Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-06-11


Председателствали: заместник-председателите Лъчезар Иванов и Екатерина Михайлова
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Съобщения.
Днес, 11 юни 2010 г., на народните представители е раздаден общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приети на първо четене на 9 юни 2010 г. Проектът е изготвен от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
 „На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям внесения на 28.04.2010 г. Законопроект за правата и задълженията на пациента, № 054-01-39, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители.”
Уважаеми народни представители, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За процедура има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, Парламентарната група на Коалиция за България приветства решението на ръководството днес целия пленарен ден да чуем министрите, които изостават с отговорите на поставените от опозицията въпроси, с което се получава и характерното напоследък разминаване между дневния ред на хората и дневния ред на парламента, защото тук обсъждаме неща, които са далеч от реалните проблеми на реалния живот в България. Едното не трябва да става за сметка на другото. Тоест организацията на парламентарния контрол не трябва да пречи на протичането на пленарните заседания по начин, предвиден в парламентарния правилник.
В случая, господин председател, Ви обръщам внимание, че ръководството на парламента за пореден път нарушава парламентарния правилник, като допуска Народното събрание да не разгледа постъпилия президентски указ за връщане на Закона за радиото и телевизията в предвидения в парламентарния правилник 15 дневен срок. Според чл. 76 от правилника върнатия за ново обсъждане закон трябва да се включи в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа. Указът е постъпил на 31 май т.г., така че трябваше до края на тази пленарна седмица да бъде разгледано президентското вето. Предполагам какво би ми отговорило ръководството – буквалният израз в правилника е „включва в програмата”. Наистина в програмата за тази седмица беше включено президентското вето, но също така то беше изключено по усмотрение на мнозинството. Много се надявам, че следващата седмица няма да се случи същата „гимнастика” и да се лъжем едни други, че спазваме правилника, а българските граждани - че спазваме правилата.
Много Ви моля, тази грешка, която беше допусната за пореден път тази седмица...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:  Благодаря. Времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: ...която е лош знак за ръководство, да бъде отстранена през следващата пленарна седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:  Благодаря. Спазили сме правилника и чл. 76. Освен това 24-ят час изтича днес в 11,00 ч. Госпожо Манолова, бъдете точна и коректна при спазването на правилника и дейността на Народното събрание.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Новопостъпили питания.
Постъпило е питане от народния представител Яне Георгиев Янев, Тодор Димитров Великов и Емил Генов Василев към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи спрямо исканията на протестиращите полицаи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юни 2010 г.
Писмени отговори.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Мая Манолова.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Мая Манолова.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Уважаеми народни представители, започваме парламентарния контрол с Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, който ще отговори на питане от народния представител Емил Генов Василев относно политиката на Министерството на вътрешните работи за преодоляване на бюджетния дефицит.



ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Уважаеми господин вицепремиер, питането ми е относно политиката на МВР за преодоляване на бюджетния дефицит.
Това питане е мотивирано от едно изказване на премиера Бойко Борисов, може би някъде преди около две седмици, когато той каза публично пред гражданите и медиите, че чрез полицейски акции  правителството  възнамерява  да запълни дупката в държавния бюджет. Тази дупка възлиза към настоящия момент на около 2 млрд. лв. – по анализите на финансови експерти, пък и на самото Министерство на финансите – и ще нарасне до края на годината в размер на около 3,5 млрд. лв. Сумите са доста сериозни и е нормално в „Ред, законност и справедливост” пък и в мен лично възникна въпроса: как точно Министерството на вътрешните работи възнамерява да събере такива огромни суми и да ги внесе в държавния бюджет и то по такъв начин, че да покрие бюджетния дефицит?
Случаят има продължение обаче ония ден, когато между Вас и министъра на финансите се размениха някои реплики, при което коментара на премиера беше, че се касае за една конкуренция между Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи. Ставаше въпрос за събирането на акцизи. 
Ние считаме, че няма как Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи да са конкуренти и считаме, че тогава, когато премиерът поставя несвойствени задачи на министъра на вътрешните работи, той обаче трябва да ги изпълни, защото всяка дума, казана от премиера, който е втората по значение политическа институция след Народното събрание в една парламентарна република, е политика и тази политика трябва да бъде практически реализирана.
Затова ние Ви питаме, господин вицепремиер: на каква обща стойност са постъпилите в републиканския бюджет от началото на годината парични гаранции по мерки за неотклонение? Какви парични суми са постъпили от началото на годината от обвиняеми лица за възстановяване на вредите от извършени от тях престъпления? На каква стойност са отнетите през този период в полза на държавата купюри и ценности, които са предмет на престъпление? Защото ние считаме, че МВР именно тук би могло да подпомогне фиска и вероятно идеята е с все по масови полицейски операции, арести по този начин всъщност да бъдат набирани тези средства. В края на краищата да поясните и каква ще бъде общата политика на МВР в тази насока, за да изпълни поставените от премиера задачи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, активното противодействие на престъпността е основен приоритет на настоящото ръководство на Министерството на вътрешните работи. Борбата с нелегалния внос, производство и търговия с акцизни стоки е основен елемент от цялостната стратегия за превенция и противодействие на корупцията, контрабандата и организираната престъпност. В тази връзка бяха планирани, организирани и се провеждат специализирани полицейски операции и системни проверки на територията на цялата страна с цел разкриване, предотвратяване, документиране закононарушенията, свързани с внос, производство и търговия с тютюневи изделия и алкохол без акцизен бандерол, с неистински акцизен бандерол или акцизен бандерол с изтекъл срок за използване или така наречените акцизни стоки. 
За посочения от Вас период в резултат на проведените от Министерството на вътрешните работи акции и специализирани полицейски операции са иззети, както следва:
- 3 млн. 596 хил. 917 броя кутии цигари без бандерол и с бандерол с изтекъл срок на ползване.
Като пример ви давам Областна дирекция – София, в която за цялата 2009 г. са иззети 10 хиляди кутии цигари без акцизен бандерол и 10 хиляди бутилки алкохол със стар или фалшив бандерол, като за периода от началото на годината досега същата дирекция е иззела над 38 хиляди кутии цигари и 5 хиляди бутилки със стар или фалшив бандерол.
- иззети са 1 377 кг насипен, нарязан тютюн, използван за ръчна изработка на цигари;
- 22 199 къса цигари, съхранявани и търгувани в насипно състояние;
- около 1 млн. броя бутилки с различен грамаж, алкохол с бандерол с изтекъл срок за ползване, без бандерол или с фалшив бандерол;
- 3 млн. 492 хил. 600 литра наливен алкохол, съхраняван в туби и бидони;
- над 72 хил. лв. и над 100 пластики от различен вид, записи на заповед и голямо количество броя патрони;
- 60 хил. евро и 40 мастербокса цигари, произведени в Китай и имитиращи българско производство;
- 14 т армейски боеприпаси, предназначени за утилизация;
- при съвместни операции с Агенцията за борба с наркотиците (ДЕА) САЩ са иззети над 8 тона оцетен анхидрит на обща стойност над 24 млн. лв.;
- в гр. Стара Загора е разкрита престъпна схема, чрез която са извършени банкови измами в размер на 4,5 млн. евро;
- иззети са български и чужди фалшиви документи за самоличност, бланки, официални печати на държавни учреждения, заготовки на бандероли, материали и консумативи за печат на банкноти, над 80 хил. фалшиви винетки и стикери;
- в Севлиево е открита професионално оборудвана печатна база;
- във връзка със законната хазартна дейност и пране на пари са иззети нотариални актове, договори за прехвърляне на имущество и луксозни автомобили на обща стойност над 1,5 млн. лв.;
- образуваните досъдебни производства за извършени престъпления по чл. 234 от Наказателния кодекс са 489 на брой. По 184 от тях лицата, срещу които е образувано производство, са били привлечени като обвиняеми. Сто четиридесет и седем са приключили с мнение за повдигане на обвинение;
- по чл. 242 и следващите от Наказателния кодекс – контрабанда, са били образувани 57 броя. От тях като обвиняеми са привлечени 40 лица;
- бяха повдигнати обвинения срещу лица, заемащи висши държавни постове в предишни правителства за извършени деяния, осъществяващи състав на престъпление по чл. 219, чл. 289, чл. 308 и чл. 316 от Наказателния кодекс. Само в един от случаите установените за държавата щети са в размер на 3 млн. 642 хил. лв.;
- има наложени от така наречената Комисия „Кушлев” запори за недвижимо имущество и забрани върху недвижими на стойност над 29 млн. лв.
По данни, предоставени от Висшия съдебен съвет, относно размера на събраните парични гаранции по обвиняеми лица по бюджета на съдебната власт ви уведомявам, че:
- постъпилите по бюджета на съдебната власт суми от внесени по обвинение лица парични гаранции за периода 1 януари 2010 г. до 31 май 2010 г. е в общ размер на 769 хил. 310 лв., в това число 311 хил. 326 лв. – от Апелативния, окръжни, военни, военно-апелативни и районни съдилища и 457 хил. 984 – от Прокуратурата на Република България.
По бюджета на съдебната система не постъпват суми от обвиняеми лица за възстановяване на вреди от извършени от тях нарушения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса давам думата на народния представител Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Господин вицепремиер, набързо сметнах цифрите, които казвахте и дотук го докарваме някъде до към 70-80 милиона. Обаче премиерът каза, че трябва да покриете дупката в държавния бюджет, която към настоящия момент е 2 милиарда и до края на годината ще стане 3,5 милиарда. От тези 70-80 милиона почти нищо не влиза във фиска, това е истината, тъй като най-голямата цифра, която чух, беше 24 млн. лв. от наркотични вещества – мисля, че беше или от прекурсори. Но Вие няма как от МВР да изкарате тези неща по улицата и да ги продавате на наркоманите, за да вкарате пари в държавния бюджет – изразявам се образно. Ще трябва да ги унищожите. Такъв е законът. 
Аз искам все пак да Ви задам уточняващ въпрос и държа на този отговор. 
Анализите показват, че в момента имаме едно намаляване на събираемостта на ДДС, което е близо 1 млрд. лв. – става въпрос за косвен данък върху потреблението. За да бъде покрита тази сума, би трябвало гражданите и фирмите да пазаруват, да употребяват стоки и услуги. За да покрие МВР тази дупка и за да накара гражданите да пазаруват има два варианта – или да раздава пари на гражданите, за да могат те да ги харчат, или да им опре по един пистолет в челото и да ги накара насила да пазаруват, за да може в резултат на увеличения търговски оборот и потребление да съберем тази сума.
Същото се отнася и за акциза. Аз действително бих искал да разбера тази дупка от около 600 милиона, която е от акциз, дали МВР ще стане вносител на стоки в България, за да може от вносни стоки да увеличим постъпленията от акцизи и мита? Моля да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Това, което не беше упоменато в моето изложение, е злоупотребите, които са по ДДС схемите и това, което прави правоохранителната система съвместно с НАП. Самият факт, че вашата партия, която в по-минал период от време даваше постоянно публични пресконференции за сигналите за злоупотреби в държавния апарат, аз смятам, че последните няколко месеца вие не можете да се похвалите с подобна информираност и подаването на подобни сигнали, което означава, че правоохранителната система и всички институции в България работят за противодействие на организираната престъпност и корупцията. Може би сте загубили своите основни източници, за които вие боравехте тогава със съответните сигнали, но това, което ви уверявам е, че ние вървим към една правилна посока за неутрализиране. Недейте да смятате, че събираемостта на бюджета или всичко свързано с това, което в момента има като констатация, е само функция на една институция.
Затова и във въпроса, който ми беше зададен в началото относно взаимоотношенията и съгласуваните действия между институциите, мога да Ви кажа, че работим в синхрон и пълно междуинституционално взаимодействие. В тази връзка, това което беше казано от премиера, за така нареченото съревнование – всяка една от институциите участва в това благородно състезание, защото всяка една трябва да докаже това, което може да направи максимално ефективно, прозрачно, съвместно с другите институции с които работим заедно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отношение има думата Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Господин вицепремиер, избягахте от отговорите на уточняващите въпроси и започнахте да говорите по един политически начин. Това ме принуждава и аз да започна да говоря по един политически начин.
Ще Ви дам един пример и с него ще изразя моето отношение към Вашия отговор, и преди всичко, отношение към министър-председателя. Дано да ме разберете какво искам да кажа. 
Доколкото знам Вие сте спортист, завършил сте ВИФ. Представете си, че трябва да се състезават един тенисист и един борец. Ако играят тенис, тенисистът ще победи борецът, колкото и той да е як. И обратното – ако играят борба, ако се борят, предполагам, че борецът ще тръшне тенисиста още в първите няколко секунди. В случая премиерът Ви кара да играете един спорт, който не е Ваш. Министерство на вътрешните работи има за своя задача да се бори с престъпността. Там е Вашата сила и смятам, че Вие го показвате. Това, че Вас Ви вкарват в една друга писта, която е пистата на финансовия министър, може да Ви изиграе една лоша услуга и аз смятам, че Ви подвеждат. Вероятно целта на това подвеждане е не толкова някой да срине личният Ви рейтинг, който сега е висок, а целта е малко по-различна и тя е да ни насочи към полицейската държава.
Между впрочем, отляво се изприказваха много глупости за полицейската държава. Аз имам по-различно становище. От мен запомнете – полицейска държава имаме тогава, когато Министерството на вътрешните работи е насочено да изпълнява несвойствени функции. В момента премиерът Ви подвежда да вършите несвойствени функции. Надявам се, че ще покажете, че не сте радетел на полицейската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Захари Димитров Георгиев относно политиката на министерството и предприеманите действия при жалби на граждани за търсене на съдействие от органите на МВР.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министър Цветанов! 
Моят въпрос е свързан с конкретен случай на гражданин от Пловдив в моята приемна. Той касае една тема, която е в основните задължения в Закона на Министерството на вътрешните работи, а именно опазване на имуществото на гражданите и осигуряване на тяхното спокойствие.
Този пловдивски гражданин Ивайло Милев счита, че МВР не е взело адекватни мерки във връзка с неговата жалба. Той е описан и Вие разполагате с данните за случая на господин Милев, защото е отправил молба до Вас с входящ номер от февруари месец, тази година. В нея е изложил обстоятелствата, поради които търси съдействието на министерството и лично на Вас като министър.
Ивайло Милев е едноличен собственик и управител на фирми за рент а кар и като такъв той притежава 10 леки автомобила, чиито марки и регистрационни номера е описал подробно в молбата. По думите му тези моторни превозни средства са били обсебени, присвоени от лицето Стефан Танев. За случая той е подал жалба в Софийска районна прокуратура, която е заведена под съответния входящ номер, а по-късно е дал показания и в Трето районно управление. 
Господин Милев твърди, че след всяка среща с представителите на Министерството на вътрешните работи той е бил заплашван от Стефан Танев да оттегли жалбата си. Заплахите били отправени по телефона, а водените разговори в полицията били дословно цитирани, според Ивайло Милев. Той дори е получил обаждане от непознат, който му е предложил срещу заплащане да открие собствените му автомобили.
В тази връзка моят въпрос към Вас, господин министър, е: 
Какви процесуални действия са извършени от Министерството на вътрешните работи по жалбата на Ивайло Милев и какви са причините за отсъствието на реакция по неговата жалба до момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! От извършената по случая проверка се установи следното. На 7 декември 2009 г. от Софийска районна прокуратура, в Трето районно управление СДВР, е постъпила жалба от Ивайло Петров Милев, съдържаща данни за извършено престъпление от общ характер – обсебване на 10 леки автомобила, с подробно описаните марки, модели, регистрационни номера, чиито лизингополучател е  той, като едноличен собственик и на капитала на дружеството „Пълдин рент а кар 2000” ЕООД и „Интергруп 7” ЕООД. В жалбата си Милев посочва лицето Стефан Танев за извършване на деянието. 
На 15 декември 2009 г. в Трето РПУ е получена прокурорска преписка по описа на Софийска районна прокуратура относно вече визираните в жалбата от 7 октомври 2009 г. обстоятелства, а именно, че като собственик на цитираните дружества осъществява дейност по отдаване на леки автомобили под наем. Отдаваните автомобили са лизингови и са наети на основание договор за финансов лизинг от „Интерлийз Ауто” ЕАД – в качеството си на лизингодател. Автомобилите се отдават под наем на офисите на фирмите в град Пловдив и град София, на клиенти, включително и за получаване, и ползване извън страната. 
По нататък в жалбата се посочват данни за десет автомобила, които са били предоставени на офис на „Интергруп 7” в гр. София, ръководен от Стефан Танев. Според Милев при посещението си в гр. София установил, че въпросните автомобили не са в наличност на място, където е следвало да се предоставят за ползване, а служителят Танев е спрял да се явява на работа, отказва да се предостави информация за местонахождението на автомобилите и отказва да получи заповедта си за уволнение.
В жалбата до Софийска районна прокуратура Милев изразява мнение, че са налице данни за престъпление по чл. 21 от НК и отправи искане за предприемане на правни и фактически действия за издирването на автомобилите и връщането им на дружеството, както и установяване на евентуалните извършители на престъплението. 
С Постановление от 9 декември 2009 г. на прокурор Зартова от Софийска районна прокуратура е възложено извършване на проверка по жалбата с дадени конкретни указания, а именно: да се снемат обяснения от всички посочени в жалбата лица; да се приложат копия от относими към случая документи; да се извършат и други действия с оглед установяване на обективната истина. 
На 20 януари 2010 г. в хода на извършената проверка са снети обяснения от Милев, в които той потвърждава изнесеното в жалбата си до Софийска районна прокуратура. В обяснението си Танев потвърждава, че е работил във фирма „Интергруп 7” –  на длъжност шофьор, като реално се е занимавал и с отдаването под наем на автомобили. Твърди, че приложеният към преписката трудов договор не е подписан от него, но не отрича получаването на трудово възнаграждение на ръка. В установения от закона срок са били извършени допълнителни проверки по данни с постановление от 15 март 2010 г. и постановление от 10 май 2010 г. на прокурор от Софийска районна прокуратура за конкретни указания. Изпълнени са всички указания на прокурор Зартова. 
В изпълнение на дадените указания, към настоящия момент господин Милев е призован за явяване в Трето РПУ на СДВР на 4 юни 2010 г. в 10,00 ч., а също така и Стефан Танев за дата 7 юни 2010 г. от 9,00 ч. Предстои установяване и призоваване на лица, посочени от предоставените от Милев договори за отдаване под наем, с оглед снемане на обяснения, както и установяване на местонахождението на посочените от Милев леки автомобили.
Към настоящия момент действията по разследването с оглед установяване местонахождението на посочените в жалбата леки автомобили продължава. Случаят не е спрян, той продължава, но има действия, които все пак отнемат малко повече време, защото в началото Танев не беше намерен на посочения адрес като местонахождение, след това в последствие беше издирван, после беше призован и всички действия, които предприема полицията са изцяло в съответствие с прокурорското разпореждане, което има от прокурора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за реплика на народния представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, от Вашия отговор оставам с впечатлението, че все още има някаква надежда да се разкрие това престъпление докрай и да се получи някакво справедливо възмездие за този, който е обсебил въпросните автомобили спрямо него. Но, за съжаление, струва ми се, че един срок от шест месеца след подаването на първата жалба до ден-днешен е твърде  разточителен по отношение на това да се създаде предпоставка за бързо и адекватно решаване на подобни проблеми, и то при положение, че има посочен заподозрян извършител на това деяние. 
Аз отправих подобен въпрос и към главния прокурор и получих отговор, че отново се е задвижила някаква преписка, но искам да Ви уведомя, че това по отношение на движението между институциите – между Криминална и Трето РПУ, е масова практика в този конкретен случай, и въпреки че почти ежедневно хората се интересуват от съдбата на своята преписка, те ги препращат от една на друга институция. 
Трябва да Ви кажа, че аз се отнасям доста позитивно към това, което правите, и постиженията, които имате по отношение на организираната престъпност. Казвам го не от куртоазия, но в същото време оставам с известен огорчителен привкус, както и много избиратели, в това число и ваши избиратели от страната, които имат усещането, че това се прави, за да се получи публична известност за тези действия. В същото време стотици граждани всеки ден страдат от подобни събития, посягайки на тяхната неприкосновеност, на тяхното имущество, в това число нападайки ги и ограбвайки ги по улиците. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло) 
Затова, според мен, МВР трябва да е по-присъствено сред хората, за да се получи това възпиращо действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев!
Нали не си представяте, че ще преминем в духа на това, което беше казано от уважаeмия господин Василев, да преминем в някаква спортна терминология и да покажем, че държавата е борецът, като мачкаме всеки един по повод постъпването на някаква жалба, и веднага да се вземе отношение. 
Когато човек се запознава с правната материя и когато човек иска да изповядва ценностите на правовата държава, ние трябва да се съобразяваме със законите. Уверявам Ви, че към всеки един сигнал се отнасяме съвсем отговорно и предприемаме адекватни действия и Вие виждате, че работата по този конкретен случай не е свършила, не е приключила и не сме го оставили на заден план. Просто има процесуално-следствени действия, които отнемат малко повече от времето, но Ви уверявам, че и конвенционалната престъпност, както и тежката организирана престъпност са изключителен приоритет на Министерството на вътрешните работи. Благодаря за оценката, която давате за дейността на всички български служители от правоохранителната система на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Петър Атанасов Курумбашев относно самоволно тълкуване и прилагане на Закона за движение по пътищата от страна на СДВР.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цветанов! Този въпрос възникна и ми беше поставен от много собственици на малки кафенета и заведения, които се намират на територията на различни райони на София – в „Красна поляна”, в „Люлин”, в „Изгрев”.
Те се обръщат към мен с оплакванията, че на техните заведения – техните мегазаведения, те са между 3 и 5 масички, изнесени на тротоарите или например изнесени в междублоковите пространства, някой от КАТ-София се е сетил да изиска съгласуване от тях. Да приемем дали трябва да има съгласуване с КАТ-София или не и срещу този печат за съгласуване те трябва да платят тарифа от 400 лв. Може да си представите, че инвестицията за такова малко кафене, което обикновено се образува през лятото пред блока или на някой тротоар, цялата инвестиция сигурно е 500 лв. Трябва да се купят 4 масички, 20 стола, 20 чаши и 5 пепелника – това е цялата инвестиция.
На този фон някой от КАТ се е сетил, след като са те „бръснали” през Енергото, през ВиК, разбира се, си минал и през общината, все пак да минеш да се отчетеш и на КАТ-София.
Наистина ли смятате, че разполагането на тези масички в междублоковото пространство е част от тротоара и това е елемент от пътното движение? Какви мерки смятате да предприемете, за да прекратите това своеволие от страна на органите на КАТ-София? 
Аз трябва да Ви кажа, че даже кметовете на ГЕРБ на някои места са издали заповеди вече да не се съобразяват с тази тарифа на КАТ, но очевидно това не е начинът кметовете да казват, че може да не се съобразяваш с някоя наредба на КАТ, а най-добрият начин е КАТ да си отмени тази тарифа. Може тарифата да е 4 лв., но не и 400 лв.
Надявам се да получа Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, преди да пуснете Вашия въпрос, мисля, че беше коректно първо да се обърнете към вашите бивши министри на вътрешните работи, за да Ви обяснят каква е правната материя и за какво става въпрос. Но нищо, аз ще Ви информирам.
Съгласно § 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, по всички проекти, свързани с организиране движението по пътищата при направено искане от страна на заинтересованите лица, съответните служби на МВР са длъжни в едномесечен срок да дадат писмено становище. Приемането или отхвърлянето на даден проект от съответните служби на МВР следва да се оформя в писмено становище като за издаването на последното се заплаща такса, съгласно Тарифа № 4 на МВР, одобрена с Постановление № 53 на Министерския съвет от 26 февруари 1998 г., многократно изменяна и допълвана. 
