Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-06-02

Председателствал: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа! Постъпили са предложения по реда на чл. 43, ал. 7 Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва:
- от Парламентарната група на Движението за права и свободи:
Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия със задача да провери сигналите за груби нарушения при провеждането на държавния зрелостен изпит по български език и литература за випуск 2010 г. Вносители са Валентина Богданова и група народни представители.
По реда на ротацията би следвало да има предложения, ако такива са налице, това е правна възможност. От парламентарните групи на Атака и Синята коалиция не са постъпили предложения.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Коалиция за България:
Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на състоянието и управлението на излишъка на Националната здравноосигурителна каса по чл. 1, ал. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
Тези два проекта за решения по право се включват в дневния ред съответно като точки първа и втора точка.
Следва проектът за програма в следната поредност:
Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2009 г. – 31 декември 2009 г. Вносител е СЕМ.
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите.
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Законопроектите са три с вносители: Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов; вторият е с вносители Мая Манолова и група народни представители, третият – на Яне Янев и група народни представители; има и четвърти – на Министерския съвет.
Следва първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители на първия са Емилия Масларова и Драгомир Стойнев; вторият е на Министерския съвет; третият е на Мая Манолова и група народни представители.
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за храните. Първият е на Ваньо Шарков и група народни представители; вторият – на Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев.
Проект за Решение за приемане на доклада на Държавната комисия по сигурността на информацията за цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2009 г. Докладът е с гриф за сигурност „поверително”. Вносител е Министерският съвет и докладът ще бъде точка 1 за 3 юни 2010 г., четвъртък.
Проект за Решение за избиране на членове на Комисията за регулиране на съобщенията. Вносители са Иван Вълков и група народни представители. Има и проект за решение за избиране на член на Комисията за регулиране на съобщенията с вносител Ваньо Шарков.
Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за народните читалища.
Следват проекти за решения за промени в постоянните комисии на Народното събрание.
Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Първо четене на Законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията.
Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
Последната точка, отредена за петък, е парламентарен контрол.
Моля да гласуваме проекта за програма за работа на Народното събрание.
Гласували 136 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от правилника ни са постъпили предложения за включване като точки в дневния ред от народните представители Мая Манолова и Румен Овчаров.
Госпожо Манолова, по отношение на Вашето предложение, тъй като вече е точка първа, го оттегляте и няма да го подлагам на гласуване?
Господин Овчаров, Вие оттегляте ли своето? Не.
На основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Коалиция за България народният представител Румен Овчаров предлага да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България Бойко Борисов, заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков относно въздействието на кризата върху социално-икономическата ситуация в страната, подготвените антикризисни мерки и текущото изпълнение на бюджета за 2010 г.
Съгласно процедурата по чл. 43, ал. 3 от правилника, господин Овчаров, искате ли да кажете нещо в подкрепа на предложението си?
Имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това предложение се прави от парламентарната група вече за четвърти път. Нямам впечатление, че Парламентарната група на ГЕРБ или управляващите са получили указания днес да го подкрепят, но ми се струва, че вече като Народно събрание изпадаме в абсурдна ситуация.
От една страна, министър-председателят твърди, че се намираме в криза, по-тежка от войната. От друга страна, вицепремиерът твърди, че криза в България вече няма. 
От една страна, вече три месеца обсъждаме антикризисни мерки, но така и не сме ги видели, така и не знаем ще ги има ли – няма ли да ги има.
От един месец според информация на правителството е утвърден актуализираният бюджет. Този бюджет го няма в правителството. Опитите ни в Комисията по бюджет и финанси да разберем ще има ли промени в бюджета, как върви изпълнението на бюджета, да получим някаква информация бяха отклонени от председателя на комисията с един абсурден довод: тя поиска тълкование на ясен и категоричен член на правилника на Народното събрание и поиска това тълкование от госпожа Фидосова. Госпожа Фидосова се яви като тълкувател на правилника на Народното събрание и отмени правото на парламентарните комисии да изслушват министри.
Затова си позволявам още веднъж от името на парламентарната ни група да направя това предложение пред вас. Все пак, Народното събрание е висшият законодателен орган в тази държава, висшият орган на властта в държавата. Ние като народни представители все пак трябва да знаем каква е оценката на правителството, има ли в  България криза или няма такава, ще има ли антикризисни мерки или няма да има такива, ще има ли актуализация в бюджета или няма да има. Това е единствената цел, поради която отново си позволявам, пак казвам, без да имам никаква надежда, да внеса това предложение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Няма да допусна гласуване на това предложение, тъй като то противоречи на чл. 99, ал. 2 от правилника, където е предвидено изслушване на отделен министър, но нашият правилник, колкото да Ви е смешно, господин Овчаров, не предвижда колективно изслушване на министри. Поради недопустимост няма да го подложа на гласуване. Разчитах, че като го внасяхте няколко пъти и слушахте обратни мнения по този въпрос, ще направите съответната справка с юристи, за да разберете, че по този начин предложено, това предложение няма как да мине.
Госпожа Мая Манолова – по начина на водене.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Уважаема госпожо председател, ако това, което се случва в момента, не е прекалено тъжно и печално за българската демокрация, би било смешно, защото тълкуванията на правилника, които си позволявате да правите Вие и госпожа Фидосова, наистина са скандални. 
Всеки здравомислещ човек може да си направи извода, че ние викаме тримата представители на кабинета, тримата министри, за да бъдат изслушани един след друг, а не в хор. Не очакваме някакво хорово изпълнение, а очакваме всеки един от тях да каже какво предвижда в ръководената от него сфера да приложи като антикризисна мярка. Това е близко до всякаква нормална логика. Такъв е и простият смисъл на нашия правилник. Слушанията на министри, освен по общите правила, могат да се правят и по една процедура, наречена ад хок, каквато е константната парламентарна практика. 
Но тук искам да ви кажа, че се случва нещо скандално. Освен че Вие за пореден път, този път и без гласуване, отхвърляте възможността да чуем министрите ще правят ли изобщо нещо за преодоляване последиците от кризата, председателят на Правната комисия, въпреки нашите възражения – от Коалиция за България, наистина си позволи нещо скандално – по искане на госпожа Менда Стоянова да се направи едно тълкуване на правилника, с което да бъдат лишени членовете на Бюджетната комисия от правото, което е записано в правилника, да слушат министър Симеон Дянков и други министри по отношение на антикризисните мерки. 
Вижте, това са процедури, които съществуват от години в българския парламент и вие сте първото мнозинство, което си позволява да чете правилника като дявола Евангелието и да отклонява възможностите да бъдат слушани министри. Аз не знам от кого криете вашите министри, госпожо председател и госпожи и господа управляващи, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...защото парламентарният контрол е висше право на българския парламент. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
В момента, в който вие се отказвате от това право, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...уронвате престижа на институцията. Това е скандално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, в момента, в който направите предложение за изменение на Правилника за уреждане на хипотеза и процедура за колективно изслушване, ще бъде извършена съответната промяна, тъй като много внимателно съм се запознала с практиката на съставите на всички предходни народни събрания – няма установена такава парламентарна традиция или практика за колективно изслушване на министри. Затова приемам предложение от ваша страна. А че е смешно, смешно е само за господин Овчаров – на мен въобще не ми е смешно. 
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Как ще Ви е смешно? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване с една седмица на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 148 народни представители: за 142, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Съобщения:
На основание чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че е постъпил Указ № 129 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 19 май 2010 г. Закон за изменение на Закона за радиото и телевизията се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия по културата, гражданското общество и медиите да докладва пред народните представители Указа на Президента и мотивите към него. 
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 5 от Правилника народният представител Ангел Найденов, заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България, оттегля проект за Решение за промени в състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. 
След като е оттеглен, тук има абзац – „Моля проекторешението да бъде предоставено за разглеждане и приемане съгласно установения ред”. Някаква грешка е вероятно - тук е останало нещо от стар файл. 
Оттеглянето е постъпило на 1 юни 2010 г. в 12,02 ч. 
На основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят на Комисията по правни въпроси госпожа Искра Фидосова прави писмено искане за поправка на явна фактическа грешка, допусната при приемането на Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В пленарното заседание на 26 май 2010 г. сряда, народните представители обсъдиха и гласуваха постъпилите в Народното събрание проекти за решения за промени в Правилника. 
Комисията по правни въпроси при обсъждането на проектите на свое заседание е подкрепила Проект за решение № 054-02-17, Проект за решение № 054-02-33 и Проект за решение № 054-02-40  въз основа на тях е предложила общ проект за решение, приложен към доклада на комисията. Проведени са съответните гласувания и във връзка с това председателят на Правната комисия предлага за окончателно прието решение за промени в Правилника на 26.05.2010 г. да се счита приетият от народните представители проект за решение за изменение и допълнение на Правилника по общия проект и в редакция на Комисията по правни въпроси, който да бъде обнародван в „ Държавен вестник ”. 
Постъпили законопроекти и проекторешения от 26 май 2010 до 1 юни 2010 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносители – Иво Димов и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Съпътстващи – Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Проект за Решение за избиране на член на Комисията за регулиране на съобщенията. Вносител – Ваньо Шарков. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. 
Проект за Декларация срещу расизма, ксенофобията и дискриминацията. Вносители – Емил Василев, Дарин Матов и Тодор Великов. Разпределен е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по бюджет и финанси. 
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Следва Отчет за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори през 2009 г. Вносител – Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Вносители – Мая Манолова и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Съпътстваща – Комисията по правни въпроси.
Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2009 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за държавния служител. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстващи – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление. 
Проект за решение за попълване състава на Комисията по земеделието и горите. Вносител – Димитър Чукарски.
Проект за решение за избиране на заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана. Вносител – Десислав Чуколов.
Проект за решение за промени в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Вносител – Мая Манолова.
Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по труда и социалната политика. Вносител – Лютви Местан.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Вносител – Искра Фидосова.
Проект за решение за промени в състава на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс. Вносител – Мая Манолова.
Проект за решение за промени в ръководството на Комисията по транспорта, информационни технологии и съобщения. Вносител – Мая Манолова.
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2009 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2009 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2009 г. Вносител – Комисията за финансов надзор. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването.
На 28 май 2010 г. от Националния статистически институт са постъпили: „Информация за основни резултати от годишните статистически изследвания в областта на културата за 2009 г.” и „Информация за основни резултати от наблюдението на работната сила, проведено през първото тримесечие на 2010 г.”. С мое писмо материалите са изпратени на съответните постоянни комисии. Това са Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 28 май 2010 г. с вх. № 033-00-10 от Програма „Достъп до информация” в Народното събрание е постъпил Доклад за състоянието на достъпа до информация в България 2009 г., с който народните представители могат да се запознаят в Библиотеката на Народното събрание.
Агенцията за Държавна финансова инспекция е внесла в Народното събрание за сведение, съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за Държавната финансова инспекция, Отчет за дейността на агенцията през 2009 г. Отчетът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към обсъждане на:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ СЪС ЗАДАЧА ДА ПРОВЕРИ СИГНАЛИТЕ ЗА ГРУБИ НАРУШЕНИЯ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ЗА ВИПУСК 2010 г. 
Вносители са Валентина Богданова и група народни представители.
Госпожа Богданова има думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Преди две седмици Народното събрание отказа да приеме като точка в дневния ред създаването на тази временна анкетна комисия и определи идеята за нейното създаване като грандиозна политическа провокация. 
Преди една седмица постоянната Комисия по образование и наука отказа да подкрепи моето предложение министърът на образованието, младежта и науката да бъде изслушан по тази тема в парламентарната комисия. 
Днес, благодарение на възможностите на правилника, тази дискусия ще се състои и тя е изключително важна, тъй като във времето от провеждането на зрелостните изпити по български език и литература, в хода на цялата кампания по организиране на зрелостните изпити на българските зрелостници през 2010 г., коментарите, проблемите и откроените дефекти продължават да стават явни.
В рамките на публичното говорене министърът на образованието започна коментара по темата за изтичане на информация за съдържанието на темите с твърдението, че това е политическа обструкция, през заявлението, че изтичане на такава информация няма до последното му заключение, че това се случва всяка година. Ако това се случва всяка година, ние, предполагам че той знае, говорим за две предишни поредни години, в които държавни зрелостни изпити в България се провеждат и през тази година това е факт, въпреки че скандалът става публичен през тази година и подобни коментари в предишни години публични и доказуеми не е имало, аз питам кой е екипът, който организира в последните три години тези зрелостни изпити. Ако той е същият, ако пак министърът е прав, защо той още продължава да работи?
Обяснението, че това, за което ние днес говорим, е работа на МВР, е, меко казано, несериозно. Министерството на вътрешните работи вероятно ще намери някога конкретния виновник между тези пет предварително заявени, станали след това седем, десет или незнайно колко, длъжностни лица и чиновници на министерството, които знаят съдържанието на темите. Проблемът за това какво се съдържа в останалите два плика като че ли вече няма никакво значение. Всичките подозираме тяхното съдържание, колкото и те да са затворени.
Знам само едно, че общественото говорене продължава, публичното напрежение е факт. Коментира се коректността на зададени въпроси в други зрелостни изпити, оттам и валидността на дадените отговори. Ние всъщност с вас нямаме функциите да чакаме МВР да ни посочи виновник и да четем вестниците, за да се догаждаме какво се случва в Министерството на образованието, младежта и науката. Наша работа е да установим, ако министърът е прав, че теч от тази крехка система, наречена Министерство на образованието, младежта и науката има, да изясним какво представлява организацията на зрелостните изпити, правена от българското Министерство на образованието, младежта и науката, кое дава възможност от него сега или в бъдеще да изтича информация, която по всякакъв начин да опорочи обективността на държавните зрелостни изпити, които са наистина едно сериозно стандартизирано външно оценяване. Ние с вас по какъв начин можем и сме в състояние да дадем своята оценка за това как се провеждат зрелостните изпити, как се уреждат темите, каква е стойността и как работят контролните системи на Образователното министерство?                                                                   
Това са големите проблеми, които няма как да бъдат изговорени, оценени от Министерството на вътрешните работи. Ако това е вашето очакване – жалко! Аз мисля, че това е сериозна работа на българското Народно събрание, което има не само правото, но и задължението да осъществява парламентарен контрол, което има не само правото, но и задължението да откликва на публичната дискусия на повдигнатите официално проблеми и които в края на краищата имат официалното задължение и по Конституция да дадат отговор на 70 хил. български зрелостници, на техните родители и на всички, които ще се явяват на зрелостни изпити в България: можем ли ние да организираме и да провеждаме обективно оценяване на младите хора в България, сме ли ние стожер на справедливостта или сме една конюнктурна компания, която ще неглижира всеки проблем, обличайки го в партийна униформа.
Така че, аз се обръщам към всички Ви за едно сериозно отношение към създаването на тази временна анкетна комисия и моля Народното събрание да подкрепи нейното създаване. Тази временна анкетна комисия ще предлагаме да работи кратко – в рамките на една седмица, да се състои от представители на всяка една парламентарна група по един, тоест паритетно ще бъдат представени желанието и интересите на всички и да даде отговор на важните въпроси, които току-що бяха поставени: кои са отговорни за изтеклата информация, в какво се изразява тази отговорност, функционират ли ефективно системите за вътрешен контрол на министерството и най-важното – какви мерки ще бъдат предприети или са предприети от Министерството на образованието, младежта и науката, за да не се допускат същите грешки при провеждането на държавните зрелостни изпити.
Разчитам на вашето наистина отговорно отношение. То е важно и мисля, че Народното събрание в тази дискусия при своето решение ще бъде на висотата на ангажиментите, които има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Богданова.
А сега, уважаеми народни представители, откривам дискусията.
Желание за изказване от народното представителство? 
Господин Местан.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС):  Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Бях възпрепятстван да участвам в заседанието на 19 май т.г., когато е направен първият опит Четиридесет и първото Народно събрание да се ангажира с проблема за изтеклата информация за държавния зрелостен изпит по български език и литература. Съобщавам този факт не да Ви запозная със своето присъствие и отсъствие в пленарната зала, а да изразя благородната си завист към всички колеги, които са имали шанса да бъдат свидетели не толкова на организираното отхвърляне на предложението Народното събрание да разгледа проект за решение за анкетна комисия – обратното би било необичайно, а по-скоро за това, че са били част от акустиката на последвалата акта на отхвърляне на предложението декларация от името на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ. И не апломбът, пламенността на заклинанията за успеха на реформите впечатляват. Дори изрази като „имаме кураж”, „ще успеем”, „обречени сме да успеем” са недостатъчно силни, защото езикът като цяло, дори с компенсаторните ресурси на интонацията и апломба, е безсилен да отрази адекватно обхвата, дълбочината, да не пропусна – правилността на провежданите единствено възможни (такъв беше и бюджетът), безалтернативни, грамадни образователни реформи, с които придаваме почти неземно измерение на Болонския процес, Лисабонската стратегия и Стратегия „Европа 2020” едновременно. Впечатлени сме от уникалната, небивала дори в Четиридесет и първото Народно събрание наситеност и честота на обвиненията срещу вносителите на предложението за сформиране на временна анкетна комисия, която да разисква тема, която вълнува не просто 70 хиляди зрелостници, не над 100 хиляди български учители, а всяко българско семейство.
