен от народния представител Веселин Методиев и група народни представители на 14.05.2010 г. – приет единодушно с 19 гласа „за”.
  Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание:
1. Да приеме проект за решение № 054-02-17, внесен от народния представител Лъчезар Тошев и проект за решение № 054-02-33, внесен от народните представители Искра Фидосова и Светослав Тончев – в редакцията, предложена от Комисията по правни въпроси, която включва двата подкрепени проекта, и е приложена към доклада. Предложените от комисията промени по двата проекта са съгласувани с вносителите на проектите.
2. Да приеме проект за решение № 054-02-40, внесен от народния представител Веселин Методиев и група народни представители.
3. Да не приеме проект за решение № 054-02-34, внесен от Георги Пирински и група народни представители.
4. Да не приеме проект за решение № 054-02-35, внесен от народните представители Лютви Местан, Четин Казак и Христо Бисеров.
Ще прочета проекта на Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на народното събрание:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
 § 1. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения: 
 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
              „(1)  Към Комисията по правни въпроси се създава постоянно действаща подкомисия, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение на:
1. процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства;
2.  процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
              (2) Народното събрание избира членовете на подкомисията от състава на Комисията по правни въпроси на паритетен принцип – по един народен представител от всяка парламентарна група, и се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представителите на парламентарните групи. Подкомисията заседава само в своя състав и работи по свои правила, утвърдени от Народното събрание.”
2. В ал. 3 думите „ по ал. 2” се заменят с „ по ал. 1”.
3. Алинея 4 се изменя така:
              „(4) Постоянната подкомисия ежегодно в срок до 30 април представя пред Комисията по правни въпроси доклади за извършената дейност по ал . 1, които съдържат обобщени данни:
1. за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства;
  2. за извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения;”
  4. Създава се ал. 5:
              „(5) Комисията по правни въпроси разглежда докладите по ал. 4 и в срок до 31 май ги представя пред Народното събрание.”
§ 2. В чл. 41, ал. 5 след думата „закрити” се добавя „и разпечатка от гласуването чрез компютризираната система”.
§ 3.  В чл. 68 ал. 3 и 4 се отменят.
§ 4.  В чл. 103 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Постоянните комисии изработват своите предложения за Годишната работна програма в триседмичен срок.”
2. В ал. 3 в изречение първо след думите „Европейския съюз” се добавя изразът „в двуседмичен срок след изтичане на срока по ал. 2.”
§ 5. В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
              „(2) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проектите на актове на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма по чл. 103, ал. 3. Парламентарната резерва задължава правителството за определен срок да не изразява становище в Съвета на Европейския съюз до произнасяне на Народното събрание.”
§ 6. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
              „(2) Народното събрание се произнася в осемседмичен срок за спазване на принципа на субсидиарност по проектите на законодателни актове на институциите на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма на Народното събрание.
               (3) Когато установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институциите на Европейския съюз, Народното събрание изпраща мотивирано становище до председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Комисията. В мотивираното становище Народното събрание посочва причините, поради които смята, че проектоактът нарушава принципа на субсидиарност.
               (4) Министерският съвет по искане на Народното събрание внася в Съда на Европейския съюз иск за неспазване на принципа на субсидиарност в даден законодателен акт.”
§ 7. Създава се  чл. 108а:
„Чл. 108а. (1) Народното събрание участва в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст.
              (2) Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на договорите.
              (3) Народното събрание разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз.
              (4) Народното събрание участва активно в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз.
Заключителна разпоредба
§ 8. Решението влиза в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, имате думата за мнения, изказвания и становища.
От името на вносителите – заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от името на тримата вносители искам да направя обосновка на нашето предложение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз, заедно с колегите ми Лютви Местан и Христо Бисеров, предлагаме в правилника да се създаде нов чл. 94а, в който да се предвиди да се създаде възможност в практиката на българския парламент да се въведе една нова възможност за парламентарен контрол по примера на развитите демокрации като в британския парламент и германския бундестаг, а именно да се въведе фигурата на така наречения парламентарен контрол ад хок. 
Парламентарният контрол ад хок означава освен редовния парламентарен контрол, който всички ние познаваме още от началото на демокрацията – петъчният парламентарен контрол, да се въведе възможност всяка сряда, след заседанието на Министерския съвет, целият Министерски съвет да дойде в Народното събрание и да отговаря на устни въпроси от актуален характер, задавани от народни представители. Ние предвиждаме всяка парламентарна група да има правото да зададе един въпрос и съответно и един представител от независимите народни представители. 
Считаме, че сегашната форма на парламентарен контрол, традиционната форма, която съществува, не изпълнява докрай своите функции и елементът актуалност на въпросите и питанията в него много често липсва. Този елемент актуалност е от съществено значение за ефективността и обществения интерес, който би трябвало да защитава парламентарния контрол.
Парламентарният контрол, както знаете, уважаеми дами и господа народни представители, е една от двете основни функции на Народното събрание, една от двете основни роли, които са му вменени в Конституцията, наред със законодателната дейност. От ефективността на този парламентарен контрол зависи в крайна сметка дали този върховен орган в нашата република, какъвто се явява Народното събрание, ще отговаря по-адекватно на обществените очаквания и ще изпълнява пълноценно своята роля.
Ето защо ние считаме, че е крайно време в българския парламентаризъм да се въведе тази нова форма на парламентарен контрол. Това, уважаеми дами и господа, не е ад хок приумица с оглед на днешната ситуация. Нашата позиция е принципна, тя има много по-дългосрочни цели, които надхвърлят мандата на настоящото Народно събрание.
Ние считаме, че подобна практика трябва да се установи и за в бъдеще, за да може изпълнителната власт да се чувства още по-отговорна и отчетността пред Народното събрание да придобие едни нови, по-ефективни измерения, за да може все пак Народното събрание да възстанови отчасти онази роля, която Конституцията първоначално му е дала. На този парламентарен контрол, за да няма опасения от удари под кръста и т.н., изрично сме предвидили невъзможност или забрана в задаваните въпроси да се съдържат искания за предоставяне на точни статистически данни или точни цифри. Това би следвало да бъдат въпроси от актуален принципен характер относно позициите на правителството в лицето на министър-председателя или ресорен министър по актуални въпроси, които вълнуват обществото в момента, а не въпроси, на които, както често става в петъчния парламентарен контрол, докато им дойде реда, с оглед на броя на внесените въпроси и питания, от една страна, от друга – поради правото на съответния министър да поиска отлагане, много често губят своя актуален характер и по този начин се обезсмислят.
Аз Ви призовавам, уважаеми дами и господа, въпреки становището на Комисията по правни въпроси още един път да прецените Вашата позиция и да подкрепите нашето предложение, което, още един път повтарям, е принципно. То не касае само настоящото правителство, то цели да се въведе веднъж завинаги и за в бъдеще подобна практика, от която ще има полза както българският парламентаризъм, така и цялото общество, което следи парламентарния контрол и осъществяването на една по-висока степен на отговорност от страна на изпълнителната власт пред Народното събрание и респективно пред обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю. 
Уважаеми народни представители, като вносител на едно от предложенията бих искал да изразя първо моето удовлетворение, че Правната комисия единодушно е подкрепила това предложение. Може би то трябваше да бъде разгледано още в началото на мандата на това Народно събрание, когато се обсъждаше правилникът. Това предложение е свързано с добавянето на разпечатката от гласуването към стенограмите, които се публикуват на сайта на Народното събрание. Много граждани и в България, и в чужбина се интересуват от решенията на Народното събрание, какво правят техните избраници, какви позиции заемат, как гласуват и дали изобщо присъстват в залата, когато се гласуват важни решения. Те биха искали да имат възможност да виждат тази информация на сайта на Народното събрание. 
Затова съм предложил една съвсем малка добавка в правилника – в чл. 41, ал. 5 след думата „закрити” да се добави „и разпечатка от гласуването чрез компютризираната система”. Това е практика в редица парламенти и международни асамблеи, в Европейския парламент и смятам, че крайно време е да бъде въведена и в българския парламент. Още повече, когато гласуванията са явни, всеки има право да знае как са гласували народните представители. В Библиотеката на Народното събрание тази информация е достъпна, но самия достъп до Библиотеката изисква някой да поиска пропуск за Народното събрание, да влезе в Библиотеката и тогава да поиска съответната стенограма, което е много по-сложно. По този начин ние бихме демонстрирали едно европейско поведение и бихме улеснили достъпа на гражданите до информацията за работата на Народното събрание. 
Ползвам случая да заявя, също така и че подкрепям предложението на комисията за цялото решение, а също така да изразя известни резерви към предложения от колегите от ДПС ад хок парламентарен контрол, какъвто съм наблюдавал. Смятам, че всъщност съставлява размяна на каламбури между депутатите и министрите. Не знам дали точно в момента имаме нужда от такъв тип парламентарен контрол, макар че в много парламенти в света съм виждал такава практика. Това е състезание кой по-остроумно ще отговори или ще зададе въпроса и как остроумно ще отговори министърът. По-скоро имаме нужда от повече време, за да можем да задаваме своите въпроси подробно и да получаваме по-подробни отговори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Методиев е заявил желание за изказване като вносител.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, взимам думата като съвносител на едно от предложенията за промените в правилника. Съвсем кратко ще кажа три неща.
Първото е, че Народното събрание има задължение по Закона за електронните съобщения и поправките към него да осъществи специфичен парламентарен контрол.
Второ, че колегите, които сме членове на Подкомисията за контрол върху специалните разузнавателни средства, имаме общо съгласие за това как да се осъществява този парламентарен контрол. Това личи и от факта, че предложението е подписано от всички нас плюс председателя на Комисията за вътрешна сигурност.
Трето, че предлаганите на вниманието Ви текстове са фактически и осъществяване на този парламентарен контрол от съществуващата подкомисия и представляват редакционни допълнения към вече съществуващите текстове, които изградихме в края на миналата година, когато създадохме тази подкомисия.
По време на заседанието на Комисията по правни въпроси, когато се разглеждаше този проект, имаше единодушие и беше подкрепен от всички членове на Правната комисия. Надявам се тази промяна да не предизвика някакъв много голям дебат, тъй като е доста ясна, произтичаща от Закона за електронните съобщения и е консенсусна. 
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: От името на вносителите желания за изказване? (Народният представител Пенко Атанасов иска думата.)
Господин Пирински е вносител.
Господин Атанасов, имате думата.
  
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже нашето предложение по Законопроекта за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не е приет в Комисията по правни въпроси, позволете ми да прочета мотивите, с които ние сме го предложили, като смятам, че те са достатъчно сбити и ясни. С това смятам, че бих могъл да Ви убедя, защото това, което предлагаме, е полезно за нашия парламент и за мястото в Европейския съюз и с контрола, по който ние предлагаме да се осъществява контрол върху европейските нормативни актове. 
Във връзка с ролята на Народното събрание на Република България по прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, произтичаща от Лисабонския договор, се предлага процедура, която да е свързана с изпълнение на посоченото ново правомощие – смесване на сега действащата процедура на парламентарен контрол по европейските въпроси, изложени в        чл. 103 и чл. 113 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с предлаганата нова процедура би било контрапродуктивно по следните причини. В случая със сегашния парламентарен контрол по европейските въпроси става дума за една продължителна процедура, която понякога отнема година. С нашето предложение ние скъсяваме този срок и предлагаме тя да бъде включена в рамките на осем седмици. 
Виждам, че това е залегнало в предложението, което изчете госпожа Фидосова, въпреки че нашият законопроект не е приет, но сбиването на процедурата в този срок би било добре за всички нас.
При сегашната процедура основно място заема обсъждането на рамковата позиция на правителството, тъй  като парламентът контролира позициите на нашето правителство на заседанието на Съвета на Европейския съюз. 
При новата процедура се изисква и очаква самостоятелна позиция на парламента, с която се изразява становище само по един аспект на европейския законодателен проект, свързан със субсидиарността, тоест прерогативите на националните парламенти в Европейския съюз.
Класическата процедура на парламентарен контрол по европейските въпроси има за адресат на становищата на парламента националното правителство и е в рамките на съответната държава членка. При новата процедура става въпрос за формиране на международни коалиции от парламенти по определени въпроси и адресат на становището на парламентите са европейските институции. Това изисква други канали за обмен на информация, включително чрез КОСАК, междупарламентарния обмен и информация в Европейския съюз, както и други инструменти за постигане на желаните резултати в международен план.
В тази връзка нашето конкретно предложение е създаване на подкомисия към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, с които се осъществява подготовката на становища по прилагането на принципа на субсидиарността и пропорционалността. 
Член 113а – предложение за процедура за разработване на становище на Народното събрание, с която се предлага  участие в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на специализираните комисии на парламента. 
Създаването на постоянно действаща подкомисия е необходимо, за да има оперативност и наблюдение на проектите за законодателни актове. Тази подкомисия ще ползва услуги на експерти от парламентарната администрация и външни експерти. 
Мотивиран от общо становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на специализираната парламентарна комисия би трябвало да е достатъчно, за да изпълни ангажиментите си по Протокол № 2 и обикновено нещата се приключват на това равнище.
Съгласете се, че има и ще има редки случаи, когато не се постига консенсус. Добре е като последна инстанция това да се приема в Народното събрание. 