В едномесечен срок отдел „Пътна полиция” при СДВР, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 4 (изм. „Държавен вестник”, бр. 86 от 2000 г.), от цитираната по-горе тарифа при изготвяне на писмени становища по проектите за изграждане на търговски и други обслужващи пътното движение обекти се събират около 400 лв. Следва да се подчертае, че се касае за случаи, при които разполагането на цитираните по-горе маси, фризери, щендери, стелажи и други може да доведе до негативно въздействие върху безопасността на движението и да застраши живота и здравето на пешеходците. 
В тази връзка искам да посоча и изключителната трагедия през 2009 г. в местността „Бакаджик” в гр. Ямбол, където в резултат на разположените търговски маси, непосредствено до пътното платно, загинаха значителен брой граждани, които бяха прегазени от аварирал автобус. Опазването на живота и здравето на гражданите, както и безопасността на движението, са основен национален приоритет. 
Все пак аз Ви благодаря за този въпрос. Това, което съм разпоредил да се направи, е прецизен преглед за всички подобни случаи, касаещи нещата, които изразихте във Вашето питане, за да видим каква е възможността и да направим съответните предложения за корекция и намаляване на тези суми или ограничаване на възможността в населени места, където няма абсолютно никаква хипотеза за визирания случай в Ямбол, да бъдат предприети други облекчаващи ситуации, касаещи средния и малкия бизнес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Петър Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, именно тези две хипотези имах предвид. Първата е примерно разполагането на такива масички в междублоковото пространство. Там просто няма достъп до никакви превозни средства и те по никакъв начин не застрашават пътното движение, обаче някой е решил, че може да мародерства и тези хора и да им вземе също 400 лв. 
Второто нещо е не изобщо да не се съгласува с КАТ. Знаете, че всяка такса и тарифа трябва да бъде разходно ориентирана. Ако на служителите от КАТ тази проверка им струва 4, 5 или 10 лв. – добре, но нека някой да ме убеди, че проверката за разположение на три масички струва 400 лв. Това просто е чисто мародерство върху тези хора, които очевидно така или иначе едвам свързват двата края и правят един „страхотен” бизнес 3-4 месеца, изнасяйки 3-4 маси. Така че молбата ми е просто да разпоредите преглед на тази тарифа. Според мен тя може да бъде намалена поне петдесетократно, да не кажа стократно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за дуплика на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, аз още веднъж искам да Ви благодаря за този въпрос. Това, което беше важно и предполагам, че вече Ви е станало известно, е, че всичко това, което се случва и в момента, е едно недоразумение може би в правната уредба, която е от 1998 г., а после и от 2000г.
Съжалявам, че през този период, а и в предишния, когато бяхте общински съветник, не сте водили подобни разговори с Вашите избиратели или с хора, които в момента са Ви сезирали за този сигнал, но аз Ви уверявам, че ще направим задълбочен преглед, ще прецизираме всички възможни текстове, които биха могли да облекчат и да не създават допълнителни затруднения на хората в тази тежка икономическа криза и действително да се поемат само разходите, които са необходими от службите в КАТ на съответните областни дирекции, за да могат таксите да съответстват на изработеното и това, което отнема като ресурс на министерството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Емил Генов Василев относно намеренията на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване на взломните кражби в изолирани вилни зони и слабо населени места в община Своге.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря ви.
Проблемът не е толкова на свогенци, колкото на софиянци. От отговора в момента, господин вицепремиер, се интересуват преди всичко софиянци, защото община Своге е най-голямата вилна зона на гр. София и това е много отдавна - още от времето на Дядо Вазов, и то вилната зона на обикновените хора, а не на тези, които имат дворците в полите на Витоша. Така че зачестяват много взломните кражби и в РЗС бихме искали да разберем как точно ще се справите с това. Нашата проверка показва, че в РПУ – Своге, работят 46 служители, барабар с началника, чистачките, служителят на ДАНС, включително и служителките в Паспортната служба. При положение, че това е третата по големина територия на община в Република България и има 38 селища, реално Вие разполагате с по 30 души на улицата, които да извършват охранителна дейност и превенция.
Затова аз моля да отговорите какви са намеренията Ви и как точно да извършите промяна в разстановката на Вашите сили и средства, как да подсилите РПУ – Своге, по такъв начин, че да успее да защитава живота, здравето и имота на гражданите на община Своге и на десетките хиляди софиянци, които имат интереси там. Защото техните вилни имоти непрекъснато са ограбвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, действително това е един сериозен проблем, който стои от доста дълги години. На Вашия въпрос ще отговоря максимално подробно за всичко, което се случва през последните 20 години.
За периода 1990-2010 г. в РПУ – Своге, са регистрирани 3959 броя взломни кражби. От тях за същия период са разкрити извършителите на 1412 броя взломни кражби, като същите са предадени на прокуратурата. Неразкрити са останали извършителите на 2547 взломни кражби. 
Относно настъпилите вреди не се води официална статистика. Това е въпрос на разследването по всяко конкретно дело, като са изработени оценителни експертизи, прилагани по съответното досъдебно производство. Към настоящия момент Районно управление – Своге, разполага със сходен на останалите структури в страната с подобна оперативна обстановка личен състав, а именно: в група „Криминална полиция” – 10 души, в група „Охранителна полиция” – 38 души, в група „ОДЧ” – 5 души, в „Досъдебно производство” – 4 души. 
Вилните сгради на територията на общината са над 25 000, разположени в обособени вилни зони, където няма регистрирани постоянно жители и поради слабо развитата инфраструктура и затруднения достъп до тях през зимните месеци те не са обитавани. В тази връзка установяването на извършените посегателства върху собствеността на гражданите става два, три или четири месеца след извършването на такива деяния. Това обстоятелство допълнително затруднява работата по разкриването на тези кражби, предвид изминалото време от извършването на посегателството, от произшествието и откриването на годни следи е почти невъзможно. 
В посока оптимизация на силите и средствата за охрана на обществения ред и разкриване на взломните кражби в района на община Своге се работи активно, като се предприемат съответните мерки. Ръководният състав от комплексните проверки, които бяха извършени в Областна дирекция – София, и в част от районните полицейски управления, констатираните слабости доведоха до кадрови промени в Районното полицейско управление. 
Съгласно моите разпореждания главният секретар на МВР е създал нова организация за летния сезон, която предвижда посещение на районни инспектори минимум два пъти седмично, включвайки отделните вилни зони. Извършен е обстоен преглед на лицата, обитаващи тези зони, като се обръща особено внимание на самотно живеещите там лица в пенсионна възраст. Същите се посещават и от Дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” с оглед недопускане на инциденти и пожари. Регулярно се анализира оперативната обстановка в района, профилактират се лица от криминалния контингент. С кметовете от населените места в общината периодично се провеждат срещи и разговори, като основен акцент се поставя на по-добрата координация в случаи, когато непознати за района лица и МПС-та, биват забелязани. За същите е необходимо незабавно да бъдат сезирани органите на Министерството на вътрешните работи с оглед своевременното предприемане на мерки от предоставяне, разкриване и подобни неправомерни деяния. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Господин вицепремиер, каза се, че имало 25 хил. вили на територията на община Своге. Действително се оказах прав, че това е най-голямата вилна зона за София. Умножено по четири, колкото е едно средно семейство, в момента 100 хил. софиянци са много заинтересовани как ще решите проблемите в община Своге. 
Не ви достигат силите и средствата – това е абсолютно ясно! Имате 60 хил. души в МВР. Мисля, че трябва да подсилите тези 40 души, които работят в третата по територия община на Република България. Направете го по някакъв начин! Ако трябва, изкарайте от канцелариите тези административни мишоци, които заемат една трета от щата ви!
Най-важното, разберете, зная, че вие не можете да покриете всяка една от тези 25 хил. вили, но покрийте пунктовете за изкупуване на цветни медали! Покрийте заложните къщи! Това са двете места, които гражданите от съответен произход посещават веднага, след като разбият вилите. Направете го, защото и в момента се изкупуват цветни метали без установяване самоличността на тези хора! Не са чак толкова много тези пунктове. Зная, че навсякъде можете да сложите по един полицай и така ще намалите кражбите наполовина! Уверявам Ви. Направете го! В противен случай ние изнасяме за скрап цветни метали, а същевременно попадаме в ролята на бананова република, инвестирайки по този начин в организираната престъпност, после си купуваме кабели от чужбина. Искаме да спрем да сме бананова република!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи. 
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представител, уважаеми господин Василев! Разбира се, това са мерки, които се предприемат по въпроси, които възникват у Вас.
Мога да Ви уверя, че се прави всичко възможно за оптимизиране на щатната численост на Министерството на вътрешните работи, преразпределянето и поемането на невралгични точки, които трябва да бъдат обезпечени.
Искам да Ви кажа по допълнението към Вашия въпрос – за цветните метали. Съвместно с Министерство на околната среда и водите, с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма бяха предприети действия заедно с Министерството на вътрешните работи и вчера приключи 3-седмичния труд на колегите  инспектори, служители от министерството и съответни инспектори от ведомствата. Бяха проверени 60 хил. обекта, занимаващи се с изкупуване на цветни метали. Бяха проверени и леярните. Бяха отнети два лиценза за леярни. Факт са и всички констатации, направени по време на проверката.
Искам да Ви помоля и публично да заявите тук, от трибуната, защото Вие знаете, че част от цветните метали, това е една от схемите на „Октопода” и на хората от „Кремиковци” с далаверите, които се правят именно с изкупуването и преработката на цветни метали. Надявам се на Вашата положителна оценка, ако можете да дадете такава, за дейността на Министерството на вътрешните работи както към „Октопода”, така и за всички останали операции, които провежда Министерството на вътрешните работи. Ще Ви бъда безкрайно благодарен, защото това действително е една добре свършена работа. Движим се в правилната посока, която ще ни даде и превенция за периода, който предстои напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Димитър Йорданов Чукарски относно регистрацията на превозни средства АТВ.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! През последните години в България все повече превозни средства от вида АТВ превземат не само горите и планините на България, но и все по-голяма част от тях започват да се движат по пътищата от републиканската и общинската инфраструктура.
Тук искам да спра и да кажа, че доста дълго време се колебаех към кого да отправя своя въпрос – дали към министъра на околната среда и водите, че вървейки през горите, те унищожават фиданки, унищожават и ерозират почвата, дали към министъра на транспорта като превозни средства. Реших, че е най-добре да задам този въпрос точно към Вас, господин Цветанов, защото смятам, че Министерството на вътрешните работи в момента се среща с най-голяма трудност при овладяване на това нашествие, което вече е част и от столичния пейзаж, включително по централните софийски улици.
 В голяма част от случаите тези превозни средства се движат по пътищата, несъблюдавайки абсолютно  никакви правила за движение. В лични мои контакти с представители на „Пътна полиция” съм получавал отговор, че водачите на тези АТВ не спират при подаване на знак с палка. Всички те не разполагат с регистрационни номера, няма система, по която да бъдат идентифицирани от органите, упражняващи контрол по пътищата, няма и система за регламентиране на участието им в пътния трафик. Във връзка с това смятам, че при създадената обстановка, когато такива моторни превозни средства се движат по пътищата на нашата страна, следва да се създаде необходимата правна регламентация за това. 
Моят въпрос е следният: предвижда ли Министерството на вътрешните работи като орган, упражняващ контрол на движението по пътищата на моторните превозни средства, въвеждане на правна регламентация за регистрация, отчет, идентификация и контрол на превозните средства АТВ.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чукарски! Действително, това е проблем за много граждани, които излизат и посещават хубавите, прекрасни горски масиви на страната ни. Действително, има и проблеми, свързани с движението по пътищата. 
С приемането през 2007 г. на Република България за пълноправен член на Европейския съюз се въведоха редица изисквания за регистрацията на превозни средства, съобразени с европейското законодателство.
Превозните средства АТВ са от категория L7E, четириколки, моторни превозни средства с четири колела и маса без товар. При първоначална регистрация на нови МПС-та от категория L се изисква предоставянето от собственика на валиден в Европейската общност сертификат за съответствие, изваден от производителя или негов упълномощен представител, установен в Общността, съгласно Наредба № 117 от 2005 г. за одобряване на типа на нови моторни превозни средства от категория L, „Държавен вестник”, бр. 12,  2005 г., Директива 24 от 2002, чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1-45 от 2000 г. 
Когато се извършва първоначална регистрация на МПС от категория L, е валидна регистрация в държава извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство. Собственикът предоставя доказателства за валидно към датата на тяхното производство в Европейската общност одобряване на типа, извършено от компетентен орган на държавата – членка на Европейския съюз или на Европейската икономическа общност, чл. 12б, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1-45 от 2000 г. 
На регистрираните превозни средства се издава свидетелство за регистрация на моторното превозно средство по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, състоящ се от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, съгласно изискванията на Директива на Съвета 37 от 29.04.1999 г., като всяко регистрирано или с прекратена регистрация превозно средство се води на отчет на териториалното ниво в структурните звена на „Пътна полиция” при областните дирекции на МВР, СДВР и на централно ниво. Отчетът включва всички данни от свидетелствата за регистрация към момента на промените в тях.
Това е нормативната регламентация за начина и формата за регистрирането. Всички, които участват в движението по пътищата, трябва да се съобразяват със Закона за движение по пътищата и да бъдат спазвани съответните ограничения, които има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Димитър Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, благодаря за отговора. Това, което аз разбирам в момента, e, че всъщност всички ние като участници в пътния трафик ще имаме нужда да приемем още един нов участник в този пътен трафик и да намерим начина, по който да успеем да контролираме и да накараме тези хора да бъдат малко по-толерантни на пътя, за да не се стига до ситуации, в които да бъде излаган животът и здравето на гражданите на риск и пред критични ситуации. Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Атанас Тодоров Мерджанов относно специализирана полицейска операция „Мутрите” в Ямбол.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери, колеги народни представители! Уважаеми господин Цветанов, въпросът ми към Вас е свързан с проведената на 18 май т.г. специализирана полицейска акция „Мутрите” в гр. Ямбол.
Както самият Вие заявихте, задържани са  шестима силоваци от групата на Даката: кметът на с. Окоп Георги Георгиев, Йордан – Даката, Николай – Солингена, Георги – Мъката, Георги с прякор Фильо, Георги – Шаката, Росен – Черния, и Димитър – Пичко. Дотук пълна екзотика с имената. Групата системно тормози населението в ромския квартал и комплекс „Бенковски”. Задържаните се занимават с лихварство, рекет, изнудване, купуване на гласове и силово влияние върху гласоподавателите на избори, а напоследък групата се специализирала с неправомерно прехвърляне на партиди на осигурени лица от един пенсионен фонд в друг. 
Открити са записи на заповеди, които документират силовите похвати на групата. Намерени са избирателни списъци на секции, в които е извършвано купуване на гласове. Нещо много важно – в кметството на задържания кмет на с. Окоп в община Тунджа Георги Георгиев са се извършвали заверките на пренасочените партиди от пенсионното осигуряване. Там са били и избирателните списъци – все достатъчни и тежки закононарушения.
И какво се случва, уважаеми господин Цветанов? Лично за мен, пък и за гражданите на Ямбол не е обяснимо – кметът след разпит веднага е пуснат на свобода, а след още един ден и останалите задържани. Факт достатъчно възмутителен, който не се нуждае от обяснение. 
Въпросът ми, господин заместник министър-председател, е: кое наложи освобождаването на задържаните лица толкова бързо? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мерджанов! На 18 май 2010 г. под ръководството на прокурора от Окръжна прокуратура Ямбол е проведена специализирана полицейска операция „Мутрите” срещу лица, участващи в организирана престъпна група, известна като групата на Даките, извършвала лихварска дейност, рекет, изнудване, измами, източване на ДДС и други престъпни деяния. Лидер е Йордан Димитров, известен под псевдонима Даката.
В резултат на проведената операция бяха образувани досъдебни производства № 36 от 2010 г. за извършени престъпления по чл. 309 и 311 от НК за неправомерна промяна на участие в пенсионни фондове и досъдебно производство № 76 от 2010 г, за извършени престъпления по чл. 252, ал. 2, чл. 213а, ал. 2 и чл. 214 ал. 2 от НК. 
Лицето Йордан Димитров е задържан на 25 на основание чл. 63 от Закона за МВР – полицейско задържане за срок от 24 часа. Същият е регистриран за извършени престъпления по чл. 195, чл. 214, чл. 290, 209, 251, 255 и други, да не ги изброявам всички от целия спектър на Наказателния кодекс. Осъждан по чл. 194, чл. 342, чл. 343в за кражби, изнудване, измами, източване на ДДС, хулиганство и други криминални прояви. 
Обвиняем е по наказателно дело от общ характер № 761 от 2008 г. … описът на Ямболския народен съд за извършено престъпление по чл. 209 и 211 от НК. На 21 май 2010 г. Димитров е привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 76 от 2010 г. за престъпления по чл. 252, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. На същата дата с постановление на прокурора от Ямболската окръжна прокуратура обвиняемият Димитров е задържан за срок от 72 часа. На 23 май 2010 г. му е постановена мярка за неотклонение задържане под стража. Говорим за лидера на тази организирана престъпна група. 
В хода на досъдебното производство са иззети множество документи, уличаващи ги в незаконна лихварска дейност. Бяха иззети ножове, боксове, бухалки, записи на заповеди на стойност над 100 хил. лв., дебитни карти с пин кодове, договори за заем и прикрепени нотариални актове за собственост на недвижими имоти с оглед последващото им отнемане. Останалите петима участници в посочената престъпна група – всички криминално проявени и живущи в гр. Ямбол са били задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерство на вътрешните работи – полицейско задържане за 24 часа и след изтичане на 24-часовия срок задържаните лица са били освободени. 
Работата по разкриването на цялостната престъпна дейност на лицата, участващи в групата, срещу която беше проведена цитираната по-горе специализирана полицейска операция и към настоящия момент продължава. Продължават разпитите на лица, потърпевши от престъпната дейност на групата. С дейността на МВР са предприети силови действия по отношение на тях и ви уверявам, че това, което ще бъде като завършек на тази специализирана полицейска операция, ще бъде това, което всъщност за съжаление дълги години не беше направено от вас самите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Цветанов, Вашият отговор изобщо не ме изненада. Има обаче няколко обстоятелства, които се нуждаят от коментар. Вие съвсем умишлено в отговора си пропуснахте закононарушението купуване на гласове и намирането на избирателни списъци. И то не къде да е, а в кметството на кмета на с. Окоп – Георгиев, който е избран от Политическа партия ГЕРБ. Той е кмет на ГЕРБ в община Тунджа. Интересно как след един разпит Вие така лековато се съгласявате с действията? Междупрочем, искам да посоча съвсем искрено, че действията на полицията бяха съвършено професионални в началната им фаза. Но очевидно в цялата ямболска общественост се създаде впечатление, че тук се осъществява политически чадър. Защото въпросната група за последните няколко избирателни кампании в града е известна с това, че тя купуваше гласовете за Политическа партия ГЕРБ. И ако това не е така, елате и го обяснете на хората в Ямбол. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за дуплика на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи. 
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мерджанов! Това, което казахте, въобще не кореспондира с фактите от операцията. Изявленията са за списъци от избирателните райони, но в тези петима, които бяха задържани за 24 часа. И това, което мога да Ви кажа е, че Вие като представител на управляващото мнозинство от 2005 до 2009 г. и участието на Политическа партия ГЕРБ в Избори 2007 г. както за европейски, така и за местни избори, в 2009 г. – както за европейски, така и местни избори, Вие бяхте в пълното си право да документирате и да заловите извършителите на това порочно деяние – купуването на гласове.
Господин Мерджанов, Политическа партия ГЕРБ се създаде 2006 г., а купуването на гласове започна като уродливо явление в българския демократичен процес много преди това. Така че в тази посока мога да Ви кажа, че към момента операциите, които са направени във всички райони на страната, свързани с лихварска дейност, специално в ромските махали, нашият преглед и анализ, който правим, е една от формите за купуване на гласове във всички избирателни райони в страната. Затова и действията, които ще предприеме полицията във връзка с предстоящите избори 2011 г. – да не се допускат подобни практики, които, за съжаление, опорочават много избирателния процес и демократичните устои на едно демократично развито общество. Така че в тази посока мисля, че въпросът Ви е доста несъстоятелен във връзка с обвиненията.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Защо освободихте кмета Георгиев?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Вижте, недейте да смятате, че когато се задържат определени лица и когато мярката им се променя, наказателното преследване е преустановено. Това, което мога да Ви кажа, е за един случай, който съвсем набързо се разви в последните няколко месеца, вие знаете за рекета, който беше осъществяван от един държавен служител от Държавната ветеринарна медицинска служба в Хасково, този човек, когато беше задържан с рекета, който беше към една от частните мандри, вчера получи от Окръжния съд в Хасково 7-годишна присъда. Той не беше с постоянна мярка задържане под стража през цялото време, той беше само в началото, когато бяха необходимите неотложни процесуално следствени действия, за да си свършим работата и да документираме цялата престъпна дейност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) 


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим за днешното участие на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
Преминаваме към питания и въпроси към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите.
Питане от народния представител Янаки Боянов Стоилов относно мерки за стимулиране на икономическия растеж и преодоляване на икономическата криза.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин заместник министър-председател! Да преминем от криминалната към икономическата и финансовата проблематика. 
Моето питане е продиктувано от тежката икономическа ситуация в страната, вследствие на развитието на кризата и особено тревожния факт, че за първото тримесечие на тази година продължава да се регистрира значителен икономически спад от 3,6%. При това положение България вече се различава от тенденциите в Европейския съюз, който като че ли преминава от депресия към едва доловим растеж.
С оглед на тази ситуация правителството предлага промени в бюджета, значително намаляване на разходите, и то в такива чувствителни области, като средствата за общините, здравеопазването, за висшето образование. Интересното е, че такива съкращения не се предвиждат за МВР, за отбраната, за Националната служба за охрана, тоест тези структури, които в най-голяма степен осигуряват собствената сигурност на всяка власт.
Донякъде отговор на моето питане аз намирам в Законопроекта за бюджета, който вече е внесен. В него се предвиждат инвестиционни разходи в размер на 225 млн. лв. – главно за развитие на пътната и железопътната инфраструктура, без в случая да отбелязвам тези няколкостотин милиона лева, които са предвидени за разплащания на правителството за стари, миналогодишни задължения. 
С големи темпове намалява фискалният резерв и той вече достига критични стойности, но по-тревожното е, че тези средства от фискалния резерв в много малка степен осигуряват мерки за развитие на икономиката, за създаване на заетост и на доходи. 
Затова аз използвам и въпроса, който поставям, да представя на Вашето внимание една допълнителна амбициозна идея – дали правителството би обсъдило възможността да се състави Национална инвестиционна програма, в която да се включат вече съществуващи енергийни проекти, големи инфраструктурни проекти, главно по отношение на пътища, язовири и др., и възможностите на предприятия от реалната икономика, които се нуждаят от финансиране или гарантиране на техните проекти? Това може да бъде направено със създаването на специален инвестиционен фонд, към който да бъдат привлечени и средства от търговските банки със съответни стимули, които да ги накарат да финансират такива проекти и тази програма да стане българското участие в Европейската стратегия 2020. 
Мисля, че ако представите такава амбициозна програма с един хоризонт на действие от 3 до 10 години, България може да погледне по друг начин на своето икономическо развитие след изминалите години на прехода. Затова аз очаквам Вашия отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стоилов! По данни на Националния статистически институт икономиката на страната се е свила с 3,6% през първото тримесечие на 2010 г. в сравнение със спад от 5% за 2009 г. В същото време се очаква структурата на брутния вътрешен продукт да се промени в неблагоприятна за бюджета посока, тоест с по-голям принос на нетния износ за сметка на потреблението, което при равни други условия означава и по-ниски приходи от косвени данъци. Конкретно, делът на потреблението в брутния вътрешен продукт се очаква да спадне с 3,1 процентни пункта през тази – 2010 г., докато делът на нетния износ нараства с 5,1 процентни пункта. 