Впечатлени сме наистина от изрази като (по адрес на вносителите) „сеят плевели”, от „сеят плевели” през „смешен плач”, „демагогия”, „безпринципно политизиране”, „криминализиране”, „саботаж”, „бунят”, „спекулират”, „конспирация” и стигаме до... „криминален опортюнизъм”. Мислех, че знам какво означава опортюнизъм, но съчетанието с „криминален” ме озадачи и като скромен човек, който няма бог знае какви претенции, се обърнах към речниковите статии – и на философския речник, и на речника на чуждите думи. Онова, което знаех за опортюнизъм като етимология, се потвърди, но никак не се съчетава с „криминален”. Затова Ви моля да прекъснем дебатите, ако гледате на мен като на един криминален опортюнист, ако гледате на 60 души колеги, които са внесли проекта, като на криминални опортюнисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Местан…
ЛЮТВИ МЕСТАН: И това е много важно, господин председател, защото вече абсолютно сериозно започвам същинското си изказване с декларацията, че вярвам искрено, че премиерът Бойко Борисов е искрен с тезата си, че има нужда от силна опозиция, за да управлява силно. И ако това е вярно, бих искал да Ви попитам: какво ви притеснява да подкрепите една идея, едно предложение за сформиране на временна анкетна комисия, която да потърси отговорите на много въпроси, които наистина продължават да стоят в публичното пространство? Няма как, уважаеми колеги, да не се получат отговорите на тези въпроси. И ако те бъдат намерени от една анкетна комисия, в която да влизат и представители на опозицията в Четиридесет и първото Народно събрание, вие ще снемете съмненията, че резултатите, до които биха стигнали органите на изпълнителната власт по линия на вътрешните си проверки, не са скрили нищо, че са представили истината в цялата й пълнота.
Кои са въпросите, които не само че не намериха своите отговори от 19 май насам, а още повече задълбочиха съмненията?
Първо, започвам с позициите на самата изпълнителна власт. До посланието на вицепремиера господин Цветан Цветанов от Рим неизменно чувахме от Министерството на образованието, младежта и науката позиция, изразявана от висок представител - заместник-министър Коджабашиева, че вътрешната проверка показва, че няма проблем - или говорили с хората, които са знаели за темата, и нямало проблем, че е възможно да бъде случайно стечение на обстоятелствата. Само че от Рим господин Цветанов – тук съм склонен да му вярвам – каза, че има арестуван, който е предпоследен във веригата. Кои са другите? Предпоследен предполага да има последен, предполага да има и други над него. Всъщност точно това каза и вицепремиерът – „Има хора по-горе, до които ще стигнем”. Кои са тези над него – също чиновници или вече лица от политическия кабинет? Този въпрос е много важен, защото трябва да се установи дали отговорността е чиновническа или стои някъде по-високо?! И в зависимост от това трябва да се отговори на въпроса дали отговорността трябва да бъде дисциплинарна, дали е за криминално деяние, тоест е престъпление от общ характер, или трябва да се носи и политическа отговорност?! Защо бягате от отговорите на тези въпроси? 
Защо впрочем продължаваме да крием останалите две теми, които са били неизтеглените варианти? Аз знам защо. Защото ако се отворят другите два плика, те ще ни изправят пред невъзможното завръщане на Дебелянов и ще ни потопят в магията на любовта на Елин Пелин. Това са другите две теми, които се крият. Отварянето на пликовете ще потвърди по безспорен начин, че тази информация е изтекла.
Инфантилното обяснение, че не е редно да се отварят другите две теми, че никога не се е правило, се оказа сапунен мехур и тезата стана на пух и прах от самото ръководство на министерството, което още на следващата матура – по география, отвори другите пликове. Като е било нередно, защо го сторихте по отношение на матурата по география?! Случи се същото и по математика. А защо по български език, след като става ясно от собствените им не думи, а действия, че няма нищо нередно, защо упорито отказвате, и то при нарочно настояване на журналисти, да се отворят темите?! 
Има необходимост от външно око, което да провери фактите. И ние нямаме предвид само опозиционните партии в Четиридесет и първото Народно събрание. С работата на анкетната комисия, без, разбира се, да имат право да членуват в нея, трябва да се ангажират според нас – първо, родителски организации, за да са наясно те дали са засегнати интересите на десетки хиляди деца, които добросъвестно са положили труд на държавния зрелостен изпит. Те нямат вина за нищо.
Още веднъж и от трибуната на Четиридесет и първото Народно събрание заявявам: нито един от подписалите Проекта за Анкетна комисия няма идея да постави под съмнение резултатите от държавния зрелостен изпит. Някой да поиска, това означава да държи отговорни десетки хиляди зрелостници и учители за нещо, за което те нямат никаква вина. Те не могат да платят цената за тежкия казус вместо реално отговорните от Министерството на образованието и науката.
С работата на Анкетната комисия, според нас трябва да се ангажират и представители на висшите училища и то поради един много важен факт, който придава друго измерение на днешните дебати и на казуса. 
Оценката от зрелостния изпит е вход за висшето училище и ние трябва да знаем колко деца са знаели предварително темата, колко деца са били привилегировани, какъв е мащабът на изкривяването на държавния зрелостен изпит, защото не бихме искали привилегированите да знаят предварително темата, да са изкарали по-високи оценки от непосветените предварително в тайните на Министерството на образованието и науката, но инак    по-просветени зрелостници и техните места незаслужено да бъдат заети от други кандидати в престижните висши училища на Република България. Ето това е големият проблем и няма грам политизиране, защото докато отхвърляте този проект за Анкетна комисия, Вие ще продължавате да подхранвате съмнения, че има какво да криете.
И на последно място, в едно свое писание в столичен всекидневник, направих прогноза, че понеже ни управляват абсолютно безгрешни управляващи може да се окаже, че предишни управляващи са виновни и за неща, които се случват на деветия месец от новата власт.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Естествено.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Трябва да Ви кажа и понеже чувам думи като „естествено”... Колега, не сте сам в това си предположение, чухме, че се работи по версия за стар канал. Аз на шега бях казал – да не би Даниел Вълчев да се окаже виновен. Май натам вървят нещата. Ако има стар канал, той няма как да бъде по-стар от Даниел Вълчев, тъй като матурите започнаха по негово време.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Всичко ще си кажете Вие!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Именно, именно, но това вече в плана на шегата, защото имаше един случай на съмнение за изтекла информация на пробна матура и тогава мисля, че се взеха достатъчно мерки, защото това беше смисълът на пробната матура, и никой не чу каквото и да е, за каквато и да е изтекла информация през следващите години, тоест предишните две години – следващите след пробната матура имам предвид, когато се организира държавният зрелостен изпит.
Уважаеми колеги, за да потвърдите претенцията си на безгрешни, е хубаво това от ваша собствена претенция да се превърне в безспорна оценка и на външни на вас фактори в лицето на опозицията, в лицето на родителските организации, и в лицето на висшите училища, а инак: желая ви успех в реформите! Желая наистина апломбът, тази пламенност на заклинанията, наистина да се подплатят с конкретни резултати, за да не се налага отново да припомняме, че: „Меракът не е като моженето!”. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от  ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Местан?
Народният представител Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаема госпожо Богданова, и най - вече, уважаеми колега Местан! Първо да Ви благодаря за искреното желание за това ние да успеем и да Ви кажа, че то не е само заклинание, а то е наше искрено желание и ние ще дефилираме това желание в реален успех, защото ще направим реформа.
Второ, искам да Ви кажа, че при цялото ми уважение към Вашата личност и към това, че Вие сте посланик на идеологическата лексика на парламентарната група и на това, че сте борец за чист български език, може би по-добър порист, дори от неговия основател Иван Богоров – не зная, но аз уважавам това качество във Вас и тази еквилибристика с многословие. Сега обаче днес и тук ще заявя пред Вас, че ние не сме разследващ орган и че този процес динамизиран във Вашето желание да бъде криминализиран, няма да се случи, първо, защото, пак казвам – не сме разследващ орган.
Второ, защото има хора, които се занимават с този процес.
Трето, защото от един технически проблем – зная, че имате желание да се експонира в обществото, и тази дума, която е употребена в декларацията „да се буни родителско съзнание и ученическа съвест”, мисля, че е твърде неадекватна към настоящия момент. 
Още повече, в навечерието, когато ще се публикуват резултатите от изпита по български език и литература, когато спокойствието наистина, за което и Вие ратувате, на тези седемдесет хиляди ученици, които ще получат своите резултати, голяма част от тях  вече приети във висши учебни заведения, ще се случи. Аз Ви желая, това, което говорите да бъде истинска същност и на Вашите послания, и на Вашата душевност. Искрено и от сърце Ви благодаря. Наистина ще успеем! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли други реплики? Няма.
Господин Местан, право на дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Колеги, уважаема госпожо Дукова! Аз не знам дали пуризмът ми е чужд, по-скоро – не, но изразът „бунят”, който Ви е притеснил, беше цитат, и при това цитат от вашата декларация от 19 май т.г. Толкова за „бунят”.
Второ, разбира се, че парламентът не е разследващ орган. Ако обаче тази Ви теза означава: не бива да има никакви анкетни комисии, би трябвало да направите предложение за промяна на основния закон – на Конституцията, и да кажем, че парламентът няма да изпълнява втората си след законодателната дейност, дори съизмерима с нея конституционна функция, а именно да контролира изпълнителната власт. 
„Контрол” и „разследвам” са две доста различни понятия и доказателството сте самите вие. Ако виждате във всяка една анкетна комисия функция на разследване, кажете ми защо и колко анкетни комисии образувахте от сформирането на Четиридесет и първото Народно събрание?! Няма как да прилагате този двоен аршин! Когато вие създавате анкетни комисии – не разследвате, а когато опозицията има предложение за сформиране на анкетна комисия – се правим на разследващи. Хайде, наистина всички дължим малко повече уважение към думите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказвания? 
Заповядайте, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа и госпожи народни представители!
Аз споделям предложенията за създаване на анкетна комисия, но ще обоснова разширяването на предмета на нейната дейност.
Става дума за съвсем нови обстоятелства, буквално от вчерашния ден, и ако дотук основателно се поставяха въпросите за изтичането на информация, която е станала достъпна на част от зрелостниците, въпросът с днешна дата е за това – как са били оповестени вече получените от явилите се на матурите резултати.
Преди Министерството на образованието, науката и младежта вчера да обяви информацията за оценките от зрелостните изпити на завършващите средно образование, на сайта на един от мобилните оператори излезе информация, че срещу телефонно обаждане и въведен единен граждански номер, абитуриентите могат да научат оценката от зрелостните си изпити. Може би някои от Вас също са се принудили да ползват тази информация? Срещу цената на стандартен телефонен разговор, според тарифния си план, те чуваха своя резултат от положения изпит. Вярно е, че в рамките на една информация е било възможно да се получат резултатите за всички изпити.
Объркани абитуриенти безуспешно търсеха официална информация на сайта на Министерство на образованието, младежта и науката и звъняха по телефони на образователните институции. От някои регионални инспекторати на министерството смутено обясняваха, че нямат информация за резултатите и очакват те да бъдат оповестени на днешния ден.
Пита се – защо мобилният оператор е можел да оповестява резултатите от матурите преди тази информация официално да е оповестена от самото министерство? Как е избран този оператор? И защо образователните институции нямат информация какво се случва и кога те ще получат официалната информация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Стоилов, излизате от темата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Не, не излизам от темата, а разширявам въпроса, защото той се отнася до проверка на провеждането на матурите. В случая става дума за целия процес – от избора и оповестяването на темата до оповестяване на резултатите.
Родителите коментират, че поредното действие на министерството е категорично доказателство за невъзможността му да се справи с изпълнение на елементарните си задължения. Аз подозирам, че в случая не става дума просто за някакъв технически гаф, а за поредния икономически интерес. Защото, как ще се обясни факта, че след като има общодостъпна и безплатна информация на сайта е необходимо да бъде ангажирана частна организация – вероятно, която е заплатила някаква сума на министерството, но за нейната информация се налага да заплащат потребителите? Защото добре разбирате, че дори и в рамките на няколко часа или на половин ден, когато хиляди зрелостници и техните близки се интересуват максимално бързо да научат резултата, и това те не могат да направят по официалния път, се обръщат към оператора. Това е станало във вчерашния ден. 
И след като някои от зрелостниците на Випуск 2010 успяха да разберат темите за матурата по литература срещу заплащане на министерски чиновници, сега много от тях узнават резултатите от многогодишните си усилия в обучението срещу заплащане на мобилен оператор. Разбирате ли, колко деморализиращо е това? За дългогодишните усилия на учениците, за интереса и ангажираността на техните родители, не държавата да предостави тази информация, а първо тя да бъде научавана по други канали.
Затова аз предлагам като т. 4 в Проекта за решение следният допълнителен текст: „Да се проверят обстоятелствата за оповестяване на резултати от матурите от мобилен оператор преди те да бъдат разпространени официално на сайта на Министерството на образованието, науката и младежта”. 
Смятам, че комисията трябва да се заеме и с този въпрос, защото не за първи път вече изглежда става дума за преследване на икономически интереси и то, забележете, не в толкова големи мащаби, но при всички случаи от тези над 70 хиляди души, които са се явили на матура, поне няколко хиляди са потърсили предварително информация, след като такава не е била намерена в часовете на деня на сайта на Министерството на образованието, науката и младежта.
И аз даже допускам, че ще се появи и поредната група във Фейсбук, защото там е започнала комуникацията между заинтересованите, как някои от тях вече разполагат с информация. Може би тази група ще бъде „Научих от „Мобилтел”, а не от Министерството на образованието”. И тогава именно ще се разбере реалния мащаб на това действие, което може да бъде квалифицирано и като злоупотреба.
И тъй като господин Местан оспорваше: господин Местан, тъй като Вие оспорвахте някои от квалификациите, които са дадени, например „криминален опортюнизъм”, аз Ви предлагам да не се отказвате толкова лесно от този термин. Докато говорехте, се опитах да предложа едно работно определение за това какво означава този термин. „Криминален опортюнизъм” е престъпно, но ненаказуемо приспособяване на обществения интерес към интереса на управляващи лица, който в общия случай би се преследвал като незаконно деяние.
За случая, за който говорим, и други подобни (шум отляво), дават основание да се разнообрази терминологията, защото именно по този начин тези, на които е дадено да защитават обществения интерес, преследвайки частни и групови интереси, търгуват с този обществен интерес, а цената се заплаща от многобройните потребители.
Ето, това не искам да допусна и не искам да смятам, че ще се наложи Министерството на образованието и неговото ръководство да бъде подложено под постоянен надзор. Ние все пак предлагаме само анкетна комисия с определен предмет на дейност, чието обосноваване разширявам. Предлагам и на медиите, от които ние обикновено научаваме информацията и после я анализираме, този път те да се заемат и също да направят свое разследване за това кой е възложил тази поръчка, как тя е била направена и защо се е допуснало по частни канали да бъде разпространявана официална информация, преди тя да бъде оповестена от Министерството на образованието, науката и младежта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Стоилов? Няма. 
Желания за изказване? Няма желания за изказване. 
В такъв случай закривам дебата.
Беше направено процедурно предложение от народния представител Янаки Стоилов. В Проекта за решение, т. 4 беше изчетено: „Да се проверят обстоятелствата за оповестяване на резултатите от матурите от мобилен оператор преди те да бъдат разпространени на сайта на министерството”.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение на господин Янаки Стоилов. 
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 109 народни представители: за 38, против 17, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Желание за прегласуване? Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, предлагам прегласуване, защото почти съм сигурен, че народните представители, независимо дали от мнозинството или от опозицията, нямат отношение към това деяние. Авторитетът на парламента и на Парламентарната група на ГЕРБ, а и на останалите, които я подкрепят, изискват да се подходи непредубедено. И този факт, който не може да бъде оспорен, да бъде анализиран и изяснен. Дори не изключвам, че това не е прецедент. Ако искате, направете справки дали такива случаи не е имало и в предишни години, но аз бях сигнализиран конкретно за обстоятелствата през вчерашния ден. 
Подобни практики трябва да бъдат пресечени, за да се покаже, че не може държавата да търгува с официална информация в интерес на други корпоративни интереси, за сметка на потребителите на тази официална информация.
Аз разбирам, че и Министерството на вътрешните работи, ако проявява интерес може да направи своите проверки, но в случая не става дума за някакви криминални елементи, те не са наша задача. Това, което трябва да направим и смятам, че сме длъжни да направим, е един факт, който заслужава порицание, да бъде изяснен, за да се види дали това е станало по пътя на някаква злоупотреба в министерството или това е официално възлагане на най-високо ниво, извършено чрез ръководството на Министерството на образованието, младежта и науката, за да се удовлетворят определени икономически интереси. 
Това са моите мотиви и Вие бихте се оказали в много неловко положение, ако не подкрепите предложението за създаване на комисията и в частност, предложението, което допълних. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, направено е процедурно предложение за прегласуване. 
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 126 народни представители: за 49, против 27, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване целия проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия със задача да провери сигналите за груби нарушения при провеждането на държавния зрелостен изпит по български език и литература за Випуск 2010 г.
Гласували 123 народни представители: за 46, против 27, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване на това решение, със следните аргументи. Обръщам се основно към управляващото мнозинство.
Уважаеми колеги, не е формален въпросът за тази анкетна комисия. Спомнете си колко трудно беше наложено решението за матурите преди две години. Спомнете си какъв дебат имаше в обществото и колко много родителски и ученически организации бяха против. Защо? Не съзнавате ли, че един такъв инцидент компрометира идеята за матурите? Не съзнавате ли, че ...
Аз не се съмнявам, че изпълнителната власт, Министерството на вътрешните работи и Министерството на образованието и науката ще направят всичко възможно, за да се стигне до истината по този случай. Но въпреки всичко ние сме длъжни като Народно събрание да вземем отношение по темата, да проведем дебат, да създадем тази комисия и да покажем на обществото, че когато сме взели решението да има матури, когато сме подкрепили тази идея, ние не сме безучастни към всичко, което става. Защото, Вие прекрасно разбирате, че един такъв инцидент деморализира всички ученици. Знаете – всички сме родители. Аз се изказвам преди всичко като родител в момента. Моят малък син е петокласник и му предстоят матури след няколко дни, даже още утре е едната. 