При обсъждане на предварителни и консултативни документи на Европейската комисия за етап, когато правителството все още не е подготвило своя официална позиция, освен това както и при проверките за прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, адресат на становището на парламента не е правителството, а европейските институции. Затова е желателно да се извади извън сегашната процедура на парламентарен контрол.
Предлага се подготовката на първоначалните становища по тази дейност да се възложи на подкомисията към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и ние предлагаме тази подкомисия да бъде с название „Подкомисия по прилагането на Лисабонския договор”. Мислим, че името на тази комисия отговаря в пълна степен на нейната работа.
Мисля, че си струва нашето предложение да бъде подкрепено, защото то е разгърнато и в пълна степен, надявам се, оформя и регламентира дейностите по тази наша работа във връзка със субсидиарността и пропорционалността, която ние трябва да следим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. 
Уважаеми народни представители, в Клуба на народния представител днес в 11,00 ч. ще бъде открита изложба  „Глаголицата – спътник на нашата съвременност”. Експозицията включва 46 творби на студенти от Националната художествена академия. Изложбата е традиционна и е посветена на 24 май – Деня на българската просвета и култура и славянската писменост. Всички народни представители са поканени на откриването.
Давам 30-минутна почивка.
В 11,35 ч. продължаваме.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След като изслушахме становищата на комисиите, дебатите са открити.
Моля народните представители, които имат отношение към обсъждания законопроект, да вземат отношение.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Ще се спра на три от внесените проекти за изменения в парламентарния правилник, тези на господин Пирински и група народни представители, госпожа Фидосова и група народни представители и проекта на господин Лютви Местан и група народни представители.
По първите два проекта за решение – недоумявам за пореден път защо мнозинството продължава да прокарва порочния си стил на двоен стандарт, когато става дума за законопроекти, внесени от опозицията. Законопроектът на господин Пирински – Проектът за изменение в парламентарния правилник визира ангажиментите, които следват за българското Народно събрание вследствие влизането в сила на Лисабонския договор, считано от 1.12.2009 г. Същото е съдържанието и на Проекта за решение за промени в парламентарния правилник, който е внесен от госпожа Искра Фидосова и група народни представители.
Забележете, че наистина и двата проекта, страдат от своите несъвършенства, след като и по отношение на проекта на госпожа Фидосова се налага работна група и Комисията по правни въпроси да доработва и да прецизират текстовете, което е нормално, когато се борави с такава проблематика. И вместо да се направи това, което е нормално, да се приемат по принцип и двете предложения за промени в парламентарния правилник, както обикновено проектът, внесен от опозицията, се отхвърля, а проектът, внесен от мнозинството, се подкрепя и с усилията на Комисията по правни въпроси се изработват текстове, които се предлагат на пленарна зала и които в крайна сметка наистина ще станат промени в правилника, защото това е наложително с оглед нашите ангажименти по Лисабонския договор.
За пореден път се обръщам към Вас, уважаеми колеги от мнозинството, не е проява на добър стил, когато подобни законопроекти само заради това, че са внесени от опозицията, се отхвърлят, а същите с подобни несъвършенства, внесени от мнозинството, се подкрепят и от комисии, и в пленарната зала.
По отношение на проекта за промени в правилника, който е внесен от господин Лютви Местан и група народни представители и който касае парламентарния контрол. Макар, че шансовете да бъде подкрепен този проект не са особено високи, предвид отношението на мнозинството изобщо към парламентарния контрол, искам да заявя нашата подкрепа на Коалиция за България и лично моята за този законопроект.
За какво става дума? Безспорно е, че парламентът има две функции – законодателна и такава по парламентарен контрол. Също така е безспорно, че функцията по осъществяване на парламентарен контрол е абсолютно принизена, което практически се отразява и на публичния имидж, който има парламентът сред българското общество. Според мен се подменя по начина, по който се провежда парламентарният контрол, изобщо смисъла и съдържанието на тази дума „контрол”.
В случая не става дума за контрол, а става дума за една протекционистка политика от страна на мнозинството по отношение на правителството, на едно криене на министрите и на представителите на изпълнителната власт от отговор на актуални въпроси, които им се задават както от народните представители, така и от българските граждани. По този начин изобщо се подменя същността на българската държава като президентска република и постепенно тя се превръща в премиерска република, защото реално парламентът няма никаква функция на контрол върху изпълнителната власт. (Реплики от ГЕРБ.) От парламентарна република в премиерска република. Подменя се смисълът на републиката от парламентарна в премиерска, защото парламентът изобщо губи своите функции да контролира изпълнителната власт.
На практика с отлагането на въпросите и с тяхното връщане, както се изразява госпожа председателят на Народното събрание „по некомпетентност”, ние се превръщаме в едни безумни дърдорковци, които абсолютно се разминават в това, което говорят, от дневния ред на българското общество. По този начин парламентът става смешен и не само опозицията, но основно мнозинството, което дебатира тук, в залата, теми, които абсолютно не са свързани с истинските проблеми на българите.
За пример ще дам, че днес по повод на поредното ни настояване за включване в седмичната програма на изслушване на представители на правителството по отношение на антикризисните мерки, това искане на опозицията беше отклонено отново с неясни аргументи. (Реплики от ГЕРБ.) Няма да посочвам и отлагането на отговори от страна на министри, което вече прескача всякакви разумни срокове и се проточва в рамките на повече от два месеца. Като например господин Дянков, който отсъстваше от парламентарен контрол около два месеца...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, придържайте се към дневния ред и точката, която обсъждаме. Обсъждаме правилника на парламентарния контрол.
МАЯ МАНОЛОВА: ...и господин Трайков, който безпрецедентно отказа да отговори на въпроси, зададени му от народни представители, а ръководството на парламента каза, че понеже не ставало дума за питане, а за обикновен актуален въпрос, господин Трайков бил в правото си ако иска да отговаря, ако иска не, ако иска да обяснява на Народното събрание, ако иска не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, официално Ви предупреждавам – върнете се към темата на дебата, в противен случай ще Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Подкрепата ни в момента е именно за предложението на колегите от ДПС, защото те внасят един липсващ на парламентарния контрол елемент. Елементът на своевременност, от който изобщо липсва контролът, който се опитва да осъществява или по-точно да не осъществява мнозинството върху изпълнителната власт. 
Поздравявам все пак за куража Вътрешната комисия и нейния председател, които след двуседмично чудене все пак призоваха шефа на Изпълнителната агенция „Митници” да отговаря на питане, зададено от една трета от народните представители – членове на тази комисия. Защото не такъв е случаят в Комисията по бюджет и финанси, където сме на път да извършим нещо безпрецедентно. Госпожа Менда Стоянова, в желанието си да скрие вицепремиера Дянков и министър-председателя, сътвори една нова форма на отказ да бъдат допуснати до изслушване представители на изпълнителната власт, а именно обърна се към Комисията по правни въпроси, която излезе с едно становище, което няма как да бъде представено на народните представители, защото няма такава форма становище по въпроси на различни парламентарни комисии, но е изключително любопитно в опита си да отклони една парламентарна практика, която задължава министрите да отговарят в ресорните комисии в случаите, в които една трета от тях са се подписали под подобно искане. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) По този начин временно ще бъде скрит господин Дянков от отговори пред Комисията по бюджет и финанси, но дали той може да бъде скрит от българските граждани тогава, когато го питат за антикризисните мерки и за неговата антикризисна политика, за актуализацията на бюджета и пр. 
Моят апел към Вас е да не подхождате с присъщото си високомерие към предложения, които идват от опозицията, и най-малкото да си припомните лозунгите, с които ГЕРБ дойде на власт, а именно за прозрачност на управлението, за нов стил, което предполага отговор на всички въпроси, които задават гражданите към властта, включително и Народното събрание. Защото това мнозинство е на път за рекордно кратко време да повтори всичко лошо от предишни мнозинства и да даде своя принос в тях. Какъвто е опитът да се дерогират съществуващи парламентарни практики само и само да се скрият министрите и изпълнителната власт да не отговарят пред българския парламент в рамките на парламентарния контрол.
Уважаеми госпожи и господа от мнозинството, не режете клона, на който седите, а и ние като представители на българския народ в парламента, чийто имидж е вече под критичните 15%, именно заради нашето високомерие и заради Вашето нежелание да давате адекватен и своевременен отговор на това, за което българските граждани Ви питат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Искра Фидосова - първа реплика.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манолова, тъй като Вие засегнахте три различни точки, две от които не са в дневния ред, аз не знам дали да не се обърна към госпожа председателя с молба да получа три пъти право на реплика по две минути, защото иначе няма как да спазим Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаема госпожо Манолова, управляващите в лицето на Парламентарната група на ГЕРБ нямат различен поглед върху предложенията за проекти за решения и законопроекти на опозицията и на нашата парламентарна група или на тези парламентарни групи, които ни подкрепят. 
Но забележете какво ни е представено от господин Пирински като проект на решение и предложение за промяна в правилника. Един проект, който предвижда една изключително сложна и объркана процедура, съдържа 12 алинеи, половината от които, колеги, започват с „ако” – ако се случи, ако не се случи.
Има процедура, която предвижда предварително съгласие от Комисията по европейските въпроси, има предложение за създаване на подкомисия към тази комисия, след това тези предложения отиват в постоянните комисии, а след това пак се връщат в тази комисия и там пак пише „ако”, „ако” или „в случай”, „в случай”. И всички тези хипотези са толкова объркано изброени, че изобщо не става ясно каква всъщност е процедурата, която се предлага.
И другото, което ние коментирахме в Комисията по правни въпроси, и то съвсем колегиално, е, че в проекта, който предлагате, се нарушава изискването на Лисабонския договор българският парламент да даде своите предложения в 8-седмичен срок.
По отношение на това как действа Народното събрание, може би грешката – не знам дали беше волна или не, която казахте за „президентска”, а след това се поправихте на „премиерска”. Госпожо Манолова, в нашия проект, обърнете внимание в § 5, ние сме предложили „парламентарна резерва”. Аз го прочетох тук, от тази трибуна, когато представих проекта за решение – парламентарната резерва задължава правителството за определен срок да не изразява становище в Съвета на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Павел Шопов – втора реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Манолова, сигурно нямаше да вземам думата, да Ви отговарям и да Ви правя реплика, ако не ме възмути края на изказването Ви, че по доверие парламентът вече бил паднал някъде на 15%. Не Ви ли е неудобно да го говорите - БСП, която от 20 години преход, ако го изчислим, поне за половината време, дори повече от половината време, е имала мнозинство в този парламент, да обвинява ГЕРБ и „Атака”, които в момента са управляващи, за падналия рейтинг на Народното събрание? Това е пълна демагогия и просто не може да се понесе! Това е не мога да Ви кажа какъв гьонсуратлък – ГЕРБ и сегашното мнозинство били виновни за падналия имидж на Народното събрание. 
Напротив, сегашното мнозинство вдига доверието на Народното събрание по много причини, но репликата в момента не е начинът да се обосновават и да се изброят, за да се види порасналата подкрепа към българския парламент.
Друго – Вашата грешка не за парламентарния, а за президентския характер на България, май не е грешка за Вас, защото това ви се върти непрекъснато в главите. В момента за вас това е един сън, един блян – България да бъде президентска република. Това мислите и неслучайно направихте уж грешка на езика, но всъщност това ви се върти в главите и това е вашата интимна мисъл. И сега си мечтаете и си казвате: „Защо ли България не беше президентска република и преди 20 години през 1990 г. не беше прието това положение на Конституцията, другарят Първанов щеше да управлява, тоест ние”. Това Ви беше интимната мисъл. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Фидосова, предложението на господин Пирински определено не е съвършено, но и предложението, внесено от Вас и група депутати от ГЕРБ, също не е съвършено. То също беше доработвано от Комисията по правни въпроси и не влезе в пленарна зала по начина, по който беше разписано от вас първоначално.
Тук става дума за нещо друго – че по принцип, когато касаят една и съща материя и подобни решения, е прието подобни проекти да получават или да не получават подкрепа, независимо кой е техният автор. 
Що се отнася до лапсуса, който направих с парламентарната република, той не касае парламентарната резерва, включена във Вашия проект за решение, а касае действията на мнозинството, които до такава степен неглижират, обезсмислят и обезличават парламентарния контрол, че наистина превръщат България от парламентарна република, каквато би следвало да бъде по Конституция, в премиерска република. Мнозинството в Народното събрание, както всички сме свидетели, си променя мнението, съобразно промените в мнението на правителството, което се случва три пъти дневно. Нито един министър не може да бъде извикан своевременно да отговаря на поставени му въпроси от народни представители и вече стана привилегия самият министър да преценява да дойде да отговаря или не, независимо че това е негово конституционно задължение според българската Конституция.
Що се отнася до рейтинга на Народното събрание, едва ли някой от присъстващите в тази зала е изненадан, че социолозите показаха, че от 47% първоначален рейтинг в момента Народното събрание се е докарало до под 17%, което е сътворено най-вече с последователните усилия на мнозинството - да приемаме некачествени и лобистки закони, да си променяме мнението, съобразно почукването на изпълнителната власт и по този начин да се превръщаме в един обикновен регистратор, придатък и печат на актовете на изпълнителната власт, и, разбира се, не на последно място, в резултат на пълното неглижиране на парламентарния контрол, чиято цел е да бъде коректив на действията на изпълнителната власт, на действията на министрите, избрани от мнозинството, а, по начина, по който се провежда тук, той прави смешен българския парламент и смешни най-вече народните представители от мнозинството. Защото реално нямат никакви възможности да влияят върху политиката и действията на изпълнителната власт, която самите те са излъчили. В този смисъл наистина е по-добре да прочетете предложението на господин Местан и група народни представители, защото предлага механизъм за най-важното, което е нужно на парламентарния контрол, а именно неговата своевременност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има думата за изказване народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението ни за въвеждането на ад хок парламентарен контрол, който няма да отмени редовния петъчен парламентарен контрол, стъпва на анализа на пороците на така установения петъчен парламентарен контрол. 