При тези условия Министерството на финансите подготви проект на Закон за изменение и допълнение на бюджета, който да коригира фискалната политика, предвид икономическото развитие. Проектът включва и редица стимули за икономиката, като най-същественият от тях е предвижданото увеличение на бюджетния дефицит. Според проекта за изменение на Закона за държавния бюджет новата бюджетна цел е дефицит от 3,8% на начислена основа в сравнение с предходната цел от 0,7%.
В допълнение се предвиждат и редица конкретни разходи в посока на преодоляване ефекта от кризата. Такива са предвидените допълнителни разходи за инфраструктура, които Вие споменахте. Те ще имат допълнителен краткосрочен ефект върху вътрешното търсене и дългосрочен положителен ефект върху потенциалния икономически растеж. 
На второ място, както Вие също споменахте, планират се 660 млн. лв. за изплащане на необезпечени задължения от предходните години. 
Три са основните цели на актуализацията на бюджета и три са основните части на фискалната рамка.
Първо, в предложената ревизия на бюджета се запазва нивото на преки и косвени данъци, което помага на бизнеса за излизане от кризата и, разбира се, след това за растеж след кризата.
Второ, с 800 милиона се повишават разходите за социални помощи и подкрепа на икономиката. 
Трето, в резултат на промените, които предложихме, очакваме в края на годината икономиката да отбележи ръст от 1%, който е сравнително слаб, но все пак ръст за излизане от кризата. 
Относно Вашия конкретен въпрос за идеята за Национална инвестиционна програма, аз бих я нарекъл рамка, това всъщност е добра идея -  към нея се отнасям с добро чувство. Мисля, че е нужна на България, особено от гледна точка на съчетаване на работата ни относно Европа 2020. Трябва да имаме и програма „България 2020” – как в следващите 10 години България може да се развива. Така че доколкото съм разбрал от Вас във Ваше предишно изказване основните тези в тази идея, тя наистина може да помогне и на това правителство, и на следващите правителства да създадат такава програма. От тази гледна точка очаквам по-подробен анализ от Ваша страна. С удоволствие ще участвам, а и моят екип, в по-подробни дискусии по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, оценявам вниманието Ви към представената идея, защото я смятам за много амбициозна и в случая вече не говорим толкова за Бюджет 2010, тъй като за мен това е почти приключила тема. Тоест тези промени, които предстои да се обсъждат в парламента, няма да решат тежките икономически и социални проблеми, които има страната. Затова вече трябва да се мисли за много по-амбициозни действия, за много по-активна икономическа и финансова политика. Смятам, че в това отношение 2011 г. ще бъде критична за страната. Тоест ако се предприеме промяна в досега провежданата икономическа политика, ние имаме шансове. 
Тъй като Вие казахте, че се отнасяте с внимание към идеята за Национална инвестиционна програма или рамка, тя няма как да бъде реализирана без нейното финансово осигуряване поне с 3-4 млрд. лв. допълнително на първо време. Това обаче означава към нея да бъдат приобщени голяма част от търговските банки. 
Аз искам да използвам случая да Ви задам два уточняващи въпроса: 
Дали Вие сте готов да обмислите средствата на държавните ведомства и предприятия да бъдат насочвани само към тези търговски банки, които се ангажират с финансирането на определени инвестиционни проекти? Те могат да бъдат както държавни, така и на частния бизнес, но които да гарантират по-голяма съпричастност към реалната икономика. 
Вторият ми уточняващ допълнителен въпрос е дори във връзка с най-актуалните рискови оценки, които даде и Световната банка, към които, за съжаление, попада и България заради това, че част от чуждите банки, които оперират, са от страни в икономически нестабилна ситуация, като Гърция и Италия: смятате ли да обмислите въвеждането на различни нива на гарантиране на влоговете на вложителите пак с оглед на това дали тези банки се ангажират с определени икономически проекти? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стоилов! Банковата тема е най-вече в ресора на господин Искров, така че аз ще стоя, поне в тези коментари, извън нея. Но пак подчертавам, че Вашата идея, която се е съдържала и в предишни Ваши изказвания, за обмисляне и разработване на Национална инвестиционна стратегия, програма, рамка, за мен е добра идея, особено в рамките – не, разбира се, на Бюджет 2010 г., в рамките на една, да кажем, десетгодишна програма, която всъщност съвпада с основната част на Програмата „Европа 2020”. По това, така или иначе, България трябва да работи и от тази гледна точка, пак казвам, приветствам основната Ви идея, до колкото я разбирам.
В тази идея, разбира се, която съвпада и с теми, по които аз съм говорил през последните няколко седмици, че за мен в рамките на следващите няколко години има три основни теми, които ще определят България дали се развива успешно или по-малко успешно. 
Едното е подкрепа на българското производство – това, което Вие говорите. Доколкото разбирам, това е основата на Вашата идея – за подкрепа на това производство, за да можем да правим повече износ. По този начин най-бързо се излиза от големи финансови кризи, показал го е световният опит. Разбира се, трябва да се мисли и по какъв начин по-добре да се финансират българските производители и оттам вече тази идея, която току-що разработихте. Тя би трябвало да има покритие в тази национална програма.
Втората тема, която също Вие покрихте – по-добра инфраструктура. Производството много зависи от това какви са пътищата, каква е железницата и т.н. Това също трябва да попадне в тази национална програма.
И трето – повече сигурност. Виждате, че министър Цветанов и неговите хора имат много успехи там.
По първите две теми – там съм солидарен с Вас, би трябвало да има по-голяма програма, не само в период от един бюджет до друг, а в рамките на един десетгодишен период. По този начин ще ангажираме не само това правителство, но и следващите правителства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отношение давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, мисля, че търсенето на амбициозни решения трябва да мотивира българските политици и от управлението, и от опозицията. Аз се надявам, че Вие ще възложите и на Ваши експерти допълнителни проучвания по тази идея, по тези предложения. Разбира се, бихме се опитали и в средите на нашата партия, парламентарна група и на специалисти те също да бъдат мотивирани и да бъдат конкретизирани.
Аз Ви препоръчвам да проявите по-активно отношение и към политиката не просто във финансовия сектор, а и в банковата система, което по никакъв начин не означава нарушаване на независимостта на Централната банка, защото трябва да е ясно, че този, който не регулира активно финансовата система в днешно време, не може да има никакви икономически успехи и не може да гарантира интересите на гражданите. Това го доказа и настоящата финансово-икономическа криза, така че в това отношение регулацията е задача на политиците, на парламента, на правителството, а ролята на Централната банка е стриктно да прилага тези регулации. 
Според мен има големи резерви и в саморегулацията. Трябва да отбележа, че нашата Централна банка е доста консервативна в този смисъл. Виждаме, че най-активните правителства в това отношение търсят решение. И когато се говори за намаляване на кешовите плащания трябва да се обмисли, да речем, регулиране на картовите операции, размера на таксите за обслужване. 
След като на банките се гарантират значителни средства, които в голямата си част са и публични, и на гражданите, те трябва да работят при определени правила и печалбата да бъде в резултат на тяхната дейност, а не просто да се гарантира тя, независимо от това каква е ефективността във финансовата система. 
Аз насочвам Вашето внимание към това, за да избегнем големия риск, ако нещата в България не се подобрят до началото на следващата година, ние да се изправим пред риска от сключване на споразумение с Международния валутен фонд, което пък би лишило България от каквито и да е подобни идеи, за които сега говорим. Затова Ви призовавам към активни и отговорни действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Михаил Рашков Михайлов относно отпадането на индивидуални квоти на ваучери за храна в Република България.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! С Решение № 180 от      1 април т.г. на Министерския съвет бяха одобрени Мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата и бизнеса.
Точка 38 третира премахването на квотния принцип между операторите на ваучери за храна. Навярно знаете, че България е единствената европейска държава, където има квоти за ваучери за храна. Регламентирането с квоти е една социална придобивка и е необходима незабавна промяна на Наредба № 7. През 2003 г. са създадени тези квоти. Необходимо е абсолютна либерализация на пазара за ваучери.
Два месеца по-късно, вече сме 11 юни, моят въпрос е: защо все още проблемът с квотите за ваучери за храна не е решен и кога ще бъде либерализиран пазарът на ваучери?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Симеон Дянков, заместник министър-председател и министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Михайлов!
Накратко: съгласен съм с Вас, че е нужна либерализация на този пазар. Ние вървим точно към тази цел.
Ваучерите за храна по своята същност представляват една социална придобивка, както Вие казахте, за работниците и служителите, изцяло освободена от данъци и осигуровки и предоставена им посредством техния работодател. Изразено в цифри това означава, че при разпределени ваучери за храна за 200 млн. лв., косвеният разход за държавния бюджет възлиза на около 70 млн. лв.
От направения в Министерството на финансите анализ на пазара за ваучери за храна се откроява необходимостта от въвеждане на промени в действащата нормативна уредба. Целта е усъвършенстването на квотната система като се осигури по-конкурентна среда между отделните оператори на ваучерите за храна.
В Министерството на финансите се подготвят изменения и допълнения в Закона за корпоративното подоходно облагане и на промени в Наредба № 7, както Вие казахте, от 9 юли 2003 г. Текстовете са на етап предварително съгласуване с други ведомства, синдикати и браншови организации. Предстои съгласуване на предложенията от Министерството на финансите и одобряване на метода за разпределяне на общата годишна квота, които да намерят отражение при промяна на нормативната база. 
С оглед годишния характер на общата квота е важно да се прецени дали тези изменения могат да влязат в сила в средата на текущата година, това всъщност е основният въпрос пред нас сега, или действието им следва да започне от началото на следващата 2011 г.
С тези промени ще бъдат премахнати индивидуалните квоти в досега съществуващата им форма като се осигурят условия за свободна конкуренция между операторите и достъп на потребителите до по-качествени услуги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Частично съм удовлетворен от отговора, защото е ясно, че работите по либерализирането. Вие, както сам казахте, във времето е доста разтегливо - дали ще бъде прието това следващите няколко месеца или ще действа от 2011 г. 
Поводът да Ви задам този въпрос е оттеглянето на сериозни международни компании, а ние говорим, че в условия на криза трябва да привличаме чуждестранни инвеститори. Създаването на тези квоти и нелиберализирането на пазара накара наистина големи компании, едни от най-големите европейски компании, да се изтеглят от нашия пазар.
Моята препоръка е наистина Вашите служители – хората, които отговарят за това, да се подготвят колкото се може по-бързо и наистина тази либерализация да стане не в началото на следващата година, а м. септември т.г. да бъде готова. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Михайлов! И аз като Вас съм на мнение, че колкото по-бързо има либерализация на този пазар, толкова по-добре ще бъде и за потребителите, а те са социално най-слабите, толкова по-добре ще бъде за самата система, в смисъл – освободена от корупция, освободена от проблемите, които един пазар като сегашния налагат.
От тази гледна точка основната тема, която и Вие споделихте, е дали е възможно още от средата на тази година, примерно, новите изменения да влязат в сила или трябва да чакаме до началото на следващата година, защото този закон, въобще действието на закона, който трябва да се промени, има годишен характер? Аз искрено се надявам, а това е и мнението на Министерството на финансите, че юридически, от правна гледна точка, ние можем да обосновем нуждата тази либерализация да започне още от тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва питане от народните представители Румен Петков и Петър Курумбашев относно политиката на Министерството на финансите по отношение на финансиране на общините – от държавния бюджет и заемни средства.
Народният представител Румен Петков ще развие питането си.
Имате думата.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател,  уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър, каква ще бъде политиката на Министерството на финансите по отношение на предстоящото съкращаване на бюджета на общините? Какви критерии ще използвате при определяне на конкретния процент намаляване на средства за различните общини и каква е съпричастността на Финансовото министерство към възможността българските общини да ползват различни заемни средства? Защо? Две хиляди и десета година намаляваме бюджета на общините спрямо 2009 г. с 200 млн. лв. За новата актуализация на бюджета предвиждате намаление с още 138 млн. лв. на фона на намаляване на собствените приходи на общините с около 20%, увеличаване на държавните разходи, което безспорно притеснява експертната общност, увеличаване цените на газ, парно и ток, които основно ще легнат върху общините, неразплатени от общините 225 млн. лв. към различни фирми. 
Разбира се, безпокои ни и тежестта на рязането на общата субсидия и нейното неравномерно разпределение, което ще доведе до съкращения в различни мащаби в отделните общини: в София – с 4,93%, в община Искър, или Пелово, Плевенско – с 10,36%, в Белене – с 8,37%, в Ковачевци – с 13,62%, в Мирково – с 22,40%. Вие сам разбирате, че в София 4% е едно, в общините, за които говоря, като Белене, Искър, Ковачевци и Мирково 22% всъщност е краят. Това означава, че те или ще спрат да работят реално септември – октомври, във всички случаи ще затворят своите читалища, във всички случаи училищата, доколкото ги има, ще останат без здравен персонал. Тоест ефектът ще е твърде различен и това ще доведе до фатални последици за някои от общините. Какъв е подходът за справедливо разпределяне на тежестта върху различните общини? Истинският подход не е ли да не се пипат бюджетите на общините, защото те са основен бенефициент и с това намаляване практически ги лишаваме от възможността за съфинансиране на проекти чрез свиване на капиталовите разходи? 
Ще дам пример за община Долна Митрополия с 2 града и 12 селища – капиталовите разходи са 100 хил. лв. Лишаваме ги от възможността да кандидатстват с нови проекти, и това на фона на драматичното неусвояване на средства, предвидени в бюджета по оперативните програми - от милиард и половина лева към края на м. май по 7-те оперативни програми са усвоени 206 млн. лв.
Впрочем, между първо и второ четене от Коалиция за България ще внесем предложение за съхраняване бюджета на общините, защото това е сериозен инструмент и за приходната част на бюджета - и данък добавена стойност, и преки и косвени данъци. Това пипане със 138 млн. лв. на бюджетите на общините всъщност няма кой знае как да рефлектира в републиканския бюджет, но ще смажем поне 90-100 от общините и ще направим невъзможно ефективното им участие в използването на евроинструментите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър за отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател,  уважаеми народни представители, уважаеми господин Петков, уважаеми господин Курумбашев! Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г., съгласуван със синдикатите и работодателските организации, който е съобразен с целите на фискалната политика. В проекта се предвижда намаляване на размера на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет с 15 на сто средно на годишна база, с изключение на разходите за функциите образование, социално подпомагане и грижи, отбрана и сигурност и одобрените средства по екологичните програми.
Последните две седмици се провеждат разговори между представители на правителството, на Финансовото министерство и Националното сдружение на общините за прилагане на диференциран подход при намаление на разходите, който е в границите от 5 на сто до 15 на сто за отделните дейности и функции. За общинската администрация е взета предвид структурата на персонала, в т. ч. изборните длъжности и спецификата на малките общини.
В здравеопазването общото намаление на разходите е в размер на 7,5%, като за здравните кабинети, детските ясли и детските кухни е 5%, за диспансерите – 10  %. За културата се предвижда общо да се намалят разходите с 10 на сто при читалищата.
За общата изравнителна субсидия, с която се подпомага от държавата финансирането на местните дейности, се предвижда диференцирано намаление по общини, като за целта общините се разпределят в две групи по определен критерий, съгласуван с Националното сдружение на общините. С други думи, малките общини да имат повече възможности и повече бюджет процентно. Тези промени ще станат факт между първо и второ четене на промените в Закона за държавния бюджет на страната за 2010 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за два уточняващи въпроса. Кой ще ги зададе?
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дянков! Аз исках да Ви посоча конкретни примери, защото през тях хората по-лесно виждат това, което се случва в техните общини. Исках да започна по отношение на така наречените заемни средства, които присъстват в нашия въпрос.
Давам Ви два конкретни случая – става дума за община Пловдив, прочутия заем от 30 млн. лв. Разбра се, така да кажем, че с Ваше съдействие или съгласие този заем не се е случил, на всичкото отгоре след като има решение на Общинския съвет, който е ясният суверен и може да прецени един заем дали да се взима или не. Всъщност той е единственият оправомощен по закон, който преценява дали може да се взема такъв заем или не. Той е за инфраструктурата, за второстепенните улици на Пловдив.
Също бих искал да Ви посоча пример със заем от 8,5 млн. евро  за ВиК дружеството на Благоевград, което е съфинансирано по три различни механизма - през ИСПА, малка част от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и чрез такъв заем. Разбира се, това финансиране има най-пълен смисъл, ако постъпи и от трите източника. Ако не постъпи от някой от източниците, няма да може да се направи това интегрирано управление на водите, което се изисква при един такъв воден проект. 
И какво се случва? За това ми е въпросът. Значи, на общините падат собствените приходи, вие ги режете откъм държавния бюджет допълнително и им казвате: и заеми нямате право да вземате, на всичкото отгоре, от европейски банки, каквато е Европейската банка за възстановяване и развитие.
Между другото, тук е и темата за 700-те млн. евро от Европейската инвестиционна банка, за която трябваше да бъдат разработени критерии, която знаете, че финансира при много благоприятни условия общините, именно публична инфраструктура.
Вторият ми съвсем по-прост въпрос, така бих го нарекъл - онази вечер в читалището в Тополовград ме попитаха: „Кажете, ще ни закривате ли читалището, или не? Тридесет процента, ако падне надолу нашият бюджет, ние просто не можем да съществуваме. Направили сме вече едно съкращение.” 
Разберете, че има места, на които може да се съкрати или 0, или 100%. Просто, рязане с 30%, не може. Въпрос на държавна политика е на такива места като Ивайловград, като Тополовград наистина да влезе държавата. Тя не може да остави общината и да каже: „Ето ви 30% по-малко, вижте там, оправяйте се!” Има места, на които трябва да се провежда и национална политика.
Това са двата ми въпроса: единият е свързан специално с читалищата, а вторият - с ползването на заемните средства от Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин вицепремиер, да дадете отговор на двата въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, уважаеми господин Петков, първо бих искал да отговоря на втората част на въпроса – за читалищата, и особено в малките общини. Действително има такава тема. Такъв беше смисълът на нашите разговори през последните две седмици с Националното сдружение на общините. Те ни представиха подробен анализ къде точно трябва да останат повече средства. Аз изброих някои от тези проценти. Разбрали сме се, че за здравните кабинети, детските ясли и детските кухни намалението да не е 15, а само 5 на сто. Същата е темата и за културните институти с регионален характер, и въобще за читалищата. Вървим на базата на този анализ към решения, които между първо и второ четене в парламента се надявам да се приемат и по този начин да се помогне на по-малките общини.
Относно заемите – за държавата и за общините като част от държавата е хубаво да има влизане на допълнителни финансови ресурси. Като финансов министър аз подкрепям такива политики при условие, че има достатъчно добре разработена финансова обосновка и достатъчно сигурност, че няма да се губи част от тези средства заради не толкова добра организация на работата в съответните общини. От тази гледна точка въпросите към мен винаги са били от този десен. Когато получа отговор на въпросите си, в случая към Европейската банка за възстановяване и развитие, се надявам, че конкретният заем ще тръгне. 
Междувременно, пак казвам, общините трябва да са достатъчно отговорни по време на криза. Понеже споменахте Пловдивската община, ще дам един пример от последната седмица, може би за не толкова далновидно харчене от страна на Пловдивската община. От тази община са дадени 20 хил. лв. за билети за „Lord of the Dance”. Знаете, че това е ирландска група. Тук се създават два въпроса – дали това е приоритет по време на криза. Двадесет хиляди лева! Това го съобщава местната преса миналата седмица. Защо тези средства не са дадени примерно за постановката на Калуди Калудов - „Аида” в Античния театър, а точно за ирландската група? Дали целта е да подкрепяме ирландската икономика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Кой ще изрази отношение към отговора на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков? 
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър, доколкото разбирам - билетите за 20 хил. лв. – това е информация от пресата. Не знам как съпоставяме 30 млн. лв. с 20 хил. лв. 
Вие коментирате един изключителен фестивал, който има 45-дневна продължителност, който се организира от директора на пловдивското дружество – господин Калуди Калудов, и който се радва на изключителен интерес в Пловдив. Не виждам нищо неестествено в това пловдивската община да подкрепи такъв музикален празник, за който копнеят не само пловдивчани. Аз съм имал възможност да присъствам на три от спектаклите досега. Те действително се радват на огромен интерес.
Второ, не разбирам Вашето недоверие към държавни структури. В крайна сметка заемът, за който господин Курумбашев постави въпроса - за Благоевград, е от ВиК. Там не става дума за община, а за държавата. Това, че държавата не вярва на държавата или че едната ръка не знае какво прави другата ръка, е отделен въпрос. 
Аз съм притеснен от факта, че Вие сега заявявате, че вече сте договорили промени в бюджета между първо и второ четене. Това означава, че сте внесли в Министерския съвет нещо, за което Вие сте знаели, че е несъстоятелно и което ще подлежи на промяна веднага със самото си внасяне. Вие сте внесли материал, за който сте били наясно, че не е нужният за Народното събрание.
И когато говорим за общините, има разлика в подхода, която не може да не прави впечатление. Например намаляването на субсидията за Искър (говоря за равнени по население и територия общини) – 238 хил. лв., за Белене – 252 хил. лв., за Ковачевци – 138 хил. лв., за община Етрополе – 3 хил. лв. Този диференциран подход не може да не кара определени общини да се чувстват дискриминирани. Вие казвате, че сте говорили специално за читалищата. Читалищата са нещо, без което културата в селата си отива. Това ще е една от причините за задълбочаване на процеса на обезлюдяване. Но тази разлика в подхода с този челен пример с Етрополе е добре да бъде последван и от другите общини и всъщност да нулираме. Вие сте обещали…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Петков, време е да се ориентирате към приключване.
РУМЕН ПЕТКОВ: Завършвам, госпожо председател. Благодаря за разбирането. 
Вие сте обещали от 138 хил. лв. да намалите рязането с 38 хил. лв. и да остане 100 хиляди. Това е нищо за общините! Дали сумата е 100 хиляди или 138 хил. лв., това означава, че те ще хлопнат кепенците не през м. септември, а в началото на октомври. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Преди да продължим със следващите въпроси, искам да информирам народните представители, че днес на гости в Народното събрание са ученици и учители от гимназия с преподаване на чужди езици „Проф. д-р Асен Златаров” – Хасково. Нека да ги поздравим и дано да сме добър пример за тях в днешното заседание като поведение. (Ръкопляскания от народните представители.)
Следва въпрос на народния представител Меглена Плугчиева относно готовността на България да подпомага реализацията на одобрените проекти по Програмата за трансгранично сътрудничество с Румъния.
Заповядайте, госпожо Плугчиева, да развиете своя въпрос.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин вицепремиер, моят въпрос към Вас е свързан с програмата за трансгранично сътрудничество с Румъния. Той се налага да бъде отправен към Вас, тъй като отговорът, който даде министър Плевнелиев като министър на регионалното развитие и благоустройството и ресорен министър по тази програма, за съжаление беше незадоволителен и той изрази голямата си тревога, че тя не може да бъде реализирана поради факта, че не се осигуряват необходимите средства по съфинансирането от Министерството на финансите.
Както е известно, България е страна по 12 програми за териториално, трансгранично и международно сътрудничество и специално тази програма, за която аз говоря, още повече като народен представител от Русенски регион, касае обем от 262 млн. евро, от които средствата, идващи от Европейския съюз, възлизат на 218 млн. евро. В периода на предишното правителство наистина за адмириране е активността на дунавските общини от българска страна, заедно с партньорите си от Румъния, които организираха и създадоха 62 проекта на стойност около 101 милиона. За да могат да стартират тези проекти, е необходимо да се гарантира и съфинансирането от българска страна, което е скромно в сравнение с обема от средства, които можем да ползваме. Знаем на какъв етап и на какво ниво са нашите дунавски общини. Имам предвид големите нужди, с които те се сблъскват. Този ресурс е изключително важен, за да може да се даде тласък на икономическото и социалното развитие в тези общини, още повече в условия на криза.