Как ще накараме децата да полагат този огромен труд, да влагат воля в тази възраст, след като те могат спокойно да се обърнат към вас и да ви кажат: „Татко, майко, защо трябва да уча, след като ще науча темите? Има начин да ги науча. Има начин да ги науча пет дни преди изпита и да ги направя.”
Моля Ви, нека да погледнем и като родители, и като хора, и да се обърнем към този проблем, но не политически. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ  ЛЪЧЕЗАР  ИВАНОВ: Постъпи предложение за прегласуване от народния представител Йордан Цонев.
Моля народните представители да гласуват. 
Гласували 119 народни представители: за 45, против 36, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА ИЗЛИШЪКА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ПО ЧЛ. 1, АЛ. 3 ОТ ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА  КАСА ЗА 2010 г.
Има ли желание за изказвания?
Заповядайте, от името на вносителите, господин Миков. 
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Внесли сме едно предложение за анкетна комисия, което след изказването на представител на мнозинството преди малко, вече много се чудя дали ще бъде прието. Тоест, когато става въпрос за някакви действия на управляващите, граничещи с криминалното, тогава се каза: „Парламентът не е разследващ орган”. И ако в предишния случай ставаше въпрос за злоупотреба с общественото доверие към възможността на Образователното министерство да организира сигурен, прозрачен и справедлив процес за реализацията на матурите, сега става въпрос за изчезването на едни пари – 60 милиона. Това са 60 милиона от парите, които българските граждани добросъвестно са си внасяли за здравеопазване - 60 милиона, които вместо да отидат за здравеопазване са отишли някъде. И ние вносителите искаме единствено парламентът да разбере какво става с парите, които се събират от българските граждани за здравеопазване, за които се твърди, че през първите три месеца на тази година са събрани с 41 млн. лв. повече, а в същото време миналата година беше оставен един резерв, един излишък, събран от българските граждани за здравеопазване. Излишък, който е останал от политиката на предишното правителство, а не е направен от това правителство, на стойност 860 милиона – и това е заявено от министър Нанев - съответно по две сметки в Българската народна банка. По едната сметка са 510 милиона, по другата сметка – 35 милиона, или общо 860 милиона към 30 декември 2009 г. от лошото наследство, оставено ви от предишното управление. 
Казахме вече, че 41 милиона са повече събраните пари за здравеопазване през първите три месеца на тази година.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Отличници!
МИХАИЛ МИКОВ: И изведнъж министър Борисова казва, че към 30 март от 860 милиона, които са резерв или излишък по смисъла на Закона за държавния бюджет, са останали 800 млн. лв. Тоест, гласуването по тази точка ще постави въпроса пред всеки един народен представител: интересувал ли се е народният представител от управляващото мнозинство къде са отишли 60 милиона от парите на данъкоплатците? Или когато става въпрос за злоупотреби, грандиозни злоупотреби от управляващото мнозинство, тогава се излиза с формулата: „Парламентът не е разследващ орган и нас тази работа не ни интересува”.
Уважаеми дами и господа, смисълът на една такава анкетна комисия е много голям и в една друга посока – сигналът, който се дава към българските граждани, че те наистина имат смисъл да плащат здравни вноски. Не може от едната страна държавата да иска да притиска, да наказва когато има нарушение – и това е правилно, а от другата страна парите да изчезват. 
Смисълът за една такава комисия има и дълбоко морално значение. Той има морално значение, защото в последните месеци, а те вече не са един или два, системата на здравеопазването има хроничен финансов недостиг. Здравните заведения реализират огромни задължения, които се олихвяват от техните кредитори. Тоест, въпросът за парите от излишъка, за тяхното управление, е по-малък въпрос от големия въпрос за управлението на системата на здравеопазването и воденето й към умишлен фалит – фалит, който може би е предверие към по-нататъшни действия, насочени към нейната приватизация на безценица.
Уважаеми дами и господа, след внасянето на нашето искане за анкетна комисия се появиха плахи изказвания и крайно неубедителни обяснения от новоизбраната ръководителка на Здравната каса по отношение на тези пари. Ние, вносителите, никак не възразяваме, ако Вие проявите интерес и поканите тази госпожа да дойде и пред Народното събрание да обясни нещо, макар лично аз не смятам, че тя може да каже кой знае какво. Защото е само един изпълнител, защото автономността на тези средства, съгласно § 21 от Закона за държавния бюджет, определя тяхното харчене само и единствено с решение на Народното събрание. В този смисъл беше и нашето предложение преди време да деблокираме част от този резерв, който да намали напрежението в системата, да върне медицинските работници в здравните заведения, а не да ходят по улиците да протестират и малко от малко да облекчи положението на гражданите в областта на здравеопазването.
Уважаеми дами и господа, очевидно става въпрос за една грандиозна злоупотреба – злоупотреба този път с пари. Ако в предишната точка ставаше въпрос по-скоро за морален удар върху способността на държавата да реализира процесите в областта на образованието, то тук става въпрос за злоупотреба с едни 60 млн. лв. И аз си мисля, че при гласуването всеки от народните представители от управляващото мнозинство ще трябва да си зададе този въпрос: той „за” разкриване на тази далавера ли е – злоупотреба ли е, може всякак да се нарече – или лековато, от политическа солидарност, ще попречи да се разбере истината за тези пари? Оттам насетне отговорът е на избирателите – има ли смисъл да се плащат здравноосигурителни вноски или има смисъл да се чете Елин Пелин, който казва: „Лъжа държавата, мащеха е тя!”.
Мисля си, че с подкрепата на анкетната комисия ние ще дадем сигнал към българските граждани, че държавата не лъже, че държавата има сила, че парламентът има сила тогава, когато има нередности с парите на данъкоплатците, да се установи истината, да се намерят парите, за да знаят данъкоплатците, че не напразно внасят своите вноски. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Сега народните представители имат възможност да изкажат свои мнения и становища.
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашата парламентарна група ще подкрепи проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване състоянието и управлението на излишъка на Националната здравноосигурителна каса. 
Както е известно в Закона за бюджета на НЗОК, съгласно чл. 1, ал. 3, излишъкът за 2010 г. е определен в рамките на 827 млн. лв., тоест близо 830 милиона в рамките на тази година трябва да бъдат заделени като излишък. Беше казано тук преди малко при представянето на проекта за решение, че в края на миналата година този резерв е в рамките на 860 милиона. При положение, че през 2010 г. трябва да се трупа този излишък в размер на 827 милиона, това означава, че към края на м. март т.г. тези 860 милиона трябва да бъдат увеличени, а не намалени, както заяви от тази трибуна новият министър на здравеопазването проф. Борисова.
Това е истинският повод за търсене на причините, поради които тези 60 милиона се губят по някакъв начин.
Големият въпрос обаче е свързан и с нещо друго. В края на миналата година при преследването на заветната фискална цел да се постигне балансиран бюджет плащанията на Националната здравноосигурителна каса бяха извършени по начин, който би трябвало да се разглежда само след няколко дни – в края на този месец, когато се разглежда отчетът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за  2009 г., тъй като плащанията на лечебните заведения за месеците ноември и декември миналата година бяха извършени с пари от Бюджет 2010 г. Забележете: плащанията за извършена дейност за месеците ноември и декември 2009 г. бяха извършени с пари от бюджета за 2010 г. Това е един от проблемите, които тепърва трябва да бъдат обсъдени и детайлно анализирани, за да може да се гарантира прозрачност при изразходването на средствата на българските граждани и данъкоплатци.
В този смисъл е изключително важно да отбележим, че освен този излишък има и един друг малък резерв, който се нарича оперативен резерв. До 2010 г. той се определяше като 10% от всички осигурителни вноски и трансфери, които се превеждат от държавния бюджет към Националната здравноосигурителна каса. 
Ако говорим за тези 240 милиона лева от бюджета за 2009 г., трябва да дадем отговор на въпроса какво става и с тези пари, господин Миков! Бюджетът на НЗОК беше ли подчинен на идеята за постигане на балансиран бюджет? Когато не се постигна този балансиран бюджет, какво стана с тези средства?! Оперативният резерв – 240 милиона – къде отидоха тези пари?! Някой има ли отговор на този въпрос?! Именно за това трябва да има анкетна комисия, която да се занимае с цялата тази история около парите на Националната здравноосигурителна каса. Ясно е, че тази политика – за трупане на излишъци, е неправилна.
През времето, когато ние управлявахме, също бяхме заложили на тази политика, но и тогава съм имал възможност да заявя, че тази политика на трупане на излишъци не е най-добрата политика. Идеята за тези излишъци беше, когато се провежда реформа в българската болнична сфера, тези пари да влязат в действие. Но така или иначе не се намери начин тези пари да влязат в употреба. Логично е именно затова тази анкетна комисия  да установи как се движат тези средства, натрупани ли са, има ли ги изобщо, те ли са средствата, които реално подкрепят дефицита в приходната част на бюджета, те ли са тези, които осигуряват фискалната стабилност на държавата за сметка на здравните вноски на българските граждани.
Този въпрос е изключително актуален сега, защото към днешна дата, въпреки че в Закона за здравното подпомагане е записано, че плащанията за извършена дейност трябва да бъдат реализирани до края на следващия месец, към днешна дата Националната здравноосигурителна каса все още изплаща извършена дейност през м. март, тоест с два месеца закъснение, въпреки уверенията на всички, че плащанията ще бъдат регулирани не по-късно от края на м. април.
Уважаеми колеги, затова молбата ми и молбата на вносителите – колегите от Коалиция за България, е да подкрепим създаването на тази анкетна комисия, защото в крайна сметка тя може да излезе с предложения за промяна в законодателството. Например излишъкът в бюджета за 2011 г. на Националната здравноосигурителна каса вече да не съществува. Той е само и единствено буфер, който крепи приходната част на бюджета, така наречения кух бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Ако имаме ясни, точни и прозрачни отговори на всички въпроси, които задаваме тук, от тази трибуна, мисля, че е в интерес не само на опозицията, но и на управляващите, оттам и на българските граждани, защото няма нищо по-добро от това прозрачно и открито да се управляват парите на Националната здравноосигурителна каса, респективно парите от осигурителните вноски на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към народния представител Хасан Адемов? 
Господин Миков – първа реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Адемов, съгласен съм, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса и преди не беше балансиран, само че беше достатъчен за функциониране на системата в определени параметри, а днес освен че той не е балансиран, е крайно недостатъчен и изкарва лекарите на улицата, изкарва медицинския персонал в чужбина. Това е разликата между онзи небалансиран бюджет и сегашния.
Второто, поради което ние го правехме небалансиран. Ние осигурявахме по-дългосрочна стабилност чрез трупането на резерв в условия на друго развитие на икономиката, на други приходи в бюджета. Днес при това развитие, което се осигурява на България от управляващото мнозинство, от правителството на премиера Борисов, няма възможност системата да бъде осигурена по друг начин, освен да се посегне към онова, което е трупано за черни дни тогава.
Принципният въпрос за балансираността е едно. Вторият основен въпрос е прозрачността и убеждаването на гражданите, че има смисъл да вярват, че държавата управлява тези средства. Иначе за какво увеличавахме вноските? – за да крепим фискалния резерв. Ние увеличихме вноските за здравно осигуряване, а чуваме, че управляващите още искат да ги увеличават, но защо ще ги увеличават повече, като не искат да видим как се харчат дотук тези пари. Изчезват 60 милиона и те казват: „Нас тази работа не ни интересува много”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика? Няма.
Д-р Адемов – право на дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Миков! Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. е единственият бюджет в държавата с излишък, няма друг такъв бюджет. Той официално е предвиден с излишък. Самият факт, че бюджетът на Касата е предвиден с излишък, предполага, че средствата в разходната част на бюджета трябва да са достатъчни. За съжаление обаче, въпреки че бюджетът е приет с излишък, въпреки че приходите са не само изпълнени, но и преизпълнени, плащанията към изпълнителите на медицинска помощ закъсняват – това е огромният проблем. 
Точно в този контекст тази анкетна комисия трябва да се произнесе: защо при наличие на финансови средства и финансов ресурс под формата на излишък закъсняват плащанията към изпълнителите на медицинска помощ в България? Ако тази анкетна комисия отговори само на този въпрос и на въпроса къде са онези  60 милиона лева, за които Вие говорите, то тя ще изпълни предназначението си. Убеден съм, че правилното поведение в този случай е да подкрепим създаването на такава анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказване?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, за да ви убедя в необходимостта от създаването на тази анкетна комисия, ще си позволя да повторя още веднъж основните факти, свързани с мистерията с изчезналите пари от Здравноосигурителната каса. 
Както е известно, в резултат на изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за миналата година тя е единствената институция, която формира излишък в размер на 510 млн. лв. Този излишък заедно с излишъка от 2008 г., който е в размер на 350 млн. лв., даде излишъка на Касата, представляващ неин резерв за тази година, в размер на 860 млн. лв.
Тези факти бяха потвърдени от ексздравния министър господин Нанев на въпрос в парламентарния контрол от 12 февруари, когато той потвърди, че към 31 декември 2009 г. средствата от резерва на Националната здравноосигурителна каса са в размер на 860 млн. 300 хил. лв.
Три месеца по-късно новата здравна министърка госпожа Анна-Мария Борисова обяви, че към 31 март тези средства от резерва на Националната здравноосигурителна каса са в размер на 800 млн. лв., тоест изчезнали са 60 млн. лв. На въпроса: похарчени ли са, как, защо, от кого, с чие решение, госпожа Борисова не даде отговор.
Припомням, че съгласно Закона за държавния бюджет и средствата на Националната здравноосигурителна каса се включват в една единна сметка с всички бюджетни средства, но те имат своята автономност и могат да се използват само за здраве. Средствата от резерва на Касата, както между другото и резервът на държавата, могат да се използват единствено и само с решение на Народното събрание, и то за здраве! 
Междувременно в търсенето на тези пари, изчезнали от Националната здравноосигурителна каса, се включиха видни представители на ГЕРБ. Господин Пламен Цеков, заместник-председател на Здравната комисия, обяви в един дебат в една медия, че тези 60 млн. лв. са изразходвани с решение на Управителния съвет на Касата за здравноосигурителни плащания, но той не знаел за какво. 
Госпожа Нешева, новоизбраната шефка на Националната здравноосигурителна каса, каза нещо още по-тревожно, че са изчезнали не 60 милиона, а още повече пари, защото според нея в резерва на Касата имало само 350 млн. лв. Това на фона на безпаричието, което цари в цялата здравна система!
Припомням изявления на шефове на Касата, че за първото тримесечие са събрани 42 милиона в повече здравноосигурителни вноски от българските граждани. В добавка, че са похарчени още 60 милиона, даже още някакви пари, възникват въпросите:
Защо плащанията на изпълнителите на медицинска помощ са неритмични? Защо се създава това напрежение в здравната система? Защо на болниците, макар че Касата има ангажимент да плаща до края на следващия месец, в момента са извършени разплащания само в рамките на 60% за м. март?
На „Пирогов” например са платени само половината средства, и то за м. февруари. 
Защо няма разплащания с фармацевтите? Защо от аптеките липсват лекарства? Защо лекари алармират, а също и шефът на Българския лекарски съюз, че скоро пациентите ще трябва да си купуват консумативи и лекарства, защото пари в болниците липсват? Защо задълженията на болниците са в размер на 400 млн. лв.? Защо не се плащат редовно заплати, осигуровки и пр. на медицинския персонал? 
Защо липсват пари за онкоболните? Защо няма пари за болните от левкемия? Защо с 40% са намалели парите за направления за лекари специалисти в доболничната помощ?
Къде са парите? Това е един законен въпрос, който задават българските граждани! Какво се случва с тях и защо решенията за изразходването на парите на българите за здраве се вземат през главата на българския парламент и през главата на българските граждани, които редовно си плащат здравноосигурителните вноски?
Това е все едно, господин Иванов, аз да Ви дам 60 лв., с които да ми купите лекарства и Вие да ги използвате за нещо друго по Ваша преценка. И аз да не се поинтересувам какво се случва с моите пари!? Тези 60 милиона са пари на българските граждани! (Реплика от председателя господин Лъчезар Иванов.) 
Аз не разбирам как е възможно управляващото мнозинство да продължава да говори за ред и сигурност, а тези ред и сигурност да съществуват извън закона! Какъв е този ред, който влагате в държавата, който противоречи на закона? 
Според мен в случая може да се говори за нещо друго. Изберете си сами наименованието – дали става дума за измама, за злоупотреба или за обикновена кражба с парите на българските граждани за здраве, извършена в Националната здравноосигурителна каса.
Ако използваме лексиката на вътрешния министър, в случая става дума за акция „Измамниците” – измамниците в здравеопазването. Ако Вие от парламентарното мнозинство не подкрепите създаването на тази комисия, ще станете герои от една друга акция – акция „Пинокио”, „Лъжльовците”! Това са хора, които на избори обещават едно – да управляват съгласно закона и прозрачно, а след това мамят хората с техните пари, и то, забележете, събрани за здраве! 
Аз си задавам и един друг въпрос: защо и кому беше нужно това криминално изразходване на парите от Здравноосигурителната каса (реплика от ГЕРБ), след като ние от опозицията съвсем коректно ви подавахме топката – внесохме законопроект, с който предлагахме разблокирането на резерва на Националната здравноосигурителна каса с 450 млн. лв.? Пари, които да се влеят в здравната система и да могат съобразно законодателството и според решението на българския парламент да се използват за здраве! 