Колкото и да спорим чия е заслугата за ниския рейтинг на Народното събрание, ние не можем да избягаме от безспорния факт, че във всички издания на Народното събрание, без изключение, рейтингът му е един от най-ниските в сравнение с рейтинга на останалите държавни институции, включително като правило е по-нисък от рейтинга и на изпълнителната власт. Защо? Причините вероятно са комплексни. Вероятно причина е и лошото качество на законопроектите, които гласуват, повтарям, всички народни събрания, не само Четиридесет и първото Народно събрание. 
Но вероятно причината е в това, че без изключение всички народни събрания допуснаха парламентът доброволно да се припознава като основният виновник за всички неудачи в страната. Някъде нещо забуксува и първият рефлекс е: вглеждаме се в закона. Много често дори неприлагането, неизпълнението на много правилни, чудесни правни норми се превръща в основание за поредна промяна на законите. Толкова по отношение на заслугата на качеството на закона за ниския рейтинг на Народното събрание. 
Безспорно обаче другата причина е в лошото качество на парламентарния контрол. Госпожо председател, уважаеми колеги, аз отново не ограничавам оценките си само за качеството на парламентарния контрол в Четиридесет и първото Народно събрание. 
Кои са хроничните слабости? Когато парламентарният контрол се упражнява от представители на управляващото мнозинство – отварям скоба, за да ви кажа, че и ние сме правили това – по-скоро е в следната схема. Народен представител от управляващото мнозинство задава удобен, много често дори поръчан от министрите въпрос. Забележете, отворете стенографските протоколи – как неизбежно завършват тези дебати между контролиращ народен представител – член на  управляващото мнозинство, и отговарящ министър. Заключителната реплика е: „Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора, чудесен отговор, Вие сте свършили чудеса от храброст в полза на моите избиратели”. Това не е парламентарният контрол.
Разбира се, няма да си кривя душата и ще призная, че в рамките на Четиридесет и първото Народно събрание се появиха няколко бели лястовици в това отношение: партии, подкрепящи управляващото мнозинство, главно от Синята коалиция, се опитват да изпълнят със съдържание парламентарния контрол. Не бих могъл да кажа, че тези въпроси имат формален характер. Много често те са остро критични, поставят реални въпроси и предполагат конкретни отговори. Но това не е достатъчно. Когато въпросите са зададени от опозицията и те са неудобни, включително с оглед на тяхната актуалност, най-често срещаният трик е възползване от правото за отлагане със 7 дена на дължимия отговор. След 14-тия ден този въпрос или губи своята актуалност, или обществото вече е получило достатъчно информация по въпроса, много често изкривена, манипулирана информация. Практически отговорът става безсмислен, освен ако някой няма желание да обслужи егото си – в петък да се появи пред своите избиратели от екрана на националната телевизия или да го чуят от ефира на националното ни радио.
Уважаеми колеги, как може да се преодолее всичко това?! -чрез добре познатата в някои европейски държави практика на парламентарен контрол ад хок. Това ще генерира едновременно няколко позитивни ефекта.
Първо, наистина ще се отговаря незабавно на актуални въпроси, когато въпросът е парлив, когато публичният интерес е фокусиран към тази тема. Забележете, тогава избирателите ще кажат: „Това е Народно събрание, което изпълнява своите конституционни задължения”. 
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Като е така, защо не го направихте?!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще отговоря веднага на този въпрос. Функцията на парламента да упражнява контрол не е само право на Народното събрание, това е конституционно задължение на Народното събрание. Именно с оглед на това, че да контролираме е не само наше право, а наше конституционно задължение, сме длъжни да се замислим накъде върви парламентарният контрол. Ако той е показал пороци за последните 20 години, да положим усилия да преодолеем тези пороци.
Правя декларация, че ако днес управляващото мнозинство подкрепи идеята за въвеждане на парламентарен контрол ад хок, Парламентарната група на Движението за права и свободи дали в следващо издание на Народното събрание или в по-следващо, ...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Може да не сте вътре.
ЛЮТВИ МЕСТАН: ... дали от позиция на опозиция или съуправляваща партия, ще се противопостави на опита на който и да е след това да снеме фигурата на парламентарния контрол ад хок. Правя тази декларация ...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Писмено!
ЛЮТВИ МЕСТАН: ... и тя, ерго, е писмена, защото влиза в стенографските протоколи на Четиридесет и първото Народно събрание.
Съзнавам и с моите колеги съзнаваме, че фигурата на парламентарния контрол ад хок няма традиции в България и по тази причина вероятно днес това предложение ще бъде отхвърлено. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Много ви моля само основният мотив за отхвърлянето да не бъде новото предизвикателство, пред което бихме изправили почитаемите госпожи и господа министри и от този кабинет, и от следващи кабинети на следващи управляващи мнозинства. Няма съмнение, че парламентарният контрол ад хок наистина е голямо изпитание за членовете на кабинета, защото проявява компетентността. Тя няма как да бъде скрита или подменена с формалния чиновнически отговор. Съзнаваме, че това е едно много сериозно предизвикателство, една може би радикална промяна, но нали дойдохте в името на новото?! Струва ми се, че сега е един уникален шанс чрез своя вот да подкрепите претенцията си, че наистина сте готови за сериозни промени. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А последните два мандата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? 
За първа реплика – Искра Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Местан! Ще бъда съвсем кратка в своята реплика. Ще започна с Вашето изречение, че „Функционалността на парламентарния контрол, за да го има и за да се упражнява,  е не само право, но и задължение, визирано в нашата Конституция”.
Господин Местан, задължение в нашата Конституция е да присъстваме в залата, да гласуваме и да изпълняваме нашите конституционни задължения.
Как искате да има ефективен парламентарен контрол, когато в залата в петък, особено в лявата й част, не присъства почти никой?!
Колеги, проблемът не е в процедурата, която имаме в момента. Смятам, че и в момента имаме възможност за един вид ад хок въпроси, защото съгласно нашата процедура, разписана и в момента в правилника, всеки, който задава въпрос, има право на реплика в продължение на 2 минути, има право на уточняващи въпроси. И когато се зададат тези уточняващи въпроси, знаете, че и премиерът, и министрите дават незабавно отговор. Това е вид ад хок, аз така го разбирам.
Ако искаме обаче наистина контролът да бъде ефективен, трябва да положим всички усилия да го направим такъв – да сме тук, в залата, да слушаме въпросите, питанията и отговорите.
Компетентността наистина се вижда тук, от тази трибуна, когато се изправяме и говорим по различни въпроси. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Местан, имате възможност за отговор.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Фидосова, уважаеми колеги! Най-малкото ДПС ще отрече безспорния факт, че Четиридесет и първото Народно събрание във Ваше лице успя да преодолее един съществен порок – отсъствието от пленарната зала. Никой няма да отрече, че присъствието в пленарната зала на народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание в сравнение с Четиридесетото, Тридесет и деветото, Тридесет и осмото, Тридесет и седмото народни събрания е много по-сериозно. Ето, и днес залата е почти пълна.
Все пак си мисля, че важният въпрос е освен да присъстваме в залата, какво правим в нея, тоест качеството на нашата работа няма как да се измерва с този откровен количествен параметър – брой присъстващи на едно или друго пленарно заседание.
Аз не знам защо възприехте предложението на Парламентарната група на ДПС за въвеждането на парламентарния контрол ад хок едва ли не като акт, насочен срещу интересите на управляващото мнозинство. Когато аз и моите колеги говорим, че парламентарният контрол ад хок ще прояви компетентността, имам предвид не само компетентността на министрите. Уверявам Ви, че това изпитание и за задаващия въпроса. Парламентарният контрол е двустранен акт: има отговарящ, но и задаващ въпроса. Много по-често отговорността на задаващия въпроса е много по-голяма, защото един некоректно зададен въпрос те злепоставя в много по-голяма степен, отколкото един недостатъчно компетентен отговор.
Ще Ви моля да погледнете малко по-непредубедено на предложението, което прави Парламентарната група на ДПС. То не е насочено срещу интересите на управляващото мнозинство. Струва ми се, че то е в посоката на публичния интерес, при това на най-добрия публичен интерес – българските граждани да получават своевременно отговорите на всички парливи въпроси, които ги вълнуват. Благодаря Ви. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Местан.
Има думата за изказване господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да се изкажа по повод на предложението на колегите от Движението за права и свободи. Искам да кажа, че аз подкрепям подобна идея. Смятам я за разумна и мисля, че тя отговаря на една историческа традиция. Ако Вие се качите в библиотеката на Народното събрание и вземете правилниците за организацията и работата на Народното събрание от Първото Обикновено Народно събрание насетне, ще видите, че в тази зала преди 110 години самата конфигурация, тези които желаят, могат да видят снимки от това време, подредбата на залата е била такава, че министрите са стоели на мястото, на което съм аз в момента, те са в един полукръг, и са отговаряли на два вида парламентарен контрол. Единият е този, който наричаме в момента за удобство ад хок, а другият е, който някой път се е отлагал във времето много дълго. Парламентарните въпроси, които са задавани в залата в момента и които са имали тази краткотрайност, за която пише и в предложението на колегите, също е имало процедура по тяхното отклоняване и искане от страна на министрите да отговорят в следващо заседание.
Казвам всичко това, за да видите, че българската традиция познава дълголетно тази практика. И смятам, че тя е полезна.
Сега да кажа защо не е приложима. 
Първо, защото такова предложение, това колегите го казаха, трябва да излезе от мнозинството, за да бъде прието. Това предложение да бъде от опозицията и да бъде прието е в някаква степен политически нелогично. От тази гледна точка колегите са малко закъснели. Трябваше да го направят преди една година, за да се създаде някаква практика в тези 20 години. Но това е малкият проблем, колеги. Големият проблем е друг. 
Големият проблем е, че по българската Конституция, по която работим днес, министрите задължително не са народни представители. Българската традиция е друга. Ние сме стигнали дотам, че в последните 20 години има двама министър-председатели, които не са наши колеги. Първият беше през 2001 г., избран за министър-председател, и вторият е сега действащият министър-председател. Създаде се доста неполитическата практика, в смисъл недемократично политическата практика министрите да се изявяват като експерти. Тук, в тази зала, влизат хора, вече доста правителства, не едно, не две, не три, сядат вътре в залата, чувстват се едва ли не странични. Те стоят като едни висши чиновници на трибуната, вадят едни папки и четат от тях какво е написала администрацията и не чувстват принадлежността си към политическата сила, която ги подкрепя. 
Това е много голям проблем. Не е за първи път с колегите от ГЕРБ. Не може министър да се държи към народните представители като към нещо, което е задължено да натиска едни бутончета и да подкрепя неговата политика. Това е абсурдно. Ние живеем вече доста дълго в този политически абсурд. Министрите са пряката връзка между народните представители и изпълнителната власт. Те са хората, които трябва да отговарят по начин, по който гражданите искат от самите народни представители във всеки избирателен район. А те застават от някаква друга страна. Те застават от страната на някаква барикада, наречена експертиза. През тази експертиза, която се произнася с думите професионалисти, се скрива всичко, което е политика. И по този начин народните представители стават беззащитни.
Това, което правя в момента, не е ода за народния представител. Споделям една практика на човек, който е бил и на власт, и в опозиция, който е бил и член на правителство, и член на парламент. Министерски отговор ад хок означава министър, който отговаря политически, а не експертно. Ние не можем да искаме да правим това при условие, че министрите по Конституция сме ги обявили за не политици, имайки възможността да бъдат не депутати. Когато този човек не е ходил да търси доверието на избирателите, какъв политик ще бъде той в тази зала? Той тепърва става политик със заклеването си, започва да се учи, изкарва шест месеца, година, две, четири максимум. И в това време пораства като политик. Той не е ходил да търси доверието, той не знае какво значи това, което знаем всички ние – да отидеш в една зала, където те чакат 100 човека, 30, 50, 150 – няма значение колко, с отворени очи и искат да им отговаряш на въпроси. И тези въпроси винаги опират в изпълнителната власт. Тоест това е парламентарният контрол и неговата същина и дълбочина. 
Защото народните представители не застават просто защото са суетни и искат да ги дават по телевизията, а защото знаят, че този техен въпрос се отнася до разговор, който са водили в еди-коя си община, в еди-кое си село, град и прочие и искат отговорът да се върне обратно и да кажат: „Това е, което аз мога да направя”. А тук чуват експертизата, професионализъм, думи, които нямат никакъв политически смисъл, които са защита, които са щит на едни политически беззащитни хора. Хора, които не са политици. Това е много лошо. 