Освен това има и съответно решение на Министерския съвет от 31 май, което предвижда решение или изискване за осигуряване на тези средства. В тази връзка е и моят въпрос към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин вицепремиер, имате възможност да отговорите в рамките на 3 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, в изпълнение на взетото решение на Министерския съвет от 31 март 2010 г. за подкрепа на програмите за трансгранично сътрудничество, в това число и между Румъния и България, необходимите средства за съфинансиране по тези програми са осигурени с актуализацията на държавния бюджет за 2010 г., като за целта са предвидени средства в размер до 18 млн. лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, това е похвално, че наистина поне с актуализацията на бюджета ще бъдат предвидени тези средства. Въпросът е: доколко тези средства наистина ще гарантират цялостното съфинансиране към всички европейски програми? Позволявам си да разширя моята реплика, защото не само тази програма, но и останалите оперативни програми по структурните фондове са изключително важни за България. Надявам се, че това ще стане час по-скоро, за да не загубим средствата, които идват от Европейския съюз. Вие знаете, че ние сме с Вас на едно мнение – че средствата от фондовете са единственият сигурен, свеж и гарантиран ресурс, който максимално бързо и максимално ефективно трябва да се използва.
Позволявам си да завърша с това, че с европейските фондове наистина може да се прави политика, но с политиканстване не могат да се използват еврофондовете и е добре да се придържаме, а и правителствата към този принцип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Плугчиева. 
Господин Дянков не желае дуплика. 
Преминаваме към въпрос от народния представител Емилия Масларова относно тежкото и все по-влошаващо се финансово състояние на общини в Република България.
Заповядайте да развиете своя въпрос.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. 
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Дянков, независимо че все още не сте най-любимият министър, аз мисля, че Вие сте министърът, в чиито ръце са и пицата, и ножа за рязане на пицата, така че много е важно дали има правила, на базата на които ще се реже тази пица, за да може да се разпределя равнопоставено и справедливо между гражданите на страната.
 Моят въпрос е свързан с една публикация, която излезе, в която се сочат поименно 25 общини, които ще фалират. Интересно, не е описано защо и как ще фалират тези общини, но 25 общини представляват една десета от общините на България. Това е притеснително. Освен това една от общините – Ивайловград, която аз веднага посетих, тъй като е в избирателния район, от който съм избрана. Всичко до този момент в общината се разплаща. Общината няма задължения, общината, макар и трудно, работи, съществува, хората живеят, детската градина работи, болницата и всичко онова, което, въпреки всичко, е поставено в една много деликатна ситуация. 
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: има ли някаква методология, на базата на която се определя кои общини няма да могат да се справят до края на годината? Има ли предвидено такова фалиране, не дай си Боже, на общини? Всъщност каква е позицията на Министерството на финансите, което в крайна сметка разпределя и ресурсите, с които ще функционират структурите в страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Заповядайте, господин Дянков, да отговорите на въпроса, който Ви беше зададен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Масларова, накратко – няма такава методология, поне на мен не ми е известна. Всъщност не може една община, по сега действащите закони, да бъде обявена за фалит. 
В Съвета по децентрализация на държавното управление към Министерския съвет в момента се обсъжда Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация за периода 2010-2013 г., разработена съвместно с Националното сдружение на общините в Република България. В нея се предвиждат редица мерки, свързани с прехвърляне на правомощия от централните органи на изпълнителната власт към общините, увеличаване на собствената им приходна база, разширяване на финансовата самостоятелност на общините, увеличаване на инвестиционния капацитет, повишаване на капацитета на местните власти при формулиране и изпълнение на местни политики, ефективно прилагане на принципите за добро управление на местно ниво, развитие на местното самоуправление в рамките на общината.
В процес на подготовка е изработването и на Концепция за трайно уреждане на политиката за облагане с местни данъци и такси в съответствие с европейския опит и практика, което да осигури стабилизиране и разширяване на общинската приходна база.
Независимо от икономическата криза в страната към 31 май 2010 г. общините са получили в пълен размер субсидията, определена по Закона за държавния бюджет за 2010 г. Осигурени са средства в размер на 4,2 млн. лв. за финансиране на новоразкрити 42 общински заведения за социални услуги. Продължава финансирането по националните програми в образованието, като до момента общините са получили допълнително средства в размер на 46 млн. 300 хил. лв. за заплащане на част от транспортните разходи на учителите, за учебници и за подпомагане финансирането на училищата.
Наблюдава се тенденция на намаление на просрочените задължения на общините, като към 30 април 2010 г. са отчетени с 20 млн. лв. по-малко задължения спрямо 31 декември 2009 г. В тази връзка много от предприетите мерки за събиране на дължимите вземания от страна на общините явно работят.
В условията на финансово-икономическата  криза следва и усилията на българските общини да са насочени в посока на най-ефективно разходване на публичните средства, приоритизиране на провежданите политики, изготвяне на мерки за повишаване на събираемостта. 
От гледна точка на публикацията, която Вие споменахте за 25 общини, на мен ми е интересно да видя по какъв начин, с каква методология, ако въобще има такава методология, и кой е избрал тези общини. 
Предлагам Ви да се видим, ако приемете това, да разгледаме кои са тези общини и какво може да се направи. Първо, защото те реално не могат да се фалират, но какво може да се направи, въобще да не се налага говорене от този род. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Масларова, за реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, разбира се, с удоволствие приемам поканата да се срещнем. Радвам се, че от тази трибуна Вие информирахте, че Министерството на финансите не е подало такава информация и добре би било и медийно да отреагирате, защото когато отидете в едно населено място и хората те попитат: ”Ама защо ние ще фалираме, ние всичко си вършим, това отношение към нас ли е, някакво специално отношение ли е”, вече се създава едно напрежение. Още повече, че е без значение какви са общинските съвети като преобладаваща структура, от коя политическа партия са кметовете. Аз мисля, че навсякъде в страната живеят българи, които имат правото да живеят като всички други във всички други региони  и населени места. Искрено се надявам да не се допускат такива медийни внушения за сметка било то на правителство, на министерство, на парламент или на някого относно някои общини в страната. Това не е допустимо, още повече че ние знаем, че наближават и местни избори, което е некоректно, и най-вече е непочтено към самите граждани, живеещи в тези общини. 
За поканата благодаря и ще се договорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Право на дуплика, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Масларова, приемам препоръката Ви ясно да кажа и тук, и пред представители на медиите, че няма такава методология, която определя дали една община е пред фалит или не. Това не може и да се случи така или иначе. Наистина приемам препоръката, че е хубаво това да се казва, за да не се създава излишно напрежение в определени общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Последният въпрос към вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков е от народния представител Димитър Горов относно актуалното състояние на Оперативна програма „Административен капацитет”.
Заповядайте, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин вицепремиер, имайки предвид трудностите, които изпитва правителството за събиране на приходите в държавния бюджет и политическата от това необходимост за оптимизиране на разходите, става ясно, че се предлагат съкращения за издръжката на държавната администрация и най-вече на оперативни служители, които участват пряко при обслужването на гражданите. Това от своя страна, разбира се, ще доведе до затруднено обслужване на населението и от необходимостта хората, които останат в администрацията, да са с по-голям капацитет и отлична подготовка.
Давам си сметка за това, че динамиката на времето, в което живеем, налага служителите в държавната администрация да притежават допълнителни знания и е налице необходимост от постоянна преквалификация, за да се отговори на предизвикателството с по-малко хора да се извършват повече услуги и по-качествени такива.
В тази връзка смятам, че Оперативна програма „Административен капацитет” е една от основните възможности за по-добра подготовка на администрацията и би била полезна за решаването на този задълбочаващ се проблем в обслужването на българските граждани.
Затова моят въпрос към Вас е: колко са подадените проекти от Оперативна програма „Административен капацитет”? Колко от тях са одобрени и има сключени договори по тях? На какво ниво на изпълнение са тези, по които има сключени договори и какъв процент от програмата е реализиран до момента? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Горов.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Горов! На заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, проведена тази сряда, преди два дни, беше представена от Министерството на финансите актуалната информация за текущия статус на Оперативна програма „Административен капацитет”. 
Общият бюджет на Оперативна програма „Административен капацитет” е 181 млн. евро, от които средства от Европейския съюз в размер на 154 млн. евро и национално съфинансиране в размер на 27 млн. евро. Бенефициентите на тази програма са държавната администрация, съдебната система, гражданското общество, общините, както Вие казахте.
От стартирането на програмата през м. октомври 2007 г. досега са отворени общо 35 процедури, а 1374 са подадените проектни предложения. Одобрени за финансиране са 265 проекта на обща стойност 149 млн. 338 хил. лв. Бенефициентите по програмата са 231. Общо се изпълняват 253 сключени договора, към този момент, на стойност 137 млн. 121 хил. лв., което означава, че близо 40%   39,8% от средствата предвидени по ОПАК са вече контрактувани. Това е най-високия процент от всичките седем програми.
Над 190 са приключилите вече проекти. До момента са изплатени 77 млн. 354 хил. лв. или общо около 22% от средствата предвидени по ОПАК. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Имате възможност за реплика, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Аз съм наясно, че тази програма е с най-висока степен на контрактация, но за мен има определен проблем, тъй като има голям спад по отношение на това, което е сключено като договори и финансирано в годините досега и към днешна дата. Само за справка – това също е от сайта на ОПАК, за структурите на гражданското общество. 2008 г. имаме 9 млн. 453 хил. лв., 2009 г. имаме 14 млн. 613 хил. лв., за 2010 г., разбира се наясно съм, че сме в началото на годината – 669 хил. лв.
Същата е ситуацията и по отношение на администрацията, където 2008 г. са 18 млн. 071 хил. лв., 2009 г. са 25 млн. 256 хил. лв., а за тази година имаме 1 млн. 526 хил. лв.
Подобна е ситуацията и в съдебната система, но там положението е малко по-добро. Спадът там е с по-малки проценти. 
Мисля, че е изключително необходимо в момента държавата да вземе бързи мерки да задвижи тези финансирания и участието на тези, които са подали вече проекти по тази програма, тъй като все повече ще се задълбочава проблемът с обслужването на гражданите при положение, че имаме свиване на администрацията и в държавата и в общините. Стана ясно във въпросите, които бяха задавани преди мен, с какви проценти ще бъде намален капацитета реално на общините. От тази гледна точка смятам, че трябва да се подобри квалификацията на служителите, които обслужват населението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. 
Дуплика поиска господин Дянков. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Горов! Благодаря за обърнатото внимание към тазгодишните резултати. Аз обещавам да направя по-задълбочен анализ и лично да Ви го предоставя, за да може на базата на този анализ съвместно да видим, дали допълнителни усилия трябва да се направят в тази програма. Както знаете Министерството на финансите е институцията, която отговаря пряко, и аз – като финансов министър. Така че се задължавам да направя този допълнителен анализ и да го предоставя на Вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. 
С това приключиха въпросите и питанията към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков. Благодарим на господин Дянков за участието в днешния парламентарен контрол.
Давам половин час почивка. 
Продължаваме в 11,35 ч. със следващите въпроси към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: От името на парламентарна група – заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа колеги! През последните седмици въпросите, които заслужават вниманието на парламентарните групи и изискват отношение нарастват непрекъснато и в проблемите на разноговоренето за дефицита за 2009 г., липсата на желание на изпълнителната власт да даде адекватни обяснения за неизпълнението на важни приходни части от бюджета. Отношението на председателя на Народното събрание към опозицията, но явно ще трябва да изчакаме, защото тя днес е на Конференция за правата и отговорностите на опозицията в Кипър, и се надяваме да почерпи добър опит.
Днес, думата ни, уважаеми дами и господа, е за това дали сме солидарни с българските общини. Кризата е навсякъде – всяко българско село, във всеки град. Бичът на безработицата не прощава. По-тежка обаче днес за хората е липсата на ясна перспектива. Няма гаранции за пенсионерите в малките села, че ще могат да изживеят спокойно дните си. Няма сигурност за хората от средната възраст, че ще могат да си осигурят достойни старини. Няма надежда за всички млади семейства, че ще имат възможността да отгледат и образоват пълноценно децата си. 
Днес е важно обаче да има справедливост в разпределението на тежестите и ограниченията от кризата. Не просто математическо разпределение, а такова, което да отчита тежестта, която може да бъде понесена, която да предвиди последствията за социалната и човешка уязвимост. Справедливост, която да дава и шанс на онези, които са енергични, предприемчиви и можещи, да станат моторите, които отново ще задвижат развитието на България. 
Общините са фундаментът на нашата държава. Те не просто са част от конституционната форма на управление в България. Те са онези естествени места, където живеят, работят и израстват малките социални общества, които формират българската нация. Затова днес, ако се мисли елементарно, че пак и отново става дума само за пари – ще сгрешим.
Ние настояваме да дадем сигурност и енергия за всяка една малка общност, всяко едно малко село и малък български град, за да можем утре честно да поискаме от българската нация заедно и с общи усилия, с общи лишения да изведем България към по-добро!
Днес сме на кръстопът. Да се поддадем ли на „счетоводните изкушения” да не виждаме зад орязаните числа за българските общини лицата на хората; да подтиснем ли човешката си солидарност, точно тогава, когато тя е най-необходима; да намерим ли алиби за съвестта си, че днес просто е така  и няма друг изход?! Ако искаме да не бъдем просто „счетоводители на кризата”, не трябва да допуснем това.
Трябва да разберем, че когато финансирането на общините намалява от 4,7 млрд. лв. за миналата 2009 г. на около 3,5 млрд. лв. за настоящата 2010 г., ние не просто съкращаваме разходи, а лишаваме младите семейства от детски ясли, учениците – от медицинско обслужване в училищата, загасяме последни огнища на културата в малките села – българските читалища. 
Трябва да знаем, че когато правим избор пред полицейския участък за сметка на читалищата, ние се превръщаме от будители в охранители. Когато даваме предимство на големите градове за сметка на малките населени места, ние не просто губим територии, а губим потенциал за развитие на страната. Не трябва да забравяме, че когато няма пари за зимно поддържане и социален патронаж, всъщност прекъсваме връзките между хората.
Днес, най-малко искаме да противопоставяме различните браншове, сектори и гилдии, но трябва да сме наясно и честно да си го кажем, че българските общини са един от малкото възможни мотори на новото ни развитие. Те са мястото, където ще дойдат бъдещите инвеститори, те ще осигурят на България най-добро използване на европейските фондове. Затова днес, когато те са затруднени, когато ги натоварихме с нови задължения да осигурят съфинансиране по тези програми, без да им осигурим допълнителен източник, е честно да не ги товарим повече. Трябва ни разум и търпение да разберем, че ако те имат възможността и свободата да работят по европейските програми и усвоят средствата по тях, те ще осигурят немалко допълнителни приходи в бюджета. Ако не им съкратим тези допълнителни 138 млн. лв. те ще бъдат в състояние до края на годината да усвоят минимум 500 млн. лв. по европейските програми.
На пръв поглед подходът в предлаганото намаление на субсидиите на общините в актуализацията на бюджета изглежда справедлив. На всички се съкращават 15% от общата изравнителна субсидия и капиталовите разходи. Истината обаче, колеги, е съвсем различна. За малките и средните общини това съкращение е в пъти по-голямо като дял в общите им бюджети в сравнение с големите общини. Още повече, че намалението на собствените приходи на общините отново засяга преди всичко тежко малките и средни общини. Така се получава, че ако за Столична община общото намаление на бюджета е около 4%, то за общини като Грамада и Ковачевци е 13%.
Нарастващата безработица е още един сериозен аргумент, че не бива да съкращаваме допълнително субсидиите за общините. Над сто хиляди български граждани загубиха през последните месеци своята работа, а други десетки хиляди се върнаха в България от чужбина. Всички те днес са в българските общини и ние имаме дълг към тях. Нека подадем ръка на общините, за да бъдат в състояние те да подадат ръка на тези хора. Нека все пак им оставим финансови възможности, за да могат да осигурят, макар и временни работни места. Затова са нужни и солидарност, и пари. 
Българският парламент е показал, че в тежки времена е съумявал да бъде на висотата на националните ценности. Нека заедно покажем, че над политическите ни пристрастия стоят интересите на хората. Тези наши съграждани живеят и работят в българските общини. Когато помагаме на общините днес, ще помогнем и на нашите съграждани.
Парламентарната група на Коалиция за България излиза с инициатива – „Да не намаляваме допълнително финансирането на общините”. Нека им спестим нови тежести и те ще се отблагодарят със своя труд – не на нас, а на България! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Продължаваме с парламентарния контрол.
Въпроси и питания към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Започваме с въпрос от народния представител Четин Хюсеин Казак относно одобрението на финансирането на общинските проекти по Приоритетна ос 3 на Програмата за развитие на селските райони.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател. 
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Именно като продължение на този апел, който чухме преди малко за помощ към общините, е и моят въпрос към онази огромна част от тях, които са разположени в така наречените селски райони и за които специфично е предназначена Програмата за развитие на селските райони.
Уважаеми господин министър, и Вие, и ние – всички знаем в момента какво е състоянието в селските райони на Република България в условията на криза. Неслучайно, когато се определяше Националната референтна рамка, беше предвидена специална програма, наречена Програма за развитие на селските райони, която чрез използването на европейските фондове да направи възможно в тези райони да се провежда активна политика за подпомагане. Специално за общините в тези райони неслучайно има предвидени две мерки по ос 3 за подпомагане на тези общини.
Уважаеми господин министър, към настоящия момент, когато са изминали повече от три години от стартирането на Националната програма за развитие на селските райони искам да Ви попитам: какво е актуалното състояние на процеса на одобрение, договориране и изпълнение на внесените в Държавен фонд „Земеделие” проекти на общините по Приоритетна ос 3 и                по-специално по мерките 321 и 322? Има ли забавяне на процеса? Спазват ли се сроковете за одобрение и договориране на проектите? Има ли осигурено финансиране за вече внесените проекти на общините и по-специално националното доплащане към еврофондовете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Казак! Анализът на състоянието на степента на обработката на проекти по Мярка 321, а именно основни услуги за населението и икономиката в селските райони, постъпили в Държавен фонд „Земеделие” през първия период на прием от 1 септември 2008 г. до 15 май 2009 г. показва, че има сключени договори с 67 общини и 1 читалище, като одобрените проекти са 109 на стойност 341 млн. лв. от общо постъпилите 443 заявления за подпомагане.
Одобрените и договорирани проекти са оценени от 50 до 100 точки по Таблицата за оценка. Към момента се разглеждат всички 111 проектни предложения, оценени с 40 точки по Таблицата за оценка, чиято обща стойност е 407 млн.
Има осигурен финансов ресурс за 12 проекта на 10 общини, рамкирани с 40 точки, които следва да бъдат предложени за одобрение, от които 7 са на общини, неподпомагани до този момент.
През втория период на прием - от 15 юли до 15 септември 2009 г., по Мярка 321 са постъпили 68 заявления за подпомагане на стойност 245 милиона. Определеният бюджет за този период по мярката е 102 милиона. Съгласно последните изменения в Наредба № 25 всяка община може да кандидатства, при условие че е подала заявка за окончателно плащане при наличието на предходен проект, поради което подадените проектни предложения от общини, които вече имат сключени договори, ще бъдат отхвърлени.
По Мярка 322, а именно „Обновяване и развитие на населените места”, през така наречения първи прозорец, обхващащ периода от 1 септември 2008 г. до 15 май 2009 г., са постъпили 249 заявления за подпомагане. Наличният бюджет за този период е в размер на 204 милиона, като вече са сключени 144 договора с 85 общини, едно читалище и две мюсюлмански общности на стойност 160 милиона. Одобрените проектни предложения са оценени с 40 и повече точки по таблицата за оценка. Към момента остатъчният бюджет по мярката е в размер от 43 милиона и се разглеждат всички проектни предложения, оценени с 30 и по-малко точки по таблицата, общо 47 броя, чиято обща стойност е 74 милиона.
По отношение на приетите проекти през втория период на приема от 15 юни до 15 септември 2009 г. по Мярка 322, данните сочат, че при наличен бюджет от 80 милиона, след последните промени в Наредба № 24, съгласно която всяка община може да кандидатства, при условие че е подала заявка за окончателно плащане при наличието на предходен проект, следва да бъдат разгледани 31 заявления за подпомагане на 21 общини, несключили договори до момента, и на един манастир.
Уважаеми господин Казак, основните проблеми, довели до забавянето на процеса на договаряне на подадените заявления за подпомагане, са свързани с наличието на съществени пропуски в нормативната уредба, касаещи прилагането на мерките по Програмата за развитието на селските райони. На практика тези пропуски са довели до обективна невъзможност на експертите от Разплащателната агенция да вземат крайно решение за одобрение или отхвърляне на подадените заявления, с което са способствали за посоченото забавяне.
В допълнение на това - добре планираният пример по отваряне и затваряне на периодите за подаване на заявленията за подпомагане, както и недостатъчният административен капацитет, са довели до допълнително натрупване на заявления и удължаване срока за тяхното обработване. 
Искам да подчертая, че вече са налице промени в нормативната уредба. Още от 9 февруари влязоха в сила измененията на Наредба № 24 и Наредба № 25, с които увеличихме авансовите плащания на проектите от 20 на 50%. В тази връзка вече имаме извършени плащания по 174 общински проекта в размер на 147 млн. лв. Също така с Постановление № 81 на Министерския съвет от 23 април държавата задели 70 млн. лв. за финансиране на разходите за ДДС на общините по одобрените им проекти, които средства са предвидени в проектите за изменение на Закона за държавния бюджет, който се разглежда в момента в Народното събрание.
И не на последно място – служителите на Разплащателната агенция вече планират стриктно графиците за прием по отваряне и затваряне на периодите за подаване на заявления, като по този начин сме уверени, че ще преодолеем натрупаните закъснения. 
В тази връзка искам да ви уведомя, че третият период за прием на проекти по общинските мерки ще бъде отворен от 1 до 30 септември т.г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС):  Благодаря.
Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря най-напред, че открито признахте наличието на забавяне, и то значително забавяне в изпълнението на Програмата за развитие на селските райони, и по-специално за двете публични мерки, касаещи общините.
Искам да напомня на уважаемите колеги, че от общо 3,2 млрд. евро за цялата Програма за развитие на селските райони, по двете мерки България може потенциално да получи евросредства на стойност по едната програма – 412 млн. евро, а по другата – 208 млн. евро. Това са пари, които потенциално са предназначени за общините в селските райони.
За съжаление, към момента, съгласно актуализираната справка, която се намира в сайта на самия фонд „Земеделие”, се оказва, че сме усвоили по едната мярка едва 71 млн. лв., а по другата – едва 68 млн. лв. Тоест, за 3,5 години ние сме усвоили реално един нищожен процент от тези предвидени средства. 
Същевременно, уважаеми господин министър, забавянето касае не само даването на отговор „да” или „не” за одобрението по принцип на проектите на общините, а дори общини, на които са одобрени проекти по принцип, вече с месеци, а някои почти година, очакват одобрение на тръжните процедури, за да могат да стартират. 
Затова аз Ви питам, господин министър: как ще подобрите административния капацитет и на фонд „Земеделие”, и на Разплащателната агенция - както на централно, така и на местно ниво, след като проведохте редица мерки в началото на мандата, при които уволнихте подготвени специалисти, с което фактически допринесохте за забавянето? Какви мерки ще вземете, за да компенсирате забавянето и България да може да усвои максимално тези средства до края на програмния период? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за дуплика на Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Казак, тъй като бързах, за да се включа във времето, явно не сте ме разбрали добре – забавяне има, но е наследено и то е по време на вашата администрация.
По отношение цифрите, които цитирахте, сигурно те също са от времето на вашата администрация, защото аз преди малко казах, че само авансовите средства, които сме изплатили в момента, вследствие на това, че вдигнахме авансовото плащане от 20 на 50%, са близо 150 милиона, и то в рамките на няколко месеца.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Лева или...?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Още малко цифри. 