Тук отговорът е, че вие отхвърлихте този закон, за да можете вие да преценявате, или по-точно вашите хора в Касата, кога, на кого и защо да се дават пари за здраве! Това според мен е кристална проява на двоен стандарт - когато вие изисквате българските граждани да спазват закона, но самите вие участвате в неговото нарушаване! 
Ако парламентарното мнозинство не подкрепи създаването на тази анкетна комисия, която да отговори на въпроса: къде са 60-те милиона, събрани от българите за здраве, то вие ще дадете пореден пример за това как парламентът се отказва от осъществяването на парламентарен контрол. Както отказвате да викнете министрите и да ги изслушате за антикризисните мерки, както си съчинявате текстове от Правилника и ги тълкувате като дявола Евангелието, демек че парламентарните комисии нямат право на изслушване на съответните министри, така и в момента лишавате парламента от неговата най-важна за хората същност, а именно да осъществява парламентарен контрол върху действията на изпълнителната власт, и най-вече по важните за хората въпроси – по какъв начин се изразходват парите, които надлежно българските граждани събират за здраве?
Аз се надявам, че ще опровергаете това, което до момента съществува в обществото като нагласа и очакване, а именно, че парламентът не контролира изпълнителната власт, и че ще подкрепите създаването на тази комисия, която да отговори на един важен за гражданите въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към народния представител Манолова? Няма.
Желание за изказване? Няма. Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на състоянието и управлението на излишъка на Националната здравноосигурителна каса по чл. 1, ал. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Гласували 107 народни представители: за 35, против 50, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Господин Желев, имате думата за процедура.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Процедура за прегласуване с мотивите – колеги, въпросът е принципен. Всичко може да се случва, но не и през главата на Народното събрание. България все още е парламентарна република. Без решение на парламента няма как да се харчат пари от големия резерв на Касата и вие добре го знаете. 
Тази комисия – анкетна, или както искате я наречете, е важна, за да направи действително анализът за това как се харчат парите на хората за здраве, защото, както се чува, се готвите да вкарате закона за следващите допълнителни задължителни фондове за осигуряване и възниква въпросът дали пък не трябва да се отдели бюджетът на Касата в отделен бюджет. 
Моля Ви, нека не партизираме, да не политизираме, а да направим действително анализ, който ще покаже как се харчат парите за здравеопазване. Още веднъж: България е парламентарна република! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, има направена процедура за прегласуване.
Моля народните представители да гласуват. 
Гласували 111 народни представители: за 37, против 55, въздържали се 19.
Предложението не е прието.

Преминаваме към трета точка от нашата седмична програма – продължаваме с:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 01.01.2009 - 31.12.2009 г.
Със становище на Комисията по култура, гражданско общество и медии ще ни запознае Даниела Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в зала на председателя на Съвета за електронни медии Георги Лозанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, има направена процедура за допуск в залата. 
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Единодушно предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2009 г. - 31 декември 2009 г.
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 21 април 2010 г. бе разгледан Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за 2009 г. Отчетът бе представен от Маргарита Пешева, която от 25 ноември 2008 г. до 24 ноември 2009 г., е председател на регулаторния орган.
В заседанието участваха настоящият председател на Съвета Георги Лозанов и членовете: Мария Стефанова, Анна Хаджиева и София Владимирова.
През 2009 г. СЕМ е финализирал конкурсите за нови радиопрограми в градовете Разград, Търговище, Перник, Пазарджик, Гоце Делчев и Девин. Издадени са 11 лицензии за радио-дейност и служебно две лицензии за телевизионни програми, предназначени за цифрово разпространение на националните телевизионни оператори „Болкан Нюз Корпорейшън” и „Нова телевизия – Първи частен канал”. СЕМ лицензира и нова регионална програма на БНР с наименование „Радио Видин”.
Съгласно новите изисквания на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), са заличени 158 радио- и телевизионни програми, предназначени за разпространение чрез кабел и/или сателит, които не са подали документите си в срок и е извършена пререгистрация на останалите програми. Издадени са 120 удостоверения за радио- и телевизионна дейност. За отчетният период СЕМ е издал 51 регистрации, от които 38 за телевизионна дейност и 13 за радиодейност.
Според отчета за дейността през 2009 г. СЕМ е осъществявал наблюдение върху 220 радио- и телевизионни програми. От тях 102 са телевизионни програми, а 118 радиопрограми. В областта на националния мониторинг наблюдаваните програми са 81, а в областта на регионалния 139 програми.
На базата на проведения за първи път от СЕМ мониторинг на предаванията „Неделя 150” и „Панорама”, съответно на БНР и на БНТ, е установено, че се спазват изискванията на ЗРТ да се отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко едно от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика. 
Съветът отчита съществено подобряване на работата на интегрираната система за цифров мониторинг, което се извършва след смяната на фирмата, осъществяваща нейната поддръжка. Общият брой на съставените актове за установяване на административно нарушение през периода е 123, най-много в историята на регулаторния орган. За сравнение през 2008 г. са издадени 98 акта. Отдел „Национален мониторинг” е съставил 73, а отдел „Регионален мониторинг” – 50 акта. Най-голям е броят на нарушенията по отношение на разпространение на програми без регистрация по реда на ЗРТ, следват нарушенията, насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните, извършени почти изцяло от оператори с програми с национален обхват. 
На трето място, с двойно увеличение за годината, са операторите, които не са предоставили искана от СЕМ информация по предвидените в ЗРТ случаи. Според Отчета на СЕМ медийната регулация постоянно се сблъсква с отсъствието на саморегулативни стандарти, особено при големите и влиятелни национални оператори, които би трябвало да служат за пример на всички останали.
В областта на процесуалното представителство от общо 14 постановени през 2009 г. решения и определения на Върховния административен съд, 13 потвърждават решенията на СЕМ и само едно отменя негово решение.
През изминалата година СЕМ е провел 52 работни срещи с радио- и телевизионни оператори, неправителствени медийни организации и държавни институции по въпроси, свързани с развитието на медийната среда като: враждебната реч и езикът на омразата, опазването на малолетните и непълнолетните от вредно медийно съдържание, развитието на риалити форматите и необходимостта да се спазват основни изисквания на ЗРТ, необходимостта да се гарантира задължителното излъчване на БНР и БНТ при евентуална продажба на Национално управление "Радио и телевизионни станции", спазването на авторските и сродни права в програмите на операторите и др.
Сформираният през 2009 г. Експертен съвет към Съвета като консултативен орган създава възможността да се постави една нова основа на професионален диалог между регулатора и медийния сектор.
Като резултат от направените препоръки на Сметната палата през миналата година дейността на членовете на СЕМ е обособена в пет направления: „Лицензиране и регистрация”, „Мониторинг”, „Европейска аудиовизия”, „БНР и БНТ” и „Финансова политика и администрация”. Съветът отчита необходимостта от промяна в работата на регулаторния орган в посока на децентрализация на някои важни дейности по основните направления, по-голямо ангажиране на всички членове на регулаторния орган с всекидневните задачи, които трябва да се решават в тях.
През отчетния период СЕМ посочва следните проблемни области в дейността си:
- забавяне на изработването на списък на събития с особено важно значение;
- закъснение с издаването на Бюлетина на СЕМ за 2009 г;
- изоставане в графика за подготовка и окончателно приемане на правилниците по Системата за финансово управление и контрол, съгласно препоръките на Сметната палата, което се предвижда да приключи през 2010 г.
Сред предстоящите задачи през 2010 г. СЕМ предвижда:
- лицензиране на радио- и телевизионни програми, предназначени за цифрово разпространение; 
- промяна на методологията на мониторинга, в съответствие с необходимостта на нов вид мониторинг върху онлайн програмите;
- избор на генерални директори на БНР и на БНТ;
- финализиране на работата по изработването на списък на събития с важно обществено значение и осигуряване достъп на аудиторията до тяхното отразяване.
По време на заседанието народните представители от комисията проявиха интерес:
- относно мониторинга на СЕМ в частност на предаването „Биг Брадър Фемили” и предприетите действия на Съвета;
- относно решението на СЕМ от края на 2009 г. за закриването на Радио „Франс ентернасионал";
- дали всички предприятия, които излъчват и разпространяват български и чуждестранни програми, са отчели своята дейност и какви действия са предприети от страна на СЕМ при неотчитане.
След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите единодушно приеха за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. и предлагат на Народното събрание да го приеме за сведение.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодарим на народния представител Даниела Петрова.
Уважаеми народни представители, часът е 10,58 ч.
Обявявам 30-минутна почивка. В 11,30 ч.  ще продължим.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме.
Чухме становището на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. 
Откривам дебата.
Уважаеми народни представители, имате възможност да изкажете свое мнение или становище относно Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2009 г. – 31 декември 2009 г.
Има ли желание за изказвания? 
Заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чухме отчетния доклад на Съвета за електронни медии за миналата година. Според мен това е доста формален доклад, в който има много цифри и много отчетена дейност, но всъщност липсва едно от основните задължения на Съвета за електронни медии, а именно съблюдаване работата на обществените медии – Националното радио и Националната телевизия, и тяхното развитие като обществени медии. 
Ще ви прочета само няколко изречения от 18-ото заседание на 30 април 2010 г. на Доклада на ПАСЕ и препоръките, които са отправени към България в частта за медиите: „да гарантират по-голямо разнообразие на мнения по Националната телевизия, да осигурят независимост на медиите и по-специално да обсъдят създаване на медиен закон, който да уреди въпроса с концентрация на медийни групи, и създаване на стандарти за независимост на медиите от политическо и финансово влияние с помощта на експерти от Съвета на Европа”. 
Искам да ви обърна внимание на това, че работата на Националното радио и Националната телевизия, именно превръщането им в обществени медии, а не медии, които се съобразяват с това кой е на власт и общо взето да вървят винаги след властта, на което от 20 години сме свидетели, и всички знаем, негласно си го говорим, че е така, а именно националните радио и телевизия винаги да са назад във времето. Веднага можем да зададем въпроса: къде бяха Националното радио и Националната телевизия миналата година, когато са ставали всичките тези замени, когато са се сключвали всички тези договори? 
В доклада на СЕМ пише, че миналата година те са избрали господин Милко Лазаров за член на Управителния съвет на Националната телевизия. Днес комисията ще се запознае с множество нарушения, свързани с една компания, която има десетки скъпо струващи договори, сключени с Националната телевизия, а именно най-скъпите, според мен абсолютно безсмислени, проекти на Националната телевизия каквито бяха „Великите българи”, юбилейни концерти „50 години Национална телевизия”, големите събития, където чушкопекът беше обявен за най-голямото откритие на 50-те години в България, а 9-септемврийското въстание е посочено за най-голямото събитие на 50-те години. Всички тези неща са извършвани от една-единствена фирма, забележете, в която управител е същият този господин Милко Лазаров, който е избран от Съвета за електронни медии за член на Управителния съвет на Националната телевизия. Веднага моят въпрос е: какво е правил Съветът за електронни медии? Нали той избира този човек, къде е конфликтът на интереси? Да не говорим за десетки имена и в Националното радио, и в Националната телевизия, които са с роднински връзки - деца, дъщери, синове и ред други неща.
 Това е контролната функция на Съвета за електронни медии – да извика директорите на Националното радио и Националната телевизия, да види какво се случва в тези медии, защото функцията, за която те са създадени, е именно общественият дебат – накъде да върви образованието, накъде - всичките ценности, съхраняването на ценностите на нашето общество да бъде една от основните. В програмните им схеми тези неща - дебати за радиото и телевизията,  не се състояха. Само след един месец ще има избор за нов директор на Националната телевизия и всичко ще приключи, както приключи в рамките на няколко дни за избора на директор на Националното радио. 
Изказването ми е насочено преди всичко към господин Лозанов, когото наистина много ценя като човек, който винаги е имал един независим поглед към медиите, който направи много хубаво проследяване на това, че медиите се превръщат във властови борси. Има много хубави съждения върху това как плурализмът не трябва да бъде плурализъм само на тези, които говорят, но и плурализъм на тези, които слушат и които гледат. Това е плурализмът, за което аз го приветствам. Като председател на СЕМ той наистина трябва да се нагърби с тази голяма отговорност - да се разровят радиото и телевизията, защото в тези структури наистина 20 години почти нищо не се случва. Само се замазват отгоре едни неща, пускат се някакви скъпоструващи проекти, а същевременно не виждаме и Националното радио, и Националната телевизия по рейтинг не са съизмерими с частните радио и телевизия. Тоест в една пазарна конкуренция те не биха издържали.
Именно затова е моят призив – трябва да се направи така, че те от една страна да защитават обществените ценности, да защитават онова, което е необходимо на обществото, но същевременно да бъдат атрактивни, да бъдат гледани, да бъдат слушани, да бъдат все повече и повече харесвани от българските слушатели и българските зрители. Това е голяма отговорност на СЕМ! 
А мониторингите и всичките останали наблюдения – това е ежедневната част, която трябва да се свърши. Всъщност голямото предизвикателство е работата на Националното радио и Националната телевизия. Това е! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Михайлов? Няма.
Желания за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, ще прочета решение по отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2009 г. – 31 декември 2009 г.:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема за сведение отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2009 г. – 31 декември 2009 г.”
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 71 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към четвърта точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Миткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 054-01-31, внесен от Ваня Донева, Лили Боянова и Светлана Ангелова на 1 април 2010 г.
На две свои заседания, проведени на 15 и 22 април 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, внесен от народните представители Ваня Донева, Лили Боянова и Светлана Ангелова.
Законопроектът беше представен от народния представител Ваня Донева, която посочи следните мотиви за внасянето му: осигуряване на повече гаранции за избягване на едностранчивост и некоректност при издаването на задължителните указания на Националната агенция за приходите относно единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство. Приемането на такъв текст ще доведе до кардиналното решение на въпроса за недопускане на тълкуване, изместване или промяна на духа на закона с подзаконови нормативни актове.
С предложеното изменение се регламентира задължение за съгласуване на тези указания с министъра на финансите, а също и с управителя на НОИ и директора на Националната здравноосигурителна каса по въпроси, свързани със задължителните осигурителни вноски. Това задължение ще намали възможностите за грешки при прилагане на законодателството.
В хода на дебатите беше изтъкнато, че в основните функции на Министерството на финансите и по-точно на дирекция „ Данъчна политика” е да извършва анализ и оценка на българското данъчно законодателство и унифицирано прилагане и предотвратяване на некоректни практики в областта на прилагането и контрола, във връзка с което беше предложено указанията да се издават от изпълнителния директор на НАП, след получаване на становище от министъра на финансите по въпроси на данъчното законодателство, а по въпроси на осигурителното законодателство – от министъра на труда и социалната политика или министъра на здравеопазването.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 13 народни представители, „против” – 6 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 054-01-31 за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, внесен от народните представители Ваня Донева, Лили Боянова и Светлана Ангелова на 1 април 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Христова.
ДОКЛАДЧИК ФАНИ ХРИСТОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 054-01-31, внесен от народните представители Ваня Донева Георгиева, Лили Боянова Иванова и Светлана Ангелова Найденова  на1 април 2010 г.
На свое заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, внесен от народните представители Ваня Донева Георгиева, Лили Иванова и Светлана Найденова на 01.04.2010 г.
Законопроектът бе представен от вносителя – госпожа Ваня Донева.
Поводът за създаването на законопроекта е издаването на указанията, издадени от изпълнителния директор на НАП от 23 февруари 2010 г.
С него се цели осигуряване на повече гаранции за избягване на едностранчивост и некоректност при издаването на задължителните указания на националната агенция относно единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство.
Предлага се регламентиране на задължение за съгласуване на тези указания с министъра на финансите, а също и с управителя на НОИ и директора на Националната здравноосигурителна каса по въпроси, свързани със задължителните осигурителни вноски. Контролът от страна на министъра на финансите и възможността управителят на НОИ и директорът на НЗОК да участват в процеса на издаване на задължителни указания по унифициране прилагането на данъчното и осигурителното законодателство осигуряват в по голяма степен възможност за недопускане на грешни преценки и несправедливи практики.
Предложеното изменение на закона е във връзка с функциите на министъра на финансите съгласно устройствения правилник на Министерството на финансите, в обхвата на който влиза провеждане на данъчната политика и осъществяване стратегията за усъвършенстване на данъчната система, осигуряваща повишаване събираемостта на данъците.
В постъпилото становище от Министерството на финансите се изразява подкрепа на законопроекта, предвиждащ въвеждането на задължително изискване за съгласуване на указанията, издавани от органа по приходите, с министъра на финансите, което ще подобри единното прилагане на данъчното законодателство от страна на НАП, а също и от страна на данъкоплатците.
По този начин се създават коректни условия на прозрачност и предвидимост при осъществяване на последващия контрол от страна на органа по приходите по прилагането на данъчното законодателство.
Госпожа Христина Митрева – управител на НОИ също изказа становище в подкрепа на законопроекта. С предложението за съгласувателна процедура, относно осигурителното законодателство ще се подобри работата, ще се унифицира прилагането на закона и няма да се допуска издаването на такива указания, водещи до напрежение.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Мая Манолова, Димитър Лазаров, Михаил Миков, Юлиана Колева, Искра Фидосова, Четин Казак, Даниела Миткова и Христо Бисеров.
Изказаха се становища, че указанията не са нормативен акт, а се издават за уеднаквяване на практиката и единното прилагане на закона.
Трябва да се стимулира издаването им, така както указанията по тълкуването на административния орган са в духа и буквата на закона.