И ако искаме да търсим същината на проблемите, за които се изказаха част от колегите тук, те се намират в това, че българската изпълнителна власт, правителството на Република България може и се съставя в немалка част от не политици. Аз не зная, колегите от ГЕРБ ще ме поправят, но в сегашното българско правителство трима или четирима са членове на политическата партия. Останалите не са. Ако бъркам – поправете ме, но мисля, че е така. Правителството, в което аз съм бил член, също имаше трима или четирима министри, които не бяха членове на партиите, които съставиха коалицията Обединени демократични сили. В предишните правителства, колегите от ляво да кажат, но сигурно е имало достатъчно примери за такива хора. Това не е добра практика. Тя лишава българската демокрация от най-важното – волята на самите избиратели – хората които са ни пратили тук и които разчитат, че ние влияем по този начин на изпълнителната власт. 
Това е големият въпрос. Няма да се реши, уважаеми колеги от ДПС, по този път сега. В това съм абсолютно сигурен. Но трябва да бъде на вниманието на всички парламентарни групи, за да се постигне съгласие и да се намерят необходимите промени. Те започват за мен обаче от Конституцията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има думата Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ):  Госпожо председател, господа народни представители! Изправени сме пред няколко различни по своето съдържание предложения, засягащи няколко теми от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 
Първото от тях, внесено от господин Тошев, предлага разширяване на публичността, като освен стенограмите на електронния сайт на Събранието се публикуват и разпечатките от гласуванията, които и досега са публични, но по този начин те придобиват една по-голяма тежест в информационната система на парламента. Поради това не виждам причини да бъде отклонено направеното предложение.
Другата тема засяга комуникацията между българското Народно събрание и Европейския парламент и по нея има няколко разпоредби. Това, което смятам за недостатък в приетото от комисията решение, е, че продължава традицията дейността на Народното събрание да бъде ограничена от Годишната работна програма, която се обсъжда, приема и предлага от Министерския съвет. Но при условията на действие на Лисабонския договор и специално на принципите за пропорционалност и субсидиарност, този обхват е доста по-широк. Вярно е, че това е засегнато в предложението на комисията, но смятам, че ние сме още много далеко от този интензитет на работата и на поставяне на реалните проблеми. 
И казвам го с горчивия опит от провеждането на преговорния процес за присъединяването на България към Европейския съюз, защото тогава темпото на преговорите в редица случаи беше по-важно, отколкото тяхната същина. И се оказа, че в редица области, които изискват много по-висок експертен капацитет и много по-внимателен анализ на възможностите и ангажиментите на България. Част от тези проблеми започнаха да се проявяват в процеса на тяхното прилагане, а те бяха подценени и пропуснати при преговарянето в част от главите на този предварителен процес.
Има напълно реалната опасност това сега да се повтори при действието на Лисабонския договор, който постигна един от важните компромиси, за да получи ратификация в страните членки, а именно да постигне баланс между ролята на националните парламенти и общоевропейските институции. Това изисква и много по-голяма динамика на парламентарната дейност, и много по-висок професионален капацитет, който може би ще се формира през годините, но тясната рамка, която дават предложенията в правилника, няма да съдейства на бързото развитие на този процес. 
Впрочем аз имах такова предложение, много по-обхватно, още при първоначалното приемане на правилника и тогава почти единственият аргумент за неговото отклоняване беше, че все още не е започнал да действа Договорът. Но смятам, че както предложението, което е внесено от нашата парламентарна група, независимо от възражението от редакционен характер и от неговата комплицираност, то дава повече възможности, без непременно да е необходимо да се формира подкомисия или заседание на Комисията по европейските въпроси, съответната специализирана комисия, да не действат като две камари на парламенти в една сложна съгласувателна процедура. Би могло да се приеме, че те обсъждат съвместно въпросите, защото и досегашната почти едногодишна практика на Комисията по европейските въпроси, съжалявам, че го казвам отстрани, не показва достатъчно задълбоченост в много от темите по същество, именно защото специализираните комисии не са активно включени или не са се включили според техните възможности в обсъждането на различни европейски проблеми. 
По отношение на другото предложение за допълнителния парламентарен контрол разбирам различните мотиви, аргументи, които се изказаха – аз го приветствам, въпреки че си давам сметка, че то няма да бъде прието. Мисля, че подобен радикален подход към парламентарния контрол може да стане възможен, само ако той бъде, както се казва, предложен от управляващите. Но това трябва да стане вероятно от опозицията, от актуалната опозиция в момента, която, освен със свои предложения, да се ангажира, че при възможност като мнозинство би въвела тази мярка. Това трябва да стане, за да имат достоверност подобни предложения. 
Казвам го, защото чрез моето участие, на някои от моите колеги от БСП ние успяхме да динамизираме парламентарния контрол, като въведохме лимити за отговорите на министрите – нещо, което го нямаше в първите години. Успяхме да съкратим процедурата, за да могат да се поставят повече въпроси и питания, но това са технически подобрения в рамките на съществуващата схема. 
Поради тази причина ние трябва да вложим и допълнителни елементи на парламентарния контрол, за да бъдем в съответствие с променената роля на парламентите през последните десетилетия. Както мнозина анализатори отчитат, парламентите все повече се концентрират върху контрола, върху изпълнителната власт и нейните действия поради факта, че при парламентарното управление основните инициативи в законодателния процес идват от страна на правителствата (те са свързани с все по-усложнена тематика, която предварително се подготвя и съгласува между различните министерства) и в повечето случаи ролята на парламента е да прецизира тези законодателни предложения. Следователно теренът, на който се развива неговата дейност в условията, да го наречем, на рационализиран парламентаризъм, е все по-голям дял в опитите той да отстоява публичността и комуникацията с избирателите, да заложи на различните форми на парламентарен контрол, осъществяван и от комисиите, и пряко от народните представители. 
Аз мисля, че в това отношение могат да се потърсят и допълнително рационални предложения на основата на това, което предлагат колегите Местан, Казак и Бисеров, защото не е необходимо всички министри да идват всяка сряда, а те да участват на групи в този контрол, за да бъде това съобразено и с техните ангажименти. Тези въпроси дори да бъдат много по-синтезирано поставени и също така отговорите да бъдат по-кратки. В такъв случай аз бих го нарекъл блиц контрол, който дава възможност за непосредствена комуникация и реакция, защото често между петъците има достатъчно актуални събития, които налагат намесата на парламента, на народните представители; въпроси, които имат достатъчно голямо национално или регионално значение, без да се изпада в различни подробности. Това обаче изисква и промяна на политическата култура на депутатите, за да не се поставят въпроси от техническо естество или обременени от много конкретна фактология, на които министрите биха се затруднили да отговорят в детайли. 
В това отношение може да се използва и практиката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където въпросите се поставят много кратко, дава се приоритетно възможност на представител на всяка парламентарна група да зададе въпрос, а в оставащото време всеки един народен представител също може по поредността на заявките да постави въпрос. Следователно този един час може да бъде използван достатъчно пълноценно. 
Казвам това не с очакването, след като такава дискусия в подробности досега не е проведена, че може да стане по повод на вече формулираните предложения. Казвам го с оглед на това, че парламентът има своя история и тя трябва да бъде продължена. Убеден съм, че в един по-благоприятен, но немного далечен момент, трябва едно следващо, даже бих казал – следващото Народно събрание да достигне и до такова действие, но, пак казвам, то ще е възможно, само ако днешната опозиция, стремейки се към властта, каже, че ще постави пред още по-засилен контрол представителите на правителството, което е излъчила. 
Няма как сега да изискваме от ГЕРБ да поеме подобно предложение, след като самата конструкция на партията и на управлението е концентрирана около нейния лидер, който до голяма степен е подбрал представителите на партията, те да застанат утре и да държат сметка на назначените от него по същество министри за тяхната дейност или още по-малко – на министър-председателя. 
Затова аз виждам проблема не толкова в посоката, която постави господин Методиев – дали министрите са депутати или не. Много от министрите, преди да станат такива, са избрани за депутати и ние сме въвели несъвместимостта, за да има по-голяма автономност на отделните власти.
Големият проблем е в начина, по който функционират партиите, особено тези партии, които се появяват като някакъв изблик на обществените очаквания, залязват след няколко години и на тяхно място се появяват също такъв тип лидерски формации или конюнктурни образования, които е трудно да се ситуират идейно, политически, управленски като трайно присъствие и като последователна линия на управленско поведение.
Така че въпросите наистина са много по-дълбоки, но аз смятам, че не е неуместно те да бъдат поставени и разглеждани, без да си правя илюзия, че в днешната актуална конфигурация на парламента те ще бъдат решени по най-добрия начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Казак. (Председателстващите заседанието се сменят.)
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да продължа оттам, където завършиха някои колеги. Специално това, което каза господин Веселин Методиев, много ми допадна като теза, изхождайки от ретроспективния поглед, който той направи тук: дългогодишните парламентарни традиции в България до тоталитарния режим и след това – периода на преход от тоталитаризъм към демокрация, който позна България. Той доказа, че и в България е имало подобни практики, тоест те не са съвсем непознати.
Уважаеми колеги, целият проблем в най-новата ни парламентарна практика и традиция, без това да е заложено буквално в записа на българската Конституция, е, че Народното събрание, което действа по силата на сега действащата Конституция, прогресивно се обезличи. Неговата роля на упражняващо ефективен парламентарен контрол до голяма степен се обезсмисли и това стана не само поради лошите практики, които се наложиха прогресивно, а заради липсата или недостатъчно добре предвидените разпоредби във всички правилници за организацията и дейността на Народното събрание, които биха позволили, въпреки тежненията и натиска от страна на управляващата сила и нейните представители в изпълнителната власт, все пак този парламентарен контрол да придобие по-ефективен характер.
За съжаление, още от като започнем от правителството на ОДС и стигнем и до днешното правителство, ролята на министър-председателя започна да придобива едни размери, които тотално превърнаха изпълнителната власт в абсолютна доминация по отношение на законодателната власт, която де юре е призвана да бъде върховната власт в парламентарната демокрация, каквато е в България. Дори ние започнахме да се шегуваме, че трябва да се промени чл. 1 от българската Конституция и вместо записът „България е република с парламентарно управление” да се запише „България е република с министерско управление”, тъй като министрите и правителството реално придобиха огромна власт, далеч надхвърляща тази, която по принцип е предвидена в законовите текстове. Неслучайно оттогава – от правителството на ОДС насам, министър-председателите започнаха да имат и прозвища, прякори някои, именно поради огромната власт и влияние, която упражняваха върху съответното парламентарно мнозинство, пък правителството от 2002 до 2005 г. и заради историческата същност на личността, която беше министър-председател. Те придобиха едно съвсем ново качество, което далеч надхвърляше нормалната роля на един министър-председател.
Ето защо, уважаеми колеги, това наше предложение има за цел да постави въпроса за това ние като народни представители желаем ли тази тенденция да се промени и Народното събрание да възстанови поне онази своя роля, която е предвидена, която Конституцията му е вменила, или ще продължим да се плъзгаме по тази плоскост към обезличаване на ролята на Народното събрание в полза на ролята на изпълнителната власт. 
Неслучайно беше споменато, че това е една от основните причини за системно ниския рейтинг на Народното събрание във всички негови формати от демократичните промени досега, тъй като Народното събрание, от една страна, е най-публичната държавна институция в държавата, най-отворената, най-откритата и за медийния поглед, и за обществения поглед, и т.н., тоест Народното събрание е натоварено с огромни очаквания от страна на обществото, но поради своята неспособност да организира работата си така, че да изпълни с реално съдържание своите функции, много бързо то губи своя престиж, своята репутация и авторитет в полза на изпълнителната власт и на другите органи.
И крайно време е да се замислим всички ние народни представители не само в този формат, но и бъдещите, как – дали чрез промени в Конституция, аз мисля, че това също подлежи на коментар, но поне да започнем от нашия правилник, да създадем такива механизми, които да дадат възможност независимо от това кой управлява, коя политическа сила управлява, коя политическа сила е излъчила министър-председателя, да дадем възможност на органа Народно събрание да осъществява по-ефективно и пълноценно своята контролна функция върху изпълнителната власт, да се еманципира Народното събрание от опеката на изпълнителната власт. Това ще бъде от полза и за обществото, и за парламента, и в крайна сметка ще допринесе за по-голяма отговорност и отчетност на изпълнителната власт пред обществото.
Затова, уважаеми колеги, аз наистина ви призовавам. Аз не се съмнявам, че за съжаление и в този формат Народното събрание до голяма степен е подчинено на волята на изпълнителната власт, но поне се надявам тези аргументи да намерят едно разбиране, въпреки че няма да намерят подкрепа. 
Господин Местан вече го декларира официално – ДПС ще продължи да отстоява тази своя позиция и в бъдещи формати, тъй като това е една принципна позиция, дългосрочна, която цели именно по принцип да повиши авторитета на Народното събрание независимо от това кой управлява и кой е опозиция.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:  Благодаря на Казак.
Реплики няма.
Желание за изказване няма.
Уважаеми народни представители, закривам дебата.
Преминаваме към гласуване. 
На вашето внимание ще предоставя най-напред законопроект № 054-02-34, внесен от народния представител Георги Пирински и група народни представители.
Ще подложа законопроектите, които не са одобрени от комисията.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 30, против 83, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване законопроект № 054-02-35, внесен от народните представители Лютви Местан, Четин Казак и Христо Бисеров.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 123 народни представители: за 30, против 79, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Процедура – госпожа Фидосова. (Реплики.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Няма да прегласуваме.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще направя процедурно предложение следващите три проекта за решение с номера 054-02-17, 054-02-33 и 054-02-40 да се гласуват ан блок, както предложих и прочетох в началото на точката – проектът за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Комисията по правни въпроси с направените редакционни бележки и поправки. (Реплики.) 