При средно за България 3,8% усвояемост по всички оперативни програми или европейски средства, Програмата за развитие на селските райони само за около шест месеца направи вече над 30% договориране и, забележете, над 15% усвояемост на средствата. От усвоени около милиард и 400 въобще европейски средства, около 850 са по тази програма. Така че не приемам упреци за дейността в момента на програмата. Всичко, което говорих като пропуски по време на отварянето на прозорците, се е случило през 2008 г. и началото на 2009 г. Така че в момента работим максимално. Наистина този шанс, който имат селските общини с тази програма, ще може да бъде използван максимално.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към питане на народния представител Йордан Иванов Бакалов относно Стратегията за развитие на поливното земеделие в България. 
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, изградените поливни площи в България са около 7 млн. 500 хил. дка, като годни за поливане са около 5 млн. 400 хил. дка. Информацията е от 2001 г. и никое правителство след това не е актуализирало тази информация и тези данни. 
През последните години, въпреки безплатните поливки, които е осигурявала държавата, поливните площи не са се увеличили и за 2009 г. са полети около 400 хил. дка. Цената на услугата по водоподаване и напояване за 2001 г. е 4 ст. на кубичен метър, през 2009 г. тя вече е 23 ст. на кубичен метър. Новите екипи на Изпълнителната агенция по хидромелиорации и „Напоителни системи” ЕАД успяха да намалят цената на водата с 1 ст. и тя вече е 22 ст. на кубичен метър, при това говорим за гравитачно подавана вода.
Изпълнителната агенция по хидромелиорации е безспорен бенефициент по двете мерки 125 и 126 от програмите за развитие на селските райони, които трябва да стартират от догодина. Предвидените средства общо за двете мерки за 102 млн. евро. По информация от медиите, а вече се оказа, не само от медиите, господин министър, Вие сте предложили на Министерския съвет закриването на Изпълнителната агенция по хидромелиорации. 
Ето защо, уважаеми господин министър, и с изложеното по-горе, моето питане към Вас е: има ли стратегия в повереното Ви министерство за развитие на поливното земеделие в България и защо Вие закривате преди разгара на поливния сезон Изпълнителната агенция по хидромелиорации?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакалов, под ръководството на Министерството на околната среда и водите започва разработване на Национална стратегия за развитие на водния сектор до 2020 г. Министерството на земеделието и храните и „Напоителни системи” ЕАД ще вземат участие в работата по тази национална стратегия. След приемането на Националната стратегия за водния сектор подробно ще се разработи и частта за хидромелиорациите в техния обхват на доставка на вода за напояване, предпазване от заливане и наводнение и подобряване на почвеното плодородие.
Имайки предвид липсата на актуални данни за състоянието на хидромелиоративния фонд във фазата на подготовка на изготвяне на Стратегията за хидромелиорацията, предстои да бъдат извършени много важни дейности по преброяване на наличния хидромелиоративен фонд и поливните площи, оценка за потенциалната възможност на напоителните системи и полета, оценка на потребителите от изграждането на нови напоителни системи и полета, оценка на техническото състояние и функционалната готовност на системите за предпазване от вредното въздействие на водите, оценка на потребностите от изграждане на нови съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите.
По отношение на втората част от питането Ви, искам да Ви уверя, че със закриването на Изпълнителната агенция по хидромелиорации не се създават предпоставки за провал на поливния сезон, тъй като реалната дейност по доставка на вода се извършва не от Агенцията по хидромелиорации, а от три търговски дружества към Министерството на земеделието и храните, които продължават да работят. Това са: „Напоителни системи” ЕАД, София, „Хидромелиорации – Севлиево” ЕАД, гр. Севлиево и „Земинвест” ЕАД, гр. София. Основната дейност на трите дружества е стопанисването и поддържането на хидромелиоративните съоръжения в страната, изградени с държавни средства към Министерството на земеделието и храните. В капитала на трите еднолични дружества в момента на тяхното регистриране са включени всички хидромелиоративни обекти в страната, изградени с държавни средства, в това число съоръженията и системите за доставка на вода, както и съоръженията и системите за предпазване от вредното въздействие на водите, корекции на реки, предпазни диги, отводнителни системи.
В периода от 1998 до края на 2004 г. държавата ежегодно е отделяла средства за субсидиране на услугата доставка на вода за напояване от трите дружества, за които вече споменах. Това е извършвано като пряка субсидия за запазване на цената в приемливи граници, средствата за подготовка на съоръженията за поливния сезон, средства за охрана на годните неработещи съоръжения и други. След 31 декември 2004 г. държавните средства за субсидиране на услугата и охрана на годните неработещи съоръжения не се предоставят и разходите за дейността следва да се включат в цената на услугата доставка на вода за напояване.
Цитираната от Вас цена през 2001 г. – 0,04 лв. на кубически метър, е субсидирана с държавни средства, като водоползвателите са заплащали под 20% от реалната себестойност на услугата. След 2004 г. предложените цени от доставчиците, одобрени със заповед на министъра на земеделието и храните, покриват само себестойността на услугата, без никаква печалба за дружествата. 
В одобрената от министерството заповед за настоящия поливен сезон е включена и клауза, която позволява при набиране на заявки над прогнозираните цената на услугата да бъде съобразена с реалното положение. С други думи, при увеличаване на обема на доставяните води цената на услугата ще бъде намалена до размер, покриващ реално направените разходи. Тази клауза е решена да се прилага на регионално ниво, с което считам, че ще се създадат предпоставки за увеличаване на размера на поливните площи. 
Уважаеми господин Бакалов, опасност от провал на поливния сезон може да има, само ако не е налице необходимата вода или съоръжението не работи. Към момента в язовирите, стопанисвани и управлявани от „Напоителни системи”, са налице 2,2 милиарда кубически метра вода при 1,5 милиарда кубически метра през миналата година. Създадена е добра организация от доставчиците на вода за напояване. До 31 май е подадена вода на близо 89 000 дка ориз и 15 000 дка зеленчуци и трайни насаждения. До средата на месеца ще започне напояване на всички полски култури. За 2010 г. по прогноза на „Напоителни системи” се очаква поливните площи да достигнат 380 000 дка. 
Относно направената от Ваша страна констатация за размера на изградените и годни за напояване поливни площи в страната, наличните данни за същите са съгласно извършеното преброяване през 1999 г., което е утвърдено с Постановление на Министерския съвет № 512 от 20 юли 2000 г. Съгласно това постановление изградените поливни площи в България са 7 млн. 471 хил. дка, от които годни са 5 млн. 417 хил. дка. След 1999 г. ново преброяване не е правено. 
По отношение на мярка 125 „Подобряване и развитие на инфраструктурата, свързана с развитието и адаптирането на земеделието и горските стопанства” и Мярка 126 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, разрушен от природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни дейности” от Програмата за развитие на селските райони, бих искал да Ви уведомя, че тяхната разработка е в ход. По данни на министерството тяхното прилагане ще започне от 2011 г. 
За получатели на помощта по Мярка 125 са предвидени сдружения за напояване и юридически лица с предмет на дейност поддържане и експлоатация на държавния хидромелиоративен фонд, които се явяват собственици или ползватели на инфраструктурата, която се подпомага. Изпълнителната агенция по хидромелиорации не може да бъде бенефициент на мярката, тъй като тя не е собственик или дългосрочен ползвател на тази инфраструктура.
Изпълнителната агенция по хидромелиорации не може да бъде бенефициент и по Мярка 126, тъй като тя не извършва дейността поддържане и експлоатация на съоръженията за предпазване от вредното въздействие. Бенефициенти по тази мярка ще могат да бъдат юридически лица, регистрирани по българското законодателство, с предмет на дейност поддържане и експлоатация на съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, и общините. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса давам думата на народния представител Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, моята констатация от Вашия отговор е, че действително данните, които аз изнесох и Вие споделихте за изградените съоръжения, съвпадат напълно. Въпреки това Вие бяхте по-точен, аз бях с приближение.
Искам да попитам, при положение че Изпълнителната агенция по хидромелиорации извършва инвеститорския контрол или по-скоро извършваше инвеститорския контрол при строителството на хидромелиоративни съоръжения и обекти, при положение че със своите структури тя покриваше цялата страна, кой оттук нататък ще извършва инвеститорския контрол? 
Ако Вие предпочетете да отговорите, че примерно в десет области ще има такива представители, тогава няма как да се случи ефективен инвеститорски контрол. При това положение могат да се появят и корупционни схеми. Знаете много добре, че точно в тази система такава корупция има.
Следващото нещо, което ми прави впечатление и Ви го задавам като допълнителен въпрос и към първия, и сега по втория въпрос, е следното. Кой ще упражнява контрола по регистрацията и дейността на структурите, които фактически се занимават с напояване, така наречените асоциации, които се събират и извършват този вид дейност?
Уважаеми господин министър, по Закона за водите много добре знаете, че има 22 язовира към „Напоителни системи”. Интересно ми е да разбера от Вас следното. Имате ли данни, естествено, с приближение, не желая точно да цитирате цифрите, но ако имате такива данни, да съобщите колко са приходите от подаваната и използваната вода при извършването на този вид дейност, не само при поливка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на господин Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Бакалов, изключително резонни са Вашите въпроси. Бях ограничен във времето при първоначалния си отговор, затова в момента ще си позволя да направя следното уточнение. 
Искам да уточня, че ние не закриваме Агенцията по хидромелиорации, а я преобразуваме в дирекция в Министерството на земеделието и горите. 
Второ, при първоначалния вариант на преструктуриране беше предвидено, тъй като „Напоителни системи” имаха само девет клона, да оставим девет специалисти в девет областни служби. В момента коригирахме това решение. Ще бъдат подсигурени специалисти по хидромелиорации във всички 28 областни структури, така че де факто запазваме почти целия технически персонал на „Хидромелиорации”, като 10 човека ще бъдат в дирекцията в министерството,  останалите ще бъдат служители, специалисти по хидромелиорации в областните земеделски служби. Те ще продължат да осъществяват контрола. Дори нещо повече: където до момента не е имало специалисти, ще бъдат прехвърлени и назначени такива с цел да се увеличи инвеститорският контрол, който и Вие коментирате. 
По отношение на втория Ви въпрос: имам ли данни за приходите от напояване, признавам, нямам в момента тези данни в себе си. Но мога да кажа едно. „Напоителни системи” вследствие на разпоредена от бившия министър на земеделието Валери Цветанов през миналата година безплатна поливка в размер на 4,5 млн. лв., в момента е в състояние на практически фалит. 4,5 млн. лв. безплатна поливка е разпоредена през м. юни миналата година,  няколко дни преди изборите. Тези средства в момента не могат да бъдат събрани, плюс дълга, който има „Кремиковци” към „Напоителни системи”, така сумата, която има да прибира „Напоителни системи”, е над 10 милиона. За съжаление тази огромна тежест много трудно може, ако въобще може да бъде събрана. В момента изготвяме екшън план, за да можем да спасим това търговско дружество. Екшънпланът ще се състои в съкращаване на клоновете от 21 клона, колкото са в момента, може би наполовина или повече. 
Това е положението. Ако искате допълнително данни за точните приходи от поливки, ще бъда любезен да Ви ги предоставя допълнително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преди да дам думата на народния представител Йордан Бакалов, уважаеми народни представители, позволете да ви информирам, че днес гости на Народното събрание са ученици от Основно училище „Иван Вазов” в гр. Видин. Моля да приветстваме тези млади гости! (Ръкопляскания.)
Господин Бакалов, заповядайте за отношение към отговорите на министъра.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Честно да си кажа, по информацията, която имах във връзка с моето питане, да, зная, че Вие сте предвидили само 9 специалисти, но сега, при положение, че вече сте предвидили за всички области, няма как да не се съглася. При положение, че всички такива организации, които се занимаваха и с напояване, и с хидромелиорации бяха или закрити, или някои от тях доста съкратени. 
От тази гледна точка аз не мога да не се съглася с Вас, при положение, че сте предприели тази стъпка, макар че според мен въпреки всичко би трябвало тази агенция да остава. Но след като Вие така сте решили, може би това е свързано и с кризата, която навлиза много активно и в България. 
Нещо, което и аз искам да подчертая, и да Ви обърна внимание – не напразно Ви попитах за парите, които получава и самото ведомство, а оттам респективно и бюджетът на Република България. Хубаво е да се концентрирате и да направите пълна проверка на напоителни системи във връзка с това дали успяват да си събират парите от тези 22 язовира по списъка по Закона за водите. 
Другото, на което също искам да Ви обърна внимание, което е свързано даже и с някои трагични събития за някои общини в България – тук ще дам пример с община Банско, която само преди един месец за пореден път беше наводнена, за пореден път бяха разрушени доста обекти. И кой, ако не точно такива специалисти като хидроинженерите, могат и трябва да вземат мерки в тази посока. 
И накрая нещо, което ми прави впечатление и което няма как да не споделя с вас, защото виждам, че времето Ви свършва. Хубаво е да се концентрирате и действително да назначите нови хора с ново мислене, а не хора, които, примерно, са управлявали по времето на тройната коалиция и които, фактически, са докарали до тези дългове на „Напоителни системи” и от това, естествено, губи само държавата, а и оттам българското земеделие се преориентира от поливно земеделие, тоест зеленчуково производство, към земеделие, което не ползва вода. И вие много добре знаете това. Така, че в тази посока трябва още да поработите. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето, господин Бакалов. 
Въпрос от народния представител Михаил Рашков Михайлов относно функционирането на Селскостопанската академия. 
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в условията на финансово-икономическа криза един от най-важните приоритети на правителството е свиване на разходите. Във връзка с това бих желал да получа отговор за полезността на функциите, които изпълнява Селскостопанската академия. По-конкретно очаквам отговор на следните въпроси: 
Какъв е бюджетът на Селскостопанската академия? Каква е издръжката на Централното управление на Селскостопанската академия и за какво се разпределят средства – заплати, коли, командировки, телефони? Колко са звената в системата на академията – научни институти и опитни станции? Колко души са работещите в тях – научни работници, технически и помощен персонал? С какъв сграден фонд разполага Селскостопанската академия и съставните й звена, с какви количества обработвана земя разполага академията, в това число институтите и опитните станции, как се използва тя? Да ми отговорите и колко са научните звена, институти и опитни станции в други европейски държави, сравними по територия с България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, Вашият въпрос е съставен от осем отделни части, като всяка една от тях може да се разгледа като отделен парламентарен въпрос. Аз ще се опитам, с риск да изляза от определеното ми време, да отговоря на всеки един от тях. 
Селскостопанската академия е второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към Министерството на земеделието и храните. Преди всичко предстои актуализация на Закона за държавния бюджет. В стойностно изражение за Министерството на земеделието и храните намалението на Бюджет 2010 е в размер на 51 млн. лв., което води до намаляване на бюджетите на второстепенните разпоредители. Според касовия отчет към министерството до 31 май 2010 г., вкараният лимит в евро за академията е в размер на 13 млн. 333 хил., в това число 4 млн. 375 хил. собствени средства и 2 млн. по схемата за единно плащане на площ. 
Персоналът в Централното управление е силно редуциран. По Устройственият правилник средносписъчният състав включва 84 бройки, а действително заетите места са 64. Средствата за издръжка на Централното управление по касовия отчет, представен в Министерството на земеделието и храните е както следва: изплатените заплати към 30 април 2010 г. са 179 000 лв. Няма закупени автомобили, а за разходите за издръжка на наличните от началото на годината към момента в размер са над 13 000 лв. Разходите за телекомуникации и пощенски услуги са 17 000 лв., командировките в страната 2900 лв., за вода и ел.енергия са заплатени 28 500 лв. Собствените приходи на Централното управление от началото на годината до края на м. април са в размер на 56 000 лв., а всички разходи по издръжката на Централното управление са в дейност наука. 
Според промените в Закона за Селскостопанската академия  от 2008 г. и в резултат на проведената реформа в системата работят 27 научни института, които покриват агроекологичното разнообразие и са позиционирани и специализирани на цялата територия на страната – 19 опитни станции, 2 експериментални бази към институтите в Троян и Шумен, САПИ и Националния земеделски музей. Назначаването на персонала е по трудови правоотношения. След реформата от 2008 г., средносписъчният брой на заетите в академията в научните институти е намален с 22 на сто. В 27-те института числеността на персонала е 2854 човека, от които 740 научни сътрудници. 
Селскостопанската академия  и всички звена, включени в нея, управляват в баланса си недвижими имоти на територията на цялата страна, публична държавна собственост, както следва: 90 административни сгради, 88 лабораторни сгради, 84 жилищни сгради, 10 почивни бази, 1615 стопански сгради, представляващи складове за семена, продукция от експериментално производство, торове, препарати и други. В Централното управление на Селскостопанската академия  сградният фонд включва три административни сгради, три жилищни и 22 стопански. Академията разполага със 100 510 дка земя от държавния поземлен фонд, в това число ползваната от институцията 72 000 дка, от опитните станции и експерименталните бази 29 000 декара. Близо 70 на сто от земята е използвана само за научни цели, а 30% за сеитбообръщение изолационни площи. 
Следва да се отбележи, че в Европа няма единен модел на научните обединения. В отделните страни на Европейския съюз са в процес на прилагане различни реформи, с които се цели да се подобри координацията и по-ефективно използване на средствата за наука в аграрния сектор. Например във Франция научното звено обединява 2500 изследователски звена. В Германия има четири големи корпоративни научни института. В Белгия и Холандия научните институти са част от университетите.
Уважаеми господин Михайлов, в годините на прехода академията е реформирана непрестанно. Ще си позволя да припомня, че през 1990 г. в системата са били заети 9600 души, а сега те са 2854 човека.
И по последния Ви въпрос накратко – предстоящите действия на министерството не изключват възможността някои научни звена от структурата на академията да преминат към БАН или аграрните университети. Това ще се реши от анализите, които ще се извършат с помощта на Националния научноконсултативен съвет по земеделие, който е в процес на създаване към министъра на земеделието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Не знам дали колегите обърнаха внимание, Вашият отговор е достатъчно красноречив. Аз наистина съм изумен – 2854 заети, от които 740 човека научни работници. Повод да Ви задам въпроса е, че наистина лично моето мнение, и хората, с които съм говорил, включително и професори в тези среди, смятат, че Селскостопанската академия е един абсолютно остарял съветски динозавър, който в ХХІ век няма място по начина, по който е устроен. Много по-гъвкаво е тези звена да бъдат прехвърлени към Българската академия на науките и отделните специализирани аграрни университети и институти. Самият отговор, който дадохте – със 100 000 декара земя, с безкрайни сградни фондове и така нататък – всичко може да бъде управлявано самостоятелно от тези институти. Това е академия, която е точно от съветски тип, останала от 1917 г. и една от първостепенните Ви задачи е наистина да я реформирате. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за дуплика на Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Михайлов, аз съм чувал тези оценки – трябва да призная това, което казахте Вие. Чувал съм го и от научни работници в тази сфера, и от земеделски производители. 
Точно по този повод ние направихме една анкета, която, между другото, беше приета малко „на нож” от ръководството на Селскостопанската академия и от всички институти. След като обобщихме и обработихме тази анкета, проведохме кръгла маса, която излезе с решение, че наистина Селскостопанската академия се нуждае от много голяма реформа и по отношение на менажирането, и по отношение на приложната наука, защото в момента земеделският бизнес в България се нуждае от приложна наука, за да бъде конкурентоспособен на своите европейски партньори. 
Разбира се, че това е консервативна структура - не можем с лека река да замахнем и да я реформираме. Вървим в тази посока, уверявам ви, въпреки трудностите, които срещаме. Надяваме се, че в края на реформата наистина ще имаме едно приложно звено, което да подпомага българското земеделие, а не да бъде само консуматор на средства от бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Михаил Рашков Михайлов относно Програмата за развитие на селскостопанските райони на Република България 2007-2010 г.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Като продължение на това, което казахте – перспективата е високотехнологично земеделие и именно приложната наука, която да подпомага производителите, а не да подпомага ръководството на тази академия, защото в момента реално е това. Тази академия се самовъзпроизвежда и единствено работи за себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Михайлов, да се съсредоточите към въпроса. Времето Ви тече.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: В края на миналата година бяха подписани 72 броя договори по Програма 321 от Програмата за развитие на селскостопанските райони. Добре си спомняме думите на министър-председателя, отправени към кметовете на общините, които трябва да реализират проектите, че всяка злоупотреба, дори с едно евро, ще ни представи в лоша светлина пред Европейския съюз. След няколкомесечна подготовка започнаха процедурите по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител. Голяма част от тези проекти са за подобряване на ВиК структурите, което е средство за подобряване на живота в населените места. 
Вниманието ми беше привлечено от проекти в община Димово – идентификационен номер 05-321-004-37, и община Садово – идентификационен номер 16-321-000-77, които са съответно за изграждане на канализация и пречиствателни съоръжения. В тези проекти по недопустим начин, включително в официално обявените процедури по Закона за обществените поръчки, е цитиран производител на тръби – предмет на доставка, като е използвана процедура, неотговаряща на европейските стандарти, създаваща непазарна среда и условия за корупция.
В проекта на община Садово е включен и критерий за предварителен подбор на кандидати - за положителен паричен поток. Логиката на този критерий е тези фирми, които са извършили инвестиции в периода, да бъдат отстранени. Нещо, което противоречи на официалната икономическа политика на правителството. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Моят въпрос към Вас е: какво е извършило министерството през периода на подготовката на договорите с общините, а след това и в периода на подготовката на тръжната документация, за да бъдат отстранени всички недостатъци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на господин Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Община Димово и община Садово имат сключени договори с Държавен фонд „Земеделие” на 23 октомври 2009 г. В Приложение № 3 към договорите са одобрени допустимите количества за изпълнение на инвестицията, като са спазени изискванията на чл. 32, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, а именно техническите спецификации не трябва да се определят чрез посочване на конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип произход или производство, което би довело до облагодетелстване или елиминиране на определени лица или стоки. 
В изключителни случаи, когато е невъзможно обектът на поръчката да се опише точно и разбираемо по реда на чл. 30, се допуска подобно посочване, като задължително се добавят думите „или еквивалентно”.
Представените от община Димово и Садово документи, отнасящи се до провеждането на обществените поръчки по техните договори, са съгласувани с Държавен фонд „Земеделие” по правилата на процедурата за осъществяване на предварителен и последващ контрол върху процедури за обществени поръчки за одобрени инвестиционни разходи, финансирани изцяло или частично със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. 
Следва да имате предвид, че в Държавен фонд „Земеделие” е въведена процедура за предварителен контрол на процедурите за обществени поръчки, като след провеждането им и преди сключването на договори с избрания изпълнител Държавен фонд „Земеделие” осъществява и последващ контрол върху процедурата за обществената поръчка. В срок до десет работни дни след сключването на договора с избрания изпълнител на доставката или услугата кандидатите за подпомагане, които представляват възложители на обществени поръчки, представят в Разплащателната агенция всички документи от проведената тръжна процедура, заедно с договора за изпълнение на поръчката, сключен между възложителя и избрания изпълнител, или с количествено-стойностни сметки, подписани и подпечатани от избрания изпълнител като неразделна част от договора.
На основание на извършената проверка за законосъобразност на проведените обществени поръчки Разплащателната агенция взема решение за съгласуване или отказ за съгласуване на проведената процедура за избор на изпълнител. В случай на решение за съгласуване уведомява кандидата за съгласуването и изготвя анекс към договора за отпускане на финансова помощ между Разплащателната агенция и кандидата – възложител по обществената поръчка за избор на изпълнител, след което се стартира изпълнението на инвестицията по одобрения проект.
В случай на отказ за съгласуване Разплащателната агенция изпраща уведомително писмо до възложителя, с което го информира за решението си.