С предложената съгласувателна процедура се нарушава принципа на обвързана компетентност и отговорността, а също така такава процедура предхожда издаването на нормативен акт. Необходимо е да се направи проверка, съществува ли в българското законодателство съгласувателна процедура за издаването на указания по прилагането на закона.
Препоръча се да се търси друг вариант за осигуряване гаранции за унифициране на данъчното и осигурителното законодателство. Може би ще е удачно изискването на становища от различните структури на държавната администрация.
Изказаха се и становища в подкрепа на законопроекта, че предложението за съгласуване в държавната администрация ще доведе до по-малко допускане на грешки. Такава практика има във Франция. А също така се изрази и идеята да се предвиди промяна в АПК или по-подробно разписване правомощията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в т. 4 на чл. 10 от Закона за Националната агенция за приходите.
След проведената дискусия, с 3 гласа „за”, 5 гласа „против” и 9 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 054-01-31, внесен от народните представители Ваня Донева, Лили Боянова Иванова и Светлана Ангелова на 1 април 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли желания за изказвания от страна на вносителите.
Заповядайте.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, поводът за внасяне на този законопроект е прословутото указание на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от м. февруари т.г. за така нареченото двойно осигуряване на съдружниците в търговските дружества.
Указанието е издадено във връзка с приетите от нас промени през м. декември м.г. на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, с които промени ние всъщност въведохме дължимост на осигурителни вноски за неначислени възнаграждения. 
Указанието беше публикувано на следващия ден – 26 февруари т.г. и създаде напрежение в бизнес средите, започнаха масови протести в страната, започна брожение сред бизнеса против това указание. 
Ние, вносителите на този законопроект, считаме, че проблемът, който се оформи, не е в резултат на промените, приети с Кодекса за социално осигуряване, а проблемът всъщност е в интерпретацията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. 
Защо считаме така? Ще ви припомня, че на първо четене промените в КСО бяха приети на 18 ноември м.г., а на второ четене на 3 декември м.г. От приемането до излизането на указанията през           м. февруари нямаше никаква реакция от бизнеса, което е нормално, защото всички знаем, че бизнесът следи изкъсо и е страшно заинтересован от това да следи данъчното и осигурителното законодателство. Не реагираха, защото за всеки един счетоводител е ясно какво означава неначислени възнаграждения. Неначислени в никакъв случай не означава недължими. Неначислени са дължимите възнаграждения, които не са намерили своя счетоводен израз в регистрите на предприятията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо Георгиева, ако обичате, прекратете. 
Часът е 12,00. (Всички стават. Триминутно мълчание за почитане Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.)
Продължете.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря. 
Повтарям, считайки, че проблемът не е в текста на Кодекса за социално осигуряване, а в позволяващия си изпълнителен директор да тълкува Данъчния закон, тоест Осигурителния закон. Затова нашето предложение е за създаване на нова ал. 5 в чл. 10 на Закона за Националната агенция за приходите, като нашата цел е създаване на контролен механизъм за проверка по законосъобразност на издаването на указанията на изпълнителния директор. Тоест ние гледаме на тази съгласувателна процедура не като процедура, която е част от някакъв разрешителен режим, а по-скоро като вид административна процедура за осъществяване на контрол по законосъобразност, тоест указанията да не съдържат в себе си тълкувания на законите.
По време на дебатите в двете комисии – Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси, се изказаха мнения, че не може да бъде упражнявана такава процедура, с което ние вносителите се съгласяваме. За нас е без значение дали ще бъде съгласуване или становище, защото целта е да се упражнява този контрол върху издаването на тези указания. 
Правейки уговорка, че между първо и второ четене ние, като вносители, ще предложим промени в редакцията на тази ал. 5, която предлагаме да бъде създадена, като думата „съгласуване” се промени със „становище” от министъра на финансите по въпросите за данъчното законодателство, тъй като министърът на финансите има компетентност да провежда данъчната политика на страната и по отношение на осигурителното законодателство становището да е от министъра на труда и социалната политика или съответно министъра на здравеопазването, тъй като в Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравето е регламентирано, че тези двама министри осъществяват държавната политика на страната по отношение на осигурителното и здравното осигуряване.
Колеги, апелирам към Вас, с тази уговорка за редакционни промени между първо и второ четене, да подкрепите законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията. Имате думата за мнения и становища.
Има ли желания за изказвания? 
Заповядайте.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също, както колежката, смятам, че тези промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите бяха продиктувани от едно чиновническо отношение по тълкуванието на Кодекса за социално осигуряване. И това тълкувание щеше да доведе до реализиране на двойно осигурително облагане на бизнесмените – веднъж като самоосигуряващи се лица, и втори път – като договор за управление и контрол. Не стига, че бизнесът към настоящия момент е изключително притиснат до стената, но и такива тълкувания го довеждат до истерия, и то в период, в който те трябваше да приключват и предават годишните си финансови отчети. Може би методолозите в НОИ и НАП, притиснати от обстоятелството, че трябва да събират повече средства в бюджета, доведоха до тези тълкувания, които бяха тиражирани в общественото пространство. И дори ние тук, народните представители, коментираме това, дали може да се стигне до тази мярка след като не е разписана изрично в закона.
Затова ние от Партия „Ред, законност и справедливост” считаме, че законопроектите трябва да бъдат разписвани и приемани така, че да не позволяват волни тълкувания. Понеже още по време на коментарите и дискусиите в Комисията по бюджет и финанси се чуха някои гласове по отношение на това, че се вменяват задължения на министри считам, че настоящият законопроект трябва да се гледа през призмата на съгласувателния режим, както споменаха досега преждеговорившите – с министъра на финансите, с министъра на труда и социалната политика, и с министъра на здравеопазването, защото именно те носят отговорност за финансовата, социалната и здравната политика на страната и не трябва да се гледа на това като вменяване на задължение към тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към народния представител Дарин Матов. Няма.
Други желания за изказване? 
Заповядайте, госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Добре е, като обсъждаме този законопроект, да не забравяме повода, по който същият беше написан: а той е едно превратно тълкуване на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, с което въведе задължение за двойно социално осигуряване на самоосигуряващите се лица тогава, когато те извършват дейност в рамките на собствено дружество, на което са управители. 
Под натиска на общественото мнение, под заплахата от протести, в които можеха да се включат около 350 хил. засегнати лица, шефът на Националната агенция по приходите отмени това свое указание, това свое задължително тълкуване на текста на Кодекса за социално осигуряване на 180 градуса, с което отмени задължението на самоосигуряващите се лица да се осигуряват два пъти.
Припомням само, че това двойно осигуряване в номинален размер означаваше четири пъти по-високи осигурителни вноски, тоест изключително сериозно за дребния и средния бизнес в условията на криза, което породи и необходимостта от внасяне на три законопроекта, които са следваща точка от дневния ред.
Верни на своя стил управляващите внесоха свой законопроект, който да урежда същата материя. Защото, както Ви е известно, от началото на работата на този парламент няма случай, в който мнозинството на ГЕРБ да е подкрепило законопроект или предложение, направено от опозицията – независимо, дали то е разумно, независимо дали решава конкретни проблеми на хората.
Само припомням, че имаше случаи, в които едни и същи законопроекти, внесени от опозицията и от управляващите, тези от опозицията – се отхвърляха, а тези на управляващите – се приемаха. Тук е подобен случаят, в който само и само да не се приеме това, което се предлага от опозицията, управляващите съчиниха цял законопроект.
По качеството на този законопроект. Това, че същият е абсурден е видно и от решението на Правната комисия. Мисля, че това е първият случай, в който Правната комисия отхвърля предложение на мнозинството. Защото, забележете, става дума за една съгласувателна процедура, в която да се включат представители на изпълнителната власт и която съгласувателна процедура се провежда по прилагането на закона.
Вижте, след толкова дебати в Правната и в Бюджетната комисия, аз, уважаеми колеги вносители и уважаеми колеги от ГЕРБ, не мога да си обясня защо не искате да разберете нещо изключително просто и ясно, а именно, че законът е един и той се прилага по начина, по който е вложен от тези, които го създават – народните представители. Колко души ще участват в неговото тълкуване – дали висши чиновници, дали министри, дали шефове на други институции? От това, че в тълкуването ще се включи самият министър на финансите, не прави тълкуването по-законно или по-малко законно. Как не го разбирате? Законът е един. Може да го напише парламентът, може да го тълкува парламентът, ако искате изредете всичките министерства. Това не променя по никакъв начин ангажимента на тези, които прилагат закона, да го прилагат точно. 
И тук искам да ви кажа също нещо много просто, което всеки юрист го знае – не знам в момента къде блуждаят юристите от ГЕРБ – а именно, че отговор на въпроса, дали един закон се прилага точно, може да даде единствено и само съдът, който съблюдава за законосъобразност, включително на действията на администрацията.
Какви са тези глупости, които предлагате и настоявате да приемате? Аз просто не разбирам защо упорствате! Ако искате, включете десет души в тази процедура, ако искате, включете премиера, вицепремиера, МВР, ДАНС, или всички органи, които считате за авторитетни – от това едно действие не става по-законно или по-малко законно. Просто, трябва да се прилага законът. 
Още повече, да Ви кажа честно, аз не съм оптимист, че ако тук се включи финансовият министър, например когато става дума за действия на шефа на НАП, действията ще станат по-законни. И въобще не мисля, че шефът на НАП си действа самосиндикално. Забележете какъв е смисълът на всички негови тълкувания на закона! Ами те са в ущърб на гражданите, разширяват разбирането на закона тогава, когато става дума за здравноосигурителни и социални задължения, а когато става дума за права – същото се тълкува ограничително, в контекста на цялостната политика на държавата, да прехвърля тежестите на кризата на хората. Примерът е с въвеждането на двойното социално осигуряване, примерът е с ограничаването на правата на младите семейства да ползват ипотечни кредити с облекчения. Нещо, което прие парламентът, шефът на НАП, подкрепен от финансовия министър, си го изопачи и в момента половината от младите семейства не могат да използват данъчните облекчения, поради превратно тълкуване на закона. И, забележете, кой ще бъде арбитърът на този спор? Ами, арбитърът ще бъде българският съд. Защото в случаите, в които отказаха на младите семейства да ползват това облекчение, там, където данъчните не ги изнудиха да си оттеглят исканията, те ще отнесат въпроса в съда и ще се произнесе съдът. Или трябва да правим поправка на закона, в която да напишем ясно: „Уважаеми господин шеф на НАП и финансов министър, искаме всички млади семейства, когато са купили единствено жилище, да могат да ползват данъчни преференции, за да прилагат закона”. Или указанието на шефката на Касата? То, между другото, беше отменено от административните съдилища. Какво като господин Нанев каза, че указанието на шефа на Националната здравноосигурителна каса за изискването на двама лекари, за да се осигури 24 часов прием, е законно? Какво като го казва здравният министър? Съдът каза, че е незаконно, и това беше ясно за всеки юрист. 
Така че това, което в момента пишете, е абсолютно лишено от правен смисъл. То отново обезценява, обезсмисля и прави смешен българския парламент. Защото законите се приемат от парламента и могат да се тълкуват единствено и само от българския парламент. Дали ще включим в тяхното тълкуване премиера, вицепремиера или арменския поп, от това тълкуването не става повече законно.
Много моля присъстващите юристи, които не са прочели този законопроект, той е изключително кратичък, да го прочетат и да посъветват своите колеги от мнозинството да не подкрепят тази глупост. Защото тя не решава никакъв проблем, просто за пореден път прави смешен българския парламент. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, госпожа Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Госпожо Манолова, въобще не става дума за някакво упорство от наша страна. Това е предложение за радикално решение на проблема, който и Вие самата така противоречиво в изказването си засегнахте, че изпълнителният директор на НАП си позволява да тълкува – в едни случаи разширително, в други случаи ограничително. Точно, за да се избегне ходенето след всяко указание на изпълнителния директор на НАП и променяне на законите, за да обясняваме и ние на чиновниците от НАП какво сме имали предвид, приемайки закона. Точно с тази цел решаваме кардинално въпроса, като създаваме такава съгласувателна процедура дотолкова, доколкото не министърът да тълкува закона – за всеки е ясно кой тълкува законите в България. Не си мислете, че ние не знаем кой ги тълкува. Става въпрос, че министърът, съответно на финансите, на труда и социалната политика, на здравеопазването – те провеждат политиките на държавата. Контролът е дотолкова, доколкото да не се допуска с указание за унифициране на действията на органите по приходите да се променя данъчна политика. Ние говорим едно и също. 
Съгласна съм с Вас, че се е подходило разширително, съгласна съм, че в други случаи се подхожда ограничително именно, за да се намали рискът. Гаранции, разбира се, на 100% няма, но по този начин естествено, когато е минало през становище от съответния министър, полагайки подписа си, давайки становището си, той казва: „Да, това съответства на политиката, която аз като министър трябва да провеждам”. Идеята е само тази.
Моля ви, не ни обиждайте, че не знаем кой тълкува законите в България. Въобще не става дума за тълкуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Манолова, искам да обърна Вашето внимание на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Там е казано, както Вие се изразихте, кой тълкува законите и нормативните актове, този, който ги приема. 
Искам да обърна вашето внимание и на нещо друго. Стана практика изпълнителната власт в лицето на отделните министерства и ведомства да си позволява да дописва законите чрез такива актове, които впрочем, не са и нормативни актове. Какво е указанието? Никъде в Закона за нормативните актове не е казано, че указанието е нормативен акт. То не се публикува нито в „ Държавен вестник ”, нито където и да било, не може и да се обжалва по тази логика.
Затова моята молба е, да престанем с такива указания да дописваме законите, защото философията на законите е философия на вносителя. Волята на Народното събрание и волята на вносителите е тази, която намира място в конкретният законодателен текст. Така че, според мен, нашата воля като народни представители е оттук нататък да направим всичко възможно законите да не се дописват с такива указания или някакви други актове, с които под формата на идея, да се подпомогне органът по изпълнението на нормативните актове, да дописваме едва ли не законите, какъвто е случаят  с разширителното тълкуване на един от директорите на Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Трета реплика? 
Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Госпожо Манолова, пак включихте тема, която не е днешната, а именно за младите семейства. Много добре Ви е ясно за какво става въпрос там и тълкуването на данъчната администрация е съвсем правилно. В закона съвсем точно сме записали, че има преференция за младо семейство. Вашата хипотеза е, когато имотът е закупен преди двамата да станат семейство. Първо, поради тази причина не може да се ползва тази преференция. Второ, случаите съвсем не са, както казахте Вие, половината, а са единици, и трето, наистина и в съда да отиде, мисля, че решението ще бъде същото.
Доктор Адемов, тълкуването на законите не е отсега. Това е практика особено в данъчна администрация от доста време, така че никога...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това не значи, че е добра практика. 
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Това не значи, че е добра практика – точно така. Въпросът е да ги правим точно, така че да не се тълкуват погрешно. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на дуплика – народният представител госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие продължавате да не разбирате законодателния процес и процеса на привеждане в действие и изпълнение на законите от изпълнителната власт, включително и от различните администрации. Вярно е, че правителството провежда определена политика, но тази политика във вид на проекти за законопроекти влиза в Народното събрание и оттук излизат закони. След като законът веднъж е гласуван от Народното събрание той може да се прилага по един-единствен начин. Няма никакво значение как разбира собствената си политика съответният министър. Една политика на един министър не може да бъде незаконна. Тя трябва да се прилага в рамките на закона, който е приет от този парламент и от това мнозинство. В крайна сметка какво значение има кой ще тълкува закона – дали шефът на НАП, дали финансовият министър, дали вицепремиерът Дянков, дали самият премиер Бойко Борисов. Законът има един ясен и точен смисъл и всички тези лица са длъжни да го прилагат точно и ясно така, както е приет от българския парламент.
Съгласувателните процедури, разберете, имат смисъл на фазата на законодателния процес. Когато различните министри казват какво би било влиянието на един законопроект върху съответните обществени отношения, в сферата на която те са министри. След като е приет вече законопроектът, да казва финансовият министър какво е неговото разбиране, това е абсурдно. Той е длъжен да прилага закона такъв, какъвто го е гласувал българският парламент.
Вярно е, че практиката с издаване на указания, които са в помощ на администрацията, съществува и от предишни мнозинства,  парламенти и правителства. Вярно е, че тя не е най-добрата, но за първи път политика на изпълнителната власт, на правителството и на мнозинството е тези указания да се прилагат в ущърб на хората. С всяко едно такова указание, забележете, се режат права и се разширяват задължения, с цел да се напълни хазната. Няма лошо, това е идеята на финансовия министър, но законите се приемат, за да се прилагат точно така, както са разписани, а не както устройва шефа на НАП, шефа на НЗОК или финансовия министър.
Аз на Ваше място бих се притеснявала, че става практика издаването на превратни указания, които са в ущърб на хората и че съдът започва да ги отменя. Защото това говори лошо за управляващото мнозинство. Това означава, че вие използвате държавната машина в ущърб на хората, които са ви гласували доверие да ги управлявате. В ущърб на хората със свободни професии, на младите семейства, на малките болници и на клиничните пътеки. Това е политика, насочена срещу хората. С тези смешни законопроекти само задълбочавате проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:  Благодаря, госпожо Манолова.
Има ли желание за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, ще поставя на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, с вносители: Ваня Донева, Лили Боянова и Светлана Найденова.
Гласували 91 народни представители: за 79, против 12, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към пета точка от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ. Вносители: Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов, 10 март 2010 г.; Мая Манолова и група народни представители, 10 март 2010 г.; Яне Янев и група народни представители, 17 март 2010 г.; Министерския съвет, 14 май 2010 г.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае народният представител Станка Шайлекова.