Аз правя процедурно предложение, господин председателят ще го подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Обратно процедурно предложение – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Правя обратно процедурно предложение поради простата причина, че подобен прецедент досега не е имало, не е бил действащ в парламентарната ни практика, не е съществувала подобна хипотеза.
Когато се гласуват подобни проекти за решения, включително и за промени в правилника, се подхожда по аналогия със законопроектите. Само че тук има едно гласуване за разлика от обсъждането на законопроектите. 
Според мен е допусната грешка при оформянето на доклада на Комисията по правни въпроси. Там трябваше да се запише, че всички проекти за решения, подкрепени от комисията, не се подлагат на гласуване – нито заедно, нито поотделно. Те се инкорпорират в общия проект, който комисията е подготвила като проект за решение и който се подлага на гласуване – дали ан блок, дали параграф по параграф. Според мен е добре проектът за решение на комисията да се подложи на гласуване параграф по параграф. Той инкорпорира всички одобрени проекти за решения. Редно е да се подложи на гласуване окончателният проект, предложен от Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Казак, всъщност във Вашето изказване се състояха две тези. Вие предлагате отделно гласуване законопроект по законопроект и накрая решението на комисията да бъде гласувано. Това се съдържаше и в предложението на госпожа Фидосова.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители,  ще подложа на гласуване проектите за решения по номера.
Започвам с проект за Решение № 054-02-17, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване проект за Решение № 054-02-33, внесен от народните представители Искра Фидосова и Светослав Тончев.
Гласували 118 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване проект за Решение № 054-02-40, внесен от Веселин Методиев и група народни представители.
Гласували 118 народни представители: за 117,  против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване проекта за решение в редакцията на комисията, прочетен от председателя на комисията госпожа Фидосова.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ЧАСТНОТО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ – САМОСТОЯТЕЛЕН КОЛЕЖ С НАИМЕНОВАНИЕ КОЛЕЖ „ТЕЛЕМАТИКА” СЪС СЕДАЛИЩЕ СТАРА ЗАГОРА.
С доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще ни запознае господин Огнян Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Милчо Петров – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Висше образование” към Министерството на образованието, младежта и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители,  направено е процедурно предложение за допуск в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: 
„ДОКЛАД
относно проект за Решение за закриване на частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 април 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди проект за Решение за закриване на частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2010 г.
На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов - министъра на образованието, младежта и науката, Мария Фъртунова – дирекция „Висше образование” на Министерството на образованието, младежта и науката, проф. Христо Сантулов – ректор на Колеж „Телематика”.
Проектът и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от госпожа Мария Фъртунова. Колежът „Телематика” със седалище в Стара Загора е открит с решение на Народното събрание от 25 юли 2002 г. с предмет на дейност „Обучение на специалисти с висше образование и образователно-квалификационна степен „специалист” по специалности от професионално направление „Електротехника и електроника”. Още с учредяването си колежът започва да провежда обучение по специалности от професионални направления, различни от посочените в акта за откриването, и да извършва прием на студенти, многократно надвишаващ капацитета на висшето училище и в нарушение и на утвърждавания от Министерския съвет ежегоден прием. 
Националната агенция за оценяване и акредитация е открила и други нарушения на Закона за висшето образование, включително липсата на ефективна организация на образователния процес. На това основание процедурата по първата институционална акредитация след изтичане на тригодишния срок, посочен при положителното оценяване на проекта за откриване на висшето училище, завършва с отказ съгласно чл. 79, ал. 3 от Закона за висшето образование. На колежа е определен 18-месечен срок за отстраняване на посочените слабости и подобряване на качеството на обучение. На 3 юли 2008 г. след констатирано неизпълнение на препоръките в законно установения срок Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация е взел решение да не определя друг срок, в който висше училище Колеж „Телематика” да поиска нова процедура за институционална акредитация и за втори път отказва акредитация. 
Решението на Националната агенция за втори отказ е обжалвано от Колеж „Телематика” пред Административния съд – гр. София, и Върховния административен съд. На 6 юли 2009 г. Върховният административен съд е потвърдил решението на Административния съд – гр. София, с което се отхвърля жалбата срещу решението на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация за втори отказ за институционална акредитация. В решението на съда се посочва, че то не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование, когато висше училище получи два последователни отказа за институционална акредитация, то се закрива.
Комисията бе информирана, че към настоящия момент студентите в Колеж „Телематика” са общо 287, които се обучават по осем специалности в редовна и задочна форма. От тях третокурсниците, които следва да се дипломират през настоящата учебна година, са 144. От останалите 143 студенти 115 са със статут на прекъснали или отстранени за определен срок. Съгласно чл. 21, ал. 6 от Закона за висшето образование на всички тях се дава възможност чрез решението за закриване на частното висше училище да довършат обучението си по същите или сходни специалности в колежи в структурата на държавни висши училища, тъй като в частните колежи не се извършва обучение по специалностите на колежа. Студентите могат да завършат обучението си и в частни висши училища при определени условия.
Ректорът на Колеж „Телематика” проф. Христо Сантулов възрази срещу мотивите, представени в проекта за решение, и изрази несъгласието си с отношението на НАОА към колежа.
В дискусията се включиха народните представители Лютви Местан, Георги Колев, Ивайло Тошев, Станислав Станилов, Веселин Методиев, Валентина Богданова и Галина Банковска. Бе подчертано, че мотивите и решението на НАОА се потвърдени с влязло в сила решение на Върховния административен съд и Народното събрание следва да приложи императивните изисквания на Закона за висшето образование и да закрие частното висше училище. 
Специално внимание бе отделено на защитата на правата на студентите от закривания колеж. Министърът на образованието, младежта и науката изпълни поетия ангажимент и в срок до 10 май 2010 г. представи на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта писмените съгласия на българските висши училища, в които студентите по всички специалности ще могат да продължат обучението си.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат 12 гласа „за”, нула „против” и 2 „въздържали се” Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме проекта за Решение за закриване на частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2010 г.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае нейният председател госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!

„ДОКЛАД 
на Комисията по правни въпроси относно проект на Решение за закриване на частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2010 г.
На свое заседание, проведено на 25 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди проект на Решение за закриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на образованието, младежта и науката: господин Любомир Йосифов – директор на дирекция  „Правна”, и госпожа Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование”.
От името на вносителя проектът за решение беше представен от госпожа Мария Фъртунова. Тя изложи мотивите на вносителя, като посочи, че Колеж „Телематика” е открит с решение на Народното събрание от 25 юли 2002 г., като предметът му на дейност според акта за откриването му е обучение на специалисти с висше образование на образователно квалификационна степен „специалист” по специалности от професионално направление „Електротехника и електроника”.
В решението на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация за положителна оценка на проекта за откриване на колежа се посочва срок от три години, след изтичането на който висшето училище трябва да внесе искане за институционална акредитация. Срокът е спазен, но извършената процедура по акредитация приключва с оценка „незадоволителна” и отказ за акредитация. 
Даден е 18-месечен срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и подобряване на качеството на обучение. Проведена е процедура за следакредитационно наблюдение и контрол, при която се констатира неизпълнение на дадените при оценяването препоръки.
На 3 юли 2008 г. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация за втори път отказва акредитация и съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование, когато висше училище получи два последователни отказа за институционална акредитация, то се закрива.
След проведената дискусия единодушно с 14 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния проект:
„РЕШЕНИЕ 
за закриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора 
На основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 и чл. 18, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Закона за висшето образование Народното събрание
РЕШИ:
1. Закрива считано от 1 септември 2010 г. частно висше училище - самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора.
2. Студентите от закрития колеж могат да продължат обучението си по същата или по сходна специалност в далите съгласие за тяхното преместване висши училища и основни звена в тях: Техническия колеж – Смолян, в структурата на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Техническия колеж в структурата на Университета „Асен Златаров” – Бургас, Техническия колеж – Ловеч, в структурата на Техническия университет – Габрово, Добруджанския технологичен колеж – Добрич, в структурата на Техническия университет – Варна, Техническия колеж в структурата на Югопазападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, Технологичния колеж в структурата на Химикотехнологичния и металургичен университет – София.
3. Студентите от закрития колеж могат да продължат образованието си по сходна специалност за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а” от Закона за висшето образование или по същата специалност за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование и в частни висши училища при условия и по ред, определени с правилниците им.
4. Приемането на студенти по точки 2 и 3 е над  утвърдения с решение на Министерския съвет за съответното висше училище брой студенти за учебната 2010-2011 г.
5. Изпитните сесии и дипломирането на семестриално завършилите студенти в Колеж „Телематика” да приключат до 30 юли 2010 г.
6. Колеж „Телематика” има право да издава валидни документи до 30 август 2010 г.
7. Колеж „Телематика” е длъжен да издава при поискване от студентите академични справки, уверения и други документи, удостоверяващи студентския им статут.
8. Когато издаването на академична справка от Колеж „Телемакита” е невъзможно поради липса на документация или по друга причина, длъжностните лица издават уверение, в което посочват и причините за липсата й. В случая студентите представят в приемащото висше училище студентската си книжка и уверението.
9. Студентите от закрития колеж подават документи за продължаване на обучението си в срок до 15 септември 2010 г., като представят молба до ректора на висшето училище, академична справка, уверение, други документи, изисквани от приемащото висше училище.
10. Записването на студентите в приемащото висше училище приключва до 15 октомври 2010 г.
11. Студентите продължават и завършват обучението си по учебните планове за съответната специалност на приемащото висше училище.
12. След изтичане на срока по т. 6 архивът на Колеж „Телематика” преминава към Тракийския университет – Стара Загора.
13. Всички документи, необходими за преместването на студентите от закрития колеж, след срока по т. 6 се издават от Тракийския университет – Стара Загора.
14. Министърът на образованието, младежта и науката определя комисия, която да упражни контрол при предаването на архива на Колеж „Телематика” в Тракийския университет – Стара Загора”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Фидосова.
Уважаеми народни представители, имате възможност за мнения и становища. 
Желания за изказвания? Няма.
В такъв случай ще подложа на гласуване Проекта за решение за закриване на частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, тъй като приехме т. 4 и 5 да бъдат съответно т. 1 и 2 за пленарното заседание в четвъртък, преминаваме към точка шеста от работната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВАТА JEREMIE В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОЕН ФОНД ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ФИНАНСОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВАТА JEREMIE В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
С мое разпореждане водеща е Комисията по бюджет и финанси, от която е постъпил доклад. Също така са постъпили доклади и становища от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и от Комисията по външна политика и отбрана.
С доклада на водещата комисия ще ни запознае председателят й госпожа Менда Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Първо имам процедура: моля да гласуваме в залата да бъде допусната госпожа Жулиета Хубенова – съветник на министър Трайков в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете представителя на министерството.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги! 
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект № 002-02-17 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България, внесен от Министерския съвет на 14 май 2010 г.
На заседание, проведено на 20 май 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България, внесен от Министерския съвет на 14 май 2010 г.
На заседанието присъстваха: Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, и Жулиета Хубенова – съветник в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Ангелов.
Със споразумението се предвижда изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд за прилагане на Инициативата JEREMIE в България и на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд.
Измененията имат за цел засилване на контрола от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма върху Европейския инвестиционен фонд и дейността на Холдинговия фонд с цел гарантиране успешното изпълнение на Инициативата JEREMIE чрез:
- участие на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на ниво Съвет на директорите на Дружеството със специална инвестиционна цел, което ще бъде регистрирано като част от структурата на Холдинговия фонд по JEREMIE;
- засилване ролята на Инвестиционния борд чрез прецизиране на функциите му;
- засилване на прозрачността и отчетността при управлението на средствата, като се въвежда изискване за предоставяне на договори, сключени между Европейския инвестиционен фонд и Дружеството със специална инвестиционна цел;
- намаляване на разходите за управление на Холдинговия фонд и спестяване на средства.
Относно някои видове разходи, като недопустими разходи за управление и последващите разходи за управление е уредена възможността те да не се дължат от държавния бюджет, а да бъдат възстановени със средства на Дружеството със специална инвестиционна цел.
Намалява се броя на акционерите в Холдинговия фонд (чрез отпадане на Българската банка за развитие от структурата на Холдинговия фонд),  което ще доведе до избягване на риска впоследствие инструментът да бъде квалифициран като държавна помощ, поради участието на Българската банка за развитие и значително опростяване на структурата на Холдинговия фонд, процедурата по учредяване, както и на цялата договорна документация.
Със законопроекта изрично се определя Българската народна банка за банка, в която да се съхраняват собствените средства на Дружеството със специална инвестиционна цел.
Основната цел на предложените изменения е да се подобри достъпът до финансиране за развитието на предприятия в Република България чрез използване на негрантови инструменти като рисков капитал, гаранционни продукти или заеми чрез насърчаване и възприемане на иновационен и високотехничен подход на финансов инженеринг.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България, подписани на 29 април 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Следва Доклад на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! 