Господин Михайлов, в националното законодателство не са предвидени ясни и точни критерии по отношение определението на така наречените дискриминационни условия. Цитираният от Вас критерий за предварителен подбор на кандидатите, а именно положителен паричен поток за предходните години, не е дискриминационен, а по-скоро е индикатор за финансова стабилност и надеждност на участниците в тръжната процедура.
Не става ясно във Вашия въпрос как критерият „положителен паричен поток” за предходните години би могъл да доведе до отстраняване на фирми, които са извършили инвестиции в периода.
В заключение бих искал да Ви уверя, че в Разплащателната агенция има утвърдена процедура за прилагане на изискванията на Закона за обществените поръчки. Всяко негово изменение в тази част и ако бъдат регламентирани по-точни критерии за определянето на така наречените дискриминационни условия, ще доведе и до промяна на процедурите за контрол на Разплащателната агенция. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Не стана ясно обаче как така може в тръжните условия да се записва какъв е видът тръба. Пише „тип Магнум”, което е определен производител - това е абсолютна корупция. 
Примерно това, което се случи в Министерството на регионалното развитие, за което господин Плевнелиев заслужава похвала – явяват се по 15, по 20 фирми на отделните лотове и печели фирмата с най-ниски и с най-добри условия. 
В тези проекти има по 19 кандидата. При тези 19 кандидата, като е заложено каква е тръбата (може да е заложено какъв е диаметърът, от какво е направена), това означава да спечели една-единствена фирма, която произвежда тези тръби. 
За никого от колегите не е тайна: кметът си хваща проектанта, проектантът си играе със строителната фирма, те си се договарят предварително, най-лесно комисионните оттам се получават - това е. Какво се правим, че не знаем, като всички го знаят това нещо?! През строителната фирма най-лесно се вземат – и кметовете, и проектантите си вземат допълнително парите.
За Вас като контролиращ орган това е най-важното. Какво ще рече „положителен паричен поток”? Аз ще Ви кажа - много по-важно е колко ви е данък печалба.
Какво ще рече „положителен паричен поток”? Аз може да имам 10 млн. данък печалба, които да съм вкарал в технологии и накрая да нямам положителен паричен поток, но съм инвестирал примерно 10-15 милиона. Това не може да бъде критерий, плюс това никъде не съм го срещал – да имаш „положителен паричен поток”. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) При тези търгове не трябва да  има механизми, по които да се казва „този ще е кандидатът”, защото де факто се отстраняват всички останали 15-16. За тези търгове аз Ви казах ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Времето изтече.
За дуплика давам думата на министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Михайлов, аз съм съгласен с Вас, само искам да припомня, че това са договори, които са писани, приемани и одобрявани много преди да поема министерството и Държавен фонд „Земеделие”.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК, от място): Да, така е!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Точно заради това ние въведохме тази нова процедура и на последващ контрол.
Във връзка с Вашия въпрос – тъй като разбирате, че аз техническите неща, които Вие ми цитирате в момента, не са мое достояние, но съм разпоредил допълнителна проверка специално на тези два проекта. Ще ми бъде докладвано и аз ще Ви запозная допълнително с констатациите от проверката. За да не се случва обаче това с промените на наредби 24 и 25 – това, което отговорих в по-предходния си въпрос, направихме така, че наистина тези дискриминационни показатели да не бъдат залагани в бъдещи проекти.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Димитър Йорданов Чукарски относно ограничаване броя на бездомните кучета.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! 
Уважаеми господин министър, едва ли сте си мечтали за по-лесен въпрос от този, специално за Вас. 
Тук има малко разминаване дотолкова, доколкото въпросът не се отнася само за София. Вече повече от десет години в нашето общество има очакване, че след като законът дава възможност да бъде уреден въпросът с бездомните кучета, ще се намери и институция, която да го приложи на практика. Ние сме свидетели на половинчати, неефективни и скъпи мерки, които водят единствено до прехвърляне на отговорности между държавата и общините.
Вероятно, господин министър, си давате сметка, че бездомните кучета преди всичко са източник на различни видове зарази. Освен това като човек, пристрастен ловджия, си давате и сметка, че тези бездомни кучета извън населените места се явяват един много сериозен вредител, който последователно унищожава многобройни видове едър и по-дребен полезен дивеч.
Не на последно място искам да посоча големия брой хора, които са пострадали от тези бездомни кучета. И вчера в пресата имаше информация и конкретно изнесени цифри.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е: колко броя бездомни кучета има в страната и в какъв срок Националната ветеринарномедицинска служба ще предприеме действия за ограничаването на тази бройка?
Този мой въпрос е обвързан и с внесената от Министерския съвет поправка в Закона за хуманното третиране на животните. За да можем да приемем ние в залата тази поправка на закона, който да даде хуманно третиране на животните, аз призовавам държавата да си свърши работата и да имаме и хуманно третиране на хората.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Чукарски, като ми докладва моят парламентарен секретар за този въпрос помислих, че се шегува. Аз преди, като ръководител на общинската фирма „Екоравновесие”, наистина се е налагало да отговарям сигурно стотици пъти на подобни въпроси.
По отношение на конкретния Ви въпрос – законодателната рамка относно безстопанствените животни е разписана в Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на животните и Наредба № 41 от 2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни.
Съгласно чл. 40 от Закона за защита на животните общинските съвети приемат програми за овладяване на популацията на бездомните кучета в страната и предприемат мерки за ограничаване на бройката им, а кметовете на общините внасят отчет за изпълнението на тези програми пред генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.
В изпълнение на закона за 2009 г. е представен отчет за работата на общините в страната по отношение на овладяването на популацията от бездомни кучета. Резултатите показват, че по-голяма част от общините не са провели преброяване на безстопанствените кучета и не са направили и анализ на ситуацията. В общините, в които е направен анализ на ситуацията, е констатирано, че основните фактори за увеличаване на уличната популация са безотговорното стопанисване на домашните любимци, липсата на регистрация и контрол върху изхвърлянето на домашни кучета, изоставянето им, поради невъзможност за отглеждане, както и безконтролното размножаване на домашните кучета, което се дължи на неизвършването на кастрация от страна на стопаните.
Друг фактор се явява и наличието на фертилна улична популация, която продължава да се размножава, поради слабите мерки за кастрация от страна на общините.
Поради всички тези изложени причини е невъзможно да бъде представена справка за точния брой на безстопанствените кучета на територията на Република България.
Тук в скоби ще кажа, че ако някой може да каже точната бройка, сигурно ще му дадат Нобелова награда!? (Оживление.) 
За 2009 г. между 60 и 70% от общините имат разработени и приети от общинските съвети програми за овладяване на популацията от кучета, но трябва да се има предвид, че програмите са приети без да са базирани на реалната ситуация за броя на бездомните животни в съответния град. Част от общините не изпълняват на практика приетите програми, поради липсата на заложени финансови средства в бюджетите им. Също така общините нямат събираемост на данък за притежаване на куче, система за контрол на регистрацията на кучетата и контрол върху замърсяването на градските площи от кучета и по този начин допускат дадените им от закона възможности да реализират приходи и да насочат тези приходи към изпълнение на програмите за овладяване на популацията от безстопанствени кучета.
На територията на страната има изградени 27 общински приюта за обработка на безстопанствени кучета и обекти, регистрирани като временни приюти за настаняване на кучета в съответствие с Наредба № 41 от 2008 г. Мерките за намаляване на безстопанствената популация от кучета, заложени в Закона за защита на животните, ефективно се прилага в София, Бургас, Русе, Добрич, Варна, Видин, Враца и Шумен, където се наблюдават и резултати от намаляване на кучешката популация. В изброените градове е създадено сътрудничество между общинските власти и природозащитните организации.
Уважаеми господин Чукарски, съгласно чл. 59 от Закона за защита на животните, Националната ветеринарна служба има само контролни функции върху изпълнението на изискванията, разписани в закона. Въпреки регулярните проверки на контролните й органи съвместно с природозащитните организации и даваните предписания и актове на приютите, продължават да се констатират основни нарушения на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Димитър Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър! Наистина тук не е мястото и не искам да правя реплики към това, което казахте. Искам само да Ви наведа на тема за размисъл. Ако София, Видин - градове, които познавам добре, са с постигнати добри резултати при справянето с популацията на бездомни кучета, просто ме е страх за това какво е в тези градове, които се справят зле с проблема. 
Но има нещо друго. Това искам да го използвам и от тази трибуна да го дам като съвет при работата с общините - в никакъв случай да не се набляга и да не се харчат пари за кастриране на мъжки животни. Когато се кастрират мъжки животни и се харчат пари за кастриране на мъжки животни, не се кастрират женски животни, а тези женски животни, когато им трябва, винаги си намират мъжко, което да свърши работата и тази популация да продължи нататък. (Оживление.) Така че това – извън рамките на шегата – е една антикризисна мярка, която да ограничи излишното харчене на пари от ограничените общински бюджети.
И другото, което смятам също, че е много важно – трябва наистина да се види как е в по-цивилизованите западни страни. Там се инжектират едни специални неща при раждането на домашните кучета и може след това по система Джи Пи Ес или както се нарича там, да се следят тези кучета и да е ясно каква е съдбата им по време на целия им живот, както и поведението на техните стопани, които да носят отговорност за тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Чукарски, аз с удоволствие бих приел Вашата препоръка да не се кастрират мъжки животни, тъй като аз самият като ветеринарен хирург, а и като мъж, винаги с неудоволствие съм вършил тази процедура. (Оживление.) Няма как да кастрираме само женските, тъй като пък в природозащитните организации преобладават жените, те са по-феминистки. (Оживление.)
Иначе, сериозно на въпроса – наистина това, което предлагате с инжектирането на полови хормони, е доста по-скъпо и доста по-неефективно. Има препоръка на Световната здравна организация във връзка с решаването на този проблем и той наистина е масова кастрация, поголовна кастрация.
В София и Видин имало добри резултати, но не може в София да се кастрират ежедневно десетки кучета, а в същото време в съседните на столицата общини да не се прави нищо. Ясно е, че тези животни ще идват към София. Същото се случва, примерно, и с Видин. Нека наистина кметовете – и към тях се обръщам от тази трибуна – да погледнат закона и да си свършат работата.
Това, което аз мога да направя и обещавам вследствие на Вашето питане да го направя, е наистина да притисна Ветеринарната служба и да засили контролните си функции, но те ще бъдат свързани с писане на повече актове на кметовете. Обещавам Ви, че това ще бъде свършено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим на министър Мирослав Найденов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Въпрос от народните представители Евгений Желев Желев и Спас Янев Панчев относно преустановяване на работата на радиопредаватели „Стара Загора 1” и „Стара Загора 2” на средни вълни. 
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, в с. Могила, Старозагорска община, са разположени два радиопредавателя на средни вълни. Единият е „Стара Загора 1” - излъчва националната програма „Хоризонт” с мощност 300 киловата, другият е „Стара Загора 2” -  излъчва местното радио „Стара Загора” и националната програма „Христо Ботев” с мощност 60 киловата. На 6 април 2010 г. е преустановена работата и на двата предавателя.
Въпросът ни е следният: какви са причините за преустановяване работата на предавателите и евентуално кога ще бъде възстановена дейността на тези предаватели? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Желев, уважаеми господин Панчев! Благодаря за постъпилия от вас въпрос, с който ни информирате за преустановената работа на радиопредаватели „Стара Загора 1” и „Стара Загора 2” на средни вълни, независимо че той попада в компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията, която, както знаете, е специализиран независим държавен орган, натоварен с функцията да регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения. 
След получената информация за преустановената работа на радиопредавателите незабавно сезирахме комисията, като поискахме проверка по случая във възможно най-кратки срокове. Вчера, в края на работния ден, получихме исканата информация и по-долу ще Ви изложа съдържащите се в нея констатации. 
При извършената проверка от страна на оправомощени служители на Комисията за регулиране на съобщенията на Радиопредавателна станция с. Могила, област Стара Загора, е било установено, че предавателите на средни вълни „Стара Загора 1” и „Стара Загора 2” нямат присъствие в ефир. Българското национално радио притежава Разрешение № 761 от 21 юли 2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, а именно радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на територията на Република България. Разрешението дава право на предприятието да осъществява дейност в обхвата на дълги и средни вълни в честотни ленти 148,5 – 283,5 килохерца и 526,5 – 1606,5 килохерца за монофонично разпространение на програми на територията на България. Комисията е отправила запитване до Българското национално радио за причините, поради които не се осъществява дейност в обхвата на средни вълни в гр. Стара Загора, и в какви срокове предприятието ще продължи да използва по предназначение индивидуално определения му ограничен ресурс съобразно издаденото му разрешение. На Българското национално радио е обърнато внимание, че би могло да сезира комисията със заявление за прекратяване действието на издаденото му разрешение по отношение на въпросния спектър, в случай че не възнамерява да го ползва занапред. 
Комисията ни информира, че възнамерява да предприеме действие по изменение на техническите изисквания за работа на електронните съобщителни мрежи от радиослужба „Радиоразпръскване” и съоръженията, свързани с тях, като в тях бъде включено задължение за непрекъснато осъществяване на наземно радиоразпръскване на телевизионни и радиосигнали на средни и УКВ вълни и задължение за предприятията да ползват ефективно предоставения им ограничен ресурс чрез непрекъснатото осъществяване на електронни съобщения.
Уважаеми господа народни представители, независимо от отговора на Българското национално радио, който все още не е постъпил, в качеството си на министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще настоявам да бъде възобновена в най-кратки срокове работата на спрелите радиопредавателни станции на гр. Стара Загора. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Спас Панчев. 
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря за ангажимента, който поемате към жителите на Старозагорския регион. За съжаление проблемът не е регионален, в България има 17 предавателя, които са или спрени, или замразени, или консервирани. По данни, които имаме, половината от населението в България не може да слуша на своите радиоприемници националното радио на средни и ултракъси вълни, въпреки че има договорка между Българското национално радио и Българската телекомуникационна компания. Явно липсата на средства са накарали Българското национално радио да спре да си плаща таксите за разпространение на сигнала. 
Истина е, че в година на криза всеки иска да икономисва от средствата. Но когато става дума за няколкостотин хиляди лева на година, когато имаме предаватели, които отговарят на качествените изисквания, на хигиенно-санитарните изисквания, не донасят вреда на никого, е добре държавата да прави така, че българските избиратели, тъй като ние сме народни представители, да имат възможност да получават информация, защото за много хора в България - за десетки хиляди, за стотици хиляди, националното радио е единствената информационна система, която те получават. Много хора нямат телевизори, много хора не купуват вестници и разчитат на националното радио. Мисля, че е наша отговорността като народни представители да направим така, че навсякъде в страната това, което ние чуваме, да могат и хората, нашите избиратели, да го чуват. 
Благодаря Ви, че се ангажирахте за Стара Загора, но считам, че трябва да се работи по този въпрос за цяла България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Александър Цветков. 
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Панчев, аз съм абсолютно съгласен с голямото значение на Българското национално радио, особено в регионите, в които средствата за масово осведомяване са сравнително ограничени. Именно поради тази причина съм изцяло ангажиран с този проблем и ще настоявам за по-скорошно приключване на проверката и възобновяване действието на Българското национално радио. Не съм сигурен дали причините са финансови в конкретния случай, но каквото е възможно да бъде направено, за да бъдат възстановени, разбира се, ще го направим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Въпрос от народния представител Анна Георгиева Янева относно изпълнение на Оперативна програма „Конкурентоспособност”. 
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос към министър Трайков е свързан с изпълнението на Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Поводът за моя въпрос е свързан с писмото на Дирк Анер – генерален директор на Генерална дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия, до министър Дончев, в която се прави следният извод, касаещ напредъка по всички оперативни програми. Ще цитирам директно писмото на Дирк Анер: „Като цяло усвояването остава под заложените цели през изтеклия период. Увеличението е едва 1%, което означава, че през последните осем месеца нивото на договаряне е нараснало от 24 на 25%. Нещо повече, тези цифри включват всички договори по инструмента „Джеръми”, който не е регистрирал напредък през това време. Ако изключим договорите по „Джеръми”, нивото на договаряне е под 22%.”
Уважаеми колеги, този извод с особена сила важи за Оперативната програма „Конкурентоспособност”, по която са контрактувани около 33%, а усвояването е под 2%. Под 2% - в средата на 7-годишния период! Считам, че Оперативната програма „Конкурентоспособност” е застрашена и следва да се приемат мерки за нейното ускоряване, за да могат да бъдат усвоени средствата по тази програма. Два процента, когато страната ни е в икономическа криза, когато малките, средните и големите предприятия се нуждаят от финансова подкрепа за технологично обновление днес, а не утре!
В тази връзка, господин министър, моят въпрос към Вас е: какво е изпълнението на Индикативната програма за 2010 г., какви са новите процедури, какви предстоят да бъдат открити и на каква стойност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янева! Увеличението в разплащанията по „Конкурентоспособност” от края на вашия мандат досега е 20 пъти, което в проценти означава 2000%. Това е без да броим „Джеръми”. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
А сега ще Ви кажа и за „Джеръми”. Напомням, че в споразумението, подписано от вашето правителство, е отразено, че пълната сума ще бъде преведена до края на 2010 г. след получаване на оценка на съответствие. Всички добре знаем, че вие така и не получихте такава оценка и тя беше дадена от Европейската комисия през февруари 2010 г. Сега сме м. юни 2010 г. и холдинговият фонд ще работи до края на този месец, а не както вие смятахте – до края на 2010 г. 
До края на юли ще бъдат открити и следните схеми: предоставяне на консултантски услуги на предприятия в затруднение; създаване на регионални бизнес инкубатори; подкрепа за развитието на клъстерите в България. През третото тримесечие на 2010 г. се предвижда откриването на процедура за предоставяне на интегрирана консултантска и инвестиционна подкрепа на българските предприятия в изпълнението за внедряване в производството и пазарна реализация на иновативни продукти, процеси и услуги. Тук планираме вкарването на нова схема, която бе приета от Комитета за наблюдение на 2 юни с голямо одобрение. Мярката касае технологична модернизация на предприятия и кооперации за хора с увреждания за 10 млн. евро.
До края на годината (четвърто тримесечие) се предвижда откриване на още седем схеми, част от които са „Развитие на научния капацитет на български научни организации за приложни цели”, „Въвеждане на енергоспестяващи технологии в предприятията”, „Въвеждане на възобновяеми енергийни източници”.
Защо част от процедурите се забавят? По-късното пускане на част от процедурите е нищожно в сравнение с постигнатия положителен ефект от промените и подобренията, които новият екип на МИЕТ реализира. Част от най-съществените подобрения са намалени срокове за преглед и произнасяне от страна на договарящия орган по всички отчети и документи. Срокът за проверка на постъпилите отчети за плащане е намален от 60 на 45 работни дни. Предвижда се предварителна проверка за наличността на изискваните документи и възможност за допълването им в 7-дневен срок. Насоките за кандидатстване и ръководствата за изпълнение на договорите се публикуват вече едновременно. 
Разходите за консултантски услуги за подготовка на проекти и предложения са допустими. Обучение на бенефициентите провеждаме и след подписване на договорите. 
В заключение бих искал да припомня, че говорим за Индикативна работна програма, която знаете, че като индикативна е логично да претърпява различни промени. 
От началото на годината новият екип на МИЕТ подобри два пъти програмата, като увеличи броя на планираните процедури за обявяване с две нови. И 95% от всички плащания по програмата, казвам пак – без „Джеръми”, се случиха от юли месец насам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Анна Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Господин Трайков, считам, че не е морално да се хвалите с увеличаване на усвояване на средствата по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, защото реално Вие не сте направили нищо за това. Вие плащате в момента договорите, които бяха сключени от нашето правителство. Това е факт. 
А какъв е резултатът от Вашата работа? Десет месеца – нито една процедура. Нито една процедура! Кажете ми има ли по-добра антикризисна мярка, насочена към подкрепа на бизнеса, от Оперативна програма „Конкурентоспособност”?! Няма! И резултатът е – десет месеца нито една процедура. През май и юни открихте две процедури за малки и средни и големи предприятия. Общата сума на двете процедури е 155 милиона. Това ли е подкрепа към българските фирми?! Тези 155 милиона в най-добрия случай ще подпомогнат около 150 български фирми. За това ли говорим по време на криза?! 
На второ място, забавеното откриване на процедурите през м. май и юни означава, че до края на годината няма да има подписан нито един договор, уважаеми колеги. Нито един договор! А реалното разплащане по тези две процедури ще стане в средата на следващата година! За каква подкрепа и за каква политика на правителството говорим, насочена към бизнеса?!
Има още няколко проблема, които аз ще маркирам сега, но ще Ви задам нов въпрос – за проблемите по Оперативна програма „Конкурентоспособност”. (Сигнал за изтичане на времето.)
Завършвам. Имам само още две изречения. 
Имаме усложнени процедури при кандидатстване и при контрола по реализиране на проектите. Има проблеми с административния капацитет. Затова считам, че се нуждаем от спешни мерки, насочени към опростяване на процедурите по Оперативна програма „Конкурентоспособност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Времето изтече.
АННА ЯНЕВА: Затова ще се възползвам от възможността да Ви задам следващия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика има думата Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Янева, неморално е не човек да се хвали с работата си, въпреки че на мен това не ми е приоритет номер едно, а е неморално да се лъже, както направихте току-що. До момента по Индикативната годишна програма са открити следните схеми: технологична модернизация в големи предприятия за 30 млн. евро, технологична модернизация в малки и средни предприятия за 50 млн. евро и развитие на стартиращи иновативни предприятия чрез подкрепа за внедряване на иновативни продукти, процеси и услуги за 10 млн. евро. (Реплики в КБ.)
Освен това плащанията, за които твърдите, че са направени по договор, сключени от вас – ами да ги бяхте платили вие тези пари. Нали говорим за плащане! И ние се мъчим да намерим някакви читави договори сред тези, които сте подписали вие. И успяхме да намерим, и да платим. И ако искате, ще направим проучване сред бизнеса – дали са доволни от това, което правим ние сега, или са били щастливи по време на вашето министерстване. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Румен Стоянов Овчаров относно противоречиви твърдения за приходите от продажби на електрическа енергия и ценовите равнища, на които АЕЦ „Козлодуй” реализира произведената електрическа енергия.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Трайков, много по-лесно беше Вие да бяхте подписали някой договор вместо да се опитвате да оправите нашите, лошите. Но Вие и това не сте направили.
В продължение на два парламентарни контрола аз се опитвам да изясня от Вас тук защо спадат приходите в Атомната електроцентрала „Козлодуй” и то катастрофално. В продължение на два парламентарни контрола Вие ми разказвате неща, които буквално след минути самият Вие опровергавате. 
На 22 май признахте, че приходите в АЕЦ „Козлодуй” са спаднали с 20%, а на 4 юни вече твърдите, че сте казали обратното и че АЕЦ „Козлодуй” постига максимално добри резултати. На 22 май обяснявате спада в приходите с 55-процентно намаление в общото ценово равнище. На 4 юни вече говорите, съобразявайки че такова общо ценово равнище не може да е спаднало, тъй като никой в България не е усетил подобно спадане – тогава ни обяснявате, че става дума за регионалния пазар, разбира се, като пропускате факта, че там АЕЦ „Козлодуй” реализира само около 10% от приходите си. Още в същото си изказване, в дупликата, отричате и това си твърдение като давате данните за цените, на които АЕЦ „Козлодуй” реализира електроенергията си по времето на Тройната коалиция и сега. Както, предполагам, си спомняте, ценовите равнища и по времето на Тройната коалиция, и сега са абсолютно идентични, с много малки разлики.
Особено нахално беше твърдението Ви, че се е увеличила продажбата на електроенергия за свободния пазар и то при положение, че би трябвало да знаете, че за първото тримесечие е спаднала с 300 млн. киловатчаса.
Много Ви моля, не си позволявайте повече да спекулирате с твърдения като това, че някой някога си продавал в България за 50 евро, а пък международният пазар бил 80 евро. Ако си направите труда да видите какви са били маржовете през 2009 г. и сега, ще установите, че маржовете при търговията с електроенергия през 2010 г. са по-малки отколкото са сега.