Заповядайте, госпожо Шайлекова.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ШАЙЛЕКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за участие в разискванията по т. 5 и т. 6 да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Христина Митрева – управител на НОИ, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, направено е процедурно предложение за допускане в пленарната зала, моля гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в пленарната зала.
Госпожо Шайлекова, имате думата, за да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ШАЙЛЕКОВА: 
„ ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-16, внесен от Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов на 10 март 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 24 март 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-16, внесен от Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов на 10 март 2010 г. 
В заседанието участваха господин Емил Мирославов - директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, господин Йосиф Милошев от Националния осигурителен институт, госпожа Катя Кашъмова и господин Димитър Бойчев от Националната агенция за приходите и представители на национално представителните организации на работниците и служителите.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Цветан Костов, който е един от вносителите.
Основните цели на законопроекта са улесняване прилагането на осигурителното законодателство и спазване на принципа – осигуровки за положен труд и за предвидено възнаграждение.
Законопроектът предвижда създаването на нова разпоредба, която изрично да уреди внасянето на осигурителни вноски за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, синдиците и ликвидаторите и за лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и членове на дружества, само в случаите когато е уговорено възнаграждение за положения от тях труд.
Вносителят подчерта, че реализирането на предложението ще има превантивен характер и ще предотврати възможностите за тълкуване на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
На основание чл. 69, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е предоставен за становище от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Националния съвет за тристранно сътрудничество и социалните партньори. Получени са становища от тези институции, както и от Конфедерацията на независимите синдикати в България. Всички те не подкрепят законопроекта и считат, че с приемането му ще се създадат предпоставки за изключването на голям кръг лица от осигуряване. В този смисъл е и единодушно приетото становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество. 
В хода на дискусията по законопроекта сериозен акцент бе поставен върху доходите на различните категории осигурени лица. Изказани бяха опасения за прилагане на предлаганите разпоредби по отношение на доходите на някои категории лица и по-специално по отношение доходите на самоосигуряващите се лица. Народните представители отчетоха и необходимостта от подобряване на сътрудничеството между Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите при изготвянето и издаването на актове по прилагането на Кодекса за социално осигуряване.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 5 гласа, „против” – няма, и „въздържали се” – 14 гласа,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: 
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-16, внесен от Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов на 10 март 2010 г.”
„ ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-17, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 10 март 2010 г.
  Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 24 март 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-17, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Мая Манолова.
Със законопроекта се цели премахване на задължението за осигуряване на лицата на повече от едно основание, като управители и съдружници в дружеството и като полагащи труд в него, с което, според вносителите, ще се решат проблемите на около 350 000 души.
Предлага се усъвършенстване на действащите разпоредби, като се предвижда лицето да се осигурява като управител само когато дружеството му дължи възнаграждение за управленските му функции.
На основание чл. 69, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са получени становища от Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Националния съвет за тристранно сътрудничество и Конфедерацията на независимите синдикати в България. В своите становища Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и Конфедерацията на независимите синдикати в България, считат, че Кодексът за социално осигуряване съдържа разпоредби, които недвусмислено разграничават осигуряването на наети лица по различни правоотношения, на самоосигуряващите се лица и на собствениците на търговски дружества, съдружниците в търговски дружества и едноличните търговци. Изрично се посочва, че ако възнагражденията не са уговорени или определени по съответния ред не се прилагат разпоредбите за дължимост на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения. Във връзка с това са изказани и становища, които не подкрепят законопроекта, поради липсата на необходимост от изменения и допълнения на тези регламенти. Националният съвет за тристранно сътрудничество не подкрепя предложения законопроект.
При обсъждането на законопроекта народните представители се обединиха около становището, че с оглед правилното и единно прилагане на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, е целесъобразно да се дефинира понятието „трудова дейност” по смисъла на Кодекса.
След гласуване с резултати: „за” – 5 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 14 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: 
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-17, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 10 март 2010 г.”
„ ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-19, внесен от Яне Янев и група народни представители на 17 март 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 24 март 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-19, внесен от Яне Янев и група народни представители на 17 март 2010 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Тодор Великов, който е един от вносителите.
Със законопроекта се предлага да отпадне въведеното в края на миналата година задължение за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислени възнаграждения. Предвидени са и допълнения по отношение реда за осигуряването на държавните служители, на магистратите и на някои категории работещи в системата на съдебната власт, въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, Гражданска защита и други.
В мотивите на вносителите се посочва, че предложените разпоредби ще допринесат за утвърждаване на справедливостта в осигуряването, ще се намали осигурителната тежест за някои категории осигурени лица, законово ще се гарантира статутът на различни категории лица, осигурявани за сметка на държавния бюджет.
На основание чл. 69, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са получени становища от Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и Конфедерацията на независимите синдикати в България, които не подкрепят законопроекта.
В хода на дискусията бе подчертано, че с въвеждането на задължение за внасяне на осигурителни вноски се осигури ритмичност на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване, създадоха се предпоставки за ограничаване на сивата икономика и гарантиране социалните права на осигурените лица. 
Същевременно допринесе и за своевременно получаване на предвидените в Кодекса за социално осигуряване обезщетения и зачитане на осигурителен стаж за пенсиониране на периодите, за които са внесени осигурителни вноски. 
Обърна се специално внимание на обстоятелството, че Кодексът за социално осигуряване не създава предпоставки за смесване на категориите осигурени лица и в този смисъл, когато не са уговорени или определени възнаграждения, не се дължат вноски върху неначислени възнаграждения. 
Обсъдена бе и необходимостта за определяне съдържанието на понятието „неначислени възнаграждения”, което ще допринесе за правилно прилагане на осигурителното законодателство.
Народните представители се обединиха около становището, че редът за осигуряване на държавните служители, работещите в системата на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност”, съдебната система, както и други категории лица, чиито лични осигурителни вноски са за сметка на държавния бюджет или бюджета на съдебната власт, е изчерпателно уреден в Кодекса за социално осигуряване и допълнително развитие на тези разпоредби не се налага. 
След гласуване с резултати: „за” – 5 гласа, „против” – няма и „въздържали се” – 14 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: 
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-19, внесен от Яне Янев и група народни представители на 17 март 2010 г.”
„ ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14 март 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 20 май 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване          № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 г.
На заседанието присъстваха господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов – директорна Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика. От социалните партньори присъстваха господин Димитър Манолов, вицепрезидент на Конфедерацията на труда „Подкрепа”, господин Иван Раднев от Конфедерацията на независимите синдикати в България, госпожа Румяна Георгиева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и други.
Законопроектът бе представен от госпожа Христина Митрева - управител на Националния осигурителен институт, която подчерта, че с него осигурителното законодателство се привежда в съответствие с договорените със социалните партньори и приети от Министерския съвет антикризисни мерки. По своята същност предложенията целят, от една страна, положително въздействие върху бюджета на държавното обществено осигуряване за намаление на разходите, и от друга – повишаване степента на социална защита на българските граждани. Беше изяснено, че предлаганите мерки за намаляване на разходите включват, както следва:
- отлагане получаването на увеличението на добавката от пенсията на починалия съпруг, както и на добавки към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст;
- до 31 декември 2010 г. се въвежда нов начин за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, като за първите три дни осигуреното лице ще получава възнаграждение в размер на 70% от брутното трудово възнаграждение. След този срок се предлага обезщетението за временна неработоспособност да бъде в размер на 80% от среднодневното брутно възнаграждение или среднодневния осигурителен доход на лицето, което ще се изплаща от фонд „Общо заболяване и майчинство”;
- до 31 декември 2010 г. се намалява референтният период и срокът за изплащане на други парични обезщетения за временна неработоспособност, настъпили след прекратяване на осигуряването и при прекратяване на срочни трудови или служебни правоотношения от 75 дни на 30 дни. 
Същевременно беше подчертана важността на законопроекта за повишаване степента на социална защита на българските граждани в периода на икономическа криза чрез предлаганите мерки, които включват:
- от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2010 г. отмяна на ограничавания досега дневен максимален размер на обезщетението при безработица от 12 лв. за работен ден. По този начин обезщетението при безработица ще се определя, както досега, в размер на 60% от осигурителния доход на лицето. Максималният размер на това обезщетение ще бъде 1200 лв., което представлява 60% от максималния осигурителен доход за страната;
 - повишава се размерът на гарантираните вземания на работниците и служителите за 2010 г. от 720 лв. на 1000 лв.
С предложените промени в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване и на Закона за данъците върху доходите на физическите лица се урежда редът за внасяне на здравноосигурителните вноски, а за адекватна социална сигурност се предвиждат разпоредби за изключване облагането с данък на възнагражденията, изплащани от осигурителите през периодите на временна неработоспособност.
След проведено гласуване с резултати „за” –  9 гласа, против” – 4 гласа, „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: 
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Станка Шайлекова.
Сега следва доклад на Комисията по бюджет и финанси. 
Заповядайте – народният представител Лили Иванова.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛИ ИВАНОВА:
„ ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване: № 054-01-16, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 10 март 2010 г.; № 054-01-17, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 10 март 2010 г., и № 054-01-19, внесен от Яне Янев и група народни представители на 17 март 2010 г.
На заседание, проведено на 15 април 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване: № 054-01-16, внесен на 10 март 2010 г. от Мартин Димитров и група народни представители, № 054-01-17, внесен на 10 март 2010 г. от Мая Манолова и група народни представители, и № 054-01-19, внесен на 17 март 2010 г. от Яне Янев и група народни представители.
На заседанието присъстваха Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, и Емил Мирославов – директор от Министерството на труда и социалната политика.
От името на вносителите Законопроект № 054-01-16 от 10 март 2010 г. на Мартин Димитров и група народни представители беше представен от народния представител Кирчо Димитров, който изтъкна, че режимът на осигуряване в Кодекса за социално осигуряване е изключително сложен и непонятен за лицата, които го прилагат. Точно поради това става възможно Националната агенция по приходите да тълкува текста във всякакви възможни посоки.
Тълкуването на текстовете за огромен брой лица е недопустимо – текстовете на закона трябва да бъдат конкретни и ясни. Принципът трябва да е: да има положен труд и да има предвидено задължение, за да има дължими осигуровки.
Ако едно от тези условия не е налице, не би трябвало да има дължими осигуровки.
От името на вносителите Законопроект № 054-01-17 от 10 март 2010 г. на Мая Манолова и група народни представители беше представен от народния представител Мая Манолова, която изтъкна, че с последните промени на Кодекса за социално осигуряване и според задължителното Указание на изпълнителния директор на НАП от 25 февруари 2010 г. самоосигуряващите се лица в търговски дружества ще трябва да се осигуряват на две основания – като управители на дружеството и  като съдружници, полагащи трудова дейност с личен труд в същото. Това означава, че дължимите вноски на самоосигуряващите се лица ще се увеличат повече от четири пъти в сравнение с 2009 г. – в резултат на увеличението на минималния осигурителен праг от 260 на 420 лв., и поради допълнителните осигуровки в качеството на управител, и то на много по-висока основа – около 800 лв., в зависимост от вида на упражняваната дейност. В добавка, ако едно лице е управител на няколко фирми, едновременно ще плаща осигуровки като управител на всяка фирма, дори да не получава възнаграждение за тази дейност.
Промените засягат широк кръг от лица, около 350 хил. души   търговци, счетоводители, общопрактикуващи лекари, бармани и други. Увеличените осигурителни вноски за тях са непосилни за плащане, защото в условията на криза доходите им не са увеличени, а силно намалени. Това е прокризисна мярка, която ще увеличи дела на сивия сектор в икономиката, но не и приходите в бюджета.
С предложения Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се предлага едно лице, което е едновременно управител и съдружник в търговско дружество, да се осигурява в качеството му на управител, само когато дружеството му дължи възнаграждение за неговите управленски функции. В останалите случаи, когато такова възнаграждение не е уговорено, управителят трябва да се осигурява само в качеството му на съдружник като самоосигуряващо се лице. По този начин ще се избегне плащането на осигурителни вноски за възнаграждения, които реално не са дължими и изплатени на съответния управител.
От името на вносителите Законопроект № 054-01-19 от 17 март 2010 г. на Яне Янев и група народни представители беше представен от народния представител Дарин Матов, който изтъкна, че законопроектът визира две групи изменения в Кодекса:
Първата се отнася до осигуряването на съдружниците /собствениците, които сами управляват дружеството си.
Действащите към момента редакции на чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 3 са настъпили в резултат на изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. С тези изменения се променя действащият начин за определяне на осигурителния доход и ред за внасяне на осигурителните вноски - чрез въвеждане на изразите: съответно „неначислените” и „не са начислени”. Това доведе до тълкуване от страна на данъчните власти, че съдружниците/собствениците, които сами управляват дружеството си, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход по основни икономически дейности, дори и когато не получават възнаграждение за тази дейност, тоест когато упражняват дейността на управител безвъзмездно. Така съдружниците/собствениците, които сами управляват дружеството си, според данъчните власти извършват трудова дейност по управление и контрол и съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се осигуряват като изпълнители върху минимален осигурителен доход по основни икономически дейности, дори ако договор за управление и контрол формално не е сключен. Ако в същото време съдружниците/собствениците извършват трудова дейност и по занятие на дружеството си, те са длъжни да се осигуряват по чл. 4, ал. 3 на КСО като самоосигуряващи се лица.
По този начин се реализира двойно осигурително облагане на бизнесмените – и като самоосигуряващи се лица, и по договор за управление и контрол, дори ако такъв не е сключен и те самите упражняват управленска дейност фактически без възнаграждение.
Така съдружниците/собствениците на едно търговско дружество, ако са регистрирани и като негови управители, са длъжни да се осигуряват на две основания:
- първо, по договор за управление и контрол – върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности, който е в размер между 700 - 920 лв., в зависимост от конкретната икономическа дейност, а осигурителните вноски са 29%, тоест ще внасят между 203 - 266,80 лв.
- второ, като самоосигуряващо се лице – върху не по-малко от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, който за 2010 г. е 420 лв., а осигурителните вноски са 24%, когато вноските за ДОО са само за фонд „Пенсия”, и 27,5%, когато вноските за ДОО включват фонд „Пенсия” и фонд „Общо заболяване и майчинство”, тоест ще внасят между 100,80   115,50 лв.
Или общо за двете основания осигурителните вноски достигат до 382,30 лв., тоест почти четирикратно се увеличава осигурителната тежест в сравнение с предходната финансова година. Това е разход, който реално е изцяло за сметка на съдружниците/собствениците, макар и част от него формално да се внася от името на търговското дружество.
С така посочените изменения в КСО, а именно въвеждането на изразите „неначислените” и „не са начислени”, съответно в чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 3, осигурителната тежест се стоварва с най-голяма сила върху малкия бизнес, където съдружниците/собствениците сами управляват дружеството си, дори и без насрещно възнаграждение, и едновременно с това извършват и дейностите по занятие на дружеството.
Тази промяна води до създаване възможност за увеличение на разходите на търговските дружества, респективно до намаление на финансовия резултат и данък печалба, защото разходите по договорите за управление и контрол се признават за разход на фирмата, а разходите за осигуровки като самоосигуряващи се лица – не, тъй като са за сметка на самоосигуряващите се лица.
С предлаганите в настоящия проект изменения на Кодекса за социално осигуряване се цели премахване на тази явна несправедливост и неколкократното скрито увеличаване на осигурителната тежест, която може да доведе до фалит на хиляди малки търговски предприятия и възстановяване на досегашната практика, а именно:
Така съдружниците/собствениците на търговските дружества, които сами упражняват дейността по тяхното управление без възнаграждение, ще се осигуряват по чл. 4 ал. 3 на Кодекса за социално осигуряване като самоосигуряващи се лица. Възможността да се осигуряват и като изпълнители по договори за управление и контрол ще остане алтернативна за тези, които желаят и могат да си я позволят. Респективно отпада и задължението за внасяне на осигурителни вноски по дейности за управление и контрол, дори когато възнаграждения за това не са начислявани, а съответните собственици / съдружници не получават възнаграждение за това. Така собствениците / съдружниците, които са и управители на дружеството, ще имат единствено задължение да подадат в съответната териториална дирекция на НАП по месторегистрация  декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която да декларират, че ще се осигуряват за собствена сметка чрез БУЛСТАТ на фирмата си. Така ежемесечно ще внасят авансови осигурителни вноски върху минималния осигурителен праг за самоосигуряващи се лица, без това да е обвързано с възнаграждение. Съответно, ако им се начисляват възнаграждения, те да ги декларират в годишната си данъчна декларация за физически лица като доход от извършване на дейности с личен труд и да се прави годишно изравнение на дължимите осигурителни вноски по стария ред и то само в посока увеличение.
Второто предложение за изменение на Кодекса касае осигуряването на държавните служители, на магистратите и на някои категории работещи в системата на съдебната власт, въоръжените сили, МВР, ДАНС, Гражданска защита и др.
Според досегашната практика осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване на тези категории лица са за сметка на държавата и те не плащат никаква част от задължителното осигуряване от собствената си заплата. Правното основание са Законът за държавния служител, чл. 30 т. 4 и чл. 38 и Правилника за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация. Тази норма обаче не е достатъчно прецизно формулирана по отношение на държавните служители и е постановена от подзаконов акт по отношение на работещите в съдебната система. Тя не е изрично залегнала в Кодекса за социално осигуряване, което може да служи като основа на противоречиви тълкувания, а понякога и за спекулации.
В по-голяма или по-малка степен подобно е и положението с военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.