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между
правителството на Република България, представлявано от
министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и 
Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение
на Рамковото споразумение относно изпълнението на 
инициативата JEREMIE в Република България и на
Споразумението между правителството на Република България,
представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и
туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение
и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението
на инициативата JEREMIE в Република България, № 002-02-17,
внесен от Министерския съвет на 14 май 2010 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България. 
На заседанието присъстваха: господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма; госпожа Грета Добрева – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”, госпожа Борислава Стоянова – главен експерт в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Евгени Ангелов. Той изложи основните изменения в споразуменията, които се състоят в следното: 
1. Необходимост от засилване на контрола от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма върху Европейския инвестиционен фонд и дейността на Холдинговия фонд с цел гарантиране успешното изпълнение на инициативата JEREMIE. За тази цел се предвижда участие на министерството на ниво Съвет на директорите на Дружеството със специална цел, което ще бъде регистрирано като част от структурата на Холдинговия фонд по JEREMIE.
2. Намаляване на разходите за управление на Холдинговия фонд.
3. Намаляване на броя на акционерите в Холдинговия фонд.
4. Инвестиционната стратегия се привежда в съответствие с нуждите на икономиката и в частност на малките и средни предприятия. 
5. Българската народна банка изрично се определя за банка, в която да се съхраняват собствените средства на дружеството със специална цел.
С посочените изменения се цели до малките и средни предприятия да достигнат повече средства, като същевременно наличните средства се изразходват и управляват по-ефективно. 
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Следва да чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, с което ще ни запознае председателят й господин Светлин Танчев.
Заповядайте, господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Евгени Ангелов – заместник-министър, и Жулиета Хубенова – съветник по европейски програми и проекти.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочените Споразумения относно инициативата JEREMIE, подписани на 29 април 2010 г.
Измененото Финансово споразумение има за цел да регламентира правната основа за трансфер на финансови средства от бюджета на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г. към Европейския инвестиционен фонд и съответно да дефинира условията, при които последният ще внесе тези средства в регистрирания капитал на Дружеството със специална цел, действайки от собствено име, но изцяло в полза и за сметка на Република България, в съответствие със заложените в измененото рамково споразумение принципи.
Посочените споразумения имат за цел засилване на контрола от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма върху Европейския инвестиционен фонд и дейността на Холдинговия фонд с цел гарантиране на успешното изпълнение на инициативата JEREMIE. Предвижда се участието на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на ниво съвет на директорите на Дружеството със специална цел, което ще бъде регистрирано като част от структурата на Холдинговия фонд. Дружеството със специална цел ще бъде учредено от Европейския инвестиционен фонд като еднолично акционерно дружество съгласно Търговския закон. 
В Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение подробно са разписани условията за учредяване на Дружеството със специална цел, както и правата и задълженията на Европейския инвестиционен фонд в качеството му на Едноличен собственик на капитала на Дружеството със специална цел. От Европейския инвестиционен фонд ще се очаква „Годишен” и „Полугодишен доклад за напредъка” съответно до 31 март и до 30 септември на текущата година. Страните са се споразумели и относно увеличаване капитала на Дружеството със специална цел с последваща JEREMIE вноска, като съответните условия са изчерпателно изброени. 
В Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение е договорено и създаването на Инвестиционен борд с цел осъществяване на консултативни и други функции в структурата на Холдингов фонд по JEREMIE, както е посочено и в Правилника на Инвестиционния борд.
Засилва се прозрачността и отчетността при управлението на средствата, като се въвежда изискване за предоставяне на договори, сключени между Европейския инвестиционен фонд и Дружеството със специална цел.
Предоговорено е разходите за управление, които се дължат на Европейския инвестиционен фонд да бъдат намалени от 1,7 % до 1,5% от договорените средства, като тази промяна е отразена в измененото финансово споразумение и в Приложение № 8 „Писмо за разходите” към него. Същевременно видовете разходи за управление и условията за заплащането им са прецизирани и установени по ясен и прозрачен начин. 
Предвижда се намаляване броя на акционерите в Холдинговия фонд (чрез отпадане на Българската банка за развитие), което води до:
- избягване на риска инструментът да бъде квалифициран като държавна помощ поради участието на Българската банка за развитие;
- значително опростяване структурата на Холдинговия фонд, процедурата по учредяване, както и на цялата договорна документация;
- опростяват се процедурите за излизане на Европейския инвестиционен фонд от Дружеството със специална цел и по прехвърляне на дяловото участие на Европейския инвестиционен фонд, както и се постига гарантиране в по-голяма степен интересите на държавата.
Въведени са по-ясни ангажименти, разглеждащи прехвърлянето на ноу-хау от Европейския инвестиционен фонд към Република България като част от инициативата JEREMIE. Инвестиционната стратегия се привежда в съответствие с нуждите на икономиката и в частност на малките и средните предприятия чрез промяна в съотношението на капиталовите и заемните продукти в полза на първите.
Българската народна банка изрично е определена за банка, която да съхранява собствените средства на Дружеството със специална цел. 
С оглед изпълнение на заложените цели в Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г. и с индикативното бюджетно разпределение по Приоритетна ос 3, сумата, която Управляващият орган следва да преведе съгласно Споразуменията, е в размер на   199 млн. евро, предвидени в оперативната програма за подобряване на достъпа до финансиране на микро, малки и средни предприятия чрез използване на инструменти за финансов инженеринг. Останалата част от 1 млн. евро, предвидени за подкрепа за създаване или разширяване дейността на мрежи от бизнес ангели, могат да бъдат преведени по преценка на българската страна и да бъдат управлявани съгласно споразуменията, при условие че оперативната програма допуска това.
С посочените изменения се цели до малките и средни предприятия да достигат повече средства, като същевременно наличният ресурс се изразходва и управлява по-ефективно.
Влизането в сила на изменените Споразумения ще даде възможност Холдиговият фонд да инициира покани, адресирани към всички заинтересовани финансови посредници, предлагайки им възможност да участват в инициативата. Избраните финансови посредници, от своя страна, ще предоставят на малките и средни предприятия при конкурентни условия капитал или заеми, в съответствие с техните бизнес планове, базирани на условията за кандидатстване, одобрени от Инвестиционния борд.
Очакваните резултати са да се подобри достъпът до финансиране за развитието на предприятия в Република България чрез използване на негрантови инструменти като рисков капитал, гаранционни продукти или заеми чрез насърчаване и възприемане на иновационен и високотехнологичен подход на финансов иженеринг. Особено внимание ще се обърне на развитието на пазара на рисков капитал и капиталовото финансиране на малки и средни предприятия.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”  да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициатива JEREMIE в Република България и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря, господин Танчев.
Остана да чуем Доклада на Комисията по външна политика и отбрана, който ще ни бъде представен от председателя й – народния представител Живко Тодоров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! 
„На редовно заседание, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Основният мотив за предлагане на измененията и допълненията в Споразуменията е идентифицираната необходимост от засилване на контрола от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма върху Европейския инвестиционен фонд и дейността на Холдинговия фонд.
С измененията се цели до малките и средните предприятия да достигнат повече средства, като същевременно наличните средства се изразходват и управляват по-ефективно.
Влизането в сила на изменените споразумения ще даде възможност Холдинговият фонд да инициира покани за изразяване на интерес, адресирани към всички заинтересувани финансови посредници, предлагайки им възможност да участват в инициативата. Избраните финансови посредници от своя страна ще предоставят на малките и средни предприятия при конкурентни условия капитал или заеми в съответствие с техните бизнеспланове, базирани на условията за кандидатстване, одобрени от Инвестиционния борд.
С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждане на обсъждане и гласуване, Комисията по външна политика и отбрана прие единодушно следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България.”  Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:  Благодаря, господин Тодоров.
Становища, колеги?
Има ли желаещи да вземат отношение по обсъжданата ратификация?
Имате думата, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз, както винаги, очаквах управляващите да вземат отношение. Явно това продължава да не се случва. Аз си мисля, че споразумението е изключително важно за българския бизнес. Той го чака поне две години, ако не повече. Ресурсът е сериозен, става въпрос за 400 млн. лв. и от тази гледна точка не съм сигурен как ще постъпят колегите от опозицията, но аз лично категорично ще подкрепя това споразумение. За да ви демонстрирам каква беше важността на това споразумение за миналото правителство ще ви напомня, че то е подписано на 27 май, три дни по-късно е вкарано в парламента и е ратифицирано.
Странното в цялата тази история е, че в годината на криза беше нормално правителството да започне изпълнението на това споразумение. Вместо това е спряно изпълнението на споразумението, започват нови преговори и виждате, че една година, след като е ратифицирано от Народното събрание, това споразумение отново се появява в парламента.
Няма да си кривя душата и ще призная, че новите моменти, които са вкарани, не са лоши. Аз ги подкрепям. Това, че е засилен контролът върху Европейския инвестиционен фонд, тъй като обикновено европейските институции контролират България, в случая Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще може да контролира решенията и действията на Европейския инвестиционен фонд. Това е добро и аз го приветствам.
Второто, което е важно – намалени са разходите за управление. При старото споразумение те бяха 1,7% от договорените средства, а сега са намалени на 1,5% или това прави около 400 хил. евро върху цялата сума.
Намалени са акционерите. Разбирам, че това е бил един от важните аргументи, за да се влезе в предоговаряне на споразумението, тъй като там идеята беше след 2013 г. всички пари да останат в Българската банка за развитие и българската държава да ги ползва през Българската банка за развитие. Разбирам, че има съмнение, че в един момент Европейската комисия би могла да предяви претенции, да каже Българската банка за развитие е стопанска структура. Държавата е дала пари на една стопанска структура – това е неправомерна държавна помощ, и да имаме неприятности с Европейската комисия и затова това нещо е предоговорено и отпадат тези безпокойства за бъдещето. Макар че и Европейският инвестиционен фонд, и Европейската банка са институции на Европейския съюз и е малко странно с тях да подписваме споразумението и да очакваме, че след това Европейската комисия ще предяви такива претенции, но така е решено. Това не е лошо.
Не е лошо и това, че ударението е сложено върху капиталовите продукти, които ще се ползват, в това число рисков капитал за подкрепа на малки и средни предприятия.
Основните претенции, които аз мисля, че трябва да бъдат предявени към този екип, който е променил споразумението, са преди всичко към това, че тези 400 млн. лв. в годината на криза не са използвани за подкрепа на малкия бизнес. Като сравните тези 400 млн., които бизнесът би могъл да ползва, с тези 400 хил. евро, които са икономисани, при каквато и норма на печалба да смятате в условията на криза, смятам, че загубите за българския бизнес са огромни и че това не биваше да го допускаме. Дори да се върви към някаква промяна, би трябвало да се ускорят процедурите и българският бизнес вече да има достъп до този ресурс.
Друго, което е важно – има го и в писмото на господин Дир Канер, паднал е процентът на усвояване на европейските средства. Ако това беше направено, сега България по програма „Конкурентоспособност” щеше да е усвоила още 400 млн. лв. Сега те не са усвоени. За колко време ще стартира изпълнението на споразумението също не е ясно, но аз мисля, че вероятно ще мине поне година. Така че, още доста време ще мине преди този инструмент да задейства и тези 400 млн. лв. да бъдат отчетени като усвоени от България европейски пари.
Завършвам с това, повтарям, че ще подкрепя ратификацията на това споразумение. Както казва българският народ: „По-добре късно, отколкото никога!”. Дано да не е прекалено късно за бизнеса и този инструмент да не окаже необходимото въздействие в ситуацията на криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на споразумението.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да подложите на гласуване и на второ четене законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за едновременно гласуване и на второ четене на законопроекта.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България, представлявано от министъра на
икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския
инвестиционен фонд за изменение и допълнение на 
Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България - Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, подписани на 29 април 2010 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.
Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, ПРИЕТ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА 5 МАЙ 2010 Г.
С доклада за второ четене на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова. 
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор”.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа на наименованието на законопроекта.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 1, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 след думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се поставя запетая и се добавя „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел”.
2. Създава се т. 4:
„4. Дейността на агенциите за кредитен рейтинг, съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ, L 302/1 от 17 ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент 1060/2009”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1, съгласно предложението на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 2.
Гласували 81 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 е постъпило предложение на народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
                  „(1) Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с висше икономическо или юридическо образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър”, които притежават добра професионална репутация, професионален опит и с трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от 5 години в сферата на правото, икономиката или финансите през последните 10 години.”
2. В ал. 2 се създава т. 7:
„7. Не притежават пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от правата на глас в Общото събрание или от капитала на поднадзорно лице.”
3. В ал. 3 думите „Председателят, заместник-председателите и останалите членове” се заменят с „Членовете”.
4. В ал. 5 думите „ал. 2, т. 2-6” се заменят с „ал. 2, т. 2-7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища?
Заповядайте, господин Николов.

ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Искам да предложа в ал. 1 на чл. 4 да отпадне „минимална образователна-квалификационна степен магистър”, защото магистърът може да бъде и с друг образователен ценз, примерно в земеделието. По този начин ще изпълним точно това изискване.
Моля по тази причина алинеята да стане по следния начин:
              „(1) Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с висше икономическо или юридическо образование, които притежават добра професионална репутация, ...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може ли бакалавър икономист да бъде член на комисията?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Може, в Допълнителните разпоредби това да се прецизира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Така, както е записано тук, е казано, че минималната образователна-квалификационна степен „магистър” се отнася за лицата с висше икономическо образование, тъй като юристите по принцип са магистри, но няма възможност за алтернативата или висше икономическо, или юридическо образование. Не виждам притеснения за това, което Вие предлагате.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, извинявайте, оттеглям предложението си, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е оттеглено.