Ще Ви кажа само за търга, който е проведен през м. април 2010 г. Маржът е 1,5 лв., а маржът 2010 г. е 1,41 лв., тоест Вие сте увеличили маржа за търговците, в което, според мен, няма нищо лошо.
Но все пак, господин Трайков, Ви питам: коя е истинската причина за катастрофалния спад на приходите на Атомната електроцентрала в Козлодуй? Ще направите ли анализ и ще ни кажете ли какви мерки сте взели наистина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Овчаров, аз вярвам, че ролята на парламентарния контрол е да се дава обективна и ясна информация, както направих два пъти в моя отговор. Оттам нататък повтарянето на едни и същи неща, се превръща в обяснение за бавно развиващи се, какъвто Вие не сте, все пак сте бивш енергиен министър. Ако наистина Ви интересуваше каква е истината, щяхте да видите данните, да ме попитате, да поискате пояснение след това, ако нещо не Ви е ясно. Аз виждам, че всичко Ви е ясно и продължавате да говорите неща, които не са верни.
Цитирате например факта, че се продава на по-ниска цена на купувачите на електроенергия, която, разбира се, е по-ниска, но е много по-малко ниска отколкото е спадът в общото ценово равнище. Това, според мен, обяснява всичко. На Вас ви е ясно, защото продължавате да питате и да повтаряте. Това пък вече на мен не ми е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин Трайков,  разбирам,  че най-после сте схванали една простичка истина – че колкото по-малко говориш, толкова по-малко лъжеш. Затова сега поне не се опитвате да говорите глупости и безсмислици тук. Всъщност фактите са ясни и много Ви моля да си ги запишете и да се опитате да им направите някакъв анализ и да им потърсите някакъв отговор.
Производството в АЕЦ „Козлодуй” за първите три месеца е намаляло с 250 млн. Повишена е аварийността в АЕЦ „Козлодуй” – за пръв път от 14 години има четири събития. На VІ блок има сработила аварийна защита, ако разбира се знаете какво значи това. Намалени по Ваша заповед са с 15% инвестиционните и ремонтните програми, което е основната причина за тази висока аварийност. Налагате изкуствени бариери за влизане на пазара, продажба на електроенергия band, количествени ограничения от 50 мегаватчаса, с което ограничавате достъпа, и оттам – на конкуренцията. Като резултат имаме тези икономически данни за продажбите от АЕЦ „Козлодуй”. 
Отстранявате българските търговци от пазара. Една от причините за това отстраняване е тази 50 мегаватчасова бариера и с това осигурявате достъпа и гарантирате електроенергия на вашите нови приятели, отново Ви казвам, от „Руднап” – Сърбия, новите герои на българския енергиен пазар. Предоставяте на преференциални, значително по-ниски цени на чуждите потребители. Електроенергията за износ се продава значително по-евтино отколкото електроенергията вътре в страната и това го правите Вие. В крайна сметка – намаление на приходите с 22,6 млн. за три месеца; намаление на приходите от свободния пазар с 24,6 млн. лв.
Искам да Ви кажа, че тези негативни резултати ще продължат и през второто тримесечие, защото вече сте продали над 300 млн. на Националната електрическа компания по крайно ниски цени, значително по-ниски от тези на свободния пазар.
Така че, господин Трайков, много Ви моля, напрегнете се! Ако не можете Вие, напрегнете чиновниците около Вас и се опитайте да дадете някакъв разумен отговор на тези неща или най-малкото дайте данните за икономическите резултати на АЕЦ „Козлодуй”. Публикувайте ги да видим тези успешни, според Вас, максимално добри резултати. Не ги крийте повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Господин Овчаров, най-накрая нещо разумно – анализ на резултатите. Ако искате можем да говорим с Вас. Защото Вие хвърляте неща, които 90% от хората, които ни слушат, не разбират, но за сметка на това Вие се опитвате да ги гарнирате по начин, който Ви изглежда привлекателен. Няма да стане така. Нито ще се върнат Вашите приятели, които, според Вас, нямат достъп, защото сме били ограничили конкуренцията. Добре е да я има конкуренция за тези, които обичат да играят по правилата за нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Димитър Ангелов Горов относно кадровата политика на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на „Булгартабак-холдинг”.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, Ваньо Танов твърди, че ръководството на „Булгартабак-холдинг” го води към умишлен фалит. Това се потвърждава и от това, че обемът на дружеството на вътрешния пазар падна с около 37%. Представлява интерес как новите назначения в дружеството подсилват екипа и дали назначенията на архитекти в дружеството, което трябва да произвежда цигари, не води наистина до потвърждение на думите на господин Танов – всички режат разходите в държавата, а дружеството постоянно назначава нови хора. 
От приватизацията се очакват 200 млн., които са елемент от мерките, които правителството предлага вече няколко пъти. Предишното правителство остави готов проект от документи за приватизация. Вие започнахте от началото с нов консултант и нови процедури. Защо? За да се плати отново на подходящия консултант дребната, дебело подчертавам в кавички, сума от 1 млн. 600 хил. евро, когато в страната преминаваме в режим на затегнати колани и се режат пари за лекарства и здравни услуги за хората, които имат най-голяма нужда. За да назначите подходящите хора, като съпругът на госпожа Цачева, в Дирекция „Управление на собствеността”, където се подготвя приватизация, а това, разбира се, буди и определени съмнения за възможността да се продаде предприятието и на подходящия купувач.
Донякъде успокоителен е фактът, че и други членове на това семейство в предишни периоди са консултирали „Булгартабак-холдинг”, само че в Плевен и в друго качество, разбира се. Донякъде това семейство има опит. Стига това да не доведе до превръщането на холдинга в семейно бижу.
В края на краищата колко души са освободени и назначени от м. юли 2009 г. до м. май 2010 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Трайчо Трайков. 
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Горов! Ако искате да получите от мен отговор на въпроса си с данните, които Ви интересуват, Ви моля да го формулирате по начина, по който след това го четете от трибуната. Аз сега ще отговоря на въпроса Ви такъв, какъвто аз го имам. А той се отнася за кадровата политика на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на „Булгартабак”.
Като начало бих искал да уточня, че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, респективно министъра на икономиката, енергетиката и туризма упражнява правата на собственост на държавата в качеството си на мажоритарен акционер в „Булгартабак-холдинг” АД. Правата на собственост на „Булгартабак-холдинг” АД като акционер в дъщерните му дружества, обаче се упражняват от Съвета на директорите на холдинга. В съответствие с Търговския закон министърът на икономиката, енергетиката и туризма и Съвета на директорите на „Булгартабак-холдинг” АД, имат право чрез свои пълномощници да участват в заседанията на общите събрания на акционерите, съответно на холдинга и на дъщерните му дружества, в това число – да предлагат и гласуват за освобождаване и избиране на членовете на органите им за управление и контрол. 
Кадровата политика на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Съвета на директорите на „Булгартабак-холдинг” АД по отношение на органите за управление и контрол на дружествата от групата „Булгартабак” се базира на подбор на доказани професионалисти с опит и реални възможности да осигурят ефективен мениджмънт на отделните дружества, оптимизиране състава на органите за управление и контрол на дружествата с цел повишаване на тяхната оперативност и минимизиране на разходите за управление, преустановяване на практиката за участие на едни и същи лица едновременно в орган за управление на холдинга и в орган за управление на някои от дъщерните му дружества.
На проведените през м. декември 2009 г. извънредни общи събрания на акционерите на „Булгартабак-холдинг” АД и на дъщерните му дружества бяха извършени и налагащите се промени на органите им за управление и контрол с оглед реализиране на горните цели. Така например, в холдинга се премина от двустепенна към едностепенна система на управление като 5-членните състави на Надзорния и Управителния съвет на дружеството бяха редуцирани в 3-членен Съвет на директорите. И, ако сме търсили къде да назначим свои хора, както правехте вие по време на вашия мандат, нямаше да минаваме към тази стъпка. Повече директорски места – повече места за наши хора. Ние правим обратното.
Директорски съвети на всички дъщерни дружества в състава на холдинга също бяха редуцирани до 3-членни. В резултат на това разходите на дружеството за възнаграждение на членовете на органите им за управление и контрол се намали общо с 32 хил. лв. и 160 лв. месечно. 
Общо за визирания от Вас период са освободени 29 и са назначени 11 нови членове на Съвета на директорите в „Булгартабак-холдинг” АД и в дъщерните му дружества. За същия период в дружествата от групата „Булгартабак” са освободени 24 членове на одитни комитети и са назначени 17 членове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Димитър Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз не мога да разбера, защо в дружество, в което работят около 2 хил. човека, ние говорим единствено за това, какво се случва в управителните органи. 
Част от моя въпрос беше свързан с това – доколко архитект би бил полезен за дейността на дружество, което произвежда цигари, и доколко този човек ще допринесе за по-добрите финансови резултати на дружеството?
Колкото до това, какво е назначавало предишното правителство и сегашното, аз не мога да водя този спор, тъй като не съм бил елемент и част от предишното правителство. Но, има една тенденция, която в момента се засилва: назначения в Ловешки избирателен район – сватовете на депутата, във Видински подобни назначения по братовчедски характер. Стигаме до ситуацията на колегата, на когото дъщеря му работи в парламента, и в края на краищата, стигаме до ситуацията у господин Танчев, който е председател на Комисията по европейските въпроси, а същевременно сестра му е... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, придържайте се към въпроса, който сте депонирали пред министър Трайчо Трайков. Имате право на реплика, а Вие се отклонявате категорично от въпроса, който е поставен. Правя Ви забележка! 
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Ще имам предвид. 
И завършвам. На фона на всичко казано дотук смея да твърдя, че сме в ситуация на един по-предишен период на управление. В него имаше едно много ясно уточнение каква е България, че всички сме братовчеди и няма никакъв проблем от това като назначаваме роднините си на ръководни и топли места в държавата. Това е един по-предишен период. Господин Костов беше министър-председател тогава. Сега сме сватове и други такива. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Георги Георгиев Пирински относно спада на Брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2010 г. 
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги. Въпросът, който съм отправил към господин министъра е следният. На 4 юни т.г. Евростат публикува данните за измененията на Брутния вътрешен продукт на страните – членки на Европейския съюз за първото тримесечие на тази година в сравнение с първото тримесечие на 2009 г. Общо за 27-те страни членки по този показател брутният продукт е нараснал с 0,5%, с половин процент. Същевременно за България данните сочат, че БВП на страната за първото тримесечие на 2010 г. е спаднал с 4% в сравнение със същия период на миналата година. Най-лошият резултат, с изключение на Латвия, за всичките 27 страни – членки на Европейския съюз.
Въпросът ми към господин министъра е: какви са причините, според Вашия анализ господин министър, за този най-неблагоприятен от всички страни за България резултат?
В допълнение на този въпрос, без да се отклонявам от неговата същност, бих искал да посоча, че в Съединените щати този показател за Джи Ди Пи през първия квартал на тази година е с 2,5% по-висок от първото тримесечие на миналата, за Япония ръста е с 4,2%. За други страни от Европейския съюз, например Словакия, тя е реализирала ръст от 4,5%, докато ние спадаме с 4%. Полша е реализирала ръст от 2,8%, Унгария, която се счита в тежко положение, спадът при нея е минимален – 0,8%, а Германия, като най-мощната икономика, е нараснал нейния брутен продукт с 1,5%. Възниква въпросът, господин министър, на какво се дължи този най-лош резултат за България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, точно и правилно цитирате публикуваното прессъобщение на Евростат. Безспорно България, наред с почти половината страни – членки на Европейския съюз отбелязва спад на Брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на 2010 г. Предполагам че този най-очакван ефект от световната криза не провокира у вас особено учудване. Обръщам внимание, че Вие цитирате данни от прессъобщението на Евростат, което за България се основава на експресните оценки за БВП за първото тримесечие на годината. Ние вече разполагаме и с окончателните данни за първото тримесечие, които предстои да бъдат публикувани от европейската статистика. 
Окончателните данни са малко по-добри и отчитат реален спад на брутния вътрешен продукт от 3,6% спрямо първото тримесечие на 2009 г. В номинално изражение брутният вътрешен продукт достига до 7 млрд. 184 млн. евро в текущи цени. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 6 млрд. 130 млн. евро. В сравнение с първото тримесечие на 2009 г. брутната добавена стойност реално намалява с 1,1%. 
Основните причини за намаляването на Брутния вътрешен продукт могат да се сведат до следното: добавената стойност, реализирана от аграрния сектор, намалява с 1,3% в реално изражение, добавената стойност на индустриалния сектор намалява с 0,9% в реално изложение, а добавената стойност в сектора на услугите намалява с 1,2% в реално изражение.
Други предпоставки за намаляването на брутния вътрешен продукт са: намаляване на индивидуалното потребление с 5,7% спрямо първото тримесечие на 2009 г. и намаление на инвестициите в основен капитал с 3,3-процентни пункта. 
Това са фактите, но искам и да допълня, че факторът, който обаче оказва позитивно влияние върху състоянието на Брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на годината, е износът. Износът на стоки и услуги се е увеличил реално с 5,9% спрямо същото тримесечие миналата година. Позитивните данни се потвърждават и от БНБ. По-конкретно по тяхната методика износът за м. януари – м. март 2010 г. възлиза на 3,9 млрд. евро при 2,680 млрд. евро за м. януари – м. март 2009 г. Това означава, че износът нараства с 12,2% на годишна база. Само за м. март 2010 г. износът възлиза на 1,114 млрд. евро при 0,967 млрд. евро за м. март 2009 г. Тук ръстът е 15,2%. 
За м. март 2010 г. салдото по статията „Услуги от платежния баланс на страната” е положително - в размер на 24,5 млн. евро, при отрицателно - в размер на 14,6 млн. евро за м. март 2009 г. Това означава, че туризмът, транспортът и всички останали услуги реално имат одобряване спрямо същия месец на миналата година.
И не е само това! Позитивните данни за предстоящото излизане на икономиката от кризата се наблюдават и при индексите на индустриалното производство – с това ще завърша – през м. март 2010 г. спрямо м. март 2009 г. индексът на промишленото производство нараства с 1,7% като в преработващата промишленост ръстът, който имаме, е дори 6,3%, а в добивната – 4,8%. Нарастват и оборотите в преработващата и добивната промишленост. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на народния представител Георги Пирински за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие не отговорихте на моя въпрос. Моят въпрос е: какви са причините за спада, а не как се разбива общият показател (минус 4) по компоненти на брутна добавена стойност и така нататък?
Аз ще Ви посоча истинската причина за този спад, която не трябва да търсим много далече, а в Доклада за бюджета за 2010 г., внесен от вашето правителство в края на миналата година. 
В Раздел „Параметри” на Бюджет 2010 г. е записано буквално следното: „В условията на икономическа криза през 2009 г. фискалната политика в страната има ясно изразен процикличен характер”, като трябва да е ясно, че като говорим за „процикличен”, значи „засилващ спада” на икономиката, тъй като цикълът е на спад. 
И по-нататък: „Поставянето на цел за балансиран бюджет през 2010 г. на практика означава проциклично влияние на фиска върху икономиката през тази и следващата – тоест през 2010 и 2011 г. – Фискалната позиция ще продължи да има процикличен характер, който в средносрочен план – забележете – ще задържа икономическото възстановяване”. 
Това е причината за този най-лош резултат, който България реализира. Фактът не се променя, че е 3,6% по уточнените данни на НСИ, публикувани на 9 юни 2010 г.  Фактът не се променя от 12-те процента ръст на износа, защото търговското салдо остава отрицателно и нетният принос на външнотърговския сектор към икономическия растеж е отрицателен. И фактът не се променя от другите показатели, които Вие споменахте, включително промишленото производство. Защото за м. април в сравнение с м. март 2010 г., а не с първия квартал на миналата година промишленото производство е спаднало с 6,4%. 
Днес министър Дянков ни съобщи пълна ревизия на политиката, заложена в бюджета, говори за подкрепа на производството, подкрепа на инфраструктурата, други такива национални програми. Той няма доблест, господин министър, да признае собствения си банкрут на политиката, заложена от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Пирински, изчерпахте лимита на времето.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Абсолютно безотговорно заявява сега онова, което до вчера отричаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика – министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, не съм съгласен, че фактът не се променя от положителните данни, които съобщих.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Напълно!
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Още повече искам да Ви кажа, че за м. април 2010 г. промишленото производство нараства с нови 0,2% в сравнение с м. април 2009 г.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не април, а м. март е минус 6,4%.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Не може през всички месеци да се произвежда едно и също. Важното е, че в сравнение с миналата година продължава положителната тенденция. 
Вие много добре знаете, господин Пирински, че, за да се стимулира бизнес климатът, има нужда да се наблегне първо на фундаменталните неща. Тук имаме нужда от бюджетна стабилност, от бизнес климат и от всички тези неща, които правят инвеститорите да се чувстват комфортно в една страна.
Когато имаме възможност да си позволим и активни мерки, ще го направим. Затова сме планирали промените, например, в Закона за насърчаване на инвестициите. (Реплики на народния представител Георги Пирински.) Аз съм сигурен, че те ще дадат успех и резултат, и то още в заявените намерения на най-големите инвеститори в България през следващия един месец. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим на Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към Томислав Дончев - министър по управление на средствата от Европейския съюз.
Започваме с въпрос от народния представител Румен Йорданов Петков относно осигуряване на съфинансиране за европейските проекти и програми.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, във връзка с полученото писмо от господин Дир Канер – директор на Главна дирекция „Регионална политика” в Европейската комисия, а и отчитайки предложения актуализиран бюджет, в който има пореден тежък удар върху общините, бих искал да ми отговорите какви мерки ще предприемете за осигуряване на необходимото съфинансиране за европейските проекти и програми на общините. Без съмнение те са най-важният бенефициент при усвояване на средствата от европейските програми и инструменти за периода 2007-2013 г. Общата сума на възможните средства, по които те са ползватели, е над 4 млрд. евро. Това означава, че успехът на българските общини ще предопредели успехът на България при оползотворяване на тези средства. Както стана ясно, за съжаление, по седемте оперативни програми за м. май - от милиард и половина заложени в бюджета за ползване, са усвоени едва 200 милиона. 
Предишното правителство положи много грижи този натрупан опит да бъде приложен с още по-голяма ефективност и ефикасност в новия период от 2007 до 2013 г. Конкретните факти - в подкрепа на общините: съфинансиране от 15 до 20% на общинските проекти за сметка на републиканския бюджет за периода 2007-2009 г., специалният фонд ФЛАГ за общините, насочен към осигуряване на достъпно краткосрочно кредитиране за подготовка на проекти и мостово финансиране на изпълнението на тези проекти, както и кредитиране за финансиране на дължимото ДДС по проектите, за които този данък е непостижим за общините като разход. Към момента ФЛАГ разполага в своя портфейл с 200 млн. лв. 
Казвам тези неща, за да е ясно, че имате определен ресурс, в това число и в националния бюджет и с национални средства, да се осигури такова финансиране. Въпреки това, като че ли правителството или нехае, или дори проявява безсилие относно обезпечаването нормалното функциониране на общините. 
Във връзка с различните възможности на общините като размер на събираемите местни приходи, за да се гарантира една такава достъпна за всички 264 общини до средствата на фонд ФЛАГ, се създаде компенсаторен механизъм за покриване плащанията за лихви и такси на общините към фонда – до 100% за 90 общини и 50% за 140 общини. 
Въпросът днес е: каква е конкретната политика на настоящото правителство за обезпечаване на необходимото съфинансиране при изпълнение на европейските проекти от българските общини? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Предприетите понастоящем мерки за осигуряване на допълнително финансиране на разположение на общините са изцяло в съответствие с отправените препоръки на Генерална дирекция „Регионална политика” към Европейската комисия. 
Към момента, както беше споменато, общините могат да ползват средства от фонда за органите на местно самоуправление - ФЛАГ, за изпълнение на проекти по оперативните програми „Регионално развитие” и „Околна среда”. Към момента са одобрени 95 искания за кредит на обща стойност почти 110 млн. лв., като се води диалог с ръководството на фонда относно предоставянето на допълнителни възможности за финансиране.
Бързам да уточня, че ресурсът на фонда за тази година според направените прогнози ще бъде достатъчен съобразно нуждите на общините.
Допълнително Министерството на финансите подготвя механизъм за изразходването на рамковия заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 700 млн. евро. Подготвеният механизъм цели създаването на оператор – кредитна институция, защо не самият Фонд ФЛАГ, който да предоставя средства на крайните бенефициенти за съфинансиране на проекти по оперативните програми като възможен допълнителен ресурс.
Работи се и по варианти за предоставяне на част от средствата от заема на общините. В тази връзка очакваме становището на Европейската инвестиционна банка.
Съгласно Закона за държавния бюджет средства в размер до 95 на сто от предвиденото в оперативните програми публично финансиране на общински проекти, изпълнявани чрез структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, са предвидени в рамките на планираното финансиране на съответните оперативни програми.
Изискването за допълнително съфинансиране от страна на общините цели да развие у тях силно чувство на собственост върху изпълняваните проекти, както е посочено в цитираното от Вас писмо на господин Анер. Конкретният текст е: „Приветстваме решението да се изисква от общините да съфинансират част от всеки проект под тяхно управление, тъй като това определено засилва усещането за участие и отговорност”.
Следва да се отбележи, че след въвеждане на изискването за собствен принос от страна на общините до този момент не се забелязва спад в общинската активност при кандидатстването за безвъзмездна финансова помощ. Като пример мога да дам схемата „Подкрепа за интегрирано устойчиво градско развитие” чрез подобряване на градската среда, финансирана от оперативната програма „Регионално развитие”. Там от 68 общини – потенциални кандидати, проектни предложения са подали 64 общини. Към момента общините получават авансови плащания в размер до 20 на сто от общата стойност на проектите, което цели да улесни успешното начало на изпълнение на проектите. Знаете, неведнъж съм казвал, надявам се съвсем скоро да имаме резултат по отношение увеличаване размера на финансовото плащане специално за общините и специално за инвестиционни проекти между 35-40 на сто.
Заедно с това се полагат усилия за опростяване на процедурите за обработка на исканията за плащане, както и верификация на разходите с цел да бъде ускорен процесът на плащания към всички бенефициенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,  уважаеми господин министър! Не знам, ако сме изпълнили всички препоръки на Главна дирекция „Регионална политика”, защо тогава господин Анер ни е изпратил това писмо, което не е най-лицеприятният елемент от кореспонденцията, водена с Европейската комисия за последното десетилетие.
Част от инструментите, които Вие изредихте като перспектива, са факт и днес и тук въпросът е защо те не се използват от администрацията – дали поради незнание, дали поради нежелание и саботаж, дали поради други причини? Това е въпрос, на който Вие трябва да отговорите.
Проблемите днес са пределно ясни - заложеното ново правило за осигуряване от страна на общините на постъпателно нарастващо собствено съфинансиране. Това е проблемът и Вие го знаете много добре. Вие самият сте кмет и много добре знаете какво означават 5, 8 и 10%. Това ще принуди общините да ангажират последователно 7 до 10% от размера на местните си приходи, които досега са спаднали с 20%. Това няма как да не рефлектира. Проекти ще се правят, но как ще се осигурява тяхното финансиране?!
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., въпреки изричното предложение на нашата Парламентарна група на Коалиция за България, беше премахнат компенсаторният механизъм за лихвите. Това трябва да бъде отстранено с предстоящата актуализация. Иначе, пак казвам: Вие сте кмет, сигурно за две трети от залата е необходимо да се обяснява, но на Вас точно – не, до какво ще доведе, ако не възстановим възможността за компенсиране на лихвите.
Проблем е и регулярното осигуряване на средствата за съфинансиране от Министерството на финансите, което води до силно просрочване на сроковете за разплащане, а оттам и забавяне на изпълнението на проектите. Това неизбежно влияе пряко и косвено и на пазара на труда, и на степента на усвояване на средства от европейските фондове, и на приходите в републиканския бюджет.