Тази практика и нейната нормативна база имат своите съдържателни основания. Става дума за категории лица, които работят пряко за държавата и имат особено висока социална отговорност, редица от тях изпълняват служебните си задължения в рискова среда, а често и с пряка опасност за живота. Държавата им дължи този бонус, включително и като своего рода компенсация за редица ограничения, които им се постановяват или практически налагат във връзка със спецификата на професионалната им работа. Така е в почти всички европейски страни. 
Не е без значение и фактът, че отчисляването на част от осигуровките от възнагражденията, превеждане в счетоводствата, оттам на осигурителните институции и прочие, е една излишна бюрократична процедура, фактически е прехвърляне на средства от единния държавен джоб в другия.
Необходима е ясна и категорична законова гаранция за това право на тези лица. Липсата на такава гаранция дава възможност то да бъде отнето с всичките възможни социални последствия, включително и пораждане на напрежения в структурата на властите. И още, при положение, че досега държавата е плащала целите осигуровки, то възлагането на част от тях на работещите е увеличаване на държавните приходи и всъщност има характер не на социално осигуряване, а на неявно данъчно облагане – нещо, което не е много чисто от морална и е твърде спорно от юридическа гледна точка.
Вносителите предлагат изричен текст, който да постанови, че целите осигурителни вноски на тези лица се поемат от държавата.
По горните законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване госпожа Христина Митрева и господин Емил Мирославов представиха становищата на Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика като изтъкнаха, че от 1 януари 2010 г. с измененията в чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 3 на Кодекса за социално осигуряване се въведе дължимост на осигурителните вноски върху неначислените възнаграждения. Но за разясняване прилагането на това допълнение Националната агенция за приходите със свои указания даде тълкуване, че собствениците и съдружниците в търговски дружества, когато упражняват дейност по управление и контрол на дружеството, трябва да внасят осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии. Това беше неточно и указанията бяха допълнени. 
С допълнението е прието, че осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения по договори за управление и контрол се дължат само, ако са определени в договор, устав или друг писмен акт на дружеството. В останалите случаи собствениците и съдружниците в търговски дружества дължат осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който за 2010 г. е 420 лв. По този начин указанията на НАП са приведени в съответствие с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и затова на този етап не се налагат предвидените в законопроектите изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, защото в Кодекса за социално осигуряване е направено ясно разграничение между осигуряването на наети лица по различни правоотношения, което е регламентирано в чл. 4, ал. 1 и 2, и на самоосигуряващите се лица, което е уредено в чл. 4, ал. 3.
Предложението за създаване на нова ал. 15 в чл. 6 на Кодекса за социално осигуряване, която да регламентира осигуряването за сметка на държавния бюджет, съответно на бюджета на съдебната власт на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 от Кодекса за социално осигуряване, Националният осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика считат за ненужно, защото в сега действащия текст на чл. 6, ал. 5 Кодекса за социално осигуряване изрично е посочено, че тези лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет, съответно за бюджета на съдебната власт. Аналогични текстове съществуват в други закони и в други нормативни актове, регламентиращи осигуряването на държавните служители, съдиите и служебните служители. Внасянето на лични осигурителни вноски от изброените лица е въпрос на предстоящо обсъждане.
По законопроектите се проведе дискусия с изказвания в подкрепа на становищата на Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. по Законопроект № 054-01-16 от 10 март 2010 г. с вносители народния представител Мартин Димитров и група народни представители: „за” – 5 народни представители; „против” – 12 народни представители и „въздържали се” – 3 народни представители;
2. по Законопроект № 054-01-17 от 10 март 2010 г. с вносители Мая Манолова и група народни представители: „за” – 5 народни представители; „против” – 12 народни представители и „въздържали се” – 3 народни представители;
3. по Законопроект № 054-01-19 от 17 март 2010 г. с вносители Яне Янев и група народни представители: „за” – 4 народни представители; „против” - 12 народни представители и „въздържали се” - 4 народни представители.
С оглед на гореизложеното и получените резултати от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване:
1. Законопроект № 054-01-16 от 10 март 2010 г. с вносители народния представител Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов;
2. Законопроект № 054-01-17 от 10 март 2010 г. с вносители Мая Манолова и група народни представители и
3. Законопроект № 054-01-19 от 17 март 2010 г. с вносители Яне Георгиев Янев и група народни представители”.
„ ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14 май 2010 г.
На заседание, проведено на 20 май 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, и Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от госпожа Христина Митрева, която изтъкна, че предлаганите изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване са в съответствие с приетите с Решение № 180 от 1 април 2010 г. на Министерския съвет мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция.
Основните моменти в законопроекта са:
1. отлага се за 2012 г. увеличаването на добавката от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга;
2. до 31 декември 2010 г. осигурителят ще изплаща обезщетение на осигуреното лице за първия, втория и третия ден от временната нетрудоспособност в размер на 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила неработоспособността, но не по-малко от уговореното среднодневно възнаграждение;
3. до 31 декември 2010 г. паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 за временна нетрудоспособност, настъпила след прекратяване на трудовия договор или осигуряването, ще се изплаща когато нетрудоспособността е настъпила до 1 месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването за срок не повече от 30 календарни дни;
4. предлагат се и промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.:
- отменя се текстът, с който се определят размерите на добавките към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст;
- отменя се текстът за максималния размер на обезщетенията за безработица. Те ще са в размер на 60 на сто от осигурителния доход на лицето;
- променя се максималният размер на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя от 720 лв. на 1000 лв. и други.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси за относителния дял на лицата, които ползват отпуск поради временна нетрудоспособност до три дни и необходимостта от промяната в § 2 на законопроекта и защо в § 1 се залагат размери на добавката от пенсията на починал съпруг за толкова продължителен период – 2015 г., и как ще се гарантира изпълнението на тези увеличения.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, „въздържали се” – 8 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Светослав Тончев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, ще Ви запозная с докладите на Комисията по правни въпроси по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
 Първият доклад, с който ще Ви запозная, е по законопроекта  с № 054-01-16, внесен от народните представители Мартин Димитров Димитров, Ваньо Евгениев Шарков, Димо Георгиев Гяуров и Цветан Костов Костов на 10 март 2010 г.
„ На свое заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от народните представители Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов на 10 март 2010 г.
Законопроектът бе представен от вносителя – господин Цветан Костов.
Той подчерта, че причината за предложения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е указанието на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, довело до разширително тълкуване на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Принципът на осигурителното законодателство трябва да бъде: полагане на труд и да има предвидено задължение за осигуровки.
Ако едно от тези условия не е налице, не би трябвало да има дължими осигуровки.
Госпожа Митрева изрази становището на Националния осигурителен институт, като възрази срещу предложението в законопроекта за задължително положен труд, което би означавало принудителен труд.
Тя подчерта, че след второто указание, издадено съвместно от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт, вече не съществува проблем в тълкуване на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
Господин Мирославов изтъкна, че посочените в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване лица са самоосигуряващи се лица, за които основанието за осигуряване е фактът на упражняване на трудова дейност. Те нямат определено месечно възнаграждение, а внасят осигурителни вноски за своя сметка авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Ето защо не е възможно основанието на самоосигуряващите се лица, каквито са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, да се поставя в зависимост от наличието или липсата на уговорено възнаграждение срещу положения от тях труд. 
След проведеното обсъждане с 3 гласа „за” и 15 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-16, внесен от народните представители Мартин Димитров Димитров, Ваньо Евгениев Шарков, Димо Георгиев Гяуров и Цветан Костов Костов на 10 март 2010 г.”
По отношение на доклада ни за Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-17, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10 март 2010 г.:
„На свое заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-17, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10 март 2010 г.
Със законопроекта се предлага едно лице, което е едновременно управител и съдружник в търговско дружество, да се осигурява в качеството му на управител, само когато дружеството му дължи възнаграждение за неговите управленски функции. В останалите случаи, когато такова възнаграждение не е уговорено, управителят трябва да се осигурява само в качеството му на съдружник като самоосигуряващо се лице. По този начин ще се избегне плащането на осигурителни вноски за възнаграждения, които реално не са дължими и изплатени на съответния управител.
В Комисията по правни въпроси са представени становища от Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Националния съвет за тристранно сътрудничество и Конфедерацията на независимите синдикати, които не подкрепят предложения законопроект.
Представителите на институциите – госпожа Митрева и господин Мирославов, изказаха становище, че причината за предложения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е отстранена с второто съвместно указание на Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт. Обстоятелството, че Националната агенция за приходите е дала неточни указания по прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване за внасяне на осигурителни вноски от лица, които са едновременно собственици или съдружници в търговски дружества и управители на същите, не бива да бъде основание за промени в Кодекса за социално осигуряване. 
Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване изключва противоречиво тълкуване относно дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения по отношение на лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал.1, т. 7 от Кодекса, което прави ненужна тази законодателна промяна.
След проведеното обсъждане с 6 гласа „за” и 12 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-16, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10 март 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да бъде записано 17, а не 16.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Да, 17. Има техническа грешка при изписването на доклада.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да се поправи.

„На свое заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-19, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 17 март 2010 г.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Кристияна Петрова.
С настоящият проект се предлагат две групи изменения в Кодекса.
Първата се отнася до осигуряването на съдружниците /собствениците, които сами управляват дружеството си, като се предлага отпадането на задължението за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислени възнаграждения, въведено в края на миналата година.
Второто предлагано изменение на Кодекса касае осигуряването на държавните служители, на магистратите и на някои категории работещи в системата на съдебната власт, въоръжените сили, МВР, ДАНС, Гражданска защита и др. Предлага се целите осигурителни вноски на тези лица се поемат от държавата.
В Комисията по правни въпроси са представени становища от Министерство на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Национална агенция по приходите и Конфедерация на независимите синдикати, които не подкрепят предложения законопроект. 
Госпожа Митрева и господин Мирославов се обединиха около становището, че с предложените промени в чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 3 се иска отмяна на последните изменения на КСО, в сила от                1 януари 2010 г., с които се въведе задължение за внасяне на осигурителни вноски не само върху начислени, но неизплатени възнаграждения, но и върху неначислени възнаграждения.
Приетите промени имат за цел още по-пълна защита на интересите на осигурените лица, които са застрашени от действията на некоректните осигурители и с оглед подобряване събираемостта на осигурителните вноски. Въведената дължимост на осигурителните вноски и върху неначислените възнаграждения не води до неблагоприятни последици за отделните групи лица и предложението за промяна не е необходимо.
Предложението за създаване на нова ал. 15 на чл. 6 от КСО, която да регламентира осигуряването за сметка на държавния бюджет, съответно на бюджета на съдебната власт на лицата по чл. 4, ал.1, т. 1 - 4 от КСО е ненужно, тъй като в сега действащия текст на чл. 6, ал. 5 от КСО е изрично посочено, че тези лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет, респективно за сметка на бюджета на съдебната власт. Аналогични текстове съществуват в Закона за МВР, Закона за ДАНС, Закона за държавния служител, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в други нормативни актове, регламентиращи осигуряването на държавните служители и съдиите. 
След проведеното обсъждане с 3 гласа „за”, 2 гласа „против” и 13 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-19, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 17 март 2010 г.”
Ще прочета  и последния доклад.
„На свое заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14 май 2010 г.
Законопроектът бе представен от името на вносителя от господин Емил Мирославов.
Със законопроекта се цели съобразяване на осигурителното законодателство с приетите с Решение № 180 от 1 април 2010 г. на Министерския съвет мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция.
Предвижда се до 31 декември 2010 г. осигурителят да изплаща на осигуреното лице от първия до третия ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Като до 31 декември 2010 г. паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 за временна неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовия договор или осигуряването, ще се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до 1 месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването за срок не повече от 30 календарни дни. 
В законопроекта са предвидени и промени в разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като се привеждат в съответствие с новите предложения разпоредбите, уреждащи внасянето на здравноосигурителни вноски и изключване от облагане с данък на възнагражденията, изплащани от осигурителите през периодите на временна неработоспособност. 
След проведената дискусия и последвалото гласуване с 11 гласа „за”, 3 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Тончев.
Уважаеми народни представители, има ли желания за изказвания от страна на вносителите? 
Заповядайте от името на вносителите.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Ние подготвихме и внесохме този законопроект по повод едно указание на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите от 25 февруари т.г., плод на твърде фриволен прочит на текстове от Кодекса за социално осигуряване. Указание, което внесе смут сред много хора, които би трябвало да плащат осигуровки, без да има договорено възнаграждение за извършвана от тях трудова дейност. Става дума за самоосигуряващи се лица, еднолични търговци, собственици и съдружници на търговски дружества, които полагат личен труд в своите фирми, магазини, работилници.
От само себе си се разбира, че това задължение за осигуряване на две и повече основания удря дребния бизнес, натоварва най-вече малките стопански субекти, в които често собственикът, управителят и работещият е едно и също лице.
Наистина указанието бе оттеглено и не влезе в употреба, но възможността за разнопосочни тълкувания остава. Ето защо ние предлагаме създаването на нова ал. 4 в чл. 4 със следното съдържание: „Ал. 1, т. 7 на чл. 4 и ал. 3, т. 2 на чл. 4 не се прилагат в случаите, когато срещу положения труд не е уговорено получаването на възнаграждение.”
Смятаме, че с тази поправка се постигат прецизност и яснота, непозволяващи бъдещи рецидиви, които не гарантират нито осъзнатия и признат лапсус, нито обсъжданите преди малко съгласувателни процедури в Закона за НАП. Такава е идеята и на колегите-вносители на другите два законопроекта.
А иначе режимът на осигуряване в Кодекса за социално осигуряване е много, много усложнен. Това го прави трудно разбираем и непонятен дори за хората, които го интерпретират и прилагат. Може би това е причината да звучат странно, объркано и доста противоречиво депозираните в Комисията по труда и социалната политика становища. В известен смисъл изключение прави единствено становището на Националния осигурителен институт.
Уважаеми колеги, и в трите комисии, в които този законопроект бе разглеждан, не получихме подкрепа, но аз силно се надявам, че ще вникнете в нашата идеята, ще оцените нейната целесъобразност и ще гласувате за предложения от нас законопроект на първо гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желание за изказване от страна на вносителите?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда кратка, защото за всички, които внимават в дебата, е ясно, че трите законопроекта, които са внесени от народни представители от три различни парламентарни групи, са изработени по един и същи повод – злополучното указание на изпълнителния директор на НАП, с което въведе задължението за двойно социално осигуряване на самоосигуряващите се лица, тоест в случаите, в които те извършват дейност като самоосигуряващи се лица, да плащат социално осигуряване и като управители на собствените си търговски дружества, без да е уговаряно или изплащано съответно възнаграждение. Става дума за увеличаване на социалното осигуряване на тези лица в размер от четири пъти, защото припомням, че минималните осигурителни прагове бяха увеличени от 260 на 420 лв. (минимум, върху който се осигурява всеки занаятчия – фризьор, обущар, счетоводител, барман). С допълнителното осигуряване, което е в рамките на около 800 лв., размерът, върху който следваше да се самоосигурява всеки дребен търговец, нарастваше на около 1200-1300 лв. - нещо непосилно за дребния бизнес. В резултат на общественото напрежение, което се надигна след това указание и заплахата от протести пред данъчните служби, шефът на НАП отмени своето указание, което според управляващото мнозинство е достатъчно основание тези законопроекти да не бъдат приемани.
Искам обаче да Ви посоча, че изпълнителният директор на НАП си позволи да въведе това задължение със задна дата, тоест неговото указание, издадено през март, визираше периода и за предишните два месеца, което означава, че всеки следващ чиновник, независимо на какво ниво е – дали шеф на НАП, дали финансовият министър, може да си позволи със задна дата отново да промени това указание и да въведе задължение на самоосигуряващите се лица. Тоест ако през ноември се прецени, че приходите в хазната са недостатъчни (каквато е политиката на управляващите – да събират пари от бизнеса и особено от дребния и средния), да се промени отново това указание в посока, която да задължи хората, които в момента едва свързват двата края, да платят четири пъти по-големи социални осигуровки.
За да се избегне тази превратна възможност, ние сме внесли законопроект, който е абсолютно чист и който по абсолютно никакъв начин не накърнява задълженията на другите лица да плащат социалните си осигуровки, когато са управители на търговски дружества, когато получават възнаграждения и когато даже не получават такова, но не се осигуряват като самоосигуряващи се лица.
Апелирам към Вас да вникнете в темата, която в момента се дискутира, и да подкрепите този законопроект. 
Уверявам Ви, с предишния Законопроект за изменение на Закона за Националната агенция за приходите и въвеждането на една измислена съгласувателна процедура, която свършихме днес, не се решава никакъв въпрос. Ясно е, че изпълнителният директор на НАП не е действал самосиндикално, а с благословията и на финансовия министър, така че дали двамата ще си издават указания, които да товарят хората с допълнителни осигуровки, или ще го прави само единият от двамата – резултатът е един и същ.
Истинското решение е законодателни промени, ако трябва по няколко пъти, за да бъде ясно, че не могат с дописвания на закона да се вменяват допълнителни задължения на българските граждани, особено в условията на криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Мая Манолова.
Има думата министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами  и  господа народни представители! На 1 април 2010 г. Министерският съвет прие Решение № 180 за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция на антикризисните мерки. С една от одобрените мерки - № 15, се предвиждаше обезщетенията за временна нетрудоспособност да се изплащат от Националния осигурителен институт след изтичане на третия ден от настъпване на неработоспособността. Възможностите за изпълнение на тази мярка бяха обсъдени на заседание на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В дух на взаимни отстъпки и зачитане на мненията и интересите на всички страни,  участващи  в  социалния диалог, на 5 май беше подписано Споразумение между Министерския съвет, КТ „Подкрепа”, КНСБ, Българската търговско - промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българския съюз на частните предприемачи „Възраждане”, Съюза за стопанска инициатива на гражданите, КРИБ - гласа на българския бизнес.