Има ли други желаещи за становище? Не.
Подлагам на гласуване § 3  в редакция на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 4 има постъпило предложение от народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 4.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
              „(1) Председателят на комисията се избира от Народното събрание.”
2. Създава се нова ал. 2:
              „(2) Народното събрание избира останалите членове на комисията по предложение на председателя й.”
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за редакция на § 4, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 8, против 55, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте редакцията на § 4 съгласно предложението на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 67, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 5 е постъпило предложение от народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
„§ 5. В чл. 6 ал. 1 се изменя така:
              „(1) Мандатът на членовете на комисията е шест години. Изборът на нови членове на комисията се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове. Членовете на комисията изпълняват функциите си и след изтичане на техния мандат до встъпване в длъжност на новите членове”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли някакви становища по тази редакция на § 5? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на § 5 съгласно предложението на комисията.
Прекратете гласуването, няма кворум.
Продължаваме след 10 минути.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Подлагам на гласуване § 5, съгласно предложението на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Имате думата за процедура.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Бих искал да направя процедурно предложение да удължим днешното заседание до гласуване на тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до гласуване на второ четене на поставения на дневен ред законопроект.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 3. 
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за  § 6, § 7, § 8 и § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок предложението за § 6 до § 9 включително.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3. 
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 10 и предлага следната редакция:
„§ 10. В чл. 12 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя: „съобразно целите по чл. 11”.
2. В т. 2 след думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се поставя запетая и се добавя „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел”.
3. Създават се т. 5 и 6:
„5. е компетентен орган от страна на Република България по прилагането на Регламент 1060/2009;
6. разработва и прилага правила и системи за управление на рисковете на финансовите пазари”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища? Няма.
Гласуваме § 10 по предложение на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 11 има предложение на народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 11 и предлага следната редакция:
„§ 11. В чл.13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 4, 5 и 6 след думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се добавя „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел” и се поставя запетая;
б) в т. 8 след думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се добавя „и Закона за дружествата със специална инвестиционна цел”;
в) в т. 10 след думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се добавя „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел” и се поставя запетая;
г) създава се нова т. 12:
„12. по предложение на ресорния заместник-председател упражнява правомощията и предприема мерките, предвидени в Регламент № 1060/2009;”
д) в т. 18 след думите „дейността на финансовите пазари” се добавя „включително и с компетентните органи съгласно чл. 4, § 3, буква „з” и чл. 5, § 7 от Регламент 1060/2009 и се създава изречение второ: „В споразуменията за сътрудничество се определят обстоятелствата, реда и условията за взаимно уведомяване и извършването на съвместни действия.”;
е) в т. 20 накрая се добавят думите „следваната надзорна политика и създадената практика по прилагане на нормативните актове и докладите за финансова стабилност”; 
ж) създава се нова т. 21:
„21. по предложение на члена на комисията по чл. 3, т. 5 обсъжда периодично анализите и оценките за рисковете на финансовите пазари;”
з) досегашните т. 21 и 22 стават съответно т. 22 и 23. 
2. В ал. 2 след думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се добавя „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел”, след думите „Кодекса за застраховането” съюзът „и” се заменя със запетая и накрая се добавя „ и Регламент 1060/2009”
3. Алинея 4 се изменя така:
	„(4) При жалби и оплаквания, подадени срещу решения на комисията или на нейни органи, докладчик за тяхното проучване може да е само членът на комисията по чл. 3, т. 5, с изключение на случаите по чл. 10 ал.3, в които комисията избира докладчик измежду заместник-председателите.”
4. В ал. 5, изречение първо накрая се добавя „включително да изисква и получава информация и документи по случая от комисията, нейните органи и администрация, други държавни органи и институции, физически и юридически лица, както и неправителствени организации, които имат отношение към финансовите пазари.
5. В ал. 6 накрая се добавя „а при необходимост – да предприеме действия по промяна в следваната надзорна политика и създадената практика по прилагане на нормативните актове и огласи същите по реда на чл. 9” и се създава изречение второ: „Органът на комисията, чието решение се обжалва, не участва в обсъждането и гласуването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на § 11.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3. 
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители за нов § 12.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага създаването на нов § 12:
“§ 12. В чл. 14, ал. 1 думите „заместник-председателите на комисията или на нейните членове” се заменят с „друг член на комисията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 12 по предложението на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3. 
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 12 има предложение на народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. В чл. 15, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 числото „11” се заменя с „12”;
2. В т. 6 и 7 накрая се поставя запетая и се добавя „както и на Регламент 1060/2009;”;
3. В т. 15 след думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се поставя запетая и се добавя „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел”, а след „пазара на ценни книжа” се добавят думите „както и в Регламент 1060/2009;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 13 по предложението на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 13, госпожо председател, правя предложение за редакционна корекция, тъй като с него се създава чл. 17а и е пропуснато да се запише заглавието на този член, както е в целия закон систематично. Затова предлагам заглавието на чл. 17а да бъде „Правомощията на члена на комисията, подпомагащ политиката й по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица”. 
Това е заглавието на чл. 17а. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В доклада е пропуснато заглавието?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да, пропуснато е заглавието в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното в залата предложение от докладчика за изписване на заглавието на чл. 17а, който се създава с § 13, както беше предложено от госпожа Стоянова.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 14 по номерацията на комисията в подкрепа текста на вносителя с номерация § 13.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 14, който става § 15, и предлага следната редакция:
„§ 15. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се добавя „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел”, след думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите „Закона за здравното осигуряване” се добавя „и Регламент 1060/2009”;
б) в т. 6 след думата „помещения” се добавя „и до информационните системи”, след думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се поставя запетая и се добавя „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел”, след думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите „Закона за здравното осигуряване” се добавя „и Регламент 1060/2009”;
в) в т. 7 накрая се добавя „като изразяват становища, които се отразяват в протокола на заседанието”. 
2. Алинея 2 се изменя така:
	„(2) За целите на осъществявания надзор, като разходите са за сметка на поднадзорното лице, ресорният заместник-председател може да назначи:
1. външен одитор на поднадзорното лице съгласно определени от комисията изисквания;
2. външни независими експерти за извършването на оценка на активите на поднадзорното лице и да изисква от поднадзорното лице да отрази резултатите от оценката във финансовите отчети.”
3. В ал. 3, в изречение първо думите „или на” се заменят със запетая, а след думите „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел” се добавя „или на Регламент 1060/2009”.
4. Алинея 7 се изменя така:
	„(7) Във връзка с упражняването на правомощията й по този закон комисията може да поиска от подуправителя на Българската народна банка, ръководещ управление „Банков надзор”:
1. извършването на целеви проверки на банки и представяне на резултатите от тях при спазване на ограниченията по чл. 62 от Закона за кредитните институции;
2. при необходимост извършването на съвместни проверки на банки или други финансови институции, които са поднадзорни лица на комисията и Българската народна банка.
3. В ал. 8 думите „и на Държавна агенция „Национална сигурност” се заменят с „на Държавната агенция „Национална сигурност” и на други компетентни органи”.
4. Създава се нова ал. 9:
	„(9) За осъществяване на надзора на консолидирана основа комисията има право да изисква от предприятията майки и от дъщерните дружества на лицата по чл. 1, ал. 2 всички необходими документи и информация.”
6. Досегашната ал. 9 става ал. 10.” (Уточнения между председателя госпожа Цецка Цачева и докладчика госпожа Менда Стоянова.)
Да, точките са 5, 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В ал. 7 имаме две точки – 1 и 2. След това минаваме към т. 5, поредност в целия параграф, и там вече започваме с „В ал. 8”. Така че номерацията да остане по доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Точки 5, 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за § 15 за промени в чл. 18 съгласно редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 15 има предложение от Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 15, който става § 16, и предлага следната редакция:
„§ 16. В чл. 19 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 след думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се поставя запетая и се добавя „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел”, а накрая се поставя запетая и се добавя „както и на Регламент 1060/2009, съгласно чл. 23 от него”.
2. В ал. 5, т. 3 след думата „помещения” се добавя „и до информационни системи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища няма. 
Гласуваме § 16 по предложение на комисията и в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 16 има предложение от Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 16, който става § 17, и предлага следната редакция:
„§ 17. В чл. 20, ал. 3 точки 2 и 3 се изменят така:
„2. упражняват контрол върху поднадзорното лице, или притежават пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на поднадзорно лице;
3. са членове на управителни или контролни органи на поднадзорното лице, или са оправомощени да управляват или представляват поднадзорното лице, без да са членове на неговите управителни или контролни органи;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 17 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Следва предложение от Стоян Мавродиев...
СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Оттеглям това предложение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 17, който става § 18.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 18, който става § 19.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 19, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок предложенията на комисията в подкрепа текстовете на вносителя със съответната преномерация по комисия – от § 18 до § 20 включително.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 20 има предложение от Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 20, който става § 21, и предлага следната редакция:
„§ 21. В чл. 30, ал. 1 се създава т. 13:
„13. агенциите за кредитен рейтинг, регистрирани от комисията съгласно Регламент 1060/2009.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 21 по предложението на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието. 
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 21 има предложение на народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага § 21 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 21 по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 22 има предложение на народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители. 
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 22 и предлага следната редакция:
„§ 22. Член 31 се изменя така:
„Функции и задачи
Чл. 31.	(1) Създава се Консултативен съвет по финансова стабилност като съвещателен орган, наричан по-нататък Съвета.
	(2) Основната цел на съвета е да съдейства за по-ефективно сътрудничество за поддържане на финансовата стабилност чрез обмяна на информация и оценка на състоянието и развитието на финансовата система и финансовите пазари в страната, потенциалното влияние на външни и вътрешни фактори върху нея и координиране на дейността в тази насока.
	(3)  Съветът има следните задачи:
1. оценява състоянието на националната финансова система и финансовите пазари и осигурява взаимна информираност между членовете на съвета по отношение на участниците на пазара, основните събития и тенденции, които могат да окажат влияние върху националната финансова система;
2. наблюдава и анализира системните рискове за стабилността на националната финансова система и обсъжда мерки за въздействие в случай на заплаха за стабилността на националната финансова система или финансова криза;
3. координира дейността в съответствие с правомощията на членовете на съвета в случай на непосредствена заплаха или криза в националната финансова система и пазари;
4. обсъжда предложения за усъвършенстване на практиката по прилагане и подобряване на нормативната уредба на финансовите пазари и съдейства за усъвършенстване и повишаване на ефективността на надзора върху участниците на финансовите пазари.
	(4) Съветът може да отправя предложения и препоръки към членовете си във връзка с правомощията на представляваните от тях институции по защита и поддържане на финансовата стабилност, предотвратяване и управление на финансова криза.
	(5) В изпълнение на своите правомощия съветът приема решения. Решенията се приемат единодушно.
	(6) Членове на съвета са министърът на финансите, председателят на комисията и управителят на Българската народна банка, като негов председател е министърът на финансите. По покана на съвета на неговите заседания могат да присъстват и други лица, чиито функции и задачи имат отношение към финансовата стабилност. 
	(7) Заседанията на съвета се ръководят от министъра на финансите.
	(8) Съветът се свиква на редовни заседания от председателя минимум четири пъти в годината. Съветът може да бъде свикан и по искане на който и да е от членовете му, които участват в заседанието лично. При невъзможност за участие в заседанието членовете на съвета се представляват от съответния заместник-министър, подуправител или заместник-председател на комисията, за което се уведомяват писмено останалите членове.
	(9) Подготовката и организацията на заседанията се извършва от Министерството на финансите. При изпълнение на функциите си съветът се подпомага от секретар към председателя.
	(10) Светът приема правилник за дейността си. За заседанията на съвета се води протокол. 
	(11) Съветът може да създава работни групи с експерти на Министерството на финансите, Българската народна банка и комисията.
	(12) Решението за публично оповестяване на информация във връзка с работата на съвета се приема с единодушие.
	(13) Всички държавни органи и длъжностни лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на съвета и да му предоставят необходимата информация при осъществяване на неговите функции.
	(14) За улесняване на международното сътрудничество във връзка с финансовата стабилност, членовете на съвета могат да сключват споразумения за сътрудничество с институции, осъществяващи задачи в тази област в държави – членки на Европейския съюз и други държави.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 22, съгласно предложението на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за параграфи 23 и 24. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме двата параграфа ан блок.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”. 
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 25 има предложение на народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 25, който става § 25 и 26, и предлага следната редакция:
„§ 25.	(1) В 14-дневен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание избира нови членове на комисията. Мандатът на заварените при влизането в сила на този закон членове на комисията се прекратява с встъпването в длъжност на новите членове.
	(2) Членовете на първия състав на комисията, формиран съгласно този закон, се избират с мандат:
1. председателят – за 6 години;
2. заместник-председателят, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” – за 5 години;
3. заместник-председателят, ръководещ управление „Осигурителен надзор” – за 4 години;
4. заместник-председателят, ръководещ управление „Застрахователен надзор” – за 3 години;
5. членът на комисията по чл. 3, т. 5 – за 3 години.