Днес ние можем да говорим, че сме увеличили степента на усвояваемост, но това е резултат на факта, че в предишните няколко години са готвени проекти, които сега се реализират. Вие знаете много добре това. Неотдавна в Габрово беше открит проект, в Ловеч – пречиствателна станция, и така нататък. Вярвам, че никой няма илюзии, че тези проекти са станали факт през последните осем месеца, най-малко Вие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Томислав Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Мисля, че не е необходимо отново да правим сверка на двата основни индикатора, които показват темпа на използване на средствата от Европейския съюз – специално темпа на договаряне и темпа на разплащане, демаркирайки ги според различните правителства. За това беше говорено много и в никакъв случай резултатът не е в полза на предишното правителство.
Категорично възразявам срещу избирателното четене на текстове от писмото на господин Анер. Още по-категорично възразявам срещу констатацията какво е писмото! 
На първо място, това е първото писмо, което веднага прозрачно и публично беше публикувано на сайта You Fun, а не както в други случаи – да бъде крито. Освен това, ако някой си направи труда да направи сравнителен анализ между всички писма, получавани през последните две години в страната, ще забележи, че това е най-доброто писмо.
На въпроса, категорично съфинансирането, поемането на определен ангажимент от страна на общините има силно дисциплиниращ ефект по отношение определянето на конкретната инвестиция, и, ако щете, по отношение определянето на стойността на инвестицията. 
Съвсем друг въпрос е, че държавата има грижата, ангажимента да даде на общините шанс да ползват инструменти за кредитно финансиране, с което да осигурят финансова възможност да покрият разходите в периода, когато трябва да бъдат покрити. Такива инструменти съществуват, говорихме за Фонда ФЛАГ.
Позволете да отбележа, че аз лично съм съгласен с отпадане на необходимостта общински проекти да бъдат съфинансирани в социалната сфера. Има редица проекти, където мотивацията на общините би могло да се предположи, че ще е по-ниска. Там моята лична позиция е, че съфинансирането от страна на общините би могло да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Петър Василев Мутафчиев относно осигуряване на необходимите средства за съфинансиране на големи инфраструктурни проекти от оперативна програма „Транспорт”.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Защо зададох точно този въпрос по отношение съфинансирането и осигуряването на средства за оперативните програми? Защото основната цел като министър при Вас е именно управлението на средствата от Европейския съюз. Когато правителството издигна тази длъжност, мислех, че Вие ще бъдете основният координатор по решаването на всички проблеми. Господин Дончев, надявам се, че сте поели този свой ангажимент.
За какво става дума? Правителството обяви, че пуска два проекта, които вече са в действие, и че ще започне работа по тях още от 2010 г. Това са два големи проекта по оперативна програма „Транспорт”. Това са автомагистрала „Тракия”, която беше включена към индикативния списък, и съответно ЖП отсечката Пловдив-Бургас. Впоследствие разбрахме, че Пловдив-Бургас се отменя, тъй като имало някакви проблеми с търга, тоест има някакви сигнали, включително до ОЛАФ, за направени нарушения по самата тръжна процедура. Няма апликационна  форма нито за единия, нито за другия проект. Това означава, че средства за 2010 г., може би до м. февруари 2011 г. не можем да очакваме от Европейския съюз. Трябват пари, които да осигури държавата, за да могат да бъдат построени тези два обекта.
Затова Ви питам: кажете ми къде са средствата? Опитах се да видя и в новия бюджет дали на крайните бенефициенти са предоставени необходимите средства за 2010 г. Говоря за Агенция „Пътна инфраструктура”, говоря и за Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Няма ги и в ремонта на бюджета за 2010 г. Има някаква обща сума, която е към Министерския съвет, тя ще се разпределя по не знаем какъв начин. Ако Вие сам бяхте убеден, че строителните работи, които като обем ще бъдат извършени и, са ясни, то това трябваше да бъде направено в бюджетите на тези две администрации, защото те са тези, които ще се разплащат.
Господин министър, ще се радвам да отговорите на въпроса: има ли осигурени средства за тези два проекта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Томислав Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, бързам да Ви информирам, че средствата, на първо място, за съфинансирането на двата проекта за 2009 г. са предвидени в бюджета на дирекция „Национален фонд” към Министерство на финансите в качеството й на сертифициращ орган за средствата по структурните и Кохезионния фонд. 
По отношение на проекта за доизграждане на автомагистрала „Тракия”, с Решение на Министерския съвет № 226 от 23 април т.г. допълнително е осигурено заимообразно съфинансиране в случай, че стойността на проекта, одобрена от Европейската комисия, е по-ниска от достигнатата стойност в резултат на проведена процедура за избор на изпълнител, както и в случай, че проектът не бъде одобрен от Европейската комисия. При тази ситуация средствата се осигуряват от държавния бюджет. 
С приемане на посоченото решение е осигурено изпълнение на дейностите по проекта преди получаването на окончателно одобрение на проекта от страна на Европейската комисия. Бързам да Ви уведомя, че вероятността за това е нищожна предвид факта, че проектът е подготвен, заедно с експертите от програмата „Джаспърс”, което добре знаете каква институционална връзка има с Европейската комисия.
За проекта „Рехабилитация на ЖП линията Пловдив – Бургас се очаква формулярът за кандидатстване да бъде подготвен и одобрен от управляващия орган на оперативната програма „Транспорт” до края на този месец тази година.
Колкото до факта дали имаме подадена или одобрена апликационна форма, моля да отбележите, че това няма връзка с привеждането на авансово плащане. Моля да отбележите този факт, че това няма връзка с привеждането на авансово плащане. Ако проектът е одобрен от управляващия орган, това е основание за отпускането на авансово плащане и ще Ви запозная с факта, че това е обичайна практика в повечето държави членки. Повечето държави членки могат да си позволят да стартират реализацията на повече проекти, като в този момент, когато имат необходимата степен на готовност, пускат за тях апликационни форми. Този подход осигурява по-голяма динамика и по-голяма скорост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, да, така е – авансово се пускат средства, но по Оперативна програма „Транспорт” тогава, когато е до 50 милиона. Аз Ви говоря за два проекта, които са над 50 милиона, и те трябва да получат одобрение от Европейската комисия. И ще Ви моля добре да четете и да се запознаете с конкретните условия при отделните програми. И затова Ви питах, освен средствата за съфинансиране, осигурени ли са за тази година. Вие ми казвате: да, осигурени са в общия фонд на Министерство на финансите. 
Аз искам да Ви попитам и друго. Ще включите ли един списък, от който да е ясно този фонд, който гласуваме в парламента, че тези пари са точно за автомагистрала „Тракия” и за Пловдив – Бургас. Твърдите, че ще бъде утвърден след няколко дни от управляващия орган апликационна форма, тоест и търгът. Но търгът е върнат. И тогава питам какво ще утвърди управляващият орган, за да може съответно да подготви апликационната форма и да я пусне до Европейския съюз. Пак повтарям, защото е над 50 милиона. Не е проект, който се управлява само от управляващия орган. Така че, авансови средства там не могат да се дават. Затова се теглеше и още по наше време беше изтеглен този заем от 700 милиона, за да може авансово да се финансира и след това да се компенсират средства от Европейския съюз. 
От отговора, който ми дадохте, това означава, че няма никаква яснота по финансирането, по стартовете и възможностите за реализация през 2010 г. И аз ще изразя съмнение и се надявам да ме опровергаете с действия, че до края на 2010 г. няма да се финансира нито по „Тракия”, нито по Пловдив – Бургас. Ето къде са парите. Необходими са 4 милиона, за да се дадат, господин министър, за археологически изследвания. Няма ги тези пари. Министрите пишат до Вас писма. Дайте ни тези пари, за да не спираме 500 млн. лв. Защо го правим това? Това ме кара да се съмнявам. Опровергайте ме, че тези пари, които министрите са искали, мога да Ви ги изредя. Примерно, за оперативна програма „Транспорт” са над 144 милиона, които не достигат за 2010 г. Къде са тези пари? Няма да можем да реализираме проекта. За какво говорим? И тогава колкото и да се оправдавате с предишните, вече ще сте управлявали година и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за дуплика на министър Томислав Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Мисля, че бях достатъчно ясен, обаче господин Мутафчиев очевидно не ме е разбрал. Затова го каня специално и обещавам да отделя внимание с оглед тук да говорим на по-високо професионално ниво да го запозная детайлно с механиката на движението на големите инвестиционни проекти по смисъла на чл. 39 от Регламент 1083. Тогава мисля, че няма да задава такива въпроси.
Иначе, от гледна точка на финансирането на такива обекти най-същественият въпрос не ми беше зададен. Аз няма да си го задавам сам. Той, разбира се, не е актуален за тази година. Той е по-актуален за следващата и е за съфинансирането на проекти, генериращи приходи. По този въпрос се работи в момента – да бъде създаден адекватен механизъм, за да можем да посрещнем предизвикателствата, които ще бъдат факт вероятно към началото на следващата година, най-рано в края на тази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Петър Василев Мутафчиев относно политиката по осигуряване на необходимия административен капацитет на управляващите органи – междинни звена и крайни бенефициенти, за нормалното функциониране на оперативните програми.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Господин министър, много са въпросите, които не са зададени, включително по финансирането. Примерно очаквайте скоро от мен един въпрос към Вас и към министъра на транспорта за това как изпускаме правилото n+3, което ще доведе до сериозни загуби за България, тоест по отношение средствата, които трябва да се осигуряват всяка една година. Помислете го и го запишете и него. 
Този въпрос, който Ви задавам, също е един от важните – за административния капацитет. И аз тук отново ще спомена писмото на генералния директор на дирекция „Регионално развитие”, свързана с административния капацитет. Колкото и да се усмихвате, това е един сериозен сигнал и не за миналото, а за настоящето, за това, което се върши сега. Смешно е, защото там се сочи, че над 50% в железопътна инфраструктура кадрите ги няма. И затова проекти, които нямаха забавяне, в момента вече имат забавяне. Пловдив - Бургас е един от сериозните примери. 
И обърнете внимание, ако сте получили информация какво са казали на мониторингов комитет преди няколко дни – във вторник или в сряда, че този търг не гарантира прозрачност и компетентност по неговото провеждане. Там, където са назначени само директори за членове на комисията. По същия начин стои безпокойството и за другите бенефициенти. Защо трябваше да се махат кадри, които започнаха да работят добре и изпълняваха индикативните програми. Тоест сроковете, които ние сме обещали пред Европейската комисия. За да можем да отчетем осем месеца след тяхното освобождаване или принуда за напускане, че тези програми започват да се бавят. Това е проблемът в железопътния транспорт в момента. Другият проблем е по административния капацитет на НАПИ.
 Да, имахме проблеми и ние не можахме да постигнем необходимото, което искаше Европейската комисия. Но какво се направи през това време по вашето управление? Има два проекта, които ние върнахме като управляващ орган и в момента още не са подадени, няма нито една апликационна форма за магистралите – нито за „Марица”, нито за „Тракия”. Какво стана с околовръстното шосе? Говоря за гара Яна. Бяха готови други тръжни документи, какво стана с „Маказа”? Това са въпроси, на които могат да отговорят единствено кадрите. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Мутафчиев, превишихте времето.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: За съжаление се прави така, че чрез премахване на кадри да не можем да си свършим работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Томислав Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Към момента са предприети следните мерки с цел укрепване на административния капацитет на структурите, имащи функции по управление на оперативните програми. Успешно се изпълняват предвидените дейности за изграждането на административен капацитет на администрацията на централно ниво и повишаване на компетентността на нейните служители. 
По Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Техническа помощ”, която знаете, че вече е в Министерския съвет с оглед по добра кохерентност, информираме, че само за 2009 г. са преминати 146 различни обучителни курсове в областта на регионалната политика на Европейския съюз и управлението на структурните и Кохезионния фонд. Обучени са 681 служители на централната администрация, участващи в процесите по управление на структурните инструменти в България. 
Централното координационно звено изпълнява проект „Укрепване на капацитета на регионалните и местни власти за усвояването на средствата от структурните и Кохезионния фонд”, финансиран от Оперативна програма „Техническа помощ”. В рамките на този проект ще бъдат обучени не по-малко от 2800 служители от областните и общински администрации по хоризонталните - има и в областта, която споменах. 
С утвърдените от правителството изменения в Постановление № 121 на Министерския съвет за отпускане на безвъзмездна помощ по оперативните програми се въведе задължително организиране на разяснителни кампании преди стартирането на новите схеми за безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, което допълнително ще засили капацитета на бенефициентите за подготовка на качествени проектни предложения. 
С приетото за текущата бюджетна година Постановление № 67 за заплатите в бюджетните организации и дейности се запазват двойните заплати на държавните служители, изпълняващи функции по управление на финансова помощ от Европейския съюз. В обхвата на постановлението се включени общо 16 структурни звена, изпълняващи функциите по усвояване на средствата от Европейския съюз, сред които са: Централното координационно звено в администрацията на Министерския съвет, сертифициращият одитен орган, управляващите органи и междинните звена на оперативните програми, както и: дирекция „Изпълнение на проекти по Оперативна програма „Транспорт” и Кохезионният фонд в Агенция „Пътна инфраструктура”. 
Във връзка със засилването на контрола по управлението на средствата в постановлението е предвидено, че имат право на допълнително възнаграждение в размер на една основна заплата и служителите – звената за вътрешен одит, изпълняващи функции във връзка с изпълнението на оперативните програми.
Конкретно за двете звена, които споменахте, които са конкретни бенефициенти по Оперативна програма „Транспорт”. Аз съм съгласен, че тези звена имат проблеми и с капацитета, включая и с институционалната памет. Само в ролята си на кмет по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура” за две години работих с четирима директори. Това е стар проблем. 
Тук мерки, свързани само с обучение, няма да дадат резултат. Тук е необходим малко по-авангарден, алтернативен инструмент, създаването на перманентна, постоянна техническа помощ в или непосредствено до институцията – въпрос, по който в момента се работи. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, обучение – добре. Всички правят обучение, Европейският съюз ни отпуска пари за това. Трябва да се обучават кадрите.
Въпросът е по какъв начин оценяваме кадрите. Държим ли на тези, които по принцип умеят, знаят какво правят или чисто и просто по политически причини непрекъснато променяме състава?
Примерно в „Железопътна инфраструктура” беше назначен един директор – сега този директор е сменен, за да поеме вината може би за това, което стана с „Пловдив-Бургас”. Но това не оправя държавата, това не решава въпроса и проблемите, пред които сме поставени с оперативните програми. Защо? Защото се махат безпринципно хора, които са обучени, за да обучаваме нови хора и да започнем от началото. Това е големият проблем.
Другият проблем е със заплащането. Не може непрекъснато да се спекулира, че няма да я има втората заплата. В края на краищата тези кадри, на които разчита българската държава, за да могат да се реализират оперативните програми, за да можем да имаме напредък там, трябва да бъдат ценени, защото, отивайки в частния бизнес, те ще получат много пари. Това е проблем, пред който ние бяхме изправени и затова бяхме принудени да въведем тези мерки за увеличено заплащане. 
Аз ще се радвам, защото в това писмо на Дирк Анер има съмнение, че се изпълняват тези ангажименти, че ще поемете ангажимента, че допълнителното финансиране няма да бъде засегнато от мерките за икономии именно на тези звена, защото това са важните звена, които ще донесат приходи в България чрез реализацията на тези проекти. 
Не да се говори вчера, че, виждате ли, ние отново ще си поканим тези хора, които бяха освободени. Какъв смисъл има, като загубихме осем месеца? За това говоря. 
Нека разумно да се подхожда. Административният капацитет – да, е и обучение, то е много важно, но то е и опит и там не можем да сменяме хората през шест месеца! Това не сме го правили ние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Томислав Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Мутафчиев, не ми се иска да изчитам отговора си наново или да споделям това, което казах преди мъничко, защото Вие отново ми задавате въпроси, на които мисля, че отговорих. 
Няколко са мерките за съхраняване, запазване и развитие на административния капацитет. Създаването на добри, разумни условия за работа, в това число не изключвам и възнаграждението - не знам кой с какво спекулира по отношение нивата на възнаграждение. Има постановление на Министерския съвет, което детайлно урежда категориите служители с тези отговорности, които имат право на допълнително възнаграждение. 
Аз съм съвършено съгласен, че основна наша задача е да намалим текучеството в тези институции до минимум, за да пазим това, което се казва институционална памет, да съхраним капацитета там, където го има.
Наред с това, съгласете се, че в никоя администрация не могат да бъдат толерирани служители, които не си изпълняват съвестно задълженията и са въвлечени в конфликт на интереси или откровени злоупотреби. 
Уверявам ви, че политиката на това правителство по отношение изобщо на администрацията, и специално по отношение на тези администрации, е тези служители, тези звена, които са необходими, вършат си добре работата и постигат резултати, не просто да бъдат пазени - те да бъдат стимулирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим на министър Томислав Дончев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос към Росен Плевнелиев - министър на регионалното развитие и благоустройството, от народния представител Димитър Чукарски относно пускане в действие на пречиствателна станция в с. Вратца, община Кюстендил.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Преди шест години в с. Вратца, община Кюстендил е изградена пречиствателна станция за питейна вода. Тази станция е изградена при изменението на пътя Кюстендил Гюешево, вариант „Дервена”. По време на строителството на пътя е прекъснато старо водохващане на селото.
Макар пречиствателната станция да е завършена преди шест години, тя и досега не работи. Според институциите в Кюстендил няма подписан Акт 16 и не е приета от ВиК - Кюстендил. Областната структура на „Пътно управление” и ВиК си прехвърлят топката кой е виновен пречиствателната станция да не работи. Местната управа многократно е търсила помощ и отговор от тези институции, но без резултат.
През летните месеци част от селото остава без вода. Така бе и на 29 май тази година при мое посещение там. През зимата водата в селото е кална. 
Непрекъснато говорим за вкарване на инвестиции в селските райони за подобряване качеството на живот. В същото време стоят вложени стотици хиляди, а може би и милиони левове, без да се използват. Освен всичко това, пречиствателната станция е оставена без охрана и е изложена на набезите на крадци. Досега е откраднат един капак на шахта и е разбито едно ел.табло.
Във връзка с това моят въпрос към Вас, уважаеми господин министър, е: какви мерки ще предприеме ръководеното от Вас министерство, подопечните му институции ВиК - Кюстендил, и „Пътно управление” – Кюстендил, за да може пречиствателната станция да заработи, да могат хората да получават качествена питейна вода и съответно да си плащат за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Росен Плевнелиев - министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чукарски!
Аз благодаря, че зададохте този въпрос и ме запознахте с този случай. Историята и фактите около тази пречиствателна станция са наистина интересни и показват редица действия или бездействия, които за съжаление са поредните, за които ние имаме нелеката задача да разрешим.
Ще Ви запозная накратко с хронологията на проекта. За най-голяма изненада тази пречиствателна станция е изградена с възложител Агенция „Пътна инфраструктура” през 2002-2003 г. Тя е изградена като част от ЛОТ 2А/97 от Проект „Гранични преходи по Трансевропейската пътна мрежа”. 
При съгласуването на проекта за трасето от участъка от републикански път „Граница Македония–Гърляно–обходен път Кюстендил–Радомир”, вариант „Дервента”, „ВиК-канализация”, сега „ВиК” – Кюстендил, с писмо № 588 от 14.04.1998 г. постави изискване и казва: „да се предвиди в проекта изграждане на отклонение за с. Вратца от главния водопровод за гр. Кюстендил с водно количество” и т.н., и т.н. 
„Тъй като водата по главния водопровод идва от открити речни водохващания, то качеството й пряко се влияе от атмосферните условия, поради което е задължително изграждането на пречиствателна станция”. Това е мътната вода, за която Вие казвате. 
„При изпълнение на строителните работи за новото пътно трасе са разрушени дренажните кладенци на километър 11+320 и при километър 11+600, като този източник се е използвал в неблагоприятните сезони при недостиг на вода за питейно-битови нужди от основното водоснабдяване на селото, което и до днес се ползва и задоволява потребностите на жителите му. Вследствие на това е сменен водоизточникът, което е довело до необходимост от изграждане на пречиствателна станция”. 
Строителството на тази пречиствателна станция, изградена от Агенция „Пътна инфраструктура” и възложено от нея, е приключило и то е изискало финансиране от 366 хил. лв.
През 2004 г. обаче, директорът на „ВиК” – Кюстендил, е издал служебна бележка на изпълнителя на обект, че няма забележки по изпълнението на пречиствателната станция и тя се намира в експлоатационна готовност. Впоследствие обаче се сменя шефът на ВиК-дружеството, идва нов, който изразява нежелание да приеме за експлоатация готовото съоръжение, считайки, че същото не е необходимо за водоснабдяването на с. Вратца.
Междувременно, за да стане картинката още по-интересна – същото това дружество фалира и то изпада в момента в ликвидация. 
В резултат на всичките тези факти, в началото на 2008 г. изпълнителният директор на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” предлага с доклад до министъра на регионалното развитие и благоустройството същият да разреши доста заплетения казус и да прехвърли собствеността върху пречиствателната станция или по реда на чл. 17 от Закона за държавната собственост пречиствателната станция да бъде предоставена безвъзмездно за управление на община Кюстендил или на друго юридическо лице на бюджетна издръжка. Предложено е било също така областният управител на Кюстендил да изземе пречиствателната станция като недвижим имот, който не се използва от агенцията по предназначение, тъй като не обслужва изпълнението на възложените функции на пътната администрация, пък ВиК, което междувременно е фалирало, пък е отказало да го ползва.
Това е ситуацията към момента. Разпоредил съм се да бъде изготвен доклад от Агенция „Пътна инфраструктура”, да бъде изискано становище от „ВиК” – Кюстендил, от ресорните дирекции. След изготвянето му и запознаването с пълната картина, аз Ви благодаря, че ме информирахте за този казус, ще предприема незабавни действия и в бъдеще ще бъдете уведомен. 
Искам да подчертая, че наистина на нас ни е много трудно да носим отговорност за изпълнението на проекти, чието управление е било под всякаква критика, забатачени, фалирали, не се знае кой защо го е направил и сега, разбира се, трябва да разкъсаме този възел, да подредим къщичката, в която живеем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Димитър Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Аз много благодаря на господин министъра и смятам, че наистина ще трябва да държим връзка, за да може хората – сега, в навечерието на летния сезон да получат вода.
Наистина, станцията изглежда много добре, много е красива, целият двор е със самозалесили се борчета на около метър-метър и половина. Смятам, че хората имат право да получават оттам една хубава вода, която слиза от планината.
Господин министър, надявам се, че ще сложите в графика си една дата, на която да дойдете и да откриете станцията, но съответните Ви подопечени институции да се постараят да решат въпроса, за да може наистина хората да ползват водата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Росен Плевнелиев за днешното участие в парламентарния контрол.
Преди да закрия заседанието, искам да направя съобщение, а именно:
„На вниманието на народните представители, 
Р Е Ш Е Н И Е
№ 388 на Министерския съвет от 10 юни 2010 г.
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, Министерският съвет 
Р Е Ш И:
1. Оттегля проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, одобрен с т. 1 от Решение № 216 на Министерския съвет от 2010 г.
2. Оттегля проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, одобрен с т. 2 от Решение № 216 на Министерския съвет от 2010 г.
3. В Решение № 216 на Министерския съвет от 2010 г. се правят следните изменения: т. 1 и 2 се отменят, а в т. 5 думите „по  т. 1, 3 и 4” се заменят със „съответно по т. 3 и 4”.
Министър-председател – Бойко Борисов.
Главен секретар – Росен Желязков.”
Уважаеми народни представители, следващото заседание ще бъде на 16-и,  от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)



Заместник-председатели:

				  Лъчезар Иванов

				Екатерина Михайлова


Секретари:

		Петър Хлебаров

		Митхат Метин