В съответствие с постигнатото споразумение на заседание на Министерския съвет, проведено на същата дата, беше прието, че до 31 декември т.г. осигурителят ще изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Така изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност от средствата на държавното обществено осигуряване започват от четвъртия ден в досегашния размер – 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Също до        31 декември т.г. се намалява срокът за изплащането на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност, настъпила след прекратяване на трудовия договор или осигуряването, или настъпила преди прекратяването на срочни трудови или служебни правоотношения от 75 на 30 календарни дни.
Тези промени осигуряват икономия на средства в размер на     2 млн. лв. за шест месеца.
В изпълнение на мярка 59 от антикризисните мерки, с Решение № 180 на Министерския съвет от 1 април т.г. увеличаването на добавката от пенсия или сбор от пенсиите, които е получавал починалия съпруг, се отлага за 2012 г. Окончателният ефект от тази мярка е намаляване разходите на пенсии с 45,3 млн. лв. и се отменя текстът, с който се определят размерите за 2010 г. на добавките към пенсиите на лицата, навършили 75-годишна възраст. По този начин разходите се намаляват с 98,1 млн. лв.
В изпълнение на цитираната по-горе антикризисна мярка и мерки до края на тази година, се премахва тъй нареченият таван на обезщетенията за безработица. Те ще се получават в действителния им размер  - 60 на сто от осигурителния доход на лицето, който не може да е по-нисък от определения минимален размер за тази година.
Премахването на максималния размер на обезщетенията за безработица ще доведе до допълнителен разход от 45,3 млн. лв.
Предлага се и максималният размер на гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя да се увеличи от 720 на 1000 лв.
В законопроекта са предложени и промени в Закона за здравното осигуряване, Закона за данъци върху доходите на физическите лица, като целта е да бъдат приведени в съответствие с новите предложения, разпоредбите, уреждащи внасянето на здравноосигурителни вноски и изключване от облагане с данък на възнагражденията, изплащани от осигурителите през периодите на временна неработоспособност.
Уважаеми дами и господа, общият финансов ефект от предложените промени в Кодекса за социално осигуряване като антикризисни мерки, приет с консенсус от социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество и приети с Решение на Министерския съвет от 1 април т.г., общият финансов ефект от предложените промени се очаква да бъде около 148,5 млн. лв. намаление на разходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желание за изказване от страна на вносителите?
Има думата господин Дарин Матов. 
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък и ще коментирам предложението на Яне Янев и група народни представители по отношение на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. 
Само ще направя един акцент. Акцентът е върху това, което ние предлагаме, а именно: в чл. 6 ал. 2 – ще го цитирам: „ Доходът, върху който се дължат осигурителните вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност”. 
Ние предлагаме да отпадне „или неначислените”, тоест да се заличи този текст. 
Другото, което предлагаме в контекста на нашето предложение. Става въпрос за чл. 7, в който искаме да отпадне ал. 3. В ал. 3 изразът „или неначислени”. Искам да ви изчета и текста, за да ви заостря вниманието на чл. 7 ал. 3: „Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителя внася осигурителни вноски по ал. 1 и 2”. Умишлено Ви зачитам текста, защото смятам, че тези части от текста на чл. 6 и чл. 7 като допълнения, които  бяха направени преди няколко месеца, наистина водят до там, че се правят различни тълкувания и затова в контекста на това ние предлагаме да отпаднат, за да не затрудняват тълкуванието на съответния член.
Другото, което предлагаме е ал. 15, на чл. 6, с която искаме наистина да се акцентира, точно и ясно да се каже, че осигуровките са за сметка на държавния бюджет.
Искам да Ви кажа, че това тълкувание, което беше направено от страна на данъчните власти, що се касае до „неначислени” или „не са начислени” доведе дотам, че се показа едно безсмислие от гледна точка на това, че наистина трябваше да има двойно осигуряване – един път по договор за управление, както казах и преди, когато коментирахме Закона за НАП, и втори път, като самоосигуряващо се лице. Но изглежда, че всичко това, въпреки текста в чл. 6, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, ние искаме и предлагаме да има изричен текст в ал. 15, на чл. 6 от Кодекса, който да постанови, че целите за осигурителните вноски на тези лица се поемат от държавата. 
Няма да продължавам нататък, защото това, което ние имахме като предложение, беше изложено от колегите в съответните комисии, а пък и ние лично го внесохме в комисиите, най-вече в Комисията по бюджет и финанси, където казахме нашите доводи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Думата има д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! На нашето внимание са четири законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Единият е с вносител Министерския съвет, а другите три са от колегите Мая Манолова и група народни представители; Мартин Димитров и група народни представители; Яне Янев и група народни представители. 
Аз искам да започна с Кодекса за социално осигуряване – с вносител Министерският съвет. Беше казано, че текстовете в този законопроект са плод на постигнат консенсус в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Винаги през годините съм бил привърженик на това промените в Кодекса за социално осигуряване, промените в Кодекса на труда да бъдат постигани с консенсус след съгласуване с Националния съвет за тристранно сътрудничество, между социалните партньори и сега няма как да не изразя своето задоволство, че този проект е внесен на базата на този консенсус. Което не означава обаче, че не са направени съответните отстъпки както от работодателите, така и от синдикатите, вероятно и от представителите на държавата. Защото в крайна сметка, според мен, представения проект за промени в Кодекса за социално осигуряване има редици слабости.
Искам да започна преди всичко с добрите решения в този законопроект. Започвам с решението, което колегите от синдикалните организации преследваха от дълги години и искаха да постигнат. В крайна сметка сега се предлага такова решение за отпадане на дневния максимален размер на обезщетението за безработица, което в момента е 12,00 лв. За съжаление, това е временна мярка, която ще продължи до 31 декември 2010 г. Да се надяваме, че и през следващите години ще намерим финансов ресурс и воля да можем да продължим с това добро решение.
Следващото добро решение, което го има в Кодекса за социално осигуряване  с вносител Министерският съвет е, промяната в Закона за гарантирани вземания на работници и служители, където се предлага максималния размер на обезщетението при обявяване на несъстоятелност на предприятието от 720 лв., тоест три минимални работни заплати, да бъде увеличено на 1000 лв. Няма как да не отбележим тези добри предложения в Кодекса за социално осигуряване.
На следващо място обаче започват проблемните, според мен, текстове. На първо място, така наречената вдовишка добавка – отлага се за 2012 г. Тези 20%, които бяха основното обещание в социалната сфера на колегите от Политическа партия ГЕРБ, сега се отлагат за 2012 г., като от 2010 г. стартира увеличението с по 5%, забележете, до 2015 г. Остава изпълнението на предизборното обещание. Тоест основното предизборно обещание се отлага за 2015 г. – за следващ мандат.  Две години от следващ мандат трябва да изпълняват тези 20%.
Аз разбирам, че в условия на криза е трудно да се говори за увеличение на вдовишките надбавки, но заместник-председателят на Народното събрание в предния парламент предложи увеличение на вдовишките надбавки, когато беше в опозиция с 50%. Сега обаче ние не приемаме и тези 5% дори. Аз знам, че вие ще кажете, че сега е кризисна ситуация, но вие твърдите, че прогнозирате кризата много по-добре от тройната коалиция. Така че, когато сте правили предизборните обещания, трябвало е да знаете, че през тази и следващата години кризата ще бъде в своя максимален израз, в своя пик и затова е трябвало да бъдете много по-внимателни. Сега, в момента, се създава впечатлението, че се отлагат очакванията на тези, които имат право на тази вдовишка надбавка. 
Ако направим една проста сметка – ако средната пенсия към края на м. март е 302 лв., да ползваме законовия текст и да кажем, че махаме надбавките и ги оставяме примерно на 200 лв. средна пенсия, тези 20%, които са пропуснати в момента в рамките на една година, се равняват на близо 500 лв., а за двете години са 1000 лв. само от едната мярка. Тоест, само от отлагането на вдовишките надбавки за една година, госпожо Митрева – въпреки че ми махате, става въпрос за средно 500 лв. на година, а за двете години са 1000 лв. Това е от едната мярка.
От отлагането на следващата мярка за 2012 г. - така наречената добавка на възрастните над 75 години по чл. 84а от Кодекса за социално осигуряване, диференцираната добавка в размер до 50 лв. в зависимост от размера на пенсията - ако сметнем там, че средният размер, който се изплаща, е 20 лв., се получава още една подобна сума, тоест отлагането – нека да не е 2000 лв., а да е 1000 лв. на един човек над 75 г., означава, че става въпрос за един сериозен пропуск в отлагането на доходите на българските пенсионери. А те очакваха тези пари и затова гласуваха за Политическа партия ГЕРБ. На практика сега тези пари се отлагат.
Следващият въпрос, който искам да засегна, е така нареченият въпрос за прословутите болнични. Вярно е, че е постигнат консенсус вярно е, че той е постигнат с компромиси както от страна на работодателите, така и от страна на синдикатите и на Националния осигурителен институт в случая. 
Но, уважаеми колеги, забележете, че става въпрос за постигане на фискални цели чрез отнемане на доходи. Какво означава това? Ако досега режимът на изплащане на болничните листове за първия ден беше 100% от работодателя, а за следващите два дни – по 80% от осигурителната институция, заради това че са внесени осигурителните вноски, сега товарим работодателя с три пъти по 80% в условия на криза и отнемаме от доходите на българските граждани, които се осигуряват надлежно по съответния ред. 
Какво отнемаме? Досега получаваха 100% веднъж - за първия ден, и по 80%, тоест 260%. А сега на практика получават 210%, тоест и за сметка на работодателя, и за сметка на работници и служители отнемаме права. Прехвърляме отговорностите на кризата както върху работодателите, така и върху работниците и служителите. 
Аз, на базата на тези разсъждения, трудно бих могъл да намеря аргументи, за да подкрепя промените в Кодекса за социално осигуряване за разлика от Кодекса на труда, където са добрите решения. Там нашата парламентарна група ще подкрепи проекта, внесен от Министерския съвет.
На следващо място, в досегашния текст на чл. 42, ал. 2 на Кодекса за социално осигуряване се казва, че когато временната нетрудоспособност, трудовата злополука и професионалното заболяване е настъпило до два месеца след прекратяване на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. Сегашното предложение е отново за орязване на тези дни. Сега се предлага - до един месец от прекратяване на трудовия договор, а изплащането на обезщетението да става за срок не повече от 30 календарни дни. Тоест, с 45 дни се намалява срокът, в който се изплаща обезщетение, след като се прекрати трудовият договор.
Няма да се връщам на така наречената добавка за старост по чл. 84а, защото я споменах преди малко. На практика тези 148,5 милиона, които са заявени в мотивите, които се икономисват за сметка на спестени и отложени разходи, по актуализирания вариант на бюджета, който предстои да разгледаме, тези пари се връщат обратно в Министерството на труда и социалната политика, за да покрият онези 380 милиона по-малко, които бяха гласувани в приетия бюджет на Министерството на труда и социалната политика за 2010 г.
Искам да кажа и няколко думи за проектите на колегите Мартин Димитров, Яне Янев и Мая Манолова. От 1 януари 2010 г. действа един текст за социалното осигуряване – чл. 6, в който се казва, че осигурителни вноски се дължат освен върху изплатени възнаграждения, тоест доходи от труд, и са дължими, макар и за неизплатени възнаграждения - новият елемент, който е въведен от Нова година, е неначислени възнаграждения за труд. Става въпрос единствено за уговорени, неотразени счетоводно, неначислени възнаграждения. 
Каква беше логиката и философията на предложените промени тогава? В обсъждането на предния законопроект тя беше спомената частично. Ставаше въпрос да има ритмичност в постъпленията в приходните агенции - Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт, за да може респективно срещу тези осигурителни вноски да стоят права. За да стане всичко това беше въведен елементът „неначислени възнаграждения”. 
За съжаление, когато обсъждахме този текст, аз си позволих да заявя, че някъде в Допълнителните разпоредби трябва да обясним какво е това „неначислени възнаграждения”. Това не стана, няма и коректно обяснение в българското законодателство на термина „трудови доходи”. Оттам започнаха проблемите, които ескалираха с приетото от директора на една от приходните агенции разширително тълкувание на „неначислени възнаградения”. Разширителното тълкувание на НАП от 25 февруари, последвано от тълкуванието от 10 март, създаде несигурност и смут със страх от двойно осигуряване. На практика: като едноличен търговец, собственик и съдружник в търговско дружество като самоосигуряващо се лице и когато е в качеството и на управител на същото дружество с договор за управление и контрол.
Основополагащ принцип за възникване на осигуряване в системата на държавното обществено осигуряване е упражняването на съответна трудова дейност, срещу която лицето получава доходи от труд. Тоест, основанието за осигуряване възниква само и единствено, когато има доходи от труд. 
Аз не смятам, че в приетите текстове на закона, с изключение на тази бележка, че няма обяснение в Допълнителна разпоредба що е „неначислени възнаграждения”, няма основание да се тълкува хипотезата за двойно осигуряване. Проблем създаде указанието, което вече беше казано тук, в дискусията. Има три законопроекта в тази връзка и като резултат от тълкуванието на директора на Националната агенция за приходите.
В предложението на народния представител Мартин Димитров се предлага в чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 – „да не се прилагат в случаите, когато срещу положения труд не е уговорено получаване на възнаграждение”.
Всъщност и трите законопроекта имат различно съдържание, независимо от това че са изготвени по един и същи повод. В другите два законопроекта остава думата „неначислени”, а предложението на колегите Яне Янев и група народни представители премахва тази дума „неначислени възнаграждения”. Но в другите два законопроекта се прави разлика, когато се отразява върху обхвата на осигурените лица.
Господин Мартин Димитров предлага нещо, което е изключително интересно. След като той има изключително постижение за намаляване на осигурителните вноски - през дългите години, в които той е в Народното събрание, положи максимални усилия осигурителните вноски да се намалят, сега се предлага един текст, който изключва една голяма група на самоосигуряващи се лица от правото им на осигуряване. Аз знам, че Вие сте искали да кажете съвсем друго нещо, но от начина, по който е написан текстът, излиза, че самоосигуряващите се не подлежат на осигуряване. Защо? Веднага Ви казвам: защото едноличният търговец няма как да има уговорено възнаграждение. С кого ще уговори това възнаграждение? Със себе си? Управителят, като собственик на фирма, няма как да има уговорено възнаграждение. Така че всички тези аргументи, че искате да въведете ред в системата водят до това да се изключи една голяма група – на самоосигуряващите се лица, от осигуряване. Ако това преследвате, е друга тема. Разбирам, че не преследвате това, но напишете това, което преследвате като идея. Защото от начина, по който сте записали текста, излиза, че Вие давате възможност на самоосигуряващите се лица да не се осигуряват. 
С тези аргументи нашата парламентарна група няма да подкрепи измененията в Кодекса за социално осигуряване с вносител Министерския съвет, няма да подкрепи и другите проекти.
В проекта на госпожа Мая Манолова има някаква малко по-различна идея, но и там текстът изисква уточняване. Ако се стигне до това да бъде приет и този вариант, трябва да бъде изчистен текстът на предложението във варианта, в който той е предложен в становището на Министерството на труда и социалната политика и на Националния осигурителен институт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Адемов? Няма.
Има ли желание за изказвания? 
Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, искаше думата. 
Заповядайте, госпожо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да внеса едно пояснение относно изказването на д-р Адемов. Не става въпрос за това, че се отлага вдовишката добавка в размер на 20% до 2012 г., защото цитираните цифри, че едно лице губи от това отлагане около 1200 лв. при 300 лв. пенсия, а добавката е в размер на 20%, де факто са само 5% – добавката трябваше да стане вместо      20-25%, тоест става въпрос за тези 5%. (Реплики от народния представител Хасан Адемов.)
Не, добавката трябваше да стане от 20 на 25% през 2010 г. От тези 5%, които сега не се дават, а се отлагат за 2012 г., това представлява средно около 260-270 лв. За шест месеца по 15 лв. това са 90 лв. и за още една година около 180 лв., значи около 260-270 лв. 
Същото е и при добавката за старост.
Моля да бъдем коректни! Това – първо.
Второ, нормално е, когато се задържат доходите, а всъщност те са основата, върху която се събират приходите в осигурителната система, да няма увеличение на разходите. Иначе дисбалансът, който се наблюдава и за държавата, е покриване на дефицит над 2 млрд. 60 млн. лв., този дефицит непрекъснато ще се увеличава. Нека бъдем реалисти и разумни: когато предлагаме увеличение на разходите, какво стои в приходната част. 
И на следващо място, искам да кажа, че когато през м. септември-октомври 2009 г. се разработваше бюджетът за 2010 г., параметрите бяха доста по-различни по отношение на приходите и разходите и в държавния бюджет, и в бюджета на общественото осигуряване. Ситуацията се е променила и ние трябва да бъдем гъвкави.
Мисля, че правителството и политическа партия ГЕРБ ще изпълнят своите ангажименти, които са поели, до края на своя мандат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, остава една минута до края на работното време. Няма да има време за изказвания на народното представителство, макар тук да има други заявени желания за изказвания. 
Утре в 9,00 ч. ще продължим дебата по законопроектите. 
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,59 ч.)		
	
Председател:
			Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов


Секретари:
		Пламен Нунев
Милена Христова