	(3) При необходимост, по заварените при влизането в сила на този закон административни производства компетентният орган по съответното производство може да удължи произнасянето си с не повече от 1 месец.
	(4) В двумесечен срок от избирането й комисията предлага на Министерския съвет да приеме тарифата за таксите по чл. 27, ал. 2.
	(5) В едномесечен срок от избирането й комисията утвърждава образците на декларации по § 27, ал. 2, § 28, ал. 2 и § 29, ал. 2.
	(6) В двумесечен срок от избирането й комисията привежда правилника за устройството и дейността си в съответствие с този закон.
§ 26. 	(1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите свиква заседание на Съвета за финансова стабилност.
	(2)  В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Съветът за финансова стабилност приема правилник за дейността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване параграфи 25 и 26, съгласно предложението на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 26 има предложение на народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението. 
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 26, който става § 27, и предлага следната редакция:
„§ 27.	(1) Регулираните пазари, инвестиционните посредници и управляващите дружества са длъжни в тримесечен срок от влизането в сила на този закон да представят в комисията списък на лицата до действителен собственик, които притежават пряко или непряко 5 и над 5 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на съответното дружество.
	(2) Към списъка по ал. 1 се прилага декларация по образец, утвърден от комисията, която съдържа изчерпателни данни за действителните собственици на съответното поднадзорно лице. Ако е необходимо, заместник-председателят, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, в срок до един месец от получаване на списъка по ал. 1 може писмено да поиска допълнителна информация или документи. В искането се определя срок за отстраняване на непълнотите и предоставянето на допълнителната информация, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
              (3) При неизпълнение на изискванията по ал. 1 и 2, както и когато представената информация или документи не позволяват да се извърши индентификация на действителните собственици:
1. заместник-председателят може да приложи мерките по чл. 118, ал. 1, т.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, съответно по чл. 212, ал. 1, т. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
2. при неизпълнение на мерките по т. 1 заместник-председателят може да приложи мерките по чл. 40, ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти, съответно по чл. 210, ал. 5 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа във връзка с чл. 40, ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
3. при неизпълнение на мерките по т. 1 и т. 2 комисията може да приложи мерките по чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за пазарите на финансови инструменти, съответно по чл. 208, ал. 1, т. 6 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
              (4) Разпоредбите на ал. 1-3 не се прилагат за публичните дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, освен когато комисията по своя преценка реши да изиска такава информация за целите на търговите предлагания по Глава единадесета, Раздел ІІ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
              (5) Комисията актуализира информацията за собствеността на поднадзорните лица по ал. 1 в публичните регистри по чл. 30, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 27 съгласно предложението на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 27 има предложение на народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 27, който става § 28, и предлага следната редакция:
„§ 28. (1) Застрахователите, презастрахователите, застрахователните брокери и здравноосигурителните дружества са длъжни в тримесечен срок от влизането в сила на този закон да представят в комисията списък на лицата до действителен собственик, които притежават пряко или непряко 5 или над 5 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на съответното дружество.
           (2) Към списъка по ал. 1 се прилага декларация по образец, утвърден от комисията, която съдържа изчерпателни данни за действителните собственици на съответното поднадзорно лице. Ако е необходимо, заместник-председателят, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, в срок до един месец от получаване на списъка по ал. 1 може писмено да поиска допълнителна информация или документи. В искането се определя срок за отстраняване на непълнотите и предоставянето на допълнителната информация, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
              (3) При неизпълнение на изискванията по ал. 1 и 2, както и когато представената информация или документи не позволяват да се извърши индентификация на действителните собственици:
1. заместник-председателят може да приложи мерките по чл. 302, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането, съответно чл. 99н, ал. 2, т. 1 от Закона за здравното осигуряване;
2. при неизпълнение на мерките по т. 1, заместник-председателят може да приложи мерките по чл. 302, ал. 2, т. 9 от Кодекса за застраховането, съответно чл. 99н, ал. 2, т. 7 от Закона за здравното осигуряване;
3. при неизпълнение на мерките по т. 1 и т. 2 комисията може да приложи мерките по чл. 36, ал. 1, т. 7 или чл. 302, ал. 3, т. 2 от Кодекса за застраховането, съответно по чл. 99б, ал. 1, т. 10 от Закона за здравното осигуряване.
              (4) Разпоредбите на ал. 1-3 не се прилагат за взаимозастрахователните кооперации по смисъла на Кодекса за застраховането.
              (5) Комисията актуализира информацията за собствеността на поднадзорните лица по ал. 1 в публичните регистри по чл. 30, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С едно уточнение – в ал. 1 да се чете както е по доклада – „пряко или непряко 5 и над 5 на сто”. Имаше грешка на езика и беше прочетена алтернативната форма „или”.
Подлагам на гласуване § 28 по предложението на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 28 има предложение на народния представител Стоян Мавродиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 28, който става § 29, и предлага следната редакция:
„§ 29.	(1) Дружествата за допълнително социално осигуряване са длъжни в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон да представят в комисията списък на лицата до действителен собственик, които притежават пряко или непряко 5 и над 5 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на съответното дружество.
	(2) Към списъка по ал. 1 се прилага декларация по образец, утвърден от комисията, която съдържа изчерпателни данни за действителните собственици на съответното поднадзорно лице. Ако е необходимо, заместник-председателят, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, в срок до един месец от получаване на списъка по ал. 1 може писмено да поиска допълнителна информация или документи. В искането се определя срок за отстраняване на непълнотите и предоставянето на допълнителна информация, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
	(3)  При неизпълнение на изискванията по ал. 1 и 2, както и когато представената информация или документи не позволяват да се извърши идентификация на действителните собственици:
1. заместник-председателят може да приложи мярката по чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване;
2. при неизпълнение на мярката по т. 1 заместник-председателят може да приложи мярката по чл. 344, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване;
3. при неизпълнение на мерките по т. 1 и т. 2 комисията може да приложи мерките по чл. 122е, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
	(4) Комисията актуализира информацията за собствеността на поднадзорните лица по ал. 1 в публичните регистри по чл. 30, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 29 по предложението на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 29 комисията подкрепа предложението на вносителя и параграфът става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 30 по предложението на комисията за нова номерация.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 30 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за параграфа, който става § 31, със следната редакция:
„§ 31. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 204, ал. 2, т. 6 след думата „относно” се добавя „действителните им собственици и”.
2. В чл. 205:
а) В ал. 1 се създават нови точки 8, 9 и 10:
„8. по нейна преценка дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му надеждност и финансова стабилност;
9. по нейна преценка размерът на притежаваното имущество на лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя и създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на заявителя;
10. произходът на средствата, с които лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, са направили вноски, не е ясен и законен;”;
б) Досегашните точки 8 и 9 стават съответно точки 11 и 12;
в) В ал. 2 думите  „и 9” се заменят с „и 12”.
г) Създава се нова ал. 4:
„(4) Комисията може да откаже издаването на лиценз, ако не могат да се идентифицират действителните собственици на акционер с квалифицирано участие.”;
д) Досегашните алинеи 4 и 5 стават съответно алинеи 5 и 6.
3. В чл. 212 се създават алинеи 8 и 9:
	„(8) Комисията прилага и мерките, предвидени по чл. 24, § 1, букви „а”, „б” и „в” и по чл. 25, § 1, букви „в” и „г” от Регламент ЕО № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг, наричан по-нататък „Регламент 1060/2009”.”
	   (9) Заместник-председателят прилага и мерките, предвидени в чл. 24, § 1, букви „г”, „д”, и „е” и по чл. 25, § 1, букви „а” и „б” от Регламент 1060/2009.”
4. В чл. 213:
а) в ал. 1 след думите „чл. 212, ал. 1, т. 5, 6  и 7” се поставя запетая и се добавя „както и по чл. 212, ал. 8”;
б) в ал. 4 след думите „чл. 212, ал. 1, т. 1-4, 8 и 9” се добавя „както и по чл. 212, ал. 9”, а след думите „чл. 212, ал. 1, т. 5, 6 и 7” се добавя „както и по чл. 212, ал. 8”
5. В чл. 221:
а) в ал. 1 се създава т. 5:
„5. Регламент 1060/2009 се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.”
б) в ал. 2 се създава т. 5:
„5. За нарушения по ал. 1, т. 5 – от 20 000 до 30 000 лв.”;
в) в ал. 6 след думите „чл. 212, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 8” се поставя запетая и се добавя „както и по чл. 212, ал. 8 и 9”;
г) в ал. 8:
аа) създава се нова т. 5:
	„(5) за нарушения по ал. 1, т. 5 – от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 40 000 лв.”;
бб) досегашните точки 5 и 6 стават съответно точки 6 и 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията и редакцията на комисията за § 31.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага § 31 на вносителя да отпадне, тъй като систематично е отразен като т. 3 на § 31 в редакцията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 31 по вносител с мотивите, изложени в доклада.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага § 32 на вносителя да отпадне, тъй като систематично е отразен като т. 4 на § 31 в редакцията на комисията.
Комисията предлага § 33 на вносителя да отпадне, тъй като систематично е отразен като т. 5 на § 31 в редакцията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок предложението на комисията за отпадане на параграфи по вносител с номера 32 и 33, тъй като са намерили систематично място в редакцията на § 31 по номерацията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 34, който става § 32, и предлага следната редакция:
„§ 32. В Кодекса за застраховането се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 16а:
а) в ал. 5, изречение първо, след думата „непълна” се добавя „или не могат да се идентифицират действителните му собственици”;
б) алинея 13 се изменя така:
	„(13) Лице, което придобива едно или повече на сто от акциите на застрахователно акционерно дружество или увеличава участието си така, че то надхвърля едно на сто от акциите на дружеството, е длъжно в срок не по-късно от 14 дни от придобиването или увеличаването на участието да се идентифицира до действителен собственик пред заместник-председателя и да представи декларациите по ал. 1, т. 1 и 2 и декларация за липса на задължения към държавата и общините и документ за платените от него данъци през последните три години.”
2. В 16б, ал. 4, т. 1 думите „краен бенефициент” се заменят с „действителен собственик”.
3. В чл. 30:
а) в ал. 1 точки 4 и 5 се изменят така:
„4. заявленията заедно с приложенията по чл. 16а, ал. 1 и декларация по образец относно действителните собственици – за лицата, които придобиват участие по чл. 16, ал. 1;
5. декларациите по чл. 16а, ал. 1, т. 1 и 2, декларация за липса на задължения към държавата и общините, документ за платените от тях данъци през последните три години – за лицата, които придобиват едно или повече на сто от акциите на застрахователното акционерно дружество;”
б) в ал. 4, т. 3 се изменя така:
„3. декларациите по чл. 25, ал. 2, във връзка с чл. 16а, ал. 1, т. 1 и 2 и декларация за липса на задължения към държавата и общините и документ за платените от тях данъци през последните три години – за лицата, които придобиват едно или повече на сто от акциите на презастрахователното акционерно дружество;”
4. В чл. 34:
а) в ал. 1:
аа) точка 2 се изменя така:
„2. някой от членовете на управителния и контролния орган на заявителя или лицата, оправомощени да го управляват и представляват, не отговаря на изискванията на този кодекс или ако с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;”
бб) точка 3:
аа) в буква „в” накрая се добавя „до действителен собственик”;
бб) създава се буква „г”:
„г) размерът на притежаваното от тях имущество и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя и създават съмнения относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на заявителя;
вв) в т. 8 накрая се добавя „или когато дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му надеждност и финансова стабилност”;
гг) създава се нова т. 9:
„9. средствата, с които лицата, записали едно и над едно на сто от капитала, са направили вноски, са заемни или са със неясен или незаконен произход;”
дд) досегашната т. 9 става т. 10.
б) в ал. 2 думите „и 9” се заменят с „и 10”;
в) в ал. 5, изречение първо думите „и 9” се заменят с „и 10”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само едно пояснение. В ал. 13, т. 2 текстът започва „в 16б”. Това точка 16 ли е, алинея ли е?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Член 16б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Редакционно уточнявам - в ал. 13, т. 2 там, където е записан текстът по доклада „в 16б” да се чете „в чл. 16б”.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 32.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 35, който става § 33.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 36, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа на текста на вносителя за параграфи с номера по редакцията на вносителя 35 и 36, които стават съответно 33 и 34.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на комисията за нов § 35:
„§ 35. (1) Параграф 24 влиза в сила от датата на влизане в сила на тарифата по чл. 27, ал. 2.
	 (2) Внесените такси по заварените до влизането в сила на тарифата по чл. 27, ал. 2 административни производства не подлежат на връщане.
	 (3) До влизането в сила на тарифата по чл. 27, ал. 2 агенциите за кредитен рейтинг заплащат такса за извършване на регистрация в размер на 10 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В ал. 1 по доклада текстът да се счита така, както коректно беше прочетен от докладчика – „влиза в сила от датата на влизане в сила на тарифата”. 
Гласуваме § 35 по предложение на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това е приет и законът на второ четене. (Ръкопляскания, „Браво!” в ПГ на ГЕРБ.)
Утрешното заседание е с начален час 9,00 ч. Започваме с точка четвърта от програмата ни – Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2009 г.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,53 ч.)


Председател:
			
		Цецка Цачева



Заместник-председател:

		  Лъчезар Иванов

Секретари:

		Петър Хлебаров

		Митхат Метин